ISSN 1977-0855

Официален вестник

на Европейския съюз

C 387

European flag  

Издание на български език

Информация и известия

Година 61
25 октомври 2018 г.


Съдържание

Страница

 

I   Резолюции, препоръки и становища

 

СТАНОВИЩА

 

Комитет на регионите

 

130-а пленарна сесия на КР, 4.7.2018 г. – 5.7.2018 г.

2018/C 387/01

Становище на Европейския комитет на регионите — Цели за 2020 г. във връзка с Източното партньорство — принос на местните и регионалните власти

1

2018/C 387/02

Становище на Европейския комитет на регионите — План за действие за подкрепа на защитата на обществените пространства

5

2018/C 387/03

Становище на Европейския комитет на регионите — Оценка на изпълнението на Програмата на ЕС за градовете

8

2018/C 387/04

Становище на Европейския комитет на регионите — Насърчаване на растежа и сближаването в граничните региони на ЕС

14

2018/C 387/05

Становище на Европейския комитет на регионите — Местни и регионални стимули за насърчаване на здравословно и устойчиво хранене

21

2018/C 387/06

Становище на Европейския комитет на регионите — Предложения за реформа на Икономическия и паричен съюз (декември 2017 г.)

27

2018/C 387/07

Становище на Европейския комитет на регионите — Пакет за обществените поръчки

37

2018/C 387/08

Прогнозно становище на Европейския комитет на регионите — Управлението в областта на климата след 2020 г., европейската и световната перспектива: принос към 24-тата конференция на страните по РКООНИК

42


 

III   Подготвителни актове

 

СМЕТНА ПАЛАТА

 

130-а пленарна сесия на КР, 4.7.2018 г. – 5.7.2018 г.

2018/C 387/09

Становище на Европейския комитет на регионите — Нелоялни търговски практики във веригата за доставка на храни

48

2018/C 387/10

Становище на Европейския комитет на регионите — Прозрачни и предвидими условия на труд в Европейския съюз

53

2018/C 387/11

Становище на Европейския комитет на регионите — Към мобилност с ниски емисии

70


BG

 


I Резолюции, препоръки и становища

СТАНОВИЩА

Комитет на регионите

130-а пленарна сесия на КР, 4.7.2018 г. – 5.7.2018 г.

25.10.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 387/1


Становище на Европейския комитет на регионите — Цели за 2020 г. във връзка с Източното партньорство — принос на местните и регионалните власти

(2018/C 387/01)

Докладчик:

Sören HERBST (DE/ЕНП), член на Градския съвет на град Магдебург

Отправeн документ:

Съвместна декларация от срещата на високо равнище на Източното партньорство от 24 ноември 2017 г., Приложение 1 „20 цели за 2020“

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Общи бележки

1.

приветства договарянето на 20-те цели за 2020 г. в съвместната декларация от срещата на високо равнище на Източното партньорство (ИП) от 24 ноември 2017 г. в Брюксел, както и факта, че в нея се изтъква ролята на местните и регионалните власти като активни популяризатори на целите на Източното партньорство поради тяхното участие в Конференция на регионалните и местните власти за Източното партньорство (CORLEAP);

2.

приветства новата институционална структура за постигане на тези „20 цели за 2020 г.“, стартирана на 12 март 2018 г. и структурирана така, че да се постигне по-силна икономика, по-силно управление, по-силна свързаност и по-силно общество в тези държави, в допълнение към някои междусекторни въпроси;

3.

подчертава, че диференцираното сътрудничество между ЕС и отделните държави на ИП играе решаваща роля за демократичното и икономическото развитие и развитието на гражданското общество в тези държави, тъй като шестте държави от Източното партньорство имат множество общи черти, но и отчасти значителни различия във всички области на политиката, икономиката и обществото;

4.

отбелязва, че заради своята близост до гражданите и реформата на местното самоуправление в държавите от ИП местните и регионалните власти играят ключова роля за успешното прилагане на 20-те цели за 2020 г.;

5.

посочва, че незаконното анексиране на Крим от Руската федерация и подкрепяната от Русия война в областите Донецк и Луганск в Украйна доведоха до тежки социални последици за украинското население и държавата като цяло, които могат да бъдат преодолени само с подкрепа от страна на ЕС и западните партньори;

6.

припомня, че за съжаление Украйна не е единствената държава от ИП с конфликти с други държави от ИП или с трети държави; затова отново подчертава подкрепата на ЕС за независимостта, суверенитета и териториалната цялост на всички страни партньори и тяхното цялостно придържане към всички принципи, цели и задължения, заложени в Хелзинския заключителен акт от 1975 г., Парижката харта от 1990 г. и Хартата на ООН;

7.

призовава за подновяване на усилията за насърчаване на мирното уреждане на неразрешените конфликти в региона въз основа на принципите и нормите на международното право; разрешаването на конфликтите, изграждането на доверие и добросъседските отношения са от съществено значение за икономическото и социалното развитие и сътрудничество;

Укрепване на институциите и добро управление

8.

отбелязва, че реформата на местното самоуправление, която предвижда укрепване на държавните институции и добро управление, представлява един от приоритетите в държавите от ИП. Европейската харта за местното самоуправление вече беше подписана от Република Молдова и Украйна през 1997 г., Армения и Азербайджан през 2002 г., както и Грузия през 2004 г. Беларус не е член на Съвета на Европа и страната не е подписала Хартата;

9.

призовава ефективните реформи за децентрализация да бъдат придружени от ефективни мерки за борба с корупцията на всички равнища на управление, за да се гарантира, че по-силното и заслужаващо доверие управление оказва положително въздействие върху ежедневието на гражданите;

10.

приветства изричното споменаване на изпълнението на реформата в областта на публичната администрация сред 20-те цели за 2020 г. и е на мнение, че официалните статистики, които се изготвят на местно и регионално равнище и доставят висококачествена статистическа информация, би трябвало да бъдат предоставяни на разположение на местното и регионалното равнище в държавите от ИП като свободно достъпни данни;

11.

подчертава, че качествените официални статистики допринасят за по-добро разбиране на обществените, икономическите и екологичните закономерности и позволяват да се намират основани на факти решения в областта на политиката и икономиката, както и да се насърчава гражданското участие в политическите процеси; призовава в този контекст за практическа подкрепа под формата на устойчиви проекти, свързани с преодоляването на настоящите трудности в получаването на официални статистически данни, по-специално по отношение на поднационалното равнище, и насочва вниманието към уебсайта за разпределението на правомощията, администриран и разработен от Европейския комитет на регионите, който предлага преглед на степените на институционална и фискална децентрализация в ЕС и съседните страни;

12.

във връзка с това обръща внимание, че събирането, обработката и предоставянето на официална статистическа информация от страна на публичните органи има значителен икономически потенциал в рамките на реформата на местното самоуправление, тъй като те не само позволяват на местните и регионалните администрации да оценяват ефективно икономическия потенциал на своите регионални единици, но и дават възможност и на малките и средните предприятия (МСП) да намерят своята пазарна ниша и да допринесат за устойчивия икономически растеж на местно и регионално равнище. Освен това с висококачествени и надеждни данни се допринася за предотвратяване на корупцията и за изготвянето на механизми за ефективна борба с нея. Събираните данни представляват също така изходен материал за много анализи на научни институции, което от своя страна укрепва изследователската дейност в държавите от ИП;

13.

призовава темата за ефективното и ефикасно управление на местните публични бюджети да бъде включена в дневния ред и да се изготвят изисквания за вътрешния и външния одит на местните бюджети, за да се гарантира, че публичните средства се използват целесъобразно и ефективно. Участието на гражданите в независими одити следва да подкрепи местните власти в капацитета им да оценяват собствените резултати, програми и качеството на услугите и да ги адаптират към търсенето на гражданите;

14.

препоръчва да се подкрепя насърчаването на участието на гражданите в публичния бюджет на местните и регионалните власти под формата на бюджет на участието, за да се позволи на гражданите да се ангажират и да участват в управлението на публичните ресурси и да изразяват своите предпочитания по отношение на публичните разходи;

Мобилност и междуличностни контакти

15.

приветства факта, че държавите от ИП могат да участват в програми като „Еразъм+“, „Творческа Европа“, COSME и „Хоризонт 2020“, които предлагат повече възможности за обмен за университетите, администрациите, предприятията и изследователите, и призовава да се насърчават повече проекти за повишаване на осведомеността за тези програми на местно и регионално равнище, особено с оглед на това, че в някои държави от ИП само международни програми за подпомагане осигуряват платформа за обмена, а други от тях имат относително нисък процент на успеваемост;

16.

предлага да се насърчават не само проекти (за обмен) в областта на фундаменталната наука, но и в областта на хуманитарните науки, които допринасят за по-доброто разбиране на политическите, социалните и културните развития в държавите от ИП, предоставят възможност за обмен на опит във връзка с методите на изследване, както и за включване на изследователите в европейските изследователски структури;

17.

изразява загриженост относно заявеното в 20-те цели за 2020 г., че мрежите от университети в държавите от ИП следва да се съсредоточат единствено върху преподаването;

18.

във връзка с това настоятелно препоръчва да се насърчава подобряването не само на преподаването в университетите в държавите от ИП, но и на изследователската дейност посредством подкрепа за трансфера на примери за най-добри практики за изследователски методи и научни трудове чрез конкретни проекти;

19.

във връзка с това посочва, че обменът между ключови участници като университети, изследователски институции, организации на гражданското общество, както и мозъчни тръстове и МСП, би могъл да допринесе за постигането на положителни синергии, от което от своя страна полза ще има цялата сфера на изследванията и иновациите;

20.

споделя схващането, че реформата на местната администрация и за децентрализация оказва положително въздействие върху местните и регионалните бюджети и предлага огромен потенциал за насърчаване на изследванията и иновациите на местно и регионално равнище;

21.

обръща внимание, че проектите в областта на предприемачеството не бива да се отнасят единствено за младите хора, но и за възрастните хора, и по-специално жените;

22.

във връзка с това призовава за мерки за развитието сред младите хора и възрастните на местно и регионално равнище на социалното предприемачество като форма на неформално образование, което решава местни проблеми, генерира приходи, създава работни места и насърчава социалните иновации по места;

23.

отбелязва, че трябва да се насърчава обменът не само между държавите от ИП и ЕС, а и в рамките на отделните държави от ИП, тъй като тези държави се отличават с относително пасивна мобилност, което води до това, че се затвърждават предразсъдъците и стереотипите в собствените държави и се създава възможност за дезинформация;

24.

смята, че е необходимо да се подкрепят подобни вътрешни междурегионални проекти за обмен, особено в Украйна, тъй като страната е засегната от продължаваща военна агресия и постоянна дезинформация от страна на Руската федерация;

Икономическо развитие и пазарни възможности

25.

приветства факта, че държавите от ИП могат да участват в програмата COSME за МСП;

26.

във връзка с това подчертава, че Армения, Азербайджан и Грузия засега все още не се участвали в програмата, а в Украйна, Молдова и Беларус проектите са относително малко на брой (между 1 и 8 проекта), и са концентрирани до голяма степен в столичните градове;

27.

категорично смята, че тази програма следва да бъде допълнително развита и да се съсредоточи върху регионалните и местните МСП, включително далече от столиците, в държавите от ИП. Подобни програми ще насърчават МСП и ще допринасят за устойчивия растеж на местно и регионално равнище;

28.

изтъква значението на това местните и регионалните власти на ЕС да насърчават стопанските асоциации и професионалните сдружения, както и регионалните и местните камари (напр. индустриални и търговски камари, инженерни камари и т.н.), тъй като тези институции улесняват интеграцията в европейските структури и допринасят за изграждането на култура на лоялна конкуренция, което би спомогнало и за борбата с корупцията;

29.

отново изтъква, че социалното предприемачество би трябвало да бъде насърчавано, тъй като подобрява икономическото развитие на местно и регионално равнище и създава нови работни места;

30.

смята, че е важно МСП да бъдат подпомагани в областта на иновациите и да се подкрепя постигането на положително взаимодействие между предприемачеството и изследванията;

31.

подчертава, че не е достатъчно местните и регионалните власти да бъдат подкрепяни само при прилагането на стратегии за икономическо развитие, както е формулирано в 20-те цели за 2020 г., а че е необходимо да получават техническа подкрепа още във фазата на разработване на стратегиите;

Общи цели

32.

както е отразено в целите, очаква от засегнатите държави да засилят своите усилия за укрепване на правовата държава и съдебната система, да гарантират основните права, свободи и сигурността, както и да утвърждават закрилата на малцинствата и равенството между половете, включително борбата с домашното насилие;

33.

изтъква своето схващане, че гражданското общество в държавите от ИП играе решаваща роля за демократичното развитие на обществото и правителствата би трябвало да го разглеждат като сериозен и важен партньор;

34.

отбелязва, че във връзка с местното самоуправление и реформата за децентрализация новите демократични сили и ръководители играят важна роля в демократичните процеси и би трябвало да бъдат подкрепяни посредством целеви мерки;

35.

подчертава необходимостта от качествено подобряване на административното управление и във връзка с това призовава за създаването на програма за обмен на опит на работното място за административни служители на равнището на регионалните и местните власти с цел по-добро разпространение на европейските стандарти в административната практика;

36.

в този контекст призовава Комисията да възстанови модифициран Инструмент за местно администриране (LAF), както се посочва в становището на КР относно „Преглед на европейската политика за съседство“ от октомври 2016 г. (1);

37.

настоятелно препоръчва да се насърчава изследователската работа в институции на гражданското общество като мозъчни тръстове и изследователски институти, които със своите анализи обогатяват политическия диалог и с конкретни практически предложения улесняват намирането на решения от страна на ключови участници в политиката и икономиката в отделните държави от ИП;

38.

подчертава особеното значение на защитата на малцинствата във всички държави от ИП като ключов елемент, за да се идентифицират хората със своя регион заедно с всички негови културни, социални и обществени характеристики;

39.

смята, че е необходимо да се насърчават както създаването на нови, така и запазването на наличните некомерсиални местни и регионални медии, а също и обществените радио- и телевизионни канали, за да се насърчи плурализмът на мненията, да се гарантира достъпът до независима информация за гражданите от държавите от ИП, да се подкрепи качествената журналистика и по този начин да се противодейства ефективно на дезинформацията;

40.

отбелязва особената ситуация на населението в Донбас, което посредством аналогови средства за приемане може да има достъп само до контролирани от Руската федерация канали, често с пропагандно съдържание, и затова призовава да се създаде фонд за техническа подкрепа от ЕС за украинските некомерсиални местни радиостанции, които осигуряват независима информация за населението в Донбас от неокупираните територии;

Заключителни бележки

41.

подчертава особената роля на местните и регионалните власти, които могат да предприемат действия във всички области, и смята, че е изключително важно да се насърчава обменът между местните и регионалните власти от ЕС и тези в държавите от ИП под формата на партньорства между градове и региони, както и между органите на местно самоуправление в рамките на отделните държави от ИП;

42.

във връзка с това призовава за създаването на небюрократична програма за стартиране на подобни партньорства между местните и регионалните власти на ЕС и държавите от ИП. Това ще предостави повече възможности за практическото осъществяване на целите на програмата, като осигури финансова подкрепа за засилването на партньорствата;

43.

изразява загриженост, че в предложението за многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2021—2027 г. не са предоставени повече финансови ресурси за новия външен инструмент, който ще замени, наред с другото, Европейския инструмент за съседство, необходим за изпълнение на целите, определени за държавите от Източното партньорство, въпреки че в МФР е увеличен общият бюджет за действията на ЕС в световен мащаб;

44.

смята, че е важно Конференцията на регионалните и местните власти за Източното партньорство (CORLEAP) да не се ограничава само до платформа за обмен, а да подкрепя конкретно териториалното сътрудничество посредством дейности, вариращи от ефективно установяване на контакт до осигуряване на видимост на конкретни проекти; освен това се задължава да постига резултати и да изпълни очакванията на партньорите на CORLEAP, като изтъква успехите и потенциала на териториалното сътрудничество и повишава разбирането и видимостта на ползите от политиката на ИП за гражданите.

Брюксел, 4 юли 2018 година.

Председател на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ


(1)  COR-2016-00982-00-00-AC-TRA.


25.10.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 387/5


Становище на Европейския комитет на регионите — План за действие за подкрепа на защитата на обществените пространства

(2018/C 387/02)

Докладчик:

Jean-François BARNIER (FR/АЛДЕ), кмет на Chambon-Feugerolles

Отправeн документ:

COM(2017) 612 final

ПРЕПОРЪКИ ЗА ПОЛИТИКИТЕ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Бележки

1.

отбелязва, че нападенията, извършени през последните години в обществени пространства или на частни терени, достъпни за обществеността, взеха стотици жертви в много европейски градове. Повторението им из целия Съюз и сериозността им са безпрецедентни. Те се характеризираха с различна организация (по отношение на брой, профили, предистория, гражданство на извършителите и съучастниците, изолирани, едновременни или последователни действия, планирани или случайни), различни начини на действие (взривни устройства, огнестрелни оръжия, хладни оръжия, оръжия по предназначение, по-специално превозни средства) и места, обект на нападение — най-неочаквани или символични. Всички нападения бяха насочени срещу пространства, които са част от обществения живот, напълно или широко отворени и споделени, много посещавани и поради тази причина изложени в много голяма степен на престъпните намерения: лесни мишени или „меки мишени“;

2.

отбелязва, че националната сигурност продължава да бъде отговорност на държавите членки, но подчертава също, че сътрудничеството с партньорите от и извън ЕС е от първостепенно значение; приветства мобилизацията и ангажираността в борбата срещу тероризма на силите за сигурност и на въоръжените сили, на съдебните власти, на службите за спешно реагиране и помощ, на служителите, заемащи изборни длъжности, на гражданските общества; въз връзка с това изтъква значението на мобилизацията на местните политически лидери за повишаване на обществената информираност и предотвратяване на тероризма чрез социална интеграция и възстановяване на общностите след терористични атаки;

3.

счита, че планът за действие на Комисията за подобряване на защитата на обществените пространства с право се вписва в Европейската програма за сигурност (и съобщението на Комисията от 2016 г. относно нейното прилагане „с цел борба срещу тероризма и подготвяне на условията за ефективен и истински Съюз на сигурност“) и в Стратегията за вътрешна сигурност за периода 2015—2020 г., както и в стратегията на Европейския съюз за борба с тероризма;

4.

подчертава, че мерките за борба срещу тероризма, управлението на законната миграция и предотвратяването на водещата до насилие радикализация продължават да бъдат основно от компетентността на държавите членки, но местното, европейското и международното сътрудничество също е от първостепенно значение за намиране на ефективно решение (1). По тази причина призовава за по-голямо споделяне на информацията и на най-добрите практики в рамките на ЕС;

5.

припомня, че някои „твърди мишени“ в секторите на енергетиката и транспорта бяха взети предвид в Европейската програма за защита на критичната инфраструктура от 2006 г. и Директивата относно установяването и означаването на европейските критични инфраструктури и оценката на необходимостта от [подобряване] на тяхната защита от 2008 г.;

6.

отбелязва, че в този план се посочват вече въведените средства и механизми за обмен на добри практики и получаване на обратна информация и се представят нови, в които, повече или по-малко, участват местните власти редом с националните органи на държавите членки, и приветства факта, че той допринася за осъзнаването на добавената стойност на сътрудничеството на равнище ЕС за защитата на гражданите и критичната инфраструктура;

Приоритети

7.

препотвърждава целта на Европейския съюз, посочена в член 3, параграф 2 от ДЕС, а именно, че Съюзът „предоставя на своите граждани пространство на свобода, сигурност и правосъдие без вътрешни граници, в което е гарантирано свободното движение на хора в съчетание с подходящи мерки по отношение на контрола на външните граници, убежището, имиграцията, както и предотвратяването и борбата с престъпността“;

8.

припомня буквата и духа на клаузата за солидарност, съдържаща се в член 222 от ДФЕС, с която Съюзът мобилизира всички правни инструменти на свое разположение, включително военните средства, предоставени му от държавите членки, с цел да предотврати терористична заплаха на територията им, да защити демократичните институции и цивилното население от евентуално терористично нападение, да окаже помощ на държава членка, на нейна територия, по искане на политическите ѝ органи, в случай на терористично нападение;

9.

подчертава, че оперативните мерки, действията по координиране и насоките, посочени в плана за действие, са неразривно свързани с политиките, действията и инструментите на Съюза, по-специално в областта на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, полицейското сътрудничество, гражданската защита и управлението на кризи, предотвратяването на радикализацията;

10.

подчертава необходимостта от запазване на баланс между защитата на личните и колективните свободи, включително защитата на личните данни, и целта за отворени общества и достъпни обществени пространства, от една страна, и от друга страна, евентуалното им необходимо, законосъобразно и пропорционално ограничаване, което да бъде постепенно, обратимо и ограничено в пространството и времето;

11.

призовава институциите на ЕС да изградят индивидуална и колективна, институционална и гражданска, европейска, национална и местна, морална и материална устойчивост срещу тероризма, за да предвиждат, предотвратяват, защитават, справят се, реагират и вземат превес над действията на терористите;

12.

препоръчва всяко партньорство с частния сектор и всяка гражданска инициатива или участие в областта на сигурността да се регулират и контролират от публичен, национален, регионален или местен орган;

13.

призовава Комисията да опрости и да разшири достъпа до европейски средства за недържавните участници, да ги направи достъпни за местните и регионалните власти от всякакъв размер, да контролира ефективното им използване и подходящо обвързване с националното, регионалното и местното финансиране в областта на сигурността;

14.

споделя целта на плана за насърчаване, повишаване на осведомеността, улесняване и подпомагане на ефективната защита на обществените пространства в планирането, проектирането, изграждането, оборудването и обновяването, независимо от техния характер, конфигурация или използване, както и всички подходящи начини за филтриране или блокиране на достъпа на хора, предмети или превозни средства, за изолиране или евакуиране на жертвите, или за улесняване на спасителните операции и разследването;

Обезопасяването на обществените пространства

15.

приветства новото финансиране от фонд „Вътрешна сигурност“ (ФВС) — Полиция на обща стойност от 18,5 млн. евро за транснационални проекти за подобряване на защитата на обществените пространства и проекти за сътрудничество;

16.

призовава Комисията да продължи това финансиране, да отдели специално внимание на проектите на местните и регионалните власти и да отдава предпочитание на иновационните проекти, които биха могли да бъдат разпространявани;

17.

споделя загрижеността за повишаване на осведомеността на местните власти относно уязвимостта на обществените пространства и призива към държавите членки, регионите и градовете за по-добро интегриране на защитата на обществените пространства в инвестициите в инфраструктура, осъществявани по линия на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд;

18.

насърчава институциите на ЕС да улесняват и подкрепят местните проекти за интелигентни/безопасни градове („smart/safe city“);

19.

одобрява новото финансиране в рамките на инициативата „иновативни дейности за градско развитие“ на ЕФРР за общата сума от 100 млн. евро, която ще бъде стартирана от Комисията през октомври 2018 г.;

20.

припомня, че програмата на ЕС за градовете или „Пактът от Амстердам“ от 30 май 2016 г. има за цел да включи градските власти в изготвянето и изпълнението на европейските политики и да укрепи градското измерение на последните. Тя допринася за изпълнението на Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г., и по-специално на нейната цел 11 „Превръщане на градовете и селищата в приобщаващи, безопасни, адаптивни и устойчиви места за живеене“, както и на Новата програма за градовете в рамките на „Хабитат III“;

Приложните научни изследвания за обезопасяването на обществените пространства

21.

припомня, че Седмата рамкова програма за научни изследвания, в частта си „Сътрудничество“ съдържа десет приоритетни теми, в т.ч. сигурността, и че Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ определя три основни приоритета „високи научни постижения, водещи позиции в промишлеността и предизвикателства пред обществото“. В рамките на последния приоритет научните изследвания и иновациите са насочени по-скоро към справянето с големите обществени предизвикателства, пред които е изправена Европа, отколкото към научните дисциплини или технологичните сектори. Сред тези предизвикателства са и „сигурни общества за защита на свободата и сигурността на Европа и нейните граждани“; досега са финансирани 48 изследователски проекта в областта на сигурността, свързани със защитата на обществените пространства, на обща стойност 195 млн. евро;

Форуми за обмен на експертен опит и добри практики

22.

одобрява създаването на работна група на ЕС за защита на лесните мишени с цел засилване на сътрудничеството и координацията между държавите членки по следните две работни направления:

Форумът на представителите на правоприлагащите органи и мрежите (представители на правоприлагащите органи на държавите членки и правоприлагащи мрежи като AIRPOL, ATLAS, ENLETS и RAILPOL), който се допълва от „Мрежа за сигурност на високорискови обществени пространства“, която ще предлага платформа за съвместни обучения и учения;

Форумът на частните оператори и неговите тематични групи (спортни, културни и др. прояви), който обединява частните оператори или частните организатори на прояви, като например транспортните оператори, операторите на спортни или развлекателни форуми, на търговски центрове;

и призовава представителите на местните власти, които са в челните редици при предотвратяване на терористични нападения, да бъдат включени в тази работна група;

23.

приветства провеждането на 8 март 2018 г. в Брюксел на Конференцията на кметовете на ЕС, на която присъстваха и подписалите Декларацията от Ница, на тема „Изграждане на градски защитни сили срещу тероризма: поуки от неотдавнашните нападения“;

24.

насърчава разработването и прилагането на инструментариум с насоки за сигурност с най-добри практики за сектора на търговския автомобилен транспорт, на инструмент на ЕС за оценка на лесни мишени, който е в процес на тестване, както и текущата работа по изработването на правила на ЕС за гарантиране на безопасността и сигурността на гражданските операции на безпилотни летателни апарати;

25.

и накрая, одобрява подхода в мрежа на плана между специалистите и политическите фактори на национално и местно равнище, обмена на добри практики чрез целенасочена финансова помощ, насоките и участието на заинтересованите страни на местно равнище и от частния сектор.

Брюксел, 4 юли 2018 година.

Председател на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ


(1)  Становище на ЕС относно „Борба срещу радикализацията и съпроводения с насилие екстремизъм: механизми за превенция на местно и регионално равнище“ (CoR 6329/2015), юни 2016 г.


25.10.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 387/8


Становище на Европейския комитет на регионите — Оценка на изпълнението на Програмата на ЕС за градовете

(2018/C 387/03)

Докладчик:

Kieran McCARTHY (IE/EA), член на градския съвет на Корк

Отправен документ:

Доклад на Комисията до Съвета относно Програмата на ЕС за градовете

COM(2017) 657 final

ПРЕПОРЪКИ ЗА ПОЛИТИКИТЕ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Признание за извършената работа

1.

потвърждава отново своя ангажимент да обнови първоначалната си Стратегия за последващи действия относно изпълнението на Програмата на ЕС за градовете, както и да съпостави своя планиран принос на политическо равнище с изпълнението на свързаните действия;

2.

признава усилията на институциите на ЕС да отчетат нарастващата роля и влияние на европейските градове като основни фактори за постигането на стратегическите цели на ЕС и гарантирането на приобщаваща, амбициозна по отношение на изпълнението на целите за устойчиво развитие и конкурентоспособна в световен план Европа;

3.

отбелязва основния момент, че целта на Програмата на ЕС за градовете е да се мобилизират опитът и експертните познания на градските власти и да им се даде възможност да допринасят за развитието и изпълнението на онези процеси и инструменти от политиките на ЕС, които оказват най-голямо въздействие върху градовете;

4.

подкрепя мнението, че процесът, свързан с Програмата на ЕС за градовете, е довел до известно подновяване на интереса в някои държави членки към развиването или укрепването на националната политика за градовете;

5.

приветства новаторските методи на работа на партньорствата по Програмата за градовете, които за пръв път ангажират пряко градските власти в процеса на определяне на политиките на ЕС и насърчават подход „от долу нагоре“; счита, че този подход е тясно свързан с дебата относно бъдещето на Европа, тъй като открива пътя за участие на гражданите на местно и децентрализирано равнище;

6.

настоява, че в рамките на процеса „Бъдещето на Европа“ е необходим засилен обмен на знания и сътрудничество между градовете, за да се насърчи обменът на добри практики за начина, по който функционират градовете, да се сведе до минимум административната тежест, произтичаща от въпросите, свързани с ЕС, да се намерят по-разходоефективни начини за изпълнение на политиките и да се избегне дублирането, по-специално във връзка с подходящата структура на механизмите за финансиране и инициативите в областта на политиките на ЕС;

7.

приема, че към настоящия момент работата по Програмата за градовете до голяма степен все още продължава; отбелязва, че в доклада на Европейската комисия от ноември 2017 г. се посочва като цяло удовлетвореност от нея, но въпреки това посочва, че това мнение се основава изцяло на обратната информация от участниците; затова Комитетът на регионите приветства провеждането на консултации във връзка с тази оценка;

8.

подкрепя подхода на Програмата за градовете и нейния метод на работа, който се основава на многостепенното управление и обхваща 12 общи приоритетни политически теми, определени в Пакта от Амстердам, както и необходимостта от преосмисляне на подходите към модела на съществуващите правила и разпоредби чрез улесняване на използването на различните налични ресурси за финансиране, насочени към градовете, и подобряване на обмена на знания и сътрудничеството по въпросите на градовете сред различните заинтересовани страни;

9.

подчертава, че методът на партньорствата предоставя платформа за интегриране на ценните гледни точки на практикуващите експерти по набор от въпроси с признат висок приоритет за ЕС и за отразяване на техния практически опит относно въздействието на въпросите, свързани с ЕС, върху ежедневието на градовете и гражданите;

Междусекторни съображения и синергии

10.

обявява се за установяване на Програма на ЕС за градовете, която да е насочена към всички градски райони, включително функционалните зони, които често представляват селски райони, с оглед на постигането на по-интегриран и цялостен подход към политиката и законодателството на ЕС, на по-тясното ангажиране на градовете на всички етапи от изготвянето на тези политики и на необходимостта от възможно най-широко участие, така че действително да бъдат включени всички градски райони;

11.

посочва, че сами по себе си много от темите на партньорствата са тясно обвързани с други теми и че в духа на интегрираното мислене те не трябва да се разглеждат изолирано; настоява, че е необходима засилена координация между плановете за действие, тъй като техните дейности биха могли да оказват значително въздействие едни върху други, например i) партньорствата за устойчиво използване на земята и природосъобразни решения, за жилищната политика и адаптирането към изменението на климата, ii) партньорствата за адаптиране към изменението на климата, енергийния преход и качеството на въздуха; iii) партньорствата за борба с бедността в градовете, жилищната политика и приобщаването на мигрантите и бежанците;

12.

приветства факта, че през последните години наборът от налични данни относно теми, свързани с градовете, като цяло се е подобрил, въпреки това смята, че в тази област все още съществува необходимост от по-добро представяне на поднационалното, местното и регионалното равнище, за да се даде възможност за разработване на политики, основани на факти;

13.

подчертава, във връзка с параграф 12.6 от Пакта от Амстердам, че Програмата на ЕС за градовете трябва да допринася за равноправието на половете и равенството между жените и мъжете. Подходящи инструменти за тази цел са методи за оценка на въздействието върху половете, база данни, отчитаща аспектите, свързани с пола, и анализ на включването на въпросите на равенството между половете в програмите и проектите;

14.

подкрепя призива другите междусекторни съображения на Програмата за градовете да бъдат отчитани и в действията на партньорствата: управление на градовете и градско планиране, връзки между градските и селските райони, реагиране на въздействията върху обществените промени, предизвикателствата и възможностите на малките и средните градове, обновлението на градската среда, демографските промени, обществените услуги от общ интерес и връзките с Новата програма за градовете на ООН;

15.

подчертава, че много от проблемите, установени от партньорствата, имат връзка със становищата и резолюциите на КР, доколкото работата на КР по темите с ясно изразено градско измерение на практика следва да служи като инструментариум за плановете за действие; също така постиженията и резултатите от Програмата за градовете могат да бъдат разпространявани като добри практики чрез прояви за повишаване на осведомеността и публикации на КР; подчертава, че местните органи на много от членовете на КР са представени в градските партньорства, и призовава за това КР да бъде своевременно информиран за дейностите на партньорствата;

16.

отбелязва, че много от дейностите на градовете са пряко и непряко свързани със сътрудничеството между градовете и техните съседни административно-териториални единици (крайградските райони) или зависят от него, поради което тези дейности би трябвало да бъдат вземани предвид при прилагането и оценката на Програмата на ЕС за градовете;

17.

