ISSN 1977-0855

Официален вестник

на Европейския съюз

C 461

European flag  

Издание на български език

Информация и известия

Година 61
21 декември 2018 г.


Съдържание

Страница

 

I   Резолюции, препоръки и становища

 

РЕЗОЛЮЦИИ

 

Комитет на регионите

 

131-ва пленарна сесия на КР и откриване на Европейската седмица на регионите и градовете, 8.10.2018 г. – 10.10.2018 г.

2018/C 461/01

Резолюция на Европейския комитет на регионите — Икономическите политики за еврозоната и с оглед на Годишния обзор на растежа за 2019 г.

1

 

СТАНОВИЩА

 

Комитет на регионите

 

131-ва пленарна сесия на КР и откриване на Европейската седмица на регионите и градовете, 8.10.2018 г. – 10.10.2018 г.

2018/C 461/02

Становище на Европейския комитет на регионите относно Размисъл за Европа: гласът на местните и регионалните власти за възстановяване на доверието в Европейския съюз

5

2018/C 461/03

Становище на Европейския комитет на регионите — Създаване на Европейски орган по труда

16

2018/C 461/04

Становище на Европейския комитет на регионите — Приносът на градовете и регионите на ЕС към 14-ата конференция на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие и стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за периода след 2020 г.

24

2018/C 461/05

Становище на Европейския комитет на регионите — Съобщение относно Европейска стратегия за пластмасите в кръговата икономика

30

2018/C 461/06

Становище на Европейския комитет на регионите — Интегриране на спорта в програмата на ЕС за периода след 2020 г.

37

2018/C 461/07

Становище на Европейския комитет на регионите — Пакет от мерки за справедливо данъчно облагане

43

2018/C 461/08

Становище на Европейския комитет на регионите — План за действие в областта на цифровото образование

52

2018/C 461/09

Становище на Европейския комитет на регионите — Изграждане на по-силна Европа: ролята на политиките за младежта, образованието и културата

57


 

III   Подготвителни актове

 

КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

 

131-ва пленарна сесия на КР и откриване на Европейската седмица на регионите и градовете, 8.10.2018 г. – 10.10.2018 г.

2018/C 461/10

Становище на Европейския комитет на регионите — Пакет за Многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г.

70

2018/C 461/11

Становище на Европейския комитет на регионите — Хоризонт Европа: Девета рамкова програма за научни изследвания и иновации

79

2018/C 461/12

Становище на Европейския комитет на регионите — Предложение на Регламент относно Европейския фонд за морско дело и рибарство

125

2018/C 461/13

Становище на Европейския комитет на регионите — Фонд Убежище и миграция

147

2018/C 461/14

Становище на Европейския комитет на регионите — Предложение за регламент за създаване на Програма за околната среда и действията по климата (LIFE) и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1293/2013

156

2018/C 461/15

Становище на Европейския комитет на регионите — Механизъм за свързване на Европа

173

2018/C 461/16

Проектостановище на Европейския комитет на регионите — Права и ценности

196

2018/C 461/17

Становище на Европейския комитет на регионите — Предложение за директива за пластмасовите изделия за еднократна употреба

210

2018/C 461/18

Становище на Европейския комитет на регионите — Чисти пристанища, чисти морета — пристанищни приемни съоръжения за предаване на отпадъци от кораби

220

2018/C 461/19

Становище на Европейския комитет на регионите — Оценка на риска в хранителната верига

225

2018/C 461/20

Становище на Европейския комитет на регионите — Нов търговски механизъм за потребителите

232


BG

 


I Резолюции, препоръки и становища

РЕЗОЛЮЦИИ

Комитет на регионите

131-ва пленарна сесия на КР и откриване на Европейската седмица на регионите и градовете, 8.10.2018 г. – 10.10.2018 г.

21.12.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 461/1


Резолюция на Европейския комитет на регионите — Икономическите политики за еврозоната и с оглед на Годишния обзор на растежа за 2019 г.

(2018/C 461/01)

Внесена от политическите групи на ЕНП, ПЕС, АЛДЕ, ЕА и ЕКР

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ,

като взе предвид Съобщението на Европейската комисия относно Годишния обзор на растежа за 2018 г. (ГОР) (1) и европейския семестър за 2018 г.;

като взе предвид своите резолюции от 11 октомври 2017 г. относно европейския семестър за 2017 г. и с оглед на Годишния обзор на растежа (ГОР) за 2018 г. и своята резолюция от 1 февруари 2018 г. относно изготвения от Европейската комисия Годишен обзор на растежа за 2018 г.;

като взе предвид резолюциите на Европейския парламент от 26 октомври 2017 г. относно икономическите политики на еврозоната (2) и от 14 март 2018 г. относно годишния обзор на растежа за 2018 г.;

1.

отбелязва, че като цяло навсякъде в ЕС структурните реформи, имащи отношение към ЕС, се извършват с бавен и неравномерен темп според процента на изпълнение на специфичните за всяка държава препоръки (СДП) (3); подчертава, че във всички държави членки са необходими реформи за насърчаване на конкурентоспособността и растежа и за повишаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване и икономическата конвергенция, както и на устойчивостта на външни сътресения, което е от решаващо значение за стабилността на еврозоната; подчертава, че за основни фактори, допринасящи за незадоволителното изпълнение на специфичните за всяка държава препоръки (СДП), се считат най-вече липсата на ангажираност на национално равнище и донякъде недостатъчният административен и институционален капацитет (4);

2.

отбелязва силното увеличение на броя на специфичните за всяка държава препоръки, които са пряко насочени към местните и регионалните власти (МРВ) (36 % през 2018 г., в сравнение с 24 % през 2017 г.) (5); отбелязва също така, че като се вземат предвид специфичните за всяка държава препоръки, насочени към МРВ, дори косвено, както и тези, които не са насочени към тях, но имат териториално въздействие, препоръките, свързани с територията, представляват 83 % от всички СДП (в сравнение с 76 % през 2017 г.);

3.

отбелязва, че 48 % от 124-те специфични препоръки, отправени през 2018 г. към местните и регионалните власти и/или които повдигат въпроси за предизвикателствата, свързани с териториалните различия, се явяват повторение на вече публикуваните през 2015 г.; поради това приветства многогодишната оценка на Европейската комисия за изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки, която показва, че повече от две трети от специфичните за отделните държави препоръки, отправени от началото на европейския семестър през 2011 г., са изпълнени с поне „известен напредък“ (6); изразява съжаление обаче, че продължава да липсва прозрачност за критериите, на които се основава тази оценка;

4.

подчертава, че европейският семестър трябва да бъде приведен в съответствие с дългосрочната стратегия на ЕС за изпълнението на равнището на ЕС на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие. Моментът на преход към нова стратегическа рамка на ЕС след стратегията „Европа 2020“ би бил благоприятен за осъществяване на реформи в управлението на европейския семестър;

5.

категорично настоява в специфичните за всяка държава препоръки да се разглеждат изрично териториалните предизвикателства и ролята на местните и регионалните власти при определянето и преодоляването им, като свързаните с територията предизвикателства и бъдещите сценарии следва изрично да бъдат анализирани и разгледани в годишния обзор на растежа и в докладите по държави и да намерят отражение в националните програми за реформа;

6.

подчертава необходимостта да се гарантира, че европейският семестър е изцяло съгласуван с целта за икономическо, социално и териториално сближаване, заложена в Договора за Европейския съюз, и предлага специфичните за всяка държава препоръки да са насочени към многогодишните предизвикателства пред сближаването на държавите членки;

7.

приветства факта, че в европейския семестър акцентът е поставен върху европейския стълб на социалните права, и подчертава, че в 45 % от специфичните за всяка държава препоръки за 2018 г. е определена роля на местните и регионалните власти и/или са идентифицирани предизвикателствата, свързани с териториалните различия в областта на социалните права (7);

8.

отново заявява, че включването на МРВ като партньори в планирането и изпълнението на европейския семестър, заедно с приемането на механизми за многостепенно управление и структурирана, постоянна и изрично призната роля на МРВ, ще увеличи значително ангажираността със СДП на национално равнище; подчертава, че това участие е още по-важно в контекста на по-строгите връзки между политиката на сближаване и европейския семестър в рамките на МФР за периода 2021—2027 г., както и с евентуалното приемане на програмата за подкрепа на реформите, които също ще бъдат управлявани в рамките на европейския семестър;

9.

поради това посочва силната нужда да се осигури по-добра координация и полезно взаимодействие между процеса на европейския семестър и подхода на споделено управление, както и децентрализирания характер на ЕСИ фондовете; отново отправя своето предложение ЕС да приеме Кодекс за поведение за включване на МРВ в европейския семестър (8) и подчертава, че това предложение е в съответствие с принципа на субсидиарност и настоящото разделение на правомощията и компетенциите между различните нива на управление в държавите членки; отбелязва, че в Кодекса за поведение следва да се отчете съответният опит от Европейския кодекс на поведение за партньорство в рамките на ЕСИ фондовете (9), както и съществуващите в някои държави добри практики за включване на МРВ в голяма степен в рамките на семестъра;

10.

приветства „настоятелната“ препоръка, отправена от Работната група на ЕС по въпросите на субсидиарността, „държавите членки да следват насоките на Комисията за насърчаване на по-голямо участие и ангажираност по отношение на специфичните за всяка държава препоръки в контекста на факта, че […] икономическите реформи […] може да има последици за всички нива на управление […] Това следва да надхвърля границите на националните администрации и включването на местните и регионалните власти, на социалните партньори и на гражданското общество като цяло“ (10);

11.

изразява съжаление, че Европейската комисия все още не е изготвила определение за „структурни реформи“ в контекста на икономическото управление на ЕС и на евентуалната подкрепа по линия на програми на ЕС като предложената Програма за подкрепа на реформите. Във връзка с това отбелязва, че съгласно принципа на субсидиарност обхватът на структурните реформи, които могат да получават подкрепа от страна на ЕС, би трябвало да включва само стратегически области, които имат отношение към постигането на целите на Договора и са пряко свързани с правомощията на ЕС. КР отхвърля всяко предложение за финансиране на неконкретизирани структурни реформи в държавите членки, които не са били подложени на оценка за европейска добавена стойност и които не са пряко свързани с правомощията на ЕС, заложени в Договора. В този контекст КР препраща към своята резолюция от 1 февруари 2018 г., в която отхвърля предложението на Комисията за регламент за изменение на Регламента за общоприложимите разпоредби (ЕС) № 1303/2013 от 6 декември 2017 г. (11);

12.

подчертава, че състоянието на местните и регионалните финанси заслужава подновено внимание на европейско и национално равнище, и приветства искането, отправено от австрийското председателство до КР, за проучване на темата; припомня, че бюджетите за МРВ, включително социалните разходи и социалните услуги, бяха сред първите засегнати от финансовата и икономическата криза, както и от произтичащите от това бюджетни консолидации и намаления на трансферите от централното държавно управление; отбелязва, че макар кризата да настъпи преди десет години, все още много от МРВ разполагат с ограничени средства;

13.

отново изразява загрижеността си по отношение на запазващото се ниско равнище на публичните инвестиции в ЕС, и по-специално на инвестициите на местните и регионалните власти, които през 2017 г. остават с над 30 % по-ниски от равнището им през 2009 г., изразено като дял от БВП (12); следователно отбелязва със съжаление, че публичните инвестиции често са най-засегнати от политиките за фискална консолидация, въпреки че тези инвестиции оказват пряко въздействие върху местните икономики и върху ежедневието на гражданите; освен това изразява безпокойство от нарастващата централизация на инвестициите: макар и все още да е над 50 % от средното за ЕС, делът на публичните инвестиции, направени от местни и регионални органи, спадна значително в сравнение с равнището от 60 %, наблюдавано през 90-те години на миналия век (13);

14.

приветства амбицията на Комисията да доразвие по-широко опита на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и Плана за инвестиции със своето предложение за програмата InvestEU; признава, че предложението има потенциал за опростяване на използването на финансови инструменти, нещо, за което КР призовава от отдавна, тъй като настоящата сложност е пречка за широко разпространено и ефективно използване на финансовите инструменти;

15.

изразява съжаление относно тенденцията към засилване на протекционизма в международната търговия и предупреждава за отрицателните последици от застрашаването на многостранното търговско сътрудничество и системите за уреждане на спорове; все пак отново заявява, че новите инициативи за свободна търговия трябва да бъдат предшествани от оценки на въздействието, които улесняват ранното установяване и количествено изразяване на възможно асиметрично въздействие върху европейските региони, така че да може бързо да се реагира чрез публичните политики;

16.

подчертава, че търговската политика е от изключителната компетентност на ЕС и че понастоящем Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) е един от инструментите за смекчаване на възможните отрицателни странични ефекти от избора на търговска политика; изразява съжаление, че средствата, които в миналото бяха на разположение по линия на ЕФПГ, не бяха използвани в пълна степен, и отбелязва, че по-рано някои държави членки предпочитаха да използват ЕСФ вместо това. КР ще анализира подробно в отделно становище дали предложението на Европейската комисия за разширяване на обхвата и мисията на ЕФПГ, както и за намаляване на праговете, ще гарантира, че реформираният ЕФПГ носи добавена стойност и при него се избягват припокривания и компромиси с ЕСФ+, както е понастоящем (14);

17.

отново призовава за силна и цялостна стратегия за индустриалната политика на ЕС, която да позволи на европейската промишленост, и по-специално на МСП, да се справи с предизвикателствата на цифровизацията и декарбонизацията и да се възползва от възможностите, предоставяни от тях, като обърне специално внимание на инвестициите в технологичното развитие на МСП и в специализацията на работниците посредством учене през целия живот; подчертава отново ключовата роля на местните и регионалните органи в изграждането на регионални иновационни екосистеми и клъстери, които са от съществено значение за успешните иновации; подчертава, че единният пазар е в основата на икономическата и политическата интеграция на ЕС, и изтъква, че създаването на единен пазар е текущ проект, който продължава да е незавършен по отношение на важни аспекти, засягащи по-специално потребителите и МСП; приветства и предложението на Комисията за нова програма за единния пазар след 2020 г., която представлява рамката за подкрепа на мерките за подобряване на конкурентоспособността на европейските МСП;

18.

отбелязва, че необходимостта от подобряване на административния и институционалния капацитет е в основата на повечето структурни реформи, набелязани в рамките на европейския семестър; подчертава, че наличието на други политически приоритети е една от основните причини за незадоволителното изпълнение на структурните реформи в контекста на европейския семестър; в някои държави членки към това се добавя и недостатъчният административен и институционален капацитет на различните равнища на управление: това възпрепятства публичните и частните инвестиции, намалява качеството на публичните услуги, предоставяни на гражданите, и забавя изпълнението на ЕСИ фондовете и другите програми на ЕС; подчертава, че през 2018 г. 63 % от всички препоръки, отправени пряко до местните и регионалните органи, са насочени към подобряване на административния капацитет;

19.

отбелязва, че макар заявленията, подадени в рамките на Програмата за подкрепа на структурните реформи (ППСР), да идват от повечето държави членки, предизвикателствата, свързани с качеството и капацитета на публичната администрация, са по-сериозни в много южни и източноевропейски държави (15); приветства възможността МРВ да имат достъп до ППСР и призовава Комисията да насърчава държавите членки да откликнат на нуждите на регионалните администрации в областта на изграждането на капацитет; приветства ангажимента на Комисията за засилване на координацията между различните финансирани от ЕС направления за изграждане на капацитет и отново заявява, че Комисията следва да направи това по прозрачен начин чрез издаване на единен стратегически документ (16);

20.

призовава Комисията да направи оценка на транспонирането в националното законодателство на правилата на ЕС за обществените поръчки и на тяхното прилагане, с акцент едновременно върху начина на прилагането им на местно и регионално равнище — в светлината на тежестта на поднационалните органи в областта на обществените поръчки, и на степента, в която новите стандарти са опростили или усложнили регламентирането в тази област; отбелязва, че трябва да бъде постигнат по-голям напредък по отношение на цифровите обществени поръчки и че държавите членки следва да се стремят да преминат бързо към цифрови процедури и да въведат електронни процедури за всички основни етапи;

21.

възлага на председателя да изпрати настоящата резолюция на Европейската комисия, Европейския парламент, австрийското председателство на Съвета и председателя на Европейския съвет.

Брюксел, 10 октомври 2018 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ


(1)  COM(2017) 690 final.

(2)  http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?type=TA&reference=P8-TA-2017-0418&language=BG&ring=A8-2017-0310

(3)  Съобщение на Комисията относно СДП за 2018 г., стр. 3, (https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/2018-european-semester-country-specific-recommendation-commission-recommendation-communication-en.pdf); вж. също Оценката за въздействието, изготвена от Европейската комисия, относно предложението за Програма за подкрепа на реформите http://ec.europa.eu/transparency/regdoc/rep/10102/2018/EN/SWD-2018-310-F1-EN-MAIN-PART-1.PDF.

(4)  Вж. стр. 23—26 от оценката на въздействието, посочена в предходната бележка под линия.

(5)  http://portal.cor.europa.eu/europe2020/Documents/publi-file/2018-Territorial-Analysis-of-CSRs/2018_CSRs_draft_final.pdf.

(6)  Съобщение на Комисията относно СДП за 2018 г., стр. 3.

(7)  http://portal.cor.europa.eu/europe2020/Documents/publi-file/2018-Territorial-Analysis-of-CSRs/2018_CSRs_draft_final.pdf.

(8)  Вж. становище на КР относно „Усъвършенстване на управлението на европейския семестър: Кодекс на поведение за участието на местните и регионалните власти“ от 11 май 2017 г.

(9)  Делегиран регламент относно Европейски кодекс на поведение за партньорство в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове (№ 240/2014).

(10)  https://ec.europa.eu/commission/files/report-task-force-subsidiarity-proportionality-and-doing-less-more-efficiently_en.

(11)  COM(2017) 826 final.

(12)  Източник: Евростат https://ec.europa.eu/eurostat/tgm/refreshTableAction.do?tab=table&plugin=1&pcode=tec00022&language=en

(13)  Европейска комисия, Седми доклад за сближаването, стр. 168.

(14)  https://www.eca.europa.eu/Lists/ECADocuments/SR13_07/SR13_07_EN.pdf

(15)  Доказателства за това са обобщени на стр. 27 от Оценката на въздействието от предложението за програма за подкрепа на реформата на Европейската комисия http://ec.europa.eu/transparency/regdoc/rep/10102/2018/EN/SWD-2018-310-F1-EN-MAIN-PART-1.PDF

(16)  https://memportal.cor.europa.eu/Handlers/ViewDoc.ashx?doc=COR-2018-00502-00-00-AC-TRA-BG.docx.


СТАНОВИЩА

Комитет на регионите

131-ва пленарна сесия на КР и откриване на Европейската седмица на регионите и градовете, 8.10.2018 г. – 10.10.2018 г.

21.12.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 461/5


Становище на Европейския комитет на регионите относно „Размисъл за Европа: гласът на местните и регионалните власти за възстановяване на доверието в Европейския съюз“

(2018/C 461/02)

Съдокладчици:

Karl-Heinz LAMBERTZ (BE/ПЕС), председател на Европейския комитет на регионите, член на парламента на немскоезичната общност в Белгия, сенатор

Markku MARKKULA (FI/ЕНП), първи заместник-председател на Европейския комитет на регионите и член на Градския съвет на Еспоо

Отправен документ:

Официалното искане от Donald TUSK, председател на Европейския съвет, от 8 ноември 2016 г., до Европейския комитет на регионите за изготвяне на становище относно: „Размисъл за Европа: гласът на местните и регионалните власти за възстановяване на доверието в Европейския съюз“

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Преамбюл: контекст за приноса на местните и регионалните представители за възстановяване на доверието

1.

като взе предвид Декларацията относно мисията на Европейския комитет на регионите (КР), Брюксел, 21 април 2009 г.: „Ние сме политическа асамблея, съставена от представители на регионалното и местното управление на изборна длъжност, и работим за европейската интеграция. Въз основа на нашата политическа легитимност ние осигуряваме институционалното представителство на всички територии, региони, градове и общини на Европейския съюз. Нашата мисия е да включим регионалните и местните власти в процеса на вземане на решения в Европа и да насърчаваме по-активното участие на гражданите. (…) Ние следим за спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност, за да могат европейските решения да се вземат и прилагат най-близо до гражданите и на най-подходящото равнище. (…) Ние поддържаме пряк диалог с нашите съграждани за постигнатото в Европа и за бъдещите предизвикателства и допринасяме за разясняване и докладване на прилагането и териториалното въздействие на общностните политики“;

2.

като взе предвид петте политически приоритета на КР за периода 2015—2020 г. („Ново начало за европейската икономика“, „Териториалното измерение на свързаните с европейското законодателство въпроси“, „По-опростена, по-добре свързана Европа“, „Стабилност и сътрудничество във и извън Европейския съюз“, „Европа на гражданите е Европа на бъдещето“);

3.

като взе предвид сезирането от председателя на Европейския съвет на 8 ноември 2016 г., в което е отправено искане към Комитета да изготви становище, представящо мненията и предложенията на местните и регионалните власти относно бъдещето на Европа как да се помогне за възстановяване на доверието в европейския проект (1);

4.

като взе предвид Бялата книга на Европейската комисия за бъдещето на Европа — Размисли и сценарии за ЕС-27 до 2025 г. от 1 март 2017 г. и последвалите пет документа за размисъл;

5.

като взе предвид Римската декларация, подписана на 25 март 2017 г., в която подписалите я страни заявяват, че се ангажират да се вслушват в „опасенията, изразени от [съ]граждани[те]“, и че ще работят „заедно на най-подходящото и ползотворно равнище, независимо дали на равнището на Европейския съюз, на национално, регионално или местно равнище, в дух на доверие и лоялно сътрудничество, както между държавите членки, така и между тях и институциите на ЕС, в съответствие с принципа на субсидиарност. Ще оставят необходимата свобода на действие на различните равнища, за да засилят потенциала на Европа за иновации и растеж. Ние желаем Съюзът да действа мащабно по важните въпроси и скромно по маловажните. Ще поощряваме демократичен, ефективен и прозрачен процес на вземане на решения и постигането на по-добри резултати“;

6.

като взе предвид Писмото за намеренията от председателя на Комисията на ЕС (2), който желае да продължи обсъждането по Бялата книга за бъдещето на Европа до изборите през юни 2019 г. чрез дебати, диалози с гражданите, взаимодействие с националните парламенти и работа с регионите;

7.

като взе предвид доклада „Reaching out to EU citizens: a new opportunity“ („Как да достигнем до гражданите на ЕС: нова възможност“) (3), в който се посочва: „регионите играят все по-голяма роля при преосмислянето на управлението в Съюза и неговите държави членки. Със стабилната си социално-икономическа основа и обща културна идентичност те предлагат правилния мащаб за насоките на политиката и адекватни резултати в много области на политиката, тъй като те са важни участници и посредници при достигане до гражданите“; както и становището „Доклад за гражданството на ЕС за 2017 г.“ (4), в което се признава, че укрепването на съзнанието за принадлежност и участие на гражданите към проекта за интеграция е от жизненоважно значение;

8.

като взе предвид трите резолюции на Европейския парламент, свързани с бъдещето на Европейския съюз (5);

9.

като взе предвид започналото през април 2018 г. „допитване до гражданите“ в държавите — членки на ЕС;

Разбиране и отчитане на възприятията и очакванията на гражданите и местните и регионалните представители по отношение на ЕС

а)   Местните и регионалните представители работят, за да се чуе гласът на гражданите

10.

подчертава, че в рамките на инициативата „Размисъл за Европа“, която започна през март 2016 г., работи за изграждане на доверие между Европейския съюз и неговите граждани чрез граждански и общински диалози и срещи с асоциациите и асамблеите на местни и регионални политици, както и с редица движения на местно равнище (6) и национални и европейски териториални сдружения, насочени към изслушването и съобщаването на мненията, идеите и опасенията на гражданите за европейския проект;

11.

отбелязва, че към момента над 176 политически представители на Европейския комитет на регионите са ангажирани в този процес чрез иницииране и участие в гражданските диалози като част от инициативата „Размисъл за Европа“. Над 40 000 души са присъствали или участвали онлайн в тези прояви в 110 региона във всички държави членки. Повече от 22 000 граждани са участвали чрез онлайн проучване и мобилно приложение като механизъм за обратна връзка, позволяващ на участниците в диалозите и на гражданите да споделят своето мнение в обсъждането и от разстояние;

12.

подчертава, че в тези дейности участват избрани представители от всички политически групи на КР и, когато е възможно, споделят платформите с представителите на Европейския съвет, членовете на националните парламенти, членовете на Европейския парламент, Европейската комисия и Европейския икономически и социален комитет; подчертава, че е необходима по-нататъшна координация за подобряване на видимостта и въздействието на комуникационните дейности на всички институции и държави членки;

13.

подчертава резултатите от проучването, възложено от КР, сред местните и регионалните власти (МРВ), включително членовете на КР и техните заместници, и техните сдружения (7);

14.

отбелязва, че повечето от въпросите, засегнати в диалозите, се разглеждат от хората през призмата на случващото се в техния регион, град или местна област; в този контекст отбелязва, че по този начин политиците от регионите и градовете в ЕС научават непосредствено за тревогите и очакванията на гражданите;

б)   Гражданите ни казваха, че проектът за ЕС трябва да се основава на солидарност, сближаване и близост

15.

подчертава, че основната загриженост, изразена в проведените от КР граждански диалози (8), е свързана с бавното изпълнение на решенията, особено отнасящите се до безработицата, миграцията и общата социално-икономическа ситуация;

16.

във връзка с това обръща внимание на факта, че много граждани изразяват желание за по-голяма солидарност в ЕС; това е ясен призив за действия за намаляване на съществуващите, а в много случаи и нарастващи неравенства в различни области, главно чрез укрепване на сближаването и солидарността между държавите членки и регионите и вътре в тях; за да се отговори на това общо очакване, може да са необходими промяна в насоката и намиране на нов баланс в редица политики в Европейския съюз;

17.

сигнализира за широко разпространеното недоволство от ЕС, тъй като Съюзът често се възприема като твърде отдалечен и ненадежден. В същото време много хора все още смятат, че не знаят какво представлява ЕС и с какво се занимава. Това води до съществено разминаване между очакванията на хората и способността на ЕС да постига резултати. Няма усещане за полза при решаването на местни въпроси, което се дължи и на слабата комуникация, и на заблуждаващите послания и терминология, използвани при общуването с гражданите, както и на слабото участие в процеса на вземане на решения;

18.

отбелязва, че според проучванията на общественото мнение „Евробарометър“ (9) над две трети от анкетираните са убедени, че държавата им е имала полза от членството си в ЕС;

19.

във връзка с това подчертава споделената отговорност на държавите членки за намирането на решения на европейско равнище, които да гарантират, че ЕС разполага с капацитет за действие в рамките на важните програми, с които да може да постигне истинска добавена стойност. В същото време те трябва да извършат необходимите национални реформи, включително подходящо финансиране, за да гарантират добре функциониращо местно и регионално управление, при което гражданите виждат, че проблемите се решават;

20.

подчертава факта, че както пролича в много местни дебати, а също и според резултатите от проучването, най-ентусиазирани по отношение на ЕС са лицата на възраст под 30 години, като отдават голямо значение на свободата на движение и на образователните възможности, предоставяни от ЕС; съзнава също така обаче, че в много страни това поколение е най-тежко засегнато от трайните последици от икономическата криза и младежката безработица и е много критично настроено към ролята на Европейския съюз в този контекст; затова настоява, че е необходимо политиките на ЕС да бъдат много по-силно ориентирани към бъдещето и този аспект трябва да залегне в системата за вземане на решения на ЕС чрез конкретни действия и да бъде обезпечен с повече ресурси за справяне с конкретните проблеми на младите хора;

21.

подчертава загрижеността на гражданите, че в процеса на вземане на решения не се мисли в достатъчна степен за тях, което често води до различни форми на недоверие към демократичните институции, включително тези на ЕС;

22.

подчертава, че доверието в местните и регионалните равнища на управление средно е по-голямо от доверието в националните правителства, а в повечето държави членки е по-голямо и от доверието в ЕС;

23.

изтъква колко е важно, с оглед на възстановяването на доверието в ЕС, да се изясни на гражданите кой в крайна сметка отговаря за вземането на решения на равнището на ЕС и следователно призовава за по-силен демократичен контрол;

24.

припомня, че европейската интеграция представлява проект за даване на политически израз на набор от универсални ценности и права, но че много граждани са разочаровани от това, което те възприемат като неспособност на ЕС да спазва и защитава собствените си ценности; признава, че е изключително важно постоянно да се препотвърждават общите ценности на гражданите на ЕС, които са безусловно необходими като основа за взаимно доверие и постигане на компромиси;

25.

счита, че съществува значителен потенциал за развитието на „гражданска европейска идентичност“ сред гражданите на ЕС с важни права и задължения, които оказват влияние върху тяхното ежедневие; такава идентичност, която се основава на богатото историческо и културно наследство на Европа, би била важна за засилване на чувството за принадлежност на отделните граждани към „европейския проект“ и следва да допълва и обогатява националната, регионалната и местната идентичност, които съставляват индивидуалната идентичност; усещането за идентичност не може и не бива да бъде налагано, но то може да се подкрепя и насърчава чрез гражданско участие, културни дейности и образование, и следователно следва да се подпомага чрез подходящи мерки и средства;

26.

признава, че гражданите, които живеят в насочени към знания и бъдещето общества, могат по-добре да забележат нуждите на своите местни общности и поради това са в по-добра позиция да експериментират и да предлагат прототипи на еволюиращи иновационни решения, съответстващи на местните нужди;

27.

подкрепя искането от страна на гражданите за повече канали за демократично участие и за по-добра комуникация с европейските институции чрез постоянни и структурирани канали за диалог. За тази цел призовава за укрепване на стратегията за комуникация на Европейската комисия посредством нейните информационни мрежи чрез координацията, която регионалните власти могат да упражняват на своя територия върху европейските информационни центрове, което би увеличило въздействието от тяхната дейност;

в)   Настоятелно искане на представителите на местните и регионалните власти за пълноценно участие в разработването и изпълнението на проекта на ЕС (10)

28.

изразява съгласие с представителите на местното и регионалното равнище, че приоритетните области, върху които ЕС следва да съсредоточи вниманието си, се отнасят основно до политиката на сближаване, последвана от социалната политика (включително образование и мобилност), икономическите политики (заетост и растеж), миграцията и интеграцията, въпросите, свързани с околната среда, включително изменението на климата, и безопасността;

29.

подчертава, че както от гражданските диалози, така и от проучването сред МРВ проличава силна загриженост за младите хора, как да им се осигуряват подходящите възможности и как да се отговори на техните очаквания;

30.

подчертава, че както гражданите, така и представителите на МРВ посочват често солидарността като една от основополагащите ценности на Европейския съюз;

31.

подчертава, че по-голямата част от респондентите, представляващи МРВ, считат, че допълнителна децентрализация и по-добро разделение на правомощията са основни елементи на доброто управление, понеже повишават прозрачността, отчетността и качеството при създаването на политики, тъй като дават възможност за пряко участие на гражданите и взаимодействие с тях, както и за ориентирани към местните условия решения; отбелязва, че участието на МРВ в процеса на вземане на решения в ЕС носи добавена стойност за провежданите политики;

32.

отбелязва, че МРВ осъзнават остро все по-нарастващата нужда от сътрудничество отвъд националните граници, за да се отговори на големите предизвикателства на нашето време като изменението на климата и природните бедствия, глобализацията във всички нейни изражения, цифровизацията и социалните последици от нея, нестабилността по целия свят, демографските промени, бедността и социалното изключване и др. Освен това те играят решаваща роля в прилагането на политиката на сближаване, включително в трансграничните инициативи за сътрудничество, като многобройни малки по мащаб и междуличностни проекти, които имат особено значение като ежедневен конкретен пример за солидарност;

33.

