1)

При разглеждането на преюдициалния въпрос не са установени обстоятелства, които могат да засегнат валидността на:

2)

Регламент (ЕО) № 501/2009 на Съвета от 15 юни 2009 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Решение 2009/62/ЕО е невалиден в частта, в която „Тигри за освобождение на Тамил Илам“ е оставена в списъка по член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 на Съвета от 27 декември 2001 година относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма.

1)

В резултат на преценката на Съда по поставените му въпроси за валидност не се установиха обстоятелства, които да засягат валидността на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1395 на Комисията от 18 август 2016 година за повторно налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република, произведени от Buckinghan Shoe Mfg Co., Ltd., Buildyet Shoes Mfg., DongGuan Elegant Top Shoes Co. Ltd, Dongguan Stella Footwear Co Ltd, Dongguan Taiway Sports Goods Limited, Foshan City Nanhai Qun Rui Footwear Co., Jianle Footwear Industrial, Sihui Kingo Rubber Shoes Factory, Synfort Shoes Co. Ltd., Taicang Kotoni Shoes Co. Ltd., Wei Hao Shoe Co. Ltd., Wei Hua Shoe Co. Ltd. и Win Profile Industries Ltd, и за изпълнение на решението на Съда на Европейския съюз по съединени дела C-659/13 и C-34/14, нито тази на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1647 на Комисията от 13 септември 2016 година за повторно налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Виетнам и произведени от Best Royal Co. Ltd, Lac Cuong Footwear Co., Ltd, Lac Ty Co., Ltd, Saoviet Joint Stock Company (Megastar Joint Stock Company), VMC Royal Co Ltd, Freetrend Industrial Ltd. и свързаното с него дружество Freetrend Industrial A (Vietnam) Co, Ltd., Fulgent Sun Footwear Co., Ltd, General Shoes Ltd, Golden Star Co, Ltd, Golden Top Company Co., Ltd, Kingmaker Footwear Co. Ltd., Tripos Enterprise Inc., Vietnam Shoe Majesty Co., Ltd, и за изпълнение на решението на Съда на Европейския съюз по съединени дела C-659/13 и C-34/14.

2)

Режимът на давността, предвиден в член 221, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 2700/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2000 г., се прилага към събирането на антидъмпинговите мита, уредени в посочените в точка 1 от диспозитива на настоящото решение регламенти за изпълнение.

1)

Като е въвела таксата за ползване на инфраструктурите за леките автомобили и същевременно е предвидила освобождаване от данъка върху моторните превозни средства в размер, който е най-малкото равен на размера на платената такса, в полза на собствениците на регистрирани в Германия превозни средства, Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по членове 18 ДФЕС, 34 ДФЕС, 56 ДФЕС и 92 ДФЕС.

2)

Отхвърля иска в останалата му част.

3)

Осъжда Федерална република Германия да заплати три четвърти от съдебните разноски, направени от Република Австрия, и да понесе своите съдебни разноски.

4)

Република Австрия понася една четвърт от направените от нея съдебни разноски.

5)

Кралство Нидерландия и Кралство Дания понасят направените от тях съдебни разноски.

1)

За преценката дали загубите на чуждестранно дъщерно дружество са окончателни по смисъла на точка 55 от решение от 13 декември 2005 г., Marks & Spencer (C-446/03, EU:C:2005:763), обстоятелството, че държавата членка по седалището на дъщерното дружество не позволява прехвърлянето на загубите на дружество на друго данъчнозадължено лице при сливане, докато подобно прехвърляне е предвидено в държавата членка по седалището на дружеството майка при сливане между местни дружества, не е определящо, освен ако дружеството майка не докаже, че за него е невъзможно да използва тези загуби, така че по-специално чрез прехвърляне те да бъдат отчетени за данъчни цели от трето лице за бъдещи данъчни години.

2)

Ако споменатото в първия въпрос обстоятелство придобие релевантност, няма значение фактът, че в държавата по седалище на дъщерното дружество няма никакъв друг правен субект, който е можел да приспадне загубите при сливане, ако такова приспадане е било разрешено.

1)

Понятието за окончателни загуби на чуждестранно дъщерно дружество по смисъла на точка 55 от решение от 13 декември 2005 г., Marks & Spencer (C-446/03, EU:C:2005:763), не се прилага към непряко дъщерно дружество, освен ако седалищата на всички междинни дружества по отношение на подалото заявление за групово данъчно облекчение дружество майка и непрякото дъщерно дружество, претърпяло загуби, които могат да се разглеждат като окончателни, не се намират в една и съща държава членка.

2)

За преценката дали загубите на чуждестранно дъщерно дружество са окончателни по смисъла на точка 55 от решение от 13 декември 2005 г., Marks & Spencer (C-446/03, EU:C:2005:763), обстоятелството, че държавата членка по седалището на дъщерното дружество не позволява прехвърлянето на загубите на дружество на друго данъчнозадължено лице в годината на ликвидация, не е определящо, освен ако дружеството майка не докаже, че за него е невъзможно да използва тези загуби, така че по-специално чрез прехвърляне те да бъдат отчетени от трето лице за бъдещи данъчни години.

3)

Ако споменатото в точка 2 от настоящия диспозитив обстоятелство придобие релевантност, няма значение в каква степен в следствие от законодателството на държавата на дъщерното дружество, претърпяло загуби, които могат да бъдат квалифицирани като окончателни, част от тях не са могли да бъдат приспаднати от текущите печалби на губещото дъщерно дружество или на друг правен субект от същата група.

1)

Отхвърля искането за допускане на нови доказателства.

2)

Отхвърля жалбата.

3)

Осъжда RF да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.

1)

Член 3, буква ф) от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета, изменена с Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че инсталация като тази, предмет на главното производство, която в рамките на дейността си по „изгаряне на горива в инсталации с обща номинална топлинна мощност, превишаваща 20 MW“, посочена в приложение I към тази директива, произвежда електроенергия, предназначена главно за задоволяване на собствените ѝ нужди, трябва да се счита за „генератор на електроенергия“ по смисъла на тази разпоредба, след като тази инсталация, от една страна, извършва едновременно дейност по производството на продукт, който не е включен в това приложение, и от друга страна, подава непрекъснато срещу заплащане част, макар и малка, от произведената електроенергия в обществената електроразпределителна мрежа, към която по технически причини тази инсталация трябва да бъде свързана постоянно.

