Европейски икономически и социален комитет

537-а пленарна сесия на ЕИСК, 19.9.2018 г. – 20.9.2018 г.

6.12.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/1

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Изкуственият интелект: предвиждане на въздействието му върху труда с цел осигуряване на справедлив преход“

(становище по собствена инициатива)

(2018/C 440/01)

Докладчик:

Franca SALIS-MADINIER

Решение на Пленарната асамблея	15.2.2018 г.
Правно основание	Член 29, параграф 2 от Правилника за дейността
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	4.9.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	19.9.2018 г.
Пленарна сесия №	537
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	183/1/2

1. Заключения и препоръки

1.1.

Изкуственият интелект (ИИ) и роботиката ще разширят и увеличат въздействието на цифровизацията на икономиката върху пазарите на труда (1). Техническият прогрес винаги е оказвал влияние върху труда и заетостта и е изисквал нови форми на социална и обществена уредба. ЕИСК е убеден, че технологичното развитие може да допринесе за икономическия и социалния напредък. Счита обаче, че би било погрешно да се пренебрегва общото му въздействие върху обществото. На пазара на труда ИИ ще разшири и увеличи обхвата на автоматизацията на работните места (2). Във връзка с това ЕИСК би желал да даде своя принос за подготовката на социалните промени, които ще съпътстват възхода на ИИ и на роботиката, чрез укрепване и обновяване на европейския социален модел.

1.2.

ЕИСК държи да подчертае възможностите на ИИ и на неговите приложения, по-специално в областта на здравеопазването, безопасността на транспорта и енергетиката, в борбата с изменението на климата, а също и при предвиждането на заплахите по отношение на киберсигурността. Европейският съюз, правителствата и организациите на гражданското общество имат важна роля в извличането на максималните ползи, които ИИ може да донесе, по-специално за хората с увреждания, с намалена подвижност и за възрастните хора и лицата с хронични заболявания.

1.3.

В ЕС обаче липсват данни относно цифровата икономика и произтичащата от нея социална трансформация. ЕИСК препоръчва да се подобрят статистическите инструменти и научните изследвания, по-специално относно ИИ, използването на роботи в промишлеността и услугите, интернет на нещата, както и относно новите икономически модели (икономика на платформите, нови форми на заетост и труд).

1.4.

ЕИСК призовава Европейската комисия да насърчава и подкрепя осъществяването на проучвания на равнището на европейските комитети за секторен социален диалог относно въздействието на ИИ и на роботиката в отделните сектори, а в по-общ план — относно цифровизацията на икономиката.

1.5.

Приема се, че ИИ и роботиката ще изместят и ще преобразуват работни места, ще премахнат някои от тях и ще създадат други. Във всички случаи ЕС трябва да гарантира достъпа на всички работници, наети лица, самостоятелно заети лица или фиктивни самостоятелно заети лица до социална закрила в съответствие с европейския стълб на социалните права.

1.6.

Комисията предложи да се укрепи Европейският фонд за приспособяване към глобализацията, с цел от него да се ползват по-специално работниците, които губят работните си места, и самостоятелно заетите лица, които прекратяват дейността си в резултат на цифровизацията на икономиката (3). ЕИСК счита, че това е стъпка към създаването на истински Европейски фонд за преход, който би подпомогнал социално отговорното управление на цифровата трансформация.

1.7.

ЕИСК препоръчва да се прилагат и укрепят принципите, ангажиментите и задълженията, заявени в съществуващите текстове, приети от европейските институции и от социалните партньори, относно информирането и провеждането на консултации с работниците (4), по-специално при въвеждането на нови технологии като ИИ и роботиката. ЕИСК отправя призив за приобщаваща европейска програма за ИИ, основана на тези текстове и на европейския стълб на социалните права, която да включва всички заинтересовани страни.

1.8.

ЕИСК препоръчва етичните насоки относно ИИ, които Комисията ще изготви, да определят ясна граница при взаимодействието работници-интелигентни машини, така че човекът никога да не се превърне в изпълнител на инструкциите на машината. В духа на приобщаващ ИИ тези насоки трябва да установят принципи на участие, отговорност, ангажираност с производствените процеси, така че, както се подчертава в Устава на МОТ, трудът да носи на онези, които го упражняват, удовлетворение от факта, че използват пълноценно своите умения и знания и допринасят по-най-добрия начин за общото благо.

1.9.

ЕИСК препоръчва също така в тези насоки да се включат принципи за прозрачност при използването на системите на ИИ за наемане на работа, оценка и управленски контрол на работниците, както и принципи за здравословни и безопасни условия на труд и подобряване на условията на работа. Накрая, те трябва да гарантират защитата на правата и свободите по отношение на обработването на данните на работниците в съответствие с принципите за недискриминация.

1.10.

Прилагането на етичните насоки в областта на ИИ трябва да подлежи на мониторинг. Тази роля на наблюдение или надзор (включително в предприятията) би могла да бъде възложена на Европейска обсерватория за етиката в системите на ИИ.

1.11.

ЕИСК препоръчва обучение по етика за инженерите и проектантите на интелигентни машини, за да се избегне въвеждането на нови форми на „цифров тейлъризъм“, при които човекът ще бъде сведен до изпълнител на инструкциите на машините. В тази област следва да се насърчават разпространението на добри практики и обменът на опит.

1.12.

ЕИСК призовава за изясняване на принципа на правна отговорност. В отношенията между човека и машината към нововъзникващите рискове в областта на здравето и безопасността трябва да се прилага по-амбициозен подход в рамките на Директивата за отговорността за вреди, причинени от дефект на стока (5).

1.13.

Поради риска от социална поляризация в цифровата трансформация ЕИСК призовава институциите на ЕС да започнат дебат по въпроса за финансирането на публичните бюджети и на системите за социална закрила в една икономика на нарастваща роботизация (6), при положение че облагането на трудовите доходи остава основният източник на данъчни приходи в Европа. За прилагането на принципа на справедливост би било полезно този дебат да включва въпроса за преразпределението на печалбите от цифровизацията.

2. Въведение

2.1.

След появата на понятието за изкуствен интелект през 1956 г. и през цялата втора половина на XX век то претърпя неравномерно развитие, като породи последователно големи надежди и големи разочарования. От няколко години обаче се наблюдава нов значителен подем, станал възможен благодарение на събирането, организирането и съхранението на безпрецедентно в историята на човечеството количество данни („big data“), както и на експоненциалното нарастване на изчислителната мощност на компютрите и на възможностите на алгоритмите.

2.2.

През 2017 г. ЕИСК изготви становище относно изкуствения интелект (7), в което се разглеждат множество предизвикателства. Както се подчертава в становището, не съществува ясно определена дефиниция за изкуствен интелект. За целите на настоящото становище ще считаме ИИ за дисциплина, насочена към използването на цифровите технологии за създаване на системи, способни да възпроизвеждат самостоятелно когнитивните функции на човека, които включват по-специално възприемане на данни, определена форма на разбиране и на адаптиране (автоматизирано решаване на проблеми, разсъждения и машинно самообучение).

2.3.

Днес системите на ИИ могат да решават сложни проблеми, които понякога са извън възможностите на човешкия интелект. Приложенията изглеждат потенциално неизброими както в сектори като банковото дело, застраховането, транспорта, здравеопазването, образованието, енергетиката, маркетинга, отбраната, така и в сектори като промишлеността, строителството, селското стопанство, занаятчийството и др. (8) От ИИ се очаква подобряване на ефективността на производствените процеси за стоки и услуги, стимулиране на рентабилността на предприятията и принос за икономическия растеж.

2.4.

С новия подем на ИИ възникват отново и многобройни въпроси по отношение на неговата потенциална роля в обществото, степента му на автономност и взаимодействието му с човека. Както се подчертава в приетото през 2017 г. становище на ЕИСК относно ИИ (9), тези въпроси засягат по-специално етиката, сигурността, прозрачността, личния живот и трудовите стандарти, образованието, достъпността, законодателството и регулирането, управлението и демокрацията.

2.5.

При обсъждането на ИИ различните подходи следва да се съчетават, за да се изведе този дебат от икономическия коловоз, в който понякога затъва. Такава мултидисциплинарна рамка би била полезна при анализа на въздействието на ИИ върху сферата на труда, тъй като тя е една от основните области на взаимодействие между човека и машината. От незапомнени времена трудът се влияе от техниката. Следователно въздействието на ИИ върху заетостта и труда изисква специално внимание на политическо равнище, тъй като ролята на институциите е именно да направят процесите на икономическа трансформация социално поносими (10).

2.6.

Целта на настоящото становище по собствена инициатива е да се изтъкнат предизвикателствата, които поставя ИИ в сферата на труда, включително по отношение на неговото естество, условията на труд и неговата организация. Както ЕИСК вече подчерта (11), необходими са по-добри статистически данни и научни изследвания, за да се съставят точни прогнози за развитието на пазара на труда, както и ясни показатели относно определени тенденции във връзка по-специално с качеството на труда, поляризацията на работните места и на доходите, условията на труд при цифровата трансформация. В ЕС липсват данни относно така наречената „икономика на споделянето“, платформите за работа „на повикване“, новите модели на възлагане на подизпълнител онлайн, както и относно използването на роботи в промишлеността и в сферата на услугите за личността, относно интернет на нещата, и използването и разпространението на системите на ИИ.

3. ИИ и промяната в обема на заетостта

3.1.

Въпросът за въздействието на въвеждането на ИИ и на роботиката върху обема на заетостта в производствените процеси е спорен. Множество проучвания са се опитвали да отговорят на този въпрос, без да се постигне научен консенсус. Различията в техните резултати (от 9 % до 54 % застрашени работни места (12)) отразяват сложността на избора на методология и определящото ѝ влияние върху резултатите от изследванията.

3.2.

Прогнозите са несигурни, тъй като въздействие оказват и други фактори освен техническия потенциал за автоматизация: политически, регулаторни, икономически и демографски промени, както и социалната приемливост. Разработването на дадена технология не гарантира нейното използване и разпространение.

3.3.

Накрая, все още е невъзможно да се предвиди нетният баланс на подлежащите на автоматизация работни места във всеки сектор, без да се вземе предвид трансформацията на професиите и темпът на създаване на нови работни места. Развитието на системите на ИИ ще изисква създаването на нови работни места в областта на инженеринга, информатиката и телекомуникациите (инженери, техници и оператори), както и в областта на големите информационни масиви („big data“): отговорници за данните, анализатори на данни, специалисти по извличане на данни и др.

3.4.

Ролята на публичните институции ще бъде да осигурят социалната устойчивост на тази цифрова трансформация, която може да засегне едновременно количеството и качеството на работните места (13). Един от рисковете, посочвани от експертите, е поляризация на работните места между „суперзвездите“, т.е. тези, които притежават необходимите за цифровата икономика квалификации, от една страна, и от друга — „губещите“, чиято квалификация, опит и умения постепенно ще станат неактуални вследствие на тази трансформация. В неотдавнашното си съобщение (14) Европейската комисия предлага отговор на това предизвикателство, който по същество се състои в усилията за образование, обучение, подобряване на основната езикова и математическа грамотност, както и на цифровите умения. Този отговор заслужава подкрепата на участниците от икономическата и социалната сфера, по-специално в рамките на социалния диалог на национално, европейско, междусекторно и секторно равнище (15).

3.5.

ЕИСК счита обаче, че подобни усилия няма да са достатъчни, за да се отговори на всички предизвикателства, и по-специално на несигурността по отношение на развитието на работните места. Заслужава да се разработят три допълнителни аспекта: „приобщаващ“ ИИ, предвиждане на промените и накрая — когато приемането на социални планове стане неизбежно, социално отговорни и регулирани преструктурирания.

4. Приобщаващи и интелигентни ИИ и роботизация

4.1.

ЕИСК подкрепя принципа за програма за приобщаващи ИИ и роботизация. Това означава, че когато се въвеждат нови процеси, при които се използват нови технологии, би било полезно работниците да бъдат привличани да участват в разработването на реда и условията на функциониране на тези процеси. Както отбелязва WRR (16), „приобщаващото и интелигентно“ въвеждане на нови технологии, при което работниците запазват централно място в процесите и участват в тяхното усъвършенстване, може да допринесе за насърчаване на подобряването на производствените процеси (17).

4.2.

Като се има предвид ролята на алгоритмите по отношение на условията за наемане, работа и професионално оценяване, ЕИСК подкрепя принципа на прозрачност на алгоритмите, което не означава да се разкриват кодовете, а да се направят разбираеми параметрите и критериите за вземаните решения. Участието на човека трябва да е винаги възможно.

4.3.

ИИ, който отрежда централно място на работника, отчита мнението на лицата, които ще работят в рамките на новите технологични процеси, определя ясно задачите и отговорностите, които ще останат за работниците, запазва форми на личен принос от страна на работниците, за да не се превърнат те в обикновени изпълнители.

4.4.

Трябва да се изясни принципът на правна отговорност. Роботите в промишлеността и сферата на услугите все по-често работят заедно с човека. ИИ дава възможност на роботите да „излязат от клетката“ и така може да възникнат злополуки (18). Ето защо в случай на злополука трябва ясно да бъдат определени отговорностите на автономните системи, а рисковете по отношение на здравето и безопасността, на които са изложени работниците, трябва да могат да бъдат покрити. Европейската комисия инициира дебат относно тези нововъзникващи рискове в рамките на Директивата за отговорността за вреди, причинени от дефект на стока (19). Този подход трябва да бъде по-амбициозен по отношение на безопасността на работното място.

4.5.

Прилаган в сферата на труда, принципът на справедливост означава работникът да не се лишава от неговия труд. Някои експерти подчертават, че ИИ може да доведе до загуба на квалификация на работниците. Във връзка с това и съгласно разпоредбите на Устава на МОТ трябва да се следи трудът да предоставя на онези, които го упражняват, удовлетворение от факта, че използват пълноценно своите умения и знания, и допринасят по най-добрия начин за общото благо. От управленска гледна точка това е и начин за поддържане на мотивацията на работното място.

5. Предвиждане на промяната

5.1.

През последните години редица проучвания отбелязаха отслабване на европейския, а понякога и на националния социален диалог, въпреки изразената от Комисията и Европейския съвет воля за „възобновяване“. Този социален диалог обаче е един от най-подходящите инструменти за справяне със социалните предизвикателства на цифровизацията. Ето защо ЕИСК настоятелно призовава в предприятията и на всички съответни равнища този диалог да бъде постоянна практика, за да се подготвят промените по социално приемлив начин. Комитетът припомня, че социалният диалог е един от най-добрите гаранти за социалния мир и за намаляването на неравенствата. Освен политическите декларации за възобновяване на социалния диалог, институциите на ЕС носят голяма отговорност за неговото насърчаване и подхранване.

5.2.

По-специално, що се отнася за въвеждането на тези технологии, диалогът трябва да даде възможност да се разберат перспективите за промяна на производствените процеси на равнището на предприятията и на секторите и да се преценят новите потребности от квалификации и обучение, но също и да се обмисли използването на ИИ нагоре по веригата за подобряване на организационните и производствените процеси, повишаване на квалификацията на работниците и оптимизиране на ресурсите, създавани от ИИ, за да се разработят нови продукти и услуги или за да се подобри качеството на обслужване на клиента.

5.3.

Социално отговорни преструктурирания

5.4.

Когато се прецени, че социалните планове са неизбежни, предизвикателството се състои в управлението на социалното въздействие на тези преструктурирания. Както подчертаха европейските социални партньори в своите „Насоки за управление на промените и техните социални последици“ (20), в редица проучвания на конкретни случаи се изтъква, че е важно да се търсят всякакви възможни алтернативи на уволненията, като например обучение, преквалификация и подкрепа за създаване на предприятия.

5.5.

В случай на преструктуриране, информирането и провеждането на консултации с работниците трябва, съгласно съответните директиви на ЕС (21), да насърчават предвиждането на рисковете, да улесняват достъпа на работниците до обучение в предприятието, да правят организацията на труда по-гъвкава, като същевременно се запази сигурността, да насърчават участието на работниците в дейността и бъдещето на предприятието.

5.6.

И накрая, както съвсем правилно подчертава Европейската комисия, ЕС трябва да гарантира достъпа на всички граждани, включително на служителите и самостоятелно заетите лица или фиктивните самостоятелно заети лица до социална закрила,„независимо от вида и продължителността на тяхното трудово правоотношение“, в съответствие с европейския стълб на социалните права (22).

6. ИИ и промяната на условията на труд

6.1.

На 25 април 2018 г. Европейската комисия предложи „европейски подход“ за насърчаване на инвестиционните политики в разработването на ИИ и създаването на насоки в областта на етиката. Тя подчертава потенциала за промяна на нашите общества чрез технологиите за ИИ, особено в секторите на транспорта, здравеопазването и преработващата промишленост.

6.2.

Този потенциал за промяна намира израз в производствените процеси и оказва въздействие и върху съдържанието на труда. Това въздействие може да се окаже положително, по-специално по отношение на начина, по който ИИ може да подобри тези процеси и качеството на труда. Същите положителни ефекти могат да се проявят и при „гъвкавите“ организации на труда, където споделянето на правомощията за вземане на решения е по-голямо, както и автономността на екипите, поливалентността, хоризонталната организация, иновативните практики и практиките на участие (23).

6.3.

Както подчертават ЕИСК (24) и самата Комисия, ИИ може да помогне на работниците при изпълнението на монотонни, трудни, дори опасни задачи, а някои приложения на ИИ могат да подобрят благосъстоянието на работниците и да улеснят ежедневието им.

6.4.

Тази гледна точка обаче повдига нови въпроси, по-специално по отношение на взаимодействието между ИИ и работника и промяната в съдържанието на труда. До каква степен интелигентните машини ще бъдат автономни и какви ще бъдат формите на допълняемост с човешкия труд в заводите, предприятията и офисите? ЕИСК вече подчерта, че в новия свят на труда определянето на връзката на човека с машината е от първостепенна важност. От основно значение е да се възприеме подход, ориентиран към контрола на човека върху машината (25).

6.5.

По принцип от етична гледна точка не е приемливо човек да бъде ограничаван от ИИ или да бъде разглеждан като изпълнител на инструкциите на машината, която да му нарежда какви задачи да извършва, начина, по който да ги извършва и сроковете, в които тези задачи трябва да бъдат изпълнени. Изглежда обаче, че тази етична граница понякога се прекрачва (26). Ето защо е важно тя да бъде ясно формулирана в етичните насоки за ИИ.

6.6.

Понастоящем приоритет за ЕС трябва да бъде избягването на нови форми на цифров тейлъризъм, дирижиран от създателите на интелигентните машини. Ето защо, както неотдавна заяви ЕИСК, европейските изследователи, инженери, проектанти и предприемачи, които допринасят за разработването и пускането на пазара на системи на ИИ, трябва да действат в съответствие с критерии за етична и социална отговорност. Включването на етиката и на хуманитарните науки в курсовете за обучение на инженерите може да бъде подходящ отговор на това изискване (27).

6.7.

Друг въпрос се отнася до управленския надзор и контрол. Всички са съгласни относно необходимостта от разумен надзор на производствените процеси, а следователно и на извършваната работа. Днес нови технологични инструменти дават възможност за евентуално въвеждане на интелигентни системи за пълен контрол в реално време на работниците и служителите с риск надзорът и контролът да станат непропорционални.

6.8.

Въпросът за разумния и пропорционален характер на контрола на извършването на работата и за показателите за ефективност, за отношенията на доверие между управляващия и управлявания, е тема, която заслужава да бъде включена в дневния ред на социалния диалог на национално, европейско, междусекторно и секторно равнище.

6.9.

Остават спорни въпросите за грешките на алгоритмите и данните за обучението, както и за възможните отрицателни дискриминационни последици. Според някои алгоритмите и други прогностични софтуери за набиране на кадри могат да намалят дискриминацията при наемането на работа и да насърчат по-„интелигентни“ назначения. Според други винаги има риск софтуерът за назначаване да отразява, дори неволно, пристрастията на програмистите на тези роботи за набиране на персонал. Според някои експерти алгоритмичните модели винаги ще бъдат само мнения, облечени в математика (28). Ето защо трябва да се гарантира възможността за намеса от страна на човека (във връзка с принципа на прозрачност, описан по-горе: правото да се поискат критериите за вземането на дадено решение) и същевременно да се следи събирането и обработването на данните да отговарят на принципите на пропорционалност и използване за определената цел. Във всички случаи данните не бива да бъдат използвани за други цели, освен за целите, за които са били събрани (29).

6.10.

Възможността, която Общият регламент относно защитата на данните предлага на държавите членки, чрез закон или колективни споразумения да предвидят по-конкретни правила за гарантиране на защитата на правата и свободите по отношение на обработването на личните данни на служителите в рамките на трудовото правоотношение, е истински лост, от който държавите и социалните партньори трябва да се възползват (30).

6.11.

Тук следва да се отбележи, че рисковете не засягат само заетите лица. Развитието на възлагането на подизпълнител онлайн, на работата на платформа, на различните форми на съвместна работа, също е съпроводено с нови системи за автоматизирано управление на ефективността и усърдието, чиито етични граници понякога изглежда се прекрачват (задействане на уебкамерата на работника от платформата, снимки на екрана от разстояние и др.).

6.12.

Алгоритмите на тези платформи, които наред с другото определят възнагражденията на самостоятелно заетото лице, неговата цифрова репутация, възможностите му за достъп до задачите, често са непрозрачни. Техните режими на работа не се обясняват на работниците, които нямат достъп до прилаганите към тях критерии за работа.

7. Подготвяне на справедлив преход

7.1.

В средносрочен план подчертаваният от редица експерти риск от социална поляризация изисква задълбочен размисъл относно бъдещето на нашите социални модели, в това число на тяхното финансиране. ЕИСК призовава Комисията да постави началото на дебат по въпроса за данъка и за финансирането на публичните бюджети и на колективните системи за социална закрила в една икономика на бързо нарастваща роботизация (31), при положение че облагането на трудовите доходи остава основният източник на данъчни приходи в Европа. Този дебат следва да включва въпроса за преразпределението на дивидентите от цифровизацията.

7.2.

Комисията предлага да се укрепи Европейският фонд за приспособяване към глобализацията и от него да се ползват, наред с другото, работниците, които ще загубят работните си места, както и самостоятелно заетите лица, чиято дейност ще бъде прекратена в резултат на цифровизацията на икономиката (цифровизация, автоматизация) (32). ЕИСК счита, че това е стъпка към създаването на истински Европейски фонд за преход, който да подпомага предвиждането и социално отговорното управление на цифровата трансформация и на преструктуриранията, до които тя ще доведе.

7.3.

Социалните и в по-широк план обществените аспекти на ИИ са предмет на все повече дебати на национално равнище. Неотдавнашните дискусии в британския парламент (33) и във френския сенат показаха необходимостта от насърчаване на етичен подход във връзка с ИИ, който може да бъде основан на някои принципи като лоялност, прозрачност и възможност за обясняване на алгоритмичните системи, етиката и отговорността на приложенията на ИИ, повишаването на осведомеността на изследователите, експертите и специалистите относно потенциалното неправилно използване на резултатите от техните изследвания. Във Франция докладът „Villani“ си поставя за цел „да даде смисъл“ на ИИ (34). Многобройни експерти от университетите в Йейл, Станфорд, Кеймбридж и Оксфорд предупреждават за „нерешените уязвими аспекти“ на ИИ и изтъкват наложителната необходимост те да бъдат предвиждани, предотвратявани и смекчавани (35). От няколко месеца Изследователският фонд на Квебек, в партньорство с университета на Монреал, също обмисля проект за Световна обсерватория относно обществените въздействия на ИИ и на цифровите технологии (36).

7.4.

Всички тези инициативи показват необходимостта дебатът относно ИИ да бъде изваден от икономическата и техническата му насоченост и да се разширят обществените обсъждания относно ролята на ИИ, която обществото иска да му отреди, включително в сферата на труда. Подобни обсъждания ще позволят да се избегне капанът на „привидната дихотомия“ между една напълно наивна и оптимистична визия за ИИ и последиците от него, и черногледството, от друга страна (37). Поставянето на началото на тези дебати на национално равнище е първи полезен етап, но ЕС също ще има своята роля, по-специално чрез определянето на насоки в областта на етиката, както вече започна да прави Комисията.

7.5.

Въпросът за прилагането на тези насоки трябва да бъде поверен на Обсерватория за етиката на системите на ИИ. Става въпрос за това ИИ и неговите приложения да бъдат поставени в услуга на благосъстоянието и овластяването на гражданите и работниците при зачитане на основните права, и да се избегне възможността те да допринесат пряко или непряко за процеси на загуба на контрол, умения, квалификация и автономност. Принципът „човекът дава командите“ във всички сфери, в това число в трудовата, трябва да намери своите конкретни приложения.

7.6.

Този принцип трябва да се прилага и в други сектори на дейност, като например при здравните работници, които предоставят услуги, тясно свързани с живота, здравето, сигурността и качеството на живот на хората. Само при наличието на строги етични правила ще може да се гарантира, че не само работниците, но и потребителите, пациентите, клиентите и другите доставчици на услуги ще могат да се възползват пълноценно от новите приложения на ИИ.

Брюксел, 19 септември 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER

(1) Acemoglu, D., Restrepo, P. (2018 г.), Artificial Intelligence, Automation and Work („Изкуствен интелект, автоматизация и труд“), Работен документ на NBER 24196, януари 2018 г. Вж също: Съвет за професионално ориентиране (2017 г.), Автоматизация, цифровизация и заетост. (том 1) (www.coe.gouv.fr).

(2) Acemoglu, D., цитиран по-горе; Съвет за професионално ориентиране (2017 т.), цитиран по-горе.

(3) COM(2018) 380 final.

(4) Директива 2002/14/ЕО; Съвместна декларация за намерения на UNICE-CES-CEEP относно социалния диалог и новите технологии, 1985 г.; Съвместно становище на социалните партньори относно новите технологии, организацията на труда и приспособимостта на пазара на труда, 1991 г.; Насоки за управление на промените и техните социални последици, 2003 г.

(5) COM(2018) 246 final.

(6) https://ifr.org/ifr-press-releases/news/robots-double-worldwide-by-2020

(7) ОВ C 288, 31.8.2017 г., стр. 1.

(8) Вж. по-специално: https://www.techemergence.com.

(9) ОВ C 288, 31.8.2017 г., стр. 1.

(10) Eurofound (2018 г.), „Automation, digitalisation and platforms: Implications for work and employment,“ („Автоматизацията, цифровизацията и платформите: последици за труда и заетостта“), Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург.

(11) ОВ C 13, 15.1.2016 г, стр. 161.

(12) Frey et Osborne, 2013 г.; Bowles, 2014 г.; Arntz, Gregory et Zierahn, 2016 г.; Le Ru, 2016 г.; McKinsey, 2016 г.; ОИСР, 2017 г.; вж. също проучвателното становище на CCMI/136 (ОВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 161).

(13) http://www.oecd.org/fr/emploi/avenir-du-travail/

(14) COM(2018) 237 final.

(15) ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 15.

(16) Нидерландски научен съвет за правителствената политика.

(17) https://english.wrr.nl/latest/news/2015/12/08/wrr-calls-for-inclusive-robot-agenda

(18) Вж. работата относно „нововъзникващите рискове“ на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (https://osha.europa.eu/bg/emerging-risks. Според Агенцията действащите подходи и технически стандарти за защита на служителите срещу рисковете от работа с „роботи сътрудници“ трябва да бъдат преразгледани с оглед на тези промени.

(19) COM(2018) 246 final.

(20) Съвместен текст UNICE, CEEP, UEAPME и ETUC, 16.10.2003 г.

(21) Директива 2002/14/ЕО за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност.

(22) ОВ C 303, 19.8.2016 г., стр. 54; ОВ C 173, 31.5.2017 г., стр. 15; ОВ C 129, 11.4.2018 г., стр. 7; ОВ C 434, 15.12.2017 г., стр. 30.

(23) ОВ C 434, 15.12.2017 г., стр. 30.

(24) ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 15.

(25) ОВ C 288, 31.8.2017 г., стр. 1; ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 15.

(26) Няколко европейски медии съобщиха за условията на труд в някои логистични центрове, където работниците и служителите са изцяло под контрола на алгоритми, които им посочват задачите, които трябва да изпълнят в определени срокове, и където резултатите от работата им се измерват в реално време.

(27) ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 15.

(28) Cathy O’Neil, Harvard PhD and data scientist, „Models are opinions embedded in mathematics“ (https://www.theguardian.com/books/2016/oct/27/cathy-oneil-weapons-of-math-destruction-algorithms-big-data).

(29) Вж. по-специално работата на Националната комисия за информатика и свободи във Франция („Как да се даде възможност на човека да запази контрола? Етичните предизвикателства на алгоритмите и изкуствения интелект“,

https://www.cnil.fr/sites/default/files/atoms/files/cnil_rapport_garder_la_main_web.pdf)

(30) Регламент (ЕС) № 2016/679 (член 88).

(31) https://ifr.org/ifr-press-releases/news/robots-double-worldwide-by-2020

(32) COM(2018) 380 final.

(33) https://www.parliament.uk/ai-committee

(34) http://www.enseignementsup-recherche.gouv.fr/cid128577/rapport-de-cedric-villani-donner-un-sens-a-l-intelligence-artificielle-ia.html

(35) https://www.eff.org/files/2018/02/20/malicious_ai_report_final.pdf

(36) http://nouvelles.umontreal.ca/article/2018/03/29/le-quebec-jette-les-bases-d-un-observatoire-mondial-sur-les-impacts-societaux-de-l-ia/

(37) Acemoglu, D., цитиран по-горе. Вж. също Eurofound 2018, Automation, digitalisation and platforms: Implications for work and employment, („Автоматизацията, цифровизацията и платформите: последици за труда и заетостта“), Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, стр. 23: „The risks comprise unwarranted optimism, undue pessimism and mistargeted insights“ („Рисковете включват неоправдан оптимизъм, ненужен песимизъм и погрешно насочени прозрения“).

6.12.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/8

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Доверие, неприкосновеност на личния живот и сигурност на потребителите и предприятията при „интернет на нещата“

(становище по собствена инициатива)

(2018/C 440/02)

Докладчик:	Carlos TRIAS PINTÓ
Съдокладчик:	Dimitris DIMITRIADIS

Решение на Пленарната асамблея	15.2.2018 г.
Правно основание	Член 29, параграф 2 от Правилника за дейността становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	4.9.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	19.9.2018 г.
Пленарна сесия №	537
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	182/3/2

1. Заключения и препоръки

1.1.

Благодарение на взаимосвързаността на хора и предмети интернет на нещата (по-нататък „ИН“) предлага широка гама от възможности за гражданите и предприятията. Тези възможности трябва да бъдат придружени от серия от гаранции и мерки за контрол, за да се осигури безпроблемно въвеждане на ИН.

1.2.

Тъй като един от стълбовете на ИН е свързан с автоматичното вземане на решения без човешка намеса, трябва да се гарантира, че решенията не накърняват правата на потребителите, нито водят до рискове от етичен характер или противоречат на основни принципи и права на човека.

1.3.

ЕИСК призовава европейските институции и държавите — членки на ЕС:

1.3.1.

да гарантират защитата на сигурността и неприкосновеността на личния живот чрез изготвянето на подходящи регулаторни рамки, които да включват стриктни мерки за наблюдение и контрол;

1.3.2.

да определят ясно отговорността на всички оператори по веригата за доставка на продукта и свързаните с това информационни потоци, предотвратявайки правни пропуски, които възникват при едновременно участие на различни производители и дистрибутори;

1.3.3.

да установят подходящи ресурси и ефективни механизми за координация между Европейската комисия и държавите членки, за да се гарантира съгласувано и хармонизирано прилагане както на преразглежданото законодателство, така и на новите правила, като същевременно се вземе предвид и международната среда;

1.3.4.

да следят разработването на нововъзникващите технологии, свързани с ИН, за да се гарантира висока степен на сигурност, пълна прозрачност и справедлив достъп;

1.3.5.

да насърчават европейските и международните инициативи за стандартизация с цел гарантиране на надеждността, наличността, устойчивостта и поддържането на продуктите;

1.3.6.

да следят пазарите и да защитават еднаквите условия на конкуренция при прилагането на ИН, като избягват концентрацията на транснационална икономическа сила в новите технологични играчи;

1.3.7.

да се ангажират да насърчават инициативи за повишаване на осведомеността и изграждане на цифрови умения, отразяващи основните научни изследвания и иновации в тази област;

1.3.8.

да гарантират пълното прилагане и ефективното използване на алтернативни механизми за уреждане на спорове както онлайн, така и офлайн;

1.3.9.

да насърчават създаването, въвеждането и ефективното функциониране на европейска система за групови искове за прекратяване и получаване на обезщетения и в случаите когато използването на ИН причинява щети или вреди от колективен характер, както както би следвало да бъде съгласно Новия търговски механизъм за потребителите.

1.4.

Доверието на потребителите е свързано със стриктното спазване на съответното законодателство и комуникацията във връзка с най-добрите бизнес практики в областта на неприкосновеността на личния живот и сигурността, като задача на институциите е те да бъдат включени в стратегии за корпоративна социална отговорност и социално отговорни инвестиции.

1.5.

Социално-икономическото въздействие на ИН ще нараства значително, когато е подходящо обвързано с разработването на социални и екологични политики в рамките на икономиката на споделянето, кръговата икономика и икономиката на функционалността.

2. Основна информация и контекст

2.1.

Бурното развитие на интернет през последните петнадесет години доведе до промени във всички сфери на ежедневието, оказвайки въздействие върху различни навици на потребителите. Очаква се, че революцията на интернет на нещата през следващите десет години ще обхване секторите на енергетиката, селското стопанство и транспорта, както и по-традиционните сфери от икономиката и обществото. Това налага разработването на цялостни политики за интелигентен подход към този технологичен пробив.

2.2.

Концепцията за ИН се заражда първоначално в Масачузетския технологичен институт, като идеята се основава главно на съществуването на свят, пълен с напълно взаимосвързани устройства, чиито различни оперативно съвместими процеси да могат да бъдат автоматизирани. От своя страна, Европейският съюз се подготвя да посрещне цифровата конвергенция и новите предизвикателства на ИН, като се започне от стартирането на плана „i2010 — европейско информационно общество за растеж и заетост“ (1) и се стигне до въведения наскоро план за действие в областта на ИН (вж. документа, озаглавен „Напредък в областта на интернет на нещата в Европа“, който е част от съобщението от 2016 г. „Цифровизиране на европейската промишленост. Оползотворяване в пълна степен на предимствата на цифровия единен пазар“) (2).

2.3.

ЕИСК е изразявал многократно позицията си относно четвъртата индустриална революция, белязана от конвергенцията на цифровите, физическите и биологичните технологии, като би искал да обърне специално внимание на становището си от 2017 г. по тази тема (3). Всъщност ИН е идеалното поле за изява на най-усъвършенстваните форми на ИИ, където се изпробват принципите, определени от ЕИСК, и по-специално принципът на „човешкия контрол“.

2.4.

Устройствата, базирани на ИН, често не разполагат със стандарти за установяване на автентичност, необходими за гарантиране на сигурността на данните на ползвателите. Това води до появата на проблеми, тъй като устройствата, данните и партньорите по веригата за доставки са застрашени от пробиви в сигурността.

2.5.

Нововъзникващите технологии като блоковите вериги могат да решават проблеми, свързани със сигурността и доверието: те могат да се използват за проследяване на измерванията на данните от датчици и не само за избягване на дублирането с каквито и да било други злонамерени данни, но и за запазване на целостта и проследимостта на промените; една споделена счетоводна книга може да даде възможност за идентифициране на устройствата на ИН, удостоверяване на автентичността и сигурния пренос на данни, без пробиви; датчиците на ИН могат да се използват за обмен на данни чрез блокова верига вместо трета страна; използването на интелигентни договори позволява автономност на устройствата, както и индивидуална самоличност и цялост на данните; разходите за създаване и функциониране намаляват поради отсъствието на посредници; и накрая, устройствата на ИН по блоковата верига предоставят информация за свързаните устройства, което е много полезно за разрешаването на евентуални проблеми (4).

2.6.

За разлика от това технологиите на разпределения регистър с отворен код са разработени за обмен на информация и на стойност между устройствата, базирани на ИН. Те не позволяват извличане на данни, но използват архитектура, основана на математическа концепция, наречена „насочена ациклична графика“ (DAG), с която се избягват комисионите и се гарантира, че мрежата може да увеличи капацитета си в съответствие с нарастването на броя на потребителите.

2.7.

Накратко, изправени сме пред явление с огромен икономически (5) и социален потенциал, което поражда големи възможности, но и сериозни предизвикателства, свързани със скрити рискове, като неговият мултидисциплинарен и хоризонтален характер засяга в еднаква степен предприятията и потребителите, администрациите и гражданите. Поради това при разглеждането на този въпрос следва да се възприеме общ подход, като същевременно се вземат предвид особеностите на всяка ситуация. Във връзка с това е достатъчно да се посочи, че по прогнози на Организацията на обединените нации през 2020 г. ще има петдесет милиарда взаимосвързани устройства, с приложения за потребителите чрез телевизионни приемници, хладилници, охранителни видеокамери, превозни средства и др.

2.8.

Приложенията на ИН вече носят икономически и социални ползи в рамките на глобализирания свят, което означава и повече чувствителни спрямо социално-икономическия контекст услуги, по-кратки цикли на обратна връзка, ремонти от разстояние, подкрепа за вземането на решения, по-добро разпределяне на ресурсите и дистанционно управление на услугите. При все това съществуват много чувствителни фактори, свързани с този въпрос, като например неприкосновеност на личния живот и сигурност, информационен дисбаланс, прозрачност на трансакциите, комплексни отговорности, блокиране на продукти и системи и нарастващо разпространение на хибридните продукти, което може да засегне въпроса за собствеността и да изложи потребителите на дистанционно прилагане на договорите с последващо ограничаване на гаранциите.

2.9.

Огромните правни предизвикателства, пред които са изправени ЕС и неговите държави членки, се обясняват с факта, че много от специфичните характеристики на ИН (високи равнища на сложност и голяма взаимна зависимост, елемента на автономност, компонентите на генериране и/или обработване на данни и отвореното измерение) се споделят с други нововъзникващи цифрови технологии, като например блоковата верига, 3D печата и изчисленията в облак. Според ЕИСК работният документ на службите на Европейската комисия (6) относно отговорността за нововъзникващите цифрови технологии е още една стъпка в правилната посока.

2.10.

Накратко, максималното увеличаване на ползите и свеждането до минимум на рисковете, свързани с ИН, води до улесняване на достъпната, ясна, кратка и точна информация, насърчавайки по-специално приобщаването и цифровата свързаност на най-уязвимите потребители посредством разработването на изцяло проследими продукти и услуги, съдържащи интегрирани правила за доверие, неприкосновеност на личния живот и сигурност.

3. Доверие на потребителите и предприятията в ИН

3.1.

ИН е комплексна екосистема, която позволява взаимно свързване на устройства от различни производители, дистрибутори или разработчици на софтуер. Това може да създаде трудности за определяне на отговорността в ситуации на неспазване на правилата или при материални щети или други вреди, причинени на трети страни или на системи от дефектни стоки или от стоки, използвани не по предназначение от трети страни, с изключение на крайните потребители, в интернет. Съществува и възможността много от операторите, които участват във веригата за създаване на обща стойност на продукта, да не разполагат с достатъчно знания или опит по въпросите на сигурността или защитата на данните за устройствата в мрежа.

3.2.

Поради това е необходим нов подход към отговорностите, който да гарантира, че и потребителите, и предприятията, които внедряват приложения на ИН, са защитени в среда, в която продуктите с подходяща конфигурация могат да се окажат дефектни или небезопасни в резултат от инциденти, свързани с цифровата сигурност, или неправомерно използване (например хакерски атаки). Тази среда следва да позволява предвиждането, предотвратяването и защитата от автоматизирани решения, които могат да нарушат общоприетите етични принципи и правата на човека.

3.3.

ЕИСК приветства преразглеждането на прилагането на Директивата от 1985 г. относно отговорността за вреди, причинени от дефектна стока (7), както и неотдавнашното създаване на групата от експерти на различните заинтересовани страни по въпросите на отговорността и новите технологии, с цел да се гарантира справедливо равновесие между интересите на производителите и потребителите. В новата рамка за отговорността следва да се предвиди ясно проследимостта на отговорността и сигурността както на всеки етап от веригата за създаване на стойност на продукта, така и по време на неговия жизнен цикъл, включвайки устойчивостта като нов фактор, което ще доведе до налагането на задължение за актуализиране, усъвършенстване, преносимост, съвместимост, повторна употреба, поправка или настройка на продукта.

3.4.

Също така обект на специално внимание по отношение на ИН следва да е определянето на отговорността на всички оператори по веригата за доставка на продукта, като се избягват регулаторни пропуски при едновременното участие на няколко производители и дистрибутори. ЕИСК счита, че е от съществено значение да бъдат посочени ясно процедурите, които потребителите трябва да следват във всеки отделен случай, като се насърчат механизмите за алтернативно решаване на спорове.

3.5.

ЕИСК подчертава значението на преддоговорната информация, прозрачните договорни клаузи и ясните инструкции за експлоатация на устройствата. Евентуалните свързани с тях рискове и гаранции следва да бъдат изрично подчертани.

3.6.

Оперативната съвместимост и съответствието на устройствата и свързания с тях софтуер трябва да бъдат гарантирани, за да се предотвратят проблемите и да се даде възможност на потребителите да сравняват доставчиците. ЕИСК подчертава, че този фактор също е от ключово значение за създаването на еднакви условия на конкуренция между големите предприятия и МСП.

3.7.

Накрая ЕИСК настоява за спазване на мрежова неутралност и призовава Комисията да извършва строг мониторинг на пазарното поведение.

4. Неприкосновеност на личния живот на потребителите в ИН

4.1.

Възможността на потребителите да проверяват своите лични данни и предпочитания по отношение на неприкосновеността на личния си живот беше подобрена с новия Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД) (8). Ползвателят на дадено устройство трябва да има контрол върху това как се използват генерираните данни и кой може да има достъп до тях, като се има предвид, че многообразието на данните, както и тяхното съсредоточаване и свързването им с други данни, предполага сериозен риск за неприкосновеността на личния живот в екосистемата на ИН.

4.2.

Следва да се отчита въздействието, което могат да имат множеството продукти, услуги или субекти върху неприкосновеността на личния живот и защитата на данните, когато последните, поради своята взаимосвързаност, се предават самостоятелно. По същия начин в случаите, в които се обработва или преработва информацията от първоначално безобидни данни, може да се придобие точна картина за навиците, местоположението, интересите и предпочитанията на отделните лица, което увеличава достъпността и проследимостта на профила на потребителя.

4.3.

Правните гаранции следва да осигуряват пълната възможност на ползвателите да упражняват своите права на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни без каквото и да било ограничение. По този начин се избягват потенциални вреди като дискриминационни практики, агресивно предлагане, загуба на неприкосновеност или нарушения на сигурността. От своя страна потребителите трябва да разполагат с информация относно икономическата стойност на своите данни и да си запазват правото да могат да ги споделят.

4.4.

Съгласно ОРЗД предприятията и регулаторите трябва да преразглеждат периодично обхвата на събирането на лични данни и да оценяват степента, в която обработваните данни са пропорционални и необходими за осъществяването на услугата. Различните аспекти и въздействия по отношение на неприкосновеността на личния живот следва да се оценяват на всеки етап от създаването на концепцията, проектирането и разработването на всеки свързан продукт и мрежовата екосистема, в която той оперира (защита на личния живот още при проектирането). Поради това принципите на защита на личния живот още при проектирането и неприкосновеност на личния живот по подразбиране трябва да бъдат въведени последователно в ИН.

4.5.

Също така всички свързани продукти следва да се конфигурират по предварително определен начин, така че да бъде постигнато най-високото равнище на защита на личните данни (още при проектирането и по подразбиране), като се избягва нежеланото проследяване на поведението на потребителите и техните занимания.

4.6.

При всички случаи потребителите следва да са надеждно запознати с това какви данни се събират, кой има достъп до тях и за какво ще бъдат използвани, докато се поддържа активна връзката с продукта или услугата, както и с приложимата политика на поверителност, а също и дали използваните алгоритми засягат качеството, цената или достъпа до услугата.

5. Сигурност на потребителите и на предприемачите в ИН

5.1.

Взаимосвързаността на устройствата, характерна за екосистемата на ИН, може да насърчи развитието на незаконни или нежелателни технологични практики, превръщайки се в среда, която насърчава уязвимостта и нейното „вирусно“ разпространение. Поради това следва да се следи за цялостната сигурност на всички елементи на системата.

5.2.

Предлаганите продукти и актуализации, свързани с киберсигурността, следва да са обосновани и да обхващат не само отделните устройства, но и рисковете за сигурността, произтичащи от взаимната свързаност с други устройства в ИН, без да се снижават стандартите за качество на сигурността заради броя на устройствата.

5.3.

В тази връзка предложението за регламент относно Агенцията на ЕС за киберсигурност (9) включва рамка за сертифициране на информационните и комуникационните технологии, която позволява доброволно сертифициране за сигурност и етикетиране на различните видове продукти, включително базираните на ИН. Въпреки че приветства въвеждането на тази мярка, ЕИСК изразява загриженост относно незадължителния ѝ характер.

5.4.

Мерките за киберсигурност следва да покриват рисковете от всякаква форма на уязвимост, и по-специално хакерство, неразрешен достъп или злоупотреби, както и рисковете, свързани с начините на плащане и финансовите измами. В тази връзка ЕИСК подкрепя правомощията, дадени на групата от експерти на различните заинтересовани страни по въпросите на отговорността и новите технологии.

5.5.

Освен това следва да се разгледа и въпросът за личната безопасност и сигурност на потребителите с оглед на рискове като използването на близостта, споделените честотни ленти, излагането на електромагнитни полета и възможните смущения в работата на свързаните животоподдържащи устройства. ЕИСК подкрепя прилагането на мерки за надзор и превантивно изтегляне на продукти с оглед на рискове, засягащи здравето и сигурността на потребителите или техните лични и икономически интереси.

5.6.

Предприятията следва да приемат стандарти за добри практики, например по отношение на сигурността, още при проектирането и по подразбиране, както и да подлежат на независими външни оценки. В случай на инциденти, свързани със сигурността, или пробив в базата данни, предприятията са длъжни да съобщават въпросните инциденти, включително информацията относно отговорността за щетите и неспазването на правилата.

5.7.

Предприятията следва да предоставят на потребителите опростена и достъпна информация, която да им позволява да вземат подходящи решения и да възприемат сигурни практики, като осигуряват необходимите актуализации на сигурността в хода на жизнения цикъл на продукта.

5.8.

Следва да се разгледа въпросът за липсата на съгласувани правила във връзка с мрежите на ИН. Трябва да се въведат модерни широколентови мрежи и технологии от ново поколение, с които да се подобри съществуващата инфраструктура.

6. Предложения за действия в рамките на публичната политика (10)

6.1.

При упражняването на своите правомощия в различните територии на Европейския съюз публичните администрации трябва да участват активно в разработването на политиките и плановете за действие в областта на ИН с цел да се постигне равновесие между различните заинтересовани страни, да се предвидят евентуалните проблеми и да се предприемат мерки срещу възможни неблагоприятни последици. ЕИСК призовава за:

6.1.1.

създаване на опитна среда („пясъчна кутия“), т.е. физически пространства, клъстери и др. за осъществяване на пилотни проекти и проекти за тестване на концепции. Тяхната цел следва да е изпробване не само на технологии, но и на регулаторни модели (11);

6.1.2.

финансиране на технологична инфраструктура, която да позволява разработването на иновативни проекти в областта на ИН в рамките на новата програма „Хоризонт Европа“;

6.1.3.

определяне на независими институти и агенции, които да работят за улесняване и в подкрепа на проектите в областта на ИН. ЕИСК приветства съответните мерки, предвидени в Регламента от 2017 г. относно киберсигурността, и призовава Комисията ефективно да насърчава процесите на стандартизация в цифровия сектор с помощта на подходящи бюджетни средства (12);

6.1.4.

насърчаване на публично-частните платформи и партньорства, обединявайки научните среди, промишлеността и потребителите;

6.1.5.

стимулиране на инвестициите в разработване на местни бизнес модели, които да използват предимствата на ИН и да спомагат за справянето със сложни аспекти като защитата на данните и собствеността върху тях;

6.1.6.

действия за изграждане на капацитет на равнище предприятия по отношение на съвместната отговорност. Следва да се гарантира, че принципите на сигурност и защита на личния живот още при проектирането и по подразбиране са включени в продуктите и услугите на ИКТ в съответствие с т. нар. принцип на „задължение за полагане на грижи“, посочен в новия Регламент относно киберсигурността. Във връзка с това ЕИСК приветства предвиденото съставяне на кодекси за поведение, които да допълват регламента;

6.1.7.

насърчаване на инициативите за европейска и международна стандартизация, за да се гарантира, че системите на ИН притежават основните характеристики, а именно надеждност, сигурност, наличност, стабилност, възможност за поддръжка и експлоатация. По-специално стандартизацията е от съществено значение за бързото осъществяване на високоцифровизираните процеси на промишлено производство;

6.1.8.

гарантиране, че ползвателите на ИН, особено най-уязвимите или живеещите в слабо населени райони, имат висококачествен достъп на достъпни цени;

6.1.9.

насърчаване на кампании за повишаване на осведомеността и образователни програми с цел да се подпомогне приемането на ИН от страна на предприятията и потребителите, като се създадат условия за придобиване на необходимите умения и компетентности (13) и като се обърне специално внимание на уязвимите групи и многообразието;

6.1.10.

стартиране на инициативи в областта на образованието за подходяща превенция с оглед на ранното включване на децата в цифровата среда;

6.1.11.

провеждане на диагностични анализи и проучвания на въздействието на ИН върху области като новите модели на устойчиво производство и потребление;

6.1.12.

гарантиране на пълното прилагане и ефективното използване на алтернативни механизми за уреждане на спорове както онлайн, така и офлайн;

6.1.13.

насърчаване на създаването, въвеждането и ефективното функциониране на европейска система за групови искове за прекратяване и получаване на обезщетения и в случаите когато използването на ИН причинява щети или вреди от колективен характер, както би следвало да бъде съгласно Новия търговски механизъм за потребителите.

6.2.

ЕИСК призовава също Комисията да извърши оценка на пряко или непряко свързаните с ИН правила, и, където е необходимо, да пристъпи към подобряване на съществуващото законодателство. Във връзка с това Новият търговски механизъм за потребителите следва да се съсредоточи и върху взаимосвързаните устройства и мрежи и тяхната сигурност, както и върху данните, свързани с тези устройства.

6.3.

В заключение ЕИСК подчертава значението на създаването на механизми за сътрудничество и координация между държавите членки за ефективно и единно прилагане на предвидените правила, както и за споразуменията, които Европейският съюз следва да сключи извън своята територия поради местонахождението на седалищата на различните предприятия и доставчици, със специален акцент върху обмена на добри практики. Международната политика относно трансграничния поток от данни трябва да бъде координирана, така че участващите държави да могат да установят еднакво високи материални и процедурни стандарти за защита в националното си законодателство.

Брюксел, 19 септември 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER

(1) COM(2005) 229 final.

(2) COM(2016) 180 final.

(3) „Изкуствен интелект — въздействието на изкуствения интелект върху (цифровия) единен пазар, производството, потреблението, заетостта и обществото“ (ОВ C 288, 31.8.2017 г., стр. 1).

(4) Вж. Khwaja Shaik, Why blockchain and IoT are best friends („Защо блоковата верига и ИН са най-добри приятели“), https://www.ibm.com/us-en/?lnk=m; за иновациите в европейския финансов сектор вж. ОВ C 246, 28.7.2017 г., стр. 8.

(5) По изчисления на Digital McKinsey потенциалното икономическо въздействие на ИН ще бъде между 3,9 и 11,1 млрд. щатски долара годишно през 2025 г.

(6) SWD(2018) 137.

(7) COM(2018) 246 final.

(8) В сила от 25 май 2018 г.

(9) Вж. COM(2017) 477 final.

(10) Вж. Група на Световната банка, Internet of Things: The New Government-to-Business Platform (Доклад относно „Интернет на нещата: новата платформа за взаимодействие между правителствата и бизнеса“).

(11) Вж. https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/news/eu-and-eea-member-states-sign-cross-border-experiments-cooperative-connected-and-automated.

(12) ОВ C 197, 8.6.2018 г., стр. 17.

(13) ОВ C 434, 15.12.2017 г., стр. 36.

6.12.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/14

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „По-подходящи показатели за оценка на ЦУР — приносът на гражданското общество“

(становище по собствена инициатива)

(2018/C 440/03)

Докладчик:	Brenda KING (UK — I гр.)
Съдокладчик:	Thierry LIBAERT (FR — III гр.)

Решение на Пленарната асамблея	15.2.2018 г.
Правно основание	член 29, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	5.9.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	19.9.2018 г.
Пленарна сесия №	537
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	194/2/3

1. Заключения и препоръки

1.1.

След приемането през 2015 г. от европейските институции на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие ЕИСК призовава Комисията да създаде всеобхватна европейска стратегия за устойчиво развитие с конкретни цели, задачи и действия, за да се постигнат 17-те цели за устойчиво развитие (ЦУР). Въпреки факта, че ЕС имаше водеща роля в приемането на Програмата до 2030 г. и че ЦУР отразяват основните ценности на ЕС за насърчаване на по-добра социална, политическа, икономическа и екологична съгласуваност, Европейската комисия не успя да разработи всеобхватна стратегия. Документът за размисъл „Към устойчива Европа до 2030 г.“, който се очаква да бъде публикуван до края на 2018 г., е възможност да се подчертае значението на приемането на всеобхватна европейска стратегия.

1.2.

Настоящата липса на европейска стратегия за устойчиво развитие излага на риск съгласуваното изпълнението на Програмата до 2030 г. на европейско и национално равнище. Възможно е да се появят различия в подхода по отношение на ЦУР, тъй като няколко държави членки вече подготвят свои национални стратегии за устойчиво развитие, макар че не съществува европейска стратегическа рамка или общи насоки за изпълнение.

1.3.

ЕИСК приветства първия годишен мониторингов доклад на Евростат за 2017 г. относно ЦУР (1), който се основава на набор от 100 показателя, използващи строги критерии за данни. ЕИСК обаче установи редица слабости относно настоящия набор от показатели, които следва да бъдат взети предвид при бъдещите публикации на годишния мониторингов доклад на Евростат относно ЦУР.

1.4.

ЕИСК призовава за въвеждане на показатели, които могат да служат за основа за планиране и формиране на политики. Настоящият набор от показатели не успява да измери отстоянието от целите или да предостави подходящ преглед на напредъка. Трябва да се въведат конкретни цели на политиката на ЕС за ЦУР, а с показателите трябва да може да се следи за тяхното постигане. При липсата на конкретни цели на политиката на ЕС, Съюзът би могъл да извърши оценка на националните резултати, като ги съпостави с най-добрите и средните постижения.

1.5.

ЕИСК също така установи някои технически ограничения, които е необходимо да се преодолеят, за да се гарантира, че се използват най-добрите показатели. Използването на хоризонтални показатели например е все още недостатъчно, за да се предостави информация относно полезните взаимодействия и дилеми сред целите. Въздействието върху устойчивото развитие на партньорските държави и мониторингът на съгласуваността на политиката между важните външни и вътрешни цели на политиката също не са напълно интегрирани.

1.6.

Евростат и националните статистически служби трябва да гарантират, че прилагат съгласувана рамка от показатели. Следва да бъде въведена всеобхватна и интегрирана система от показатели, за да се гарантира, че мониторингът на изпълнението на ЦУР на европейско и национално равнище е надежден.

1.7.

Евростат и националните статистически служби имат ограничени човешки и финансови ресурси за събиране на нови данни и следователно невинаги е възможно да се определят нови и по-целенасочени показатели. ЕИСК призовава за осигуряването на подходящи ресурси за преодоляване на това важно ограничение.

1.8.

ЕИСК призовава за активно участие на гражданското общество при определянето на показателите и при оценяване на напредъка на ЕС по постигането на целите. Хоризонталният характер на ЦУР налага интегрирано многостранно сътрудничество.

1.9.

ЕИСК препоръчва наборът от показатели да бъде допълнен с доклад „в сянка“, включващ показатели за качеството и разработен в тясно сътрудничество с организациите на гражданското общество, за да се засили чувството на всички заинтересовани страни на ангажираност по отношение на ЦУР. Показателите за качеството могат да очертаят тенденции, които иначе не биха били доловени само с количествени показатели. ЕИСК предлага да поеме водеща роля при координирането на подготовката на допълнителния доклад, съдържащ показатели за качеството. В допълнение ЕИСК предлага Европейската комисия да сътрудничи при организирането на европейска среща на високо равнище по повод на ЦУР като преглед с участието на всички съответни заинтересовани страни.

1.10.

Една съгласувана стратегическа рамка налага също така други показатели за ЕС (например тези, които са включени в набора от социални показатели, или европейските показатели за биологичното разнообразие) да бъдат съгласувани с рамката на Програмата до 2030 г. Една всеобхватна стратегия следва да осигури преглед на взаимовръзката между ЦУР, политиките на ЕС и различните набори от показатели.

1.11.

ЕИСК призовава настоящата система на управление на ЕС да бъде адаптирана към изпълнението на Програмата до 2030 г. Една всеобхватна стратегия на ЕС за устойчиво развитие, напълно съгласувана с Програмата до 2030 г., ще гарантира включването на ЦУР във всички политики на Съюза и ще предостави рамката за координация и мониторинг на изпълнението на целите на равнището на ЕС и на национално равнище. Механизмът на европейския семестър например следва да извърша мониторинг и да допринася за изпълнението на ЦУР. Освен това изготвянето и оценяването на политиките на ЕС (напр. програмата за по-добро регулиране) следва да се адаптират за цялостното включване на ЦУР в цикъла на политиката. Следва да бъде извършена проверка за устойчивост на цялото законодателство и на всички предложения в областта на политиките, за да се оцени въздействието на ЦУР и да се вземе решение относно целесъобразността на предложението.

1.12.

ЕИСК препоръчва в рамките на Комисията да има заместник-председател със специален екип, конкретен бюджет и работеща структура с всички членове и отдели на Комисията, който да отговаря за включването на ЦУР в политиките на ЕС. Освен това председателят на Европейската комисия следва да представя постигнатия напредък и да очертава следващите действия, необходими за изпълнението на ЦУР, в ежегодната реч за състоянието на Европейския съюз.

1.13.

И накрая, ЕИСК призовава за постигане на споразумение относно бюджета на ЕС, което да превърне устойчивото развитие в основна цел. ЕИСК припомня, че окончателната многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2021—2027 г. ще даде сигнал дали ЕС ще може да постигне ангажиментите си по Програмата до 2030 г. Предложението на Комисията от май 2018 г. е стъпка в правилната посока, но в крайна сметка пропуска възможността да превърне Програмата до 2030 г. в приоритет на дневния ред на Европа.

2. Липса на стратегия на ЕС

2.1.

ЕС следва да се ангажира в по-голяма степен със своята водеща роля за гарантиране и насърчаване на устойчиво развитие. В действителност Програмата на ООН до 2030 г. съответства непосредствено на основната цел на Европейския съюз да насърчава по-добра социална, политическа, икономическа и екологична съгласуваност както в Европа, така и по света. Все пак, въпреки че ЕС и неговите държави членки са подписали глобалния дневен ред, Европа изостава. До настоящия момент ЕС и редица държави членки не са успели да приложат стратегия за устойчиво развитие, за да се гарантира постигането на ЦУР.

2.2.

В член 3 от Договора за Европейския съюз се споменава устойчивото развитие: „В отношенията си с останалата част от света Съюзът… допринася за устойчивото развитие на планетата…“. Макар в различни политики на ЕС, като например индустриалната политика, транспорта и енергетиката, да има известен нарастващ брой елементи на устойчивост, остава липсата на амбиция и на финансиране. Като цяло ЕИСК изразява съжаление от очевидната липса на стратегия, съгласуваност и интеграция на политиките в цялостната координация на политиките на ЕС.

2.3.

ЕИСК е единствената институция на европейско равнище, за която устойчивото развитие е основен приоритет. Европейският парламент не разполага със структура, която да се занимава с устойчивото развитие, въпреки че някои политически групи включват Програмата до 2030 г. в своите приоритети във връзка с изборите за Европейски парламент през май 2019 г. Междувременно Европейската комисия създаде многостранната платформа за изпълнението на ЦУР, което е стъпка в правилната посока, но не е ясно дали тази платформа ще продължи да съществува и след края на мандата на настоящата Комисия. Освен това в миналото ЕИСК подкрепи по-амбициозен и по-мащабен форум на гражданското общество от този, който в крайна сметка беше създаден (2).

2.4.

На национално равнище степента на планиране и изпълнение на ЦУР е различна (3). Някои държави членки вече са приели всеобхватни национални стратегии за устойчиво развитие, а в някои случаи регионални и местни органи, както и заинтересовани страни, също провеждат посветени на ЦУР инициативи за повишаване на осведомеността. Съществува риск от непоследователност между националните подходи, тъй като липсва европейска рамка. ЕИСК призовава за интегриране на устойчивото развитие в националните политики и за пълноценно участие на организираното гражданско общество в изготвянето и изпълнението в съответствие с една всеобхватна стратегия на ЕС.

3. Какво предстои

3.1.

На 13 септември 2017 г. председателят Юнкер обяви документ за размисъл „Към устойчива Европа до 2030 г., последващите действия във връзка с целите на ООН за устойчиво развитие, включително по отношение на Парижкото споразумение относно изменението на климата“, който ще бъде публикуван през зимата на 2018 г. В подготвителната фаза Комисията разглежда становищата на членовете на многостранната платформа относно ЦУР. Те дават предложения как да се подобри управлението на ЕС по отношение на ЦУР (например чрез приемане на всеобхватна стратегия), препоръки за политиката и как един инструментариум на ЕС следва да се развива, за да координира политиките, мониторинга и отчетността.

3.2.

Изпълнението на ЦУР включва икономически, социални, политически и екологични цели, за които ще са необходими коренни промени в европейските общества и в рамките на институциите на ЕС.

3.3.

Обсъжданията относно бъдещето на Европа преди изборите за Европейски парламент през 2019 г. са от съществено значение за повишаване на осведомеността на гражданите относно устойчивото развитие. Европейските политически партии трябва да заемат позиция и да включат устойчивото развитие в своите манифести за изборите.

3.4.

Освен това ЕИСК счита, че за бъдещата Европейска комисия и за новия Европейски парламент, които ще се сформират след изборите за Европейски парламент през 2019 г., по-успешното включване на ЦУР в политиките на ЕС следва да бъде приоритет. ЕИСК настоятелно призовава Европейския парламент да засили своя капацитет за мониторинг и надзор на напредъка по постигането на ЦУР и да поеме отговорност за целите. По отношение на Комисията се препоръчва още и засилване на водещата роля на заместник-председателя, отговорен за устойчивото развитие, както и преструктуриране на портфейлите на генералните дирекции, за да се изясни кой е отговорен за всяка от ЦУР.

3.5.

Крайното решение за многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021—2027 г. ще даде сигнал дали ЕС ще може да постигне ангажиментите си по Програмата до 2030 г. МФР е от решаващо значение за гарантиране на включването на ЦУР. Предложението на Европейската комисия, публикувано през май 2018 г., е стъпка в правилната посока, но пропуска възможността да превърне Програмата до 2030 г. в приоритет на дневния ред на Европа. Освен предложеното ограничено укрепване на целта за включване на климата, новата МФР следва да предвиди достатъчно финансови ресурси за устойчиво развитие, а също така да гарантира, че изпълнението на ЦУР няма да бъде засегнато от финансирането. Отговорните страни за изпълнението на ЦУР трябва да разполагат със средства, като тук се включват държавите членки, местните власти, бизнесът и НПО, за иновативни и достатъчно големи проекти.

3.6.

ЕС преминава през сериозна политическа и институционална криза и се изправя пред предизвикателства като нарастващите социални неравенства, екологичните проблеми и загубата на доверие в управлението и в ЕС (4). За да преодолее тази ситуация, ЕС трябва да разработи нова концепция, която да може да предоставя конкретни решения на предизвикателствата, пред които са изправени обществата ни. Текущите обсъждания относно бъдещето на Европа следва да допринесат за тази нова концепция, като вземат предвид Програмата до 2030 г. и шестия сценарий за Европа (5), така че ЕС да се превърне в двигател на устойчивостта. Необходимо е да се засили водещата роля на европейските държавни ръководители, за да се поставят ЦУР във фокуса на техния политически дискурс и визия за Европа.

3.7.

Програмата до 2030 г. се основава на основните ценности на Европа за демокрация и участие, социална справедливост, солидарност и устойчивост, зачитане на принципите на правовата държава и правата на човека както в Европа, така и по света. Новата концепция за устойчиво развитие следва да даде отговор на гражданите за това как публичните администрации и организираното гражданско общество възнамеряват да постигнат техния стремеж за икономическо, социално и екологично благосъстояние.

4. Въпросът с показателите

4.1.

ЕИСК счита, че предприетият подход по отношение на показателите на ЕС за ЦУР трябва да надхвърля обикновената оценка, като допринася за изготвянето и формирането на политиките вместо да бъде само инструмент за докладване. Показателите следва да подпомагат лицата, отговорни за политиките на ЕС, при определяне на бъдещите политики и при планиране на по-успешното постигне на ЦУР. Показателите трябва също така да подпомагат лицата, отговорни за политиките, при установяването на отклонения в напредъка по ЦУР и при своевременното внасяне на необходимите промени в политиката, за да се постигнат целите до 2030 г.

4.2.

От гледна точка на ЕИСК докладът за мониторинг на целите за устойчиво развитие в контекста на ЕС за 2017 г. на Евростат, е добро начало, но все още има какво да се желае. Той трябва да се доразвие чрез подобряване на показателите. Настоящият метод за оценяване на напредъка (т.е. 1 % положителна промяна) при отсъствието на количествено изразени от ЕС цели е потенциално подвеждащ, тъй като за разлика от други доклади той не предоставя информация относно дистанцията до постигането на ЦУР. Докато Евростат например прави извода, че в Европа е налице значителен напредък по отношение на ЦУР 12 (6), други източници като ОИСР стигат до различни заключения (7). В доклада за мониторинг трябва допълнително да се изясни интегрираният характер на програмата, при което усилията трябва да укрепват всяка цел, без да подкопават нито една от тях. Макар да е полезно, използването на хоризонтални показатели остава недостатъчно, за да се предостави информация относно полезните взаимодействия и дилеми между целите. Освен това в доклада следва да се извършва оценка на въздействието върху устойчивото развитие на партньорските държави и да се следи съгласуваността на политиката между важните външни и вътрешни цели. И накрая, с показателите следва да може да се прави съпоставка между европейските държави, да се установяват отклонения при изпълнението от страна на държавите членки, както и да бъдат често актуализирани, така че да се основават на най-доброто налично съотношение между наука/познания/информация.

4.3.

За да има съгласуван набор от показатели, даващи ясна представа за изпълнението на ЦУР на равнището на ЕС, от съществено значение е да се създаде всеобхватна система от показатели, която обхваща европейското и националното равнище. На първо място, настоящите показатели, използвани в различни области на политиката на равнището на ЕС, трябва да бъдат хармонизирани или поне взаимосвързани с показателите на ЕС за ЦУР. Например съответни набори от показатели като социалните показатели или европейските показатели за биологичното разнообразие трябва да бъдат свързани с показателите на ЕС за ЦУР и тази връзка трябва да бъде ясно определена. На второ място, националните стратегии за устойчиво развитие следва да използват едни и същи показатели или поне показатели, сравними с показателите на ЕС за ЦУР. Ако не е така, ще има сериозен риск от несъгласуваност между различните подходи, предприети от държавите членки. На трето място е необходимо ЕС да гарантира всеобхватен процес на докладване пред Политическия форум на високо равнище на ООН относно устойчивото развитие. Европейската комисия следва да може да направи ясен преглед на изпълнението на ЦУР на равнище ЕС и във всички държави членки.

4.4.

ЕИСК счита, че трябва да се преодолеят някои ограничения по отношение на процеса на определяне на показателите. Евростат и националните статистически служби имат ограничени човешки и финансови ресурси за събиране на нови данни и следователно невинаги е възможно да се определят нови и по-целенасочени показатели. Според годишния доклад от 2017 г. на Европейския консултативен съвет за статистическо управление до Европейския парламент разходите на статистическата система на Европа възлизат на 0,02 % от БВП, а в резултат на намаляване на разходите за човешки ресурси, свързани с бюджетни ограничения, броят на служителите не е достигнал нивото от времето преди икономическата криза (8). За да се подобри наборът от показатели, трябва да се даде по-голям приоритет на показателите за устойчиво развитие и да бъде предоставено подходящо финансиране на Евростат и на националните статистически служби в съответствие с цел 17 от ЦУР. Това ще позволи да се добавят нови показатели, за което може да се изисква събирането на допълнителни данни.

4.5.

По отношение на настоящия набор от показатели от Евростат ЕИСК установява редица недостатъци, които трябва да бъдат отстранени, в най-добрия случай до публикуването от Евростат на мониторинговия доклад за напредъка по постигането на ЦУР за 2018 г. Областите на подобрение включват:

—	По-обективно визуално представяне на общите резултати, за да се избегне погрешното впечатление, че до голяма степен Европа е в крак със ЦУР, което противоречи на други основани на показатели за качеството или тематични научни изследвания, както и на усещането на гражданите;

—	По-голямо внимание към ефекта от настоящия модел на развитие на Европа например чрез използване на извършената от Евростат работа по основните точки, както и на приноса на Европа за подкрепа на партньорските държави за постигането на ЦУР;

—	По-иновативен подход към отчитане на неделимостта на програмата за ЦУР извън хоризонталните показатели, които сами по себе си не посочват липсата на баланс и противоречията между различните измерения на устойчивостта и на които липсва подходяща рамка за оценяване на съгласуваността на политиката;

—	Повече данни относно постигнатите резултати от бизнеса, местните власти и НПО;

—

Повече информация относно постигнатите резултати на държавите членки по отношение на ЦУР, тъй като средните стойностите не дават пълна представа. Предоставянето на информация на национално равнище също е важно, като се има предвид, че държавите членки разполагат с изключителна компетентност относно редица ЦУР;

—	По-добри показатели на отчетността за изпълнение на ЦУР в съответствие с цел 16 (9) и 17 (10), например относно пространството на гражданското общество в Европа (11) и иновативните партньорства;

—

По-стриктна методология за измерване на напредъка по постигането на ЦУР, когато няма европейска цел, например чрез сравняване на средните стойности на изпълнението с най-добрите постижения на държавите — членки на ЕС, или косвени цели, произтичащи от други международни ангажименти или налични научни изследвания.

4.6.

Макар дългосрочните периоди да са полезни, показателите следва да се преразглеждат и подобряват въз основа на установяването на нови предизвикателства и напредъка на научното познание, включително нови данни. Въпреки че усилията на Евростат да включи нови показатели през 2018 г. вървят в правилната посока, от съществено значение е яснотата относно процедурата и сроковете за включване на показатели „в режим на изчакване“. Например за предложения показател „равнище на бездомничество в ЕС“, препоръчан от Европейската федерация на националните организации, работещи с бездомните (FEANTSA), който понастоящем е отбелязан „в режим на изчакване“, следва да има план за действие и посочен срок.

4.7.

Ролята на организираното гражданско общество по отношение на годишния доклад на Евростат трябва да бъде разширена. Евростат следва да се консултира в по-голяма степен с гражданското общество относно процеса за определяне на показатели и относно оценяването на напредъка на показателите. Като цяло консултациите с гражданското общество трябва да се извършват на достатъчно ранен етап, за да може препоръките му да се вземат под внимание, а Евростат трябва да обяснява защо конкретни препоръки са взети или не са взети под внимание.

4.8.

Това, което се проследява и което не се проследява, по-специално изготвянето и избора на показатели, има съществени политически последици (12). Поради това процесът, чрез който Евростат подготвя годишния си доклад, би трябвало да позволява на гражданското общество да даде своя принос чрез тълкуване на показателите, основано на данни за качеството. Това следва да бъде съпътствано от често изследване на Евробарометър, за да се оцени усещането на гражданите за извършения напредък.

4.9.

ЕИСК осъзнава, че гражданското общество разполага с ограничен статистически капацитет да предлага нови показатели, които да отговарят на критериите на Евростат за статистическа надеждност. Гражданското общество обаче е способно да определя полезни показатели, за които се използват други източници освен данните на Евростат. Пример за това са показателите, които се разработват от Мрежата за решения за устойчиво развитие. Въпреки това ЕИСК счита, че е необходимо организациите на гражданското общество да се подкрепят с мерки за изграждане на капацитет, за да се гарантира, че те могат да допринасят по-добре за обсъждането с Евростат.

4.10.

За да се гарантира силната нова концепция на основата на устойчиво развитие, посочена по-горе, ЕИСК призовава за подобрение в начина, по който Европейската комисия и Евростат комуникират относно напредъка на ЦУР. Докладът на Евростат не е напълно разбираем за читателите и не е широко оповестен и следователно трябва да се проучат нови начини за повишаване на осведомеността сред неспециализираните среди и гражданите. Следва да бъдат проучени и други научни изследвания и комуникационни продукти като част от амбициозна стратегия за повишаване на осведомеността. Например поместване на раздел „мониторинг на гражданското общество“ на уебсайта на Евростат за ЦУР би дало възможност за интерактивна съвместна отговорност при мониторинга на целите.

4.11.

ЕИСК признава, че годишният доклад на Евростат не включва и не може да включва показатели за качеството. За да запълни тази празнота (както и за да засили участието на гражданското общество), ЕИСК предлага мониторингът на изпълнението на ЦУР да бъде допълнен от отделен независим доклад „в сянка“, включващ показатели за качеството и изготвен в тясно сътрудничество със заинтересованите страни от гражданското общество. Този доклад „в сянка“ следва да постави акцент върху: a) представяне на разсъждения и анализиране на доклада на Евростат; б) допълване на доклада на Евростат с показатели за качеството, подготвени от организираното гражданско общество; и в) представяне на тълкуването на организираното гражданско общество на напредъка по изпълнението на ЦУР. Понастоящем ЕИСК провежда проучване относно участието на гражданското общество в мониторинга на ЦУР (очаква се да приключи до ноември 2018 г.), което по-специално ще проучи и предложи методологичен подход за изготвянето на този допълнителен доклад към годишния доклад на Евростат.

4.12.

Отчетността е в основата на програмата за ЦУР. Една амбициозна стратегия за ЦУР трябва да бъде допълнена със силна рамка за отчетност, при която организираното гражданско общество играе ключова роля. Това изисква повишаване на осведомеността на гражданите в целия Съюз, както и проучвания на общественото мнение и други механизми за обратна връзка от страна на гражданите. В това отношение Европейската комисия (в сътрудничество с ЕИСК) следва да организира среща на високо равнище относно ЦУР за извършване на годишен преглед с държавите членки, Европейския парламент, гражданското общество, бизнеса и регионалните и местните власти, както и да се ангажира с приобщаващ и редовен диалог със заинтересованите страни. И накрая, следва да се насърчава обменът на добри практики относно участието на гражданското общество в оценяването на ЦУР. ЕИСК би могъл да играе ключова роля в подкрепата на организациите на гражданското общество при обмена на този вид опит, в създаването на полезни взаимодействия, разширяването на познанията и повишаването на осведомеността, както и в насърчаването на сътрудничеството.

5. Интегриране на ЦУР в управлението на ЕС

5.1.

Настоящата система на управление на ЕС следва да бъде адаптирана така, че да допринася за изпълнението на Програмата до 2030 г. За постигането на това всички институции на ЕС следва да предприемат стъпки за осигуряване на координирана работа върху напредъка по ЦУР.

5.2.

Независимо от водещата роля на заместник-председателя на Европейската комисия е очевидно, че има ниско равнище на приемане от няколко отдела на Комисията, което спъва напредъка. Същото важи и за Парламента, който трябва да установи надеждна процедура в отделните комисии за обсъждане на изпълнението на ЦУР. И накрая, създаването на работната група по ЦУР в рамките на Европейския съвет, което се приветства, трябва да гарантира адекватното включване на ЦУР във всички въпроси на Европейския съвет, напр. бъдещето на ОСП, политиката на сближаване, транспортната политика (13), външните отношения (14) и следващата МФР за периода 2021—2027 г.

5.3.

Една бъдеща всеобхватна стратегия на ЕС за устойчиво развитие следва да играе решаваща роля за включването на ЦУР във всички политики на Съюза и да предостави рамката за координация и мониторинг на изпълнението на целите на равнището на ЕС и на национално равнище. Както беше посочено, стратегията следва да установи цели, средства за постигането им и съгласуван набор от показатели, които да се използват за мониторинг на напредъка. ЕИСК изразява съгласие със Съвета относно необходимостта да се разработи „рамка с референтни показатели“ (15).

5.4.

Както беше посочено, тази рамка с референтни показатели следва да включва всички съответни европейски показатели, използвани в различни области на политиката, и да определя взаимовръзките между съществуващите показатели и показателите за ЦУР. Например Европейската комисия следва да гарантира пълно съответствие и съгласуваност между набора от социални показатели и показателите на ЕС за ЦУР. Понастоящем осем от 12-те показателя от набора от социални показатели са включени напълно или частично в показателите на ЕС за ЦУР.

5.5.

Координацията и мониторингът на ЦУР следва да бъдат интегрирани в процеса на европейския семестър, както ЕИСК нееднократно е призовавал (напр. становища на ЕИСК NAT/693 (16), NAT/700 (17), SC/047 (18), SC/050 (19)). Това следва да включва процедура на контрол за адекватността на стратегиите за изпълнение на ЦУР на равнището на държавите членки. Националните органи следва да получат общи насоки и да бъдат обект на мониторинг така, че всички усилия да са насочени в една и съща посока. Освен това обменът на най-добри практики между държавите членки следва да се насърчава. Европейският семестър следва да разшири изцяло своя обхват извън традиционното икономическо измерение и напълно да интегрира социалното и екологичното измерение с еднаква степен на значимост в контекста на бъдеща всеобхватна стратегия за устойчиво развитие. Поради това специфичните за всяка държава препоръки следва да съответстват на ЦУР, както и на анализа, извършен в докладите по държави в рамките на процеса на европейския семестър.

5.6.

Наскоро създадената Програма за подкрепа на структурните реформи (ППСР) има за цел да помага на държавите членки да провеждат институционални, структурни и административни реформи. Очаква се, че ППСР ще играе съответна роля през следващите години. Както вече беше подчертано от ЕИСК (20) и в доклада Falkenberg (21), в ППСР следва да се приеме, че всяка подкрепена реформа трябва да бъде съгласувана с Програмата до 2030 г. и ЦУР.

5.7.

За да се гарантира включването на ЦУР във всички политики на ЕС е необходимо програмата за по-добро регулиране да бъде съответно адаптирана с цел осигуряване на всеобхватен и холистичен подход към целите. ЕИСК счита, че принципите на ЦУР следва да бъдат изрично посочени в насоките и инструментариума на програмата за по-добро регулиране. Освен това методологиите на програмата за по-добро регулиране следва да се преразгледат, за да се гарантира, че с тях може да се оценяват дългосрочни цели и да се измерва дистанцията до постигането на ЦУР. И накрая, трябва да се обърне по-голямо внимание на съгласуваността на политиката като инструмент за изпълнението на ЦУР, като се използва например рамката на ОИСР относно съгласуваност на политиката с оглед на устойчивото развитие.

5.8.

Когато предлага нови законодателни или политически инициативи, Европейската комисия следва ясно да посочва към постигането на коя ЦУР са насочени и да извърши проверка на устойчивостта, за да направи оценка на очакваното въздействие върху ЦУР (като част от процеса за оценка на въздействието, насочен към оценяване на икономическото, социалното и екологичното измерение на предложенията). Следва да се установят главните проблеми в изпълнението на ЦУР, с които предложената политика се стреми да се справи. Също така е необходимо мониторингът и оценяването на текущите политики на ЕС да се адаптират, за да се измери напредъкът към постигането на ЦУР и да се препоръчат промени в политиката, които имат по-силно въздействие за насърчаване на ЦУР.

5.9.

Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) на Комисията също следва да включва перспективата за устойчиво развитие. Работата по програмата REFIT следва да гарантира, че всяко опростяване и актуализиране на предложеното законодателство на ЕС е съгласувано и има принос към ЦУР.

Брюксел, 19 септември 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER

(1) „Устойчивото развитие в Европейския съюз: мониторингов доклад за напредъка по постигането на ЦУР в ЕС. Издание от 2017 г.“

(2) Становище на ЕИСК относно „Следващи стъпки към устойчиво европейско бъдеще“ (ОВ C 345, 13.10.2017 г., стр. 91).

Становище на ЕИСК относно „Европейски форум на гражданското общество в подкрепа на устойчивото развитие“ (ОВ C 303, 19.8.2016 г., стр. 73).

(3) ЕИСК подготвя описание на инициативите за устойчиво развитие на национално равнище. Резюме за всяка държава членка ще бъде поместено на уебсайта на ЕИСК.

(4) Становище на ЕИСК относно „Преход към по-устойчиво европейско бъдеще“ (ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 44).

(5) http://www.foeeurope.org/sites/default/files/other/2017/6th_scenario_future_of_europe.pdf.

(6) ЦУР12. Отговорно потребление и производство.

(7) Вж. например ОИСР. 2017 г. Измерване на дистанцията до постигането на ЦУР: оценка докъде са стигнали държавите от ОИСР.

(8) Годишен доклад на Европейския консултативен съвет за статистическо управление за 2017 г., стр. 25—26.

(9) ЦУР 16. Мир, справедливост и силни институции.

(10) ЦУР 17. Партньорство във връзка с целите.

(11) Въз основа на съществуващите методологии, като например CIVICUS monitor, https://civicus.org/index.php/what-we-do/innovate/civicus-monitor

(12) Становище на ЕИСК относно „Следващи стъпки към устойчиво европейско бъдеще“; NAT/700 (ОВ C 345, 13.10.2017 г., стр. 91).

(13) Становище на ЕИСК относно „Ролята на транспорта за постигането на целите за устойчиво развитие и последиците върху изготвянето на политиката на ЕС“ (ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 9).

(14) Становище на ЕИСК относно „Подновено партньорство с държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн“ (ОВ C 129, 11.4.2018 г., стр. 76).

(15) https://www.consilium.europa.eu/media/23989/st10370-en17.pdf

(16) Становище на ЕИСК относно „Устойчиво развитие: картографиране на вътрешните и външните политики на ЕС“ (ОВ C 487, 28.12.2016 г., стр. 41).

(17) Становище на ЕИСК относно „Следващи стъпки към устойчиво европейско бъдеще“; NAT/700 (ОВ C 345, 13.10.2017 г., стр. 91).

(18) Становище на ЕИСК относно „Преход към по-устойчиво европейско бъдеще“ (ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 44).

(19) Становище на ЕИСК относно „Годишен обзор на растежа за 2018 г.“, SC/50 (ОВ C 227, 28.6.2018 г., стр. 95).

(20) Становище на ЕИСК относно „Програма за подкрепа на структурните реформи“, ECO/398 (ОВ C 177, 18.5.2016 г., стр. 47).

(21) „Устойчивост сега!“ Стратегически бележки на Европейския център за политическа стратегия. брой 18 (2016 г.) https://www.eesc.europa.eu/sites/default/files/files/rapport_kff.pdf

6.12.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/22

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Приносът на селските райони в Европа към Европейската година на културното наследство (2018 г.) за гарантиране на устойчивостта и сближаването на градските/селските райони“

(становище по собствена инициатива)

(2018/C 440/04)

Докладчик:

Tom JONES

Решение на Пленарната асамблея	15.2.2018 г.
Правно основание	член 29, параграф 2 от Правилника за дейността
	Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	5.9.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	19.9.2018 г.
Пленарна сесия №	537
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	201/2/7

1. Заключения и препоръки

Заключения

1.1.

ЕИСК напълно подкрепя определянето на 2018 г. за Европейска година на културното наследство и приветства всички усилия на инициаторите и организаторите на всички равнища да повишат видимостта и да отбележат разнообразното и богато културно наследство на Европа (1).

1.2.

ЕИСК насърчава всички заинтересовани страни и участници да приемат възможно най-широкото определение за култура и да приобщят всички граждани.

1.3.

Чрез тази година следва не само да се отдава почит на миналото, но и да се насърчават развиващите се нови и стимулиращи форми на изразяване на човешкото вдъхновение и умения, които често възникват въз основа на традициите, залегнали в културното наследство на селските райони в отделните страни.

1.4.

Дванадесет месеца са кратък период, но се надяваме, че тези допълнителни усилия и инвестиции ще стимулират гражданите да се насочат към възможностите, свързани с културното наследство в селските райони. Това следва да им даде възможност да изградят една възобновена, естетическа, социална и икономическа съкровищница на благосъстояние за настоящите и бъдещите поколения. До средата на годината над 3 500 проекта бяха отличени със знака „Европейска година на културното наследство“, като процентът на проектите от селските райони е различен за различните региони.

1.5.

ЕИСК одобрява призива на Европейския алианс за култура и изкуство от януари 2018 г. европейските институции и държавите членки да осигурят „съществена подкрепа в рамките на многогодишната финансова рамка (МФР) за периода след 2020 г.“ Комитетът приветства и задължението за разход за култура, предложено от Европейската комисия в проектобюджета от май 2018 г., и задълженията, които тя е поела чрез Новата програма за култура (2).

Препоръки

1.6.

Културното наследство на селските райони с цялото си богатство и многообразие следва да бъде признато официално заради своята реална художествена стойност и заради своя икономически и финансов принос за благосъстоянието на всички европейски граждани (3).

1.7.

Инвестициите на публичните финансови донори следва да бъдат съобразени с особеностите на селските райони, за да може при планирането на нови източници на финансиране, те да включват подкрепа за текущия принос на семейните земеделски стопанства и работниците, както и за неправителствените организации, обединяващи отделни творци и фолклорни групи, групи за действие на местно равнище и стопанства, предоставящи прием на лица, нуждаещи се от грижи, като изцяло се вземат под внимание мерките, необходими за подобряване на инфраструктурата на културното наследство на селските райони.

1.8.

Съществуващите източници на финансиране на ЕС, включително програмата за развитие на селските райони, следва да разглеждат културата във все по-голяма степен като хоризонтална ценност и да подпомагат културни проекти, включително такива за опазване, насърчаване и подобряване на ландшафти с биологично разнообразие. Възстановяването на пасищното животновъдство, на отдалечените хижи в Пиренеите и на лозята на Санторини, опазването на общите пасища в Шейка Маре (Румъния) са добри примери, също като културният проект по програма Leader в Лесбос (Гърция) за подпомагане на интеграцията на мигрантите. По агроекологичните схеми следва да продължат да се изграждат земеделски местообитания, а в застроената среда следва да се постигнат по-високи стандарти на проектиране, зачитащи традиционните културни модели и същевременно свързани със съвременната употреба.

1.9.

Устойчивите горски площи, гори и водни пътища заслужават мерки за подкрепа с цел да се избегне влошаването на състоянието им и замърсяването. Следва да се осигурят средства за поддържане на защитните пояси от дървета и храсти, създадени в миналото в селските райони (напр. в Полша съгласно концепцията на Дезидери Хлаповски), които ограничават ерозията на почвите и емисиите на CO2, спомагат за повишаване на добива и обогатяват ландшафта.

1.10.

Приносът на дните на отворените врати в земеделските стопанства, училищните посещения в селските райони, изложенията, занаятчийските и други панаири и културни фестивали помагат на градските жители да разбират и да оценяват по-добре селските райони и заслужават публична финансова подкрепа, както и мерките за изграждане на мостове между жителите на селските и градските райони чрез културни проекти.

1.11.

Мерките за запознаване на новите поколения с културата и традициите на селските райони чрез иновативен съвременен език следва да се насърчават, а икономическите и социалните ползи да се измерват, като се обменят и отбелязват добрите практики. Художниците и други вдъхновяващи културни дейци, понякога от други места, следва да бъдат подкрепяни, за да помагат на общностите да реализират пълния потенциал на местните културни активи.

1.12.

Сериозната загуба на занаятчийски умения трябва да се преодолее чрез по-големи инвестиции в обучение, за да се осъществи приемственост между поколенията въз основа на знания от миналото и чрез насърчаване на иновациите. В училищата в селските райони следва да се преподават знания за потенциала за заетост, който носят активите на селските райони, както и за възможностите за професионално развитие извън тях. Не само младите земеделски стопани, но и всички млади хора в селските райони са изправени пред специфичното предизвикателство да бъдат предприемачи в ролята си на пазители, грижещи се за своето наследство.

1.13.

Културното наследство на селските райони следва да се насърчава по устойчив начин, наред с другото, с туристическа цел, за да се научат градските жители да възприемат културните ценности в селските райони и по-лесно да избират домове в селските райони и работа в по-отдалечени населени места.

1.14.

Маркетингът на културните продукти на селските райони, включително на кулинарното наследство, следва да се насърчава, а статутът на тяхната географска марка да се защитава като гаранция за качество и проследимост за гражданите.

1.15.

Доброволчеството, участието в общността и социалните предприятия, както и частните предприятия в селските райони, следва да се насърчават да развиват и споделят своите културни дейности, като това включва насърчаването на многообразието на езици и диалекти в полза на всички граждани. „Интелигентните“ селски общности следва да се възползват от ценността и потенциала на своите местни културни активи и да търся възможности за сътрудничество със сходни общности от други места с цел укрепване на връзките, включително засилване на икономическите ползи от по-големите възможности за туризъм.

