ПРИЛОЖЕНИЕ

---

(1)  Док. 11811/07 - COM(2007) 391 окончателен, 12.7.2007 г.

(2)  Док. 5597/11 - COM(2011) 12 окончателен, 21.1.2011 г.

Член единствен

Посочените в член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 единен документ и препратка към публикацията на спецификацията на продукта за наименованието „Странджански манов мед“ (Strandzhanski manov med)/„Манов мед от Странджа“ (Manov med ot Strandzha) (ЗНП) са поместени в приложението към настоящото решение.

В съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 публикуването на настоящото решение предоставя право на възражение срещу регистрацията на наименованието, посочено в първата алинея от настоящия член, в срок от три месеца от датата на публикуването на настоящото решение в Официален вестник на Европейския съюз.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

„СТРАНДЖАНСКИ МАНОВ МЕД“ (STRANDZHANSKI MANOV MED)/„MАНОВ МЕД ОТ СТРАНДЖА“ (MANOV MED OT STRANDZHA)

ЕС №: PDO-BG-02306—12.4.2017

ЗНП ( X ) ЗГУ ( )

1.   Наименование/наименования

„Странджански манов мед“ (Strandzhanski manov med)/„Maнов мед от Странджа“ (Manov med ot Strandzha)

2.   Държава членка или трета държава

България

3.   Описание на селскостопанския продукт или храната

3.1.    Вид продукт

Клас 1.4. Други продукти от животински произход (яйца, мед, различни млечни продукти с изключение на масло и др.)

3.2.    Описание на продукта, за който се отнася наименованието в точка 1

„Странджански манов мед“ е пчелен мед, произведен от медоносни пчели от секретите на живите части на растенията и от екскретите на смучещите насекоми по растенията, които пчелите събират, трансформират чрез комбиниране със специфични вещества от организма си, отлагат, дехидратират, складират и съхраняват в пчелни килийки до съзряване в рамките на географския район, посочен в т. 4. Отделянето на т.нар. „медена роса“ от някои насекоми, която се събира от пчелите, както и от сладката течност от жълъдите на дъба, формират продукта „Странджански манов мед“.

Органолептични характеристики:

Външен вид: непрозрачен, слабо опалесциращ, без остатъци от пило и други механични примеси и без признаци на ферментация.

Цвят: от кафяв, тъмнокафяв, до черен цвят със зеленикав оттенък. След като кристализира, цветът може да се промени до светлокафяв, сив.

Консистенция: гъста, течна, полукристализирала или кристализирала маса.

Вкус: сладък, леко кисел и горчив привкус.

Аромат: на печени плодове и карамел.

Изисквания по отношение на състава на меда:

Физико-химични характеристики:

Съдържание на фруктоза и глюкоза	не по-малко от 45g/100g
Съдържание на захароза	не повече от 5g/100g
Съдържание на влага	не повече от 19 %
Съдържание, неразтворимо във вода	не повече от 0,1 g/100g
Електропроводимост	задължително над 0,95 mS/сm
Свободни киселини	не повече от 50 милиеквивалента киселина на 1 000 g
Диастазна активност	над 12 ед. по Шаде след придобиването му
Съдържание на хидроксиметилфурфурол (HMF)	не превишава 10 mg/kg след придобиването на меда

„Странджански манов мед“ се отличава от нектарния мед основно по това, че има висока електропроводимост поради високото съдържание на микроелементи: калий (1 568—1 676 mg/kg), магнезий (149—169 mg/kg), литий (0,11—0,33 mg/kg), манган (34—51 mg/kg) и антиоксиданти: фенолно съдържание (56—165 mg/kg). За него е характерно високото съдържание на мелицитоза (4 — 11 %) и ерлоза. Друг отличителен белег е наличието на кверцитол и кестоза. Характерно за „Странджански манов мед“ е съдържанието на манови елементи (HDE), а именно гъбни спори, конидии, хифи и др., които се дължат на специфичния процес на производство и събиране на продукта.

Мелисопалинологични характеристики:

„Странджански манов мед“ е манов пчелен мед с участие на полен с разнообразен ботанически произход. Богатството от растителни видове в Странджа включва: Trifolium (пълзяща детелина), Vicia (фий), Lotus (звездан), Tilia (липа), Echium (семейство Грапаволистни), Rubus type (къпина), Matricaria (сем. Сложноцветни), Daucus type (семейство Сенникоцветни), Potentilla type (Розоцветни), Paliurus type (драка), Dorycnium (сем. Бобови), Brassicaceae (сем. Кръстоцветни), Clematis (обикновен повет), Cistus (тамянка и памуклийка), Plantago (живовляк) и Chenopodiaceae (сем. Лободови).

Върху поленовата характеристика на „Странджански манов мед“ оказват влияние специфични растения в Странджа, които са единствени в България. Те са: рейнхолдска пчелица, винчелистен лопен, мъртвокоприволистно подъбиче, лавролистен лавдан, багрилна звъника, тракийски ранилист и пухесто горянче. Върху нея също така оказват влияние терциерни реликти — видове, имали широко разпространение по време на терциера в Странджа — като цариградски нахут, пирен (гарига), мушмула, калуна, тамянка, чашковидна звъника и др.

Седем от тях се срещат в Европа единствено в Странджа и Кавказ: колхидски джел, странджанско бясно дърво, странджанска (кавказка) боровинка, странджанска зеленика, странджански дъб (лъжник), странджанско търилово великденче и източен горун.

3.3.    Фуражи (само за продукти от животински произход) и суровини (само за преработени продукти)

Храненето на пчелите не е разрешено през периода на събиране на меда. Пчелите могат да бъдат хранени през пролетта и след като медът бъде изваден преди зимата в количества, необходими за натрупване на резерви, за да се гарантира оцеляването на пчелното семейство през зимата. Пчелните семейства могат да бъдат хранени със захар, захарно тесто и захарни сиропи. Пчелите могат да бъдат подхранвани и с мед собствено производство. Производителите трябва да следят зимните запаси да не попадат в стоковия мед („Странджански манов мед“).

3.4.    Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат осъществени в определения географски район

„Странджански манов мед“ се добива в пчелини, разположени в дъбовите гори на Странджа планина (предимно стационарен тип) и задължително в очертания географски район. „Странджански манов мед“ се добива през месеците юни, юли и август. През цялата година пчелните семейства задължително се намират в очертания географски район.

Производството на „Странджански манов мед“ се извършва по следния начин:

1)	пренасяне на рамките със запечатан мед до работното помещение;

2)	разпечатване и центрофугиране на питите с мед;

3)	филтриране и наливане в съдовете за съхранение;

4)	пренасяне на съдовете с готов мед до склада.

Задължително е всички етапи на производство да се извършват в очертания географски район с цел гарантиране на високото качество на продукта и неговата пълна проследяемост.

3.5.    Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др. на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

С цел гарантиране на качеството и пълната проследяемост на продукта медът се пакетира в очертания географски район в т. 4, като теглото не трябва да превишава 1 500 гр.

С оглед гарантирането на качеството и по-специално запазването на органолептичните и физико-химични показатели на „Странджански манов мед“ пакетирането и етикетирането следва да се извършва в очертания географски район, тъй като при транспортиране до ново място извън него би могло при завишени температури да се промени качеството на продукта. Всички процеси следва да се извършват в географския район, за да не се допуска смесване с други видове мед, необхванати от това защитено наименование за произход, както и за предпазване от проникването на външни миризми. „Странджански манов мед“ не трябва да се транспортира извън географския район с цел пакетиране, защото е хигроскопичен и запазването на продукта от влагата е от съществено значение, тъй като тя влошава органолептичните и физико-химични показатели.

