ISSN 1977-0855

Официален вестник

на Европейския съюз

C 440

European flag  

Издание на български език

Информация и известия

Година 61
6 декември 2018 г.


Съдържание

Страница

 

I   Резолюции, препоръки и становища

 

СТАНОВИЩА

 

Европейски икономически и социален комитет

 

537-а пленарна сесия на ЕИСК, 19.9.2018 г. – 20.9.2018 г.

2018/C 440/01

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Изкуственият интелект: предвиждане на въздействието му върху труда с цел осигуряване на справедлив преход (становище по собствена инициатива)

1

2018/C 440/02

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Доверие, неприкосновеност на личния живот и сигурност на потребителите и предприятията при „интернет на нещата (становище по собствена инициатива)

8

2018/C 440/03

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно По-подходящи показатели за оценка на ЦУР — приносът на гражданското общество (становище по собствена инициатива)

14

2018/C 440/04

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Приносът на селските райони в Европа към Европейската година на културното наследство (2018 г.) за гарантиране на устойчивостта и сближаването на градските/селските райони (становище по собствена инициатива)

22

2018/C 440/05

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Въздействието на субсидиарността и свръхрегулирането върху икономиката и заетостта (проучвателно становище по искане на австрийското председателство)

28

2018/C 440/06

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Неравенството между половете в областта на цифровите технологии (проучвателно становище по искане на Европейския парламент)

37

2018/C 440/07

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Приносът на биоикономиката за постигането на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката и на целите на ООН за устойчиво развитие (проучвателно становище)

45


 

III   Подготвителни актове

 

ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ

 

537-а пленарна сесия на ЕИСК, 19.9.2018 г. – 20.9.2018 г.

2018/C 440/08

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Изкуствен интелект за Европа[COM(2018) 237 final]

51

2018/C 440/09

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно въвеждането на цифровата трансформация в областта на здравеопазването и грижите в контекста на цифровия единен пазар; предоставяне на правомощия на гражданите и изграждане на по-здраво общество[COM(2018) 233 final]

57

2018/C 440/10

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно а) Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите и за отмяна на Директива 2009/22/ЕО[COM(2018) 184 final — 2018/0089 (COD)] и относно б) Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г., Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на по-доброто прилагане и модернизирането на правилата за защита на потребителите в ЕС[COM(2018) 185 final — 2018/0090 (COD)]

66

2018/C 440/11

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Обновена Европейска програма за научни изследвания и иновации — шансът на Европа да определи своето бъдеще(Приносът на Европейската комисия към неформалната среща на лидерите на ЕС, посветена на иновациите, в София на 16 май 2018 г.) (COM(2018) 306 final)

73

2018/C 440/12

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламенти (ЕС) № 596/2014 и (ЕС) 2017/1129 във връзка с насърчаване на използването на пазарите за растеж на МСП(COM(2018) 331 final — 2018/0165 (COD)

79

2018/C 440/13

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно застраховката Гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка(COM(2018) 336 final — 2018/0168 (COD)

85

2018/C 440/14

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно изискванията за одобрение на типа на моторни превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства, по отношение на общата безопасност на моторните превозни средства, пътниците и уязвимите участници в движението по пътищата, за изменение на Регламент (EС) 2018/… и за отмяна на регламенти (ЕО) № 78/2009, (ЕО) № 79/2009 и (ЕО) № 661/2009[COM(2018) 286 final — 2018/0145 COD]

90

2018/C 440/15

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за допълване на законодателството на ЕС по отношение на одобряването на типа във връзка с оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза(COM(2018) 397 final — 2018/0220 (COD)

95

2018/C 440/16

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 469/2009 относно сертификата за допълнителна закрила на лекарствените продукти(COM(2018) 317 final — 2018/0161 (COD)

100

2018/C 440/17

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 167/2013 относно одобряването и надзора на пазара на земеделски и горски превозни средства(COM(2018) 289 final — 2018/0142 (COD)

104

2018/C 440/18

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите. Модерен бюджет за Съюз, който закриля, предоставя възможности и защитава. Многогодишна финансова рамка за периода 2021—2027 г.(COM(2018) 321 final) — Предложение за регламент на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021—2027 г.(COM(2018) 322 final/2 — 2018/0166 (APP) — Предложение за решение на Съвета относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз(COM(2018) 325 final — 2018/0135 (CNS) — Предложение за регламент на Съвета относно методите и процедурата за предоставяне на собствените ресурси на база общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък, схемата на Европейския съюз за търговия с емисии и нерециклираните отпадъци от опаковки от пластмаса, както и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства(COM(2018) 326 final — 2018/0131 (NLE) — Предложение за регламент на Съвета за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на Европейския съюз(COM(2018) 327 final — 2018/0132 (APP) — и Предложение за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕИО, Евратом) № 1553/89 за окончателни унифицирани схеми за събирането на собствените ресурси, набирани от данък добавена стойност(COM(2018) 328 final — 2018/0133 (NLE)

106

2018/C 440/19

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно специалните разпоредби за цел Европейско териториално сътрудничество (Interreg), подпомагана от Европейския фонд за регионално развитие и инструменти за външно финансиране(COM(2018) 374 final — 2018/0199 (COD)

116

2018/C 440/20

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за преодоляване на правните и административните пречки в трансграничен контекст(COM(2018) 373 final — 2018/0198 (COD)

124

2018/C 440/21

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски орган по труда(COM(2018) 131 final — 2018/0064 (COD)

128

2018/C 440/22

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за препоръка на Съвета относно достъпа на работниците и самостоятелно заетите лица до социална закрила(COM(2018) 132 final)

135

2018/C 440/23

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета — Адаптиране на общата визова политика към новите предизвикателства(COM(2018) 251 — final) и Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 810/2009 за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс)(COM(2018) 252 — final — 2018/0061 (COD)

142

2018/C 440/24

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2004/37/ЕО относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозицията на канцерогени или мутагени по време на работа(COM(2018) 171 final — 2018/0081 (COD)

145

2018/C 440/25

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Препоръка на Съвета за засилване на сътрудничеството в борбата срещу болести, предотвратими чрез ваксинация[COM(2018) 244 final — SWD(2018) 149 final]

150

2018/C 440/26

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 767/2008, Регламент (ЕО) № 810/2009, Регламент (ЕС) 2017/2226, Регламент (ЕС) 2016/399, Регламент (ЕС) 2018/… [Регламент за оперативната съвместимост] и Решение 2004/512/ЕО и за отмяна на Решение 2008/633/ПВР на Съвета(COM(2018) 302 final)

154

2018/C 440/27

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно прозрачността и устойчивостта на оценката на ЕС на риска в хранителната верига, за изменение на Регламент (ЕО) № 178/2002 (относно общото законодателство в областта на храните), Директива 2001/18/ЕО (относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда), Регламент (ЕО) № 1829/2003 (относно генетично модифицираните храни и фуражи), Регламент (ЕО) № 1831/2003 (относно фуражните добавки), Регламент (ЕО) № 2065/2003 (относно пушилните ароматизанти), Регламент (ЕО) № 1935/2004 (относно материалите, предназначени за контакт с храни), Регламент (ЕО) № 1331/2008 (относно общата разрешителна процедура за добавките в храните, ензимите в храните и ароматизантите в храните), Регламент (ЕО) № 1107/2009 (относно продуктите за растителна защита) и Регламент (ЕС) 2015/2283 (относно новите храни)[COM(2018) 179 final — 2018/0088 (COD)]

158

2018/C 440/28

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно нелоялните търговски практики в отношенията между стопански субекти по веригата за доставка на храни(COM(2018) 173 final)

165

2018/C 440/29

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на многогодишен план за рибните запаси в западните води и съседните на тях води и за видовете риболов, които експлоатират тези запаси, за изменение на Регламент (ЕС) 2016/1139 за създаване на многогодишен план за Балтийско море и за отмяна на регламенти (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007 и (ЕО) № 1300/2008(COM(2018) 149 final — 2018/0074 (COD)

171

2018/C 440/30

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно многогодишен план за възстановяване на запаса от риба меч в Средиземно море и за изменение на регламенти (ЕО) № 1967/2006 и (ЕС) 2017/2107(COM(2018) 229 final — 2018/0109 (COD)

174

2018/C 440/31

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посредническите онлайн услуги(COM(2018) 238 final — 2018/0112 (COD)

177

2018/C 440/32

Становище Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Европейски подход за борба с дезинформацията, разпространявана онлайн(COM(2018) 236 final)

183

2018/C 440/33

Становище на Европейския икономическия и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Механизъм за свързване на Европа и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1316/2013 и Регламент (ЕС) № 283/2014(COM(2018) 438 final — 2018/0228 (COD)

191

2018/C 440/34

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма за обмен, помощ и обучение за защита на еврото срещу фалшифициране за периода 2021—2027 г. (програма Перикъл IV)(COM(2018) 369 final — 2018/0194(CNS)

199


BG

 


I Резолюции, препоръки и становища

СТАНОВИЩА

Европейски икономически и социален комитет

537-а пленарна сесия на ЕИСК, 19.9.2018 г. – 20.9.2018 г.

6.12.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/1


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Изкуственият интелект: предвиждане на въздействието му върху труда с цел осигуряване на справедлив преход“

(становище по собствена инициатива)

(2018/C 440/01)

Докладчик:

Franca SALIS-MADINIER

Решение на Пленарната асамблея

15.2.2018 г.

Правно основание

Член 29, параграф 2 от Правилника за дейността

Компетентна секция

„Единен пазар, производство и потребление“

Приемане от секцията

4.9.2018 г.

Приемане на пленарна сесия

19.9.2018 г.

Пленарна сесия №

537

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

183/1/2

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Изкуственият интелект (ИИ) и роботиката ще разширят и увеличат въздействието на цифровизацията на икономиката върху пазарите на труда (1). Техническият прогрес винаги е оказвал влияние върху труда и заетостта и е изисквал нови форми на социална и обществена уредба. ЕИСК е убеден, че технологичното развитие може да допринесе за икономическия и социалния напредък. Счита обаче, че би било погрешно да се пренебрегва общото му въздействие върху обществото. На пазара на труда ИИ ще разшири и увеличи обхвата на автоматизацията на работните места (2). Във връзка с това ЕИСК би желал да даде своя принос за подготовката на социалните промени, които ще съпътстват възхода на ИИ и на роботиката, чрез укрепване и обновяване на европейския социален модел.

1.2.

ЕИСК държи да подчертае възможностите на ИИ и на неговите приложения, по-специално в областта на здравеопазването, безопасността на транспорта и енергетиката, в борбата с изменението на климата, а също и при предвиждането на заплахите по отношение на киберсигурността. Европейският съюз, правителствата и организациите на гражданското общество имат важна роля в извличането на максималните ползи, които ИИ може да донесе, по-специално за хората с увреждания, с намалена подвижност и за възрастните хора и лицата с хронични заболявания.

1.3.

В ЕС обаче липсват данни относно цифровата икономика и произтичащата от нея социална трансформация. ЕИСК препоръчва да се подобрят статистическите инструменти и научните изследвания, по-специално относно ИИ, използването на роботи в промишлеността и услугите, интернет на нещата, както и относно новите икономически модели (икономика на платформите, нови форми на заетост и труд).

1.4.

ЕИСК призовава Европейската комисия да насърчава и подкрепя осъществяването на проучвания на равнището на европейските комитети за секторен социален диалог относно въздействието на ИИ и на роботиката в отделните сектори, а в по-общ план — относно цифровизацията на икономиката.

1.5.

Приема се, че ИИ и роботиката ще изместят и ще преобразуват работни места, ще премахнат някои от тях и ще създадат други. Във всички случаи ЕС трябва да гарантира достъпа на всички работници, наети лица, самостоятелно заети лица или фиктивни самостоятелно заети лица до социална закрила в съответствие с европейския стълб на социалните права.

1.6.

Комисията предложи да се укрепи Европейският фонд за приспособяване към глобализацията, с цел от него да се ползват по-специално работниците, които губят работните си места, и самостоятелно заетите лица, които прекратяват дейността си в резултат на цифровизацията на икономиката (3). ЕИСК счита, че това е стъпка към създаването на истински Европейски фонд за преход, който би подпомогнал социално отговорното управление на цифровата трансформация.

1.7.

ЕИСК препоръчва да се прилагат и укрепят принципите, ангажиментите и задълженията, заявени в съществуващите текстове, приети от европейските институции и от социалните партньори, относно информирането и провеждането на консултации с работниците (4), по-специално при въвеждането на нови технологии като ИИ и роботиката. ЕИСК отправя призив за приобщаваща европейска програма за ИИ, основана на тези текстове и на европейския стълб на социалните права, която да включва всички заинтересовани страни.

1.8.

ЕИСК препоръчва етичните насоки относно ИИ, които Комисията ще изготви, да определят ясна граница при взаимодействието работници-интелигентни машини, така че човекът никога да не се превърне в изпълнител на инструкциите на машината. В духа на приобщаващ ИИ тези насоки трябва да установят принципи на участие, отговорност, ангажираност с производствените процеси, така че, както се подчертава в Устава на МОТ, трудът да носи на онези, които го упражняват, удовлетворение от факта, че използват пълноценно своите умения и знания и допринасят по-най-добрия начин за общото благо.

1.9.

ЕИСК препоръчва също така в тези насоки да се включат принципи за прозрачност при използването на системите на ИИ за наемане на работа, оценка и управленски контрол на работниците, както и принципи за здравословни и безопасни условия на труд и подобряване на условията на работа. Накрая, те трябва да гарантират защитата на правата и свободите по отношение на обработването на данните на работниците в съответствие с принципите за недискриминация.

1.10.

Прилагането на етичните насоки в областта на ИИ трябва да подлежи на мониторинг. Тази роля на наблюдение или надзор (включително в предприятията) би могла да бъде възложена на Европейска обсерватория за етиката в системите на ИИ.

1.11.

ЕИСК препоръчва обучение по етика за инженерите и проектантите на интелигентни машини, за да се избегне въвеждането на нови форми на „цифров тейлъризъм“, при които човекът ще бъде сведен до изпълнител на инструкциите на машините. В тази област следва да се насърчават разпространението на добри практики и обменът на опит.

1.12.

ЕИСК призовава за изясняване на принципа на правна отговорност. В отношенията между човека и машината към нововъзникващите рискове в областта на здравето и безопасността трябва да се прилага по-амбициозен подход в рамките на Директивата за отговорността за вреди, причинени от дефект на стока (5).

1.13.

Поради риска от социална поляризация в цифровата трансформация ЕИСК призовава институциите на ЕС да започнат дебат по въпроса за финансирането на публичните бюджети и на системите за социална закрила в една икономика на нарастваща роботизация (6), при положение че облагането на трудовите доходи остава основният източник на данъчни приходи в Европа. За прилагането на принципа на справедливост би било полезно този дебат да включва въпроса за преразпределението на печалбите от цифровизацията.

2.   Въведение

2.1.

След появата на понятието за изкуствен интелект през 1956 г. и през цялата втора половина на XX век то претърпя неравномерно развитие, като породи последователно големи надежди и големи разочарования. От няколко години обаче се наблюдава нов значителен подем, станал възможен благодарение на събирането, организирането и съхранението на безпрецедентно в историята на човечеството количество данни („big data“), както и на експоненциалното нарастване на изчислителната мощност на компютрите и на възможностите на алгоритмите.

2.2.

През 2017 г. ЕИСК изготви становище относно изкуствения интелект (7), в което се разглеждат множество предизвикателства. Както се подчертава в становището, не съществува ясно определена дефиниция за изкуствен интелект. За целите на настоящото становище ще считаме ИИ за дисциплина, насочена към използването на цифровите технологии за създаване на системи, способни да възпроизвеждат самостоятелно когнитивните функции на човека, които включват по-специално възприемане на данни, определена форма на разбиране и на адаптиране (автоматизирано решаване на проблеми, разсъждения и машинно самообучение).

2.3.

Днес системите на ИИ могат да решават сложни проблеми, които понякога са извън възможностите на човешкия интелект. Приложенията изглеждат потенциално неизброими както в сектори като банковото дело, застраховането, транспорта, здравеопазването, образованието, енергетиката, маркетинга, отбраната, така и в сектори като промишлеността, строителството, селското стопанство, занаятчийството и др. (8) От ИИ се очаква подобряване на ефективността на производствените процеси за стоки и услуги, стимулиране на рентабилността на предприятията и принос за икономическия растеж.

2.4.

С новия подем на ИИ възникват отново и многобройни въпроси по отношение на неговата потенциална роля в обществото, степента му на автономност и взаимодействието му с човека. Както се подчертава в приетото през 2017 г. становище на ЕИСК относно ИИ (9), тези въпроси засягат по-специално етиката, сигурността, прозрачността, личния живот и трудовите стандарти, образованието, достъпността, законодателството и регулирането, управлението и демокрацията.

2.5.

При обсъждането на ИИ различните подходи следва да се съчетават, за да се изведе този дебат от икономическия коловоз, в който понякога затъва. Такава мултидисциплинарна рамка би била полезна при анализа на въздействието на ИИ върху сферата на труда, тъй като тя е една от основните области на взаимодействие между човека и машината. От незапомнени времена трудът се влияе от техниката. Следователно въздействието на ИИ върху заетостта и труда изисква специално внимание на политическо равнище, тъй като ролята на институциите е именно да направят процесите на икономическа трансформация социално поносими (10).

2.6.

Целта на настоящото становище по собствена инициатива е да се изтъкнат предизвикателствата, които поставя ИИ в сферата на труда, включително по отношение на неговото естество, условията на труд и неговата организация. Както ЕИСК вече подчерта (11), необходими са по-добри статистически данни и научни изследвания, за да се съставят точни прогнози за развитието на пазара на труда, както и ясни показатели относно определени тенденции във връзка по-специално с качеството на труда, поляризацията на работните места и на доходите, условията на труд при цифровата трансформация. В ЕС липсват данни относно така наречената „икономика на споделянето“, платформите за работа „на повикване“, новите модели на възлагане на подизпълнител онлайн, както и относно използването на роботи в промишлеността и в сферата на услугите за личността, относно интернет на нещата, и използването и разпространението на системите на ИИ.

3.   ИИ и промяната в обема на заетостта

3.1.

Въпросът за въздействието на въвеждането на ИИ и на роботиката върху обема на заетостта в производствените процеси е спорен. Множество проучвания са се опитвали да отговорят на този въпрос, без да се постигне научен консенсус. Различията в техните резултати (от 9 % до 54 % застрашени работни места (12)) отразяват сложността на избора на методология и определящото ѝ влияние върху резултатите от изследванията.

3.2.

Прогнозите са несигурни, тъй като въздействие оказват и други фактори освен техническия потенциал за автоматизация: политически, регулаторни, икономически и демографски промени, както и социалната приемливост. Разработването на дадена технология не гарантира нейното използване и разпространение.

3.3.

Накрая, все още е невъзможно да се предвиди нетният баланс на подлежащите на автоматизация работни места във всеки сектор, без да се вземе предвид трансформацията на професиите и темпът на създаване на нови работни места. Развитието на системите на ИИ ще изисква създаването на нови работни места в областта на инженеринга, информатиката и телекомуникациите (инженери, техници и оператори), както и в областта на големите информационни масиви („big data“): отговорници за данните, анализатори на данни, специалисти по извличане на данни и др.

3.4.

Ролята на публичните институции ще бъде да осигурят социалната устойчивост на тази цифрова трансформация, която може да засегне едновременно количеството и качеството на работните места (13). Един от рисковете, посочвани от експертите, е поляризация на работните места между „суперзвездите“, т.е. тези, които притежават необходимите за цифровата икономика квалификации, от една страна, и от друга — „губещите“, чиято квалификация, опит и умения постепенно ще станат неактуални вследствие на тази трансформация. В неотдавнашното си съобщение (14) Европейската комисия предлага отговор на това предизвикателство, който по същество се състои в усилията за образование, обучение, подобряване на основната езикова и математическа грамотност, както и на цифровите умения. Този отговор заслужава подкрепата на участниците от икономическата и социалната сфера, по-специално в рамките на социалния диалог на национално, европейско, междусекторно и секторно равнище (15).

3.5.

ЕИСК счита обаче, че подобни усилия няма да са достатъчни, за да се отговори на всички предизвикателства, и по-специално на несигурността по отношение на развитието на работните места. Заслужава да се разработят три допълнителни аспекта: „приобщаващ“ ИИ, предвиждане на промените и накрая — когато приемането на социални планове стане неизбежно, социално отговорни и регулирани преструктурирания.

4.   Приобщаващи и интелигентни ИИ и роботизация

4.1.

ЕИСК подкрепя принципа за програма за приобщаващи ИИ и роботизация. Това означава, че когато се въвеждат нови процеси, при които се използват нови технологии, би било полезно работниците да бъдат привличани да участват в разработването на реда и условията на функциониране на тези процеси. Както отбелязва WRR (16), „приобщаващото и интелигентно“ въвеждане на нови технологии, при което работниците запазват централно място в процесите и участват в тяхното усъвършенстване, може да допринесе за насърчаване на подобряването на производствените процеси (17).

4.2.

Като се има предвид ролята на алгоритмите по отношение на условията за наемане, работа и професионално оценяване, ЕИСК подкрепя принципа на прозрачност на алгоритмите, което не означава да се разкриват кодовете, а да се направят разбираеми параметрите и критериите за вземаните решения. Участието на човека трябва да е винаги възможно.

4.3.

ИИ, който отрежда централно място на работника, отчита мнението на лицата, които ще работят в рамките на новите технологични процеси, определя ясно задачите и отговорностите, които ще останат за работниците, запазва форми на личен принос от страна на работниците, за да не се превърнат те в обикновени изпълнители.

4.4.

Трябва да се изясни принципът на правна отговорност. Роботите в промишлеността и сферата на услугите все по-често работят заедно с човека. ИИ дава възможност на роботите да „излязат от клетката“ и така може да възникнат злополуки (18). Ето защо в случай на злополука трябва ясно да бъдат определени отговорностите на автономните системи, а рисковете по отношение на здравето и безопасността, на които са изложени работниците, трябва да могат да бъдат покрити. Европейската комисия инициира дебат относно тези нововъзникващи рискове в рамките на Директивата за отговорността за вреди, причинени от дефект на стока (19). Този подход трябва да бъде по-амбициозен по отношение на безопасността на работното място.

4.5.

Прилаган в сферата на труда, принципът на справедливост означава работникът да не се лишава от неговия труд. Някои експерти подчертават, че ИИ може да доведе до загуба на квалификация на работниците. Във връзка с това и съгласно разпоредбите на Устава на МОТ трябва да се следи трудът да предоставя на онези, които го упражняват, удовлетворение от факта, че използват пълноценно своите умения и знания, и допринасят по най-добрия начин за общото благо. От управленска гледна точка това е и начин за поддържане на мотивацията на работното място.

5.   Предвиждане на промяната

5.1.

През последните години редица проучвания отбелязаха отслабване на европейския, а понякога и на националния социален диалог, въпреки изразената от Комисията и Европейския съвет воля за „възобновяване“. Този социален диалог обаче е един от най-подходящите инструменти за справяне със социалните предизвикателства на цифровизацията. Ето защо ЕИСК настоятелно призовава в предприятията и на всички съответни равнища този диалог да бъде постоянна практика, за да се подготвят промените по социално приемлив начин. Комитетът припомня, че социалният диалог е един от най-добрите гаранти за социалния мир и за намаляването на неравенствата. Освен политическите декларации за възобновяване на социалния диалог, институциите на ЕС носят голяма отговорност за неговото насърчаване и подхранване.

5.2.

По-специално, що се отнася за въвеждането на тези технологии, диалогът трябва да даде възможност да се разберат перспективите за промяна на производствените процеси на равнището на предприятията и на секторите и да се преценят новите потребности от квалификации и обучение, но също и да се обмисли използването на ИИ нагоре по веригата за подобряване на организационните и производствените процеси, повишаване на квалификацията на работниците и оптимизиране на ресурсите, създавани от ИИ, за да се разработят нови продукти и услуги или за да се подобри качеството на обслужване на клиента.

5.3.

Социално отговорни преструктурирания

5.4.

Когато се прецени, че социалните планове са неизбежни, предизвикателството се състои в управлението на социалното въздействие на тези преструктурирания. Както подчертаха европейските социални партньори в своите „Насоки за управление на промените и техните социални последици“ (20), в редица проучвания на конкретни случаи се изтъква, че е важно да се търсят всякакви възможни алтернативи на уволненията, като например обучение, преквалификация и подкрепа за създаване на предприятия.

5.5.

В случай на преструктуриране, информирането и провеждането на консултации с работниците трябва, съгласно съответните директиви на ЕС (21), да насърчават предвиждането на рисковете, да улесняват достъпа на работниците до обучение в предприятието, да правят организацията на труда по-гъвкава, като същевременно се запази сигурността, да насърчават участието на работниците в дейността и бъдещето на предприятието.

5.6.

И накрая, както съвсем правилно подчертава Европейската комисия, ЕС трябва да гарантира достъпа на всички граждани, включително на служителите и самостоятелно заетите лица или фиктивните самостоятелно заети лица до социална закрила,„независимо от вида и продължителността на тяхното трудово правоотношение“, в съответствие с европейския стълб на социалните права (22).

6.   ИИ и промяната на условията на труд

6.1.

На 25 април 2018 г. Европейската комисия предложи „европейски подход“ за насърчаване на инвестиционните политики в разработването на ИИ и създаването на насоки в областта на етиката. Тя подчертава потенциала за промяна на нашите общества чрез технологиите за ИИ, особено в секторите на транспорта, здравеопазването и преработващата промишленост.

6.2.

Този потенциал за промяна намира израз в производствените процеси и оказва въздействие и върху съдържанието на труда. Това въздействие може да се окаже положително, по-специално по отношение на начина, по който ИИ може да подобри тези процеси и качеството на труда. Същите положителни ефекти могат да се проявят и при „гъвкавите“ организации на труда, където споделянето на правомощията за вземане на решения е по-голямо, както и автономността на екипите, поливалентността, хоризонталната организация, иновативните практики и практиките на участие (23).

6.3.

Както подчертават ЕИСК (24) и самата Комисия, ИИ може да помогне на работниците при изпълнението на монотонни, трудни, дори опасни задачи, а някои приложения на ИИ могат да подобрят благосъстоянието на работниците и да улеснят ежедневието им.

6.4.

Тази гледна точка обаче повдига нови въпроси, по-специално по отношение на взаимодействието между ИИ и работника и промяната в съдържанието на труда. До каква степен интелигентните машини ще бъдат автономни и какви ще бъдат формите на допълняемост с човешкия труд в заводите, предприятията и офисите? ЕИСК вече подчерта, че в новия свят на труда определянето на връзката на човека с машината е от първостепенна важност. От основно значение е да се възприеме подход, ориентиран към контрола на човека върху машината (25).

6.5.

По принцип от етична гледна точка не е приемливо човек да бъде ограничаван от ИИ или да бъде разглеждан като изпълнител на инструкциите на машината, която да му нарежда какви задачи да извършва, начина, по който да ги извършва и сроковете, в които тези задачи трябва да бъдат изпълнени. Изглежда обаче, че тази етична граница понякога се прекрачва (26). Ето защо е важно тя да бъде ясно формулирана в етичните насоки за ИИ.

6.6.

Понастоящем приоритет за ЕС трябва да бъде избягването на нови форми на цифров тейлъризъм, дирижиран от създателите на интелигентните машини. Ето защо, както неотдавна заяви ЕИСК, европейските изследователи, инженери, проектанти и предприемачи, които допринасят за разработването и пускането на пазара на системи на ИИ, трябва да действат в съответствие с критерии за етична и социална отговорност. Включването на етиката и на хуманитарните науки в курсовете за обучение на инженерите може да бъде подходящ отговор на това изискване (27).

6.7.

Друг въпрос се отнася до управленския надзор и контрол. Всички са съгласни относно необходимостта от разумен надзор на производствените процеси, а следователно и на извършваната работа. Днес нови технологични инструменти дават възможност за евентуално въвеждане на интелигентни системи за пълен контрол в реално време на работниците и служителите с риск надзорът и контролът да станат непропорционални.

6.8.

Въпросът за разумния и пропорционален характер на контрола на извършването на работата и за показателите за ефективност, за отношенията на доверие между управляващия и управлявания, е тема, която заслужава да бъде включена в дневния ред на социалния диалог на национално, европейско, междусекторно и секторно равнище.

6.9.

Остават спорни въпросите за грешките на алгоритмите и данните за обучението, както и за възможните отрицателни дискриминационни последици. Според някои алгоритмите и други прогностични софтуери за набиране на кадри могат да намалят дискриминацията при наемането на работа и да насърчат по-„интелигентни“ назначения. Според други винаги има риск софтуерът за назначаване да отразява, дори неволно, пристрастията на програмистите на тези роботи за набиране на персонал. Според някои експерти алгоритмичните модели винаги ще бъдат само мнения, облечени в математика (28). Ето защо трябва да се гарантира възможността за намеса от страна на човека (във връзка с принципа на прозрачност, описан по-горе: правото да се поискат критериите за вземането на дадено решение) и същевременно да се следи събирането и обработването на данните да отговарят на принципите на пропорционалност и използване за определената цел. Във всички случаи данните не бива да бъдат използвани за други цели, освен за целите, за които са били събрани (29).

6.10.

Възможността, която Общият регламент относно защитата на данните предлага на държавите членки, чрез закон или колективни споразумения да предвидят по-конкретни правила за гарантиране на защитата на правата и свободите по отношение на обработването на личните данни на служителите в рамките на трудовото правоотношение, е истински лост, от който държавите и социалните партньори трябва да се възползват (30).

6.11.

Тук следва да се отбележи, че рисковете не засягат само заетите лица. Развитието на възлагането на подизпълнител онлайн, на работата на платформа, на различните форми на съвместна работа, също е съпроводено с нови системи за автоматизирано управление на ефективността и усърдието, чиито етични граници понякога изглежда се прекрачват (задействане на уебкамерата на работника от платформата, снимки на екрана от разстояние и др.).

6.12.

Алгоритмите на тези платформи, които наред с другото определят възнагражденията на самостоятелно заетото лице, неговата цифрова репутация, възможностите му за достъп до задачите, често са непрозрачни. Техните режими на работа не се обясняват на работниците, които нямат достъп до прилаганите към тях критерии за работа.

7.   Подготвяне на справедлив преход

7.1.

В средносрочен план подчертаваният от редица експерти риск от социална поляризация изисква задълбочен размисъл относно бъдещето на нашите социални модели, в това число на тяхното финансиране. ЕИСК призовава Комисията да постави началото на дебат по въпроса за данъка и за финансирането на публичните бюджети и на колективните системи за социална закрила в една икономика на бързо нарастваща роботизация (31), при положение че облагането на трудовите доходи остава основният източник на данъчни приходи в Европа. Този дебат следва да включва въпроса за преразпределението на дивидентите от цифровизацията.

7.2.

Комисията предлага да се укрепи Европейският фонд за приспособяване към глобализацията и от него да се ползват, наред с другото, работниците, които ще загубят работните си места, както и самостоятелно заетите лица, чиято дейност ще бъде прекратена в резултат на цифровизацията на икономиката (цифровизация, автоматизация) (32). ЕИСК счита, че това е стъпка към създаването на истински Европейски фонд за преход, който да подпомага предвиждането и социално отговорното управление на цифровата трансформация и на преструктуриранията, до които тя ще доведе.

7.3.

Социалните и в по-широк план обществените аспекти на ИИ са предмет на все повече дебати на национално равнище. Неотдавнашните дискусии в британския парламент (33) и във френския сенат показаха необходимостта от насърчаване на етичен подход във връзка с ИИ, който може да бъде основан на някои принципи като лоялност, прозрачност и възможност за обясняване на алгоритмичните системи, етиката и отговорността на приложенията на ИИ, повишаването на осведомеността на изследователите, експертите и специалистите относно потенциалното неправилно използване на резултатите от техните изследвания. Във Франция докладът „Villani“ си поставя за цел „да даде смисъл“ на ИИ (34). Многобройни експерти от университетите в Йейл, Станфорд, Кеймбридж и Оксфорд предупреждават за „нерешените уязвими аспекти“ на ИИ и изтъкват наложителната необходимост те да бъдат предвиждани, предотвратявани и смекчавани (35). От няколко месеца Изследователският фонд на Квебек, в партньорство с университета на Монреал, също обмисля проект за Световна обсерватория относно обществените въздействия на ИИ и на цифровите технологии (36).

7.4.

Всички тези инициативи показват необходимостта дебатът относно ИИ да бъде изваден от икономическата и техническата му насоченост и да се разширят обществените обсъждания относно ролята на ИИ, която обществото иска да му отреди, включително в сферата на труда. Подобни обсъждания ще позволят да се избегне капанът на „привидната дихотомия“ между една напълно наивна и оптимистична визия за ИИ и последиците от него, и черногледството, от друга страна (37). Поставянето на началото на тези дебати на национално равнище е първи полезен етап, но ЕС също ще има своята роля, по-специално чрез определянето на насоки в областта на етиката, както вече започна да прави Комисията.

7.5.

Въпросът за прилагането на тези насоки трябва да бъде поверен на Обсерватория за етиката на системите на ИИ. Става въпрос за това ИИ и неговите приложения да бъдат поставени в услуга на благосъстоянието и овластяването на гражданите и работниците при зачитане на основните права, и да се избегне възможността те да допринесат пряко или непряко за процеси на загуба на контрол, умения, квалификация и автономност. Принципът „човекът дава командите“ във всички сфери, в това число в трудовата, трябва да намери своите конкретни приложения.

7.6.

Този принцип трябва да се прилага и в други сектори на дейност, като например при здравните работници, които предоставят услуги, тясно свързани с живота, здравето, сигурността и качеството на живот на хората. Само при наличието на строги етични правила ще може да се гарантира, че не само работниците, но и потребителите, пациентите, клиентите и другите доставчици на услуги ще могат да се възползват пълноценно от новите приложения на ИИ.

Брюксел, 19 септември 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER


(1)  Acemoglu, D., Restrepo, P. (2018 г.), Artificial Intelligence, Automation and Work („Изкуствен интелект, автоматизация и труд“), Работен документ на NBER 24196, януари 2018 г. Вж също: Съвет за професионално ориентиране (2017 г.), Автоматизация, цифровизация и заетост. (том 1) (www.coe.gouv.fr).

(2)  Acemoglu, D., цитиран по-горе; Съвет за професионално ориентиране (2017 т.), цитиран по-горе.

(3)  COM(2018) 380 final.

(4)  Директива 2002/14/ЕО; Съвместна декларация за намерения на UNICE-CES-CEEP относно социалния диалог и новите технологии, 1985 г.; Съвместно становище на социалните партньори относно новите технологии, организацията на труда и приспособимостта на пазара на труда, 1991 г.; Насоки за управление на промените и техните социални последици, 2003 г.

(5)  COM(2018) 246 final.

(6)  https://ifr.org/ifr-press-releases/news/robots-double-worldwide-by-2020

(7)  ОВ C 288, 31.8.2017 г., стр. 1.

(8)  Вж. по-специално: https://www.techemergence.com.

(9)  ОВ C 288, 31.8.2017 г., стр. 1.

(10)  Eurofound (2018 г.), „Automation, digitalisation and platforms: Implications for work and employment,“ („Автоматизацията, цифровизацията и платформите: последици за труда и заетостта“), Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург.

(11)  ОВ C 13, 15.1.2016 г, стр. 161.

(12)  Frey et Osborne, 2013 г.; Bowles, 2014 г.; Arntz, Gregory et Zierahn, 2016 г.; Le Ru, 2016 г.; McKinsey, 2016 г.; ОИСР, 2017 г.; вж. също проучвателното становище на CCMI/136 (ОВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 161).

(13)  http://www.oecd.org/fr/emploi/avenir-du-travail/

(14)  COM(2018) 237 final.

(15)  ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 15.

(16)  Нидерландски научен съвет за правителствената политика.

(17)  https://english.wrr.nl/latest/news/2015/12/08/wrr-calls-for-inclusive-robot-agenda

(18)  Вж. работата относно „нововъзникващите рискове“ на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (https://osha.europa.eu/bg/emerging-risks. Според Агенцията действащите подходи и технически стандарти за защита на служителите срещу рисковете от работа с „роботи сътрудници“ трябва да бъдат преразгледани с оглед на тези промени.