1.16.

Въпреки че проектите за отбелязване на Европейската година на културното наследство 2018 г. вероятно ще продължат в бъдеще, е важно да се направи ясна равносметка и оценка на количествено измеримите инвестиции и резултати, като се вземат под внимание икономическите, социалните и културните фактори. Близо 8 милиона евро бяха отпуснати за Европейската година на културното наследство след тристранни преговори между Европейския парламент и Съвета през 2017 г. Би било справедливо да се очаква, че определена част от тази подкрепа е била предоставена на селските райони.

1.17.

Необходими са повече изследвания, за да се измерят в количествено и качествено отношение ползите от наследството и от текущите културни дейности за благосъстоянието на гражданите и за да се подкрепят решенията за бъдещи действия. Непоколебимите защитници на наследството се нуждаят от подкрепа, за да приемат новите мигранти и различните културни традиции.

1.18.

Необходими са спешни действия в областта на свързаността на транспорта и цифровата инфраструктура, която е от съществено значение за усядането в селските райони и за развитието на културния туризъм.

2. Въведение

2.1.

Настоящото становище е насочено по-специално към широкия спектър от активи и таланти на селските райони и техните жители и ще допринесе за културното наследство на Европа и за начина, по който това широко определение на културата допринася за по-голямата жизнеспособност и благоденствие на селските райони. Ние подкрепяме Общоевропейската харта за наследството на селските райони, с която се насърчава устойчивото устройство на територията (4), и посоченото в Декларацията от Корк 2.0 от 2016 г.: „Управлението на земята играе ключова роля във взаимодействието между гражданите и околната среда. Политиките трябва да стимулират осигуряването на обществени блага в областта на околната среда, включително опазването на природното и културното наследство на Европа“.

2.2.

Тази инициатива следва да бъде подложена на „преглед на въздействието върху селските райони“ и ЕИСК изразява загриженост, че до малките общностни групи в селата и малките градове няма да достигнат своевременно достатъчно знания, за да се подготвят и да оползотворят огромното изобилие от културни активи около тях. Чрез тази година следва не само да се отдава почит на миналото, но и да се насърчават развиващите се нови и стимулиращи форми на изразяване на човешкото вдъхновение и умения, които често възникват въз основа на традициите, заложени в културното наследство на селските райони в отделните страни.

2.3.

Посочването на съществуващите културни дейности и извличането на изводи от успешните проекти имат реална стойност, но честванията през 2018 г. следва да включват и нови, иновативни културни прояви, които да се основават на миналото и да предават културното наследство на новите поколения по съвременен начин, като предоставят нови възможности на селските райони. По програма „Творческа Европа“ има два проекта за селските райони — „Корени и пътища“ и „Храната е култура“, които, ако бъдат успешни, биха могли да допринесат за обучението и развитието.

2.4.

Въпреки че е трудно да се определят количествено икономическите и социалните ползи от културната дейност (над 300 000 работни места са пряко свързани с европейската култура), ОИСР счита, че културата следва да се използва като показател за благосъстояние и е важно организаторите на ЕГКН 2018 г. да извършат анализ, който би могъл да обоснове бъдещите публични инвестиции. Следва да има ясен отчет за това доколко годината е успяла да достигне до селските и отдалечените райони и как евентуалните наследени добри практики като AlpFoodway (5) и проектите Terract (6) могат да послужат като основа за бъдещото определяне на приоритети на европейско и регионално равнище.

3. Общи и конкретни бележки

3.1.

Ландшафтът в селските райони, мозайката от естествени геоложки структури и следи от човешка дейност в селското и горското стопанство, езерата, реките и изградените селища може би са най-голямото културно наследство, което съществува. От националните паркове и защитените зони по „Натура 2000“ до зелените площи в покрайнините на градовете съществува разнообразна красота, която трябва да бъде оценена — източник на вдъхновение за поколения художници, музиканти, литератори, танцьори и за всички нас, които не се причисляваме към нито една от тези категории. Новата програма за култура на Комисията е доста лаконична по отношение на перспективите за селските райони. В нея обаче се посочва, че „реставрирането и подобряването на културното и природното наследство допринася за потенциала за растеж и устойчивостта. Интегрираното управление на културните и природните активи насърчава хората да откриват и да се ангажират и с двата вида наследство“. Народът маянгна от Никарагуа използва една и съща дума за „природа“ и „култура“. Това е екологично гражданство.

3.2.

Селските общности дори добавят стойност към ландшафта. Именно управителите, служителите и занаятчиите от земеделските и горските стопанства — мъже и жени — са оформили тези ландшафти. Поколения опитни хора са използвали земята и водата за храна, подслон и източник на доходи. Така например разработената през XIX век в Полша концепция за зелени пояси и насаждения от храсти за опазване на почвите, създаде характерния облик на новия ландшафт. Хората са оформили границите на парцелите от камъни и клони, построили са обори и работилници. Поколения наред те са отглеждали местни породи добитък, подходящи за терена и климата, и са управлявали растителността. Те са развили специфична местна гастрономия и фолклорни традиции. Получили сме и богато наследство от прекрасни сгради — имения, замъци, църкви, но и селски къщи, малки селски воденици и магазинчета като старателно реставрираните в музея на народната култура „Сейнт Фейгън“ в Уелс. Поддръжката на подобна историческа архитектура често се поема от частни инвестиции с известна подкрепа от страна на публичните органи и благотворителните организации, която е от жизненоважно значение. По линия на иновативен проект в Северен Уелс се използва възобновяема енергия от морското дъно за отопление, като така се намаляват разходите в Plas Newydd, имение на Националния тръст (7). Чрез честването на миналото и настоящето би трябвало да се търси баланс между идеалите и реалните човешки борби и усилия.

3.3.

Ние оценяваме всички усилия, включително тези на Европейския алианс за културното наследство, за старателно опазване на това наследство. Реставрирането включва необходимостта от отговорни за планирането органи, които чрез своята подкрепа да гарантират подходяща реконструкция на сградите. По проекта REVAB, съфинансиран от програма „Еразъм“, се предоставя обучение за подобряване на потенциала за повторно използване на излишни селскостопански сгради, като по този начин се предотвратява тяхното унищожаване.

3.4.

Хората в селските райони са създали своя собствена култура, отразяваща тяхната работа, развлечения и социални предизвикателства във всички форми на изкуството, спорта и общата дейност на общността. Селските райони често са важни хранилища за многообразието от езици на малцинства и диалекти. Наименованията на селата, стопанствата и площите имат важно значение, което заслужава да бъде разбрано и зачитано. Те са създали и все още създават наследство, което представлява ценност за обществото като цяло.

3.5.

Техните икономически дейности обаче също се развиват и понякога изчезват. Не всички ландшафти са останали непокътнати. Някои свидетелстват за промишлена експлоатация, за войни и ограбване, за пораженията от суши, наводнения и пожари или дори за свръхексплоатация в резултат на прекомерен и концентриран туризъм. Всички те имат какво да разкажат и на какво да ни научат. Смекчаването на въздействието от изменението на климата ще изисква положителна намеса за запазване на многообразието и избора на опит. Поддържането на връзки с миналото се обозначава като „предоставяне на обществени блага“, а състоянието на ландшафтите се влошава, ако няма устойчиво биологично разнообразие, старателно планиране и регулиран достъп. Дори художественото културно проявление се размива, когато населението в селските райони намалява под устойчивите равнища.

3.6.

В статистиката на Евростат за 2017 г. се отбелязва, че повече от една трета от европейците не участват в културни дейности, поради което развиващият се селски културен туризъм, свързан със здравни и развлекателни дейности, е и ще бъде важен мост между хората в градските и селските райони. Град Голуей е добър пример за културни партньорства между селските и градските райони, а инициативата „Европейски столици на културата“ (например Пловдив, България, и Матера, Италия, през 2019 г.) винаги следва да показва културните характеристики както на селските райони, така и на градовете. В Уелс установеният от закона орган за културното наследство, CADW, има инициатива на отворените врати, която е част от проект с участието на 50 държави и е предназначена да помогне на гражданите да проследят етапите на промяната, за да разберат по-добре своето съществуване — „за да планира бъдещето си, човек трябва да разбере своето минало“.

3.7.

В Гърция има друг пример за споделени знания във Фермата на изкуствата (8), разработена от Сотирис Маринис. В село Мегали Мантинея в Западен Мани той е построил три къщи и център за обучение, който работи на принципа, че „придобитият тук опит ни дава знания за нашето селско и културно наследство“.

3.8.

Селският културен туризъм е действащ и разрастващ се източник на икономически и социални ресурси и основа за съвместни инвестиции. Отговорността за опазването и подкрепата на европейското културно наследство е компетентност на националните, регионалните и местните власти, като от основно значение е наличието на обществено чувство за гордост. Европейските институции могат да насърчават усещането за европейски общи ценности и да стимулират и поощряват добрите практики и споделения опит (9). Традиционните регионални кулинарни рецепти, бирата и виното, костюмите и музиката, които се показват на Зелената седмица в Берлин (10), всяка година привличат хиляди посетители от чужбина и допринасят за връзката между настоящето и миналото. Прякото свързване на хранителните и занаятчийските продукти на селскостопанските производители с потребителите чрез пазари на земеделски производители и продажби по интернет става все по-популярна практика, като пример за това са местните групи за храни REKO във Финландия.

3.9.

Местата за усамотяване, за слушане и наблюдаване на птици и за съприкосновение с гората — разнообразието от гори, както и от растителни видове за медицински цели — допринасят за това гражданите да проявяват повече любознателност, желание да научат повече и да увеличават своето благосъстояние. Разширяването на кръга от възможности и открития следва да спомогне за избягване на твърде голямата концентрация на посещения в уязвими зони. Това създава допълнителна стойност по отношение на икономиката и заетостта, базирана на основните активи на селата в по-отдалечените райони — стойност, която вече е оценена от интелигентните села и общности. В планинските райони на Ломбардия проектът AttivAree засилва чувството за принадлежност на хората, като укрепва природното наследство чрез изкуство. По него се работи за ремонтиране на хостели и насърчаване на предлагането в отдалечени села като Лавеноне (11). Туристическите агенции следва да бъдат насърчавани да работят в партньорство с предприемачи и социални предприятия от отдалечените региони за укрепване на устойчивия културен туризъм.

3.10.

Разпространението и представянето на културна информация чрез използване на цифрови технологии по творчески начин ще намали растящото разделение между града и селото и между младите и по-възрастните поколения. Приветстват се проекти като YourAlps (12), които възстановяват връзката на младежите с наследството на планинските райони. Има много нови примери за иновативни начини за представяне на културните традиции, като например художественият проект, използван в Астед в Дания и в село Пфин в Швейцария. Тези проекти са резултат от местни инициативи, при които се установява какви са местните нужди и се използват процеси на участие, като самите те са част от културната традиция на Европа. На европейско, държавно и регионално равнище следва да се предоставят публични и частни ресурси, за да се ускорят инвестициите в подобни инициативи.

3.11.

Все повече се използват и нови цифрови инструменти, например на места с минали и все още тлеещи конфликти, с цел възстановяване на важни исторически обекти, унищожени поради изоставяне или военни действия. Технологиите се използват за по-точно разчитане на надгробни паметници и избледнели ръкописи (13). ЕИСК приветства плановете на Комисията за „Стратегия Digital4Culture“ и очаква в нея да бъдат взети под внимание всички съществени аспекти на селските райони. В проекта MEMOLA например се използва 3D сканиране на стари напоявани площи за обучение по нови процеси на напояване.

3.12.

Необходими са повече изследвания, за да се разбере какво е значението на културната дейност за хората и какви са ползите от нея за здравето за всички възрасти, но най-вече за хората с физически или психически заболявания (14), макар че по линия на текущите програми по „Еразъм +“, като например магистърската програма „TEMA“, понастоящем се финансират добри възможности за научни изследвания. На конференцията на високо равнище по програма „Хоризонт 2020“ в рамките на ЕГКН относно „Иновациите и културното наследство“ (15) беше отправен призив за допълнителни усилия за развитие на научноизследователската дейност с цел определяне на приоритетите и най-добрите практики за насърчаване на културните дейности.

3.13.

Инициативите, подпомагани от благотворителни и филантропски фондации, са допринесли значително за опазването на природни обекти и за подпомагането на дейности, често чрез социални предприятия, които насърчават развитието на селските райони по устойчив начин. Културната фондация на Финландия подпомага научните изследвания на мерки за предотвратяване на земеделски отпадъци, които се отразяват върху качеството на водата в Балтийско море. Тя работи със земеделски стопани, които считат, че по-голямото биологично разнообразие означава по-богат ландшафт. Приветстват се и други благотворителни инициативи като Тръста за културно наследство на училищата в Уелс, който насърчава културните съревнования между училищата с участието на млади хора, които замислят и осъществяват културни дейности по свой избор (16). Един пример за това как на младите хора се дава възможност да изследват културното си наследство е училището в Писку (17), Румъния, което е както специализирано училище за културно наследство, така и организатор на семинари и конференции. Самият ЕИСК през март 2018 г. събра ученици от училища в цяла Европа, за да обсъдят културните си приоритети под надслов „Твоята Европа, твоето мнение!“ (18). Те стигнаха до заключението: „Искам да живея в Европа, която окуражава и защитава всички форми на културата… искаме да избегнем елитарността и да популяризираме културата…, но също така да имаме възможност да създаваме своя собствена култура…“ В Джифони, село в Южна Италия, около 300 студенти подготвиха филми и видеоматериали, за да популяризират региона си.

3.14.

Инвестициите на публичните финансови донори следва да бъдат съобразени с особеностите на селските райони, за да може при планирането на нови потоци на финансиране, те да включват подкрепа за настоящия принос на семейните земеделски стопанства и работниците, както и за неправителствените организации, обединяващи отделни творци и фолклорни групи, групи за действие на местно равнище и стопанства, предоставящи прием на лица, нуждаещи се от грижи, като изцяло се вземат под внимание мерките, необходими за подобряване на инфраструктурата на културното наследство на селските райони.

3.15.

Има възможност за повече тематични и географски връзки и търсене на такива от страна на културните туристи. Приветстват се съвместни проекти за брандиране и за обединен достъп. Селскостопанските изложения и националните прояви в селата и в малките градове, като например шоуто Royal Welsh в Билт Уелс (19), което привлича около 240 000 посетители, и литературният фестивал в Хей он Уай, който носи приблизително 21 милиона британски лири в един малък селски район, са важни икономически и социални фактори. Дните на отворените врати в стопанствата, панаирите като Llangollen International Eisteddfod, концертите, пешеходните шествия като това във Вьорне, Белгия, теснолинейките с парни локомотиви, групите за скандинавско ходене и ансамблите за традиционни танци — всички те допринасят изключително много за запазването и популяризирането на културното наследство на селските райони. Приносът на доброволци от много поколения за тези прояви сам по себе си е важна част от нашето културно наследство. Работата на Европейския доброволчески център и на националните и регионалните доброволчески организации за насърчаване на качествената доброволческа дейност в областта на културата се приветства и те се насърчават да продължат ценните си усилия, включително предоставянето на обучение по въпросите на здравето и безопасността, за да се гарантират безопасни и приятни преживявания както на доброволците, така и на туристите.

3.16.

Има обаче нарастващ недостиг на умели занаятчии, които да предадат знания и да обучат едно ново поколение как да опазва и развива това многообразно наследство. С инициативата JEMA (20), която започна във Франция, редовно се насърчава работата на занаятчиите и се популяризира необходимостта от обучение на новите поколения. Посрещането на тази нужда е добра възможност за създаване на връзка между поколенията посредством културата и за нейните цели. В рамките на текущите програми на ЕС и на националните/регионалните програми е от съществено значение да има по-практическо обучение и признание на придобитите умения, които да бъдат насочени не само към съществуващите занаятчийски и екологични умения, но и към наставничеството, развитието на нови техники и предприемачеството в областта на културата. Необходимо е да се оказва подкрепа за художници и други лица, за да работят с местните училища в селските и градските райони, като по приобщаващ начин развиват културни идеи, насочени към различни поколения и етнически групи.

3.17.

Културното наследство на селските райони е свързано и с демокрацията на участието. Има силна европейска традиция за общностна солидарност и за справяне с изолацията и неравнопоставеността чрез дейности на общността, много от които се основават на културата. Изграждането на местно устойчиво лидерство и постигането на местните приоритети чрез водено от общностите местно развитие (ВОМР) и метода LEADER обогатяват наследството на организираните граждански групи и движения. Социалните и културните дейности спомагат за сближаването на хората в географските райони с недостатъчни обществени и частни услуги. Традицията за намеса на доброволческия сектор, понякога като крайно средство, помага за опазването на чувствителните и уязвими ландшафти, необходими за оцеляването на хората. Публичната подкрепа за тези дейности е жизненоважна.

Брюксел, 19 септември 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER

(1) Становище на ЕИСК относно Нова програма за култура (все още непубликувано в Официален вестник).

(2) https://ec.europa.eu/culture/news/new-european-agenda-culture_en

(3) Конференция на ЕИСК, проведена на 20 и 21 юни 2016 г.

(4) Резолюция № 2 на Европейската конференция на министрите на териториалното/регионалното устройство на държавите — членки на Съвета на Европа (CEMAT), относно Общоевропейската харта за наследството на селските райони: насърчаване на устойчиво териториално устройство — „Наследството на селските райони като фактор за териториално сближаване“, приета на 15-ата сесия на CEMAT, Москва, Руска федерация, 9 юли 2010 г.

(5) http://www.alpine-space.eu/projects/alpfoodway/en/home

(6) http://www.terract.eu/fr/

(7) https://www.bangor.ac.uk/studentlife/studentnews/gift-s-marine-renewable-visit-to-plas-newydd-18421

(8) https://www.facebook.com/agroktima.artfarm/

(9) Становище на ЕИСК относно Нова програма за култура (все още непубликувано в Официален вестник).

(10) https://www.gruenewoche.de/

(11) AttivAree project in the Lombardy region

(12) http://www.alpine-space.eu/projects/youralps/en/home

(13) Проект на Andrew Skerrett, представен на изслушването на проучвателната група на 24 юли 2018 г. в Кардиф.

(14) Innovate Trust — Положителни резултати от дните на проекта по градинарство.

(15) https://ec.europa.eu/info/events/innovation-and-cultural-heritage-2018-mar-20_en

(16) https://jamesprotheroe.wordpress.com/Darren Park Primary School, Ferndale.

(17) http://piscu.ro/piscu-school/#

(18) https://www.eesc.europa.eu/bg/node/52237

(19) http://www.rwas.wales/royal-welsh-show/

(20) Европейски дни на художествените занаяти https://www.journeesdesmetiersdart.fr/

6.12.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/28

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Въздействието на субсидиарността и свръхрегулирането върху икономиката и заетостта“

(проучвателно становище по искане на австрийското председателство)

(2018/C 440/05)

Докладчик:

Dimitris DIMITRIADIS

Съдокладчик: Wolfgang GREIF

Консултация	Австрийското председателство на Съвета на ЕС, 12.2.2018 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	4.9.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	19.9.2018 г.
Пленарна сесия №	537
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	192/1/1

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства искането на австрийското председателство на Съвета на Европейския съюз за проучвателно становище относно „Въздействието на субсидиарността и свръхрегулирането върху икономиката и заетостта“. То добавя стойност и още аспекти към текущия дебат за „По-добро регулиране“ с цел осигуряването на правна сигурност, ясни правила и „има за цел да гарантира, че регулаторната тежест за предприятията, гражданите и публичните администрации е сведена до минимум“ (1). При прилагането на законодателството на ЕС не трябва да се поставя под въпрос съществуващото равнище на защита на гражданите, потребителите, работниците и околната среда.

1.2.

ЕИСК отново отправя своето искане тези свързани с бъдещето въпроси, включително дебатите относно компетенциите и степента на регулиране, да се разглеждат на национално и европейско равнище с пълноценното участие на социалните партньори и други организации на гражданското общество. Това е основен израз на демокрацията на участието на много равнища и поради това участието им трябва да бъде засилено в ЕС и държавите членки.

1.3.

ЕИСК подчертава първостепенното значение на принципите на субсидиарност и пропорционалност за осигуряване на всеобхватно и стабилно европейско законотворчество. Комитетът подчертава, че ЕС следва да се съсредоточи върху областите, в които законодателството на ЕС носи значителна добавена стойност. Ето защо Европейската комисията (ЕК) следва да определя въпросите, които наистина трябва да бъдат разглеждани на равнище ЕС по най-ефикасния начин. Когато решенията изискват да се отчетат надлежно националните, регионалните и местните характеристики, съответните органи следва да разполагат със свобода на действие, за да ги определят, с активното участие на съответните заинтересовани страни, включително социалните партньори.

1.4.

В рамките на ЕИСК има различни мнения по отношение на термина „свръхрегулиране“, които отразяват разликите в позициите на различните участници. Въпреки че няма ясно определение на понятието „свръхрегулиране“, то обикновено се отнася до ситуация, в която при транспонирането в националното законодателство държите членки въвеждат изисквания, надхвърлящи минималните, определени в законодателството на ЕС (основно в директивите). ЕК следва да определи насоки, за да помогне на държавите членки да транспонират правилно съответните изисквания на даден правен акт при зачитане на принципите на пропорционалност и субсидиарност и условията за лоялна конкуренция.

1.5.

ЕИСК отбелязва, че — особено от гледна точка на субсидиарността и пропорционалността и в съответствие със законодателството на ЕС — държавите членки разполагат с изключителната компетентност да въвеждат допълнителни мерки, различни от предвидените от (минималните) изисквания на ЕС, които да отразят техните специфични особености. Подобни решения би трябвало да се вземат по прозрачен начин, след консултация със социалните партньори и заинтересованите страни и би трябвало да съответстват на законодателството на ЕС. Във връзка с това ЕИСК не поставя под въпрос суверенитета на държавите членки, тяхната свобода и отговорност при определяне на законите и практиките на национално равнище.

1.6.

ЕИСК призовава европейските институции и държавите членки да активизират усилията си за намаляване на необоснованата административна тежест, за да стимулират растежа и създаването на устойчиви работни места.

1.6.1.

В рамките на подготовката на многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021—2027 г. ЕИСК настоятелно призовава ЕК да предприеме бързи мерки за справяне с ненужните административни тежести, които сериозно възпрепятстват инвестициите от ЕСИФ: държавна помощ, спазване на процедурите за обществените поръчки, одитни практики и забавено или дори ретроактивно приемане на универсални подробни насоки.

1.6.2.

ЕИСК подчертава, че ненужната регулаторна и административна тежест са пречка за максимално увеличаване на ползите и за свеждане до минимум на регулаторните разходи за предприятията, гражданите и публичните власти. Комитетът отново подчертава необходимостта от опростено, съгласувано и по-качествено регулиране, което трябва да бъде правилно разбирано и осъществявано, с необходимото в еднаква степен участие на всички четири равнища на управление — европейско, национално, регионално и местно.

1.6.3.

В съответствие с предходните си становища (2) ЕИСК препоръчва провеждането на задълбочен тест за МСП в оценките на въздействието на ЕК.

1.7.

ЕИСК отново подчертава, че европейските минимални стандарти, особено в контекста на социалната политика, политиката за потребителите и политиката в областта на околната среда на ЕС, имат за цел сближаване на условията на живот и труд в целия ЕС в посока възходящо сближаване. Mинималните стандарти в директивите на ЕС не трябва да се разбират като „максимално равнище“, което не следва да се превишава в хода на транспонирането им в националните правни системи. ЕИСК счита, че общественото одобрение на европейския интеграционен процес обаче не бива да бъде излагано на риск поради регулаторна конкуренция за хармонизиране в посока занижаване на стандартите. Всички решения трябва да се вземат прозрачно и чрез открит диалог със социалните партньори и организациите на гражданското общество.

2. Въведение

2.1.

Австрийското председателство на Съвета на ЕС поиска проучвателно становище от ЕИСК относно „Въздействието на субсидиарността и свръхрегулирането върху икономиката и заетостта“.

2.2.

ЕИСК отбелязва, че искането се отнася както до принципа на субсидиарност, така и до свръхрегулирането, и се разширява настоящият дебат относно по-доброто регулиране, по който ЕИСК е изразил мнението си в различни наскоро приети становища (3).

2.3.

Въпросът за субсидиарността наскоро придоби ново значение, не на последно място с Бялата книга за бъдещето на Европа. Работната група по въпросите на субсидиарността и пропорционалността, създадена от председателя на Комисията Юнкер през ноември 2017 г., представи доклад с препоръки за подобряване на прилагането на принципа на субсидиарност (4).

ЕИСК счита, че в някои отношения докладът е непълен и че това отразява ограничения състав на работната група. Ето защо Комитетът настоятелно препоръчва представители на гражданското общество да участват активно в последващите действия. ЕИСК счита за неотложно да се разгледа пропорционалността на европейските действия и най-вече в областите, в които ЕС следва да засили, намали или дори замрази действията си в интерес на гражданите, на икономиката и в съответствие с други обществени интереси.

2.4.

Според ЕИСК тези свързани с бъдещето въпроси трябва да бъдат разглеждани на национално равнище и на равнището на ЕС с участието на социалните партньори и на други организации на гражданското общество. Предоставянето на тези участници на също толкова възможности колкото на местното и регионалното равнище при подготовката и прилагането на националните и европейските политики би допринесло пряко за видимото прилагане на хоризонталната субсидиарност.

2.5.

ЕИСК приветства факта, че австрийското председателство признава значението на широкия експертен опит на социалните партньори и организациите на гражданското общество за разработването, прилагането и оценката на политическите действия на национално равнище и на равнището на ЕС. Това е основен израз на демокрацията на участието на много равнища, който трябва да бъде укрепен в ЕС и държавите членки.

2.6.

Във връзка с това ЕИСК призовава работната група да вземе надлежно предвид становищата му по въпросите на субсидиарността и пропорционалността, които са в основата на коментарите и препоръките и на настоящото становище.

3. Принципът на субсидиарност

3.1.

Принципът на субсидиарност, установен в член 5 от ДЕС, цели да гарантира, че действията на ЕС не надхвърлят необходимото за постигането на целите на Договора и че ЕС действа в областите, които не попадат в неговата изключителна компетентност, само ако целите на една законодателна мярка могат да бъдат постигнати по-ефективно на равнище ЕС, отколкото на национално, регионално или местно равнище.

3.2.

ЕИСК подчертава първостепенното значение на тези принципи в една наднационална общност като ЕС и приветства изрично инструментите за спазване на принципа на субсидиарност, установени с Договора от Лисабон — от прегледа на субсидиарността преди приемането на законодателен акт до жалбите във връзка със субсидиарността, подавани от националните законодателни органи.

3.3.

ЕИСК подчертава също, че всички области, предвидени в ДФЕС, се нуждаят от добре функционираща Европа и че принципът на субсидиарност не трябва да се използва за противодействие на действията на ЕС, които имат ясна европейска добавена стойност, за да се даде предимство на националните подходи или дори за предварително оттегляне на ЕС от ключови области на политика. Следва да се приемат единствено правила с европейска добавена стойност. ЕИСК счита, че предизвикателствата, пред които е изправен континентът понастоящем, не изискват ренационализация чрез политики за „по-малко Европа“, а по-скоро смели стъпки към по-добра и насочена към гражданите Европа, която насърчава сближаването.

3.4.

ЕИСК признава, че ролята на държавите членки в прилагането на законодателството на ЕС е особено решаваща в случая с транспонирането на директиви, които са задължителни по отношение на постигането на резултата, но оставят на националните власти избора на формата и методите на прилагане, както и решението, в съответствие със законодателството на ЕС, за подобряване на стандартите, ако те преценят, че това е целесъобразно. Същевременно транспонирането не трябва да възпрепятства условията за лоялна конкуренция между всички участници на вътрешния пазар, което е важно за неговото правилно функциониране.

3.5.

Докато държавите членки носят отговорност за правилното и своевременно транспониране на директивите, на Европейската комисия като пазител на Договорите е отредена ролята да гарантира правилното им прилагане на национално равнище. Тази „споделена отговорност“ следва да бъде пределно ясна още от самото начало на законодателния процес: доброто прилагане зависи от ясна, прозрачна и всеобхватна оценка на въздействието като основа за новото законодателство на ЕС, от ясния и прост език на предложението и от реалистичния срок за изпълнението му.

3.6.

ЕИСК предупреждава, че дори когато горепосочените изисквания са изпълнени, прилагането на национално, регионално и местно равнище може все пак да се окаже недостатъчно и/или неефективно. Във връзка с това Комитетът припомня призива си ЕК систематично да полага повече усилия, в съответствие с компетенциите си, за по-бързо и стриктно започване на процедури, когато държави членки транспонират неправилно или не транспонират законодателството на ЕС (5), след като е изчерпала всички възможности за сътрудничество.

3.7.

ЕИСК отбелязва, че редица правни и политически ангажименти се възприемат като надхвърляне на правомощията на институциите на ЕС и намеса в области и избори от компетентността на държавите членки (напр. колективни трудови правоотношения и инициативи на профсъюзите на национално равнище; пенсионни, здравни и други системи за социално осигуряване или професионални нормативни уредби, напр. критерии за квалификация в сектора на здравеопазването).

Поради това ЕИСК се противопоставя в еднаква степен не само на подобно надхвърляне на правомощията от страна на институциите на ЕС, но и на трансфера на важни регулаторни области от ДФЕС, като например защитата на потребителите, стандартите за опазване на околната среда и европейската социална политика, към националното равнище под претекста на принципа на субсидиарността.

4. Избягване на ненужната регулаторна и административна тежест — „свръхрегулиране“

4.1. Дебатът за „свръхрегулирането“

4.1.1.

Понякога при транспонирането на законодателството на ЕС държавите членки въвеждат по-строги или по-напредничави мерки от тези, определени в изискванията на законодателството на ЕС (главно директиви) или не използват предлаганите от директивата възможности за опростяване. В много документи това явление се нарича „свръхрегулиране“. В първия случай става дума за „активно свръхрегулиране“, а във втория — за „пасивно свръхрегулиране“.

4.1.2.

ЕИСК има различни възгледи относно „свръхрегулирането“, които отразяват разликите в мненията на различните участници. Свръхрегулирането се възприема от някои заинтересовани страни като прекомерно натрупване на норми, насоки и процедури на национално, регионално и местно равнище, което създава ненужна административна тежест и затруднява изпълнението на политическите цели, които се очаква да бъдат постигнати чрез транспонираното законодателство. Други заинтересовани страни обаче са на мнение, че употребата на заклеймения термин „свръхрегулиране“ би поставило под въпрос стандартите на някои напреднали държави членки, демократично приети и въведени в правните им системи, особено в областта на трудовото и потребителското право и на правото в областта на околната среда, както и по отношение на свободните професии.

4.1.3.

ЕИСК призовава за прагматичен и балансиран подход и за целите на настоящото становище ще се съсредоточи върху неутрална и по-точна терминология в съответствие с Междуинституционалното споразумение за по-добро регулиране от май 2016 г.

4.2. Дефиниция на „свръхрегулирането“

4.2.1.

ЕИСК предлага да се определи по-точно понятието „свръхрегулиране“. За случаите, в които държавите членки транспонират съдържанието на законодателството на ЕС по по-амбициозен начин (по същество или процедурно) или се стремят към съвместимост с националното законодателство, биха могли да се използват изрази като „по-напредничави разпоредби“, „по-строги разпоредби“ или „по-високи изисквания“. Терминът „свръхрегулиране“ би трябвало да се ограничи до случаите на неоправдани и ненужни допълнения към законодателството на ЕС в процеса на транспонирането му в националното законодателство, които не могат да бъдат оправдани с оглед на една или повече цели на предлаганата мярка или които пораждат допълнителна ненужна административна тежест. При всички случаи изразът „свръхрегулиране“ е много общ, неговият превод на много езици е подвеждащ и следва да бъде заменен с много по-точен термин.

4.2.2.

Независимо от терминологията (и дори и когато може да се използва терминът „свръхрегулиране“), ЕИСК подчертава, че това понятие не следва да се отнася по-специално до:

—	ограничаване на установените стандарти в области като трудовото, социалното и потребителското право или на правото в областта на околната среда при транспонирането и прилагането на законодателството на ЕС;

—	национални мерки, които нямат (обективна или времева) връзка с транспонирането на законодателството на ЕС;

—	затягане на общите разпоредби на законодателството на ЕС в процеса на транспонирането му (напр. установяване на конкретни законови санкции в случаи на нарушение);

—	прилагане на един от няколко изрични варианта за транспониране на законодателството на ЕС;

—	по-напредничави национални разпоредби, надхвърлящи минималните стандарти, основаващи се на „клаузи за запазване на равнището на защита“ в законодателството на ЕС;

—	прилагане на съдържанието на една директива към сходни случаи, за да се гарантира съгласуваност и последователност на националното законодателство.

4.2.3.

ЕИСК припомня, че принципът на субсидиарност позволява на държавите членки да въвеждат по-строги мерки, като упражняват правото си да гарантират постигането на различни цели (напр. икономически, социални или екологични) и да демонстрират своя ангажимент към високо равнище на защита, зачитайки специфичния характер на правни инструменти като „директивите“, както и някои ограничения на правомощията. ЕИСК подчертава, че подобни по-строги ангажименти следва да бъдат поемани само след прозрачен и приобщаващ дебат със социалните партньори и заинтересованите страни и в дух на взаимно разбирателство и балансирано вземане на решения.

4.3. „Свръхрегулиране“ и по-добро регулиране

4.3.1.

В контекста на програмата за по-добро регулиране ЕК признава правото на държавите членки да надхвърлят стандартите, определени в законодателството на ЕС („свръхрегулиране“), но изразява загриженост относно липсата на прозрачност в това отношение. Обединеното кралство, Нидерландия, Белгия, Германия и Австрия създадоха свои системи за идентифицирането на случаи на „свръхрегулиране“. В Обединеното кралство и в Нидерландия „свръхрегулирането“ се контролира от централизирани официални политики, насочени към стимулиране на икономическия растеж.

4.3.2.

ЕИСК по никакъв начин не поставя под съмнение съществуващите разпоредби на Договора, по-специално правомощията на ЕС или на държавите членки, но отново подчертава значението на спазването на „общите принципи на правото на Съюза като демократична легитимност, субсидиарност и пропорционалност, и правна сигурност“. Това означава, наред с другото, зачитане на демократичния суверенитет, свободата и отговорността на държавите членки за създаване на национални закони и практики, които надлежно отчитат ролята на социалните партньори в това отношение. ЕИСК винаги е призовавал за повече опростеност, яснота и съгласуваност при изготвянето на законодателството на Съюза, както и за по-голяма прозрачност в законодателния процес.

4.3.3.

Комитетът многократно е подчертавал, че „европейската регулаторна рамка е съществен фактор за интеграцията, който не е тежест или разход за съкращаване. Напротив, нейната пропорционалност я превръща във важен залог за защитата, насърчаването и правната сигурност на всички заинтересовани лица и граждани в Европа“ (6). ЕИСК отново изразява своето становище, че законодателството има съществено значение за постигане на целите на Договора, както и за създаване на условията за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в полза на обществото, предприятията и гражданите (7). Съгласно член 3 от ДФЕС законодателството допринася също и за подобряване на благосъстоянието, за защита на обществения интерес и основните права, за насърчаване на високо равнище на социална и екологична защита и за гарантиране на правната сигурност и предвидимост. То следва и да предотвратява нарушаването на конкуренцията и социалния дъмпинг (8).

4.3.4.

При транспонирането на директивите държавите членки понякога добавят елементи, които нямат ясна връзка със съответното законодателство на ЕС. ЕИСК счита, че тези допълнения следва да бъдат ясно посочени в акта за транспониране или в свързани с тях документи. Легитимността на държавите членки да допълват актовете на ЕС в резултат на минимална хармонизация трябва по принцип да се признава, доколкото това се прави прозрачно и се спазват принципите на недискриминация и на пропорционалност. Има много примери за неминималистично транспониране на директиви в държави членки, което може да се счита за свръхрегулиране.

4.3.5.

В случаите, когато хармонизацията е минимална, ЕИСК подчертава, че държавите членки могат да изготвят разпоредби, които имат за цел да постигнат: създаване на работни места, по-добри условия на живот и труд, адекватна социална защита, високи и устойчиви нива на заетост и борба с изключването (член 151 от ДФЕС), насърчаване и развитие на МСП и високи стандарти за здравеопазване и защита на потребителите (членове 168 и 169 от ДФЕС), както и опазване на околната среда (член 191 от ДФЕС), без обаче да се издигат излишни регулаторни или административни бариери.

4.4.

ЕИСК счита, че следните мерки ще спомогнат за избягване на ненужни регулаторни и административни тежести:

—	ЕК би трябвало да прави интегрирани оценки на въздействието (ОВ) в рамките на европейското законодателство, да взема надлежно предвид излишната тежест и други възможни последици за всеки важен регулаторен текст;

—

законите на ЕС трябва да се оценяват въз основа на техните достойнства, за всеки отделен случай, за да се постигне целенасочена хармонизация, позволяваща, в зависимост от обстоятелствата, по-висока степен на хармонизация в някои области и по-ниска в други. Европейската комисия е тази, която чрез оценката на въздействието следва да предложи най-подходящото равнище на хармонизация, отчитайки необходимостта от висока степен на защита;

—	при транспонирането на законодателството на ЕС държавите членки следва да осигурят пълна прозрачност на национално и регионално равнище във връзка с всякакви допълнителни изисквания, които биха могли да окажат отрицателно въздействие върху единния пазар, конкурентоспособността и растежа;

—

фактът, че една държава членка налага по-малко строги правила в сравнение с друга, не означава автоматично, че правилата на тази втора държава членка са непропорционални и несъвместими със законодателството на ЕС. Държавите членки са тези, които следва да извършват оценка на всеки отделен случай, отчитайки гледната точка на всички заинтересовани страни и регулаторния контекст в неговата цялост. Оценката на въздействието би могла да бъде важен инструмент за постигането на тази цел;

—	всякакви допълнителни изисквания при транспонирането на директивите би трябвало да бъдат придружени от документи, които ясно да посочват конкретните причини за тяхното въвеждане.

4.5.

За да се избегне поставянето на предприятията и други заинтересовани страни в по-неблагоприятно конкурентно положение спрямо техните партньори в други държави членки, ЕК следва да изготви насоки, за да помогне на държавите членки да транспонират правилно изискванията на даден правен акт при зачитане на принципите на пропорционалност и субсидиарност и условията за лоялна конкуренция. В тази връзка ЕИСК отново отправя искането си за възможно най-голямо участие на социалните партньори и други заинтересовани страни в процеса на транспониране, както и искането си за активно участие на държавите членки и националните и регионалните парламенти в съответните последващи оценки (9).

4.6.

Препоръки на ЕИСК за ефективно транспониране:

4.6.1.

Държавите членки следва да обръщат внимание на съответните срокове за изпълнение, за да се осигури достатъчно време за консултации с всички заинтересовани страни:

—	при подготовката на националните рамкови позиции за първоначални преговори в работните органи на държавите членки трябва да се обръща внимание на срока за транспониране;

—	следва да се проверява дали директивите на ЕС предвиждат два крайни срока — един за изготвяне на национално законодателство за прилагането на директивата и един във връзка с датата, на която законодателният акт трябва да влезе в сила;

—	Крайният срок за транспониране трябва да бъде съблюдаван и контролиран по време на целия законодателен процес;

—	Плановете на ЕК за прилагане на законодателството предоставят подкрепа и съдействие.

4.6.2.

Консултации:

—	на равнището на ЕС, съдействието от страна на ЕК по време на процеса на прилагане на законодателството, например препоръките и обсъжданията в експертни групи, може да бъде от полза и да допринася за общо разбиране сред държавите членки;

—	Европейската комисия следва да адаптира съществуващата методология за транспониране (насоките) не само, за да гарантира, че транспонирането на директивите не противоречи на европейското законодателство, но също и за да гарантира неговата ефективност;

—

допълнително би могла да се развие практиката ЕК да осигурява специализирани уеб базирани платформи (като например съществуващия интерфейс за електронно уведомление) или електронна база данни за конкретни законодателни актове на ЕС с цел споделяне на „най-добри практики“. Многостепенното управление следва да се насърчава и да обхваща всички заинтересовани страни.

4.6.3.

Терминология и делегирани актове:

—	държавите членки се насърчават да следят по време на целия преговорен процес в Съвета да се използва точна и съгласувана терминология;

—	основните термини и определения трябва да бъдат ясно определени на възможно най-ранен етап от преговорите;

—	ЕК трябва да взема предвид различните значения на термините и определенията в държавите членки;

—	определенията в конкретен законодателен акт би трябвало да съответстват на определенията в останалите законодателни актове на ЕС;

—	делегираните актове следва да бъдат съобразени с изискванията, определени в член 290 от ДФЕС и да предоставят ясни и изрични дефиниции в основния законодателен текст;

—	делегираните актове следа да се отнасят само за несъществени елементи на законодателния акт и само тези елементи могат да бъдат допълвани или изменяни (10).

5. Специфични чувствителни области

5.1. Европейски структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ)

5.1.1.

Европейската политика на сближаване, по-специално структурните фондове и в частност Европейският социален фонд се прилагат в сложна административна, институционална и регулаторна среда и представляват специфична област, в която ненужното и обременяващо транспониране може да има отрицателен ефект върху политиките на ЕС. В този контекст националните и/или регионалните правила често „добавят“ изисквания вместо само да гарантират, че се вземат под внимание минималните (европейски) изисквания. Много от тези правила водят до допълнителна административна тежест. Трябва да се отбележи, че допълнителните изисквания често се основават на хипотезата, че са важни, полезни, необходими и са резултат от демократичен процес.

5.1.2.

В рамките на подготовката на МФР за периода 2021—2027 г. ЕИСК настоятелно призовава ЕК бързо да предприеме мерки за справяне с ненужните административни тежести, които сериозно възпрепятстват инвестициите по линия на ЕСИФ: държавна помощ, спазване на процедурите за обществените поръчки, одитни практики и забавено или дори ретроактивно приемане на универсални подробни насоки. Намаляването или избягването на ненужната административна тежест е съвместна отговорност на всички участници.

5.1.3.

Неподходящите практики биха могли да доведат до липса на доверие в цялостната система за усвояване на ЕСИФ. Те включват подход на непоемане на риск на всички равнища, липса на съгласуваност в тълкувателните отговори от различни генерални дирекции на ЕК, все още съществуващи пропуски в хармонизацията на правилата на ЕСИФ на национално, местно и регионално равнище, страх от неспазване на правилата за държавната помощ, различни подходи към политиката в областта на обществените поръчки на равнището на ЕС (акцент върху прозрачността) и на национално равнище (акцент върху икономическата изгода), и различни национални административни култури.

5.1.4.

Неподходящите практики биха могли също така да засегнат неблагоприятно както бенефициерите, така и органите, отговарящи за програмата, и да увеличат административните разходи и да затруднят усвояването на ЕСИФ, като ги направят по-малко привлекателни. Поради липсата на алтернативни системи за разрешаване на спорове, предприятията и най-вече МСП биха могли да бъдат неблагоприятно засегнати от забавяне на плащанията, административно претоварване, неподходящ контрол, отказ на проекти, изключване от колективни действия и др. Поради това ЕИСК призовава за създаването на специализирани системи за разрешаване на спорове.

5.1.5.

Препоръки за бъдещи действия за периода 2021—2027 г.:

5.1.5.1.

намаляване на административната тежест в областта на управлението и контрола:

—	бързи действия на равнище ЕС и на национално равнище за идентифициране и, по възможност, премахване на излишните практики, процеси и процедури и предлагане на по-ефективни решения, основани на добри практики;

—	„споделеното управление“ е съществена причина за сложността на ЕСИФ. Следва да се прилага „интегрираният подход“, при който администрирането и контролът на ЕСИФ се осъществяват въз основа на националните стандарти („децентрализирано управление“);

—	държавите членки следва да извършват самооценка на своите системи за одит, управление и контрол с цел откриване и премахване на прекомерните и припокриващите се правила, като в същото време гарантират правилното използване на средствата на ЕС;

—	при разработването на съответните правила и процедури ЕК следва да отчита по-добре интензитета на помощта и спецификата на различните модели и механизми за прилагане (т.е. безвъзмездни средства, финансови инструменти, опростени разходи и др.).

5.1.5.2.

ЕИСК призовава за опростяване и рационализиране на правилата за държавна помощ, включително чрез премахване на всички източници на несигурност при тяхното прилагане. Следва да се обмислят възможни изменения, включително, при необходимост, и на приложимите правила, така че проектите по ЕСИФ да се разглеждат по същия начин като тези, финансирани от ЕФСИ и от пряко управляваните от ЕК програми, като например „Хоризонт 2020“. В същото време ЕИСК предупреждава, че всички тълкувателни бележки и указания, както и документите, базирани на въпроси и отговори, трябва да бъдат ограничени, така че да не се превърнат в друг слой фактическо законодателство. Комитетът препоръчва те да бъдат заменени с широко разпространение на добри практики и да се избягва прилагането със задна дата. ЕИСК призовава ЕК да се въздържа от изготвянето на насоки, валидни за всички държави членки, въз основа на искане или проблеми в една или няколко държави членки.

5.1.5.3.

За да се реши въпросът с различните подходи по отношение на правилата за възлагане на обществени поръчки, ЕИСК предлага да се създаде съвместна работна група, съставена от представители на съответните генерални дирекции и фондове, която, при необходимост, да тълкува правилата по последователен начин и да предоставя последователни консултации, възприемайки единен подход във връзка с финансовите корекции.

5.1.5.4.

ЕИСК е на мнение, че принципът на субсидиарността следва да се прилага по-добре при усвояването на ЕСИФ, като се остави на националните органи да проверяват спазването на националните правила. Той приканва държавите членки да използват пълноценно възможностите за опростяване, предвидени в новия програмен период, да се въздържат от свръхрегулиране, което в тази област се отнася до всички норми, насоки и процедури за изпълнение, които могат да се считат за ненужни по отношение на целите на политиката, определени от управляващите органи, и да премахнат ненужните административни тежести.

5.2. Към по-добро регулиране

5.2.1.

ЕИСК подчертава, че ненужните регулаторни и административни тежести са пречки пред предприятията, гражданите и публичните власти. Той припомня необходимостта от опростено, съгласувано и по-качествено регулиране, което трябва да бъде правилно разбирано и осъществявано по прозрачен начин, с необходимото в еднаква степен участие на всички четири равнища на управление — европейско, национално, регионално и местно.

5.2.2.

Някои държави членки разполагат с национални комитети, пред които правителствата трябва да обосновават правилата, които са по-строги от минималните изисквания на законодателството на ЕС (случаите на свръхрегулиране). Не е необходимо да се създават нови административни органи в държавите членки, в които такива органи не съществуват, но въпреки това процесът на въвеждане на изисквания, надхвърлящи стандартите на ЕС, би трябвало да бъде прозрачен.

5.2.3.

Както и в предходни свои становища (11) ЕИСК препоръчва по-ефективното провеждане на тестове за МСЕ в оценките на въздействието на предложения за нови европейски законодателни актове. Той приканва държавите членки да се възползват от възможностите за освобождаване на микропредприятията от определени правила в съответствие със законодателството на ЕС. ЕИСК отново заявява, че целите за намаляване на регулаторната тежест следва да се основават на всеобхватна оценка, включваща диалог с гражданското общество и заинтересованите страни При прилагането на законодателството на ЕС не трябва да се поставя под въпрос съществуващото равнище на защита на гражданите, потребителите, работниците и околната среда (12).

5.2.4.

ЕИСК отново посочва равнопоставеността и хомогенността на различните цели на политиките на ЕС съгласно Договора, наблягайки по-специално на силно конкурентна социално отговорна пазарна икономика, която има за цел постигане на пълна заетост и социален прогрес, и високо равнище на защита и подобряване качеството на околната среда.

5.2.5.

ЕИСК приканва ЕК, винаги когато е разумно и оправдано, да взема предвид използването на модели, основаващи се на стимули, и международни стандарти и насоки.

6. Въздействие върху стандартите за заетостта, потребителите и околната среда

6.1.

През последните десетилетия бяха установени редица минимални стандарти в целия ЕС в областта на защитата на потребителите, околната среда и работниците, с които се цели да се постигне възходящо сближаване на условията на живот и труд в Съюза, т.е. по-голямо социално сближаване, както е посочено в член 151 от ДФЕС.

6.2.

ЕС като законодател умишлено е оставил възможност минималните стандарти да бъдат прилагани от държавите членки при спазване на принципите, залегнали в Договора за ЕС, и по-специално на принципа на пропорционалност. В резултат на това директивите предвиждат, че в процеса на тяхното въвеждане държавите членки могат да вземат предвид своите по-високи стандарти. ЕИСК подчертава, че винаги когато държавите членки решат да приемат по-амбициозни стандарти за защита, биха могли да се вземат предвид, наред с другото, принципите за по-добро регулиране.

6.3.

Тези национални стандарти са резултат от демократични преговори, които до голяма степен включват европейските и националните социални партньори и са от полза за работниците, потребителите и предприятията. В съответствие с целите на Договора за ЕС определянето на такива минимални стандарти би трябвало да има за цел да гарантира по-доброто функциониране на единия пазар и същевременно да не засяга неблагоприятно по-високите нива на защита на национално равнище. Минималните стандарти в законодателството на ЕС често дори изрично включват „клаузи за запазване на равнището на защита“, като посочват, че прилагането на директивата не може да се използва като оправдание за занижаване на евентуално по-високи национални стандарти до европейските. Това обаче не означава, че националните стандарти са неизменни и че не подлежат на промени.

6.4.

При транспонирането на законодателството на ЕС на национално равнище държавите членки могат да използват оценки на въздействието за проверка на социалните, икономическите и други последици.

6.5.

По отношение на социалната политика, защитата на потребителите и опазването на околната среда, законодателството на ЕС гарантира, че по-високите стандарти в държавите членки не бива да се подкопават и следва да се защитават с участието на всички заинтересовани страни в оценката на въздействието. В това отношение ЕИСК многократно е изразявал становището, че програмата за по-добро регулиране би трябвало да осигурява закони на ЕС с високо качество, без да се подкопават ключовите политически цели или да се създава натиск за дерегулиране по отношение на стандартите за социална защита и опазване на околната среда, както и във връзка с основните права (13).

6.6.

ЕИСК припомня, че европейските минимални стандарти, особено в контекста на социалната политика на ЕС, имат за цел сближаване на условията на живот и труд в целия ЕС в посока възходящо социално сближаване. Mинималните стандарти в директивите на ЕС не трябва да се разбират като „максимално равнище“, което не следва да се превишава в хода на транспонирането им в националните правни системи.

6.7.

ЕИСК подкрепя процеса на по-добро регулиране и признава неговия принос. В същото време предупреждава, че по-доброто регулиране не бива да се използва по никакъв начин за занижаване на изискванията, по-специално в сфери като законодателството за защита на потребителите, законодателството в областта на околната среда, трудовото право, насърчаването на просперитета и растежа и създаването на устойчиви работни места. ЕИСК предупреждава, че това би подхранило нарастващия евроскептицизъм сред широки кръгове от населението. ЕИСК счита, че общественото одобрение за процеса на обединяването на Европа не бива да бъде излагано на риск поради регулаторна конкуренция за хармонизиране в посока занижаване на стандартите.

Брюксел, 19 септември 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER

(1) https://ec.europa.eu/info/law/law-making-process/planning-and-proposing-law/better-regulation-why-and-how_bg

(2) ОВ C 197, 8.6.2018 г., стр. 1.

(3) ОВ C 434, 15.12.2017 г., стр. 11, ОВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 192, ОВ C 303, 19.8.2016 г., стр. 45, ОВ C 487, 28.12.2016 г., стр. 51, ОВ C 262, 25.7.2018 г., стр. 22.

(4) https://ec.europa.eu/commission/sites/beta-political/files/report-task-force-subsidiarity-proportionality-doing-less-more-efficiently_1.pdf

(5) ОВ C 262, 25.7.2018 г., стр. 22, ОВ C 18, 19.1.2017 г., стр. 10.

(6) Вж. inter alia параграф 1.2 от становището на ЕИСК относно „REFIT“ (ОВ C 303, 19.8.2016 г., стр. 45).

(7) COM(2012) 746 final, стр. 2.

(8) ОВ C 303, 19.8.2016 г., стр. 45, пар. 2.1.

(9) ОВ C 262, 25.7.2018 г., стр. 22 (пар. 1.2).

(10) CES248-2013 (Информационен доклад) (ОВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 145).

(11) ОВ C 197, 8.6.2018 г., стр. 1.

(12) ОВ C 262, 25.7.2018 г., стр. 22, (пар. 4.7.1 и 4.8.3).

(13) ОВ C 262, 25.7.2018 г., стр. 22 (пар. 1.1. и 3.4); ОВ C 303, 19.8.2016 г., стр. 45 (пар. 2.1, 2.2, 2.5); и ОВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 192 (пар. 2.4).

6.12.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/37

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Неравенството между половете в областта на цифровите технологии“

(проучвателно становище по искане на Европейския парламент)

(2018/C 440/06)

Докладчик:

Giulia BARBUCCI

Проучвателно становище по искане на Европейския парламент	Писмо, 19.4.2018 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	Секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	19.7.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	19.9.2018 г.
Пленарна сесия №	537
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	176/2/6

1. Заключения и препоръки

1.1.

Причините за неравенството между половете в областта на цифровите технологии са многобройни и поради това действията трябва да са насочени към различни области: образователната система от детството до зряла възраст, пазара на труда, равновесието между професионалния и личния живот, обществените услуги и цифровото разделение като цяло. Препоръчва се да се използва мултидисциплинарен подход, който да обединява различните аспекти на иновациите (технологични, социални, културни и т.н.).

1.2.

Разделението между половете в областта на цифровите технологии не е просто технологичен въпрос: то представлява също и икономически, социален и културен проблем, който трябва да бъде разрешен с многостепенни и цялостни политики, с цел да се разгледат в дълбочина първопричините за неравенството между половете от социална и културна гледна точка.

1.3.

Важно е да се предприемат мерки за увеличаване на броя на жените в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ), тъй като това може да подобри условията в други сектори, както и в цялата икономика и общество. В същото време е важно да се отчете нарастващото значение на свързаното с ИКТ образование, както и на мултидисциплинарните, предприемаческите, цифровите и междуличностните умения (например съпричастност, творчество и разрешаване на комплексни проблеми) в ерата на цифровите технологии във всички сектори. Интердисциплинарното образование и насочените към хората набори от умения ще бъдат от съществено значение и образователните системи следва да обърнат внимание на тези аспекти.

1.4.

От съществено значение е да се гарантира цифрова грамотност и образование за всички, като се обърне специално внимание на момичетата с оглед на премахването на първопричините за неравенството между половете в областта на цифровите технологии. За преодоляването на стереотипите от решаващо значение е да има повече жени — примери за подражание, в областта на цифровите технологии.

1.5.

Необходимо е да се насърчи участието на жените на технически и високи позиции, като се преодоляват образователните и професионалните бариери и стереотипи и се гарантира учене през целия живот в областта на цифровите технологии, за да се предотврати изключването на жените от пазара на труда.

1.6.

На учителите и обучаващите следва да се предоставят подходящи инструменти за използване на ИКТ за преподаване на всички равнища за насърчаване на демокрацията и по-приобщаващи и персонализирани системи за образование и обучение.

1.7.

За да се избегне спиралата на феминизиране на бедността, трябва да се гарантират справедливи условия на труд и достъп до социална закрила (1). Това важи особено в „икономиката на работата по отделни заявки“ (2) (gig economy). В това отношение основна роля изпълняват социалният диалог и колективното трудово договаряне.

1.8.

Наличието на жени на позиция разработчик на ИКТ може да спомогне за преодоляване на предубежденията по отношение на пола, които може да са включени при проектирането на дадена технология.

1.9.

Предприемачеството на жените трябва да бъде подкрепено чрез премахване на пречките пред достъпа на жените до самостоятелна заетост и подобряване на достъпа до мерките за социална закрила и тяхното качество (3).

1.10.

„Интелигентната работа“ и работата от разстояние следва да се наблюдават, за да се избегне рискът от размиване на границите между полагането на грижи, работата и личния живот.

1.11.

Важно е да се засили участието на пазара на труда на жените с увреждания, като се приложи Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (4).

1.12.

Цифровизацията на публичния сектор представлява отлична възможност за улесняване на участието на жените на пазара на труда и подпомагане на жените с отговорности за полагане на грижи, както и за преодоляване на пречките, свързани с бюрокрацията и достъпа до обществените услуги.

1.13.

Важно е да бъдат преодолени свързаните с пола стереотипи: този въпрос трябва да се разгледа във всяка политика и във всяка област и да се обърне внимание на първопричините за него от социална и културна гледна точка.

1.14.

Една от основните пречки пред възможността за участие на жените в онлайн дейности и социалните мрежи е кибертормозът. Конвенцията от Истанбул за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие трябва да бъде ратифицирана и приложена.

1.15.

Във всички политики на национално, европейско и международно равнище следва да се отчита дискриминацията срещу жените в областта на цифровите технологии, която оказва отрицателно въздействие върху икономиката и обществото като цяло.

1.16.

Публичните политики следва да бъдат изготвяни, като се отчитат свързаните с пола аспекти (интегриране на принципа на равенство между половете). Във връзка с това бюджетирането, съобразено с равенството между половете, и фокусът върху равенството между половете могат да бъдат полезни инструменти.

1.17.

ЕИСК насърчава Европейската комисия да укрепи оперативната група „Жените в областта на цифровите технологии“ и инициативата „Digital4Her“. Важно е да се създадат и развият европейски мрежи за жените в областта на цифровите технологии, които да насърчават участието на момичетата и жените в образователни програми в областта на цифровите технологии и кариерите в тази сфера в ЕС.

1.18.

Европейската комисия следва да препоръча държавите от ЕС да определят национални цели и показатели за наблюдение на положението (годишно информационно табло). Следва да се отчита подобряването или влошаването, също и чрез изследвания на Европейски институт за равенство между половете (EIGE). Специфичните за всяка държава препоръки в тази област биха могли да бъдат насочени към държавите членки в рамките на процеса на европейския семестър.

1.19.

Социалните партньори на съответните равнища са се ангажирали във връзка със засилването на равенството между половете в образованието и на пазара на труда и играят основна роля в това отношение с цел преодоляване на неравенството между половете в областта на цифровите технологии. По-специално ролята на колективното трудово договаряне е от решаващо значение за ученето през целия живот, за пазара на труда, за вземането под внимание на ролята на половете, за насърчаването на ролята на жените в процеса на вземане на решения и в различните органи, за подпомагането на постигането на равновесие между професионалния и личния живот и за преодоляването на разликата в заплащането на жените и мъжете (5).

1.20.

ЕИСК препоръчва Европейският парламент да подкрепи тези препоръки за следващия парламентарен мандат на ЕП, тъй като този въпрос е от основно значение за бъдещото развитие на Европа.

2. Въведение

2.1. Неравенство между половете

2.1.1.

В речта си пред Европейския парламент относно политическите приоритети на Европейската комисия Jean-Claude Juncker посочи, че в Европейския съюз не трябва да има дискриминация, като определи раздела за пространството на правосъдие и основни права за един от десетте политически приоритета на работата на Комисията. Равенството между половете е част от този раздел, въпреки че Хартата на основните права вече играе важна роля в тази област и в нея се предвижда, че „равенството между жените и мъжете трябва да бъде гарантирано във всички области, включително заетостта, труда и възнаграждението“ (6). Мария Габриел, европейски комисар по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество, неотдавна набеляза действия като част от стратегията си за улесняване и засилване на участието на жените в цифровия сектор. Поради това е необходимо да се гарантират последващи действия във връзка с декларацията Digital4Her, подписана от ИТ дружества, в която се предвижда приобщаваща и балансирана по отношение на половете работна култура и среда.

2.1.2.

Жените продължават да са обект на дискриминация на пазара на труда и в обществото като цяло. Индексът за равенството между половете, който измерва неравенството в областите работа, време, пари, знания, власт, насилие и здраве, показва, че напредъкът в тези области е бавен: индексът се е повишил от 62 точки през 2005 г. до 65 точки през 2012 г. и 66,2 точки през 2017 г. (7) Причините за тази дискриминация са многобройни. С оглед на преодоляването на дисбалансите в резултат на дискриминация първата глава на европейския стълб на социалните права засяга въпроса за равните възможности и достъп до пазара на труда като признание на факта, че равенството между половете и равните възможности са областите, в които по-често се наблюдава дискриминация.

2.1.3.

Неравенството между половете в областта на цифровите технологии представлява форма на неравенство вследствие на дискриминация, която засяга жените и която има вероятност да представлява непоносима пречка пред участието на жените в обществото в европейски и световен план. То забавя растежа на европейската икономика на бъдещето, която се характеризира с цифровизация. Понастоящем 68 % от мъжете и 62 % от жените използват компютър и интернет редовно, 33 % от мъжете и 18 % от жените инсталират софтуер върху самите устройства и 47 % от мъжете и 35 % от жените използват услуги за онлайн банкиране (8). Освен това, въпреки че повече от половината от всички завършили висше образование са жени, жените продължават да бъдат недостатъчно представени в науката и курсовете в областта на ИКТ (информационни и комуникационни технологии): те представляват около една трета от общия брой служители в сектора, като процентите варират в зависимост от конкретното работно място (8 % на софтуерни позиции, 54 % на по-ниски позиции сред операторите в областта на ИТ). Настоящото становище има за цел да предостави препоръки и предложения за преодоляване на дисбалансите във връзка с образователната система и пазара на труда.

2.1.4.

Жените са изправени и пред повече трудности при използване на интернет поради кибертормоз: онлайн тормозът е насочен в много по-голяма степен към момичетата (според данни на EIGE 51 % от жените се сблъскват с онлайн тормоз спрямо 42 % от мъжете) (9). Конвенцията от Истанбул за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие трябва да бъде ратифицирана и приложена.

2.2. Цифровизацията и цифровото разделение

2.2.1.

Цифровизацията е не просто технологичен, а и икономически, социален, културен и обществен процес.

2.2.2.

Според проучване на Европейската комисия (10) цифровизацията може да добави 415 милиарда евро годишно към БВП на ЕС, а наличието на повече жени на позиции в сферата на цифровите технологии би могло да създаде годишен ръст от 16 милиарда евро на БВП на ЕС. Същевременно дружествата срещат трудности при наемането на ИКТ специалисти, така че съществува възможност за по-голяма заетост и по-добро образование в областта на цифровите технологии.

2.2.3.

Цифровото разделение включва не само ограничен достъп до интернет връзка, но и липса на основните умения, необходими за използването на ИКТ инструментите. Един от аспектите на цифровото разделение е неравенството между половете в областта на цифровите технологии. Според разбитите по пол данни на Международния съюз по далекосъобщения за 91 икономики през 2017 г. общото равнище на разпространение на интернет е 44,9 % за жените в сравнение с 50,9 % за мъжете; според данни на Евростат през 2017 г. 71 % от жените са имали всекидневен достъп до интернет у дома спрямо 74 % от мъжете, а 49 % от жените са използвали услуги за интернет банкиране в сравнение с 54 % от мъжете (11). Важно е въпросът да бъде разгледан както от гледна точка на пазара на труда — цифровизацията ще засегне всички работещи, така и от гледна точка на потребителите — всеки човек е потребител на технологиите.

2.2.4.

В много случаи цифровото разделение се преплита с други видове дискриминация — на етническите малцинства, жителите на селските райони, имигрантите, хората с увреждания, бедните и т.н. Технологиите може да спомогнат за преодоляването на тези пречки, превръщайки света в по-приобщаващ за всички, но — ако този процес не се направлява от социалните участници — те може също така да ги засилят.

2.2.5.

Неравенството между половете в областта на цифровите технологии представлява икономически, социален, обществен и културен въпрос, който следва да се разглежда чрез многостепенни и цялостни политики, тъй като той води до нарастващо неравенство между половете. Освен това неравенството между половете трябва да се разгледа във всяка политика и във всяка област и да се обърне внимание на първопричините за него от социална и културна гледна точка.

2.2.6.

Качественото въздействие на цифровизацията върху потребностите от умения е интересно и от гледна точка на равенството между половете, тъй като жените са представени в по-голяма степен в някои професии и недостатъчно представени в други, включително НТИМ (науката, технологиите, инженерството и математиката). Необходими са действия за увеличаване на броя на жените в НТИМ.

2.2.7.

От съществено значение е обаче и да се отчете нарастващото значение на личностните умения в ерата на цифровите технологии във всички сектори: основната характеристика на изкуствения интелект (ИИ) и на интернет на предметите е, че машините стават „по-чувствителни“ и „по-интелигентни“, поради което човешката работна ръка може да стане незаменима само ако се конкурира въз основа на действителни човешки умения като способността за адаптиране към промените и за сътрудничество. В днешното общество съпричастността, творчеството и разрешаването на комплексни проблеми се преподават по-често на момичета и те развиват тези умения в по-голяма степен в сравнение с момчетата (12). Препоръчително е да се прилага мултидисциплинарен подход, който обединява различни аспекти на иновациите (технологични, социални, културни и др.) в опит не само да се противодейства на рисковете, но и да се използват възможностите на цифровизацията по отношение на жените.

2.2.8.

Особено внимание трябва да се обърне на хората с увреждания — и по-конкретно на жените — чието положение „е по-лошо не само от това на жените без увреждания, но и от това на мъжете с увреждания“ (13). Ето защо е важно да се осигури „равен достъп на жените и момичетата с увреждания до различните компоненти на ИКТ съоръженията и информационното общество“ (14).

3. Неравенството между половете в областта на цифровите технологии в рамките на образователната система

3.1.

Образователната система е основната област на политиката, на която трябва да се обърне внимание. В сравнение с 2011 г. се наблюдава намаляване на броя на жените, които се записват в свързани с ИКТ специалности в университетите (15). Поради това подобряването на грамотността на жените относно цифровите технологии и уменията им за тяхното използване на всички равнища е от съществено значение, за да им се даде възможност да участват активно в развитието на обществото, да се възползват от възможностите, които дава цифровизацията, и да се избегне изоставянето им. Жените с увреждания следва да имат правото на приобщаващо и висококачествено образование. Културните и езиковите стереотипи трябва да бъдат преодолени, като на момичетата се осигурят различни примери за подражание, особено в медийния сектор. Освен това инструментите на ИКТ могат да бъдат използвани в учителски и класни дейности.

3.2.

В началното образование е от съществено значение да се осигури цифрова грамотност и образование за всички, с цел да се гарантира възможността за адаптиране на бъдещите мъже и жени към бързо развиващите се технологии. Според програмата за международно оценяване на учениците (PISA), която измерва образователния напредък на 15-годишните в държавите от ОИСР, има почти четири пъти повече момчета, отколкото момичета, които се стремят към кариера в областта на НТИМ (16). Според проучване на Европейския институт за равенство между половете от 3 % до 15 % от подрастващите момчета в ЕС се стремят да работят като ИКТ специалисти и само в четири държави от ЕС от 1 до 3 % от подрастващите момичета се стремят да работят това. Освен това дори и уменията в областта на цифровите технологии сред младите хора в ЕС да са еднакви при момчетата и момичетата, все пак момчетата се чувстват по-уверени в своите цифрови умения: тук отново проблемът е свързан с погрешни представи и свързани с пола стереотипи (17). „ЕИСК припомня на държавите членки нуждата да се инвестира в недискриминационни и приобщаващи образователни системи (18).“

3.3.

Важно е да бъдат обучени обучаващите да използват ИКТ като средство за преподаване. От основно значение е да се постави акцентът върху момичетата с оглед на премахването на първопричините за неравенството между половете в областта на цифровите технологии и насърчаването на приобщаващи и персонализирани системи на образование и обучение. Цифровите инструменти могат да бъдат полезни и за намаляване на бюрократичната тежест върху учителите и обучаващите (19).

3.4.

В средното и висшето интердисциплинарно образование момичетата продължават да учат в по-малко на брой специалности в сферата на НТИМ, отколкото момчетата — по-малко от 1 на всеки 5 завършващи висше образование в областта на ИКТ са жени (20). Също така от съществено значение ще бъдат и интердисциплинарното образование и междуличностните умения, насочени към хората.

3.5.

Дуалното обучение и ПОО (професионалното образование и обучение) следва да бъдат засилени и да се отчита достъпът на момичетата до техническо обучение и учене на работното място (21).

4. Неравенството между половете в областта на цифровите технологии в рамките на пазара на труда

4.1.

Необходимо е да се насърчи заемането на технически и високи позиции от жените, като се преодолеят образователните и професионалните пречки и стереотипи. По-засиленото присъствие на жените в ИКТ може да е от полза за този сектор и за икономиката и обществото като цяло.

4.2.

Ролята на социалните партньори на равнището на предприятията и на национално и европейско равнище е от първостепенно значение за преодоляването на неравенството между половете в областта на цифровите технологии в рамките на пазара на труда. Социалният диалог и колективното трудово договаряне могат да предложат приемливи решения, като вземат под внимание както нуждите на работодателите, така и тези на работниците (22). Освен това увеличаването на броя на жените в НТИМ и на качествени работни места може да допринесе за намаляване на разликата в заплащането на жените и мъжете.

4.3.

Ученето през целия живот е от съществено значение за предотвратяване на изключването от пазара на труда, като това важи в още по-голяма сила за жените. В това отношение ролята на социалните партньори е изключително важна.

4.4.

Поляризация на пазара на труда и „икономика на работата по отделни заявки“: дори и машините евентуално да могат технически да заменят нискоквалифицираните работни места (както за ръчен, така и за интелектуален труд поради интернет на предметите, сензорите и свързаните с ИИ технологии), ако тези работни места са несигурни и за тях не са гарантирани никакви права, за дружествата може да бъде по-лесно да наемат хора на ниско заплащане, вместо да инвестират в нови машини. Това вече е в сила за т.нар. „икономика на работата по отделни заявки“. В нея не е гарантирана социална закрила, каквато има в стандартните форми на заетост (23): поради неформалния характер на този вид работа има риск жените да напуснат традиционна работа със социални обезщетения, за да предпочетат „работата по отделни заявки“, която е по-лесно достъпна и понякога по-лесно управляема, що се отнася до работното време. С цел да се предотврати спиралата на феминизиране на бедността (24), трябва да се гарантират справедливи условия на труд, а всички заинтересовани страни следва да насърчат основан на високи стандарти модел на развитие. Тук ролята на социалните партньори и на колективното трудово договаряне е от основно значение (25).

4.5.

Технологиите не са неутрални — въпреки че съответният софтуер или алгоритъм би трябвало да намали субективността, която е характерна за извършваните от хора процеси или за вземаните от хора решения, ако в него е заложено културно предубеждение (например свързано с пола предубеждение), тогава той винаги ще възпроизвежда този вид дискриминация и при това на структурен (а не случаен) принцип. Ето защо проектирането на тези системи следва да се прави от най-различни хора. Понастоящем едва 17 % от 8-те милиона души, работещи в сферата на ИКТ, са жени (26); освен това в целия ЕС само 20 % от жените на възраст над 30 години с дипломи, свързани с ИКТ, решават да продължат да работят в технологичния сектор (27). Увеличаването на участието на жените на тези работни места — и следователно разнообразието — може да спомогне за преодоляване на предубежденията, които може да са включени при проектирането на дадена технология.

4.6.

Разбиване на „стъкления таван“ с цел постигане на по-цифровизирана икономическа система: едва 32 % от икономическите ръководители са жени (28), макар и да е доказано, че предприятията с жени на ръководни длъжности имат по-добър стил на управление, който обикновено е „по-хоризонтален“ и насърчава разнообразието и творческото и новаторското мислене. Следователно, ако дружествата разработват политики за равенство между половете с цел повишаване на жените до най-високите нива в организацията, те ще спечелят, що се отнася до капацитета за иновации. Приложено в широк мащаб, това ще донесе ползи за цялата икономическа система.

4.7.

Европейската производствена система до голяма степен се състои от МСП, които са изправени пред повече трудности при инвестирането в нови технологии. В същото време цифровите технологии улесняват микро-предприемачеството: някои цифрови инструменти (например електронната търговия) дават възможност на микро-МСП да достигнат до световните пазари и в общи линии да премахнат пречките пред достъпа до самостоятелна заетост. „Според второто проучване на европейската инициатива за проследяване на стартиращите предприятия (European Start-up Monitor) едва 14,8 % от основателите на стартиращи предприятия са жени“ (29). Този проблем е свързан с по-слаби бизнес мрежи, стереотипи и незадоволителна финансова подкрепа. Цифровизацията може да създаде подходяща среда за предприемачество на жените. Трябва да се гарантират услуги за образование и подкрепа, с цел да се даде възможност на жените да създават свои собствени предприятия, като използват наличните цифрови технологии.

5. Цифровизацията и равновесието между професионалния и личния живот

5.1.

Според проучване на EIGE на работните места в сектора на ИКТ работният ден е по-дълъг, отколкото в другите сектори (30). Ето защо първият въпрос, който трябва да бъде разгледан, е работата по полагане на грижи да се поделя между мъжете и жените: важно е да се предприемат действия за по-равностойно поделяне на работата по полагане на грижи между мъжете и жените, наред с другото, и чрез приемането на предложението за директива относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи (31).

5.2.

„Интелигентната работа“ и работата от разстояние често се разглеждат като инструменти за постигане на равновесие между професионалния и личния живот, като се вземат предвид както рисковете, така и възможностите. Ако „интелигентната работа“ може да помогне на работещите да управляват личния си живот (особено чрез премахване на „мъртвото време“, което се прекарва в пътуване до работата и обратно), то също така е вярно, че ако не се управлява добре, този вид работа може да доведе до размиване на границите между времето, което се отделя за полагане на грижи, за работа и за почивка. Интелигентната работа трябва да бъде управлявана чрез специални дружествени колективни трудови договори, с цел да бъде адаптирана към културния контекст, средствата за производство и организацията на труда. В дългосрочен план интелигентната работа може да промени начина, по който хората живеят в градовете (и селските райони) и социалните пространства.

5.3.

Цифровите инструменти могат да представляват и възможност за хората, изключени от пазара на труда. Освен това тези инструменти могат да улеснят и участието на жените на пазара на труда. Жените с увреждания обаче са изключени в много по-голяма степен от пазара на труда (32). Ето защо е много важно да се прилага Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (33).

6. Цифровизация на публичния сектор

6.1.

Поради увеличаващата се продължителност на живота и ниската раждаемост населението на Европа застарява и се увеличава тежестта върху жените на средна възрастна от работата по полагане на грижи. Макар и да е от съществено значение да се постигне равно поделяне на работата по полагане на грижи между мъжете и жените, важно е също така да се отчете, че цифровизацията, и по-специално роботиката, в публичния сектор представлява отлична възможност за улесняване на участието на жените на пазара на труда и за подпомагането им във всички отговорности по полагане на грижи, които може да имат.

6.2.

Роботиката може да автоматизира и което още по-важно — да облекчи някои от най-тежките задачи в работата по полагане на грижи (например придвижването на хора с увреждания), да помогне при рехабилитацията на ранени лица, да предотврати заболявания и т.н. Тези технологии могат да подобрят качеството на живот на цялото общество и по-специално на жените, както и участието на жените на пазара на труда по два начина: чрез улесняване на работата в сектора на полагане на персонални грижи, в който преобладават жените, и чрез осигуряване на ползи за жените, които предоставят неплатени грижи, като това обаче може да стане само ако тези технологии са налични и достъпът до тях е гарантиран за всички нуждаещи се.

6.3.

Цифровите технологии може да окажат дълбоко въздействие и върху всички бюрократични процедури, свързани с обществените услуги. Някои държави вече прилагат този вид технологии в широк мащаб, като създават уникална цифрова идентичност за всички процедури, свързани с публичния сектор (данъци, здравеопазване, образование и т.н.). Разширяването на този процес би могло да подобри качеството на живот, но е важно също така да се имат предвид (и да се предотвратят) рисковете, свързани с контрола върху данните от страна на един единствен участник (макар и той да е публичен орган), правото на неприкосновеност на личния живот, киберсигурността, прозрачността и етиката (34).

6.4.

Публичната администрация следва да изготви бюджети, съобразени с фактора пол, за всички услуги и дейности за насърчаване на равенството и отчитане на въздействието на политиките върху жените. Всяко решение относно инвестициите следва да се взема през „призмата на равенството между половете“ в три области: равенството между половете на работното място, достъп до капитал за жените и продукти и услуги в полза на жените.

6.5.

Макар че в някои държави цифровизацията на публичния сектор вече е в напреднал етап, в други държави този процес едва започва и това може да представлява удобен случай да се обучат и наемат повече жени в публичния сектор от гледна точка на равенството между половете.

6.6.

С оглед на развитието на цифровизацията следва да се осигури необходимата инфраструктура, например широколентов достъп, 5G интернет и т.н., без географска дискриминация.

Брюксел, 19 септември 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER

(1) SOC/581 — становище на ЕИСК относно „Достъп до социална закрила“ (вж. страница 135 от настоящия брой на Официален вестник).

(2) The Social Protection of Workers in the Platform Economy (Социалната закрила на работниците в основана на платформите икономика), Европейски парламент, 7.12.2017 г.

(3) ОВ C 173, 31.5.2017 г., стр. 45.

(4) Становище на ЕИСК относно „Положението на жените с увреждания“ (ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 20).

(5) A Toolkit for Gender Equality in Practice (Инструментариум за равенството между половете на практика) от европейските социални партньори ETUC, BusinessEurope, CEEP и UEAPME.

(6) Глава III, член 23.

(7) EIGE, Доклад относно Индекса за равенство между половете за 2017 г.

(8) Вж. Резолюцията на ЕП от 17 април 2018 г.

(9) EIGE, младежта, цифровизацията и равенството между половете: възможностите и рисковете, свързани с цифровите технологии за момичетата и момчетата, 2018 г. (предстои).

(10) Весела Карлуковска, ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“, Оперативна група „Жените в областта на цифровите технологии“, Европейска комисия.

(11) Данни на Евростат.

(12) Martha Ochoa (UNi Global Union) „The path to genderless digitalisation“ (Пътят към цифровизация без оглед на пола).

(13) Становище на ЕИСК относно „Положението на жените с увреждания“ (ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 20), параграф 2.1.

(14) Пак там, параграф 5.3.6.

(15) „Women in the Digital Age“ (Жените в ерата на цифровите технологии), Европейска комисия, 2018 г.

(16) Д-р Konstantina Davaki, автор на проучването „The underlying causes of the digital gender gap and possible solutions for enhanced digital inclusion of women and girls“ (Основните причини за неравенството между половете в областта на цифровите технологии и възможни решения за по-добро приобщаване към цифровото общество на жените и момичетата).

(17) Lina Salanauskaite, Европейски институт за равенство между половете (EIGE).

(18) Становище на ЕИСК относно „План за действие на ЕС за периода 2017—2019 г.: преодоляване на разликата в заплащането на жените и мъжете“, параграф 4.4 (ОВ C 262, 25.7.2018 г., стр. 101).

(19) Ekaterina Efimenko, Европейски синдикален комитет по образованието (ETUCE).

(20) Весела Карлуковска, ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“, Оперативна група „Жените в областта на цифровите технологии“, Европейска комисия.

(21) ОВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 161; ОВ C 434, 15.12.2017 г., стр. 36.

(22) Становище на ЕИСК относно „Концепциите на ЕС за управление на прехода в цифровизирания свят на труда“ (ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр.15).

(23) Становища на ЕИСК относно „За европейска рамкова директива относно минималния доход“ (предстои да бъде прието на пленарната сесия през декември) и „„Достъп до социална закрила“ (вж. страница 135 от настоящия брой на Официален вестник).

(24) Mary Collins, Европейско женско лоби (EWL) (ОВ C 129, 11.4.2018 г., стр. 7).

(25) Вж. например споразуменията между европейските социални партньори, както и предложението за директива относно равновесието между професионалния и личния живот и европейския стълб на социалните права.

(26) Весела Карлуковска, ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“, Оперативна група „Жените в областта на цифровите технологии“, Европейска комисия.

(27) Mary Collins, Европейско женско лоби (EWL).

(28) Весела Карлуковска, ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“, Оперативна група „Жените в областта на цифровите технологии“, Европейска комисия.

(29) Women in the digital age („Жените в цифровата ера“), проучване за ЕП.

(30) Lina Salanauskaite, Европейски институт за равенство между половете (EIGE).

(31) COM(2017) 253.

(32) Становище на ЕИСК относно „Положението на жените с увреждания“ (ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 20), параграф 5.4.1.

(33) Становище на ЕИСК относно „Положението на жените с увреждания“ (ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 20), параграф 1.2, Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания.

(34) Цифрови обществени услуги (електронно управление и електронно здравеопазване).

6.12.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/45

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Приносът на биоикономиката за постигането на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката и на целите на ООН за устойчиво развитие“

(проучвателно становище)

(2018/C 440/07)

Докладчик:	Tellervo KYLÄ-HARAKKA-RUONALA (FI — I гр.)
Съдокладчик:	Andreas THURNER (AT — III гр.)

Консултация	австрийско председателство на Съвета, 12.2.2018 г.
Правно основание	член 302 от Договора за функционирането на Европейския съюз проучвателно становище
Решение на Пленарната асамблея	13.3.2018 г.
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони и околна среда“
Приемане от секцията	5.9.2018 г.
Дата на приемането на пленарна сесия	19.9.2018 г.
Пленарна сесия №	537
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	180/1/4

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК счита, че биоикономиката създава добавена стойност за обществото чрез производството, преобразуването и използването на биологични природни ресурси. Преходът към въглеродна неутралност и кръговост ще действа във все по-голяма степен като движеща сила по отношение на биоикономиката, тъй като устойчивата биоикономика има потенциала да генерира едновременно икономически, социални и климатични ползи.

1.2.

ЕИСК отбелязва, че биоикономиката допринася за смекчаване на последиците от изменението на климата по няколко начина: чрез задържане на CO2 от атмосферата в биомаса, чрез съхраняване на въглерод в продукти на биологична основа и чрез замяна на суровини и продукти на основата на полезни изкопаеми с такива на биологична основа.

1.3.

Освен това Комитетът посочва, че биоикономиката допринася за постигането на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката чрез замяна на изкопаемите горива с биоенергия в производството на електроенергия, енергия за отопление и охлаждане, и в транспорта. Тя допринася и за енергийната ефективност и за сигурността на енергийните доставки.

1.4.

ЕИСК е убеден, че биоикономиката играе жизненоважна роля за постигането на цялостните икономически, екологични и социални цели, за които се призовава в Програмата на ООН до 2030 г. (цели за устойчиво развитие или ЦУР). Ролята на биоикономиката е тясно свързана с целите, отнасящи се до промишлеността и селското стопанство, както и до създаването на работни места в тези области.

1.5.

Комитетът призовава стратегията на ЕС за биоикономиката да бъде адаптирана, за да се създадат възможно най-благоприятни, съобразени с икономическата, екологичната и социалната устойчивост условия за европейската биоикономика с цел тя да се превърне в конкурентно предимство за ЕС.

1.6.

ЕИСК изтъква, че създателите на политики трябва да насърчат устойчивото производство и мобилизиране на биомаса в ЕС и да гарантират стабилна, надеждна и съгласувана рамка за инвестиции в биоикономиката посредством веригите за създаване на стойност. Освен това политиците следва да засиля търсенето на продукти на биологична основа с помощта на обществени поръчки, и да приемат съгласувана рамка за техническите правила и правилата в областта на безопасността и държавната помощ, за да осигурят равни условия на конкуренция за продуктите на биологична основа.

1.7.

ЕИСК счита, че научните изследвания и иновациите са ключови фактори за развитието на устойчива на бъдещите предизвикателства биоикономика. Ето защо усилията в областта на иновациите, насърчавани със стратегията за биоикономиката, следва да продължат, като включат и съвместното предприятие „Биотехнологични производства“ (BBI JU).

1.8.

Комитетът подчертава решаващата роля на образоването, консултантските услуги, трансфера на знания и обучението, за да се гарантира, че работниците и предприемачите разполагат с необходимата информация и умения. Хората следва да бъдат добре информирани за биоикономиката и да бъдат запознати със своите отговорности, така че да могат да бъдат активни потребители и да вземат устойчиви потребителски решения.

1.9.

ЕИСК подчертава, че подходящата инфраструктура е предпоставка за развитието на биоикономиката и тя изисква адекватно финансиране. Необходими са ефективни транспортни системи за осигуряване на достъп до суровини и дистрибуцията на продуктите на пазара.

1.10.

ЕИСК препоръчва ЕС да се стреми към глобална система за определяне на цената на въглеродните емисии, която да представлява неутрален и ефективен начин за насърчаване на биоикономиката и обхващане на всички участници на пазара с цел смекчаване на последиците от изменението на климата.

1.11.

ЕИСК е убеден, че включването на гражданското общество в инициативи и процедури за вземане на решения в областта на биоикономиката е от първостепенно значение. Комитетът подчертава, че е жизненоважно да се гарантира, че преходът към нисковъглеродна икономика се извършва по справедлив начин.

1.12.

ЕИСК изтъква, че една устойчива биоикономика може да се развива успешно само ако възприеме междусекторен подход. Ето защо са нужни съгласуваност и координация на различните политики и цели на ЕС. Важно е също така да се гарантира съгласуваност на мерките на равнището на държавите членки.

2. Контекст

2.1.

Австрийското председателство на Съвета отправи искане към ЕИСК да изготви проучвателно становище относно ролята на биоикономиката за постигането на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката, както и на целите за устойчиво развитие на ООН (ЦУР). Междувременно ЕИСК е в процес на изготвяне на становище по собствена инициатива относно новите възможности, които разкрива устойчивата и приобщаваща биоикономика за европейската икономика (CCMI/160).

2.2.

Същевременно Европейската комисия е в процес на актуализиране на Европейската стратегия за биоикономиката от 2012 г. ЕИСК следи този процес и приветства усилията на Комисията. Европейската комисия определя биоикономиката като „производството на възобновяеми биологични ресурси и преобразуването на тези ресурси и потоци от отпадъци в продукти с добавена стойност като храни, фуражи, продукти на биологична основа и биоенергия“.

2.3.

Най-общо казано, биоикономиката означава замяна на изкопаемите горива и суровини с производство на енергия и суровини на биологична основа. Биоикономиката обхваща икономически дейности, които се основават на производството, добива, преобразуването и използването на биологични природни ресурси. Потоците от отпадъци, вторични продукти и остатъци могат да бъдат друг основен източник за доставка на суровини.

2.4.

Селското и горското стопанство наред с рибарството имат основна роля за производството на биомаса за по-нататъшна употреба. Широк спектър от отрасли (като горското стопанство, хранително-вкусовата и химическата промишленост, енергетиката, производството на текстил и строителството) превръщат биомасата, включително вторичните суровини, в потребителски стоки или в междинни продукти, предназначени за други отрасли. По правило биоикономиката се основава на обширни вериги за създаване на стойност, включващи транспорта, търговията и други услуги, свързани с гореспоменатите дейности. Освен това биоикономиката включва и екосистемните услуги.

2.5.

ЕС е поел ангажимент да намали емисиите на парникови газове до 2030 г. най-малко с 40 % в сравнение с равнищата от 1990 г. (1) с отделни цели и правила за секторите, включени в търговията с емисии, и за другите сектори. Освен това земеползването, промените в земеползването и горското стопанство, т.е. секторът ЗПЗГС, е включен в рамката до 2030 г. с изискването този сектор да не генерира нетни емисии, а да допринася за целта за увеличаване на поглътителите на въглерод в дългосрочен план. Това отразява изискванията на член 4, параграф 1 от Парижкото споразумение, който призовава „през втората половина на нашия век да се постигне баланс между антропогенните емисии от източници на парникови газове и отстраняването на такива газове от поглътители“ (2).

2.6.

Съгласно целите на ЕС в областта на енергетиката до 2030 г., енергийната ефективност следва да се повиши с 32,5 % в сравнение с предвижданията, като делът на възобновяемата енергия в общия енергиен микс следва да бъде 32 %, и двата показателя изразени като общи цели на ЕС, а не като цели на държавите членки (3).

2.7.

Цел за устойчиво развитие (ЦУР) № 17 на ООН обхваща различни аспекти на икономическите, социалните и екологичните предизвикателства, пред които е изправен светът днес. Макар че нито една от ЦУР не е насочена специално към биоикономиката, тя е свързана с няколко от тези цели.

3. Принос на биоикономиката към целите на ЕС в областта на климата и енергетиката

3.1.

Преходът към въглеродна неутралност е огромно предизвикателство и изисква значително намаляване на емисиите, както и увеличаване на съхраняването на въглерод. Устойчивото използване на биологични природни ресурси е ключов елемент в това отношение.

3.2.

Биоикономиката допринася за смекчаването на последиците от изменението на климата посредством няколко механизма: улавяне на CO2 от атмосферата в биомаса посредством фотосинтеза, съхраняване на въглерод в продукти на биологична основа и замяна на суровини и продукти на основата на полезни изкопаеми с такива на биологична основа.

3.2.1.

