18.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/1

18.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/2

1)

Членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат налог, с който се облагат големите търговски обекти, като разглеждания в главното производство.

2)

Не съставлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС налог като разглеждания в главното производство, с който се облагат големите търговски обекти в зависимост основно от тяхната търговска площ, доколкото освободени от облагане с него са обектите, чиято търговска площ е по-малка от 2 500 m2. Подобен налог също не съставлява държавна помощ по смисъла на тази разпоредба, доколкото освободени от облагане с него са обектите, които извършват дейността си в сектора на градинарството, продажбата на автомобили, на строителни материали, на машини и на промишлено оборудване, и доколкото се ползват от намаляване с 60 % на облагаемата основа обектите, извършващи продажба на мебели, на санитарни материали, на дограма, както и строителните магазини от типа „направи си сам“, при положение че тези обекти не нанасят толкова големи вреди на околната среда и на териториалното устройство като останалите, което запитващата юрисдикция следва да провери.

За сметка на това подобен налог съставлява държавна помощ по смисъла на същата разпоредба, доколкото от облагане с него са освободени колективните големи търговски обекти, чиято търговска площ е равна на или по-голяма от прага от 2 500 m2.

3)

При обстоятелства като описаните от запитващата юрисдикция държавните помощи, произтичащи от режима на налог като разглеждания в главното производство, не могат да съставляват съществуващи помощи по смисъла на член 1, буква б) от Регламент № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО, чието съдържание е възпроизведено в член 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

18.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/3

1)

Членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат налог, с който се облагат големите търговски обекти като разглеждания в главните производства.

2)

Не съставлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС налог като разглеждания в главните производства, с който се облагат големите дистрибутори в зависимост основно от тяхната търговска площ, доколкото освободени от облагане с него са обектите, чиято търговска площ е по-малка от 4 000 m2. Подобен налог също не съставлява държавна помощ по смисъла на тази разпоредба, доколкото освободени от облагане с него са обектите, действащи в областта на градинарството, продажбата на автомобили, на строителни материали, на машини и на промишлено оборудване, и чиято търговска площ не надхвърля 10 000 m2, при положение че те не нанасят толкова големи вреди на околната среда и на териториалното устройство като останалите, което запитващата юрисдикция следва да провери.

18.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/4

1)

Членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат налог, с който се облагат големите търговски обекти, като разглеждания в главните производства.

2)

Не съставлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС налог като разглеждания в главните производства, с който се облагат големите дистрибутори в зависимост основно от тяхната търговска площ, доколкото освободени от облагане с него са тези от обектите, чиято търговска площ е по-малка от 500 m2, и тези с търговска площ, по-голяма от този праг, но чиято основа за определяне на налога не надхвърля 2 000 m2. Подобен налог също не съставлява държавна помощ по смисъла на тази разпоредба, доколкото освободени от облагане с него са обектите, чиято дейност е продажбата на машини, превозни средства, инструменти и промишлено оборудване, строителни материали и хигиенни продукти, дограма, продавани изключително на търговци, мебели за индивидуални, традиционни и специализирани обекти, превозни средства, както и градинските центрове и бензиностанциите, при положение че тези обекти не нанасят толкова големи вреди на околната среда и на териториалното устройство, като останалите, което запитващата юрисдикция следва да провери.

18.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/4

18.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/5

18.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/6

18.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/6

1)

Отхвърля жалбите.

2)

Осъжда Cellnex Telecom SA и Telecom Castilla-La Mancha SA да заплатят съдебните разноски.

18.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/7

1)

Като не е обявила за специална защитена зона цялото орнитологично важно място, обхващащо Рила планина, Република България не е класифицирала най-подходящите по брой и площ територии за опазването на видове птици, посочени в приложение I към Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици, в резултат на което не е изпълнила задълженията си по член 4, параграф 1 от тази директива.

2)

Осъжда Република България да заплати съдебните разноски.

18.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/7

—

произтичащи от член XVII от ГАТС [Генералното споразумение за търговията с услуги], като е наложила на чуждестранните висши учебни заведения, намиращи се извън ЕИП, сключването на международно споразумение като условие за предоставянето на образователни услуги, в съотвествие с член 76, параграф 1, буква а) от изменения Закон CCIV от 2011 г.