2)

Член 3, буква в) от Решение 2011/278/ЕС на Комисията от 27 април 2011 година за определяне на валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии съгласно член 10а от Директива 2003/87 трябва да се тълкува в смисъл, че инсталация като тази, предмет на главното производство, доколкото тя трябва да се счита за „генератор на електроенергия“ по смисъла на член 3, буква ф) от Директива 2003/87, няма право да ѝ бъдат разпределени безплатни квоти за емисии за топлинната енергия, произведена в рамките на дейността ѝ по „изгаряне на горива в инсталации с обща номинална топлинна мощност, превишаваща 20 MW“, посочена в приложение I към тази директива, когато тази топлинна енергия се използва за цели, различни от производството на електроенергия, щом такава инсталация не отговаря на условията, предвидени в член 10а, параграфи 4 и 8 от посочената директива.

1)

Член 30, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 82/97 на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996 година трябва да се тълкува в смисъл, че когато митническата стойност на стоки като разглежданите лекарствени продукти е изчислена посредством прилагане на предвидения в тази разпоредба дедуктивен метод, за целите на определянето на сходните стоки компетентната национална митническа администрация трябва да вземе предвид всички релевантни фактори, каквито са съдържанието на тези стоки, тяхната заменяемост от гледна точка на действието им, както и тяхната взаимозаменяемост в търговско отношение, като осъществи по този начин фактическа преценка с оглед на всички фактори, които могат да повлияят върху действителната икономическа стойност на посочените стоки, включително пазарното положение на внесената стока и на нейния производител.

2)

Член 152, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 трябва да се тълкува в смисъл, че за да определи единичната цена на внасяните стоки съгласно метода, предвиден в член 30, параграф 2, буква в) от Регламент № 2913/92, изменен с регламент № 82/97, предвиденият в член 152, параграф 1, буква б) от Регламент № 2454/93 срок от 90 дни, в който внасяните стоки трябва да бъдат продадени в Съюза, е краен срок.

3)

Член 30, параграф 2, буква в) от Регламент № 2913/92, изменен с регламент № 82/97, трябва да се тълкува в смисъл, че отстъпките в продажната цена на внасяните стоки не могат да се вземат предвид при определяне на митническата стойност на тези стоки в приложение на тази разпоредба.

1.

Жалбата срещу определението на Общия съд се основава на нарушение на член 263, четвърта алинея ДФЕС и на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с членове 6 и 13 от Европейската конвенция за правата на човека.

2.

Сдружението жалбоподател най-напред се позовава на нарушение на член 263, четвърта алинея ДФЕС, тъй като Общият съд не е взел предвид факта, че сдружение GranoSalus е процесуално легитимирано по силата на личната процесуална легитимация на своите членове, доколкото обжалваният Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2324 „ги засяга пряко и лично“ като „подзаконов акт, който ги засяга пряко и който не включва мерки за изпълнение“.

В това отношение сдружението твърди, че Общият съд е приложил неправилно посочената разпоредба, приемайки, че условието за наличие на лично засягане не е налице, тъй като „някои от членовете на жалбоподателя са засегнати от обжалвания акт именно в общото им качество на потребители и на граждани на Съюза“ (т. 57 от определението).

Тази квалификация на членовете на жалбоподателя — сдружението GranoSalus, обаче е неправилна, тъй като, предвид Устава на сдружението, всички неговите членове, а чрез тях и самото сдружение, са носители и застъпници на интереса за защита на потребителите и на земеделските производители по-специално чрез подаването на искове „за оспорване по-конкретно на общностно равнище на евентуалното увеличаване на праговете на микотоксините и други замърсители с цел защита на здравето на потребителите и особено на децата“.

Тъй като условието за лично засягане е изпълнено и тъй като то се кумулира с условието за пряко засягане, Общият съд е допуснал грешка като се е произнесъл в това отношение, без да вземе предвид това обстоятелство.

3.

Освен това сдружението твърди, че в определението си Общият съд неправилно е приел, че не е изпълнено предвиденото в член 263, четвърта алинея, последна част ДФЕС като условие да допустимост на жалбата условие за пряко засягане, поради приемането на национални мерки за изпълнение на обжалвания Регламент (ЕС) № 2017/2324 и е мотивирал решението си в това отношение с „подновяването от страна на държавите членки на разрешенията за пускане на пазара на продуктите за растителна защита, съдържащи активното вещество „глифозат“, считайки това обстоятелство за “[…] мерки за изпълнение на обжалвания акт по смисъла на член 263, четвърта алинея, последна част ДФЕС“ (т. 84 и 85 от обжалваното определение).

Неправилността на тази преценка личи от доказания с документи факт, че държавата членка, в която се намират седалището на сдружението и неговите членове (Италия), е транспонирала Регламент № 2017/2324 с известие на Министерство на здравеопазването от 19.12.2017 г., с което просто се подновява разрешението за активното вещество „глифозат“ за срок не по-дълъг от пет години и същевременно се удължават разрешенията за продуктите за растителна защита, съдържащи „глифозат“ до 15.12.2022 г., без да се извърши никаква дискреционна преценка, дори по отношение на техническите указания по приложения I и II към Регламент № 2324/2017.

В това отношение сдружението твърди също, че дори да се приеме, че известието на министерството 19.12.2017 г. представлява мярка за изпълнение, Общият съд не е взел предвид обстоятелството, че това известие не подлежи на обжалване пред националните съдилища, тъй като такъв иск е изключен от италианското право и от съответната съдебна практика (Consiglio di Stato, решение № 6243 от 9.11.2005 г.).

4.

Следователно сдружението обжалва определението поради нарушение на член 263, четвърта алинея, последна част ДФЕС, тъй като Общият съд не е взел предвид предмета на спора, както е определен в жалбата. В това отношение се посочва, че Общият съд не е взел предвид обстоятелството, че преките последици на обжалвания регламент върху сдружението, а чрез него и върху неговите членове, се изразяват в канцерогенния потенциал на активното вещество „глифозат“ (вж. становището на Международната агенция за изследване на рака, публикувано на 20.03.2015 г., което не е взето предвид в обжалвания Регламент № 2017/2324), чието одобрение е от изключителната компетентност на Европейския съюз, а не е предмет на разрешение, което е от компетентността на държавите членки, тъй като националното одобрение на продукта за растителна защита не включва преценка на активното вещество „глифозат“, което вече е одобрено „нагоре по-веригата“ от Европейския съюз, и по този начин се изключва възможността италианската държава да разреши/откаже пускането на пазара на продуктите за растителна защита, съдържащи активното вещество „глифозат“. Следователно в случая Общият съд е преценил условията по член 263, четвърта алинея, последна част ДФЕС, без да вземе предвид доводите, изложени в рамките на производството, а именно че остатъчните вещества от глифозата отиват в подпочвените води, в храните (паста) и в почвата, с произтичащите от това вреди, които пускането на пазара на това вещество причинява на територията, на гражданите на държавите членки и на интересите, защитавани от сдружението, а чрез него, и от неговите членове.