За ефективното поглъщане на CO2 е необходимо устойчиво нарастване на биомасата. Активното и устойчивото управление на горите и използването на дървесината са ключови елементи в постигането на целите в областта на климата (както вече беше изложено в становище NAT/655 (4) относно въздействието на политиките в областта на климата и енергетиката и становище NAT/696 (5) относно поделянето на усилията и сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство). Един кубически метър дървесина улавя около 1000 кг CO2. Тъй като само биомасата във фазата на растеж има капацитета да поглъща CO2, от решаващо значение е да не се определят ограничения за използването на горите, при условие че темповете на дърводобива не надхвърлят тези на залесяването и растежа на горите и се спазват устойчиви практики за управление на горите.

3.2.2.

Съществуват няколко вида продукти на биологична основа, като се разработват и нови. Тези продукти могат да съхраняват въглерод, като по този начин го елиминират от атмосферата. Трайните продукти от дървесина, като сгради и качествени мебели, са най-ефективното средство за съхранение на СО2. При условие че продуктите на биологична основа с по-малка трайност се рециклират, те също не освобождават своето въглеродно съдържание. Освен това в края на своя жизнен цикъл продуктите на биологична основа могат да се използват като биологичен енергиен източник и по този начин да заменят изкопаемите енергийни източници.

3.3.

Биоенергията допринася също и за изпълнението на целта на ЕС за енергийна ефективност. Местните топлофикационни системи и устойчивите промишлени централи за комбинирано производство на топло- и електроенергия (КПТЕ) са добри примери за това. Тъй като сградите потребяват значително количество енергия, тяхната енергийна ефективност, наред с използвания енергиен източник, е от голямо значение.

3.4.

Транспортът има решаваща роля за постигането на целите в областта на климата. Следователно са необходими всички видове мерки, които допринасят за намаляване на емисиите на парникови газове с оглед на различните нужди и характеристики на отделните видове транспорт (както се посочва в няколко становища на ЕИСК като TEN/609 (6) относно „Декарбонизацията на транспорта“).

3.4.1.

Електрификацията на транспорта изглежда отбелязва тенденция за възходящо развитие. За да се постигне положително въздействие върху климата, електроенергията трябва да се произвежда с използване на енергийни източници с ниски емисии на парникови газове, включително устойчиви енергийни източници на биологична основа.

3.4.2.

Изкопаемите горива в транспорта частично се заменят с устойчиви биогорива. Въпреки повишаващата се електрификация на пътническите автомобили, въздухоплаването и корабоплаването, както и тежкотоварният автомобилен транспорт и машините с висока проходимост до голяма степен остават зависими от горивата. В това отношение особено обещаващи са биогоривата от ново поколение.

3.5.

Освен ползите за климата използването на биоенергия допринася за наличието на енергия и за сигурността на енергийните доставки. Ако се управлява правилно, биоенергията ще има съществена роля за постигането на основните цели, залегнали в европейската енергийна политика.

4. Принос на биоикономиката към целите за устойчиво развитие (ЦУР)

4.1.

Целите за устойчиво развитие ни предизвикват да направим оценка на ролята на биоикономиката не само от гледна точка на климата и енергетиката, но и от цялостна икономическа, социална и екологична гледна точка и с дългосрочна глобална перспектива. Предвид широките перспективи пред биоикономиката са налице взаимовръзки с почти всички 17 ЦУР. Тя обаче допринася по-специално за следните ЦУР: № 1, 2, 6, 7, 8, 9, 11, 12, 13, 14 и 15.

4.2.

Биоикономиката има потенциала да генерира икономически растеж и работни места не само в градските, но и в селските райони. Ето защо тя има значителна роля за постигането на ЦУР № 1 (изкореняване на бедността).

4.3.

В ЦУР № 2 се призовава за край на глада. Биомасата представлява ограничен ресурс и съществуват взаимовръзки между производството на храни, фуражи и фибри. Необходим е отговорен подход към устойчивата биоикономика, за да се осигури достатъчно производство за различни цели — като приоритет е наличието на храни, и за да се гарантират здрави екосистеми. Средства за постигане на тези цели са принципите на ефективно използване на ресурсите и „кръговост“, както и преходът към хранителни режими с по-високо съдържание на зеленчуци.

4.4.

Устойчивата биоикономика допринася за ЦУР 6 (чиста вода и канализация), например чрез поддържането на доброто състояние на горските екосистеми, които са предпоставка за чиста вода.

4.5.

ЦУР № 7 (финансово достъпна и чиста енергия) е в основата на биоикономиката. Използването на междинни и отпадъчни потоци осигурява чиста енергия и намалява зависимостта от изкопаеми енергийни ресурси.

4.6.

Като цяло биоикономиката има жизненоважна роля за постигане на икономическите и социалните цели. Тя има съществена роля за постигането на ЦУР № 8 (достоен труд и икономически растеж). Освен това биоикономиката в ЕС може да спомогне за значителното намаляване на зависимостта от внос на изкопаеми суровини, като същевременно насърчава създаването на вътрешна добавена стойност и подкрепя местните вериги за създаване на стойност.

4.7.

ЦУР № 9 призовава за значително увеличаване на дела на индустрията в заетостта и БВП, както и за модернизиране на промишлените отрасли с цел те да станат устойчиви, с повишена ефективност на използване на ресурсите и усвояване на повече чисти и екологосъобразни технологии и промишлени процеси. Биоикономиката е тясно свързана с всички тези цели, а устойчивото използване на биомаса може да засили водещата роля на ЕС в промишлеността. Тя има и огромен потенциал за насърчаване на растежа на МСП и за включването им във веригите за създаване на стойност.

4.8.

Биоикономиката може да играе важна роля за постигането на ЦУР № 11 (устойчиви градове и общности). Концепцията за приспособени към изменението на климата градове (7) и благоденствие в градските райони е неразривно свързана с решения, предоставяни от биоикономиката (например строителство с дървен материал или транспорт и централно отопление с ниски емисии).

4.9.

Биоикономиката е в състояние да допринесе за ЦУР № 12 (отговорно потребление и производство). Чрез оптимизиране на използването на суровини, екопроектиране и производството на дълготрайни и подлежащи на рециклиране продукти биоикономиката има значителна роля в прехода към кръгова икономика. Повишаването на осведомеността на потребителите обаче се разглежда като важно предварително условие за възприемането на модели за информирано и отговорно потребление и насърчаване на устойчивото производство.

4.10.

Биоикономиката може да допринесе съществено за смекчаване на последиците от глобалното изменение на климата, както се призовава в ЦУР № 13 (действия в областта на климата) и както вече беше посочено в раздел 3. В допълнение към действията в рамките на Съюза ЕС може да окаже забележимо въздействие в глобален план чрез износа на продукти на биологична основа, решения и експертен опит в областта на климата.

4.11.

Накрая, биоикономиката оказва въздействие върху ЦУР № 14 (животът под водата) и № 15 (животът на сушата). Затова в центъра на биоикономиката трябва да бъде отговорното, ефективно и устойчиво използване на природните ресурси.

5. Предпоставки за развитието на биоикономиката

5.1.

Биоикономиката допринася в много отношения за постигането както на целите в областта на климата и енергетиката, така и на ЦУР, но трябва да бъдат създадени благоприятни условия, за да се случи това. От една страна, ЦУР подкрепят и подобряват условията, които са необходими за развитие на биоикономиката, а от друга страна, някои ЦУР налагат изисквания, които биоикономиката трябва да изпълни.

5.2.

Стратегията на ЕС за биоикономиката трябва да бъде адаптирана към нови пазари, за да се създадат възможно най-благоприятни, съобразени с икономическата, екологичната и социалната устойчивост условия за европейската биоикономика, която се развива и разширява с бързи темпове.

5.3.

Преди всичко, създателите на политики трябва да насърчат устойчивото производство и мобилизиране на биомаса в ЕС, а политиката на ЕС за регионално развитие следва да предостави достатъчна подкрепа, за да се гарантира развитието на стопанска дейност в селските райони. Създателите на политики трябва да осигурят също така стабилна, надеждна и съгласувана рамка за инвестиции в биоикономиката, по протежение на целите вериги за създаване на стойност.

5.4.

Създателите на политики следва да приемат съгласувана рамка за техническите правила и правилата в областта на безопасността и държавната помощ, за да осигурят равни условия на конкуренция за продуктите на биологична основа. Публичният сектор също играе важна роля в търсенето на продукти на биологична основа чрез обществените поръчки. Инициативи като „Европейска седмица на биоикономиката“ биха могли да спомогнат за навлизането на пазара и взаимното обогатяване на различни проекти.

5.5.

Научните изследвания и иновациите са ключови фактори за развитието на устойчива на бъдещите предизвикателства биоикономика, която би могла да се превърне в конкурентно предимство за ЕС. Това следва да се обмисли с оглед на огромния потенциал на новите видове биопродукти — от традиционните продукти от хранителни и влакнодайни култури до новите видове строителни и опаковъчни материали, текстил и химикали и пластмаси на биологична основа. Същото се отнася и за потенциала на растителната селекция и различните вещества, използвани като суровини за биопродукти (напр. лигноцелулоза, растителни масла, нишесте, захар, протеин).

5.6.

Усилията в областта на иновациите, насърчавани със стратегията за биоикономиката, следва да продължат, включително съвместното предприятие „Биотехнологични производства“ (8). Експертният център по биоикономика (9) също следва да играе важна роля за насърчаване на използването на знанията, спомагащи за растежа на биоикономиката. Освен това инициативите и програмите за научни изследвания и иновации следва да станат по-атрактивни за предприятията.

5.7.

Ролята на образованието, консултантските услуги, трансфера на знания и обучението е от решаващо значение, за да се гарантира, че работниците и предприемачите притежават необходимата информация и умения, в резултат на което устойчивостта на настоящата стопанска дейност би могла да се увеличи и да се използват новите възможности в областта на биоикономиката.

5.8.

В същото време хората трябва да бъдат добре информирани за биоикономиката и да бъдат по-добре осведомени за своите отговорности, така че да могат да бъдат активни потребители и да вземат устойчиви потребителски решения, като се отчита различната степен на готовност на хората от всички възрасти да се адаптират и да променят поведението си. За целта следва да се организират информационни кампании, които да повишават доверието на потребителите в биоикономиката и продуктите на биологична основа.

5.9.

Една от важните предпоставки за развитието на биоикономиката е достъпът до суровини. Ето защо е необходима подходяща бизнес среда за селското и горското стопанство, за да се благоприятства наличието и мобилизирането на биомаса. Устойчивото управление на горите, земята и морските ресурси, за което се призовава в ЦУР № 14 и 15, допринася съществено за сигурността на снабдяването със суровини. В този контекст следва да бъде призната и популяризирана съществуващата законодателна и незаконодателна рамка по отношение на устойчивите и възобновяеми суровини в ЕС. Нарастващото използване на междинни и остатъчни продукти като суровина за нови начини на употреба също спомага да се осигури наличието на биомаса. Що се отнася до дребномащабните структури, кооперациите или организациите на производители могат да играят важна роля.

5.10.

Друга предпоставка за биоикономиката е подходящата физическа инфраструктура и за тази цел е необходимо подходящо финансиране за енергийна, транспортна и цифрова инфраструктура. Ефективните транспортни системи са от решаващо значение за осигуряването на достъп до суровини и дистрибуцията на продукти на пазарите.

5.11.

Що се отнася до глобалните пазари, биоикономиката е тясно свързана с ЦУР № 17, насочена към укрепване на глобалното партньорство за устойчиво развитие. В тази цел се призовава за насърчаване на всеобща, основана на правила, отворена, недискриминационна и справедлива многостранна система за търговия в рамките на СТО. Това е важно за търговията както със селскостопански, така и с промишлени продукти на биоикономиката. В същото време следва да се засили регионалното сътрудничество по протежение на регионалните вериги за създаване на стойност, с цел да се стимулира регионалното развитие.

5.12.

С цел стимулиране на развитието на биоикономиката по неутрален начин ЕС следва да се стреми към глобална система за ценообразуване за въглеродните емисии, която да обхване всички участници на пазара и да установи равни условия на конкуренция.

5.13.

Включването на гражданското общество в структурите на инициативите и процесите за вземане на решения, свързани с биоикономиката, е от първостепенно значение, за да се засили сътрудничеството между различните фактори в обществото и да се повиши обществената осведоменост относно устойчивата биоикономика.

5.14.

Преходът към нисковъглеродна и кръгова икономика представлява огромно предизвикателство и е свързан с дълбоки структурни промени по отношение на засегнатите работни места. Важно е да се гарантира, че този преход ще протече по справедлив начин.

5.15.

Една устойчива биоикономика може да се развива успешно само ако възприеме междусекторен подход. Ето защо са нужни съгласуваност и координация на различните политики и цели на ЕС, особено по отношение на климата, околната среда, храните, селското и горското стопанство, промишлеността, енергетиката, кръговата икономика и научните изследвания и иновациите. За целта следва да се създаде многостранна група на заинтересованите страни на високо равнище относно устойчивата биоикономика, която да бъде подкрепена от председателя на Комисията.

5.16.

Напредъкът към постигането на ЦУР се измерва и наблюдава с помощта на 232 показателя. Те включват показатели, свързани с климата и енергетиката, но не съществуват специални показатели, свързани с биоикономиката. Затова Комисията следва да разработи най-подходящите показатели с цел придобиване на реалистична и информативна представа за развитието на биоикономиката в ЕС.

Брюксел, 19 септември 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER

(1) Вж. Рамка за климата и енергетиката до 2030 г.: https://ec.europa.eu/clima/policies/strategies/2030_en

(2) Вж. член 4.1 от Парижкото споразумение: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:22016A1019(01)

(3) Вж. изявление на Европейската комисия от 19 юни 2018 г.: http://europa.eu/rapid/press-release_STATEMENT-18-3997_en.htm.

(4) Вж. становище NAT/655 относно Въздействието на политиките на ЕС в областта на климата и енергетиката върху развитието на селското и горското стопанство (ОВ C 291, 4.9.2015 г., стр. 1).

(5) Вж. становище NAT/696 Поделяне на усилията през 2030 г., земеползване, промени в земеползването и горското стопанство (LULUCF) (ОВ C 75, 10.3.2017 г., стр. 103).

(6) Вж. становище TEN/609 относно Декарбонизация на транспорта (ОВ C 173, 31.5.2017 г., стр. 55).

(7) http://www.climatesmartcities.org/

(8) https://www.bbi-europe.eu

(9) https://biobs.jrc.ec.europa.eu

ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ

537-а пленарна сесия на ЕИСК, 19.9.2018 г. – 20.9.2018 г.

6.12.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/51

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Изкуствен интелект за Европа“

[COM(2018) 237 final]

(2018/C 440/08)

Докладчик:	Giuseppe GUERINI
Съдокладчик:	Gonçalo LOBO XAVIER

Консултация	Европейска комисия, 12.7.2018 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	4.9.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	19.9.2018 г.
Пленарна сесия №	537
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	199/1/2

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК счита, че изкуственият интелект (ИИ) и автоматизираните процеси притежават огромен потенциал за усъвършенстване на европейското общество по отношение на неговата иновативност и положителна трансформация, но че те пораждат и значителни предизвикателства, рискове и опасения. Поради това е изключително важно европейските институции да се заемат бързо с пълното разработване и регулиране на ИИ.

1.2.

Един усъвършенстван подход към ИИ в Европа трябва да обхваща няколко области, в т.ч.: i) публичните и частните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност и усъвършенствани цифрови инфраструктури; ii) прилагането на нови законодателни правила или адаптирането на съществуващите приложими такива; iii) развиването на съответните знания и повишаването на осведомеността сред гражданите и потребителите, както и iv) разработването на специализирани програми за обучение на работниците.

1.3.

По-специално въпросите във връзка с отговорността, възникващи в контекста на новите цифрови технологии, следва да бъдат систематично идентифицирани и решавани на международно равнище, на равнището на ЕС и на държавите членки и ЕИСК би желал да си сътрудничи тясно с институциите на ЕС при извършването на анализа и оценката на цялото законодателство на ЕС относно отговорността, безопасността на продуктите и гражданската отговорност, изискващо адекватни промени.

1.4.

ЕИСК изразява съгласие с определената в съобщението на Комисията цел, а именно укрепване на промишления и технологичния капацитет на ЕС с оглед разпространяването на ИИ на целия вътрешен пазар. Нужните усилия, за да се върви в крак с другите участници на световната сцена, са толкова големи, че изискват координация между всички налични инструменти и финансиране на европейско и национално равнище.

С оглед на гореизложеното ценностите и принципите на ЕС не бива да бъдат жертвани в името на конкурентоспособността в световен мащаб.

1.5.

По отношение на целта на Комисията за довеждане на ИИ до всички потенциални ползватели с акцент върху малките и средните предприятия, ЕИСК счита, че справянето с предизвикателствата на конкурентоспособността в глобален мащаб изисква ИИ да бъде достъпен за колкото е възможно повече субекти. Поради това от решаващо значение е всички различни видове предприятия, опериращи на европейския единен пазар, включително МСП, земеделски стопани, социални предприятия, кооперации и еднолични дружества и сдружения на потребителите, да имат достъп до ИИ.

1.6.

Европейската комисия и държавите членки следва да работят съвместно за изготвянето на насоки относно етиката в областта на изкуствения интелект, като привлекат за участие всички съответни публични и частни заинтересовани страни. Тези насоки ще трябва да включват принципите на прозрачност при използването на системи на ИИ за наемане на служители и контрол и оценка на тяхната ефективност. В допълнение към етичните принципи, ЕИСК предлага на европейско равнище да се разработи ясна, хармонизирана и задължителна правна рамка за надлежно регулиране на ИИ и да се актуализират действащите правила, повлияни от ИИ, особено що се отнася до онези, които са свързани с отговорността на производителя и защитата на потребителите. ЕИСК изразява желание да си сътрудничи тясно с институциите на ЕС в анализа и оценката на съответното законодателство на ЕС, което в бъдеще ще изисква промени вследствие на развитието на ИИ.

1.6.1.

Освен това Европейската комисия ще трябва да извърши внимателна оценка на въздействието на ИИ върху пазара на труда. В прегледа трябва да се вземе под внимание както евентуалната замяна на някои работници от електронни устройства или роботи, така и фактът, че определени ненапълно автоматизирани функции ще бъдат променени в значителна степен от новите технологии.

1.7.

Поради това ЕИСК препоръчва заявеното желание никой да не бъде „изоставен“ да не остане само предложение или призив, а да намери отражение в конкретни факти.

1.8.

Важно е да се изтъкне ролята на програмите за обучение за защитата на европейските работници, полагащи труд в среда, която претърпява дълбоки промени поради постепенното навлизане на ИИ. Европейските граждани следва да имат достъп до съответната информация, която да им дава възможност да бъдат отговорни и информирани ползватели на устройствата и приложенията, станали достъпни благодарение на бързото технологично развитие.

1.9.

В случаите, когато новите мерки дават възможност на публичните администрации да използват технологиите, за да могат да вземат организационни решения и да правят по-бърз избор, въпросът за ефективната правна отговорност за тези решения ще трябва да се реши с помощта на ясна правна рамка, която да гарантира пълната отчетност на администрацията спрямо гражданите.

1.10.

Следва да се обърне специално внимание на ролята на гражданското общество и организациите на социалната икономика за засилване на активното участие на хората в икономическите и социалните процеси, които благодарение на изкуствения интелект ще повишат участието в нашето общество. Организациите на гражданското общество и социалните предприятия могат да играят важна роля за насърчаване на разбирането и приемането на технологиите от хората, по-специално чрез механизми за сътрудничество, които позволяват участието на хората в текущата цифрова трансформация.

1.11.

Настоящата технологична революция не може и не бива да се извършва без значителното активно включване на работниците, потребителите и социалните организации, а текущото технологично развитие трябва да се насочи така, че да гарантира по-голямо и по-отговорно участие на напълно информирани граждани. Ето защо ЕИСК препоръчва при изграждането на Европейския алианс за ИИ Европейската комисия да вземе под внимание необходимостта от създаване на приобщаваща и представителна платформа, обединяваща различни професии, за различните заинтересовани страни, представляващи европейските граждани, включително представители на работниците, които ще трябва да взаимодействат с интелигентни машини (1).

2. Общи бележки

2.1.

Цифровите устройства и големите обучаващи се машини ежедневно увеличават капацитета на алгоритмите за работа с огромни масиви от данни и този капацитет вероятно ще продължи да се повишава в бъдеще благодарение на „невронните мрежи“ (които вече се използват например от смартфоните за визуално разпознаване на предмети, лица и изображения).

2.2.

Тези развития трансформират традиционния начин на „учене“ от страна на машините, използващи ИИ, които вече не се ограничават до учене чрез извличане на правила от данните, а развиват и гъвкава и адаптивна способност за учене. Този процес ще повиши капацитета на ИИ да учи и да изпълнява действия в реалния свят.

2.3.

С оглед на протичащата с много бързи темпове технологична промяна понастоящем от решаващо значение е Европейската комисия и държавите членки да работят съвместно за извършването на задълбочен преглед на възникващите предизвикателства вследствие на бързото развитие на ИИ и да привлекат за участие всички публични и частни заинтересовани страни, без да се възпрепятстват възможностите за напредък и технологично развитие.

2.4.

Съобщението на Комисията COM(2018) 237 има за цел укрепването на промишления и технологичния капацитет на ЕС и разпространението на ИИ в цялата европейска икономика както в частния сектор, така и в публичната администрация. Както вече отбеляза в становището си по собствена инициатива (2), ЕИСК подкрепя инициативата на Комисията, която всъщност включва в съобщението си редица от предходните предложения на Комитета, но призовава настоятелно Комисията да предприеме незабавни и решителни действия.

2.5.

Възприемането на ефективен европейски подход към ИИ включва насърчаване на значителни инвестиции в научни изследвания и иновации, включително цифрови инфраструктури, които са необходими за подготовката за големите социално-икономически предизвикателства, които развитието на новите технологии ще постави пред европейското общество и пазари през идните години.

2.6.

Европейската комисия и държавите членки следва да работят съвместно по изготвянето на насоки относно етиката в областта на изкуствения интелект, като ангажират всички публични и частни заинтересовани страни в този процес.

2.7.

Едновременно с това на европейско равнище трябва да бъде приета хармонизирана правна рамка в съответствие с Хартата на основните права на ЕС и принципите, залегнали в Договорите на ЕС. Новата регулаторна рамка трябва да съдържат точни правила по отношение на рисковете, свързани с машинното обучение, като липсата на прозрачност на пазара, липсата на конкуренция, дискриминацията, нелоялните търговски практики, заплахите за киберсигурността и безопасността на продуктите.

По-специално регулаторните гаранции следва да са строги в ситуации, в които данните, управляващи системите за изкуствен интелект, се извличат автоматично при използване на електронни устройства и компютри.

2.8.

ЕИСК отбелязва, че в работния документ на службите на Комисията (SWD (2018) 137) final, придружаващ съобщението на Комисията, се анализират надлежно последиците от ИИ за законодателството на ЕС и се очертават предизвикателствата, свързани с отговорността, които се появяват в контекста на нововъзникващите цифрови технологии.

2.9.

Освен това ще бъдат необходими всеобхватни планове за действие, i) за да се подкрепи модернизацията на системите за образование и обучение чрез подхранване на новите умения, които се изискват от пазара на труда на бъдещето, и ii) за да се гарантира висока степен на защита на гражданите и работниците по отношение на очакваните предизвикателства (3).

2.10.

ЕИСК насърчава Комисията да пристъпи бързо към по-нататъшни действия в областта на регулирането и насърчаването на инвестициите: настоящият бърз темп на промяната изисква кратки срокове за адаптация.

3. Предложението на Европейската комисия: европейска подкрепа за инвестиции в изкуствения интелект

3.1.

В съобщението си Комисията обявява, че ще подкрепи разпространението на ИИ както по отношение на фундаменталните научни изследвания, така и в промишлените приложения. Във връзка с това ЕИСК подчертава, че е важно в този процес да бъдат включени всички видове участници, включително МСП, дружествата в областта на услугите, социалните предприятия, земеделските стопани, кооперациите, сдруженията на потребителите и сдруженията, представляващи възрастните хора.

3.2.

По отношение на целта на Комисията за „довеждане на ИИ до всички потенциални ползватели с акцент върху малките и средните предприятия“, ЕИСК счита, че справянето с предизвикателствата на конкурентоспособността в глобален мащаб изисква ИИ да бъде достъпен за колкото е възможно повече субекти. В допълнение към това, което Комисията вече е планирала с оглед развитието на платформа за „ИИ по заявка“, също така е важно да се установят подходящи форми за ангажиране и консултации с различните заинтересовани страни, включително МСП, мрежите на социалната икономика и организациите на гражданското общество (последните имат решаваща роля за активното и информирано включване на европейските граждани).

3.3.

Комисията обяви, че ще подкрепи иновациите, основани на изкуствен интелект, чрез пилотен проект, създаден от Европейския съвет по иновациите, който разполага с бюджет от 2,7 милиарда евро за периода 2018—2020 г.

3.4.

ЕИСК счита, че тази инициатива може да е полезна за развитието на ИИ, но едновременно с това подчертава, че финансирането на научни изследвания следва бързо да премине от фазата на експериментиране към структурно равнище. Важно е също така Комисията да насърчи различните научноизследователски центрове, разположени във всички държави членки, да развият мрежа за сътрудничество на европейско равнище, посветена на ИИ.

3.5.

ЕИСК отбелязва, че Комисията възнамерява да увеличи инвестициите в ИИ по програма „Хоризонт 2020“ до около 1,5 милиарда евро до края на 2020 г. Ако бъде възприет бързо в настоящите публично-частни партньорства, този подход би могъл да генерира допълнителни инвестиции от 2,5 милиарда евро в рамките на две години. Същият подход трябва да бъде възприет и в бъдещата рамкова програма „Хоризонт Европа“.

3.6.

От друга гледна точка е добър знак, че Европейската комисия и Европейският фонд за стратегически инвестиции, който следва да изпълнява централна ръководна роля в подкрепа на развитието на ИИ в ЕС, стартираха програмата „VentureEU“ — фонд за рисков капитал от 2,1 милиарда евро за насърчаване на инвестициите в иновативни предприятия в цяла Европа.

3.7.

Нужните усилия обаче, за да се върви в крак с другите участници на световната сцена, са толкова големи, че изискват координация и синергия между всички налични инструменти и финансиране на европейско и национално равнище. Ясно е, че конкурирането в областта на ИИ с Китай и САЩ налага обединяване на силите на всички публични и частни заинтересовани страни, които работят на европейско равнище, така че да се гарантира, че ЕС играе водеща роля в световен мащаб.

3.8.

За да може ЕС да продължи да бъде конкурентоспособен в областта на ИИ по печеливш начин, ще е важно също така да се направят необходимите инвестиции в подходящ ИИ софтуер, хардуерни активи и цифрови инфраструктури, които могат да гарантират надеждна роля на ЕС.

3.9.

Инвестициите в ИИ следва да отчитат факта, че европейските предприятия заемат особено силна позиция в областта на автоматизацията и роботиката. Тези сектори, които са част от ИИ в широкия смисъл на понятието, могат да се окажат наистина важни за гарантирането на съществена роля за ЕС на световната сцена с оглед на текущото технологично развитие и следователно заслужават специално внимание.

4. Изкуственият интелект и неговото въздействие върху хората и работниците

4.1.

Безспорен факт е, че развитието на ИИ напредва с много бързи темпове. Поради това, когато оценяват въздействието на всяка регулаторна мярка в областта на изкуствения интелект, европейските институции трябва да възприемат мултидисциплинарен подход, който да включва не само административните, правните и икономическите, но също и антропологически, психологически, социологически и технологични съображения.

4.2.

За да се подкрепят тези иновации, но преди всичко за да се насочат в посока, която гарантира централно място на хората, е важно Европейският съюз да постигне висока степен на конкурентоспособност в областта на технологиите, без да се пренебрегват етичните, социалните и човешките съображения.

4.3.

Поради това ЕИСК счита, че е изключително важно: i) неприкосновеността на личния живот на отделния човек и отговорното обработване на личните данни да се уреждат от подходящо законодателство, като например ефективното въвеждане в действие на новия Общ регламент относно защитата на данните, който при необходимост ще трябва да бъде непрекъснато актуализиран, за да бъде в крак с бързото развитие на ИИ; ii) важни части от приложимото законодателство на ЕС да се подлагат на оценка и ако е необходимо, да се адаптират към новите сценарии, налагани от ИИ, и iii) да се развиват компетентностите и уменията, от които се нуждаят хората, администрациите и европейските дружества, за да се възползват ефективно от предимствата, предлагани от изкуствения интелект.

4.4.

Като изходна точка за извършването на анализа следва да се отбележи, че ИИ се основава на използването и обработването на огромни масиви от данни, които формират базата на всяко приложение, основаващо се на нови технологии. При това положение основното предизвикателство за европейския регулатор е установяването на прозрачен и регулиран достъп до данните на крайния потребител.

4.5.

Колкото е по-добро качеството на обработваните данни, толкова по-прецизно и ефективно работят системите за ИИ. Не бива обаче да се забравя, че личните данни трябва да се придобиват законно и да се използват по начини, с които пряко засегнатите лица са запознати, за да се гарантира тяхното използване за предварително определените и прозрачни цели, за които е било получено предварителното надлежно и информирано съгласие на ползвателя.

4.6.

Трябва да се отбележи, че може да се окаже необходимо няколко важни раздела от европейското законодателство — например тези, които се отнасят до рекламирането онлайн, нелоялните търговски практики, безопасността на продуктите и отговорността за тях, правата на потребителите, неравноправните договорни условия, продажбите и гаранциите, застраховките и обозначаването на цените да бъдат изменени и надлежно адаптирани спрямо новите сценарии, които са резултат от по-широкото и усъвършенствано използване на изкуствения интелект, с цел защитата на крайните потребители.

4.7.

Решаващият въпрос за безопасността на продуктите и отговорността е надлежно взет под внимание от Комисията в нейния работен документ SWD (2018) 137 final посредством анализ на конкретни случаи и чрез представянето на списък на законодателни актове на ЕС, които изискват допълнителен анализ и оценка. ЕИСК насърчава Комисията да продължи да работи в тази насока и е готов да даде своя принос в това отношение.

4.8.

Важно е да се подчертае ролята на културното, образователното и университетското обучение, от една страна, и предоставянето на подходяща информация на широката общественост, от друга, с цел да бъдат защитени правата на европейските граждани, що се отнася до напредъка на ИИ. По-специално, важно е да се гарантират прозрачността и точността на управлението на алгоритмите на ИИ и на базите данни, въз основа на които те оперират.

4.9.

Поради това от решаващо значение е гражданите на Европа да получават подходящо обучение, както и проста и разбираема информация, които да ги направят отговорни и информирани ползватели на устройства и приложения, станали достъпни благодарение на бързото технологично развитие и все по-голямото му разпространение на всички равнища.

4.10.

С оглед на всички тези потребности, ЕС и държавите членки трябва да предоставят ясни и ефективни решения, по-специално чрез насърчаване на съвременна образователна система и чрез непрекъснато разширяване на обучението през целия живот на пазара на труда и в гражданското общество.

4.11.

Европейската комисия ще трябва да извърши внимателна оценка на въздействието на ИИ върху пазара на труда. Това е основен повод за притеснение за много европейски работници, напреднали в професионалното си развитие, но все още далеч от пенсионната възраст, които гледат на случващите се промени с недоверие и страх. В прегледа трябва да се вземе под внимание както евентуалната замяна на някои работници от електронни устройства или роботи, така и фактът, че определени ненапълно автоматизирани функции ще бъдат променени в значителна степен от новите технологии. Затова прегледът и оценката следва да се съсредоточат не само върху неизбежните и очаквани промени в производствените линии, но и върху преосмислянето на организационните процеси и бизнес целите след провеждането на подходящ социален диалог с работниците.

4.12.

В някои ситуации, както се случва или се е случвало с много други технологии, ще бъде препоръчително ИИ да се изпробва поетапно и да се адаптира постепенно, преди да се пристъпи към пълното му използване, за да се даде възможност на съответните лица да осъзнаят, че новите технологии не са опасни, включително чрез подходящи програми за обучение, както и за да се отстранят евентуални грешки в адаптирането по време на този процес (4).

4.13.

Въвеждането на нови технологии в дружествата изисква социален диалог между различните участващи партньори. Във връзка с това организациите на работниците и синдикатите ще трябва постоянно да бъдат информирани и да се провеждат консултации с тях.

5. Изкуственият интелект, публичната администрация и гражданското общество

5.1.

ИИ е технологична и социална иновация, която може коренно да трансформира цялото общество и да промени в положителен смисъл публичния сектор и отношенията между гражданите и публичната администрация. Възможностите, които могат да се постигнат с помощта на изкуствения интелект, биха могли да повишат както административната ефикасност, така и удовлетвореността на гражданите от услугите, предоставяни от публичната администрация, и ефективното ѝ функциониране.

5.2.

За постигането на тези цели е важно държавните служители също да бъдат подготвени за промените и предизвикателствата, които ИИ ще наложи в европейското общество. Работодателите в публичния сектор и административните ръководители, заедно с учителите, обучителите и университетската колегия, посочени по-горе, трябва да са в състояние напълно да разбират явлението ИИ и да решават какви нови инструменти да въвеждат в административните процедури.

5.3.

Въвеждането на ИИ в публичния и частния сектор изисква разработването на процедури, които да повишат разбирането и приемането на технологиите от ползвателите чрез механизми за сътрудничество, позволяващи на гражданите да допринасят за развитието на технологиите, основаващи се на ИИ, по възможност посредством системи за управление, основано на участието.

5.4.

За постигането на значителни резултати в тази насока би могло да е от полза разработването на все по-надеждни модели за сътрудничество и партньорство между публичния и частния сектор, целящи използването на възможностите, предоставяни от технологичните приложения, изкуствения интелект и роботиката.

5.5.

Предизвикателството за публичната администрация е особено трудно от гледна точка на правото и законността, тъй като ще трябва да бъде намерен точният баланс между обществените интереси (включващи упражняването на публични правомощия) и индивидуалните интереси (конкретната проява на правото на свобода на отделния човек). В тази връзка например използването на ИИ от публичните администрации ще изисква съчетаване на принципа на прозрачност и публикуването на административни документи със защитата на личните данни и правото на неприкосновеност на личния живот на отделния човек в една ясна и предвидима регулаторна рамка.

5.6.

В случаите, когато новите мерки дават възможност на публичните администрации да използват технологиите, за да могат да вземат организационни решения и да правят по-бърз избор — като например избор на изпълнител по търг за обществена поръчка, управление на списък на чакащи за конкретни услуги или подбор на нови служители за орган на публичната администрация — ще е необходимо въпросът с ефективната правна отговорност за такива решения да се реши с помощта на ясна правна рамка, която да гарантира пълната отчетност на администрацията спрямо гражданите.

5.7.

Организациите на гражданското общество и социалните предприятия имат важна роля за насърчаване на разбирането и приемането на технологиите от хората, по-специално чрез механизми за сътрудничество, които позволяват участието в процесите на цифрова трансформация. Важното тук е възможността за създаване на системи за управление, основани на участието, за тези инструменти, например под формата на сътрудничество, като се започне от цифровите платформи, които вече се използват за изграждане на нови форми на икономически отношения в управлението на заетостта.

5.8.

Административните органи, които отговарят за механизмите за наблюдение на пазара следва да разполагат с експертен опит и правомощия за защита на лоялната конкуренция, правата на потребителите, както и на безопасността и на правата на работниците. За одита на алгоритмите следва да отговарят публични или независими органи. В същото време дружествата следва да въведат ефективни механизми за извършване на одит на използването на данни от ИИ.

Брюксел, 19 септември 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER

(1) Вж. становище INT/845, прието от ЕИСК — Изкуственият интелект: предвиждане на на въздействието му върху труда с цел осигуряване на справедлив преход (становище по собствена инициатива), докладчик: г-жа Salis-Madinier (вж. страница 1 от настоящия брой на Официален вестник).

(2) INT/806 от 31 май 2017 г. — Изкуствен интелект — въздействието на изкуствения интелект върху (цифровия) единен пазар, производството, потреблението, заетостта и обществото (ОВ C 288, 31.8.2017 г., стр. 1).

(3) ЕИСК прие становище SOC/578 Управление на прехода в цифровизирания свят на труда (ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 15).

(4) Вж. становище INT/845, прието от ЕИСК — Изкуственият интелект: предвиждане на на въздействието му върху труда с цел осигуряване на справедлив преход (становище по собствена инициатива), докладчик: г-жа Salis-Madinier (вж. страница 1 от настоящия брой на Официален вестник).

6.12.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/57

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно въвеждането на цифровата трансформация в областта на здравеопазването и грижите в контекста на цифровия единен пазар; предоставяне на правомощия на гражданите и изграждане на по-здраво общество“

[COM(2018) 233 final]

(2018/C 440/09)

Докладчик:	Diego DUTTO
Съдокладчик:	Thomas KATTNIG

Консултация	Европейска комисия, 18.6.2018 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	4.9.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	19.9.2018 г.
Пленарна сесия №	537
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	193/0/3

1. Заключения

1.1.

В хода на промените, продиктувани от цифровата трансформация, основното внимание трябва да бъде насочено към хората.

1.2.

Процесите на цифровизация трябва да помагат на здравните специалисти да прекарват повече време с пациентите. Трябва да се гарантира, че здравеопазването разполага с достатъчно квалифициран персонал, който притежава подходящите цифрови умения.

1.3.

Цифровата трансформация променя характера на работата в сектора на здравеопазването и полагането на грижи. Всички участници трябва да подходят към тази трансформация професионално и непредубедено, за да постигнат високи стандарти за качество.

1.4.

Социалният диалог на европейско равнище относно болниците, здравното обслужване и социалните услуги трябва да бъде засилен. Необходими са програми за обучение и продължаващо професионално образование и обучение, условията на труд и качеството на работните места трябва да се подобрят, а защитата на личните данни на персонала трябва да се засили.

1.5.

ЕИСК знае, че държавите членки са отговорни за организирането и предоставянето на здравни и социални грижи. В изпълнение на Директивата за правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване (Директива 2011/24/ЕС) трябва да бъде създадена мрежа за електронно здравеопазване, за да се повиши оперативната съвместимост на решенията в областта на електронното здравеопазване.

1.6.

Цифровите инструменти трябва да бъдат лост за разработването на нови форми на организация в системите за здравеопазване и полагане на грижи. Те подкрепят потенциала на отделните хора, на местните общности и на социалните икономики. Посредством подходящи публични инвестиции ценностите на солидарността и универсалността трябва да бъдат потвърдени като основа на тези системи.

1.7.

Процесите на цифровизация не бива да се тълкуват погрешно като пакет от икономии за здравните бюджети. Те не бива да водят до съкращения на персонала или намаляване на обслужването. Грижите трябва да се разглеждат като персонална услуга и предвид застаряващото население трябва да се разработват нови концепции за дългосрочни грижи.

1.8.

ЕИСК изразява съгласие с перспективите, очертани в съобщението, а именно да се насърчава здравето, да се предотвратяват и преодоляват заболяванията, да се отговаря на неудовлетворените потребности на пациентите и да се улеснява равният достъп на гражданите до висококачествени грижи чрез правилното използване на цифровите иновации и социалната икономика.

1.9.

Здравната грамотност в социалния и цифровия контекст засяга способността на човек да придобива, разбира и използва информация по отговорен начин за поддържане на своето благоденствие и добро здравословно състояние.

1.10.

Гражданите би трябвало да имат право на достъп до собствените им здравни данни. Те решават дали и кога да споделят тези данни. От решаващо значение е да се вземе под внимание Общият регламент относно защитата на данните, който гарантира на гражданите контрол върху използването на техните лични данни, по-специално на здравните данни.

1.11.

ЕИСК предлага „правото на (свободно) копиране“ да бъде активна форма на защита. То има отношение към всички данни, генерирани от ползвателите при взаимодействието им с цифрови здравни платформи, и позволява на гражданите да използват повторно своите собствени данни.

1.12.

Първичните данни на ползвателите са ценни за алгоритмите и платформите; те трябва да се разглеждат като оригинален продукт, генериран от ползвателите, и да бъдат защитени в съответствие със законите на интелектуалната собственост.

1.13.

„Правото на (свободно) копиране“ помага и за включването на защитата и насърчаването на конкуренцията, която понастоящем се подлага на сериозно изпитание от системите, които цифровите платформи използват, за да изземват данни и лични истории на заболяванията.

1.14.

ЕИСК подкрепя (1) състоящия се от четири стълба процес за трансгранична съвместна работа по цифровата трансформация в областта на здравеопазването и грижите, който включва съвместни клинични оценки, съвместни научни консултации, идентифициране на нововъзникващи здравни технологии и доброволно сътрудничество между държавите членки.

1.15.

ЕИСК предлага да се предприемат подходящи действия, за да се проучат новите етични, правни и социални рамки, които отчитат рисковете, свързани с извличането на данни.

1.16.

ЕИСК предлага да се насърчават научните изследвания и иновациите във връзка с интегрирането на цифровите технологии, за да се обновят процесите в здравеопазването, например изкуственият интелект, интернет на нещата и оперативната съвместимост. ЕИСК подкрепя напълно сигурния достъп на обществеността до надеждни здравни данни на трансгранично равнище, за да се постигне напредък в изследванията и превенцията на заболяванията.

1.17.

ЕИСК одобрява също подкрепата на ЕС за малките, средни и социалните предприятия, които разработват цифрови решения за ориентирани към човека грижи и обратна информация от страна на пациентите.

1.18.

ЕИСК подкрепя възстановяването на баланса по отношение на социално-икономическата асиметрия в икономиката, основана на данни, като насърчава разработването на сигурни платформи и помага на нестопанските кооперативни организации да съхраняват, управляват и споделят цифровите копия на всички лични данни.

2. Контекст и общи бележки

2.1.

На 25 април 2018 г. Европейската комисия публикува съобщението си относно цифровата трансформация в областта на здравеопазването и грижите в контекста на цифровия единен пазар (2), което се отнася до реформите и иновативните решения, необходими, за да може системите за здравеопазване и грижи да станат по-устойчиви, достъпни и ефективни в предоставянето на качествени грижи на европейските граждани и създаването на по-здраво общество. Когато са замислени правилно и изпълнени разходоефективно, цифровите решения в областта на здравеопазването и грижите могат да повишат благосъстоянието на милиони граждани и радикално да подобрят ефикасността на услугите в областта на здравеопазването и грижите, които се предоставят на пациентите. Цифровизацията може да подкрепи приемствеността в предоставянето на трансграничните грижи (Директива 2011/24/ЕС), важен фактор за хората, които прекарват време в чужбина по работа или за удоволствие. Цифровизацията може и да допринася за опазването на здравето и да предотвратява заболявания, като това включва здравето на работното място. Тя може да подкрепи реформата на здравните системи и прехода им към нови модели на грижа въз основа на нуждите на хората и да позволи промяна от системи, съсредоточени върху болници, към интегрирани и в по-голяма степен основаващи се на общността съоръжения за социални дейности. В хода на промените трябва да се гарантира, че в центъра на грижите са гражданите. Процесите по цифровизация следва да помагат на здравните специалисти да прекарват повече време с пациента. Затова трябва да се гарантира, че здравеопазването разполага с достатъчно квалифициран персонал, който притежава подходящите цифрови умения.

2.2.

Преходът към цифрово здравеопазване и грижи променя естеството на работата в тези сфери. Това може да се постигне единствено със стандарт за високо качество, ако всеки участник подходи към трансформацията професионално и с открит ум. Следователно социалният диалог на европейско равнище в сектора на здравеопазването и социалните услуги трябва да се укрепи допълнително; затова трябва да се разработят програми за обучение и продължаващо професионално образование и обучение и трябва да се подобрят условията на труд, по-специално равновесието между професионалния и личния живот, защитата на личните данни на персонала и качеството на работните места.

2.3.

Европейската комисия отбелязва, че здравната и социалната система в Европа са изправени пред големи предизвикателства, като например застаряване, хронични заболявания, ваксини, липса на здравни специалисти заради трудните условия на работа и нарастващия проблем с предотвратимите незаразни заболявания, причинени от рискови фактори, като например тютюн, алкохол и затлъстяване, както и други заболявания, включително невродегенеративни и редки болести. Допълнителна и нарастваща заплаха представляват инфекциозните болести поради повишената резистентност към антибиотици и нови или повторно възникващи патогени. Обществените разходи, свързани със здравеопазване и дългосрочни грижи в държавите — членки на ЕС, нарастват и се очаква тенденцията да се запази. От особено значение е съответните разходи да се използват за подобряване на качеството на работата на здравните специалисти, като се избягва насърчаването на слабо заплащане и тежки условия на труд. Предвид застаряващото население трябва да се разработват нови концепции за дългосрочни грижи.

2.4.

Дори когато са налични, здравните данни често са обвързани с технологии, които не са оперативно съвместими, което е пречка за широката им употреба.

2.5.

Поради това здравните системи не разполагат с ключова информация, за да оптимизират услугите си, а на доставчиците на услуги им е трудно да създадат икономии от мащаба и така да предложат ефикасни цифрови решения в областта на здравеопазването и грижите и да подкрепят трансграничната употреба на здравни услуги. Количествените резултати, основани на здравни данни, трябва да генерират персонализирани здравни оценки и да бъдат достъпни за общопрактикуващите лекари, медицински специалисти и учени, така че да могат да се прилагат, да извършват групиране и прогнозно моделиране и да използват най-добрите практики.

2.6.

Както показват заключенията от доклада за „Състоянието на здравето в ЕС“, в ЕС все още не е достатъчно разработена употребата на здравни данни, ориентирани към пациента.

2.7.

Именно държавите членки са отговорни за организирането и предоставянето на здравни и социални грижи. В някои държави членки, и по-специално в тези с федерални системи, за финансирането и предоставянето на здравно обслужване отговарят регионалните органи.

2.8.

В изпълнение на Директивата за правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване (Директива 2011/24/ЕС) е създадена мрежа за електронно здравеопазване, за да се повиши оперативната съвместимост на решенията в областта на електронното здравеопазване.

2.9.

Разработени са и структури за сътрудничество като Европейското партньорство за иновации в областта на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве, съвместната програма за подкрепа на активния и самостоятелен живот (Програма за активен живот и помощ в ежедневието), както и публично-частни партньорства като инициативата за иновативни лекарства и инициативата „Електронни компоненти и системи за водещи позиции на Европа“. Регионалните и националните стратегии за интелигентно специализиране също играят ключова и централна роля за развитието на по-силни регионални екосистеми в здравеопазването. От 2004 г. насам в двата плана за действие в областта на електронното здравеопазване беше предоставена рамка за държавите членки и за Комисията, а групата на заинтересованите страни в областта на електронното здравеопазване изигра важна роля.

2.10.

Предвид своите позиции, изложени в предишни становища (3), ЕИСК счита, че следва да бъдат подкрепени предложените от Комисията действия в три области, а именно: сигурен достъп на обществото до здравни данни и споделянето им през граници; надеждни данни, за да се постигне напредък в научните изследвания, предотвратяването на заболявания и персонализираните грижи и здравеопазване, и цифрови инструменти за предоставянето на правомощия на гражданите и ориентирани към индивида грижи. Както се посочва по-горе, трябва да се гарантира, че процесите по цифровизация няма да бъдат тълкувани като пакет от икономии за бюджета за здравеопазване и няма да доведат до съкращаване на персонал или до съкращения в услугите. Недостигът на персонал води до слаби грижи и повишен риск от заболеваемост. Не бива да се забравя, че цифровата трансформация е двуизмерно явление, което се състои от посока и процес. По отношение на посоката се съсредоточаваме върху външните фактори за организациите, които непрекъснато гледат „каква“ е целта на цифровата трансформация. По отношение на процеса акцентът се поставя върху мисленето в рамките на организациите, със специално внимание върху това „как“ се извършва цифровата трансформация. Следователно при разглеждането на предмета на становището този подход трябва непременно да бъде отчетен, за да се гарантира ориентираност към пациента.

2.11.

Точно поради тази причина ЕИСК отбелязва, както е правил и в предишни становища (4), че за да се възползват от цифровата трансформация, мрежите на ЕС и планираните мерки за подкрепа следва да използват цифрови инструменти, чрез които да осъществяват и укрепват основните ни права по отношение на здравеопазване и грижи, а не да ги отслабват. Цифровите инструменти трябва да подкрепят развитието на индивидуалния потенциал, на местните общности и на социалната икономика; те трябва да бъдат мощен лост за насърчаването на права и за разработването на нови форми на организация и управление за здравеопазване и грижи и трябва да помогнат за затвърждаването на ценностите солидарност и универсалност, които стоят в основата на нашата система на здравеопазване. Това следва да бъде осигурено посредством подходящи публични инвестиции (5).

2.12.

В съответствие с предходни свои становища, ЕИСК счита, че равният достъп до здравни грижи, който е основна цел на здравните политики, може да бъде подпомогнат от приноса на цифровизацията, ако се спазват няколко условия:

—	еднакво териториално покритие, което отчита зоните, които са слабо покрити от операторите на цифрови услуги (по отношение на достъп, скорост);

—	по отношение на използването намаляване на цифровото разделение между гражданите, здравните специалисти, участниците в системите за здравно осигуряване/здравеопазване;

—	оперативна съвместимост на отделните елементи на цифровата структура (бази данни, медицински изделия), улесняваща приемствеността в предоставянето на грижи във всяка структура и между тези структури;

—	защита на здравните данни, които в никакъв случай не може да се използват в ущърб на пациентите;

—	електронно разпространение на продуктова информация, одобрена от органите, издаващи разрешения за пускане на пазара на лекарствени продукти, за да се подобри достъпът (както се споменава в предишно становище на ЕИСК (6)).

2.13.

Възходът на телемедицината, свързаните устройства и нанотехнологиите, биотехнологиите, информатиката и когнитивните науки (НБИК) не трябва да води до схващането, че пациентите могат да се разглеждат като обикновени свързани тела, които могат да бъдат анализирани, контролирани и наблюдавани от разстояние от супермощна компютърна програма. Навлизането на технологиите в здравеопазването всъщност насърчава обратния процес, тоест утвърждаването на значимостта на междуличностните отношения и социалните връзки в основата на медицинската практика и грижи.

3. Въздействие на цифровата трансформация

3.1. Въздействие на цифровата трансформация върху здравеопазването и грижите

3.1.1.

Съобщението на Комисията илюстрира как ЕС може да помогне да се постигнат целите, формулирани в заключенията на Съвета, а именно като се развият необходимото сътрудничество и инфраструктура в ЕС и по този начин се помогне на държавите членки да изпълнят политическия си ангажимент в тези области. Предложените действия също така подкрепят ангажимента на Комисията да постигне целта на ООН за устойчиво развитие „Осигуряване на здравословен начин на живот и насърчаване на благоденствието на всички във всяка възраст“ и да изпълни принципите на Европейския стълб на социалните права.

3.1.2.

ЕИСК изразява съгласие с перспективите, очертани в съобщението, а именно да се насърчава здравето, да се предотвратяват и преодоляват заболяванията, да се отговаря на неудовлетворените потребности на пациентите и да се улесни равният достъп на гражданите до висококачествени грижи чрез правилното използване на цифрови иновации и социални предприятия.

3.1.3.

ЕИСК счита, че е от съществено значение да се повиши устойчивостта на европейските системи за здравеопазване и грижи, като се засили в максимална степен потенциалът на цифровия единен пазар посредством по-широкото използване на цифрови продукти и услуги в тези области на здравеопазването и грижите. Допълнителна цел на предложените действия трябва да бъде стимулиране на растежа и насърчаване на европейската индустрия в сектора, както и на организациите както със стопанска, така и с нестопанска цел, които планират и управляват услуги в областта на здравеопазването и грижите.

3.1.4.

Цифровата трансформация осигурява по-специално достъп до данни и тяхното използване, което дава възможност да се намалят разходите за здравеопазване с нарастване броя на населението и увеличаване на продължителността на живота, като се подкрепи оптимизирането на действията на правителствата на национално и европейско равнище.

3.1.5.

Цифровизацията в здравеопазването ще позволи не само да се намали продължителността на престоя в болница, което ще окаже пряко положително въздействие върху здравеопазването в болниците, но ще подпомогне и възстановяването на самите пациенти. В контекста на международното признаване Световната здравна организация, в сътрудничество с Международния съюз по далекосъобщения (МСД), предложи Набор от инструменти за съставяне на национални стратегии за електронното здравеопазване, който по същество предлага метод за обновяване и развитие на националните стратегии за електронно здравеопазване, плановете за действие и рамките за мониторинг.

3.2. Въздействие на цифровата трансформация върху хората

3.2.1.

Цифровата трансформация дава на гражданите възможността да получат широк достъп до иновативни и по-ефикасни персонализирани знания, инфраструктури и услуги в областта на здравеопазването и да допринесат като доставчици на услуги, създатели на информация и доставчици на данни за подобряването на здравето на другите.

3.2.2.

Може да се приеме също, че гражданите имат право на достъп до своите здравни данни и право да решават дали и кога да споделят тези данни. Също така ЕИСК счита, че е от решаващо значение да се вземе под внимание Общият регламент относно защитата на данните, който влезе в сила на 25 май 2018 г. и ще гарантира гражданския контрол върху употребата на личните им данни, включително здравните данни. Освен това следва да се вземе предвид изявлението, направено от Световната медицинска асоциация (СМА) във връзка с етичните съображения относно здравните бази данни и биобанките в декларация ѝ от Тайпе, която беше приета на 53-тото общо събрание на СМА във Вашингтон, САЩ, през октомври 2002 г. и преразгледана на 67-ото общо събрание на СМА в Тайпей, Тайван, през октомври 2016 г.

3.2.3.

В това отношение е от съществено значение да се избегне рискът от нарастване на различията в равнището на цифрова грамотност на хората. Здравната грамотност в социалния и цифровия контекст засяга способността на човек да придобива, разбира и използва информация по отговорен начин за насърчаване на своето благоденствие и поддържане на добро здравословно състояние. За тази цел е необходимо да се гарантира равнище на умения и познаване на новите инструменти, което позволява на хората да подобряват собственото си благосъстояние и това на общността посредством мерки за подобряване на начина и условията на живот.

3.2.4.

Тъй като потребителите са в основата на планирането и услугите, данните, които те генерират, следва също да се смятат за ключови, като се предвидят подходящи правила относно собствеността върху данните и правото на самия потребител и на други страни да ги използват. Въпросите, които следва да бъдат повдигнати, са „Кой притежава данните?“, „Кой има право да ги ползва?“, „При какви условия други страни, предлагащи услуги, могат да използват данните?“, „Може ли потребителят свободно да използва данните?“ и т.н. В това отношение следва да се прави важно разграничение между видовете данни: необработени данни, от една страна, и данни, генерирани от алгоритми и услуги за изкуствен интелект, от друга. Ако друга страна генерира нови агрегирани данни с помощта на частни алгоритми, как следва да се управлява собствеността върху информацията? Как се проектират бизнес модели, които се справят с наличието на множество заинтересовани страни, всяка от които предоставя основна част от услугата? Следва да се прави разлика и между бизнес модели, основани единствено на услуги (по-традиционни, напр. подкрепа при извършването на основните ежедневни дейности), и такива, основани на ориентирани към пациента данни с възможност за разработване на нови услуги за дистанционно здравеопазване (напр. услуги за превенция, подкрепа при лечение и адаптация).

3.2.5.

Автентичните, т.е. оригиналните, данни на всеки потребител са единствената полезна стойност за алгоритми, услуги и платформи, което означава, че те може/трябва да се считат за оригинален продукт, създаден от потребителите (и само от тях и техните биологични, когнитивни, културни и поведенчески характеристики), и като такъв той представлява „оригинален принос“, който трябва да се защитава в съответствие с правила, подобни на тези за интелектуална собственост, макар и пригодени ad hoc. Едно предложение би могло да бъде активна форма на защита посредством „право на (свободно) копиране“ на всички данни, генерирани от потребители, когато си взаимодействат с цифрови платформи за здравеопазване, така че да им се позволи да ги използват повторно — ако се сметне за подходящо, — като се прегрупира посредством други услуги/алгоритми. „Правото на (свободно) копиране“ е от помощ и при друг проблем, включващ защитата и насърчаването на конкуренцията, която понастоящем се подлага на сериозно изпитание от системите, които цифровите платформи използват — въз основа на договори или на друг начин, — за да изземват данни и лични истории на заболяванията.

3.2.6.

Самият ЕС нееднократно разгледа въпроса, упоменат в параграф 3.2.5, и в някои случаи избра право на предоставяне на данните (копиране) (вж. член 9 от Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност: „при поискване от крайните клиенти, данните за подадената и отдадената електроенергия да им се предоставят — на тях или на трета страна, действаща от името на крайния клиент — в лесно разбираем формат, който те да могат да използват, за да сравняват търговските условия на сходна основа“).

3.2.7.

ЕИСК предлага да се създаде свързана ИТ инфраструктура, така че връзката с пациенти с редки заболявания да може да се осъществява бързо и те да могат да предоставят своите здравни и медицински данни за глобални научни изследвания с нестопанска цел. Европейският съюз насърчава създаването на система от електронни здравни досиета, като подкрепя обмена на информация и стандартизацията и разработването на мрежи за обмена на информация между доставчиците на здравно обслужване, за да се координират действията в случай на риск за общественото здраве.

3.2.8.

Това ще даде възможност на хората/гражданите/потребителите да си възвърнат пълния контрол над цифровата си самоличност. То ще им позволи да участват в придобиването на знания, получени от агрегирани здравни данни, за персонализирано лечение и превенция, както и да се радват на значителните икономически ползи, извлечени от тези агрегирани данни.

3.3. Въздействие на цифровата трансформация върху социалната и здравната система.

3.3.1.

ЕИСК подкрепя (както беше упоменато в становището на ЕИСК (7)) състоящия се от четири стълба процес за трансгранична съвместна работа по цифровата трансформация в областта на здравеопазването и грижите.

3.3.1.1.

Предложението установява координационна група, съставена от представители на органите на държавите членки, отговарящи за оценката на здравните технологии (ОЗТ), и описва четирите стълба на бъдещото сътрудничество. Съвместната работа ще бъде ръководена от държавите членки посредством координационната група и ще обхваща:

—	съвместни клинични оценки;

—	съвместни научни консултации;

—	идентифициране на нововъзникващи здравни технологии;

—	доброволно сътрудничество между държавите членки.

3.3.1.1.1.

Съвместните клинични оценки се отнасят до най-иновативните технологии, които включват: i) лекарства, преминаващи процедурата за издаване на централизирано разрешение за търговия, и ii) определени класове медицински изделия и медицинските изделия за инвитро диагностика, които дават възможност за посрещане на неудовлетворени медицински потребности; потенциално въздействие върху пациентите, общественото здраве или системите на здравеопазване и значително трансгранично измерение. Подобни оценки ще бъдат изготвяни и определяни от органите на държавите членки, отговарящи за оценката на здравните технологии (ОЗТ), фармацевтичните компании или производителите на медицински изделия („разработчикът“), пациентите, клиничните експерти и други заинтересовани страни. След като бъде проверен от Комисията, докладът ще бъде публикуван и след това ще се използва от държавите членки.

3.3.1.1.2.

Съвместните научни консултации, наричани още „ранни диалози“, ще позволят на разработчика на здравни технологии да иска съвета на органите, отговарящи за ОЗТ, по отношение на данните и доказателствата, които вероятно ще се изискват като част от бъдеща съвместна клинична оценка. Разработчиците ще имат възможността да изискват съвместна научна консултация от координационната група. След като бъдат одобрени от координационната група, докладите за съвместна научна консултация ще бъдат предавани на разработчика на здравни технологии, но няма да бъдат публикувани.

3.3.1.1.3.

„Оглеждането на хоризонта“, или идентифицирането на нововъзникващи здравни технологии (здравни технологии, които все още не са приети в системата на здравеопазването), ще помогне да се гарантира, че здравните технологии, които се очаква да окажат голямо въздействие върху пациентите, общественото здраве или системите на здравеопазването, се идентифицират на ранен етап в разработването им и се включват в съвместната работа.

3.3.1.1.4.

Държавите членки ще имат възможността да продължат доброволното сътрудничество на равнището на ЕС в области, които не са обхванати от задължително сътрудничество. Това, наред с другото, ще позволи извършването на оценка на здравните технологии, различни от медицински продукти или медицински изделия (като например хирургически процедури), както и оценка на неклинични аспекти (например въздействието на медицинските изделия върху организацията на грижите).

3.3.2.

Внедряването на новаторски решения в областта на здравеопазването, станало възможно благодарение на цифровата трансформация, повдига ред важни мултидисциплинарни въпроси, включително етични, правни и социални въпроси. Въпреки че вече съществува правна рамка за защита на данните и безопасността на пациентите, трябва да се разгледат и други въпроси, като например широколентовия достъп, рисковете, свързани с извличането на данни и автоматичното вземане на решения, гарантирането на подходящи стандарти и законодателство за осигуряване на адекватно качество на услугите в областта на електронното и мобилното здравеопазване и достъпност и качество на услугите. По същия начин, на равнището на услугите, въпреки че има правила на равнището на ЕС и на национално равнище, уреждащи обществените поръчки, конкуренцията и вътрешния пазар, следва да се обсъдят и приемат новаторски подходи, които вземат предвид цифровата трансформация.

3.3.3.

Цифровата трансформация ще доведе до реорганизация на системата на здравеопазването, с нови методи и стандарти за предоставяне на услуги (напр. използване на роботи редом с лицата, полагащи грижи). Освен това лицата, полагащи грижи, би трябвало да преминат през подходящи и специфични програми за обучение (например включващи социална, медицинска или техническа информация) и да бъдат подготвени за нови професии и трансформации в работната среда. Това ще доведе до определянето на нови модели на услуги, ще подкрепи политиките, сертифициранията и стандартите, подходящи за въвеждането на цифрови услуги и технологии в реален контекст и пазар в областта на грижите. Тяхното проектиране и разработване трябва да следват принципите на ориентиран към потребителя дизайн, приложен инженеринг, универсален дизайн и др., като в основата на процеса се поставят потребителите и техните потребности и се избягва създаването на цифрово разделение и изключването на хора от услугите.

3.3.4.

ЕИСК одобрява усилията на Комисията да подкрепи разработването и приемането на европейския формат за обмен на електронни здравни досиета и да разработи общи мерки за идентифициране и проверка за автентичност, определени в член 14, параграф 2 от Директива 2011/24/ЕС.

3.4. Въздействие на цифровата трансформация върху цифровия пазар

3.4.1.

Предизвикателството е да се „възвърне балансът на социално-икономическата асиметрия в икономика, основана на данни“ (8) с помощта на:

—	законово право на цифрово копие на всички лични данни (медицински и немедицински); преносимост на данните (член 20 от Директивата на ЕС за защита на данните);

—	безопасна и сигурна платформа, на която хората могат самостоятелно да съхраняват, да управляват и активно да споделят данни;

—	кооперативна организационна структура с нестопанска цел на платформите за лични данни, за да може те да бъдат притежавани от гражданите;

—	приходи от инвестирането на контролирана от гражданите повторна употреба на данни в проекти и услуги, които облагодетелстват членовете и обществото като цяло.

3.4.2.

Съвместните клинични оценки ще улеснят по-бързия достъп, ще избегнат дублирането на национално равнище и ще предоставят по-голяма съгласуваност, яснота и предсказуемост за всеки участник в процеса. Индустрията за медицински изделия като цяло е по-скептична към предложението. Задължителното сътрудничество относно клиничните оценки на здравните технологии може да забави пазарния достъп за изделията, вместо да го ускори.

3.4.3.

Тъй като навлизането на мобилни устройства нараства, решенията в областта на електронното или мобилното здравеопазване ще предложат новаторски услуги с оптимизирани процеси. Процесите ще включват улесняването на мобилността за специалистите в областта на здравеопазването и грижите.

3.4.4.

Цифровата трансформация ще насърчи разработването на нови гъвкави бизнес модели, ще подкрепи участието в бизнеса на различни заинтересовани страни и ще донесе ползи от количественото изразяване на опита на потребителите. Успехът ѝ зависи от това тя да бъде ориентирана към клиента (или към потребителя), за да се гарантира, че перспективата на потребителя се взема предвид от самото начало на процеса по проектиране (проекционно мислене).

3.4.5.

Цифровата трансформация ще даде възможност за широко използване на здравни и социални данни, като насърчава интеграцията на системите и устройствата с услугите за машинно самообучение и създава необходимост от капацитет за оперативна съвместимост и междумашинно взаимодействие (M2M), който трябва да вземе предвид различните изисквания и предпочитания на потребителите, разработването на системи, „които да издържат проверката на времето“, възможността за интеграция със съществуващата инфраструктура и с местните доставчици на услуги и всякакви революционни и непланирани технологии и услуги с нови изисквания за стандартизация.

3.4.6.

Новите главни базови технологии, като например 5G, ще създадат възможности за по-добри мобилни широколентови продукти и услуги, с което ще подкрепят масовото внедряване на милиони връзки за устройства от „интернет на нещата“ (IoT). С разпространението на 5G и IoT стратегиите за цифрова трансформация са от решаващо значение за много заинтересовани страни, действащи в сферата на здравеопазването, и по-специално след като новото поведение и потребности на потребителите ще изискват нови цифрови предлагания.

3.4.7.

ЕИСК подкрепя услугите, свързани със: здравна информация, превенция на заболяванията, разработване на системи за телеконсултация, електронно издаване на рецепти, направления и възстановяване на медицински разходи. Може да се счита, че съществуващите платформи, като например Alfred, Big White Wall, Medicine Patient Portal, Empower и т.н., позволяват цифровата трансформация на цифровия единен пазар. Интересен е фактът, че на 29 май 2018 г. беше обявено, че Европейският облак за отворена наука ще подкрепи научните области в ЕС, които имат водеща позиция в света, като създаде надеждна среда за хостинг и обработка на изследователските данни. Облакът следва да бъде широка паневропейска федерация от отлични съществуващи и нововъзникващи инфраструктури, която уважава управлението и механизмите за финансиране на съставните си части; членството в тази федерация ще е доброволно; а структурата на управление ще включва министерства, заинтересовани страни и учени от държавите членки.

3.5. Въздействие на цифровата трансформация върху доставчиците на услуги

3.5.1.

В този контекст ЕИСК изразява съгласие със следните цели:

—	акцент върху доставчиците на здравно обслужване;

—	акцент върху пациентите, когато влизат в системата на здравеопазването;

—	ефикасно прехвърляне на данни в рамките на първичната медицинска помощ (електронното здравеопазване, електронните досиета на пациенти/ЕДП);

—	пациентите дават съгласие данните им да се използват за научни изследвания; стимули за предоставяне на допълнителни данни (мобилно здравеопазване);

—	намаляване на трудностите по включването на пациенти в научните изследвания.

3.5.2.

В последните технологични, социални и икономически проучвания се подчертава, че изкуственият интелект, „интернетът на нещата“ и роботиката ще дадат възможност да се планират и развият нови подходи в областта на персонализираната и прецизната медицина, когнитивната слабост и кооперативната роботика. Тяхното усвояване в здравеопазването ще означава адаптиране и развиване на всички процеси, отнасящи се до планирането, предоставянето и оценката на услугата. В този контекст цифровата трансформация представлява основен, но и способстващ (или „ускоряващ“) фактор при интегрирането на иновативни технологии в областта на здравеопазването.

3.5.3.

Цифровата трансформация има потенциала да предоставя голямо количество данни, като позволява проучването и разработването на нови и амбициозни решения в областта на услугите, основани на изкуствен интелект. Това би могло да стане основата за създаване на рамка за обективно количествено измерване на хроничните заболявания и създаване на възможности в ранната диагностика и контрола на терапии. Освен това неотдавнашният напредък в изкуствения интелект би се възползвал от наличието на данни за разработване на системи, които могат да се самообучават и след това да се адаптират по начина, по който се променят заболяванията.

3.5.4.

Широката употреба на данни и способността на заинтересованите страни да ги използват и трансформират съгласно потребностите на потребителите разкриват нови сценарии за споделяне на данни, знания и опит, както това вече беше насърчено от Европейските референтни мрежи, които предоставят структура на управление за споделяне на знания и за координация на грижите в целия ЕС в областта на редките заболявания. Ако на едно конкретно място (област или държава) липсва експертен опит относно някое конкретно заболяване, мрежата може да помогне на докторите да се сдобият със знания от други центрове за експертен опит на други места. По същия начин болниците в цяла Европа може да се възползват от цифровите свързващи системи, за да споделят знания и да си предоставят взаимна подкрепа.

3.5.5.

Една очевидна последица от предишните точки е това, че киберсигурността е ключов приоритет. Както се посочва в доклада на ENISA (Доклад на ЕNISA за картината на заплахите от 2017 г.: 15 най-големи киберзаплахи и тенденции, Агенция на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност), все повече се усложняват атаките и се усъвършенстват злонамерените действия в киберпространството. В контекста на здравеопазването, където много всепроникващи системи са свързани и са заложени значителни активи, например живота на пациента, поверителна лична информация, финансови ресурси и т.н., информационната сигурност е от ключово значение. В контекста на цифровата трансформация са необходими нови методи и насоки за моделиране на рамките за оценка на киберсигурността, организационните контрамерки и съответствието на оперативната съвместимост, основана на киберсигурността.

3.5.6.

ЕИСК одобрява също подкрепата на ЕС за малките и средни предприятия, които разработват цифрови решения за ориентирани към човека грижи и обратна информация от страна на пациента. Сътрудничеството, разбира се, ще включва държавни органи и други заинтересовани страни, ангажирани с насърчаването на споделени или взаимно признати принципи за утвърждаване и сертифициране на цифровите решения за приемане в здравните системи (например мобилното здравеопазване и самостоятелния живот).

3.5.7.

ЕИСК счита също, че предишните инициативи за издаване на здравни карти от европейските държави членки трябва да продължат през призмата на цифровата трансформация в областта на здравеопазването и грижите на цифровия пазар. Предвид чувствителния характер на медицинските данни, които могат да се съхраняват в подобни карти за електронно здравеопазване, те трябва да предлагат надеждна защита на неприкосновеността на личния живот.

Брюксел, 19 септември 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER

(1) ОВ C 283, 10.8.2018 г., стр. 28.

(2) COM(2018) 233 final.

(3) ОВ C 434, 15.12.2017 г., стр. 1; ОВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 14; и ОВ C 458, 19.12.2014 г., стр. 54.

(4) ОВ C 434, 15.12.2017 г., стр. 1.

(5) ОВ C 173, 31.5.2017 г., стр. 33.

(6) ОВ L 13, 15.1.2016 г., стр. 14.

(7) ОВ C 283, 10.8.2018 г., стр. 28.

(8) Световен икономически форум — Глобален доклад за информационните технологии 2014 г.

6.12.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/66

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно а) „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите и за отмяна на Директива 2009/22/ЕО“

[COM(2018) 184 final — 2018/0089 (COD)]

и относно б) „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г., Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на по-доброто прилагане и модернизирането на правилата за защита на потребителите в ЕС“

[COM(2018) 185 final — 2018/0090 (COD)]

(2018/C 440/10)

Докладчик:	Jarosław MULEWICZ
Съдокладчик:	Antonio LONGO

Консултация

а)	Европейски парламент, 2.5.2018 г.

а)	Съвет, 22.5.2018 г.

б)	Европейски парламент, 2.5.2018 г.

б)	Съвет, 22.5.2018 г.

Правно основание

член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Компетентна секция

„Единен пазар, производство и потребление“

Приемане от секцията

4.9.2018 г.

Приемане на пленарна сесия

20.9.2018 г.

Пленарна сесия №

537

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

155/1/5

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства предложението на Европейската комисия за по-добро прилагане и модернизиране на правилата за защита на потребителите в ЕС и целта за актуализиране на действащите норми, за да бъдат взети под внимание новите потребителски навици и да бъдат адаптирани към развитието на цифровия единен пазар. Както обаче ЕИСК препоръчва в становището относно уязвимостта на потребителите по отношение на търговските практики (1), трябва да се намери решение на притесненията, свързани с липсата на прилагане на съществуващите правила.

1.2.

ЕИСК споделя мнението на Европейската комисия относно необходимостта от модернизиране и опростяване на политиката на ЕС по отношение на потребителите и счита, че новият законодателен пакет може да допринесе за преодоляване на различията, породени от експоненциалното нарастване на електронната търговия, което подкопава доверието на потребителите и води до нарушения на единния пазар.

1.3.

В общ план Комитетът счита, че хармонизирането на правото за защита на потребителите не следва да води до намаляване на равнището на тяхната защита в държавите членки, а до постигане на баланс с правната сигурност на търговците. ЕИСК взема под внимание заключенията на REFIT, че правилата за защита на потребителите отговарят на целта, но същевременно отбелязва, че все по-голям брой потребители са обект на агресивен маркетинг и заблуждаващи търговски практики.

1.4.

ЕИСК подкрепя предложението за разширяване на правата на потребителите за всички „привидно безплатни“ цифрови услуги, за които потребителите предоставят лични и нелични данни. Комитетът подкрепя и изискването за по-голяма прозрачност и отговорност за онлайн платформите.

1.5.

Във връзка с прегледа на Директива 2011/83/ЕС относно защитата на правата на потребителите според Комитета възникват две различни тенденции. Търговците подкрепят актуализирането, опростяването и адаптирането на преддоговорната информация, докато потребителите считат, че това би намалило равнището на тяхната защита.

1.6.

Комитетът счита, че разпоредбите за цифровото съдържание, цифровите услуги и онлайн продажбите следва да бъдат приведени в съответствие със законодателството за цифровия единен пазар.

1.7.

Комитетът счита, че правото на отказ е ефективен инструмент за защита на потребителите, който не трябва да се отслабва. Членовете на Комитета споделят различни мнения по предложението на Комисията. Търговците, особено МСП, се нуждаят от допълнителна правна сигурност по отношение на неоправдано дълго изпробвани стоки и ранно възстановяване на платената сума. Потребителите отхвърлят изменението и призовават да се запази сегашното положение. Комитетът призовава Комисията да преразгледа тази важна разпоредба, за да бъде постигнат компромис между противоположните интереси.

1.8.

ЕИСК счита, че мерките за защита на потребителите срещу „двойни стандарти в качеството на продуктите“ са обосновани, и подкрепя предложението на Комисията да се осигури по-голяма прозрачност.

1.9.

Комитетът подкрепя използването на механизми за алтернативно и онлайн решаване на спорове, като медиация или арбитраж, които следва да бъдат насърчавани на европейско и национално равнище.

1.10.

ЕИСК призовава Комисията да гарантира ефективното прилагане и изпълнение на действащите правила за защита на потребителите от страна на държавите членки; да подкрепя хармонизирането на правилата за защита на потребителите; да насърчава трансграничното сътрудничество между националните власти чрез мрежата за сътрудничество в областта на защита на потребителите и да стартира комуникационна кампания за улесняване на привеждането в съответствие на дейността на малките и средните предприятия със законодателството за защита на потребителите.

1.11.

ЕИСК приканва държавите членки да приемат по-строги правила за налагане на спазването на съществуващото законодателство за защита на потребителите, да се борят с националните и трансграничните нарушения и да запазят съществуващото ниво на защита на потребителите.

1.12.

ЕИСК подкрепя предложението за използване на специфични критерии за установяването на глоби като ефективен инструмент за защита на потребителите. Важно е да се предвидят действително възпиращи санкции за дружествата, нарушаващи правилата, които да съответстват на значителен процент от годишния им оборот и да отчитат нарушенията в целия ЕС.

1.13.

ЕИСК приветства предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите и за отмяна на Директива 2009/22/ЕО. Комитетът обаче изразява съжаление, че препоръките от становището му относно европейската рамка за колективна защита (2) не са взети под внимание при изготвянето на законодателното предложение.

1.14.

На всички граждани на ЕС трябва да бъде предоставен лесен и бърз достъп до правосъдие. Потребителите би трябвало да могат да получават обезщетение в случай на вреди, понесени вследствие на нарушаване на договора. Поради това се приветства създаването на специално пригодена система за защита в случай на колективна вреда. Тя следва да бъде прагматична, икономически ефективна, да предоставя съответните предпазни мерки и да взема под внимание съществуващите национални съдебни системи.

1.15.

1.16.

Държавите членки следва да подкрепят и създаването на фондове за съдебни спорове за квалифицираните органи. В случаите когато вредата е на малка стойност и когато е невъзможно да бъдат установени всички, претърпели щета, ЕИСК подкрепя предложението на Комисията обезщетението да бъде насочено към обществени цели. Комитетът обаче призовава за изясняване на естеството на тези цели (например подпомагане на потребителите, информационни и образователни програми, фондове за съдебни спорове).

1.17.

Накрая, възможността за участие и неучастие в колективен иск е важна предпазна мярка, която следва да бъде включена в директивата. Придържайки се към препоръката в становището на ЕИСК относно европейска рамка за колективна защита (3), потребителите следва да имат свободата да решават дали желаят да участват или да не участват в колективен иск.

2. Обща информация и въведение

2.1.

На 11 април 2018 г. Европейската комисия публикува законодателен пакет относно нов търговски механизъм за потребителите. В този пакет се съдържа предложение за директива (директива „Омнибус“) за изменение на Директива 93/13/ЕИО (4), Директива 98/6/ЕО (5), Директива 2005/29/ЕО (6) и Директива 2011/83/ЕС (7) по отношение на по-доброто прилагане и модернизирането на правилата за защита на потребителите в ЕС и предложение за директива относно представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите и за отмяна на Директива 2009/22/ЕО.

Директивата „Омнибус“

2.2.

Целта на предложението на Комисията COM (2018) 185 относно по-доброто прилагане и модернизирането на правилата за защита на потребителите в ЕС е да бъдат допълнени съществуващите механизми за защита на потребителите, трансграничните нарушения и електронната търговия, както и да бъде намалена тежестта за търговците. Предложението се основава на заключенията от проверката за пригодност по Програмата REFIT на законодателството на ЕС в областта на защитата на потребителите и предлагането на пазара (8) и на оценката на Директива 2011/83/ЕС относно правата на потребителите.

2.3.

Предложението за директива „Омнибус“ съдържа по-специално:

2.3.1.

въвеждането по съгласуван начин на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции за национални и трансгранични нарушения;

2.3.2.

повече прозрачност на цифровия единен пазар и задължения за прозрачност за онлайн платформите;

2.3.3.

разширяване на обхвата на защитата на потребителите по отношение на цифровите услуги, особено тези, при които потребителите не плащат, но предоставят лични и нелични данни, които имат икономическа стойност и следователно не могат да се разглеждат като „безплатни“;

2.3.4.

намаляване на тежестта за предприятията, което ще даде възможност на търговците да използват нови средства за комуникация онлайн, като уеб формуляри или чатове, като алтернатива на имейла;

2.3.5.

преразглеждане на някои аспекти, свързани с правото на отказ. По-специално, търговецът има право да възстанови платената от потребителя цена едва след като извърши проверка на стоките и провери дали потребителят не е „използвал“ стоките, вместо да ги пробва;

2.3.6.

възможността държавите членки да ограничат нежеланите агресивни и подвеждащи практики в контекста на непоискани посещения от търговец в дома на потребителя или екскурзии с търговска цел;

2.3.7.

изричното включване на продукти с „разлики в качеството“ и всички свързани с това маркетингови дейности, в т.ч. подвеждащи практики, особено разпространени в хранително-вкусовия сектор.

Директива за представителните искове

2.4.

Предложението на Комисията COM(2018) 184 относно представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите полага основите на европейски механизъм за колективна защита срещу широкоразпространени нарушения на законодателството за защита на потребителите. Този инструмент, който вече съществува в някои държави — членки на ЕС, следва да обхване и останалите. Въпреки това следва да се прилага принципът на субсидиарност, който позволява на държавите членки да определят тази система на национално равнище, като същевременно запазят съществуващите правила.

2.5.

Само квалифицираните органи на национално равнище следва да могат да действат от името на потребителите и следва да отговарят на някои от минималните изисквания, въведени от Европейската комисия.

2.6.

Компенсационният механизъм е свързан с решението за преустановяване на нарушения. Квалифицираните органи следва да могат да предявят колективен иск само след като съд или административен орган са констатирали нарушение на правата на потребителите. Директивата се прилага към нарушения, извършени на национално равнище и на равнище ЕС, и създава условия за трансгранична колективна защита за потребителите.

2.7.

По отношение на обезщетението за вреди, понесени от потребителите, в предложението се прави разграничение между малки суми, при които обезщетението се насочва директно към обществена цел, и значителни суми, когато засегнатите потребители са директно компенсирани.

3. Общи бележки относно директивата „Омнибус“

3.1.

ЕИСК приветства предложението на Европейската комисия за по-добро прилагане и модернизиране на правилата за защита на потребителите в ЕС и целта за актуализиране на действащите норми, за да се вземат под внимание новите потребителски навици и да бъдат адаптирани към развитието на цифровия единен пазар. Както обаче ЕИСК препоръчва в становището си относно уязвимостта на потребителите по отношение на търговските практики (9), трябва да се намери решение на притесненията, свързани с липсата на прилагане на съществуващите правила.

3.2.

ЕИСК би искал да се позове на Информационния доклад относно законодателството в областта на защита на потребителите и маркетинга (10), в който се прави оценка на начина, по който организациите на гражданското общество в целия ЕС възприемат прилагането на законодателството на ЕС по отношение на потребителите и маркетинга, и на Информационния доклад относно Директивата за правата на потребителите (11), в който се прави оценка на прилагането на директивата. Информационните доклади бяха изготвени въз основа на три различни инструмента за събиране на данни: въпросник, изслушване на експерти и 9 проучвателни мисии в Рига, Рим, Варшава, Мадрид, Париж, Атина, Вилнюс, Лисабон и Брюксел.

3.3.

ЕИСК отбелязва, че в предложението на Комисията се прави преглед на информационните доклади, в които се призовава за повече усилия за повишаване на осведомеността, за обучение и координация по отношение на политиката за защита на потребителите и регулирането на онлайн платформите и цифровата икономика. Въпреки това загрижеността на ЕИСК — относно хармонизирането на политиката за защита на потребителите, разпокъсаността на националното правоприлагане, необходимостта от финансиране на кампании за повишаване на осведомеността, насърчаването на обучението през целия живот, подкрепата за МСП, опростяването на правната информация за потребителите и поощряването на схемите за алтернативно разрешаване на спорове, саморегулирането и кодексите за поведение — не е подходящо разгледана в предложението.

3.4.

Комитетът признава, че потребителите могат да се окажат в ситуации, в които са заблудени или агресивно принуждавани да сключват договори. Подадени са сигнали за конкретни проблеми, свързани с центрове за телефонно обслужване, продаващи договори в областта на енергетиката, телекомуникациите или водоснабдяването, които заблуждават потребителите. Също така са подадени сигнали за подобни продажби с оказване на натиск по време на екскурзии, организирани за продажбата на продукти на определени категории уязвими потребители. При тези ситуации потребителите следва да имат право да се откажат от договора за продажба и/или да бъдат обезщетени за претърпените вреди.

3.5.

Както ЕИСК препоръчва в становището относно уязвимостта на потребителите по отношение на търговските практики, на потребителите следва да се предлагат подходящи индивидуални средства за защита като възстановяване на плащанията, замяна или прекратяване на договора за продажба. Средствата за защита също така следва да бъдат адаптирани към конкретния случай на всеки потребител, като на потребителите се дава възможност за избор на съобразени със случая решения.

3.6.

ЕИСК счита също, че равнището на хармонизиране, постигнато от законодателството на ЕС за защита на потребителите, не трябва да се намалява. Предприемането на стъпка назад не създава равни условия и не е от полза нито за потребителите, нито за търговците.

3.7.

ЕИСК подчертава, че агресивните и заблуждаващите тактики на продажби вече са забранени с пълното хармонизиране, постигнато с Директива 2005/29/ЕО относно нелоялните търговски практики. ЕИСК насърчава Европейската комисия да гарантира по-строго прилагане на действащите правила от страна на държавите членки.

3.8.

Комитетът е разделен по отношение на предложението на Комисията за ограничаване на някои методи на разпространение. Търговците смятат, че тези мерки не следва да се ограничават до продажбите по домовете, заклеймявайки цял един икономически сектор, а следва да са насочени към всички агресивни практики. Потребителите подкрепят възможността държавите членки да ограничават някои методи за продажба за определени категории стоки (например наркотици, оръжия, лекарствени продукти) по причини, свързани със здравето и безопасността.

3.9.

В това отношение сътрудничеството между органите за защита на потребителите на държавите членки в рамката на Регламента за СОЗП е от основно значение за ефективно справяне с порочните практики, без да се санкционират законните оператори. Информацията за търговците следва да бъдат достъпна за потребителите, а на национално равнище и на равнище ЕС би трябвало да се насърчават кампании за повишаване на осведомеността.

3.10.

Във връзка с прегледа на Директива 2011/83/ЕС относно защитата на правата на потребителите в рамките на Комитета се наблюдават две различни позиции и опасения. Търговците подкрепят актуализирането, опростяването и адаптирането на преддоговорната информация, докато потребителите считат, че това би намалило равнището на тяхната защита. Комитетът подкрепя балансиран подход между защитата на потребителите и правната сигурност за търговците. ЕИСК счита, че разпоредбите за цифровото съдържание, цифровите услуги и онлайн продажбите следва да бъдат приведени в съответствие със законодателството за цифровия единен пазар.

3.11.

По отношение на онлайн платформите предимство следва да имат прозрачността относно тяхната идентификация и отговорността. ЕИСК счита за важно потребителят да получава цялата релевантна информация относно своя контрагент в момента на подписване на договор. Освен това прозрачността на онлайн платформите е определящ фактор за развитието на цифровия единен пазар, както за потребителите, така и за предприятията (модел „дружество-дружество“ (12)).

3.12.

Освен това ЕИСК подкрепя и предложението за разширяване на правата на потребителите за всички „безплатни“ цифрови услуги, за които потребителите предоставят лични и нелични данни. Тъй като тези данни имат търговска стойност, би било несправедливо спрямо потребителите да се смятат за „безплатни“ и да не се предоставя съответната защита. Предложеният от Европейската комисия набор от мерки дава възможност за възстановяване на баланса, поне отчасти, на взаимоотношенията между основните световни онлайн платформи и отделните потребители.

3.13.

ЕИСК подкрепя въвеждането на модерни механизми за обмен на информация между търговци и потребители (т.е. чатове, онлайн формуляри). Комитетът счита, че тези механизми следва да улеснят диалога между страните, при условие че са включени подходящи гаранции за потребителите, като например възможността за проследяване на обмена на информация, за получаване на допълнителна информация и подаване на жалби. По-специално, винаги следва да бъде възможно използването на традиционни форми на контакт (като например центровете за телефонно обслужване).

3.14.

Комитетът подкрепя концепцията за право на отказ и признава ролята на правото на отказ като ефективен инструмент за защита на потребителите, който не трябва да се отслабва. Предложението на Комисията рискува да ограничи правата на потребителите, без да предоставя достатъчно доказателства за системната и широкоразпространената злоупотреба с такива права От друга страна, търговците и по-специално МСП се нуждаят от допълнителна правна сигурност по отношение на неоправдано дълго изпробвани стоки и ранно възстановяване на платената сума. Комитетът призовава Комисията да преразгледа този важен въпрос, с цел да бъде постигнат балансиран компромис.

3.15.

ЕИСК приветства поясненията във връзка с продукти с „разлики в качеството“, тъй като очевидно някои продукти, по-специално храни, са били етикетирани еднакво, дори когато съставът им е бил различен, с риск потребителите да бъдат заблудени. Заблуждаващото описание и етикетиране на продуктите следва да се забрани, за да се гарантира прозрачността.

3.16.

ЕИСК подкрепя предложението за специфични критерии за установяването на глоби като ефективен инструмент за защита на потребителите. Както бе посочено от Европейската консултативна група на потребителите, е важно да се приемат възпиращи санкции, като размерът на глобите бъде значителен процент от годишния оборот на предприятията, които нарушават правилата, и отчита доколко нарушението е широко разпространено в ЕС. Комисията следва да проучи възможността за привеждане в съответствие на предложението с разпоредбите на Общия регламент относно защитата на данните.

3.17.

ЕИСК подкрепя и използването на механизми за алтернативно решаване на спорове и за онлайн решаване на спорове (13), като например медиация или арбитраж, които следва да бъдат насърчавани на национално равнище. Извънсъдебните споразумения могат да бъдат възможност и при целесъобразност следва да бъдат подкрепяни. Съдилищата следва да останат като вариант от последна инстанция. Предложението на Европейската комисия следва допълнително да подкрепя тези варианти за разрешаване на спорове в областта на защитата на потребителите.

3.18.

Като цяло ЕИСК счита, че устойчивостта и качеството следва да бъдат в центъра на веригата за доставки, за да се гарантира защита на потребителите по време на целия производствен жизнен цикъл.

4. Конкретни бележки относно колективните искове в ЕС

4.1.

ЕИСК приветства предложението за директива относно представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите и за отмяна на Директива 2009/22/ЕО (14). Комитетът обаче изразява съжаление, че нито една от препоръките от няколко негови становища относно европейската рамка за колективна защита (15) не е била взета под внимание при изготвянето на законодателното предложение.

4.2.

Оценката на проверката за пригодност REFIT показа, че рискът от нарушения на правото на ЕС, засягащи колективните интереси на потребителите, се увеличава поради икономическата глобализация и цифровизацията. Освен това редица държави членки все още не предоставят механизми за колективни искове за обезщетение, предвидени за масови вреди, и не са приложили предпазните мерки, предвидени в Препоръката на Европейската комисия от 2013 г. относно колективната защита (16).

4.3.