—

произтичащи от член 16 от Директива 2006/123/ЕО (1), и при всички случаи, от членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, както и от член XVII от ГАТС, като е наложила на чуждестранните висши учебни заведения да предлагат обучение по висше образование в страната си по произход в съответствие с член 76, параграф 1, буква б) от изменения Закон CCIV от 2011 г.

—

произтичащи от член 13, член 14, параграф 3 и член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с горепосочените ограничения.

—

да осъди Унгария да заплати съдебните разноски.

18.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/8

—

Да се обяви, че в нарушение на задълженията си по член 63 ДФЕС и членове 7, 8 и 12 от Хартата на основните права на Европейския съюз, дискриминационно, ненужно и необосновано Унгария е въвела ограничения относно чуждестранните дарения в полза на унгарски граждански организации с a külföldről támogatott szervezetek átláthatóságáról szóló 2017. évi LXXVI. törvény (Закон LXXVI от 2017 г. относно прозрачността на организациите, които получават финансова подкрепа от чужбина), чийто разпоредби налагат задължения за регистриране, деклариране и прозрачност на някои категории граждански организации — получаващи пряка или непряка чуждестранна финансова подкрепа, надхвърляща определен размер — и освен това въвеждат възможността за налагане на санкции на организациите, които не изпълняват тези задължения.

—

да се осъди Унгария да заплати съдебните разноски.

18.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/9

—

да отмени изцяло решението на Общия съд от 13 декември 2017 г. по дело T-602/16 CJ/ECDC (EU:T:2017:893),

—

следователно, в случай че жалбата бъде обявена за основателна, да отмени спорния доклад за оценка от 21 септември 2015 г.,

—

да осъди ECDC да заплати всички разноски по първоинстанционното производство и производството по обжалване.

1.

В рамките на първото основание се изтъква, че Общият съд:

2.

В рамките на второто основание се твърди, че Общият съд:

3.

В рамките на третото основание се твърди, че Общият съд:

4.

В рамките на четвъртото основание се изтъква, че Общият съд:

18.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/11

1)

Прилага ли се член 1, параграф 1 от Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности (1) в случаите, в които предприятие престава да предоставя услуги за възложител поради прекратяване на договора за услуги, чието изпълнение зависи основно от работната сила (почистване на помещения), а новият изпълнител на услугите поема съществена част от назначения за изпълнението им персонал, когато подобно встъпване в трудовите правоотношения е задължително по силата на колективния трудов договор в сектора на чистотата?

2)

В съответствие ли е с общностната директива (тълкувана от Съда на ЕС) даденото от испанския Върховен съд (Tribunal Supremo) тълкуване, че в случаите на прехвърляне на персонал по силата на колективен трудов договор няма прехвърляне на предприятия, тъй като не е изпълнено изискването за доброволност и съответно, че в тези случаи Директивата не се прилага?

3)

Може ли да се приеме, че когато става въпрос за предоставящи услуги предприятия и отрасловият колективен трудов договор изисква встъпването на новия работодател в трудовите правоотношения с персонала, става въпрос — в съответствие с разпоредбите на Директивата — за прехвърляне на персонал и следователно за прехвърляне на предприятия по смисъла на посочената директива?

4)

В съответствие ли е с член 3 от Директивата член 14 от колективния трудов договор в сектора на почистването на сгради и помещения в провинция Лас Палмас, съгласно който в случаите на встъпване на нов работодател по силата на този колективен трудов договор работниците, чиито трудови правоотношения се прехвърлят, не запазват нито правата и задълженията, които са имали в предприятието прехвърлител, нито условията на труд, уговорени в колективен трудов договор?

18.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/11

1)

В случай че земеделски производител е закупил фиданки на растителен сорт от разсадник (обект на трето лице) и ги е засадил, преди предоставената за този сорт закрила да започне да действа, необходимо ли е, за да се признае правото за забрана на определени действия, предвидено в член 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2100/94 (1), по отношение на по-нататъшните действия на земеделския производител, а именно събиране на последващите реколти от дърветата, да са изпълнени условията по член 13, параграф 3 или напротив, трябва да се счита, че действията по събиране на реколтата са такива по производство или възпроизводство на сорта, при които се получава „събран материал“, и могат да бъдат забранени от титуляря на растителния сорт без да е необходимо да са изпълнени условията по параграф 3?