Следователно Общият съд е трябвало да прецени наличието на засягане съгласно посочения член 263 с оглед на това обстоятелство и на разпоредбите на Устава на сдружение GranoSalus, както и с оглед на квалификацията на неговите членове, нещо, което не е направено в определението.

5.

Въз основа на това сдружението оспорва даденото от първоинстанционния съд тълкуване на член 263, четвърта алинея, последна част ДФЕС, което обезсилва действието на тази разпоредба и намеренията на европейския законодател. В това отношение жалбоподателят се позовава на съображенията, изложени от генералните адвокати по редица дела (вж. например: заключение на генералния адвокат по дело C-456/13 P, заключение на генералния адвокат по дело C-583/11 P, заключение на генералния адвокат по съединени дела C-622/16 P — C-624/16 P), според които подобно ограничително тълкуване би лишило от смисъл и от полезно действие член 263).

С оглед на гореизложеното сдружението твърди, че тълкуването на член 263, четвърта алинея, последна част ДФЕС, дадено от Общия съд в обжалваното определение, противоречи на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Всеки, чийто права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия. Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо […]“), както и на член 6 (Право на справедлив съдебен процес) и на член 13 (Право на ефективни правни средства за защита) от Европейската конвенция за правата на човека, като по този начин възпрепятства предвидената възможност за сезиране на Общия съд поради наличието на пряко засягане в такава фактическа хипотеза и неоправдано накърнява системата за защита на правата, установена в правото на Европейския съюз.

1)

Трябва ли член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от Регламент (ЕО) № 1099/2009 на Съвета от 24 септември 2009 година относно защитата на животните по време на умъртвяване (1) да се тълкува в смисъл, че на държавите членки е разрешено, чрез дерогация от предвиденото в член 4, параграф 4 от този регламент и с цел подобряване на хуманното отношение към животните, да приемат правила като предвидените в Decreet van het Vlaamse Gewest van 7 juli 2017 houdende wijziging van de wet van 14 augustus 1986 betreffende de bescherming en het welzijn der dieren, wat de toegelaten methodes voor het slachten van dieren betreft (Декрет на Фламандския регион от 7 юли 2017 г. за изменение на Закона от 14 август 1986 г. за защитата и хуманното отношение към животните във връзка с разрешените методи на клане на животни), които, от една страна, предвиждат забрана на клането на животни без зашеметяване, която се прилага и за извършеното по време на религиозен обред клане, а от друга страна, въвеждат алтернативен метод за зашеметяване при извършвано по време на религиозен обред клане, основан на обратимото зашеметяване и на идеята, че зашеметяването не може да води до смърт на животното?

2)

При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос — нарушава ли член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от посочения регламент — при тълкуването му в посочения в първия преюдициален въпрос смисъл — член 10, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз?

3)

При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос — нарушава ли член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) във връзка с член 4, параграф 4 от посочения регламент — при тълкуването му в посочения в първия преюдициален въпрос смисъл — членове 20, 21 и 22 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като по отношение на животни, клането на които се извършва по специфични методи, предписани при определени религиозни обреди, е предвидена само обвързана с условия дерогация от задължението за зашеметяване (член 4, параграф 4 във връзка с член 2, параграф 2), докато поради причините, посочени в съображенията на Регламента, за умъртвяването на животни по време на ловни дейности, риболовни дейности, културни или спортни прояви са предвидени правила, съгласно които тези дейности не попадат в приложното поле на Регламента или спрямо тях не се прилага задължението за зашеметяване на животното при умъртвяването (член 1, параграф 1, втора алинея и параграф 3)?

1.

използва степенувана фиксирана тарифа вместо тарифа, която (с помощта на актуалните технически средства) да взема предвид точната част на управлявания от организацията за колективно управление репертоар от изпълнената по време на събитието музика?

2.

определя лицензните възнаграждения в зависимост и от външни фактори, като inter alia цената на билета, цената на храните и напитките, бюджета за участващите творци и бюджета за други елементи, като декора?

—

да се приеме за установено, че Кралство Испания е не е изпълнило задълженията си по член 7, параграфи 1 и 5 и по член 15, параграф 1 от Директива 2007/60/ЕО (1) що се отнася до районите на речните басейни ES120 Гран Канария; ES122 Фуертевентура; ES123 Лансароте; ES124 Тенерифе; ES125 Ла Палма; ES126 Ла Гомера и ES127 Ел Хиеро.

—

да се приеме за установено, че Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 10, параграфи 1 и 2 от Директива 2007/60/ЕО що се отнася до районите на речните басейни ES120 Гран Канария, ES122 Фуертевентура и ES125 Ла Палма.

—

да се осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски.

1)

Трябва ли член 57, параграф 4, букви в) и ж) във връзка с параграфи 6 и 7 от Директива 2014/24/ЕС (1) на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагане, при което икономически оператор се задължава по собствена инициатива да представи доказателства за мерките, предприети от него, за да докаже своята надеждност?

2)

При положителен отговор: има ли тълкуваният в този смисъл член 57, параграф 4, букви в) и ж) във връзка с параграфи 6 и 7 от Директива 2014/24/ЕС директен ефект?

—

да отмени член 17, параграф 4, буква б) и член 17, параграф 4, буква в) in fine (а именно в частта, съдържаща израза „и са положили максимални усилия за предотвратяване на бъдещото им качване в съответствие с буква б)“) от Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО (1), и

—

да осъди Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз да заплатят съдебните разноски в производството.

1)

Следва ли член 20, параграф 2, буква а) от Директива 2011/16 (1) да се тълкува в смисъл, че искане за обмен на информация, отправено от орган на запитваща държава членка, в което данъчнозадължените лица, за които се отнася искането, са посочени единствено чрез качеството им на действителни акционери и притежатели на юридическо лице, без предварително да са били поименно и индивидуално идентифицирани от страна на запитващия орган, съответства на изискванията за идентификация по тази разпоредба?

2)

В случай на положителен отговор на първия въпрос, следва ли член 1, параграф 1 и член 5 от същата директива да се тълкуват в смисъл, че спазването на стандарта за предполагаема значимост означава, че органът на запитващата държава членка може — за да докаже, че въпреки липсата на индивидуална идентификация на данъчнозадължените лица, за които се отнася искането, не е налице опит за извличане на информация — да се обоснове въз основа на ясни и достатъчни обяснения, че води разследване, насочено срещу ограничена група лица, а не просто разследване за общ данъчен надзор, и че това разследване е оправдано с обосновани подозрения за неспазване на конкретно данъчно задължение?