Продажбата на „Странджански манов мед“ в насипно състояние е забранена.

3.6.    Специфични правила за етикетиране на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

—

4.   Кратко определение на географския район

„Странджански манов мед“ се произвежда в общините: Созопол, Приморско, Царево, Малко Търново и Средец.

5.   Връзка с географския район

5.1.    Специфична характеристика на географския район

Географският район обхваща Странджа планина и се характеризира с умерено-континентален и влажен морски климат. Характерен за района е мекият климат, честите летни и пролетни мъгли, понякога до късна сутрин; умерените температури и високата влажност на въздуха. Тe способстват за разтварянето на отделените вещества по повърхността на листната маса, които се събират от насекомите. Умерената мъгла спомага да не се похабяват капките сок, тъй като при по-голяма мъгла капките стават по-големи и падат от листата. Съчетанието от климатични фактори — морска влага в близост до планината, но без обилни валежи, относително по-топъл климат, но без екстремни температури, заедно с близостта на морето и дъбовите гори, създават отлични възможности за развитие на продуцентите на маната — листни въшки (Lachnus roboris, L. pallipes, Monelliopsis caryae, Tuberculatus (Tuberculloides) querceus и T. annulatus), жълъдов хоботник (Curculio Glandium) и дъбов семеяд (Cydia Splendana).

Особеното географско положение на планината — близостта на трите големи водни басейна — Черно, Егейско и Мраморно море, и климатичните фактори, обусловени от него — относително висока въздушна влажност и умерени температури, както и палеонтологичното ѝ минало (липсва заледяване през кватернер) са причина в планината да се срещат флористични елементи, съчетанието на които е уникално за континента. Постъпването на влажни въздушни маси от морето към вътрешността на Странджа се благоприятства от заоблени била, дълбоки долове и речни долини. Растителността, широко разпространена в Европа преди няколко милиона години по времето на терциера, се съхранява и днес в Странджа.

Странджанската флора се отличава от европейските растителни формации и се доближава до понтийско-евксинската флора на Кавказ и Мала Азия и има много терциерни реликти и ендемични видове, които се откриват при анализ на поленовия спектър. Територията на Странджа обхваща много защитени местности, резервати и естествени местообитания, поради което се явява благоприятна среда за медоносните пчели и развитие на пчеларството. Странджа е призната за една от общо петте приоритетни за опазване територии в ЕС, която е включена в общоевропейската екологична мрежа „Натура 2000“. В Странджа преобладават дъбовите и букови гори, като с най-висок дял от дъбовите гори е Quercus petraea (зимен дъб — 47,8 %), следван от Q. frainetto (благун — 41,8 %), които осигуряват изхранването на продуцентите на маната — листните въшки и хоботници.

Неплодородните почви — канелени горски и жълтоземно-подзолисти и липсата на индустриални предприятия ограничават отглеждането на селскостопански култури, които при цъфтежа да повлияят на качеството на меда.

5.2.    Човешките фактори

Пчеларството винаги е било разпространено на територията на Странджа. То е отколешен поминък, доказателство за което са още съществуващи тръвни и дънери с пчели, които датират от края на XIX век досега. Пчеларите извършват следните стъпки, по-конкретно, за да обезпечат производството на манов мед:

Етап I

Пчелите събират маната предимно от широколистни дъбови гори и я преработват до узрял пчелен мед, който е „Странджански манов мед“. По време на главната паша на пчелите, за отделяне на стоковия мед, над плодника се поставят магазини и/или корпуси.

Етап II

След като медът е достатъчно узрял в питите, те се изваждат от кошерите и се пренасят до мястото за центрофугиране.

След центрофугирането медът се филтрира, хомогенизира, избистря в контейнери (матуратори) минимум 24 часа.

Етап III

Медът се съхранява в съдове, предназначени за съхранение на хранителни продукти. Разфасоването, опаковането и етикетирането се извършват в чисти и подходящи за тази цел помещения. Кристализиралият мед се втечнява посредством загряване при температура не повече от 42 °C, която температура се достига в пчелния кошер по време на медосбора. При тази температура диастазната активност се запазва.

5.3.    Специфичен характер на продукта

Уникалността на „Странджански манов мед“ се дължи предимно на неговите физико-химични, мелисопалинологични и органолептични характеристики.

Специфична характеристика на „Странджански манов мед“ е неговата особено висока електропроводимост в сравнение с други видове манов мед — задължително над 0,95 mS/сm.

Медът се характеризира с висока диастазна активност (вследствие на богатия ензимен състав заради вторичното преработване от листните въшки и хоботници) и с ниска стойност на хидроксиметилфурфурол (HMF).

Тези характеристики се дължат на обширните масиви дъбови гори (над 70 % от територията на региона), които в съчетание с умерени температури и висока влажност на въздуха създават условия за осигуряване на голяма повърхност листна маса, благоприятстваща развитието на листни въшки и хоботници. Именно техните екскрети, както и секретите на живите части на растенията, се събират от пчелите и се трансформират в този пчелен мед.

Поленовият спектър на „Странджански манов мед“, включително цветният прашец от видовете растения, виреещи единствено в Странджа (от т. 3.2), го отличават от произвеждания на други места мед, което само по себе си се дължи пряко на връзката между продукта „Странджански манов мед“ и планината Странджа. Проучванията на поленовия спектър са позволили определянето на географските маркери — ендемити и терциерни реликтни видове, които с присъствието си или честотата на присъствие в поленовия спектър определят географските му граници в рамките на Странджа.

От особено значение е, че пчелините са разположени в очертания географски район през цялата година, тоест те са от стационарен тип.

„Странджански манов мед“ има осезаемо по-тъмен цвят, своеобразен аромат и леко кисел и горчив вкус в сравнение с нектарния мед.

5.4.    Причинно-следствена връзка между географския район и качеството или характеристиките на продукта (за ЗНП) или между географския район и специфичното качество, репутацията или друга характеристика на продукта (за ЗГУ)

„Странджански манов мед“ е тясно свързан с района си на произход продукт, резултат от биоекологичната зависимост и баланс между популациите на листните въшки и хоботници — продуценти на маната, наличието на големи масиви дъб и бук и характерен мек климат. Местната горска растителност именно осигурява храна на продуцентите на маната, а специфичният мек климат на Странджа (с достатъчна въздушна влажност, умерени температури, пролетни и летни мъгли), благоприятства отделянето на маната и събирането ѝ от пчелите. Характерно за Странджа е, че основната паша на пчелите през месеците юни, юли и август е дъбовата мана. В периода на събирането на маната в Странджа няма други обилно нектароотделящи видове, вкл. масиви от акации, липа и др., които да цъфтят и да смесват мановия мед с нектарен. Съставът на маната, с която се изхранват пчелите, се явява причина за по-високото съдържание на микроелементи и антиоксиданти в този мед спрямо нектарния. Наситеността на цвета, леко киселият и горчив вкус се дължат на микрофлората в маната и периода на събирането ѝ.

Защитеният статут на природната зона на Странджа изключва интензивно земеделие и допринася за чистотата на продукта. Флорогеографският комплекс на Странджа притежава уникален за Европа характер. Прашецът от типични за района на Странджа или виреещи единствено там растения отличава поленовия спектър на „Странджански манов мед“. Евксински ендемити, чието разпространение се ограничава по Южното крайбрежие на Черно море между Странджа, Понтийските планини и Кавказ, са зелениката (Rhododendron ponticum), странджанското (понтийско) бясно дърво (Daphne pontica), колхидският джел (Ilex colchica) и др., чиито полени се откриват в поленовата характеристика на „Странджански манов мед“. Уникалната растителност влияе също на органолептичните характеристики на меда и аромата му и изгражда естествената връзка между природната среда и крайния продукт.

