Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Цената на „отказа от имиграция“ и „отказа от интеграция“

(становище по собствена инициатива)

(2019/C 110/01)

Докладчик:	Pavel TRANTINA
Съдокладчик:	José Antonio MORENO DÍAZ

Решение на Пленарната асамблея	15.2.2018 г.
Правно основание	Член 29, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	7.11.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	12.12.2018 г.
Пленарна сесия №	539
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	149/09/13

1.   Обобщение на заключенията и препоръките

1.1.

ЕИСК е на мнение, че имиграцията оказва благотворно влияние върху прираста на населението и на работната сила. Ако естественият прираст на населението стане отрицателен, имиграцията може да спомогне за поддържане на постоянен брой на общото население и на работната сила. Разбира се, имиграцията не е единственото решение за справяне с последиците от демографското застаряване в Европа. Въпреки това тя би могла да бъде и решение за недостига на работна ръка и умения, които не са свързани с демографските процеси.

1.2.

При сценарий за „отказ от имиграция“ в Европа би могло да се очаква следното: — Икономиките на държавите членки биха пострадали значително; вероятно пазарите на труда биха изпитали непосилен натиск, цели индустрии биха фалирали, селскостопанското производство би намаляло, строителният сектор не би бил в състояние да отговори на търсенето. — Демографските предизвикателства биха се влошили; пенсионните системи биха могли да станат неустойчиви, секторът на здравеопазването и грижите би се сринал; обезлюдяването на определени райони би продължило с бързи темпове; на практика социалното сближаване би било подкопано. — Пълната забрана на легалната миграция неизбежно би довела до увеличаване на опитите за незаконна миграция; това от своя страна би довело до свръхголеми мерки за безопасност, репресии и полицейщина, свързани с огромни разходи; това би стимулирало черните пазари на труда, би увеличило експлоатацията и съвременното робство, както и отчаяните опити за събиране на семействата. — Расизмът и ксенофобията биха процъфтявали много повече, отколкото в момента; заселилите се по-рано хора от мигрантски произход, включително втори или трето поколение, биха се превърнали в мишени на всеобщо недоверие и възмущение.

1.3.

За разлика от това, в приемащите държави може да се установи следният потенциал във връзка с миграцията: свободните работни места и недостигът на квалификации могат да бъдат запълнени, икономическият растеж може да бъде запазен, а услугите за застаряващото население могат да бъдат поддържани при недостиг на млади хора на местно равнище. Недостигът на средства за пенсии може да бъде преодолян с вноските на новите млади работници мигранти. Имигрантите привнасят енергия и иновации. Приемащите държави се обогатяват с културно и етническо многообразие. Обезлюдените райони могат да бъдат съживени, включително училищата могат да бъдат преобразени. Държавите на произход се ползват от парични преводи (паричните средства, които мигрантите изпращат у дома), които надхвърлят размера на чуждестранната помощ. Завръщащите се мигранти привнасят спестявания, умения и международни контакти.

1.4.

Реализирането на пълния потенциал на миграцията изисква подход, който, наред с другото, оползотворява по-добре уменията на мигриращото население. ЕИСК е убеден, че това трябва да бъде подкрепено от адекватни политики и механизми за валидиране на уменията, и призовава ЕС и държавите членки да подпомогнат бързото им разработване. Освен това подходящото осъществяване на партньорства с държавите извън ЕС в областта на уменията ще бъде от взаимна полза за ЕС и държавите на произход на мигрантите.

1.5.

ЕС следва да приеме политики и мерки за подкрепа на сигурна, регламентирана и законна миграция, както и да укрепи приобщаването и социалното сближаване.

1.6.

Отказът от интеграция носи икономически, социално-културни и политически рискове, както и разходи. Следователно най-добрата застраховка срещу потенциални бъдещи разходи, проблеми и напрежение са инвестициите в интеграция на мигрантите. В публичните политики следва да се обръща внимание на страховете, опасенията и безпокойствата на разнородните части на населението в обществата на ЕС, за да се избегнат настроения, насочени срещу ЕС, и ксенофобски изказвания. За тази цел съответните политики следва да включват ясен, съгласуван и обоснован набор от задължения за самите мигранти, но и също толкова съгласувано отхвърляне на антимиграционната реторика и поведения.

1.7.

ЕИСК подчертава факта, че насърчаването на интеграцията е от ключово значение за укрепване на основните ценности и принципи на ЕС, сред които основно място заемат многообразието, равенството и недискриминацията. Интеграцията засяга цялото общество, включително мигрантите, които се установяват в приемаща страна, независимо от техния статут или произход. Въпреки това са необходими специални политики за хората от специфични уязвими групи (например бежанци), като най-добри резултати могат да бъдат постигнати от един основан на общността и съобразен с индивидуалните потребности, а не унифициран подход. Ето защо е наложително държавите — членки на ЕС, да черпят опит една от друга и действително да се стремят да насърчават среда, в която е възможна интеграцията на мигрантите и в която се избягват рисковете.

2.   Контекст и цели на становището

2.1.

Най-големите миграционни потоци в Европа от Втората световна война насам засилиха опасенията на гражданите от по-нататъшни неконтролирани потоци от мигранти и изведоха на преден план значението на съвместния подход в борбата срещу незаконната миграция и осигуряването на възможност за действие на ЕС. Държавите членки са изправени пред предизвикателства по отношение на управлението, финансирането и предаването на информация относно миграцията, както и на страховете на гражданите, свързани с това. Въпреки че някои политици злоупотребяват с тази информация, ЕИСК е убеден, че е налице спешна необходимост от промяна на отправяното послание относно миграцията и от връщане към смислен дебат, основан на факти. На бежанците и мигрантите не бива да се гледа като на заплаха, а като на възможност за икономическия и социалния модел на Европа.

2.2.

Настоящите политики, които поставят като приоритет в международните отношения контрола на миграцията, подкопават позицията на ЕС на международната сцена, като го излагат на изнудване и загуба на доверие към него по въпросите на правата на човека. ЕИСК е убеден, че ЕС и държавите членки трябва да преминат отвъд сегашния модел и да гарантират насърчаването на законни начини на влизане през граница, улесняващи законната миграция и успешното приобщаване. Безопасните и законни пътища може да отслабят натиска върху системата на ЕС за убежище.

2.3.

Същевременно, докато на пазарите в ЕС има търсене на работна сила, миграция ще има: законна или не. Търсенето, поне за определени професии, ще нараства (в сектора на услугите за предоставяне на грижи, домакинския труд, социалните услуги, строителството и т.н.) (1).

2.4.

През месец юни в рамките на дните на гражданското общество за 2017 г. Федерика Могерини, върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, направи важно изказване на тема „Глобална Европа и ролята ѝ за мира и стабилността“ (2). В него тя заяви, че Европа се нуждае от миграция поради икономически и културни причини. Тя предложи ЕИСК да подготви проучване или доклад относно цената на „отказа от миграция“, тъй като нейното впечатление е, че цели сектори на европейските икономики биха се сринали, ако всички мигранти изчезнат изведнъж. Докладът излага гледната точка на икономическите и социалните участници относно това как би изглеждала Европа без мигранти. В настоящия доклад по собствена инициатива се разработва нейната идея.

2.5.

Миграцията има много лица — тя може да е законна, незаконна или — както се наблюдава през изминалите три години — предизвикана от хуманитарна криза вследствие от войната в Сирия и в други краища на света. Миграционните потоци също така са смесени, като трудовата миграция може да бъде сезонна, може да включва лица, извършващи ръчен труд, или висококвалифицирани лица. Настоящият документ се спира основно на безопасната, законна, подкрепяна от ЕС трудова миграция (и свързаното с това събиране на семейството); в него обаче се разглеждат и други форми на имиграция в ЕС и потенциалният принос на мигрантите, пристигащи поради (временна) хуманитарна криза (лица, търсещи убежище) и незаконните мигранти.

3.   Общи бележки

3.1.   Демографски аспекти — застаряване на населението и намаляване на неговия брой в ЕС

3.1.1.

В началото на 21 век в Европа се наблюдава застаряващо население, стагнация или дори намаляващ брой на местното население, висока безработица и — в някои от основните държави членки — бавен икономически растеж. Същевременно Европа продължава да бъде една от основните дестинации за миграция (3).

3.1.2.

Промените в размера на работната сила са едно от главните предизвикателства за Европейския съюз. Макар че предлагането на труд (размерът на работната сила) не се развива независимо от търсенето на труд, неговите бъдещи траектории могат да бъдат измерени чрез комбинирането на различни сценарии за участието на работната сила с проекции за населението, съгласно посоченото от авторите на Европейския информационен лист с демографски данни от 2018 г. (4). В момента работната сила в Европейския съюз се състои от около 245 милиона работници. За да определят бъдещото предлагане на труд до 2060 г., авторите определят три сценария за участие на работната сила, които са между 214, 227 или 245 милиона работници.

3.1.3.

Според други предвиждания, като например посоченото в информационния документ на Европейската комисия за Социалната среща на върха в Гьотеборг през 2017 г., през 2060 г. на всеки възрастен човек ще се падат по двама души в трудоспособна възраст. В момента се падат по четирима. Това създава сериозни рискове за запазването на европейския социален модел такъв, какъвто го познаваме днес.

3.1.4.

От друга страна, имиграцията има благотворно влияние върху прираста на населението и на работната сила. Ако естественият прираст на населението стане отрицателен, имиграцията може да спомогне за поддържане на постоянен брой на общото население и на работната сила. Имиграцията би могла да бъде и решение за недостига на работна ръка и умения, които не са свързани с демографските процеси. Въпреки това, както е посочено в доклада на Хамбургския институт за международна икономика (HWWI), озаглавен „Цената и ползите, свързани с европейската имиграция“ (5), имиграцията не е единственото решение за справяне с последиците от демографското застаряване в Европа (тъй като мигрантите също остаряват).

3.2.   Потенциалът на трудовата миграция от трети държави

Могат да бъдат посочени следните въздействия (6):

3.2.1.

За приемащите държави: — Свободните работни места и недостигът на умения могат да бъдат запълнени. — Икономическият растеж може да бъде запазен. — Услугите за застаряващото население могат да бъдат поддържани при недостиг на млади хора на местно равнище. — Недостигът в областта на пенсиите може да бъде запълнен от вноските на новите млади работници мигранти, които също плащат данъци. — Имигрантите привнасят енергия и иновации. — Приемащите държави се обогатяват с културно и етническо многообразие. — Обезлюдените райони могат да бъдат съживени, включително училищата с намаляващ брой ученици.

3.2.2.

За държавите на произход: — Развиващите се държави се ползват от парични преводи (паричните средства, които мигрантите изпращат у дома), които сега често надхвърлят размера на чуждестранната помощ (7), а също и от културен обмен. — Намаляване на безработицата и увеличаване на перспективите за живот на младите мигранти. — Завръщащите се мигранти привнасят спестявания, умения и международни контакти.

4.   Цената на отказа от имиграция

4.1.   Запазване на икономическия растеж и посрещане на нуждите на пазара на труда

4.1.1.

Имиграцията от страни извън ЕС има пряко и непряко отражение върху икономическия растеж: изглежда е налице ясна корелация между прираста на работната сила, дължащ се на имиграцията, и ръста на общия БВП. Например през последните години Швеция е издала хиляди разрешения за работа на разработчици в областта на информационните технологии, на берачи на дребни безкостилкови плодове и на готвачи. Трудовата миграция носи значителна стойност за шведската икономика: броят на дружествата, които наемат на работа имигранти, нараства значително в сравнение с останалите. Трудовите имигранти от държави извън ЕС/ЕИП допринасят с над 1 милиард евро към БВП на Швеция и с над 400 милиона от данъчни приходи годишно (8).

4.1.2.

Между 2004 и 2014 г. населението от мигранти увеличи работната сила на Европа със 70 % (9). Трудно е да се определи ефектът, който би оказал недостигът на работна сила в такъв размер върху европейската икономика и отделните държави членки. Освен това населението от чуждестранен произход обикновено се интегрира в пазарните ниши (сегментация), които или са в процес на бързо разрастване, или на свиване, осигурявайки по-голяма гъвкавост за посрещане на търсенето на пазара на труда в ЕС.

4.1.3.

По подобен начин мигрантското население има дял и в заетостта във всяка държава, допринасяйки за потреблението и за създаването на нови работни места. Мигрантите предприемачи допринасят за икономическия растеж и заетостта, като често вдъхват нов живот на западнали занаяти и професии и участват все по-активно в предоставянето на стоки и услуги с добавена стойност (10). За да се укрепят „творческите и новаторските способности“ на мигрантите предприемачи, ЕИСК препоръчва да бъдат предприети специфични мерки на европейско, национално и местно равнище. Целта е да се изкорени дискриминацията и да се създадат равни условия за всички, така че да могат да допринасят за приобщаващия растеж и създаването на качествени работни места (11).

4.1.4.

ЕИСК счита също така, че като се има предвид тяхната особена склонност да участват в сектори за полагане на грижи и в дейностите на икономиката на споделянето и на кръговата икономика, предприятията от социалната икономика могат да насърчават и подкрепят както създаването на нови работни места, така и предприемачеството и достъпа на мигранти и бежанци от държави извън ЕС до икономически дейности (12).

4.1.5.

Измерването на фискалното въздействие на имиграцията е сложен въпрос. Въпреки това ОИСР твърди (13), че общо казано през последните петдесет години фискалното въздействие на мигрантите е било неутрално, т.е. всички генерирани от тях разходи са били компенсирани от приходите от събраните данъци и такси.

4.1.6.

Според заключенията от едно научно изследване на Oxford Economics (14) работниците мигранти са спомогнали за поддържането на адекватно ниво на предлагане на труд, което е захранило икономическия бум от периода 2004 — 2008 г. Изглежда наличието на мигрантска работна сила е помогнало на някои предприятия да оцелеят или да не им се налага да преместват производството си в чужбина (авторите цитират анкета, проведена сред 600 предприятия, в която 31 % от отговорилите посочват, че мигрантите са били от значение за оцеляването на тяхната организация, като тази стойност нараства на 50 % в секторите на здравеопазването, социалните грижи и селското стопанство).

4.1.7.

Ясно е, че имиграцията може да бъде от икономическа полза както за държавите на произход, така и за приемащите държави. При настоящите икономически и търговски структури обаче най-много ползи извличат богатите и силни държави. Миграцията има и потенциала да носи културно сближаване на народите и да насърчава разбирането, но ако не бъдат положени усилия за опровергаване на неразбирането, предразсъдъците или митовете, битуващи сред местното население, както и сред мигрантите, се появяват търкания.

4.2.   Запълване на недостига от умения

4.2.1.

По принцип съгласно изследване, проведено от Института за пазарна икономика (IME) (15) по поръчка на ЕИСК и публикувано на 24 юли 2018 г., ежегодно европейската икономика губи повече от 5 % от производителността си поради несъответствие между уменията на работниците и нуждите на пазара на труда. Според изследването това възлиза на загуба от 80 евроцента за всеки изработен час. Най-тежко засегнатите професии са в областта на информационните технологии и комуникациите, лекарската професия и в по-общ план — професиите в научната област, технологиите и инженерството. Явлението засяга също така учителите, медицинските сестри и акушерките. Според авторите тенденцията се влошава поради демографския спад и развитието в областта на технологиите. Недостигът от умения би могъл отчасти да бъде преодолян с помощта на трудовата миграция.

4.2.2.

Реализирането на пълния потенциал на миграцията в тази сфера обаче изисква прилагането на подход, чрез който, наред с друго, да се оползотворяват по-добре уменията на мигриращото население. Имигрантите обикновено са по-високо квалифицирани за позициите, които им се предлагат (16).

4.2.3.

Недостигът от умения може отчасти да бъде преодолян само ако уменията и квалификациите на имигрантите бъдат валидирани. Механизмите на ЕС за валидиране обаче все още са в процес на разработване и зависят от държавите членки. Инструментът на ЕС за съставяне на профил на уменията не се използва в достатъчна степен от държавите членки и участниците на място. Въпреки това са налице неправителствени инициативи, като например картите на фондация Бертелсман за компетентностите или професионалната самооценка онлайн (17).

4.2.4.

Осъществяването на добри партньорства с държавите извън ЕС в областта на уменията ще бъде от взаимна полза за ЕС и държавите на произход на мигрантите.

4.3.   Укрепване на сектора на услугите за предоставяне на грижи

4.3.1.

Дефицитът на предлагането на работна ръка в сектора на здравните грижи е „тиктакаща бомба“. Налице е продължаваща криза (18) и недостигът на работна ръка ще се увеличава, освен ако не бъдат намерени подходящи политически решения. Още през 1994 г. Европейската комисия определи полагането на грижи като стратегически сектор. През 2010 г. тя предупреди, че до 2020 г. ще възникне недостиг на 2 милиона здравни работници, ако не се вземат спешни мерки за преодоляване на проблемите, свързани с дефицита на предлагането, достигащ 1 милион работници в сектора на дългосрочните грижи (19).

4.3.2.

В много държави членки се наблюдава недостиг на работна сила в областта на полагането на грижи. Наемането на полагащи грижи лица както с редовни документи, така и без документи, намалява недостига в сектора на услугите за предоставяне на грижи. Системите на услугите за полагане на грижи, по-специално в Южна Европа, разчитат в голяма степен на полагащи грижи лица, настанени в дома на работодателя. В Италия например мигрантите, които се трудят като полагащи грижи работници с настаняване в дома на работодателя, представляват около три четвърти от заетите в сектора на грижите в домашни условия (20).

4.3.3.

Държавите от Централна и Източна Европа също за засегнати от недостига на работна сила в сектора на услугите за предоставяне на грижи, а също и от растящото търсене на грижи в Западна Европа. Например Полша предоставя за други държави множество полагащи грижи работници, въпреки силно намалялата работна ръка в сектора на услугите за полагане на грижи в самата нея. Този недостиг се запълва чрез идването в Полша на работници от Украйна и други държави извън ЕС (21).

4.3.4.

Важно е да се отбележи значителният икономически принос на жените мигранти за семействата и общностите чрез наемането им на платена работа, както и необходимостта от преодоляване на неравенствата между мъжете и жените (22). Научните изследвания сочат, че по-голяма част от работниците — жени мигранти, са заети в сектора на услугите (напр. кетъринг, домакински дейности, здравни грижи). Незаконният труд, непълната заетост и работата на временен трудов договор биха могли да поставят жените мигранти в неравностойно положение на пазара на труда в ЕС, поради което следва допълнително да се разработят мерки за гарантиране на равното третиране и за предоставяне на закрила на уязвимите хора.

4.4.   Преодоляване на обезлюдяването на селските и отдалечените райони

4.4.1.

Селските, планинските и островните райони се обезлюдяват, което създава низходяща икономическа и социална спирала, която става все по-силно изразена с увеличаването на миграцията на хората към градовете. Загубата на население намалява размера на средствата в обращение в дадена общност, което на свой ред засяга жизнеспособността на местните предприятия, магазини и транспортни връзки, както и наличието на важни съоръжения и услуги.

4.4.2.

В някои райони на ЕС, например Ирландия или Бранденбург, обезлюдяването се преодолява със заселването на мигранти. Що се отнася до селското стопанство, например, приносът на мигрантската работна сила в Северна Ирландия е от ключово значение за оцеляването на сектора, който сериозно е засегнат от проблеми, свързани с недостиг на работна сила и застаряващо население. Мигрантското население е готово да приема работни места, предлагащи заплащане и условия, които са отхвърлени от местното население, както и да живее в села, изложени на голям риск от обезлюдяване, въпреки факта, че това може да е силно нерегулиран сектор с риск от експлоатация на труда (23).

4.4.3.

Съществуват възможности за подпомагане на селските общности при пристигането на мигранти по линия на политиката за развитие на селските райони на Европейския съюза. Редица организации, работещи в областта на развитието на селските райони, посочват потенциалната подкрепа, която селските райони могат да предложат на мигрантите, които биха могли да играят роля за съживяването на регионите, страдащи от обезлюдяване и/или икономически упадък. В проучването си от 2017 г. Европейският парламент подчерта значението на предоставянето на подкрепа за социалното приобщаване на мигрантите и интеграцията им на пазара на труда (24).

4.5.   Осигуряване на културно многообразие

4.5.1.

Липсата на мигрантско население би се отразила неблагоприятно върху многообразието в държавите в ЕС, а това би довело до ксенофобски и надменен дискурс, който е в противоречие с водещите принципи на ЕС. Освен това бихме загубили ползите от широкото разпространяване на ценностите като равно третиране и недискриминация;в този аспект видимостта на населението с мигрантски произход спомогна за постигане на напредък през последните години.

4.6.

Поради всичко, посочено по-горе, сценарият „отказ от имиграция“ в ЕС трябва да бъде отхвърлен като нереалистичен, неосъществим и изключително вреден.

5.   Цената на отказа от интеграция (и как да избегнем тази цена)

5.1.

За да се реализира пълният потенциал на миграцията в Европа, посочен по-горе, и същевременно да се сведат до минимум свързаните с нея дълготрайни рискове и социално-икономическите разходи, които могат да бъдат избегнати, от първостепенно значение е да има условия за успешната интеграция на мигрантите.

5.2.

Основните моменти, свързани с разбирането на ЕС на това понятие, са изброени в Общите основни принципи на политиката за интеграция на имигрантите в ЕС, приета от Съвета през 2004 г. (25). Там интеграцията се разглежда като „динамичен, двустранен процес на взаимно приспособяване от страна на всички имигранти и лицата, постоянно пребиваващи в държавите членки“. Това противоречи на широко споделяното невярно схващане за интеграцията като асимилация — едностранен процес, при който лицата изоставят своите национални и културни характеристики и ги заменят с тези на новата държава на пребиваване (26). Както обаче беше отново заявено в Плана за действие на ЕС за 2016 г. относно интеграцията на граждани на трети държави, съществен елемент на живота и участието в ЕС е разбирането и спазването на основните му ценности (27).

5.3.

Следва да се подчертае, че интеграцията засяга всички мигранти, които се установяват в приемаща държава, независимо от техния статут или произход. Въпреки това са необходими специални политики за хората от специфични уязвими групи (например бежанци), като най-добри резултати могат да бъдат постигнати от един основан на общността, а не унифициран подход.

5.4.

Заетостта е в сърцевината на интеграционния процес. Поради това държавите членки и икономическите и социалните партньори разглеждат приобщаването на мигрантите на пазара на труда като приоритет. Действително търсенето на работници мигранти продължава да бъде по начало един от основните двигатели на имиграцията.

5.5.

Сред другите важни фактори, определящи интеграцията на мигрантите от страна на приемащата държава, са сигурност и предвидимост на мигрантския статут, възможности за и пречки пред придобиването на гражданство, възможности за събиране на семейството, наличие на езиково обучение, изисквания за познаване на езика и културата, политически права и обща отвореност на всяко общество и готовността му да приеме, да подпомага и да взаимодейства с новодошлите и обратно.

5.6.

Освен това интеграцията на мигрантите е тясно обвързана с редица политики, свързани със защитата на работното място, жилищното настаняване, здравеопазването, образованието, правата на жените, равенството и недискриминацията, като това са само няколко примера.

5.7.

С цел количествено измерване на прилаганите политики беше въведен индексът за политиката на интеграция на мигрантите (MIPEX), който осигурява сравними данни относно държавите — членки на ЕС, и няколко други държави (28). Резултатите от него подчертават съществуващите несъответствия между държавите членки, включително продължаващото разделение изток — запад.

5.8.

Съгласно логиката на сценария „отказ от интеграция на мигрантите“, могат да бъдат посочени следните рискове и/или разходи:

5.8.1.   В икономическо отношение

—	изключване на мигрантите от официалната работна сила (и увеличаване на недекларираната заетост);

—	увеличени разходи за справяне със социални проблеми след възникването им, вместо да бъдат предотвратени;

—	невъзможност мигрантите да реализират целия си потенциал (това често се предава на следващите поколения).

5.8.2.   В социално-културно отношение

—	липса на идентифициране с ценностите и нормите на приемащата държава и на тяхното приемане;

—	задълбочаване на социално-културните различия между мигрантите и приемащите общности;

—	структурна дискриминация на мигрантите, в това число липса на адекватен достъп до услуги;

—	увеличаване на ксенофобията и взаимното недоверие;

—	възпроизвеждане на езиковите бариери;

—	пространствена сегрегация, водеща до гетоизация;

—	разрушаване на общото социално сближаване.

5.8.3.   По отношение на сигурността

—	увеличаване на изказванията, подбуждащи към омраза, и на престъпленията от омраза;

—	влошаване на правоприлагането и възможно повишаване на престъпността в социално изолирани райони;

—	потенциална радикализация и увеличена подкрепа за крайни идеологии (както от страна на мигрантските общности, така и от приемащото общество).

5.9.

Предвид горепосоченото, най-добрата застраховка срещу потенциални бъдещи разходи, проблеми и напрежение е инвестицията в интеграция на мигрантите.

5.10.

Съответните политики следва да включват ясен, съгласуван и обоснован набор от задължения за самите мигранти, но и също толкова съгласувано отхвърляне на антимиграционната реторика и поведения.

5.11.

Ето защо е наложително държавите — членки на ЕС, да черпят опит една от друга и действително да се стремят да насърчават среда, в която е възможна интеграцията на мигрантите и в която се избягват посочените по-горе рискове.

5.12.

Следва да бъде заявено съвсем открито, че водени от правителства усилия за криминализиране или друг вид маргинализиране на мигрантите, подклаждането на етнически национализъм и орязването на финансирането на мерките за интеграция (включително неразпределянето на фондовете, предоставени от ЕС) — както беше наблюдавано в някои държави членки — са в пряко противоречие с тези цели и в дългосрочен план могат да причинят непоправими вреди.

5.13.

И накрая, но не на последно място, насърчаването на интеграцията е от ключово значение за укрепване на основните ценности и принципи на ЕС, съществено място сред които заемат многообразието, равенството и недискриминацията.

---

(1)  Например около 2 милиона от 4,3 милиона имигранти в ЕС през 2016 г. са били граждани на държави извън ЕС, 1,3 милиона души — граждани на държава — членка на ЕС, различна от тази, от която са мигрирали, а около 929 000 души са мигрирала в държава — членка на ЕС, на която са граждани (например завръщащи се или родени в чужбина граждани) и около 16 000 лица без гражданство.

(2)  Програмна реч на Федерика Могерини по време на „Дните на гражданското общество“, 2017 г.

(3)  Migration data portal (Портал с данни за миграцията).

(4)  European Demographic Data Sheet 2018 (Европейски демографски данни за 2018 г.).

(5)  The costs and benefits of European immigration, Econstor („Цената и ползите, свързани с европейската имиграция“).

(6)  Въз основа на заключенията на „The pros and cons of Migration“, Embrace („Ползите и недостатъците, свързани с миграцията“).

(7)  Perspectives on Global Development 2017, OECD („Перспективи относно глобалното развитие“, ОИСР, 2017 г.).

(8)  DAMVAD Analytics (2016 г.): Labour immigration contributes to Swedish economic development. (Приносът на трудовата имиграция за икономическото развитие на Швеция).

(9)  ОИСР (2014 г.): „Is migration good for the economy?“ („Полезна ли е миграцията за икономиката?“) Обсъждане на миграционната политика.

(10)  Rath, J., Eurofound (2011 г), „Promoting ethnic entrepreneurship in European cities“, („Насърчаване на етническото предприемачество в европейските градове“), Служба за официални публикации на Европейските общности, Люксембург.

(11)  ОВ C 351, 15.11.2012 г. стр. 16.

(12)  ОВ C 283, 10.8.2018 г., стр. 1.

(13)  International Migration Outlook 2013, OECD (Преглед на тенденциите в областта на международната миграция, ОИСР 2013 г.).

(14)  Министерство на образованието и заетостта, Обединено кралство: The Economic, Labour Market and Skills Impacts of Migrant Workers in Northern Ireland (Въздействието, което оказват работниците мигранти върху икономиката, пазара на труда и уменията в Северна Ирландия).

(15)  ЕИСК (2018 г.): Skills Mismatches — An Impediment to the Competitiveness of EU Businesses, (Несъответствие на уменията — пречки пред конкурентоспособността на предприятията от ЕС) (ISBN: 978-92-830-4159-7).

(16)  LABOUR-INT: „Integration of migrants and refugees in the labour market through a multi-stakeholder approach“ („Интеграция за мигрантите и бежанците на пазара на труда чрез подход, основаващ се на участието на множество заинтересовани страни“).

(17)  Meine Berufserfahrung zählt (Професионалният ми опит си струва).

(18)  UNI Europa UNICARE (2016 г.).

(19)  Европейска комисия (2013 г.).

(20)  Служба на ЕП за парламентарни изследвания (2016 г.).

(21)  ОВ C 487, 28.12.2016 г., стр. 7.

(22)  Report „Migrant women in the EU labour force. Summary of findings“, ЕК (Доклад „Жените мигранти в състава на работната сила на ЕС. Обобщение на констатациите“).

