ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/2

Решение на Съда (голям състав) от 10 април 2018 г. (преюдициално запитване от Landgericht Berlin — Германия) — Romano Pisciotti/Bundesrepublik Deutschland

(Дело C-191/16) (1)

((Преюдициално запитване - Гражданство на Съюза - Членове 18 ДФЕС и 21 ДФЕС - Екстрадиране в Съединените американски щати на гражданин на държава членка, който е упражнил правото си на свободно движение - Споразумение за екстрадиране между Европейския съюз и тази трета държава - Приложно поле на правото на Съюза - Забрана за екстрадиране, прилагана само за гражданите на съответната държава - Ограничение на свободата на движение - Обосноваване с оглед предотвратяване на безнаказаността - Пропорционалност - Уведомяване на държавата членка по произход на гражданина на Съюза))

(2018/C 200/02)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Berlin

Страни в главното производство

Ищец: Romano Pisciotti

Ответник: Bundesrepublik Deutschland

Диспозитив

Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че в случай като този в главното производство, при който гражданин на Съюза, за когото е направено искане да бъде екстрадиран в Съединените американски щати, е задържан в държава членка, различна от тази, на която е гражданин, с оглед на евентуалното изпълнение на това искане, положението на същия гражданин попада в приложното поле на посоченото право, тъй като той е упражнил правото си на свободно движение в Европейския съюз и искането за екстрадиране е направено в рамките на Споразумението за екстрадиране между Европейския съюз и Съединените американски щати от 25 юни 2003 г.

В случай като този в главното производство, при който в рамките на Споразумението за екстрадиране между Европейския съюз и Съединените американски щати от 25 юни 2003 г. гражданин на Съюза, за когото е направено искане да бъде екстрадиран в Съединените американски щати, е задържан в държава членка, различна от тази, на която е гражданин, с оглед на евентуалното изпълнение на това искане, членове 18 ДФЕС и 21 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат замолената държава членка да проведе разграничение въз основа на конституционноправна норма между нейните граждани и гражданите на други държави членки и да разреши исканото екстрадиране, въпреки че не позволява да се екстрадират нейните собствени граждани, при положение че предварително е предоставила възможност на компетентните органи на държавата членка, на която посоченото лице е гражданин, да поискат то да им бъде предадено в рамките на европейска заповед за арест и последната държава членка не е приела никаква мярка в този смисъл.

(1) ОВ C 270, 25.7.2016 г.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/3

Решение на Съда (трети състав) от 12 април 2018 г. (преюдициално запитване от Korkein oikeus — Финландия) — Finnair Oyj/Keskinäinen Vakuutusyhtiö Fennia

(Дело C-258/16) (1)

((Преюдициално запитване - Въздушен превоз - Конвенция от Монреал - Член 31 - Отговорност на въздушните превозвачи за регистриран багаж - Изисквания за формата и съдържанието на писмената жалба, отправена до въздушния превозвач - Жалба, подадена по електронен път и заведена в информационната система на въздушния превозвач - Жалба, която служител на въздушния превозвач е подал от името на лицето, което има право да получи доставката))

(2018/C 200/03)

Език на производството: фински

Запитваща юрисдикция

Korkein oikeus

Страни в главното производство

Жалбоподател: Finnair Oyj

Ответник: Keskinäinen Vakuutusyhtiö Fennia

Диспозитив

Член 31, параграф 4 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, сключена в Монреал на 28 май 1999 г. и одобрена от името на Европейската общност с Решение 2001/539/ЕО на Съвета от 5 април 2001 г., трябва да се тълкува в смисъл, че в сроковете по член 31, параграф 2 жалбата трябва да бъде подадена в писмена форма съгласно член 31, параграф 3, тъй като в противен случай всякакъв иск срещу превозвача би бил недопустим.

2.	Жалба като разглежданата по главното производство, заведена в информационната система на въздушния превозвач, отговаря на изискването за писмена форма по член 31, параграф 3 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, сключена в Монреал на 28 май 1999 г.

Член 31, параграфи 2 и 3 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, сключена в Монреал на 28 май 1999 г., трябва да се тълкува в смисъл, че допуска изискването за писмена форма да се счита за изпълнено, ако със знанието на пътника представител на въздушния превозвач регистрира писмено уведомяването за вреда или върху хартиен носител, или по електронен път в информационната система на този превозвач, стига посоченият пътник да може да провери верността на текста на жалбата, съставена в писмена форма и въведена в тази система, както и, ако е необходимо, да я измени, допълни или дори да я замени, преди да изтече срокът по член 31, параграф 2 от споменатата конвенция.

Член 31 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, сключена в Монреал на 28 май 1999 г., трябва да се тълкува в смисъл, че не поставя други материалноправни изисквания относно жалбата, различни от изискването възникналите вреди да бъдат сведени до знанието на въздушния превозвач.

(1) ОВ C 260, 18.7.2016 г.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/4

Решение на Съда (голям състав) от 17 април 2018 г. (преюдициални запитвания от Verwaltungsgerichtshof Baden-Württemberg — Германия, Supreme Court of the United Kingdom — Обединеното кралство) — B/Land Baden-Württemberg (C-316/16), Secretary of State for the Home Department/Franco Vomero (C-424/16)

(Съединени дела C-316/16 и С-424/16) (1)

((Преюдициално запитване - Гражданство на Европейския съюз - Право на свободно движение и пребиваване на територията на държавите членки - Директива 2004/38/ЕО - Член 28, параграф 3, буква a) - Високо ниво на защита срещу експулсиране - Условия - Право на постоянно пребиваване - Пребиваване в приемащата държава членка през десетте години преди решението за експулсиране от територията на съответната държава членка - Период на лишаване от свобода - Последици за непрекъснатостта на десетгодишното пребиваване - Отношение към общата преценка за наличието на интеграционна връзка - Момент на извършване на посочената преценка и критерии за извършването ѝ))

(2018/C 200/04)

Език на производството: немски и английски

Запитващи юрисдикции

Verwaltungsgerichtshof Baden-Württemberg, Supreme Court of the United Kingdom

Страни в главното производство

Жалбоподатели: B (C-316/16), Secretary of State for the Home Department (C-424/16)

Ответници: Land Baden-Württemberg (C-316/16), Franco Vomero (C-424/16)

Диспозитив

Член 28, параграф 3, буква a) от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО, трябва да се тълкува в смисъл, че предвидената в тази разпоредба защита срещу експулсиране зависи от условието заинтересованото лице да разполага с право на постоянно пребиваване по смисъла на член 16 и член 28, параграф 2 от тази директива.

Член 28, параграф 3, буква a) от Директива 2004/38 трябва да се тълкува в смисъл, че гражданин на Съюза, който изтърпява наказание лишаване от свобода и спрямо когото се приема решение за експулсиране, може да отговаря на предвиденото в тази разпоредба условие да е „пребивава[л] в приемащата държава членка през последните десет години“, стига при обща преценка на положението на заинтересованото лице с отчитане на всички релевантни аспекти да се налага изводът, че въпреки лишаването на заинтересованото лице от свобода интеграционните му връзки с приемащата държава членка не са прекъснати. Сред тези аспекти са в частност здравината на интеграционните връзки, създадени с приемащата държава членка преди лишаването на заинтересованото лице от свобода, видът на престъплението, заради което му е определен съответният срок на лишаване от свобода, и обстоятелствата, при които е извършено това престъпление, както и поведението на заинтересованото лице през периода на лишаването му от свобода.

Член 28, параграф 3, буква a) от Директива 2004/38 трябва да се тълкува в смисъл, че въпросът дали дадено лице отговаря на условието да е „пребивавал[о] в приемащата държава членка през последните десет години“ по смисъла на тази разпоредба, трябва да се преценява към момента, в който е прието първоначалното решение за експулсиране.

(1) ОВ C 343, 19.9.2016 г.

ОВ C 350, 26.9.2016 г.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/5

Решение на Съда (голям състав) от 10 април 2018 г. (преюдициално запитване от Tribunal de grande instance de Lille — Франция) — Наказателно производство срещу Uber France SAS

(Дело C-320/16) (1)

((Преюдициално запитване - Услуги в областта на транспорта - Директива 2006/123/ЕО - Услуги на вътрешния пазар - Директива 98/34/ЕО - Услуги на информационното общество - Правило за услуги на информационното общество - Понятие - Посредническа услуга, позволяваща посредством приложение за смартфон свързването срещу възнаграждение на непрофесионални шофьори, които използват собствените си превозни средства, с лица, желаещи да ползват градски превоз - Наказателни санкции))

(2018/C 200/05)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal de grande instance de Lille

Страна в главното наказателно производство

Uber France SAS,

в присъствието на: Nabil Bensalem

Диспозитив

Член 1 от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество, изменена с Директива 98/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 юли 1998 г., и член 2, параграф 2, буква г) от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар трябва да се тълкуват в смисъл, че национална правна уредба, която предвижда наказателноправна санкция за организирането на система за свързване на клиенти с лица, които извършват възмездно автомобилен превоз на пътници с превозни средства с по-малко от десет места, без да имат разрешение за това, се отнася до „услуга в областта на транспорта“, тъй като се прилага към посредническа услуга, която е предоставяна посредством приложение за смартфон и е неразделна част от една обща услуга, чийто главен компонент е транспортната услуга. Такава услуга е изключена от приложното поле на тези директиви.

(1) ОВ C 296, 16.8.2016 г.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/6

Решение на Съда (голям състав) от 17 април 2018 г. (преюдициално запитване от Bundesarbeitsgericht — Германия) — Vera Egenberger/Evangelisches Werk für Diakonie und Entwicklung e.V.

(Дело C-414/16) (1)

((Преюдициално запитване - Социална политика - Директива 2000/78/ЕО - Равно третиране - Разлика в третирането, основаваща се на религия или убеждения - Професионални дейности на църкви или други организации, характерът на които е основан на религия или убеждение - Религия или убеждение, съставляващи основно, законосъобразно и оправдано професионално изискване, отчитайки характера на организацията - Понятие - Характер на дейностите и контекста, в който те се упражняват - Член 17 ДФЕС - Членове 10, 21 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз))

(2018/C 200/06)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesarbeitsgericht

Страни в главното производство

Ищец: Vera Egenberger

Ответник: Evangelisches Werk für Diakonie und Entwicklung e.V.

Диспозитив

Член 4, параграф 2 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите във връзка с членове 9 и 10 от нея, както и с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че когато църква или друга организация, характерът на която е основан на религия или убеждение, поддържа в подкрепа на акт или решение като това за отхвърлянето на кандидатура за работа в същата църква или организация, че поради характера на разглежданите дейности или контекста, в който те трябва да се упражняват, религията съставлява основно, законосъобразно и оправдано професионално изискване, отчитайки характера на тази църква или организация, подобно твърдение трябва да може при необходимост да бъде предмет на ефективен съдебен контрол, за да се гарантира, че в конкретния случай са изпълнени критериите, посочени в член 4, параграф 2 от тази директива.

Член 4, параграф 2 от Директива 2000/78 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него основно, законосъобразно и оправдано професионално изискване се отнася до необходимо изискване, което, отчитайки характера на съответната църква или организация, е обективно продиктувано от характера или условията за упражняване на разглежданата професионална дейност и не може да е свързано със съображения, които са чужди на характера на тази църква или организация или на правото ѝ на автономност. Това изискване трябва да е съобразено с принципа на пропорционалност.

Националната юрисдикция, сезирана със спор между двама частноправни субекта, е длъжна, когато не е възможно да тълкува приложимото националното право по начин, който да е в съответствие с член 4, параграф 2 от Директива 2000/78, да осигури, в рамките на своята компетентност, съдебната защита, която произтича за правните субекти от членове 21 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и да гарантира пълното действие на тези разпоредби, като при необходимост остави без приложение всяка национална разпоредба, която им противоречи.