На всички граждани на ЕС трябва да бъде осигурен лесен и бърз достъп до правосъдие. Потребителите следва да могат да получат обезщетение в случай на вреди, понесени вследствие на нарушаване на договора. Същото обаче се отнася за търговците, които не бива да са обект на неоправдани съдебни спорове. Колективните искове са правен инструмент, процесуално право, основно право, което дава възможност неорганизирани, колективни и индивидуални еднородни интереси да бъдат защитени по съдебен ред по силата на член 81 от ДФЕС. Този инструмент следва да бъде неутрален и не може да се ограничава само до потребителите (околна среда, работници, права на МСП, енергетика, икономика на споделянето, кръгова икономика, платформи, всички цифрови права и др.).

4.4.

Поради това се приветства специално пригодена система за защита в случай на колективна вреда. Тя следва да бъде прагматична, икономически ефективна, да предоставя съответните предпазни мерки и да взема под внимание съществуващите национални съдебни системи (например като в Норвегия или Дания). Директивата на ЕС следва да определя основните насоки за хармонизирани европейски колективни искове, ясно да посочва какво следва да бъде уредено с правен инструмент на ЕС и какво следва да се остави на преценката на държавите членки съгласно принципа на субсидиарност; да гарантира, че въвеждането на подобна система допринася за по-ефикасно, бързо, достъпно и справедливо правоприлагане; да предоставя възможност за ефективно и пълно обезщетение за претърпени вреди и да гарантира устойчивостта на този механизъм посредством адекватно финансиране. Настоящото предложение на Комисията не отговаря на тези цели.

4.5.

ЕИСК признава усилията на Комисията за определяне на квалифицираните органи, които могат да предявяват искове за колективна защита, в съответствие с принципа на субсидиарност. Също така трябва да се изясни, че мястото на установяване на квалифицирания орган следва да бъде мястото на юрисдикция и то следва да определя приложимото право. Освен това ЕИСК счита, че Комисията следва да внесе допълнителни разяснения във връзка с ролята на съдията да решава относно съгласуваността на претенцията; тежестта на доказване и представянето на доказателства; режима на „съдебното решение“ — „inter partes“ или „erga omneš“ — и режима на жалбите.

4.6.

Всички съдебни разноски във връзка с колективните искове следва да се поемат в зависимост от националните системи за правна помощ.

4.7.

Организациите на потребителите или на гражданското общество следва да могат да получават подходящо финансиране и правни консултации, за да претендират за обезщетение. Специални фондове следва да помагат на квалифицираните органи да изплащат възнаграждения на правните съветници. Държавите членки следва да подкрепят създаването на фондове за съдебни спорове за квалифицираните органи.

4.8.

По отношение на обезщетението предложеното законодателство не разглежда в пълна степен необходимостта от предоставяне на действително обезщетение на потребителите за претърпените вреди. В предложението би трябвало ясно да се посочва обезщетението за цялата сума, загубена от потребителите, независимо от претърпените вреди.

4.9.

ЕИСК изразява опасения относно защитата на правата на предприемачите, включително защитата на търговските тайни. Без да се засяга защитата на потребителите, които са претърпели вреди, ЕИСК би приветствал въвеждането на механизми за гарантиране на поверителността на предоставената информация — не само на етапа на производството, но и в окончателните решения.

4.10.

Освен това търговците ще приветстват възможността за разрешаване на спора в рамките на кратък период от време, включително с помощта на горепосочените алтернативни механизми за разрешаване на спорове.

4.11.

ЕИСК приканва Комисията да включи в предложението за колективна защита препоръка към държавите членки да използват технологичните иновации, както вече се прави от най-напредналите в технологично отношение органи за АРС и ОРС, по-специално що се отнася до привличането на участници в исковете за колективна защита. Тази мярка би трябвало да спести значителни разходи за организаторите на колективни искове и за потребителските организации, които решат да се присъединят към такъв иск. Комисията следва да насърчава и обмена на най-добри практики със специален акцент върху събирането на данни по всички случаи, които са предмет на колективни искове.

4.12.

Придържайки се към препоръката в становището на ЕИСК относно европейската рамка за колективна защита (17), Комитетът счита, че потребителите следва да имат свободата да решават дали желаят да участват или да не участват в колективен иск. По-специално ЕИСК счита, че участието е уместно за случаи с ограничен брой потърпевши, които са претърпели значителни вреди, докато неучастието е по-подходящо за случаи с много потърпевши, претърпели незначителни вреди.

Брюксел, 20 септември 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER

(1) ОВ C 12, 15.1.2015 г., стр. 1.

(2) ОВ C 170, 5.6.2014 г., стр. 68.

(3) ОВ C 170, 5.6.2014 г., стр. 68.

(4) Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 21.4.1993 г., стр. 29).

(5) Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите (ОВ L 80, 18.3.1998 г., стр. 27).

(6) Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (OB L 149, 11.6.2005 г., стр. 22).

(7) Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 64).

(8) SWD(2017) 208 final и SWD(2017) 209 final, публикувани на 23.5.2017 г.

(9) ОВ C 12, 15.1.2015 г., стр. 1.

(10) Информационен доклад на ЕИСК, представен на пленарната сесия на 14.12.2016 г. (INT/796).

(11) Информационен доклад на ЕИСК, представен на пленарната сесия на 14.12.2016 г. (INT/795).

(12) Становище на ЕИСК: TEN/662 — „Справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посредническите онлайн услуги“ (вж. страница 177 от настоящия Официален вестник).

(13) Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за алтернативно решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Директива за АРС за потребители) (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 63).

(14) Директива 2009/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите (ОВ L 110, 1.5.2009 г., стр. 30).

(15) ОВ C 170, 5.6.2014 г., стр. 68.

(16) Препоръка на Комисията 2013/396/ЕС от 11 юни 2013 г. за общи принципи на механизмите за колективни искове за преустановяване на нарушения и колективни искове за обезщетение в държавите членки, свързани с нарушения на правата, предоставени съгласно правото на Европейския съюз (ОВ L 201, 26.7.2013 г., стр. 60).

(17) ОВ C 170, 5.6.2014 г., стр. 68.

6.12.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/73

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Обновена Европейска програма за научни изследвания и иновации — шансът на Европа да определи своето бъдеще“

(Приносът на Европейската комисия към неформалната среща на лидерите на ЕС, посветена на иновациите, в София на 16 май 2018 г.)

(COM(2018) 306 final)

(2018/C 440/11)

Докладчик:	Ulrich SAMM
Съдокладчик:	Stefano PALMIERI

Консултация	Европейска комисия, 18.6.2018 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	4.9.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	19.9.2018 г.
Пленарна сесия №	537
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	196/1/2

1. Заключения и препоръки

1.1.

1.2.

Комитетът приветства факта, че иновациите следва да имат по-голяма тежест, и припомня призива си бъдещите нужди от финансиране на политиката да бъдат добре балансирани за цялата верига за научни изследвания и иновации — от фундаменталните до продуктово ориентираните научни изследвания. Иновациите са от основно значение за икономическия растеж, а новите инструменти ще бъдат особено благоприятни за МСП. ЕИСК отново изтъква значението на публичните инвестиции в научноизследователската и развойната дейност като ключов фактор за създаването и поддържането на мултиплициращ ефект върху икономиките на държавите членки.

1.3.

ЕИСК приветства и целта за допълнително опростяване на правилата за държавните помощи, за да се улесни комбинирането на различни фондове, което може да играе важна роля за преодоляване на големите различия между държавите членки и регионите по отношение на броя на успешните проекти за научни изследвания и иновации.

1.4.

Програмата „Хоризонт Европа“ трябва да инвестира в области, в които има голяма европейска добавена стойност. В приоритет следва да бъдат издигнати съвместните научноизследователски проекти, тъй като те отговарят на това изискване по начин, по който друга програма едва ли го прави.

1.5.

1.6.

Друг основен фактор за по-нататъшното укрепване на европейското научноизследователско пространство е подкрепата за мобилността на изследователите чрез действията „Мария Склодовска-Кюри“. В същото време европейските и националните политики трябва да се стремят към създаването на подходящи и привлекателни условия на труд за специалистите, за да се избегне явлението „изтичане на мозъци“, което пречи на постигането на съгласуваност в ЕС.

1.7.

1.8.

ЕИСК смята, че инициативите, с които на МСП се помага да се възползват от резултатите от научните изследвания и иновациите, би трябвало да се подкрепят по-ефективно.

2. Въведение

2.1.

На неформалната среща на лидерите на ЕС, посветена на иновациите, в София на 16 май 2018 г. Европейската комисия прикани присъстващите да обсъдят и да дадат стратегически насоки с оглед на следващата многогодишна финансова рамка като цяло и по-специално с оглед на приоритетите, които трябва да се дадат на научните изследвания и иновациите. За тази цел в своето съобщение (1) ЕК предложи приоритети и нови инициативи.

2.2.

Това предложение служи и като първа стъпка към определянето на следващата рамкова програма (РП9 или „Хоризонт Европа“), която цели продължаването и подобряването на успешната програма „Хоризонт 2020“ (2).

2.3.

Предлагат се и дейности за подпомагане на иновациите и стимулиране на индустриалното лидерство съгласно обновената стратегия за промишлената политика на ЕС (3).

3. Основно съдържание на предложението

3.1.

Предложението на Европейската комисия има за цел да гарантира, че в бъдеще научните изследвания и иновациите ще останат сред основните политики и приоритети на финансирането на ЕС в различните бюджетни инструменти. Поставя се по-голям акцент на иновациите с цел превръщане на Европа в лидер в областта на иновациите, създаващи пазари.

3.2.

Комисията предлага да се увеличат инвестициите в научни изследвания и иновации чрез отпускането на около 100 милиарда евро за бъдещата програма „Хоризонт Европа“ и Програмата на Евратом за научни изследвания и обучение (4).

3.3.

Също така Комисията предложи да мобилизира около 11 милиарда евро за пазарни инструменти, включително финансови инструменти и бюджетни гаранции, в специално направление в рамките на фонда InvestEU, който на свой ред ще привлече частни инвестиции в размер на 200 милиарда евро в подкрепа на научните изследвания и иновациите.

3.4.

Държавите членки настоятелно се призовават да предприемат необходимите мерки за увеличаване на своите разходи за научни изследвания и иновации, за да се достигне целта от 3 % от БВП.

3.5.

Стартиране на първата група мисии на равнище ЕС в областта на научните изследвания и иновациите със смели, амбициозни цели и значителна европейска добавена стойност. С мисиите ще се стимулират инвестициите и ще се насърчи участието на множество сектори от веригите на стойността, различните области на политиката (напр. енергетика и климат, транспорт, усъвършенствани производствени технологии, здраве и хранене, цифрови технологии), различните научни дисциплини (включително социалните и хуманитарните науки).

3.6.

Предлага се при всяко преразглеждане на политиката и законодателството на ЕС и на националните регулаторни рамки да се прилага принципът на иновациите, като така се гарантира, че се прави пълна оценка на въздействието им върху иновациите.

3.7.

Ще бъде създаден Европейски съвет по иновациите (EIC) за идентифициране и по-широко разпространение на радикални и разрушителни иновации с акцент върху бързо развиващите се високорискови иновации, които имат голям потенциал за създаване на напълно нови пазари.

3.8.

Мерки за увеличаване на частните инвестиции в научните изследвания и иновациите и разрастване на инициативи:

—	изпълнение на програма за общоевропейски фондове за инвестиции във фондове за рисков капитал (VentureEU);

—	транспониране на Директивата (5) относно рамки за превантивно преструктуриране, предоставяне на втори шанс и мерки за повишаване на ефективността на процедурите за преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения.

3.9.

Допълнително опростяване на правилата за държавните помощи с цел улесняване на безпроблемното комбиниране на различни фондове и за по-добро използване на общи стандарти за оценка на проектите за научни изследвания и иновации.

3.10.

Комисията се застъпва за данъчна система (6), която да подкрепя иновациите, като позволява разходите за инвестиции в научни изследвания и иновации да подлежат на приспадане от данъчните задължения, с допълнителни облекчения за млади дружества.

3.11.

Въвеждане на етикет за отворена наука за университетите и публичните научноизследователски организации, за да им се даде възможност да станат по-предприемчиви и интердисциплинарни.

4. Общи бележки

4.1.

ЕИСК приветства факта, че и в контекста на многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. Комисията ясно заяви, че научните изследвания и иновациите трябва да продължат да бъдат основен приоритет на ЕС. Една силна и успешна програма, която обединява постижения, съвместни научноизследователски инфраструктури, трансгранично сътрудничество, както и синергии между академичните среди, промишлеността, МСП и научноизследователските организации, е основен политически инструмент за постигане на устойчив европейски икономически растеж и конкурентоспособност и за справяне с големите предизвикателства, пред които е изправено европейското общество.

4.2.

Комитетът приветства факта, че иновациите следва да имат по-голяма тежест, и припомня искането си бъдещите нужди от финансиране на политиката да бъдат добре балансирани за цялата верига за научни изследвания и иновации — от фундаменталните до продуктово ориентираните научни изследвания (7). Иновациите са от основно значение за икономическия растеж, а новите инструменти ще бъдат особено благоприятни за МСП. ЕИСК отново изтъква значението на публичните инвестиции в научноизследователската и развойната дейност като ключов фактор за създаването и поддържането на мултиплициращ ефект върху икономиките на държавите членки.

4.3.

По отношение на големите очаквания, свързани с въздействието на програмата „Хоризонт Европа“ и нейната роля за осигуряване на европейската конкурентоспособност, ЕИСК препоръчва финансиране в размер на 120 милиарда евро, както предлага и Европейският парламент. Европейските институции трябва да покажат, че са разбрали огромното значение на научните изследвания и иновациите за бъдещата конкурентоспособност на ЕС.

4.4.

ЕИСК счита, че е необходимо да се увеличи обемът на инвестициите на ЕС, за да се помогне на европейските работници да следят развитието на професиите в областта на цифровите технологии и да придобиват квалификации в тази сфера. Освен това ЕИСК смята, че инициативите, с които се помага на МСП да се възползват от резултатите от научните изследвания и иновациите, би трябвало да се подкрепят по-ефективно.

5. Конкретни бележки

5.1. Научни изследвания по цялата верига на стойността

5.1.1.

Европейските структурни и инвестиционни фондове следва да се използват за включване на регионите в икономиката на иновациите. Следва да се развият синергии с програмата „Хоризонт Европа“, фонда InvestEU, Европейския социален фонд, програмата „Еразъм+“, Програмата за цифрови технологии в Европа, общата селскостопанска политика и други програми.

5.1.2.

ЕС е най-отвореното за научни изследвания и иновации пространство в света. Съюзът не само приема научноизследователски организации от цял свят да участват в негови проекти, но също така си сътрудничи активно с международни партньори в рамките на съвместни програми. Програмата „Хоризонт Европа“ трябва да инвестира в онези области, в които има специална европейска добавена стойност. В приоритет следва да бъдат издигнати съвместните научноизследователски (8) проекти, тъй като те отговарят на това изискване по начин, по който друга програма едва ли го прави: за да се осъществи по-нататъшен напредък по отношение на предизвикателствата пред обществото, които не могат да бъдат решени на национално равнище, тези проекти обединяват най-добрите учени, както и най-иновативните МСП и заинтересованите страни от промишлеността в Европа. Чрез съчетаване на техните умения и компетентности, обхващащи различни дисциплини, съвместните научноизследователски проекти водят до ценни ползи за европейските граждани.

5.1.3.

ЕИСК е убеден, че множество големи предизвикателства пред обществото могат да бъдат решени само на европейско равнище и се нуждаят от съгласуваните усилия на няколко участници, които да излязат извън обхвата на отделните съвместни научноизследователски проекти. Поради тази причина се подкрепя идеята за мисии. ЕИСК признава, че общите амбициозни цели имат потенциала да вдъхновяват и да създават импулс, т.е. готовност за предприемане на действия в различни общности, включително сред широката общественост. Мисиите следва да предлагат дългосрочна перспектива за финансиране през целия период на финансиране на програмата „Хоризонт Европа“. От съществено значение е мисиите преди всичко да бъдат замисляни като широкомащабни мисии в областта на научните изследвания дори ако включват различни заинтересовани страни в своите подпроекти. За да постигнат амбициозните си цели, мисиите трябва да обхващат цялата верига на иновации и да включват научноизследователски дейности на всички равнища на технологична готовност. ЕИСК настоятелно призовава да не се надценява самата концепция за мисиите, а да им се осигури подходящото финансиране, необходимо за постигането на техните цели. Тези цели следва да бъдат едновременно постижими и ясни.

5.1.4.

Една от силните страни на европейските рамкови програми за научни изследвания е техният ясен ангажимент на равнището на целия ЕС да подпомагат Европейско научноизследователско пространство, отворено за всички държави членки. По-силните синергии между следващата рамкова програма и структурните фондове биха могли да подкрепят тази отвореност. По-ефективното преодоляване на разликите между регионите ще бъде едно от основните политически предизвикателства през следващите години и ефективните партньорства между научноизследователските институции могат да бъдат едно от решенията.

5.1.5.

Важен инструмент в този контекст са водещите инициативи в областта на бъдещите и нововъзникващите технологии. Те се характеризират със силен акцент върху развитието на иновативни технологии. Това е уникално предимство. Европа трябва да си позволи широкомащабни и дългосрочни проекти, които могат да носят степен на несигурност, но все пак са иновативни и ориентирани към бъдещето. Следователно водещите инициативи в областта на бъдещите и нововъзникващите технологии следва ясно да се разграничават от мисиите. От съществено значение е бъдещите водещи инициативи в областта на бъдещите и нововъзникващите технологии да започнат, както са планирани, и да продължават да получават приоритетно финансиране.

5.1.6.

Осигуряването на достъпност на научноизследователската инфраструктура в целия ЕС и извън него е един от примерите за успех на рамковите програми. Несъмнено върховата научноизследователска инфраструктура привлича най-добрите учени и много често именно достъпът до научноизследователската инфраструктура прави възможни революционните постижения. Следователно научноизследователската инфраструктура спешно се нуждае от повече финансиране на европейско равнище, а не от намаляване на дела от бюджета, което Европейската комисия предвижда в своето предложение; осигуряването на достъп за ползвателите от държавите — членки от ЕС-13, би трябвало да бъде приоритетна грижа.

5.1.7.

Друг основен фактор за по-нататъшното укрепване на европейското научноизследователско пространство и за създаването на въздействие, което не може да бъде постигнато на национално равнище, е подкрепата за мобилността на изследователите чрез действията „Мария Склодовска-Кюри“. ЕИСК приветства всички инициативи, предназначени да подкрепят мобилността на изследователите, работещи в МСП. ЕИСК обаче е обезпокоен от явлението „изтичане на мозъци“, което може дори да се засили от заделянето на средства за мобилност, и затова призовава европейските и националните политики да се насочат към създаване на подходящи и привлекателни условия на труд за специалистите, за да се избегне тази тенденция, която пречи на постигането на съгласуваност в ЕС.

5.1.8.

Следва да се отбележи, че академичните заинтересовани страни от публично финансираните институции в много държави членки нямат право да получават заеми. Следователно програмата „Хоризонт Европа“ би трябвало да остане насочена предимно към съфинансиране, а не към заеми.

5.1.9.

ЕИСК се присъединява към призива към държавите членки да предприемат необходимите мерки за увеличаване на своите разходи за научни изследвания и иновации, за да се достигне целта от 3 % от БВП.

5.2. Научни изследвания и иновации за нови пазари и сближаване в Европа

5.2.1.

Както се подчертава в седмия доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване, научните изследвания и иновациите в ЕС продължават да бъдат съсредоточени в ограничен брой региони. Благодарение на добрите междурегионални връзки, висококвалифицираната работна ръка и привлекателните условия за бизнес в северозападните държави членки стана възможно оползотворяването на научните изследвания и иновациите като реални фактори за подпомагане на икономическата конкурентоспособност и социалното сближаване. В южните и източните държави членки постиженията във връзка с иновациите са по-слаби, а прилежащите региони не извличат ползи от близостта си до центровете на иновации — предимно столиците. Това налага въвеждането на политики, които свързват предприятията, научноизследователските центрове и специализираните бизнес услуги във всички региони. ЕИСК счита, че от основно значение за постигането на тази цел може да бъде допълнителното опростяване на правилата за държавните помощи с цел улесняване на безпроблемното комбиниране на различни финансови ресурси.

5.2.2.

Програмите за научни изследвания и иновации след 2020 г. трябва да вземат под внимание икономическото, социалното и териториалното измерение, което характеризира регионите на ЕС, като се избягва прилагането на универсални стратегии. Този подход може да бъде подкрепен с изпълнението на стратегии, основани на „отворени иновации“. По отношение на териториалното измерение на политиките в областта на научните изследвания и иновациите е важно да се изградят нови програми и приоритети, като се вземат под внимание икономическите и социалните аспекти, характеризиращи териториите, в които ще се изпълнява действието.

5.2.3.

Политиките и програмите в областта на научните изследвания и иновациите след 2020 г. следва да бъдат съгласувани с целите на „икономиката в името на общото благо — ИОБ“ — устойчив икономически модел, насочен към социално сближаване. ИОБ е процес на „социална иновация“ и положително предприемачество, полезен за популяризирането и подкрепата на нови идеи, които едновременно удовлетворяват социални нужди, създават нови социални връзки и укрепват създаването на икономическа стойност.

5.2.4.

Въпреки усилията, полагани в процеса на изпълнението на програмите за периода 2014—2020 г., достъпът на МСП до възможностите за растеж, създадени от иновациите, оказва минимално въздействие върху конкурентоспособността и създаването на работни места. Системата за подкрепа на научните изследвания и иновациите в някои региони все още е твърде сложна, което отказва микропредприятията и малките предприятия от участие най-вече в проекти на ЕС. Поради тази причина ЕИСК приветства създаването на Европейски съвет по иновациите (EIC), който следва да ускори търговската реализация и по-широкото разпространение на иновации от стартиращи предприятия, създадени по проекти по програма „Хоризонт Европа“. EIC може да се превърне в по-бърз механизъм за завършване на последните стъпки за преодоляване на изоставането в областта на иновациите.

5.2.5.

За да се превърнат възможностите за научни изследвания и иновации във фактори за конкурентоспособност и икономическо развитие, от съществено значение е да се засили сътрудничеството между МСП и институциите в сферата на научните изследвания, развойната дейност и иновациите, да се подпомагат предприемаческите инициативи за новосъздадени предприятия, основаващи се на трансфера на научните изследвания и иновациите, да се подкрепят обучението и набирането на средства. ЕИСК счита, че е важно да се подкрепи трансферът и извличането на ползи от модела на „петорната спирала“ (9), за да се насърчат публично-частните партньорства.

5.2.6.

МСП биха могли да бъдат лидери по отношение на „социалните отворени иновации“, в които уменията на хората за работа в мрежа и способностите за съвместно създаване, разработване и въвеждане на иновации са от основно значение за пълното постигане на социалните иновации в цяла Европа. Има нужда да се насърчават подходящи политики в областта на иновациите за МСП по примера на това, което е вече направено в рамките на инициативата ЕВРИКА. С тази задача конкретно биха могли да се занимават институциите, които могат пряко да подпомагат МСП при участие в развитие на стопанска дейност и иновации, като например търговските палати.

5.2.7.

За да се спазят принципът на субсидиарност и значителните възможности на регионите и държавите членки в областта на подпомагането на МСП обаче, Комитетът настоятелно призовава да се поставя акцент върху европейската добавена стойност. Това може да се състои в подпомагане на сътрудничеството на повече от двама европейски участници в иновации или в осигуряване на капитал на новатори с концепции, които са твърде рискови, за да бъдат подкрепени на национално равнище. Освен това рационализирането на споменатите по-горе инструменти следва да доведе до по-голяма ефикасност на финансирането. Затова следва да се очаква, че Европейският съвет по иновациите ще се нуждае от по-малък дял от бюджета на „Хоризонт Европа“, отколкото финансовите инструменти по програма „Хоризонт 2020“, а не от значителното увеличение, предвидено в предложението на ЕК. В програмите за научни изследвания и иновации след 2020 г. следва да се предостави по-голяма подкрепа за качествените аспекти на целите.

5.2.8.

„Интелигентността“ на една социално-икономическа система не може да бъде измерена единствено въз основа на количествени показатели като разходите за научни изследвания и иновации; трябва да се разгледат и качествени показатели като видовете нововъведения, предимствата за гражданското общество и броя на създадените нови работни места. Поради тази причина ЕИСК приветства този подход.

5.2.9.

ЕИСК приветства факта, че Комисията е включила достъпността като „благоприятстващо условие“ в новата МФР. Финансирането на научните изследвания и иновациите на равнище ЕС и на национално равнище трябва да отговаря изцяло на критериите за достъпност, така че резултатите да носят ползи на всички социални групи, включително на хората с увреждания, които представляват 15 % от населението на ЕС.

Брюксел, 19 септември 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER

(1) COM(2018) 306 final.

(2) Вж. ОВ C 34, 2.2.2017 г., стр. 66 и „Оценка на програмата „Хоризонт 2020“ (информационен доклад).

(3) ОВ C 197, 8.6.2018 г., стр. 10.

(4) Предложените бюджетни средства в размер на 100 милиарда евро за периода 2021—2027 г. включват 97,6 милиарда евро по линия на програмата „Хоризонт Европа“ (от които 3,5 милиарда евро ще бъдат разпределени за фонда InvestEU), а 2,4 милиарда евро — за програмата на Евратом за изследвания и обучение.

(5) COM(2016) 723 final.

(6) Очаквана съгласно общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД).

(7) ОВ C 34, 2.2.2017 г., стр. 66.

(8) Съвместните научни изследвания с минимум трима партньори от различни държави членки позволяват обединяване на усилията с цел справяне с предизвикателства, които не могат да бъдат преодолени само от една държава, и генериране на синергии в рамките на научните изследвания в ЕС, като по този начин се създава значителна европейска добавена стойност, както при проектите, които бяха замислени и осъществени от ЕВРИКА.

(9) Quintuple Helix and how do knowledge, innovation and the environment relate to each other? A proposed framework for a trans-disciplinary analysis of sustainable development and social ecology (Петорната спирала и как знанията, иновациите и околната среда взаимодействат помежду си? Предложена рамка за трансдисциплинарен анализ на устойчивото развитие и социалната екология), International Journal of Social Ecology and Sustainable Development, том 1, № 1, стр. 41-69.

6.12.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/79

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламенти (ЕС) № 596/2014 и (ЕС) 2017/1129 във връзка с насърчаване на използването на пазарите за растеж на МСП“

(COM(2018) 331 final — 2018/0165 (COD)

(2018/C 440/12)

Докладчик:

Mihai IVAŞCU

Консултация	Европейски парламент, 11.6.2018 г. Съвет, 21.6.2018 г.
Правно основание	член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	4.9.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	19.9.2018 г.
Пленарна сесия №	537
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	196/1/1

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК подкрепя предложението на Комисията за превръщане на капиталовите пазари в надеждна алтернатива за финансиране и счита, че следва да се постигне баланс между трите главни цели на предложението: разрастване на пазарите за МСП, облекчаване на тежестта и повишаване на ликвидността. Европейската комисия (ЕК) не трябва да въвежда прекомерни регулации, но трябва да запази бариери на ниво, което ще възпира неподготвените дружества.

1.2.

ЕИСК изразява своето убеждение, че настоящото предложение, макар и стъпка в правилната посока, не е достатъчно, за да бъдат премахнати съществуващите бариери на пазарите за растеж на МСП. Наистина в това отношение е необходим цялостен подход, но всяка отделна стъпка трябва да има своя собствена тежест.

1.3.

В сравнение с дружествата в САЩ тези в ЕС много по-често все още търсят банкови заеми като вариант за финансиране, като дори понякога се съгласяват със значителни допълнителни разходи. Необходимо е допълнително финансово образование, тъй като публичните пазари в ЕС изпитват трудности във връзка с привличането на нови емитенти, а броят на първичните публични предлагания не се увеличава съществено.

1.4.

ЕИСК поддържа своята позиция, изразена в предходни становища, че недостатъчната комуникация (1) и бюрократичният подход (2) създават значителни пречки и че трябва да бъдат полагани много повече усилия за преодоляването им. Комуникацията от Брюксел винаги следва да бъде насочена към най-ниското ниво във веригата — самите МСП, като включва сдруженията на МСП, социалните партньори, търговските палати и др.

1.5.

Предложението да се поддържа само списък на лицата с постоянен достъп до вътрешна информация за МСП и предложеното удължаване с два дни на срока за публично оповестяване на сделките на заемащите ръководни постове се приемат много положително. По отношение на тях ЕИСК може да предложи само ЕК да анализира още начини за премахване на тежестта върху МСП и да я прехвърли върху други заинтересовани страни, като например националните компетентни органи.

1.6.

Наистина опростеният проспект представлява значително намаляване на тежестта, но ЕИСК счита, че следва да бъдат разгледани и други възможности за постепенно опростяване на проспекта за прехвърляне за дружества, които са доказали зрелостта си с това, че са регистрирани на пазарите за растеж на МСП в продължение на значителен брой години.

1.7.

ЕИСК подкрепя предлаганите промени на режима относно пазарните проучвания и би искал да отправи предупреждение във връзка с исканията от страна на националните компетентни органи за твърде подробно и/или нормативно обяснение.

1.8.

ЕИСК препоръчва на ЕК да разгледа възможността за привличане на институционални инвеститори, например частни пенсионни фондове, да инвестират на тези пазари за растеж на МСП чрез предоставяне на стимули, особено по отношение на данъчното третиране. Държавите членки следва да проучат възможности за допълнителни схеми за подпомагане на атрактивни инвестиции на национално равнище.

1.9.

Договорите за осигуряване на ликвидност се приемат изключително положително, особено за недостатъчно развитите пазари. ЕИСК смята, че изготвеният от Европейската комисия 29-и режим за договори за осигуряване на ликвидност, наред с националното законодателство, ще създаде допълнителни опции за емитентите.

1.10.

ЕИСК би искал да посочи, че е обосновано извършването на задълбочена редовна оценка на въздействието. Тези оценки, извършвани ежегодно, могат да предоставят ценна информация за бъдещи промени на регулаторната рамка.

2. Предложението на Европейската комисия

2.1.

Предложението за регламент е част от програмата за изграждане на съюза на капиталовите пазари и е насочено към конкретни промени във функционирането на пазарите за растеж на МСП, които се регулират от януари 2018 г. ЕС отбеляза значителен напредък от гледна точка на увеличаване на източниците на финансиране за постепенно разрастващи се предприятия и осигуряване на по-голямо наличие на пазарно финансиране в целия ЕС. Вече има нови правила за насърчаване на инвестициите на фондовете за рисков капитал в ЕС (ЕФРК) в стартиращи и средни по мащаб дружества. Съвместно с Европейския инвестиционен фонд Комисията постави началото и на програма за общоевропейски фондове за инвестиции във фондове за рисков капитал (VentureEU).

2.2.

Основната цел на предложението е да улесни малките и средните предприятия при регистрирането им на фондовата борса и при използването на капиталовите пазари за финансиране на своя растеж. Предложението включва прецизиране на първоначалната рамка, която представлява стъпка напред към по-добро и по-ефективно регулиране.

2.3.

Предложението ще се прилага за всички дружества, които са регистрирани на пазарите за растеж на МСП, независимо дали са МСП или не. Това гарантира преди всичко, че бързо разрастващите се дружества не са ощетявани за своите положителни икономически резултати, и второ, че тези пазари ще могат да привличат и големи дружества. С въвеждането на тези нови правила Комисията очаква, че още повече многостранни системи за търговия (МСТ) ще се регистрират като пазари за растеж на МСП (до момента това са направили само 3 от 40 такива).

2.4.

Предложението включва облекчения, които:

—	биха намалили тежестта върху МСП във връзка със задълженията за регистриране и оповестяване, като същевременно се запазват целостта на пазара и пълният поток от информация към инвеститорите;

—	биха създали общи правила за договорите за осигуряване на ликвидност на пазарите за растеж на МСП, като позволяват повишаване на ликвидността на акциите;

—

биха позволили на емитентите да изготвят опростен проспект, когато се опитват да се прехвърлят на регулиран пазар (нова категория проспект за прехвърляне ще позволи на емитентите, които са регистрирани в продължение на най-малко три години, да се прехвърлят по-лесно, за да имат достъп до основните фондови борси, като по този начин се цели по-добра ликвидност и по-голям брой инвеститори).

3. Общи бележки

3.1.

МСП представляват 99,8 % от всички нефинансови предприятия в ЕС, като създават 58 % от общата добавена стойност и осигуряват работа на над 90 милиона души. Всяка година обаче около 200 000 МСП обявяват несъстоятелност, което засяга над 1,7 милиона работници (3).

3.2.

Според проучването на инвестициите за 2016—2017 г., направено от ЕИБ, инвестициите на МСП обикновено зависят от наличието на собствени средства (над 60 %) (4). Останалата част се състои основно от банкови инструменти. Пазарното финансиране не отговаря на потенциала си. ЕИСК счита, че неговото увеличаване е от решаващо значение за иновативните дружества или за дружествата с висок рисков профил на възвръщаемостта.

Таблица 1

Източник на инвестиционно финансиране през последната финансова година, ЕС-28 (5)

(в %)
	Микро	Малки	Средни	Големи
Собствени средства или неразпределена печалба	71	64	59	57
Външно финансиране	28	35	38	38
Банкови заеми	60	60	57	54
Друго банково финансиране	11	8	10	11
Лизинг	18	23	24	23
Факторинг	2	3	3	4
Заеми от роднини/приятели	4	2	1	1
Безвъзмездни средства	4	3	4	3
Облигации	0	0	1	4
Собствен капитал	0	0	0	1
Други	1	1	1	1
Вътрешногрупово финансиране	0	1	3	5
Бележка: Всички дружества, които са инвестирали през последната финансова година (с изключение на отговорилите „не знам“/отказалите да отговорят).

3.3.

ЕИСК би искал да подчертае нежеланието на МСП да търсят финансиране от капиталовите пазари и тяхната готовност да понесат увеличените разходи за финансиране посредством банков кредит. Тази културна особеност е един от основните фактори, които ги отличават от по-успешните капиталови пазари в САЩ и по-ниската зависимост на американските дружества от банкови заеми. Допълнителното финансово образование е от изключителна важност.

3.4.

В други становища ЕИСК вече изтъкна своето убеждение, че „бюрократичният подход и сложните административни правила все още преобладават в политиките на ЕС за МСП и в действащите механизми за подкрепа, въпреки постоянните усилия на равнище ЕС за свеждане до минимум на административната тежест“ (6).

3.5.

ЕИСК е изразявал и преди подкрепата си за други предложения, насочени към намаляване на административната тежест при изготвянето на проспект за всички емитенти, по-специално за МСП, редовните емитенти на ценни книжа и вторичните емисии (7). Освен това ЕИСК поясни, че „банковите заеми са реалност, но е необходим и достъп до собствен капитал като инструмент за финансиране, който обаче не е достатъчно развит в Европа вследствие на неблагоприятните данъчни режими, липсата на култура на собствен капитал, слабата финансова грамотност и фрагментираните режими за несъстоятелност“ (8).

3.6.

ЕИСК подкрепя инициативата на Комисията за намаляване на административната тежест върху МСП, което да им позволи по-лесен достъп до капиталовите пазари и диверсифициране на източниците на финансиране. ЕИСК подкрепя и заявената цел на настоящото предложение за увеличаване на ликвидността на акциите, издавани от емитенти на пазарите за растеж на МСП.

3.7.

Въпреки че ползите за МСП от регистрацията на специалните пазари са очевидни и въпреки че това подобрява и диверсифицира възможностите им за финансиране, публичните пазари в ЕС в действителност изпитват трудности да привлекат нови емитенти, а броят на първичните публични предлагания не се увеличава съществено. Само 3 000 от над 20 милиона съществуващи МСП са регистрирани на фондовата борса, като броят на първичните публични предлагания е само наполовина в сравнение с периода отпреди финансовата криза. Недостатъчната ликвидност на тези пазари води до по-високи разходи за емитентите, свързани с набирането на капитал, и нежелание за инвестиране от страна на част от притежателите на капитал, и се изразява в по-малка склонност на пазарните посредници да подкрепят малки, регистрирани на фондовата борса дружества.

3.8.

Капиталовото финансиране е основен фактор за иновативните дружества, които създават стойност и растеж, и особено за дружествата, които имат висок рисков профил на възвръщаемостта. Капиталовото финансиране за подготвителния и ранния етап може да стимулира създаването и развитието на предприятия, докато други капиталови инструменти, като специализираните платформи за регистриране за публично търгуване на МСП, могат да осигурят финансови средства за ориентирани към растеж и иновативни МСП. Освен това капиталовото финансиране може да е по-подходящо от дълговото финансиране за МСП, които не притежават обезпечения, имат отрицателен или нередовен паричен поток или на които са необходими по-дълги падежи за изплащане на инвестициите (9).

3.9.

Пазарите в ЕС все още са фрагментирани и изглежда не са в състояние да издържат на голям брой първични публични предлагания. Изглежда, че Европа има силна позиция по отношение на отбелязващите растеж иновативни високотехнологични дружества, но когато се нуждаят от солидни капиталови инвестиции, те обикновено изпадат в несъстоятелност. Бързо развиващите се дружества също често напускат пазара на ЕС, като избират САЩ, търсейки по-достъпни схеми за опции върху акции.

3.10.

Регистрираните на фондовата борса дружества зависят в по-малка степен от банково финансиране, могат да имат достъп до по-широка инвестиционна база и имат по-добър публичен профил. Въпреки това е необходимо да се направи повече за развитието на по-благоприятна регулаторна рамка за подкрепа на достъпа до публично финансиране за малки и средни предприятия, особено чрез насърчаване на знака „пазар за растеж на МСП“. Посредством подходяща регулация следва да бъде намерен точен баланс между защитата на инвеститорите и целостта на пазара.

3.11.

МСП с диверсифицирани източници на финансиране са по-надеждни и конкурентоспособни, като се възползват от намалените разходи и по-добрите перспективи за развитие. Това позволява да се създадат по-силен пазар на труда и по-добри възможности за гражданите, които търсят работа, независимо от тяхната степен на образование.

3.12.

ЕИСК препоръчва на Европейската комисия да обмисли допълнителни облекчения на правилата и изискванията, свързани с пазарите за растеж на МСП, така че те да се различават в по-голяма степен от регулираните пазари и да станат по-привлекателни за нови участници на пазара.

4. Конкретни бележки

4.1.

ЕИСК подкрепя изцяло полаганите усилия за превръщане на капиталовите пазари в надеждна алтернатива за финансиране като част от програмата за изграждане на съюза на капиталовите пазари. При все това все още изглежда несигурно, че настоящите усилия са достатъчни за намаляване на значителните пречки, които понастоящем съществуват на пазара. МСП сякаш не променят своето поведение по отношение на финансирането, поради което е необходимо да се направи повече. Европейската комисия призна, че това представлява само една стъпка напред, а не цялостно решение на всички предизвикателства на капиталовите пазари.

Таблица 2

Видове финансиране, които през следващите три години МСП искат да виждат в по-голяма степен в микса от финансиране, ЕС-28 (10)

4.2.

Макар че предстои да се види дали тези усилия наистина ще намалят разходите за спазване на изискванията, дали ще облекчат тежестите и ще насърчават пазарната ликвидност, тъй като всички тези цели са доста амбициозни, ЕИСК счита, че предложените мерки са стъпка в правилната посока.

4.3.

ЕИСК смята, че малкият брой МСП, които получават достъп до пазарно финансиране, се дължи и на липсата на комуникация на ниско равнище. Посланията и инструментите на равнището на ЕС не достигат най-ниските брънки на веригата, т.е. МСП, към които са насочени. Това се дължи на няколко причини, като най-важната е недостатъчната проактивна комуникация и взаимодействие от Брюксел с държавите членки и сдруженията на МСП, социалните партньори и търговските палати. ЕИСК отправи предупреждение за това в предходно становище (11), но до момента не забелязва почти никакво подобрение.

4.4.

От друга страна, малкият брой институционални инвеститори на пазарите за акции и облигации на МСП може да се обясни с липсата на стимули за тези инвеститори, особено що се отнася до данъчното третиране. ЕИСК съветва Комисията да разгледа тази възможност.

4.5.

ЕИСК приветства предложеното удължаване с два дни на срока за публично оповестяване на сделките на заемащите ръководни постове. Това е важен инструмент за запазване на прозрачността и симетрията на младите пазари, но тридневният срок беше сериозно ограничение за МСП. ЕИСК счита, че предложеното изменение ще доведе до по-оптимизирана процедура в по-трудни или натоварени периоди за дружествата. ЕИСК препоръчва на Комисията да проучи начини за премахване на административната тежест от дружествата и за прехвърлянето ѝ на други субекти, като например националните компетентни органи.

4.6.

ЕИСК вече изрази своята пълна подкрепа за опростяването и оптимизирането на изискванията за проспекта, който се публикува, когато се предлагат ценни книжа на регулираните пазари, за да стане по-разходоефективен и по-полезен за инвеститорите от гледна точка на информацията, която съдържа (12). Всяко ново предложение, което служи за постигането на тази цел, се приема много положително. Като се има предвид големият обем информация, която дружествата на пазарите за растеж на МСП са задължени да оповестяват съгласно Регламента относно пазарната злоупотреба и Директива 2014/65/ЕС, ЕИСК счита, че опростеният проспект за прехвърляне е достатъчен за преминаването на дружествата на регулирания пазар.

4.7.

Освен това ЕИСК би подкрепил постепенното опростяване на проспекта за прехвърляне на регулираните пазари за дружествата, които са били регистрирани в продължение на приемлив брой години на пазара за растеж на МСП.

4.8.

ЕИСК приветства предложението дружествата, регистрирани на пазарите за растеж на МСП, да поддържат само списък на лицата с постоянен достъп до вътрешна информация, тъй като броят на служителите с достъп до вътрешна информация е ограничен и най-често те са едни и същи. Това представлява съществено намаление на тежестта.

4.9.

ЕИСК подкрепя промените на режима относно пазарните проучвания, тъй като предложените изменения ще улеснят емитирането на корпоративни облигации от емитентите на пазара за растеж на МСП. Що се отнася до основанията, които емитентите на пазара за растеж на МСП следва да предоставят, когато публичното оповестяване на вътрешна информация е забавено, ЕИСК счита, че обясненията, изисквани на ad hoc принцип от националните компетентни органи след уведомлението от страна на емитента, не следва да бъдат твърде подробни или задължителни.

4.10.

Регламентът относно пазарната злоупотреба води до административни и правни разходи и емитентите извън ЕС могат да го разглеждат като бариера пред регистрирането за търгуване на пазарите в ЕС. ЕИСК препоръчва да бъдат направени допълнителни изменения с цел съобразяване на изискванията за пазарите за растеж на МСП.

4.11.

Въпреки че договорите за осигуряване на ликвидност се приемат положително, особено за недостатъчно развитите пазари, предложение на европейско равнище би създало еднакви условия на конкуренция, въз основа на които могат да бъдат установени местните условия. ЕИСК смята, че 29-ият режим за договори за осигуряване на ликвидност, по който ЕК понастоящем работи, ще предостави възможност на емитентите на пазарите да създадат договор за осигуряване на ликвидност или въз основа на националното законодателство, когато има такова, или въз основа на общи европейски разпоредби.

4.12.

Предложението на ЕК е решителна стъпка напред. При все това ЕИСК препоръчва да се извършват редовни оценки на въздействието с широк достъп до неповерителна информация и анализи въз основа на количествени показатели.

Брюксел, 19 септември 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER

(1) ОВ C 345, 13.10.2017 г., стр. 15.

(2) ОВ C 345, 13.10.2017 г., стр. 15.

(3) Marcin Szczepanski, „Helping European SMEs to grow: Start-up and scale-up initiatives for business ventures in the EU“ („Помощ за растежа на МСП: инициативи за започване и разрастване за бизнес начинания в ЕС“).

(4) „EIBIS 2016/2017: Surveying Corporate Investment Activities, Needs and Financing in the EU“ („Проучване на ЕИБ на инвестициите за 2016/2017 г.: проучване на дейностите, потребностите и финансирането в ЕС, свързани с корпоративните инвестиции“), Европейска инвестиционна банка, 2017 г.

(5) Apostolos Thomadakis, „Developing EU Capital Markets for SMEs: Mission impossible?“ („Развитие на капиталовите пазари за МСП в ЕС: невъзможна мисия?“), ECMI Commentary No. 46, 4 септември 2017 г.

(6) ОВ C 345, 13.10.2017 г., стр. 15.

(7) ОВ C 177, 18.5.2016 г., стр. 9.

(8) ОВ C 288, 31.8.2017 г., стр. 20.

(9) Iota Kaousar Nassr и Gert Wehinger, „Opportunities and limitations of public equity markets for SMEs“ („Възможности и ограничения на публичните капиталови пазари за МСП“), OECD Journal: Financial Market Trends 2015/1, стр. 49—84.

(10) Apostolos Thomadakis, „Developing EU Capital Markets for SMEs: Mission impossible?“ („Развитие на капиталовите пазари за МСП в ЕС: невъзможна мисия?“), ECMI Commentary No. 46, 4 септември 2017 г.

(11) ОВ C 345, 13.10.2017 г., стр. 15.

(12) ОВ C 177, 18.5.2016 г., стр. 9.

6.12.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/85

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка“

(COM(2018) 336 final — 2018/0168 (COD)

(2018/C 440/13)

Докладчик:

Christophe LEFÈVRE

Консултация	Съвет, 6.6.2018 г. Европейски парламент, 11.6.2018 г.
Правно основание	Член 114, параграф 1 от ДФЕС
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	4.9.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	19.9.2018 г.
Пленарна сесия №	537
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	191/0/6

1. Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства предложенията на Комисията за изменение на директивата относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка. От друга страна, Комитетът изразява съжаление, че Комисията не е използвала възможността за предвиждане на промените, свързани с автономните превозни средства, въпреки бележките, съдържащи се в оценката на въздействието (1), придружаваща предложението.

1.2.

Що се отнася до подобряването на защитата на жертвите на пътнотранспортни произшествия в случай на несъстоятелност на застрахователя, Комитетът смята за целесъобразно предложението за обезщетяване на жертвите от органа на държавата членка по пребиваване на увреденото лице. Комисията обаче изключва предявяване на претенции към органа, ако увреденото лице е предявило претенции пряко пред застрахователя или е предприело правни действия. Затова Комитетът препоръчва това изключване да не се прилага, ако междувременно застрахователят изпадне в ситуация на неплатежоспособност (несъстоятелност, ликвидация) или ако увреденото лице оправомощи органа да се суброгира в иска за обезщетения, с цел да бъде обезщетено по-бързо. Комитетът препоръчва измежду нивата на обезщетение (елементи на вредата) в страната, в която е настъпило произшествието, и тези в страната на пребиваване да се прилагат онези, които са по-благоприятни за увреденото лице.

1.3.

Що се отнася до подобряването на признаването на удостоверението за предявени претенции, Комитетът препоръчва да се уточни името на въпросния водач и неговата степен на отговорност за възникването на произшествието (пълна, частична или никаква). Комитетът си задава въпроси относно съдържанието на удостоверението в рамките на национално законодателство, което покрива превозно средство независимо от водача, спрямо законодателството, което предвижда застраховане на превозно средство с един деклариран водач и при тарифи, определяни в зависимост от индивидуалния профил на риска и щетите, или което покрива притежателя на свидетелството за управление на МПС, независимо от използваното превозно средство. Комитетът призовава Комисията да изисква удостоверенията за застраховка и удостоверенията за предявени претенции да бъдат издавани на защитени носители, както и да разреши — с цел проверка на тяхната автентичност, използването на свързана база данни от страна на правоприлагащите органи.

1.4.

По отношение на проверките за застраховка с цел борба срещу шофирането без застраховка, Комитетът приветства предложението за използване на технологиите за разпознаване на регистрационни номера за извършване на проверки в рамките на система на проверки на националната територия, без да бъдат спирани превозните средства. В случай на липса на договор за застраховка, Комитетът препоръчва превозното средство да бъде спряно от движение, докато не бъде предоставено валидно удостоверение за застраховка.

1.5.

По отношение на хармонизирането на минималните застрахователни суми Комитетът препоръчва на Комисията да определи крайна дата за приключване на въвеждането на минимални прагове на обезщетенията.

1.6.

Що се отнася до приложното поле на директивата, Комитетът приема положително пояснението на понятието за средство за транспорт, независимо дали става въпрос за публичен или частен терен и дали то е неподвижно или в движение, като се изключват случаите, когато съответното превозно средство се използва единствено за селскостопанска дейност. Следва обаче да се гарантира, че земеделските превозни средства, които се движат по обществените пътища, попадат в обхвата на директивата.

1.7.

Накрая, що се отнася до съгласуваността със съществуващите разпоредби в тази област на действие, Комитетът също така отбелязва, че предложенията на Комисията са в духа на свободното движение на хора и стоки, както и на принципите на вътрешния пазар, което гарантира свободата на предоставяне на услуги и свободата на установяване на застрахователите.

2. Контекст и въведение

2.1.

Комисията предлага изменение на Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (2).

2.2.

Европейската комисия има за цел да подобри недостатъчната понастоящем защита на жертвите на пътнотранспортни произшествия с моторни превозни средства, да сведе до минимум разликите в третирането в ЕС за притежателите на полици по отношение на системата бонус/малус и да включи решенията на Съда на Европейския съюз, постановени след прилагането на първата директива на ЕС за автомобилното застраховане, приета през 1972 г.

2.3.

Директивата е основен правен инструмент за правилното функциониране на единния пазар по отношение на свободното движение. На базата на единна застрахователна премия гражданите могат да пътуват в друга държава членка, без да е необходимо да закупуват допълнителна застраховка. Тя цели също да гарантира висока степен на сближаване, що се отнася до защитата на жертвите на пътнотранспортни произшествия.

2.4.

Законодателството се основава на международната система „Зелена карта“, която не е създадена от ЕС и в която участват 48 държави. Основните елементи на Директива 2009/103/ЕО включват:

—	задължение на МПС да имат договор за застраховка „Гражданска отговорност“ спрямо трети лица, валидна за целия ЕС на базата на единна застрахователна премия,

—	задължителни минимални застрахователни суми, които тези договори за застраховка трябва да осигуряват (държавите членки могат да изискват по-високи застрахователни суми на национално равнище),

—	забрана държавите членки да извършват систематични проверки на застраховките на превозни средства, които обичайно се намират на територията на друга държава членка,

—	задължение на държавите членки да създадат гаранционни фондове за изплащане на обезщетение на пострадалите при произшествия, причинени от незастраховани или неоткриваеми превозни средства,

—	защита на жертвите на пътнотранспортни произшествия в държава членка, различна от тяхната държава членка на пребиваване („гостуващи пострадали“),

—	право на титулярите на застрахователни полици да получат от своя застраховател данните за предявените от тях претенции през последните пет години.

2.5.

В рамките на работната програма на Комисията за 2016 г. и на плана за действие в областта на финансовите услуги от март 2017 г., същата година беше извършена оценка (3) на Директива 2009/103/ЕО, а Съдът на ЕС излезе с две решения. Тези развития станаха причина Комисията да заеме позиция по този въпрос.

2.5.1. Подобряване на защитата на жертвите на пътнотранспортни произшествия в случай на несъстоятелност на застрахователя.

2.5.1.1.

Комисията предлага във всяка държава членка да бъде определен орган със задачата да изплаща обезщетение на увредените лица, обичайно пребиваващи на нейната територия, в размер, съответстващ най-малко на задължението за застраховане за обезщетение за телесни увреждания или за имуществени вреди, причинени от застраховано моторно превозно средство, при липса на мотивиран отговор в срок от 3 месеца от датата, на която е била представена претенция за изплащане на обезщетение или в случай на несъстоятелност или ликвидация на застрахователното или презастрахователното предприятие. Изключение се прави в случая, когато увреденото лице е предявило претенции пряко пред застрахователя или е предприело правни действия и искът е в процес на разглеждане.

2.5.1.2.

Комисията предвижда този орган да може да си възстанови изплатеното обезщетение от органа на държавата членка на местопребиваване на лицето, отговорно за произшествието.

2.5.2. Подобряване на признаването на предявените претенции, по-специално в трансграничен контекст

2.5.2.1.

Директивата изисква издаването на удостоверение за предявените претенции съгласно договора за застраховка на автомобил за последните пет години. Застрахователите не са задължени да вземат тези удостоверения под внимание, когато изчисляват премиите.

2.5.2.2.

Комисията препоръчва стандартизиране на съдържанието и формата на тези удостоверения, които следва да уточняват елементите, позволяващи да се адаптират тарифите в зависимост от предявените претенции и да се гарантира автентичността на удостоверението.

2.5.3. Проверки на застраховките с цел борба срещу шофирането без застраховка

2.5.3.1.

Комисията препоръчва за извършването на проверките да се използват технологии за разпознаване на регистрационния номер, без да бъдат спирани превозните средства, в рамките на обща система на проверки на националната територия — процедура, която не възпрепятства свободното движение на хора и превозни средства.

2.5.3.2.

Комисията уточнява, че тези проверки на застраховката на превозните средства, влизащи на националната територия, изискват обмен на данни между държавите членки.

2.5.4. Хармонизиране на минималните застрахователни суми

2.5.4.1.

Освен това Комисията отбелязва, че минималните нива на обезщетение се различават в отделните страни, по-специално поради факта, че не са били коригирани по време на преходния период. Комисията препоръчва хармонизирането на минималните застрахователни суми, при което обаче всяка държава членка да може да налага по-високи долни прагове.

2.5.5. Приложно поле на директивата

2.5.5.1.

Включвайки три решения на Съда на ЕС (4), Комисията уточнява приложното поле на задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ за моторни превозни средства, като изключва произшествията, при които моторното превозно средство е било използвано единствено за селскостопански цели: „обичайното използване на превозното средство като средство за транспорт по обществени пътища или частни терени, независимо от това дали превозното средство е спряло или е в движение.“

2.6. Съгласуваност с другите политики на Съюза

2.6.1.

Комисията отбелязва, че нейните предложения са в духа на свободното движение на хора и стоки, и на принципите на вътрешния пазар, което гарантира свободното предоставяне на услуги и свободата на установяване на застрахователите.

3. Бележки

3.1.

ЕИСК приветства предложенията на Комисията за изменение на Директивата относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка. Изменението се предлага в резултат на предвиденото в законодателната рамка извличане на поуки от натрупания опит, но също и вследствие на анализ на въздействието и публични консултации, както и на включването на съдебната практика на Съда на Европейския съюз.

3.2. Подобряване на защитата на жертвите на пътнотранспортни произшествия в случай на несъстоятелност на застрахователя

3.2.1.

Комитетът счита предложението за обезщетение на жертвите от органа на държавата членка за целесъобразно с цел преодоляване на бездействието на застрахователите или при липса на мотивиран отговор в разумен срок и приветства факта, че органът в страната на местопребиваване на пострадалото лице може да предяви финансов иск към органа на третата държава на отговорното застраховано лице.

3.2.2.

Като има предвид, че с предложението се изключва обезщетяване на увреденото лице от управляващия орган, ако то е представило претенциите си пряко пред застрахователя или е в ход съдебно производство, Комитетът препоръчва това изключване да не се прилага в следните случаи:

—	в случай че междувременно настъпи неизпълнение от страна на застрахователя (несъстоятелност, ликвидация),

—	при оттегляне на одобрението на надзорните органи,

—	ако жертвата упълномощи органа да се суброгира в иска за обезщетения, с цел да бъде обезщетена много бързо.

Комитетът препоръчва измежду нивата на обезщетение (елементи на вредата) в страната, в която е настъпило произшествието, и тези в страната на пребиваване да се прилагат онези, които са по-благоприятни за увреденото лице.

3.3. Подобряване на признаването на предявените претенции, по-специално в трансграничен контекст

3.3.1.

Комитетът приветства предложението за системно издаване на стандартизирано удостоверение за предявени претенции, което да удостоверява наличието или отсъствието на евентуални произшествия през последните пет години.

3.3.2.

Комитетът препоръчва освен това да се уточни името на водача, отговорен за произшествието, както и неговата степен на отговорност за произшествието (пълна, частична или никаква).

3.3.3.

Комитетът си задава въпроси относно съдържанието на удостоверението в рамките на национално законодателство, което покрива превозно средство независимо от водача, спрямо законодателството, което предвижда застраховане на превозно средство с един деклариран водач и при тарифи, определяни в зависимост от индивидуалния профил на риска и щетите, или което покрива притежателя на свидетелството за управление на МПС, независимо от използваното превозно средство.

3.3.4.

Комитетът все пак си задава въпроси във връзка със ситуацията, при която моторни превозни средства се движат без водачи, или евентуално относно понятието „водач“, който носи отговорност, когато моторното превозно средство е управлявано от разстояние.

3.3.5.

Комитетът отбелязва, че Комисията не предвижда законодателни актове във връзка с документните измами, свързани с удостоверенията за предявени претенции или удостоверенията за сключена застраховка.

3.3.6.

Комитетът призовава Комисията да изисква удостоверенията за застраховка и удостоверенията за предявени претенции да бъдат издавани на защитени носители, както и да разреши — с цел проверка на тяхната автентичност, използването на свързана база данни от страна на правоприлагащите органи.

3.3.7.

Комитетът отбелязва, че Комисията не разглежда финансирането на създаването на такива трансгранични взаимосвързани системи.

3.4. Проверки на застраховките с цел борба с шофирането без застраховка.

3.4.1.

Комитетът приветства предложението за използване на технологиите за разпознаване на регистрационните номера на превозните средства за проверка, без те да бъдат спирани, при условие че извършваните проверки се вписват в рамките на общата система на проверки на националната територия, че не са дискриминационни и не налагат спиране на превозното средство.

3.4.2.

Комисията обаче не споменава нищо относно съдбата на превозните средства, за които се установи, че не са защитени от застрахователен договор. Комитетът препоръчва превозното средство да бъде спряно от движение, докато не бъде предоставено валидно удостоверение за застраховка или такова, чиято дата на валидност е изтекла преди по-малко от един месец.

3.4.3.

Комисията уточнява, че тези проверки на застраховката на превозни средства, влизащи на национална територия, изискват обмен на данни между държавите членки и че трябва да се гарантират правата, свободите и законните интереси на субектите на тези данни по силата на Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД).

3.4.4.

Комисията обаче не споменава нищо относно оператора, управляващ данните, както и относно финансирането на разходите за създаването и управлението на база данни, свързана с валидни или невалидни застрахователни договори.

3.5. Хармонизиране на минималните застрахователни суми

3.5.1.

Комитетът се присъединява към анализа на Комисията относно различните минимални и най-вече несъответстващи на изискванията прагове, тъй като в почти половината от държавите — членки на ЕС, те са под праговете, предвидени в директивата.

3.5.2.

Освен препоръката за хармонизиране на праговете (5), Комитетът препоръчва на Комисията да определи окончателна дата за приключване на въвеждането на минимални прагове на обезщетенията, която би могла да бъде краят на 2019 г., въпреки че срокът вече е изтекъл.

3.5.3.

3.6. Приложно поле на директивата

3.6.1.

Комитетът приветства изясняването на понятието за средство за транспорт, независимо дали става въпрос за публичен или частен терен и дали то е неподвижно или в движение, като се изключват произшествия, при които превозното средство е било използвано единствено за селскостопанска дейност. Следва обаче да се гарантира, че земеделските превозни средства, които се движат по обществените пътища, попадат в обхвата на директивата.

3.7. Съгласуваност със съществуващите разпоредби в тази област на политика

3.7.1.

Комитетът също така отбелязва, че предложенията на Комисията са в духа на свободното движение на хора и стоки и че те съответстват на принципите на вътрешния пазар, което гарантира свободното предоставяне на услуги и свободата на установяване на застрахователите.

Брюксел, 19 септември 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER

(1) https://ec.europa.eu/transparency/regdoc/rep/10102/2018/EN/SWD-2018-247-F1-EN-MAIN-PART-1.PDF

(2) ОВ L 263, 7.10.2009 г., стp. 11.

(3) https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/initiatives/ares-2017-3714481_en

(4) Решение по дело Vnuk (2014 C-162/13), решение по дело Rodrigues de Andrade (2017 C-514/16) и решение по дело Torreiro (2017 C-334/16).

(5) Директива 84/5/ЕИО, изменена с Директива 2005/14/ЕО.

6.12.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/90

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно изискванията за одобрение на типа на моторни превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства, по отношение на общата безопасност на моторните превозни средства, пътниците и уязвимите участници в движението по пътищата, за изменение на Регламент (EС) 2018/… и за отмяна на регламенти (ЕО) № 78/2009, (ЕО) № 79/2009 и (ЕО) № 661/2009“

[COM(2018) 286 final — 2018/0145 COD]

(2018/C 440/14)

Докладчик:

Raymond HENCKS

Консултация	Европейски парламент, 28.5.2018 г. Съвет, 4.6.2018 г.
Правно основание	Член 114, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	4.9.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	19.9.2018 г.
Пленарна сесия №	537
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	193/1/2

1. Заключения и препоръки

1.1.

През последните десетилетия безопасността на движението по пътищата в Европейския съюз се подобри значително благодарение на затягането на правилника за движение по пътищата, изискванията относно поведението на водачите и условията на труд и обучение на професионалните шофьори, на подобряването на пътната инфраструктура и ефективността на службите за спешна помощ, и на по-строгите законодателни изисквания на ЕС относно безопасността на превозните средства, на които автомобилната промишленост винаги е успявала да отговори с иновативни технически решения.

1.2.

Въпреки това броят на загиналите хора по пътищата на Съюза продължава да е значително по-висок от целта, която ЕС си постави в Бялата книга за транспорта от 2011 г., по специално до 2050 г. броят на загиналите да се доближи до нула, а до 2020 г. да се намали наполовина броят на случаите с фатален изход по пътищата.

1.3.

Повечето от пътнотранспортните произшествия се дължат предимно на човешка грешка, свързана най-често с превишена скорост, отклонено внимание или шофиране в нетрезво състояние. Ето защо ще трябва гражданите на ЕС да се насърчават повече и дори да се принуждават да поемат главната отговорност за собствената си безопасност и за безопасността на останалите участници в движението в рамките на Съюза, като възприемат подходящо поведение.

1.4.

Следователно е необходимо да се приеме интегриран подход в областта на пътната безопасност, насочен към поведението на водачите, условията на труд и квалификацията на професионалните шофьори, както и към инфраструктурите. Бордовите системите за безопасност на превозните средства, които могат да предотвратяват или коригират човешки грешки, също са решаващ фактор за безопасността.

1.5.

ЕИСК приветства факта, че Комисията възнамерява да въведе задължително за всички превозни средства нов широк спектър от усъвършенствани мерки за безопасност под формата на стандартно оборудване за пътните превозни средства, по-специално системи за следене на налягането в гумите, за интелигентно регулиране на скоростта, за наблюдение на сънливостта и вниманието на водача, за детектиране на отклонено внимание, за детектиране при заден ход, за авариен стопсигнал и за аварийно спиране.

1.6.

Комитетът одобрява и изискването товарните автомобили и автобусите да бъдат задължително оборудвани със системи за откриване и предупреждение за уязвими участници в пътното движение в непосредствена близост до предната част и страната откъм тротоара на превозното средство и да бъдат проектирани и конструирани така, че да се подобри видимостта на уязвимите участници в пътното движение от седалката на водача, както и да са снабдени със системи за предупреждение при напускане на лентата за движение. Освен това ЕИСК приветства допълнителното задължение за проектиране и конструиране на автобуси, които да бъдат достъпни и за лица с намалена подвижност, включително лица в инвалидни колички.

1.7.

От друга страна, Комитетът си задава въпроса защо Комисията не наложи блокиращо устройство при употреба на алкохол, а се ограничава да предвиди само улесняване на инсталирането на подобно устройство. ЕИСК счита, че поставянето на блокиращо устройство при употреба на алкохол трябва да бъде задължително, а не по избор.

1.8.

Освен това ЕИСК препоръчва да се предвиди устройство за записване на инциденти (произшествия) и за камионите, тежкотоварните превозни средства и автобусите, тъй като, въпреки че тахографите вече предоставят част от данните за управлението, те не съхраняват важните данни по време на и след произшествие.

1.9.

Накрая Комитетът изразява съжаление, че по-строгите в сравнение с наложените от европейското законодателство системи за безопасност, които производителите монтират на доброволни начала, често се ограничават до скъпите модели за сметка на по-евтините модели, които не разполагат с незадължителни усъвършенствани системи за безопасност. В резултат на това не всички граждани на ЕС имат достъп до автомобили с еднаква степен на безопасност. За да се преодолее този проблем, ЕИСК препоръчва на Европейската комисия да наложи — по отношение на разглеждания в становището регламент и като общо правило — адаптиране в по-кратки срокове на европейските стандарти към технологичното развитие.

1.10.

Това важи и за товарните автомобили и автобусите, по-специално по отношение на системата за откриване и предупреждение за уязвими участници в пътното движение в непосредствена близост до предната част и страната откъм тротоара на превозното средство, чието инсталиране наистина е предвидено в разглежданото предложение за регламент, но следва също да стане задължително в по-кратки срокове.

2. Въведение

2.1.

През последните десетилетия безопасността на движението по пътищата се подобри чувствително, главно благодарение на усъвършенстваните бордови системи за безопасност на автомобилите, подобряването на пътната инфраструктура, по-строгите правила от правилника за движение по пътищата, кампаниите за повишаване на осведомеността на водачите и бързината и компетентността на службите за спешна помощ.

2.2.

Все пак продължават да съществуват съществени разлики между различните държави членки, въпреки усилията на Европейската комисия, която, посредством своите различни програми и насоки, се стреми да хармонизира правилата за безопасност в целия Европейски съюз.

2.3.

Така например:

—	пътната сигнализация и минималната възраст за управление не са еднакви навсякъде,

—	в някои държави е разрешено използването на мобилен телефон зад волана с помощта на устройство за „свободни ръце“,

—	разрешената концентрация на алкохол в кръвта се различава в отделните държави членки, като варира между нулева толерантност и подход на известна търпимост,

—	различни ограничения на скоростта,

—	изискваното оборудване за безопасност за велосипедистите (каска) и автомобилистите (светлоотразителна жилетка, авариен триъгълник, аптечка, пожарогасител) не е еднакво навсякъде.

2.4.

През 2017 г. броят на загиналите по пътищата на ЕС възлизаше на 25 300, т.е. имаше спад с 2 % за една година (1), което продължава да е крайно недостатъчно, за да се намали значително броят на смъртните случаи на пътя (2), така че автомобилният транспорт да се доближи до целта за нулев брой смъртни случаи до 2050 г.

2.5.

Близо 135 000 души са били тежко ранени на пътя през миналата година (3), като голяма част от тях са пешеходци, велосипедисти и мотоциклетисти, смятани от Комисията за особено уязвими участници в движението.

2.6.

Според Европейската комисия социално-икономическата цена на пътнотранспортните произшествия възлиза на 120 милиарда евро годишно (медицинско лечение, нетрудоспособност и др.).

3. Предложението на Комисията

3.1.

Разглежданата инициатива е част от третия пакет за мобилността, посветен на „Европа в движение“, с който се цели европейската мобилност да стане по-безопасна и по-достъпна, европейската промишленост — по-конкурентоспособна, а европейската заетост — по-сигурна, както и да се постигне по-добра адаптация към неизбежната необходимост от борба с изменението на климата, по-специално чрез затягане на изискванията по отношение на елементите за безопасност на пътните превозни средства.

3.2.

Тъй като действащите разпоредби относно процедурата на ЕС за одобрение на типа на автомобили в рамките на безопасността на пешеходците и безопасността на задвижваните с водород превозни средства са до голяма степен остарели поради технологичното развитие, регламентите (ЕО) № 78/2009 (защита на пешеходците), (ЕО) № 79/2009 (превозни средства, задвижвани с водород) и (ЕО) № 661/2009 (изискванията за одобрение на типа по отношение на общата безопасност на моторните превозни средства) се отменят и заменят с еквивалентните разпоредби на правилата на ООН и техните изменения, в полза на които Съюзът гласува или които прилага в съответствие с Решение 97/836/ЕО.

3.3.

Като цяло обхватът на Регламента за общата безопасност на превозните средства (GSR) се запазва, но на нивото на приложимите понастоящем елементи за безопасност на превозните средства и съответните изключения приложното поле се разширява, така че да включва всички категории превозни средства и да се премахнат настоящите изключения, свързани с високопроходимите превозни средства (sport utility vehicle) и вановете.

3.4.

В проекта за регламент се определят общите технически изисквания за типово одобрение на превозни средства, системи, компоненти и отделни технически възли и се предвижда списък от области на безопасност, за които се разработват (или трябва да бъдат разработени) допълнително подробни правила във вторичното законодателство. Всички правила на ООН за пътна безопасност, които ще се прилагат задължително в ЕС, са включени в приложение към разглеждания проект за регламент.

3.5.

В това предложение се предвижда и предоставяне на правомощия на Комисията да определя подробни правила и технически изисквания чрез делегирани актове.

3.6.

Сега действащото изискване пътническите автомобили да се оборудват със система за следене на налягането в гумите се разширява и вече обхваща всички категории превозни средства.

3.7.

Редица усъвършенствани елементи за безопасност на превозните средства, като например система за интелигентно регулиране на скоростта, системи за наблюдение на сънливостта и вниманието на водача/за детектиране на отклонено внимание, детектиране при заден ход, авариен стопсигнал, улесняване на монтирането на блокиращо устройство при употреба на алкохол и усъвършенствана система за аварийно спиране, се въвеждат като задължително условие за всички превозни средства.

3.8.

Освен това пътническите автомобили и леките търговски превозни средства трябва да бъдат оборудвани с:

—	устройство за записване на данни от инциденти (произшествия),

—	предупредителна система при напускане на пътната лента, и

—	система за предна защита, проектирана и конструирана с разширена зона за защита на главата от удар за уязвимите участници в движението.

Камионите и тежкотоварните превозни средства (категории N2 и N3) и автобусите (категории М2 и М3) трябва да бъдат оборудвани със:

—

системи за откриване и предупреждение за уязвими участници в пътното движение в непосредствена близост до предната част и страната откъм тротоара на превозното средство и да бъдат проектирани и конструирани така, че да се подобри видимостта на уязвимите участници в пътното движение от седалката на водача, и

—	системи за предупреждение при напускане на лентата за движение.

Освен това автобусите трябва да се проектират и конструират така, че да бъдат достъпни за лица с намалена подвижност, включително лица в инвалидни колички.

Превозните средства, задвижвани с водород, трябва да отговарят на изискванията, включени в приложение V към разглеждания регламент.

Що се отнася до автоматизираните превозни средства, трябва да се разработят допълнително подробни правила и технически разпоредби за безопасност като основа за въвеждането на автоматизирани превозни средства.

4. Общи бележки

4.1.

ЕИСК приветства Комисията за инициативата ѝ за задължително въвеждане на нов спектър от усъвършенствани мерки за безопасност като стандартно оборудване за пътните превозни средства. Комитетът обаче държи да припомни, че успоредно с преразглеждането на минималните задължителни стандарти за новите автомобили, продавани на европейския пазар, гражданите на ЕС трябва да се насърчават повече и дори да се принуждават да поемат чрез подходящо поведение главната отговорност за собствената си безопасност и за безопасността на останалите участници в движението в ЕС.

4.2.

Сами по себе си новите мерки относно елементите за безопасност на борда на превозните средства, колкото и полезни и необходими да са, рискуват да имат само ограничено въздействие върху целта за намаляване на тежките пътнотранспортни произшествия, ако не бъдат предприети други допълнителни мерки по отношение на поведението на ползвателите, условията на труд и квалификацията на професионалните водачи, както и пътната инфраструктура. Постоянно високият брой пътнотранспортни произшествия, които водят до много смъртни случаи и тежко пострадали, налага допълнително динамично коригиране на политиката за пътна безопасност, в рамките на което, освен затягането на изискванията по отношение на елементите за безопасност на пътните превозни средства и превантивните мерки, да се предприемат и възпиращи мерки срещу всички, които не спазват правилата и застрашават своя живот и живота на други.

4.3.

ЕИСК счита, че въпреки че трябва да се насърчават технологиите за взаимодействие между водачите, както и интелигентните транспортни системи (ITS), не може да се очаква, че мобилността на бъдещето, по-специално интелигентните транспортни системи и напълно автоматизираното управление, ще се справи в краткосрочен и средносрочен план с възникващите понастоящем предизвикателства.

4.4.

Според Комисията преработената рамка ще бъде по-добре адаптирана с оглед на подобряването на безопасността на уязвимите участници в движението по пътищата. В член 3, параграф 1 от разглеждания регламент уязвимият участник се определя като „участник в движението чрез двуколесно моторно превозно средство или немоторизираните участници в пътното движение, като например велосипедист или пешеходец“. ЕИСК счита, че това определение не обхваща непременно всички „високорискови“ категории, наред с другото лицата, които имат присъща уязвимост, свързана с тяхната възраст (деца, възрастни хора), или с увреждане.

4.5.

Известно е, че рисковете, на които са изложени участниците в пътното движение, се дължат главно на поведението на водачите (превишена скорост, злоупотреба с алкохол или наркотици, използване на мобилни електронни устройства по време на управление на превозно средство, моменти на отклонено внимание, физическо състояние на водачите, твърде дълго време на управление, неспазване на времето за почивка) и на неподходящите инфраструктури (липса на специални съоръжения за пешеходците, липса на осветление, адаптирано към ситуациите).

4.6.

Ето защо ЕИСК приветства факта, че за да се предотвратят част от опасностите, Комисията налага системно монтиране в новите автомобили на:

—	система за адаптивно и интелигентно регулиране на скоростта, която успоредно с аспекта за безопасност стимулира управление, насърчаващо икономия на гориво и оттам — намаляване на замърсяването,

—	система за следене на налягането в гумите,

—	усъвършенствани системи за наблюдение на сънливостта на водача и за детектиране на отклонено внимание.

4.7.

От друга страна, ЕИСК си задава въпроса защо предложението за регламент не налага блокиращо устройство при употреба на алкохол, а се задоволява с това да улесни инсталирането на подобно устройство. Според проучване на „Verband der TÜV e.V“ (4) 11 % от произшествията през 2016 г. са причинени от шофьори, за които е установено, че са били в нетрезво състояние. Като се има предвид, че броят на случаите на управление в неразкрито нетрезво състояние е в съотношение 1 към 600, се счита, че броят на произшествията, причинени от злоупотреба с алкохол, е над 25 %. ЕИСК счита, че поставянето на блокиращо устройство при употреба на алкохол не следва да се прилага само за многократните нарушители, чието свидетелство за управление е отнето със съдебно решение заради управляване в нетрезво състояние или под въздействието на наркотици, а да бъде задължително за всички.

4.8.

Освен това ЕИСК препоръчва да се предвиди устройство за записване на инциденти (произшествия) и за камионите и автобусите, тъй като тахографите на тези превозни средства, въпреки че вече предоставят част от данните за управлението, не съхраняват важните данни по време на и след произшествие.

4.9.

Според оценката на въздействието, направена от Комисията и приложена към разглежданото предложение за регламент, се очаква, че за период от 16 години въвеждането на новите елементи за безопасност — предмет на настоящото становище, ще спомогне за намаляване на жертвите с 24 794 души, а на тежко пострадалите — със 140 740. ЕИСК си задава въпроса дали подобни прогнозни цифри, с точност до единица, няма да се възприемат като ненадеждни и да намалят добавената стойност на цялата оценка на въздействието.

4.10.

Накрая ЕИСК обръща внимание на факта, че производителите разработват на доброволни начала превозни средства с по-високи от наложените от европейското законодателство стандарти за безопасност. За съжаление тези подобрения често се ограничават до скъпите модели на основните пазари на държавите членки за сметка на по-евтините модели, които са лишени от незадължителни усъвършенствани мерки за безопасност. В резултат на това не всички граждани на ЕС имат достъп до автомобили с еднакво равнище на безопасност. За да се преодолее този проблем, ЕИСК препоръчва на Европейската комисия да наложи адаптиране в по-кратки срокове на европейските стандарти към технологичното развитие.

Това важи и за товарните автомобили и автобусите, по-специално по отношение на системата за откриване и предупреждение за уязвими участници в пътното движение в непосредствена близост до предната част и страната откъм тротоара на превозното средство (невидима зона), чието монтиране наистина е предвидено в разглежданото предложение за регламент, но следва също така да се направи задължително в по-кратки срокове.

Брюксел, 19 септември 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER

(1) Европейска комисия — Съобщение за медиите от 10 април 2018 г., IP/18/2761.

(2) Европейска комисия — Съобщение за медиите от 10 април 2018 г., IP/18/2761.

(3) Европейска комисия — Съобщение за медиите от 10 април 2018 г., IP/18/2761.

(4) https://etsc.eu/wp-content/uploads/5_VdTÜV_DeVol_Brussels.PPT_17.06.18.pdf.

6.12.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/95

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за допълване на законодателството на ЕС по отношение на одобряването на типа във връзка с оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза“

(COM(2018) 397 final — 2018/0220 (COD)

(2018/C 440/15)

Докладчик:

Séamus BOLAND

Консултация	Европейски парламент, 2.7.2018 г. Съвет, 3.7.2018 г.
Правно основание	член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	4.9.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	19.9.2018 г.
Пленарна сесия №	537
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	198/0/7

1. Заключения

1.1.

ЕИСК приветства предложението на Европейската комисия за регламент на Европейския парламент и на Съвета за допълване на законодателството на ЕС по отношение на одобряването на типа във връзка с оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза

1.2.

ЕИСК счита, че предложението е насочено към практическите стъпки, необходими за справяне с реалните последствия за сектора на производство и разпространение на превозни средства и за потребителите, възникнали в резултат от неизбежните правни промени в сертифицирането на одобряването на типа от страна на властите в Обединеното кралство въз основа на правото на Съюза.

1.3.

Във връзка с това ЕИСК счита, че това предложение следва да служи като образец за много други подобни споразумения, необходими вследствие на излизането на Обединеното кралство от ЕС.

1.4.

ЕИСК препоръчва в споразумението относно това предложение да бъде призната необходимостта от разумен подготвителен период преди пълното въвеждане на новата система. Като цяло срокът за прекратяване на членството (29 март) е твърде рестриктивен и би трябвало да бъде удължен при условия, договорени между Обединеното кралство и ЕС.

1.5.

ЕИСК приема, че след прекратяване на членството на Обединеното кралство в ЕС, агенциите за одобряване на типа в Обединеното кралство вече няма да могат да сертифицират превозни средства съгласно законодателството на ЕС и че производителите в Обединеното кралство ще трябва да търсят одобрение от някоя от 27-те агенции, базирани в ЕС. Като отбелязва, че според правителството на Обединеното кралство неговата агенция трябва да бъде международно призната като агенция за одобряване на типа, ЕИСК препоръчва да се разсее всяко объркване във връзка с този въпрос.

1.6.

ЕИСК отбелязва, че предложението ще бъде реализирано в рамките на параметрите, определени в общото споразумение за оттегляне във вида, в който бъде договорено. Поради това препоръчва предложението да не се изпразва от съдържание по никакъв начин.

1.7.

ЕИСК отбелязва, че в рамките на ЕС е възможно да има промени и изменения на директиви, предизвикани от нови технологии, нова информация и др. Поради това препоръчва споразуменията да бъдат изготвени с необходимата гъвкавост, така че да могат да се водят истински преговори.

1.8.

ЕИСК препоръчва всички общи търговски споразумения, както и споразумението за прекратяване на членството да отчитат огромния пазар, който съществува в ЕС и Обединеното кралство, и факта, че всички споразумения следва да гарантират, че няма да има отрицателни сътресения на този пазар.

1.9.

ЕИСК настоятелно препоръчва необходимите информационни системи, обучение и консултации да са добре обезпечени с ресурси и да се предоставят по прозрачен начин на всички участници в сектора, включително на потребителите и заинтересованите страни в областта на околната среда.

1.10.

ЕИСК приема, че макар „основните права“ да не са засегнати от това предложение, правата на потребителите винаги ще бъдат повод за загриженост, и следователно препоръчва това да бъде признато в процеса на изпълнение.

2. Общи бележки

2.1.

На 23 юни 2016 г. след референдум за членството в ЕС Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия реши да напусне Европейския съюз. Решението включва и Гибралтар.

2.2.

На 29 март 2017 г. Обединеното кралство уведоми ЕС за намерението си да се оттегли от Съюза по силата на член 50 от Договора за Европейския съюз. След задействането на този член започна процес на преговори за прекратяване на членството с оглед на успешното управление на нови и сложни правни разпоредби.

2.3.

След постигане на договореност се предвижда от 30 март 2019 г. Обединеното кралство вече да не е член на ЕС, а да стане трета страна освен ако в споразумението не бъде предложена нова начална дата.

2.4.

Приема се, че прекратяването на членството ще създаде необходимост от разрешаване на множество практически въпроси във връзка с регулирането на стоки и услуги в целия ЕС. По-специално от датата на прекратяване на членството установените в Обединеното кралство агенции за одобряване на типа вече няма да играят роля на регулатори на равнище ЕС. Това на свой ред има последици за съществуващото и бъдещото регулиране на стоки, включително на стоки, които вече са одобрени.

2.5.

Следва да се отбележи обаче, че точната позиция на Обединеното кралство по отношение на агенцията за одобряване на типа ще зависи от общото споразумение, по което все още се преговаря.

2.6.

Едно от многобройните последствия ще бъде прекъсването на различните продуктови вериги на доставка, които са прецизно настроени за своевременна доставка на стоки по икономически ефективен начин във всички държави членки, включително Великобритания.

2.7.

В предложението се отчита също така нуждата да се поддържат всички стандарти за качество, както и да се гарантира, че екологичните и свързаните с потребителите стандарти няма да се понижават.

2.8.

Настоящото предложение би могло лесно да служи като образец за други подобни споразумения и във връзка с това е от съществено значение да има подкрепата на всички заинтересовани страни и на широката общественост.

2.9.

В предложението се твърди, че няма да има последствия за защитата на основните права. Въпреки това ЕИСК би искал да отбележи, че промените в регулационните структури, засягащи стоките, винаги ще имат последствия за потребителите.

2.10.

Настоящото становище се концентрира върху положението на системата за одобряване на типа във вида, в който тя се прилага към двигателите, превозните средства, участващи в превоза на товари, както и към двигателите, които се използват в неподвижните съоръжения.

3. Основно съдържание на предложението на Комисията

3.1.

Предложението на Комисията е насочено към законодателната рамка на ЕС относно системите за одобряване на типа във вида, в който тя се прилага спрямо редица продукти и която ще спре да се прилага по отношение на Обединеното кралство след прекратяването на неговото членство в Съюза.

3.2.

По-специално и в зависимост от преходния режим, който ще бъде определен в споразумението за прекратяване на членството, в предложението на Комисията се изброяват следните законодателни актове, които ще бъдат засегнати:

—	Директива 2007/46/ЕО по отношение на одобряването на типа на моторните превозни средства и ремаркета (предстои да бъде заменена от регламент, който ще се прилага от 1 септември 2020 г.),

—	Регламент (ЕС) № 168/2013 по отношение на одобряването на типа на дву-, три- и четириколесни превозни средства,

—	Регламент (ЕС) № 167/2013 по отношение на одобряването на типа на земеделски и горски превозни средства, и

—	Регламент (ЕС) № 2016/1628 по отношение на одобряването на типа на двигателите за употреба в извънпътна подвижна техника.

3.3.

В предложението също така се посочва ясно, че съществуващият в Обединеното кралство орган по одобряване на типа няма да може да продължи като такъв съгласно законодателството на ЕС. Поради това, с цел да се постигне непрекъснато съответствие със законодателството на ЕС и да се запази достъпът до европейските пазари, производителите, които получават одобрения в Обединеното кралство, ще се нуждаят от нови одобрения от някой от органите по одобряване на типа в ЕС-27. Това включва продуктите, които вече се произвеждат.

3.4.

Това ще има значителни последствия за бъдещата роля на органа за одобряване на типа в Обединеното кралство и същевременно поражда сериозни безпокойства във връзка с бъдещето на производителите на превозни средства в Обединеното кралство, както и обратното — в рамките на ЕС. Тези опасения са съсредоточени главно върху правната несигурност, свързана с одобренията на типа в Обединеното кралство, и отслабването на един от основните принципи на регулирането, а именно поддържането на регулаторна последователност в целия Европейския съюз.

3.5.

Предложението има за цел да разгледа тези въпроси, като временна промяна на съществуващите правила, така че засегнатите производители да могат да се обърнат за одобрение към всеки орган от ЕС-27 с минимално неудобство. Предложението съдържа следните основни положения:

—	изрично позволява на засегнатите производители да кандидатстват пред орган по одобряване на типа от ЕС-27 за нови одобрения за съществуващи типове,

—	дава възможност да не се налага повтаряне на изпитванията, на които се основават одобренията на типа от Обединеното кралство, поради това, че техническата служба не е била посочена и нотифицирана по-рано от органа по одобряване на типа от ЕС-27,

—	предвижда такива одобрения да може да се издават, ако са спазени изискванията относно нови превозни средства, системи, компоненти и отделни технически възли, а не изискванията относно нови типове,

—

предлага съдействие за определяне на нови органи по одобряване на типа за продуктите, които вече са били на пазара преди оттеглянето, за да се избегне ситуация, при която никой орган не отговаря за извършването на проверки за съответствие в експлоатация или за разпореждане за евентуално бъдещо изземане на продукт от пазара.

3.6.

В предложението на Комисията се признава необходимостта от защита на потребителите във връзка с безопасността на превозните средства и поддържането на екологичните стандарти.

3.7.

В предложението се казва ясно, че работата на органите по одобряване на типа не приключва с производството или пускането на пазара на дадено превозно средство, система, компонент или отделен технически възел, а обхваща и период от няколко години след пускането на тези продукти на пазара.

4. Забележки

4.1.

Производителите на автомобили се нуждаят от нови сертификати за новите модели, които се пускат на пазара приблизително на всеки седем години, но също и за значимите промени в дизайна или двигателите, които могат да се правят по-често. Това определено засилва неотложната необходимост да се гарантира плавното пренастройване на регулаторните механизми, необходими за тяхното производство, след излизането на Обединеното кралство от ЕС.

4.2.

Около 56 % от превозните средства, които Обединеното кралство изнася, отиват в Европа; само около 7 % от европейския износ на превозни средства е предназначен за Обединеното кралство. Въпреки това данните, измерващи функционирането на пазара, като тези, които се прилагат по отношение на резервните части, навеждат на мисълта за по-сложен набор от мерки, който ще изисква плавен регулаторен режим.

4.3.

ЕИСК отбелязва, че макар настоящото предложение да е публикувано, неговото въздействие не може да бъде оценено поради огромната несигурност във връзка с текущите преговори между ЕС и Обединеното кралство.

4.4.

ЕИСК счита, че предложението е по-подходящо за успешното договаряне на споразумение между Обединеното кралство и ЕС, при което е налице достатъчно съгласие за прилагането на мерки, позволяващи някои форми на търговия в рамките на митническия съюз и/или на единния пазар.

4.5.

ЕИСК е съгласен със следното твърдение, публикувано от Камарата на общините (пети доклад от сесията 2017—2019 г., озаглавен „The impact of Brexit on the automotive sector“ („Въздействието на Брекзит върху автомобилния сектор“): „Трудно е да се види какъв би бил икономическият смисъл за големите мултаниционални производители — а те представляват по-голямата част от автомобилният сектор в Обединеното кралство — да базират производството си в Обединеното кралство, ако не бъде постигнато споразумение или ако се прилагат митническите тарифи на СТО.“ Поради това, ако не бъде постигнато споразумение, предложението ще трябва да бъде преразгледано така че да бъде достатъчно солидно с оглед на такъв сценарий.

4.6.

Точната ситуация във връзка с бъдещата роля на органа за одобряване на типа на Обединеното кралство все още не е договорена от Обединеното кралство и Европейския съюз. ЕИСК счита, че разрешаването на този проблем е от съществено значение за успеха на новия регулаторен режим.

5. Предизвикателства

5.1.

ЕИСК приветства целите на предложението, по-специално намерението да се намалят разходите на промишлеността, свързани със забавянията по границите и ненужната бюрокрация, като същевременно се гарантира прилагането на най-високите стандарти. Въпреки това ЕИСК счита, че постигането на тези цели е огромно предизвикателство, като се има предвид, че трябва да бъде създадена цяла нова регулаторна система.

5.2.

Обаче ЕИСК отбелязва също, че подобен режим неизбежно ще допринесе за увеличаване на разходите, главно поради факта, че Обединеното кралство ще престане да бъде държава членка и подобно на другите държави, които не са членки на ЕС ще има, по необходимост, други договорености.

5.3.

Въпросите, попадащи в обхвата на разпоредби, като например околната среда, правата на потребителите, качеството на продуктите и др. често са обект на нови или променени вътрешни законодателни разпоредби на ЕС и на действащите директиви. ЕИСК счита, че както ЕС, така и Обединеното кралство ще трябва да гарантират, че споразумението за регулаторния режим ще бъде достатъчно гъвкаво, за да се управлява таза ситуация, така че смущенията да бъдат минимални.

5.4.

В рамките на ЕС процесът на производство и дистрибуция на превозни средства се е развил по силно интегриран начин. Функционират множество сложни и ефикасни вериги на доставка, които според всички експерти и ЕИСК ще се променят значително след прекратяване на членството на Обединеното кралство в ЕС. Освен това ЕИСК счита, че това сътресение ще намали ефикасността на тези системи.