Препратка към публикуваната спецификация на продукта

(член 6, параграф 1, втора алинея от настоящия регламент)

http://www.mzh.government.bg/bg/politiki-i-programi/politiki-i-strategii/politiki-po-agrohranitelnata-veriga/zashiteni-naimenovaniya/zayavlenie-za-znp-strandzhanski-manov-medmanov-med-ot-strandzha/

Член единствен

Единният документ и препратката към публикацията на продуктовата спецификация, посочени в член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012, за наименованието „Paška sol“ (ЗНП) се съдържат в приложението към настоящото решение.

В съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 публикуването на настоящото решение предоставя право на възражение срещу регистрацията на наименованието, посочено в първата алинея от настоящия член, в срок от три месеца от датата на публикуване на настоящото решение в Официален вестник на Европейския съюз.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

„PAŠKA SOL“

№ на ЕС: PDO-HR-02178 - 15.9.2016

ЗНП ( X ) ЗГУ ( )

1.   Наименование или наименования

„Paška sol“

2.   Държава членка или трета държава

Хърватия

3.   Описание на селскостопанския продукт или храната

3.1.   Вид продукт

Клас 1.8. Други продукти от приложение I към Договора (подправки и др.)

3.2.   Описание на продукта, за който се отнася наименованието в точка 1

Защитата на наименованието „Paška sol“ обхваща два продукта — фина морска сол и солно цвете.

Фината морска сол „Paška sol“ е немляна морска сол, добивана от морската вода на залива Паг, която непрекъснато се излива в система от изпарителни басейни до кристализацията ѝ в солниците на остров Паг. Солта е във вид на правилни малки кристали с кубична форма, които са бели на цвят и съдържат минерали и микроелементи. Повечето от кристалите са с големина до 1 mm, така че над 98 % от тях преминават през сито с големина на отвора 1,3 mm. Солта има концентриран солен негорчив вкус.

Състав:

Съдържание на натриев хлорид в общото сухо вещество (%)	> 98,0
Съдържание на вода (%)	< 0,40
Магнезий (%)	0,02 —0,20
Калций (%)	0,01 —0,10
Калий (%)	> 0,02
Арсен (mg/kg)	< 0,25
Кадмий (mg/kg)	< 0,25
Олово (mg/kg)	< 0,20
Живак (mg/kg)	< 0,10
Гранулометричен състав	Остатъкът върху сито с диаметър на отвора 1,3 mm е < 2 %.

Солното цвете „Paška sol“ е продукт от първоначалната фаза на производство на фина морска сол, т.e. производството на концентрирана морска вода. То има леко сладникав вкус. Текстурата му е хрускава и много крехка. На цвят е бяло до бледожълто поради високото съдържание на минерали. Има отличителен вкус, не е толкова солено, колкото готварската сол, и съдържа повече естествени минерали (магнезий, калций, калий, йод). По гранулометричен състав солното цвете „Paška sol“ е с по-едри зърна от фината морска сол „Paška sol“; кристалите му имат формата на люспи и лесно се трошат при стриване между пръстите.

Състав:

Съдържание на натриев хлорид в общото сухо вещество (%)	> 97,0
Съдържание на вода (%)	< 2,00
Магнезий (%)	> 0,07
Калций (%)	0,02 —0,20
Калий (%)	> 0,05
Арсен (mg/kg)	< 0,25
Кадмий (mg/kg)	< 0,25
Олово (mg/kg)	< 0,30
Живак (mg/kg)	< 0,10

3.3.   Фуражи (само за продукти от животински произход) и суровини (само за преработени продукти)

—

3.4.   Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат осъществени в определения географски район

Всички процеси при производството на „Paška sol“ — от използването на солния басейн до преработката на солта (производство на концентрирана морска вода, кристализация, сушене и пресяване) — трябва да се осъществяват в рамките на определения географски район.

3.5.   Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др. на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

—

3.6.   Специфични правила за етикетиране на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

—

4.   Кратко определение на географския район

„Paška sol“ се произвежда в солниците на Паг в залива Паг, заобиколен отвсякъде от сушата на едноименния остров. Заливът Паг е свързан с водите на Велебитския канал чрез протока Паг. Солниците на Паг се намират на 3 km от град Паг и административно спадат към Задарската жупания.

5.   Връзка с географския район

Специфична характеристика на географския район

Специфичните характеристики на „Paška sol“ произтичат от климатичните условия на определения географски район и от това, че солниците на Паг се намират на изолирано място, далеч от тежка промишленост и селскостопанска дейност.

Целият район на остров Паг има отличителни характеристики главно поради това, че е остров, а особено отличително е местоположението на солниците, които се намират в залива Паг, заобиколен отвсякъде от островната суша. Освен това има и подходящ начин за експедиция на произведената там сол, тъй като остров Паг е свързан чрез мост с континенталната част.

В определения географски район преобладава мек средиземноморски климат с малко количество на валежите и с над 2 500 часа слънчево греене годишно. Мекият средиземноморски климат води до сухо и горещо лято и мека и влажна зима.

Идеалното географско местоположение на остров Паг и неговите солници в близост до планината Велебит обуславя постоянен и бърз естествен обмен на въздуха в резултат на духащите ветрове — мистрал (северозападен вятър, който духа през деня) и бурин (североизточен вятър, който духа рано вечерта и през нощта). Мистралът е хладен вятър, който се придружава от стабилно време и смекчава летните горещини, а буринът е слаб нощен вятър, който духа от сушата към морето.

Цялата обширна площ, върху която се намират солниците на Паг, както и голямата и плитка вдлъбнатина на залива Паг, обграждащ солниците, са покрити с плътна непропусклива глинесто-песъчлива почва, която е особено подходяща за производството на „Paška sol“.

Отличителните характеристики на „Paška sol“ произтичат и от човешките фактори. Специалните техники и ноу-хау на „водари“-те (както ги нарича местното население на остров Паг) по отношение на поддръжката на солните басейни и добива на солов разтвор са се предавали от поколение на поколение. На базата на дългогодишен опит „водари“-те знаят как да определят най-подходящия момент за събиране на солното цвете, без да нарушават равновесието на повърхността на концентрираната морска вода или на соловия разтвор, като се стремят да не създават вълни, които разкъсват кристализиралата „кора“ на повърхността на басейна, тоест кристалите на солното цвете. По този начин солното цвете не пада на дъното и не се похабява.

Специфична характеристика на продукта

Фината морска сол „Paška sol“ кристализира при контролирани условия във вакуумни изпарители и не се смила; нейните специфични свойства произтичат единствено от начина на производство, който помага в нея да се запазят всички минерали и микроелементи, присъстващи във висококачествената морска вода. Фината морска сол „Paška sol“ е напълно бяла и има правилни кристали с кубична форма с големина до 1,3 mm. Тя не се смила, за разлика от морската сол, добивана по традиционен начин (кристализация в басейни), която трябва да се смели — добитата по този начин сол е с разнороден гранулометричен състав, съдържа различни примеси и е жълтеникава на цвят.

Солното цвете „Paška sol“ се състои от много дребни кристали с естествено бял до бледожълт цвят, които са резултат от естествената кристализация, настъпваща по морската повърхност в солните басейни при идеални условия (много слънчево и топло време, без вятър и без валежи). Събира се само тънкият горен слой от люспести кристали, като се използва традиционен ръчен инструмент — мрежа, състояща се от дървена дръжка, на чийто край е поставена рамка за събиране с прикрепена към нея неръждаема метална мрежа с много ситни отвори. Солното цвете се събира само в продължение на няколко часа, и то рано сутрин и късно вечер, а след това се суши на слънце. Солното цвете „Paška sol“ е много крехко в сравнение с фината морска сол „Paška sol“, троши се лесно при стриване между пръстите и има по-едри зърна. То има по-високо съдържание на естествен йод, калций, магнезий и калий.

