ISSN 1977-0855

Официален вестник

на Европейския съюз

C 334

European flag  

Издание на български език

Информация и известия

Година 61
19 септември 2018 г.


Съдържание

Страница

 

 

ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ
СЕСИЯ 2017—2018
Заседания от 3 до 6 юли 2017 г.
Протоколите от тази сесия са публикувани в  ОВ C 78, 1.3.2018 г.
ПРИЕТИ ТЕКСТОВЕ

1


 

I   Резолюции, препоръки и становища

 

РЕЗОЛЮЦИИ

 

Европейски парламент

 

Вторник, 4 юли 2017 r.

2018/C 334/01

Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. относно Eвропейски стандарти за 21-ви век (2016/2274(INI))

2

2018/C 334/02

Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. относно Към общоевропейска рамка за обезпечени облигации (2017/2005(INI))

13

2018/C 334/03

Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. относно ролята на свързания с риболова туризъм с оглед на диверсификацията на рибарството (2016/2035(INI))

20

2018/C 334/04

Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. с препоръки към Комисията относно давностните срокове за пътнотранспортните произшествия (2015/2087(INL))

30

2018/C 334/05

Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. с препоръки към Комисията относно общи минимални стандарти за гражданското производство в Европейския съюз (2015/2084(INL))

39

2018/C 334/06

Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. относно по-дългия жизнен цикъл на продуктите: ползи за потребителите и дружествата (2016/2272(INI))

60

2018/C 334/07

Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. относно провеждане на борба срещу нарушенията на правата на човека в контекста на военните престъпления и престъпленията против човечеството, в това число и геноцида (2016/2239(INI))

69

2018/C 334/08

Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. относно частните охранителни дружества (2016/2238(INI))

80

2018/C 334/09

Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. относно условията на труд и несигурната заетост (2016/2221(INI))

88

 

Сряда, 5 юли 2017 r.

2018/C 334/10

Незаконодателна резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2017 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването от името на Европейския съюз на Споразумение за политически диалог и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Куба, от друга страна (12502/2016 — C8-0517/2016 — 2016/0298(NLE) — 2017/2036(INI))

99

2018/C 334/11

Резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2017 г. относно ответни мерки на ЕС срещу ХИВ/СПИН, туберкулоза и хепатит C (2017/2576(RSP))

106

2018/C 334/12

Резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2017 г. относно Към стратегия на ЕС за международните културни отношения (2016/2240(INI))

112

2018/C 334/13

Резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2017 г. относно разработването на амбициозна промишлена стратегия на ЕС като стратегически приоритет за растеж, заетост и иновации в Европа (2017/2732(RSP))

124

 

Четвъртък, 6 юли 2017 r.

2018/C 334/14

Резолюция на Европейския парламент от 6 юли 2017 г. относно доклада на Комисията от 2016 г. относно Турция (2016/2308(INI))

128

2018/C 334/15

Резолюция на Европейския парламент от 6 юли 2017 г. относно случаите на лауреата на Нобеловата награда Лю Сяобо и Ли Минг-Че (2017/2754(RSP))

137

2018/C 334/16

Резолюция на Европейския парламент от 6 юли 2017 г. относно Еритрея, и по-специално случаите на Абуне Антониос и Давит Исак (2017/2755(RSP))

140

2018/C 334/17

Резолюция на Европейския парламент от 6 юли 2017 г. относно положението в Бурунди (2017/2756(RSP))

146

2018/C 334/18

Резолюция на Европейския парламент от 6 юли 2017 г. относно действия на Съюза в подкрепа на устойчивостта (2017/2009(INI))

151

2018/C 334/19

Резолюция на Европейския парламент от 6 юли 2017 г. относно насърчаването на сближаването и на развитието в най-отдалечените региони на ЕС: прилагането на член 349 от ДФЕС (2016/2250(INI))

168

 

ПРЕПОРЪКИ

 

Европейски парламент

 

Сряда, 5 юли 2017 r.

2018/C 334/20

Препоръка на Европейския парламент до Съвета от 5 юли 2017 г. относно 72-рата сесия на Общото събрание на Организацията на обединените нации (2017/2041(INI))

178


 

II   Съобщения

 

СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

 

Европейски парламент

 

Сряда, 5 юли 2017 r.

2018/C 334/21

Решение на Европейския парламент от 5 юли 2017 г. относно ползването на поверителна информация за справка (тълкуване на член 5, параграф 5 и член 210а от Правилника за дейността) (2017/2095(REG))

188

 

Четвъртък, 6 юли 2017 r.

2018/C 334/22

Решение на Европейския парламент от 6 юли 2017 г. относно създаването на специална комисия относно тероризма, нейните правомощия, числен състав и мандат (2017/2758(RSO))

189


 

III   Подготвителни актове

 

ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ

 

Вторник, 4 юли 2017 r.

2018/C 334/23

Решение на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. за одобряване на назначаването на г-жа Мария Габриел за член на Комисията (C8-0166/2017 — 2017/0805(NLE))

193

2018/C 334/24

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването на Рамковото споразумение между Европейския съюз и Косово относно общите принципи за участие на Косово в програми на Съюза (13391/2016 — C8-0491/2016 — 2013/0115(NLE))

194

2018/C 334/25

Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията във връзка със заявление EGF/2017/001 ES/Castilla y León — добив на суровини (COM(2017)0266 — C8-0174/2017 — 2017/2079(BUD))

195

2018/C 334/26

P8_TA(2017)0283
Макрофинансова помощ за Република Молдова ***I
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за предоставяне на макрофинансова помощ на Република Молдова (COM(2017)0014 — C8-0016/2017 — 2017/0007(COD))
P8_TC1-COD(2017)0007
Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 4 юли 2017 г. с оглед на приемането на Решение (ЕС) 2017/… на Европейския парламент и на Съвета за предоставяне на макрофинансова помощ на Република Молдова

199

2018/C 334/27

Изменения, приети от Европейския парламент на 4 юли 2017 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2013/34/ЕС по отношение на оповестяването на информация за корпоративния данък от страна на някои предприятия и клонове (COM(2016)0198 — C8-0146/2016 — 2016/0107(COD))

201

2018/C 334/28

P8_TA(2017)0285
Въвеждане на временни автономни търговски мерки за Украйна ***I
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно въвеждането на временни автономни търговски мерки за Украйна за допълване на търговските отстъпки, предоставени в рамките на Споразумението за асоцииране (COM(2016)0631 — C8-0392/2016 — 2016/0308(COD))
P8_TC1-COD(2016)0308
Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 4 юли 2017 г. с оглед на приемането на Регламент (EС) 2017/… на Европейския парламент и на Съвета относно въвеждането на временни автономни търговски мерки за Украйна за допълване на търговските отстъпки, предоставени в рамките на Споразумението за асоцииране

227

2018/C 334/29

Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. относно позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 2/2017 на Европейския съюз за финансовата 2017 година: вписване на излишъка от финансовата 2016 година (09437/2017 — C8-0190/2017 — 2017/2061(BUD))

229

 

Сряда, 5 юли 2017 r.

2018/C 334/30

Решение на Европейския парламент да не се представят възражения срещу Делегиран регламент на Комисията от 19 юни 2017 г. за изменение на приложение I към Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (C(2017)03984 — 2017/2747(DEA))

231

2018/C 334/31

Решение на Европейския парламент да не се представят възражения срещу Делегиран регламент на Комисията (ЕС) от 19 юни 2017 г., за замяна на Приложения I, II, III и IV към Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес (C(2017)03982 — 2017/2748(DEA))

232

2018/C 334/32

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2017 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване от името на Европейския съюз на изменението от Кигали на Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой (07725/2017 — C8-0157/2017 — 2017/0016(NLE))

233

2018/C 334/33

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2017 г. относно проекта на решение на Cъвета за приемане от името на Европейския съюз на изменение на Протокола от 1999 г. към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (07524/2017 — C8-0143/2017 — 2013/0448(NLE))

234

2018/C 334/34

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2017 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването от името на Съюза на Споразумение за политически диалог и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Куба, от друга страна (12502/2016 — C8-0517/2016 — 2016/0298(NLE))

235

2018/C 334/35

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2017 г. относно проекта на решение за изпълнение на Съвета за одобряване на сключването от Евроюст на меморандума за разбирателство между Европейската агенция за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие и Евроюст (07536/2017 — C8-0136/2017 — 2017/0804(CNS))

236

2018/C 334/36

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2017 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед на приемането на директива на Европейския парламент и на Съвета относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (06182/1/2017 — C8-0150/2017 — 2012/0193(COD))

237

2018/C 334/37

P8_TA(2017)0300
Законодателната рамка на Съюза в областта на митническите нарушения и наказания ***I
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2017 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно законодателната рамка на Съюза в областта на митническите нарушения и наказания (COM(2013)0884 — C8-0033/2014 — 2013/0432(COD))
P8_TC1-COD(2013)0432
Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 5 юли 2017 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2017/… на Европейския парламент и на Съвета относно законодателната рамка на Съюза в областта на митническите нарушения и наказания

238

2018/C 334/38

Резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2017 г. относно мандата за тристранната среща във връзка с проекта на бюджет за 2018 г. (2017/2043(BUD))

253

 

Четвъртък, 6 юли 2017 r.

2018/C 334/39

P8_TA(2017)0311
Европейски фонд за устойчиво развитие (ЕФУР) и създаване на гаранция от ЕФУР и на гаранционен фонд на ЕФУР ***I
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 6 юли 2017 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския фонд за устойчиво развитие (ЕФУР) и за създаване на гаранция от ЕФУР и на гаранционен фонд на ЕФУР (COM(2016)0586 — C8-0377/2016 — 2016/0281(COD))
P8_TC1-COD(2016)0281
Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 6 юли 2017 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2017/… на Европейския парламент и на Съвета, Европейския фонд за устойчиво развитие (ЕФУР), ЕФУР и на гаранционен фонд на ЕФУР

263

2018/C 334/40

P8_TA(2017)0312
Позволени видове използване на определени произведения и други закриляни обекти в полза на слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали ***I
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 6 юли 2017 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно определени позволени начини за ползване на произведения и други закриляни обекти, защитени с авторско право и сродните му права, в полза на слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не им позволяват четенето на печатни материали, и за изменение на Директива 2001/29/ЕО относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (COM(2016)0596 — C8-0381/2016 — 2016/0278(COD))
P8_TC1-COD(2016)0278
Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 6 юли 2017 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2017/… на Европейския парламент и на Съвета относно определени позволени видове използване на определени произведения и други обекти, закриляни от авторското право и сродните му права в полза на слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали, и за изменение на Директива 2001/29/ЕО относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество

264

2018/C 334/41

P8_TA(2017)0313
Трансграничен обмен между Съюза и трети държави на копия в достъпен формат от определени произведения и други закриляни обекти в полза на слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали ***I
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 6 юли 2017 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно трансграничния обмен между Съюза и трети държави на копия в достъпни формати от определени произведения и други закриляни обекти, защитени с авторско право и сродните му права, в полза на слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали (COM(2016)0595 — C8-0380/2016 — 2016/0279(COD))
P8_TC1-COD(2016)0279
Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 6 юли 2017 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2017/… на Европейския парламент и на Съвета относно трансграничния обмен между Съюза и трети държави на копия в достъпен формат от определени произведения и други обекти, закриляни от авторското право и сродните му права в полза на слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали

265

2018/C 334/42

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 6 юли 2017 г. относно предложението за директива на Съвета относно механизми за разрешаване на спорове във връзка с двойното данъчно облагане в Европейския съюз (COM(2016)0686 — C8-0035/2017 — 2016/0338(CNS))

266


Легенда на използваните знаци

*

Процедура на консултация

***

Процедура на одобрение

***I

Обикновена законодателна процедура (първо четене)

***II

Обикновена законодателна процедура (второ четене)

***III

Обикновена законодателна процедура (трето четене)

(Посочената процедура се базира на правното основание, предложено в проекта на акт.)

Изменения, внесени от Парламента:

Новите части от текста се посочват с получер курсив. Заличените части от текста се посочват със символа ▌ или се зачеркват. Заместванията се обозначават, като се посочва с получер курсив новият текст и се заличава или зачерква заместваният текст.

BG

 


19.9.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 334/1


ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ

СЕСИЯ 2017—2018

Заседания от 3 до 6 юли 2017 г.

Протоколите от тази сесия са публикувани в ОВ C 78, 1.3.2018 г.

ПРИЕТИ ТЕКСТОВЕ

 


I Резолюции, препоръки и становища

РЕЗОЛЮЦИИ

Европейски парламент

Вторник, 4 юли 2017 r.

19.9.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 334/2


P8_TA(2017)0278

Европейски стандарти за 21-ви век

Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. относно „Eвропейски стандарти за 21-ви век“ (2016/2274(INI))

(2018/C 334/01)

Европейският парламент,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно европейската стандартизация, за изменение на директиви 89/686/ЕИО и 93/15/ЕИО на Съвета и на директиви 94/9/ЕО, 94/25/ЕО, 95/16/ЕО, 97/23/ЕО, 98/34/ЕО, 2004/22/ЕО, 2007/23/ЕО, 2009/23/ЕО и 2009/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Решение 87/95/ЕИО на Съвета и на Решение № 1673/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета,

като взе предвид Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза (Директивата за мрежова и информационна сигурност),

като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 1 юни 2016 г. относно прилагането на Регламент (ЕС) № 1025/2012 от 2013 г. до 2015 г. (COM(2016)0212),

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 1 юни 2016 г., озаглавен „Анализ на прилагането на Регламент (ЕС) № 1025/2012 от 2013 г. до 2015 г. и информационни документи“ (SWD(2016)0126),

като взе предвид съобщението на Комисията от 1 юни 2016 г., озаглавено „Европейски стандарти за 21-ви век“ (COM(2016)0358),

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 1 юни 2016 г., озаглавен „Използване на потенциала на европейските стандарти за услуги за подпомагане на потребителите и предприятията в Европа“ (SWD(2016)0186),

като взе предвид съобщението на Комисията от 1 юни 2016 г., озаглавено „Годишна работна програма на Съюза в областта на европейската стандартизация за 2017 г.“ (COM(2016)0357),

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 1 юни 2016 г., озаглавен „Изпълнение на действията, предвидени в работната програма на Съюза за 2016 г. в областта на европейската стандартизация, в т.ч. актове за изпълнение и мандати, изпратени на европейските организации за стандартизация“ (SWD(2016)0185),

като взе предвид съобщението на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавено „Приоритети за стандартизацията в областта на ИКТ за цифровия единен пазар“ (COM(2016)0176),

като взе предвид Съвместната инициатива за стандартизация съгласно Стратегията за единния пазар, както е посочена в съобщението на Комисията от 28 октомври 2015 г., озаглавено „Осъвременяване на единния пазар: повече възможности за гражданите и предприятията“ (COM(2015)0550),

като взе предвид своята резолюция от 21 октомври 2010 г. относно бъдещето на европейската стандартизация (1),

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет, озаглавено „Европейски стандарти за 21-ви век“,

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет, озаглавено „Европейска стандартизация за 2016 г.“,

като има предвид Стратегията на Европейската комисия за софтуер с отворен код за периода 2014—2017 г. (2),

като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и на комисията по транспорт и туризъм (A8-0213/2017),

А.

като има предвид, че Европейската система за стандартизация е ключов елемент за осъществяването на единния пазар; като има предвид, че действието на Комисията, с което се създава обща визия за европейската стандартизация е пряк резултат от десетте приоритета на Комисията „Юнкер“ и по-специално приоритетите по отношение на свързания цифров единен пазар и стратегията за единния пазар;

Б.

като има предвид, че една отворена, приобщаваща, прозрачна и преди всичко пазарно ориентирана система за европейска стандартизация, базирана на доверие и правилно спазване играе ключова роля за положителния отговор на все по-голямата потребност в европейската промишлена, икономическа, социална и екологична политика и законодателство от стандарти, които да могат да допринасят за безопасността на продуктите, иновациите, оперативната съвместимост, устойчивостта и достъпността за хората с увреждания, и за подобряване на качеството на живот на гражданите, потребителите и работниците;

В.

като има предвид, че за да е ефективна, европейската система за стандартизация следва да се основава на тясно партньорство и сътрудничество между промишлеността, публичните органи, органите за стандартизация и другите заинтересовани страни, като например организациите по приложение III, признати съгласно Регламент (ЕС) № 1025/2012;

Г.

като има предвид, че европейските стандарти трябва да бъдат разработвани в отворена, приобщаваща и прозрачна система, основана на консенсус между всички заинтересовани страни, с цел да се определят стратегически технически или качествени изисквания, на които да могат да отговарят настоящи или бъдещи продукти, производствени процеси, услуги или методи;

Д.

като има предвид, че в съобщението на Комисията относно приоритетите за стандартизацията в областта на ИКТ за цифровия единен пазар се признава значението на отворените стандарти, но не се предоставя определение за отворен стандарт; като има предвид, че отворените стандарти се оказаха важни за създаването и развитието на интернет и на интернет услугите, които от своя страна стимулират иновациите, социалните и икономическите перспективи;

Е.

като има предвид, че използването на софтуер с отворен код и хардуерни решения за лицензиране следва и може да помогне на европейските дружества и администрации да си осигурят по-добър достъп до цифрови стоки и услуги;

Ж.

като има предвид, че модерна и гъвкава европейска система за стандартизация е полезен съставен елемент за амбициозна и обновена европейска промишлена политика и за функционирането на единния пазар; като има предвид, че стандартите могат да повишат глобалната конкурентоспособност на ЕС, растежа, лоялната конкуренция и иновациите, да подкрепят качеството, предприятията, и по-специално резултатите на МСП, както и защитата на потребителите, работниците и околната среда;

З.

като има предвид, че успоредно съществуват две различни системи за разработване на стандарти в Европа, а именно една, основана на принципа на националното делегиране, както се прилага от Европейския комитет за стандартизация (CEN) и Европейския комитет за стандартизация в електротехниката (CENELEC), и друга, основана на платеното членство на заинтересованите страни, както е разработена от Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI); като има предвид, че е необходимо да се направи оценка на системите за разработване на стандарти, свързани с Регламент (ЕС) № 1025/2012, с оглед на определяне на съществуващите предизвикателства и добри практики;

И.

като има предвид, че Регламент (ЕС) № 1025/2012 доведе до подобряване на процеса на стандартизация, като за първи път бяха включени заинтересовани обществени групи и МСП съгласно правното основание на европейската система за стандартизация;

Й.

като има предвид, че стандартите в областта на ИКТ, които се разработват преди всичко на световно равнище, дават възможност за разработване на оперативно съвместими решения за допълнителни продукти, както и за различните части на един определен продукт, което е особено важно за развитието на „интернет на нещата“; като има предвид, че разпокъсаността на стандартите и частните или полузатворените решения затрудняват растежа и внедряването на интернет на нещата и поради това е необходимо да се разработи стратегически подход по отношение на стандартизацията в областта на ИКТ, за да се гарантира успешният отговор на потребностите на следващото десетилетие, като по този начин се позволи на ЕС да запази водеща роля в световната система за стандартизация;

К.

като има предвид, че публикуването на документи и данни, изпълнява правителствените отговорности и целите по отношение на прозрачността, включително отчетност, възпроизводимост, устойчивост и надеждност на правителствената дейност; като има предвид, че когато се публикуват документи или данни, това трябва да се осъществява на базата на отворени и стандартизирани формати, така че да се избягват ситуациите на „блокиране“, при които софтуерен продукт или продавач може вече да не са налични в търговската мрежа, и да се даде възможност на независими субекти да могат да прилагат тези формати в рамките на различни развойни и бизнес модели, включително отворения код, по начин, който да осигурява непрекъснатост на управленските и административните процеси;

Л.

като има предвид, че транспортният сектор заема водеща позиция в разработването и внедряването на стандартите, които са нужни за създаването на Единното европейско транспортно пространство;

Общи съображения

1.

приветства всеобхватния пакет за стандартизацията на Комисията, който, заедно със Съобщението за стандартите в областта на ИКТ и Съвместната инициатива за стандартизация, има за цел да създаде последователна и проста европейска политика за стандартизация с оглед на запазването на многото ѝ успешни елементи, подобряването на недостатъците ѝ и постигане на подходящ баланс между европейските, националните и международните измерения; подчертава, че всяко бъдещо преразглеждане на Европейската система за стандартизация (ЕСС) следва да се опира на предимствата на съществуващата система, които представляват добра основа за извършване на подобрения, като се избягват радикални промени, които биха подкопали нейните основни ценности;

2.

признава спецификата и важната роля на ЕСС от гледна точка на всички заинтересовани страни, включително промишлеността, МСП, потребителите и работниците, и призовава Комисията да гарантира, че европейската система ще продължава да съществува и че тя поддържа достатъчно ресурси за изпълнение на целите на Регламент (ЕС) № 1025/2012, като по този начин допринася, наред с другото, за оперативна съвместимост, правна сигурност и прилагане на подходящи гаранции за бизнеса, за потребителите и за свободното движение на информационни технологии; призовава Комисията да гарантира устойчив бюджет за Европейската система за стандартизация при преразглеждането на многогодишната финансова рамка (МФР);

3.

приветства кръглата маса за съответствие на стандартите с изискванията на пазара (SMARRT), организирана в рамките на Съвместната инициатива за стандартизация, която дава възможност за провеждане на диалог между Комисията и промишлеността при пълна прозрачност за заинтересованите страни по въпросите от дневния ред на Комитета по стандарти;

4.

отбелязва, че стандартите са доброволен, определян от потребностите на пазара инструмент, предоставящ технически изисквания и насоки, чието използване улеснява съответствието на стоките и услугите с европейското законодателство и подкрепя европейските политики, когато се разработват отговорно, прозрачно и приобщаващо; подчертава обаче, че стандартите не може да се разглеждат като право на ЕС, тъй като законодателството и политиките по отношение на равнището на защита на потребителите, здравето, безопасността, околната среда и на данните, както и нивото на социалното приобщаване, са определени от законодателя;

5.

признава ролята на отворените, стандартизирани формати за задължението за прозрачност на правителствата, администрацията и европейските институции; призовава държавите членки да се опитат да прилагат общи стандарти във връзка с цифровата администрация, като обърнат специално внимание на съдебните и местните органи; подчертава, че отворените стандарти са от основно значение за по-нататъшното развитие на политиките за отворени правителствени данни и интелигентни градове, и че документи и данни трябва да бъдат публикувани в отворени, стандартизирани формати, които могат лесно да бъдат приложени, така че да се улесни повторното използване на данни; подчертава ролята на обществените поръчки и решенията за отворени стандарти за избягването на зависимост от доставчик;

6.

изразява твърдото си убеждение, че отворените данни остават съществен елемент, особено в транспортния сектор, за извличането на максимални ползи от цифровия единен пазар, като например насърчаването и развитието на мултимодалния транспорт; ето защо подчертава, че е необходима по-голяма правна сигурност, основно по отношение на собствеността и отговорността; призовава Комисията съответно да публикува без по-нататъшно отлагане пътна карта за разработването на стандарти за хармонизиране на програмните интерфейси и на данните за обществения транспорт с цел насърчаване на иновациите, свързани с голямо количество данни и предоставянето на нови транспортни услуги;

7.

подчертава, че настоящата система за акредитиране на институции за провеждане на изпитвания не винаги гарантира, че продуктите и услугите на пазара, които доброволно прилагат европейските стандарти, са в съответствие с тези стандарти; изразява съжаление, че Съвместната инициатива за стандартизация и Годишната работна програма на Съюза относно европейската стандартизация не обръщат внимание на акредитацията на институции за провеждане на изпитвания и на стандарти, и призовава Комисията да вземе предвид този аспект, когато предлага нови инициативи;

8.

счита, че отворените стандарти трябва да се основават на отвореност на процеса на стандартизация и на разработване и наличие на стандарти за прилагане и използване в съответствие с Регламент (ЕС) № 1025/2012 и с принципите на СТО; признава намерението на Комисията, както е посочено в пътната карта относно основни патенти за стандарти, да се изяснят въпроси, свързани с лицензирането при справедливи, приемливи и недискриминационни условия (FRAND) и лицензирането на основни патенти за стандарти; насърчава Комисията, заедно с европейските организации за стандартизация (ЕОС) и общностите за софтуер с отворен код, да проучи подходящи начини за съвместна работа;

9.

подчертава, че Европейската система за стандартизация трябва да допринесе за европейските иновации, да засили конкурентоспособността на Съюза, да укрепи мястото на Европа в международната търговия и да окаже положително въздействие върху благосъстоянието на нейните граждани; следователно счита, че е важно Европа да поддържа водещата си роля в международната система за стандартизация, и подчертава значението на популяризирането на европейските стандарти на глобално равнище при договарянето на търговски споразумения с трети държави; подчертава, че европейската система за стандартизация също може да се възползва от споразуменията за партньорство, установени от ЕОС с организации за стандартизация от трети държави, и отбелязва, че членове 13 и 14 от Регламент (ЕС) № 1025/2012 вече предвиждат участието на многобройни организации за разработването на стандарти за обществени поръчки в областта на ИКТ; препоръчва на ЕОС да обмислят по-тясно сътрудничество с националните органи за стандартизация (НОС) на трети държави, включително съпътстващи органи за стандартизация, когато съществуват възможности за тясно съгласуване; насърчава Комисията, държавите членки и европейските организации за стандартизация да продължават да работят в посока на създаването на световни стандарти, като също така обръщат внимание на регионалния контекст и на относимостта на стандарта, когато участват в работа по стандартизация;

10.

подчертава, че международното сътрудничество в областта на стандартите спомага за гарантиране на прозрачност, ефективност и съгласуваност и създава благоприятен за конкуренцията контекст за промишления сектор — добър пример е Световният форум за хармонизация на регулаторната уредба за превозните средства (WP.29) на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН), който беше създаден за сектора на ИКТ;

11.

подчертава, че стандартите, които се приемат от международните организации обикновено са се развили извън приложното поле на Регламент (ЕС) № 1025/2012, и препоръчва ЕОС да ги одобри само след вътрешен процес на одобрение, включващи представителство на заинтересованите страни, като например организациите по приложение III, особено за хармонизирани стандарти, които са в подкрепа на прилагането на европейското законодателство;

12.

счита, че ЕОС следва при всички обстоятелства да разработват приобщаващи, устойчиви, безопасни и висококачествени стандарти, осигуряващи справедлив достъп и третиране на всички заинтересовани страни, както и минимално въздействие върху околната среда и подходяща защита на личните данни и неприкосновеността на личния живот;

13.

счита, че участието на Комисията и държавите членки в промишлеността на ЕС е от решаващо значение за улесняване на приемането на глобални стандарти с европейски отпечатък за определянето и разгръщането на 5G технологии;

14.

изразява съжаление във връзка с факта, че разликите в националните стандарти, като например тези в спедиторския и логистичния сектор, продължават да бъдат пречка пред вътрешния пазар, и поради това призовава Комисията и европейските организации за стандартизация да разработят, ако бъде счетено за необходимо, подходящи стандарти за хармонизиране на условията на национално равнище с оглед на премахването на всички възможни бариери пред вътрешния пазар; във връзка с това подчертава необходимостта да се стремим към трансмодална хармонизация на стандартите;

15.

посочва също така, че освен, че предотвратява фрагментацията на пазара, стандартизацията може да допринесе съществено за намаляване на административната тежест и транспортните разходи за всички предприятия (напр. чрез електронни документи), особено за МСП, и може да улесни правилното прилагане на законодателството на ЕС (напр. чрез цифрови тахографи или електронни системи за събиране на такси за изминато разстояние);

16.

отбелязва, че Регламент (ЕС) № 1025/2012 подобри приобщаващия характер на ЕСС, което дава възможност на МСП, потребителите, работниците и екологичните организации да участват активно в процеса на стандартизация, и поощрява продължаването в тази насока, така че всички да са представени по подходящ начин и да могат да участват в системата за стандартизация и следователно да се възползват изцяло от произтичащите от стандартизацията ползи; призовава Комисията, ЕОС и НОС да определят най-добрите начини за постигането на тази цел и за преодоляване на предизвикателствата, включително липсата на осведоменост, с които е свързано по-нататъшното участие;

17.

приветства усилията, положени от Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията, за осигуряване на лесен достъп за европейските МСП, както и неговата дългосрочна стратегия за периода 2016 — 2021 г. за вземане на мерки конкретно по отношение на междусекторното сътрудничество;

18.

признава, че изготвянето на стандартите се е ускорило, и припомня колко е важно да се намери точният баланс между необходимостта от гарантиране на тяхното своевременно разработване и необходимостта стандартите да бъдат с високо качество;

19.

счита, че в допълнение към съществуващите най-добри практики, които се прилагат от общностите по стандартизация, повишаването на обществената информираност относно предложените стандарти, правилното и ранно включване на всички подходящи заинтересовани страни и подобряването на качеството на исканията за стандартизация може да повиши още повече прозрачността и отчетността на системата за стандартизация;

20.

призовава Комисията освен това да обърне внимание и да предостави подкрепа за усилията на държавите кандидатки да хармонизират своите стандарти с европейските, за да се сведат до минимум съществуващите пречки;

Стандарти в областта на ИКТ

21.

приветства Съобщението относно приоритетите за стандартизацията в областта на ИКТ, в което се определя стратегически подход за стандартизацията в областта на ИКТ, но призовава Комисията ясно да посочи съответствието между това съобщение и текущо актуализирания план за ИКТ, пакета „Европейски стандарти за 21-ви век“ и годишната работна програма;

22.

отбелязва, че съвременното сближаване на технологиите и цифровизацията на обществото, предприятията и публичните услуги размиват традиционното разделение между общата стандартизация и стандартизацията в областта на ИКТ; счита, че стандартизацията в областта на ИКТ следва да е част от европейска стратегия в областта на цифровите технологии, за да се реализират икономии от мащаба, бюджетни икономии и да се подобри конкурентоспособността на и иновациите за европейските предприятия, и за да се увеличи междусекторната и трансграничната оперативна съвместимост на стоки и услуги чрез по-бързото определяне, по отворен и конкурентен начин, на доброволни стандарти, които лесно се прилагат от МСП;

23.

подчертава необходимостта от засилване на сътрудничеството в рамките на общността за стандартизация в областта на ИКТ, по-специално между ЕОС, и призовава ЕОС да изготвят обща годишна работна програма, идентифицираща междусекторните области от общ интерес;

24.

подчертава, че отворените, доброволни, приобщаващи и ориентирани към консенсус процеси на стандартизация досега са били ефективни, тъй като действат като двигател за иновации, взаимосвързаност и внедряване на технологии, и припомня, че е важно също така да се гарантират подходящи инвестиции, експертен опит и разработване на авангардни технологии, както и да се подкрепят МСП;

25.

настоятелно призовава Комисията да поиска ЕОС да допринесат за изготвянето на висококачествени, оперативно съвместими и отворени стандарти, за да се вземат мерки срещу фрагментацията и да се насърчи тяхното широко приемане, както и да се признае съществуващата екосистема и разнообразието от бизнес модели, които подкрепят развитието на цифрови технологии, тъй като това ще допринесе за постигането на социална, икономическа и екологична устойчивост на веригите на ИКТ за създаване на стойност и ще потвърди ангажираността с обществения интерес за гарантиране на неприкосновеността на личния живот и защитата на данните;

26.