(19)  COM(2018) 246 final.

(20)  Съвместен текст UNICE, CEEP, UEAPME и ETUC, 16.10.2003 г.

(21)  Директива 2002/14/ЕО за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност.

(22)  ОВ C 303, 19.8.2016 г., стр. 54; ОВ C 173, 31.5.2017 г., стр. 15; ОВ C 129, 11.4.2018 г., стр. 7; ОВ C 434, 15.12.2017 г., стр. 30.

(23)  ОВ C 434, 15.12.2017 г., стр. 30.

(24)  ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 15.

(25)  ОВ C 288, 31.8.2017 г., стр. 1; ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 15.

(26)  Няколко европейски медии съобщиха за условията на труд в някои логистични центрове, където работниците и служителите са изцяло под контрола на алгоритми, които им посочват задачите, които трябва да изпълнят в определени срокове, и където резултатите от работата им се измерват в реално време.

(27)  ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 15.

(28)  Cathy O’Neil, Harvard PhD and data scientist, „Models are opinions embedded in mathematics“ (https://www.theguardian.com/books/2016/oct/27/cathy-oneil-weapons-of-math-destruction-algorithms-big-data).

(29)  Вж. по-специално работата на Националната комисия за информатика и свободи във Франция („Как да се даде възможност на човека да запази контрола? Етичните предизвикателства на алгоритмите и изкуствения интелект“,

https://www.cnil.fr/sites/default/files/atoms/files/cnil_rapport_garder_la_main_web.pdf)

(30)  Регламент (ЕС) № 2016/679 (член 88).

(31)  https://ifr.org/ifr-press-releases/news/robots-double-worldwide-by-2020

(32)  COM(2018) 380 final.

(33)  https://www.parliament.uk/ai-committee

(34)  http://www.enseignementsup-recherche.gouv.fr/cid128577/rapport-de-cedric-villani-donner-un-sens-a-l-intelligence-artificielle-ia.html

(35)  https://www.eff.org/files/2018/02/20/malicious_ai_report_final.pdf

(36)  http://nouvelles.umontreal.ca/article/2018/03/29/le-quebec-jette-les-bases-d-un-observatoire-mondial-sur-les-impacts-societaux-de-l-ia/

(37)  Acemoglu, D., цитиран по-горе. Вж. също Eurofound 2018, Automation, digitalisation and platforms: Implications for work and employment, („Автоматизацията, цифровизацията и платформите: последици за труда и заетостта“), Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, стр. 23: „The risks comprise unwarranted optimism, undue pessimism and mistargeted insights“ („Рисковете включват неоправдан оптимизъм, ненужен песимизъм и погрешно насочени прозрения“).


6.12.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/8


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Доверие, неприкосновеност на личния живот и сигурност на потребителите и предприятията при „интернет на нещата“

(становище по собствена инициатива)

(2018/C 440/02)

Докладчик:

Carlos TRIAS PINTÓ

Съдокладчик:

Dimitris DIMITRIADIS

Решение на Пленарната асамблея

15.2.2018 г.

Правно основание

Член 29, параграф 2 от Правилника за дейността

становище по собствена инициатива

Компетентна секция

„Единен пазар, производство и потребление“

Приемане от секцията

4.9.2018 г.

Приемане на пленарна сесия

19.9.2018 г.

Пленарна сесия №

537

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

182/3/2

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Благодарение на взаимосвързаността на хора и предмети интернет на нещата (по-нататък „ИН“) предлага широка гама от възможности за гражданите и предприятията. Тези възможности трябва да бъдат придружени от серия от гаранции и мерки за контрол, за да се осигури безпроблемно въвеждане на ИН.

1.2.

Тъй като един от стълбовете на ИН е свързан с автоматичното вземане на решения без човешка намеса, трябва да се гарантира, че решенията не накърняват правата на потребителите, нито водят до рискове от етичен характер или противоречат на основни принципи и права на човека.

1.3.

ЕИСК призовава европейските институции и държавите — членки на ЕС:

1.3.1.

да гарантират защитата на сигурността и неприкосновеността на личния живот чрез изготвянето на подходящи регулаторни рамки, които да включват стриктни мерки за наблюдение и контрол;

1.3.2.

да определят ясно отговорността на всички оператори по веригата за доставка на продукта и свързаните с това информационни потоци, предотвратявайки правни пропуски, които възникват при едновременно участие на различни производители и дистрибутори;

1.3.3.

да установят подходящи ресурси и ефективни механизми за координация между Европейската комисия и държавите членки, за да се гарантира съгласувано и хармонизирано прилагане както на преразглежданото законодателство, така и на новите правила, като същевременно се вземе предвид и международната среда;

1.3.4.

да следят разработването на нововъзникващите технологии, свързани с ИН, за да се гарантира висока степен на сигурност, пълна прозрачност и справедлив достъп;

1.3.5.

да насърчават европейските и международните инициативи за стандартизация с цел гарантиране на надеждността, наличността, устойчивостта и поддържането на продуктите;

1.3.6.

да следят пазарите и да защитават еднаквите условия на конкуренция при прилагането на ИН, като избягват концентрацията на транснационална икономическа сила в новите технологични играчи;

1.3.7.

да се ангажират да насърчават инициативи за повишаване на осведомеността и изграждане на цифрови умения, отразяващи основните научни изследвания и иновации в тази област;

1.3.8.

да гарантират пълното прилагане и ефективното използване на алтернативни механизми за уреждане на спорове както онлайн, така и офлайн;

1.3.9.

да насърчават създаването, въвеждането и ефективното функциониране на европейска система за групови искове за прекратяване и получаване на обезщетения и в случаите когато използването на ИН причинява щети или вреди от колективен характер, както както би следвало да бъде съгласно Новия търговски механизъм за потребителите.

1.4.

Доверието на потребителите е свързано със стриктното спазване на съответното законодателство и комуникацията във връзка с най-добрите бизнес практики в областта на неприкосновеността на личния живот и сигурността, като задача на институциите е те да бъдат включени в стратегии за корпоративна социална отговорност и социално отговорни инвестиции.

1.5.

Социално-икономическото въздействие на ИН ще нараства значително, когато е подходящо обвързано с разработването на социални и екологични политики в рамките на икономиката на споделянето, кръговата икономика и икономиката на функционалността.

2.   Основна информация и контекст

2.1.

Бурното развитие на интернет през последните петнадесет години доведе до промени във всички сфери на ежедневието, оказвайки въздействие върху различни навици на потребителите. Очаква се, че революцията на интернет на нещата през следващите десет години ще обхване секторите на енергетиката, селското стопанство и транспорта, както и по-традиционните сфери от икономиката и обществото. Това налага разработването на цялостни политики за интелигентен подход към този технологичен пробив.

2.2.

Концепцията за ИН се заражда първоначално в Масачузетския технологичен институт, като идеята се основава главно на съществуването на свят, пълен с напълно взаимосвързани устройства, чиито различни оперативно съвместими процеси да могат да бъдат автоматизирани. От своя страна, Европейският съюз се подготвя да посрещне цифровата конвергенция и новите предизвикателства на ИН, като се започне от стартирането на плана „i2010 — европейско информационно общество за растеж и заетост“ (1) и се стигне до въведения наскоро план за действие в областта на ИН (вж. документа, озаглавен „Напредък в областта на интернет на нещата в Европа“, който е част от съобщението от 2016 г. „Цифровизиране на европейската промишленост. Оползотворяване в пълна степен на предимствата на цифровия единен пазар“) (2).

2.3.

ЕИСК е изразявал многократно позицията си относно четвъртата индустриална революция, белязана от конвергенцията на цифровите, физическите и биологичните технологии, като би искал да обърне специално внимание на становището си от 2017 г. по тази тема (3). Всъщност ИН е идеалното поле за изява на най-усъвършенстваните форми на ИИ, където се изпробват принципите, определени от ЕИСК, и по-специално принципът на „човешкия контрол“.

2.4.

Устройствата, базирани на ИН, често не разполагат със стандарти за установяване на автентичност, необходими за гарантиране на сигурността на данните на ползвателите. Това води до появата на проблеми, тъй като устройствата, данните и партньорите по веригата за доставки са застрашени от пробиви в сигурността.

2.5.

Нововъзникващите технологии като блоковите вериги могат да решават проблеми, свързани със сигурността и доверието: те могат да се използват за проследяване на измерванията на данните от датчици и не само за избягване на дублирането с каквито и да било други злонамерени данни, но и за запазване на целостта и проследимостта на промените; една споделена счетоводна книга може да даде възможност за идентифициране на устройствата на ИН, удостоверяване на автентичността и сигурния пренос на данни, без пробиви; датчиците на ИН могат да се използват за обмен на данни чрез блокова верига вместо трета страна; използването на интелигентни договори позволява автономност на устройствата, както и индивидуална самоличност и цялост на данните; разходите за създаване и функциониране намаляват поради отсъствието на посредници; и накрая, устройствата на ИН по блоковата верига предоставят информация за свързаните устройства, което е много полезно за разрешаването на евентуални проблеми (4).

2.6.

За разлика от това технологиите на разпределения регистър с отворен код са разработени за обмен на информация и на стойност между устройствата, базирани на ИН. Те не позволяват извличане на данни, но използват архитектура, основана на математическа концепция, наречена „насочена ациклична графика“ (DAG), с която се избягват комисионите и се гарантира, че мрежата може да увеличи капацитета си в съответствие с нарастването на броя на потребителите.

2.7.

Накратко, изправени сме пред явление с огромен икономически (5) и социален потенциал, което поражда големи възможности, но и сериозни предизвикателства, свързани със скрити рискове, като неговият мултидисциплинарен и хоризонтален характер засяга в еднаква степен предприятията и потребителите, администрациите и гражданите. Поради това при разглеждането на този въпрос следва да се възприеме общ подход, като същевременно се вземат предвид особеностите на всяка ситуация. Във връзка с това е достатъчно да се посочи, че по прогнози на Организацията на обединените нации през 2020 г. ще има петдесет милиарда взаимосвързани устройства, с приложения за потребителите чрез телевизионни приемници, хладилници, охранителни видеокамери, превозни средства и др.

2.8.

Приложенията на ИН вече носят икономически и социални ползи в рамките на глобализирания свят, което означава и повече чувствителни спрямо социално-икономическия контекст услуги, по-кратки цикли на обратна връзка, ремонти от разстояние, подкрепа за вземането на решения, по-добро разпределяне на ресурсите и дистанционно управление на услугите. При все това съществуват много чувствителни фактори, свързани с този въпрос, като например неприкосновеност на личния живот и сигурност, информационен дисбаланс, прозрачност на трансакциите, комплексни отговорности, блокиране на продукти и системи и нарастващо разпространение на хибридните продукти, което може да засегне въпроса за собствеността и да изложи потребителите на дистанционно прилагане на договорите с последващо ограничаване на гаранциите.

2.9.

Огромните правни предизвикателства, пред които са изправени ЕС и неговите държави членки, се обясняват с факта, че много от специфичните характеристики на ИН (високи равнища на сложност и голяма взаимна зависимост, елемента на автономност, компонентите на генериране и/или обработване на данни и отвореното измерение) се споделят с други нововъзникващи цифрови технологии, като например блоковата верига, 3D печата и изчисленията в облак. Според ЕИСК работният документ на службите на Европейската комисия (6) относно отговорността за нововъзникващите цифрови технологии е още една стъпка в правилната посока.

2.10.

Накратко, максималното увеличаване на ползите и свеждането до минимум на рисковете, свързани с ИН, води до улесняване на достъпната, ясна, кратка и точна информация, насърчавайки по-специално приобщаването и цифровата свързаност на най-уязвимите потребители посредством разработването на изцяло проследими продукти и услуги, съдържащи интегрирани правила за доверие, неприкосновеност на личния живот и сигурност.

3.   Доверие на потребителите и предприятията в ИН

3.1.

ИН е комплексна екосистема, която позволява взаимно свързване на устройства от различни производители, дистрибутори или разработчици на софтуер. Това може да създаде трудности за определяне на отговорността в ситуации на неспазване на правилата или при материални щети или други вреди, причинени на трети страни или на системи от дефектни стоки или от стоки, използвани не по предназначение от трети страни, с изключение на крайните потребители, в интернет. Съществува и възможността много от операторите, които участват във веригата за създаване на обща стойност на продукта, да не разполагат с достатъчно знания или опит по въпросите на сигурността или защитата на данните за устройствата в мрежа.

3.2.

Поради това е необходим нов подход към отговорностите, който да гарантира, че и потребителите, и предприятията, които внедряват приложения на ИН, са защитени в среда, в която продуктите с подходяща конфигурация могат да се окажат дефектни или небезопасни в резултат от инциденти, свързани с цифровата сигурност, или неправомерно използване (например хакерски атаки). Тази среда следва да позволява предвиждането, предотвратяването и защитата от автоматизирани решения, които могат да нарушат общоприетите етични принципи и правата на човека.

3.3.

ЕИСК приветства преразглеждането на прилагането на Директивата от 1985 г. относно отговорността за вреди, причинени от дефектна стока (7), както и неотдавнашното създаване на групата от експерти на различните заинтересовани страни по въпросите на отговорността и новите технологии, с цел да се гарантира справедливо равновесие между интересите на производителите и потребителите. В новата рамка за отговорността следва да се предвиди ясно проследимостта на отговорността и сигурността както на всеки етап от веригата за създаване на стойност на продукта, така и по време на неговия жизнен цикъл, включвайки устойчивостта като нов фактор, което ще доведе до налагането на задължение за актуализиране, усъвършенстване, преносимост, съвместимост, повторна употреба, поправка или настройка на продукта.

3.4.

Също така обект на специално внимание по отношение на ИН следва да е определянето на отговорността на всички оператори по веригата за доставка на продукта, като се избягват регулаторни пропуски при едновременното участие на няколко производители и дистрибутори. ЕИСК счита, че е от съществено значение да бъдат посочени ясно процедурите, които потребителите трябва да следват във всеки отделен случай, като се насърчат механизмите за алтернативно решаване на спорове.

3.5.

ЕИСК подчертава значението на преддоговорната информация, прозрачните договорни клаузи и ясните инструкции за експлоатация на устройствата. Евентуалните свързани с тях рискове и гаранции следва да бъдат изрично подчертани.

3.6.

Оперативната съвместимост и съответствието на устройствата и свързания с тях софтуер трябва да бъдат гарантирани, за да се предотвратят проблемите и да се даде възможност на потребителите да сравняват доставчиците. ЕИСК подчертава, че този фактор също е от ключово значение за създаването на еднакви условия на конкуренция между големите предприятия и МСП.

3.7.

Накрая ЕИСК настоява за спазване на мрежова неутралност и призовава Комисията да извършва строг мониторинг на пазарното поведение.

4.   Неприкосновеност на личния живот на потребителите в ИН

4.1.

Възможността на потребителите да проверяват своите лични данни и предпочитания по отношение на неприкосновеността на личния си живот беше подобрена с новия Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД) (8). Ползвателят на дадено устройство трябва да има контрол върху това как се използват генерираните данни и кой може да има достъп до тях, като се има предвид, че многообразието на данните, както и тяхното съсредоточаване и свързването им с други данни, предполага сериозен риск за неприкосновеността на личния живот в екосистемата на ИН.

4.2.

Следва да се отчита въздействието, което могат да имат множеството продукти, услуги или субекти върху неприкосновеността на личния живот и защитата на данните, когато последните, поради своята взаимосвързаност, се предават самостоятелно. По същия начин в случаите, в които се обработва или преработва информацията от първоначално безобидни данни, може да се придобие точна картина за навиците, местоположението, интересите и предпочитанията на отделните лица, което увеличава достъпността и проследимостта на профила на потребителя.

4.3.

Правните гаранции следва да осигуряват пълната възможност на ползвателите да упражняват своите права на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни без каквото и да било ограничение. По този начин се избягват потенциални вреди като дискриминационни практики, агресивно предлагане, загуба на неприкосновеност или нарушения на сигурността. От своя страна потребителите трябва да разполагат с информация относно икономическата стойност на своите данни и да си запазват правото да могат да ги споделят.

4.4.

Съгласно ОРЗД предприятията и регулаторите трябва да преразглеждат периодично обхвата на събирането на лични данни и да оценяват степента, в която обработваните данни са пропорционални и необходими за осъществяването на услугата. Различните аспекти и въздействия по отношение на неприкосновеността на личния живот следва да се оценяват на всеки етап от създаването на концепцията, проектирането и разработването на всеки свързан продукт и мрежовата екосистема, в която той оперира (защита на личния живот още при проектирането). Поради това принципите на защита на личния живот още при проектирането и неприкосновеност на личния живот по подразбиране трябва да бъдат въведени последователно в ИН.

4.5.

Също така всички свързани продукти следва да се конфигурират по предварително определен начин, така че да бъде постигнато най-високото равнище на защита на личните данни (още при проектирането и по подразбиране), като се избягва нежеланото проследяване на поведението на потребителите и техните занимания.

4.6.

При всички случаи потребителите следва да са надеждно запознати с това какви данни се събират, кой има достъп до тях и за какво ще бъдат използвани, докато се поддържа активна връзката с продукта или услугата, както и с приложимата политика на поверителност, а също и дали използваните алгоритми засягат качеството, цената или достъпа до услугата.

5.   Сигурност на потребителите и на предприемачите в ИН

5.1.

Взаимосвързаността на устройствата, характерна за екосистемата на ИН, може да насърчи развитието на незаконни или нежелателни технологични практики, превръщайки се в среда, която насърчава уязвимостта и нейното „вирусно“ разпространение. Поради това следва да се следи за цялостната сигурност на всички елементи на системата.

5.2.

Предлаганите продукти и актуализации, свързани с киберсигурността, следва да са обосновани и да обхващат не само отделните устройства, но и рисковете за сигурността, произтичащи от взаимната свързаност с други устройства в ИН, без да се снижават стандартите за качество на сигурността заради броя на устройствата.

5.3.

В тази връзка предложението за регламент относно Агенцията на ЕС за киберсигурност (9) включва рамка за сертифициране на информационните и комуникационните технологии, която позволява доброволно сертифициране за сигурност и етикетиране на различните видове продукти, включително базираните на ИН. Въпреки че приветства въвеждането на тази мярка, ЕИСК изразява загриженост относно незадължителния ѝ характер.

5.4.

Мерките за киберсигурност следва да покриват рисковете от всякаква форма на уязвимост, и по-специално хакерство, неразрешен достъп или злоупотреби, както и рисковете, свързани с начините на плащане и финансовите измами. В тази връзка ЕИСК подкрепя правомощията, дадени на групата от експерти на различните заинтересовани страни по въпросите на отговорността и новите технологии.

5.5.

Освен това следва да се разгледа и въпросът за личната безопасност и сигурност на потребителите с оглед на рискове като използването на близостта, споделените честотни ленти, излагането на електромагнитни полета и възможните смущения в работата на свързаните животоподдържащи устройства. ЕИСК подкрепя прилагането на мерки за надзор и превантивно изтегляне на продукти с оглед на рискове, засягащи здравето и сигурността на потребителите или техните лични и икономически интереси.

5.6.

Предприятията следва да приемат стандарти за добри практики, например по отношение на сигурността, още при проектирането и по подразбиране, както и да подлежат на независими външни оценки. В случай на инциденти, свързани със сигурността, или пробив в базата данни, предприятията са длъжни да съобщават въпросните инциденти, включително информацията относно отговорността за щетите и неспазването на правилата.

5.7.

Предприятията следва да предоставят на потребителите опростена и достъпна информация, която да им позволява да вземат подходящи решения и да възприемат сигурни практики, като осигуряват необходимите актуализации на сигурността в хода на жизнения цикъл на продукта.

5.8.

Следва да се разгледа въпросът за липсата на съгласувани правила във връзка с мрежите на ИН. Трябва да се въведат модерни широколентови мрежи и технологии от ново поколение, с които да се подобри съществуващата инфраструктура.

6.   Предложения за действия в рамките на публичната политика (10)

6.1.

При упражняването на своите правомощия в различните територии на Европейския съюз публичните администрации трябва да участват активно в разработването на политиките и плановете за действие в областта на ИН с цел да се постигне равновесие между различните заинтересовани страни, да се предвидят евентуалните проблеми и да се предприемат мерки срещу възможни неблагоприятни последици. ЕИСК призовава за:

6.1.1.

създаване на опитна среда („пясъчна кутия“), т.е. физически пространства, клъстери и др. за осъществяване на пилотни проекти и проекти за тестване на концепции. Тяхната цел следва да е изпробване не само на технологии, но и на регулаторни модели (11);

6.1.2.

финансиране на технологична инфраструктура, която да позволява разработването на иновативни проекти в областта на ИН в рамките на новата програма „Хоризонт Европа“;

6.1.3.

определяне на независими институти и агенции, които да работят за улесняване и в подкрепа на проектите в областта на ИН. ЕИСК приветства съответните мерки, предвидени в Регламента от 2017 г. относно киберсигурността, и призовава Комисията ефективно да насърчава процесите на стандартизация в цифровия сектор с помощта на подходящи бюджетни средства (12);

6.1.4.

насърчаване на публично-частните платформи и партньорства, обединявайки научните среди, промишлеността и потребителите;

6.1.5.

стимулиране на инвестициите в разработване на местни бизнес модели, които да използват предимствата на ИН и да спомагат за справянето със сложни аспекти като защитата на данните и собствеността върху тях;

6.1.6.

действия за изграждане на капацитет на равнище предприятия по отношение на съвместната отговорност. Следва да се гарантира, че принципите на сигурност и защита на личния живот още при проектирането и по подразбиране са включени в продуктите и услугите на ИКТ в съответствие с т. нар. принцип на „задължение за полагане на грижи“, посочен в новия Регламент относно киберсигурността. Във връзка с това ЕИСК приветства предвиденото съставяне на кодекси за поведение, които да допълват регламента;

6.1.7.

насърчаване на инициативите за европейска и международна стандартизация, за да се гарантира, че системите на ИН притежават основните характеристики, а именно надеждност, сигурност, наличност, стабилност, възможност за поддръжка и експлоатация. По-специално стандартизацията е от съществено значение за бързото осъществяване на високоцифровизираните процеси на промишлено производство;

6.1.8.

гарантиране, че ползвателите на ИН, особено най-уязвимите или живеещите в слабо населени райони, имат висококачествен достъп на достъпни цени;

6.1.9.

насърчаване на кампании за повишаване на осведомеността и образователни програми с цел да се подпомогне приемането на ИН от страна на предприятията и потребителите, като се създадат условия за придобиване на необходимите умения и компетентности (13) и като се обърне специално внимание на уязвимите групи и многообразието;

6.1.10.

стартиране на инициативи в областта на образованието за подходяща превенция с оглед на ранното включване на децата в цифровата среда;

6.1.11.

провеждане на диагностични анализи и проучвания на въздействието на ИН върху области като новите модели на устойчиво производство и потребление;

6.1.12.

гарантиране на пълното прилагане и ефективното използване на алтернативни механизми за уреждане на спорове както онлайн, така и офлайн;

6.1.13.

насърчаване на създаването, въвеждането и ефективното функциониране на европейска система за групови искове за прекратяване и получаване на обезщетения и в случаите когато използването на ИН причинява щети или вреди от колективен характер, както би следвало да бъде съгласно Новия търговски механизъм за потребителите.

6.2.

ЕИСК призовава също Комисията да извърши оценка на пряко или непряко свързаните с ИН правила, и, където е необходимо, да пристъпи към подобряване на съществуващото законодателство. Във връзка с това Новият търговски механизъм за потребителите следва да се съсредоточи и върху взаимосвързаните устройства и мрежи и тяхната сигурност, както и върху данните, свързани с тези устройства.

6.3.

В заключение ЕИСК подчертава значението на създаването на механизми за сътрудничество и координация между държавите членки за ефективно и единно прилагане на предвидените правила, както и за споразуменията, които Европейският съюз следва да сключи извън своята територия поради местонахождението на седалищата на различните предприятия и доставчици, със специален акцент върху обмена на добри практики. Международната политика относно трансграничния поток от данни трябва да бъде координирана, така че участващите държави да могат да установят еднакво високи материални и процедурни стандарти за защита в националното си законодателство.

Брюксел, 19 септември 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER


(1)  COM(2005) 229 final.

(2)  COM(2016) 180 final.

(3)  „Изкуствен интелект — въздействието на изкуствения интелект върху (цифровия) единен пазар, производството, потреблението, заетостта и обществото“ (ОВ C 288, 31.8.2017 г., стр. 1).

(4)  Вж. Khwaja Shaik, Why blockchain and IoT are best friends („Защо блоковата верига и ИН са най-добри приятели“), https://www.ibm.com/us-en/?lnk=m; за иновациите в европейския финансов сектор вж. ОВ C 246, 28.7.2017 г., стр. 8.

(5)  По изчисления на Digital McKinsey потенциалното икономическо въздействие на ИН ще бъде между 3,9 и 11,1 млрд. щатски долара годишно през 2025 г.

(6)  SWD(2018) 137.

(7)  COM(2018) 246 final.

(8)  В сила от 25 май 2018 г.

(9)  Вж. COM(2017) 477 final.

(10)  Вж. Група на Световната банка, Internet of Things: The New Government-to-Business Platform (Доклад относно „Интернет на нещата: новата платформа за взаимодействие между правителствата и бизнеса“).

(11)  Вж. https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/news/eu-and-eea-member-states-sign-cross-border-experiments-cooperative-connected-and-automated.

(12)  ОВ C 197, 8.6.2018 г., стр. 17.

(13)  ОВ C 434, 15.12.2017 г., стр. 36.


6.12.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/14


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „По-подходящи показатели за оценка на ЦУР — приносът на гражданското общество“

(становище по собствена инициатива)

(2018/C 440/03)

Докладчик:

Brenda KING (UK — I гр.)

Съдокладчик:

Thierry LIBAERT (FR — III гр.)

Решение на Пленарната асамблея

15.2.2018 г.

Правно основание

член 29, параграф 2 от Правилника за дейността

 

становище по собствена инициатива

Компетентна секция

„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“

Приемане от секцията

5.9.2018 г.

Приемане на пленарна сесия

19.9.2018 г.

Пленарна сесия №

537

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

194/2/3

1.   Заключения и препоръки

1.1.

След приемането през 2015 г. от европейските институции на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие ЕИСК призовава Комисията да създаде всеобхватна европейска стратегия за устойчиво развитие с конкретни цели, задачи и действия, за да се постигнат 17-те цели за устойчиво развитие (ЦУР). Въпреки факта, че ЕС имаше водеща роля в приемането на Програмата до 2030 г. и че ЦУР отразяват основните ценности на ЕС за насърчаване на по-добра социална, политическа, икономическа и екологична съгласуваност, Европейската комисия не успя да разработи всеобхватна стратегия. Документът за размисъл „Към устойчива Европа до 2030 г.“, който се очаква да бъде публикуван до края на 2018 г., е възможност да се подчертае значението на приемането на всеобхватна европейска стратегия.

1.2.

Настоящата липса на европейска стратегия за устойчиво развитие излага на риск съгласуваното изпълнението на Програмата до 2030 г. на европейско и национално равнище. Възможно е да се появят различия в подхода по отношение на ЦУР, тъй като няколко държави членки вече подготвят свои национални стратегии за устойчиво развитие, макар че не съществува европейска стратегическа рамка или общи насоки за изпълнение.

1.3.

ЕИСК приветства първия годишен мониторингов доклад на Евростат за 2017 г. относно ЦУР (1), който се основава на набор от 100 показателя, използващи строги критерии за данни. ЕИСК обаче установи редица слабости относно настоящия набор от показатели, които следва да бъдат взети предвид при бъдещите публикации на годишния мониторингов доклад на Евростат относно ЦУР.

1.4.

ЕИСК призовава за въвеждане на показатели, които могат да служат за основа за планиране и формиране на политики. Настоящият набор от показатели не успява да измери отстоянието от целите или да предостави подходящ преглед на напредъка. Трябва да се въведат конкретни цели на политиката на ЕС за ЦУР, а с показателите трябва да може да се следи за тяхното постигане. При липсата на конкретни цели на политиката на ЕС, Съюзът би могъл да извърши оценка на националните резултати, като ги съпостави с най-добрите и средните постижения.

1.5.

ЕИСК също така установи някои технически ограничения, които е необходимо да се преодолеят, за да се гарантира, че се използват най-добрите показатели. Използването на хоризонтални показатели например е все още недостатъчно, за да се предостави информация относно полезните взаимодействия и дилеми сред целите. Въздействието върху устойчивото развитие на партньорските държави и мониторингът на съгласуваността на политиката между важните външни и вътрешни цели на политиката също не са напълно интегрирани.

1.6.

Евростат и националните статистически служби трябва да гарантират, че прилагат съгласувана рамка от показатели. Следва да бъде въведена всеобхватна и интегрирана система от показатели, за да се гарантира, че мониторингът на изпълнението на ЦУР на европейско и национално равнище е надежден.

1.7.

Евростат и националните статистически служби имат ограничени човешки и финансови ресурси за събиране на нови данни и следователно невинаги е възможно да се определят нови и по-целенасочени показатели. ЕИСК призовава за осигуряването на подходящи ресурси за преодоляване на това важно ограничение.

1.8.

ЕИСК призовава за активно участие на гражданското общество при определянето на показателите и при оценяване на напредъка на ЕС по постигането на целите. Хоризонталният характер на ЦУР налага интегрирано многостранно сътрудничество.

1.9.

ЕИСК препоръчва наборът от показатели да бъде допълнен с доклад „в сянка“, включващ показатели за качеството и разработен в тясно сътрудничество с организациите на гражданското общество, за да се засили чувството на всички заинтересовани страни на ангажираност по отношение на ЦУР. Показателите за качеството могат да очертаят тенденции, които иначе не биха били доловени само с количествени показатели. ЕИСК предлага да поеме водеща роля при координирането на подготовката на допълнителния доклад, съдържащ показатели за качеството. В допълнение ЕИСК предлага Европейската комисия да сътрудничи при организирането на европейска среща на високо равнище по повод на ЦУР като преглед с участието на всички съответни заинтересовани страни.

1.10.

Една съгласувана стратегическа рамка налага също така други показатели за ЕС (например тези, които са включени в набора от социални показатели, или европейските показатели за биологичното разнообразие) да бъдат съгласувани с рамката на Програмата до 2030 г. Една всеобхватна стратегия следва да осигури преглед на взаимовръзката между ЦУР, политиките на ЕС и различните набори от показатели.

1.11.

ЕИСК призовава настоящата система на управление на ЕС да бъде адаптирана към изпълнението на Програмата до 2030 г. Една всеобхватна стратегия на ЕС за устойчиво развитие, напълно съгласувана с Програмата до 2030 г., ще гарантира включването на ЦУР във всички политики на Съюза и ще предостави рамката за координация и мониторинг на изпълнението на целите на равнището на ЕС и на национално равнище. Механизмът на европейския семестър например следва да извърша мониторинг и да допринася за изпълнението на ЦУР. Освен това изготвянето и оценяването на политиките на ЕС (напр. програмата за по-добро регулиране) следва да се адаптират за цялостното включване на ЦУР в цикъла на политиката. Следва да бъде извършена проверка за устойчивост на цялото законодателство и на всички предложения в областта на политиките, за да се оцени въздействието на ЦУР и да се вземе решение относно целесъобразността на предложението.

1.12.

ЕИСК препоръчва в рамките на Комисията да има заместник-председател със специален екип, конкретен бюджет и работеща структура с всички членове и отдели на Комисията, който да отговаря за включването на ЦУР в политиките на ЕС. Освен това председателят на Европейската комисия следва да представя постигнатия напредък и да очертава следващите действия, необходими за изпълнението на ЦУР, в ежегодната реч за състоянието на Европейския съюз.

1.13.

И накрая, ЕИСК призовава за постигане на споразумение относно бюджета на ЕС, което да превърне устойчивото развитие в основна цел. ЕИСК припомня, че окончателната многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2021—2027 г. ще даде сигнал дали ЕС ще може да постигне ангажиментите си по Програмата до 2030 г. Предложението на Комисията от май 2018 г. е стъпка в правилната посока, но в крайна сметка пропуска възможността да превърне Програмата до 2030 г. в приоритет на дневния ред на Европа.

2.   Липса на стратегия на ЕС

2.1.

ЕС следва да се ангажира в по-голяма степен със своята водеща роля за гарантиране и насърчаване на устойчиво развитие. В действителност Програмата на ООН до 2030 г. съответства непосредствено на основната цел на Европейския съюз да насърчава по-добра социална, политическа, икономическа и екологична съгласуваност както в Европа, така и по света. Все пак, въпреки че ЕС и неговите държави членки са подписали глобалния дневен ред, Европа изостава. До настоящия момент ЕС и редица държави членки не са успели да приложат стратегия за устойчиво развитие, за да се гарантира постигането на ЦУР.

2.2.

В член 3 от Договора за Европейския съюз се споменава устойчивото развитие: „В отношенията си с останалата част от света Съюзът… допринася за устойчивото развитие на планетата…“. Макар в различни политики на ЕС, като например индустриалната политика, транспорта и енергетиката, да има известен нарастващ брой елементи на устойчивост, остава липсата на амбиция и на финансиране. Като цяло ЕИСК изразява съжаление от очевидната липса на стратегия, съгласуваност и интеграция на политиките в цялостната координация на политиките на ЕС.

2.3.

ЕИСК е единствената институция на европейско равнище, за която устойчивото развитие е основен приоритет. Европейският парламент не разполага със структура, която да се занимава с устойчивото развитие, въпреки че някои политически групи включват Програмата до 2030 г. в своите приоритети във връзка с изборите за Европейски парламент през май 2019 г. Междувременно Европейската комисия създаде многостранната платформа за изпълнението на ЦУР, което е стъпка в правилната посока, но не е ясно дали тази платформа ще продължи да съществува и след края на мандата на настоящата Комисия. Освен това в миналото ЕИСК подкрепи по-амбициозен и по-мащабен форум на гражданското общество от този, който в крайна сметка беше създаден (2).

2.4.

На национално равнище степента на планиране и изпълнение на ЦУР е различна (3). Някои държави членки вече са приели всеобхватни национални стратегии за устойчиво развитие, а в някои случаи регионални и местни органи, както и заинтересовани страни, също провеждат посветени на ЦУР инициативи за повишаване на осведомеността. Съществува риск от непоследователност между националните подходи, тъй като липсва европейска рамка. ЕИСК призовава за интегриране на устойчивото развитие в националните политики и за пълноценно участие на организираното гражданско общество в изготвянето и изпълнението в съответствие с една всеобхватна стратегия на ЕС.

3.   Какво предстои

3.1.

На 13 септември 2017 г. председателят Юнкер обяви документ за размисъл „Към устойчива Европа до 2030 г., последващите действия във връзка с целите на ООН за устойчиво развитие, включително по отношение на Парижкото споразумение относно изменението на климата“, който ще бъде публикуван през зимата на 2018 г. В подготвителната фаза Комисията разглежда становищата на членовете на многостранната платформа относно ЦУР. Те дават предложения как да се подобри управлението на ЕС по отношение на ЦУР (например чрез приемане на всеобхватна стратегия), препоръки за политиката и как един инструментариум на ЕС следва да се развива, за да координира политиките, мониторинга и отчетността.

3.2.

Изпълнението на ЦУР включва икономически, социални, политически и екологични цели, за които ще са необходими коренни промени в европейските общества и в рамките на институциите на ЕС.

3.3.

Обсъжданията относно бъдещето на Европа преди изборите за Европейски парламент през 2019 г. са от съществено значение за повишаване на осведомеността на гражданите относно устойчивото развитие. Европейските политически партии трябва да заемат позиция и да включат устойчивото развитие в своите манифести за изборите.

3.4.

Освен това ЕИСК счита, че за бъдещата Европейска комисия и за новия Европейски парламент, които ще се сформират след изборите за Европейски парламент през 2019 г., по-успешното включване на ЦУР в политиките на ЕС следва да бъде приоритет. ЕИСК настоятелно призовава Европейския парламент да засили своя капацитет за мониторинг и надзор на напредъка по постигането на ЦУР и да поеме отговорност за целите. По отношение на Комисията се препоръчва още и засилване на водещата роля на заместник-председателя, отговорен за устойчивото развитие, както и преструктуриране на портфейлите на генералните дирекции, за да се изясни кой е отговорен за всяка от ЦУР.