5.5.

Поради големия брой превозни средства, произвеждани в Обединеното кралство и изнасяни в ЕС, ЕИСК изразява особена загриженост, че всяко изключване на Обединеното кралство от този пазар ще се отрази отрицателно на общата конкурентоспособност, което от своя страна ще доведе до увеличаване на разходите за всички сектори на икономиката, както и за потребителите. Следователно, предложението на Комисията, в което се призовава всички тези интереси да бъдат защитени, трябва да гарантира, че е налице ангажимент в това отношение и че той трябва да залегне в бъдещи споразумения.

5.6.

Сложността на предложените промени ще изисква силни ангажименти от двете страни за предоставяне на всеобхватна информация и програми за обучение, насочени към промишлеността, както и към всички агенциите по одобряване на типа. Това представлява значително предизвикателство по отношение на ресурсите и ще отнеме много време. Изискването за време ще бъде особено голямо предизвикателство, като се има предвид настоящият график на оттеглянето на Обединеното кралство, предвиден в член 50.

5.7.

Като се има предвид времето, необходимо за договаряне на споразумението и за привеждане в съответствие на различните системи, ЕИСК счита, че ще бъде необходим преходен период, който да продължи след датата на прекратяване на членството през март 2019 г.

5.8.

Като се има предвид, че благоприятният резултат е продължаване на настоящата система, регулираща движението на превозни средства и свързаните с тях продукти между Обединеното кралство и ЕС, ЕИСК счита, че превозните средства, произведени в Обединеното кралство, ще трябва да съответстват на законодателството на ЕС. Поради това следва да се отбележи, че ако Обединеното кралство не е свързано по никакъв начин с митническия съюз или единния пазар или и двете, настоящото предложение ще бъде изключително трудно за администриране.

5.9.

ЕИСК смята, че новият статут на Обединеното кралство като държава, която не е членка на ЕС, постоянно ще създава предизвикателства пред регулаторния режим за превозните средства, подвижните и неподвижните съоръжения. Следователно невъзможността за бързо справяне с тези проблеми в крайна сметка ще принуди производителите да променят естеството на тяхната настояща верига за доставка, което би могло да повлияе върху непрекъснатостта на наличните продукти и да окаже въздействие върху разходите за потребителите.

Брюксел, 19 септември 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER

6.12.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/100

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 469/2009 относно сертификата за допълнителна закрила на лекарствените продукти“

(COM(2018) 317 final — 2018/0161 (COD)

(2018/C 440/16)

Единствен докладчик:

János WELTNER

Консултация	Съвет, 21.6.2018 г. Европейски парламент, 2.7.2018 г.
Правно основание	член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	4.9.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	20.9.2018 г.
Пленарна сесия №	537
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	167/2/7

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК отчита факта, че в Работния документ на службите на Комисията (SWD) са анализирани четири варианта за решаване на текущите проблеми, произтичащи от сегашния статут на сертификата за допълнителна закрила (СДЗ).

1.2.

ЕИСК изразява съгласие със заключението на Европейската комисия (ЕК), която предлага изменения в съответствие с вариант 4 (1), т.е. законодателство за освобождаване и на износа, и на складирането чрез изменение на Регламент (ЕО) 469/2009.

1.3.

ЕИСК приветства факта, че в предложението изобщо не се засяга закрилата със СДЗ, що се отнася до пускането на продукти на пазара на ЕС.

1.4.

ЕИСК приветства и изключителните търговски права в държавите членки за притежателите на СДЗ в ЕС по време на целия срок на закрила.

1.5.

ЕИСК счита, че е особено важно на пазарите извън ЕС, за които няма закрила или тя е изтекла, да има лоялна конкуренция за установените в ЕС производители, които внасят генерични и биоподобни лекарствени продукти за тези пазари.

1.6.

ЕИСК категорично подкрепя защитните мерки за осигуряване на прозрачност и за защита срещу възможно отклоняване към пазара на Съюза на генерични и биоподобни лекарствени продукти, чийто оригинал е защитен със СДЗ.

1.7.

ЕИСК подкрепя позицията на Комисията относно МСП, тъй като те играят важна роля в производството на генерични и разработването на биоподобни лекарства. МСП ще могат да планират по-добре своите дейности на пазара, ако новият СДЗ влезе в сила.

1.8.

ЕИСК подкрепя плана на Комисията за оценка на законодателството относно лекарствата сираци и педиатричните лекарства, с допълнителен анализ през периода 2018—2019 г.

1.9.

ЕИСК разбира позицията на Комисията, че макар да би било полезно, понастоящем Комисията няма да представи предложение за единен сертификат за допълнителна закрила, тъй като пакетът за единния патент все още не е влязъл в сила.

1.10.

ЕИСК подкрепя изменението на Регламент (ЕО) № 469/2009, както е изложено в документ COM(2018) 317. Същевременно ЕИСК препоръчва на Комисията да предложи изменение на Регламент (ЕО) № 469/2009, както е изложен в документ COM(2018) 317, за да се гарантира незабавното прилагане на освобождаването на производството от действието на СДЗ.

2. Контекст

2.1.

СДЗ ще удължи периода на ефективна защита на патентите за нови лекарствени продукти в случаите, когато е необходимо разрешение, за да бъдат пуснати на пазара.

2.2.

Притежателят и на патент, и на СДЗ се ползва от максимум 15 години на защита на продукта си от момента на първото предоставяне на разрешение за пускането му на пазара в ЕС.

2.3.

СДЗ носи значителни ползи за своя притежател. Тъй като СДЗ дава същите права като основния патент, монополът, произтичащ от основния (референтен) патент, се разширява и дава възможност на притежателя да не позволява на конкурентите си да използват изобретението (производство на лекарства, предлагане за продажба, съхранение и др.) в държавите членки, за които е издаден СДЗ.

2.4.

СДЗ служи за компенсация на направените инвестиции в научни изследвания. Той компенсира и по-нататъшните научни изследвания, мониторинга и изчакването в периода между подаването на заявката за патент и получаването на разрешението за пускане на пазара на такъв продукт.

2.5.

В ЕС сертификат за допълнителна закрила може да се издаде при следните условия:

2.5.1.

към датата на подаване на заявлението за СДЗ продуктът е защитен с основен патент;

2.5.2.

преди това продуктът не е бил предмет на сертификат;

2.5.3.

издадено е валидно и първо административно разрешение за пускане на пазара като лекарствен продукт.

2.6.

Заинтересованите страни изразяват мнение (2), че днес СДЗ поставят установените в ЕС производители на генерични и биоподобни лекарствени продукти (Г/Б) в неизгодно положение спрямо производителите, които могат да произвеждат Г/Б извън ЕС.

2.7.

В настоящия си вид СДЗ на ЕС увеличава зависимостта от вноса на лекарства и фармацевтични продукти извън ЕС.

2.8.

Световният фармацевтичен пазар се променя. Бързоразвиващите се икономики (по отношение на фармацевтичните продукти) в съчетание със застаряващото население в традиционните индустриални региони предизвикват голямо търсене на лекарства. Общите разходи за лекарства са нараснали от 950 млрд. евро през 2012 г. на 1,1 трилиона евро през 2017 г. (в САЩ — с 40 %, в Китай — с 20 %, а в ЕС — с по-малко от 15 %). Към 2022 г. биологичните лекарствени продукти ще представляват 25 % от стойността на фармацевтичния пазар. Това е съпроводено от пренасочване към генерични и биоподобни лекарствени продукти, чийто пазарен дял непрестанно расте и чийто обем към 2020 г. би могъл да представлява 80 % от лекарствените продукти и около 28 % от световните продажби.

2.9.

Съгласно асоциацията Medicines for Europe 56 % от обема на лекарствата в ЕС понастоящем са генерични и биоподобни лекарствени продукти.

2.10.

Освобождаването от патента „Болар“ (3) премахна неочаквания страничен ефект от силната патентна защита с аргумента, че свободната конкуренция следва да бъде разрешена веднага след изтичане на срока на закрила. Това е освобождаване на производството от действието на сертификатите за целите на изпитвания и клинични изпитвания и има за цел да гарантира, че дадено генерично лекарство може да навлезе на пазара във възможно най-кратък срок след изтичането на патента/сертификата за допълнителна закрила.

2.11.

По отношение на освобождаването на производството от действието на СДЗ предприятията от ЕС са изправени пред ситуация, подобна на тази преди патента „Болар“. Докато законната цел на СДЗ е да се предотврати производството на конкурентни стоки, които да се предлагат на пазара на ЕС по време на действието на СДЗ, той има две нежелани и непредвидени последици, а именно:

2.11.1.

предотвратяване на производството на генерични и биоподобни лекарствени продукти в ЕС и износа им за трети страни (където не се прилага законна защита) по време на действието на СДЗ в ЕС; и

2.11.2.

предотвратяване на тяхното производството в ЕС (и складирането им след това) на достатъчно ранен етап, за да бъдат пуснати на пазара на ЕС незабавно от първия ден след изтичането на закрилата.

2.12.

Производителите на генерични и биоподобни лекарствени продукти (базирани в дадена държава членка, в която е направено заявлението за СДЗ за референтния лекарствен продукт) са изправени пред следните проблеми:

2.12.1.

по време на периода на закрила, обхванат от сертификата на референтния лекарствен продукт в ЕС, производителите не могат да произвеждат този лекарствен продукт за каквато и да е цел, включително за износ извън ЕС към държави, за които сертификатите за допълнителна закрила на референтното лекарство са изтекли или никога не са съществували, докато производителите, установени в тези трети държави, могат да го произвеждат;

2.12.2.

веднага след изтичането на сертификата: на първия ден след изтичането на закрилата производителите от ЕС не са готови да навлязат на пазара на ЕС, тъй като системата на СДЗ в ЕС не им позволява да произвеждат в ЕС до този момент. За разлика от тях производителите, установени в трети държави, за които сертификатът за допълнителна закрила на референтното лекарство е изтекъл преди това или никога не е съществувал, ще бъдат готови да навлязат чрез износ на пазара на ЕС от първия ден след изтичането на закрилата и по този начин ще придобият значително конкурентно предимство.

2.13.

Според Medicines for Europe секторът на генеричните и биоподобните лекарствени продукти понастоящем осигурява 160 000 работни места в ЕС. Загубата на работни места, особено на висококвалифицирани работни места, загубата на знания и изтичането на мозъци към трети държави, по-специално към Азия, трябва да бъдат предотвратени чрез незабавна промяна в регулирането на СДЗ.

2.14.

ЕС беше пионер в разработването на нормативни процедури за одобряване на биоподобни лекарствени продукти: Европейската агенция по лекарствата (EMA) даде разрешение за първия биоподобен лекарствен продукт през 2006 г., а администрацията по храните и лекарствата на САЩ (FDA) направи това едва през 2015 г. Независимо от това налице са ясни признаци, че Европа вече губи конкурентното си предимство, тъй като нейните търговски партньори я настигат. Поради това е наложително ЕС да възстанови конкурентоспособността на установените в ЕС производители на генерични и биоподобни лекарствени продукти. Бездействието или отлагането на инициативи ще отслаби още повече възможностите на промишлеността на ЕС и ще премахне положението на първопроходец и конкурентното предимство на ЕС, особено в сектора на биоподобните лекарства.

2.15.

В съответствие със стратегията за единния пазар е необходима целенасочена промяна на някои аспекти на сертификатите за допълнителна закрила с цел разрешаване на следните проблеми:

2.15.1.

загуба на експортни пазари в трети държави без закрила;

2.15.2.

невъзможността установените в ЕС производители на генерични и биоподобни лекарствени продукти да навлизат на пазарите на държавите членки от първия ден след изтичането на закрилата. Това се преодолява с въвеждането в законодателство на ЕС за „освобождаване на производството от действието на СДЗ“, което да позволява производството на генерични и биоподобни лекарствени продукти в рамките на ЕС по време на действието на СЗД;

2.15.3.

фрагментиране в резултат от неравномерното прилагане на настоящия режим на СДЗ в държавите членки, което може да се реши с използването на предстоящия единен патент и възможното създаване след това на единeн СДЗ;

2.15.4.

фрагментирано прилагане на освобождаването от патент „Болар“.

3. Общи бележки

3.1.

Какво да очакваме от новия регламент?

3.1.1.

Укрепване и запазване на производствения капацитет и ноу-хау в ЕС, като по този начин се намаляват ненужното преместване/възлагане на дейности на външни изпълнители.

3.1.2.

Подобряване на достъпа на пациентите до лекарства чрез диверсификация на източниците на доставки и по този начин укрепване на националното им производство.

3.1.3.

Премахване на пречките пред стартирането на предприятията, произвеждащи генерични и биоподобни лекарствени продукти в ЕС, по-специално за МСП, които имат повече трудности при преодоляването на пречки и които може да изпитват трудности, ако са изправени пред конкуренция от държави извън ЕС.

3.1.4.

Тъй като производственият капацитет, създаден за целите на износа преди да е изтекъл срокът на сертификата, може да се използва за снабдяването на пазара на ЕС от първия ден след изтичането на закрилата, се очаква да се увеличи до известна степен и достъпът до лекарствени продукти в Съюза, като се даде възможност за по-бързото навлизане на пазара на генерични и биоподобни лекарствени продукти след изтичането на срока на действие на сертификатите и по този начин се осигури наличието на по-богат избор от достъпни лекарствени продукти веднага след приключването на периода на закрила с патент и СДЗ. Това би трябвало да окаже положително влияние върху националните бюджети за здравеопазване.

3.1.5.

До известна степен благодарение на предложението лекарствените продукти ще станат по-достъпни за пациентите от ЕС, и по-специално в държавите членки, в които достъпът до определени референтни лекарствени продукти (напр. някои биологични лекарствени продукти) е труден, тъй като ще бъдат създадени условия, подпомагащи по-бързото навлизане на пазара на Съюза на свързаните генерични и биоподобни лекарствени продукти, след като изтекат съответните сертификати. По този начин ще се диверсифицира и географският произход на наличните лекарствени продукти в ЕС, което ще укрепи веригата на доставките и сигурността на снабдяването.

4. Конкретни бележки

4.1.

Европейската комисия може да намери някакъв начин за използване на фондовете на ЕС в подкрепа на изграждането на производствен капацитет в държавите членки за целите на износа по време на срока на СДЗ. За някои продукти това може да позволи по-бързото увеличаване на производството с цел навлизане на пазара на ЕС на първия ден след изтичането на закрилата.

4.2.

Комисията може да подкрепя дейностите на заинтересованите НПО за разработване на показатели за мониторинг и оценяване на новите сертификати за допълнителна закрила с цел бъдещо увеличаване на пазарния дял на ЕС от произведените в ЕС генерични и биоподобни лекарства.

Брюксел, 20 септември 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER

(1) SWD(2018) 240 final, стр. 29.

(2) SWD(2018) 242 final.

(3) Директива 2001/83/ЕО и Директива 2001/82/ЕО.

6.12.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/106

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите. Модерен бюджет за Съюз, който закриля, предоставя възможности и защитава. Многогодишна финансова рамка за периода 2021—2027 г.“

(COM(2018) 321 final)

„Предложение за регламент на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021—2027 г.“

(COM(2018) 322 final/2 — 2018/0166 (APP)

„Предложение за решение на Съвета относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз“

(COM(2018) 325 final — 2018/0135 (CNS)

„Предложение за регламент на Съвета относно методите и процедурата за предоставяне на собствените ресурси на база общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък, схемата на Европейския съюз за търговия с емисии и нерециклираните отпадъци от опаковки от пластмаса, както и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства“

(COM(2018) 326 final — 2018/0131 (NLE)

„Предложение за регламент на Съвета за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на Европейския съюз“

(COM(2018) 327 final — 2018/0132 (APP)

и „Предложение за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕИО, Евратом) № 1553/89 за окончателни унифицирани схеми за събирането на собствените ресурси, набирани от данък добавена стойност“

(COM(2018) 328 final — 2018/0133 (NLE)

(2018/C 440/18)

Докладчик:

Javier DOZ ORRIT

Консултация	Европейска комисия, 18.6.2018 г. Съвет на Европейския съюз, 25.7.2018 г. и 5.9.2018 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	7.9.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	19.9.2018 г.
Пленарна сесия №	537
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	140/3/7

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК признава високата европейска добавена стойност на програмите, към които са насочени основните увеличения на разходите в предложението на Комисията за многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021—2027 г. Комитетът обаче е озадачен от факта, че тези увеличения ще се осъществят за сметка на големи съкращения в политиката на сближаване (-10 %) и общата селскостопанска политика, ОСП (-15 %) в резултат от усилието за намаляване на бюджета на ЕС, който се редуцира от 1,16 % от брутния национален доход (БНД) на ЕС-27 в настоящите бюджети до само 1,11 % в МФР за периода след 2020 г.

1.2.

ЕС е изправен пред големи предизвикателства, в това число справяне с отрицателните социални и политически последици от кризата, и външните рискове, произтичащи от геополитическата нестабилност и икономическия национализъм. Той би трябвало да разгърне съществения си икономически и политически потенциал, за да насърчи развитите и насочените към растежа политики в сферата на икономиката, заетостта и социалните въпроси, които осигуряват справедливо разпределение на ползите от растежа, да отговори на спешната необходимост от борба с изменението на климата, да финансира прехода към устойчива Европа (в контекста на член 3 от ДЕС) и да използва възможностите, дължащи се на възхода на изкуствения интелект, цифровизацията и Четвъртата индустриална революция. Всичко това изисква по-голямо бюджетно усилие. ЕИСК предлага — в съответствие с позицията на Европейския парламент (1), сумата на разходите и приходите да достигне 1,3 % от БНД. Предложеното равнище на бюджетните задължения от 1,11 % от БНД на ЕС е твърде скромно, за да може политическата програма на ЕС да се осъществи по надежден начин.

1.3.

ЕИСК отново заявява — в съответствие със своето становище относно „Документ за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС“ (2), че европейците имат нужда от повече (и по-добра) Европа, за да се преодолее политическата криза в ЕС. Правомощията и финансовите ресурси, предоставени понастоящем на ЕС, все повече се разминават с тревогите и очакванията на европейците.

1.4.

ЕИСК признава приноса на предложението на Комисията по отношение на структурата, гъвкавостта и капацитета за насърчаване на полезните взаимодействия, както и увеличаването на процента на приходите от собствени ресурси на ЕС. Последните обаче не са достатъчни. Приходите, предвидени в предложението на Комисията за МФР за периода след 2020 г., включват само част от предложенията на групата на високо равнище за собствените ресурси (ГВРСР) и на Европейския парламент (ЕП), в които се препоръчва по-широк спектър от допълнителни източници на собствени ресурси.

1.5.

Макар да разбира основанията за предложението на Комисията, ЕИСК изразява своето несъгласие с намаляването от 12 % по постоянни цени на размера на средствата по Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и от 46 % по Кохезионния фонд (КФ) в предложението за МФР за периода 2021—2027 г. в сравнение с настоящите бюджети.

1.6.

ЕИСК не е съгласен с намаляването от 6 % в реално изражение на предложените поети задължения за Европейския социален фонд (ЕСФ+), по-специално като се има предвид неотдавнашното междуинституционално провъзгласяване на Европейския стълб на социалните права (ЕССП) и целта за създаване на качествени работни места от ноември 2017 г. В съответствие със своето неотдавнашно становище относно финансирането на Европейския стълб на социалните права (3) ЕИСК очакваше принципите на ЕССП и необходимостта от неговото прилагане, особено по отношение на заетостта, да представляват една от водещите линии в предложеното разпределяне на планираните бюджетни задължения в рамките на следващата МФР. Следва да бъде създадена специална програма за подпомагане на държавите членки при прилагането на Декларацията от Гьотеборг относно Европейския стълб на социалните права, която да подкрепи усилията им при въвеждането на реформи за насърчаване на създаването на качествени работни места в контекста на устойчивото развитие.

1.7.

ЕИСК счита, че финансирането на политиките на сближаване (сборът от ЕФРР, КФ и ЕСФ) следва да бъде запазено в МФР за периода 2021—2027 г. поне със същите ресурси по постоянни цени, както в настоящата финансова рамка.

1.8.

ЕИСК приветства факта, че Комисията споменава ключови стратегически инвестиции за бъдещото благоденствие на Европа и нейната водеща роля по отношение на целите за устойчиво развитие (ЦУР). ЕИСК обаче е на твърдото мнение, че ЦУР и по-специално Програмата до 2030 г. би трябвало да бъдат застъпени по-подробно, тъй като Програмата до 2030 г. е категорично всеобхватна стратегия за ЕС през следващите години.

1.9.

Комитетът признава съществените увеличения на бюджетните задължения за околна среда и действия по климата (+ 46 %). Макар че подкрепя Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие на ООН и целта ЕС да допринесе за прехода към нисковъглеродна икономика до 2050 г., ЕИСК отбелязва и липсата на амбиция при разпределението на бюджета, посветен на прехода към устойчиво развитие и борбата с изменението на климата.

1.10.

ЕИСК счита, че макар и създаването в рамките на бюджета на ЕС на механизъм за стабилизиране на инвестициите за държавите — членки на еврозоната, които са засегнати от специфични за всяка държава сътресения, да представлява стъпка в правилната посока, планираните бюджетни задължения — както от гледна точка на гаранциите по заеми, така и на субсидиите за лихвени плащания по горепосочените заеми — са твърде незначителни, за да се постигне осезаема промяна по време на криза. Тази единствена по рода си и ограничена програма на възможния бюджет за еврозоната не е част от стратегията за реформа на ИПС, която се посочва в МФР за периода след 2020 г.

1.11.

ЕИСК е озадачен от предложените съкращения (-15 % в реално изражение в сравнение с ЕС-27, включително ЕФР между 2014—2020 г. и 2021—2027 г.) в планираните бюджетни задължения за общата селскостопанска политика (ОСП). Тези съкращения ще направят невъзможно прилагането на устойчив модел за развитие на селските райони, което е глобална цел на новата реформа на ОСП, както и на други цели, включени в неотдавнашното съобщение на Комисията относно бъдещето на храните и селското стопанство.

1.12.

ЕИСК приветства Европейската комисия във връзка с предлагането на „кошница“ от нови собствени ресурси. При все това Комитетът счита също така, че настоящите предложения вероятно няма да доведат до генерирането на достатъчен размер автономни, прозрачни и справедливи собствени ресурси. ЕИСК обаче подкрепя своевременното провеждане на последователна реформа на системата, така че делът на приходите от собствени ресурси да бъде увеличен и да се гарантира, че процедурите за събиране на приходи допълват и укрепват целите на политиката на ЕС. Тази реформа би трябвало да се основава на препоръките на групата на високо равнище за собствените ресурси и на Европейския парламент. Комитетът привлича вниманието на европейските институции към сложността на въвеждането на практика на всички тези собствени ресурси през периода 2021—2027 г.

1.13.

ЕИСК приветства предложеното премахване на отстъпките (или чекове) за държавите, които внасяха най-много за финансирането на бюджета на ЕС.

1.14.

ЕИСК подкрепя предложението за обвързване на получаването на средства от ЕС от държавите членки със зачитането на принципите на правовата държава — основен стълб на ценностите на Съюза в съответствие с член 2 от Договора, и счита, че обвързаността с определени условия би могла да бъде разширена и по отношение на останалите принципи, свързани с правовата държава и съдържащи се в Договорите за ЕС. Поради това Комитетът изисква от Комисията и ЕП да проучат тази възможност.

1.15.

Комитетът приветства подкрепата за инвестиции, предоставяна чрез гаранцията от програма InvestEU и очакваното участие на други партньори като национални насърчителни банки и институции или международни финансови институции (напр. Европейската банка за възстановяване и развитие/ ЕБВР), но изразява съжаление, че размерът на средствата е достатъчен само за да се гарантира поддържане на предишните равнища на кредитиране от ЕИБ (4) и не отчита големия инвестиционен дефицит на ЕС. Комитетът призовава и за въвеждането на промени във функционирането на програма InvestEU, за да се гарантира, че относително повече средства се насочват към държавите с най-ниски доходи. Ясна цел на програмите на ЕС следва да бъде насърчаването на сближаването — а не на различията.

1.16.

Комитетът изразява своята загриженост във връзка с факта, че строгото тълкуване на условията на Пакта за стабилност и растеж и на други макроикономически условия, както и на изискванията за съфинансиране по отношение на средствата, предназначени за политиката на сближаване, затрудняват държавите — членки на ЕС, които са в най-голяма нужда, да получават достъп до това финансиране, когато е необходимо.

1.17.

Комитетът приветства предложените големи увеличения по програмите за научноизследователска и развойна дейност на цифровата икономика и цифровото общество и подчертава необходимостта от добре определена стратегия за свързване на иновациите с европейска устойчива промишлена политика, основаваща се на висококачествени работни места, чрез улесняване на сътрудничеството между академичните изследвания, промишления сектор, социалните партньори и организациите на гражданското общество, наред с другото.

1.18.

ЕИСК приветства предложените промени, свързани със значителните увеличения в реално изражение за програмите по функции „Миграция и управление на границите“ и „Съседните региони и светът“. Наложително е приемането на обща политика в областта на убежището, която да се основава на зачитане на международното право и солидарност с бежанците и между държавите. Крайно необходимо е и създаването на политика на ЕС в областта на миграцията. ЕИСК настоява на тези въпроси да се обърне приоритетно внимание в изпълнението на МФР.

1.19.

Комитетът отново заявява, че европейският семестър следва да бъде в центъра на изпълнението на бюджетите на ЕС, като гъвкавостта на новата МФР се използва във възможно най-голяма степен. Ще бъде необходимо засилено участие на социалните партньори и гражданското общество в европейския семестър с оглед на по-ефективното и демократично прилагане на насоките на семестъра и свързването на националните и европейските сфери.

1.20.

Комитетът призовава институциите на ЕС и правителствата на държавите членки да работят усилено по отношение на МФР за периода след 2020 г., за да може да бъде приета по график преди следващите избори за Европейски парламент.

2. Предложение на Европейската комисия относно многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г.

2.1.

Настоящото становище на ЕИСК се отнася до пакета, представен от Европейската комисия на 2 май 2018 г. Той включваше съобщение относно МФР (5), четири предложения за четири регламента на Съвета (6) и предложение за решение на Съвета относно системата на собствените ресурси (7).

2.2.

Предложеният таван на бюджетните кредити за поети задължения беше определен в размер на 1 135 милиарда евро за периода 2021—2027 г. (по цени от 2018 г. и като се включва Европейският фонд за развитие (ЕФР) или 1,11 % от БНД, което представлява увеличение спрямо 1 082 милиарда евро (без вноската на Обединеното кралство) или 1,16 % от БНД (без Обединеното кралство) за периода 2014—2020 г. Предложеният таван на бюджетните кредити за плащания за същия период е определен в размер на 1 105 милиарда евро (по цени от 2018 г. и като се включва ЕФР) или 1,08 % от БНД, което представлява увеличение спрямо 1 045 милиарда евро или 0,98 % от БНД.

2.3.

Сред предложените промени ще има значителни увеличения в реално изражение в сравнение с МФР за периода 2014—2020 г. (ЕС-27 плюс ЕФР) за програмите по функции „Единен пазар, иновации и цифрова икономика“ (+ 43 % до 166,3 милиарда евро и 14,7 % от общия бюджет, от които 13,1 милиарда евро, предназначени за програма InvestEU), „Миграция и управление на границите“ (+ 210 % до 30,8 милиарда евро и 2,72 % от общия бюджет) и „Съседните региони и светът“ (+ 14 % до 108,9 милиарда евро и 9,6 % от общия бюджет). Реалните съкращения обаче ще бъдат значителни за функциите „Сближаване и ценности“ (-12 % до 242,2 милиарда евро за клъстъра „Регионално развитие и политика на сближаване“ и - 10 % до 330,6 милиарда евро за „Политика на сближаване“) и „Природни ресурси и околна среда“ (-16 % до 336,6 милиарда евро и 29,7 % от общия бюджет), като от най-съществено значение ще бъдат за политиката на сближаване (-10 %) и ОСП (-15 %).

2.4.

В приходната си част пакетът включва предложения за допълнителни елементи, които трябва да бъдат взети под внимание в системата на собствените ресурси на Съюза, докато в предложението за решение на Съвета се предлага увеличаване на тавана за годишно изискуемите собствени ресурси за плащания на 1,29 % от БНД и съответно на 1,35 % от БНД за поети задължения, така че да бъдат удовлетворени по-големите финансови нужди вследствие на интегрирането на Европейския фонд за развитие и финансирането на нови приоритети, като същевременно при всичко това се гарантира достатъчен предпазен марж за изпълнението на финансовите задължения.

2.5.

В допълнение към предложеното увеличение Комисията се застъпи за промени в структурата на финансиране на ЕС. Делът на традиционните собствени ресурси ще намалее слабо от 15,8 % на 15 %, а делът на националните вноски — от 83 % на 72 % в резултат от планирано намаляване на вноските на база брутен национален доход от 71 % на 58 %. Реформата, свързана с генериране на собствен ресурс на база данъка върху добавената стойност, ще доведе до увеличаване на неговия дял от 11,9 % на 14 %. Предвижда се въвеждането на нови собствени ресурси, включително вноски от схемата за търговия с емисии, от предложената нова обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък — веднага след като постепенното ѝ въвеждане бъде възможно — както и национална вноска, свързана с нерециклираните пластмасови отпадъци от опаковки. Тези нови ресурси биха могли да допринесат с 12 % за общия бюджет на ЕС.

2.6.

Европейската комисия предлага държавите членки да отговарят на определени макроикономически условия, да провеждат структурни реформи и да изпълняват изискванията на Пакта за стабилност и растеж, за да получават средства, предназначени за политиките на сближаване. Изпълнението на последните през предходните години е условие за получаването на помощи от новата функция за стабилизиране на инвестициите. С цел смекчаване на предлаганите съществени съкращения на ресурсите за политиките на сближаване и за ОСП, Комисията предлага и увеличаване на процента на съфинансиране на проектите от страна на държавите членки.

2.7.

Предложението за регламент относно защитата на бюджета в случаите на широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава има за цел да санкционира действия в отделна държава членка, които се отразяват неблагоприятно или има опасност да се отразят неблагоприятно на принципите на доброто финансово управление или защитата на финансовите интереси на Съюза — по-специално действия, произтичащи от атаки срещу независимостта на съдебната власт. Санкциите може да доведат до намаляване и спиране на плащания от ЕС и на финансови задължения към съответната държава членка. Санкциите ще бъдат приемани по предложение от Комисията, което Съветът може да отхвърли с квалифицирано мнозинство.

3. Общи бележки

Политически контекст и общи цели

3.1.

Като се имат предвид предизвикателствата и рисковете — както вътрешни, така и външни, пред които ЕС ще трябва се изправи през следващото десетилетие, той се нуждае от ясна политическа стратегия и силен бюджет. Поради това и в съответствие с предишното си становище относно „Документ за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС“ (8), както и с резолюцията на ЕП (9), ЕИСК предлага бюджетните задължения за периода 2021—2027 г. да достигнат 1,3 % от БНД.

3.1.1.

Финансовата и икономическа криза и нейното управление от страна на отговорните за изготвянето на европейските политики лица оставиха своя отпечатък в много европейски държави, изразяващ се в загуба на конкурентоспособност, икономически спад, бедност, неравенство, прекъсване на социалното сближаване, а също и разлики между отделните държави.

3.1.2.

Недоверието на гражданите спрямо националните и европейските демократични институции води до разрастването на политическите движения, които поставят под въпрос демократичните ценности и принципи и самия ЕС. Някои от тези политически движения вече са част от правителствата на определени държави — членки на ЕС, (или вероятно ще бъдат в близко бъдеще) и доведоха до изхода от референдума за излизането на Обединеното кралство от ЕС.

3.1.3.

Съседните на Европейския съюз държави са сериозно засегнати, наред с другото, от нарастващото присъствие на недемократични и/или авторитарни правителства, войната в Сирия и регионалните и глобалните последици от нея, от сериозната политическа нестабилност и въоръжените конфликти в Близкия изток, Северна Африка и Сахел, както и от демографския натиск в Африка и произтичащите от него миграционни движения към Европа.

3.1.4.

Последица от тези фактори е притокът по Средиземно море на бежанци и мигранти към Европа. Наложително е приемането на обща политика в областта на убежището, която да се основава на зачитане на международното право и солидарност с бежанците и между държавите. Крайно необходимо е и създаването на политика на ЕС в областта на миграцията. Тези въпроси, както и укрепването на сътрудничеството за развитие, преди всичко с държавите от Африка, ще трябва да бъдат преференциално разгледани в МФР за периода 2021—2027 г. Комисията ги разглежда подробно в своето предложение, въпреки че преобладават свързаните със сигурността аспекти.

3.1.5.

Решенията и едностранното нарушаване от страна на настоящото правителство на САЩ на много важни международни споразумения допринасят за глобална геополитическа нестабилност и конфликт с много от европейските политики, включително с търговската политика, политиката в областта на околната среда и борбата срещу изменението на климата, политиката за съседство и укрепването на мира и забраната на ядрените оръжия, многостранното сътрудничество във външните отношения и подкрепата за системата на ООН.

3.1.6.

Европа трябва да се изправи пред тези рискове, като се възползва в максимална степен от своите възможности и разгърне потенциала си в области като научните изследвания, иновациите и технологичното развитите, човешкия си капитал, конкурентоспособността на своите дружества и на своята икономика и капацитета си за износ. Тя следва и да увеличи максимално и да конкретизира — в рамките на ЕС и извън него — своите демократични ценности и цялостното зачитане на принципите на правовата държава, ценностите, характеризиращи справедливите и основани на равенство и солидарност общества, и защитата на мира и многостранното сътрудничество в международните отношения. С оглед на постигането на всичко това също са необходими силни бюджети на ЕС.

3.1.7.

Комисията и ЕП представиха предложения за реформа на ЕС и ИПС, които в по-голяма или по-малка степен насърчават по-голяма интеграция. Изходът от този процес е несигурен. Единният пазар все още не е завършен и този факт заедно със спада в иновациите и нарастващите несъответствия между уменията и потребностите излагат на риск конкурентоспособността на Европа. Европейският съвет одобри в Гьотеборг декларация относно Европейския стълб на социалните права (ЕССП). Постигането на всички тези цели ще изисква значителен финансов ангажимент от страна на ЕС и неговите държави членки, както и политически ангажимент по отношение на ефективното и ефикасно инвестиране на наличните средства. Успехът зависи от активното участие на социалните партньори и на организираното гражданско общество в процеса на вземане на решения.

3.1.8.

Основният икономически риск за бъдещето на Европа е недостигът на инвестиции и изоставането от световните лидери, що се отнася до иновациите и тяхното въвеждане на пазара. Коефициентът на инвестициите в съотношение към БВП е далеч под равнището отпреди кризата.

3.1.9.

Основните цели с оглед на постигането на европейски устойчив модел за развитие следва да бъдат: насърчаването на инвестициите за създаване на устойчиви и качествени работни места, подобряването на производителността и модернизирането на икономиката и предприятията, стимулирането на промишлеността и иновациите, насърчаването на сближаването между държавите членки, справянето със зеления и с цифровия преход, развитието на социалния стълб, укрепването на социалното сближаване и изкореняването на бедността, изпълнението на целите и ангажиментите по Парижкото споразумение и целите за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН. За това е необходим силен бюджет за периода 2021—2027 г. със специално съобразени програми, които допринасят за постигане на максимално равнище на европейската добавена стойност.

3.1.10.

Като взема под внимание тези и други аспекти, ЕИСК счита, че ЕС се нуждае от амбициозни бюджети, които са инструменти на политиките, развиващи ясна стратегия за укрепване на Съюза с повече интеграция, повече демокрация, по-силна подкрепа за социалните партньори и организациите на гражданското общество както в ЕС, така и извън него, по-силна подкрепа за дружествата при справянето с екологичните и цифровите предизвикателства, по-силно социално измерение и по-голяма подкрепа за живота в селата. Единствено по този начин ЕС може да удържи и преодолее вътрешните центробежни сили и да се справи с външните геополитически рискове.

Разходната страна на новата МФР

3.2.

Предложението на Комисията обаче изглежда твърде насочено към запазване на статуквото, като в него има несъответствие между естеството и мащаба на новите предизвикателства пред ЕС, амбициите му и наличните ресурси за тяхното постигане.

3.3.

Съгласно член 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), Съюзът трябва да насърчава устойчивия растеж и същевременно да опазва околната среда. Извънредната ситуация в областта на климата в момента е първостепенен приоритет, включително и за ЕИСК, и представлява глобална рамка за действия не само за публичните органи, но и за стопанските субекти, работниците и гражданите. В резултат от това трябва да се организира и, преди всичко, финансира всеобхватен икономически, социален и екологичен преход (10).

3.4.

ЕИСК приветства промените в структурата на бюджета, включващи реорганизацията на функциите и консолидацията на програмите, както и усъвършенстването на механизмите за гъвкавост, които ще предоставят възможност за по-гъвкава МФР, като същевременно се запазва предлаганата от нея стабилност.

3.5.

Макар да разбира основанията за предложението на Комисията, ЕИСК изразява своето несъгласие с намаляването от 12 % по постоянни цени на размера на средствата по Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и от 46 % по Кохезионния фонд в предложението за МФР за периода 2021—2027 г. в сравнение с настоящите бюджети.

3.5.1.

Фактите показват, че кризата е довела отново до появата на различия по отношение на дохода на глава от населението, по-специално между Севера и Юга (11). Въпреки че делът от населението на ЕС-27, което живее в „по-слабо развити“ региони (с БВП на глава от населението по-нисък от 75 % от средната стойност за ЕС), намалява от 2010 г. насам, делът от населението на ЕС-27, живеещо в региони „в преход“ (с БВП на глава от населението между 75 % и 90 % от средната стойност на ЕС), се увеличава. Това обаче се дължи отчасти и на факта, че делът от населението на ЕС-27, живеещо в „развити“ региони, намалява поради последиците от кризата (12). Поради това известното сближаване, на което сме свидетели, в никакъв случай не е сближаване на доходите във възходяща посока. Необходими са допълнителни публични инвестиции в здравеопазване, образование и социално сближаване, особено на местно и регионално равнище, които трябва да се направят чрез прилагането на златното правило, препоръчано от Комитета в няколко от последните му становища: а именно разходите за инвестиции, по-специално тези, които насърчават дългосрочния устойчив растеж, да не се отчитат с оглед на изпълнението на целите на Пакта за стабилност и растеж по отношение на дефицита, които по този начин ще продължат да гарантират дългосрочната стабилност на публичните финанси.

3.5.2.

В този контекст ЕИСК отбелязва, че съществуват значителни разлики в икономическите и социалните условия между отделните региони, като през последните години в някои региони разликите са се увеличили дори в относително по-богатите държави. Политиката на сближаване следва да отразява това явление чрез въвеждането на нови алтернативни социални показатели, като например заетост и относителен дял на икономически активните лица в целевите групи, както и бедност и мерки за социално приобщаване в допълнение към относителния БВП на глава от населението.

3.6.

ЕИСК изразява несъгласие с предложените реални съкращения на бюджетните задължения за Европейския социален фонд + (-6 % в реално изражение за периода 2021—2027 г. в сравнение с 2014—2020 г.). Реалното съкращение ще бъде още по-голямо, тъй като Гаранцията за младежта ще бъде включена в ЕСФ+. В действителност този фонд би трябвало да остане най-малкото стабилен в реално изражение спрямо стойностите от 2020 г., тъй като той предоставя основни финансови средства, посредством които ЕС може да подпомага прилагането на Европейския стълб на социалните права — основен инструмент за укрепването на социалното измерение на ЕС и за насърчаването на сближаването във възходяща посока на социалните стандарти. Процентите за минимума на национално съфинансиране не следва да се покачват, тъй като в такъв случай някои държави членки биха били възпрепятствани да инвестират в определени региони, като по този начин ще бъдат пропуснати възможности за създаване на европейска добавена стойност. Прилагането на ЕССП може да насърчи и по-голяма устойчивост сред държавите — членки на еврозоната, а оттам и функционирането на ИПС. Съвместните действия на социалните партньори на европейско, национално и регионално равнище са незаменим инструмент за постигането на тази цел. Поради това ЕИСК изразява съжаление във връзка с факта, че за разлика от настоящия програмен период те не са посочени изрично в проекта за регламент, и приканва ЕК да възстанови тази разпоредба.

3.7.

3.8.

В съответствие с посоченото в становището си относно „Бъдещето на прехраната и селското стопанство“ (13) ЕИСК счита, че е необходимо да се продължи с нова реформа на ОСП, която — като запазва двата стълба на ОСП — ги преориентира чрез насочване на преките помощи в много по-голяма степен към земеделските стопани и животновъдите, малките и средните предприятия и семейните стопанства, както и че средствата за развитие на селските райони следва да бъдат използвани за насърчаване на устойчив модел, при който се вземат под внимание ангажиментите по Парижкото споразумение и ЦУР на Обединените нации. Финансирането на социалната инфраструктура в селските общности чрез Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони представляваше много важен аспект от активните политики на ЕС срещу обезлюдяването на селските райони и беше от полза на жителите на селските райони, земеделските стопани, както и на малките предприятия и общности. Предложените от Комисията значителни съкращения за ОСП (-15 %) затрудняват постигането на напредък в тази посока или реализирането на целите, формулирани в съобщението на Комисията относно бъдещето на прехраната и селското стопанство.

3.9.

ЕИСК приветства предложението за създаване на механизъм за стабилизиране на еврозоната в бюджета на ЕС. Този механизъм ще бъде насочен към защитата на инвестиционните разходи в държавите — членки на еврозоната, в случай на специфични за всяка държава сътресения, които поставят под натиск публичните им бюджети. Тази реформа е необходима, за да се повиши устойчивостта на ИПС и да се избегне възникването на по-големи различия между държавите членки.

3.9.1.

Въпреки това Комитетът счита, че във вида, в който се предлага, този механизъм няма да осигури достатъчно стабилизиране в случай на криза. Той би предоставил единствено възможност за отпускането на ограничени компенсационни („бек-ту-бек“) заеми на засегнатите държави членки. Сумата от 30 милиарда евро е недостатъчна, за да се осигури възможност за кредитиране на повече от една държава едновременно (14). По същия начин субсидирането на лихвените плащания със сума в размер на максимум 600 милиона евро годишно за тези кредити при облекчени условия би предоставило незначително облекчение на държавите членки и следователно не би осигурило достатъчно стабилизиране в еврозоната. По-голям марж по поетите задължения за плащане, който би изисквал по-висок таван на вноските, би бил първа стъпка към по-силен стабилизационен капацитет.

3.9.2.

ЕИСК изразява загриженост поради факта, че предложенията на Комисията във връзка със следващата МФР не съдържат разпоредби относно реформата на ИПС и неговото управление, нито относно тяхното отражение върху бюджета, по-специално по отношение на създаването на Европейския валутен фонд или на услуги или облаги за гражданите, като например осигуряване срещу безработица, което да допълва това на държавата членка, в случай на криза.

3.10.

Фондът InvestEU се основава на предишния Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) — със същата годишна вноска и същите прогнози за въздействието му върху общия размер на инвестициите. Четирите вида инвестиции по фонда ще са насочени към четири области на политиката — устойчива инфраструктура; научни изследвания, иновации и цифровизация; малки и средни предприятия; и социални инвестиции и умения — и са ориентирани в правилната посока. ЕИСК приветства по-специално четвъртата възможност, тъй като тя може да осигури финансиране на проекти в ключови сфери като умения, образование, обучение, социално жилищно настаняване, социални иновации и интеграция на мигранти, бежанци и уязвими лица. Този ангажимент за гарантиране на кредити от ЕИБ и вероятно от други публични банкови институции трябва да се приветства, но той ще бъде достатъчен само за да се осигури възможност за поддържане на предишните равнища на кредитиране, докато някои държави членки с относително по-ниски доходи на глава от населението вероятно отново няма да могат да се възползват. Ще бъдат необходими по-големи усилия с оглед на преодоляването на недостига на инвестиции в ЕС.

3.11.

Основната цел на политиките на сближаване е да се насърчава икономическото и социалното сближаване във възходяща посока между държавите членки. Поставянето на строги условия може да възпрепятства достъпа до средствата, осигурявани от политиката на сближаване за държавите членки и регионите, които изпитват най-голяма нужда от тях — тези, които са с по-ниски доходи или по-силно задлъжнели. Това, което беше заявено от ЕИСК в становището му относно МФР за периода 2014—2020 г. (15), остава валидно: „… ЕИСК обаче е против прилагането на обвързаност с макроикономически условия при изплащането на средства, предназначени за политиката на сближаване“. Въпреки това ЕИСК препоръчва политиката на сближаване да бъде прилагана съгласно насоките, установени от европейския семестър, в които се предвижда засилено участие на социалните партньори и организациите на гражданското общество както на национално, така и на европейско равнище.

3.12.

Изискванията за съфинансиране на ЕФРР, КФ и ЕСФ, прилагани стриктно, възпрепятстваха използването на тези фондове по време на политиката на строги ограничения от някои от държавите, които имаха най-голяма нужда от финансиране от тях, и по този начин допринесоха за различията. Понастоящем те продължават да ограничават — в някои държави — достъпа до тези фондове, като тази тенденция може да се засили в бъдеще, ако процентът на съфинансиране от страна на държавите членки бъде увеличен в МФР за периода след 2020 г. ЕИСК призовава критериите за съфинансиране да станат по-гъвкави, така че да се отчита икономическото и финансовото положение на всяка държава членка и да се вземе предвид също заявеното по-горе в настоящата глава относно разходите за инвестиции с оглед на изпълнението на целите на Пакта за стабилност и растеж.

3.13.

След опита с някои от структурните реформи, налагани или насърчавани по време на периода на строги ограничения, изглежда логично да съществуват подозрения по отношение на обвързването на достъпа до средствата, предназначени за политиката на сближаване, с провеждането на горепосочените реформи чрез по-общ подход. ЕИСК не се противопоставя на реформите, но счита, че е от съществено значение да се уточни за какъв вид реформи става въпрос. В няколко становища, последното от които е относно икономическата политика на еврозоната за 2018 г. (16), ЕИСК защитава структурните реформи, които подобряват ръста на производителността, сигурността на работните места и социалната закрила, като същевременно благоприятстват инвестициите и укрепват колективното договаряне, което се основава на автономността на социалните партньори, и социалния диалог.

3.14.

Комитетът приветства предложенията за големи увеличения по програмите за научни изследвания и иновации и за развитие на цифровата икономика и цифровото общество, тъй като те могат да създадат основата за устойчив и силен ръст на производителността, работните заплати и жизнения стандарт. Много важно би било да съществува добре определена стратегия за свързване на иновациите с европейската промишлена политика, от което биха могли да се възползват всички държави членки, по-специално тези с по-ниски равнища на развитие. Участието на социалните партньори и гражданското общество е от съществено значение за изготвянето и прилагането на ефективна промишлена политика, която е добре свързана със системите за иновации. Освен това в настоящия контекст се изисква също така да се постави убедителен и силен акцент върху научните изследвания в областта на обществата, демокрацията, културата и социалната промяна.

3.15.

Необходимо е също така да се подчертае увеличаването с 92 % на финансирането на програма „Еразъм+“ (до 26,368 милиарда евро за 2021—2027 г.), една от програмите, която допринесе в най-голяма степен за европейската идентичност.

3.16.

ЕИСК приветства увеличените средства за международно сътрудничество и хуманитарна помощ, но изразява загриженост във връзка с преконфигурацията на външната дейност в посока сигурност и миграционен натиск, изразяваща се в отказ от по-дългосрочен, насочен към нуждите, национален подход „отдолу нагоре“ и определяне на приоритети, което може да изключи най-уязвимите региони. ЕИСК призовава за поемане на ангажимент за подпомагане на усилията на държавите партньори при реализирането на техните собствени планове за изпълнение на целите за устойчиво развитие (ЦУР).

Финансиране и собствени ресурси в новата МФР

3.17.

С новата МФР Комисията предлага някои промени в начина, по който се финансира бюджетът на ЕС, но те са скромни в сравнение с предложенията на групата на високо равнище за собствените ресурси (ГВРСР) и на Европейския парламент и съпоставени с нуждата от финансиране на необходимите разходи. С новото предложение се предвижда и постепенна промяна към прекъсване на зависимостта на ЕС от вноските на държавите членки, като се върви към много постепенна финансова самостоятелност. За тази цел се предлагат малко на брой нови източници на приходи.

3.18.

Предложението за МФР е скромно и неамбициозно, когато са необходими решителни усилия в посока на съгласувана програма. Би трябвало да се започне от предложенията на групата на високо равнище за собствените ресурси и Европейския парламент за широк набор от допълнителни източници на собствени ресурси и да се стигне до значителна промяна към разчитане на собствени ресурси в рамките на периода на новата МФР.

3.19.

ЕИСК отново изтъква заявеното в становището си относно документа за размисъл относно „Бъдещето на финансите на ЕС“ (17), в който изразява съгласие с анализа в окончателния доклад — „Бъдещото финансиране на ЕС“ — на Групата на високо равнище за собствените ресурси (ГВРСР) (18), под председателството на Марио Монти. Особено важно е новите приходи в МФР за периода след 2020 г. да се състоят предимно от независими, прозрачни и справедливи собствени ресурси. Тези ресурси биха влизали директно в бюджета на ЕС, без да преминават през държавите членки, но и без да се увеличава данъчната тежест и да се натоварват още повече гражданите в неравностойно положение и малките и средните предприятия.

3.20.

Както ЕИСК посочва в становището си относно документа за размисъл относно „Бъдещето на финансите на ЕС“, някои от предложените в този доклад нови ресурси биха притежавали европейска добавена стойност по отношение на приходите, когато се събират на по-подходящо равнище, както за да се установи транснационална данъчна основа, така и за да се противодейства на глобалните последици за околната среда: корпоративното данъчно облагане (ОКООКД) (19), и по-специално облагането на многонационалните предприятия, финансовите сделки, горивата и емисиите на въглероден двуокис.

3.21.

Както заявява групата на високо равнище за собствените ресурси, собствен ресурс на база данък върху корпоративната печалба има „предимство по отношение на подобряването на функционирането на единния пазар“. В същото време, с общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък се опростяват и хармонизират правилата в целия ЕС и се ограничава обхватът на вредните елементи на данъчната конкуренция.

3.22.

Данъкът върху цифровите услуги би могъл, ако бъде проектиран подходящо, да отрази европейската добавена стойност, тъй като мястото, използвано за данъчни цели, може да бъде доста отдалечено от мястото на сключването на сделките, но това е временно решение.

3.23.

Комитетът привлича вниманието на европейските институции към сложността на въвеждането на практика на всички тези собствени ресурси през периода 2021—2027 г.

3.24.

Вноските, които са свързани с по-добри екологични стандарти и борбата с изменението на климата, също обещават европейска добавена стойност и са тясно свързани със стратегическата цел на ЕС за устойчив модел за развитие. Освен това само общи данъци върху енергията и екологичните щети могат да гарантират лоялна конкуренция в рамките на единния пазар. Във връзка с това Комисията предлага вноски, свързани с нерециклираните отпадъци от пластмаса и схемата за търговия с емисии (СТЕ на ЕС). Източници на приходи следва да се търсят в такси за други области на замърсяване на околната среда, които причиняват разходи в повече от една държава членка. Примерите включват данъци върху горивата за автомобилния транспорт и самолетните билети, както се предлага от Европейския парламент и групата на високо равнище за собствените ресурси, както и въвеждането на данък върху въглеродните емисии. Пристъпването към вземането на решение за подобни нови източници на приходи и въвеждането им, като всички те са в съответствие с по-широкообхватната политическа програма на ЕС, следва да започне своевременно.

3.25.

Комисията предлага също и опростяване на настоящия собствен ресурс на база данъка върху добавената стойност, който понастоящем е сложен, тъй като отразява разликите в ставките на ДДС между отделните държави. Би било желателно опростяването да се осъществи под формата на единна ставка във всички държави членки. С настоящото предложение се предлага незначително увеличаване на приходите. Въпреки това вноската на база ДДС ще остане по същество подобна на вноската, свързана с равнищата на БНД, тъй като тя отразява общата икономическа дейност в рамките на дадена държава членка, а не конкретни цели на политиката на ЕС.

3.26.

Излизането на Обединеното кралство от ЕС предоставя възможност за постепенно до цялостно премахване на системата от отстъпки, която се разрасна дотам, че бяха намалени и плащанията от Обединеното кралство и от някои други държави членки. Това трябва да се приветства, както и връщането към положението, при което в бюджета на ЕС постъпваха 90 % от митническите приходи в съответствие с намалените разходи за събирането на мита в държавите членки. Незначителни други допълнителни приходи биха могли да постъпят от печалбите на ЕЦБ (сеньораж). Въпреки това тези нови форми на собствени ресурси като цяло остават твърде малки и твърде несигурни, за да оправдаят надеждите, че ще предоставят възможност за значително намаляване на вноските, свързани с БНД.

4. Конкретни бележки

4.1.

ЕИСК подкрепя предложението, с което получаването на средства на ЕС от страна на държавите членки се обвързва със зачитането на принципите на правовата държава — основен стълб на ценностите на Съюза в съответствие с член 2 от Договора, при условие че прилагането му няма да ощетява граждани или отделни дружества, които понастоящем ползват фондовете на ЕС. Като се има предвид, че бюджетът е основният инструмент за прилагането на всички политики на Съюза, Комитетът счита, че тази обвързаност би могла да бъде разширена и по отношение на останалите принципи, свързани с правовата държава и съдържащи се в Договорите за ЕС, и призовава Комисията и ЕП да проучат тази възможност.

4.2.

Гъвкавостта следва да бъде използвана в максимална степен, за да се насърчава взаимната свързаност на разходните програми във взаимна полза на политиките и фондовете. Например: ОСП и програма „Хоризонт“ за технологичната модернизация на селското стопанство в жизненоважни селски райони и устойчиво селско стопанство; научни изследвания, развитие и иновации, университети, „Еразъм+“ и други програми за млади хора; инвестиции и политики на сближаване, Европейски социален фонд и нова програма за развитие на Европейския стълб на социалните права, които ЕИСК предлага в настоящото становище, с цел насърчаване на сближаването между държавите членки и т.н. Поради това ЕИСК изразява съжаление във връзка с предложението за изменение на правилото „N+3“ на правило „N+2“ (20) и приканва ЕК да го преосмисли.

4.3.

Настоящите оценки на прилагането на „плана Юнкер“ (План за инвестиции за Европа) хвърлят съмнения върху твърденията за неговото въздействие върху повишаването на инвестициите до първоначално прогнозираните равнища, да не говорим за равнищата, необходими за значително намаляване на недостига на инвестиции в сравнение с периода преди 2008 г. Няколко държави членки с по-ниски доходи все още не могат да се възползват в достатъчна степен от плана. Необходимо е да бъдат създадени подходящи механизми за коригиране на тази тенденция, която увеличава различията между държавите членки. Трябва да се насърчи възможността за комбиниране на средства от различни фондове, като например от Кохезионния фонд и InvestEU.

4.4.

Укрепването на социалното сближаване и възстановяването на доверието на европейските граждани вървят ръка за ръка. Развитието на Европейския стълб на социалните права (ЕССП) би могло да бъде важен фактор за изпълнението и на двете цели чрез предоставянето, наред с останалото, на подкрепа и насоки за държавите членки с цел създаването на устойчиви и висококачествени работни места с висока добавена стойност. ЕИСК предлага да се създаде специална програма на ЕССП в рамките на МФР за периода 2021—2027 г. на основата на ангажименти от страна на държавите членки, съставили Декларацията от Гьотеборг. Европейският социален фонд+ ще подкрепи финансирането му съгласно система от показатели, които ще включват, наред с другото, равнища на безработица и заетост, редовното посещаване на училище в задължителната училищна възраст и преждевременното напускане на училище, БВП на глава от населението, показатели на бедността и социалното приобщаване от общ характер, регионални показатели и такива, които се отнасят до определени социални групи в неравностойно положение.

4.5.

Европейският семестър следва да играе водеща роля в изпълнението на бюджетите на ЕС, като се възползва в максимална степен от гъвкавостта на новата МФР — например за да се гарантира силна връзка между политиката на сближаване и останалите политики, като например иновации, инвестиции и създаване на работни места. За тази цел механизмите за участието на социалните партньори и гражданското общество в европейския семестър трябва да бъдат прилагани правилно, така че те да бъдат осведомени как да обвързват своите национални сфери с европейските такива. Чрез подкрепата за прилагането на европейския семестър Комисията и Съветът ще бъдат включени пряко в разрешаването на националните политически въпроси. Необходимо е да се гарантира, че социалните права и правата на работниците, както и тези на потребителите не се ограничават чрез мерки, подпомагани от фондовете на ЕС.

4.6.

С приоритет ще се разглеждат усилията, които европейските институции и националните правителства, с участието на организациите на гражданското общество, трябва да положат, за да може МФР за периода след 2020 г. да разполага с повече средства и да балансира отново приоритетите по начина, по който ЕИСК предлага в настоящото становище. Комитетът настоятелно ги призовава да работят усилено, за да може МФР да бъде приета в планирания срок преди следващите избори за Европейски парламент.

Брюксел, 19 септември 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER

(1) Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2018 г. относно следващата МФР: изготвяне на позицията на Парламента относно МФР след 2020 г. — (2017/2052(INI), съдокладчици: Jan Olbrycht, Isabelle Thomas, параграф 14.

(2) ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 131.

(3) ОВ C 262, 25.7.2018 г., стр. 1.

(4) Европейска инвестиционна банка.

(5) COM(2018) 321 final.

(6) COM(2018) 322 final/2, COM(2018) 326 final, COM(2018) 327 final, COM(2018) 328 final.

(7) COM(2018) 325 final.

(8) ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 131.

(9) Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2018 г. относно „Следващата МФР: изготвяне на позицията на Парламента относно МФР след 2020 г.“ — (2017/2052(INI), съдокладчици: Jan Olbrycht, Isabelle Thomas, параграф 14.

(10) Вж. също и становищата на ЕИСК NAT/735 относно „Европейски пакт за финансиране на борбата с изменението на климата“, докладчик Rudy de Leeuw, и ECO/456 относно „План за действие за устойчиво финансиране“, докладчик Carlos Trias Pinto, все още непубликувани.

(11) Европейски синдикален институт (ETUI)/Европейска конфедерация на профсъюзите (ETUI) (2018 г.), Benchmarking Working Europe („Сравнителен анализ в трудова Европа“), Брюксел: ETUI.

(12) Darvas, Z. и Moes, N. (2018 г.), How large is the proposed decline in EU agricultural and cohesion spending? (Колко голямо е предложеното намаление на разходите за селско стопанство и сближаване в ЕС?) Bruegel Blog post, 4 май 2018 г.

(13) ОВ C 283, 10.8.2018 г., стр. 69.

(14) Вж. Claeys, G. (2018 г.), New EMU stabilisation tool within the MFF will have minimal impact without deeper EU budget reform (Новият инструмент за стабилизиране на ИПС в рамките на МФР ще окаже минимално въздействие без по-задълбочена реформа на бюджета на ЕС), Bruegel Blog, 9 май 2018 г. Съгласно този анализ 30 милиарда евро са около една трета от сумата, отпусната като заем на Ирландия по време на кризата.

(15) ОВ C 229, 31.7.2012 г., стр. 32.

(16) ОВ C 197, 8.6.2018 г., стр. 33.

(17) ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 131.

(18) Бъдещото финансиране на ЕС. Окончателен доклад и препоръки на Групата на високо равнище за собствените ресурси, декември 2016 г.

(19) Положително оценена от ЕИСК още през 2011 г. в становището относно „Предложение за директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД)“ (ОВ C 24, 28.1.2012 г., стр. 63) и през 2017 г. в становището относно „Обща (консолидирана) основа за облагане с корпоративен данък“ (ОВ C 434, 15.12.2017 г., стр. 58).

(20) Дадена част от отпуснатите бюджетни средства се спира служебно от Комисията, ако тя не е била използвана или ако искането за плащане не е било получено до края на втората година след тази на бюджетното отпускане (n+2). Източник: Комисията.

6.12.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/116

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно специалните разпоредби за цел „Европейско териториално сътрудничество“ (Interreg), подпомагана от Европейския фонд за регионално развитие и инструменти за външно финансиране“

(COM(2018) 374 final — 2018/0199 (COD)

(2018/C 440/19)

Докладчик:

Henri MALOSSE

Консултация	Европейски парламент, 11.6.2018 г. Съвет на Европейския съюз, 19.6.2018 г.
Правно основание	Член 178 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	Секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	7.9.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	19.9.2018 г.
Пленарна сесия №	537
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	196/2/5

1. Заключения и препоръки

1.1.

Европейското териториално сътрудничество (ЕТС) е единствен по рода си инструмент на политиката на сближаване и представлява една от малкото рамки, в която действащите лица на национално, регионално и местно равнище от различни държави членки системно провеждат общи действия и обменят практики и стратегии за действие. Може да се каже, че в него откриваме част от същността на европейския дух. Въпреки че в много случаи може да се констатира добавена стойност и въпреки инвестициите, които насърчават растежа в осъществените до този момент проекти, резултатите от последващите оценки действително показват наличие на редица слабости. Те следва да бъдат взети предвид на редица равнища на действия в новото предложение за регламент:

1.1.1.

Опростяване на процедурите — ЕИСК призовава за „шоково опростяване“ във връзка с размера на проектите. Сътрудничеството се отнася предимно до дейностите на местно равнище. Поради това е необходимо да се внесе нужното опростяване във формулярите и методите за оценка на проектите, както и да се прилагат стандартни процедури като ключов елемент от новото програмиране.

1.1.2.

Финансова рамка — политиката на сближаване е решаващ фактор в подкрепа на стратегията „Европа 2021—2027 г.“, която следва приоритетно да получи техническа и бюджетна помощ. ЕИСК предупреждава, че заделянето на по-малко бюджетни средства би поставило под въпрос ефикасността, видимостта и популярността на тази програма за действие. Поради това той призовава Европейския парламент да предложи увеличаване на бюджетните кредити за политиката на сближаване, по-специално за цел „Европейско териториално сътрудничество“.

1.1.3.

Допълняемост — ЕИСК изразява безпокойство във връзка с новите правила, които биха могли да сведат максималната ставка на финансирането от страна на ЕС до 70 % вместо 85 %. Той призовава за запазване на ставката от 85 % за малките проекти, най-уязвимите региони, както и за действията на гражданското общество. ЕИСК подкрепя и разширяване на участието на частния сектор и на европейския инструмент за финансов инженеринг InvestEUfund по отношение на действията в подкрепа на производствения сектор.

1.1.4.

Интегриране на финансовите инструменти — ЕИСК призовава Комисията да изготви реална стратегия за координация и интеграция на нейните различни финансови инструменти, достъпни по линия на многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. Той призовава Комисията да представи съобщение за тази цел в кратък срок. Европейското териториално сътрудничество следва да представлява основна рамка за осъществяването на тази необходима координация.

1.1.5.

За изграждане на истинско партньорство с гражданското общество — Комисията следва да наложи задължението за включване на социалните партньори и организациите на гражданското общество както в процеса на консултации, така и в изпълнението на действията, тъй като най-добрите отбелязани резултати от проекти се постигат с участието на гражданското общество. ЕИСК препоръчва всеки оперативен орган да бъде задължен да представи схема за партньорство за включването на гражданското общество с механизъм за предупреждение.

1.1.6.

Запазване и развиване на тематичната концентрация. Беше констатирано развитие в посока тематична концентрация на приоритетите за интервенции и инвестиции и това се оценява положително от ЕИСК, но предстои да се изясни по какъв начин:

—	да се вземат предвид особеностите на районите, посочени в член 174 от ДФЕС (островите, планинските и селските райони, агломерациите и др.), като се отчита необходимостта от концентрация — залог за видимост и ефективност, с цел да се избегне разпокъсаността;

—	устойчивото развитие и действията в областта на климата да бъдат поставени на централно място;

—	да се направи Европа наистина достъпна за гражданите, действайки в по-голяма степен на местно равнище.

1.1.7.

Морските басейни и островните територии — като се има предвид, че морската среда е единствената околна среда в островните територии, ЕИСК настоява те да могат да продължат да представят проекти както в областта на граничното, така и на териториалното сътрудничество. По целесъобразност, следва да бъде заложен нов приоритет „островни територии“ с определен бюджет.

1.1.8.

Макрорегионални стратегии — ЕИСК счита, че е от съществено значение при разработването на макрорегионалните стратегии да се включат новите зони (Средиземно море, Балканите, Карпатите и др.) и да се гарантира по-голямо интегриране на новите европейски финансови инструменти в тяхна полза.

1.1.9.

Сътрудничество със съседни държави — ЕИСК приветства създаването на обща рамка за изпълнение със съседните/трети държави. Той подчертава и целесъобразността на подхода за едновременно използване на кредитите по линия на „Европейско териториално сътрудничество“ и на външните европейски фондове. Във връзка с това ЕИСК призовава Комисията да гарантира, че програмите за териториално сътрудничество са отворени за регионите на съседните държави дори ако те не граничат пряко с ЕС, за да се избегне създаването на разпокъсаност във въпросните държави.

1.1.10.

Иновации — ЕИСК подкрепя предложението за приоритизиране на иновациите със самостоятелен бюджет и процедури, позволяващи пряк достъп на недържавните участници. ЕИСК подчертава обаче, че иновациите следва да имат и обществено, и социално измерение.

1.1.11.

Цифров компонент на европейското териториално сътрудничество — понастоящем едно от основните предизвикателства, пред което са изправени участниците в целта „Европейско териториално сътрудничество“, е тяхната свързаност. Необходимо е да се предвидят средствата и инициативите за намаляване на цифровото разделение между отделните територии, както и между градските и селските териториални компоненти на регионите: да се развива обменът на опит, да се намали цифровото разделение, от една страна, между регионите, а от друга — между градските и селските територии.

1.1.11.1.

За тази цел ЕИСК препоръчва в структурата на всички програми по цел „Европейско териториално сътрудничество“ за периода 2021—2027 г. да се предвидят цифровата трансформация и изискванията за повишаване на уменията.

1.1.12.

Отчитане на младежкото измерение — Отчитането на измерението, свързано с младежта в Европа, е основен елемент. ЕИСК предлага да се използват методите на програма „Еразъм+“ за младежки обмен: студенти, чираци, лица, търсещи работа, лица, изпаднали в затруднение, за да може териториалното сътрудничество да интегрира младите хора посредством специални програми за мобилност, професионално обучение и изучаване на езици. ЕИСК предлага в трансграничните и транснационалните програми за сътрудничество да се въведат специфични направления за предложения и интервенции за младежта и осъществявани от младите хора.

1.1.13.

Действия в подкрепа на уязвими групи от населението и включване на хоризонталните критерии — ЕИСК подчертава, че е важно да се установят точни правила по отношение на степента на задължение за спазването на хоризонталните принципи на Общността и за определяне в това отношение на минимален праг (10 % от помощите за действието).

1.1.14.

Гражданска защита и борба с основните рискове — ЕИСК приканва Комисията да предвиди включването на този компонент като основно направление на териториалното сътрудничество и да го съгласува с новия фонд „Отбрана и гражданска защита“, предложен от Комисията за многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г.

1.1.15.

Публичност — предвид значението на програмите, подпомагани по цел „Европейско териториално сътрудничество“, ЕИСК ще подкрепи всяка инициатива, която дава възможност за по-добра видимост с цел укрепване на духа на европейското гражданство и за осведомяване относно конкретните действия, осъществени с подкрепата на ЕС. Той се застъпва по-специално за създаването на информационни канали в регионите — бенефициери по програми за сътрудничество, за предпочитане към организации на гражданското общество.

2. Въведение

2.1. Териториалното и граничното сътрудничество — същност на европейския дух

2.1.1.

Заемаща централно място в изграждането на общо европейско пространство, целта „Европейско териториално сътрудничество“ (EТС) (Interreg) с всички свои трансгранични, транснационални, междурегионални компоненти и отвореност към съседните държави стои в основата на европейската интеграция: тя допринася за това границите да не се превръщат в бариери, сближава европейците, спомага за разрешаването на общи проблеми, улеснява обмена на идеи и предимства и насърчава стратегическите инициативи, насочени към постигането на общи цели.

2.1.2.

Член 174 и член 24 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) представляват правната рамка, която дава възможност за осъществяване на политиката на икономическо, социално и териториално сближаване с цел намаляване на различията между степента на регионално развитие и следователно на европейското териториално сътрудничество.

2.1.2.1.

Член 174 гласи: „Измежду тези региони, специално внимание се обръща на селските райони, на районите, засегнати от индустриалния преход, както и на регионите, които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, като най-северните региони с много ниска гъстота на населението и островните, трансграничните и планинските региони“. ЕИСК счита, че този член предоставя достатъчно основание в рамките на европейското териториално сътрудничество да бъде отделено специално внимание на тези региони и призовава Комисията и държавите членки да следят за това.

2.1.3.

Като приоритетна цел на политиката на сближаване целта „Европейско териториално сътрудничество“ (Interreg) представлява рамката, в която обществените и частните действащи лица на национално, регионално и местно равнище в държавите членки провеждат колективни инициативи, обменят добри практики, структурират вътрешни и външни политики за развитие на Европа. Въпреки многобройните случаи и примери за добавена стойност и инвестиции, които насърчават растежа в реализираните до настоящия момент проекти, някои недостатъци, свързани със слабости в рамката на различните програми, не са без последствия и заслужават да бъдат анализирани в рамките на новите перспективи за периода 2021—2027 г.

2.1.4.

Резултатите от последващите оценки действително изтъкват няколко елемента:

—	слабости във функционалното определение на регионите във връзка с член 174 от ДФЕС;

—	значителни трудности при разработването и изпълнението на стратегията за съгласувани мерки поради избора на възходящ подход „от долу нагоре“ при определяне на проектите, които да бъдат подкрепени;

—

почти пълна липса на полезно взаимодействие между програмите по Interreg и други европейски програми, които могат да засилят въздействието върху развитието, по-специално „ЕразъмЕразъм+“, „Хоризонт 2020“, Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), Механизма за свързване на Европа, Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME), и по принцип твърде слабото въздействие на тези действия и на тяхната видимост за гражданското общество и за всички категории граждани, по-специално жените, младите хора, семействата, хората с увреждания и възрастните хора.

2.1.5.

Някои от тези аспекти са отчетени в новото предложение за регламент, с което се укрепват процедурите за намаляване на регионалните приоритети върху всички европейски региони, включително най-отдалечените, разработват се нови макрорегионални стратегии и тематични концентрации, поставя се акцент върху инициативите за иновации, както и върху редица други инициативи, които съответно са обект на анализ и специални забележки. Предложението на Комисията се нуждае обаче от усъвършенстване и изясняване по редица важни аспекти.

3. Приоритетни теми за препоръките на ЕИСК към Комисията

3.1.

Опростяване на процедурите — към шоково опростяване — Комисията предлага обширен пакет от специални разпоредби за опростяване на правилата на позициониране и на управление на програмите на всички съответни равнища: бенефициери, държави членки, управляващи органи, участващи трети държави и Комисията. ЕИСК подкрепя изцяло този подход. Това обаче е инициатива, предлагана при всяко ново програмиране. Комисията не е проявила достатъчно амбиция по отношение на тази процедура.

3.1.1.

В областта на опростяването и еднократните суми регламентът установява стандартното обработване на определени разходи като ключов елемент за следващия период на програмиране и повишава някои променливи стойности като разходите за персонал (за всеки проект на стойност до 200 000 евро: еднократна сума и без да е необходимо да се представят фактури). По този начин Комисията признава необходимостта от административно опростяване и подчертава необходимостта от постигане на общо споразумение.

3.1.2.

Сътрудничеството се отнася предимно до дейностите на местно равнище. Поради това е необходимо програмата да бъде много по-отворена за гражданското общество със съществено опростяване на процедурите и създаване на малки звена за информация и съдействие.

3.1.3.

ЕИСК би желал да види стремеж към съгласуваност с размера на проектите, за да се внесат необходимите опростявания във формулярите и методите за оценка на проектите и да се използват минимални стандартни процедури за административните и управленските дейности. „Шоковото опростяване“ е безусловно необходимо, за да се даде възможност на вносителите на проекти да се съсредоточат по-скоро върху резултатите от действията, отколкото върху административните дейности, които отнемат много време.

3.1.4.

Действително, каквото е и желанието на Комисията, следва да се разчита изцяло на логиката на оценяване на проектите в зависимост от „резултатите“ и операторите да бъдат освободени от задължението непрекъснато да предоставят отчети за дейността си (понастоящем на всеки 6 месеца).

3.2.

Финансова рамка — Комисията счита, че политиката на сближаване и нейното логично следствие в лицето на цел „Европейско териториално сътрудничество“ следва да продължат да бъдат съществен елемент от финансовия пакет. ЕИСК одобрява тази позиция. Заделянето на по-малко бюджетни средства би поставило под въпрос ефикасността, видимостта, както и настоящата популярност на тази програма за действие. Избраният засега вариант е запазване на стабилен бюджет по отношение на предходния период в контекста на намаляване с 10 % на бюджета на Европейския съюз. Това положение следва да даде възможност за запазване на размера на подпомагане на програмите по Interreg, което представлява минимално изискване, но ЕИСК призовава Европейския парламент да предложи съществено увеличение, тъй като политическото въздействие на тези действия и тяхното отражение върху населението могат да бъдат много осезаеми, при условие че им бъдат предоставени значителни средства.

3.2.1.

В новия регламент относно европейското териториално сътрудничество ставката на съфинансиране е намалена на 70 % (спрямо 85 % понастоящем). Според Комисията тази промяна следва да доведе до засилване на финансовото участие на държавите и да стимулира създаването на по-добри условия за ангажиране с проектите. ЕИСК изразява безпокойство, че тази мярка, наречена „допълване“, може да възпре от участие участниците от частния сектор и най-необлагодетелстваните региони. Поради това той призовава да се запази ставката от 85 % за най-уязвимите региони по смисъла на член 174 от ДФЕС. Освен това концентриране на интервенциите от страна на Европа винаги им гарантира по-голяма видимост.

3.2.2.

Нови правила относно „малките проекти“ — В новия регламент се дава ясно определение, придружено от нови мерки и опростени правила: ново определение за техническата помощ, премахване на изискването за годишни доклади, подход на финансиране с еднократни суми за редица разходни позиции и условия за по-бързо стартиране на следващия период. ЕИСК счита, че тези инициативи са стъпка в правилната посока.

3.2.3.

По отношение на административната тежест за „малките проекти“, перспективата за създаване на трансгранична институция, която да се занимава с цялата административна работа за съвкупност от „малки проекти“, като допълнение на еднократната сума, също се приема много положително от ЕИСК.

3.2.4.

Комитетът оценява ангажимента на Комисията да увеличи максимално частното участие в програмите за териториално сътрудничество. Във връзка с това той предлага още по-амбициозни мерки, като се определи минимален праг за участие на недържавните участници (с изключение на регионалните власти), като например частните предприятия, социалните партньори, доброволческия сектор, структурите на социалната и солидарната икономика и професионалните камари.

3.3.

Партньорство с гражданското общество — ЕИСК припомня, че партньорството представлява основно средство за зачитане на хоризонталните принципи. То следва да се изгражда навсякъде с участието на гражданското общество, социалните партньори, местните органи и организациите за социално приобщаване. В този контекст в Регламента е предвидено включването на гражданското общество в комитетите за контрол. Предвижда се също в сайтовете, които предоставят информация за изпълнението и резултатите от програмите, да се добави информация относно неуспехите и проектите, които не изпълняват ангажиментите си.

3.3.1.

Трябва да се отбележи, че след избирането им местните органи проявяват склонност да пренебрегват всичко останало.

3.3.2.

Участието на действащите лица от гражданското общество не следва да се ограничава до процеса на консултации. Изключително важно е те да участват в изпълнението на действията и в тази връзка да им се поверят отговорности, включително с избора на организации на гражданското общество като управляващи органи.

3.3.3.

ЕИСК предлага за всяка програма по цел „Европейско териториално сътрудничество“ управляващият орган да представи схема на партньорство, която да показва участието на гражданското общество във всеки етап от подготовката, изпълнението и оценката на действията. Тази схема следва да съдържа механизъм за предупреждение, въведен с цел да се позволи на участниците от гражданското общество да сезират съответния орган в случай, че принципът на партньорство не е спазен.

3.4.

Ново разпределение на подкрепата за териториално сътрудничество — В новия регламент за ЕТС/Interreg се описва бъдещата програма за действие в пет компонента на сътрудничество: трансгранично, транснационално, междурегионално, морско, включващо най-отдалечените региони, и иновативни междурегионални инвестиции. Този подход е съгласуван, въпреки че изваждането на проектите за морско сътрудничество от трансграничното сътрудничество поставя въпроси и поражда сериозни опасения сред действащите лица в съответните региони. Комисията се аргументира с обяснението, че по-специално в рамките на морското сътрудничество може да съществува припокриване между различни трансгранични програми и поема ангажимента да определи общ подход за програмите в морските басейни, включително двустранно сътрудничество, който ще бъде придружен от по-широко въздействие.

3.5.

Морските басейни и островните територии — ЕИСК счита, че тази насоченост относно морското измерение е разбираема, когато става въпрос за континентални територии, но не е оправдана за островните територии, при които по дефиниция има само морски граници. Освен това ЕИСК често е призовавал Комисията да отдели специално внимание на островите, които са засегнати от очевидни структурни ограничения, признати в член 174 от ДФЕС. Поради това ЕИСК предлага действията за европейско сътрудничество между островите да се реинтегрират в трансграничното сътрудничество и/или да се обособят в 6-а категория със специален бюджет за съвкупност от острови, които са част от един и същ морски басейн, за да се насърчи обменът на опит.

3.6.

Специална отвореност към иновациите — предлага се нов специален бюджетен ред, който да функционира чрез покана за представяне на предложения за разработване на проекти на цялата територия на ЕС, за да се надхвърли практиката на обмен на добри практики и да се премине към цялостни разпоредби за научноизследователска дейност (11 % от бюджета на Interreg). ЕИСК одобрява този подход, при условие че той обхваща също така обществените и социалните иновации, при които сътрудничеството между териториите може да окаже много голямо въздействие върху съответното население, и се даде възможност за пряко участие на недържавните участници (изследователи, предприятия, гражданско общество).

3.7.

Отвореност към най-отдалечените региони — Комисията предлага да се приемат нови мерки, които да позволят на тези региони, с оглед на специфичното им положение, да си сътрудничат въз основа на съобщението на Комисията, озаглавено „Засилено и обновено стратегическо партньорство с най-отдалечените региони на ЕС“ (1). Става въпрос за компонент „сътрудничество“ между най-отдалечените региони и техните съседи (3,2 % от бюджета на Interreg). Тази ясно определена разпоредба е интересна, но следва също така средствата на ЕС за трети държави, съседни на най-отдалечените региони (по-специално Европейският фонд за развитие (ЕФР), да могат да бъдат лесно мобилизирани с цел допълване на тези дейности, което понастоящем не се прави. ЕИСК призовава да бъде заложено в законов акт и програмирано координирано взаимодействие между INTERREG и ЕФР.

3.8.

Сътрудничество с трети държави — С оглед на сложната международна обстановка ЕИСК счита за положителен факта, че се създава единна рамка за действия с участието на съседни държави извън Европейския съюз. Що се отнася до съседните държави, съществуващата възможност техните региони, които не са гранични, да участват в действия за транснационално сътрудничество, следва да бъде използвана по-ефективно, за да се избегне задълбочаването на различията в рамките на тези държави, където са привилегировани регионите, граничещи с ЕС.

4. Нови насоки за размисъл

4.1.

Развиване на тематичната концентрация — ЕИСК призовава програмите да бъдат съсредоточени върху действията, съответстващи на приоритетите на Европейския съюз, така както са определени в проекта на многогодишна финансова рамка за периода 2021—2027 г. (иновации, научни изследвания, по-зелена Европа — енергетика, кръгова икономика и др., — свързана Европа — транспорт, селско стопанство и др., — по-социална Европа — Европейски социален фонд, Европейски фонд за регионално развитие, образование, здравеопазване и др. — Европа по-близо до местното равнище чрез стратегиите за развитие на местно равнище), без да се забравят специфичните цели на регламента в социалната сфера, образованието и здравеопазването. Следва да се обърне специално внимание и на стратегиите за местно развитие, които обхващат всички участници от гражданското общество.

4.1.1.

В рамките на тематичната концентрация от основно значение е въпросът за устойчивото развитие и действията в областта на климата, кръговата икономика и енергията от възобновяеми източници да се постави в основата на всички теми и да се вземе изрично предвид.

4.2.

Макрорегионални стратегии — Макрорегионалните стратегии (за региона на Балтийско море, региона на р. Дунав, региона на Алпите и за региона на Адриатическо и Йонийско море) като цяло се считат за успешни. Европейското териториално сътрудничество има особена стойност поради капацитета си за създаване на благоприятни условия за прилагането на макрорегионални стратегии за развитие въз основа на:

—	наличието на висока степен на трансгранични взаимодействия;

—	съответствието между финансирането и стратегическите приоритети за интервенция.

4.2.1.

Тези механизми ще дадат възможност за укрепване на програмите за сътрудничество, по-специално транснационалното и морското сътрудничество. В рамките на макрорегионална стратегия за Средиземноморието (Западно и Източно) би могъл да се осъществи полезен експеримент във връзка със стратегиите за морските басейни, осъществени в рамките на действията на ЕС в областта на морското дело, както и макрорегионална стратегия за планинските масиви в Югоизточна Европа (Карпатите и Балканите) — макрорегиони, които и в двата случая обхващат трети държави.

4.3.

Цифровият компонент на европейското териториално сътрудничество — Понастоящем едно от основните предизвикателства пред европейското териториално сътрудничество е свързанността. Необходимо е да се предвидят средствата и инициативите за намаляване на цифровото разделение между териториите, както и между градските и селските райони в рамките на регионите. Развитието на цифровите технологии е свързано с редица предизвикателства:

4.3.1.

Техническо и икономическо предизвикателство за развитието на териториите. Цифровите технологии разполагат с мощен капацитет за развитие на териториите в рамките на новите постижения на промишлеността, на едно общество на сътрудничеството, на възникването на нови видове сътрудничество в областта на труда, на нови механизми за оползотворяване на местните ресурси.

4.3.2.

Основно социално предизвикателство, което оказва въздействие върху развитието на уменията на населението и в развитието на териториите. Да се развиват инвестициите за повишаване на квалификацията и уменията за работа и да не се допуска увеличаване на социалното цифрово разделение. Развитието на цифровите технологии понастоящем създава нови видове дискриминация, които произтичат по-специално от възможностите на бедното население за достъп до съответното оборудване поради жизнения стандарт и културни аспекти във връзка с нивото на образование и възрастта.

4.3.3.

Следва да се има предвид, че „цифровите технологии“ могат както да улесняват достъпа до права, така и, напротив — да представляват допълнителен фактор за изключване на определени категории от населението. Именно поради тази констатация ЕИСК призовава Комисията в действията по цел „Европейско териториално сътрудничество“ да възприеме координиран образователен подход с участниците на местно равнище.

4.3.4.

Освен това ЕИСК предлага значителна част от иновативните действия да бъдат посветени на цифровите технологии с конкретни покани за представяне на предложения, включващи обмен на опит и сътрудничество в тези области на местно равнище, като се дава приоритет на приобщаването на най-нуждаещите се и уязвими групи от населението. Това е изключително важно за териториите в рамките на новите постижения на промишлеността, на едно общество на сътрудничеството, на възникването на нови видове сътрудничество в областта на труда, и на новите механизми за оползотворяване на местните ресурси. Комисията представи проектобюджет за периода 2021—2027 г. Включва ли той в достатъчна степен цифровия аспект? Ако не, значи не е подходящ.

4.3.5.

Цифрови технологии и изкуствен интелект — Наложително е Комисията да разполага с инструменти от областта на цифровите технологии и изкуствения интелект за изпълнението и оценката на бъдещите програми (големи информационни масиви, нови технологии и инвестиции на фондовете).

4.3.6.

Според самата Комисия оценката на въздействието на действията и на програмите на ЕС зависи от определена „нагласа“. Резултатите от даден проект понякога биха могли да са по-маловажни от начина, по който са били получени, и е трудно да се намерят показатели (не само количествени, но и качествени) за подходяща оценка на това.

4.3.7.

ЕИСК решително насърчава Комисията в търсенето на по-добри показатели за оценка на непосредствените резултати и въздействието на програмите и проектите.

4.4.

Включване на младежкото измерение — Отчитането на измерението, свързано с младежта в Европа, е основен елемент. ЕИСК предлага да се използват методите на програма „Еразъм+“ за младежки обмен — на ученици от средните училища, студенти, чираци, лица, търсещи работа, лица, изпаднали в затруднение, за да може териториалното сътрудничество да интегрира младите хора посредством специални програми за мобилност, по-специално с цел професионално обучение и изучаване на езици. ЕИСК разглежда редица възможности, които не си противоречат, за да може понятието за територия да придобие съдържание за младите хора.

4.4.1.

ЕИСК предлага да се задели определен процент от средствата по цел „Европейско териториално сътрудничество“ за действия, осъществявани от млади хора и за млади хора. Успоредно с това в рамките на бъдещата програма „ЕразъмЕразъм+“ след 2021 г. Комисията би могла да избере варианта да предостави част от програмите „Еразъм+“ на инициативи за определени териториални пространства.

4.4.2.

От друга страна, 10 % от един или няколко компонента на Interreg би трябвало да бъдат заделени за мобилност от типа „Еразъм“, а също и идентичен процент за пакета проекти, управлявани в рамките на „Еразъм+“, които се организират на европейска територия. Би могъл да се запази приоритет за регионите, които започват да се оформят реално, например Средиземноморски макрорегион и/или в експериментален план — за региони, в процес на създаване и развитие, например макрорегион „Източно Средиземноморие“.

4.4.3.

Поради това е необходимо в трансграничните и транснационалните програми за сътрудничество да се въведат една или няколко специфични области за предложения и мерки за младежта и осъществявани от млади хора. Тези области следва да улесняват и подкрепят преминаването от обикновения културен обмен към насърчаването на дейности, свързани с категории, различни от традиционните за програма „ЕразъмЕразъм+“: движения на младежи и създаване на сдружения за борба с изключването и социалното неравенство, за интеграция на най-уязвимите лица (с увреждания), действия в областта на климата, инициативи за подпомагане на приема на мигриращите бежанци или всякаква друга тематика в областта на образованието и солидарността.

4.5.

Действия в полза на уязвимите групи от населението и отчитане на хоризонталните критерии — по отношение на съобразяването с най-уязвимите групи от населението на всички нива на изготвяне и изпълнение на програмите за сътрудничество, по-специално при подбора на проекти, Комисията заема ясна позиция във връзка с безусловното задължение за спазване на хоризонталните принципи на Общността.

4.5.1.

Поставя се обаче въпросът за регламентирането на тази тема в рамките на европейското териториално сътрудничество, в което не са определени квоти. ЕИСК предлага да се определи минимален праг (10 %) по отношение на граничното сътрудничество.

4.6.

Гражданска защита и борба с основните рискове. Този компонент, който е част от новия Европейски фонд за отбрана и гражданска защита, предложен от Комисията за многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г., е основно направление, което оказва въздействие върху териториалното сътрудничество. Тук се има предвид например предотвратяването и борбата с горските пожари в Средиземноморието или с наводненията в регионите, разположени по на север. Това е въпрос, в рамките на който сътрудничеството отвъд националните граници е задължително и който има пряко отражение върху живота на гражданите.

4.6.1.

Поради това ЕИСК препоръчва да се отдели специално внимание в рамките на цел „Европейско териториално сътрудничество“ с възможността за координация между няколко фонда и да се отправят конкретни препоръки към органите, отговарящи за програмите, за да се повиши осведомеността им относно предизвикателствата и възможностите, свързани с този въпрос, на техните територии. В тази връзка биха могли да бъдат отправени покани за представяне на предложения с демонстрационна цел, за да се създаде конкуренция между регионите.

4.7.

Интегриране на различните европейски инструменти: ЕИСК счита, че настоящото предложение не включва в достатъчна степен възможностите за полезно взаимодействие между европейското териториално сътрудничество и другите съществуващи или бъдещи финансови инструменти на ЕС, по-специално по отношение на младежкия обмен, цифровите мрежи и програмата в областта на цифровите технологии, научните изследвания и развитието, инвестициите, гражданската защита и борбата с основните рискове. Той призовава Комисията да предприеме мерки в тази насока.

4.7.1.

Европейското териториално сътрудничество представлява подходяща рамка за гарантиране на взаимно допълване на различните европейски инструменти, като се изхожда от нуждите по места:

—	инвестициите на малките и средните предприятия, при положение че се съчетаят ефикасно действията по Interreg с тези на новия фонд InvestEuFund, предложен от Комисията в рамките на многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г.;

—	мрежите (инфраструктура, цифрови технологии, енергетика) с Механизма за свързване на Европа;

—	външните действия (Европейски фонд за развитие, политика за съседство);

—	фондовете за гражданска защита;

—	програма „Еразъм+“;

—	програма „Хоризонт Европа“ (настояща „Хоризонт 2020“);

—	програма LIFE (Околна среда и действия по климата)

—	Европейски социален фонд;

и др.

4.7.2.

