ISSN 1977-0855

Официален вестник

на Европейския съюз

C 228

European flag  

Издание на български език

Информация и известия

Година 62
5 юли 2019 г.


Съдържание

Страница

 

I   Резолюции, препоръки и становища

 

СТАНОВИЩА

 

Европейски икономически и социален комитет

2019/C 228/01

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Цифрова грамотност в областта на здравеопазването – за здравни грижи, адаптирани към гражданите на Европа във време на демографска промяна (становище по собствена инициатива)

1

 

СТАНОВИЩА

2019/C 228/02

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Възможности за заетост за икономически неактивните лица (становище по собствена инициатива)

7

2019/C 228/03

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Подкрепящи образователни системи за преодоляване на несъответствията между търсените и предлаганите умения — какъв преход е необходим? (становище по собствена инициатива)

16

2019/C 228/04

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Устойчива демокрация чрез силно и многообразно гражданско общество (становище по собствена инициатива)

24

2019/C 228/05

Становище на Европейския икономически и социален комитет отнодно Пътят на белия гълъб — предложение за водена от ЕС глобална стратегия за укрепване на мира“  (становище по собствена инициатива)

31

2019/C 228/06

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Вслушване в гражданите на Европа за устойчиво бъдеще (Сибиу и след това)

37

2019/C 228/07

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Бъдещето на политиката на сближаване в периода след 2020 г.  (проучвателно становище)

50

2019/C 228/08

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Бъдещето на ЕС: ползи за гражданите и зачитане на европейските ценности  (проучвателно становище по искане на румънското председателство на Съвета на Европейския съюз)

57

2019/C 228/09

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Преподаване на знания за Европейския съюз  [Проучвателно становище по искане на румънското председателство]

68


 

III   Подготвителни актове

 

ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ

 

Европейски икономически и социален комитет

2019/C 228/10

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите – Годишна работна програма на Съюза в областта на европейската стандартизация за 2019 г.  [COM(2018) 686 final]

74

2019/C 228/11

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет – Хармонизирани стандарти: подобряване на прозрачността и правната сигурност за пълноценното функциониране на единния пазар  [COM(2018) 764 final]

78

2019/C 228/12

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Към всеобхватна рамка на ЕС относно ендокринните нарушители[COM(2018) 734 final]

83

2019/C 228/13

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съвместно съобщение до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — План за действие за борба с дезинформацията[JOIN(2018) 36 final]

89

2019/C 228/14

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съвместно съобщение до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската инвестиционна банка — Свързване на Европа и Азия — основни елементи за стратегия на ЕС  [JOIN(2018) 31 final]

95

2019/C 228/15

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 по отношение на специално разпределените средства за инициативата за младежка заетост  [COM (2019) 55 final – 2019/0027 (COD)]

103


BG

 


I Резолюции, препоръки и становища

СТАНОВИЩА

Европейски икономически и социален комитет

5.7.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/1


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Цифрова грамотност в областта на здравеопазването – за здравни грижи, адаптирани към гражданите на Европа във време на демографска промяна“

(становище по собствена инициатива)

(2019/C 228/01)

Докладчик: Renate HEINISCH

Решение на Пленарната асамблея

20.9.2018 г.

Правно основание

член 32, параграф 2 от Правилника за дейността

становище по собствена инициатива

Компетентна секция

„Единен пазар, производство и потребление“

Приемане от секцията

7.3.2019 г.

Приемане на пленарна сесия

21.3.2019 г.

Пленарна сесия №

542

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

153/0/2

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) подкрепя усилията на Европейската комисия да отдаде приоритетно значение на Цифрова грамотност в областта на здравеопазването като част от Програмата в областта на електронното здравеопазване. ЕИСК препоръчва да се разработи всеобхватна стратегия на ЕС с ясни и строго наблюдавани цели за здравна грамотност в подкрепа на правата на хората в областта на здравеопазването и за избягване на неравенствата с помощта на цифрови устройства.

1.2.

ЕИСК подкрепя резултатите от проекта IC-Health (1); специално внимание следва да се обърне на препоръката за включване на активните граждани в тези усилия. Ето защо ЕИСК препоръчва да продължи изпълнението на проекта IC-HEALTH с цел осъществяване на вече започналите програми за обучение онлайн.

1.3.

ЕИСК подчертава, че за подобряване на цифровата грамотност в областта на здравеопазването на различните поколения са необходими различни подходи в зависимост от цифровите инструменти, които използват в своето ежедневие. Гражданите от всички възрастови групи, култури и с различни видове увреждания, както и мигрантите, трябва да бъдат включени в разработването на цифровите информационни източници. Акцентът следва да бъде върху хората от по-възрастните поколения, които все повече се занимават с управлението на собственото си благосъстояние и грижите за здравето.

1.4.

ЕИСК препоръчва разширяване на усилията с цел включване на цифрова информация относно лекарствата и медицинските изделия, както и ангажиране на всяка организация, която би могла да има принос. ЕИСК препоръчва да бъде установена връзка с усилията, полагани от Европейската агенция по лекарствата (EMA), ръководителите на агенциите по лекарствата (РАЛ) и Европейската комисия.

1.5.

ЕИСК подкрепя мнението, че решенията в областта на електронното здравеопазване следва да се използват като икономически ефективни инструменти в системите на здравеопазване. Привлекателните цифрови инструменти биха могли да повишат отвореността на хората към цифровите медии.

1.6.

ЕИСК подчертава обаче, че предимствата на цифровите услуги могат да бъдат използвани в пълна степен само ако хората имат достъп до предоставяната информация и ако могат да я разбират правилно. Уменията за четене и основните познания по математика са ключови предпоставки за здравната грамотност на хората и трябва да бъдат придобити в училище, за да имат различни възможности.

1.7.

ЕИСК подчертава, че планът за действие за електронно здравеопазване трябва да стимулира широко сътрудничество и да обхваща целия живот на хората. На местно равнище основите на цифровата грамотност в областта на здравеопазването трябва да се полагат в детските градини и училищата. Работниците, полагащи грижи за деца, учителите, родителите и бабите и дядовците следва да развиват инициативи за подобряване на цифровата грамотност в областта на здравеопазването заедно със съответния персонал, предоставящ здравни услуги (напр. лекари, акушери, медицински сестри, фармацевти и лица, полагащи грижи). По-конкретно тясното сътрудничество между лекарите (общопрактикуващите лекари) и фармацевтите може да помогне за повишаването на здравната грамотност на пациентите. Този опит трябва да бъде включен при по-нататъшното разработване на плана за действие. Държавите членки трябва да изготвят и приложат план за действие с цел подобряване на цифровата грамотност в областта на здравеопазването.

2.   Въведение

2.1.

Цифровата информация играе все по-голяма роля в обществото. Цифровата грамотност на гражданите в областта на здравеопазването е основен елемент за успешното внедряване на електронното здравеопазване. Здравната грамотност представлява способността за търсене, разбиране, оценка и прилагане на информацията, свързана със здравните грижи, превенцията или насърчаването на здравето. От една страна, това изисква лични умения, а от друга страна, благоприятни рамкови условия, като например предоставянето на информация на разбираем език. Това са първите стъпки. Използването на интернет за тази цел изисква допълнителни умения.

2.2.

Аспектите на цифровата грамотност в областта на здравеопазването могат да бъдат описани много прагматично: те не се отнасят до намиране на информация относно здравето, а до това къде да се търси информацията, дали източниците на информация, до които пациентите имат достъп, дават адекватна и полезна информация и дали са надеждни (2).

2.3.

Изразът „цифрови здравни инструменти“ означава цифрови услуги, предоставящи обща здравна информация за потребителите, здравни приложения (проследяване и мониторинг на лечението), инструменти, които ще помогнат на хората да останат в собствените си домове (дистанционен мониторинг за възрастни хора), споделени медицински досиета, цифрови инструменти за здравни специалисти (услуга за защитен обмен на съобщения, телемедицина, експертни становища от разстояние) и обща цифрова здравна информация.

2.4.

През 2012 г. Европейската комисия публикува план за действие, в който се посочват пречките пред пълноценното използване на цифрови решения в системите на здравното обслужване в Европа. Този план вече се изпълнява под наименованието „План за действие за електронно здравеопазване за периода 2012 – 2020 година – иновационно здравно обслужване през 21-ви век“ (3).

2.5.

Целите на този план за действие за електронно здравеопазване бяха допълнени през април 2018 г. със „Съобщение относно въвеждането на цифровата трансформация в областта на здравеопазването и грижите в контекста на цифровия единен пазар; предоставяне на правомощия на гражданите и изграждане на по-здраво общество“ (4).

2.6.

В това съобщение се цитира докладът относно състоянието на здравеопазването в ЕС (5), в който се стига до заключението, че само чрез фундаменталното преосмисляне на нашите системи за здравеопазване и грижи можем да гарантираме, че те ще останат пригодни за целта. Един от стълбовете е въвеждането на цифровите решения в областта на здравеопазването и грижите. Чрез цифровите инструменти научните познания могат да се внедрят по такъв начин, че да бъдат в помощ на гражданите, за да останат те в добро здраве.

2.7.

Научните изследвания и иновациите в цифровите решения в областта на здравеопазването и грижите се подпомагат от финансиране от ЕС по линия на програмата „Хоризонт 2020“ (6) и публично-частни партньорства. В своя междинен преглед на изпълнението на стратегията за цифров единен пазар (7) Комисията заяви намерението си да предприеме допълнителни действия в три области:

сигурен достъп на гражданите до техните здравни данни и споделянето им през граница;

по-добри данни, за да се постигне напредък в научните изследвания, превенцията на заболявания и персонализирано здравеопазване и грижи;

цифрови инструменти за предоставянето на по-широки правомощия на гражданите и насочени към пациента грижи.

Освен това държавите членки трябва да бъдат насърчавани да разработват механизми за идентифициране и, доколкото е възможно, за премахване на уебсайтове с невярна информация или за позициониране на уебсайтове, на които може да се вярва, така че при търсене да бъдат показвани на първо място.

2.8.

В своя доклад WHO-HEN-Report-57 (8) Европейската служба на СЗО публикува много подробен преглед на текущите проекти и техните резултати. В своите заключения авторите посочват, че от основно значение за здравната грамотност е развиването на умения през целия живот, включително предучилищните дейности, формалното обучение в училищата и ученето за възрастни. Те препоръчват съображения за тази област на политика, които биха могли да насърчат разработването на цялостни политики в областта на здравната грамотност в държавите членки и развиването, прилагането и строгото оценяване на свързани с политиката дейности с цел да се демонстрират ползите от тези политики за гражданите и обществото.

2.9.

Европейската комисия е включила програми за по-добра цифрова грамотност в областта на здравеопазването в своите стратегии за научни изследвания и е финансирала също така важни проекти по линия на Седмата рамкова програма и програмата „Хоризонт 2020“ (9).

2.10.

Потвърдено е, че хората в по-напреднала възраст и/или с по-ниско образование имат по-ниска цифрова грамотност в областта на здравеопазването. Това оказва въздействие върху ангажирането им със здравните грижи за самите тях и върху способността за получаване на достъп до здравна информация. Проектът IROHLA предоставя решения за по-възрастните поколения (10). ЕИСК (11) вече обхвана множество аспекти на електронното приобщаване (съгласно Декларацията от Рига (12)).

2.11.

По проекта IC-Health (13) се предоставя голям обем анализи и ресурси относно цифровата грамотност в областта на здравеопазването. IC Health е проект за разработване на поредица от масови отворени онлайн курсове (МООК), с цел да се помогне за подобряването на цифровата грамотност на европейските граждани в областта на здравеопазването и да се постигне напредък в разбирането за нея и как тя може да се използва за подобряване на здравните резултати. Понастоящем се обобщават резултатите от проекта.

3.   Общи бележки

3.1.

Все по-често се поставя въпросът за насърчаването на грамотността и уменията предвид признатото обществено предизвикателство на демографските промени. За да се запази устойчивостта на системите за здравеопазване и грижи, за нашето бързо застаряващо общество е необходимо на служителите, работещи в сферата на здравеопазването, да се предоставят допълнителни обучения, за да могат те да съчетаят уменията си с новите потребности, както и оптимално да се управляват разходите в здравеопазването в допълнение към повишаването на цифровата грамотност сред населението като цяло.

3.2.

ЕИСК подкрепя дейностите на Европейската комисия за насърчаване на даването на правомощия на гражданите, които се концентрират върху трансформацията на здравната система. ЕИСК обаче е на мнение, че едновременно с това на гражданите трябва да бъде дадена възможност да използват тези цифрови инструменти. Необходимо е във всички държави членки да бъде приложен план за действие за подобряване както на здравната грамотност, така и на цифровата грамотност в областта на здравеопазването.

3.3.

Някои европейски държави, заинтересовани от резултатите от сравнителното проучване на ОИСР (14), извършиха свои собствени проучвания. Във Франция (2004—2005 г.) около 3,1 милиона възрастни са класифицирани като функционално неграмотни (9 % от населението в трудоспособна възраст). Според проучване, проведено в Обединеното кралство през 2011 г., 14,9 % (над 5 милиона) от британците са функционално неграмотни. Проучване в Германия показа, че 4,5 % от германците във възрастовата група от 18 до 64 години са напълно неграмотни (без умения за грамотност). Функционалната неграмотност засяга 10 % от хората в тази възрастова група. Общият брой на изцяло и функционално неграмотното население е 7,5 милиона (15). Този факт трябва да бъде взет под внимание при обсъждането на цифровата грамотност в областта на здравеопазването.

3.4.

ЕИСК подчертава, че всички професии от сферата на образованието, научните изследвания и здравеопазването трябва да си сътрудничат. Членовете на ЕИСК следва да насърчават това сътрудничество чрез своите организации. Целта на всички усилия трябва да бъде да нарасне информираното и правилно използване на цифрови инструменти във всички слоеве на обществото.

3.5.

ЕИСК препоръчва използването на резултатите от IC-Health за по-нататъшното осъществяване на приоритетите на Европейската комисия в областта на електронното здравеопазване с цел по-добра осведоменост за решенията, свързани с електронното здравеопазване, публикувани в съобщението от април 2018 г. (16). В програмата „Хоризонт 2020“ (17) следва да бъдат проследени действията и заключенията, които следва да бъдат направени в резултат от проекта, и да се използва опитът, придобит от МООК.

3.6.

Важно е гражданите от всички възрастови групи, култури и с различни видове увреждания да бъдат част от всеки процес, свързан с цифровата грамотност в областта на здравеопазването. За да може здравните и домашните работници да приемат промените в своята работна среда и да бъдат взети под внимание техните нужди, ЕИСК препоръчва включването и на тези групи при разработването на нови цифрови инструменти. Това включва и обучението и допълнителното образование на медицинските сестри.

3.7.

ЕИСК отбелязва инициативата на „Приятели на Европа“ за преосмисляне на здравната система в Европа и разработване на идеи за „интелигентни (не)инвестиционни избори в здравеопазването“ (18). Целта е да се работи за установяване и преустановяване на неефективните мерки в системата на здравеопазването, като по този начин се гарантира, че наличните допълнителни средства ще отидат за постигане на по-добри здравни резултати.

3.8.

ЕИСК подкрепя идеята на „Приятели на Европа“ за работна група за здрави граждани във всички възрастови групи във връзка с препоръките на Европейския съвет от 2018 г. относно ключовите компетентности за учене през целия живот (19). Хората трябва да знаят за „компонентите на здравия ум, здравото тяло и здравословния начин на живот“. Това е добра основа за ангажиране и активизиране на гражданите. Държавите членки следва да считат това за хоризонтален приоритет във всички политики в областта на образованието, здравеопазването, социалната сфера и заетостта, както и за ключов механизъм за намаляване на разходите за здравеопазване и подобряване на здравните резултати. Например, макар че закриването на болница винаги предизвиква някои отрицателни реакции, понякога може да е необходимо, ако институцията вече не е икономически ефективна или не успява да предостави обещаните грижи. Въвеждането на автоматизация може да рационализира процеса на организиране на грижите. Например при неотдавнашен пилотен проект в три болници в Обединеното кралство виртуални асистенти, функциониращи чрез изкуствен интелект, са се оказали осем пъти по-производителни при обработването на рутинни направления и резултати от изследвания отколкото медицинските сестри.

3.9.

Информираните граждани предприемат действия за подобряване на собственото си здраве. Това води до избор на по-здравословен начин на живот, по-високо равнище на ваксиниране, остаряване в добро здраве, по-добро спазване на лечението и по-голямо използване на услуги за превенция на рисково поведение. Следователно цифровите инструменти биха могли да бъдат полезни в областта на терапевтичното образование, което повишава осведомеността на хората с хронични заболявания за тяхното лечение.

3.10.

ЕИСК (20) вече подчерта значението на цифровата грамотност в областта на здравеопазването в контекста на ваксинацията за осигуряване на достъп и обработване на цифрова информация относно ваксините.

3.11.

Цифровите услуги могат по-конкретно да подпомагат хората със слаби умения (напр. С проблеми с четенето или неграмотни), както и хората със зрителни увреждания, ако информацията се предоставя чрез видеоматериали или подкастове. По този начин могат да се подпомагат и програми за мигранти с ограничени умения по езика на приемащата държава. Следва да се предвидят подходящи мерки и ресурси, за да могат тези групи да имат достъп до цифрови здравни инструменти.

3.12.

Независимо от тяхната възраст и състояние, на хората трябва да бъде дадена възможност да използват тези цифрови ресурси (уебсайтове, приложения), за да намират отговори на своите въпроси и да управляват данните за собственото си здраве (напр. рецепти под надзора на здравни специалисти, цифрови здравни данни, цифрова информация относно лекарствата си и т.н.). Например здравноосигурителните фондове следва систематично да образоват осигурените в тях лица. В инициатива на ЕИСК са обхванати допълнителни действия по отношение на здравното осигуряване (21).

3.13.

За стимулиране на диалога между поколенията следва да се използват училищни програми и други усилия в сферата на образованието на деца и подрастващи. В хода на тази дискусия трябва да се посочат проекти като Германската фондация за четене (22) и други.

3.14.

ЕИСК предлага да се обсъди възможността обща здравна информация да се разпространява чрез работодателите. Хората често използват цифрови инструменти на работа. Обичайна практика е да се предоставя обучение относно предотвратяването на злополуки на работното място. То може да се разшири, така че да обхваща здравна информация.

3.15.

ЕИСК подчертава още веднъж становището си, че е много важно пациентите да се обучават как да получават достъп и да използват своите данни, които понастоящем в много случаи са „заключени“ в здравните информационни системи – ситуация, която беше подсилена от Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД) (23), както и че е от жизненоважно значение е знанията за електронното здравеопазване да бъдат включени в програмите за обучение на специалистите в областта на здравеопазването (24).

4.   Конкретни бележки

4.1.   Инфраструктура

4.1.1.

Европейската комисия стартира няколко програми за подобряване на техническата инфраструктура и осигуряване на възможност за трансгранично взаимодействие.

4.1.2.

Резултатите от проучването, проведено по време на проекта IC-Health, показват например, че младежи и други лица с по-ниска грамотност може да предпочитат мобилните устройства пред уеб-базираните източници на компютъра. ЕИСК предлага тези аспекти да бъдат проучени допълнително и да бъдат включени в съображенията в основата на бъдещите програми.

4.2.

Европейската комисия, Европейската агенция по лекарствата и ръководителите на агенциите по лекарствата стартираха процес за установяване на основни принципи за електронна продуктова информация (ePI) за лекарствата (25). В много държави членки вече съществуват бази данни с лесна за ползване от пациентите и одобрена от регулаторните органи електронна продуктова информация. Значението на надеждната електронна продуктова информация за лекарствата вече беше посочено подробно от ЕИСК в становището „Към електронно здравеопазване – електронна информация за безопасна употреба на лекарствени продукти“ (26). И към медицинските изделия следва да се прилага този подход, че надеждността на цифровата информация е приоритет.

4.3.

ЕИСК счита, че тази информация може да се използва за подобряване на здравната грамотност в допълнение към обсъдените досега източници. Например следва да бъде взета предвид одобрената от регулаторните органи информация за лекарствата. Тя е необходима, за да се гарантира непрекъснатото предоставяне на актуална информация относно лекарствата и лечението. ЕИСК счита, че по този начин би могло да се гарантира безопасното и ефективно използване на лекарства, да се подобри спазването на лечението и да се оптимизират резултатите от него.

4.4.   Нужда от допълнителни научни изследвания

4.4.1.   Технически научни изследвания и развойна дейност

4.4.1.1.

ЕИСК препоръчва да се проучат полезните взаимодействия чрез допълнителни публично-частни партньорства, в които да участват хора от всички възрасти и с различен произход, с цел създаване на привлекателни цифрови информационни източници и други цифрови инструменти, които са в крак с развитието на търговските цифрови източници на информация, социалните медии и цифровите развлекателни инструменти и могат да се използват, например, когато се прилагат мерките, предложени от Европейската комисия. Тези партньорства трябва да се основават на харта за надеждността на данните и на липса на конфликт на интереси.

4.4.2.   Образователни аспекти

4.4.2.1.

Използването на интернет варира значително между различните социални и възрастови групи. Много хора използват социални мрежи, но не ползват предлаганата информация. Една малка група никога не използва интернет. В съответствие с предходни инициативи на ЕИСК (27) следва да се даде начало на научни изследвания, за да се отговори на следните въпроси:

Как можем да насърчим непрекъснатото активно учене както относно начина за получаване на достъп до информация, така и относно начина за разграничаване на надеждните от ненадеждните цифрови източници, напр. като популяризираме МООК по линия на IC-Health? Необходими са мерки за масова подкрепа и обучение за справяне с този проблем, тъй като 47 % от работната сила в ЕС не разполагат с достатъчно електронни умения (28).

Как можем да предоставим на разположение ресурси (напр. развлекателни методи), които повишават интереса на хората към използването на надеждни цифрови източници на информация?

Как можем да подкрепим прехвърлянето на успешни програми? Например, вж. Sophia (29), иновативен инструмент за здравно осигуряване във Франция за пациенти с диабет или ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест) въз основа на здравни съвети. Програмата Sophia е вдъхновена от чуждестранните експерименти в областта на лечението на болести в САЩ, Германия и Обединеното кралство (30).

Каква може да бъде ролята на различните учебни заведения (университети, центрове за обучение на възрастни и др.) за подобряване на разнообразните умения, например за работа с новите технологии, за поемане на ангажимент за собственото здраве и неговото управление по общественополезен начин, както и за предаването на социален и технически експертен опит?

Как могат да се използват съществуващите материали (напр. одобрена от регулаторните органи информация относно лекарствата)?

Как можем да стимулираме обмена на знания и опит относно здравната грамотност и цифровите умения между поколенията?

4.4.2.2.

В проекта IC Health беше установен нов подход към ученето – развлечение с образователна цел: „С цел разбиране на процеса на промени в нагласите и поведението безспорно съществува необходимост от контролирани в по-голяма степен експерименти за разкриване на когнитивните и/или емоционалните фактори, които служат за връзка с ефектите от развлечението с образователна цел“, и от определяне на условията, при които посланията на развлечението с образователна цел може да проработят или не.

4.4.3.

Необходимост от по-широка стратегия за здравна грамотност:

Здравната грамотност зависи от контекста и съдържанието. Препоръчва се стратегия за здравна грамотност в Европа в подкрепа на правата на гражданите в областта на здравеопазването, включително с акцент върху цифровата грамотност в областта на здравето през целия жизнен цикъл на дадено лице.

Цифровата здравна грамотност съчетава цифровите умения със здравните познания. И двете изискват специфично образование и обучение.

Необходими са стратегия и план за изпълнение.

4.4.4.

Необходимост от равен достъп до интернет:

Цифровият свят е достъпен само за хората, които имат достъп до интернет. Как можем да преодолеем цифровото разделение в Европа, което не дава достъп до интернет на региони, острови и селски райони и което означава, че в бъдеще хората там няма да имат достъп до цифрово здравеопазване? Европа и държавите членки трябва да направят значителни инвестиции, за да се гарантира на всички достъп до интернет, ако искаме всеки да се възползва от предимствата на това развитие.

Много обществени услуги са базирани в интернет и за да бъдат ползвани, се изискват специфични умения и ресурси. Цифровото разделение може да засили неравенствата в европейските социални общества.

Средата, контекстът, общностите и градовете могат да спомогнат за улесняване на отворения и свободен достъп до интернет за активно участие на гражданите в обществото.

Публично-частните партньорства могат да подпомогнат улесняването на свободния достъп до интернет за всички в Европа.

Достъпът до интернет е право на човека, при положение че правителствата разчитат в толкова голяма степен на цифровите услуги.

Брюксел, 21 март 2019 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER


(1)  Този проект получи финансиране от програмата за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ на Европейския съюз по споразумение за отпускане на безвъзмездни средства № 727 474.

(2)  https://ichealth.eu/wp-content/uploads/2018/10/ICH-FC_Final-Presentation_allDay.pdf.

(3)  COM(2012) 736 final.

(4)  COM(2018) 233 final.

(5)  Състояние на здравеопазването в ЕС „Придружаващ доклад 2017 г.“, https://ec.europa.eu/health/state/summary_bg.

(6)  COM(2011) 808 final.

(7)  COM(2017) 228 final.

(8)  http://www.euro.who.int/__data/assets/pdf_file/0006/373614/Health-evidence-network-synthesis-WHO-HEN-Report-57.pdf?ua=1.

(9)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 104.

(10)  https://www.age-platform.eu/project/irohla.

(11)  ОВ C 318, 29.10.2011 г., стр. 9.

(12)  Декларация на министрите от ЕС „ИКТ за едно приобщаващо общество“, Рига, Латвия, 11.6.2006 г., т. 4.

(13)  https://ichealth.eu/.

(14)  http://www.oecd.org/skills/piaac/newcountryspecificmaterial.htm.

(15)  https://ec.europa.eu/epale/fr/blog/analfabetyzm-funkcjonalny-doroslych-w-krajach-bogatego-zachodu.

(16)  COM(2018) 233 final.

(17)  COM(2018) 435 final.

(18)  https://www.friendsofeurope.org/event/smart-disinvestment-choices-healthcare.

(19)  http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32018H0604(01)&rid=7.

(20)  ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 150

(21)  ОВ C 434, 15.12.2017 г., стр. 1.

(22)  https://www.stiftunglesen.de/

(23)  ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1.

(24)  ОВ C 271, 19.9.2013 г., стр. 122.

(25)  https://www.ema.europa.eu/BG/events/european-medicines-agency-ema-heads-medicines-agencies-hma-european-commission-ec-workshop

(26)  ОВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 14.

(27)  ОВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 14.

(28)  ОВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 161.

(29)  Наименование на общата служба за надзор на здравното осигуряване.

(30)  https://www.oecd.org/governance/observatory-public-sector-innovation/innovations/page/sophia.htm


СТАНОВИЩА

5.7.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/7


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Възможности за заетост за икономически неактивните лица“

(становище по собствена инициатива)

(2019/C 228/02)

Докладчик: José CUSTÓDIO LEIRIÃO (Pt – III гр.)

Решение на пленарната асамблея

15.2.2018 г.

Правно основание

член 29, параграф 2 от Правилника за дейността

Становище по собствена инициатива

Компетентна секция

„Заетост, социални въпроси и гражданство“

Приемане от секцията

13.2.2019 г.

Приемане на пленарна сесия

20.3.2019 г.

Пленарна сесия №

542

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

99/20/6

1.   Заключения и препоръки

1.1

ЕИСК отбелязва, че все още съществува значителна част от населението, която не работи и не е включена в статистическите данни за безработицата, но е запазила значителен потенциал за заетост и създаване на просперитет и във връзка с това призовава Комисията и държавите членки да поставят на челно място сред политическите си приоритети изготвянето на стратегия, която да реши проблемите на тази многобройна икономически неактивна група.

1.2

Тъй като икономическото възстановяване набира скорост в Европа, ЕИСК счита, че е важно Комисията и държавите членки също да концентрират действията си върху политиките за реинтеграция и за създаване на възможности за заетост за всички, по-специално за онези, които са в най-голяма степен изключени от пазара на труда, желаят и могат да работят.

1.3

С оглед на общата препоръка за активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда, издадена през 2008 г. (1), и за да се избегне подходът „на парче“, ЕИСК препоръчва Комисията да оцени постигнатия напредък и, ако е необходимо, да приеме нова, всеобхватна стратегия, придружена от планове за действие и цели, възложени на държавите членки за всеки вид подгрупа от икономически неактивни лица. Тази стратегия би трябвало да включва повече социални иновации, да бъде по-подробна по отношение на действията, насочени към постигане на резултати, и по-амбициозна по отношение на включването на пазара на труда на онази част от населението, която желае да работи.

1.4

ЕИСК препоръчва на Европейската комисия да насърчи държавите членки да повишат ефективността на активните си политики на пазара на труда и да гарантират, че публичните им служби по заетостта са в състояние да предоставят по-целенасочена помощ за хората, които желаят да бъдат включени в пазара на труда, като вземат предвид способностите и амбициите им.

1.5

За да се осигурят основани на доказателства политики, ЕИСК също така препоръчва на държавите членки да събират и анализират информацията за това население, включително различните характеристики на неговите подгрупи, мотивацията за работа на тези хора, типа на желаната работа и техните способности, така че търсенето и предлагането да могат по-лесно да си взаимодействат и да спомогнат за реализирането на стремежите на всяка подгрупа от икономически неактивното население, която желае да работи.

1.6

Ако се вгледаме по-внимателно в подгрупа „лица с увреждания“, по-специално по отношение на положението ѝ в социален план и спрямо заетостта, и въпреки постигнатото между 2011 г. и 2016 г. известно подобрение, тези хора продължават да се сблъскват с трудности и значително изоставане по отношение на заетостта и качеството на живот. ЕИСК счита, че са необходими съгласувани усилия, особено в областта на достъпа до висше образование и специални условия за здравните услуги, с цел да се увеличат възможностите за заетост на хората с увреждания с ниско ниво на образование. Освен това ЕИСК настоятелно призовава държавите — членки на ЕС, да създадат система от квоти за заетост за лицата с увреждания, която да се прилага в публичните институции/предприятия и в предприятията от частния сектор, в съответствие с броя на заетите и търговския оборот.

1.7

Като се има предвид голямата разнородност на неактивното население и различните пречки, пред които е изправено, неговата (ре)интеграция на пазара на труда е предизвикателство, с което трябва да се справят всички държави членки. ЕИСК счита, че е от съществено значение лицата, определящи политиките във всяка държава членка, да имат задълбочено познаване и разбиране за тези пречки и особеностите на всяка подгрупа, като в същото време отчитат въпроса за баланса между половете, при разработването на публични политики и/или други инициативи за успешно справяне с тези предизвикателства (напр. чрез увеличаване на броя на обществените детски градини, което е предпоставка за освобождаване на тези лица от грижите за семейството, за да могат да заемат мястото си на пазара на труда).

1.8

Освен това ЕИСК счита, че е от съществено значение държавите членки да подобрят връзките между местните служби по заетостта, общините и службите за социално осигуряване, за да се достигне по-ефективно до това население с цел мотивирането му и привличането му да се включи на пазара на труда.

1.9

ЕИСК препоръчва държавите членки да създадат конкретни дейности, ако е необходимо в рамките на местните публични служби (общини), които са подходящи за повишаване и актуализиране на уменията и възможностите на икономически неактивното население и останалите изключени лица, за да бъдат включени в пазара на труда, като се вземат предвид способностите им.

1.10

Като има предвид, че сред икономически неактивното население съществуват много хора с потенциал за нормално интегриране на пазара на труда, ЕИСК призовава Комисията и държавите членки да създадат специални и благоприятни стимули за предприятията, които наемат такива икономически неактивни лица. Това би могло да се постигне чрез въвеждането на законодателни и незаконодателни мерки, които да гарантират, че Европейският социален фонд покрива пълния размер на разходите за обучение на тези хора, като по този начин се дава възможност на предприятията да ги наемат на работа. Същевременно от решаващо значение е Европейският съюз да насърчава своите държави членки да стимулират привлекателни условия на труд, достойно заплащане и системи за социална сигурност, за да мотивират неактивното население да участва на пазара на труда и създава блага и икономическо, социално и екологично благосъстояние.

1.11

Доверието в Европейския съюз и чувството за принадлежност към него зависят също така от способността на институциите на ЕС да насърчават ефективно приобщаването и благосъстоянието на всички граждани, като същевременно се зачита тяхното многообразие.

1.12

ЕИСК призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че в политиките за „Индустрия 4.0“и разработването на нови технологии се зачитат промените в сферата на труда, като се създават ползи както за работниците, така и за предприятията.

1.13

ЕИСК предлага да се намали седмичното работно време, като се започне с публичните служби, за да се създадат повече възможности за заетост за всички.

2.   Въведение

2.1

Съгласно определението на Международната организация на труда (МОТ) за икономически неактивни се считат лицата, които не работят, не търсят работа и/или не са на разположение да започнат работа. Целта на становището е да насочи вниманието на Комисията и на държавите членки към специфичните потребности на тази част от населението, която е маргинализирана, изключена и забравена от политиците в процеса на определяне на активни политики за заетостта и която желае да бъде интегрирана в обществото посредством своята дейност и труд, така че да допринася за създаването на блага и икономическото, социалното и екологичното благосъстояние.

2.2

Полагат се усилия, включително от държавите, предприятията, сдруженията на работодателите, профсъюзите и институциите за образование и обучение, за развитие на партньорства, така че да се създаде приобщаващ пазар на труда и да се гарантира, че адаптирането на равнищата на уменията е в съответствие с технологичните промени. Въпреки това тези усилия все още са далеч от желаната цел, както показва наличието на хиляди свободни работни места, които все още са незаети поради несъответствието между търсенето и предлагането, което води до големи дисбаланси на пазара на труда. Този дисбаланс се отразява отрицателно на производителността, на конкурентоспособността и на потенциалния растеж. В същото време бяха създадени пречки пред заетостта, които доведоха до изключването на много хиляди граждани от работната сила. Това доведе например до дълготрайна безработица сред младите хора, както и до голям брой хора от всички възрасти с нестабилно положение на пазара на труда, което допринася за значителното увеличаване на икономически неактивното население, в т.ч. незаетите с работа, учене или обучение (NEET).

2.3

Повече от едно на всеки четири лица на възраст 15 – 64 години в ЕС се определят като неактивни (2). Те не са включени в официалната статистика за заетостта и често са маргинализирани от икономическа и социална гледна точка и следователно не разполагат с необходимите ресурси, за да участват пълноценно в живота на обществото, независимо от факта, че повечето биха желали да работят. (3)

3.   Общи бележки

3.1

Повишаването на нивата на заетост и създаването на повече и по-добри работни места продължава да бъде основна цел за ЕС. Всички държави членки подкрепят Европейската стратегия за заетостта, която се прилага чрез европейския семестър – годишния процес за насърчаване на тясна координация на политиката между държавите - членки на ЕС и институциите на ЕС (4). Съвсем обосновано лицата, определящи политиките, са поставили акцента върху хората, които са загубили работата си вследствие на финансовата криза, като се опитват да намерят ясни начини за създаване на работни места. Комисията наблегна специално на инициативи, посветени на младите хора, като „Гаранция за младежта“(2013 г.) (5), „Инициатива за младежка заетост“ (2015 г.) (6), „Нова стратегия по въпросите на младежта 2019 – 2027 г.“(2018 г.) (7). Друга смела инициатива доведе до препоръката на Съвета от 15 февруари 2016 г. относно интеграцията на дълготрайно безработните лица на пазара на труда (8). ЕИСК подкрепя и приветства тези инициативи, които са в съответствие с европейския стълб на социалните права.