3.5.

Крайното решение за многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021—2027 г. ще даде сигнал дали ЕС ще може да постигне ангажиментите си по Програмата до 2030 г. МФР е от решаващо значение за гарантиране на включването на ЦУР. Предложението на Европейската комисия, публикувано през май 2018 г., е стъпка в правилната посока, но пропуска възможността да превърне Програмата до 2030 г. в приоритет на дневния ред на Европа. Освен предложеното ограничено укрепване на целта за включване на климата, новата МФР следва да предвиди достатъчно финансови ресурси за устойчиво развитие, а също така да гарантира, че изпълнението на ЦУР няма да бъде засегнато от финансирането. Отговорните страни за изпълнението на ЦУР трябва да разполагат със средства, като тук се включват държавите членки, местните власти, бизнесът и НПО, за иновативни и достатъчно големи проекти.

3.6.

ЕС преминава през сериозна политическа и институционална криза и се изправя пред предизвикателства като нарастващите социални неравенства, екологичните проблеми и загубата на доверие в управлението и в ЕС (4). За да преодолее тази ситуация, ЕС трябва да разработи нова концепция, която да може да предоставя конкретни решения на предизвикателствата, пред които са изправени обществата ни. Текущите обсъждания относно бъдещето на Европа следва да допринесат за тази нова концепция, като вземат предвид Програмата до 2030 г. и шестия сценарий за Европа (5), така че ЕС да се превърне в двигател на устойчивостта. Необходимо е да се засили водещата роля на европейските държавни ръководители, за да се поставят ЦУР във фокуса на техния политически дискурс и визия за Европа.

3.7.

Програмата до 2030 г. се основава на основните ценности на Европа за демокрация и участие, социална справедливост, солидарност и устойчивост, зачитане на принципите на правовата държава и правата на човека както в Европа, така и по света. Новата концепция за устойчиво развитие следва да даде отговор на гражданите за това как публичните администрации и организираното гражданско общество възнамеряват да постигнат техния стремеж за икономическо, социално и екологично благосъстояние.

4.   Въпросът с показателите

4.1.

ЕИСК счита, че предприетият подход по отношение на показателите на ЕС за ЦУР трябва да надхвърля обикновената оценка, като допринася за изготвянето и формирането на политиките вместо да бъде само инструмент за докладване. Показателите следва да подпомагат лицата, отговорни за политиките на ЕС, при определяне на бъдещите политики и при планиране на по-успешното постигне на ЦУР. Показателите трябва също така да подпомагат лицата, отговорни за политиките, при установяването на отклонения в напредъка по ЦУР и при своевременното внасяне на необходимите промени в политиката, за да се постигнат целите до 2030 г.

4.2.

От гледна точка на ЕИСК докладът за мониторинг на целите за устойчиво развитие в контекста на ЕС за 2017 г. на Евростат, е добро начало, но все още има какво да се желае. Той трябва да се доразвие чрез подобряване на показателите. Настоящият метод за оценяване на напредъка (т.е. 1 % положителна промяна) при отсъствието на количествено изразени от ЕС цели е потенциално подвеждащ, тъй като за разлика от други доклади той не предоставя информация относно дистанцията до постигането на ЦУР. Докато Евростат например прави извода, че в Европа е налице значителен напредък по отношение на ЦУР 12 (6), други източници като ОИСР стигат до различни заключения (7). В доклада за мониторинг трябва допълнително да се изясни интегрираният характер на програмата, при което усилията трябва да укрепват всяка цел, без да подкопават нито една от тях. Макар да е полезно, използването на хоризонтални показатели остава недостатъчно, за да се предостави информация относно полезните взаимодействия и дилеми между целите. Освен това в доклада следва да се извършва оценка на въздействието върху устойчивото развитие на партньорските държави и да се следи съгласуваността на политиката между важните външни и вътрешни цели. И накрая, с показателите следва да може да се прави съпоставка между европейските държави, да се установяват отклонения при изпълнението от страна на държавите членки, както и да бъдат често актуализирани, така че да се основават на най-доброто налично съотношение между наука/познания/информация.

4.3.

За да има съгласуван набор от показатели, даващи ясна представа за изпълнението на ЦУР на равнището на ЕС, от съществено значение е да се създаде всеобхватна система от показатели, която обхваща европейското и националното равнище. На първо място, настоящите показатели, използвани в различни области на политиката на равнището на ЕС, трябва да бъдат хармонизирани или поне взаимосвързани с показателите на ЕС за ЦУР. Например съответни набори от показатели като социалните показатели или европейските показатели за биологичното разнообразие трябва да бъдат свързани с показателите на ЕС за ЦУР и тази връзка трябва да бъде ясно определена. На второ място, националните стратегии за устойчиво развитие следва да използват едни и същи показатели или поне показатели, сравними с показателите на ЕС за ЦУР. Ако не е така, ще има сериозен риск от несъгласуваност между различните подходи, предприети от държавите членки. На трето място е необходимо ЕС да гарантира всеобхватен процес на докладване пред Политическия форум на високо равнище на ООН относно устойчивото развитие. Европейската комисия следва да може да направи ясен преглед на изпълнението на ЦУР на равнище ЕС и във всички държави членки.

4.4.

ЕИСК счита, че трябва да се преодолеят някои ограничения по отношение на процеса на определяне на показателите. Евростат и националните статистически служби имат ограничени човешки и финансови ресурси за събиране на нови данни и следователно невинаги е възможно да се определят нови и по-целенасочени показатели. Според годишния доклад от 2017 г. на Европейския консултативен съвет за статистическо управление до Европейския парламент разходите на статистическата система на Европа възлизат на 0,02 % от БВП, а в резултат на намаляване на разходите за човешки ресурси, свързани с бюджетни ограничения, броят на служителите не е достигнал нивото от времето преди икономическата криза (8). За да се подобри наборът от показатели, трябва да се даде по-голям приоритет на показателите за устойчиво развитие и да бъде предоставено подходящо финансиране на Евростат и на националните статистически служби в съответствие с цел 17 от ЦУР. Това ще позволи да се добавят нови показатели, за което може да се изисква събирането на допълнителни данни.

4.5.

По отношение на настоящия набор от показатели от Евростат ЕИСК установява редица недостатъци, които трябва да бъдат отстранени, в най-добрия случай до публикуването от Евростат на мониторинговия доклад за напредъка по постигането на ЦУР за 2018 г. Областите на подобрение включват:

По-обективно визуално представяне на общите резултати, за да се избегне погрешното впечатление, че до голяма степен Европа е в крак със ЦУР, което противоречи на други основани на показатели за качеството или тематични научни изследвания, както и на усещането на гражданите;

По-голямо внимание към ефекта от настоящия модел на развитие на Европа например чрез използване на извършената от Евростат работа по основните точки, както и на приноса на Европа за подкрепа на партньорските държави за постигането на ЦУР;

По-иновативен подход към отчитане на неделимостта на програмата за ЦУР извън хоризонталните показатели, които сами по себе си не посочват липсата на баланс и противоречията между различните измерения на устойчивостта и на които липсва подходяща рамка за оценяване на съгласуваността на политиката;

Повече данни относно постигнатите резултати от бизнеса, местните власти и НПО;

Повече информация относно постигнатите резултати на държавите членки по отношение на ЦУР, тъй като средните стойностите не дават пълна представа. Предоставянето на информация на национално равнище също е важно, като се има предвид, че държавите членки разполагат с изключителна компетентност относно редица ЦУР;

По-добри показатели на отчетността за изпълнение на ЦУР в съответствие с цел 16 (9) и 17 (10), например относно пространството на гражданското общество в Европа (11) и иновативните партньорства;

По-стриктна методология за измерване на напредъка по постигането на ЦУР, когато няма европейска цел, например чрез сравняване на средните стойности на изпълнението с най-добрите постижения на държавите — членки на ЕС, или косвени цели, произтичащи от други международни ангажименти или налични научни изследвания.

4.6.

Макар дългосрочните периоди да са полезни, показателите следва да се преразглеждат и подобряват въз основа на установяването на нови предизвикателства и напредъка на научното познание, включително нови данни. Въпреки че усилията на Евростат да включи нови показатели през 2018 г. вървят в правилната посока, от съществено значение е яснотата относно процедурата и сроковете за включване на показатели „в режим на изчакване“. Например за предложения показател „равнище на бездомничество в ЕС“, препоръчан от Европейската федерация на националните организации, работещи с бездомните (FEANTSA), който понастоящем е отбелязан „в режим на изчакване“, следва да има план за действие и посочен срок.

4.7.

Ролята на организираното гражданско общество по отношение на годишния доклад на Евростат трябва да бъде разширена. Евростат следва да се консултира в по-голяма степен с гражданското общество относно процеса за определяне на показатели и относно оценяването на напредъка на показателите. Като цяло консултациите с гражданското общество трябва да се извършват на достатъчно ранен етап, за да може препоръките му да се вземат под внимание, а Евростат трябва да обяснява защо конкретни препоръки са взети или не са взети под внимание.

4.8.

Това, което се проследява и което не се проследява, по-специално изготвянето и избора на показатели, има съществени политически последици (12). Поради това процесът, чрез който Евростат подготвя годишния си доклад, би трябвало да позволява на гражданското общество да даде своя принос чрез тълкуване на показателите, основано на данни за качеството. Това следва да бъде съпътствано от често изследване на Евробарометър, за да се оцени усещането на гражданите за извършения напредък.

4.9.

ЕИСК осъзнава, че гражданското общество разполага с ограничен статистически капацитет да предлага нови показатели, които да отговарят на критериите на Евростат за статистическа надеждност. Гражданското общество обаче е способно да определя полезни показатели, за които се използват други източници освен данните на Евростат. Пример за това са показателите, които се разработват от Мрежата за решения за устойчиво развитие. Въпреки това ЕИСК счита, че е необходимо организациите на гражданското общество да се подкрепят с мерки за изграждане на капацитет, за да се гарантира, че те могат да допринасят по-добре за обсъждането с Евростат.

4.10.

За да се гарантира силната нова концепция на основата на устойчиво развитие, посочена по-горе, ЕИСК призовава за подобрение в начина, по който Европейската комисия и Евростат комуникират относно напредъка на ЦУР. Докладът на Евростат не е напълно разбираем за читателите и не е широко оповестен и следователно трябва да се проучат нови начини за повишаване на осведомеността сред неспециализираните среди и гражданите. Следва да бъдат проучени и други научни изследвания и комуникационни продукти като част от амбициозна стратегия за повишаване на осведомеността. Например поместване на раздел „мониторинг на гражданското общество“ на уебсайта на Евростат за ЦУР би дало възможност за интерактивна съвместна отговорност при мониторинга на целите.

4.11.

ЕИСК признава, че годишният доклад на Евростат не включва и не може да включва показатели за качеството. За да запълни тази празнота (както и за да засили участието на гражданското общество), ЕИСК предлага мониторингът на изпълнението на ЦУР да бъде допълнен от отделен независим доклад „в сянка“, включващ показатели за качеството и изготвен в тясно сътрудничество със заинтересованите страни от гражданското общество. Този доклад „в сянка“ следва да постави акцент върху: a) представяне на разсъждения и анализиране на доклада на Евростат; б) допълване на доклада на Евростат с показатели за качеството, подготвени от организираното гражданско общество; и в) представяне на тълкуването на организираното гражданско общество на напредъка по изпълнението на ЦУР. Понастоящем ЕИСК провежда проучване относно участието на гражданското общество в мониторинга на ЦУР (очаква се да приключи до ноември 2018 г.), което по-специално ще проучи и предложи методологичен подход за изготвянето на този допълнителен доклад към годишния доклад на Евростат.

4.12.

Отчетността е в основата на програмата за ЦУР. Една амбициозна стратегия за ЦУР трябва да бъде допълнена със силна рамка за отчетност, при която организираното гражданско общество играе ключова роля. Това изисква повишаване на осведомеността на гражданите в целия Съюз, както и проучвания на общественото мнение и други механизми за обратна връзка от страна на гражданите. В това отношение Европейската комисия (в сътрудничество с ЕИСК) следва да организира среща на високо равнище относно ЦУР за извършване на годишен преглед с държавите членки, Европейския парламент, гражданското общество, бизнеса и регионалните и местните власти, както и да се ангажира с приобщаващ и редовен диалог със заинтересованите страни. И накрая, следва да се насърчава обменът на добри практики относно участието на гражданското общество в оценяването на ЦУР. ЕИСК би могъл да играе ключова роля в подкрепата на организациите на гражданското общество при обмена на този вид опит, в създаването на полезни взаимодействия, разширяването на познанията и повишаването на осведомеността, както и в насърчаването на сътрудничеството.

5.   Интегриране на ЦУР в управлението на ЕС

5.1.

Настоящата система на управление на ЕС следва да бъде адаптирана така, че да допринася за изпълнението на Програмата до 2030 г. За постигането на това всички институции на ЕС следва да предприемат стъпки за осигуряване на координирана работа върху напредъка по ЦУР.

5.2.

Независимо от водещата роля на заместник-председателя на Европейската комисия е очевидно, че има ниско равнище на приемане от няколко отдела на Комисията, което спъва напредъка. Същото важи и за Парламента, който трябва да установи надеждна процедура в отделните комисии за обсъждане на изпълнението на ЦУР. И накрая, създаването на работната група по ЦУР в рамките на Европейския съвет, което се приветства, трябва да гарантира адекватното включване на ЦУР във всички въпроси на Европейския съвет, напр. бъдещето на ОСП, политиката на сближаване, транспортната политика (13), външните отношения (14) и следващата МФР за периода 2021—2027 г.

5.3.

Една бъдеща всеобхватна стратегия на ЕС за устойчиво развитие следва да играе решаваща роля за включването на ЦУР във всички политики на Съюза и да предостави рамката за координация и мониторинг на изпълнението на целите на равнището на ЕС и на национално равнище. Както беше посочено, стратегията следва да установи цели, средства за постигането им и съгласуван набор от показатели, които да се използват за мониторинг на напредъка. ЕИСК изразява съгласие със Съвета относно необходимостта да се разработи „рамка с референтни показатели“ (15).

5.4.

Както беше посочено, тази рамка с референтни показатели следва да включва всички съответни европейски показатели, използвани в различни области на политиката, и да определя взаимовръзките между съществуващите показатели и показателите за ЦУР. Например Европейската комисия следва да гарантира пълно съответствие и съгласуваност между набора от социални показатели и показателите на ЕС за ЦУР. Понастоящем осем от 12-те показателя от набора от социални показатели са включени напълно или частично в показателите на ЕС за ЦУР.

5.5.

Координацията и мониторингът на ЦУР следва да бъдат интегрирани в процеса на европейския семестър, както ЕИСК нееднократно е призовавал (напр. становища на ЕИСК NAT/693 (16), NAT/700 (17), SC/047 (18), SC/050 (19)). Това следва да включва процедура на контрол за адекватността на стратегиите за изпълнение на ЦУР на равнището на държавите членки. Националните органи следва да получат общи насоки и да бъдат обект на мониторинг така, че всички усилия да са насочени в една и съща посока. Освен това обменът на най-добри практики между държавите членки следва да се насърчава. Европейският семестър следва да разшири изцяло своя обхват извън традиционното икономическо измерение и напълно да интегрира социалното и екологичното измерение с еднаква степен на значимост в контекста на бъдеща всеобхватна стратегия за устойчиво развитие. Поради това специфичните за всяка държава препоръки следва да съответстват на ЦУР, както и на анализа, извършен в докладите по държави в рамките на процеса на европейския семестър.

5.6.

Наскоро създадената Програма за подкрепа на структурните реформи (ППСР) има за цел да помага на държавите членки да провеждат институционални, структурни и административни реформи. Очаква се, че ППСР ще играе съответна роля през следващите години. Както вече беше подчертано от ЕИСК (20) и в доклада Falkenberg (21), в ППСР следва да се приеме, че всяка подкрепена реформа трябва да бъде съгласувана с Програмата до 2030 г. и ЦУР.

5.7.

За да се гарантира включването на ЦУР във всички политики на ЕС е необходимо програмата за по-добро регулиране да бъде съответно адаптирана с цел осигуряване на всеобхватен и холистичен подход към целите. ЕИСК счита, че принципите на ЦУР следва да бъдат изрично посочени в насоките и инструментариума на програмата за по-добро регулиране. Освен това методологиите на програмата за по-добро регулиране следва да се преразгледат, за да се гарантира, че с тях може да се оценяват дългосрочни цели и да се измерва дистанцията до постигането на ЦУР. И накрая, трябва да се обърне по-голямо внимание на съгласуваността на политиката като инструмент за изпълнението на ЦУР, като се използва например рамката на ОИСР относно съгласуваност на политиката с оглед на устойчивото развитие.

5.8.

Когато предлага нови законодателни или политически инициативи, Европейската комисия следва ясно да посочва към постигането на коя ЦУР са насочени и да извърши проверка на устойчивостта, за да направи оценка на очакваното въздействие върху ЦУР (като част от процеса за оценка на въздействието, насочен към оценяване на икономическото, социалното и екологичното измерение на предложенията). Следва да се установят главните проблеми в изпълнението на ЦУР, с които предложената политика се стреми да се справи. Също така е необходимо мониторингът и оценяването на текущите политики на ЕС да се адаптират, за да се измери напредъкът към постигането на ЦУР и да се препоръчат промени в политиката, които имат по-силно въздействие за насърчаване на ЦУР.

5.9.

Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) на Комисията също следва да включва перспективата за устойчиво развитие. Работата по програмата REFIT следва да гарантира, че всяко опростяване и актуализиране на предложеното законодателство на ЕС е съгласувано и има принос към ЦУР.

Брюксел, 19 септември 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER


(1)  „Устойчивото развитие в Европейския съюз: мониторингов доклад за напредъка по постигането на ЦУР в ЕС. Издание от 2017 г.“

(2)  Становище на ЕИСК относно „Следващи стъпки към устойчиво европейско бъдеще“ (ОВ C 345, 13.10.2017 г., стр. 91).

Становище на ЕИСК относно „Европейски форум на гражданското общество в подкрепа на устойчивото развитие“ (ОВ C 303, 19.8.2016 г., стр. 73).

(3)  ЕИСК подготвя описание на инициативите за устойчиво развитие на национално равнище. Резюме за всяка държава членка ще бъде поместено на уебсайта на ЕИСК.

(4)  Становище на ЕИСК относно „Преход към по-устойчиво европейско бъдеще“ (ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 44).

(5)  http://www.foeeurope.org/sites/default/files/other/2017/6th_scenario_future_of_europe.pdf.

(6)  ЦУР12. Отговорно потребление и производство.

(7)  Вж. например ОИСР. 2017 г. Измерване на дистанцията до постигането на ЦУР: оценка докъде са стигнали държавите от ОИСР.

(8)  Годишен доклад на Европейския консултативен съвет за статистическо управление за 2017 г., стр. 25—26.

(9)  ЦУР 16. Мир, справедливост и силни институции.

(10)  ЦУР 17. Партньорство във връзка с целите.

(11)  Въз основа на съществуващите методологии, като например CIVICUS monitor, https://civicus.org/index.php/what-we-do/innovate/civicus-monitor

(12)  Становище на ЕИСК относно „Следващи стъпки към устойчиво европейско бъдеще“; NAT/700 (ОВ C 345, 13.10.2017 г., стр. 91).

(13)  Становище на ЕИСК относно „Ролята на транспорта за постигането на целите за устойчиво развитие и последиците върху изготвянето на политиката на ЕС“ (ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 9).

(14)  Становище на ЕИСК относно „Подновено партньорство с държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн“ (ОВ C 129, 11.4.2018 г., стр. 76).

(15)  https://www.consilium.europa.eu/media/23989/st10370-en17.pdf

(16)  Становище на ЕИСК относно „Устойчиво развитие: картографиране на вътрешните и външните политики на ЕС“ (ОВ C 487, 28.12.2016 г., стр. 41).

(17)  Становище на ЕИСК относно „Следващи стъпки към устойчиво европейско бъдеще“; NAT/700 (ОВ C 345, 13.10.2017 г., стр. 91).

(18)  Становище на ЕИСК относно „Преход към по-устойчиво европейско бъдеще“ (ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 44).

(19)  Становище на ЕИСК относно „Годишен обзор на растежа за 2018 г.“, SC/50 (ОВ C 227, 28.6.2018 г., стр. 95).

(20)  Становище на ЕИСК относно „Програма за подкрепа на структурните реформи“, ECO/398 (ОВ C 177, 18.5.2016 г., стр. 47).

(21)  „Устойчивост сега!“ Стратегически бележки на Европейския център за политическа стратегия. брой 18 (2016 г.) https://www.eesc.europa.eu/sites/default/files/files/rapport_kff.pdf


6.12.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/22


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Приносът на селските райони в Европа към Европейската година на културното наследство (2018 г.) за гарантиране на устойчивостта и сближаването на градските/селските райони“

(становище по собствена инициатива)

(2018/C 440/04)

Докладчик:

Tom JONES

Решение на Пленарната асамблея

15.2.2018 г.

Правно основание

член 29, параграф 2 от Правилника за дейността

 

Становище по собствена инициатива

Компетентна секция

„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“

Приемане от секцията

5.9.2018 г.

Приемане на пленарна сесия

19.9.2018 г.

Пленарна сесия №

537

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

201/2/7

1.   Заключения и препоръки

Заключения

1.1.

ЕИСК напълно подкрепя определянето на 2018 г. за Европейска година на културното наследство и приветства всички усилия на инициаторите и организаторите на всички равнища да повишат видимостта и да отбележат разнообразното и богато културно наследство на Европа (1).

1.2.

ЕИСК насърчава всички заинтересовани страни и участници да приемат възможно най-широкото определение за култура и да приобщят всички граждани.

1.3.

Чрез тази година следва не само да се отдава почит на миналото, но и да се насърчават развиващите се нови и стимулиращи форми на изразяване на човешкото вдъхновение и умения, които често възникват въз основа на традициите, залегнали в културното наследство на селските райони в отделните страни.

1.4.

Дванадесет месеца са кратък период, но се надяваме, че тези допълнителни усилия и инвестиции ще стимулират гражданите да се насочат към възможностите, свързани с културното наследство в селските райони. Това следва да им даде възможност да изградят една възобновена, естетическа, социална и икономическа съкровищница на благосъстояние за настоящите и бъдещите поколения. До средата на годината над 3 500 проекта бяха отличени със знака „Европейска година на културното наследство“, като процентът на проектите от селските райони е различен за различните региони.

1.5.

ЕИСК одобрява призива на Европейския алианс за култура и изкуство от януари 2018 г. европейските институции и държавите членки да осигурят „съществена подкрепа в рамките на многогодишната финансова рамка (МФР) за периода след 2020 г.“ Комитетът приветства и задължението за разход за култура, предложено от Европейската комисия в проектобюджета от май 2018 г., и задълженията, които тя е поела чрез Новата програма за култура (2).

Препоръки

1.6.

Културното наследство на селските райони с цялото си богатство и многообразие следва да бъде признато официално заради своята реална художествена стойност и заради своя икономически и финансов принос за благосъстоянието на всички европейски граждани (3).

1.7.

Инвестициите на публичните финансови донори следва да бъдат съобразени с особеностите на селските райони, за да може при планирането на нови източници на финансиране, те да включват подкрепа за текущия принос на семейните земеделски стопанства и работниците, както и за неправителствените организации, обединяващи отделни творци и фолклорни групи, групи за действие на местно равнище и стопанства, предоставящи прием на лица, нуждаещи се от грижи, като изцяло се вземат под внимание мерките, необходими за подобряване на инфраструктурата на културното наследство на селските райони.

1.8.

Съществуващите източници на финансиране на ЕС, включително програмата за развитие на селските райони, следва да разглеждат културата във все по-голяма степен като хоризонтална ценност и да подпомагат културни проекти, включително такива за опазване, насърчаване и подобряване на ландшафти с биологично разнообразие. Възстановяването на пасищното животновъдство, на отдалечените хижи в Пиренеите и на лозята на Санторини, опазването на общите пасища в Шейка Маре (Румъния) са добри примери, също като културният проект по програма Leader в Лесбос (Гърция) за подпомагане на интеграцията на мигрантите. По агроекологичните схеми следва да продължат да се изграждат земеделски местообитания, а в застроената среда следва да се постигнат по-високи стандарти на проектиране, зачитащи традиционните културни модели и същевременно свързани със съвременната употреба.

1.9.

Устойчивите горски площи, гори и водни пътища заслужават мерки за подкрепа с цел да се избегне влошаването на състоянието им и замърсяването. Следва да се осигурят средства за поддържане на защитните пояси от дървета и храсти, създадени в миналото в селските райони (напр. в Полша съгласно концепцията на Дезидери Хлаповски), които ограничават ерозията на почвите и емисиите на CO2, спомагат за повишаване на добива и обогатяват ландшафта.

1.10.

Приносът на дните на отворените врати в земеделските стопанства, училищните посещения в селските райони, изложенията, занаятчийските и други панаири и културни фестивали помагат на градските жители да разбират и да оценяват по-добре селските райони и заслужават публична финансова подкрепа, както и мерките за изграждане на мостове между жителите на селските и градските райони чрез културни проекти.

1.11.

Мерките за запознаване на новите поколения с културата и традициите на селските райони чрез иновативен съвременен език следва да се насърчават, а икономическите и социалните ползи да се измерват, като се обменят и отбелязват добрите практики. Художниците и други вдъхновяващи културни дейци, понякога от други места, следва да бъдат подкрепяни, за да помагат на общностите да реализират пълния потенциал на местните културни активи.

1.12.

Сериозната загуба на занаятчийски умения трябва да се преодолее чрез по-големи инвестиции в обучение, за да се осъществи приемственост между поколенията въз основа на знания от миналото и чрез насърчаване на иновациите. В училищата в селските райони следва да се преподават знания за потенциала за заетост, който носят активите на селските райони, както и за възможностите за професионално развитие извън тях. Не само младите земеделски стопани, но и всички млади хора в селските райони са изправени пред специфичното предизвикателство да бъдат предприемачи в ролята си на пазители, грижещи се за своето наследство.

1.13.

Културното наследство на селските райони следва да се насърчава по устойчив начин, наред с другото, с туристическа цел, за да се научат градските жители да възприемат културните ценности в селските райони и по-лесно да избират домове в селските райони и работа в по-отдалечени населени места.

1.14.

Маркетингът на културните продукти на селските райони, включително на кулинарното наследство, следва да се насърчава, а статутът на тяхната географска марка да се защитава като гаранция за качество и проследимост за гражданите.

1.15.

Доброволчеството, участието в общността и социалните предприятия, както и частните предприятия в селските райони, следва да се насърчават да развиват и споделят своите културни дейности, като това включва насърчаването на многообразието на езици и диалекти в полза на всички граждани. „Интелигентните“ селски общности следва да се възползват от ценността и потенциала на своите местни културни активи и да търся възможности за сътрудничество със сходни общности от други места с цел укрепване на връзките, включително засилване на икономическите ползи от по-големите възможности за туризъм.

1.16.

Въпреки че проектите за отбелязване на Европейската година на културното наследство 2018 г. вероятно ще продължат в бъдеще, е важно да се направи ясна равносметка и оценка на количествено измеримите инвестиции и резултати, като се вземат под внимание икономическите, социалните и културните фактори. Близо 8 милиона евро бяха отпуснати за Европейската година на културното наследство след тристранни преговори между Европейския парламент и Съвета през 2017 г. Би било справедливо да се очаква, че определена част от тази подкрепа е била предоставена на селските райони.

1.17.

Необходими са повече изследвания, за да се измерят в количествено и качествено отношение ползите от наследството и от текущите културни дейности за благосъстоянието на гражданите и за да се подкрепят решенията за бъдещи действия. Непоколебимите защитници на наследството се нуждаят от подкрепа, за да приемат новите мигранти и различните културни традиции.

1.18.

Необходими са спешни действия в областта на свързаността на транспорта и цифровата инфраструктура, която е от съществено значение за усядането в селските райони и за развитието на културния туризъм.

2.   Въведение

2.1.

Настоящото становище е насочено по-специално към широкия спектър от активи и таланти на селските райони и техните жители и ще допринесе за културното наследство на Европа и за начина, по който това широко определение на културата допринася за по-голямата жизнеспособност и благоденствие на селските райони. Ние подкрепяме Общоевропейската харта за наследството на селските райони, с която се насърчава устойчивото устройство на територията (4), и посоченото в Декларацията от Корк 2.0 от 2016 г.: „Управлението на земята играе ключова роля във взаимодействието между гражданите и околната среда. Политиките трябва да стимулират осигуряването на обществени блага в областта на околната среда, включително опазването на природното и културното наследство на Европа“.

2.2.

Тази инициатива следва да бъде подложена на „преглед на въздействието върху селските райони“ и ЕИСК изразява загриженост, че до малките общностни групи в селата и малките градове няма да достигнат своевременно достатъчно знания, за да се подготвят и да оползотворят огромното изобилие от културни активи около тях. Чрез тази година следва не само да се отдава почит на миналото, но и да се насърчават развиващите се нови и стимулиращи форми на изразяване на човешкото вдъхновение и умения, които често възникват въз основа на традициите, заложени в културното наследство на селските райони в отделните страни.

2.3.

Посочването на съществуващите културни дейности и извличането на изводи от успешните проекти имат реална стойност, но честванията през 2018 г. следва да включват и нови, иновативни културни прояви, които да се основават на миналото и да предават културното наследство на новите поколения по съвременен начин, като предоставят нови възможности на селските райони. По програма „Творческа Европа“ има два проекта за селските райони — „Корени и пътища“ и „Храната е култура“, които, ако бъдат успешни, биха могли да допринесат за обучението и развитието.

2.4.

Въпреки че е трудно да се определят количествено икономическите и социалните ползи от културната дейност (над 300 000 работни места са пряко свързани с европейската култура), ОИСР счита, че културата следва да се използва като показател за благосъстояние и е важно организаторите на ЕГКН 2018 г. да извършат анализ, който би могъл да обоснове бъдещите публични инвестиции. Следва да има ясен отчет за това доколко годината е успяла да достигне до селските и отдалечените райони и как евентуалните наследени добри практики като AlpFoodway (5) и проектите Terract (6) могат да послужат като основа за бъдещото определяне на приоритети на европейско и регионално равнище.

3.   Общи и конкретни бележки

3.1.

Ландшафтът в селските райони, мозайката от естествени геоложки структури и следи от човешка дейност в селското и горското стопанство, езерата, реките и изградените селища може би са най-голямото културно наследство, което съществува. От националните паркове и защитените зони по „Натура 2000“ до зелените площи в покрайнините на градовете съществува разнообразна красота, която трябва да бъде оценена — източник на вдъхновение за поколения художници, музиканти, литератори, танцьори и за всички нас, които не се причисляваме към нито една от тези категории. Новата програма за култура на Комисията е доста лаконична по отношение на перспективите за селските райони. В нея обаче се посочва, че „реставрирането и подобряването на културното и природното наследство допринася за потенциала за растеж и устойчивостта. Интегрираното управление на културните и природните активи насърчава хората да откриват и да се ангажират и с двата вида наследство“. Народът маянгна от Никарагуа използва една и съща дума за „природа“ и „култура“. Това е екологично гражданство.

3.2.

Селските общности дори добавят стойност към ландшафта. Именно управителите, служителите и занаятчиите от земеделските и горските стопанства — мъже и жени — са оформили тези ландшафти. Поколения опитни хора са използвали земята и водата за храна, подслон и източник на доходи. Така например разработената през XIX век в Полша концепция за зелени пояси и насаждения от храсти за опазване на почвите, създаде характерния облик на новия ландшафт. Хората са оформили границите на парцелите от камъни и клони, построили са обори и работилници. Поколения наред те са отглеждали местни породи добитък, подходящи за терена и климата, и са управлявали растителността. Те са развили специфична местна гастрономия и фолклорни традиции. Получили сме и богато наследство от прекрасни сгради — имения, замъци, църкви, но и селски къщи, малки селски воденици и магазинчета като старателно реставрираните в музея на народната култура „Сейнт Фейгън“ в Уелс. Поддръжката на подобна историческа архитектура често се поема от частни инвестиции с известна подкрепа от страна на публичните органи и благотворителните организации, която е от жизненоважно значение. По линия на иновативен проект в Северен Уелс се използва възобновяема енергия от морското дъно за отопление, като така се намаляват разходите в Plas Newydd, имение на Националния тръст (7). Чрез честването на миналото и настоящето би трябвало да се търси баланс между идеалите и реалните човешки борби и усилия.

3.3.

Ние оценяваме всички усилия, включително тези на Европейския алианс за културното наследство, за старателно опазване на това наследство. Реставрирането включва необходимостта от отговорни за планирането органи, които чрез своята подкрепа да гарантират подходяща реконструкция на сградите. По проекта REVAB, съфинансиран от програма „Еразъм“, се предоставя обучение за подобряване на потенциала за повторно използване на излишни селскостопански сгради, като по този начин се предотвратява тяхното унищожаване.

3.4.

Хората в селските райони са създали своя собствена култура, отразяваща тяхната работа, развлечения и социални предизвикателства във всички форми на изкуството, спорта и общата дейност на общността. Селските райони често са важни хранилища за многообразието от езици на малцинства и диалекти. Наименованията на селата, стопанствата и площите имат важно значение, което заслужава да бъде разбрано и зачитано. Те са създали и все още създават наследство, което представлява ценност за обществото като цяло.

3.5.

Техните икономически дейности обаче също се развиват и понякога изчезват. Не всички ландшафти са останали непокътнати. Някои свидетелстват за промишлена експлоатация, за войни и ограбване, за пораженията от суши, наводнения и пожари или дори за свръхексплоатация в резултат на прекомерен и концентриран туризъм. Всички те имат какво да разкажат и на какво да ни научат. Смекчаването на въздействието от изменението на климата ще изисква положителна намеса за запазване на многообразието и избора на опит. Поддържането на връзки с миналото се обозначава като „предоставяне на обществени блага“, а състоянието на ландшафтите се влошава, ако няма устойчиво биологично разнообразие, старателно планиране и регулиран достъп. Дори художественото културно проявление се размива, когато населението в селските райони намалява под устойчивите равнища.

3.6.

В статистиката на Евростат за 2017 г. се отбелязва, че повече от една трета от европейците не участват в културни дейности, поради което развиващият се селски културен туризъм, свързан със здравни и развлекателни дейности, е и ще бъде важен мост между хората в градските и селските райони. Град Голуей е добър пример за културни партньорства между селските и градските райони, а инициативата „Европейски столици на културата“ (например Пловдив, България, и Матера, Италия, през 2019 г.) винаги следва да показва културните характеристики както на селските райони, така и на градовете. В Уелс установеният от закона орган за културното наследство, CADW, има инициатива на отворените врати, която е част от проект с участието на 50 държави и е предназначена да помогне на гражданите да проследят етапите на промяната, за да разберат по-добре своето съществуване — „за да планира бъдещето си, човек трябва да разбере своето минало“.

3.7.

В Гърция има друг пример за споделени знания във Фермата на изкуствата (8), разработена от Сотирис Маринис. В село Мегали Мантинея в Западен Мани той е построил три къщи и център за обучение, който работи на принципа, че „придобитият тук опит ни дава знания за нашето селско и културно наследство“.

3.8.

Селският културен туризъм е действащ и разрастващ се източник на икономически и социални ресурси и основа за съвместни инвестиции. Отговорността за опазването и подкрепата на европейското културно наследство е компетентност на националните, регионалните и местните власти, като от основно значение е наличието на обществено чувство за гордост. Европейските институции могат да насърчават усещането за европейски общи ценности и да стимулират и поощряват добрите практики и споделения опит (9). Традиционните регионални кулинарни рецепти, бирата и виното, костюмите и музиката, които се показват на Зелената седмица в Берлин (10), всяка година привличат хиляди посетители от чужбина и допринасят за връзката между настоящето и миналото. Прякото свързване на хранителните и занаятчийските продукти на селскостопанските производители с потребителите чрез пазари на земеделски производители и продажби по интернет става все по-популярна практика, като пример за това са местните групи за храни REKO във Финландия.

3.9.