подчертава наложителната необходимост от адаптиране на политиката за стандартизация в областта на ИКТ към пазара и към развитието на политиките, тъй като това ще доведе до постигането на важни цели на европейската политика, изискващи оперативна съвместимост, като например достъпност, сигурност, електронен бизнес, електронно правителство, електронно здравеопазване и транспорт; препоръчва Комисията и ЕОС да определят приоритети за стандартите в областта на 5G мрежите, компютърните услуги в облак, интернет на нещата, защитата на данните и киберсигурността, както и в сферата на вертикалните домейни, като например „свързано и автоматично управление на превозни средства и интелигентни транспортни системи“, „интелигентни градове“, „интелигентна енергетика“, „напреднало производство“ и „интелигентна среда на живот“;

27.

подчертава необходимостта от създаване на отворена, оперативно съвместима ИКТ екосистема, която се основава на петте приоритетни стандарти в областта на ИКТ, като се насърчава конкуренцията при създаването на стойност, на чиято основа могат да процъфтяват иновациите; счита, че:

стандартите във връзка с 5G следва да позволяват истинско преминаване към ново поколение от гледна точка на капацитета, надеждността и латентността, предоставяйки възможност на 5G да се справи с очакваното увеличение на трафика и различните изисквания за услугите, които ще се основават на него;

стандартите за киберсигурността следва да дават възможност за сигурност още при проектирането и да спазват принципите за защита на неприкосновеността на личния живот още при проектирането, да подпомагат устойчивостта на мрежите и управлението на риска, както и да могат да се справят с бързото повишаване на киберзаплахите за всички информационни и комуникационни разработки;

стандартите за компютърни услуги в облак следва да се сближат, за да позволят оперативната съвместимост във всички аспекти на изчислителния облак, като по този начин ще се даде възможност за преносимост;

стандартите за данни следва да подкрепят междусекторните интердисциплинарни потоци от данни, като по този начин се постига по-добра оперативна съвместимост на данните и метаданните, включително семантификация, и следва да допринасят за развитието на референтна структура за големите информационни масиви;

интернетът на нещата следва да се справи с настоящата разпокъсаност, без да възпрепятства иновациите в сектор, който се развива много бързо;

28.

признава, че ефективните 5G съобщителни мрежи зависят в решаваща степен от общи стандарти, за да се гарантира оперативна съвместимост и сигурност, но припомня, че разработването на мрежа с много висок капацитет е основата за надеждна 5G мрежа;

29.

отбелязва, че за да успее, икономиката на данните зависи от по-широка ИКТ екосистема, включително високо образовани експерти, както и квалифицирани лица, така че да се сложи край на цифровото разделение и цифровото изключване;

30.

насърчава Комисията да изготви статистика с оглед на по-добро оценяване на въздействието на цифровизацията и ИКТ върху транспорта и туризма;

31.

наясно е с все по-големия брой платформи, групи, срещи и канали, свързани със стандартите в областта на ИКТ; призовава Комисията да рационализира броя на платформите и механизмите за координация, които участват в стандартизацията, и да включи организациите за стандартизация в нови инициативи, за да се избегне дублиране на усилията на заинтересованите страни; подчертава необходимостта от по-добро координиране на стандартите в областта на ИКТ и приоритетите в областта на стандартизацията сред различните организации, и настоятелно призовава Комисията да информира незабавно заинтересованите страни относно етапа, на който се намират текущите инициативи във връзка с ИКТ стандартите;

32.

подчертава, че цифровизацията се развива с бърза скорост и е основен двигател за икономиката; подчертава колко е важна ефективната цифровизация на вертикалните отрасли, за да се възползват МСП, и особено потребителите на европейско, национално, регионално и местно равнище, както и необходимостта техните притеснения да бъдат отразени по подходящ начин в рамките на международната стандартизация в областта на ИКТ;

33.

подкрепя намерението на Комисията да проучи инициативи като етикет за надеждност на интернет на нещата и система за сертифициране, която може да помогне за увеличаване на доверието в степента на неприкосновеност на личния живот и сигурността по цялата верига на устройство, базирано на интернет на нещата, чрез предоставяне на измерими и сравними оценки на възможните рискове, свързани с функционирането и използването на устройство или услуга, базирано/а на интернет на нещата; счита, че те следва да се разработят, когато е целесъобразно и когато устройства, базирани на интернет на нещата, могат да окажат въздействие върху съответната инфраструктура на базата на изискванията, формулирани в Директивата относно мрежовата и информационната сигурност, която следва да послужи като основа за определяне на изискванията за сигурност; отбелязва, че всеки подобен етикет трябва да е в състояние да се адаптира към бъдещите технологични промени и да отчита световните стандарти, когато е уместно;

34.

призовава Комисията да поеме водещата роля при насърчаването на междусекторни и междуезикови стандарти, както и при подпомагането на надеждни и сигурни услуги, ориентирани към неприкосновеността на личния живот;

35.

за тази цел подкрепя определянето на конкретни и измерими минимални изисквания, които отчитат дългосрочната устойчивост и надеждност на устройствата и услугите, базирани на интернет на нещата, както и стандартната за отрасъла компютърна сигурност и стандартите за устойчивост; този списък следва да обхваща, например, ангажимент за предоставяне на актуализации за минимален срок след закупуването, ангажимент на производителя или доставчика за срок, в който ще предоставя актуализация след установяване и съобщаване на уязвимост; за тази цел Комисията следва да направи оценка на възможността за саморегулиране на отрасъла, като се има предвид скоростта на развитие на стандартите и технологиите в областта на ИКТ и разнообразието от модели на разработване и бизнес модели, включително отворен код, стартиращи предприятия и МСП;

36.

отбелязва съображенията за киберсигурността и специфичния характер на заплахите в транспортния сектор; настоятелно призовава Комисията да обърне внимание на тези особености при приемането на своите препоръки относно стандартите за киберсигурността, които се очакват до края на 2017 г., като първа стъпка към една всеобхватна стратегия за киберсигурността в транспортния сектор;

37.

отбелязва, че стандартизацията в областта на ИКТ ще бъде от полза за развитието на свързаните с транспорта и туризма услуги, както и за мултимодалните транспортни решения; призовава Комисията, като действа заедно с европейските организации за стандартизация, да отдаде по-голямо значение на това развитие, когато изпълнява своя приоритетен план за действие за стандартизация в областта на ИКТ, и по-специално да проучи потенциалната роля на стандартизацията за подкрепата на технологичните промени и новите бизнес модели, които се появяват в сектора на туризма; призовава Комисията да предприеме бързи действия за насърчаване на развитието на интегрирани и интелигентни услуги за продажба на билети и предоставяне на информация, както и на нови концепции за мобилност, като например „мобилността като услуга“;

38.

отбелязва, че със засиленото използване на интернет, онлайн банкирането, социалните мрежи и инициативите за електронно здравеопазване, хората имат все повече опасения във връзка със сигурността и неприкосновеността на личния живот, и че стандартите в областта на ИКТ трябва да отразяват принципите на защита на физическите лица по отношение на обработването на лични данни и свободното движение на такива данни;

39.

призовава Комисията да включи цифровата интеграция на производството като приоритет на стандартизацията в областта на ИКТ и насърчава разработването на отворени стандарти за комуникационния протокол и форматите на данни за цифровата интеграция на производственото оборудване, за да се гарантира пълна оперативна съвместимост между машините и устройствата;

40.

изразява известна загриженост по-специално по отношение на ИКТ и патентите от съществено значение за стандарт, и признава, че една стабилна, справедлива и разумна политика в областта на правата върху интелектуалната собственост (ПИС) ще насърчи инвестициите и иновациите и ще улесни внедряването на цифровия единен пазар и на нови технологии, по-специално по отношение на разгръщането на 5G и на устройства, базирани на интернет на нещата, тъй като те разчитат в голяма степен на стандартизация; подчертава, че е от съществено значение да се поддържа балансирана рамка за стандартизация и ефикасни практики за издаване на лицензии за съществени за стандартите патенти, на базата на методологията FRAND (справедливи, разумни и недискриминационни практики) и да се вземат мерки по отношение на обоснованите опасения на лицензодателите и лицензополучателите на съществени за стандартите патенти, като същевременно се гарантира, че процесът на стандартизация предлага еднакви условия на конкуренция, при които дружества с различни размери, включително МСП, могат да си сътрудничат по един взаимно изгоден начин; насърчава усилията на Комисията да гарантира, че може да бъде постигната оперативна съвместимост между цифровите компоненти чрез различни видове лицензионни решения и бизнес модели;

41.

настоятелно призовава Комисията незабавно да изясни основните елементи на една справедлива, ефективна и приложима методология за лицензиране, структурирана около принципите FRAND, като се отчитат интересите както на носителите на авторски права, така и на ползвателите на стандартите, които съдържат съществени за стандартите патенти, справедлива възвръщаемост на инвестициите и широката наличност на технологиите, разработени в рамките на устойчив отворен процес на стандартизация; приканва Комисията да вземе под внимание решението на Съда на ЕС C-170/13 (Huawei срещу ZTE), което постига баланс между титулярите на основен патент за стандарт и ползвателите на стандарта, за да се преодолеят нарушенията на патенти и да се гарантира ефективното решаване на спорове; освен това приканва Комисията да усъвършенства определението за информация за обхвата на патент и да вземи мерки по въпросите, свързани с информационните асиметрии между МСП и големите предприятия, да повиши прозрачността на декларациите за основен патент за стандарт, и да подобри качеството на информацията относно връзката на основни патенти за стандарти с продуктите; счита, че всяка компенсация за разработващите основни патенти за стандарти трябва да се основава на справедливи, пропорционални и недискриминационни условия, както и разумни, прозрачни, предвидими и устойчиви ставки на лицензионни възнаграждения, с изключение на случаите, когато разработващите решат да предоставят стандарта без финансова компенсация; въпреки това признава, че съществуват различните бизнес модели, като например лицензиране без заплащане на лицензионни възнаграждения и прилагането на софтуер с отворен код, и съответно законодателството и обсъжданията следва да продължат да признават използването на всички модели на основа, която включва правата на всички пазарни сектори и притежатели на ПИС;

42.

отбелязва необходимостта от основан на факти подход към мониторинга и по-нататъшното разработване на рамката за лицензиране, за да се гарантира динамична екосистема, която създава добавена стойност и работни места;

43.

призовава Комисията да публикува на всеки две години доклади, представящи реални случаи на: а) нелицензирано използване на основен патент за стандарт (т.е. нарушения), продължили 18 месеца или повече; и б) проблеми, свързани с достъпа до стандарти поради систематично неспазване на ангажиментите за справедливи, разумни и недискриминационни (FRAND) условия;

44.

призовава Комисията да приключи дебата относно „почувстваната нужда“ от облак за наука и да предприеме незабавни действия в тясно сътрудничество с държавите членки за създаване на Европейски облак за отворена наука, който трябва плавно да интегрира съществуващите мрежи, данни и високопроизводителни изчислителни системи и услуги на електронната инфраструктура във всички научни области в рамките на споделени политики и стандарти в областта на ИКТ;

Европейски стандарти за 21-ви век

45.

приветства пакета за стандартизацията на Комисията „Стандарти за 21-ви век“ и счита, че системата за стандартизация следва да стане по-прозрачна, отворена и приобщаваща, за да се отговори напълно на опасенията на гражданите, потребителите и МСП;

46.

изразява съжаление, че с Парламента не са били проведени консултации преди приемането на пакета, и настоятелно призовава европейските институции да хармонизират различните инициативи в единна стратегическа и цялостна работна програма, избягвайки дублирането на действия и политики; подчертава, че съответната комисия на Европейския парламент може да играе важна роля при публичния контрол на хармонизираните стандарти, възложени от Комисията;

47.

призовава за по-силно укрепване, по-голяма последователност и подобряване на точността на годишната работна програма на Съюза (ГРПС);

48.

подчертава, че в следващата ГРПС трябва по-конкретно да се обърне внимание на действия за подобряване на координацията между режимите на стандарти за ИКТ и стандарти, които не са насочени към ИКТ, да се допринесе за подобряването на правилата на различните национални органи за стандартизация и да се повиши приобщаващият характер на ЕОС, като се отделя повече внимание на ролята на заинтересованите страни, посочени в член 5;

49.

подчертава значението на междуинституционалния диалог за подготовката на ГРПС и насърчава усилията преди приемането на ГРПС всички съответни заинтересовани страни да участват в годишен форум по въпросите на стандартизацията, за да бъдат обсъдени новите области, съществуващите предизвикателства и необходимите подобрения на процеса на стандартизация;

50.

насърчава държавите членки да инвестират в националните си стратегии за стандартизация, което също ще помогне и насърчи публичния сектор, органите по стандартизация, заинтересованите обществени групи, МСП и академичната общност на национално равнище да разработят и прилагат индивидуални планове за действие относно стандартизацията;

51.

приветства Съвместната инициатива за стандартизация и препоръчва Парламентът също да бъде поканен да участва и да допринесе за нея, като подчертава, че правилата за тези публично-частни партньорства трябва да се спазват от всички заинтересовани страни, включително институциите на ЕС; призовава Комисията да поеме водеща роля в изпълнението на ключовите действия и препоръки в Съвместната инициатива за стандартизация и да докладва на Европейския парламент до края на 2017 г. за постигнатия напредък;

52.

приветства ангажимента, направен в контекста на Съвместната инициатива за стандартизация, да се проведе проучване относно икономическото и социалното въздействие на стандартите и тяхното използване, включително информация относно политиките, рисковете и резултатите по отношение на качеството на живот, социалните аспекти и аспектите,свързани със служителите; приканва Комисията да използва за основа на това проучване количествени и качествени данни и да анализира както бизнес моделите на процеса на стандартизация, така и различните финансови модели, включително възможности и предизвикателства, за предоставяне на лесен достъп до хармонизирани стандарти;

53.

подчертава, че стандартизацията все по-често се признава като важно средство за допринасяне към научноизследователската и развойната дейност и че изпълнява важна роля в преодоляването на разделението между научните изследвания и пазара, насърчава разпространяването и използването на резултатите от научни изследвания и създава основа за следващи иновации;

54.

призовава Комисията да приеме политики за отстраняване на прекомерните пречки в новаторските сектори, с цел стимулиране на инвестициите в научноизследователската и развойната дейност, и в рамките на стандартизацията на равнище ЕС; отбелязва, че вертикалните отрасли следва да разработят собствени пътни карти за стандартизация, като използват насочвани от промишлеността процеси, които, ако са насочвани със силна воля за постигане на общи стандарти, биха имали капацитет да се превърнат в световни стандарти; счита, че органите на ЕС по стандартизация следва да изпълняват специална роля в този процес;

55.

настоятелно призовава страните в рамките на Съвместната инициатива за стандартизация да гарантират, че научните изследвания и иновациите са в по-добре хармонизирани с приоритетите за определяне на стандарти;

56.

счита, че отворените знания и лицензи са най-добрите инструменти за засилване на иновациите и развитието на технологиите; насърчава научноизследователските институции, получаващи средства на ЕС, да използват отворени патенти и лицензи, за да си осигурят по-голяма роля в определянето на стандарти;

57.

подкрепя действията, насочени към подобряване на взаимодействието между общностите за стандартизация и научноизследователските общности и към насърчаване на стандартите на ранен етап от научноизследователските проекти; насърчава националните органи за стандартизация да популяризират стандартизацията сред изследователите и иновационната общност, включително заинтересованите правителствени организации и финансиращи агенции, и препоръчва да се разработи специална глава за стандартизацията в рамките на „Хоризонт 2020“;

58.

настоятелно призовава Комисията да насърчава ЕОС да гарантират, че стандартите за услуги, съобразени с пазара, отразяват засиленото ориентиране на икономиката към услугите и се разработват с цел осигуряване на безопасността и качеството на услугите и даване на приоритет на областите, нанасящи най-голяма вреда на потребителите, като същевременно не се засягат съществуващите национални регулаторни изисквания, в частност разпоредбите на трудовото законодателство или колективните договори и колективното договаряне; освен това признава, че стандартите за услуги често отговарят на националните особености и че разработването им е свързано с нуждите на пазара, интересите на потребителите и обществения интерес; подчертава, че разработването на европейски стандарти за услуги следва да допринесе за функционирането на вътрешния пазар на услуги, като същевременно увеличи прозрачността, качеството и конкурентоспособността и насърчи конкуренцията, иновациите и защитата на потребителите;

59.

посочва, че процесът по стандартизация в Европа трябва да включва стандарти, които да подобряват безпрепятствената достъпност на транспорта и транспортните услуги за хората с увреждания и възрастните хора;

60.

счита, че бързо променящия се съвременен свят, със своята по-голяма техническа сложност, води до появата на все по-голям брой стандарти и платформи за обработка на спецификации, които не съответстват на органите за стандартизация, признати съгласно Регламент (ЕС) № 1025/2012, и че понастоящем има по-големи изисквания по отношение на участието на МСП и микропредприятията; подчертава колко е важно да бъдат подкрепяни мерките за подобряване на достъпа на МСП до средствата за разработване и използване на стандартите;

61.

подчертава значението на взаимното свързване на платформи и бази данни на европейско равнище, с което ще се даде възможност за по-добра оперативна съвместимост на мрежите и системите;

62.

счита, че стандартизацията в областта на ИКТ включва не само определяне на изисквания за продуктите, но и разработване на иновативни технологии;

63.

подчертава, че единните (технически) договорености спомагат за намаляване на разходите за разработване, производство и сертифициране и за избягване на дублирането на задачи;

64.

подчертава, че демографското застаряване в Европа налага систематично включване на нуждите на по-възрастните хора и на хората с увреждания, както и на други уязвими членове на обществото, в разработването на стандарти, които са подходящ инструмент, за да се подпомогне постигането на активно и здраво общество в Европа и да се повиши достъпността на продуктите и услугите за хората;

65.

посочва, че иновациите в транспортния и туристическия сектор предоставят огромни възможности и имат положително въздействие върху обществото и предприятията в ЕС, най-вече МСП и стартиращите предприятия, и набляга на необходимостта от разработване на нови стандарти, където е възможно чрез възприемане на междусекторен подход, както и подпомагане на стандартизацията, за да се гарантира правилното изпълнение на инициативите на ЕС в сферата на цифровизацията, като Съвместни интелигенти транспортни системи (C-ITS) и разработването на транспортни приложения в рамките на европейските системи за спътникова навигация („Галилео“ и EGNOS);

Европейски организации за стандартизация

66.

приветства ролята на ЕОС, но насърчава предприемането на допълнителни инициативи за подобряване на тяхната отвореност, достъпност и прозрачност, и препоръчва тяхната работа да се ръководи от европейските интереси;

67.

признава, че принципът на национално делегиране е от основно значение за европейската система, но предупреждава, че са налице различия по отношение на ресурсите, техническия опит и участието на заинтересованите страни на национално равнище, и препоръчва работата на националните делегации да бъде допълвана;

68.

признава значението на навременното изготвяне на стандарти, както и цитирането на позовавания в Официален вестник на Европейския съюз (ОВ) в случаите на хармонизирани стандарти; съзнава намаляването на цитирането на позоваванията на стандарти в Официален вестник на Европейския съюз и призовава Комисията да проучи и разгледа причините за това и да премахне ненужните пречки; във връзка с това препоръчва по-голямо участие на експерти на Комисията и на консултантите, прилагащи нов подход, в процеса на стандартизация и призовава Комисията да разработи, съвместно с ЕОС, насоки за оценка на стандартизацията, така че да се помогне на различните отдели в Комисията, на ЕОС и консултантите, прилагащи нов подход, да оценяват стандартите по един последователен начин;

69.

отново заявява, че прозрачните и достъпни механизми за обжалване изграждат доверие в ЕОС и в процесите на създаване на стандарти;

70.

насърчава използването на нови ИКТ за подобряване на достъпността и прозрачността на процесите на стандартизация, като например инструмента за електронно обучение за МСП CEN-CENELEC; счита, че използването на цифрови инструменти може да улесни участието на заинтересованите страни в разработването на стандарти и да даде информация за предстоящата, текущата и приключилата работа по стандартизация;

Стратегически препоръки

71.

призовава Комисията да засили взаимодействието и координацията между европейските институции, ЕОС, националните органи за стандартизация и всички съответни организации на заинтересовани страни чрез годишния форум по въпросите на стандартизацията, като се признава и международния контекст на стандартите; потвърждава, че по-голяма част от стандартите се разработват доброволно в отговор на нуждите на пазара и потребителите, и подкрепя това;

72.

призовава за стриктно прилагане на Регламент (ЕС) № 1025/2012 по отношение на признаването на организациите по приложение III и за публикуването на докладите, предвидени в член 24 от регламента;

73.

настоятелно призовава Комисията напълно да хармонизира условията за организациите по приложение III и да гарантира отстраняването на фактическите пречки пред тяхното ефективно участие в стандартизацията;

74.

препоръчва статутът на членки, правата и задълженията на организациите по приложение III, като например правото на обжалване, консултативните правомощия, правото на становище преди приемането на даден стандарт и достъпа до технически комитети и работни групи, да се прегледат в рамките на ЕОС, за да се прецени дали те отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) № 1025/2012;

75.

призовава ЕОС да гарантират, че Споразумението от Виена между Международната организация за стандартизация и Европейския комитет за стандартизация и Споразумението от Франкфурт между Международната електротехническа комисия (IEC) и Европейския комитет по стандартизация в електротехниката (CENELEC) няма да попречат или да изложат на риск участието в процеса на стандартизация на организациите по приложение III или на националните органи за стандартизация;

76.

призовава Комисията и държавите членки да насърчават, да улесняват финансирането и да ускоряват въвеждането на необходимата инфраструктура, включително чрез модернизиране, конвертиране и преоборудване, с оглед на навлизането на пазара на нови технологии, подкрепени от европейските стандарти (напр. инфраструктура за алтернативни горива), като се спазват изискванията за безопасност и здравните и екологичните изисквания; подчертава, че инфраструктурата е дългосрочна инвестиция и следователно нейната стандартизация следва да осигури максимална оперативна съвместимост и да позволява бъдещо развитие и прилагане на технологиите;

77.

приканва Комисията да работи с европейските и националните органи за стандартизация, за да се насърчават лесни за използване точки за контакт за достъп до стандарти, които могат да предоставят помощ и информация за ползвателите на стандарти по отношение на наличните стандарти и техните общи спецификации, и които могат да им помогнат да намерят стандартите, които най-добре отговарят на нуждите им, както и насоки за тяхното прилагане; освен това препоръчва информационни и образователни кампании на национално и европейско равнище да популяризират ролята на стандартите и насърчава държавите членки да включат в националните си образователни системи съответни професионални образователни курсове относно стандартите;

78.

отправя искане към Комисията да развие дейности за следене на технологичните новости, с цел да идентифицира бъдещи постижения в областта на ИКТ, за които стандартизацията би могла да бъде полезна, да улесни потока и прозрачността на информацията, необходима за навлизане на пазара и за функциониране на тези технологии, и във връзка с това да насърчава леснодостъпни и лесни за използване механизми за оценка по интернет;

79.

препоръчва националните органи за стандартизация да проучат дали е възможно предоставяне на достъп до стандарти, доколкото ползвателят на стандарта може да направи оценка на относимостта на стандарта; силно препоръчва националните органи за стандартизация и ЕОС, при определянето на равнището на таксите, свързани със стандартите, да отчетат нуждите на МСП и заинтересованите страни, които са ползватели с нетърговска цел;

80.

призовава Комисията да подготви европейски регистър, съдържащ списък на съществуващите европейски стандарти на всички официални езици на ЕС, който да включва и информация за текущата работа по стандартизация, извършвана от ЕОС, съществуващите мандати за стандартизация, осъществения напредък и решенията, съдържащи официални възражения;

81.

призовава Комисията да следи международните промени в стандартизацията в областта на ИКТ и при необходимост да подкрепя участието и координацията на европейските заинтересовани страни на водещи позиции в подходящи органи за стандартизация и в стратегически важни проекти за стандартизация, за да се популяризират европейският регулаторен модел и европейските интереси; насърчава използването на Платформата на множеството заинтересовани страни по въпросите на стандартизацията в областта на ИКТ с оглед на сближаването на ЕОС и международните органи за стандартизация в областта на ИКТ;

82.

насърчава приемането от страна на ЕС на Референтен структурен модел за промишлеността 4.0 за цифровизацията на европейската промишленост;

83.

призовава държавите членки да използват европейските стандарти в областта на ИКТ в процедурите за възлагане на обществени поръчки с цел повишаване на качеството на публичните услуги и насърчаване на иновативните технологии; подчертава обаче, че използването на стандарти не следва да води до допълнителни пречки, по-специално за малките предприятия, които желаят да участват в процедури за възлагане на обществени поръчки;

84.

призовава институциите на ЕС, националните правителства и ЕОС да разработят насоки за обучение на лицата, отговорни за създаването на политики, за да им се помогне да преодоляват несъответствията, произтичащи от използването на различни методи на работа в различните отдели и институции, както и за да се създаде култура на стандартизация и разбиране на начина, по който функционират процесите, свързани със стандартите, както и кога могат да бъдат използвани;

o

o o

85.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)  ОВ C 70 E, 8.3.2012 г., стр. 56.

(2)  https://ec.europa.eu/info/european-commissions-open-source-strategy_en


19.9.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 334/13


P8_TA(2017)0279

Към общоевропейска рамка за обезпечени облигации

Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. относно „Към общоевропейска рамка за обезпечени облигации“ (2017/2005(INI))

(2018/C 334/02)

Европейският парламент,

като взе предвид доклада на ЕБО от 20 декември 2016 г. относно обезпечените облигации: препоръки относно хармонизацията на рамката за обезпечените облигации в ЕС (EBA-Op-2016-23),

като взе предвид консултативния документ на Комисията от 30 септември 2015 г. относно обезпечените облигации в Европейския съюз и недатирания документ на Комисията „Обобщение на мненията, получени в рамките на обществената консултация относно обезпечените облигации“,

като взе предвид доклада на Комисията от 20 октомври 2015 г. по член 503 от Регламент (ЕС) № 575/2013: Капиталови изисквания за покрити облигации (COM(2015)0509),

като взе предвид становището на ЕБО от 1 юли 2014 г. относно преференциалното капиталово третиране на обезпечените облигации (EBA/Op/2014/04),

като взе предвид доклада на ЕБО от 1 юли 2014 г.„EU covered bond frameworks and capital treatment: response to the Commission’s call for advice of December 2013 related to Article 503 of the Regulation (EU) No 575/2013 and to the ESRB Recommendation E on the funding of credit institutions of December 2012 (ESRB/12/2)“ (Рамките на ЕС за обезпечените облигации и капиталово третиране: отговор на отправеното от Комисията през декември 2013 г. искане за консултация във връзка с член 503 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и препоръка Д на ЕССР относно финансирането на кредитните институции от декември 2012 г.(ESRB/12/2)),

като взе предвид Директива 2014/91/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за изменение на Директива 2009/65/ЕО относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) по отношение на депозитарните функции, политиката за възнагражденията и санкциите (1), и по-специално член 52, параграф 4 от нея (наричана по-нататък „Директивата за ПКИПЦК“),

като взе предвид Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (2), и по-специално член 129 от него (наричан по-нататък „РКИ“),

като взе предвид Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (3), и по-специално член 44, параграф 2 от нея,

като взе предвид член 1, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2205 на Комисията от 6 август 2015 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти относно задължението за клиринг (4),

като взе предвид член 1, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2016/1178 на Комисията от 10 юни 2016 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти относно задължението за клиринг (5),

като взе предвид Делегиран регламент (ЕС) 2015/61 на Комисията от 10 октомври 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискването за ликвидно покритие за кредитните институции (6) (наричан по-нататък „Делегиран акт относно ИЛП“),

като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8-0235/2017),

A.

като има предвид, че обезпечените облигации са инструменти, които в продължение на много години показват добри резултати, а именно нисък дял на неизпълнение и надеждни плащания, които допринасят за финансирането на около 20 % от европейските ипотечни кредити и които през 2015 г. представляваха задължения в Европа в размер на повече от 2 000 милиарда евро; като има предвид, че около 90 % от обезпечените облигации в световен мащаб са издадени в девет европейски държави;

Б.

като има предвид, че обезпечените облигации изиграха ключова роля при финансирането на кредитните институции, особено по време на финансовата криза; като има предвид, че обезпечените облигации запазиха високо равнище на сигурност и ликвидност по време на кризата, което трябва да се отдаде на качеството на националното регулиране; като има предвид, че периодът 2008 — 2014 г., период на увеличаване на спредовете в цените на обезпечените облигации сред държавите членки, не представлява неоспоримо доказателство за разпокъсване на пазара, тъй като спредовете бяха тясно свързани със спредовете по държавните облигации и вероятно бяха просто отражение на базисните рискове в пуловете от обезпечения; като има предвид, че подходяща чувствителност към риск на цените на обезпечените облигации във всички държави членки е доказателство за наличието на правилно функциониращи и добре интегрирани пазари;

В.

като има предвид, че трансграничните инвестиции в европейските пазари на обезпечените облигации в ЕС са значителни; като има предвид, че обезпечените облигации разполагат с добре диверсифицирана инвестиционна база, в която банките заемат видно място с пазарен дял от около 35 % за периода 2009—2015 г.; като има предвид, че пазарният дял на управляващите активи лица, застрахователните компании и пенсионните фондове се е свил с почти 20 процентни пункта и на практика е заменен от по-големи инвестиции в обезпечени облигации на централните банки;

Г.

като има предвид, че обезпечените облигации са привлекателни дългови инструменти, тъй като — до размера на обезпечението в пула от обезпечения — са освободени от инструмента за споделяне на загуби, посочен в член 44 от Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките (ДВПБ), като има предвид, че обезпечените облигации, които са в съответствие с член 129 от Регламента за капиталовите изисквания, се ползват с преференциално третиране с рискови тегла;

Д.

като има предвид, че един от факторите за търсенето на обезпечени облигации от страна на банките е преференциалното им регулаторно третиране в Делегирания акт относно коефициента на краткосрочното ликвидно покритие (ККЛП), който позволява на банките да включват обезпечени облигации в ликвидния буфер, дори ако те не са допустими за ККЛП съгласно правилата от Базел;

Е.

като има предвид, че при определени условия програмите за обезпечени облигации при сделките с деривати са освободени от изискванията за първоначален обезпечителен марж срещу кредитен риск от контрагента;

Ж.

като има предвид, че по преценка на национално равнище обезпечените облигации могат да бъдат освободени от изискванията на ЕС относно големите експозиции;

З.

като има предвид, че позициите на необезпечени банкови кредитори са неблагоприятно засегнати от тежестите върху активите в резултат на изискванията за свръхобезпечение, но не и от принципа на дългово финансиране с разделени пулове от обезпечения; като има предвид, че такива операции, ако включват съотношение стойност на заема/стойност на обезпечението значително под 100 %, като цяло подобряват позициите на необезпечените банкови кредитори дотолкова, че тези резерви не са необходими за удовлетворяване на претенции срещу пула от обезпечения;

И.