3.2

Въпреки че предлагането и търсенето на „работа“и професионално заетото или временно безработното население са често проучвани и обект на различни стратегии и активни политики в областта на заетостта, неактивното население е много по-слабо проучено и изследвано. Един от първите документи на Комисията, в който изрично се признават хората в това положение, беше Препоръката 2008/867/ЕО до държавите членки относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда , в която се препоръчват различни видове стратегии, насочени към това население с цел да се улесни включването му на пазара на труда. През април 2017 г. Комисията публикува работен документ на службите на Комисията (9), в който се оценява степента, в която всяка държава членка е разработила по-интегриран подход към политиките за активно приобщаване. Заключението беше, че напредъкът в изпълнението на препоръките е бил различен в отделните държави членки, националните стратегии са се различавали съществено и резултатите от тяхното прилагане са били незначителни. От 2008 г. досега няма друга инициатива на Комисията, насочена към тази конкретна група от населението. ЕИСК препоръчва Комисията да публикува нова, всеобхватна стратегия, придружена от планове за действие и цели, възложени на държавите членки за всеки вид подгрупа от икономически неактивни лица.

3.3   Характеристики на неактивното население

3.3.1

Неактивните лица са голяма група, което означава, че в повечето държави — членки на ЕС, значителна част населението не работи и не е включена в статистическите данни за безработицата, но всъщност има потенциал за заетост. Въпреки че активните политики по заетостта в ЕС обикновено са насочени предимно към временно безработни лица, ЕИСК счита, че трябва да се положат допълнителни усилия за създаване на политики в областта на заетостта, които изрично да са насочени към тази група от населението.

3.3.2

Неактивното население е разнородно. Eurofound (10) проучи в частност четири основни подгрупи: хора, които учат (например млади хора), домашни работници, пенсионери или хора с увреждания. Тези маргинализирани подгрупи се различават значително по отношение на характеристиките им и пречките, с които се сблъскват, свързани със здравето, личния живот, равнището на образование и обучение, необходимостта от професионално ориентиране и професионални стажове. Липсата на професионален опит е по-често срещана сред младите хора и домашните работници и по-рядко сред хората с увреждания и пенсионерите в активна възраст. От друга страна, хората с увреждания и пенсионерите по-често имат здравословни проблеми и при тях също се наблюдава висока степен на изключване (подобно на дълготрайно безработните лица). Неактивните лица често се сблъскват с множество пречки при търсенето на работа. Много неактивни лица биха искали да работят под някаква форма: приблизително четири от всеки пет заявяват, че биха желали да работят поне няколко часа седмично, а приблизително половината биха желали да работят 32 или повече часа седмично (11). Този показател ни кара да считаме, че икономически неактивните хора търсят справедлива и подходяща работа, нещо повече от само няколко часа седмично, или пък може също така да означава, че може би става въпрос за трудно финансово положение. ЕИСК счита, че положителното желание за работа трябва да стимулира политиците да разработят политики и инициативи, които да отговарят по ефективен начин на характеристиките на всяка подгрупа.

3.3.3

Необходимо е да се изясни също какво е положението на неактивните лица, когато упражняват правото си на мобилност. По данни на Европейската комисия (2014 г.) европейското население, което упражнява правата си на мобилност в рамките на ЕС, е 14,3 милиона, като приблизително 3,7 милиона са икономически неактивни лица. Около 80 % от икономически неактивните граждани се ползват от същите права (на пребиваване) и други придобивки като икономически активните членове на семейството, с които живеят в приемащата държава членка, и имат право на равно третиране с членовете на семействата на местните работници. Останалите 20 % обаче, поради липса на яснота и прозрачност, не са наясно с правото си да искат някои социални помощи в приемащата държава членка. ЕИСК призовава Комисията спешно да разгледа въпроса с липсата на социална подкрепа и да изготви законодателство, което да отстрани този пропуск.

4.   Контекст

4.1

Проучването на Eurofound, озаглавено „Реактивиране: възможности за заетост за икономически неактивните лица“ (12), очертава някои от съществените пречки пред четирите подгрупи от засегнатото неактивно населението (хората, които учат, например младите хора, домашни работници, пенсионери и хора с увреждания). Липсата на професионален опит е най-общата причина за хората в подгрупи младежи и домашни работници и е по-маловажен проблем за хората с увреждания и пенсионерите в активна възраст, които като цяло посочват, че имат здравословен проблем. Приблизително половината от членовете на подгрупа лица с увреждания посочват, че се чувстват във висока степен „социално изключени“, което е общо за редица държави членки, където голям брой икономически неактивни лица са изправени пред множество пречки пред навлизането си на пазара на труда, в резултат на което активните политики за заетостта са все по-трудни и сложни за провеждане.

4.2

От друга страна, не е сигурно, че икономически неактивните лица са регистрирани в местните служби по заетостта, което значително затруднява усилията на тези служби да ги открият и да им предложат възможности за работа. ЕИСК подкрепя всички инициативи за насърчаване на тези хора да се регистрират в местните служби по заетостта. Той препоръчва, в рамките на обществените услуги, да се създаде специфична структура, която да отговаря за координирането и улесняването на мониторинга на неактивните лица и тяхната регистрация в местните служби по заетостта, които биха предложили мерки и атрактивни програми, отговарящи на специфичните нужди на тези хора. Ясно е, че предизвикателствата, пред които са изправени местните служби по заетостта, са много сложни поради сложните пазари на труда, където възможностите за заетост все още са недостатъчни за тези, които дълго време са били извън тях. Цялата тази ситуация създава голямо натоварване и напрежение в местните служби по заетостта.

4.3

Създателите на политики в държавите членки трябва също да признаят предизвикателствата, пред които са изправени местните публични служби по заетостта, за да достигнат до икономически неактивното население и да посрещнат комплексните им нужди и да разберат многобройните им проблеми. За всяка подгрупа са необходими стратегия и съответни планове за действие с цел ефективно и успешно създаване на работни места за тези, които търсят работа и искат да работят и допринасят за създаването на блага и социално и екологично благосъстояние в обществото.

4.4

Сред основните предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени, са, например:

липсата на публични услуги за подпомагане на деца и зависими лица, за да се улесни достъпът до пазара на труда за лица, участващи в домакинската работа (предимно жени);

1)

хората в положение на „икономически неактивни“следва да имат право на достъп до проекти за допълнително обучение и преквалификация и същевременно да получават обезщетения за безработица;

2)

улесняване, подкрепа и насърчаване с конкретни и ефективни мерки на интеграцията на хората с увреждания, които се нуждаят от по-конкретни планове за заетост;

3)

отделяне на специално внимание и на други уязвими групи като мигрантите и лицата, свързани с програма РОМА;

4)

много хора, по различни причини, се отказват и вече не се насочват към службите по заетостта, за да се регистрират, поради което е необходимо тези служби да установят необходимата връзка с тях и да реактивират възможностите им за намиране на работа;

5)

ясно е, че в публичните служби по заетостта на държавите членки трябва да се работи повече и по-добре, но е ясно, че много от местните служби по заетостта понастоящем не разполагат с необходимия капацитет и затова е необходимо да бъдат наети служители с подходящи за целта умения, така че да се постигне успех по отношение на намиране на работа за всеки, който иска да работи;

6)

на равнището на ЕС със сигурност в някои държави членки има „добри практики“за преодоляване на тези трудности, които следва да бъдат възпроизведени в целия Европейски съюз;

7)

увеличаването на заплатите на достойно равнище също е задължително условие в ЕС.

4.5

Пазарите на труда се променят; структурните им реформи доведоха до голямо многообразие и нови форми на труд. Работниците с нетипична форма на заетост се сблъскват с по-ниско качество на работните места и по-високи рискове, свързани с бедността сред работещите (13). През 2017 г. 13,7 % от работещите в ЕС са били самостоятелно заети лица (14), 11,3 % са били временно наети (15), а 18,7 % са работели на непълно работно време (16). Държавите членки, подпомагани от Европейския съюз с подходящи програми, следва да увеличат инвестициите си в образование – висококачествени инвестиции в икономиката с мултиплициращ ефект, посредством подобряване на образованието в областта на науката, инженерството, технологиите и математиката въз основа на основни европейски ценности и права, въведени отново в стълба на социалните права. Икономически неактивното население трябва да бъде интегрирано, подкрепено и закриляно, в съответствие със специфичните потребности на съответните подгрупи, за да преодолее и се адаптира успешно към тези промени. ЕИСК препоръчва създаването на наистина по-приобщаващ пазар на труда.

4.6   Пречки пред заетостта на икономически неактивното население

4.6.1

Хората в трудоспособна възраст (15—64 години) с никакви или ограничени връзки с пазара на труда са изправени пред различни пречки пред заетостта, което ги възпрепятства да бъдат изцяло ангажирани в трудови дейности. Точното и задълбочено разбиране на тези бариери е предпоставка за изготвяне и прилагане на подходящи политики за намеса на пазара на труда, така че те да са добре насочени и надлежно адаптирани към обстоятелствата на отделните адресати. Установихме по-долу някои предизвикателства при определянето на пречките пред заетостта. Необходими са информация и точен и правилен анализ, за да се разберат тези пречки, но това е практически невъзможно за момента, поради следните причини:

1)

съществуващите обобщени показатели за пазара на труда съдържат малко подходяща информация и нямат ясна връзка с „икономически неактивното“население, проблемите, на които трябва да се обърне внимание, и които до голяма степен се основават на отделните лица, а не на семейния контекст;

2)

основният акцент е върху регистрираната безработица;

3)

много ограничена информация относно здравословните проблеми, отговорностите, свързани с полагането на грижи за членове на семейството или стимули.

4.6.2

Най-често срещаните видове пречки са:

1)

липсата на скорошен професионален опит;

2)

ниско равнище на образование и умения;

3)

много ограничен или никакъв професионален опит;

4)

ограничения по отношение на здравето;

5)

отговорности за полагане на грижи за роднини;

6)

ограничени възможности за работа;

7)

никога не са имали платена работа.

8)

наличието на дискриминация поради възраст, пол, увреждане и др., както и политиката на някои предприятия по отношение на човешките ресурси.

4.6.3

Необходимо е да се приемат инструменти, които дават на търсещите работа повече видимост и мотивация и улесняват търсенето им. Те могат да включват:

1)

професионални консултации;

2)

уеб базиран портал за обявления за свободни работни места и възможности за заетост;

3)

референции и указания, насочени пряко към заинтересованите лица;

4)

механизми за подпомагане на мобилността;

5)

програми за професионално обучение;

6)

евентуални субсидии за работодателите.

4.7

Държавите членки често се стремят да обяснят отделните обстоятелства и трудностите на пазара на труда, като внедряват мощни статистически инструменти, които разкриват профила на отделните кандидати въз основа на административна информация. Тези инструменти са полезни за индивидуализиране и предлагане на програми за заетост за лицата, регистрирани в службите по заетостта. Те разчитат на качеството на административната информация, която има различни предимства, но може да включва само една част от населението, която не работи, например регистрираните безработни лица. В резултат на това усъвършенстваните инструменти за изграждане на профили, които се основат на тази информация, обикновено не могат да бъдат използвани, за да се осигури по-широка перспектива по отношение на пречките за заетостта на хората, които нямат или имат много слаба връзка с пазара на труда.

4.8

Разбирането на бариерите пред заетостта е важно не само, за да се направи връзка между услугите, предоставяни от различни институции, но също така е от съществено значение, за да се идентифицират групи, които могат да се възползват от програмите за заетост или ползите, свързани с тези групи, които понастоящем не се разглеждат като „клиенти“на предлагането на работа или не се възползват от институции, осигуряващи такива мерки. Ето защо ЕИСК призовава Комисията (съвместно с ОИСР или самостоятелно) да изготви статистически модели, които да включва особеностите на икономически неактивното население, така че то да може да бъде включено успешно в активната политика в областта на заетостта.

5.   Обща европейска стратегия за справяне с технологичните промени и укрепването на едно по-приобщаващо общество, обхващаща всички европейски граждани, включително икономически неактивните

5.1

Комисията и държавите членки следва да предвидят всякакви възможни мерки, които трябва да бъдат изпълнени, за да се постигне по-добра интеграция на пазара на труда на всяка икономически неактивна подгрупа (17), а не само мерки, свързани с обучението и уменията. Те могат да включват:

1)

развитието на достатъчно обществени услуги за качествено социално подпомагане, за да се покрият нуждите от подпомагане (особено за деца и възрастни хора), така че да се освободят хората, които желаят да работят (основно жени) да си търсят спокойно работа, което понастоящем е невъзможно поради семейни задължения (18);

2)

ефективен мониторинг и оценка на въздействието на публичните политики на реактивиране на „икономически неактивното“население, например:

1.

ефективни доказателства (идентифициране на пречките и картографирането им във връзка с действащите политики);

2.

изпълнение (справяне с предизвикателствата, свързани с изпълнението; улесняване на координацията и сътрудничеството между заинтересованите страни);

3.

политика за мониторинг и оценка (оценка на краткосрочното и дългосрочното въздействие; анализ на резултатите, надхвърлящи вероятността от получаване на работа, включително аспекти на качеството на работните места; да се определи кои елементи функционират и за кого);

3)

повишаване на приобщаващия растеж и благосъстоянието чрез следните измерения на развитието на пазара на труда: повече и по-качествени работни места; приобщаване; устойчивост и гъвкавост;

4)

Комисията и държавите членки трябва да приемат подход, основан на принципите на политика на насърчаване, предотвратяване и подготовка:

1.

насърчаване на среда, в който качествените работни места могат да процъфтяват;

2.

предотвратяване на изключването от пазара на труда и защита на хората от рисковете, свързани с него;

3.

подготовка за бъдещи рискове и възможности, които могат да възникнат на пазара на труда;

5)

създаване в общините на работни места, които са подходящи за квалификациите на икономически неактивните местни работещи, т.е. създаването на работни места в съответствие с уменията на икономически неактивните лица и повишаване на тяхната ефективност посредством подходящи курсове за обучение;

6)

създаване на среда, допринасяща за укрепване на социалния диалог (със социалните партньори) на всички подходящи равнища, като същевременно се зачита автономността на социалните партньори и колективното договаряне, както и диалога с други съответни организации на гражданското общество (19).

5.2

Стратегията не трябва да носи ползи само за вече заетите лица; специално внимание следва да се обърне на младежите, незаети с работа, учене или обучение (NEET), и всички останали икономически неактивни лица, тъй като тук е налице двойна заплаха, изразяваща се в социален проблем и положение, което изостря проблема с липсата на квалифицирани работници, тъй като те не работят, нямат възможност да придобият практически опит и, тъй като не се и обучават, нямат възможност да придобият подходящи академични квалификации, като по този начин рискуват да се откъснат напълно от пазара на труда. Парадоксалното е, че най-образованите досега поколения не са задължително най-добре подготвени за потребностите на пазара на труда, актуални за тяхното време. Европейският съюз и държавите членки не могат да изоставят най-квалифицираното досега поколение.

5.3

Работодателите твърдят, че срещат трудности при намирането на квалифицирани работници, което представлява пречка за потенциалния растеж и новите инвестиции в промишлеността, в резултат на което европейските дружества продължават да губят конкурентоспособност и да изостават още повече (20): липсата на квалифицирана работна ръка за удовлетворяване на настоящото търсене може да доведе до липсата на търсене на квалифицирани млади работници в бъдеще.

5.4

Трябва да се създаде мост, който да подобрява връзката между образованието/обучението и придобиването на умения (21) и настоящата реалност и бъдещите потребности на пазара на труда, така че да се преодолеят структурните недостатъци, които наблюдаваме понастоящем. Това може да се постигне чрез:

1)

поставяне на акцент върху умения, които могат да се прехвърлят;

2)

подобряване на връзката между институциите за образование и обучение, работодателите и профсъюзите;

3)

повишаване на осведомеността на младите безработни и други засегнати от липсата на работа лица за техните възможности за работа и последващите изисквания;

4)

насърчаване на партньорства между институции за образование и обучение, предприятията, работодателите, публичния сектор, профсъюзите и самите лица в групата на NEET и други икономически неактивни групи (включително мигрантите (22));

5)

разработване на специална програма за действие за всяка подгрупа от „икономически неактивно население“, мониторинг и оценка на нейното изпълнение, коригиране на отклонения;

6)

намаляване на седмичното работно време, като се започне от обществените услуги, и създаване на възможности за работа за всички.

5.5

Четвъртата индустриална революция и цифровизацията са може би последният шанс за Европейския съюз да навакса изоставането от основните конкуренти чрез инвестиции, стратегии и съответните планове за действие, и окончателно да премине към икономика, основана на знанието, и пълна заетост, както се предвижда в Лисабонската стратегия (от 2000 г.). Ако той не направи това, може да се окажем изправени пред ситуация на спад на всички равнища на обществото и европейската производствена инфраструктура, както и на основните ценности, които със сигурност всички ние искаме да съхраним.

5.6

За постигането на тази цел е необходим ангажимент, вид сътрудничество, което включва всички институции на ЕС, държавите членки, националните и местните правителства, профсъюзите, асоциациите на работодателите и предприятията и други организации на гражданското общество, като всички поемат своята отговорност и заедно се превърнат в движещата сила за това всички граждани да имат възможността да работят и да участват в създаването на блага и икономическо, социално и екологично благосъстояние. В обобщение ЕИСК настоява институциите (европейски и национални, публични, правителства, общински и частни) да прилагат публични политики, които са приобщаващи, а не ограничаващи, какъвто беше случаят през последните двадесет години, довел до изключването на много милиони икономически неактивни хора, допринасяйки за отдалечаване на гражданското общество от европейските институции и застрашавайки бъдещето на Европа.

Брюксел, 20 март 2019 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER


(1)  Препоръка 2008/867/ЕО на Комисията от 3 октомври 2008 г. относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда (ОВ L 307, 18.11.2008 г., стр. 11).

(2)  Според данни на Евростат от януари 2019 г. 26 % от населението (ЕС-28) на възраст 15–64 години е неактивно през третото тримесечие на 2018 г.

(3)  Eurofound (2017 г.), Реактивиране: възможности за заетост за икономически неактивните лица, Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург.

(4)  Вж. уебстраницата на Европейската комисия относно Европейската стратегия за заетостта.

(5)  ОВ C 271, 19.9.2013 г., стр. 101.

(6)  ОВ C 268, 14.8.2015, стр. 40.

(7)  COM(2018) 269 final, Становище относно „Нова стратегия на ЕС за младежта“ ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 142.

(8)  ОВ С 67, 20.2.2016 г, стр. 1.

(9)  Commission staff working document on the implementation of the 2008 Commission Recommendation on the active inclusion of people excluded from the labour market (Работен документ на службите на Комисията относно изпълнението на препоръката на Комисията от 2008 г. относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда) (SWD(2017) 257 final).

(10)  Eurofound (2017 г.), Реактивиране: възможности за заетост за икономически неактивните лица, Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург.

(11)  Eurofound (2017 г.), Реактивиране: възможности за заетост за икономически неактивните лица, Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург.

(12)  Eurofound (2017 г.), Реактивиране: възможности за заетост за икономически неактивните лица, Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург.

(13)  Проект на съвместен доклад относно заетостта на Комисията и на Съвета, придружаващ Съобщението на Комисията относно годишния обзор на растежа за 2019 г. (COM/2018/761 final).

(14)  Възраст 15—64 г.; данни от Проекта на съвместен доклад относно заетостта на Комисията и на Съвета (COM/2018/761 final).

(15)  Възраст 20—64 г.; данни от Евростат, февруари 2019 г.

(16)  Възраст 20—64 г.-; данни от Евростат, февруари 2019 г.

(17)  ОВ C 237, 6.7.2018 г., стр. 1, ОВ C 125, 21.4.2017 г., стр. 10.

(18)  ОВ C 129, 11.4.2018 г., стр. 44, Становище относно „Равнопоставеност на половете на европейските пазари на труда“(ОВ C 110, 22.3.2019 г, стр. 26).

(19)  Становище SOC/577 относно „Социален диалог за насърчаване на иновациите в цифровата икономика“, все още непубликувано в ОВ (ОВ C 125, 21.4.2017 г., стр. 10).

(20)  Проучване: „Skills Mismatches — An Impediment to the Competitiveness of EU Businesses“(„Несъответствията между търсените и предлаганите умения – пречка пред конкурентоспособността на предприятията от ЕС“).

(21)  ОВ C 125, 21.4.2017 г., стр. 10, Становище SOC/588 относно „Пакет за образованието“(ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 136), ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 167, ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 37, ОВ C 173, 31.5.2017 г., стр. 45, ОВ C 173, 31.5.2017 г., стр. 1.

(22)  Информационен доклад SOC/574 относно „Цената на „отказа от имиграция“и „отказа от интеграция“(ОВ C 264, 20.7.2016 г., стр. 19).


ПРИЛОЖЕНИЕ

Следните изменения, които получиха поне една четвърт от подадените гласове, бяха отхвърлени в хода на разискването (член 59, параграф 3 от Правилника за дейността):

Параграф 5.4

Подточка е) се заличава:

5.4 A

Трябва да се създаде мост, който да подобрява връзката между образованието/обучението и придобиването на умения (1) и настоящата реалност и бъдещите потребности на пазара на труда, така че да се преодолеят структурните недостатъци, които наблюдаваме понастоящем. Това може да се постигне чрез:

(…)

е) намаляване на седмичното работно време, като се започне от обществените услуги, и създаване на възможности за работа за всички.

Изложение на мотивите

Намаляването на седмичното работно време не е правилният начин за решаване на проблема с възможностите за заетост, нито е перспективен подход. През 21-ви век трудовият свят се променя. Технологичните промени и новите форми на труд предлагат нови възможности и начини за включване на неактивните лица на пазара на труда. Освен това дебатът в секция SOC показа, че има и отрицателен опит в държавите членки, в които са приложени такива мерки.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“: 42

Гласове „против“: 63

Гласове „въздържал се“: 5

Параграф 1.4

Изменя се, както следва:

1.4.

ЕИСК препоръчва на Европейската комисия да насърчи държавите членки да повишат ефективността на активните си политики на пазара на труда и да гарантират, че публичните им служби по заетостта са в състояние да предоставят по-целенасочена помощ за хората, които желаят да бъдат включени в пазара на труда, като вземат предвид способностите и амбициите им и настоящото търсене на работна сила.

Изложение на мотивите

Смисълът на целенасочената помощ е да се говори с отделните лица за техните способности и амбиции, но и да им се обясни положението на пазара на труда и да се подчертаят кои са най-добрите възможности за тях за обучение или преквалификация.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“: 28

Гласове „против“: 66

Гласове „въздържал се“: 6


(1)  ОВ C 125, 21.4.2017 г., стр. 10, Становище относно „Пакет за образованието“(ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 136), ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 167, ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 37, ОВ C 173, 31.5.2017 г., стр. 45, ОВ C 173, 31.5.2017 г., стр. 1.


5.7.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/16


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Подкрепящи образователни системи за преодоляване на несъответствията между търсените и предлаганите умения — какъв преход е необходим?“

(становище по собствена инициатива)

(2019/C 228/03)

Докладчик: Милена АНГЕЛОВА

Решение на Пленарната асамблея

15.2.2018 г.

Правно основание

член 29, параграф 2 от Правилника за дейността

Становище по собствена инициатива

Компетентна секция

„Заетост, социални въпроси и гражданство“

Приемане от секцията

13.2.2019 г.

Приемане на пленарна сесия

21.3.2019 г.

Пленарна сесия №

542

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

130/0/2

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) оценява положително повишеното внимание към образованието, обучението и придобиването и оползотворяването на умения в Европейския съюз (ЕС), отразено в последните инициативи на Европейската комисия (ЕК) (1). Като отчита, че образованието и обучението са сред ключовите компетенции на държавите членки, подчертава стратегическата важност на тези области за бъдещето на Европа по отношение на икономическия просперитет, по-голямото сближаване и демократичен живот, както и тяхното значение с оглед „да се отговори на очакванията на гражданите и на техните опасения за бъдещето в един бързо променящ се свят“ (2).

1.2.

ЕИСК е обезпокоен от значителните структурни проблеми на пазарите на труда, дължащи се на несъответствието между търсените и предлаганите умения, някои от които причинени от технологични и демографски фактори. Поради това призовава за изработването и прилагането на незабавни, внимателно насочени политически мерки, придружени от стимули и наръчници с добри практики за държавите членки, които да ги подпомогнат в успешната и подкрепяща адаптация, когато тя е необходима, на техните системи за образование и обучение, за да преодолеят несъответствията между търсените и предлаганите умения и загубата на таланти.

1.3.

ЕИСК вярва, че настоящите и бъдещите несъответствия между търсените и предлаганите умения могат да бъдат подходящо и устойчиво адресирани само ако ЕК и държавите членки формулират конкретни политики и предприемат щателни мерки за подобряване и подходящо адаптиране на своите системи за образование и обучение и на цялостните системи за управление на уменията, заедно с ангажимент към управлението на таланти. Призовава ги своевременно и ефикасно да се заемат с това. Усилията трябва да са насочени към подкрепата на приобщаващо и непрекъснато приспособяване на работната сила към новата икономическа среда.

1.4.

ЕИСК призовава ЕК да насърчи разпространението на добри практики в областта на програмите за квалификация и за професионално образование и обучение. Необходимо е и предоставянето на подходящ микс от стимули за всички участници в процеса на образование и обучение, за да се защити правото на подходящо обучение за всички (3). Във връзка със своите предишни становища, подчертава важното значение на европейското пространство за образование (4). ЕИСК вижда потребност от развитие и постоянно усъвършенстване на уменията и компетентностите на учителите и преподавателите на всички равнища на образование и обучение.

1.5.

ЕИСК приема, че някои елементи на несъответствие между търсените и предлаганите умения ще съществуват винаги и че образователните системи никога не могат да подготвят хора, които са напълно подходящи за всички условия. Но настоящите тенденции са обезпокоителни и създават пречки пред икономическия растеж и създаването на работни места, като не позволяват на гражданите да реализират изцяло своя творчески потенциал и на бизнеса да оползотвори напълно иновативния потенциал на уменията на човешките ресурси. Поради това правителствата, социалните партньори, гражданското общество следва да обединят силите си, за да преодолеят проблема и да предоставят на хората необходимите съвети и насоки, които да им помогнат да направят правилен избор и да развиват постоянно своите знания и умения за доброто на обществото. Необходими са всеобхватни и цялостни подходи, за да бъдат предвидени по-добре нуждите от умения и да се отговори на тях (5).

1.6.

Надеждните прогнози за предлагането и търсенето на умения и за бъдещата структура на пазара на труда в ЕС несъмнено са от ключово значение за намаляването на несъответствието между търсените и предлаганите умения. Поради това университетите, научните центрове и другите научноизследователски институции трябва да започнат работа по тяхното изготвяне в тясно сътрудничество със социалните партньори и съответните административни органи в държавите членки. Натрупаният през последните години опит от Европейския център за развитие на професионалното обучение (Cedefop) е от голяма полза, но трябва да бъде доразвит на национално равнище с повече подробности за всяка от държавите членки.

1.7.

Правителствата, предприятията и работниците следва да разглеждат образованието и обучението като инвестиция. Данъчни стимули за подобни инвестиции могат да окуражат работодателите и служителите да инвестират повече. В колективните трудови договори може да се признаят определени универсални права и задължения за работодателите и за служителите, свързани с образованието и обучението. Добрите практики за повишаване на квалификацията и за преквалификация трябва да бъдат насърчавани, за да се осигури помощ на хората да встъпят отново в заетост.

1.8.

Голяма част от обучението се провежда неформално и самостоятелно, например в младежки организации и чрез взаимно обучение; много от уменията, необходими на работното място, не могат да бъдат придобити посредством формално образование в училищата (6). Ето защо ЕИСК насърчава държавите членки да търсят начини за признаване на съответните квалификации, придобити в такива ситуации. Един от начините да се направи това е да се допълнят и използват правилно националните квалификационни системи, включително да се използват платформи, които предлагат стандартизирани оценки на равнищата на уменията, независимо от това как са били придобити. Такъв подход ще създаде допълнителен канал за изпращане на сигнали към предприятията във връзка с наличието на умения, които не са проверявани на изпити, но въпреки това може да са ценни за тях.

1.9.

Ученето през целия живот, повишаването на квалификацията и преквалификацията, са споделена отговорност между държавата, работодателите и работниците и служителите. За да имат възможност за добро професионално развитие, хората трябва да бъдат активно подкрепяни, информирани и консултирани — като се ползват и методите на наставничество, консултинг, коучинг и менторство, за това как да направят информиран избор на образование и обучение, които им предоставят търсените на трудовия пазар умения и компетентности. Социалните партньори трябва да имат активна роля, да заострят вниманието към съответните проблеми и да предлагат възможни решения. Преди да вложат време и средства в обучение, хората трябва да знаят кои умения са полезни и как програмите за образование и обучение ще повлияят на професионалното им развитие. Те трябва също да желаят да придобият квалификацията или сертификата, които останалите ще признаят.

2.   Днешните и утрешните несъответствия между търсените и предлаганите умения

2.1.

Бъдещето е днес — то се превръща в реалност по-бързо, отколкото можем да го проследим и предскажем. То поставя сериозни предизвикателства пред предприятията и публичните администрации чрез установяването на нови модели и пред работниците — чрез изискването на нови умения и компетентности, повечето от които е трудно да се прогнозират днес, принуждавайки по този начин обществото като цяло да се адаптира своевременно към тези бързи промени. Ако искаме този преход да бъде успешен, трябва да останем единни, готови да реагираме незабавно, да обединим силите си, за да предвидим какво ни очаква, и да управляваме проактивно настоящата революционна промяна в отношенията между хората, роботизацията, изкуствения интелект и цифровизацията за благото на нашето общество.

2.2.

Несъответствията между търсените и предлаганите умения са едно от най-големите предизвикателства, които понастоящем застрашават растежа и създаването на устойчиви работни места в ЕС. Някои проучвания (7) изчисляват стойността на този феномен в размер на 2 % от БВП на ЕС. Според ЕК 70 милиона европейци не притежават достатъчни умения за четене и писане, а още повече са тези със слаби математически и цифрови умения. Скорошно проучване (8) показва, че до 40 % от работодателите в ЕС срещат трудности при намирането на хора с уменията, от които те се нуждаят, в съответствие с цялостната оценка на Cedefop. Служителите с подходящи умения са от ключово значение за конкурентоспособността на предприятията. Поради това е изключително важно работната сила — и днес, и утре, да притежава умения и компетентности, които отговарят на променящите се нужди на съвременната икономика и на пазара на труда. Никой не трябва да бъде изоставен без подкрепа (9) и загубата на таланти трябва да бъде предотвратена. За постигането на тази цел са необходими високо квалифицирани учители и обучители, които да бъдат подкрепени по подходящ начин да се включат в учене през целия живот.

2.3.

В свои предишни становища (10) ЕИСК подчертава ефекта на цифровизацията, роботизацията, новите икономически модели, като например четвъртата индустриална революция, кръговата икономика и икономиката на споделянето, върху изискванията за нови умения. Комитетът също изразява своите виждания и относно необходимостта от въвеждане на по-иновативни решения в областта на образованието и развитието на умения, тъй като Европа се нуждае от истинска промяна на парадигмата по отношение на целите и функционирането на сектора на образованието и разбирането на неговото място и роля в обществото (11). По оценки на Cedefop (12) около една пета от работната сила в ЕС не притежава нужните умения, за да изпълнява работните си задължения с максимална производителност на труда. Това налага предприемането на съгласувани действия за допълнително стимулиране на ученето за възрастни в Европа.

2.4.

Възстановяването на европейската икономика, съчетано с променящите се нужди от умения, тласка търсенето на работна ръка и недостига на таланти до най-високите нива през последното десетилетие. Равнището на безработица в ЕС спада (от 10,11 % през 2014 г. до 7,3 % през 2018 г.), но въпреки това процентът на незаетите работни места се увеличава (от 1,1 % през 2009 г. до 2,2 % през 2018 г.) (13).

2.4.1.

Всички държави членки изпитват този проблем, макар и в различна степен и по различни причини. Проучване в световен мащаб (14) показва, че в много държави членки процентът на работодателите, които срещат трудности при наемането на работници и служители, е обезпокоително висок. В десет държави членки този показател е над средния в световен мащаб от 45 %, като най-неблагоприятно е положението в Румъния (81 %), България (68 %) и Гърция (61 %). В другия край на спектъра, с по-ниски стойности, но все пак със значителни проблеми, се намират Ирландия (18 %), Обединеното кралство (19 %) и Нидерландия (24 %).

2.4.2.

За около една трета от работодателите главната причина, поради която не могат да попълнят свободните работни места, е липсата на кандидати. Други 20 % заявяват, че кандидатите не притежават необходимия опит. Тъй като предприятията се цифровизират, автоматизират и трансформират, намирането на кандидати с подходящото съчетание от технически и „меки“ умения е по-важно от всякога — все пак 27 % от работодателите заявяват, че кандидатите не притежават нужните умения. В световен мащаб повече от половината (56 %) работодатели заявяват, че уменията за писмена и устна комуникация са най-ценните за тях човешки качества, следвани от умението за съвместна работа и за решаване на проблеми.

2.5.

Резултатите от Програмата за международно оценяване на компетентностите на възрастните (Program for the International Assessment of Adult Competencies — PIAAC) и от Проучването на европейските умения и заетостта (European Skills and Jobs Survey — ESJS), а така също и от академични проучвания (15) показват, че в значителна степен несъответствието между търсените и предлаганите умения се дължи на свръх-квалификация/-образованост. Обикновено четири от десет възрастни служители смятат, че техните умения не се използват в пълна степен, а почти една трета от завършилите висше образование са свръхквалифицирани за своите работни места. Това е следствие както от неефективното разпределение на ресурсите (което води до недостатъчно използване на съществуващите умения), така и от общия дисбаланс между уменията на работната сила и нуждите на пазара на труда (16).

2.6.

Несъответствията между търсените и предлаганите умения имат отрицателно въздействие върху икономиките и обществото като цяло. Тези несъответствия:

не позволяват на гражданите да бъдат удовлетворени от своята работа и професионално развитие, намаляват възприеманото равнище на признание и имат потенциал да задържат растежа на заплатите;

възпрепятстват личностното израстване и развитие и използването на способностите и потенциала на отделните индивиди;

водят до по-ниска производителност на труда — някои оценки показват, че загубата на производителност (17) поради несъответствие на търсените и предлаганите умения в ЕС е около 0,8 евро за всеки отработен час (18);

намаляват конкурентоспособността на предприятията, като забавят и оскъпяват процеса на наемане на персонал и като налагат допълнителни разходи за обучение.

2.7.

И високо-, и ниско-квалифицираните работници са засегнати от несъответствията между търсените и предлаганите умения поради бързите промени, както и поради факта, че професиите обикновено изискват високо ниво на образование и знания. Електротехници, механици, заварчици, инженери, шофьори, ИТ специалисти, кадри в областта на социалните услуги и търговски представители: понастоящем това са някои от професиите, които се търсят най-много от работодателите.

2.8.

Уменията в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ) и цифровите умения стават все по-важни за конкурентоспособността на предприятията и за повишаването на производителността на работниците. Важността на уменията в областта на НТИМ надхвърля самото съдържание на учебните програми по научни дисциплини, технологии, инженерство и математика и позволява на учениците и студентите да придобиват по-широк диапазон от умения и компетентности — като системно и критично мислене. Важно е водещото значение на тези групи от умения да бъде подкрепено посредством осигуряването и на добра основа от базови и предприемачески умения. Уменията в областта на НТИМ могат да бъдат придобити както посредством професионално, така и посредством общо образование и обучение. Необходимо е повече жени да бъдат окуражавани да изучават предмети от НТИМ, както и да се адресира адекватно цифровото разделение между половете (19). Трябва да бъдат намерени и различни начини за популяризиране на НТИМ в регионален аспект, тъй като изучаването на тези предмети обикновено е концентрирано в големите градове (20). Радарът на цифровите стратегически компетентности е полезен инструмент за свързване на младежите с модели за подражание или ментори, които да им помогнат да усвоят необходимите за определена длъжност умения (21).

2.9.