(23)  Nori, M. (2017 г.). „The shades of green: migrants' contribution to EU agriculture: context, trends, opportunities, challenges“ („Нюанси на зеленото: приносът на мигрантите за селското стопанство на ЕС: контекст, тенденции, възможности, предизвикателства“).

(24)  „EU rural development policy and the integration of migrants“, ЕП („Политиката на ЕС за развитие на селските райони и интеграцията на мигрантите“).

(25)  Common Basic Principles for Immigrant Integration Policy in the EU („Общи основни принципи за политиката на интеграция на имигрантите в ЕС“).

(26)  За повече информация относно концептуалната разлика, вж. напр. Assimilation vs integration, Centre for the Study of Islam in the UK, RE teachers Resource Area („Асимилация срещу интеграция“, Център за проучване на исляма в Обединеното кралство).

(27)  План за действие относно интеграцията на граждани на трети държави.

(28)  Migrant Integration Policy Index 2015: How countries are promoting integration of immigrants (Индекс за интегрирането на мигрантите за 2015 г.: как държавите насърчават интегрирането на имигранти).

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Устойчива и приобщаваща биоикономика — нови възможности за европейската икономика“

(становище по собствена инициатива)

(2019/C 110/02)

Докладчик:

Mindaugas MACIULEVIČIUS

Съдокладчик:

Estelle BRENTNALL

Решение на пленарната асамблея	15.2.2018 г.
Правно основание	Член 29, параграф 2 от Правилника за дейността становище по собствена инициатива
Компетентен орган	Консултативна комисия по индустриални промени (CCMI)
Приемане от CCMI	25.9.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	12.12.2018 г.
Пленарна сесия №	539
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	205/3/3

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Въвеждане на дългосрочна, последователна и прозрачна политика и рамка от стимули за насърчаване на биоикономиката. Необходим е ангажимент на високо политическо равнище за справяне с многото междусекторни обществени предизвикателства, като средата за изготвяне на политиката на ЕС може да бъде по-отворена към иновативни продукти на биологична основа и устойчиво произведени в ЕС суровини. Финансовите или данъчните стимули биха могли да помогнат за стимулирането на необходимите инвестиции, като в тези области компетентни са държавите членки и регионите, а не ЕС. Клъстерните организации, обединяващи МСП, както и първичните производители на устойчива биомаса, играят основна роля за развитие на връзки между участниците във веригата на доставки. Чрез непрекъснат актуализиран процес на картографиране (1), съчетан с измерване на въздействието на биоикономиката, би могло да се установи кои от съществуващите клъстери извършват активна дейност в сферата на биологична основа, както и да се предприемат действия за улесняване на развитието на нови такива на европейско, регионално и национално равнище, където съществуват пропуски.

1.2.

Ролята на земеделските стопани, собствениците на гори и техните кооперации е съществено важна, за да се гарантира ефективното използване на природните ресурси и за принос към кръговата биоикономика. Необходими са стабилна многогодишна финансова рамка, обща селскостопанска политика и европейска стратегия за горите в подкрепа на консултантските услуги, обучението и обмена на знания, с цел по-добро задоволяване на нуждите на земеделските стопани и на земеделските кооперации. Трябва да се популяризират конкретни примери за повишаване на осведомеността и да се демонстрират ползите от биоикономиката за цялата верига за създаване на стойност. Това ще привлече млади селскостопански производители и нови участници за започване на нови стопански дейности в тази област. Следва също да се стимулират организациите на производители и кооперациите като важни инструменти за повишаване на добавената стойност и мобилизиране на добавена стойност от съществуващата биомаса в ЕС. Поради това подкрепата от ЕС за секторите на селското и горското стопанство е от решаващо значение, за да се правят и занапред инвестиции и нововъведения в устойчивото производство на биомаса.

1.3.

Подкрепа за създаването на пазар и помагане на потребителите и обществеността да правят информиран избор относно продуктите и индустриите, които подпомагат чрез своите ежедневни покупки. За преодоляването на неосведомеността сред потребителите и излъчването на разбираеми и точни послания относно продуктите на биологична основа Европейският съюз трябва да създаде комуникационна стратегия с участието на всички партньори по веригата на стойността и всички други заинтересовани страни. Важна първа стъпка е установяването на ясни стандарти за целия ЕС за продуктите на биологична основа, което може да проправи пътя за въвеждането на мерки за създаване на пазар за допълнително насърчаване на потребителите и възложителите на обществени поръчки да използват произведени в ЕС продукти на биологична основа.

1.4.

Осигуряване на устойчива финансова възвращаемост на инвестициите чрез фонд за „обслужване на едно гише“. Интелигентното регулиране и последователното многостепенно прилагане в рамките на ЕС следва да се превърнат в приоритет, за да се премахнат пречките и да се намали административната тежест, като същевременно се осигури устойчивост. Например, интернет-базиран инструмент би могъл да помага за установяване на наличното финансиране и на това дали заявителят отговаря на критериите за ползване на този механизъм. Системата би могла да осигурява и връзките и ресурсите, необходими да се кандидатства направо към механизма за финансиране. Тя може да служи като борса, предоставяща информация за наличното финансиране, която да свързва търсещите финансиране с потенциални финансиращи организации (например като сайтовете за колективно финансиране). Освен това продължаването на съвместното предприятие „Биотехнологични производства“ (Съвместно предприятие „БП“ 2.0) и в периода след настоящата многогодишна финансова рамка е от решаващо значение за насърчаването на новите и съществуващите вериги за създаване на стойност за продукти на биологична основа и за засилването на конкурентоспособността на действащите съоръжения за производство, както и за принос към развитието на селските райони чрез създаване на работни места и насърчаване на стопанската дейност.

1.5.

Политиката на ЕС за регионално развитие следва да предостави достатъчно финансиране за по-нататъшното развитие на селските райони. Акцентът трябва да бъде поставен основно върху подкрепата за инвестиции в инфраструктурата и услугите, необходими за ефикасна и устойчива селска биоикономика.

1.6.

Възползване от научните възможности и подкрепа за усвояването на иновациите чрез гъвкава, пропорционална и стабилна правна рамка. Научните изследвания са от решаващо значение за създаването на условия за иновации в биоикономиката, тяхното утвърждаване и оценка. Търговската експлоатация зависи не само от отличната научноизследователска дейност, но и от подходящата стратегическа, правна и социална рамка, която да гарантира бърз трансфер на знания към промишлеността. Лидерите в тази област следва да получат възможности и подкрепа, необходими за новаторство и ускоряване на растежа в рамките на регулаторните граници. Заинтересованите страни следва да се стремят към постигането на споразумения за иновации и „зелени“ сделки в ситуации, при които регулирането би могло да окаже по-добра подкрепа на развитието на биоикономиката като цяло и когато са необходими креативни решения. Освен това иновациите играят и ключова роля за повишаване на устойчивостта на производството на биомаса в ЕС.

1.7.

Насърчаване на програмите за образование, обучение и квалификация на нови таланти и действащи служители. Отключването на потенциала на биоикономиката може да доведе до създаването на нови работни места. Все пак, въвеждането на нови технологии създава сериозни предизвикателства по отношение на организацията на работата и необходимостта от умения на работниците. Ето защо гарантирането на непрекъснато развитие и адаптиране на уменията на хората по време на техния живот е от изключително значение. Ангажиментът на всички съответни заинтересовани страни — производители на биомаса, образователни институции, дружества, синдикати, публични служби по заетостта и правителства — за подобряване на качеството и способността на образованието и професионалното обучение да отговорят на потребностите е от първостепенно значение за намаляването на несъответствието между търсените и предлаганите умения чрез заздравяване на връзките между образователните системи и пазарите на труда. Общите политики за развиване на умения и за съответствие между търсените и предлаганите умения обаче следва да бъдат неразделна част от един по-широк набор от действия, които включват политиките в областта на заетостта, промишлеността, инвестициите, иновациите и околната среда.

1.8.

Проучване на употребата на биомаса. Приоритет трябва да бъде по-ефективното използване на съществуващото предлагане на биомаса, за да се отговори на все по-голямото търсене на фуражи. След това трябва да се подобрят и количеството и качеството на плодородните почви за селското стопанство, както и да се предоставят стимули за използването на изоставени, маргинални или недостатъчно обработвани земи. Производителите на суровини, които основно са земеделски производители и собственици на гори, могат да играят жизненоважна роля за развитието на биоикономиката. Необходимо е да се повиши осведомеността за потенциалните възможности (използването на различни култури) и за развитието на инфраструктурата за събиране, съхранение и транспортиране на биомаса. Ключова роля могат да имат и намаляването на сложността на схемите за отчитане на устойчивостта, както и подобряването и разнообразяването на капацитета за производство и преработване на биомаса. Отпадъците и остатъците като алтернативни източници на биомаса и устойчивото управление на европейските гори предлагат възможности за биоикономиката и биоенергията. Необходима е оценка на устойчивите потоци от отпадъци, както и инвестиции в мобилизиране на дървесина и остатъци. Освен това трябва да бъдат разработени технологии за справяне с присъщата променливост на такива продукти. В някои случаи може да е необходимо националните политики да бъдат приспособени, така че да се включи употребата на отпадъци в продукти на биологична основа.

2.   Общи бележки

2.1.

Биоикономиката включва производството на възобновяеми биологични ресурси и преобразуването им в храни, фуражи, продукти на биологична основа и биоенергия. Това включва селското и горското стопанство, рибарството, производството на храни, целулоза и хартия, както и части от химическата и биотехнологичната промишленост и енергетиката. За целите на настоящото становище не са разгледани конкретно изследванията в областта на геномите, клетъчните процеси и биоинформатиката. Стратегията за биоикономиката на ЕС от 2012 г. имаше за цел „(…) да проправи пътя към по-иновативно, по-ефективно използващо ресурсите и по-конкурентоспособно общество, което съчетава продоволствената сигурност с устойчивото използване на биотични възобновяеми ресурси за промишлени цели, като същевременно гарантира опазване на околната среда“. През 2017 г. Комисията извърши преглед на стратегията за биоикономиката на ЕС от 2012 г., в който констатира, че стратегията доказа практическото значение на своите цели и че значението на възможностите, предлагани от биоикономиката, се признава все повече в Европа и извън нея.

2.2.

Въпреки това, макар че целите на стратегията за биоикономиката на ЕС от 2012 г. все още са актуални за посрещането на предизвикателствата във връзка с продоволствената сигурност и прехраната, а предложените в придружаващия я план за действие цели се изпълняват, все пак е необходимо пренасочване на действията и оценка на обхвата на стратегията в светлината на неотдавнашните промени в политиката, включително целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) и конвенцията по изменение на климата (ангажиментите, поети на 21-вата сесия на Конференцията на страните по РКООНИК). Очаква се към 2050 г. световното население да нарасне до почти 10 милиарда и е необходимо биологичните ресурси да се използват по-ефикасно, за да има безопасни, питателни и висококачествени храни на достъпни цени за повече хора при по-слабо въздействие върху климата и околната среда от единица продукция и с достатъчно възобновяеми биологични материали за производството на значителна част от това, което понастоящем получаваме от изкопаемия суров нефт, заедно с енергията от вятъра, слънцето и други възобновяеми източници.

2.3.

В този контекст устойчивата биоикономика е хоризонтален икономически сектор, който е в центъра на устойчивите икономически стратегии в световен мащаб. Биоикономиката може да играе ключова роля за европейската конкурентоспособност и сега е важно да се набележат и да се използват нейните възможности както на европейско равнище, така и на равнището на държавите членки/регионално равнище. Например в други трети страни като САЩ се прилага ръководство отгоре надолу при развитието на биоикономика, която генерира почти 400 милиарда щ. дол. и подпомага над четири милиона работни места чрез пряк, непряк и индуциран принос (2).

2.4.

Биоикономиката осигурява варианти, които могат да спомогнат за намаляването както на емисиите на CO2, така и на зависимостта от внос на изкопаеми ресурси. Например, горите на ЕС улавят въглерод, съответстващ на 10 % от годишните емисии на ЕС, като същевременно осигуряват устойчиво и постоянно биомаса за възобновяема енергия. Освен това по оценки 100 000 химикали, които понастоящем са в производство, на теория могат да се получават от възобновяеми суровини. Това не означава, че всички те следва да се добиват по този начин, но теоретично е възможно. Това не само ще осигури възможност за местно и възобновяемо производство на артикулите за домакинствата, които използваме ежедневно, но и ще помогне за създаването на работни места и растеж в Европа, където технологичното превъзходство все още продължава да бъде голямо.

2.5.

Все още обаче продължават да съществуват сериозни бариери по пътя към повече иновации в биоикономиката на ЕС. Важна пречка е разходната конкурентоспособност на продуктите както спрямо изкопаемите алтернативи, така и спрямо съответните продукти от останалата част от света. Много фактори влияят на разходната конкурентоспособност, сред които са степента на технологична готовност, разходите за труд, субсидиите за изкопаемите горива и амортизациите, както и ниската степен на пазарна подкрепа на продуктите на биологична основа. Този проблем с конкурентоспособността се усложнява от трудностите при осигуряването на достъп до финансиране за иновативни проекти и съоръжения за производство и често продължаващата слаба осведоменост на крайните потребители за продуктите на биологична основа, както и от липсата на умения и оперативни отношения за развитие на сектора. Освен това процедурите за издаване на разрешения за нови проекти на биологична основа стават все по-дълги и утежнени, което води до значителна правна несигурност и финансови рискове за икономическите субекти.

3.   Конкретни бележки

3.1.

Изчислено е, че секторът на биоикономиката в ЕС има годишен оборот в размер на 2 трилиона евро и осигурява работа на приблизително 19,5 милиона души (3), повечето от които се намират в селските и крайбрежните райони, което представлява приблизително 8,5 % работната сила на ЕС-28. Очаква се от развитието на сектора на биологична основа в целия ЕС да се възползват селското стопанство, секторът на горското стопанство и селските общности под формата на повишаване на заетостта и генериране на приходи. Преработката на биомаса и производството на продукти на биологична основа осигуряват нови възможности за бизнес под формата на отглеждане и предлагане на пазара на разнообразни култури. Заедно с конвенционалните култури като зърнени култури, маслодайни култури, картофи и захарно цвекло, нови култури като тревисти култури, култури от горското стопанство, морски водорасли и микроводорасли се разглеждат като потенциални бъдещи източници на доходи в селските и крайбрежните райони.

3.2.

Съществуващите биорафинерии вече осигуряват препитание и икономическо овластяване на семействата и общностите в селските райони. Биорафинериите — заводи, които използват вместо изкопаеми ресурси възобновяеми суровини (напр. биомаса, странични и съпътстващи продукти, както и отпадъци) — са в основата на биоикономиката: те се намират в селските и крайбрежните райони, в близост до възобновяемите суровини, които обработват, те са в центъра на производството на храни и фуражи, на промишленото производство, производството на дървесина и енергопроизводството.

3.3.

Биорафинериите увеличават ползата от всички компоненти на растенията, които обработват, като произвеждат минимално отпадъци. Чрез ефикасни и/или иновативни технологии биорафинериите, базирани в ЕС, произвеждат широка гама от продукти като храни, фуражи, химикали, влакна и горива, които са възобновяеми, за многократна употреба, рециклиране и компостиране или са биоразградими. Многофункционалността на продуктите и съставките на биологична основа позволява тяхното използване в широк спектър от приложения като фуражи от аквакултури (aquafeed), строителни материали, козметични продукти, картонени изделия, перилни и почистващи препарати, горива, смазочни материали, бои, хартия, лекарства, пластмаси и други промишлени продукти, като по този начин съставките, основани на изкопаеми горива, биват заместени от съставки, основани на възобновяеми източници.

3.4.

Създаването на нови биорафинерии, развитието и разширяването на съществуващи рафинерии представлява инвестиция в първа по рода си инсталация. Биорафинериите са капиталоемки, имат дълъг период на изплащане и са изложени на рискове, свързани с технологиите и пазара. Поради това е важно да има ясна, стабилна и благоприятна регулаторна и финансова рамка, за да се насърчат тези инвестиции в Европа. Понастоящем са достъпни различни инструменти, сред които „Хоризонт 2020“ (приветства се новото законодателно предложение „Хоризонт Европа“ като амбициозна програма за иновации и научни изследвания) и съвместното предприятие „Биотехнологични производства“, европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), InnovFin, Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), и не на последно място Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за заеми и гаранции. Но достъпът до тях може да се окаже труден. Затрудненията биха могли да бъдат преодолени чрез „обслужване на едно гише“, от което дружествата могат да получават подробна информация, съобразена с техните нужди.

3.5.

В този контекст е крайно необходимо да се ангажира гражданското общество заедно със земеделските производители, собствениците на гори и индустрията с цел да се насърчи дебатът относно изграждането на по-конкурентна биоикономика за Европа, която ще е от полза за всички. Подпомагането на комуникацията относно ползите от биоикономиката е от решаващо значение за преминаването към този модел на по-нисковъглеродна и основана на възобновяеми източници икономика. В това отношение надеждните схеми за сертифициране и етикетиране биха могли да бъдат важни инструменти за осигуряването на един устойчив и надежден сектор на биоикономиката и за вдъхването на доверие у промишлените клиенти, възложителите на обществени поръчки и потребителите.

3.6.

ЕС, държавите членки и регионалните власти могат да дадат решаващ принос за израстването на биоикономиката чрез стимулиране на търсенето на пазара за възобновяеми, интелигентни и по-ефективни по отношение на използваните ресурси продукти и услуги. В стратегическите планове за бъдещата ОСП държавите членки следва да включат конкретни мерки за разработване и/или подпомагане на инвестициите и за насърчаване на устойчиви решения за европейските селскостопански производители, собственици на гори и техните кооперации за повишаване на тяхната конкурентоспособност и ефективност. Там, където има потенциал продуктите на биологична основа да заместят по устойчив начин алтернативите от изкопаем или въглероден произход, това би могло да се осъществи посредством изготвянето на ново законодателство като пакета за кръговата икономика и чрез възможното преразглеждане на други подходящи елементи от съществуващото законодателство за насърчаване на произвеждани на местно равнище алтернативи на биологична основа на традиционни продукти от изкопаем и въглероден произход. Освен това могат да се използват съществуващите дейности по стандартизация като TC411 и съществуващите схеми за сертифициране и/или нови доброволни схеми за етикетиране като процента на съставки с биологична основа.

3.7.

Възложителите на обществени поръчки на национално и регионално равнище следва да посочват в по-голяма степен в етикетите надеждно сертифицираното съдържание на биологична основа. Например през 2016 г. нидерландският орган по стандартизация NEN въведе нов режим за сертифициране на продуктите на биологична основа, Biobased% (http://www.biobasedcontent.eu/). Чрез него се определя количеството биомаса, съдържащо се в продукта, и по този начин фирмите могат да предоставят прозрачна и надеждна информация за съдържанието на биоматериали в даден продукт, в комуникацията както между предприятията, така и към потребители. Основава се на европейския стандарт EN 16785–1:2015 (метод за определяне на биологичното съдържание в твърди, течни и газообразни продукти с използване на радиовъглероден анализ и анализ на елементите). Оценките на съответствието се извършват от сертифициращи органи, които са сключили споразумение с NEN. След като съществува това сертифициране, важно е да се повиши осведомеността и с настоящото и бъдещото законодателство на ЕС да се стимулира използването на възобновяеми суровини.

3.8.

В горското стопанство схемите за сертифициране играят важна роля за гарантиране на устойчиво мобилизиране на биомаса. Например, 60 % от горите в ЕС са сертифицирани по Програмата за подпомагане на горските сертификационни системи (PEFC) и/или на Съвета за стопанисване на горите (FSC). Освен това в ЕС горското стопанство произвежда съгласно най-високите стандарти за опазване на околната среда в световен мащаб, които произтичат от правната уредба като Регламента на ЕС относно дървения материал, правилата за земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС), директивите за птиците и местообитанията и пакета за кръговата икономика.

3.9.

Ето защо от ключово значение е да се подобрява комуникацията между предприятията (B2B) и между предприятията и потребителите (B2C). Повишаването на обществената осведоменост въз основа на точна, подходяща и достъпна информация е от съществено значение, за да се гарантира развитието на интелигентна, устойчива и приобщаваща биоикономика, за да се създаде пазар за устойчиви продукти на биологична основа и да се насърчава по-устойчивото потребление и производство. Необходими са действия за повишаване на обществената осведоменост, особено на регионално и местно ниво, сред които присъждане на награди или звания, както и изложби за ролята на технологията и науката в биоикономиката.

3.10.

Поради това е от голямо значение да се отправят ясни и точни послания към обществеността. Тъй като биоикономиката предлага няколко възможности за справяне с предизвикателствата пред обществото, се налага тя да се измерва чрез всеобхватна икономическа оценка. Тя ще предостави информация за размера на биоикономиката, обхващаща различни сектори, както и за нейния принос за икономическия растеж и свързаното с него въздействие върху пазара на труда. В това отношение научната общност изпълнява ключова роля. Поради това е съществено важно да продължи инвестирането в интердисциплинарните и основните научни изследвания, за да може ЕС да осъществи своя потенциал за принос към глобалните научни изследвания и иновации за сигурността в областта на продоволствието и изхранването, за конкурентоспособността и основаната на знания биоикономика. Изключително важно е ЕС да заема законодателна позиция, като използва цялостно информацията от авангардните научните постижения и опит в световен мащаб и при прозрачни процеси за вземане на решения относно регулаторния надзор.

3.11.

Образованието на учениците в началното и средното училище е от решаващо значение за възпитанието на поколение, което разбира предизвикателствата на биоикономиката и се възползва от възможностите, които тя предлага. За подготовката на новото поколение ще допринесат, например, преподаването на принципите на кръговост, едновременните действия на световно и местно равнище (glocally) и повишаването на интереса към изследователската работа. В университетите вече са разработени нови учебни програми, които съчетават например природните науки, инженерството и маркетинга. Допирни точки между отделните дисциплини и благоприятна среда за стартиращите предприятия могат да помогнат на учениците да станат предприемачи в биоикономиката. Професионалното обучение трябва да се развие, за да отговори на търсенето на умения в първичното производство, промишленото производство, транспорта и в други свързани сектори. Освен това на по-късен етап от живота работниците трябва да актуализират уменията и компетентностите си. Този процес може да бъде подпомогнат от програми за обучение през целия живот, свързващи образователните институции с производителите, работодателите с работниците, новаторите с изследователите.

---

(1)  https://biconsortium.eu/news/mapping-european-biorefineries.

(2)  Вж. USDA’s Fact Sheet: An Economic Impact Analysis of the U.S. Biobased Products Industry: 2016 Update (Информационен документ на Министерството на земеделието на САЩ: Анализ на икономическото въздействие на промишлеността на САЩ в областта на биотехнологичните продукти: Актуализация за 2016 г.), онлайн: https://www.biopreferred.gov/BPResources/files/BiobasedProductsEconomicAnalysis2016FS.pdf.

(3)  Всички цитирани цифри са взети от „Научен и политически доклад на Съвместния изследователски център: Доклад относно биоикономиката за 2016 г.“, който е на разположение на адрес http://publications.jrc.ec.europa.eu/repository/bitstream/JRC103138/kjna28468enn.pdf.

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Улесняване на достъпа на недържавни участници до финансиране за борба с изменението на климата“

(становище по собствена инициатива)

(2019/C 110/03)

Докладчик:

Cillian LOHAN (IE — III гр.)

Правно основание	Член 29, параграф 2 от Правилника за дейността
	Становище по собствена инициатива
Решение на Пленарната асамблея	15.2.2018 г.
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони и околна среда“
Приемане от секцията	27.11.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	12.12.2018 г.
Пленарна сесия №	539
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	114/6/7

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Въпреки значителните средства, предвидени в пактове за финансиране на борбата с изменението на климата, ЕИСК желае да изтъкне, че има проблем с достъпа на дребните недържавни участници в областта на климата до финансиране, за да се гарантира подкрепа и осъществимост на инициативите, които потенциално могат да доведат до дълбоки промени.

1.2.

Неотложно трябва да бъде извършено наблюдение и картографиране на потоците от финансови средства за борбата с изменението на климата в Европейския съюз. Това ще улесни измерването на въздействието на недържавните участници в областта на климата и ще гарантира, че ще може да бъде оценен напредъкът по отношение на една по-широка трансформация на икономиката към нисковъглероден модел.

1.3.

Източниците на финансиране са различни, каквито са и инициативите от долу нагоре, които се нуждаят от достъп. Няма на разположение механизми за решаване на това несъответствие. Този въпрос следва да бъде разгледан чрез създаването на всеобхватен форум за финансиране на борбата с изменението на климата на равнището на ЕС.

1.4.

ЕИСК предлага форум за финансиране на борбата с изменението на климата за разглеждане на основните въпроси, който да обедини основните заинтересовани страни с цел идентифициране на пречките, разработване на решения и установяване на най-ефикасните механизми за по-добро разпределяне на финансовите средства, включително вид услуга за съгласуване, която да свързва проектите с подходящи източници на финансиране.

1.5.

Трябва да бъде създаден механизъм за достигане до инициативи, които изискват по-малки суми (който след това да бъде ефективно популяризиран), който включва: — опростена процедура за кандидатстване; — опростени изисквания за докладване; — съчетано финансиране; — подпомагане за проекти на етап разработване, предварително кандидатстване за финансиране; — подпомагане на изграждане на капацитет и мрежи, обмен и разработване на платформи на местно, регионално, национално и европейско равнище.

1.6.

Акцент върху финансирането на борбата с изменението на климата не би трябвало да води до изключване на отговорно финансиране в други области. Цялото финансиране трябва да е съобразено с климата, за да се гарантира, че никое друго финансиране извън определеното за борба с изменението на климата не работи против ангажиментите и целите в областта на климата. Необходимо е това да се спазва във връзка с член 2, параграф 1, буква в) от Парижкото споразумение с оглед на привеждането на потоците от финансиране в съответствие с целите за постигане на ниски емисии на парникови газове и устойчиво на климатичните изменения развитие.

1.7.

Трябва да се разработи набор от инструменти с ясна комуникационна стратегия, който да дава възможност на недържавните участници на всички равнища да разбират финансирането на борбата с изменението на климата и да имат достъп до него. Наборът от инструменти следва да улесни разработването на проекти, които ще допринесат за нисковъглеродна и устойчива на изменението на климата икономика.

2.   Въведение

2.1.

Настоящото становище се основава на предходните становища на ЕИСК относно коалиция за изпълнение на ангажиментите, свързани със Споразумението от Париж (1), и относно „Насърчаване на действията в областта на климата от страна на недържавните участници“ (2), както и на неотдавнашното проучване на ЕИСК (3), в което бяха изтъкнати пречките, възпрепятстващи по-активното участие на недържавните участници в действия в областта на климата.

2.2.

През 2018 г. ЕИСК призовава за Европейски диалог относно мерките за борба с изменението на климата, предприемани от недържавни участници, с цел да се укрепят и повишат обхватът и мащабът на действията в областта на климата на базираните в Европа недържавни участници. Той посочи, че целта на диалога следва да бъде не само да акцентира върху действията и да ги популяризира, но и да отговоря на нуждите на недържавните участници, като насърчава създаването на нови партньорства между държавни и недържавни участници, улеснява партньорското обучение и взаимните консултации между недържавните участници; увеличаване на наличното финансиране и улесняване на достъпа до него.

2.2.1.

Терминът „недържавни участници“ се отнася за участници, които не са страна по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК). Това широко разбиране включва различни видове предприятия, включително малки и средни предприятия и микропредприятия, инвеститори, кооперации, градове и региони, синдикати, общности и граждански групи, религиозни организации, младежки групи и други неправителствени организации.

2.2.2.

Предложеният Европейски диалог относно мерките за борба с изменението на климата, предприемани от недържавни участници, следва да подкрепя достъпа до финансиране за действия на недържавните участници в областта на климата. Този процес следва да включва: — картографиране на възможностите за финансиране; — предоставяне на консултации относно планове, които могат да бъдат финансирани; — разглеждане на начините, по които съществуващата верига за създаване на стойност (обществена и частна) осигурява финансиране за инвестиции в областта на климата, които недържавните участници се стремят да направят; — анализ на възможностите за ефективно финансиране/разпределяне на средства за по-малки по мащаб проекти, които имат потенциала да доведат до дълбоки промени; — анализ на текущия диалог и процедурите за консултация с недържавните участници с оглед на определянето на нови техники и най-добри практики за по-ефективно използване на съществуващите европейски и международни фондове; — призив за това следващата многогодишна финансова рамка на ЕС да обслужва по-амбициозни цели в областта на климата на недържавните участници и да стимулира техните действия; — проучване на възможностите за иновативно финансиране (партньорско финансиране, колективно финансиране, микрофинансиране, „зелени“ облигации и др.).

2.3.

Финансирането на борбата с изменението на климата може да бъде тълкувано по много начини, но постоянният комитет по финанси за Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата(РКООНИК) го определя като „финансиране, което има за цел намаляване на емисиите и увеличаване на поглътителите на парникови газове, както и намаляване на уязвимостта и запазване и засилване на издръжливостта на човешките и екологичните системи към отрицателните въздействия на изменението на климата“.