3)

Следва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че когато

следва да му бъде определен отлагателен срок за плащане на глобата, след окончателното потвърждаване на валидността на разпореждането в рамките на инцидентния контрол и на решението за налагане на глоба, издадени срещу него, за да може да изпълни разпореждането, след като се е запознал по този начин с данните относно предполагаемата значимост, потвърдена окончателно от компетентния съд?

1.

Трябва ли член 10 от Директива 2008/115/ЕО (1) (наричана по-нататък „Директивата за връщането“) във връзка с членове 4 и 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), съображение 22 и член 5, буква а) от Директивата за връщането, както и член 15 от Директива 2011/95/ЕС (2) (наричана по-нататък „Директивата за признаването“) да се тълкуват в смисъл, че преди да наложи задължение за връщане на непридружен малолетен или непълнолетен чужденец, държавата членка трябва да се увери и да изследва дали в страната на произход най-малкото по принцип е предвидена и е на разположение подходяща възможност за приемане?

2.

Трябва ли член 6, параграф 1 от Директивата за връщането във връзка с член 21 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че държавата членка няма право да прави разграничение по възраст, когато признава правото на законно пребиваване на своята територия, ако се установи, че непридружен малолетен или непълнолетен чужденец не може да получи нито статут на бежанец, нито субсидиарна закрила?

3.

Трябва ли член 6, параграф 4 от Директивата за връщането да се тълкува в смисъл, че ако непридружен малолетен или непълнолетен чужденец не спази задължението за връщане и държавата членка не предприеме и не възнамерява да предприеме никакви конкретни действия за експулсирането му, изпълнението на задължението за връщане следва да бъде спряно и следва да му бъде признато право на законно пребиваване? Трябва ли член 8, параграф 1 от Директивата за връщането да се тълкува в смисъл, че издаването на решение за връщане на непридружен малолетен или непълнолетен чужденец, без след това да се предприемат действия за експулсирането му до навършването на 18 години, представлява нарушение на принципа на лоялност и на принципа на взаимното доверие?

1)

Съществува ли задължение за националния съд да разпореди на получателя на помощта да плати лихва за неправомерност (вж. решение по дело CELF (1)) и в случай като настоящия, в който неправомерната държавна помощ представлява приета впоследствие за съвместима с вътрешния пазар съгласно член 106, параграф 2 ДФЕС компенсация за обществена услуга и в който одобрението се основава на оценка на общото финансово състояние на цялото предприятие, предоставящо обществена услуга, включително на неговата капитализация?

2)

Съществува ли задължение за националния съд да разпореди на получателя на помощта да плати лихва за неправомерност (вж. решение по дело CELF) и по отношение на суми, които при обстоятелства като тези в настоящия случай са прехвърлени от получателя на помощта на свързани с него предприятия по силата на публичноправно задължение, но с окончателно решение на Комисията са квалифицирани като представляващи предимство за получателя на помощта по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС?

3)

Съществува ли задължение за националния съд да разпореди на получателя на помощта да плати лихва за неправомерност (вж. решение по дело CELF) и по отношение на държавна помощ, която получателят на помощта при обстоятелства като тези в настоящия случай е получил от публично контролирано предприятие, при положение че част от средствата на последното са от продажби на услугите на получателя на помощта?

1.

да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 10 април 2019 г. по дело T-229/17, Федерална република Германия срещу Европейската комисия,

2.

да отмени Решение (ЕС) 2017/133 на Комисията от 25 януари 2017 година относно запазването с ограничение в Официален вестник на Европейския съюз на позоваването на хармонизирания стандарт EN 14342:2013 „Подова настилка от дървесина и паркет: Характеристики, оценка на съответствието и маркировка“ в съответствие с Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета (1),

3.

да отмени Решение (ЕС) 2017/145 на Комисията от 25 януари 2017 година относно запазването с ограничение в Официален вестник на Европейския съюз на позоваването на хармонизирания стандарт EN 14904:2006 „Покрития за спортни площадки. Използване на покрития за много спортове на закрито. Изисквания“ в съответствие с Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета (2),

4.

да отмени Съобщенията на Комисията в рамките на изпълнението на Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета от 10 март 2017 г., 11 август 2017 г., 15 декември 2017 г. и 9 март 2018 г. (3), в частта в която се отнасят до стандарти EN 14342:2013 и EN 14904:2006,

5.

при условията на евентуалност съответно към точки 2, 3 и 4, да върне делото на Общия съд,

6.

да осъди Комисията за да заплати съдебните разноски.

—

да се уважи жалбата, да се отмени изцяло определение на Общия съд по дело T-530/18, да се преразгледа дело T-530/18, като бъде уважено искането за частична отмяна на Решение за изпълнение (ЕС) 2018/873 от 13 юни 2018 г. за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (1):

—

да се уважи жалбата, да се отмени изцяло определение на Общия съд по дело T-530/18, да се върне дело T-530/18 за ново разглеждане на Общия съд, който при новото разглеждане да уважи искането за отмяна и да отмени частично Решение за изпълнение (ЕС) 2018/873 от 13 юни 2018 г. по описания по-горе начин.

—

да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

A.

Нарушение на членове 263 и 297 ДФЕС и на принципа на правната сигурност

B.

Нарушение на принципа на състезателност, включително от гледна точка на член 64 от Процедурния правилник на Общия съд

Румъния счита, че Общият съд е нарушил принципа на състезателност, като не е дал възможност на румънските органи да вземат становище по съобщената от Комисията информация в отговор на въпрос на съда на Съюза, информация обосновала отхвърлянето на жалбата като недопустима.

—

да отмени на основание 270 ДФЕС акта за изключване на жалбоподателя от конкурс на общо основание EPSO/AD/338/17,

—

а на основание член 263, параграф 4 ДФЕС — решение на C(2018) 3969 Европейската комисия,

—

и на основание член 270 ДФЕС — списъка за бъдещи назначения по конкурс на общо основание EPSO/AD/356/18,

—

както и да му присъди обезщетение за вреди, определено от Общия съд по справедливост, а също и да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

1.

Първо, че е налице нарушение на членове 3 и 7 от приложение III към Правилника съгласно тълкуването му, специално в решения Pachitis/Комисия (T-361/10) и HM/Комисия (T-587/16).

2.

Второ, че процедурата за подготовка на изпита e-tray представлява неизпълнение на задължението за опазване на тайната в работата на конкурсната комисия съгласно член 6 от приложение III към Правилника.

3.

Трето, че провеждането на изпита e-tray по реда и условията, предвидени от EPSO, представлявало непряка дискриминация на жалбоподателя поради увреждане и нарушение на задължението за осигуряване на reasonable adjustement [разумно адаптиране].