припомня своето становище относно „Обновяване на пристанищните градове и пристанищните зони“ и необходимостта да се разгледат специфичните за тях предизвикателства, които изискват интегриран подход към устойчивото градско развитие и градоустройството;

18.

отбелязва, че могат да бъдат създадени допълнителни целенасочени синергии с организациите, представени в няколко партньорства, например Съвета на европейските общини и региони (СЕОР) и мрежите на Eurocities, програмата за устойчиво развитие на градските райони URBACT 3 и Европейската мрежа за обмен на знание в областта на градското развитие (EUKN);

Осигуряване на ресурси за Програмата за градовете

19.

приветства факта, че партньорствата отделят свои собствени ресурси (тъй като не са предвидени средства за участие), а също и усилията, полагани от Европейската комисия за улесняване на изпълнението на Програмата за градовете;

20.

посочва, че почти две години след започването на изпълнението на Програмата на ЕС за градовете основните притеснения до момента са свързани с липсата на ресурси, по-специално за покриване на разходите за участие на градовете, членуващи в партньорствата (особено малките и средните градове);

21.

отбелязва, че по-големите градски центрове обикновено разполагат с ресурси за включването си в дейности в европейски контекст — за достъп до информация, за идентифициране на възможности за финансиране и дори за оказване на влияние върху процеса на определяне на политиките — но това не се отнася до по-малките селища; настоява Програмата на ЕС за градовете да отговоря адекватно на нуждите на по-малките градски местни власти, изпълняващи важна роля в съответните по-широки регионални икономики, които се нуждаят от повече информация с оглед постигането на устойчиво градско развитие;

22.

приканва да се обмисли възможността за създаването на специален механизъм за финансово подпомагане за по-малките градове за подкрепа на инициативи за сътрудничество в рамките на Програмата за градовете с цел насърчаване на по-активна дейност в областта на обмена на опит. За да се постигнат икономии от мащаба и по-висок темп на социално-икономическия растеж, особено важно е да се укрепи образователната роля на сътрудничеството (разпространение на информация от опитните участници — предимно средни и големи градски центрове, към малките градове);

23.

изразява загриженост по повод на реалната възможност за липса на ангажираност вследствие на настоящата структура и функциониране на партньорствата, по-специално доброволния характер на цялостната структура на управление, пасивността на някои държави членки и някои вътрешни организационни проблеми, произтичащи от липсата на правила за разпределението на задачите и отговорностите между членовете; настоятелно призовава тези въпроси да бъдат разрешени с напредването на Програмата за градовете;

24.

приветства подкрепата, предоставена от техническия секретариат на партньорствата, като същевременно призовава да се обърне по-голямо внимание на експертния опит и ориентираните към крайните резултати подходи, така че техническата помощ да не бъде само от административно естество. Във връзка с това е необходима и повече прозрачност и по-голяма ангажираност на партньорствата, за да могат да се възползват адекватно от техническата помощ, наред с другото посредством консултации с експерти;

25.

настоява, че за да бъдат осигурени надеждни и добре планирани крайни резултати чрез партньорствата, очевидно е необходимо Програмата за градовете да може да разчита на стабилен многогодишен бюджет;

26.

приветства инициативата за създаване на интерактивния уебсайт „Futurium“, който да обединява на едно място всички крайни продукти от партньорствата и да предоставя на по-широката общност от заинтересовани страни актуална информация, както и възможности за обсъждане и предлагане на идеи за работата; предупреждава обаче, че само по себе си онлайн обслужването на едно гише не следва да се приема като панацея за постигането на целите на Програмата за градовете, още повече, че този инструмент е твърде слабо познат на потенциалните му ползватели;

По-добро регулиране и отчитане на градското измерение

27.

отчита факта, че за осъществяването на Програмата за градовете трябва да бъдат създадени нови правни механизми между институциите на ЕС, държавите членки, градовете и заинтересованите страни, за да се подкрепи изпълнението на действията, насочени към тях и попадащи в тяхната компетентност;

28.

отново призовава нейното изпълнение да бъде с обвързваща сила като отговорност на Комисията, при което всички съответни генерални дирекции да бъдат мобилизирани да дават своя принос на този етап, точно както понастоящем дават своя принос към партньорствата; също така настоятелно призовава участието на държавите членки да се извършва на съответното тематично министерско равнище, а не просто по подразбиране да отговаря министерството, натоварено с градското развитие;

29.

подчертава, че един от основните аспекти на Пакта от Амстердам беше да се установи връзка с Програмата на Европейския съюз за по-добро регулиране; съответно препоръчва да се създадат преки връзки между работата на партньорствата и членовете на платформата REFIT, както и да се постави засилен акцент върху подобряването на регулаторната среда на ЕС в съответната област на политика по време на заседанията на партньорствата;

30.

предлага, че би било от полза работата на партньорствата за Програмата за градовете да се обвърже по-тясно с работата на Комитета за регулаторен контрол на Европейската комисия;

31.

припомня усилията на КР за изпълнение на Програмата във връзка с компонента „По-добро регулиране“ посредством осъществяваните през последните години пилотни проекти за (териториални) оценки на въздействието върху градовете, предназначени да осигурят на докладчиците анализ на потенциалното въздействие на конкретни законодателни предложения по места в извадка от различни видове градски контекст;

32.

счита, че отчитането на градското измерение следва да се превърне в основен елемент на модела на политиката на ЕС; подчертава, че би могло да се прилага по-систематична оценка на въздействието на планираните действия на ЕС върху градовете (на различни равнища), за да се гарантира правилното отразяване на местната перспектива в крайния вариант на политиката или законодателството;

33.

приветства факта, че ГД „Регионална и селищна политика“ признава колко е важно да се извършват териториални оценки на въздействието, когато се обсъждат нови законодателни предложения, и насърчава Комисията да ги прилага по-широко във всички области на политика;

34.

призовава градовете и градските райони да допринасят за приоритетите на ЕС, адаптирани към техните специфични потребности за развитие, и подчертава, че „местното развитие“ следва да продължи да бъде част от по-широк подход на ЕС за „териториално развитие“ и да бъде определено по-добре посредством всеобхватни концепции;

Бъдещите рамки за Програмата за градовете след 2020 г.

35.

счита, че въз основа на постигнатите до момента резултати от сътрудничеството на първите партньорства, Програмата на ЕС за градовете предоставя солидна база данни за информиране и дори формулиране на посоката на бъдещото европейско сътрудничество по ЕСИ фондовете и по елементите на управляваните на централно равнище програми на Комисията за периода след 2020 г.;

36.

отправя искане в предложението за бъдещето на многогодишната финансова рамка (МФР) и политиката на сближаване след 2020 г. да бъде отразена ролята на градовете и градските райони, като се укрепят интегрираните инструменти и механизми за предоставяне на повече възможности и пряко подпомагане на градовете и регионите; подчертава, че е от съществено значение политиката на сближаване да се стреми да постигне добавената стойност на интегрирания териториален подход и в съчетание със силната подкрепа за селските райони, да включва и силно градско измерение, както и „активно градско участие“ по места в градовете и градските райони;

37.

отбелязва, че въпреки нарастващото значение на най-ниските равнища на управление (напр. градовете) по отношение на централното равнище на управление в ЕС, в някои страни се наблюдава рецентрализация на механизмите за управление за сметка на загуба на финансови средства, които досега бяха на разположение на градовете и регионите и им даваха възможност да вземат самостоятелни решения. Това е опасно и не дава възможност за полицентричен растеж, основан на местните фактори за развитие и местните специфики;

38.

подкрепя необходимостта от по-голяма гъвкавост и пропорционалност на новите интегрирани инструменти и нуждата от по-адаптирани насоки, за да се гарантира по-добро разбиране на тези инструменти и по-голяма сигурност за желаещите да ги използват;

39.

призовава Програмата за градовете да даде приоритет на улесняването на достъпа до силно фрагментираната среда за финансиране за градовете, така че да могат да се възползват градове с различни мащаби, например чрез сътрудничество с основни заинтересовани страни, включително общоевропейски мрежи на местните и регионалните власти и КР относно разработването на специални информационни материали, в които са събрани всички възможности за финансиране за градовете по всяка една от 12-те теми;

40.

настоятелно призовава да се изведат като приоритети сериозното повишаване на осведомеността относно съществуващите инициативи за финансиране (URBIS и специалните схеми за кредитиране на ЕИБ) сред МРВ и оптимизирането на настоящата среда за предоставяне на консултации и финансиране, като те се пригодят до известна степен към потребностите на градовете;

41.

разбира необходимостта от оптимизиране на средата за финансиране на инвестициите в градовете и от адаптиране на услугите, свързани със схемата за кредитиране на ЕИБ, към потребностите на отделните градове; отчита ролята на новата специализирана консултантска платформа за инвестиции в градовете URBIS за предоставянето на финансови и технически насоки на градските власти на всички основни етапи от изготвянето и изпълнението на интегрирани проекти за градовете, в т.ч. разработването на инвестиционни стратегии, подготовката на проектите и проучването на иновативните инструменти за финансиране (например съчетаването на европейските структурни и инвестиционни фондове с Европейския фонд за стратегически инвестиции);

42.

подчертава трайното значение на европейското териториално сътрудничество за градовете и местните власти за осигуряването на европейска перспектива, с цел те да бъдат информирани при вземането на решения за тяхното развитие; подчертава, че над една трета от гражданите на ЕС живеят и работят в граничните градове и региони на Европа, които генерират две трети от БВП в ЕС; отбелязва, че трансграничните и транснационалните проекти по INTERREG са постигнали множество конкретни резултати в полза на европейските граждани в области, които са от значение за Програмата за градовете, включително мобилността, адаптирането към изменението на климата, енергийния преход, обучението и създаването на работни места;

43.

призовава в Програмата за градовете да бъдат изцяло интегрирани целите и механизмите за изпълнение на всички програми с градски компонент на ЕС от следващо поколение извън обхвата на политиката на сближаване, например Деветата рамкова програма за научни изследвания и иновации, а също и политически инициативи като Споразумението на кметовете за климата и енергетиката;

44.

подчертава, че Програмата за градовете следва да заема централно място в бъдещите годишни работни програми на Комисията, и призовава ротационните председателства на Съвета да подновят политическия ангажимент на високо равнище за процеса, да осигурят възможност на държавите членки да дават своя принос и също така официално да докладват относно развитието на партньорствата;

45.

призовава за това градовете и регионите да имат достъп до работните групи на Европейския съвет и до Европейския парламент, що се отнася до въпросите и тристранните разговори относно градовете, чрез своя институционален представител КР, така че да могат да следят и да дават по-точен принос към работата на Съвета в областите, които оказват влияние върху тях и техните правомощия;

46.

подчертава, че предлаганите планове за действие трябва да бъдат придружавани от пътна карта, определяща реалистични крайни резултати, целеви срокове, показатели и конкретни цели за постигането на съответните общи цели, която да отчита естеството на партньорствата с множество участници и да е разработена в сътрудничество с различни равнища на администрацията, частния сектор и гражданското общество;

47.

предлага след финализирането на плановете за действие да бъде организирана поредица от кампании за разпространение на информация с подходящи механизми за обратна връзка с помощта на националните министерства и/или други посредници, включително постоянните офиси на градовете/регионите в Брюксел;

48.

очаква процесът на оценка от Европейската комисия през 2019 г. да очертае начина, по който партньорствата са допринесли за Програмата за по-добро регулиране, за подобряване на достъпа до финансиране и за по-добър обмен на знания и добри практики;

49.

призовава партньорствата да извършат собствена оценка и да предоставят обратна информация дали очакванията им са били изпълнени, както и да предложат евентуални подобрения;

50.

подкрепя предложението за създаване на управителен комитет, който да обсъди бъдещото развитие на Програмата за градовете, като например основните послания в резултат от партньорствата, които ще предоставят информация при вземането на решения за бъдещите политики и програми, евентуалните нови тематични партньорства, отчитането на междусекторни въпроси и популяризирането на резултатите от обсъжданията; изразява съгласие, че е целесъобразно да бъдат разгледани допълнителни въпроси като сигурността, културното наследство, демографското развитие, градските възли и трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T);

51.

при все това настоява резултатите, както и структурата и мерките за изпълнение на настоящите партньорства да бъдат оценени по подходящ начин, преди да бъдат стартирани нови партньорства;

52.

предлага КР да участва в организацията на годишната координационна среща, за да даде идеи, да предложи действия и да бъде домакин на срещи, и по-специално, за да се избегне припокриване с други потенциални прояви и обсъждания;

Заключения

53.

призовава институциите на ЕС да потвърдят своя ангажимент към Програмата на ЕС за градовете и да придадат официален характер на процеса; посочва, че Програмата за градовете предлага твърде много възможности за подобряване на бъдещото функциониране на нашите градове, за да бъде ограничена само до създаването на мрежи, и вместо това трябва да бъде призната като обвързващ политически ангажимент за разработване и изпълнение на законодателство и европейски и национални програми за финансиране;

54.

подчертава, че Пактът от Амстердам предвижда засилване на институционалната роля на КР, тъй като приканва Комитета, в качеството му на консултативен орган на ЕС, официално представляващ регионите и общините на европейско равнище, да продължи да допринася за по-нататъшното развитие на Програмата за градовете;

55.

предлага предстоящите председателства на Съвета на ЕС да насърчават някои синергии между разискванията относно изпълнението на Програмата на ЕС за градовете и подновената Териториална програма за периода след 2020 г. с оглед на по-интегриран подход на устройство на територията и териториално управление, в който следва да бъдат привлечени местните и регионалните власти, както и специалистите по градоустройство чрез основаващ се на данни подход „от долу нагоре“;

56.

признава значението на градовете за постигането на целите за устойчиво развитие до 2030 г.; призовава за силни синергии между Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г. и определянето на политическите приоритети за ЕС след 2020 г.;

57.

изразява убеждението си, че адекватното интегриране на Целите за устойчиво развитие в политиките на ЕС ще стимулира по-интегрирана визия в целия ЕС по отношение на бъдещето на нашите градове и региони; счита, че градското измерение на ЦУР изисква цялостен, интегриран и ефективен подход; поради това призовава за тясно сътрудничество с партньорите и други заинтересовани страни, както и с местните и регионалните власти за катализиране на действия с участието на множество заинтересовани страни;

58.

призовава европейските и националните статистически органи да разработят и подобрят данните, показателите, инструментите и методите за количествено определяне и наблюдение на приноса на политиките на ЕС за свързаните с градовете цели от Програмата до 2030 г., като предоставят повече разбити показатели на равнище NUTS2, NUTS3 и функционални градски зони;

59.

подчертава, че Новата програма на ООН за градовете ще насочва свързаните с устойчивото градско развитие усилия на широк кръг от действащи лица през следващите 20 години; призовава всички равнища на управление на ЕС да работят съвместно, за да използват Новата програма за градовете като инструмент за постигане на приобщаващо и устойчиво градско развитие.

Брюксел, 4 юли 2018 година.

Председател на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ


25.10.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 387/14


Становище на Европейския комитет на регионите — Насърчаване на растежа и сближаването в граничните региони на ЕС

(2018/C 387/04)

Докладчик:

János Ádám KARÁCSONY (HU/ЕНП), член на Общинския съвет на Тахитотфалу

Отправен документ:

Съобщение на Комисията до Съвета и Европейския парламент — Насърчаване на растежа и сближаването в граничните региони на ЕС

COM(2017) 534 final

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Общи бележки

1.

приветства съобщението на Европейската комисия относно „Насърчаване на растежа и сближаването в граничните региони на ЕС“. КР изразява задоволството си от факта, че различните служби на Комисията в различните генерални дирекции са работили заедно, за да може този документ да отразява хоризонталния характер на сътрудничеството в граничните региони на ЕС. КР подкрепя и създаването на „гранично координационно звено“, което да гарантира изпълнението на действията и мерките, но изразява загриженост, че то може да не разполага с достатъчно персонал с оглед на многобройните задачи, които предвижда съобщението;

2.

изразява особено задоволство във връзка с процеса на подготовка, предшестващ съобщението, който е пример за подражание, що се отнася до ефективно сътрудничество с участието на различни равнища. В рамките на т. нар. инициатива „Трансграничен преглед“ Комисията действаше като стимулиращ център, давайки възможност на участниците да обменят идеи и практики. Освен това редица списъци, документи за изразяване на позиция и проучвания предоставят на политиците богат фактологичен материал относно пречките пред сътрудничеството в трансграничните региони;

3.

подчертава факта, че правните, административните, физическите и културните пречки трябва да бъдат отстранени, за да се укрепи сътрудничеството по линия на граничните региони на ЕС. Финансовата подкрепа за Европейското териториално сътрудничество (ЕТС) продължава да бъде от първостепенно значение в това отношение;

4.

счита, че финансовата подкрепа на ЕС за инициативи по линия на Европейското териториално сътрудничество (ЕТС) би трябвало да бъде значително увеличена в следващата МФР, и смята за неприемливо това, че в настоящото предложение се предвижда намаляване на средствата. КР отчита факта, че бюджетът на ЕС е подложен на голям бюджетен натиск вследствие на решението на Обединеното кралство да напусне ЕС и поради все още високите равнища на публичния дълг в държавите — членки на ЕС. И все пак подкрепата за инициативите по линия на ЕТС предлага изключително висока европейска добавена стойност от гледна точка на насърчаването на икономическия растеж и сближаването, както и на изграждането на по-добър ЕС за неговите граждани;

5.

подчертава, че ползите от ЕТС са не само самите проекти, но и фактът, че различните субекти на регионално и местно равнище, включително публичните органи, работят заедно в рамките на общи програми и проекти;

6.

настоятелно призовава държавите членки да организират провеждането на максимален брой трансгранични публични консултации с цел да се изградят отново основите на Европа и връзката между европейците и европейския проект, и да се създаде истинско европейско обществено пространство, като се идентифицират предизвикателствата, на които гражданите очакват ЕС да даде отговор;

7.

отбелязва, че сътрудничеството в граничните региони на ЕС включва вътрешните и външните, както и сухопътните и морските граници със или без постоянна връзка с морето. По отношение на морските граници трябва да се премахне ограничението от 150 км, което намалява възможностите за участие на островните региони. Усилията за подобряване на сътрудничеството и отстраняване на пречките не трябва да се ограничават до държавите — членки на ЕС, а да обхващат и съседните страни и региони, особено когато тези, които участват в сътрудничеството, са най-отдалечените региони на ЕС;

Бележки относно десетте предложения на Комисията, изложени в съобщението

Задълбочаване на сътрудничеството и обмена

8.

приветства създаването на общоевропейска онлайн професионална мрежа (Futurium) и поканата за представяне на предложения за пилотни проекти относно начините за разрешаване на правни и административни пречки. Важно е Комисията да продължи да осигурява импулс и координация с цел подобряване на сътрудничеството и обмена;

9.

подчертава значението на създаването на териториални стратегии за интегрирано и координирано насочване на инвестициите. „Интегрирано“ означава, че всички равнища на управление — от местното до европейското, работят заедно за постигането на целите на дадена територия. „Координирано“ означава, че различните източници на финансиране допринасят за едни и същи договорени териториални цели по взаимно допълващ се начин;

10.

подчертава ролята на макрорегионалните стратегии като „утвърден инструмент, основаващ се на местните условия и подход „отдолу нагоре“, за по-ефективно използване на общия потенциал на макрорегионите чрез по-добро изпълнение и координиране на политическите решения“ и привлича вниманието към становището на КР по този въпрос (1);

11.

в това отношение подчертава значението както на програмите за трансгранично, така и на тези за транснационално и междурегионално сътрудничество; тяхната европейска добавена стойност надхвърля финансирането, тъй като те обединяват хората, работещи по съвместни проекти, които изграждат трайни партньорства, доверие и взаимоизгодни структури за сътрудничество;

12.

отбелязва предложението за регламент относно новите трансгранични програми и изтъква, че вътрешните граници на ЕС включват и морски граници, които според Комитета трябва да бъдат разглеждани като равностойни на сухопътните, както е в настоящия програмен период. В противен случай това би изложило на риск сътрудничеството между граничните региони в ЕС с морска граница и възможностите за адаптиране на местно равнище, които тези програми предлагат за трансграничното сътрудничество;

13.

подчертава значението и ползата от програмите Interact, Interreg Европа, Urbact и ESPON за укрепването на сътрудничеството в Европа и за подобряването на изпълнението на политиката на сближаване; с оглед на настоящите предложения КР подчертава, че продължаването на Interreg Европа и Urbact е жизненоважно за междурегионалното сътрудничество в Европа, и призовава Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета не само да изяснят, но и да гарантират бъдещето на тези програми;

14.

призовава местните и регионалните власти от Обединеното кралство да бъдат поканени и насърчени да продължат да участват в програмите на ЕТС и в проекти за териториално сътрудничество през следващия програмен период. Би трябвало да се гарантира достъпът им до макрорегионалните и морските стратегии и ЕГТС;

15.

отбелязва, че в много случаи националните статистически служби не поддържат статистически данни за трансграничното движение, като например данни за придвижванията през вътрешните граници на ЕС. Информация и статистически данни за това липсват, поради което Комисията или други органи като Евростат би трябвало да играят по-голяма роля при събирането и обработката на такива данни;

Подобряване на законодателния процес

16.

признава, че пълното хармонизиране и сближаване на правилата и законодателството не е нито реалистично, нито желателно. Затова разбирането на въздействието на европейските и националните закони и правила в граничните региони на ЕС придобива още по-голямо значение. КР отдавна заявява, че Европейската комисия би трябвало да извършва оценки на териториалното въздействие (ОТВ) за всички основни законодателни актове на ЕС, които биха могли да имат териториално въздействие. Ето защо приветства амбицията на Комисията за въвеждане на „трансгранична проверка“ на законодателството на ЕС с цел откриване на потенциално трансгранично въздействие на това законодателство на ранен етап от законодателния процес на ЕС и оказване на подкрепа на държавите членки при прилагането на методологии за ОТВ на национално равнище. Това изглежда изключително неотложно, като се има предвид, че промените във важни области на националната политика — опазване на околната среща, защита на потребителите и на работниците — създават пречки пред взаимния достъп до пазара за икономическите оператори, които развиват презгранична дейност, и не позволяват да се използват пълноценно свободите на вътрешния пазар;

17.

подчертава, че Европейският парламент и Съветът, в качеството си на съзаконодатели, следва да осъзнават в по-голяма степен трансграничното въздействие на новото законодателство. Във връзка с това те би трябвало систематично да отчитат териториалното въздействие при преговорите по законодателни предложения;

18.

приветства проекта за създаване на интергрупа за ЕТС в Европейския парламент и изразява готовността си да я подкрепи;

19.

счита, че би трябвало да има по-добра координация между държавите членки при транспонирането на законодателството на ЕС в националното право, така че да не се създават нови пречки и допълнителна тежест за трансграничното и транснационалното сътрудничество, както и потенциални бариери в рамките на вътрешния пазар. КР предлага на Европейската комисия да поеме ролята на координационен център, за да се осигури съгласувано и най-ефективно прилагане на законодателството на ЕС;

Създаване на условия за трансгранично публично администриране

20.

подчертава значението на оперативната съвместимост на публичните услуги за трансграничното сътрудничество;

21.

във връзка с това изтъква положените усилия в областта на електронните публични администрации. КР обаче изтъква, че трябва да се гарантира презграничната оперативна съвместимост. Комитетът освен това подкрепя по-активния обмен на държавни служители между публичните органи на различните държави членки като начин да се добие представа за административната култура в други страни. Комисията не трябва да се колебае да засили подкрепата си в тази област. За целта тя би могла да почерпи вдъхновение от своята програма TAIEX REGIO PEER 2 PEER, изпълнявана по линия на политиката на сближаване, която събира експерти по прилагането от една държава с цел да се подпомогнат процесите на прилагане в друга. В граничните региони междуличностните трансгранични проекти се оказаха ефективни в това отношение, улеснявайки сътрудничеството и обмена между местните и регионалните власти;

Предоставяне на надеждна и разбираема информация и помощ

22.

счита, че един единен цифров портал има потенциала да подобри значително трансграничното сътрудничество. КР предлага Комисията да насърчава активно новия портал и инструмента „SOLVIT“ в граничните региони, като организира целенасочени публични учебни сесии;

23.

привлича вниманието върху становището на КР относно „Еразъм за заемащите изборни длъжности на местно и регионално равнище“, където се призовава за „въвеждането на програми за обучение и обмен на опит и добри практики, предназначени за заемащите изборни длъжности на местно и регионално равнище“;

24.

подчертава, че е също толкова важно гражданите и предприятията да могат да разчитат на физическото присъствие на помощните служби, а не само на електронни средства. Във връзка с това е важно местните и регионалните помощни служби, като агенциите по заетостта и структурите в подкрепа на бизнеса, да имат капацитета и експертния опит да консултират гражданите и предприятията по трансгранични въпроси;

Подкрепа за трансграничната заетост

25.

разбира трудностите, пред които е изправена Комисията в области на политиката, в които ЕС има споделени или допълващи правомощия, като например политиката в областта на заетостта или здравеопазването. Въпреки това Комисията би трябвало да проявява решителност при установяването на несъвместими национални политики и да предлага решения за превръщането им в съвместими;

26.

изтъква възможностите, които програмите по линия на политиката на сближаване предлагат за изграждане и укрепване на трансграничната трудова мобилност;

27.

счита, че действащият режим не е достатъчно добър. По-конкретно, трябва да се засили взаимното признаване на сертификати, дипломи и професионално обучение. Комисията би трябвало да положи по-активни усилия за изготвяне на практически предложения в тази област;

28.

приветства предложението на Комисията за създаване на Европейски орган по труда като част от Европейския стълб на социалните права (2). Този орган ще работи за улесняването на достъпа на физическите лица и работодателите до информация относно техните права и задължения, ще подпомага сътрудничеството между държавите членки при трансграничното прилагане на съответното законодателство на Съюза и ще посредничи и улеснява намирането на решения в случай на трансгранични спорове между националните органи или смущения на пазара на труда. КР приканва Комисията да обърне специално внимание на пограничните работници, които се сблъскват с най-големи пречки в ежедневието си;

Насърчаване на пограничното многоезичие

29.

подчертава факта, че езиковите бариери продължават да са едно от основните препятствия пред трансграничното сътрудничество, особено в граничните райони без дългогодишна традиция в областта на сътрудничеството. Въпреки че образователната политика е от компетентността на държавите членки, ЕС може да има значително въздействие чрез своите програми за ЕТС. Поради това е особено важно да се остави достатъчно гъвкавост за създаване на трансгранични програми за финансиране на образователни, културни и други дейности, които обединяват гражданите в граничните региони. КР изразява съжаление, че предвид целите за тематична концентрация и акцента върху икономическия растеж и иновациите — при които се подценява въздействието, което сътрудничеството с участието на гражданите може да окаже върху осъществяването на европейския проект — за съжаление това невинаги е така; КР настоява, че органите за изпълнение на програмата за ЕТС трябва да имат свободата да решават какви ще бъдат инвестиционните им приоритети, в зависимост от собствените им регионални стратегии за развитие, без да бъдат ограничавани от условията за тематична концентрация, които може и да не отговарят на конкретния трансграничен контекст;

30.

подчертава особеното значение на двуезичието в граничните региони. Засилването на усилията за насърчаване на взаимното познаване на съседните езици улеснява сътрудничеството във всички области;

31.

изтъква важната роля на междуличностните и малките по мащаб проекти в програмите за трансгранично сътрудничество. В становището си по тази тема (3), КР призовава „междуличностните и малките по мащаб проекти да залегнат в регламентите, които регулират подкрепата на ЕС за трансграничното сътрудничество като законен инструмент в програмите за трансгранично сътрудничество“. За да бъдат близо до гражданите, е изключително важно проектите да са достъпни на местно равнище и да са възможно най-опростени;

Улесняване на трансграничната достъпност

32.

насочва вниманието към становището на КР относно „Липсващи транспортни връзки в граничните региони“ (4), тъй като недостатъчните или нискокачествените транспортни услуги или тяхната липса все още са реалност в много гранични региони поради различия в приоритетите и/или инфраструктурните стандарти, бюджетни ограничения или различните правни, процедурни и организационни подходи;

33.

призовава Комисията да предприеме последващи действия във връзка с проучването относно липсващите транспортни връзки и да осигури допълнително финансиране за установените липсващи връзки, което да позволи по-ефективно трансгранично сътрудничество, включително по отношение на морските региони с пристанищни и логистични съоръжения;

34.

приветства неотдавнашните постижения в областта на телекомуникациите, които в редица случаи доведоха до понижаване на таксите за роуминг. КР обаче отправя искане, с цел да се улеснят трансграничният обмен и достъпността, изходящите повиквания до съседни трансгранични региони да се таксуват на националните, а не на международните тарифи, както за съжаление се прави в момента;

35.

подобряването на ограничената достъпност е ключов въпрос за най-отдалечените региони, тъй като към факта, че са разположени на външна граница на ЕС, се добавят и статутът им на остров и/или архипелаг и тяхната изолираност;

Насърчаване на по-тясното сдружаване на здравни заведения

36.

изразява съжаление, че въпреки Директивата за здравното обслужване продължават да съществуват практически трудности при предоставянето на трансгранични здравни услуги. Предложеното картографиране на трансграничното сътрудничество в областта на здравеопазването се приветства, но трябва да бъде допълнено с предложения за решения по отношение на разликите в поемането на разходите (признаване и възстановяването на разходите) за здравните услуги, които продължават да съществуват между държавите членки, включително за пациентите, притежаващи европейска здравноосигурителна карта. КР изразява съжаление и относно неподходящата правна рамка за трансграничния медицински транспорт (първичен и вторичен);

37.

отбелязва, че подобренията в областта на трудовата мобилност и на административната оперативна съвместимост ще подобрят значително и трансграничните здравни услуги;

Разглеждане на правната и финансовата рамка за трансгранично сътрудничество

38.

подчертава ползата от Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) и други структури за териториално сътрудничество — например работните общности — като инструмент за осъществяване на ключови трансгранични проекти. КР отправя искане към Комисията да гарантира, че всички държави членки приемат необходимите национални разпоредби, определени в регламента за ЕГТС, и при необходимост да започне процедури за нарушение. В някои случаи националните разпоредби за ЕГТС в отделните държави членки все още се различават помежду си, било заради незаинтересоваността на държавите да приемат актуализираните разпоредби, или тъй като приетите по-рано разпоредби се считат за достатъчни. Това поражда трудности в ежедневната работа на ЕГТС и при създаването на нови ЕГТС;

39.

настоятелно призовава Комисията да гарантира, че ЕГТС могат да кандидатстват за всички проекти, финансирани от ЕС, тъй като това е една от основните цели на този инструмент. Като конкретна мярка Комисията би трябвало да популяризира по-активно начините, по които ЕГТС могат да се използват, и ясно да посочи ЕГТС като юридически лица, отговарящи на критериите за всички финансирани от ЕС проекти, в бъдещите си законодателни предложения; Освен това КР настоява националните органи за одобрение да поддържат сътрудничество помежду си, за да се улесни плавното изпълнение на ЕГТС;

40.

приветства предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за преодоляване на правните и административните пречки в трансграничен контекст като правен инструмент „отдолу нагоре“, който допълва ЕГТС и може да окаже ефективна подкрепа на проекти за трансгранично сътрудничество, давайки възможност на местните и регионалните власти да прилагат правилата и разпоредбите на една държава членка на предварително определена територия на друга, граничеща с нея държава членка, за конкретен проект и определен срок. Регламентът би могъл да доведе до значително по-ефективно трансгранично сътрудничество, особено по отношение на трансграничните инвестиции, като същевременно се намали административната и финансовата тежест;

41.

би трябвало да се обърне дължимото внимание на съгласуваността между законодателните текстове на ЕС. В контекста на ЕТС разминаванията водят до трудности, ненужни закъснения и в някои случаи пълно прекратяване на проекти. Необходима е по-добра координация между генералните дирекции на Комисията, когато се изменят или подготвят законодателни текстове;

42.

програмите за ЕТС би трябвало да бъдат освободени от разпоредбите за държавната помощ, тъй като благодарение на трансграничния характер на своите проекти и поради факта, че проектите за ЕТС са от общ интерес за Съюза, те спомагат за изграждането на единния пазар, а не го нарушават; КР разбира, че според Комисията не е възможно пълно освобождаване, тъй като това ще изисква промяна в Договорите. Въпреки това КР настоятелно изтъква, че е необходимо незабавно опростяване и призовава Комисията да преосмисли бъдещия си подход към държавната помощ;

43.