2)

Съобразено ли е с член 13, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2100/94 тълкуване, според което системата на каскадна защита е приложима срещу което и да е от посочените в параграф 2 действия по отношение на „събрания материал“, включително самото събиране на реколтата, или само срещу действията, извършени след производството на събрания материал, като например складирането му и търговията с него?

3)

Необходимо ли е — при прилагане на системата за разпростиране на каскадната защита, предвидена в член 13, параграф 3 от Регламент № 2100/94, по отношение на „събрания материал“ — за да е изпълнено първото условие, фиданките да са закупени, след като титулярят е получил закрилата на Общността за растителния сорт или би било достатъчно те да са закупени, докато титулярят се е ползвал от временна закрила, в периода между публикуването на заявката и момента, в който предоставената за растителния сорт закрила е започнала да действа?

18.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/12

1)

Правилно ли е клауза 4 от Рамковото споразумение да се тълкува в смисъл, че в обхвата на хипотезата, описана в посочената клауза, не попада положение като описаното в настоящото производство, в което срочно назначен държавен служител извършва същата работа като постоянно назначен държавен служител (постоянно назначен държавен служител, който не се ползва с правото на обезщетение, тъй като в приложимия към него правен режим не съществува пораждаща обезщетение хипотеза)?

2)

Като се има предвид, че правото на равно третиране и недопускане на дискриминация са общ принцип на ЕС, конкретно уреден в директива, в членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС и в член 23 от Всеобщата декларация за правата на човека, и се считат за основни социални права по смисъла на членове 151 ДФЕС и 153 ДФЕС, в съответствие ли е с Рамковото споразумение в приложението към Директива 1999/70/ЕО (1) с цел постигането на неговите цели да се прави тълкуване в смисъл, че правото на обезщетение на срочно назначен държавен служител може да се постигне или посредством сравнение с работник по срочен трудов договор — доколкото неговото положение (на държавен служител или на работещ по трудов договор) зависи само от работодателя публичен орган — или посредством допустимото за първичното европейско право пряко вертикално прилагане?

3)

В случай че е налице злоупотреба при срочното назначаване, насочено към удовлетворяването на постоянни нужди без наличието на обективна причина, като това назначаване не е свързано със спешна и неотложна нужда, която го обосновава, и в националното право не са налице ефективни санкции или ограничения, съвместимо ли е с преследваните от Директива 1999/70/ЕО цели — като средство за предотвратяване на злоупотребата и отстраняване на последиците от нарушението на правото на Съюза, в случай че работодателят не предостави постоянно назначение на работника — обезщетение, което съответства на обезщетението за незаконно уволнение, и представлява ли това обезщетение подходяща, пропорционална, ефективна и възпираща санкция?

18.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/13

1)

Може ли член 96 от Регламент (ЕО) № 2100/94 (1) да се тълкува в смисъл, че след като за растителния сорт е предоставена закрила на Общността, предвидените в членове 94 и 95 от Регламента искове се погасяват по давност винаги с изтичането на тригодишния срок от момента, в който титулярят е узнал за действието и за самоличността на извършителя на нарушението, въпреки че нарушението продължава до момента на предявяването на иска?

2)

При отрицателен отговор на първия въпрос: следва ли да се приеме, че съгласно член 96 от Регламент (ЕО) № 2100/94 давността се прилага само спрямо конкретните нарушения, извършени извън тригодишния срок, но не и спрямо тези, които са извършени в последните три години?

3)

При утвърдителен отговор на втория въпрос: може ли искът за прекратяване на нарушение и искът за обезщетение за вреди да бъдат уважени само по отношение на извършените през последните три години нарушения?

18.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/14

1)

Трябва ли характеристиката „услуга […], която се състои изцяло или главно в пренасянето на сигнали по електронни съобщителни мрежи“, посочена в член 2, буква в) от Рамкова директива 2002/21/ЕО (1), да се тълкува в смисъл, че обхваща или може да обхваща и интернет базирана имейл услуга, която се предоставя чрез общо достъпното интернет пространство, но с предоставянето на тази услуга не се осигурява интернет достъп?

2.