като има предвид, че обезпечените облигации заемат видно място в активите в счетоводния баланс на много банки; като има предвид, че от съществено значение за финансовата стабилност е тези активи да продължават да поддържат максимална безопасност и ликвидност; като има предвид, че тази цел не трябва да бъде възпрепятствана от иновациите в областта на обезпечените облигации, които позволяват на емитентите да прехвърлят риска към инвеститорите по своя преценка;

Й.

като има предвид, че издаването на обезпечени облигации с условно удължаване на падежа (структури с възможност за гъвкаво изплащане и обвързано с условия прехвърляне) се увеличи с 8 % в рамките на 12 месеца и през април 2016 г. достигна пазарен дял от 45 %; като има предвид, че такива възможности ограничават ликвидния риск при несъответстващи пулове от обезпечения, намаляват изискванията за свръхобезпечение и помагат да се избегнат прибързани продажби; като има предвид обаче, че удължаването на падежа измества риска от емитента към инвеститорите; като има предвид, че преференциално регулаторно третиране следва да се предоставя само на дългови инструменти, които са особено сигурни;

К.

като има предвид, че в законодателството на ЕС липсва точно определение на понятието обезпечени облигации;

Л.

като има предвид, че пазарите за обезпечени облигации изостават в държавите членки, в които не съществува традицията да се емитират такива облигации или чийто растеж е възпрепятстван от риск от кредитно неизпълнение от държавата или трудни макроикономически условия;

М.

като има предвид, че е общопризнат фактът, че между националните рамки за обезпечени облигации съществуват значителни различия, по-специално що се отнася до технически аспекти като равнището на публичния надзор;

Н.

като има предвид, че рамката на ЕС за обезпечените облигации трябва да се ориентира по най-високите стандарти;

О.

като има предвид, че има няколко много успешни национални рамки за обезпечени облигации, които се основават на исторически и юридически фактори и са частично интегрирани в националното законодателство; като има предвид, че тези национални рамки споделят основни характеристики, по-конкретно двойна защита, разделянето на пуловете от обезпечения с нискорискови активи и специален публичен надзор; като има предвид, че може да се окаже полезно тези принципи да бъдат разширени, така че да обхванат и други видове дългови инструменти;

П.

като има предвид, че хармонизирането не бива да бъде основано на универсален подход, тъй като това може да доведе до сериозно намаляване на продуктовото разнообразие и да повлияе отрицателно на националните пазари, които функционират успешно; като има предвид, че хармонизирането следва да бъде съобразено с принципа на субсидиарност;

Р.

като има предвид, че участниците на пазара са предприели инициативи за насърчаване на развитието на пазарите на обезпечени облигации, например въвеждането през 2013 г. на обозначението „обезпечена облигация“ и на хармонизирания образец за прозрачност;

С.

като има предвид, че вследствие на надзорен преглед ЕБО идентифицира най-добрите практики за емитирането на обезпечени облигации и надзора над тях и оцени сближаването на националните рамки с тези практики;

Т.

като има предвид, че при проведеното от Комисията през 2016 г. обществено допитване голяма част от заинтересованите страни се противопоставиха на пълната хармонизация, докато инвеститорите подчертават значението на разнообразието на продукти; като има предвид, че заинтересованите страни са се изказали предпазливо в полза на законодателството на ЕС, при условие че се основава на принципи, че се гради върху съществуващи рамки и спазва преди всичко характеристиките на националните рамки;

Коментари от общ характер и становища

1.

подчертава, че националните и трансграничните инвестиции в обезпечени облигации функционират добре на пазарите на ЕС в рамките на настоящата законодателна рамка; подчертава, че разнообразието от стабилни и сигурни продукти следва да се запази;

2.

посочва, че задължителното хармонизиране на националните модели или замяната им с европейски модел може да доведе до непредвидени отрицателни последици за пазарите, чийто успех понастоящем се дължи на факта, че законодателните разпоредби относно обезпечените облигации са залегнали в националните законодателства; настоява по-интегрираната европейска рамка да бъде ограничена до основаващ се на принципи подход, който определя целите, но начините и средствата за транспонирането да се определят в процеса на транспониране в националните законодателства; подчертава, че тази рамка следва да се базира на висококачествени стандарти и да отчита най-добрите пазарни практики, като се основава на добре работещи национални режими, без да ги нарушава; подчертава, че потенциалната нова европейска рамка за обезпечени облигации, в съответствие с най-добрите практики, следва да бъде целеви показател за новосъздадените пазари и да повиши качеството на обезпечените облигации;

3.

призовава за директива на ЕС, която да прави ясно разграничение между двата вида обезпечени облигации, които съществуват в момента, а именно:

а)

обезпечени облигации (наричани по-нататък „обезпечени облигации с премии“), които да отговарят на стандартите, определени понастоящем в член 129 от РКИ; и

б)

обезпечени облигации (наричани по-нататък „обикновени обезпечени облигации“), които не отговарят на изискванията, определени за обезпечените облигации с премии, но отговарят на стандартите, определени понастоящем в член 52, параграф 4 от Директивата за ПКИПЦК;

подчертава, че обезпечените облигации с премии следва да продължават да се ползват с регулаторни преференции пред обикновените обезпечени облигации и че обикновените обезпечени облигации следва да се ползват с регулаторни преференции пред другите форми на регулиране на ценни книжа, гарантирани с вземания; признава потенциала на всички дългови инструменти, съответстващи на Директивата за ПКИПЦК, за постигане на целите на съюза на капиталовите пазари;

4.

призовава държавите членки да защитават обозначението „обезпечена облигация“ (както за обезпечените облигации с премии, така и за обикновените обезпечени облигации), като в националното законодателство се гарантира, че обезпечените облигации са високоликвидни и почти безрискови дългови инструменти; настоятелно предлага дълговите инструменти, обезпечени с активи, които са значително по-рисковани от държавния дълг и ипотеките (напр. инфраструктурни инвестиции без държавни гаранции и кредити за малки и средни предприятия (МСП) да не бъдат наричани „обезпечени облигации“, а евентуално „европейски обезпечени ценни книжа“; подкрепя принципа, че пуловете от обезпечения за обезпечени облигации с премии и обикновени обезпечени облигации следва да бъдат гарантирани в пълна степен от активи с дълготраен характер, които могат да бъдат оценени и възвърнати;

5.

призовава Комисията да включи в директивата принципи на правна рамка за европейски обезпечени ценни книжа, като например двойна защита, специален публичен надзор, защита от несъстоятелност (bankruptcy remoteness) и изисквания за прозрачност; призовава държавите членки да интегрират тези принципи в националното си законодателство и производствата си по несъстоятелност; подчертава, че една стабилна правна рамка за обезпечени облигации и европейски обезпечени ценни книжа би имала потенциала да направи европейските обезпечени ценни книжа по-прозрачни, по-ликвидни и по-разходоефективни от ценните книжа, които използват договорни споразумения; посочва, че това би могло да помогне на европейските обезпечени ценни книжа да финансират по-рискови дейности, като например кредити за МСП, потребителски кредити или инфраструктурни инвестиции, при които липсват държавни гаранции; отбелязва, че европейските обезпечени ценни книжа ще бъдат освободени от обсега на инструмента за споделяне на загуби в съответствие с член 44 от Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките;

6.

насърчава включването в директивата на минимални надзорни стандарти, които отразяват установените най-добри практики за обезпечените облигации; насърчава сближаването на надзорните практики в рамките на ЕС;

7.

призовава за повдигане на равнището на прозрачност на директивата по отношение на информацията относно активите на пула от обезпечения и за правна рамка, която да гарантира двойна защита и разделяне на тези активи в случай на несъстоятелност или преструктуриране на емитента; освен това подчертава в това отношение, че директивата следва да се основава на принципи и да се съсредоточава единствено върху изискванията по отношение на информацията;

Определяне на понятията „обезпечени облигации с премии“, „обикновени обезпечени облигации“ и „европейски обезпечени ценни книжа“ и на тяхната регулаторна рамка

8.

призовава Комисията да представи предложение за рамка (директива) за европейските обезпечени облигации, в която да бъдат определени едновременно обезпечените облигации с премии, обикновените обезпечени облигации и европейските обезпечени ценни книжа, с цел да се избегнат сътресения на пазара по време на преходните етапи; призовава Комисията да включи в това определение всеки един от следните общи принципи, приложими в рамките на целия жизнен цикъл на емитирания инструмент, независимо от потенциално преференциално третиране:

а)

„обезпечените облигации с премии“, „обикновените обезпечени облигации“ и „европейските обезпечени ценни книжа“ се обезпечават изцяло чрез пул от активи;

б)

националното законодателство следва да гарантира двойна защита, т.е. инвеститорът има:

i)

право на вземане от емитента на дълговия инструмент, равно на целия размер на задълженията за плащане, и

ii)

равностойно право на приоритет на вземанията от активите на пула от обезпечения (включително заместващи активи и деривати) в случай на неизпълнение от страна на емитента;

ако тези права не са достатъчни, за да се покрият напълно задълженията за плащане на емитента, остатъчните вземания на инвеститорите трябва да бъдат поставени при равни условия с вземанията на привилегированите необезпечени кредитори на емитента;

в)

ефективното разделяне на всички активи в пула е осигурено чрез правно обвързващи договорености, които са лесно изпълними в случай на несъстоятелност или преструктуриране на емитента; същото ще е валидно за всички заместващи активи и деривати за хеджиране на рискове по отношение на пула от обезпечения;

г)

обезпечените облигации с премии, обикновените обезпечени облигации и европейските обезпечени ценни книжа са защитени от несъстоятелност, т.е. гарантирано е, че задълженията за плащане на емитента не стават автоматично изискуеми в случай на неплатежоспособност на емитента или на преструктуриране;

д)

прилага се свръхобезпечаване, което отразява специфичните рискове на обезпечените облигации с премии, обикновените обезпечени облигации и европейските обезпечени ценни книжа, като размерът на свърхобезпечаването трябва да бъде определен в националното законодателство. Стойността на всички активи в пула от обезпечения трябва винаги да бъде по-висока от стойността на неуредените задължения за плащане. Методите за остойностяване на активите на пула от обезпечения и честотата на изчисляване следва да бъдат ясно определени в националното законодателство и следва надлежно да вземат предвид всички съответни низходящи рискове;

е)

В европейското или в националното право се определят максималните параметри на съотношението стойност на заема/стойност на обезпечението за активите в пула от обезпечения. Отстраняването от пула от обезпечения на активи, които не са в границите на максималното съотношение стойност на заема/стойност на обезпечението, не следва да бъде задължително, а по-скоро трябва да се гарантира, че те биват отстранявани само ако са заместени с допустими активи, които имат най-малко същата пазарна стойност;

ж)

Част от активите на пула от обезпечения или от ликвидните улеснения трябва да бъде достатъчно ликвидна, така че задълженията за плащане на програмата за обезпечените облигации или за европейските обезпечени ценни книжа да могат да бъдат изпълнени през следващите шест месеца, освен в случай на съфинансиране на облигации или на облигации с възможност за гъвкаво изплащане и обвързано с условия прехвърляне;

з)

дериватни инструменти се допускат само за целите на хеджиране на риска, а договори за деривати, сключени от емитента с дериватни контрагенти и регистрирани в пула от обезпечения, не могат да бъдат прекратени при неплатежоспособност на емитента;

и)

Националното законодателство предвижда стабилна рамка за специален публичен надзор, като се определя компетентен орган, наблюдател на пула от обезпечения и специален управител и същевременно се дава ясно определение на задълженията и надзорните правомощия на компетентния орган, за да се гарантира, че:

i)

емитентите разполагат с квалифициран персонал и подходящи оперативни процедури за управление на пуловете от обезпечения, включително в случай на стрес, несъстоятелност или преструктуриране;

ii)

характеристиките на пуловете от обезпечения отговарят на приложимите изисквания преди издаване на дълговия инструмент и до падежа му;

iii)

съответствието на обезпечените облигации с премии, обикновените обезпечени облигации и европейските обезпечени ценни книжа със съответните изисквания (включително във връзка с допустимостта на обезпечените активи и обхвата) е предмет на непрекъснато, редовно и независимо наблюдение;

iv)

емитентите извършват редовно стрес тестове за изчисляване на изискванията за покритие, като се вземат предвид основните рискови фактори, влияещи на дълговия инструмент, като например рискът по отношение на кредитния лихвен процент, валутният и ликвидният риск;

в случай на несъстоятелност или преструктуриране на емитента задълженията и правомощията на компетентния орган и на специалния управител трябва да бъдат ясно определени.

й)

емитентът е длъжен да оповестява най-малко два пъти годишно обобщени данни относно пуловете от обезпечения в степен на подробност, която да позволява на инвеститорите да извършат цялостен анализ на риска. Следва да бъде предоставяна информация относно характеристиките на кредитния, пазарния и ликвидния риск на обезпечените активи, относно контрагентите, участващи в пула от обезпечения, относно равнищата на правна, договорна и доброволна свръхобезпеченост, като следва да има и раздел за деривати, прикачен към активите и пасивите на пула от обезпечения;

к)

Падежът може да бъде удължен само в случай на несъстоятелност или преструктуриране на емитента и с одобрение от компетентния надзорен орган или при обективни финансови механизми, установени от националното законодателство и одобрени от компетентния европейски орган; точните условия на удължаването и потенциалните промени на купона, падежа и други характеристики следва да бъдат изложени ясно в условията на всяка облигация;

9.

призовава Комисията да включи в определението на обезпечени облигации с премии в директивата следните допълнителни принципи:

а)

Дълговият инструмент е напълно обезпечен с активи, определени в член 129, параграф 1 от РКИ и отговаря на допълнителните изисквания, посочени в член 129, параграфи 3 и 7 от РКИ; по отношение на жилищните заеми, обезпечени с гаранции съгласно посоченото в член 129, параграф 1, буква д) от РКИ, не трябва да има правни пречки за управителя на програмата за обезпечени облигации да определя право на предпочтително удовлетворение на вземане, обезпечено с ипотека, когато емитентът на обезпечените облигации е в неизпълнение или преструктуриране и по някаква причина гаранцията не се спазва. Допустимостта на корабите като активи на пула от обезпечения (член 129, параграф 1, буква ж) от РКИ) се преразглежда;

б)

максималните параметри на съотношението стойност на заема/стойност на недвижимия имот за ипотечните кредити, включени в пула от обезпечения, се определят от европейското право по такъв начин, че да не надхвърлят съотношението стойност на заема/стойност на недвижимия имот, понастоящем определено в член 129 от РКИ, но подлежат на редовен преглед и коригиране в съответствие със стрес тестове въз основа на независими оценки на пазарните цени, които преобладават на съответните пазари на недвижими имоти под напрежение; следва да се стимулира използването на заеми по ипотечна заемна стойност вместо заеми по пазарна стойност;

10.

подчертава, че рисковите тегла, определени за обезпечените облигации в европейското законодателство, трябва да отразяват пазарните оценки на базисните рискове; отбелязва, че същото не се отнася за всички други видове дългови инструменти, които се ползват от преференциално регулаторно третиране поради определени характеристики;

11.

призовава Комисията да даде правомощия на европейските надзорни органи да направят оценка на спазването на критериите за обезпечените облигации с премии, обикновените обезпечени облигации и европейските обезпечени ценни книжа с цел да се допълнят или дори заменят списъците, предвидени в член 52, параграф 4 от Директивата за предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), с официален списък на съответстващи режими на обезпечените облигации с премии, обикновените обезпечени облигации и европейските обезпечени ценни книжа на европейското равнище;

12.

призовава ЕБО да издаде препоръки за режими на обезпечените облигации с премии, обикновените обезпечени облигации и европейските обезпечени ценни книжа относно критериите за допустимост за активите (включително заместващи активи), относно съотношенията стойност на заема/стойност на недвижимия имот и минималните ефективни нива на свръхобезпеченост за различни видове активи, както и относно евентуално преразглеждане на Регламента за капиталовите изисквания; призовава ЕБО да осигури необходимите насоки за създаване на рамката за специален публичен надзор и управление;

13.

препоръчва премахването на пречките за достъп до пазара на емитенти в развиващи се пазари на обезпечени облигации извън ЕИП чрез предоставяне на справедливо третиране на обезпечените облигации от емитентите в трети държави, при условие че тяхната правна, институционална и надзорна среда преминава през щателна оценка на еквивалентността от страна на компетентна европейска институция; препоръчва да се насърчават основните принципи на европейското законодателство с цел установяване на потенциален целеви показател за пазарите на обезпечени облигации в световен мащаб;

14.

призовава Комисията да предложи преразглеждане на европейското законодателство в областта на финансовите услуги, което да уточни регулаторното третиране на обезпечените облигации с премии, обикновените обезпечени облигации и европейските обезпечени ценни книжа;

15.

призовава Комисията при оценяването на съществуващото законодателство на ЕС в областта на финансовите услуги да вземе предвид потенциала на обезпечените облигации с премии, обикновените обезпечени облигации и европейските обезпечени ценни книжа за постигане на целите на съюза на капиталовите пазари;

16.

призовава Комисията да идентифицира възможните пречки на национално равнище в развитието на системите за обезпечени облигации и да публикува насоки относно премахването на тези бариери, без това да засяга стабилното и благоразумно професионално поведение на банките;

17.

призовава Комисията и ЕБО да извършат повторна оценка (евентуално като част от оценка на въздействието) на допустимостта на ипотека или залог върху кораби като активи на пула от обезпечения съгласно посоченото в член 129, параграф 1, буква ж) от Регламента за капиталовите изисквания; изразява загриженост, че преференциалното третиране за корабите нарушава конкуренцията с други транспортни средства; призовава Комисията и ЕБО да извършат проверка дали обезпечените с кораби облигации са поставени на равни начала с други обезпечени облигации в съответствие с РКИ по отношение на тяхната ликвидност и техните оценки на риска, извършени от независими агенции за кредитен рейтинг, както и дали следователно е оправдано преференциалното третиране на такива облигации въз основа на допустимостта съгласно коефициента на краткосрочното ликвидно покритие и на по-ниски рискови тегла в РКИ;

18.

призовава държавите членки да предвидят в националното си законодателство възможност за създаване на отделни пулове от обезпечения, всеки от които да включва хомогенна категория активи (като жилищни заеми); призовава държавите членки да предоставят разрешение за всички обезпечени активи, посочени в член 129, параграф 1, буква а), б) и в) от РКИ, като заместващи активи, които допринасят за постигане на изискването за покритие, и да определят ясни ограничения върху кредитното качество, размера на експозицията и горната граница за вноските за покриване на заместващи активи;

Подкрепа за прозрачността на пазара и доброволното сближаване

19.

приветства подобренията в методологиите за рейтинг на обезпечените облигации и разширяването на пазарите за рейтинг на обезпечените облигации;

20.

подчертава важността на еднаквите условия на конкуренция за гарантирането на лоялна конкуренция на финансовите пазари; изтъква, че европейското законодателство не бива да проявява дискриминация между различни видове обезпечени дългови инструменти, ако няма основателни причини да се приеме, че те се различават по отношение или на сигурността или на ликвидността;

21.

приветства пазарните инициативи за разработване на хармонизирани стандарти и образци за оповестяване (напр. хармонизирания образец за прозрачност), за да се улеснят сравнението и анализът на различията между обезпечените облигации в целия ЕС;

22.

подкрепя разработването на препоръки на ЕБО за пазарни стандарти и насоки за най-добри практики; насърчава доброволното сближаване в тази насока;

23.

насърчава редовното извършване на стрес тестове за пуловете от обезпечения на обезпечени облигации и публикуването на резултатите от стрес тестовете;

o

o o

24.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на Европейския банков орган.

(1)  ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 186.

(2)  ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190.

(4)  ОВ L 314, 1.12.2015 г., стр. 13.

(5)  ОВ L 195, 20.7.2016 г., стр. 3.

(6)  ОВ L 11, 17.1.2015 г., стр. 1.


19.9.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 334/20


P8_TA(2017)0280

Ролята на свързания с риболова туризъм с оглед на диверсификацията на рибарството

Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. относно ролята на свързания с риболова туризъм с оглед на диверсификацията на рибарството (2016/2035(INI))

(2018/C 334/03)

Европейският парламент,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета (1),

като взе предвид Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2328/2003, (ЕО) № 861/2006, (ЕО) № 1198/2006 и (ЕО) № 791/2007 на Съвета и Регламент (ЕС) № 1255/2011 на Европейския парламент и на Съвета (2),

като взе предвид Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (3) („Рамкова директива на ЕС за водите“),

като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2012 г. относно дребномащабния и непромишления риболов и реформата на общата политика в областта на рибарството (4),

като взе предвид своята резолюция от 2 юли 2013 г. относно син растеж — подобряване на устойчивия растеж в морския сектор, морския транспорт и туризма на Съюза (5),

като взе предвид съобщението на Комисията от 13 май 2014 г., озаглавено „Иновациите в синята икономика: реализиране на потенциала на нашите морета и океани за създаване на работни места и растеж“ (COM(2014)0254),

като взе предвид съобщението на Комисията от 30 юни 2010 г., озаглавено „Европа — водеща световна туристическа дестинация — нова политическа рамка за европейския туризъм“ (COM(2010)0352),

като взе предвид Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г. и по-специално цел 4 от нея „Гарантиране на устойчивото използване на рибните ресурси“, в която ЕС се ангажира, наред с другото, да премахне неблагоприятните въздействия върху рибните запаси, видове, местообитания и екосистеми, „включително чрез осигуряване на финансови стимули посредством бъдещите финансови инструменти на политиката за рибарство и морско дело за защитени морски райони (включително зоните от „Натура 2000“ и тези, създадени съгласно международни или регионални споразумения). Това може да включва възстановяване на морски екосистеми, адаптиране на риболовните дейности и поощряване на ангажирането на сектора в алтернативни дейности като еко-туризъм, мониторинг и управление на морското биологично разнообразие и борбата с отпадъците в морето“,

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

като взе предвид съобщението на Комисията от 13 септември 2012 г., озаглавено „Син растеж: Възможности за устойчив растеж в морските дейности и корабоплаването“ (COM(2012)0494),

като взе предвид съобщението на Комисията от 20 февруари 2014 г., озаглавено „Европейска стратегия за по-голям растеж и повече работни места в сектора на крайбрежния и морския туризъм“ (COM(2014)0086),

като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

като взе предвид доклада на комисията по рибарство и становището на комисията по транспорт и туризъм (A8-0221/2017),

A.

като има предвид, че секторът на традиционния риболов беше засегнат от прогресивно влошаване;

Б.

като има предвид, че диверсификацията се превърна в необходимост за много дребномащабни рибари, с цел увеличаване на възможностите за приходи, тъй като често техните доходи са недостатъчни;

В.

като има предвид, че когато се говори за диверсификация в сектора на рибарството, е необходимо да се отчете фактът, че голяма част от сектора на рибарството зависи почти изцяло от традиционни форми на риболов;

Г.

като има предвид, че повечето крайбрежни и островни региони са засегнати от значителен икономически спад, водещ до обезлюдяване, тъй като жителите им заминават към райони с по-големи възможности за заетост и образование;

Д.

като има предвид, че независимо че някои крайбрежни риболовни региони са разположени в близост до туристически дестинации, те не успяват да постигнат подходящ икономически растеж, въпреки че секторите на рибарството и на туризма са съвместими;

Е.

като има предвид, че риболовният туризъм може да допринесе за създаването на работни места, за насърчаването на социалното приобщаване, както и за подобряването на качеството на живот и за възстановяване на общности, които зависят от риболова, по-специално в области, където е налице недостиг на други икономически дейности; като има предвид, че този потенциал се различава значително, както в регионално отношение така и в зависимост от вида на включените рибарски дейности и големината на плавателните съдове;

Ж.

като има предвид, че риболовният туризъм може да допринесе за намаляване на въздействието върху рибните запаси и върху околната среда, както и да повиши знанията и осведомеността относно необходимостта от опазване на околната среда и културното наследство; като има предвид, че по-специално риболовният туризъм и туристическите услуги, предлагани от рибарите на брега, могат да представляват действителен начин за допълване и диверсифициране на основната дейност в много европейски региони;

З.

като има предвид, че туристическите дейности, свързани с рибарството могат да допринесат за увеличаване на престижа на рибарите и да подпомогнат оценяването и разбирането за тяхната сложна сфера на дейност; като има предвид, че риболовният туризъм и другите риболовни дейности, свързани с туризма (туристически услуги, предлагани от рибарите на брега, любителски риболов и др.) са все още малко известни на широката публика, и че съществува необходимост от повишаване на осведомеността относно значението на консумацията на местни рибни продукти с произход от къси вериги на доставка;

И.

като има предвид, че риболовният туризъм може да представлява възможност за привличане на туристи чрез предлагане на широка гама възможности — от местни продукти до екологосъобразни форми на предприемачество;

Й.

като има предвид, че традиционната, свързана с рибни продукти гастрономия и предприятията за консервиране и преработка на риба биха могли да представляват важен ресурс за туризма, който се развива около рибната промишленост;

К.

като има предвид, че риболовът води до разнообразни социални ползи и има положително въздействие върху човешкото здраве и благополучие;

Л.

като има предвид, че социално-икономическите ползи от риболовния туризъм имат изключително сезонен характер, тъй като те се извличат главно през летните месеци; като има предвид един често подчертаван аспект, че от по-голямата лоялност на клиентите могат да се извличат предимства през цялата година;

М.

като има предвид, че 2018 г. ще бъде Европейската година на културното наследство, която си поставя за цел повишаване на осведомеността на гражданите за европейската история и за ценностите на културното наследство като споделен ресурс; като има предвид, че традиционният риболов е част от богатото културно наследство на Европа и допринася за идентичността на местните общности, не на последно място от гледна точка на това по какъв начин е спомогнал за оформянето на вкусовете, ястията, традициите, историята и ландшафта; като има предвид, че този аспект значително се подчертава чрез контактите с туристите;

Н.

като има предвид, че Европейският фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) предоставя подкрепа за инвестициите, допринасящи за диверсифицирането на доходите на рибарите чрез развиването на допълващи дейности, включително инвестиции за допълнително оборудване за безопасност на борда, риболовен туризъм, туристически услуги на брега, ресторантьорство, услуги за целите на любителския и спортния риболов и свързани с рибарството образователни дейности;

О.

като има предвид, че не съществува общо определение нито правно основание за риболовен туризъм; като има предвид, например, че докато той се счита за професионална дейност в Италия, във Франция е класифициран като допълваща дейност; като има предвид че, в зависимост от правния му статут, могат да възникнат значителни различия по отношение на данъчното облагане, процедурите за издаване на разрешение, задълженията за квалификации, оборудването за безопасност и др.;

П.

като има предвид, че Рамковата директива на ЕС за водите и на Рамковата директива за морската стратегия изискват от държавите членки да осигурят добро състояние на крайбрежните и морските води; като има предвид, че Директивата за местообитанията изисква от държавите членки да идентифицират и да поддържат морските и крайбрежните местообитания чрез създаване и управление на защитени зони по „Натура 2000“;

Р.

като има предвид, че в повечето морски защитени територии (МЗТ) и в морските и крайбрежните защитени зони по „Натура 2000“ туристическият сектор е от особено значение; като има предвид, че съществуват много положителни примери за споделено управление и партньорства между органите за управление на МЗТ и дребните рибари с цел насърчаване на риболовния туризъм и на други средства за популяризиране на традиционния риболов за туризъм и културни цели;

С.

като има предвид, че е налице недостиг, липса на съгласуваност и съпоставимост на данните за риболовния туризъм в Европа и извън нея;

Т.

като има предвид, че в рамките на стратегията „Син растеж“ от 2012 г. ЕС определи крайбрежния и морския туризъм като основен сектор за развитието на устойчива и солидарна икономика;

У.

като има предвид, че през 2010 г., в рамките на съобщението „Европа — водеща световна туристическа дестинация — нова политическа рамка за европейския туризъм“, Комисията изрази необходимостта от разработване на стратегия за устойчив крайбрежен и морски туризъм;

Ф.

като има предвид, че през 2012 г. Комисията стартира консултация с обществеността относно предизвикателствата и възможностите за морския и крайбрежния туризъм в Европа, в резултат на която публикува на 20 февруари 2014 г. съобщението „Европейска стратегия за по-голям растеж и повече работни места в сектора на крайбрежния и морския туризъм“;

Х.

като има предвид, че риболовните дейности, свързани с туризма, се извършват от рибари-търговци с цел разнообразяване на техните дейности, насърчаване и повишаване на престижа на професията им и на социално-културното им наследство, както и за подобряване на устойчивото използване на водните екосистеми — цели, които те понякога преследват като вземат туристи на риболовните кораби; като има предвид, че въпреки че посочените риболовни дейности явно имат за цел туризъм и развлечение, за тях не съществува ясно нормативно определение;

Ц.

като има предвид, че терминът „риболовен туризъм“ (на италиански pescaturismo, наричан по-долу „песка-туризъм“) се отнася до туристически и развлекателни дейности, извършвани от рибари-търговци, които приемат туристи на борда на своите кораби, с цел да им покажат света на рибарството;

Ч.

като има предвид, че туристическите услуги, предлагани от рибари на брега (на италиански ittiturismo наричани по-долу „ититуризъм“) включват гастрономически туризъм и хотелиерски предприятия, ръководени от рибари-търговци; като има предвид, че една от основните разлики между двата гореспоменати вида туризъм е, че дейностите, свързани с втория, не могат да се извършват на борда на риболовни кораби;

Ш.

като има предвид, че любителският риболов е дейност, извършвана изключително с развлекателна и/или състезателна цел, която използва живите водни ресурси и не допуска, под каквато и да е форма, продажба на улова; като има предвид, че макар любителският риболов да не се упражнява с оглед генериране на приходи, той се включва сред туристическите дейности, които генерират паралелна икономика, и следва да бъде управляван от професионални рибари чрез услугите, оборудването и инфраструктурата, предлагани на участниците в любителски риболов; като има предвид обаче, че неконтролираният и интензивен любителски риболов би могъл да окаже неблагоприятно въздействие върху рибните запаси в някои райони;

Щ.

като има предвид, че не съществуват надеждни социално-икономически или екологични статистически данни относно въздействието на любителския риболов върху рибните запаси, особено в районите, в които любителският риболов е интензивен, и като има предвид, че не съществуват ясни правила или изчерпателни проверки на улова, и още по-малко — на незаконните продажби на улов от любителски риболов чрез неофициални канали, обикновено свързани с ресторанти;

Туристически риболов в държавите от ЕС

AA.

като има предвид, че проучване, проведено през 2015 г. от Групата за действие в крайбрежните райони (ГДКР) (6)„il mare delle Alpi“ относно обществените навици и мнения в района на улов на групата, показа, че една трета от интервюираните лица консумират риба по няколко пъти на седмица, а именно — само четири вида рибни храни, два от които са сладководни, а останалите морски (тлъста риба, сьомга, атлантическа треска и пъстърва); като има предвид, че туристическите дейности, свързани с риболова, водят до по-добра осведоменост за разнообразието на рибните видове и кулинарните традиции, които често са непознати за широката общественост на потребителите; като има предвид, че по отношение на диверсификацията на риболовното усилие въздействието е очевидно;

АБ.