подчертава, че МРВ желаят също Европейският съюз да се съсредоточи в по-голяма степен върху правата, произтичащи от гражданството на ЕС, като правото на свободен избор къде да се живее, работи и учи; В този смисъл е важна дейността на регионалните и местните власти, в сътрудничество с европейските институции, така че гражданите да са запознати с действителните възможности, които им предлага свободното движение, за да могат да учат или да продължат кариерното си развитие в друга държава членка.

Осъществяване на политиките на ЕС на местно равнище за подобряване на живота на хората

а)   Справяне с обществените предизвикателства на местно равнище

34.

подчертава, че политиките на ЕС трябва да дават възможност на хората да се справят с проблемите, които са важни за живота им и на които всички равнища на управление, от европейското до местното, трябва да предлагат решения;

35.

отбелязва, че социалните предизвикателства, пред които сме изправени, трябва да бъдат разглеждани в световен мащаб, а действия да се предприемат на местно равнище;

36.

припомня, че градовете и регионите осигуряват връзката между целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) и гражданите, като отговарят на призива за действия чрез инструментите, предоставени на тяхно разположение от ЕС; 17-те ЦУР няма да могат да бъдат постигнати без участието на местните и регионалните власти и координацията с тях. За тази цел следва да се използват напълно всички инструменти за подкрепа на децентрализираното сътрудничество, съгласуваността на политиките и териториалния подход, тъй като те мобилизират потенциала на МРВ и на гражданското общество за насърчаване на сътрудничеството и полезните взаимодействия на всички равнища на управление;

б)   Насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване за гражданите

37.

подчертава, че справянето с непрекъснатите икономически, социални и териториални неравенства продължава да бъде основно предизвикателство за бъдещето на ЕС;

38.

припомня, че икономическото, социалното и териториалното сближаване са цели на Договора за ЕС и за постигането им трябва да се обърне внимание на структурните и на новите предизвикателства чрез насърчаване на устойчиви общества и икономики и рамка за извличане на ползите от глобализацията;

39.

изтъква Седмия доклад относно икономическото, социалното и териториалното сближаване „Моят регион, моята Европа, нашето бъдеще“, в който се описва жизненоважното значение на политиката на сближаване за Европа, нейните граждани, икономика, градове и региони. В него се посочва още, че съчетаването на устойчивия икономически растеж със социалния напредък, за което допринася политиката на сближаване, е по-важно от всякога (11);

40.

призовава за силна политика на сближаване след 2020 г. за всички региони, основана на принципа на европейските партньорства, споделеното управление и многостепенното управление, както се изисква в декларацията на #CohesionAlliance;

41.

изразява съжаление, че само една малка част от гражданите знаят за положителното въздействие на политиката на сближаване. Затова призовава за съгласувани усилия на всички равнища на управление, за да се популяризира въздействието на различните елементи на политиките и фондовете на ЕС;

42.

подчертава, че програмата на ЕС за градовете помага за справяне с широк кръг от въпроси: градска мобилност, качество на въздуха, кръгова икономика и приобщаване на мигрантите и бежанците. Освен това подчертава значението на партньорствата между градовете и селата за по-ефективното справяне с тези проблеми. Подкрепя и усилията на градовете и регионите да развиват иновационни екосистеми, ориентирани към местните условия, и да осъществяват стратегии за интелигентна специализация;

43.

подчертава, че услугите от общ интерес (УОИ) и услугите от общ икономически интерес (УОИИ) са неразделна част от европейския социален модел и социалната пазарна икономика, които гарантират, че всеки има правото и възможността за достъп до основни стоки и висококачествени обществени услуги; препоръчва разширяване на понятието за УОИИ, така че да включва нови социални услуги като приема и интеграцията на бежанци и мигранти, социалното жилищно настаняване, минималния доход или цифровата инфраструктура;

44.

призовава за създаването на повече европейски партньорства между общините, градовете и регионите, включително чрез побратимяване, за да действат като пионери в световен мащаб с цел прилагане на най-добри практики в справянето с обществените предизвикателства и на най-новите научни познания;

в)   Намиране на решение за миграцията и гарантиране на интеграцията

45.

отбелязва, че според нагласите на европейските граждани предизвикателството на миграцията е един от пробните камъни за това как „солидарността“ се прилага на практика, но че все още е необходимо да се изгражда общо разбиране за това какво означава понятието солидарност в този контекст; подчертава ключовата роля, която трябва да играят местните и регионалните власти за улесняване на приемането и интеграцията на мигрантите и за организиране на открит, рационален и хуманен дебат по тези чувствителни въпроси;

46.

настоява, че общините, градовете и регионите трябва да бъдат подкрепяни в ролята им както в управлението на кризи, така и в дългосрочната интеграция. ЕС трябва да осигури съгласувана рамка на политиката за миграцията, както и да обезпечи достатъчно целева финансова и техническа подкрепа в допълнение на тази, предоставяна от държавите членки, с цел улесняване на интеграцията на мигрантите на местно равнище;

47.

подчертава, че политиките за интеграция на мигрантите трябва да се разработват в партньорство между всички равнища на управление и да се подкрепят от ЕС с подходящи финансови инструменти в рамките на всеобхватна миграционна политика на ЕС. За да се осигурят по-големи възможности за успешна интеграция в интерес както на мигрантите, така и на приемащото общество, следва да бъдат взети предвид няколко фактора, например професионалните и езиковите умения на мигрантите, съществуващите семейни връзки, техните предпочитания и евентуалните им контакти с държавата домакин преди пристигането им;

48.

отбелязва, че ефективното и хуманно управление на външните граници на ЕС и изграждането на всеобхватна политика в областта на миграцията и обща европейска система за убежище с общи високи стандарти са от основно значение за всички общини, градове и региони, по-специално за тези, които приютяват бежанци, и тези, разположени по границите, които са особено засегнати от миграционни пикове; подчертава също така, че подобна политика трябва да включва координиран подход към хуманитарната закрила, нови канали за законна миграция, включително схеми за циркулярна миграция, както и усилия за борба с причините за миграцията и с трафика на хора, особено трафика на жени и деца за сексуални цели, и че това изисква нов политически ангажимент от страна на всички управленски равнища и адекватни средства;

г)   Гарантиране на социални права и достъп до образование и популяризиране на културното наследство

49.

подчертава, че гражданите категорично смятат, че социалното измерение на ЕС трябва да бъде развито във всички политики и програми на ЕС, в допълнение към съществуващите национални или регионални схеми за равенство между половете и социална закрила. Членове 8 и 9 от ДФЕС предоставят основание за това и следва да се прилагат надлежно. Освен това КР подкрепя изпълнението на социалния стълб, по отношение на който МРВ следва да играят основна роля, и призовава в Договорите на ЕС да бъде включен Протокол за социален напредък; цели да постави социалните права наравно с икономическите права; приветства факта, че европейският социален стълб е включен в европейския семестър; подкрепя идеята за социални показатели в европейския семестър и също така е на мнение, че в първичното законодателство на ЕС трябва да залегнат социални цели със задължителен характер;

50.

подчертава отново, че социалните инвестиции не трябва да се разглеждат само като разходи за публичните финанси. Финансирането на социалните политики и защитата на социалните права, както бяха определени на срещата на върха в Гьотеборг през ноември 2017 г., имат ясна европейска добавена стойност, която е от основно значение за възстановяването на доверието на гражданите в процеса на интеграция;

51.

подчертава, че е изключително важно да се окаже помощ на гражданите да получат достъп до местните и справедливи пазари на труда, с цел премахване на безработицата, като се предвидят специални мерки в подкрепа на най-засегнатите от този проблем групи; стреми се да изготви план за социални цели, които да бъдат включени в една ориентирана към бъдещето програма за социално действие, съдържаща конкретни мерки и законодателни последващи действия във връзка с инвестирането в хора, умения, знания, социална закрила и приобщаване;

52.

призовава ЕС да се ангажира изцяло с насърчаването на равенството между жените и мъжете, и по-специално с предотвратяването и премахването на насилието срещу жените — универсален, структурен и многостранен проблем, който генерира неизчислими лични, социални и икономически разходи;

53.

настоява, че е от съществено значение да се инвестира в младите хора и призовава ЕС да оказва подкрепа на МРВ за удовлетворяване на потребностите в областта на уменията и образованието; призовава за нов „алианс за уменията и образованието“ с цел увеличаване на публичните инвестиции в образованието, насърчаване на мобилността („Еразъм +“), стимулиране на междурегионалното сътрудничество, особено в трансграничните райони, и насърчаване на междуличностния обмен не само в професионален контекст, но и в сферата на културата;

54.

в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност призовава за участието на регионалните правителства в управлението на инструменти като Европейския социален фонд и фондовете за подпомагане на изпълнението на гаранцията за младежта, тъй като често именно на регионално равнище се прилагат активните политики за заетост, включително социалните иновации и политиките за равенство;

55.

подчертава, че в сферата на образованието би било от полза в учебните програми да се включат различните допирни точки, които европейците споделяме в области като история, култура, наследство или самия проект за европейска интеграция. Освен това във всички случаи подчертава значението на работата по популяризирането на европейския проект сред учащите, която обикновено извършват регионалните и местните власти;

56.

отбелязва, че разнообразните форми на културното наследство са много ценен актив за Европа — то е ресурс с голям потенциал да се превърне в основно средство за повишаване на сплотеността и устойчивостта на регионите в ЕС, което може да допринесе за укрепването на чувството за идентичност в даден регион и в цяла Европа и въплъщава в особена степен мотото на ЕС: „Единство в многообразието“;

57.

подчертава, че туризмът и творческите индустрии могат да превърнат културното наследство на регионите във възможност за създаване на работни места и оказване на икономическо въздействие, включително чрез иновации и стратегии за интелигентна специализация;

58.

подчертава, че Европейският съюз следва да насърчава и подчертава езиковото и културното многообразие и да укрепва познанието за него, иновациите и междурегионалното сътрудничество във всички области на културата, както и новите бизнес модели в областта на културните и творческите индустрии;

д)   Насърчаване на научните изследвания, иновациите и цифровата трансформация

59.

счита, че европейските програми за финансиране, основаващи се на изследвания, иновации, обмен, партньорство и мобилност, които се предлагат в интелигентните градове, могат да дадат възможност за предоставяне на по-добри услуги на гражданите, като по този начин се подобрява качеството им на живот, и подчертава, че политиката на сближаване и общата селскостопанска политика могат да бъдат динамични и ориентирани към бъдещето посредством научни изследвания и иновации;

60.

призовава за увеличаване на мащаба на иновациите в публичния сектор и предприятията, включително с помощта на инициативи като „Науката среща регионите“, събиращи на едно място политици и учени, за да обсъждат основаното на доказателства вземане на решения, като по този начин позволяват на европейците да участват в създаването на бъдещето си;

61.

подчертава, че цифровата трансформация и електронното управление подкрепят местните публични администрации. Гражданите и деловите среди ценят европейската добавена стойност на тези инвестиции, които често се правят в рамките на трансграничното или междурегионалното сътрудничество (включително широколентов достъп за всички), тъй като те укрепват устойчивостта на местната икономика и спомагат за подобряване на качеството на живота на местно и регионално равнище;

62.

подчертава, че градовете са места — както физически, така и виртуални — където хората могат да се срещат, да разглеждат нови идеи, да проучват нови възможности, да формират бъдещето по новаторски начин, да научават как обществото се променя и какви са последиците за гражданите. Следователно в градовете може да се ускори процесът на цифрово свързване на местните общности в цяла Европа;

63.

поради това припомня, че цифровата трансформация представлява нов инструмент за сближаване и ефективен начин за справяне с демографските предизвикателства: отдалечените и селските райони, както и най-отдалечените региони, трябва да останат свързани и да трансформират своите неблагоприятни природни условия в активи в съответствие с принципа на териториалното сближаване. Центровете за иновации, „живите“ лаборатории, производствените лаборатории, проектните студия, библиотеките, инкубаторите, иновационните лагери с подкрепата на ЕС и местните участници съживяват местната икономика и улесняват присъединяването на заинтересованите страни към цифровите технологии;

е)   Подпомагане на развитието на селските райони, обезпечаване на общата селскостопанска политика и насърчаване на местното производство

64.

припомня, че селските и междинните райони представляват 91 % от територията на ЕС и в тях живеят 60 % от населението му, припомня също, че има значително изоставане в развитието между градските и селските райони, в които чувството за изоставеност се изразява в нарастващ евроскептицизъм; следователно КР счита, че както общата селскостопанска политика, така и политиката на сближаване трябва да продължат да действат като инструменти на солидарността за насърчаване на обновяването на устойчивото селско стопанство и развитието на селските райони, и подчертава, че селските райони следва да бъдат включени във всички политики на ЕС;

65.

Междурегионалното сътрудничество може да бъде ключов елемент за оптимизиране на стратегиите за интелигентна специализация, спомагайки за създаването на синергии и максимално увеличавайки резултата от общите усилия в областта на иновациите;

66.

подчертава, че начинът, по който произвеждаме и потребяваме храни, оказва огромно въздействие на местно и глобално равнище не само върху благосъстоянието на гражданите, околната среда, биологичното разнообразие и климата, но също така и върху нашето здраве и икономика; призовава за развиване и насърчаване на местните пазари и късите вериги на предлагането на храни като хранителни системи със специфично местно измерение и настоява за насърчаването на качествена европейска продукция;

67.

смята, че съкращенията във втория стълб на ОСП са непропорционални, и е обезпокоен, че тази намеса ще бъде в ущърб на селските райони и би могла да попречи на постигането на целта на Европейската комисия за по-добро опазване на околната среда и природата, както и на целите на ЕС, свързани с опазването на климата и ресурсите;

ж)   Устойчивост, опазване на околната среда и борба срещу изменението на климата

68.

изтъква, че гражданите очакват глобални и местни действия за борба с изменението на климата и насърчаване на енергийната ефективност. Устойчивостта следва да бъде интегрирана във всички политики на ЕС, по-специално във връзка с намаляването на емисиите на парникови газове, енергийната ефективност, екологично по-чистата транспортна мобилност, производството на енергия от възобновяеми източници и поглъщатели на въглерод и устойчиво производство и потребление. КР призовава ЕС да осигури стабилна правна и политическа рамка, в която регионите и градовете да могат да разработват свои собствени инициативи за насърчаване на постигането на целите от Париж;

69.

припомня, че Световният конвент на кметовете за климата и енергетиката и осъществяването на инициативи „от долу нагоре“ играят решаваща роля за постигането на целите на Парижкото споразумение, и призовава ЕС да подкрепи развитието на местно определен принос за намаляване на CO2; в съответствие с целите на ООН за устойчиво развитие и другите международни ангажименти на ЕС устойчивостта и опазването на околната среда следва да бъдат интегрирани във всички политики на ЕС;

70.

подчертава необходимостта от по-големи синергии между мрежите, проектите и споразуменията, насочени към решаване на проблемите във връзка с изменението на климата, и тези, които се занимават с устойчивостта към бедствия като рамката от Сендай;

з)   Сътрудничество извън рамките на ЕС в подкрепа на стабилността и развитието

71.

припомня, че ролята на МРВ в трансграничното сътрудничество и в дейности за дипломация на градовете извън границите на ЕС, в частност в рамките на процеса на разширяване и съседните на ЕС държави, е от решаващо значение за насърчаване на демокрацията, устойчивото развитие и стабилността;

72.

припомня, че местните власти имат основна роля за гарантиране на сигурността на гражданите чрез превенция на агресивната радикализация и опазване на обществените пространства; като се има предвид трансграничният и транснационалният характер на престъпността и тероризма, гражданите и МРВ са изправени пред необходимостта от сътрудничество и ще се възползват от добавената стойност на действията на ЕС за съвместни проекти;

73.

припомня позицията на КР, че всяко предложение за споразумение за либерализация на търговията трябва да се предшества от оценка на териториалното въздействие. Изтъква също така, че на национално и местно равнище следва да се въведат механизми за оценка на информацията, имаща отношение към търговската политика. Освен това търговските преговори следва да се придружават от официален диалог с широко участие между компетентните национални органи и местните и регионалните власти. Това е особено важно, когато търговските преговори обхващат и области на споделена компетентност между ЕС и държавите членки, тъй като в тези случаи много често се засягат правомощията на местното и регионалното равнище;

Осигуряване на необходимото пространство за действие за градовете и регионите: европейски бюджет за периода след 2020 г., който да отговаря на амбициите, като използва възможностите за гъвкави действия и инвестиции

74.

подчертава, че многогодишната финансова рамка (МФР) трябва да отразява приоритетите и амбициите на ЕС да изпълнява своите задължения съгласно Договора и очакванията на неговите граждани; застъпва се за МФР на ЕС-27, която да представлява 1,3 % от брутния национален доход (БНД);

75.

подчертава, че бюджетът на ЕС не следва да се разглежда като компромис между нетни платци и нетни получатели, а като съвместен инструмент за постигането на нашите общи цели чрез осигуряване на добавена стойност в цяла Европа. Поради това подкрепя констатациите на Комисията, че всички ние сме бенефициери на МФР, тъй като положителните ефекти на общия пазар, сигурността и сближаването надвишават индивидуалния финансов принос към ЕС;

76.

подчертава, че бъдещето на Европейския съюз зависи от амбициозен и ефикасен бюджет на ЕС съгласно принципа, че допълнителните задачи на ЕС следва да са обезпечени с допълнителни ресурси и отстъпките върху националните вноски трябва да бъдат постепенно премахнати;

77.

подчертава, че повторна централизация на европейския бюджет, по-специално чрез отслабване на програмите със съвместно управление и ориентирани към местните условия подходи, би могла да застраши сближаването в Съюза и не трябва да се допуска;

78.

припомня, че качеството на публичните услуги е основен фактор за доверието в институциите, тъй като гражданите оценяват правителствата от гледна точка на своя опит от предоставените им услуги и, като се има предвид, че повече от една трета от всички публични разходи и повече от половината от публичните инвестиции се извършват на поднационално равнище, подчертава, че равнището на публичните инвестиции в ЕС все още е твърде ниско, за да осигури подходящите обществени услуги и инфраструктура. Поради това е от решаващо значение да се преодолее недостигът на публични инвестиции;

79.

изтъква необходимостта, десет години след финансовата криза, която сериозно засегна публичните инвестиции от страна на местните и регионалните власти, от засилване на техния инвестиционен капацитет, като им се предоставят необходимите фискални възможности, за да подкрепят публичните инвестиции и да насърчават местни решения чрез укрепване на принципите на споделеното управление, основани на партньорство и многостепенно управление и без публично съфинансиране на програми на ЕС от изчисленията за дълга в контекста на Пакта за стабилност и растеж;

Изграждане на Европа от долу нагоре: пътят напред за демократично възраждане на ЕС е възможен чрез ангажираност на местно равнище

а)   Оправомощаване на действията от страна на ЕС: мерките трябва да се предприемат на подходящото равнище

80.

твърдо вярва, че правилното прилагане на принципите на субсидиарност и пропорционалност е от изключително значение за доближаване на Европейския съюз до неговите граждани; припомня, че е важно решенията да се вземат на възможно най-близкото до гражданите равнище, и подчертава необходимостта от система за вземане на решения в ЕС с максимална отчетност и прозрачност, при която гражданите могат да посочат недвусмислено кой носи политическата отговорност за вземането и прилагането на решения (12);

81.

подчертава, че споделената отговорност и тясната връзка между принципите на многостепенното управление и субсидиарността са ключови елементи на истински демократичен Европейски съюз;

82.

подчертава, че бъдещата предпазна система на ЕС трябва да бъде последователното прилагане на принципа на субсидиарност. Това означава „по-голяма роля на Европа в областите, които се нуждаят от това“ и „по-малка роля на Европа в областите, които се нуждаят от това“, което води до по-ефикасен и резултатен Европейски съюз. Обикновената логика на защита на интересите на държавите членки срещу намесата на ЕС е противопоказна при обсъждането на бъдещето на Европа; съзнава собствената си роля като един от „пазителите“ на принципа на субсидиарност и счита, че принципът на субсидиарност следва да се разглежда като динамична политическа и правна концепция в процеса на вземането на решения и изпълнението на политиките, за да се гарантира, че най-подходящите управленски ешелони предприемат точните действия в точния момент и в интерес на гражданите; затвърждава тази си убеденост в светлината на окончателния доклад на Работната група по въпросите на субсидиарността и пропорционалността, в който се изтъква едно ново разбиране за „активна субсидиарност“; ще настоява да бъдат изпълнени препоръките на работната група в тясно сътрудничество с останалите институции на ЕС, националните парламенти и местните и регионалните власти в целия Съюз;

83.

отново отправя своя призив за кодифициране и прилагане на принципите на многостепенно управление и партньорство в междуинституционалния кодекс за поведение и отразяването им в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество. Освен в политиката на сближаване многостепенното управление трябва да бъде включено и във всички законови и подзаконови разпоредби на политиките, които оказват въздействие на регионално равнище (13);

84.

счита, че е от решаващо значение да се противодейства на тенденциите към централизация и да се оказва подкрепа за разработването на подходящи, ориентирани към местните условия и ефективни решения по места, особено в бъдещата политика на сближаване, която да служи като модел за управление и в други области на политиката;

85.

препоръчва доразвиване на съществуващите оценки на териториалното въздействие (ОТВ), за да се създадат ефективни канали за обратна връзка, които да отчитат многообразието на европейските региони и твърде различните последици от различните политики на ЕС върху МРВ;

б)   Включване на регионите и градовете: подновяване на европейската демокрация чрез ангажираност и ефективност

86.

подчертава, че политиките на ЕС трябва да дадат на хората по-активна роля при решаването на въпросите, които са от значение за техния живот. Хората търсят решения на местно равнище, по-ефективно участие във формулирането на проблемите и помощ за справяне с тях. Този подход, ориентиран към хората и определян от гражданите, може да реши много местни предизвикателства и да покаже по какъв начин ЕС е от значение за гражданите; това означава също така насочване на политиката на ЕС към укрепване на ролята на градовете и регионите чрез ангажираност на гражданите в публично-частни и междуличностни партньорства;

87.

подчертава, че МРВ допринасят добавена стойност към политиките на ЕС, като действат като лаборатории за разработване и прилагане на новите форми на обществени иновации, солидарност и приобщаващи политики, които гражданите очакват от Европейския съюз;

88.

отбелязва, че това също така означава, че не всички проблеми на гражданите могат да бъдат решени чрез подробни правила в законодателството на ЕС. Принципът на субсидиарност не се отнася само до правната възможност на ЕС да приема законодателство, а също и до съдържателността на тези решения за гражданите. Ако гражданите смятат, че ЕС предлага решения, които са неефективни в ежедневието, това само ще увеличи противопоставянето срещу ЕС;

89.

изразява убеждение, че институционалната система на ЕС ще трябва да продължи да се развива и да се адаптира към новите предизвикателства в интерес на постигането на приобщаващ, прозрачен, демократичен и ефективен процес на вземане на решения; подчертава, че ролята на местните и регионалните власти, представлявани от КР, трябва да бъде призната в по-пълна степен както в ежедневното управление на въпросите на ЕС, така и чрез бъдещи изменения в Договорите на ЕС, съгласно които КР трябва да бъде представен с пълни права във всеки бъдещ Конвент;

90.

изразява твърдото си убеждение, че местното и регионалното измерение трябва да бъдат признати в рамките на Европейския семестър и че поради това МРВ следва да бъдат привлечени да участват от началото на подготовката на годишния обзор на растежа при изготвянето на докладите по държави и в националните програми за реформи; изразява убедеността си, че за тази цел таблицата по процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД) трябва да бъде обогатена с регионални показатели, които ще спомогнат за насърчаване и поддържане на регионалното измерение на процеса на семестъра на ЕС;

91.

смята, че трябва да се укрепи демократичната легитимност на ЕС и по-специално на Икономическия и паричен съюз (ИПС) с принципите на социален прогрес и равните възможности, които стоят в основата на процеса на вземане на решения в ЕС, така че заетостта и социалните стандарти да не се приемат за второстепенни аспекти в процеса на макроикономически реформи;

92.

счита, че едно по-голямо участие на регионите и на регионалните парламенти в процеса на вземане на решения в ЕС би увеличило демократичния контрол и отчетност;

в)   Улесняване на участието на гражданите в политиките на ЕС и съвместно създаване на постоянен диалог с хората след 2019 г.

93.

припомня също така, че ЕС ще спечели повече доверие и надеждност единствено когато и ако постига резултати, както и ако гражданите получават по-ясни обяснения за европейската добавена стойност и обосновката и необходимите компромиси, които стоят в основата на решенията на равнището на ЕС. В този смисъл КР изисква много по-големи усилия за подкрепа на многоезични европейски медии и информационни формати, включително лесни за разбиране послания, разработване и въвеждане на модули за европейско гражданско обучение за различните образователни равнища, както и значително увеличение на подкрепата за междуличностните контакти отвъд границите на Европейския съюз (схеми за обмен на образователно и професионално равнище, програми за побратимяване и др.);

94.

подчертава, че следва да се укрепи използването на инструментите за участие като Европейската гражданска инициатива (14); като инструмент, допълващ съществуващите структури на представителна демокрация на равнището на ЕС и иновативните допълнителни елементи на основания на участие процес на вземане на решения и постоянния диалог, европейските граждански инициативи могат да спомогнат за мобилизирането на гражданите около една обща кауза, за подчертаване на европейското измерение на ключови политически въпроси и за насърчаване на създаването на общоевропейски дебати и съответното обществено мнение;

95.

призовава членовете на КР да продължат диалога и изслушването на гражданите чрез провеждане на местни прояви и събрания в кметствата и на граждански диалози, за да се достигне до всички региони в ЕС-27, и призовава другите институции да обединят усилията си; във връзка с това подчертава целта да се организират граждански диалози във всички региони на ЕС до изборите за Европейски парламент през 2019 г. и насърчава своите членове да организират специални сесии на техните местни или регионални събрания с участието на местните граждани и техните сдружения, за да се съберат идеи по въпросите относно бъдещето на Европа, посочени във въпросника на КР, както и във въпросника на Европейската комисия; подчертава решаващото значение на децентрализираната комуникация относно политиките на ЕС и политическия избор, на който те се основават, както и необходимостта институциите на ЕС да подкрепят местните и регионалните усилия и инициативи в тази насока;

96.

подчертава необходимостта да се гарантира, че в допитванията до обществеността се достига и до онези граждани, които често са пренебрегвани или не се интересуват от консултативните процеси; важно е да се гарантира истински приобщаващ и представителен дебат с гражданите, за да не бъде дебатът монополизиран от онези, които вече до голяма степен са се определили като поддръжници или опоненти на ЕС или във връзка с конкретен политически проблем;

97.

подчертава, че комуникацията и постоянният диалог с гражданите са от жизненоважно значение във всяка политическа система и следователно е от основно значение да се увеличи демократичната легитимност на ЕС и да се доближи Европа до нейните граждани;

98.

припомня в този контекст, че диалогът с гражданите не бива да се ограничава до периодите, предшестващи изборите за Европейски парламент;

99.

ангажира се да предложи преди изборите за Европейски парламент през 2019 г. методология за постоянна и структурирана система на диалог между гражданите и политиците от ЕС и институциите на ЕС с участието на местните и регионалните власти чрез КР и въз основа на прозрачен процес на търсене на мнението на гражданите, осигуряване на възможности и информация, които да им позволяват да установят и обсъждат въпросите, които са от най-голям интерес за тях, прилагане на резултатите в процеса на изготвяне на политиките на ЕС и осигуряване на подходяща обратна информация за въздействието на приноса на гражданите;

100.

изразява своята убеденост, че чрез предоставяне на обратна информация на гражданите чрез своята политическа дейност членовете на КР могат да укрепят връзките с гражданите и да повишат доверието на хората в „политиката на ЕС“.

Брюксел, 9 октомври 2018 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ


(1)  Писмо от председателя на Европейския съвет до председателя на Комитета на регионите, 8 ноември 2016 г., http://www.cor.europa.eu/en/events/Documents/Letter%20Tusk%20Markkula_Reflecting%20on%20the%20EU_081116.pdf

(2)  Писмо за намеренията до председателя Antonio Tajani и до министър-председателя Jüri Ratas, 13 септември 2017 г., https://ec.europa.eu/commission/sites/beta-political/files/letter-of-intent-2017_en.pdf

(3)  Van den Brande, специален съветник на Juncker, Reaching out to EU Citizens: A New Opportunity („Как да достигнем до гражданите на ЕС: нова възможност“), октомври 2017 г.

(4)  Становище на КР „Доклад за гражданството на ЕС за 2017 г.“, COR-2017-01319, докладчик Guillermo Martínez Suárez.

(5)  Европейски парламент (2017 г.), Резолюция относно подобряването на функционирането на Европейския съюз чрез използване на потенциала на Договора от Лисабон, P8_TA (2017)0049; (2017 г.) Резолюция относно възможното развитие и адаптиране на съществуващата институционална структура на Европейския съюз, P8_TA (2017)0048; (2017 г.) Резолюция относно бюджетния капацитет за еврозоната, P8_TA(2017)0050.

(6)  Като Why Europe („Защо Европа“), Pulse of Europe („Пулсът на Европа“), Stand up for Europe („Защити Европа“), Комитет за защита на демокрацията, Инициативата „Поколение 1989 г.“

(7)  Лондонско училище по икономика, Reflecting on the future of the European Union („Размисли относно бъдещето на Европейския съюз“), март 2018 г., https://cor.europa.eu/en/engage/studies/Documents/Future-EU.pdf

(8)  КР, Reflecting on Europe: how Europe is perceived by people in regions and cities („Размисъл за Европа: как хората в регионите и градовете възприемат Европа“), април 2018 г., https://cor.europa.eu/en/events/Documents/COR-17-070_report_EN-web.pdf

(9)  Евробарометър — „Общественото мнение в Европейския съюз“, Приложение, № 88, ноември 2017 г. http://ec.europa.eu/commfrontoffice/publicopinion/index.cfm/ResultDoc/download/DocumentKy/81142 Евробарометър — „Бъдещето на Европа“, № 467, септември — октомври 2017 г. http://ec.europa.eu/commfrontoffice/publicopinion/index.cfm/survey/getsurveydetail/instruments/special/surveyky/2179; Проучване на Евробарометър, поръчано от Европейския парламент, Democracy on the move one year ahead of European election („Демокрацията на една година преди европейските избори“), № 89.2, май 2018 г., http://www.europarl.europa.eu/pdf/eurobarometre/2018/oneyearbefore2019/eb89_one_year_before_2019_eurobarometer_en_opt.pdf

(10)  Лондонско училище по икономика, „Размисли относно бъдещето на Европейския съюз“, март 2018 г.

(11)  Европейската комисия, ГД „Регионална и селищна политика“, Седми доклад относно икономическото, социалното и териториалното сближаване „Моят регион, моята Европа, нашето бъдеще“, септември 2017 г.

(12)  Резолюция на КР относно Бялата книга на Европейската комисия за бъдещето на Европа — Размисли и сценарии за ЕС-27 до 2025 г. (2017/C 306/01).

(13)  Становище на КР „Документ за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС“, COR-2017-03718, докладчик Marek Woźniak.

(14)  Становище на КР относно „Европейска гражданска инициатива“, COR-2015-02606-00-01-AC, докладчик Luc Van den Brande.