Местата за усамотяване, за слушане и наблюдаване на птици и за съприкосновение с гората — разнообразието от гори, както и от растителни видове за медицински цели — допринасят за това гражданите да проявяват повече любознателност, желание да научат повече и да увеличават своето благосъстояние. Разширяването на кръга от възможности и открития следва да спомогне за избягване на твърде голямата концентрация на посещения в уязвими зони. Това създава допълнителна стойност по отношение на икономиката и заетостта, базирана на основните активи на селата в по-отдалечените райони — стойност, която вече е оценена от интелигентните села и общности. В планинските райони на Ломбардия проектът AttivAree засилва чувството за принадлежност на хората, като укрепва природното наследство чрез изкуство. По него се работи за ремонтиране на хостели и насърчаване на предлагането в отдалечени села като Лавеноне (11). Туристическите агенции следва да бъдат насърчавани да работят в партньорство с предприемачи и социални предприятия от отдалечените региони за укрепване на устойчивия културен туризъм.

3.10.

Разпространението и представянето на културна информация чрез използване на цифрови технологии по творчески начин ще намали растящото разделение между града и селото и между младите и по-възрастните поколения. Приветстват се проекти като YourAlps (12), които възстановяват връзката на младежите с наследството на планинските райони. Има много нови примери за иновативни начини за представяне на културните традиции, като например художественият проект, използван в Астед в Дания и в село Пфин в Швейцария. Тези проекти са резултат от местни инициативи, при които се установява какви са местните нужди и се използват процеси на участие, като самите те са част от културната традиция на Европа. На европейско, държавно и регионално равнище следва да се предоставят публични и частни ресурси, за да се ускорят инвестициите в подобни инициативи.

3.11.

Все повече се използват и нови цифрови инструменти, например на места с минали и все още тлеещи конфликти, с цел възстановяване на важни исторически обекти, унищожени поради изоставяне или военни действия. Технологиите се използват за по-точно разчитане на надгробни паметници и избледнели ръкописи (13). ЕИСК приветства плановете на Комисията за „Стратегия Digital4Culture“ и очаква в нея да бъдат взети под внимание всички съществени аспекти на селските райони. В проекта MEMOLA например се използва 3D сканиране на стари напоявани площи за обучение по нови процеси на напояване.

3.12.

Необходими са повече изследвания, за да се разбере какво е значението на културната дейност за хората и какви са ползите от нея за здравето за всички възрасти, но най-вече за хората с физически или психически заболявания (14), макар че по линия на текущите програми по „Еразъм +“, като например магистърската програма „TEMA“, понастоящем се финансират добри възможности за научни изследвания. На конференцията на високо равнище по програма „Хоризонт 2020“ в рамките на ЕГКН относно „Иновациите и културното наследство“ (15) беше отправен призив за допълнителни усилия за развитие на научноизследователската дейност с цел определяне на приоритетите и най-добрите практики за насърчаване на културните дейности.

3.13.

Инициативите, подпомагани от благотворителни и филантропски фондации, са допринесли значително за опазването на природни обекти и за подпомагането на дейности, често чрез социални предприятия, които насърчават развитието на селските райони по устойчив начин. Културната фондация на Финландия подпомага научните изследвания на мерки за предотвратяване на земеделски отпадъци, които се отразяват върху качеството на водата в Балтийско море. Тя работи със земеделски стопани, които считат, че по-голямото биологично разнообразие означава по-богат ландшафт. Приветстват се и други благотворителни инициативи като Тръста за културно наследство на училищата в Уелс, който насърчава културните съревнования между училищата с участието на млади хора, които замислят и осъществяват културни дейности по свой избор (16). Един пример за това как на младите хора се дава възможност да изследват културното си наследство е училището в Писку (17), Румъния, което е както специализирано училище за културно наследство, така и организатор на семинари и конференции. Самият ЕИСК през март 2018 г. събра ученици от училища в цяла Европа, за да обсъдят културните си приоритети под надслов „Твоята Европа, твоето мнение!“ (18). Те стигнаха до заключението: „Искам да живея в Европа, която окуражава и защитава всички форми на културата… искаме да избегнем елитарността и да популяризираме културата…, но също така да имаме възможност да създаваме своя собствена култура…“ В Джифони, село в Южна Италия, около 300 студенти подготвиха филми и видеоматериали, за да популяризират региона си.

3.14.

Инвестициите на публичните финансови донори следва да бъдат съобразени с особеностите на селските райони, за да може при планирането на нови потоци на финансиране, те да включват подкрепа за настоящия принос на семейните земеделски стопанства и работниците, както и за неправителствените организации, обединяващи отделни творци и фолклорни групи, групи за действие на местно равнище и стопанства, предоставящи прием на лица, нуждаещи се от грижи, като изцяло се вземат под внимание мерките, необходими за подобряване на инфраструктурата на културното наследство на селските райони.

3.15.

Има възможност за повече тематични и географски връзки и търсене на такива от страна на културните туристи. Приветстват се съвместни проекти за брандиране и за обединен достъп. Селскостопанските изложения и националните прояви в селата и в малките градове, като например шоуто Royal Welsh в Билт Уелс (19), което привлича около 240 000 посетители, и литературният фестивал в Хей он Уай, който носи приблизително 21 милиона британски лири в един малък селски район, са важни икономически и социални фактори. Дните на отворените врати в стопанствата, панаирите като Llangollen International Eisteddfod, концертите, пешеходните шествия като това във Вьорне, Белгия, теснолинейките с парни локомотиви, групите за скандинавско ходене и ансамблите за традиционни танци — всички те допринасят изключително много за запазването и популяризирането на културното наследство на селските райони. Приносът на доброволци от много поколения за тези прояви сам по себе си е важна част от нашето културно наследство. Работата на Европейския доброволчески център и на националните и регионалните доброволчески организации за насърчаване на качествената доброволческа дейност в областта на културата се приветства и те се насърчават да продължат ценните си усилия, включително предоставянето на обучение по въпросите на здравето и безопасността, за да се гарантират безопасни и приятни преживявания както на доброволците, така и на туристите.

3.16.

Има обаче нарастващ недостиг на умели занаятчии, които да предадат знания и да обучат едно ново поколение как да опазва и развива това многообразно наследство. С инициативата JEMA (20), която започна във Франция, редовно се насърчава работата на занаятчиите и се популяризира необходимостта от обучение на новите поколения. Посрещането на тази нужда е добра възможност за създаване на връзка между поколенията посредством културата и за нейните цели. В рамките на текущите програми на ЕС и на националните/регионалните програми е от съществено значение да има по-практическо обучение и признание на придобитите умения, които да бъдат насочени не само към съществуващите занаятчийски и екологични умения, но и към наставничеството, развитието на нови техники и предприемачеството в областта на културата. Необходимо е да се оказва подкрепа за художници и други лица, за да работят с местните училища в селските и градските райони, като по приобщаващ начин развиват културни идеи, насочени към различни поколения и етнически групи.

3.17.

Културното наследство на селските райони е свързано и с демокрацията на участието. Има силна европейска традиция за общностна солидарност и за справяне с изолацията и неравнопоставеността чрез дейности на общността, много от които се основават на културата. Изграждането на местно устойчиво лидерство и постигането на местните приоритети чрез водено от общностите местно развитие (ВОМР) и метода LEADER обогатяват наследството на организираните граждански групи и движения. Социалните и културните дейности спомагат за сближаването на хората в географските райони с недостатъчни обществени и частни услуги. Традицията за намеса на доброволческия сектор, понякога като крайно средство, помага за опазването на чувствителните и уязвими ландшафти, необходими за оцеляването на хората. Публичната подкрепа за тези дейности е жизненоважна.

Брюксел, 19 септември 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER


(1)  Становище на ЕИСК относно Нова програма за култура (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  https://ec.europa.eu/culture/news/new-european-agenda-culture_en

(3)  Конференция на ЕИСК, проведена на 20 и 21 юни 2016 г.

(4)  Резолюция № 2 на Европейската конференция на министрите на териториалното/регионалното устройство на държавите — членки на Съвета на Европа (CEMAT), относно Общоевропейската харта за наследството на селските райони: насърчаване на устойчиво териториално устройство — „Наследството на селските райони като фактор за териториално сближаване“, приета на 15-ата сесия на CEMAT, Москва, Руска федерация, 9 юли 2010 г.

(5)  http://www.alpine-space.eu/projects/alpfoodway/en/home

(6)  http://www.terract.eu/fr/

(7)  https://www.bangor.ac.uk/studentlife/studentnews/gift-s-marine-renewable-visit-to-plas-newydd-18421

(8)  https://www.facebook.com/agroktima.artfarm/

(9)  Становище на ЕИСК относно Нова програма за култура (все още непубликувано в Официален вестник).

(10)  https://www.gruenewoche.de/

(11)  AttivAree project in the Lombardy region

(12)  http://www.alpine-space.eu/projects/youralps/en/home

(13)  Проект на Andrew Skerrett, представен на изслушването на проучвателната група на 24 юли 2018 г. в Кардиф.

(14)  Innovate Trust — Положителни резултати от дните на проекта по градинарство.

(15)  https://ec.europa.eu/info/events/innovation-and-cultural-heritage-2018-mar-20_en

(16)  https://jamesprotheroe.wordpress.com/Darren Park Primary School, Ferndale.

(17)  http://piscu.ro/piscu-school/#

(18)  https://www.eesc.europa.eu/bg/node/52237

(19)  http://www.rwas.wales/royal-welsh-show/

(20)  Европейски дни на художествените занаяти https://www.journeesdesmetiersdart.fr/


6.12.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/28


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Въздействието на субсидиарността и свръхрегулирането върху икономиката и заетостта“

(проучвателно становище по искане на австрийското председателство)

(2018/C 440/05)

Докладчик:

Dimitris DIMITRIADIS

Съдокладчик: Wolfgang GREIF

Консултация

Австрийското председателство на Съвета на ЕС, 12.2.2018 г.

Правно основание

член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Компетентна секция

„Единен пазар, производство и потребление“

Приемане от секцията

4.9.2018 г.

Приемане на пленарна сесия

19.9.2018 г.

Пленарна сесия №

537

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

192/1/1

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства искането на австрийското председателство на Съвета на Европейския съюз за проучвателно становище относно „Въздействието на субсидиарността и свръхрегулирането върху икономиката и заетостта“. То добавя стойност и още аспекти към текущия дебат за „По-добро регулиране“ с цел осигуряването на правна сигурност, ясни правила и „има за цел да гарантира, че регулаторната тежест за предприятията, гражданите и публичните администрации е сведена до минимум“ (1). При прилагането на законодателството на ЕС не трябва да се поставя под въпрос съществуващото равнище на защита на гражданите, потребителите, работниците и околната среда.

1.2.

ЕИСК отново отправя своето искане тези свързани с бъдещето въпроси, включително дебатите относно компетенциите и степента на регулиране, да се разглеждат на национално и европейско равнище с пълноценното участие на социалните партньори и други организации на гражданското общество. Това е основен израз на демокрацията на участието на много равнища и поради това участието им трябва да бъде засилено в ЕС и държавите членки.

1.3.

ЕИСК подчертава първостепенното значение на принципите на субсидиарност и пропорционалност за осигуряване на всеобхватно и стабилно европейско законотворчество. Комитетът подчертава, че ЕС следва да се съсредоточи върху областите, в които законодателството на ЕС носи значителна добавена стойност. Ето защо Европейската комисията (ЕК) следва да определя въпросите, които наистина трябва да бъдат разглеждани на равнище ЕС по най-ефикасния начин. Когато решенията изискват да се отчетат надлежно националните, регионалните и местните характеристики, съответните органи следва да разполагат със свобода на действие, за да ги определят, с активното участие на съответните заинтересовани страни, включително социалните партньори.

1.4.

В рамките на ЕИСК има различни мнения по отношение на термина „свръхрегулиране“, които отразяват разликите в позициите на различните участници. Въпреки че няма ясно определение на понятието „свръхрегулиране“, то обикновено се отнася до ситуация, в която при транспонирането в националното законодателство държите членки въвеждат изисквания, надхвърлящи минималните, определени в законодателството на ЕС (основно в директивите). ЕК следва да определи насоки, за да помогне на държавите членки да транспонират правилно съответните изисквания на даден правен акт при зачитане на принципите на пропорционалност и субсидиарност и условията за лоялна конкуренция.

1.5.

ЕИСК отбелязва, че — особено от гледна точка на субсидиарността и пропорционалността и в съответствие със законодателството на ЕС — държавите членки разполагат с изключителната компетентност да въвеждат допълнителни мерки, различни от предвидените от (минималните) изисквания на ЕС, които да отразят техните специфични особености. Подобни решения би трябвало да се вземат по прозрачен начин, след консултация със социалните партньори и заинтересованите страни и би трябвало да съответстват на законодателството на ЕС. Във връзка с това ЕИСК не поставя под въпрос суверенитета на държавите членки, тяхната свобода и отговорност при определяне на законите и практиките на национално равнище.

1.6.

ЕИСК призовава европейските институции и държавите членки да активизират усилията си за намаляване на необоснованата административна тежест, за да стимулират растежа и създаването на устойчиви работни места.

1.6.1.

В рамките на подготовката на многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021—2027 г. ЕИСК настоятелно призовава ЕК да предприеме бързи мерки за справяне с ненужните административни тежести, които сериозно възпрепятстват инвестициите от ЕСИФ: държавна помощ, спазване на процедурите за обществените поръчки, одитни практики и забавено или дори ретроактивно приемане на универсални подробни насоки.

1.6.2.

ЕИСК подчертава, че ненужната регулаторна и административна тежест са пречка за максимално увеличаване на ползите и за свеждане до минимум на регулаторните разходи за предприятията, гражданите и публичните власти. Комитетът отново подчертава необходимостта от опростено, съгласувано и по-качествено регулиране, което трябва да бъде правилно разбирано и осъществявано, с необходимото в еднаква степен участие на всички четири равнища на управление — европейско, национално, регионално и местно.

1.6.3.

В съответствие с предходните си становища (2) ЕИСК препоръчва провеждането на задълбочен тест за МСП в оценките на въздействието на ЕК.

1.7.

ЕИСК отново подчертава, че европейските минимални стандарти, особено в контекста на социалната политика, политиката за потребителите и политиката в областта на околната среда на ЕС, имат за цел сближаване на условията на живот и труд в целия ЕС в посока възходящо сближаване. Mинималните стандарти в директивите на ЕС не трябва да се разбират като „максимално равнище“, което не следва да се превишава в хода на транспонирането им в националните правни системи. ЕИСК счита, че общественото одобрение на европейския интеграционен процес обаче не бива да бъде излагано на риск поради регулаторна конкуренция за хармонизиране в посока занижаване на стандартите. Всички решения трябва да се вземат прозрачно и чрез открит диалог със социалните партньори и организациите на гражданското общество.

2.   Въведение

2.1.

Австрийското председателство на Съвета на ЕС поиска проучвателно становище от ЕИСК относно „Въздействието на субсидиарността и свръхрегулирането върху икономиката и заетостта“.

2.2.

ЕИСК отбелязва, че искането се отнася както до принципа на субсидиарност, така и до свръхрегулирането, и се разширява настоящият дебат относно по-доброто регулиране, по който ЕИСК е изразил мнението си в различни наскоро приети становища (3).

2.3.

Въпросът за субсидиарността наскоро придоби ново значение, не на последно място с Бялата книга за бъдещето на Европа. Работната група по въпросите на субсидиарността и пропорционалността, създадена от председателя на Комисията Юнкер през ноември 2017 г., представи доклад с препоръки за подобряване на прилагането на принципа на субсидиарност (4).

ЕИСК счита, че в някои отношения докладът е непълен и че това отразява ограничения състав на работната група. Ето защо Комитетът настоятелно препоръчва представители на гражданското общество да участват активно в последващите действия. ЕИСК счита за неотложно да се разгледа пропорционалността на европейските действия и най-вече в областите, в които ЕС следва да засили, намали или дори замрази действията си в интерес на гражданите, на икономиката и в съответствие с други обществени интереси.

2.4.

Според ЕИСК тези свързани с бъдещето въпроси трябва да бъдат разглеждани на национално равнище и на равнището на ЕС с участието на социалните партньори и на други организации на гражданското общество. Предоставянето на тези участници на също толкова възможности колкото на местното и регионалното равнище при подготовката и прилагането на националните и европейските политики би допринесло пряко за видимото прилагане на хоризонталната субсидиарност.

2.5.

ЕИСК приветства факта, че австрийското председателство признава значението на широкия експертен опит на социалните партньори и организациите на гражданското общество за разработването, прилагането и оценката на политическите действия на национално равнище и на равнището на ЕС. Това е основен израз на демокрацията на участието на много равнища, който трябва да бъде укрепен в ЕС и държавите членки.

2.6.

Във връзка с това ЕИСК призовава работната група да вземе надлежно предвид становищата му по въпросите на субсидиарността и пропорционалността, които са в основата на коментарите и препоръките и на настоящото становище.

3.   Принципът на субсидиарност

3.1.

Принципът на субсидиарност, установен в член 5 от ДЕС, цели да гарантира, че действията на ЕС не надхвърлят необходимото за постигането на целите на Договора и че ЕС действа в областите, които не попадат в неговата изключителна компетентност, само ако целите на една законодателна мярка могат да бъдат постигнати по-ефективно на равнище ЕС, отколкото на национално, регионално или местно равнище.

3.2.

ЕИСК подчертава първостепенното значение на тези принципи в една наднационална общност като ЕС и приветства изрично инструментите за спазване на принципа на субсидиарност, установени с Договора от Лисабон — от прегледа на субсидиарността преди приемането на законодателен акт до жалбите във връзка със субсидиарността, подавани от националните законодателни органи.

3.3.

ЕИСК подчертава също, че всички области, предвидени в ДФЕС, се нуждаят от добре функционираща Европа и че принципът на субсидиарност не трябва да се използва за противодействие на действията на ЕС, които имат ясна европейска добавена стойност, за да се даде предимство на националните подходи или дори за предварително оттегляне на ЕС от ключови области на политика. Следва да се приемат единствено правила с европейска добавена стойност. ЕИСК счита, че предизвикателствата, пред които е изправен континентът понастоящем, не изискват ренационализация чрез политики за „по-малко Европа“, а по-скоро смели стъпки към по-добра и насочена към гражданите Европа, която насърчава сближаването.

3.4.

ЕИСК признава, че ролята на държавите членки в прилагането на законодателството на ЕС е особено решаваща в случая с транспонирането на директиви, които са задължителни по отношение на постигането на резултата, но оставят на националните власти избора на формата и методите на прилагане, както и решението, в съответствие със законодателството на ЕС, за подобряване на стандартите, ако те преценят, че това е целесъобразно. Същевременно транспонирането не трябва да възпрепятства условията за лоялна конкуренция между всички участници на вътрешния пазар, което е важно за неговото правилно функциониране.

3.5.

Докато държавите членки носят отговорност за правилното и своевременно транспониране на директивите, на Европейската комисия като пазител на Договорите е отредена ролята да гарантира правилното им прилагане на национално равнище. Тази „споделена отговорност“ следва да бъде пределно ясна още от самото начало на законодателния процес: доброто прилагане зависи от ясна, прозрачна и всеобхватна оценка на въздействието като основа за новото законодателство на ЕС, от ясния и прост език на предложението и от реалистичния срок за изпълнението му.

3.6.

ЕИСК предупреждава, че дори когато горепосочените изисквания са изпълнени, прилагането на национално, регионално и местно равнище може все пак да се окаже недостатъчно и/или неефективно. Във връзка с това Комитетът припомня призива си ЕК систематично да полага повече усилия, в съответствие с компетенциите си, за по-бързо и стриктно започване на процедури, когато държави членки транспонират неправилно или не транспонират законодателството на ЕС (5), след като е изчерпала всички възможности за сътрудничество.

3.7.

ЕИСК отбелязва, че редица правни и политически ангажименти се възприемат като надхвърляне на правомощията на институциите на ЕС и намеса в области и избори от компетентността на държавите членки (напр. колективни трудови правоотношения и инициативи на профсъюзите на национално равнище; пенсионни, здравни и други системи за социално осигуряване или професионални нормативни уредби, напр. критерии за квалификация в сектора на здравеопазването).

Поради това ЕИСК се противопоставя в еднаква степен не само на подобно надхвърляне на правомощията от страна на институциите на ЕС, но и на трансфера на важни регулаторни области от ДФЕС, като например защитата на потребителите, стандартите за опазване на околната среда и европейската социална политика, към националното равнище под претекста на принципа на субсидиарността.

4.   Избягване на ненужната регулаторна и административна тежест — „свръхрегулиране“

4.1.   Дебатът за „свръхрегулирането“

4.1.1.

Понякога при транспонирането на законодателството на ЕС държавите членки въвеждат по-строги или по-напредничави мерки от тези, определени в изискванията на законодателството на ЕС (главно директиви) или не използват предлаганите от директивата възможности за опростяване. В много документи това явление се нарича „свръхрегулиране“. В първия случай става дума за „активно свръхрегулиране“, а във втория — за „пасивно свръхрегулиране“.

4.1.2.

ЕИСК има различни възгледи относно „свръхрегулирането“, които отразяват разликите в мненията на различните участници. Свръхрегулирането се възприема от някои заинтересовани страни като прекомерно натрупване на норми, насоки и процедури на национално, регионално и местно равнище, което създава ненужна административна тежест и затруднява изпълнението на политическите цели, които се очаква да бъдат постигнати чрез транспонираното законодателство. Други заинтересовани страни обаче са на мнение, че употребата на заклеймения термин „свръхрегулиране“ би поставило под въпрос стандартите на някои напреднали държави членки, демократично приети и въведени в правните им системи, особено в областта на трудовото и потребителското право и на правото в областта на околната среда, както и по отношение на свободните професии.

4.1.3.

ЕИСК призовава за прагматичен и балансиран подход и за целите на настоящото становище ще се съсредоточи върху неутрална и по-точна терминология в съответствие с Междуинституционалното споразумение за по-добро регулиране от май 2016 г.

4.2.   Дефиниция на „свръхрегулирането“

4.2.1.

ЕИСК предлага да се определи по-точно понятието „свръхрегулиране“. За случаите, в които държавите членки транспонират съдържанието на законодателството на ЕС по по-амбициозен начин (по същество или процедурно) или се стремят към съвместимост с националното законодателство, биха могли да се използват изрази като „по-напредничави разпоредби“, „по-строги разпоредби“ или „по-високи изисквания“. Терминът „свръхрегулиране“ би трябвало да се ограничи до случаите на неоправдани и ненужни допълнения към законодателството на ЕС в процеса на транспонирането му в националното законодателство, които не могат да бъдат оправдани с оглед на една или повече цели на предлаганата мярка или които пораждат допълнителна ненужна административна тежест. При всички случаи изразът „свръхрегулиране“ е много общ, неговият превод на много езици е подвеждащ и следва да бъде заменен с много по-точен термин.

4.2.2.

Независимо от терминологията (и дори и когато може да се използва терминът „свръхрегулиране“), ЕИСК подчертава, че това понятие не следва да се отнася по-специално до:

ограничаване на установените стандарти в области като трудовото, социалното и потребителското право или на правото в областта на околната среда при транспонирането и прилагането на законодателството на ЕС;

национални мерки, които нямат (обективна или времева) връзка с транспонирането на законодателството на ЕС;

затягане на общите разпоредби на законодателството на ЕС в процеса на транспонирането му (напр. установяване на конкретни законови санкции в случаи на нарушение);

прилагане на един от няколко изрични варианта за транспониране на законодателството на ЕС;

по-напредничави национални разпоредби, надхвърлящи минималните стандарти, основаващи се на „клаузи за запазване на равнището на защита“ в законодателството на ЕС;

прилагане на съдържанието на една директива към сходни случаи, за да се гарантира съгласуваност и последователност на националното законодателство.

4.2.3.

ЕИСК припомня, че принципът на субсидиарност позволява на държавите членки да въвеждат по-строги мерки, като упражняват правото си да гарантират постигането на различни цели (напр. икономически, социални или екологични) и да демонстрират своя ангажимент към високо равнище на защита, зачитайки специфичния характер на правни инструменти като „директивите“, както и някои ограничения на правомощията. ЕИСК подчертава, че подобни по-строги ангажименти следва да бъдат поемани само след прозрачен и приобщаващ дебат със социалните партньори и заинтересованите страни и в дух на взаимно разбирателство и балансирано вземане на решения.

4.3.   „Свръхрегулиране“ и по-добро регулиране

4.3.1.

В контекста на програмата за по-добро регулиране ЕК признава правото на държавите членки да надхвърлят стандартите, определени в законодателството на ЕС („свръхрегулиране“), но изразява загриженост относно липсата на прозрачност в това отношение. Обединеното кралство, Нидерландия, Белгия, Германия и Австрия създадоха свои системи за идентифицирането на случаи на „свръхрегулиране“. В Обединеното кралство и в Нидерландия „свръхрегулирането“ се контролира от централизирани официални политики, насочени към стимулиране на икономическия растеж.

4.3.2.

ЕИСК по никакъв начин не поставя под съмнение съществуващите разпоредби на Договора, по-специално правомощията на ЕС или на държавите членки, но отново подчертава значението на спазването на „общите принципи на правото на Съюза като демократична легитимност, субсидиарност и пропорционалност, и правна сигурност“. Това означава, наред с другото, зачитане на демократичния суверенитет, свободата и отговорността на държавите членки за създаване на национални закони и практики, които надлежно отчитат ролята на социалните партньори в това отношение. ЕИСК винаги е призовавал за повече опростеност, яснота и съгласуваност при изготвянето на законодателството на Съюза, както и за по-голяма прозрачност в законодателния процес.

4.3.3.

Комитетът многократно е подчертавал, че „европейската регулаторна рамка е съществен фактор за интеграцията, който не е тежест или разход за съкращаване. Напротив, нейната пропорционалност я превръща във важен залог за защитата, насърчаването и правната сигурност на всички заинтересовани лица и граждани в Европа“ (6). ЕИСК отново изразява своето становище, че законодателството има съществено значение за постигане на целите на Договора, както и за създаване на условията за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в полза на обществото, предприятията и гражданите (7). Съгласно член 3 от ДФЕС законодателството допринася също и за подобряване на благосъстоянието, за защита на обществения интерес и основните права, за насърчаване на високо равнище на социална и екологична защита и за гарантиране на правната сигурност и предвидимост. То следва и да предотвратява нарушаването на конкуренцията и социалния дъмпинг (8).

4.3.4.

При транспонирането на директивите държавите членки понякога добавят елементи, които нямат ясна връзка със съответното законодателство на ЕС. ЕИСК счита, че тези допълнения следва да бъдат ясно посочени в акта за транспониране или в свързани с тях документи. Легитимността на държавите членки да допълват актовете на ЕС в резултат на минимална хармонизация трябва по принцип да се признава, доколкото това се прави прозрачно и се спазват принципите на недискриминация и на пропорционалност. Има много примери за неминималистично транспониране на директиви в държави членки, което може да се счита за свръхрегулиране.

4.3.5.

В случаите, когато хармонизацията е минимална, ЕИСК подчертава, че държавите членки могат да изготвят разпоредби, които имат за цел да постигнат: създаване на работни места, по-добри условия на живот и труд, адекватна социална защита, високи и устойчиви нива на заетост и борба с изключването (член 151 от ДФЕС), насърчаване и развитие на МСП и високи стандарти за здравеопазване и защита на потребителите (членове 168 и 169 от ДФЕС), както и опазване на околната среда (член 191 от ДФЕС), без обаче да се издигат излишни регулаторни или административни бариери.

4.4.

ЕИСК счита, че следните мерки ще спомогнат за избягване на ненужни регулаторни и административни тежести:

ЕК би трябвало да прави интегрирани оценки на въздействието (ОВ) в рамките на европейското законодателство, да взема надлежно предвид излишната тежест и други възможни последици за всеки важен регулаторен текст;

законите на ЕС трябва да се оценяват въз основа на техните достойнства, за всеки отделен случай, за да се постигне целенасочена хармонизация, позволяваща, в зависимост от обстоятелствата, по-висока степен на хармонизация в някои области и по-ниска в други. Европейската комисия е тази, която чрез оценката на въздействието следва да предложи най-подходящото равнище на хармонизация, отчитайки необходимостта от висока степен на защита;

при транспонирането на законодателството на ЕС държавите членки следва да осигурят пълна прозрачност на национално и регионално равнище във връзка с всякакви допълнителни изисквания, които биха могли да окажат отрицателно въздействие върху единния пазар, конкурентоспособността и растежа;

фактът, че една държава членка налага по-малко строги правила в сравнение с друга, не означава автоматично, че правилата на тази втора държава членка са непропорционални и несъвместими със законодателството на ЕС. Държавите членки са тези, които следва да извършват оценка на всеки отделен случай, отчитайки гледната точка на всички заинтересовани страни и регулаторния контекст в неговата цялост. Оценката на въздействието би могла да бъде важен инструмент за постигането на тази цел;

всякакви допълнителни изисквания при транспонирането на директивите би трябвало да бъдат придружени от документи, които ясно да посочват конкретните причини за тяхното въвеждане.

4.5.

За да се избегне поставянето на предприятията и други заинтересовани страни в по-неблагоприятно конкурентно положение спрямо техните партньори в други държави членки, ЕК следва да изготви насоки, за да помогне на държавите членки да транспонират правилно изискванията на даден правен акт при зачитане на принципите на пропорционалност и субсидиарност и условията за лоялна конкуренция. В тази връзка ЕИСК отново отправя искането си за възможно най-голямо участие на социалните партньори и други заинтересовани страни в процеса на транспониране, както и искането си за активно участие на държавите членки и националните и регионалните парламенти в съответните последващи оценки (9).

4.6.

Препоръки на ЕИСК за ефективно транспониране:

4.6.1.

Държавите членки следва да обръщат внимание на съответните срокове за изпълнение, за да се осигури достатъчно време за консултации с всички заинтересовани страни:

при подготовката на националните рамкови позиции за първоначални преговори в работните органи на държавите членки трябва да се обръща внимание на срока за транспониране;

следва да се проверява дали директивите на ЕС предвиждат два крайни срока — един за изготвяне на национално законодателство за прилагането на директивата и един във връзка с датата, на която законодателният акт трябва да влезе в сила;

Крайният срок за транспониране трябва да бъде съблюдаван и контролиран по време на целия законодателен процес;

Плановете на ЕК за прилагане на законодателството предоставят подкрепа и съдействие.

4.6.2.

Консултации:

на равнището на ЕС, съдействието от страна на ЕК по време на процеса на прилагане на законодателството, например препоръките и обсъжданията в експертни групи, може да бъде от полза и да допринася за общо разбиране сред държавите членки;

Европейската комисия следва да адаптира съществуващата методология за транспониране (насоките) не само, за да гарантира, че транспонирането на директивите не противоречи на европейското законодателство, но също и за да гарантира неговата ефективност;

допълнително би могла да се развие практиката ЕК да осигурява специализирани уеб базирани платформи (като например съществуващия интерфейс за електронно уведомление) или електронна база данни за конкретни законодателни актове на ЕС с цел споделяне на „най-добри практики“. Многостепенното управление следва да се насърчава и да обхваща всички заинтересовани страни.

4.6.3.

Терминология и делегирани актове:

държавите членки се насърчават да следят по време на целия преговорен процес в Съвета да се използва точна и съгласувана терминология;

основните термини и определения трябва да бъдат ясно определени на възможно най-ранен етап от преговорите;

ЕК трябва да взема предвид различните значения на термините и определенията в държавите членки;

определенията в конкретен законодателен акт би трябвало да съответстват на определенията в останалите законодателни актове на ЕС;

делегираните актове следва да бъдат съобразени с изискванията, определени в член 290 от ДФЕС и да предоставят ясни и изрични дефиниции в основния законодателен текст;

делегираните актове следа да се отнасят само за несъществени елементи на законодателния акт и само тези елементи могат да бъдат допълвани или изменяни (10).

5.   Специфични чувствителни области

5.1.   Европейски структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ)

5.1.1.

Европейската политика на сближаване, по-специално структурните фондове и в частност Европейският социален фонд се прилагат в сложна административна, институционална и регулаторна среда и представляват специфична област, в която ненужното и обременяващо транспониране може да има отрицателен ефект върху политиките на ЕС. В този контекст националните и/или регионалните правила често „добавят“ изисквания вместо само да гарантират, че се вземат под внимание минималните (европейски) изисквания. Много от тези правила водят до допълнителна административна тежест. Трябва да се отбележи, че допълнителните изисквания често се основават на хипотезата, че са важни, полезни, необходими и са резултат от демократичен процес.

5.1.2.

В рамките на подготовката на МФР за периода 2021—2027 г. ЕИСК настоятелно призовава ЕК бързо да предприеме мерки за справяне с ненужните административни тежести, които сериозно възпрепятстват инвестициите по линия на ЕСИФ: държавна помощ, спазване на процедурите за обществените поръчки, одитни практики и забавено или дори ретроактивно приемане на универсални подробни насоки. Намаляването или избягването на ненужната административна тежест е съвместна отговорност на всички участници.

5.1.3.

Неподходящите практики биха могли да доведат до липса на доверие в цялостната система за усвояване на ЕСИФ. Те включват подход на непоемане на риск на всички равнища, липса на съгласуваност в тълкувателните отговори от различни генерални дирекции на ЕК, все още съществуващи пропуски в хармонизацията на правилата на ЕСИФ на национално, местно и регионално равнище, страх от неспазване на правилата за държавната помощ, различни подходи към политиката в областта на обществените поръчки на равнището на ЕС (акцент върху прозрачността) и на национално равнище (акцент върху икономическата изгода), и различни национални административни култури.

5.1.4.

Неподходящите практики биха могли също така да засегнат неблагоприятно както бенефициерите, така и органите, отговарящи за програмата, и да увеличат административните разходи и да затруднят усвояването на ЕСИФ, като ги направят по-малко привлекателни. Поради липсата на алтернативни системи за разрешаване на спорове, предприятията и най-вече МСП биха могли да бъдат неблагоприятно засегнати от забавяне на плащанията, административно претоварване, неподходящ контрол, отказ на проекти, изключване от колективни действия и др. Поради това ЕИСК призовава за създаването на специализирани системи за разрешаване на спорове.

5.1.5.

Препоръки за бъдещи действия за периода 2021—2027 г.:

5.1.5.1.

намаляване на административната тежест в областта на управлението и контрола:

бързи действия на равнище ЕС и на национално равнище за идентифициране и, по възможност, премахване на излишните практики, процеси и процедури и предлагане на по-ефективни решения, основани на добри практики;

„споделеното управление“ е съществена причина за сложността на ЕСИФ. Следва да се прилага „интегрираният подход“, при който администрирането и контролът на ЕСИФ се осъществяват въз основа на националните стандарти („децентрализирано управление“);

държавите членки следва да извършват самооценка на своите системи за одит, управление и контрол с цел откриване и премахване на прекомерните и припокриващите се правила, като в същото време гарантират правилното използване на средствата на ЕС;

при разработването на съответните правила и процедури ЕК следва да отчита по-добре интензитета на помощта и спецификата на различните модели и механизми за прилагане (т.е. безвъзмездни средства, финансови инструменти, опростени разходи и др.).

5.1.5.2.

ЕИСК призовава за опростяване и рационализиране на правилата за държавна помощ, включително чрез премахване на всички източници на несигурност при тяхното прилагане. Следва да се обмислят възможни изменения, включително, при необходимост, и на приложимите правила, така че проектите по ЕСИФ да се разглеждат по същия начин като тези, финансирани от ЕФСИ и от пряко управляваните от ЕК програми, като например „Хоризонт 2020“. В същото време ЕИСК предупреждава, че всички тълкувателни бележки и указания, както и документите, базирани на въпроси и отговори, трябва да бъдат ограничени, така че да не се превърнат в друг слой фактическо законодателство. Комитетът препоръчва те да бъдат заменени с широко разпространение на добри практики и да се избягва прилагането със задна дата. ЕИСК призовава ЕК да се въздържа от изготвянето на насоки, валидни за всички държави членки, въз основа на искане или проблеми в една или няколко държави членки.

5.1.5.3.