2.4.

В настоящото становище се разглежда финансирането на борбата с изменението на климата във връзка с държавите — членки на ЕС, и държавите сред тях, които не са страни по РКООНИК, което позволява на организациите на гражданското общество, общините и местната власт достъп до финансовите инструменти, необходими за подпомагане при разработването и изпълнението на проекти, инициативи и дейности, които допринасят за намаляването на емисиите, и климатично устойчиви общности.

2.5.

Важно е това становище да се разглежда в контекста на климатичната справедливост (4) като средство за гарантиране, че разходите за действия в областта на климата не се налагат непропорционално върху най-бедните и най-уязвими слоеве на обществото.

2.6.

Финансирането на първите стъпки от прехода към нисковъглеродна икономика, както и за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него, е от изключителна важност за осигуряване на справедлив преход и за ускоряване на действията на място.

2.7.

За микро- и малки проекти достъпът до финансови средства от 2 000 до 250 000 EUR може да е затруднен. Необходими са ефикасни механизми, за да се гарантира, че по-малките водени от общностите действия не са изключени от преобразуващия потенциал на финансирането на борбата с изменението на климата.

2.8.

През последното десетилетие ЕС успешно разработи редица механизми за финансиране, пригодени за такива нужди — програмата „Демокрация и права на човека“ на ЕИДПЧ, Световния алианс за борба с изменението на климата (GCCA), финансови инструменти за съвместно финансиране на НПО и децентрализирано сътрудничество — които биха могли да насърчат разработването на подходящи инструменти в областта на изменението на климата.

3.   Установени проблеми

Контекст

3.1.

ЕИСК подкрепя решително Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г. и Споразумението за климата от Париж. Курсът, по който се движим обаче, би ни позволил в най-добрия случай да ограничим повишаването на температурата до 3 oC или повече, което е доста над предвиденото в Споразумението за климата от Париж. Преходът към устойчивост ще изисква сериозни усилия и значителни инвестиции. За периода 2015-2050 г. общият среден годишен размер на свързаните с енергията инвестиции за ограничаване на затоплянето до 1,5 oC се оценява на около 900 милиарда щатски долара според специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменението на климата относно въздействието на глобалното затопляне от 1,5 oC над нивата от прединдустриалния период.

3.2.

Въпреки че инвестициите, необходими за борба с изменението на климата, са значителни, те са по-малки от средствата, които бяха необходими за спасяването на сриващия се финансов сектор през последните години. По този повод бяха мобилизирани инвестиции в размер на 2,5 трилиона евро. Потенциалният срив на екосистемите, които ни поддържат, би трябвало да предизвика най-малкото еквивалентна реакция.

3.3.

Твърде често в дискусиите за финансиране на борбата с изменението на климата се акцентира върху създаването на нови определени линии за финансиране, докато в Парижкото споразумение се призовава всички финансови потоци да бъдат в съответствие с усилията за постигане на ниски емисии на парникови газове и устойчиво на изменението на климата развитие.

3.4.

Партньорството от Маракеш и Програмата за глобални действия в областта на климата са възможности за включване на недържавни участници в официалния процес по РКООНИК. Когато се разработват финансовите пакети, акцентът не се поставя върху привличането на дейности в рамките на ЕС и тяхното финансиране, за да се увеличи максимално потенциалното им въздействие.

3.5.

Макар да е постигнат напредък по отношение на финансирането на борбата със затоплянето и последиците от него, той не е достатъчен. В последния доклад (5) на Междуправителствения комитет по изменение на климата ясно се заявява, че се намираме в критичен период и се изискват радикални действия през следващото десетилетие, за да се ограничат въздействията до управляеми равнища. Като политически приоритет трябва да се изведат устойчивото финансиране и икономика, по-специално посредством ясно, стабилно и стимулиращо законодателство.

3.6.

Не е достатъчно да се разпредели определен процент от даден бюджет за финансиране на борбата с изменението на климата, ако друга част от бюджета се разходва за вредни за климата дейности. Всички разходи трябва да се разглеждат от гледна точка на въздействието им върху климата. В работен документ на Международния валутен фонд се изчисляват преките и непреките субсидии, които се предоставят за изкопаеми горива в целия свят, на 5,3 трилиона щатски долара годишно, т.е. на повече от 15 милиарда щ.д. на ден. Дори с предвиждания Зелен фонд за климата в размер на 100 милиарда щ.д. годишно няма да бъде възможно да се неутрализира отрицателното въздействие, произтичащо от тези субсидии.

3.7.

Енергийният преход няма да бъде изпълнен успешно навреме и в съответствие с европейските ангажименти съгласно Парижкото споразумение, ако въпросът за енергийната бедност бъде пренебрегнат от политическа гледна точка. Необходимо е справедливо разпределение както на финансовите, така и на социалните разходи и ползи, свързани с прехода на Европа към устойчива енергетика, на всички равнища на управление и сред участниците на пазара, включително и гражданите. Според научното изследване на Heat Roadmap Europe (6) Европа може да намали своите емисии на парникови газове с 86 % до 2050 г. в сравнение с 1990 г. с наличните технологии по достъпен и икономически ефективен начин.

3.8.

Проучването за настоящото становище подчерта липсата на информация относно картографирането на потоците от специално финансиране на борбата с изменението на климата в държавите членки. Трудно е да се прецени дали средствата се разделят на по-малки достъпни суми или какво е трансформиращото въздействие на финансирането. Тази липса на мониторинг и докладване увеличава неяснотата около забелязаните проблеми и възпрепятства разработването на най-ефективните решения.

Достъп за бизнеса и МСП

3.9.

Достъпът до финансиране остава основно предизвикателство за всички видове недържавни участници, включително разнообразните предизвикателства, пред които са изправени МСП и по-големите предприятия. Това предизвикателство предполага не само наличието на повече и допълнително финансиране, но и яснота на съществуващите финансови механизми.

3.10.

Освен това са налице затруднения по отношение на определението за това какво представляват „зелените“ инвестиции. Инвеститорите се интересуват преди всичко от рисковете и възвръщаемостта и за тях е трудно да оценят възможното въздействие на даден проект върху климата, както и шансовете за успешното му осъществяване. Частните кредитори няма да бъдат склонни да финансират даден проект без ясно разбиране на инвестиционните рискове и на механизмите за намаляване на риска — с други думи — без гаранции.

Достъп за местните и регионалните власти

3.11.

За поднационалните правителства факторите, които ограничават техния достъп до финансиране, включват: нисък кредитен рейтинг, ограничен капацитет за мобилизиране на частно финансиране поради недостатъчен размер на инвестиционния пазар за нисковъглеродна инфраструктура и непривлекателни профили на риска и възвръщаемостта, както и държавни ограничения, определени от националните правителства за това колко и дали поднационалното правителство може да заема от частния сектор.

Достъп за общностните инициативи

3.12.

Понастоящем съществуват много хиляди инициативи на местно равнище във връзка с изменението на климата и устойчивото развитие в Европа. Тези инициативи могат да допринесат значително за целите на ЕС в областта на климата, енергетиката и устойчивото развитие, но зависят предимно от доброволци и една от основните пречки през тяхното развитие и увеличаване е липсата на финансиране и професионална подкрепа. Често са необходими твърде ограничени ресурси, без които инициативите не могат да се развият и създадат проекти. Не се използва преобразуващият потенциал на тези инициативи.

3.13.

В много случаи местните инициативи срещат трудности при достъпа до традиционни източници на финансиране. В много случаи минималният размер на финансирането, за което има изискване да се кандидатства, е твърде висок и далеч надхвърля нуждите или управленския капацитет на малките местни инициативи. Изискванията за осигуряване на съфинансиране създават допълнителни пречки.

3.14.

Изисквания за съчетано финансиране, прекалено много документи и сложни процедури са част от проблемите, посочени от по-малките групи по отношение на достъпа до финансиране. Въпреки че тези видове проекти/инициативи са сами по себе си малки по мащаб, техният кумулативен ефект може да бъде голям. Съществуват също и много допълнителни ползи и предимства, когато малки, основани на общностите програми, бъдат подкрепени с подходящо финансиране.

3.15.

Повечето, ако не и всички, средства за финансиране са насочени към проекти и не отговарят на необходимостта ресурсите да подкрепят процесите на всички равнища — от организиране на общностите и изграждане на капацитет на местно равнище до изграждане на мрежи, обмен и разработване на платформи на регионално, национално и европейско равнище. Финансовата подкрепа в тази област би могла да помогне значително за ускоряване на нивото на ангажираност на гражданите и на общността във връзка с действията в областта на климата, както и за гарантиране, че има достатъчна степен на организация и сътрудничество, които да подкрепят разрастването и да допринасят за разработването на политиките.

Достът до финансиране за иновации

3.16.

Предприемачите в началните етапи също са изправени пред редица предизвикателства по отношение на достъпа до финансиране, липсата на познания и опит, достъпа до пазарите и разрастването след началната фаза. Финансирането на иновациите е особено важна част от решението на кризата с климата, но също така е необходима иновативност във връзка с механизмите за финансиране и тяхното изпълнение. Инициативите като ОЗИ „Климат“ на EIT имат за цел да преодолеят тези предизвикателства чрез интегрирането на климата във финансовите пазари, демократизирането на информацията за свързания с климата риск и подкрепата за инвестиции в иновативни стартиращи предприятия.

4.   Предложени решения

4.1.

ЕИСК предлага да се създаде един вид форум за финансиране на борбата с изменението на климата на равнището на ЕС с децентрализирана мрежа. Това би обединило всички заинтересовани страни и би улеснило изготвянето на съгласуван отговор на изложените тук проблеми. Той би представлява канал за разработване на необходимите инструменти, както се посочва в настоящото становище.

4.2.

Функция на форума за финансиране на борбата с изменението на климата трябва да бъде платформа за диалог, която да подпомага осъществяването на връзка между особено обещаващи и ефективни недържавни решения и частни и институционални инвеститори. В допълнение за постигането на максимално въздействие е необходимо да се акцентира в голяма степен върху потенциала за разрастване и възпроизвеждане. ЕИСК със своята мрежа от групи на организираното гражданско общество в Европа е в добра позиция да бъде част от форума за финансиране на борбата с изменението на климата като глас, който може да представя проблемите с достъпа до финансиране на местно равнище.

4.3.

Ефективната комуникация ще бъде важна част от всяка успешна стратегия за преодоляване на проблемите по отношение на финансирането на борбата с изменението на климата. Комуникацията трябва да бъде насочена във всички посоки, като се определи ясно публиката и се съобщава по ясен, точен и подходящ начин за възможностите за финансиране и достъпността им.

4.4.

Европейската комисия и другите институции на ЕС трябва разработят насоки за недържавните участници, що се отнася до използването на съществуващите механизми за финансиране. Съществува необходимост от система, която да идентифицира, анализира, обобщава и разпространява информация относно различните налични източници на финансиране на действия на недържавните участници в областта на климата. Тя може да се основава на извършената от Европейския комитет на регионите работа за идентифициране на стъпките за разработване на набор от инструменти, съставен от лесно разбираема информация за местните и регионалните власти относно наличните източници на финансиране за действия в областта на климата.

4.5.

Необходим е механизъм за наблюдение с цел ясно картографиране на потоците от финансиране на борбата с изменението на климата, което ще помогне за идентифициране на пречките и съсредоточаване върху практическите решения за тяхното отстраняване. Това е неотложна първа стъпка. Картографирането би могло да бъде решаваща стъпка за разбирането на пречките пред достъпа до финансиране на малки по мащаб недържавни участници. Картографирането на финансирането ще спомогне и за установяване на пропуските в привличане на положителни действия в областта на климата, които следва да бъдат част от процеса на Програмата за глобални действия в областта на климата.

4.6.

ЕИСК призовава ЕС да бъде лидер в осигуряването на модел за това как да бъде привлечен приносът на недържавните участници за постигане на целите, свързани с климата. Европейските недържавни участници в областта на климата — особено по-малките, очакват помощ от европейските институции за мобилизиране на специални фондове за борба с изменението на климата и за осигуряване на по-ефективен достъп до финансиране чрез опростени процедури и отчитане. Това би подпомогнало привличането на много действия, непризнати в борбата срещу изменението на климата. Например за проекти под определен финансов праг като 50 000 EUR би могло да има опростено заявление от една страница и отчетен формуляр от една страница.

4.7.

Необходими е допълнително финансиране под формата на малки по размер безвъзмездни средства с опростени процедури за кандидатстване и представяне на докладите, предназначени специално за местни действия в областта на изменението на климата и устойчивостта, без възпиращи проценти на съфинансиране. Биха могли да бъдат разработени механизми, които позволяват на проектите да образуват клъстери помежду си, за да се подобри въздействието на финансирането и да се улесни достъпът. Тези инструменти трябва да бъдат неотложно разработени.

4.8.

Следва да се разработи механизъм за подпомагане, който да позволява за проектите да се използват експертни познания и опит още на етапа преди кандидатстване за финансиране, така че да бъдат разработени ефективно и представени подходящо.

4.9.

На равнището на ЕС трябва да се проведе общо обсъждане относно иновативните механизми за финансиране. Недържавните участници следва да участват в това обсъждане от самото начало, за да се гарантира простота и яснота на критериите за разпределение.

4.10.

Като цяло следва да бъде установено по-тясно сътрудничество между съществуващи фондове в областта на климата и устойчивото развитие и финансови програми, от една страна, и мрежите на недържавните участници, от друга. Това е въпрос на обмен на знания, комуникация и диалог. Форумът за финансиране на борбата с изменението на климата може да улесни това.

4.11.

Финансови мерки могат също така да стимулират недържавни действия или екологично поведение от страна на недържавните участници. Например, данъчни облекчения на национално равнище биха могли да помогнат за нисковъглеродно производство и да стимулират участието на недържавни участници в действията в областта на климата.

4.12.

Изготвянето на новата многогодишна финансова рамка на ЕС може да създаде възможности за засилване на действията „от долу нагоре“ на недържавните участници в областта на климата с цел ефективно изпълнение на ангажиментите на ЕС по отношение на климата, поети в рамките на Парижкото споразумение. Във връзка с това ЕИСК призовава за увеличение с най-малко 40 % на разходите на ЕС, допринасящи за постигането на целите в областта на климата (7). На второ място, ЕИСК призовава за бързо поетапно премахване на субсидиите за изкопаеми горива и да няма пряко или непряко (съ)финансиране на енергия от изкопаеми горива чрез европейските фондове.

4.13.

Трябва да бъде разработен инструмент за съобразяване с климата, за да се гарантира, че никой публичен разход не работи за подпомагане на дейности, които задълбочават кризата с климата. Той следва да се прилага и за програмите за частно финансиране. Разпределянето на специални средства за финансиране на борбата с изменението на климата не следва да означава, че другите части от бюджета или финансирането се разпределят за дейности, които работят против целите в областта на климата. Определените в член 2, параграф 1, буква в) от Парижкото споразумение цели трябва да бъдат постигнати.

4.14.

Основният финансов инструмент на ЕС за подпомагане на местното развитие „от долу нагоре“ е подходът на воденото от общностите местно развитие. Той е в отлична позиция да подпомага тези инициативи „от долу нагоре“, с потенциал за предоставяне на безвъзмездна помощ и подкрепа, които са пригодени към местните условия. През декември 2017 г. ЕИСК прие становище относно „Предимствата на подхода на воденото от общностите местно развитие за интегрираното местно развитие и развитието на селските райони“ (8), в което призовава Европейската комисия да проучи и анализира задълбочено възможностите за създаване на финансов резерв за воденото от общностите местно развитие на равнището на ЕС. Независимо от това препоръчва на Европейската комисия да гарантира, че всички държави членки разполагат с национален фонд за воденото от общностите местно развитие с вноски и от четирите европейски структурни и инвестиционни фонда (ЕЗФРСР, ЕФРР, ЕСФ и ЕФМДР). Тази структура на воденото от общностите местно развитие би могла да бъде един от каналите за подкрепа на посочените в параграф 2.7 микро- и малки проекти.

4.15.

За да се направи по-устойчива цялата верига за създаване на финансова стойност, ЕИСК подкрепя пътната карта на Комисията относно финансирането за устойчив растеж (9), приета през март 2018 г. В съответните си становища (10) ЕИСК отправи конкретни препоръки към плана за действие.

---

(1)  Становище на ЕИСК относно „Изграждане на коалиция за изпълнение на ангажиментите, свързани със Споразумението от Париж“ (ОВ C 389, 21.10.2016 г., стр. 20.)

(2)  Становище на ЕИСК относно „Насърчаване на действията в областта на климата от страна на недържавните участници“ (NAT/718) (ОВ C 227, 28.6.2018 г., стр. 35).

(3)  Проучване на ЕИСК относно „Набор от инструменти за многостранните партньорства в областта на климата — политическа рамка за стимулиране на действия „от долу нагоре“ в областта на климата“.

(4)  Становище на ЕИСК относно „Климатична справедливост“ (ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 22).

(5)  Специален доклад на Междуправителствения комитет по изменението на климата относно въздействието на глобалното затопляне от 1,5 oC над нивата от прединдустриалния период (октомври 2018 г.).

(6)  Програма за научни изследвания и иновации на „Хоризонт 2020“ по споразумение за отпускане на безвъзмездни средства № 695989 — „Heat Roadmap Europe“.

(7)  Становище на ЕИСК относно „Европейски пакт за финансиране на борбата с изменението на климата“(ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 8).

(8)  Становище на ЕИСК относно „Предимствата на подхода на воденото от общностите местно развитие“ (ОВ C 129, 11.4.2018 г., стр. 36).

(9)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — План за действие: Финансиране за устойчив растеж.

(10)  Становища на ЕИСК относно План за действие за устойчиво финансиране, Устойчиви финанси: таксономия и референтни показатели (ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 73) и Задължения на институционалните инвеститори и управителите на активи по отношение на устойчивостта (ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 97).

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Положението на жените от ромски произход“

(проучвателно становище по искане на Европейския парламент)

(2019/C 110/04)

Докладчик:

Ákos TOPOLÁNSZKY

Консултация	Европейски парламент, 30.5.2018 г.
Правно основание	Член 304, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	Секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	7.11.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	12.12.2018 г.
Пленарна сесия №	539
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	196/2/5

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Голяма част от жените (и момичетата) от ромски произход са изложени на многостранна дискриминация в множество сфери, което им пречи да упражняват напълно своите права. Жените от ромски произход формират най-уязвимата малцинствена група в ЕС. За европейските демокрации е дълг и отговорност от първостепенно значение да се сложи край на това положение.

1.2.

ЕИСК благодари на многобройните жени от ромски произход за решителността, с която са се борили и продължават смело да се борят срещу дискриминационните структури и институционалното насилие в интерес на това да живеем заедно, в пълна свобода, в една Европа без дискриминация.

1.3.

Необходимо е незабавно да се сложи край на сегрегираната образователна система, чието ниско равнище правилно се свързва с характерната за нея дискриминация, като едновременно с това се гарантира, че момичетата от ромски произход също имат достъп до всички модули на качествено обществено образование. Редът и условията, свързани със специализираните училища и процедурите за ориентиране, следва да бъдат обект на строго преразглеждане във възможно най-кратък срок.

1.4.

ЕИСК очаква от държавите членки да дадат приоритет на премахването на практиките в областта на здравеопазването, които нарушават стандартите за обслужване, отговарящо на разумни етични изисквания и на законодателството в тази област, и да криминализират незаконни практики като насилствената стерилизация, отказа на здравни грижи въз основа на етнически произход или предоставянето на услуги с по-ниско качество.

1.5.

Необходимо е държавите членки да премахнат незабавно дискриминационните форми и условия на труд и едновременно с това да приложат разработени политики, увеличаващи шансовете на жените от ромски произход да намерят работа.

1.6.

Важно е да се дефинира, приеме и спазва като основно право приемлив минимален стандарт за жилищното настаняване и обществените услуги, който при необходимост да залегне в конституцията на държавите членки.

1.7.

Необходимо е да се действа твърдо и без дискриминация срещу всички форми на трафик на хора и престъпления от омраза, на които стават жертви ромите и по-конкретно жените от тази общност.

1.8.

Жените от ромски произход имат много малко възможности да разработват и оценяват политиките, които могат да повлияят на собствената им съдба. Тяхното участие в такива програми следва да бъде гарантирано в подходящо съотношение.

1.9.

Противно на сегашната практика в повечето държави членки, следва да се обърне специално внимание на опасенията и интересите на жените от ромски произход в европейските и националните стратегии за догонване за периода след 2020 г.

2.   Положението на жените от ромски произход в Европейския съюз

2.1.

Голяма част от жените (и момичетата) от ромски произход са изложени на многостранна дискриминация в множество сфери, което им пречи да упражняват напълно своите права. Жените от ромски произход формират най-уязвимата малцинствена група в ЕС. Това положение следва да се разглежда като системно накърняване на демокрацията, на правовата държава и на основните права, с което се подкопава сериозно европейската идея, основана на ценностите, залегнали в член 2 от Договора за Европейския съюз (1) и в Хартата на основните права на Европейския съюз (2). През последните години в тази област не беше постигнат особен напредък.

2.2.

Въпреки липсата на данни с разбивка по етническа принадлежност и пол в повечето държави членки, Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) предоставя точна картина на неблагоприятното положение, в което се намират жените от ромски произход (основно в рамките на проучването EU-MIDIS II (3)). Изглежда, че във всички сектори на обществото жените от ромски произход са в неблагоприятно положение не само в сравнение с населението като цяло, но и по отношение на мъжете от своята собствена общност.

2.3.

ЕИСК е убеден, че силата на споменатата по-горе европейска идея е пропорционална на степента, в която най-слабите граждани на ЕС могат да се възползват от нея. Поради тази причина приемането на необходимите мерки за подобряване на положението на жените и момичетата от ромски произход и насърчаването на тяхната самостоятелност е не само задължение за институциите и държавите — членки на ЕС, но и тест за качеството на тяхната демократична организация и зрелостта на правовата им държава.

3.   Общи бележки

3.1.

В член 2 от Договора за Европейския съюз сред основните ценности, на които се основава европейската идея, се посочват, наред с другото, равенството и зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. За ефективно прилагане на тези права може да се говори само ако се гарантират конкретни промени и в полза на най-маргинализираните и дискриминирани социални групи, тъй като сегрегацията и антиромските настроения представляват явно отхвърляне на тези ценности.

3.2.

Равноправието на мъжете и жените от ромски произход е предпоставка за икономическата самостоятелност на жените от ромски произход, както и за прилагането на правата на човека и на основните свободи, от които те с основание следва да се възползват от политическа, икономическа, социална, културна и гражданскоправна гледна точка и които трябва да бъдат гарантирани конституционно.

3.3.

В този контекст ЕИСК, в съзвучие с предходните си становища (4), одобрява целите на рамковата стратегия на ЕС, като едновременно с това обръща специално внимание на необходимостта от съгласувано прилагане и на недостатъчния напредък, който е постигнат.

3.4.

Освен това Комитетът подчертава, че антиромските настроения могат да бъдат наблюдавани на почти всички равнища на дейност на държавите членки както в администрациите, така и в институциите, което лишава ромите от справедлив достъп до обществените услуги и им пречи да постигнат равноправие и спазване на изискването за равното им третиране, да участват във вземането на политическо решение по въпросите, които ги засягат, пропорционално на своя дял от цялото население, и да се защитават от последиците от дискриминацията. Всичко това важи в особена степен за жените от ромски произход.

3.5.

За да се направи опис на системното нарушаване на правата на жените от ромски произход, Комитетът призовава за изготвяне на „бели книги“ с помощта на независими и надеждни организации от ромската общност, като с тях се провеждат консултации и те бъдат признати официално, така че да се поставят основите на историческо помирение.

3.6.

ЕИСК благодари на многобройните жени от ромски произход за решителността, с която са се борили и продължават смело да се борят срещу дискриминационните структури и институционалното насилие в интерес на това да живеем заедно, в пълна свобода, в една Европа без дискриминация.

4.   Конкретни области на обществена политика (5)

4.1.   Образование

4.1.1.

Сегрегираната образователна система е винаги незаконосъобразна и неизбежно води до неблагоприятни резултати. Отрицателните последици от училищната сегрегация затрудняват особено много момичетата от ромски произход и ограничават възможностите им за социална мобилност. Ето защо е необходимо да се използват всички законови средства и целеви помощи на обществената политика и да се гарантират допълнителните разходи, необходими за преодоляване, в съответствие с очакванията на ЕС, на ниското равнище на сегрегираната образователна система, което се дължи на дискриминацията, като едновременно с това се гарантира, че момичетата от ромски произход имат достъп и до всички модули на качествено обществено образование. Правителствата трябва да гарантират наличието на подходящите човешки ресурси, обучения и образователни програми.

4.1.2.

Поставянето на неоснователна диагноза за умствено изоставане и училищната сегрегация, на които може да станат жертва ромските деца, трябва да бъдат разглеждани като едно от най-сериозните нарушения на техните права, което проваля бъдещето им, затова тези оценки следва да бъдат редовно проверявани от независими специализирани институции. Трябва да се гарантира, че процедурата за проверка може да бъде стартирана безпрепятствено по искане на всяка заинтересована страна, на първо място от родител или настойник, а също и от училището.

4.1.3.

В случай на съмнение за системно повтарящи се погрешни преценки, чиято цел или резултат е сегрегация, следва да се гарантира, че държавите членки са задължени да проведат своевременно задълбочено разследване относно причините, да публикуват резултатите от него, да им направят оценка в рамките на националните механизми за борба със сегрегацията и да предприемат подходящите законодателни мерки и мерки за прилагане на законодателството, които се налагат.

4.1.4.

Междувременно е необходимо да се работи за сближаване на педагогическото равнище на специализираните паралелки с общообразователните, така че те да не бъдат само педагогически „отделения за палиативни грижи“.

4.1.5.

ЕИСК предлага да се ограничат, замразят или, в случай на систематични проблеми, направо да се спрат европейските средства за държавите, в които училищната сегрегация не намалява, а дори нараства. Комитетът изразява надежда, че в подобни ситуации механизмите за правна защита на Европейския съюз (член 7 и механизмът за защита на правовата държава) ще бъдат прилагани бързо и ефективно.

4.1.6.

За да се повишат образователните шансове на жените от ромски произход и да се намали рискът от преждевременно напускане на училище, е необходимо да бъде създаден набор от програми за обучение и непрекъснато обучение за предоставяне на втори шанс, за да могат да получат достъп до нещо различно от работните места, субсидирани от публичните власти, или до частично декларирани или нетипични работни места от втора категория, които ги лишават от възможностите им за социална мобилност.

4.2.   Здравеопазване

4.2.1.

Ромските жени, които често живеят в превърнати в гета или трудно достъпни райони, нерядко се сблъскват с отхвърляне, пренебрежение и дори физическо и психологическо насилие, когато получават здравни грижи. По отношение на репродуктивното здраве обикновено имат много ограничен достъп до своите права. ЕИСК настоятелно призовава държавите членки да създадат и използват мобилни звена, които да разполагат с подходящо оборудване и капацитет, за обслужване на населението, живеещо в положение на сегрегация. Комитетът призовава също така да се преразгледа функционирането на свързаните с майчинството и бременността услуги и да се извършат необходимите подобрения.

4.2.2.

ЕИСК очаква от държавите членки да дадат приоритет на премахването на здравните практики, които нарушават разумните етични стандарти и законодателството в тази област, и по целесъобразност системно да ги преследват по съдебен път. Необходимо е да се гарантират безплатни и леснодостъпни средства за правна защита, за да се упражняват правата, свързани със здравето, както и специални обезщетения, отразяващи реалните потребности на заинтересованите лица, като създаване на информационни пунктове относно здравето, обучение и използване на здравни медиатори или прилагане на инициативи в областта на общественото здравеопазване, включващи населението, живеещо в гета.

4.2.3.

Правителствата трябва спешно да поемат ясен и публичен ангажимент в подкрепа на принципа на равен достъп до здравни грижи и практическото му прилагане, както и да се борят с практиките, които са в разрез с тази цел, и да въведат програми за повишаване на осведомеността на всички заинтересовани лица. Важно е да се въведат необходимите законодателни средства, за да се гарантира, че са обхванати ромските жени и деца, които не разполагат с основни здравни осигуровки.

4.3.   Насилствена стерилизация

4.3.1.

В много държави, където в миналото системно са били извършвани нарушения на репродуктивните права и насилствената и принудителна стерилизация е била масово прилагана и използвана като държавен политически инструмент, политиците дори не поднесоха извинение и не поеха отговорност. Там, където това е било направено, не е имало правно или финансово обезщетение. Комитетът предлага европейският законодател, в рамките на хармонизацията на европейското наказателно законодателство, да положи всички усилия държавите членки да удължат значително или дори да премахнат напълно давностния срок за този вид престъпления — чиято същност е сравнима с тази на престъпленията срещу човечеството — и да приемат специално законодателство, за да могат жертвите да получават ефективно обезщетение и финансова компенсация.

4.3.2.