отбелязва, че ЕТС попада в обхвата на законодателната рамка на ЕС в областта на политиката на сближаване. Програмите за ЕТС обаче имат допълнително международно измерение, което би могло да добави още една степен на сложност. Освен това програмите за ЕТС са често по-малки по мащаб, което означава, че, съотнесена към финансовото подпомагане, административната тежест е по-висока в сравнение с основните програми по линия на политиката на сближаване. Нуждите от финансиране и видовете проекти също се различават от тези в основните програми. Но Регламентът за общоприложимите разпоредби в областта на политиката на сближаване и Регламентът за ЕТС не отчитат в достатъчна степен особеностите на ЕТС;

44.

отправя искане териториалните особености на програмите за ЕТС да се отчетат в по-голяма степен през следващия програмен период, особено в случая на най-отдалечените региони предвид специфичната им ситуация. Затова КР призовава Комисията да включи поредицата конкретни предложения, поместени в края на настоящия документ, в законодателните предложения за новия програмен период;

Събиране на сведения за трансграничното взаимодействие, които да послужат като основа за вземането на решения

45.

подчертава факта, че преодоляването на трансграничните пречки изисква съответната териториална информация и данни. За съжаление трансграничното сътрудничество страда от липсата на данни и проблеми по отношение на съпоставимостта на наличните данни поради разликите в прилаганите методи за събиране на данни и различното законодателство;

46.

приветства усилията за засилване на сътрудничеството между статистическите служби и очаква резултатите от предстоящото проучване на ESPON относно изпробването на методите за разработване на териториални показатели. Наличието на данни е още по-голям проблем при трансграничното сътрудничество с държави извън ЕС. Комисията би трябвало да гарантира, че усилията за хармонизиране включват държави извън ЕС;

47.

изразява съжаление, че много от ползите и успехите на ЕТС остават неизвестни, тъй като системите за оценка в рамките на и извън политиката на сближаване са твърде ограничени и отчитат главно финансовите показатели и краткосрочното въздействие. Изключително трудно е да се определят количествено ползите от ЕТС, тъй като често те са нематериални, косвени и с дългосрочен характер. Те включват изграждане на доверие, създаване на трайни структури за сътрудничество, подобряване на качеството на живот, практическо опростяване и нови възможности за гражданите. С оглед на това КР призовава отговарящите за създаването на политиките, особено финансовите отдели и бюджетните органи, да обръщат по-голямо внимание на качественото описание на проектите за ЕТС, за да добият представа за реалните им предимства;

Предложения и препоръки относно опростяването на изпълнението на програмите за ЕТС

48.

изразява загриженост във връзка с факта, че поради сложността на сегашната система потенциални бенефициери, като например организаторите на проекти от малък мащаб, малки сдружения и НПО, не кандидатстват за подпомагане, въпреки че разполагат с отлични предложения за проекти;

49.

приветства мерките за опростяване, предложени от програмата Interact в документа за размисъл относно Interreg след 2020 г. (5) и изтъква следните мерки като особено важни за опростяването и подобряването на изпълнението и достъпността на програмите на ЕТС:

50.

изискването за определяне на органи би трябвало да се отмени или да се ограничи до описание на ролите на изпълнителните органи в рамките на оперативните програми. Сегашната процедура по определяне на органи доведе до забавяния и административни тежести, тъй като одиторите изискваха големи количества документи и доказателства, ръководейки се от контролните списъци, създадени от Комисията. Освен че създаде административни тежести, това не доведе до подобряване на изпълнението на програмите;

51.

одитите би трябвало да се съсредоточат върху превантивния аспект и върху сътрудничеството. На практика одитите би трябвало да посочват не само грешки, но и ненужни правила/процедури, както и да предлагат адекватни решения за избягване на допълнителни административни изисквания. Такъв подход би допринесъл и за укрепването на принципа на единния одит, който трябва да се основава на проверки на управлението, така че бенефициерите да не трябва да представят доказателства повече от веднъж. Контролът, мониторингът и одитите би трябвало да са съсредоточени в по-голяма степен върху съдържанието и резултатите, а не само върху процесите;

52.

изискванията на Регламента за общоприложимите разпоредби по отношение на статистическия и нестатистическия подбор на извадките за одит създават трудности при програмите за ЕТС поради техния трансграничен характер и малкия размер на заделените финансови средства. Процентът на обхват (5 % от операциите, 10 % от разходите) трябва да се намали или да се остави изцяло на професионалната преценка на одитните органи, като се вземат предвид спецификите на програмата. Грешките не би трябвало да бъдат екстраполирани за цялата програма за сътрудничество, ако грешката засяга само един от партньорите в проекта. Нивото на същественост на грешките би трябвало да се увеличи на 5 %, за да се насърчи експериментирането и да се даде възможност на тези, които организират проекти за пръв път и които е по-вероятно да направят грешки, да кандидатстват за подкрепа.

53.

основно затруднение при изпълнението на програмите за ЕТС представляват правилата за допустимост и по-специално разходите за персонал. За да се постигне реално опростяване, отговарящите за вземането на решения трябва позволят да се премине от възстановяване на действителните разходи към плащане за постигнати резултати и, по възможност, за изпълнени цели. От управляващия орган не би трябвало да се изисква проверка или изчисляване на разходите на бенефициерите за персонал. Като първа стъпка в тази посока може да се укрепи допълнително използването на опростените варианти за разходите, да се въведат повече стандартни варианти и да се повишат конкретните допустими граници;

54.

годишното приключване на сметките би трябвало да се преразгледа и опрости значително, за да не създава непропорционална тежест за органите и бенефициерите, и да не оказва негативно въздействие върху възстановяването на сумите;

55.

принципът на пропорционалност би трябвало да се укрепи, а обхватът му да се дефинира прецизно в регламента, така че да не са необходими допълнителни насоки. За съжаление в настоящото законодателство се наблюдава тенденцията думата „пропорционален“ да се използва в широк смисъл, без да се конкретизират последиците от гледна точка на изпълнението. Това поражда правна несигурност и налага изготвянето на допълнителни ръководства, които увеличават допълнително административната тежест;

56.

изискванията за тематична концентрация не би трябвало да се прилагат по отношение на програмите на ЕТС. Областите на инвестиции би трябвало да се обсъждат в рамките на преговорите по всяка програма за ЕТС, тъй като нуждите на граничните региони и транснационалните райони в ЕС са много разнообразни. Някои трансгранични региони, които имат дълга традиция на сътрудничество, може да са готови да се съсредоточат върху насърчаването на икономическия растеж и иновациите. Повечето обаче все още се нуждаят от инициативи за изграждане на взаимно доверие, което е в основата на трансграничното сътрудничество. Тези инициативи включват културни и спортни събития, както и всички други видове проекти, насочени непосредствено към гражданите. Областите на инвестиции обаче би трябвало да съответстват на тематичните приоритети на макрорегионалните и морските стратегии, когато те обхващат една или повече програми за трансгранично или международно сътрудничество. Поради различните териториални предизвикателства транснационалното сътрудничество също се нуждае от по-голяма свобода при определянето на приоритетите на политиката и стратегиите за развитие.

57.

Трябва да се опрости изпълнението на член 20 от Регламента за ЕТС относно операциите, осъществявани извън частта от програмния район, която се намира на територията на Съюза.

58.

с цел да се засили сближаването на регионалните и, ако е целесъобразно, на многорегионалните програми и програмите за трансгранично, международно и европейско сътрудничество, може да се измени член 70, параграф 2 от Общия регламент за ЕСИФ, за да се направи задължително използването на минимална част (която предстои да се определи) на средствата от ЕФРР, отпуснати на регионалните програми за европейски инициативи за сътрудничество в полза на региона на произход. Тази разпоредба би повишила допълнително добавената стойност на политиката на сближаване в бъдеще и би развила в значителна степен инициативите за сътрудничество в Европа;

59.

препоръчително е да се хармонизират правилата за изпълнение между централно управляваните от ЕС фондове на равнище ЕС и между различните програми за ЕТС, тъй като органите за изпълнение и бенефициерите често участват в повече от една програма и прилагането на значително по-сложните правила за ЕСИ фондовете е трудно за обяснение, което ги прави по-малко привлекателни; Следователно при различните ЕСИ фондове и централно управляваните фондове би трябвало да се прилагат еднакви правила;

60.

воденото от общностите местно развитие (ВОМР) трябва да включва конкретни условия, които да позволяват трансграничното му прилагане. В по-широк смисъл, трябва да се насърчи използването на инструменти за интегрирано териториално развитие, сред които ВОМР и ИТИ (интегрирани териториални инвестиции), в рамките на трансграничното сътрудничество.

Брюксел, 4 юли 2018 година.

Председател на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ


(1)  „Изпълнението на макрорегионалните стратегии“, докладчик Raffaele Cattaneo (IT/ЕНП), COTER-VI/029.

(2)  http://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=1226&langId=bg.

(3)  „Междуличностни и малки по мащаб проекти в програмите за трансгранично сътрудничество“, докладчик: Pavel Branda (CZ/ЕКР), COTER-VI-023.

(4)  „Липсващи транспортни връзки в граничните региони“, докладчик: Michiel Scheffer (NL/АЛДЕ), COTER-VI/016.

(5)  http://interact-eu.net/#o=news/interreg-post-2020-reflection-paper.


25.10.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 387/21


Становище на Европейския комитет на регионите — Местни и регионални стимули за насърчаване на здравословно и устойчиво хранене

(2018/C 387/05)

Докладчик:

Nikolaos CHIOTAKIS (EL/ЕНП), член на Общинския съвет на Кифисия

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Общи бележки

1.

подчертава значението на насърчаването на здравословния и активен начин на живот на равнището на ЕС с оглед допълване на националните политики и изпълнение на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие в световен мащаб. Местните и регионалните власти трябва да приемат и прилагат подходящи мерки — по целесъобразност с подкрепата на общите европейски програми — които неизменно да са съобразени с нуждите на населението;

2.

отчита, в съответствие с членове 168 и 169 от Договора за функционирането на Европейския съюз, важната роля, която ЕС изпълнява за защитата на здравето и потребителите, като подкрепя и координира политиките на държавите членки за насърчаване на избора на здравословни и устойчиви храни и се бори с нелоялните търговски практики (като предоставянето на невярна информация на потребителите), както е залегнало в цел 2 от Програмата до 2030 г.;

3.

отбелязва, че лошото здравословно състояние, свързано с нездравословно хранене и недостатъчна физическа активност, представлява мащабен проблем и струва скъпо на обществото. От икономическа гледна точка е по-изгодно да се насърчават модели на здравословно и устойчиво хранене като средиземноморската диета, отколкото да се лекуват болести. Комитетът счита за жизненоважно да се потърсят стимули за насърчаване на избора на здравословни и същевременно устойчиви храни в съответствие с препоръките на СЗО (1), като се има предвид, че по публикувани наскоро данни през последните десетилетия се наблюдава нарастваща консумация на храни, съдържащи много калории и наситени мазнини, както и на преработени храни с високо съдържание на захар, трансмазнини и сол (2);

4.

отбелязва увеличаващите се различия в здравословното състояние на различните социални групи. Така например здравословни проблеми като затлъстяването се срещат по-често сред хората с ниска квалификация. Лошото здравословно състояние обаче може да бъде избегнато, а при разработването на мерки, съобразени с потребностите и особеностите на различните групи, е важно да се отчита социално-икономическият аспект. Със системни и дългосрочни мерки, изготвени съвместно и координирано от множество участници, могат да се създадат предпоставки за здравословно и устойчиво хранене на цялото население;

5.

счита, че за насърчаването на здравословното хранене е необходимо да се използват публични инструменти. Инструментариумът, който може да се използва в този случай, следва да бъде възможно най-широк — може да включва данъци, субсидии и законодателство, но също и устройство на територията и инфраструктура, етикетиране и промяна в състава на храните;

6.

посочва, че целта за устойчиво производство и потребление е неразделна част от Програмата до 2030 г., с която се постига баланс между здравето на човека и благополучието на всички и трите измерения на устойчивото развитие: икономика, общество и околна среда;

7.

припомня, че следва да се обърне специално внимание на качеството на предлаганите хранителни продукти и продоволствени услуги на всички етапи, от производството до консумацията (например при земеделското производство, рибарството, животновъдството, промишлената преработка, търговията и политиката на популяризиране на продуктите сред крайните ползватели — потребителите), като се насърчават устойчивите методи на производство и здравословните модели на потребление, което е изцяло в съответствие с цел 12 „Осигуряване на устойчиви модели на потребление и на производство“ от Програмата до 2030 г.;

8.

отчита факта, че местните и регионалните власти осигуряват връзка между всички заинтересовани страни (национални, регионални, местни, производители, търговци на дребно, потребители, предприятия, образователни институции като училища, университети и т.н.) и същевременно са най-близо до гражданите, които в много случаи се обръщат именно към тях, за да получат информация относно правата си на потребители;

9.

отбелязва, че Съветът многократно е призовавал Комисията да предприеме действия в областта на здравето, физическата активност и храненето;

10.

призовава Комисията– в съответствие с цел 2 от Програмата до 2030 г. — да предложи вече изпробвани от регионите модели за намаляване на разхищението на храни, като признава, че голяма част от произвежданите в Европа храни не се използват, и изтъква значението на изследователските програми, чиято цел е да се направи оценка на продоволствената политика в посветени на темата проучвания (3);

11.

подчертава, че местното производство на храни може да допринесе за икономическото и социалното развитие на регионите, като предотврати обезлюдяването в селските райони и прекомерния демографски натиск върху градските центрове. Местните и регионалните власти могат да играят важна роля, като допринасят за устойчивостта чрез насърчаване на късите вериги на доставка, разработване на ефективни програми за предотвратяване на разхищението на храни и провеждане на целенасочени информационни дейности за повишаване на осведомеността на гражданите, и като привлекат за участие големите вериги за търговия на дребно;

12.

призовава местните и регионалните власти да координират дейностите на местно и регионално равнище за насърчаване на здравословно и устойчиво хранене, като въведат ефективни планове за действие в областта на храненето и физическата активност, оползотворявайки сътрудничеството между съответните равнища на управление и заинтересованите страни;

13.

счита, че една стратегия е ефективна, ако се подкрепя от дейности и инициативи на местно равнище, и с оглед на това смята, че местните и регионалните власти трябва да участват в дейностите на ЕС, тъй като са най-близо до гражданите на ЕС;

Изграждане на култура на хранене у децата и храна в детските градини и училищата

14.

призовава за насърчаване на местно равнище на ограмотяването и развитието на умения на всички, които влизат в контакт с децата (педагогическия персонал в детските градини и училищата, надзорниците по храненето, педиатрите, както и структурите, които играят важна роля за изграждането на култура на хранене у децата), с цел да се насърчи здравословното хранене още от въвеждането на допълващи храни в хранителния режим, като същевременно се създадат подходящи условия за прилагане на мерки в областта на обществените поръчки в подкрепа на здравето и по този начин да се допринесе за постигането на цели 4.7 и 12.8 от Програмата до 2030 г.;

15.

счита, че е необходимо да се въведат задължителни програми за възпитаване на култура на хранене в училищата, на всички нива, със специален акцент върху детските градини и началното училище, където се изграждат основите на хранителните навици. Предлага се тези програми да включват часове по теория, образователни ателиета и информативни посещения на разнообразна тематика (напр. ателиета по готварство, управление на храните, посещения на места, където се произвеждат, обработват и опаковат храни). Програмите ще имат за цел да изграждат здравословни хранителни навици и същевременно да преориентират младите поколения към непреработени пресни, местни и сезонни продукти от растителен произход, в полза на по-устойчивия хранителен избор;

16.

счита, че е изключително важно в детските градини и училищата (училищни столове, бюфети, закусвални, лавки, автомати за продажба) да се предлагат продукти с отлично качество, сертифицирани съгласно стандартите за качество, така че да се гарантира изборът на здравословни и питателни храни;

17.

отбелязва, че местните и регионалните власти, които упражняват пряк надзор върху образователните институции, могат да оказват влияние върху храненето в тези институции и по този начин върху здравословното състояние на най-младите граждани на Съюза;

18.

приветства публикуването на „Обществените поръчки за здравословна храна — технически доклад за 2017 г. относно училищната среда“ и настоятелно призовава Комисията да го преведе на останалите официални езици на ЕС, за да могат всички местни и регионални власти, които купуват храни и свързани с тях услуги за училищата, да използват този референтен документ като ориентир за спазването на спецификациите за обществените поръчки за доставка на храна;

19.

приветства действията на Комисията в полза на децата по линия на субсидираните от Европейския съюз схеми за предлагане на мляко, плодове и зеленчуци в детските градини и училищата;

20.

съответните публични органи в различните държави членки следва да признават и третират храните и здравословното и устойчиво хранене като част от образователната мисия;

21.

счита за необходимо да се измени Директивата за аудио-визуалните медийни услуги (Директивата за АВМУ), за да се затегнат правилата за маркетинга и рекламите на храни и напитки с високо съдържание на мазнини, сол и захар, които достигат до децата и младите хора, не само по време на детски и младежки програми, така че бъдещите възрастни граждани да бъдат изложени в по-малка степен на този вид маркетинг, в отговор на призива на СЗО (4);

Информиране и ограмотяване на възрастните

22.

счита за важно да се провеждат редовни обществени информационни кампании (с оглед на постигането на цел 12.8 от Програмата до 2030 г.), разясняващи ползите за здравето от включването на пресни плодове и зеленчуци, отгледани с устойчиви методи, и от намалената консумация на храни с високо съдържание на наситени мазнини, трансмазнини, сол и захар, особено на преработените такива. Тези кампании насърчават здравословното хранене, предпазват от болести и подобряват здравето на населението.Освен това призовава Европейската комисия да предложи законодателство за въвеждане на задължителна „светофарна“ или „цветова“ система на етикетиране на продуктите според съдържанието им на мазнини, наситени мазнини, захар и сол, след което местните и регионалните власти да проведат обществени информационни кампании, за да разяснят на потребителите как да ползват етикетите на храните;

23.

отбелязва, че тъй като работната среда е подходящо място за насърчаване на модели на здравословно и устойчиво хранене, е изключително важно — поне в обществените служби, където работят служители на местните и регионалните власти, но също и в публичните или частните предприятия, където това е възможно — да се предлагат само продукти с отлично качество и висока хранителна стойност (в ресторантите, столовете, бюфетите и автоматите за продажба), за да се гарантира предлагането на по-здравословни и питателни храни на работещите;

24.

счита, че е от първостепенно значение да се гарантира защитата на потребителите от подвеждащи реклами. За тази цел местните и регионалните власти следва да организират информационни кампании относно етикетирането и твърденията за хранителните и здравословните свойства на храните, с цел да се ограмотят потребителите да избират по-устойчиви варианти и да се популяризират здравословни хранителни режими, като например средиземноморската диета;

25.

призовава Съвета, Европейския парламент и Европейската комисия да използват възможността да изменят Директивата за АВМУ, за да се затегнат правилата за маркетинга и рекламирането на храни с високо съдържание на мазнини, сол и захар, както и на алкохолни напитки, и изтъква неотложната необходимост да се отговори на новите предизвикателства в областта на маркетинга и рекламирането чрез онлайн платформи и социалните мрежи, където е по-трудно да се следи какви послания се отправят;

Инициативи в подкрепа на местните власти

26.

счита за необходимо да се поддържа сътрудничество със СЗО за актуализиране на системата за наблюдение в областта на храненето с цел да се приеме следващ план за действие в областта на здравето;

27.

отбелязва, че някои субсидирани инициативи като търсенето на алтернативни източници на протеини (5) могат да бъдат ефективно средство за промяна на поведението на хранене, но тяхната разходна ефективност и влиянието им върху избора на потребителите в дългосрочен план изискват допълнително проучване;

28.

призовава Европейската комисия да публикува до края на 2018 г. доклада за въздействието на иновативните системи за етикетиране на храните, в който се анализират примери за вече въведени системи за етикетиране на храните;

29.

отправя искане към Европейската комисия, след като проучи съществуващите системи за етикетиране на храните, да предложи въвеждане в целия ЕС на задължителна единна европейска система за цветово етикетиране (при което цветът ще се определя въз основа на порция от 100 грама) на лицевата страна на опаковката на храните, която да предоставя на потребителя ясна информация относно съдържанието на захар, сол и мазнини, така че да се насърчат по-здравословните хранителни режими. КР предлага да се предостави възможност и за електронно етикетиране на храните в съответствие с напредъка на съвременните технологии;

30.

отправя искане да се приемат конкретни стандарти за максималното съдържание на захар, сол и мазнини в продуктите, чиито етикети съдържат твърдения за хранителните и здравословните им свойства. Спазването на тези указания следва да бъде условие за това етикетът на даден продукт да може да съдържа такива твърдения;

31.

счита за важно да се определят конкретни, значими и ефективни цели за намаляване на захарта, трансмазнините и солта в много категории храни и напитки, като успоредно с това се приемат национални стратегии за постигане на тези цели;

32.

припомня на местните власти, че трябва да си поставят за приоритет, посредством обществените поръчки за доставка на храни, всички обществени институции (в това число болници, хосписи, домове за възрастни хора, детски градини, училища, затвори и техните столове), да се превърнат в пример за подражание, като продават и предлагат здравословни местни сезонни продукти, които гарантират устойчивостта и допринасят за постигането на цел 12.7 „Устойчиви практики при възлагането на обществени поръчки“ от Програмата до 2030 г. За тази цел препоръчва да се отдава предпочитание на местните производители в рамките на процедурите за възлагане на обществени поръчки, за да се благоприятства здравословното хранене и развитието на местната икономика;

33.

подчертава, че е необходимо да се приемат насоки, като се вземат предвид съществуващите в някои държави примери за ефективни стратегии за по-здравословни модели на хранене. Трябва да се отбележи напредък по отношение на безплатния достъп до питейна вода. Така например Андалусия работи по законодателство, което включва мярка, свързана с този аспект: „Предприятията, които отговарят за инсталирането или поддръжката на автомати за продажба на опаковани храни и напитки, ако има такива, в учебни заведения и обществени увеселителни обекти за деца, инсталират и поддържат в изправност източник на питейна вода с безплатен достъп, интегриран в автомата за продажба или на разстояние до два метра от него“. Друг пример е Гърция, където, за да се даде възможност основно благо като водата и някои други основни хранителни стоки да се продават на конкурентни цени за сметка на други напитки и храни, са определени максимални продажни цени, напр. половин евро за половин литър бутилирана вода, за правостоящи клиенти в определени пунктове за продажба (бюфети, закусвални, барове, ресторанти и други заведения, които подлежат на санитарен контрол, автомати за продажба и др.), където не е възможно да се поддържа конкуренция (като летища, спортни центрове, кораби, болници, учебни заведения, железопътни гари, музеи, зони за отдих и развлечение и др.);

34.

призовава Комисията да се установят специфичните хранителни профили и условията — включително изключенията от тях — които трябва да са спазени, за да се правят твърдения за хранителните и здравословните свойства на храните или на определени категории храни;

35.

отново отправя призив към институциите на ЕС да обърнат внимание на необходимостта от задължително обозначаване на съставките и хранителната стойност, включително калорийното съдържание, върху продуктите, съдържащи алкохол. Етикетите на алкохолните продукти и енергийните напитки следва да включват и предупреждения относно здравето. По-специално призовава Европейската комисия, Съвета и Европейския парламент да премахнат освобождаването на алкохолните напитки от задължителното предоставяне на информация за хранителната стойност, въведено с Регламент (ЕС) № 1169/2011, за да се даде възможност на потребителите да правят информиран избор;

36.

счита, че е целесъобразно европейските институции и европейските и националните асоциации, работещи в сферата на храненето и храните, както и националните държавни органи, да си сътрудничат в подкрепа на частните инициативи за насърчаване на здравословно и устойчиво хранене;

В хода на производствения процес

37.

признава колко е важно да се осигури здрава, плодородна почва, която е ключов фактор за гарантирането на продоволствената сигурност, и затова насърчава биологичните селскостопански практики и използването на органични торове и подобрители на почвата, за да се благоприятства съдържанието на органични вещества в почвата, като се подобри нейната структура и способността за проникване на вода;

38.

отново изтъква, че местните структури следва да оказват подкрепа на младите земеделски стопани, за да се даде възможност за развитие на земеделската дейност и да се поддържа жизнеността на селските райони, както и че са необходими схеми като подкрепяното от общността селско стопанство (ПОСС);

39.

призовава за мерки за насърчаване на придобиването на технически и управленски умения и знания, и разпространението на иновациите в различните предприятия, за да се подобри устойчивото управление на производството и последващата преработка с цел да се предложи автентичен продукт, с проследима верига на производство;

40.

препоръчва да се оказва подкрепа по линия на съответните политики на ЕС, за да се предоставят стимули за развитието и насърчаването на производството на здравословни храни;

41.

призовава да се насърчават консултантските услуги, насочени към подобряване на конкурентоспособността на предприятията чрез устойчиво управление, ориентирано към качеството;

42.

отправя искане местните власти да започнат сътрудничество с центровете за обучение и националните академични институции с цел да се насърчи изследователската дейност в търсене на устойчиви варианти на всички етапи от производството, така че да се получи разпознаваем от гледна точка на качеството продукт, ориентиран към здравословното хранене: по-специално се препоръчва позоваването на производствени протоколи, които да показват, че са използвани по-малко химически торове, антибиотици и пестициди;

43.

изтъква необходимостта да се насърчи и подкрепи развитието на система за производство на храни, при която се зачита околната среда, намалява се опаковането и разхищението на храни с цел пълното им преустановяване, ограничават се емисиите на CO2 и се подкрепят практиките на устойчиво производство;

44.

призовава да се подкрепят селскостопанските производители, работещи в сферата на производството на качествени селскостопански и хранителни продукти, и да се организират информационни и промоционални кампании за тези продукти в сътрудничество със съответните местни власти;

45.

подчертава, че е необходимо да се инвестира в иновациите чрез щадящи околната среда и насочени към продуктите технологии;

46.

предлага да се проучи по какъв начин могат да се стимулират по места доброволно поетите ангажименти за осигуряване на здравословни хранителни навици, например чрез доброволно участие в производството на храни в семейни градини и т.н.;

47.

призовава за разнообразяване на дейността на земеделските стопанства с разработването на туристически и социални дейности, които ще им дадат възможност за разширяване на предлагането на местни продукти, подобряване на представянето на територията в късите вериги на производство и насърчаване потреблението на автентични продукти, свързани с територията;

При преработката на храните

48.

призовава хранително-вкусовата промишленост да инвестира в промяна в състава на храните с високо съдържание на наситени мазнини, захар и сол, както и в научноизследователска и развойна дейност, за да предложи новаторски, произведени чрез нови технологии, здравословни и същевременно вкусни храни и продукти за специални диетични цели (като храни без глутен, без лактоза и т.н.) на достъпни цени, насърчавайки по този начин здравословния и устойчив избор;

49.

насърчава предприятията — в съответствие с цел 12.6 от Програмата до 2030 г. — да въвеждат устойчиви практики и да ги включват в своето докладване;

50.

подкрепя опаковането за съхранение на пресните продукти и късите вериги на доставки, за да се защити предлагането на пазара на местна и здравословна продукция;

51.

призовава за инвестиции за трансформиране на селскостопанския сектор, които да позволят да се намали въздействието върху продукта и да се рационализира използването на опаковки, с оглед намаляване на отпадъците и разхищението, при зачитане на защитата на продукта;

52.

счита, че е важно да се поддържа сътрудничество между всички заинтересовани страни за въвеждането на обща задължителна лесно разбираема европейска система за етикетиране на храните за всички продукти, включително тези, които понастоящем са освободени по закон, като се разшири съдържанието на предоставяната информация за хранителната стойност, така че потребителите да знаят какво избират да консумират;

53.

предлага планинските продукти да се разграничат посредством специален графичен символ, който да изтъкне в положителна светлина специфичните им характеристики, като качеството на почвата, въздуха или водата, както и обема на производството;

54.

счита, че е важно да се въведе единна европейска система за определяне на размера на порциите, която да даде възможност за съпоставка между различните продукти;

55.

призовава промишлеността да си сътрудничи с местните и регионалните власти с оглед предприемането на действия на национално, местно и общинско равнище, в рамките на кооперативната социална отговорност, за насърчаване на здравословното хранене;

Местни структури, фермерски пазари и търговци на дребно

56.

приветства действията на местните власти в подкрепа на алтернативните продоволствени мрежи като фермерските биопазари, които предлагат здравословни и устойчиви храни;

57.

приветства усилията на местните и регионалните власти в подкрепа на създаването на проучвателни групи, в които производители и преработватели да обменят практически опит в областта на биологичното земеделие. Работата на такива групи може да допълва програмите за традиционното селско стопанство, предлагани от центрове за обучение, училища и университети;

58.

призовава за мерки в подкрепа на въвеждането на основни услуги на местно равнище и създаването на мрежи, насочени към консолидирането на пазара на местните продукти, селския туризъм и опазването и възстановяването на селските райони, за да се насърчава обменът на здравословни, традиционни храни;

59.

приветства частните инициативи на местни НПО, насърчаващи потребителите да изберат здравословен начин на живот, които допълват правителствените политики и законодателните инициативи на европейско и национално равнище;

60.

призовава местните медии (телевизии, радиа, интернет, печатни издания и социални мрежи) да участват в образователни кампании в областта на храненето и да спазват предвидените в законодателството ограничения по отношение на рекламата на нездравословни храни и напитки, в съответствие с призива на Световната здравна организация;

61.

подкрепя развитието на продоволствените мрежи, в това число фермерските пазари, където местни производители предлагат директно на потребителите здравословни, висококачествени храни на разумни цени. Освен това те спомагат за съхранението на кулинарните традиции на местната общност и допринасят за опазването на биологичното разнообразие;

62.

привлича вниманието върху факта, че стратегическото планиране и сътрудничество на всички равнища на управление с участието на съответните заинтересовани страни е от първостепенно значение за насърчаването на здравословно и устойчиво хранене;

63.

споделя общото виждане, че за да се намерят устойчиви решения, трябва първо да се изградят солидни партньорства с местните власти.

Брюксел, 4 юли 2018 година.

Председател на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ


(1)  „Здравословен режим на хранене“, информационен бюлетин № 394, актуализиран вариант: септември 2015 г.

(2)  http://ec.europa.eu/eurostat/documents/2995521/7694616/3-14102016-BP-EN.pdf.

(3)  https://ec.europa.eu/jrc/sites/jrcsh/files/public-procurement-food-health-technical-report.pdf.

(4)  http://www.hse.ie/eng/about/Who/healthwellbeing/Our-Priority-Programmes/HEAL/HEAL-docs/tackling-food-marketing-to-children-in-a-digital-world-trans-disciplinary-perspectives-WHO-2016.pdf.

(5)  http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/ELI/?eliuri=eli:dec_impl:2014:424:oj.


25.10.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 387/27


Становище на Европейския комитет на регионите — Предложения за реформа на Икономическия и паричен съюз (декември 2017 г.)

(2018/C 387/06)

Докладчик:

Christophe ROUILLON (FR/ПЕС), кмет на Кулен

Отправни документи:

Предложение за Директива на Съвета за определяне на разпоредби за повишаване на фискалната отговорност и средносрочния бюджетен подход в държавите членки

COM(2017) 824 final

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета и Европейската централна банка — Европейски министър на икономиката и финансите

COM(2017) 823 final

Предложение за регламент на Съвета за учредяване на Европейския паричен фонд

COM(2017) 827 final

За сведение:

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета и Европейската централна банка — По-нататъшни стъпки към завършването на Икономическия и паричен съюз: пътна карта

COM(2017) 821 final

I.   ПРЕПОРЪКИ ЗА ИЗМЕНЕНИЯ

Предложение за Директива на Съвета за определяне на разпоредби за повишаване на фискалната отговорност и средносрочния бюджетен подход в държавите членки

(COM(2017) 824 final)

Изменение 1

Съображение 7

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Тъй като вследствие на икономическата и финансова криза редица държави членки натрупаха голям публичен дълг, създаването на рамка на числово изразените фискални правила, специфична за всяка държава членка и целяща да повиши отговорното изпълнение на фискалната политика, като същевременно ефективно насърчава спазването на произтичащите от ДФЕС бюджетни задължения, е от основно значение за гарантиране на снижаването на публичния дълг до приемливи нива. Такава рамка следва да функционира по-конкретно чрез определяне на средносрочна бюджетна цел по отношение на структурното салдо, която е правно обвързваща за националните бюджетни органи и техните годишни решения. Средносрочните цели за състоянието на бюджета позволяват да се вземат предвид различните съотношения на публичните дългове към БВП, както и рисковете за устойчивостта на държавите членки, обвързвайки развитието на дълга с референтната стойност, посочена в член 1 от Протокол № 12 относно процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за Европейския съюз и към ДФЕС.