По искането за отмяна на основание член 263, параграф 4 ДФЕС на решение C(2018) 3969 на Комисията:

4.

Четвърто, нарушение на принципите, изведени в решения Alexandrou/Комисия (T-516/14) и Typke/Комисия (C-491/15 P).

По искането за отмяна на основание член 270 ДФЕС на списъка за бъдещи назначения по конкурс на общо основание EPSO/AD/356/18:

5.

Пето, липса на компетентност на EPSO поради това, че не е предала надлежно на конкурсната комисия искането за преразглеждане по смисъла на точка 4.2.2 от общите разпоредби във връзка с конкурса или е заместила последната при вземането на решения и/или представянето на мотиви.

6.

Шесто, нарушение на нормите на Правилника и на директивата в областта на дискриминацията, основана на увреждане.

—

да отмени и/или измени обжалвания акт,

—

да установи, че жалбоподателят има право формулярът му за правен субект да бъде валидиран, а следователно и да получи спорното финансиране.

—

нарушение на член 131.2 от Регламент № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета,

—

нарушение на принципа на оправданите правни очаквания и на правната сигурност,

—

нарушение на принципа на пропорционалност и забрана на произвола,

—

явна грешка в преценката и

—

липса на уместни, достатъчни и релевантни мотиви за направената в обжалваното решение констатация, че оправданите правни очаквания и правната сигурност на жалбоподателя не са нарушени.

—

да установи нарушението на задълженията на Европейската комисия във връзка с гаранцията за спазване от страна на Румъния на задълженията, произтичащи от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни,

—

да установи нарушението на задълженията на Европейската комисия във връзка с гаранцията за спазване от страна на Румъния на задълженията, произтичащи от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета,

—

да установи нарушението на задълженията на Европейската комисия във връзка с гаранцията за спазване от страна на Румъния на задълженията, произтичащи от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните),

—

да установи нарушението на задълженията на Европейската комисия във връзка с гаранцията за спазване от страна на Румъния на принципите на правовата държава, на независимостта на съдебните органи и на основните права на лицата под тяхната юрисдикция,

—

да задължи ответника да поправи причинените неимуществени вреди, оценени на 2 EUR,

—

да задължи ответника да поправи за в бъдеще констатираните неизпълнения.

1.

Първо основание относно неизпълнението от страна на Европейската комисия на нейните задължения, свързани с независимостта на съдебните органи, произтичащи от решението за въвеждане на механизъм за сътрудничество и проверка, от Договорите и от Хартата

2.

Второ основание, относно неизпълнението от страна на Европейската комисия на нейните задължения в областта на защитата на личните данни

—

да отмени решението на ЕЦБ от 21 март 2019 г. относно предложението за придобиване на квалифицирано дялово участие от жалбоподателите в целевата банка,

—

да осъди ответника да понесе съдебните разноски.

1.

Първо основание: срокът за извършване на оценка от ЕЦБ съгласно член 22, параграф 2 от Директива 2013/36/ЕС (1) е изтекъл преди обжалваното решение и следователно вече не е било възможно ЕЦБ да възрази срещу предложеното придобиване.

2.

Второ основание: ЕЦБ е нарушила процедурата по член 15 от Регламента ЕНМ (2) и членове 85—87 от Рамковия регламент за ЕНМ (3).

3.

Трето основание: обжалваното решение е основано на погрешно тълкуване и прилагане на критериите за оценка съгласно член 23 от Директива 2013/36/ЕС и транспонирането ѝ в Латвия.

4.

Четвърто основание: ЕЦБ е нарушила принципа на пропорционалност.

5.

Пето основание: ЕЦБ не е взела предвид дискреционния характер на решението да възрази срещу предложеното придобиване.

6.

Шесто основание: ЕЦБ е изопачила релевантните факти по случая.

7.

Седмо основание: ЕЦБ е нарушила принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност.

8.

Осмо основание: ЕЦБ е нарушила принципа nemo auditor, като е пропуснала да вземе предвид своята собствена отговорност за загубата на доверие в процеса на регулиране.

—

да приеме, че жалбата му за отмяна е допустима;

—

да отмени обжалваното решение;

—

да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: липса на компетентност на Съвета да приеме обжалваното решение, тъй като Европейският съюз и Кралство Мароко нямат компетентност да сключват международни договори, включващи Западна Сахара, вместо и от името на народа сахрави, представляван от Фронта Полисарио.

2.

Второ основание: неизпълнение на задължението да се разгледа въпросът за спазването на основните права и на международното хуманитарно право, като се има предвид, че преди да приеме обжалваното решение Съветът не е разгледал този въпрос.

3.

Трето основание: нарушение от страна на Съвета на задължението му да изпълнява решенията на Съда, доколкото в обжалваното решение не са взети предвид мотивите на Решението от 27 февруари 2018 г., Western Sahara Campaign UK (C-266/16, EU:C:2018:118).

4.

Четвърто основание: нарушение на основните принципи и ценности, от които се ръководи дейността на Съюза на международната сцена, доколкото:

5.

Пето основание: нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, доколкото обжалваното решение противоречи на изявленията на Съюза, който многократно е потвърждавал необходимостта от спазването на принципите на самоопределение и на относително действие на договорите.

6.

Шесто основание: неправилно приложение на принципа на пропорционалност, тъй като поради отделния и различен статут на Западна Сахара, на нематериалния характер на правото на самоопределение и на качеството на трета страна на народа сахрави, Съветът няма компетентност да изгражда връзка на пропорционалност между възможните „ползи“ на споразумението в областта на рибарството и неговото въздействие върху сахравските природни ресурси.

7.

Седмо основание: противоречие с общата политика в областта на рибарството, доколкото с прилагането на сключеното с обжалваното решение споразумение, флотовете на Европейския съюз, срещу финансово заплащане на мароканските власти, ще имат достъп до рибните ресурси, принадлежащи на народа сахрави, без негово съгласие, въпреки че водите на Западна Сахара не представляват марокански „води“ по смисъла на членове 61 и 62 от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право.

8.

Осмо основание: нарушение на правото на самоопределение, доколкото:

9.

Девето основание: нарушение на принципа на относителното действие на договорите, доколкото с обжалваното решение се отрича качеството на трета страна в отношенията между ЕС и Мароко на народа на Западна Сахара и без негово съгласие му се налагат задължения, свързани с неговата национална територия и природни ресурси.

10.

Десето основание: нарушение на международното хуманитарно право и на международното наказателно право, доколкото:

11.