Предложенията на Комисията по този въпрос остават неясни. ЕИСК призовава Комисията в рамките на предложенията за многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. да представи съобщение относно интегрирането на нейните финансови инструменти.

4.8.

Публичност — Interreg представлява едно от основните средства за укрепване на духа на европейското гражданство. Би било целесъобразно да се постигне повече видимост с цел популяризиране на действията на ЕС. Комисията трябва да публикува и популяризира в опростен вид използването и постиженията на Interreg, за да могат гражданите да се запознаят с конкретните дейности, реализирани с подкрепата на ЕС. Предвид значението на тази тематика ЕИСК предлага създаването на звена за разпространяване на информация и за гранично или териториално сътрудничество, за които това ще бъде основна задача, които да бъдат, за предпочитане, интегрирани в организации на гражданското общество.

Брюксел, 19 септември 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER

(1) COM(2017) 623 final.

6.12.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/124

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за преодоляване на правните и административните пречки в трансграничен контекст“

(COM(2018) 373 final — 2018/0198 (COD)

(2018/C 440/20)

Докладчик:

Etele BARÁTH

Консултация	Европейски парламент, 11.6.2018 г. Съвет на Европейския съюз, 19.6.2018 г.
Правно основание	член 175 и член 304 от ДФЕС

Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	7.9.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	19.9.2018 г.
Пленарна сесия №	537
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	195/1/3

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства представеното от Европейската комисия предложение за регламент относно механизъм за преодоляване на правните и административните пречки в трансграничен контекст (наричан по-нататък „механизмът“). Според Комитета предложението отразява нов подход и вероятно ще укрепи възможностите за сътрудничество, основано на субсидиарността, между различните държави членки и ще допринесе за по-устойчиво и по-балансирано социално-икономическо развитие на граничните региони и за растежа на БВП на Европейския съюз.

1.2.

ЕИСК счита, че обосновката на предложението е основателна, тъй като, въпреки че понастоящем съществуват редица институционални инструменти в подкрепа на тези територии (по-специално Interreg и ЕГТС), те не разполагат с необходимите правомощия, за да предприемат такива правни мерки.

1.3.

Комитетът е на мнение, че осъществяването на проекта за регламент може да допринесе за премахването на историческите пречки, разпространяването на всекидневната практика на европейска принадлежност и засилването на чувството за европейско гражданство.

1.4.

ЕИСК насърчава Европейската комисия да изясни всички въпроси, пораждащи правна несигурност, така че процесът, който се възприема като сложен и включващ прекомерни гаранции, да няма възпиращ ефект за потенциалните ползватели на това законодателство. Крайно необходимо е да се определи ясно начинът за насърчаване на две съседни държави членки да си сътрудничат, когато техните концепции за проекта се различават или когато подходите им като цяло не съвпадат.

1.5.

Комитетът подчертава необходимостта да се следи постоянно за правилното прилагане на регламента, като се има предвид, че той не регулира решенията, а самия процес и може да предостави рамка за безкрайно много възможности за сътрудничество.

1.6.

Предимството на проекта за регламент е, че по-скоро хармонизира отколкото уеднаквява и следователно определянето на неговото териториално приложно поле представлява важен елемент от приложимостта му (вж. параграф 2.7.4).

1.7.

Освен това предложението за регламент изхожда от принципа, че един от начините да се реши даден проблем е да се приложи действащото законодателство от другата страна на границата. Този подход обаче в много случаи не е възможен: може да се случи така, че нито от едната, нито от другата страна на границата да има законодателство, което да може да помогне за решаването на даден проблем; в такъв случай решение може да се намери, като се заимства от модела на трета държава. Следва да се предложи механизъм за справяне с подобна ситуация.

1.8.

ЕИСК приветства създадената от Европейската комисия координация и разчита на звената за трансгранична координация да разпространяват съществуващите „добри практики“ (трансгранични програми и др.) и да „териториализират“ инициативите (например съгласуване с интегрираните макрорегионални стратегии за градско развитие). Комитетът препоръчва за тази цел да се използват експертният опит и координационният капацитет на организациите на гражданското общество (вж. параграф 2.14.2).

1.9.

Проектът за регламент може да допринесе за по-нататъшното укрепване на една иновативна и отговорна европейска публична администрация; ЕИСК обаче счита, че е необходимо да се наложи задължение за информиране на заинтересованите страни, за да се разкрият възможностите за трансгранично сътрудничество, и предлага участието в процесите да се улесни чрез инструментите, които предоставя електронното управление, и да се направи по-привлекателно.

1.10.

ЕИСК предлага да се обърне внимание на значителния дисбаланс, който би могъл да съществува между потенциалните инициатори и който следва да се компенсира, като се предвиди подкрепа за улесняване на участието на партньорите, които в началото са в най-неблагоприятно положение.

1.11.

Що се отнася до трансграничните инициативи и правни практики, следва да се избягва всяка възможност за отстъпление. Особено внимание би трябвало да се обръща на това нито една от страните да не бъде поставяна в неизгодна позиция или да търпи загуби вследствие на сътрудничеството.

2. Общи бележки

2.1.

ЕИСК одобрява инициативите, насочени към премахването на пречките пред единния пазар и допринасящи за осъществяването на неговите четири основни свободи (1). Комитетът счита, че предложението относно създаването на трансграничен механизъм, което отразява ефективната работа на люксембургското председателство, е още една стъпка в тази посока.

2.2.

Европейският съюз има 40 вътрешни сухопътни гранични региона, които покриват 40 % от неговата територия и представляват близо 30 % от населението му. 1,3 милиона души всеки ден пресичат границата, за да отидат на работа (2).

2.3.

Тези преминавания на границата могат да предизвикат трудности по отношение на заетостта, подобряването на здравните грижи, ползването на услугите, предоставяни от държавните институции, или предоставянето на спешни услуги. Непризнаването на данъчните режими, на пенсионните и други права и на стандартите, както и липсата на общи спешни услуги, би могло да създаде сериозни проблеми. Повечето от пречките, които продължават да съществуват, произтичат от различните национални законодателства от двете страни на границата, от несъвместими административни процедури или просто от липсата на общо териториално планиране (3).

2.4.

Като цяло обаче граничните региони постигат по-слаби икономически показатели от другите региони в дадена държава членка. Достъпът до обществени услуги като предоставяните от болници и университети по принцип е по-ограничен в граничните региони. Хората, предприятията и публичните органи в граничните региони изпитват особени трудности, когато трябва да маневрират между две различни административни и правни системи. Учени от Миланския политехнически университет доказаха, че премахването на настоящите административни пречки може да даде възможност за увеличаване на БВП на Съюза с около 8 % (4).

2.5.

По отношение на социалното измерение на това предизвикателство ЕИСК счита, че е особено важно да бъдат създадени механизми, които, благодарение на премахването на административните пречки, ще дават възможност на гражданите свободно да избират своята работа и ще подкрепят развитието на инфраструктурите и услугите от общ интерес.

2.6.

Също и от икономическа гледна точка е уместно да се приветства приетият от предложението подход, който е насочен към по-голямо намаляване на административните тежести в интерес както на работодателите, така и на работниците.

2.7.

Поради периферното им местоположение, граничите райони често са по-необлагодетелствани както икономически, така и социално (5). Подобна инициатива може да даде полезен принос за укрепването на териториалното сближаване, с което се цели да се гарантира хармоничното развитие на всички територии и да се даде възможност на техните жители да използват по най-добрия начин регионалните предимства. В съответствие с Договора от Лисабон (6) ЕИСК счита, че този вид разнообразие може да се превърне в предимство, което да допринесе за устойчивото развитие на целия Съюз.

2.7.1.

ЕИСК изразява съжаление за това, че Комисията не е започнала процес на участие, водещ към всеобхватна и интегрирана стратегия за устойчива Европа до 2030 г. и след това (7). Ето защо поставянето на новия механизъм в контекст е особено важно: Комитетът счита, че новите звена за трансгранична координация трябва освен правната хармонизация да гарантират също така и включването на инициативите в различните териториални процеси.

2.7.2.

Тези териториални процеси включват по-специално териториалните стратегии на различните равнища (например макрорегионалните стратегии или интегрираните стратегии за градско развитие), както и опита, свързан с европейските програми за териториално сътрудничество, по-специално що се отнася до опита и резултатите от трансграничните програми.

2.7.3.

Силната страна на текста при сегашната му формулировка, в сравнение с предишните идеи, е в това, че не изключва възможността за морско сътрудничество (което прави инструмента приложим към динамичните морски сътрудничества, като например установените в региона на агломерацията на Копенхаген и между Хелзинки и Талин, или италианско-хърватските отношения, които понастоящем са в пълен подем).

2.7.4.

Въпреки че териториалното приложно поле се намира на ниво NUTS 3, според тълкуването на законодателното предложение, то предвижда прилагането на механизма към възможно най-малката територия, което трябва да ни радва. Важно е обаче регламентът да се приведе в съответствие със случаите, при които териториалното приложно поле трябва да се разшири отвъд предложените административни граници (например, ако е необходимо, радиочестотата на линейките трябва да функционира на по-голяма територия).

2.8.

Както е отразено и в новото предложение за бюджет на ЕС, опазването на околната среда понастоящем е безспорен приоритет: Комисията предлага да се увеличи финансирането в подкрепа на околната среда и действията в областта на климата (8). Ясно е, че е необходимо да се приветства всеки опит за съгласуван подход към европейската екосистема, предоставящ възможност за опазване на природата.

2.9.

Също като Европейската комисия — в съобщението, озаглавено „Насърчаване на растежа и сближаването в граничните региони на ЕС“ (9) (в което, посредством 10 предложения, се посочват начините, по които ЕС и неговите държави членки могат да намалят сложността и продължителността на трансграничните взаимодействия, както и съответните разноски, и да насърчат обединяването на услугите по протежението на вътрешните граници) — ЕИСК счита, че сътрудничеството трябва да надхвърли правната хармонизация (подкрепа за многоезичието и др.).

2.10.

Съществуват опасения обаче, че прилагането на механизма на доброволни начала ще доведе до допълнително фрагментиране на правната практика и на административната конфигурация в Европа, и че освен това ще се появят значителни различия между практиките на по-силно и по-слабо развитите държави. Последните действително срещат не само различни правни пречки, но и по-тежки предизвикателства, например от икономическа гледна точка.

2.11.

ЕИСК съзнава, че за правната хармонизация е нужно време, но въпреки това насърчава държавите членки да създадат възможно най-хомогенна структура. Като цяло изглежда, че с предложението за регламент се цели съкращаване на процедурните срокове, за да се защитят участниците на местно равнище. Въпреки това, предвид сложността на механизма и продължителността на бюрократичните процедури, трябва да е налице силна воля за сътрудничество, за да може да бъдат спазени предвидените срокове.

2.12.

Конфигурацията на новата многостепенна институционална система повдига и някои въпроси. Важно е оперативната рамка на тези институции да се определи така, че възникващите пречки да не оказват въздействие върху властите (недостатъчен капацитет и др.).

2.13.

Във връзка с това Комитетът приветства координиращата роля на Европейската комисия, станала възможна благодарение на създаването на Граничните координационни звена през септември 2017 г. (10)

2.13.1.

ЕИСК обаче изразява загриженост поради липсата на европейско финансиране, която би могла да се окаже проблем, по-специално за най-слабо развитите държави членки. Ето защо Комитетът счита, че е важно да се предвиди възможност за свързване на различните фондове за финансиране с механизма.

2.14.

ЕИСК одобрява по-специално възходящия характер на инициативата, тъй като именно участниците на местно равнище — т.е онези, които действително имат опит с посочените по-горе пречки и се справят с тях — са в основата на процедурата за хармонизация.

2.14.1.

Тъй като мобилизират местните заинтересовани участници, организациите на гражданското общество са в изключително добра позиция да идентифицират местните проблеми и да формулират предложения. Затова ЕИСК счита, че тяхното участие е от особено значение, и препоръчва техният експертен опит и координационен капацитет да бъдат оползотворени (като се използват, например, междурегионалните показатели на търговските камари или съществуващото сътрудничество между профсъюзите или организациите, представляващи отделни интереси). Комитетът счита също, че е важно да се вземе предвид и работата на националните и регионалните икономически и социални съвети.

2.14.2.

Важно е също така държавите членки да окажат широка подкрепа на гражданското общество, за да могат участниците в неблагоприятно икономическо положение също да бъдат информирани за възможностите и да се възползват от тях.

2.14.3.

Във връзка с това ЕИСК предлага да се подкрепи работата на създадените от граничните региони организации (като например Асоциацията на европейските гранични региони, Трансграничната оперативна мисия или Централноевропейската служба за трансгранични инициативи), с цел да се подкрепят интересите на граничните райони и да се насърчи установяването на контакти и обменът на опит между различните участници, както и възможностите за сътрудничество.

Брюксел, 19 септември 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER

(1) ОВ C 125, 21.4.2017 г., стр. 1.

(2) http://ec.europa.eu/regional_policy/en/information/publications/communications/2017/boosting-growth-and-cohesion-in-eu-border-regions.

(3) http://ec.europa.eu/regional_policy/en/policy/cooperation/european-territorial/cross-border/review/.

(4) Camagni и др., „Количествено определяне на ефектите от правните и административните пречки от гранично естество в регионите по сухопътните граници“, Европейска комисия, Брюксел, 2017 г.

(5) http://ec.europa.eu/regional_policy/sources/docoffic/official/reports/cohesion7/7cr_bg.pdf.

(6) ОВ C 306, 17.12.2007 г.

(7) ОВ C 345, 13.10.2017 г., стр. 91.

(8) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-18-4002_bg.htm.

(9) http://ec.europa.eu/regional_policy/en/information/publications/communications/2017/boosting-growth-and-cohesion-in-eu-border-regions

(10) http://europa.eu/rapid/press-release_IP-17-3270_bg.htm.

6.12.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/128

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски орган по труда“

(COM(2018) 131 final — 2018/0064 (COD)

(2018/C 440/21)

Докладчик:

Carlos Manuel TRINDADE

Консултация	Съвет, 6.4.2018 г. Европейски парламент, 16.4.2018 г.
Правно основание	Член 46, член 91, параграф 1 и член 304 от ДФЕС
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	19.7.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	20.9.2018 г.
Пленарна сесия №	537
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	189/16/29

1. Заключения и препоръки

1.1.

Ситуацията на трансграничния пазар на труда разкрива значителни проблеми за предприятията, за работниците и за държавите членки, по-специално по отношение на нелоялната конкуренция, социалния дъмпинг и различните нередности и измами в областта на данъчното облагане и социалното осигуряване. В допълнение към това недостигът на информация за предприятията и работниците, слабото сътрудничество между държавите членки и ограниченият общ капацитет на инспекциите по труда задълбочиха съществуващите проблеми и конфликти. Въпреки че бяха предприети някои мерки, институциите на ЕС, председателят на Комисията, ЕИСК, социалните партньори и организациите на гражданското общество се произнесоха относно необходимостта да се положат по-големи и по-качествени усилия за преодоляването на тази ситуация.

1.2.

Предложението за регламент на Комисията за създаване на Европейски орган по труда (ЕОТ), ако е адекватно приложено, е важна стъпка в правилната посока към подобряване на трансграничната мобилност, прилагането на европейското и националното законодателство, укрепването на сътрудничеството между националните органи за контрол на пазара на труда, подобряването на достъпа до подходяща и актуална информация, борбата с нередностите и укрепването на вътрешния пазар, при условие че ЕОТ зачита националните и европейските компетенции и държавите членки осигуряват подкрепа и сътрудничество.

1.3.

ЕИСК подкрепя тази инициатива на Комисията, която допринася за решаването на проблемите, свързани с трансграничната мобилност. Той отбелязва, че Комисията предлага регламент за учредяване на Европейски орган по труда, и подчертава, че между държавите членки е установено балансирано структурно сътрудничество, с цел осигуряване на новаторски решения и добавена стойност за предприятията, работниците, националните органи по труда и инспекциите по труда, като се запазва принципът на субсидиарност.

1.4.

Като цяло ЕИСК изразява съгласие с усилията на Комисията за подобряване на трансграничното сътрудничество и избягване на незаконните практики. По-конкретно ЕИСК откроява твърденията, с които е съгласен (вж. параграф 4.1), коментира (вж. параграф 4.2) и отправя някои предложения (вж. параграф 4.3), като се надява те да бъдат взети предвид, за да се повиши ефективността на действията на ЕОТ.

1.5.

ЕИСК препоръчва на Комисията да подходи много внимателно към включването на различните органи в ЕОТ, така че натрупаният опит и ноу-хау да се използват добре и да се гарантира, че те не се припокриват с други инструменти и структури, като крайната цел е да се гарантира по-голяма ефективност на действията на ЕОТ. Независимостта на ЕОТ трябва да бъде гарантирана посредством наличието на собствените ресурси, които да му дават възможност да изпълнява своите задачи. ЕИСК обаче предупреждава, че ЕОТ може да изпита недостиг на ресурси, което би могло да застраши неговата ефективност. Поради това, отбелязвайки тези опасения, както и други във връзка с неговата икономическа ефективност, е важно да се гарантира правилното управление на неговите ресурси.

1.6.

Измежду различните представени предложения ЕИСК обръща особено внимание на това, което има отношение към участието на социалните партньори (вж. параграф 4.3.3). Решенията на проблемите, свързани с трансграничната мобилност, ще се намерят по-лесно при по-активно участие на социалните партньори на европейско, национално и секторно равнище, което е и целта на представеното тук предложение на ЕИСК. ЕИСК предлага Групата на заинтересованите страни на ЕОТ да се превърне в Консултативен съвет на ЕОТ и да се увеличи присъствието на социалните партньори в този орган.

2. Контекст

2.1.

През последните години се наблюдава много съществено увеличаване на трудовата мобилност: между 2010 г. и 2017 г. броят на гражданите, които живеят или работят в държава членка, различна от тази, в която са родени, нарасна от 8 милиона на 17 милиона, а броят на командированите работници се увеличи с 68 % в сравнение с 2010 г., като през 2016 г. достигна 2,3 милиона. Освен това над 2 милиона работници в сектора на автомобилния транспорт ежедневно преминават вътрешните граници на ЕС, превозвайки стоки или пътници (1).

2.2.

Един важен аспект на европейската социална реалност е свързан с разпространението на бедността, която не е намаляла съществено и засяга 23,5 % от населението на Европейския съюз (2). Сред засегнатите от бедността има неактивни и обезверени, хора с увреждания, имигранти от трети страни, роми и бездомни, като част от тях живеят в държава членка, различна от тази, от която произхождат. Решения за тях ще се намерят по-лесно, ако трансграничните пазари на труда функционират по по-ефикасен начин, тъй като това би разкрило повече възможности за заетост.

2.3.

Европейските институции са изразили своята гледна точка по въпроса за трудовата мобилност. Според Комисията „продължават да будят безпокойство спазването и ефективното и ефикасно прилагане на правилата на ЕС, което може да застраши доверието и справедливостта в рамките на вътрешния пазар. По-специално беше изразена загриженост относно уязвимостта на мобилните работници на злоупотреби или неспазването на техните права, както и относно предприятията, работещи в несигурна или неясна бизнес среда и при неравнопоставени условия“ (3). Европейският парламент подчертава „необходимостта както от засилване на контрола и координацията между и от страна на държавите членки, включително чрез укрепване на обмена на информация между инспекциите по труда, така и от активно подпомагане на упражняването на правата на свободно движение“ (4). Съветът подчерта „необходимостта от подобряване на административното сътрудничество и от установяването на обмен на информация и подкрепа за целите на борбата с измамите, свързани с командироването на работници, като в същото време изтъкна важното значение на ясната и прозрачна информация за доставчиците на услуги и работниците“ (5).

2.4.

Речта за състоянието на Съюза, произнесена от председателя Jean-Claude Juncker на 13 септември 2017 г., съдържа добро обобщение на позицията на европейските институции: „Трябва да гарантираме, че нов европейски орган с контролни и правоприлагащи правомощия ще осигурява прилагането на всички правила на ЕС относно трудовата мобилност по справедлив, прост и ефективен начин. Абсурдно е да има банков орган, който да следи за спазването на стандартите в банковата област, а да нямаме общ орган по въпросите на трудовия пазар, който да гарантира справедливост в рамките на нашия единен пазар“ (6).

2.5.

ЕИСК също е публикувал редица становища (7) по този въпрос.

2.6.

Въпреки че през последните години бяха приети редица инициативи и предложения за насърчаване на справедлива трудова мобилност, тяхното прилагане и съответният контрол все още са недостатъчни.

2.7.

Настоящата ситуация, която се характеризира със злоупотреби и нелегални практики в някои държави членки, има връзка с популизма и насърчи антиевропейските настроения и нарастващия протекционизъм, които се появиха през последните години в много държави членки.

2.8.

Тези констатации показват, че правата, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз, не се спазват. Това се отнася по-специално за правата, изложени в членове 15, 16, 21, 29, 31, 34, 35 и 45.

2.9.

Освен това признаването на тази реалност представлява едни от основните аргументи за обявяването на Европейския стълб на социалните права, с който „на гражданите се гарантират равни възможности и достъп до пазара на труда, справедливи условия на труд и социална закрила и приобщаване“ (8).

2.10.

Тези наблюдения на институциите на ЕС са в духа на предупрежденията и жалбите, които европейските социални партньори, синдикати, предприятия и различни национални власти са представили през годините с искания за политики, които да се справят с това явление.

2.11.

Признават се значителните разлики между държавите членки по отношение на равнището на умения и ресурси на инспекциите по труда, като в много случаи броят на инспекторите е под препоръчвания от МОТ (9). От друга страна, намаляването на средствата, отпуснати за инспекциите по труда, езиковите трудности и разликите в степените на цифровизация разкриха слабото разбиране за това как функционира трансграничната трудова мобилност и доведоха до необходимостта от действия на равнище ЕС и оказване на помощ на държавите членки за преодоляване на тези недостатъци и повишаване на ефикасността и проактивността в процеса на сътрудничество и доброволно включване в съвместни инициативи.

2.12.

Резултатите от обществените консултации в интернет и вътрешните консултации (10) показват, че е налице пропуск, по-специално във връзка с неадекватността на подкрепата и насоките за работниците и предприятията в трансгранични ситуации, включително непълния и фрагментиран характер на публично достъпната информация относно техните права и задължения, както и недостатъчното сътрудничество и координация между националните публични власти и неефективното прилагане и изпълнение на правилата. Целевите консултации доведоха до разнородни резултати. Повечето участници в консултацията подкрепиха създаването на нов орган, който да се съсредоточи върху подобряването на сътрудничеството между държавите членки посредством улесняването на обмена на информация и добри практики. В същото време участниците подчертават, че новият орган трябва да зачита изцяло националните правомощия, основаващи се на Договора, и не трябва да налага допълнителни изисквания за докладване. Имаше и критики във връзка с възможното дублиране със съществуващите административни структури.

3. Общи бележки

3.1.

ЕИСК подкрепя усилията на Комисията за борба с нередностите и измамите при трансграничната мобилност. За тази цел създаването на Европейски орган по труда се дължи на политическите насоки от юли 2014 г. за изграждането на по-социална Европа.

3.2.

ЕИСК подкрепя становището на Комисията относно необходимостта от ефективно сътрудничество между националните власти и от съгласувани действия за управление на все по-европеизиращия се пазар на труда и предоставяне на отговори посредством ЕОТ, в случай че той бъде създаден, с ясен мандат, зачитащ принципите на субсидиарност и пропорционалност, по справедлив, прост и ефективен начин, на значимите предизвикателства, свързани с трансграничната мобилност (11).

3.3.

ЕИСК подкрепя разбирането на Комисията за това, че „трансграничната трудова мобилност в ЕС е от полза за гражданите, икономиките и обществата като цяло“ и че тези предимства „зависят от наличието на ясни, справедливи и ефективно прилагани правила в областта на трансграничната трудова мобилност и координацията по въпросите на социалната сигурност“ (12).

3.4.

Като анализира предложението на Комисията с цел да провери, че то е в съответствие с принципа на субсидиарност и пропорционалност, споразумението между Парламента и Съвета за рационализиране на децентрализираните европейски агенции, принципа на по-доброто регулиране, както и връзката между предложената инициатива и платформата относно недекларирания труд, ЕИСК счита, че то отговаря на тези изисквания.

3.5.

ЕИСК счита, че вариантът, избран от Комисията измежду различните разглеждани хипотези (13), а именно оперативно решение за създаване на нова агенция въз основа на сътрудничеството между държавите членки и с използване на съществуващите структури, е правилният и е в състояние да отговори на настоящите потребности. Той споделя становището на Комисията, че начинът, по който се създава ЕОТ — посредством регламент — би осигурил по-голяма правна сигурност и поради това е най-подходящ.

3.6.

ЕИСК счита, че със създаването на ЕОТ могат да бъдат запълнени посочените по-горе важни пропуски, при условие че има сътрудничество и подкрепа от страна на всички държави членки. ЕИСК подчертава, че ЕОТ следва да се съсредоточи върху подобряването на трудовата мобилност, прилагането на правилата, борбата с нередностите и укрепването на вътрешния пазар чрез засилване на трансграничното сътрудничество между държавите членки. Колкото повече ЕОТ се съсредоточава върху своята мисия, без да се отвлича от целите си, толкова по-успешно ще премахне всяко погрешно представяне или отрицателно тълкуване на своето значение.

3.7.

ЕИСК подкрепя по принцип предложението за регламент на Комисията, по-специално целите (членo 2), задачите (членo 5), информацията за трансграничната трудова мобилност (членo 6), достъпа до услуги за трансгранична трудова мобилност (членo 7), сътрудничеството и обмена на информация между държавите членки (членo 8) и сътрудничеството при трансгранични нарушения на функционирането на пазара на труда (членo14), тъй като в тях са определени задачите на ЕОТ, които биха могли да допринесат да се гарантира спазването на трудовите и социалните права в условия на равнопоставеност в приемащата страна, борбата срещу социалния дъмпинг, защитата на конкуренция между дружествата и борбата с измамите при трансграничната мобилност — проблеми, които държавите членки не могат да решат сами.

3.8.

ЕИСК смята, че тези цели и задачи обясняват основателните опасения във връзка с действителните функции и ролята на ЕОТ.

3.9.

ЕИСК счита, че действията наЕОТ отговарят на всички условия, за да бъдат положителни, в смисъл че допринасят за това на държавите членки и на социалните партньори да бъде предоставена оперативна и техническа подкрепа за борба с нередностите, злоупотребите и измамите при трудовата мобилност. Спазването на правата на работниците и гражданите на равно третиране, достъпът до възможности за трудова заетост и социално осигуряване ще бъдат гарантирани чрез предоставянето на подходяща информация и услуги за работниците и работодателите, сътрудничеството и обмяната на информация между националните органи, съвместните инспекции и съгласуваното сътрудничество в случай на спорове и сътресения на трудовия пазар с трансгранични последици, като например преструктурирането на предприятия, засягащи няколко държави членки.

3.10.

ЕИСК би искал ЕОТ да бъде вдъхновяващ пример и да насърчава увеличаването на капацитета на националните органи, по-специално инспекциите по труда и техния персонал, както и да предоставя информация и съвети в помощ на работниците и предприятията да разберат какви правила се прилагат при трансгранични ситуации.

3.11.

ЕИСК обръща внимание на значението на новите форми на заетост, които възникват в резултат на технологичните и цифровите иновации в предприятията и на пазара на труда. Те неминуемо ще възникнат в ситуациите на трансгранична мобилност, така че ЕОТ ще трябва да отчита тази нова реалност.

3.12.

ЕИСК се надява, че потенциалните синергии, произтичащи от обединяването на опит, капацитет и задачи и предвиденото от ЕОТ сътрудничество, ще бъдат ефективни и ще се избегне дублиране и липса на яснота, тъй като:

3.12.1.

Този орган ще обедини различни съществуващи структури, по-специално Европейските служби по заетостта (EURES), Техническия комитет за свободно движение на работници, Комитета от експерти по въпросите на командироването на работници, Техническата комисия, Одиторския съвет и помирителния комитет на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност и Европейската платформа за борба с недекларирания труд.

3.12.2.

Ще си сътрудничи със съществуващите европейски агенции в областта на труда, Cedefop (14), ETF (15), Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA) (16), Eurofound (17), Административна комисия за координация на системите за социална сигурност, Консултативния комитет за координация на системите за социална сигурност и Консултативния комитет за свободното движение на работници.

3.12.3.

Въпреки това ЕИСК се надява и очаква тази интеграция и засиленото сътрудничество да представляват реален напредък в ефикасността и че най-добрите практики и съществуващата работа в тези различни области няма да бъдат засегнати. ЕИСК отбелязва добрите примери в страните от Бенелюкс, Платформата срещу недекларирания труд и създаването на европейски карти за самоличност в строителния сектор. Тези инициативи следва да бъдат запазени и възпроизведени, доколкото е възможно и чрез надграждане на този капацитет могат да бъдат стартирани други новаторски инициативи от същия вид. Пример за такъв вид инициатива е създаването на новаторски европейски номер за социално осигуряване, който следва да се въведе в рамките на текущото преразглеждане на Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (18) и след приключване на работата по електронния обмен на данни за социалната сигурност (EESSI).

3.13.

ЕИСК подчертава колко е важно участието на социалните партньори да бъде предвидено във функционирането и управлението на ЕОТ (членo 24). Въпреки това ЕИСК подчертава, че начинът, по който е предвидено това участие, очевидно е недостатъчен. ЕИСК се надява това участие да създаде ефективни условия за постигане на реална добавена стойност за решаването на актуални проблеми, свързани с трудовата мобилност.

3.14.

ЕИСК счита, че ЕОТ следва да спазва принципа на субсидиарност и не би могъл да попречи на правилното функциониране на пазарите на труда в държавите членки, по-специално със своите системи на промишлени отношения и колективно договаряне на всички равнища, с автономността на социалните партньори и инспекциите по труда.

4. Конкретни бележки

4.1.

ЕИСК подчертава и подкрепя:

4.1.1.

насърчаването на съвместни и съгласувани проверки с националните органи винаги когато са налице случаи на несъответствие, измама или злоупотреба, но в съответствие със законодателството на съответната държава членка. Тези проверки следва да се осъществяват на доброволна основа, за да се зачитат правомощията на държавите членки. Въпреки това се обръща внимание на факта, че евентуалното неучастие на една държава членка, което във всички случаи ще трябва да бъде обосновано, може да подкопае ефективността на действията на ЕОТ.

4.1.2.

Факт е, че ЕОТ не разполага с правото да инициира съвместни и съгласувани инспекции, тъй като те са в правомощията на националните органи. Той обаче има възможност да предложи на държавите членки да осъществяват съвместни инспекции, когато открие несъответствие, злоупотреба или трансгранична измама.

4.1.3.

Поемането на отговорност от страна на ЕОТ за Европейския портал за професионална мобилност, във взаимодействие с единния цифров портал, в рамките на Информационната система за вътрешния пазар (IMI) и на електронния обмен на данни за социалната сигурност (EESSI).

4.1.4.

Признаването и изтъкването от страна на ЕОТ на автономността на социалните партньори и колективното трудово договаряне, по-специално значението на тяхното активно участие за постигането на неговите цели.

4.1.5.

Значението на оказваната от ЕОТ подкрепа, по-специално в областта на информацията и техническата подкрепа за синдикатите и предприятията, а също в случаи на трансгранични трудови спорове, като по този начин се признава ключовата роля, която те играят при прилагането на законодателството.

4.1.6.

Ролята на ЕОТ като медиатор при спорове между националните органи, особено в контекста на спорове в областта на социалната сигурност, като този процес трябва да бъде уточнен.

4.1.7.

Факт е, че националните служители за връзка — като свързващо звено с държавите членки — със сигурност ще направят ЕОТ по-ефективен. Въпреки това е необходимо да се изяснят отношенията му с държавите членки на произход, а не само с органите, но и с националните социални партньори.

4.1.8.

Независимостта на ЕОТ трябва да бъде гарантирана посредством наличието на собствените ресурси, които да му дават възможност да изпълнява своите задачи. ЕИСК обаче предупреждава, че ЕОТ може да изпита недостиг на ресурси, което би могло да застраши неговата ефективност. Съществуват също редица опасения във връзка с неговата икономическа ефективност и поради това е важно да се гарантира правилното управление на неговите ресурси.

4.2.

Като отчита задачите, възложени на ЕОТ, ЕИСК отбелязва, че:

4.2.1.

Споровете между националните администрации в областта на трудовата мобилност и координацията на социалната сигурност могат да бъде разрешени чрез посредничеството на ЕОТ, ако националните власти на държавите членки поискат това и при условие че дадат своето съгласие.

4.2.2.

Наличието на подобно посредничество няма да може да постави под въпрос евентуална жалба от която и да е от засегнатите страни до компетентните правораздавателните органи.

4.2.3.

Необходимо е да се изяснят взаимодействията и сътрудничеството на ЕОТ с агенциите и другите органи на ЕС, свързани с трудовите въпроси и с изпълнението и прилагането на законодателството.

4.2.4.

Създаването на ЕОТ не бива да води до увеличаване на административните разходи както за предприятията, така и за работниците.

4.3.

Като отчита необходимостта от постигане на целите, заложени в основата на създаването на ЕОТ, ЕИСК предлага предложението на Европейската комисия за регламент да включва:

4.3.1.

Задължението на държавите членки да сътрудничат с ЕОТ, като предоставят информация, помощ и достъп до националните бази данни в областта на законодателството, социалната сигурност и данъчното облагане, трябва да бъде посочено по-ясно. По същия начин ще трябва да се поясни как ще се поемат разноските от различните държави членки, по-специално при съвместните инспекции.

4.3.2.

Дейността на ЕОТ би трябвало да допринася за борбата с измамите посредством тясно сътрудничество с Европол и Евроюст, когато това е необходимо.

4.3.3.

Член 24 от регламента, който се отнася до участието на социалните партньори, следва да се измени, тъй като очевидно е неподходящ. Предлага се следният текст:

i)	да се създаде Консултативен съвет на ЕОТ, който да замени Групата на заинтересованите страни;

ii)	в допълнение към посоченото в цитирания член, съветът трябва да разполага с правомощието да дава становище относно плана за действие и годишния доклад за дейностите и относно предложението на Съвета за назначаване на изпълнителния директор;

iii)

този съвет би трябвало да има 17 членове — 12 представители на европейски социални партньори (включително от секторите на строителството, селското стопанство и транспорта), 3 представители на Комисията, председателя на Управителния съвет, който председателства Консултативния съвет, и изпълнителния директор;

iv)	този съвет ще заседава поне три пъти годишно.

4.3.4.

ЕОТ би трябвало да създаде база данни, съдържаща актуализирана информация, предоставена от държавите членки, относно предприятията, които извършват незаконна дейност в областта на трансграничната мобилност.

4.3.5.

ЕОТ би трябвало да се заеме с въвеждането на европейски номер за социално осигуряване, въпреки че правото на инициатива в тази област принадлежи на Комисията.

4.3.6.

ЕОТ следва да изготвя годишен доклад относно трансграничната мобилност, съдържащ оценка на рисковете и възможностите, особено в най-уязвимите географските области и/или сектори.

Брюксел, 20 септември 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER

(1) SWD(2018) 68 final, стр. 7.

(2) Population at risk of poverty or social exclusion („Население, изложено на риск от бедност и социално изключване“), 2016 г. (ЕВРОСТАТ, 2018 г.)

(3) COM(2018) 131 final, стр. 1.

(4) COM(2018) 131 final, стр. 1 и 2, 2015/2255(INI), 2013/2112(INI), 2016/2095(INI).

(5) COM(2018) 131 final, стр. 2.

(6) Обръщението за състоянието на Съюза 2017 г. е на разположение на адрес: https://ec.europa.eu/commission/state-union-2017_bg.

(7) ОВ C 75, 10.3.2017 г., стр. 81; ОВ C 264, 20.7.2016 г., стр. 11; ОВ C 345, 13.10.2017 г., стр. 85; ОВ C 197, 8.6.2018 г., стр. 45.

(8) COM (2017) 250, стр. 4.

(9) В съответствие с Конвенция № 81 на МОТ за индустриализираните пазарни икономики се препоръчва съотношение 1 инспектор на 10 хиляди работници (297-ото заседание на МОТ от ноември 2006 г.).

(10) COM(2018) 131 final.

(11) Европейската комисия изброява тези предизвикателства по следния начин: — случаи на социален дъмпинг, неприлагане на съществуващото законодателство и измамни практики в трансгранични ситуации; — неподходящи информация, подкрепа и насоки на работниците и служителите в трансгранични ситуации по отношение на техните права и задължения; — недостатъчен достъп и обмен на информация между националните органи, отговарящи за отделни области на трудовата мобилност и координацията по въпросите на социалната сигурност; — недостатъчен капацитет на националните органи да организират трансгранично сътрудничество с органи на други държави членки; — слаби или липсващи механизми за съвместни трансгранични дейности по прилагането на законодателството; — липса на специален механизъм за трансгранична медиация между държавите членки във всички области на трудовата мобилност и координацията по въпросите на социалната сигурност.

(12) COM(2018) 131 final.

(13) SWD(2018) 68 final и SWD(2018) 69 final, глава Б.

(14) Европейски център за развитие на професионалното обучение.

(15) Европейска фондация за обучение.

(16) Европейска агенция за безопасност и здраве при работа.

(17) Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд.

(18) ОВ L 166, 30.4.2004 г., стр. 1, поправка ОВ L 200, 7.6.2004 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Следните изменения, които получиха поне една четвърт от подадените гласове, бяха отхвърлени в хода на разискването (член 39, параграф 2 от Правилника за дейността):

Параграф 1.1

Изменя се, както следва:

1.1.

Ситуацията на трансграничния пазар на труда е свързана със значителни проблеми за предприятията, за работниците и за държавите членки, по-специално нелоялна конкуренция, социален дъмпинг и различни нередности и измами в областта на данъчното облагане и социалното осигуряване. В допълнение към това недостигът на информация за предприятията и работниците, слабото сътрудничество между държавите членки и ограниченият общ капацитет на инспекциите по труда задълбочиха съществуващите проблеми и конфликти. Въпреки че бяха предприети някои мерки, институциите на ЕС, председателят на Комисията, ЕИСК, социалните партньори и организациите на гражданското общество се произнесоха относно необходимостта да се положат по-големи и по-качествени усилия за преодоляването на тази ситуация.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	93
Гласове „против“:	124
Гласове „въздържал се“:	13

Параграф 3.7

Изменя се, както следва:

3.7.

ЕИСК подкрепя по принцип предложението за регламент на Комисията, по-специално целите (членo 2), задачите (членo 5), информацията за трансграничната трудова мобилност (членo 6), достъпа до услуги за трансгранична трудова мобилност (членo 7), сътрудничеството и обмена на информация между държавите членки (членo 8) и сътрудничеството при трансгранични нарушения на функционирането на пазара на труда (членo14), тъй като в тях са определени задачите на ЕОТ, които биха могли да допринесат да се гарантира спазването на трудовите и социалните права в условия на равнопоставеност в приемащата страна, борбата срещу незаконните практики социалния дъмпинг, защитата на конкуренция между дружествата и борбата с измамите при трансграничната мобилност — проблеми, които държавите членки не могат да решат сами.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	96
Гласове „против“:	121
Гласове „въздържал се“:	11

6.12.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/135

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за препоръка на Съвета относно достъпа на работниците и самостоятелно заетите лица до социална закрила“

(COM(2018) 132 final)

(2018/C 440/22)

Докладчик:

Giulia BARBUCCI

Консултация	Европейска комисия, 14.5.2018 г.
Правно основание	Член 292 във връзка с член 153, параграф 1, буква в), член 153, параграф 2, трета алинея и член 352 от ДФЕС
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	19.7.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	20.9.2018 г.
Пленарна сесия №	537
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	148/38/32

1. Заключения и препоръки

1.1.

В съответствие с основните международни инструменти ЕИСК счита, че всяко лице следва да има право на достоен живот, социална закрила и защита срещу всички основни рискове на работното място и през целия живот, включително здравеопазване и правото на достойна пенсия в напреднала възраст. Доброто покритие на работниците с нестандартни форми на заетост и самостоятелно заетите лица би допринесло за тази цел съгласно посочените от европейския стълб на социалните права принципи, които сега трябва да се превърнат в реалност. Техният достъп и вноски за здравно осигуряване, майчинство и бащинство, обезщетение за инвалидност и за старост следва да са гарантирани.

1.2.

ЕИСК припомня, че достъпът до системите за социална закрила е важен елемент за изграждането на по-справедливи общества и основен компонент на производителната, здрава и активна работна ръка. Възстановяването на социалната устойчивост (1) като принцип при определянето и изпълнението на политиките на ЕС с по-широката цел за създаване на еднакви условия на конкуренция в социалната сфера, когато при едни и същи правила и сравними условия всеки има достъп до социална закрила, следва да бъде обща цел на институциите на всички равнища, организираното гражданско общество и социалните партньори.

1.3.

ЕИСК препоръчва държавите членки да изпълнят препоръката и да изготвят доклади, когато това е необходимо, посредством конкретни планове за действие, основани, наред с другото, на пропуските, които Европейската комисия е установила в оценката на въздействието, придружаваща препоръката, и с пълноправното участие на социалните партньори и организираното гражданско общество.

1.4.

ЕИСК приветства най-важните очаквани въздействия от изпълнението на препоръката, тъй като те ще бъдат от полза за гражданите, работниците и предприятията: засилване на споделянето на рисковете, сигурността на доходите, динамиката на пазара на труда, повишаване на производителността, по-добро разпределение на ресурсите и намаляване на несигурността и бедността на физическите лица, наред с други.

1.5.

„Що се отнася до работниците, ангажирани в новите форми на заетост, ЕИСК счита, че е възможно да се постигне цялостно решение на проблемите, свързани с признаването на техните права по отношение на социалната сигурност, чрез реформа на начина на финансиране на системата. Комитетът изисква от държавите членки да потърсят решения, които да позволят финансирането на системите за социална сигурност посредством инструменти, гарантиращи устойчивостта им, като в същото време отговарят на необходимостта да се предостави достъп на лицата, които упражняват дейността си посредством новите форми на заетост (2).“

1.6.

1.7.

Възрастта и полът играят важна роля при изключването на хората от схемите за социална закрила — на тези фактори следва да се отдели специално внимание при определянето на действия в спектъра на препоръката.

1.8.

ЕИСК отбелязва, че следва да се предвиди и да се цели постигането на ефективност на покритието и достъпа на системите преди всичко когато се определят и изпълняват действия на национално равнище; възможността за прехвърляне на социални права следва да се взема предвид, когато лицата преминават към друго трудово правоотношение на пазара на труда, и между различни схеми и натрупване на права.

1.9.

ЕИСК счита, че следва да бъдат разгледани сложността на нормативната уредба и други административни аспекти, за да се гарантира пълна прозрачност с цел повишаване на осведомеността на хората и с цел те да знаят своите задължения и права; това би било възможно и чрез повишаване на качеството на статистическите данни (разбити по вид трудово правоотношение, възраст, пол, увреждане, гражданство и т.н.).

2. Въведение

2.1.

Препоръката относно социалната закрила е една от инициативите, предприети от Комисията в рамките на европейския стълб на социалните права. Препоръката и нейните водещи принципи са съобразени и съгласувани с няколко от двадесетте основни принципа на европейския стълб на социалните права и на работния документ на службите на Комисията. По-специално в принцип 12 се посочва, че „[н]езависимо от вида и продължителността на своето трудово правоотношение, работниците и, при съпоставими условия, самостоятелно заетите лица, имат право на подходяща социална закрила“ (5).

2.2.

Главната цел на инициативата е на всеки работник, особено на работниците с нетипични форми на заетост и самостоятелно заетите лица, да се предостави конкретно и ефективно достъп до мерки за социална закрила. Тя има за цел също така да подкрепя и да допълва държавите членки при отстраняването на пропуските и предоставянето на справедлив и пропорционален достъп до социална закрила за всички хора на работното място независимо от техния статус на заетост (6).

2.3.

На първо място, с препоръката „се цели да се премахнат или намалят пречките, които не позволяват на системите за социална закрила да предоставят на хората адекватна социална закрила независимо от вида на трудовите им правоотношения или от статуса им на пазара на труда, като в същото време се зачитат компетенциите на държавите членки да определят собствените си системи за социална закрила“ (7).

2.4.

Препоръката има за цел също така да гарантира, че всички имат достъп до адекватно равнище на социална закрила: „праговете за доходите и времето (осигурителни периоди, периоди на изчакване, минимални периоди на работа, времетраене на правото на обезщетения) може да се окажат излишно голяма пречка пред достъпа до социална закрила за някои групи работници, упражняващи нестандартни форми на заетост, и за самостоятелно заетите лица“ (8).

2.5.

ЕИСК изразява съжаление, че основният доход е изключен от препоръката на Съвета. В неотдавнашно проучване на ОИСР (9) се посочва, че: „С оглед на бързите промени на пазара на труда текущите обсъждания във връзка с основния доход все пак предоставят ценен стимул за вида на социалната закрила, която обществата желаят.“ ЕИСК вече отбеляза (10), че „въвеждането на европейски минимален доход ще спомогне за икономическото и териториалното сближаване, защитата на основните права на човека, баланса между икономическите и социалните цели и справедливото разпределение на ресурсите и доходите“; освен това той призова за приемане на рамкова директива и „за финансиране на европейски минимален доход и за създаване на подходящ фонд“.

2.6.

Мерките и принципите, представени в препоръката, ще гарантират, от една страна, достъп до социална закрила за всички трудово заети лица (по-специално за работниците с нестандартни форми на заетост и самостоятелно заетите), а от друга, ще осигурят гарантирана адекватна социална закрила във всички случаи.

2.7.

Европейските и националните социални партньори обсъдиха подробно въпроса за осигуряването на адекватен достъп до социална закрила на всички работници в предходни споразумения, съвместни декларации и национални колективни трудови договори. Например в преамбюлите на споразуменията на европейските социални партньори за срочните договори и за работа при непълно работно време се отбелязва необходимостта „да се гарантира адаптирането на схемите за социална закрила към развиващите се гъвкави форми на работа“. В своята работна програма за 2015—2016 г. (11) европейските социални партньори отбелязаха необходимостта „да се гарантира устойчивостта и достъпността на системите за социална закрила за всички граждани“.

2.8.

Европейските социални партньори изразиха загриженост в своя „Подробен анализ на заетостта“, договорен през 2015 г. (12), и препоръчаха „държавите членки и Европейската комисия да работят заедно с цел справяне с корупцията, данъчните измами и избягването на данъчно облагане, които имат вредно въздействие върху системите за социално осигуряване, отговорните предприятия и физическите лица“. Освен това те препоръчаха на държавите членки „да направят преглед на слабостите по отношение на устойчивостта и адекватността на своите системи за социална закрила в сътрудничество със социалните партньори и да се стремят да гарантират, че тези системи продължават да отговарят на потребностите на хората в бъдеще, по-специално на най-уязвимите и изложените на най-голям риск от социално изключване“ (13).

3. Общи бележки — контекст

3.1.

Светът на труда се променя: цифровизацията, демографските промени, енергийният преход, глобализацията и новите форми на заетост предоставят едновременно възможности и предизвикателства за правителствата, гражданското общество и социалните партньори.

3.2.

Променящи се пазари на труда: структурните реформи на пазарите на труда ги диверсифицираха и някои договорни споразумения понастоящем са изключени от основните мерки за социална закрила в някои държави членки. Налице е все по-голямо разнообразие от договорни споразумения и значителни различия между държавите по отношение на контекста и системите: през 2016 г. в ЕС 14 % от работниците са самостоятелно заети, 8 % — временно наети на пълно работно време, 4 % — временно наети на непълно работно време, 13 % — наети с безсрочен договор на непълно работно време (14).

3.3.

В различните държави съществуват различни системи за социална закрила, но всички са изправени пред сходни предизвикателства: трансформация на пазара на труда и промени в законодателството; застаряване на работната сила и тенденция към повишаване на законоустановената възраст за пенсиониране; слабо участие на младите хора и жените на пазарите на труда от гледна точка на качество и количество; приобщаване на хората, които са най-отдалечени/най-вероятно ще останат изключени от пазарите на труда; цифровизация и нови форми на работа. Някои системи за социална закрила са изградени по такъв начин, че вноските за социална закрила са част от заплатата на работника. Това трябва да се вземе предвид, когато се търси решение за тези нови предизвикателства.

3.4.

Необходимо е да се направи оценка на въздействието според пола върху достъпа и оставането на пазара на труда, както и върху участието/изключването във връзка с достъпа до социална закрила. Наред с младите хора и мигрантите в новите форми на заетост (15) жените често са свръхпредставени с верижен ефект върху правата на социална закрила.

3.5.

Възрастта също представлява важен фактор по отношение на достъпа до социална закрила: по-младите поколения обикновено по-често са обхванати от нетипични форми на заетост („делът на по-младите работници на възраст между 20 и 30 години, които работят на временни договори, на друг вид договор или без договор, е два пъти по-висок в сравнение с останалите възрастови групи“ (16)). Преходът от образование към стандартни форми на заетост е по-дълъг и може да доведе до трайни отрицателни последици както по отношение на достъпа до социална закрила, така и на бъдещите пенсионни права, включително поради изключителното разпокъсване на трудовия стаж (17).

3.6.

Пропуските в достъпа до социална закрила, дължащи се на статуса на лицата на трудовия пазар и на вида на трудовото правоотношение, може да попречат на хората да се възползват от възможностите за преминаване от един статус към друг, ако това означава загуба на права, и в крайна сметка може да доведат до по-слабо увеличение на производителността на труда. Възможно е също така да са неблагоприятни за развитието на предприемачеството и да са пречка за конкурентоспособността и устойчивия растеж.

3.7.

Тези пропуски може да доведат и до злоупотреби с трудови статуси и да породят нелоялна конкуренция между предприятията, които продължават да правят вноски за социална закрила, и онези, които не правят такива вноски.

3.8.

В дългосрочен план е застрашена социалната и икономическата устойчивост на националните системи за социална закрила особено с оглед на настоящите демографски тенденции и равнища на безработица.

4. Конкретни бележки — основно съдържание на препоръката

4.1.

ЕИСК отбелязва, че в предходното законодателство на европейско равнище (например директиви 2010/41/ЕС, 2014/50/ЕС, (ЕС) 2016/2341) беше направен опит за отстраняване на пропуските в системите за социална закрила, но предварителните констатации — например по отношение на Директива 2010/41/ЕС — показват, че в някои случаи не е осигурен ефективен достъп до социална закрила за самостоятелно заетите лица (18).

4.2.

ЕИСК отбелязва също така, че в ГОР за 2018 г. Европейската комисия заявява, че заместването на доходи посредством социална закрила е от решаващо значение за преодоляване на неравенството, насърчаване на социалното сближаване и приобщаващия растеж (19).

4.3.

През последните няколко години броят на самостоятелно заетите лица в Европа като цяло леко намалява (20). Една от причините за това е недостатъчното ниво/липсата на закрила на тези работници в случай на заболяване или други причини, свързани с личния живот (майчинство, бащинство, полагане на грижи за семейството и др.). Ето защо едно подходящо ниво на закрила би могло да доведе до по-голяма и по-добра самостоятелна заетост. Независимо от това от решаващо значение е институциите на всички равнища да се противопоставят на всякакви форми на фиктивна самостоятелна заетост, в т.ч. на транснационално равнище.

4.4.

ЕИСК приветства и подкрепя във връзка с това решението, включено в препоръката, а именно да се подходи по-амбициозно спрямо първоначалното предложение в оценката на въздействието, т.е. да се препоръча „разширяване на задължителното официално покритие за всички работници и гарантиране, че самостоятелно заетите лица имат достъп до социална закрила посредством разширяване на задължителното им официално покритие за обезщетения за болест и здравеопазване, обезщетения за майчинство/бащинство, обезщетения за старост и инвалидност, както и обезщетения при трудови злополуки и професионални заболявания, а на доброволна основа — само за обезщетения за безработица“. ЕИСК счита, че ниските нива на участие на самостоятелно заети лица в доброволни схеми (под 1 % до 20 %), когато съществуват такива, обосновават по-активните действия за насърчаване на по-широко покритие и закрила.

4.5.

Поради това се изразява одобрение за мерките, насочени към пълно покритие за самостоятелно заетите лица. Това включва при необходимост помагащите съпрузи, т.е. съпруга или партньора на лицето, което работи като самостоятелно заето лице, когато помагащият съпруг има редовен и активен принос към дейността на самостоятелно заетото лице по начин, който може да се счита за основна дейност на помагащия съпруг.

4.6.

Всички граждани следва да имат достъп до системи за социална закрила, които могат да предоставят подходящи обезщетения. Системите могат да се базират на данъчни приходи и/или осигуряване, като хората правят вноски в тях поравно и пропорционално на възможностите си (или са освободени от такива вноски) и се възползват от тях според потребностите си, най-малкото по отношение на подходящите минимални условия и защитните механизми за подкрепа в случай на необходимост.

4.7.

Устойчивостта и финансирането на достъпа до подходяща социална закрила, съпътстваща промените на пазарите на труда (21), трябва да се гарантира в името на приобщаващия характер, адекватността, справедливостта и равенството в по-широката перспектива на социален и икономически растеж.

4.8.

Следва да се планират предварително действия на равнището на ЕС и на национално равнище с цел постигане на равно третиране и възможности: публичните социални разходи в Европа „са неделима част от европейския социален модел“; Европа винаги е била изключително притегателен континент благодарение на високото равнище на социална сигурност в сравнение с други региони по света.

4.9.

Схемите за социална закрила следва да се основават на солидарност и равенство, като се изключва възможността за дискриминация поради различни условия/произход и/или статус на заетост на лицата.

4.10.

Когато се определят мерките за социална закрила за хората с увреждания, това следва да се прави на основата на подход, свързан с правата на човека във връзка с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ). Хората с увреждания, които не могат да работят, и техните семейства следва да бъдат защитени „от риска от бедност и да им се гарантира адекватен стандарт на живот“ (22).

4.11.

ЕИСК отправя искане държавите членки да изпълнят изцяло препоръката, така че работниците с нестандартни форми на заетост и самостоятелно заетите лица да се ползват от по-добра закрила. Системите за социална закрила следва да бъдат (пре)структурирани, за да бъдат все по-приобщаващи, което е в съответствие и с препоръките в ГОР за 2018 г.: „По-доброто взаимно допълване между пазара на труда и системите за социална интеграция ще помогне на всички уязвими групи, ще увеличи благоденствието за всички и ще укрепи социалното сближаване“.

4.12.

Борбата с нелоялната конкуренция в Европейския съюз и предприемането на действия срещу недекларирания труд (което е в съответствие и с действията, осъществявани от Европейската платформа за борба с недекларирания труд) ще бъде от полза за предприятията, тъй като повишената социална закрила и намаляването на нелоялната конкуренция биха могли да имат положително въздействие върху производителността.

4.13.

Универсалният достъп до здравеопазване е друг важен елемент на препоръката в съответствие с принцип 16 на европейския стълб на социалните права (23). Както се посочва в оценката на въздействието, извършена от Комисията в няколко държави членки, в резултат на договорните споразумения или регулациите на пазара на труда работниците с нестандартни форми на заетост и самостоятелно заетите лица може да са изправени пред ограничен достъп до здравеопазване. Достъпът до здравеопазване за всички наети и самостоятелно заети лица следва да бъде задължителен.

4.14.

ЕИСК приветства и оповестеното засилено сътрудничество с Евростат за създаването на подходящи показатели за регистриране на напредъка към официално покритие, реално покритие, прозрачност и т.н. и дейностите, които ще предприеме Комисията в Комитета за социална закрила за създаването на рамка от референтни показатели за социална закрила. Това ще спомогне за преодоляването на липсата на надеждна база данни и за по-точна оценка на въздействието на политиките, които се изпълняват във връзка с препоръката.

Брюксел, 20 септември 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER

(1) ОВ C 237, 6.7.2018 г., стр. 1.

(2) ОВ C 129, 11.4.2018 г., стр. 7.

(3) Работен документ на службите на Комисията — оценка на въздействието, придружаващ документа.

(4) ОВ C 170, 5.6.2014 г., стр. 23.

(5) ОВ C 125, 21.4.2017 г., стр. 10.

(6) Вж. също така препоръка № 202 на МОТ, в която се предоставят насоки за създаване и поддържане на минимални равнища на социална закрила като основен елемент на националните системи за социална сигурност.

(7) Вж. също препоръката относно социалната закрила, стр. 8, 14, § 10, 15 § 4, 23 § 8, 10.

(8) Вж. препоръката относно социалната закрила, стр. 17 § 18.

(9) Basic income as a policy option: Technical Background Note Illustrating costs and distributional implications for selected countries (Основният доход като възможност за политика: техническа информационна бележка за илюстриране на разходите и разпределението на доходите за избрани държави), ОИСР, 2017 г.

(10) ОВ C 170, 5.6.2014 г., стр. 23.

(11) http://resourcecentre.etuc.org/EU-social-dialogue-5.html

(12) 2015 In-depth employment analysis — ETUC, BUSINESSEUROPE, CEEP, UEAPME (Подробен анализ на заетостта за 2015 г.).

(13) Виж бележка под линия № 12.

(14) Евростат, 2016 г.

(15) ILO: INWORK Issue Brief No 9, May 2017 (МОТ: информационен брой INWORK № 9, май 2017 г.)

(16) Вж. препоръка относно достъпа до социална закрила, стр. 2—3.

(17) ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 15.

(18) Вж. Barnard, C. и Blackham, A. (2015 г.), Изпълнението на Директива 2010/41/ЕС за прилагане на принципа на равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица, доклад на Европейската мрежа на правните експерти в областта на равенството между половете, възложен от генерална дирекция „Правосъдие“ на Европейската комисия; вж. предложение за препоръка на Съвета относно достъпа на работниците и самостоятелно заетите лица до социална закрила, стр. 9.

(19) Европейски семестър за 2018 г.: годишен обзор на растежа.

(20) Вж. Eurofound: „The many faces of self-employment in Europe“ (Многото лица на самостоятелната заетост в Европа).

(21) Вж. становището на BUSINESSEUROPE относно „Препоръка на Съвета относно достъпа до социална закрила“, стр. 1, 1 (19 април 2018 г.).

(22) Вж. резолюция за насърчаване на заетостта и социалното приобщаване на хората с увреждания на Европейския фонд на хората с увреждания (EDF), 6 ноември 2017 г.: http://www.edf-feph.org/newsroom/news/social-pillar-edf-adopts-resolution-promote-employment-social-inclusion-persons.

(23) Европейски стълб на социалните права, принцип 16: „Всеки има право на своевременен достъп до финансово достъпни превантивни и лечебни медицински грижи с добро качество“.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Следните изменения на параграф 1.6 и параграф 2.5, получили поне една четвърт от подадените гласове, бяха отхвърлени по време на разискванията:

Параграф 1.6

Изменя се, както следва:

1.6.

ЕИСК препоръчва в инициативите, предприети в рамките на препоръката, да се предвидят подходящи обезщетения и условия , включително защитни мрежи за лицата, които не могат да достигнат минималните прагове, даващи права, по-специално за хората, които не са в състояние да работят, и семействата им. ЕИСК изразява съжаление отбелязва, че основният доход е изключен от препоръката, както е посочено в Работния документ на службите на Комисията — Оценка на въздействието (1) поради редица причини, като например критериите за „достатъчно покритие“ и предпочитанието проблемите да се решават в рамките на съществуващите системи за социална сигурност в държавите членки. ЕИСК обаче приветства текущата дискусия в държавите членки относно основния доход и други предпазни механизми, целящи активно включване на пазара на труда и в обществото като цяло. Още през 2013 г. ЕИСК призова за европейска директива за създаване на европейски минимален доход, като счита, че това „ще спомогне за икономическото и териториалното сближаване, защитата на основните права на човека, гарантиране на баланса между икономическите и социалните цели и справедливото разпределение на ресурсите и доходите“ (2).

Изложение на мотивите

Ще бъдат представени на заседанието.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:	91
Гласове „против“	112
Гласове „въздържал се“	10

Параграф 2.5

Изменя се, както следва:

2.5.

ЕИСК отбелязва, че, както се посочва в Работния документ на службите на Комисията — Оценка на въздействието основният доход е бил изключен от препоръката поради редица причини, като например критериите за „достатъчно покритие“ и предпочитанието проблемите да се решават в рамките на съществуващите системи за социална сигурност в държавите членки. ЕИСК изразява съжаление, че основният доход е изключен от препоръката на Съвета. В неотдавнашно проучване на ОИСР се посочва, че: „С оглед на бързите промени на пазара на труда текущите обсъждания във връзка с основния доход все пак предоставят ценен стимул за вида на социалната закрила, която обществата желаят.“ ЕИСК вече отбеляза, че „въвеждането на европейски минимален доход ще спомогне за икономическото и териториалното сближаване, защитата на основните права на човека, баланса между икономическите и социалните цели и справедливото разпределение на ресурсите и доходите“; освен това той призова за приемане на рамкова директива и „за финансиране на европейски минимален доход и за създаване на подходящ фонд“.

Изложение на мотивите

Обхватът на препоръката не включва минималните помощи за издръжка. Основната цел е да се улесни достъпът до социална сигурност за онези групи работници, които вероятно няма да бъдат обхванат от системите за социална сигурност в държавите членки. Ето защо не е необходимо да се изразява съжаление във връзка с изключването на понятието за основен доход от предложението на Комисията. ЕИСК обаче би могъл да отбележи текущата дискусия в държавите членки и други форуми като ОИСР. По отношение на предходното становище на ЕИСК относно минималния доход, би трябвало да има и линк към изявлението на група „Работодатели“, за да се посочи ясно различието в мненията по този въпрос. ЕИСК вече се е позовавал на изявлението на група „Работодатели“, например в становища SOC/542 (Европейски стълб на социалните права) и SOC/564 (Въздействие на социалното измерение и ЕССП върху бъдещето на Европейския съюз).

Резултат от гласуването

Гласове „за“:	92
Гласове „против“	113
Гласове „въздържал се“	13

(1) Работен документ на службите на Комисията — оценка на въздействието, придружаващ документа.

(2) ОВ C 170, 5.6.2014 г., стр. 23.

6.12.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/142

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета — Адаптиране на общата визова политика към новите предизвикателства“

(COM(2018) 251 — final)

и „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 810/2009 за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс)“

(COM(2018) 252 — final — 2018/0061 (COD)

(2018/C 440/23)

Докладчик:

Ionuț SIBIAN

Консултация	Европейски парламент, 16.4.2018 г. Съвет, 2.5.2018 г. Европейска комисия 18.6.2018 г.
Правно основание	Член 304 от ДФЕС

Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	19.7.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	19.9.2018 г.
Пленарна сесия №	537
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	168/0/1

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК отчита факта, че Визовият кодекс е основен елемент на общата визова политика, чрез който се установява общ набор от правни разпоредби и оперативни инструкции.

1.2.

ЕИСК подкрепя предлаганите хармонизирани процедури и условия, които се установяват с Визовия кодекс и които дават възможност за елиминиране на ситуации, при които сходни случаи се третират различно от държавите — членки на ЕС, и същевременно за диференцирано третиране въз основа на това как са използвали визите в миналото. ЕИСК също така счита, че следва да се положат усилия за въвеждане на хармонизирани процедури за обжалване в случай на отказ на виза.

1.3.

ЕИСК приветства решението за хармонизиране на многократните визи, които предоставят на притежателите си възможност да пътуват многократно до ЕС в рамките на срока на валидност на визата, тъй като това може да допринесе за икономическия растеж, културното и социалното развитие и обмена, както и за увеличаването на подкрепата и разбирателството между хората.

1.4.

Еднократните визи, които ще се издават по външните граници, въведени във Визовия кодекс, с цел да се насърчи краткосрочният туризъм, демонстрират гъвкавостта и възприетия от държавите членки прагматичен подход. ЕИСК насърчава възприемането на този подход и по отношение на няколко други аспекта, свързани с издаването на визи, с цел да се гарантира, че се предлагат механизми за обслужване на едно гише.

1.5.

Тъй като Европейският съюз следва да се стреми проактивно към спазването на пълна визова реципрочност в отношенията си с трети държави, ЕИСК настоятелно призовава Комисията да проведе бързи консултации и да предложи ясен набор от осъществими предложения, които да вземат предвид както улеснението, така и сигурността.

1.6.

ЕИСК обаче напълно подкрепя предложението, съгласно което преди да вземе решение за временно суспендиране на освобождаването от изискването за виза за граждани на трета държава, Комисията следва да вземе предвид положението на правата на човека в тази трета държава и евентуалните последици от това временно суспендиране в тази ситуация.

1.7.

Същевременно ЕИСК препоръчва да бъдат положени всички усилия за събиране на надеждни, целесъобразни и еднородни/съпоставими (доколкото е възможно) данни във връзка с трети държави и ситуации, които дават възможност на държавите членки да вземат решение за временно суспендиране на освобождаването от изискването за виза за граждани на трета държава съгласно Приложение II към регламента, в което се изброяват третите държави, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване.

1.8.

ЕИСК препоръчва да се подхожда внимателно, когато се вземат решения по въпроса за непрекъснатото повишаване на предлаганите визови такси (на всеки две години). Това повишаване не бива да бъде автоматично, като се има предвид, че предлаганата цена вече е висока спрямо степента на растеж/развитие на някои от засегнатите трети държави.

1.9.

ЕИСК подкрепя промените във Визовия кодекс, които са свързани с допълнителната възможност за попълване и подписване на заявлението по образец по електронен път, за да се постигне съответствие с технологичното развитие. Същевременно ЕИСК настоява всички държави членки да подкрепят онлайн подаването на заявления за виза и да направят необходимите промени, за да подпомогнат тази онлайн процедура. Комитетът отправя искане към Комисията да включи/представи реалистичен краен срок за общото възприемане от държавите членки на онлайн подаването на заявления за виза.

1.10.

ЕИСК приветства предложението на Комисията за премахване на принципа на „лично подаване“ и не само подкрепя, но и настоява за въвеждането на правила и разпоредби, позволяващи онлайн подаването на заявления за виза. ЕИСК счита, че усилията трябва да се насочат към това заявленията за виза да се подават по възможно най-удобен и бърз начин от мястото на пребиваване на кандидатите, включително чрез по-широко използване на външни доставчици на услуги, при необходимост, осигуряване на по-добри услуги за представителство и засилване на сътрудничеството между дипломатическите мисии в държавите — членки на ЕС.

1.11.

ЕИСК препоръчва Комисията да направи преглед на сегашните категории кандидати, които са освободени от изискването за виза, и да ги определи по-ясно. ЕИСК също така препоръчва да се обмисли възможността за освобождаване от визови такси на възрастни хора и представители на организации с нестопанска цел, участващи в семинари, конференции, спортни, културни или образователни прояви, организирани от организации с нестопанска цел, без оглед на възрастта им, или поне да се помисли за увеличаване на възрастовата граница.

1.12.

Тъй като разпоредбите на регламента „се прилагат по отношение на всеки гражданин на трета държава, който трябва да притежава виза, когато преминава външните граници на държавите членки (…), без това да засяга: правото на свободно движение, с което се ползват гражданите на трети държави, които са членове на семействата на граждани на Съюза“, ЕИСК би искал да подчертае колко е важно да се установи обща практика, за да се избегне дискриминацията по отношение на определението за „семейни връзки“, като се имат предвид последните развития в държавите членки във връзка с определението за „семейство“.

2. Общи бележки

2.1.

ЕИСК отбелязва съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно необходимостта от адаптиране на общата визова политика към новите предизвикателства и предвид това подкрепя двете предложения за регламент във връзка с Визовия кодекс на Общността и за определяне на третите държави, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани се освободени от това изискване.

2.2.

Ето защо ЕИСК признава, че Визовият кодекс има последици, които се простират отвъд целта за установяване на общи правни разпоредби и процедури за прилагане, и освен че подпомага законното пътуване и борбата с незаконната имиграция, той оказва въздействие върху икономическия растеж и създаването на работни места, въпреки че тази цел не е била включена във Визовия кодекс от самото начало. През 2017 г. в консулствата на шенгенските държави са били подадени 16,1 милиона заявления за единни визи, като тенденцията е техният брой да нараства. От тях в над 50 % от случаите са били издадени многократни визи; неиздадените визи са 1,3 милиона, или 8 % от общия брой на заявленията (1).

2.3.

ЕИСК приветства предлаганите промени, които имат за цел да улеснят обработването на визите както за кандидатите, така и за консулствата, а именно: възможността за подаване на заявление 6 месеца преди планираното пътуване (и 9 месеца за морските лица), поясненията и разширените категории субекти, които могат да подават заявление от името на кандидата, и хармонизирането на придружаващите документи. Освен това Комитетът приветства спазването на принципа, че кандидатът следва да отиде само до едно място, за да подаде заявление.

2.4.

ЕИСК обаче също така отчита факта, че достъпът до консулствата продължава да бъде труден, особено в трети държави, където повечето държави членки имат представителство единствено в столицата и поради това кандидатите трябва да поемат разходите (по отношение на време и пари) за пътуване на дълги разстояния, за да стигнат до консулството. Ето защо ЕИСК приветства предложението за премахване на принципа на „лично подаване“ и призовава държавите членки да направят необходимите промени за онлайн подаването на заявления за виза. Същевременно ЕИСК приветства всички въведени мерки, имащи за цел заявленията за виза да се подават по възможно най-удобен и бърз начин от мястото на пребиваване на кандидатите, включително чрез по-широко използване на външни доставчици на услуги, при необходимост, осигуряване на по-добри услуги за представителство и засилване на сътрудничеството между дипломатическите мисии в държавите — членки на ЕС.

2.5.

Като има предвид влезлите наскоро в сила нови правила относно защитата на данните и неприкосновеността на личния живот (Общ регламент относно защитата на данните), ЕИСК отново изтъква, че външните доставчици на услуги трябва да имат капацитет да зачитат/гарантират безопасността на събраните лични данни. Държавите членки следва да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че дружествата, които предлагат визови услуги (на европейски граждани или на граждани извън ЕС за европейски визи), ще извършат необходимите промени в своите политики за защита на данните, с цел да спазят изискванията на регламента.

2.6.

ЕИСК счита за положителна стъпка както новите съкратени срокове за подаване на заявленията за виза и за вземане на решение по тях, така и хармонизирането на възможността за издаване на единни визи (особено що се отнася до решението за издаване на многократни визи), както и предложения нов член 25 а относно сътрудничеството във връзка с обратното приемане, който има за цел да засили сътрудничеството на третите държави относно обратното приемане на незаконни мигранти, предоставяйки възможност за въвеждане на ограничително и временно прилагане на ясно посочени мерки. Трябва да се разработи хармонизиран подход за улесняване на процедурата за кандидатстване за виза за кандидатите, които вече са пътували до ЕС.

2.7.

ЕИСК признава, че следва да се гарантира ефективна съгласуваност между визовата политика и поетите ангажименти в други области на политика (напр. търговските споразумения). Следва да се приеме общо решение относно споразуменията за отмяна на визовия режим, сключени от държавите членки с някои трети държави. Европейският съюз следва да се стреми проактивно към спазването на пълна визова реципрочност в отношенията си с трети държави.

2.8.

Макар и да разбира мотивите за предлаганото преразглеждане на член 16 от Визовия кодекс, а именно увеличаване на таксите с една трета, ЕИСК е обезпокоен, че това увеличение може да създаде пречки за гражданите на някои трети държави, чиято степен на развитие/благосъстояние е значително по-ниска от тази на държавите — членки на ЕС. Сравнението на визовите такси със съответните пътни и други разходи, които кандидатите за виза трябва да покрият, не е благоприятно, тъй като в днешно време възможностите за нискобюджетно пътуване и настаняване могат да доведат до ситуация, при която стойността на цялото пътуване да е по-ниска или равна на визовата такса.

2.9.

ЕИСК счита, че в предложението за преразглеждане на визовите такси на всеки две години следва да бъде взета предвид възможността за намаляване на тази такса въз основа на евентуалното прилагане на процедурите за електронно подаване на заявления за виза (което може да означава по-ниски разходи за персонал и административни разходи за държавите членки). Според Съобщението на Комисията относно адаптирането на общата визова политика към новите предизвикателства повечето държави членки вземат предвид предимствата от използването на електронни визи (едно от тях са по-ниските разходи, наред с ефикасната и по-удобна за клиентите процедура на кандидатстване в сравнение със системата за подаване на заявления на хартиен носител).

2.10.

Предвид сегашния размер на визовите такси и предложеното увеличение, ЕИСК счита, че следва да се обмисли възможността за освобождаване от такса на представители на организации с нестопанска цел, участващи в семинари, конференции, спортни, културни или образователни прояви, организирани от организации с нестопанска цел, без оглед на възрастта им, или поне да се помисли за увеличаване на възрастовата граница (в действащото законодателство възрастта се взема предвид — 25 години или по-малко). Такова освобождаване от виза следва да се предложи и на възрастните хора, с цел да се подкрепи активната им интеграция в обществото и да се допринесе за по-доброто им качество на живот.

Брюксел, 19 септември 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER

(1) Статистически данни за визите по консулства, 2017 г. (https://ec.europa.eu/home-affairs/what-we-do/policies/borders-and-visas/visa-policy#stats).

6.12.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/145

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2004/37/ЕО относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозицията на канцерогени или мутагени по време на работа“

(COM(2018) 171 final — 2018/0081 (COD)

(2018/C 440/24)

Докладчик:

János WELTNER

Консултация	Европейски парламент, 16.4.2018 г. Съвет, 23.4.2018 г.
Правно основание	Член 153 (1 и 2) и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Решение на Бюрото	17.4.2018 г.
Компетентна секция	Секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	19.7.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	19.9.2018 г.
Пленарна сесия №	537
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	191/4/11

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства предложеното изменение на Директивата относно канцерогените и мутагените, тъй като то представя обективни данни в интерес на по-безопасните условия на труд.

1.2.

Както и в предходното си становище (1), ЕИСК призовава Комисията да извърши оценка на въздействието, за да провери дали приложното поле на Директивата относно канцерогените и мутагените следва да се разшири с включването на веществата, които са вредни за репродукцията.

1.3.

Предвид токсичните за репродукцията последици от много канцерогени и мутагени ЕИСК счита, че е важно при преразглеждането и измененията на Директивата относно канцерогените и мутагените в близко бъдеще да се обърне повече внимание на професионалните експозиции, които засягат жените и мъжете в репродуктивно отношение, особено по време на първия триместър на бременността при жените.

1.4.

ЕИСК приветства факта, че в настоящото изменение задължителните гранични стойности на професионална експозиция (ЗГСПЕ) са определени въз основа на научни и статистически данни. Както е видно от референтните документи, заинтересованите страни лесно могат да разберат основан на риска подход, като по този начин се осигурява добра основа за постигането на социален компромис.

1.5.

ЕИСК приветства основаната на факти процедура, съгласно която Комисията поиска становища от Научния комитет за граничните стойности на професионална експозиция на химични агенти (НКГСПЕ) (2) и от Комитета за оценка на риска (КОР) (3) на Европейската агенция по химикали (ECHA) (4).

1.6.

ЕИСК счита, че е необходимо да се създадат пилотни научноизследователски програми, а на втори етап и програми за целия ЕС за развитие на наблюдението на здравето през целия живот в рамките на националните системи за социално осигуряване или обществено здраве за всички, които са били изложени на канцерогени, мутагени и токсични за репродукцията съединения. Съгласно Общия регламент относно защитата на данните (5) това наблюдение следва да се извършва анонимно.

1.7.

ЕИСК подчертава, че за да се подобри защитата на работниците от канцерогени, мутагени и токсични за репродукцията вещества по време на работа, държавите членки следва да гарантират, че инспекторатите по труда разполагат с достатъчно финансови и човешки ресурси, за да изпълняват задълженията си.

1.8.

Във връзка с това ЕИСК препоръчва всички съединения, за които се подозира, че са канцерогени, мутагени и/или токсични за репродукцията, да бъдат подложени на научен анализ и да бъдат включени в Директивата относно канцерогените и мутагените, ако е целесъобразно.

2. Контекст

2.1.

Настоящото становище е свързано със становището на ЕИСК относно „Защита на работниците от рискове, свързани с експозицията на канцерогени или мутагени по време на работа“ (6), което беше изготвено през 2017 г. във връзка с изменението на Директивата относно канцерогените и мутагените (7). Всички препоръки на ЕИСК, освен отразените в настоящото изменение, продължават да са валидни (8).

2.2.

Целите на предложението са в съответствие с член 2 (Право на живот) и член 31 (Справедливи и равни условия на труд) от Хартата на основните права на Европейския съюз.

2.3.

Гарантирането на безопасна и здравословна работна среда е стратегическа цел за Европейската комисия, както се посочва в „Стратегическата рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2014—2020 година“ (9).

2.4.

В ЕС-28 най-често срещаният здравен проблем, свързан с работата, са раковите заболявания, които вредят почти също толкова на живота и здравето на работниците, колкото и следващите ги по честота две групи заболявания, взети заедно (мускулно-скелетните смущения и сърдечносъдовите заболявания). Тяхното отрицателно въздействие е много по-голямо и от инцидентите, свързани с работата (10). Те причиняват страдание на работещите и техните близки, водят до ниско качество на живот, влошават благополучието и в най-лошия случай водят до смърт (11).

2.5.

Комисията предприе непрекъснат процес на актуализиране на Директивата относно канцерогените и мутагените (12), за да не изостава от новите научно-технически развития. Този процес е в съответствие със Стратегията на ЕС за устойчиво развитие, която включва целта да се гарантира, че до 2020 г. химикалите ще се произвеждат, третират и използват по такъв начин, че да не представляват сериозна заплаха за човешкото здраве и околната среда. Целта в крайна сметка е замяна на веществата, пораждащи сериозно безпокойство, с подходящи алтернативни вещества или технологии (13).

3. Предложението на Комисията

3.1.

В съответствие с този процес и въз основа на документи SWD(2018) 87 и 88 Европейската комисия предложи следващото изменение на Директива 2004/37/ЕО относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозицията на канцерогени или мутагени по време на работа, в документа COM(2018) 171 (14). По-рано през 2017 г. ЕИСК подкрепи изменението на тази директива, като в сегашното изменение са включени пет вещества (15):

3.1.1.

Кадмий и неговите неорганични съединения в приложното поле на Директивата относно канцерогените и мутагените: професиите, при които са налице експозиции, включват производството и рафинирането на кадмий, производството на никел-кадмиеви батерии, производството и формулирането на багрила на основата на кадмий, производството на сплави на кадмия, механичната галванизация, разтопяването на цинк и мед, добива на цветни метали, спояването със сплав на сребро-кадмий-сребро, смесването на поливинилхлорид и рециклирането на старо желязо и никел-кадмиеви батерии. Оценките на Комисията показват, че на риск са изложени около 10 000 работници.

3.1.2.

Берилий и неорганичните берилиеви съединения в приложното поле на Директивата: бяха установени десет промишлени отрасъла, като например леярство, стъкларство и лабораторни изследвания, при които работниците са изложени на берилий. Широко разпространено е смесването на мед, алуминий, магнезий и никел с берилий. Близо 80 % от всичкия берилий се използва в медни сплави. Експозицията на берилий причинява рак на белите дробове и нелечима хронична берилиева болест. Оценките на Комисията показват, че на риск са изложени 54 000 работници.

3.1.3.

Арсенова киселина и нейните соли, както и неорганични арсениеви съединения, попадащи в обхвата на Директивата относно канцерогените и мутагените: експозицията на арсениеви съединения настъпва например при производството на мед и цинк, както и в стъкларството, електрониката и химическата промишленост. Оценките на Комисията показват, че на риск са изложени между 7 900 и 15 300 работници.

3.1.4.

Формалдехид: среща се при производството на формалдехид и в широка гама продукти (лепила и уплътняващи материали, продукти за покритие, полимери, биоциди и лабораторни химикали); може да има експозиция и по време на дейности като строителни работи и производство на кожи, дървесинна хартиена маса (пулп), хартия и хартиени продукти, текстил и дърво и дървени продукти. Формалдехидът се използва и за съхранение на тъкани и като дезинфектант в патологичните отделения и в залите за аутопсия. Оценките на Комисията показват, че на риск са изложени приблизително 1 милион работници.

3.1.5.

4,4'-Метиленбис (2-хлороанилин) (MOCA): изложените работници работят в сектора на пластмасите, в който MOCA се използва за формоване на части за полиуретанови еластомери в 89 обекта в целия ЕС. Оценките на Комисията показват, че на риск са изложени 350 работници.

3.2.

Държавите членки имат различни подходи. Някои от тях са определили ЗГСПЕ за голям брой канцерогенни, мутагенни и токсични за репродукцията химикали, а други само за съвсем малък брой. В настоящото предложение са посочени пет вещества, като за никое от тях няма гранични стойности на професионална експозиция (ГСПЕ). Дванадесет държави членки (Белгия, България, Германия, Естония, Испания, Кипър, Латвия, Литва, Нидерландия, Унгария, Чешката република, Швеция) нямат ГСПЕ за едно от петте вещества. Три държави членки нямат ГСПЕ и за петте (Италия, Люксембург, Малта). Нивата на тези ЗГСПЕ може да са различни за отделните държави. Затова ЕИСК приветства предложението за изменение на Директива 2004/37/ЕО, в което се определят минимални ЗГСПЕ на европейско равнище и което, след влизането си в сила, ще гарантира равни условия на труд за всички работници, изложени на тези вредни вещества, във всяка една държава членка.

3.3.

Според оценките въз основа на проучване на Risk & Policy Analysts Limited (RPA 2018) (16), ако бъде прието, в дългосрочен план предложението ще подобри условията на труд за над 1 милион работници на ЕС и ще предотврати над 22 000 случая на здравословни проблеми, свързани с работата. Направена е оценка на сегашната тежест на заболяванията през последните 40 години, която включва 24 770 случая на свързани с работата заболявания. Ако не бъдат взети мерки, бъдещата тежест на заболяванията ще включва 24 689 нови случая през следващите 60 години.

3.4.

Поради това съгласно работния документ на службите на Комисията е целесъобразно да се помисли за актуализиране на Директивата относно канцерогените и мутагените въз основа на информацията по-горе. Принципите са същите, както в Директивата относно канцерогените и мутагените и в предходните изменения. С настоящото изменение петте посочени по-горе съединения се включват в предишния списък в приложението към Директивата относно канцерогените и мутагените.

3.5.

НКГСПЕ предостави научни становища за кадмия, берилия и формалдехида, а КОР — за арсеновата киселина и MOCA. Тристранният Консултативен комитет за безопасност и здраве на работното място (ККБЗ) прие становище и за петте.

3.6.

ГСПЕ за тези пет канцерогени и мутагени са определени въз основа на научни данни и във връзка с бъдещите последици за здравето. Взети са предвид и различните икономически последици.

4. Общи бележки

4.1.

Основната цел и обхватът на настоящото изменение са да се разшири списъкът в Директивата относно канцерогените и мутагените, който понастоящем се ограничава до канцерогените и мутагените. Както се посочва в становището на ЕИСК, на по-късен етап следва да бъде помислено за евентуално разширяване с цел включване на вещества, които са токсични за репродукцията или за други функции на тялото (17).

4.2.

Това становище се подкрепя от „Мониторинговия доклад за напредъка по постигането на ЦУР в ЕС“ на Евростат от 2017 г. (18): „През 2015 г. в ЕС са използвани 350 милиона тона химикали. От тях 127 милиона тона са класифицирани като опасни за околната среда, а 221 милиона тона — като вещества, които могат да увредят човешкото здраве. Въпреки че потреблението на токсични химикали намалява в краткосрочен и дългосрочен план, делът на най-токсичните материали от общото потребление на химикали остава почти непроменен.“ (Дял на канцерогенните, мутагенните и токсичните за репродукцията (CMR) химикали в общото потребление на химикали в ЕС: 2004 г.: 10,7 %, 2015 г.: 10,3 %.)

4.3.

В стратегията на ЕС за борба с раковите заболявания, свързани с работата, следва да се отдели по-голямо внимание на жените.

4.3.1.

Моделите на експозиция и на мястото на поява на раково заболяване може да се различават между мъжете и жените. Ракът на гърдата например е много рядко заболяване при мъжете, докато при жените това е най-често срещаното раково заболяване. Редица професионални експозиции могат да допринесат за появата на рак на гърдата. За да бъдат получени съответните данни с цел вземане на решение, следва да се анализират основно специфичните за половете видове рак за жените и мъжете поотделно, а не общо за служителите.

4.3.2.

Комитетът призовава при по-нататъшните преразглеждания на директивата Комисията да разгледа в по-систематичен порядък канцерогенните професионални експозиции, засягащи жените. Много видове работа със силно женско участие (здравеопазване, чистота, фризьорство и т.н.) включват експозиция на канцерогенни вещества. В тази връзка следва да бъдат определени задължителни превантивни мерки (напр. стаи с отрицателно налягане за подготовката на цитостатични продукти за инжекции от служителите в здравни институции).

4.4.

Що се отнася до единния пазар, ЕИСК счита, че е важно Комисията да определи методология за приемането на ЗГСПЕ в Директивата относно канцерогените и мутагените. Този процес следва да включва широка консултация със социалните партньори, държавите членки и други заинтересовани страни, включително НПО. Според ЕИСК е необходимо да се обърне внимание на два елемента: първо, съгласуваността на ЗГСПЕ по отношение на нивото на риска на различните съединения; второ, необходимостта от определяне на ЗГСПЕ въз основа на научни данни, включително предприемане на последващи действия във връзка с промени при проявленията на заболявания, свързани с работата. Граничните стойности трябва да вземат предвид различни фактори, например осъществимост и възможност за измерване на нивата на експозиция. За да се помогне на работодателите да определят приоритетите по отношение на превантивните мерки, те следва изрично да са свързани с нивото на риска, свързан с нивото на експозиция.

4.5.

При повечето съединения има дълъг латентен период между първата експозиция и появата на ракови заболявания. ЕИСК счита за необходимо да се защитават работниците, като се осигури наблюдение на здравето през целия живот за всички работници, за които съществува опасност от експозиция, в рамките на националните системи за социално осигуряване или здравеопазване. Тези данни могат да бъдат предоставени от Евростат, за да се помогне за прецизирането на Стратегията за устойчиво развитие.

4.6.

Управлението на общественото здраве трябва да се базира изключително на основани на доказателства разпоредби. Доказателства може да предоставят научни анализи, базирани на високо качество и подлежащи на статистическа оценка данни. Това изискване се подкрепя от член 9 от Общия регламент относно защитата на данните (19), който се отнася до обработването на специални категории лични данни (20). Трябва да се вземат предвид и някои други правни аспекти, в съответствие с Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (21).

4.7.

ЕИСК отново препоръчва да се насочат повече усилия към научните и статистическите проучвания. Причините за професионалните ракови заболявания могат да бъдат много. На изследването на последиците и потенциалните взаимодействия от комбинираната експозиция на различни фактори следва да бъдат отделени повече внимание и финансиране.

4.8.

ЕИСК подчертава, че засилването на контрола върху изпълнението и прилагането на Директивата относно канцерогените и мутагените е една от главните задачи в областта на защитата на работниците от канцерогени, мутагени и токсични за репродукцията вещества по време на работа. Държавите членки следва да гарантират, че инспекторатите по труда разполагат с достатъчно финансови и човешки ресурси, за да изпълняват задълженията си, като помагат на дружествата, и по-специално на МСП, да спазват тези разпоредби. Те следва да засилят сътрудничеството си с Европейската агенция за безопасност и здраве при работа. Широкото използване на уеб платформата ИОИОР (интерактивен онлайн инструмент за оценка на риска) може да помогне при оценката на риска в тази област.

5. Конкретни бележки

5.1.

Освен на важното изискване за превенция и защита на здравето на работното място и на необходимостта работата да се адаптира към човека — и двете залегнали в европейското законодателство — ЕИСК обръща внимание на опасността, че неефективното предотвратяване на експозицията на канцерогени, мутагени и токсични за репродукцията агенти може да има отрицателни последици за предприятията, например по-високи разходи и намалена производителност поради често отсъствие, разходи за обезщетения на ищци, загуба на експертен опит и нарушена конкуренция, и за държавите членки поради по-големите разходи за социално осигуряване и загубата на данъчни приходи.

5.2.

Органите на държавите членки и представителните органи на организациите на работодателите и на работниците в рамките на тристранния Консултативен комитет за безопасност и здраве на работното място биха приветствали правната яснота и повишената защита в резултат от по-ниските ГСПЕ за тези вещества.

Брюксел, 19 септември 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER

(1) ОВ C 288, 31.8.2017 г., стр. 56.

(2) Здравословни и безопасни условия на труд — НКГСПЕ, Европейска комисия, 30.6.2018 г.

(3) Комитет за оценка на риска (КОР), 30.6.2018 г.

(4) Европейска агенция по химикали (ECHA).

(5) ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 33, член 4; вж. също параграфи 35, 45, 52, 53 и 155.

(6) ОВ C 288, 31.8.2017 г., стр. 56.

(7) COM(2017) 11 final.

(8) ОВ C 288, 31.8.2017 г., стр. 56.

(9) COM(2014) 332 final.

(10) EU-OSHA (2017 г.).

(11) SWD 88 2018, COM(2017) 11 final.

(12) Директива 2004/37/ЕО.

(13) Евростат „Устойчиво развитие в ЕС“, стр. 189.

(14) Процедура 2018/0081 (COD).

(15) ОВ C 288, 31.8.2017 г., стр. 56.