Необходими са добре планирани политики и мерки, за да се предотврати по-нататъшното задълбочаване на проблема с несъответствията между търсените и предлаганите умения. В резултат на революционната промяна на технологиите, на бизнес моделите, както и на очакванията на потребителите, естеството на работата често се променя по безпрецедентен и почти непредвидим начин. Както ЕИСК вече посочи (22), почти половината от съществуващите длъжности са податливи на автоматизация и по тази причина автоматизацията и роботизацията ще окажат чувствително въздействие върху бъдещето на труда. Това може да породи нарастващо несъответствие между нуждите на предприятията и квалификациите, уменията и компетентностите на работниците в бъдеще и представлява предизвикателство за предлагащите образование и обучение организации. Това подчертава и нарастващото значение на „меките“ и трансверсалните умения, както и на други умения, които често се придобиват чрез неформално учене, и повдига въпроси, свързани с признаването и валидирането на неформалното образование и обучение.

2.10.

ЕС следва да насърчава и помага на държавите членки да предприемат неотложни действия за преодоляване на това структурно предизвикателство на пазара на труда и да се справят с несъответствията между търсените и предлаганите умения, които създават пречки пред растежа, като поставят специален акцент върху уменията в областта на НТИМ и цифровите умения. Социалните партньори играят важна роля при определянето и — когато е възможно, при предвиждането, на уменията, компетентностите и квалификациите, които са необходими в новите и нововъзникващите професии (23), така че образованието и обучението да отговарят по-добре на нуждите на дружествата и работниците. Цифровизацията е възможност за всички, но само ако се извършва правилно и ако е придружена от ново разбиране на труда и работата (24). Важно е също така социалните партньори да бъдат включени в тълкуването на данните, събирани от статистическите и правителствените агенции, тъй като работодателските и синдикалните организации могат да посочат съществени аспекти, които иначе може да не бъдат взети предвид. Европейският социален фонд има изключително важна роля при оказването на подкрепа за инициативите, включително чрез съвместни действия на социалните партньори.

2.11.

Академичните изследвания по въпроса с несъответствието между търсените и предлаганите умения показаха, че са налице значителни различия по отношение на причините, мащаба, последиците и икономическите разходи на множеството различни видове такива несъответствия. Поради това е малко вероятно универсални политики да бъдат ефективни, тъй като държавите членки са засегнати от различни форми на проблема. Ясно е, обаче, че осъществяването на съответстващи политики и мерки, насочени към намаляване на тези несъответствия, може да доведе до съществено повишаване на ефективността. За целта ЕИСК подчертава важното значение на цялостното образование, което зачита и обогатява културното многообразие и чувството за принадлежност (25).

2.12.

Европейският паспорт на уменията може да играе важна роля при представянето на квалификацията, уменията и компетентностите на човека по начин, който да насърчи по-доброто съответствие между неговите способности и изискванията на съответната длъжност.

3.   Предизвикателства пред системите за образование и обучение

3.1.   Общи бележки

3.1.1.

Ако ЕС иска да осигури на гражданите си най-добри възможности за успех и да запази и подобри своята конкурентоспособност, то той трябва да насърчава държавите членки да създават благоприятна политическа среда, която да поощри предлагането на насочено към професионалното развитие първоначално образование и обучение и продължаването му посредством осигуряване на възможности за учене през целия професионален живот на хората.

3.1.2.

В много държави членки системите за образование и обучение поставят акцент върху дългото формално образование, последвано от професионално развитие на работното място. Връзката между обучението и доходите обикновено се подчинява на едно просто отношение: „колкото по-дълго е формалното обучение, толкова по-голямо е съответното възнаграждение“. Икономически проучвания показват, че всяка допълнителна година образование е свързана средно с 8—13 % по-високи доходи. Заедно с това, университетската диплома вече не може да бъде гаранция за постъпване на работа след завършването. Работодателите понастоящем не само преценяват равнището на квалификация на кандидата, но и способностите и компетентностите, които е придобил по време на образованието и дали те съответстват на потребностите на пазара на труда. Но предвид новите предизвикателства този модел вече не може да бъде препоръчителен. Бъдещите образователни системи следва да осъществяват връзка между образованието и заетостта по нови начини, като едновременно улесняват плавното навлизане на пазара на труда и дават възможност на хората да придобиват нови умения по гъвкав начин през цялото си професионално развитие.

3.1.3.

Застъпването единствено за повече образование и обучение не е правилният отговор — повече невинаги означава по-добре. С цел да се отговори адекватно на предизвикателствата, системите за образование и обучение трябва да бъдат насочени към реалните нужди на обществото и икономиката, да бъдат в състояние да избягват неправилното разпределение ресурсите и да предоставят на хората възможности за целенасочено учене през целия живот. С оглед насърчаването на равнопоставена и приобщаваща заетост, разликите в заплащането между мъже и жени следва да бъде адресирано посредством подходящи мерки.

3.1.4.

Интернет премахва необходимостта да се знаят и помнят важни факти и подробности — той осигурява незабавен достъп до знания само с едно кликване. Това променя основните принципи на хуманитарните науки, като премахва необходимостта от съхраняване на цялата информация в главите на учениците и я замества с нуждата те да бъдат научени как да учат и да получават основна, концептуална представа за съответните учебни предмети, така че след това да могат да намират и обработват информация с цел успешно изпълнение на определена задача или намиране на решение на даден проблем.

3.1.5.

Технологичните промени са толкова бързи, че правят съдържанието на някои дисциплини неактуално дори в рамките на един цикъл на висше образование на студентите. Това е предизвикателство за традиционните учебни програми, особено когато става въпрос за т.нар. „фундамент“ и увеличава значението на образованието в областта на НТИМ и развиването на „меки“ умения, като критично мислене, умения за решаване на проблеми и съвместно учене и работа. Важно е също така да се обърне внимание и на предизвикателствата, свързани с взаимодействието между хора и машини.

3.1.6.

Развитието на новите технологии поставя сериозно предизвикателство и пред практическата част на образованието и обучението, тъй като в повечето държави членки е нужно много време за разработването и официалното одобряване на програмите, което ги лишава от гъвкавост и възпрепятства бързото им приспособяване към промените в реалния живот. Необходима е по-силна връзка между всички равнища на образование и пазара на труда, за да се преодолее този проблем. Своевременното обновяване на учебните програми се превръща в ключово предизвикателство и това увеличава ролята на съответстващото професионално образование и обучение (ПОО) и на чиракуването.

3.1.7.

За всички работни места е от съществено значение хората да имат известни технически и специфични умения, основани на знания и опит за конкретния отрасъл. Все по-важно става, обаче, те да разполагат и с основни умения, като творческо мислене и умения за решаване на проблеми, както и със социални умения и чувство на съпричастност.

3.1.8.

Утвърдените умения остаряват все по-бързо, поради което става крайно наложително по-бързото придобиване на нови умения и това води до все по-голямо търсене на нови комбинации от умения, в отговор на потребностите на т.нар. „хибридни работни места“, които съчетават различни видове задачи. Например, умения за програмиране сега се изискват в много области извън технологичния сектор, като данните сочат, че между 1/3 и 1/2 от обявите за най-високоплатените професии са за работни места с изисквания за умения за програмиране.

3.1.9.

Бързите промени в характера на новите работни места в последно време налагат да се поставя по-голям акцент върху ученето като умение само по себе си. Най-добрият начин за преодоляване на предизвикателството, свързано с непредсказуемо променящите се технологии и хибридизацията на работните места, е способността за бързо придобиване на нови умения и непрекъснато учене. Този аспект следва да се управлява много внимателно, за да се гарантира, че групите в неравностойно положение, като дълготрайно безработните, хората с много ниска квалификация, с увреждания и малцинствен произход, не се откъсват от пазара на труда. В това отношение е важно да се засили сътрудничеството между социалните партньори и организациите, които осъществяват активни политики на пазара на труда.

3.1.10.

За да бъде постигната тази цел, от значение е държавите членки да намират начини да мотивират младите хора да не напускат рано училище, тъй като ранно отпадналите обикновено попадат в групата на най-ниско квалифицираните и най-ниско заплатените. Майките с малки деца се нуждаят от специално внимание за предоставяне на обучение, за да запазят своите умения пригодни към бързо променящите се професии.

3.1.11.

ЕИСК настоятелно препоръчва по-широкото насърчаване и употреба на модулното и онлайн обучения — като например отворените образователни източници и Масовите отворени онлайн курсове (МООК) (26).

3.2.   Средно образование

3.2.1.

За да могат учениците да изградят основните умения за бъдещето — любознателност, търсене на надеждна информация, способност за непрекъснато учене, творческо мислене, умение за решаване на проблеми, екипна работа, средното образование трябва да промени акцента си от изискване за запаметяване и повтаряне към подход, основан на проекти и на решаване на проблеми.

3.2.2.

Дуалното ПОО, при което обучаемите прекарват част от времето си в класните стаи и част — в предприятията и особено чиракуването, е мощен инструмент, който предоставя на учениците специални професионални знания и трансверсални („меки“) умения и насърчава успешния преход между училището и работата. Поради това то трябва да се популяризира по-активно в държавите членки, като се следват най-добрите практики на водещите държави, където между една трета и половината от децата в средното образование учат в тази форма на образование. Стажуването също играе важна роля за насърчаване на придобиването на практически опит от младите хора. То е организирано основно като част от процеса на образование и обучение, но е възможно и постъпването на стаж на свободен принцип на пазара на труда след завършване на образованието и обучението. Правилата и условията за стажуване се определят от националите законодателства, при отчитане на съществуващите правни норми, индустриални отношения и образователни практики. Тези правила могат да почерпят вдъхновение и от Препоръката на Съвета за качествена рамка на стажуване (27).

3.2.3.

При все това дуалното ПОО следва да бъде адаптирано към новите реалности и чрез своевременно обновяване на учебните програми, като се създава подкрепяща учебна среда, в която уменията могат да се развиват и осъвременяват през професионалния жизнен цикъл.

3.2.4.

Способността и компетентностите на учителите са ключов фактор за осигуряването на дуално ПОО с високо качество и са от жизненоважно значение за съчетаването на практически опит с теоретични знания. Поради това е важно държавите членки да поддържат система за непрекъснато обучение на учителите и преподавателите и заедно със социалните партньори да се стремят да намират начини за тяхното мотивиране.

3.3.   Университетско образование

3.3.1.

ЕИСК счита, че в много държави членки основните предизвикателства пред университетското образование произтичат от необходимостта за засилване на компонентите на учебните програми, свързани с основаното на работата обучение, с цел на студентите да се преподават трансверсалните и специфичните за специалността практически умения, които работодателите търсят. Поради тази причина е необходимо по-голямо участие на социалните партньори в изготвянето на програми и предоставянето на образование и обучение.

3.3.2.

Винаги трябва да се има предвид, че университетското образование не е самоцел. Всички работни места са важни, тъй като всички професии и длъжности позволяват на хората да допринасят за икономическото и социално развитие на обществото и университетското образование следва да бъде възможност, а не да бъде задължение или знак за качество за хората.

3.3.3.

Университетската диплома в началото на професионалната кариера не означава, че няма необходимост от непрекъснато придобиване на нови умения, особено с оглед на увеличаващата се продължителност на професионалния живот. Университетите следва да приемат нова социална цел за предоставяне на образование през целия живот, като използват гъвкави форми (дистанционно обучение, вечерни занятия и т.н.), и следва да приспособят съответно своите структури и планове.

3.3.4.

Социалните умения имат все по-голямо значение за широк спектър от работни места поради ролята им за отношенията на работното място, за разделението на задачите и ръководството при изпълнението им, за създаването и поддържането на среда на ефективност и производителност. Поради тази причина е препоръчително университетите да допълнят своите традиционни учебни програми в специализирани области с допълнителни занятия по мениджмънт, комуникации и т.н. В допълнение, университетите трябва „да разрушат стената“ между образователните области и да наблегнат на интердисциплинарните подходи. Бъдещето на труда за висококвалифицираните и изискващи висше образование професии и длъжности неизбежно ще бъде свързано с нуждата от интердисциплинарни умения.

3.3.5.

Информацията за ефективни стратегии за учене също може да бъде персонализирана. Насърчаването на хората да учат по-ефективно и с по-добри резултати е по-лесно, ако те осъзнават по-добре своите собствени мисловни процеси. С подема на онлайн обучението в последно време се разбира по-ясно механизмът на ученето и това би могло да даде по-добра ориентация за най-подходящите начини на учене за съответния индивид. С прилагането на тези подходи е по-вероятно студентите да могат да придобиват нови умения на по-късен етап от живота си, като би могло да се предоставя и персонализирано съдържание за студенти в дистанционни форми на обучение.

3.3.6.

Предвид високите разходи за висше образование и наличните сигнали, че е налице много неефективно разпределение на ресурсите в тази област, държавите членки следва да бъдат насърчавани да въвеждат системи за проследяване, които биха могли да предоставят информация за действителното положение на пазара на труда, съгласно препоръката на Съвета относно проследяването на дипломираните лица (28).

3.4.   Системата за ПОО

3.4.1.

ЕИСК приветства целта, поставена в Европейската рамка за качествено и ефективно чиракуване — поне половината от чиракуването да преминава на работното място. Като се има предвид многообразието от национални схеми, целесъобразно е да се напредва постепенно към това по-голямата част от чиракуването да се провежда на работното място (29).

3.4.2.

ЕИСК приветства поставената от ЕК цел ПОО да се превърне в първокласна възможност за обучаемите. Подчертава значението на улесняването на достъпността за завършилите ПОО към по-високите образователни степен, за да се осигурят повече възможности и да се заличи стигмата, поставяна върху ПОО (30).

3.4.3.

При чиракуването работодателите имат ясна роля по отношение на предоставянето на свързаната с процеса на работа част от обучението и така те могат да я приспособяват спрямо тенденциите на пазара на труда и нуждите от умения.

3.4.4.

Професионалното обучение — и стартово, и продължаващо — извън средното и висшето образование също играе роля за преодоляването на несъответствията между търсените и предлаганите умения. В свят на непрекъсната преквалификация и повече самостоятелна заетост хората ще се нуждаят от помощ, когато сменят работата си (31). Поради това трябва да се развиват различни форми за организиране на консултирането, така че да се предоставя информация за възможностите за професионално развитие, средните финансови условия за различните професии и длъжности, периода, през който ще бъдат полезни определени умения, и т.н. (32).

3.4.5.

Новите технологии, като виртуалната и разширената реалност, улесняват ученето, повишават неговата ефективност и могат да подобрят коренно професионалното обучение, докато техниките, свързани с големите информационни масиви, предлагат възможности за персонализирано обучение. За да бъдат използвани тези възможности, е препоръчително да бъдат разработени подходящи платформи, които да осигуряват евтина и незабавна свързаност, и да бъдат създавани библиотеки с учебни курсове по заявка. Наред с всички други техни предимства, тези платформи решават и проблема с големите разстояния за хората в отдалечените райони. Този аспект от ПОО понастоящем не е достатъчно развит в сравнение с университетското образование и трябва да се засили.

3.4.6.

Обучението на място в предприятията е друг начин за подобряване на уменията, който допринася за повишаване на производителността на работниците и за подобряване на тяхното професионално развитие, както и на общите стопански резултати и на благополучието на служителите в тяхната работа. То също така създава мотивация и възможности за напредък в професионалното им развитие и за повишаване на доходите им. Поради това обучението на служителите е споделен интерес и отговорност на работодателите и на служителите, като допринася за повишаването на квалификацията и преквалификацията и в резултат насърчава успеха на предприятията и подходящата квалификация на работната сила.

3.4.7.

Съществуват много различни национални закони, правила и подходи към организацията и предоставянето на обучение на служителите. Някои държави членки имат широкообхватни и силни политики за професионално обучение, залегнали в нормативната уредба, докато в други условията за такова обучение се определят в колективни споразумения на различни равнища или се договарят пряко между работодателите и служителите на работното място. Възможностите за достъп до обучение също може да зависят от големината на предприятието/работното място. Достъпът до ефективно обучение за служители следва да бъде улеснен, като се зачитат многообразието и гъвкавостта на системите, които се различават в зависимост от различните практики на индустриални отношения.

3.4.8.

Държавите членки и социалните партньори трябва да работят заедно, оползотворявайки пълния потенциал на социалния диалог, на тристранна и двустранна основа, за насърчаване на достъпа и участието в обучение за служители. Този процес следва да се развива по начин, който благоприятства всички работници и предприятия/работни места да се възползват от такова обучение като част от възможността за учене през целия живот, което се определя от потенциалните и действителните нужди на различните работници в публичния и частния сектор и в малките, средните и големите дружества и работни места.

3.4.9.

Начинът, по който се организира и провежда обучение на работното място, трябва да бъда договорен съвместно от работодателите и служителите с комбинация от колективни и индивидуални споразумения. Това включва обучение, което по възможност се провежда в работно време, или когато е уместно, в извънработно време (особено за обучение, което не е свързано с предприятието). Работодателите следва да имат положително отношение към обучението на служителите. Но когато работник поиска или има право на обучение, работодателите следва да имат правото да обсъдят това искане, за да е сигурно, че то подпомага пригодността за заетост на работника по начин, който е в интерес и на предприятието.

3.4.10.

Професионалното обучение не е само за служителите. Големите дружества обикновено осигуряват специализирани обучения за висшето си ръководство. Но това не се отнася за МСП и особено за малките традиционни и семейни предприятия. Благосъстоянието на тези дружества е свързано почти изцяло със собствениците/управителите. Техните резултати биха могли да се подобрят чрез кратки курсове на обучение, достъп до консултантски услуги, до видео курсове, насочени към правните изисквания, регулациите, защитата на потребителите, техническите стандарти и т.н.

3.4.11.

ЕК следва да насърчава държавите членки да изследват положителния опит на държави в рамките на ЕС с добре развито ПОО и да обмислят възможностите за разработването на програми, които да насърчават обмена на добри практики.

Брюксел, 21 март 2019 г.

Председател на

Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER


(1)  Нова европейска програма за умения, 2016 г.; Европейско пространство за образование, 2018 г. Приветства се проектът „Подробен план за действие за секторно сътрудничество във връзка с уменията“ на ГД „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“, въпреки че неговият обхват е много ограничен, както и различните проекти на EASME/COSME, като например 2017/001, 004, 007 и 2016/033 и 034.

(2)  COM(2018) 268 final.

(3)  ОВ C 237, 6.7.2018 г., стр. 8.

(4)  ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 136.

(5)  Това беше оценено от ЕК — ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“, а ЕК подкрепи финансово и проследи ръководени от ОИСР проекти за национални стратегии за уменията в няколко държави членки, в т.ч. Португалия, Италия, Испания, Словения и Фландрия в Белгия. Неотдавна Cedefop осъществи специални програми в подкрепа на държавите членки (Гърция, България, Словакия, Естония, Малта) за подобряване на тяхната инфраструктура за предвиждане на необходимите умения и за намиране на съответствие с търсенето: https://www.cedefop.europa.eu/en/events-and-projects/projects/assisting-eu-countries-skills-matching.

(6)  ОВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 49.

(7)  https://www.eesc.europa.eu/en/news-media/press-releases/skills-mismatches-eu-businesses-are-losing-millions-and-will-be-losing-even-more.

(8)  Skills Mismatches — An Impediment to the Competitiveness of EU Businesses („Несъответствията между търсените и предлаганите умения — пречка пред конкурентоспособността на предприятията от ЕС“), ЕИСК.

(9)  ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 136.

(10)  ОВ C 237, 6.7.2018 г., стр. 8, ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 15

(11)  ОВ C 173, 31.5.2017, стр. 45. 40 % от работниците имат усещането, че техните умения не се ползват напълно: https://www.cedefop.europa.eu/en/publications-and-resources/publications/3075.

(12)  „Insights into skill shortages and skill mismatches“. Learning from Cedefop’s European skills and jobs survey („Поглед към недостига на умения и към несъответствията между търсените и предлаганите умения. Какво научаваме от европейското проучване на Cedefop за уменията и работните места“), Европейски център за развитие на професионалното обучение (Cedefop), 2018 г. Също и „Панорама на уменията“ и „Европас“.

(13)  Статистика за безработицата, статистика за свободните работни места, Евростат.

(14)  Solving the Talent Shortage, ManpowerGroup Employment Outlook Survey („Справяне с недостига на таланти“, Обзорно проучване на заетостта на ManpowerGroup), 2018 г. Надеждността на това проучване се оспорва — напр. Cappelli (2014 г.): https://www.nber.org/papers/w20382.

(15)  Skills Mismatches — An Impediment to the Competitiveness of EU Businesses („Несъответствията между търсените и предлаганите умения — пречка пред конкурентоспособността на предприятията от ЕС“), изследване по поръчка на IME по искане на Група „Работодатели“ на ЕИСК.

(16)  Пак там.

(17)  При равни други условия.

(18)  Пак там.

(19)  ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 37

(20)  ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 37 и могат да бъдат цитирани и добри практики от Германия, където уменията в областта на НТИМ се насърчават с помощта на Къщата на малките изследователи в града: https://www.bertelsmann-stiftung.de/en/publications/publication/did/leitfaden-berufsorientierung-1/.

(21)  Заключения на Европейска кръгла маса, Фондация BMW.

(22)  ОВ С 367, 10.10.2018 г, стр. 15.

(23)  https://www.cedefop.europa.eu/en/events-and-projects/projects/big-data-analysis-online-vancancies. Също — Преглед на националните стратегии за труд 4.0 — последователен анализ на ролята на социалните партньори — https://www.eesc.europa.eu/en/our-work/publications-other-work/publications/overview-national-strategies-work-40-coherent-analysis-role-social-partners-study.

(24)  https://twentythirty.com/how-digitization-will-affect-the-world-of-work.

(25)  ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 136.

(26)  Подобни курсове предлагат достъп до пълен цикъл на обучение, завършващ с диплома, по-кратки курсове и специализации, както и до „нанодипломи“; предвиждат гъвкава организация, като разделят завършваната степен на образование на модули, модулите — на курсове или дори на по-малки единици; предлагат възможности за по-възрастни работници да учат в по-късни етапи от своето професионално развитие; намаляват разходите и времето за учене и да предлагат по-добър баланс между работа, учене и личен живот; реагират по-бързо и по-гъвкаво на увеличаващото се търсене на пазара на труда, като предоставят на хората желаните квалификации и умения; създават доверие и да помагат на работодателите да получават информация за потенциални служители, когато са подготвени от уважавани образователни институции.

(27)  https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:52013PC0857&from=BG.

(28)  http://ec.europa.eu/transparency/regexpert/index.cfm?do=groupDetail.groupDetailDoc&id=36708&no=1.

(29)  ОВ C 262, 25.7.2018 г., стр. 41.

(30)  https://www.ceemet.org/positionpaper/10-point-plan-competitive-industry.

(31)  ОВ C 434, 15.12.2017 г., стр. 36.

(32)  https://www.bertelsmann-stiftung.de/en/publications/publication/did/leitfaden-berufsorientierung-1/.


5.7.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/24


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Устойчива демокрация чрез силно и многообразно гражданско общество“

(становище по собствена инициатива)

(2019/C 228/04)

Докладчик: Christian MOOS

Консултация

12.7.2018 г.

Правно основание

член 29, параграф 2 от Правилника за дейността

Становище по собствена инициатива

Компетентна секция

Секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“

Приемане от секцията

6.3.2019 г.

Приемане на пленарна сесия

20.3.2019 г.

Пленарна сесия №

542

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

145/5/2

1.   Заключения и препоръки

1.1.

В Европа значителни политически сили, основно, но не изключително, крайно десни екстремистки движения и партии, някои от които вече са в управлението, подкопават либералната демокрация и искат да разрушат Европейския съюз.

1.2.

Плуралистичното гражданско общество като един от отличителните елементи на либералната демокрация разчита на гражданските свободи, които са застрашени от авторитарни тенденции. То играе ключова роля за съхраняване на либералната демокрация в Европа.

1.3.

Либералната демокрация изисква, наред с другото, гарантиране на основните права, независима съдебна система, работещо прилагане на принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване, некорумпирана държавна администрация с добре управлявани услуги от общ интерес и жизнено гражданско общество.

1.4.

Независимото гражданско общество изпълнява основна роля за демократичен надзор и се явява училище по демокрация. То укрепва социалното сближаване. То може да изпълнява тези функции само ако социалната, политическата и правната уредба позволяват това. Чрез опити за възпрепятстване на финансирането от недържавни източници се ограничава свободата на сдружаване и функционирането на демокрацията.

1.5.

В много сфери гражданското общество и демокрацията са изправени пред предизвикателства. Десните популисти поставят под въпрос постиженията на еманципирането на жените.

1.6.

Поляризацията на обществото намира отражение и в появата на „негражданско общество“. Популистките начини на мислене все повече се възприемат от утвърдени участници в национални и наднационални институции.

1.7.

Авторитарни елементи, включително от трети държави, подкрепят тази тенденция към „нелиберална демокрация“, което води до по-малко свобода на медиите и повече корупция в Европа.

1.8.

ЕС все още не разполага с подходящ механизъм, който да гарантира ефективното съхраняване на демокрацията и върховенството на закона в държавите членки.

1.9.

ЕИСК призовава всички държави членки да се въздържат от всякакви опити за установяване на „нелиберална демокрация“. Ако някои държави членки се поддадат на авторитаризма, ЕС трябва да използва Договора максимално.

1.10.

Партиите, които се противопоставят на демокрацията, следва да бъдат изключени от политическите им партии на европейско равнище и съответните политически групи в Европейския парламент.

1.11.

ЕИСК отново призовава за създаване на семестър за демокрация с европейски механизъм за контрол на принципите на правовата държава и основните права, както и на набор от показатели, оценяващи състоянието на демокрацията.

1.12.

ЕИСК счита, че следва да се обмисли въвеждането на корективни икономически мерки за неспазване на член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС).

1.13.

Що се отнася до защитата на бюджета на ЕС от слабости в областта на прилагането на принципите на правовата държава, съкращенията не трябва да бъдат за сметка на получателите на помощ от гражданското общество.

1.14.

ЕИСК предлага в новата МФР да има достатъчно гъвкавост, за да може да се увеличи подкрепата за организациите на гражданското общество, ако националните правителства намалят или преустановят финансирането им по политически причини.

1.15.

ЕИСК подчертава, че организациите и инициативите на гражданското общество, получаващи финансиране от ЕС в рамките на новата МФР, трябва да поемат ясен ангажимент към европейските ценности.

1.16.

ЕИСК призовава законодателите на ЕС да намалят допълнително административната тежест, особено за малките инициативи и организации.

1.17.

ЕИСК призовава Комисията да инвестира повече в изграждането на капацитет на гражданското общество, да укрепи мрежите за трансгранично сътрудничество и да предоставя повече информация относно съществуващите инструменти за подкрепа. Комисията следва да направи предложения за минимални стандарти за съчетаване на професионалната дейност с доброволчество в дейности на гражданското общество.

1.18.

ЕИСК подкрепя призива на Парламента за предложение за създаване на европейски устав за взаимоспомагателните дружества, сдруженията и фондациите, а като алтернатива предлага първо да се създаде система за официална междуинституционална акредитация.

1.19.

ЕИСК счита, че би било полезно да се извърши анализ на последиците от липсата на напредък по този въпрос и същевременно да се разгледа възможността за междуинституционална акредитация от порядъка на маркировка за НПО. ЕИСК следва да проучи тази възможност.

1.20.

ЕИСК призовава държавите членки да въведат мерки за подкрепа на организациите на гражданското общество, без да се засягат обществените услуги и данъчната справедливост.

1.21.

ЕИСК призовава институциите на ЕС да продължат да укрепват демокрацията на участието.

1.22.

ЕИСК очаква всички участници да работят за осъществяването на европейски политики, чрез които да се постигнат конкретни подобрения в живота на хората.

1.23.

Политиците на национално и европейско равнище трябва да се заемат с тези наболели социални въпроси и да гарантират социална устойчивост с приобщаващи образователни системи, приобщаващ растеж, конкурентоспособна и иновативна промишленост, добре функциониращи пазари на труда, справедливо данъчно облагане и ефективни системи за обществени услуги и социална сигурност.

1.24.

За защита на основните европейски ценности са необходими силни социални партньори и гражданското общество в цялото си многообразие.

2.   Определения

2.1.

„Либералните демокрации“са системи на управление, при които съчетанието на демокрация и конституционен либерализъм ограничава правомощията на управляващото мнозинство, като гарантира индивидуалните политически и други свободи. Това са представителни демокрации с многопартийни системи и плуралистични граждански общества, в които принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване, включително и независима съдебна власт, упражняват надзор върху органите на управление, а свободата на медиите е гарантирана. На принципите на правовата държава се подчиняват и всички физически и юридически лица. Либералните демокрации уважават и защитават малцинствата, гарантират гражданските права (по-специално правото на човек да избира и да бъде избиран), гражданските свободи (напр. свободата на сдружаване), правата на човека и основните свободи.

2.2.

Добре функциониращата либерална демокрация е политическа система, която дава възможност за постоянно търсене на отговорност от публичните органи. Това е система, която благоприятства изразяването и участието на гражданите и посредническите органи, в които те се включват, във всички обществени сфери.

2.3.

За „демокрацията на участието“, която допълва представителната демокрация, са необходими органи за посредничество (синдикати, НПО, професионални мрежи, сдружения по конкретни теми и др.), в които да се включват гражданите и които да насърчават обществената и гражданската ангажираност по отношение на европейските въпроси и изграждането на една по-справедлива Европа, с повече солидарност и приобщаване.

2.4.

„Нелибералните демокрации“са политически системи, при които се провеждат избори, но няма установен конституционен либерализъм. Демократично избрани лидери ограничават гражданските права, гражданските свободи и защитата на малцинствата. Принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване на правомощията, както и независимата съдебна система и независимите медии, се подкопават с цел да не се нарушава абсолютният суверенитет на управляващото мнозинство от конституционните ограничения и контрол.

2.5.

Плуралистичното „гражданско общество“, което зачита принципите на демокрацията и конституционния либерализъм, е ключов елемент на либералните демокрации. Отделните граждани, които участват публично в организации на гражданското общество или са ангажирани в неформални форми на участие, представляват гражданското общество, което функционира като посредник между държавата и хората. Гражданското общество не само изразява интересите на гражданите, предоставя технически експертен опит по време на законодателния процес и търси отговорност от лицата, вземащи решения, но също така допринася за изграждането на общността и има интегрираща функция чрез укрепване на социалното сближаване и създаване на идентичност. Освен това богатото разнообразие от организации на гражданското общество, най-вече социалните партньори, е отдадено на практическа нетърговска дейност и служи на благотворителни или други цели от общ интерес, включително оказва взаимопомощ под различни форми.

2.6.

Въпреки че жизненото гражданско общество е от ключово значение за функционирането на либералните демокрации, неговите опоненти също участват политически в официални организации или са ангажирани в неформални форми на участие. Такова „негражданско общество“не зачита принципите на демокрацията и конституционния либерализъм, а утвърждава концепцията за „нелиберална демокрация“. Възползва се от правата на политическо участие, за да премахне установените принципи на взаимозависимост и взаимоограничаване, на правовата държава и независимата съдебна система и да ограничи свободата на медиите. То има за цел да ограничи гражданските права, гражданските свободи и защитата на малцинствата. Вместо да обединява обществото и да укрепва социалното сближаване, негражданското общество насърчава създаването на изключително националистическо разбиране за обществото, което изключва много граждани, особено малцинства.

2.7.

„Популизмът“е повърхностна идеология, която твърди, че има хомогенен народ с единна воля. Популистите твърдят, че са единствените истински изразители на тази воля. Въпреки че популизмът не дава ясно определение за народ, той изнамира врагове и противници на народа, например елитът, и твърди, че те възпрепятстват истинската воля на народа. Популистите водят емоционални политически дебати с цел всяване на страх.

3.   Контекст

3.1.

Популизмът, понастоящем изразен главно от крайно десни партии и движения, е предизвикателство за демокрацията. Тези партии и движения подкопават либералната демокрация, основните права и принципите на правовата държава, включително защитата на малцинствата, принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване, както и ясните ограничения на политическата власт.

3.2.

В някои държави членки тези групи вече са в управлението. Навсякъде те твърдят, че изразяват „истинската“воля на „хората срещу „елита“. Дават неизпълними обещания, отричат политическите предизвикателства като изменението на климата и искат да унищожат европейския проект и неговите постижения.

3.3.

ЕИСК посочва, че някои граждани се обръщат към популистите и екстремистите поради разочарование. Те не подкрепят непременно и изцяло политическите програми на популистите. Нарастващото неравенство в богатството и доходите, както и бедността, представляват благодатна почва за десните групировки, които разпространяват национализма като отговор на глобализацията.

3.4.

Въпреки авторитарните и икономическите предизвикателства като неравенството, Европа остава в света стожер на либералната демокрация, на който се възхищават мнозина, живеещи в авторитарни системи.

3.5.

Плуралистичното гражданско общество е един от отличителните елементи на либералната демокрация и стои в основата на всяка конституционна уредба, основана на гражданските свободи и принципите на правовата държава. ЕИСК създаде група за основните права и принципите на правовата държава (FRRL), която да защитава тези принципи, тъй като счита, че понастоящем отвореното гражданско общество и гражданските свободи са застрашени от авторитарните тенденции. Това е така, защото свободата и отвореното гражданско общество са несъвместими с идеята за „нелиберална или дирижирана демокрация“.

3.6.

ЕИСК счита, че гражданското общество играе ключова роля за опазването на либералната демокрация в Европа. Само силно и многообразно гражданско общество може да защити демокрацията и свободата и да предпази Европа от изкушенията на авторитаризма.

3.7.

Силното и плуралистично независимо гражданско общество е ценност само по себе си във всички демокрации. Организациите на гражданското общество играят жизненоважна роля в утвърждаването на европейските ценности, като помагат на общностите да се организират и да мобилизират гражданите за общественото благо.

3.8.

ЕИСК забелязва в целия континент тенденция за намаляване на доверието в ЕС, която в някои държави се съчетава с ескалация на напрежението по отношение на малцинствата, ксенофобия, нарастващи равнища на корупция, непотизъм и слаби демократични институции. В тази ситуация НПО често са единственият защитен фронт, като поддържат и утвърждават основните ценности на европейския проект, а именно зачитането на правата на човека, свободата, толерантността и солидарността.

3.9.

Член 11 от ДЕС приканва европейските институции да поддържат отношения с представителите на гражданското общество, по-конкретно с организациите.

3.10.

Многобройността и многообразието на сдруженията и тяхното значение за гражданския диалог са показатели за качеството на демократичния живот в дадена страна. Социалните и гражданските функции на сдруженията са от съществено значение за напълно функциониращата демокрация, особено в настоящия период на разочарование.

3.11.

ЕИСК подчертава, че формите на гражданско участие, при които се злоупотребява с правата на политическо участие, за да се премахне демокрацията, гаранциите, предоставяни от принципите на правовата държава, и независимата съдебна система, не са част от гражданското общество.

4.   Принос на гражданското общество към демокрацията

4.1.

Гражданите на ЕС могат да упражняват правото си на демократично участие не само чрез своите активни и пасивни избирателни права, но и чрез дейности в гражданското общество. На равнището на ЕС техните основни форуми са посреднически организации като ЕИСК и европейските мрежи на организациите на гражданското общество, например Civil Society Europe.

4.2.

Единствено гарантирането на индивидуалните свободи, по-специално свободата на изразяване, на информация, на събрания и на сдружаване, и тяхното осъществяване могат да осигурят основата за плуралистична демокрация и индивидуално политическо участие.

4.3.

Независимата съдебна система е гарант за върховенството на закона, основните права и правата на човека, както и за правото на политическо участие. В някои части на Европа обаче независимостта на съдебната система е застрашена. Понастоящем са в ход съдебни дела срещу Полша и Унгария за нарушаване на принципите на правовата държава (1).

4.4.

Независимата съдебна система е част от принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване, които не позволяват на която и да е част от обществото да бъде постоянно доминирана от политическа група. По-специално, правилата за вземане на политически решения не могат да се променят в посока на постоянно изключване на когото и да било от процеса на вземане на решения.

4.5.