Тъй като редица държави членки са изправени пред голям публичен дълг и в същото време недостиг на публични инвестиции , създаването на рамка на числово изразените фискални правила, специфична за всяка държава членка и целяща да повиши отговорното изпълнение на фискалната политика, като същевременно ефективно насърчава спазването на произтичащите от ДФЕС бюджетни задължения, е от основно значение за гарантиране на снижаването на публичния дълг до приемливи нива. Такава рамка следва да функционира по-конкретно чрез определяне, посредством прозрачна и демократична процедура на национално равнище , на средносрочна бюджетна цел по отношение на структурното салдо, която е правно обвързваща за националните бюджетни органи и техните годишни решения. Средносрочните цели за състоянието на бюджета позволяват да се вземат предвид различните съотношения на публичните дългове към БВП, както и рисковете за устойчивостта на държавите членки , и да се отчита изпълнението в държавата членка на структурни реформи с добавена европейска стойност, съответстващи на европейски споделени или допълващи компетентности и които могат да окажат значително социално-икономическо въздействие , обвързвайки развитието на дълга с референтната стойност, посочена в член 1 от Протокол № 12 относно процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за Европейския съюз и към ДФЕС.

Изложение на мотивите

Предложеното изменение не се нуждае от обяснение.

Изменение 2

Съображение 8

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

С цел в структурно отношение да се постигне и поддържа средносрочната цел е необходимо държавите членки да посочат последователен курс на корекции, основани на променливи под контрола на бюджетните органи. Националното фискално планиране, подкрепено от курса на държавните разходи, коригирани във връзка с въздействието на дискреционните мерки по отношение на приходите, благоприятства ефективността, прозрачността и отчетността при мониторинга на промените във фискалната област. За да може плановете да бъдат пряко обвързани с общите фискални резултати в средносрочен план, както и за да се гарантира засилена национална ангажираност по отношение на фискалната политика , следва да се определи нарастването на държавните разходи , като не се отчитат дискреционните мерки по отношение на приходите, за целия законодателен мандат, установен в националното конституционно право на всяка държава членка. Този курс следва да бъде определен веднага след като новото правителство започне работа, а годишните бюджети следва да се придържат към него , така че да се постигне решително приближаване към средносрочната цел.

С цел в структурно отношение да се постигне и поддържа средносрочната цел е необходимо държавите членки да посочат последователен курс на корекции, основани на променливи под контрола на бюджетните органи. Националното фискално планиране, подкрепено от курса на държавните разходи, коригирани във връзка с въздействието на дискреционните мерки по отношение на приходите, благоприятства ефективността, прозрачността и отчетността при мониторинга на промените във фискалната област. За да може плановете да бъдат пряко обвързани с общите фискални резултати в средносрочен план и при зачитане на прерогативите на държавите членки в областта на данъчното облагане и разпоредбите на членове 110 до 113 от ДФЕС , чрез прозрачна и демократична процедура следва да се определи нарастването на държавните разходи за целия законодателен мандат, установен в националното конституционно право на всяка държава членка , и като се включат местните и регионалните власти и икономическите и социалните партньори съгласно принципите за партньорство и многостепенно управление, като по този начин се даде възможност за една по-голяма национална отговорност по отношение на бюджетната политика . Към този курс следва да се придържат годишните бюджети, така че да се постигне поетапно приближаване към средносрочната цел.

Изложение на мотивите

„Нарастването на държавните разходи в средносрочен план“ само по себе си не позволява „да се гарантира засилена национална ангажираност по отношение на фискалната политика“.

Курсът не може да бъде определен едновременно за законодателния мандат и за започването на работа на правителствата.

Изменение 3

Съображение 9

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Бъдещите положителни ефекти от изпълнението на главните структурни реформи за насърчаване на устойчивостта в дългосрочен план могат да обосноват промени в курса на корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел, при условие че имат доказуемо положително въздействие върху бюджета, потвърдено от оценката, извършена съгласно процедурните изисквания на ПСР. С цел да се улесни икономическото стабилизиране, при изключителни обстоятелства — под формата на сериозен икономически спад в еврозоната или в Съюза като цяло, или необичайни събития извън контрола на съответната държава членка, които оказват значително влияние върху бюджета — следва да е възможно временно отклонение от средносрочната цел или от курса на корекции за постигането ѝ, когато такова отклонение не излага на риск фискалната устойчивост в средносрочен план.

Изпълнението на главните структурни реформи с европейска добавена стойност и свързани с правомощия на ЕС или осъществяването на публични инвестиции за насърчаване на устойчивостта в дългосрочен план могат да обосноват промени в курса на корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел, при условие че имат доказуемо положително въздействие върху бюджета, потвърдено от оценката, извършена съгласно процедурните изисквания на ПСР. С цел да се улесни икономическото стабилизиране, при изключителни обстоятелства — под формата на сериозен икономически спад в една или повече държави членки, еврозоната или в Съюза като цяло, или необичайни събития извън контрола на съответната държава членка, които оказват значително влияние върху бюджета — следва да е възможно временно отклонение от средносрочната цел или от курса на корекции за постигането ѝ, когато такова отклонение не излага на риск фискалната устойчивост в средносрочен план.

Изложение на мотивите

Тъй като някои публични инвестиции водят до положително, пряко и проверимо въздействие върху бюджета в дългосрочен план за растежа и устойчивостта на публичните финанси, те се считат за еквивалентни на основни структурни реформи в рамките на Пакта за стабилност и растеж (ПСР). „Клаузата за инвестиции“ на ПСР трябва също да бъде взета под внимание при формулирането на националните фискални правила.

Що се отнася до създаването на рамка от фискални правила на национално равнище, е необходимо да се вземат под внимание евентуални извънредни ситуации, които биха засегнали една или повече държави членки, без обаче да доведат до спад за цялата еврозона или за Съюза.

Изменение 4

Съображение 17

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

В член 13 от ДСКУ се предвижда, че бюджетните политики и други въпроси, попадащи в обхвата на този договор, ще бъдат обсъждани в рамките на междупарламентарните заседания, провеждани от Европейския парламент и националните парламенти на договарящите се страни съгласно дял II от Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз, приложен към Договорите. Настоящата директива следва да се прилага, без да се засяга тази практика, тъй като подобен диалог допринася за засилване на демократичната отчетност в рамките на икономическото управление на Съюза.

В член 13 от ДСКУ се предвижда, че бюджетните политики и други въпроси, попадащи в обхвата на този договор, ще бъдат обсъждани в рамките на междупарламентарните заседания, провеждани от Европейския парламент и националните парламенти на договарящите се страни съгласно дял II от Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз, приложен към Договорите. Европейският комитет на регионите и Европейският икономически и социален комитет участват в тези заседания. Настоящата директива отново потвърждава тази практика, тъй като подобен диалог допринася за засилване на демократичната отчетност в рамките на икономическото управление на Съюза.

Изложение на мотивите

Практиката на междупарламентарните заседания допринася за засилване на демократичната отчетност в рамките на икономическото управление на Съюза и следователно трябва да бъде потвърдена. Освен това ефективното участие на КР в тези заседания следва да бъде признато.

Изменение 5

Член 2, буква а)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Член 2

Определения

Член 2

Определения

(…)

(…)

В допълнение се прилагат и следните определения:

а)

„изключителни обстоятелства“ означава необичайно събитие извън контрола на съответната държава членка, което оказва значително влияние върху финансовото състояние на сектор „Държавно управление“, или сериозен икономически спад в еврозоната или в Съюза като цяло;

В допълнение се прилагат и следните определения:

а)

„изключителни обстоятелства“ означава необичайно събитие извън контрола на съответната държава членка, което оказва значително влияние върху финансовото състояние на сектор „Държавно управление“, или сериозен икономически спад в една или повече държави членки, в еврозоната или в Съюза като цяло;

Изложение на мотивите

Вж. изменението в съображение 9.

Изменение 6

Член 3, параграф 2, буква а)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Член 3

Фискална отговорност и средносрочен бюджетен подход

Член 3

Фискална отговорност и средносрочен бюджетен подход

(…)

(…)

а)

Годишните бюджети гарантират спазването на средносрочната цел, посочена в параграф 1, буква а), или постигането ѝ, по-специално чрез осигуряване на спазването на курса на държавните разходи, посочен в буква б) от същия параграф. При определяне на курса на корекции за постигане на средносрочната цел и в изпълнение на процедурните изисквания на правната уредба на Съюза държавите членки могат да вземат предвид осъществяването на основни структурни реформи, които оказват пряко положително въздействие върху бюджета в дългосрочен план, включително чрез повишаване на потенциалния устойчив растеж, оказвайки по този начин осезаемо влияние върху дългосрочната устойчивост на публичните финанси.

а)

Годишните бюджети гарантират спазването на средносрочната цел, посочена в параграф 1, буква а), или постигането ѝ, по-специално чрез осигуряване на спазването на курса на държавните разходи, посочен в буква б) от същия параграф. При определяне на курса на корекции за постигане на средносрочната цел и в изпълнение на процедурните изисквания на правната уредба на Съюза държавите членки могат да вземат предвид осъществяването на основни структурни реформи с европейска добавена стойност, съответстваща на европейските споделени или допълващи компетентности и които може да имат значително социално-икономическо въздействие за осъществяването на публични инвестиции или за съфинансирането от европейски структурни и инвестиционни фондове или от Европейския фонд за стратегически инвестиции и които оказват пряко положително въздействие върху бюджета в дългосрочен план, включително чрез повишаване на потенциалния устойчив растеж, оказвайки по този начин осезаемо влияние върху дългосрочната устойчивост на публичните финанси.

Изложение на мотивите

Тъй като някои публични инвестиции водят до положително, пряко и проверимо въздействие върху бюджета в дългосрочен план за растежа и устойчивостта на публичните финанси, те се считат за еквивалентни на основни структурни реформи в рамките на Пакта за стабилност и растеж. „Клаузата за инвестиции“ на ПСР трябва също да бъде взета под внимание при формулирането на националните фискални правила.

Изменение 7

Член 3, параграф 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Член 3

Фискална отговорност и средносрочен бюджетен подход

4.     Държавите членки определят независими органи за мониторинг на спазването на разпоредбите, предвидени в параграфи 1 и 2. Независимите органи предоставят публични оценки за установяване на:

а)

адекватността на средносрочната бюджетна цел съгласно параграф 1, буква а) и на курса на държавните разходи, посочен в параграф 1, буква б). При тази оценка се вземат предвид по-специално достоверността на залегналата в тях макроикономическа прогноза, степента на специфичност на планираните държавни разходи и приходи и потенциалното пряко положително въздействие на основните структурни реформи върху бюджета в дългосрочен план;

б)

спазването на средносрочната цел и на курса на държавните разходи, включително съществуването на сериозен риск от появата на значително отклонение от средносрочната цел или от курса на корекции за постигането ѝ;

в)

настъпването и приключването на изключителните обстоятелства съгласно параграф 3.

 

Изложение на мотивите

Всички държави членки вече разполагат с публични институции, които са в състояние да извършват напълно независимо оценки на публичните разходи и приходи. Не е нужно да се създават допълнителни инстанции със съмнителна легитимност, с риск да се постави под въпрос националната ангажираност по отношение на фискалната политика.

Изменение 8

След член 5 се добавя нов член.

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

 

Нов член

Междупарламентарни конференции

Както е предвидено в дял II от Протокол (№ 1) относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз, приложен към Договорите за ЕС, Европейският парламент и националните парламенти заедно определят организирането и утвърждаването на конференция с участието на представителите на съответните комисии на Европейския парламент и на националните парламенти с цел обсъждане на бюджетните политики и икономическото управление на Съюза. Консултативните органи на Съюза — Европейският комитет на регионите и Европейският икономически и социален комитет — участват в тези заседания.

Изложение на мотивите

Вж. изменение № 4 в съображение 17.

II.   ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

1.

приветства желанието на Комисията да реформира и задълбочи Икономическия и паричен съюз (ИПС) колкото се може по-скоро, докато европейската икономика е в процес на относително възстановяване, като гарантира подкрепа за сближаването между държавите членки от еврозоната и извън нея. Действително, от 2008 г. насам кризата разкри слабостите на институционалната рамка на еврозоната и предприетите мерки не са достатъчни, за да се гарантира нейната стабилност и нейният просперитет с оглед на потенциални нови икономически и финансови сътресения; подчертава, че дефицитът на конвергенция и сближаване в Европейския съюз и икономическите и банковите слабости оказват особено въздействие върху местните и регионалните власти, по-специално по отношение на увеличаването на социалните разходи вследствие на кризата и ограничаването на техния капацитет за инвестиции и за запазване на задоволително равнище на качество на обществените услуги (1);

2.

подкрепя принципа за въвеждането на бюджетен капацитет, предназначен да повиши устойчивостта на еврозоната и да подготви конвергенцията с бъдещите членове на еврозоната. Този капацитет трябва да се финансира от собствени ресурси, различни от тези, предвидени за финансирането на бюджета на Европейския съюз, за да не се намесва този капацитет в програмите на ЕС, достъпни за ЕС-27. Освен това този капацитет следва да се отчита извън тавана на ресурсите на бюджета на ЕС;

3.

изразява съжаление обаче, че в предложението на Комисията, представено на 31 май 2018 г., този капацитет е разпределен към мерки в полза на структурни реформи, които не са непременно свързани със сближаването в еврозоната, и към Функцията за стабилизиране на инвестициите в Европа под формата на заеми за относително малката сума от 30 милиарда евро, а за механизма за подкрепа на сближаването в тесен смисъл са оставени само 2,16 милиарда евро;

4.

изразява съгласие с възможността за европейско съфинансиране на структурни реформи на национално равнище, при условие че те се извършват в съответствие с принципа на субсидиарност, в области на компетентност на ЕС, насочени към мерки, които имат европейска добавена стойност и значително положително въздействие върху икономиката. Предложението за регламент, представено на 31 май 2018 г., за създаване на Програмата за подкрепа на реформите с общ бюджет от 25 милиарда евро ще бъде предмет на отделно становище на КР;

5.

счита обаче, че тези нови финансови инструменти не може да бъдат финансирани в ущърб на политиката на сближаване (2) (3);

6.

подновява призива си за по-добра координация на икономическите, но и на социалните политики в рамките на европейския семестър, и призовава местните и регионалните власти да бъдат включени в по-голяма степен посредством „кодекс на поведение“ (4);

7.

подчертава, че настоящите правила и процедури за европейски контрол на националните бюджети в рамките на Съюза не са в състояние да предотвратяват ефективно дисбалансите и уязвимостта и им липсва демократична легитимност;

8.

отбелязва предложението на Европейската комисия за ценните книжа, обезпечени с държавни облигации (sovereign bond-backed, или SBBS), имащо за цел да засили интеграцията и диверсификацията в европейския финансов сектор. КР признава, че по принцип SBBS не биха предполагали споделяне на рисковете и загубите между държавите членки на еврозоната и че тези ценни книжа биха допринесли за отслабване на връзката между банките и държавите емитенти и за намаляване на „привилегирования“ статут на държавните облигации. Въпреки това КР отново изразява съмненията си относно начина, по който „преобразуването“ на държавните облигации в секюритизирани продукти би намалило риска, вместо да го преразпредели между нерегулираните финансови участници (5);

9.

подчертава неотложността на завършването на банковия съюз и изразява съжаление, че Европейският съвет отложи приемането на пътната карта за завършването му за месец юни 2018 г. Подкрепя паралелен подход за намаляване на несъбираемите и необслужваните кредити, държани от банките, като същевременно въвежда постепенно европейска схема за застраховане на депозитите;

Предложение за Директива на Съвета за определяне на разпоредби за повишаване на фискалната отговорност и средносрочния бюджетен подход в държавите членки

10.

отбелязва предложението на Комисията за включване на съдържанието на Договора за стабилност, координация и управление (ДСКУ) в европейската правна рамка, включване, което беше предвидено в член 16 от самия ДСКУ; задава си обаче въпрос относно правната, политическата и демократичната целесъобразност да се прибягва до предложение за директива (въз основа на член 126, параграф 14 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), което предвижда само консултация с Европейския парламент и поради това не дава гаранции за прозрачно и демократично вземане на решение, което обаче е необходимо с оглед на свързаните с мярката предизвикателства;

11.

подчертава, все пак, че ДСКУ предвижда това включване „въз основа на оценка на натрупания опит във връзка с неговото прилагане“, оценка, която изглежда не е извършена обстойно и не е публикувана от Комисията. Подобна оценка би трябвало да хвърли светлина върху тревожното състояние на публичните инвестиции в рамките на ЕС. Според Евростат публичните инвестиции като цяло в Съюза са спаднали от 3,4 % от БВП през 2008 г. на 2,7 % през 2016 г. В същото време инвестициите на местните власти отново отбелязаха спад, от 1,5 % от БВП през 2008 г. до 1,1 % през 2016 г., като в някои държави положението е много по-сериозно (6); поради това със съжаление отбелязва, че често най-силно засегнатите от политиките за фискална консолидация са публичните инвестиции, в това число на равнище местни и регионални власти, докато тези власти са отговорни за повече от половината от публичните инвестиции в ЕС и техните инвестиции оказват пряко въздействие върху местните икономики, както и върху всекидневния живот на европейските граждани; в този контекст изразява загриженост и във връзка с растящата централизация на публичните инвестиции, тъй като делът на направените от местните и регионалните власти инвестиции е спаднал рязко спрямо равнището им през 90-те години, което беше 60 % (7). Освен това оценката следва да подчертава въздействието на кризата и политиката на консолидация върху социалните разходи и услугите на социалната държава в много държави и региони;

12.

поради това изразява загриженост, че в предложението на Комисията не се споменават публичните инвестиции, още повече, че вече беше признато, че по отношение на инвестициите е необходима гъвкавост, по-специално в съобщението на Комисията от януари 2015 г. по тази тема (8), и че някои публични инвестиции оказват положителни и проверими въздействия в дългосрочен план върху растежа и следователно върху устойчивостта на публичните финанси; припомня в този контекст също така, че член 126, параграф 3 от ДФЕС предвижда докладът, изготвен преди стартирането на процедура за прекомерен дефицит, да „взема предвид дали държавният дефицит надвишава държавните инвестиционни разходи, включително средносрочното икономическо и бюджетно състояние на държавата членка“;

13.

припомня освен това, че КР беше поставил въпроса за правната сигурност, предоставена от тълкувателно съобщение на Комисията, и считаше, че би било необходимо да се отчита нивото на недостатъчните инвестиции на национално или регионално равнище, за да се постигне реално въздействие върху инвестиционния капацитет на местните и регионалните власти (9); този анализ потвърждава прочита на съобщението от 23 май 2018 г. относно прегледа на гъвкавостта в рамките на Пакта за стабилност и растеж (10), тъй като от 2015 г. насам само четири държави членки са поискали да се възползват от клаузата за структурни реформи и/или от клаузата за инвестиции, при положение че около половината държави членки са изпълнили условията, за да се възползват от клаузата за структурните реформи. Всъщност условието, според което дадена държава членка трябва да премине през период на икономически трудности, за да се възползва от клаузата за инвестиции, значително ограничи прибягването до нея. Задължението да се спазва предпазният марж по отношение на тавана на дефицит от 3 % в продължение на три години също представляваше пречка за някои държави членки. Според признанието на самата Комисия, „въздействието (на тълкувателното съобщение) върху обема на публичните инвестиции трудно може да се оцени с точност“. Следователно изглежда е необходимо да се разшири обхватът на съобщението, за да се отрази на равнището на инвестициите;

14.

призовава още веднъж за това публичните разходи, правени от държавите членки и местните и регионалните власти в рамките на съфинансирането на структурните и инвестиционните фондове, трансевропейските мрежи и Механизма за свързване на Европа, да не се разглеждат като структурни публични или приравнени към тях разходи, както са определени в Пакта за стабилност и растеж, без да се поставят други условия и предвид това, че тези инвестиции по определение са качествени и европейски инвестиции;

15.

изтъква, че съгласно Протокол № 12 от ДФЕС държавите членки са отговорни за дефицита на общото управление, което включва всички равнища. Същевременно обаче, фискалните правила на ЕС оказват много различен ефект върху европейските местни и регионални власти. Въздействието от тях зависи от: а) начина, по който държавите членки са транспонирали в националното законодателство фискалните правила на ЕС; б) степента на фискална децентрализация в рамките на дадена държава членка; в) значимостта на правомощията на местните и регионалните власти и г) финансовото състояние на тези власти, което може да е много различно дори в рамките на държавите членки;

16.

отново призовава Комисията да представи бяла книга, в която да определи типология на равнището на ЕС за качеството на публичните инвестиции в отчетите на публичните разходи в съответствие с дългосрочните ефекти от тях (11);

17.

счита, че в Директивата относно създаването на рамка от фискални правила на национално равнище следва да се вземат под внимание евентуални извънредни ситуации, които биха засегнали една или повече държави членки, без обаче да доведат до спад в цялата еврозона или в Съюза;

18.

изразява отново своята загриженост относно счетоводния стандарт на Евростат ESA 2010, който беше въведен през септември 2014 г. и в който не се прави разлика между разходи и инвестиции. В някои държави членки транспонирането на тези стандарти в националното законодателство води до задължаване на местните и регионалните власти да прилагат максималните годишни тавани за публични инвестиции на глава от населението. Тези тавани не дават възможност на местните и регионалните власти да осигурят необходимото съфинансиране за проектите по европейските структурни и инвестиционни фондове. Освен това тези тавани възпрепятстват местните и регионалните власти, които разполагат с финансови средства в резерв, да започнат значителни инвестиционни проекти, които не са свързани с европейските структурни и инвестиционни фондове; поради това призовава Европейската комисия да представи доклад за прилагането на ESA 2010;

19.

посочва, че един от начините за добро прилагане на правилата на Пакта за стабилност и растеж (без да се допускат счетоводни трикове) е да се променят правилата за амортизация на публичните инвестиции, така че общата сума на инвестиционните разходи да не се признава като разходи за първата година, а по примера на частните предприятия разходите да се разпределят върху цялата вероятна продължителност на инвестицията;

20.

счита, че практиката на междупарламентарните заседания, както е предвидено в член 13 от ДСКУ, допринася за засилване на демократичната отчетност в рамките на икономическото управление на Съюз и поради това трябва да бъде потвърдена в настоящото предложение за директива, но призовава участието на КР в тези заседания да бъде официализирано, за да се признае необходимото участие на местните и регионалните власти в икономическото управление;

Предложение за регламент на Съвета за учредяване на Европейския паричен фонд

21.

счита, че Европейският инструмент за финансова стабилност (EFSF) и неговият наследник, Европейският механизъм за стабилност (ЕМС), бяха необходими инструменти в управлението в краткосрочен план на икономическата и финансовата криза; отбелязва обаче, че в решенията в рамките на ЕМС липсва прозрачност, че необходимото единодушие продължава да създава пречки и че тези инструменти са извън европейската правна рамка;

22.

поради това приветства факта, че предложението на Комисията включва ЕМС в първичното европейско законодателство и без да засяга държавите членки извън еврозоната, прави го отговорен пред Европейския парламент и му налага изискването да представя годишни доклади и счетоводни отчети, подчинява го на правилата за достъп до документи, както и на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и на Европейския омбудсман;

23.

освен това подкрепя предложението на Комисията, в което се предвижда важните решения, по-специално относно отпускането на финансова помощ, да се вземат с квалифицирано мнозинство от 85 % в зависимост от предоставения капитал, а не както досега с единодушие, което следва да улесни вземането на решения;

24.

подкрепя също така използването на „Европейския валутен фонд“ като буфер или „предпазен механизъм“ за Единния фонд за преструктуриране, основен елемент на банковия съюз, ако ресурсите на последния са недостатъчни, за да улеснят нареденото преструктуриране на големи банки в затруднение;

25.

препоръчва обаче да се промени името на фонда, за да се постигне разбираемост и яснота за гражданите; съгласно член 127 от ДФЕС паричната политика се определя и осъществява от Европейската централна банка и националните централни банки в рамката на Европейска система на централните банки (ЕСЦБ); тъй като разглежданият в настоящия регламент фонд не взема никакво участие в нея, неговото име не следва да съдържа думата „валутен“; счита, че наименованието „Европейски спасителен фонд“ или „Европейски фонд за стабилизиране“ „би било по-подходящо;

Съобщение: европейски министър на икономиката и финансите

26.

приветства съобщението на Комисията относно европейски министър на икономиката и финансите, който би бил едновременно заместник-председател на Комисията и председател на Еврогрупата, което ще му предостави двойна легитимност, и би въплъщавал по-добра демократична отчетност и прозрачност на управлението на ИПС. Все пак е необходимо да се уточни как ще бъде изпълнявана тази функция, така че да не се стигне до по-голяма степен на централизация на процеса на вземане на решения по бюджета;

27.

припомня своята подкрепа за сливането на функциите на председателя на Еврогрупата и на комисаря по икономически и парични въпроси с цел представляване на общия интерес на еврозоната в рамките на Еврогрупата и да му се даде възможност да отговаря пред Европейския парламент, което понастоящем не е така;

28.

посочва, че ако бъде избран европейски министър на икономиката и финансите, биха били приложими комбинираните правни основания на член 2 от Протокол № 14 относно Еврогрупата и на член 17 от ДЕС;

29.

счита обаче, че тази мярка трябва да бъде съпроводена с дълбока реформа на самата Еврогрупа, чийто статут трябва да бъде официализиран в по-голяма степен и която трябва да публикува например подробни протоколи, така че важните решения да се вземат по прозрачен начин на тези заседания;

30.

освен това припомня своето убеждение относно факта, че проблемът с демократичния дефицит на ИПС ще бъде решен само при условие че европейските граждани са убедени, че в него е защитен и принципът на социалния прогрес и че заетостта, повишаването на заплатите и социалните стандарти не се разглеждат като второстепенни по отношение на опасенията, свързани с макроикономиката и бюджета;

31.

отбелязва, че задълбочаването на Икономическия и паричен съюз (ИПС) и координацията на фискалните политики, по-специално чрез завършване на банковия съюз и съюза на капиталовите пазари и създаването на Европейски валутен фонд, ще бъде от решаващо значение. Същевременно трябва да се вземат предвид политическата ситуация и общественото мнение.

Брюксел, 5 юли 2018 година.

Председател на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ


(1)  Становище на КР относно „Документ за размисъл относно задълбочаването на Икономическия и паричен съюз до 2025 г.“ Прието на 30 ноември 2017 г. Докладчик: Christophe Rouillon (FR/ПЕС): http://webapi.cor.europa.eu/documentsanonymous/cor-2017-03197-00-01-ac-tra-bg.docx.

(2)  Резолюция на КР — „Промяна на Регламента за общоприложимите разпоредби за ЕСИ фондовете в подкрепа на структурните реформи“. Приета на 1 февруари 2018 г. http://webapi.cor.europa.eu/documentsanonymous/ cor-2017-06173-00-00-res-tra-bg.docx.

(3)  Становище на КР: „Изменената ППСР и нови бюджетни инструменти за еврозоната“. Докладчик: Olga Zrihen (BE/ПЕС). Прието на 22 март 2018 г. http://webapi.cor.europa.eu/documentsanonymous/cor-2018-00502-00-00-ac-tra-bg.docx

(4)  Становище на КР: „Усъвършенстване на управлението на европейския семестър: Кодекс на поведение за участието на местните и регионалните власти“. Докладчик: Rob Jonkman (NL/ЕКР). Прието на 11 май 2017 г.ОВ C 306, 15.9.2017 г., стр. 24.

(5)  Вж. становище на КР относно Документа за размисъл относно задълбочаването на ИПС до 2025 г.

(6)  Евростат: „Формиране на брутния основен капитал на публичната администрация“. Code: tec00022. Предварителни данни за 2016 г. http://ec.europa.eu/eurostat/tgm/refreshTableAction.do?tab=table&plugin=1&pcode=tec00022&language=en.

(7)  Европейска комисия (ЕК), Седми доклад относно икономическото, социалното и териториалното сближаване. септември 2017 г., стр. 168. http://ec.europa.eu/regional_policy/en/information/cohesion-report/.

(8)  ЕК, Съобщение: „Пълноценно използване на гъвкавостта, заложена в действащите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж“.13 януари 2015 г. COM(2015) 12 final: http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:52015DC0012&from=BG.

(9)  Становище на КР „Пълноценно използване на гъвкавостта, заложена в действащите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж“. Прието на 9 юли 2015 г. Докладчик: Olga Zrihen (BE/ПЕС), ОВ C 313, 22.9.2015 г., стр. 22.

(10)  COM(2018) 335 final.

(11)  Становище на КР: „Насърчаване на качеството на публичните разходи по въпроси, свързани с действията на ЕС“. Прието на 3 декември 2014 г. Докладчик: Catiuscia Marini (IT/ПЕС), ОВ C 19, 21.1.2015 г., стр. 4.


25.10.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 387/37


Становище на Европейския комитет на регионите — Пакет за обществените поръчки

(2018/C 387/07)

Докладчик:

Adrian Ovidiu TEBAN (RO/ЕНП), кмет на град Куджир

Отправни документи:

Съобщение относно „Повишаване на ефективността на обществените поръчки в Европа и в полза на Европа“,

COM(2017) 572 final

Съобщение относно „Подпомагане на инвестициите чрез доброволна предварителна оценка на големи инфраструктурни проекти във връзка с обществените поръчки“,

COM(2017) 573 final

Препоръка на Комисията за професионализацията на обществените поръчки,

C(2017) 6654 final

I.   ОБЩИ БЕЛЕЖКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

1.

отбелязва, че редица държави членки едва наскоро транспонираха директивите от 2014 г. за обществените поръчки, а властите и стопанските субекти все още се приспособяват към новите разпоредби, използвайки обучения и консултации; във връзка с това изтъква, че все още има необходимост от допълнителен напредък по отношение на електронните обществени поръчки;

2.

призовава Комисията да проведе, в срок от три години от датата на транспонирането на тези директиви, задълбочена оценка на начините, по които европейските норми относно обществените поръчки са транспонирани в националното законодателство на всяка държава членка и по които се прилагат, като препоръчва за целта да се използва многостепенен подход. Комитетът е на мнение, че оценката относно прилагането на нормите трябва да се съсредоточи върху прилагането им на местно и регионално равнище, предвид значението на поднационалните власти в областта на обществените поръчки, които са ключови партньори в етапа на прилагане, и че тя трябва да определи доколко тези нови норми са опростили или усложнили нормативната уредба в тази област при правилно транспониране на директивите, и доколко са улеснили достъпа на малките и средните предприятия до обществените поръчки, намалили бюрокрацията и увеличили степента на използване на процедурите за възлагане на стратегически обществени поръчки. Трябва освен това да се оцени дали и доколко са допринесли за повишаването на ефективността на публичните разходи и за подобряването на заетостта. Като продължение на дискусиите в Работната група по въпросите на субсидиарността КР е готов да си сътрудничи с останалите европейски институции за осигуряването на по-добра обратна връзка относно прилагането на политиката на ЕС на местно и регионално равнище, така че законодателството на Съюза да заработи по-ефективно за гражданите;

3.

счита, че стратегическите обществени поръчки, въведени с реформата от 2014 г., усложняват допълнително процедурите за възлагане на обществени поръчки, тъй като отговарящите за тях биха могли да се нуждаят от допълнително обучение, за да се избегне несигурността по отношение на правния характер на възлагането на допълнителни критерии за насърчаване на целите, свързани с иновациите, социалните или екологичните измерения. Комитетът подчертава, че следва да се обмисля внимателно всяка нова инициатива, предприета от Комисията в областта на обществените поръчки, за да се гарантира, че се отчитат местните условия и че това не увеличава административната тежест за възлагащите органи;

4.