(16) Трето изменение на Директивата относно канцерогените и мутагените.

(17) ОВ C 288, 31.8.2017 г., стр. 56.

(18) Евростат 2017 г.: „Устойчивото развитие в Европейския съюз: Мониторингов доклад за напредъка по постигането на ЦУР в ЕС“, стр. 246.

(19) ОВ L 119, 4.5.2016 г, стр. 1.

(20) ОВ L 119, 4.5.2016 г., чл. 9, буква з): „обработването е необходимо за целите на превантивната или трудовата медицина, за оценка на трудоспособността на служителя… въз основа на правото на Съюза или правото на държава членка или…“

(21) ОВ L 88, 4.4.2011 г, стр. 45. Вж. също ОВ L 354, 31.12.2008 г., стр. 70, член 2.

6.12.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/150

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Препоръка на Съвета за засилване на сътрудничеството в борбата срещу болести, предотвратими чрез ваксинация“

[COM(2018) 244 final — SWD(2018) 149 final]

(2018/C 440/25)

Докладчик:

Renate HEINISCH

Консултация	Европейска комисия, 17.4.2018 г.
Правно основание	Член 29 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Решение на Пленарната асамблея	17.4.2018 г.
Компетентна секция	Секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	19.7.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	19.9.2018 г.
Пленарна сесия №	537
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	136/1/3

1. Заключения и препоръки

1.1. На европейско равнище

1.1.1.

Сътрудничеството между държавите членки в областта на ваксините би трябвало да включва отчитане на ролята на ваксините през целия живот на човека и би трябвало изрично да разглежда трансграничните ваксинации на децата, подрастващите, възрастните и старите хора. Данните на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) показват, че болести като морбили, които някога са били заболявания в детска възраст, сега засягат юноши и млади хора в резултат на отслабване на имунитета. Това, заедно с трансграничните миграционни потоци и наличието на нови ваксини, насочени към конкретни възрастови групи (напр. ваксини срещу HPV, менингококова болест, херпес зостер), налага основан на жизнения цикъл подход към ваксинирането.

1.1.2.

За днешните деца колебанието на техните родители по отношение на ваксините представлява една от най-големите опасности за тяхното благоденствие — резултатите от дългогодишните научни доказателства се подкопават, за да се насърчи кампания против ваксинацията. Тази широкоразпространена тенденция на съмнения спрямо експертите и научния консенсус трябва да се преодолее чрез основана на доказателства комуникация, по-голяма прозрачност и повишаване на осведомеността, ако искаме да избегнем епидемията от морбили, която е обхванала ЕС, както и неотдавнашните фатални случаи на дифтерия. Участието на обществеността в програми за научни изследвания и иновации като програмата „Наука със и за обществото“ е един от инструментите, които Комисията би трябвало да използва за обучение относно ползите от ваксинацията.

1.1.3.

ЕИСК призовава Комисията да повиши осведомеността относно ролята, която играят ваксините за предпазването на хората от инвалидизиращи заболявания, чрез отбелязване на Европейския ден на имунизацията. Подобен форум би трябвало да използва специализирана комуникация за обучение на европейците, по-специално на родителите, децата, здравните специалисти, мигрантите, малцинствените групи и другите групи от населението, изложени на по-голям риск от тежки последици от болестите, предотвратими чрез ваксинация. Всички средства за комуникация, включително традиционните и социалните медии, би трябвало да се използват за предоставяне на научно обоснована и достъпна информация за гражданите и организациите. Подходът на обучение между поколенията относно комуникацията, свързана с ваксините, също би допринесъл за популяризиране на ваксинацията между поколенията и за справяне със съмненията.

1.1.4.

Във време, когато информацията и комуникацията все повече се цифровизират и когато новите технологии предоставят множество възможности за подобряване на достъпа до ваксини и на тяхното използване, Съюзът трябва да работи за подобряване на грамотността по отношение на ваксините с цел преодоляване на колебанията, а цифровата здравна грамотност трябва да се подобри, за да позволи достъпа и обработването на цифрова информация за ваксините.

1.1.5.

Винаги трябва да се помни, че здравето на хората и на животните са неразривно свързани. Европейският орган за безопасност на храните изчислява, че 75 % (1) от инфекциозните заболявания, които засягат хората, са с животински произход. Постоянно нарастващата заплаха от антимикробна резистентност (АМР) също свързва здравето на хората с това на животните. В този контекст ваксините не само предотвратяват болести, а допринасят за борбата срещу АМР, като намаляват ненужната употреба на антимикробни средства. Тази ценност за обществото обаче не е отразена в механизмите за подкрепа на ЕС и няма пазарни стимули за земеделските стопани да използват ваксини вместо по-евтините продукти, които задълбочават АМР. ЕИСК препоръчва при предстоящото преразглеждане на ОСП Комисията да включи субсидии за стопанствата, които докажат високата степен на ваксинация, необходима за смекчаване на икономическите и здравните заплахи от АМР.

1.2. На национално равнище

1.2.1.

Трябва да гарантираме, че предотвратимите болести от нашето далечно минало или тези, които могат да бъдат предотвратени от новите поколения ваксини, никога повече няма да се появят отново в нашето бъдеще. Здравните специалисти, включително фармацевтите, медицинските сестри, лекарите, както и медицинските служби в училище и на работното място са крайъгълен камък в борбата срещу колебанията относно ваксинацията, тъй като играят основна роля при насочването и консултирането на пациентите. ЕИСК настоятелно призовава държавите членки да инвестират в предоставянето на непрекъснато обучение, за да дадат възможност на здравните специалисти и по-специално на фармацевтите да станат посланици по въпросите на ваксинирането и защитници срещу тревожните последици за общественото здраве от движението против ваксините. Ваксинирането би могло също така да се извършва от лекари, за да се гарантира безопасното справяне с потенциалните остри реакции или анафилактичен шок.

1.2.2.

Здравните специалисти също са изложени на риск от експозиция на широк кръг от заболявания. Като консултативен орган, представляващ работниците, служителите и други заинтересовани групи, ЕИСК призовава държавите членки да гарантират пълно и ефективно прилагане на Директива 2000/54/ЕО, в която се предвижда, че ако е налице риск за безопасността и здравето на работниците поради експозиция на биологични агенти, за които съществуват ефикасни ваксини, работодателят би трябвало да осигури тяхната имунизация.

1.2.3.

Освен здравните специалисти, трябва да се повишат усилията на държавите членки за достигане до групи от населението, изложени на по-голям риск от тежки последици от конкретни болести, предотвратими чрез ваксинация, като например децата, бременните жени, възрастните хора, малцинствените групи и населението, живеещо в специфични санитарни условия, или хората, изложени на болести, предавани по полов път, като човешкия папиломавирус (HPV) и хепатит А и Б. Комбинирането на рутинните прегледи като педиатрични прегледи или професионални здравни прегледи с програми за имунизация би могло да спомогне за справяне с равнища на ваксиниране под оптималните.

1.2.4.

Понастоящем Европа е изправена пред историческа и сложна ситуация, тъй като възрастовата структура на европейското население започна да се променя в обратна посока. Превантивните мерки като ваксинирането на възрастните би трябвало да се разглеждат като инструмент за справяне с това предизвикателство, като същевременно се допринесе за постигането на европейската цел за активен живот на възрастните хора и остаряване в добро здраве.

1.2.5.

ЕИСК обаче отбелязва със загриженост, че въпреки определената от Съвета цел за 2009 г. за постигане на 75 % ваксиниране срещу грип на групите на хората в напреднала възраст, само една държава членка я е постигнала. Като се има предвид, че грипът при възрастните хора в най-добрия случай е инвалидизиращ, а в най-лошия — смъртоносен, държавите членки би трябвало да се стремят към удвояване на усилията си за постигане на тази цел.

1.2.6.

Предизвикателствата, пред които са изправени към момента държавите членки, варират от колебания относно ваксинацията до демографски промени, свързани със застаряването на населението и по-голямото движение на хора, което оказва въздействие върху рисковете от излагане на патогени в целия Съюз. ЕИСК призовава държавите членки да обменят най-добри практики и ноу-хау при справянето с тези предизвикателства.

2. Общи бележки

2.1.

ЕИСК подкрепя основания на три стълба подход на Комисията към засилване на сътрудничеството в борбата срещу болестите, предотвратими чрез ваксинация, като навременен отговор на неотложните заплахи за здравето, пред които е изправен ЕС днес, по-специално колебанията относно ваксинацията, намаляващото покритие за конкретни болести, безпрецедентните огнища на болести, предотвратими чрез ваксинация, несъответствията между националните програми за ваксинация и недостига на ваксини.

2.2.

ЕИСК приветства предложените действия за увеличаване на полезното взаимодействие между политиките за ваксиниране и свързаните с тях политики, включително тези относно готовността за действие при кризи, електронното здравеопазване, оценката на здравните технологии, НИРД и фармацевтичната индустрия на национално, европейско и международно равнище. Съгласуваните усилия са от решаващо значение за справянето с предизвикателствата, които понастоящем пречат на ефективността на програмите за ваксинация в целия Съюз.

2.3.

Ваксинацията — основният инструмент за първична профилактика — успя да направи Европа свободна от полиомиелит зона и да изкорени други заболявания като вариолата чрез предотвратяване на заболяванията на отделни лица, като същевременно прекъсна разпространението на вируси. Извън Европа глобализацията доведе до увеличаване на трансграничните потоци на вируси, патогени и болести, освен тези на хора. Последните миграционни потоци ускориха тази тенденция. Ваксинацията допринася значително за здравето в световен мащаб, тъй като болестите не се ограничават в рамките на националните и регионалните граници.

2.4.

В Европейския съюз програмите за ваксинация попадат в сферата на компетентност на държавите членки. Вследствие на това в ЕС съществуват съвместно различни стратегии за имунизация, като някои държави членки прилагат модерни програми, насочени към конкретни заболявания през целия жизнен цикъл, и/или разглеждащи географските особености. Като се има предвид, че за разпространението на заболяванията няма граници, ЕИСК подкрепя предложението на Комисията за разработване на насоки относно общ имунизационен календар на ЕС, който да улесни съвместимостта на националните календари.

2.5.

Липсата на хармонизация на имунизационните календари в рамките на Съюза също така е пречка за свободата на движение и пребиваване, която е едно от основните права на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства. Действително, както се посочва в съобщението на Комисията, за хората и особено за децата може да бъде трудно да възобновят ваксинациите, когато се придвижват през границите. Подобна хармонизация обаче не би трябвало да доведе до намаляване на гамата от налични ваксини.

2.6.

В своите заключения от декември 2014 г. (2) Съветът отчете, че въпреки че ваксинациите са ефективен инструмент в областта на общественото здравеопазване, повторното възникване на заразни болести като туберкулоза, морбили, коклюш и рубеола, които могат да причинят голям брой инфекции и смъртни случаи, все още представлява предизвикателство за общественото здраве. Тези последни развития правят още по-належащо сътрудничеството между държавите членки в борбата срещу болестите, предотвратими чрез ваксинация.

2.7.

С оглед на горепосоченото препоръката на Съвета за засилване на сътрудничеството между държавите членки, промишлеността и заинтересованите страни на равнището на ЕС е стъпка в правилната посока. ЕИСК напълно подкрепя засилените действия в областта на ваксинацията.

3. Конкретни бележки

3.1.

ЕИСК подкрепя мнението на Комисията, че цифровите инструменти като обща ваксинационна карта за гражданите на ЕС, информацията от която да може да бъде намирана посредством електронни информационни системи по въпросите на имунизацията, и уебпортал за повишаване на осведомеността относно ползите и безопасността на ваксинацията, биха могли да допринесат за постигането на формулираните в съобщението цели. Във връзка с това Комисията би трябвало да работи с държавите членки за повишаване на цифровата грамотност в областта на здравеопазването на европейците с цел извличането на максимални ползи от тези цифрови инструменти.

3.2.

Като се има предвид прехвърлянето на традиционните педиатрични заболявания към по-късни етапи от живота, както и наличието на нови ваксини, които могат да предотвратят заболявания при възрастните и групите на хората в напреднала възраст, държавите членки се насърчават да разгледат програмите за ваксинация през целия жизнен цикъл, като вземат под внимание икономически най-ефективните стратегии за ваксинация с цел предотвратяване на заболявания в съответствие с нуждите на различните възрастови групи (например подрастващи, бременни жени, лица с хронични заболявания и малцинствените групи и групите на хората в напреднала възраст).

3.3.

Както изтъкна г-н Juncker в речта си за състоянието на Съюза през 2017 г., все още има деца, които умират от болести, предотвратими чрез ваксинация, като например морбили. Рискът за децата от техни неваксинирани съученици представлява значителна заплаха. Може да се наложи постъпването в училище да бъде обвързано с доказателство за високо равнище на ваксинация. Във връзка с това училищата и преподавателите би трябвало да бъдат по-добре информирани за ролята на ваксините, за да бъдат в състояние да общуват с родителите и децата във връзка с ваксинирането. Този образователен аспект е изключително важен фактор, тъй като училищата играят централна роля в процеса на вземане на решения от родителите.

3.4.

Предотвратимите чрез ваксинация ракови заболявания заплашват да обременят днешните юноши със смъртоносни ракови заболявания, когато пораснат. Изправени пред нарастващата тежест на раковите заболявания, държавите — членки на ЕС, превърнаха борбата срещу рака в първостепенен приоритет на своите политически програми. Опитът показва, че с правилно изпълняваните политики за ваксинация може да се постигне почти пълно премахване на болести като инфекциите, свързани с човешкия папиломавирус (HPV). Предоставянето на ваксинация срещу HPV на подрастващите би трябвало да се разглежда като основен аспект на програмите за контрол на раковите заболявания, тъй като те са уникална категория предотвратими чрез ваксинация ракови заболявания.

3.5.

Понякога ваксинирането на възрастните е единственото налично превантивно решение за борба срещу конкретна болест, като например грип или херпес зостер, било с цел пълна превенция, или намаляване на тежестта на болестта. Един на всеки четирима души в Европейския съюз ще се разболее от херпес зостер през живота си, докато всяка година близо 40 000 души умират преждевременно по причини, свързани с грип. Намаление в тези данни може да се постигне единствено чрез ваксинация.

3.6.

Като се имат предвид данните за колебания сред самите здравни работници, както и случаите на огнища на предотвратими чрез ваксинация болести поради предаване от здравния персонал, изпълнението и спазването на програмите за ваксинация на здравните работници би трябвало да се наблюдава внимателно и да бъде подкрепено с подходящо обучение в интерес на безопасността на пациентите, както и заради собствената защита на здравните работници в съответствие с Директива 2000/54/ЕО.

Брюксел, 19 септември 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER

(1) Европейски орган за безопасност на храните, „How do animal diseases affect humans?“ (Как болестите по животните засягат хората?)

(2) Заключения на Съвета относно ваксинирането като ефективен инструмент в областта на общественото здравеопазване, 1 декември 2014 г.

6.12.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/154

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 767/2008, Регламент (ЕО) № 810/2009, Регламент (ЕС) 2017/2226, Регламент (ЕС) 2016/399, Регламент (ЕС) 2018/… [Регламент за оперативната съвместимост] и Решение 2004/512/ЕО и за отмяна на Решение 2008/633/ПВР на Съвета“

(COM(2018) 302 final)

(2018/C 440/26)

Главен докладчик:

Ionuț SIBIAN

Консултация	Европейски парламент, 2.7.2018 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Решение на Бюрото	10.7.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	19.9.2018 г.
Пленарна сесия №	537
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	97/3/0

1. Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет подкрепя визовата политика, която е и следва да остане инструмент за улесняване на туризма и бизнеса, като същевременно предотвратява рисковете за сигурността и риска от незаконна миграция към ЕС.

1.2.

ЕИСК подкрепя по-нататъшното развитие на визовата информационна система (ВИС) като най-доброто технологично решение за улесняване на процедурата за издаване на визи за краткосрочно пребиваване и подпомагане на органите, работещи в областта на визите, границите, убежището и миграцията, бързо и ефективно да проверяват необходимата информация относно граждани на трети държави, които се нуждаят от виза, за да пътуват в ЕС.

1.3.

ЕИСК счита, че една от основните цели на действията в тази област следва да бъде хармонизирането на процедурите, практиките и резултатите в държавите — членки на ЕС, по отношение на визовата политика.

1.4.

Що се отнася до определянето на специфичните показатели за риска при обработването на визите, ЕИСК счита, че това може да доведе до ограничаване на правата на кандидатите. ЕИСК призовава институциите на ЕС и органите на държавите членки да информират надлежно и да обучават работещите на предна линия служители, както и тези на ръководни длъжности, за да не се стига до евентуално профилиране въз основа на раса, пол, етническа принадлежност, религия, сексуална ориентация и други лични характеристики.

1.5.

ЕИСК подкрепя целта за улесняване на идентифицирането на изчезнали лица. Намаляване на възрастта за снемане на пръстови отпечатъци на деца кандидати от 12 години на 6 години обаче би могло да доведе до проблеми. Предложението не включва информация и становища от агенции и организации за закрила на детето, което не позволява на ЕИСК да направи пълна оценка на въздействието му върху децата и тяхната защита.

1.6.

Във връзка със същата цел, докато съхраняването във ВИС на копие от страницата с биометричните данни на документа за пътуване на кандидата е допустимо и необходимо, то изграждането на този нов инструмент за данни в подкрепа на процедурите за връщане, както се посочва в предложението, е спорно. ЕИСК не счита, че предлаганите промени ще доведат непременно до връщане на граждани на трети държави. Вместо това тези промени би трябвало да бъдат инструмент, който да насърчава държавите членки да действат при зачитане както на законността на пребиваването, така и на интересите и благосъстоянието на засегнатите лица. Гражданите на трети държави би трябвало да бъдат насърчавани и подпомагани от властите да узаконяват своя престой и да обмислят възможността за връщане в мястото си на произход.

1.7.

По отношение на допълнителната цел на настоящото предложение — на националните правоприлагащи органи и на Европол да бъде позволен достъп до данните във ВИС за целите на правоприлагането, при спазването на строги условия — ЕИСК подчертава значението на тези строги условия за достъп. В идеалния случай предоставянето на достъп би трябвало да се обвърже със съдебно решение, което би гарантирало, че такъв достъп е необходимо ограничаване на принципа на защита на личните данни.

1.8.

ЕИСК оценява обхвата на консултациите, организирани във връзка с настоящото предложение. В същото време Комитетът, другите институции и широката общественост биха имали голяма полза, ако в предложението бяха включени в по-голяма степен приносът и възгледите на участниците в консултациите. Не е ясен видът на предложения от участниците принос и как той е повлиял на крайния вариант на предложението.

1.9.

По отношение на защитата на основните права, ЕИСК приветства намерението на Европейската комисия да отдели повече внимание на тази тема. Комитетът препоръчва да се отдели повече внимание на начина, по който държавите членки използват личните данни на кандидатите за виза. Както вече беше посочено, необходими са допълнителни защитни мерки срещу практики, които водят до дискриминация на граждани на трети държави, кандидатстващи за визи за дългосрочно или краткосрочно пребиваване и разрешения за престой.

1.10.

Предложението би спечелило от по-подробни и конкретни данни за визите за дългосрочно или краткосрочно пребиваване и разрешенията за престой, събирани държава по държава както от държавите — членки на ЕС, така и от трети държави. Предоставянето на повече информация за пресрочване на престоя би било много полезно по отношение на трафика на деца. Данните са крайно необходими за оценката на естеството и структурата на мобилността и пригодността на използваните инструменти.

1.11.

ЕИСК препоръчва и по-силен ангажимент за работа с правителствата и гражданското общество от трети държави с цел информиране, подготовка и оказване на подкрепа на техни граждани в хода на процедурата за кандидатстване за виза.

2. Общи бележки

2.1.

ЕИСК подкрепя визовата политика, която е и следва да остане инструмент за улесняване на туризма и бизнеса, като същевременно предотвратява рисковете за сигурността и риска от незаконна миграция към ЕС.

2.2.

Като отчита предизвикателства в областта на миграцията и сигурността от последните години, ЕИСК насърчава държавите членки и институциите на ЕС да възприемат консенсусен, балансиран и пропорционален подход с цел запазване във възможно най-голяма степен на ЕС като отворен, отговорен, ангажиран и новаторски съюз.

2.3.

2.4.

ЕИСК подкрепя общите цели на настоящата инициатива: повишаване на сигурността в рамките на ЕС и по неговите граници, улесняване на правото на законно пътуващите да преминават външната граница и да се движат и пребивават свободно в пространството без контрол по вътрешните граници и улесняване на управлението на външните граници на Шенгенското пространство.

2.5.

ЕИСК подкрепя и конкретните цели на инициативата: улесняване на процедурата за кандидатстване за виза; улесняване и засилване на проверките на граничните контролно-пропускателни пунктове по външните граници на територията на държавите членки; и повишаване на вътрешната сигурност в Шенгенското пространство чрез улесняване на обмена на информация между държавите членки относно гражданите на трети държави, притежаващи визи за дългосрочно пребиваване и разрешения за пребиваване.

2.6.

ЕИСК се застъпва и за запълването на оставащите информационни празноти в областта на границите и сигурността посредством включване във ВИС на визите за дългосрочно пребиваване и документите за престой.

2.7.

По отношение на усъвършенстването на проверките при обработване на визите посредством постигането на оперативна съвместимост, проверяването и оценяването на информацията, предоставена от кандидатите и автоматичното търсене на ВИС за всяко заявление във всяка от наличните системи, ЕИСК счита, че това е положително процедурно и технологично развитие.

2.8.

Що се отнася до определянето на специфичните показатели за риска при обработването на визите, ЕИСК счита, че това може да доведе до ограничаване на правата на кандидатите. Въпреки че показателите за риска няма да съдържат лични данни, те ще се основават на статистически данни и информация, предоставени от държавите членки, относно заплахи, необичайно високи проценти на отказ за издаване на визи или пресрочване на престоя от някои категории граждани на трети държави, и рискове за общественото здраве. Съществува значителен риск тези данни и показатели да бъдат използвани от органите, които обработват визи, за отхвърляне на заявления за визи въз основа на профили, вградени в системата, а не въз основа на индивидуалните обстоятелства на кандидата. ЕИСК призовава институциите на ЕС и органите на държавите членки да информират надлежно и да обучават работещите на предна линия служители, както и тези на ръководни длъжности, за да не се стига до евентуално профилиране въз основа на раса, пол, етническа принадлежност, религия, сексуална ориентация и други лични характеристики.

2.9.

2.10.

2.11.

2.12.

ЕИСК приветства усилията на Комисията да възложи три независими проучвания: едно относно осъществимостта, необходимостта и пропорционалността на намаляването на възрастта за снемане на пръстови отпечатъци на деца при процедурата за кандидатстване за виза и относно съхраняването във ВИС на копие от документа за пътуване на кандидатите за виза и две проучвания относно осъществимостта и относно необходимостта и пропорционалността на разширяването на ВИС, така че да включва данни за визите за дългосрочно пребиваване и документите за престой.

2.13.

ЕИСК оценява обхвата на тези консултации с участието на всички заинтересовани страни, включително националните органи, които имат достъп да въвеждат, изменят, заличават или преглеждат данни във ВИС, националните органи, отговарящи за миграцията, връщането, органите за закрила на детето, полицията и органите за борба с трафика на хора, консулските служби, и националните органи, отговарящи за проверките на граничните контролно-пропускателни пунктове на външните граници. Бяха проведени консултации и с различни органи на държави извън ЕС и неправителствени организации, работещи в областта на правата на децата. В същото време Комитетът, другите институции и широката общественост биха имали голяма полза, ако в предложението бяха включени в по-голяма степен приносът и възгледите на участниците в консултациите. Не е ясен видът на предложения от участниците принос и как той е повлиял на крайния вариант на предложението.

2.14.

По отношение на защитата на основните права, ЕИСК приветства намерението на Европейската комисия да отдели повече внимание на тази тема. Комитетът приветства допълнителните гаранции, въведени в настоящото предложение, които ще обхващат специфичните нужди, породени от новите категории данни, обработка на данни и субекти на данни, които ще бъдат включени във ВИС, като част от по-обширните усилия за защита на правата на лицата на достъп, поправка, заличаване и правна защита на личните им данни. Комитетът препоръчва да се отдели повече внимание на начина, по който държавите членки използват личните данни на кандидатите за виза. Както вече беше посочено, необходими са допълнителни защитни мерки срещу практики, които водят до дискриминация на граждани на трети държави, кандидатстващи за визи за дългосрочно или краткосрочно пребиваване и разрешения за престой.

2.15.

2.16.

Брюксел, 19 септември 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER

6.12.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/158

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно прозрачността и устойчивостта на оценката на ЕС на риска в хранителната верига, за изменение на Регламент (ЕО) № 178/2002 (относно общото законодателство в областта на храните), Директива 2001/18/ЕО (относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда), Регламент (ЕО) № 1829/2003 (относно генетично модифицираните храни и фуражи), Регламент (ЕО) № 1831/2003 (относно фуражните добавки), Регламент (ЕО) № 2065/2003 (относно пушилните ароматизанти), Регламент (ЕО) № 1935/2004 (относно материалите, предназначени за контакт с храни), Регламент (ЕО) № 1331/2008 (относно общата разрешителна процедура за добавките в храните, ензимите в храните и ароматизантите в храните), Регламент (ЕО) № 1107/2009 (относно продуктите за растителна защита) и Регламент (ЕС) 2015/2283 (относно новите храни)“

[COM(2018) 179 final — 2018/0088 (COD)]

(2018/C 440/27)

Докладчик:	Antonello PEZZINI
Съдокладчик:	Ester VITALE

Консултация	Съвет, 22.5.2018 г. Европейски парламент, 28.5.2018 г.
Правно основание	членове 43, 114, 168, параграф 4, буква б) и 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Решение на Бюрото	13.2.2018 г.
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	5.9.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	19.9.2018 г.
Пленарна сесия №	537
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	176/2/2

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК винаги е подкрепял политиката на ЕС в областта на опазването на здравето по протежение на цялата хранителна верига и на всеки етап от производствения процес, от селскостопанския производител до потребителя, като се избягват замърсяването и хранителните рискове, за да се насърчи безопасността, хигиената и ясната, прозрачна и сигурна информация за продуктите.

1.2.

Комитетът подкрепя инициативите на Комисията за справяне с предизвикателствата, свързани с прозрачността, устойчивостта и ефективността на цялата система за контрол на веригата за доставки на храни, така че да се създаде по-силно усещане за надеждност и безопасност у гражданите, медиите и цялото гражданско общество.

1.3.

ЕИСК подкрепя категорично необходимостта от укрепване на ЕОБХ, с цел да се осигурят възможно най-добрите научни становища за лицата, отговарящи за управлението на риска, чрез ясна и прозрачна комуникация и по-тясно сътрудничество с държавите членки и други органи, работещи в социалния сектор, за да се гарантира последователна, сигурна и надеждна система за безопасност на храните.

1.4.

Комитетът вече е подчертавал, че през периода на своето съществуване „ЕОБХ е доказал своята компетентност и играе много важна роля в областта на превенцията на рисковете за здравето в Европа“ (1).

1.5.

Комитетът счита за абсолютно необходимо да се гарантира поддържането на висока степен на независимост от външни влияния и възможно най-добрата научна компетентност в ЕОБХ, като се увеличи максимално капацитетът за анализ на риска, за да се гарантира устойчивостта на системата за оценка на ЕС, която се счита за една от най-развитите в целия свят.

1.6.

Според ЕИСК на ЕОБХ и държавите членки, работещи в мрежа, трябва да се даде възможност да разработят по възможно най-добрия начин подходящ обмен на информация за риска, като направят това независимо, но съгласувано помежду си и координирано между оценителите и лицата, отговарящи за риска, така че потребителите да могат да усетят резултатите и заключенията от ясна и интерактивна гледна точка, като същевременно се гарантира адекватно равнище на поверителност и защита на правата върху интелектуалната собственост.

1.7.

Комитетът решително подкрепя създаването на лесно достъпен онлайн регистър на изследванията, който да включва идентификационни данни за експерти и сертифицирани лаборатории, клетвени декларации за липса на конфликт на интереси, описание на целите, заделените технически и финансови ресурси и източниците.

1.8.

Според ЕИСК трябва значително да се подобри начинът, по който потребителите възприемат риска, на който са изложени по отношение на храните, посредством целенасочена култура на хранене и способност за селективен анализ на риска.

1.9.

Според Комитета бъдещият общ европейски стратегически план за обмяна на информация за рискове — ако е формулиран в пълно съответствие и при спазване на независимостта на ЕОБХ — представлява ключов елемент, върху който следва да се съсредоточат усилията на органите, които отговарят за намирането на решения — които да са ефективни, еднозначни, навременни, интерактивни и съобразени с нуждите на гражданите — на въпросите за безопасността, прозрачността и надеждността на хранителната верига.

1.10.

ЕИСК предлага укрепване на структурирания и систематичен диалог с гражданското общество, в рамките на който Комитетът, със своите специални структури за устойчивите хранителни системи, може да гарантира полезен и конкретен принос.

1.11.

По отношение на управлението на ЕОБХ, ЕИСК категорично подкрепя предложението за по-голямо участие на държавите членки и на гражданското общество в управленската структура и в групите от научни експерти, като съставът на управителния съвет се приведе в съответствие със стандартите, определени от Общия подход относно децентрализираните агенции.

1.12.

Според ЕИСК са необходими последващи действия във връзка със споразумението между ЕОБХ и Съвместния изследователски център, по-специално що се отнася до съвместните дейности в областта на храните и фуражите и разработването на научна методология за хармонизиран анализ на качеството, гарантираща прозрачност, сравнимост, приобщаване и справедливост по отношение на всички заинтересовани страни.

2. Въведение

2.1.

Общото законодателство в областта на храните (законодателството на ЕС относно безопасността на храните и фуражите по протежение на производствената верига) е крайъгълният камък на регулаторната рамка на ЕС за цялата хранителна верига — „от производителя до потребителя“.

2.2.

Законът предвижда правилата за фуражите и храните да бъдат с научна основа. Това е известно като принципа за анализ на риска, който се състои от три отделни, но взаимносвързани компонента: оценка, управление и обмяна на информация за риска.

2.3.

С Регламент (ЕО) № 178/2002 беше създаден Европейски орган за безопасност на храните (ЕОБХ) — независима научна агенция, отговаряща за предоставянето на научни становища, които съставляват основата на мерките, приети от ЕС по отношение на хранителната верига.

2.4.

На 6 октомври 2017 г. до Европейската комисия беше официално изпратена Европейска гражданска инициатива, основаваща се на общо 1 070 865 изявления за подкрепа от 22 държави членки. С инициативата „Забрана на използването на глифозат и защита на хората и околната среда от токсични пестициди“ (2) Европейската комисия беше призована да предложи различни мерки на държавите — членки на ЕС. Една от тях беше „да се гарантира, че научната оценка на пестициди за регулаторно одобрение от ЕС се основава само на публикувани изследвания, които са възложени от компетентните държавни органи, а не от производителите на пестициди“. Комисията се ангажира да представи настоящото законодателно предложение до май 2018 г., за да се подобрят прозрачността на научните оценки и качеството и независимостта на научните изследвания.

2.5.

Проверката на пригодността на Регламент № 178/2002 относно общото законодателство в областта на храните (ОЗОХ) (3) беше завършена на 15.1.2018 г.

2.6.

Оценката показва, че регламентът ОЗОХ все още е решаващ и подходящ за справяне с по-голямата част от съществуващите понастоящем тенденции.

2.6.1.

Като цяло са постигнати основните цели на общото законодателство в областта на храните, а именно високо равнище на защита на човешкото здраве, интересите на потребителите във връзка с храните и ефективното функциониране на вътрешния пазар.

2.6.2.

Създаването на ЕОБХ подобри научната основа на мерките на ЕС. Бяха направени значителни подобрения по отношение на повишаването на научния капацитет на ЕОБХ, качеството на неговите научни резултати, събирането на научни данни и разработването и хармонизирането на методологиите за оценка на риска.

2.6.3.

ЕОБХ подобри сътрудничеството с националните и международните научни органи, както и обмена на информация между държавите членки.

2.6.4.

На равнище ЕС не бяха открити системни несъответствия в прилагането на принципа за анализ на риска сам по себе си.

2.6.5.

Строгите политики на ЕОБХ по отношение на независимостта и прозрачността бяха редовно усъвършенствани и укрепвани. Тъй като обаче не всички държави членки са представени в Управителния съвет на ЕОБХ, неговото управление изглежда не съответства на общия подход относно децентрализираните агенции на ЕС.

2.6.6.

Установената с общото законодателство в областта на храните рамка за безопасността на храните в някои случаи служи и като източник на вдъхновение за държавите извън ЕС, които разработват своето национално законодателство.

2.6.7.

По отношение на оценката на риска и в контекста на досиетата за получаване на разрешение ЕОБХ е обвързан с правила за поверителност и процедури за анализ, които предполагат отчитането на всяко налично проучване или доказателство. Затова в своите становища ЕОБХ не само взема предвид изследванията на промишлеността, а базира научните си констатации на възможно най-пълен анализ на литературата. Промишлеността от своя страна е задължена да предоставя своите собствени проучвания, като част от досието, когато подава искане за разрешение.

2.6.8.

Според неотдавнашните оценки (4), в настоящата система на ЕОБХ се наблюдават някои ограничения:

—	затруднения при привличането на нови членове, които да се присъединят към групата;

—	научните познания идват само от няколко държави членки;

—	настоящата тенденция за намаляване на бюджета на публичната администрация;

—	оскъдното финансиране, предназначено за възлагане на задачите на ЕОБХ на подизпълнители.

2.6.9.

Освен това дългите процедури за издаване на разрешение в някои сектори забавят процеса на навлизане на нови продукти на пазара. Независимо от това централизираната система за издаване на разрешения все още създава предимства по отношение на ефикасността в сравнение с използването на множество национални системи за издаване на разрешения за храни.

2.7.

Комитетът вече е подчертавал, „че през периода на своето съществуване ЕОБХ е доказал своята компетентност и безспорно играе много важна роля в областта на превенцията на рисковете за здравето в Европа“ (5).

2.8.

Предвид влиянието на научните становища, чиито констатации невинаги съвпадат и са еднозначни, в свое предходно становище ЕИСК излезе с препоръка ЕОБХ „да обърне специално внимание на това явление, тъй като научната литература е важна отправна точка при процедурата за оценка“ (6) и поиска Комисията редовно да публикува използваните задължителни изследвания и съответните необработени данни, които са довели до достигнатите заключения, на уебсайта на агенцията.

2.9.

ЕИСК също така подчерта (7), че оценката на ЕОБХ се основава на научно изследване, което би трябвало да докаже безопасността на даден продукт. Съгласно действащото законодателство това референтно изследване трябва да се предостави от дружеството, което иска да пусне продукта на пазара. Именно това е най-деликатният аспект, тъй като резултатите от научните изследвания понякога може да се различават в зависимост от източника на тяхното финансиране и от използваната методология.

2.10.

В по-общ план ЕИСК неотдавна призова за подходяща за 21-ви век продоволствена политика, която да отговаря на редица критерии: „качество на храните; здравословност; околна среда; социални и културни ценности; стабилна икономика; достойни работни места, изцяло интернализирани разходи; и добро управление“ (8).

2.11.

Европейският омбудсман извърши проучвания и дейности, свързани с модела на ЕС за оценка на риска в хранителната верига, като в писмо до Комисията от 15 март 2018 г. подчерта някои ръководни принципи за подобряване на този модел, а именно:

—	независимост и прозрачност;

—	ангажимент за публикуване на „ориентировъчни изследвания“ при изготвянето на научните оценки;

—	по-голям публичен контрол на функциите за оценка на риска на ранен етап от процеса;

—	способност за ангажиране на обществеността и заинтересованите страни в процеса на оценка на риска (9);

—	възможност заинтересованите страни да участват в заседанията, не само както се случва понастоящем, чрез „открити пленарни заседания“, разбира се при спазване на поверителността.

2.12.

Европейският омбудсман също така подчерта, че „средствата за обществена информация, които ЕОБХ използва за повишаване на осведомеността относно рисковете, свързани с определени вещества или продукти, следва да бъдат на разположение на всички 24 официални езика на ЕС…, че правата на хората с увреждания трябва да се спазват, и че обмяната на информация за риска трябва да бъде съобразена с техните нужди“ (10).

3. Предложенията на Комисията

3.1.

Комисията предлага преразглеждане на Регламента относно общото законодателство в областта на храните, както и преразглеждане на осем допълнителни законодателни акта в тази сфера, така че да станат съвместими с общите правила, да се укрепи прозрачността и да се повишат гаранциите за надеждност, обективност и независимост на изследванията.

3.2.

За да се осигури по-добро управление, се предлага по-активно участие на държавите членки в управленската структура и в групите от експерти на ЕОБХ и по-голям принос на националните научни органи при предоставянето на научни данни и изследвания.

3.3.

В заключение, стартирането на общ план за комуникация има за цел да подобри и повиши осведомеността на гражданите относно рисковете чрез съвместни действия за повишаване на доверието на потребителите и насърчаване на по-широкото осъзнаване и разбиране от страна на обществеността.

4. Общи бележки

4.1.

ЕИСК винаги е подкрепял политиката на ЕС в областта на опазването на здравето по протежение на цялата хранителна верига на всеки етап от производствения процес, като се избягват замърсяването и хранителните рискове, за да се насърчи безопасността и хигиената на храните, ясната, прозрачна и достоверна информация за продуктите, здравето на растенията, здравето на животните и хуманното отношение към тях.

4.1.1.

ЕИСК подкрепя категорично необходимостта ЕС да гарантира максимална безопасност в европейската верига за доставка на храни като предоставя чрез ЕОБХ възможно най-добрите научни становища на лицата, отговарящи за оценката на риска, като осведомява обществеността относно рисковете по ясен и прозрачен начин и си сътрудничи с държавите членки и другите участници за осигуряване на съгласувана и надеждна система за безопасност на храните. Би било полезно:

—	да се преразгледат редът и условията относно процедурите за издаване на разрешения, за да се подобри тяхната съгласуваност и ефективност и да се ускори достъпът до пазара;

—	да се преразгледат изключенията и опростените правила за микропредприятията в съответствие с високото равнище на защита на общественото здраве;

—	да се направи преоценка на въздействието на съществуващите разрешения, които утежняват допълнително работата на ЕОБХ;

—	да се опростят процедурите, за да се гарантира по-голяма прозрачност.

4.2.

Комитетът счита, че е наложително да се гарантира поддържането на висока степен на независимост от външни влияния и на най-добра научна компетентност в ЕОБХ, като се увеличи максимално неговият капацитет за оценка на риска, за да се гарантира устойчивостта на системата за оценка на ЕС.

4.3.

ЕИСК припомня, че благодарение на законодателството на ЕС европейските граждани разполагат с един от най-високите стандарти за безопасност на храните на световно равнище. Поради това според ЕИСК е абсолютно необходимо не само да се гарантират високи и надеждни равнища на независим научен анализ, пълна прозрачност и интерактивна комуникация в целия процес на оценка на риска с цялостно участие и споделена отговорност на всички държави членки, но също така и преди всичко да се работи енергично и решително по механизмите за възприемане на риска от страна на гражданското общество.

4.4.

Според ЕИСК предлагането на безопасни храни за потребителите и запазването на доверието са от първостепенно значение, за да се осигури поддържането на положителни и надеждни отношения с гражданите и положителни въздействия върху пазара на селскостопански и хранителни продукти.

4.5.

Научната общност трябва да има доверие в ролята на ЕОБХ по отношение на безопасността на храните и становищата трябва да представляват водещи ориентири, за да се гарантира безопасността на пуснатите на пазара храни.

4.6.

Комитетът счита, че ЕОБХ е в най-добра позиция да разработи подходящ обмен на информация за риска, с лесно разбираема комуникация, така че потребителите да могат да разбират резултатите и заключенията по ясен и прозрачен начин, като същевременно се гарантира адекватно равнище на поверителност и защита на правата върху интелектуалната собственост, за да не се възпрепятстват иновациите и конкурентоспособността.

4.7.

Необходимо, но недостатъчно условие, за да се гарантира, че комуникацията за риска, свързан с конкретни храни, е разбираема, подходяща, навременна и съгласувана за различните получатели, е да се подобри координацията между оценителя на риска, лицето, управляващо риска, държавите членки и заинтересованите страни въз основа на съгласувани принципи на комуникация.

4.7.1.

Според ЕИСК е необходимо значително подобряване на начина, по който потребителите възприемат риска, на който са изложени при консумацията на хранителни продукти, по отношение на вредността, обусловените от културата навици за хранене и моделите за консумация на хранителни продукти.

4.7.2.

Комитетът счита, че бъдещият общ европейски стратегически план за обмяна на информация за риска — ако е придружен от набор от адаптирани към отделните контексти оперативни мерки — представлява ключов елемент, въз основа на който да се оценяват способностите на органите на различни равнища, които отговарят за намирането на ефективни, навременни и съответстващи на нуждите на гражданите решения на въпросите за безопасността, прозрачността и надеждността на хранителната верига.

4.7.3.

Несигурността трябва да бъде разпознавана и описвана, като се посочват всички пропуски в данните или въпросите, свързани с нехармонизираните методологии за анализ. Във връзка с това е изключително важно комуникаторите да предават съгласувани помежду си съобщения и каналите за комуникация да бъдат интерактивни и подлежащи на проверка с непрекъснато наблюдение на тяхната ефективност.

4.7.4.

ЕИСК също така счита за задължително комуникационните мерки да бъдат придружени от кампании за борба с дезинформацията и заблудите, за да се предотврати злонамереното използване на коректните анализи на риска за блокиране на иновациите, особено на МСП.

4.7.5.

Важно е да се засили координацията с националните органи и агенции, за да се гарантира ефективна система за предупреждение, да се осигури съгласуваност в комуникацията и да се установи структуриран и систематичен диалог с гражданското общество, в рамките на който ЕИСК, със своите специални структури за устойчивите хранителни системи, може да предостави полезен и конкретен принос.

4.7.6.

И накрая, нужно е да се засилят координацията и сътрудничеството на международно равнище с нашите основни търговски партньори, особено по отношение на споразуменията за свободна търговия, за да се осигурят общи насоки за оценка на риска и да се разработят хармонизирани методологични критерии за оценка, съгласувани с покриването на общите рискове посредством Codex Alimentarius.

4.8.

Също така е необходимо ЕОБХ да поеме ангажимент за предоставяне на ясни указания и информация, които да могат да насочват сигурно и предвидимо подалите заявления предприятия.

4.9.

Във връзка с това, за да разполага с всички ключови елементи за дадено досие, ЕОБХ би трябвало да е отворен за по-нататъшен диалог с предприятията при анализа на това досие, като предоставя първоначалните данни, с които разполага, и ги допълва с указанията на заинтересованите дружества.

4.10.

Според Комитета е необходимо укрепване на независимостта на регулаторните органи, които подкрепят работата на ЕОБХ, за да се напомни на лицата, които вземат решения, и на обществеността значението на качествените данни, независимо от източника. По-строгият публичен надзор над функциите на ЕОБХ за оценка на риска, още на ранен етап на процеса, какъвто се упражнява при подхода на ангажиране на заинтересованите страни, понастоящем би гарантирал по-добри отношения с всички заинтересовани страни.

4.11.

ЕИСК призовава за все по-опростени и прозрачни процедури, като същевременно се гарантира справедлив баланс със съществуващите предизвикателства по отношение на изискванията, свързани с правата върху интелектуалната собственост на собствениците на данните.

4.12.

ЕИСК подкрепя неотдавнашното искане на Консултативния форум на ЕОБХ за повече публични инвестиции в научните изследвания в областта на безопасността на храните, за да се избегне вероятността спонсорираните от промишлеността изследвания да насърчават интереси, различни от обществения интерес, и да се гарантира пълното доверие на потребителите в оценката на риска, свързан с храните в ЕС.

4.13.

По отношение на управлението на ЕОБХ, Комитетът подкрепя предложението за по-голямо участие на държавите членки в управленската структура и в групите от научни експерти на ЕОБХ, като съставът на неговия управителен съвет се приведе в съответствие със стандартите, определени от Общия подход към децентрализирани агенции, и същевременно се подобри структурираният диалог с гражданското общество.

5. Конкретни бележки

5.1.

ЕИСК приветства предложението за регистър на изследванията, при условие че е леснодостъпен онлайн и включва идентификационни данни за експерти и сертифицирани лаборатории, клетвени декларации за липса на конфликт на интереси, описание на целите и сложността на изследването, специализираните технически и финансови ресурси и техните източници, възприетите графици и интерактивни начини за комуникация, както и всички необходими изследвания за проверка.

5.2.

Референтното законодателство за лабораторните стандарти е Директива 2004/10/ЕО за стандартите за добра лабораторна практика — ДЛП, разработени от ОИСР (11). Законодателството и функционирането на лабораториите за безопасност на храните (12) би трябвало да бъдат придружени от системи за проверка на обработването на данните, за да се гарантира, че изследванията се придържат към реалността.

5.3.

Според ЕИСК са необходими последващи действия във връзка със споразумението между ЕОБХ и Съвместния изследователски център, по-специално що се отнася до съвместните дейности в областта на храните и фуражите, алтернативните методи за опазване на животните, комбинираното излагане на химични вещества и смеси и събирането на данни, основаващи се на оценките на риска. По-конкретно ЕОБХ и JRC следва да разработят хармонизирани научни методологии за анализ, гарантиращи качеството, прозрачността, съпоставимостта, приобщаването и справедливостта по отношение на всички заинтересовани страни.

Брюксел, 19 септември 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER

(1) ОВ C 268, 14.8.2015 г., стр. 1.

(2) Вж. http://ec.europa.eu/citizens-initiative/public/initiatives/successful/details/2017/000002

(3) Вж. Резюме на оценката по REFIT на общото законодателство в областта на храните (Регламент (ЕО) № 178/2002) {SWD(2018) 38 final}.

(4) Вж. SWD(2018) 37 final, 15 януари .2018 г.

(5) ОВ C 268, 14.8.2015 г., стр 1.

(6) ОВ C 268, 14.8.2015 г., стр 1.

(7) Пак там.

(8) ОВ C 129, 11.4.2018, стр. 18.

(9) Писмо на европейския омбудсман.

(10) Пак там.

(11) Принципите на ОИСР за добра лабораторна практика.

(12) Вж. Регламент (ЕО) № 882/2004.

6.12.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/165

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно нелоялните търговски практики в отношенията между стопански субекти по веригата за доставка на храни“

(COM(2018) 173 final)

(2018/C 440/28)

Докладчик:

Peter SCHMIDT

Консултация	Съвет на Европейския съюз, 30.4.2018 г. Европейски парламент, 2.5.2018 г.
Правно основание	Член 43, параграф 2 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Решение на Бюрото	22.5.2018 г.
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	5.9.2018 г.
Дата на приемането на пленарна сесия	19.9.2018 г.
Пленарна сесия №	537
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	170/1/3

1. Заключения и препоръки

1.1.

Нелоялните търговски практики (НТП) по веригата за доставка на храни произхождат от неравномерното разпределение на правомощията между операторите по цялата верига и водят до отрицателни икономически, социални и екологични последици. ЕИСК приветства предложението на Комисията за намаляване на разпространението на НТП като необходима първа стъпка за защита на по-слабите оператори, по-специално земеделските стопани, работниците и някои оператори, и за подобряване на управлението във веригата за доставка на храни. Наличието на регулаторен подход и законодателна рамка с ефективни и стабилни механизми за прилагане на разпоредбите е начин, по който проблемът с НТП може да бъде решен ефективно на равнището на ЕС.

1.2.

ЕИСК обаче изразява съжаление, че Комисията е въвела единствено минимален общ стандарт за защита в целия ЕС, като е забранила само определен брой НТП. Необходимо е да бъдат забранени всички практики, свързани със злоупотреби.

1.3.

Що се отнася до ограничаването на защитата срещу НТП само до доставчиците МСП при извършвани от тях продажби за купувачи, които не са МСП, ЕИСК счита, че това не е достатъчно за ефективното решаване на проблема с неравномерното разпределение на правомощията и че то няма да окаже значимо въздействие. Защитата следва да се разшири, така че да обхваща всички субекти — големи и малки, в рамките на ЕС и извън него. Дори когато жертва на НТП са големи оператори, това често има икономически последици върху най-слабите участници във веригата.

1.4.

Що се отнася до прилагането на разпоредбите, ЕИСК приветства предложението на Комисията за създаване на хармонизирана мрежа от правоприлагащи органи в ЕС. Механизмите за прилагане обаче също би трябвало да бъдат засилени, например чрез специална процедура на омбудсмана, колективни искове и правоприлагане от страна на органите, за да се защити анонимността на жалбоподателя. Тези механизми би трябвало да бъдат придружени и от възможността за въвеждане на санкции. За да се улесни процесът по разглеждане на жалби, писмените договори би трябвало да бъдат задължителни, което ще доведе до по-голяма справедливост при преговорите.

1.5.

В допълнение към решаването на проблема с НТП, ЕИСК препоръчва Комисията да насърчава и подкрепя бизнес модели, които допринасят за устойчивостта на веригата за доставка на храни (напр. за съкращаването ѝ, по-голямата ѝ прозрачност и др.), както и за възстановяването на баланса и подобряването на ефикасността ѝ, за да се укрепи равномерното разпределение на правомощията.

1.6.

На последно място, но не и по значение, ЕИСК отново посочва, че насърчаването на по-справедливи търговски практики би трябвало да бъде част от всеобхватна продоволствена политика на ЕС, която да гарантира повишаването на устойчивостта на веригата за доставка на храни от икономическа, социална и екологична гледна точка с оглед на изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие.

2. Въведение

2.1.

Като нелоялни търговски практики (НТП) се определят „практики, които са в разрез с принципите за добросъвестност и почтеност при сключването на сделки, драстично се отклоняват от нормите на етичното търговско поведение и се налагат едностранно от единия на другия търговски партньор“ (1). Веригата за доставка на храни е особено податлива на НТП поради силните дисбаланси между малките и големите стопански субекти. НТП могат да се наблюдават на всички етапи на веригата за доставка, като НТП, произхождащи от едно равнище на веригата, може да окажат въздействие върху други части на веригата в зависимост от пазарната мощ на съответните участници (2).

2.2.

Както е подробно описано в становището на ЕИСК относно „По-справедливи вериги за доставки на селскостопански хранителни продукти“, прието през октомври 2016 г. (3), концентрацията на способността за оказване на натиск при договарянето е довела до злоупотреби с господстващо положение, в резултат на което по-слабите оператори стават все по-податливи към НТП. Това прехвърля икономическия риск от пазара нагоре по веригата за доставка и оказва изключително отрицателно въздействие върху потребителите и някои оператори, напр. земеделските стопани, работниците и МСП. Проблемът с НТП е потвърден от всички участници във веригата за доставка на храни, като според данни от проучвания по-голямата част от операторите са били предмет на НТП (4).

2.3.

Следва по-специално да се подчертае въздействието върху потребителите. Ценовият натиск принуждава преработвателите на храни да произвеждат на възможно най-ниска цена, което може да засегне качеството на храните за потребителите, както и безопасността на храните. С цел намаляване на разходите, в някои случаи предприятията използват по-евтини суровини, което засяга качеството и стойността на храните — напр. използването на транс мазнини в много продукти вместо по-здравословни масла и мазнини от Европа (5).

2.4.

Натискът върху най-слабите субекти по веригата за доставка на храни се увеличава. Според последните данни на Евростат делът на брутната добавена стойност на търговците на дребно продължава да нараства. Това е резултат от повишената концентрация на преработвателния сектор и сектора на търговията на дребно във веригата за доставка на храни, което се дължи на погрешно тълкуване на конкурентното право на Съюза. Ето защо трябва да се подобри функционирането на веригата за доставка на храни, за да се гарантира справедлив дял от приходите по цялата верига на доставки. Значението на търговците на дребно обаче не може да се подценява, предвид тяхната роля в доставките на стоки за ежедневна употреба.

2.5.

Решаването на проблема с НТП е един от ключовите елементи за гарантиране на по-добро функциониране на веригата за доставка на храни, заедно с намаляване на ценовата нестабилност на пазарите и засилване на ролята на организациите на производителите. Със своя резолюция от юни 2016 г. (6) Европейският парламент призова Комисията да предложи правна рамка относно НТП — призив, който беше повторен през октомври 2016 г. от ЕИСК и през ноември 2016 г. от експертната група за селскостопанските пазари.

2.6.

В 20 държави членки вече съществуват различни законодателни инициативи за решаване на проблема с НТП. Заедно със съществуващата инициатива за веригата на доставки (ИВД) това подобри осведомеността относно неравномерното разпределение на правомощията във веригата за доставки на храни. Много малко от съществуващите национални или доброволни подходи обаче към момента са успели да разрешат проблема с НТП. През април 2018 г. Комисията реши да представи конкретно законодателно предложение, като призна, че разнородните правила относно НТП в държавите членки или липсата на такива правила възпрепятстват осъществяването на целта на Договора да се осигури достоен стандарт на живот за хората, занимаващи се със селско стопанство (7).

3. Предложението на Комисията

3.1.

С предложението за директива Комисията има за цел да намали разпространението на НТП по веригата за доставка на храни, като на цялата територия на ЕС се въведе минимален общ стандарт за защита във вид на списък със забранени НТП, а именно просрочени плащания за нетрайни хранителни продукти, анулиране на поръчки в последния момент, едностранни промени или промени с обратно действие в договори и принуждаване на доставчика да заплати за похабените продукти. Други практики ще бъдат разрешавани само ако са предмет на ясно и недвусмислено предварително споразумение между страните: връщане от купувача на непродадени хранителни продукти на доставчика, налагане на такса от купувача на доставчика за осигуряване или запазване на договор за доставка на хранителни продукти, заплащане от страна на доставчика на рекламата или маркетинга на продаваните от купувача хранителни продукти.

3.2.

Защитата срещу НТП се прилага само за продажбата на хранителни продукти от доставчици — малки и средни предприятия (МСП), на купувач, който не е МСП (8).

3.3.

Освен това предложението на Комисията изисква от държавите членки да определят публичен орган, който да отговаря за прилагането на новите правила. В случай на доказано нарушение, отговорният орган ще бъде оправомощен да наложи пропорционална и възпираща санкция. Този правоприлагащ орган ще може да инициира разследвания по своя инициатива или въз основа на подадена жалба. В този случай на страните, подали жалба, ще бъде разрешено да поискат поверителност и анонимност, за да защитят своята позиция пред търговските си партньори. Комисията също така ще създаде и подпомага механизъм за координация между правоприлагащите органи, за да се осигури възможност за обмен на най-добри практики.

4. Общи бележки

4.1.

ЕИСК приветства предложението на Комисията като решаваща първа стъпка към започването на законодателен процес за регулиране на НТП на територията на целия ЕС, както настоятелно препоръча Комитетът в становището си от 2016 г. Тази промяна е необходима, за да се защитят по-слабите оператори във веригата за доставка на храни, а именно земеделските стопани и работниците, и да се намали нестабилността на техните доходи. Предложението по-специално допринася за решаване на проблема с липсващите при тях силни позиции за договаряне, като по този начин се подобрява управлението на веригата за доставка на храни.

4.2.

В своя документ Комисията признава, че приложимата в целия ЕС инициатива за веригата на доставки (ИВД) е слабо вероятно да прерасне в комплексна уредба за управление, така че необходимостта от законодателни мерки, в т.ч. мерки за прилагане, да отпадне (9). В този контекст ЕИСК отново посочва, че ИВД и другите национални доброволни схеми могат наистина да бъдат полезни само като допълнение към — а не да заменят — ефективни и стабилни механизми за правоприлагане на разпоредбите на равнището на държавите членки (10).

4.3.

ЕИСК също така приветства насърчаването на хармонизирана мрежа от прилагащи органи в ЕС в съответствие с препоръката на Комитета в негово предишно становище. Осигуряването на ефективно сътрудничество между правоприлагащите органи е от решаващо значение за справяне с транснационалните НТП, които иначе биха могли да продължат да съществуват.

4.4.

ЕИСК обаче изразява съжаление, че Комисията е възприела подход за минимална хармонизация, който не е достатъчен за справяне с всички практики, свързани със злоупотреби, по цялата верига за доставка на храни. По-специално Комитетът изразява дълбоко съжаление, че единствено купувачите могат да извършват неправомерни практики и че в тази рамка са забранени само ограничен брой НТП, както е обяснено по-подробно в глава 5.

4.5.

ЕИСК също така поставя под въпрос предложението на Комисията за ограничаване на защитата срещу НТП единствено до доставчици МСП при извършвани от тях продажби за купувачи, които не са МСП. За да бъде ефективна и успешна, защитата срещу НТП следва да се прилага за всички участници във веригата за доставки, независимо от техния размер, така че да се окаже въздействие върху всички търговски отношения. При все това ЕИСК признава уязвимостта на МСП. В предложението не е разгледан и въпросът за неравностойните позиции за договаряне и икономическата зависимост, който не е задължително да съвпада с въпроса за икономическото измерение на операторите.

4.6.

Обхватът на предложението не е достатъчно широк и в него би трябвало да се включат и селскостопанските нехранителни продукти, като например градинарските продукти, както и фуражите.

4.7.

Решаването на проблема с НТП е съществен елемент (заедно с намаляването на нестабилността на пазара и засилването на ролята на организациите на производителите) от повишаването на икономическата, социалната и екологичната устойчивост на веригата за доставка на храни. ЕИСК отново посочва, че насърчаването на по-справедливи търговски практики следва да бъде част от всеобхватна продоволствена политика на ЕС с оглед на изпълнението на целите за устойчиво развитие на ООН (ЦУР). По-специално тази всеобхватна политика трябва да гарантира справедливи цени за производителите, за да остане земеделието жизнеспособно (11).

4.8.

Въпреки че това е извън обхвата на предложението на Комисията, ЕИСК отново подчертава необходимостта от насърчаване на по-висока оценка на храните сред обществото като цяло, като ще подкрепи предприемането на общоевропейска информационна и образователна кампания за „стойността на храните“ (12) и за намаляване на разхищението на храни в сътрудничество със засегнатите организации.

5. Конкретни бележки

Списък на забранените НТП

5.1.

Нелоялните търговски практики могат най-общо да се определят като грубо отклонение от етичното търговско поведение. Те са в разрез с принципите на добросъвестност и почтеност при сключването на сделки (13). Тук се включват и всички практики, при които е налице неоправдано или непропорционално прехвърляне на риска към една от договарящите се страни.

5.2.

Комисията е забранила само определен брой НТП. ЕИСК отново посочва, че трябва да бъдат забранени всички нелоялни практики, например (но не само) посочените по-долу, в съответствие с препоръката на Комитета в негово предишно становище:

—	нелоялно прехвърляне на търговския риск,

—	неясни или неопределени договорни условия,

—	едностранни промени и промени със задна дата на договори, включително цени,

—	понижаване на качеството на продукта или промяна в информацията за потребителите, без купувачите да бъдат информирани, консултирани или съгласни с това,

—	вноски за рекламни или маркетингови разходи,

—	просрочени плащания,

—	такси за вписване или за лоялност,

—	такси за позициониране на рафт,

—	искания за загубени или непродадени продукти,

—	използване на козметични спецификации, за да се отхвърли партида храни или да се намали платената цена,

—	натиск за намаляване на цените,

—	налагане на такси за фиктивни услуги,

—	анулиране на поръчки в последния момент и намаляване на предвидените обеми,

—	заплахи за премахване от асортимента,

—	фиксирани такси, налагани от предприятията на доставчиците като изискване за включване в списъка с доставчици („плащаш, за да останеш“).

Държавите членки следва да разполагат с възможността да разширят списъка в съответствие с конкретното положение в съответната страна.

5.3.

Освен това ЕИСК призовава за ефективна забрана за продажба под себестойността от страна на търговците на дребно на хранителни стоки (14). По-специално ЕИСК препоръчва на доставчиците, например на земеделските стопани, да се заплаща справедлива цена, която да им позволява да получават доходи, подходящи за инвестиции, иновации и устойчиво производство.

5.4.

Всички НТП, които са изрично забранени в предложението на Комисията, се отнасят до случаи, в които вече е налице сключен договор. Много по-чести обаче са случаите на НТП, например оказване на натиск върху операторите, преди сключването на договор. Ето защо примерите следва да бъдат разширени, така че да бъде включен случаят на предприятие (с пазарна мощ), което изисква друго предприятие да му предостави предимства без каквато и да е обективно оправдана причина (вж. също така член 19, параграф 2, точка 5 от германския Закон за ограниченията на конкуренцията (GWB). Тази разпоредба на германското антитръстово законодателство вече се е доказала като подходящо средство за борба със злоупотребите с пазарна сила. Решението на германския Федерален съд (BGH) по делото Hochzebitsrabute (сватбени намаления) е впечатляващ пример за това в контекста на отношенията между мощен германски търговец на дребно на хранителни стоки и неговите доставчици (15).

Определение за МСП

5.5.

Ограничаването на защитата срещу НТП само за доставчиците МСП не е достатъчно за ефективното разрешаване на проблема с дисбалансите по цялата верига за доставка на храни. ЕИСК подчертава „ефекта на доминото“, който може да се създаде, когато жертва на НТП са големите оператори. Независимо чия е отговорността, НТП пораждат ясно изразени отрицателни последици. Икономическите последици неизбежно се предават към най-слабите участници във веригата за доставка на храни, т.е. земеделските стопани, работниците, някои оператори, а също и потребителите.

5.6.

Друг аргумент за разширяване на защитата е, че по-специално големите оператори може да дискриминират МСП и да ги изключат от веригата за доставки поради риска от получаване на жалби. В тази връзка ЕИСК отново признава уязвимостта на МСП.

Прилагане

5.7.

С оглед на ефективното правоприлагане трябва да се прави разграничение между прилагането на частното право (което все още не е предвидено в предложението на Комисията) и правоприлагането от страна на органите. Още от самото начало следва да се подчертае, че трябва да се обърне достатъчно внимание на правото на засегнатата страна на анонимност, тъй като много предприятия не биха се решили да предприемат действия срещу злоупотреби от страх от репресии, като например изключване от списъка с доставчици („факторът страх“).

5.7.1.

Прилагане на частното право

Във връзка с прилагането на частното право засегнатата страна следва да има достъп до забранителни съдебни разпореждания и съдебни разпореждания за отстраняване на нарушението, както и до искове за обезщетение за вреди. Поради „фактора страх“ обаче тези средства за правна защита имат твърде малко значение. Освен това всички засегнати сдружения следва да имат възможност да поискат забранително съдебно разпореждане и съдебно разпореждане за отстраняване на нарушението. Това би гарантирало специална защита на засегнатата страна по отношение на анонимността, в случай че нелоялната търговска практика е насочена към няколко предприятия (напр. изискването на оператор на хранителни стоки към всички негови доставчици/ купувачи да участват във всички възможни допълнителни разходи).

На засегнатата страна или сдружение следва да бъде дадена възможност да предявява тези искове пред съда или пред омбудсмана. Процедурата на омбудсмана би имала това предимство, че няма да е необходимо спорът да се води публично. Би трябвало да се създаде специална процедура на омбудсмана. Омбудсманът би трябвало да получи и специални правомощия за вземане на решения. В много случаи доброволното производство не би било ефективно или не би осигурило реални средства за правна защита.

Освен това ЕИСК насърчава операторите да провеждат инициативи за стимулиране на културни промени и осигуряване на по-голяма справедливост по веригата за доставка на храни.

5.7.2.

Правоприлагане от страна на органите

Поради „фактора страх“ прилагането от страна на органите играе особено важна роля в тази област и следователно изисква регулиране. Ето защо на органи като Комисията и националните органи за защита на конкуренцията следва да бъдат предоставени широки правомощия за разследване и правоприлагане. Тук биха могли да послужат за пример правилата за конкуренция, предвидени в Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 (сега член 101) и 82 (сега член 102) от Договора. (Като сравнение, член 6 от предложението за директива е доста по-слаб.) В член 17 от регламента се предвиждат по-специално разследвания по сектори на икономиката и по видове споразумения. Ако органите разполагат с правомощия да прилагат налозите върху печалбите, това би могло да има допълнителен възпиращ ефект.

Алтернативни вериги за доставка на храни

5.8.

ЕИСК отново посочва, че следва да се насърчават и подкрепят алтернативни бизнес модели, които играят роля за съкращаване на веригата на доставки между производителите на храни и крайните потребители, в това число цифрови платформи, и да се засилят ролята и позицията на кооперациите и организациите на производителите, за да се възстанови отново балансът на правомощията (16). Това следва да бъде предмет на бъдещо становище на ЕИСК.

Брюксел, 19 септември 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER

(1) Европейска комисия, 2014 г.

(2) Доклад на експертната група за селскостопанските пазари, ноември 2016 г.: https://ec.europa.eu/agriculture/sites/agriculture/files/agri-markets-task-force/improving-markets-outcomes_en.pdf

(3) ОВ C 34, 2.2.2017 г., стр. 130.

(4) Съобщение на Европейската комисия, 15 юли 2014 г.„Борба с нелоялните търговски практики във веригата за доставки на храни между предприятия“.

(5) ОВ C 34, 2.2.2017 г., стр. 130.

(6) Резолюция на ЕП от 7 юни 2016 г. относно нелоялните търговски практики във веригата за доставки на храни (2015/2065(INI).

(7) COM(2018) 173 final.

(8) Определение за МСП съгласно Регламент (ЕС) № 1308/2013.

(9) COM(2018) 173 final.

(10) ОВ C 34, 2.2.2017 г., стр. 130.

(11) ОВ C 129, 11.4.2018 г., стр. 18.

(12) ОВ C 34, 2.2.2017 г., стр. 130.

(13) COM(2014) 472 final.

(14) ОВ C 34, 2.2.2017 г., стр. 130.

(15) Вж.: Bundesgerichtshof (BGH), 23.1.2018 г., KVR 3/17, Wirtschaft und Wettbewerb (WuW) 2018, 209 — Hochzeitsrabatte.

(16) ОВ C 34, 2.2.2017 г., стр. 130.

6.12.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/171

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на многогодишен план за рибните запаси в западните води и съседните на тях води и за видовете риболов, които експлоатират тези запаси, за изменение на Регламент (ЕС) 2016/1139 за създаване на многогодишен план за Балтийско море и за отмяна на регламенти (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007 и (ЕО) № 1300/2008“

(COM(2018) 149 final — 2018/0074 (COD)

(2018/C 440/29)

Единствен докладчик:

Gabriel SARRÓ IPARRAGUIRRE

Консултация, поискана от Съвета	12.4.2018 г.
Консултация, поискана от Европейския парламент	16.4.2018 г.
Правно основание	Член 43, параграф 2 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Решение на Бюрото на Комитета	17.4.2018 г.
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	5.9.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	19.9.2018 г.
Пленарна сесия №	537
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	182/1/2

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК счита, че създаването на многогодишен план е подходяща мярка за управление на западните води, въпреки че следва да се отчитат и особеностите на риболова в северозападните и югозападните води.

1.2.

Комитетът смята, че настоящият регламент следва да бъде приведен в съответствие с целите на общата политика в областта на рибарството (ОПОР), поради което при разпределението на възможностите за риболов трябва да се отчете значението на социално-икономическия компонент.

1.3.

ЕИСК настоява в рамките на регионализацията да се актуализират списъците на видовете, засегнати от настоящия регламент, защото някои от тях затрудняват управлението на смесения риболов, тъй като поради слабия им улов са считани за прилов, а в някои държави членки дори липсват квоти за тях. Това е особено важно предвид предстоящото влизане в сила на задължението за разтоварване и появата на явлението „блокиращи видове“ („choke species“), което в определени случаи би могло да доведе до спиране на риболова.

1.4.

Комитетът изтъква необходимостта чрез Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) да се увеличат усилията, насочени към научни изследвания, за да се повиши осведомеността за актуалното състояние на рибните запаси, като по този начин се избегне, доколкото е възможно, прилагането на подхода на предпазливост и се постигне устойчива експлоатация на ресурсите в дългосрочен план.

2. Обобщение на предложението на Комисията

2.1.

Целта на регламента, предмет на настоящото становище, е да се изготви единен план за управление на дънните запаси, включително дълбоководните запаси, и свързаните с тях видове риболов в западните води.

2.2.

С този план ще се гарантира, че запасите се използват в съответствие с принципите на максималния устойчив улов (МУУ), екосистемния подход за управление на риболова и подхода на предпазливост. Целта е с плана да се постигнат стабилни възможности за риболов, основани на най-актуалната научна информация, и да се улесни въвеждането на задължението за разтоварване.

2.3.

Запасите трябва да се управляват в съответствие с диапазоните на FМУУ (където F означава смъртност от риболов), препоръчани от Международния съвет за изследване на морето (ICES), така че възможностите за риболов на даден вид да се определят във възможно най-долната част на диапазона на FМУУ, както и да могат да бъдат определяни на нива по-ниски от въпросните диапазони или в съответствие с най-горната към момента част на диапазона на FМУУ, при определени условия и при условие че съответният запас е надвишава МУУ Btrigger (референтното равнище на биомасата на репродуктивния запас).

2.4.

Възможностите за риболов при всички случаи се определят така, че да се гарантира, че вероятността биомасата на репродуктивния запас да спадне под референтното равнище Blim (граница за биомасата) е по-малко от 5 %.

2.5.

При разпределянето на тези възможности за риболов държавите членки отчитат вероятния състав на улова на корабите, които участват в риболова.

2.6.

На Комисията се предоставят правомощия да приема посредством делегирани актове технически мерки във връзка с характеристиките на риболовните уреди или ограниченията, приложими по отношение на тяхното използване, за да се подобри селективността, да се намали нежеланият улов и въздействието му върху екосистемата, както и за установяването на минимални референтни размери с цел опазване на видовете и по отношение на разпоредбите, свързани със задължението за разтоварване.

3. Общи бележки

3.1.

ЕИСК счита, че създаването на многогодишен план е подходяща мярка, за да се гарантира експлоатирането на рибните ресурси в западните води в средносрочен и дългосрочен план.

3.2.

Комитетът счита обаче, че при изготвянето на плана следва да се обърне внимание на особеностите и различията между риболовните зони в северозападните и югозападните води, като се отчетат различните характеристики на флотите, риболовните им дейности (видове дейности) и продължителността на риболовните рейсове.

3.3.

ЕИСК настоява планът да допринася за постигането на всички цели на ОПОР, така че при определянето на възможностите за риболов да се имат предвид проучванията на социално-икономическото въздействие и прагът на икономическа жизнеспособност на всеки от елементите, подлежащи на регулиране, тъй като този аспект липсва в предложението за регламент.

3.4.

Комитетът изразява загриженост във връзка с последиците от прилагането на подхода на предпазливост в случаите на липса на научни данни относно някои риболовни дейности и възможността това да доведе до пряко намаляване на възможностите за риболов. Ето защо ЕИСК призовава държавите членки и Европейската комисия да положат повече усилия в областта на научните изследвания с цел подобряване на знанията за въпросните запаси. Счита също така, че в случай че научните оценки относно рибните запаси не са аналитични, следва да не се намалява значително общият допустим улов (ОДУ) в очакване на подобряване на оценките.

3.5.

В случаите на смесен риболов, когато се наблюдават проблеми, свързани с блокиращите видове, включени в плана, които могат да парализират риболова на основните целеви видове, ЕИСК счита, че е необходимо да се проучи възможността за изключване на тези запаси от системата на общия допустим улов (ОДУ), като в рамките на регионализацията бъдат предложени алтернативни мерки за управление, които да гарантират доброто състояние на запасите.

3.6.

Особеностите, свързани с някои видове и зони за риболов, се нуждаят от управление, което, за да бъде ефикасно, трябва да улеснява създаването на подзони на управление в рамките на един и същи участък на ICES. Комитетът настоятелно приканва Комисията да включи тази възможност в регламента.

4. Конкретни бележки

4.1.

В член 1 е представен списък с видове, който затруднява управлението на смесения риболов, тъй като включва дълбоководни запаси, които имат собствена диференцирана уредба относно ОДУ и квотите, която се определя два пъти годишно и това според Комитета поражда объркване. В някои държави членки уловът на тези видове е слаб или дори липсва, дори и като се отчита приловът, какъвто е случаят с берикса (Beryx spp). Освен това червеноперият пагел (Pagellus bogaraveo) в участък IXa има някои особености, свързани с риболовните зони (атлантическото и средиземноморското крайбрежие, където няма ОДУ и квоти), и поради факта, че в риболова му участват и флоти на трети държави. ЕИСК счита, че няма смисъл този вид да бъде включен в списъка, тъй като не се знае в каква степен тези държави са готови да хармонизират метода си на управление с принципите и интересите на ЕС.

4.2.

В участък IXa съществуват също така видове като лаврак (Dicentrarchus labrax) и меджид (Merlangius merlangus), които не са включени в системата за ОДУ и квоти, поради което Комитетът смята, че трябва да бъдат заличени от списъка. Някои държави членки имат много малка квота за определени видове като атлантическа треска (Gadus morhua), меджид (Merlangus merlangus) в участък VII или пикша (Melanogrammus aeglefinus), които могат да бъдат очевидно ограничителни за някои флоти и в този смисъл тези видове могат се възприемат като блокиращи. Комитетът счита, че те също трябва да бъдат заличени от списъка.

4.3.

Отбелязват се се също известен брой грешки в определението и обхвата на функционалните единици на норвежкия омар (Nephrops norvegicus), поради което ЕИСК счита, че е необходимо те да бъдат преразгледани.

4.4.

Комитетът счита, че оценката на възможностите за риболов в съответствие с максималния устойчив улов (МУУ), както е предвидено в членове 3, 4 и 5, предполага да се вземат предвид само променливите, свързани с опазването на рибните запаси. Планът трябва да допринесе за изпълнението на съвкупността от цели на ОПОР в съответствие с член 2 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, без да се съсредоточава единствено върху променливите, свързани с околната среда, а като отчита и социалните и икономическите променливи, така че да се избегнат резки промени на възможностите за риболов в последователни години.

4.5.

С цел да се не допусне годишното управление на възможностите за риболов да попречи на въвеждането на многогодишно управление, както и с цел да се насърчи участието на заинтересованите страни във вземането на решения, съзаконодателите следва да изменят член 4 от предложението за плана за управление, за да включат правно основание за приемането на правила за експлоатация в рамките на регионализацията, съответстващи на принципите на ОПОР.

4.6.

Член 5, параграф 2, предвижда, че при липса на подходяща научна информация ще се прилага подходът на предпазливост при управлението на рибарството. ЕИСК предлага в рамките на този план и посредством ЕФМДР да се създадат ефективни механизми, които да увеличат получаването на научна информация своевременно и с необходимата периодичност, за да се избегне забраната на риболовни дейности.

4.7.

Член 9 гласи, че при разпределянето на наличните възможности за риболов държавите членки вземат предвид вероятния състав на улова на корабите, които участват в смесен риболов. Комитетът счита, че този принцип далеч надхвърля предвиденото в член 17 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 относно критериите за разпределяне на възможностите на риболов на държавите членки.

Брюксел, 19 септември 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER

6.12.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/174

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно многогодишен план за възстановяване на запаса от риба меч в Средиземно море и за изменение на регламенти (ЕО) № 1967/2006 и (ЕС) 2017/2107“

(COM(2018) 229 final — 2018/0109 (COD)

(2018/C 440/30)

Единствен докладчик:

Gabriel SARRÓ IPARRAGUIRRE

Консултация, поискана от Европейския парламент	2.5.2018 г.
Консултация, поискана от Съвета	14.5.2018 г.
Правно основание	Член 43, параграф 2 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Решение на Пленарната асамблея	22.5.2018 г.
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	5.9.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	19.9.2018 г.
Пленарна сесия №	537
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	181/1/3

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК подкрепя като цяло предложението на Европейската комисия за транспониране в правната система на Съюза на Препоръка 16-05 на Международната комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан (ICCAT), с която се създава многогодишен план за възстановяване на запаса от риба меч в Средиземно море, с цел до 2031 г. да се постигне — с вероятност от най-малко 60 % — равнище на биомаса, съответстващо на максималния устойчив улов (МУУ).

1.2.

ЕИСК отбелязва, че Европейската комисия не само транспонира горепосочената препоръка на ICCAT, но включва в предложението си редица точки, които не са застъпени в препоръката и които могат да поставят флотата на ЕС в неизгодно конкурентно положение спрямо флотите на трети държави с излаз на Средиземно море като Мароко, Алжир, Тунис и Турция, които също извършват този вид риболовна дейност. Поради това и с цел да се избегнат по-сериозни социално-икономически последици за европейските работодатели и работници, в сравнение с тези на останалите държави, ЕИСК настоятелно призовава съзаконодателите да вземат предвид изложените по-долу конкретни бележки.

1.3.

ЕИСК призовава настоятелно Комисията, държавите членки и държавите с излаз на Средиземно море да използват всички необходими средства за пълното премахване на плаващите мрежи, които са забранени от 1998 г., с цел предотвратяване на незаконния улов и търговия с риба меч в Средиземно море, последиците от това за пазара и нелоялната конкуренция, пред която са изправени спазващите правилата флоти.

2. Обобщение на предложението на Комисията

2.1.

Предвид тревожното положение на запасите от риба меч (Xiphias gladius) в Средиземно море, по време на годишното си заседание през 2016 г. ICCAT прие Препоръка 16-05 за създаване на 15-годишен план за възстановяването на запаса от този вид. В препоръката се съдържат правила за опазването, управлението и контрола на запаса от риба меч в Средиземно море, с цел до 2031 г. да се постигне — с вероятност от най-малко 60 % — равнище на биомаса, съответстващо на МУУ.

2.2.

Предложението за регламент, което е предмет на настоящото становище, транспонира в правната система на Съюза горепосочената препоръка, пряко приложима от 2017 г., за да може ЕС да изпълни международните си задължения и да предостави на операторите правна сигурност по отношение на правилата и задълженията, които трябва да изпълняват.

2.3.

Основните елементи на плана за възстановяване са: установяване на общ допустим улов (ОДУ) в размер на 10 500 т, който постепенно ще намалява; установяване на минимален референтен размер за целите на опазването на вида като дължина на тялото от долната челюст до развилката на опашната перка (LJFL) 100 см, или живо тегло — 11,4 кг, или тегло в изкормено състояние и без хриле — 10,2 кг; определяне на максимален брой от 2 500 куки, които могат да се поставят или носят на борда от корабите; определяне на период на забрана на риболова от 1 януари до 31 март всяка година; ограничаване на броя на риболовните кораби и въвеждане на мерки за контрол, аналогични на съществуващите мерки за червения тон.

3. Общи бележки

3.1.

ЕИСК изразява съгласие с необходимостта от транспониране на Препоръка 16-05 на ICCAT в правната система на Съюза и затова подкрепя инициативата на Европейската комисия.

3.2.

Комитетът обаче отбелязва, че предложението на Европейската комисия отива по-далеч и въвежда нови изисквания, които не са включени в препоръката на ICCAT. Като се има предвид, че въпросната популация се експлоатира не само от флотата на Европейския съюз, а и от всички останали държави с излаз на Средиземно море, като някои от тях (Мароко, Алжир, Тунис и Турция) извършват целеви улов на риба меч, а при други видът е обект на случаен улов, Комитетът не счита за целесъобразно да се въвеждат едностранно горепосочените допълнителни мерки, тъй като те биха могли да доведат до дискриминация на флотата на ЕС и до социално-икономически последици за операторите от Съюза, които ще се различават от последиците за други държави, участващи в тези риболовни дейности.

3.2.1.

По отношение на бъдещите преговори Комитетът призовава настоятелно Комисията да работи в по-тясно сътрудничество с третите държави в рамките на ICCAT, за да се достигне до споразумения, които да ускорят възстановяването на биомасата и прехода към равнището на МУУ, без да нарушават конкуренцията между рибарите.

3.3.

Комитетът припомня на Комисията, че използването на плаващи мрежи за улов на риба меч в Средиземно море е забранено от 1998 г. Като се има предвид ефектът, който оказват върху състоянието на запасите от риба меч в Средиземно море незаконното използване от страна на някои оператори на този забранен уред за риболов и нелоялната конкуренция, пред която са изправени спазващите правилата оператори, Комитетът призовава Комисията, държавите членки и държавите с излаз на Средиземно море да използват всички необходими средства за пълното премахване на плаващите мрежи.

4. Конкретни бележки

4.1.

Член 8, който установява ограничение на капацитета по отношение на риболовните кораби в зависимост от вида уреди, не се ограничава с транспонирането на текста на параграф 6 от препоръката на ICCAT, който гласи, че ще се прилага ограничение на капацитета през целия срок на плана за възстановяване. През 2017 г. ДСК (1) ще ограничат броя на риболовните кораби, които притежават разрешение за улов на риба меч в Средиземно море, до средния годишен брой на техните кораби, които са ловили риба меч в Средиземно море и са я задържали на борда, трансбордирали, превозвали или разтоварвали в периода 2013—2016 г. ДСК обаче биха могли да решат да използват броя на техните кораби, които са ловили, задържали на борда, трансбордирали, превозвали или разтоварвали риба меч в Средиземно море през 2016 г., ако този брой е по-малък от средния годишен брой на корабите в периода 2013—2016 г. Това ограничение ще се прилага за риболовните кораби в зависимост от вида уреди, но се обвързва с варианта, при който полученият брой кораби е по-малък. Ето защо Комитетът препоръчва буквално придържане към формулировката на параграф 6 от Препоръка 16-05 на ICCAT.

4.2.

ЕИСК счита, че текстът на член 10, параграф 2 би могъл да създаде объркване и да се тълкува като пълна забрана на парагадите, докато в действителност целта на препоръката на ICCAT е да се предотврати уловът на млади екземпляри риба меч, които биха могли да бъдат уловени с малките куки, използвани от корабите за улов на бял тон в Средиземно море. Поради това Комитетът предлага следната формулировка: „С оглед опазването на рибата меч в Средиземно море, от 1 октомври до 30 ноември всяка година се прилага забрана на целевия улов на бял тон (Thunnus alalunga) в Средиземно море.“

4.3.

Член 14, параграф 2 е един от членовете, в които Комисията предлага по-ограничителен текст отколкото препоръката на ICCAT, тъй като постановява, че „риболовните кораби могат да носят на борда 2 500 допълнителни немонтирани резервни куки за рейсовете, чиято продължителност надхвърля два дни“. Съгласно параграф 18 от препоръката на ICCAT обаче резервните куки могат да бъдат монтирани. Предложението на Комисията би създало оперативни проблеми на екипажите на корабите, чиито задължения непрекъснато нарастват. Затова ЕИСК препоръчва „немонтирани“ да се заличи от текста и да се използва формулировката на самата препоръка: „За рейсовете, чиято продължителност надхвърля два дни, се позволява носенето на борд на втори комплект монтирани куки, при условие че са надлежно завързани и прибрани на долните палуби, така че да не могат да бъдат лесно използвани“.

4.4.

Член 18, параграф 2 гласи: „С оглед на контрола риболовните кораби, които притежават разрешение за улов на риба меч в Средиземно море, не могат да прекъсват предаването на данни от VMS (2), когато се намират в пристанище“. Комитетът счита, че настоящото предложение може да доведе до ненужни допълнителни разходи за рибарите и затова предлага, въз основа на член 18, параграф 2 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 404/2011 на Комисията от 8 април 2011 г., който определя правилата за прилагане на Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета за създаване на система за контрол на Съюза за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, да се разреши на корабите да прекъсват предаването на данни от VMS, когато се намират в пристанище, при условие че се гарантира, че прекъсването и включването на системата се извършват при едно и също положение на кораба.

4.5.

В член 20, параграф 2 Комисията отново надхвърля предписанията на Препоръка 16-05 на ICCAT. На практика Комисията предлага разполагането на научни наблюдатели на най-малко 20 % от корабите с плаващи парагади, които извършват целеви улов на риба меч в Средиземно море. От друга страна, параграф 44 от препоръката на ICCAT предвижда следното: „Всяка ДСК гарантира, че на поне 5 % от корабите с плаващи парагади с обща дължина над 15 м, които извършват целеви улов на риба меч в Средиземно море, ще има национални научни наблюдатели“. Според ЕИСК увеличението до 20 % е необосновано и непропорционално, тъй като става въпрос за малки кораби, за които липсата на място и разходите са проблем и които биха били изправени пред сериозни затруднения, за да изпълнят това изискване. Освен това флотите на трети държави ще продължат да допускат наблюдатели само на 5 % от тези кораби. Ето защо Комитетът препоръчва да се запазят задължителните 5 %, съгласно изискването на ICCAT.

4.6.

Член 24, параграф 2 гласи, че най-малко четири часа преди очаквания час на пристигане в пристанището капитаните на риболовни кораби на Съюза с обща дължина под 12 м предоставят на компетентния орган на държавата членка определена информация. С оглед на проблемите, които това изискване може да създаде за малките кораби в определени моменти, ЕИСК предлага да се добави текст, който ще позволи на държавата членка в извънредни ситуации да променя четиричасовия период на уведомление. Може да се използва, например, формулировка, сходна на съдържащата се в член 31, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/1627 относно плана за възстановяване на червения тон, която гласи: „Когато на държавите членки е разрешено, съгласно приложимото законодателство на Съюза, да прилагат по-кратък срок за уведомление от посочения в параграфи 1 и 2, уведомленията за приблизителните количества червен тон, задържани на борда, могат да бъдат изпратени в така приложимия за тази цел срок преди пристигането. Ако местата за риболов са на по-малко от четири часа разстояние от пристанището, приблизителните количества червен тон, задържан на борда, могат да бъдат променени по всяко време преди пристигането“.

Брюксел, 19 септември 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER

(1) Договарящи страни по Конвенцията ICCAT.

(2) Система за наблюдение на кораби.

6.12.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/177

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посредническите онлайн услуги“

(COM(2018) 238 final — 2018/0112 (COD)

(2018/C 440/31)

Докладчик:

Marco VEZZANI

Консултация	Европейски парламент, 28.5.2018 г. Съвет на Европейския съюз, 22.5.2018 г.
Правно основание	Член 114 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане от секцията	6.9.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	19.9.2018 г.
Пленарна сесия №	537
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	190/0/3

1. Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства предложението на Комисията за регламент и счита, че това е важна първа стъпка към насърчаването на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги. По-специално ЕИСК счита предложението за изключително важно, тъй като с него за първи път се уреждат отношенията между предприятията за електронна търговия, и препоръчва бързото му приемане, така че да бъде премахнат очевидният правен вакуум.

1.2.

Комитетът обаче счита, че този регламент сам по себе си не решава всички проблеми на единния цифров пазар и „не затваря кръга“. Всъщност прозрачността е гръбнакът на регламента, но сама по себе си тя не е достатъчна, за да се регулира такъв изключително динамичен и сложен пазар като цифровия, където диспропорцията на силите между глобалните играчи и бизнес потребителите (особено МСП) може да бъде преодоляна единствено чрез установяване на по-ясни граници и противодействие на злоупотребите с господстващо положение. Освен това ЕИСК препоръчва възможно най-скоро да бъде разгледана темата за социалното измерение на цифровизацията, като се активизират процесите на социален диалог. Същото внимание следва да се обърне и на въпросите, свързани с данъчния дъмпинг, икономиката, основана на данни, и притежаването на данни, като се приложи обща визия, както Комисията вече прави по отношение на други досиета.

1.3.

ЕИСК препоръчва в регламента да бъде включена забрана на клаузите за изравняване на цените, които понастоящем възпрепятстват конкуренцията, ощетяват предприятията и потребителите и създават риск от изграждане на олигополни или монополни позиции за големите онлайн платформи. Изключително важно е потребителите да имат възможност да купуват стоки и услуги на по-ниски цени, предприятията да могат ефективно да развиват своя бизнес чрез уебсайтовете си и новите онлайн платформи да могат да растат и работят в режим на лоялна конкуренция с вече съществуващите.

1.4.

Комитетът счита за необходимо евентуалното различно третиране (например класиране) в полза на определени дружества (по-специално платеното такова) да бъде не само ясно посочено на бизнес ползвателите в договорите, но и да бъде ясно разпознаваемо за потребителите, когато те търсят продукти или услуги онлайн, с обозначения като „спонсорирано съобщение“, „платено съобщение“ или други подобни на тях. Също толкова важно е бизнес ползвателите и потребителите да бъдат информирани относно основните параметри, според които се извършва класирането и които определят мястото на бизнес ползвателите в класацията.

1.5.

Комитетът подкрепя въвеждането на механизми за извънсъдебно разрешаване на спорове, като препоръчва да се посочат хармонизирани критерии, гарантиращи независимостта на посредниците. ЕИСК счита, че търговските палати, които вече ефективно извършват тази дейност в национален мащаб, биха могли да бъдат приемлив вариант. Също толкова важно е механизмите за предявяване на искове за преустановяване на нарушения, с които се цели да се предотврати или възпрепятства пораждането на вреди в ущърб на бизнес потребителите, да бъдат прости, ясни и евтини.

1.6.

Комитетът счита, че Обсерваторията на ЕС относно икономиката на онлайн платформите ще играе ключова роля както в прилагането на настоящия регламент, така и във всички други свързани с него законодателни инициативи. Това означава, че този орган ще има голямо политическо и техническо значение. В резултат на размисъл, който се основава на многобройни становища по темата, ЕИСК изразява готовността си да подкрепя работата на експертната група чрез делегат в ролята на наблюдател, като по този начин допринася за представяне на гледната точка на организираното гражданско общество.

2. Въведение

2.1.