Също така от ключово значение за всяка конституционна уредба, основана на свободата и върховенството на закона, е наличието на некорумпирана държавна администрация с добре управлявани услуги от общ интерес, която зачита и спазва основните права и в която длъжностните лица имат право да оспорват незаконосъобразни инструкции.

4.6.

За да функционира либералната демокрация, са необходими и граждани, които чрез гражданското си участие допринасят за общество, основано на толерантност, недискриминация, справедливост и солидарност. За това се изисква жизнено гражданско общество, в което гражданите участват доброволно в гражданска дейност. Доброволческата им дейност се основава на правата, определени в Хартата на основните права на Европейския съюз. В същото време те са гаранти на ценностите, изразени в Хартата.

4.7.

В либералните демокрации независимото гражданско общество е от ключово значение при осъществяването на надзор над политическите институции, търсенето на отговорност от тях, както и за това да се гарантира, че политическите участници обосновават подходящо своите решения. Чрез критично наблюдение на процесите на вземане на решения и оценка на изпълнението на политическите решения и публичната политика като цяло, гражданското общество осигурява прозрачност и допринася със своя експертен опит за по-добро управление.

4.8.

Гражданското общество е училище по демокрация, което дава възможност за политическо участие и гражданско образование, допълващо общественото образование.

4.9.

Успоредно с това и общественото образование играе ключова роля в предаването на демократичните ценности и гражданското образование, като дава възможност на младите граждани да участват в гражданското общество и да се възползват от гражданските си права и гражданските свободи.

4.10.

Гражданското общество изпълнява функция за изграждане и интегриране на общността, като укрепва социалното сближаване и създава идентичност. По-специално, то трябва да оправомощава гражданите да се възползват от правата си, като по този начин допринася за създаването на европейска общност на гражданите.

4.11.

ЕИСК подчертава, че организациите и инициативите на гражданското общество могат да изпълняват тези функции само ако социалната, политическата и правната уредба им позволяват това.

5.   Настоящи заплахи

5.1.

ЕИСК счита, че понастоящем екстремистките политически групировки представляват предизвикателство за европейското гражданско общество в много области. Резултатите от изборите в почти всички държави членки ясно показват, че нараства подкрепата за тях, както и че някои граждани губят доверие в демократичните институции.

5.2.

В най-крайните предели на дясната страна на политическия спектър популистки и екстремистки групировки набират сила и се опитват да постигнат все по-голям успех, за да направят расизма и ксенофобията приемливи в Европа и да разрушат социалното сближаване.

5.3.

Десните популисти и екстремисти поставят под въпрос постиженията на еманципирането на жените, като изтъкват реакционна представа за семейството. Те се противопоставят на равенството между половете и насърчават хомофобията.

5.4.

Поляризацията на обществото намира отражение и в появата на „негражданско общество“. Все повече НПО и форми на гражданско участие насърчават изключването на части от обществото. Те не споделят европейските ценности на член 2 от ДЕС, особено правата на човека и принципите на правовата държава, и вместо това пропагандират алтернативен недемократичен политически ред.

5.5.

Под влияние от анонимността на интернет и социалните медии и кампании за дезинформация културата на политически и социален дебат се променя, като става все по-сурова, агресивна и поляризираща. В този контекст усилията на проевропейските участници за разпространяване на европейските ценности сред обществеността като цяло не успяват да преодолеят комуникационната криза на европейския проект.

5.6.

Умерените политици все повече възприемат популистки начин на мислене, както пролича при Брексит. Представителите на „нелибералната демокрация“получават все по-голям достъп до националните и наднационалните институции. Това им дава възможност да разпространяват своите идеи още по-широко.

5.7.

Авторитарни правителства от трети държави подкрепят развитието на популистки и екстремистки дейци в Европа и насърчават промяната в културата на дебат в традиционните медии и в интернет, като финансират целенасочена дезинформация за подкопаване на стабилността на ЕС.

5.8.

ЕИСК изразява дълбока загриженост, че започна трансформиране на политическите системи в Европа с тенденция към „нелиберална демокрация“. В някои държави членки се провеждат реформи в посока на възпрепятстване на ефективното участие на всички граждани във вземането на политически решения, а законово гарантираните рамкови условия за гражданското общество се изпразват от съдържание.

5.9.

За да може гражданското общество да изпълнява надзорната си функция спрямо политическите институции, то трябва да разполага с необходимите ресурси. Чрез опити за възпрепятстване на финансирането от недържавни източници се ограничава свободата на сдружаване и функционирането на демокрацията.

5.10.

Особено тревожна е отрицателната тенденция към по-малко свобода на медиите, която се наблюдава в Европа през последните пет години. Четвъртата власт е заплашена от слабите икономически основи на независимите медии, премахването на институционалната автономност на обществените радио- и телевизионни оператори или създаването на условия за възникване на монополи на частни медии, особено на онези, които се контролират от политици в управлението.

5.11.

По-специално заплахата за демокрацията от корупцията се увеличава от преплитането на политическите и бизнес интереси. Критично следва да се разглежда липсата на напредък в борбата срещу корупцията в Европа. Положението се изостря от значителното влошаване в някои държави членки.

5.12.

Неоспоримо е значението на ЕС за либералната демокрация. В обединена Европа принципите на правовата държава замениха правото на по-силния. ЕС все още не разполага с подходящ механизъм, който да гарантира ефективното съхраняване на демокрацията и върховенството на закона в държавите членки. Въпреки тази слабост, или може би поради нея, ЕС е първият защитен фронт на либералната демокрация в Европа.

6.   Препоръки за действие за укрепване на устойчивото гражданско общество в Европа

ЕИСК насърчава всички държави членки да зачитат ценностите на ЕС, посочени в член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), и да се въздържат от всякакви опити за създаване на „нелиберална демокрация“. Плуралистично и устойчиво гражданско общество съществува и изпълнява ролята си за защита на демокрацията само ако участието на гражданите в политиката не ги излага на опасност. Ако държавите членки обаче се поддадат на авторитаризма, ЕС трябва да използва максимално настоящите правни инструменти като процедурите за установяване на неизпълнение и уредбата на ЕС за укрепване на принципите на правовата държава от 2014 г.

6.1.

На държавите членки трябва много ясно да се заяви, че отказът от демокрация и върховенство на закона е неприемлив в ЕС.

6.2.

ЕИСК обръща внимание на процедурата по член 7 от ДЕС, която позволява на Съвета, в случай на сериозно нарушение от страна на държава членка на ценностите, посочени в член 2 от ДЕС, да оттегли правото ѝ на глас в Съвета.

6.3.

ЕИСК повтаря призива си, отправен съвместно с Европейския парламент, за семестър за демокрация и европейски механизъм за контрол на принципите на правовата държава и основните права (2). ЕИСК предлага създаването на набор от показатели, оценяващи състоянието на демокрацията, който, наред с другото, да отразява рамковите условия за дейност на гражданското общество и да води до конкретни препоръки за реформа.

6.4.

Партиите, които се противопоставят на демокрацията, следва да бъдат изключени от политическата им партия на европейско равнище и съответната политическа група в Европейския парламент.

6.5.

ЕИСК счита, че следва да се обмисли въвеждането на механизъм, при който неизпълнението на препоръките за реформи да води до корективни икономически мерки.

6.6.

ЕИСК приветства като стъпка в правилната посока предложението на Комисията да се засили защитата на бюджета на ЕС от финансови рискове, свързани с широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава в държавите членки (3).

6.7.

Средствата, удържани съгласно новия механизъм, не бива да бъдат за сметка на получателите на помощ от гражданското общество, които следва да получават подкрепа пряко от ЕС.

6.8.

Въпреки това ЕИСК изразява критично отношение към това, че в механизма се акцентира само върху доброто финансово управление. Комитетът призовава да се включат разпоредби, които да позволят да се образува производство в случай на недостатъци по отношение на демокрацията и върховенството на закона, които не са пряко свързани с доброто финансово управление.

6.9.

ЕИСК приветства предложението на Европейската комисия в следващата МФР да се създаде нова група, озаглавена „Инвестиране в хората, социално сближаване и ценности“, като принос за укрепване на устойчивостта на европейското гражданско общество. ЕИСК приветства по-специално създаването на нов фонд „Правосъдие, права и ценности“, за който ЕИСК изготви становище (4).

6.10.

ЕИСК предлага още в новата МФР да има достатъчно гъвкавост, за да може Комисията да увеличи подкрепата за организациите на гражданското общество, ако националните правителства намалят или преустановят финансирането им по политически причини. Това допълнително финансиране не бива да се разбира като заменяне на националното финансиране в дългосрочен план, а по възможност да бъде придружено от компенсиращо намаление на подкрепата за съответната държава членка в други области.

6.11.

ЕИСК подчертава още, че организациите и инициативите на гражданското общество, които получават финансиране от ЕС в рамките на новата МФР, трябва да поемат ясен ангажимент към европейските ценности, изложени в член 2 от ДЕС. От подпомагането следва да бъдат изключени организации, които проповядват премахване на демокрацията или принципите на правовата държава, расизъм или ксенофобия.

6.12.

С оглед на променящите се нагласи на гражданите за участие и нарастващия брой неформални и спонтанни инициативи, ЕИСК призовава законодателните органи на ЕС допълнително да намалят административната тежест, свързана с процедурите за кандидатстване, осъществяване и отчитане на проектите, подкрепяни от ЕС, и да предоставят специални инструменти за подкрепа на малки инициативи и организации.

6.13.

ЕИСК призовава Европейската комисия да предостави повече информация относно съществуващите инструменти за подкрепа на гражданското общество. Информацията следва да бъде насочена по-специално към заинтересованите страни в отдалечените региони на държавите членки.

6.14.

За да се подобри степента на спазване на условията за допустимост за подкрепа и принципите на доброто финансово управление от страна на участниците от гражданското общество, ЕИСК призовава Европейската комисия да увеличи инвестициите в изграждането на капацитет на гражданското общество.

6.15.

ЕИСК предлага да бъдат създадени или укрепени инструментите на гражданското общество за създаване на трансгранични мрежи.

6.16.

ЕИСК призовава държавите членки да въведат мерки за подкрепа на организациите на гражданското общество, без да се засягат обществените услуги и данъчната справедливост. Например, като се вземе предвид данъчният капацитет НПО, би могло да се въведе възможност за ограничено данъчно приспадане на членските вноски и вноските за подкрепа.

6.17.

ЕИСК призовава Комисията да направи предложения за по-добро прилагане на Директивата относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи (5), за да се изтъкне ценността на доброволческите и гражданските ангажименти в професионалния живот.

6.18.

ЕИСК подкрепя призива на Парламента към Комисията да представи предложение за създаване на европейски устав за взаимоспомагателните дружества, сдруженията и фондациите (6). Като първа стъпка допълнителен европейски правен статут или алтернативна система за официална междуинституционална акредитация биха помогнали на организациите на гражданското общество, които вече нямат достатъчна правна защита в своите държави членки.

6.19.

ЕИСК счита, че би било полезно да се извърши анализ на последиците от липсата на напредък по този въпрос и същевременно да се разгледа възможността за междуинституционална акредитация от порядъка на маркировка за НПО. ЕИСК следва да проучи тази възможност.

6.20.

ЕИСК призовава институциите на ЕС да прилагат разпоредбите на член 11 от ДЕС и да засилят демокрацията на участието на равнището на Съюза чрез участието на представителните сдружения и гражданското общество, като преминат от консултации към истински диалог.

6.21.

За да не изгубят гражданите доверие в европейските институции, е важно европейската политика да води до конкретни подобрения в ежедневието на хората и хората да знаят това.

6.22.

За устойчиво гражданско общество е необходима стабилна социална среда. Политиците на национално и европейско равнище трябва да се заемат с това и да гарантират социална устойчивост с приобщаващи образователни системи, приобщаващ растеж, конкурентоспособна и иновативна промишленост и добре функциониращи пазари на труда, справедливо данъчно облагане и ефективни системи за обществени услуги и социална сигурност. В противен случай гражданските вълнения и въздържането от гласуване или нарастващият екстремизъм ще подкопаят основите на либералната демокрация. Социалните и икономическите права са неделими от гражданските и политическите права.

6.23.

За стабилизирането на европейските демокрации от решаващо значение са силните социални партньори като стълбове, на които се крепи гражданското общество. При все това за защита на основните европейски ценности гражданското общество е необходимо в цялото си многообразие.

Брюксел, 20 март 2019 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER


(1)  Напр. дело C-619/18, Комисията срещу Полша; висящо дело C-78/18 Комисия/Унгария.

(2)  ОВ C 34, 2.2.2017 г., стр. 8.

(3)  ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 173.

(4)  ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 178.

(5)  COM (2017) 253; ОВ С 129, 11.4.2018 г., стр. 44.

(6)  Декларация на ЕП, 10 март 2011 г..


5.7.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/31


Становище на Европейския икономически и социален комитет отнодно „Пътят на белия гълъб“ — предложение за водена от ЕС глобална стратегия за укрепване на мира“

(становище по собствена инициатива)

(2019/C 228/05)

Докладчик: Jane MORRICE

Решение на Пленарната асамблея

15.2.2018 г.

Правно основание

Член 29, параграф 2 от Правилника за дейността

Становище по собствена инициатива

Компетентна секция

„Външни отношения“

Приемане от секцията

15.1.2019 г.

Приемане на пленарна сесия

20.3.2019 г.

Пленарна сесия №

542

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

160/3/2

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Европейският съюз е изграден с мисия за мир. Въпреки че беше отличен с Нобелова награда за мир, той не може да си позволи да лежи на лаврите си. Вместо това най-големият проект за мир в съвременния свят следва да заеме полагащото му се място на световен лидер и пример за подражание в областта на укрепването на мира в Европа и по света. С оглед на сериозните екзистенциални предизвикателства, пред които е изправена днес Европа, цялостното обновление в институциите на ЕС и стогодишнината от края на Първата световна война, няма по-подходящ момент в историята на европейската интеграция, в който ЕС да заеме водеща роля, като очертае нова посока за укрепването на мира по света.

1.2.

„Пътят на белия гълъб“е метафорична и физическа пътна карта, която сочи пътя за развитие. С него се предлага динамична, нова, водена от ЕС глобална стратегия за укрепване на мира, насочена към предотвратяване на конфликти, участие на гражданското общество и ефективна комуникация чрез образование и информация, както и Европейски път на мира, преминаващ от Северна Ирландия до Никозия, за физическо ангажиране на гражданите, така че да се включат в мирния процес на ЕС и да им се даде възможност да постигнат неговата цел.

1.3.

За да се постигне това, ЕИСК призовава в новия бюджет на ЕС да се задели много по-голям дял от средства за предотвратяване на конфликти във всички програми за мир в рамките на външните отношения на ЕС и за по-голяма съгласуваност и последователност между политиките в областта на вътрешната и външната търговия, помощта, развитието и сигурността.

1.4.

ЕИСК настоятелно препоръчва по-голямо участие на гражданското общество в процеса на вземане на решения, подобно на инициативите на ЕС за укрепване на мира по света — например програмата на ЕС PEACE в Северна Ирландия — които се ползват от активния принос на предприятията, профсъюзите и доброволческия сектор.

1.5.

Отразявайки успеха на „Еразъм“, ЕИСК призовава за сериозни комуникационни дейности за популяризиране на ролята на образованието и информацията за осъществяването на мисията на ЕС по укрепване на мира, за улесняване на обучението между НПО в и извън Съюза и за създаване на марка „Бял гълъб“за проектите за мир на ЕС, така че да се повиши тяхната видимост в ЕС и извън него.

1.6.

За да бъдат активно ангажирани гражданите, ЕИСК предлага път на мира от Северна Ирландия до Никозия, който да свързва два разделени острова в двата края на Европа. Както показва успехът на културните маршрути, като например Компостела, пътуващите превръщат такива пътешествия в поклонение или начин да научат повече за различни култури чрез взаимодействие с други хора. По „Пътя на белия гълъб“те ще научат и за наследството на мира, който създаде Европейският съюз.

1.7.

„Бял гълъб“е превод на името „Колумбан“(Columbanus) — ирландският поклонник, описван като светеца, покровителстващ единството на Европа. Той е и светец, покровител на мотоциклетистите. Следвайки оригиналния му път от Ирландия до Франция, Швейцария, Австрия и Италия, „Пътят на белия гълъб“ще премине през места на някогашни войни и конфликти, като например Западния фронт, Южен Тирол и Балканите. Той ще бъде и „виртуален“маршрут, който предоставя високотехнологичен учебник по история, описващ извървяния от ЕС път от войната към мира, и насърчава начин на живот и учене, които олицетворяват ценностите на ЕС за уважение, толерантност и взаимно разбирателство.

1.8.

ЕИСК настоятелно призовава ЕС да създаде нова глобална стратегия за укрепване на мира, която да включва три направления:

Направление 1 — Предотвратяване на конфликти, гражданско общество, съгласуваност

удвояване на финансирането за укрепване на мира във всички свързани политики на ЕС, с акцент върху предотвратяването на конфликти, помирението и междукултурния диалог чрез насърчаване на толерантност и уважение в ЕС и извън него;

структурирано участие на гражданското общество на всички равнища на процеса на вземане на решения в областта на политиките и програмите за външните отношения на ЕС, свързани с укрепването на мира;

по-голяма съгласуваност и последователност между стратегиите на ЕС в областта на отбраната, помощта, търговията и разрешаването на конфликти във всички държави, в които ЕС осъществява дейност в световен мащаб;

програмите за младежта, например „Еразъм“и Европейският корпус за солидарност, да включват компоненти, свързани с укрепването на мира, европейското гражданство, взаимното уважение и толерантността;

по-голяма координация на междуведомствено и междудържавно равнище и обмен на опит с местни, национални и международни държавни и недържавни организации за укрепване на мира.

Направление 2 — Информация, комуникация, образование (ИКО)

обучение по посредничество, водене на преговори и диалог между местни, национални и международни НПО за укрепване на мира;

стимули за насърчаване на изучаването и преподаването на европейска интеграция, укрепване на мира и гражданска ангажираност във висшето, средното и основното образователно равнище в целия ЕС;

създаване на европейски центрове за укрепване на мира в Белфаст и Никозия и центрове за учене, които да свързват стратегически обекти по „Пътя на белия гълъб“;

официално признаване от ЕС на символа „Бял гълъб“като „търговска марка“за всички проекти за мир и по-строго задължение за проектите да популяризират подкрепата от ЕС;

по-големи усилия на равнището на ЕС за популяризиране на проектите за мир на ЕС чрез използване на „марката“„Бял гълъб“.

Направление 3 — Европейски път на мира

Създаване на работна група на ЕС „Бял гълъб“, която да инициира подкрепата:

консултация с местни съвети, регионални органи, други утвърдени маршрути като „Пътя до Западния фронт“, музеи и културни обекти, свързани чрез „Пътя на белия гълъб“;

по-тясно сътрудничество с международни организации като ООН, ЮНЕСКО, ОССЕ и Съвета на Европа;

изграждане на мрежи между инициативи за маратонско бягане, ходене, колоездене и каране на мотоциклет и други граждански инициативи;

подкрепа на подадената кандидатура на асоциацията „Friends of Columbanus“(„Приятели на Колумбан“) до Съвета на Европа за официално признаване като европейски културен маршрут, който би бил една от връзките с „Пътя на белия гълъб“;

подготовка на логистиката за изграждане на път, който да свързва Ирландия с Кипър през някогашни конфликтни зони с „разклонения“до места, които са дали значителен принос за мира, като например скандинавските държави, Централна и Източна Европа;

финансова и техническа подкрепа за „Пътя на белия гълъб“под формата на „виртуална реалност“, който да се използва в училища и колежи в цяла Европа като високотехнологичен учебник по история от бъдещето;

подкрепа за интерактивна онлайн версия на „Пътя на белия гълъб“, обединяваща обекти и центрове за укрепване на мира, включително разказване на истории за хората, които не могат да осъществят пътуването пеша.

2.   Контекст

2.1.

Сериозните предизвикателства, пред които ЕС е изправен днес, застрашават самата същност на европейския идеал. Нарастващият приток на бежанци и имигранти, финансовата криза, бюджетните ограничения, екстремизмът, заплахите за сигурността, разрастването на политическия популизъм и въздействието на Брексит разклатиха самите основи на ЕС. Липсата на подходящ отговор от страна на ЕС не може да продължава, ако желаем да съхраним най-дългия период на мир в Европа. Предвид тази много нестабилна ситуация ЕС трябва да реагира с положителни, креативни и конструктивни действия и визия, които да отразяват основната мисия на европейския проект: насърчаването и поддържането на мира.

2.2.

Успехът на проекта за мир на ЕС означава, че новите поколения европейци са много далеч от реалността на войната. Напомняйки на гражданите си за своя произход, ЕС вдъхва нов живот на идеала за свързване, който ще повиши доверието в ЕС и в неговата мисия. За да постигне това, ЕС трябва да засили дейността си по укрепване на мира не само в целия свят, но и в самата Европа. Чрез обмен на истории за конфликти, разрешени на най-близкото до гражданите равнище, компромиси и постигане на консенсус между различните култури, общности и държави, ЕС може да укрепи и популяризира своите основни ценности — свобода, справедливост, равенство, толерантност, солидарност и демокрация — на своята територия и извън нея.

2.3.

Хората извън ЕС следва да го възприемат като глобален защитник на мира, демокрацията и правата на човека. Конфликтите в Сирия, Афганистан и Йемен и извън тях обаче ни принуждават да погледнем с критично око на реакцията на ЕС на хуманитарните кризи, предизвикани от военни действия. За да осъществи заявените си цели и принципи, ЕС има моралното задължение, отвъд всякакви геополитически или икономически интереси, да защитава живота на невинните жертви, въвлечени в конфликт, и по-специално децата. Фондовете му могат да допринасят значително за подобряване на живота в тези зони, но резултатите са ограничени. Като се съсредоточи върху предотвратяването на конфликти в зоните, в които мирът и сигурността са застрашени, и като работи в тясно сътрудничество с гражданското общество, ЕС може да гарантира по-голяма ангажираност на местно равнище и да увеличи вероятността за траен мир.

2.4.

Като се има предвид, че всяко инвестирано в подкрепа на мира евро спестява 7 евро за отбрана, ЕИСК настоятелно призовава ЕС да отдаде приоритет на усилията за укрепване на мира в своите предложения за новия бюджет на Съюза (МФР за периода 2021—2027 г.). Новият „Европейски механизъм за подкрепа на мира“с бюджет от 10 милиарда евро, който ЕК предлага, следва да съдържа реално направление за укрепване на мира, което да включва активно участие на местни и международни заинтересовани страни от гражданското общество, двустранен обмен на специалисти, центрове за пренос на знания и стратегия за предаване на неговото послание в целия свят. ЕИСК също така призовава за цялостно прилагане на Глобалната стратегия за външната политика и политиката на сигурност на ЕС от 2016 г. — предотвратяването на конфликти, утвърждаването на човешката сигурност, преодоляването на първопричините за нестабилност и изграждането на един по-безопасен свят.

3.   Контекстът — отбелязване, честване, комуникиране

3.1.

В годината, в която беше отбелязана стогодишнината от края на Първата световна война, гражданите на ЕС не само отдадоха почит на загиналите, но и си дадоха сметка за цената на конфликта. Разбирайки извървения път към мира, политиците научават поуките на историята и разбират как са се утвърдили мирните процеси. Честването на ключовите периоди на мир напомня за наследството на войната и за установилия се след нея дух на солидарност. През идните години ще бъдат отбелязани основни събития, например 30 години от падането на Берлинската стена и мира в Ливан (2019 г.); 25 години от Дейтънското мирно споразумение (2020 г.); през 2018 г. беше отбелязана и двадесетата годишнина от Споразумението от Разпети петък/Белфасткото споразумение и втората годишнина от Колумбийското мирно споразумение. Изтъквайки подкрепата си за тези споразумения, ЕС показва пред света стойността на своите усилия.

3.2.

Като продължение на Европейската година на културното наследство усилията за извличане на поуки от конфликтите в Европа и тяхното мобилизиране в полза на висшето благо следва да включват важен нов културен компонент. Върховният представител на ЕК Федерика Могерини изтъкна, че културната дипломация е основен инструмент за международните дипломатически отношения на ЕС. Примерите за закрилата на обектите на културното наследство и насърчаването на културните идентичности и езика допринасят за създаването на стабилни форми на управление, в които различните етнически/национални/религиозни/езикови групи се чувстват сигурно и по-подготвени да общуват в мир. Въпреки че се отчитат предимствата на културната дипломация във външните отношения, предвид разрастващата се поляризация в Европа тази концепция може да се приложи и за преодоляване на разногласията в ЕС. Животът на ирландския поклонник от шести век Колумбан (1), наричан светец, покровителстващ обединена Европа, предоставя наследството, историята и културната връзка за създаването на нова глобална стратегия на ЕС за насърчаване на общо разбиране и действие чрез мир. Затова в негово име инициативата включва в наименованието си международния символ на мира — белия гълъб.

4.   „Пътят на белия гълъб“

Чрез съчетаване на съвременните методи на социално общуване с традиционните начини за разпространение на информация „Пътят на белия гълъб“чертае нова посока за ЕС, като свързва неговото минало, настояще и бъдеще.

4.1.    Проправяне на пътя — осигуряване на лидерство на ЕС в глобалното укрепване на мира

Чрез активната си подкрепа за създаването на стабилни, справедливи и проспериращи общества в целия свят, ЕС прави много повече от това да насърчава мира. Макар че усилията му невинаги са толкова успешни, колкото би ни се искало, популяризирането на ценностите на Съюза насърчава държавите, в които има конфликт, да сложат край на насилието. Програмата на ЕС PEACE в Северна Ирландия и подкрепата от ЕС за мирния процес в Колумбия са ценни примери. Други модели на ангажираност са Стратегията на ЕС за младежта от 2015 г., която гарантира, че младите хора в Съюза не са маргинализирани. Освен това, постигайки по-голяма съгласуваност и последователност на своите стратегии в областта на културата, отбраната, помощта, търговията и разрешаването на конфликти и съвместно с международните агенции, ЕС би могъл да заеме водеща роля в глобалното укрепване на мира.

4.2.    Посочване на пътя — чрез информация, комуникация и образование (ИКО)

Като служи за пример и насърчава основните ценности, ЕС може да посочи пътя напред, поемайки по-креативна роля в стратегиите за ИКО. Обменът на опит между местните миротворци в Европа и извън нея е от съществено значение. Създаването на европейски центрове на мира, в които да се осигурява обучение по посредничество, водене на преговори, диалог и изграждане на консенсус, както беше предложено в предишни становища (2), и работата в сътрудничество с миротворци от гражданското общество са от основно значение. Популяризирайки своята работа чрез добре обезпечени и целенасочени образователни и информационни програми, ЕС повишава разбирането за своята роля и обосновава усилията си пред гражданите, като им демонстрира стойността на мултикултурния ангажимент и спомага за възстановяване на доверието им в основата на европейския проект.

4.3.    Изминаване на пътя — достъпен за всички културен маршрут

4.3.1.

Този постоянен път на мира от Северна Ирландия до Никозия ще ангажира хора от всички области на живота да положат необходимите физически и интелектуални усилия за създаване на нови приятелства и срещи с други хора, които желаят да споделят своя опит с конфликтите. Простирайки се на 5 000 км през Европа, този културен маршрут, следващ стъпките на Колумбан, ще излезе извън оригиналния маршрут на поклонника от Ирландия до Италия, за да премине през места, засегнати сериозно от война и конфликти, като Западния фронт, Южен Тирол и Балканите, свързвайки хора и места по пътя си. Пътешествениците ще слушат истории за трайното наследство на конфликтите, но и най-важното — за механизмите, с които се установява мирът. „Пътят на белия гълъб“ще създаде и центрове за учене и връзки със Северна, Източна, Централна и Южна Европа, така че хората, които го изминават, да могат да избират маршрути, за да посетят толкова много обекти, колкото преценят. „Пътят на белия гълъб“би насърчил разширяването на тези „връзки“както в рамките на ЕС, така и извън него, следвайки не само физическите пътища, но и културните връзки, например с Шотландия, и по-специално остров Айона, и изграждането на миротворчески връзки с места като Украйна и Близкия изток. Биха могли да се намерят и начини за свързването му с други вече добре установени маршрути, като например Ел Камино — пътят до Сантяго де Компостела.

4.3.2.

Той ще включва онлайн портал, създаващ виртуално и интерактивно изживяване с аудио-визуални компоненти от всеки обект и същите устни исторически разкази, които могат да се чуят по време на пътуването, предназначени за хората, които нямат необходимата мобилност да извървят „Пътя на белия гълъб“. Виртуалният път ще се използва като образователен инструмент за преподаване на укрепване на мира в училищата и за допълнително развиване на моменти на творчество и разбиране въз основа на местната история и потенциалните връзки с „пътя“с цел насърчаване на широкоразпространена съпричастност в целия ЕС и извън него. Създаден по модела на технологията, използвана за обучение на кадети по гражданска защита и предотвратяване на конфликти, той създава изживяване във виртуална реалност на конфликти и укрепване на мира. Като технологично учебно пособие, той отговаря на образователните изисквания на цифровата ера и допълва традиционните методи на преподаване, чийто акцент е повече върху хората, които започват войните, отколкото върху миротворците.

5.   В новия бюджет на ЕС (МФР) трябва да се увеличат максимално усилията за укрепване на мира и приобщаване на гражданското общество

5.1.

Въпреки че не съществуват прости отговори в търсенето на решения за укрепване на мира, има начини стратегиите и приоритетите да се променят с цел смекчаване на най-тежките последици от конфликти. Подновяването на бюджета на ЕС предоставя ценна възможност това да се осъществи чрез създаването на „съгласуваност, координация и взаимно допълване“между политиките на ЕС за укрепване на мира и в рамките на ЕК, при които сложността на структурите затруднява практическата координация между ЕСВД и др. По същия начин е необходимо да има съгласуваност между политиките на ЕС в областта на търговията, помощта, сигурността и развитието, както и да се признае необходимостта да се очертае пълната картина на политиките и практиките на институциите на ЕС, държавите членки и другите големи донори.

5.2.    Акцент върху предотвратяването на конфликти

В новите предложения за бюджета на ЕС в областта на външните действия за периода 2021—2027 г. трябва да се даде по-голям приоритет на укрепването на мира. Тези предложения включват увеличение с 40 % на средствата за сигурност до 4,8 милиарда евро, нов фонд за отбраната в размер на 13 милиарда евро, 6,5 милиарда евро за „военна мобилност“чрез Механизма за свързване на Европа и увеличаване на финансирането за външни действия с 26 % до 120 милиарда евро. Изключително важно е предложението на ЕК за „извънбюджетен“„Европейски механизъм за подкрепа на мира“в размер на 10,5 милиарда евро за съвместен ангажимент в държавите извън ЕС, което е идеалният начин да се гарантира, че действията на ЕС наистина ще бъдат насочени към предотвратяването на конфликти. През 2017 г. ЕС прие регламент за създаване на нов вид подкрепа в рамките на Инструмента, допринасящ за стабилността и мира (IcSP), с цел да насърчи изграждането на капацитета на военните участници — изграждане на капацитет в подкрепа на сигурността и развитието (CBSD). Европейското бюро за връзка в областта на укрепването на мира (EPLO) неколкократно изрази безпокойство в тази връзка и подчерта необходимостта от по-голям принос на гражданското общество.

5.3.    Приобщаване на гражданското общество — насоченост към жените и младите хора

Все по-широко се приема фактът, че гражданското общество има основна роля за гарантирането на ефективността и дългосрочната устойчивост на стратегиите за укрепване на мира. Сътрудничеството с местни участници служи не само за повишаване на разбирането за конфликта от долу нагоре, но и за „поемане на отговорност“за процеса чрез насърчаване на „по-чувствително спрямо конфликтите“укрепване на мира и положителна подкрепа. В Резолюция 2419 на ООН, както и в Резолюция 1325 на ООН относно ролята на жените, се изтъква ролята на младите хора в договарянето и прилагането на мирни споразумения. Дейността на профсъюзите и предприятията, било то големи или малки, също е от решаващо значение за мобилизирането на гражданското общество. Уязвимите групи, и по-специално жертвите, трябва да получат експертно внимание, а подходът на „добросъседство“към отношенията в общността и на работното място също е важен. „Структурираният диалог“между ЕС и гражданското общество също създава уникални и трайни отношения, както показа сътрудничеството на ЕИСК със съседите на ЕС в Африка, Азия и на други места.

5.4.    Повишаване на осведомеността в ЕС

Тъй като осведомеността на гражданите за усилията на ЕС за укрепване на мира е ограничена, в новия бюджет трябва да бъде поставен по-голям акцент върху стратегиите за ИКО, по-специално върху използването на традиционните и социалните медии. Въпреки реалните опасения относно рисковете на социалните медии и потенциалната заплаха за демокрациите, използването на медиите за постигане на положителни промени е незадоволително. Миротворческата журналистика, културната дипломация и междукултурният диалог би следвало да получат повече ресурси в новия бюджет на ЕС. Образованието също има важна роля, защото учи децата и младите хора не само да „толерират“, но и да уважават различията. Примери за това са Специалният орган за програмите на ЕС и Движението за интегрирано образование в Северна Ирландия.

5.5.    Обмен на най-добри практики

ЕС има богат опит от райони като Югоизточна Азия, Близкия изток, Централна Америка, Балканите и Африка на юг от Сахара. Някои негови намеси постигнаха голям успех, други — в по-малка степен. Като извлича поуки от историята, ЕС трябва да зачита и насърчава етичен подход към интервенцията, пример за което е Инициативата за прозрачност на добивната промишленост (3), която, насърчавайки процеси на цялостно участие, включващи гражданското общество, спомага за борбата с експлоатацията и корупцията и поощрява доброто управление. Тези поуки — лоши или добри — трябва да бъдат използвани при разработването на политиките. Въпреки че няма универсален подход, който да се прилага към всички случаи, съществуват някои основни принципи за конфликтните зони, които не могат да бъдат пренебрегвани. Този обмен на опит следва да бъде по-силно застъпен, особено между вътрешната и външната дейност на ЕС, където досега липсва систематичен подход към обмена на знания. Това е пропусната възможност и голяма политическа грешка, които трябва да бъдат преодолени.

5.6.    Перспективи

Годината на стогодишнината, в която си спомняме за войната и почитаме мира и културното наследство, е подходящ момент ЕС да утвърди наново своето значение пред света не само като икономически стожер, но и като световен лидер в укрепването, гарантирането и насърчаването на мира. Съсредоточавайки се върху мира под угрозата на терористичните заплахи в Съюза и извън него, ЕС може да почерпи от собствения си опит като пример за това какво може да се постигне — но изисква постоянни усилия, за да се запази — от гледна точка на насърчаването на междукултурния диалог, толерантността, солидарността и взаимното уважение.

Предоставяйки пътна карта за водена от ЕС глобална стратегия за укрепване на мира, наред с физически и виртуален маршрут за пътуващите, „Пътят на белия гълъб“служи като пътеводен ориентир, показващ как можем да живеем, учим и изграждаме връзки в един все по-глобализиран свят. Хората — млади и стари, идващи от различен социално-икономически, поколенчески, религиозен, културен и общностен контекст — ще се събират заедно от далечни краища на ЕС и извън него и ще научат за различните култури и традиции, като изградят нови връзки, основаващи се на по-добро разбиране на ценностите на ЕС.

Използвайки символа на белия гълъб като пътепоказател, „Пътят на белия гълъб“ще бъде не само продължение на усилията на ЕС за укрепване на мира по целия свят, но и нова визия за ЕС и послание на надежда в днешните все по-трудни времена.

В политиката за укрепване на мира има ли воля, има и път — „Пътят на белия гълъб“.

Брюксел, 20 март 2019 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER


(1)  Ирландски поклонник от шести век, описан от един от основателите на ЕС Робер Шуман като „покровител на всички онези, които се опитват да изградят обединена Европа“.

(2)  Становище на ЕИСК относно „Ролята на ЕС в мирния процес в Северна Ирландия“, 23.10.2008 г. (ОВ С 100, 30.4.2009 г., стр. 100).