За да се реши въпросът с различните подходи по отношение на правилата за възлагане на обществени поръчки, ЕИСК предлага да се създаде съвместна работна група, съставена от представители на съответните генерални дирекции и фондове, която, при необходимост, да тълкува правилата по последователен начин и да предоставя последователни консултации, възприемайки единен подход във връзка с финансовите корекции.

5.1.5.4.

ЕИСК е на мнение, че принципът на субсидиарността следва да се прилага по-добре при усвояването на ЕСИФ, като се остави на националните органи да проверяват спазването на националните правила. Той приканва държавите членки да използват пълноценно възможностите за опростяване, предвидени в новия програмен период, да се въздържат от свръхрегулиране, което в тази област се отнася до всички норми, насоки и процедури за изпълнение, които могат да се считат за ненужни по отношение на целите на политиката, определени от управляващите органи, и да премахнат ненужните административни тежести.

5.2.   Към по-добро регулиране

5.2.1.

ЕИСК подчертава, че ненужните регулаторни и административни тежести са пречки пред предприятията, гражданите и публичните власти. Той припомня необходимостта от опростено, съгласувано и по-качествено регулиране, което трябва да бъде правилно разбирано и осъществявано по прозрачен начин, с необходимото в еднаква степен участие на всички четири равнища на управление — европейско, национално, регионално и местно.

5.2.2.

Някои държави членки разполагат с национални комитети, пред които правителствата трябва да обосновават правилата, които са по-строги от минималните изисквания на законодателството на ЕС (случаите на свръхрегулиране). Не е необходимо да се създават нови административни органи в държавите членки, в които такива органи не съществуват, но въпреки това процесът на въвеждане на изисквания, надхвърлящи стандартите на ЕС, би трябвало да бъде прозрачен.

5.2.3.

Както и в предходни свои становища (11) ЕИСК препоръчва по-ефективното провеждане на тестове за МСЕ в оценките на въздействието на предложения за нови европейски законодателни актове. Той приканва държавите членки да се възползват от възможностите за освобождаване на микропредприятията от определени правила в съответствие със законодателството на ЕС. ЕИСК отново заявява, че целите за намаляване на регулаторната тежест следва да се основават на всеобхватна оценка, включваща диалог с гражданското общество и заинтересованите страни При прилагането на законодателството на ЕС не трябва да се поставя под въпрос съществуващото равнище на защита на гражданите, потребителите, работниците и околната среда (12).

5.2.4.

ЕИСК отново посочва равнопоставеността и хомогенността на различните цели на политиките на ЕС съгласно Договора, наблягайки по-специално на силно конкурентна социално отговорна пазарна икономика, която има за цел постигане на пълна заетост и социален прогрес, и високо равнище на защита и подобряване качеството на околната среда.

5.2.5.

ЕИСК приканва ЕК, винаги когато е разумно и оправдано, да взема предвид използването на модели, основаващи се на стимули, и международни стандарти и насоки.

6.   Въздействие върху стандартите за заетостта, потребителите и околната среда

6.1.

През последните десетилетия бяха установени редица минимални стандарти в целия ЕС в областта на защитата на потребителите, околната среда и работниците, с които се цели да се постигне възходящо сближаване на условията на живот и труд в Съюза, т.е. по-голямо социално сближаване, както е посочено в член 151 от ДФЕС.

6.2.

ЕС като законодател умишлено е оставил възможност минималните стандарти да бъдат прилагани от държавите членки при спазване на принципите, залегнали в Договора за ЕС, и по-специално на принципа на пропорционалност. В резултат на това директивите предвиждат, че в процеса на тяхното въвеждане държавите членки могат да вземат предвид своите по-високи стандарти. ЕИСК подчертава, че винаги когато държавите членки решат да приемат по-амбициозни стандарти за защита, биха могли да се вземат предвид, наред с другото, принципите за по-добро регулиране.

6.3.

Тези национални стандарти са резултат от демократични преговори, които до голяма степен включват европейските и националните социални партньори и са от полза за работниците, потребителите и предприятията. В съответствие с целите на Договора за ЕС определянето на такива минимални стандарти би трябвало да има за цел да гарантира по-доброто функциониране на единия пазар и същевременно да не засяга неблагоприятно по-високите нива на защита на национално равнище. Минималните стандарти в законодателството на ЕС често дори изрично включват „клаузи за запазване на равнището на защита“, като посочват, че прилагането на директивата не може да се използва като оправдание за занижаване на евентуално по-високи национални стандарти до европейските. Това обаче не означава, че националните стандарти са неизменни и че не подлежат на промени.

6.4.

При транспонирането на законодателството на ЕС на национално равнище държавите членки могат да използват оценки на въздействието за проверка на социалните, икономическите и други последици.

6.5.

По отношение на социалната политика, защитата на потребителите и опазването на околната среда, законодателството на ЕС гарантира, че по-високите стандарти в държавите членки не бива да се подкопават и следва да се защитават с участието на всички заинтересовани страни в оценката на въздействието. В това отношение ЕИСК многократно е изразявал становището, че програмата за по-добро регулиране би трябвало да осигурява закони на ЕС с високо качество, без да се подкопават ключовите политически цели или да се създава натиск за дерегулиране по отношение на стандартите за социална защита и опазване на околната среда, както и във връзка с основните права (13).

6.6.

ЕИСК припомня, че европейските минимални стандарти, особено в контекста на социалната политика на ЕС, имат за цел сближаване на условията на живот и труд в целия ЕС в посока възходящо социално сближаване. Mинималните стандарти в директивите на ЕС не трябва да се разбират като „максимално равнище“, което не следва да се превишава в хода на транспонирането им в националните правни системи.

6.7.

ЕИСК подкрепя процеса на по-добро регулиране и признава неговия принос. В същото време предупреждава, че по-доброто регулиране не бива да се използва по никакъв начин за занижаване на изискванията, по-специално в сфери като законодателството за защита на потребителите, законодателството в областта на околната среда, трудовото право, насърчаването на просперитета и растежа и създаването на устойчиви работни места. ЕИСК предупреждава, че това би подхранило нарастващия евроскептицизъм сред широки кръгове от населението. ЕИСК счита, че общественото одобрение за процеса на обединяването на Европа не бива да бъде излагано на риск поради регулаторна конкуренция за хармонизиране в посока занижаване на стандартите.

Брюксел, 19 септември 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER


(1)  https://ec.europa.eu/info/law/law-making-process/planning-and-proposing-law/better-regulation-why-and-how_bg

(2)  ОВ C 197, 8.6.2018 г., стр. 1.

(3)  ОВ C 434, 15.12.2017 г., стр. 11, ОВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 192, ОВ C 303, 19.8.2016 г., стр. 45, ОВ C 487, 28.12.2016 г., стр. 51, ОВ C 262, 25.7.2018 г., стр. 22.

(4)  https://ec.europa.eu/commission/sites/beta-political/files/report-task-force-subsidiarity-proportionality-doing-less-more-efficiently_1.pdf

(5)  ОВ C 262, 25.7.2018 г., стр. 22, ОВ C 18, 19.1.2017 г., стр. 10.

(6)  Вж. inter alia параграф 1.2 от становището на ЕИСК относно „REFIT“ (ОВ C 303, 19.8.2016 г., стр. 45).

(7)  COM(2012) 746 final, стр. 2.

(8)  ОВ C 303, 19.8.2016 г., стр. 45, пар. 2.1.

(9)  ОВ C 262, 25.7.2018 г., стр. 22 (пар. 1.2).

(10)  CES248-2013 (Информационен доклад) (ОВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 145).

(11)  ОВ C 197, 8.6.2018 г., стр. 1.

(12)  ОВ C 262, 25.7.2018 г., стр. 22, (пар. 4.7.1 и 4.8.3).

(13)  ОВ C 262, 25.7.2018 г., стр. 22 (пар. 1.1. и 3.4); ОВ C 303, 19.8.2016 г., стр. 45 (пар. 2.1, 2.2, 2.5); и ОВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 192 (пар. 2.4).


6.12.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/37


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Неравенството между половете в областта на цифровите технологии“

(проучвателно становище по искане на Европейския парламент)

(2018/C 440/06)

Докладчик:

Giulia BARBUCCI

Проучвателно становище по искане на Европейския парламент

Писмо, 19.4.2018 г.

Правно основание

член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Компетентна секция

Секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“

Приемане от секцията

19.7.2018 г.

Приемане на пленарна сесия

19.9.2018 г.

Пленарна сесия №

537

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

176/2/6

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Причините за неравенството между половете в областта на цифровите технологии са многобройни и поради това действията трябва да са насочени към различни области: образователната система от детството до зряла възраст, пазара на труда, равновесието между професионалния и личния живот, обществените услуги и цифровото разделение като цяло. Препоръчва се да се използва мултидисциплинарен подход, който да обединява различните аспекти на иновациите (технологични, социални, културни и т.н.).

1.2.

Разделението между половете в областта на цифровите технологии не е просто технологичен въпрос: то представлява също и икономически, социален и културен проблем, който трябва да бъде разрешен с многостепенни и цялостни политики, с цел да се разгледат в дълбочина първопричините за неравенството между половете от социална и културна гледна точка.

1.3.

Важно е да се предприемат мерки за увеличаване на броя на жените в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ), тъй като това може да подобри условията в други сектори, както и в цялата икономика и общество. В същото време е важно да се отчете нарастващото значение на свързаното с ИКТ образование, както и на мултидисциплинарните, предприемаческите, цифровите и междуличностните умения (например съпричастност, творчество и разрешаване на комплексни проблеми) в ерата на цифровите технологии във всички сектори. Интердисциплинарното образование и насочените към хората набори от умения ще бъдат от съществено значение и образователните системи следва да обърнат внимание на тези аспекти.

1.4.

От съществено значение е да се гарантира цифрова грамотност и образование за всички, като се обърне специално внимание на момичетата с оглед на премахването на първопричините за неравенството между половете в областта на цифровите технологии. За преодоляването на стереотипите от решаващо значение е да има повече жени — примери за подражание, в областта на цифровите технологии.

1.5.

Необходимо е да се насърчи участието на жените на технически и високи позиции, като се преодоляват образователните и професионалните бариери и стереотипи и се гарантира учене през целия живот в областта на цифровите технологии, за да се предотврати изключването на жените от пазара на труда.

1.6.

На учителите и обучаващите следва да се предоставят подходящи инструменти за използване на ИКТ за преподаване на всички равнища за насърчаване на демокрацията и по-приобщаващи и персонализирани системи за образование и обучение.

1.7.

За да се избегне спиралата на феминизиране на бедността, трябва да се гарантират справедливи условия на труд и достъп до социална закрила (1). Това важи особено в „икономиката на работата по отделни заявки“ (2) (gig economy). В това отношение основна роля изпълняват социалният диалог и колективното трудово договаряне.

1.8.

Наличието на жени на позиция разработчик на ИКТ може да спомогне за преодоляване на предубежденията по отношение на пола, които може да са включени при проектирането на дадена технология.

1.9.

Предприемачеството на жените трябва да бъде подкрепено чрез премахване на пречките пред достъпа на жените до самостоятелна заетост и подобряване на достъпа до мерките за социална закрила и тяхното качество (3).

1.10.

„Интелигентната работа“ и работата от разстояние следва да се наблюдават, за да се избегне рискът от размиване на границите между полагането на грижи, работата и личния живот.

1.11.

Важно е да се засили участието на пазара на труда на жените с увреждания, като се приложи Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (4).

1.12.

Цифровизацията на публичния сектор представлява отлична възможност за улесняване на участието на жените на пазара на труда и подпомагане на жените с отговорности за полагане на грижи, както и за преодоляване на пречките, свързани с бюрокрацията и достъпа до обществените услуги.

1.13.

Важно е да бъдат преодолени свързаните с пола стереотипи: този въпрос трябва да се разгледа във всяка политика и във всяка област и да се обърне внимание на първопричините за него от социална и културна гледна точка.

1.14.

Една от основните пречки пред възможността за участие на жените в онлайн дейности и социалните мрежи е кибертормозът. Конвенцията от Истанбул за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие трябва да бъде ратифицирана и приложена.

1.15.

Във всички политики на национално, европейско и международно равнище следва да се отчита дискриминацията срещу жените в областта на цифровите технологии, която оказва отрицателно въздействие върху икономиката и обществото като цяло.

1.16.

Публичните политики следва да бъдат изготвяни, като се отчитат свързаните с пола аспекти (интегриране на принципа на равенство между половете). Във връзка с това бюджетирането, съобразено с равенството между половете, и фокусът върху равенството между половете могат да бъдат полезни инструменти.

1.17.

ЕИСК насърчава Европейската комисия да укрепи оперативната група „Жените в областта на цифровите технологии“ и инициативата „Digital4Her“. Важно е да се създадат и развият европейски мрежи за жените в областта на цифровите технологии, които да насърчават участието на момичетата и жените в образователни програми в областта на цифровите технологии и кариерите в тази сфера в ЕС.

1.18.

Европейската комисия следва да препоръча държавите от ЕС да определят национални цели и показатели за наблюдение на положението (годишно информационно табло). Следва да се отчита подобряването или влошаването, също и чрез изследвания на Европейски институт за равенство между половете (EIGE). Специфичните за всяка държава препоръки в тази област биха могли да бъдат насочени към държавите членки в рамките на процеса на европейския семестър.

1.19.

Социалните партньори на съответните равнища са се ангажирали във връзка със засилването на равенството между половете в образованието и на пазара на труда и играят основна роля в това отношение с цел преодоляване на неравенството между половете в областта на цифровите технологии. По-специално ролята на колективното трудово договаряне е от решаващо значение за ученето през целия живот, за пазара на труда, за вземането под внимание на ролята на половете, за насърчаването на ролята на жените в процеса на вземане на решения и в различните органи, за подпомагането на постигането на равновесие между професионалния и личния живот и за преодоляването на разликата в заплащането на жените и мъжете (5).

1.20.

ЕИСК препоръчва Европейският парламент да подкрепи тези препоръки за следващия парламентарен мандат на ЕП, тъй като този въпрос е от основно значение за бъдещото развитие на Европа.

2.   Въведение

2.1.   Неравенство между половете

2.1.1.

В речта си пред Европейския парламент относно политическите приоритети на Европейската комисия Jean-Claude Juncker посочи, че в Европейския съюз не трябва да има дискриминация, като определи раздела за пространството на правосъдие и основни права за един от десетте политически приоритета на работата на Комисията. Равенството между половете е част от този раздел, въпреки че Хартата на основните права вече играе важна роля в тази област и в нея се предвижда, че „равенството между жените и мъжете трябва да бъде гарантирано във всички области, включително заетостта, труда и възнаграждението“ (6). Мария Габриел, европейски комисар по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество, неотдавна набеляза действия като част от стратегията си за улесняване и засилване на участието на жените в цифровия сектор. Поради това е необходимо да се гарантират последващи действия във връзка с декларацията Digital4Her, подписана от ИТ дружества, в която се предвижда приобщаваща и балансирана по отношение на половете работна култура и среда.

2.1.2.

Жените продължават да са обект на дискриминация на пазара на труда и в обществото като цяло. Индексът за равенството между половете, който измерва неравенството в областите работа, време, пари, знания, власт, насилие и здраве, показва, че напредъкът в тези области е бавен: индексът се е повишил от 62 точки през 2005 г. до 65 точки през 2012 г. и 66,2 точки през 2017 г. (7) Причините за тази дискриминация са многобройни. С оглед на преодоляването на дисбалансите в резултат на дискриминация първата глава на европейския стълб на социалните права засяга въпроса за равните възможности и достъп до пазара на труда като признание на факта, че равенството между половете и равните възможности са областите, в които по-често се наблюдава дискриминация.

2.1.3.

Неравенството между половете в областта на цифровите технологии представлява форма на неравенство вследствие на дискриминация, която засяга жените и която има вероятност да представлява непоносима пречка пред участието на жените в обществото в европейски и световен план. То забавя растежа на европейската икономика на бъдещето, която се характеризира с цифровизация. Понастоящем 68 % от мъжете и 62 % от жените използват компютър и интернет редовно, 33 % от мъжете и 18 % от жените инсталират софтуер върху самите устройства и 47 % от мъжете и 35 % от жените използват услуги за онлайн банкиране (8). Освен това, въпреки че повече от половината от всички завършили висше образование са жени, жените продължават да бъдат недостатъчно представени в науката и курсовете в областта на ИКТ (информационни и комуникационни технологии): те представляват около една трета от общия брой служители в сектора, като процентите варират в зависимост от конкретното работно място (8 % на софтуерни позиции, 54 % на по-ниски позиции сред операторите в областта на ИТ). Настоящото становище има за цел да предостави препоръки и предложения за преодоляване на дисбалансите във връзка с образователната система и пазара на труда.

2.1.4.

Жените са изправени и пред повече трудности при използване на интернет поради кибертормоз: онлайн тормозът е насочен в много по-голяма степен към момичетата (според данни на EIGE 51 % от жените се сблъскват с онлайн тормоз спрямо 42 % от мъжете) (9). Конвенцията от Истанбул за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие трябва да бъде ратифицирана и приложена.

2.2.   Цифровизацията и цифровото разделение

2.2.1.

Цифровизацията е не просто технологичен, а и икономически, социален, културен и обществен процес.

2.2.2.

Според проучване на Европейската комисия (10) цифровизацията може да добави 415 милиарда евро годишно към БВП на ЕС, а наличието на повече жени на позиции в сферата на цифровите технологии би могло да създаде годишен ръст от 16 милиарда евро на БВП на ЕС. Същевременно дружествата срещат трудности при наемането на ИКТ специалисти, така че съществува възможност за по-голяма заетост и по-добро образование в областта на цифровите технологии.

2.2.3.

Цифровото разделение включва не само ограничен достъп до интернет връзка, но и липса на основните умения, необходими за използването на ИКТ инструментите. Един от аспектите на цифровото разделение е неравенството между половете в областта на цифровите технологии. Според разбитите по пол данни на Международния съюз по далекосъобщения за 91 икономики през 2017 г. общото равнище на разпространение на интернет е 44,9 % за жените в сравнение с 50,9 % за мъжете; според данни на Евростат през 2017 г. 71 % от жените са имали всекидневен достъп до интернет у дома спрямо 74 % от мъжете, а 49 % от жените са използвали услуги за интернет банкиране в сравнение с 54 % от мъжете (11). Важно е въпросът да бъде разгледан както от гледна точка на пазара на труда — цифровизацията ще засегне всички работещи, така и от гледна точка на потребителите — всеки човек е потребител на технологиите.

2.2.4.

В много случаи цифровото разделение се преплита с други видове дискриминация — на етническите малцинства, жителите на селските райони, имигрантите, хората с увреждания, бедните и т.н. Технологиите може да спомогнат за преодоляването на тези пречки, превръщайки света в по-приобщаващ за всички, но — ако този процес не се направлява от социалните участници — те може също така да ги засилят.

2.2.5.

Неравенството между половете в областта на цифровите технологии представлява икономически, социален, обществен и културен въпрос, който следва да се разглежда чрез многостепенни и цялостни политики, тъй като той води до нарастващо неравенство между половете. Освен това неравенството между половете трябва да се разгледа във всяка политика и във всяка област и да се обърне внимание на първопричините за него от социална и културна гледна точка.

2.2.6.

Качественото въздействие на цифровизацията върху потребностите от умения е интересно и от гледна точка на равенството между половете, тъй като жените са представени в по-голяма степен в някои професии и недостатъчно представени в други, включително НТИМ (науката, технологиите, инженерството и математиката). Необходими са действия за увеличаване на броя на жените в НТИМ.

2.2.7.

От съществено значение е обаче и да се отчете нарастващото значение на личностните умения в ерата на цифровите технологии във всички сектори: основната характеристика на изкуствения интелект (ИИ) и на интернет на предметите е, че машините стават „по-чувствителни“ и „по-интелигентни“, поради което човешката работна ръка може да стане незаменима само ако се конкурира въз основа на действителни човешки умения като способността за адаптиране към промените и за сътрудничество. В днешното общество съпричастността, творчеството и разрешаването на комплексни проблеми се преподават по-често на момичета и те развиват тези умения в по-голяма степен в сравнение с момчетата (12). Препоръчително е да се прилага мултидисциплинарен подход, който обединява различни аспекти на иновациите (технологични, социални, културни и др.) в опит не само да се противодейства на рисковете, но и да се използват възможностите на цифровизацията по отношение на жените.

2.2.8.

Особено внимание трябва да се обърне на хората с увреждания — и по-конкретно на жените — чието положение „е по-лошо не само от това на жените без увреждания, но и от това на мъжете с увреждания“ (13). Ето защо е важно да се осигури „равен достъп на жените и момичетата с увреждания до различните компоненти на ИКТ съоръженията и информационното общество“ (14).

3.   Неравенството между половете в областта на цифровите технологии в рамките на образователната система

3.1.

Образователната система е основната област на политиката, на която трябва да се обърне внимание. В сравнение с 2011 г. се наблюдава намаляване на броя на жените, които се записват в свързани с ИКТ специалности в университетите (15). Поради това подобряването на грамотността на жените относно цифровите технологии и уменията им за тяхното използване на всички равнища е от съществено значение, за да им се даде възможност да участват активно в развитието на обществото, да се възползват от възможностите, които дава цифровизацията, и да се избегне изоставянето им. Жените с увреждания следва да имат правото на приобщаващо и висококачествено образование. Културните и езиковите стереотипи трябва да бъдат преодолени, като на момичетата се осигурят различни примери за подражание, особено в медийния сектор. Освен това инструментите на ИКТ могат да бъдат използвани в учителски и класни дейности.

3.2.

В началното образование е от съществено значение да се осигури цифрова грамотност и образование за всички, с цел да се гарантира възможността за адаптиране на бъдещите мъже и жени към бързо развиващите се технологии. Според програмата за международно оценяване на учениците (PISA), която измерва образователния напредък на 15-годишните в държавите от ОИСР, има почти четири пъти повече момчета, отколкото момичета, които се стремят към кариера в областта на НТИМ (16). Според проучване на Европейския институт за равенство между половете от 3 % до 15 % от подрастващите момчета в ЕС се стремят да работят като ИКТ специалисти и само в четири държави от ЕС от 1 до 3 % от подрастващите момичета се стремят да работят това. Освен това дори и уменията в областта на цифровите технологии сред младите хора в ЕС да са еднакви при момчетата и момичетата, все пак момчетата се чувстват по-уверени в своите цифрови умения: тук отново проблемът е свързан с погрешни представи и свързани с пола стереотипи (17). „ЕИСК припомня на държавите членки нуждата да се инвестира в недискриминационни и приобщаващи образователни системи (18).“

3.3.

Важно е да бъдат обучени обучаващите да използват ИКТ като средство за преподаване. От основно значение е да се постави акцентът върху момичетата с оглед на премахването на първопричините за неравенството между половете в областта на цифровите технологии и насърчаването на приобщаващи и персонализирани системи на образование и обучение. Цифровите инструменти могат да бъдат полезни и за намаляване на бюрократичната тежест върху учителите и обучаващите (19).

3.4.

В средното и висшето интердисциплинарно образование момичетата продължават да учат в по-малко на брой специалности в сферата на НТИМ, отколкото момчетата — по-малко от 1 на всеки 5 завършващи висше образование в областта на ИКТ са жени (20). Също така от съществено значение ще бъдат и интердисциплинарното образование и междуличностните умения, насочени към хората.

3.5.

Дуалното обучение и ПОО (професионалното образование и обучение) следва да бъдат засилени и да се отчита достъпът на момичетата до техническо обучение и учене на работното място (21).

4.   Неравенството между половете в областта на цифровите технологии в рамките на пазара на труда

4.1.

Необходимо е да се насърчи заемането на технически и високи позиции от жените, като се преодолеят образователните и професионалните пречки и стереотипи. По-засиленото присъствие на жените в ИКТ може да е от полза за този сектор и за икономиката и обществото като цяло.

4.2.

Ролята на социалните партньори на равнището на предприятията и на национално и европейско равнище е от първостепенно значение за преодоляването на неравенството между половете в областта на цифровите технологии в рамките на пазара на труда. Социалният диалог и колективното трудово договаряне могат да предложат приемливи решения, като вземат под внимание както нуждите на работодателите, така и тези на работниците (22). Освен това увеличаването на броя на жените в НТИМ и на качествени работни места може да допринесе за намаляване на разликата в заплащането на жените и мъжете.

4.3.

Ученето през целия живот е от съществено значение за предотвратяване на изключването от пазара на труда, като това важи в още по-голяма сила за жените. В това отношение ролята на социалните партньори е изключително важна.

4.4.

Поляризация на пазара на труда и „икономика на работата по отделни заявки“: дори и машините евентуално да могат технически да заменят нискоквалифицираните работни места (както за ръчен, така и за интелектуален труд поради интернет на предметите, сензорите и свързаните с ИИ технологии), ако тези работни места са несигурни и за тях не са гарантирани никакви права, за дружествата може да бъде по-лесно да наемат хора на ниско заплащане, вместо да инвестират в нови машини. Това вече е в сила за т.нар. „икономика на работата по отделни заявки“. В нея не е гарантирана социална закрила, каквато има в стандартните форми на заетост (23): поради неформалния характер на този вид работа има риск жените да напуснат традиционна работа със социални обезщетения, за да предпочетат „работата по отделни заявки“, която е по-лесно достъпна и понякога по-лесно управляема, що се отнася до работното време. С цел да се предотврати спиралата на феминизиране на бедността (24), трябва да се гарантират справедливи условия на труд, а всички заинтересовани страни следва да насърчат основан на високи стандарти модел на развитие. Тук ролята на социалните партньори и на колективното трудово договаряне е от основно значение (25).

4.5.

Технологиите не са неутрални — въпреки че съответният софтуер или алгоритъм би трябвало да намали субективността, която е характерна за извършваните от хора процеси или за вземаните от хора решения, ако в него е заложено културно предубеждение (например свързано с пола предубеждение), тогава той винаги ще възпроизвежда този вид дискриминация и при това на структурен (а не случаен) принцип. Ето защо проектирането на тези системи следва да се прави от най-различни хора. Понастоящем едва 17 % от 8-те милиона души, работещи в сферата на ИКТ, са жени (26); освен това в целия ЕС само 20 % от жените на възраст над 30 години с дипломи, свързани с ИКТ, решават да продължат да работят в технологичния сектор (27). Увеличаването на участието на жените на тези работни места — и следователно разнообразието — може да спомогне за преодоляване на предубежденията, които може да са включени при проектирането на дадена технология.

4.6.

Разбиване на „стъкления таван“ с цел постигане на по-цифровизирана икономическа система: едва 32 % от икономическите ръководители са жени (28), макар и да е доказано, че предприятията с жени на ръководни длъжности имат по-добър стил на управление, който обикновено е „по-хоризонтален“ и насърчава разнообразието и творческото и новаторското мислене. Следователно, ако дружествата разработват политики за равенство между половете с цел повишаване на жените до най-високите нива в организацията, те ще спечелят, що се отнася до капацитета за иновации. Приложено в широк мащаб, това ще донесе ползи за цялата икономическа система.

4.7.

Европейската производствена система до голяма степен се състои от МСП, които са изправени пред повече трудности при инвестирането в нови технологии. В същото време цифровите технологии улесняват микро-предприемачеството: някои цифрови инструменти (например електронната търговия) дават възможност на микро-МСП да достигнат до световните пазари и в общи линии да премахнат пречките пред достъпа до самостоятелна заетост. „Според второто проучване на европейската инициатива за проследяване на стартиращите предприятия (European Start-up Monitor) едва 14,8 % от основателите на стартиращи предприятия са жени“ (29). Този проблем е свързан с по-слаби бизнес мрежи, стереотипи и незадоволителна финансова подкрепа. Цифровизацията може да създаде подходяща среда за предприемачество на жените. Трябва да се гарантират услуги за образование и подкрепа, с цел да се даде възможност на жените да създават свои собствени предприятия, като използват наличните цифрови технологии.

5.   Цифровизацията и равновесието между професионалния и личния живот

5.1.

Според проучване на EIGE на работните места в сектора на ИКТ работният ден е по-дълъг, отколкото в другите сектори (30). Ето защо първият въпрос, който трябва да бъде разгледан, е работата по полагане на грижи да се поделя между мъжете и жените: важно е да се предприемат действия за по-равностойно поделяне на работата по полагане на грижи между мъжете и жените, наред с другото, и чрез приемането на предложението за директива относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи (31).

5.2.

„Интелигентната работа“ и работата от разстояние често се разглеждат като инструменти за постигане на равновесие между професионалния и личния живот, като се вземат предвид както рисковете, така и възможностите. Ако „интелигентната работа“ може да помогне на работещите да управляват личния си живот (особено чрез премахване на „мъртвото време“, което се прекарва в пътуване до работата и обратно), то също така е вярно, че ако не се управлява добре, този вид работа може да доведе до размиване на границите между времето, което се отделя за полагане на грижи, за работа и за почивка. Интелигентната работа трябва да бъде управлявана чрез специални дружествени колективни трудови договори, с цел да бъде адаптирана към културния контекст, средствата за производство и организацията на труда. В дългосрочен план интелигентната работа може да промени начина, по който хората живеят в градовете (и селските райони) и социалните пространства.

5.3.

Цифровите инструменти могат да представляват и възможност за хората, изключени от пазара на труда. Освен това тези инструменти могат да улеснят и участието на жените на пазара на труда. Жените с увреждания обаче са изключени в много по-голяма степен от пазара на труда (32). Ето защо е много важно да се прилага Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (33).

6.   Цифровизация на публичния сектор

6.1.

Поради увеличаващата се продължителност на живота и ниската раждаемост населението на Европа застарява и се увеличава тежестта върху жените на средна възрастна от работата по полагане на грижи. Макар и да е от съществено значение да се постигне равно поделяне на работата по полагане на грижи между мъжете и жените, важно е също така да се отчете, че цифровизацията, и по-специално роботиката, в публичния сектор представлява отлична възможност за улесняване на участието на жените на пазара на труда и за подпомагането им във всички отговорности по полагане на грижи, които може да имат.

6.2.

Роботиката може да автоматизира и което още по-важно — да облекчи някои от най-тежките задачи в работата по полагане на грижи (например придвижването на хора с увреждания), да помогне при рехабилитацията на ранени лица, да предотврати заболявания и т.н. Тези технологии могат да подобрят качеството на живот на цялото общество и по-специално на жените, както и участието на жените на пазара на труда по два начина: чрез улесняване на работата в сектора на полагане на персонални грижи, в който преобладават жените, и чрез осигуряване на ползи за жените, които предоставят неплатени грижи, като това обаче може да стане само ако тези технологии са налични и достъпът до тях е гарантиран за всички нуждаещи се.

6.3.

Цифровите технологии може да окажат дълбоко въздействие и върху всички бюрократични процедури, свързани с обществените услуги. Някои държави вече прилагат този вид технологии в широк мащаб, като създават уникална цифрова идентичност за всички процедури, свързани с публичния сектор (данъци, здравеопазване, образование и т.н.). Разширяването на този процес би могло да подобри качеството на живот, но е важно също така да се имат предвид (и да се предотвратят) рисковете, свързани с контрола върху данните от страна на един единствен участник (макар и той да е публичен орган), правото на неприкосновеност на личния живот, киберсигурността, прозрачността и етиката (34).

6.4.

Публичната администрация следва да изготви бюджети, съобразени с фактора пол, за всички услуги и дейности за насърчаване на равенството и отчитане на въздействието на политиките върху жените. Всяко решение относно инвестициите следва да се взема през „призмата на равенството между половете“ в три области: равенството между половете на работното място, достъп до капитал за жените и продукти и услуги в полза на жените.

6.5.

Макар че в някои държави цифровизацията на публичния сектор вече е в напреднал етап, в други държави този процес едва започва и това може да представлява удобен случай да се обучат и наемат повече жени в публичния сектор от гледна точка на равенството между половете.

6.6.

С оглед на развитието на цифровизацията следва да се осигури необходимата инфраструктура, например широколентов достъп, 5G интернет и т.н., без географска дискриминация.

Брюксел, 19 септември 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER


(1)  SOC/581 — становище на ЕИСК относно „Достъп до социална закрила“ (вж. страница 135 от настоящия брой на Официален вестник).

(2)  The Social Protection of Workers in the Platform Economy (Социалната закрила на работниците в основана на платформите икономика), Европейски парламент, 7.12.2017 г.

(3)  ОВ C 173, 31.5.2017 г., стр. 45.

(4)  Становище на ЕИСК относно „Положението на жените с увреждания“ (ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 20).

(5)  A Toolkit for Gender Equality in Practice (Инструментариум за равенството между половете на практика) от европейските социални партньори ETUC, BusinessEurope, CEEP и UEAPME.

(6)  Глава III, член 23.

(7)  EIGE, Доклад относно Индекса за равенство между половете за 2017 г.

(8)  Вж. Резолюцията на ЕП от 17 април 2018 г.

(9)  EIGE, младежта, цифровизацията и равенството между половете: възможностите и рисковете, свързани с цифровите технологии за момичетата и момчетата, 2018 г. (предстои).

(10)  Весела Карлуковска, ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“, Оперативна група „Жените в областта на цифровите технологии“, Европейска комисия.

(11)  Данни на Евростат.

(12)  Martha Ochoa (UNi Global Union) „The path to genderless digitalisation“ (Пътят към цифровизация без оглед на пола).

(13)  Становище на ЕИСК относно „Положението на жените с увреждания“ (ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 20), параграф 2.1.

(14)  Пак там, параграф 5.3.6.

(15)  „Women in the Digital Age“ (Жените в ерата на цифровите технологии), Европейска комисия, 2018 г.

(16)  Д-р Konstantina Davaki, автор на проучването „The underlying causes of the digital gender gap and possible solutions for enhanced digital inclusion of women and girls“ (Основните причини за неравенството между половете в областта на цифровите технологии и възможни решения за по-добро приобщаване към цифровото общество на жените и момичетата).

(17)  Lina Salanauskaite, Европейски институт за равенство между половете (EIGE).

(18)  Становище на ЕИСК относно „План за действие на ЕС за периода 2017—2019 г.: преодоляване на разликата в заплащането на жените и мъжете“, параграф 4.4 (ОВ C 262, 25.7.2018 г., стр. 101).

(19)  Ekaterina Efimenko, Европейски синдикален комитет по образованието (ETUCE).

(20)  Весела Карлуковска, ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“, Оперативна група „Жените в областта на цифровите технологии“, Европейска комисия.

(21)  ОВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 161; ОВ C 434, 15.12.2017 г., стр. 36.

(22)  Становище на ЕИСК относно „Концепциите на ЕС за управление на прехода в цифровизирания свят на труда“ (ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр.15).

(23)  Становища на ЕИСК относно „За европейска рамкова директива относно минималния доход“ (предстои да бъде прието на пленарната сесия през декември) и „„Достъп до социална закрила“ (вж. страница 135 от настоящия брой на Официален вестник).

(24)  Mary Collins, Европейско женско лоби (EWL) (ОВ C 129, 11.4.2018 г., стр. 7).

(25)  Вж. например споразуменията между европейските социални партньори, както и предложението за директива относно равновесието между професионалния и личния живот и европейския стълб на социалните права.

(26)  Весела Карлуковска, ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“, Оперативна група „Жените в областта на цифровите технологии“, Европейска комисия.

(27)  Mary Collins, Европейско женско лоби (EWL).

(28)  Весела Карлуковска, ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“, Оперативна група „Жените в областта на цифровите технологии“, Европейска комисия.

(29)  Women in the digital age („Жените в цифровата ера“), проучване за ЕП.

(30)  Lina Salanauskaite, Европейски институт за равенство между половете (EIGE).

(31)  COM(2017) 253.

(32)  Становище на ЕИСК относно „Положението на жените с увреждания“ (ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 20), параграф 5.4.1.

(33)  Становище на ЕИСК относно „Положението на жените с увреждания“ (ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 20), параграф 1.2, Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания.

(34)  Цифрови обществени услуги (електронно управление и електронно здравеопазване).


6.12.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/45


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Приносът на биоикономиката за постигането на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката и на целите на ООН за устойчиво развитие“

(проучвателно становище)

(2018/C 440/07)

Докладчик:

Tellervo KYLÄ-HARAKKA-RUONALA (FI — I гр.)

Съдокладчик:

Andreas THURNER (AT — III гр.)

Консултация

австрийско председателство на Съвета, 12.2.2018 г.