Единадесето основание: нарушение от страна на Съюза на задълженията му съгласно правото на международната отговорност, доколкото като се сключва с Кралство Мароко международно споразумение, приложимо за Западна Сахара, с обжалваното решение се утвърждават тежките нарушения на международното право, извършени от мароканските окупационни сили срещу народа на Западна Сахара и се съдейства за продължаване на положението, произтичащо от тези нарушения.

—

да приеме, че жалбата му за отмяна е допустима;

—

да постанови отмяна на обжалвания регламент;

—

да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

—

да обяви жалбата за допустима и основателна,

—

да отмени на основание член 263 ДФЕС решението на Комисията от 7 март 2019 г. по преписка AT.40023 в частта относно френския пазар и настоящите или бъдещите договори на Groupe Canal +,

—

да осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски, направени от дружеството Groupe Canal +.

1.

Първо основание: Комисията е злоупотребила с властта си, тъй като ангажиментите, които е направила задължителни, за да сложи край на блокирането на географски принцип в областта на киното, влияят върху законодателните реформи, наскоро приети от европейския законодател.

2.

Второ основание: Комисията е допуснала явна грешка в преценката на член 101, параграф 1 ДФЕС, доколкото е приела, че ангажиментите, предложени от NBCUniversal, Sony Pictures, Warner Bros и Sky, не засягат културното многообразие, и по-общо финансирането и експлоатирането на филми в Европейското икономическо пространство.

3.

Трето основание: нарушение на принципа на пропорционалност, тъй като Комисията е направила задължителни ангажименти, които са явно непропорционални с оглед на изразените опасения относно конкуренцията и които накърняват интересите на третите лица.

—

да обяви жалбата за допустима и основателна,

—

в резултат на това да отмени частично обжалваното решение,

—

да присъди обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от съвкупността от действията и практиките на РМО, които трябва да се преценяват заедно и които жалбоподателят оценява на сумата ex aequo et bono от 50 000 EUR,

—

да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: нарушение на членове 1 и 25 от Хартата на основните права на Европейския съюз, нарушение на член 6 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“) и наличието на грешка в преценката. Във връзка с това жалбоподателят счита, че липсват както мотиви, така и правно основание, които да обосноват решението на PMO да продължи да удържа повече от две трети от неговата пенсия.

2.

Второ основание: нарушение на принципа на законосъобразност и на правна сигурност. Според жалбоподателя Правилникът представлява „lex specialis“, който има предимство пред всяко национално право: в областта на жизнения минимум има също материалноправни разпоредби от Правилника, които предвиждат дерогация както от общото европейско трудово право, така и от националното трудово право.

3.

Трето основание: нарушение на принципа на добра администрация и на задължението за полагане на грижа, тъй като не са изложени никакви мотиви относно фактите или доказателствата, които биха могли да обосноват приемането на решение от PMO да си запази правото да удържа отново сумата от 3 839,60 EUR от пенсиите, които жалбоподателят ще трябва да получи.

4.

Четвърто основание: нарушение на принципа на равенство и на недопускане на дискриминация, по-специално доколкото ако се следва тълкуването на PMO, жизненият минимум зависи от държавата, в която длъжностното лице пребивава.

Жалбоподателят иска също така да бъде обезщетен за неимуществените вреди, които е претърпял от извършените от PMO нередности, който не му позволяват да води достоен начин на живот.

—

да приеме за установено, че ответникът не е изпълнил задълженията си по член 108 ДФЕС, тъй като не е закрил официалната процедура по разследване по преписка SA.34402 (2015/C ex 2012/NN) с решение в разумен срок съгласно член 108, параграф 2 ДФЕС, респ. член 9, параграф 1 от Регламент 2015/1589 (1),

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

1.

Нарушение на член 108 ДФЕС поради незакриване на официалната процедура по разследване

2.

Нарушение на правото на разумна продължителност на производството като част от правото на добра администрация съгласно член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз

3.

Нарушение на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 20 от нея

4.

Нарушение на правото на уведомяване за мотивите като част от правото на ефективни правни средства за защита съгласно член 47 и член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз

—

да отмени съобщението на Генерална дирекция „Финанси“ на Европейския парламент, в което е възпроизведено решение № 14/2018 от 12 юли 2018 г. на Ufficio di Presidenza della Camera dei Deputati (Бюро на председателството на камарата на депутатите, Италия) и/или решение № 6/2018 на Consiglio di Presidenza del Senato della Repubblica (Съвет на председателството на Сената на републиката), както и

—

да отмени новото определяне и преизчисляване на пожизнената надбавка, отпусната от Европейския парламент,

—

въз основа на това да приеме и да постанови, че жалбоподателят има право да се запази в първоначалния размер въпросната пожизнена надбавка, чийто падеж е настъпил при действието на правната уредба в сила преди решение № 14/2018 на Ufficio di Presidenza della Camera и/или решение № 6/2018 на Consiglio di Presidenza del Senato della Repubblica, като осъди Европейския парламент да му заплати всички неоснователно удържани суми, при отчитане на паричната ревалоризация и ведно със законната лихва от датата на удържането до окончателното изплащане, както и

—

да осъди Европейския парламент да изпълни решението, което ще бъде постановено, и да възстанови незабавно и изцяло в първоначалния размер пожизнената надбавка и да поправи всички евентуални щети, доколкото има такива и се установи, че жалбоподателят има право на обезщетение за тях.

—

при всяко положение да осъди Европейския парламент да заплати всички разноски, включително адвокатското възнаграждение, ДДС, данъци и такси и фиксирани разходи.

—

да отмени обжалваното решение,

—

да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

—

Нарушение на член 60, параграф 1, буква а) във връзка с член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

—

да отмени обжалваното решение,

—

да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

—

Нарушение на член 60, параграф 1, буква а) във връзка с член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

—

да отмени обжалваното решение, доколкото с него се отхвърля жалбата,

—

да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

—

Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета;

—

Нарушение на член 94, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

—

да отмени обжалваното решение, доколкото с него се отхвърля жалбата,

—

да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

—

Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—

Нарушение на член 94, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

—

да уважи основанието за обжалване и да отмени обжалваното решение, да установи, че съществува вероятност от объркване между разглежданите марки и съответно да отхвърли изцяло заявката за регистрация на спорната марка, и

—

да осъди EUIPO и противната страна, ако последната участва в производството пред Общия съд, да заплатят съдебните разноски.

—

да отмени обжалваното решение,

—

да разпореди на EUIPO обяви за действителна спорната международна регистрация на марка № 898 322 за всички заявени стоки и услуги по класове 39 и 41,

—

да осъди EUIPO и встъпилата страна Sky Limited да заплатят всички съдебни разноски по производството пред Общия съд, включително разноските по производството пред апелативния състав.