Становище на ЕИСК относно „Миротворческата роля на ЕС в контекста на външните отношения: най-добри практики и перспективи“, 19.1.2012 г. (ОВ C 68, 6.3.2012 г., стр. 21).

(3)  Както се посочва в становището на ЕИСК относно „Гарантиране на жизненоважния за ЕС внос чрез настоящата търговска политика и другите свързани с нея политики на ЕС“, 16.10.2013 г. (ОВ C 67, 6.3.2014 г., стр. 47).


5.7.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/37


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Вслушване в гражданите на Европа за устойчиво бъдеще (Сибиу и след това)“

(2019/C 228/06)

Докладчици: Vladimíra DRBALOVÁ

Peter SCHMIDT

Yves SOMVILLE

Дата на решението на Бюрото

16.10.2018 г.

Правно основание

Член 29, параграф 2 от Правилника за дейността

Дата на приемането на пленарна сесия

20.3.2019 г.

Пленарна сесия №

542

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

217/6/8

Вслушване в гражданите на Европа за устойчиво бъдеще

1.   Въведение

1.1.

Чрез многообразието на своите членове ЕИСК е мост между институциите на ЕС и неговите граждани и като такъв желае да предложи своята амбициозна визия за бъдещето, за да се превърне Европа в световен лидер по отношение на устойчивото развитие.

1.2.

Създаването на Европейския съюз е един от най-успешните мирни, социални и икономически проекти в европейската история. Нашата Европа беше основана на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, свободата, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете, демокрацията, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, принадлежащи към малцинствата (1). Тези ценности трябва да продължат да бъдат в основата на бъдещото развитие и бъдещите политики на ЕС.

1.3.

Седем десетилетия на мир и стабилност в Европа са историческо и изключително постижение. Това стана възможно благодарение на европейския проект и изграждането на Европейския съюз, които създадоха съюз между народите на Европа и постепенно обвързаха европейските държави с обща цел. Това обяснява защо ЕС все още е привлекателен проект за страните кандидатки и за държавите, участващи в политиката на ЕС за съседство. Европа обаче трябва да бъде подготвена да се изправи пред нови геополитически процеси. ЕИСК следва да играе роля, за да осъзнаят все повече хора, че мирът не може винаги да се приема за даденост.

1.4.

Единният пазар във всички свои икономически, социални и екологични измерения е в основата на европейската интеграция. Ето защо той трябва да може да генерира устойчив растеж и иновации, да привлича инвестиции и да насърчава устойчивата конкурентоспособност на своите дружества на глобализираните пазари. Въпреки това е важно да се признае и факта, че положителното въздействие на единния пазар не се е разпределило равномерно и че не всички граждани са в състояние да се възползват от неговото богатство.

1.5.

Устойчив растеж означава, че растежът следва да се основава не само на количеството, но и – всъщност дори в по-голяма степен – на качеството, което означава i) да не се експлоатира околната среда или трудът, ii) справедливи условия на живот, iii) икономически растеж, който се измерва не само с годишния поток, но и с наличността на благосъстояние и неговото разпределение, iv) задоволяване на потребностите на всички в рамките на възможностите на планетата, v) развиване на икономики, които ни позволяват да просперираме, независимо от това дали отбелязват растеж или не, и vi) затворен поток на доходи между домакинствата, предприятията, банките, правителството и търговията, функциониращ по социален и екологичен начин. Енергията, материалите, природата, човешкото общество, властта и богатството, които общо притежаваме – всички те липсват в сегашния модел. Неплатеният труд на лицата, полагащи грижи – основно жени – се игнорира, въпреки че икономиката не може да функционира без тях (2).

1.6.

Междувременно устойчивата конкурентоспособност е модел, който уравновесява икономическия просперитет, въпросите в областта на околната среда и социалното приобщаване. В този контекст в коригирания в съответствие с устойчивостта индекс за глобална конкурентоспособност трябва да бъдат взети предвид две нови измерения – екологичното и социалното (3).

1.7.

Четирите свободи, а именно свободата на движение на стоки, граждани, услуги и капитали, които заедно създават възможност за търговско и икономическо развитие, заетост, творчество и иновации, обмен на умения и развитие на инфраструктура в отдалечените райони, са същността на Европа. Добре функциониращите икономическите свободи и правилата в областта на конкуренцията вървят ръка за ръка с основните социални права, но не бива да ги подкопават.

1.8.

Въпреки всичко ЕС все още се сблъсква с изключителни вътрешни и външни икономически, социални, екологични и политически предизвикателства (4), които застрашават неговото съществуване: протекционизъм на единния пазар, социални неравенства, популизъм, национализъм и екстремизъм (5), както и големи промени на геополитическата сцена и големи технологични промени.

1.9.

По-бързо променящият се климат, драстичното намаляване на биологичното разнообразие, други екологични рискове и колективният провал при създаването на успешни политики също са първостепенна заплаха за населението, икономиката и екосистемите на Европа. Ето защо имаме нужда от силна стратегия на ЕС за изпълнението на Програмата на ООН до 2030 г. По-равноправните общества имат по-добри резултати в областта на околната среда и по-голяма способност да стават все по-устойчиви.

1.10.

Налице е очевидна нужда от справяне с търсенето на качествени работни места от гражданите в цяла Европа, особено в региони с висока безработица, по-специално младежка безработица, или такива, които са изправени пред структурни промени. Това задължава всички – институции, правителства, социални партньори и други организации на гражданското общество – отново да дефинират устойчива Европа с цел да се насърчи създаването на качествени работни места.

1.11.

Съществува спешна нужда от подобряване на достъпа до пазарите на труда посредством взаимна зависимост между създаването на качествени работни места и подобрената образователна система за създаването на адекватен набор от умения, например посредством дуалната система.

1.12.

Социалното измерение и екологичното измерение са взаимосвързани и икономиката трябва да бъде фактор за социално, икономическо и културно възраждане, не на последно място чрез насърчаването и развиването на ключови умения и по-голяма диверсификация. Програмата на ООН до 2030 г. трябва да насърчава частния сектор да допринася за постигането на устойчивите икономически, социални и екологични цели, като по този начин се благоприятства справедливото и устойчиво нарастване на благосъстоянието за всички и защитата на социалните човешките и трудовите права (6).

1.13.

Културното измерение на европейския проект в цялото си многообразие също трябва да бъде признато изцяло във всички политики на ЕС. Това включва разбиране и насърчаване на културното наследство, интегриране на културно и творческо измерение в образованието и подпомагане на съвременното творчество като двигател на сближаването и развитието.

1.14.

Устойчивостта е ориентиран към бъдещето процес, който трябва да се движи от силна политическа решителност и непоколебимост за моделиране на устойчив Европейски съюз чрез промяна на нашите икономики към устойчиво и кооперативно, ефективно от гледна точка на ресурсите, нисковъглеродно и социално приобщаващо бъдеще (7), при който поведението, действията и решенията на правителствата, дружествата, работниците, гражданите и потребителите се ръководят от осъзнаването по отговорен начин на тяхното икономическо, екологично и социално влияние.

ЕИСК призовава първо за всеобхватна стратегия за устойчивост при изпълнението на Програмата до 2030 г., гарантирана от амбициозен бюджет на ЕС.

Конкурентоспособността и устойчивостта не си противодействат, докато социалните и екологичните аспекти са неразделна част от определението за конкурентоспособност. Конкурентоспособността не трябва да се определя единствено от количество и ценообразуване, а за предпочитане и от вземането предвид на европейските ценности, качество и устойчивост, като част от един напълно развит и добре функциониращ единен пазар.

Европа се нуждае от нов модел на растеж, който да е съвършено различен от този до момента – по-социално приобщаващ и екологично устойчив и в състояние да насърчава и съпътства сближаването на цифровия и екологичния преход в нашите държави и общества.

Устойчивите инвестиции са съществен инструмент за управление и насърчаване на процеса на засилване на водещите позиции на Европа за постигането на устойчиво общество. То трябва да стимулира създаването на висококачествени работни места, енергия от възобновяеми източници, образователни системи, финансово приемлив и достъпен екологосъобразен обществен транспорт, цифрова технология с екологичен дизайн, научни изследвания и иновации.

Европейските дружества трябва да изпълняват своята роля и своите отговорности и да действат като лидери пред останалия свят, ако конкурентоспособността и икономическата устойчивост на нашата европейска система са преформулирани по отношение на границите на нашата планета.

2.   Европа на гражданите

2.1.

Европейските граждани възприемат Европа все по-малко като решение и все повече като проблем. Настоящите заплахи са национализмът и протекционизмът. Изправена пред загубата на идентичност и ценности и след като е пренебрегнала културното измерение на европейския проект, Европа не успява да намери отговорите, които съответстват на нивото на местните и световните проблеми.

2.2.

Признаването на основателните притеснения на гражданите и насърчаването на тяхното демократично участие, особено на младите хора, са много важни. От първостепенно значение са подобряването и реформирането на действащите механизми за участие и процеси на консултации в ЕС. Въпросите на младежта са интегрирани в Европейския стълб на социалните права, Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г. и нейните цели за устойчиво развитие, наред с други.

Структурираният граждански диалог трябва да се превърне в реален инструмент на демократичното участие, както е предвидено в член 11, параграф 1 и параграф 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) (8).

В качеството си на институционален представител на ЕС, ЕИСК ще продължи да играе активна роля в процеса на изготвяне на политики.

Европейската гражданска инициатива (ЕГИ), предвидена съгласно член 11, параграф 4 от ДЕС и като първият транснационален инструмент за участие в световен мащаб, също се нуждае от допълнителна подкрепа и подобрение. Що се отнася до нея, ЕИСК се бори за по-опростен и по-разбираем набор от правила за нейното прилагане (9) и действа и като посредник между Комисията и гражданите, по-специално като организира годишната конференция „Ден на Европейската гражданска инициатива“ и оказва съдействие и подкрепа на организаторите на Европейската гражданска инициатива.

Младежта трябва да се ангажира и да участва в европейския политически процес (10) чрез насърчаване на по-широка гражданска ангажираност, в това число гласуване на избори, доброволческа дейност, присъединяване към младежки организации и участие в демокрация на работното място и социален диалог (11). ЕИСК ще насърчава младежкото участие в своите дейности и ще развива прояви, насочени към младите хора, като например „Твоята Европа, твоето мнение“ и наградата за млади предприемачи.

Следва да бъдат предприети мерки, за да се гарантират по-голяма отчетност и прозрачност на вземането на решения от институциите на ЕС и националните правителства, като се ангажира и регионалното и местното равнище, за да се спечели подкрепата на гражданите, като например реформиране на методите на работа на Съвета за подобряване на прозрачността и разрешаване на въпросите по отношение на отчетността и прозрачността, свързани с широкото използване на затворени тристранни преговори преди приемането на актове на първо и второ четене при обикновената законодателна процедура (12) (13).

Следва да бъдат създадени институционални механизми за увеличаване на въздействието на становищата на ЕИСК при формулирането на политиките на ЕС и процесите на вземане на решения, например чрез по-голямо наблюдение на последващите действия във връзка със становищата на Комитета и сключването на споразумение за сътрудничество със Съвета на ЕС, за да се гарантира, inter alia, системното предоставяне на информация на работните групи на Съвета относно становищата на Комитета.

От първостепенно значение е осигуряването на обществена подкрепа за изпълнението на Програмата на ООН до 2030 г. за нов социален курс.

3.   Социална Европа

3.1.

Европейският социален модел следва да осигурява солидна и справедлива закрила на всички граждани, като същевременно намалява бедността и осигурява възможности за просперитет на всички. Достойните доходи следва да намалят разликата между богатите и необлагодетелстваните и да гарантират качество на живота. Всеки следва да се възползва от достойните стандарти на труд, равенството, по-доброто благосъстояние и намаляване на различията по отношение на здравето в рамките на държавите и между тях, както и поколенията. Социалното включване и социалната закрила, висококачествените работни места, равенството между половете, финансово приемливото и достъпното обществено здравеопазване и здравни грижи, достъпът до достъпно и качествено жилищно настаняване, екологичната справедливост, висококачественото обществено образование и равният достъп до култура – това трябва да бъдат основните принципи, движещи националните и европейските политически програми.

Необходим е нов „социален курс“, който да предлага на всички граждани по-справедливо и по-равнопоставено общество. Ето защо ЕИСК призовава за програма за социални действия с цел транспониране на Програмата на ООН до 2030 г. на всички равнища.

ЕИСК призовава за общо подобряване и по-големи инвестиции в системите за образование и подкрепя предоставянето на всеобщо право на учене през целия живот, което да позволява на хората да придобиват умения, да се преквалифицират и да повишават уменията си; засилването на инвестициите в институции, политики и стратегии, които ще помагат на хората по време на бъдещи смени на работата; и изпълнението на трансформираща и измерима програма за равенство между половете са все елементи, които следва да получат широка подкрепа (14).

Публичните политики и законодателните мерки трябва да гарантират, че всички европейски граждани и жители се ползват с едно и също равнище на закрила и могат да упражняват своите основни права и свободи. ЕС трябва да подобри своите политики и действия, за да се гарантира равенство между половете, както и да се гарантира, че всички хора, изправени пред множество форми на дискриминация, имат равни възможности в обществото.

В контекста на все по-големите притеснения във връзка с различния напредък на държавите членки, мерките за гарантиране на минимална работна заплата и минимални доходи в рамките на процеса на сближаване в ЕС могат да бъдат важен елемент на социалната закрила. Това ще допринесе за постигането на достоен стандарт на живот във всички държави, като същевременно ще спомага и за подкрепа на растежа и по-голямото сближаване или за избягването на различията в рамките на ЕС (15).

Устойчивият преход изисква инвестиции в ефективни и интегрирани системи за социална закрила, предлагащи качествени услуги (16).

Социалният диалог и стабилните системи за колективно договаряне между социалните партньори следва да преобладават като основни инструменти, за да се предвиждат и управляват преходите и промените.

Горепосочените мерки следва да спомогнат за създаването на условия на равнопоставеност, за да се улесни пълното прилагане на правилата на единния пазар.

4.   Устойчива околна среда

4.1.

Рисковете във връзка с околната среда продължават да доминират при резултатите от годишното проучване на възприемането на глобалните рискове (GRPS). Тази година те представляват три от петте най-големи рискове по вероятност и четири по въздействие. Екстремните климатични условия са рискът, който представлява най-голямо притеснение, но анкетираните се притесняват все повече от провала на политиката в областта на околната среда: след изоставането в класирането след Париж, тази година рискът „провал на смекчаването на изменението на климата и приспособяването към него“ отново се изкачи на второ място по отношение на въздействието (17).

4.2.

На една мъртва планета няма да има нито живот, нито работа, нито предприемачество. Поради това драстичното намаляване на биологичното разнообразие и изменението на климата означават, че за ЕС е абсолютно необходимо да създаде висококачествени работни места (18) и да осигури решение от полза за работодателите, работниците и другите представители на гражданското общество. Забавянето на приспособяването или бездействието биха могли да увеличат значително общата цена на изменението на климата (19) и на неговото смъртоносно влияние върху биологичното разнообразие, включително човечеството.

4.3.

В продължение на няколко години се обсъжда и все още е процес на обсъждане проектът на Европейски пакт за финансиране на борбата с изменението на климата. Този пакт ще позволи на ЕС да запази водещите си позиции при устойчивото развитие и в борбата с изменението на климата (20).

Тази стратегия трябва да гарантира, че поне Парижкото споразумение трябва да бъде изцяло и незабавно приложено и отразено чрез привеждане в съответствие на целите на ЕС за намаляване на емисиите за 2030 г. и 2050 г. с ангажимента за ограничаване на повишаването на температурата до максимум 1°C и чрез амбициозни политики на ЕС в областта на климата, включително бързо прекратяване на използването на всички изкопаеми горива, преминаване от енергийна ефективност към абсолютно намаляване на потреблението на енергия. ЕС следва да ускори справедливия и устойчив преход към доставки на енергия само от възобновяеми източници (21), при това тази енергия трябва да бъде чиста и на достъпни цени, да подкрепя ангажираността от страна на общностите и да не води нито до енергийна бедност, нито до подкопаване на устойчивата конкурентоспособност на европейските предприятия на световно равнище.

Пактът за финансиране на борбата с изменението на климата трябва да обхваща всички аспекти на политиката за борба с изменението на климата, като справедлив преход за смекчаване на последиците от изменението на климата и компенсиране на понесените вреди и загуби, както и реални политики за адаптиране към изменението на климата.

ЕИСК отново призовава за разработване на всеобхватна продоволствена политика (22) в ЕС с цел осигуряване на здравословни режими на хранене от устойчиви продоволствени системи, свързващи селското стопанство с прехраната и екосистемните услуги, и гарантиране на вериги на доставки, които опазват общественото здраве за всички прослойки на европейското общество. Справедливото разпределение на добавената стойност по веригата за доставки на храни е от основно значение.

Селското стопанство би могло да бъде част от решението за смекчаване на последиците от изменението на климата (кръгова икономика, съхранение на CO2 и др.), тъй като то обхваща огромна част от европейската територия. Освен това устойчивото селско стопанство играе важна роля за поддържането на социално-икономическата структура в селските райони.

ЕС трябва да трансформира линейната икономика в кръгова икономика без въглеродни емисии. Политиките, свързани с кръговата икономика, би трябвало да гарантират, че циклите се отличават с дълготрайност, малък мащаб, местен характер и екологичност. За някои конкретни промишлени дейности продължителността на циклите може да бъде голяма (23).

Следва да се създадат и прилагат общи стандарти, за да се осигури чистота на въздуха и водата и да се опазват нашите океани. Трябва да се приложат амбициозни мерки, за да се спрат обезлесяването и загубата на биологично разнообразие в Европа и в световен мащаб и да се сложи край на неустойчивото използване на природните ресурси, включително от южното полукълбо. Следва да се вземат мерки за привеждане на европейските равнища на потребление в съответствие с капацитета на Земята да произвежда, включително чрез прилагане на стратегии за достатъчност (24).

5.   Европейският бизнес като по-силен устойчив световен лидер

5.1.

Бизнесът е фактор, способстващ за обществено развитие и за развитие в областта на опазването на околната среда, а устойчивата конкурентоспособност е необходимо предварително условие, за да могат предприятията да изпълняват своята роля в обществото. Предприятията все по-често извършват дейността си по устойчив начин, като се базират на собствените си специфични обстоятелства и ресурси и си сътрудничат със своите заинтересовани страни, за да наблюдават, оценяват и докладват за въздействието, което техните бизнес операции оказват върху социалната сфера, околната среда, защитата на потребителите и правата на човека. Ето защо Европа в своите политики трябва да възприеме подход, който да съответства на нейната амбиция да се превърне в световен лидер в областта на устойчивото развитие. Някои от европейските предприятия вече имат водещи позиции, но те трябва да бъдат по-амбициозни и да разпространяват тази устойчива нагласа във веригите за създаване на стойност, като се насърчават най-вече МСП.

5.2.

Множество нови модели променят отношенията между производители, дистрибутори и потребители. Някои от тези нови модели (като икономиката на функционалността, икономиката на споделянето и отговорното финансиране) имат за цел да се справят с други ключови предизвикателства за хората и планетата, които са от решаващо значение за устойчивото развитие, като например постигането на социална справедливост и основано на участието управление, опазването на ресурсите и природния капитал.

Продължаващата четвърта индустриална революция променя радикално световната икономика, и по-специално услугите, свързани с производството и промишлеността. Европа се нуждае от истинска цифрова трансформация, за да си възвърне устойчивата конкурентоспособност в световен мащаб и да постигне устойчив растеж и работни места. Европа се нуждае от цялостна промяна, за да се превърне в най-динамичния цифров регион в света, като се вземе предвид глобалният характер на цифровата икономика и интеграцията на предприятията в световните вериги за създаване на стойност.

За Европейския съюз подкрепянето на тези новатори е възможност да стане лидер на иновативните устойчиви икономически модели, в които представата за икономически просперитет е неразривно свързана с качествената социална закрила и екологичната устойчивост и е отличителен белег на „европейската марка“.

Европейските предприятия трябва да останат двигатели за иновации и творчество и да спазват високи стандарти по отношение на труда, потребителите и околната среда в цяла Европа. Докато интелигентното изготвяне на политики и доброто управление са от съществено значение за определяне на подходящите рамки, предприятията са тези, които заедно със своите работници и в тясно сътрудничество с учените и изследователите предоставят иновации и решения в отговор на обществените потребности.

За да спомага за подготовката за бъдещите промени, бизнес средата трябва да е основана на отворени пазари и лоялна конкуренция, в чието определение са включени социални и екологични аспекти, и да осигурява благоприятни и подкрепящи условия за стопанска дейност.

Трябва да се предоставят насоки и подкрепа, за да се даде възможност на всички предприятия, и по-специално на МСП, да приемат цифровизацията, да обърнат неблагоприятните тенденции при инвестициите в технологии и иновации чрез повишаване на осведомеността, насърчаване на финансирането, подкрепа на НИРД и инвестиране в подходящи умения.

6.   Свободна и справедлива търговия

6.1.

Търговската политика на ЕС е ключов фактор, който има отношение към ЕС като цяло и действително обединява всички държави членки. Търговската политика помогна на ЕС да увеличи своя просперитет чрез търговски обмен с широк кръг от партньори. Днес ЕС е водеща сила в световната търговия: той има над 30 милиона работни места, свързани с международната търговия (25), изпълнява основна роля в търговията с услуги и има значителни търговски излишъци в търговията със стоки, например със САЩ (над 107,9 милиарда евро през първите 11 месеца на 2018 г.). Същевременно ЕС въплъщава и насърчава чрез търговията ценностите на социалното приобщаване и опазването на околната среда, които са от съществено значение за формирането на устойчива глобализация — с други думи — форма на глобализация, която ще бъде от полза не само за големите предприятия и инвеститори, но и за обикновените хора, работниците, земеделските стопани, потребителите и МСП.

6.2.

ЕС се стреми да насърчава — многостранно, двустранно и едностранно — такава визия за търговската политика, която съчетава традиционния меркантилистичен подход към достъпа до пазара (тарифи и нетарифни мерки) с целите за устойчиво развитие в съответствие с борбата срещу изменението на климата.

6.3.

Търговската политика на ЕС засили ролята на гражданското общество както на етапа на преговорите, така и на етапа на изпълнение благодарение на приноса на вътрешните консултативни групи. ЕИСК подкрепя професионализацията на всички организации, които дават възможност на гражданите да участват по-активно в определянето на съдържанието на търговските споразумения и да упражняват по-голям контрол върху спазването от страна на търговските партньори на ангажиментите и стандартите за качеството (26).

Също като неговата дипломация и политика за съседство, търговската политика на ЕС трябва да отразява неговите собствени вътрешни ценности на световен лидер в областта на устойчивостта и да бъде съобразена с тях. ЕС би трябвало да е в състояние да запази своята конкурентоспособност и да управлява своите алианси с ключови партньори, като същевременно поддържа, засилва и подобрява своя модел на високи стандарти в областта на екологията и социалната сфера.

ЕИСК призовава по-специално за амбициозна програма в областта на търговската политика на всички три равнища — едностранно, двустранно и многостранно — политика, която ще създава растеж и работни места в ЕС, като същевременно насърчава основаната на правила търговска политика на световно равнище.

По отношение на едностранните действия, ЕС следва да модернизира и подобри Общата схема от преференции (ОСП) и инициативата „Всичко освен оръжие“ (ВОО), за да насърчи развитието на най-слабо развитите и на развиващите се страни.

В двустранните отношения ЕС следва да продължи да отваря нови пазари и да увеличава възможностите за бизнес и удовлетворение на потребителите с участието на повече партньори, като същевременно гарантира високи социални и екологични стандарти в селското стопанство, промишлеността и услугите.

В многостранните отношения ЕС следва да играе водеща роля в реформата на СТО, за да се избегне парализирането на Апелативния орган на Органа за уреждане на спорове. Неотдавна ЕИСК прие амбициозен и ориентиран към бъдещето набор от предложения за тази реформа в краткосрочен и средносрочен план (27). Целите са да се гарантира, че СТО, единственият пазител на международната търговия, има основен принос за постигането на ЦУР, поддържа съгласуваност между търговските правила и международните трудови стандарти и улеснява изпълнението на ангажиментите, поети в рамките на Парижкото споразумение.

За отвореност към търговията са необходими ефективни инструменти за търговска защита и оперативен механизъм за скрининг на преките чуждестранни инвестиции в стратегически сектори на ЕС. Това, разбира се, е насочено към защита на ЕС и неговите потребители, работници и предприятия от нелоялни и хищнически търговски практики.

От съществено значение е да се задълбочи сътрудничеството на международно равнище с всички съответни организации (ОИСР, ИКЕ на ООН, МОТ, СТО и др.) с цел ефективно справяне с глобалните предизвикателства, включително изменението на климата, бедността, измамите, укриването на данъци и кибератаките.

7.   Публични блага и услуги

7.1.

Съгласно принцип 20 от Европейския стълб на социалните права „Всеки има право на достъп до основни услуги с добро качество, включително водоснабдяване, канализация, енергия, транспорт, финансови услуги и цифрови комуникации“ (28). Тези услуги не могат да се регулират само с общите правила за конкуренцията и пазара: специфичните правила са от съществено значение, за да се гарантира, че всеки гражданин има достъп на приемлива цена до тези услуги, които се считат за съществени и са признати за общи ценности на Съюза (29).

Публичните органи трябва да управляват целите за устойчиво развитие чрез своите договори за възлагане на обществени поръчки, като прилагат проактивно критериите за екологични и социални поръчки, определени в новото европейско законодателство относно обществените поръчки.

Основните обществени услуги (30) като образование, здравеопазване, грижи за децата и обществен транспорт, както и обществените блага като чиста питейна вода, чист въздух, незамърсени почви и др., трябва да бъдат на разположение на всички и да се предлагат на достъпни цени.

8.   Справедливо данъчно облагане

8.1.

Данъчната политика в ЕС се състои от два компонента: пряко данъчно облагане, което остава в изключителната сфера на компетентност на държавите членки, и косвено данъчно облагане, което се отразява на свободното движение на стоки и свободата на предоставяне на услуги на единния пазар. По отношение на прякото данъчно облагане ЕС все пак е установил някои хармонизирани стандарти за данъчното облагане на предприятия и физически лица, а държавите членки са предприели съвместни мерки за предотвратяване на избягването на данъци и двойното данъчно облагане. Въпреки това ЕС трябва да продължи да насърчава справедлива данъчна система, която изисква физическите и юридическите лица да плащат пропорционален данък върху своите доходи и печалби. Що се отнася до косвеното данъчно облагане, ЕС координира и хармонизира законодателството за данъка върху добавената стойност (ДДС) и акцизите. Той гарантира, че конкуренцията на вътрешния пазар не се нарушава от разликите в ставките на косвеното данъчно облагане и от системи, предоставящи на предприятията в една държава несправедливо предимство пред други.

8.2.

Липсата на прозрачност, дискриминацията, нарушаването на конкуренцията и вредните данъчни практики увеличават икономическите неравенства и намаляват инвестициите и работните места, което води до социално недоволство, недоверие и демократичен дефицит. Ето защо следва да се прилага справедлива данъчна политика на ЕС, която да е в съответствие, а не в противоречие с общата стратегия за устойчивост, за да се насърчат икономическото и социалното сближаване, социалното сближаване и инвестициите в устойчиво развитие.

Необходимата реформа на ИПС следва да включва по-голяма данъчна координация между неговите членове и единно представителство на еврото в международни организации.

ЕИСК подкрепя справедливото данъчно облагане и борбата срещу измамите, отклонението от данъчно облагане, изпирането на пари и финансовите практики на данъчните убежища; обща цел на институциите, правителствата и предприятията на ЕС трябва да бъде съвместната работа за създаване на ефективни механизми, като например двете директиви за борба с избягването на данъци (31).

Координацията в борбата с измамите и укриването на данъци следва да включва мерки срещу свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби: Европейската комисия изчисли, че преди да започне прилагането на мерките това е било причина за загубата на 50-70 милиарда евро годишно. Несъбраният ДДС в региона се оценява на 150 милиарда евро годишно.

ЕС трябва да си сътрудничи с други икономически региони, за да се бори ефективно с корупцията и укриването на данъци по целия свят и да гарантира, че международните правила за корпоративния данък са ясни, прозрачни, обективни и предвидими.

Гражданите все повече настояват данъчното облагане да се използва за осигуряване на социалното сближаване, за борба срещу глобалното затопляне и за насърчаване на устойчивия растеж.

ЕИСК призовава за ефективни и координирани данъчни мерки, за да се гарантира, че всички предприятия плащат своя справедлив дял от данъците и допринасят за националните и европейските публични бюджети, за да се даде възможност на правителствата да упражняват социалните си права (32). ЕИСК подкрепя предложението на Комисията за установяване на обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) (33).

Новите бизнес модели, които използват интернет платформи и други цифрови инструменти, доведоха до това дружествата да разчитат в по-малка степен на физическото присъствие в дадена страна. ЕИСК счита за много важно в диалог с търговските партньори да бъдат разработени нови принципи относно начина за отнасяне на корпоративни печалби към държава от ЕС и тяхното облагане и да се участва активно в текущата дискусия на равнище ОИСР/Г20 за глобален договор относно цифровизираната икономика, с цел да се избегне нарастване на напрежението, свързано с търговията и данъците, между основни икономически участници в света (34).

9.   Управление

9.1.

За преминаването към устойчиво развитие са необходими нов управленски подход и нови правила и инструменти при определянето и прилагането на политиките на ЕС. Устойчивото развитие изисква цялостен и междусекторен политически подход, за да се гарантира, че икономическите, социалните и екологичните предизвикателства се разглеждат заедно.

ЕС трябва да гарантира, че всички негови вътрешни и външни политики са съгласувани и приведени в съответствие с ЦУР с оглед на надлежното отчитане на ефикасността, пропорционалността и устойчивостта.

Използването на инструментите на Европейската комисия за по-добро регулиране е друг начин да се гарантира по-нататъшното включване на устойчивото развитие в европейските политики. Във всички оценки за въздействието, изготвяни от Комисията, трябва да се съдържа оценка на екологичното, климатичното, социалното и икономическото въздействие с цел надлежно разглеждане и вземане под внимание на устойчивостта. Последващите оценки трябва също така да анализират и трите измерения в един силно интегриран подход. Необходими са и консултации със социалните партньори, за да се спазят разпоредбите на Договора, съгласно които са необходими специфични консултации с работниците и мениджмънта във връзка със социалните въпроси (член 154, параграф 2); консултациите с Европейския икономически и социален комитет, Европейския комитет на регионите и националните парламенти представляват друг компонент от инструментариума за по-добро регулиране, за да се отговори на изискването за приобщаване, което заема централно място в Програмата до 2030 г.

Отчитането на целите за устойчиво развитие, платформата REFIT и оценките на въздействието, както и на резултатите от оценяването, трябва да помогне да се гарантира, че законодателството е благоприятно за предприятията и гражданите. Тези инструменти следва в бъдеще да продължат да използват всички налични източници, включително гражданското общество, за да преценят как да подобрят ефективността и ефикасността на законодателството на ЕС с оглед на неговите цели. Тези инструменти следва да допринасят за широкообхватно регулаторно подобряване на устойчивото развитие във всичките му измерения, като целта е не само да се опрости и намали ненужната тежест и да се гарантира ефективно постигане на законодателните цели без тяхното намаляване, но и да се подпомогне преразглеждането, валидирането, изменението, подобряването или по-доброто прилагане на съществуващото законодателство.

Европейският семестър, в качеството си на рамка за икономическо управление на ЕС, се съсредоточава върху заетостта и социалните резултати, но е слаб по отношение на опасностите, произтичащи от изменението на климата, и на напредъка на ЕС по отношение на постигането на целите от Париж, както се посочва в годишния обзор на растежа за 2019 г. (35) ЕИСК призовава за ориентирана към бъдещето стратегия за устойчиво развитие, включена в цикъл за устойчиво развитие и базирана на допълнителни социални, икономически и екологични показатели и цели.

Необходимо е социалният диалог да бъде признат като инструмент за прилагане на програмата за развитие. Социалният диалог се нуждае от благоприятна среда и ефективна институционална рамка, като се започне със зачитането на свободата на сдружаване и правото на колективно договаряне. ЕС следва да работи със социалните партньори за насърчаване на добри практики в областта на индустриалните отношения и гладко функциониращи администрации по труда.

Европейският съюз следва да укрепи връзките си с държавите членки и да си възвърне доверието на своите граждани чрез добре прилаган подход, основан на воденото от общностите местно развитие (ВОМР), който дава възможност за интегрирано местно развитие и участието на гражданите и техните организации на местно равнище. ЕИСК е убеден, че воденото от общностите местно развитие може да има много предимства като успешен европейски инструмент за местно развитие (36).

10.   Всеобхватен подход към политиката в областта на миграцията

10.1

Дебатът относно бъдещето на една устойчива Европа не може да пренебрегне подхода на Европа към миграцията. Демографските промени показват, че Европа ще се нуждае от мигранти, от техния талант, умения и предприемачески потенциал. Налице е спешна необходимост от промяна на посланията и политиките относно миграцията въз основа на по-тясно сътрудничество с трети държави, за да се гарантира рационален дебат въз основа на факти. На бежанците и мигрантите не бива да се гледа като на заплаха, а като на възможност за икономическия и социалния модел на Европа (37). За тази цел са необходими всеобхватен подход и стратегия за миграцията.

ЕС следва да приеме политики и мерки за подкрепа на сигурна, регламентирана и законна миграция, както и да укрепи приобщаването и социалното сближаване. ЕС следва да работи в по-тясна координация с МОТ, що се отнася до програмите за трудова миграция и интеграция.

ЕИСК призовава за безопасни и законни маршрути за бежанците, идващи в ЕС. Необходим е координиран подход от страна на всички държави членки и европейските и националните заинтересовани страни, основаващ се на споделена отговорност, справедливо разпределение, сближаване и зачитане на основните права, за да бъдат включени повече възможности за събиране на семейството, преместване и презаселване.

Отказът от интеграция носи икономически, социално-културни и политически рискове, както и разходи. Следователно най-добрата застраховка срещу потенциални бъдещи разходи, проблеми и напрежения са инвестициите в интеграцията на мигрантите.

Интеграцията е двупосочна; следователно отговорността трябва да бъде споделена между приемащата общност и мигрантите. Не е нито справедливо, нито устойчиво да се очаква новодошлите да се интегрират без помощ на фона на значителни социални, културни и икономически бариери. За да се улесни този процес, в публичните политики следва да се обръща внимание на страховете, опасенията и безпокойствата на различните части от населението в обществата на ЕС, за да се избегнат изказвания, насочени срещу ЕС, както и ксенофобски изказвания. За тази цел съответните политики следва да включват ясен, съгласуван и обоснован набор от задължения, както и последователно отхвърляне на антимиграционната реторика и поведения.

Войната, изменението на климата и липсата на перспективи в трети държави могат да доведат до постоянен и дори нарастващ приток на бежанци и мигранти. Ограничаването на факторите, подтикващи към миграция, е глобално предизвикателство. Вследствие на разрастващото се явление на разселените лица ще се увеличат всички видове миграцията (включително климатичните бежанци). За тази цел ЕС трябва да бъде по-добре подготвен да координира тяхното разпределение между държавите членки. ЕИСК вече изтъкна как небалансираните икономически процеси могат да повишат дестабилизацията в този контекст. Поради това ЕИСК подкрепя позицията, че Договорът от Лисабон предвижда достатъчно широки правомощия за преразглеждане на имиграционната политика с цел регламентиране на статута на „лицата, разселени по екологични причини“.

11.   Бюджетът на ЕС

11.1.

ЕИСК признава високата европейска добавена стойност на програмите, към които са насочени основните увеличения на разходите в предложенията на Комисията за многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021–2027 г. (научни изследвания, развитие и иновации, Еразъм+). Комитетът обаче е озадачен от факта, че тези увеличения ще се осъществят за сметка на съществени съкращения в Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), политиката на сближаване и общата селскостопанска политика (ОСП) в резултат на усилието за намаляване на бюджета на ЕС, който се редуцира от 1,16 % от брутния национален доход (БНД) на ЕС-27, както е понастоящем, до само 1,11% в МФР за периода след 2020 г.