Трябва добросъвестно да се изясни цялата истина относно това положение и да се гарантира пълна прозрачност, за да се насърчи помирението и да се направи невъзможно всяко бъдещо нарушение от страна на публичните власти. Ето защо ЕИСК препоръчва в съответните държави членки комитети от независими историци, в сътрудничество с жертвите и техни представители, да разгледат извършените в миналото нарушения в тази област и да публикуват резултатите в рамките на процес на социално помирение, подобно на това, което беше направено в Швеция с „бялата книга“.

4.4.   Заетост

4.4.1.

На пазара на труда жените от ромски произход са в още по-лошо положение отколкото мъжете от своята общност; всички показатели, свързани със заетостта, които ги засягат, са на драстично ниско равнище.

4.4.2.

ЕИСК призовава държавите членки да предприемат необходимите целенасочени и всеобхватни мерки, за да се насърчи икономическата самостоятелност на жените от ромски произход и да се развият у тях необходимите за тази цел умения. Насърчаването на предприятията от социалната икономика, създаването на програми за микрокредитиране и свободният достъп без дискриминация до помощи, свързани с пазара на труда, са особено важни в борбата с бедността и социалното изключване.

4.4.3.

Предприемачите играят все по-важна роля като създатели на работни места и ключов фактор за благоденствието на местните и регионалните общности. Това важи в особена степен за ромските общности. В рамките на политиките, насочени към жените предприемачи от ромски произход и МСП, следва да се предприемат конкретни мерки не само за овластяване на ромските жени, но и в подкрепа на техните инициативи за общностни проекти и създаване на предприятия. Като се има предвид, че в повечето държави членки към момента напълно липсва подобна специално разработена политика в подкрепа на жените от ромски произход, ЕИСК призовава да се поеме ангажимент за проучване на възможностите, които тя би могла да предложи.

4.4.4.

Комитетът призовава публичните власти на всички равнища на обществото да организират обучения за пазара на труда, да създават заетост, както и форми на субсидирана заетост в достатъчно количество. Важно е също така да се предвидят пътни надбавки и помощи за непрекъснатото обучение и професионалното развитие, както и да се даде възможност — с помощта на целенасочени инструменти на публичните политики — на всички ромски жени в уязвимо положение да съвместяват професионалния и семейния си живот.

4.4.5.

Държавите членки трябва да положат всички усилия, за да изведат жените от ромски произход от уязвимото им положение на пазара на труда и да изкоренят формите на (почти) принудителен, недеклариран или незаконен труд, на които те са жертва.

4.4.6.

За тази цел и като се има предвид значението на интеграцията на тези жени на пазара на труда, е важно да бъдат създадени програми за втори шанс за заетост и да се предвиди жените от ромски произход да получават съдействие от медиатори, както и пътни надбавки и помощи за обучение. Освен това е необходимо да се положат всички усилия, за да се изкорени дискриминацията на работното място и да се повиши осведомеността на ръководителите на предприятия.

4.5.   Жилищно настаняване, обществени услуги

4.5.1.

В ситуациите на сегрегация жените и децата са тези, които страдат най-много от нейните пагубни последици за всекидневния живот. Ето защо ЕИСК подчертава необходимостта от създаването и в тези области на приемлив минимален стандарт за жилищното настаняване, обществените услуги и инфраструктурите, който трябва да се прилага като основно право и е желателно да залегне в конституциите на държавите членки.

4.5.2.

Комитетът предлага задоволяването на тези потребности (например чрез снабдяване с питейна вода, електричество, отвеждане или пречистване на отпадъчните води, асфалтиране на пътищата, извозване на отпадъците, достъпност на обществените услуги и др.) да бъде предварително условие за продължаване на инвестициите в градското развитие и за получаването и използването на безвъзмездните средства.

4.5.3.

Необходимо е да се сложи край на необоснованите и незаконосъобразни производства по изселване и да се гарантира, че жените от ромски произход, които са потърпевши от тях, могат да ползват налична и достъпна специална съдебна защита. Трябва да се даде възможност травматизираните от тези принудителни изселвания жени да бъдат обезщетявани.

4.6.   Премахване на структурите за насилие

4.6.1.

Жените и момичетата от ромски произход са особено уязвими в ситуации на дискриминация и сегрегация и лесно стават жертви на престъпления и на актове на насилие. Те са засегнати в по-голяма степен от всички познати форми на експлоатация и трафик на хора.

4.6.2.

Комитетът е съгласен, че всички форми на трафик на хора и насилието срещу жените от ромски произход са груби нарушения на основните права на човека, изрично забранени от Хартата на основните права на Европейския съюз, и че държавите членки следва да действат на тази основа (6). Става въпрос за тежки престъпления, които отговарят на определено търсене, и се оказват, под множество различни форми, изключително печеливши за транснационалната организирана престъпност, и на които жените и децата от ромски произход са изложени в непропорционална степен.

4.6.3.

ЕИСК изразява надежда, че държавите членки ще включат незабавно в своето национално наказателно право криминализиране на тези нови форми на престъпления, които непрекъснато се развиват, ще предприемат срещу тях координирани и целенасочени съдебни мерки и ще прекъснат, дори ще премахнат, доколкото е възможно, каналите за придобиване на печалби по насилствен начин. Необходимо е да бъде разгледан по-широкият социално-икономически контекст, в който се извършват тези престъпления, да се определят ситуациите на крайна бедност, дискриминация и уязвимост и да се въведат съгласувано инструменти (стратегически, законодателни, финансови, образователни, научни и други) на социална политика, които ще дадат възможност за отстраняването им.

4.6.4.

Насилието, което понасят жените от ромски произход, може да произхожда както от обществото като цяло, така и от тяхната собствена общност. Важно е винаги да се действа решително срещу всички конкретни и организирани форми на насилие в рамките на насочен към жертвата и съобразен със спецификите на пола подход, който да отчита особената уязвимост на жените и децата и специалната закрила, която те трябва да получават, и да се основава на правата на човека.

4.6.5.

Комитетът изразява задоволство, че с подписването от страна на Европейската комисия, ЕС стана страна по Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, общоизвестна като Истанбулска конвенция. ЕИСК настоятелно призовава всички държави — членки на ЕС, да я ратифицират и да пристъпят към прилагането ѝ, безрезервно и решително, като отчитат особената уязвимост на жените от ромски произход в тази област.

4.6.6.

Жените и момичетата от ромски произход много по-често стават обект и жертва на престъпления от омраза, и по-специално на реч на омразата. Необходимо е да се предприемат мерки за улесняване на достъпа до правосъдие на засегнатите лица и с помощта на гражданското общество да бъдат създадени инструменти, които да дадат възможност за повишаване на осведомеността с оглед на разкриването на този вид престъпления.

4.6.7.

ЕИСК подкрепя географското разширяване на прилагането на съвместната програма на Съвета на Европа и на Европейската комисия JUSTROM, за да се гарантира достъпът на жените от ромски произход до правосъдие.

4.6.8.

Комитетът обръща внимание на факта, че всички институционални форми на антиромски настроения и сегрегация могат да бъдат разглеждани и като форма на тежко престъпление. ЕИСК подчертава, че е важно да се гарантира защитата срещу този вид престъпления в институционалните служби, финансирани от държавата (институции за закрила на детето, социални и здравни служби), както и в държавните структури за правоприлагане и свързаните с тях структури (полицейски служби, наказателно правосъдие и затвори), тъй като това са места, където уязвимостта на жените от ромски произход е особено голяма. Комитетът изтъква, че в тези случаи е изключително важно да се гарантира лесен и безплатен достъп до правна защита.

4.6.9.

В националното и международното право понятието „принудителен брак с непълнолетно лице“ трябва да се приравни с форма на трафик на хора и да се предприемат съответните мерки. Всички инструменти и програми за превенция и защита, предвидени в рамките на борбата с трафика на хора, трябва да бъдат предоставени на разположение на децата — жертви на принудителни бракове.

4.7.   Приобщаване и участие

4.7.1.

Жените от ромски произход имат много малко възможности да разработват и оценяват политиките, които могат да повлияят на собствената им съдба. Ето защо ЕИСК подчертава, че въз основа на принципа „нищо за нас без нас“ е абсолютно необходимо жените от ромски произход да се приобщават в подходящо съотношение към изготвянето, планирането, осъществяването и оценката на всяка програма, свързана с тях или с техните общности. Комитетът предлага участието на активните жени от ромски произход да се изразява в поне мнозинство при програмите, насочени конкретно към жените от ромски произход, и в най-малко 30 % при програмите, предназначени за ромските общности. Следва да бъде създадена система за оценка, която да дава възможност за надеждно измерване на тези съотношения.

4.7.2.

ЕИСК предлага тези проценти на участие да се прилагат по подлежащ на проверка начин в организациите, които отговарят за националните и регионалните политики на приобщаване (национални, регионални и областни съвети, комисии за борба със сегрегацията и др.).

4.7.3.

Комитетът призовава правителствата и властите да започнат истински политически диалог по същество с представителите на жените от ромски произход на всички равнища на обществените организации и да създадат необходимите за тази цел институционални структури. За тази цел Комитетът препоръчва да се създадат специални правни институции, например женски комитети в рамките на националните платформи за ромите, в които да може да се гарантира, че жените от ромски произход са целенасочено представени, или да се назначи независим медиатор за жените от ромски произход.

4.7.4.

ЕИСК отбелязва, че гледната точка на жените от ромски произход често липсва или е представена в малка степен, както в настоящата европейската рамкова стратегия, така и в националните стратегии за интеграция на ромите. Необходимо е да се обърне много повече внимание на мнението на представителите на жените от ромски произход не само в рамките на процесите за периода след 2020 г., но и на изготвянето на бъдещите стратегии за социално приобщаване.

---

(1)  https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A12012M%2FTXT.

(2)  https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:12012P/TXT&from=fr.

(3)  Само на английски език: http://fra.europa.eu/en/project/2015/eu-midis-ii-european-union-minorities-and-discrimination-survey/publications.

(4)  ОВ C 248, 25.8.2011 г., стр. 16, ОВ C 67, 6.3.2014 г., стр. 110, ОВ C 11, 15.1.2013 г., стр. 21.

(5)  Измежду многобройните предложения, формулирани до момента от ромската общност, организациите на гражданското общество за защита на правата на ромите, научните среди, международните организации и ЕИСК, в настоящото становище се споменават само тези, които имат пряко отношение към упражняването на правата на жените от ромски произход.

(6)  Член 5, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Равенство между половете на европейските пазари на труда“

(Проучвателно становище по искане на Европейския парламент)

(2019/C 110/05)

Докладчик:

Helena de FELIPE LEHTONEN

Консултация	Европейски парламент, 3.5.2018 г.
Правно основание	Член 29, параграф 1 от Правилника за дейността
Решение на Пленарната асамблея	DD/MM/YYYY
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	7.11.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	12.12.2018 г.
Пленарна сесия №	539
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	151/2/4

1.   Заключения и препоръки

1.1.

За да се подобри равенството между половете на пазарите на труда, ЕИСК счита за необходимо да се изготви интегрирана и амбициозна европейска стратегия за справяне със системните и структурните пречки и за изготвяне на подходящи политики, мерки и програми на ЕС за финансиране с цел подобряване на равенството между жените и мъжете, като по този начин се насърчава „по-голямо равенство по отношение на икономическата независимост на жените и мъжете“. Това ще допринесе и за осъществяването на европейския стълб на социалните права.

1.2.

В настоящото становище се припомня необходимостта от по-нататъшно справяне с някои добре известни предизвикателства като разликата в заплащането на жените и мъжете и равновесието между професионалния и личния живот, по които ЕИСК вече е публикувал становища (1).

1.3.

ЕИСК счита, че са необходими допълнителни усилия, за да се преодолее разликата в заплащането на жените и мъжете, която продължава да съществува. Той подкрепя изцяло целите на Международната коалиция за равното заплащане за работа за премахване на разликата в заплащането на жените и мъжете до 2030 г. Комитетът изразява съжаление във връзка със слабото прилагане на Препоръката на Комисията относно прозрачността в заплащането от 2014 г. и призовава държавите членки и ЕС да предприемат подходящи мерки за неговото ускоряване.

1.4.

ЕИСК припомня, че прозрачността в заплащането има важна роля в борбата с разликата в заплащането на жените и мъжете (2). Той препоръчва неутрални по отношение на пола системи за заплащане като средство за насърчаване на непредубеден подход към възнаграждението и наемането.

1.5.

ЕИСК изразява съгласие относно необходимостта от засилване на мерките за намаляване на хоризонталната сегрегация по пол в образованието, обучението и на пазара на труда. С цел справяне със свързаните с пола стереотипи и сегрегацията в образованието, обучението и избора на професионално развитие следва да се провеждат кампании за повишаване на осведомеността и други мерки, като се използват пълноценно новите технологии. Подобряването на заплащането и на условията на труд в секторите, в които преобладават жени, би могло да насърчи повече мъже да се включват в тези професии.

1.6.

Следва да се положат повече усилия за интегриране на жените от уязвими групи на пазара на труда и откриване на повече възможности за тях, като се вземе под внимание междусекторен подход (3).

1.7.

ЕИСК оценява усилията на Комисията за по-строго наблюдение на грижите за децата и дългосрочните грижи в рамките на европейския семестър. Това следва да остане приоритет в средносрочен и дългосрочен план. ЕИСК подкрепя започването на подновен дебат с държавите членки във връзка с целите от Барселона от 2002 г. относно предоставянето на грижи за деца с оглед на поставянето на по-амбициозни цели и разширяването на подхода за грижите за други нуждаещи се от грижи лица.

1.8.

ЕИСК призовава Парламента и Съвета да въведат нови подходящи показатели в бъдещите европейски структурни фондове с цел по-добро наблюдение на финансовия принос на ЕС за различните услуги за полагане на грижи и за равенството между половете.

1.9.

ЕИСК приветства предложението за ЕСФ+ в многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г., с което се цели да се подкрепи равенството между мъжете и жените и да се насърчи участието на жените на пазара на труда посредством мерки за подобряване на равновесието между професионалния и личния живот и достъпа до услуги за детски и други грижи. При все това той счита също, че финансирането от ЕС следва да бъде разпределяно по начин, който отчита в по-голяма степен аспектите, свързани с пола, и че равенството между половете следва да бъде изведено като самостоятелна цел, вместо да се обединява в една цел с недискриминацията и антирасизма.

1.10.

ЕИСК приветства също така програмата InvestEU за периода 2021—2027 г., която подкрепя инвестициите в социална инфраструктура. ЕИСК призовава Парламента и Съвета решително да подкрепят тази нова възможност с цел стимулиране на необходимите инвестиции в грижи за децата (включително и след училище).

1.11.

Предприемачеството сред жените изостава и трябва да бъде насърчавано, за да се оползотвори огромният потенциал на цифровата икономика и технологичните иновации. Трябва да се подобри достъпът до финансиране и да се улесни преходът между различните категории заетост.

2.   Контекст и предизвикателства

2.1.

Настоящото становище на ЕИСК беше изготвено в отговор на искането на Европейския парламент за проучвателно становище относно „Равенство между половете на европейските пазари на труда“. По искане на Парламента в становището се разглежда въздействието на мерките, очертани в Препоръката на Комисията относно укрепването чрез прозрачност на принципа на равното заплащане за мъжете и жените, и необходимостта от по-нататъшни действия за справяне с разликата в заплащането на жените и мъжете.

2.2.

В член 2 и член 3, параграф 3 от ДЕС, както и в Хартата на основните права на Европейския съюз, се признава, че правото на равенство между жените и мъжете е една от основните ценности на Съюза и следователно представлява важна задача. В европейския стълб на социалните права равенството между половете и правото на равно заплащане за равностоен труд са залегнали като един от 20-те основни принципа за справедливи и добре функциониращи пазари на труда и социални системи.

2.3.

Европейският съюз и държавите членки насърчават равенството между половете на пазара на труда чрез комбинация от законодателни и незаконодателни инструменти, препоръки, политически насоки и финансова подкрепа. В своя документ „Стратегически ангажимент за постигане на равенство между половете за периода 2016—2019 г.“ Европейската комисия потвърждава приоритетите, които трябва да бъдат разгледани: еднаква икономическа независимост на жените и мъжете, равно заплащане за равен труд и равенство между половете при вземането на решения, достойнство, неприкосновеност на личността и прекратяване на насилието, основано на пола, както и насърчаване на равенството между половете извън ЕС.

2.4.

През 2017 г. равнището на заетост при жените продължи да се увеличава с бавен, но равномерен темп, придържайки се към този на мъжете, и достигна рекордните 66,5 % спрямо 78,1 % за мъжете. Но разликата в равнището на заетост от 11,5 процентни пункта остава непроменена от 2013 г. Освен това целта на стратегията „Европа 2020“ за 75 % равнище на заетост при жените и мъжете е малко вероятно да бъде постигната. Индексът за равенство между половете се е увеличил от 62 пункта през 2005 г. на 65 пункта през 2012 г., но само на 66,2 пункта през 2015 г., което отчасти се дължи на кризата. В редица държави членки мерките за справяне с кризата не отчетоха надлежно отрицателното въздействие върху равенството между половете.

2.5.

Въпреки общия напредък във връзка с равенството между половете на европейските пазари на труда, продължава да съществува неравнопоставеност между жените и мъжете. Хоризонталната и вертикалната сегрегация са важни фактори, които допринасят за некоригираната разлика в заплащането на жените и мъжете при брутното почасово възнаграждение, която понастоящем е около 16 %. Разликата се задълбочава от преобладаващата численост на жените на работни места на непълно работно време и в по-ниско платени сектори, както и от по-високия дял на ползването на схеми за родителски отпуск от страна на жените, което води до прекъсване на професионалната кариера, по-слабо кариерно развитие и по-малко натрупване на пенсионни права.

2.6.

Настоящата разлика в заетостта между половете представлява важна икономическа и социална загуба за ЕС, която се оценява на 370 милиарда евро годишно. Предвид демографското предизвикателство и намаляващото население в трудоспособна възраст Европа трябва да оползотвори изцяло потенциала на всички жени на пазара на труда, като се вземат предвид факторите раса, етнически произход, социална прослойка, възраст, сексуална ориентация, националност, религия, пол, увреждания, бежански или мигрантски статут, които могат да създадат особени препятствия пред тяхното участие на пазара на труда.

2.7.

Докато тенденцията е жените да бъдат наемани предимно на по-нископлатени и по-нискоквалифицирани работни места и в сектори като здравеопазване, социални услуги, образование, публична администрация и търговия на дребно, мъжете са по-силно представени в инженерството, строителството и транспорта. Недостигът на мъже в професиите в областта на образованието, здравеопазването и социалните услуги се увеличава и се засилва поради липсата на ролеви модели и често поради по-непривлекателните условия на труд и заплащане. Същото се отнася за жените, които не са достатъчно представени в професиите в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката. През 2016 г. едва 17 % от специалистите в областта на ИКТ в ЕС са жени.

2.8.

Докато новото законодателство на ЕС е в процес на обсъждане в Съвета на ЕС (Директива относно равновесието между професионалния и личния живот), жените продължават да страдат от „наказанието за майчинство“ на работното място, включително по време на бременността и след раждането, което продължава да бъде проблем в много държави членки. Разликата в заетостта е особено висока при майките и жените, които са ангажирани с полагането на грижи. През 2016 г. над 19 % от неактивните жени са били неактивни, защото е трябвало да се грижат за деца или възрастни. Средно заетостта при жените с деца под 6-годишна възраст е с 9 % по-ниска от тази при жените без деца; разлика, която се повишава до 30 % в някои държави.

2.9.

ЕИСК е сериозно загрижен във връзка с мащабите на сексуалния тормоз, с който се сблъскват жените на работното място, както и поради факта, че тормозът в киберпространство спрямо жени се превръща в широкоразпространено явление. Той припомня необходимостта от по-добро прилагане на Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4) за забрана на тормоза и дискриминацията на работното място (5).

2.10.

ЕИСК призовава и за интегрирани конкретни мерки, насочени към жените от уязвими групи, тъй като те често се сблъскват с по-големи трудности при навлизането на пазара на труда. Той подчертава необходимостта от междусекторен подход, за да се увеличат възможностите за участие на пазара на труда на жените, изправени пред множество форми на дискриминация.

2.11.

Предприемачеството сред жените все още не е достатъчно развито. Жените съставляват 52 % от общото население на Европа, но само 34,4 % от самостоятелно заетите лица в ЕС и 30 % от стартиращите предприемачи. Самостоятелно заетите жени са с по-малко доходи, отколкото самостоятелно заетите мъже. 76,3 % от самостоятелно заетите жени в ЕС–28 работят за своя сметка, без служители, спрямо 69 % от мъжете. Следователно мъжете по-често са собственици на предприятия със служители, докато жените по-често работят като самостоятелно заети лица, без служители, с по-висок риск за ниски доходи. Женският творчески и предприемачески потенциал е слабо използван източник на икономически растеж и работни места, който трябва да бъде развит в по-голяма степен с цел създаване на успешни предприятия.

2.12.

Работата на непълен работен ден може да бъде ценен инструмент за подобряване на равновесието между професионалния и личния живот на мъжете и жените. Въпреки това жените работят по-често на непълен работен ден отколкото мъжете (над 70 % от работещите на непълен работен ден), и е регистрирано увеличение на по-ниско платените работни места (търговия на дребно, почистване и работа като помощници). Равнищата на принудителна заетост на непълно работно време както за жените, така и за мъжете, продължават да предизвикват загриженост. Целта за заетост от 75 % на стратегията „ЕС 2020“ може да бъде постигната само чрез интегрирана стратегия, съставена от съгласувано съчетание на политики и мерки за насърчаване на участието на пазара на труда, качествени работни места, гарантиране на равно третиране в областта на заетостта и стимулиране на по-балансирани отговорности за полагане на грижи между родителите и лицата, полагащи грижи за други нуждаещи се от грижи роднини.

3.   Области за допълнителни действия с цел постигане на равенство между половете на европейските пазари на труда

3.1.   Мерки във връзка с прозрачността в заплащането с цел преодоляване на разликата в заплащането на жените и мъжете

3.1.1.

Разликата в заплащането на жените и мъжете е една от най-често срещаните пречки пред равенството между половете на пазара на труда и в обществото, както и пред икономическия растеж. ЕИСК напълно подкрепя Международната коалиция за равното заплащане (EPIC), глобална инициатива под ръководството на МОТ, ООН — Жени и ОИСР, включваща правителства, работодатели, профсъюзи и гражданското общество, с цел преодоляване на разликата в заплащането на жените и мъжете до 2030 г. ЕИСК призовава ЕС да активизира действията си, за да се гарантира, че разликата в заплащането на жените и мъжете в ЕС ще бъде преодоляна до 2030 г.

3.1.2.

ЕИСК отново отправя препоръките си по отношение на Плана за действие на ЕС за преодоляване на разликата в заплащането на жените и мъжете (6). Комитетът отчита факта, че преработената Директива за равенство между половете 2006/54/ЕО и препоръката на Комисията до държавите членки относно укрепването чрез прозрачност на принципа на равното заплащане за мъжете и жените 2014/124/ЕС изиграха съществена роля за преодоляването на разликата в заплащането на жените и мъжете и остават валидни. Необходими са обаче повече усилия. В доклада на Комисията от 2013 г. за прилагането на Директива 2006/54/ЕО се заключава, че практическото прилагане на разпоредбите за равното заплащане в държавите членки е една от най-проблемните области на директивата.

3.1.3.

Според EPIC липсата на прозрачност по отношение на заплащането играе важна роля за разликите в заплащането на мъжете и жените и нейното повишаване може да спомогне за намаляването на тези разлики. Прозрачността в заплащането има важна роля в борбата с евентуалната дискриминация в тази област. ЕИСК изразява загриженост във връзка със слабото прилагане на Препоръката на Комисията относно прозрачността в заплащането от 2014 г. Въпреки че повечето държави членки са въвели някакви мерки за повишаване на прозрачността в заплащането, в една трета от държавите членки такива мерки отсъстват изцяло. ЕИСК призовава държавите членки да ускорят прилагането на препоръката, например като насърчават възможността на лицата да искат информация относно отчитането на равнищата на заплащане, или като насърчават работодателите в дружества с определен размер да докладват за заплащането или да извършват одити на заплатите, тъй като това би насърчило справедлив подход към наемането и възнаграждението. Следва да се вземе под внимание и пълното зачитане на неприкосновеността на личните данни на служителите и колективните трудови правоотношения.

3.1.4.

За да се приложи принципът на равно заплащане и да се преодолее разликата в заплащането между жените и мъжете, са необходими по-добри синергии между различните налични мерки. Сред тях силно се препоръчват неутралните по отношение на пола системи за заплащане, тъй като те насърчават непредубеден подход към възнаграждението и наемането.

3.1.5.

Социалните партньори са в най-добра позиция за извършване на преоценка на стойността на уменията и професиите. Социалният диалог и колективното договаряне са от изключително значение за постигането на тази цел и за преодоляването на разликата в заплащането между жените и мъжете.

3.1.6.

На европейско равнище към разликата в заплащането се подхожда и чрез процедурата на европейския семестър. През 2017 г. въпросът за разликата в заплащането между жените и мъжете беше откроен в докладите за девет държави членки. Към 12 държави членки бяха отправени специфични препоръки, съсредоточени върху инвестициите в детски заведения и неблагоприятното данъчно облагане, както и върху други мерки, свързани с разликата в заплащането между жените и мъжете.

3.1.7.

Особено внимание следва да се обърне на повишаването на осведомеността за несъзнателната пристрастност или засилването на разликата в заплащането при наемане или повишение. За намирането на подходящи решения за намаляване на разликата в заплащането на жените и мъжете от значение са и подкрепата от стопански организации, както и сътрудничеството между социалните партньори, властите и органите по въпросите на равенството.

3.2.   Образование, сегрегация и стереотипи

3.2.1.

Продължаващата хоризонтална сегрегация в образованието, обучението и пазара на труда, обусловена от стереотипи и пречки на пазара на труда, се нуждае от работа за преодоляване още от ранна детска възраст. Налице е силна връзка между тази сегрегация и разликата в заплащането между жените и мъжете. Следва да се изтъкне по-ясно тенденцията за подценяване на някои професии, включително на ръководни позиции. По-доброто заплащане и по-добрите условия на труд в секторите, в които преобладават жени, биха могли да подействат като стимул за повече мъже да се включват в тези професии, допринасяйки за решаване на проблема с професионалната сегрегация по полов признак.

3.2.2.

Независимо от по-високите постижения на жените в образованието, те са изправени пред многобройни пречки при професионалното си развитие в някои сектори, доминирани от мъжете, като например ИКТ. Дори ако някои момичета изберат образование в областта на НТИМ, след това само 10 % от жените упражняват професионална дейност в тези области. Това изисква по-голям акцент върху борбата със сегрегацията и стереотипите в образованието и по-голямо популяризиране на този сектор сред жените.

3.2.3.

Недостигът на мъже в сектора на образованието, здравеопазването и социалните услуги приема обезпокоителни размери. Комитетът призовава за кампании за повишаване на осведомеността и популяризиране на ролеви модели на равнището на ЕС и на национално равнище, за да се насърчават професиите в областта на ИКТ и НТИМ сред жените и тези в областта на образованието, здравеопазването и социалните услуги — сред мъжете.

3.3.   Услуги за полагане на грижи за подобряване на равновесието между професионалния и личния живот

3.3.1.

Съчетаването на професионалния, личния и семейния живот е едно от основните предизвикателства за родителите и за другите лица, които имат отговорности по полагане на грижи. Жените са засегнати непропорционално, защото като цяло понасят отговорността за полагането на грижи за нуждаещи се от грижи роднини. Постигането на по-добро равновесие между професионалния и личния живот е особено голямо предизвикателство за семействата с един родител и за хората, принадлежащи към уязвими групи. ЕИСК приветства инициативата на Комисията за увеличаване на участието на пазара на труда на родителите с деца и за подпомагането им да постигнат по-добро равновесие между професионалния и личния живот.

3.3.2.

Споделянето на родителските и други отговорности за полагане на грижи е важна цел за равностойното участие на пазара на труда (7). Ползването на отпуск по бащинство и на родителски отпуск от страна на бащите като цяло е ниско застъпено и обикновено те ползват отпуск само когато е платен. От съществено значение е да се предприемат мерки, които насърчават мъжете да участват повече в семейния живот, като същевременно се разгледат въпросите с възможните разходи и организационни усилия от страна на предприятията, особено малките и микропредприятията.

3.3.3.

Тъй като отговорностите, свързани с полагане на грижи, са една от основните причини за ниското участие на жените на пазара на труда, целите от Барселона са от решаващо значение, но те не са изпълнени в достатъчна степен. Данните сочат положителна взаимовръзка между детските заведения и равнището на заетост при жените. ЕИСК изразява съжаление, че повече от 15 години след приемането на целите от Барселона броят на държавите, които са ги постигнали, е толкова малък. Той призовава за възможно преразглеждане с цел поставяне на по-амбициозни цели като стимул за насърчаване на равенството между половете.