—

Нарушение на член 60, параграф 1, буква а) във връзка с член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—

Нарушение на член 94 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

—

да отмени Регламент (ЕС) 2019/592 на Европейския парламент и на Съвета от 10 април 2019 година за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1806 за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване, във връзка с оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза,

—

да осъди Съвета на Европейския съюз и Европейския парламент да заплатят всички съдебни разноски по производството, включително адвокатски хонорар в размер на 5 000 EUR.

1.

Първото основание — нарушаване с Регламент (ЕС) 2019/592 на правата, придобити въз основа на гражданството на Съюза.

На първо място, жалбоподателите смятат, че Парламентът и Съветът са нарушили правото им на личен и семеен живот, доколкото живеят в друга държава — членка на Съюза от повече от петнадесет години и имат тесни връзки с нея: някои имат съпруг или съпруга и деца, които са граждани на друга държава членка или притежават недвижим имот в тази държава.

На второ място жалбоподателите считат, че обжалваният регламент не е съобразен с принципа на равенство, тъй като предвижда прекратяване на права, които черпят от гражданството си на Съюза, без да прави разграничение между гражданите, към които се прилага правилото за отпадане на правото на гласуване след петнадесетгодишно пребиваване извън Обединеното кралство и останалите граждани.

2.

Второто основание — несъобразяване на обжалвания регламент със статута на Гибралтар, доколкото Гибралтар е упоменат в същия регламент като „колония на британската корона“, което може да породи само атмосфера, която не е благоприятна за помирението между Испания и Обединеното кралство и накърнява правата на жителите на Гибралтар.

3.

Третото основание — накърняване на освобождаването от виза, признато на британските граждани с Регламент 2018/1240, тъй като жалбоподателите ще трябва да поискат разрешение за пътуване ETIAS и следователно е налице възможност това разрешение да им бъде отказано.

—

да отмени съобщението на Генерална дирекция „Финанси“ на Европейския парламент, в което е възпроизведено решение № 14/2018 от 12 юли 2018 г. на Ufficio di Presidenza della Camera dei Deputati (Бюрото на председателството на камарата на депутатите, Италия) и/или решение № 6/2018 на Consiglio di Presidenza del Senato della Repubblica (Съвета на председателството на Сената на републиката), както и

—

да отмени новото определяне и преизчисляване на пожизнената надбавка, отпусната от Европейския парламент,

—

въз основа на това да приеме и да постанови, че жалбоподателят има право да се запази въпросната пожизнена надбавка, чийто падеж е настъпил и предстои да настъпва на основание на правната уредба, действаща преди решение № 14/2018 на Ufficio di Presidenza della Camera и/или решение № 6/2018 на Consiglio di Presidenza del Senato della Repubblica, като осъди Европейския парламент да му заплати всички неоснователно удържани суми, при отчитане на паричната ревалоризация и ведно със законната лихва от датата на удържането им, както и

—

да осъди Европейския парламент да изпълни решението, което ще бъде постановено, да възстанови незабавно и изцяло в първоначалния размер пожизнената надбавка и да поправи всички евентуални щети, представляващи основание за обезщетяването на жалбоподателя,

—

при всяко положение да осъди Европейския парламент да заплати всички разноски, включително адвокатското възнаграждение, ДДС, данъци и такси и фиксирани разходи.

—

да отмени решението на Парламента, с което им се отказва достъп до специалното приемане, организирано за избраните членове на Парламента, както и инструкцията на председателя на Парламента от 29 май 2019 г., която не им позволява да подадат писмената декларация, изисквана съгласно член 3, параграф 2 от Правилника за дейността на Европейския парламент,

—

да отмени решението на Парламента, потвърдено с писмото без правно основание на председателя на Парламента от 27 юни 2019 г., да не се отчетат официално обявените от Испания резултати от изборите за Европейски парламент от 26 май 2019 г., както и последващото решение да се вземе предвид друг непълен списък на избраните членове, съобщен от испанските органи на 17 юни 2019 г., който не включва жалбоподателите,

—

да отмени решението на Парламента да разглежда съобщението на испанската избирателна комисия от 20 юни 2019 г. като лишаващо от действие обявяването на жалбоподателите за избрани членове на Парламента, което съставлява незаконосъобразно обявяване на свободно място, представляващо извършено от Парламента нарушение на член 13 от Акта за избирането на членове на ЕП от 1976 г.,

—

да отмени решението на Парламента, потвърдено с писмото без правно основание на председателя на Парламента от 27 юни 2019 г., с което се отказва гарантирането съгласно член 3, параграф 2 от Правилника за дейността на правото на жалбоподателите да заемат мястото си в Парламента и в неговите органи и да се ползват с всички произтичащи от това права през периода от датата на първото заседание до произнасянето по възникналите спорове, отнесени както до Парламента, така и до испанските съдебни органи,

—

да отмени решението на председателя на Парламента, потвърдено с писмото без правно основание на председателя на Парламента от 27 юни 2019 г., с което се отказва предприемането на действия за защита на привилегиите и имунитетите на жалбоподателите по член 9 от Протокол (№ 7) за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, в съответствие с член 8 от Правилника за дейността,

—

да осъди ответника да заплати изцяло съдебните разноски в настоящото производство и в съответствие с член 340, втора алинея ДФЕС да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпените вреди (неполучаване на месечното възнаграждение, изплащано на членовете на Европейския парламент), както и символично обезщетение от едно евро за претърпените неимуществени вреди.

1.

Първо основание: решението на Парламента, с което на жалбоподателите се отказва достъп до специалното приемане, организирано за избраните членове на Парламента, както и инструкцията на председателя на Парламента от 29 май 2019 г. са в нарушение на член 20, член 21 и член 39, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

2.

Второ основание: решението на Парламента да не се отчетат официално обявените от Испания резултати от изборите за Европейски парламент от 26 май 2019 г., както и последващото решение да се вземе предвид друг непълен списък на избраните членове, съобщен от испанските органи на 20 юни 2019 г., който не включва жалбоподателите, нарушават член 12 от Акта за избирането на членове на ЕП от 1976 г. и член 3, параграф 2 от Решение 2018/937 (1) на Европейския съвет във връзка с член 39, параграф 2 от Хартата, член 10, параграфи 1 и 2 ДЕС, член 14, параграфи 2 и 3 ДЕС и член 1, параграф 3 от Акта за избирането на членове на ЕП от 1976 г.

3.