11.2.

ЕИСК е озадачен от предложените съкращения в планираните бюджетни задължения за ОСП. Тези съкращения ще направят невъзможно прилагането на устойчив модел за развитие на селските райони, което е глобална цел на новата реформа на ОСП, както и на други цели, включени в неотдавнашното съобщение на Комисията относно бъдещето на храните и селското стопанство.

11.3.

За съжаление, предложението на Комисията изглежда насочено в твърде голяма степен към запазване на статуквото и ЕИСК изразява съжаление по повод на несъответствието между естеството и мащаба на новите предизвикателства пред ЕС, неговите амбициите и наличните ресурси за тяхното постигане.

11.4.

Недоверието на хората спрямо националните и европейските демократични институции води до разрастването на политическите движения, които поставят под въпрос демократичните ценности и принципи и самия ЕС. Понастоящем някои от тези политически движения участват в правителствата на някои държави — членки на ЕС.

За да изпълни икономическите, социалните и екологичните приоритети, както новите, така и текущите, в този критичен политически момент ЕС се нуждае от значителен бюджет на ЕС. Предложението на Комисията относно многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021-2027 г. е скромно и лишено от амбиции. Подобно на Европейския парламент и Европейския комитет на регионите, ЕИСК призовава размерът на средствата да бъде определен на 1,3 % от БНД, а приходите да идват предимно от собствени ресурси на ЕС, като се въведат данъчните стойности, предложени от групата на високо равнище за собствените ресурси (HLGOR), председателствана от Марио Монти (38).

ЕИСК счита, че в съответствие с критериите за справедливост при разпределението ресурсите трябва да се прехвърлят към държавите членки, за да продължат те своето движение по път към икономическо и социално сближаване, което беше прекъснато от кризата (39).

ЕИСК счита, че е необходимо в следващата МФР да се увеличи финансирането, за да може: i ) държавите членки да изпълнят ангажиментите, поети с Декларацията от Гьотеборг относно Европейския стълб на социалните права, за да се стимулира създаването на качествени работни места в контекста на устойчивото развитие, ii) да се изпълнени Програмата на ООН до 2030 г., и iii) да се изпълнени Парижкото споразумение, което насърчава справедливия преход към екологосъобразни и цифровизирани общества.

ЕС се нуждае от амбициозни бюджети, които са инструменти на политиките, развиващи ясна стратегия за укрепване на Съюза с повече интеграция, повече демокрация, по-силна подкрепа за организациите на гражданското общество както в ЕС, така и извън него, по-силна подкрепа за предприятията при справянето с екологичните и цифровите предизвикателства, по-силно социално измерение и по-голяма подкрепа за живота в селските райони. Единствено по този начин ЕС може да ограничи и преодолее вътрешните центробежни сили и да се справи с външните геополитически рискове.

ЕИСК подкрепя предложението получаването на средства от ЕС от страна на държавите членки да се обвърже със зачитането на принципите на правовата държава – основен стълб от ценностите на Съюза, в съответствие с член 2 от ДФЕС.

12.   Комуникация

12.1.

Дори най-амбициозните политически концепции и програми на равнището на ЕС няма да допринесат за преодоляване на съществуващото раздалечение между Съюза и неговите граждани, ако за тях не се съобщава по подходящ начин.

12.2.

Несъответствието между инициативите, дейностите и решенията на равнището на ЕС и начина, по който те се възприемат от гражданите, води до порочен кръг от неинформирани или зле информирани граждани, вследствие на което популизмът нараства в повечето държави членки. Същевременно сред някои слоеве от населението наблюдаваме появата на антиевропейски настроения, които подкопават продължаващата работа по изграждането на европейския проект.

12.3.

Поради това е спешно необходима всеобхватна обща комуникационна стратегия за всички институции на ЕС на всички равнища, включително всички участници от гражданското общество, за да се води борба с тази липса на информация, както и с умишлено подвеждащата информация.

12.4.

Ефективната комуникационна политика трябва да бъде под формата на истински диалог между тези, които предоставят информацията, и тези, които получават тази информация, за да се избегне подход „отгоре-надолу“.

12.5.

Съществената, надеждна и актуална информация по европейски теми спомага за повишаване на осведомеността и за генериране на интерес към европейските въпроси.

12.6.

ЕИСК в качеството си на мост между ЕС и неговите граждани чрез своите 350 членове следва да улеснява подобни координирани мерки. Многообразието на членовете на ЕИСК е голямо предимство с оглед на контакта с максимален брой граждани навсякъде в Европа. По-специално трябва да се обърне по-голямо внимание на младежта.

Ключовата роля на ЕИСК за преодоляване на разминаването с европейските граждани трябва да бъде по-добре призната и подкрепяна от ЕС.

ЕС също така трябва да децентрализира своите диалози с гражданите, така че общините и регионите да могат да започнат да развиват съвместна европейска цел и идентичност.

Политиките на ЕС следва да откликват в много по-голяма степен на предложенията на гражданите, общностите и организациите на гражданското общество, давайки им основание да участват.

ЕИСК следва всяка година да прави оценка на изпълнението на политиките на ЕС в държавите членки въз основа на целите на политиката, изложени в настоящото становище, за да предоставя конкретни отговори на гражданите относно въздействието на членството в ЕС върху тяхното ежедневие.

Брюксел, 20 март 2019 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER


(1)  Договор за функционирането на Европейския съюз, член 2.

(2)  Това определение за устойчив растеж е дадено от Kate Raworth от Института за промени в околната среда към университета в Оксфорд и нейната идея за „икономика на поничката“ – революционна алтернатива на икономиката на растежа – и новия устойчив икономически модел на 21-ви век, които могат да помогнат за премахването на неравенството https://www.kateraworth.com/doughnut/.

(3)  Това определение се основава на труда на Sten Thore и Ruzanna Tarverdyan относно устойчивата конкурентоспособност: https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0040162516000664?via%3Dihub.

(4)  Становище на ЕИСК от 18 октомври 2017 г. относно „Преход към по-устойчиво европейско бъдеще“ (ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 44).

(5)  Резолюция на Европейския парламент от 25 октомври 2018 г. относно Нарастването на неофашисткото насилие в Европа.

(6)  Становище на ЕИСК от 7 декември 2017 г. относно „Основната роля на търговията и инвестициите за изпълнението и осъществяването на целите за устойчиво развитие (ЦУР)“ (ОВ C 129, 11.4.2018 г., стр. 27).

(7)  Становище на ЕИСК от 21 септември 2016 г. относно „Устойчиво развитие: картографиране на вътрешните и външните политики на ЕС“ (ОВ C 487, 28.12.2016 г., стр. 41.)

(8)  Становище на ЕИСК от 14 ноември 2012 г. относно „Принципи, процедури и действия за прилагане на член 11, параграф 1 и параграф 2 от Договора от Лисабон“ (ОВ C 11, 15.1.2013 г., стр. 8).

(9)  Становище на ЕИСК от 13 юли 2016 г. относно „Европейската гражданска инициатива (преглед)“ (ОВ C 389, 21.10.2016 г., стр. 35).

(10)  Резолюция на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно европейски работен план за младежта за периода 2016 – 2018 г,

Стратегия за детско участие Eurochild от 5 април 2017 г.,

Програмата на ООН за младежта – Младежкото участие в развитието – обобщени насоки за партньорите за развитие.

(11)  Становище на ЕИСК от 18 октомври 2018 г. относно „Съобщение на Комисията — Ангажиране, свързване и овластяване на младите хора: нова стратегия на ЕС за младежта“ (ОВ C 62, 15.2.2019, стр. 142).

(12)  Становище на ЕИСК от 17 септември 2015 г. относно „Подобряване на Договора от Лисабон“ (ОВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 183).

(13)  Резолюция на ЕИСК от 5 юли 2017 г. относно „Бялата книга на Комисията за бъдещето на Европа и извън нея“ (ОВ C 345, 13.10.2017 г., стр. 11).

(14)  Световна комисия на МОТ относно бъдещето на труда – Work for a brighter future („Работа за по-светло бъдеще“) от 22 януари 2019 г.

(15)  Становище на ЕИСК от 20 февруари 2019 г. относно съобщението на Комисията „Годишен обзор на растежа за 2019 г. – За по-силна Европа в условията на глобална несигурност“ (ОВ С 190, 5.6.2019 г., стр. 24).

(16)  Документ за размисъл на Европейската комисия — „Към устойчива Европа до 2030 г.“ от 30 януари 2019 г.

(17)  The Global Risk Report 2019 („Доклад относно глобалните рискове за 2019 г.“) за световния икономически форум – резюме.

(18)  Становище на ЕИСК от 25 януари 2017 г. относно „Европейски стълб на социалните права“ (ОВ C 125, 21.4.2017 г., стр. 10).

(19)  ОИСР – Доклад относно The economic consequences of Climate Change („Икономическите последици от изменението на климата“) от 2 септември 2016 г.

(20)  Становище на ЕИСК от 17 октомври 2018 г. относно „Европейски пакт за финансиране на борбата с изменението на климата“ ( ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 8 ).

(21)  Становище на ЕИСК от 2 юли 2015 г. относно Парижкият протокол – план за справяне с глобалното изменение на климата след 2020 г. (ОВ C 383, 17.11.2015 г., стр. 74).

(22)  Становище на ЕИСК от 6 декември 2017 г. относно Приносът на гражданското общество за разработването на всеобхватна продоволствена политика в ЕС (ОВ C 129, 11.4.2018 г., стр. 18)..

(23)  Становище на ЕИСК от 27 април 2016 г. относно „Пакет за кръговата икономика“ (ОВ C 264, 20.7.2016 г., стр. 98).

(24)  Manifesto for a Sustainable Europe for its Citizens (Манифест за устойчива Европа в полза на своите граждани) от 28 септември 2018 г.

(25)  Съобщение на Комисията от 14 октомври 2015 г. относно Търговията — за всички.

(26)  Становище на ЕИСК от 23 януари 2019 г. относно Ролята на вътрешните консултативни групи в мониторинга на прилагането на споразуменията за свободна търговия (ОВ C 159, 10.5.2019 г., стр. 28).

(27)  Становище на ЕИСК от 23 януари 2019 г. относно Реформа на СТО с цел адаптиране към промените в световната търговия (ОВ C 159, 10.5.2019 г., стр. 15).

(28)  Тези услуги, които Комисията описва като „основни услуги“ и чийто изчерпателен списък не е включен в 20-ия принцип, попадат в обхвата на „услугите от общ интерес“, които са сред задълженията на обществените услуги. Понятието „основни услуги“ не съществува в правото на ЕС, което се занимава само с обществени услуги (транспорт) и услуги от общ интерес (икономически и неикономически).

(29)  Понастоящем ЕИСК изготвя становище по собствена инициатива „За по-добро прилагане на европейския стълб на социалните права, насърчаване на основни услуги“ в рамките на приноса на ЕИСК за срещата на високо равнище в Сибиу и след това.

(30)  Становище на ЕИСК от 17 октомври 2018 г. относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+)“ (ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 165).

(31)  Становище на ЕИСК от 20 септември 2017 г. относно „Система на данъчно облагане, благоприятстваща справедлива конкуренция и икономически растеж“ (ОВ C 434, 15.12.2017 г., стр. 18).

(32)  Вж. бележка под линия 31.

(33)  Становище на ЕИСК от 20 септември 2017 г. относно „Обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък“ (ОВ C 434, 15.12.2017 г., стр. 58).

(34)  Становище на ЕИСК от 12 юли 2018 г. относно „Данъчно облагане на печалбите на мултинационалните дружества в цифровата икономика“ (ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 73).

(35)  Вж. бележка под линия 22.

(36)  Становище на ЕИСК от 7 декември 2017 г. относно „Предимствата на подхода на воденото от общностите местно развитие за интегрираното местно развитие и развитието на селските райони“ (ОВ C 129, 11.4.2018 г., стр. 36).

(37)  Становище на ЕИСК от 12 декември 2018 г. относно „Цената на „отказа от имиграция“ и „отказа от интеграция“ (ОВ C 110, 22.3.2019 г., стр. 1).

(38)  Окончателен доклад и препоръки на Групата на високо равнище за собствените ресурси, декември 2016 г.

(39)  Становище на ЕИСК от 19 септември 2018 г. относно многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г. (ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 106).


ПРИЛОЖЕНИЕ

Следните изменения, които получиха поне една четвърт от подадените гласове, бяха отхвърлени в хода на разискването (член 59, параграф 4 от Правилника за дейността):

1)   Параграф 1.5

Изменя се, както следва:

Устойчив растеж означава, че растежът следва да се основава не само на количеството, но и – всъщност дори в по-голяма степен – на качеството, което означава i) да не се експлоатира околната среда или трудът, ii) справедливи условия на живот, iii) икономически растеж, който се измерва не само с годишния поток, но и с наличността на благосъстояние и неговото разпределение, iv) задоволяване на потребностите на всички в рамките на възможностите на планетата, v) развиване на икономики, които ни позволяват да просперираме, независимо от това дали отбелязват растеж или не, и vi) затворен поток на доходи между домакинствата, предприятията, банките, правителството и търговията, функциониращ по социален и екологичен начин. Енергията, материалите, природата, човешкото общество, властта и богатството, които общо притежаваме – всички те липсват в сегашния модел. Неплатеният труд на лицата, полагащи грижи – основно жени – се игнорира, въпреки че икономиката не може да функционира без тях. Понятието за устойчив растеж се отнася до растежа, който признава не само икономически, но и социални и екологични съображения. През последните години бяха представени различни видове икономически модели, например „икономиката на поничката“, който има за цел да отговори на основните потребности на всички (въз основа на 12 „социални основи“) в рамките на средствата на планетата (определени от 9 „планетарни граници“). Съответно бяха направени предложения за измерване на растежа чрез показатели „отвъд БВП“.

Изложение на мотивите

Целта е да се изясни фактът, че заличеният текст не е общоприето определение за устойчив растеж, а се отнася до икономическия модел, представен от Kate Raworth, посочен в бележката под линия. Всъщност в текста не се описва основната идея на този модел „на поничката“, а са комбинирани и свързаните с него предпоставки, характеристики, последици и измервателни аспекти.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“

:

75

Гласове „против“

:

132

Гласове „въздържал се“

:

11

2)   Параграф 1.6

Изменя се, както следва:

Концепцията за Междувременно устойчивата конкурентоспособност е междувременно се отнася до модел, който уравновесява икономическия просперитет, въпросите в областта на околната среда и социалното приобщаване. В този контекст Това е отразено напр. в коригирания в съответствие с устойчивостта индекс за глобална конкурентоспособност на Световния икономически форум трябва да бъдат взети предвид две нови измерения – екологичното и социалното.

Изложение на мотивите

Коригираният в съответствие с устойчивостта индекс за глобална конкурентоспособност специално взема предвид екологичните и социалните измерения.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“

:

64

Гласове „против“

:

147

Гласове „въздържал се“

:

13

3)   Каре 1 (след параграф 1.14), второ тире

Изменя се, както следва:

Конкурентоспособността и устойчивостта не си противодействат, докато социалните и екологичните аспекти са неразделна част от определянето на стойността на продуктите и услугите на пазаритеопределението за конкурентоспособност. Конкурентоспособността не трябва да се определя единствено от количество и ценообразуване, а за предпочитане и от вземането предвид на европейските ценности, качество и устойчивост.

Изложение на мотивите

Конкурентоспособността на пазарите не се определя от определения.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“

:

66

Гласове „против“

:

148

Гласове „въздържал се“

:

9

4)   Каре 1 (след параграф 1.14), пето тире

Изменя се, както следва:

Европейските дружества, работници, потребители и цялото гражданско общество трябва да изпълняват своята роля и своите отговорности и да действат като лидери пред останалия свят по отношение на устойчивостта.ако конкурентоспособността и икономическата устойчивост на нашата европейска система са преформулирани по отношение на границите на нашата планета.

Изложение на мотивите

Всички участници от гражданското общество трябва да изпълняват своите роли и отговорности. Това е вярно независимо от определенията.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“

:

56

Гласове „против“

:

138

Гласове „въздържал се“

:

9


5.7.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/50


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Бъдещето на политиката на сближаване в периода след 2020 г.“

(проучвателно становище)

(2019/C 228/07)

Докладчик: Stefano MALLIA

Съдокладчик: Ioannis VARDAKASTANIS

Консултации

Съвет — румънско председателство, 20.9.2018 г.

писмо от г-н Victor NEGRESCU, министър на Румъния, отговарящ за европейските въпроси

Правно основание

член 304 от ДФЕС

Компетентна секция

„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“

Приемане от секцията

8.3.2019 г.

Приемане на пленарна сесия

20.3.2019 г.

Пленарна сесия №

542

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

71/0/1

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК счита, че политиката на сближаване е основният стълб, способстващ за доближаването на ЕС до неговите граждани и за намаляване на различията между регионите на ЕС и неравенствата между хората. ЕИСК е твърдо убеден, че предложението за намаляване на бюджета за политиката на сближаване за периода 2021—2027 г. е неприемливо.

1.2.

ЕИСК счита, че е необходима амбициозна и ясна европейска стратегия, която да е в съзвучие с Програмата на ООН до 2030 г. и с целите за устойчиво развитие, и да разполага със силен механизъм за координация, който да може да гарантира стабилна приемственост между отделните политически цикли. Политиката на сближаване трябва да бъде неразделна част от тази амбициозна стратегия и следователно трябва да бъде разработена така, че да разполага с инструментите, необходими за справяне с предизвикателствата на бъдещето, като например изменението на климата, възприемането на нови технологии, постигането на по-високо равнище на конкурентоспособност и управлението на прехода към устойчиво развитие, като същевременно се създават качествени работни места.

1.3.

Важно е, докато полагаме изключително необходимите усилия за насочване на политиката на сближаване към бъдещето, да не забравяме предизвикателствата на днешния ден, които продължават да оказват голямо въздействие върху обществото. Тук имаме предвид по-конкретно социални предизвикателства, като например маргинализацията и дискриминацията на малцинствата и на отделни етнически групи, или домашното насилие, икономически предизвикателства като достъпа до финансиране и повишаването на квалификацията, както и екологични предизвикателства като например намаляването на замърсяването на въздуха и управлението на отпадъците.

1.4.

Политиката на сближаване на ЕС трябва да има подчертан териториален подход, целящ да предостави на всеки регион необходимите инструменти за повишаване на неговата конкурентоспособност по устойчив начин. ЕИСК счита, че всички региони трябва да имат достъп до финансиране. От друга страна ЕИСК трябва да изрази по недвусмислен начин разочарованието си от отслабването на трансграничната динамика в рамките на политиката на сближаване.

1.5.

Ако Европа иска да достигне следващото ниво на икономическото развитие, политиката на сближаване трябва да възприеме във все по-голяма степен диференциран на регионално равнище подход, когато става въпрос за инвестиции и политически отговори. ЕИСК счита, че това би могло да допринесе за по-адаптиран в териториално отношение подход, който същевременно ще подкрепи най-изолираните и рядко населени области (много ниска гъстота на населението, острови, планини и др.), както и „популярните“функционални градски райони, които въпреки това се сблъскват с редица предизвикателства в своето развитие.

1.6.

ЕИСК приветства силната връзка с Европейския семестър и призовава също за обвързване със специфичните за всяка страна препоръки като начин за насърчаване на структурните реформи. ЕИСК очаква също по-силна връзка между инвестиционната стратегия на европейско равнище и стратегиите на държавите членки. От първостепенно значение е тези инвестиции да не заместват усилията на държавите членки, а да ги допълват. От съществено значение е също държавите членки да обмислят продължаването на проекти, които са се доказали като успешни.

1.7.

ЕИСК счита, че регулаторният пакет би трябвало да е много по-прост и в него да се избягва управление на фондовете на микро равнище. Следва да има диференциация по отношение на бюрократичните процедури за оперативните програми, които се считат за относително малки в сравнение с много по-големите програми. Въпреки че ЕИСК призовава държавите членки да насърчават възможността, предоставена от настоящите законодателни рамки за опростена процедура за достъп до средства за малки проекти, той също така би насърчил Комисията да проучи допълнителни възможности, които биха могли да улеснят включването на по-малки участници.

1.8.

ЕИСК подкрепя използването на финансови инструменти, но призовава Комисията да гарантира, че при разработването на такива инструменти се извършва задълбочен тест на пригодността на тези инструменти за всички държави членки и че тези инструменти могат да бъдат използвани от МСП и НПО.

1.9.

Един от основните проблеми, свързани с политиката на сближаване, е липсата на ефективна комуникация. ЕИСК призовава Комисията да продължи с преразглеждането на настоящите задължения за оповестяване и да ги актуализира в значителна степен с оглед на съвременните средства за комуникация, предоставяни от цифровите комуникационни канали.

1.10.

Крайно време е Комисията и държавите членки да спрат просто да говорят за свързания с партньорството аспект и да направят нещо на практика, за да гарантират активно и значимо участие от страна на гражданското общество на всички етапи от проектирането и изпълнението на политиката на сближаване. Това следва да се направи чрез надграждане на успешния опит от партньорствата, придобит на местно равнище.

1.11.

ЕИСК посочва, че на равнището на ЕС не съществува структурирано участие на организациите на гражданското общество в процеса на мониторинг на изпълнението на политиката на сближаване. Поради това ЕИСК настоятелно препоръчва Комисията да създаде Европейски форум на гражданското общество по въпросите на сближаването с участието на социалните партньори, организациите на гражданското общество и други заинтересовани страни. Чрез този форум Комисията може да провежда ежегодни консултации със социалните партньори и с организациите на гражданското общество относно състоянието на изпълнението на политиката на сближаване по време на различните програмни цикли.

2.   Общи бележки

2.1.

Съгласно член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) (1)задачата на политиката на сближаване на ЕС е засилване на икономическото и социалното сближаване чрез намаляване на различията в равнището на развитие на регионите. Декларацията за мисията трябва и занапред да заема централно място във всички дейности, предприемани в сферата на политиката на сближаване, и трябва да бъде подкрепена от Комисията и органите в държавите членки, отговарящи за прилагането на политиката на сближаване.

2.2.

Предстоящите промени, които обществото започва да изпитва в резултат на глобализацията и новите и бъдещите технологии изискват процес на адаптация, кото малко страни са започнали в дълбочина. Важно е да управляваме прехода към новите икономически модели, основаващи се на тези нови и бъдещи технологии. ЕИСК счита, че политиката на сближаване разполага с инструментите, необходими за да се допринесе за справянето с нововъзникващите предизвикателства, и е един от основните стълбове, способстващи за доближаването на ЕС до неговите граждани и за намаляване на различията между регионите на ЕС и неравенството между хората.

2.3.

Бюджетът на ЕС е малка част от общите публични разходи в ЕС. Той представлява по-малко от 1 % от общите приходи и едва около 2 % от публичните разходи на 28-те държави — членки на ЕС През периода 2014—2020 г. бюджетът на ЕС възлизаше на 0,98 % от брутния национален доход на ЕС. През този период делът на политиката на сближаване от общия бюджет на ЕС беше около 35 % (2).

2.4.

ЕИСК е твърдо убеден, че предложението за намаляване на бюджета за политиката на сближаване за периода 2021—2027 г. е неприемливо. Политиката на сближаване е една от най-конкретните политики на ЕС и има голямо непосредствено отношение към живота на гражданите. Не можем да очакваме от хората да подкрепят повече Европа и същевременно да намаляваме бюджета на такава важна политика. Въпреки това от първостепенно значение е тези инвестиции да не заменят усилията на държавите членки, а да ги допълват както на национално, така и на регионално равнище.

2.5.

В съответствие с подобни призиви от страна на Европейския парламент, ЕИСК призовава Комисията да представи и даде тласък на програма за силна и ефективна политика на сближаване за периода след 2020 г. (3)

2.6.

Същевременно ЕИСК призовава държавите членки да се стремят към постигане на съгласие за по-широка система от собствени ресурси на ЕС, за да се гарантира, че бюджетът на ЕС разполага с подходящи ресурси, за да може да посрещне по-големите предизвикателства, пред които ще бъде изправен през следващите години.

2.7.

Въпреки че като цяло политиката на сближаване разполага с относително малък бюджет, тя доказа, че носи несъмнена добавена стойност. През периода 2014—2020 г. политиката на сближаване мобилизира повече от 480 милиарда евро инвестиции, в резултат на което над 1 милион предприятия би трябвало да получат подкрепа, 42 милиона граждани да имат достъп до по-добри здравни услуги, 25 милиона ще се възползват от предотвратяването на наводнения и пожари, с близо 17 милиона ще се увеличи броят на гражданите на ЕС, свързани към съоръжения за отпадъчни води, с 15 милиона ще се увеличи броят на домакинства с широколентов достъп и ще бъдат създадени над 420 000 нови работни места. Освен това 5 милиона европейци ще се възползват от програми за обучение и учене през целия живот, а 6,6 милиона деца ще имат достъп до нови, модерни училища и детски заведения. ЕИСК счита, че политиката на сближаване трябва да се основава на онези местни примери, в които участието на гражданите се оценява като успешно.

2.8.

В допълнение към това в редица държави членки политиката на сближаване се доказа като основен източник на публични инвестиции (4). Непреките последици от политиката на сближаване, произтичащи от подобренията, разработени с цел изпълнение на нейните изисквания (например по отношение на прозрачността, отчетността или равните възможности), също донесоха полза на европейците.

2.9.

Въпреки това, независимо от факта, че Европа е постигнала значителен напредък по отношение на разработването и провеждането на действия за засилване на икономическото, социалното и териториалното сближаване, както е посочено в ДФЕС, тя все още трябва да извърви дълъг път до постигането на цялостно хармонично развитие.

2.10.

След икономическата криза Европа отново успя да постигне икономически растеж, по-специално в държавите с ниски доходи и регионалните различия по отношение на БВП на глава от населението най-после намаляват (5). Въпреки това различията между регионите си остават големи и в някои случаи дори се увеличават. Производителността е по-висока в най-развитите държави и тяхната устойчивост на сътресения и способност да се конкурират в един глобализиран свят далеч надхвърлят тези на по-слабо развитите държави членки. Тази ситуация води до различия в социалния контекст на населението, като например по-високи равнища на бедност, а също и по отношение на броя и състоянието на хората, изложени на риск от изключване, или по отношение на достъпа до и качеството на социалната закрила и образованието.

2.10.1.

Поради това, с цел допълнително намаляване на икономическите и социалните различия, ЕИСК счита, че политиката на сближаване трябва да продължи да инвестира в иновации, заетост, социално приобщаване, околна среда, приобщаващо образование, здравни програми и инфраструктури, авангардни и достъпни технологии, ефективни транспортни мрежи и инфраструктура. Това трябва да се направи, за да се подобри всеобщият достъп до пазара на труда и да се създаде единен пазар, който да стимулира растежа, производителността и специализацията в области, където са налице сравнителни предимства, във всички региони.

2.10.2.

В глобализирания свят предприятията трябва да се конкурират с предприятия от места с ниски разходи, както и със силно иновативни предприятия. ЕС трябва да подкрепя реформи, които насърчават благоприятна за инвестициите среда, в която предприятията могат да процъфтяват, а гражданите да се възползват от по-добри условия на труд. Средствата за сближаване следва да се използват за осигуряване на по-добра рамка за стартиращите предприятия, предприемачите и иновативните МСП и за по-ефективно подпомагане на семейните предприятия (6), както и за насърчаване на многообразието (пол, хора с увреждания, етнически малцинства и др.), така че те да станат по-конкурентоспособни и да се ангажират в по-голяма степен със социалната отговорност.

2.11.

Все още има много области, свързани с екологични цели (използване на по-малко и по-чиста енергия, разработване на по-ефективни инфраструктури, намаляване на замърсяването и др.), трансгранични въпроси на сигурността, образованието, социалното приобщаване, достъпността за хора с увреждания, транспорта, обществените услуги и други пречки пред свободното движение на стоки, услуги, хора и капитал, които биха имали полза от по-силно териториално сближаване.

2.11.1.

Ето защо ЕИСК счита, че всички региони трябва да имат достъп до финансиране. Политиката на сближаване на ЕС трябва да бъде неразделна част от европейската инвестиционна стратегия с подчертан териториален подход, целящ да предостави на всеки регион необходимите инструменти за повишаване на неговата конкурентоспособност. Тя трябва да доведе до икономически и структурни промени, осигурявайки устойчива основа във всеки регион и неговите силни страни (7).

2.12.

Европейското териториално сътрудничество (Interreg), което има централна роля за изграждането на общо европейско пространство, във всичките си форми — трансгранично, транснационално, междурегионално и отваряне към съседни страни — е крайъгълният камък на европейската интеграция. То спомага за това европейските граници да не се превръщат в бариери, сближава европейците, помага за решаването на общи проблеми, улеснява обмена на идеи и активи и насърчава стратегически инициативи, насочени към постигането на общи цели (8). Поради тази причина ЕИСК счита, че е от съществено значение държавите членки да продължат да провеждат съвместни действия и да обменят практики и стратегии.

2.12.1.

При все това ЕИСК изразява съжаление (9), че политиката на сближаване все още не предлага всеобхватни решения за предизвикателствата, пред които са изправени някои специфични области със структурни недостатъци и постоянни неблагоприятни условия (много ниска гъстота на населението, острови, планински региони и др.), посочени в член 174 от ДФЕС. ЕИСК счита, че следва да се разработи нов механизъм, който да позволява на тези райони да се справят ефективно със специфичните и комплексни предизвикателства, пред които са изправени Това не може да остане единствено от компетентността на националните органи. Ето защо ЕИСК счита, че политиката на сближаване трябва да насърчава сътрудничеството между Комисията и държавите членки и техните регионални и местни заинтересовани страни, така че това да дава отражение върху конкретните територии.

2.13.

По отношение на рядко населените области и най-отдалечените региони, приоритет на ЕС трябва да бъде укрепването на връзките им с европейския континент и чувството на гражданите им за принадлежност към европейския проект. Въпреки ситуацията, налагаща извънредно много бюджетни ограничения, специфичното подпомагане за слабо населените региони или най-отдалечените региони не трябва да се намалява. Тези региони трябва да имат достъп до подходящи финансови ресурси, които да им позволят да постигнат общите европейски цели и да компенсират недостатъците си, по-специално недостатъците, свързани с тяхната отдалеченост (10) или изключително ниската гъстота на населението. Поради това при оценката и вземането на решения за разпределението на средствата („Берлинския метод“) и изискванията за тематична концентрация и проценти на съфинансиране (1) най-развити, (2) региони в преход и (3) по-слабо развити региони е необходимо да се включат демографски и географски фактори. Включването на тези фактори би могло да компенсира необлагодетелстваните слабо населени региони и най-отдалечените региони с подходящ размер на средствата и гъвкаво насочване на инвестициите.

2.14.

В момента над половината от населението на Земята живее в градски зони, като се очаква до 2050 г. този дял да достигне 70 % (11). Макар че икономическата активност на тези райони е много висока, от съществено значение е те да предлагат устойчива и висококачествена жизнена среда за своите граждани. Ето защо ЕИСК счита, че те следва да продължат да получават внимание в рамките на политиката на сближаване, но насърчава също развитието им във връзка с техния физически контекст (полицентрично развитие, връзки между градските и селските райони и др.).

3.   По-силна визия в по-ясна, по-гъвкава и по-ефикасна рамка

3.1.

ЕИСК счита, че е необходима нова амбициозна и ясна европейска стратегия, която да е в съответствие с Програмата на ООН до 2030 г. и нейните цели за устойчиво развитие, както и с другите глобални ангажименти на ЕС, като например международните споразумения (например Парижкото споразумение), както и с конвенциите на ООН (например Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания) и да разполага със силен механизъм за координация, който да може да гарантира стабилна приемственост между отделните политически цикли. Във връзка с това ЕИСК горещо приветства новия документ за размисъл на Комисията относно по-устойчива Европа до 2030 г., който поставя началото на дискусията в тази посока.

3.2.

Политиката на сближаване трябва да бъде неразделна част от тази амбициозна стратегия и следователно трябва да бъде разработена така, че да е ориентирана към бъдещето, т.е. да разполага с инструментите, необходими за справяне с предизвикателствата на бъдещето, като например изменението на климата, възприемането на нови технологии, постигането на устойчиво развитие и създаването на качествени работни места.

3.3.

В съответствие с усилията по отношение на бъдещата политика на сближаване, ЕИСК призовава Съвета и Парламента и занапред да полагат усилия за продължаване на преразглеждането на системата за разпределяне на средства по линия на политиката на сближаване, като се вземат предвид по-специално други критерии (отвъд БВП). Такива критерии следва да се отнасят до въпроси като неравенството, миграцията, безработицата и младежката безработица, конкурентоспособността, изменението на климата, условията на труд и демографските въпроси.

3.4.

Важно е докато полагаме изключително необходимите усили за насочване на политиката на сближаване към бъдещето, да не забравяме предизвикателствата на днешния ден, които продължават да оказват голямо въздействие върху обществото. Тук разглеждаме по-конкретно социални предизвикателства, като например маргинализацията и дискриминацията на малцинствата и на отделни етнически групи, или домашното насилие, икономически предизвикателства като достъпа до финансиране и повишаването на квалификацията, както и екологични предизвикателства като например намаляването на замърсяването на въздуха и управлението на отпадъците.

3.5.

С цел да се засили стратегическото планиране и управление на Съюза в хода на разработването на гореспоменатата стратегия, ЕИСК приканва също така Комисията да включи различните стратегически елементи, разглеждани в Териториалната програма (12) и Лайпцигската харта (13), които понастоящем са в процес на обновяване, координиран от бъдещото германско председателство на Съвета на ЕС.

4.   Интегрирано и координирано изпълнение

4.1.

ЕИСК счита, че Европа (не само на равнището на Съюза, но и в рамките на държавите членки) трябва да работи за изясняване и опростяване на своите административни правомощия, тъй като по този начин отговорностите могат да се определят и проследяват по-ефективно. След като това бъде постигнато, европейските администрации трябва да засилят сътрудничеството и капацитета си.

4.1.1.

В това отношение ЕИСК приветства силната връзка с Европейския семестър (14) и призовава също за обвързване със специфичните за всяка страна препоръки като начин за насърчаване на структурните реформи. ЕИСК изразява съгласие, че е важно също така да се гарантира пълно взаимно допълване и координация с новата подобрена програма за подкрепа на структурните реформи. ЕИСК набляга върху необходимостта от подобрен механизъм за управление, който да включва и регионалното равнище.

4.2.

Европа трябва да работи за създаването на по-проста, по-гъвкава и по-ефективна рамка за прилагане на своята политика на сближаване. Една от следващите цели на ЕС трябва да бъде управление на неговите фондове в областта на политиката на сближаване (селскостопански, социални, регионални и др.) от единен набор от правила, които силно насърчават интегрираните инвестиции чрез предлагане на прости решения. Освен това ЕИСК призовава за по-големи синергии с други програми и инструменти за финансиране като „Хоризонт 2020“, Механизма за свързване на Европа и др.

4.3.

Отчитането на различните аспекти на някои от основните предизвикателства (социални, екологични, икономически и др.) по един интегриран начин отразява по-точно нуждите на действителността. ЕИСК насърчава държавите членки да изготвят и осъществяват програми, финансирани от няколко фонда.

4.4.

ЕИСК счита, че възприемането на ориентиран към местните условия подход е от съществено значение. ЕИСК подчертава също, че включването на партньори на местно равнище в идентифицирането на потенциала и потребностите на местното равнище и предприемането на действия в партньорство между всички местни участници, за да се отговори на установените специфични потребности, е подходът, който следва да се насърчава и укрепва. Както правилно беше посочено от Комисията, „преминаването към следващото равнище на икономическо развитие не може да бъде постигнато с универсална политика, а ще изисква регионално диференцирани инвестиции и политически отговори“ (15).

4.5.