В случай че характеристиката, посочена в точка 1, може да се тълкува в смисъл, че по принцип не обхваща интернет базираната имейл услуга, която се предоставя чрез общо достъпното интернет пространство и самата тя не осигурява интернет достъп, може ли въпреки това, по изключение, да бъдат изпълнени условията на тази характеристика, ако доставчикът на такава услуга използва едновременно някои свои електронни съобщителни мрежи, които са свързани с интернет и които най-малкото могат да бъдат използвани за целите на имейл услугата? При какви условия е възможно това?

3.

Как следва да се тълкува характеристиката „обикновено срещу заплащане“, посочена в член 2, буква в) от Рамкова директива 2002/21/ЕО?

18.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/15

18.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/16

1)

Следва ли член 20, параграфи 1 —3 от Директивата (1) да се тълкува в смисъл, че изчерпателно урежда случаите, в които може да бъде ограничена или отнета възможността за ползване на материалните условия на приемане, или от член 20, параграфи 4 и 5 следва, че правото на получаване на тези услуги може да бъде отнето и като санкция за сериозни нарушения на правилника на центровете за настаняване или за поведение, свързано с прояви на сериозно насилие?

2)

Следва ли член 20, параграфи 4 и 5 да се тълкува в смисъл, че преди приемането на решение за ограничаване или отнемане на възможността за ползване на материалните условия на приемане или за налагане на санкции и в рамките на тези решения държавите членки трябва да определят необходимите мерки за гарантиране на правото на достоен стандарт на живот за времето на лишаването, или тази разпоредба може да бъде спазена чрез система, при която след постановяване на решението относно ограничаване или отнемане на възможността за ползване на материалните условия за приемане се проверява дали на лицето, до което се отнася решението, се осигурява достоен стандарт на живот и евентуално в този момент се вземат коригиращи мерки?

3)

Следва ли член 20, параграфи 4 —6 във връзка с членове 14, 21, 22, 23 и 24 от Директивата, както и с членове 1, 3, 4 и 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че мярка или санкция за временно (или окончателно) лишаване от правото на ползване на материалните условия на приемане е възможна по отношение на ненавършили пълнолетие лица и по-специално по отношение на непридружени ненавършили пълнолетие лица или такава мярка или санкция е невъзможна?

18.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/16

1.

Разпоредбата на чл.90, § 1 от Директива 2006/112/ЕС (1) относно общата система на ДДС позволява ли при разваляне на договор за финансов лизинг намаляване на данъчната основа и възстановяване на ДДС, начислен с влязъл в сила ревизионен акт , върху данъчна основа, представляваща сумата от месечните лизингови вноски за целия срок на договора?

2.

Ако отговорът на първия въпрос е положителен, в случай на разваляне на договор за лизинг поради частично неплащане на дължимите лизингови вноски, на коя от хипотезите на чл.90, § 1 от Директивата може да се позове лизингодателят срещу държава членка, за да получи намаление на данъчната основа на данъка върху добавената стойност с размера на дължимите, но неплатени вноски за периода от спиране на плащането до момента на развалянето на договора, след като последното няма ретроактивно действие и това е потвърдено с клауза от самия договор?

3.

Тълкуването на чл.90, § 2 от Директивата за ДДС позволява ли да се заключи, че в случай като настоящия е налице дерогация от § 1 на същата норма на Съюза?

4.

Тълкуването на чл.90, § 1 от Директивата за ДДС позволява ли да се приеме, че използваното в разпоредбата понятие за разваляне обхваща случая, при който в рамките на договор за финансов лизинг без опция лизингодателят вече не може да иска от лизингополучателя плащане на лизинговите вноски, тъй като е развалил договора за лизинг поради неизпълнението му от страна на лизингополучателя, но съгласно договора има право на обезщетение в размер на всички неизплатени лизингови вноски, които ще станат изискуеми до края на срока на лизинга?

18.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/17

1)

Трябва ли разпоредбите на членове 6 и 16 от Директива 2003/88/ЕО от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (1) да се тълкуват в смисъл, че предвиждат гъвкаво определен референтен период или че оставят свобода на държавите членки да го уредят като гъвкав или фиксиран период?

2)

В случай че тези разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че предвиждат гъвкав референтен период, може ли посочената в член 17 възможност за дерогация на член 16, буква б) да се отнася не само до продължителността на референтния период, но и до неговото гъвкаво определяне?