изразява съжаление, че нормите в областта на държавните помощи, европейските счетоводни правила като стандарта SEC 2010 и практиката на Комисията реално оказват натиск за използване на обществените поръчки като „по-опростен начин“ за спазване на нормите на ЕС в областта на конкуренцията и за избягване на рисковете, свързани със „свръхкомпенсирането“. В резултат на това свободата на държавите членки по отношение на организацията на обществените услуги, по-специално в социален план, е ограничена и влиза в противоречие с разпоредбите на член 14 от ДФЕС. Комитетът припомня също така, че в контекста на държавните помощи не съществува еквивалент на „вътрешното изключение“, предвидено в нормите за обществени поръчки, и това оказва допълнителен натиск, създава несигурност и смущения в управлението и в крайна сметка води до по-лошо изпълнение на бюджета;

5.

изразява своята загриженост във връзка с факта, че в документа Quality of public administration: a toolbox for practitioners, 2017 edition (Качество на публичната администрация — Набор от инструменти за специалисти, издание 2017 г. (1)), изготвен от Комисията, се посочва, че публичните администрации са на практика задължени да се ангажират със стратегически обществени поръчки с цел постигане на по-добри резултати в социален план, включително в областта на устойчивото развитие и иновациите, и че за тях основно изискване от публичен характер е да взаимодействат с изпълнителите;

6.

във връзка с това държи да изтъкне, че отчитането на социалните и екологичните критерии и на тези, свързани с иновациите, предвидени с реформата от 2014 г., следва да бъде оставено на преценката на заинтересованите публични власти, в съответствие с принципа на местното самоуправление в организацията на обществените услуги и като се вземат предвид съображенията за целесъобразност и балансиран анализ на въздействието от гледна точка както на разходите, така и на инвестициите;

7.

изтъква, че като използват покупателната си способност за избор на екологосъобразни стоки, услуги и строителни работи, европейските публични органи могат да допринесат значително за устойчивото потребление и производство, за икономика с по-ефективно използване на ресурсите и съответно за изпълнението на целите за устойчиво развитие (ЦУР) посредством доброволния инструмент за екологосъобразни обществени поръчки. Във връзка с това приветства публикуването през октомври 2017 г. на брошурата на Европейската комисия относно обществените поръчки за кръгова икономика (2);

8.

подчертава, че правото на публичните органи да предоставят и организират пряко услугите си беше одобрено и че понятията „вътрешно“ предоставяне и „сътрудничество между публичните органи“ бяха определени с реформата от 2014 г. В този смисъл възлагането на обществени поръчки е само един от многото възможни начини за предоставяне на обществени услуги, чиято форма на управление не следва да се засяга;

9.

призовава Комисията в кратки срокове да финализира проекта за обществените поръчки за иновации и ръководството относно социално отговорното възлагане на обществени поръчки, с цел да се улесни прилагането в държавите членки на съответните правни разпоредби и по-специално употребата на критерия за „икономически най-изгодната оферта“ като основен критерий за възлагане на договори; във връзка с това приканва Комисията да уточни, че това не означава най-ниската цена;

II.   ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

Относно съобщението „Повишаване на ефективността на обществените поръчки в Европа и в полза на Европа“

10.

подкрепя идеята, че ефективното управление на обществените поръчки е неразделна част от качеството на публичната администрация в целия ЕС, тъй като става въпрос за действително хоризонтална административна функция, която засяга на практика всеки публичен орган, от федералните министерства до местни обществени услуги, поради което представлява съществен елемент на качеството на управлението (3). За тази цел обществените поръчки би трябвало да бъдат включени в програмата на ЕС за по-добро регулиране;

11.

отбелязва, че пакетът се обсъжда преди крайните срокове за постепенното въвеждане на нови правила за използване на цифрови инструменти до октомври 2018 г. Поради това все още предстои да се види дали новите правила за електронните обществени поръчки ще постигнат определените цели и дали ще е необходимо допълнително доизглаждане на разпоредбите;

12.

счита, че действащото законодателство относно обществените поръчки акцентира толкова върху тяхната прозрачност и стратегическото им използване, че може да подкопае ефективността на процедурите. Ето защо преди всичко по-малките местни и регионални власти се чувстват затруднени от възлагането на обществени поръчки, защото се страхуват от процесуални грешки или не желаят да се откажат от традиционните системи за възлагане или да разработят иновативни процедури в тази област; за целта следва да се подготвят стандартни документи за възлагане на обществени поръчки;

13.

подчертава, че сложните процедури, както и липсата на стандартни документи, доведе до увеличаването на административните разходи, свързани с обществените поръчки, както за купувачите, така и за продавачите, и че относителната лекота, с която е възможно да се обжалват решенията в апелативния съд, свързани с обществените поръчки, доведе до множество жалби и увеличаване на съдебните спорове; нормативната уредба на държавите, с която се приемат целите на директивите, не следва да увеличава сложността на регулаторната рамка, нито да я разширява линейно под праговете, както стана в някои от тях. Нарастващият брой искове, които някои от оферентите подават, позовавайки се на Директивата относно средствата за правна защита, показва, че Комисията и държавите членки трябва да предприемат сериозни мерки срещу тази практика с цел предотвратяване на злоупотребата с права, предоставени по силата на посочената директива;

14.

освен това отбелязва, че възлагането на обществени поръчки в областта на иновациите създава допълнителни проблеми по отношение на управлението и последователността, тъй като трябва да се свържат първостепенните цели на обществените поръчки и целта за превръщането им в инструмент за иновационна политика. Освен това за насърчаването на иновациите в рамките на обществените поръчки е необходимо да са налице задълбочени умения в теоретичната, оперативната и управленската област, както и стандартни документи, за да могат да бъдат водени многостранните преговори, които придружават сложните проекти;

15.

отбелязва във връзка с това, че неговите собствени анализи, свързани с европейския семестър, показват, че обществените поръчки често са пречка пред инвестициите (4). Проучването, което се проведе по въпроса за пречките пред инвестициите на местно и регионално равнище, показва, че за регионите и градовете правилата за възлагане на обществени поръчки представляват основна пречка пред инвестициите, по-специално поради сложността, различието при конкретизирането на правилата или неефективността на процедурата за възлагане на обществени поръчки, прекомерната ѝ продължителност и несигурността относно свързаните с това правни процедури (5);

16.

счита, че с твърдението, че при 55 % от процедурите за възлагане на обществени поръчки като единствен критерий за възлагане все още се използва най-ниската цена, съобщението на Комисията може да въведе в заблуждение, тъй като с реформата от 2014 г. се разширява значително възможността за отчитане на стратегическите критерии в тръжните процедури и че новата законодателна рамка е транспонирана в националното законодателство едва през 2016 г.: този отрязък от време не е достатъчен, за да се направи пълна оценка на въздействието. Комитетът би искал да добави, че възлагането на изключителен договор единствено въз основа на критерия най-ниска цена не означава задължително, че в определена тръжна процедура социалните или екологичните цели не са били взети под внимание: спецификациите на съответния търг могат на практика да включват и стратегически критерии, например, отчитайки надлежно специфичните критерии във връзка с околната среда или енергетиката. В подобни случаи договорът е възлаган въз основа на най-ниската цена, но се отчитат напълно всички стратегически критерии в съответствие със стандартите на ЕС;

17.

във връзка с това се позовава на проучване, поръчано от Генерална дирекция „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ относно „Стратегическото използване на обществените поръчки за насърчаване на екологосъобразната, социална и новаторска политика“ (6), в което се подчертава, че местните и регионалните власти следват серия от стратегически тръжни процедури, например в Испания, които се наблюдават от публичноправни субекти като училища, университети и болници;

18.

подчертава, че при приемането на новите директиви относно обществените поръчки насърчаването на МСП беше посочено като един от петте основни аспекта на реформата в тази област; при все това проучването, осъществено през 2016 г. от лауреатите на първото издание „Предприемчив европейски регион“, организирано от Европейския комитет на регионите, показа, че опростяването на процедурите не е било достатъчно, за да могат МСП да имат достъп до договорите за обществени поръчки (7); отбелязва, че обществените поръчки са много важни за МСП и техните интереси следва да бъдат в основата на политиката за обществените поръчки и нейното изпълнение;

19.

отбелязва, по отношение на трансграничните пазари, че в съобщението на Комисията, озаглавено „Насърчаване на растежа и сближаването в граничните региони на ЕС“ (8) и прието на 20 септември 2017 г., се посочва, че основната причина за многото трудности по границите е многообразието от закони на националните правни и административни системи. Случва се често нормите, предвидени в правото на Съюза, да се прилагат със степен на твърдост, различна за отделните държави членки. Поради това прилагането на две различни системи от двете страни на вътрешната граница може да доведе до сложни ситуации, а понякога и до правна несигурност, които пораждат допълнителни разходи;

20.

изразява отново във връзка с това твърдото си убеждение, че на този етап Комисията трябва да следи преди всичко за изпълнението на директивите от 2014 г., тъй като въпреки определената от ЕС правна, държавите членки се ползват с известна степен на гъвкавост и свобода на преценка как да транспонират правото на ЕС в националните си системи и тази ситуация би могла например да ограничи достъпа на МСП до обществените поръчки или да възпрепятства трансграничните покупки;

21.

счита, че действията, целящи „засилване на прозрачността и почтеността и подобряване на качеството на данните“, и по-специално допълнителните действия, целящи „насърчаване на създаването на публично достъпни регистри на обществените поръчки“, са жизненоважни. Независимо от това Комисията трябва да окаже подкрепа на публичните органи не само чрез популяризиране на конкретни примери и добри практики, но и по-специално чрез приемане на стандартни документи, формуляри и спецификации, както вече се прави с приемането на единния европейски документ за обществени поръчки, които да спомогнат за придържане към критериите за прозрачност, без да се поощряват тайните споразумения чрез разкриването на информация, която надхвърля законовите стандарти;

22.

подкрепя също така допълнителните действия на Комисията, които имат за цел да „дадат насоки за практическото прилагане на новите разпоредби за почтеност и относно основанията за изключване, свързани с тайното споразумение, и да разработят база данни за нередностите“, тъй като ги разглежда като стъпка в правилната посока и счита, че публичните органи следва да работят приоритетно за повишаване на осведомеността на служителите, отговорни за провеждането на обществени поръчки, като организират обучения, адаптирани към техните нужди, и им предоставят инструменти за предотвратяване, откриване и справяне с нарушенията, извършени от предприятията, като например корупцията, тайните споразумения и изпирането на пари;

23.

счита, че като предлага да се организира в рамките на усилията за изграждане на широко партньорско сътрудничество, структуриран диалог, провеждан на доброволни начала, около въпроса за възлагането на обществени поръчки, които евентуално са напълно съгласувани с процеса на европейския семестър, Комисията прави крачка в правилната посока, но при определени условия. Като се има предвид, че от участниците в партньорството се очаква да поемат ангажименти на доброволна основа, следва най-напред да се уточни, че тези участници трябва да разполагат с легитимност. В същото време е уместно да не се поставя под съмнение свободата на действие, която директивите от 2014 г. за обществените поръчки дават на местните власти да вземат решение за вземане под внимание на екологични и социални критерии и критерии, свързани с иновациите, и освен това е важно да се гарантира, че социалните партньори ще бъдат представени по подходящ начин в рамките на това партньорство;

24.

отбелязва, както посочи и Комисията, че властите на всички равнища и заинтересованите страни са в най-добра позиция за определяне на естеството и степента на своя ангажимент; но отбелязва, че не става ясно дали местните и регионалните власти ще участват, както би трябвало, в предложения структуриран диалог или Европейският парламент и Съветът ще бъдат единствените партньори на Комисията в тази инициатива;

Относно препоръката на Комисията за професионализация на обществените поръчки

25.

приветства факта, че Комисията препоръчва публичните администрации да подобряват ефективността и достъпността на поканите за подаване на оферти и да ги използват за насърчаване на иновациите и цифровизацията; призовава държавите членки да се ангажират с бърза цифровизация на процедурите и въвеждането на електронни процедури във всички важни фази, и това от етапа на обявяването и достъпа до офертите и кандидатурите до оценката, възлагането на поръчки, поръчването, фактурирането и плащането;

26.

счита, че регулаторната уредба, инициативите на Комисията в тази област и произтичащата от това административна тежест за публичните органи трябва да бъдат пропорционални на дела, който имат обществените поръчки, които надхвърлят праговете на ЕС, спрямо всички тръжни процедури във всяка държава членка, включително обществените поръчки, които са под горепосочените прагове на ЕС, и че Комисията трябва да следи, за да гарантира тази пропорционалност;

27.

възразява срещу всякакви задължителни указания относно обучението и образованието на административния персонал, тъй като подобни разпоредби биха могли да нарушат принципа на суверенитета на държавите членки, регионите и местните власти, що се отнася до организацията на техните съответни администрации;

28.

позовава се на работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Добавената стойност на предварителните условия в Европейските структурни и инвестиционни фондове“, публикуван на 31 март 2017 г. (9), в който Комисията твърди, че предварителните условия са спомогнали за транспониране и прилагане на съответното европейско законодателство, за премахване на пречките пред инвестициите в рамките на ЕС и за постигане на стратегическите цели на Съюза, и че са довели до политически реформи и изготвяне на специфичните за всяка държава препоръки;

29.

е на мнение, че тези инициативи на Европейската комисия са от съществено значение за постигане на успешно прилагане на правната рамка на ЕС за възлагането на обществените поръчки, но счита, че следва да се извърши задълбочена оценка на ефективността на всички тези инструменти или инициативи и да се наблегне на полезните взаимодействия и допълняемост и счита, че евентуални нови действия трябва да бъдат напълно обосновани, за да се избегне налагането на ненужни административни тежести за местните и регионалните власти;

30.

изразява съжаление, че в рамките на цялостната политическа стратегия и политиките за насърчаване на възлагането на социални и екологосъобразни обществени поръчки и, в по-общ план, за по-широко гарантиране на адекватното използване на публичните ресурси, Комисията не настоява в достатъчна степен върху необходимостта от професионализация. Комитетът счита, че подходът на професионализация на възлагането на обществените поръчки не може да се разглежда независимо от доброто управление и професионализацията като цяло в контекста на управлението и предоставянето на адекватни услуги на местно равнище;

31.

в същия ред на мисли изтъква, че що се отнася до обществените услуги, би било за предпочитане, в много от случаите, да се запази предоставянето им от вътрешен доставчик или да се използват други решения, различни от обществените поръчки;

32.

приветства факта, че в предложението на Комисията от 7 юни 2018 г. за регламент за създаване на програма за единния пазар е предвидена възможността тя „да подкрепя мерките за гарантиране на по-широко използване на стратегическите обществени поръчки, професионализация на обществените купувачи, подобряване на достъпа на МСП до пазарите за обществени поръчки, увеличаване на прозрачността, почтеност и по-качествени данни, засилване на цифровата трансформация на обществените поръчки и насърчаване на съвместните обществени поръчки чрез укрепване на подхода на партньорство с държавите членки, подобряване на събирането на данни и анализа на данните, включително чрез разработване на специални ИТ инструменти, подпомагане на обмена на опит и добри практики, предоставяне на насоки, договаряне на полезни търговски споразумения, укрепване на сътрудничеството между националните органи и стартиране на пилотни проекти“ (10);

33.

отбелязва, че са необходими допълнителни насоки относно електронните формуляри и процедурите за електронни обществени поръчки, за да се избегне противопоставянето между националните подходи и подхода на ЕС, както и несигурността за местните и регионалните власти във връзка с това кога и как да използват различните формуляри и процедури. Подчертава положителната роля, която могат да изпълняват центровете за знания по отношение на улесняването на правилното изпълнение и тълкуване на законодателството на ЕС чрез безплатна информация и съвети за местните и регионалните власти и техните сдружения;

34.

подкрепя позицията на „Housing Europe“, че ключов фактор за повишаване на професионализацията и иновациите в областта на обществените поръчки би могло да бъде изготвянето на европейски регистър на решенията, съдържащ предложения, отразени в стандартни документи, които включват от технически решения, целящи да се отговори на критериите по отношение на климата и енергетиката, до оригинални начини за справяне със социалните предизвикателства. Този общоевропейски регистър, съставен под ръководството на Генерална дирекция „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ на Европейската комисия (ГД GROW), следва да се основава на опита и практиките, събрани от европейските федерации, би позволил възможно стандартизиране на процедурите и би намалил броя на правните искове (11);

Относно съобщението, озаглавено „Подпомагане на инвестициите чрез доброволна предварителна оценка на големи инфраструктурни проекти във връзка с обществените поръчки“

35.

приветства доброволния характер на предварителния механизъм и счита, че това може да бъде особено важно за концесиите, за които за първи път има хармонизиран режим на ЕС;

36.

е убеден също така, че този механизъм ще играе решаваща роля за намаляване на риска от забавяния и преразход на бюджетни средства в резултат от трудностите, възникнали в хода на процедурите за възлагане на обществени поръчки за широкомащабни трансгранични проекти;

37.

призовава Комисията при публикуването на информация на уебсайта за предварителния механизъм или при разпространението на данни посредством механизма за уведомяване и механизма за обмен на информация да осигури защита на поверителната информация от търговска гледна точка и да наложи спазване на поверителността на информацията, която би могла да се използва от доставчици с цел нарушаване на конкуренцията;

38.

се надяваше на повече яснота в отговорите на Комисията на исканията, отправяни чрез бюрото за помощ, което би следвало да бъде наясно с последиците от различните възможни решения, както и по отношение на механизма за уведомяване за евентуално последващо съдебно производство във връзка с обществените поръчки. Комитетът призовава Комисията да уточни по какъв начин предварителният механизъм би могъл да разгледа някои проблеми, възникнали в резултат на увеличаване на исковете, предприети съгласно Директивата за правните средства за защита.

Брюксел, 5 юли 2018 година.

Председател на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ


(1)  Може да бъде намерен тук.

(2)  http://ec.europa.eu/environment/gpp/pubs_en.htm.

(3)  Европейска комисия, Quality of Public Administration: a toolbox for practitioners (Качество на публичната администрация — Набор от инструменти за специалисти), издание 2017 г., може да бъде намерено тук.

(4)  Европейски комитет на регионите, Европейски семестър 2017 г. КР, „Териториалният анализ на докладите по държави и придружаващото ги съобщение“, доклад на Координационния комитет на Платформата за наблюдение на стратегията „Европа 2020“, може да бъде намерен тук.

(5)  Проучването на Европейския комитет на регионите „Пречките пред инвестициите на местно и регионално равнище“, 2016 г., може да се намери тук.

(6)  „Стратегическото използване на обществените поръчки за насърчаване на екологосъобразната, социална и новаторска политика“, проучване, поръчано от Генерална дирекция „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ на Европейската комисия, публикувано на 15 юни 2016 г. и което може да бъде намерено тук.

(7)  Европейски комитет на регионите, „Доклад относно проучването на предприемчивите европейски региони: Как да направим по-лесен живота на МСП?“ 2016 г., Брюксел, стр. 4-5.

(8)  Може да бъде намерен тук.

(9)  Документът може да бъде намерен тук, за повече информация вж. този линк.

(10)  COM(2018) 441.

(11)  Документът е публикуван тук.


25.10.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 387/42


Прогнозно становище на Европейския комитет на регионите — Управлението в областта на климата след 2020 г., европейската и световната перспектива: принос към 24-тата конференция на страните по РКООНИК

(2018/C 387/08)

Докладчик:

Andrew Varah COOPER (UK/EA), член на Съвета на Кърклийс

Отправен документ:

прогнозно становище

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Европейско управление за постигане на целите в областта на изменението на климата и енергетиката за 2030 г.

1.

изтъква важната роля на местните и регионалните власти в стратегическото управление на най-близкото до гражданите равнище, управлението на децентрализираното производство на енергия чрез потребление на собствена електроенергия, разпределено производство и интелигентни мрежи, насърчаването на подходящи условия за инвестиции и създаването на връзки между политиките в областта на енергетиката и климата и мерките в областта на жилищното настаняване, енергетиката, транспорта и устойчивата мобилност, икономическото развитие, градоустройството или земеползването. Местните и регионалните власти имат и силна лидерска роля в общностите и могат да призовават предприятията и по-широкото гражданско общество към действия в областта на климата в своите общности, като увеличават участието на гражданите-потребители и гарантират тяхното одобрение за енергийните политики;

2.

подчертава, че целите на един устойчив енергиен съюз с амбициозна политика по отношение на изменението на климата могат да бъдат постигнати най-добре чрез координирани действия на равнището на Съюза, на национално, регионално и местно равнище, и чрез насърчаване на научните изследвания, дейности за повишаване на осведомеността и местни решения за повишаване на енергийната ефективност и системи за доставка на енергия, и че това е необходимо, за да поемат ЕС, както и неговите държави членки и техните местни и регионални власти по пътя на изпълнение на целите за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН;

3.

отбелязва, че новите цели, според които възобновяемите източници в енергийния микс на ЕС трябва да достигнат 32 %, а енергийната ефективност — 32,5 %, както и Регламентът относно управлението на Енергийния съюз, представляват стъпка напред към устойчивия енергиен преход на Европа и по-голямо участие на местните и регионалните власти;

4.

отново заявява, че държавите членки следва да вземат предвид изрично ангажиментите, поети на местно и регионално равнище, и резултатите, постигнати в рамките на инициативи като Конвента на кметовете. Държавите членки следва също така да разработят процедури за отчитане на приноса на всички съответни управленски и административни равнища в рамките на своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата. Те следва също така да включват местните и регионалните власти в планирането и мониторинга, съгласно техните съответни планове и в съответствие с конституционните и политическите разпоредби на всяка държава членка (1);

5.

подновява призива си към държавите членки и Европейската комисия да постигнат бърз напредък във връзка със създаването на постоянна платформа за многостепенен енергиен диалог в подкрепа на активното участие на местните и регионалните власти, организациите на гражданското общество, бизнес средите и други заинтересовани страни в управлението на енергийния преход (2);

6.

с оглед на предложението на Европейската комисия във всички програми на ЕС за периода 2021—2027 г. да се предвидят разходи за дейности в областта на климата в размер на 25 % от финансирането, което представлява едно добро начало, отправя искане многогодишната финансова рамка за периода след 2020 г. да бъде проектирана с оглед на по-доброто постигане на целите на ЕС в областта на енергетиката и климата, като се обръща особено внимание на намаляването на емисиите на парникови газове, енергийната ефективност, екологичната мобилност, производство на енергия от възобновяеми източници и поглътителите на въглерод. Призовава за подходящо и леснодостъпно финансиране от страна на ЕС, което да се предоставя за програми и проекти, насочени към постигането на тези цели в съответствие с интегрираните национални планове на държавите членки в областта на енергетиката и климата, с оглед на дългосрочните цели на Парижкото споразумение;

7.

счита, че в контекста на регулаторната политика на ЕС за енергията от възобновяеми източници и структурата на пазара за електроенергия, за местните и регионалните участници на пазара трябва да бъдат премахнати законовите и административните пречки, трябва да бъдат определени опростени процедури за съхранение на електроенергия, търговия с нея и потребление на собствена електроенергия, като например възможността енергийните общности да получат пълен достъп до пазара; подчертава, че при разработването на схеми за подпомагане за енергията от възобновяеми източници държавите членки ще се координират с местните и регионалните власти, като вземат предвид спецификата на местните и регионалните общности, използващи енергия от възобновяеми източници, така че да им се даде възможност да оперират в енергийната система и да се улесни тяхното интегриране на пазара;

Значението на действията на местно и регионално равнище за изпълнението на Парижкото споразумение

8.

припомня, че Парижкото споразумение признава важната роля на многостепенното управление в политиките в областта на климата и необходимостта да се привлекат за участие регионите, градовете и заинтересованите лица, които не са страни по РКООНИК;

9.

признава, че местните и регионалните власти (МРВ) са най-близкото до гражданите равнище на държавната администрация, и подчертава, че много решения относно областите на политика, които попадат в обхвата на Парижкото споразумение, се вземат предимно от тези власти;

10.

изтъква, че въздействието им върху намаляването на емисиите на парникови газове зависи до голяма степен от тяхната способност и готовност да приложат съответните политики. Поради това счита, че местните и регионалните власти трябва да бъдат приобщени към превръщането на политическите ангажименти в публична политика, инвестиции и мерки за прилагане и да координират тясно този процес;

11.

отбелязва, че макар обявеното от Съединените щати намерение да се оттеглят от Парижкото споразумение да буди съжаление, то създаде нови стимули за поднационалните управленски равнища в ЕС, САЩ и другаде да работят за справяне с предизвикателствата, свързани с изменението на климата, и да покажат по този начин ангажираността на гражданите и на най-близкото до тях управленско равнище. Изразява своята готовност да задълбочи партньорството си с Конференцията на кметовете от САЩ и да си сътрудничи в световен мащаб със сдружения на градове и региони за действия в областта на климата;

12.

изразява твърдото си убеждение, че представителите, избрани на местно и регионално равнище, и техните власти и мрежи, работейки съвместно със заинтересованите лица от промишлеността и гражданското общество, могат да играят ключова роля при подпомагането на националните правителства в усилията им да изготвят и прилагат политики, свързани с климата, когато последните не са достатъчно амбициозни. Във връзка с това подчертава подкрепящата роля на инициативи като Конвента на кметовете за насърчаването на развитието и разпространението на инструменти и методологии за осъществяване на дейности по изграждане на капацитет;

13.

счита, че засилването на политически значимите, демократично избрани заинтересовани лица, които не са страни по РКООНИК, като МРВ в глобалното управление на климата е тенденция, която не може да бъде подценявана, и че поради това е от съществено значение регулаторната рамка на РКООНИК да отдаде дължимото на тази форма на управление „от долу нагоре“, като официално признае нейната роля в процеса на вземане на решения;

14.

отбелязва, че между сесиите на Конференцията на страните през май 2017 г. и май 2018 г. спомагателният орган по изпълнението предостави възможност за постигане на напредък във връзка с ангажираността на заинтересованите страни в процеса на РКООНИК, и призна необходимостта от засилване на ефективното участие в системата на глобалното управление на климата на заинтересовани лица, които не са страни по РКООНИК;

15.

приветства доклада на Европейския парламент за ролята на регионите и градовете на ЕС в изпълнението на сключеното на COP 21 Парижко споразумение относно изменението на климата (3) и по-специално отбелязва, че местните власти носят отговорност за прилагането на повечето мерки за смекчаване и адаптиране към изменението на климата и по-голямата част от законодателството на ЕС в тази област;

Официалното участие на поднационалните управленски равнища в световната система за управление на климата

16.

препоръчва диалогът Таланоа да не се свежда до дискусии между националните правителства, а да дава възможност на широк спектър от заинтересовани лица, които не са страни по РКООНИК, включително регионите и градовете и техните избрани представители, да представят ключови въпроси във връзка с действията в областта на климата на вниманието на авторите на политики на национално и световно равнище; обявява своята подкрепа и ангажимент към диалозите Таланоа на градовете и регионите като непосредствен глобален и активен отговор на този процес и насърчава да бъде увеличен броят на диалозите, които ще се провеждат в Европа;

17.

подчертава, че диалогът не бива да се свежда до наративен подход или да бъде доминиран от него. В духа на диалога от основно значение за създаването на доверие и ангажираност с процеса е да се получи обратна връзка относно отговорите на заинтересованите лица, които не са страни по РКООНИК, на трите основни въпроса „Какво сме постигнали? Какво искаме да постигнем? Как да го направим?“ Поради това призовава председателствата на Конференцията на страните, Секретариата по изменението на климата на ООН и страните по РКООНИК да изяснят по какъв начин резултатите от диалога ще бъдат обработвани и интегрирани в преговорните текстове, които следва да бъдат приети на 24-тата конференция на страните по РКООНИК;

18.

предлага диалогът Таланоа да продължи и след 24-тата конференция на страните по РКООНИК и да се превърне в междинен в рамките на циклите на глобалния преглед, които се провеждат на всеки 2,5 години. По време на този процес, с цел подобряване на общото разбиране за напредъка към постигането на целите на Парижкото споразумение и осъзнаване на неотложния характер, предлага в рамката на диалога Таланоа да се добави четвърти въпрос „В какъв срок?“;

19.

отправя искане към председателството на РКООНИК да извърши оценка на резултатите от диалога през 2019 г. и да представи предложения за по-структуриран процес в бъдеще, който да е от значение за преговорите;

20.

призовава Европейската комисия и държавите членки да използват процеса на диалога Таланоа, за да ангажират местните и регионалните власти и другите заинтересовани страни в подготовката на преговорните позиции на ЕС и приноса за 24-тата конференция на страните по РКООНИК;

21.

препоръчва на градовете и регионите да подготвят доклади за портала на диалога Таланоа и да използват възможността техните амбиции, позиции и намерения да бъдат чути в процеса на световните преговори за климата;

22.

приветства платформата на Зоната на недържавните участници за действия в областта на климата (NAZCA) като полезен инструмент за приобщаване на заинтересованите страни, които не са страни по РКООНИК, в процеса на вземане на решения по РКООНИК. Призовава РКООНИК да представи предложения за по-добро дефиниране на ролята на регионите и градовете в международната система на управление, редом с тази на гражданското общество и частния сектор;

23.

припомня ангажимента от Бон — Фиджи, приет от местните и регионалните лидери на 23-тата конференция на страните, и своя призив за по-активно ангажиране на групата на членовете на местните правителства и общинските органи (LGMA) в официалните световни органи, занимаващи се с въпросите на климата, и страните, на основание на факта, че през март 2018 г. ангажиментът от Бон — Фиджи беше приветстван и от Съвета по външни работи на ЕС. Предлага Комитетът на регионите да развие структурирано сътрудничество със Секретариата по изменението на климата на ООН, председателствата на Конференцията и нейните лидери на високо равнище, както и със съответните органи, водещи преговори по РКООНИК, и групата „Приятели на градовете“ в рамките на РКООНИК във вида, в който се предлага да бъде променена;

Приноси, определени на национално, регионално и местно равнище

24.

подчертава необходимостта от системни децентрализирани консултации с поднационалните равнища на управление в процеса на определяне и преразглеждане на национално определените приноси, в които участват заинтересовани страни от ключови сектори на дейност, така че по този начин да се създаде метод, основан на участието;

25.

призовава национално определените приноси да включват съвкупност от приносите, определени на регионално и местно равнище, за да се признае ролята на поднационалните власти за изпълнението на международните ангажименти в областта на климата;

26.

счита, че за да бъде този процес ефективен на равнището на ЕС, в Регламента относно управлението на Енергийния съюз следва да залегнат определени разпоредби, особено по отношение на участието на МРВ в изготвянето на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата;

27.

счита, че тези разпоредби биха предоставили по-силна политическа и методологична основа за предложенията на КР за създаване на приноси, определени на регионално и местно равнище (4), чиято основна идея е да се даде възможност на регионалните и местните власти да определят своите ангажименти за смекчаване и адаптация, както са направили страните по РКООНИК чрез своите национално определени приноси, за да осигурят стабилен и прозрачен принос, като се започне от строг мониторинг, докладване и проверка;

28.

приканва Европейската комисия да представи, след консултации с КР, незаконодателно предложение за методиката за мониторинг и оценяване с цел проследяване на напредъка на градовете в реализирането на техните визии до 2050 г. и стратегии до 2030 г., което би могло да доразвие съществуващата рамка за мониторинг и оценка на Конвента на кметовете;

29.

призовава Европейската комисия да опрости процеса на докладване и системата за мониторинг на Конвента на кметовете, като се консултира с местните и регионалните власти, и да съкрати времето, необходимо за оценка на плановете за действие за устойчива енергетика, за да увеличи броя на признатите ангажименти, да гарантира съвместимостта на рамките за мониторинг и оценка и да сведе до минимум обременителните задължения на градовете и регионите за водене на отчетност;

30.

в светлината на становището на КР относно финансирането на борбата с изменението на климата (5), призовава Европейската комисия да предложи ясно и задължително определение на понятието финансиране на борбата с изменението на климата и на свързаните с него категории инвестиции, в съответствие със съществуващите определения на РКООНИК; предлага държавите членки да изготвят свързани с климата инвестиционни планове, които да предвиждат (i) определянето на равнището и типа на подкрепата, необходими за справяне със съществуващите ликвидни дисбаланси, (ii) оценяването на потенциала за по-нататъшна национална фискална подкрепа за всяко от свързаните с климата действия, (iii) координирането на действията в областта на климата, изграждането на капацитет и допълнителната ангажираност на заинтересованите страни с оглед на актуализирането на техните национално определени приноси, (iv) указания за националните средства за оценяване и управление на свързания с климата риск за инвеститорите;

Насоки за изпълнение на Парижкото споразумение

31.