В сравнение с другите изследвани видове морска сол съдържанието на тежки метали в „Paška sol“ е сто пъти по-ниско от разрешеното, а съдържанието на минерали е по-високо, отколкото в другите соли, произвеждани във вакуумни изпарители (научно изследване, Център за морски изследвания към института „Ruđer Bošković“, 2011 г., Kvaliteta mora u Paškom zaljevu [„Качеството на морската вода в залива Паг“]).

Първите писмени сведения за производството на „Paška sol“ датират много отдавна. Авторите Koludrović и Franić посочват, че за „Paška sol“ се споменава още през IX век: „Солта, необходима за храненето на хората и животните, започва да се търгува отрано, като дори в най-старите нотариални документи се съдържат сведения за покупки и продажби на „Paška sol“. (Koludrović A., Franić M., Sol i morske solane [„Солта и морските солници“], 1954 г., Загреб). Usmiani — автор на книгата „Солниците на Паг – производство и търговия от 1797 г. до 1813 г.“, пише: „Венеция винаги е консумирала „Paška sol“, защото е бяла и чиста, като тази сол има голямо значение в целия търговско-финансов потенциал на областта, и особено на самия Паг“ (Usmiani A., Paška solana – proizvodnja i trgovina od 1797. do 1813. godine [„Солниците на Паг – производство и търговия от 1797 г. до 1813 г.“], 1984 г.). Както свидетелстват различни исторически документи, името „Paška sol“ се е използвало винаги, а продължава да се използва и днес в търговския и всекидневния език (Račun Solane Pag).

Причинно-следствена връзка между продукта и географския район

Елементите, създаващи микроклимата на географския район на остров Паг, благоприятното местоположение на солниците, специфичният метод на производство на фина морска сол и солно цвете, както и няколковековната традиция в производството на сол оказват влияние върху специфичното качество на крайния продукт — „Paška sol“.

Солниците или солните басейни са разположени в естествено плиткия залив на остров Паг, където морските течения са слаби. Дъното на залива е покрито с непропусклива глинесто-песъчлива почва, така че заедно с постоянните ветрове (мистрал и бурин), духащи през пролетните и летните месеци, са налице благоприятни условия за бързото изпаряване на морската вода в басейните и за производството на сол.

Морската вода на залива Паг е изключително чиста и добре филтрирана, тъй като дъното му е богато на черупкови организми, които са естествени пречистватели. Затова морската вода има много ниско съдържание на тежки метали — доста под средното за Средиземно море и много по-ниско от концентрациите, използвани за определяне на стандартите за качество на морската околна среда (научно изследване, Център за морски изследвания към института „Ruđer Bošković“, 2011 г., Kvaliteta mora u Paškom zaljevu [„Качеството на морската вода в залива Паг“]).

Специфичният метод на производство на „Paška sol“ се състои в това, че преди да бъде подложена на контролирана кристализация във вакуумни изпарители, концентрираната морска вода престоява известно време в събирателни басейни. Благодарение на това концентрираната морска вода не съдържа никакви органични или неорганични примеси, образувани от морските микроорганизми или донесени от ветровете и птиците — след престоя те се утаяват на дъното на басейна. Вследствие на този специфичен метод на производство, чрез контролираната кристализация на солта се получават чисти кристали без странични органични и неорганични примеси, с правилна структура с кубична форма (кристали с ненарушена структура), бели на цвят и с концентриран солен негорчив вкус.

За специфичното качество на „Paška sol“ говори също фактът, че морската вода на залива Паг, от която се произвежда „Paška sol“, и неговата морска околна среда са с високо качество поради много ниското съдържание на тежки метали; на тази основа има проведени научни изследвания. Институтът по океанография и рибарство установи чрез научни изследвания, че съдържанието на тежки метали в морската вода на залива Паг е значително по-ниско от средното за Средиземно море. Затова „Paška sol“ има значително по-ниско съдържание на тежки метали и по-високо съдържание на минерали в сравнение с другите видове сол (научно изследване, Институт по океанография и рибарство — Сплит, 2009 г., Kakvoća morske vode u Paškom zaljevu [„Качеството на морската вода в залива Паг“]).

Освен това човешките фактори също гарантират високото качество на крайния продукт, тъй като традицията в производството на фина морска сол и солно цвете „Paška sol“ се основава на уменията и дългогодишния опит в поддръжката на солните басейни и добива на солов разтвор за крайния продукт „Paška sol“.

Препратка към публикуваната спецификация на продукта

(член 6, параграф 1, втора алинея от настоящия регламент)

http://www.mps.hr/datastore/filestore/82/Izmijenjena-Specifikacija-proizvoda-Paska-sol.pdf

Член единствен

Заявлението за изменение на продуктовата спецификация на наименованието „Graves supérieures“ (ЗНП) в съответствие с член 105 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 се съдържа в приложението към настоящото решение.

В съответствие с член 98 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 в срок от два месеца от датата на публикуване на настоящото решение в Официален вестник на Европейския съюз може да се подават възражения срещу изменението на продуктовата спецификация, посочено в първата алинея от настоящия член.

ПРИЛОЖЕНИЕ

„GRAVES SUPÉRIEURES“

PDO-FR-A1014-AM02

Дата на подаване на заявлението: 7 март 2016 г.

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ПРОДУКТОВАТА СПЕЦИФИКАЦИЯ

1.   Приложими правила по отношение на изменението

Член 105 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 — изменение, което не е несъществено

2.   Описание и основания за изменението

2.1.    Географски район

Глава 1, точка IV, подточка 1 от продуктовата спецификация се изменя, както следва:

—

след думата: „Virelade“ се вмъкват думите: „и част от територията на община Coimères, съответстваща на участък А, наричан Herrères, 1-ви лист от поземления регистър (ревизиран план за 1934 г.), сертифициран в съответствие с плана за опазване към 5 ноември 2010 г.“ Изменението има за цел географският район да бъде разширен с част от територията на община Coimères, в която лозарството е развито, методите на отглеждане на лозя са сходни, а площите на самите насаждения много подобни — в топографско, хидроложко и геоложко-почвено отношение — на съседните лозови насаждения в обхвата на наименованието „Graves supérieures“. Тази част от община Coimères е географски разположена като пряко продължение на географския район на ЗНП „Graves supérieures“. Молбата за включване на община Coimères е от 1938 г., непосредствено след признаването на наименованието на национално равнище, след като пропускът е бил установен от заинтересовано лице. Въпреки последвалите решения на инстанции на национално равнище в подкрепа на включването на тази община в географския район на наименованието, решението не е отразено в официалните текстове. Добавянето на тази община днес е с цел да се поправи един отдавнашен пропуск.

—

заличават се думите „Martignas-sur-Jalle“ и „Saint-Jean-d’Illac“. Това изменение има за цел да изключи от географския район общините Martignas-sur-Jalle и Saint-Jean-d’Illac, които вече не са лозарски и на територията си нямат лозя или обособени парцели, свързани със ЗНП. Съответно се изменя точка 6 от единния документ.

2.2.    Обособен парцелиран район

В глава 1, точка IV, подточка 2 от продуктовата спецификация след думите: „от 10 февруари 2011 г.“ се добавя текстът: „и неговата постоянна комисия от 4 септември 2013 г., упълномощена от Националния комитет“. Това изменение има за цел да се добави датата на приемане от компетентния национален орган на изменение на обособения парцелиран район, ограничен в рамките на географския район на производство. Обособяването на парцели представлява определяне, в рамките на географския район на производство, на парцели, които са подходящи за производството на разглеждания продукт с контролирано наименование за произход.