(1) ОВ C 419, 14.11.2016 г.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/7

Решение на Съда (осми състав) от 19 април 2018 г. — Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)/„Груп“ ООД, Коста Илиев

(Дело C-478/16 P) (1)

((Обжалване - Марка на Европейския съюз - Определение и придобиване на марка на Европейския съюз - Относителни основания за отказ - Възражение на притежателя на нерегистрирана марка или на друг знак, използван(а) в процеса на търговия - Разглеждане от апелативния състав - Допълнителни или допълващи доказателства - Регламент (ЕО) № 207/2009 - Член 76, параграф 2 - Регламент (ЕО) № 2868/95 - Правило 50, параграф 1, трета алинея))

(2018/C 200/07)

Език на производството: български

Страни

Жалбоподател: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) (представители: A. Folliard-Monguiral, П. Иванов и Д. Стоянова-Вълчанова)

Други страни в производството:„Груп“ ООД (представители: Д. Драгиев и A. Андреев, адвокати), Коста Илиев (представител: С. Ганева, адвокат)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 78, 13.3.2017 г.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/7

Решение на Съда (втори състав) от 19 април 2018 г. (преюдициално запитване от Tribunal da Concorrência, Regulação e Supervisão — Португалия) — MEO — Serviços de Comunicações e Multimédia SA/Autoridade da Concorrência

(Дело C-525/16) (1)

((Преюдициално запитване - Конкуренция - Злоупотреба с господстващо положение - Член 102, втора алинея, буква в) ДФЕС - Понятие за „сравнително по-неблагоприятно положение“ - Дискриминационни цени на пазара надолу по веригата - Дружество за управление на сродни на авторското право права - Такса, дължима от националните доставчици на платена услуга по предаване на телевизионен сигнал и на съответното му съдържание))

(2018/C 200/08)

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Tribunal da Concorrência, Regulação e Supervisão

Страни в главното производство

Жалбоподател: MEO — Serviços de Comunicações e Multimédia SA

Ответник: Autoridade da Concorrência

в присъствието на: GDA — Cooperativa de Gestão dos Direitos dos Artistas Intérpretes ou Executantes, CRL

Диспозитив

Понятието „в сравнително по-неблагоприятно положение“ по член 102, втора алинея, буква в) ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че то визира, в хипотезата, при която предприятие с господстващо положение прилага дискриминационни цени към търговски партньори на пазара надолу по веригата, положението, при което това поведение би могло да има за последица изкривяване на конкуренцията между тези търговски партньори. Констатирането на такова „по-неблагоприятно положение“ не изисква доказването на действително и количествено измеримо влошаване на конкурентното положение, а трябва да се основава на анализ на всички релевантни обстоятелства по случая, който позволява да се заключи, че посоченото поведение има влияние върху разходите, върху печалбите или върху друг релевантен интерес на един или няколко от посочените партньори, така че това поведение е от естество да засегне споменатото положение.

(1) ОВ C 14, 16.1.2017 г.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/8

Решение на Съда (първи състав) от 11 април 2018 г. (преюдициално запитване от Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas — Литва) — Valstybinė mokesčių inspekcija prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos/SEB bankas AB

(Дело C-532/16) (1)

((Преюдициално запитване - Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) - Ограничение на правото на приспадане на данъка, платен за получена доставка - Корекция на приспаданията на данъка, платен за получена доставка - Доставка на земя - Неправилно квалифициране като „облагаема дейност“ - Посочване на данъка в първоначалната фактура - Промяна на тази информация от доставчика))

(2018/C 200/09)

Език на производството: литовски

Запитваща юрисдикция

Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas

Страни в главното производство

Жалбоподател: Valstybinė mokesčių inspekcija prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos

Ответник: SEB bankas AB

Диспозитив

Член 184 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност следва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член задължение за коригиране на неправомерното приспадане на данъка върху добавената стойност (ДДС) се прилага и в случаите, в които изобщо не е трябвало да се извършва първоначалното приспадане, тъй като довелата до него сделка е освободена от ДДС. За сметка на това членове 187—189 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че предвиденият в тях механизъм за корекция на неправомерното приспадане на ДДС е неприложим в такива случаи, и по-конкретно в положение като това по главното производство, в което първоначалното приспадане на ДДС не е било обосновано, тъй като е ставало въпрос за освободена от ДДС сделка за доставка на земя.

Член 186 от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че когато изобщо не е следвало да се извършва първоначалното приспадане на данъка върху добавената стойност (ДДС), държавите членки определят датата, на която възниква задължението за коригиране на неправомерното приспадане на ДДС и периода, за който трябва да се извърши тази корекция, в съответствие с принципите на правото на Съюза, и по-конкретно с принципите на правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания. Националният съд трябва да провери дали тези принципи са спазени в случай като разглеждания в главното производство.

(1) ОВ C 6, 9.1.2017 г.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/9

Решение на Съда (втори състав) от 12 април 2018 г. (преюдициално запитване от Rechtbank Den Haag — Нидерландия) — A, S/Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie

(Дело C-550/16) (1)

((Преюдициално запитване - Право на събиране на семейството - Директива 2003/86/ЕО - Член 2, буква е) - Понятието „непридружено малолетно или непълнолетно лице“ - Член 10, параграф 3, буква а) - Право на бежанеца да се събере с родителите си - Бежанец, който е бил на възраст под 18 години в момента, когато влиза на територията на държава членка и подава молбата за убежище, но който е пълнолетен в момента, когато е прието решението, предоставящо му убежище, и когато подава заявление за събиране на семейството - Релевантна дата за преценката дали става въпрос за непридружено малолетно или непълнолетно лице))

(2018/C 200/11)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank Den Haag

Страни в главното производство

Жалбоподатели: A, S

Ответник: Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie

Диспозитив

Член 2, буква е) във връзка с член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството трябва да се тълкува в смисъл, че трябва да се квалифицира като „малолетно или непълнолетно лице“ по смисъла на тази разпоредба гражданинът на трета страна или лицето без гражданство, който/което е на възраст под 18 години в момента на влизането си на територията на държава членка и подаването на молбата си за убежище в тази държава, но по време на процедурата по предоставяне на убежище навършва пълнолетие и впоследствие получава статут на бежанец.

(1) ОВ C 38, 6.2.2017 г.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/10

Решение на Съда (шести състав) от 19 април 2018 г. (преюдициално запитване от Eirinodikeio Lerou Leros — Гърция) — производство по дело, образувано по молба на Alessandro Saponaro, Kalliopi-Chloi Xylina

(Дело C-565/16) (1)

((Преюдициално запитване - Съдебно сътрудничество по граждански дела - Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и по дела, свързани с родителска отговорност - Регламент (ЕО) № 2201/2003 - Съд на държава членка, до който от името на ненавършило пълнолетие дете е подадена молба да издаде съдебно разрешение за отказ от наследство - Компетентност в областта на родителската отговорност - Пророгация на компетентност - Член 12, параграф 3, буква б) - Приемане на компетентността - Условия))

(2018/C 200/12)

Език на производството: гръцки

Запитваща юрисдикция

Eirinodikeio Lerou Leros

Страни в главното производство

Alessandro Saponaro, Kalliopi-Chloi Xylina

Диспозитив

В положение като разглежданото в главното производство, в което родителите на ненавършило пълнолетие дете, пребиваващи обичайно заедно с него в една държава членка, са подали от името на детето до съд на друга държава членка молба да разреши отказ от наследство, член 12, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, трябва да се тълкува в смисъл, че:

—	съвместното подаване на молба от родителите на детето до избрания от тях съд е недвусмислено приемане от тяхна страна на този съд,

—

прокурорът, който според националния закон е страна по право в образуваното по молба на родителите производство, е страна в производството по смисъла на член 12, параграф 3, буква б) от Регламент № 2201/2003. При възражение относно извършения от родителите на детето избор на съд, направено от тази страна след момента, в който този съд е сезиран, не може да се признае, че към този момент всички страни в производството са приели пророгацията на компетентност. При липсата на такова възражение може да се приеме, че съгласието на тази страна е дадено имплицитно, и условието пророгацията на компетентност да е приета по недвусмислен начин от всички страни в производството към момента на сезирането на този съд, може да се счита за изпълнено, и

—

фактът, че към момента на смъртта си наследодателят е пребивавал в държавата членка на избрания съд и там се намира наследеното негово имущество, а също и наследствените задължения, както и липсата на доказателства, че има опасност пророгацията на компетентност да се отрази неблагоприятно на положението на детето, позволяват да се приеме, че такава пророгация на компетентност е във висш интерес на това дете.

(1) ОВ C 22, 23.1.2017 г.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/11

Решение на Съда (четвърти състав) от 19 април 2018 г. (преюдициално запитване от Verwaltungsgerichtshof — Австрия) — Firma Hans Bühler KG/Finanzamt Graz-Stadt

(Дело C-580/16) (1)

((Преюдициално запитване - Данъчни въпроси - Данък върху добавената стойност (ДДС) - Директива 2006/112/ЕО - Място на вътреобщностното придобиване - Член 42 - Вътреобщностно придобиване на стоки за целите на последващата им доставка - Член 141 - Освобождаване - Тристранна операция - Мерки за опростяване - Член 265 - Коригиране на обобщената декларация))

(2018/C 200/13)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Firma Hans Bühler KG

Ответник: Finanzamt Graz-Stadt

Диспозитив

Член 141, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него условие е изпълнено, ако данъчнозадълженото лице е установено и идентифицирано за целите на данъка върху добавената стойност (ДДС) в държавата членка, от която са изпратени или превозени стоките, но използва идентификационен номер по ДДС от друга държава членка за съответното вътреобщностно придобиване.

Членове 42 и 265 във връзка с член 263 от Директива 2006/112, изменена с Директива 2010/45, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчната администрация на дадена държава членка да приложи член 41, първа алинея от Директива 2006/112, изменена с Директива 2010/45, само с мотива че в контекста на вътреобщностно придобиване, извършено за нуждите на последваща доставка на територията на държава членка, обобщената декларация съгласно член 265 от Директива 2006/112, изменена с Директива 2010/45, не е била подадена в срок от данъчнозадълженото лице, идентифицирано за целите на данъка върху добавената стойност (ДДС) в тази държава членка.

(1) ОВ C 78, 13.3.2017 г.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/12

Решение на Съда (четвърти състав) от 19 април 2018 г. (преюдициално запитване от Cour de cassation — Франция) — Conseils et mise en relations (CMR) SARL/Demeures terre et tradition SARL

(Дело C-645/16) (1)

((Преюдициално запитване - Самостоятелно заети търговски представители - Директива 86/653/ЕИО - Право на търговския представител на фиксирано обезщетение или на обезщетение за вреди след прекратяването на договора за търговско представителство - Член 17 - Изключване на правото на фиксирано обезщетение в случай на прекратяване на договора по време на уговорения в него срок за изпитване))

(2018/C 200/14)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour de cassation

Страни в главното производство

Жалбоподател: Conseils et mise en relations (CMR) SARL

Ответник: Demeures terre et tradition SARL

Диспозитив

Член 17 от Директива 86/653/ЕИО на Съвета от 18 декември 1986 година относно координирането на правото на държавите членки, свързано с дейността на самостоятелно заетите търговски представители, трябва да се тълкува в смисъл, че в хипотезата на прекратяване на договор за търговско представителство в уговорения в него срок за изпитване обезщетителните режими, които този член предвижда съответно в параграфи 2 и 3 в случай на прекратяване на договор за търговско представителство, са приложими.

(1) ОВ C 70, 6.3.2017 г.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/12

Решение на Съда (седми състав) от 12 април 2018 г. (преюдициално запитване от Supremo Tribunal de Justiça — Португалия) — Biosafe — Indústria de Reciclagens SA/Flexipiso — Pavimentos SA

(Дело C-8/17) (1)

((Преюдициално запитване - Данък върху добавената стойност (ДДС) - Директива 2006/112/ЕО - Членове 63, 167, 168, 178 - 180, 182 и 219 - Принцип на данъчен неутралитет - Право на приспадане на ДДС - Срок, предвиден в националното законодателство за упражняване на това право - Приспадане на допълнително начислен ДДС, заплатен на държавата и включен в документи за поправка на първоначални фактури след установяване на допълнително задължение))

(2018/C 200/15)

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Supremo Tribunal de Justiça

Страни в главното производство

Жалбоподател: Biosafe — Indústria de Reciclagens SA

Ответник: Flexipiso — Pavimentos SA

Диспозитив

Членове 63, 167, 168, 178—180, 182 и 219 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и принципът на данъчен неутралитет трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, съгласно която при обстоятелства като разглежданите в главното производство, при които в резултат на установяване на допълнително задължение на държавата е платен допълнителен данък върху добавената стойност (ДДС), включен в документите за корекция на първоначалните фактури няколко години след доставката на разглежданите стоки, правото на приспадане на ДДС е отказано, с мотива че срокът, предвиден в посочената правна уредба за упражняване на това право, започнал да тече от датата на издаване на посочените първоначални фактури и изтекъл.