ЕИСК призовава при оценката на процентите на съфинансиране и изискванията за тематична концентрация за най-развитите региони и регионите в преход да се вземат под внимание социалните фактори (като равнищата на неравенство, бедността, миграцията, образователните нива и др.). Отчитането на тези фактори на равнище проект би позволило да се инвестира в действия, насочени към най-уязвимите лица (като лица с увреждания, мигранти или непридружени малолетни и непълнолетни лица). Те са непропорционално разпределени — най-вече в най-развитите градове и региони в ЕС, които не отговарят на условията или са изправени пред твърде високи проценти на съфинансиране.

4.6.

ЕИСК счита, че е изключително важно различните инициативи, свързани с политиката на сближаване (стратегии и програми) на различните териториални равнища - както хоризонтално (например макрорегионални стратегии с транснационални програми), така и вертикално (между различните териториални равнища), да бъдат свързани по-добре.

4.7.

Ако искаме да продължим да прилагаме политиката на сближаване предимно чрез различни проекти, трябва да опростим и подготовката на правната среда, в която се осъществяват тези проекти. В съответствие със заключенията на Групата на високо равнище по въпросите на опростяването за периода след 2020 г. (16), ЕИСК счита, че регулаторният пакет следва да бъде много по-опростен и да се избягва управлението на микро равнище на фондовете. Въпреки че може да съществува изкушението да се повиши ефективността чрез по-централизирано управление, ЕИСК призовава Комисията да се противопостави на това и да предостави необходимите инструменти за управление на повече средства по децентрализиран начин.

4.8.

Следва да се отбележи, че по-специално административният капацитет на по-малките държави членки и региони би могъл да бъде поставен под силен натиск през началните етапи на програмните периоди. ЕИСК счита за жизненоважно да се намали съществено ненужната административна тежест за бенефициерите (през целия процес от кандидатстването за даден проект до неговия заключителен етап), като се запази високо ниво на гарантиране на законосъобразност и редовност.

4.9.

Опитът показва, че много често малките проекти (под 100 000 EUR) могат да оказват голямо въздействие върху най-уязвимите групи от обществото. Често обаче става така, че същите тези групи срещат значителни трудности при достъпа до такива средства. С оглед на това, въпреки че ЕИСК призовава държавите членки да насърчават възможността, предоставена от актуалните законодателни рамки за опростена процедура за достъп до финансиране за малки проекти, той насърчава Комисията да проучи допълнителни възможности, които биха могли да улеснят включването на по-малки участници.

4.10.

ЕИСК се позовава на нарастващото използване на финансови инструменти като инструмент за прилагане на политиката на сближаване ЕИСК подкрепя това, но призовава Комисията да гарантира, че при разработването на такива инструменти се извършва задълбочен тест на тяхната пригодност, за да се гарантира 1) че тези инструменти са подходящи за всички държави членки и 2) че тези инструменти са подходящи за МСП и НПО. Когато се установят ситуации, при които е налице липса на пригодност, трябва да се въведат алтернативни/компенсаторни мерки, за да се гарантира, че нито една държава членка или субект не се поставя в неблагоприятно положение.

4.11.

За да се повиши качеството на някои аспекти на прилагането (като предлагането на пазара, техническите възможности за организиране на мероприятия и др.), ЕИСК счита, че публичният сектор следва да се консултира с гражданското общество и с частния сектор, за да се възползва от техния практически опит в процеса на подготовка. Може би е погрешно да се очаква от служителите на общата публична администрация да разбират всички аспекти на превръщането на даден „продукт“в популярен и полезен.

4.12.

ЕИСК счита, че на европейско равнище трябва да бъдат предприети допълнителни мерки по отношение на хармонизирането на показателите. От съществено значение е да се разработи система за наблюдение, която да води до комплексни резултати по лесно достъпен начин както за лицата, отговорни за вземането на решения, така и за обществото в по-широк смисъл.

4.13.

Бъдещето на политиката на сближаване следва също така да подкрепя нови начини за интегриране на предприемачеството и социалните/екологичните положителни въздействия. В това отношение от основно значение за Европейския съюз е засилването на подкрепата за развитието на социалната икономика.

5.   По-ефективна обща комуникация

5.1.

Един от основните проблеми, свързани с политиката на сближаване, е липсата на ефективна комуникация, която твърде често засяга проекти, финансирани по линия на една и съща политика. Отчита се фактът, че Комисията е дала редица насоки за комуникация, но е ясно, че те изобщо не са достатъчни. Често се случва да не се знае нищо или да се знае малко за това, че определени проекти са били осъществени и/или че се финансират от ЕС. Това води до никакво или слабо оценяване на политиката на сближаване. ЕИСК призовава Комисията да продължи усилията си за преразглеждане на настоящите задължения за оповестяване и да ги актуализира в значителна степен с оглед на съвременните средства за комуникация, предоставяни от цифровите комуникационни канали. Следва да се използват в по-голяма степен проекти, които могат да служат като примери за добри практики за насърчаване на по-високо и по-добро усвояване на средствата.

5.2.

Необходимо е да се подобри начинът, по който се измерва въздействието на политиката на сближаване в някои области, като например социалното приобщаване, качеството на живот, условията на труд на гражданите, повишаването на конкурентоспособността на дружествата или модернизирането на услугите на публичната администрация. Въздействието трябва да бъде съобщено на гражданите на ЕС, за да могат те да се запознаят с успехите и неуспехите на политиката.

5.3.

ЕИСК призовава Комисията да разработи план за стратегическа комуникация в партньорство с всички участници, включително с организациите, представляващи хората с увреждания. ЕИСК счита също така, че комуникацията относно най-добрите практики следва да бъде лесно достъпна.

6.   Осигуряване на партньорство с организациите на гражданското общество и други заинтересовани страни

6.1.

ЕИСК отново подчертава значението на многостепенното управление, като набляга на структурираното участие на организациите на гражданското общество и другите заинтересовани страни в процеса на планиране, изпълнение, оценка и мониторинг на използването на фондовете. Крайно време е Комисията и държавите членки да спрат да говорят за този аспект и да направят нещо на практика, за да гарантират активно и значимо участие от страна на гражданското общество на всички етапи от проектирането и прилагането на политиката на сближаване. Това ще доведе до по-голяма отчетност от страна на националните органи, както и до по-ефективно и съдържателно използване на средствата.

6.2.

По отношение на Кодекса за поведение за партньорство (ЕККП), ЕИСК отправя искане той да бъде преразгледан и актуализиран в пряка консултация с организациите на гражданското общество и други заинтересовани страни. Освен това ЕИСК призовава Кодексът за поведение да стане задължителен. ЕИСК счита, че ЕКПП следва да се спазва изцяло на всички равнища и да е подкрепен със солидни гаранции и мерки, които да гарантират цялостното му прилагане.

6.3.

ЕИСК е убеден, че подходът на воденото от общностите местно развитие може да има много предимства и голям успех като европейски инструмент, който позволява интегрираното местно развитие и участието на гражданите и техните организации на местно равнище (17).

6.4.

С цел укрепване на уменията и ефективността на партньорството, ЕИСК призовава за мерки за изграждане на капацитет и за техническа помощ за градските и други публични органи; икономическите и социалните партньори, гражданското общество, организациите и съответните органи, които ги представляват, екологичните партньори и органите, отговарящи за насърчаването на социалното приобщаване, основните права, правата на хората с увреждания, правата на лицата с хронични заболявания, равенството между половете и недискриминацията. Освен това ЕИСК би желал да се създаде годишен механизъм за консултации със съответните партньори.

6.5.

Предвид факта, че малките предприятия и микропредприятията и организациите на гражданското общество могат да изпитват затруднения да се възползват от възможностите, предлагани от европейските фондове като цяло, ЕИСК за пореден път отправя искане да се предостави последователна и значителна подкрепа за действия за подобряване на достъпа им до информация, предоставяне на напътствия и наставничество и повишаване на техния капацитет за намеса. Това следва да се извърши, като се вземат предвид и специфичните нужди на най-уязвимите лица.

Брюксел, 20 март 2019 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER


(1)  Член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

(2)  COM(2017) 358 final, Документ за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС.

(3)  Вж. доклада на Европейския парламент.

(4)  COM(2017) 358 final, Документ за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС.

(5)  Моят регион, моята Европа, нашето бъдеще — седми доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване.

(6)  ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 1.

(7)  https://www.businesseurope.eu/sites/buseur/files/media/position_papers/ecofin/2017-06-09_eu_cohesion_policy.pdf.

(8)  ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 116.

(9)  ОВ C 209, 30.6.2017 г., стр. 9.

(10)  ОВ C 161, 6.6.2013 г., стр. 52.

(11)  http://www.un.org/en/development/desa/news/population/world-urbanization-prospects-2014.html.

(12)  https://ec.europa.eu/regional_policy/en/information/publications/communications/2011/territorial-agenda-of-the-european-union-2020.

(13)  https://ec.europa.eu/regional_policy/archive/themes/urban/leipzig_charter.pdf.

(14)  https://www.eesc.europa.eu/sites/default/files/resources/docs/qe-02-17-362-en-n.pdf и https://www.eesc.europa.eu/sites/default/files/resources/docs/qe-01-14-110-en-c.pdf.

(15)  Европейска комисия (2017 г.) „Конкурентоспособността в регионите с ниски доходи и нисък растеж: доклад относно регионите, които изостават в развитието си“, работен документ на службите на Комисията, SWD(2017) 132 final, Брюксел, 10.4.2017 г.

(16)  http://ec.europa.eu/regional_policy/sources/newsroom/pdf/simplification_proposals.pdf.

(17)  https://www.eesc.europa.eu/en/our-work/opinions-information-reports/opinions/advantages-community-led-local-development-clld-approach.


5.7.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/57


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Бъдещето на ЕС: ползи за гражданите и зачитане на европейските ценности“

(проучвателно становище по искане на румънското председателство на Съвета на Европейския съюз)

(2019/C 228/08)

Докладчик: Mihai IVAȘCU

Съдокладчик: Stéphane BUFFETAUT

Консултация

Румънско председателство на Съвета на ЕС, 20.9.2018 г.

Правно основание

Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Компетентен подкомитет

„Бъдещето на ЕС: ползи за гражданите и зачитане на европейските ценности“

Приемане на пленарна сесия

20.3.2019 г.

Пленарна сесия №

542

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

147/6/9

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Повече от 60 години след подписването на Римския договор се очаква през май 2019 г. в Сибиу държавите членки да заемат политическа позиция относно бъдещето на ЕС.

1.2.

Човешкото достойнство и правата на човека, демокрацията, свободата, социалната справедливост, равенството, разделението на властите и принципите на правовата държава са ценностите, върху които е изграден ЕС. Те, както и досега, трябва да не подлежат на преговори и да бъдат отправна точка за реформи в ЕС и за вземане на политическо решение в Сибиу.

1.3.

Хартата на основните права на Европейския съюз е един от най-важните документи за гарантирането на правата на нашите граждани. Този документ трябва да бъде взет предвид при вземането на важни политически решения, като подобряването на Договорите, и да бъде включен в новия текст.

1.4.

Европейският проект донесе най-дългия период на мир в историята на континента, създаде регион с безпрецедентно богатство и социално развитие, улесни свободното движение на хората, стоките и услугите и създаде най-големия единен пазар в света. Всичко това гарантира на европейските граждани значително по-добър стандарт на живот, социална защита и по-големи възможности в сравнение с повечето части на света.

1.5.

Тези и други ползи понякога се вземат за даденост или се омаловажават от популистките и евроскептичните движения. Никога не бива да се забравя, че благодарение на ЕС се ползваме от:

свободно движение на хора, стоки, капитали и услуги;

най-големия единен пазар в света;

по-голяма икономическа взаимосвързаност и свободна и безпрепятствена търговия;

общи търговски споразумения, договорени от позицията на силата, за всички държави членки;

висококачествена и подобрена социална защита, ръководена от Европейския стълб на социалните права (ЕССП);

европейския социален модел;

засилено сътрудничество в областта на разузнаването, военните въпроси и правоприлагането;

по-добри стандарти за защита на околната среда и качеството на въздуха и водата;

защита на основното право на гражданите на неприкосновеност на личния живот в цифровата среда;

по-високи стандарти за здравословни и безопасни условия на труд;

реципрочни здравни системи в Съюза;

правила и политики за борба с дискриминацията, особено срещу малцинствата и жените;

изключителни образователни възможности благодарение на програми за обмен като „Еразъм+“;

и др.

1.6.

Съюзът трябва да предприеме действия за повишаване на сближаването между регионите и/или държавите членки. Сближаването във възходяща посока на условията на живот и труд, основано на устойчив растеж, е от първостепенно значение за по-доброто функциониране на единния пазар и намаляването на неравенствата, бедността и социалното изключване.

1.7.

Гражданите на ЕС трябва да си възвърнат чувството, че действията на европейско равнище не означават отричане от националните политики, а по-скоро признаване, че някои проекти дават по-добри резултати, когато решенията се вземат съвместно. Еднаквите правила и равните възможности за всички държави членки и граждани не трябва никога да подлежат на преговори в рамките на европейския метод, който гарантира свободата и суверенитета в един глобализиран свят.

1.8.

Приемането на еврото следва да бъде приоритет при изграждането на ЕС, тъй като еврозоната може да достигне пълния си потенциал само когато към нея са се присъединили всички държави членки. Заедно със силния икономически и паричен съюз надграденият Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) може да играе по-важна роля за политическата отчетност и по-голямата фискална отговорност. Освен това държавите - членки на ЕС, трябва да предприемат незабавни и решителни действия, за да направят Съюза по-устойчив, в случай на друга икономическа и финансова криза.

1.9.

В един свят на непрекъснати промени ЕИСК счита, че са необходими значителни инвестиции в НИРД, предлагане на умения и инфраструктура, за да може ЕС да се възползва от конкурентните си предимства. Европа трябва да се изправи срещу предизвикателството на намаляващото и застаряващо население, тъй като то оказва въздействие върху предлагането на работна ръка. И все пак миграционните политики трябва да бъдат придружени от силни политики за прием и подпомагане на интеграцията, за да се избегнат сериозни социални и обществени сътресения. За да остане конкурентоспособен, ЕС трябва да реши проблема с недостига на работна ръка и недостига на умения. Европа се нуждае от добре управлявана миграционна политика, за да подготви работната сила за уменията, изисквани от новите технологии, като същевременно подпомага растежа и развитието на дружествата. За да може да се извлече максимална полза от технологичните промени, трябва да бъдат осигурени програми за обучение, преквалификация, повишаване на квалификацията и учене през целия живот за европейските работници.

1.10.

През последните години се появиха протекционистки тенденции, които подклаждат търговски войни. ЕИСК счита, че ЕС следва да продължи да насърчава свободна, справедлива и устойчива търговия в рамките на многостранна система и търговски споразумения, които зачитат социалните, потребителските и екологичните права, като същевременно подкрепя растежа и развитието на предприятията. Протекционизмът не носи ползи на гражданите. Освен това ЕС трябва да играе важна роля при реформирането на Световната търговска организация.

1.11.

Трябва да бъде постигнат солиден икономически растеж наред със стабилно социално измерение, а ЕССП да бъде една от основните движещи сили на социалното сближаване. Неговото прилагане на национално равнище следва да се ускори, като се ангажират различни организации на гражданското общество. Социалните партньори и другите организации на гражданското общество (ОГО) са ключови участници в европейския демократичен проект.

1.12.

ЕИСК счита, че на всички граждани на ЕС следва да се предоставят равни възможности и равно третиране на пазара на труда. Следва да се насърчава справедливата мобилност, но гражданите следва също така да имат достъп до качествени работни места и достоен стандарт на живот там, където живеят, за да се избегнат „изтичането на мозъци“и социалният дъмпинг.

1.13.

Изменението на климата и проблемите на опазването на околната среда са нарастващ повод за безпокойство сред гражданите на ЕС. В няколко становища на ЕИСК беше изтъкнато, че Европа може и трябва да постигне напредък в изпълнението на целите за устойчиво развитие. От първостепенно значение е и изпълнението на ангажиментите, поети в рамките на различни споразумения за климата, биологичното разнообразие и водите. ЕС може да даде тласък на екологичния преход, като същевременно гарантира социалното сближаване и приобщаването на всеки един в рамките на един справедлив преход.

1.14.

ЕИСК счита, че активните програми, които подкрепят образованието на младежта и включването ѝ в работната сила, играят важна роля за бъдещето на Европейския съюз. Трябва да се насърчават програми като „Еразъм+“, за да се помогне на младите хора да придобият знания, умения и компетентности. ЕИСК счита, че незабавно трябва да се разработят други подобни програми, наред с вече съществуващите, в подкрепа на хората, разполагащи с по-малко икономически средства. От решаващо значение е да се повиши осведомеността на гражданите относно тези програми, като същевременно неизменно се популяризират преките ползи от членството в ЕС. Освен това, наред с други инструменти, „Еразъм+“може и трябва да бъде използвана за осигуряване на качествено висше образование в Африка, за да се даде възможност на младите хора от двата континента да придобиват знания, умения и компетентности.

1.15.

Значително са нараснали предизвикателствата във връзка с външната сигурност, но отделните държави членки ги възприемат по различен начин, като заделят за целта различни финансови ресурси и имат различни виждания относно употребата на военна сила. ЕИСК счита, че ЕС трябва да даде колективен и координиран отговор, като докаже на гражданите си, че ефективно се грижи за сигурността. Също толкова важни за сигурността на гражданите са и мерките за предотвратяване на киберпрестъпността в новата цифрова среда.

1.16.

Бедственото положение на хиляди мигранти, бягащи от конфликти и бедност, които рискуваха живота си, за да прекосят Средиземно море, беше шокиращо. Политическият отзвук създаде впечатлението, че ЕС не знае как да се справи с такава криза. ЕИСК приветства плана за Комисията за балансирана, всеобхватна и обща миграционна политика, която ще помогне на ЕС да се възползва от възможностите, които предлага миграцията, като същевременно се справи с предизвикателствата.

1.17.

Европейските граждани често вземат за даденост положителните ефекти от членството в ЕС или ги свързват с националните правителства, като същевременно европейските институции се обвиняват за много трудности. ЕИСК счита, че това се дължи на недостатъчната информация за това какво осигурява европейското членство на гражданите, от което следва, че ЕС и държавите членки трябва да положат много повече усилия за по-добро популяризиране на европейските политики, цели и стремежи.

1.18.

За да вървим напред, трябва едновременно да се осигурят повече средства за комуникация, като се използват всички налични канали: европейски, национални, но също и социалните партньори и други представителни органи на организираното гражданско общество. Гражданите винаги трябва да бъдат информирани за ползите от членството в ЕС и да не забравят какъв е бил животът без Съюза – война, съперничество и икономически трудности.

1.19.

За да бъде по-близо до гражданите, ЕС трябва непрекъснато да се вслушва в тях, да разбира основните очаквания на европейците и съответно да полага усилия да им отговори. Следователно ЕИСК счита, че комуникацията, платформите за сътрудничество и обществените консултации трябва да се насърчават и използват възможно най-често и да включват всички държави членки.

1.20.

Борбата с фалшивите новини е друго важно предизвикателство в свят, в който невярната информация, дезинформацията и зловредната информация представляват все по-голяма заплаха. Затова ЕИСК настоява за общи и твърди действия за повишаване на аналитичния капацитет на гражданите, защита на свободата на словото, предотвратяване на разпространението на фалшиви новини и разработване на инструменти за проверка и потвърждаване на фактите.

2.   Въведение

2.1.

Член 3 от Договора за Европейския съюз гласи: „Целта на Европейския съюз е да насърчава мира, ценностите си и благоденствието на своите народи“. Европейският съюз започна като проект, целящ да гарантира мира, и се превърна в най-големия единен пазар в света, в рамките на който се движат свободно капитали, продукти, услуги и, най-важното, неговите граждани. Тази мечта се издигна от пепелта на двете световни войни и гарантира развитието на целия континент, възвестявайки най-дългия период на мир в историята му

2.2.

Днес, през 2019 г. – година на европейски избори и съдбоносни промени за Съюза – всички европейски действащи лица трябва да демонстрират решимостта си да гарантират единството, просперитета и благосъстоянието на гражданите, като защитят демокрацията, правата на човека, разделението на властите, принципите на правовата държава и европейския социален модел (1).

2.3.

В Хартата на основните права на Европейския съюз (2) са залегнали определени политически, социални и икономически права за гражданите в целия ЕС. Ратифицирана през 2000 г., в нея е добавен важен елемент, пропуснат до този момент от Договорите: задължението на ЕС да действа и създава законодателство съгласно правата и ценностите на Хартата, описани в нейните седем глави: „Достойнство“, „Свободи“, „Равенство“, „Солидарност“, „Гражданство“, „Правосъдие“и „Общи разпоредби“.

2.4.

Въпреки че ползите за европейските граждани са очевидни, за съжаление има хора, които изглежда не са запознати с тях или дори ги поставят под въпрос; през последните няколко години станахме свидетели на нарастващо напрежение в държавите членки и на разминаване на мненията относно бъдещата посока на действие. Естествено това породи въпроси като „Какво следва да бъде бъдещето на Европейския съюз? Повече или по-малко неща трябва да вършим заедно? Какъв трябва да бъде балансът между различните проекти за сътрудничество, които държавите членки са готови да приемат? Различни политически сили, не на последно място в държавите членки, които създадоха ЕС, поставят под съмнение посоката, управлението и дори принципа на европейската интеграция.

2.5.

Тази политическа повратна точка съвпада с настоящия подем в доверието към ЕС (3) след дълъг период на недоверие в начина на действие на европейските институции. Възникналите в последно време предизвикателства – било то финансовата криза или тази в еврозоната, миграционната обстановка или Брексит – показаха колко са уязвими институциите на ЕС на тактиката на прехвърляне на вината. Евроскептичните движения използваха неотдавнашните събития, за да прокарват своя дневен ред, без значение дали ЕС носи вина за тях. Популистките политически партии, които дойдоха на власт в няколко държави членки, поставиха под въпрос ползите от ЕС или открито разпространяваха невярна информация за Съюза.

3.   Ползи за европейските граждани

3.1.

Икономическата взаимосвързаност, засиленото социално и политическо сътрудничество и свободното движение премахнаха угрозата от война в Европа, благодарение на което се радваме на най-дългия период на мир в историята на континента.

3.2.

Европейският единен пазар позволи свободна и безпрепятствена търговия между държавите членки, допринасяйки за икономическото благосъстояние, просперитета и достигането на някои от най-високите стандарти на живот в света. И все пак това не доведе до елиминиране на социалните и териториалните неравенства.

3.3.

Като единна страна по икономическите преговори Европа се превърна в много влиятелен участник на международната сцена, който може да договаря стратегически търговски споразумения и да влияе върху икономическата политика на световно равнище. В резултат на по-голямата свързаност и намалените оперативни разходи на дружествата се създават работни места.

3.4.

Свободното движение на гражданите в целия Съюз спомогна за премахването на недоверието между народите и откри безброй възможности за образование и професионална реализация. Гражданите могат да работят, да живеят или да се пенсионират във всяка една държава членка. Съвсем обичайно е например румънец, учил в Обединеното кралство, да работи в Белгия и да живее в Нидерландия.

3.5.

Гражданите са облагодетелствани и от създаването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в рамките на което европейските народи разполагат с форма на взаимна закрила. ЕС осигурява ниво на сигурност, което позволява на местните разузнавателни и правоприлагащи служби да имат достъп до по-добро споделяне на данни и ресурси.

3.6.

От своето създаване във всички свои форми ЕС работи за подобряване на околната среда. Така например качеството на въздуха и на водата в целия континент се е подобрило чувствително от 50-те години на миналия век насам в резултат на координираните усилия и регламентиране на равнището на Съюза.

3.7.

В цифровата епоха неприкосновеността на личния живот се ползва от висока степен на защита в ЕС с приетия неотдавна Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД). Той е един от най-строгите закони за защита на данните в света, който защитава основното право на гражданите на неприкосновеност на личния живот.

3.8.

ЕС има един от най-стриктните режими за безопасност на продуктите и храните. Националните органи изпращат информация за намерени на пазара опасни продукти посредством системата на ЕС за бърз обмен на информация за опасни потребителски продукти. ЕС освен това полага усилия да засича опасните продукти преди те да бъдат пуснати за продажба на потребителите. Работодателите в ЕС са задължени да гарантират здравословни и безопасни условия на труд на работниците във всеки аспект от работата им.

3.9.

Гражданите на ЕС се ползват от реципрочни здравни грижи, когато са в друга държава — членка на ЕС. Те имат това право, когато заминават временно на почивка или учат в чужбина, пребивават постоянно в друга държава от ЕС или пътуват до друга държава членка с изричната цел да се подложат на медицинско лечение.

3.10.

Всички граждани на ЕС имат правото да гласуват и да се кандидатират на избори за Европейски парламент и/или общински избори в държавата от ЕС, в която пребивават, при същите условия като гражданите на тази държава. Освен това гражданите на ЕС имат правото да бъдат наемани на работа при същите условия като гражданите на страната, в която си търсят работа, и от тях не може да се изисква да отговарят на допълнителни условия.

3.11.

Всеки гражданин на ЕС може да регистрира бързо и лесно дружество или да открие клон на вече съществуващо дружество, установено в ЕС, във всяка държава – членка на ЕС, Исландия, Норвегия или Лихтенщайн. Съществуват много различни фондове и инициативи на ЕС, които оказват подкрепа на стартиращите предприятия и МСП.

3.12.

Европейският социален модел спомага за подобряването на условията на живот и труд на голяма част от населението на ЕС. Неотдавнашното въвеждане на Европейския стълб на социалните права има за цел допълнително да подобри ситуацията.

3.13.

ЕС е в челните редици на усилията за насърчаване на равните икономически възможности и независимост на мъжете и жените. Съюзът непрекъснато полага усилия за по-нататъшно укрепване на равенството между половете, преодоляване на разликите в заплащането и установяване на ефективни правила и политики за борба с дискриминацията.

3.14.

Европейският процес на присъединяване и перспективата за влизане в Съюза насърчиха изграждането на жизнеспособни пазарни икономики, повишиха социалните стандарти и осигуриха стабилни демократични институции в Европа.

3.15.

Гражданите на ЕС имат право на закрила от дипломатическите или консулските органи на всяка друга държава членка, когато се намират в страна извън ЕС, в която собствената им държава няма представителство. Това право е залегнало в член 46 от Хартата на основните права. Има само три държави, в които са дипломатически представени всички държави членки – САЩ, Китай и Русия. При извънредни ситуации държавите – членки на ЕС, трябва да оказват съдействие за евакуацията на гражданите на ЕС по същия начин както за тази на собствените си граждани. Закрилата обхваща и ситуации от ежедневието като кражба на паспорт, сериозна злополука или заболяване.

3.16.

Образованието се ползва със силна подкрепа в рамките на Европейския съюз. Световноизвестната програма за обмен „Еразъм+“дава на студентите и преподавателите възможност да повишат уменията и шансовете си за заетост, като се докоснат до академичния живот в друга държава; от 2014 г. насам от тази възможност са се възползвали над 3 милиона души. Нещо повече, обменът на идеи и култура сплоти хората и спомогна за изграждането на европейска идентичност.

4.   Европейски ценности и основни права

4.1.

ЕИСК счита, че за да бъдат интересите на гражданите възможно най-добре защитени, всяка реформа на Договорите трябва да включва текста на Хартата на основните права и държавите членки да нямат възможност да изберат да не я прилагат. Понастоящем в Договора от Лисабон Хартата се цитира като независим документ и Обединеното кралство и Полша са взели решение да не я прилагат.

4.2.

Въпреки че Европа е изправена пред много предизвикателства и винаги са необходими общи решения, ценностите, върху които е изграден ЕС и които са залегнали в Договорите, не подлежат на преговори и трябва да бъдат отправната точка за всяка нова архитектура на ЕС: зачитане на човешкото достойнство и правата на човека, демокрация, свобода, равенство, разделение на властите и принципи на правовата държава.

4.3.

Еднаквото третиране и еднаквите правила за гражданите никога не трябва да подлежат на преговори, като ЕС направи значителни и ненужни компромиси в това отношение: визи за САЩ само за някои държави членки, двойни стандарти за качество на храните и т.н. ЕС трябва да се стреми да защитава еднакво интересите на всички свои граждани, независимо от националността им.

4.4.

ЕИСК застъпва мнението, че когато се предприемат действия на европейско равнище, това не означава нито отказ от националните интереси, нито противоречие между европейските и националните интереси, а означава просто, че някои неща могат да бъдат постигнати по-добре съвместно. В каквато и посока да поеме, Съюзът трябва да предвиди важни реформи и ясни правила за управлението си, за да се справи със съществуващото политическо напрежение и нарастващото многообразие. Именно европейският метод гарантира свободата и суверенитета в един глобализиран свят. Гражданите са облагодетелствани от членството в ЕС, тъй като то им осигурява законови възможности и еднакви правила за всички и същевременно забранява категорично всяка форма на дискриминация, основана на националността им.

4.5.

Бедственото положение на хиляди мигранти, бягащи от конфликти и бедност, които рискуваха живота си, за да прекосят Средиземно море, беше шокиращо. Политическият отзвук създаде погрешното впечатление, че ЕС не знае как да се справи с такава криза. ЕИСК приветства плана за Комисията за балансирана, всеобхватна и обща миграционна политика, която ще помогне на ЕС да се възползва от възможностите, които предлага миграцията, като същевременно се справи с предизвикателствата. Комитетът подкрепя по-специално новата политика на Комисията, която има за цел Европа да остане привлекателна дестинация за мигрантите предвид настоящия демографски спад, както и да се ограничат стимулите за нерегламентираната миграция. Това означава също така силни политики за прием и подпомагане на интеграцията.

4.6.

Най-голямото предизвикателство за ЕС е да продължи да бъде Съюзът, който брани, защитава и овластява своите граждани. Ето защо той трябва да предлага решения на проблемите, които действително безпокоят хората: „Комитетът остава убеден, че е възможно да се изгради добро бъдеще, и че по-силният ЕС може да помогне за по-добро направляване на глобализацията и цифровизацията, така че да осигури добри перспективи за всички граждани“ (4).

4.7.

Основателите на европейския проект признаха, че той ще трябва да измине дълъг път, за да има същата степен на легитимност като установените демокрации на своите държави членки. Имаме дълъг път за изминаване, но всеки нов договор трябва да гарантира повече прозрачност и демократичен контрол с цел Съюзът да се легитимира пред обществеността по най-добрия начин. Освен това трябва да се гарантира по-стриктното спазване на законодателството на ЕС от страна на държавите членки.

5.   Устойчиво икономическо развитие

5.1.

Европа притежава най-големия единен пазар и втората най-често използвана валута в света. Тя е най-голямата търговска сила с дял от 16,5 % от световния внос и износ (5) и най-големият донор на помощ за развитие и хуманитарна помощ. Отчасти благодарение на програмата „Хоризонт 2020“– най-голямата многонационална научноизследователска програма в света, Европа е лидер в областта на иновациите. Конкуренцията със САЩ и Азия обаче изглежда по-ожесточена от всякога. Едно е ясно: никоя държава членка не може самостоятелно да играе значима роля на световната сцена.

5.2.

Еврото е почти на 20 години и може да достигне пълния си потенциал само когато бъде въведено във всички държави членки и когато бъде завършен Икономическият и паричен съюз. Това би означавало ясни правила, приети от всички и приложими за всички, усъвършенстване на ЕМС, така че да поеме по-важна роля като тази, която МВФ играе в международен план, както и политическа отчетност и укрепени фискални съвети (6). Приемането на еврото следва да бъде приоритет при изграждането на ЕС.

5.3.

В миналото ЕИСК е изтъквал, че ЕС реагира бавно на финансовата криза и че са необходими реформи на Икономическия и паричен съюз (7). Оттогава се наблюдава непрекъснат стремеж към реформа и финализиране на банковия съюз и съюза на капиталовите пазари. Както и в миналото (8), ЕИСК приветства по-нататъшното консолидиране на пазара, но предупреждава да не се създават позиции, които ще съсредоточат твърде големи правомощия за вземане на решения в ръцете на малък брой хора. Завършеният ИПС ще разкрие нова ера от развитието на единната валута за предприятията и гражданите на Европейския съюз, като понижи значително трансакционните разходи и елиминира валутните рискове, повиши прозрачността при ценообразуването в търговията и същевременно намали инвестиционните рискове.

5.4.

В един свят на непрекъснати промени, за да може да се възползва от конкурентните си предимства, Европа трябва да се съсредоточи върху области като НИРД, предлагането на умения и инфраструктурата. Европа трябва да се изправи срещу предизвикателството на намаляващото и застаряващо население, тъй като то оказва въздействие върху предлагането на работна ръка. За да остане конкурентоспособен, ЕС трябва да реши проблема с недостига на работна ръка и недостига на умения. Европа се нуждае от добре управлявана миграционна политика и дългосрочна перспектива, за да подготви работната сила за бъдещите предизвикателства, като същевременно подпомага растежа и развитието на дружествата. И все пак миграционните политики трябва да бъдат придружени от силни политики за избягване на сериозни социални и обществени сътресения.

5.5.

В няколко свои становища ЕИСК призова и за повече инвестиции в инфраструктура и обществени услуги – проекти, които ще генерират растеж и благосъстояние за гражданите. ЕИСК изрази подкрепата си и за „общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД), както и за облагането на финансовите сделки, горивата и емисиите на въглероден диоксид. Ако средствата от това облагане се събират на европейско равнище, те биха били в състояние както да установят транснационална данъчна основа, така и да служат за справяне с глобалните последици върху околната среда“ (9). Така ще се намали избягването на данъци и ще се гарантира уеднаквяване на фискалната политика. ЕИСК отбеляза също: „Изглежда, че Европа има силна позиция по отношение на отбелязващите растеж иновативни високотехнологични дружества, но когато се нуждаят от солидни капиталови инвестиции, те обикновено изпадат в несъстоятелност“ (10).

5.6.

ЕС е подписал всеобхватни търговски споразумения, които имат за цел да увеличат обмена на стоки и услуги, като същевременно защитят и подобрят правата на работниците и вземат под внимание предизвикателствата в областта на околната среда. През последните години обаче се появиха протекционистки тенденции, които подклаждат търговски войни. ЕС трябва да продължи усилията си за насърчаване на свободна, справедлива и устойчива търговия в рамките на многостранна система и търговски споразумения, които зачитат социалните, потребителските и екологичните права, като същевременно подкрепя растежа и развитието на предприятията. Протекционизмът не носи ползи на гражданите. Световната търговска организация ще играе важна роля в това отношение и е жизненоважно ЕС да изиграе своята роля при нейното реформиране (11). Затварянето на границите и блокирането на търговията не могат да бъдат пътят за развитие при никакви обстоятелства.

5.7.

В днешния засегнат от изменението на климата свят ЕИСК нееднократно е отправял препоръки за подобряване на защитата на биологичното разнообразие и жизненоважните ресурси, необходими за нашето съществуване. ЕИСК изтъква, че защитата на биологичното разнообразие е също толкова важна колкото предотвратяването на изменението на климата. ЕИСК призовава за по-силна политическа воля и законодателна съгласуваност в тази област, с оглед на което препоръчва бързо да се осигурят всички необходими ресурси.

5.8.

Според ЕИСК политиката в областта на климата трябва да се основава на справедлив преход, който изисква прилагането на мерки за смекчаване на последиците от изменението на климата и за компенсиране на причинените щети и загуби. Моделът на кръговата икономика трябва да се ползва с предимство, доколкото е възможно, а регулаторната му рамка да бъде усъвършенствана. Трябва да се насърчават късите вериги на доставки, особено в хранителния сектор, и да се завърши предефинирането на политиките за мобилност, така че да станат по-ефективни и устойчиви. Като част от конференцията по изменението на климата в Париж през 2015 г. ЕС пое ангажимента да изпълни целите за намаляване на глобалното затопляне. ЕС вече е постигнал значителен напредък и може да подкрепи колективните усилия за изпълнение на ангажиментите, поети на 21-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, и да отговори на настоящите нужди. Въпреки това ЕИСК отбелязва ученическите и младежките движения в няколко държави членки, които настояват за по-активни действия за защита на околната среда.