21.12.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 461/16


Становище на Европейския комитет на регионите — Създаване на Европейски орган по труда

(2018/C 461/03)

Главен докладчик:

Doris KAMPUS (AT/PES), регионален министър на социалните въпроси, труда и интеграцията в правителството на регионална провинция Щирия

Отправен документ:

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски орган по труда от 13 март 2018 г. (текст от значение за ЕИП и за Швейцария)

COM(2018) 131 final

I.   ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ИЗМЕНЕНИЯ

Изменение 1

Предложение за решение

Съображение 5

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

(5)

Следва да бъде създаден Европейски орган по труда („Органът“), за да се спомогне за укрепването на справедливостта и доверието в единния пазар. За тази цел Органът следва да подпомага държавите членки и Комисията при подобряването на достъпа до информация за физическите лица и работодателите относно техните права и задължения в положение на трансгранична трудова мобилност, както и достъпът до съответните услуги; да подпомага спазването от страна на държавите членки и сътрудничеството между тях с цел гарантиране на ефективното прилагане на правото на Съюза в тези области, както и да осигурява медиацията и да улеснява намирането на решение при трансгранични спорове или нарушения на функционирането на пазара на труда.

(5)

Следва да бъде създаден Европейски орган по труда („Органът“), за да се спомогне за укрепването на справедливостта и доверието в единния пазар. За тази цел Органът следва да подпомага държавите членки и Комисията при подобряването на достъпа до информация за физическите лица и работодателите относно техните права и задължения в положение на трансгранична трудова мобилност, както и достъпът до съответните услуги; да подпомага спазването от страна на държавите членки и сътрудничеството между тях с цел гарантиране на ефективното прилагане на правото на Съюза в тези области, както и да осигурява медиацията и да улеснява намирането на решение при трансгранични спорове или нарушения на функционирането на пазара на труда. Това включва и последователна и ефективна схема за правоприлагане.

Изложение на мотивите

За ясното, справедливо и ефективно прилагане на правните разпоредби на Съюза относно трансграничната трудова мобилност и координирането на системите за социалната сигурност на националните и регионалните власти са необходими подходящи механизми за правоприлагане, които имат и въздържащ превантивен ефект.

Изменение 2

Предложение за решение

Съображение 14 a (ново)

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

 

(14a)

За по-голяма правна сигурност и единно правоприлагане (включително от компетентните по места съдилища) е безусловно необходимо да се въведат правила за правомерното използване на информация (напр. допустимост като доказателство), която е събрана по време на инспекции. Следва да се гарантира, че резултатите от съвместни инспекции могат да бъдат използвани по един и същ начин.

Изложение на мотивите

От години Комитетът на старшите инспектори по труда (SLIC) препоръчва да се изясни статута на общите действия в рамките на ЕС.

Изменение 3

Предложение за решение

Член 5, буква в)

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

в)

координиране и подпомагане на съгласуваните и съвместните инспекции в съответствие с членове 9 и 10;

в)

укрепване, координиране и подпомагане на съгласуваните и съвместните инспекции в съответствие с членове 9 и 10;

Изложение на мотивите

Съгласуваните съвместни инспекции на националните компетентни органи следва да бъдат значително укрепени по естеството си, с цел да се подобри изпълнимостта на резултатите.

Изменение 4

Предложение за решение

Член 5, буква й) (нова)

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

 

й)

улесняване на приемствеността в работата на съществуващите действащи структури, включително трансгранични партньорства по линия на EURES, които насърчават сътрудничеството в трансграничните региони с цел подкрепа на справедлива трансгранична мобилност.

Изложение на мотивите

Обещаните от Комисията полезни взаимодействия и интеграцията на съществуващите и действащи структури (като напр. граничните партньорства в рамките на EURES, които са от значение за регионите) би трябвало да бъдат гарантирани и да бъдат също бюджетно обезпечени.

Изменение 5

Предложение за решение

Член 6, буква в)

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

в)

предоставя на работодателите необходимата информация за трудовото законодателство и за условията на живот и труд, приложими за работниците в положение на трансгранична трудова мобилност, включително командированите работници;

в)

предоставя на работодателите и работниците необходимата информация за трудовото законодателство и за условията на живот и труд, приложими за работниците в положение на трансгранична трудова мобилност, включително командированите работници;

Изложение на мотивите

Би трябвало да се предоставя на разположение специализирана информация за целия спектър от социални партньори.

Изменение 6

Предложение за решение

Член 6, буква ж) (нова)

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

 

ж)

насърчава обмена на информация между засегнатите от мобилност региони, градове и общини, за да могат по структурен начин да бъдат обменяни и споделяни знания и опит.

Изложение на мотивите

Информацията за местните условия и местния опит предоставя важен принос за подобряване на сътрудничеството, за изграждането на капацитет и за използването и укрепването на наличното познание.

Изменение 7

Предложение за решение

Член 7, параграф 1, буква д (нова)

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

 

д)

насърчава обмена на добри практики между засегнатите от мобилност региони, градове и общини и разпространява този опит.

Изложение на мотивите

Би трябвало да се гарантира обмен на опит включително в областта на услугите.

Изменение 8

Предложение за решение

член 8, параграф 1, буква г)

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

г)

улеснява процедурите за трансгранично налагане на санкции и глоби;

г)

улеснява процедурите за трансгранично налагане на национални санкции и глоби и разработва предложения за насърчаване на повече прозрачност и съгласуваност при налагането на национални санкции в трансграничен контекст;

Изложение на мотивите

Недостатъчно регламентираната отчетност при налагането на национални санкции и глоби в трансграничен контекст заплашва ефикасното прилагане на правото на Съюза при трансграничното сътрудничество на регионалните власти.

Изменение 9

Предложение за решение

Член 9, параграф 1

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

1.   По искане на една или няколко държави членки Органът координира съгласуваните или съвместните инспекции в области, попадащи в обхвата на компетенциите на Органа. Искането може да бъде подадено от една или от няколко държави членки. Органът може също да предложи на органите на съответните държави членки да извършат съгласувана или съвместна инспекция.

1.   По искане на една или няколко държави членки Органът координира съгласуваните или съвместните инспекции в области, попадащи в обхвата на компетенциите на Органа. Искането може да бъде подадено от една или от няколко държави членки в съответствие с националните практики относно пазара на труда в съответните държави членки . Органът може също да предложи на органите на съответните държави членки да извършат съгласувана или съвместна инспекция.

Изложение на мотивите

Следва да се вземе под внимание многообразието от национални традиции в наблюдението на спазването на правните задължения (включително институциите, които си сътрудничат с националните власти).

Изменение 10

Предложение за решение

Член 9, параграф 2

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Когато орган на държава членка реши да не участва или да не извърши съгласуваната или съвместната инспекция по параграф 1, той предварително надлежно уведомява писмено Органа за основанията за своето решение. В тези случаи Органът уведомява другите съответни национални органи.

Когато орган на държава членка реши да не участва или да не извърши съгласуваната или съвместната инспекция по параграф 1, той предварително надлежно уведомява писмено Органа за основанията за своето решение. В тези случаи Органът уведомява другите съответни национални органи.

Изменение 11

Предложение за решение

Член 10, параграф 5а (нова)

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

 

5а.     Резултатите от съвместните инспекции могат да бъдат използвани в участващите държави членки от страна на компетентните органи като доказателства със същата правна стойност като документи, които са били събрани в рамките на собствената им юрисдикция.

Изложение на мотивите

От години Комитетът на старшите инспектори по труда (SLIC) препоръчва да се изясни правната обвързаност на общите действия в рамките на ЕС.

Засилването на сътрудничеството би трябвало да включва и уреждане и гарантиране на правомерното използване на резултатите от съвместните инспекции на всички административни равнища.

Изменение 12

Предложение за решение

Член 11, параграф 2, буква г (нова)

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

 

г)

с цел актуализиране на тези познания се организира редовен обмен с най-силно засегнатите региони, градове и общини — както от държавите бенефициери, така и от страните на произход.

Изложение на мотивите

В областта на анализите и оценките на риска също би трябвало да се осигури редовен обмен на опит и резултати от най-засегнатите региони.

Изменение 13

Предложение за решение

Член 18 (нов)

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

1.   Управителният съвет се състои от един високопоставен представител от всяка държава членка и двама представители на Комисията, като всички те имат право на глас.

1.   Управителният съвет се състои от един високопоставен представител от всяка държава членка и двама представители на Комисията и един представител на регионалните власти на държавите членки , като всички те имат право на глас.

2.   Всеки член на Управителния съвет има заместник. Заместникът представлява съответния член в негово отсъствие.

2.   Всеки член на Управителния съвет има заместник. Заместникът представлява съответния член в негово отсъствие.

3.   Членовете на Управителния съвет, които представляват своите държави членки, и техните заместници се назначават от съответните държави членки въз основа на знанията им в областите, посочени в член 1, параграф 2, като се вземат под внимание съответните управленски, административни и бюджетни умения.

3.   Членовете на Управителния съвет, които представляват своите държави членки, и техните заместници се назначават от съответните държави членки въз основа на знанията им в областите, посочени в член 1, параграф 2, като се вземат под внимание съответните управленски, административни и бюджетни умения.

Комисията назначава членовете, които ще я представляват.

Комисията назначава членовете, които ще я представляват.

 

Представителят на регионалните власти на държавите членки се посочва от Комитета на регионите, като се избира измежду членовете от държави членки на Европейския съюз, в които законодателните правомощия в областта на политиката по заетостта се споделят с регионите.

Държавите членки и Комисията полагат усилия за ограничаване на текучеството на представителите си в Управителния съвет, за да се гарантира непрекъснатостта на неговата работа. Всички страни се стремят да постигнат балансирано представителство на мъжете и жените в състава на Управителния съвет.

Държавите членки, Комисията и Комитетът на регионите полагат усилия за ограничаване на текучеството на представителите си в Управителния съвет, за да се гарантира непрекъснатостта на неговата работа. Всички страни се стремят да постигнат балансирано представителство на мъжете и жените в състава на Управителния съвет.

4.   Мандатът на членовете и на техните заместници е четири години. Този мандат може да бъде удължаван.

4.   Мандатът на членовете и на техните заместници е четири години. Този мандат може да бъде удължаван.

5.   Представителите на трети държави, които прилагат правото на Съюза в областите, попадащи в приложното поле на настоящия регламент, могат да участват в заседанията на Управителния съвет като наблюдатели.

5.   Представителите на трети държави, които прилагат правото на Съюза в областите, попадащи в приложното поле на настоящия регламент, могат да участват в заседанията на Управителния съвет като наблюдатели.

Изложение на мотивите

В някои държави членки правомощията относно политиките по заетостта са поделени между държавата и регионите: уместно е в рамките на Управителния съвет на Европейския орган по труда да се предвиди и представител на регионалните власти, за да се гарантира балансирано представяне на интересите.

II.   ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Общи съображения и принципна оценка на предложението

1.

приветства целта на предложението да се укрепи справедливостта и доверието в единния пазар посредством по-ефективно прилагане на законодателството на Съюза в областта на трансграничната трудова мобилност и координирането на системите за социална сигурност;

2.

приветства подхода за създаване на Европейски орган по труда с цел подкрепа на държавите членки в борбата с нередностите в областта на свободното движение на работниците, свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги, а с това и подобряване качеството на мобилността;

3.

подчертава констатацията, че злоупотребяването с тези свободи не само отслабва сближаването в ЕС, но и води също така до значителни социални, икономически и бюджетни ограничения за регионите, градовете и общините и техните граждани;

4.

във връзка с това отново заявява, че по този начин намаляват данъчните приходи и социално-осигурителните вноски и се оказва отрицателно въздействие върху заетостта, условията на труд, конкуренцията, местното и регионалното развитие, благосъстоянието и социалната сигурност;

5.

следователно подкрепя подобряването на съгласуваността и улесняването на сътрудничеството на националните органи, които при ефективното прилагане на съществуващите правила за трансгранични случаи понастоящем се сблъскват с териториалните предели на правомощията;

6.

подчертава, че по-добрата координация на равнището на ЕС на санкциите за нарушения на законодателството относно трудовата мобилност може да представлява възпиращ фактор за неспазването и да окаже значителен принос за постигането на по-ефективна система на изпълнимост, също и в духа на членове 81 и 82 от ДФЕС. Нещо повече, това би укрепило доверието и справедливостта на вътрешния пазар, чрез осигуряване, наред с другото, на ясна бизнес среда и равнопоставени условия на конкуренция. За ефективното постигане на тази координация трябва да се използват всички необходими средства (например връзки между ИТ платформи или телематични системи или други средства за комуникация);

7.

подкрепя оперативната роля на Европейския орган по труда, който ще поеме технически задачи от съществуващите структури съответно ще ги интегрира и доразвие, за да бъдат запълнени установените пропуски в системата и да се създаде полезно взаимодействие;

8.

изтъква, че задачите и правомощията би трябвало да бъдат ясно определени, за да може целесъобразно и ефективно да се организират подкрепящи мерки на сътрудничество и да се избегне дублиране на съществуващите структури;

9.

обръща внимание, че в предложения обхват на дейностите на Европейския орган по труда е налице широк спектър от национални, регионални и местни практики и правни положения, и подчертава, че мандатът на този орган би трябвало да бъде съвместим с това многообразие и да отчита натрупаните знания;

Критична оценка от гледна точка на целите и задачите на регионите

10.

подчертава, че по-специално работници, които работят отвъд националните граници, са уязвима група в Европа, чиито права по-лесно могат да бъдат нарушени поради тяхната мобилност между в изпращащите и приемащите региони;

11.

подчертава, че регионалното и местното равнище е непосредствено засегнато от нередности в областта на трансграничната мобилност на работниците, че то е в най-близък контакт с гражданите, а с това и търсещите работа и работодателите, и че мобилността на пазара на труда е до голяма степен осъществявана и осъществима на регионално равнище (1);

12.

отново заявява, че поради тази ключова роля е от основно значение да се предвиди подходящо представителство на местните и регионалните власти в управителния съвет на Европейския орган по труда (2);

13.

припомня, че Европейският орган по труда би трябвало да обхваща всички икономически сектори и, за да се отчитат в достатъчна степен различните проблеми, трябва да се гарантира тясно сътрудничество със социалните партньори чрез привличане на секторни и регионални представители в групата на заинтересованите страни;

14.

изтъква, че за постигането на целите е важно в действията си Европейският орган по труда да прилага подход, основан на изпълнимост и отчетност, при което трябва да се гарантира в същата степен автономността на националните системи;

Субсидиарност и пропорционалност

15.

подчертава, че принципът на субсидиарност трябва да се спазва изцяло на всички етапи на развитие на Европейския орган по труда и че трябва да се зачитат всички национални правомощия по въпроси на трудовата и социалната политика;

16.

подчертава, че принципът на пропорционалност трябва да се спазва изцяло, за да се избегнат допълнителни финансови и административни тежести;

17.

обръща внимание, че създаването на Европейския орган по труда би трябвало да има за цел укрепване на основните свободи на единния пазар и той би трябвало да работи в подкрепа на националните органи тогава, когато ефективното прилагане на правото на Съюза е затруднено от страна на държавите членки заради национални граници и/или когато регионалните различия не могат да бъдат третирани в достатъчна степен на национално равнище;

18.

подчертава, че Европейският орган по труда трябва да зачита евентуалните различни модели и приоритети на пазара на труда. Той не бива в никакъв случай да нарушава автономността на социалните партньори и тяхната централна роля.

19.

отбелязва, че това би трябвало да допринесе за подобряването на качеството на мобилността в рамките на съществуващите правомощия и нормативни уредби;

20.

обръща внимание, че би могло да се постигне положителен ефект както за изпращащия, така и за приемащия регион чрез по-ефективно трансгранично изпълнение от страна на националните органи, като се очаква повишаване на приходите от данъчни и социално осигурителни вноски, а въздействието върху справедливите условия на труд и конкуренция от по-голямата правна сигурност и единното правоприлагане би могло да стане осезаемо на местно равнище (3);

Допълнителни предложения и допълнителна потребност от регламентиране

21.

препоръчва да се предвидят възможности за развитие на Европейския орган по труда на фона на динамичния характер на европейския пазар на труда в контекста на демографските промени и технологичните предизвикателства и при спазване на принципа на субсидиарност и принципа на пропорционалност;

22.

смята, че, при обработката на трансгранични случаи трябва да се повиши ангажираността на всички участници с извършването на бързи, ефективни и последователни последващи действия, за да се постигне положително въздействие на регионално и местно равнище;

23.

препоръчва, когато става въпрос за отношенията с трети страни и когато е приложимо, органът да надгражда над макрорегионалните стратегии на Съюза, които посредством засилено сътрудничество помагат за справяне с общите предизвикателства в определена географска област, обхващаща държави членки и трети страни, и допринасят за постигането на социално, икономическо и териториално сближаване.

Брюксел, 9 октомври 2018 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ


(1)  Становище на КР относно „Трудовата мобилност и укрепването на EURES“ (CoR 2014-1315).

(2)  Становище на КР относно „Европейският стълб на социалните права“ (CDR 2868/2016).

(3)  https://cor.europa.eu/en/our-work/Documents/Territorial-impact-assessment/TIA-ELA-Labour-Authority-20180704.pdf


21.12.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 461/24


Становище на Европейския комитет на регионите — Приносът на градовете и регионите на ЕС към 14-ата конференция на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие и стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за периода след 2020 г.

(2018/C 461/04)

Докладчик:

Roby BIWER (LU/ПЕС), член на Общинския съвет на Бетембург

Отправен документ:

Писмо от Франс Тимерманс, заместник-председател на Европейската комисия, април 2018 г.

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

А.   Актуално състояние по отношение на изпълнението на целите в областта на биологичното разнообразие в Европа и по света

1.

изразява загриженост във връзка със сериозната загуба на биологично разнообразие, която не се ограничава само до загубата на животински и растителни видове, но оказва и неблагоприятно въздействие върху възможностите за бъдещето в икономически, екологичен, дори и обществен и културен план;

2.

изтъква, че наближават крайните срокове на два важни инструмента на политиката за опазване и устойчиво използване на биологичното разнообразие — Стратегическия план за биологичното разнообразие за периода 2011—2020 г. на Конвенцията за биологичното разнообразие (Стратегически план на КБР) и съответната стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за периода след 2020 г.;

3.

отново заявява позицията си, че — въпреки постигнатия забележителен напредък в някои области, научните доказателства сочат, че светът като цяло и много от местните и регионалните власти (МРВ) в частност не се доближават до изпълнението на глобалните цели за биологичното разнообразие от Аичи (целите от Аичи) и стратегията на ЕС за биологичното разнообразие. До 2020 г. обаче все още може да се постигне много, а подготвителният етап на глобалната рамка за биологичното разнообразие след 2020 г. вече започна;

4.

подчертава, че загубата на биологично разнообразие в световен мащаб, наред със загубата и влошаването на състоянието на екосистемите, представляват сериозна заплаха за бъдещето на нашата планета; в общия политически контекст за постигане на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) борбата със загубата на биологично разнообразие и обръщането на тенденцията, както и възстановяването на екосистемите, са основен елемент, тясно свързан с борбата с изменението на климата;

5.

отчита натрупващото се въздействие на отделните местни (без)действия като принос към глобалната криза на биологичното разнообразие, което откроява опасността от следване на „тесни рамки“, като всеки отделен случай, свързан с биологичното разнообразие, се разглежда изолирано, на местно равнище и по този начин се пренебрегва глобалното му въздействие, както и други външни въздействия, и подчертава необходимостта от балансирана перспектива на микро- и макроравнище;

6.

заявява, че съществуват достатъчно факти и научни доказателства, че е необходимо неотложно да бъдат предприети по-радикални, проактивни и превантивни действия на световно, регионално и местно равнище за спирането на загубата на биологично разнообразие и възстановяването на увредените екосистеми незабавно, а не да се изчаква допълнително (напр. без да се чака официалната оценка на напредъка през 2020 г.).

7.

подчертава непоследователността на целите на политиката, на хоризонтално и вертикално равнище, с често противоречащи си подходи по отношение на свързаните с околната среда въпроси, включително например политиките в областта на селското стопанство и енергетиката, което подкопава напредъка по отношение на постигането на целите от Аичи;

8.

отчита, че политиките за урбанизация на държавите — членки на ЕС, продължават да водят до фрагментиране на ландшафта и стихийна урбанизация, чийто резултат е загуба на екосистеми и на биологично разнообразие;

9.

приветства многостранните споразумения за околната среда и тяхното функциониране, както и разработването на нови всеобхватни рамки на политиката и управлението, които подкрепят трансграничното сътрудничество, и призовава съответните национални и регионални власти да започнат да използват тези инструменти за разработване на съгласувани политически действия през граница;

10.

изтъква разрушаването на отделни обекти от Натура 2000 и настоящия мащаб на незаконното убиване и улов на птичи и други животински видове, и изразява убеждението си, че са необходими по-големи усилия на всички равнища, за да се изпълняват изискванията за мониторинг и прилагане на директивите за опазване на природата чрез подходящи планове за управление;

11.

изразява своето смущение от несекващата незаконна търговия със защитени видове, нарастването на броя на чужди инвазивни видове и неустойчивата употреба на пестициди като неоникотиноидите, която води до огромен спад сред популациите на опрашителите, включително на пчелите;

12.

припомня спешната необходимост от значително по-големи усилия на световно и европейско равнище за ефективно справяне с глобалната криза на биологичното разнообразие и от отделяне на икономическото развитие от загубата на биологично разнообразие и свързаните с нея проблеми, включително произтичащото от нея влошаване на функциите и услугите на екосистемите;

13.

привлича вниманието към недостатъчните финансови средства и инструменти за интегриране на действията в областта на биологичното разнообразие и подходящото му управление, както и на финансовите и икономическите рискове във връзка с преобладаващото на всички равнища бездействие;

14.

подчертава необходимостта от акцент върху слабостите на световната и европейската структура на управление, предизвикателствата при прилагането на Стратегическия план на КБР и усъвършенстването на глобалната рамка за биологичното разнообразие след 2020 г., за да се постигне ефективно изпълнение посредством конкретни стратегии;

15.

отбелязва със загриженост липсата и/или нецелесъобразността на механизмите за измерване, докладване и проверка на (доброволния) принос за оценка на напредъка в изпълнението на целите от Аичи чрез националните стратегии и планове за действие в областта на биологичното разнообразие и регионалните стратегии и планове за действие в областта на биологичното разнообразие;

16.

настоятелно призовава за включване на ранен етап на всички заинтересовани страни в подготовката на следващата фаза на глобалната рамка за биологичното разнообразие след 2020 г. както на световно равнище, така и на равнището на ЕС;

Б.   Действия и отговорности до 2020 г.

17.

счита, че е целесъобразно 14-ата конференция на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие да се използва като отлична възможност да се набележи какво действително все още може да се постигне до 2020 г., така че да могат да се определят ясни и постижими ангажименти;

18.

подчертава важната роля на МРВ във връзка с изпълнението на целите от Аичи през оставащите две години;

19.

изтъква значението на подходяща рамка за многостепенно управление за координирани действия на МРВ, ЕС и държавите членки по отношение на по-нататъшното изпълнение на целите от Аичи и на Европейската стратегия за биологичното разнообразие до 2020 г.;

20.

подкрепя решението на Европейския съюз за забрана на широко използвани пестициди, като например неоникотиноидите, поради сериозната опасност за други насекоми като опрашителите, които са от решаващо значение за размножаването на растенията в горите, градските зелени площи и площите с насаждения и поради това са и от жизненоважно значение за производството на храни в световен мащаб. Комитетът подчертава ролята на МРВ за ограничаването на употребата на пестициди — с надлежно отчитане на разликите, които съществуват между държавите членки по отношение на разпределението на отговорностите — включително чрез инициативи като „Градове без пестициди“ и „Градове — приятели на пчелите“;

21.

се застъпва за предоставянето на повече ресурси (правни, финансови и човешки) за да могат МРВ, които желаят това, да развиват адекватно своите преки правомощия в областта на опазването, планирането, устойчивото използване, управлението, възстановяването и мониторинга на биологичното разнообразие и екосистемите, включително на обекти, чието опазване представлява по-голям интерес;

22.

подчертава колко е важно МРВ да разполагат с инструменти и механизми за достъп до висококачествена информация за състоянието и тенденциите във връзка с видовете, местообитанията, екосистемите и техните услуги;

23.

призовава държавите — членки на ЕС, да установят интегриран подход — ако той вече не съществува — към разработването и прилагането на националните, поднационалните и местните стратегии и планове за действие в областта на биологичното разнообразие съгласно насоките на стратегията и плана за действие в областта на биологичното разнообразие на Секретариата на Конвенцията за биологичното разнообразие и ICLEI и да подобрят участието на МРВ в изготвянето, прегледа и изпълнението на националните стратегии и планове за действие в областта на биологичното разнообразие, за де се подкрепи ефективното им изпълнение и интегриране в планирането — вертикално и хоризонтално, и в секторите, чиито дейности оказват въздействие (положително или отрицателно) върху биоразнообразието;

24.

изтъква необходимостта от увеличаване на финансирането за биологичното разнообразие, по-специално на инвестициите в Натура 2000, чрез финансовите инструменти на ЕС, в това число структурните фондове и Кохезионния фонд, и приветства и инструменти за подкрепа като eConservation, който предоставя база данни с ценна информация относно възможностите за финансиране от публични донори в областта на биологичното разнообразие;

25.

предлага да се разпространят примери за най-добри практики за премахването на вредни субсидии в различни области на политика, за да се повиши съгласуваността на действията на ЕС в областта на опазването на биологичното разнообразие и да се направи оценка на вредните за околната среда субсидии с цел по-добро насочване на бюджета на Съюза към устойчивото развитие, което трябва да е приоритет при планирането на финансовите средства;

26.

приветства усилията на програмата на ЕС „Хоризонт 2020“ за активизиране на научните изследвания и иновациите с цел проучване на потенциала на природосъобразните решения и зелените и сините инфраструктури за възстановяване на градските райони, които смята за добри градивни елементи за подобряване на изпълнението на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие в градските и гъсто населените райони, включително в периода 2020—2030 г. и във връзка с Програмата на ЕС за градовете; изтъква необходимостта от допълнително насърчаване на прилагането на директивите на ЕС за опазване на природата и призовава усилията във връзка с природосъобразните решения и зелените и сините инфраструктури да не се разглеждат като заместител, а като полезно допълнение на решителните действия в областта на биологичното разнообразие и екосистемните услуги в крайградските и селските райони;

27.

подчертава, че средствата от различните налични финансови инструменти следва да се управляват пряко от компетентните и упълномощените регионални и местни органи, които отговарят за опазването и възстановяването на биологичното разнообразие и екосистемите в съответствие с целите от Аичи;

28.

призовава за укрепване на ролята на МРВ по отношение на предотвратяването на незаконната търговия чрез създаване на правила за възлагане на обществените поръчки, насочени към биологичното разнообразие, и за възпиране на увеличаването на инвазивните чужди видове, по-конкретно чрез създаване на рамка за съвместни действия при трансгранични ситуации, която да бъде в интерес на интегрираната миграция на видовете и управлението на биологичното разнообразие; подчертава ролята на съществуващите стратегически мрежи като Трансевропейската мрежа за зелената инфраструктура за осигуряването на трансгранични зелени инфраструктури и коридори посредством съвместни трансгранични планове за управление и действие;

Водещата роля на местните и регионалните власти за изпълнението на Стратегическия план на КБР и стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.

29.

потвърждава и приветства все по-голямото признание на ролята на местните и регионалните власти на равнището на ЕС за изпълнението на европейската стратегия за биологичното разнообразие;

30.

счита, че МРВ следва да участват активно в създаването и изпълнението на политиките за премахване на контрапродуктивните субсидии и включване на биологичното разнообразие в различни области на секторна политика, включително селското стопанство и развитието на градовете и регионите (посредством съответните фондове на ЕС);

31.

насърчава МРВ да активизират работата си за включване на съображенията, свързани с биологичното разнообразие, в териториалното и градоустройственото планиране като ефективен инструмент за насърчаване на приноса към целите от Аичи;

32.

потвърждава отново ролята на МРВ във връзка с провеждането на доброволен принцип на програми за повишаване на осведомеността и доброволното управление на платформи с цел изтъкване на значението на опазването и възстановяването на нашето биологично разнообразие и екосистемите и техните услуги;

33.

насърчава МРВ да участват в международни, европейски и национални процедури за стандартизация и сертифициране на управлението на биологичното разнообразие и екосистемите, включително инструментите, които да се използват като референтни, и да подкрепят приемането на съгласувана рамка за ръководство и управление на биологичното разнообразие;

В.   Към ефективна и действаща глобална рамка за биологичното разнообразие след 2020 г.

34.

приветства резолюцията на Европейския парламент относно Плана за действие на ЕС за природата, хората и икономиката, приет в края на 2007 г., която приканва Комисията да започне незабавно работа по следващата стратегия на Съюза за биологичното разнообразие в съответствие с подготовката на глобалната рамка за биологичното разнообразие след 2020 г.;

35.

признава необходимостта от по-сериозен политически ангажимент на световно и европейско равнище за справяне с глобалната криза на биологичното разнообразие и за поставяне на по-амбициозни цели за десетилетието 2020—2030 г., след изтичането на срока за постигане на целите от Аичи;

36.

очаква 15-ата конференция на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие да привлече отново вниманието на целия свят и да доведе до пропорционални ангажименти не само за спирането на загубата на биологичното разнообразие, но и за възстановяването на биологичното разнообразие и екосистемите, и да създаде амбициозна и приобщаваща глобална рамка за биологичното разнообразие след 2020 г. до 2030 г., която да способства за постигането на Визията за 2050 г. на КБР и целите на други споразумения на ООН, имащи отношение към тази тема;

37.

настоятелно призовава ЕС да поеме отговорна водеща роля в подготовката на глобалната рамка за биологичното разнообразие след 2020 г. и да създаде „външна политика за биологичното разнообразие“ — или да допринесе за създаването на „световна вътрешна политика за биологичното разнообразие“ — с което да утвърди отговорността си като световен лидер в тази област;

38.

призовава ЕС и всички участници в Конференцията на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие да укрепят и придадат официален характер на диалога с МРВ (и с други заинтересовани субекти, които не са страни по Конвенцията) и участието им в разработването и прилагането на новата политическа рамка;

39.

насърчава ЕС да се ангажира с междурегионално сътрудничество с Африка, Южна Америка, Азия, и в частност с Китай, в ролята на домакин на Конференцията на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие, с цел разработване на общи и съгласувани подходи за насърчаване на общите интереси при изпълнението на „обновените“ цели от Аичи за възстановяване, устойчиво използване и управление на биологичното разнообразие и екосистемите за периода 2020—2030 г.;

40.

изтъква необходимостта Визията за 2050 г. да бъде конкретизирана в реални условия и насоки, включващи прагматични и предлагащи решения отговори, които да бъдат обсъдени на 14-ата Конференция на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие;

41.

подчертава нуждата от развитие на глобалната рамка за биологичното разнообразие след 2020 г. чрез обвързването и интегрирането на всички споразумения на ООН, имащи отношение към темата, като например ЦУР, Парижкото споразумение относно изменението на климата и рамката от Сендай за намаляване на риска от бедствия, в обновените цели от Аичи, за да се избегне отделянето на биологичното разнообразие и екосистемните услуги от социалните и икономическите аспекти на целите. Това ще даде възможност за включването на ценностите на биологичното разнообразие в други сектори и следователно в други политики и процеси по планиране, както и в трансграничното сътрудничество;

42.

призовава настоятелно за съгласуваност на политиките чрез по-добро интегриране на биологичното разнообразие преди всичко с ЦУР 11 „Устойчиви градове и общности“, ЦУР 14 „Живот под водата“, ЦУР 15 „Живот на сушата“ — и по-точни и съгласувани формулировки в различните инструменти, за да се избягва объркване, противоречие и дублиране;

43.

набляга на ключовото значение на многостепенното сътрудничество и създаването на ефективна и работеща структура за многостепенно управление в глобалната рамка за биологичното разнообразие след 2020 г., която да включва МРВ (както на световно равнище, така и на равнището на ЕС), за координирани действия за постигането на „обновените“ цели от Аичи;

44.

призовава в новата глобална рамка за биологичното разнообразие след 2020 г. да се упомене изрично ролята на МРВ в националните механизми за мониторинг, докладване и проверка;

45.