Онлайн платформите и търсачките са ключов елемент от цифровата екосистема и оказват значително влияние върху нейната организация и функциониране. През последните години те изиграха ключова роля за развитието на мрежата, предлагайки нови „социални и икономически модели“, чрез които насочват решенията и действията на гражданите и предприятията.

2.2.

Електронната търговия се разраства експоненциално в цяла Европа. Оборотът на търговията на дребно през 2017 г. се изчислява на 602 милиарда евро (+ 14 % в сравнение с 2016 г.). Това изцяло съответства на тенденцията на растеж от предходната година, с продажби в размер на 530 милиарда евро (+ 15 % в сравнение с 2015 г.) (1).

2.3.

По данни на Евростат (2) през 2016 г. 20 % от дружествата в ЕС-28 са били активни в електронната търговия. Тези данни скриват големи разлики в зависимост от размера на предприятието. Онлайн търговия извършват 44 % от големите предприятия, 29 % от средните и само 18 % от малките.

2.4.

85 % от предприятията за електронна търговия разполагат със собствени уебсайтове, но използването на онлайн платформи се увеличава постоянно. Те се ползват от 39 % от предприятията (бизнес ползватели) (3). Това се дължи на два фактора: нарастващият интерес към електронната търговия от страна на МСП, които виждат в онлайн платформите стратегически инструмент за навлизане на цифровия пазар, и експоненциалното нарастване на времето, което потребителите отделят на платформите за споделяне (социалните мрежи) в реалния и виртуалния живот.

2.5.

Въпреки че повече от един милион европейски МСП използват посреднически онлайн услуги, платформите, предоставящи тези услуги, са сравнително малко. Това положение, от една страна, прави МСП изцяло зависими от онлайн платформите и търсачките, а от друга страна, дава власт на последните да предприемат едностранни действия в ущърб на законните интереси на предприятията и потребителите.

2.6.

Според друго проучване близо 50 % от европейските дружества, които извършват дейността си чрез онлайн платформи, срещат проблеми. Проучването също така показва, че 38 % от проблемите, свързани с договорните отношения, остават нерешени, а в 26 % от случаите решение се намира много трудно (4).

2.7.

Потребителите по-специално са засегнати непряко от последиците от ограничаването на пълната и лоялна конкуренция. Това се проявява в многобройни ситуации: от непрозрачното позициониране на стоки и услуги, до липсата на избор, дължаща се на слабото доверие на предприятията в цифровия пазар.

2.8.

Механизмите за правна защита на предприятията са ограничени, слабо достъпни и често неефективни. Неслучайно по-голямата част от предприятията се насочват към онлайн продажба на своите продукти на територията на своите страните (93 %), главно поради фрагментираността на законодателството, поради която разрешаването на трансгранични спорове отнема много време и е трудно (5).

2.9.

Досега европейското законодателство относно електронната търговия беше съсредоточено върху определянето на отношенията между предприятията и потребителите (B2C), а отношенията между предприятията (B2B) и онлайн платформите не бяха разглеждани по същество.

2.10.

По тази причина Комисията включи в предложението за преразглеждане на стратегията за цифровия единен пазар (6) инициативата за допълване на настоящото европейско законодателство, за да се гарантира справедливост и прозрачност, като се избягват злоупотребите, дължащи се на правния вакуум или разпокъсаността, произтичаща от различните национални законодателства.

3. Основно съдържание на предложението

3.1.

Целта на предложението е да бъдат урегулирани посредническите услуги, предлагани на предприятията от онлайн платформи и търсачки. Това включва и онлайн магазините за софтуерни приложения (app store) и онлайн услугите на платформите за споделяне (социалните мрежи).

3.2.

Регламентът се прилага към всички доставчици на посреднически онлайн услуги (в рамките на ЕС или извън него), при условие че бизнес потребителите или ползвателите, притежаващи търговски уебсайтове, имат седалище в ЕС и предлагат своите продукти или услуги на европейските потребители поне за част от сделката. По-специално, потребителите трябва да се намират в рамките на ЕС, но не е необходимо мястото на пребиваването или гражданството им да бъдат европейски.

3.3.

С цел да се гарантира справедливост и прозрачност, платформите трябва да информират предприятията ясно и разбираемо за реда и условията на договора. Евентуални промени трябва да бъдат съобщавани най-малко 15 дни предварително. По-специално, трябва да се съобщава за начина на публикуване на обявите и предвидените критерии за спиране и прекратяване на услугата.

3.4.

В предложението е предвидено също параметрите, които определят мястото на публикуване на обява или мястото на интернет сайтовете, да бъдат известявани на дружества, дори когато те са платени. Евентуални разлики в третирането, които облагодетелстват стоките или услугите, предлагани на потребителите от доставчика на услуги или от страна на търговските ползватели, контролирани от същия, трябва да бъдат ясно определени в реда и условията на договора.

3.5.

С цел по-добра защита на правата на малките предприятия, Комисията предвижда създаването, от страна на доставчиците на онлайн услуги, на вътрешна система за обработка на жалбите. Жалбите би трябвало да се обработват бързо и на ползвателите да се съобщава за тях по недвусмислен начин. Освен това доставчиците ще бъдат задължени периодично да публикуват доклади относно броя, обхвата и сроковете за подаване на жалби, както и за взетите решения.

3.6.

Предвижда се и система за извънсъдебно решаване на спорове. По този начин дадено предприятие може да прибегне до медиатор, предварително посочен от доставчика на услуги в съответствие с реда и условията на договора.

3.7.

Медиаторите трябва да бъдат безпристрастни и независими. Доставчиците се насърчават да поощряват създаването на сдружения на медиатори, най-вече с оглед уреждането на трансгранични спорове.

3.8.

Разходите за спазване на изискванията ще се отразят преди всичко върху доставчиците на услуги, а МСП ще бъдат изключени (7). Горепосочените мерки не пречат на прибягване до съдебни производства, но имат за цел да поставят за разглеждане и да разрешават спорове по ефективен и обвързан със срокове начин.

3.9.

Новата нормативна рамка ще бъде подложена на мониторинг. За тази цел е предвидено създаването на обсерватория на ЕС по икономика на онлайн платформите (8), която ще оказва подкрепа на Комисията както при анализа на развитието на цифровия пазар, така и при оценката на прилагането и въздействието на регламента. Получените резултати ще допринасят за насочването на преработката на предложението за регламент на всеки три години.

3.10.

С предложението се установява правото на представителни организации, сдружения или публични органи да подават искове за преустановяване на нарушения, за да преустановят или забранят всяко неизпълнение на предписанията, съдържащи се в регламента, от страна на доставчиците на онлайн услуги.

3.11.

Комисията призовава доставчиците на онлайн услуги и техните представителни организации да изготвят кодекси за поведение, за да се гарантира правилното прилагане на регламента, като се обръща специално внимание на нуждите на МСП.

4. Общи бележки

4.1.

ЕИСК е сред първите, които подкрепиха развитието на цифровите технологии и икономическите и социалните процеси, свързани с това развитие. По-специално, Комитетът, като отчита рисковете и възможностите, свързани с цифровизацията, винаги е насърчавал Комисията да създаде сигурна, ясна, прозрачна и справедлива рамка за цифровия единен пазар.

4.2.

ЕИСК, в съответствие със своите предходни становища (9), приветства предложението на Комисията за насърчаване на справедливостта и прозрачността на посредническите онлайн услуги. По-специално Комитетът приветства възприетия в предложението гъвкав подход, тъй като той ще трябва да установи ясна референтна рамка за един сектор в непрекъснато развитие, като същевременно гарантира лоялна конкуренция.

4.3.

Комитетът счита, че тази инициатива е от решаващо значение за защитата на МСП в качеството им на първи ползватели на тези услуги (10), както и за създаването на правна рамка, гарантираща лоялна и ефективна конкуренция. Освен това от ключово значение е МСП да бъдат поставени в положение да увеличат максимално възможностите си за растеж на цифровия единен пазар, както чрез собствени уебсайтове, така и чрез онлайн платформи.

4.4.

В това отношение е важно да се има предвид, че навлизането на цифровия пазар е изключително сложно предизвикателство за МСП. Те на практика трябва да променят своята производствена и дистрибуторска система, да придобият нови познания и специализирани умения, да направят подходящи инвестиции, без които биха били автоматично изключени от този пазар, което би довело до отрицателни последици, включително от гледна точка на имиджа. Поради това е необходимо да се въведат допълнителни инструменти, включително финансови, които да съпътстват този преход.

4.5.

ЕИСК счита, че понастоящем „клаузите за изравняване на цените“ (наричани още „клаузи за предпочитани клиенти“) представляват сериозна пречка за развитието на справедлива и открита конкуренция на единния цифров пазар. Тези клаузи на практика задължават даден бизнес потребител да зададе по-ниска ставка на определена онлайн платформа, както в сравнение с други онлайн платформи, така и спрямо собствения си уебсайт. Това създава сериозно изкривяване на пазара, тъй като улеснява укрепването на малкото съществуващи онлайн платформи (възпрепятствайки развитието на нови платформи), ограничава възможностите на потребителите за достъп до по-ниски цени и обвързва търговския потребител с платформата, без той да може да развива собствена мрежа за директна дистрибуция с потребителите. Тази практика вече е забранена в много държави от ЕС (11) по инициатива на съответните органи за гарантиране на конкуренцията и това оказва положително въздействие върху функционирането на пазара, което е от полза както за предприятията, така и за потребителите. Поради тези причини ЕИСК изразява надежда тези клаузи скоро да бъдат забранени в целия ЕС, по възможност в рамките на горепосочения регламент.

4.6.

ЕИСК изтъква, че понастоящем по-голямата част от пазара на посредническите онлайн услуги е в ръцете на няколко големи участници, много от тях извън Европа. Поради това е важно на етапа на прилагане на законодателството да се наблюдава и да се гарантира лоялна конкуренция между онлайн платформите, както и възможността нови платформи, по-специално европейски, да получат място на този пазар.

4.7.

ЕИСК със задоволство отбелязва, че множество искания и препоръки, отправени в предходните му становища, са включени в регламента. По-специално Комитетът отбелязва силно сходство и приемственост по отношение на принципите на прозрачност и яснота на договорните условия, изясняването на параметрите на позициониране и евентуални разлики в третирането и определянето на сигурни механизми за подаване на жалби и извънсъдебно разрешаване на спорове, вменяването на отговорност на онлайн платформите (кодекси за поведение) и наблюдението на процесите (12). По-специално се настоява всяко диференцирано третиране, което облагодетелства (често срещу заплащане) предлагани продукти или услугите, да бъде съобщавано на потребителите по ясен и разпознаваем начин.

4.8.

Комитетът счита, че предложението се вписва добре в по-широката законодателна рамка на цифровия единен пазар, който все още далеч не е завършен. Европейският съюз има по-ниски равнища на резултати от тези на основните конкуренти в световен план по отношение на броя на потребителите, предприятията и онлайн сделките. Поради това ЕИСК призовава Комисията и държавите членки да положат допълнителни усилия за завършване на регулирането на цялата област на електронната търговия и в широк смисъл на електронната демокрация, с цел превръщане на интернет и цифровия пазар в сигурно място и създател на възможности за всички.

4.9.

Икономиката на данните представлява ключов елемент за цифровия пазар. По-специално ЕИСК счита, че собствеността върху данните не може да бъде сведена до договорно споразумение между две страни. Освен това предвидената в разглежданото предложение прозрачност на оповестяването не решава изключително важния въпрос, свързан с използването на такива данни, след тяхното придобиване от страна на частно лице. Поради тези причини Комитетът препоръчва Комисията спешно да се заеме с този въпрос и да го регламентира в първостепенен интерес за потребителите и за самата концепция за икономика, основана на данни (13).

4.10.

ЕИСК вярва, че единният цифров пазар трябва да осигури равнопоставени условия за всички икономически участници, независимо дали са европейски или неевропейски. По тази причина ЕИСК препоръчва на Комисията да противодейства на всички нелоялни търговски практики, като например цифровия данъчен дъмпинг, като постанови, че данъкът върху печалбата трябва да се плаща там, където се осъществява съответната икономическа дейност (14), и трябва да съответства на действителния обем на дейността (15). Като пример се посочва фактът, че през 2015 г. платформата Airbnb е платила във Франция само 69 хиляди евро данъци, а целият хотелски сектор — 5 милиарда евро (16).

4.11.

Комитетът счита, че е изключително важно възможно най-бързо да се допълни законодателната рамка на цялата верига на електронната търговия, с цел да се създадат подходящи гаранции и закрила за всички участници в цифровия единен пазар (17). По-специално, ЕИСК счита, че е от съществено значение да се разгледат най-противоречивите аспекти на социалното измерение на цифровизацията, включително: заплатите, договорите, условията и работното време на лицата, работещи за цифрови платформи (18) или в предоставянето на свързани с тях услуги (19). За тази цел се препоръчва да започне бързо европейски социален диалог (20). Освен това, предвид нарастващия брой законодателни актове за регламентиране на сектора, се препоръчва изготвянето на „кодекс на онлайн правата на гражданите“ (21).

5. Конкретни бележки

5.1.

ЕИСК подкрепя широко определение на концепцията за доставчици на посреднически онлайн услуги. Този принцип се обосновава от бързото и непредсказуемо развитие на интернет и електронната търговия. По тази причина ЕИСК счита, че е от съществено значение да бъдат стандартизирани условията и сроковете на управлението на тези услуги, вместо цифровите субекти, които ги предоставят, тъй като същите могат бързо да променят естеството или функциите си поради бързото и непредвидимо развитие на мрежата (22).

5.2.

Комитетът счита, че разглежданото предложение запълва важен законодателен вакуум и е от първостепенно значение за преодоляването на фрагментирането, породено от националните закони, което понастоящем представлява един от основните източници на проблеми в трансграничните спорове. Освен това Комитетът смята, че предложението се вписва добре във вече съществуващата регулаторна рамка на цифровия единен пазар и на малкото нормативни актове, които вече регулират, повече или по-малко пряко, отношенията между предприятията (B2B). Широката правна рамка, изградена върху основополагащите ценности на ЕС, изглежда подходяща, за да се гарантира широка свобода на действие на институциите, които трябва да следят за спазването на правилата, като им осигурява ефективен капацитет за действие.

5.3.

ЕИСК приветства публикуването от страна на доставчиците на онлайн услуги, на основните параметри за позиционирането на съобщения и уебсайтове. Комитетът посочва, обаче, че тази инициатива трябва да бъде внимателно управлявана, тъй като би могла да благоприятства измами от страна на бизнес ползвателите в ущърб на други предприятия или потребители, причинявайки нарушения на пазара.

5.4.

Медиаторите ще играят ключова роля за извънсъдебното разрешаване на споровете. ЕИСК смята, че не са напълно ясни характеристиките на медиаторите и начините на наемането им на работа, като изтъква разликите между различните държави членки и препоръчва да се определят хармонизирани критерии, които да гарантират тяхната независимост. Комитетът предлага да се оцени възможността за създаване на европейски професионален регистър, за да се засили доверието на бизнес ползвателите. Едновременно с това се предлага да се използва професионализмът на търговските палати и дейностите, които вече са успешно осъществени от тях в национален мащаб.

5.5.

ЕИСК приветства въвеждането на искове за преустановяване на нарушения за защита на търговските потребители. Този инструмент е от изключително значение за преодоляване на „фактора страх“, който често възпира малките предприятия, за разлика от големите мултинационални компании от сектора. По-специално Комитетът счита, че механизмите за предявяване на тези искове следва да бъдат ясни, прости и евтини.

5.6.

Обсерваторията ще бъде от основно значение, за да се следи развитието на цифровия пазар и правилното и пълно прилагане на самия регламент. По-конкретно, ЕИСК е на мнение, че експертите трябва да бъдат избирани изключително внимателно, като се гарантира тяхната независимост и безпристрастност. Освен това ЕИСК изразява готовността си да подкрепя работата на експертната група чрез делегат в ролята на наблюдател, като допринася по този начин за представяне на виждането на организираното гражданско общество (23).

5.7.

Въпреки че регламентът, придружен от хармонизирана система на санкции, се счита за по-подходящ инструмент, ЕИСК приветства поканата към доставчиците на онлайн услуги да разработят кодекс за поведение, който да гарантира пълното и правилно прилагане на законодателството.

5.8.

Комитетът изтъква, че към днешна дата, основно в Съединените щати, от страна на големите платформи се прилагат търговски практики, целящи да изгонят от пазара други участници, какъвто е случаят с пратките на нулева цена, които са в ущърб на предприятията за доставка на колетни пратки. Аспекти като този в средносрочен план биха могли да доведат до положение на олигопол, което би било в ущърб на предприятията и потребителите. По тази причина ЕИСК призовава Комисията да следи отблизо тези процеси.

5.9.

ЕИСК счита, че настоящото предложение ще има много важни непреки последици както за потребителите, като им предостави по-голяма гама от продукти и засилва конкуренцията между предприятията, така и за заетостта, която се създава благодарение на увеличаването на броя на предприятията, работещи на цифровия пазар. За тази цел е важно и малките цифрови платформи (например кооперативни платформи) да могат да намерят своя ниша на онлайн пазара.

5.10.

ЕИСК отново приканва Комисията и държавите членки да подкрепят цифровите иновации с подходящи стратегии за цифрово ограмотяване, придружени от целеви програми за образование и обучение, като се обръща специално внимание на децата и на най-уязвимите групи (24). Освен това, за да се повиши информираността на бизнес потребителите, участието на браншовите организации е от съществено значение за подобряване на осведомеността и насърчаване на специфични дейности за обучение с особено внимание към МСП, така че те да се възползват напълно от възможностите, предлагани от единния цифров пазар.

Брюксел, 19 септември 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER

(1) European E-commerce Report 2017 (Доклад за електронната търговия за 2017 г.).

(2) Евростат, Digital economy and society statistics — enterprises („Статистика за цифровата икономика и цифровото общество — предприятия“), 2018 г.

(3) Евростат, Web sales of EU enterprises („Интернет продажби на предприятията от ЕС“), 2018 г.

(4) europa.eu/rapid/press-release_IP-18-3372_it.pdf

(5) Евростат, E-commerce statistics („Статистика за електронната търговия“), 2017 г.

(6) COM(2017) 228 final.

(7) Препоръка 2003/361/ЕО.

(8) Обсерваторията ще бъде създадена в съответствие с Решение C(2018) 2393 на Комисията. Тя ще се състои от най-малко 10 и най-много 15 независими експерти, подбрани чрез публичен конкурс. Експертите ще заемат длъжността си за срок от две години и ще изпълняват тази задача безвъзмездно.

(9) ОВ C 75, 10.3.2017 г., стр. 119; ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 102; ОВ C 12, 15.1.2015 г., стр. 1 и ОВ C 271, 19.9.2013 г., стр. 61.

(10) ОВ C 389, 21.10.2016 г., стр. 50.

(11) Германия, Франция, Италия, Швеция, Белгия, Австрия.

(12) ОВ C 75, 10.3.2017 г., стр. 119; ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 102.

(13) ОВ C 345, 13.10.2017 г., стр. 130; ОВ C 345, 13.10.2017 г., стр. 138.

(14) ОВ C 75, 10.3.2017 г., стр. 119.

(15) ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 73.

(16) http://www.lastampa.it/2016/08/11/esteri/airbnb-in-francia-riscoppia-il-caso-tasse-KfgawDjefZxFdSNydZs8XP/pagina.html

(17) INT/845, Изкуствен интелект/въздействие върху труда, Salis Madinier и Samm, 2018 г. (вж. страница 1 от настоящия брой на Официален вестник).

(18) ОВ C 125, 21.4.2017 г., стр. 10.

(19) ОВ C 75, 10.3.2017 г., стр. 119.

(20) ОВ C 434, 5.12.2017 г., стр. 30.

(21) ОВ C 271, 19.9.2013 г., стр. 127.

(22) ОВ C 75, 10.3.2017 г., стр. 119.

(23) Решение С(2018) 2393 на Комисията, член 10.

(24) ОВ C 173, 31.5.2017 г., стр. 45; ОВ C 173, 31.5.2017 г., стр. 1.

6.12.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/183

Становище Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Европейски подход за борба с дезинформацията, разпространявана онлайн“

(COM(2018) 236 final)

(2018/C 440/32)

Докладчик:

Martin SIECKER

Консултация	Европейска комисия, 18.6.2018 г.
Правно основание	Член 304 от ДФЕС
Компетентна секция	„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане от секцията	6.9.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	19.9.2018 г.
Пленарна сесия №	537
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	121/16/34

1. Заключения и препоръки

1.1.

Свободата на информацията и свободата на словото са ненакърними в ЕС. Те обаче могат да бъдат използвани за развенчаване на принципите на Съюза и за отнемане на възможността за дебат и критично мислене, при това не като инструмент за информиране или убеждаване, а като оръжие. Дезинформацията се използва като крайна форма на злоупотреба с медиите, която има за цел да повлияе на социалните и политическите процеси и е особено ефективна, когато се спонсорира от правителствата и се използва в международните отношения. Понастоящем сред особено сериозните случаи са спонсорираната от руската държава дезинформация, кампанията за Брексит, която може да бъде определена само като фронтална атака срещу ЕС, и намесата в изборите в САЩ. Всички тези действия за дестабилизиране пораждат сериозни опасения сред европейското гражданско общество.

1.2.

Понастоящем се използват множество различни инструменти и методи за подкопаване на европейските ценности и външните дейности на ЕС, както и за изграждане и провокиране на сепаратистки и националистически нагласи, манипулиране на общественото мнение и директна намеса във вътрешната политика на суверенни държави и на ЕС като цяло. Освен това се наблюдава нарастващо влияние на кибернетичните офанзивни способности и все по-широко използване на технологиите като оръжия за постигане на политически цели. Въздействието на подобни действия често се подценява (1).

1.3.

ЕИСК изразява съгласие с призива на Комисията за по-голяма отговорност от страна на платформите на социалните медии. Въпреки наличието на няколко проучвания и документи за политиката, изготвени от европейските специалисти през последните няколко години, в съобщението липсват практически задължителни стъпки, които да гарантират това.

1.4.

Въз основа на съществуващите научни изследвания ЕС следва да осигури и да продължи проучвания относно въздействието на дезинформацията в Европа, включително посредством наблюдението на устойчивостта на европейците спрямо дезинформацията в бъдещите проучвания на Евробарометър. Тези проучвания следва да включват не само общи данни за фалшивите новини, но и да дават представа за реалното положение с имунитета на европейците срещу дезинформацията. Липсата на усещане за неотложност и на амбиция в съобщението на Комисията води до това, че не са разгледани основни въпроси, като например механизмите за подкрепа на традиционните медии с цел да се гарантира основното право на гражданите на качествена и надеждна информация, да се проучи осъществимостта на изграждането на публично-частни партньорства, които да създадат платени онлайн платформи, предлагащи безопасни и достъпни онлайн услуги, да се проучат възможностите за постигане на повече прозрачност и надзор над съответните алгоритми на тези онлайн системи и да се обмисли възможността за прекъсване на монополите с цел възстановяване на равнопоставените условия за лоялна конкуренция, за да се предотврати постепенното корумпиране на обществото.

1.5.

ЕИСК изразява съжаление, че както в съобщението на Комисията, така и в доклада на експертната група на високо равнище (ЕГВР), Русия не се посочва като основен източник на враждебна дезинформация срещу ЕС. И все пак първата стъпка към решаването на всеки проблем е да се признае, че той съществува.

1.6.

Въз основа на резолюция на Европейския парламент от 15 юни 2017 г. относно онлайн платформите и цифровия единен пазар (2), Комисията се позовава на призивите на ЕИСК за надлежно привеждане в изпълнение на съществуващите правни разпоредби, свързани с онлайн платформите. Освен това ЕИСК приканва Комисията да приключи обсъждането на режима на правна отговорност за онлайн платформите и да въведе целенасочено регулиране на онлайн платформите по отношение на тяхното определение и естество. Онлайн платформите и социалните мрежи следва да се ангажират с подобни мерки, така че да осигурят прозрачност, разяснявайки как алгоритмите избират новините, които да бъдат представяни, и да бъдат насърчавани да предприемат ефективни мерки за подобряване на видимостта на надеждни и достоверни новини и улесняване на достъпа на ползвателите до тях.

1.7.

Един от проблемите с дезинформацията е фактът, че е невъзможно да се провери самоличността на източниците, които разпространяват дезинформация в интернет. В киберпространството е твърде лесно да се оперира с фалшива самоличност — и като цяло точно това правят хората, които действат злонамерено в онлайн пространството. Комисията представя няколко предложения, които са изложени в съвместното съобщение по въпросите на киберсигурността, публикувано през септември 2017 г. Проблемът е, че тези предложения не са задължителни. Ако наистина искаме да постигнем промяна в борбата срещу дезинформацията, може би ще ни трябват по-строги мерки по отношение на идентифицирането, когато хората действат проактивно в интернет. В крайна сметка така работят качествените медии в съответствие с Кодекса от Бордо от 1954 г., който е изготвен от Международната федерация на журналистите и определя много ясни и строги принципи за това как да се работи с източници. Имената и адресите на източниците винаги трябва да бъдат известни на редакторския екип.

1.8.

ЕИСК изразява съгласие с Комисията, че отговорните за проверката на фактите следва да работят в тясно сътрудничество помежду си. Вече съществуват подобни мрежи, включително една в рамките на Оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация с Източното съседство. Проблемът е, че те се нуждаят от достатъчно финансиране — елемент, който в момента липсва. ЕИСК призовава Комисията и държавите членки да подкрепят изцяло усилията на Оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация с Източното съседство. Това следва да включва не само съответен бюджет, но също и активното участие на всички държави членки в нейната работа с изпращането на командировани експерти в Оперативната група и създаването на звена за контакт. Уебсайтът, на който са представени резултатите от работата на групата (3), следва да бъде популяризиран по по-проактивен начин, за да се повиши обществената осведоменост в ЕС относно заплахите.

2. Основно съдържание на съобщението на Комисията

2.1.

Една добре функционираща, свободна и плуралистична информационна екосистема, основана на високи професионални стандарти, е задължителна за наличието на здравословен демократичен дебат. Комисията се отнася с внимание към заплахите, произтичащи от дезинформацията, за нашите отворени и демократични общества.

2.2.

Тя възнамерява да представи всеобхватен подход, чиято цел е да се отговори на тези заплахи, като се насърчи изграждането на цифрови екосистеми (4), основани на прозрачност, които да отдават предпочитание на висококачествената информация, да предоставят на гражданите по-добри инструменти за борба с дезинформацията и да защитават демокрациите и процесите на изготвяне на политики.

2.3.

Комисията призовава всички заинтересовани страни да увеличат усилията си за адекватно справяне с проблема с дезинформацията. Тя смята, че ако се прилагат ефективно, предложените действия ще допринесат съществено за противодействието на дезинформацията, разпространявана онлайн.

2.4.

Комисията определя три основни причини за проблема (създаване на дезинформация, „разрояване“ с помощта на социални и други онлайн медии, разпространение от потребителите на онлайн платформи) и представя редица предложения за борба с него в пет области на политиката:

—	създаване на по-прозрачна, надеждна и отговорна онлайн екосистема,

—	сигурни и устойчиви изборни процеси,

—	насърчаване на образованието и медийната грамотност,

—	подкрепа за качествената журналистика като съществен елемент на демократичното общество,

—	противодействие на вътрешните и външните заплахи от дезинформация посредством стратегическа комуникация.

3. Общи бележки

3.1.

Нарастването на организираната дезинформация, разпространявана от различни държавни и недържавни участници, представлява реална заплаха за демокрацията. Тези дестабилизиращи сили включват правителства на държави, които са по-големи от която и да е държава — членка на ЕС. ЕС е подходящият партньор, който трябва да действа, ако желае да се противопостави на тази заплаха — за разлика от всяка отделна държава членка Съюзът разполага с критичната маса и ресурси, което го поставя в уникална позиция да разработва и прилага стратегии и политики за справяне с този комплексен проблем.

3.2.

Правилното функциониране на демокрацията зависи от добре информираните граждани, които могат да правят информиран избор въз основа на надеждни факти и проверени мнения. От решаващо значение за това е наличието на система от независими, надеждни и прозрачни медийни предприятия, със специален статут на обществените радио- и телевизионни оператори, в които да работят голям брой експертни служители, за да събират, проверяват, оценяват, анализират и тълкуват информационните източници, така че да гарантират определено ниво на качество и надеждност на публикуваните материали.

3.3.

Има разлика между фалшивите новини и дезинформацията. Фалшивите новини са съществували в хода на историята: това е общ термин, който обхваща слухове, военна пропаганда, слово на омразата, сензации, лъжи, селективно използване на факти и т.н. Изобретяването на печатната преса през XV век е дало възможност за разпространение на (фалшиви) новини в по-голям мащаб, а техният географски обхват се е увеличил допълнително след въвеждането на пощенската марка през 1840 г. Цифровите технологии и интернет премахнаха последните бариери пред неограниченото разпространение.

3.4.

Дезинформацията се определя като доказуемо невярна или подвеждаща информация, която се създава, представя и разпространява с цел да се извлече икономическа изгода или съзнателно да се въведе в заблуждение обществеността, което може да навреди на демократичните процеси и да упражни влияние върху изборите и е сериозна заплаха за обществото (5).

3.5.

Във веригата за дезинформация участват множество страни: нейните създатели, нейните потребители, както и онлайн платформите, които играят основна роля в целия процес, улеснявайки нейното разпространение.

Тези, които я създават (правителства, религиозни институции, бизнес конгломерати, политически партии, идеологически организации, наред с други), го правят по различни причини (да упражняват влияние и да манипулират общественото мнение, да потвърдят предполагаемото си превъзходство, да реализират печалба или да я увеличат, да придобият власт, да пораждат омраза, да оправдаят изключването и др.).

Мотивите на тези, които я разпространяват (по-специално онлайн платформите, но също и традиционните медии) са от различно естество, включително финансови ползи или умишлено манипулиране.

Хората, които я потребяват (ползвателите на интернет), често не са достатъчно критични в качеството си на потребители и поради това са манипулирани умишлено от онлайн платформите. Действащите като посредници технологични компании като Twitter, Google и Facebook (упоменати само като примери) улесняват неограниченото и неконтролирано споделяне на съдържание на онлайн платформи и в замяна събират лични данни, които позволяват на тези платформи да генерират огромни печалби посредством микротаргетирана реклама, която предоставя индивидуализирани търговски съобщения на строго определени целеви групи. Неосведомеността на ползвателите по отношение на цифровата самозащита допринася за разрастването на проблема.

3.6.

Въпросните технологични компании си поделят отговорността, тъй като те играят основна роля в този процес. Те не се идентифицират като издатели, а „просто“ като онлайн платформи, които разпространяват информация и друго съдържание, създадено от утвърдени медии, без да се налага да плащат разходите за създаване на съдържание под формата на редакторски екип. Разпространява се съдържание от други източници, без да бъде извършвана проверка, оценка, анализ или тълкуване на публикуваните материали. „Google не е „просто“ платформа. Той определя, оформя и изопачава начина, по който възприемаме света“, беше едно от заключенията на статията „The great Brexit robbery: how our democracy was hijacked“ („Големият обир „Брексит“: как беше похитена нашата демокрация“), публикувана от „Гардиън“, в която се анализира как една „задкулисна глобална операция на […] разнородните сили на кампанията за напускане на ЕС повлия върху резултата от референдума за ЕС“. Тъй като дезинформацията и надеждните новини се представят, без да може да бъдат разграничени, за потребителите е трудно да ги различават. Поради това прозрачността относно правилата и данните следва да се превърне в приоритет за технологичните дружества. Особено важно е колко прозрачни са връзките между политиките на платформите за приходи от реклами и разпространението на дезинформация. (Във връзка с това следва да се наблюдават отблизо настоящите преговори относно Кодекса на практиките по отношение на дезинформацията, който трябваше да бъде публикуван до края на юли 2018 г.)

4. Конкретни бележки

4.1.

Независимо от разнообразните послания, канали, инструменти, равнища на амбиция и тактически цели, и от свойството ѝ да се адаптира бързо, стратегическата цел на кампаниите за дезинформация е да поставят под въпрос либералната демокрация, да сеят и засилват недоверие в надеждните източници на информация, в геополитическата насока на дадена държава и в работата на междуправителствените организации. Дезинформацията служи за използване и увеличаване на разделението между различните социално-икономически групи въз основа на тяхната националност, раса, доходи, възраст, образование и професия. Освен утвърдени форми като новинарските агенции, използване на онлайн платформи, масово изпращане на електронни съобщения и др., тя функционира под най-различни форми, агенции за връзки с обществеността, лобисти, мозъчни тръстове, неправителствени организации, влиятелни лица, партийни политики, експертни общности, културни дейности и европейски крайно десни и крайно леви движения, които на свой ред получават заплащане чрез различни „независими“ публични тръстове, офшорни сметки и др.

4.2.

В своите кампании за дезинформация руското правителство използва широк набор от средства и инструменти, както вече установиха Европейският парламент (6), Европейската комисия (7) и Европейският съвет (8). Към кампаниите за дезинформация следва да се подхожда с най-висока степен на сериозност. Те са част от руската военна доктрина и се приемат от най-високото управленско равнище на най-важните руски държавни медии. Тези кампании са пряко насочени към накърняване на либералната демокрация, принципите на правовата държава и правата на човека, както и заглушаване на онези институции, междуправителствени организации, политици и отделни личности, които ги защитават (9).

4.3.

Живеем в епоха, която се характеризира със силно поляризирани политически и демократични отношения. Според аналитични центрове като „Фрийдъм Хаус“, Economist Intelligence Unit и други източници, след световната икономическа криза през 2008 г. демокрацията е подложена на нарастващ натиск. Една от последиците от това е нов вид политическо ръководство с профил, който е в разрив с демократичната традиция, която сме изградили в Европа през последните 70 години. Вместо демократично избрани либерални лидери все по-често виждаме политици на „силната ръка“, чието избиране поражда основателни въпроси относно почтеността на проведените изборни процедури. Досега познавахме този вид лидери извън сферата на влияние на ЕС, например в Русия и Китай. Но с представители като Тръмп, Ердоган и избрани „нелиберални демократи“ в държави от ЕС — станали известни благодарение на предпочитанията си към дезинформацията, незачитането си на демокрацията и нездравите си отношения с върховенството на закона, това явление придобива ясно изразено присъствие и непосредствена близост.

4.4.

Добре функциониращата демокрация зависи от добре информираните граждани, които правят информиран избор въз основа на надеждни факти и проверени мнения, но „надеждността“ и „доверието“ са понятия, които вече не са очевидни в нашето съвременно общество. В подобен силно поляризиран обществен климат и заливани от прекомерен поток от информация, хората са много уязвими на дезинформация, което прави сравнително лесно манипулирането на тяхното поведение. Станахме свидетели на такива дестабилизиращи операции с висока успеваемост на общите избори в различни държави членки, а също и по време на други събития като кампанията за Брексит, дезинформационните кампании във връзка с атаките срещу Крим и Украйна, както и нападението от 2014 г. с руска военна зенитно-ракетна система „Бук“ над полет MH 17 на малайзийските авиолинии, при което бяха убити всички 298 пътници и членове на екипажа. Комисията се насърчава да търси по-проактивни начини за образоване на обществеността относно заплахите, произтичащи от кампании за дезинформация, кибератаки и цялостното въздействие на чуждестранното влияние върху обществото, например следвайки неотдавнашните развития в други държави за предоставяне на гражданите на достъпна и привлекателна информация във връзка със спешни въпроси, свързани с киберсигурността, които включват съвети и най-добри практики относно това как да защитят най-добре ежедневното си цифрово обкръжение.

4.5.

ЕИСК изразява съгласие с Комисията, че предвид сложността на материята и динамиката, с която настъпват промените в цифровата среда, ответните действия на политическо равнище следва да бъдат всеобхватни, да отчитат непрекъснато различните проявления на дезинформацията и да адаптират целите на политиката спрямо настъпващите промени. Не съществува едно-единствено решение, което да отговори на всички предизвикателства, но бездействието е недопустимо. Предложенията на Комисията са стъпка в правилната посока, но трябва да постигнем повече и по-добри резултати. Прозрачността, многообразието, надеждността и приобщаването следва да направляват действията за борба с дезинформацията, като същевременно се защитават свободата на словото и другите основни права.

4.6.

Русия изглежда особено активна в областта на дезинформацията и хибридната война срещу Запада, фокусирайки вниманието си върху ЕС. За да противодействаме на това, се нуждаем спешно от по-прозрачна, надеждна и отговорна онлайн екосистема. ЕИСК препоръчва да се използва The Prague Manual („Наръчникът от Прага“) — проучване, финансирано от Министерството на външните работи на Нидерландия и Международния Вишеградски фонд, което дава ясна представа за враждебната подривна дейност на Русия в ЕС и заплахата за демокрацията, която тя представлява. Въпреки че има държави членки, които все още се съмняват в съществуването на подобна заплаха или дори допринасят за нейното разпространение, в проучването се прави много ясна преценка, че е абсолютно необходимо ЕС да предприеме действия. В проучването се представят конкретни предложения за това как да се разработват и прилагат стратегии срещу враждебните и подривни влияния.

4.7.

Ролята на онлайн платформите по отношение на дезинформацията е осъдителна от морална гледна точка. За сравнително кратък период от време тези платформи на практика са развили функция на вид комунална услуга, подобна на тази на телефонните компании, радио- и телевизионните разпространители и вестниците в миналото. За да използват „безплатно“ услугите на онлайн платформите, потребителите заплащат с лични данни, които позволяват на тези платформи да продават огромно количество микротаргетирана реклама, както показа случаят с „Кеймбридж Аналитика“. Този деформиран (по отношение на неприкосновеността на личния живот) модел за приходи е твърде печеливш за тези платформи, за да го премахнат доброволно. Бяха отправени предложения платформи като Facebook да предлагат и надеждна и добре функционираща услуга, за която ползвателите да заплащат неголяма сума в замяна на гаранцията за зачитане на неприкосновеността на личния им живот. Възниква въпросът дали потенциалните потребители все още имат достатъчно вяра и доверие в надеждността и почтеността на портали като Facebook след начина, по който дружеството, управляващо този портал, обясни поведението си пред Сената на САЩ. С оглед повишаването на общественото доверие в онлайн платформите и защитата на гражданите срещу тази форма на злоупотреба, включително злоупотреби при обработването на лични данни и тяхното споделяне, тези платформи трябва да се регулират съгласно Кодекса на поведение от 2016 г. за противодействие на незаконния език на омразата в интернет, Общия регламент относно защитата на данните или директивите за МИС. Саморегулирането, предложено от Комисията, обаче е само първа стъпка в тази насока и следва да бъде придружено от допълнителни мерки, предприети от Комисията.

4.8.

Андрю Кийн, британски предприемач и писател, който е известен като „Антихристът на интернет“, публикува четири много критични книги относно развитието на интернет. Той не е срещу интернет или социалните медии, но смята, че в основата на проблема са дейностите на големите технологични компании, насочени към събиране на чувствителна информация за хората. Неприкосновеността на личния живот е много ценно благо, което ни определя като личности. Т.нар. „безплатен бизнес модел“ — когато не заплащаме с пари, а с отказ от неприкосновеността на личния си живот, ще унищожи тази неприкосновеност. Кийн прави паралели с XIX век, когато индустриалната революция предизвиква промяна в мащаб, който може да се сравни с мащаба на промяната, генерирана понастоящем от цифровата революция. Когато промяната се определя като революция, тя обикновено е съпроводена от огромни проблеми. През XIX век успяхме да решим тези проблеми с инструменти като иновации, регулиране, избор на потребителите, граждански действия и образование. Неговото послание е, че човешкият (а не изкуственият) интелект може да се справи отново и трябва да използваме всички ресурси, които сме използвали, за да овладеем предходната революция, за да се гарантира, че упражняваме контрол над цифровата революция и няма да се оставим да бъдем доминирани от нея.

4.9.

4.10.

Би било от полза например да се разгледа възможността за създаване на онлайн платформа, основана на публично-частно партньорство, която да гарантира неприкосновеността на личния живот на потребителите. Подобна европейска платформа, в която да участва Комисията като публичен съфинансиращ партньор, би била много привлекателно и обещаващо предложение като алтернатива на машината за манипулации на Марк Зукърбърг и другите големи частни монополи с търговски характер от САЩ и Китай. Подобна платформа следва да гарантира зачитане на неприкосновеността на личния живот на ползвателите.

4.11.

В условията на пазарна икономика всяко нещо си има цена, но при тази алтернатива вместо с пари се заплаща с неприкосновеността на личния живот. По-голямата част от необходимия бюджет за такава полуобществена услуга може да бъде финансирана със средства от данъци като всички обществени услуги. Що се отнася до останалата част от бюджета, ползвателите ще трябва да заплащат относително малка сума за защитата на неприкосновеността на личния си живот срещу неутолимата жажда за лични данни на сегашните „социални“ платформи. Ако ЕС и националните правителства на държавите членки официално заявят, че тази платформа е предпочитан партньор и я използват като алтернатива на сегашните поглъщащи данни хищници, тя ще постигне необходимите икономии от мащаба, за да има шанс да се конкурира с настоящите участници на пазара. Освен това ЕС би могъл да използва като свои предпочитани партньори съществуващите търсачки, които гарантират абсолютна неприкосновеност на личния живот, да ги инсталира като приложения по подразбиране на всички компютри, използвани от институциите на ЕС, и да ги препоръча като приложения по подразбиране на държавните институции в държавите членки. Комисията би могла да играе по-проактивна роля и да проучи възможностите за регулиране във връзка с алгоритмите и разбиването на монополите.

4.12.

Въпреки че проверката на фактите не е решение на проблема, все пак тя е от голямо значение. Тя ще послужи като първа стъпка към разбирането, разкриването и анализирането на дезинформацията, което е необходимо, преди да бъдат разработени допълнителни контрамерки. Също така са необходими много усилия, за да се привлече вниманието на по-широката аудитория, тъй като не всички използват социални медийни платформи или дори интернет. Вероятно ще бъде особено трудно да се достигне до жителите на отдалечените региони. Видимостта в медиите е важна. Телевизията все още е най-разпространеният източник на информация за хората и редовните предавания, обясняващи причините за дезинформацията на националните езици, могат да допринесат значително за обществената осведоменост относно този проблем. Важно е процесът на проверка на фактите да се извършва от професионалисти, за да се избегнат грешките, които белязаха неотдавнашния първи опит на Комисията. Сътрудничеството с издателства и медийни организации, чиито журналисти се занимават с проверки на фактите, може да предотврати тези проблеми.

4.13.

Един от проблемите с дезинформацията е фактът, че е невъзможно да се провери самоличността на източниците, които разпространяват дезинформация чрез интернет. В киберпространството е твърде лесно да се оперира с фалшива самоличност — и като цяло точно това правят хората, които действат злонамерено в онлайн пространството. Комисията представя няколко предложения, които са изложени в съвместното съобщение по въпросите на киберсигурността, публикувано през септември 2017 г. Проблемът е, че тези предложения не са задължителни: потребителите могат да предпочетат да общуват на онлайн платформите само с лица, които са се идентифицирали. Комисията ще насърчава използването на доброволни онлайн системи, които позволяват идентифицирането на доставчиците на информация и т.н. Разбира се, има потенциален конфликт на интереси между неприкосновеността на личния живот и пълния контрол и следва да бъде възможно да се запази анонимността при пасивно сърфиране в интернет. Ако обаче наистина искаме да постигнем промяна в борбата срещу дезинформацията, може би ще ни трябват по-строги мерки по отношение на идентифицирането, когато хората действат проактивно в интернет. В крайна сметка така работят качествените медии в съответствие с Кодекса от Бордо от 1954 г., който е изготвен от Международната федерация на журналистите и определя много ясни и строги принципи за това как да се работи с източници. Понякога има основателни причини, поради които традиционните качествени новинарски организации публикуват материали с анонимни източници, но в тях винаги се посочва, че името и адресът на източника са известни на редакторския екип.

4.14.

Технологиите не са нито „добри“, нито „лоши“ — те са неутрални. Те могат да бъдат използвани по добър или лош начин, но това зависи от избора, който правят хората, които ги използват. Нововъзникващите технологии като тези, които сега се използват в изкуството на дезинформацията, също имат потенциала да играят централна роля в борбата срещу нея. Затова ЕИСК приветства намерението на Комисията да използва в пълна степен работната програма „Хоризонт 2020“ и нейния приемник „Хоризонт Европа“ за мобилизиране на научните изследвания и технологиите като изкуствения интелект, блок-веригите и алгоритмите с цел по-добро идентифициране на източниците, проверяване на надеждността на информацията и оценяване на качеството и точността на източниците в бъдеще. Въпреки това от решаващо значение за справяне с дезинформацията е подробният анализ на други възможности за финансиране, тъй като повечето инициативи не са приложими към програмите „Хоризонт“.

4.15.

Сигурните и устойчиви изборни процедури са основата на демокрацията в ЕС, но сигурността и устойчивостта на тези процедури вече не са гарантирани. През последните години тактики за онлайн манипулация и дезинформация са констатирани по време на избори в поне 18 държави, а за седма поредна година дезинформационните тактики допринесоха за общия спад на свободата в интернет. ЕИСК приветства предприетите от Комисията инициативи за открояване на най-добрите практики за установяване, намаляване и управление на рисковете за изборния процес от кибератаки и дезинформация с оглед на изборите за Европейски парламент през 2019 г.

4.16.

Медийните и цифровите умения, както и гражданското образование, са основни градивни елементи за повишаването на устойчивостта на обществото, особено като се има предвид, че младите хора, които имат голямо присъствие в онлайн платформите, са много податливи на дезинформация. Образователната политика е отговорност на държавата и следователно нейното организиране на всички равнища на националните образователни системи и обучението на учителите по тази тема е задача на националните правителства. За съжаление правителствата често пропускат да поставят на преден план в своите политически програми медийното и информационното ограмотяване в националните образователни системи. Това следва да се подобри на първо време, но медийната и информационната грамотност надхвърлят границите на образователните системи. Те трябва да се насърчават и подобряват сред всички групи в обществото независимо от тяхната възраст. В тези области неправителствените организации би трябвало да имат своята роля. Много от тези организации вече работят в цяла Европа, но по-голямата част от тях действат в малък мащаб и не разполагат с необходимите контакти. Инициативите за национално сътрудничество между неправителствените организации и националните правителства биха могли да компенсират това.

4.17.

Качествените новинарски медии и надеждната журналистика играят съществена роля за предоставянето на надеждна и разнообразна информация на обществото. Тези традиционни медии са изправени пред финансови проблеми, тъй като платформите разпространяват съдържание, създадено от традиционните медии, без да им възстановяват направените разходи, а след това събират приходи от тези медии чрез продажба на реклами. За да се подобри положението на издателите и да се гарантира, че носителите на права ще бъдат компенсирани за своя труд, когато неговите плодове се използват от други лица за търговски цели, би било целесъобразно спешно да се постигне споразумение за реформа на системата на ЕС в областта на авторското право. Освен това е препоръчително да се търсят решения за разширяване на инициативата, обявена от Европейския парламент през септември 2018 г., относно специално европейско финансиране в подкрепа на разследващата журналистика в ЕС. Силната и надеждна преса води до устойчива и защитима демокрация, в която присъстват трайно ценности като истината и отчетността. Финансирането е особено важно за по-малките медии, които често са изправени пред стратегически съдебни процеси срещу участието на обществеността и неправомерни искове, с цел да бъдат накарани да замълчат.

4.18.

За да се противопостави на вътрешните и външните заплахи от дезинформация, през 2015 г. Комисията създаде Оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация с Източното съседство, за да постави акцент върху проактивната стратегическа комуникация относно политиките на ЕС с цел противодействие на опитите за дестабилизация от страна на Русия. ЕИСК би желал Комисията да бъде по-проактивна в популяризирането на работата на Оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация с Източното съседство сред широката общественост и на нейния уебсайт с цел да се повиши обществената осведоменост за заплахите за нашата демокрация и да се увеличи устойчивостта срещу тези заплахи. Необходимо е също така да се увеличи бюджетът на групата. През октомври 2017 г. Европейският парламент одобри бюджет от 1 000 000 евро. Този бюджет не може да бъде сравняван с финансовите ресурси, инвестирани от други участници като Руската федерация. (Според Държавния департамент на САЩ добре разработената кампания на Кремъл за оказване на влияние включва апарат за вътрешна и външна пропаганда с бюджет от 1,4 милиарда щатски долара годишно, който претендира, че достига до около 600 милиона души в 130 държави на 30 езика).

4.19.

Наред с други действия, Комисията се насърчава да обърне внимание на факта, че националните институции и норми за сигурност на информацията в държавите членки често са недостатъчно развити, регулаторната среда е остаряла и по този начин не дава възможност на компетентните регулаторни агенции да проверяват надлежно каналите за дезинформация за привеждане в съответствие със законодателните норми. Вътрешноинституционалното сътрудничество не е адекватно, налице е очевидна липса на дългосрочни национални стратегии за борба с чуждестранни кампании за дезинформация и създаване на последователни послания, насочени към уязвимите групи от населението. От решаващо значение е да се извърши задълбочен преглед на Директивата за аудио-визуалните медийни услуги, която понастоящем позволява дадена медия да бъде регистрирана във всяка държава — членка на ЕС, при условие че един от членовете на Управителния съвет на медийното дружество пребивава в тази държава, тъй като това дава възможност за достигане до аудитория в европейските държави чрез възползване от пропуските в нормативната уредба на ЕС.

Брюксел, 19 септември 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER

(1) Информационен доклад REX/432 „Използване на медиите за оказване на влияние върху социалните и политическите процеси в ЕС и източните съседни страни“.

(2) 2016/2276(INI).

(3) https://euvsdisinfo.eu

(4) В този документ Комисията използва термина „екосистеми“. Думата „инфраструктура“ може би е по-уместна в този контекст.

(5) Съобщение на Европейската комисия COM(2018) 236 final.

(6) http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//NONSGML+TA+P8-TA-2017-0272+0+DOC+PDF+V0//BG

(7) http://ec.europa.eu/newsroom/dae/document.cfm?doc_id=50271http://ec.europa.eu/newsroom/dae/document.cfm?doc_id=50271

(8) http://www.consilium.europa.eu/bg/meetings/european-council/2015/03/19-20/; http://www.consilium.europa.eu/media/33457/22-euco-final-conclusions-en.pdf; https://www.consilium.europa.eu/media/35936/28-euco-final-conclusions-en.pdf

(9) „The Strategy and Tactics of the Pro-Kremlin Disinformation Campaign“, EEAS („Стратегия и тактика на прокремълската кампания за дезинформация“), ЕСВД.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Следното изменение, получило поне една четвърт от подадените гласове, беше отхвърлени по време на разискванията:

Параграф 4.3

4.3.

Резултат от гласуването

Гласове „за“:	68
Гласове „против“:	82
Гласове „въздържал се“:	24

6.12.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/191

Становище на Европейския икономическия и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Механизъм за свързване на Европа и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1316/2013 и Регламент (ЕС) № 283/2014“

(COM(2018) 438 final — 2018/0228 (COD)

(2018/C 440/33)

Докладчик:	Aurel Laurențiu PLOSCEANU
Докладчик:	Graham WATSON

Консултации	Европейски парламент, 14.6.2018 г. Съвет на Европейския съюз, 3.7.2018 г.
Правно основание	Членове 172, 194 и 304 от ДФЕС
Компетентна секция	„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане от секцията	6.9.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	19.9.2018 г.
Пленарна сесия №	537
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	144/0/1

1. Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) се застъпва за по-голям бюджет за Механизма за свързване на Европа (МСЕ) за периода след 2020 г., като безвъзмездните средства остават негов основен компонент. Съществуват редица транспортни и енергийни проекти, както и проекти за цифрова инфраструктура, които са от жизненоважно значение за конкурентоспособността на ЕС, но няма да доведат до необходимата възвръщаемост на инвестициите, за да могат да привлекат частни инвеститори. В тази връзка е необходима силна ангажираност от страна на ЕС и националните публични органи.

1.2.

ЕИСК препоръчва на Европейската комисия и на държавите членки да насърчават допълнително синергиите между трите сектора по отношение на проектите, които понастоящем са ограничени поради липсата на гъвкавост на бюджетната рамка, що се отнася до допустимостта на проектите и разходите.

1.3.

ЕИСК препоръчва на Комисията да продължава да предоставя техническа подкрепа (подкрепящи действия по програмата МСЕ) за насърчаване на допустимостта на развити и висококачествени проекти и да подкрепя приемствеността при предоставянето на този вид помощ, заедно с актуализиране на критериите за оценка, за да се улесни идентифицирането на добавената стойност на проектите. Трябва да се предприемат по-нататъшни стъпки за опростяване на административните изисквания, не само за малките по размер безвъзмездни средства.

1.4.

ЕИСК настоятелно призовава съзаконодателите да се придържат към ангажимента от предишния регламент за МСЕ за изразходване на „основната част“ от бюджета по механизма в областта на енергетиката за електроенергийни проекти. Това е от съществено значение, за да се гарантира, че МСЕ съответства на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката, и за да се избегне той да се превърне в основен източник на финансиране на проекти, свързани с изкопаемите горива, в многогодишната финансова рамка (МФР). Важно е този ангажимент да се укрепва, а не да се отслабва, в рамките на МСЕ за периода 2021—2027 г.

1.5.

ЕИСК счита, че критериите за подбор на проектите, посочени в член 13, следва да се разширят и да включват сигурността на доставките на всички видове енергия (електричество, газ, отоплителна енергия и т.н.) и специфично намаляване на въглеродните емисии, дължащо се на всеки проект.

1.6.

ЕИСК подчертава, че МСЕ трябва да се насочи към енергийни проекти, които могат да осигурят по-голяма енергийна независимост и сигурност за ЕС. С помощта на МСЕ трябва да се създадат и нови съоръжения за съхраняване на електричество.

1.7.

ЕИСК препоръчва финансовият капацитет на програмата МСЕ в следващата МФР да бъде разширен. Що се отнася до разпределянето на безвъзмездните средства между трите сектора, ЕИСК препоръчва да се вземат под внимание финансовите изисквания (като капиталоемкост и възвръщаемост на инвестициите) на всеки сектор и да се отдава предпочитание на инвестиции, които не могат да бъдат финансирани от пазара, за да продължи да се поддържа високо ниво на доверие и привлекателност сред инвеститорите.

1.8.

Поради това ЕИСК препоръчва увеличение на общите разпределени бюджетни средства за МСЕ предвид основното значение на тези сектори за вътрешния пазар.

1.9.

ЕИСК изтъква, че както Комисията, така и държавите членки трябва да запазят ангажимента си към главните цели на транспортната политика на МСЕ: завършване на централната мрежа на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) до 2030 г. и на прехода към чиста, конкурентоспособна и свързана мобилност, включително на основата на инфраструктура за зареждане с алтернативни горива в ЕС, до 2025 г. В това отношение изключително важни са мултимодалните и трансграничните връзки.

1.10.

ЕИСК настоятелно призовава съзаконодателите да гарантират широка и лоялна конкуренция при проектите, за които са предвидени средства от МСЕ, чрез действително зачитане на реципрочността и използване на договорни условия, които съчетават ефективност и справедливо разпределение на риска.

1.11.

ЕИСК препоръчва на съзаконодателите да гарантират, че до участие в съответните тръжни процедури се допускат само дружества от държави, в които съответните пазари са отворени, при зачитане на истинска реципрочност, и че използваният стандартен формуляр на договора е подходящ за целите на проекта и свързаните с него обстоятелства. Договорните условия следва да бъдат изготвени така, че свързаният с договора риск да е разпределен справедливо, като основната цел е да се постигне най-изгодната от икономическа гледна точка цена и ефективно изпълнение на договора. Този принцип следва да се прилага независимо дали са използвани национални или международни стандартни формуляри на договора (въз основа на член 3.21 от Политиките и правилата в областта на обществените поръчки на ЕБВР от 1 ноември 2017 г.).

1.12.

ЕИСК категорично подкрепя предложението трансграничното сътрудничество в областта на производството на енергия от възобновяеми източници да се включи в МСЕ за периода 2021—2027 г. ЕИСК предлага общата визия на действията във връзка с възобновяемите енергийни източници в МСЕ да бъде създаването на общоевропейска мрежа за електроенергия от възобновяеми източници, която да позволява по-ефективно интегриране на технологиите за възобновяема енергия и да отразява по-добре наличния технологичен потенциал на целия континент.

1.13.

ЕИСК приветства включването на инсталациите за енергия от възобновяеми източници сред допустимите проекти в енергийната част на МСЕ и препоръчва процедурата да се промени, за да се включат както широкомащабни проекти, така и малките по мащаб проекти, което ще позволи на всички технологии да се конкурират на равни начала за финансиране.

1.14.

ЕИСК препоръчва разширяване на целите на МСЕ, изброени в член 3, за да обхванат не само улесняването на трансграничното сътрудничество на областта на енергията от възобновяеми източници, но и изричното упоменаване на разгръщането на възобновяемите енергийни източници.

1.15.

ЕИСК отбелязва, че разходите, свързани с покупката на земя, не са допустими разходи по смисъла на член 15, параграф в, и настоятелно призовава съзаконодателите да обмислят дали това би могло да бъде предимство или недостатък за някои проекти и технологии. За сектори като транспорта и енергията от възобновяеми източници покупката на земя не е пренебрежимо малка част от инвестицията.

1.16.

ЕИСК припомня на Комисията, че трансграничните енергийни интерконектори са ключов фактор за интеграцията на възобновяемите енергийни източници не само защото позволяват пренос на дълги разстояния на електроенергия от възобновяеми източници, насърчават употребата на по-чисти и по-евтини източници на електроенергия в цяла Европа, но и защото са източник на много важна гъвкавост на системата.

1.17.

ЕИСК препоръчва възможностите, които се разкриват благодарение на цифровизацията на енергийните мрежи и създаването на интелигентни мрежи за интегриране на възобновяемите енергийни източници, да бъдат изцяло използвани, като отправя препоръка към Комисията да проучи как синергиите между цифровия и енергийния сектор на МСЕ могат да бъдат използвани в тази връзка. ЕИСК отбелязва липсата на проекти за интелигентни мрежи в МСЕ за периода 2014—2020 г., което отчасти се дължи на пречки пред финансирането на проекти за електропреносна мрежа с ниско напрежение, разглеждани като противовес на проектите за електропреносна мрежа с високо напрежение.

1.18.

ЕИСК препоръчва МСЕ да гарантира наличието на механизми за сертифициране на употребата на електроенергия от възобновяеми източници в транспортните приложения например чрез сертификати за гарантиране на произхода на възобновяемата енергия.

1.19.

ЕИСК подчертава необходимостта да се отдаде приоритетно значение на широкомащабни европейски проекти за цифровизация на транспорта, като например на Европейската система за управление на железопътното движение (ERTMS), изследването на управлението на въздушното движение в единното европейско небе (SESAR) и автономното шофиране. С оглед на оборудването на основната мрежа с ERTMS до 2030 г. трябва да бъдат инвестирани 15 милиарда евро. Широкомащабен европейски проект ще бъде финансиран с безвъзмездни средства от различните клъстери на МСЕ, частни средства и съчетани компоненти от InvestEU.

1.20.

ЕИСК призовава за осигуряването на 5G покритие на мрежата TEN-T, което е от основно значение.

1.21.

ЕИСК призовава за мерки като ефикасни проверки, модерно настаняване за нощувка, достатъчен брой зони за паркиране с подходящо оборудване.

1.22.

ЕИСК счита, че следва да се помисли и за по-добри методи за разпространение на постиженията на МСЕ. В това отношение заделянето на бюджет за комуникации може да бъде полезно. Трябва да се помисли и за по-голяма предвидимост.

1.23.

ЕИСК препоръчва да се обмислят допълнителни действия за разгръщане на пълния потенциал на програмата, като се отчете фактът, че намесата на МСЕ се оказа от решаващо значение за началото на повечето проекти и се доказа като катализатор за публичните и частните инвестиции. Трябва да се подсили една по-добра допълнителна връзка между МСЕ и останалите програми (като „Хоризонт Европа“, InvestEU и Кохезионния фонд), за да се избегне дублирането и да се оптимизират бюджетните ресурси.

1.24.

ЕИСК счита, че пакетът за политиката на сближаване е от ключово значение за довършването на частите на основната мрежа в областта на сближаването в държавите членки и препоръчва на Комисията и на държавите членки да запазят дела на Кохезионния фонд под прякото управление на МСЕ по време на следващата МФР. Приоритетите на МСЕ в областта на транспорта трябва да бъдат подкрепяни от Европейския фонд за регионално развитие. При всички случаи средствата остават в отговарящата на условията за финансиране държава членка.

1.25.

ЕИСК предлага методологията за оценяване да се коригира, тъй като успехът на МСЕ не се гарантира само от размера на разпределените средства и броя на подпомаганите проекти.

ЕИСК предлага подобряване на методологията за оценяване на МСЕ. В края на периода 2014—2020 г. би трябвало да се направи реална количествена/качествена оценка на завършените проекти и на тези, които са в напреднал етап на изпълнение. ЕИСК призовава за преразглеждане, наред с другото, на напредъка на разработването на TEN-T, както и на промените в потока на пътническия и товарния превоз. Комитетът призовава и за социално-икономически анализ на разходите и ползите на проектите по TEN-T, който да отчита съответните социални, икономически, климатични и екологични ползи и разходи.

1.26.

ЕИСК призовава за специални мерки във връзка с общите цели за опазване на климата.

1.27.

ЕИСК призовава метрополисите да се вземат предвид в главните инфраструктурни проекти, независимо дали могат да получат или не финансиране от Кохезионния фонд.

1.28.

ЕИСК препоръчва конкретни мерки за гарантиране на привлекателността на преоборудването, реконструкцията или модернизирането на наличната инфраструктура, която остава в основата на съществуващата мрежа и инсталираната мощност.

1.29.

ЕИСК подкрепя развитието на инфраструктура с двойно предназначение — и за гражданите, и за отбраната, — било то физическа или технологична (като ERTMS и SESAR), в рамките на МСЕ и препоръчва открит и проактивен подход в новия геополитически и международен контекст (инициативата „Три морета“ и т.н.).

1.30.

ЕИСК препоръчва МСЕ да даде приоритет на инвестициите в трансграничните инфраструктури на TEN-T, за да се постигне балансиран капацитет и да се избегнат участъците със затруднения при всички видове транспорт, така че крайният резултат да е напълно интегрирана транспортна мрежа.

2. Представяне на предложението на Комисията

2.1.

Целта на предложението е създаването на правна основа за МСЕ за периода след 2020 г., като то се прави за Съюз от 27 държави членки.

2.2.

В предложението (1) на Комисията от 2 май 2018 г. за МФР за периода след 2020 г. е включена сума в размер на 42 265 милиона евро за Механизма за свързване на Европа, както следва:

МСЕ за периода 2021—2027 г.

Данни по текущи цени в евро

Транспорт,

в това число:

30 615 493 000

—

Общ пакет

—	Средства от Кохезионния фонд

—	Подкрепа за военната мобилност

12 830 000 000

11 285 493 000

6 500 000 000

Енергетика

8 650 000 000

Цифрови технологии

3 000 000 000

ОБЩО

42 265 493 000

2.3.

Идеята е Европа да се развива към мобилност без смъртни случаи, без емисии и без разход на хартия, а също така да се превърне в световен лидер в областта на енергията от възобновяеми източници и да има водещи позиции в цифровата икономика.

2.4.

МСЕ подкрепя инвестициите в транспортната, енергийната и цифровата инфраструктура чрез разработването на трансевропейските мрежи (TEN) и насърчава също така трансграничното сътрудничество в областта на производството на енергия от възобновяеми източници. Тези мрежи и трансграничното сътрудничество са от съществено значение за функционирането на единния пазар и са от стратегическо значение за прилагането на енергийния съюз, цифровия единен пазар и развитието на устойчиви видове транспорт.

2.5.

МФР за периода 2021—2027 г. поставя по-амбициозна цел за интегриране на действията във връзка с климата във всички програми на ЕС, като целта е 25 % от разходите на ЕС да допринасят за постигането на цели в областта на климата. Очаква се МСЕ да има основен принос, като целта е 60 % от неговия бюджет да се изразходват за действия, допринасящи за постигането на целите в областта на климата.

2.6.

Бъдещите потребности относно декарбонизацията и цифровизацията ще доведат до все по-голямо сближаване на транспортния, енергийния и цифровия сектор. Поради това синергиите между трите сектора следва да бъдат използвани в пълна степен, което ще увеличи максимално ефективността и ефикасността на подкрепата от ЕС. С цел междусекторните предложения да се насърчават и финансират с предимство, степента на полезното взаимодействие на предложеното действие ще подлежи на оценка в рамките на критериите за подбор.

2.7.

В областта на транспорта МСЕ има за цел да допринесе за завършването на двете нива на TEN-T (централна мрежа до 2030 г. и по-широкообхватна мрежа до 2050 г.). Оценява се, че завършването на централната мрежа TEN-T ще създаде заетост в размер на 7,5 милиона едногодишни работни места между 2017 г. и 2030 г., както и допълнително увеличаване на БВП с 1,6 % през 2030 г.

2.8.

За първи път посредством МСЕ следва да се осъществява финансирането от Съюза за гражданско-военните проекти с двойно предназначение в областта на транспорта.

2.9.

В областта на енергетиката ударението се поставя върху завършването на трансевропейските енергийни мрежи чрез разработването на проекти от общ интерес, свързани с по-нататъшната интеграция на вътрешния енергиен пазар, както и върху трансграничната и междусекторната оперативна съвместимост на енергийните мрежи; устойчивото развитие чрез създаване на възможности за декарбонизация, в частност чрез интегрирането на възобновяеми енергийни източници, и гарантирането на сигурността на доставките, наред с другото чрез преход към по-интелигентна и цифровизирана инфраструктура.

2.10.

В областта на цифровите технологии МСЕ увеличава максимално ползите, които всички граждани, предприятия и публични администрации могат да получат от цифровия единен пазар.

2.11.

Инфраструктурата в транспортния, енергийния и цифровия сектор ще се подкрепя в различна степен от редица програми и инструменти на ЕС за финансиране, включително от МСЕ, Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Кохезионния фонд, програмата „Хоризонт Европа“, фонда InvestEU и финансовия инструмент LIFE.

2.12.

Действията по програмата следва да се използват за преодоляване на неефективности на пазара или на неоптимални инвестиционни ситуации по пропорционален начин, без да се дублира или изтласква частното финансиране, и да имат ясна европейска добавена стойност.

2.13.

Резултатите от последващите оценки бяха приети от ЕК на 13 февруари 2018 г. (2) въз основа на пет критерии: ефективност, ефикасност, съгласуваност, целесъобразност и добавена стойност за ЕС. Следват няколко откъса:

—	МСЕ е ефективен и целесъобразен инструмент за инвестиране в TEN, транспортния, енергийния и цифровия сектор. От 2014 г. насам по линия на МСЕ са инвестирани 25 милиарда евро, което е довело до приблизително 50 милиарда евро инвестиции в инфраструктурата в ЕС,

—	МСЕ генерира висока европейска добавена стойност за всички държави членки, като подкрепя проекти за свързаност с трансгранично измерение,

—	за първи път част от бюджета за сближаване (11,3 милиарда евро за транспорт) беше изразходвана под пряко управление в рамките на МСЕ,

—	в рамките на МСЕ продължиха да се използват и разработват иновативни финансови инструменти. Разгръщането им обаче бе ограничено поради новите възможности, предлагани от ЕФСИ,

—

чрез МСЕ бяха изпитани и синергиите между секторите, но изпитването беше ограничено поради недостатъци в настоящата правна/бюджетна рамка. Насоките за секторните политики и инструментът МСЕ ще трябва да станат по-гъвкави, за да се улеснят синергиите и да се реагира по-добре на новите технологични развития и приоритети като цифровизацията, като същевременно се ускори декарбонизацията и бъдат посрещнати общи обществени предизвикателства като киберсигурността.

2.14.

Комисията предлага да продължи прилагането на новата програма за трите сектора на МСЕ, с пряко управление от страна на ЕК и нейната Изпълнителна агенция за иновации и мрежи (INEA).

2.15.

Предложеният бюджет ще покрие всички необходими оперативни разходи за изпълнение на програмата, както и разходите за човешки ресурси и други административни разходи във връзка с управлението на програмата.

2.16.

В сравнение с МСЕ 2014—2020 г. ще бъде въведена по-проста, но по-солидна рамка за изпълнение, предназначена за мониторинг на постигането на целите и нейния принос за постигането на целите на политиката на ЕС. Показателите за мониторинг на изпълнението и напредъка ще засягат по-специално:

—	ефикасните и взаимно свързани мрежи и инфраструктура за интелигентна, устойчива, приобщаваща, безопасна и сигурна мобилност, както и адаптирането към военните изисквания за мобилност,

—	приноса към взаимосвързаността и пазарната интеграция, сигурността на енергийните доставки и устойчивото развитие чрез създаване на условия за декарбонизация; приноса към трансгранично сътрудничество в областта на енергията от възобновяеми източници,

—	приноса за внедряването на инфраструктура за цифрова свързаност в целия ЕС.

3. Общи и конкретни бележки

3.1.

ЕИСК подчертава стратегическото значение на МСЕ за интеграцията на вътрешния пазар, интелигентната мобилност и възможността за осигуряване на осезаеми ползи за гражданите, социалното сближаване и предприятията чрез програмата, просперитета и добавената полза за ЕС като цяло.

До края на 2017 г. МСЕ-Транспорт вече е предоставил 21,3 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства за проекти по TEN-T, което е генерирало инвестиции на обща стойност 41,6 милиарда евро.

3.2.

През 2018 г. ще бъдат подписани допълнителни споразумения за отпускане на безвъзмездни средства за покана за смесено финансиране, съчетаващо безвъзмездни средства по МСЕ с частно финансиране, включително по линия на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ). Изчислено е, че всеки 1 милиард евро, инвестирани в централната мрежа на TEN-T, ще доведат до създаването на до 20 000 работни места.

3.3.

ЕИСК като цяло приветства предложението на Европейската комисия за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Механизъм за свързване на Европа и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1316/2013 и Регламент (ЕС) № 283/2014 за периода 2021—2027 г.

3.4.

ЕИСК признава, че МСЕ е една от най-успешните програми на ЕС, и подчертава стратегическото му значение по отношение на интеграцията на вътрешния пазар, изграждането на Енергийния съюз, интелигентната мобилност и възможността ЕС да осигури осезаеми ползи за гражданите, социалното сближаване и предприятията.

3.5.

ЕИСК счита, че финансовият капацитет на програмата МСЕ в следващата МФР би трябвало да бъде разширен и по-добре балансиран, за да продължи да поддържа високо ниво на доверие и привлекателност сред инвеститорите. Недостатъчните бюджетни средства биха изложили на риск завършването на мрежите TEN-T и TEN-E, а това на практика би обезценило вече направените публични инвестиции.

3.6.

ЕИСК подчертава, че инвестициите в цифрови, иновационни и устойчиви транспортни проекти трябва да бъдат ускорени, за да преминем към по-екологична, действително интегрирана, модерна, достъпна за всички, по-безопасна и ефикасна транспортна система. Социалното сближаване на равнището на ЕС следва да се укрепи чрез по-големи публични инвестиции в европейски и регионални проекти, имащи добавена стойност.

3.7.

ЕИСК счита, че синергиите между трите сектора по отношение на проектите са ограничени понастоящем поради липсата на гъвкавост на бюджетната рамка, що се отнася до допустимостта на проектите и разходите.

3.8.

ЕИСК приветства техническата подкрепа за насърчаване на допустимостта на развити и висококачествени проекти и подкрепя приемствеността при предоставянето на този вид помощ, заедно с актуализиране на критериите за оценка за по-лесно идентифициране на ползите от проектите. Трябва да се предприемат по-нататъшни стъпки за опростяване на административните изисквания, не само за малките по размер безвъзмездни средства.

3.9.

ЕИСК изтъква, че както Комисията, така и държавите членки трябва да запазят ангажимента си към основните цели на политиката на МСЕ: завършване на централната мрежа TEN-T до 2030 г. и на прехода към чиста, конкурентоспособна и свързана мобилност, включително на основата на инфраструктура за зареждане с алтернативни горива в ЕС, до 2025 г. В това отношение изключително важни са мултимодалните и трансграничните връзки.

3.10.

МСЕ трябва да се насочи към енергийни проекти, които могат да осигурят по-голяма енергийна независимост и сигурност за ЕС. С помощта на МСЕ трябва да се създадат и съоръжения за съхраняване на електричество.

3.11.

ЕИСК счита, че трансграничните енергийни интерконектори са ключов фактор за интеграцията на възобновяемите енергийни източници не само защото позволяват пренос на дълги разстояния на електроенергия от възобновяеми източници, но и защото са източник на много важна гъвкавост на системата.

3.12.

Ролята на европейските координатори трябва да бъде засилена, за да се направи задълбочена оценка на завършените проекти и на тези, които са в напреднал етап на изпълнение, както и на истинските постижения и оставащите затруднения. Комисията трябва да гарантира, че приоритетът на поканите за представяне на предложения съответства на тяхната оценка.

3.13.

ЕИСК счита, че транспортният сектор следва да се възползва изцяло от възможностите, предлагани от цифровите и иновативните технологии, и признава, че новата иновативна транспортна инфраструктура е по-привлекателна за инвестиции, особено от страна на частния сектор;

3.14.

ЕИСК счита, че инвестициите в транспорта и най-вече в трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) са от ключово значение за растежа и заетостта в Европа. Поради това се застъпва за по-голям бюджет за Механизма за свързване на Европа за периода след 2020 г., като безвъзмездните средства остават негов основен компонент. Съществуват в действителност редица транспортни инфраструктурни проекти, които са от жизненоважно значение за конкурентоспособността на ЕС, но няма да доведат до необходимата възвръщаемост на инвестициите, за да могат да привлекат частни инвеститори. Следователно във връзка с това те изискват силна ангажираност от страна на ЕС и националните публични органи.

3.15.

ЕК следва да запази целостта по отношение на финансовия капацитет на МСЕ и да спре да го намалява в полза на други програми (ЕФСИ, Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната — EDIDP).

3.16.

ЕИСК подчертава необходимостта да се отдаде приоритетно значение на широкомащабни европейски проекти за цифровизация на транспорта, като например ERTMS, SESAR и автономното шофиране. Осъществяването на тези проекти налага съчетаване на средства: публични средства от МСЕ и частни средства, осигурени по линия на InvestEU. Осигуряването на 5G покритие на TEN-T също би било изключително важно. Между 1995 и 2016 г. само 8 % от 51 000 км коридори от основната мрежа бяха оборудвани с Европейската система за управление на железопътното движение (ERTMS); с настоящия темп на работа ще са необходими над 200 години, за да се оборудва цялата основна мрежа. За завършването до 2030 г. ще са необходими 15 милиарда евро инвестиции и силно ускорение на програмата и след това ще е възможно Европа да разполага с безпроблемен железопътен трафик, с по-голям капацитет, безопасност и точност.

3.17.

Електрическата мобилност е основна част от прехода към устойчивия транспорт и също така предоставя потенциал за обмен на електроенергия между превозните средства и електропреносната мрежа, при който капацитетът за съхраняване на батериите на електрическите превозни средства се използва като източник на гъвкавост за мрежата. Оперативната съвместимост на интерфейса между превозните средства и електропреносната мрежа следва да бъде ключов приоритет в целия ЕС. МСЕ следва да гарантира наличието на механизми за сертифициране на употребата на електроенергия от възобновяеми източници в транспортните приложения, като например при употребата на сертификати за гарантиране на произхода на възобновяемата енергия.

3.18.

Синергиите са ключов фактор за успешното изпълнение на МСЕ. Примерите за такива синергии включват пунктове за зареждане на електрически автомобилни, захранвани с електроенергия от възобновяеми енергийни източници, фотоволтаични слънчеви навеси за паркиране на автомобили и разработване на интерфейси между превозните средства и електропреносната мрежа.

3.19.

Трябва да се помисли и за електрификация на автомобилния транспорт. По отношение на камионите и автобусите ще са необходими 10 милиарда евро за електрификацията на около 7 000 км магистрали през референтния период.

3.20.

Все още развитието и възстановяването на транспортната инфраструктура в ЕС са доста фрагментирани и представляват голямо предизвикателство по отношение на капацитет и финансиране. Гарантирането както на устойчивото развитие, работните места и конкурентоспособността, така и на социалното/териториалното сближаване в ЕС, е от стратегическо значение.

3.21.

В транспортната инфраструктура са заети 11,2 милиона служители. Като цяло потребностите и условията на труд също трябва да се вземат предвид в рамката на МСЕ. ЕИСК призовава за мерки като ефикасни проверки, модерно настаняване за нощувка, достатъчен брой зони за паркиране с подходящо оборудване.

3.22.

ЕИСК отбелязва, че в сегашния си вид предложението на Комисията представлява отслабване на предишния ангажимент електроенергийните проекти да бъдат „основна част“ от енергийния сектор. ЕИСК приветства факта, че Комисията очаква този ангажимент да бъде изпълнен в рамките на действащия МСЕ до края на програмния период. Изпълнението му е от съществено значение, за да се гарантира, че МСЕ съответства на целите на ЕС в областта на климата и енергийната политика.

3.23.

Процедурата по включване на инсталациите за енергия от възобновяеми източници сред допустимите проекти в енергийната част на МСЕ следва да се промени, за да могат да участват както широкомащабни, така и по-малки проекти. Това е ключов елемент от засиленото използване на средства от ЕС за възобновяеми енергийни източници, както е описано в преработения текст на Директивата за възобновяемите енергийни източници.

3.24.

Отчитаме факта, че за периода 2021—2027 г. разпределените за МСЕ средства и приносът от Кохезионния фонд по постоянни цени представляват намаление от 12 — 13 %. Необходимо е този аспект да се преразгледа. В същото време е важно да бъдат изпълнени приоритетите на МСЕ-Транспорт. Делът от Европейския фонд за регионално развитие, за който държавите членки бенефициери не са поели задължения за разходи през първите три години, ще бъде разпределен в същата държава съгласно тези приоритети.

3.25.

Междинната оценка на МСЕ бе насочена главно към количествени аспекти, въпреки твърде осезаемия характер на повечето проекти.

3.26.

В края на периода 2014—2020 г. би трябвало да се направи реална количествена/качествена оценка на завършените проекти и на тези, които са в напреднал етап на изпълнение.

3.27.

В предложението не е включена оценка на ефективността на проектите, към което се отправят критики в доклада на Европейската сметна палата (ЕСП) за 2018 г. Поради това ЕИСК призовава за преразглеждане, наред с другото, на напредъка на разработването на TEN-T, както и на промените в потока на пътническия и товарния превоз. Освен това Комитетът призовава за социално-икономически анализ на разходите и ползите на проектите по TEN-T, който да отчита съответните социални, икономически, климатични и екологични ползи и разходи.

3.28.

ЕИСК предлага успехът на МСЕ да не се осланя само на размера на разпределените средства и броя на подпомаганите проекти. Методологията за оценяване би трябвало да се коригира.

3.29.

ЕИСК счита, че следва да се помисли и за по-добри методи за разпространение на постиженията на МСЕ. Необходима е и по-голяма предвидимост.

3.30.

Метрополисите на Европа са регионите в ЕС с най-много трафик — началната или крайната точка на почти всеки вид транспорт е в някой метрополис. ЕИСК призовава в главните инфраструктурни проекти да бъдат взети предвид агломерациите, независимо дали могат да получат или не финансиране от Кохезионния фонд.

3.31.

ЕИСК приветства факта, че за първи път МСЕ ще подкрепи с 6,5 милиарда евро гражданско-военни проекти с двойно предназначение в областта на транспорта с цел по-добра военна мобилност в ЕС в съответствие със съвместното съобщение от ноември 2017 г. (3) и плана за действие от март 2018 г. (4)

3.32.

ЕИСК приветства целите в документа „План за действие за военната мобилност“ и подкрепя изграждането на съюз за отбрана от гледна точка на подобряване на инфраструктурата и създаване на синергии. Гражданско-отбранителна инфраструктура с двойно предназначение следва да се изгради успоредно с мрежата TEN-T, както и в региони, които са най-силно изложение на военни рискове.

Брюксел, 19 септември 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER

(1) COM(2018) 321 final.

(2) COM(2018) 66 final.

(3) Брюксел, 10.11.2017 г., JOIN(2017) 41 final, СЪВМЕСТНО СЪОБЩЕНИЕ ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА — Подобряване на военната мобилност в Европейския съюз.

(4) Брюксел, 28.3.2018 г., JOIN(2018) 5 final, СЪВМЕСТНО СЪОБЩЕНИЕ ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА относно план за действие за военната мобилност.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 440

Издание на български език	Информация и известия	Година 61 6 декември 2018 г.

Съдържание		Страница
	I Резолюции, препоръки и становища
	СТАНОВИЩА
	Европейски икономически и социален комитет
	537-а пленарна сесия на ЕИСК, 19.9.2018 г. – 20.9.2018 г.
2018/C 440/01	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Изкуственият интелект: предвиждане на въздействието му върху труда с цел осигуряване на справедлив преход (становище по собствена инициатива)	1
2018/C 440/02	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Доверие, неприкосновеност на личния живот и сигурност на потребителите и предприятията при „интернет на нещата (становище по собствена инициатива)	8
2018/C 440/03	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно По-подходящи показатели за оценка на ЦУР — приносът на гражданското общество (становище по собствена инициатива)	14
2018/C 440/04	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Приносът на селските райони в Европа към Европейската година на културното наследство (2018 г.) за гарантиране на устойчивостта и сближаването на градските/селските райони (становище по собствена инициатива)	22
2018/C 440/05	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Въздействието на субсидиарността и свръхрегулирането върху икономиката и заетостта (проучвателно становище по искане на австрийското председателство)	28
2018/C 440/06	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Неравенството между половете в областта на цифровите технологии (проучвателно становище по искане на Европейския парламент)	37
2018/C 440/07	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Приносът на биоикономиката за постигането на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката и на целите на ООН за устойчиво развитие (проучвателно становище)	45

	III Подготвителни актове
	ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ
	537-а пленарна сесия на ЕИСК, 19.9.2018 г. – 20.9.2018 г.
2018/C 440/08	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Изкуствен интелект за Европа[COM(2018) 237 final]	51
2018/C 440/09	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно въвеждането на цифровата трансформация в областта на здравеопазването и грижите в контекста на цифровия единен пазар; предоставяне на правомощия на гражданите и изграждане на по-здраво общество[COM(2018) 233 final]	57
2018/C 440/10	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно а) Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите и за отмяна на Директива 2009/22/ЕО[COM(2018) 184 final — 2018/0089 (COD)] и относно б) Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г., Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на по-доброто прилагане и модернизирането на правилата за защита на потребителите в ЕС[COM(2018) 185 final — 2018/0090 (COD)]	66
2018/C 440/11	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Обновена Европейска програма за научни изследвания и иновации — шансът на Европа да определи своето бъдеще(Приносът на Европейската комисия към неформалната среща на лидерите на ЕС, посветена на иновациите, в София на 16 май 2018 г.) (COM(2018) 306 final)	73
2018/C 440/12	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламенти (ЕС) № 596/2014 и (ЕС) 2017/1129 във връзка с насърчаване на използването на пазарите за растеж на МСП(COM(2018) 331 final — 2018/0165 (COD)	79
2018/C 440/13	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно застраховката Гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка(COM(2018) 336 final — 2018/0168 (COD)	85
2018/C 440/14	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно изискванията за одобрение на типа на моторни превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства, по отношение на общата безопасност на моторните превозни средства, пътниците и уязвимите участници в движението по пътищата, за изменение на Регламент (EС) 2018/… и за отмяна на регламенти (ЕО) № 78/2009, (ЕО) № 79/2009 и (ЕО) № 661/2009[COM(2018) 286 final — 2018/0145 COD]	90
2018/C 440/15	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за допълване на законодателството на ЕС по отношение на одобряването на типа във връзка с оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза(COM(2018) 397 final — 2018/0220 (COD)	95
2018/C 440/16	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 469/2009 относно сертификата за допълнителна закрила на лекарствените продукти(COM(2018) 317 final — 2018/0161 (COD)	100
2018/C 440/17	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 167/2013 относно одобряването и надзора на пазара на земеделски и горски превозни средства(COM(2018) 289 final — 2018/0142 (COD)	104
2018/C 440/18	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите. Модерен бюджет за Съюз, който закриля, предоставя възможности и защитава. Многогодишна финансова рамка за периода 2021—2027 г.(COM(2018) 321 final) — Предложение за регламент на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021—2027 г.(COM(2018) 322 final/2 — 2018/0166 (APP) — Предложение за решение на Съвета относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз(COM(2018) 325 final — 2018/0135 (CNS) — Предложение за регламент на Съвета относно методите и процедурата за предоставяне на собствените ресурси на база общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък, схемата на Европейския съюз за търговия с емисии и нерециклираните отпадъци от опаковки от пластмаса, както и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства(COM(2018) 326 final — 2018/0131 (NLE) — Предложение за регламент на Съвета за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на Европейския съюз(COM(2018) 327 final — 2018/0132 (APP) — и Предложение за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕИО, Евратом) № 1553/89 за окончателни унифицирани схеми за събирането на собствените ресурси, набирани от данък добавена стойност(COM(2018) 328 final — 2018/0133 (NLE)	106
2018/C 440/19	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно специалните разпоредби за цел Европейско териториално сътрудничество (Interreg), подпомагана от Европейския фонд за регионално развитие и инструменти за външно финансиране(COM(2018) 374 final — 2018/0199 (COD)	116
2018/C 440/20	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за преодоляване на правните и административните пречки в трансграничен контекст(COM(2018) 373 final — 2018/0198 (COD)	124
2018/C 440/21	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски орган по труда(COM(2018) 131 final — 2018/0064 (COD)	128
2018/C 440/22	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за препоръка на Съвета относно достъпа на работниците и самостоятелно заетите лица до социална закрила(COM(2018) 132 final)	135
2018/C 440/23	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета — Адаптиране на общата визова политика към новите предизвикателства(COM(2018) 251 — final) и Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 810/2009 за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс)(COM(2018) 252 — final — 2018/0061 (COD)	142
2018/C 440/24	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2004/37/ЕО относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозицията на канцерогени или мутагени по време на работа(COM(2018) 171 final — 2018/0081 (COD)	145
2018/C 440/25	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Препоръка на Съвета за засилване на сътрудничеството в борбата срещу болести, предотвратими чрез ваксинация[COM(2018) 244 final — SWD(2018) 149 final]	150
2018/C 440/26	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 767/2008, Регламент (ЕО) № 810/2009, Регламент (ЕС) 2017/2226, Регламент (ЕС) 2016/399, Регламент (ЕС) 2018/… [Регламент за оперативната съвместимост] и Решение 2004/512/ЕО и за отмяна на Решение 2008/633/ПВР на Съвета(COM(2018) 302 final)	154
2018/C 440/27	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно прозрачността и устойчивостта на оценката на ЕС на риска в хранителната верига, за изменение на Регламент (ЕО) № 178/2002 (относно общото законодателство в областта на храните), Директива 2001/18/ЕО (относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда), Регламент (ЕО) № 1829/2003 (относно генетично модифицираните храни и фуражи), Регламент (ЕО) № 1831/2003 (относно фуражните добавки), Регламент (ЕО) № 2065/2003 (относно пушилните ароматизанти), Регламент (ЕО) № 1935/2004 (относно материалите, предназначени за контакт с храни), Регламент (ЕО) № 1331/2008 (относно общата разрешителна процедура за добавките в храните, ензимите в храните и ароматизантите в храните), Регламент (ЕО) № 1107/2009 (относно продуктите за растителна защита) и Регламент (ЕС) 2015/2283 (относно новите храни)[COM(2018) 179 final — 2018/0088 (COD)]	158
2018/C 440/28	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно нелоялните търговски практики в отношенията между стопански субекти по веригата за доставка на храни(COM(2018) 173 final)	165
2018/C 440/29	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на многогодишен план за рибните запаси в западните води и съседните на тях води и за видовете риболов, които експлоатират тези запаси, за изменение на Регламент (ЕС) 2016/1139 за създаване на многогодишен план за Балтийско море и за отмяна на регламенти (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007 и (ЕО) № 1300/2008(COM(2018) 149 final — 2018/0074 (COD)	171
2018/C 440/30	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно многогодишен план за възстановяване на запаса от риба меч в Средиземно море и за изменение на регламенти (ЕО) № 1967/2006 и (ЕС) 2017/2107(COM(2018) 229 final — 2018/0109 (COD)	174
2018/C 440/31	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посредническите онлайн услуги(COM(2018) 238 final — 2018/0112 (COD)	177
2018/C 440/32	Становище Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Европейски подход за борба с дезинформацията, разпространявана онлайн(COM(2018) 236 final)	183
2018/C 440/33	Становище на Европейския икономическия и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Механизъм за свързване на Европа и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1316/2013 и Регламент (ЕС) № 283/2014(COM(2018) 438 final — 2018/0228 (COD)	191
2018/C 440/34	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма за обмен, помощ и обучение за защита на еврото срещу фалшифициране за периода 2021—2027 г. (програма Перикъл IV)(COM(2018) 369 final — 2018/0194(CNS)	199

Сезиране	Европейски парламент, 28.5.2018 г. Съвет, 1.6.2018 г.
Правно основание	Член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	4.9.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	19.9.2018 г.
Пленарна сесия №	537
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	190/2/3