(1) ОВ C 95, 27.3.2017 г.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/13

Решение на Съда (шести състав) от 12 април 2018 г. (преюдициално запитване от Conseil d'État — Франция) — Fédération des entreprises de la beauté/Ministre des Affaires sociales, de la Santé et des Droits des femmes, Ministre de l’Éducation nationale, de l’Enseignement supérieur et de la Recherche, Ministre de l'Économie et des Finances, по-рано Ministre de l'Économie, de l'Industrie et du Numérique

(Дело C-13/17) (1)

((Преюдициално запитване - Сближаване на законодателствата - Козметични продукти - Регламент (ЕО) № 1223/2009 - Член 10, параграф 2 - Оценка на безопасността на козметичните продукти - Квалификация на лицето, натоварено да извършва тази оценка - Признаване на обучения за еквивалентни - Дисциплини, подобни на фармацията, токсикологията или медицината - Право на преценка на държавите членки))

(2018/C 200/16)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Жалбоподател: Fédération des entreprises de la beauté

Ответници: Ministre des Affaires sociales, de la Santé et des Droits des femmes, Ministre de l’Éducation nationale, de l’Enseignement supérieur et de la Recherche, Ministre de l'Économie et des Finances, по-рано Ministre de l'Économie, de l'Industrie et du Numérique

Диспозитив

Член 10, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно козметичните продукти трябва да се тълкува в смисъл, че предвидената в тази разпоредба възможност за признаване на обучения за еквивалентни може да се отнася до обучения, различни от провежданите в трети държави.

Член 10, параграф 2 от Регламент № 1223/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че предоставя на всяка държава членка правомощието да определя дисциплините, „подобни“ на фармацията, токсикологията или медицината, и равнищата на квалификация, отговарящи на изискванията по този регламент, стига тя да спазва установените в последния цели, и по-специално целта да се гарантира, че оценителят на безопасността на козметичните продукти притежава квалификация, позволяваща му да осигури висока степен на защита на човешкото здраве.

(1) ОВ C 95, 27.3.2017 г.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/14

Решение на Съда (девети състав) от 19 април 2018 г. (преюдициално запитване от Corte suprema di cassazione — Италия) — Oftalma Hospital Srl/C.I.O.V. — Commissione Istituti Ospitalieri Valdesi, Regione Piemonte

(Дело C-65/17) (1)

((Преюдициално запитване - Обществени поръчки за услуги - Здравни и социални услуги - Възлагане извън правилата за възлагане на обществени поръчки - Необходимост да се спазват принципите на прозрачност и на равно третиране - Понятие за сигурен трансграничен интерес - Директива 92/50/EИО - Член 27))

(2018/C 200/17)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Corte suprema di cassazione

Страни в главното производство

Жалбоподател: Oftalma Hospital Srl

Ответници: C.I.O.V. — Commissione Istituti Ospitalieri Valdesi, Regione Piemonte

в присъствието на: Azienda Sanitaria Locale di Torino (TO1)

Диспозитив

Когато възлага обществена поръчка за услуги, попадаща в приложното поле на член 9 от Директива 92/50/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги, изменена с Директива 97/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 1997 г., която поради това по принцип се регламентира само от членове 14 и 16 от тази директива, възлагащият орган трябва все пак да се съобразява също и с основните правила и с общите принципи на Договора за функционирането на ЕС, по-конкретно с принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация, основана на гражданството, както и с произтичащото от тях задължение за прозрачност, при условие че към датата на възлагането ѝ такава поръчка има сигурен трансграничен характер, което запитващата юрисдикция трябва да провери.

2)	Член 27, параграф 3 от Директива 92/50 трябва да се тълкува в смисъл, че той не се прилага по отношение на обществени поръчки за услуги, включени в приложение I Б към тази директива.

(1) ОВ C 144, 8.5.2017 г.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/14

Решение на Съда (седми състав) от 19 април 2018 г. — Fiesta Hotels & Resorts, SL/Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), Residencial Palladium, SL

(Дело C-75/17 P) (1)

((Обжалване - Марка на Европейския съюз - Регламент (ЕО) № 207/2009 - Член 8, параграф 4 - Член 65 - Нерегистрирано търговско наименование „GRAND HOTEL PALLADIUM“ - Фигуративна марка, съдържаща словните елементи „PALLADIUM PALACE IBIZA RESORT & SPA“ - Искане за обявяване на недействителност, основано на по-ранно право, придобито по силата на националното право - Условия - Знак с по-голям обхват от местния - Право да забрани използването на по-скорошна марка))

(2018/C 200/18)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Fiesta Hotels & Resorts, SL (представители: J.-B. Devaureix и J. C. Erdozain López, abogados)

Други страни в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) (представители: J. Crespo Carrillo и D. Botis), Residencial Palladium, SL (представител: D. Solana Giménez, abogado)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Fiesta Hotels & Resorts SL да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 151, 15.5.2017 г.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/15

Решение на Съда (шести състав) от 12 април 2018 г. — Европейска комисия/Кралство Белгия)

(Дело C-110/17) (1)

((Неизпълнение на задължения от държава членка - Свободно движение на капитали - Член 63 ДФЕС - Член 40 от Споразумението за ЕИП - Данък върху доходите на белгийски местни лица - Определяне на доходите от недвижими имоти - Прилагане на два различни метода за изчисляване в зависимост от местонахождението на недвижимия имот - Изчисляване въз основа на кадастралната стойност за намиращите се в Белгия недвижими имоти - Изчисляване въз основа на реалната наемна стойност за недвижимите имоти, намиращи се в друга държава — членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство (ЕИП) - Различно третиране - Ограничение на свободното движение на капитали))

(2018/C 200/19)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: W. Roels и N. Gossement)

Ответник: Кралство Белгия (представители: P. Cottin, M. Jacobs и L. Cornelis)

Диспозитив

Като е запазило в сила разпоредби в областта на оценката на доходи от недвижими имоти, които не са отдадени под наем или са отдадени под наем на физически лица, които не ги използват за професионални цели, или на юридически лица, които ги предоставят на физически лица за лични цели, съгласно които разпоредби облагаемата основа се изчислява въз основа на кадастралната стойност по отношение на намиращите се на националната територия имоти и въз основа на реалната наемна стойност по отношение на намиращите се в чужбина имоти, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по член 63 ДФЕС и по член 40 от Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г.

2)	Осъжда Кралство Белгия да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 121, 18.4.2017 г.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/16

Решение на Съда (втори състав) от 19 април 2018 г. (преюдициално запитване от Bundesgerichtshof — Германия) — Peek & Cloppenburg KG, Hamburg/Peek & Cloppenburg KG, Düsseldorf

(Дело C-148/17) (1)

((Преюдициално запитване - Право относно марките - Директива 2008/95/ЕО - Член 14 - А posteriori установяване на недействителността на марка или на отмяната на правата на притежателя ѝ - Дата, на която предпоставките за отмяната или за недействителността трябва да са налице - Регламент (ЕО) № 207/2009 - Марка на Европейския съюз - Член 34, параграф 2 - Претендиране на предходността на по-ранна национална марка - Правно действие на претендирането спрямо по-ранната национална марка))

(2018/C 200/20)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Peek & Cloppenburg KG, Hamburg

Ответник: Peek & Cloppenburg KG, Düsseldorf

Диспозитив

Член 14 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките във връзка с член 34, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на [Европейския съюз] трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска тълкуване на националното законодателство, според което недействителността на по-ранна национална марка или отмяната на правата на притежателя ѝ, чиято предходност се претендира спрямо марка на Европейския съюз, могат да бъдат установени a posteriori само ако предпоставките за тази недействителност или за тази отмяна са били налице не само към датата, на която е заявен отказ от по-ранната национална марка, или към датата, на която е изтекъл срокът ѝ на защита, но и към датата, на която е постановено установителното съдебно решение.

(1) ОВ C 231, 17.7.2017 г.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/16

Решение на Съда (девети състав) от 19 април 2018 г. (преюдициално запитване от Consiglio di Stato — Италия) — Consorzio Italian Management, Catania Multiservizi SpA / Rete Ferroviaria Italiana SpA

(Дело C-152/17) (1)

((Преюдициално запитване - Процедури по възлагане на обществени поръчки в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги - Директива 2004/17/ЕО - Задължение за преразглеждане на цената след възлагане на обществената поръчка - Липса на такова задължение, произтичащо от Директива 2004/17/ЕО или от общите принципи, заложени в член 56 ДФЕС и Директива 2004/17/ЕО - Услуги по почистване и поддръжка, свързани с дейност в областта на железопътния транспорт - Член 3, параграф 3 ДЕС - Членове 26 ДФЕС, 57 ДФЕС, 58 ДФЕС и 101 ДФЕС - Липса на достатъчно уточнения относно фактическата обстановка в спора в главното производство, както и на мотивите, обосноваващи необходимостта от отговор на преюдициалните въпроси - Недопустимост - Член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз - Разпоредби от националното право, с които не се прилага правото на Съюза - Липса на компетентност))

(2018/C 200/21)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Consorzio Italian Management и Catania Multiservizi SpA

Ответник: Rete Ferroviaria Italiana SpA

Диспозитив

Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги, изменена с Регламент (ЕС) № 1251/2011 на Комисията от 30 ноември 2011 г., и общите принципи, заложени в нея, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национални разпоредби като разглежданите в главното производство, които не предвиждат периодично преразглеждане на цената след възлагането на обществени поръчки в секторите, обхванати от посочената директива.

(1) ОВ C 213, 3.7.2017 г.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/17

Решение на Съда (трети състав) от 17 април 2018 г. (преюдициални запитвания от Amtsgericht Hannover, Amtsgericht Düsseldorf — Германия) — Helga Krüsemann и др. (C-195/17), Thomas Neufeldt и др. (C-197/17), Ivan Wallmann (C-198/17), Rita Hoffmeyer (C-199/17), Rudolf Meyer (C-199/17), Susanne de Winder (C-200/17), Holger Schlosser (C-201/17), Nicole Schlosser (C-201/17), Peter Rebbe и др. (C-202/17), Eberhard Schmeer (C-203/17), Brigitte Wittmann (C-226/17), Reinhard Wittmann (C-228/17), Regina Lorenz (C-254/17), Prisca Sprecher (C-254/17), Margarethe Yüce и др. (C-274/17), Friedemann Schoen (C-275/17), Brigitta Schoen (C-275/17), Susanne Meyer и др. (C-278/17), Thomas Kiehl (C-279/17), Ralph Eßer (C-280/17), Thomas Schmidt (C-281/17), Werner Ansorge (C-282/17), Herbert Blesgen (C-283/17), Simone Künnecke и др. (C-284/17), Marta Gentile (C-285/17), Marcel Gentile (C-285/17), Gabriele Ossenbeck (C-286/17), Angelina Fell и др. (C-290/17), Helga Jordan-Grompe и др. (C-291/17), EUflight.de GmbH (C-292/17)/TUIfly GmbH

(Съединени дела C-195/17, C-197/17—C-203/17, C-226/17, C-228/17, C-254/17, C-274/17, C-275/17, C-278/17—C-286/17 и C-290/17—C-292/17) (1)

((Преюдициално запитване - Транспорт - Общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети - Регламент (ЕО) № 261/2004 - Член 5, параграф 3 - Член 7, параграф 1 - Право на обезщетение - Освобождаване - Понятието „извънредни обстоятелства“ - „Самоволна стачка“))

(2018/C 200/22)