6.   Социален напредък и образование

6.1.

„На фона на световните стандарти европейските общества са проспериращи и богати – добро място за живот. Те са с най-високи равнища на социална закрила в света и се нареждат на много добри позиции по отношение на благосъстоянието, човешкото развитие и качеството на живот“ (12). И все пак са налице нарастващи неравенства и огромни несъответствия в социалното сближаване в целия Съюз, с оглед на което трябва да положим усилия за намаляване на различията между държавите членки. Сближаването във възходяща посока на условията на живот и труд, основано на устойчив растеж, ще подобри социалните условия и ще намали неравенствата; затова то следва да бъде основната цел на една бъдеща Европа.

6.2.

Важен двигател на социалния напредък трябва да бъде Европейският стълб на социалните права – инициатива, подкрепяна решително от ЕИСК, в рамките на цялостна и всеобхватна стратегия за осъществяване на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие. С цел да се гарантира благоденствието на нашите граждани в бъдеще, ЕИСК отново потвърждава ангажимента си в подкрепа на усилията за постигане на „справедлив и истински общоевропейски пазар на труда“, за изграждане на „Европа със социален рейтинг ААА“и за предоставяне на насоки за подновено сближаване“ (13). Необходимо е прилагането на национално равнище да бъде ускорено и придружено от осъзнаване на факта, че наред със стабилното социално измерение трябва да се постигне добър икономически растеж. Наред с ЕС и държавите членки важна роля трябва да играят всички съответни организации на гражданското общество. ЕИСК счита, че за благоденствието на гражданите на ЕС е важно ЕС да продължи да следи напредъка в изпълнението на ЕССП в рамките на процеса на европейския семестър, с пълноценното участие на социалните партньори и другите организации на гражданското общество.

6.3.

Освен това ЕИСК отново изтъква, че „Европейският съюз следва да използва пълноценно опита и капацитета на социалните партньори и други организации на гражданското общество (ОГО), които развиват дейност на местно, национално и европейско равнище, като гарантира участието им, наред с ползвателите на услугите и в съответствие с различните им роли, в задачите по планиране, изпълнение, мониторинг и оценка на финансирането от ЕС. Социалните партньори и другите ОГО са ключови участници в европейския демократичен проект“ (14). ЕС следва да насърчава колективното договаряне и да зачита автономията на социалните партньори.

6.4.

Цифровизацията, автоматизацията, изкуственият интелект и т.н. изискват бърз и устойчив отговор. Наред с неотложната и огромна нужда от инвестиции в качествено образование и НИРД и при настоящото изоставане на ЕС спрямо други икономически сили по отношение на разходите в тази област като процентно изражение от БВП (15), икономиката на ЕС се нуждае от работна сила с умения, отговарящи на предизвикателствата на променящата се конкурентна среда. Това означава, че наред с ЕС, държавите членки, социалните партньори и останалите компетентни организации на гражданското общество, работниците и работодателите имат споделен интерес и споделена отговорност да допринасят за обучението, преквалификацията, повишаването на квалификацията и ученето през целия живот на младите и възрастните хора, за да можем да имаме успешни предприятия и подходящо квалифицирана работна сила. По-нататъшното цифровизиране на икономиката на ЕС трябва да се впише в справедлива преходна рамка за технологичните промени, като се гарантира, че това допринася за подобряване на условията на живот и труд, включително създаването на качествени работни места и по-равноправни общества.

6.5.

Въз основа на принципите на ЕССП е жизненоважно да се предприемат действия за посрещане на бъдещите предизвикателства за пазара на труда. Затова оползотворяването на възможностите, които разкрива технологичният прогрес, следва да върви ръка за ръка с посрещането на предизвикателствата на индустриалната промяна и трансформацията на пазара на труда. Ако не се потърси решение на тези предизвикателства, ще има огромна съпротива на промените или значителна част от населението, която няма да се възползва от развитието на новите технологии.

6.6.

ЕИСК вече е отправял искане да се предприемат мерки за борба с нарастващите неравенства, бедността и социалното изключване на всички равнища и от всички заинтересовани страни. С оглед на това ЕИСК счита, че са необходими по-нататъшни усилия за определяне на общи принципи, стандарти, политики и стратегии на подходящите равнища, с цел да се постигне по-голямо сближаване на заплатите и въвеждане на минимални работни заплати или повишаването им до адекватни равнища при пълно зачитане на автономността на социалните партньори. Освен това е важно да се гарантира, че всички граждани са обхванати от схема за минимален доход. ЕИСК подчертава, че следва да се увеличат заделяните средства за социално сближаване и социални инвестиции, за да се посрещнат бъдещите предизвикателства (16).

6.7.

ЕИСК счита, че на всички граждани на ЕС следва да се предоставят равни възможности и равно третиране на пазара на труда. Следва да се насърчава справедливата мобилност, но гражданите следва също така да имат достъп до качествени работни места и достоен стандарт на живот там, където живеят, за да се избегнат „изтичането на мозъци“и социалният дъмпинг.

6.8.

Бъдещето на ЕС зависи от активни програми, които да улеснят образованието на младежта и включването ѝ в работната сила. Програми като „Еразъм+“и предшестващата я програма „Еразъм“оказаха невероятно влияние върху изграждането на европейска идентичност, като същевременно дадоха възможност на младите хора да придобият знания, умения и компетентности. Намерението на Комисията да удвои нейното финансиране е ясна стъпка напред, но през октомври 2018 г. (17) ЕИСК поиска дори още повече средства. Този вид програми трябва да продължат и да се разширят, така че да обхванат онези млади хора, които иначе трудно биха имали достъп до качествено образование и междукултурна свързаност поради икономически затруднения.

6.9.

Както посочи в свое предходно становище, ЕИСК счита, че „Стратегията за младежта следва да бъде по-силно свързана със съществуващите програми на ЕС, като например Еразъм+, Гаранцията за младежта или Европейския корпус за солидарност“и „следва да насърчава и по-широка гражданска ангажираност, в това число гласуване на избори, доброволческа дейност, младежки НПО, демокрация на работното място и социален диалог“ (18). Изключително важно е да се повиши осведомеността на гражданите за тези програми, като същевременно винаги се изтъква фактът, че те представляват пряка полза от членството в ЕС.

6.10.

ЕИСК подчертава значението на субсидиарността и регионалното управление за осигуряването на резултати от политиките на сближаване. Предвид големите разлики в благосъстоянието и развитието между отделните региони, дори в рамките на една и съща държава членка, е жизненоважно политиките да се разработват от онези, които най-добре разбират основните проблеми и следователно разполагат с най-добрите инструменти за действие. Институциите на ЕС трябва да продължат да осигуряват защита срещу всякакъв вид дискриминация, расизъм, ксенофобия и антисемитизъм.

6.11.

Европейският социален модел е уникален в цял свят и остава една от най-важните ползи за европейските граждани. ЕС, заедно с държавите членки, трябва да разчита на политики, които да го предпазват, защитават и популяризират, създавайки още по-благоприятни условия за икономически напредък и социално сближаване, без да се забравя, че основните права трябва да вървят ръка за ръка със социалните права.

7.   Сигурност и отбрана

7.1.

Европа предлага забележителна свобода и стабилност в един свят, пълен с конфликти и разделение. От 25-те най-мирни държави, 15 са в ЕС. Терористичните атаки, неуправляемите и нестабилни пространства в цялото Средиземноморие и в Африка на юг от Сахара и активизиращите се враждебни сили на изток обаче показаха, че трябва да предприемем твърди действия за опазване на мира и сигурността.

7.2.

Въпреки значителното нарастване на предизвикателствата пред вътрешната и външната сигурност, те се разглеждат по различен начин от държавите членки, които не гледат еднозначно на външните заплахи, заделят различни финансови ресурси за сигурност и отбрана и имат различни виждания относно употребата на военна сила. Тъй като много от заплахите, с които се сблъскваме, имат транснационални характеристики, ЕИСК счита, че държавите членки и ЕС трябва да действат възможно най-тясно, като преминат към колективен и координиран отговор, за да покажат на нашите съюзници, че ефективно се грижим за сигурността.

7.3.

Една координирана отбрана не само осигурява надеждна твърда сила на нашите държави членки, но и спомага за създаването на работни места във високотехнологични сектори и за насърчаването на иновациите и технологичното развитие. ЕИСК настоятелно призовава държавите членки и Европейската комисия да подкрепят съвместните действия в тази област, като същевременно отчита вече предприетите стъпки (19).

7.4.

Според оценките кибератаките струват на световната икономика 400 млрд. евро годишно (20) и излагат на реална заплаха неприкосновеността на личния живот и сигурността на гражданите. ЕИСК счита, че ЕС следва да положи усилия за засилване на борбата с кибершпионажа, кибертероризма и всяка друга форма на киберпрестъпност, насочена както срещу европейските граждани, така и срещу европейските предприятия.

8.   Комуникация с гражданите

8.1.

Европейските граждани често вземат за даденост положителните ефекти от членството в ЕС или ги свързват с националните правителства, като същевременно за много от трудностите се обвиняват европейската бюрокрация и нейната свръхнамеса. Това се дължи основно на лошата комуникация и нарушената връзка с обикновения гражданин. Затова ЕС и държавите членки трябва да положат много повече усилия за по-добро популяризиране на европейските политики, цели и стремежи.

8.2.

ЕС трябва да осигури повече средства за комуникация и да използва всички налични канали: не само чрез държавите членки, но и посредством социалните партньори и другите представителни органи на организираното гражданско общество. ЕС трябва да положи повече усилия да убеди както лидерите, така и гражданите, в своята роля на фактор, гарантиращ мира, стабилността и икономическото и социалното развитие, като използва всички официални езици на Европейския съюз за популяризиране на своите послания.

8.3.

През 2012 г. ЕИСК посочи, че „необходимостта от цялостно прилагане на член 11 е от изключително значение за укрепване на демократичната легитимност на Европейския съюз в очите на неговите граждани. Накрая само повече прозрачност, повече чувство на принадлежност и по-голямо участие на гражданите и на организираното гражданско общество, както на национално, така и на европейско равнище, ще позволят на Европа да избегне екстремизма, да защити своите демократични ценности и да създаде „общност с обща съдба“ (21).

8.4.

За да се доближи до своите граждани (а ако не успее да го направи, той ще се провали като цяло), ЕС трябва да се вслушва в тях, да разбира реалните им очаквания и да полага усилия да им отговори. Хората искат защита, справедливи правила за работниците и предприятията, здравословни условия на живот и труд и ясен отговор на външните предизвикателства. За да се постигне това, Европа трябва да продължи да бъде катализатор на икономическото и социалното развитие и демократичната стабилност, и да се увери, че всеки един е запознат с тази ангажираност.

8.5.

Невярната информация, дезинформацията и зловредната информация се оръжия, които се използват все повече от различни действащи лица, в това число държави, лобистки групи, медии и отделни лица. Тези техники не са нови, но развитието на социалните медии и предлаганите от тях възможности им позволиха да достигат до по-широка аудитория. Най-добрият начин да се противодейства на фалшивите новини е да се представят фактите и да се подпомага възпитаването на критично мислене у хората. При всички случаи обаче трябва да се гарантира свободата на словото, без да се прекратява борбата срещу лъжите.

8.6.

Платформите за комуникация и сътрудничество трябва да се насърчават и да включват всички държави членки. Това, което работи в една държава членка, може да проработи и в друга, а проученото от една държава членка може да се използва или усъвършенства от друга.

Брюксел, 20 март 2019 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER


(1)  ОВ С 110, 22.3.2019 г, стр. 1.

(2)  ОВ С 326, 26.10.2012 г., стр. 391.

(3)  Съобщение за медиите на Европейския парламент, 23.5.2018 г.

(4)  ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 145.

(5)  Политики на ЕС – Търговия.

(6)  Независими фискални институции.

(7)  ОВ С 227, 28.6.2018 г, стр. 1.

(8)  ОВ C 262, 25.7.2018 г., стр. 28.

(9)  ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 131.

(10)  ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 79

(11)  ОВ C 159, 10.5.2019 г., стр. 15.

(12)  Документ за размисъл относно социалното измерение на Европа.

(13)  ОВ C 125, 21.4.2017 г., стр. 10.

(14)  ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 165.

(15)  Данни на ОИСР, Брутни национални разходи за НИРД.

(16)  ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 145.

(17)  ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 194.

(18)  ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 142.

(19)  ОВ C 129, 11.4.2018 г., стр. 58.

(20)  Реформа в областта на киберсигурността в Европа.

(21)  ОВ C 11, 15.1.2013 г., стр. 8.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Следните изменения бяха отхвърлени по време на разискванията, но получиха над една четвърт от подадените гласове.

Изменение 12

Параграф 5.5

Изменя се, както следва:

5.5

В няколко свои становища ЕИСК призова и за повече инвестиции в инфраструктура и обществени услуги – проекти, които ще генерират растеж и благосъстояние за гражданите. ЕИСК изрази подкрепата си и за прилагането на всеобхватни мерки с цел предотвратяване на свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS) от многонационални корпорации, включително въвеждането на„обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД), както и за борбата с измамите с ДДС чрез по-тясно ежедневно сътрудничество между държавите членки, както и за облагането на финансовите сделки, горивата и емисиите на въглероден диоксид. Ако средствата от това облагане се събират на европейско равнище, те биха били в състояние както да установят транснационална данъчна основа, така и да служат за справяне с глобалните последици върху околната среда (1). Така ще се намали избягването на данъци и ще се гарантира уеднаквяване на фискалната политика. ЕИСК отбеляза също: „Изглежда, че Европа има силна позиция по отношение на отбелязващите растеж иновативни високотехнологични дружества, но когато се нуждаят от солидни капиталови инвестиции, те обикновено изпадат в несъстоятелност“ (2).

Изложение на мотивите

За да се избегнат недоразумения, би трябвало да се ограничим с по-общи твърдения. Нито облагането на мултинационални компании като източник на собствени средства на ЕС, нито установяването на обща европейска данъчна основа за горивата и емисиите на въглероден диоксид и тяхното облагане са били обсъждани досега от Комитета. Данъкът върху финансовите сделки би намалил пенсиите на работниците, а продължаващата вече дълги години работа на Съвета чрез засилено сътрудничество е в пълен застой. Бележки, сходни с настоящото изменение, бяха направени в становището на Европейския икономически и социален комитет относно „Документ за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС“(COM (2017) 358 final) (3).

Изменението беше отхвърлено със 76 гласа „за“, 98 гласа „против“и 16 гласа „въздържал се“.

Изменение 11

Параграф 5.6

Добавя се текст, както следва:

5.6

ЕС е подписал всеобхватни търговски споразумения, например с Япония, които имат за цел да увеличат обмена на стоки и услуги, като същевременно защитят и подобрят правата на работниците и вземат под внимание предизвикателствата в областта на околната среда. През последните години обаче се появиха протекционистки тенденции, които подклаждат търговски войни. ЕС трябва да продължи усилията си за насърчаване на свободна, справедлива и устойчива търговия в рамките на многостранна система и търговски споразумения, които зачитат социалните, потребителските и екологичните права, като същевременно подкрепя растежа и развитието на предприятията. Протекционизмът не носи ползи на гражданите. Световната търговска организация ще играе важна роля в това отношение и е жизненоважно ЕИСК да изиграе роля при нейното реформиране (4). Затварянето на границите и блокирането на търговията не могат да бъдат пътят за развитие при никакви обстоятелства.

Изложение на мотивите

С цел да се улесни разбирането, се дава конкретен пример на споразумение за свободна търговия на ЕС – споразумението за икономическо партньорство между ЕС и Япония.

Както знаем, СИП „ЕС-Япония“влезе в сила на 1 февруари 2019 г. и то е най-голямата търговска сделка, сключена и от двете страни.

То обхваща 640 милиони граждани на ЕС и Япония, почти една трета от световния БВП и 37% от световната търговия.

74 000 дружествата от ЕС изнасят за Япония и 600 000 работни места са свързани с износа на ЕС за Япония. То е от полза и за потребителите, тъй като те ще имат повече избор на по-ниска цена. Освен това то изпраща ясен сигнал, че две от най-големите икономики в света подкрепят категорично свободната, справедлива и основана на правила търговия.

Изменението беше отхвърлено със 73 гласа „за“, 111 гласа „против“и 11 гласа „въздържал се“.


(1)   ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 131 .

(2)  ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 79

(3)  ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 131.

(4)  ОВ C 159, 10.5.2019 г., стр. 15.


5.7.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/68


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Преподаване на знания за Европейския съюз“

[Проучвателно становище по искане на румънското председателство]

(2019/C 228/09)

Докладчик: Tatjana BABRAUSKIENĖ

Съдокладчик: Pavel TRANTINA

Искане от румънското председателство на Съвета

Писмо, 20.9.2018 г.

Правно основание

Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Проучвателно становище

Решение на Бюрото

16.10.2018 г.

Компетентна секция

„Заетост, социални въпроси и гражданство“

Приемане от секцията

6.3.2019 г.

Приемане на пленарна сесия

21.3.2019 г.

Пленарна сесия №

542

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

164/2/1

1.   Заключения и препоръки

ЕИСК:

1.1.

счита, че жизнеспособността на ЕС зависи до голяма степен от силна европейска идентичност и идентифицирането на гражданите с ЕС, заедно със съхранението на националната идентичност, и че успехът на европейския проект се основава на ценностите, толерантността и ангажираността с многообразието на културите, религиите и културното наследство. Поради това е важно да се укрепят знанията и разбирането на гражданите за историята и културата, основните ценности и права, основните принципи и решения на ЕС, както и процесите за вземане на решения на европейско равнище. Важно е също така да се отстояват глобалното гражданство и ролята на ЕС като фактор от световно значение;

1.2.

подчертава, че цялостното образование, обучение и учене през целия живот (УПЦЖ) изпълняват съществена роля в укрепването на европейската идентичност, чувството за общност и принадлежност и отговорността на гражданите на ЕС, насърчавайки тяхното активно участие във вземането на решения за Съюза; подчертава, че те допринасят за мира, сигурността, свободата, демокрацията, равенството, върховенството на закона, солидарността и взаимното уважение, устойчивия икономически растеж, социалното приобщаване и справедливостта, като същевременно се зачита и обогатява културното многообразие. Целите на интеграцията в ЕС, нейните предимства и недостатъци трябва да бъдат посрещнати смело и с увереност както от страна на държавите членки, така и от страна на ЕС;

1.3.

подчертава, че процесите на учене протичат навсякъде и постоянно, активно и пасивно. Поради това преподаването на знания за ЕС не е част само от формалното образование и не засяга единствено младите хора. Трябва да се насърчава образованието, което продължава през целия живот и което обхваща всичките му аспекти, и да се обърне специално внимание на по-възрастните поколения, като се осигурят средства за предоставяне на информация, адаптирана към техните начини на учене;

По отношение на институциите и политиките на равнището на ЕС, ЕИСК:

1.4.

подчертава необходимостта от прилагане на първия принцип на Европейския стълб на социалните права (ЕССП), за да се превърнат качественото и приобщаващо образование, обучение и УПЦЖ в право на всички в Европа;

1.5.

предлага да се постави по-голям акцент върху преподаването на знания за ЕС и европейската идентичност в цялото ѝ многообразие като част от основните умения и ключовите компетентности, по-специално грамотност по отношение на ЕС, като по този начин се определи набор от общи учебни резултати в тази област (минимални знания, умения и компетентности относно ЕС). В това отношение са необходими по-добри доказателства за актуалното състояние в държавите членки. ЕИСК призовава ЕК да актуализира своето проучване по този въпрос;

1.6.

призовава за стратегически политически мерки на национално равнище и на равнище ЕС за насърчаване на обучението за ЕС, насочено към засилване на чувството за идентичност и принадлежност към ЕС и към демонстриране на осезаемите ползи от членството в ЕС за гражданите. От съществено значение е и държавите членки да изпълняват правилно Препоръката на Съвета относно утвърждаването на общите ценности (1) и Парижката декларация от 2015 г. (2);

1.7.

препоръчва бъдещият увеличен бюджет на „Еразъм +“ (2021—2027 г.) да насърчава чувството за принадлежност към ЕС, като гарантира мобилност с учебна цел за всички, особено за хората от различен социално-икономически произход, и призовава във всички бъдещи проекти да се поставя акцент върху опознаването на ЕС, изграждането на европейска идентичност, подпомагането на обучението между поколенията относно ЕС и изучаването на езици на всички възрасти, както и граждански диалог, насочен към възрастните;

1.8.

приветства тридесетата годишнина на дейностите по инициативата „Жан Моне“, част от програмата „Еразъм +“, за насърчаване по цял свят на високите постижения в преподаването и научните изследвания в областта на обучението по европейски въпроси и призовава бюджетът на програмата да бъде увеличен и да обхваща всички образователни сектори, за да се подобри преподаването на знания за ЕС и да се укрепи демократичното гражданство;

1.9.

призовава за по-добър обмен на информация относно ЕС с гражданите на Съюза, подкрепен от стратегии на ЕС и държавите членки за информация, комуникация и образование (ИКО); посочва необходимостта от комисар, отговарящ за комуникацията;

1.10.

предлага европейските и националните обществени медии, включително каналът „Евронюз“, да имат стратегическа роля в информирането на гражданите относно постиженията на ЕС. Информационните бюра на ЕС в държавите членки, членовете и други представители на ЕП, членовете на ЕИСК и други активни в сферата на европейските въпроси политици би трябвало също да участват активно в подкрепата за изграждането на европейска идентичност на национално равнище;

1.11.

препоръчва, при зачитане на националната компетентност по въпросите на образованието, да се създаде политическа стратегия на равнището на ЕС, чрез която да се отправят препоръки относно провеждането на сътрудничество (например чрез отворения метод на координация или чрез група на високо равнище) между държавите членки с цел насърчаване на инициативи в образователните системи и действия на национално и местно равнище относно преподаването на знания за ЕС и изграждането на европейска идентичност, в тясно сътрудничество със социалните партньори и всички заинтересовани страни. Тя следва да бъде подкрепена с актуални проучвания за състоянието на преподаването на знания за ЕС;

1.12.

препоръчва преподаването на знания за ЕС и изграждането на европейска идентичност да се включат в стратегията „ЕС 2030“и стратегическата рамка „Образование и обучение 2030“, както и в процеса на европейския семестър (сред съответните специфични за всяка държава препоръки), при условие че има налице точни систематични данни;

1.13.

призовава за създаване и популяризиране на централизирана достъпна платформа за образователните институции и отделните учащи с учебни и обучителни материали, свързваща различни настоящи инициативи и портали, на различни езици на ЕС относно ЕС и изграждането на идентичността на Съюза, със специален акцент върху основните ценности на ЕС, демокрацията, участието в демократичното вземане на решения, толерантността и общото разбирателство;

По отношение на инициативите на равнището на държавите членки, ЕИСК:

1.14.

препоръчва да се създадат национални стратегии за включване на преподаването на знания за ценностите, историята, постиженията и настоящите процеси в ЕС в учебните програми на всички образователни сектори, като се признае важната роля на неформалното и самостоятелното учене в това отношение;

1.15.

предлага обучението за ЕС да се преподава хоризонтално в училищата като неразделна част от всички предмети, а гражданското образование, обучението по история, география и икономика следва да акцентират върху гражданството на ЕС и ползите от него;

1.16.

изисква първоначалното и продължаващото обучение на всички педагози да включва преподаване на знания за ЕС и призовава държавите членки да подкрепят продължаващото професионално развитие (ППР) на учителите по тази тема. Обучението следва да включва компетентностите за демократична култура на Съвета на Европа (3).

1.17.

предлага да се разработят инициативи за насърчаване и подпомагане на международната мобилност и изучаването на чужди езици от страна на всички педагози, и да се създаде европейска награда/знак за преподаване на знания за ЕС и изграждане на идентичност на Съюза както за училищата, така и за физическите лица;

1.18.

препоръчва да се насърчават и да се подпомагат ефективно заинтересованите страни, включително профсъюзи, организации на работодателите и предприятията и други организации на гражданското общество, активни в сферата на образованието, обучението, работата с младежи и възрастни, като например скаути и различни младежки и студентски организации, учителски съюзи и профсъюзи и родителски организации, с цел засилване на техните дейности по отношение на изучаването и преподаването на знания за ЕС;

1.19.

призовава държавите членки да насърчават партньорства между доставчиците на формално и неформално образование (т.е. училища и младежки организации и/или университети и местни организации) за предоставяне на обучение за ЕС и гражданско образование като цяло. Във връзка с това ЕИСК препоръчва да се гарантира участието на органи, съставени от младежи, в процеса на определяне на учебните програми и начините за предоставяне на гражданско образование;

1.20.

отбелязва амбицията на Декларацията на Шуман, представена от Робер Шуман на 9 май 1950 г., че „Обединението на Европа няма да стане отведнъж или според някакъв специален план. То ще бъде изградено чрез конкретни постижения, които първо създават […] солидарност.“ (4) ЕИСК предлага Денят на Европа (9 май) или дори друг отделен ден, посветен на европейското образование, да се чества в държавите членки и да служи за отправна точка при планирането на образователни дейности, посветени на ЕС, в училищата и общностите.

2.   Контекст на становището

2.1.

Основната отговорност за политиките в областта на образованието и културата се носи от държавите членки. Въпреки това през годините Европейският съюз е играл важна допълваща роля и в интерес на всички държави членки е да се използва напълно потенциалът на образованието и културата като движеща сила за създаване на работни места, икономически растеж и социална справедливост, както и за да изживеем европейската си идентичност в цялото ѝ многообразие.

2.2.

ЕИСК счита, че е от съществено значение европейският проект да се приближи до хората чрез подобряване на техните знания за историята, постиженията и значението на ЕС в светлината на историята на Европа и нейното положително въздействие върху живота на хората. Комитетът подчертава необходимостта от разбиране и популяризиране на основните ценности на ЕС, тъй като това е от голямо значение за взаимното разбирателство, мирния съвместен живот, толерантността и солидарността, а също и за разбирането на основните принципи на Европейския съюз.

2.3.

Все още гражданите на ЕС, 60 години след подписването на Римския договор, не са изградили напълно европейска идентичност. Понастоящем 93 % от гражданите на ЕС се чувстват свързани със своята държава, от тях 57 % — силно свързани, а 89 % се чувстват свързани със своя „град/село“. Само 56 % заявяват, че се чувстват свързани с ЕС, а едва 14 % се определят като „силно свързани“ (5). Тези данни са важни в светлината на предстоящите избори за ЕП и дискусиите за бъдещето на Европа.

2.4.

На последните избори за ЕП (2014 г.) избирателната активност отново беше най-висока сред избирателите над 55 години (51 % избирателна активност), докато участието на възрастовата група 18—24 години беше само 28 %. Избирателната активност е тясно свързана със социално-икономическия статус (6). Също така и липсата на критична медийна грамотност и разпространението на невярна информация и дезинформация допринасят за недоверието в демократичните институции и ЕС. Следователно по-доброто познаване на ЕС и на демократичното гражданство би било от полза в това отношение. Това е предизвикателство не само за формалното начално образование.

2.5.

ЕИСК припомня, че в проучвания (7) и изследвания (8) се установява значителна разлика между политиката и практиката във връзка с гражданското образование и че почти половината от държавите членки все още нямат правила или препоръки относно гражданското образование в първоначалната подготовка на учителите. Докато гражданското образование присъства в ППР на учителите, директорите на училища не получават ППР по този въпрос.

2.6.

Друга причина за безпокойство е несъответствието в преподаването на тази материя в различните образователни сектори. Например в училищното първоначално професионално образование и обучение гражданското образование е застъпено по-слабо в сравнение с общото образование. Съществуват например по-малко учебни програми за преподаване в материята на гражданското образование, по-малко насоки за учителите и по-малко препоръки по отношение на участието на учениците в училищните съвети или представителството на родителите в училищните настоятелства.

2.7.

Обучението за ЕС следва да се съсредоточи и върху преподаването на уроци за демокрацията (включително участие, демократична политика и демократично общество) и толерантността (в това число междуличностни отношения, толерантност към различни социални и културни групи и приобщаващо общество).

2.8.

Гражданското образование в ЕС като цяло следва да бъде динамичен учебен процес (9), адаптиран към всеки контекст и към всеки учащ, воден от ценности и осигуряващ на учащите се, предимно млади хора, познанията и разбирането, уменията и нагласите, от които се нуждаят не само за да упражняват правата си, но и за да допринасят за общността и обществото, и да действат със съпричастие, внимание и грижа за бъдещите поколения. Съвременното разбиране за гражданското образование бавно, но неотклонно се отдалечи от традиционното му възприемане единствено като предаване на „знания и разбиране за формалните институции и процеси на гражданския живот (като например гласуване на избори)“към едно по-широко разбиране, което включва участие и ангажираност в гражданското общество, и по-широк кръг от начини, чрез които гражданите взаимодействат със своите общности (включително училища) и общества и им влияят.

2.9.

Ако искаме гражданството на ЕС да излезе от настоящото тясно правно понятие и да се основава на идеята какво е да си европеец в цяла Европа и да развива тази идея, тогава подходът ни към гражданското образование изисква ясно европейско измерение. Това може да помогне за изграждането на едно по-обширно и по-обвързано с политиката понятие за гражданството на ЕС, което ще бъде от решаващо значение, ако ЕС желае да повиши ангажираността и „приемането“от гражданите, както и ако цели по-широка подкрепа за себе си като социален и политически, а не само икономически съюз.

3.   Общи бележки

3.1.

От първостепенно значение е хората да научат и да бъдат осведомени както за своята роля и възможности за участие в демократичния процес на вземане на решения на местно и национално равнище и на равнище ЕС, така и да разбират институционалното ръководство. Цялостното образование, обучение и УПЦЖ, със специален акцент върху демократичното гражданство и общите европейски ценности и европейска идентичност, биха допринесли значително за мира, сигурността, свободата, демокрацията, равенството, върховенството на закона, солидарността и взаимното уважение, устойчивия растеж, социалното приобщаване и справедливост, като същевременно се зачитат и обогатяват културното многообразие и чувството за принадлежност към ЕС.

3.2.

В своето становище (10) относно Европейското пространство за образование (2018 г.) ЕИСК приветства инициативата, която предлага повече приобщаване в бъдещите образователни системи, и подчертава, че обучението за ЕС, демократичните ценности, толерантността и гражданството следва да се счита за право на всички и като част от изпълнението на ЕССП. То следва да бъде достъпно за всички, със специален акцент върху групите от хора в неравностойно положение (11), така че всички граждани да могат да разберат своето участие в демокрацията. От съществено значение е държавите членки да изпълняват Препоръката на Съвета относно утвърждаването на общите ценности (12).

3.3.

В политическата програма на много държави членки все още липсва цялостното изпълнение на подновената Препоръка на Съвета относно ключовите компетентности за учене през целия живот (2018 г.) (13) и е от съществено значение да се подобри обучението за ЕС, конкретните ползи от Съюза, демократичните ценности, толерантността и активното гражданство като част от образователната грамотност, многоезиковата компетентност, личностната и социалната компетентност, гражданската компетентност, компетентността за културна осведоменост и лична изява.

3.4.

В своето становище (14) относно бъдещето на програмата „Еразъм“за периода 2021—2027 г. ЕИСК признава, че предишната програмата „Еразъм+“(2014—2021 г.) е допринесла съществено за усилията в подкрепа на образованието и обучението на европейско, национално, регионално и местно равнище, за развиването на чувство на принадлежност към ЕС („европейската идентичност“в цялото ѝ многообразие) и за насърчаването на взаимното разбирателство, демократичното гражданство и европейската интеграция. Следващата програма „Еразъм“е много важна за засилване на тези процеси, а именно за подкрепата за приобщаването и общите европейски ценности, поощряването на социалната интеграция, засилването на междукултурното разбирателство и предотвратяването на радикализацията чрез участието на хора от всички възрасти в демократичните процеси, подкрепяно от мобилността с учебна цел и сътрудничеството между европейските граждани, образователните и обучителните институции, организациите, заинтересованите лица и държавите членки, тъй като всичко това е от първостепенно значение за бъдещето на Съюза.

3.5.

ЕИСК високо оценява положените усилия по дейностите по инициативата „Жан Моне“на програма „Еразъм +“ за насърчаване по цял свят на високите постижения в преподаването и научните изследвания в областта на обучението по европейски въпроси. Комитетът изразява съжаление, че предложеният бюджет за тази програма все още е недостатъчен. Макар досега програмата да беше насочена само към университетите, ЕИСК счита, че бюджетът ѝ следва да бъде увеличен и тя да обхваща всички образователни сектори и възрастови групи, за да се подобри преподаването на знания за ЕС и да се укрепи демократичното гражданство.

3.6.

Комитетът подчертава важността на прилагането на Парижката декларация, подписана от лидерите на ЕС през март 2015 г. (15), и припомня, че критичното мислене и медийната грамотност, социалната и гражданската компетентност, междукултурното разбирателство и усилията за борба срещу дискриминацията чрез всички форми на обучение следва да се превърнат в реалност.

4.   Конкретни бележки относно формалното образование

4.1.

ЕИСК отново изтъква значението на подкрепата за възможностите за УПЦЖ за всички посредством училищата и общностите, за да се превърнат членовете на обществото в демократично ангажирани граждани. Политиките за приобщаващо образование могат да се превърнат в реалност, ако националните и европейските тенденции в областта на медиите и политиката оказват подкрепа и са добър пример за демократичност и толерантност. Тези тенденции би трябвало да включват правото на участие, подкрепата за социалните партньорства и за диалога с гражданското общество, свободата на словото, спирането на фалшиви новини, приобщаващите действия, като същевременно се зачита културното многообразие както в конкретната държава, така и извън нея, отстояването на правото на равенство за всички и подкрепата за мигрантите, бежанците и малцинствата, за да бъдат те активни граждани на ЕС и държавите членки, запазвайки своята културна идентичност.

4.2.

Изучаването на ЕС, демократичните ценности, толерантността и гражданството, както и на ролята на ЕС по света, следва да бъде хоризонтална тема в училищата, която да се преподава като част от всички предмети и проекти, а не само в часовете по история или гражданство. На учащите следва да се представят примери за активно участие в социални и доброволчески дейности, като бъдат канени представители на гражданското общество, гражданските съюзи и бизнеса да представят своята работа. Учениците следва да бъдат насърчавани да вземат участие в демократичните процеси на вземане на решения на местно и национално равнище и на равнище ЕС. Освен това директорите на училища и учителите следва да създават демократична и основана на сътрудничеството култура в училище с участието на училищни съвети, включвайки родители и ученици във вземането на решения, и осигурявайки колегиално управление.

4.3.

ЕИСК подчертава важността на наличието на наредби или препоръки относно развиването на компетентности на учителите по гражданско образование чрез първоначално обучение за тях във всички държави членки, включително ППР на учители и директори на училища. (16)

4.4.

ЕИСК призовава за създаване и популяризиране на централизирана достъпна платформа за образователните институции и отделните учащи с учебни и обучителни материали , свързваща различни настоящи инициативи и портали (17), на различни езици на ЕС относно ЕС и изграждането на европейската идентичност, със специален акцент върху основните ценности на ЕС, демокрацията, участието в демократичното вземане на решения, толерантността и общото разбирателство; Учебните и обучителните материали (18), създадени в резултат на различни финансирани от ЕС проекти, следва да бъдат достъпни за всички, да бъдат по-добре популяризирани и използвани в училищата и в рамките на други дейности, насочени към обучението за ЕС.

5.   Конкретни бележки относно неформалното образование

5.1.

ЕИСК разглежда гражданското образование като част от политика, която обхваща целия живот и всичките му аспекти, и като практическа рамка. Цялостният подход към гражданското образование изисква участието на доставчиците както на формално, така и на неформално образование, които се допълват взаимно по отношение на съдържанието и насочеността на образователните програми, както и по отношение на педагогическия подход и видовете възможности за участие.

5.2.

Широк кръг от учебни програми, предоставяни в неформална учебна среда, са насочени към европе