подчертава потенциала на приносите, определени на регионално и местно равнище, да допринесат положително за постигането на целите на Парижкото споразумение и призовава страните по РКООНИК да определят насоките за национално определените приноси, като се има предвид тяхното евентуално взаимодействие с една гъвкава система на местни и регионални приноси;

32.

призовава в рамките на националните доклади за инвентаризация, които следва да бъдат представени като част от този процес, рамката за прозрачност да включва специален раздел, посветен на действията за смекчаване на последиците, предприети на поднационалните равнища на управление, като начин да се допринесе за проследяване на напредъка в изпълнението на национално определените приноси (и приносите, определени на регионално/местно равнище);

Глобален преглед

33.

призовава страните по РКООНИК и Европейската комисия да включат в бъдещите правила за глобалния преглед задължение за страните да се консултират с местните и регионалните власти и да ги привлекат за участие на етапа на изготвяне на своите доклади;

34.

подчертава, че обхватът на глобалния преглед следва да бъде по-широк от обикновената оценка на общите действия, съобщени от страните (чрез национално определените приноси и други национални доклади), и да включва принос за напредъка на всички заинтересовани страни, по-специално местните и регионалните власти, за да се състави цялостна картина на общия напредък към постигане на дългосрочните цели на Парижкото споразумение, както е предвидено в членове 2.1, 4.1 и 7.1;

35.

подчертава готовността на КР, като част от групата на местните правителства и общинските органи на РКООНИК и в качеството си на институция, представляваща местните и регионалните власти в Европейския съюз, да увеличи участието си в дискусии с РКООНИК и страните по нея, с цел да се осигури приносът на градовете и регионите с оглед на отворена, недискриминационна и прозрачна оценка на колективните усилия в рамките на глобалния преглед;

36.

отправя искане допуснатите организации на РКООНИК, както и заинтересованите лица, които не са страни по РКООНИК, да могат да изпращат въпроси до страните относно техните доклади на различните етапи от глобалния преглед, така че процесът да може да се възползва от по-голяма база от приноси, изготвени по места. Призовава методологията и данните да бъдат достъпни за обществеността за целите на пълната прозрачност и отчетност;

37.

отбелязва със загриженост, че глобалният преглед може да се окаже недостатъчен за постигане на целите на Парижкото споразумение, и подчертава, че допълнителните приноси на местните и регионалните власти биха могли да помогнат да се повишат амбициите за постигане на пълно прилагане (6);

Адаптация

38.

предлага ЕС да поеме водеща роля в международните действия в областта на адаптирането към изменението на климата, като насърчава адаптирането на всички равнища, и да се работи успоредно с развитието в международен план с цел ускоряване на напредъка на регионално и местно равнище. За целта предлага да се създаде законодателна рамка със задължителен характер за приемането на мерки за адаптиране и приемането на количествени ангажименти, за да може да се измери напредъкът при адаптирането;

39.

отправя искане, в допълнение към финансирането по линия на Механизма за чисто развитие и това от развитите страни, да се насърчат и местните и регионалните органи на управление в техния съответен национален контекст да участват във Фонда за адаптация с финансови ресурси;

40.

изтъква необходимостта да се опростят процедурите на фонда за отделните финансови вноски на местните и регионалните власти;

41.

призовава за това на местните и регионалните власти с особено богат експертен опит в областта на адаптирането да бъде предоставено право да участват в изпълнителните органи на Фонда за адаптация в трети държави, с цел да се допринесе за изпълнението на програми и проекти, както и за разработването на регионални/местни политики и стратегии за адаптация;

42.

отправя искане представител на LGMA да получи статут на наблюдател на заседанията на управителния съвет на Фонда за адаптация;

43.

предлага да се предвидят специални инструменти, предназначени за регионалните и местните власти, които да им позволяват по-близък достъп до наличните финансови инструменти на ЕС, и да се създаде портал, на който да се събере информацията, свързана с различните европейски фондове за финансиране в областта на климата;

44.

настоятелно призовава Европейската комисия да си сътрудничи с другите страни за ускорено финансиране на плановете за намаляване на риска, устойчивост и адаптация, които са насочени към приоритетите на местните общности и местните и регионалните управленски равнища, на които трябва да служат;

Селскостопански сектор и земеползване, промени в земеползването и горско стопанство (ЗПЗГС)

45.

признава, че през последното десетилетие значително се увеличи интензивността и честотата на природните бедствия и че проблемът с природните бедствия съставлява неразделна част от дейностите, насочени към справяне с последиците от изменението на климата, както и че двете области следва да бъдат разглеждани заедно (7). Подчертава необходимостта от повече полезни взаимодействия между мрежите, проектите и споразуменията, насочени към решаване на проблема с изменението на климата, и занимаващите се с устойчивостта на бедствия, като например Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия за периода 2015—2030 г., за да се спомогне за укрепване на капацитета на градовете и регионите за справяне с бедствията (8);

46.

призовава Европейската комисия да признае и да използва местните и регионалните власти, за да отговори на климатичните и енергийните предизвикателства в селското стопанство и ЗПЗГС. В някои региони и градове стратегиите в областта на климата и енергетиката вече подкрепят декарбонизацията на тези сектори. Затова КР подчертава ролята на стратегиите в областта на климата и енергетиката на регионално и местно равнище в подкрепа на декарбонизацията на секторите на селското стопанство и земеползването;

Загуби и щети

47.

приветства проведения през април 2018 г. експертен диалог, който проучи възможностите за мобилизиране на експертен опит, технологии и подкрепа за жертвите на изменението на климата. Подчертава необходимостта от включване на въпросите за загубите и щетите в съответните национални процеси и процесите на РКООНИК, като например изграждането на капацитет, трансфера на технологии и финансовата подкрепа;

48.

подчертава необходимостта местните и регионалните власти от развитите и развиващите се страни да идентифицират и мобилизират, в сътрудничество с националните правителства и съгласно рамката на РКООНИК, алтернативни начини за преодоляване на загубите и щетите. За целта в оценките на териториалните и секторните рискове следва да си включи понятието „климатичен риск“;

Други въпроси

49.

насърчава местните власти да продължат да се подкрепят помежду си чрез механизмите за партньорска подкрепа и признава тяхната роля в изграждането на капацитет. Признава работата на Конвента на кметовете и на инструмента TAIEX REGIO PEER 2 PEER в това отношение;

50.

с нетърпение очаква публикуването на резултатите от международната конференция за градовете и науката за изменението на климата, организирана съвместно от Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), и призовава РКООНИК да разглежда тези резултати като част от текущото изпълнение на Парижкото споразумение;

51.

подчертава значимата роля на политиките в полза на местното производство и на дейността на малките и средните предприятия в контекста на усилията за смекчаване на отрицателните последици от изменението на климата, и поради това препоръчва програмите за развитие на селските райони да се съгласуват с целите на стратегията за борба срещу изменението на климата.

Брюксел, 5 юли 2018 година.

Председател на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ


(1)  Становище на КР относно „Управление на енергийния съюз и чиста енергия“ (CDR 830/2017); Докладчик: Bruno Hranić (HR/ЕНП).

(2)  Пак там.

(3)  Комисия по регионално развитие на Европейския парламент, Доклад относно ролята на регионите и градовете в ЕС при прилагането на Парижкото споразумение относно изменението на климата, прието на 21-вата сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (2017/2006(INI)).

(4)  Становище на КР „Финансирането на борбата с изменението на климата: основен инструмент за изпълнението на Парижкото споразумение“ (CDR 2108/2017); докладчик: Marco Dus (IT/ПЕС).

(5)  Пак там.

(6)  Вж. например: Advancing climate ambition: cities as partners in global climate action, A report to the UN Secretary-General from the UN Secretary General’s Special Envoy for Cities and Climate Change, in partnership with the C40 Cities Climate Leadership Group („Укрепване на амбициите в областта на климата: градовете като партньори в глобалните действия в областта на климата. Доклад до генералния секретар на ООН от специалния пратеник на генералния секретар на ООН за градовете и изменението на климата, изготвен в партньорство с лидерската група C40 за градовете и климата“).

(7)  NAT-VI/015.

(8)  NAT-VI/029.


III Подготвителни актове

СМЕТНА ПАЛАТА

130-а пленарна сесия на КР, 4.7.2018 г. – 5.7.2018 г.

25.10.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 387/48


Становище на Европейския комитет на регионите — Нелоялни търговски практики във веригата за доставка на храни

(2018/C 387/09)

Докладчик:

Jacques BLANC (FR/ЕНП), кмет на Ла Канург

Отправен документ:

Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно нелоялните търговски практики в отношенията между стопански субекти по веригата за доставки на храни

COM(2018) 173 final

I.   ПРЕПОРЪКИ ЗА ИЗМЕНЕНИЯ

Изменение 1

Член 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Предмет и обхват

Предмет и обхват

1.   С настоящата директива се установяват минимален списък на забранени нелоялни търговски практики между купувачите и доставчиците във веригата за доставка на храни, както и минимални правила за прилагане на забраната и механизми за координация между прилагащите органи.

1.   С настоящата директива се установяват минимален списък на забранени нелоялни търговски практики между купувачите и доставчиците във веригата за доставка на храни, както и минимални правила за прилагане на забраната и механизми за координация между прилагащите органи.

2.   Настоящата директива се прилага по отношение на определени нелоялни търговски практики, свързани с продажбата на хранителни продукти от доставчици — малки и средни предприятия, на купувач, който не е малко или средно предприятие.

2.   Настоящата директива се прилага по отношение на нелоялните търговски практики, свързани с продажбата на хранителни продукти от доставчици на купувач, който не е малко или средно предприятие.

3.   Настоящата директива се прилага за договори за доставка, сключени след датата, от която се прилагат разпоредбите за транспониране на настоящата директива, посочени в член 12, параграф 1, втора алинея.

3.   Настоящата директива се прилага за договори за доставка, сключени след датата, от която се прилагат разпоредбите за транспониране на настоящата директива, посочени в член 12, параграф 1, втора алинея.

Изложение на мотивите

Ограничаването на приложното поле на директивата би се отразило негативно на големите кооперативи или организациите на производителите, които не отговарят на критериите за МСП, лишавайки ги от защита срещу нелоялни търговски практики. Тези организации на производителите със сигурност нямат толкова силна позиция за договаряне като купувачите, като се има предвид концентрацията надолу по веригата за доставки. Това би било и в разрез с дългосрочните усилия на Комисията за концентриране на предлагането чрез прилагане на ООП, тъй като би засегнало непряко организациите на производителите, които не отговарят на определението за МСП. И накрая, нелоялните търговски практики, на които би бил изложен доставчик от сектора, например дружество със средна пазарна капитализация, което продава продукти със силен селскостопански компонент, от страна на дистрибутор, също няма да бъдат засегнати от забраната на нелоялните търговски практики. Следователно това не е икономическо оправдано от гледна точка на защитата, от която се нуждаят най-уязвимите звена.

Изменение 2

Член 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Определения

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

„купувач“ означава всяко установено в Съюза физическо или юридическо лице, което купува хранителни продукти с търговска цел. Понятието „купувач“ може да включва група от такива физически и юридически лица; […]

а)

„купувач“ означава всяко физическо или юридическо лице, независимо от мястото му на установяване, което купува хранителни продукти с търговска цел. Понятието „купувач“ може да включва група от такива физически и юридически лица;

б)

„нелоялна търговска практика“: налагане или опит за налагане на търговски партньор на задължения, създаващи дисбаланс между правата и задълженията на страните; […]

Изложение на мотивите

а)

Сред целите на директивата е и да се попречи на преместването на покупките в чужбина без прилагането на никакви правила. Затова е уместно да се вземат предвид купувачите, установени както в Европейския съюз, така и извън него.

б)

Важно е директивата да съдържа определение на достатъчно отворен принцип за това какво е нелоялна търговска практика.

Изменение 3

Член 3, параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Забрана на нелоялни търговски практики

1.   Държавите членки правят необходимото за забрана на следните търговски практики:

Забрана на нелоялни търговски практики

1)   Държавите членки правят необходимото за забрана на поне следните търговски практики:

а)

плащане от купувач на доставчик за нетрайни хранителни продукти на по-късната от двете дати — повече от 30 календарни дни след датата, на която купувачът е получил фактурата на доставчика, или повече от 30 календарни дни след датата, на която са доставени нетрайните хранителни продукти. Забраната не засяга:

а)

плащане от купувач на доставчик за хранителни продукти на по-късната от двете дати — повече от 30 календарни дни след датата, на която купувачът е получил фактурата на доставчика, или повече от 30 календарни дни след датата, на която са доставени хранителните продукти. Забраната не засяга:

 

последиците при забава на плащания, нито средствата за правна защита при забава на плащане съгласно Директива 2011/7/ЕС;

 

последиците при забава на плащания, нито средствата за правна защита при забава на плащане съгласно Директива 2011/7/ЕС;

 

възможността купувачът и доставчикът да договорят клауза за споделяне на стойността по смисъла на член 172а от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета.

 

възможността купувачът и доставчикът да договорят клауза за споделяне на стойността по смисъла на член 172а от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета.

 

 

споразуменията, сключени от междубраншови организации, признати по силата на член 157 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета;

б)

отказ от купувача на поръчки за нетрайни хранителни продукти с толкова кратко предизвестие, че не може основателно да се очаква доставчикът да намери друг начин за търговска реализация или за употреба на продуктите;

б)

отказ от купувача на поръчки за нетрайни хранителни продукти с толкова кратко предизвестие, че не може основателно да се очаква доставчикът да намери друг начин за търговска реализация или за употреба на продуктите;

в)

едностранна промяна от купувача с обратно действие на условията на договора за доставка относно честотата, времето или обема на доставката или предоставянето, стандартите за качество или цените на хранителните продукти;

в)

едностранна промяна от купувача с обратно действие на условията на договора за доставка относно честотата, времето или обема на доставката или предоставянето, стандартите за качество или цените на хранителните продукти;

г)

плащане от доставчика на разходите, свързани с похабяване на хранителните продукти, което е настъпило в помещенията на купувача и не се дължи на небрежност или вина на доставчика.

г)

плащане от доставчика на разходите, свързани с похабяване на хранителните продукти, което е настъпило в помещенията на купувача и не се дължи на небрежност или вина на доставчика.

 

д)

препродаване от страна на купувач на продукт в първоначалния му вид на цена, която е по-ниска от действителната покупна цена, с включени данъци и транспортни разходи;

 

е)

прилагане от страна на купувач на покупни цени на хранителните продукти, които са прекалено ниски спрямо производствените разходи на доставчика;

 

ж)

фактуриране от страна на купувач на доставка, която не отговаря на никаква реално предоставена услуга или чиято цена е очевидно по-ниска от стойността на предоставената услуга;

 

з)

налагане от една от страните по договора на критерии и условия за цените, вследствие на които цената нито е определена, нито подлежи на определяне.

Изложение на мотивите

Нелоялните практики засягат и възпрепятстват доставчиците както на нетрайни, така и на трайни хранителни продукти. С оглед на това обхватът на директивата следва да бъде разширен.

Междубраншовите споразумения, приети с единодушие от членовете, може евентуално да предвиждат правила, различни от предвидените в проекта на директива, особено що се отнася до сроковете за плащане.

д)

Следва да се забрани препродажбата на загуба, за да се предотврати загубата на стойност за всяко звено от веригата за доставки на храни. На практика въпросът е да се избегне явлението „ценова война“, при което големите дистрибуторски мрежи реализират прекомерни маржове на печалба при някои продукти, особено селскостопански, за да компенсират разходите си в борбата за определени водещи продукти.

е)

По същия начин цената, плащана на производителите, не трябва да бъде прекомерно ниска спрямо производствените разходи. Не е приемливо земеделските стопани да не могат да живеят от професията си и да бъдат принуждавани да продават на загуба. Затова е важно да се санкционират купувачите, които купуват на прекомерно ниски цени или които принуждават доставчиците си да им продават селскостопанските си суровини на прекомерно ниски цени. Трябва да се изготви точно определение за „прекомерно ниска трансферна цена“ по сектори и територии.

ж)

Целта е да се санкционират всички плащания, които не са в замяна на предоставена на доставчика услуга, или чиято цена не отговаря на стойността на предоставената услуга. Въпросът е всяко плащане на европейски централен орган за покупки да бъде задължително обосновано.

з)

Цената, посочена в договора, трябва да е определена или да подлежи на определяне, така че през целия срок на договора и двете страни да са запознати с цената, която ще бъде платена.

Изменение 4

Член 3, параграф 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Ако изисква плащане за случаите, описани в параграф 2, букви б), в) и г), по искане на доставчика купувачът му представя разчет за плащанията за единица или общо, според случая, както и — за случаите, описани в параграф 2, букви б) и г) — разчет за разходите и информация на каква основа е направен представеният разчет.

Ако изисква стриктно свързано с предоставената услуга плащане за случаите, описани в параграф 2, букви б), в) и г), купувачът представя на доставчика разчет за плащанията за единица или общо, според случая, както и — за случаите, описани в параграф 2, букви б) и г) — разчет за разходите и информация на каква основа е направен представеният разчет.

Изложение на мотивите

Изискваните от доставчиците плащания трябва да бъдат строго регламентирани и систематично обосновани.

II.   ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

1.

счита, че основаните на пазара механизми за сигурност на доходите на земеделските стопани трябва да бъдат значително укрепени, за да се намали отрицателното въздействие на силните колебания на цените на селскостопанските продукти, с цел запазване на селското стопанство във всички региони, повишаване на неговата конкурентоспособност и съхраняване на жизнеспособни селски общности;

2.

отбелязва, че регулирането на нестабилността на цените на селскостопанските продукти и борбата срещу нелоялните търговски практики в рамките на веригата за доставки на храни са тясно свързани, тъй като колебанията на пазарите нарушават съотношението на силите по отношение на разпределението на добавената стойност в рамките на отраслите. Произтичащите от това арбитражни производства най-често са неблагоприятни за производителите, чиито преговорни позиции са ограничени, по-специално поради увеличаващата се концентрация на хранително-вкусовата промишленост и особено на големите търговски вериги;

3.

приветства инициативата на Комисията за въвеждане на европейско законодателство за борба с нелоялните търговски практики, за каквото Комитетът призова в становището си относно регулирането на нестабилността на цените, в което препоръча създаването на специално европейско законодателство за борба с нелоялните търговски практики в рамките на веригата за доставки на храни, както беше предложено в Резолюцията на Европейския парламент от 7 юни 2016 г. [2015/2065 (INI)] с мотива, че: с договорите се постига известно разпределение на рисковете, но не се коригира основно неравенството между страните; антимонополните разпоредби не са достатъчни, за да се справят с нелоялните търговски практики и различията в съотношението на силите, характерни за хранително-вкусовата промишленост; механизмите за саморегулиране на участниците от сектора невинаги са ефикасни от гледна точка на гарантирането на почтено поведение на пазара, по-конкретно защото земеделските стопани и преработвателите често се опасяват да подадат жалба, тъй като се страхуват, че ще бъдат изключени от пазара; затова е необходима нормативна уредба за целия Европейския съюз, която да хармонизира условията на конкуренция и да направи така, че европейските земеделски стопани и потребители да се ползват от справедливи условия на продажба и покупка;

4.

счита, че предложението е добра работна основа, но са необходими допълнителни усилия, за да се осигури по-голяма защита на земеделските стопани. Понастоящем доходите на земеделските стопани са с 40 % по-ниски от средната работна заплата. Стойността на един селскостопански продукт понастоящем се разпределя по следния начин: земеделският стопанин получава средно 21 %, преработвателят — 28 %, а дистрибуторът — 51 %. Трябва да се вземат мерки, за да се осигури по-добър баланс в търговските отношения и да се повиши стойността, която се връща обратно в селското стопанство в разходите на домакинствата за храна, както се препоръчва в становището на КР за ОСП след 2020 г.;

5.

счита, че в предложението за директива трябва да се включи принципна забрана на нелоялните търговски практики, както се препоръчва в оценката на въздействието, така че да може да се реагира на евентуални бъдещи нелоялни практики;

6.

макар да е съгласен с Европейската комисия, че МСП са най-уязвими на нелоялни търговски практики, счита за необходимо да се разшири приложното поле на предложението, така че да обхваща не само МСП и земеделските стопани — доставчици, но и всички участници във веригата за доставки на храни, независимо от мястото им на установяване;

7.

счита за необходимо да се разшири забраната на забавянето на плащанията за трайни продукти;

8.

счита за необходимо да се разшири списъкът със забранени нелоялни практики с включването на препродажбата на загуба и да се санкционира купуването на цени под себестойността на продуктите;

9.

счита за необходимо да се забранят дискриминационните или непрозрачни електронни търгове;

10.

счита за необходимо да се уточнят критериите и условията за определяне на цената, които следва да фигурират в сключените със земеделските стопани договори, така че те да могат във всеки един момент да изчислят за каква цена могат да настояват;

11.

счита за необходимо да се предвиди европейски механизъм, в допълнение към националните системи за контрол, и да се отчетат надлежно националните условия, мерки и най-добри практики, за да се гарантира, че и транснационалните нелоялни търговски практики ще бъдат обхванати;

12.

препоръчва, с оглед на процеса на интернационализиране на предприятията, особено в селскостопанския сектор, да се включат и сделките с участие на доставчици/купувачи, установени в трети държави, така че МСП да нямат стимул да извършват покупки извън ЕС и да се гарантира защитата на предприятията от ЕС, които продават на чуждестранни купувачи;

13.

счита също така, че директивата няма да бъде достатъчна, за да се подобри положението на земеделските стопани, ако не бъде променена общата рамка, в която те извършват дейността си;

14.

в допълнение към директивата счита, че е необходимо:

а)

сключването на договори да се направи по-привлекателно за производителите чрез налагането на задължение за определяне на цените в договорите, като се вземат предвид производствените разходи в селското стопанство;

б)

да се въведат допълнителни мерки за прозрачност на цените;

в)

да се вземат мерки за борба със свръхконцентрацията на разпространението, хранително-вкусовата промишленост и доставките на селскостопански продукти;

г)

да се развият по-справедливи международни търговски отношения в областта на селското стопанство, както се препоръчва в становището за ОСП след 2020 г.

Брюксел, 4 юли 2018 година.

Председател на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ


25.10.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 387/53


Становище на Европейския комитет на регионите — Прозрачни и предвидими условия на труд в Европейския съюз

(2018/C 387/10)

Докладчик:

Isolde RIES (DE/PES), първи заместник-председател на Ландтага на провинция Саарланд

Отправeн документ:

Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за прозрачни и предвидими условия на труд в Европейския съюз

COM(2017) 797 final

I.   ПРЕПОРЪКИ ЗА ИЗМЕНЕНИЯ

Изменение 1

Глава I, член 1, параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Целта на настоящата директива е да се подобрят условията на труд чрез насърчаване на по-сигурна и предвидима заетост , като същевременно се гарантира гъвкавостта на пазара на труда .

Целта на настоящата директива е да се подобрят условията на труд чрез насърчаване на по-сигурна и предвидима заетост.

Изложение на мотивите

В аналитичния документ (C(2017) 2621 от 21.9.2017 г.) от втория етап на консултацията със социалните партньори се разглеждат недостатъците по отношение на условията на труд при гъвкави форми на работа. Освен това ориентирането на директивата към гарантиране на гъвкавостта на пазара на труда не попада в обхвата на правното основание по член 153 от ДФЕС.

Изменение 2

Глава I, член 1, параграф 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Параграф 3 не се прилага за трудово правоотношение, при което не е определен гарантиран обем платен труд, преди да започне заетостта.

 

Изложение на мотивите

С параграф 4, съгласно който посоченото в параграф 3 изключение не се прилага, когато не е определен гарантиран обем платен труд, би се постигнало изрично признаване на възможността и допустимостта на трудови договори без гарантирани часове платен труд, т.нар. договори за нулево работно време.

Изменение 3

Глава I, член 1, параграф 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Държавите членки могат да определят лицата, които са отговорни за изпълнението на задълженията за работодателите, определени в настоящата директива, при условие че се изпълняват всички тези задължения. Те могат също така да решат някои или всички тези задължения да бъдат възложени на физическо или юридическо лице, което не е страна по трудовото правоотношение. Настоящият параграф не засяга Директива 2008/104/ЕО.

Държавите членки могат да определят лицата, които са отговорни за изпълнението на задълженията за работодателите, определени в настоящата директива, при условие че се изпълняват всички тези задължения. Те могат също така да решат някои или всички тези задължения да бъдат възложени на физическо или юридическо лице, което не е страна по трудовото правоотношение. Работодателите обаче продължават да носят отговорност за точното и пълно изпълнение на определените задължения. Настоящият параграф не засяга Директива 2008/104/ЕО.

Изложение на мотивите

Такова прехвърляне е приемливо само при условие че работодателите продължават да бъдат отговорни за предоставянето на точна и пълна информация и носят солидарна отговорност за това. В противен случай съществува опасност да се освободят от това свое задължение чрез прехвърлянето му на трето лице и това ще обезсмисли защитните разпоредби на директивата. Трябва да се изключи възможността за прехвърляне на това задължение върху самия работник.

Изменение 4

Глава I, член 1, параграф 6

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Държавите членки могат да решат да не прилагат задълженията, определени в членове 10 и 11 и в член 14, буква а), по отношение на физически лица, които спадат към дадено домакинство, когато работата се извършва за същото домакинство.

 

Изложение на мотивите

При регламентирането на изключението по параграф 6 е неясно дали това се ограничава до членовете на семейството, или включва и „домашните работници“. „Лицата, които спадат към дадено домакинство“, са членовете на семейството. Обикновено те не полагат „труд за домакинството“ в смисъл на работа срещу възнаграждение, а само такава може да бъде предмет на настоящата директива. Ако се имат предвид домашните работници, би възникнало необосновано нееднакво третиране на тази група лица, което би било в противоречие с Конвенция № 189 на МОТ относно достоен труд на домашните работници.

Изменение 5

Глава I, член 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Определения

Определенията за работници, работодатели и трудово-правни отношения се уреждат и регулират от съществуващото законодателство във всяка държава членка.

1.     За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

 

(а)

„работник“ означава физическо лице, което за определен период от време изпълнява услуги за и под ръководството на друго лице срещу възнаграждение;

 

(б)

„работодател“ означава едно или повече физически или юридически лица, които пряко или непряко са страна по трудово правоотношение с работник;

 

(в)

„трудово правоотношение“ означава служебно правоотношение между работници и работодатели съгласно посочените по-горе определения;

 

(г)

„работно време“ означава график с часовете и дните, в които започва и приключва изпълнението на работата;

 

(д)

„референтни часове и дни“ означава интервали от време в определени дни, в които може да се извършва работа по искане на работодателя.

 

2.     За целите на настоящата директива значението на термините „микропредприятие“, „малко предприятие“ и „средно предприятие“ съответства на посоченото в Препоръката на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия или във всеки последващ акт, заменящ посочената препоръка.

 

Изложение на мотивите

Предложените определения са неясни, повдигат известен брой правни въпроси и представляват източник на потенциални конфликти. Правото в областта на труда, социалното осигуряване и данъчното облагане, което е предмет на тези определения, е отговорност на държавите членки. Следователно определенията се дават основно на национално равнище.

Изменение 6

Глава II, член 3, параграф 2, буква i)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

процедурата, в т.ч. срока на предизвестие, който трябва да се спазва от работодателя и от работника в случай на прекратяване на тяхното трудово правоотношение, или когато срокът на предизвестие не може да бъде посочен в момента на предоставяне на информацията — начина за определяне на този срок на предизвестие;

процедурата, в т.ч. срока на предизвестие, който трябва да се спазва от работодателя и от работника в случай на прекратяване на тяхното трудово правоотношение, или когато срокът на предизвестие не може да бъде посочен в момента на предоставяне на информацията — начина за определяне на този срок на предизвестие , както и изискванията за формата на предизвестието и срока за предявяване на иск за защита от уволнение ;

Изложение на мотивите

При предоставянето на информация относно процедурата, която трябва да се спазва, следва да се поясни, че информацията включва най-малко и изискванията за формата на предизвестието, както и евентуалния срок за предявяване на иск за защита от уволнение.

Изменение 7

Глава II, член 3, параграф 2, буква м)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

колективните трудови договори, определящи условията на труд на работника; в случаите на колективни трудови договори, сключени извън предприятието от специални съвместни органи или институции, името на компетентния орган или съвместната институция, в рамките на който/която са били сключени договорите;

колективните трудови договори, определящи условията на труд на работника , както и установените в колективните трудови договори преклузивни срокове за предявяване на правата, предвидени в тези договори ; в случаите на колективни трудови договори, сключени извън предприятието от специални съвместни органи или институции, името на компетентния орган или съвместната институция, в рамките на който/която са били сключени договорите;

Изложение на мотивите

Това задължение трябва да бъде допълнено със задължението за предоставяне на информация относно евентуалните преклузивни срокове за предявяване на искове, предвидени в тези колективни трудови договори. Тази информация е важна от практически съображения, за да се предотврати възможността поради незнание или поради твърде кратки срокове работникът да пропусне да предяви правата си.

Изменение 8

Глава II, член 4, параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Информацията, посочена в член 3, параграф 2, се предоставя лично на работника под формата на документ най-късно на първия ден от трудовото правоотношение. Този документ може да бъде предоставен и предаден по електронен път, ако бъде лесно достъпен за работника и може да бъде запазен и отпечатан.

Информацията, посочена в член 3, параграф 2, се предоставя лично на работника под формата на документ най-късно на първия ден от трудовото правоотношение. Този документ се връчва на работника на хартиен носител или се предоставя и предава по електронен път, ако бъде лесно достъпен за работника и може да бъде запазен и отпечатан и е налице потвърждение за получаването му .

Изложение на мотивите

В параграф 1, второ изречение се предвижда, че документът с информацията може да бъде предоставен или предаден на работника по електронен път, ако може да бъде достъпен за него. Това може да се окаже недостатъчно в някои случаи. Следователно всеки работник следва да има право да избира между получаване на информацията на хартиен носител или по електронен път. Тази област не бива да бъде изключвана от усилията за постигане на работна среда без документи на хартиен носител.

Изменение 9

Глава II, член 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Държавите членки гарантират, че всяка промяна в аспектите на трудовото правоотношение, посочени в член 3, параграф 2, и в допълнителната информация за командировани или изпратени в чужбина работници, посочена в член 6, се предоставя под формата на документ от работодателя на работника при първа възможност и най-късно в деня, в който тя влиза в сила.

Държавите членки гарантират, че всяка промяна в аспектите на трудовото правоотношение, посочени в член 3, параграф 2, и в допълнителната информация за командировани или изпратени в чужбина работници, посочена в член 6, се връчва под формата на документ от работодателя на работника при първа възможност и най-късно в деня, в който тя влиза в сила.

Изложение на мотивите

В параграф 1, второ изречение се предвижда, че документът с информацията може да бъде предоставен или предаден на работника по електронен път, ако може да бъде достъпен за него. Това може да се окаже недостатъчно в някои случаи. Следователно всеки работник следва да има право да избира между получаване на информацията на хартиен носител или по електронен път. Тази област не бива да бъде изключвана от усилията за постигане на работна среда без документи на хартиен носител.

Изменение 10

Глава II, член 6, параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Държавите членки гарантират, че ако изпратеният в чужбина работник е командирован работник, обхванат от Директива 96/71/ЕО, той трябва да бъде уведомен също така за:

Държавите членки гарантират, че ако изпратеният в чужбина работник е командирован работник, обхванат от Директива 96/71/ЕО, освен за посочената в параграф 1, както и в член 3, параграф 2 информация той трябва да бъде уведомен също така чрез връчването на документ на хартиен носител или по електронен път :

Изложение на мотивите

Предложеното изменение не се нуждае от обяснение.

Изменение 11

Глава II, член 6, параграф 2, буква б)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

адреса на официалния(ите) национален(ни) уебсайт(ове), създаден(и) от приемащата(ите) държава(и) членка(и) съгласно член 5, параграф 2 от Директива 2014/67/ЕС.

информация, отнасяща се до командированите работници, на техния роден език или, ако качеството на превода не може да бъде гарантирано, линк към официалния(ите) национален(ни) уебсайт(ове), създаден(и) от приемащата(ите) държава(и) членка(и) съгласно член 5, параграф 2 от Директива 2014/67/ЕС.

Изложение на мотивите

Упоменаването на уебсайта, който следва да бъде създаден във всяка държава членка, съгласно член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2014/67/ЕС за осигуряване на изпълнението, не отговаря в достатъчна степен на изискването за предоставяне на информация, тъй като това упоменаване предполага, че всяка държава членка е изпълнила задължението си. При все това то може да се счита за алтернативно решение в случаите, когато не може да се гарантира подходящо качество на преведената информация.