Език на производството: немски

Запитващи юрисдикции

Amtsgericht Hannover, Amtsgericht Düsseldorf

Страни в главното производство

Ищци: Helga Krüsemann и др. (C-195/17), Thomas Neufeldt и др. (C-197/17), Ivan Wallmann (C-198/17), Rita Hoffmeyer (C-199/17), Rudolf Meyer (C-199/17), Susanne de Winder (C-200/17), Holger Schlosser (C-201/17), Nicole Schlosser (C-201/17), Peter Rebbe и др. (C-202/17), Eberhard Schmeer (C-203/17), Brigitte Wittmann (C-226/17), Reinhard Wittmann (C-228/17), Regina Lorenz (C-254/17), Prisca Sprecher (C-254/17), Margarethe Yüce и др. (C-274/17), Friedemann Schoen (C-275/17), Brigitta Schoen (C-275/17), Susanne Meyer и др. (C-278/17), Thomas Kiehl (C-279/17), Ralph Eßer (C-280/17), Thomas Schmidt (C-281/17), Werner Ansorge (C-282/17), Herbert Blesgen (C-283/17), Simone Künnecke и др. (C-284/17), Marta Gentile (C-285/17), Marcel Gentile (C-285/17), Gabriele Ossenbeck (C-286/17), Angelina Fell и др. (C-290/17), Helga Jordan-Grompe и др. (C-291/17), EUflight.de GmbH (C-292/17)

Ответник: TUIfly GmbH

Диспозитив

Член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, във връзка със съображение 14 от същия трябва да се тълкува в смисъл, че спонтанното отсъствие на съществена част от авиационния персонал („самоволна стачка“), каквото е разглежданото по делата, предмет на главното производство, което започва след изненадващо съобщение на опериращия въздушен превозвач за предстоящо преструктуриране на предприятието, след като е отправен призив, но не от представителите на работниците и служителите в предприятието, а спонтанно от самите тях и те излизат в отпуск по болест, не попада в обхвата на понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на тази разпоредба.

(1) ОВ C 221, 10.7.2017 г.

ОВ C 231, 17.7.2017 г.

ОВ C 239, 24.7.2017 г.

ОВ C 283, 28.8.2017 г.

ОВ C 249, 31.7.2017 г.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/18

Решение на Съда (десети състав) от 12 април 2018 г. (преюдициално запитване от Finanzgericht Düsseldorf — Германия) — Medtronic GmbH/Finanzamt Neuss

(Дело C-227/17) (1)

((Преюдициално запитване - Регламент (ЕИО) № 2658/87 - Митнически съюз и обща митническа тарифа - Тарифно класиране - Комбинирана номенклатура - Подпозиции 9021 10 10, 9021 10 90 и 9021 90 90 - Система за фиксиране на гръбначния стълб - Регламент за изпълнение (ЕС) № 1214/2014))

(2018/C 200/23)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Finanzgericht Düsseldorf

Страни в главното производство

Жалбоподател: Medtronic GmbH

Ответник: Finanzamt Neuss

Диспозитив

Комбинираната номенклатура в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, изменена с Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1754 на Комисията от 6 октомври 2015 г., трябва да се тълкува в смисъл, че класирането на системи за фиксиране на гръбначния стълб като обсъжданите в главното производство в подпозиция 9021 90 90 от Комбинираната номенклатура е изключено, когато тези системи могат да бъдат класирани в друга подпозиция от позиция 9021 от Комбинираната номенклатура. Евентуалното класиране на тези системи в подпозиция 9021 10 10 или в подпозиция 9021 10 90 от Комбинираната номенклатура зависи от характеризиращата ги основна функция, която запитващата юрисдикция следва да определи, като вземе предвид обективните характеристики и свойства на такива системи, както и тяхното предназначение и конкретна употреба.

(1) ОВ C 249, 31.7.2017 г.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/19

Решение на Съда (шести състав) от 12 април 2018 г. (преюдициално запитване от Krajský súd v Bratislave — Словакия) — PPC Power a.s./Finančné riaditeľstvo Slovenskej republiky, Daňový úrad pre vybrané daňové subjekty

(Дело C-302/17) (1)

((Преюдициално запитване - Околна среда - Директива 2003/87/ЕО - Схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове - Цели - Безплатно разпределяне на квоти - Национална правна уредба, предвиждаща облагане за прехвърлени и неизползвани квоти))

(2018/C 200/24)

Език на производството: словашки

Запитваща юрисдикция

Krajský súd v Bratislave

Страни в главното производство

Жалбоподател: PPC Power a.s.

Ответници: Finančné riaditeľstvo Slovenskej republiky, Daňový úrad pre vybrané daňové subjekty

Диспозитив

Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която облага със ставка от 80 % от стойността им разпределените безплатно квоти за емисии на парникови газове, които са били продадени или не са били използвани от предприятията, обхванати от схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове.

(1) ОВ C 269, 14.8.2017 г.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/19

Решение на Съда (седми състав) от 12 април 2018 г. (преюдициално запитване от High Court (Irlande) — Ирландия) — People Over Wind, Peter Sweetman/Coillte Teoranta

(Дело C-323/17) (1)

((Преюдициално запитване - Околна среда - Директива 92/43/ЕИО - Опазване на естествените местообитания - Специални защитени зони - Член 6, параграф 3 - Предварителна проверка, за да се определи дали е необходимо да се извърши оценка на въздействието на план или на проект върху специална защитена зона - Мерки, които могат да бъдат взети предвид за тази цел))

(2018/C 200/25)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

High Court (Irlande)

Страни в главното производство

Жалбоподатели: People Over Wind, Peter Sweetman

Ответник: Coillte Teoranta

Диспозитив

Член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна трябва да се тълкува в смисъл, че за да се определи дали е необходимо впоследствие да се извършва подходяща оценка на въздействието на даден план или проект върху съответната територия, не следва във фазата на предварителната проверка да се вземат предвид мерките за избягване или намаляване на вредните последици от плана или проекта върху тази територия.

(1) ОВ C 277, 21.8.2017 г.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/20

Решение на Съда (голям състав) от 17 април 2018 г. — Европейска комисия/Република Полша

(Дело C-441/17) (1)

((Неизпълнение на задължения от държава членка - Околна среда - Директива 92/43/ЕИО - Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна - Член 6, параграфи 1 и 3 - Член 12, параграф 1 - Директива 2009/147/ЕО - Опазване на дивите птици - Членове 4 и 5 - Територия от „Натура 2000“„Puszcza Białowieska“ (Беловежка гора) - Изменение на плана за управление на горите - Увеличаване на обема на дърводобива - План или проект, който не е непосредствено необходим за управлението на територията и може да окаже значително влияние върху нея - Подходяща оценка на въздействието върху територията - Отрицателно влияние върху територията - Ефективно прилагане на мерките за опазване - Последици за местата за размножаване и почивка на защитените видове))

(2018/C 200/26)

Език на производството: полски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: C. Hermes, H. Krämer, K. Herrmann и E. Kružíková)

Ответник: Република Полша (представители: J. Szyszko, министър на околната среда, както и B. Majczyna и D. Krawczyk, подпомагани от K. Tomaszewski, ekspert)

Диспозитив

Република Полша не е изпълнила задълженията си:

—

по член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, изменена с Директива 2013/17/ЕС на Съвета от 13 май 2013 г., тъй като е одобрила приложение към плана за управление на горите в Горско стопанство Бяловежа, без да се увери, че това приложение няма да има отрицателно влияние върху целостта на територия от значение за Общността и специална защитена зона PLC200004 Puszcza Białowieska,

—

по член 6, параграф 1 от Директива 92/43, изменена с Директива 2013/17, и по член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици, изменена с Директива 2013/17, тъй като не е определила необходимите мерки за опазване, които отговарят на екологичните изисквания за типовете естествени местообитания, посочени в приложение I към Директива 92/43, изменена с Директива 2013/17, видовете, посочени в приложение II към същата директива, видовете птици, посочени в приложение I към Директива 2009/147, изменена с Директива 2013/17, и редовно срещащите се мигриращи видове, непосочени в последното приложение, за които са предназначени територия от значение за Общността и специална защитена зона PLC200004 Puszcza Białowieska,

—

по член 12, параграф 1, букви а) и г) от Директива 92/43, изменена с Директива 2013/17, тъй като не е осигурила строга защита на сапроксилните бръмбари — Buprestis splendens, Cucujus cinnaberinus, Phryganophilus ruficollis и Pytho kolwensis, посочени в приложение IV към същата директива, а именно не е забранила умишленото им убиване, обезпокояването им, нито пък повреждането или унищожаването на местата им за размножаване на територията на Горско стопанство Бяловежа, и

—

по член 5, букви б) и г) от Директива 2009/147, изменена с Директива 2013/17, тъй като не е осигурила защита на видовете птици, посочени в член 1 от същата директива, а именно на врабчовата кукумявка (Glaucidium passerinum), пернатоногата кукумявка (Aegolius funereus), белогръбия кълвач (Dendrocopos leucotos) и трипръстия кълвач (Picoides tridactylus), като по-специално не се е уверила, че тези видове няма да бъдат убивани или обезпокоявани през периода на размножаване и отглеждане на малките, а гнездата и яйцата им няма да бъдат умишлено унищожавани, увреждани или премествани на територията на Горско стопанство Бяловежа.

2)	Осъжда Република Полша да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 338, 9.10.2017 г.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/21

Жалба, подадена на 15 февруари 2018 г. от Red Bull GmbH срещу решението на Общия съд (втори състав), постановено на 30 ноември 2017 г. по съединени дела T-101/15 и Т-102/15 — Red Bull GmbH/Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост

(Дело C-124/18 P)

(2018/C 200/27)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Red Bull GmbH (представители: A. Renck, Rechtsanwalt, S. Petivlasova, abogada)

Други страни в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), Marques, Optimum Mark sp. z o.o.

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени оспореното решение от 30 ноември 2017 г. по съединени дела T-101/15 и T-102/15,

—	да отмени решенията на първи апелативен състав на ответника от 2 декември 2014 г. по преписки R 2037/2013-1 и R 2036/2013-1, и

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В първото си основание жалбоподателят твърди, че тълкуването от Общия съд на член 7, параграф 1, буква a) и член 4 от Регламента относно марката на Общността (1), в контекста на марки, представляващи комбинация от цветове, нарушава принципите на равно третиране и на пропорционалност. Общият съд неправилно е наложил ново и непропорционално изискване за графично изобразяване на марки, представляващи комбинация от цветове, изхождайки неправилно от виждането, че на такива марки е вътрешноприсъщо поради естеството им да са по-малко прецизни. Първо, това виждане няма никакво правно основание и не отговаря на никоя от целите, посочени в правната уредба, и има за резултат незаконно и непропорционално дискриминиране на марките, представляващи комбинация от цветове в сравнение с всички други видове марки, като например марките от един цвят, словните марки, марките, представляващи дизайн и други. Второ, изложените в оспореното решение критерии са в противоречие с естеството на марките, представляващи комбинация от цветове, per se, които, както ясно е прието от настоящия Съд в решение Libertel (2), са неограничени пространствено. Оспореното решение в действителност свежда марките, представляващи комбинация от цветове per se, до цветни фигуративни или позиционни марки, или марки с мотиви. Трето, оспореното решение потенциално прави недействителни повече от 85 % от марките в регистъра на ответника, представляващи комбинация от цветове от вида на оспорените марки.

Във второто си основание жалбоподателят излага, че Общият съд е нарушил член 7, параграф 1, буква a) и член 4 от Регламента относно марката на Общността, поради неправилно и недопустимо тълкуване на решението Heidelberger Bauchemie (3), доколкото в него се налагат три кумулативни изисквания за графичното изобразяване на марките, представляващи комбинация от цветове, а именно: (i) точните нюанси на разглежданите цветове (ii) съотношенията на разглежданите цветове и (iii) пространственото разположение на цветовете. Тези изисквания не били съществени за това решение и имали непропорционално тежки последици единствено за категорията или класа марки или знаци, състоящи се от комбинация от цветове или цвят, per se. Нещо повече, третото и ново наложено изискване е оправдано с твърдяната „ограничена вътрешноприсъща годност на цветовете да предават конкретно значение“. Последното обаче досега е било разглеждано от ъгъла на отличителния характер в критериите за годност за регистрация на марка, а не от гледна точка на изискването за графично изобразяване, което означава, че от самото начало това води до недействителност на регистрацията без възможност да се доказва, че чрез придобития отличителен характер или другояче тя може да бъде отстранена. Оспореното решение нарушава също член 4 от Регламента относно марката на Общността като изисква „експлицитно“ описание за марките от вида на спорните в настоящото дело и като незаконосъобразно ограничава ефективното определяне на такива марки само до тези, които имат едно пространствено (с други думи — фигуративни) разположение, отговарящо на предполагаемото действително последващо използване на марката.