Поносимата цена и достъпността на грижите за деца и други услуги за полагане на грижи продължават да са предизвикателство, особено за семействата с по-ниски доходи. Във връзка с това е важно да съществува добро съчетание на качествени публични и частни заведения за грижи. Освен това работното време на детските заведения продължава да бъде истинско препятствие за работещите родители.

3.3.4.

Комитетът привлича вниманието и върху необходимостта от заведения за извънучилищни грижи за децата на работещите родители. Те следва да бъдат на разположение в държави, в които учебният ден завършва рано и поради тази причина тенденцията е родителите да избират да работят на непълно работно време. Необходими са повече данни, за да се разберат мащабът на този структурен проблем и последиците от него по отношение на равенството между половете на пазара на труда.

3.3.5.

Растежът на сектора на услугите за полагане на грижи със значим неизползван потенциал за заетост изисква специално внимание поради продължаващата полова сегрегация и в много случаи лоши условия на труд и ниско заплащане. Както ЕИСК вече посочи, съществува необходимост от събиране на подходящи данни относно различните аспекти на платените системи за полагане на грижи и предпочитанията в Европа. Това следва да включва бързо разрастващите се услуги за грижи в дома и специфичния случай на настанените в дома на работодателя полагащи грижи работници (8), много от които са използвали възможността за мобилност в рамките на ЕС или са мигранти от трети държави и съобщават за лоши условия на труд и заплащане. ЕИСК призовава Комисията да приеме интегрирана стратегия за сектора на услугите за полагане на грижи.

3.3.6.

ЕИСК оценява усилията на Комисията за по-строго наблюдение на грижите за деца и дългосрочните грижи в рамките на европейския семестър и специфичните за всяка държава препоръки, отправени към държавите членки.

3.4.   Финансиране на равенството между половете: многогодишната финансова рамка

3.4.1.

ЕИСК приветства предложението за ЕСФ+ в многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г., с което се цели да се подкрепят равенството между мъжете и жените, равните възможности и недискриминацията и да се насърчи участието на жените на пазара на труда посредством мерки за подобряване на равновесието между професионалния и личния живот и достъпа до детски грижи. Комитетът насърчава институциите на ЕС и държавите членки да приложат неговата препоръка ЕСФ+ да предоставя подкрепа за равенството между половете (9).

3.4.2.

ЕИСК счита, че финансирането от ЕС следва да бъде разпределяно по начин, който да отчита в по-голяма степен аспектите, свързани с пола. ЕИСК изразява загриженост, че обединяването на целите за равенство между половете, недискриминация и антирасизъм в една единствена цел подкопава тяхната видимост и яснотата относно размера на разпределените за всяка една от тях средства. Следва да се обмисли най-добрият начин за решаване на този въпрос.

3.4.3.

ЕИСК подчертава необходимостта от инвестиране в качествени и достъпни услуги и заведения за полагане на грижи за всички на достъпни цени. Предложението на Комисията за ЕСФ+ е стъпка в правилната посока посредством повече инвестиции в грижите за деца. Това финансиране следва допълнително да се насърчава въз основа на добрите практики, които ще събере Комисията.

3.4.4.

ЕИСК приветства също така програмата InvestEU като част от многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. и нейния приоритет за увеличаване на инвестициите в социална инфраструктура, което би могло да окаже положително въздействие върху равенството между половете.

3.4.5.

ЕИСК изразява загриженост, че понастоящем няма оценка за това как средствата от ЕС са били използвани от държавите членки за подпомагане на предоставянето на услуги за полагане на грижи. Този въпрос трябва да бъде разгледан в следващите програми за финансиране чрез въвеждане на подходящи показатели за държавите членки в бъдещите структурни фондове, включително ЕСФ+, с цел по-добро наблюдение на финансовия принос на ЕС за различните услуги за полагане на грижи и равенството между половете.

3.5.   Данъчна система и система за социална сигурност

3.5.1.

Наличните данни сочат, че жените често са изправени пред силни възпиращи икономически фактори, когато навлизат на пазара на труда или желаят да работят повече: начинът, по който са устроени данъчно-осигурителните системи, може да действа демотивиращо за вторите работещи членове в домакинството, които най-често са жени. Преките последици от това са по-ниските или нулеви вноски в пенсионните системи, което впоследствие води до по-ниски пенсионни доходи и дори до бедност.

3.5.2.

Европейският семестър вече изтъкна необходимостта от адаптиране на данъчно-осигурителните системи, за да се предотвратят силните възпиращи фактори за онези втори работещи членове в домакинството, които желаят да започнат работа или да работят повече. Ще бъде необходимо внимателно наблюдение на развитията в държавите членки.

3.6.   Предприемачеството сред жените

3.6.1.

Предприемачеството може да бъде възможност за икономическа независимост на жените с качествени работни места, успешни кариери, която да ги изведе от бедността и социалната изолация и да допринесе за по-балансирано представителство на половете в процеса на вземане на решения. Предприемачеството сред жените трябва да се подпомага чрез подобряване на достъпа и качеството на мерките за социална закрила (10) и чрез интегриране на предприемаческото образование в образователната и обучителната сфера.

3.6.2.

Що се отнася до самостоятелната заетост, жените по-често работят за своя сметка и са изправени пред по-висок риск от бедност на работещите, докато мъжете по-често са сред собствениците на предприятия със служители. Освен това жените се сблъскват с повече структурни пречки по отношение на достъпа до финансиране, стереотипи и липса на увереност. Тези пречки трябва да бъдат отстранени. Бизнес ангели, които играят ролята на наставници, и нови форми на финансиране могат да са от полза за преодоляване на пречките. Съществуващите мрежи в стопанските организации следва да бъдат по-активно популяризирани и разпространявани.

3.7.   Цифрова икономика

3.7.1.

Промените на пазара на труда, дължащи се на глобализацията, технологичното развитие и демографските промени, разкриват нови перспективи както за служителите, така и за предприемачите. Нововъзникващите и разрастващите се сектори (например ИКТ, зелената икономика, Четвъртата индустриална революция, електронната търговия) могат да предложат много възможности за жените на добре платени работни места. ЕИСК вече изтъкна и проблема за неравнопоставеността между половете в сферата на ИКТ, създаваща редица предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени. Той предостави и препоръки за преодоляване на дисбалансите във връзка с образователната система и пазара на труда (11).

3.7.2.

Необходима е повече яснота във връзка със ситуацията на национално равнище по отношение на правата, социалноосигурителните права и задължения както в трудовите, така и в договорите между предприятия (В2В), за да се гарантира, че жените и мъжете могат да оперират уверено в цифровата икономика. В центъра на стратегиите за насърчаване на професионалното развитие за жените в областта на ИКТ, НТИМ и зелената икономика следва да бъдат образованието и обучението, като перспективата за равенството между половете следва да се интегрира в стратегията за цифровия единен пазар.

3.8.   Засилено сътрудничество между всички участници

3.8.1.

Ролята на социалните партньори при сключването на колективните трудови договори е важно средство за справяне с многобройните измерения на равенството между половете и равното заплащане на европейските пазари на труда. На равнището на ЕС социалните партньори приеха през 2005 г. Рамка на действие за равенството между половете, последвана от съвместни действия на национално равнище, за да се обърне внимание на ролите на половете, да се насърчи участието на жените в процеса на вземане на решения, да се подкрепи равновесието между професионалния и личния живот и да се преодолее разликата в заплащането на жените и мъжете. През 2008 г. те преразгледаха своето споразумение за родителския отпуск от 1996 г. (Директива 2010/18/ЕО на Съвета (12)), а през 2012 г. разработиха набор от инструменти за укрепване на равенството между половете на практика.

3.8.2.

Организациите на гражданското общество също могат да допринесат по полезен начин за насърчаване на равенството между половете на пазара на труда, по-специално за уязвимите групи.

3.8.3.

ЕИСК призовава за включване по съгласуван начин на обновена и амбициозна стратегия на равнището на ЕС за постигане на равенство между половете на европейските пазари на труда в рамките на всяка бъдеща европейска стратегия за заетост, Европейския стълб на социалните права и европейското измерение на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие.

---

(1)  ОВ C 129, 11.4.2018 г., стр. 44, ОВ C 262, 25.7.2018 г., стр. 101.

(2)  ОВ C 129, 11.4.2018 г, стр. 44.

(3)  ОВ C 367, 10.10.2018 г, стр. 20.

(4)  ОВ L 204, 26.7.2006 г., стp. 23.

(5)  ОВ C 351, 15.11.2012 г., стр. 12, ОВ C 242, 23.7.2015 г., стр. 9, ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 20.

(6)  ОВ C 262, 25.7.2018 г., стр. 101.

(7)  ОВ C 129, 11.4.2018 г, стр. 44.

(8)  ОВ C 487, 28.12.2016 г, стр. 7.

(9)  Вж. становището на ЕИСК относно „Европейски социален фонд+“ (ОВ C 62, 15.2.2019 г., стp. 165).

(10)  ОВ C 173, 31.5.2017, стр. 45.

(11)  ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 37.

(12)  ОВ L 68, 18.3.2010 г., стp. 13.

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Прилагане на законодателството на ЕС в областта на околната среда: качество на въздуха, водите и отпадъците“

(проучвателно становище)

(2019/C 110/06)

Докладчик:

Arnaud SCHWARTZ

Консултация	Европейски парламент, 3.5.2018 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
	проучвателно становище
Решение на Бюрото	17.4.2018 г. (в очакване на сезирането)
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	27.11.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	12.12.2018 г.
Пленарна сесия №	539
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	117/2/6

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства целта на прегледа на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда (ПИПООС), която е да се даде по-ясна цялостна картина на положението във всяка държава членка, като се посочат основните ѝ пропуски при прилагането на правото на Съюза в областта на околната среда, както и да се препоръчат коригиращи мерки и да се предостави подкрепа на държавите членки, които отбелязват закъснение в прилагането на това право, по-специално посредством нов инструмент за партньорска техническа помощ.

1.2.

Въпреки това в становището си (1) на тази тема ЕИСК счита, че ПИПООС разкрива, че незадоволителното, разпокъсаното и непоследователното изпълнение на законодателството на ЕС в областта на околната среда е сериозен проблем в много държави — членки на ЕС. Понастоящем, както и в миналото липсата на политическа воля в правителствата на много от държавите членки да превърнат същественото подобряване на изпълнението в политически приоритет и да осигурят достатъчно средства за него изглежда продължава да стои зад първопричините за незадоволителните резултати, които се констатират в ПИПООС (напр. чрез многогодишната финансова рамка — МФР). Поради това ЕИСК припомня, че правилното изпълнение на достиженията на правото на ЕС в областта на околната среда е в интерес на европейските граждани и води до истински икономически и социални ползи.

1.3.

Освен това, както се изтъква в горепосоченото становище (2), ЕИСК отново подчертава, че ефективното прилагане на мерки за опазване на околната среда зависи отчасти от гражданското общество (работодатели, работници и други представители), на което е отредена активна роля. ЕИСК отново отправя своя призив за по-силно и структурирано участие на гражданското общество, което би укрепило ПИПООС. Според ЕИСК организациите на гражданското общество на национално равнище трябва да имат възможност да допринасят чрез опита и познанията си за докладите по държави, структурирания диалог с всяка държава и свързаните с него последващи действия. Поради тази причина ЕИСК е готов да улеснява диалога с гражданското общество на равнището на ЕС в рамките на истинска устойчива и кръгова икономика.

1.4.

В становището си относно „Действия на ЕС за подобряване на спазването на законодателството и управлението в областта на околната среда“ (3) ЕИСК отново подчертава, че настоящите пропуски подкопават доверието на гражданите в ефективността на законодателството на ЕС, и отново призовава държавите членки и Комисията да мобилизират значителни средства за наемане на допълнителен персонал с цел контрол върху осъществяването на управлението и прилагането на законодателството в областта на околната среда.

1.5.

ЕИСК подчертава, че в някои случаи са необходими и екологични инвестиции, повишаване на осведомеността на обществеността или стабилни процедури на правоприлагане, както и че макар да съществуват инспектори по околната среда, на Европа и нейните държави членки са необходими и специализирани съдии и прокурори.

1.6.

ЕИСК изтъква още, както е посочено в негово становище (4), че в допълнение към действията на държавите членки и засегнатите общности с цел оповестяване и повишаване на осведомеността относно правилата, които трябва да бъдат следвани, трябва да се предприемат мерки, свързани с мониторинга и контрола върху прилагането на равнището на ЕС от страна на Европейската комисия в качеството ѝ на „пазителка на Договорите“. В плана за действие (5) не се разглеждат причините за неспазване, каквито могат да бъдат например опортюнизмът и липсата на политическа воля. Въпреки че подкрепата за държавите членки е необходима, ЕИСК уточнява още веднъж, че незадължителните мерки от този план за действие не могат да бъдат единствената стратегия за подобряване на спазването на екологичните стандарти.

1.7.

Както ПИПООС, така и посоченият план следват двугодишен цикъл. ЕИСК поставя ударението върху необходимостта да играе активна роля при мониторинга и редовното развитие на съдържанието на тези документи, за да може гласът на гражданското общество да се чува в този процес на непрекъснато усъвършенстване на политиките на Европейския съюз в областта на околната среда.

1.8.

Освен това, тъй като както е видно от различни разработки на Европейската комисия, много от пропуските се дължат на липса на сътрудничество между различните равнища на управление (национално, регионално, местно), отговарящи за прилагането на законодателството в областта на околната среда, ЕИСК настоятелно призовава ЕС да включи и гражданското общество в текущия мониторинг и оценка на това прилагане.

1.9.

Гражданите на Съюза считат, че опазването на околната среда е от жизненоважно значение. Впрочем мнозинството от гражданите считат, че Съюзът и националните правителства не правят достатъчно за опазването на околната среда. Следователно Съветът, Парламентът и Комисията следва да си сътрудничат още по-тясно, с помощта на ЕИСК, за да отговорят на очакванията на гражданите. По-специално тази амбиция би могла да се изрази в искане към ЕИСК за изготвяне на проучвателно становище относно начина, по който гражданското общество би могло да допринесе още повече за разработването и прилагането на законодателството на ЕС в областта на околната среда.

1.10.

В неотложен порядък ЕИСК призовава Комисията да сподели списъка на ПИООС с всички установени пропуски по държави членки при прилагането на законодателството на ЕС в областта на околната среда в частта, свързана с качеството на въздуха, водите и отпадъците. Списъкът следва да се основава отчасти на данни, които се подават до Комисията, и на консултациите с организираното гражданско общество. ЕИСК призовава Комисията да определи и впоследствие да прилага коригиращи мерки за отстраняване на тези пропуски. ЕИСК, в рамките на своите възможности и експертен опит, е готов да допринесе за това определение и да участва в оценката на бъдещото прилагане на тези коригиращи мерки.

1.11.

ЕИСК счита, че Комисията трябва не само да предлага законодателните актове, но и да улеснява и подпомага прилагането им, както и да направи съществуващите текстове по-съгласувани помежду им и в крак с научните достижения и международните ангажименти, целящи опазване на здравето на хората и възстановяване на доброто функциониране на екосистемите. Без тези екосистеми не са възможни нито икономическото развитие, нито социалната справедливост. По-специално, прилагането на законодателството в областта на околната среда е от съществено значение за постигането на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) и за практическото прилагане на споразуменията в областта на климата. Поради това ЕИСК насочва вниманието на компетентните органи към посочените в настоящото становище примери за подобряване на законодателството в областта на околната среда в частта, отнасяща се до качеството на въздуха, водите и отпадъците.

1.12.

Накрая, ако се вземе за пример неотдавнашното предложение за директива относно пластмасовите продукти за еднократна употреба, изглежда, че високата степен на приемане на предлаганите мерки най-вероятно се дължи на действията за информиране и проведените медийни кампании относно замърсяването на океаните с пластмаса, които са повишили информираността на гражданите за този проблем. ЕИСК счита, че същото важи и за много други мерки, които могат да предложат на жителите на Съюза здравословен живот, приспособяване към измененията на климата и спиране на драстичното намаляване на биологичното разнообразие. В този смисъл ЕИСК отново потвърждава необходимостта от ангажирано участие на гражданското общество с цел образоване на населението и очакваното удвояване на усилията от страна на европейските, националните и местните власти за допълнително повишаване на осведомеността на гражданите и на лицата, вземащи решения, (по-специално в МСП и МСИ) в публичния и частния сектор относно тези сериозни предизвикателства на 21-ви век.

2.   Общи бележки

2.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства желанието за сътрудничество на Европейския парламент (ЕП), изразено чрез искането му за изготвяне на настоящото проучвателно становище, посветено на прилагането на законодателството на Европейския съюз в областта на околната среда в частта, отнасяща се до качеството на въздуха, водите и отпадъците.

2.2.

Прилагането на европейското законодателство в областта на околната среда в частта, отнасяща се до качеството на въздуха, водите и отпадъците, е свързано по-специално с опазването на екосистемите; освен това то отваря пътя за нови икономически възможности и за развития, които са полезни за здравето на европейците. Това прилагане не повдига единствено въпроса за транспонирането на директивите в националното право, което представлява едва първият етап, а предполага и създаването на необходимите публични органи или предоставянето на разположение на съществуващи средства що се отнася до човешки ресурси, умения и отговорности, ноу-хау и финансови средства. В много случаи са необходими екологични инвестиции от публичния и/или частния сектор (например за третиране на водите и отпадъците), а в други случаи трябва да се регулират дейности с отрицателно въздействие върху околната среда (например за опазване на качеството на въздуха).

2.3.

В приоритет за всички държави членки следва да се превърне подобряването на прилагането на законодателството на ЕС в областта на околната среда, а публичните органи, отговарящи за тези въпроси, следва да бъдат укрепени. В множество предходни становища на ЕИСК се съдържат препоръки в този смисъл и в по-общ план е разгледано прилагането на съществуващото законодателство на ЕС в областта на околната среда в частта, отнасяща се до качеството на въздуха, водите и отпадъците. ЕИСК приканва също така да се прави справка с тях, независимо дали става въпрос за становища относно въздуха (6), водите (7) или отпадъците (8).

2.4.

Освен в тези становища по конкретни теми и в някои становища на ЕИСК по по-общи теми също има препоръки, които могат да бъдат важни за настоящото искане. Сред тях са становища относно достъпа до правосъдие (9) или текущото прилагане на законодателството и управлението (10) и защитата на колективните интереси на потребителите (11), становища от стратегическо естество (12) и становища, които разглеждат теми отвъд границите на Европейския съюз и които се отнасят например, до целите за устойчиво развитие (ЦУР) (13), споразуменията за свободна търговия (14) и климата (15).

2.5.

Очевидно е необходимо да се приложи съществуващото законодателство, с което се улеснява създаването на единен пазар, който допринася за свободната и ненарушена конкуренция и заслужава доверието на гражданите, независимо дали са производители или потребители — законодателство, което може да осигури високи стандарти на качество и безопасност във връзка със защитата на населението и неговата околна среда. В допълнение към това обаче изглежда от съществено значение да се намалят недостатъците на съществуващото законодателство, като се гарантира също, че ЕС непрекъснато осигурява, в рамките на двустранни или многостранни търговски преговори, еквивалентността на своето социално и екологично законодателство за вносните продукти.

2.6.

Предвид това следва да се вземат под внимание всички констатации и препоръки, посочени в настоящото проучвателно становище, не като риск, а като възможност да насочим дейностите си така, че да създадем предимства за конкуренцията и за сътрудничеството, които имат значение и бъдеща полза в икономически, социален и екологичен план.

2.7.

И накрая, независимо дали се отнася до въздуха, водите или отпадъците, трябва да се избягват разлики в прилагането на правото на ЕС в държавите членки. В противен случай това ще доведе до нарушаване на конкуренцията, екологични и социални неравенства или изкуствени граници, възпрепятстващи управлението на ресурси, които са общи и трансгранични по своята същност. Освен това с цел укрепване на всички съществуващи и бъдещи мерки следва да се предоставят и средства за данъчно хармонизиране във връзка с данъчното облагане на замърсяването и ресурсите и да се отговори на потребността от по-добро приспособяване на съществуващите инструменти спрямо външните фактори, които трябва да бъдат обхванати. Политиките в областта на околната среда вече не трябва да служат като променлива величина за корекция, а трябва да се превърнат в значим лост за стратегическо преориентиране на човешката дейност, занаятите, селското стопанство и промишлеността в рамките на Съюза и да се предадат като положително влияние върху други региони, в които се намират политическите и търговските му партньори.

3.   Конкретни бележки

3.1.   Прилагане на законодателството на Европейския съюз в областта на околната среда: качество на въздуха

Заедно с водите, природата и отпадъците качеството на въздуха е един от секторите с най-голям брой производства по установяване на неизпълнение на задължения. През май 2018 г. Комисията засили правоприлагането по отношение на шест държави членки, които са нарушили правилата на ЕС относно качеството на въздуха, като предяви искове пред Съда на ЕС (16). ЕИСК знае, че понастоящем Комисията предприема проверка за пригодност на Директивата относно качеството на атмосферния въздух, като оценява изпълнението на директивите за КАВ през периода 2008—2018 г. По-специално, усилията за подобряване на прилагането на законодателството в областта на качеството на въздуха на открито ще допринесат за постигането на ЦУР 11 относно устойчивите градове.

Що се отнася до качеството на въздуха, следва да припомним, че замърсяването на въздуха има троен ефект:

1)

по отношение на здравеопазването, до такава степен, че замърсяването на въздуха на закрито и на открито остава основен рисков фактор в рамките на Европейския съюз (17) и на други места. Това всъщност е основният риск за здравето и околната среда в световен мащаб (18), тъй като причинява преждевременната смърт на 6,5 милиона души годишно и води до по-високи разходи за обществото, за системите на здравеопазване, за икономиката и за всички онези, чието здраве е засегнато от него. Според неотдавнашен доклад на Европейската сметна палата, посветен на атмосферното замърсяване, около 400 000 души годишно умират преждевременно поради тази причина. В доклада се посочва, че здравето на европейските граждани продължава да бъде недостатъчно защитено и че действията на ЕС не са оказали очакваното въздействие.

2)	по отношение на биологичното разнообразие (въздействие върху култури, гори и др.);

3)	по отношение на съвременните и, разбира се, историческите сгради, които от своя страна са свързани с туризма.

3.1.1.   Въздухът в помещенията

а)

За да се подобри качеството на въздуха в помещенията, следва посредством етикетирането да се предостави информация на потребителите относно емисиите от купуваните продукти, независимо дали става въпрос например за строителни материали, продукти за декорация, мебели или стоки за домакинството. За целта след сравнение на законодателствата на държавите членки ЕС следва да приеме последователна рамка, която да се основава на настоящите най-добри практики.

б)	След изграждането и предаването на една сграда следва да се въведе задължение за поддръжка и редовно наблюдение на качеството на вентилацията. Този дългосрочен мониторинг на сградите очевидно би оказал положително въздействие от гледна точка както на здравето, така и на енергията.

в)	За да бъдат защитени уязвимите лица, чиято дихателна система е отслабена или е в процес на развитие и които имат нужда от по-добро качество на въздуха, следва да се приложат също така планове за действие за тази цел в сгради с обществен достъп и по-специално с достъп за малки деца.

г)

Накрая, би било полезно да се хармонизират практиките в областта на пречистването на въздуха. ЕС следва да определи критерии за измерване на ефективността и безопасността му, по-специално с цел да се избегнат всякакви търговски и дори здравни отклонения, причинени от относителното отсъствие на правила понастоящем.

3.1.2.   Въздух на открито

а)

За постигане на по-добро качество на въздуха и по-голямо доверие между гражданите на Съюза и неговите институции следва не само настоящото законодателство да се прилага по-сериозно и неспазването му да се санкционира по-строго, но и стандартите, определени в европейските директиви, да бъдат съобразени в крайна сметка с липсващите препоръки на Световната здравна организация (СЗО), когато последните предоставят по-висока степен на защита за здравето на хората.

б)

Понастоящем се наблюдават само частиците PM10 и PM2,5 (с големина в микрометри). От здравна гледна точка обаче някои ултрафини частици (с големина в нанометри) въздействат в много по-голяма степен върху здравето, тъй като проникват много по-дълбоко в организма на човека и могат да се натрупат в органите. Поради това европейското законодателство следва да вземе под внимание тази действителност и да предвиди наблюдение на тези частици, за да може присъствието им във въздуха също да бъде намалявано постепенно.

в)

Следва да се предприемат действия и по отношение на полицикличните ароматни въглеводороди (ПАВ) и различни други замърсители, за които все още не се извършва наблюдение, по-специално онези, които са свързани с инсинераторите, превозите с кораб и със сухопътен транспорт, строителната техника и др., още повече че непрекъснатият напредък в научните познания и техническите способности би позволил от сега нататък да се постигне по-добра защита на здравето и на екосистемите.

г)

За тази цел Директивата относно националните тавани за емисии (НТЕ) (19) играе основна роля за намаляване на емисиите на атмосферни замърсители от държавите членки. В нея обаче са предложени само примерни мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, за да могат държавите членки да спазят ангажиментите за намаляване на емисиите. Гъвкавостта при прилагането, която се предлага в нея, отслабва значително тази правна уредба.

д)	Остават и възможности за подобрение, тъй като в директивата не се предлага цел за намаляване на емисиите на метан, който е съществен източник на замърсяване на въздуха, тъй като е прекурсор на озона, както и много силен парников газ.

е)

За да се осигури хармонизиране между различните европейски правни уредби, в общата селскостопанска политика (ОСП) следва да се въведат цели относно замърсяването на въздуха, произхождащо от селското стопанство. Този сектор например е отговорен за над 95 % от емисиите на амоняк, който е замърсител, обхванат в Директивата за НТЕ. ОСП следва да предлага подходящи инструменти, за да може държавите членки да постигнат целите за намаляване в тази област.

ж)

Накрая, следва да се припомни, че количественото определяне на замърсителите понастоящем се основава на тяхната маса (в μg/m3), въпреки че от много години насам на научните форуми токсиколози подчертават, че би било за предпочитане количественото определяне да се основава на броя на частиците. Подобен подход има още по-голям смисъл, когато от интерес са вдишваните ултрафини частици (20).

3.2.   Прилагане на законодателството на Европейския съюз в областта на околната среда: политика за водите

Що се отнася до въпроса за водите, най-напред следва да подчертаем, че рамковата директива в тази област е удовлетворителна като цяло, но прилагането ѝ остава незадоволително, както и че повечето държави членки не са успели да постигнат доброто екологично състояние, което се очакваше през 2015 г. Същото се отнася до „Натура 2000“ поради общ неуспех на договорния инструмент. Могат да бъдат въведени различни подобрения и новости, свързани по-специално с научния напредък в областта на функционирането на почвите, от една страна, и разпространението и взаимодействието на някои замърсители, от друга. Този въпрос ще бъде анализиран по-нататък. Напредък в прилагането на законодателството на ЕС в областта на водите би спомогнал за постигането на няколко цели, свързани с ЦУР 6 относно чистата вода и канализацията.

Една от най-важните области, свързана с водите, е прилагането на Директивата за пречистването на градските отпадъчни води, при която са налице големи различия в степента на спазване сред държавите членки поради съчетание на проблеми с управлението и финансирането. Въпреки че Комисията положи големи усилия по време на настоящия мандат, продължават да съществуват значителни финансови потребности в тази област, както и проблеми с управлението, които трябва да бъдат решени. Въз основа на доказания опит в областта на управлението на твърдите отпадъци следва да се разработят нови начини за ангажиране на производителите, отговорни за финансирането на допълнителното третиране на отпадъчните води, за да се улавят новопоявилите се замърсители като фармацевтични продукти и пластмасови микрочастици.

3.2.1.   Повърхностни води

а)

За да се подобри състоянието на повърхностните води и да се избегнат стъпки назад в правото и управлението в областта на околната среда, би било препоръчително да се дадат определения на някои понятия, като например „екологична непрекъснатост“, „водно течение“ и „влажна зона“. Наложително е например на европейско равнище да се определят правила за характеризирането на влажните зони, тъй като подходът, който се основава единствено на целта за опазване, е твърде сложен, за да бъде транспониран ефективно в националните законодателства, поне в някои държави членки.

б)	Също така би било полезно да е налице уеднаквена уредба за провеждането на оценки, която да е ясна и да се споделя от всички действащи лица, засегнати от прилагането на правото в тази област.

в)

Независимо дали става въпрос за наночастиците, произхождащи от текстилната и хранително-вкусовата промишленост, или за нарушителите на функциите на ендокринната система, генерирани например от фармацевтичната промишленост и селското стопанство, тяхното разпространение в околната среда следва да се намали при източника и да се установят пределни стойности, които не трябва да се превишават, в повърхностните и подпочвените води поради въздействието им върху екосистемите, по-специално върху хранителните вериги, включващи хората. За целта е крайно време да се разработят средства за определяне на вече наблюдаваните вещества и продуктите от техния разпад и по отношение на праговете при „ефект на коктейла“ между тези вещества.