Изменение 12

Глава II, член 6, параграф 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Информацията, посочена в параграф 1, буква б) и параграф 2, буква а) може, когато това е уместно, да бъде предоставена чрез позоваване на законовите, подзаконовите и административните или уставни разпоредби или на колективните трудови договори, уреждащи тези въпроси .

Информацията, посочена в параграф 1, буква б) и параграф 2, буква а) , се предоставя на командирования работник на разбираем за него език.

Изложение на мотивите

Изпълнението на задължението за предоставяне на информация чрез позоваване на действащите разпоредби не отговаря на изискванията за предоставяне на достатъчно информация на чуждестранните работници, когато разпоредбите не могат да бъдат намерени на разбираем за тях език. Особено когато става въпрос за възнаграждението, което могат да очакват в чужбина, чуждестранните работници би трябвало да бъдат информирани по пряк и ясен начин, а не чрез позоваване на разпоредби, които те не могат да разберат.

Изменение 13

Глава II, член 6, параграф 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Освен ако държавите членки не са предвидили друго, параграфи 1 и 2 не се прилагат, ако продължителността на всеки период на работа извън държавата членка, в която работникът обикновено работи, е четири последователни седмици или по-малко.

Освен ако държавите членки не са предвидили друго, параграфи 1 и 2 не се прилагат, ако продължителността на всеки период на работа извън държавата членка, в която работникът обикновено работи, е две седмици или по-малко.

Изложение на мотивите

Трябва да се отхвърли предлаганото изключение от задължението за предоставяне на информация при ангажименти в чужбина, чиято продължителност не надхвърля четири последователни седмици. С това изключение се създава „вратичка“ за заобикаляне на задължението за предоставяне на информация. В крайна сметка задължителните разпоредби на приемащата държава се прилагат от първия ден на ангажимента. Поради това Комитетът на регионите препоръчва намаляване на продължителността на изключението на общо най-много две седмици.

Изменение 14

Глава III, член 7, параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Държавите членки могат да предвидят по-дълги изпитателни срокове, когато това е оправдано от естеството на работата или е в интерес на работника.

Държавите членки могат да предвидят по-дълги изпитателни срокове, когато това е оправдано от естеството на работата, или е в интерес на работника , или в случай на временна неработоспособност за по-дълъг период от време .

Изложение на мотивите

Предложеното изменение не се нуждае от обяснение.

Изменение 15

Глава II, член 8, параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Работодателите могат обаче да поставят условия на несъвместимост, при които подобни ограничения са обосновани от легитимни съображения, като например защита на търговските тайни или избягване на конфликти на интереси.

 

Изложение на мотивите

За преценката на противоречащите си интереси между страните по трудов договор, като например професионалната свобода на работника и корпоративните интереси на работодателя, в държавите членки са компетентни законодателите и съдилищата, а не самите работодатели. Освен това в контекста на новото определение за търговска тайна съгласно Директива (ЕС) 2016/943 (която трябва да бъде транспонирана от държавите членки до месец юни 2018 г.) работодателите могат да решават до голяма степен сами коя информация искат да защитят. Същото важи и за израза „избягване на конфликти на интереси“, който има нужда от тълкуване. Поради това не е необходима единна европейска уредба на тази правна материя. Това също не попада в обхвата на правното основание по член 153, параграф 2, буква б) от ДФЕС.

Изменение 16

Глава III, член 10, параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Държавите членки гарантират, че работниците с прослужено време с продължителност най-малко шест месеца при един и същ работодател могат да поискат форма на заетост с по-предвидими и сигурни условия на труд, когато съществува такава.

Държавите членки гарантират, че работниците с прослужено време с продължителност най-малко шест месеца при един и същ работодател могат да подадат заявление за форма на заетост с по-предвидими и сигурни условия на труд, когато съществува такава , при равни условия с останалите кандидати .

Изложение на мотивите

Работник със стаж най-малко шест месеца при същия работодател няма предимство пред външните кандидати, когато става въпрос за кандидатстване за по-постоянно място или когато външните кандидати са по-квалифицирани за поста.

Изменение 17

Глава III, член 10, параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Работодателят предоставя писмен отговор в срок от един месец от искането . По отношение на физическите лица, действащи в качеството си на работодатели, и на микро-, малките и средните предприятия държавите членки могат да предвидят удължаване на този срок до не повече от три месеца, както и възможност за устен отговор на последващо подобно искане, направено от същия работник, ако обосновката на отговора относно положението на работника се запази непроменена.

Работодателят предоставя писмен отговор в срок от един месец от заявлението . В случай на отказ основателността на мотивите трябва да може да се провери.

Изложение на мотивите

Правните последици трябва да бъдат изрично уредени в случай на неспазване на задължението за отговор, а именно, че в случай на отказ основателността на мотивите трябва да може да се провери. Само по този начин може да се гарантира, че работодателите разглеждат сериозно желанията на работниците, а не дават просто някакъв отговор, за да изпълнят определена формалност.

Трябва да отпадне изключението, предложено в параграф 2, второ изречение, съгласно което микропредприятията, малките и средните предприятия могат да дадат устен отговор в срок до три месеца. Това изключение би обхващало всички предприятия със средносписъчен състав на персонала до 249 души и годишен оборот до 50 милиона евро, а това са 99 % от всички предприятия в ЕС, и положението на работниците в тези предприятия, които са близо 65 милиона души в рамките на ЕС, би било значително отслабено. Наред с трудността да се установи дали вече е отправено „подобно искане“, устният отговор на искането не може да бъде доказан и по този начин не позволява предявяването на правата. Поради това изключението за МСП трябва да отпадне, в противен случай нормативното съдържание на член 10 би останало без правни последици.

Изменение 18

Глава IV, член 12

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Държавите членки могат да дадат на социалните партньори възможност да сключват колективни трудови договори в съответствие с националното законодателство или практика, в които при съблюдаване на общото равнище на защита на работниците се установяват договорености относно условията на труд на работниците, различаващи се от посочените в членове 7—11.

Държавите членки дават на социалните партньори възможност да поддържат и сключват колективни трудови договори в съответствие с националното законодателство или практика, в които при съблюдаване на общото равнище на защита на работниците се установяват договорености относно условията на труд на работниците, различаващи се от посочените в членове 7—11 , и при условие че не са по-неблагоприятни от определените в директивата минимални стандарти .

Изложение на мотивите

В член 12 се предвижда, че минималните стандарти съгласно членове 7—11 трябва да бъдат оформени като задължителни правни норми от колективни трудови договори, при условие че се съблюдава общото равнище на защита на работниците. Тази гъвкавост е необходима с оглед на различните пазари на труда, национални разпоредби и форми на заетост в обществената сфера, включително и на длъжностните лица. Въпреки това отклоненията от предвиденото в закона посредством колективни трудови договори не представляват проблем само когато съдържат равностойни на всички регламентирани цели и не се отнасят до различен предмет на регламентиране.

Изменение 19

Глава IV, член 13

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Съответствие

Държавите членки вземат всички необходими мерки, за да гарантират, че противоречащите на настоящата директива разпоредби в индивидуални или колективни трудови договори, във вътрешните правилници на предприятия или в други договорености се обявяват за нищожни или се изменят, за да бъдат приведени в съответствие с разпоредбите на настоящата директива.

 

Изложение на мотивите

Член 13 не е необходим, тъй като правото на правни средства за защита, посочени в член 15, е достатъчно.

Изменение 20

Глава V, член 14, параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Държавите членки гарантират, че когато работникът не е получил своевременно всички документи, посочени в член 4, параграф 1, член 5 или член 6, или част от тях и работодателят не е поправил този пропуск в срок от 15 дни от уведомяването за него, се прилага една от следните системи:

Държавите членки гарантират, че когато работникът не е получил своевременно всички документи, посочени в член 4, параграф 1, член 5 или член 6, или част от тях и работодателят не е поправил този пропуск в срок от 15 дни от уведомяването за него, се прилагат следните две системи:

Изложение на мотивите

С това предложение за уредба се въвеждат инструменти, с които се санкционира неспазването на задълженията за предоставяне на информация. При все това тези инструменти могат да бъдат задействани едва когато работникът забележи непълнота в информацията и извести работодателя за това, след което последният получава срок от 15 дни, за да изпълни своите задължения за предоставяне на информация. Следователно се предвижда, че работникът трябва да прояви активност. Това е нецелесъобразно, тъй като отговорността за предоставянето на пълна информация се прехвърля на лицето, което трябва да бъде информирано, но обикновено в началото на трудовото правоотношение работниците избягват спорове с работодателя. Правилно е правните последици да настъпват, без работникът активно да посочва пропуска.

Изменение 21

Глава V, член 14, параграф 1, буква а)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

работникът се възползва от определени от държавата членка презумпции, които са в негова полза. Когато предоставената информация не включва информацията, посочена в член 3, параграф 2, букви д), е), к) или л), презумпциите, които са в полза на работника, включват презумпцията съответно, че работникът има безсрочно трудово правоотношение, че не е предвиден изпитателен срок или че работникът е назначен на пълно работно време . Работодателите трябва да имат възможност за оборване на презумпциите; или

работникът се възползва от определени от държавата членка задължителни презумпции, които са в негова полза. Когато предоставената информация не включва информацията, посочена в член 3, параграф 2, букви д), е), к) или л), за договорени се считат посочените от работника условия на труд . Работодателите трябва да имат възможност за оборване на презумпциите; и

Изложение на мотивите

Уредбата относно презумпцията по буква а) трябва да бъде въведена задължително от държавите членки. Предложената уредба обаче, съгласно която държавите членки установяват по-благоприятни презумпции, е твърде неясна. В това отношение трябва конкретно да се определи, че при неизпълнение на задълженията за предоставяне на информация посочените от работника условия на труд се считат за договорени и се прилага вече споменатата в разпоредбата оборима презумпция за безсрочно трудово правоотношение на пълно работно време.

Изменение 22

Глава V, член 14, параграф 1, буква б)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

работникът трябва да има възможност да подаде своевременно жалба до компетентния орган. Ако компетентният орган смята, че жалбата е основателна, той разпорежда съответният(ите) работодател(и) да предостави(ят) липсващата информация. Ако работодателят не предостави липсващата информация в срок от 15 дни след получаването на разпореждането, органът трябва да може да наложи подходяща административна санкция, дори ако трудовото правоотношение е приключило. Работодателите трябва да имат възможност за административно обжалване срещу решението за налагане на санкцията. Държавите членки могат да определят като компетентни органи съществуващи вече органи.

в допълнение работникът трябва да има възможност да подаде своевременно жалба до компетентния орган. Ако компетентният орган смята, че жалбата е основателна, той разпорежда съответният(ите) работодател(и) да предостави(ят) липсващата информация. Ако работодателят не предостави липсващата информация в срок от 15 дни след получаването на разпореждането, органът трябва да може да наложи подходяща административна санкция, дори ако трудовото правоотношение е приключило. Работодателите трябва да имат възможност за административно обжалване срещу решението за налагане на санкцията. Държавите членки могат да определят като компетентни органи съществуващи вече органи.

Изложение на мотивите

Алтернативата на производство по обжалване пред компетентния орган (буква б) не съдържа благоприятни правни последици за работника и поради това не трябва да се предоставя на държавите членки като алтернативна възможност, а може да се прилага само като допълнение към предложението за регламентиране по буква а). Тъй като при втората алтернатива работник, чийто работодател не е изпълнил задължението си, е подчинен на административно производство, чиято продължителност и изход зависят най-вече от органа и което в най-добрия случай приключва с налагане на административна глоба. Освен това тази алтернатива няма превантивно действие срещу заобикалянето на задълженията за предоставяне на информация.

Изменение 23

Глава V, член 17, параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Държавите членки предприемат необходимите мерки за забрана на уволнението или негов еквивалент и на всякаква подготовка за уволнение на работници заради упражняване на правата, предвидени в настоящата директива.

Държавите членки предприемат необходимите мерки за забрана и обявяване на уволнението или негов еквивалент и всякаква подготовка за уволнение на работници за правно недействителни заради упражняване на правата, предвидени в настоящата директива.

Изложение на мотивите

Съгласно параграф 1 държавите членки забраняват уволнението или подготовката за уволнение въз основа на правата, предвидени в настоящата директива. Във връзка с параграф 2, съгласно който работниците, които смятат, че са уволнени заради упражняване на правата, предвидени в настоящата директива, могат да поискат писмена обосновка и становище, това не представлява достатъчен инструмент за защита при упражняване на правата, предвидени в настоящата директива. За да се задейства ефективно защитата, е нужно изрично регламентиране на правните последици в смисъл, че уволненията или подготовката за уволнение заради упражняване на правата, предвидени в настоящата директива, са недействителни.

Изменение 24

Глава V, член 17, параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Работници, които смятат, че са били уволнени или че срещу тях са били предприети мерки с равностоен ефект заради упражняване на правата, предвидени в настоящата директива, могат да поискат от работодателя да представи надлежно обосновани причини за уволнението. Работодателят представя тези причини в писмена форма.

Работници, които смятат, че са били уволнени или че срещу тях са били предприети мерки с равностоен ефект заради упражняване на правата, предвидени в настоящата директива, могат да поискат от работодателя да представи надлежно обосновани причини за уволнението. Работодателят представя тези причини в писмена форма. Държавите членки предприемат необходимите за целта мерки, за да гарантират, че срокът, който трябва да се спазва при иск срещу уволнението, временно спира да тече, докато работникът не получи писмената обосновка от работодателя.

Изложение на мотивите

От практическа гледна точка е необходимо срокът, който трябва да се спазва при иск срещу уволнението, временно да спре да тече, докато работникът не получи писмената обосновка от работодателя. В противен случай съществува опасност тази разпоредба да бъде в ущърб на работника, който, очаквайки предвидената в закона обосновка, може да пропусне срока за подаване на иск.

Изменение 25

Глава V, член 17, параграф 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че когато работници съгласно посоченото в параграф 2 докажат пред съда или друг компетентен орган факти , въз основа на които може да се предположи, че е извършено такова уволнение или негов еквивалент, ответникът трябва да докаже, че уволнението е на основание, което е различно от посочените в параграф 1.

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че когато работници съгласно посоченото в параграф 2 представят пред съда или друг компетентен орган индиции , въз основа на които може да се предположи, че е извършено такова уволнение или негов еквивалент, ответникът трябва да докаже, че уволнението е на основание, което е различно от посочените в параграф 1.

Изложение на мотивите

Не става ясно колко конкретно и обосновано следва да бъде доказването на такива факти от страна на работниците. В този случай би трябвало да е достатъчно да се представят индиции, които насочват към подобна санкционираща мярка. Затова доказването на факти следва да се замени с представяне на индиции.

Изменение 26

Глава V, член 18

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Държавите членки въвеждат правила относно санкциите, които се прилагат в случай на нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, или на съответните разпоредби, които вече са в сила и засягат правата, попадащи в обхвата на настоящата директива. Държавите членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на тези санкции. Санкциите са ефективни, пропорционални и имат възпиращ ефект. Те могат да бъдат под формата на глоба. Те могат да включват също така плащането на обезщетение.

Държавите членки въвеждат правила относно санкциите, които се прилагат в случай на нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, или на съответните разпоредби, които вече са в сила и засягат правата, попадащи в обхвата на настоящата директива. Държавите членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на тези санкции. Санкциите са ефективни, пропорционални и имат възпиращ ефект. Те могат да бъдат под формата на глоба. Те трябва да включват също така плащането на подходящо обезщетение.

Изложение на мотивите

Не е достатъчно да се налагат глоби за ефективно санкциониране на нарушенията. Те ще бъдат с различна степен на ефективност в зависимост от държавата членка и условията в тамошните компетентни органи. Освен това работниците, чиито права са нарушени, нямат никаква полза от налагането на парична глоба.

Изменение 27

Глава VI, член 19, параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Настоящата директива не представлява достатъчно основание за намаляване на общото ниво на защитата, което се предоставя на работниците в държавите членки.

Настоящата директива не представлява достатъчно основание за намаляване на общото ниво на защитата, което се предоставя на работниците в държавите членки. Също така прилагането на настоящата директива не е основание за влошаване на положението в държавите членки по отношение на общото ниво на закрила на работниците и сферите, в които се предоставя такава закрила.

Изложение на мотивите

Параграф 1 се нуждае от допълнение, за да се гарантира, че общото ниво на защита не може да се влоши и че за регламентираните въпроси, обхванати от директивата, не се допуска влошаване вследствие на нейното транспониране в регламентираните сфери. Подобна конкретна забрана за намаляване на общото ниво на закрила е съвсем обичайна в директивите в областта на социалната политика и е приета от Съда на ЕС, както и в член 8, параграф 4 от приложението към Директива 1999/70/ЕО относно Рамково споразумение за срочната работа (Рамково споразумение на социалните партньори като приложение към директивата) или в член 9, параграф 4 от Директива 2002/14/ЕО за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност.

Изменение 28

Глава VI, член 21

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Правата и задълженията, определени в настоящата директива, се прилагат към съществуващите трудови правоотношения от [датата на влизане в сила + 2 години]. Въпреки това работодателите предоставят или допълват документите, посочени в член 4, параграф 1, член 5 или член 6, само при поискване от страна на работника. Липсата на такова искане не трябва да води до изключване на работниците от минималните права, установени по силата на настоящата директива.

Правата и задълженията, определени в настоящата директива, се прилагат към съществуващите трудови правоотношения от [датата на влизане в сила + 2 години].

Изложение на мотивите

Приветстваме факта, че правата и задълженията, произтичащи от настоящата директива, ще се прилагат и по отношение на съществуващите трудови правоотношения. Неясно остава обаче какво е отношението към това на второто изречение и на следващото трето изречение. Ако директивата трябва да се прилага за съществуващите трудови правоотношения, тези изречения не са необходими. За съществуващите трудови правоотношения задължението за предоставяне на информация трябва да е в сила независимо от евентуално искане. В крайна сметка работодателите като адресати на трудовоправните разпоредби трябва да вземат предвид промените в правното положение и в съответствие със задълженията си да изпълняват тези изисквания, без да има искане от страна на работниците за законосъобразно поведение.

II.   ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Европейските пазари на труда в процес на промяна

1.

изразява своето задоволство от факта, че от времето на икономическата и финансова криза през 2008—2013 г. равнището на безработица отново отбелязва устойчив спад и понастоящем е 7,3 % в ЕС и 8,6 % в еврозоната;

2.

посочва обаче, че икономическата и финансова криза засегна най-тежко именно най-младите работници. През април 2017 г. равнището на младежката безработица беше 16,7 %, т.е. много над равнището отпреди кризата и повече от два пъти над общото равнище на безработицата;

3.

изразява съжаление, че въпреки мерките, предприети на равнище ЕС, проблемът с изключително високата младежка безработица не беше решен; поради това подчертава, че в допълнение към мерките, отнасящи се до пазара на труда, е важно да се насърчава по-голяма социална мобилност и да се предприемат политически мерки за по-добро съгласуване между предлаганото образование и реалните нужди на пазара на труда;

4.

отбелязва, че през 2016 г. равнището на заетост за лицата в трудоспособна възраст между 20 и 64 години достигна 71,1 % — най-високото средно годишно равнище, отбелязвано някога в Европейския съюз. Зад тази средна стойност обаче се крият значителни разлики между отделните държави членки. От 2001 г. насам равнището на заетост сред трудоспособното население на възраст от 25 до 54 години остава приблизително същото, докато при по-възрастните лица (55—64 години) се повишава забележимо, а при младите хора (15—24 години) отбелязва спад;

5.

приветства факта, че що се отнася до равнището на заетост на жените и мъжете, разликата между половете е намаляла. До голяма степен това се дължи на повишаване на равнището на заетост на жените. Въпреки това има държави членки, в които по-малката разлика се дължи на спадналото равнище на заетост при мъжете;

6.

изразява съжаление, че делът на работещите, които полагат труд на непълно работно време, се e повишил от 14,9 % през 2002 г. на 19,0 % през 2015 г. По отношение на този дял съществува отчетлива разлика между мъжете и жените. През 2016 г. значително повече жени — почти една трета (31,4 %) от работещите жени — отколкото мъже (8,2 %) са полагали труд на непълно работно време;

7.

изразява загриженост поради факта, че е възможно при определени условия нестандартните трудови правоотношения, по-специално трудовите правоотношения за срочна работа, непропорционално често да засягат по-млади, по-слабо образовани и по-ниско квалифицирани работници и че повечето от тях не встъпват доброволно в подобни трудови правоотношения. През 2015 г. само 37 % от по-младите работници имат безсрочни трудови договори за работа на пълно работно време, което представлява значителен спад в сравнение с дела от 48 % през 2002 г.;

8.

отбелязва, че независимо от това, че трудовите договори на пълно работно време са преобладаващият вид трудови правоотношения, през последните 20 години нестандартните форми на заетост се увеличават значително. През 1995 г. 32 % от работещите в ЕС-15 са с нестандартни договори. През 2015 г. този процент в ЕС-28 достигна 36 % с тенденция за нарастване.

Предизвикателства, свързани с промяната

9.

отбелязва, че във време на нарастваща взаимозависимост в световната икономика, по-сложни международни вериги на добавената стойност, по-бързи иновационни цикли в областта на технологиите и стопанската организация с повишаваща се свързаност и цифровизация на работните процеси пазарите на труда се променят все по-бързо и същевременно възникват все по-голям брой нови нестандартни трудови правоотношения. За да не се окаже, че работниците се намират в несигурно положение, трябва да се постигне правилният баланс между гъвкавост и сигурност;

10.

посочва, че някои нови нестандартни форми на заетост, които се очаква да се разпространят през следващите години, предизвикват загриженост поради по-голямата несигурност по отношение на стабилността на заетостта, доходите, както и достъпа до социална закрила. Тези форми включват непостоянна работа, незначителна заетост на непълно работно време (в резултат на недоброволен избор), работа въз основа на ваучери, както и краудуъркинг;

11.

обръща внимание на факта, че някои съществуващи от по-отдавна нестандартни форми на заетост, като платените стажове и временната заетост, продължават да бъдат предизвикателство по отношение на сигурността на работното място и подходящите условия на труд;

12.

изтъква, че като цяло работещите по нестандартно трудово правоотношение по-често се изправят пред по-голяма нестабилност на заетостта. На нестандартните работни места обикновено се получават по-ниски почасови възнаграждения в сравнение с безсрочната заетост на пълно работно време. Освен това хората с нестандартна заетост са изложени на по-голям риск от безработица;

13.

подчертава, че в повечето случаи работещите по нестандартно трудово правоотношение по-често правят по-малки и по-ниски социалноосигурителни вноски, което има отрицателно отражение върху правото им на социални обезщетения, както и върху размера и продължителността им. Освен проблеми, свързани с физическото здраве и с безопасните условия на труд, работещите на несигурни работни места много често са подложени на стрес по време на работа;

14.

отчита, че работещите по нестандартно трудово правоотношение обикновено имат по малък достъп до представителните организации на работниците и до работа, защитена от клаузите на колективни трудови договори. Ниският процент на преобразуване на временните работни места в постоянни налага извода, че неравенството се запазва за по-дълъг период от време. Данните от държавите членки показват, че по-малко от 50 % от работещите, които през определена година са имали сключен срочен трудов договор, са имали безсрочен договор на пълно работно време три години по-късно;

15.

счита, че нестандартните форми на заетост са свързани с ползи за икономиката. И все пак, ако не бъде гарантирана основна сигурност, те може да имат и неблагоприятни последици за работодателя. Първоначално може и да се реализират икономии на разходи, но има и значителни скрити разходи. Управлението на личен състав, който се състои от работещи на срочен и на безсрочен трудов договор, крие рискове от конфликти и опасност от загуба на мотивация, което може да доведе до намаляване на производителността. Несигурността в трудовото правоотношение може да има отрицателно отражение върху иновациите и да доведе до намаляване на доверието и до поведение, свързано с непоемане на рискове;

Необходимост от действия в контекста на промяната

16.

отбелязва, че трябва да се предприемат важни стъпки за подобряване на защитата на работниците и осигуряване на по-унифицирани стандарти на европейския вътрешен пазар. Действащото трудово право на ЕС не се прилага еднакво за всички работещи, създава различия и води до неравенства по отношение на условията на труд и социалната закрила като цяло;

17.

отбелязва, че в проучване по програма REFIT относно подкрепата и оценката на Директивата относно писмените декларации (91/533/ЕИО) беше установено, че съществува една основна група лица, които се ползват от защита (обикновено работниците с безсрочни стандартни трудови договори или дългосрочни трудови договори), докато при много други групи работещи на практика съществуват значителни различия или несигурност относно това дали разпоредбите на директивата се прилагат за тях. Много работници не са достатъчно запознати със своите основни права или нямат потвърждение за това какво представляват тези права;

18.

настоятелно подкрепя всяко усилие да се гарантират минимални справедливи условия на труд за всички различни форми на трудови договори в целия Европейски съюз, като същевременно се избягва неоснователно увеличаване на бюрократичната и административната тежест за малките и средните предприятия. Тези минимални права биха предложили необходимата защита на всички работещи, така би се създала ясна референтна рамка, спрямо която националните законодатели и съдилища биха могли да се ориентират;

19.

заявява, че новите минимални права по отношение на условията на труд на работещите на равнището на ЕС и свързаното с тях задължение за писмено предоставяне на информация на работещите относно действащите условия на труд са абсолютно необходими, тъй като те ще предоставят повече сигурност на работодателите и на работниците и същевременно ще предотвратяват вредната надпревара за достигане на най-ниски равнища между държавите членки;

20.

счита, че новите минимални права на равнището на Съюза не само гарантират равнопоставени условия на конкуренция, тъй като различните национални подходи водят до нарушаване на конкуренцията и до пречки пред свободното движение на работниците в рамките на единния пазар. Те също така могат да подобрят и ефективността на пазара на труда в ЕС, да насърчават икономическия и социалния напредък, както и сближаването и нов процес на конвергенция към по-добри условия на труд и живот, като същевременно се запазва целостта на вътрешния пазар;

Принципна оценка на предложението за директива

21.

приветства решението на Европейската комисия в отговор на актуалните предизвикателства на пазара на труда да внесе предложение за директива за прозрачни и предвидими условия на труд в Европейския съюз. По този начин се прилагат важни принципи, залегнали в европейския стълб на социалните права, и европейското трудово законодателство се адаптира към пазарите на труда в ЕС от ХХI век;

22.

припомня, че в членове 27 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз се посочва, че работниците имат право на информиране и право на справедливи и равни условия на труд;

23.

изтъква, че местните и регионалните власти са основни работодатели в публичния сектор, които трябва да постигнат баланс между бюджета, предоставянето на обществени услуги и условията за работната сила. Те имат също ключова роля при обмена на информация и добри практики. Местните и регионалните власти имат отношение към тези въпроси като възложители на обществени поръчки, от една страна, а от друга, участват в упражняването на контрол за възможни злоупотреби;

24.

обръща внимание на факта, че социалните служби, услугите за интеграция на пазара на труда и адаптирането към структурните промени, както и мерките за социална, икономическа и културна интеграция се гарантират и предоставят предимно от местните и регионалните власти;

25.

изтъква, че е важно Комисията да спазва изцяло принципа на субсидиарност, и подчертава колко е важно да се спазва безусловно принципът на пропорционалност, за да се гарантира, че няма да възникнат нови финансови или административни тежести. Широките правомощия в областта на социалната политика и политиката на заетост на националните и поднационалните органи трябва да се зачитат;

26.

поради това потвърждава своята подкрепа за инициативата на Европейската комисия за засилване на социалното измерение на Европейския съюз в съответствие с член 9 от Договора от Лисабон, съгласно който социалното измерение трябва да се взема предвид във всички действия на Европейския съюз;

Положителни бележки по предложението за директива

27.

посочва, че Директива 91/533/ЕИО относно писмените декларации е приета преди повече от 25 години, но целите ѝ за по-голяма прозрачност на пазара на труда и за защита на правата на работниците все още са считани за изключително важни;

28.

подчертава значението на предоставянето на писмена информация както за работодателите, така и за работещите, тъй като по този начин се постига по-голяма прозрачност и се намаляват асиметриите между страните по договорите. С това обаче се прави само първа крачка към избягване на несигурните форми на заетост;

29.

приветства факта, че информирането на работниците относно основни аспекти на условията на техния трудов договор най-късно на първия работен ден води до значително по-голяма сигурност и яснота и това трябва да се разглежда като особено полезно в контекста на транснационалната трудова дейност, както и трансграничното свободно движение на работниците;

30.

оценява по-специално допълването на материалните права и съответно минималните изисквания по отношение на условията на труд в следните аспекти:

ограничаването на изпитателния срок до шест месеца,

възможността работниците да работят за няколко работодатели,

факта, че при работа на повикване при променлив работен график на работника се предоставя предварителна информация за времето, в което ще се изисква от него да работи,

възможността работещите да поискат от работодателя обоснован писмен отговор относно по-стабилна форма на заетост,

факта, че изискваните задължителни обучения в бъдеще ще се заплащат изцяло от работодателя,

и подчертава, че социалните партньори трябва да имат право да сключват колективен трудов договор относно минималните права, стига да се запази общата защита на съответните работници и да се спазват минималните условия за работа, посочени в настоящата директива;

31.

посочва, че в ЕС не съществува консенсус относно трудовите договори и че настоящата директива е важна за насърчаването на мобилността на работниците на единния пазар чрез установяване на минимални стандарти за предоставяне на информация, което ще доведе до намаляване на различията между държавите членки, и чрез облекчаване на дейността на предприятията и на работниците в други държави членки;

32.

подчертава, че прозрачността е от полза не само за работниците, но и за органите при техните усилия за намаляване на недекларирания труд, както и за работодателите и потенциалните инвеститори, които се нуждаят от правна сигурност по отношение на условията на труд;

33.

подчертава още веднъж ползите за работниците от предоставянето на индивидуална информация за основните елементи на техните трудови договори. По този начин работещите осъзнават и познават по-добре основните аспекти на своите условия на труд и своите права;

Критични бележки по предложението за директива

34.

приветства факта, че от една страна, с настоящото предложение за директива се разширява задължението на работодателите за предоставяне на информация на работниците за условията на техните трудови договори и се подобрява възможността за упражняването им. Същевременно се въвеждат нови материални права като т.нар. „минимални изисквания, свързани с условията на труд“. Оценява се критично обаче това обединяване на двата независими един от друг комплекса от правила в една обща уредба;

35.

призовава определенията на понятията „работник“ и „работодател“, както и „трудово правоотношение“ в разглежданата директива да бъдат адаптирани към съдебната практика на Съда на ЕС, както и в директивата да не се определят допълнителни правила, тъй като все още е необходим задълбочен дебат по тях. Определенията на тези понятия в националните законодателства трябва да останат непроменени;

36.

отбелязва, че много форми на заетост в икономиката на сътрудничеството могат да бъдат класифицирани между зависима заетост и самостоятелна заетост. Това повдига важни въпроси, свързани с условията на труд, опазването на здравето и гарантирането на сигурност, здравноосигурителните обезщетения, изплащането на заплатата при болест, обезщетенията за безработица и пенсионното осигуряване. Всичко това може да доведе до нови категории несигурна заетост;

37.

призовава в дебата да бъде отделено особено внимание на новите нестандартни форми на заетост, тъй като попадат в обхвата на директивата и в тази област съществуват значителни различия между отделните държави членки;

38.

призовава в дебата да бъде отделено особено внимание и на съществуващите между 4 и 6 милиона работници в ЕС, които имат договори за работа на повикване или за непостоянна работа;

39.

изтъква необходимостта от предоставяне на насоки на работодателите за спазването на новите разпоредби относно нестандартната заетост и от прилагане на предлаганото право в рамките на ЕС с цел по-сигурна и предвидима форма на заетост. В краткосрочен план трябва да се окаже подкрепа при определянето на референтните часове и при разработването на процеси за управление на спорадичната и краткосрочната работа, тъй като договорите за краткосрочна работа, работа на непълно работно време и работа на повикване се използват и в публичния сектор. Необходимо е да се изясни и обработването на повторни молби на физически лица;

40.

подчертава, че равното третиране и недискриминацията на работниците трябва да бъдат гарантирани;

41.