В третото си основание жалбоподателят излага, че Общият съд е нарушил принципа на защита на оправданите правни очаквания, като не е преценил и не е взел предвид в решението си, че първата оспорена марка е била заявена преди решението Heidelberger Bauchemie и следователно пренебрегвайки потенциалната приложимост на принципите, изложени от Съда в решенията Lambretta (4) и Cactus (5). Той е нарушил този принцип и чрез неосъществяването на цялостна преценка на позволените и достоверни източници, приложими правила и разпоредби, съдебна практика на ЕС и на Насоките на ответника, за да прецени дали всички относими обстоятелства по настоящото дело биха могли кумулативно да дадат основание за извода, че ответникът е дал на жалбоподателя точни, безусловни и последователни уверения, на които жалбоподателят се е позовал, съобразявайки се с тях, което е довело до поддържане на валидни оправдани очаквания от страна на жалбоподателя.

В четвъртото си основание жалбоподателят изтъква, че Общият съд е нарушил принципа на пропорционалност, като не е взел предвид непропорционалността на отмяната на двете оспорени марки при изключителните обстоятелства по настоящото дело. По-конкретно Общият съд не е взел предвид, че целите за точност и яснота, както и за правна сигурност, биха могли легитимно да бъдат постигнати, ако жалбоподателят беше поканен и му беше дадена възможност да изясни описанието на двете марки, така че те да останат в регистъра, вместо и двете регистрации да бъдат отменени.

В петото си основание жалбоподателят излага, че Общият съд е нарушил процедурните си правила като е приложил неправилно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник и е осъдил жалбоподателя да плати съдебните разноски. Изключителните обстоятелства по настоящото дело и принципът на справедливост изискват, съгласно член 135, параграф 1 от Правилника, жалбоподателят да не бъде осъждан за съдебните разноски (а те да бъдат поети от ответника).

(1) Регламент (EC) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 154, 2017 г., стр. 1).

(2) Решение от 6 май 2003 г., Libertel (C-104/01, EU:C:2003:244).

(3) Решение от 24 юни 2004 г., Heidelberger Bauchemie (C-49/02, EU:C:2004:384).

(4) Решение от 16 февруари 2017 г., Brandconcern BV/EUIPO и Scooters India („Lambretta“) (C-577/14 P, EU:C:2017:122).

(5) Решение от 11 октомври 2017 г., EUIPO/Cactus SA („Cactus“) (C-501/15 P, EU:C:2017:750).

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/22

Иск, предявен на 22 март 2018 г. — Европейска комисия/Кралство Испания

(Дело C-207/18)

(2018/C 200/28)

Език на производството: испански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: É. Gippini Fournier, G. von Rintelen и J. Samnadda)

Ответник: Кралство Испания

Искания

—

да се установи, че Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 43 от Директива 2014/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар (1), тъй като до 10 април 2016 г. не е приело всички законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за изпълнението на посочената директива, или при всички положения не е уведомило Комисията за тези разпоредби;

—

на основание член 260, параграф 3 ДФЕС на Кралство Испания да бъде наложена периодичната имуществена санкция в размер на 123 928,64 EUR на ден, считано от деня на постановяване на съдебното решение, с което се установява неизпълнението на задължението за приемане на необходимите разпоредби за изпълнението на Директива 2014/26/ЕС или при всички положение за съобщаването им на Комисията, и

—	Кралство Испания да бъде осъдено да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Съгласно член 43, параграф 1 от Директива 2014/26/ЕС до 10 април 2016 г. държавите членки трябва да приемат и публикуват законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за постигане на съответствие с тази директива, и незабавно да съобщят за това на Комисията.

Комисията решава да предяви настоящия иск пред Съда на Европейския съюз, тъй като Кралство Испания не е транспонирало напълно Директива 2014/26/ЕС и не е уведомило Комисията за мерките за транспониране.

Комисията предлага на Кралство Испания да бъде наложена периодичната имуществена санкция в размер на 123 928,64 EUR на ден, считано от деня на постановяване на съдебното решение, изчислена с оглед тежестта и продължителността на нарушението, както и с оглед възпиращото действие на санкцията предвид способността за плащане на тази държава членка.

(1) ОВ L 84, 2014 г., стр. 72.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/24

Иск, предявен на 11 април 2018 г. — Европейска комисия/Република Хърватия

(Дело C-250/18)

(2018/C 200/30)

Език на производството: хърватски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: M. Mataija и E. Sanfrutos Cano)

Ответник: Република Хърватия

Европейската комисия иска от Съда:

—	да установи, че Република Хърватия не е изпълнила задълженията си по член 5, параграф 1 от Директива 2008/98 (1), тъй като не е счела, че депонираният в Biljane Donje инертен материал от камък е отпадък — а не страничен продукт — и че трябва да се третира като отпадък,

—

да установи, че Република Хърватия не е изпълнила задълженията си по член 13 от Директива 2008/98, тъй като не е взела всички необходими мерки, за да гарантира, че управлението на депонираните в Biljane Donje отпадъци се извършва без да се застрашава човешкото здраве и без да се вреди на околната среда;

—

да установи, че Република Хърватия не е изпълнила задълженията си по член 15, параграф 1 от Директива 2008/98, тъй като не е взела необходимите марки, за да гарантира, че притежателят на депонираните в Biljane Donje отпадъци извършва самостоятелно третирането на отпадъците или поверява третирането на търговец, организация или предприятие, извършващи дейности по третиране на отпадъци, или третирането се организира от частна или обществена организация за събиране на отпадъци, и

—	Република Хърватия да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Що се отнася до нарушението на член 5, параграф 1 от Директива 2008/98:

Член 5, параграф 1 от посочената директива съдържа кумулативни условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да може вещество или предмет, получени в резултат на производствен процес, чиято основна цел не е производството на това вещество или предмет, да не бъдат разглеждани като отпадък, а като страничен продукт. Република Хърватия е приложила неправилно член 5, параграф 1 по отношение на депонирания в Biljane Donje отпадък, тъй като не е счела, че става въпрос за отпадък — а не за страничен продукт — въпреки че по-нататъшната употреба на този отпадък не е определена по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2008/98.

Що се отнася до нарушението на член 13 от Директива 2008/98:

Съгласно член 13 от посочената директива държавите членки вземат всички необходими мерки, за да гарантират, че управлението на отпадъците се извършва без да се застрашава човешкото здраве и без да се вреди на околната среда. Макар хърватските власти да установяват, че отпадъците в Biljane Donje се намират на място, което нито е определено, нито пък е подготвено за депониране на отпадъци, върху поземлен участък без да са взети каквито и да било мерки за защита от разпространение във водата и въздуха, нито една от мерките, които хърватските власти са взели във връзка с отпадъците, не е реализирана до момента. Това положение остава непроменено в продължителен период от време, което неизбежно води до влошаване на състоянието на околната среда. Република Хърватия съответно не е взела всички необходими мерки, за да гарантира, че управлението на депонираните в Biljane Donje отпадъци се извършва без да се застрашава човешкото здраве и без да се вреди на околната среда.

Що се отнася до нарушението на член 15, параграф 1 от Директива 2008/98:

Съгласно член 15, параграф 1 от посочената директива държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки първоначален причинител на отпадъци или друг притежател на отпадъци извършва самостоятелно третирането на отпадъците или поверява третирането на търговец, организация или предприятие, извършващи дейности по третиране на отпадъци, или третирането се организира от частна или обществена организация за събиране на отпадъци, в съответствие с членове 4 и 13 от същата директива. Неизпълнението от страна на хърватските власти на задължението да гарантират, че притежателят на отпадъците третира отпадъка или поверява третирането му на някое от лицата, посочени в член 15, параграф 1, се потвърждава от обстоятелството, че към момента на предявяване на иска, а и след това, тези отпадъци продължават незаконосъобразно да се депонират в Biljane Donje, където се намират вече от доста време. Хърватските власти не са взели ефективни мерки, чрез които притежателят на отпадъците да бъде накаран да третира отпадъците самостоятелно или чрез лицата, посочени в член 15, параграф 1 от Директива 2008/98.

(1) Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, стр. 3).

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/26

Решение на Общия съд от 26 април 2018 г. — Messi Cuccittini/EUIPO — J-M.-E.V. e hijos (MESSI)

(Дело T-554/14) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „MESSI“ - По-ранни фигуративни марки на Европейския съюз „MASSI“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001]))

(2018/C 200/31)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Lionel Andrés Messi Cuccittini (Барселона, Испания) (представители: първоначално J. L. Rivas Zurdo и M. Toro Gordillo, впоследствие J.-B. Devaureix и J.-Y. Teindas Maillard, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: първоначално O. Mondéjar Ortuño, впоследствие S. Palmero Cabezas)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: J-M.-E.V. e hijos, SRL (Гранойерс, Испания) (представители: J. Güell Serra и M. Ceballos Rodríguez, avocats)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 23 април 2014 г.(преписка R 1553/2013-1) относно производство по възражение със страни J-M.-E.V. e hijos и M. Messi Cuccittini

Диспозитив

1)	Отменя решението на първи апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 23 април 2014 г. (преписка R 1553/2013-1).

2)	EUIPO понася освен направените от нея разноски и разноските, направени от г-н Lionel Andrés Messi Cuccittini.

3)	J-M.-E.V. e hijos, SRL понася направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 339, 29.9.2014 г.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/26

Решение на Общия съд от 23 април 2018 г. — One of Us и др./Комисия

(Дело T-561/14) (1)

((Институционално право - Европейска гражданска инициатива - Политика за научни изследвания - Обществено здраве - Сътрудничество за развитие - Финансиране от Съюза на дейности, които включват унищожаване на човешки ембриони - Съобщение на Комисията съгласно член 10, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 211/2011 - Жалба за отмяна - Процесуална правоспособност - Обжалваем акт - Частична недопустимост - Съдебен контрол - Задължение за мотивиране - Явна грешка в преценката))

(2018/C 200/32)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: European Citizens’ Initiative One of Us и останалите жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложението (представители: първоначално C. de La Hougue, впоследствие J. Paillot, avocats, и накрая P. Diamond, barrister)

Ответник: Европейска комисия (представители: J. Laitenberger и H. Krämer)

Встъпила страна в подкрепа на жалбоподателя: Република Полша (представители: M. Szwarc, A. Miłkowska и B. Majczyna)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Европейски парламент (представители: първоначално U. Rösslein и E. Waldherr, впоследствие U. Rösslein и R. Crowe), Съвет на Европейския съюз (представители: E. Rebasti и K. Michoel)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Съобщение COM(2014) 355 окончателен на Комисията от 28 май 2014 г. относно европейската инициатива „Uno di noi“

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	European Citizens’ Initiative One of Us и останалите жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложението, понасят направените от тях съдебни разноски, както и разноските на Европейската комисия.