3.2.2.   Подпочвени води

а)

По отношение на законодателството в областта на водите, разпоредбите относно възвращаемостта на разходите от различните категории ползватели, интернализацията на външните фактори и таксуването, съобразено с разходите, така, както са определени в Директивата за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (21), не са нито задължителни в достатъчна степен, нито достатъчно точни, за да дадат желания резултат.

б)

С изменението на климата попълването на запасите от подпочвени води може да се затрудни още повече в определени местности, където урбанистичните или земеделските практики водят до нежелателно прекъсване на водния цикъл поради запечатани почви или твърде слаба биологична активност, а това способства за повърхностно оттичане, ерозия и кални свлачища вместо за естественото просмукване, пречистване и съхранение. За да не се влошават тези явления, Съюзът трябва да приеме регламент с цел насърчаване на живите почви. Това ще позволи и преодоляване на проблемите, свързани с качеството и количеството на водата, налична за екосистемите и за консумация от човека, както и за селскостопански и промишлени дейности.

в)

Като се има предвид ролята им за предизвикване на валежи чрез евапотранспирация, както и за филтриране, пречистване и съхранение на водите в почвите и подпочвените хранилища, по-голямо внимание следва да се отдели на горите и храстите, и в по-малка степен на постоянно затревените площи и земите, обработвани дългосрочно без оран. Когато е приложимо, те следва да присъстват и да бъдат разпределени по цялата европейска територия, още повече че представляват значителна помощ за другите живи организми, в това число за множество помощници на културите, когато са изправени пред температурни пикове и други екстремни климатични явления, които стават все по-разпространени.

3.2.3.   Директива за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите.

С оглед по-доброто прилагане на Рамковата директива за водите следва да се направят изменения в текста ѝ във връзка с някои аспекти, които отчасти вече бяха засегнати в настоящото становище и които са свързани със следните въпроси:

а)	Посоченият в преамбюла статут на водата, а именно, че „водата не е просто търговски продукт като другите“, следва да се замени с „водата не е просто търговски продукт“.

б)	Предвид състоянието на водите в Европа прилагането на принципите на предотвратяване и предпазливост изисква да се заличат всички дерогации, например предвидените в член 4, параграф 5 или в член 7, параграф 4.

в)	Поради състоянието на водите трябва да се изисква екологична оценка за всички проекти, които биха могли да засегнат водите и водната околна среда. Следва да се заличи „опростената процедура за оценка“ (член 16).

г)

Принципът „замърсителят плаща“ трябва да се преразгледа, по-специално във връзка с начините на прилагането му, посредством: — промяна на формулировката в член 9, като вместо „Държавите членки се съобразяват с принципа за възвращаемост на разходите за водни услуги, включително екологичните и суровинни разходи, като се вземе предвид икономическият анализ, проведен съгласно приложение III, и особено в съответствие с принципа „замърсителят плаща““, разпоредбата следва да гласи „Държавите членки прилагат възвращаемостта на преките и косвените разходи, свързани с въздействието на човешката дейност върху водите, в съответствие с принципа „замърсителят плаща““, — заличаване на изключенията, посочени в член 9, параграф 4, — добавяне на всички сектори, като се посочат конкретно трите области (селско стопанство, промишленост, домакинства), за които държавите членки установяват правила с цел премахване на екстернализирането на разходите. В годишен доклад по сектори следва да се уточняват начините за прилагане на този процес.

д)	Освен това формулировките от вида „осигуряват“ или „гарантират, че“ следва да се заменят с действително задължение (например в член 11, параграф 5 или член 14, параграф 1).

е)	Също така изглежда необходимо да се понижат праговете за замърсителите, в това число в съчетание с други директиви (като например относно нитратите, химикалите и т.н.), и да се актуализират приоритетните вещества (като се включат например перфлуорните съединения, нанотехнологиите и др.).

ж)	Необходимо е да се подобри участието на обществеността (член 14) що се отнася основно до планирането. Това участие трябва да бъде разширено така, че да обхваща всички програми от основни и допълнителни мерки, както и всички предварителни административни проверки.

з)	По отношение на споровете (член 23) следва да се добави, че с цел прилагане на Конвенцията от Орхус държавите трябва да въведат правила и процедури, благоприятстващи достъпа на гражданите до уреждане на спорове, свързани с водите, по съдебен ред.

3.3.   Прилагане на законодателството на Европейския съюз в областта на околната среда: отпадъци

В оценката на въздействието, която стои в основата на наскоро приетото законодателство в областта на отпадъците, се определят няколко проблема при прилагането: правни/регулаторни проблеми, както и проблеми, свързани с управлението и повишаването на осведомеността. Недостатъците при прилагането на Рамковата директива за отпадъците често се дължат на липсата на икономически инструменти, например онези, които правят рециклирането по-привлекателно от депонирането в сметище. Създаването на такива икономически инструменти обаче може да бъде проблемно за общините. Местните власти често не разполагат с капацитета да прилагат мерките и инструментите на ЕС на местно равнище, което е признак за проблем с управлението. Правоприлагането също е голям проблем в няколко държави членки. ЕИСК признава факта, че през последните години Комисията работи с държавите членки, за да бъдат отстранени тези недостатъци при прилагането, като например предостави техническа помощ и конкретни насоки какво трябва да се промени посредством двете серии от мерки за насърчаване на съответствието, предприети през 2012 г. и 2015 г.

Наскоро приетите законодателни предложения в областта на отпадъците следва да решат някои проблеми при прилагането и да допринесат за изпълнението на ЦУР 12 относно устойчиво потребление и производство, но проблемите, свързани с управлението и правоприлагането, остава да бъдат преодолени на национално равнище. Заедно с Комисията ЕИСК създаде Европейска платформа на заинтересованите страни в кръговата икономика, която вече постигна значителни резултати, като улеснява събирането, обмена и разпространението на наличните знания и добри практики между различните заинтересовани страни. Тази платформа е ключов инструмент, който трябва да се използва в по-голяма степен за насърчаване на прилагането на законодателството на ЕС в тази област.

3.3.1.   Предотвратяване на създаването на отпадъци

а)

Неотдавнашното преразглеждане на политиката относно отпадъците (22) е възможност да даде силна подкрепа за мерките за намаляване при източника (включително в контекста на нуждите и търсенето на суровини и вторични суровини), както и създаването на отпадъци в бъдеще, по-специално опасни за екосистемите и здравето на човека. Това означава, че трябва да поставим под въпрос потребностите и нещата, които произвеждаме, както и начина, по който ги проектираме, за да траят по-дълго, след което да ги трансформираме с възможно най-малка загуба на материал, тъй като това оказва въздействие върху цялата околната среда, енергийната независимост и икономическата устойчивост.

б)	За да може да се говори за „устойчиви материали“ вместо за „отпадъци“ и за кръгова икономика, трябва още на етапа на проектиране на продуктите да се отстранят компонентите, характеризиращи се с токсичност или опасност, които биха могли да усложнят бъдещия етап на рециклиране.

в)

Що се отнася до опаковките следва да се подходи трезво и би било полезно да се постигне максимален напредък, постъпателен и задължителен, за да се избегне всякакво нарушаване на конкуренцията по отношение на различните схеми за обратно изкупуване и повторна употреба, които съществуват и предстои да се развиват.

г)	Предотвратяването на отпадъците е свързано също така със способността на обществата ни да употребяват повторно и да ремонтират продуктите. За целта е необходимо амбициозно европейско законодателство, което да предвижда задължителни цели, вместо да се ограничава до доброволни мерки.

д)	За да се постигне отделяне на икономическото развитие от потреблението на природни ресурси и произтичащото от него въздействие върху околната среда, ЕС трябва да си постави по-амбициозни цели, за да повиши ефективността на използването на ресурсите в производствените ни системи.

3.3.2.   Управление на отпадъците

а)

За да се спечели и запази доверието на обществеността, както на производителите, така и на потребителите, кръговата икономика трябва редовно да взема под внимание най-новите научни познания и да предприеме необходимите предпазни мерки срещу бъдещ скандал, по-специално свързан със здравето на хората, който би могъл да се отнася до концентрацията или разпространението на замърсители в рециклирани материали (например бром или нарушители на функциите на ендокринната система) или в околната среда (наноматериали или пластмасови микрочастици).

б)

Подобен ход би бил още по-надежден и ефикасен, ако с цел да се повиши процентът на рециклиране на всички видове материали бъде въведена проследимост на компонентите им още от етапа на производството им и ако бъде гарантирана възможно най-голяма прозрачност до етапа на предлагането им на потребителите.

в)

Така в рамките на Европейския съюз едно и също равнище на защита на здравето на човека и на околната среда трябва да се прилага спрямо рециклираните и спрямо първичните материали. При рециклируемите материали не бива да се допуска използването на опасни химикали в по-завишени концентрации. Следователно при ограничаването и определянето на пределни стойности за химикалите в рамките на Регламента REACH (23) Европейската агенция по химикалите следва да зададе същите пределни стойности и за рециклираните материали. Материалите, които не отговарят на тези пределни стойности, трябва да бъдат третирани така, че веществото да бъде оттеглено или да бъде направено негодно за повторна употреба или рециклиране.

г)	Освен екопроектирането, което следва да се прилага спрямо смартфоните и други електрически и електронни продукти, Съюзът следва също така да разработи и възприеме реална политика за управление на отпадъците си на своята територия, вместо да ги оставя да бъдат изнасяни в чужбина.

д)

От анализа на жизнения цикъл е видно, че всички варианти, свързани с рециклиране, са по-добри от изгарянето (по-специално поради вложената енергия, например в пластмасите), освен за дървесината в някои специални случаи, както и за някои опасни отпадъчни продукти/материали. Изгарянето, подобно на заравянето, трябва да изчезне постепенно и в този смисъл трябва да се определят амбициозни цели.

---

(1)  Становище относно „Преглед на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда“ (ОВ C 345, 13.10.2017 г., стр. 114).

(2)  Вж. бележка под линия № 1.

(3)  Становище относно „Действия на ЕС за подобряване на спазването на законодателството и управлението в областта на околната среда“ (ОВ C 283, 10.8.2018 г., стр. 83).

(4)  Вж. бележка под линия № 3.

(5)  COM(2018) 10 final.

(6)  Становища относно „Програма за чист въздух за Европа“ (ОВ C 451, 16.12.2014 г., стр. 134) и относно „Премахване на азбеста в ЕС“ (ОВ C 251, 31.7.2015 г., стр. 13).

(7)  Становища относно „План за действие за природата, хората и икономиката“ (ОВ C 129, 11.4.2018 г., стр. 90); относно „Международно управление на океаните: програма за бъдещето на нашите океани“ (ОВ C 209, 30.6.2017 г., стр. 60) и относно „Качеството на водите, предназначени за консумация от човека“ (ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 107).

(8)  Становища относно ограничението за употребата на определени опасни вещества (ООВ) (ОВ C 345, 13.10.2017 г., стр. 110); относно варианти за решаване на въпросите, свързани с взаимодействието на законодателството в областта на химикалите, продуктите и отпадъците (ОВ C 283, 10.8.2018 г., стр. 56); относно „Европейска стратегия за пластмасите в кръговата икономика“ (включително третирането на отпадъци от кораби) (ОВ C 283, 10.8.2018 г., стр. 61); относно „Ролята на производството на енергия от отпадъци за кръговата икономика“ (ОВ C 345, 13.10.2017 г., стр. 102); относно Пакета за кръговата икономика (ОВ C 264, 20.7.2016 г., стр. 98).

(9)  Становище относно достъпа до правосъдие по въпросите на околната среда (ОВ C 129, 11.4.2018 г., стр. 65).

(10)  Вж. бележки под линия 1 и 3.

(11)  Становище относно „Нов търговски механизъм за потребителите“ (ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 66).

(12)  Становища относно „Преход към по-устойчиво европейско бъдеще — стратегия за 2050 г.“ (ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 44) и относно „Нови устойчиви модели на икономическа дейност“ (ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 57).

(13)  Становище относно „Програмата до 2030 г. — ангажимент на Европейския съюз към устойчивото развитие в глобален мащаб“, прието на 20 октомври 2016 г. (ОВ C 34, 2.2.2017 г., стр. 58) и становище относно „Основната роля на търговията и инвестициите за изпълнението и осъществяването на целите за устойчиво развитие (ЦУР)“ (ОВ C 129, 11.4.2018 г., стр. 27).

(14)  Становище относно „Главите за търговията и устойчивото развитие (ТУР) в споразуменията за свободна търговия (ССТ) на ЕС“ (ОВ C 227, 28.6.2018 г., стр. 27).

(15)  Становища относно „Парижкият протокол — план за справяне с глобалното изменение на климата в периода след 2020 г.“ (ОВ C 383, 17.11.2015 г., стр. 74) и относно „Климатична справедливост“ (ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 22).

(16)  http://europa.eu/rapid/press-release_IP-18-3450_bg.htm.

(17)  Според Европейската агенция за околна среда.

(18)  Според СЗО.

(19)  Директива за НТЕ.

(20)  https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0048969711005730?via%3Dihub.

(21)  Рамкова директива за водите.

(22)  http://ec.europa.eu/environment/waste/target_review.htm.

(23)  Регламент REACH — Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета (OB L 396, 30.12.2006 г., стр. 1, изменен в ОВ L 136, 29.5.2007 г., стp. 3).

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Европейски сектор на търговията на дребно, пригоден за XXI век“

[COM(2018) 219 final]

(2019/C 110/07)

Докладчик:	Ronny LANNOO
Съдокладчик:	Gerardo LARGHI

Консултация	Европейска комисия, 18.6.2018 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	21.11.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	12.12.2018 г.
Пленарна сесия №	539
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	171/3/2

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет приветства съобщението на Комисията за модернизиране на сектора на търговията на дребно. Комитетът отново подчертава икономическото и социалното значение на сектора на търговията на дребно за всички заинтересовани страни, както и за обществото като цяло (1). ЕИСК отбелязва, че вече е препоръчвал в предишни становища създаването на открита икономическа среда, която има за цел осигуряване на справедлива конкуренция, за да се създадат условия за положително съвместно съществуване и сътрудничество между големите, средните, малките и микротърговците на дребно.

1.2.

Защитата и стимулирането на разнообразието в сектора на търговията на дребно са от огромно значение, за да се отговори на нуждите на потребителите и да се защити и стимулира европейската производствена система. Поради това ЕИСК счита, че трябва да се установи баланс между мерките, които благоприятстват големите търговци на дребно, много ясно определени в съобщението, и съответните мерки, които отговарят на нуждите на микропредприятията и малките предприятия.

1.3.

ЕИСК отбелязва, че предложението на Комисията се съсредоточава твърде много върху „цената“ като елемент от най-голям интерес за потребителите, което е в ущърб на други ключови аспекти като информацията, качеството и персонализирането на продукта, близостта, мобилността, кръговата икономика и устойчивостта, съотношението между качество и цена, както и обслужването преди или след покупката. Диверсификацията на продуктите би трябвало да бъде надлежно защитена от Комисията в интерес на всички страни.

1.4.

Комитетът счита, че правото на установяване би трябвало да се разглежда в съответствие с принципа на субсидиарност, както и че най-добрият начин да се отговори на нуждите на всички засегнати заинтересовани страни е чрез постигане на съгласие на национално, регионално и местно равнище.

1.5.

По-специално ЕИСК счита, че някои пречки за свободата на установяване и някои ограничения на дейността, които се срещат понастоящем в някои държави членки, действат като пречка за установяването на нови предприятия, но и че пълната либерализация не осигурява необходимия баланс между големите, малките и семейните предприятия.

1.6.

ЕИСК счита, че националните разпоредби относно работното време на магазините и работното време на служителите са с ключово значение за осигуряване на еднакви условия на конкуренция между предприятия с различни размери и, преди всичко, за гарантиране на адекватна социална закрила както за заетите, така и за самостоятелно заетите лица, предвид промените в навиците на потребителите.

1.7.

ЕИСК отново заявява, че постигането на съгласие на национално или поднационално равнище е най-добрият начин да се определят работното време и работните дни, да се отговори на нуждите на потребителите да имат достъп до конкретни продукти и услуги и на желанието на някои предприятия да работят в неделя и на празници, като същевременно се гарантира и баланс между професионалния и семейния живот за предприемачите и работниците и се осигури време, отделено за обучение.

1.8.

ЕИСК също така отбелязва, в съответствие със социалния стълб, необходимостта да се гарантира справедливо възнаграждение и качество на работата за всички работници в сектора, независимо дали работят онлайн или офлайн. Комитетът обръща внимание по-специално на случая с трудовите договори на хиляди работещи за предприятия, действащи онлайн, които все още не са обхванати от колективно договаряне, както и на договорите при големите търговци на дребно, които са изготвени единствено с цел да обслужват все по-големия наплив от клиенти през почивните дни (което води до увеличаване на временните договори) или които не зачитат почивните дни или нощния труд като извънреден труд. Накрая, според ЕИСК създаването на ефективен механизъм за социален диалог, който да включва също и малките предприятия и микропредприятията, ще предостави по-добри възможности за развитие на предприятията, както и по-добра система от предпазни мерки за работниците.

1.9.

Комитетът се съгласява с Комисията за необходимостта да се насърчават и подкрепят иновациите в сектора на търговията на дребно, обучението през целия живот за работодателите и работниците, както и промоциите на продукти в дългосрочен план. Комитетът обаче смята, че успоредно с предложението на Комисията би трябвало да има и пътна карта, която да придружава този процес в контекста на цифровия преход, с подходящо финансиране и конкретна насоченост към малките предприятия и микропредприятията, в сътрудничество с организациите, представляващи МСП.

1.10.

ЕИСК призовава органите на всички равнища да работят в тясно сътрудничество с всички заинтересовани страни с оглед изготвяне на конкретен план за действие относно бъдещето на търговията на дребно в Европа през XXI век (т.е. информация, обучение, финансиране и добри практики и др.)

2.   Основно съдържание на документа на Комисията

2.1.

Съобщението има за цел да допринесе за отключването на потенциала на сектора на търговията на дребно за икономиката на ЕС чрез определянето на най-добрите практики. Следователно институциите на ЕС и държавите членки трябва да положат усилия, за да подкрепят конкурентоспособността на сектора в момент на трансформация, дължаща се на бързият растеж на електронната търговия и промени в навиците на потребителите.

2.2.

За да може единният пазар да осигурява резултати, трябва да бъдат предприети подходящи действия на всички равнища. Производителността на сектора на търговията на дребно в ЕС изостава от тази на другите сектори. Това се дължи на натрупването на данъчни разпоредби на всички равнища и на забавяне на прехода към цифровия пазар.

2.3.

Търговците на дребно са изправени пред редица ограничения, свързани с откриването на магазини и дейности. Много от тези ограничения са обосновани от легитимни причини, свързани с обществения ред. Те може да създадат пречки и за стартиращите предприятия и производителността.

2.4.

Отварянето на нови търговски обекти е елемент от решаващо значение за жизнеспособността на сектора. Важно е да има възможност за осъществяване на стратегии по отношение на достъпа до пазара, които съчетават присъствие онлайн и офлайн. Опростените, прозрачни и ефикасни процедури за откриване на обекти предлагат възможности за подобряване на производителността в сектора на търговията на дребно.

2.5.

Комисията препоръчва държавите членки да подложат на оценка и при необходимост да модернизират своите регулаторни рамки, като — когато това е целесъобразно — черпят вдъхновение от разработени в други държави членки добри практики.

2.6.

Ограниченията на дейността обикновено засягат най-вече традиционните търговци на дребно. Публичните органи би трябвало да оценят баланса, пропорционалността и ефикасността на тези ограничения, за да гарантират еднакви условия на конкуренция с електронната търговия.

2.7.

Разходите за постигане на съответствие представляват между 0,4 и 6 % от годишния оборот на търговците на дребно. Това представлява особено голяма тежест за микропредприятията. Насърчаването на развитието в сектора на търговията на дребно, което в крайна сметка е от полза за потребителите, изисква широкообхватен подход: опростяване на регулаторните рамки, гарантиране, че те са пригодени за среда с множество канали, както и намаляване на прекалено тромавите и скъпи мерки и процедури, които се налагат на търговците на дребно, за да се гарантира спазването на тези правила.

3.   Общи бележки

3.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства направения от Комисията опит да се модернизира секторът на търговията на дребно, за да се справи с новите предизвикателства, свързани с цифровизацията и електронната търговия.

3.2.

В своите предходни становища, по-конкретно INT/682 относно „Европейския план за действие в областта на търговията“ (2), Комитетът вече препоръча създаване на открита икономическа среда, която има за цел да гарантира справедлива конкуренция между структури с еднакъв размер. По-конкретно, ЕС би трябвало да създаде условията за разнообразие, положително съвместно съществуване и сътрудничество между големите, средните, малките предприятия и микропредприятията за онлайн и офлайн търговия на дребно. Насърчаването на разнообразието в търговията на дребно в ЕС е много добър начин да се отговори на различните нужди на потребителите, но също и да се защити и насърчи европейската производствена система.

3.3.

ЕИСК отбелязва, че Комисията се съсредоточава твърде много върху „цената“ като най-интересния елемент за потребителите, докато главната цел би трябвало да бъде предоставянето на точна информация на потребителите (осведоменост на потребителите). При покупката на даден продукт потребителите би трябвало да се чувстват свободни да вземат предвид други елементи, като например неговото качеството, персонализиране, устойчивост, мобилност на потребителите, близост, съотношение между качество и цена, обслужване по време на или след покупката, въздействие върху кръговата икономика и екологични критерии. Диверсификацията на продуктите представлява добавена стойност за секторите на производство и търговия на дребно в ЕС и следва да бъде надлежно защитена от Комисията (3).

3.4.

ЕИСК намира подхода на Комисията за прекалено ориентиран в полза на големите търговци на дребно и смята за важно той да бъде балансиран с нуждите на малките предприятия и микропредприятията. Комитетът счита по-конкретно, че трябва да се гарантира съвместно съществуване на големите предприятия и малките и семейните предприятия.

3.5.

ЕИСК изразява съгласие, че някои ограничения на правото на установяване и някои оперативни ограничения, въведени в някои държави членки, могат да действат като пречка за създаването на нови предприятия и тяхното разрастване. ЕИСК обаче счита, че пълната либерализация на правото на установяване няма да бъде панацея. Освен това, в тази връзка би трябвало да се спазва принципът на субсидиарност и да се постигне съгласие на национално, регионално и местно равнище, за да се отговори подобаващо на местните нужди, както и на нуждите на всички заинтересовани страни.

3.6.

ЕИСК не е съгласен с негативния прочит на Комисията на решението по делото Visser. За ЕИСК този случай потвърждава целта на законодателя по отношение на Директивата за услугите: тя кодифицира съдебната практика на Съда на Европейския съюз по отношение на свободата на установяване и забранява само прилагането на определени изисквания, например тестове за икономическа необходимост, като същевремнно признава, че „целта, свързана с опазването на градската среда, може да съставлява наложителна причина, свързана с обществения интерес, годна да оправдае териториално ограничение.“ Важно е тези нужди да се балансират в съответствие с принципите на пропорционалност и субсидиарност.

3.7.

В тази връзка в процеса на изграждането на единен европейски пазар може да се направи много за опростяване на процедурите за създаване на предприятие и тези процедури да се направят прозрачни и единни, като зачитат легитимните съществуващи ограничения в териториален мащаб, установени в съответствие с принципа на субсидиарност.

3.8.

ЕИСК счита за изключително важно да се запазят и защитават някои специфични икономически среди, по-специално когато те са свързани с опазване на национално историческо и художествено наследство, целите на социалната политика и целите на културната политика; един различен подход може да окаже отрицателно влияние върху местните общности и потребители (4).

3.9.

Като цяло ЕИСК счита, че трансграничното разширяване, разрастването и електронната търговия би трябвало да се разглеждат като сериозна възможност и предприятията, заедно с техните организации да бъдат подкрепени в този процес, но това не може да бъде считано за задължение или за единствения начин, по който всички предприятия да могат да се разрастват, в съответствие с основния интерес на потребителите (разпространение и услуги по множество канали). Ето защо е изключително важно да се насърчават и подкрепят иновационни процеси, обучения и промоции на продукти в дългосрочен план, включително и да се подкрепят малките предприятия и микропредприятията и представляващите ги организации с подходящо финансиране.

3.10.

Една ефективна политика за търговия на дребно трябва да установи равновесие между рентабилност и ефективност по отношение на местоположението. Съображенията в (средносрочен) дългосрочен план трябва да бъдат взети под внимание най-вече по отношение на традиционните обекти и тяхната връзка със съществуващите условия и възможни бъдещи промени (жилища, предлагани услуги и т.н., и следователно със съществуващите градски центрове и жилищни квартали). ЕИСК счита, че Комисията би трябвало да допълни своето предложение в сътрудничество със съответните национални и регионални организации, чрез въвеждане на структурни мерки с оглед да бъдат включени фактори на териториално развитие за местните общности и градските центрове (туристически зони, изготвяне на местни устройствени планове, нормативни уредби за строителство, условия и др.).

3.11.

ЕИСК счита, че националните разпоредби относно работното време на магазините и работното време на служителите, съобразени с новите технологични решения, играят много важна роля за осигуряване на еднакви условия на конкуренция между предприятия с различни размери и за гарантиране на адекватна социална закрила както за заетите, така и за самостоятелно заетите лица, а също и че те са преди всичко жизненоважен инструмент за социалната закрила на самостоятелно заетите и на наетите лица.

3.12.

ЕИСК отново заявява, че постигането на съгласие на национално и поднационално равнище със съответните организации е най-добрият начин за установяване на работното време и работните дни. Всъщност е изключително важно да се отговори на нуждите на потребителите да имат достъп до конкретни продукти и услуги, както и на желанието на някои предприятия да работят на празнични дни или вечер, както и да се защити нуждата от почивка на собствениците на микропредприятия и техните служители, като се осигурява баланс между професионалния и семейния живот и време, отделено за обучение.

3.13.

ЕИСК също така отбелязва, в съответствие със социалния стълб, необходимостта да се гарантира справедливо възнаграждение и качество на работата за всички работници в сектора, независимо дали работят онлайн или офлайн. Комитетът обръща внимание по-специално на случая с трудовите договори на хиляди работещи за предприятия, действащи онлайн, които все още не са обхванати от колективно договаряне, както и на договорите при големите търговци на дребно, които са изготвени единствено с цел да обслужват все по-голямия наплив на клиенти през почивните дни (което води до увеличаване на временните договори), или които не зачитат почивните дни или нощния труд като извънреден труд. Накрая, според ЕИСК създаването на ефективен механизъм за социален диалог, който да включва също и малките предприятия и микропредприятията, ще предостави по-добри възможности за развитие на предприятията, както и по-добра система от предпазни мерки за работниците.

3.14.

ЕИСК приветства препоръката, че публичните власти би трябвало да улесняват възприемането на цифрови технологии от страна на малките предприятия. Това обаче не може да бъде единствената възможност. Традиционните магазини остават много важен елемент не само на растеж в ЕС, но също и по отношение на социалното сближаване, по-конкретно в местните общности и за потребителите, които не принадлежат към цифровото поколение. Поради тази причина търговията онлайн и търговията офлайн би трябвало да съществуват съвместно. В тази връзка ЕИСК счита, че Комисията подценява трудностите, които срещат малките предприятия и микропредприятията, когато става въпрос за участие в електронната търговия и печалба от нея.

3.15.

ЕИСК изразява съгласие с Комисията относно необходимостта от качествено обучение за работодателите, които желаят да се занимават с електронна търговия. Все пак Комитетът счита, че положението е по-сложно и МСП, особено малките предприятия и микропредприятията, са изправени пред много предизвикателства, като например: а) промяна и приспособяване на тяхната вътрешна организация; б) владеене на чужди езици; в) получаване и тълкуване на правна и административна информация; г) създаване на ефикасна и конкурентна система за изпълнение; д) преодоляване на данъчния и социалния дъмпинг на равнището на ЕС (измами с ДДС, фалшифициране и др.). Поради тази причина, ЕИСК настоятелно приканва Комисията и държавите членки да подкрепят МСП и техните организации в прехода им към електронна търговия посредством широкообхватен подход, който да отчита всички условия, необходими за създаване на успешни онлайн предприятия.

3.16.

ЕИСК счита, че електронната търговия може да бъде важна възможност за много МСП. Освен това Комитетът отбелязва, че съвсем наскоро Комисията публикува първото предложение, насочено към регулиране на търговските взаимоотношения между платформите и предприятията от цифровия пазар. Тази мярка е съсредоточена върху прозрачността, но не разрешава проблема с някои чести злоупотреби, които затрудняват лоялната конкуренция (например клаузи за паритетна цена, данъчен дъмпинг, различия по отношение на данъчното облагане и др.) между търговските потребители и големите онлайн платформи (5). Поради тази причина Комитетът препоръчва Комисията да създаде еднакви условия на конкуренция по отношение на справедливата конкуренция на цифровия пазар.

3.17.