Правно основание

член 302 от Договора за функционирането на Европейския съюз

проучвателно становище

Решение на Пленарната асамблея

13.3.2018 г.

Компетентна секция

„Земеделие, развитие на селските райони и околна среда“

Приемане от секцията

5.9.2018 г.

Дата на приемането на пленарна сесия

19.9.2018 г.

Пленарна сесия №

537

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

180/1/4

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК счита, че биоикономиката създава добавена стойност за обществото чрез производството, преобразуването и използването на биологични природни ресурси. Преходът към въглеродна неутралност и кръговост ще действа във все по-голяма степен като движеща сила по отношение на биоикономиката, тъй като устойчивата биоикономика има потенциала да генерира едновременно икономически, социални и климатични ползи.

1.2.

ЕИСК отбелязва, че биоикономиката допринася за смекчаване на последиците от изменението на климата по няколко начина: чрез задържане на CO2 от атмосферата в биомаса, чрез съхраняване на въглерод в продукти на биологична основа и чрез замяна на суровини и продукти на основата на полезни изкопаеми с такива на биологична основа.

1.3.

Освен това Комитетът посочва, че биоикономиката допринася за постигането на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката чрез замяна на изкопаемите горива с биоенергия в производството на електроенергия, енергия за отопление и охлаждане, и в транспорта. Тя допринася и за енергийната ефективност и за сигурността на енергийните доставки.

1.4.

ЕИСК е убеден, че биоикономиката играе жизненоважна роля за постигането на цялостните икономически, екологични и социални цели, за които се призовава в Програмата на ООН до 2030 г. (цели за устойчиво развитие или ЦУР). Ролята на биоикономиката е тясно свързана с целите, отнасящи се до промишлеността и селското стопанство, както и до създаването на работни места в тези области.

1.5.

Комитетът призовава стратегията на ЕС за биоикономиката да бъде адаптирана, за да се създадат възможно най-благоприятни, съобразени с икономическата, екологичната и социалната устойчивост условия за европейската биоикономика с цел тя да се превърне в конкурентно предимство за ЕС.

1.6.

ЕИСК изтъква, че създателите на политики трябва да насърчат устойчивото производство и мобилизиране на биомаса в ЕС и да гарантират стабилна, надеждна и съгласувана рамка за инвестиции в биоикономиката посредством веригите за създаване на стойност. Освен това политиците следва да засиля търсенето на продукти на биологична основа с помощта на обществени поръчки, и да приемат съгласувана рамка за техническите правила и правилата в областта на безопасността и държавната помощ, за да осигурят равни условия на конкуренция за продуктите на биологична основа.

1.7.

ЕИСК счита, че научните изследвания и иновациите са ключови фактори за развитието на устойчива на бъдещите предизвикателства биоикономика. Ето защо усилията в областта на иновациите, насърчавани със стратегията за биоикономиката, следва да продължат, като включат и съвместното предприятие „Биотехнологични производства“ (BBI JU).

1.8.

Комитетът подчертава решаващата роля на образоването, консултантските услуги, трансфера на знания и обучението, за да се гарантира, че работниците и предприемачите разполагат с необходимата информация и умения. Хората следва да бъдат добре информирани за биоикономиката и да бъдат запознати със своите отговорности, така че да могат да бъдат активни потребители и да вземат устойчиви потребителски решения.

1.9.

ЕИСК подчертава, че подходящата инфраструктура е предпоставка за развитието на биоикономиката и тя изисква адекватно финансиране. Необходими са ефективни транспортни системи за осигуряване на достъп до суровини и дистрибуцията на продуктите на пазара.

1.10.

ЕИСК препоръчва ЕС да се стреми към глобална система за определяне на цената на въглеродните емисии, която да представлява неутрален и ефективен начин за насърчаване на биоикономиката и обхващане на всички участници на пазара с цел смекчаване на последиците от изменението на климата.

1.11.

ЕИСК е убеден, че включването на гражданското общество в инициативи и процедури за вземане на решения в областта на биоикономиката е от първостепенно значение. Комитетът подчертава, че е жизненоважно да се гарантира, че преходът към нисковъглеродна икономика се извършва по справедлив начин.

1.12.

ЕИСК изтъква, че една устойчива биоикономика може да се развива успешно само ако възприеме междусекторен подход. Ето защо са нужни съгласуваност и координация на различните политики и цели на ЕС. Важно е също така да се гарантира съгласуваност на мерките на равнището на държавите членки.

2.   Контекст

2.1.

Австрийското председателство на Съвета отправи искане към ЕИСК да изготви проучвателно становище относно ролята на биоикономиката за постигането на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката, както и на целите за устойчиво развитие на ООН (ЦУР). Междувременно ЕИСК е в процес на изготвяне на становище по собствена инициатива относно новите възможности, които разкрива устойчивата и приобщаваща биоикономика за европейската икономика (CCMI/160).

2.2.

Същевременно Европейската комисия е в процес на актуализиране на Европейската стратегия за биоикономиката от 2012 г. ЕИСК следи този процес и приветства усилията на Комисията. Европейската комисия определя биоикономиката като „производството на възобновяеми биологични ресурси и преобразуването на тези ресурси и потоци от отпадъци в продукти с добавена стойност като храни, фуражи, продукти на биологична основа и биоенергия“.

2.3.

Най-общо казано, биоикономиката означава замяна на изкопаемите горива и суровини с производство на енергия и суровини на биологична основа. Биоикономиката обхваща икономически дейности, които се основават на производството, добива, преобразуването и използването на биологични природни ресурси. Потоците от отпадъци, вторични продукти и остатъци могат да бъдат друг основен източник за доставка на суровини.

2.4.

Селското и горското стопанство наред с рибарството имат основна роля за производството на биомаса за по-нататъшна употреба. Широк спектър от отрасли (като горското стопанство, хранително-вкусовата и химическата промишленост, енергетиката, производството на текстил и строителството) превръщат биомасата, включително вторичните суровини, в потребителски стоки или в междинни продукти, предназначени за други отрасли. По правило биоикономиката се основава на обширни вериги за създаване на стойност, включващи транспорта, търговията и други услуги, свързани с гореспоменатите дейности. Освен това биоикономиката включва и екосистемните услуги.

2.5.

ЕС е поел ангажимент да намали емисиите на парникови газове до 2030 г. най-малко с 40 % в сравнение с равнищата от 1990 г. (1) с отделни цели и правила за секторите, включени в търговията с емисии, и за другите сектори. Освен това земеползването, промените в земеползването и горското стопанство, т.е. секторът ЗПЗГС, е включен в рамката до 2030 г. с изискването този сектор да не генерира нетни емисии, а да допринася за целта за увеличаване на поглътителите на въглерод в дългосрочен план. Това отразява изискванията на член 4, параграф 1 от Парижкото споразумение, който призовава „през втората половина на нашия век да се постигне баланс между антропогенните емисии от източници на парникови газове и отстраняването на такива газове от поглътители“ (2).

2.6.

Съгласно целите на ЕС в областта на енергетиката до 2030 г., енергийната ефективност следва да се повиши с 32,5 % в сравнение с предвижданията, като делът на възобновяемата енергия в общия енергиен микс следва да бъде 32 %, и двата показателя изразени като общи цели на ЕС, а не като цели на държавите членки (3).

2.7.

Цел за устойчиво развитие (ЦУР) № 17 на ООН обхваща различни аспекти на икономическите, социалните и екологичните предизвикателства, пред които е изправен светът днес. Макар че нито една от ЦУР не е насочена специално към биоикономиката, тя е свързана с няколко от тези цели.

3.   Принос на биоикономиката към целите на ЕС в областта на климата и енергетиката

3.1.

Преходът към въглеродна неутралност е огромно предизвикателство и изисква значително намаляване на емисиите, както и увеличаване на съхраняването на въглерод. Устойчивото използване на биологични природни ресурси е ключов елемент в това отношение.

3.2.

Биоикономиката допринася за смекчаването на последиците от изменението на климата посредством няколко механизма: улавяне на CO2 от атмосферата в биомаса посредством фотосинтеза, съхраняване на въглерод в продукти на биологична основа и замяна на суровини и продукти на основата на полезни изкопаеми с такива на биологична основа.

3.2.1.

За ефективното поглъщане на CO2 е необходимо устойчиво нарастване на биомасата. Активното и устойчивото управление на горите и използването на дървесината са ключови елементи в постигането на целите в областта на климата (както вече беше изложено в становище NAT/655 (4) относно въздействието на политиките в областта на климата и енергетиката и становище NAT/696 (5) относно поделянето на усилията и сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство). Един кубически метър дървесина улавя около 1000 кг CO2. Тъй като само биомасата във фазата на растеж има капацитета да поглъща CO2, от решаващо значение е да не се определят ограничения за използването на горите, при условие че темповете на дърводобива не надхвърлят тези на залесяването и растежа на горите и се спазват устойчиви практики за управление на горите.

3.2.2.

Съществуват няколко вида продукти на биологична основа, като се разработват и нови. Тези продукти могат да съхраняват въглерод, като по този начин го елиминират от атмосферата. Трайните продукти от дървесина, като сгради и качествени мебели, са най-ефективното средство за съхранение на СО2. При условие че продуктите на биологична основа с по-малка трайност се рециклират, те също не освобождават своето въглеродно съдържание. Освен това в края на своя жизнен цикъл продуктите на биологична основа могат да се използват като биологичен енергиен източник и по този начин да заменят изкопаемите енергийни източници.

3.3.

Биоенергията допринася също и за изпълнението на целта на ЕС за енергийна ефективност. Местните топлофикационни системи и устойчивите промишлени централи за комбинирано производство на топло- и електроенергия (КПТЕ) са добри примери за това. Тъй като сградите потребяват значително количество енергия, тяхната енергийна ефективност, наред с използвания енергиен източник, е от голямо значение.

3.4.

Транспортът има решаваща роля за постигането на целите в областта на климата. Следователно са необходими всички видове мерки, които допринасят за намаляване на емисиите на парникови газове с оглед на различните нужди и характеристики на отделните видове транспорт (както се посочва в няколко становища на ЕИСК като TEN/609 (6) относно „Декарбонизацията на транспорта“).

3.4.1.

Електрификацията на транспорта изглежда отбелязва тенденция за възходящо развитие. За да се постигне положително въздействие върху климата, електроенергията трябва да се произвежда с използване на енергийни източници с ниски емисии на парникови газове, включително устойчиви енергийни източници на биологична основа.

3.4.2.

Изкопаемите горива в транспорта частично се заменят с устойчиви биогорива. Въпреки повишаващата се електрификация на пътническите автомобили, въздухоплаването и корабоплаването, както и тежкотоварният автомобилен транспорт и машините с висока проходимост до голяма степен остават зависими от горивата. В това отношение особено обещаващи са биогоривата от ново поколение.

3.5.

Освен ползите за климата използването на биоенергия допринася за наличието на енергия и за сигурността на енергийните доставки. Ако се управлява правилно, биоенергията ще има съществена роля за постигането на основните цели, залегнали в европейската енергийна политика.

4.   Принос на биоикономиката към целите за устойчиво развитие (ЦУР)

4.1.

Целите за устойчиво развитие ни предизвикват да направим оценка на ролята на биоикономиката не само от гледна точка на климата и енергетиката, но и от цялостна икономическа, социална и екологична гледна точка и с дългосрочна глобална перспектива. Предвид широките перспективи пред биоикономиката са налице взаимовръзки с почти всички 17 ЦУР. Тя обаче допринася по-специално за следните ЦУР: № 1, 2, 6, 7, 8, 9, 11, 12, 13, 14 и 15.

4.2.

Биоикономиката има потенциала да генерира икономически растеж и работни места не само в градските, но и в селските райони. Ето защо тя има значителна роля за постигането на ЦУР № 1 (изкореняване на бедността).

4.3.

В ЦУР № 2 се призовава за край на глада. Биомасата представлява ограничен ресурс и съществуват взаимовръзки между производството на храни, фуражи и фибри. Необходим е отговорен подход към устойчивата биоикономика, за да се осигури достатъчно производство за различни цели — като приоритет е наличието на храни, и за да се гарантират здрави екосистеми. Средства за постигане на тези цели са принципите на ефективно използване на ресурсите и „кръговост“, както и преходът към хранителни режими с по-високо съдържание на зеленчуци.

4.4.

Устойчивата биоикономика допринася за ЦУР 6 (чиста вода и канализация), например чрез поддържането на доброто състояние на горските екосистеми, които са предпоставка за чиста вода.

4.5.

ЦУР № 7 (финансово достъпна и чиста енергия) е в основата на биоикономиката. Използването на междинни и отпадъчни потоци осигурява чиста енергия и намалява зависимостта от изкопаеми енергийни ресурси.

4.6.

Като цяло биоикономиката има жизненоважна роля за постигане на икономическите и социалните цели. Тя има съществена роля за постигането на ЦУР № 8 (достоен труд и икономически растеж). Освен това биоикономиката в ЕС може да спомогне за значителното намаляване на зависимостта от внос на изкопаеми суровини, като същевременно насърчава създаването на вътрешна добавена стойност и подкрепя местните вериги за създаване на стойност.

4.7.

ЦУР № 9 призовава за значително увеличаване на дела на индустрията в заетостта и БВП, както и за модернизиране на промишлените отрасли с цел те да станат устойчиви, с повишена ефективност на използване на ресурсите и усвояване на повече чисти и екологосъобразни технологии и промишлени процеси. Биоикономиката е тясно свързана с всички тези цели, а устойчивото използване на биомаса може да засили водещата роля на ЕС в промишлеността. Тя има и огромен потенциал за насърчаване на растежа на МСП и за включването им във веригите за създаване на стойност.

4.8.

Биоикономиката може да играе важна роля за постигането на ЦУР № 11 (устойчиви градове и общности). Концепцията за приспособени към изменението на климата градове (7) и благоденствие в градските райони е неразривно свързана с решения, предоставяни от биоикономиката (например строителство с дървен материал или транспорт и централно отопление с ниски емисии).

4.9.

Биоикономиката е в състояние да допринесе за ЦУР № 12 (отговорно потребление и производство). Чрез оптимизиране на използването на суровини, екопроектиране и производството на дълготрайни и подлежащи на рециклиране продукти биоикономиката има значителна роля в прехода към кръгова икономика. Повишаването на осведомеността на потребителите обаче се разглежда като важно предварително условие за възприемането на модели за информирано и отговорно потребление и насърчаване на устойчивото производство.

4.10.

Биоикономиката може да допринесе съществено за смекчаване на последиците от глобалното изменение на климата, както се призовава в ЦУР № 13 (действия в областта на климата) и както вече беше посочено в раздел 3. В допълнение към действията в рамките на Съюза ЕС може да окаже забележимо въздействие в глобален план чрез износа на продукти на биологична основа, решения и експертен опит в областта на климата.

4.11.

Накрая, биоикономиката оказва въздействие върху ЦУР № 14 (животът под водата) и № 15 (животът на сушата). Затова в центъра на биоикономиката трябва да бъде отговорното, ефективно и устойчиво използване на природните ресурси.

5.   Предпоставки за развитието на биоикономиката

5.1.

Биоикономиката допринася в много отношения за постигането както на целите в областта на климата и енергетиката, така и на ЦУР, но трябва да бъдат създадени благоприятни условия, за да се случи това. От една страна, ЦУР подкрепят и подобряват условията, които са необходими за развитие на биоикономиката, а от друга страна, някои ЦУР налагат изисквания, които биоикономиката трябва да изпълни.

5.2.

Стратегията на ЕС за биоикономиката трябва да бъде адаптирана към нови пазари, за да се създадат възможно най-благоприятни, съобразени с икономическата, екологичната и социалната устойчивост условия за европейската биоикономика, която се развива и разширява с бързи темпове.

5.3.

Преди всичко, създателите на политики трябва да насърчат устойчивото производство и мобилизиране на биомаса в ЕС, а политиката на ЕС за регионално развитие следва да предостави достатъчна подкрепа, за да се гарантира развитието на стопанска дейност в селските райони. Създателите на политики трябва да осигурят също така стабилна, надеждна и съгласувана рамка за инвестиции в биоикономиката, по протежение на целите вериги за създаване на стойност.

5.4.

Създателите на политики следва да приемат съгласувана рамка за техническите правила и правилата в областта на безопасността и държавната помощ, за да осигурят равни условия на конкуренция за продуктите на биологична основа. Публичният сектор също играе важна роля в търсенето на продукти на биологична основа чрез обществените поръчки. Инициативи като „Европейска седмица на биоикономиката“ биха могли да спомогнат за навлизането на пазара и взаимното обогатяване на различни проекти.

5.5.

Научните изследвания и иновациите са ключови фактори за развитието на устойчива на бъдещите предизвикателства биоикономика, която би могла да се превърне в конкурентно предимство за ЕС. Това следва да се обмисли с оглед на огромния потенциал на новите видове биопродукти — от традиционните продукти от хранителни и влакнодайни култури до новите видове строителни и опаковъчни материали, текстил и химикали и пластмаси на биологична основа. Същото се отнася и за потенциала на растителната селекция и различните вещества, използвани като суровини за биопродукти (напр. лигноцелулоза, растителни масла, нишесте, захар, протеин).

5.6.

Усилията в областта на иновациите, насърчавани със стратегията за биоикономиката, следва да продължат, включително съвместното предприятие „Биотехнологични производства“ (8). Експертният център по биоикономика (9) също следва да играе важна роля за насърчаване на използването на знанията, спомагащи за растежа на биоикономиката. Освен това инициативите и програмите за научни изследвания и иновации следва да станат по-атрактивни за предприятията.

5.7.

Ролята на образованието, консултантските услуги, трансфера на знания и обучението е от решаващо значение, за да се гарантира, че работниците и предприемачите притежават необходимата информация и умения, в резултат на което устойчивостта на настоящата стопанска дейност би могла да се увеличи и да се използват новите възможности в областта на биоикономиката.

5.8.

В същото време хората трябва да бъдат добре информирани за биоикономиката и да бъдат по-добре осведомени за своите отговорности, така че да могат да бъдат активни потребители и да вземат устойчиви потребителски решения, като се отчита различната степен на готовност на хората от всички възрасти да се адаптират и да променят поведението си. За целта следва да се организират информационни кампании, които да повишават доверието на потребителите в биоикономиката и продуктите на биологична основа.

5.9.

Една от важните предпоставки за развитието на биоикономиката е достъпът до суровини. Ето защо е необходима подходяща бизнес среда за селското и горското стопанство, за да се благоприятства наличието и мобилизирането на биомаса. Устойчивото управление на горите, земята и морските ресурси, за което се призовава в ЦУР № 14 и 15, допринася съществено за сигурността на снабдяването със суровини. В този контекст следва да бъде призната и популяризирана съществуващата законодателна и незаконодателна рамка по отношение на устойчивите и възобновяеми суровини в ЕС. Нарастващото използване на междинни и остатъчни продукти като суровина за нови начини на употреба също спомага да се осигури наличието на биомаса. Що се отнася до дребномащабните структури, кооперациите или организациите на производители могат да играят важна роля.

5.10.

Друга предпоставка за биоикономиката е подходящата физическа инфраструктура и за тази цел е необходимо подходящо финансиране за енергийна, транспортна и цифрова инфраструктура. Ефективните транспортни системи са от решаващо значение за осигуряването на достъп до суровини и дистрибуцията на продукти на пазарите.

5.11.

Що се отнася до глобалните пазари, биоикономиката е тясно свързана с ЦУР № 17, насочена към укрепване на глобалното партньорство за устойчиво развитие. В тази цел се призовава за насърчаване на всеобща, основана на правила, отворена, недискриминационна и справедлива многостранна система за търговия в рамките на СТО. Това е важно за търговията както със селскостопански, така и с промишлени продукти на биоикономиката. В същото време следва да се засили регионалното сътрудничество по протежение на регионалните вериги за създаване на стойност, с цел да се стимулира регионалното развитие.

5.12.

С цел стимулиране на развитието на биоикономиката по неутрален начин ЕС следва да се стреми към глобална система за ценообразуване за въглеродните емисии, която да обхване всички участници на пазара и да установи равни условия на конкуренция.

5.13.

Включването на гражданското общество в структурите на инициативите и процесите за вземане на решения, свързани с биоикономиката, е от първостепенно значение, за да се засили сътрудничеството между различните фактори в обществото и да се повиши обществената осведоменост относно устойчивата биоикономика.

5.14.

Преходът към нисковъглеродна и кръгова икономика представлява огромно предизвикателство и е свързан с дълбоки структурни промени по отношение на засегнатите работни места. Важно е да се гарантира, че този преход ще протече по справедлив начин.

5.15.

Една устойчива биоикономика може да се развива успешно само ако възприеме междусекторен подход. Ето защо са нужни съгласуваност и координация на различните политики и цели на ЕС, особено по отношение на климата, околната среда, храните, селското и горското стопанство, промишлеността, енергетиката, кръговата икономика и научните изследвания и иновациите. За целта следва да се създаде многостранна група на заинтересованите страни на високо равнище относно устойчивата биоикономика, която да бъде подкрепена от председателя на Комисията.

5.16.

Напредъкът към постигането на ЦУР се измерва и наблюдава с помощта на 232 показателя. Те включват показатели, свързани с климата и енергетиката, но не съществуват специални показатели, свързани с биоикономиката. Затова Комисията следва да разработи най-подходящите показатели с цел придобиване на реалистична и информативна представа за развитието на биоикономиката в ЕС.

Брюксел, 19 септември 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER


(1)  Вж. Рамка за климата и енергетиката до 2030 г.: https://ec.europa.eu/clima/policies/strategies/2030_en

(2)  Вж. член 4.1 от Парижкото споразумение: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:22016A1019(01)

(3)  Вж. изявление на Европейската комисия от 19 юни 2018 г.: http://europa.eu/rapid/press-release_STATEMENT-18-3997_en.htm.

(4)  Вж. становище NAT/655 относно Въздействието на политиките на ЕС в областта на климата и енергетиката върху развитието на селското и горското стопанство (ОВ C 291, 4.9.2015 г., стр. 1).

(5)  Вж. становище NAT/696 Поделяне на усилията през 2030 г., земеползване, промени в земеползването и горското стопанство (LULUCF) (ОВ C 75, 10.3.2017 г., стр. 103).

(6)  Вж. становище TEN/609 относно Декарбонизация на транспорта (ОВ C 173, 31.5.2017 г., стр. 55).

(7)  http://www.climatesmartcities.org/

(8)  https://www.bbi-europe.eu

(9)  https://biobs.jrc.ec.europa.eu


III Подготвителни актове

ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ

537-а пленарна сесия на ЕИСК, 19.9.2018 г. – 20.9.2018 г.

6.12.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/51


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Изкуствен интелект за Европа“

[COM(2018) 237 final]

(2018/C 440/08)

Докладчик:

Giuseppe GUERINI

Съдокладчик:

Gonçalo LOBO XAVIER

Консултация

Европейска комисия, 12.7.2018 г.

Правно основание

член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Компетентна секция

„Единен пазар, производство и потребление“

Приемане от секцията

4.9.2018 г.

Приемане на пленарна сесия

19.9.2018 г.

Пленарна сесия №

537

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

199/1/2

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК счита, че изкуственият интелект (ИИ) и автоматизираните процеси притежават огромен потенциал за усъвършенстване на европейското общество по отношение на неговата иновативност и положителна трансформация, но че те пораждат и значителни предизвикателства, рискове и опасения. Поради това е изключително важно европейските институции да се заемат бързо с пълното разработване и регулиране на ИИ.

1.2.

Един усъвършенстван подход към ИИ в Европа трябва да обхваща няколко области, в т.ч.: i) публичните и частните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност и усъвършенствани цифрови инфраструктури; ii) прилагането на нови законодателни правила или адаптирането на съществуващите приложими такива; iii) развиването на съответните знания и повишаването на осведомеността сред гражданите и потребителите, както и iv) разработването на специализирани програми за обучение на работниците.

1.3.

По-специално въпросите във връзка с отговорността, възникващи в контекста на новите цифрови технологии, следва да бъдат систематично идентифицирани и решавани на международно равнище, на равнището на ЕС и на държавите членки и ЕИСК би желал да си сътрудничи тясно с институциите на ЕС при извършването на анализа и оценката на цялото законодателство на ЕС относно отговорността, безопасността на продуктите и гражданската отговорност, изискващо адекватни промени.

1.4.

ЕИСК изразява съгласие с определената в съобщението на Комисията цел, а именно укрепване на промишления и технологичния капацитет на ЕС с оглед разпространяването на ИИ на целия вътрешен пазар. Нужните усилия, за да се върви в крак с другите участници на световната сцена, са толкова големи, че изискват координация между всички налични инструменти и финансиране на европейско и национално равнище.

С оглед на гореизложеното ценностите и принципите на ЕС не бива да бъдат жертвани в името на конкурентоспособността в световен мащаб.

1.5.

По отношение на целта на Комисията за довеждане на ИИ до всички потенциални ползватели с акцент върху малките и средните предприятия, ЕИСК счита, че справянето с предизвикателствата на конкурентоспособността в глобален мащаб изисква ИИ да бъде достъпен за колкото е възможно повече субекти. Поради това от решаващо значение е всички различни видове предприятия, опериращи на европейския единен пазар, включително МСП, земеделски стопани, социални предприятия, кооперации и еднолични дружества и сдружения на потребителите, да имат достъп до ИИ.

1.6.

Европейската комисия и държавите членки следва да работят съвместно за изготвянето на насоки относно етиката в областта на изкуствения интелект, като привлекат за участие всички съответни публични и частни заинтересовани страни. Тези насоки ще трябва да включват принципите на прозрачност при използването на системи на ИИ за наемане на служители и контрол и оценка на тяхната ефективност. В допълнение към етичните принципи, ЕИСК предлага на европейско равнище да се разработи ясна, хармонизирана и задължителна правна рамка за надлежно регулиране на ИИ и да се актуализират действащите правила, повлияни от ИИ, особено що се отнася до онези, които са свързани с отговорността на производителя и защитата на потребителите. ЕИСК изразява желание да си сътрудничи тясно с институциите на ЕС в анализа и оценката на съответното законодателство на ЕС, което в бъдеще ще изисква промени вследствие на развитието на ИИ.

1.6.1.

Освен това Европейската комисия ще трябва да извърши внимателна оценка на въздействието на ИИ върху пазара на труда. В прегледа трябва да се вземе под внимание както евентуалната замяна на някои работници от електронни устройства или роботи, така и фактът, че определени ненапълно автоматизирани функции ще бъдат променени в значителна степен от новите технологии.

1.7.

Поради това ЕИСК препоръчва заявеното желание никой да не бъде „изоставен“ да не остане само предложение или призив, а да намери отражение в конкретни факти.

1.8.

Важно е да се изтъкне ролята на програмите за обучение за защитата на европейските работници, полагащи труд в среда, която претърпява дълбоки промени поради постепенното навлизане на ИИ. Европейските граждани следва да имат достъп до съответната информация, която да им дава възможност да бъдат отговорни и информирани ползватели на устройствата и приложенията, станали достъпни благодарение на бързото технологично развитие.

1.9.

В случаите, когато новите мерки дават възможност на публичните администрации да използват технологиите, за да могат да вземат организационни решения и да правят по-бърз избор, въпросът за ефективната правна отговорност за тези решения ще трябва да се реши с помощта на ясна правна рамка, която да гарантира пълната отчетност на администрацията спрямо гражданите.

1.10.

Следва да се обърне специално внимание на ролята на гражданското общество и организациите на социалната икономика за засилване на активното участие на хората в икономическите и социалните процеси, които благодарение на изкуствения интелект ще повишат участието в нашето общество. Организациите на гражданското общество и социалните предприятия могат да играят важна роля за насърчаване на разбирането и приемането на технологиите от хората, по-специално чрез механизми за сътрудничество, които позволяват участието на хората в текущата цифрова трансформация.

1.11.

Настоящата технологична революция не може и не бива да се извършва без значителното активно включване на работниците, потребителите и социалните организации, а текущото технологично развитие трябва да се насочи така, че да гарантира по-голямо и по-отговорно участие на напълно информирани граждани. Ето защо ЕИСК препоръчва при изграждането на Европейския алианс за ИИ Европейската комисия да вземе под внимание необходимостта от създаване на приобщаваща и представителна платформа, обединяваща различни професии, за различните заинтересовани страни, представляващи европейските граждани, включително представители на работниците, които ще трябва да взаимодействат с интелигентни машини (1).

2.   Общи бележки

2.1.

Цифровите устройства и големите обучаващи се машини ежедневно увеличават капацитета на алгоритмите за работа с огромни масиви от данни и този капацитет вероятно ще продължи да се повишава в бъдеще благодарение на „невронните мрежи“ (които вече се използват например от смартфоните за визуално разпознаване на предмети, лица и изображения).

2.2.

Тези развития трансформират традиционния начин на „учене“ от страна на машините, използващи ИИ, които вече не се ограничават до учене чрез извличане на правила от данните, а развиват и гъвкава и адаптивна способност за учене. Този процес ще повиши капацитета на ИИ да учи и да изпълнява действия в реалния свят.

2.3.

С оглед на протичащата с много бързи темпове технологична промяна понастоящем от решаващо значение е Европейската комисия и държавите членки да работят съвместно за извършването на задълбочен преглед на възникващите предизвикателства вследствие на бързото развитие на ИИ и да привлекат за участие всички публични и частни заинтересовани страни, без да се възпрепятстват възможностите за напредък и технологично развитие.

2.4.

Съобщението на Комисията COM(2018) 237 има за цел укрепването на промишления и технологичния капацитет на ЕС и разпространението на ИИ в цялата европейска икономика както в частния сектор, така и в публичната администрация. Както вече отбеляза в становището си по собствена инициатива (2), ЕИСК подкрепя инициативата на Комисията, която всъщност включва в съобщението си редица от предходните предложения на Комитета, но призовава настоятелно Комисията да предприеме незабавни и решителни действия.

2.5.

Възприемането на ефективен европейски подход към ИИ включва насърчаване на значителни инвестиции в научни изследвания и иновации, включително цифрови инфраструктури, които са необходими за подготовката за големите социално-икономически предизвикателства, които развитието на новите технологии ще постави пред европейското общество и пазари през идните години.

2.6.

Европейската комисия и държавите членки следва да работят съвместно по изготвянето на насоки относно етиката в областта на изкуствения интелект, като ангажират всички публични и частни заинтересовани страни в този процес.

2.7.

Едновременно с това на европейско равнище трябва да бъде приета хармонизирана правна рамка в съответствие с Хартата на основните права на ЕС и принципите, залегнали в Договорите на ЕС. Новата регулаторна рамка трябва да съдържат точни правила по отношение на рисковете, свързани с машинното обучение, като липсата на прозрачност на пазара, липсата на конкуренция, дискриминацията, нелоялните търговски практики, заплахите за киберсигурността и безопасността на продуктите.

По-специално регулаторните гаранции следва да са строги в ситуации, в които данните, управляващи системите за изкуствен интелект, се извличат автоматично при използване на електронни устройства и компютри.

2.8.

ЕИСК отбелязва, че в работния документ на службите на Комисията (SWD (2018) 137) final, придружаващ съобщението на Комисията, се анализират надлежно последиците от ИИ за законодателството на ЕС и се очертават предизвикателствата, свързани с отговорността, които се появяват в контекста на нововъзникващите цифрови технологии.

2.9.

Освен това ще бъдат необходими всеобхватни планове за действие, i) за да се подкрепи модернизацията на системите за образование и обучение чрез подхранване на новите умения, които се изискват от пазара на труда на бъдещето, и ii) за да се гарантира висока степен на защита на гражданите и работниците по отношение на очакваните предизвикателства (3).

2.10.

ЕИСК насърчава Комисията да пристъпи бързо към по-нататъшни действия в областта на регулирането и насърчаването на инвестициите: настоящият бърз темп на промяната изисква кратки срокове за адаптация.

3.   Предложението на Европейската комисия: европейска подкрепа за инвестиции в изкуствения интелект

3.1.

В съобщението си Комисията обявява, че ще подкрепи разпространението на ИИ както по отношение на фундаменталните научни изследвания, така и в промишлените приложения. Във връзка с това ЕИСК подчертава, че е важно в този процес да бъдат включени всички видове участници, включително МСП, дружествата в областта на услугите, социалните предприятия, земеделските стопани, кооперациите, сдруженията на потребителите и сдруженията, представляващи възрастните хора.

3.2.

По отношение на целта на Комисията за „довеждане на ИИ до всички потенциални ползватели с акцент върху малките и средните предприятия“, ЕИСК счита, че справянето с предизвикателствата на конкурентоспособността в глобален мащаб изисква ИИ да бъде достъпен за колкото е възможно повече субекти. В допълнение към това, което Комисията вече е планирала с оглед развитието на платформа за „ИИ по заявка“, също така е важно да се установят подходящи форми за ангажиране и консултации с различните заинтересовани страни, включително МСП, мрежите на социалната икономика и организациите на гражданското общество (последните имат решаваща роля за активното и информирано включване на европейските граждани).

3.3.

Комисията обяви, че ще подкрепи иновациите, основани на изкуствен интелект, чрез пилотен проект, създаден от Европейския съвет по иновациите, който разполага с бюджет от 2,7 милиарда евро за периода 2018—2020 г.

3.4.

ЕИСК счита, че тази инициатива може да е полезна за развитието на ИИ, но едновременно с това подчертава, че финансирането на научни изследвания следва бързо да премине от фазата на експериментиране към структурно равнище. Важно е също така Комисията да насърчи различните научноизследователски центрове, разположени във всички държави членки, да развият мрежа за сътрудничество на европейско равнище, посветена на ИИ.

3.5.

ЕИСК отбелязва, че Комисията възнамерява да увеличи инвестициите в ИИ по програма „Хоризонт 2020“ до около 1,5 милиарда евро до края на 2020 г. Ако бъде възприет бързо в настоящите публично-частни партньорства, този подход би могъл да генерира допълнителни инвестиции от 2,5 милиарда евро в рамките на две години. Същият подход трябва да бъде възприет и в бъдещата рамкова програма „Хоризонт Европа“.

3.6.

От друга гледна точка е добър знак, че Европейската комисия и Европейският фонд за стратегически инвестиции, който следва да изпълнява централна ръководна роля в подкрепа на развитието на ИИ в ЕС, стартираха програмата „VentureEU“ — фонд за рисков капитал от 2,1 милиарда евро за насърчаване на инвестициите в иновативни предприятия в цяла Европа.

3.7.

Нужните усилия обаче, за да се върви в крак с другите участници на световната сцена, са толкова големи, че изискват координация и синергия между всички налични инструменти и финансиране на европейско и национално равнище. Ясно е, че конкурирането в областта на ИИ с Китай и САЩ налага обединяване на силите на всички публични и частни заинтересовани страни, които работят на европейско равнище, така че да се гарантира, че ЕС играе водеща роля в световен мащаб.

3.8.

За да може ЕС да продължи да бъде конкурентоспособен в областта на ИИ по печеливш начин, ще е важно също така да се направят необходимите инвестиции в подходящ ИИ софтуер, хардуерни активи и цифрови инфраструктури, които могат да гарантират надеждна роля на ЕС.

3.9.

Инвестициите в ИИ следва да отчитат факта, че европейските предприятия заемат особено силна позиция в областта на автоматизацията и роботиката. Тези сектори, които са част от ИИ в широкия смисъл на понятието, могат да се окажат наистина важни за гарантирането на съществена роля за ЕС на световната сцена с оглед на текущото технологично развитие и следователно заслужават специално внимание.

4.   Изкуственият интелект и неговото въздействие върху хората и работниците

4.1.

Безспорен факт е, че развитието на ИИ напредва с много бързи темпове. Поради това, когато оценяват въздействието на всяка регулаторна мярка в областта на изкуствения интелект, европейските институции трябва да възприемат мултидисциплинарен подход, който да включва не само административните, правните и икономическите, но също и антропологически, психологически, социологически и технологични съображения.

4.2.

За да се подкрепят тези иновации, но преди всичко за да се насочат в посока, която гарантира централно място на хората, е важно Европейският съюз да постигне висока степен на конкурентоспособност в областта на технологиите, без да се пренебрегват етичните, социалните и човешките съображения.

4.3.