насърчава създаването на съгласувана структура и механизъм за глобално управление на биологичното разнообразие след 2020 г., които да прилагат принципите на хоризонтално интегриране, вертикално съгласуване и съвместно и интегрирано управление, обвързани с измерими цели и механизми за докладване от страна на всички равнища и за всички равнища, в това число поднационалните органи на управление, в съответствие с други международни споразумения;

46.

препоръчва да се проучи възможността за насърчаване на система на доброволен принос на различните равнища — подобно на въведената от РКООНИК система за принос, определен на национално, регионално и местно равнище — съизмерим с националните обстоятелства, но поне също толкова решителен и амбициозен;

47.

изтъква отново необходимостта от запазване на подход, сходен с този на целите от Аичи, който да следва техния дух, чрез въвеждането на ясни, обвързани със срокове, нови измерими цели за спиране на загубата и възстановяване на биологичното разнообразие, природата и екосистемите, както и за ефективно изкореняване и предотвратяване на навлизането на инвазивни чужди видове и ефективно спиране на незаконното убиване и търговия с диви растения и животни през 2020—2030 г.;

48.

призовава ЕС да осигури непрекъснати стратегически насоки за държавите — членки на ЕС, и други държави във връзка с усилията им за справяне със заплахите пред биологичното разнообразие и екосистемните услуги и тяхното управление. С оглед на факта, че загубата на биологично разнообразие се дължи на редица индивидуални случаи и решения, насоките следва да включват принципи и критерии за оценка на тяхното въздействие, които да изхождат от глобалните цели за биологичното разнообразие и да са сравними с тях, за да се избегне следването на „тесни рамки“;

49.

счита за много важно прилагането на съгласуван подход на мониторинг, докладване и проверка за отчитане на напредъка по глобалната рамка за биологичното разнообразие след 2020 г. и извършването на периодичен преглед на изпълнението на дългосрочните ѝ цели. Това трябва да се прави по всеобхватен и улесняващ начин с акцент върху 1) спирането на загубата на биологично разнообразие, 2) възстановяването на биологичното разнообразие и екосистемите, 3) устойчивото използване и управление на биологичното разнообразие и екосистемите. Всичко това посредством предотвратяване на появата и ликвидиране на инвазивни чужди видове, спиране на незаконния лов и търговия с диви растения и животни и мониторинг и проверка на показателите за биологичното разнообразие. Мониторингът, докладването и проверката трябва да бъдат възможно най-обективни и основани на най-добрите налични научни познания, като се гарантират отчитането на количествено въздействие на политиките и действията, видимостта на напредъка и резултатите и установяването на необходимост от корекции или допълнителни действия;

50.

призовава настоятелно за картографиране и мониторинг на националния принос, включително на регионално и местно равнище, за постигането на целите на глобалната рамка за биологичното разнообразие след 2020 г. с цел проследяване и периодичен преглед на общите ангажименти;

51.

подкрепя разработването на обща база научни и технически знания за биологичното разнообразие посредством разработването на съпоставими методи за откриване, установяване на общи правила за мониторинг и създаване на специални платформи за управление и разпространение на данните и знанията;

52.

препоръчва задълбочаване на знанията за ресурсите и услугите, предлагани от териториите (околна среда, туризъм, селско стопанство, занаятчийство, енергетика, услуги, социална икономика) с цел по-добро интегриране на мерките за опазване на биологичното разнообразие с планирането на различни равнища на управление и с действия в сферата на социално-икономическото развитие на териториите;

53.

призовава за задълбочаване и разширяване на знанията за най-добрите практики във връзка с управлението на обектите от „Натура 2000“ на европейско равнище и за установяването на редовен диалог със съответните органи, отговорни за тяхното управление, както и за участието на различни публични и частни субекти по места в областта на биологичното разнообразие;

54.

предлага включване на оперативни (специфични, измерими, амбициозни, реалистични и обвързани със срокове) цели в рамката за периода след 2020 г. и преминаване от свързани със статуквото и неизмерими към насочени към резултати и „свързани с натиска“ цели, които да са определени по ясен и разбираем начин и на ясен език и да позволяват измерване и отчитане на напредъка по отношение на целите;

55.

признава, че е необходимо в глобалната рамка за биологичното разнообразие за периода след 2020 г. да залегнат по-убедителни цели, които да достигат по-лесно до обществеността, като същевременно се актуализират и/или заменят обвързаните със срокове цели от Аичи, в това число: 1) в Стратегическа цел Б относно намаляването на прекия натиск върху биологичното разнообразие и насърчаването на устойчивото използване следва да се включи устойчивото използване на сухоземните видове, наред със запасите от риби, безгръбначни и водни растения съгласно Цел 6; 2) Стратегическа цел Г относно увеличаването на ползите от биологичното разнообразие и екосистемните услуги за всички следва да отчете приноса на биологичното разнообразие за човешкото здраве — отделно от ползите, упоменати в цели 14,15 и 16 — с допълнителни цели във връзка с теми като фармацевтична употреба, лечебни растения, хранене, психично здраве и промоция на здравето и др., както и признаване на връзките между биологичното разнообразие, мира и конфликтите, и миграцията на хора; 3) освен това според КР е необходимо да се отдели по-голямо внимание на услугите, предоставяни от почвите, сладките води, моретата и океаните и тяхното биологично разнообразие и 4) мерки в рамките на природните и екосистемните услуги, насочени към подобряване на жизнената среда в градовете и в крайградските райони, включително в контекста на изменението на климата;

56.

изтъква, че е важно местните общности да разглеждат биологичното разнообразие като възможност в икономически и социален план и по отношение на заетостта, включително във връзка с нуждите от социално приобщаване и да тестват нови модели за местно сътрудничество, основани на разпространението на социални и екологични клаузи в полза на биологичното разнообразие;

57.

призовава да се разработят общи показатели за биологичното разнообразие, които да се добавят и хармонизират с всички съответни международни рамки, включително по-специално ЦУР, с цел да се избегне дублирането, да се насърчава възможността за ефективно и интегрирано измерване и изпълнение, както и да се използват коренните преобразуващи промени с оглед на премахване на бедността, насърчаване на смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него и увеличаване на хранителната устойчивост в местните общности;

58.

призовава за повече възможности за развитие на капацитета — включително необходимите финансови средства и иновативни и мобилизиращи методи, например обучение между партньори — за укрепване на техническите познания и умения с цел спиране на загубата на биологично разнообразие, възстановяване на биологичното разнообразие и на екосистемите, както и предотвратяване на инвазивните чужди видове и незаконния лов и търговия с диви растения и животни на всички равнища, осигуряване на участието на коренното население и местните общности, експерти и специалисти (включително ловци, рибари, овчари и горски стопани) при управлението на биологичното разнообразие;

59.

предлага по-силни партньорства и подкрепа за общи действия от страна на всички заинтересовани страни и широката общественост, със специално внимание към приноса на коренното население и местните общности, жените, младите хора и тези, които зависят пряко от биологичното разнообразие и го управляват (включително ловци, рибари, овчари и горски стопани), и за спиране на незаконното убиване и търговия с диви животински и растителни видове. КР отново посочва необходимостта от повече техническа помощ и/или насоки (не само за местните или регионалните власти на ЕС, но и за транзитните региони и регионите на произход на трафик на екземпляри от дивата флора и фауна), изграждане на капацитет и основани на правата инструменти за ефективен процес на участие, който да включва принципите на доброто управление;

60.

насърчава разработването на международни стандарти за стратегиите и плановете за действие във връзка с биологичното разнообразие и за интегрирано управление и планиране, както и на други инструменти, свързани с бъдещия механизъм на ръководство и управление, които да улесняват възприемането и съгласуваността;

61.

признава значението на глобалните модели и сценарии за биологичното разнообразие за вземането на по-информирани и разумни решения, свързани с управлението на биологичното разнообразие и разработването на иновативни системи за събиране на данни или разширяването на съществуващите системи чрез добавяне на данни за биологичното разнообразие;

62.

насърчава създаването на глобална платформа за обмен на знания, мониторинг и докладване на изпълнението на ангажиментите от страна на държавите и МРВ с цел ангажирането на последните в обмена и увеличаването на примерите за най-добри практики и подкрепата за мониторинга, докладването и проверките;

63.

набляга на необходимостта от увеличаване на финансирането за биологичното разнообразие — на световно, европейско и национално равнище — насочено към специфичните местни особености, като се включат подходящи насоки за улесняване на достъпа и ефективно и ефикасно използване на наличните финансови инструменти, както и редовна системна оценка на резултатите, за да се избегнат неблагоприятни последици и конфликти между целите на различни области на политика;

64.

препоръчва да се проучат и използват ползите от новите и иновативните възможности за финансиране, включително данъчни стимули, плащания за екосистемни услуги, регионални/национални лотарии, специален фонд за биологичното разнообразие на равнището на ЕС и/ или на световно равнище и съчетаното и смесеното финансиране, както и свързаните с това структурни иновации, като например публично-частни партньорства за биологично разнообразие, частни фондации, обществени фондации и стимули за действие, например чрез доброволно етикетиране/сертифициране;

65.

поема ангажимент за непрестанно и проактивно участие в подготовката на Глобалната рамка за биологичното разнообразие за периода след 2020 г. в духа на позициите, изразени в настоящото становище.

Брюксел, 10 октомври 2018 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ


21.12.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 461/30


Становище на Европейския комитет на регионите — Съобщение относно Европейска стратегия за пластмасите в кръговата икономика

(2018/C 461/05)

Докладчик:

André VAN DE NADORT (NL/ПЕС), кмет на община Вестстелингверф

Отправен документ:

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно Европейска стратегия за пластмасите в кръговата икономика

COM(2018) 28 final

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

А.   Общи бележки

Комитетът на регионите:

1.

Приветства Съобщението на Европейската комисия относно Европейска стратегия за пластмасите в кръговата икономика, както и откроените предизвикателства и ключови дейности, и подчертава, че е необходимо да се поставят по-амбициозни цели за извършването на преход към кръгова икономика и за справяне с обществените и екологичните предизвикателства и практическите въпроси, свързани с пластмасите. Във връзка с това отбелязва законодателните предложения на Европейската комисия, насочени срещу десетте пластмасови продукта за еднократна употреба, намирани най-често на плажовете и в морските води на територията на ЕС, които, заедно с изоставените риболовни съоръжения, съставляват 70 % от всички морски отпадъци.

2.

Признава, че пластмасите — които са изключително траен, хигиеничен и евтин материал — имат редица предимства, но изразява дълбока загриженост относно настоящите ниски равнища на събиране и рециклиране на пластмаси и счита, че настоящите практики за справяне с това предизвикателство са прекалено силно съсредоточени върху решения в края на веригата (събиране, сортиране, преработване).

3.

Подчертава ключовата роля и интересите на местните и регионалните власти в разработването и прилагането на решения за пластмасите в кръговата икономика. Отговорностите на местните и регионалните власти (МРВ) засягат управлението на отпадъците и опазването на околната среда: включително елементи като предотвратяване, събиране, транспорт, оползотворяване (в т.ч. сортиране, повторно използване и рециклиране), обезвреждане на отпадъци, почистване на отпадъците по улиците, крайбрежието, в езерата и в морето, подкрепа за рибарството и туризма, както и повишаване на осведомеността на гражданите за отпадъците, замърсяването и рециклирането.

4.

Съсредоточава вниманието си върху „кръговото“ бъдеще на пластмасите от местна и регионална гледна точка. Това означава по-малко и по-добри пластмаси, по-добро събиране, по-добро рециклиране и по-добри пазари.

5.

Твърдо е убеден, че по-доброто сътрудничество и подход, основан на веригата на материалите, между всички заинтересовани страни по веригата за създаване на стойност в областта на пластмасите, са от съществено значение за намирането на ефективни решения. Дейностите трябва да бъдат насочени към всички звена от веригата за създаване на стойност, включително проектирането на продуктите, производството на пластмаси, възлагането на обществени поръчки, потреблението, събирането и рециклирането.

6.

Подчертава ролята на иновациите и инвестициите към кръгови решения за насърчаването на социални и поведенчески промени, необходими за прехода към кръгова икономика, като ключова стъпка към изпълнението на Целите за устойчиво развитие на ООН на европейско, регионално и местно равнище; поради това отправя искане към Европейската комисия и държавите — членки на ЕС, по време на преговорите им относно следващата МФР да проучат задълбочено възможностите за увеличаване на финансирането от ЕС за кръговата икономика в областта на пластмасите.

Б.   По-малко пластмаси

Предотвратяването е първият приоритет за намаляване на пластмасовите отпадъци

7.

Отбелязва, че предотвратяването на пластмасови отпадъци би трябвало да бъде първият приоритет в съответствие с йерархията на ЕС на отпадъците. За пластмаси, които не се превръщат в отпадъци, няма да е необходимо сортиране, обработване или изгаряне. Предотвратяването на отпадъците започва с ограничаването на употребата на пластмаси и проектирането на продуктите.

8.

Припомня, че съществуват много начини да се избегне ненужната употреба на пластмаси в продукти за еднократна употреба и прекомерното опаковане на продуктите. Необходими са по-строги основни критерии за опаковането, за да се предотврати ненужното и прекаленото опаковане и редовно да се проверява дали основни продукти на пазара на ЕС отговарят на тези критерии.

9.

Отправя искане за по-нататъшно проучване на връзката между опаковането и съхраняването на храни въз основа на целия жизнен цикъл и възможни алтернативни подходи за предотвратяване на хранителни отпадъци без да се използват (сложни) пластмасови опаковки.

Предотвратяване на отпадъците и „супата от пластмаса“ и намаляване на продуктите за еднократна употреба

10.

Подчертава сериозното безпокойство относно пластмасовите отпадъци: почистването е твърде скъпо за МРВ и следователно предотвратяването на отпадъците, както на сушата, така и в морето, е от съществено значение.

11.

Подкрепя инициативата на Европейската комисия за законодателно предложение относно пластмасовите изделия за еднократна употреба, като предлага цели за ограничаване на тяхното използване, тъй като по-голямата част от пластмасовите отпадъци по нашите улици се генерира от пластмасовите изделия за еднократна употреба. Във връзка с това оценява като важна първа крачка неотдавнашните предложения относно продуктите за еднократна употреба, които се срещат най-често по плажовете и в морето, но очаква да бъдат предприети по-нататъшни амбициозни действия за справяне с изхвърлянето и на други пластмасови изделия за еднократна употреба, а също и на сушата.

12.

Очаква амбициозни цели за събиране на приложенията на пластмасата за еднократна употреба и „в движение“, обхванати от система за разширена отговорност на производителя (РОП), например пластмасовите опаковки за напитки да бъдат част от отговорността на производителя с оглед намаляване на отпадъците.

13.

Подчертава цялостната отговорност на производителите и вносителите за отрицателното въздействие на продуктите им, когато те се превръщат в отпадъци, поради което те трябва изцяло да поемат разходите за събиране и третиране на отпадъците от своите продукти.

14.

Изтъква различните затруднения на конкретни общности и региони на ЕС, а именно най-отдалечените региони, общностите по течението на реките, островите, крайбрежните и пристанищни общности в борбата с морските отпадъци, и подчертава особеното значение на включването на заинтересованите страни от тези общности, за да се гарантира, че тяхното мнение се взема предвид в намирането на положителни и практически приложими решения.

15.

Подкрепя организирането на кампании за повишаване на осведомеността относно нерегламентираното изхвърляне и на акции за почистване; насърчава участието на местните и регионалните власти (МРВ) в прояви като кампанията „Да почистим Европа“ и Европейската седмица за намаляване на отпадъците и окуражава МРВ да предложат допълнителни инициативи и да проучат възможностите за привличане на доброволци чрез Европейския корпус за солидарност.

16.

С оглед на това категорично подкрепа принципа, включен в Предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно пристанищните приемни съоръжения за предаване на отпадъци от кораби (COM(2018) 33), съгласно който таксите за ползване на пристанищните приемни съоръжения се намаляват, ако конструкцията, оборудването и експлоатацията на кораба са такива, че на кораба се генерират намалени количества отпадъци и те се управляват по устойчив и съобразен с околната среда начин.

Предотвратяване на пластмасовите микрочастици

17.

Подчертава, че пластмасовите микрочастици са все по-разпространено и проблемно явление и понастоящем могат да бъдат открити в почти всяка част на всяка екосистема, включително в хранителния режим на хората. Въздействието на пластмасовите микрочастици върху здравето на животните и човека и върху нашите екосистеми до голяма степен е все още неизвестно.

18.

Призовава за по-нататъшно проучване на основните източници и пътища на пластмасовите микрочастици, като например износване и повреждане на автомобилни гуми, текстилни материали и отпадъци, включително връзката между рециклирането на пластмаси и пластмасови микрочастици и въздействието на пластмасовите микрочастици върху здравето на животните и човека и екосистемите. Затова също така подчертава необходимостта от установяване на надеждни и ефективни измервателни технологии и процеси и призовава Европейската комисия да подкрепя научноизследователската и развойната дейност в тази област.

19.

Призовава за забрана на разградимите при окисляване пластмаси и умишлено добавените пластмасови микрочастици във всички продукти, в които те не са необходими от гледна точка на човешкото здраве, в т.ч. козметични дерматологични продукти и препарати за почистване. КР призова и за минимални изисквания относно непреднамереното изпускане на пластмасови микрочастици от продукти като автомобилни гуми и текстил, както и за мерки за намаляване на загубите на пластмасови гранули.

В.   По-добри пластмаси

По-добро проектиране на пластмасите

20.

Изразява твърдо убеждение, че съществува неотложна необходимост от по-добро проектиране на пластмасите, като се вземат предвид възможностите за бъдещо разделно събиране, сортиране и рециклиране на пластмаси и пластмасови продукти, за да могат да се превърнат в устойчив елемент в кръговата икономика, и подчертава, че съществува остра нужда от иновации в тази област.

21.

Подчертава, че в кръговата икономика по принцип не би трябвало да се позволява на пазара на ЕС да се допускат негодни за рециклиране продукти или материали. Следователно до 2025 г. всички пластмаси, пластмасови продукти и пластмасови опаковки, пускани на пазара на ЕС, би трябвало като минимум да подлежат на рециклиране по икономически ефективен начин. Това изисква също така до 2025 г. вредните и опасните за околната среда вещества да бъдат напълно премахнати от пластмасите и пластмасовите продукти.

22.

Подчертава, че кръговата икономика е също и икономика без изкопаеми горива. Следователно е необходима силна иновационна програма и последваща подкрепа за широкомащабното внедряване на пластмаси, произведени без изкопаеми горива, за да се извърши преход от настоящите пластмаси на основата на изкопаеми горива към иновативни, устойчиви и екологични пластмаси.

23.

Изразява своята убеденост, че е необходимо да се ограничи броят на различните налични полимери при производството на пластмасови продукти до полимери, които са подходящи за целта и лесни за отделяне, сортиране и рециклиране, особено за продукти за еднократна употреба. За тази цел може да се наложи разработването на равнището на ЕС на промишлени стандарти за тези приложения.

24.

Отправя искане за по-нататъшно проучване на необходимостта от хармонизация и възможно ограничение на използваните в пластмасите добавки, които влияят върху физичните свойства на пластмасите и ги повишават, така че допълнително да се улеснят и опростят рециклирането на пластмаси и прилагането на подлежащи на рециклиране материали. За тази цел може да се наложи разработването на равнището на ЕС на промишлени стандарти за добавките в пластмасите.

25.

Също така е на мнение, че и пластмасовите изделия, които не са опаковки, могат да генерират отпадъци и следователно трябва да бъдат проектирани така, че това да се избегне. Също така производителите трябва да изграждат съответни системи за извеждане от употреба на тези продукти след изтичане на срока за ползването им.

26.

Припомня, че схемите за разширена отговорност на производителя (РОП) могат да играят важна роля в насърчаването на екопроектирането, с вариране на таксите в зависимост от равнището на кръговия характер на продукта, включително възможностите за повторна употреба, разделно събиране, преработка и рециклиране и съдържанието на рециклирани материали. Следователно законодателството във връзка с РОП трябва да включва отговорността за екопроектирането. Законодателството във връзка с РОП би трябвало също така да се позовава на промишлени стандарти на равнището на ЕС за използването на полимери и добавки в продукти за еднократна употреба.

27.

Подчертава, че през следващите десетилетия трябва да се разработят материали, които да не оказват негативно въздействие върху околната среда и здравето, каквото оказват всички днешни пластмаси, и да могат изцяло да заменят пластмасата. Затова Комитетът призовава за научноизследователска дейност и инструменти за постигане на бъдеще без пластмаси със съвременни нови материали.

Биоразградими пластмаси

28.

Признава, че сегашното поколение биоразградими пластмаси не са отговор на проблема с пластмасовите отпадъци и „супата от пластмаса“, тъй като те не се разграждат биологично в естествена среда или във водоснабдителните системи.

29.

Подчертава, че за потребителите посланието, че някои пластмаси следва да бъдат разделяни като пластмаса, а други като биологични отпадъци, е объркващо. Това усложнява комуникацията с потребителите и води до грешки при разделянето както на конвенционални пластмаси, така и на биоразградими такива.

30.

Подчертава, че биоразградимите пластмаси, които се озовават в потока на рециклиране на пластмасите, възпрепятстват рециклирането на конвенционалните пластмаси. Поради това използването на биоразградими пластмаси следва да бъде ограничено до приложения, при които биологичната разградимост има конкретна цел, напр. използването на биоразградими пликове за събирането на биологични отпадъци.

31.

Подчертава необходимостта от по-добри определения и/или стандарти за различните форми на биоразградимост. Те би трябвало да бъдат свързани с третирането на отпадъци, включително стандарти за възможността за компостиране и лесна смилаемост, и да бъдат взети под внимание общите практики в европейските съоръжения за третиране. Това ще доведе до подобряване и/или опростяване на етикетирането, намаляване на нерегламентираното изхвърляне на отпадъци и подобряване на правилното сортиране, а също ще насърчи иновациите в областта на биоразградимите пластмаси.

32.

Подчертава по-специално, че продаваните като подлежащи на компостиране пластмаси трябва за бъдат биоразградими без необходимостта от компостиране в индустриални условия. Подобно ограничение може значително да намали опасността от разпространение на пластмасови микрочастици, тъй като съществува риск потребителите погрешно да смятат, че пластмасите, обозначени понастоящем като подлежащи на компостиране, са биоразградими без допълнително третиране.

Г.   По-добро събиране

33.

Подчертава, че ефективните системи за разделно събиране на пластмасови отпадъци са съществено изискване за кръговата икономика на пластмасите. За тази цел системите за събиране на отпадъци трябва да бъдат прости и логични за ползвателите им.

34.

Изтъква, че съществуващите системи за събиране на отпадъци в държавите — членки на ЕС, обикновено не се насочени към пластмасови отпадъци, които не са опаковки, поради което те не се събират разделно и се озовават в депа за отпадъци или инсталации за изгаряне като част от остатъчните отпадъци или дори като (морски) отпадъци. Това води до щети за околната среда, загуба на ценни материали, които подлежат на рециклиране, както и до объркване сред потребителите, които не разбират защо някои пластмаси следва да бъдат отделяни за рециклиране, а други — не. По-добри информационни кампании и повече единство между държавите членки в логиката на разделното събиране биха позволили да се увеличи рециклираното количество и да се спазват насоките за предаване както от страна на местното население, така и на туристите.

35.

Отбелязва, че в случаите, когато събирането на пластмаси и пластмасови продукти се основава на РОП, трябва да бъдат установени ефективни цели по такъв начин, че производителите да бъдат насърчавани да надхвърлят целите, когато това е възможно.

Ефективно разделно събиране на пластмаси

36.

Приканва Комисията да включи всички заинтересовани лица, включително тези, които се занимават с предотвратяване на образуването на отпадъци и управление на непластмасови материали, с цел подобряване на разделното събиране.

37.

Подчертава, че акцентът в системите за събиране на отпадъци би трябвало да бъде върху пластмасите като материали, а не върху пластмасите като опаковъчен продукт. Това значително би опростило комуникацията с потребителите и би довело до увеличаване на нивата на събираемост. Ще бъде необходима по-добра хармонизация между МРВ и схемите за РОП, за да се реши в диалог с производителите и вносителите въпросът за пластмасовите отпадъци, които не са опаковки. Това също трябва да бъде взето предвид при преразглеждането на Директивата относно опаковките и отпадъците от опаковки.

38.

Приветства изготвянето на насоки за разделно събиране и сортиране на отпадъците и отправя искане към Европейската комисия да гарантира, че МРВ участват в процеса на подготовка и разпространение на насоките, като се има предвид важната роля, която те играят в много държави членки.

39.

Подчертава, че местните и регионалните стратегии за управление на отпадъците следва да се съсредоточат върху йерархията на отпадъците, а именно предотвратяването на образуването на отпадъци, разделното събиране и свеждането до минимум на остатъчните отпадъци. Съществуват много добри примери и опит във връзка с този вид стратегия. Би трябвало да се стимулират иновации в разделното събиране на отпадъците и да се предоставя силна подкрепа на обмена на най-добри практики и знания между МРВ, напр. посредством инструменти като партньорския инструмент TAIEX или програмата на ЕС за градовете.

40.

Подчертава необходимостта да се предотврати увеличаване на депонирането, (незаконното) изхвърляне или изгарянето на отпадъци в резултат от забраната на Китай за внос на пластмасови отпадъци и подчертава, че е необходимо да се инвестира в модерни съоръжения за рециклиране.

Обществена осведоменост и промяна в поведението

41.

Подчертава, че за разработването на успешни стратегии за управление на отпадъците Европейската комисия, държавите членки и МРВ трябва да бъдат запознати с връзките на местно и регионално равнище между инфраструктурата, комуникацията и обществените възприятия и инструментите, които могат да бъдат приложени в подкрепа на промяната в поведението.

42.

Подчертава, че обществената осведоменост на гражданите за управлението на отпадъците е предпоставка за правилното функциониране на ефективни системи за събиране на отпадъци. Обществената осведоменост означава подкрепа за разделното събиране и предотвратяването, както и организирането на местни инициативи, но сама по себе си не води задължително до промяна в поведението. По-доброто разбиране на механизмите, които могат да допринесат за положителна промяна в поведението, е от съществено значение. Затова КР подчертава, че следва да бъде стимулирано по-нататъшното развитие на стратегиите за насърчаване на промяна в поведението както с традиционни средства като стимули и санкции, така и с иновативни методи, а обменът на най-добри практики и знания между МРВ би трябвало да получава силна подкрепа.

43.

Насърчава всички заинтересовани страни на местно и регионално равнище да допринасят за повишаване на осведомеността за предимствата на рециклираните пластмаси.

Използването на хармонизирана система за заплащане на депозит за опаковките за напитки следва да бъде разгледано в европейски мащаб

44.

Признава, че схемите за депозит доказаха, че постигат много високи нива на събираемост и висококачествено рециклиране и също са много ефективни по отношение на предотвратяването на отпадъци и „супа от пластмаса“.

45.

Отбелязва, че все повече държави — членки на ЕС, прилагат схеми за депозит, които понякога предизвикват отрицателни трансгранични последици в регионите с различни системи за заплащане на депозит.

46.

Предлага да се обмисли хармонизиран подход на равнище ЕС или поне максимална координация за онези държави членки, които понастоящем прилагат схеми за депозит или планират да разработят нови схеми в бъдеще, за да се предотвратят отрицателните трансгранични последици и да се улесни свободното движение на стоки.

Следва да бъдат проучени алтернативи на количествените цели

47.

Отбелязва, че целите за разделно събиране и рециклиране на пластмаси в различните директиви на ЕС (Директивата относно опаковките и отпадъците от опаковки, Директивата относно ИУПС, Директивата относно ОЕЕО) са еднакви за всички държави членки, въпреки че действителните показатели на държавите членки могат да се различават значително. Това води до ситуация, при която някои държави членки все още трябва да положат големи усилия, докато други вече лесно постигат целите и нямат стимул да ги надвишават.

48.

Настоятелно призовава определянето на цели в различните директиви да бъде преразгледано, за да се създадат по-силни стимули и да се насърчава по-високо качество на рециклирането въз основа на следните възможни подходи:

въвеждане на бонус, когато целите са надвишени;

разширяване на финансовата отговорност на производителите до пълния размер на разходите за управление на отпадъците от техните продукти, включително разходите за почистването на отпадъците или разходите за събирането и третирането на продуктите, които не са разделно събрани и все още се озовават в остатъчните отпадъци.

Д.   По-добро рециклиране

Разработване на технологии за сортиране и рециклиране

49.

Силно подкрепя научните изследвания и иновациите във връзка с нови технологии за сортиране и рециклиране, включително деполимеризация. Това теоретично би могло да реши много от настоящите проблеми, свързани със сортирането и рециклирането на пластмаси.

50.

Подчертава потенциала на регионите и градовете да развиват и подкрепят инициативи „отдолу-нагоре“ чрез живи лаборатории, центрове за иновации и други форми на основани на сътрудничество и иновации подходи за насърчаване на интелигентното проектиране и използването на вторични суровини.

51.

Подкрепя предложените допълнителни инвестиции за приоритетните научноизследователски и иновационни действия в стратегията и предлага да си сътрудничи с Европейската комисия във връзка с изготвянето на нова стратегическа програма за научни изследвания и иновации за пластмасите. Подобно сътрудничество би трябвало да гарантира, че местното и регионалното измерение се взема предвид както при определянето на приоритетните проблеми, които трябва да бъдат разрешени, така и при подходящото разпространение на реализираните нововъведения.

52.

Подкрепя работата по разработването на международни промишлени стандарти за сортирани отпадъци от пластмаси и рециклирани пластмаси.

Енергийното оползотворяване е за предпочитане пред депата за отпадъци

53.

Припомня, че в краткосрочен план негодните за рециклиране пластмасови отпадъци или пластмасовите отпадъци, които съдържат опасни вещества, следва да се третират в най-ефективните и най-чисти инсталации за производство на енергия от отпадъци, където високоенергийното съдържание на пластмасовите отпадъци може да се използва за производството на топлинна и електрическа енергия.

Е.   По-добри пазари

Следва силно да се насърчава по-значително използване на рециклирано съдържание в нови продукти

54.

Изразява твърдо убеждение, че търсенето на рециклирани материали от крайните ползватели следва да бъде насърчено с финансови стимули, които да създадат действително привлекателна от финансова гледна точка алтернатива за първичните материали и пластмасите на базата на изкопаеми горива, както и чрез премахване на пречките пред единния пазар за вторични суровини.

55.

Припомня, че съществуващите все още субсидии върху изкопаемите горива, което прави първичните пластмаси по-евтини от рециклираните или пластмасите на биологична основа, представлява основна икономическа пречка за развитието на кръгова икономика в областта на пластмасите; настоява във връзка с това за премахването на подобни погрешни стимули. В допълнение производителите или вносителите на пластмаси и пластмасови продукти на базата на изкопаеми горива биха могли да поемат финансова отговорност за намаляването на емисиите на CO2 от последното третиране на своите пластмасови отпадъци.

56.

Подчертава, че до 2025 г. производителите на пластмасови продукти следва да използват минимум 50 % рециклирани материали при производството на нови пластмаси, освен ако правни ограничения върху крайните продукти не забраняват тяхното използване. Подчертава, че е необходим подход, основан на веригата на добавената стойност, за да се съчетаят интересите на производителите, потребителите, МРВ и рециклиращата промишленост, с цел повишаване качеството на рециклиране и използването на вторични материали.

57.

Следователно подкрепя инициативата на ЕС за доброволни ангажименти за дружества и/или браншови организации и приканва МРВ да дават гласност на ангажиментите, поети от заинтересованите страни в техните територии, за да насърчат добрите практики и така да стимулират останалите да се присъединят, като същевременно следят доколко се спазват поетите ангажименти и, когато е необходимо, отчитат неуспехите, за да гарантират, че доброволните ангажименти не са празни обещания, които се поемат само за да се направи заблуждаващ зелен пиар на определени продукти или сектори.