Това изменение не засяга единния документ.

2.3.    Общо алкохолно съдържание в обемни проценти

Глава 1, точка IХ, подточка 1, буква д) от продуктовата спецификация се изменя, както следва:

Тези разпоредби са в съответствие с Регламент (ЕС) № 1308/2013, където в част II, точка 1 от приложение VII се предвижда, че „горната граница на общото алкохолно съдържание може да превишава 15 об. % за вина със защитено наименование за произход, произведени без обогатяване или обогатени само чрез процесите на частична концентрация, изброени в част I, раздел Б, точка 1 от приложение VIII, при условие че тази възможност се допуска в продуктовата спецификация в техническото досие на съответното защитено наименование за произход“.

Възможността за повишаване на общото алкохолно съдържание в обемни проценти до 19 об. % при обогатените вина е въведена в Регламент (ЕС) № 1308/2013 с Регламент (ЕС) № 2017/2393. Това изменение има за цел да консолидира продуктовата спецификация, като се има предвид, че вината от презряло грозде „Graves supérieures“ могат да достигнат високо алкохолно съдържание, а законодателството изисква тази възможност да бъде вписана в продуктовата спецификация.

Това изменение не засяга единния документ.

2.4.    Връзка с произхода

В глава I, точка X, подточка 1, буква а), трета алинея от същата спецификация числото „43“ се заменя с числото „42“. Това изменение съответства на коригирането на броя на общините в географския район след заличаването на двете общини — Martignas-sur-Jalle и Saint-Jean-d’Illac, и добавянето на част от територията на община Coimères.

Съответно се изменя точката „Връзка с произхода“ от единния документ.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

1.   Наименование

Graves supérieures

2.   Вид географско означение

ЗНП — Защитено наименование за произход

3.   Категории лозаро-винарски продукти

1.

Вино

4.   Описание на виното или вината

Непенливи бели вина с остатъчна захар, произведени от презряло грозде, набрано на ръка чрез неколкократни беритби, структурирани на базата на сорта sémillon B, от който се получават богати и плътни вина със златист цвят и аромати на захаросани плодове. Евентуалното смесване със сортовете sauvignon B и muscadelle B придава свежест на вината.

Минималното алкохолно съдържание по обем е 13,5 %.

Съдържанието на ферментируеми захари (глюкоза+фруктоза) е по-малко или равно на 34 g/l.

Останалите аналитични параметри са в съответствие с нормите на ЕС.

Общи аналитични характеристики

Максимално общо алкохолно съдържание (об. %)
Минимално действително алкохолно съдържание (об. %)	12
Минимална обща киселинност	meq/l
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)	25
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l):

5.   Лозаро-винарски практики

a.    Основни енологични практики

Гъстота и разстояние на засаждане

Агротехническа практика

Лозята са с минимална гъстота на насажденията от 5 000 растения на хектар.

Междуредовото разстояние не може да превишава 2 m, а разстоянието между растенията в реда е не по-малко от 0,80 m.

Резитба на лозята

Агротехническа практика

Резитбата се извършва най-късно на етапа на разлистване на листата (етап 9 от Lorenz).

Резитбата на лозите става съобразно следните техники при максимум 12 пъпки на стебло:

—	къса резитба или дълга резитба;

—	резитба Гюйо или ветрило с четири рамена.

Беритба на гроздето

Приложимо ограничение върху обработването

Вината се произвеждат от презряло грозде (присъствие на благородна плесен и/или стафидиране върху лозата), набрано на ръка чрез неколкократни беритби.

Обогатяване

Специфична енологична практика

Обогатяването е разрешено съгласно правилата, определени в продуктовата спецификация.

б.    Максимални добиви

48 hl/ha

6.   Обособена зона

Беритбата на гроздето, винификацията, обработването и съзряването на вината се извършват на територията на следните общини от департамент Gironde: Arbanats, Ayguemortes-les-Graves, Beautiran, Bègles, La Brède, Budos, Cabanac-Villagrains, Cadaujac, Canéjan, Castres-Gironde, Cérons, Cestas, Eysines, Gradignan, Guillos, Le Haillan, Illats, Isle-Saint-Georges, Landiras, Langon, Léogeats, Léognan, Martillac, Mazères, Mérignac, Pessac, Podensac, Portets, Pujols-sur-Ciron, Roaillan, Saint-Médard-d’Eyrans, Saint-Michel-de-Rieufret, Saint-Morillon, Saint-Pardon-de-Conques, Saint-Pierre-de-Mons, Saint-Selve, Saucats, Talence, Toulenne, Villenave-d’Ornon, Virelade и част от територията на община Coimières, съответстваща на участък А, наричан Herrères, 1-ви лист от поземления регистър (ревизиран план за 1934 г.), сертифициран в съответствие с плана за опазване към 5 ноември 2010 г.

7.   Основни винени сортове грозде

Muscadelle B

Sauvignon B

Sauvignon gris G

Semillon B

8.   Описание на връзката или връзките

Географският район на защитеното наименование за произход „Graves supérieures“ представлява ивица с ширина от около десет километра на левия бряг на река Гарона, на север — от Бордо, на югоизток — до Langon.

Както сочи самото наименование „Graves supérieures“ (коренът на думата се свързва с „камъчета“), територията е камениста — чакъл, сравнително големи камъни, пясък, смесен с тиня и глина, натрупани на места върху варовици, но обикновено върху чист пясък или втвърден хумус (слепен пясък, съдържащ желязо) или глина. Районът обхваща 42 общини в департамент Gironde.

Почвите са със сложна и продължителна геоложка история, тясно свързана с появата на река Гарона, с промените в нейното корито, с последователните ледникови периоди на кватернера. През тези периоди пиренейските ледници подкопават долините и натрупват скалисти маси, които впоследствие реките оттласкват до региона на Бордо. Останките от тези последователни наноси в наши дни са само под формата на различни по вид и размер каменисти бабуни.

Почвите, които са се образували след това, са с висока пропускливост поради богатото съдържание на чакъл, включително речен. Въпреки че те не са единствените специфични за „Graves supérieures“ почви, те представляват основната и най-благоприятна характеристика. Склоновете позволяват свободното оттичане на водата и са гарант за отлично повърхностно прочистване. Тази особеност допълнително се подсилва от голяма хидрографска мрежа от по-малки реки, притоци на река Гарона. Това са почви, където снабдяването с вода на лозята е силно регулирано.

Лозята се отглеждат при специфичен и благоприятен климат — защитени от атмосферни влияния от запад чрез борови гори, играещи важна терморегулаторна роля, от големи горещини и прекомерна влажност благодарение на проветривостта и естествената вентилация поради близостта до река Гарона. Мекият океански климат също неутрализира пролетните застудявания. Лозарските ландшафти от разглеждания сектор, характеризиращи се с каменисти склонове със светли полирани камъни, които отразяват светлината върху гроздовете, са между река и борови гори.

На териториите на Graves supérieures, на които първоначално се произвеждат хубавите бели и червени вина от района на Бордо, възникват и се развиват производствените традиции, използвани и в наши дни. За винените сортове грозде, култивирани в океански климат, още от XVII и XVIII век са били необходими дървени колчета; по-късно масово навлизат кордонните подпорни конструкции и строго спазвани методи за зарязване на лозите. Всички тези способи имат за цел да осигурят добро разпределение на реколтата и достатъчна листна площ за фотосинтезата, необходима за постигането на оптимална зрялост.