като има предвид, че в Италия е регистрирано постоянно повишаване на молбите за разрешителни за извършване на туристически дейности, свързани с риболова; като има предвид, че според неотдавна осъществено проучване, регионите в Италия с най-голям брой разрешения са Лигурия (290), Емилия Романя (229), Сардиния, (218), Калабрия (203), Кампания (200) и Сицилия (136); като има предвид, че като цяло за периода 2002—2012 г. са регистрирани 1 600 разрешения; като има предвид, че през 2003 г. регионите с най-висок брой лицензи бяха Кампания (63), Лигурия (62), Сицилия (60) и Сардиния (59), следвани плътно от областите Пулия (46), Калабрия (39) и Тоскана (37) (7);

АВ.

като има предвид, че една трета от флотите с разрешение за развиване на туристически дейности, свързани с риболов, не могат да качват повече от четирима пътници, 29 % имат възможност да приемат на борда между 5 и 8 пътници, а останалите 37 % могат да вземат на борда между 9 и 12 пътници (8);

АГ.

като има предвид, че голям брой туристи са съсредоточени почти изцяло през месеците юли и август, т.е. че риболовният туризъм има изключително сезонен характер и че е важно да се насърчава диверсификацията;

АД.

като има предвид, че както в случая с възрастовите групи, така и по отношение на образованието сред операторите, които се занимават с риболовен туризъм се наблюдава по-високо равнище на образование отколкото сред онези, които практикуват единствено професионален риболов; като има предвид че над 30 % от капитаните на кораби притежават диплома или професионална квалификация и владеят поне на елементарно равнище английски (64 %), френски (34 %), испански (16 %) или немски (7 %) (9);

АЕ.

като има предвид, че в Италия беше проведено проучване с участието на операторите, извършващи риболовен туризъм, от което стана ясно, че риболовният туризъм може да е от полза за усилията за опазване на рибните запаси и морските екосистеми, по-специално чрез намаляване на улова, както и от социална гледна точка, за физическото и психическото благосъстояние на рибарите и техните семейства чрез по-малко работни часове в морето (10);

АЖ.

като има предвид, че се наблюдава по-голямо участие на жените не само в дейности, съпътстващи дейностите на рибарите, но и в развитието на дейности, характерни за сектора на свързания с риболова туризъм;

АЗ.

като има предвид, че младите хора също могат да се считат за една от целевите групи за развитие на туристически риболовни дестинации;

АИ.

като има предвид, че традиционният риболов понастоящем е добре известен първичен сектор, който е най-малко проучен и използван като образователен инструмент на равнището на основното и средното образование;

АЙ.

като има предвид, че съществува широко поле за въвеждане на образователни дейности, свързани с традиционния риболов, основани на модели, подобни на модела „училище в земеделско стопанство“;

АК.

като има предвид, че от съществено значение за развитието на риболовните дейности, свързани с туризма, са партньорствата, местните инициативни рибарски групи (МИРГ), в които работещите в сектора на рибарството и други местни частни и публични субекти заедно изработват и прилагат подход „отдолу нагоре“, който да се адаптира и да отговаря на икономическите, социалните и екологичните изисквания на съответния район; като има предвид, че въпреки че МИРГ в ЕС работят при много различни условия и възприемат твърде различни стратегии, всички те почти без изключение признават, че туризмът е съществен елемент за развитие;

АЛ.

като има предвид, че Комисията създаде звено за подкрепа към Европейската мрежа на рибарските райони (FARNET), което да допринесе за прилагането на ос 4 на Европейския фонд за рибарството (ЕФР); като има предвид, че FARNET е свързваща платформа за рибарските райони и подкрепя МИРГ в разработването на местни стратегии, инициативи и проекти;

АМ.

като има предвид, че местните участници са научили, посредством МИРГ, по какъв начин туристическото предлагане на даден риболовен район може да се промени, така че да включва цялостен пакет от дейности, и по този начин да остане привлекателен включително и в дял на туризма, характеризиращ се с голяма конкуренция; като има предвид, че по този начин туризмът може да се превърне в основен източник на допълнителни приходи за рибарските общности и така крайна сметка да допринесе за цялостното развитие на крайбрежните и островните региони;

АН.

като има предвид, че отличителни примери свидетелстват за ценното съдействие на МИРГ на общности, занимаващи се с непромишлен риболов в Гърция, Италия и Испания; като има предвид освен това, че мрежата FARNET изтъкна добри практики, прилагани във Франция, Белгия, Испания, Хърватия и Италия (11);

АО.

като има предвид, че във Финландия беше приет модел за оценяване на въздействието на туристически дейности, свързани с риболова, въз основа на продължителността на пътуванията и мястото на престой и броя на посетителите; като има предвид, че от събраните оценки станаха ясни проблемите, отнасящи се до определението на „риболовен турист“, както и проблемите, свързани с преброяването на осъществените пътувания (12);

АП.

като има предвид, че в различни крайбрежни селища в държавите членки се организират фестивали, за които е важно да интегрират други средства за увеличаване на притегателната сила на туризма, като например чрез съчетаването на тези предложения с други качествени предложения в първичния сектор: разпространение на знания за дребномащабния риболов и за начина на живот на рибарите, както и осигуряване на контакти с традиционните култури, включително регионалните храни, вина и висококачествени продукти от преработвателната и консервната промишленост, които отразяват многообразието на ЕС;

АР.

като има предвид, че в Испания бяха създадени „Морски туризъм — Коста дел Сол“ и други специализирани агенции с цел да се насърчи традиционната риболовна промишленост и да се подпомогнат местните хора да развиват и популяризират туристически дейности, свързани с този сектор; като има предвид, че агенцията „Коста дел Сол“ организира семинари по готварство на борда на плавателните съдове, използвани от местните рибари, екскурзии за наблюдение на различни видове риба и любителски риболов; като има предвид, че в същото време са организирани обиколки с екскурзовод на „Биопарк“ — парк-музей, създаден специално за деца, където те могат да получат познания за морската биология, традиционния риболов (традиционни риболовни уреди и техники) и за местната култура; отбелязва, че подражанието на такива инициативи и обменът на опит в тази област между държавите членки биха били от полза за крайбрежните и селските общности, особено в периферните региони (13);

АС.

като има предвид, че във връзка с това Комисията, Парламентът и държавите членки трябва да не забраняват произволно традиционните дребномащабни семейни риболовни техники, а първо трябва да направят подходяща оценка на въздействието, така че да не възпрепятстват появяването на нови форми на устойчив, дребномащабен и автентичен риболовния туризъм с традиционни риболовни съоръжения;

АТ.

като има предвид, че риболовните фестивали, провеждани в Хърватия през летните месеци в крайбрежни и островни туристически центрове, служат за насърчаване на риболовните традиции, културното и историческото наследство, местната кухня и традиционния начин на живот;

1.

счита за жизненоважно преструктурирането и приспособяването на риболовните съдове към извършването на туристически дейности, като се има предвид, че плавателните съдове — без да се увеличава техният риболовен капацитет — трябва да бъдат ремонтирани, за да се гарантира безопасността на туристите, липсата на пречки за извършването на риболовните дейности, както и необходимото за приятно изживяване удобство; посочва обаче, че такива промени, особено когато се извършват през неактивния за туризъм сезон, не бива да водят до ограничения за риболова с търговска цел;

2.

подчертава, че свързаният с риболов туризъм крие все още неизползван потенциал, който може да донесе значителни ползи на общностите, живеещи в крайбрежните райони чрез диверсификация на местните източници на доходи; във връзка с това счита, че риболовният туризъм в морето и туристическите услуги, предлагани от рибарите на брега, могат да допълват търговския риболов и да осигурят допълнителни приходи за рибарските общности;

3.

счита, че стратегическата цел на инициативата на Комисията трябва да бъде да се насърчава оползотворяването и пълноценното развитие на равнище ЕС на дейности по риболовен туризъм, туристически услуги, предлагани от рибарите на брега и на туризъм, свързан със спортния риболов, чрез създаването на обща мрежа и рамкова уредба;

4.

призовава Комисията да насърчава чрез Европейската комисия по туризма и нейния портал visiteurope.com, туристически дестинации в Европа за устойчив любителски риболов и чрез целенасочена информационна кампания, да накара риболовните предприятия да осъзнаят потенциала на тези нови и устойчиви бизнес модели и възможностите за растеж, които те предлагат;

5.

призовава Комисията да укрепва създаването и развитието на риболовния туризъм, с цел прилагане на диференцирана бизнес стратегия, съответстваща на потенциала на този сегмент и способна да посрещне нуждите му по-ефективно, като се търси нова форма на туризъм, при която основните опасения да са свързани с качеството, гъвкавостта, иновациите и опазването на историческото и културното наследство на риболовните зони, както и тяхната околна среда и здраве, наред с други аспекти; призовава също така Комисията да насърчава и подпомага инвестициите в рибарството в областта на туризма, с цел създаване на диференциран капацитет за туризъм чрез насърчаване на гастрономията, свързана с непромишлените рибни продукти, дейностите по въдичарски туризъм, подводен туризъм и гмуркане и др., като по този начин устойчиво се използва риболовното наследство и разпознаваемостта на специфичния риболовен регион;

6.

призовава Комисията, с цел да укрепи установяването и развитието на риболовния туризъм да насърчава и активно подкрепя инвестициите, целящи диверсификацията на рибарството по отношение на културата и изкуството като част от традиционното наследство (непромишлени продукти, музика, танци и т.н.) и да подпомага инвестициите в популяризиране на риболовните традиции, история и рибарското наследство като цяло (риболовни уреди, техники, исторически документи и т.н.) чрез откриване на музеи и организиране на изложби, които са тясно свързани с крайбрежния риболов;

7.

призовава Комисията да разгледа възможността за разрешаване на смесена употреба на плавателни съдове, предназначени за свързани с улова дейности, така че, запазвайки тази цел, те да могат също така да поемат други видове дейности, свързани с отдиха и туризма, като например морски информационни дни или дейности, свързани с преработката, учене или гастрономия и т.н. в съответствие със системата, която функционира в селския сектор, включваща селскостопански училища или агротуризъм;

8.

следователно счита за необходимо да се създаде европейска мрежа на риболовните дейности, свързани с туризма и Европейска мрежа на туристическите услуги, свързани със спортния/развлекателния риболов, основаващи се на успешния пример на FARNET, който предлага значителна помощ за FLAG;

9.

счита, че е налице неотложна необходимост от внимателно ръководене на политиките за подкрепа и надлежна оценка на резултатите от тях, както и от систематизиране, стандартизиране и подобряване на събирането на статистически данни относно приноса на посочените диверсификационни дейности върху приходите на европейските риболовни зони; подчертава също така значението на наблюдението на действителното въздействие на развлекателния риболов като икономическа дейност, въздействието му върху запасите и всяка потенциална конкуренция чрез неофициални канали за продажба, на професионалната риболовна промишленост; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че риболовната промишленост участва в определянето на посочените мерки за наблюдение;

10.

призовава Комисията и държавите членки да разработят и подкрепят партньорства със сектора на риболовния туризъм, развиван от управителните органи на защитените морски зони (ЗМЗ) в обектите на ЗМЗ и Натура 2000 с цел съчетаване на защитата на природните ресурси с насърчаване и развиване на културата чрез отговорно ползване;

11.

счита за въпрос от ключово значение хармонизирането на определението на равнището на Съюза на риболовни дейности, свързани с туризма, с особен акцент върху риболовния туризъм, рибния туризъм, туризма, свързан с аквакултурите и туризма, свързан със спортния/любителския риболов; посоченото определение следва да вземе предвид широкия спектър на разновидности на посочените дейности, да осигури провеждането на консултации с всички заинтересовани лица и да гарантира, че свързаният с рибарство туризъм се възприема като допълнителна дейност, която позволява на рибарите да допълнят основната си риболовна дейност, без да се преместват в сектор, различен от рибарството;

12.

подчертава, че е важно да се прави разграничение между различните форми на свързания с рибарството туризъм, който включва риболовен туризъм (т.нар. „песка-туризъм“, при който туристи придружават професионални рибари по време на риболов, и „ититуризъм“, при който рибарите предлагат туристически услуги на твърда земя, свързани с традиционния им начин на живот и хранене), морски и крайбрежни дейности, свързани с водата, любителски риболов (включително въдичен риболовен туризъм), риболов във вътрешни водоеми, както и дейности, основани на наследството и културата, които са насочени към създаването на полезни взаимодействия с маркетингови инициативи за висококачествени първични продукти, като същевременно се зачита природното наследство и необходимостта да се гарантира защита на животните и на биологичното разнообразие;

13.

призовава Комисията, в светлината на огромните разлики между ангажираните с туризъм оператори в сектора на риболова в ЕС, да приеме общи правила относно безопасността на корабоплаването, хигиенно-санитарните условия за корабите, на които се извършват риболовни дейности, свързани с туризма и евентуалните данъчни облекчения, като се предвиди, че горепосочените мерки са достатъчно гъвкави, за да се приспособят към значителни различия по отношение на отделните риболовни дейности и риболовни кораби, и да позволи различни регионални характеристики;

14.

препоръчва адаптациите, които трябва да бъдат извършени на моторизираните плавателни съдове при трансформирането им за употреба за посочените дейности, да включват принципите на декарбонизация и енергийна ефективност;

15.

счита, че е препоръчително да се гарантира подходяща инфраструктура за транспорта и настаняването на туристите, както и запазването и поддържането на публични пространства, необходими за осигуряването на дългосрочен успех на туристическите дейности;

16.

призовава държавите членки да спазват задълженията, произтичащи от Рамковата директива на ЕС за водите и от Рамковата директива за морска стратегия с цел да осигурят добро състояние на крайбрежните и морските води, особено чрез подобряване на ефективността на ресурсите и чрез ефективно предотвратяване и справяне със замърсяването и отпадъците;

17.

призовава държавите членки да облекчат административната тежест като опростят процедурите по лицензиране и другите бюрократични процедури;

18.

подчертава, че е необходимо тези дейности да бъдат съвместими с опазването на биологичното разнообразие, защитените зони по „Натура 2000“ и на МЗТ (стратегията на ЕС за опазване на биологичното разнообразие, директивите за птиците и местообитанията) и по този начин необходимостта от подобряване на диалога и взаимодействието с другите засегнати държави членки;

19.

счита, че следва да се организират курсове за обучение за рибарите и собствениците на рибни стопанства, както и за техните семейства и всички местни участници, така че да се гарантира, че те притежават езикови умения и знания, необходими за посрещане на туристите и да се гарантира тяхната безопасност, и да се разпространява информация в областта на морската биология, местните рибни видове, околната среда и културните традиции; призовава Комисията и Съвета да признаят ролята на жените в риболовния сектор на туризма, както и в устойчивото развитие на районите, зависими от рибарството, с цел да се гарантира тяхното участие при равни условия;

20.

призовава държавите членки и регионалните и местните органи широко да разпространяват информация за Европейския портал за професионална мобилност на Комисията (EURES), който предоставя информация за търсещите работа лица и работодателите относно възможностите за работа, уменията и необходимото обучение в сектора на „сините работни места“, както и да насърчават отворени онлайн курсове за усъвършенстване или пренасочване на уменията, свързани с управлението на туризма и иновативния риболовен туризъм;

21.

призовава Комисията да включи специален раздел в Европейския портал за малкия и средния бизнес, който да помага на предприемачите/рибарите да получават финансиране за дейности в областта на свързания с рибарството туризъм.

22.

счита, че придобиването на професионални умения в области като цифровата търговия, управлението и поддръжката на комуникация чрез социални медии, социално-културни управленски и езикови умения следва да бъде приоритет в риболовните зони, за да се насърчава както създаването, така и разпространяването на свързаното с рибарството туристическо предлагане;

23.

счита, че е важно индивидуалното туристическо предлагане да има отделна идентичност, която да бъде изградена чрез разработване на стратегия, основана на местните особености, на относителната специализация и на наличните ресурси; следователно призовава Комисията и държавите членки да насърчават форми на устойчив туризъм и екотуризъм, включително чрез иновативни пазарни стратегии, съсредоточени по-специално върху традиционните и устойчиви характеристики и които са обект на постоянно наблюдение с цел да гарантират равновесието между предлагането и търсенето;

24.

призовава за проектирането на интегрирано предлагане, което да предостави на потребителите цялостен опит въз основа на структурирано и синергично съчетание от всичко, което даден район може да предложи, както и да бъдат създадени партньорства, които да привличат потребители посредством динамиката на туризма, която вече е в ход в райони, прилежащи към традиционните риболовни райони, като например конферентен туризъм и/или професионален туризъм;

25.

призовава Комисията да подкрепя и насърчава участието на риболовния сектор и работещите в този сектор и в проекти, свързани с туризма в областта на културата и наследството, като преоткриването на дейности в областта на мореплаването и традиционните риболовни полета и професии;

26.

отбелязва значението на сътрудничеството между туристическите оператори и рибарите, за да се увеличи максимално потенциала на риболовния туризъм;

27.

подчертава значението на туристическите дейности, свързани с дивите видове и по-специално наблюдението на китове, при зачитане на природните местообитания на дивата флора и биологичните потребности; като има предвид, че това може да донесе много образователни, екологични, научни и други социално-икономически ползи, и би могло да помогне за повишаване на осведомеността и оценката за тези уникални и ценни видове в средата, в която живеят;

28.

призовава държавите членки и регионалните и местните органи да предоставят иновативни и устойчиви инфраструктури, включително интернет връзка и информационни технологии, за да насърчат развитието на свързания с риболов туризъм и обновяването на съществуващата морска, речна и езерна инфраструктура;

29.

призовава Европейската комисия, държавите членки и регионалните и местните органи да увеличат информационните и рекламните кампании, включително в контекста на инициативи като „Най-добри европейски дестинации“ и „Европейска година на културното наследство“ през 2018 г., както и на инициативи, които по подобен начин целят да подобрят знанията и осведомеността относно традиционната култура на рибарството и аквакултурата; настоятелно призовава заинтересованите страни да използват потенциала на туристите, както и на тези, които имат възможност да пътуват по време на неактивния сезон;

30.

счита, че отговорните и устойчиви бизнес модели за диверсификация на рибарството трябва да включват зачитане на културата на местните рибарски общности и да им помагат да запазят своята идентичност; подчертава по-специално, че свързаният с туризма любителски риболов следва да бъде в съответствие с интересите на малките местни предприятия за непромишлен риболов;

31.

счита, че е важно разработването на „песка-туризма“ и „ититуризма“ като форма на „активна ваканция“ със значителни допълнителни ползи, като например насърчаване на морската култура и традициите в областта на рибарството, както и образованието в областта на опазването на околната среда и опазването на видовете;

32.

изтъква необходимостта да се обмислят начини за разширяване на потенциалното търсене на преобразуваните кораби чрез разширяване на предлагането с цел привличане например на образователната общност, която има опит в използването на селскостопанския сектор с образователна цел, както в проектите за „училище по селско стопанство“;

33.

подчертава, че диверсификацията на продуктите изисква подходящи усилия за насърчаване, както и че е необходима стратегия за видимост за целевата група на рибарите, включително трансгранични рекламни инициативи;

34.

счита следователно, че за риболовните местности следва да се обмислят възможностите за започване на общи маркетингови кампании с други дестинации в същия регион — както се предлага в резолюцията на Парламента от 29 октомври 2015 г. относно „новите предизвикателства и стратегии за стимулиране на туризма в Европа“ (14) — и за насърчаване на съвместни маркетингови платформи, с особен акцент върху промотирането и онлайн продажбите, въз основа на международно сътрудничество;

35.

счита, че в рамките на тази маркетингова стратегия следва да се създадат взаимодействия между инициативи за предлагане на пазара на висококачествени пресни или преработени продукти и инициативи в областта на кулинарията и туризма, групирани в териториални области, представляващи единно цяло от гледна точка на културата, от гледна точка на производството или от екологична гледна точка и/или от основана на взаимодействията гледна точка;

36.

счита, че е необходимо да се съхрани използването на традиционни практики и техники, като например капаните „алмадраба“ и мрежата „шейто“, като се има предвид, че те са тясно свързани с идентичността и начина на живот на крайбрежните региони, и те следва да бъдат признати за част от културното наследство;

37.

подчертава значението на това да се инвестира в диверсификацията на риболова с оглед насърчаването на традициите, историята и рибарското наследство като цяло (включително традиционни риболовни уреди и техники);

38.

подчертава значението на това да се инвестира в диверсификацията на риболова за насърчаване на преработката на местни рибни продукти;

39.

призовава държавите членки да приемат стратегии за преодоляване на проблема, свързан със сезонния характер на туристическите дейности, например чрез създаването на фестивали и събития, пристанищни и селски събори/пазари (15), тематични селища или музеи (вж. Испания и Четара), където дейностите да могат да се извършват през цялата година, независимо от метеорологичните или морските условия;

40.

изразява убедеността си, че една балансирана комбинация от алтернативни и целеви туристически продукти, както и подходящото промотиране и подходящият маркетинг на тези продукти, могат да спомогнат за компенсирането на проблемите, свързани със сезонността;

41.

счита, че е от съществено значение за държавите членки, регионите и заинтересованите страни да обменят най-добри практики, като се има предвид липсата на взаимодействие между предприятията в морските басейни на ЕС, което води до разпокъсаност и ограничени икономически ползи; отбелязва, че научноизследователските институти, музеите, туристическите предприятия, управителите на защитени зони по „Натура 2000“ и на МЗТ, дейностите по традиционно консервиране и обработка на рибата, както и останалите заинтересовани страни следва да бъдат насърчавани да работят заедно за разработването на устойчиви иновативни продукти, които, освен че носят икономическа добавена стойност, отговарят и на очакванията на посетителите; подчертава, че тези дейности следва да бъдат включени в съгласувана обща рамка за насърчаване на устойчив и отговорен туризъм в съответните басейни; счита, че МИРГ могат да играят важна роля в това отношение и следователно е необходимо да се предостави подходящо финансиране;

42.

призовава държавите членки и Европейската комисия да укрепят връзките между местното, регионалното, националното и европейското равнище, така че да се насърчават форми на управление, които улесняват прилагането на междусекторни политики, с цел да се допринесе за постигане на цели в различни области на дейност, в това число в устойчив и приобщаващ растеж;

43.

призовава Комисията да насърчава — в рамките на FARNET и МИРГ — общоевропейски диалог с пристанищата и заинтересованите страни в областта на туризма и експертите по околната среда;

44.

призовава националните органи и агенциите да работят в по-тясно сътрудничество с туристическите агенции и да отдават първостепенно значение на диверсифицирането на синята икономика, с особен акцент върху морския туризъм и допълващите го сектори; отбелязва, че това следва също така да включва интегрирането на морския риболов, когато е уместно, в туристически пакети и маркетингови кампании, особено за островните и крайбрежните райони; подчертава, че лицензирането на риболовни кораби с двойна употреба — както търговски, дребномащабни и непромишлени риболовни кораби, така и кораби за морски туризъм, включително риболовен туризъм — следва да се счита за приоритет и следва да се предоставят безвъзмездни средства за подпомагане на тяхното преобразуване;

45.

призовава Комисията, държавите членки, регионалните и местните органи, засегнатия сектор и другите заинтересованите страни да предприемат целенасочени действия в съответствие с политиките на ЕС, които оказват въздействие върху сектора на рибарството и аквакултурата; посочва, че в това отношение е необходимо приемането на наръчник на добрите практики, който да обхваща най-значимите примери за тези дейности и да насърчава други дружества да действат в същата посока; припомня, че е от съществено значение и участието на местната научна общност с цел да се предотвратят проблеми, свързани с околната среда;

46.

подчертава значението на екологосъобразните бизнес модели и поради това препоръчва експерти по околната среда винаги да бъдат активно приобщени към местните групи за действие (например МИРГ и местните групи за действие в селските райони);

47.

призовава да бъдат заделени необходимите финансови средства за създаването на Европейска мрежа за обмен на най-добри практики и за картографиране на риболовните дейности с информация за представляващи интерес аспекти и характеристики на всяка риболовна общност;

48.

изразява надежда, че ще бъдат използвани специални механизми за подкрепа (в рамките на ЕФМДР и/или други инструменти), които могат да бъдат задействани при извънредни ситуации (като например природно бедствие) в зони, в които рибарството и риболовният туризъм са единственият източник на доходи;

49.

счита за необходимо да се насърчава финансирането на мерки от типа, описан в рамките на ЕФМДР, Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и Кохезионния фонд), рамковата програма за научни изследвания и на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) в тясно сътрудничество с консултанти от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и да предоставят възможности за кредити при облекчени условия, които да дадат възможност да се преодоляват специфичните трудности, срещани от жените в намирането на финансиране на проекти, отговарящи на условията за включване в националните програми;

50.

подчертава, че за програмния период 2007—2013 г. МИРГ са разполагали с 486 млн. евро от ЕФР, и че през този период бяха подкрепени около 12 000 местни проекти;

51.

насърчава държавите членки и МИРГ да използват наличните средства възможно най-пълноценно, както и да използват, когато това е възможно, финансиране от няколко източника (съвместно с ЕФРР, Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) или ЕСФ);

52.

призовава държавите членки да създадат звена за контакт на регионално равнище, за да предоставят подходяща информация и подкрепа;

53.

препоръчва МИРГ да си сътрудничат тясно с експерти по туризма с цел идентифициране на проекти и подходящо финансиране по ос 4 на ЕФМДР за диверсификация в рибарските райони;

54.

посочва, че ЕФМДР предоставя конкретна финансова подкрепа за водени от жени инициативи в рибарските общности;

55.

призовава държавите членки да гарантират, посредством установяване на критерии за подбор на операциите по линия на ЕФМДР, че равенството между половете е добре интегрирано и се насърчава през цялото време на финансираните действия (напр. чрез даване на предимство на действия, насочени специално към жените или предприети от тях);

56.

призовава Комисията да извърши проучване на възможното социално-икономическо въздействие и въздействието върху околната среда от тези дейности;

57.

призовава Комисията да извърши анализ на социално-икономическото въздействие на любителския риболов върху туризъма във вътрешността на сушата, по-специално в селските райони, както и да предложи възможни мерки за региони, където потенциалът за този риболов се експлоатира в недостатъчна степен;

58.

призовава държавите членки и Комисията да подобрят събирането и управлението на данните, свързани с риболовния туризъм;

59.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Европейския икономически и социален комитет и на Комитета на регионите, както и на правителствата на държавите членки и на консултативните съвети.

(1)  ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22.

(2)  ОВ L 149, 20.5.2014 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1.

(4)  ОВ C 419, 16.12.2015 г., стр. 167.

(5)  ОВ C 75, 26.2.2016 г., стр. 24.

(6)  „Indagine sulle abitudini e opinioni dei cittadini nel comprensorio del GAC „il mare delle Alpi“ — Analisi della pescaturismo in Italia come strumento di sviluppo sostenibile“ (2015) (Проучване на навиците и мненията на гражданите в района на ГДКР „il mare delle Alpi“ — Анализ на риболовния туризъм в Италия като инструмент за устойчиво развитие).

(7)  „L’integrazione della pesca con altre attività produttive — La pescaturismo come modello sociale e culturale’, Cenasca Cisl et al.“, (2005) (Включване на риболова в други производствени дейности — Риболовният туризъм като социален и културен модел).

(8)  „Indagine sulle abitudini e opinioni dei cittadini nel comprensorio del GAC „il mare delle Alpi“ — Analisi della pescaturismo in Italia come strumento di sviluppo sostenibile“ (2015) (Проучване на навиците и мненията на гражданите в района на ГДКР „il mare delle Alpi“ — Анализ на риболовния туризъм в Италия като инструмент за устойчиво развитие).

(9)  „L’integrazione della pesca con altre attività produttive — La pescaturismo come modello sociale e culturale’, Cenasca Cisl et al.“, (2005) (Включване на риболова в други производствени дейности — Риболовният туризъм като социален и културен модел).

(10)  „Indagine sulle abitudini e opinioni dei cittadini nel comprensorio del GAC „il mare delle Alpi“ — Analisi della pescaturismo in Italia come strumento di sviluppo sostenibile“ (2015) (Проучване на навиците и мненията на гражданите в района на ГДКР „il mare delle Alpi“ — Анализ на риболовния туризъм в Италия като инструмент за устойчиво развитие).

(11)  „Socio-economic analysis on fisheries-related tourism in EUSAIR — Nemo project 1M-MED14-11, WP2, Action 2.3“ (Социално-икономически анализ на риболовния туризъм в EUSAIR — проект Немо, 1M-MED14-11, WP2, действие 2.3)

(12)  „Perspectives for the development of tourism activities related to fishing“, („Перспективи за развитието на туристически дейности, свързани с риболова“), Европейски парламент, IP/B/PECH/IC/2013-103 (2014).

(13)  „Perspectives for the development of tourism activities related to fishing“, („Перспективи за развитието на туристически дейности, свързани с риболова“), Европейски парламент, IP/B/PECH/IC/2013-103 (2014).

(14)  Приети текстове, P8_TA(2015)0391.

(15)  Например дните на херинговата флота и дните на пристанището в Нидерландия.


19.9.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 334/30


P8_TA(2017)0281

Давностни срокове при пътнотранспортните произшествия

Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. с препоръки към Комисията относно давностните срокове за пътнотранспортните произшествия (2015/2087(INL))

(2018/C 334/04)

Европейският парламент,

като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид член 67, параграф 4 и член 81, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“),

като взе предвид член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и свързаната съдебна практика,

като взе предвид съдебната практика на Съда на Европейския съюз относно принципите на национална процесуална автономия и на ефективна съдебна защита (1),

като взе предвид Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и Съвета от 11 юли 2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II) (2) (Регламент „Рим II“),

като взе предвид Хагската конвенция от 4 май 1971 г. за приложимото право при пътнотранспортни произшествия („Хагската конвенция за пътнотранспортните произшествия от 1971 г.“),

като взе предвид Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (3) (Директивата за автомобилното застраховане),

като взе предвид Европейската конвенция за изчисляването на сроковете (4),

като взе предвид проучването за оценка на европейската добавена стойност, проведено от Службата на ЕП за парламентарни изследвания и озаглавено „Давностни срокове при пътнотранспортни произшествия“, придружаващо законодателния доклад по собствена инициатива на Европейския парламент (5),

като взе предвид проучването на Генералната дирекция за вътрешни политики, озаглавено „Трансграничните пътнотранспортни произшествия в ЕС — потенциалното въздействие на безпилотните автомобили“ (6),

Като взе предвид проучването на Комисията, озаглавено „Обезщетяване на пострадалите при трансгранични пътнотранспортни произшествия в ЕC: сравнение на националните практики, анализ на проблемите и оценка на възможностите за подобряване на положението на пострадалите от трансгранични произшествия“ (7),

като взе предвид съобщението на Комисията от 20 април 2010 г., озаглавено „Установяване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите на Европа — План за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм“ (8),

като взе предвид своята резолюция от 1 февруари 2007 г. с препоръки към Комисията относно давностните срокове при трансгранични спорове, свързани с телесни повреди и злополуки с летален изход (9),

като взе предвид своята резолюция от 22 октомври 2003 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директиви 72/166/ЕИО, 84/5/ЕИО, 88/357/ЕИО, 90/232/ЕИО и Директива № 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно застраховане на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства (10),

като взе предвид членове 46 и 52 от своя Правилник за дейността,

като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0206/2017),

А.