18.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/18

1)

Трябва ли разпоредбите на член 21, параграф 5, трета алинея от Директива [2003/96] (1) да се тълкуват в смисъл, че освобождаването, което те позволяват на държавите членки да предоставят на дребните производители на електроенергия, доколкото облагат с данък енергийните продукти, използвани за производството на тази електроенергия, може да произтича от ситуация като тази, описана в точка 7 от настоящото решение за периода преди 1 януари 2011 г., през който Франция, както ѝ позволява Директивата, все още не е въвела вътрешния данък върху крайното потребление на електроенергия, нито вследствие на това, освобождаване от този данък в полза на дребните производители?

2)

При положителен отговор на първия въпрос, как трябва да се съотнасят разпоредбите на член 14, параграф 1, буква a) и на член 21, параграф 5, трета алинея от Директивата за дребните производители, които консумират произвежданата от тях електроенергия за нуждите на дейността си? По-конкретно, предполагат ли те минимално данъчно облагане, произтичащо било от облагането на електроенергията, произведена с освобождаване от данък на използвания природен газ, било с освобождаване от данък върху производството на електроенергия, като държавата тогава е длъжна да облага с данък използвания природен газ?

18.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/19

1)

Отхвърля иска.

2)

Осъжда Sigma Orionis SA да заплати съдебните разноски, включително по обезпечителното производство.

18.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/19

1)

Отхвърля иска.

2)

Осъжда Sigma Orionis SA да заплати съдебните разноски, включително и свързаните с обезпечителното производство.

18.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/20

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Grizzly Tools GmbH & Co. KG да заплати съдебните разноски.

18.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/21

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Alpine Welten Die Bergführer GmbH & Co.KG да заплати съдебните разноски.

18.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/21

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Laboratoires Majorelle да заплатят съдебните разноски.

18.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/22

—

да назначи експертиза относно недостатъците при проверката, извършена за сметка на ответника,

—

да установи, от една страна, че a) дебитно известие № 3241801228, изпратено на жалбоподателя на 15 януари 2018 г., с което ответникът иска връщането на 481 835,56 EUR по договор за изработка FP7-215952 PERFORM въз основа на констатациите от одит № 11-ΒΑ135-006, представлява нарушение на неговите договорни задължения, тъй като допустимите разходи за въпросния договор възлизат на 605 217 EUR, от които 490 711 EUR са финансово участие на Съюза, и тъй като жалбоподателят трябва да върне на ответника сумата 21 171 EUR, а не сумата 481 835,56 EUR, и, от друга страна, че б) дебитно известие № 3241801229, изпратено на жалбоподателя на 15.1.2018 г., с което ответникът иска да се върне сумата 29 694,10 EUR като обезщетение, представлява съответно нарушение на неговите договорни задължения.

1.

Първо основание — относно наличието на добросъвестно изпълнение на договора и забраната за неправомерното прилагане на клаузите на договора:

2.

Второ основание — относно арбитражната клауза:

18.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/23

—

да осъди Европейския съюз да поправи претърпените от ищците вреди, резултат от приемането и прилагането на Меморандума за разбирателство относно специфичните условия на икономическата политика, в размерите, посочени в исковата молба или в размери, каквито Общият съд прецени, че се дължат на ищците,

—

да осъди Европейския съюз да заплати съдебните разноски, направени във връзка с предявяването на този иск.

18.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/23

—

да осъди ответниците да им заплатят сумите, посочени в таблицата, приложена към исковата молба, ведно с лихвата, считано от 26 март 2013 г., до постановяването на решението на Общия съд,

—

да приеме за установено, че ответниците носят извъндоговорна отговорност и да определи процедурата, която трябва да се следва, за да се установят претърпените от ищците реални подлежащи на възстановяване загуби,

—

да осъди ответниците да заплатят съдебните разноски, направени от ищците в настоящото производство.

18.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/24

—

да отмени решението на Европейския парламент от 6 февруари 2018 г. по искането за снемане на имунитета на Steeve Briois 2017/2221(IMM) за приемане на доклада на комисията по правни въпроси A8-0011/2018 ,

—

да осъди Европейския парламент да плати на Steeve Brios сумата от 35 000 EUR като обезщетение за претърпените неимуществени вреди,

—

да осъди Европейския парламент да плати на Steeve Brios сумата от 5 000 EUR за възстановяване на подлежащи на възстановяване съдебни разноски,

—

да осъди Европейския парламент да заплати съдебните разноски пред настоящата инстанция.