3)	Република Полша, Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 409, 17.11.2014 г.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/27

Решение на Общия съд от 23 април 2018 г. — CRM/Комисия

(Дело T-43/15) (1)

((Защитено географско указание - Piadina Romagnola или Piada Romagnola - Производство по регистрация - Разпределяне на правомощията между Комисията и националните органи - Връзка между репутацията на продукта и неговия географски произход - Член 5, параграф 2, буква б) от Регламент (EО) № 1151/2012 - Обхват на осъществявания от Комисията контрол върху заявката за регистрация - Член 7, параграф 1, буква е), подточка ii), член 8, параграф 1, буква в), подточка ii) и член 50, параграф 1 от Регламент № 1151/2012 - Последствия за производството пред Комисията от отмяна на спецификация от национална юрисдикция - Задължение на Комисията да извърши разследване - Принцип на добра администрация - Ефективна съдебна защита))

(2018/C 200/33)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: CRM Srl (Модена, Италия) (представители: първоначално G. Forte, C. Marinuzzi и A. Franchi, впоследствие G. Forte и C. Marinuzzi, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители): първоначално D. Bianchi, J. Guillem Carrau и F. Moro, впоследствие D. Bianchi, A. Lewis и F. Moro)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Италианска република (представители: G. Palmieri, подпомагана от M. Scino, avvocato dello Stato), Consorzio di Promozione e Tutela della Piadina Romagnola (Co.P.Rom) (Римини, Италия) (представители: A. Improda и P. Rodilosso, avocats)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) на Комисията от 24 октомври 2014 година за вписване на наименование в регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания [Piadina Romagnola/Piada Romagnola (ЗГУ)] (ОВ L 316, 2014 г., стр. 3)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	CRM srl понася две трети от собствените си разноски и две трети от разноските на Европейската комисия, свързани с настоящото производство.

3)	Комисията понася една трета от собствените си разноски и една трета от разноските на CRM, свързани с настоящото производство.

4)	CRM и Комисията понасят собствените си разноски във връзка с обезпечителното производство.

5)	Италианската република и Consorzio di Promozione e Tutela della Piadina Romagnola (Co.P.Rom) понасят собствените си разноски.

(1) ОВ C 89, 16.3.2015 г.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/28

Решение на Общия съд от 26 април 2018 г. — Espírito Santo Financial (Португалия)/ЕЦБ

(Дело T-251/15) (1)

((Достъп до документи - Решение 2004/258/ЕО - Документи, свързани с решението на ЕЦБ от 1 август 2014 г. относно Banco Espírito Santo SA - Мълчалив отказ за предоставяне на достъп - Изричен отказ за предоставяне на достъп - Частичен отказ за предоставяне на достъп - Изключение, свързано с поверителността на заседанията на органите на ЕЦБ за вземане на решения - Изключение, свързано с финансовата, валутната или икономическата политика на Съюза или на държава членка - Изключение, свързано със стабилността на финансовата система в Съюза или в държава членка - Изключение, свързано със защитата на търговските интереси - Изключение, свързано със становищата за вътрешно ползване - Задължение за мотивиране))

(2018/C 200/34)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Espírito Santo Financial (Португалия), SGPS, SA (Лисабон, Португалия) (представители: първоначално R. Oliveira, N. Cunha Barnabé и S. Estima Martins, avocats, впоследствие L. Soares Romão, J. Shearman de Macedo и D. Castanheira Pereira, avocats)

Ответник: Европейска централна банка (представители: първоначално F. Malfrère и S. Lambrinoc, впоследствие F. Malfrère и T. Filipova, подпомагани от H.-G. Kamann и P. Gey, avocats)

Предмет

Искане на основание на член 263 ДФЕС за отмяна, от една страна, на решението на ЕЦБ от 1 април 2015 г., с което се отказва частично достъпът до определени документи, свързани с решението на ЕЦБ от 1 август 2014 г. относно Banco Espírito Santo SA, и от друга страна, с мълчаливия отказ за достъп до посочените документи

Диспозитив

Отменя решението на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 1 април 2015 г., с което се отказва частично достъпът до определени документи, свързани с решението на ЕЦБ от 1 август 2014 г. относно Banco Espírito Santo SA в частта, в която ЕЦБ отказва достъпа до размера на кредита, включен в извадките от протокола, в който е отбелязано решението на Управителния съвет на ЕЦБ от 28 юли 2014 г., както и с информацията, заличена в предложенията на Изпълнителния съвет на ЕЦБ от 28 юли и 1 август 2014 г.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Espírito Santo Financial (Portugal), SGPS, SA и ЕЦБ понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 245, 27.7.2015 г.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/29

Решение на Общия съд от 25 април 2018 г. — Унгария/Комисия

(Съединени дела T-554/15 и T-555/15) (1)

((Държавни помощи - Помощи, предоставени по силата на унгарски Закон № XCIV от 2014 г. относно приноса на предприятията от тютюневата промишленост към здравеопазването - Помощи в резултат на изменение от 2014 г. на унгарския закон от 2008 г. относно хранителната верига и официалния надзор над нея - Данъци с прогресивни данъчни ставки върху годишния оборот - Решение за започване на процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС - Едновременно приемане на разпореждане за преустановяване - Жалба за отмяна - Възможност за отделяне на разпореждането за преустановяване - Правен интерес - Допустимост - Задължение за мотивиране - Пропорционалност - Равно третиране - Право на защита - Принцип на лоялно сътрудничество - Член 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999))

(2018/C 200/35)

Език на производството: унгарски

Страни

Жалбоподател: Унгария (представители: M. Fehér и G. Koós)

Ответник: Европейска комисия (представители: L. Flynn, P.-J. Loewenthal и K. Talabér-Ritz)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за частична отмяна, от една страна, на Решение C(2015) 4805 окончателен на Комисията от 15 юли 2015 година относно държавна помощ SA.41187 (2015/NN) — Унгария — Принос на предприятията от тютюневата промишленост към здравеопазването (OВ C 277, 2015 г., стр. 24), и от друга страна, на Решение C(2015) 4808 окончателен на Комисията от 15 юли 2015 година относно държавна помощ SA.40018 (2015/C) (ex 2014/NN) — Изменение от 2014 г. на унгарската такса за инспекция на хранителната верига (OВ C 277, 2015 г., стр. 12)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбите.

2)	Осъжда Унгария да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 398, 30.11.2015 г.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/29

Решение на Общия съд от 26 април 2018 г. — European Dynamics Luxembourg et Evropaïki Dynamiki/Комисия

(Дело T-752/15) (1)

((Обществени поръчки за услуги - Процедура за представяне на оферти - Услуги по подкрепа и консултиране за техническия персонал в областта на информатиката IV (STIS IV) - Отхвърляне на офертата на оферент - Задължение за мотивиране - Оферта с необичайно ниска стойност - Критерии за възлагане - Явни грешки в преценката - Извъндоговорна отговорност))

(2018/C 200/36)

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: European Dynamics Luxembourg SA (Люксембург, Люксембург) и Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE (Атина, Гърция) (представители: M. Sfyri, C.-N. Dede и D. Papadopoulou, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално S. Delaude, A. Kyratsou и S. Lejeune, впоследствие S. Delaude, A. Kyratsou и A. Katsimerou)

Предмет

От една страна, искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решение на Комисията от 29 октомври 2015 г., с което е отхвърлена представената от жалбоподателите оферта в рамките на откритата процедура за представяне на оферти № DIGIT/R3/PO/2015/0008, наречена „Услуги по подкрепа и консултиране за техническия персонал в областта на информатиката“ IV (STIS IV) , Партида 3: „Разработване, поддръжка, проектиране и тестване на решения за уеб инфраструктура и информационна система“ и от друга страна, искане на основание член 286 ДФЕС за обезщетение за вредите, които жалбоподателите твърдят, че са претърпели в резултат на това решение

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда European Dynamics Luxembourg SA и Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE да заплатят съдебните разноски.

(1) ОВ C 68, 22.2.2016 г.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/30

Решение на Общия съд от 24 април 2018 г. — Caisse régionale de crédit agricole mutuel Alpes Provence и др./ЕЦБ

(Съединени дела T-133/16 —T-136/16) (1)

((Икономическа и парична политика - Пруденциален надзор над кредитните институции - Член 4, параграф 1, буква д) и параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 - Лице, което действително управлява дейността на кредитна институция - Член 13, параграф 1 от Директива 2013/36/ЕС и член L. 511-13, втора алинея от френския паричен и финансов кодекс - Принцип на несъвместяване на председателството на ръководния орган на кредитна институция в рамките на надзорната му функция с функцията на главен изпълнителен директор в същата институция - Член 88, параграф 1, буква д) от Директива 2013/36 и член L. 511-58 от френския паричен и финансов кодекс))

(2018/C 200/37)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател по дело T-133/16: Caisse régionale de crédit agricole mutuel Alpes Provence (Екс-ан-Прованс, Франция) (представители: P. Mele и H. Savoie, avocats)

Жалбоподател по дело T-134/16: Caisse régionale de crédit agricole mutuel Nord Midi-Pyrénées (Алби, Франция) (представители: P. Mele и H. Savoie, avocats)

Жалбоподател по дело T-135/16: Caisse régionale de crédit agricole mutuel Charente-Maritime Deux-Sèvres (Сент, Франция) (представители: P. Mele и H. Savoie, avocats)

Жалбоподател по дело T-136/16: Caisse régionale de crédit agricole mutuel Brie Picardie (Амиен, Франция) (представители: P. Mele и H. Savoie, avocats)

Ответник: Европейска централна банка (представители: A. Karpf и C. Hernández Saseta, подпомагани от A. Heinzmann, avocat)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: V. Di Bucci, K.-P. Wojcik и A. Steiblytė)

Предмет

Жалби с правно основание член 263ДФЕС и с предмет отмяна на решенията на ЕЦБ, съответно,

ECB/SSM/2016 969500TJ5KRTCJQWXH05/98,

ECB/SSM/2016 969500TJ5KRTCJQWXH05/100,

ECB/SSM/2016 969500TJ5KRTCJQWXH05/101 и

ECB/SSM/2016 969500TJ5KRTCJQWXH05/99 от 29 януари 2016 г., приети на основание член 4, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 2013 г., стр. 63), член 93 от Регламент (ЕС) № 468/2014 на ЕЦБ от 16 април 2014 година за създаване на рамката за сътрудничество в единния надзорен механизъм между ЕЦБ и националните компетентни органи и с определените на национално равнище органи (Рамков регламент за ЕНМ) (ОВ L 141, 2014 г., стр. 1) и членове L. 511 13, L. 511 52, L. 511 58, L. 612 23 1 и R. 612 29 3 от френския паричен и финансов кодекс

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбите.

Caisse régionale de crédit agricole mutuel Alpes Provence, Caisse régionale de crédit agricole mutuel Nord Midi-Pyrénées, Caisse régionale de crédit agricole mutuel Charente-Maritime Deux-Sèvres и Caisse régionale de crédit agricole mutuel Brie Picardie понасят собствените си съдебни разноски, както и тези на Европейската централна банка (ЕЦБ).