като има предвид, че в Съюза правилата за давностните срокове за претенции за обезщетение за вреди се различават значително в отделните държави членки, и затова няма две държави членки, които да прилагат напълно еднакви основни правила за давностните срокове; като има предвид, че съответният давностен срок се определя въз основа на различни фактори, включително дали има свързани наказателни производства и дали претенцията се счита за деликтна или договорна;

Б.

като има предвид, че поради това националните системи за давностните срокове са изключително сложни и често е трудно да се разбере кой е приложимият общ давностен срок, кога и как започва да тече давностният срок и по какъв начин действието му бива спряно, прекъснато или удължено;

В.

като има предвид, че непознаването на чуждестранните правила относно давностните срокове може да доведе до загуба на правото на иначе правомерна претенция или до пречки пред пострадалите лица по отношение на достъпа до правосъдие под формата на допълнителни разходи и забавяния;

Г.

като има предвид, че понастоящем съществуват ограничени статистически данни относно претенциите за обезщетение за вреди при трансгранични пътнотранспортни произшествия, отхвърлени с мотива, че давностният срок е изтекъл;

Д.

като има предвид, че в областта на трансграничните пътнотранспортни произшествия единствената причина за действие, вече хармонизирана на равнището на Съюза, е установената в член 18 на Директивата за автомобилното застраховане, която дава възможност на пострадалите да търсят обезщетение в държавата си на пребиваване посредством претенция за обезщетение, отнесена пряко до съответното застрахователно дружество или до съответния орган за изплащане на обезщетения на основание на гражданската отговорност при използването на моторни превозни средства (11);

Е.

като има предвид, че давностните срокове представляват важна и неразделна част от системите на държавите членки в областта на гражданската отговорност, които се прилагат в случаите на пътнотранспортно произшествие, като един кратък давностен срок може да е балансиран с правило за обективна отговорност или щедри обезщетения;

Ж.

като има предвид, че давностните срокове за претенции са от съществено значение, за да се гарантира правна сигурност и финализиране на споровете; като има предвид, че следва да има баланс между правата на ответника на правна сигурност и финализиране на споровете и основните права на ищеца на достъп до правосъдие и на ефективни правни средства за защита и че прекалено кратките давностни срокове могат да възпрепятстват ефективния достъп до правосъдие в целия Съюз;

З.

като има предвид, че с оглед на съществуващите различия по отношение на правилата за давностните срокове и на видовете проблеми, пряко свързани с различните национални разпоредби, които уреждат транснационални случаи на имуществени и неимуществени вреди, единственият начин за осигуряване на подходяща степен на сигурност, предвидимост и простота при прилагането на правилата за давностните срокове на държавите членки в случаите на трансгранични пътнотранспортни произшествия е определено ниво на хармонизация;

И.

като има предвид, че подобна законодателна инициатива следва да постигне справедлив баланс между страните по отношение на въпросите, свързани с правилата за давностните срокове, и да улесни изчисляването и спирането на действието на давностния срок; като има предвид, че поради това се предвижда целенасочен подход, който да взема предвид нарастващия обем на трансграничния трафик в рамките на Съюза, без да се преразглежда цялата правна рамка на държавите членки;

1.

признава, че положението на пострадалите при пътнотранспортни произшествия значително се е подобрило през последните няколко десетилетия, включително на равнище компетентност в международното частно право, като пострадалите могат да се възползват от производство в държавата членка, в която пребивават, за всяка претенция за пряко вземане срещу застрахователя, сключил договора за гражданска отговорност, или органите за изплащане на обезщетения;

2.

отбелязва обаче, че по-нататъшното съществуване в Съюза на два паралелни режима, уреждащи приложимото право при пътнотранспортни произшествия, в зависимост от страната, в която е подадена претенцията, а именно или Хагската конвенция за пътнотранспортните произшествия от 1971 г., или регламент „Рим II“, съчетано с възможностите за избор на съд съгласно Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета (12), създава правна несигурност и сложност, както и потенциални възможности за търсене на най-благоприятна правна система;

3.

отново заявява, че при трансгранични съдебни спорове продължителността на разследванията и преговорите често е много по-голяма в сравнение с вътрешните съдебни спорове; подчертава в този контекст, че подобни предизвикателства може да се засилят, когато играят роля новите технологии, например в случай на безпилотни автомобили;

4.

припомня в този контекст, че предметът на правилата за давностните срокове следва да се разбира като съставна част от мерките в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси по смисъла на член 67, параграф 4 и член 81 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС);

5.

отбелязва, че съществуването на минимални общи правила по отношение на давностните срокове при трансгранични спорове е от съществено значение за осигуряването на ефективни правни средства, които да са достъпни за пострадалите при трансгранични пътнотранспортни произшествия, и за гарантирането на правна сигурност;

6.

подчертава, че непропорционално кратките давностни срокове в националните съдебни системи представляват пречка за достъпа до правосъдие в държавите членки, което може да наруши правото на справедлив съдебен процес, предвидено в член 47 от Хартата и в член 6 от Европейската конвенция за правата на човека;

7.

подчертава, че значителната разлика между правилата на държавите членки по отношение на давностните срокове при трансгранични пътнотранспортни произшествия създава допълнителни пречки пред пострадалите при предявяването на претенция за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, понесени в държави членки, различни от тяхната собствена;

8.

призовава Комисията да гарантира, че общата информация относно правилата на държавите членки за давностните срокове при претенции за обезщетение за вреди при трансгранични пътнотранспортни произшествия ще бъде достъпна на портала за електронно правосъдие и ще се актуализира непрекъснато;

9.

призовава също така Комисията да предприеме проучване относно защитата, предоставяна в държавите членки на непълнолетните лица и лицата с увреждания по отношение на действието на давностните срокове, и относно необходимостта да се определят минимални правила на равнището на Съюза, за да се гарантира, че тези лица не губят правото си да предявяват претенция за обезщетение, когато са участници в трансгранични пътнотранспортни произшествия, и че им се гарантира ефективен достъп до правосъдие в Съюза;

10.

изисква от Комисията да представи на Парламента, въз основа на член 81, параграф 2 от ДФЕС, законодателно предложение относно давностните срокове по отношение на имуществени и неимуществени вреди при трансгранични пътнотранспортни произшествия, следвайки препоръките, изложени в приложението към настоящия документ;

11.

счита, че исканото предложение не поражда финансови последици;

12.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и придружаващите я препоръки на Комисията и на Съвета, както и на парламентите и правителствата на държавите членки.

(1)  Вж. inter alia: Решение от 18 септември 2003 г., Peter Pflücke/Bundesanstalt für Arbeit, C-125/01, ECLI:EU:C:2003:477, решение от 25 юли 1991 г., Theresa Emmott/Minister for Social Welfare и Attorney General, C-208/90, ECLI:EU:C:1991:333 и решение от 13 юли 2006 г., Vincenzo Manfredi и др./Lloyd Adriatico Assicurazioni SpA и др., съединени дела C-295/04 — C-298/04, ECLI:EU:C:2006:461.

(2)  ОВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 40.

(3)  ОВ L 263, 7.10.2009 г., стр. 11.

(4)  CETS 076.

(5)  PE 581.386, юли 2016 г.

(6)  PE 571.362, юни 2016 г.

(7)  В интернет на следния адрес: http://ec.europa.eu/civiljustice/news/docs/study_compensation_road_victims_en.pdf (30 ноември 2008 г.).

(8)  ОВ C 121, 19.4.2011 г., стр. 41.

(9)  ОВ C 250 E, 25.10.2007 г., стр. 99.

(10)  Приети текстове, P5_TA(2003)0446.

(11)  Вж. също: Решение от 13 декември 2007 г., FBTO Schadeverzekeringen NV/Jack Odenbreit, C-463/06, ECLI:EU:C:2007:792.

(12)  Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 20.12.2012 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ РЕЗОЛЮЦИЯТА:

ПРЕПОРЪКИ ЗА ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ОТНОСНООБЩИТЕ ДАВНОСТНИ СРОКОВЕ ПРИ ТРАНСГРАНИЧНИ ПЪТНОТРАНСПОРТНИ ПРОИЗШЕСТВИЯ

А.   ПРИНЦИПИ И ЦЕЛИ НА ИЗИСКВАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

1.

Правоприлагането в съдилищата на територията на Европейския съюз остава до голяма степен въпрос на национални процесуални правила и практики. Националните съдилища са също така съдилища на Съюза. Следователно тези съдилища трябва да осигурят безпристрастност, справедливост и ефикасност в хода на производствата, както и ефективно прилагане на правото на Съюза, гарантирайки защитата на правата на европейските граждани в целия Европейски съюз.

2.

Съюзът си е поставил за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Съгласно заключенията на председателството от заседанието на Европейския съвет, проведено в Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г., и по-специално точка 38 от него, следва да се подготви ново процесуално законодателство относно трансграничните случаи, по-специално относно елементите, които са от решаващо значение за гладкото протичане на съдебното сътрудничество и за подобряване на достъпа до правото, напр. временни мерки, събиране на доказателства, заповед за плащане на парични суми и срокове.

3.

Счита се, че са необходими минимални общи правила за давностните срокове, приложими при транснационални спорове за телесна повреда и имуществени вреди, възникнали в резултат от пътнотранспортни произшествия, за да се намалят пречките за ищците при упражняване на техните права в държави членки, различни от тяхната собствена.

4.

Минималните правила за общи давностни срокове биха довели до по-голяма сигурност и предвидимост, ограничавайки рисковете, свързани с недостатъчно обезщетяване на пострадалите при трансгранични пътнотранспортни произшествия.

5.

Предлаганата директива има за цел създаването на специален давностен режим при трансгранични случаи, който да осигури ефективен достъп до правосъдие и да улесни правилното функциониране на вътрешния пазар, като се премахнат пречките пред свободното движение на гражданите на територията на държавите членки.

6.

Предложената директива няма за цел да замести националните системи на гражданска отговорност в тяхната цялост, но като зачита националните особености, тя е насочена към установяване на общи минимални правила по отношение на давностните срокове за претенции, попадащи в приложното поле на Директива 2009/103/ЕО и имащи трансграничен характер.

7.

Настоящото предложение е съобразено с принципите на субсидиарност и на пропорционалност, тъй като държавите членки не могат да действат сами, за да създадат набор от минимални правила за давностните срокове, и предложението се ограничава само до абсолютно необходимото, като гарантира ефективен достъп до правосъдие и правна сигурност в Съюза.

Б.   ТЕКСТ НА ИЗИСКВАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Директива на Европейския парламент и на Съвета относно общите давностни срокове при трансгранични пътнотранспортни произшествия

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 67, параграф 4 и член 81, параграф 2 от него,

като взеха предвид искането на Европейския парламент до Европейската комисия,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)

Европейският съюз си е поставил за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което свободното движение на хора е гарантирано. С оглед на постепенното изграждане на това пространство Съюзът трябва да приеме мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранично значение, по-специално когато това е необходимо за правилното функциониране на вътрешния пазар.

(2)

В съответствие с член 81, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз тези мерки следва да включват мерки, които имат за цел да осигурят, наред с другото, ефективен достъп до правосъдие и премахване на пречките пред доброто функциониране на гражданското производство, при необходимост чрез насърчаването на съвместимостта на правилата за гражданско производство, приложими в държавите членки.

(3)

Съгласно съобщението на Комисията от 20 април 2010 г., озаглавено „Установяване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите на Европа — План за действие за изпълнение на Стокхолмската програма“ (1), когато граждани пътуват с автомобил в друга държава членка и за съжаление претърпят произшествие, те се нуждаят от правна сигурност по отношение на давностните срокове на застрахователните претенции. За тази цел беше обявено, че през 2011 г. трябва да бъде приет нов регламент относно давността при трансгранични пътнотранспортни произшествия.

(4)

Правилата относно давностните срокове оказват значително въздействие не само върху правото на увредените лица на достъп до правосъдие, но и върху техните материални права, тъй като не може да има ефективно право без подходяща и адекватна защита на това право. Настоящата директива се стреми да насърчава прилагането на общи давностни срокове, за да се гарантира ефективен достъп до правосъдие в Съюза. Общопризнатото право на достъп до правосъдие се потвърждава също и от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата).

(5)

Изискването за правна сигурност и необходимостта от решаване на всеки отделен спор са най-съществените елементи на пространството на правосъдие. Поради това, за да се гарантира прилагането на този принцип, са необходими общи минимални стандарти, които да повишат правната сигурност, да осигурят приключване на споровете и да допринесат за ефективен режим на изпълнение.

(6)

Разпоредбите на настоящата директива следва да се прилагат по отношение на претенции, попадащи в приложното поле на Директива № 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2), които са с трансграничен характер.

(7)

Нищо не следва да възпрепятства държавите членки да прилагат по целесъобразност разпоредбите на настоящата директива и по отношение на чисто вътрешни случаи на пътнотранспортни произшествия.

(8)

Всички държави членки са договарящи се страни по Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи от 4 ноември 1950 г. (ЕКПЧ). Въпросите, разгледани в настоящата директива, следва да се разглеждат в съответствие с посочената конвенция, и по-специално правото на справедлив съдебен процес и ефективни правни средства за защита.

(9)

Принципът lex loci damni представлява общото правило, установено в Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета (3), по отношение на определяне на приложимото право към дела за имуществена или неимуществена вреда, което поради това следва да бъде определено въз основа на мястото, където е настъпила вредата, независимо от държавата или държавите, в които биха могли да настъпят непреките последици. В съответствие с член 15, буква з) от посочения регламент приложимото към извъндоговорни задължения право урежда в частност способите за погасяване на задълженията, правилата за погасителната давност и прекратяването на права, включително правилата относно началото, прекъсването и спирането на срок на погасителна давност или прекратяване на права.

(10)

В областта на пътнотранспортни произшествия може да се окаже много трудно за пострадал, който е посетител, да получи от чуждестранната юрисдикция основна информация относно произшествието в сравнително кратък срок, като например самоличността на ответника и евентуалната отговорност. Може също така да отнеме значително време за установяване на това кой представител за уреждане на претенции или застраховател следва да поеме случая, за да се събере достоверна информация за произшествието и да се преведат всички необходими документи.

(11)

Не е нещо необичайно при трансгранични пътнотранспортни произшествия тримесечният срок за ищеца да е много близо до изтичането си, преди да могат да бъдат започнати преговорите с ответника. Това се случва най-често в случаите, когато общата времева рамка е особено кратка или когато съществува неяснота относно начина, по който давностният срок може да бъде спрян или прекъснат. Събирането на информация за произшествия, които са настъпили в държава, различна от тази, в която ищецът пребивава постоянно, може да отнеме значително време. Поради това действието на общия давностен срок, установен в директивата, следва да бъде спряно веднага след като бъде предявена претенция до застрахователя или до органа за изплащане на обезщетения, за да бъде дадена на ищеца възможност за договаряне на уреждането на претенцията.

(12)

Настоящата директива следва да установи минимални правила. Държавите членки следва да могат да предвидят по-висока степен на защита. По-високата степен на защита не следва да представлява пречка пред ефективния достъп до правосъдие, който такива минимални правила имат за цел да улеснят. Следователно предвидената от Хартата степен на защита съгласно тълкуванието на Съда, върховенството, единството и ефективността на правото на Съюза не следва да бъдат излагани на риск.

(13)

Настоящата директива не следва да засяга разпоредбите на Регламент (ЕО) № 864/2007 и Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета (4).

(14)

Настоящата директива цели да насърчи зачитането на основните права и взема предвид принципите и ценностите, признати по-специално в Хартата, а същевременно и да постигне целта на Съюза да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

(15)

Тъй като целта на настоящата директива, а именно създаването на общи минимални стандарти за давностните срокове при трансгранични пътнотранспортни произшествия, не може да се осъществи по задоволителен начин от държавите членки, а поради обхвата и последиците от действието може да бъде по-добре осъществена на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, посочен в член 5 от Договора за Европейския съюз. Съгласно принципа на пропорционалност, определен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(16)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, [Обединеното кралство и Ирландия уведомиха за желанието си да участват в приемането и прилагането на настоящата директива]/[без да се засяга член 4 от посочения протокол, Обединеното кралство и Ирландия не участват в приемането на настоящата директива и следователно не са обвързани от нея и нейното прилагане].

(17)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящата директива и следователно не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане.

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I:

ПРЕДМЕТ, ОБХВАТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Предмет

Целта на настоящата директива е да се определят минимални норми относно общата продължителност, начало, преустановяване и изчисляване на сроковете за предявяване на претенции за обезщетения за имуществени или неимуществени вреди, които подлежат на възстановяване съгласно Директива 2009/103/ЕО, в случай на трансгранични пътнотранспортни произшествия.

Член 2

Приложно поле

Настоящата директива се прилага за претенции за обезщетение по отношение на всяка загуба или нараняване в резултат на произшествие, причинено от превозно средство, покрито от застраховка, и предявени срещу:

а)

застрахователното предприятие, застраховало гражданската отговорност на отговорното лице по силата на член 18 от Директива 2009/103/ЕО; или

б)

органа за изплащане на обезщетения, предвиден в членове 24 и 25 от Директива 2009/103/ЕО.

Член 3

Трансгранични пътнотранспортни произшествия

1.   За целите на настоящата директива „трансгранично пътнотранспортно произшествие“ означава всяко пътно произшествие, причинено от използването на застраховани и обичайно намиращи се в държава членка превозни средства и което е настъпило в държава членка, различна от тази на обичайното местопребиваване на пострадалия, или в трети държави, чиито национални застрахователни бюра, съгласно определението в член 6 от Директива 2009/103/ЕО, са се присъединили към системата на зелената карта.

2.   В настоящата директива понятието „държава членка“ означава държава членка, различна от Обединеното кралство, Ирландия и Дания.

ГЛАВА II

МИНИМАЛНИ СТАНДАРТИ ЗА ДАВНОСТНИ СРОКОВЕ

Член 4

Давностен срок

1.   Държавите членки гарантират наличието на давностен срок от най-малко четири години, който се прилага спрямо действия, свързани с обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в резултат на трансгранични пътнотранспортни произшествия, попадащи в обхвата на член 2. Давностният срок започва да тече от деня, в който ищецът е узнал или е имал разумни основания да узнае степента на увреждането, загубата или вредата, нейната причина и самоличността на лицето, което носи отговорността, както и застрахователното предприятие, което е застраховало гражданската отговорност на това лице, или представителя за уреждане на претенции или органа за изплащане на обезщетения, отговарящ за предоставяне на обезщетение и срещу който следва да се предяви претенцията.

2.   Държавите членки гарантират, че когато съответният закон за давностните срокове предвижда давностен срок, по-дълъг от четири години, се прилага този по-дълъг давностен срок.

3.   Държавите членки гарантират, че предоставят на Комисията актуална информация относно националните правила за давност за вреди, причинени от пътнотранспортни произшествия.

Член 5

Спиране на сроковете за давност

1.   Държавите членки гарантират, че срокът на давност, предвиден в член 4 от настоящата директива, бива временно спрян през периода между подаването на претенцията от ищеца до:

а)

застрахователното предприятие на лицето, причинило произшествието, или неговия представител за уреждане на претенции, предвидени в член 21 и 22 от Директива 2009/103/ЕО, или

б)

органа за изплащане на обезщетения, предвиден от членове 24 и 25 от Директива 2009/103/ЕО.

и отхвърлянето на претенцията от страна на ответника.

2.   В случай че оставащата част от давностния срок след приключване на срока на временно спиране е по-малък от шест месеца, държавите членки гарантират, че ищецът разполага с минимален период от шест допълнителни месеца, за да образува съдебно производство.

Член 6

Автоматично удължаване на срокове

Държавите членки гарантират, че ако срокът изтича в събота, неделя или на един от техните официални празнични дни, той се удължава до края на първия следващ работен ден.

Член 7

Изчисляване на сроковете

Държавите членки гарантират, че сроковете, предвидени от настоящата директива, се определят, както следва:

а)

изчисляването започва от деня след деня на настъпване на съответното събитие;

б)

когато срокът е изразен като една година или определен брой години, той изтича през съответната следваща година в същия месец и в същия ден като месеца и деня, на който е настъпило съответното събитие. Когато съответният последващ месец няма ден със същото число, срокът изтича на последния ден от този месец;

в)

сроковете не спират да текат по време неработните за Съда дни.

Член 8

Уреждане на застрахователни претенции

Държавите членки гарантират, че когато пострадалите лица прибягват към процедурата, посочена в член 22 на Директива 2009/103/ЕО за уреждането на претенции, произтичащи от произшествие, причинено от покрито от застраховка превозно средство, това не води до възпрепятстване на пострадалите да започнат съдебно производство или арбитраж във връзка с тези претенции до изтичането на даден давностен срок съгласно настоящата директива в рамките на процедура за уреждане на претенцията.

ГЛАВА III

ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ

Член 9

Обща информация относно правилата за давност

Комисията прави публична и лесно достъпна, с всички подходящи средства и на всички езици на Съюза, обща информация относно националните правила за давност за претенциите за обезщетение за вреди, причинени от пътнотранспортни произшествия, съобщени от държавите членки съгласно член 4, параграф 3 от настоящата директива.

Член 10

Отношение към националното законодателство

Настоящата директива не възпрепятства държавите членки да разширят установените тук праватук, за да осигурят по-висока степен на защита.

Член 11

Отношение към други разпоредби от правото на Съюза

Настоящата директива не засяга разпоредбите на Регламент (ЕО) № 864/2007 и Регламент (ЕС) № 1215/2012.

ГЛАВА IV

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 12

Транспониране

1.   Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за постигане на съответствие с настоящата директива, до [една година след датата на влизане в сила на настоящата директива]. Те незабавно информират Комисията за това.

2.   Когато държавите членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

3.   Държавите членки съобщават на Комисията текста на мерките на националното право, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 13

Преглед

Не по-късно от 31 декември 2025 г. и на всеки пет години след това Комисията представя на Европейския парламент, на Съвета и на Икономическия и социален комитет доклад относно прилагането на настоящата директива въз основа на информация както от количествено, така и от качествено естество. В този контекст Комисията по-специално следва да направи оценка на въздействието на настоящата директива върху достъпа до правосъдие, правната сигурност и свободното движение на хора. Ако е необходимо, докладът се придружава от законодателни предложения за приспособяване и укрепване на настоящата директива.

Член 14

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 15

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки в съответствие с Договорите.

Съставено в Брюксел на [дата].

За Европейския парламент

Председател

За Съвета

Председател


(1)  COM(2010)0171.

(2)  Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (ОВ L 263, 7.10.2009 г., стр. 11).

(3)  Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) (ОВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 40).

(4)  Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 20.12.2012 г., стр. 1).


19.9.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 334/39


P8_TA(2017)0282

Общи минимални стандарти за гражданските производства

Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. с препоръки към Комисията относно общи минимални стандарти за гражданското производство в Европейския съюз (2015/2084(INL))

(2018/C 334/05)

Европейският парламент,

като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

като взе предвид член 67, параграф 4 от ДФЕС и член 81, параграф 2 от ДФЕС,

като взе предвид член 19, параграф 1 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата),

като взе предвид член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и относимата съдебна практика,

като взе предвид работния документ, озаглавен „Установяване на общи минимални стандарти, свързани с гражданското производство в Европейския съюз — правното основание“ (1),

като взе предвид проучването за оценка на европейската добавена стойност, проведено от Службата на ЕП за парламентарни изследвания и озаглавено „Common minimum standards of civil procedure“ (Общи минимални стандарти за гражданското производство) (2),

като взе предвид задълбочения анализ на Дирекцията за обслужване на членовете на ЕП в областта на изследванията към Службата на ЕП за парламентарни изследвания, озаглавен „Europeanisation of civil procedure: towards common minimum standards?“ (Европеизиране на гражданското производство: към общи минимални стандарти?) (3),

като взе предвид задълбочения анализ на Генерална дирекция за вътрешни политики, озаглавен „Harmonised rules and minimum standards in the European law of civil procedure“ (Хармонизирани правила и минимални стандарти в европейското гражданско процесуално право) (4),

като взе предвид проекта на Европейския институт по право (ELI)/Международния институт за унифициране на частното право (UNIDROIT) на тема „From Transnational Principles to European Rules of Civil Procedure“ (От транснационални принципи към европейски правила на гражданското производство),

като взе предвид проучването на Американския институт по право (ALI)/UNIDROIT, озаглавено „Principles of Transnational Civil Procedure“ (Принципи на транснационалното гражданско производство) (5),

като взе предвид проучването, озаглавено „Study on the approximation of the laws and rules of the Member States concerning certain aspects of the procedure for civil litigation“ (Сближаване на законовите и подзаконовите актове на държавите членки по отношение на някои аспекти на гражданското съдопроизводство), т.нар. „доклад Сторм“ (6),

като взе предвид предварителния набор от разпоредби за процедурния правилник на Единния патентен съд,

като взе предвид достиженията на правото на Съюза по отношение на сътрудничеството в областта на гражданското правосъдие,

като взе предвид съдебната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) относно принципите на национална процесуална автономия и на ефективна съдебна защита (7),

като взе предвид Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2016 г.,

като взе предвид проучване № 23 от 2016 г. на Европейската комисия за ефикасност на правосъдието (CEPEJ), озаглавено „European judicial systems: efficiency and quality of justice“ (Европейските съдебни системи: ефикасност и качество на правосъдието),

като взе предвид „Judicial Training Principles“ (Принципи за съдебно обучение) на Европейската мрежа за съдебно обучение от 2016 г. (8),

като взе предвид своята резолюция от 2 април 2014 г.
относно междинния преглед на Стокхолмската програма
 (9),

като взе предвид членове 46 и 52 от своя Правилник за дейността,

като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0210/2017),

Съдебната практика на Съда на Европейския съюз относно националната процесуална автономия и ефективната съдебна защита

А.

като има предвид, че съгласно установената практика на Съда на ЕС относно принципа на процесуална автономия, в случай, че в правото на Съюза не са налице разпоредби относно процесуалните аспекти на даден спор, относно правото на Съюза, държавите членки отговарят за определянето на компетентните съдилища и за установяването на подробните процесуални правила, които да се следват по отношение на образуваните производства, за да се гарантира защитата на предоставените от Съюза права;

Б.

като има предвид, че съгласно същата съдебна практика прилагането на националното право по отношение на процесуалните правила се подчинява на две важни условия: националните процесуални правила не могат да бъдат по-неблагоприятни, когато се прилагат спрямо спорове, свързани с правото на Съюза, отколкото когато се прилагат спрямо подобни спорове от национално естество (принцип на равностойност), и не следва да бъдат формулирани по такъв начин, че да правят упражняването на правата и задълженията на Съюза практически невъзможно или прекомерно трудно (принцип на ефективност);

В.

като има предвид, че при липса на разпоредби на Съюза за хармонизиране на процесуалните правила компетенцията на държавите членки да установят процесуални правила за упражняването на правата, предоставени от Съюза, не се простира до въвеждането на нови правни средства за защита в националните правни системи, за да се гарантира приложимостта на правото на Съюза (10);

Г.

като има предвид, че корпусът на съдебната практика, установена от Съда на Европейския съюз, улеснява сътрудничеството между него и съдилищата на равнището на държавите членки, като същевременно подобрява разбирането на гражданите и на тези съдилища по отношение на правото на Съюза;

Хартата

Д.

като има предвид, че правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, заложено в член 47 от Хартата и в член 6 от ЕКПЧ, представлява една от основните гаранции за зачитането на принципите на правовата държава и на демокрацията и е неразривно свързано с гражданското производство като цяло;

Е.

като има предвид, че въпреки факта, че член 47 от Хартата е обвързващ и член 6 от ЕКПЧ представлява общ принцип на правото на Съюза, равнището на защита на правото на справедлив съдебен процес в рамките на гражданското производство, и по-конкретно балансът между правото на ищеца на достъп до правосъдие и правото на защита на ответника, не е хармонизирано в целия Съюз;

Ж.

като има предвид, че независимо от това правото на справедлив съдебен процес, като основно право, беше допълнено от няколко процесуални мерки от вторичното законодателство на Съюза, включително от Регламента за исковете с малък материален интерес (11), Директивата за правната помощ (12), Препоръката за колективните искове (13), Директивата за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите (14) и Директивата за исковете за обезщетение за вреди в областта на конкуренцията (15);

Достиженията на правото на Съюза в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси

З.

като има предвид, че понастоящем е много по-вероятно гражданите на Съюза, особено тези, които се придвижват през границите, да имат контакт със системите на гражданско производство на друга държава членка;

И.

като има предвид, че минималните стандарти за гражданското производство на равнището на Съюза биха могли да допринесат за модернизирането на националното производство, за еднакви условия на конкуренция за предприятията и за повишаване на икономическия растеж чрез повишаване на ефективността и ефикасността на съдебните системи, като същевременно улеснят достъпа на гражданите до правосъдие в Съюза и допринесат за гарантирането на основните свободи на Съюза;

Й.

като има предвид, че законодателят на Съюза все по-често разглежда въпроси от областта на гражданското производство не само хоризонтално, както при случаите на незадължителни инструменти (16), но също така по специфичен за отделните сектори начин, в различни области на политиката, като например интелектуалната собственост (17), защитата на потребителите (18) или в последно време — конкурентното право (19);

К.

като има предвид, че фрагментарният характер на хармонизирането на правилата на гражданското производство на равнището на Съюза многократно беше критикуван и появата на специфично за отделни сектори гражданско процесуално право на Съюза представлява предизвикателство за съгласуваността на гражданскопроцесуалните системи на равнището на държавите членки и на различните инструменти на Съюза;

Л.

като има предвид, че предложената директива има за цел въвеждането на уредба на гражданското правосъдие чрез систематизиране на съществуващите разпоредби на Съюза относно гражданското производство и чрез разширяване на приложното им поле до всички въпроси, попадащи в обхвата на правото на Съюза;

М.

като има предвид, че предложената директива е изготвена с цел да подпомогне постигането на по-координиран, последователен и систематичен подход към системите за гражданско правосъдие, който да не бъде ограничен от границите, интересите и ресурсите на отделните държави;

Правното основание на предложението

Н.

като има предвид, че в съответствие с член 4, параграф 1 и член 5, параграф 1 от ДЕС (принцип на предоставената компетентност) Съюзът може да приема законодателни актове в дадена област само ако притежава изрична компетентност за това и доколкото това е в съответствие с принципите на субсидиарност и на пропорционалност;

О.

като има предвид, че при действащата уредба на Договора основното правно основание за хармонизацията на гражданското производство е предвидено в дял V от ДФЕС относно пространството на свобода, сигурност и правосъдие;

П.

като има предвид, че в Договора от Лисабон се запазва изискването за трансграничен елемент с оглед установяването на компетентността на Съюза, от което следва, че действията на Съюза в областта на гражданското правосъдие са възможни единствено ако в даден случай има критерии на привързване (напр. пребиваване, място на изпълнение и др.), които се отнасят към най-малко две различни държави членки;

Р.