Поради това ЕИСК счита, че е изключително важно: i) неприкосновеността на личния живот на отделния човек и отговорното обработване на личните данни да се уреждат от подходящо законодателство, като например ефективното въвеждане в действие на новия Общ регламент относно защитата на данните, който при необходимост ще трябва да бъде непрекъснато актуализиран, за да бъде в крак с бързото развитие на ИИ; ii) важни части от приложимото законодателство на ЕС да се подлагат на оценка и ако е необходимо, да се адаптират към новите сценарии, налагани от ИИ, и iii) да се развиват компетентностите и уменията, от които се нуждаят хората, администрациите и европейските дружества, за да се възползват ефективно от предимствата, предлагани от изкуствения интелект.

4.4.

Като изходна точка за извършването на анализа следва да се отбележи, че ИИ се основава на използването и обработването на огромни масиви от данни, които формират базата на всяко приложение, основаващо се на нови технологии. При това положение основното предизвикателство за европейския регулатор е установяването на прозрачен и регулиран достъп до данните на крайния потребител.

4.5.

Колкото е по-добро качеството на обработваните данни, толкова по-прецизно и ефективно работят системите за ИИ. Не бива обаче да се забравя, че личните данни трябва да се придобиват законно и да се използват по начини, с които пряко засегнатите лица са запознати, за да се гарантира тяхното използване за предварително определените и прозрачни цели, за които е било получено предварителното надлежно и информирано съгласие на ползвателя.

4.6.

Трябва да се отбележи, че може да се окаже необходимо няколко важни раздела от европейското законодателство — например тези, които се отнасят до рекламирането онлайн, нелоялните търговски практики, безопасността на продуктите и отговорността за тях, правата на потребителите, неравноправните договорни условия, продажбите и гаранциите, застраховките и обозначаването на цените да бъдат изменени и надлежно адаптирани спрямо новите сценарии, които са резултат от по-широкото и усъвършенствано използване на изкуствения интелект, с цел защитата на крайните потребители.

4.7.

Решаващият въпрос за безопасността на продуктите и отговорността е надлежно взет под внимание от Комисията в нейния работен документ SWD (2018) 137 final посредством анализ на конкретни случаи и чрез представянето на списък на законодателни актове на ЕС, които изискват допълнителен анализ и оценка. ЕИСК насърчава Комисията да продължи да работи в тази насока и е готов да даде своя принос в това отношение.

4.8.

Важно е да се подчертае ролята на културното, образователното и университетското обучение, от една страна, и предоставянето на подходяща информация на широката общественост, от друга, с цел да бъдат защитени правата на европейските граждани, що се отнася до напредъка на ИИ. По-специално, важно е да се гарантират прозрачността и точността на управлението на алгоритмите на ИИ и на базите данни, въз основа на които те оперират.

4.9.

Поради това от решаващо значение е гражданите на Европа да получават подходящо обучение, както и проста и разбираема информация, които да ги направят отговорни и информирани ползватели на устройства и приложения, станали достъпни благодарение на бързото технологично развитие и все по-голямото му разпространение на всички равнища.

4.10.

С оглед на всички тези потребности, ЕС и държавите членки трябва да предоставят ясни и ефективни решения, по-специално чрез насърчаване на съвременна образователна система и чрез непрекъснато разширяване на обучението през целия живот на пазара на труда и в гражданското общество.

4.11.

Европейската комисия ще трябва да извърши внимателна оценка на въздействието на ИИ върху пазара на труда. Това е основен повод за притеснение за много европейски работници, напреднали в професионалното си развитие, но все още далеч от пенсионната възраст, които гледат на случващите се промени с недоверие и страх. В прегледа трябва да се вземе под внимание както евентуалната замяна на някои работници от електронни устройства или роботи, така и фактът, че определени ненапълно автоматизирани функции ще бъдат променени в значителна степен от новите технологии. Затова прегледът и оценката следва да се съсредоточат не само върху неизбежните и очаквани промени в производствените линии, но и върху преосмислянето на организационните процеси и бизнес целите след провеждането на подходящ социален диалог с работниците.

4.12.

В някои ситуации, както се случва или се е случвало с много други технологии, ще бъде препоръчително ИИ да се изпробва поетапно и да се адаптира постепенно, преди да се пристъпи към пълното му използване, за да се даде възможност на съответните лица да осъзнаят, че новите технологии не са опасни, включително чрез подходящи програми за обучение, както и за да се отстранят евентуални грешки в адаптирането по време на този процес (4).

4.13.

Въвеждането на нови технологии в дружествата изисква социален диалог между различните участващи партньори. Във връзка с това организациите на работниците и синдикатите ще трябва постоянно да бъдат информирани и да се провеждат консултации с тях.

5.   Изкуственият интелект, публичната администрация и гражданското общество

5.1.

ИИ е технологична и социална иновация, която може коренно да трансформира цялото общество и да промени в положителен смисъл публичния сектор и отношенията между гражданите и публичната администрация. Възможностите, които могат да се постигнат с помощта на изкуствения интелект, биха могли да повишат както административната ефикасност, така и удовлетвореността на гражданите от услугите, предоставяни от публичната администрация, и ефективното ѝ функциониране.

5.2.

За постигането на тези цели е важно държавните служители също да бъдат подготвени за промените и предизвикателствата, които ИИ ще наложи в европейското общество. Работодателите в публичния сектор и административните ръководители, заедно с учителите, обучителите и университетската колегия, посочени по-горе, трябва да са в състояние напълно да разбират явлението ИИ и да решават какви нови инструменти да въвеждат в административните процедури.

5.3.

Въвеждането на ИИ в публичния и частния сектор изисква разработването на процедури, които да повишат разбирането и приемането на технологиите от ползвателите чрез механизми за сътрудничество, позволяващи на гражданите да допринасят за развитието на технологиите, основаващи се на ИИ, по възможност посредством системи за управление, основано на участието.

5.4.

За постигането на значителни резултати в тази насока би могло да е от полза разработването на все по-надеждни модели за сътрудничество и партньорство между публичния и частния сектор, целящи използването на възможностите, предоставяни от технологичните приложения, изкуствения интелект и роботиката.

5.5.

Предизвикателството за публичната администрация е особено трудно от гледна точка на правото и законността, тъй като ще трябва да бъде намерен точният баланс между обществените интереси (включващи упражняването на публични правомощия) и индивидуалните интереси (конкретната проява на правото на свобода на отделния човек). В тази връзка например използването на ИИ от публичните администрации ще изисква съчетаване на принципа на прозрачност и публикуването на административни документи със защитата на личните данни и правото на неприкосновеност на личния живот на отделния човек в една ясна и предвидима регулаторна рамка.

5.6.

В случаите, когато новите мерки дават възможност на публичните администрации да използват технологиите, за да могат да вземат организационни решения и да правят по-бърз избор — като например избор на изпълнител по търг за обществена поръчка, управление на списък на чакащи за конкретни услуги или подбор на нови служители за орган на публичната администрация — ще е необходимо въпросът с ефективната правна отговорност за такива решения да се реши с помощта на ясна правна рамка, която да гарантира пълната отчетност на администрацията спрямо гражданите.

5.7.

Организациите на гражданското общество и социалните предприятия имат важна роля за насърчаване на разбирането и приемането на технологиите от хората, по-специално чрез механизми за сътрудничество, които позволяват участието в процесите на цифрова трансформация. Важното тук е възможността за създаване на системи за управление, основани на участието, за тези инструменти, например под формата на сътрудничество, като се започне от цифровите платформи, които вече се използват за изграждане на нови форми на икономически отношения в управлението на заетостта.

5.8.

Административните органи, които отговарят за механизмите за наблюдение на пазара следва да разполагат с експертен опит и правомощия за защита на лоялната конкуренция, правата на потребителите, както и на безопасността и на правата на работниците. За одита на алгоритмите следва да отговарят публични или независими органи. В същото време дружествата следва да въведат ефективни механизми за извършване на одит на използването на данни от ИИ.

Брюксел, 19 септември 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER


(1)  Вж. становище INT/845, прието от ЕИСК — Изкуственият интелект: предвиждане на на въздействието му върху труда с цел осигуряване на справедлив преход (становище по собствена инициатива), докладчик: г-жа Salis-Madinier (вж. страница 1 от настоящия брой на Официален вестник).

(2)  INT/806 от 31 май 2017 г. — Изкуствен интелект — въздействието на изкуствения интелект върху (цифровия) единен пазар, производството, потреблението, заетостта и обществото (ОВ C 288, 31.8.2017 г., стр. 1).

(3)  ЕИСК прие становище SOC/578 Управление на прехода в цифровизирания свят на труда (ОВ C 367, 10.10.2018 г., стр. 15).

(4)  Вж. становище INT/845, прието от ЕИСК — Изкуственият интелект: предвиждане на на въздействието му върху труда с цел осигуряване на справедлив преход (становище по собствена инициатива), докладчик: г-жа Salis-Madinier (вж. страница 1 от настоящия брой на Официален вестник).


6.12.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/57


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно въвеждането на цифровата трансформация в областта на здравеопазването и грижите в контекста на цифровия единен пазар; предоставяне на правомощия на гражданите и изграждане на по-здраво общество“

[COM(2018) 233 final]

(2018/C 440/09)

Докладчик:

Diego DUTTO

Съдокладчик:

Thomas KATTNIG

Консултация

Европейска комисия, 18.6.2018 г.

Правно основание

Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Компетентна секция

„Единен пазар, производство и потребление“

Приемане от секцията

4.9.2018 г.

Приемане на пленарна сесия

19.9.2018 г.

Пленарна сесия №

537

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

193/0/3

1.   Заключения

1.1.

В хода на промените, продиктувани от цифровата трансформация, основното внимание трябва да бъде насочено към хората.

1.2.

Процесите на цифровизация трябва да помагат на здравните специалисти да прекарват повече време с пациентите. Трябва да се гарантира, че здравеопазването разполага с достатъчно квалифициран персонал, който притежава подходящите цифрови умения.

1.3.

Цифровата трансформация променя характера на работата в сектора на здравеопазването и полагането на грижи. Всички участници трябва да подходят към тази трансформация професионално и непредубедено, за да постигнат високи стандарти за качество.

1.4.

Социалният диалог на европейско равнище относно болниците, здравното обслужване и социалните услуги трябва да бъде засилен. Необходими са програми за обучение и продължаващо професионално образование и обучение, условията на труд и качеството на работните места трябва да се подобрят, а защитата на личните данни на персонала трябва да се засили.

1.5.

ЕИСК знае, че държавите членки са отговорни за организирането и предоставянето на здравни и социални грижи. В изпълнение на Директивата за правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване (Директива 2011/24/ЕС) трябва да бъде създадена мрежа за електронно здравеопазване, за да се повиши оперативната съвместимост на решенията в областта на електронното здравеопазване.

1.6.

Цифровите инструменти трябва да бъдат лост за разработването на нови форми на организация в системите за здравеопазване и полагане на грижи. Те подкрепят потенциала на отделните хора, на местните общности и на социалните икономики. Посредством подходящи публични инвестиции ценностите на солидарността и универсалността трябва да бъдат потвърдени като основа на тези системи.

1.7.

Процесите на цифровизация не бива да се тълкуват погрешно като пакет от икономии за здравните бюджети. Те не бива да водят до съкращения на персонала или намаляване на обслужването. Грижите трябва да се разглеждат като персонална услуга и предвид застаряващото население трябва да се разработват нови концепции за дългосрочни грижи.

1.8.

ЕИСК изразява съгласие с перспективите, очертани в съобщението, а именно да се насърчава здравето, да се предотвратяват и преодоляват заболяванията, да се отговаря на неудовлетворените потребности на пациентите и да се улеснява равният достъп на гражданите до висококачествени грижи чрез правилното използване на цифровите иновации и социалната икономика.

1.9.

Здравната грамотност в социалния и цифровия контекст засяга способността на човек да придобива, разбира и използва информация по отговорен начин за поддържане на своето благоденствие и добро здравословно състояние.

1.10.

Гражданите би трябвало да имат право на достъп до собствените им здравни данни. Те решават дали и кога да споделят тези данни. От решаващо значение е да се вземе под внимание Общият регламент относно защитата на данните, който гарантира на гражданите контрол върху използването на техните лични данни, по-специално на здравните данни.

1.11.

ЕИСК предлага „правото на (свободно) копиране“ да бъде активна форма на защита. То има отношение към всички данни, генерирани от ползвателите при взаимодействието им с цифрови здравни платформи, и позволява на гражданите да използват повторно своите собствени данни.

1.12.

Първичните данни на ползвателите са ценни за алгоритмите и платформите; те трябва да се разглеждат като оригинален продукт, генериран от ползвателите, и да бъдат защитени в съответствие със законите на интелектуалната собственост.

1.13.

„Правото на (свободно) копиране“ помага и за включването на защитата и насърчаването на конкуренцията, която понастоящем се подлага на сериозно изпитание от системите, които цифровите платформи използват, за да изземват данни и лични истории на заболяванията.

1.14.

ЕИСК подкрепя (1) състоящия се от четири стълба процес за трансгранична съвместна работа по цифровата трансформация в областта на здравеопазването и грижите, който включва съвместни клинични оценки, съвместни научни консултации, идентифициране на нововъзникващи здравни технологии и доброволно сътрудничество между държавите членки.

1.15.

ЕИСК предлага да се предприемат подходящи действия, за да се проучат новите етични, правни и социални рамки, които отчитат рисковете, свързани с извличането на данни.

1.16.

ЕИСК предлага да се насърчават научните изследвания и иновациите във връзка с интегрирането на цифровите технологии, за да се обновят процесите в здравеопазването, например изкуственият интелект, интернет на нещата и оперативната съвместимост. ЕИСК подкрепя напълно сигурния достъп на обществеността до надеждни здравни данни на трансгранично равнище, за да се постигне напредък в изследванията и превенцията на заболяванията.

1.17.

ЕИСК одобрява също подкрепата на ЕС за малките, средни и социалните предприятия, които разработват цифрови решения за ориентирани към човека грижи и обратна информация от страна на пациентите.

1.18.

ЕИСК подкрепя възстановяването на баланса по отношение на социално-икономическата асиметрия в икономиката, основана на данни, като насърчава разработването на сигурни платформи и помага на нестопанските кооперативни организации да съхраняват, управляват и споделят цифровите копия на всички лични данни.

2.   Контекст и общи бележки

2.1.

На 25 април 2018 г. Европейската комисия публикува съобщението си относно цифровата трансформация в областта на здравеопазването и грижите в контекста на цифровия единен пазар (2), което се отнася до реформите и иновативните решения, необходими, за да може системите за здравеопазване и грижи да станат по-устойчиви, достъпни и ефективни в предоставянето на качествени грижи на европейските граждани и създаването на по-здраво общество. Когато са замислени правилно и изпълнени разходоефективно, цифровите решения в областта на здравеопазването и грижите могат да повишат благосъстоянието на милиони граждани и радикално да подобрят ефикасността на услугите в областта на здравеопазването и грижите, които се предоставят на пациентите. Цифровизацията може да подкрепи приемствеността в предоставянето на трансграничните грижи (Директива 2011/24/ЕС), важен фактор за хората, които прекарват време в чужбина по работа или за удоволствие. Цифровизацията може и да допринася за опазването на здравето и да предотвратява заболявания, като това включва здравето на работното място. Тя може да подкрепи реформата на здравните системи и прехода им към нови модели на грижа въз основа на нуждите на хората и да позволи промяна от системи, съсредоточени върху болници, към интегрирани и в по-голяма степен основаващи се на общността съоръжения за социални дейности. В хода на промените трябва да се гарантира, че в центъра на грижите са гражданите. Процесите по цифровизация следва да помагат на здравните специалисти да прекарват повече време с пациента. Затова трябва да се гарантира, че здравеопазването разполага с достатъчно квалифициран персонал, който притежава подходящите цифрови умения.

2.2.

Преходът към цифрово здравеопазване и грижи променя естеството на работата в тези сфери. Това може да се постигне единствено със стандарт за високо качество, ако всеки участник подходи към трансформацията професионално и с открит ум. Следователно социалният диалог на европейско равнище в сектора на здравеопазването и социалните услуги трябва да се укрепи допълнително; затова трябва да се разработят програми за обучение и продължаващо професионално образование и обучение и трябва да се подобрят условията на труд, по-специално равновесието между професионалния и личния живот, защитата на личните данни на персонала и качеството на работните места.

2.3.

Европейската комисия отбелязва, че здравната и социалната система в Европа са изправени пред големи предизвикателства, като например застаряване, хронични заболявания, ваксини, липса на здравни специалисти заради трудните условия на работа и нарастващия проблем с предотвратимите незаразни заболявания, причинени от рискови фактори, като например тютюн, алкохол и затлъстяване, както и други заболявания, включително невродегенеративни и редки болести. Допълнителна и нарастваща заплаха представляват инфекциозните болести поради повишената резистентност към антибиотици и нови или повторно възникващи патогени. Обществените разходи, свързани със здравеопазване и дългосрочни грижи в държавите — членки на ЕС, нарастват и се очаква тенденцията да се запази. От особено значение е съответните разходи да се използват за подобряване на качеството на работата на здравните специалисти, като се избягва насърчаването на слабо заплащане и тежки условия на труд. Предвид застаряващото население трябва да се разработват нови концепции за дългосрочни грижи.

2.4.

Дори когато са налични, здравните данни често са обвързани с технологии, които не са оперативно съвместими, което е пречка за широката им употреба.

2.5.

Поради това здравните системи не разполагат с ключова информация, за да оптимизират услугите си, а на доставчиците на услуги им е трудно да създадат икономии от мащаба и така да предложат ефикасни цифрови решения в областта на здравеопазването и грижите и да подкрепят трансграничната употреба на здравни услуги. Количествените резултати, основани на здравни данни, трябва да генерират персонализирани здравни оценки и да бъдат достъпни за общопрактикуващите лекари, медицински специалисти и учени, така че да могат да се прилагат, да извършват групиране и прогнозно моделиране и да използват най-добрите практики.

2.6.

Както показват заключенията от доклада за „Състоянието на здравето в ЕС“, в ЕС все още не е достатъчно разработена употребата на здравни данни, ориентирани към пациента.

2.7.

Именно държавите членки са отговорни за организирането и предоставянето на здравни и социални грижи. В някои държави членки, и по-специално в тези с федерални системи, за финансирането и предоставянето на здравно обслужване отговарят регионалните органи.

2.8.

В изпълнение на Директивата за правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване (Директива 2011/24/ЕС) е създадена мрежа за електронно здравеопазване, за да се повиши оперативната съвместимост на решенията в областта на електронното здравеопазване.

2.9.

Разработени са и структури за сътрудничество като Европейското партньорство за иновации в областта на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве, съвместната програма за подкрепа на активния и самостоятелен живот (Програма за активен живот и помощ в ежедневието), както и публично-частни партньорства като инициативата за иновативни лекарства и инициативата „Електронни компоненти и системи за водещи позиции на Европа“. Регионалните и националните стратегии за интелигентно специализиране също играят ключова и централна роля за развитието на по-силни регионални екосистеми в здравеопазването. От 2004 г. насам в двата плана за действие в областта на електронното здравеопазване беше предоставена рамка за държавите членки и за Комисията, а групата на заинтересованите страни в областта на електронното здравеопазване изигра важна роля.

2.10.

Предвид своите позиции, изложени в предишни становища (3), ЕИСК счита, че следва да бъдат подкрепени предложените от Комисията действия в три области, а именно: сигурен достъп на обществото до здравни данни и споделянето им през граници; надеждни данни, за да се постигне напредък в научните изследвания, предотвратяването на заболявания и персонализираните грижи и здравеопазване, и цифрови инструменти за предоставянето на правомощия на гражданите и ориентирани към индивида грижи. Както се посочва по-горе, трябва да се гарантира, че процесите по цифровизация няма да бъдат тълкувани като пакет от икономии за бюджета за здравеопазване и няма да доведат до съкращаване на персонал или до съкращения в услугите. Недостигът на персонал води до слаби грижи и повишен риск от заболеваемост. Не бива да се забравя, че цифровата трансформация е двуизмерно явление, което се състои от посока и процес. По отношение на посоката се съсредоточаваме върху външните фактори за организациите, които непрекъснато гледат „каква“ е целта на цифровата трансформация. По отношение на процеса акцентът се поставя върху мисленето в рамките на организациите, със специално внимание върху това „как“ се извършва цифровата трансформация. Следователно при разглеждането на предмета на становището този подход трябва непременно да бъде отчетен, за да се гарантира ориентираност към пациента.

2.11.

Точно поради тази причина ЕИСК отбелязва, както е правил и в предишни становища (4), че за да се възползват от цифровата трансформация, мрежите на ЕС и планираните мерки за подкрепа следва да използват цифрови инструменти, чрез които да осъществяват и укрепват основните ни права по отношение на здравеопазване и грижи, а не да ги отслабват. Цифровите инструменти трябва да подкрепят развитието на индивидуалния потенциал, на местните общности и на социалната икономика; те трябва да бъдат мощен лост за насърчаването на права и за разработването на нови форми на организация и управление за здравеопазване и грижи и трябва да помогнат за затвърждаването на ценностите солидарност и универсалност, които стоят в основата на нашата система на здравеопазване. Това следва да бъде осигурено посредством подходящи публични инвестиции (5).

2.12.

В съответствие с предходни свои становища, ЕИСК счита, че равният достъп до здравни грижи, който е основна цел на здравните политики, може да бъде подпомогнат от приноса на цифровизацията, ако се спазват няколко условия:

еднакво териториално покритие, което отчита зоните, които са слабо покрити от операторите на цифрови услуги (по отношение на достъп, скорост);

по отношение на използването намаляване на цифровото разделение между гражданите, здравните специалисти, участниците в системите за здравно осигуряване/здравеопазване;

оперативна съвместимост на отделните елементи на цифровата структура (бази данни, медицински изделия), улесняваща приемствеността в предоставянето на грижи във всяка структура и между тези структури;

защита на здравните данни, които в никакъв случай не може да се използват в ущърб на пациентите;

електронно разпространение на продуктова информация, одобрена от органите, издаващи разрешения за пускане на пазара на лекарствени продукти, за да се подобри достъпът (както се споменава в предишно становище на ЕИСК (6)).

2.13.

Възходът на телемедицината, свързаните устройства и нанотехнологиите, биотехнологиите, информатиката и когнитивните науки (НБИК) не трябва да води до схващането, че пациентите могат да се разглеждат като обикновени свързани тела, които могат да бъдат анализирани, контролирани и наблюдавани от разстояние от супермощна компютърна програма. Навлизането на технологиите в здравеопазването всъщност насърчава обратния процес, тоест утвърждаването на значимостта на междуличностните отношения и социалните връзки в основата на медицинската практика и грижи.

3.   Въздействие на цифровата трансформация

3.1.   Въздействие на цифровата трансформация върху здравеопазването и грижите

3.1.1.

Съобщението на Комисията илюстрира как ЕС може да помогне да се постигнат целите, формулирани в заключенията на Съвета, а именно като се развият необходимото сътрудничество и инфраструктура в ЕС и по този начин се помогне на държавите членки да изпълнят политическия си ангажимент в тези области. Предложените действия също така подкрепят ангажимента на Комисията да постигне целта на ООН за устойчиво развитие „Осигуряване на здравословен начин на живот и насърчаване на благоденствието на всички във всяка възраст“ и да изпълни принципите на Европейския стълб на социалните права.

3.1.2.

ЕИСК изразява съгласие с перспективите, очертани в съобщението, а именно да се насърчава здравето, да се предотвратяват и преодоляват заболяванията, да се отговаря на неудовлетворените потребности на пациентите и да се улесни равният достъп на гражданите до висококачествени грижи чрез правилното използване на цифрови иновации и социални предприятия.

3.1.3.

ЕИСК счита, че е от съществено значение да се повиши устойчивостта на европейските системи за здравеопазване и грижи, като се засили в максимална степен потенциалът на цифровия единен пазар посредством по-широкото използване на цифрови продукти и услуги в тези области на здравеопазването и грижите. Допълнителна цел на предложените действия трябва да бъде стимулиране на растежа и насърчаване на европейската индустрия в сектора, както и на организациите както със стопанска, така и с нестопанска цел, които планират и управляват услуги в областта на здравеопазването и грижите.

3.1.4.

Цифровата трансформация осигурява по-специално достъп до данни и тяхното използване, което дава възможност да се намалят разходите за здравеопазване с нарастване броя на населението и увеличаване на продължителността на живота, като се подкрепи оптимизирането на действията на правителствата на национално и европейско равнище.

3.1.5.

Цифровизацията в здравеопазването ще позволи не само да се намали продължителността на престоя в болница, което ще окаже пряко положително въздействие върху здравеопазването в болниците, но ще подпомогне и възстановяването на самите пациенти. В контекста на международното признаване Световната здравна организация, в сътрудничество с Международния съюз по далекосъобщения (МСД), предложи Набор от инструменти за съставяне на национални стратегии за електронното здравеопазване, който по същество предлага метод за обновяване и развитие на националните стратегии за електронно здравеопазване, плановете за действие и рамките за мониторинг.

3.2.   Въздействие на цифровата трансформация върху хората

3.2.1.

Цифровата трансформация дава на гражданите възможността да получат широк достъп до иновативни и по-ефикасни персонализирани знания, инфраструктури и услуги в областта на здравеопазването и да допринесат като доставчици на услуги, създатели на информация и доставчици на данни за подобряването на здравето на другите.

3.2.2.

Може да се приеме също, че гражданите имат право на достъп до своите здравни данни и право да решават дали и кога да споделят тези данни. Също така ЕИСК счита, че е от решаващо значение да се вземе под внимание Общият регламент относно защитата на данните, който влезе в сила на 25 май 2018 г. и ще гарантира гражданския контрол върху употребата на личните им данни, включително здравните данни. Освен това следва да се вземе предвид изявлението, направено от Световната медицинска асоциация (СМА) във връзка с етичните съображения относно здравните бази данни и биобанките в декларация ѝ от Тайпе, която беше приета на 53-тото общо събрание на СМА във Вашингтон, САЩ, през октомври 2002 г. и преразгледана на 67-ото общо събрание на СМА в Тайпей, Тайван, през октомври 2016 г.

3.2.3.

В това отношение е от съществено значение да се избегне рискът от нарастване на различията в равнището на цифрова грамотност на хората. Здравната грамотност в социалния и цифровия контекст засяга способността на човек да придобива, разбира и използва информация по отговорен начин за насърчаване на своето благоденствие и поддържане на добро здравословно състояние. За тази цел е необходимо да се гарантира равнище на умения и познаване на новите инструменти, което позволява на хората да подобряват собственото си благосъстояние и това на общността посредством мерки за подобряване на начина и условията на живот.

3.2.4.

Тъй като потребителите са в основата на планирането и услугите, данните, които те генерират, следва също да се смятат за ключови, като се предвидят подходящи правила относно собствеността върху данните и правото на самия потребител и на други страни да ги използват. Въпросите, които следва да бъдат повдигнати, са „Кой притежава данните?“, „Кой има право да ги ползва?“, „При какви условия други страни, предлагащи услуги, могат да използват данните?“, „Може ли потребителят свободно да използва данните?“ и т.н. В това отношение следва да се прави важно разграничение между видовете данни: необработени данни, от една страна, и данни, генерирани от алгоритми и услуги за изкуствен интелект, от друга. Ако друга страна генерира нови агрегирани данни с помощта на частни алгоритми, как следва да се управлява собствеността върху информацията? Как се проектират бизнес модели, които се справят с наличието на множество заинтересовани страни, всяка от които предоставя основна част от услугата? Следва да се прави разлика и между бизнес модели, основани единствено на услуги (по-традиционни, напр. подкрепа при извършването на основните ежедневни дейности), и такива, основани на ориентирани към пациента данни с възможност за разработване на нови услуги за дистанционно здравеопазване (напр. услуги за превенция, подкрепа при лечение и адаптация).

3.2.5.

Автентичните, т.е. оригиналните, данни на всеки потребител са единствената полезна стойност за алгоритми, услуги и платформи, което означава, че те може/трябва да се считат за оригинален продукт, създаден от потребителите (и само от тях и техните биологични, когнитивни, културни и поведенчески характеристики), и като такъв той представлява „оригинален принос“, който трябва да се защитава в съответствие с правила, подобни на тези за интелектуална собственост, макар и пригодени ad hoc. Едно предложение би могло да бъде активна форма на защита посредством „право на (свободно) копиране“ на всички данни, генерирани от потребители, когато си взаимодействат с цифрови платформи за здравеопазване, така че да им се позволи да ги използват повторно — ако се сметне за подходящо, — като се прегрупира посредством други услуги/алгоритми. „Правото на (свободно) копиране“ е от помощ и при друг проблем, включващ защитата и насърчаването на конкуренцията, която понастоящем се подлага на сериозно изпитание от системите, които цифровите платформи използват — въз основа на договори или на друг начин, — за да изземват данни и лични истории на заболяванията.

3.2.6.

Самият ЕС нееднократно разгледа въпроса, упоменат в параграф 3.2.5, и в някои случаи избра право на предоставяне на данните (копиране) (вж. член 9 от Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност: „при поискване от крайните клиенти, данните за подадената и отдадената електроенергия да им се предоставят — на тях или на трета страна, действаща от името на крайния клиент — в лесно разбираем формат, който те да могат да използват, за да сравняват търговските условия на сходна основа“).

3.2.7.

ЕИСК предлага да се създаде свързана ИТ инфраструктура, така че връзката с пациенти с редки заболявания да може да се осъществява бързо и те да могат да предоставят своите здравни и медицински данни за глобални научни изследвания с нестопанска цел. Европейският съюз насърчава създаването на система от електронни здравни досиета, като подкрепя обмена на информация и стандартизацията и разработването на мрежи за обмена на информация между доставчиците на здравно обслужване, за да се координират действията в случай на риск за общественото здраве.

3.2.8.

Това ще даде възможност на хората/гражданите/потребителите да си възвърнат пълния контрол над цифровата си самоличност. То ще им позволи да участват в придобиването на знания, получени от агрегирани здравни данни, за персонализирано лечение и превенция, както и да се радват на значителните икономически ползи, извлечени от тези агрегирани данни.

3.3.   Въздействие на цифровата трансформация върху социалната и здравната система.

3.3.1.

ЕИСК подкрепя (както беше упоменато в становището на ЕИСК (7)) състоящия се от четири стълба процес за трансгранична съвместна работа по цифровата трансформация в областта на здравеопазването и грижите.

3.3.1.1.

Предложението установява координационна група, съставена от представители на органите на държавите членки, отговарящи за оценката на здравните технологии (ОЗТ), и описва четирите стълба на бъдещото сътрудничество. Съвместната работа ще бъде ръководена от държавите членки посредством координационната група и ще обхваща:

съвместни клинични оценки;

съвместни научни консултации;

идентифициране на нововъзникващи здравни технологии;

доброволно сътрудничество между държавите членки.

3.3.1.1.1.

Съвместните клинични оценки се отнасят до най-иновативните технологии, които включват: i) лекарства, преминаващи процедурата за издаване на централизирано разрешение за търговия, и ii) определени класове медицински изделия и медицинските изделия за инвитро диагностика, които дават възможност за посрещане на неудовлетворени медицински потребности; потенциално въздействие върху пациентите, общественото здраве или системите на здравеопазване и значително трансгранично измерение. Подобни оценки ще бъдат изготвяни и определяни от органите на държавите членки, отговарящи за оценката на здравните технологии (ОЗТ), фармацевтичните компании или производителите на медицински изделия („разработчикът“), пациентите, клиничните експерти и други заинтересовани страни. След като бъде проверен от Комисията, докладът ще бъде публикуван и след това ще се използва от държавите членки.

3.3.1.1.2.

Съвместните научни консултации, наричани още „ранни диалози“, ще позволят на разработчика на здравни технологии да иска съвета на органите, отговарящи за ОЗТ, по отношение на данните и доказателствата, които вероятно ще се изискват като част от бъдеща съвместна клинична оценка. Разработчиците ще имат възможността да изискват съвместна научна консултация от координационната група. След като бъдат одобрени от координационната група, докладите за съвместна научна консултация ще бъдат предавани на разработчика на здравни технологии, но няма да бъдат публикувани.

3.3.1.1.3.

„Оглеждането на хоризонта“, или идентифицирането на нововъзникващи здравни технологии (здравни технологии, които все още не са приети в системата на здравеопазването), ще помогне да се гарантира, че здравните технологии, които се очаква да окажат голямо въздействие върху пациентите, общественото здраве или системите на здравеопазването, се идентифицират на ранен етап в разработването им и се включват в съвместната работа.

3.3.1.1.4.

Държавите членки ще имат възможността да продължат доброволното сътрудничество на равнището на ЕС в области, които не са обхванати от задължително сътрудничество. Това, наред с другото, ще позволи извършването на оценка на здравните технологии, различни от медицински продукти или медицински изделия (като например хирургически процедури), както и оценка на неклинични аспекти (например въздействието на медицинските изделия върху организацията на грижите).

3.3.2.

Внедряването на новаторски решения в областта на здравеопазването, станало възможно благодарение на цифровата трансформация, повдига ред важни мултидисциплинарни въпроси, включително етични, правни и социални въпроси. Въпреки че вече съществува правна рамка за защита на данните и безопасността на пациентите, трябва да се разгледат и други въпроси, като например широколентовия достъп, рисковете, свързани с извличането на данни и автоматичното вземане на решения, гарантирането на подходящи стандарти и законодателство за осигуряване на адекватно качество на услугите в областта на електронното и мобилното здравеопазване и достъпност и качество на услугите. По същия начин, на равнището на услугите, въпреки че има правила на равнището на ЕС и на национално равнище, уреждащи обществените поръчки, конкуренцията и вътрешния пазар, следва да се обсъдят и приемат новаторски подходи, които вземат предвид цифровата трансформация.

3.3.3.

Цифровата трансформация ще доведе до реорганизация на системата на здравеопазването, с нови методи и стандарти за предоставяне на услуги (напр. използване на роботи редом с лицата, полагащи грижи). Освен това лицата, полагащи грижи, би трябвало да преминат през подходящи и специфични програми за обучение (например включващи социална, медицинска или техническа информация) и да бъдат подготвени за нови професии и трансформации в работната среда. Това ще доведе до определянето на нови модели на услуги, ще подкрепи политиките, сертифициранията и стандартите, подходящи за въвеждането на цифрови услуги и технологии в реален контекст и пазар в областта на грижите. Тяхното проектиране и разработване трябва да следват принципите на ориентиран към потребителя дизайн, приложен инженеринг, универсален дизайн и др., като в основата на процеса се поставят потребителите и техните потребности и се избягва създаването на цифрово разделение и изключването на хора от услугите.

3.3.4.

ЕИСК одобрява усилията на Комисията да подкрепи разработването и приемането на европейския формат за обмен на електронни здравни досиета и да разработи общи мерки за идентифициране и проверка за автентичност, определени в член 14, параграф 2 от Директива 2011/24/ЕС.

3.4.   Въздействие на цифровата трансформация върху цифровия пазар

3.4.1.

Предизвикателството е да се „възвърне балансът на социално-икономическата асиметрия в икономика, основана на данни“ (8) с помощта на:

законово право на цифрово копие на всички лични данни (медицински и немедицински); преносимост на данните (член 20 от Директивата на ЕС за защита на данните);

безопасна и сигурна платформа, на която хората могат самостоятелно да съхраняват, да управляват и активно да споделят данни;

кооперативна организационна структура с нестопанска цел на платформите за лични данни, за да може те да бъдат притежавани от гражданите;

приходи от инвестирането на контролирана от гражданите повторна употреба на данни в проекти и услуги, които облагодетелстват членовете и обществото като цяло.

3.4.2.

Съвместните клинични оценки ще улеснят по-бързия достъп, ще избегнат дублирането на национално равнище и ще предоставят по-голяма съгласуваност, яснота и предсказуемост за всеки участник в процеса. Индустрията за медицински изделия като цяло е по-скептична към предложението. Задължителното сътрудничество относно клиничните оценки на здравните технологии може да забави пазарния достъп за изделията, вместо да го ускори.

3.4.3.

Тъй като навлизането на мобилни устройства нараства, решенията в областта на електронното или мобилното здравеопазване ще предложат новаторски услуги с оптимизирани процеси. Процесите ще включват улесняването на мобилността за специалистите в областта на здравеопазването и грижите.