отчита като цяло, че предложението за директива на Европейската комисия може да бъде само отправна точка за широк дебат относно създаването на устойчива и гарантираща жизнен минимум заетост в Европа, свързано с искането за принципно засилване на социалните права на всички работници и за гарантирано прилагане на вече съществуващите права за всички работещи;

Допълващи предложения за директива и други въпроси, които се нуждаят от уреждане

42.

настоятелно призовава Европейската комисия да се ангажира, че при настоящото преработване на директивата се вземат предвид също така новите и новопоявяващите се форми на самостоятелна заетост, както и очакваната гаранция за еднакво заплащане за еднакъв труд на всички работещи по нестандартни трудови договори;

43.

посочва, че трябва да се намери точният баланс между покриването на административните разходи и подпомагането или укрепването на местните политики за увеличаване на заплатите и подобряване на условията на живот и труд, включително за нестандартните работници;

44.

препоръчва новите материални права да бъдат допълнени със забраната на договорите за нулево работно време и правото на гарантирани часове платен труд, както и с повече права при прекратяване на договора, тъй като иначе разширяването на материалните права би било твърде недостатъчно;

45.

отбелязва, че отговорността за равновесие между професионалния и личния живот трябва да се поделя между работниците, семействата, социалните партньори, местните и регионалните власти и всички публични и частни доставчици на услуги. Само един цялостен подход, отчитащ всички гледни точки, ще позволи да се запази една устойчива в социално и икономическо отношение среда, в която хората и техните семейства са центъра на политиките;

46.

изтъква важната роля на местните и регионалните власти при планирането, прилагането и оценката на мерките в областите, в които те обикновено имат основни правомощия, като например в социалната политика и политиката по заетостта;

47.

призовава Комисията като последващо действие във връзка с приемането на Европейския стълб на социалните права (1) да представи предложение за по-добро участие на работниците и служителите в европейските дружества, тъй като ефективното представяне на интересите на предприятията е важен инструмент и за поддържане на прозрачни и предвидими условия на труд;

48.

счита, че е необходимо в европейското законодателство относно работническите съвети да се предвиди разширяване на функциите и по отношение на въпросите, свързани с цифровизацията, при зачитане на изискванията на европейската Директива 2009/38/ЕО за създаване на европейски работнически съвет, за да се защитават и засилят правата на представителство на работниците с оглед нарастващата трансгранична и транснационална дейност на предприятията, както и на свързаното с това увеличаване на мобилната и транснационалната работа;

49.

посочва, че в някои държави членки са въведени добре работещи модели на пазара на труда със силно автономни социални партньори, както и колективни трудови договори, които уреждат трудовите правоотношения и условията на труд въз основа на баланс на интересите, що се отнася до условията. За да се спазят правните стандарти на настоящата директива, трябва да е възможно да се продължи регламентирането на въпроси, свързани с минималните права, посредством колективни трудови договори.

Брюксел, 5 юли 2018 година.

Председател на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ


(1)  Становище на Комитета на регионите относно „Европейският стълб на социалните права“ (CDR 3141/2017), октомври 2017 г.


25.10.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 387/70


Становище на Европейския комитет на регионите — Към мобилност с ниски емисии

(2018/C 387/11)

Докладчик:

Michiel SCHEFFER (NL/АЛДЕ), член на Изпълнителния съвет на провинция Хелдерланд

Отправни документи:

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Към мобилност с ниски емисии: за Европейски съюз, който опазва планетата, предоставя възможности на своите потребители и защитава промишлеността и работниците си

COM (2017) 675 final

Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 92/106/ЕИО относно създаването на общи правила за някои видове комбиниран транспорт на товари между държавите членки

COM(2017) 648 final и final/2

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1073/2009 относно общите правила за достъп до международния пазар на автобусни превози

COM(2017) 647 final

Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2009/33/ЕО за насърчаването на чисти и енергийноефективни пътни превозни средства

COM(2017) 653 final

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Към най-широко използване на алтернативни горива/енергоносители: план за действие относно инфраструктурата за алтернативни горива/енергоносители съгласно член 10, параграф 6 от Директива 2014/94/ЕС, включително оценка на националните политически рамки по член 10, параграф 2 от Директива 2014/94/ЕС

COM(2017) 652 final и final/2

I.   ПРЕПОРЪКИ ЗА ИЗМЕНЕНИЯ

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1073/2009 относно общите правила за достъп до международния пазар на автобусни превози

COM(2017) 647 — final

Изменение 1

Съображение 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Във всяка държава членка следва да се определи независим и безпристрастен регулаторен орган, за да се гарантира правилното функциониране на пазара на автомобилните пътнически превози. Този орган може също така да отговаря за други регулирани сектори, като железопътен транспорт, енергетика или далекосъобщения.

Във всяка държава членка следва да се определи или компетентен транспортен орган, или независим и безпристрастен регулаторен орган, за да се гарантира правилното функциониране на пазара на автомобилните пътнически превози. Този орган може също така да отговаря за други регулирани сектори, като железопътен транспорт, енергетика или далекосъобщения.

Изложение на мотивите

Съгласно Договора за ЕС превозът на пътници е услуга от общ икономически интерес (УОИИ). Налагането на независим регулаторен орган може да се окаже непропорционално, когато пазарът е организиран съгласно Регламент (ЕО) № 1370/2007.

Изменение 2

Съображение 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Търговските редовни превози не следва да нарушават икономическото равновесие на съществуващите договори за обществени услуги. Поради тази причина регулаторният орган следва да може да извършва обективен икономически анализ за целта.

Търговските редовни превози не следва да нарушават равновесието на съществуващите договори за обществени услуги. Поради тази причина регулаторният орган следва да може да извършва обективен анализ за целта. Този анализ следва да отчита важните характеристики във връзка със структурата и географското положение на съответните пазар и мрежа (размер, характеристики на търсенето, сложност на мрежата, географска и техническа изолираност и услугите, включени в договора), както и дали новата услуга води до подобряване на качеството на услугите или ефективността на разходите, или и двете, в сравнение с предишния възложен договор за обществена услуга.

Изложение на мотивите

Обществените услуги като транспорта не би трябвало да се оценяват единствено от икономическа гледна точка, а да се разглеждат в по-широк смисъл, който да включва не само икономически измерими критерии, но и въпроси, свързани с качеството, безопасността и териториалното и социалното сближаване. Комитетът на регионите следва да използва настоящия доклад, за да даде насоки относно развитието на някои аспекти.

Изменение 3

Съображение 6

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

За да се гарантира лоялната конкуренция на пазара, на операторите на редовни превози следва да са предоставени права на достъп до терминалите в Съюза при обективни, справедливи, недискриминационни и прозрачни условия. Обжалванията на решенията за отказ или ограничаване на достъп следва да се подават пред регулаторния орган.

За да се гарантира лоялната конкуренция на пазара, на операторите на редовни превози следва да са предоставени права на достъп до терминалите публична собственост в Съюза при обективни, справедливи, недискриминационни и прозрачни условия. Не трябва обаче да се излагат на риск териториалното равновесие и социалното сближаване, поради което операторите на публична услуга би трябвало да имат приоритетен достъп, за да бъдат гарантирани задълженията по договора за обществена услуга с компетентните органи. Обжалванията на решенията за отказ или ограничаване на достъп следва да се подават пред регулаторния орган.

Изложение на мотивите

Операторите на публична услуга би трябвало да имат приоритетен достъп до терминалите, тъй като трябва да спазват задълженията си (честота на превозите, разписания, връзки, услуги), посочени в договорите за обществена услуга с компетентните органи.

Изменение 4

Съображение 8

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Разрешителните за вътрешните и международните редовни превози следва да се издават, като се прилага процедура за целта. Следва да се издава разрешително, освен ако съществуват специални основания за отказ, свързани със заявителя, или ако превозът би нарушил икономическото равновесие на договор за обществена услуга. Следва да се въведе праг във връзка с разстоянието, за да се гарантира, че търговските редовни превози не нарушават икономическото равновесие на съществуващите договори за обществени услуги. При маршрути, които вече са обслужвани в рамките на повече от един договор за обществена услуга, следва да е възможно да се увеличи този праг.

Разрешителните за вътрешните и международните редовни превози следва да се издават, като се прилага процедура за целта. Следва да се издава разрешително, освен ако съществуват специални основания за отказ, свързани със заявителя, или ако превозът би нарушил равновесието на договор за обществена услуга. Равновесието на даден договор за обществена услуга следва да отчита както икономическата му жизнеспособност, така и предоставяните на гражданите услуги от гледна точка на връзки, интермодално планиране на пътуването, качество, ефикасност, приспособяване към търсенето, безопасност и сигурност. Освен това при предоставянето на услугите би трябвало да се вземат предвид екологичните и социалните стандарти.

Изложение на мотивите

Обществените услуги като транспорта не би трябвало да се оценяват единствено от икономическа гледна точка, а да се разглеждат в по-широк смисъл, който включва не само икономически измерими критерии, но и въпроси, свързани с качеството, безопасността и териториалното и социалното сближаване. „Равновесието“ на даден договор за обществена услуга следва да отчита както икономическата му жизнеспособност, така и качеството на предлаганите на гражданите услуги. Спазването на еднакви екологични и социални стандарти е предпоставка за лоялна конкуренция.

Изменение 5

Съображение 13

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Доколкото с настоящия регламент се уеднаквяват правилата в националните пазари за автобусните редовни превози и достъпа до терминали, целите му, а именно насърчаване на развитието на междуградската мобилност и увеличение на относителния дял на устойчивите видове пътнически превози, не могат да се изпълнят в достатъчна степен от държавите членки. Поради тази причина Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, залегнал в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на търсените цели.

 

Изложение на мотивите

Въпросите, свързани с достъпа до местните терминали и регионалните пазари за обществен транспорт, са тясно свързани със субсидиарността.

Изменение 6

Член 1, параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

член 2 се изменя, както следва:

член 2 се изменя, както следва:

(…)

(…)

в)

добавят се следните точки 9 — 11:

„9.

„терминал“ означава всяко съоръжение с минимална площ 600 m2 , което осигурява място за паркиране, използвано от автобуси, за да могат пътниците да слизат или да се качват;

в)

добавят се следните точки 9 — 11:

„9.

Съгласно определенията и изискванията на националното законодателство „терминал“ означава всяко съоръжение публична собственост , което осигурява място за паркиране, използвано от автобуси, за да могат пътниците да слизат или да се качват;

(…)

(…)

Изложение на мотивите

Държавите членки следва да разполагат със свобода на преценка. Позоваването на минимална площ от 600 м2 следва да се заличи, за да не бъдат ощетявани терминалите в малките градове и селските райони с по-малка площ, чиято функция обаче е от съществено значение за свързването им с основните градове.

Изменение 7

Член 1, параграф 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

вмъква се следният член 3а преди глава II:

вмъква се следният член 3а преди глава II:

„Член 3a

Регулаторен орган

„Член 3a

Регулаторен орган

1.    Всяка държава членка определя един национален регулаторен орган за сектора на автомобилните превози на пътници. Той е безпристрастен орган, който от гледна точка на организацията, функционирането, йерархията и вземането на решения е правно отделен и независим от всеки друг публичен или частен субект. Този орган е независим от всеки компетентен орган, участващ във възлагането на договор за обществена услуга.

1.    Съгласно организацията на вътрешния си пазар на услуги всяка държава членка определя един национален регулаторен орган за сектора на автомобилните превози на пътници. Той е или компетентен транспортен орган, или безпристрастен орган, който от гледна точка на организацията, функционирането, йерархията и вземането на решения е правно отделен и независим от всеки друг публичен или частен субект. Във втория случай този орган е независим от всеки компетентен орган, участващ във възлагането на договор за обществена услуга.

Регулаторният орган може да отговаря за други регулирани сектори.

Регулаторният орган може да отговаря за други регулирани сектори.

Изложение на мотивите

Новите търговски услуги не следва да са в ущърб на изпълнението на УОИИ и задълженията, свързани с обществените услуги. Държавите членки следва да имат възможност да избират между независим регулаторен орган или компетентен транспортен орган, който познава социално-икономическите нужди на ползвателите.

Изменение 8

Член 1, параграф 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

вмъква се следният член 3а преди глава II:

вмъква се следният член 3а преди глава II:

„Член 3a

Регулаторен орган

(…)

„Член 3a

Регулаторен орган

(…)

3.   Регулаторният орган изпълнява следните задачи:

3.   Регулаторният орган изпълнява следните задачи:

а)

извършва икономически анализи, за да установи дали нова предложена услуга би нарушила икономическото равновесие на договор за обществена услуга;

а)

извършва анализи, за да установи дали нова предложена услуга би нарушила равновесието на договор за обществена услуга и дали не би имала отрицателно въздействие върху качеството на предлаганите на гражданите услуги, като се отчитат, наред с другото, въпроси като налични връзки, честота, цени, интермодално планиране на пътуването или безопасност, както и спазването на екологични и социални стандарти при предоставянето на услуги ;

(б)

събира и предоставя информация за достъпа до терминали; и

(б)

събира и предоставя информация за достъпа до терминали; и

в)

решава по обжалвания на решения на оператори на терминали.

в)

решава по обжалвания на решения на оператори на терминали.

Изложение на мотивите

Спазването на еднакви екологични и социални стандарти е предпоставка за лоялна конкуренция.

Изменение 9

Член 1, параграф 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

вмъква се следният член 3а преди глава II:

вмъква се следният член 3а преди глава II:

„Член 3a

Регулаторен орган

(…)

„Член 3a

Регулаторен орган

(…)

3.   Регулаторният орган изпълнява следните задачи:

3.   Регулаторният орган изпълнява следните задачи:

(…)

(…)

б)

събира и предоставя информация за достъпа до терминали; и

б)

да събира и предоставя информация за достъпа до терминали с цел да гарантира, че достъпът до съответните терминали за оператори на услуги е предоставен при обективни, справедливи, недискриминационни и прозрачни условия ; и

в)

решава по обжалвания на решения на оператори на терминали.

в)

решава по обжалвания на решения на оператори на терминали.

Изложение на мотивите

Автобусният транспорт е един от най-достъпните и най-важните видове транспорт в ЕС. Поради това е изключително важно пътниците да получават най-добрата възможна услуга, а най-добрият начин за това е лоялната конкуренция .

Изменение 10

Член 1, параграф 6

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

вмъква се следният член 5а:

вмъква се следният член 5а:

„Член 5a

Достъп до терминали

(…)

„Член 5a

Достъп до терминали

(…)

2.   Операторите на терминали полагат усилия да удовлетворят всички искания за достъп, за да се гарантира оптималното използване на терминалите.

2.   Операторите на терминали полагат усилия да удовлетворят всички искания за достъп, за да се гарантира оптималното използване на терминалите и спазването на задълженията за извършване на обществена услуга .

Искания за достъп могат да се отхвърлят само на основание липса на капацитет.

Искания за достъп могат да се отхвърлят на основание липса на капацитет или ако искането би влошило услугите за гражданите по отношение на достъп до връзки, ограничавайки тези връзки, излагайки на риск безопасността и сигурността или влошавайки цялостното качество на предлаганите услуги, или ако не са спазени необходимите екологични стандарти ; ако оператор на терминал вземе такова решение, то той трябва да го съобщи и на регулаторния орган .

Когато оператор на терминал отхвърля искане за достъп, той посочва жизнеспособните алтернативи.

 

Изложение на мотивите

Задачата на оператора на терминали не е да проучва жизнеспособни алтернативи. Освен това достъпът до терминалите би трябвало да бъде свързан с въпросите за качеството на услугите за потребителите и тяхната безопасност и сигурност. Освен това правото на достъп до терминалите не следва да бъде в ущърб на изпълнението на обществените цели, мисия и задължения на услугата от общ икономически интерес (УОИИ).

Особено в градове със замърсяване с фини прахови частици може да се налага ограничаване в съответствие с екологичните стандарти.

Изменение 11

Член 1, параграф 9

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Член 8 се заменя със следното:

Член 8 се заменя със следното:

„Член 8

Процедура за издаване на разрешително за международен превоз на пътници на разстояние от по-малко от 100 километра по права линия

„Член 8

Процедура за издаване на разрешително за международен превоз на пътници

1.   Разрешителното се издава със съгласието на компетентните органи на всички държави членки, на чиято територия пътници се качват или слизат и се превозват на разстояния от по-малко от 100 километра по права линия . В срок до две седмици от получаване на заявлението разрешаващият орган изпраща копие от заявлението, както и копия от всяка друга относима документация на тези компетентни органи с искане за съгласието им. В същото време разрешаващият орган изпраща за информация тези документи на компетентните органи на другите държави членки, през чиято територия се преминава.

1.   Разрешителните се издават със съгласието на компетентните органи на всички държави членки, на териториите на които се качват и слизат пътници . В срок до две седмици от получаване на заявлението разрешаващият орган изпраща копие от заявлението, както и копия от всяка друга относима документация на тези компетентни органи с искане за съгласието им. В същото време разрешаващият орган изпраща за информация тези документи на компетентните органи на другите държави членки, през чиято територия се преминава.

(…)

(…)

Изложение на мотивите

Решението за приемане или отказ на транспортна услуга не би трябвало да зависи от разстоянието (100 км по права линия), а по-скоро от въздействието, което тази допълнителна услуга би оказала върху съществуващите услуги за гражданите (независимо дали е обществена услуга от общ интерес или търговска услуга). Освен това регионалните различия (напр. разстоянието между градовете и икономическите центрове) не може да се измерват общо за целия ЕС.

Изменение 12

Член 1, параграф 10

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Добавят се следните членове от 8a — 8 г :

Добавят се следните членове от 8a — 8 б :

„Член 8a

Процедура за издаване на разрешително за международен превоз на пътници на разстояние от 100 километра или повече по права линия

„Член 8a

Решения на разрешаващите органи

1.     Разрешаващият орган взима решение по заявлението в срок до два месеца от датата на подаване на заявлението от страна на превозвача.

1.   По реда на процедурата по член 8 разрешаващият орган издава разрешителното, издава разрешителното с ограничения или отхвърля заявлението. Разрешаващият орган информира всички компетентни органи, посочени в член 8, параграф 1, за решението си.

2.     Разрешителното се издава освен ако отказът може да се обоснове с един или повече от мотивите, посочени в букви а) — в) от член 8в, параграф 2.

2.   В решенията за отхвърляне на заявление или за издаване на разрешително с ограничения се посочват мотивите, на които се основават.

Разрешителното се издава освен ако отказът може да се обоснове с един или повече от следните мотиви:

 

а)

(…)

(…)

(г)

регулаторният орган установи въз основа на обективен анализ, че услугата би нарушила равновесието на договор за обществена услуга.

Разрешаващите органи не отхвърлят заявление единствено на основанието, че превозвач предлага по-ниски цени от тези, предлагани от други автомобилни превозвачи, или че въпросната връзка вече се обслужва от други автомобилни превозвачи , ако технически бъде обосновано, че тези по-ниски цени гарантират предоставянето на услугата през целия срок на договора .

(…)

3.     Разрешаващият орган изпраща за информация на компетентните органи на всички държави членки, през чиято територия пътниците се качват или слизат, както и на компетентните органи на държавите членки, чиято територия се преминава, без пътниците да се качват или слизат, копие от заявлението, копия от всяка друга относима документация и оценката си.

 

Член 8б

Процедура за издаване на разрешително за вътрешни редовни превози

Член 8 б

Ограничаване на правото на достъп

1.     Разрешаващият орган взима решение по заявлението в срок до два месеца от датата на подаване на заявлението от страна на превозвача. Този срок може да се удължи до четири месеца, ако е поискан анализ съгласно член 8в, параграф 2, буква г).

1.   Държавите членки могат да ограничат правото на достъп до международния и националния пазар на редовни превози, ако услугата би нарушила равновесието на договор за обществена услуга или се касае за доставчици, които са били санкционирани от компетентните органи за използване на практики, противоречащи на гаранциите за услугата .

2.     Разрешителните за вътрешни редовни превози се издават освен ако отказът може да се обоснове с един или повече от мотивите, посочени в букви а) — в) от член 8в, параграф 2, а ако се превозват пътници на разстояние от по-малко от 100 километра по права линия — член 8в, параграф 2, буква г).

2.   Компетентните органи, които са възложили договор за обществена услуга, или операторите на публична услуга, които изпълняват договора за обществена услуга, могат да поискат от регулаторния орган да извърши анализ, за да установи дали би се нарушило равновесието на договора за обществена услуга.

Регулаторният орган разглежда искането и решава дали да извърши анализ. Той информира заинтересованите страни за решението си.

3.     Разстоянието по параграф 2 може да се увеличи до 120 километра, ако новият редовен превоз ще обслужва място на отпътуване и пристигане, които вече са обслужвани в рамките на повече от един договор за обществена услуга.

3.   Когато регулаторният орган извършва анализ, той информира всички заинтересовани страни за резултатите от анализа и за заключенията си в срок до шест седмици след получаване на цялата относима информация. Регулаторният орган може да заключи, че разрешителното трябва да се издаде или да се издаде при определени условия, или съответно, заявлението за разрешителното трябва да се отхвърли.

Заключенията на регулаторния орган са задължителни за разрешаващите органи.

(…)

Член 8в

Решения на разрешаващите органи

1.   По реда на процедурата по членове 8 , 8а или 8б разрешаващият орган издава разрешителното, издава разрешителното с ограничения или отхвърля заявлението. Разрешаващият орган информира всички компетентни органи, посочени в член 8, параграф 1, за решението си.

 

2.   В решенията за отхвърляне на заявление или за издаване на разрешително с ограничения се посочват мотивите, на които се основават.

Разрешителното се издава освен ако отказът може да се обоснове с един или повече от следните мотиви:

 

а)

(…)

(…)

(г)

регулаторният орган установи въз основа на обективен икономически анализ, че услугата би нарушила икономическото равновесие на договор за обществена услуга.

Разрешаващите органи не отхвърлят заявление единствено на основанието, че превозвач предлага по-ниски цени от тези, предлагани от други автомобилни превозвачи, или че въпросната връзка вече се обслужва от други автомобилни превозвачи.

 

(…)

 

Член 8 г

Ограничаване на правото на достъп

1.   Държавите членки могат да ограничат правото на достъп до международния и националния пазар на редовни превози, ако предложеният редовен превоз се отнася за пътници на разстояние от по-малко от 100 километра по права линия и ако услугата би нарушила икономическото равновесие на договор за обществена услуга.

 

2.   Компетентните органи, които са възложили договор за обществена услуга, или операторите на публична услуга, които изпълняват договора за обществена услуга, могат да поискат от регулаторния орган да извърши анализ, за да установи дали би се нарушило икономическото равновесие на договора за обществена услуга. Регулаторният орган разглежда искането и решава дали да извърши икономическия анализ. Той информира заинтересованите страни за решението си.

 

3.   Когато регулаторният орган извършва икономически анализ, той информира всички заинтересовани страни за резултатите от анализа и за заключенията си в срок до шест седмици след получаване на цялата относима информация. Регулаторният орган може да заключи, че разрешителното трябва да се издаде или да се издаде при определени условия, или съответно, заявлението за разрешителното трябва да се отхвърли.

Заключенията на регулаторния орган са задължителни за разрешаващите органи.

 

(…)

 

Изложение на мотивите

Решението за приемане или отказ на транспортна услуга не би трябвало да зависи от разстоянието (100 км по права линия), а по-скоро от въздействието, което тази допълнителна услуга би оказала върху съществуващите услуги за гражданите (независимо дали е обществена услуга от общ интерес или търговска услуга). Освен това регионалните различия (напр. разстоянието между градовете и икономическите центрове) не може да се измерват общо за целия ЕС.

Член 8а: да не се отхвърлят директно предложените по-ниски цени, ако се гарантира и жизнеспособността на услугата през целия срок на договора. Член 8б: да се предвиди ограничителна разпоредба за доставчиците, които са били санкционирани.

Изменение 13

Член 1, параграф 14

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Член 13 се заличава;

 

Изложение на мотивите

Необходимо е повторно въвеждане на съответния член, за да се гарантира, че местните екскурзии се считат за една единствена международна транспортна услуга, а не за каботажни превози.

Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 92/106/ЕИО относно създаването на общи правила за някои видове комбиниран транспорт на товари между държавите членки

COM(2017) 648 — final

Изменение 14

Съображение 13

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

(13)

(…)

Следва да има средно поне един терминал за претоварване за комбиниран транспорт, разположен на не по-вече от 150 km от всяка точка, от която се изпращат товари в Съюза.

(13)

(…)

Следва да има средно поне един терминал за претоварване за комбиниран транспорт, разположен на не по-вече от 150 km от всяка точка, от която се изпращат товари в Съюза , освен в периферните и най-отдалечените региони, където заради географските ограничения или това е невъзможно, или разходите за инфраструктурни инвестиции са твърде високи спрямо целта на Директивата за насърчаване на преориентиране на превоза на товари от автомобилния към по-щадящи околната среда видове транспорт .

Изложение на мотивите

Това изискване би могло да създаде проблеми на периферните региони (области с ниска гъстота на населението и с разпокъсани железопътни и пристанищни мрежи) и да доведе до изграждане на терминали там, където няма икономическа нужда от тях.

Изменение 15

Член 1, параграф 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

(5)

в член 6 се добавят следните параграфи 4, 5, 6, 7 и 8:

(5)

в член 6 се добавят следните параграфи 4, 5, 6, 7 и 8:

4.   Когато е необходимо за постигане на целта, посочена в параграф 9, държавите членки предприемат необходимите мерки за подкрепа на инвестициите в терминалите за претоварване по отношение на:

4.   Когато е необходимо за постигане на целта, посочена в параграф 9, държавите членки предприемат необходимите мерки за подкрепа на инвестициите в терминалите за претоварване по отношение на:

а)

изграждането, а когато е необходимо, разширяването на тези терминали за претоварване за комбинирания транспорт;

а)

изграждането, а когато е необходимо, разширяването на тези терминали за претоварване за комбинирания транспорт;

(б)

повишаването на оперативната ефективност на съществуващите терминали.

(б)

повишаването на оперативната ефективност на съществуващите терминали.

Държавите членки се координират със съседните държави членки и с Комисията и гарантират, че при прилагането на тези мерки се дава приоритет на осигуряването на балансирано и задоволително географско разпределение на подходящи съоръжения в Съюза, и по-конкретно по основните и широкообхватните мрежи ТЕN-Т, което да позволява всяко място в Съюза да е на отстояние от не повече от 150 km от такъв терминал.

Държавите членки се координират със съседните държави членки и с Комисията и гарантират, че при прилагането на тези мерки се дава приоритет на осигуряването на балансирано и задоволително географско разпределение на подходящи съоръжения в Съюза, и по-конкретно по основните и широкообхватните мрежи ТЕN-Т, което да позволява всяко място в Съюза да е на отстояние от не повече от 150 km от такъв терминал , освен в периферните и най-отдалечените региони, където заради географските ограничения или това е невъзможно, или разходите за инфраструктурни инвестиции са твърде високи спрямо целта на Директивата за насърчаване на преориентиране на превоза на товари от автомобилния към по-щадящи околната среда видове транспорт .

Изложение на мотивите

Вж. изменение 12.

Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2009/33/ЕО за насърчаването на чисти и енергийноефективни пътни превозни средства

COM (2017) 653 — final

Изменение 16

След съображение 16 се създава ново съображение

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

 

Потенциалът за намаляване на емисиите единствено чрез обществени поръчки е ограничен и общественият транспорт е отговорен само за една малка част от емисиите на транспортния сектор. Поради това държавите членки следва да бъдат насърчавани да регулират закупуването на чисти превозни средства от други притежатели на автомобилни паркове като таксиметровите дружества, дружествата за отдаване на автомобили под наем и тези за съвместно ползване на автомобили.

Изложение на мотивите

Само малка част от емисиите (8 % от емисиите на транспортния сектор) идва от обществения транспорт. И въпреки това предложението за директива е насочено предимно към обществените превозни средства. За да се постигне баланс в това отношение и да се изпълни целта за намаляване на емисиите, в директивата следва да се включат и други големи автомобилни паркове.

Изменение 17

След съображение 19 се създава ново съображение

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

 

Трябва да се засили съгласуваността с предишните законодателни актове на Съюза в областта на превозните средства, енергията от възобновяеми източници и алтернативните горива, по-специално с Регламент (ЕО) № 595/2009, Директива 2009/28/ЕО и Директива 2014/94/ЕС.

Изложение на мотивите

Законодателството на ЕС трябва да бъде последователно, съгласувано и насочено към една и съща цел.

Изменение 18

Член 1, параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Член 3 се заменя със следното:

Член 3 се заменя със следното:

„Член 3

Приложно поле

Настоящата директива се прилага по отношение на договори за покупка, наемане, отдаване под наем или покупка на изплащане на пътни превозни средства от:

„Член 3

Приложно поле

Настоящата директива не се прилага ретроактивно по отношение на съществуващи договори, а само на нови договори за покупка, наемане, отдаване под наем или покупка на изплащане на пътни превозни средства от:

Изложение на мотивите

Трябва да се защитят текущите договори, които не могат да бъдат засягани от новото законодателство.

Изменение 19

Член 1, параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Член 3 се заменя със следното:

Член 3 се заменя със следното:

„Член 3

Приложно поле

„Член 3

Приложно поле

Настоящата директива се прилага по отношение на договори за покупка, наемане, отдаване под наем или покупка на изплащане на пътни превозни средства от:

Настоящата директива се прилага по отношение на договори за покупка, наемане, отдаване под наем или покупка на изплащане на пътни превозни средства от:

(…)

(…)

 

г)

други притежатели на автомобилни паркове като таксиметровите дружества, дружествата за отдаване на автомобили под наем и тези за съвместно ползване на автомобили, ако държава членка реши да създаде механизми за регулиране на закупуването на чисти превозни средства от тези притежатели.“

Изложение на мотивите

Само малка част от емисиите (8 % от емисиите на транспортния сектор) идва от обществения транспорт. И въпреки това предложението за директива е насочено предимно към обществените превозни средства. За да се постигне баланс в това отношение и да се изпълни целта за намаляване на емисиите, в директивата следва да се включат и други големи автомобилни паркове.

Изменение 20

Приложение

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Таблица 5: Минимална цел за тежките превозни средства в съответствие с таблица 3 като дял от общия обем на обществените поръчки за тежки превозни средства в държавите членки

Държава членка

Камиони

Автобуси

 

2025 г

2030 г.

2025 г

2030 г.

Таблица 5: Минимална цел за тежките превозни средства в съответствие с таблица 3 като дял от общия обем на обществените поръчки за тежки превозни средства в държавите членки

Държава членка

Камиони

Автобуси

 

(XXXX  (**) - 2025 г.)

(2026 г. – 2030 г.)

(XXXX  (**) - 2025 г.)

(2026 г. – 2030 г.)

Изложение на мотивите

Целта следва да бъде създаването на средна стойност за новите договори за период от няколко години, за да се предостави възможност за гъвкавост за различните предмети на обществени поръчки на годишна база (трафик в града, трафик в провинцията и т.н.). (XXXX) следва да е дата — 24 месеца след датата на влизане в сила в съответствие с член 2.

II.   ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Основни послания

1.

подкрепя целта на Комисията да засили способността на Европа да се изправи пред предизвикателството на изменението на климата и да подобри качеството на живот на своите граждани, като същевременно запази и разшири конкурентното предимство на нашите индустрии при създаването на работни места, генерирането на устойчив икономически растеж и стимулирането на иновациите в технологии в областта на възобновяемите енергийни източници; подкрепя целта на Комисията да станем световен лидер в иновациите, цифровизацията и декарбонизацията и гледа на прехода към нисковъглеродна икономика като на възможност и предизвикателство пред промишлеността на ЕС;

2.

подчертава значението на ефективните, ефикасни и устойчиви транспортни системи за икономическата конкурентоспособност на градовете и регионите, както и за социалното, икономическото и териториалното сближаване на Европейския съюз;

3.

отбелязва, че мобилността и транспортът често са от компетентността на местните и регионалните власти, които отговарят за разработването и изпълнението на политиките за мобилност и за предоставянето на обществен транспорт в техния район, макар че решенията, които се вземат на местно равнище, често са свързани с рамка, определена от националната политика или политиката на ЕС;

4.

признава, че транспортът е отговорен за почти една пета от общите емисии на парникови газове в Европа. Само в този сектор нивата на емисии на парникови газове не са спаднали в сравнение с равнищата от 1990 г. Необходими са спешни действия за декарбонизация на транспортния сектор, като обаче трябва да се изтъкне и фактът, че само минимален дял от емисиите се дължи на обществения транспорт;