Обществени поръчки

58.

Изтъква, че екологосъобразните обществени поръчки (ЕОП) предоставят на европейските публични органи възможност за предотвратяване на пластмасовите отпадъци, тъй като те могат да използват доброволно покупателната си способност, за да избират екологосъобразни продукти, услуги и строителни работи, давайки пример на останалите организации. С оглед на това приканва всички МРВ да допринасят за пригодността за рециклиране на пластмасите чрез своите политики за възлагане на обществени поръчки, като изискват да се прилагат принципите на екопроектирането и да се използва рециклирано съдържание в продуктите, за които възлагат обществени поръчки.

59.

Във връзка с това приветства насоките, разработени от Европейската комисия и редица европейски държави в областта на ЕОП под формата на национални критерии за ЕОП (1), но призовава Комисията да предложи по-подробни документи с насоки, съдържащи информация относно вида на рециклираните пластмаси, потенциалните им приложения и екологичните и евентуалните икономически ползи за регионалните и местните власти от използването на рециклирани пластмаси.

60.

Изтъква, че по-голямата част от пластмасите, които стигат до океаните, идват от Азия и че в световен план само 9 % от пластмасите се рециклират. С оглед на това вижда голям потенциал за подобряване на устойчивостта и проследимостта в световните вериги на доставка посредством прилагането на новата търговска стратегия на ЕС „Търговията — за всички“, чиято цел е търговските споразумения и програмите за търговски преференции да се използват като лостове за насърчаване на устойчивото развитие по света. Във връзка с това приветства водещата инициатива на ЕС относно сектора за производство на облекло, предложена от Европейския парламент през март 2017 г. (2); изтъква, че този вид инициативи ще зависят и от подкрепата на местните и регионалните власти за тяхното популяризиране и следва да насочват действията на местно и регионално равнище в рамките на децентрализираното сътрудничество за развитие.

Брюксел, 10 октомври 2018 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ


(1)  http://ec.europa.eu/environment/gpp/pubs_en.htm

(2)  http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//NONSGML+TA+P8-TA-2017-0196+0+DOC+PDF+V0//BG


21.12.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 461/37


Становище на Европейския комитет на регионите — Интегриране на спорта в програмата на ЕС за периода след 2020 г.

(2018/C 461/06)

Докладчик:

Roberto PELLA (IT/ЕНП), кмет на община Валденго (BI)

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Общи бележки

1.

възнамерява да анализира икономическото, човешкото и свързаното със социалното приобщаване измерение на спорта за Европейския съюз и местните и регионалните власти като неделими един от друг аспекти. Като продължение на двигателната и физическата активност спортът всъщност е свързан с множество политики, продукти и услуги, които имат пресечни точки и си взаимодействат с различни вериги за създаване на стойност;

2.

отбелязва, че според последните оценки спортът е икономически сектор от основно значение за ЕС, тъй като представлява „дял от националните икономики, сравним с този на селското стопанство, горското стопанство и риболова взети заедно“ (1), с прогнози за нарастване на неговата значимост. Освен това спортният сектор осигурява 2 % от общия вътрешен продукт на ЕС, което се равнява на 7,3 милиона работни места в цяла Европа, или 3,5 % от общата заетост в ЕС. Що се отнася до туристическия сектор, броят на международните пътувания, планирани с цел участие в спортни събития или практикуване на спортна дейност, е между 12 и 15 милиона годишно. Следователно една от особеностите на спортния сектор е силната му връзка с други производствени сфери: достъпния или спортен туризъм, технологиите, здравеопазването, околната среда и транспорта, интеграцията, строителството и инфраструктурата, в които допринася пряко и косвено за генерирането на добавена стойност (2);

3.

в същото време обаче отбелязва, че според проучване, изготвено от SpEA (SportsEconAustria) (3) по поръчка на Европейския парламент, мащабът на въздействието на спорта и неговият радиус на действие — като потенциал да оказва влияние и да дава ориентация на публичните политики — се подценяват, най-вече предвид явления като доброволчеството (голяма част от спортната дейност протича в структури с нестопанска цел), положителните странични ефекти от процесите на интеграция и социално приобщаване или разходите, произтичащи от липсата на физическа активност, които се равняват на 80 млрд. годишно в 28-те страни от ЕС (4), към които се добавя средносрочното въздействие върху регионалните здравни бюджети на заболяванията, за чието възникване са допринесли липсата или недостатъчното практикуване на физически упражнения;

4.

подчертава, че въпреки че физическата активност се признава все по-широко за важна политическа тема, на местно равнище все още не са добре познати големите ползи от нея, тъй като според проучване 66 % от местните политици не са запознати с равнищата на затлъстяване в своите общности, а 84 % — с равнищата на наднормено тегло (5);

5.

отбелязва, че спортът не е маргинален сектор, а е приоритетна инвестиционна цел на ЕС, тъй като освен състезателната дейност, определението за спорт понастоящем обхваща напълно и областите на двигателната и физическата активност, които имат за цел не само увеличаването на спортната дейност сама по себе си, но и насърчаването на здравето и възприемането на здравословен начин на живот. Към темата трябва да се подходи по начин, който да цели осигуряване на по-равнопоставен — т.е. балансиран, справедлив и еквивалентен — достъп до различните дисциплини, както и предотвратяване на появата на хронични заболявания (по-специално на незаразни заболявания като затлъстяване, диабет тип 2, сърдечносъдови рискове, психични заболявания и т.н.);

6.

подчертава ключовата роля на спорта като фактор за укрепване на здравето и благополучието, както се признава по-специално в Третата програма на ЕС в областта на здравето и мониторинга на УЗФА (укрепващата здравето физическа активност), програмата на СЗО за периода 2014—2019 г. и Европейската база данни за храненето, затлъстяването и физическата активност на СЗО (NOPA);

7.

припомня освен това, че в Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. спортът се разглежда като важен фактор за устойчивото развитие и се признава ролята му за подобряване на здравето и образованието, както и приносът му за мира, насърчаването на толерантността, уважението и социалното приобщаване, и предоставянето на повече права на жените и младите хора (6);

8.

отбелязва някои от резултатите от проучването на Евробарометър за спорта (7):

почти половината (46 %) от европейските граждани не се занимават с физическа активност или спорт, а през последните години този дял постепенно се увеличава (42 % през 2013 г.), следвайки прогресивна тенденция от 2009 г. насам,

степента на участие в спортни или физически дейности е по-слаба сред лицата с по-ниско образование и/или с повече икономически затруднения,

„неофициалните“ места за спортни занимания, като паркове или открити пространства (40 %), домашна среда (32 %) или придвижването между работното място или учебното заведение и дома (23 %), са по-широко използвани от официално предназначените за тази цел,

водещата мотивация за участие в спортна или физическа дейност е подобряването на здравословното състояние и добрата физическа форма, докато основната пречка е липсата на време,

повечето европейски граждани смятат, че има възможности за физическа активност на местно равнище, но същевременно много от тях са на мнение, че местните власти не правят достатъчно в това отношение;

9.

изтъква факта, че ролята на спорта в икономиката и съвременното общество, включително след икономическата криза, през която премина ЕС, носи значителни ползи за местните и регионалните власти от гледна точка на: степента на проникване в други сектори, върху които оказва въздействие, предизвиквайки значим ефект на лоста; конкурентоспособността и привлекателността, както и качеството на живот там, където редовно се организират значими спортни прояви и дейности; пригодността за заетост предвид факта, че много често общините в Европа са собственици на съоръженията; интеграцията като мощен инструмент за популяризиране на общите ценности на ЕС, които често намират по-ясно изражение на местно равнище (8). Тъй като спортът все по-често се използва като средство за постигане на социални и икономически цели, от него се изисква все по-голяма ефикасност и ефективност, не само в качеството му на инструмент за постигане на поставените цели, но и като стратегическа цел сам по себе си;

Анализ на контекста: съществуващи инициативи на европейско равнище

10.

припомня, че първият политически документ относно спорта — Бялата книга за спорта — беше публикуван от Европейската комисия през 2007 г.;

11.

би искал да привлече вниманието върху факта, че спортните, културните и образователните прояви могат да осигурят рамка за премахване на бариерите пред интеграцията, както беше посочено в становището на КР относно „Борбата срещу радикализацията и съпроводения с насилие екстремизъм“ (9);

12.

подчертава, че с Договора от Лисабон, в сила от декември 2009 г., беше въведен специален член, а именно член 165 от ДФЕС, който предостави на ЕС нови правомощия за оказване на подкрепа на спорта. В него се съдържат разпоредби за насърчаване на спорта и се призовава за действия на ЕС за развитие на европейското измерение в тази сфера. Съгласно член 6, буква д) от ДФЕС ЕС разполага с компетентност да предприема действия за подкрепа или допълване на действията на държавите членки в областта на спорта;

13.

припомня, че през 2011 г. Комисията прие съобщение относно „Развиване на европейското измерение на спорта“ (10), въз основа на което Съветът прие резолюция относно план за действие на ЕС в областта на спорта за периода 2011—2014 г., чиято цел беше да се укрепи европейското сътрудничество в областта на спорта, като се определят приоритетите за дейностите на равнище ЕС, в които вземат участие държавите — членки на ЕС, и Комисията. През 2012 г. Съветът прие заключения относно насърчаването на физическата активност за подобряване на здравето и укрепването на базата данни за разработването на политиките в областта на спорта, като призова Комисията да публикува редовни проучвания относно спорта и физическата активност;

14.

припомня също, че за изпълнението на работния план, дейностите на експертно равнище бяха съсредоточени върху изготвянето на въпросника за настоящото проучване на Евробарометър;

15.

отбелязва, че неотдавна (през 2017 г.), със сътрудничеството на Европейската платформа за иновации в спорта (EPSI), беше стартирана междурегионална инициатива под наименованието ClusSport, в която до момента са се включили 10 държави и която е посветена на икономическото развитие и създаването на стойност в сектора; през последните 18 години ACES Europe популяризира европейските ценности чрез наградите за европейска столица, град и общност на спорта под егидата на ЕС;

16.

отбелязва, че през юли 2017 г. влезе в сила нов работен план на ЕС в областта на спорта, в който бяха определени ключовите теми, на които държавите членки и Комисията следва да дадат приоритет до 2020 г., а именно: почтеността в спорта, съсредоточена върху доброто управление, защитата на малолетните лица, борбата срещу уреждането на изхода от спортни срещи, антидопинга и противодействието на корупцията; икономическото измерение на спорта, съсредоточено върху иновациите и връзките между спорта и единния цифров пазар; тематиката „спорт и общество“, с акцент върху социалното приобщаване, треньорите, медиите, околната среда, здравеопазването, образованието и спортната дипломация;

17.

припомня, накрая, последната инициатива на Комисията „Призив от Тарту за здравословен живот“ (11) — пътна карта, която придаде нова положителна динамика на междусекторното сътрудничество;

Цели

18.

предлага, с оглед на очерталите се до момента възможности и слабости, да се работи за решаването на следните предизвикателства:

а)

подобряване на капацитета за диалог между вече започнатите проекти и последните предприети от регионите мерки, чрез мобилизиране на широко участие и насърчаване на обмена на добри практики и партньорствата (обхващащи и държави извън Европа);

б)

доближаване на проектите в спортната сфера до хората и до социалното измерение чрез силно изразен елемент на близост и местен характер, съизмерим с отговорността, която местните и регионалните власти носят за съоръженията и проявите;

в)

максимално осъзнаване, на цялостно равнище, на ползите от двигателната, физическата и спортната активност;

г)

широко разпространение на положителното въздействие на спорта върху икономиката на ЕС и, съответно, по-голямо интегриране на политиката за спорта в секторите, с които тя има пресечни точки и върху които оказва въздействие;

д)

повече технологични иновации и повече предприятия, основани на инструментите за местните и регионалните общности, което да се постигне, като се приканят участниците в научноизследователската, технологичната и образователната сфера, заедно с управляващите органи, да съчетаят усилията си за разработване и прилагане на обща стратегия, използвайки връзките с всички вериги за създаване на стойност нагоре и надолу по веригата на производствения процес, със специален акцент върху възможностите за работа, които предлага секторът;

е)

разглеждане на спорта като реално гражданско право, в качеството му на инструмент за социализиране и приобщаване, най-вече за гражданите с увреждания, и на възможност за подобряване на качеството на живот и психичното и физическото здраве, както и на образователна възможност;

ж)

предвиждане на форми на подкрепа, чрез които да се осигури пълен достъп до спортните съоръжения за всички граждани, независимо от тяхната възраст, пол, националност и имуществено състояние, като се даде възможност те да бъдат ползвани свободно и се удължи времето, през което са достъпни за гражданите;

з)

увеличаване на подкрепата за спортните състезания за жени и на тяхната видимост;

и)

разглеждане на спорта като инструмент за улесняване на социалната интеграция и равенството;

й)

бюджетна подкрепа за мобилността на спортистите аматьори за участие в състезания, особено на тези от отдалечените, островните или най-отдалечените региони.

Политически препоръки и предложения

19.

посочва възможността да се предложат действия и да се приемат ефективни инструменти за „Интегриране на спорта в програмата на ЕС за периода след 2020 г.“ посредством:

На политическо равнище

20.

силна ангажираност с дипломацията в областта на спорта или т.нар. спортна дипломация с оглед на популяризирането на европейските ценности чрез спорта и конструктивния диалог на множество равнища, с участието на всички равнища на управление и европейските институции, като например: ЕП и неговата интрегрупа „Спорт“; съответните генерални дирекции на ЕК; националните и европейските олимпийски комитети; всички заинтересовани от подобен курс на действие страни, включително гражданското общество, като се започне, например, с някои пилотни проекти;

21.

развитие на външните отношения и на проекти за международно сътрудничество извън рамките на ЕС, за да се създаде едно ново измерение на съпоставяне чрез проекти за мобилност и обмен на знания, опит и добри практики (напр. общности от практики — communities of practices);

22.

разработване на европейско равнище на инструменти за насърчаване на спорта като фактор за растежа в ЕС, посредством програми за наставничество и мерки на „меката“ политика (в сътрудничество, например, с ежегодния Форум за спорта и информационните дни) и посредством подкрепа за обмена на добри практики между местните и регионалните спортни организации и сдружения в отношенията им с националното и европейското равнище, като се прилагат подход „от долу нагоре“ и подход на участие, които да отчитат техните искания и нужди;

23.

засилване на ролята на европейските местни и регионални власти чрез активно и по-добре координирано участие на териториите в ежегодната инициатива „Европейска седмица на спорта“, която още от самото начало се оказа източник на силна мотивация, с оглед прилагането на средносрочни и дългосрочни публични политики с доказано въздействие върху здравословния начин на живот и поведение и върху засиленото участие на гражданите в активния живот, така че да се гарантират по-висок професионализъм и пригодност за заетост в сектора на спорта;

24.

практическа подкрепа от страна на Европейския съюз за пълното прилагане на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания в държавите членки, що се отнася до спортното ѝ измерение;

На програмно равнище

25.

подкрепа за предложението на Европейската комисия за удвояване на финансирането на Еразъм за следващия дългосрочен бюджет на ЕС за периода 2021 — 2027 година, както и за акцента, поставен върху масовия спорт (12). Във връзка с това призовава Комисията да се съсредоточи върху обмена, свързан със сектора в широк смисъл, между треньорите, спортните ръководители и професионалистите, особено младите, например чрез дейности за партньорско обучение и учебни посещения, споделяне на експертни знания и опит и изграждане на капацитет в градовете, общините и регионите на местно равнище за разработване на иновативни подходи към интегрирането на физическата активност като ключов елемент на стратегиите на градовете и регионите;

26.

отправяне на призив в следващите европейски структурни и инвестиционни фондове да бъде заделено финансиране, предназначено специално и изрично за спорта, като се вземат предвид и недостатъчните инвестиции в местна инфраструктура за масов спорт; поставяне на акцент върху насърчаването на физическата активност, особено в необлагодетелстваните райони; осигуряване на всеобщ достъп до спортни дейности и укрепване на уменията и способностите на хората като основен фактор за икономическото и социалното развитие;

27.

въвеждане, като изключително важна мярка, на по-изрични насоки, включително в рамките на „Еразъм+“, относно необходимостта да се засили практикуването на спорт още от задължителното образование;

28.

отправяне на призив за това европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондовете) да подкрепят заетостта, особено сред младите хора, посредством стартиращи предприятия или платформи за технологични иновации в сектора, и да насърчават масовия спорт с помощта на ново поколение спортни съоръжения и инфраструктура от малък мащаб; насърчаване на равенството между половете посредством спорта, с цел по-ефективни спортни политики, които да увеличават процента на участие. Освен това ЕСИ фондовете биха могли да подкрепят нови решения на конкретните предизвикателства, с които се сблъскват регионите в ЕС, например оказване на подкрепа на популярните и традиционните спортове и насърчаване на включването им в програмите на държавната образователна система с оглед на популяризирането и опознаването на Европа, запазвайки специфичния характер и идентичността на общностите;

29.

укрепване на здравето чрез двигателна и физическа активност, както беше посочено в Пътната карта от Тарту, включително на работното място, като се обмисли възможността да се предоставят стимули на работодателите, включително на европейските МСП, с цел подобряване на резултатите и цялостната продуктивност на работниците, като същевременно се ограничат отсъствията от работа и се предотвратят заболяванията;

30.

изтъкване на това колко е важно общностните дейности да се планират — по възможност съвместно със заинтересованите страни от гражданското общество — в райони, които са лесно достъпни за най-уязвимите групи от населението, особено лицата с намалена подвижност (13), майките, децата, възрастните хора и групите, изложени на риск от социално изключване, като мигрантите или живеещите в лоши социално-икономически условия, за да се насърчат по-активното взаимодействие между поколенията и интеграцията на европейските граждани, както и да се планират общностни дейности за лишените от свобода. За тази цел призовава да се обмисли възможността за въвеждане на схема Sport4EU, подобна на съществуващата WIFI4EU, за насърчаване на здравето чрез физическа активност и физически дейности. Подобна схема би трябвало да функционира на равнището на местните и регионалните власти посредством ваучери, които да се разпределят по балансиран от географска гледна точка начин;

31.

изтъкване на връзката между физическата активност и здравословния начин на хранене, особено в училищата, посредством образованието, но също в рамките на тематичните цели на програмите за селското стопанство, например чрез създаването на действителни лаборатории, наречени „градини на здравето“, които да предоставят на децата, подрастващите и техните семейства практическа информация за правилното хранене, сезонните плодове и зеленчуци, рисковете, свързани с нездравословния начин на живот, и значението на спортната и физическата активност;

32.

заделяне на необходимите ресурси за експериментиране и развитие на активни градове, които да са силно привлекателни от туристическа гледна точка, иновативни и по-интелигентни по отношение на нуждите на градското население предвид специалния акцент, който европейските институции поставят върху бъдещата Програма за градовете;

33.

призив за включване на емблематични спортни прояви и обекти в рамките на проекта Interrail, така че да се даде възможност за запознаване със и разпространение на подкрепяните от ЕС ценности на спорта, като се започне с по-младите поколения, за да се стимулира укрепването на идентичността на младите хора;

34.

използване на наличните структурни фондове за повишаване на енергийната ефективност на обществените сгради и останалата обществена инфраструктура, за да се допринесе за екологичната устойчивост на съществуващите спортни съоръжения, включително като се предотврати по-широкото разпространение на пластмасови микрочастици, и същевременно се проучи възможността за превръщане на тези съоръжения в мултидисциплинарни със средства от ЕС;

35.

включване в следващата програма „Хоризонт Европа“ на възможност за подобряване на инструментите за събиране на данни и методите за тяхната обработка, както и за разработване на иновативни решения и нови технологии за непрекъснат обмен на знания, в отговор на определените от бъдещото румънско председателство цели във връзка със стратегията за интелигентна специализация и цифровия единен пазар;

36.

отправяне на призив гореспоменатите инициативи да бъдат взети предвид в преговорите за следващата многогодишна финансова рамка чрез действителното включване на спорта в програмата на ЕС за периода след 2020 г.; отправяне на призив да се обсъди възможността за?целесъобразността от създаване на програма за спорта;

Субсидиарност и пропорционалност

37.

очаква, в процеса на обсъждане и впоследствие приемане на следващата МФР, да има възможността да привлече вниманието върху принципа на субсидиарност във връзка с тази тема, както и да заяви пред Европейската комисия амбицията си да изтъкне, при подходящ случай, решаващата роля на местните и регионалните власти за икономическото и човешкото измерение на спорта;

38.

заявява отново ангажимента си да разглежда регионалните оперативни планове, които определят стратегиите за инвестиции по линия на структурните фондове, като евентуален полезен и ефикасен инструмент, към който да се насочат тези усилия, идентифицирайки местните и регионалните администрации като гаранти на многостепенното и основано на сътрудничество управление, в рамките на което институциите, предприятията, организациите на гражданското общество и гражданите могат да допринасят за планирането и развитието на сектора;

39.

възнамерява да участва съвместно с европейските институции в обсъждане, което да превърне дебата и политическия дискурс в конкретни предложения, в съответствие с работната програма на комисия SEDEC (21.11.2017 г., точка 1.2) и политическите приоритети на Комитета на регионите;

40.

изразява надежда, че Комисията ще поеме ангажимент за ратифициране от страна на ЕС на Конвенцията на Съвета на Европа относно манипулирането на спортни състезания.

Брюксел, 10 октомври 2018 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ


(1)  Европейска комисия (2014 г.), Sport as a growth engine for EU economy („Спортът като двигател на растежа на икономиката на ЕС“, http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-14-432_en.htm

(2)  Европейска комисия, http://ec.europa.eu/growth/content/sport-growth-engine-eu-economy-0_en

(3)  http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2015/563392/IPOL_STU(2015)563392_EN.pdf

(4)  Проучване на ISCA/CEBR, 2015 г. Narrative review: the state of physical activity in Europe („Преглед на дискурса: състоянието на физическата активност в Европа“), стр. 37, и PASS Project: http://fr.calameo.com/read/000761585fb41d432c387

(5)  PASS Project http://fr.calameo.com/read/000761585fb41d432c387.

(6)  https://sustainabledevelopment.un.org/post2015/transformingourworld.

(7)  Евробарометър (дата на публикуване: 22.3.2018 г.), https://ec.europa.eu/sport/news/2018/new-eurobarometer-sport-and-physical-activity_en.

(8)  Study on the contribution of sport to regional development through the structural funds (Проучване относно приноса на спорта за регионалното развитие по линия на структурните фондове), https://ec.europa.eu/sport/news/20161018_regional-development-structural-funds_en

(9)  CdR 6329/2015.

(10)  CdR 66/2011 fin.

(11)  https://ec.europa.eu/sport/sites/sport/files/ewos-tartu-call_en.pdf

(12)  COM(2018) 367 final, Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на „Еразъм“ — програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1288/2013.

(13)  CdR 3952/2013 fin.


21.12.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 461/43


Становище на Европейския комитет на регионите — Пакет от мерки за справедливо данъчно облагане

(2018/C 461/07)

Докладчик

Paul LINDQUIST (SE/ЕНП), член на Областния съвет на лен Стокхолм

Отправни документи

Предложение за директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на ставките на данъка върху добавената стойност

COM(2018) 20 final

Приложение към Предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на ставките на данъка върху добавената стойност

COM(2018) 20 final

Предложение за директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на специалния режим за малките предприятия

COM(2018) 21 final

I.   ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ИЗМЕНЕНИЯ

Предложение за Директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕИО по отношение на ставките на данъка върху добавената стойност

(COM(2018) 20 final).

Изменение 1

Съображение 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

При една окончателна система на ДДС към всички държави членки следва да се прилага еднакво отношение и поради това за тях следва да има еднакви ограничения за прилагането на намалените ставки на ДДС, които следва да останат изключение от стандартната ставка. Такова еднакво отношение без ограничаване на сегашната възможност за гъвкавост за държавите членки да определят ДДС може да се постигне, като на всички тях се позволи да прилагат намалена ставка, за която не се прилага изискването за минимален размер, както и освобождаване с право на приспадане на ДДС върху входящите ресурси, като допълнение към най-много две намалени ставки с минимален размер 5 %.

При една окончателна система на ДДС към всички държави членки следва да се прилага еднакво отношение и поради това за тях следва да има еднакви ограничения за прилагането на намалените ставки на ДДС, които следва да останат изключение от стандартната ставка. Такова еднакво отношение без ограничаване на сегашната възможност за гъвкавост за държавите членки да определят ДДС може да се постигне, като на всички тях се позволи , с цел отчитане на положителните социални или екологични въздействия на различни стоки и услуги, да прилагат намалена ставка, за която не се прилага изискването за минимален размер, както и освобождаване с право на приспадане на ДДС върху входящите ресурси, като допълнение към най-много две намалени ставки с минимален размер 5 %. В рамките на ограниченията, предвидени в настоящата директива, е възможно държавите членки да запазят намалените ставки на ДДС или да въвеждат нови, които да са от полза за крайния потребител и да служат на общото благо, напр. за предоставянето на трудоемки услуги или за отчитането на социални и/или екологични съображения.

Изложение на мотивите

При твърде конкретно формулиране на правилата съществува опасност да не се постигне желаната гъвкавост.

Изменение 2

Съображение 8

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Въпреки че прилагането на различни ставки в отдалечените райони остава възможно, необходимо е да се гарантира, че стандартната ставка е съобразена с минималния размер от 15 %.

Въпреки че прилагането на различни ставки в отдалечените райони остава възможно, необходимо е да се гарантира, че стандартната ставка е съобразена с минималния размер от 15 % и максималния размер от 25 % .

Изменение 3

След член 1 (1) се създава нов параграф

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

 

Член 97 се заменя със следното: „Стандартната ставка не може да бъде по-ниска от 15 % и по-висока от 25 %.“

Изменение 4

Член 1 (2)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Член 98 се заменя със следното:

Член 98 се заменя със следното:

„Член 98

„Член 98

1.   Държавите членки могат да прилагат най-много две намалени ставки.

1.   Държавите членки могат да прилагат най-много две намалени ставки.

Намалените ставки се определят като процент от данъчната основа, който не може да бъде под 5 %.

Намалените ставки се определят като процент от данъчната основа, който не може да бъде под 5 %.

2.   Независимо от параграф 1 освен двете намалени ставки държавите членки могат да прилагат също една намалена ставка под минималния размер от 5 % и освобождаване с право на приспадане на ДДС, платен на предходния етап.

2.   Независимо от параграф 1 освен двете намалени ставки държавите членки могат да прилагат също една намалена ставка под минималния размер от 5 % и освобождаване с право на приспадане на ДДС, платен на предходния етап.

3.   Намалените ставки и освобождаванията, прилагани по силата на параграфи 1 и 2, са в полза само на крайния потребител и се прилагат за последователно преследване на цел от общ интерес.

3.   Намалените ставки и освобождаванията, прилагани по силата на параграфи 1 и 2, са в полза на крайния потребител и се прилагат за последователно преследване на цел от общ интерес , която отчита положителното социално и екологично въздействие на различни стоки и услуги .

Намалените ставки и освобождаванията по параграфи 1 и 2 не се прилагат за стоките и услугите от категориите, установени в приложение IIIа.“

Намалените ставки и освобождаванията по параграфи 1 и 2 не се прилагат за стоките и услугите от категориите, установени в приложение IIIа.“

Изложение на мотивите

Ограничаването на освобождаването единствено в полза на крайните потребители може да бъде трудно за изпълнение на практика, тъй като много стоки и услуги се продават както на потребителите, така и на предприятията. В съображенията се подчертава, че основната идея на предложението, наред с другото, е да се гарантира функционирането на вътрешния пазар и да се избегне ненужна сложност и свързаното с нея нарастване на разходите за предприятията. По тези причини думата „само“ би трябвало да се заличи от текста на директивата.

Приложение към предложението за Директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕИО по отношение на ставките на данъка върху добавената стойност

(COM(2018) 20 final).

Изменение 5

Номер 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

(5)

Доставка на алкохолни напитки

11.01

11.02

11.03

11.05

47.00.25

Няма

Няма

(5)

Доставка на алкохолни напитки

11.01

11.02

11.03

11.04

11.05

47.00.25

Няма

Няма

Изложение на мотивите

Няма основание да се позволява прилагане на намалена данъчна ставка за алкохол в недестилирани ферментирали напитки като вермут.

Изменение 6

Номер 7

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

(7)

Доставка, отдаване под наем, поддръжка и ремонт на превозни средства

29

30

33.15

33.16

45

47.00.81

77.1

77.34

77.35

77.39.13

Доставка, отдаване под наем, поддръжка и ремонт на велосипеди, детски колички и инвалидни колички

….

30.92

33.17.19

47.00.45

47.00.75

77.21.10

77.29.19

95.29.12

29.10.24

45.11.245.11.3

(7)

Доставка, отдаване под наем, поддръжка и ремонт на превозни средства

29

30

33.15

33.16

45

47.00.81

77.1

77.34

77.35

77.39.13

Доставка, отдаване под наем, поддръжка и ремонт на велосипеди (включително електрически велосипеди), електрически скутери , детски колички и инвалидни колички

…..

30.92

33.17.19

47.00.45

47.00.75

77.21.10

77.29.19

95.29.12

29.10.24

45.11.24

5.11.3

Изложение на мотивите

Следва ясно да се посочи, че държавите членки могат да прилагат намалени ставки и за електрическите велосипеди и електрическите скутери. Електрическите велосипеди и електрическите скутери играят важна роля за мобилността.

Изменение 7

Номер 10

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

(10)

Доставка на компютърни, електронни и оптични изделия; доставка на ръчни часовници

26

47.00.3

47.00.82

47.00.83

47.00.88

Няма

Няма

(10)

Доставка на компютърни, електронни и оптични изделия; доставка на ръчни часовници

26

47.00.3

47.00.82

47.00.83

47.00.88

Излъчващи електромеди-цински и терапевтични апарати; очила и контактни лещи

26.60

32.50.4

Изложение на мотивите

Държавите членки следва да имат възможност да прилагат намалени данъчни ставки за очила и контактни лещи, както и за пейсмейкъри и слухови апарати.

Изменение 8

Номер 15

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

(15)

Доставка на финансови и застрахователни услуги

64

65

66

Няма

Няма

(15)

Доставка на финансови услуги

64

66

Няма

Няма

Изложение на мотивите

Съгласно член 135, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112/ЕО от държавите членки се изисква да освобождават от данък застрахователните и презастрахователните сделки, включително свързаните с тях услуги, извършвани от застрахователни брокери и застрахователни агенти.

Следователно предложението на Комисията противоречи на текста на Директива 2006/112/ЕО.

Предложение за директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на специалния режим за малките предприятия

(COM(2018) 21 final)

Изменение 9

Съображение 13

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Освен това, с цел да се гарантира изпълнението на условията за освобождаването, предоставено от държава членка на предприятия, които не са установени в нея, е необходимо да се изисква предварително уведомяване от тяхна страна за намерението им да използват освобождаването. Малкото предприятие следва да уведомява за това държавата членка, в която е установено . След това, въз основа на декларираната информация за оборота на предприятието, тази държава членка следва да предостави информацията на останалите засегнати държави членки.

Освен това, с цел да се гарантира изпълнението на условията за освобождаването, предоставено от държава членка на предприятия, които не са установени в нея, е необходимо да се изисква предварително уведомяване от тяхна страна за намерението им да използват освобождаването. Уведомяването следва да се извършва посредством онлайн портал, създаден от Комисията. След това, въз основа на декларираната информация за оборота на предприятието, държавата членка, в която е установено предприятието, следва да предостави информацията на останалите засегнати държави членки.