3.4.4.

Цифровата трансформация ще насърчи разработването на нови гъвкави бизнес модели, ще подкрепи участието в бизнеса на различни заинтересовани страни и ще донесе ползи от количественото изразяване на опита на потребителите. Успехът ѝ зависи от това тя да бъде ориентирана към клиента (или към потребителя), за да се гарантира, че перспективата на потребителя се взема предвид от самото начало на процеса по проектиране (проекционно мислене).

3.4.5.

Цифровата трансформация ще даде възможност за широко използване на здравни и социални данни, като насърчава интеграцията на системите и устройствата с услугите за машинно самообучение и създава необходимост от капацитет за оперативна съвместимост и междумашинно взаимодействие (M2M), който трябва да вземе предвид различните изисквания и предпочитания на потребителите, разработването на системи, „които да издържат проверката на времето“, възможността за интеграция със съществуващата инфраструктура и с местните доставчици на услуги и всякакви революционни и непланирани технологии и услуги с нови изисквания за стандартизация.

3.4.6.

Новите главни базови технологии, като например 5G, ще създадат възможности за по-добри мобилни широколентови продукти и услуги, с което ще подкрепят масовото внедряване на милиони връзки за устройства от „интернет на нещата“ (IoT). С разпространението на 5G и IoT стратегиите за цифрова трансформация са от решаващо значение за много заинтересовани страни, действащи в сферата на здравеопазването, и по-специално след като новото поведение и потребности на потребителите ще изискват нови цифрови предлагания.

3.4.7.

ЕИСК подкрепя услугите, свързани със: здравна информация, превенция на заболяванията, разработване на системи за телеконсултация, електронно издаване на рецепти, направления и възстановяване на медицински разходи. Може да се счита, че съществуващите платформи, като например Alfred, Big White Wall, Medicine Patient Portal, Empower и т.н., позволяват цифровата трансформация на цифровия единен пазар. Интересен е фактът, че на 29 май 2018 г. беше обявено, че Европейският облак за отворена наука ще подкрепи научните области в ЕС, които имат водеща позиция в света, като създаде надеждна среда за хостинг и обработка на изследователските данни. Облакът следва да бъде широка паневропейска федерация от отлични съществуващи и нововъзникващи инфраструктури, която уважава управлението и механизмите за финансиране на съставните си части; членството в тази федерация ще е доброволно; а структурата на управление ще включва министерства, заинтересовани страни и учени от държавите членки.

3.5.   Въздействие на цифровата трансформация върху доставчиците на услуги

3.5.1.

В този контекст ЕИСК изразява съгласие със следните цели:

акцент върху доставчиците на здравно обслужване;

акцент върху пациентите, когато влизат в системата на здравеопазването;

ефикасно прехвърляне на данни в рамките на първичната медицинска помощ (електронното здравеопазване, електронните досиета на пациенти/ЕДП);

пациентите дават съгласие данните им да се използват за научни изследвания; стимули за предоставяне на допълнителни данни (мобилно здравеопазване);

намаляване на трудностите по включването на пациенти в научните изследвания.

3.5.2.

В последните технологични, социални и икономически проучвания се подчертава, че изкуственият интелект, „интернетът на нещата“ и роботиката ще дадат възможност да се планират и развият нови подходи в областта на персонализираната и прецизната медицина, когнитивната слабост и кооперативната роботика. Тяхното усвояване в здравеопазването ще означава адаптиране и развиване на всички процеси, отнасящи се до планирането, предоставянето и оценката на услугата. В този контекст цифровата трансформация представлява основен, но и способстващ (или „ускоряващ“) фактор при интегрирането на иновативни технологии в областта на здравеопазването.

3.5.3.

Цифровата трансформация има потенциала да предоставя голямо количество данни, като позволява проучването и разработването на нови и амбициозни решения в областта на услугите, основани на изкуствен интелект. Това би могло да стане основата за създаване на рамка за обективно количествено измерване на хроничните заболявания и създаване на възможности в ранната диагностика и контрола на терапии. Освен това неотдавнашният напредък в изкуствения интелект би се възползвал от наличието на данни за разработване на системи, които могат да се самообучават и след това да се адаптират по начина, по който се променят заболяванията.

3.5.4.

Широката употреба на данни и способността на заинтересованите страни да ги използват и трансформират съгласно потребностите на потребителите разкриват нови сценарии за споделяне на данни, знания и опит, както това вече беше насърчено от Европейските референтни мрежи, които предоставят структура на управление за споделяне на знания и за координация на грижите в целия ЕС в областта на редките заболявания. Ако на едно конкретно място (област или държава) липсва експертен опит относно някое конкретно заболяване, мрежата може да помогне на докторите да се сдобият със знания от други центрове за експертен опит на други места. По същия начин болниците в цяла Европа може да се възползват от цифровите свързващи системи, за да споделят знания и да си предоставят взаимна подкрепа.

3.5.5.

Една очевидна последица от предишните точки е това, че киберсигурността е ключов приоритет. Както се посочва в доклада на ENISA (Доклад на ЕNISA за картината на заплахите от 2017 г.: 15 най-големи киберзаплахи и тенденции, Агенция на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност), все повече се усложняват атаките и се усъвършенстват злонамерените действия в киберпространството. В контекста на здравеопазването, където много всепроникващи системи са свързани и са заложени значителни активи, например живота на пациента, поверителна лична информация, финансови ресурси и т.н., информационната сигурност е от ключово значение. В контекста на цифровата трансформация са необходими нови методи и насоки за моделиране на рамките за оценка на киберсигурността, организационните контрамерки и съответствието на оперативната съвместимост, основана на киберсигурността.

3.5.6.

ЕИСК одобрява също подкрепата на ЕС за малките и средни предприятия, които разработват цифрови решения за ориентирани към човека грижи и обратна информация от страна на пациента. Сътрудничеството, разбира се, ще включва държавни органи и други заинтересовани страни, ангажирани с насърчаването на споделени или взаимно признати принципи за утвърждаване и сертифициране на цифровите решения за приемане в здравните системи (например мобилното здравеопазване и самостоятелния живот).

3.5.7.

ЕИСК счита също, че предишните инициативи за издаване на здравни карти от европейските държави членки трябва да продължат през призмата на цифровата трансформация в областта на здравеопазването и грижите на цифровия пазар. Предвид чувствителния характер на медицинските данни, които могат да се съхраняват в подобни карти за електронно здравеопазване, те трябва да предлагат надеждна защита на неприкосновеността на личния живот.

Брюксел, 19 септември 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER


(1)  ОВ C 283, 10.8.2018 г., стр. 28.

(2)  COM(2018) 233 final.

(3)  ОВ C 434, 15.12.2017 г., стр. 1; ОВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 14; и ОВ C 458, 19.12.2014 г., стр. 54.

(4)  ОВ C 434, 15.12.2017 г., стр. 1.

(5)  ОВ C 173, 31.5.2017 г., стр. 33.

(6)  ОВ L 13, 15.1.2016 г., стр. 14.

(7)  ОВ C 283, 10.8.2018 г., стр. 28.

(8)  Световен икономически форум — Глобален доклад за информационните технологии 2014 г.


6.12.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/66


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно а) „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите и за отмяна на Директива 2009/22/ЕО“

[COM(2018) 184 final — 2018/0089 (COD)]

и относно б) „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г., Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на по-доброто прилагане и модернизирането на правилата за защита на потребителите в ЕС“

[COM(2018) 185 final — 2018/0090 (COD)]

(2018/C 440/10)

Докладчик:

Jarosław MULEWICZ

Съдокладчик:

Antonio LONGO

Консултация

а)

Европейски парламент, 2.5.2018 г.

а)

Съвет, 22.5.2018 г.

б)

Европейски парламент, 2.5.2018 г.

б)

Съвет, 22.5.2018 г.

Правно основание

член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Компетентна секция

„Единен пазар, производство и потребление“

Приемане от секцията

4.9.2018 г.

Приемане на пленарна сесия

20.9.2018 г.

Пленарна сесия №

537

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

155/1/5

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства предложението на Европейската комисия за по-добро прилагане и модернизиране на правилата за защита на потребителите в ЕС и целта за актуализиране на действащите норми, за да бъдат взети под внимание новите потребителски навици и да бъдат адаптирани към развитието на цифровия единен пазар. Както обаче ЕИСК препоръчва в становището относно уязвимостта на потребителите по отношение на търговските практики (1), трябва да се намери решение на притесненията, свързани с липсата на прилагане на съществуващите правила.

1.2.

ЕИСК споделя мнението на Европейската комисия относно необходимостта от модернизиране и опростяване на политиката на ЕС по отношение на потребителите и счита, че новият законодателен пакет може да допринесе за преодоляване на различията, породени от експоненциалното нарастване на електронната търговия, което подкопава доверието на потребителите и води до нарушения на единния пазар.

1.3.

В общ план Комитетът счита, че хармонизирането на правото за защита на потребителите не следва да води до намаляване на равнището на тяхната защита в държавите членки, а до постигане на баланс с правната сигурност на търговците. ЕИСК взема под внимание заключенията на REFIT, че правилата за защита на потребителите отговарят на целта, но същевременно отбелязва, че все по-голям брой потребители са обект на агресивен маркетинг и заблуждаващи търговски практики.

1.4.

ЕИСК подкрепя предложението за разширяване на правата на потребителите за всички „привидно безплатни“ цифрови услуги, за които потребителите предоставят лични и нелични данни. Комитетът подкрепя и изискването за по-голяма прозрачност и отговорност за онлайн платформите.

1.5.

Във връзка с прегледа на Директива 2011/83/ЕС относно защитата на правата на потребителите според Комитета възникват две различни тенденции. Търговците подкрепят актуализирането, опростяването и адаптирането на преддоговорната информация, докато потребителите считат, че това би намалило равнището на тяхната защита.

1.6.

Комитетът счита, че разпоредбите за цифровото съдържание, цифровите услуги и онлайн продажбите следва да бъдат приведени в съответствие със законодателството за цифровия единен пазар.

1.7.

Комитетът счита, че правото на отказ е ефективен инструмент за защита на потребителите, който не трябва да се отслабва. Членовете на Комитета споделят различни мнения по предложението на Комисията. Търговците, особено МСП, се нуждаят от допълнителна правна сигурност по отношение на неоправдано дълго изпробвани стоки и ранно възстановяване на платената сума. Потребителите отхвърлят изменението и призовават да се запази сегашното положение. Комитетът призовава Комисията да преразгледа тази важна разпоредба, за да бъде постигнат компромис между противоположните интереси.

1.8.

ЕИСК счита, че мерките за защита на потребителите срещу „двойни стандарти в качеството на продуктите“ са обосновани, и подкрепя предложението на Комисията да се осигури по-голяма прозрачност.

1.9.

Комитетът подкрепя използването на механизми за алтернативно и онлайн решаване на спорове, като медиация или арбитраж, които следва да бъдат насърчавани на европейско и национално равнище.

1.10.

ЕИСК призовава Комисията да гарантира ефективното прилагане и изпълнение на действащите правила за защита на потребителите от страна на държавите членки; да подкрепя хармонизирането на правилата за защита на потребителите; да насърчава трансграничното сътрудничество между националните власти чрез мрежата за сътрудничество в областта на защита на потребителите и да стартира комуникационна кампания за улесняване на привеждането в съответствие на дейността на малките и средните предприятия със законодателството за защита на потребителите.

1.11.

ЕИСК приканва държавите членки да приемат по-строги правила за налагане на спазването на съществуващото законодателство за защита на потребителите, да се борят с националните и трансграничните нарушения и да запазят съществуващото ниво на защита на потребителите.

1.12.

ЕИСК подкрепя предложението за използване на специфични критерии за установяването на глоби като ефективен инструмент за защита на потребителите. Важно е да се предвидят действително възпиращи санкции за дружествата, нарушаващи правилата, които да съответстват на значителен процент от годишния им оборот и да отчитат нарушенията в целия ЕС.

1.13.

ЕИСК приветства предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите и за отмяна на Директива 2009/22/ЕО. Комитетът обаче изразява съжаление, че препоръките от становището му относно европейската рамка за колективна защита (2) не са взети под внимание при изготвянето на законодателното предложение.

1.14.

На всички граждани на ЕС трябва да бъде предоставен лесен и бърз достъп до правосъдие. Потребителите би трябвало да могат да получават обезщетение в случай на вреди, понесени вследствие на нарушаване на договора. Поради това се приветства създаването на специално пригодена система за защита в случай на колективна вреда. Тя следва да бъде прагматична, икономически ефективна, да предоставя съответните предпазни мерки и да взема под внимание съществуващите национални съдебни системи.

1.15.

ЕИСК признава усилията на Комисията за определяне на квалифицираните органи, които могат да предявяват искове за колективна защита, в съответствие с принципа на субсидиарност и националното законодателство.

1.16.

Държавите членки следва да подкрепят и създаването на фондове за съдебни спорове за квалифицираните органи. В случаите когато вредата е на малка стойност и когато е невъзможно да бъдат установени всички, претърпели щета, ЕИСК подкрепя предложението на Комисията обезщетението да бъде насочено към обществени цели. Комитетът обаче призовава за изясняване на естеството на тези цели (например подпомагане на потребителите, информационни и образователни програми, фондове за съдебни спорове).

1.17.

Накрая, възможността за участие и неучастие в колективен иск е важна предпазна мярка, която следва да бъде включена в директивата. Придържайки се към препоръката в становището на ЕИСК относно европейска рамка за колективна защита (3), потребителите следва да имат свободата да решават дали желаят да участват или да не участват в колективен иск.

2.   Обща информация и въведение

2.1.

На 11 април 2018 г. Европейската комисия публикува законодателен пакет относно нов търговски механизъм за потребителите. В този пакет се съдържа предложение за директива (директива „Омнибус“) за изменение на Директива 93/13/ЕИО (4), Директива 98/6/ЕО (5), Директива 2005/29/ЕО (6) и Директива 2011/83/ЕС (7) по отношение на по-доброто прилагане и модернизирането на правилата за защита на потребителите в ЕС и предложение за директива относно представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите и за отмяна на Директива 2009/22/ЕО.

Директивата „Омнибус“

2.2.

Целта на предложението на Комисията COM (2018) 185 относно по-доброто прилагане и модернизирането на правилата за защита на потребителите в ЕС е да бъдат допълнени съществуващите механизми за защита на потребителите, трансграничните нарушения и електронната търговия, както и да бъде намалена тежестта за търговците. Предложението се основава на заключенията от проверката за пригодност по Програмата REFIT на законодателството на ЕС в областта на защитата на потребителите и предлагането на пазара (8) и на оценката на Директива 2011/83/ЕС относно правата на потребителите.

2.3.

Предложението за директива „Омнибус“ съдържа по-специално:

2.3.1.

въвеждането по съгласуван начин на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции за национални и трансгранични нарушения;

2.3.2.

повече прозрачност на цифровия единен пазар и задължения за прозрачност за онлайн платформите;

2.3.3.

разширяване на обхвата на защитата на потребителите по отношение на цифровите услуги, особено тези, при които потребителите не плащат, но предоставят лични и нелични данни, които имат икономическа стойност и следователно не могат да се разглеждат като „безплатни“;

2.3.4.

намаляване на тежестта за предприятията, което ще даде възможност на търговците да използват нови средства за комуникация онлайн, като уеб формуляри или чатове, като алтернатива на имейла;

2.3.5.

преразглеждане на някои аспекти, свързани с правото на отказ. По-специално, търговецът има право да възстанови платената от потребителя цена едва след като извърши проверка на стоките и провери дали потребителят не е „използвал“ стоките, вместо да ги пробва;

2.3.6.

възможността държавите членки да ограничат нежеланите агресивни и подвеждащи практики в контекста на непоискани посещения от търговец в дома на потребителя или екскурзии с търговска цел;

2.3.7.

изричното включване на продукти с „разлики в качеството“ и всички свързани с това маркетингови дейности, в т.ч. подвеждащи практики, особено разпространени в хранително-вкусовия сектор.

Директива за представителните искове

2.4.

Предложението на Комисията COM(2018) 184 относно представителните искове за защита на колективните интереси на потребителите полага основите на европейски механизъм за колективна защита срещу широкоразпространени нарушения на законодателството за защита на потребителите. Този инструмент, който вече съществува в някои държави — членки на ЕС, следва да обхване и останалите. Въпреки това следва да се прилага принципът на субсидиарност, който позволява на държавите членки да определят тази система на национално равнище, като същевременно запазят съществуващите правила.

2.5.

Само квалифицираните органи на национално равнище следва да могат да действат от името на потребителите и следва да отговарят на някои от минималните изисквания, въведени от Европейската комисия.

2.6.

Компенсационният механизъм е свързан с решението за преустановяване на нарушения. Квалифицираните органи следва да могат да предявят колективен иск само след като съд или административен орган са констатирали нарушение на правата на потребителите. Директивата се прилага към нарушения, извършени на национално равнище и на равнище ЕС, и създава условия за трансгранична колективна защита за потребителите.

2.7.

По отношение на обезщетението за вреди, понесени от потребителите, в предложението се прави разграничение между малки суми, при които обезщетението се насочва директно към обществена цел, и значителни суми, когато засегнатите потребители са директно компенсирани.

3.   Общи бележки относно директивата „Омнибус“

3.1.

ЕИСК приветства предложението на Европейската комисия за по-добро прилагане и модернизиране на правилата за защита на потребителите в ЕС и целта за актуализиране на действащите норми, за да се вземат под внимание новите потребителски навици и да бъдат адаптирани към развитието на цифровия единен пазар. Както обаче ЕИСК препоръчва в становището си относно уязвимостта на потребителите по отношение на търговските практики (9), трябва да се намери решение на притесненията, свързани с липсата на прилагане на съществуващите правила.

3.2.

ЕИСК би искал да се позове на Информационния доклад относно законодателството в областта на защита на потребителите и маркетинга (10), в който се прави оценка на начина, по който организациите на гражданското общество в целия ЕС възприемат прилагането на законодателството на ЕС по отношение на потребителите и маркетинга, и на Информационния доклад относно Директивата за правата на потребителите (11), в който се прави оценка на прилагането на директивата. Информационните доклади бяха изготвени въз основа на три различни инструмента за събиране на данни: въпросник, изслушване на експерти и 9 проучвателни мисии в Рига, Рим, Варшава, Мадрид, Париж, Атина, Вилнюс, Лисабон и Брюксел.

3.3.

ЕИСК отбелязва, че в предложението на Комисията се прави преглед на информационните доклади, в които се призовава за повече усилия за повишаване на осведомеността, за обучение и координация по отношение на политиката за защита на потребителите и регулирането на онлайн платформите и цифровата икономика. Въпреки това загрижеността на ЕИСК — относно хармонизирането на политиката за защита на потребителите, разпокъсаността на националното правоприлагане, необходимостта от финансиране на кампании за повишаване на осведомеността, насърчаването на обучението през целия живот, подкрепата за МСП, опростяването на правната информация за потребителите и поощряването на схемите за алтернативно разрешаване на спорове, саморегулирането и кодексите за поведение — не е подходящо разгледана в предложението.

3.4.

Комитетът признава, че потребителите могат да се окажат в ситуации, в които са заблудени или агресивно принуждавани да сключват договори. Подадени са сигнали за конкретни проблеми, свързани с центрове за телефонно обслужване, продаващи договори в областта на енергетиката, телекомуникациите или водоснабдяването, които заблуждават потребителите. Също така са подадени сигнали за подобни продажби с оказване на натиск по време на екскурзии, организирани за продажбата на продукти на определени категории уязвими потребители. При тези ситуации потребителите следва да имат право да се откажат от договора за продажба и/или да бъдат обезщетени за претърпените вреди.

3.5.

Както ЕИСК препоръчва в становището относно уязвимостта на потребителите по отношение на търговските практики, на потребителите следва да се предлагат подходящи индивидуални средства за защита като възстановяване на плащанията, замяна или прекратяване на договора за продажба. Средствата за защита също така следва да бъдат адаптирани към конкретния случай на всеки потребител, като на потребителите се дава възможност за избор на съобразени със случая решения.

3.6.

ЕИСК счита също, че равнището на хармонизиране, постигнато от законодателството на ЕС за защита на потребителите, не трябва да се намалява. Предприемането на стъпка назад не създава равни условия и не е от полза нито за потребителите, нито за търговците.

3.7.

ЕИСК подчертава, че агресивните и заблуждаващите тактики на продажби вече са забранени с пълното хармонизиране, постигнато с Директива 2005/29/ЕО относно нелоялните търговски практики. ЕИСК насърчава Европейската комисия да гарантира по-строго прилагане на действащите правила от страна на държавите членки.

3.8.

Комитетът е разделен по отношение на предложението на Комисията за ограничаване на някои методи на разпространение. Търговците смятат, че тези мерки не следва да се ограничават до продажбите по домовете, заклеймявайки цял един икономически сектор, а следва да са насочени към всички агресивни практики. Потребителите подкрепят възможността държавите членки да ограничават някои методи за продажба за определени категории стоки (например наркотици, оръжия, лекарствени продукти) по причини, свързани със здравето и безопасността.

3.9.

В това отношение сътрудничеството между органите за защита на потребителите на държавите членки в рамката на Регламента за СОЗП е от основно значение за ефективно справяне с порочните практики, без да се санкционират законните оператори. Информацията за търговците следва да бъдат достъпна за потребителите, а на национално равнище и на равнище ЕС би трябвало да се насърчават кампании за повишаване на осведомеността.

3.10.

Във връзка с прегледа на Директива 2011/83/ЕС относно защитата на правата на потребителите в рамките на Комитета се наблюдават две различни позиции и опасения. Търговците подкрепят актуализирането, опростяването и адаптирането на преддоговорната информация, докато потребителите считат, че това би намалило равнището на тяхната защита. Комитетът подкрепя балансиран подход между защитата на потребителите и правната сигурност за търговците. ЕИСК счита, че разпоредбите за цифровото съдържание, цифровите услуги и онлайн продажбите следва да бъдат приведени в съответствие със законодателството за цифровия единен пазар.

3.11.

По отношение на онлайн платформите предимство следва да имат прозрачността относно тяхната идентификация и отговорността. ЕИСК счита за важно потребителят да получава цялата релевантна информация относно своя контрагент в момента на подписване на договор. Освен това прозрачността на онлайн платформите е определящ фактор за развитието на цифровия единен пазар, както за потребителите, така и за предприятията (модел „дружество-дружество“ (12)).

3.12.

Освен това ЕИСК подкрепя и предложението за разширяване на правата на потребителите за всички „безплатни“ цифрови услуги, за които потребителите предоставят лични и нелични данни. Тъй като тези данни имат търговска стойност, би било несправедливо спрямо потребителите да се смятат за „безплатни“ и да не се предоставя съответната защита. Предложеният от Европейската комисия набор от мерки дава възможност за възстановяване на баланса, поне отчасти, на взаимоотношенията между основните световни онлайн платформи и отделните потребители.

3.13.

ЕИСК подкрепя въвеждането на модерни механизми за обмен на информация между търговци и потребители (т.е. чатове, онлайн формуляри). Комитетът счита, че тези механизми следва да улеснят диалога между страните, при условие че са включени подходящи гаранции за потребителите, като например възможността за проследяване на обмена на информация, за получаване на допълнителна информация и подаване на жалби. По-специално, винаги следва да бъде възможно използването на традиционни форми на контакт (като например центровете за телефонно обслужване).

3.14.

Комитетът подкрепя концепцията за право на отказ и признава ролята на правото на отказ като ефективен инструмент за защита на потребителите, който не трябва да се отслабва. Предложението на Комисията рискува да ограничи правата на потребителите, без да предоставя достатъчно доказателства за системната и широкоразпространената злоупотреба с такива права От друга страна, търговците и по-специално МСП се нуждаят от допълнителна правна сигурност по отношение на неоправдано дълго изпробвани стоки и ранно възстановяване на платената сума. Комитетът призовава Комисията да преразгледа този важен въпрос, с цел да бъде постигнат балансиран компромис.

3.15.

ЕИСК приветства поясненията във връзка с продукти с „разлики в качеството“, тъй като очевидно някои продукти, по-специално храни, са били етикетирани еднакво, дори когато съставът им е бил различен, с риск потребителите да бъдат заблудени. Заблуждаващото описание и етикетиране на продуктите следва да се забрани, за да се гарантира прозрачността.

3.16.

ЕИСК подкрепя предложението за специфични критерии за установяването на глоби като ефективен инструмент за защита на потребителите. Както бе посочено от Европейската консултативна група на потребителите, е важно да се приемат възпиращи санкции, като размерът на глобите бъде значителен процент от годишния оборот на предприятията, които нарушават правилата, и отчита доколко нарушението е широко разпространено в ЕС. Комисията следва да проучи възможността за привеждане в съответствие на предложението с разпоредбите на Общия регламент относно защитата на данните.

3.17.

ЕИСК подкрепя и използването на механизми за алтернативно решаване на спорове и за онлайн решаване на спорове (13), като например медиация или арбитраж, които следва да бъдат насърчавани на национално равнище. Извънсъдебните споразумения могат да бъдат възможност и при целесъобразност следва да бъдат подкрепяни. Съдилищата следва да останат като вариант от последна инстанция. Предложението на Европейската комисия следва допълнително да подкрепя тези варианти за разрешаване на спорове в областта на защитата на потребителите.

3.18.

Като цяло ЕИСК счита, че устойчивостта и качеството следва да бъдат в центъра на веригата за доставки, за да се гарантира защита на потребителите по време на целия производствен жизнен цикъл.

4.   Конкретни бележки относно колективните искове в ЕС

4.1.

ЕИСК приветства предложението за директива относно представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите и за отмяна на Директива 2009/22/ЕО (14). Комитетът обаче изразява съжаление, че нито една от препоръките от няколко негови становища относно европейската рамка за колективна защита (15) не е била взета под внимание при изготвянето на законодателното предложение.

4.2.

Оценката на проверката за пригодност REFIT показа, че рискът от нарушения на правото на ЕС, засягащи колективните интереси на потребителите, се увеличава поради икономическата глобализация и цифровизацията. Освен това редица държави членки все още не предоставят механизми за колективни искове за обезщетение, предвидени за масови вреди, и не са приложили предпазните мерки, предвидени в Препоръката на Европейската комисия от 2013 г. относно колективната защита (16).

4.3.

На всички граждани на ЕС трябва да бъде осигурен лесен и бърз достъп до правосъдие. Потребителите следва да могат да получат обезщетение в случай на вреди, понесени вследствие на нарушаване на договора. Същото обаче се отнася за търговците, които не бива да са обект на неоправдани съдебни спорове. Колективните искове са правен инструмент, процесуално право, основно право, което дава възможност неорганизирани, колективни и индивидуални еднородни интереси да бъдат защитени по съдебен ред по силата на член 81 от ДФЕС. Този инструмент следва да бъде неутрален и не може да се ограничава само до потребителите (околна среда, работници, права на МСП, енергетика, икономика на споделянето, кръгова икономика, платформи, всички цифрови права и др.).

4.4.

Поради това се приветства специално пригодена система за защита в случай на колективна вреда. Тя следва да бъде прагматична, икономически ефективна, да предоставя съответните предпазни мерки и да взема под внимание съществуващите национални съдебни системи (например като в Норвегия или Дания). Директивата на ЕС следва да определя основните насоки за хармонизирани европейски колективни искове, ясно да посочва какво следва да бъде уредено с правен инструмент на ЕС и какво следва да се остави на преценката на държавите членки съгласно принципа на субсидиарност; да гарантира, че въвеждането на подобна система допринася за по-ефикасно, бързо, достъпно и справедливо правоприлагане; да предоставя възможност за ефективно и пълно обезщетение за претърпени вреди и да гарантира устойчивостта на този механизъм посредством адекватно финансиране. Настоящото предложение на Комисията не отговаря на тези цели.

4.5.

ЕИСК признава усилията на Комисията за определяне на квалифицираните органи, които могат да предявяват искове за колективна защита, в съответствие с принципа на субсидиарност. Също така трябва да се изясни, че мястото на установяване на квалифицирания орган следва да бъде мястото на юрисдикция и то следва да определя приложимото право. Освен това ЕИСК счита, че Комисията следва да внесе допълнителни разяснения във връзка с ролята на съдията да решава относно съгласуваността на претенцията; тежестта на доказване и представянето на доказателства; режима на „съдебното решение“ — „inter partes“ или „erga omneš“ — и режима на жалбите.

4.6.

Всички съдебни разноски във връзка с колективните искове следва да се поемат в зависимост от националните системи за правна помощ.

4.7.

Организациите на потребителите или на гражданското общество следва да могат да получават подходящо финансиране и правни консултации, за да претендират за обезщетение. Специални фондове следва да помагат на квалифицираните органи да изплащат възнаграждения на правните съветници. Държавите членки следва да подкрепят създаването на фондове за съдебни спорове за квалифицираните органи.

4.8.

По отношение на обезщетението предложеното законодателство не разглежда в пълна степен необходимостта от предоставяне на действително обезщетение на потребителите за претърпените вреди. В предложението би трябвало ясно да се посочва обезщетението за цялата сума, загубена от потребителите, независимо от претърпените вреди.

4.9.

ЕИСК изразява опасения относно защитата на правата на предприемачите, включително защитата на търговските тайни. Без да се засяга защитата на потребителите, които са претърпели вреди, ЕИСК би приветствал въвеждането на механизми за гарантиране на поверителността на предоставената информация — не само на етапа на производството, но и в окончателните решения.

4.10.

Освен това търговците ще приветстват възможността за разрешаване на спора в рамките на кратък период от време, включително с помощта на горепосочените алтернативни механизми за разрешаване на спорове.

4.11.

ЕИСК приканва Комисията да включи в предложението за колективна защита препоръка към държавите членки да използват технологичните иновации, както вече се прави от най-напредналите в технологично отношение органи за АРС и ОРС, по-специално що се отнася до привличането на участници в исковете за колективна защита. Тази мярка би трябвало да спести значителни разходи за организаторите на колективни искове и за потребителските организации, които решат да се присъединят към такъв иск. Комисията следва да насърчава и обмена на най-добри практики със специален акцент върху събирането на данни по всички случаи, които са предмет на колективни искове.

4.12.

Придържайки се към препоръката в становището на ЕИСК относно европейската рамка за колективна защита (17), Комитетът счита, че потребителите следва да имат свободата да решават дали желаят да участват или да не участват в колективен иск. По-специално ЕИСК счита, че участието е уместно за случаи с ограничен брой потърпевши, които са претърпели значителни вреди, докато неучастието е по-подходящо за случаи с много потърпевши, претърпели незначителни вреди.

Брюксел, 20 септември 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER


(1)  ОВ C 12, 15.1.2015 г., стр. 1.

(2)  ОВ C 170, 5.6.2014 г., стр. 68.

(3)  ОВ C 170, 5.6.2014 г., стр. 68.

(4)  Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 21.4.1993 г., стр. 29).

(5)  Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите (ОВ L 80, 18.3.1998 г., стр. 27).

(6)  Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (OB L 149, 11.6.2005 г., стр. 22).

(7)  Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 64).

(8)  SWD(2017) 208 final и SWD(2017) 209 final, публикувани на 23.5.2017 г.

(9)  ОВ C 12, 15.1.2015 г., стр. 1.

(10)  Информационен доклад на ЕИСК, представен на пленарната сесия на 14.12.2016 г. (INT/796).

(11)  Информационен доклад на ЕИСК, представен на пленарната сесия на 14.12.2016 г. (INT/795).

(12)  Становище на ЕИСК: TEN/662 — „Справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посредническите онлайн услуги“ (вж. страница 177 от настоящия Официален вестник).

(13)  Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за алтернативно решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Директива за АРС за потребители) (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 63).

(14)  Директива 2009/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите (ОВ L 110, 1.5.2009 г., стр. 30).

(15)  ОВ C 170, 5.6.2014 г., стр. 68.

(16)  Препоръка на Комисията 2013/396/ЕС от 11 юни 2013 г. за общи принципи на механизмите за колективни искове за преустановяване на нарушения и колективни искове за обезщетение в държавите членки, свързани с нарушения на правата, предоставени съгласно правото на Европейския съюз (ОВ L 201, 26.7.2013 г., стр. 60).

(17)  ОВ C 170, 5.6.2014 г., стр. 68.


6.12.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/73


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Обновена Европейска програма за научни изследвания и иновации — шансът на Европа да определи своето бъдеще“

(Приносът на Европейската комисия към неформалната среща на лидерите на ЕС, посветена на иновациите, в София на 16 май 2018 г.)

(COM(2018) 306 final)

(2018/C 440/11)

Докладчик:

Ulrich SAMM

Съдокладчик:

Stefano PALMIERI

Консултация

Европейска комисия, 18.6.2018 г.

Правно основание

Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

 

 

Компетентна секция

„Единен пазар, производство и потребление“

Приемане от секцията

4.9.2018 г.

Приемане на пленарна сесия

19.9.2018 г.

Пленарна сесия №

537

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

196/1/2

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства факта, че и в контекста на многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. Комисията ясно заяви, че научните изследвания и иновациите трябва да продължат да бъдат основен приоритет на ЕС.

1.2.

Комитетът приветства факта, че иновациите следва да имат по-голяма тежест, и припомня призива си бъдещите нужди от финансиране на политиката да бъдат добре балансирани за цялата верига за научни изследвания и иновации — от фундаменталните до продуктово ориентираните научни изследвания. Иновациите са от основно значение за икономическия растеж, а новите инструменти ще бъдат особено благоприятни за МСП. ЕИСК отново изтъква значението на публичните инвестиции в научноизследователската и развойната дейност като ключов фактор за създаването и поддържането на мултиплициращ ефект върху икономиките на държавите членки.

1.3.

ЕИСК приветства и целта за допълнително опростяване на правилата за държавните помощи, за да се улесни комбинирането на различни фондове, което може да играе важна роля за преодоляване на големите различия между държавите членки и регионите по отношение на броя на успешните проекти за научни изследвания и иновации.

1.4.

Програмата „Хоризонт Европа“ трябва да инвестира в области, в които има голяма европейска добавена стойност. В приоритет следва да бъдат издигнати съвместните научноизследователски проекти, тъй като те отговарят на това изискване по начин, по който друга програма едва ли го прави.

1.5.

ЕИСК е убеден, че множество големи предизвикателства пред обществото могат да бъдат решени само на европейско равнище и се нуждаят от съгласуваните усилия на няколко участници, които да излязат извън обхвата на отделните съвместни научноизследователски проекти. Поради тази причина се подкрепя идеята за мисии.

1.6.

Друг основен фактор за по-нататъшното укрепване на европейското научноизследователско пространство е подкрепата за мобилността на изследователите чрез действията „Мария Склодовска-Кюри“. В същото време европейските и националните политики трябва да се стремят към създаването на подходящи и привлекателни условия на труд за специалистите, за да се избегне явлението „изтичане на мозъци“, което пречи на постигането на съгласуваност в ЕС.

1.7.

ЕИСК счита, че е необходимо да се увеличи обемът на инвестициите на ЕС, за да се помогне на европейските работници да следят развитието на професиите в областта на цифровите технологии и да придобиват квалификации в тази сфера.

1.8.

ЕИСК смята, че инициативите, с които на МСП се помага да се възползват от резултатите от научните изследвания и иновациите, би трябвало да се подкрепят по-ефективно.

2.   Въведение

2.1.

На неформалната среща на лидерите на ЕС, посветена на иновациите, в София на 16 май 2018 г. Европейската комисия прикани присъстващите да обсъдят и да дадат стратегически насоки с оглед на следващата многогодишна финансова рамка като цяло и по-специално с оглед на приоритетите, които трябва да се дадат на научните изследвания и иновациите. За тази цел в своето съобщение (1) ЕК предложи приоритети и нови инициативи.

2.2.

Това предложение служи и като първа стъпка към определянето на следващата рамкова програма (РП9 или „Хоризонт Европа“), която цели продължаването и подобряването на успешната програма „Хоризонт 2020“ (2).

2.3.

Предлагат се и дейности за подпомагане на иновациите и стимулиране на индустриалното лидерство съгласно обновената стратегия за промишлената политика на ЕС (3).

3.   Основно съдържание на предложението

3.1.

Предложението на Европейската комисия има за цел да гарантира, че в бъдеще научните изследвания и иновациите ще останат сред