1.

Първото основание е изведено от нарушението на член 8 от Протокол № 7 относно привилегиите и имунитетите на Европейския съюз (наричан по-нататък „Протокола“), доколкото изявлението на г-н Briois, довело до наказателно преследване в неговата държава членка по произход, представлявало мнение, изразено при упражняването на неговите парламентарни функции по смисъла на тази разпоредба.

2.

Второто основание е изведено от нарушението на член 9 от Протокола, доколкото Парламентът не се е съобразил както с буквата, така и с духа на тази разпоредба, като е приел решението за снемане на имунитета на г-н Briois и по този начин го е опорочил с нищожност.

3.

Третото основание е изведено от нарушението на принципите на равно третиране и на добра администрация.

На първо място, жалбоподателят счита, че Парламентът е нарушил принципа на равенство спрямо него в сравнение с депутати, които се намират в положения, ако не идентични, най-малкото сходни, и така вследствие на това е нарушил принципа на добра администрация, който предполага задължение за компетентната институция да разгледа грижовно и безпристрастно всички релевантни елементи на конкретния случай.

На второ място, жалбоподателят счита, че съвкупност от улики позволява да се направи извода за очевиден случай на fumus persecutionis спрямо него.

4.

Четвъртото основание е изведено от нарушението на правото на защита, доколкото правата на жалбоподателя и принципа на състезателност не били зачетени в достатъчна степен с изслушването му пред правната комисия. Така жалбоподателят изтъква, че фактът, че не е бил поканен да се изкаже относно снемането на неговия имунитет пред пленарния състав бил не само в разрез с общите принципи на правото, но и в противоречие с обикновеното благоразумие и с повечето парламентарни практики.

18.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/25

—

да обяви настоящата жалба за допустима и основателна,

—

да отмени оценителния доклад за 2016 г. и решението от 23 май 2017 г., връчено на 28 юни 2017 г., с което на жалбоподателя се отказва увеличение на заплатата,

—

ако е необходимо, да отмени решението от септември 2017 г. и имплицитното решение, с които съответно се отхвърлят искането на жалбоподателя за преразглеждане и жалбата му по административен ред,

—

да осъди ответника да изплати обезщетение за неимуществените вреди, определено по справедливост на 15 000 EUR,

—

да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски.

1.

Първо — нарушение на Насоките относно оценяването и на процедурата за годишно преразглеждане на заплатите и премиите (ASBR), нарушение на принципа на правната сигурност и неизпълнение на задължението за полагане на грижа, които ответникът допуснал, като приел оценителния доклад за 2016 г. (наричан по-нататък „спорният оценителен доклад“). Жалбоподателят в частност излага следните оплаквания:

2.

Второ — явна грешка, опорочаваща спорния оценителен доклад, доколкото, от една страна, оценката била основана отчасти на незавършена поради отпуск по болест задача, и от друга страна, дадена от друг управител положителна оценка била неправилно обсъдена и съответно омаловажена от оценяващите, които освен това не взели предвид поставените цели.

3.

Трето — решението от 23 май 2017 г., с което на жалбоподателя е отказано увеличение на заплатата (наричано по-нататък „решението ASBR“), се основавало на незаконосъобразен оценителен доклад.

4.

Четвърто — решението ASBR не било взето от компетентния орган, тъй като било взето от лице, което било временно назначено за 6 месеца и нямало необходимите правомощия, за да вземе въпросното решение.

5.

Пето — редица явни грешки, опорочаващи решението ASBR, доколкото в същото не било отчетено незадоволително изпълнение на задълженията към момента на вземането му.

6.

Шесто — нарушение на Насоките ASBR и на процедурата ASBR, както и нарушение на член 41 от Хартата, тъй като решението ASBR не било мотивирано.

18.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/26

—

да постанови решение, с което

1.

Първото основание е изведено от нарушението на член 4, параграф 1, буква а) от Приложение VII към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз, доколкото Парламентът е дал погрешно тълкуване на тази разпоредба с приемането на решението на жалбоподателя да не се изплащат повече надбавките за експатриране.

2.