Изложение на мотивите

Настоящото изменение върви заедно с изменението на член 1 (12) — става въпрос да се възприеме предложението, съдържащо се в проектодоклада, представен от T. Vandenkendelaere (ЕНП/BE) пред Европейския парламент.

Изменение 10

Член 1 (12)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Член 284 се заменя със следното:

Член 284 се заменя със следното:

„Член 284

„Член 284

1.   Държавите членки могат да освободят доставките на стоки и услуги, извършени на тяхната територия от малки предприятия, установени на същата територия, чийто годишен оборот в държавата членка, свързан с тези доставки, не надвишава прага, определен от тези държави членки за прилагането на посоченото освобождаване.

1.   Държавите членки могат да освободят доставките на стоки и услуги, извършени на тяхната територия от малки предприятия, установени на същата територия, чийто годишен оборот в държавата членка, свързан с тези доставки, не надвишава прага, определен от тези държави членки за прилагането на посоченото освобождаване.

Държавите членки могат да определят различни прагове за различните стопански сектори въз основа на обективни критерии. Тези прагове обаче не може да надвишават 85 000 EUR или тяхната равностойност в национална валута.

Държавите членки могат да определят различни прагове въз основа на обективни критерии. Тези прагове обаче не може да надвишават 100 000 EUR или тяхната равностойност в национална валута.

2.   Държавите членки, които прилагат освобождаването за малките предприятия, освобождават също доставките на стоки и услуги, извършени на тяхната територия от предприятия, установени в друга държава членка, когато са изпълнени следните условия:

а)

годишният оборот в Съюза на посоченото малко предприятие не надвишава 100 000 EUR;

б)

стойността на доставките в държавата членка, в която предприятието не е установено, не надвишава приложимия в тази държава членка праг за предоставяне на освобождаване за установените в същата държава членка предприятия.

2.   Държавите членки, които прилагат освобождаването за малките предприятия, освобождават също доставките на стоки и услуги, извършени на тяхната територия от предприятия, установени в друга държава членка, когато са изпълнени следните условия:

а)

годишният оборот в Съюза на посоченото малко предприятие не надвишава 100 000 EUR;

б)

стойността на доставките в държавата членка, в която предприятието не е установено, не надвишава приложимия в тази държава членка праг за предоставяне на освобождаване за установените в същата държава членка предприятия.

3.   Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че малките предприятия, които се ползват от освобождаването, изпълняват условията по параграфи 1 и 2.

3.   Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че малките предприятия, които се ползват от освобождаването, изпълняват условията по параграфи 1 и 2.

4.    Преди да се възползва от освобождаването в други държави членки, малкото предприятие уведомява държавата членка, в която е установено .

4.    Комисията създава онлайн портал, чрез който малките предприятия, които искат

Когато дадено малко предприятие се възползва от освобождаването в държави членки, различни от тази, в която е установено, държавата членка на установяване взема всички необходими мерки, за да гарантира точното деклариране на годишния оборот в Съюза и годишния оборот в държавата членка от страна на малкото предприятия и информира данъчните органи на засегнатите държави членки, в които малкото предприятие извършва доставка.“;

Когато дадено малко предприятие се възползва от освобождаването в държави членки, различни от тази, в която е установено, държавата членка на установяване взема всички необходими мерки, за да гарантира точното деклариране на годишния оборот в Съюза и годишния оборот в държавата членка от страна на малкото предприятия и информира данъчните органи на засегнатите държави членки, в които малкото предприятие извършва доставка.“;

Изложение на мотивите

В съответствие с принципа на субсидиарност определянето на национални прагове следва да бъде предоставено на държавите членки, което означава, че не би трябвало да се въвежда никакъв друг праг освен общия предложен праг за ЕС от 100 000 EUR. Възможността за различни национални прагове следва да се приветства от гледна точка на гъвкавостта, но ограничаването до определени сектори може да породи проблеми при разграничаването им.

Изменение 11

Член 1 (15)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Вмъква се следният член 288а:

Вмъква се следният член 288а:

„Член 288а

„Член 288а

Когато по време на последваща календарна година годишният оборот в държавата членка на дадено малко предприятие надвиши прага за освобождаване, посочен в член 284, параграф 1, малкото предприятие може да продължи да се ползва от освобождаването за посочената година, при условие че годишният му оборот в държавата членка през тази година не надвиши с повече от 50 % прага, установен в член 284, параграф 1.“;

Когато по време на последваща календарна година годишният оборот в държавата членка на дадено малко предприятие надвиши прага за освобождаване, посочен в член 284, параграф 1, малкото предприятие може да продължи да се ползва от освобождаването за посочената година, при условие че годишният му оборот в държавата членка през тази година не надвиши с повече от 33 % прага, установен в член 284, параграф 1.“;

Изложение на мотивите

С разпоредбата се ограничава ефектът на „сриване“. За предприятията, които не могат да се ползват от освобождаването, това обаче може да доведе до нарушаване на конкуренцията. Ето защо процентът, с който може да бъде надвишен прагът, не би трябвало да надвишава 33 %.

II.   ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

1.

приветства инициативата на Комисията за реформа на настоящата система на ДДС в ЕС, за да се подобри функционирането на вътрешния пазар и да се гарантира, че правилата във връзка с ДДС са съобразени с промените в глобалната и цифрова икономика;

2.

подчертава обаче, че предложението трябва да бъде балансирано, с цел да се избегнат нарушенията на конкуренцията и увеличаването на административната тежест и разходите за малките и средните предприятия (МСП), както и за местните и регионалните власти;

3.

привлича вниманието върху факта, че различията в правилата за ДДС и установените ставки засягат в особена степен граничните региони и дейностите на опериращите в тях МСП. Ето защо трябва да бъде проучено териториалното въздействие на предложенията с оглед постигане на по-голяма гъвкавост при определянето на ставките на ДДС и на предложените прагове;

Общи правила относно ставките на ДДС

4.

приветства предложението на Комисията стоки и услуги да се облагат с данък в съответствие с принципа на облагане в държавата на местоназначение, тъй като в този случай рискът от нарушаване на конкуренцията е по-малък;

5.

подкрепя член 98, параграфи 1 и 2 от предложението за директива, съгласно който държавите членки могат да прилагат най-много две намалени ставки от най-малко 5 % и една намалена ставка под минималния размер от 5 %, както и освобождаване с право на приспадане на платения ДДС;

6.

приветства предложението на Комисията за съставяне на списък на стоките (Приложение IIIa), към които не може да се прилага намалена ставка, вместо настоящия списък на стоки (включващ различни временни дерогации), за които може да се прилага по-ниска ставка на ДДС от стандартната. Предложението предоставя по-голяма гъвкавост на държавите членки и премахва липсата на данъчна неутралност, произтичаща от факта, че някои държави членки са намалили ставката на ДДС за стоки, за които това не е възможно в други държави членки. КР изтъква, че целта на списъка е да се избегнат нарушения на конкуренцията. Затова списъкът не би трябвало да се използва за постигането на други политически цели;

7.

счита, че настоящите правила водят не само до липса на данъчен неутралитет между държавите членки, но и ограничават възможностите за оползотворяване на потенциала за технологично развитие, тъй като един и същ продукт или услуга се облагат по различен начин в зависимост от формата на дистрибуция. Добър пример за това е забраната за прилагане на намалена ставка на ДДС за цифровите публикации като електронни вестници, аудио книги и стрийминг на музика. Засегната от това е, не на последно място, вестникарската индустрия, чието значение за демокрацията не трябва да се подценява и която понастоящем е подложена на дълбоки структурни промени, успоредно с нарастващата цифровизация на потреблението на медиите;

8.

приема, че член 98, параграф 3 се прилага по отношение на стоки и услуги, обичайно купувани от потребителите. След като това се установи, стоките и услугите могат да се продават с намалена ставка на ДДС както на дружества, така и на частни лица;

9.

подчертава, че понятието „краен потребител“ може да доведе до проблеми при прилагането. „Краен потребител“ в контекста на ДДС може да бъде частно лице, данъчно незадължено юридическо лице или данъчно задължено лице, извършващо освободена от данъци дейност без право на приспадане. Съгласно съображенията обаче крайният потребител е лицето, придобиващо стоки или услуги за лична употреба. Тъй като юридическите лица също могат да бъдат потребители, според Комитета те също попадат в обхвата на тази категория;

10.

подкрепя предложението за прилагане на среднопретеглена ставка (СПС) над 12 % с цел защита на данъчните приходи на държавите членки;

11.

счита, че по-голяма гъвкавост при приемането на ставките на ДДС може да увеличи сложността, особено за МСП, тъй като те не разполагат с ресурсите и структурите на големите дружества, за да могат да боравят с няколко различни данъчни ставки при трансгранична търговия;

12.

призовава Комисията да създаде електронен портал, например като доразвие съществуващия интернет портал „TEDB“, който да дава възможност на предприятията да следят различните ставки на ДДС, прилагани във всички държави — членки на ЕС, и, при зачитане на условията за освобождаване, предоставяно от дадена държава членка на предприятия, установени в друга държава членка, да уведомяват за намерението си да се възползват от това освобождаване. Този инструмент трябва да бъде леснодостъпен, надежден и да съществува на всички официални езици на ЕС;

13.

призовава Комисията да разшири обхвата на прилагането на режима за съкратено обслужване на едно гише (MOSS) във връзка с прилагането на настоящото предложение. Системата за съкратено обслужване на едно гише е от особено значение за администрирането на ДДС в държавата на местоназначение;

14.

посочва, че по-голяма гъвкавост при определянето на ставките на ДДС би затруднила решението за това как да бъде обложена сделка, включваща няколко доставки. Този проблем засяга приложимата данъчна ставка, данъчната основа, осчетоводяването и въпроса за държавата, в която да се плащат данъците. Това може да доведе до проблеми при осчетоводяването, несигурност, разходи и риск от съдебни спорове, тъй като проблемът вероятно се решава по различен начин в отделните държави членки. Поради това Комитетът счита, че са необходими ясни насоки от Комисията за това как да се подхожда към сделки, включвaщи няколко доставки;

Опростяване на правилата за малките предприятия

15.

приветства предложението на Европейската комисия на държавите членки да се предоставят повече възможности за опростяване на процедурите във връзка с ДДС за малките предприятия. Важно е обаче да се подобри данъчната ефективност и да се води борба с измамите, за да се избягват нарушения на конкуренцията и да се гарантира сигурността на данъчните приходи на държавите членки;

16.

изразява съгласие с предложеното определение, съгласно което в рамките на категорията „малко предприятие“ попадат предприятията с годишен оборот до 2 млн. EUR в рамките на Европейския съюз;

17.

посочва, че разпокъсаността и сложността на системата на ДДС водят до значителни разходи за привеждане в съответствие за предприятията, участващи в трансгранична търговия. Тези разходи са прекалено високи за МСП, които са гръбнакът на икономиката и основата на заетостта на регионално равнище, по-специално за малките предприятия с годишен оборот под 2 млн. EUR. Те съставляват около 98 % от всички предприятия в ЕС, имат дял от приблизително 15 % от общия оборот и около 25 % от нетните приходи от ДДС;

18.

посочва, че при доставките на електронни услуги може да е трудно да се определи държавата членка, в която е установен потребителят. В някои случаи административните разходи на малките предприятия за определянето ѝ — така че резултатът да е задоволителен за данъчните органи — са толкова високи, че възпират търговията им с клиенти в други държави членки. За да се намали административната тежест за малките предприятия с оборот под 2 млн. EUR в рамките на Съюза, данъчните органи следва да могат като алтернатива да начисляват най-високата приложима ставка на ДДС в ЕС за въпросната услуга;

19.

споделя мнението на Комисията, че разходите за привеждане в съответствие с изискванията във връзка с ДДС трябва да са възможно най-ниски, и изразява задоволство от това, че предложението се очаква да намали разходите на МСП за привеждане в съответствие с изискванията във връзка с ДДС с до 18 % годишно;

20.

подкрепя предложението освобождаването от данък да може да се прилага за всички малки предприятия, установени в друга държава членка, при условие че годишният им оборот в рамките на ЕС не превишава 100 000 EUR; счита обаче, че е необходимо да се проучи рискът от ефект, възпрепятстващ растежа. Надвишаването на прага за предприятие, освободено от задължението за заплащане на данъци и поради това подложено на значително по-малка административна тежест, може да представлява голяма икономическа тежест;

21.

приветства предложението да се даде възможност на малките предприятия да издават опростени фактури, както и предложението от освободените от ДДС малки предприятия да не се изисква издаването на фактура;

22.

изразява съгласие с предложението малките предприятия да могат да декларират ДДС за период от една календарна година;

23.

си задава въпроса защо за освободените предприятия могат да се премахнат задълженията за издаване и съхраняване на фактури. Такова облекчение може да крие риск от злоупотреба, тъй като за държавите членки е трудно да проверяват дали дадено предприятие надвишава прага;

24.

посочва, че в някои държави членки бяха взети мерки, с които се улеснява регистрацията на нови предприятия и се подобрява бизнес средата, но същевременно може да се увеличи рискът от верижни измами. Само за 2014 г. неизпълнението на потенциалните приходи от ДДС вследствие на верижни измами възлиза на около 50 милиарда евро. Важно е да се повиши данъчната ефективност и да се води борба с данъчните измами, с цел да се намали неизпълнението на потенциалните приходи от ДДС.

Брюксел, 10 октомври 2018 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ


21.12.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 461/52


Становище на Европейския комитет на регионите — План за действие в областта на цифровото образование

(2018/C 461/08)

Главен докладчик:

Domenico GAMBACORTA (IT/ЕНП), управител на провинция Авелино

Отправен документ:

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно плана за действие в областта на цифровото образование,

COM(2018) 22 final

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Ключови послания:

1.

подчертава, че от стартирането на процеса от Болоня образованието играе решаваща роля за създаването на европейско пространство за диалог и сътрудничество относно основните принципи — свобода на изразяване, толерантност, свобода на научноизследователската дейност, свободно движение на студенти, преподаватели и научни работници, участието на ученици и студенти и съвместното създаване на знания през целия живот, които са отражение на основните ценности на съвременното европейско общество;

2.

посочва, че ангажиментът на държавите — членки на ЕС, за предоставяне на „най-доброто образование и обучение“ на младите хора беше потвърден в неотдавнашни декларации (Братислава, септември 2016 г.; Рим, март 2017 г.) и на срещи на високо равнище (Талин, май 2017 г.; Гьотеборг, ноември 2017 г., Брюксел, януари 2018 г.);

3.

изтъква как цифровата революция ще продължи да променя значително начина, по който европейците живеят, учат, работят и общуват и подчертава, че уменията и компетентностите в областта на цифровите технологии са от основно значение наред с езиковата и математическата грамотност, за да се помогне на гражданите да посрещнат предизвикателствата на един постоянно развиващ се, глобализиран и взаимосвързан свят;

4.

споделя виждането, че придобиването на цифрови умения и компетентности трябва да започва в ранна възраст и да продължава през целия живот в рамките на образователните програми, както за деца, така и за възрастни;

5.

отчита факта, че развиването на цифровите умения на работната сила в ЕС е от съществено значение за справяне с преобразуването на пазара на труда и за избягване на недостига на умения или несъответствието между търсени и предлагани умения;

6.

разглежда цифровото образование като необходимост и възможност за справяне с предизвикателствата в образованието, напр. възможността за по-индивидуализирано и приобщаващо преподаване за хора със специални образователни потребности и увреждания, мигранти и хора, разчитащи на системите за полагане на грижи в държавите членки;

7.

отбелязва, че развитието на цифровите умения е отличен инструмент за развиването на нови предприемачески таланти, за постигането на автономност при изпълнението на индивидуални или допълващи задачи, както и за работата в мултидисциплинарен екип или екип, отличаващ се с географско многообразие;

8.

изтъква потенциала на цифровата трансформация за възходящата мобилност, изграждането на по-добре образовани и информирани граждани, насърчаването на гражданското участие, демократизирането на знанията, подобряването на достъпа до, потреблението и създаването на информация за управление с цел гарантиране на здрава цифрова идентичност и цифрово активни и отговорни граждани;

9.

подчертава, че зле подготвените ползватели са особено податливи на многобройните рискове, които крие невежото използване на цифрови ресурси, включително кибертормоза, фишинга, съобщенията със сексуално съдържание („sexting“), сексуално изнудване („sextortion“), пристрастяването към интернет игри (Интернет гейминг разстройство), симптомите на цифров стрес, свързан с работата, и страха „да не изпуснат нещо“ („Fear Of Missing Out“);

10.

отправя искане да се обърне по-голямо внимание на укрепването на критичното мислене и медийната грамотност на възрастните, децата и младите хора, за да могат те да преценяват и преодоляват господстващото разпространение на фалшиви новини и рисковете от безкритично използване на наличната информация в интернет или достъпна с помощта на цифровите технологии;

11.

посочва че масовото въвеждане на алгоритми и системи за машинно самообучение, изкуствен интелект и механизми за анализ на данни представлява риск за педагогическата свобода и поражда опасения във връзка с неутралността, сигурността на данните и неприкосновеността на личния живот;

12.

посочва някои резултати от проучването „The Survey of Schools: ICT in Education“ (1) (2013 г.), в което се констатира, че:

осигуряването на инфраструктура в училищата варира значително в отделните държави;

едва около 50 % от учениците в ЕС се обучават от преподаватели, които имат положителна нагласа относно способността си да интегрират цифровите технологии по педагогически полезен начин в преподаването;

едва около 25 — 30 % от учениците се обучават от учители, преминали през задължително обучение в областта на ИКТ;

13.

посочва, във връзка с това, решаващата роля на учителите и преподавателите в направляването на учащите се към новаторски практики за създаване на знания посредством подходящи връзки между формалното, неформалното и информалното учене, приемайки, че не съществува универсално приложим подход към разширяването на мащаба на цифровите иновации в образованието;

14.

изтъква, че учителите, ръководните екипи на образователните институции и другите работещи в образованието се нуждаят от подкрепа и подходящо обучение, за да съчетаят традиционните образователни методики с възможностите, които предлагат цифровите технологии;

15.

предлага за тази цел сътрудничество между частните и публичните заинтересовани страни, в което да участват по-специално доставчици на образователни технологии, посредством евентуалните им браншови организации, с цел да се осигури обучение на преподавателите, наред с безплатни цифрови учебни материали, а също така да се разрешат трансграничните въпроси, свързани с интелектуалната собственост;

16.

посочва риска големите дружества за цифрови услуги, и по-специално GAFAM (Google, Amazon, Facebook, Apple и Microsoft) да наложат своите стандарти в образованието, предоставяйки своя хардуер и/или софтуер и образователни ресурси, поради което трябва да се установят стриктни проверки по отношение на защитата на данни и авторските права;

17.

подчертава необходимостта от намаляване на съществуващото цифрово разделение, като се имат предвид различните фактори, обуславящи това явление, например различният географски и демографски контекст, езиците, на които се осъществява комуникацията, различното образователно равнище, разликите, свързани с пола и възрастта, възможно увреждане или принадлежността към социално-икономически групи в неравностойно положение;

18.

настоява, че е необходимо по-добро оползотворяване на финансовата подкрепа от ЕС, за да се гарантира, че училищата и учебните заведения, в това число не само заведенията за задължително образование, но и други образователни равнища като детски заведения, центрове за възрастни, консерватории и др., са оборудвани с необходимата високоскоростна и висококачествена широколентова инфраструктура, по-специално онези от тях, които се намират в райони, характеризиращи се с географски, демографски или социални предизвикателства, с цел да се гарантира достъп до учене през целия живот;

19.

предлага, съгласувано с въвеждането на иновационни цифрови ресурси и практики, да бъдат тествани нови ресурси и техники за оценка, като постоянни обективни критерии и стандарти за оценка, които да се въведат в комбинация с по-традиционните, за да се оползотвори потенциалът, който предлага бързата обратна връзка, за по-индивидуализиран и ефикасен учебен процес;

20.

отбелязва, че в съответствие с принципите, залегнали в основата на Платформата за учене през целия живот, за да се постигнат по-добър учебен процес и по-добри резултати, в центъра на вниманието трябва да бъдат учащите се, които да споделят целите въз основа на своите виждания и ценности, така че да се избегне рискът от превръщането им в пасивни ползватели на технологиите;

21.

приветства плана за действие в областта на цифровото образование като краткосрочен инструмент за насърчаване, прилагане и разширяване на целесъобразното използване на цифровите и иновативните образователни практики в училищата, професионалното образование и обучение и висшето образование в рамките на „европейското пространство за образование“ и „Новата европейска програма за умения“ (2), в допълнение към „Препоръките относно общите ценности и ключовите компетентности“;

22.

признава, че приоритетите, заложени в плана за действие в областта на цифровите технологии, съответстват на сложните и многобройни предизвикателства, породени от цифровата революция;

23.

счита, че планът за действие в областта на цифровото образование следва да бъде адекватно подкрепен от новата многогодишна финансова рамка, както и с ресурси от националните бюджети, които да бъдат заделени не само за свързаност и инфраструктура, но и за развитието на цифрови умения и компетентности на всички образователни равнища;

24.

изтъква, че за интегрирането на цифровите технологии в нашите образователни системи и за действителното постигане на целите на плана за действие е необходимо плодотворно сътрудничество между всички участващи и потенциални заинтересовани страни, за да се гарантират сближаване, полезни взаимодействия, интердисциплинарен експертен опит и оперативна съвместимост на отделните системи;

25.

счита, че е жизненоважно да се положат значителни усилия за координиране и интегриране на всички инициативи и действия, които спомагат и за подобряването на политиките за разпространение, за да се избегне ситуация, в която от наличните възможности се възползват предимно образователни и политически институции, които се ориентират по-добре в „джунглата“ на поканите за кандидатстване за финансиране;

26.

припомня основната роля на местните и регионалните власти в изпълнението на политиките за образование и обучение и че поради това в адаптирането на образователните системи към стандартите на цифровата ера следва да участват всички равнища на управление (европейско, национално, регионално и местно);

По-добро използване на цифровите технологии за преподаване и учене: цифрови компетентности и умения за цифровата трансформация

27.

изтъква, че въпреки че достъпът до цифрова инфраструктура е само един аспект на цифровото разделение, липсата на финансиране и недостатъчното и неизправно оборудване и широколентов достъп все още представляват пречка за използването на ИКТ в преподаването и ученето;

28.

призовава за подкрепа за създаването на национални стратегии и рамки, за засилен диалог между заинтересованите страни, както и за по-голяма подкрепа за придобиване на нови методически умения от страна на учителите;

29.

призовава за започването на мащабна кампания от инициативи за обучение на учители и работещи в образованието с цел подобряване на реалните им цифрови умения, със специален акцент върху онези от тях с ниски умения и опит в областта на цифровите технологии;

30.

приветства подкрепата на ЕС за цифровата подготвеност на общообразователните и професионалните училища чрез укрепване на тяхната компетентност в областта на цифровите технологии и чрез разпространяването на инструмента за самооценка SELFIE, за да достигне до един милион преподаватели, инструктори и ученици до края на 2019 г., в синергия с евентуални инструменти за оценка, приети на равнището на отделните държави членки;

31.

посочва, че ИКТ допринасят за иновациите в процесите и организационните мерки, и счита, че инструменти като Европейската рамка за електронните компетентности (e-CF), полезна за възможността за съотнасяне на компетентностите и уменията в областта на ИКТ в цяла Европа;

32.

признава добавената стойност на ваучерна схема, предназначена предимно за районите в по-неблагоприятно положение, и на внедряването на подходящ инструментариум за селските райони;

33.

одобрява предложението за рамка за издаване на цифрово удостоверени квалификации и за валидиране на цифрово придобити умения, които се ползват с доверие и които са описани на различни езици, и счита, че е от първостепенно значение тя да бъде напълно съобразена с Европейската квалификационна рамка за учене през целия живот (ЕКР) и Европейската класификация на уменията, компетентностите, квалификациите и професиите (ESCO);

34.

насърчава сътрудничеството между промишлеността и образованието и други форми на публично-частни партньорства с цел разработване на програми за обучение по цифрови компетентности, и за да се гарантира, че упражняването на „цифрови“ професии е еднакво достъпно за всички, независимо от социално-икономическия произход или физическите увреждания.

Развиване на цифровите компетентности и умения, необходими за цифровата трансформация

35.

посочва, че училищните общности трябва да подкрепят всички учащи се и да отговарят на техните специфични потребности, с цел да се гарантира пълно приобщаване;

36.

счита, че е от решаващо значение да се намали разделението в обучението между ученици от различни социално-икономически среди и да се оползотворява потенциалът на персонализираното преподаване и новите учебни средства, и да се използват пълноценно образователните ресурси със свободен достъп и отворената наука;

37.

призовава за разработването на общоевропейска платформа за електронно висше образование, която да предлагат обучение, смесена мобилност, виртуални кампуси и обмен на най-добри практики между висшите учебни заведения;

38.

приветства новата Европейска рамка за цифрова компетентност на преподавателите, която предлага насоки при разработването на модели за умения в областта на цифровите технологии;

39.

подчертава значението на насърчаването и улесняването на развитието на цифровите умения на преподавателите по интегриран начин в Рамка за професионална педагогическа компетентност, която да обхваща първоначалното обучение, обучението, даващо достъп до професията и постоянното повишаване на квалификацията;

40.

признава значението на мобилността и поради това призовава за засилване на акцента на следващата програма „Еразъм+“ и други съответни европейски програми за финансиране в подкрепа на адаптирането на образованието и обучението към ерата на цифровите технологии;

41.

подчертава значението на сътрудничеството и на съгласуваните усилия в областта на образованието. Призовава за обща европейска платформа, отворена за различни заинтересовани страни с цел разработване на референтни критерии и показатели, за да се наблюдава отблизо напредъкът на различните образователни институции — в училищата и други учебни среди, по отношение на ИКТ. Тази работа трябва да се извършва в тясно сътрудничество между държавите членки, за да може да се използва натрупания опит, да се идентифицират съществуващите методи за проследяване и др.;

42.

подчертава значението на цифровите компетентности за всички граждани съгласно преработената Европейска референтна рамка за ключовите компетентности за учене през целия живот, включително Европейската рамка за цифрова компетентност на гражданите, описваща цифровата компетентност в пет области (грамотност за работа с информация и данни; комуникация и сътрудничество; създаване на цифрово съдържание; безопасност и благополучие; и решаване на проблеми); и насърчава преподаване и учене, при които цифровите компетентности са интегрирани с останалите умения, които трябва да се развиват;

43.

подкрепя предложените i) общоевропейска кампания за повишаване на осведомеността, насочена към преподавателите, семействата и учащите, с цел насърчаване на безопасността онлайн, киберхигиената и медийната грамотност; и ii) инициатива за обучение по киберсигурност, основана на Рамката за цифрова компетентност на гражданите, за да се предостави на хората възможност да използват технологиите уверено и отговорно; както и iii) изтъкване и разпространение на добри практики, за да се предостави на хората възможност да използват технологиите уверено и отговорно;

44.

насърчава предприемаческия дух на регионите и градовете и прехода към отворени иновации, чрез насочен към човека подход на партньорства между публичния и частния сектор, университети и граждани;

45.

очаква да бъде редовно информиран относно политическите поуки от начина на изпълнение на действията и да бъде поканен да даде своя принос към започващия дебат относно бъдещото европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението;

Подобряване на образованието чрез по-добър анализ на данни и предвиждане

46.

призовава за приемането на обща и споделена методологична рамка за определяне на показатели, даващи възможност да се открие цифровото разделение, както и за значителни усилия за изграждане и събиране на надеждни и лесно достъпни данни за неговата оценка и мониторинг;

47.

привлича вниманието към проблемите, които възникват, когато личните данни и досиетата на учениците се съхраняват от частни оператори, често в друга част на света. По-конкретно, трябва да се обърне специално внимание на това дали тези оператори са готови да подпишат споразумение за ползване с множество местни, регионални или национални органи;

48.

изразява загриженост и във връзка с „извличането на данни“, т.е. как да се реагира на използването на данните на учениците и училищния персонал от предприятията с цел тяхното продаване на трети страни, и отбелязва, че, особено за местните и регионалните власти, е важно да се изясни колко време съответните административни данни и подобни документи могат да остават публично достъпни;

49.

очаква стартирането на планираните пилотните схеми с цел по-добро използване на наличните данни и подпомагане на изпълнението и наблюдението на образователната политика и приветства планираните инструментариум и насоки за държавите членки;

50.

счита, че е важно да се направят стратегически прогнози за основните тенденции, произтичащи от цифровата трансформация, за бъдещето на образователните системи, в тясно сътрудничество с експерти от държавите членки, включително представители на местните и регионални власти, и чрез използване на съществуващите и бъдещи канали за сътрудничество на равнище ЕС в областта на образованието и обучението;

51.

насърчава иновациите, насочени към потребителите, като ключови за бързото приемане на иновативни решения за преодоляване на предизвикателства в сферата на образованието. Често гледната точка на ползвателя не се взема предвид в достатъчна степен, което би могло да ограничи евентуалните решения на някое предизвикателство. Във връзка с това приветства проучването на начини за насърчаване на участието на гражданите, тяхната ангажираност и иновациите, продиктувани от нуждите на потребителите;

52.

подчертава, че този план за действие следва да подкрепя и европейския семестър, ключова движеща сила за реформи чрез специфичните за всяка държава препоръки, свързани с образованието и обучението;

53.

подкрепя усилията за постигане на напредък във връзка с управлението на училищните образователни системи и припомня, че доброто многостепенно управление (МСУ) може да подобри резултатите в образованието и обучението, да повиши участието, да стимулира създаването на новаторски механизми, да насърчи приобщаваща образователна система, която да е насочена към личността в нейната цялост, и да разработи системи за учене през целия живот;

54.

приветства обявения от Европейската комисия диалог във връзка с изпълнението на предложените действия и мерки и изразява своята готовност да се включи и да продължи да си сътрудничи с Европейската комисия, заедно с държавите членки, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Групата на Европейската инвестиционна банка, за да се постигне напредък по предложената програма и да се осигури привеждане в съответствие с приоритетите в настоящите и бъдещите европейски програми за финансиране.

Брюксел, 10 октомври 2018 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ


(1)  Survey of Schools: ICT in Education. Benchmarking access, use and attitudes to technology in Europe’s schools. Final study report (Преглед на училищата: ИКТ в образованието. Сравнителен анализ на достъпа до, използването на и нагласите към технологиите в европейските училища. Окончателен доклад от проучването), Европейска комисия, 2013 г.

(2)  COM(2016) 381.


21.12.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 461/57


Становище на Европейския комитет на регионите — Изграждане на по-силна Европа: ролята на политиките за младежта, образованието и културата

(2018/C 461/09)

Главен докладчик:

Gillian FORD (UK/EA), член на Съвета на лондонски общински район Хейвъринг

Отправни документи:

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономическия и социален комитет и Комитета на регионите — Изграждане на по-силна Европа: ролята на политиките за младежта, образованието и културата,

COM(2018) 268 final

и

Предложение за препоръка на Съвета относно

насърчаването на автоматичното взаимно признаване на дипломите за висше образование и за завършен гимназиален етап на средно образование и на резултатите от периоди на учене в чужбина,

COM(2018) 270 final;

Висококачествени системи за образование и грижи в ранна детска възраст,

COM(2018) 271 final;

Всеобхватен подход към преподаването и изучаването на езици,

COM(2018) 272 final

I.   ПРЕПОРЪКИ ЗА ИЗМЕНЕНИЯ

Изменение 1

Предложение за препоръка на Съвета относно насърчаването на автоматичното взаимно признаване на дипломите за висше образование и за завършен гимназиален етап на средно образование и на резултатите от периоди на учене в чужбина

Член 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

 

г)

разработване на инструменти за осигуряване на качеството при онлайн образованието и обучението.

Изложение на мотивите

В някои райони, по-специално в по-отдалечените или слабо населените региони, достъпът до образование, учене и квалификации все повече се цифровизира; от съществено значение е да се гарантира качеството на тези квалификации, за да бъдат автоматично и взаимно признавани.