В съответствие с практиката обособеният парцелиран район за реколтата от грозде дава възможност във връзка с естественото пречистване парцелите да бъдат класифицирани или според качествата на техния дренаж, или според тяхното разположение на възвишение или на склон. Изключени са географските и топографските територии, в които поради отдалечеността им от Гарона (загуба на терморегулиращото въздействие на реката) или поради изолираността им в горски райони (блокиране на движението на студените въздушни маси) могат да настъпят пролетни мразове.

Точно очертаните парцели позволяват оптимално изразяване на местните сортове, селекционирани с течение на времето заради техните качества във връзка със съхранението и отлежаването — поради необходимостта от пренасяне на тези продукти на далечни разстояния.

Вината с контролираното наименование за произход „Graves supérieures“ са единствено бели вина с остатъчна захар, структурирани на базата на сорта sémillon B, от който, набран в презряло състояние и на ръка чрез неколкократни беритби, се получават богати и плътни вина със златист цвят и аромати на захаросани плодове. Климатичните характеристики на географския район на наименованието са особено подходящи за тази техника на гроздобер. Сортовете sauvignon B и muscadelle B, набрани чрез същите техники, придават на вината свежест при смесването. Тази свежест отразява също така характера на песъчливите или с глинеста подложка почви, върху които са засадени обхванатите от наименованието парцели и които в крайна сметка придават добър баланс, финес и плодови и цветни нюанси на тези вина с остатъчна захар. Вината са подходящи за няколкогодишно отлежаване, но могат да се консумират и млади.

С цел да се осигури достатъчно добра реколта, без претоварване на отделните насаждения — гаранция за зрялост и оптимална концентрация на плодовете, минималната гъстота на засаждане е висока.

Съчетанието между близостта до пристанището на Бордо, който традиционно се е наложил като голям търговски център за продажба на вино по целия свят, и специфичните геоложко-почвени условия, е позволило на контролираното наименование за произход „Graves supérieures“ да придобие международна известност.

9.   Други основни условия

Област в непосредствена близост

Правна уредба:

Национална правна уредба

Вид допълнително условие:

Дерогация относно производството в обособения географски район

Описание на условието:

Областта в непосредствена близост, определена чрез дерогация за винификацията, обработването и съзряването на вината, обхваща територията на следните общини на департамент Gironde: Barsac, Beguey, Bieujac, Bommes, Cadillac, Castets en Dorthe, Fargues, Langoiran, Loupiac, Le Pian sur Garonne, Preignac, Rions, Saint-Loubert, Saint-Maixant, Saint-Pierre-d’Aurillac, Sainte-Croix-du-Mont и Sauternes.

По-обширна географска единица

Правна уредба:

Национална правна уредба

Вид допълнително условие:

Допълнителни разпоредби относно етикетирането

Описание на условието:

Етикетите на вината с контролирано наименование за произход може да съдържат уточнение на по-голямата географска единица „Vin de Graves“.

Размерите на буквите за тази по-голяма географска единица не надвишават — нито на височина, нито на ширина — две трети от размерите на буквите на контролираното наименование за произход.

10.   Връзка към продуктовата спецификация

https://info.agriculture.gouv.fr/gedei/site/bo-agri/document_administratif-d7275bf9-c6c4-43be-8478-caaef27859df

Член единствен

Посоченото в член 10, параграф 1, първа алинея от Регламент за изпълнение (ЕС) № 668/2014 заявление за одобрение на изменение, което не е несъществено, в продуктовата спецификация на регистрираното наименование „Liquirizia di Calabria“ (ЗНП), както и измененият единен документ и препратката към публикацията на съответната продуктова спецификация се съдържат в приложението към настоящото решение.

В съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 публикуването на настоящото решение предоставя право на възражение срещу изменението, посочено в първата алинея от настоящия член, в срок от три месеца от датата на публикуване на настоящото решение в Официален вестник на Европейския съюз.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ, КОЕТО НЕ Е НЕСЪЩЕСТВЕНО, В ПРОДУКТОВАТА СПЕЦИФИКАЦИЯ НА ЗАЩИТЕНИ НАИМЕНОВАНИЯ ЗА ПРОИЗХОД/ЗАЩИТЕНИ ГЕОГРАФСКИ УКАЗАНИЯ

Заявление за одобрение на изменение в съответствие с член 53, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012

„Liquirizia di Calabria“

ЕС №: PDO-IT-00644-AM02 – 10.5.2018

ЗНП ( X ) ЗГУ ( )

1.   Група заявител и законен интерес

Consorzio di tutela della Liquirizia di Calabria DOP

Corso Luigi Fera, 79

87100 Cosenza

ITALIA

liquiriziadicalabria.dop@pecimpresa.it

Consorzio di tutela della Liquirizia di Calabria DOP (Консорциум за защита на ЗНП „Liquirizia di Calabria“) има право да подаде заявление за изменение по силата на член 13, параграф 1 от Указ № 12511 на Министерството на политиката в областта на земеделието, храните и горското стопанство от 14 октомври 2013 г.

2.   Държава членка или трета държава

Италия

3.   Рубрика от спецификацията на продукта, която подлежи на изменение или изменения

—	☐	Наименование на продукта
—	☒	Описание на продукта
—	☐	Географски район
—	☐	Доказателство за произход
—	☒	Метод на производство
—	☐	Връзка
—	☐	Етикетиране
—	☒	Друго: [контролен орган; актуализации във връзка с нормативната уредба]

4.   Вид на изменението/измененията

—	☒	Изменение на продуктовата спецификация на регистрирано ЗНП или ЗГУ, което не може да се квалифицира като несъществено в съответствие с член 53, параграф 2, трета алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012
—	☐	Изменение на продуктовата спецификация на регистрирано ЗНП или ЗГУ, за което не е публикуван единен (или равностоен на него) документ, което не може да се квалифицира като несъществено в съответствие с член 53, параграф 2, трета алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012

5.   Изменение/изменения

Описание на продукта

Член 2 от продуктовата спецификация – точка 3.2 от единния документ

—	За вида „пресен корен“ следните стойности: „— влажност между 48 и 52 % — глициризин между 0,60 и 1,40 %“ се изменят, както следва: „— влажност: ≤ 52 % — глициризин: ≤ 1,40 %“

Целта на изменението е да се включи в кръга на ЗНП „Liquirizia di Calabria“ видът „пресен корен“ със стойности на влажността и на съдържанието на глициризин, по-ниски от вече предвидената долна граница.

Изменението на стойностите на влажността за вида „пресен корен“ е свързано с изключително променливите климатични условия, които от своя страна влияят и върху влажността на корена от сладник в момента на събирането му; затова беше счетено за целесъобразно да се заличи минималната стойност на влажността, като се запази максималният разрешен процент влажност.

Целта на изменението в съдържанието на глициризин е да се включат в кръга на ЗНП „Liquirizia di Calabria“ и пресните корени със съдържание на глициризин под 0,60 %. Това изменение отчита самата особеност на този продукт, който се отличава на пазара с по-ниското си съдържание в сравнение с корените, отглеждани в други региони.

—	За вида „изсушен корен“ следните стойности: „— влажност между 6 и 12 % — глициризин между 1,2 и 2,4 %“ се изменят, както следва: „— влажност: ≤ 12 % — глициризин: ≤ 5 % сухо вещество“

Целта на изменението е да се включи в кръга на ЗНП „Liquirizia di Calabria“ видът „изсушен корен“ със стойности на влажността, по-ниски от вече предвидената долна граница, и да се определи ново съдържание на глициризин, като се премахне интервалът от стойности и се въведе една-единствена разрешена максимална стойност, която се изчислява като процентен дял от сухото вещество.

Искането за изменение на свързания с влажността параметър се обосновава с факта, че нивата на съдържанието в изсушения корен от сладник са тясно свързани с условията на околната среда и технологичния процес, както и с методите на опаковане и съхранение. Поради това съществуването на ограничение във връзка с минималната влажност налага неоснователни ограничения върху системата за производство на „Liquirizia di Calabria“.