като има предвид, че общата разпоредба на член 114 от ДФЕС относно сближаването на нормите, определени от законови, подзаконови или административни разпоредби в държавите членки, които имат за цел създаването и функционирането на вътрешния пазар, досега беше използвана и все още се използва като правно основание за широк обхват от секторни директиви, които хармонизират определени аспекти на гражданското производство, като например Директивата относно упражняването на права върху интелектуалната собственост и най-новата Директива относно обезщетенията за вреди за нарушения на правото в областта на конкуренцията;

С.

като има предвид, че съгласно член 67, параграф 4 от ДФЕС Съюзът следва да улеснява достъпа до правосъдие, по-специално чрез принципа на взаимно признаване на съдебните и извънсъдебните решения по граждански дела, както е видно от член 81 от ДФЕС;

Взаимно доверие в европейското съдебно пространство

Т.

като има предвид, че свободното движение на съдебни решения е взаимносвързано с необходимостта да се създаде достатъчно равнище на взаимно доверие между съдебните органи на различните държави членки, по-специално по отношение на равнището на защитата на процесуалните права;

У.

като има предвид, че в този контекст под „взаимно доверие“ се разбира доверието, което държавите членки следва да имат в съответните си правни и съдебни системи, и от това следва забрана за преразглеждане на действията на другите държави и на техните съдебни системи;

Ф.

като има предвид, че принципът на взаимното доверие служи за по-голяма правна сигурност, като предоставя на гражданите и предприятията в Съюза достатъчна стабилност и предвидимост;

Х.

като има предвид, че прилагането на и съответствието с принципа на взаимното признаване на съдебните решения, съчетан със сближаването на законодателството, улеснява сътрудничеството между органите и правната защита на индивидуалните права;

Ц.

като има предвид, че създаването на система на Съюза от общи минимални стандарти под формата на принципи и правила би служило като първа стъпка за сближаване на националните разпоредби относно гражданското производство, като се създава баланс между основните права на страните по спора в интерес на пълното взаимно доверие между съдебните системи на държавите членки;

Ч.

като има предвид, че наличието и зачитането на процесуални гаранции за ефективността и ефикасността на гражданското производство и равното третиране на страните са желателни и наистина необходими, за да се гарантира взаимно доверие;

Ш.

като има предвид, че въвеждането на такава система от общи минимални стандарти би определило също така минимално равнище на качество на гражданските производства в целия Съюз, като по този начин допринесе не само за укрепване на взаимното доверие между съдебните системи, но и за по-доброто функциониране на вътрешния пазар, тъй като се счита, че процесуалните различия между държавите членки могат, inter alia, да създадат затруднения за търговията и да възпрепятстват предприятията и потребителите да упражняват своите права на вътрешния пазар;

Други съображения

Щ.

като има предвид, че е необходимо сближаване на процесуалните режими в Съюза; като има предвид, че предложената директива има за цел да бъде първата стъпка в процеса на по-нататъшното хармонизиране и сближаване на системите за гражданско правосъдие на държавите членки и на създаването на Граждански процесуален кодекс на Съюза в дългосрочен план;

АА.

като има предвид, че предложената директива не засяга нито съдебната организация на държавите членки, нито основните характеристики на начина, по който се води гражданското производство, а улеснява установяването на по-ефикасни процесуални правила;

АБ.

като има предвид, че поради това е от първостепенно значение да се приеме и правилно да се прилага законодателство, което да предвижда приемането на общи минимални стандарти за гражданското производство в Съюза;

Съдебната практика на Съда на Европейския съюз относно националната процесуална автономия и ефективната съдебна защита

1.

отбелязва ключовата роля на СЕС в полагането на основите на гражданското производство на Съюза чрез оформянето на разбирането за това какво означава гражданско производство за правната система на Съюза;

2.

подчертава обаче, че макар и някои гражданско-процесуални стандарти, които понастоящем се приемат като част от системата на процесуални правила на Съюза, да бяха утвърдени в съдебната практика на СЕС, приносът на последния следва в крайна сметка да се разглежда по-скоро като тълкуване на стандартите, отколкото като определяне на стандарти;

3.

следователно подчертава, че богатият опит на СЕС в осъществяването на контрол върху правилата за правна защита и процесуалните правила, както и компромисите и конкуриращите се ценности, които СЕС прилага, са много полезни и следва да бъдат взети под внимание за целите на въвеждането на хоризонтален рамков инструмент от законодателен характер, който да съдържа общи стандарти за гражданското производство;

Хартата

4.

подчертава, че по отношение на справедливия съдебен процес и достъпа до правосъдие следва да се поддържат и да продължат да се разширяват мрежи и бази данни, които да засилят съдебното сътрудничество и обмена на информация;

5.

поради това горещо приветства развитието в областта на електронното правосъдие, и преди всичко създаването на Европейската съдебна мрежа и на европейския портал за електронно правосъдие, който предстои да се превърне в единно звено за контакт в сферата на правосъдието в Съюза;

Достиженията на правото на Съюза в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси

6.

призовава също така Комисията да прецени дали следва да бъде предложено предприемането на допълнителни мерки за консолидиране и укрепване на хоризонталния подход към прилагането на правата, предоставени съгласно правото на Съюза, от страна на частноправни субекти и дали предложените с настоящата резолюция общи минимални стандарти за гражданското производство биха могли да се разглеждат като насърчаващи и гарантиращи такъв хоризонтален модел;

7.

отново заявява, че систематичното събиране на статистически данни относно прилагането и изпълнението на действащите инструменти на Съюза в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси е от първостепенно значение;

8.

в този контекст приканва Комисията да прецени дали допълнителни мерки за изпълнение от страна на държавите членки биха могли да допринесат за ефективното прилагане на самостоятелни процедури на Съюза и твърди, че за тази цел следва да бъдат установен устойчив и системен процес на надзор от страна на Комисията;

Правното основание на предложението

9.

отбелязва, че член 114 от ДФЕС (хармонизиране на вътрешния пазар) е използван за приемането на редица актове на Съюза с процесуални последици; че настоящият член 114 от ДФЕС относно сближаването на нормите, определени от законови, подзаконови или административни разпоредби в държавите членки, които имат за цел създаването и функционирането на вътрешния пазар, досега беше използван и все още се използва като правно основание за широк обхват от секторни директиви, които хармонизират определени аспекти на гражданското производство, като например Директивата относно упражняването на права върху интелектуалната собственост;

10.

въпреки това отбелязва, че член 81 от ДФЕС предвижда приемането на мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранично значение, включително мерки за сближаване на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите членки, по-специално когато това е необходимо за правилното функциониране на вътрешния пазар; следователно счита, че член 81 от ДФЕС представлява целесъобразното правно основание за предложения законодателен акт;

11.

твърди, че понятието „трансгранично значение“ в разпоредбата на член 81, параграф 1 от ДФЕС по отношение на приемането на мерки за сътрудничество по гражданскоправни въпроси следва да се тълкува по-разширително и следователно не следва да се възприема като синоним на „трансграничен съдебен спор“;

12.

подчертава, че настоящото тълкуване на понятието „гражданскоправни въпроси с трансгранично значение“ е по-скоро стеснително и е довело до създаването на две групи правила и две категории страни по спора, което би могло да доведе до допълнителни проблеми и ненужна сложност; подчертава, че поради това следва да бъде възприето по-разширително тълкуване;

13.

подчертава в този контекст, че предложените с настоящата резолюция общи минимални стандарти за гражданското производство биха довели до по-голяма ефикасност, ако държавите членки разширят приложното им поле не само по отношение на въпроси, които попадат в приложното поле на правото на Съюза, но и до трансгранични и чисто вътрешни дела като цяло;

Взаимно доверие в европейското съдебно пространство

14.

отбелязва, че основните дейности на Съюза в рамките на европейското пространство на правосъдие, що се отнася до гражданското правосъдие, са свързани с въвеждането на инструменти в областта на компетентността, висящността на производството и трансграничното изпълнение на съдебни решения;

15.

потвърждава и подчертава, че свободното движение на съдебни решения увеличи взаимното доверие между съдебните системи на държавите членки, като по този начин повиши правната сигурност и предостави на гражданите и предприятията в Съюза достатъчна стабилност и предвидимост;

16.

в това отношение подчертава, че взаимното доверие е сложно понятие и много фактори играят роля за изграждане на това доверие, като например съдебно образование, трансгранично съдебно сътрудничество и обмен на опит и на най-добри практики между съдиите;

17.

отбелязва, че взаимното доверие може да бъде укрепено, inter alia, чрез незаконодателни методи, като например сътрудничество на съдиите в рамките на Европейската съдебна мрежа или участие в обучения;

18.

поради това приветства деветте принципа за съдебно обучение на Европейската мрежа за съдебно обучение, приетиот Европейската мрежа за съдебно обучение на нейното общо събрание през 2016 г., тъй като предоставят обща основа и рамка за европейските съдебни системи и за институциите за съдебно обучение;

19.

твърди при все това, че от чисто юридическа гледна точка взаимното доверие предполага, на съвсем базово равнище, че съдебните системи на държавите членки възприемат взаимно своите процесуални правила — както в правната теория, така и в практиката — като гарантиращи справедливо гражданско производство;

20.

изтъква следователно, че разработването на системни, минимални стандарти за гражданското производство на Съюза под формата на всеобхватна хоризонтална директива би довело до повишаване на взаимното доверие между съдебните системи на държавите членки и би осигурило общ за целия Съюз баланс на основните процесуални права по граждански дела, като създаде по-дълбоко вкоренено чувство за справедливост, сигурност и предвидимост в целия Съюз;

Общи минимални стандарти за гражданското производство

21.

подчертава, че ефективните системи за гражданско производство имат изключително важна роля за поддържането на принципите на правовата държава и на основните ценности на Съюза. Те са също така предпоставка за устойчиво инвестиране и за благоприятна за предприятията и потребителите среда;

22.

счита, че липсата на яснота относно приложимите спрямо гражданите, потребителите и дружествата давностни срокове за споровете с трансгранично значение може да затрудни достъпа до правосъдие. Следователно призовава Комисията и държавите членки да оценят доколко е осъществимо и необходимо хармонизиране на посочените давностни срокове за гражданското производство;

23.

счита, че съществува очевидна необходимост от приемане на законодателство, което да предвижда набор от процесуални стандарти, приложими към гражданските производства, и призовава Комисията да пристъпи към представяне на плана си за действие за изпълнение на Стокхолмската програма, който е приет от Европейския съвет в областта на свободата, сигурността и правосъдието;

24.

поради това изисква от Комисията съгласно член 225 от ДФЕС да представи до 30 юни 2018 г., въз основа на член 81, параграф 2 от ДФЕС, предложение за законодателен акт относно общи минимални стандарти за гражданското производство, като следва препоръките, посочени в приложението към настоящата резолюция;

25.

потвърждава, че препоръките, приложени към настоящата резолюция, зачитат основните права и принципите на субсидиарност и на пропорционалност;

26.

счита, че изискваното предложение не поражда финансови последици, тъй като въвеждането на минимални стандарти за гражданското производство ще доведе до икономии от мащаба от гледна точка на намаляване на разходите за страните по спора и техните представители, за които няма да бъде необходимо да се запознават с гражданскопроцесуалния режим на друга държава;

o

o o

27.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и придружаващите я препоръки на Комисията и на Съвета, както и на парламентите и правителствата на държавите членки.

(1)  PE 572.853, декември 2015 г.

(2)  PE 581.385, юни 2016 г.

(3)  PE 559.499, юни 2015 г.

(4)  PE 556.971, юни 2016 г.

(5)  Uniform Law Review, 2004(4).

(6)  М. Сторм, „Study on the approximation of the laws and rules of the Member States concerning certain aspects of the procedure for civil litigation“ (Сближаване на законовите и подзаконовите актове на държавите членки по отношение на някои аспекти на гражданското съдопроизводство) (окончателен доклад, Дордрехт, 1994 г.).

(7)  Вж. наред с другото: решение от 16 декември 1976 г., Comet BV/Produktschap voor Siergewassen, 45/76, ECLI:EU:C:1976:191 и решение от 15 май 1986 г., Marguerite Johnston/Chief Constable of the Royal Ulster Constabulary, 222/84, ECLI:EU:C:1986:206.

(8)  В интернет на следния адрес: http://www.ejtn.eu/PageFiles/15756/Judicial%20Training%20Principles_EN.pdf

(9)  Приети текстове,
P7_TA(2014)0276.

(10)  Вж. наред с другото: решение от 13 март 2007 г., Unibet (London) Ltd и Unibet (International) Ltd/Justitiekanslern, C-432/05, ECLI:EU:C:2007:163.

(11)  Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес (ОВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 1).

(12)  Директива 2003/8/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 г. за подобряване на достъпа до правосъдие при презгранични спорове чрез установяването на минимални общи правила за правната помощ при такива спорове (ОВ L 26, 31.1.2003 г., стр. 41).

(13)  Препоръка на Комисията от 11 юни 2013 г. за общи принципи на механизмите за колективни искове за преустановяване на нарушения и колективни искове за обезщетение в държавите членки, свързани с нарушения на правата, предоставени съгласно правото на Европейския съюз (ОВ L 201, 26.7.2013 г., стр. 60).

(14)  Директива 2009/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите (ОВ L 110, 1.5.2009 г., стр. 30).

(15)  Директива 2014/104/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 година относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение за вреди по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията (ОВ L 349, 5.12.2014 г., стр. 1).

(16)  Вж. например Регламента за исковете с малък материален интерес (вж. втората бележка под линия към съображение Ж по-горе) и Регламента за европейската заповед за запор на банкови сметки (Регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела (ОВ L 189, 27.6.2014 г., стр. 59).

(17)  Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (ОВ L 157, 30.4.2004 г., стр. 45).

(18)  Вж. четвъртата бележка под линия към съображение Ж по-горе.

(19)  Вж. петата бележка под линия към съображение Ж по-горе.


ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ РЕЗОЛЮЦИЯТА:

ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ОТНОСНО ОБЩИ МИНИМАЛНИ СТАНДАРТИ ЗА ГРАЖДАНСКОТО ПРОИЗВОДСТВО В ЕС

А.   ПРИНЦИПИ И ЦЕЛИ НА ИЗИСКВАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

1.

Правоприлагането в съдилищата на територията на Съюза остава в голяма степен въпрос на национални процесуални правила и практики. Националните съдилища са също така съдилища на Съюза. Следователно производствата в тях трябва да гарантират безпристрастност, справедливост и ефикасност, както и ефективно прилагане на правото на Съюза.

2.

Прилагането на принципа на взаимно признаване на съдебните решения по граждански дела увеличи взаимното доверие на държавите членки по отношение на гражданскопроцесуалните им системи, а сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки може да улесни сътрудничеството между органите и съдебната защита на индивидуалните права. Обхватът на взаимното доверие зависи в голяма степен от редица параметри, които включват, inter alia, механизми за защита на правата на ищеца или на ответника, като същевременно гарантират достъпа до съдилища и правосъдие.

3.

Въпреки че държавите членки са страни по Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), опитът показва, че този факт сам по себе си не осигурява достатъчна степен на доверие в гражданскопроцесуалните системи на другите държави членки. Националните гражданскопроцесуални правила на държавите членки се различават значително, често по отношение на някои основни процесуални принципи и гаранции, като по този начин се създава опасност от възпрепятстване на взаимното доверие между съдебните органи.

4.

Поради това е необходимо, за да се защитят основните права и свободи на гражданите на Съюза, да се подпомогне модернизирането на националните производства и да се осигурят еднакви условия на конкуренция за предприятията и увеличаване на растежа благодарение на ефективни и ефикасни съдебни системи, както и да се приеме директива за доразвиване на минималните стандарти, определени в Хартата и в ЕКПЧ. Подходящото правно основание за такова предложение е член 81, параграф 2 от ДФЕС, който се отнася до мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси. Директивата трябва да бъде приета чрез обикновената законодателна процедура.

5.

Общите минимални стандарти за гражданското производство се считат за необходими, за да послужат за солидна основа за сближаване и подобряване на националните законодателства с оглед на гъвкавостта, която предоставят на държавите членки при изготвянето на нови гражданскопроцесуални закони, като същевременно отразяват общ консенсус по отношение на принципите на гражданскопроцесуалната практика.

6.

Общите минимални стандарти следва да доведат до увеличаване на доверието в гражданскопроцесуалните системи на всички държави членки, което от своя страна следва да доведе до по-ефикасно, по-бързо и по-гъвкаво съдебно сътрудничество в условията на взаимно доверие. Такива минимални общи правила следва да премахнат и пречките пред свободното движение на граждани на територията на държавите членки, като по този начин гарантират, че особено гражданите, пътуващи в чужбина, няма да се въздържат от контакт със системата на гражданското производство на други държави членки.

7.

Предложената директива няма за цел да замести националните гражданскопроцесуални системи в тяхната цялост. Като зачита националните особености и основното право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, което гарантира ефективен достъп до правосъдие, тя е насочена към установяване на общи минимални стандарти по отношение на функцията и провеждането на гражданските производства в държавите членки във връзка с всички въпроси, попадащи в приложното поле на правото на Съюза. Тя е насочена също така към предоставяне на основа за постепенното задълбочаване на сближаването на гражданскопроцесуалните системи на държавите членки.

8.

Предложението не засяга разпоредбите на държавите членки относно организацията на техните съдилища и правилата им относно назначаването на съдии.

9.

Настоящото предложение е съобразено с принципите на субсидиарност и на пропорционалност, тъй като държавите членки не могат да действат сами, за да създадат набор от минимални стандарти за гражданското производство, и предложението се ограничава само до абсолютно необходимото, като гарантира ефективен достъп до правосъдие и взаимно доверие в Съюза.

Б.   ТЕКСТ НА ИЗИСКВАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Директива на Европейския парламент и на Съвета относно общи минимални стандарти за гражданското производство в Европейския Съюз.

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 81, параграф 2 от него,

като взеха предвид искането на Европейския парламент до Европейската комисия,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)

Европейският съюз си е поставил за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което свободното движение на хора е гарантирано. С оглед на постепенното изграждане на това пространство Съюзът трябва да приеме мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранично значение, по-специално когато това е необходимо за правилното функциониране на вътрешния пазар.

(2)

В съответствие с член 81, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз тези мерки следва да имат за цел да осигурят, inter alia, взаимно признаване между държавите членки на съдебни решения и тяхното изпълнение, трансгранично връчване и уведомяване за актове, сътрудничество при събирането на доказателства, ефективен достъп до правосъдие и премахване на пречките пред доброто протичане на гражданските производства, като при необходимост се насърчава съвместимостта на гражданскопроцесуалните правила, приложими в държавите членки.

(3)

Съгласно заключенията на председателството от заседанието на Европейския съвет, проведено в Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г., и по-специално точка 33 от тях, засиленото взаимно признаване на съдебните решение и другите съдебни актове, както и необходимото сближаване на законодателството биха улеснили сътрудничеството между компетентните органи и съдебната защита на индивидуалните права. Следователно принципът на взаимно признаване следва да се превърне в крайъгълен камък на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси в рамките на Съюза.

(4)

Съгласно плана за действие за изпълнение на Стокхолмската програма на Комисията, приет от Европейския съвет в областта на свободата, сигурността и правосъдието, европейското съдебно пространство и правилното функциониране на единния пазар са изградени на базата на основния принцип за взаимно признаване, който на свой ред се основава на идеята, че държавите членки имат взаимно доверие в съдебните си системи. Този принцип може да функционира ефективно единствено ако е налице взаимно доверие между съдиите, юристите, предприятията и гражданите. Степента на това доверие зависи от различни параметри, включително наличието на механизми за гарантиране на процесуалните права на страните по граждански производства. Следователно са необходими общи минимални стандарти за утвърждаване на правото на справедлив съдебен процес и на ефикасността на съдебните системи и за допринасяне за ефективен режим на изпълнение, за да се гарантира прилагането на този принцип.

(5)

Като установява минимални правила относно защитата на процесуалните права на страните по спора и осигурява на гражданите по-лесен достъп до правосъдие, настоящата директива следва да укрепи доверието на държавите членки в системите за гражданско правосъдие на другите държави членки и по този начин може да спомогне за насърчаване на култура на основните права в Съюза, както и по-ефикасен вътрешен пазар, като същевременно гарантира основните свободи на Съюза чрез развиването на дълбоко общо усещане за справедливост, сигурност и предсказуемост на цялата му територия.

(6)

Разпоредбите на настоящата директива следва да се прилагат за граждански спорове с трансгранично значение, включително такива, свързани с нарушаване на правата и свободите, гарантирани от правото на Съюза. Когато в директивата се говори за нарушение на правата, предоставени съгласно правото на Съюза, това се отнася до всички ситуации, в които нарушението на правилата, установени на равнището на Съюза, е причинило или е вероятно да причини вреди на физически и юридически лица. Нищо не следва да възпрепятства държавите членки да прилагат разпоредбите на настоящата директива и по отношение на чисто вътрешни граждански дела.

(7)

Всички държави членки са договарящи се страни по Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи от 4 ноември 1950 г. Въпросите, разгледани в настоящата директива, следва да се разглеждат в съответствие с тази конвенция, и по-специално с правата на справедлив съдебен процес и на ефективни правни средства за защита.

(8)

Настоящата директива се стреми да насърчава прилагането на общи минимални стандарти за гражданското производство с цел гарантиране на ефективен достъп до правосъдие в Съюза. Общопризнатото право на достъп до правосъдие се потвърждава също и от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата).

(9)

Гражданските производства следва да бъдат допълнително усъвършенствани, като се използват технологичното развитие в областта на правосъдието и новите инструменти на разположение на съдилищата и на правораздавателните органи, което може да спомогне за преодоляване на географското разстояние и неговите последици по отношение на високите разноски и продължителността на производствата. За да се намалят допълнително разноските за съдебните спорове и продължителността на производството, следва да се насърчава в по-голяма степен използването на съвременни комуникационни технологии от страните по спора и от съдилищата и правораздавателните органи.

(10)

За да се позволи на лицата да бъдат изслушани, без да се изисква да пътуват до съда или правораздавателния орган, държавите членки следва да гарантират, че съдебните заседания, както и събирането на доказателства чрез изслушване на свидетели, вещи лица или страни, може да се извършва чрез използване на подходящи средства за комуникация от разстояние, освен ако поради специфични обстоятелства по делото използването на такива технологии би било неуместно с оглед на провеждането на справедлив процес. Настоящата разпоредба не засяга Регламент (ЕО) № 1206/2001 (1).

(11)

Съдилищата на държавите членки следва да могат да разчитат на експертни становища по технически, правни или други доказателствени проблеми. Освен в случаите, в които са необходими принудителни мерки, и в съответствие с принципа на свободното предоставяне на услуги и със съдебната практика на Съда на ЕС съдиите в една държава членка следва да могат да назначават вещи лица, които да извършват разследвания в друга държава членка, без да е необходимо предварително разрешение за тяхното извършване. За да се улесни съдебната експертиза и като се отчитат ограниченията при назначаването на достатъчно квалифицирани вещи лица в юрисдикцията на една държава членка, например поради техническата сложност на делото или наличието на преки или непреки връзки между вещото лице и страните, следва да бъде създадена и редовно актуализиран Европейски указател с всички национални списъци на вещи лица, който да бъде част от европейския портал за електронно правосъдие.

(12)

Временните и обезпечителните мерки следва да постигнат подходящ баланс между интереса на ищеца, на когото да бъде предоставена временна защита, и тези на ответника за предотвратяване на злоупотреба с такава защита. Когато е поискано предприемането на временни мерки преди получаването на съдебно решение, съдът, до който е подадена молбата, следва да се убеди въз основа на доказателствата, представени от ищеца, че е вероятно искът му срещу ответника да бъде уважен по същество. Освен това във всички случаи ищецът следва да докаже по убедителен начин пред съда, че искът му се нуждае от неотложна съдебна защита и че без временните мерки изпълнението на съществуващото или на бъдещото съдебно решение може да бъде възпрепятствано или значително затруднено.

(13)

Разпоредбите на настоящата директива не следва да засягат конкретните разпоредби за упражняването на права в областта на интелектуалната собственост, установени в инструменти на Съюза, и по-специално установените в Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2). Те също така не следва да засягат специалните разпоредби за възстановяването на трансграничен дълг, както е установена в европейската заповед за запор на банкови сметки (3).

(14)

На съдилищата следва да бъде предоставена ключова роля за защитата на правата и интересите на всички страни, както и за управлението на гражданските производства по ефективен и ефикасен начин.

(15)

Целта да се осигури справедлив съдебен процес, по-добър достъп до правосъдие и взаимно доверие, като част от политиката на Съюза за създаване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, следва да включва достъп както до съдебни, така и до извънсъдебни способи за разрешаване на спорове. За да се насърчи използването на медиация от страните, държавите членки следва да гарантират, че нормите им относно давностните и преклузивните срокове не възпрепятстват страните да сезират съд или арбитраж, ако медиацията се окаже неуспешна.

(16)

Поради различията между гражданскопроцесуалните разпоредби на държавите членки, и по-специално разпоредбите, уреждащи връчването на документи, е необходимо да бъдат определени минималните стандарти, които следва да се прилагат за гражданските производства, попадащи в обхвата на правото на Съюза. По-специално с приоритет следва да се ползват начини на връчване, които гарантират бързо и сигурно получаване на връчваните документи, потвърдено с обратна разписка. Следва да бъде широко насърчавано използването на съвременните комуникационни технологии. За документите, които трябва да бъдат връчени на страните, връчването по електронен път следва да бъде равнозначно на връчването по пощата. Наличните електронни средства следва да гарантират, че съдържанието на получените документи и други получени писмени съобщения е вярно и съответства на съдържанието на изпратените документи и други изпратени писмени съобщения, както и че начинът, използван за удостоверяване на получаването, предвижда потвърждение на получаването от получателя, както и на датата на получаване.

(17)

Държавите членки следва да гарантират, че страните в гражданското производство имат право на адвокат по техен избор. При презгранични спорове страните имат право на адвокат в държавата си на произход за предварителна консултация и на друг адвокат в приемащата държава, който да ги представлява в спора. Поверителността на комуникацията между страните и техните адвокати е от ключово значение за осигуряване на ефективно упражняване на правото на справедлив съдебен процес. Следователно държавите членки следва да спазват поверителността на срещите и на другите форми на комуникация между адвоката и страните при упражняването на тяхното право на адвокат, предвидено в настоящата директива. Страните по делото следва да могат да се откажат от право, предоставено съгласно настоящата директива, при условие че им е била предоставена информация относно възможните последици от отказа от него.

(18)

Плащането на съдебните такси не следва да налага ищецът да пътува до държавата членка на сезирания съд или правораздавателен орган или да наема адвокат за тази цел. За да се гарантира ефективен достъп на ищците до производството, държавите членки следва да предложат поне един от начините на плащане от разстояние, предвидени в настоящата директива, като минимум. Информацията за съдебните такси и начините на плащане, както и за органите или организациите, които са компетентни да предоставят практическа помощ в държавите членки, следва да бъде прозрачна и лесно достъпна в интернет чрез подходящи национални уебсайтове.

(19)

Държавите членки следва да гарантират зачитането на основното право на правна помощ, предвидено в третия параграф на член 47 от Хартата. Всички физически или юридически лица, които участват в граждански спорове, попадащи в обхвата на настоящата директива, независимо дали са ищци или ответници, следва да могат да упражнят правата си в съдилищата дори ако в резултат на личното си финансово положение не могат да поемат разноските по делото. Правната помощ следва да обхваща предоставяне на съвети преди съдебното производство с оглед постигане на споразумение преди започване на съдебното производство, правна помощ за предявяване на иск в съда и представителство в съда, както и подпомагане за съдебните разноски. Настоящата разпоредба не засяга разпоредбите на Директива 2003/8/ЕО на Съвета (4).

(20)

Създаването на европейска съдебна култура, която зачита изцяло субсидиарността, пропорционалността и независимостта на съдебната система, е от основно значение за ефективното функциониране на европейското съдебно пространство. Съдебното обучение е ключов елемент от този процес, тъй като с него се подобрява взаимното доверие между държавите членки, практикуващите юристи и гражданите. В това отношение държавите членки следва да си сътрудничат и да предоставят подкрепа за професионално обучение и обмен на най-добри практики между юристите.

(21)

Настоящата директива установява минимални правила. Държавите членки могат да разширят правата, установени в настоящата директива, за да осигурят по-висока степен на защита. По-високата степен на защита не следва да представлява пречка пред взаимното доверие и ефективния достъп до правосъдие, които настоящите минимални правила имат за цел да улеснят. Следователно степента на защита, предвидена от Хартата и тълкувана от Съда, както и върховенството, единството и ефективността на правото на Съюза не следва да бъдат излагани на риск.

(22)

Тъй като целта на настоящата директива, а именно създаването на общи минимални стандарти за гражданско производство, не може да се осъществи по задоволителен начин от държавите членки, а може, поради обхвата и последиците на предвидената дейност, да бъде по-добре осъществена на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, посочен в член 5 от Договора за Европейския съюз. Съгласно принципа на пропорционалността, предвиден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(23)

В съответствие с [член 3]/[членове 1 и 2] от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, [тези държави членки уведомиха за желанието си да участват в приемането и прилагането на настоящата директива]/[и без да се засяга член 4 от посочения протокол, тези държави членки не участват в приемането на настоящата директива и не са обвързани от нея, нито от нейното прилагане].

(24)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящата директива и не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане.

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I:

ПРЕДМЕТ, ОБХВАТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Предмет

Целта на настоящата директива е сближаването на гражданскопроцесуалните системи, така че да се гарантира пълно зачитане на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, признато в член 47 от Хартата и в член 6 от ЕКПЧ, посредством установяване на минимални стандарти по отношение на започването, провеждането и приключването на граждански производства в съдилищата или правораздавателните органи на държавите членки.

Член 2

Обхват

1.   Без да се засягат гражданскопроцесуалните стандарти, които са предвидени или могат да бъдат предвидени в законодателството на Съюза или в националното законодателство, доколкото тези стандарти могат да бъдат по-благоприятни за страните по спора, настоящата директива се прилага при спорове с трансгранично значение за граждански и търговски дела, независимо от вида на съда или правораздавателния орган, освен що се отнася до права и задължения, които страните не могат свободно да упражняват според относимото приложимо право. Тя не се прилага по-специално по отношение на данъчни, митнически или административни дела или по дела за отговорността на държавата за действия и бездействия при упражняване на държавна власт (acta iure imperii).

2.   В настоящата директива понятието „държава членка“ означава държава членка различна от [Обединеното кралство, Ирландия и] Дания.

Член 3

Спорове с трансгранично значение

1.   За целите на настоящата директива спор с трансгранично значение е такъв, при който:

а)

поне една от страните е с местоживеене или обичайно пребиваване в държава членка, различна от държавата членка на сезирания съд или правораздавателен орган; или

б)

и двете страни са с местоживеене в държавата членка на сезирания съд или правораздавателен орган, при условие че мястото на изпълнение на договора, мястото на настъпване на вредоносното събитие или мястото на изпълнение на съдебното решение се намира в друга държава членка; или

в)

и двете страни са с местоживеене в държавата членка на сезирания съд или правораздавателен орган, при условие че предметът на спора попада в обхвата на правото на Съюза.

2.   За целите на параграф 1 местоживеенето се определя съгласно членове 62 и 63 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета (5).