Според ЕИСК има нужда от различни мерки, за да се осигурят необходимите условия за сектора на търговията на дребно, по-специално за МСП и за микропредприятията като най-големите нетни създатели на работни места, за справяне с несъответствието между уменията и изискванията на пазара на труда: по-добро определяне и предвиждане на потребностите от умения, в това число и насоки; подобряване на резултатите от образованието и обучението според потребностите на пазара на труда, в това число и насърчаване на професионалното образование и обучение (ПОО); подобряване на рамковите условия, за да отговорят по-добре на предлагането и търсенето; да се предостави по-добра подкрепа за нуждите от обучения на МСП и микропредприятията.

3.18.

ЕИСК приветства обърнатото от страна на Комисията внимание на разходите за привеждане в съответствие, най-вече за малките предприятия, както и факта, че тя подчертава липсата на осведоменост за специфичните характеристики на сектора.

4.   Конкретни бележки

4.1.

ЕИСК призовава Комисията да разгледа нарастващия проблем, свързан с опустяването на градските центрове и социалните и екологичните последствия от това. Колко са годни за живеене големите и малките градове зависи не на последно място от оцеляването на множество малки предприятия и микропредприятия (местни магазини), които отговарят на нуждите на много потребители, но са изложени на риск да бъдат „смачкани“ от нарастващата концентрация на големите дистрибуторски групи.

4.2.

ЕИСК изразява съжаление относно липсата на каквото и да е позоваване на един устойчив сектор на търговията на дребно и ролята, която малките търговци на дребно и микротърговците на дребно могат да играят в този процес. Има нужда обаче от по-благоприятна рамка, за да бъдат осведомени за връзката между устойчивите решения и конкурентоспособността и да им бъде предоставена пригодена специално за тях информация и техническа помощ, както и необходимите кредитни схеми за изпълнение на това, което може да се подобри. Предвид слабите позиции, които имат по отношение на повлияване на потребителите и производителите, на малките и микротърговците на дребно не би трябвало да се налагат решения.

4.3.

В съобщението не се обръща внимание на напрежението, което съществува в договорните отношения между предприятията, например небалансирани договори за франчайзинг, закъснения на плащанията и нелоялни търговски практики. По-специално, нарастващото съсредоточаване на мощта в ръцете на големите диструбуторски групи в Европа създава сериозни предизвикателства (6). За да се отговори на нарушаването на конкуренцията и да се запази конкурентоспособността, и двата споменати проблема би трябвало да бяха разгледани в съобщението.

4.4.

ЕИСК препоръчва на Комисията, както вече беше подчертано в становището относно „Предоставяне на нов търговски механизъм за потребителите“, да се определи и приложи ефективна система за уреждане на спорове, която да позволява справяне със ситуации, произтичащи от злоупотреба с икономическа мощ и практики, които нарушават конкуренцията.

---

(1)  Оборот през 2016 г.: 9 864 468,4 милиона евро; брой предприятия (през 2015 г.): 6 205 080; стойност на продукцията (през 2015 г.): 2 687 115 милиона евро През 2016 г. в този сектор са били заети 33 399 447 души, от които 27 892 082 са били наети лица.

(2)  ОВ C 327, 12.11.2013 г., стр. 20.

(3)  ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 165.

(4)  Вж. бележка под линия 2.

(5)  ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 177.

(6)  Вж. бележка под линия 3.

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Доклад относно политиката в областта на конкуренцията за 2017 г.“

[COM(2018) 482 final]

(2019/C 110/08)

Докладчик:

Baiba MILTOVIČA

Консултация	Европейска комисия, 5.9.2018 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	21.11.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	12.12.2018 г.
Пленарна сесия №	539
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	188/1/9

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства стегнатия стил и насочеността на доклада за 2017 г., който е придружен от подробен работен документ на службите на Комисията. Наличието на ефективна и прилагана политика в областта на конкуренцията е основата на устойчива пазарна икономика. Тя може да гарантира справедливи условия на конкуренция за производителите на стоки и услуги, да създаде чувство на сигурност у потребителите, да стимулира конкуренцията и да осъществи основни социални цели, като свободата на избор за потребителя, както и политически цели, като благополучието на европейските граждани и насърчаването на интеграцията на европейския пазар. Политиката в областта на конкуренцията играе и важна роля в трети държави, насърчавайки положителна бизнес, екологична и социална динамика в международната търговия.

1.2.

В доклада за 2017 г. се поставя силен акцент върху спазването и прилагането, и се дават примери за действия, предприети от Комисията. Потребителите и малките и средните предприятия често са поставяни в неблагоприятно положение от големи дружества, които е възможно да злоупотребяват с господстващото си положение, и затова мерките за справяне с антиконкурентните практики се посрещат с особено задоволство.

1.3.

Поради нарастването на антиконкурентната дейност на пазарите в ЕС се наблюдава стабилно развитие на националните органи за защита на конкуренцията (НОЗК) като важни правоприлагащи органи в областта на конкуренцията. Директивата относно Европейската мрежа по конкуренция (ECN+), предоставяща по-голяма ефективност на НОЗК в правоприлагането, укрепва капацитета на държавите членки в тази област.

1.4.

Укрепването на независимостта на НОЗК и предоставянето на адекватни ресурси са от жизненоважно значение. За ефективна работа са необходими действителна независимост, опит и обучение и за да се постигне това Директивата ECN+ трябва да се следи отблизо. Употребата на превантивни действия би трябвало да се насърчава с цел избягване на антиконкурентните практики, а санкциите — да се увеличават, така че да бъдат ефективно възпиращо средство.

1.5.

ЕИСК подкрепя Комисията по отношение на частното правоприлагане на правилата в областта на конкуренцията и е на мнение, че правните системи на всички държави членки следва да насърчават използването на колективни искове. Комисията би трябвало да продължи да следи ефективността на механизмите за получаване на колективно обезщетение при нарушения на правото в областта на конкуренцията в различните държави членки и да предприеме по-нататъшни действия, ако е необходимо. Във връзка с това предложението на Комисията за представителните искове, включено в предложението за „Нов търговски механизъм за потребителите“, е разочароващо.

1.6.

Добре е да се обмисли в Регламента за групово освобождаване (1) да се включат допълнителни предложения относно франчайзинга с цел да се възстанови търговското и договорното равновесие между франчайзополучателите и франчайзодателите.

1.7.

Случаите на значителни покрити търговски дейности, извършвани от местните власти, които могат да се възползват от публична субсидия, което позволява нелоялната конкуренция, би трябвало да бъдат проучени, за да се види дали е необходимо адаптиране на правилата за държавна помощ или на други инструменти.

1.8.

По отношение на Директивата относно лицата, подаващи сигнали за нередности, се препоръчва при нейното транспониране и прилагане националното законодателство да гарантира постоянен достъп на лицата, сигнализиращи за нередности, до представители на профсъюзите и пълна защита при всички обстоятелства.

1.9.

По отношение на прилагането на правото в областта на конкуренцията извършването от Комисията, в сътрудничество със Съвета на европейските енергийни регулатори (CEER) и Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER), на подробен анализ на практиките на енергийните регулаторни органи във всички държави членки може да установи действията, в състояние да премахнат ограничителните практики, които продължават да бъдат в ущърб на потребителите.

1.10.

Нов преглед на функционирането на веригата за снабдяване с храни в бъдещите доклади за политиката в областта на конкуренцията би могъл да открие проблемите и да набележи мерки за преодоляване на непрекъснатото и неуместно упражняване на пазарно надмощие от страна на доминиращите търговци на дребно.

1.11.

В цифровата икономика има съществуващи, но и непрекъснато създаващи се нови антиконкурентни практики. Комитетът е обезпокоен от факта, че няма достатъчно подходящи ресурси за наблюдение на този бързо развиващ се и финансово жизнеспособен сектор, и призовава за създаването на специфични разпоредби в тази насока в многогодишната финансова рамка.

1.12.

Съществуват редица фактори, които не попадат в непосредствения обсег на политиката в областта на конкуренцията, но въпреки това пораждат притеснения във връзка с изкривявания на пазара — големи различия в корпоративното данъчно облагане между държавите членки, трудови практики, които са широко познати като социален дъмпинг, появили се практики вследствие на „икономиката на работата по отделни заявки“ (gig economy) и проблеми, свързани с кръговата икономика и глобалната икономическа устойчивост. Комитетът настоятелно призовава Комисията да прилага в пълна степен своите правомощия и капацитет, за да се гарантира, че тези „сиви зони“, в които е налице антиконкурентно поведение, са наблюдавани, изкарвани на светло и коригирани, когато е възможно.

1.13.

Конкурентното право е една от най-старите части на достиженията на правото на ЕС, но невинаги съответства на предизвикателствата на настоящия век. Един цялостен и систематичен преглед на законодателството на ЕС в областта на конкуренцията, който да отчете икономическите, екологичните и социалните цели, би оказал положителен ефект най-вече върху изкуственото разделяне на пазарната и социално-екологичната сфера.

2.   Основно съдържание на доклада относно политиката в областта на конкуренцията за 2017 г.

2.1.

Политиката в областта на конкуренцията е крайъгълният камък на единния пазар, съществува от Римския договор насам и стои в основата на днешния Европейски съюз. Тя беше създадена в рамките, определени от разпоредби като членове 101 и 102 от ДФЕС, в които се изясняват нейното съдържание и обхват.

2.2.

През 2017 г. бяха извършени конкретни действия в полза на потребителите и европейската промишленост в ключови сфери: цифровата икономика, енергетиката, фармацевтичния и агрохимичния сектор, мрежовите индустрии и финансовите пазари. В настоящото резюме се изтъкват основните точки от доклада, който сам по себе си е обобщение на значителна по обем работа в множество икономически сектори.

2.3.

Политиката трябва да се изразява в правила, а правилата трябва да се прилагат. Европейската комисия е член-основател на Международната мрежа по конкуренция и играе активна роля на всички международни форуми, посветени на конкуренцията, включително ОИСР, Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD), СТО и Световната банка. Комисията работи по-специално в тясно сътрудничество с националните органи за защита на конкуренцията и е предложила нови правила под формата на директива (2), за да се даде възможност на органите за защита на конкуренцията на държавите членки да бъдат по-ефективни при прилагането на антитръстовите правила на ЕС.

2.4.

Важно е лицата, които имат информация за съществуването или функционирането на картел или други форми на нарушение на антитръстовото законодателство, да разполагат със средствата за разкриването на такива практики. Беше създаден и активно се използва нов инструмент за анонимно подаване на сигнали за нередности, който улеснява разкриването на подобни практики.

2.5.

Изискванията относно уведомлението за по-малки и по-малко проблематични мерки за държавна помощ бяха опростени и бяха въведени освобождавания, а 24 държави членки се присъединиха към Модула за предоставяне на прозрачност (Transparency Award Module), който предоставя информация за държавните помощи.

2.6.

Бяха взети мерки за стриктното прилагане на правилата за конкуренция в концентрирани пазари. Във фармацевтичния сектор беше извършено първото разследване на Комисията относно опасенията за прекомерно високи цени във фармацевтичната промишленост; бяха проверени няколко сливания в агрохимическия сектор, а сливане в циментовата промишленост, което би ограничило конкуренцията, беше забранено.

2.7.

В енергийния сектор бяха предприети мащабни проверки във връзка с държавната помощ и механизмите за капацитет и разследването на бизнес практиките на Газпром в Централна и Източна Европа продължи с предварителна констатация, че антитръстовите правила на ЕС са били нарушени.

2.8.

В сферата на транспорта бяха разгледани придобивания в сектора на въздухоплаването и бяха установени антиконкурентни действия в железопътния транспорт в Литва, което доведе до глоби и корективни действия, а предоставянето на държавни помощи за сектора в Гърция и България беше подкрепено. Антитръстови действия бяха предприети срещу Scania по отношение на товарния автомобилен транспорт, а различни дружества от сектора на автомобилните части получиха тежки глоби.

2.9.

Разширяването на обхвата на Общия регламент за групово освобождаване по отношение на пристанищата и летищата улесни предоставянето на държавни помощи.

2.10.

Разследването на Комисията на предложеното сливане между Deutsche Börse и London Stock Exchange Group стигна до заключението, че то ще доведе до монопол, и в резултат на това беше забранено.

2.11.

Следва да се отбележи, че политиката в областта на конкуренцията ще трябва да даде конструктивен и творчески отговор на предизвикателствата, породени от оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС. Както беше посочено от Европейския съвет, всяко бъдещо търговско споразумение би трябвало да гарантира равни условия, особено по отношение на конкуренцията и държавните помощи.

3.   Общи бележки

3.1.

ЕИСК приветства доклада за 2017 г., който съдържа редица примери за акцента, който Комисията поставя върху насърчаването на благосъстоянието на потребителите и предотвратяването на вредите за тях. Ефектът от този подход е не само засилването на интеграцията на единния пазар, но също така и укрепването на икономическото развитие и свързаните с това цели на социалната политика.

3.2.

През миналата година в становищата на ЕИСК често е подчертавано значението на ефективната и прилагана политика в областта на конкуренцията. Показателите за благоденствието и благосъстоянието на потребителите наред с поддържането на ефективна конкурентна структура предоставят логичната основа за справяне с експлоатацията, изключващите практики и ограничителните споразумения. Чрез насърчаване на най-добрите икономически практики, силната политика в областта на конкуренцията насърчава укрепването на европейските предприятия на конкурентните световни пазари и популяризира онези социални цели, върху които тя се основава.

3.3.   Емисиите в автомобилната промишленост

3.3.1.

В становището на ЕИСК относно „Действия на ЕС за подобряване на спазването на законодателството и управлението в областта на околната среда“ (3) се отбелязва, че недостатъчното спазване на механизмите за осигуряване на прилагането на законодателството и управлението в областта на околната среда е, за съжаление, фактор, допринасящ за нелоялна конкуренция и икономически щети. Комитетът отбелязва, че спазването и придържането към принципите на правовата държава са от основно значение за силната политика в областта на конкуренцията.

3.3.2.

В този контекст Комитетът одобрява факта, че е поставено началото на официална процедура по разследване в резултат на предварително проучване на Комисията относно евентуален картел с участието на BMW, Daimler, Volkswagen, Audi и Porsche, при който дружествата са ограничили разработването на системи за селективна каталитична редукция и филтри за частици, което потенциално ограничава въвеждането на по-екологосъобразни технологии.

3.4.   Механизми за получаване на колективно обезщетение

3.4.1.

Комитетът отбелязва крайния срок за транспониране на Директивата относно исковете за обезщетение за вреди (4), в която отчасти се разглежда въпросът за предоставяне на правен механизъм за колективни искове. Оттеглянето обаче на предложението за директива, подготвено от ГД „Конкуренция“ през 2009 г., както и предложението, което наскоро беше включено в пакета „Нов търговски механизъм за потребителите“, са знак за липса на политическа воля да се предприемат решителни стъпки към очертаването на наистина работеща рамка за представителните искове на европейско равнище. Поради това ЕИСК настоятелно призовава Комисията да продължи да следи ефективността на механизмите за колективни искове за обезщетение за нарушения на правото в областта на конкуренцията в различните държави членки и да предприеме по-нататъшни действия, ако е необходимо.

3.5.   Франчайзинг в търговията на дребно

3.5.1.

ЕИСК отбелязва, че са налице нарастващи проблеми, свързани с договори за франчайзинг в търговията на дребно, които могат да се отразят сериозно на конкуренцията. Например, голям спор в Нидерландия между франчайзодателя HEMA и голям брой франчайзополучатели относно съществуващите договори и част от приходите от продажбите по интернет доведе до анулирането на договорите на франчайзополучателите. Комитетът призовава Комисията да анализира тази ситуация и да направи допълнителни предложения за франчайзинг, които биха могли да бъдат включени в Регламента за групово освобождаване, за да се възстанови търговското и договорното равновесие между франчайзодатели и франчайзополучатели.

3.6.   Субсидии на равнището на местните власти

3.6.1.

В много държави членки местните власти се насочват към развитие на търговски дейности, като използват държавни ресурси или съоръжения. Това може да доведе до нелоялна конкуренция, ако е налице елемент на субсидия. Така например, МСП, занимаващи се със заведения за хранене и туризъм, се сблъскват със субсидирани дейности в столовете на спортните клубове, центровете за отдих и т.н. Местните власти притежават или предоставят публични средства на такива клубове или сдружения, които често са освободени от плащане на ДДС и се възползват от социален принос, като например доброволчески труд. Тези покрити търговски дейности често са организирани (по отношение на оборот и печалби) като нормално търговско предприятие. Комитетът призовава Комисията да следи това явление и да провери дали на равнището на ЕС би могло да се извърши адаптиране на правилата за държавна помощ или да бъдат разработени други инструменти за регулиране на тези местни дейности, които в някои случаи са дори субсидирани със средства на ЕС!

3.7.   Информация за държавни помощи

3.7.1.

Наличието и използването на Модула за предоставяне на прозрачност (TAM) се оценява особено високо, тъй като дава възможност на заинтересованите страни (Комисията, конкурентите и широката общественост) да проверяват съответствието с правилата за държавна помощ. Към днешна дата са публикувани около 30 000 случая на отпуснати помощи.

4.   Конкретни бележки

4.1.   Директива относно Европейската мрежа по конкуренция (ECN+)

4.1.1.

ЕИСК изразява задоволство от поставения в доклада акцент върху изпълнението и използва настоящата възможност да затвърди своето становище (5) относно Директивата ECN+ (6), която предоставя по-голяма ефективност на НОЗК в правоприлагането.

4.1.2.

Комитетът вече изрази мнение, че един регламент би могъл да бъде по-ефективен законодателен инструмент в тази област, но признава необходимостта от пропорционалност. Освен това политиката в областта на конкуренцията трябва да гарантира равни възможности, а НОЗК да разполагат с необходимите законови средства и инструменти за борба с тайните картели.

4.1.3.

Въпреки че Директивата ECN+ би трябвало да гарантира независимост, ресурси и ефективен набор от инструменти за осъществяване на правоприлагането, остават въпроси относно автономността и капацитета на НОЗК. Действителна независимост, опит и обучение са необходимо условие за ефективна работа. Употребата на превантивни действия би трябвало да се насърчава с цел избягване на антиконкурентните практики, а санкциите да се увеличават, така че да бъдат ефективно възпиращо средство. Освен това НОЗК би трябвало да имат правото да започнат съдебно производство от свое име.

4.2.   Защита на лицата, подаващи сигнали за нередности

4.2.1.

Необходимо е да извърши допълнителна работа по отношение на информирането на обществеността относно правилата за конкуренция. Това ще подобри ефективността на наличните нови инструменти за докладване на нарушения, като инструмента, предназначен за лицата, сигнализиращи за нередности. Въпреки че ЕИСК се приканва да провери дали този инструмент се използва редовно, той изразява редица опасения относно предложението за директивата, която има за цел да засили защитата на лицата, сигнализиращи за нередности (7).

4.2.2.

ЕИСК привлича вниманието на Комисията към своето становище относно тази директива (8), в което препоръчва обхватът на директивата да не бъде ограничен до съответствието с правото на ЕС, а по-скоро разширен, така че да включи съответствието с националното законодателство.

4.2.3.

Важно е също така да се спомене включването на правата на работниците, а представителите на профсъюзните организации и НПО да бъдат упоменати като примери за юридически лица. Лицата, сигнализиращи за нередности, би трябвало да имат достъп до представители на профсъюзите на всеки етап от процеса.

4.3.   Цифровата икономика

4.3.1.

ЕИСК отбелязва, че новият Регламент за сътрудничество в областта на защитата на потребителите (9) беше приет в края на 2017 г. и би трябвало да гарантира по-добра координация между потребителските мрежи за налагане на мерки срещу трансграничните антиконкурентни практики. Например, в регламента се идентифицират практиките на блокиране на географски принцип в сектора на електронната търговия, която по самото си естество има трансграничен характер. Европейските потребителски центрове работят по този въпрос в продължение на много години, като събират трансгранични примери и практики. Заедно с Европейската мрежа по конкуренция и Мрежата за сътрудничество в областта на защитата на потребителите понастоящем са предвидени по-добре координирани действия по правоприлагане.

4.3.2.

В бързо развиващата се сфера на цифровата икономика продължават да се създават антиконкурентни практики от най-разнообразни видове. Така например, използването на сложни алгоритми може да променя цените въз основа на лични данни, събрани от различни онлайн източници, и да помага на дружествата да сключват онлайн тайни споразумения. Комисията трябва да разполага с адекватни бюджетни средства, за да следи тези практики и да им противодейства.

4.4.

ЕИСК счита, че по-доброто сътрудничество между НОЗК и организациите на потребителите ще бъде от полза и за двете страни, още повече че националните потребителски организации са в много добра позиция да уведомяват НОЗК за предполагаеми нарушения. Те могат да предоставят на властите ценни данни, извлечени от техните собствени процедури за разглеждане на жалби.

4.5.

Енергийният съюз може да стимулира текущия процес на въвеждане на лоялна конкуренция в енергийния сектор в ЕС — все още област, в която съществува широка гама от цени за потребители и промишленост и пазарният избор може да бъде ограничен. ЕИСК счита, че изготвянето на подробен анализ на регулаторните практики, които значително се различават в отделните държави членки, ще послужи като основа за конструктивен диалог за премахване на несъответствията и че това би трябвало да се извършва съвместно от НОЗК, националните енергийни регулатори и Комисията. Това може да хвърли светлина върху липсата на избор и ограничителните практики, като например схемите за централизирано топлоснабдяване.

4.6.

Неправилното упражняване на пазарна мощ в търговията на дребно с храни е непрекъснат проблем. Комисията поставя въпроса дали големите вериги за продажба на дребно са получили твърде силни преговорни позиции (в двустранните преговори с техните доставчици) и покупателна способност (на пазара като цяло) благодарение на двойната си роля на клиенти и конкуренти (чрез собствени търговски марки) на собствените си доставчици (10). Комитетът призовава за незабавни действия в съответствие с неотдавнашното си становище на тази тема (11) и отправя още веднъж препоръката си към Комисията да включи мониторинг на веригата за снабдяване с хранителни продукти в бъдещите доклади относно политиката в областта на конкуренцията

4.7.   Конкурентното право и интересът на широката общественост

4.7.1.

Изкривяванията на пазара могат да се дължат на редица фактори, които излизат извън строгите рамки на политиката в областта на конкуренцията. Сред тях са големите различия в корпоративното данъчно облагане между държавите членки, трудовите практики, които са широко познати като социален дъмпинг, появилите се практики вследствие на „икономиката на работата по отделни заявки“ (gig economy) и проблемите, свързани с кръговата икономика и глобалната икономическа устойчивост.

4.7.2.

Конкурентното право, чиито корени лежат в икономическите перспективи от средата на 20-ти век, днес трябва да бъде на висотата на предизвикателствата на 21-ви век. За да се преодолее изкуственото разделяне на пазарната и социално-екологичната сфера, трябва да се постави началото на цялостен и систематичен преглед на законодателството на ЕС в областта на конкуренцията, който да отчете икономическите, екологичните и социалните цели.

4.7.3.

ЕИСК е на мнение, че поетите от ЕС ангажименти към целите за устойчиво развитие (ЦУР) и Парижкото споразумение относно изменението на климата, в допълнение към съществуващите ангажименти в Договорите, би трябвало да бъдат взети под внимание като цели от обществен интерес в областта на прилагането на конкурентното право, заедно с целите, които са в интерес на потребителите.

4.7.4.

Въздействията на пазарната концентрация върху бъдещите поколения потребители и производители би трябвало да бъдат признати. Би трябвало да се направи оценка на различните модели за изчисление на дългосрочните неблагоприятни ефекти, както вече е направено при възлагането на обществени поръчки чрез оценката на разходите за целия жизнен цикъл.

4.8.

В някои неотдавнашни свои становища ЕИСК (12) призова за засилване на мерките за справедливо данъчно облагане, предприети от Европейската комисия (във връзка с мултинационалните дружества и физическите лица), тъй като редица въпроси остават неразрешени. Сред тях са борбата с данъчните измами, данъчните убежища, агресивното данъчно планиране и нелоялната данъчна конкуренция между държавите членки.

4.9.

По-специално са налице продължаващи и значителни изкривявания на пазара, причинени от силно различаващите се в държавите членки национални режими за корпоративно данъчно облагане, което варира между 9 % и 35 %, а в някои държави даже се срещат и по-ниски ставки в категории като правата на интелектуална собственост. Поради факта, че данъчната политика попада в сферата на националната компетентност, политиката на ЕС в областта на конкуренцията винаги ще се бори за намаляване на причинените изкривявания.

4.10.

В Директивата срещу избягването на данъци (ATAD), която би трябвало да се прилага в националните правни системи от 1 януари 2019 г., са определени правила за борба срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар, и се съдържат елементи, които би трябвало да спомогнат за избягването на някои различаващи се национални подходи, като това трябва да се приветства.

---

(1)  Регламент (ЕС) № 330/2010 на Комисията (ОВ L 102, 23.4.2010 г., стр. 1) https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=CELEX%3A32010R0330

(2)  http://ec.europa.eu/competition/antitrust/proposed_directive_bg.pdf.

(3)  ОВ C 283, 10.8.2018 г., стр. 83.

(4)  Директива 2014/104/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 година относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение за вреди по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията (ОВ L 349, 5.12.2014 г., стр. 1).

(5)  ОВ C 345, 13.10.2017 г., стр. 70.

(6)  Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за предоставяне на по-големи възможности на органите за защита на конкуренцията на държавите членки, за да бъдат по-ефективни в правоприлагането, и за гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар, COM/2017/0142 final.

(7)  Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на лица, подаващи сигнали за нарушения на правото на Съюза [COM(2018) 218 final].

(8)  Становище на ЕИСК относно „Подобряване на защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, на равнището на ЕС“. Докладчик: Franca Salis-Madinier (ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 155).

(9)  Регламент (ЕС) № 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 345, 27.12.2017 г., стр. 1).

(10)  Работен документ на службите на Комисията, SWD (2018) 349 final.

(11)  ОВ C 283, 10.8.2018 г., стр. 69.

(12)  ОВ C 262, 25.7.2018 г., стр. 1; ОВ C 197, 8.6.2018 г., стр. 29; ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 29.

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2015/1588 на Съвета от 13 юли 2015 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към определени категории хоризонтална държавна помощ“

[COM(2018) 398 final — 2018/0222 (NLE)]

(2019/C 110/09)

Докладчик:

Jorge PEGADO LIZ

Консултация	Европейска комисия, 12.7.2018 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	21.11.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	12.12.2018 г.
Пленарна сесия №	539
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	205/3/4

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК отбелязва със задоволство предложението за регламент за изменение на Регламент (ЕС) 2015/1588 от 13 юли 2015 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към определени категории хоризонтална държавна помощ (COM (2018) 398 final), чиято цел е да добави две нови категории в оправомощаващия регламент, което да даде възможност на Комисията да приема групови освобождавания, (Регламент (ЕС) 2015/1588 на Съвета (1) от 13 юли 2015 г.).

1.2.

ЕИСК смята, че това предложение е необходимо и целесъобразно в рамките на редица нови предложения, които се отнасят по-специално до следващата многогодишна финансова рамка, тъй като то е инструмент с основно значение за ефективното функциониране на голяма част от мерките, предвидени в тези нови инициативи. Предложението решително допринася за това, Комисията да играе важна роля в избора на проектите, ползващи финансова подкрепа, отговаряща на общите интереси на ЕС, и за това, публичната подкрепа да допълва частните инвестиции напълно прозрачно.

1.3.

ЕИСК дава своето съгласие и подкрепа за това ново предложение на Комисията. Комитетът смята също така за целесъобразно да насърчи съответните заинтересовани страни да следват насоките на Кодекса за добри практики.

2.   Предложението на Комисията

2.1.

На 6 юни 2018 г. година Комисията представи предложението за регламент за изменение на Регламент (ЕС) 2015/1588 от 13 юли 2015 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към определени категории хоризонтална държавна помощ (2) в рамките на цяла поредица от нови предложения, които се отнасят именно до следващата многогодишна финансова рамка (МФР) (3).

2.2.

Целта на това предложение е да се повиши взаимодействието между някои програми за финансиране на ЕС, по-специално в рамките на програмите COSME и „Хоризонт Европа“ или програмата за цифрова Европа, новия фонд InvestEU и насърчаването на европейското териториално сътрудничество и правилата в областта на държавната помощ. Предложението трябва да позволи да се направят целеви изменения на действащите правила в областта на държавната помощ, така че публичното финансиране от държавите членки — включително финансирането от европейските структурни и инвестиционни фондове, управлявани на национално равнище — и фондовете на ЕС, управлявани централно от Комисията, да могат да бъдат комбинирани възможно на-гладко, без да се нарушава конкуренцията на пазара на ЕС.

2.3.

Целта на настоящото предложение е да се добавят две нови категории в упълномощаващия регламент, което да даде възможност на Комисията да приема групови освобождавания (Регламент (ЕС) 2015/1588 от 13 юли 2015 г. година), като се основава на точни критерии за съвместимост, гарантиращи, че въздействието върху конкуренцията и търговията между държавите членки остава ограничено. Приемането на такива групови освобождавания ще позволи значително опростяване на административните процедури за държавите членки и Комисията въз основа на ясно определени предварителни условия за съвместимост.