Искането за изменение на свързания с глициризина параметър е необходимо, за да се гарантира съгласуваност с данните, които са посочени за „пресния корен“. Всъщност научни изследвания доказаха, че посоченото в действащата продуктова спецификация съдържание на глициризин в „изсушения корен“ не е приведено в съответствие с определените за „пресния корен“ стойности. Следователно става въпрос за грешка, която следва да се поправи, за да се гарантира точност на данните, посочени в продуктовата спецификация.

Въвеждането на една-единствена разрешена максимална стойност по отношение на глициризина и нейното повишаване не оказват влияние върху съдържащите се в единния документ данни за специфичните характеристики на продукта, въз основа на които е регистрирано наименованието „Liquirizia di Calabria“. Във всички случаи максималното съдържание на глициризин в необработения корен — от който впоследствие се получава изсушеният корен — продължава да съответства на стойността, която е в сила и която не е изменена, а именно 1,40 %.

—	За вида „екстракт от корена“ следната стойност: „— глициризин между 3 % и 6 %“ се изменя, както следва: „— глициризин: ≤ 6 % сухо вещество“

Освен уточнението, че параметърът се изчислява като процентен дял от сухото вещество, в изменението се отчитат и резултатите от неотдавнашно проучване, проведено в рамките на проект, финансиран от Министерството на образованието, университетите и научните изследвания със средства от НОП за научни изследвания и конкурентоспособност за периода 2007—2013 г., в който са взети предвид данните от последните 17 години. Проучването стига до заключението, че през последните 17 години процентната концентрация на глициризин, съдържащ се в екстрактите от произвеждания в Калабрия корен от сладник, постепенно е намаляла.

Затова е счетено за целесъобразно да се заличи предвиденото в продуктовата спецификация минимално съдържание на глициризин. С изменението се потвърждават и специфичните характеристики на географския район на отглеждане, благодарение на които ЗНП „Liquirizia di Calabria“ се отличава от отглежданите в други райони корени със своето определено по-ниско съдържание на глициризин.

Метод на производство

Член 5 от продуктовата спецификация

Следното изречение:

се изменя, както следва:

Въведена е възможността да се извършва сушене в сушилни от ново поколение (слънчев тип), за да се адаптира продуктовата спецификация към новите технологии в хранително-вкусовата област.

Внесените в този член изменения предвиждат допълнително уточнение на граничната температура на сушене на корена от сладник преди пускането му на пазара, за да се гарантират качеството на продукта и здравето на растенията.

По отношение на последния аспект е важно да се подчертае, че изсушените и съхранявани в складове, а понякога и по рафтовете на магазините, корени от сладник се нападат от дребното твърдокрило насекомо Anobium punctatum, известно под името дървояд.

Бяха проведени конкретни проучвания по отношение на „Liquirizia di Calabria“ с двойната цел да се проследи промяната на активните вещества при 30—40—50—60 °C, за да се гарантира качеството на продукта, и да се установят граничната температура и максималното време на експозиция, позволяващи да се дезактивира горепосоченият вредител.

Резултатите от изследванията показаха, че сушенето на корените от сладник при температура до 60 °C не води до особени изменения в състава на корена, които биха могли да влошат качеството на продукта. Проучванията доказаха, че издръжливостта на високи температури е най-голяма в ларвения стадий, но че дори съвсем кратка (5-минутна) експозиция при температура над 52 °C води до 100-процентна смъртност на ларвите; това дава възможност да се предотврати развитието на твърдокрили насекоми в пуснатите на пазара партиди, което би настъпило при възобновяване на ларвената активност.

Друго

Контролен орган

В точка 7 от продуктовата спецификация са добавени наименованието, адресът и данните за контакт с контролния орган, отговарящ за проверка на спецификацията за производство на продукта.

Актуализации във връзка с нормативната уредба

Препратките към Регламент (ЕО) № 510/2006 са актуализирани, като са заменени с препратки към Регламент (ЕС) № 1151/2012.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

„Liquirizia di Calabria“

ЕС №: PDO-IT-00644-AM02 – 10.5.2018

ЗНП ( X ) ЗГУ ( )

1.   Наименование

„Liquirizia di Calabria“

2.   Държава членка или трета държава

Италия

3.   Описание на селскостопанския продукт или храната

3.1.    Вид продукт

Клас 1.8. Други продукти от приложение I към Договора (подправки и др.)

Клас 2.3. Хляб, хлебни изделия, сладкарски и захарни изделия, бисквити и други печива

3.2.    Описание на продукта, за който се отнася наименованието в точка 1

Защитеното наименование за произход „Liquirizia di Calabria“ е запазено единствено за пресен или сушен сладник (сладък корен) и за екстракта от него. Такъв сладник трябва да произхожда от насаждения или диворастящи растения от сорта Glychirrhiza Glabra (семейство Бобови) var. typica, наричан „Cordara“ в Калабрия.

При пускането си на пазара ЗНП „Liquirizia di Calabria“ притежава следните характеристики:

Пресен корен:

—	сламеножълт цвят,

—	сладък, ароматен, наситен и траен вкус,

—	влажност: ≤ 52 %,

—	глициризин: ≤ 1,40 %.

Изсушен корен:

—	от сламеножълт цвят до цвят жълта охра,

—	сладък, плодов и леко стипчив вкус,

—	влажност: ≤ 12 %,

—	глициризин: ≤ 5 % сухо вещество.

Екстракт от корена:

—	цвят от пепеляво кафяво до черно,

—	сладко-горчив, ароматен, наситен и траен вкус,

—	влажност между 9 % и 15 %,

—	глициризин: ≤ 6 % сухо вещество.

3.3.    Фуражи (само за продукти от животински произход) и суровини (само за преработени продукти)

—

3.4.    Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат осъществени в определения географски район

Всички етапи на производството — от саденето до събирането, както и дейностите по изсушаване и преработка, трябва да се извършват в района, определен в точка 4.

3.5.    Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др. на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

ЗНП „Liquirizia di Calabria“ се продава в опаковки от картон, стъкло, метал, керамика, полипропилен или полиетилен с висока плътност (HDPE), както и в опаковки от всички материали, разрешени от действащото законодателство в областта на опаковането на хранителните продукти. Опаковките са с тегло, което варира от 5 g до 25 kg. Всяка опаковка трябва да е така запечатана, че при отварянето ѝ печатът да се счупи.

3.6.    Специфични правила за етикетиране на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

Върху етикета трябва да бъдат поставени логото на наименованието, определеният от органа за контрол пореден номер и датата на опаковане на продукта, съдържащ се в отделните пакети. Логото на ЗНП „Liquirizia di Calabria“ изобразява стилизиран ромб с равни страни и ъгли от 90 °. Минималният размер на отпечатаното цяло лого както на височина, така и на ширина е 0,5 cm. Логото на наименованието може да се печата във всички цветове.

4.   Кратко определение на географския район

Производственият район на продукта „Liquirizia di Calabria“ обхваща всички общински територии с надморска височина до 650 m, описани подробно в производствената спецификация, където се отбелязва наличието на диворастящи растения или на насаждения от сорта Glycyrrhiza Glabra var. typica, наричан „Cordara“ в Калабрия. Този район граничи на север с планинския масив Полино, който плавно се снижава на североизток до територията на Рока Империале, като по този начин го отделя от регион Базиликата. Районът обхваща териториите на долината на река Крати от двете страни на реката, която тече от юг на север и се влива на североизток в Йонийско море, пресичайки равнината Сибари. От страната на Тиренско море представляват интерес областите, попадащи — от север на юг — между територията на общините Фалконара Албанезе и Никотера. От страната на Йонийско море се включват областите, които, тръгвайки от север, включват равнината Сибари, голямата равнина около Кротоне и стигат до най-крайната точка на Калабрия.