ГЛАВА II

МИНИМАЛНИ СТАНДАРТИ ЗА ГРАЖДАНСКИ ПРОИЗВОДСТВА

Раздел първи:

Справедливи и ефективни резултати

Член 4

Общо задължение за предоставяне на ефективна съдебна защита

Държавите членки предвиждат мерки, процедури и правни средства за защита, необходими, за да се гарантира упражняването на правата, предоставени от правото на Съюза по граждански въпроси. Посочените мерки, процедури и правни средства за защита са справедливи и безпристрастни, не са ненужно сложни или скъпи и не налагат неразумни срокове или неоправдани забавяния, като зачитат националните характеристики и основните права.

Посочените мерки, процедури и правни средства за защита са също така ефективни и пропорционални и се прилагат по начин, чрез който се избягва създаването на пречки пред ефективния достъп до правосъдие и се осигуряват гаранции срещу злоупотреба с тях.

Член 5

Съдебни заседания

1.   Държавите членки гарантират провеждането на справедлив процес. Когато за страните е невъзможно да присъстват физически или когато страните са се споразумели, с одобрението на съда, да използват бързи средства за комуникация, държавите членки гарантират, че съдебните заседания могат да се провеждат чрез използване на всякаква подходяща технология за комуникация от разстояние, като например видеоконферентна или телеконферентна връзка, която е на разположение на съда или на правораздавателния орган.

2.   Когато лицето, което трябва да бъде изслушано, е с местоживеене или обичайно пребиваване в държава членка, различна от държавата членка на сезирания съд или правораздавателен орган, присъствието на въпросното лице на съдебното заседание се осигурява чрез видеоконферентна връзка, телеконферентна връзка или друга подходяща технология за комуникация от разстояние чрез използване на процедурите, предвидени в Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета. Що се отнася до видеоконферентните връзки, се вземат предвид препоръките на Съвета относно трансграничните видеоконферентни връзки, приети от Съвета на 15 и 16 юни 2015 г. (6), както и работата, предприета в рамките на европейския портал за електронно правосъдие.

Член 6

Временни и обезпечителни мерки

1.   Държавите членки гарантират, че са въведени временни мерки за запазване на фактическо или правно положение, за да се осигури пълната ефективност на последващо съдебно решение по съществото на съответния спор, преди да се образува производство по съществото на спора и на всеки етап от това производство.

Мерките, посочени в първата алинея, включват също и мерките за предотвратяване на предстоящо нарушение или за незабавното прекратяване на предполагаемо нарушение, както и за запазване на активите, необходими, за да се гарантира, че последващото изпълнение на иска няма да бъде възпрепятствано или значително затруднено.

2.   Посочените мерки зачитат правото на защита и са пропорционални на сериозността на предполагаемото нарушение, като позволяват, когато е целесъобразно, предоставянето на гаранции за покриване на разходите и вредите, причинени на ответника поради неоснователен иск. Съдилищата или правораздавателните органи разполагат с правомощия да изискват от ищеца да предостави всички разумно налични доказателства, за да обоснове с достатъчна степен на сигурност, че поисканата временна мярка е необходима и пропорционална.

3.   Държавите членки гарантират, че в надлежно обосновани случаи временните мерки могат да бъдат взети, без да е бил изслушан ответникът, когато каквото и да е забавяне би причинило непоправими вреди на ищеца или когато има очевиден риск от унищожаване на доказателства. В такъв случай страните се уведомяват без ненужно забавяне най-късно след изпълнение на мерките.

Преразглеждане, включително правото на изслушване, се осъществява по искане на ответника в разумен срок след уведомяването относно мерките с оглед на решаване на въпроса дали мерките следва да бъдат променени, отменени или потвърдени.

Когато мерките, посочени в първа алинея, бъдат отменени или когато впоследствие се установи, че няма нарушение или опасност от нарушение, съдът може да разпореди на ищеца, по искане на ответника, да предостави на ответника подходящо обезщетение за всички вреди, причинени от тези мерки.

4.   Настоящият член не засяга Директива 2004/48/ЕО и Регламент (ЕС) № 655/2014.

Раздел втори:

Ефикасност на производството

Член 7

Процесуална ефикасност

1.   Съдилищата или правораздавателните органи на държавите членки зачитат правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, които осигуряват ефективен достъп до правосъдие, и принципа на състезателност, по-специално при вземането на решение относно необходимостта от провеждането на съдебно заседание и относно средствата за събиране на доказателства и обхвата на събираните доказателства.

2.   Съдилищата или правораздавателните органи на държавите членки действат възможно най-бързо, независимо от установените преклузивни срокове за конкретни действия на различните етапи от производството.

Член 8

Мотивирани решения

Държавите членки гарантират, че съдилищата или правораздавателните органи предоставят достатъчно подробни мотивирани решения в разумен срок, за да се даде възможност на страните да се възползват ефективно от всяко право на преразглеждане или обжалване на решението.

Член 9

Общи принципи за водене на производството

1.   Държавите членки гарантират, че съдилищата управляват активно висящите пред тях дела с оглед да се гарантира справедливо, ефикасно и с разумна бързина разглеждане на споровете, без да се накърнява свободата на страните да определят предмета на тяхното дело и подкрепящите доказателства по него.

2.   Доколкото е разумно осъществимо, съдът води делото, консултирайки се със страните. По-конкретно активното водене на делото може да включва:

а)

насърчаване на страните да си сътрудничат по време на производството;

б)

установяване на проблемите на ранен етап;

в)

своевременно решаване кои въпроси се нуждаят от обстойно разглеждане и кои могат да бъдат експедитивно приключени;

г)

вземане на решение относно реда, по който трябва да бъдат решавани въпросите;

д)

подпомагане на страните да уредят цялостно или частично спора;

е)

определяне на срокове за проверка на движението по делото;

ж)

разглеждане от съда на възможно най-много аспекти на делото по един и същи повод;

з)

разглеждане на спора, без да е необходимо страните да присъстват лично;

и)

използване на наличните технически средства.

Член 10

Събиране на доказателства

1.   Държавите членки гарантират наличието на ефективно средства за представяне, получаване и съхраняване на доказателства по отношение на правото на защита и необходимостта от защита на поверителната информация.

2.   В контекста на събирането на доказателства държавите членки насърчават използването на съвременна комуникационна технология. Сезираният съд или правораздавателен орган използва най-простия и свързан с най-ниски разходи начин за събиране на доказателства.

Член 11

Вещи лица

1.   Без да се засяга възможността страните да предоставят експертизи, държавите членки гарантират, че съдът може по всяко време да назначи вещи лица с цел предоставяне на експертиза за конкретни аспекти на делото. Съдът предоставя на тези вещи лица цялата информация, необходима за предоставяне на експертно становище.

2.   При презгранични спорове, освен в случаите, в които са необходими принудителни мерки, или когато се извършва разследване в места, свързани с упражняването на правомощията на държава членка, или в места, достъпът до които или във връзка, с които предприемането на други действия в които е забранено или ограничено за определени лица съгласно правото на държавата членка, в която се извършва разследването, държавите членки гарантират, че съдът може да назначи вещо лице, което да извърши разследванията извън юрисдикцията на съда, без да е необходимо изпращането на предварително искане за това до съответния орган на другата държава членка.

3.   За целите на параграфи 1 и 2 Комисията съставя европейски указател на вещите лица посредством обединяване на съществуващите национални списъци на вещи лица и този указател се предоставя на разположение чрез европейския портал за електронно правосъдие.

4.   Вещите лица гарантират независимост и безпристрастност в съответствие с предвидените в член 22 разпоредби, приложими към съдиите.

5.   Експертните становища, предоставени на съда от вещите лица, са на разположение на страните, които имат възможността да правят изявления по тях.

Раздел трети:

Достъп до съдилища и правосъдие

Член 12

Уреждане на спорове

1.   Държавите членки гарантират, че на всеки етап от производството и като се вземат предвид всички обстоятелства по случая, ако съдът е на мнение, че е възможно по спора да се постигне съдебна спогодба, той може да предложи на страните да използват медиация, за да разрешат спора или да проучат възможностите за уреждането му.

2.   Параграф 1 не засяга правото на страните, които избират медиацията, от възможността да заведат дело или арбитраж във връзка със същия спор преди изтичането на давностните или преклузивните срокове в хода на процедурата по медиация.

Член 13

Съдебни разноски

1.   Държавите членки гарантират, че съдебните такси, събирани в държавите членки във връзка с граждански спорове, не са непропорционални на цената на иска и не правят воденето на съдебни спорове невъзможно или прекомерно трудно.

2.   Съдебните такси, събирани от държавите членки по граждански спорове, не следва да обезкуражават гражданите от сезиране на съда или да затрудняват по какъвто и да било начин достъпа до правосъдие.

3.   Страните трябва да могат да платят съдебните такси чрез средства за плащане от разстояние, включително от държава членка, различна от държавата членка, в която се намира съдът или правораздавателният орган, чрез банков превод или чрез плащане с кредитна или дебитна карта.

4.   Държавите членки гарантират, че информацията за съдебните такси и начините на плащане, както и за органите или организациите, които са компетентни да предоставят практическа помощ в държавите членки, е по-прозрачна и лесно достъпна в интернет. За тази цел държавите членки предават тази информация на Комисията, която на свой ред осигурява публичен достъп до нея и я разпространява сред широката общественост чрез всички подходящи средства, по-специално чрез европейския портал за електронно правосъдие.

Член 14

Принцип „загубилият плаща“

1.   Държавите членки гарантират, че страната, загубила делото, поема съдебните разноски, включително, но без да се ограничава до тях — разноските, които произтичат от факта, че другата страна е била представлявана от адвокат или друг юрист, или всякакви разноски, произтичащи от връчването или превода на документи, които са пропорционални на цената на иска и са били направени по необходимост.

2.   Когато дадена страна спечели делото само частично или при изключителни обстоятелства, съдилищата могат да разпоредят разноските да се разпределят справедливо или страните да поемат своите собствени разноски.

3.   Дадена страна поема всички ненужни разноски, причинени на съда или на другата страна, чрез повдигане на ненужни въпроси или чрез навлизане в необосновани прения.

4.   Съдът може да коригира възлагането на разноските, за да отрази необоснован отказ от оказване на сътрудничество или недобросъвестно участие в опитите за уреждане на спора в съответствие с член 20.

Член 15

Правна помощ

1.   За да гарантират ефективен достъп до правосъдие държавите членки гарантират, че съдилищата могат да предоставят правна помощ на страните.

2.   Правната помощ може да покрива изцяло или частично следните разноски:

а)

съдебни такси, чрез цялостно или частично освобождаване от такси или разсрочване;

б)

разноски за правна помощ и представителство относно:

i)

предоставяне на досъдебни консултации с оглед постигане на спогодба преди образуването на съдебно производство в съответствие с член 12, параграф 1;

ii)

образуване и провеждане на производство в съда;

iii)

всички свързани с производството разноски, включително кандидатстването за правна помощ;

iv)

изпълнение на решенията;

в)

други свързани с производството разноски, които следва да се поемат от страната, включително разноски за свидетели, вещи лица, устен и писмен превод и необходими разноски за пътувания, настаняване и престой за страната и нейния представител;

г)

разноските, възложени на спечелилата делото страна, в случай че ищецът загуби делото в съответствие с член 14.

3.   Държавите членки гарантират, че всяко физическо лице, гражданин на Европейския съюз или гражданин на трета държава, законно пребиваващо в държава — членка на Европейския съюз, има право да кандидатства за правна помощ, в случай че:

а)

предвид икономическото му състояние изцяло или частично е неспособно да поеме посочените в параграф 2 от настоящия член разноски; и

б)

искът, във връзка с който е подадена молбата за правна помощ, има разумна перспектива за успех, предвид процесуалното положение на ищеца; и

в)

ищецът, кандидатстващ за получаване на правна помощ, има право да заведе дело в съответствие с относимите национални разпоредби.

4.   Юридическите лица имат право да кандидатстват за получаване на правна помощ под формата на освобождаване от авансово плащане на разноските по делото и/или разноските за съдействие от адвокат. За да решат дали да предоставят поисканата помощ, съдилищата могат да вземат предвид, inter alia:

а)

правната форма на юридическото лица и дали то е учредено със стопанска или с нестопанска цел;

б)

финансовия капацитет на партньорите и акционерите;

в)

способността на посочените партньори или акционери да получат необходимите за образуване на съдебно производство суми.

5.   Държавите членки гарантират, че гражданите и юридическите лица на Съюза са информирани относно процедурата за кандидатстване за получаване на правна помощ по параграфи 1—4, така че тя да бъде ефективна и достъпна.

6.   Настоящият член не засяга разпоредбите на Директива 2002/8/ЕО.

Член 16

Финансиране

1.   Държавите членки гарантират, че в случаите, при които дадено съдебно производство се финансира от частно трето лица, частното трето лице не:

а)

се опитва да влияе върху процесуалните решения на ищеца, включително относно спогодбите;

б)

финансира иск, ответникът по който е конкурент на предоставящата средствата страна или от когото предоставящата средствата страна е зависима;

в)

начислява прекомерна лихва по предоставените средства.

2.   Държавите членки гарантират, че в случай на финансиране от частно трето лице възнаграждението за предоставящата средствата страна или начислените от нея лихви не се основават на размера на постигнатата спогодба или присъденото обезщетение, освен ако тази договореност за финансиране е предвидена от публичен орган, който гарантира интересите на страните.

Раздел четвърти:

Справедливост на производството

Член 17

Връчване на документи

1.   Държавите членки гарантират, че по принцип се използват способи, гарантиращи получаването на връчените документи.

2.   Държавите членки гарантират, че документите за образуване на производството или равностойни документи, както и призовки за явяване на съдебно заседание могат да бъдат връчвани в съответствие с националното право по един от следните начини:

а)

лично връчване;

б)

връчване по пощата;

в)

връчване чрез електронни средства, като факс или електронна поща.

Връчването се удостоверява чрез обратна разписка, на която се посочва датата на получаването и която се подписва от получателя.

За целите на връчването чрез електронни средства в съответствие с алинея първа, буква в) от настоящия параграф се използват подходящи високи технически стандарти, които да гарантират самоличността на подателя и защитеното предаване на връчения документ.

Посочените документи могат да бъдат връчени и лично, като това се удостоверява чрез документ, подписан от компетентното лице, което извършва връчването, в който се посочва, че получателят е получил документите или е отказал без законово основание да ги получи, като се отбелязва датата на връчването.

3.   Ако връчването в съответствие с параграф 2 е невъзможно и когато адресът на ответника е известен със сигурност, връчването може да бъде извършено по един от следните начини:

а)

лично, на личния адрес на ответника, на лица, които живеят на същия адрес или са наети на работа там;

б)

в случай че ответникът е самостоятелно заето лице или юридическо лице, лично връчване в офиса на ответника на лица, които са наети от ответника;

в)

депозиране на документите в пощенската кутия на ответника;

г)

депозиране на документите в пощенска станция или при компетентни публични органи и поставяне в пощенската кутия на ответника на писмено уведомление за посоченото депозиране, при условие че писменото уведомление ясно указва естеството на документите като съдебни документи или правното действие на уведомлението като извършване на връчване и начален момент, от който започват да текат сроковете;

д)

връчване по пощата без обратна разписка по параграф 4, когато адресът на ответника е в държавата членка по произход;

е)

по електронен начин, доказано с автоматично потвърждаване на доставката, при условие че ответникът предварително изрично е приел този начин на връчване.

Връчването в съответствие с първа алинея, букви от а) до г) от настоящия параграф се потвърждава чрез:

а)

документ, подписан от компетентното лице, което е извършило връчването, в който се посочва следното:

i)

пълното име на лицето, връчило нотификацията или известието;

ii)

използваният начин на връчване;

iii)

датата на връчване;

iv)

когато документите са връчени на лице, различно от ответника — името на това лице и неговата връзка с ответника; и

v)

друга задължителна информация в съответствие с националното право;

б)

потвърждение за получаването от лицето, на което са връчени документите, за целите на първа алинея, букви а) и б) от настоящия параграф.

4.   Връчването по параграфи 2 и 3 от настоящия член може също така да се извърши на законен или упълномощен представител на ответника.

5.   Когато документите за образуване на производство или равностойни документи или призовки трябва да бъдат връчени извън държавите членки, посоченото връчване може да се осъществи по всеки начин, предвиден от:

а)

Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета (7) в случаите, в които се прилага, при зачитане на предоставените от регламента права на получателя; или

б)

Хагската конвенция от 15 ноември 1965 г. за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела или всяка друга приложима конвенция или приложимо споразумение.

6.   Настоящата директива не засяга прилагането на Регламент (ЕО) № 1393/2007 и не засяга Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета (8) и Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета (9).

Член 18

Право на адвокат в гражданското производство

1.   Държавите членки гарантират, че страните в гражданското производство имат право на адвокат по техен избор по начин, който им позволява да упражняват на практика и ефективно правата си.

При презгранични спорове държавите членки гарантират, че страните в гражданското производство имат право на адвокат, който да им предостави предварителна консултация в държавата им на произход и на адвокат в приемащата държава, който да ги представлява в спора.

2.   Държавите членки зачитат поверителността на комуникациите между страните по делото и техния адвокат. Посочената комуникация включва срещи, кореспонденция, телефонни разговори и други форми на комуникация, разрешена в съответствие с националното право.

3.   Без да се засяга изискването на националното право за задължително присъствие или съдействие от адвокат, страните в гражданското производство могат да се откажат от посоченото в параграф 1 от настоящия член право, когато:

а)

на страните е предоставена устно или писмено ясна и достатъчна информация на обикновен и разбираем език относно евентуалните поледици от посочения отказ; и

б)

отказът е предоставен доброволно и недвусмислено.

Държавите членки гарантират, че страните могат впоследствие да оттеглят отказа на всеки етап от гражданското производство и че те са уведомени за тази възможност.

4.   Настоящата разпоредба не засяга специалните разпоредби относно процесуалното представителство, предвидени в Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета (10), Регламент (ЕО) № 1896/2006 и Регламент (ЕС) № 655/2014.

Член 19

Достъп до информация

Държавите членки полагат усилия да предоставят на гражданите прозрачна и леснодостъпна информация относно образуването на различни производства, относно давностните или преклузивните срокове, относно компетентните за разглеждането на различните спорове съдилища и относно формулярите, които е необходимо да бъдат попълнени за тази цел. Нищо в настоящия член обаче не изисква от държавите членки осигуряването на правно съдействие под формата на правен анализ по конкретно дело.

Член 20

Устен и писмен превод на документи от съществено значение

Държавите членки се стремят да гарантират, че всяка страна по даден спор разбира напълно съдебното производство. Тази цел включва наличието на устен превод по време на гражданското производство и на писмен превод на всички основни документи, за да се гарантира справедливостта на производството в съответствие с разпоредбите на член 15 от настоящата директива.

Член 21

Задължения на страните и техните представители

Държавите членки гарантират, че страните по делото и техните представители проявяват добросъвестност и уважение спрямо съда и другите страни и не изопачават пред съда правните или фактическите елементи по спора съзнателно или при основателни предпоставки за осведоменост.

Член 22

Публични производства

Държавите членки гарантират, че производствата са публични, освен ако съдът реши да ги направи поверителни, доколкото е необходимо, в интерес на една от страните или на други засегнати лица, или в общ интерес на правосъдието или обществения ред.

Член 23

Съдебна независимост и безпристрастност

1.   Държавите членки гарантират съдебната независимост на съдилищата и на правораздавателните органи, както и на съдиите, които заседават в тях. Съставът на съдилищата и на правораздавателните органи предоставя достатъчно гаранции, за да се изключи всяко основателно съмнение относно безпристрастността им.

2.   В изпълнение на задълженията си съдиите не са обвързани от никакви инструкции и са освободени от оказване на влияние или натиск, както и от лични предубеждения и пристрастия по конкретно дело.

Член 24

Обучение

1.   Без да се засягат независимостта на съдебната система и различията в организацията на съдебната власт в Съюза, държавите членки гарантират, че съдебната система, съдебните школи и юристите укрепват схемите за юридическо обучение с цел да гарантират, че материалното и процесуалното право на Съюза е включено в националните дейности по обучение.

2.   Схемите за обучение са ориентирани към практиката, полезна за ежедневната работа на практикуващите юристи, организират се за кратки периоди от време и използват активни и модерни техники на преподаване, както и включват възможности за начално и продължаващо обучение. Схемите на обучение се фокусират по-конкретно върху:

а)

придобиване на достатъчни познания за инструментите за съдебно сътрудничество на Съюза и развиване на естествен навик за редовно позоваване на съдебната практика на Съюза, за проверка на транспонирането в националното законодателство и за използване на преюдициалното производство на Съда на Европейския съюз;

б)

разпространение на познания и опит от областта на материалното и процесуалното право на Съюза и от други правни системи;

в)

улесняване на краткосрочен обмен на нови съдии;

г)

усвояване на чужди езици и правната им терминология.

ГЛАВА III

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 25

Транспониране

1.   Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива до … [една година след датата на влизане в сила на настоящата директива]. Те незабавно информират Комисията за това.

2.   Когато държавите членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

3.   Държавите членки съобщават на Комисията текста на мерките на националното право, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 26

Преглед

Не по-късно от 31 декември 2025 г. и всеки пет години след това Комисията представя на Европейския парламент, на Съвета и на Икономическия и социален комитет доклад относно прилагането на настоящата директива въз основа на информация както от количествено, така и от качествено естество. В това отношение Комисията по-конкретно оценява въздействието ѝ върху достъпа до правосъдие, върху основното право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес и, относно сътрудничеството по гражданскоправни въпроси и функционирането на единния пазар, МСП, конкурентоспособността на икономиката на Европейския съюз и доверието на потребителите. Ако е необходимо, докладът се придружава от законодателни предложения за приспособяване и укрепване на настоящата директива.

Член 27

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на [двадесетия] ден след деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 28

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки в съответствие с Договорите.

Съставено в … на [дата]

За Европейския парламент

Председател

За Съвета

Председател


(1)  Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 г. относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела (ОВ L 174, 27.6.2001 г., стp. 1).

(2)  Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (ОВ L 157, 30.4.2004 г., стр. 45).

(3)  Регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела (ОВ L 189, 27.6.2014 г., стр. 59).

(4)  Директива 2003/8/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 г. за подобряване на достъпа до правосъдие при презгранични спорове чрез установяването на минимални общи правила за правната помощ при такива спорове (ОВ L 26, 31.1.2003 г., стр. 41).

(5)  Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 20.12.2012 г., стр. 1).

(6)  Препоръки на Съвета „Насърчаване на използването и споделянето на най-добрите практики относно трансграничните видеоконферентни връзки в областта на правосъдието в държавите членки и на равнище ЕС“ (ОВ C 250, 31.7.2015 г., стр. 1)

(7)  Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела („връчване на документи“) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета (ОВ L 324, 10.12.2007 г., стp. 79).

(8)  Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания (ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 15).

(9)  Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ L 399, 30.12.2006 г., стр. 1).

(10)  Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес (ОВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 1).


19.9.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 334/60


P8_TA(2017)0287

По-дълъг жизнен цикъл на продуктите: ползи за потребителите и дружествата

Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. относно по-дългия жизнен цикъл на продуктите: ползи за потребителите и дружествата (2016/2272(INI))

(2018/C 334/06)

Европейският парламент,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 114 от него,

като взе предвид членове 191, 192 и 193 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и позоваването на целта за разумно и рационално използване на природните ресурси,

като взе предвид съобщението на Комисията от 16 юли 2008 г. относно план за действие за устойчиво потребление и производство и за устойчива промишлена политика (COM(2008)0397),

като взе предвид Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението (1),

като взе предвид Работния план за екопроектирането за периода 2016—2019 г. на Комисията (COM(2016)0773), и по-специално целта да се установят повече изисквания за конкретни продукти и повече хоризонтални изисквания в области като дълготрайността, възможностите за поправка, възможностите за осъвременяване, проектирането, позволяващо разглобяване, и лесното повторно използване или рециклиране,

като взе предвид Директива 2010/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно посочването на консумацията на енергия и на други ресурси от продукти, свързани с енергопотреблението, върху етикети и в стандартна информация за продуктите (2),

като взе предвид Решение № 1386/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 година относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 година „Да живеем добре в пределите на нашата планета“ (3) (Седма програма за действие за околната среда),

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 17 октомври 2013 г., озаглавено „За по-устойчиво потребление: продължителността на живота на промишлените продукти и информацията за потребителите в услуга на възстановяване на доверието“ (4),

като взе предвид съобщението на Комисията от 26 януари 2011 г., озаглавено „Европа за ефективно използване на ресурсите — водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“ (COM(2011)0021),

като взе предвид съобщението на Комисията от 20 септември 2011 г., озаглавено „Пътна карта за ефективно използване на ресурсите в Европа“ (COM(2011)0571),

като взе предвид съобщението на Комисията от 9 април 2013 г., озаглавено „Изграждане на единен пазар за екологични продукти — Създаване на условия за по-добра информираност относно екологосъобразността на продуктите и организациите“ (COM(2013)0196),

като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юли 2014 г., озаглавено „Към кръгова икономика: програма за Европа с нулеви отпадъци“ (COM(2014)0398),

като взе предвид съобщението на Комисията от 2 декември 2015 г., озаглавено „Затваряне на цикъла — план за действие на ЕС за кръговата икономика“ (COM(2015)0614), и пакета за кръговата икономика, който предвижда, по-специално, преразглеждане на директивите относно отпадъците (Директива 2008/98/ЕО, „Рамкова директива относно отпадъците“), относно опаковките и отпадъците от опаковки (Директива 94/62/ЕО), относно депонирането на отпадъци (Директива 1999/31/ЕО), относно излезлите от употреба превозни средства (Директива 2000/53/ЕО), относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори (Директива 2006/66/ЕО) и относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (Директива 2012/19/ЕС),

като взе предвид съобщението на Комисията от 22 ноември 2016 г., озаглавено „Следващи стъпки към устойчиво европейско бъдеще — Европейски действия за устойчивост“ (COM(2016)0739),

като взе предвид предложението на Комисията за директива на Европейския парламенти и на Съвета от 9 декември 2015 г. относно някои аспекти на договорите за онлайн продажби и други продажби на стоки от разстояние (COM(2015)0635),

като взе предвид Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите (5),

като взе предвид Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар (6),

като взе предвид доклада на Европейското бюро на съюзите на потребителите (BEUC) от 18 август 2015 г., озаглавен „Durable goods: More sustainable products, better consumer rights — Consumer expectations from the EU’s ressource efficiency and circular economy agenda“ (Дълготрайни стоки: По-устойчиви продукти, по-добри права за потребителите — Потребителски очаквания по отношение на програмата на ЕС за ефективно използване на ресурсите и за кръгова икономика),

като взе предвид проучването на Европейския икономически и социален комитет от 29 март 2016 г., озаглавено „Обозначаване на жизнения цикъл върху етикетите: влияние върху потребителите“,

като взе предвид проучването, осъществено през юли 2016 г. по искане на комисията на ЕП по вътрешния пазар и защита на потребителите, озаглавено „A longer lifetime for products: benefits for consumers and companies“ (По-дълъг жизнен цикъл на продуктите: ползи за потребителите и дружествата),

като взе предвид резюмето на Европейския център по въпросите на потреблението от 18 април 2016 г., озаглавено „Planned obsolescence or by-products of consumer society“ (Планираното излизане от употреба или уклоните на потребителското общество),

като взе предвид австрийския стандарт ONR 192102, озаглавен „Label of excellence for durable, repair-friendly designed electrical and electronic appliances“ (Знак за качество за електрически и електронни уреди, които са проектирани така, че да имат дълъг жизнен цикъл и да са лесни за поправяне),

като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0214/2017),

A.

като има предвид, че работният план за екопроектирането за периода 2016—2019 г. на Комисията включва позоваване на кръговата икономика и на необходимостта да се решат проблемите, свързани с дълготрайността и пригодността за рециклиране;

Б.

като има предвид, че приемането на становище относно жизнения цикъл на продуктите от Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) свидетелства за интереса на икономическите оператори и гражданското общество към този въпрос;

В.

като има предвид, че трябва да е налице баланс между удължаването на жизнения цикъл на продуктите и иновациите, научните изследвания и развитието;

Г.

като има предвид, че проучването, възложено от комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, показва, че за насърчаването на по-дълъг жизнен цикъл на продуктите са необходими политически мерки на широка основа;

Д.

като има предвид паралелното съществуване на различни икономически и бизнес модели, сред които е и икономическият модел, основаващ се на използването, който може да спомогне за намаляването на отрицателните въздействия за околната среда;

Е.

като има предвид, че е налице необходимост от насърчаване на по-дълги жизнени цикли на продуктите, в частност чрез противодействие на програмираното остаряване;

Ж.

като има предвид, че трябва да се предостави подкрепа за европейския сектор за ремонтни дейности, който се състои основно от микро-, малки и средни предприятия;

З.

като има предвид, че засилването на хармонизацията на повторното използване на продуктите ще стимулира местната икономика и вътрешния пазар чрез създаването на нови работни места на местно ниво и стимулирането на пазара за използвани стоки;

И.

като има предвид икономическата и екологичната необходимост от опазване на суровините и ограничаване на производството на отпадъци, аспект, който понятието за разширена отговорност на производителя цели да вземе предвид;

Й.

като има предвид, че в проучване на Евробарометър от юни 2014 г. 77 % от потребителите в ЕС заявяват, че биха предпочели да се опитат да поправят повредените стоки, вместо да закупуват нови; като има предвид, че все още е необходимо да се подобри информацията относно трайността и възможностите за поправка на продуктите, предоставяна на потребителите;

К.

като има предвид, че надеждните и дълготрайни продукти предоставят икономическа изгода за потребителите и предотвратяват прекомерното използване на ресурси и отпадъците; като има предвид, че поради това е важно да се гарантира, че полезният жизнен цикъл на потребителските продукти е удължен чрез проектирането, като се осигурява дълготрайност и възможности за поправка, подобряване, разглобяване и рециклиране на продуктите;

Л.

като има предвид, че спадът в доверието на потребителите в качеството на продуктите е в ущърб на европейските дружества; като има предвид, че законоустановената гаранция от 24 месеца понастоящем е минималният праг в целия ЕС и че някои държави членки са въвели разпоредби, осигуряващи по-голяма защита за потребителите, в съответствие с Директива № 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции;

М.

като има предвид, че правото на потребителите да избират в съответствие с различните си потребности, очаквания и предпочитания следва да се зачита;

Н.

като има предвид, че потребителите получават недостатъчна информация за жизнения цикъл на продуктите, макар че проучването на ЕИСК от март 2016 г. установи положителна връзка между обозначаването на продължителността на живота на продуктите и поведението на потребителите;

О.

като има предвид, че жизненият цикъл на даден продукт, както и начинът, по който остарява, се определя от различни естествени или изкуствени фактори, като например състав, функционалност, цена на поправката и модели на потребление;

П.

като има предвид, че следва да се увеличи достъпността на поправките и резервните части;

Р.

като има предвид, че в допълнение към дългия жизнен цикъл високото качество на продуктите по време на жизнения им цикъл също може да има значителен принос за опазването на ресурсите;

С.