Изменение 2

Предложение за препоръка на Съвета относно насърчаването на автоматичното взаимно признаване на дипломите за висше образование и за завършен гимназиален етап на средно образование и на резултатите от периоди на учене в чужбина

Член 6

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

6.   Да улеснят мобилността и признаването на резултатите от периодите на учене в чужбина по време на средното образование и обучение чрез:

6.   Да улеснят мобилността на всички учащи, независимо от това къде живеят, и признаването на резултатите от периодите на учене в чужбина по време на средното образование и обучение чрез:

[…]

[…]

в)

да популяризират ползите от мобилността сред институциите за средно образование и обучение, учащите се и техните семейства, както и да популяризират ползите от мобилността сред работодателите.

в)

да популяризират ползите от мобилността сред институциите за средно образование и обучение, учащите се и техните семейства, както и да популяризират ползите от мобилността сред работодателите.

Изложение на мотивите

Предложеното изменение не се нуждае от обяснение.

Изменение 3

Предложение за препоръка на Съвета относно насърчаването на автоматичното взаимно признаване на дипломите за висше образование и за завършен гимназиален етап на средно образование и на резултатите от периоди на учене в чужбина

Член 8

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

8.   Да проучат добрите практики по отношение на признаването на предишно учене и възможностите за преминаване между отделните сектори на образованието и обучението, по-специално между професионалното образование и обучение и висшето образование.

8.   Да проучат и насърчат добрите практики по отношение на признаването на предишно учене и възможностите за преминаване между:

а)

отделните сектори на образованието и обучението, по-специално между професионалното образование и обучение и висшето образование ; и

б)

отделните сектори на образованието и обучението и пазара на труда.

Изложение на мотивите

Работодателите следва да признават придобитите квалификации и периодите на учене в чужбина с цел подобряване на трудовата мобилност, шансовете за успех и възможностите в живота.

Изменение 4

Предложение за препоръка на Съвета относно насърчаването на автоматичното взаимно признаване на дипломите за висше образование и за завършен гимназиален етап на средно образование и на резултатите от периоди на учене в чужбина

Член 9

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Да подобрят доказателствената база чрез събиране и разпространение на данни относно броя и видовете случаи на признаване.

Да подобрят доказателствената база чрез събиране и разпространение на данни относно броя, видовете и резултатите от случаите на признаване.

Изложение на мотивите

Ученето, основано на резултатите, може да укрепи и подобри процеса на признаване.

Изменение 5

Предложение за препоръка на Съвета за висококачествени системи за образование и грижи в ранна детска възраст

Съображение 8

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

(8)

Наличието и достъпността на висококачествени детски заведения на приемлива цена са и сред ключовите фактори, които дават възможност на жените, а също и на мъжете, които се грижат за малки деца, да участват на пазара на труда. Този факт бе отчетен по време на Европейския съвет в Барселона през 2002 г. и се признава в Европейския пакт за равенство между половете, както и в съобщението на Комисията относно равновесието между професионалния и личния живот, прието на 26 април 2017 г. Заетостта на жените допринася пряко за подобряване на социално-икономическото положение на домакинствата и за икономическия растеж.

(8)

Наличието и достъпността на висококачествени детски заведения на приемлива цена са и сред ключовите фактори, които дават възможност на жените, а също и на мъжете, които се грижат за малки деца, да участват на пазара на труда. Този факт бе отчетен по време на Европейския съвет в Барселона през 2002 г. и се признава в Европейския пакт за равенство между половете, както и в съобщението на Комисията относно равновесието между професионалния и личния живот, прието на 26 април 2017 г. Това би трябвало да се насърчава в съответствие с принцип 2 на Европейския стълб на социалните права. Заетостта на жените допринася пряко за подобряване на социално-икономическото положение на домакинствата и за икономическия растеж.

Изложение на мотивите

Предложеното изменение не се нуждае от обяснение.

Изменение 6

Предложение за препоръка на Съвета за висококачествени системи за образование и грижи в ранна детска възраст

Съображение 23

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

(23)

Целта на настоящата препоръка е да се установи общоевропейско разбиране за качество на образованието и грижите в ранна детска възраст. В нея се набелязват възможните действия, които правителствата могат да разгледат за предприемане в зависимост от конкретните обстоятелства във всяка държава. Препоръката е насочена и към родители, институции и организации, включително социални партньори и организации на гражданското общество, които полагат усилия за подобряване на сектора.

(23)

Целта на настоящата препоръка е да се установи общоевропейско разбиране за качество на образованието и грижите в ранна детска възраст. В нея се набелязват възможните действия, които всички съответни равнища на управление, включително местното и регионалното, могат да разгледат за предприемане в зависимост от конкретните обстоятелства във всяка държава. Препоръката е насочена и към родители, институции и организации, включително социални партньори и организации на гражданското общество, които полагат усилия за подобряване на сектора.

Изложение на мотивите

Предложеното изменение не се нуждае от обяснение.

Изменение 7

Предложение за препоръка на Съвета за висококачествени системи за образование и грижи в ранна детска възраст

Член 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

2.   Да се стремят да гарантират, че услугите за образование и грижи в ранна детска възраст са достъпни, приобщаващи и на приемлива цена. Би могло да се помисли също за:

2.   Да гарантират, че услугите за образование и грижи в ранна детска възраст са достъпни, приобщаващи , достатъчни и на приемлива цена. На всички равнища на управление, включително местното и регионалното, би могло да се помисли също за:

Изложение на мотивите

Подсилване на текста на препоръката и подчертаване на ключовата роля на местните и регионалните власти.

Изменение 8

Предложение за препоръка на Съвета за висококачествени системи за образование и грижи в ранна детска възраст

Член 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

3.   Да подкрепят професионализацията на лицата, заети в сферата на образованието и грижите в ранна детска възраст. В зависимост от съществуващото равнище на професионална квалификация и условията на труд успешните усилия могат да включват:

3.   Да подкрепят професионализацията на лицата, заети в сферата на образованието и грижите в ранна детска възраст. В зависимост от съществуващото равнище на професионална квалификация и условията на труд успешните усилия могат да включват:

[…]

[…]

г)

целенасочено развитие на компетенции у персонала за удовлетворяване на индивидуалните нужди на деца с различен произход или със специални образователни потребности или увреждане, подготовка на персонала за работа с разнородни групи.

г)

развитие на компетенции у персонала за удовлетворяване на индивидуалните нужди на деца с различен произход или със специални образователни потребности или увреждане, подготовка на персонала за работа с разнородни групи.

Изложение на мотивите

Подсилване на текста на препоръката.

Изменение 9

Предложение за препоръка на Съвета за висококачествени системи за образование и грижи в ранна детска възраст

Член 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

4.   Да стимулират разработването на програми за обучение в ранна детска възраст, които да отговарят на благосъстоянието и образователните потребности на децата . Подходите за насърчаване на разработването на учебни програми и на социалните, емоционалните и езиковите компетенции на децата, както и на техните умения за учене, могат да включват:

4.   Да стимулират разработването на програми за обучение в ранна детска възраст, които да отговарят на потребностите на всички деца по отношение на здравето, благосъстоянието и образованието . Подходите за насърчаване на разработването на учебни програми и на социалните, емоционалните и езиковите компетенции на децата, както и на техните умения за учене, могат да включват:

 

а)

балансирано развитие на социалните и емоционалните компетенции, благоденствието и уменията за учене на децата, отчитане на значението на играта, контакта с природата, ролята на музиката, изкуството и физическата активност;

 

а)

балансирано развитие на социалните и емоционалните компетенции, благоденствието и уменията за учене на децата, отчитане на значението на играта, контакта с природата, ролята на музиката, изкуството и физическата активност;

 

б)

насърчаване на съпричастност и състрадание, както и на разбиране на понятия като равенство и многообразие;

 

б)

насърчаване на съпричастност и състрадание, както и на разбиране на понятия като равенство и многообразие;

 

в)

създаване на възможности за ранно езиково обучение и учене чрез игрови дейности и евентуално въвеждане на двуезични програми за образование в ранна детска възраст;

 

в)

създаване на възможности за ранно езиково обучение и учене чрез игрови дейности и евентуално въвеждане на двуезични програми за образование в ранна детска възраст;

 

г)

предоставяне на насоки на доставчиците на услуги относно подходящото за възрастта използване на цифрови приложения и нови технологии;

 

г)

предоставяне на насоки на доставчиците на услуги относно подходящото за възрастта използване на цифрови приложения и нови технологии;

 

д)

насърчаване на по-нататъшната интеграция на образованието и грижите в ранна детска възраст в образователния процес стимулиране на сътрудничество между лицата, заети в образованието и грижите в ранна детска възраст, и работещите в началното училище, за да се осигури плавен преход на децата към началното образование.и

 

д)

насърчаване на по-нататъшната интеграция на образованието и грижите в ранна детска възраст в образователния процес и стимулиране на сътрудничество между лицата, заети в образованието и грижите в ранна детска възраст, и работещите в началното училище, за да се осигури плавен преход на децата към началното образование;

 

 

е)

предоставяне на целенасочена подкрепа и възможности за учене на децата със специални образователни потребности и с увреждания;

 

 

ж)

предоставяне на целенасочена подкрепа и възможности за учене на децата мигранти, включително в случай на масово завръщане на европейци поради политически и хуманитарни кризи;

 

 

з)

предоставяне на целенасочена подкрепа и възможности за учене на децата, отглеждани в системите за социални грижи в държавите членки;

 

 

и)

насърчаване на модела на грижи в ранна детска възраст за деца от 0 до 6 години.

Изложение на мотивите

Децата със специални образователни потребности и с увреждания, както и децата мигранти, могат да имат нужда от целенасочена подкрепа, за да получат достъп до пълния набор от възможности, предоставяни от програмите за обучение в ранна детска възраст, и държавите членки би трябвало да бъдат окуражавани да осигурят такава подкрепа.

Изменение 10

Предложение за препоръка на Съвета за висококачествени системи за образование и грижи в ранна детска възраст

Член 6

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

6.   Да се стремят да осигурят адекватно финансиране и подходяща правна рамка за предоставянето на услуги за образование и грижи в ранна детска възраст. Би могло да се помисли също за:

6.   Да се стремят да осигурят адекватно финансиране и подходяща правна рамка за предоставянето на услуги за образование и грижи в ранна детска възраст. Би могло да се помисли също за:

 

а)

увеличаване на инвестициите в образование и грижи в ранна детска възраст с акцент върху по-голямото предлагане, качеството и финансовата достъпност, включително чрез използване на възможностите за финансиране, предлагани от европейските структурни и инвестиционни фондове;

 

а)

увеличаване на инвестициите в образование и грижи в ранна детска възраст с акцент върху по-голямото предлагане, достъпността, качеството и финансовата достъпност, включително чрез използване на възможностите за финансиране, предлагани от европейските структурни и инвестиционни фондове;

 

б)

създаване и поддържане на адаптирани национални или регионални рамки за качество;

 

б)

създаване и поддържане на адаптирани национални или регионални рамки за качество;

 

в)

насърчаване на по-нататъшната интеграция на услугите за семейства и деца, най-вече със социалните и здравните услуги;

 

в)

насърчаване на по-нататъшната интеграция на услугите за семейства и деца на местно и регионално равнище , най- вече със социалните и здравните услуги и услугите за укрепване на благоденствието ;

 

г)

въвеждане на твърди политики за закрила на детето/опазване на здравето на детето в системата за образование и грижи в ранна детска възраст, за да се помогне за защитата на децата от всякакви форми на насилие;

 

г)

въвеждане на твърди политики за закрила на детето/опазване на здравето на детето в системата за образование и грижи в ранна детска възраст, за да се помогне за защитата на децата от всякакви форми на тормоз и насилие;

Изложение на мотивите

Предложеното изменение не се нуждае от обяснение.

Изменение 11

Предложение за препоръка на Съвета за висококачествени системи за образование и грижи в ранна детска възраст

Член 8

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

8.   Да улесни обмена на опит и добри практики между държавите членки в контекста на стратегическата рамка за сътрудничество в областта на образованието и обучението и на последващи схеми, както и в рамките на Комитета за социална закрила.

8.   Да улесни обмена на опит и добри практики между държавите членки на всички равнища на управление в контекста на стратегическата рамка за сътрудничество в областта на образованието и обучението и на последващи схеми, както и в рамките на Комитета за социална закрила.

Изложение на мотивите

Предложеното изменение не се нуждае от обяснение.

Изменение 12

Предложение за препоръка на Съвета за висококачествени системи за образование и грижи в ранна детска възраст

Член 9

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

9.   Да подкрепи сътрудничеството между държавите членки въз основа на техните нужди чрез организиране на партньорски обучения и консултации.

9.   Да подкрепи сътрудничеството между държавите членки на всички равнища на управление въз основа на техните нужди чрез организиране на партньорски обучения и консултации.

Изложение на мотивите

Предложеното изменение не се нуждае от обяснение.

Изменение 13

Предложение за препоръка на Съвета относно всеобхватен подход към преподаването и изучаването на езици

Съображение 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

(1)

В Съобщението „Укрепване на европейската идентичност чрез образование и култура“ Европейската комисия излага визията за европейско пространство за образование, в което висококачествените, приобщаващи форми на образование, обучение и научно-изследователска дейност няма да бъдат възпирани от границите, престоят в друга държава членка с цел обучение, учене или работа ще бъде обичайна практика, владеенето на два други езика освен майчиния ще е много по-разпространено, а хората ще имат силно чувство за европейската си идентичност и ще са осведомени относно европейското културно наследство и неговото многообразие.

(1)

В Съобщението „Укрепване на европейската идентичност чрез образование и култура“ Европейската комисия излага визията за европейско пространство за образование, в което висококачествените, приобщаващи форми на образование, обучение и научно-изследователска дейност няма да бъдат възпирани от границите, престоят в друга държава членка с цел обучение, учене или работа ще бъде обичайна практика, владеенето на два други езика освен майчиния ще е много по-разпространено, а хората ще имат силно чувство за европейската си идентичност и ще са осведомени относно европейското културно наследство и неговото многообразие и възможности .

Изложение на мотивите

Тук е важно да се подчертае, че стойността на европейското пространство за образование включва способността му да проправя път към повече възможности.

Изменение 14

Предложение за препоръка на Съвета относно всеобхватен подход към преподаването и изучаването на езици

Член 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

(1)

Да способстват за това всички млади хора да усвояват — в допълнение към езика на обучение — поне още един друг европейски език на свободно ниво преди края на гимназиалния етап на средното образование и обучение, и да насърчават усвояването на допълнителен (трети) език на самостоятелно ниво.

(1)

Да способстват за това всички млади хора да усвояват — в допълнение към езика на обучение — поне още един друг европейски език на свободно ниво преди края на гимназиалния етап на средното образование и обучение, и да насърчават усвояването на допълнителен (трети) език на самостоятелно ниво , включително като поставят специален акцент върху устното практикуване на езика и опита, и като осигурят подходящ достъп до качествено обучение за всички учащи .

Изложение на мотивите

Заинтересованите страни изтъкнаха колко е важно, освен да се чете и пише, и да се говори на чужди езици, тъй като това е ключът към мобилността и възможностите. Също така беше отбелязано, че когато няма качествено езиково обучение, тези, които разполагат с повече финансови средства, могат да се насочат към частни уроци по чужд език, което е невъзможно за хората в неравностойно социално-икономическо положение. По този начин нарастват неравенствата по отношение на възможностите между отделните социални групи.

Изменение 15

Предложение за препоръка на Съвета относно всеобхватен подход към преподаването и изучаването на езици

Член 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

(4)

Като част от подобни всеобхватни стратегии да подкрепят развиването на езиковата осъзнатост в училищата и центровете за обучение, като:

(4)

Като част от подобни всеобхватни стратегии да подкрепят развиването на езиковата осъзнатост в училищата и центровете за обучение, като:

а)

активно подкрепят мобилността на учащите се, включително като използват възможностите, предлагани по линия на съответните програми на ЕС за финансиране;

а)

активно подкрепят мобилността на учащите се, включително като използват възможностите, предлагани по линия на съответните програми на ЕС за финансиране;

б)

предоставят на учителите възможността да ползват определен език в преподаваните от тях предмети;

б)

предоставят на учителите възможността да ползват определен език в преподаваните от тях предмети;

в)

укрепват компетентността по езика на обучение като основа за по-нататъшното учене и образователно постижение в училище на всички учащи се, и особено на тези от тях от мигрантско потекло или в неравностойно положение;

в)

укрепват компетентността по езика на обучение като основа за по-нататъшното учене и образователно постижение в училище на всички учащи се, и особено на тези от тях от мигрантско потекло , включително в случай на масов о завръщане на европейци поради политически и хуманитарни кризи, или в неравностойно положение , или на тези със специални образователни потребности и с увреждания ;

г)

ценят езиковото многообразие на учащите се и го използват като образователен ресурс, включително като въвличат родителите и по-широката местна общност в езиковото образование;

г)

ценят езиковото многообразие на учащите се и го използват като образователен ресурс, включително като въвличат родителите и по-широката местна общност в езиковото образование;

д)

предлагат възможности за оценяване и валидиране на езиковите компетентности, които не са част от учебната програма, но са придобити от учащите се от други места, включително чрез разширяване на гамата от езици, които могат да бъдат добавяни към квалификациите на учащите се.

д)

предлагат възможности за оценяване и валидиране на езиковите компетентности, които не са част от учебната програма, но са придобити от учащите се от други места, включително чрез разширяване на гамата от езици, които могат да бъдат добавяни към квалификациите на учащите се.

Изложение на мотивите

Предложеното изменение не се нуждае от обяснение.

Изменение 16

Предложение за препоръка на Съвета относно всеобхватен подход към преподаването и изучаването на езици

Член 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

(5)

Да подкрепят учителите, обучителите и директорите на училища в развиването на езиковата осъзнатост, като:

(5)

Да подкрепят учителите, обучителите и директорите на училища в развиването на езиковата осъзнатост, като:

а)

инвестират в първоначалното и продължаващото образование на учителите по езици, за да се поддържа предлагането на широка гама от езици в рамките на задължителното образование и обучение;

а)

инвестират в първоначалното и продължаващото образование на учителите по езици, за да се привлича и задържа персонал, така че да се поддържа предлагането на широка гама от езици в рамките на задължителното образование и обучение;

б)

включват подготовката за езиково многообразие в класната стая в първоначалното образование и продължаващото професионално развитие на учителите и директорите на училища;

б)

включват подготовката за езиково многообразие в класната стая в първоначалното образование и продължаващото професионално развитие на учителите и директорите на училища , включително в самостоятелното и неформалното учене ;

Изложение на мотивите

Местните общности предлагат много възможности за подобряване на езиковата осъзнатост на учителите, например чрез родителите и лицата, които полагат грижи, религиозните групи и организациите на общността.

Изменение 17

Предложение за препоръка на Съвета относно всеобхватен подход към преподаването и изучаването на езици

Член 6

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

(6)

Да поощряват научните изследвания за педагогически методи с новаторски, приобщаващ и многоезичен характер, както и използването на тези педагогически методи, включително използването на цифрови инструменти и изучаването на учебни предмети на чужд език.

(6)

Да поощряват научните изследвания за педагогически методи с новаторски, приобщаващ и многоезичен характер, както и използването на тези педагогически методи, включително използването на цифрови инструменти , аудиовизуални, филмови и музикални произведения и изучаването на учебни предмети на чужд език.

Изложение на мотивите

Културното богатство на европейските аудиовизуални, филмови и музикални произведения подпомага изучаването не само на чужд език, но и преди всичко на различните култури и общите ценности.

Изменение 18

Предложение за препоръка на Съвета относно всеобхватен подход към преподаването и изучаването на езици

Член 8

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

 

(8)

Да подобрят достъпа до висококачествени цифрови учебни програми както за учителите, така и за гражданите, по-специално за тези, които се намират в по-отдалечени или слабо населени региони и в най-отдалечените региони.

Изложение на мотивите

Достъпът до висококачествени цифрови езикови програми може да бъде по-скъп отколкото този до по-обикновените програми, а широколентовият достъп в някои райони не е нито достатъчно бърз, нито достатъчно надлежен, за да улесни онлайн обучението по езици на местата, където има недостиг на учители.

Изменение 19

Предложение за препоръка на Съвета относно всеобхватен подход към преподаването и изучаването на езици

Намерение 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

(1)

Да подкрепя последващите действия, произтичащи от настоящата препоръка, като улеснява взаимното обучение между държавите членки и разработва в сътрудничество с тях :

(1)

Да подкрепя последващите действия, произтичащи от настоящата препоръка, като улеснява взаимното обучение между държавите членки , като използва, когато това е уместно, опита на съответните трансгранични проекти и проекти за териториално сътрудничество на местните и регионалните власти, и разработва в сътрудничество с държавите членки :

Изложение на мотивите

Предложеното изменение не се нуждае от обяснение.

II.   ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Общи бележки

1.

отново призовава за всеобхватен и далновиден подход към бъдещето на образованието в целия ЕС, включително за укрепване на сътрудничеството между публичния и частния сектор, с цел да се помогне на гражданите да се адаптират към едно все по-сложно устроено и разнолико общество, да развият „европейска идентичност“, която да допълва националната, регионалната, местната и индивидуалната идентичност, и да придобият уменията, необходими за това общество, което е мобилно и все по-цифровизирано;

2.

подкрепя намерението на Европейската комисия да координира напредъка по създаването на европейско пространство за образование до 2025 г., съсредоточено върху ключовите предизвикателства, в това число подобряване на образованието и грижите в ранна детска възраст, улесняване на взаимното признаване на дипломите за висше образование и на удостоверенията на ниво средно образование, подобряване на изучаването на езици, насърчаване на ученето през целия живот, студентската мобилност и инвестициите във възможностите на цифровизацията;

3.

счита, че стратегиите за образователната политика в държавите членки и регионите би трябвало да дават приоритет на сътрудничеството на всички равнища на управление, включително на равнището на местните и регионалните власти, с цел съобразяване на висококачественото, насочено към учащите преподаване, чиито основни характеристики са стабилно преподаване, иновативни подходи и цифровизация, с потребностите на динамично развиващия се пазар на труда в контекста на принцип 1 на Европейския стълб на социалните права;

4.

подчертава, че трябва да се положат повече усилия на всички равнища на управление, за да се предвиди какви умения са необходими на пазара на труда и да се осигури подходящо образование, общообразователна подготовка, професионално обучение и учене през целия живот, така че да се насърчи създаването на работни места и да се намерят решения на проблема с безработицата;

5.

изисква последователност при стратегиите за учене през целия живот и подкрепя принципите, изложени в Призива от Корк за действия в подкрепа на учещите градове от 2017 г. на Глобалната мрежа на учещите градове на ЮНЕСКО, като признава, че ученето през целия живот е залегнало в основата на целите за устойчиво развитие (1);

6.

изисква институциите на ЕС и държавите членки, с подкрепата на местните и регионалните власти и след консултации със заинтересованите страни, да изпълнят настоящите предложения в контекста на по-широките политики на ЕС за икономическо развитие, заетост и социална закрила чрез стратегическото използване на многогодишната финансова рамка след 2020 г., където конкретните политики в областта на образованието би трябвало да бъдат по-ясно формулирани и по-амбициозни; подчертава значението на зачитането на принципа на пропорционалност, за да се гарантира, че няма да има нови финансови или административни тежести за държавите членки;

7.

приветства също така въвеждането на европейска студентска карта и създадените от нея възможности за улесняване на студентската мобилност и насърчаване на автоматичното признаване на квалификациите, и призовава Комисията да помисли за разширяване на тази инициатива с включването на всички учащи, не само следващите висше образование, за да се предложат повече възможности за учене през целия живот;

8.

съзнава, че основна отговорност за образователната политика носят държавите членки, които ангажират своите регионални и местни власти в различна степен съгласно конституционните си системи, и че, в съответствие с член 6 от ДФЕС, действията на ЕС следва само да допълват, подкрепят или координират действията на държавите членки; всички действия на ЕС в тази област трябва да бъдат напълно обосновани от гледна точка на субсидиарността и пропорционалността и приведени в съответствие със съществуващите рамки, инструменти и процедури;

Взаимно признаване

9.

отбелязва със съжаление, че се все още са налице трайни пречки пред мобилността в сферата на образованието, и се присъединява към призива на Европейската комисия за Европа, в която ученето, обучението и научно-изследователската дейност няма да бъдат възпирани от границите и в която престоят в друга държава членка с цел обучение, учене или работа ще бъде обичайна практика;

10.

подчертава необходимостта от допълнителна подкрепа за регионите, в които мобилността на учащите може да бъде възпрепятствана от допълнителни пречки като демографски дефицит, селския характер на региона или бедност;

11.

приветства подкрепата на Европейската комисия за обмена на най-добри практики между държавите членки и насърчава участието на представители на местните и регионални власти в него като признание за значението на регионалните знания и опит;

12.

приветства предложението на Европейската комисия за насърчаване на автоматичното взаимно признаване на дипломите за висше образование и за завършен гимназиален етап на средно образование и на резултатите от периоди на учене в чужбина, и приканва Комисията да вземе предвид връзките с териториалното развитие в бъдещата си работа, особено когато става въпрос за местни и регионални проекти за мобилност на квалифицирани работници и персонал;

Ранна детска възраст

13.

припомня, че значението на понятието „образование и грижи в ранна детска възраст“ надхвърля това, което някои наричат „предучилищно образование“, като целта му е да подготви децата не само за училище, но и за живота, така както останалите етапи от образованието допринасят за този процес;

14.

отново изтъква Препоръката на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене и предлага вземащите решения на европейско и национално равнище да обърнат специално внимание на потенциала в това отношение на евентуалните бъдещи партньорства между националните, регионалните и местните власти, дружествата, работниците и техните сдружения, както и участниците от гражданското общество, с оглед на отчитането на такива умения и квалификации;

15.

във връзка с това отбелязва с разочарование, че в препоръката се съдържат само ограничен брой препратки към семейния живот или мерките на местно равнище, които могат да окажат значително въздействие върху ранното развитие на децата, и подчертава ключовото значение на холистичния и интегриран подход;

16.

счита, че добре подготвените специалисти са предпоставка за висококачествено образование в ранна детска възраст и че следователно всички равнища на управление, включително местното и регионалното, следва да бъдат насърчени да инвестират адекватно не само в първоначалната подготовка на учителите, но и в постоянното им професионално развитие;

17.

подчертава необходимостта да се работи за постоянното подобряване на компонента „грижа“ от образованието и грижите в ранна детска възраст, в това число ролята на първите учители на детето за изграждане на позитивна връзка с децата, родителите и помежду им; да се гарантира финансовата достъпност на услугите в ранна детска възраст за домакинствата с ниски доходи в съответствие с принцип 11 на Европейския стълб на социалните права; и да се признае принципът на Конвенцията за правата на детето, според който най-висшият интерес на детето трябва винаги да бъде от първостепенно значение във всички действия, отнасящи се до децата;

18.

подчертава нуждите на децата със специални образователни потребности и с увреждания, които следва да получават добро образование с достъп до системата за общо образование, когато е целесъобразно, и да разполагат с индивидуална подкрепа при необходимост;

19.

отбелязва множеството предимства от насърчаването на мерки, които да улесняват позитивния диалог между учителите и родителите/лицата, полагащи грижи, с цел заздравяване на връзките между училището и дома и подкрепа за успешната интеграция на учащите в училище, както и за общата им социализация и възможности за развитие;

20.

приветства факта, че Комисията признава ролята на местните и регионалните партньори за подобряване на преподаването и обучението; отбелязва обаче пренебрегването на факта, че някои общности ще се сблъскат с по-големи предизвикателства от други, например по-отдалечените общности или тези с повече от един първи език, които се нуждаят от повече ресурси и финансиране за подобряване на преподаването и обучението за всички;

21.

подчертава, че Комисията трябва да вземе под внимание свързаните с темата становища на Комитета и заключения на Съвета, включително заключенията на Съвета относно интегрирани политики в областта на развитието в ранна детска възраст като средство за намаляване на бедността и насърчаване на социалното приобщаване (2).

Изучаване и преподаване на езици

22.

изразява разочарование, че недостатъчните езикови умения се разглеждат като една от основните пречки пред свободното движение на хора и създаването на работна сила, съответстваща на нуждите на европейската икономика, и поради това засвидетелства подкрепата си за засилване на ролята на изучаването на езици;

23.

отбелязва, че се очаква финансирането за политиката на сближаване да бъде намалено в следващата многогодишна финансова рамка, и следователно изразява опасенията си по отношение на наличното финансиране по линия на Европейския социален фонд за осъществяването на амбициозните цели, които се поставят в препоръката;

24.

във връзка с това изразява разочарованието си, че в препоръката се поставя акцент върху ученето в рамките на задължителното образование, вместо да се признае, че езиците са важна част от ученето през целия живот, включително в ранна детска възраст, с оглед на насърчаването на интеграцията и мобилността, и област, в която партньорите от местните общности и предприятията биха могли да допринесат;

25.

подчертава колко е важно да се популяризират активно възможностите, предлагани от съответните програми на ЕС за финансиране, и да се опростят процедурите за кандидатстване, така че училищата и обучителните центрове в държавите членки да могат да се възползват от тях.

Брюксел, 10 октомври 2018 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ


(1)  http://uil.unesco.org/lifelong-learning/learning-cities/cork-call-action-learning-cities

(2)  https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?qid=1530526890119&uri=CELEX:52018DC0270


III Подготвителни актове

КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

131-ва пленарна сесия на КР и откриване на Европейската седмица на регионите и градовете, 8.10.2018 г. – 10.10.2018 г.

21.12.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 461/70


Становище на Европейския комитет на регионите — Пакет за Многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г.

(2018/C 461/10)

Главен докладчик:

Nikola DOBROSLAVIĆ (HR, ЕНП), жупан на Дубровнишко-Неретванската жупания

Отправни документи:

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Модерен бюджет за Съюз, който закриля, предоставя възможности и защитава — Многогодишна финансова рамка за периода 2021—2027 г.“

COM(2018) 321 final

Предложение за регламент на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021—2027 г.

COM(2018) 322 final

Предложение за Междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление

COM(2018) 323 final

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на бюджета на Съюза в случаите на широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава в държавите членки

COM(2018) 324 final

Предложение за решение на Съвета относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз

COM(2018) 325 final

Предложение за Регламент на Съвета относно методите и процедурата за предоставяне на собствените ресурси на база общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък, схемата на Европейския съюз за търговия с емисии и нерециклираните отпадъци от опаковки от пластмаса, както и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства

COM(2018) 326 final

Предложение за регламент на Съвета за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на Европейския съюз

COM(2018) 327 final

Предложение за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕИО, Евратом) № 1553/89 за окончателни унифицирани схеми за събирането на собствените ресурси, набирани от данък добавена стойност

COM(2018) 328 final

I.   ПРЕПОРЪКИ ЗА ИЗМЕНЕНИЯ

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на бюджета на Съюза в случаите на широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава в държавите членки

COM(2018) 324 final

Изменение 1

Член 2, буква в)

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

в)

„държавен орган“ означава всички органи на публичната власт на всички равнища на управление, включително националните, регионалните и местните органи , както и организациите на държавите членки по смисъла на [член 2, точка 42] от Регламент (ЕС, Евратом) …/… („Финансовия регламент“).

в)

„държавен орган“ означава всички органи на централната администрация , както и организациите на държавите членки по смисъла на [член 2, точка 42] от Регламент (ЕС, Евратом) …/… („Финансовия регламент“).

Изложение на мотивите

От приложното поле на регламента трябва да бъдат изключени всички органи и служби на пряко избирани местни и регионални власти.