Трето основание: решението на Парламента да разглежда съобщението на испанската избирателна комисия от 20 юни 2019 г. като лишаващо от действие обявяването на жалбоподателите за избрани членове на Парламента съставлява незаконосъобразно обявяване на свободно място в нарушение, от страна на Парламента, на член 13 от Акта за избирането на членове на ЕП от 1976 г. и противоречи на член 6, параграф 2, член 8 и член 13 от Акта за избирането на членове на ЕП от 1976 г. във връзка с член 39, параграф 2 от Хартата, член 10, параграфи 1 и 2 ДЕС, член 14, параграфи 2 и 3 ДЕС и член 1, параграф 3 от Акта за избирането на членове на ЕП от 1976 г.

4.

Четвърто основание: решението на Парламента, с което се отказва гарантирането съгласно член 3, параграф 2 от Правилника за дейността на правото на жалбоподателите да заемат мястото си в Парламента и в неговите органи и да се ползват с всички произтичащи от това права през периода от датата на първото заседание до произнасянето по възникналите спорове, отнесени както до Парламента, така и до испанските съдебни органи, нарушава член 3, параграф 2 от Правилника за дейността на Европейския парламент, член 5, параграф 1 и член 12 от Акта за избирането на членове на ЕП от 1976 г. във връзка с член 39, параграф 2 от Хартата, член 10, параграфи 1 и 2 ДЕС, член 14, параграфи 2 и 3 ДЕС и член 1, параграф 3 от Акта за избирането на членове на ЕП от 1976 г.

5.

Пето основание: решението на председателя на Парламента, с което се отказва предприемането на действия за защита на привилегиите и имунитетите на жалбоподателите по член 9 от Протокол (№ 7) за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, нарушава член 5, параграф 2 от Правилника за дейността на Европейския парламент, член 6, параграф 2 от Акта за избирането на членове на ЕП от 1976 г. и член 9 от посочения протокол във връзка с член 39, параграф 2 от Хартата, член 10, параграфи 1 и 2 ДЕС, член 14, параграфи 2 и 3 ДЕС и член 1, параграф 3 от Акта за избирането на членове на ЕП от 1976 г.

—

да обяви за несъществуващо или да отмени изцяло решението, за което жалбоподателката е уведомена с обжалваното съобщение и с което Европейският парламент преизчислява пенсионните права за осигурителен стаж и възраст и разпорежда възстановяване на изплатената сума на основание на предходното определяне на пенсионните права,

—

да осъди Парламента да възстанови всички неоснователно удържани суми ведно със законната лихва от момента на удържането им, като осъди Европейския парламент да изпълни постановеното съдебно решение и да предприеме всички необходими правни и фактически действия и да вземе съответните решения, за да обезпечи незабавното и пълно възстановяване на първоначалното равнище на пенсионното обезщетение,

—

да осъди Европейския парламент да заплати съдебните разноски.

1.

Първото твърдение е относно липсата на компетентност на автора на акта, съществени процесуални нарушения и нарушение на член 41 от Хартата на основните права.

2.

Второто твърдение е относно липсата на правно основание за обжалвания акт и грешки при прилагане на правото във връзка с тълкуването на член 75 от Мерките за прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент.

3.

Третото твърдение на жалбоподателката е, че съобщението явно нарушава законовата резерва на член 75, параграф 2 ПРН, който изрично се позовава на условията, предвидени от националното законодателство, с което изключва релевантността на вътрешните решения на камарата на депутатите на държава членка.

4.

Четвъртото твърдение на жалбоподателката е относно явното нарушение на общите принципи на европейското право, като принципите на правна сигурност, оправдани правни очаквания, защита на придобити права и равенство.

—

да обяви за несъществуващо или да отмени изцяло решението, за което жалбоподателката е уведомена с обжалваното съобщение и с което Европейският парламент преизчислява пенсионните права за осигурителен стаж и възраст и разпорежда възстановяване на изплатената сума на основание на предходното определяне на пенсионните права,

—

да осъди Парламента да възстанови всички неоснователно удържани суми ведно със законната лихва от момента на удържането им, като осъди Европейския парламент да изпълни постановеното съдебно решение и да предприеме всички необходими правни и фактически действия и да вземе съответните решения, за да обезпечи незабавното и пълно възстановяване на първоначалното равнище на пенсионното обезщетение,

—

да осъди Европейския парламент да заплати съдебните разноски.

—

да обяви за несъществуващо или да отмени изцяло решението, за което жалбоподателят е уведомен с обжалваното съобщение и с което Европейският парламент преизчислява пенсионните права за осигурителен стаж и възраст и разпорежда възстановяване на изплатената сума на основание на предходното определяне на пенсионните права,

—

да осъди Парламента да възстанови всички неоснователно удържани суми ведно със законната лихва от момента на удържането им, като осъди Европейския парламент да изпълни постановеното съдебно решение и да предприеме всички необходими правни и фактически действия и да вземе съответните решения, за да обезпечи незабавното и пълно възстановяване на първоначалното равнище на пенсионното обезщетение,

—

да осъди Европейския парламент да заплати съдебните разноски.

—

да обяви за несъществуващо или да отмени изцяло решението, за което жалбоподателят е уведомен с обжалваното съобщение и с което Европейският парламент преизчислява пенсионните права за осигурителен стаж и възраст и разпорежда възстановяване на изплатената сума на основание на предходното определяне на пенсионните права,

—

да осъди Парламента да възстанови всички неоснователно удържани суми ведно със законната лихва от момента на удържането им, като осъди Европейския парламент да изпълни постановеното съдебно решение и да предприеме всички необходими правни и фактически действия и да вземе съответните решения, за да обезпечи незабавното и пълно възстановяване на първоначалното равнище на пенсионното обезщетение,

—

да осъди Европейския парламент да заплати съдебните разноски.

А)

Жалбоподателят моли Общия съд:

Б)

при условията на евентуалност и ако не бъде уважено главното искане:

В)

При всяко положение, да осъди Единния съвет за преструктуриране да заплати разноските за настоящото производство.

1.

Първо основание: липса на проверка, неправилна преценка на фактическото положение и неправилно прилагане на член 5, параграф 1, буква a) от Регламент № 2015/63 и нарушение на принципите на недопускане на дискриминация и на добра администрация.

2.

Второ основание: липса на проверка, неправилна преценка на фактическото положение, нарушение и неправилно прилагане на член 5, параграф 1, буква е) от Регламент № 2015/63 и нарушение на принципите на недопускане на дискриминация и на добра администрация.

3.

Трето основание: незаконосъобразност на поведението на орган на Съюза, основание за извъндоговорна отговорност по член 268 ДФЕС.

4.

Четвърто основание: при условията на евентуалност и като насрещно, нарушение на принципите на ефективност и на равностойност и на равно третиране, което води до неприложимост на Регламент № 2015/63.