като има предвид увеличаването на броя на националните инициативи за справяне с проблема с преждевременно остаряване на стоките и софтуера и необходимостта от разработване на обща стратегия за единния пазар по този въпрос;

Т.

като има предвид, че жизненият цикъл на цифровите медии е от решаващо значение за жизнения цикъл на електронните уреди; като има предвид, че с оглед на факта, че софтуерите остаряват все по-бързо, електронните уреди трябва да могат да се адаптират, за да останат конкурентни на пазара;

У.

като има предвид, че продуктите, които са проектирани с вградени дефекти, така че да се повреждат и в крайна сметка да преустановяват функционирането си, след като са използвани определен брой пъти, могат само да породят недоверие у потребителите и не следва да бъдат разрешавани на пазара;

Ф.

като има предвид, че според данни на Евробарометър 90 % от европейските граждани считат, че на продуктите следва да има ясни обозначения за продължителността им на употреба;

Х.

като има предвид, че всички стопански субекти могат да се възползват от продукти с по-дълъг жизнен цикъл, включително МСП;

Ц.

като има предвид, че Седмата програма за действие за околната среда изисква да се приложат специални мерки за подобряване на устойчивостта, възможностите за поправка, и повторната употреба и за удължаване на жизнения цикъл на продуктите;

Ч.

като има предвид, че разширената отговорност на производителя играе важна роля в това отношение;

Ш.

като има предвид, че постигането на модел на кръгова икономика изисква участието на отговорните за вземане на политически решения лица, гражданите и предприятията и предполага промени не само в проектирането и продажбата на продуктите и услугите, но също така в манталитета и очакванията на потребителите и в рамките на стопанската дейност, чрез създаването на нови пазари, които отговарят на промените в моделите на потребление, развиващи се към използване, повторно използване и споделяне на продукти, с което се спомага за удължаване на тяхната продължителност на употреба и за създаването на конкурентоспособни, трайни и устойчиви продукти;

Щ.

като има предвид, че при много лампи крушките не могат да се подменят, което може да доведе до проблеми, ако крушката се повреди, ако на пазара се появят по-нови и по-ефикасни крушки или ако предпочитанията на клиентите, например по отношение на цвета на излъчваната светлина, се променят, тъй като в този случай цялата лампа трябва да бъде заменена;

AA.

като има предвид, че би било желателно светидиодните (LED) крушки да не са недемонтируеми елементи, а също да могат да се подменят;

АБ.

като има предвид, че с оглед на развитието на кръговата икономика е необходимо да се предприемат по-нататъшни действия за насърчаване на възможностите за поправка, приспособяване и подобряване, както и дълготрайността и пригодността за рециклиране на продуктите, за да се удължи жизненият цикъл и продължителността на употребата на продуктите и/или компонентите на продуктите;

АВ.

като има предвид, че все по-голямото разнообразие на продукти, все по-кратките иновационни цикли и непрекъснато променящите се модни тенденции водят до по-често закупуване на нови продукти, а по този начин и до съкращаване на продължителността на употребата на продуктите;

АГ.

като има предвид огромния потенциал на сектора на дейностите за поправка, стоките втора употреба и обмена, т.е. на сектора, работещ с цел удължаване на жизнения цикъл на продуктите;

АД.

като има предвид, че следва да се постигне баланс между целта за удължаване на жизнения цикъл на продуктите и поддържането на среда, която да стимулира иновациите и по-нататъшното развитие;

Проектиране на здрави, дълготрайни и качествени продукти

1.

призовава Комисията да насърчава, когато е осъществимо, установяването на критерии за минимална устойчивост, включващи, наред с другото, здравината на продукта, възможностите за поправка и капацитета му да бъде подобряван, за всяка категория продукти още от момента на проектирането им и след това, като се използват за основа стандартите, разработени от трите европейски организации по стандартизация (CEN, CENELEC и ETSI);

2.

подчертава, че трябва да се постигне баланс между удължаването на жизнения цикъл на продуктите, превръщането на отпадъците в ресурси (вторични суровини), промишлената симбиоза, иновациите, потребителското търсене, опазването на околната среда и политиката за растеж на всички етапи от цикъла на продуктите, и счита, че развитието на все по-ефективни по отношение на ресурсите продукти не трябва да насърчава кратките жизнени цикли или преждевременното извеждане от употреба на продуктите;

3.

посочва, че въпроси като дълготрайността на продуктите, удължените гаранции, наличността на резервни части, доколко е лесно да се извършва поправка и взаимозаменяемостта на компонентите следва да бъдат част от търговското предложение на производителя за задоволяване на различните потребности, очаквания и предпочитания на потребителите и представляват важен аспект на конкуренцията на свободния пазар;

4.

отбелязва ролята на търговските стратегии, като например лизинг на продукти, при проектирането на трайни продукти, при което дружествата за продажба на лизинг запазват собствеността върху отдадените на лизинг единици и имат стимул да предлагат повторно на пазара продукти и да инвестират в проектирането на по-трайни продукти, което ще доведе до по-малък обем ново производство и изведени от употреба продукти;

5.

припомня позицията на Парламента относно преразглеждането на пакета за кръговата икономика за изменение на Директивата за отпадъците, която затвърждава принципа на разширена отговорност на производителя и по този начин създава стимули за по-устойчив дизайн на продукта;

6.

призовава Комисията и държавите членки да окажат подкрепа на производителите на модулно проектиране, при което разглобяването е лесно и елементите са взаимозаменяеми;

7.

заявява, че поставянето на трайността на продукта и възможностите за поправка като цел следва да върви успоредно с целта за устойчиво развитие посредством, например, използването на екологосъобразни материали;

8.

отбелязва със загриженост количеството на отпадъците от електронно оборудване, генерирани от модеми, маршрутизатори и телевизионни декодери/приставки, когато потребителите преминават към нов доставчик на телекомуникационни услуги; припомня на потребителите и доставчиците на телекомуникационни услуги, че съгласно Регламент ЕС 2015/2120 потребителите вече имат право да използват крайни устройства по техен избор, когато преминават към нов доставчик на телекомуникационни услуги;

Насърчаване на възможностите за поправка и дълготрайността на продуктите

9.

призовава Комисията да насърчава възможности за поправка на продуктите:

чрез насърчаване и улесняване на мерки, които правят възможността за поправяне на стоките привлекателна за потребителя,

чрез използване на строителни технологии и материали, които правят поправянето на стоката или замяната на компонентите ѝ по-лесни и по-евтини; потребителите не следва да попадат в безкраен цикъл от ремонти и поддръжка на дефектни продукти,

чрез насърчаване в случай на повтаряща се липса на съответствие или срок за поправка, по-дълъг от един месец, на удължаването на гаранцията с времето, необходимо за извършване на поправката,

чрез настоятелно призоваване за това частите, които са от изключително значение за функционирането на продукта, да са сменяеми и да могат да се поправят, чрез включването на възможностите за поправка на продукта в съществените му характеристики, когато това представлява предимство, чрез възпиране, освен ако това е обосновано по съображения за сигурност, на фиксираното монтиране на компоненти от основно значение като акумулатори и светодиоди в продуктите,

чрез настоятелно призоваване на производителите да предоставят ръководства за поддръжка и указания за поправка в момента на покупката, в частност за продукти, при които поддръжката и поправката са важни, с цел да се подобри възможността за удължаване на продължителността на употребата на продукта,

чрез гарантиране на възможността за използване на заместители със същото качество и същите характеристики за оригиналните части, за да е възможна поправката на всички продукти в съответствие с приложимото законодателство,

чрез развиване на стандартизация, когато това е възможно, на резервните части и на инструментите, необходими за поправка, с цел подобряване на ефективността на ремонтните услуги,

чрез насърчаване на производителите да предоставят на ремонтните работилници при поискване ръководства за поддръжка и поправка на различни езици,

чрез насърчаване на производителите да разработват технология за батериите и акумулаторите, с цел да се гарантира, че продължителността на употреба на батерията по-добре съответства на очакваната продължителност на употреба на продукта, или пък да правят подмяната по-достъпна и пропорционална спрямо цената на продукта;

10.

счита, че е полезно да се осигури наличието на резервните части, които са от съществено значение за доброто и безопасно функциониране на стоките, по един от следните начини:

чрез насърчаване на достъпността на резервните части в допълнение към продуктовите модули,

чрез насърчаване на икономическите оператори да осигуряват подходяща техническа поддръжка за потребителските стоки, които произвеждат или внасят, и да доставят резервни части, които са от съществено значение за правилното и безопасно функциониране на стоките, на цена, която е съизмерима с естеството и продължителността на живот на продукта,

чрез ясно посочване дали са налични резервни части за стоките, при какви условия и за колко време и по-целесъобразност чрез създаване на дигитална платформа;

11.

насърчава държавите членки да разгледат въпроса за подходящите стимули за насърчаване на устойчиви, висококачествени и подлежащи на поправка продукти, да стимулират ремонтните дейности и продажбите на стоки втора употреба и да въведат курсове на обучение за ремонтните дейности;

12.

подчертава значението на запазването на възможността да се прибегне до независимо лице, извършващо ремонтни дейности, например чрез възпиране на технически, свързани с безопасността или софтуерни решения, които не позволяват ремонтните дейности да се извършват от лица, различни от одобрените предприятия или органи;

13.

насърчава повторното използване на резервни части на пазара за втора употреба;

14.

признава възможността за използване на 3D печат с цел предоставяне на части както за специалистите, така и за потребителите; настоятелно призовава в тази връзка да се гарантира безопасността на продуктите и защитата на авторското право;

15.

припомня, че за целите на успешното прилагане на кръговата икономика важна роля играят наличието на стандартизирани и модулни компоненти, предварителното планиране на разглобяването и проектирането на продукти с дълъг жизнен цикъл, както и ефикасните производствени процеси;

Прилагане на икономически модел, ориентиран към употребата, и подпомагане на малките и средните предприятия и заетостта в ЕС

16.

подчертава, че преминаването към стопански модели, като например „продукти като услуги“, има потенциала да подобри устойчивостта на моделите на производство и потребление, при условие че системите „продукт — услуга“ не водят до съкращаване на жизнения цикъл на продуктите, и подчертава, че подобни стопански модели не следва да предоставят възможности за избягване на данъци;

17.

подчертава, че разработването на нови стопански модели, като например основани на интернет услуги, нови форми на маркетинг, универсални магазини само за употребявани стоки, както и по-голямата наличност на неофициални услуги за поправки (кафенета за поправки, работилници, в които хората могат самостоятелно да поправят притежаваните от тях продукти), може да спомогне за удължаване на жизнения цикъл на продуктите и в същото време да повиши осведомеността и доверието на потребителите по отношение на дълготрайните продукти;

18.

призовава държавите членки:

да организират провеждането на консултации с всички засегнати заинтересовани страни, за да насърчат развиването на модел на основаваща се на употребата продажба, който е от полза за всички,

да задълбочат усилията и да предприемат мерки за стимулиране на развиването на икономиката на функционалността и насърчаване на наемането, обмена и заемането на стоки;

да насърчават местните и регионалните органи активно да стимулират развиването на икономически модели като икономиката на споделянето и кръговата икономика, които насърчават по-ефективното използване на ресурсите, трайността на стоките и увеличаването на ремонтите, повторното използване и рециклирането;

19.

призовава държавите членки да гарантират, че разпоредбата от Директива 2014/24/EС относно разходите за целия жизнен цикъл се взема под внимание при възлагането на обществени поръчки, и да повишат степента на повторна употреба на оборудването, закупувано от обществените органи;

20.

насърчава държавите членки и Комисията в своите публични политики да подкрепят икономиката на споделянето с оглед на ползите, които тя осигурява при използването на излишните ресурси и капацитет, например в секторите на транспорта и жилищното настаняване;

21.

призовава Комисията да утвърди важното значение на дълготрайността на продуктите в рамките на насърчаването на кръговата икономика;

22.

призовава Комисията и държавите членки за пълното прилагане на йерархията на отпадъците, предвидена в общностното законодателство (Рамковата директива за отпадъците (2008/98/ЕО)), и по-специално да запазват високата полезност и стойност на електрическите и електронните устройства, а не да ги считат за отпадъци, например чрез предоставяне на достъп до пунктовете за събиране на отпадъците от електрическо и електронно оборудване за персонала от центровете за повторна употреба, които могат да използват тези стоки и техните компоненти;

23.

счита, че мерките, включени в настоящата резолюция, следва да се прилагат към МСП и особено към микропредприятията, както са определени в Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията, по начин, който е целесъобразен и пропорционален на размера и капацитета на МСП или микропредприятията, с цел запазване на тяхното развитие и насърчаване на заетостта и обучението за нови професии в ЕС;

24.

призовава Комисията да разгледа въпроса как може да бъде насърчена и улеснена възможността за подмяна на светидиодните (LED) крушки и да предвиди, в допълнение към мерките за екопроектиране, не толкова строг подход, който да включва, например, етикетиране, схеми за стимулиране, възлагане на обществени поръчки или удължена гаранция, в случай че крушките не могат да бъдат демонтирани;

25.

призовава настоятелно държавите членки да извършват ефективен надзор на пазара, за да гарантират, че европейските и вносните продукти отговарят на изискванията по отношение на продуктовата политика и екопроектирането;

26.

призовава Комисията и държавите членки да ангажират местните и регионалните органи и да зачитат правомощията им;

Гарантиране на по-добра информация за потребителите

27.

призовава Комисията да подобри информацията относно дълготрайността на продуктите посредством:

разглеждане на възможността за въвеждането на европейски етикет на доброволна основа, който да обхваща, по-специално: дълготрайност, екопроектиране, възможности за подобряване в съответствие с техническия прогрес и възможности за поправка,

доброволни тествания с предприятия и други заинтересовани страни на равнище ЕС, с цел разработване на означаване на очаквания полезен живот на продукта въз основа на стандартизирани критерии, които биха могли да бъдат използвани от всички държави членки,

създаване на брояч за употребата върху най-важните стоки за масово потребление, и по-специално големите електродомакински уреди,

проучване на въздействието на привеждането в съответствие на обозначаването на продължителността на употреба със срока на законоустановената гаранция,

използване на цифрови приложения или социални медии,

стандартизиране на информацията в ръководствата относно трайността на продукта, възможностите за подобряване и възможностите за поправка, за да се гарантира, че тя е ясна, достъпна и лесна за разбиране,

информация, основаваща се на стандартни критерии, когато се посочва очакваната продължителност на жизнения цикъл на даден продукт;

28.

настоятелно призовава държавите членки и Комисията:

да подпомогнат местните и регионалните органи, както и предприятията и организациите да организират кампании за повишаване на осведомеността на потребителите относно удължаването на продължителността на употребата на продуктите, включително чрез предоставяне на информация, съдържаща съвети за поддръжка, ремонт, повторна употреба и др.,

да насърчават осведомеността на потребителите относно продукти, които бързо се развалят и не подлежат на поправка, по целесъобразност чрез разработване на платформи за уведомяване на потребителите;

29.

призовава Комисията да насърчава редовен и структуриран обмен на информация и споделяне на най-добри практики в целия Съюз, между Комисията и държавите членки, като включва регионалните и общинските органи;

Мерки относно програмираното остаряване

30.

призовава Комисията да предложи, при консултация с организациите на потребителите, производителите и други заинтересовани лица, определение на равнище ЕС на програмираното остаряване за материални стоки и за софтуер; призовава Комисията, в сътрудничество с органите за надзор на пазара, да проучи възможността за въвеждане на независима система, която би могла да проверява и открива програмираното остаряване, заложено в продуктите; призовава, в тази връзка, за по-добра правна защита за лицата, подаващи сигнали за нередности, и за подходящи възпиращи мерки по отношение на производителите;

31.

посочва водещата роля на някои държави членки в това отношение, като например инициативата на държавите от Бенелюкс за борба с програмираното остаряване и за удължаване на продължителността на употреба на (електрическите) домакински уреди; подчертава значението на споделянето на най-добри практики в това отношение;

32.

отбелязва, че възможността за подобряване на продукта може да забави неговото остаряване и да намали въздействията върху околната среда и разходите за потребителите;

Засилване на правото на законоустановена гаранция за съответствие

33.

счита, че е от първостепенно значение потребителите да бъдат по-добре информирани как действа законовата гаранция за съответствие; призовава обозначението на тази гаранция да фигурира изписано изцяло върху фактурата за покупка на продукта;

34.

призовава Комисията да предприеме инициативи и мерки, за да увеличи доверието на потребителите:

чрез засилването на защитата на потребителите, и по-специално за онези продукти, за които разумно очакваният срок на употреба е по-дълъг, и чрез отчитане на предприетите вече силни мерки за защита на потребителите в някои държави членки,

чрез отчитане на въздействието на законодателството за екопроектирането и договорното право върху свързаните с енергопотреблението продукти, с цел да се разработи цялостен подход към регулирането на продуктите,

чрез гарантиране на официална информация за потребителя в договора за продажба относно правото му на законоустановена гаранция и чрез насърчаване на програмите за информиране относно това право,

чрез опростяване на доказателството за покупка за потребителя, като се обвърже гаранцията с предмета, а не с купувача, и чрез допълнително насърчаване на въвеждането на електронни касови бележки и схеми за цифрова гаранция;

35.

призовава за създаването на механизъм за подаване на жалби на равнище ЕС за случаите, в които правото на гаранция не е приложено, за да се подпомогне контролът на прилагането на европейските стандарти от страна на съответните органи;

36.

отбелязва, че чрез укрепване на принципа на разширена отговорност на производителя и определяне на минимални изисквания може да се създаде стимул за проектиране на по-устойчиви продукти;

Защита на потребителите по отношение на остаряването на софтуера

37.

призовава за по-голяма прозрачност по отношение на възможностите за подобряване, осъвременяването по отношение на сигурността и дълготрайността — всички тези елементи са необходими за правилното функциониране на софтуера и хардуера; призовава Комисията да проучи необходимостта от създаването на благоприятни условия за по-голямо сътрудничество между предприятията;

38.

насърчава осигуряването на прозрачност от доставчиците и производителите чрез посочване в договорите за продуктите на минималния период, за който ще се предоставя осъвременяване на операционните системи по отношение на сигурността; предлага да се установи определение за разумен срок за употреба; подчертава освен това необходимостта доставчикът на стоката, в случай на вградени операционни системи, да осигури предоставянето на осъвременяване по отношение на сигурността; призовава производителите да предоставят ясна информация за съвместимостта на осъвременяването и подобряването на софтуера с вградените операционни системи, предоставяни на потребителите;

39.

призовава за това осъвременяването на основния софтуер да бъде обратимо и да се придружава от информация относно последиците за функционирането на устройството, както и за това новите основни софтуери да бъдат съвмести с предходното поколение софтуери;

40.

призовава за насърчаване на възможностите за подмяна на частите, включително на процесора, посредством стандартизация, така че продуктите да могат да се осъвременяват;

o

o o

41.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)  ОВ L 285, 31.10.2009 г., стр. 10.

(2)  ОВ L 153, 18.6.2010 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 171.

(4)  ОВ C 67, 6.3.2014 г., стр. 23.

(5)  ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 64.

(6)  ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22.


19.9.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 334/69


P8_TA(2017)0288

Провеждане на борба срещу нарушенията на правата на човека в контекста на военните престъпления и престъпленията против човечеството, в това число и геноцида

Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. относно провеждане на борба срещу нарушенията на правата на човека в контекста на военните престъпления и престъпленията против човечеството, в това число и геноцида (2016/2239(INI))

(2018/C 334/07)

Европейският парламент,

като взе предвид Конвенцията на ООН от 9 декември 1948 г. за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид,

като взе предвид глава VII от Устава на Организацията на Обединените нации („Действия в случай на заплахи срещу мира, нарушения на мира и актове на агресия“),

като взе предвид Конвенцията на Обединените нации от 10 декември 1984 г. срещу изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание,

като взе предвид член 18 от Всеобщата декларация за правата на човека, член 18 от Международния пакт за граждански и политически права, Декларацията за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения, и насоките на ЕС за насърчаване и защита на свободата на религията или убежденията,

като взе предвид Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността от 31 октомври 2000 г.,

като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд (МНС) от 17 юли 1998 г., който влезе в сила на 1 юли 2002 г.,

като взе предвид измененията от Кампала на Римския статут, приети от Конференцията за преразглеждане в Кампала, Уганда, през юни 2010 г.,

като взе предвид рамката на Организацията на обединените нации за анализ на жестоките престъпления, изготвена от Службата на специалните съветници на ООН за предотвратяването на геноцид и отговорността за предоставяне на защита,

като взе предвид доклада на Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека от 15 март 2015 г. относно положението с правата на човека в Ирак в контекста на престъпленията, извършени от така наречената Ислямска държава в Ирак и Леванта и от свързани с нея групи,

като взе предвид Резолюция A/71/L.48 на Общото събрание на ООН от декември 2016 г. за създаване на международен, безпристрастен и независим механизъм за подпомагане на разследването и наказателното преследване на лицата, отговорни за най-сериозните престъпления по международното право, извършени в Сирийската арабска република след март 2011 г. (IIIM),

като взе предвид специалното разследване във връзка със събитията в Алепо от независимата международна анкетна комисия относно Сирийската арабска република, публикувано на 1 март 2017 г.,

като взе предвид Обща позиция 2001/443/ОВППС на Съвета от 11 юни 2001 г. относно Международния наказателен съд (1),

като взе предвид Решение 2002/494/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. за създаване на европейска мрежа на точки за контакт по отношение на лицата, отговорни за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления (2),

като взе предвид Решение 2003/335/ПВР на Съвета от 8 май 2003 г. за разследване и наказателно преследване на геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления (3),

като взе предвид Обща позиция 2003/444/ОВППС на Съвета от 16 юни 2003 г. относно Международния наказателен съд (4),

като взе предвид насоките на ЕС за насърчаване на спазването на международното хуманитарно право,

като взе предвид Споразумението между Международния наказателен съд и Европейския съюз за сътрудничество и взаимопомощ (5),

като взе предвид Решение 2011/168/ОВППС на Съвета от 21 март 2011 г. относно Международния наказателен съд (6),

като взе предвид съвместния работен документ на Комисията и на върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно утвърждаването на принципа на взаимно допълване (SWD(2013)0026),

като взе предвид заключенията на Съвета от 12 май 2014 г. относно всеобхватния подход на ЕС,

като взе предвид Стратегията на Мрежата на ЕС по въпросите на геноцида за борба с безнаказаността за престъплението геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления в рамките на Европейския съюз и неговите държави членки, приета на 30 октомври 2014 г.,

като взе предвид заключенията на Съвета от 16 ноември 2015 г. относно подкрепата на ЕС за правосъдие в условията на преход,

като взе предвид заключенията на Съвета от 23 май 2016 г. относно регионалната стратегия на ЕС за Сирия и Ирак, както и за заплахата от Даиш,

като взе предвид изявлението от 9 декември 2016 г. на заместник-председателя/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност по случай Международния ден за възпоменание и почитане на достойнството на жертвите на престъплението геноцид от и за предотвратяването на тези престъпления,

като взе предвид Плана за действие на Европейския съюз относно правата на човека и демокрацията за периода 2015 — 2019 г.,

като взе предвид своята резолюция от 17 ноември 2011 г. относно подкрепа от страна на ЕС за Международния наказателен съд (МНС): отговор на предизвикателствата и превъзмогване на трудностите (7),

като взе предвид своята резолюция от 17 юли 2014 г. относно престъплението агресия (8),

като взе предвид своите резолюции от 8 октомври 2015 г. относно масовото разселване на деца в Нигерия в резултат на нападения на „Боко Харам“ (9) и от 17 юли 2014 г. относно Нигерия: неотдавнашните атаки на „Боко Харам“ (10),

като взе предвид своята резолюция от 16 декември 2015 г. относно подготовката за „Световната среща на върха по хуманитарните въпроси: предизвикателства и възможности за предоставянето на хуманитарна помощ“ (11),

като взе предвид своите резолюции от 24 ноември 2016 г. относно положението в Сирия (12), от 27 октомври 2016 г. относно положението в Северен Ирак/Мосул (13), от 4 февруари 2016 г. относно систематичното масово избиване на религиозните малцинства от страна на т. нар. „ИДИЛ/Даиш“ (14) и резолюцията от 11 юни 2015 г. относно Сирия: положението в Палмира и случаят на Мазен Даруиш (15),

като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0222/2017),

А.

като има предвид, че престъплението геноцид, престъпленията срещу човечеството и военните престъпления, известни също като „жестоки престъпления“, са най-тежките престъпления срещу човечеството и са повод за загриженост за цялата международна общност; като има предвид, че човечеството е дълбоко потресено от тези престъпления;

Б.

като има предвид, че международната общност има задължението да предотвратява извършването на жестоки престъпления; като има предвид, че когато се случват такива престъпления, те трябва да не остават ненаказани и трябва да се гарантира тяхното ефективно, справедливо и бързо наказателно преследване, на национално или международно равнище, в съответствие с принципа на взаимно допълване;

В.

като има предвид, че отговорността, правосъдието, принципите на правовата държава и борбата срещу безнаказаността са съществени елементи, на които се основават мирът и разрешаването на конфликти, помирението и усилията за възстановяване;

Г.

като има предвид, че истинското помирение може да се основава единствено на истината и справедливостта;

Д.

като има предвид, че жертвите на подобни престъпления имат правото на правни средства за защита и обезщетение и като има предвид, че бежанците, които са били жертва на жестоки престъпления следва да получат пълна подкрепа от страна на международната общност; като има предвид, че в този контекст е важно да се възприеме перспектива на равенството между половете, като се вземат предвид специалните потребности на жените и момичетата в бежанските лагери, по време на репатрирането и повторното заселване, рехабилитацията и възстановяването след конфликти;

Е.

като има предвид, че МНС играе ключова роля в борбата срещу безнаказаността и възстановяването на мира, както и в осигуряването на правосъдие за жертвите;

Ж.

като има предвид, че системата на компенсации за жертвите на престъпления в рамките на правомощията на Съда прави МНС уникална съдебна институция на международно равнище;

З.

като има предвид, че всеобщото признаване на Римския статут е от съществено значение за пълната ефективност на Международния наказателен съд; като има предвид, че 124 държави, включително всички държави — членки на ЕС, са ратифицирали Римския статут на Международния наказателен съд;

И.

като има предвид, че измененията от Кампала на Римския статут относно престъплението агресия — считани за най-сериозната и опасна форма на незаконното използване на сила — бяха ратифицирани от 34 държави, с което беше достигнат необходимият брой от 30 ратификации за тяхното задействане и на Асамблеята на държавите — страни по Римския статут, беше дадена възможност да одобрят след 1 януари 2017 г. задействането на основаващата се на договора компетентност на Съда по отношение на престъплението агресия;

Й.

като има предвид, че през ноември 2016 г. Русия реши да оттегли своя подпис от Римския статут; като има предвид, че през октомври 2016 г. Южна Африка, Гамбия и Бурунди също обявиха своето оттегляне от Римския статут; като има предвид, че на 31 януари 2017 г. Африканският съюз (АС) прие необвързваща резолюция, която включва стратегия за оттегляне от МНС и с която държавите — членки на АС, се призовават да разгледат възможността за прилагане на направените от него препоръки; като има предвид, че през февруари и март 2017 г. съответно, Гамбия и Южна Африка уведомиха за решението си да отменят оттеглянето си от Римския статут;

К.

като има предвид, че сътрудничеството между държавите — страни по Римския статут, и с регионални организации е от изключително значение, особено в ситуации, при които се поставя под въпрос юрисдикцията на МНС;

Л.

като има предвид, че в момента МНС провежда десет разследвания в девет държави (Грузия, Мали, Кот д’Ивоар, Либия, Кения, Судан (Дарфур), Уганда, Демократична република Конго) и в Централноафриканската република (две разследвания);

М.

като има предвид, че в съответствие с принципа на взаимно допълване, залегнал в Римския статут, МНС действа само в случаите, когато националните съдилища не са в състояние или не желаят наистина да водят разследване и наказателно преследване на жестоки престъпления, така че държавите — страни по него, запазват основната отговорност за изправянето пред правосъдие на предполагаемите извършители на най-сериозните престъпления, които пораждат безпокойство в международен план;

Н.

като има предвид, че в Обща позиция 2001/443/ОВППС на Съвета от 11 юни 2001 г. относно Международния наказателен съд държавите членки заявяват, че престъпленията, които попадат в юрисдикцията на МНС, засягат всички държави членки, които са решени да си сътрудничат за предотвратяването на тези престъпления и за слагане на край на безнаказаността за техните извършители;

О.

като има предвид, че ЕС и неговите държави членки са ревностни съюзници на Международния наказателен съд от неговото създаване и предлагат непрекъсната политическа, дипломатическа, финансова и логистична подкрепа, включително утвърждаване на универсалния характер и защита на неприкосновеността на системата на Римския статут;

П.

като има предвид, че ЕС и неговите държави членки са поели ангажимент към Международния комитет на Червения кръст (МКЧК) решително да подкрепят създаването на ефективен механизъм за по-стриктно спазване на международното хуманитарно право; като има предвид, че Парламентът отправи искане към заместник-председателя/върховен представител да представи доклад относно целите и стратегията, изготвени с цел осъществяване на този ангажимент;

Р.

като има предвид, че многобройни жестоки престъпления бяха извършени на територията на страните, които в миналото бяха част от Югославия, през войните между 1991 и 1995 г.;

С.

като има предвид, че напредъкът по съдебните производства за жестоките престъпления, извършени на територията на страните от бивша Югославия по време на войните между 1991 и 1995 г., е много бавен;

Т.

като има предвид, че Сирия се присъедини към Конвенцията против геноцида през 1955 г. и към Конвенцията против изтезанията през 2004 г.;

У.

като има предвид, че в своята резолюция от 27 октомври 2016 г. Европейският парламент припомни, че нарушенията на правата на човека, извършени от ИДИЛ/Даиш, включват геноцид;

Ф.

като има предвид, че в няколко доклада на ООН, включително на независимата международна анкетна комисия относно Сирийската арабска република, на специалния съветник на генералния секретар на ООН по въпросите на предотвратяването на геноцид, на специалния съветник на генералния секретар на ООН относно отговорността за защита, на специалния докладчик по въпросите на малцинствата и на Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека, както и в различни източници на НПО, се заявява, че актовете, извършени от всички страни, може да представляват „жестоки престъпления“, както и че в битката за Алепо през декември 2016 г. военни престъпления са били извършени от всички страни;

Х.

като има предвид, че МНС е заявил, че има разумни основания да се смята, че извършените от „Боко Харам“ престъпления в Нигерия представляват престъпления срещу човечеството по член 7 от Статута, включително убийства и преследване;

Ц.

като има предвид, че стотиците екзекуции в Бурунди от април 2015 г. насам доведоха до доклад на Независимото разследване на ООН относно Бурунди със заключение, че редица лица в Бурунди следва да бъдат обект на наказателно преследване за предполагаеми престъпления срещу човечеството;

Ч.

като има предвид, че организации на гражданското общество, международни адвокати и НПО отправиха предупреждение, че събитията, настъпили в Бурунди в края на 2016 г., биха могли да представляват геноцид;