Второто основание е изведено от липсата на компетентност на Парламента за приемане на обжалваното решение, доколкото прехвърлянето в друга институция на длъжностно лице не представлявало ново назначаване и вследствие на това Парламентът не можел да се възползва от прехвърлянето на жалбоподателя, за да определи за втори път правото му на надбавки за експатриране.

3.

Третото основание е изведено от нарушение на принципа на оправданите правни очаквания, както и на предходното решение на Сметната палата за определяне на правата на жалбоподателя, доколкото всеки административен акт, приет от институция, се ползвал с презумпция за законност и доколкото в случая предходното решение на Сметната палата е дало правни очаквания на жалбоподателя за запазването на надбавките за експатриране за времето, през което продължава да работи в Люксембург.

18.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/27

—

да постанови решение, с което

1.

Първото основание е изведено от явни грешки в преценката, от които е опорочено обжалваното решение, доколкото, от една страна, ОН взел предвид вредата, която жалбоподателят е нанесъл на всички институции, която обаче вече е била поправена, и от друга страна, продължителността на наложеното дисциплинарно наказание била произволна, тъй като била определена спрямо законоустановената пенсионна възраст на жалбоподателя.

2.

Второто основание е изведено от нарушение на принципа на пропорционалност, от което било опорочено обжалваното решение поради незаконното неотчитане на изтеклото време, на нарушението на член 25 от Приложение IX към Правилника в хода на наказателното производство, както и от невземането предвид на семейното положение на жалбоподателя.

18.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/28

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/140 на Комисията от 29 януари 2018 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на наложеното временно мито върху вноса на някои чугунени изделия с произход от Китайската народна република и за прекратяване на разследването относно вноса на някои чугунени изделия с произход от Индия (ОВ L 25, 2018 г., стр. 6), доколкото се отнася до CCCME, отделните дружества и засегнатите членове и

—

да осъди Комисията за да заплати съдебните разноски.

1.

С първото основание се твърди, че Европейската комисия е нарушила член 3, параграф 2, член 3, параграф 3, член 3, параграф 5, член 3, параграф 6, член 3, параграф 7 и член 17, параграф 2 от основния регламент и принципа на добра администрация, inter alia като използва ненадеждни данни за вноса, ненадеждни данни за макроикономическата вреда и ненадеждни данни за рентабилността и като не позволява на други заинтересовани страни да представят становища относно окончателния подбор на извадката с производителите от Съюза.

2.

С второто основание се твърди, че Комисията е нарушила член 3, параграф 6 и член 3, параграф 7 от основния регламент, inter alia като не е взела предвид липсата на съвпадение във времето и като не се е уверила, че причинената от други фактори вреда не се дължи на вноса от Китай.

3.

С третото основание се твърди, че Комисията е нарушила правото на защита на жалбоподателите и член 6, параграф 7, член 19, параграфи 1—3, член 20, параграф 2 и член 20, параграф 4 от основния регламент, inter alia като отказва да предостави какъвто и да е достъп до изчислението на вредата, въздействието върху цените и изчислението на равнището на отстраняване на вредата и до определянето на нормалната стойност, като дори отказва да предостави поисканите данни в обобщен вид и като не разгласява друга релевантна информация, въпреки че многократно е била помолена да стори това.

4.

С четвъртото основание се твърди, че като не е взела предвид всички характеристики на контролните номера на продукта в сравнението си на цените, като не е предоставила необходимата информация във връзка с характеристиките на продукта, различни от отразените в контролните номера на първоначалния продукт, и като е отхвърлила погрешно искането да се направят корекции на нормалната стойност при разглеждане на нередностите вследствие на ниския обем на производство в Индия, Комисията е нарушила член 2, параграф 10, член 3, параграф 2, буква a), член 3, параграф 3 и член 9, параграф 4 от основния регламент и принципа на добра администрация.

5.

С петото основание се твърди, че като е увеличила нормалната стойност за косвените данъци, Комисията е нарушила член 2, параграф 10, буква б) и член 2, параграф 7, буква a) от основния регламент.

6.

С шестото основание се твърди, че като се позовава на данни само на един индийски производител за определянето на разходите за продажба, общите и административните разходи („ПОАР“) и печалбата, използвана за формираната нормална стойност, вместо да използва цялата релевантна информация, налична във връзка с държавата аналог, Комисията е нарушила член 2, параграф 7, буква a) от основния регламент.

18.6.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/29