2.4.

Накратко, Комисията предлага да добави следващите две точки към буква а) от член 1, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/1588: „xv) финансиране, минаващо през или подпомагано от финансови инструменти или бюджетни гаранции, управлявани от ЕС централно, когато помощта е под формата на допълнително финансиране, предоставено чрез ресурси на държавата; xvi) проекти, подпомагани по програми по линия на европейското териториално сътрудничество на ЕС.“

3.   Общи бележки

3.1.

В свои становища, приети съвсем наскоро, ЕИСК подкрепи новите програмни инициативи на Комисията, а именно в становищата: а. Програмата InvestEU (4); б. Програмата „Хоризонт Европа (5); в. Изкуствен интелект за Европа (6); г. Научни изследвания и иновации — Обновена европейска програма (7); д. Европейски фонд за регионално развитие и Кохезионен фонд (8); е. Регламент за европейското териториално сътрудничество 2021—2027 г. (9); ж. Механизъм за свързване на Европа (10); з. Изпълнение на проектите TEN-T (11); и. Свързана и автоматизирана мобилност (12); й. Програма „Цифрова Европа“ (13).

3.2.

Настоящото предложение на Комисията е необходимо за ефективното функциониране на голяма част от мерките, предвидени в тези нови инициативи, чийто списък е посочен само с информативна цел, тъй като обсъжданията между съзаконодателите са все още в ход, и решително допринася за това, Комисията да играе главна роля в подбора на проекти и схеми, ползващи финансова подкрепа, отговаряща на общите интереси на ЕС и за това, публичната подкрепа да допълва частните инвестиции напълно прозрачно.

3.3.

Всъщност членове 107, 108 и 109 в дял „Общи правила относно конкуренцията“ са разпоредби, определящи основната правна рамка (ДФЕС) за всички правила в сферата на държавните помощи в ЕС.

3.4.

С оглед на прилагането му в Регламент (ЕС) 2015/1588 от 13 юли 2015 г. е предвидено прилагането на членове 107 и 108 от ДФЕС към определени категории хоризонтални държавни помощи, независимо дали последните са инвестиции, или държавни гаранции.

3.5.

Този регламент трябва да бъде адаптиран, за да може целите, заложени в предложението на Комисията и които ЕИС подкрепя напълно, да могат да бъдат изпълнени.

3.6.

ЕИСК дава съгласието си и за промените в Регламент (ЕС) 2015/1588, така както са формулирани в предложението на Комисията, тъй като счита, че са от съществено значение за постигането на посочените цели.

3.7.

Освен това ЕИСК изразява задоволство, че няколко дни след публикуването на настоящото предложение Комисията публикува „Кодекс на най-добри практики при провеждане на процедури за контрол на държавните помощи“ (14), с който се отменя кодексът, публикуван през 2009 г., и се включва съобщението относно опростената процедура (15).

3.8.

ЕИСК приветства тази инициатива, имаща за цел да се извлече най-голяма полза от модернизираните правила в областта на държавната помощ, като съдържащите се в настоящото предложение, да се предложат на държавите членки, бенефициерите на помощта и заинтересованите страни насоки за практическото функциониране на процедурите за държавна помощ и „да се направят тези процедури възможно най- прозрачни, прости, ясни, предвидими и спазващи сроковете“.

3.9.

Този кодекс за добри практики от 2018 г. няма за цел да бъде изчерпателен и не създава никакви нови права. Той описва процедурата и дава насоки във връзка с нея. Съгласно текста този кодекс трябва да се тълкува във връзка с всички други текстове, приети преди това.

3.10.

Основната му цел е да улесни сътрудничеството на заинтересованите страни с Комисията по време на проверките и да направи процедурата по-ясна за предприятията и държавите.

3.11.

Той подобрява също така процедурата по разглеждане на жалбите в областта на държавната помощ, като задължава жалбоподателите да покажат засегнатия интерес веднага след внасянето на формуляра за подаване на жалба и като определя ориентировъчни срокове за разглеждане на жалбите.

---

(1)  ОВ L 248, 24.9.2015 г., стр. 1.

(2)  COM(2018) 398 final.

(3)  COM(2018) 321 final от 2 април 2018 г.

(4)  ECO/474 (ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 131).

(5)  INT/858 (ОВ C 621 15.2.2019 г., стр. 33).

(6)  ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 51.

(7)  ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 73.

(8)  ECO/462 (ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 90).

(9)  ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 116.

(10)  ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 191.

(11)  TEN/669 (ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 269).

(12)  TEN/673 (ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 274).

(13)  TEN/677 (ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 292).

(14)  Съобщение на Комисията COM(2018) 4412 final от 16.7.2018 г.

(15)  ОВ C 136, 16.6.2009, стp. 13.

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно действието на Европейския съюз след присъединяването му към Женевския акт на Лисабонската спогодба за наименованията за произход и географските указания“

[COM(2018) 365 final — 2018/0189 (COD)]

(2019/C 110/10)

Докладчик:

Arnold PUECH D’ALISSAC

Консултация	Европейски парламент, 10.9.2018 г. Съвет, 17.10.2018 г.
Правно основание	Член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	21.11.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	12.12.2018 г.
Пленарна сесия №	539
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	208/1/3

1.   Заключения и препоръки

1.1.

На все по-либерализирания и конкурентен световен пазар географските указания (ГУ) представляват уникален и ценен ресурс за производителите от Европейския съюз.

1.2.

Европейската комисия следва винаги да действа в интерес на защитата на моделите на производство и на системите за качество, признати на световно равнище заради тяхната устойчивост в полза на потребителите и производителите.

1.3.

Следователно указанията имат тази особеност, че поставят акцент върху местното измерение на даден продукт, като по този начин се изтъкват културните аспекти и местните умения, територията и нейните агроекологични особености. Тези характеристики трябва да бъдат съхранявани.

1.4.

На световно равнище се наблюдава значителна тенденция за развитие на официалните обозначения за определяне на качеството и на произхода.

1.5.

ЕИСК подчертава този положителен аспект и приветства предложението на Европейската комисия, целящо предоставянето на международна закрила за регистрираните наименования за произход и географски указания в рамките на споразумението от Женева и на своята правна практика, и счита, че трябва да се направи опит да се създаде хармонизирана рамка за защита на знаците за качество на международно равнище. Въпреки това смята, че е от основно значение да се действа в посока на глобален подход, целящ защитата и популяризирането на системата от обозначения за качество като цяло.

1.6.

Следва да се предложи система, която да гарантира равноправно третиране на всички европейски производители, които искат тяхното географско указание да бъде признато и на международно равнище.

1.7.

ЕИСК счита, че придобитите права чрез тези вече регистрирани и защитени на европейско равнище географски указания трябва да се запазят, за да се избегнат санкции и неравнопоставеност при третирането.

2.   Предложението за регламент

2.1.

Целта на настоящото предложение на Комисията е да се осигури правната рамка за ефективно участие на ЕС в Лисабонския съюз относно наименованията за произход и географските указания на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС), след като ЕС се присъедини към Женевския акт.

2.2.

Женевският акт определя задължението за всяка от договарящите страни да предоставя закрила за регистрираните наименования за произход и географски указания на своята територия, в рамките на своята правна система и практика. По този начин регистрираните наименования за произход или географски указания се ползват от закрила от всяка договаряща страна, по-специално която не е отказала закрила.

2.3.

След като Европейският съюз стане договаряща страна по Женевския акт, Европейската комисия предлага да представи списък на географските указания на ЕС (който да бъде одобрен от държавите членки), с оглед на тяхната закрила съгласно Лисабонската система. След присъединяването на ЕС към Лисабонския съюз подаването на заявления за международна регистрация на допълнителни защитени и регистрирани в ЕС географски указания ще бъде възможно по инициатива на Комисията или по искане на държава членка или на заинтересована група от производители.

2.4.

Следва да се въведат подходящи процедури, посредством които Комисията да извършва оценка на вписаните в международния регистър наименования за произход и географски указания от трети договарящи страни. Прилагането от ЕС на вписани в международния регистър наименования за произход и географски указания от трети договарящи страни трябва да е в съответствие с глава III от Женевския акт.

2.5.

Този акт изисква по-специално всяка договаряща страна да осигури ефективни средства за правна защита, насочени към закрила на регистрираните наименования за произход и географски указания (вж. член 14 от Женевския акт на Лисабонската спогодба) (1).

2.6.

Седем държави — членки на ЕС, са членове на Лисабонския съюз и като такива са приели закрилата на наименования на трети държави. С цел да им бъдат предоставени средствата за изпълнение на международните им задължения, поети преди присъединяването на ЕС към Лисабонския съюз, следва да се създаде преходен механизъм, който да действа само на национално равнище и да не засяга търговията в рамките на ЕС, нито международната търговия.

2.7.

Таксите, които съгласно Женевския акт и Общия правилник трябва да се плащат за подаване на заявление за международна регистрация на наименование за произход или на географско указание, се поемат от държавата членка, от която е наименованието за произход или географското указание (вж. член 11 от Женевския акт на Лисабонската спогодба) (2).

2.8.

ЕС е установил единни и изчерпателни системи за закрила на географските указания за селскостопански продукти. Чрез тези системи ползващите се от закрила наименования за обхванатите продукти са обект на широкообхватна закрила навсякъде в ЕС въз основа на единна процедура за подаване на заявления. Предложението е съгласувано с общата политика на ЕС за насърчаване и разширяване на закрилата на географските указания чрез двустранни, регионални и многостранни споразумения.

3.   Общи бележки

3.1.

ЕИСК приветства предложението на Европейската комисия, целящо предоставянето на международна закрила за регистрираните наименования за произход и географски указания в рамките на Женевския акт и на своята правна практика. В контекста на непрестанно нарастващата глобализация, особено когато се отнася до търговията с хранителни продукти, е наложително да се направи опит за създаване на хармонизирана рамка за опазване на обозначенията за качество на международно равнище.

3.2.

Европейската комисия следва винаги да действа в интерес на защитата на моделите на производство и на системите за контрол на качеството, които са признати на световно равнище заради тяхното благоприятно въздействие върху здравето на потребителите и върху икономическата и екологичната устойчивост.

3.3.

На все по-либерализирания световен пазар за производителите от Европейския съюз географските указания (ГУ) представляват уникален и ценен ресурс (5,7 % от продажбите на хранително-вкусовата промишленост, което през 2010 г. възлиза на над 54 млрд. евро) (3). Усилията за конкуриране в областта на качеството обаче са напразни, ако основният инструмент, който се използва от нашите качествени продукти, т.е. ГУ, не е достатъчно защитен на международните пазари.

3.4.

ЕИСК подчертава, че географските указания представляват отличителни знаци, които позволяват различаването на конкуриращите се продукти и предоставянето на информация за потребителя относно произхода на продукта. За разлика от търговските марки, географското указание има за цел да подчертае връзката между продукта и територията на неговия произход и следователно указанията имат тази особеност, че поставят акцент върху местното измерение на даден продукт, като по този начин се изтъкват културните аспекти и местните умения, територията и нейните агроекологични особености. Тези характеристики трябва да бъдат съхранявани.

3.5.

Още през 2008 г. в своето становище относно „Географски указания и наименования за произход“ (4) ЕИСК подчерта, че в европейското гражданско общество се забелязва, че потребителите стават все по-чувствителни към характеристиките на хранителните продукти, като това се изразява в търсене на качествени храни. Това твърдение е все така актуално към днешна дата, тъй като европейският потребител все повече търси качествените продукти, с произход от определена територия, регион или държава и чието качество и репутация, наред с други характеристики, са основно свързани с този географски произход (5).

3.6.

Според неотдавнашно становище на френския Икономически социален и екологичен съвет, озаглавено „Официални обозначения за качество и за произход на хранителните продукти“, на световно равнище се наблюдава значителна тенденция за развитието на официалните обозначения за определяне на качеството и на произхода. Географските указания се увеличават, тъй като отговарят на повишено търсене от потребителите и също така придават стойност на свързаните с дадена територия история, наследство и традиционни умения.

3.7.

ЕИСК би желал да припомни, че според ФАО (6) сме свидетели на много положително въздействие на географските указания върху цените, независимо от вида на продукта, региона на произход или продължителността на регистрацията.

3.8.

Във всички сключени двустранни споразумения или тези, по които се преговаря понастоящем, аспектите, свързани със закрилата на географските указания заемат все по-централно място. ЕИСК подчертава този положителен аспект. Въпреки това смята, че е от основно значение да се действа в посока на глобален подход, целящ да защитава и насърчава системата от обозначения за качество като цяло.

3.9.

За тази цел ЕИСК счита, че е необходимо да се преразгледа предложението за изготвяне на положителен списък на равнището на ЕС, който не е в съответствие с изискването за глобална защита на системата за географски указания. Всъщност следва да се предложи система, която да гарантира равноправно третиране на всички европейски производители, които искат тяхното географско указание да бъде признато и на международно равнище. Това важи в още по-голяма степен доколкото избраните критерии не вземат предвид други основни социално-икономически критерии за развитието на икономиката на определени територии на Европейския съюз. Във връзка с географските указания често се развива местна икономика, която създава заетост, има много голямо отражение и в други сектори на икономиката като туризма и носи ползи за устройството на територията и земеползването.

3.10.

ЕИСК призовава Комисията да вземе предвид последствията от бъдещите взаимоотношения от нов тип между Европейския съюз и Обединеното кралство, както и влиянието, което определянето на положителен списък би могло да окаже върху настоящите преговори, които следва да се водят въз основа на защитата на цялата система за качество на Европейския съюз. След своето оттегляне от ЕС Обединеното кралство ще трябва да продължи да зачита географските указания, гарантирани от системата, от която се е ползвало досега.

3.11.

ЕИСК подчертава, че европейската хранително-вкусова промишленост е силно застрашена от фалшифицирането на продукти. Наскоро публикуван доклад (7) на Европейската комисия потвърждава, че най-често фалшифицираните продукти са хранителните.

3.12.

ЕИСК припомня, че към днешна дата седем държави — членки на ЕС, са членове на Лисабонската спогодба (България, Италия, Португалия, Словакия, Унгария, Франция и Чешката република) и че тази спогодба днес наброява над 1 000 регистрирани географски указания, за които международната закрила за защитените наименования за произход (ЗНП) и защитените географски указания (ЗГУ) се удостоверява посредством само една процедура по регистрация.

3.13.

ЕИСК счита, че правата, придобити чрез тези вече регистрирани и защитени на европейско равнище географски указания, трябва да се запазят, за да се избегнат санкции и неравнопоставеност при третирането.

3.14.

И накрая, ЕИСК привлича вниманието към проучването от 2012 г., единственото налично понастоящем, относно търговската стойност на ГУ в ЕС (8). Изглежда обаче, че размерът на премията за ГУ не се е променил съществено оттогава.

---

(1)  http://www.wipo.int/edocs/pubdocs/fr/wipo_pub_239.pdf.

(2)  Пак там.

(3)  Вж. покана за участие в търг n AGRI-2011-EVAL-04.

(4)  ОВ C 204, 9.8.2008 г., стр. 57.

(5)  https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?qid=1540542863415&uri=CELEX:32012R1151.

(6)  Организация на ООН за прехрана и земеделие.

(7)  https://ec.europa.eu/taxation_customs/sites/taxation/files/report_on_eu_customs_enforcement_of_ipr_2017_en.pdf (засега наличен само на английски език).

(8)  https://ec.europa.eu/agriculture/external-studies/value-gi_en (засега наличен само на английски език).

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Изменено предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган); Регламент (ЕС) № 1094/2010 за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване); Регламент (ЕС) № 1095/2010 за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари); Регламент (ЕС) 345/2013 относно европейските фондове за рисков капитал; Регламент (ЕС) 346/2013 относно европейски фондове за социално предприемачество; Регламент № 600/2014 относно пазарите на финансови инструменти; Регламент (ЕС) 2015/760 относно европейски фондове за дългосрочни инвестиции; Регламент (ЕС) 2016/1011 относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове; Регламент (ЕС) 2017/1129 относно проспекта, който трябва да се публикува при публично предлагане или допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар; и Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма“

[COM(2018) 646 final — 2017/0230 (COD)]

(2019/C 110/11)

Главен докладчик:

Petr ZAHRADNÍK

Сезиране	Европейски парламент, 4.10.2018 г. Съвет на Европейския съюз, 12.11.2018 г.
Правно основание	Член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Дата на приемането на пленарна сесия	12.12.2018 г.
Пленарна сесия №	539
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	121/0/4

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Заключения и препоръки ЕИСК оценява гъвкавостта, с която Европейската комисия реагира на проблемите, възникнали в банковите и финансовите институции, и с която приема допълнителни мерки за борба с практиките на изпиране на пари и финансиране на тероризма.

1.2.

Същевременно ЕИСК счита, че засилването на координацията между надзорните органи и повишаването на ефективността на взаимодействията помежду им следва да бъдат придружени от координация на дейностите с другите заинтересовани субекти с цел ефективно решаване на този много опасен проблем.

1.3.

ЕИСК предупреждава, че технологичните и комуникационните възможности позволяват не само създаването на иновативни финансови продукти, които са от полза за вложителите и инвеститорите, но и представляват голямо изкушение за престъпниците в областта на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Поради това той призовава приетите решения да бъдат насочени към максимално премахване на бъдещите рискове.

1.4.

ЕИСК подчертава нарастващото значение на този проблем по отношение на трети държави, предвид усложняване на геополитическите и политическите рискове, както и рисковете, свързани със сигурността, и подчертава необходимостта ЕС да бъде максимално подготвен за отстраняване на практиките на изпиране на пари и финансиране на тероризма и за премахване на злоупотребите с пазара и финансовите институции на Съюза.

1.5.

ЕИСК признава и отбелязва факта, че мерките, представени в законодателното предложение, в областта на координацията, организацията и уменията, макар и важни, са частични и трябва да бъдат допълнени от други групи мерки за успешно разрешаване на проблема. В същото време Комитетът е съгласен с Европейската комисия, че в интерес на осъществимостта и устойчивостта на избрания подход, е по-разумно да се действа постепенно, за да се избегне възникването на сериозни смущения в стабилността и функционалния характер на действащата система.

1.6.

ЕИСК е убеден, че в контекста на новия баланс на правомощията на надзорните органи е желателно да се постигнат балансирани отношения между Европейския банков орган (ЕБО) с нови разширени правомощия и националните надзорни органи, така че всички заинтересовани субекти да оптимизират своя капацитет с цел разрешаване на проблема по желания начин.

1.7.

ЕИСК подчертава значението на вътрешната и външната комуникация относно изпирането на пари и финансирането на тероризма за постигане на целта на предложените мерки. Що се отнася до вътрешната комуникация, от решаващо значение е да се оптимизират и защитят информационните потоци между компетентните надзорни органи, а що се отнася до външната комуникация, предизвикателството се състои в информирането и повишаването на осведомеността на заинтересованата общественост като начин за предотвратяване на бедствия и подготовка за тях, в случай че бъдат извършени тези престъпления.

1.8.

ЕИСК си задава въпроса на какво основание банковият сектор е посочен като най-уязвим за злоупотреби с цел криминални действия каквито са изпирането на пари и финансирането на тероризма и в резултат на това Европейският банков орган (ЕБО), а не другите два надзорни органа на ЕС, получава укрепване на своята позиция и компетенции.

1.9.

ЕИСК би искал да бъдат уточнени в по-голяма степен рамките на новите отношения на координация и съвместни действия в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, установени между ЕБО и другите надзорни органи, независимо дали са от ЕС, от държавите членки или по-специално от трети държави.

2.   Общ контекст на предложението и основни факти

2.1.

От 2011 г. в ЕС е в сила нова система за финансов надзор, която допринесе значително за стабилизиране на финансовия пазар и ограничаване на рисковете, свързани с него. Тя доведе до хармонизиране на правилата на финансовите пазари в ЕС и до сближаване на техните надзорни дейности. При все това подемът оттогава насам в областта на технологичните и финансовите иновации разшири допълнително спектъра на престъпните деяния, които злоупотребяват с финансовия сектор, за да подпомогнат престъпни действия и легализират печалбите от тях. Тези два вида действия, разбира се, са не само нежелателни и осъдителни от гледна точка на обществото, но в същото време нарушават функционалния и ефикасен характер на финансовите пазари, тъй като тяхната основна цел не е да се извлече максимална полза от обективните възможности за използване на всеки от активите и тяхната валоризация, а да се скрие, прикрие и избегне всякакво разкриване на действията; тези начини на действие показват, че финансовите ресурси не се разпределят задължително по възможно най-добрия начин.

2.2.

Поради това с предложените мерки се цели не само да се предотвратят или ограничат възможностите, които допринасят за извършване на престъпни действия или за легализиране на печалбите от тях, но също така да се запази доброто здраве на финансовите институции, с които се злоупотребява чрез тези престъпни действия, и да се гарантира стабилността и сигурността за клиентите и инвеститорите. По този начин се ограничават политическите и репутационните рискове, които застрашават както отделните държави членки, така и Европейския съюз като цяло.

2.3.

Тъй като понастоящем финансовите пазари са многонационални и взаимосвързани, както никога досега, е изключително важно за целите на настоящото предложение да се създаде система, която изпълнява мисиите си в трансграничен контекст, тъй като емпиричните анализи показват, че тези престъпни дейности все по-често се извършват на трансгранична основа, включвайки и субекти от трети държави. Колкото и да е добра организацията на мерките за борба с тези престъпни дейности, тя не е достатъчна, за да се гарантира в крайна сметка успехът на това усилие, ако съществува единствено на равнището на една-единствена държава членка. Ето защо ефективните съвместни действия на националните надзорни органи са много важни в областта на изпирането на пари, както и тези на националните органи за финансов надзор с органите на ЕС, занимаващи се със същите въпроси, както и освен това с надзорните органи в трети държави.

2.4.

Предлаганата мярка, която е предмет на настоящото становище, има само частичен ефект в рамките на посочената цел. За да се гарантира успехът ѝ, е абсолютно необходимо да се координира с други елементи, които заедно формират систематичен и съгласуван подход, който ще възпрепятства в максимална степен авторите на престъпления.

2.5.

По същество целта на настоящото предложение е по-специално: — оптимизирано използване на специализираните умения и ресурси чрез централизиране на задачите при Европейския банков орган (ЕБО) във връзка с предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма в рамките на целия финансов пазар и борбата срещу тези дейния, — изясняване на обхвата и същността на задачите, възложени на ЕБО във връзка с борбата с изпирането на пари, — засилване на инструментариума за изпълнение на задачите във връзка с борбата срещу изпирането на пари, — засилване на координационната роля на ЕБО при свързаните с изпирането на пари въпроси в международен мащаб.

3.   Общи бележки

3.1.

ЕИСК счита, че борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма придобива все по-голямо значение не само поради динамиката на технологичните промени и финансовите иновации, но и поради многобройните случаи, разкрити неотдавна, в които банковата и финансовата система на редица държави — членки на ЕС, бяха обект на злоупотреби с цел извършване на престъпни дейности. В този контекст следва да се отбележи нарасналият геополитически риск, в т.ч. терористичните дейности.

3.2.

ЕИСК изразява загриженост относно задълбочаването на посочения проблем, поради факта, че такива престъпни действия и опитите за легализиране на печалбите от тях чрез финансовия сектор се осъществяват не само на трансгранична основа в рамките на ЕС, но и включват престъпни действия в трети държави. ЕИСК приветства факта, че с предложението Европейската комисия се ангажира активно с решаването на проблема.

3.3.

В този контекст ЕИСК отбелязва, че макар преразглеждането на Европейската система за финансов надзор да е било поставено на дневен ред през 2017 г. (1) и Комитетът да е изготвил във връзка с това становище (2), прието на пленарната му сесия на 15 февруари 2018 г., нови информации и обстоятелства наложиха актуализиране на предложението чрез добавяне на допълнителни елементи, които да повишат ефикасността. Съдържанието на цитираното становище на ЕИСК обаче не е изгубило нито своята валидност, нито своята целесъобразност. В същото време ЕИСК оценява гъвкавата реакция на Европейската комисия в отговор на поредица от банкови скандали в много страни от ЕС, които потвърдиха, че тези, които извършват престъпни действия могат да използват както технологичните и комуникационните средства, така и действащото законодателство с престъпни цели, което, от своя страна, показа пропуски в механизма на ЕС в областта на изпирането на пари.

3.4.

ЕИСК отбелязва, че новите елементи в предложението по същество са от техническо и организационно естество, докато решението на настоящото положение трябва да бъде по-широко и по-всеобхватно. ЕИСК добавя, че настоящото предложение се отнася до ограничен диапазон въпроси, свързани с увеличаване на правомощията на ЕБО и на координация с националните надзорни органи в борбата с изпирането на пари, а в известна степен и в някои специални случаи — и с известен контрол върху тях. Освен това в предложението не се разглежда дейността на службите и отделите за финансов анализ. Предложението се отнася като цяло до координирането на дейностите и процедурите и в никакъв случай до конкретното съдържание на борбата с изпирането на пари.

3.5.

ЕИСК предупреждава и акцентира върху факта, че изпирането на пари прави възможно легализирането на печалбите от дейности, които са несъвместими със закона и са осъдителни, но в същото време води до нерационално разпределение на ресурсите, като се има предвид, че целта на тези операции е „да са неоткриваеми“ и „да легализират“ инвестираните ресурси или да ги прехвърлят на място, където ще бъдат извършени други престъпни дейности, а не задължително да генерират печалби. ЕИСК отбелязва и акцентира върху факта, че представеното актуализиране не включва и анализа на новите тенденции и обстоятелства, при които се извършва изпирането на пари днес. В контекста на премахването на тези нелоялни практики предложението е строго и целенасочено ориентирано към избрани области, в които преобладава засилването на ролята на ЕБО сред европейските надзорни органи в рамките на разрешаването на проблемите, свързани с изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и засилената координация и комуникация на ЕБО с националните надзорни органи по дела за борба срещу изпирането на пари, повечето от които са част от органите за надзор на банковия и финансовия пазар.

3.6.

ЕИСК счита, че в този контекст е изключително важно компетенциите да се разпределят правилно между ЕБО и националните органи, като се зачита принципът на субсидиарност. Абсолютно необходимо, легитимно и оправдано е да засилят правомощията на ЕБО, когато става въпрос за трансгранични операции. От друга страна, ЕИСК би искал да добави, че за решаването на изцяло национални случаи, които ЕБО не е в състояние да разкрие напълно, е необходимо правомощията да останат в ръцете на националните орган.

3.7.

Тъй като темата за изпирането на пари и финансирането на тероризма е от решаващо значение за създаването на здрава икономическа и финансова среда в целия ЕС, ЕИСК си задава въпроса дали не е целесъобразно да се създаде специална организация в рамките на изпълнителната власт на ЕС, например в новата генерална дирекция в тази област. Този въпрос придобива все по-голямо значение в контекста на създаването на новата Европейска комисия през есента на 2019 г.

3.8.

ЕИСК си задава също така въпроса на какво основание се предлага ЕБО да играе решаваща координационна роля в решаването на този проблем. Означава ли това, че Европейската комисия счита, че за изпирането на пари и финансирането на тероризма най-голяма свобода на действие съществува в ЕС в рамките на банковия сектор?

3.9.

ЕИСК е съгласен, с оглед на контекста на разглежданото предложение, че е необходима ефективна комуникация относно начините за решаване на проблема. Тази комуникация следва да бъде насочена не само към ефикасно общуване между всички свързани надзорни органи (вътрешна комуникация), но и да гарантира адекватно ниво на информация в публичната сфера (клиентите на финансовия сектор и широката общественост).

4.   Конкретни бележки

4.1.

ЕИСК призовава предложението да определи много точно областите и отношенията, в които ЕБО има водеща роля по отношение на други надзорни органи на ЕС в борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, под формата на по-всеобхватен мандат за финансовия пазар като цяло.

4.2.

В същия ред на мисли ЕИСК настоява за по-точно разяснение на условията, които позволяват на ЕБО да извършва мониторинг на процедурите на националните надзорни органи или да приема индивидуално решение за даден субект от финансовия сектор.

4.3.

Същевременно ЕИСК проява силен интерес и към характера на съвместните действия с надзорните органи на трети държави.

4.4.

ЕИСК призовава също да се разясни начинът, по който ще се се извършва централизирането на цялата важна информация относно изпирането на пари и финансирането на тероризма, предоставена от националните органи, когато става въпрос за „поверителни“ или „много поверителни“ източници, и начинът, по който те ще бъдат защитени.

---

(1)  Първоначалното законодателно предложение COM (2017) 536 final, 20.9.2017 г. Целта на последното беше да се укрепи капацитетът на европейските надзорни органи, за да се гарантира сближаването и ефективността на финансовия надзор, без обаче да се обръща специално внимание на укрепването на мандата на органите в борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма.

(2)  ОВ C 227, 28.6.2018 г, стр. 63.