3)	Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 175, 17.5.2016 г.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/31

Решение на Общия съд от 26 април 2018 г. — Azarov/Съвет

(Дело T-190/16) (1)

((Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Украйна - Замразяване на средства - Списък на лицата, образуванията и органите, спрямо които се прилага замразяването на финансови средства и икономически ресурси - Включване на името на жалбоподателя - Право на защита - Принцип на добра администрация - Злоупотреба с власт - Право на собственост - Право на свободна стопанска инициатива - Явна грешка в преценката))

(2018/C 200/38)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Mykola Yanovych Azarov (Киев, Украйна) (представители: G. Lansky и A. Egger, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: J.-P. Hix и F. Naert,)

Предмет

Жалба на основание на член 263 ДФЕС, с която се иска отмяната на Решение (ОВППС) 2016/318 на Съвета от 4 март 2016 година за изменение на Решение 2014/119/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна (ОВ L 60, 2016 г., стр. 76) и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/311 на Съвета от 4 март 2016 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 208/2014 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна (OВ L 60, 2016 г., стр. 1), доколкото името на жалбоподателя е включено в списъка на лицата, образуванията и органите, спрямо които се прилагат тези ограничителни мерки

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Mykola Yanovych Azarov да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 222, 20.6.2016 г.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/32

Решение на Общия съд от 25 април 2018 г. — Walfood/EUIPO — Romanov Holding (CHATKA)

(Дело T-248/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Фигуративна марка на Европейския съюз „CHATKA“ - По-ранна международна фигуративна марка „CHATKA“ - Относително основание за отказ - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (EО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (EС) 2017/1001) - Реално използване на по-ранната марка - Член 57, параграфи 2 и 3) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 64, параграфи 2 и 3 от Регламент 2017/1001))

(2018/C 200/39)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Walfood SA (Люксембург, Люксембург) (представител: E. Cornu, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: J. Crespo Carrillo)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Romanov Holding, SL (Ла Моралея, Испания) (представители: S. García Cabezas и R. Fernández Iglesias, avocats)

Предмет

Жалба срещу решение на пети апелативен състав на EUIPO от 21 март 2016 г. (преписка R 150/2015-5), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Romanov Holding и Walfood

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Walfood SA да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 270, 25.7.2016 г.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/32

Решение на Общия съд от 26 април 2018 г. — Convivo/EUIPO — Porcesadora Nacional de Alimentos (M’Cooky)

(Дело T-288/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Международна регистрация, посочваща Европейския съюз - Словна марка „M’Cooky“ - По-ранна национална фигуративна марка „MR.COOK“ - Относително основание за отказ - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 [понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001] - Вероятност от объркване))

(2018/C 200/40)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Convivo GmbH (Виена, Австрия) (представител: C. Düchs, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: L. Rampini и D. Walicka)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Porcesadora Nacional de Alimentos C.A. Pronaca (Кито, Еквадор)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 7 март 2016 г. (преписка R 1039/2015-2), постановено в производство по възражение със страни Porcesadora Nacional de Alimentos C. A. Pronaca и Convivo

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Convivo GmbH понася направените от него съдебни разноски и тези на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

(1) ОВ C 260, 18.7.2016 г.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/33

Решение на Общия съд от 25 април 2018 г. — Walfood/EUIPO — Romanov Holding („CHATKA“)

(Дело T-312/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Международна регистрация, посочваща Европейския съюз - Словна марка „CHATKA“ - По-ранна международна фигуративна марка „CHATKA“ - Относително основание за отказ - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001) - Реално използване на по-ранната марка - Член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 47, параграфи 2 и 3 от Регламент 2017/1001))

(2018/C 200/41)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Walfood SA (Люксембург, Люксембург) (представител: E. Cornu, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: J. Crespo Carrillo)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 21 март 2016 г. (преписка R 2780/8014-5), постановено в производство по възражение между Romanov Holding и Walfood

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Walfood SA да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 305, 22.8.2016 г.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/34

Решение на Общия съд от 25 април 2018 г. — Perfumes y Aromas Artesanales/EUIPO — Aromas Selective (Aa AROMAS artesanales)

(Дело T-426/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „Aa AROMAS artesanales“ - По-ранна фигуративна марка на Европейския съюз „Aromas PERFUMARIA Beleza em todos os sentidos“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Идентичност или сходство на услугите - Сходство на знаците - Съответни потребители - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001))

(2018/C 200/42)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Perfumes y Aromas Artesanales, SL (Арганда дел Рей, Испания) (представител: J. Botella Reyna, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: E. Zaera Cuadrado и A. Schifko)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Aromas Selective, SL (Дос Ерманас, Испания) (представители: I. Temiño Ceniceros и J. Oria Sousa-Montes, адвокати)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 20 май 2016 г. (преписка R 766/2015-5), постановено в производство по възражение със страни Aromas Selective и Perfumes y Aromas Artesanales

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

Осъжда Perfumes y Aromas Artesanales, SL да понесе направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и на Aromas Selective, SL, включително необходимите разходи, направени от последното пред апелативния състав на EUIPO.

(1) ОВ C 364, 3.10.2016 г.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/34

Решение на Общия съд от 23 април 2018 г. — Verein Deutsche Sprache/Комисия

(Дело T-468/16) (1)

((Достъп до документи - Регламент (ЕО) № 1049/2001 - Документи, свързани с решение на Комисията относно реорганизиране на пресслужбата в сградата „Берлемон“, с което използваните езици се редуцират само до френски и английски - Частичен отказ за достъп - Декларация на Комисията, че такива документи не съществуват - Презумпция за законосъобразност - Грешка в правото - Задължение за мотивиране))

(2018/C 200/43)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Verein Deutsche Sprache eV (Дортмунд, Германия) (представител: W. Ehrhardt, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: F. Erlbacher и F. Clotuche-Duvieusart)

Предмет

Жалба на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2016) 3714 окончателен на Комисията от 10 юни 2016 г., свързано с искане на жалбоподателя на основание на Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Eвропейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (OВ 2001, L 145, стp. 43) да му бъде предоставен достъп до някои документи, свързани с решение на Комисията да реорганизира пресслужбата в сградата „Берлемон“, при което използваните езици се редуцират само до френски и английски

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Verein Deutsche Sprache eV да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 371, 10.10.2016 г.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/36

Решение на Общия съд от 25 април 2018 г. — Euro Castor Green/EUIPO — Netlon France (Непрегледно оградно пано)

(Дело T-756/16) (1)

((Промишлен дизайн на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Регистриран промишлен дизайн на Общността, представляващ оградно пано - По-ранен промишлен дизайн на Общността - Основание за обявяване на недействителност - Оповестяване на по-ранния промишлен дизайн - Липса на новост - Липса на оригиналност - Членове 5 и 6 и член 25, параграф 1, буква б) от Регламент (EО) № 6/2002))

(2018/C 200/45)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Euro Castor Green (Баньоле, Франция) (представител: B Lafont, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: A. Folliard-Monguiral)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Netlon France (Сент Солв, Франция) (представител: C. Berto, avocat)

Предмет

Жалба срещу решение на трети апелативен състав на EUIPO от 11 август 2016 г. (преписка R 754/2014-3), постановено в производство за обявяване на недействителност между Netlon France и Euro Castor Green

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Euro Castor Green да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 6, 9.1.2017 г.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/36

Решение на Общия съд от 12 април 2018 г. — PY/EUCAP Sahel Niger

(Дело T-763/16) (1)

((Арбитражна клауза - Персонал на международните мисии на Европейския съюз - Спорове относно трудови договори - Производства по вътрешно разследване - Закрила на пострадалите лица при съобщаване за случаи на тормоз - Договорна отговорност))

(2018/C 200/46)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: PY (представители: S. Rodrigues и A. Tymen, avocats)

Ответник: EUCAP Sahel Niger (Ниамей, Нигер) (представители: E. Raoult и M. Vicente Hernandez, avocats)

Предмет

Искане на основание член 272 ДФЕС да бъде осъдена EUCAP Sahel Niger да заплати на ищеца обезщетение за вредите, които е претърпял поради нарушение на договорни задължения от страна на EUCAP Sahel Niger

Диспозитив

1)	Осъжда EUCAP Sahel Niger да заплати на PY сумата от 10 000 EUR.

2)	Отхвърля иска в останалата му част.

3)	Осъжда EUCAP Sahel Niger да понесе, освен направените от нея съдебни разноски, три четвърти от разноските, направени от PY.

(1) ОВ C 6, 9.1.2017 г.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/37

Решение на Общия съд от 24 април 2018 г. — Kabushiki Kaisha Zoom/EUIPO — Leedsworld („ZOOM“)

(Дело T-831/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „ZOOM“ - По-ранни фигуративна и словна марки на Европейския съюз „ZOOM“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Сходство на стоките - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001))

(2018/C 200/47)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Kabushiki Kaisha Zoom (Токио, Япония) (представител: M. de Arpe Tejero, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: A. Folliard-Monguiral, K. Sidat Humphreys и D. Walicka)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Leedsworld, Inc. (Ню Кенсингтън, Пенсилвания, Съединените щати)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 7 септември 2016 г. (преписка R 1235/2015-5), постановено в производство по възражение между Kabushiki Kaisha Zoom и Leedsworld

Диспозитив

1)	Отменя решението на пети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 7 септември 2016 г. (преписка R 1235/2015-5), постановено в производство по възражение между Kabushiki Kaisha Zoom и Leedsworld, Inc.

2)	Отхвърля жалбата в останалата част.

3)	Осъжда EUIPO да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 22, 23.1.2017 г.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/38

Решение на Общия съд от 24 април 2018 г. — Menta y Limón Decoración/EUIPO-Ayuntamiento de Santa Cruz de La Palma (Изображение на мъж в регионално облекло)

(Дело T-183/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Фигуративна марка на Европейския съюз, изобразяваща мъж в регионално облекло - По-ранни национални промишлени дизайни - Относително основание за отказ - Член 53, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (впоследствие член 60, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕО) 2017/1001) - Забрана на използването на марката на Европейския съюз по силата на националното право - Прилагане на националното право от EUIPO))

(2018/C 200/48)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Menta y Limón Decoración, SL (Аргаме, Испания) (представител: E. Estella Garbayo, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: първоначално S. Palmero Cabezas, впоследствие J. Crespo Carrillo)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Ayuntamiento de Santa Cruz de La Palma (Санта Крус де ла Палма, Испания) (представител: M. J. Sanmartín Sanmartín, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 9 януари 2017 г. (преписка R 510/2015-4), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Menta y Limón Decoración и Ayuntamiento de Santa Cruz de La Palma

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Menta y Limón Decoración, SL да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 151, 15.5.2017 г.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/38

Решение на Общия съд от 24 април 2018 г. — Senetic/EUIPO — HP Hewlett Packard Group (hp)

(Дело T-207/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Фигуративна марка на Европейския съюз „hp“ - Абсолютни основания за отказ - Член 52, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 59, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2017/1001) - Описателен характер - Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001) - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001) - Недобросъвестност - Член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 59, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001))

(2018/C 200/49)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Senetic S.A. (Катовице, Полша) (представител: M. Krekora, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: L. Rampini)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: HP Hewlett Packard Group LLC (Хюстън, Тексас, Съединените щати) (представители: T. Raab и C. Tenkhoff, avocats)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 1 февруари 2017 г. (преписка R 1001/2016-5), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Senetic и HP Hewlett Packard Group

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Senetic S.A. да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 168, 29.5.2017 г.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/39

Решение на Общия съд от 24 април 2018 г. — Senetic/EUIPO — HP Hewlett Packard Group (HP)

(Дело T-208/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Фигуративна марка на Европейския съюз „HP“ - Абсолютни основания за отказ - Член 52, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 59, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2017/1001) - Описателен характер - Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001) - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001) - Недобросъвестност - Член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 59, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001))

(2018/C 200/50)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Senetic S.A. (Катовице, Полша) (представител: M. Krekora, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: L. Rampini)

Предмет

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда S.A. да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 168, 29.5.2017 г.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/40

Решение на Общия съд от 25 април 2018 г. — Romantik Hotels & Restaurants/EUIPO — Hotel Preidlhof (ROMANTIK)

(Дело T-213/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Словна марка на Европейския съюз „ROMANTIK“ - Абсолютно основание за отказ - Липса на отличителен характер - Липса на отличителен характер, придобит чрез използване - Член 7, параграф 1, буква б) и параграф 3 от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, буква б) и параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/1001))

(2018/C 200/51)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Romantik Hotels & Restaurants AG (Франкфурт на Майн, Германия) (представители: S. Hofmann и W. Göpfert, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: M. Lenz и D. Hanf)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Hotel Preidlhof GmbH (Натурно, Италия) (представител: A. Wittwer, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 3 февруари 2017 г. (преписка R 1257/2016-4) относно производство за обявяване на недействителност между Hotel Preidlhof и Romantik Hotels & Restaurants

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Romantik Hotels & Restaurants AG да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 168, 29.5.2017 г.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/40

Решение на Общия съд от 26 април 2018 г. — Pfalzmarkt für Obst und Gemüse/EUIPO (100 % Pfalz)

(Дело T-220/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Заявка за фигуративна марка на ЕС „100 % Pfalz“ - Абсолютно основание за отказ - Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001) - Задължение за мотивиране - Член 75 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 94 от Регламент 2017/1001))

(2018/C 200/52)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Pfalzmarkt für Obst und Gemüse eG (Мутерщат, Германия) (представители: C. Gehweiler и C. Weber, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: A. Söder и D. Walicka)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 7 февруари 2017 г. (преписка R 1549/2016-1) относно заявка за регистрация на фигуративния знак „100 % Pfalz“ като марка на ЕС

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Pfalzmarkt für Obst und Gemüse eG да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 178, 6.6.2017 г.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/41