Изменение 2

Член 3, параграф 1, буква е)

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

е)

оказването на ефективно и своевременно съдействие на Европейската служба за борба с измамите и на Европейската прокуратура в хода на провежданите от тях разследвания или наказателно преследване съгласно съответните им правни актове и на принципа на лоялното сътрудничество.

е)

оказването на ефективно и своевременно съдействие на Европейската служба за борба с измамите и , ако е приложимо, на Европейската прокуратура в хода на провежданите от тях разследвания или наказателно преследване съгласно съответните им правни актове и на принципа на лоялното сътрудничество.

Изложение на мотивите

След създаването на Европейската прокуратура разпоредбите за нея могат да бъдат прилагани единствено по отношение на участващите държави членки.

Изменение 3

Член 4, параграф 1, буква б), точка 1

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

(1)

спиране на одобрението на една или повече програми или техни изменения;

 

Изложение на мотивите

Спиране на одобрението на една или повече програми или нейната промяна няма да има никакъв пряк наказателен финансов ефект върху засегната държава членка. Обратното, на националните бюджети ще се отрази непосредствено спирането на бюджетните кредити и/или плащания, когато едновременно с него се запазва задължението на публичните органи да осъществяват програмите и да извършват плащания на крайните получатели или бенефициери в съответствие с член 4, параграф 2 от настоящия регламент. Освен това отмяната на спиране на одобрението на една или повече програми или промяната му значително ще забави осъществяването на съответната програма, тъй като тогава всички по-нататъшни процедури също бъдат преустановени.

Изменение 4

Член 5, параграф 6

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

6.   Когато Комисията счете, че широко разпространеното незачитане на принципите на правовата държава е установено, тя внася в Съвета предложение за акт за изпълнение относно подходящите мерки.

6.   Когато Комисията счете, че широко разпространеното незачитане на принципите на правовата държава е установено, тя внася в Съвета предложение за акт за изпълнение относно подходящите мерки. В този случай Комисията добавя към своето предложение прогнозен бюджет за бюджета на ЕС, засегнат от предложената мярка, за следващите години, структуриран по категории разходи, области на политиката и бюджетни редове. Това прогнозно планиране формира основата за оценка на последиците за бюджетите на националните и поднационалните равнища на съответната държава членка.

Изложение на мотивите

Европейската комисия би трябвало да оценява възможните последици от намаляването на ресурсите на ЕС за бюджетите на националните и поднационалните равнища на засегната държава членки при надлежно зачитане на принципите на пропорционалност и недискриминация.

Изменение 5

Член 6, параграф 2

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

2.   Комисията оценява положението в съответната държава членка. След като широко разпространеното незачитане на принципите на правовата държава, довело до приемането на съответните мерки, изцяло или отчасти престане да съществува, Комисията представя на Съвета предложение за решение за пълна или частична отмяна на тези мерки. Прилага се процедурата, предвидена в член 5, параграфи 2, 4, 5, 6 и 7.

2.   Комисията оценява положението в съответната държава членка. След като широко разпространеното незачитане на принципите на правовата държава, довело до приемането на съответните мерки, изцяло или отчасти престане да съществува, Комисията представя на Съвета предложение за решение за пълна или частична отмяна на тези мерки. Прилага се процедурата, предвидена в член 5, параграфи 2, 4, 5, 6 и 7. За да се съберат достатъчно доказателства за отмяната на мярката, Сметната палата изготвя по ускорената процедура специален доклад относно съответния въпрос съгласно член 287, параграф 4, втора алинея от ДФЕС.

Изложение на мотивите

Отмяната на мерките трябва да бъде придружена от сериозни, обективни и своевременно събрани доказателства, за да могат съответните програми да бъдат изпълнени без излишно забавяне.

Изменение 6

Член 6, параграф 3

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

3.   Когато се отменят мерките, отнасящи се до временното спиране на одобрението на една или повече програми или техни изменения, посочени в член 4, параграф 2, буква б), подточка i), или на бюджетните кредити за поети задължения, посочени в член 4, параграф 2, буква б), подточка ii), сумите, съответстващи на временно спрените поети задължения се вписват в бюджета, при спазване на разпоредбите на член 7 от Регламент (ЕС, Евратом) …/… на Съвета (Регламент за МФР). Спрените поети задължения за година n не могат да бъдат вписани в бюджета след година n +  2 .

3.   Когато се отменят мерките, отнасящи се до временното спиране на одобрението на една или повече програми или техни изменения, посочени в член 4, параграф 2, буква б), подточка i), или на бюджетните кредити за поети задължения, посочени в член 4, параграф 2, буква б), подточка ii), сумите, съответстващи на временно спрените поети задължения се вписват в бюджета, при спазване на разпоредбите на член 7 от Регламент (ЕС, Евратом) …/… на Съвета (Регламент за МФР). Спрените поети задължения за година n не могат да бъдат вписани в бюджета след година n +  3 .

Изложение на мотивите

Подобно решение ще увеличи възможността за използване на средствата, деблокирани при отмяната на мерките за временно спиране, и няма да доведе до загуба на тези средства.

II.   ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Общи бележки

1.

приветства предложението на Комисията за многогодишната финансова рамка (МФР) за периода след 2020 г., която с оглед на оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС, както и други вътрешни и външни предизвикателства, предоставя стабилна основа за преговори; оценява извършената работа, но е на мнение, че преди приемането му предложението трябва да се доразвие и подобри с цел да се отговори на очакванията на гражданите на Европейския съюз и на нуждите на местните и регионалните власти;

2.

отбелязва, че не е определен еднозначно наследник на стратегията „Европа 2020“, поради което стратегическите цели на отделните програми не са достатъчно ясни и свързаността на цялата МФР с целите за устойчиво развитие не е достатъчна; следователно призовава Комисията, в рамките на обсъжданията относно предложението за МФР, да определи стратегическите цели за отделните политики на ЕС и тяхното очаквано въздействие. Това изисква структурирана работа на национално, регионално и местно равнище, което отразява връзката между местните и регионални силни страни и усилия и общите европейски цели;

3.

отбелязва със съжаление, че предложението на Комисията не е достатъчно амбициозно с оглед на дисбаланса между задълженията, произтичащи от целите, определени в Договора, и настоящите и бъдещите предизвикателства, от една страна, и обхвата на бъдещата МФР, от друга; отново изтъква позицията на Комитета, която съответства на тази на Европейския парламент, според която бъдещата МФР би трябвало да бъде определена на поне 1,3 % от БНД; отбелязва със загриженост, че в предходни случаи окончателното равнище на МФР беше по-ниско от предложеното от Комисията, което, ако отново се случи, би отслабило още повече желания краен ефект от отделните политики на ЕС;

4.

смята, че е неприемливо финансирането на допълнителни приоритети да е за сметка на съществуващите политики на ЕС с доказана европейска добавена стойност като политиката на сближаване и общата селскостопанска политика, както и в частност политиката за развитието на селските райони. Предложените съкращения са грешният път за разрешаване на въпроса с финансирането на допълнителни приоритети и предизвикателства;

5.

приветства предложението на Комисията, чрез което се повишава съгласуваността на правилата и драстично се намалява административната тежест за бенефициерите и управляващите органи, за да се улесни участието в програми на ЕС и да се ускори изпълнението;

6.

изразява съжаление във връзка с липсата на прозрачност от страна на Комисията по отношение на сравнението на цифрите от настоящата и бъдещата финансова рамка; във връзка с това приветства усилията на Службата на Европейския парламент за парламентарни изследвания да изготви сравнителен финансов анализ на двете МФР;

7.

взема под внимание съсредоточения върху резултатите подход на новата предложена структура на МФР, която се стреми да отговори на потребностите по места и да предостави по-голяма европейска добавена стойност; възразява срещу заличаването на общата функция за икономическото, социалното и териториалното сближаване, тъй като по този начин позицията на политиката на сближаване в МФР отслабва още повече и се отваря възможност за евентуално отделяне на ЕСФ+ от политиката на сближаване. Ако това стане, още повече ще бъдат отслабени синергиите и връзките между различните източници на финансиране, които са от особено значение за местните и регионалните власти;

8.

отбелязва със загриженост, че предложението на Комисията за по-нататъшно укрепване на програмите с пряко или непряко управление на ресурсите е в ущърб на програмите със споделено между Комисията и държавите членки управление на ресурсите, което в дългосрочен план ще намали видимостта на прилагането на мерките на ЕС на местно и регионално равнище; подчертава, че принципите на партньорство и многостепенно управление трябва да бъдат зачитани изцяло и прилагани, за да се гарантира участието на местните и регионалните власти във всички съответни етапи от формулирането до прилагането на политическите мерки на ЕС;

9.

изразява съжаление относно разминаването между приемането на 8-ата Програма за действие за околната среда и МФР за периода след 2020 г. Процесът на вземане на решения в бъдещата Програма за действие за околната среда и продължителността на програмите би трябвало би трябвало да бъдат синхронизирани с времевите рамки на МФР, така че отпусканото финансиране действително да отразява приоритетите и целите във връзка с устойчивостта;

10.

изразява своята загриженост относно липсата на сигурност в планирането на МФР, в случай че не бъде постигнато навременно, ясно и работещо споразумение относно оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз;

11.

подкрепя предложението на Комисията да установи по-тесни връзки между регионалните фондове и европейския семестър, при условие че в него се добави регионална перспектива, тъй като това е единственият подходящ начин да се установят ясни и смислени връзки между тях;

Реформа на системата на собствените ресурси

12.

приветства предложението на Комисията за въвеждане на три вида нови собствени ресурси, но отбелязва със съжаление, че Комисията е включила само два други източника от предложението на групата на високо равнище за собствените ресурси, и смята, че предложението на Комисията би трябвало да бъде по-амбициозно в това отношение; във връзка с това предлага да се продължи спешно търсенето на нови източници на финансиране на бюджета;

13.

приветства усилията на Европейската комисия за опростяване на приходната част на бюджета и по-специално предложението за постепенно премахване на всички отстъпки, свързани с държавите членки, и опростяване на приходите въз основа на ДДС;

14.

отбелязва със съжаление, че в своето предложение за въвеждането на нови собствени ресурси Комисията не е отчела в достатъчна степен спазването на принципа на субсидиарност и не е оценила потенциалното въздействие на предложението върху финансовата ситуация на местните и регионалните власти;

15.

подчертава, че предложението за обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) съдържа значителен потенциал за увеличаване на дела на собствените ресурси, при условие че тя бъде въведена като задължителна за голям брой предприятия. Това понастоящем обаче не е така и все още открит стои въпросът кога може да се очаква влизането в сила на този източник на собствени ресурси; изразява загриженост по отношение на приходите въз основа на рециклирани отпадъци от опаковки, тъй като една от основните цели на ЕС е изцяло да се избягват такива отпадъци от опаковки, което би довело до загуба на приходи от този източник на собствени ресурси или до повече колебания в бюджетните приходи;

16.

приветства предложеното съкращение на сумите, които държавите членки удържат за разходи по събирането на традиционните собствени ресурси, но призовава Комисията да отиде още по-далеч и тези сумите, предоставяни за покриване на разходите по събирането, да бъдат установени не на 10 %, както беше предложено, а в съответствие с реалните разходи;

Принципите на правовата държава, гъвкавост и стабилност

17.

счита, че спазването на принципите на правовата държава е задължително условие за доброто финансово управление и за ефикасното използване на бюджета на ЕС; приветства във връзка с това усилията на Комисията да въведе ефективни механизми, с които могат да се гарантират спазването на принципите на правовата държава, правната сигурност във всички държави членки, както и ефективната борба с измамите и корупцията;

18.

изразява съгласие със становището на Сметната палата, че предложеният механизъм за гарантиране на спазването на принципите на правовата държава отива по-далеч от процедурата съгласно член 7 от ДЕС и може да бъде приложен по-бързо;

19.

приветства усилията на Европейската комисия да осигури безпрепятственото финансиране на крайните бенефициери, като гарантира, че държавите — членки на ЕС изпълняват финансовите си задължения към бенефициерите в случай на откриване на процедура за защита на финансовите интереси на Съюза; очаква от Комисията, че ще разработи допълнителни средства за защита на интересите на крайните бенефициери;

20.

препоръчва на Комисията да обмисли допълнителни процедури за осигуряване на защитата на финансовите интереси на Съюза, които да имат еднакъв ефект за отделните държави членки, като например еднократни глоби;

21.

счита, като има предвид становището на Европейската сметна палата, че настоящото законодателно решение на Комисията оставя твърде голяма свобода на преценка във връзка със започването на процедурата, и призовава Комисията да установи еднозначни критерии, за да определи какво трябва да се разбира под широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава, което застрашава доброто финансово управление;

22.

препоръчва засилване на ролята на Европейската сметна палата при прилагането на предложената процедура, в съответствие с член 287 от ДЕС;

23.

приветства предложенията на Комисията за засилване на гъвкавостта на МФР, което със сигурност ще допринесе за своевременното решаване на нови и непредвидени предизвикателства; въпреки това изтъква, че по-голямата гъвкавост при използването на ресурсите не бива да бъде за сметка на сигурността на дългосрочното планиране и стратегическата насоченост на програмите, особено на тези, които подлежат на споделено управление; поради това призовава да се обмисли дали по-голямата гъвкавост в частта, която се отнася до разширените правомощия на Комисията за преразпределяне на ресурси, не нарушава принципа на субсидиарност и многостепенното управление, също така призовава регионалните и местните власти винаги да бъдат привличани за участие в процеса на вземане на решения, когато се преразпределят ресурси, които се управляват съвместно;

Отделните функции на бюджета на ес

24.

приветства предложенията за увеличаване на ресурсите за области на политиката, свързани с нови големи предизвикателства като миграцията и управлението на границите, както и за създаването на специална функция за сигурност и отбрана;

25.

подкрепя увеличаването на финансовите ресурси, предназначени за научни изследвания и иновации, продължаването и разширяването на текущата ЕФСИ към новия Фонд „InvestEU“, увеличението на бюджетните кредити за програмата „Еразъм+“, както и по-нататъшното увеличаване на инвестициите в областта на изменението на климата във всички политики на ЕС; въпреки това отново заявява, че предложеното увеличение на ресурсите не бива да става за сметка на политиката на сближаване и политиката за развитие на селските райони;

26.

отхвърля категорично предложеното съкращение на ресурсите за политиката на сближаване с 10 %, по-специално във връзка с Кохезионния фонд, чиято финансова обезпеченост следва да се намали с 45 %; също така определя като неприемливо предложението за намаляване на бюджета за общата селскостопанска политика — по-специално намалението с 28 % за ЕЗФРСР и с 13 % за ЕФМДР. Подобно драстично намаляване в области, които непрекъснато доказват своята европейска добавена стойност и които са сред най-видимите за гражданите политики на ЕС, би имало в дългосрочен план изключително неблагоприятно въздействие върху растежа и развитието на европейските региони;

27.

призовава за обратното, в духа на декларацията относно развитието на селските райони, приета в Корк през септември 2016 г., да се увеличи цялостната финансова подкрепа от ЕС за развитието на селските райони, над предвидените 5 % от бюджета на ЕС в полза на селските и междинните райони, които съставляват над 90 % от територията и приютяват 58 % от населението на ЕС и 56 % от заетостта в Съюза;

28.

подчертава, че предложеното намаление на ресурсите за политиката на сближаване би поставило под въпрос постигането на една от основните цели на Договора, а именно постигането на икономическо, социално и териториално сближаване. В резултат на един подобен подход различията между европейските региони ще продължат да нарастват, като това ще засегне по-специално по-слабо развитите региони, както и онези региони, които са изправени пред сериозни структурни и демографски проблеми. Подобен подход също така пренебрегва важния принос на политиката на сближаване, който тя предоставя в области като иновациите, цифровизацията и борбата с изменението на климата; предупреждава, че намаляването на ресурсите за програмите за териториално сътрудничество излага на риск целта за засилване на териториалното сближаване и най-важните инструменти в тази област, като например ЕГТС и макрорегионалните стратегии;

29.

изразява съжаление, че въпреки факта, че повече от една трета от гражданите на ЕС живеят в гранични региони, и предвид това, че тези региони са изправени пред редица териториални предизвикателства, се предвижда намаляване в реално изражение на бюджетните средства за трансгранично сътрудничество въпреки доказаната му европейска добавена стойност;

30.

изтъква изключително отрицателните последици от предложената МФР за европейските земеделски стопани и жителите на селските райони. В случай че се приеме предложеното намаление на ресурсите за втория стълб на ОСП, политиката за развитие на селските райони вече няма да бъде в състояние да изпълняват своите задачи, по-специално за намаляване на различията в стандарта на живот между градските и селските райони; освен това отправя призив Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони да се запази и занапред в рамките на системата за управление в рамките на Регламента за общоприложимите разпоредби, така че допълнително да се гарантира осигуряването на съгласуваност между различните източници на финансиране и да се укрепи териториалното измерение на ОСП;

31.

по-специално възразява срещу предложеното намаляване на средствата за програмата POSEI за най-отдалечените региони, което излага на риск изпълнението на целта ѝ да предоставя целенасочен отговор на специфичните предизвикателства на селското стопанство във всеки регион чрез ролята ѝ на финансов инструмент за пряка помощ за земеделските стопани;

32.

изразява съжаление, че финансовата обезпеченост за ЕСФ+ в действителност не се увеличава, въпреки че той ще покрива допълнителни задачи, като например интеграцията на граждани на трети страни; припомня, че Европейският социален фонд (вж. становище на КР относно ЕСФ+ (1)) трябва да остане в рамките на политиката на сближаване, която е основен инструмент на ЕС за инвестиране в хората и човешкия капитал, за насърчаване на равенството между жените и мъжете и за подобряване на живота на милиони граждани на ЕС;

33.

отбелязва, че Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) все още не е инкорпориран в ЕСФ+ въпреки наличните припокривания и взаимозависимост; застъпва схващането, че добавената стойност на мерките, финансирани в рамките на ЕФПГ, зависи от това дали тези мерки ще бъдат допълнени от процеси на преобразуване и реструктуриране, осъществявани посредством дългосрочни регионални програми за развитие, по-специално изпреварващи мерки като тези, предлагани в рамките на ЕСФ+;

34.

противопоставя се на въвеждането на правилото n+2 на мястото на правилото n+3 като времева рамка за използването на отпусканите годишно суми. Съществува значителен риск от закъснение при приемането на законодателство, което при прилагане на правилото n+2 би могло да ощети използването на разпределените средства;

35.

решително отхвърля предложените решения, с които допълнително се изостря състоянието на местните и регионалните власт в сравнение със сегашната ситуация във връзка със срока за използване на годишните средства по програмите на ЕС и размера на предварителното финансиране, и по-специално съфинансирането на проекти, тъй като много регионални и местни власти не разполагат с финансовия капацитет да осигурят необходимия дял собствено финансиране;

36.

призовава Комисията да изчисли отпусканите на държавите членки средства за политиката на сближаване въз основа на последното разпределение на регионите от ниво 2 по NUTS, за които Евростат може да предостави необходимите данни, така че да се осигури по-добра връзка между социално-икономическите условия в регионите по NUTS 2 и изчисляването на сумите, разпределяни на национално равнище;

37.

призовава също така Европейската комисия, когато променя критериите за съфинансиране и отпускане на средства по линия на политиката на сближаване, да разгледа други показатели, различни от БВП на глава от населението, тъй като БВП не измерва точно способността на обществото да се справя с проблемите, които го засягат, като например демографските промени, и призовава за създаването на индекси на международно, национално, регионално и местно равнище за измерване на напредъка отвъд БВП. По отношение на демографското предизвикателство са възможни следните индекси: промени в населението (интензивна и постоянна загуба), териториална разпокъсаност, застаряване, свръхзастаряване, емиграция на младите и възрастните и произтичащия спад в раждаемостта;

38.

отхвърля предложеното съкращение на ресурсите за финансиране на транспортна инфраструктура в рамките на Механизма за свързване на Европа (МСЕ), особено в контекста на необоснованото съкращаване на бюджета на Кохезионния фонд, тъй като това не е оправдано с оглед на целите и изискванията за осигуряване на екологична, сигурна и добре свързана транспортна система;

39.

смята, че предложената финансова обезпеченост за новия инструмент „Европейска функция за стабилизиране на инвестициите“ — под формата на бюджетен ред в рамките на бюджета на ЕС, даващ възможност за заем до 30 млрд. евро, за да може да се реагира адекватно в случай на нови икономически и финансови сътресения и да се постигне отражение върху държавите членки от еврозоната и тези, които участват в Европейския валутен механизъм (ERM II), е прекалено малка. Вследствие на това предлага значително да се увеличат съответните ресурси, за да се осигури защита на инвестиционния потенциал на ЕС и те да се осчетоводяват извън бюджета на ЕС;

40.

изразява загриженост във връзка с предложената Програма за подкрепа на структурните реформи. Като се има предвид, че предложението се основава на член 175 от Договора, който се отнася до политиката на сближаване, програмата би трябвало да се ограничи до реформи за укрепване на икономическото, социалното и териториалното сближаване, които притежават и европейска добавена стойност. Програмата би трябвало също да бъде част от нова дългосрочна стратегия за развитие на ЕС след стратегията „Европа 2020“ и да бъде изградена въз основа на Целите за устойчиво развитие; освен това би трябвало да се прилагат същите изисквания, както за структурните и инвестиционните фондове — по отношение на партньорството и участието на местните и регионалните власти в процеса на планиране и изпълнение на тези реформи; накрая, КР се противопоставя на възможността, предвидена в рамковия регламент относно структурните и инвестиционните фондове, до 5 % от средствата да се прехвърлят на фондове и финансови инструменти на ЕС, които не са свързани с целите на политиката на сближаване и освен това голяма част от които се управляват пряко, без участие на местните и регионалните власти;

41.

подчертава, че съкращенията за политиката на сближаване, политиката за развитие на селските райони и ОСП ще имат значително отрицателно въздействие върху усилията за постигане на целите в областта на териториалното сближаване и опазването на околната среда. Въпреки почти 60-процентовото увеличение на ресурсите за програмата LIFE, предложеният цялостен бюджет за смекчаването последиците от изменението на климата и адаптирането в областта на енергетиката е по-нисък отколкото в настоящата финансова перспектива. Вместо да се използва големият потенциал на селскостопанската политика и особено на политиката на сближаване за насърчаване на инвестициите с положително въздействие върху околната среда и климата, в предложената МФР се съкращават ресурсите за политиката на сближаване и селскостопанската политика и с това се поставя под въпрос постигането на целите на ЕС в областта на околната среда;

42.

отбелязва предложението за увеличение на финансирането на програма LIFE (вж. становище на КР относно програмата LIFE (2)), което е от решаващо значение за местните и регионалните власти, тъй като им оказва подкрепа в борбата срещу загубата на биологично разнообразие, в разработката на решение, свързано със „зелена“ инфраструктура, и в насърчаването на устойчивото развитие; изразява съжаление, обаче, че предложеното увеличение е частично смекчено от включването на мерки за преход към чиста енергия, които по-рано са били финансирани по линия на „Хоризонт 2020“; по тази причина призовава общото финансиране на програмата LIFE да бъде увеличено със съответната сума; освен това призовава за мерките за изграждане на капацитет за подпомагане на енергийния преход да се запази същия процент на съфинансиране като този в програмата „Хоризонт 2020“;

43.

отбелязва, че планираната цел, с 25 % от разходите на бюджета на ЕС да се допринесе за осъществяване на целите в областта на климата, не е достатъчна за постигането на целите на Парижкото споразумение. Би трябвало да се положат усилия в следващата финансова рамка да бъде заложена възможността за увеличаване на дела на разходите, които могат да допринесат за декарбонизацията на енергийния сектор, промишлеността и транспорта до над 30 % и за прехода към кръгова икономика;

44.

приветства увеличението на ресурсите за подфункция „Хоризонт Европа“ спрямо равнището на настоящата финансова обезпеченост; освен това препоръчва да се създаде рамка за възможността за прехвърляне на бюджетни кредити, произхождащи от други инструменти в рамките на МФР, към „Хоризонт Европа“ при зачитане, по-специално, на свободата на инициатива на съответния управляващ орган, съвместното изготвяне на така съфинансираните дейности и при условие на възстановяване на средства на територията на управляващия орган;

45.

приветства включването на отделна функция относно миграцията и управлението на границите и значителното увеличение на финансирането за провеждането на мерки в тези области; изразява съжаление, че на въпроса за сигурността на границите се отдава много по-голямо значение, отколкото на други въпроси, свързани с миграцията, като например предоставянето на защита и убежище на мигрантите, подкрепянето на законната миграция и усилията за интеграция. Ето защо КР повдига въпроса финансовите ресурси, предназначени за фонд „Убежище и миграция“, (вж. становище на КР относно фонд „Убежище и миграция“ (3)) да бъдат увеличени със същия процент (240 %) като ресурсите, предназначени за защитата на външните граници, с цел да се гарантира, че ще бъдат достатъчни за адекватно справяне с предизвикателствата на интеграцията;

46.

предвид липсата на амбиция по отношение на общия размер на МФР, което ограничава още по-строго полето за действие на Съюза в тази област, която е от изключително значение за неговата политическа и социална стабилност и сигурност, подчертава, че това е особено важно за местните и регионалните власти, отговорни за много от тези мерки; също така подчертава, че финансовите ресурси на Европейския социален фонд (ЕСФ+), които би трябвало да покриват дългосрочните мерки за интеграция на мигрантите, трябва да бъдат увеличени в съответна степен, за да обхванат новата задача;

47.

също така обръща внимание на факта, че новата програма „Права и ценности“, която би трябвало да обхваща защитата на основните права и ценности на ЕС и да насърчава активното европейско гражданство, е от голямо значение за дейността на местните и регионалните власти в тези области. Поради тази причина предлага да се увеличи общата основа за тази програма, за да се отговори на огромните предизвикателства в това отношение;

48.

приветства опростяването на инструментите за външно действие и финансовата обезпеченост, които ще допринесат за по-ефикасна и ефективна европейска външна политика и политика за развитие; във връзка с това подчертава важната роля на местните и регионалните власти за подобряване на сътрудничеството със съседните държави и трети държави в широк кръг от области, и за осъществяване на програмата до 2030 г. за устойчиво развитие като цяло; призовава тази роля да намери по-ясно изражение в МФР, за предпочитане посредством пряко разпределян бюджет;

49.

счита, че една силна, ефективна и висококачествена европейска публична администрация е безспорно необходима за осъществяването на политиките на Съюза, за възстановяването на доверието в добавената стойност на ЕС и засилването на диалога с гражданите на всички равнища; в това отношение подчертава важната роля на институциите, съставени от демократично избрани членове;

50.

призовава всички институции на ЕС да постигнат бързо споразумение по следващата многогодишна финансова рамка, за да се гарантира навременното приемане на програмите на ЕС преди началото на следващата МФР.

Брюксел, 9 октомври 2018 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ


(1)  Становище на КР 3597/2018, все още не е прието.

(2)  Становище на КР 3653/2018.

(3)  Становище на КР 4007/2018.


21.12.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 461/79


Становище на Европейския комитет на регионите — „Хоризонт Европа“: Девета рамкова програма за научни изследвания и иновации

(2018/C 461/11)

Главен докладчик:

Christophe CLERGEAU (FR/ПЕС), член на Регионалния съвет на Пеи дьо ла Лоар

Отправни документи:

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ и за определяне на нейните правила за участие и разпространение на резултатите

(COM(2018) 435 final — 2018/0224 (COD)

Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета за създаване на специфична програма за осъществяване на Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“

(COM(2018) 436 final — 2018/0225 (COD)

I.   ПРЕПОРЪКИ ЗА ИЗМЕНЕНИЯ

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ и за определяне на нейните правила за участие и разпространение на резултатите

COM(2018) 435 final — 2018/0224 (COD)

Изменение 1

Съображение 2

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

За да може в стремежа към тази обща цел да се постига научно, икономическо и социално въздействие, е необходимо Съюзът да инвестира в научни изследвания и иновации посредством Рамковата програма за научни изследвания и иновации за периода 2021—2027 г. „Хоризонт Европа“ (наричана по-долу за краткост „програмата“) и по този начин да се подпомогне създаването и разпространението на висококачествени знания и технологии, да се засили въздействието на научните изследвания и иновациите в разработването, подкрепата и прилагането на неговите политики, и да се спомогне за възприемането на новаторски решения в промишлеността и обществото, чрез които да се атакуват глобалните предизвикателства, и да се стимулира промишлената конкурентоспособност; да се насърчат всички форми на иновации, включително водещите до пробив иновации, и да се ускори пазарното внедряване на новаторски решения; както и да се оптимизира реализацията на тези инвестиции за по-голямо въздействие в рамките на едно укрепнало европейско научноизследователско пространство.

За да може в стремежа към тази обща цел да се постига научно, икономическо , териториално и социално въздействие, е необходимо Съюзът да инвестира в научни изследвания и иновации посредством Рамковата програма за научни изследвания и иновации за периода 2021—2027 г. „Хоризонт Европа“ (наричана по-долу за краткост „програмата“) и по този начин да се подпомогне създаването и разпространението на висококачествени знания и технологии, да се засили въздействието на научните изследвания и иновациите в разработването, подкрепата и прилагането на неговите политики, и да се спомогне за възприемането на новаторски решения в промишлеността и обществото, чрез които да се атакуват глобалните предизвикателства, и да се стимулира промишлената конкурентоспособност; да се насърчат всички форми на иновации, включително водещите до пробив иновации, и да се ускори пазарното внедряване на новаторски решения; както и да се оптимизира реализацията на тези инвестиции за по-голямо въздействие в рамките на едно укрепнало европейско научноизследователско пространство.

Изменение 2

Съображение 9

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Научноизследователските дейности, които се провеждат в рамките на стълб „Отворена наука“, следва да се определят в зависимост от потребностите и възможностите на науката. Програмата за научни изследвания следва да се определя в тясно сътрудничество с научната общност. Изследванията следва да се финансират въз основа на високите научни постижения.

Научноизследователските дейности, които се провеждат в рамките на стълб „Отворена наука“, следва да се определят в зависимост от потребностите и възможностите на науката. Програмата за научни изследвания следва да се определя в тясно сътрудничество с научната общност. Изследванията следва да се финансират въз основа на високите научни постижения и очакваното въздействие .

Изменение 3

Съображение 13

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

Програмата следва да подпомага научните изследвания и иновациите по интегрален начин, като се спазват всички относими разпоредби на Световната търговска организация. Понятието за научни изследвания, включително експериментално разработване, следва да се използва в съответствие с изготвения от ОИСР Наръчник на Фраскати, а понятието за иновации — в съответствие с изготвения от ОИСР и Евростат Наръчник от Осло, като се следва широк подход, който обхваща и социалните иновации.

Както и при предходната рамкова програма „Хоризонт 2020“, при класификацията на технологичните изследвания, разработването на продукти и демонстрационните дейности, както и при определянето на видовете действия в рамките на поканите за предложения, следва да продължат да се вземат предвид определенията на ОИСР по отношение на равнището на технологична готовност (TRL). По принцип, не следва да се отпускат безвъзмездни средства за действия, при които дейностите са на равнище над TRL 8. Работната програма по дадена покана в рамките на стълб „Глобални предизвикателства и конкурентоспособност на промишлеността“ може да разрешава безвъзмездни средства за мащабно валидиране на продукти и въвеждането им на пазара.

Програмата следва да подпомага научните изследвания и всички форми на иновации по интегрален начин, като се спазват всички относими разпоредби на Световната търговска организация. Понятието за научни изследвания, включително експериментално разработване, следва да се използва в съответствие с изготвения от ОИСР Наръчник на Фраскати, а понятието за иновации — в съответствие с изготвения от ОИСР и Евростат Наръчник от Осло, като се следва широк подход, който обхваща и социалните иновации. Както и при предходната рамкова програма „Хоризонт 2020“, при класификацията на технологичните изследвания, разработването на продукти и демонстрационните дейности, както и при определянето на видовете действия в рамките на поканите за