5.   Връзка с географския район

Историческият район на производство на сладника е крайбрежната част на Калабрия, и по-специално частта между общините Вилапиана, Черкиара ди Калабрия, Касано Йонио-Сибари, Кориляно Калабро, Росано, намиращи се в равнината Сибари, което се дължи на естествените благоприятни условия в равнината, чиито почви са богати на силициеви съединения и едри каменисти частици и се характеризират с неутрален pH фактор. От климатична гледна точка равнината Сибари, където и до днес е съсредоточена по-голямата част от производството на сладник, се характеризира с благоприятни условия за разпространението на това растение, които са резултат от близостта на планините и липсата на ветрове предвид това, че масивите Полино и Сила представляват естествена бариера. Растението сладник расте като естествени и култивирани насаждения по крайбрежието и е разпространено от равнините в крайбрежните части на Тиренско море (Ламеция Терме, Фалерна, Ночера Тиранезе и т.н.) и Йонийско море (Кротоне, Исола Капо Ридзуто, Киаравале, Бадолато, Рочела Йоника и т.н.) към вътрешните хълмисти части, разпростирайки се в долините на големите реки в Калабрия чак до височинните части във вътрешността, които поради особения си строеж се радват на благоприятното влияние на морските въздушни течения, в резултат на което на километри от брега сладникът продължава да има същите характеристики.

Типичният средиземноморски климат, характеризиращ се с дълги, топли и сухи лета и меки зими, е определящ за равномерното разпространение на растението Glychyrrhiza Glabra var. typica (наричано „Cordara“) в целия разглеждан район.

Растението със ЗНП „Liquirizia di Calabria“ се различава ясно от подобни на него сортове от гледна точка на физикохимичния си състав поради наличието на вторични метаболити, сред които и активната съставка, която определя неговите търговски и фармацевтични свойства, а именно глициризина. Тази съставка представлява сапонин, чието процентно съдържание в сладника от Калабрия е по-ниско в сравнение със съдържанието му в подобни видове и сортове, и точно това е в основата на търсенето на пазара. Резултатите от наскоро проведени изследвания показват още по-ясно разликата между сладника от Калабрия и сладника с произход от околните региони по отношение на съдържанието на глициризин, което е много по-ниско в сравнение с това в корените, произхождащи от другите региони, а също и по отношение на съдържанието на захари, което също е по-ниско. Едно друго изследване, проведено върху летливата фракция, показва ясно разликата между състава на сладника от Калабрия и този на сладника с произход от други места в Италия или в чужбина. Накрая, сравнението с екстракти от сладник с произход от други държави показва, че сладникът от Калабрия има различен качествен и количествен състав по отношение на фенолните съединения.

Отбелязва се по-специално минимално процентно съдържание на ликвиритигенин и изоликвиритигенин, като същевременно се наблюдава значително процентно съдържание на веществото ликохалкон A, което или не се намира в други проби, или се намира заедно с веществото ликохалкон B.

Калабрия е регион, който поради своя строеж и релеф притежава уникални характеристики, различаващи го от всички други италиански региони. Намираща се в най-издадения край на италианския полуостров, Калабрия се счита за дълъг и тесен полуостров, заобиколен в протежение на 800 km от морето. По някои признаци тя може да бъде сравнена с Пулия, но по други признаци се различава рязко от нея.

Всъщност Калабрия е разделена надлъжно на две части от високите апенински планински вериги, което е уникално явление в италианските региони. Строежът и релефът в Калабрия обуславят уникалните, доказани в редица научни изследвания, биологични, почвени и климатични условия, различаващи се от тези в останалата част на полуострова по отношение на средните температури, температурната амплитуда, влажността на въздуха, количеството и вида на валежите, вятъра, продължителността и количеството на слънчевото греене, а следователно и по отношение на температурата на почвата.

С течение на вековете особените природни условия са оказали голямо влияние върху приспособяването, а оттам и върху подбора на вида, като са обусловили неговите характеристики от гледна точна на състава и на хранителните и ароматните свойства, и са довели до създаването на специфичен от химична гледна точка сорт, а именно сладник от Калабрия („Liquirizia di Calabria“).

Този особен тип сладник е характерен за Калабрия. Всъщност той е бил добре известен още през XVII век, както личи от редица документи, сред които е известният „Trattato di terapeutica e farmacologia“ („Трактат за терапевтика и фармакология“), том I (1903 г.), в който се твърди, че „[…] Видът, от който произлиза, е Glycyrrhiza Glabra (Leguminosae Papilionaceae), който се среща в Югозападна Европа […]. Понякога коренът за фармацевтична употреба се нарича с името „Liquirizia di Calabria“ (сладник от Калабрия), за да се различи от сладника от Русия, който е по-светъл, произлязъл от Glycyrrhiza Glandulifera или Echinata, които се срещат в Югоизточна Европа.“ В четиринадесетото издание на Енциклопедия Британика от 1928 г. пише: „[…] Приготвянето на сока е широко разпространено занимание по цялото средиземноморско крайбрежие, но най-предпочитаната във Великобритания разновидност е с произход от Калабрия […]“. Мнението, изразено в Енциклопедия Британика, се потвърждава и от един доклад на Държавния департамент на САЩ от 1985 г., озаглавен „The licorice plant“ („Растението сладник“).

С наименованието „Liquirizia di Calabria“ се обозначава един комплексен „продукт“, резултат на взаимодействието между природата и човешката дейност; наименованието се е предавало през вековете и е станало символ на традициите в региона Калабрия, както за това свидетелстват „Dipinto di Saint-Non“ от края на XVIII век, „Stato delle persone in Calabria - I concari“ на Vincenzo Padula от 1864 г., документът на асоциацията SVIMEZ „Piante officinali in Calabria: presupposti e prospettive“ от 1951 г., „Pece e liquirizia nei casali cosentini del Settecento: forma d’industrie e forze di lavoro“ на Augusto Placanica от 1980 г., „I „Conci“ e la produzione del succo di liquerizia in Calabria“ на Gennaro Matacena от 1986 г., „La dolce industria — Conci e liquirizia in provincia di Cosenza dal XVIII al XX secolo“ от Vittorio Marzi и колектив от 1991 г. и много други творби и документи, издадени в периода между 1700 г. и 2000 г. В Калабрия през втората половина на XVIII век насажденията от сладник се разпростирали по цялото йонийско крайбрежие, най-вече по северните граници с областта Лукания и в широката равнина Сибари, където те се срещали в изобилие, чак до Кротоне и Реджо Калабрия. Големи насаждения от сладник е имало и в долината на река Крати, която при Косенца преминава в равнината Сибари, както и в обширни области по тиренското крайбрежие.

Препратка към публикуваната спецификация

(член 6, параграф 1, втора алинея от настоящия регламент)

Консолидираният текст на спецификацията за производство на продукта е публикуван на следния уебсайт: http://www.politicheagricole.it/flex/cm/pages/ServeBLOB.php/L/IT/IDPagina/3335“

или

направо от началната страница на уебсайта на Министерството на политиката в областта на земеделието, храните и горското стопанство (www.politicheagricole.it), като се избере рубриката „Qualità“ [„Качество“] (горе вдясно на екрана), след това – „Prodotti DOP IGP STG“ [„Продукти ЗНП ЗГУ ХТСХ“] (отстрани вляво на екрана), и накрая – „Disciplinari di Produzione all’esame dell’UE“ [„Продуктови спецификации, представени за разглеждане от Европейския съюз“].