Решение на Общия съд от 24 април 2018 г. — Mémora Servicios Funerarios/EUIPO — Chatenoud (MEMORAME)

(Дело T-221/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „MEMORAME“ - По-ранна фигуративна марка на Европейския съюз „mémora“ и по-ранна национална словна марка „MÉMORA“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Сходство на стоките и услугите - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001))

(2018/C 200/53)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Mémora Servicios Funerarios SLU (Сарагоса, Испания) (представители: C. Marí Aguilar и J. Gallego Jiménez, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) (представител: J. Crespo Carrillo)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Georges Chatenoud (Тивие, Франция)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 10 февруари 2017 г. (преписка R 1308/2016-4), постановено в производство по възражение със страни Mémora Servicios Funerarios и G. Chatenoud

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Mémora Servicios Funerarios SLU да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 239, 24.7.2017 г.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/42

Решение на Общия съд от 24 април 2018 г. — VSM/EUIPO (WE KNOW ABRASIVES)

(Дело T-297/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Заявка за словна марка на Европейския съюз „WE KNOW ABRASIVES“ - Марка, състояща се от рекламен лозунг - Компетентност на апелативния състав при обжалване, ограничено само до част от услугите, посочени в заявката за регистрация - Член 64, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009 [понастоящем член 71, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001] - Абсолютно основание за отказ - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 [понастоящем член 7, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001]))

(2018/C 200/54)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: VSM.Vereinigte Schmirgel- und Maschinen-Fabriken AG (Хановер, Германия) (представител: M. Horak, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: W. Schramek и A. Söder)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 6 март 2017 г. (преписка R 1595/2016-4) относно заявка за регистрация на словния знак „WE KNOW ABRASIVES“ като марка на Европейския съюз

Диспозитив

Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 6 март 2017 (преписка R 1595/2016-4) в частта, с която се отхвърля заявката за регистрация на словния знак „WE KNOW ABRASIVES“ за услуги от клас 35, които отговарят на следното описание: „Реклама; услуги по търговско управление; секретарски услуги; услуги по продажба на едро в областта на металните изделия за строителство; търговска администрация“.

2)	Отхвърля исканията на VSM.Vereinigte Schmirgel- und Maschinen-Fabriken AG в останалата им част.

3)	VSM.Vereinigte Schmirgel- und Maschinen-Fabriken и EUIPO понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 231, 17.7.2017 г.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/42

Решение на Общия съд от 23 април 2018 г. — Genomic Health/EUIPO (ONCOTYPE DX GENOMIC PROSTATE SCORE)

(Дело T-354/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Заявка за словна марка на Европейския съюз ONCOTYPE DX GENOMIC PROSTATE SCORE - Абсолютно основание за отказ - Описателен характер - Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 207/2009 [понастоящем член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001] - Равно третиране))

(2018/C 200/55)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Genomic Health, Inc. (Redwood City, Калифорния, Съединени американски щати) (представител: A. Reid, solicitor)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: J. Ivanauskas и K. Sidat Humphreys)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 14 февруари 2017 г. (преписка R 1682/2016-5) относно заявка за регистрация на словния знак ONCOTYPE DX GENOMIC PROSTATE SCORE като марка на Европейския съюз

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Genomic Health, Inc. да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 249, 31.7.2017 г.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/43

Жалба, подадена на 26 март 2018 г. — Romańska/Frontex

(Дело T-212/18)

(2018/C 200/56)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Karolina Romańska (Варшава, Полша) (представител: A. Tetkowska, адвокат)

Ответник: Европейска агенция за гранична и брегова охрана

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да обяви жалбата за допустима и основателна,

—	да отмени решението от 14 юни 2017 г. на Европейската агенция за гранична и брегова охрана със седалище във Варшава за прекратяване на трудовия договор с Karolina Romańska на основание член 47 от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз,

—	да установи, че Karolina Romańska е била подложена на психически тормоз и дискриминация от страна на Европейската агенция за гранична и брегова охрана,

—	да разпореди на Европейската агенция за гранична и брегова охрана да прекрати дискриминацията и психическия тормоз спрямо служителите и в посочената агенция да се въведе политика на недопускане на дискриминация и психически тормоз,

—	да осъди Европейска агенция за гранична и брегова охрана да изплати на Karolina Romańska обезщетение, определено ex aequo et bono в размер на 100 000 EUR, за поправяне на претърпените неимуществени вреди,

—	да осъди Европейска агенция за гранична и брегова охрана да изплати обезщетение в размер на 4 402 полски злоти за поправяне на нанесените имуществени вреди, и

—	да осъди Европейска агенция за гранична и брегова охрана да заплати всички съдебни разноски в производството.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания.

Първо основание: подлагане на жалбоподателя на психически тормоз и дискриминация в посочената агенция. Докато работел в тази агенция, жалбоподателят станал жертва на психически тормоз и унижение, бил обвиняван за чужди грешки и публично опозоряван, бил обект на други неуместни действия в своя сектор, като неговите висшестоящи знаели за това, но не предприели нищо.

Второ основание: влошаване на здравословното състояние вследствие на оказания психически тормоз в посочената агенция. През април 2016 г. здравословното състояние на жалбоподателя се влошило внезапно и остро, което се удостоверявало от медицински документи. Жалбоподателят продължавал да се лекува. Според лекарите влошаване на здравословното състояние било на нервна основа, по-специално поради оказания психически тормоз в работата и професионалното изтощение. Жалбоподателят понесъл разходите за лечение, посочени в медицинските документи, които са приложени към жалбата.

Трето основание: неоказване на съдействие във връзка с психическия тормоз и дискриминацията в посочената агенция. Жалбоподателят се обърнал към ответника с искане за съдействие по смисъла па Правилника за длъжностните лица на ЕС във връзка с психическия тормоз и дискриминацията в посочената агенция. Жалбоподателят представил на ответника редица приемливи за последния разрешения на създалото се положение. Ответникът подминал с мълчание въпросът за здравето на жалбоподателя и останал пасивен, приемайки увреждащото жалбоподателя положение и допускайки запазването му.

Четвърто основание: дискриминация на жалбоподателя от страна на ответника, основана на пол, национална принадлежност и членство в професионален съюз. Жалбоподателят многократно кандидатствал за по-високи длъжности в посочената агенция. Въпреки всеобхватното му образование, владеенето на няколко чужди езика, отличните годишни оценки и непрекъснатото повишаване на неговата квалификация, жалбоподателят така и не бил повишен. Причините за това положение били с дискриминационен характер. В резултат на постоянните контакти между жалбоподателя и ответника по повод тормоза и дискриминацията, на които жалбоподателят бил подложен, ответникът му предложил мисия, за която жалбоподателят извършил всички приготовления, включително изучаване на чужд език от начално ниво до степен, позволяваща общуване, като впоследствие ответникът отменил мисията 4 дни преди заминаването. Ответникът обосновал отмяната на мисията с влизането на жалбоподателя в контакт с професионален съюз.

Пето основание: неоснователно уволнение на жалбоподателя. Уволнението на жалбоподателя от работа било неоснователно и лишено от мотиви по същество. Прекратяването на трудовия договор се дължало на отказа на жалбоподателя да търпи положението на психически тормоз и дискриминация спрямо него в посочената агенция.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/44

Жалба, подадена на 2 април 2018 г. — Global Silicones Council и др./Комисия

(Дело T-226/18)

(2018/C 200/57)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Global Silicones Council (Вашингтон, САЩ), Wacker Chemie AG (Мюнхен, Германия), Momentive Performance Materials GmbH (Леверкузен, Германия), Shin-Etsu Silicones Europea BV (Алмере, Нидерландия), Elkem Silicones France SAS (Лион, Франция) (представител: M. Navin-Jones, Solicitor)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да отмени обжалвания акт по силата на член 263 ДФЕС,

—

да обяви съгласно член 277 ДФЕС, че приложение XIII към Регламента REACH и/или релевантните разпоредби от това приложение (по-специално раздели 1.1.2 и/или 1.2.2) са незаконосъобразни и неприложими в настоящия случай, тъй като препятстват или изопачават валидната оценка и/или заключение относно свойствата на D4 и D5,

—

в случай, че: (a) становището на Комитета на държавите членки на Европейската агенция по химикали („ECHA“) от април 2015 г., (б) становището на Комитета за оценка на риска на ECHA от март 2016 г., (в) становището на Комитета за социално-икономически анализ на ECHA от юни 2016 г., (г) становищата/решенията на експертната група по PBT на ECHA от ноември 2012 г. и/или (д) релевантните насоки на ECHA не бъдат счетени за подготвителни актове по приемането на обжалвания акт, да обяви тези актове за незаконосъобразни и неприложими съгласно член 277 ДФЕС,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателите във връзка с настоящото производство, и

—	да разпореди всяка друга мярка, която счете за подходяща.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат единадесет основания.

1.	Първо основание: незаконосъобразност, явни грешки в прилагането на правото и явни фактически грешки, явни грешки в преценката, нарушение на принципа на правната сигурност, вземане на произволни решения и липса на мотиви — по отношение на оценката на риска.

Второ основание: незаконосъобразност, явни грешки в прилагането на правото и явни фактически грешки, явни грешки в преценката, нарушение на принципа на правната сигурност и вземане на произволни решения — по отношение на оценката на опасностите. Това включва възражение за незаконосъобразност на основание на член 277 ДФЕС относно релевантните разпоредби от приложение XIII към Регламента REACH и/или предходни актове и мерки.

Трето основание: незаконосъобразност, явни грешки в прилагането на правото и явни фактически грешки, нарушение на принципа на правната сигурност, вземане на произволни решения и непълнота на мотивите — по отношение на оценката на опасностите, по-специално относно определянето на значимостта на доказателствата. Това включва възражение за незаконосъобразност на основание на член 277 ДФЕС относно релевантните разпоредби от приложение XIII към Регламента REACH и/или предходни актове и мерки.

4.	Четвърто основание: липса на правна сигурност, нарушение на принципа на добра администрация, липса на мотиви — по отношение на оценката на опасностите и риска, по-специално относно определянето на значимостта на доказателствата.

5.	Пето основание: невъзможност да се упражни правото на защита, включително правото на изслушване; непълнота на мотивите; право на справедлив съдебен процес — по отношение на оценката на опасностите и риска, по-специално относно определянето на значимостта на доказателствата.

6.	Шесто основание: акт, който явно надхвърля пределите на правомощията за преценка; явна грешка при упражняването на правомощията за преценка и нарушение на институционалното равновесие на правомощията — по отношение на оценката на опасностите и риска.

Седмо основание: незаконосъобразност, явни грешки в прилагането на правото и явни фактически грешки, явни грешки при упражняването на правомощията за преценка, явно превишаване на пределите на правомощията за преценка, нарушение на принципите на правната сигурност и оправданите правни очаквания, липса на мотиви — по отношение на оценката на опасностите и риска, и явни грешки в преценката на релевантните факти и на относимите правни разпоредби.

8.	Осмо основание: нарушение на принципите на правната сигурност и оправданите правни очаквания, непълнота на мотивите, явни фактически грешки и явни грешки в прилагането на правото — по отношение на приемането, прилагането, смисъла и обхвата на ограничението по REACH.

9.	Девето основание: нарушение на принципа на пропорционалност — по отношение на прилагането и обхвата на ограничението по REACH.

10.

Десето основание: съществено процесуално нарушение, незаконосъобразност, явни грешки при упражняването на правомощията за преценка, явни фактически грешки и явни грешки в прилагането на правото, нарушение на принципите на правната сигурност и оправданите правни очаквания, нарушение на принципа на добра администрация, липса на мотиви — преди приемането на ограничението по REACH.

11.	Единадесето основание: неприложимост съгласно член 277 ДФЕС на релевантните разпоредби от приложение XIII към Регламента REACH и на други относими предходни актове и мерки, които препятстват и/или изопачават валидната оценка и/или заключение относно свойствата на D4 и D5.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/46

Жалба, подадена на 4 април 2018 г. — Et Djili Soy Dzhihangir Ibryam/EUIPO — Lupu (Djili)

(Дело T-231/18)

(2018/C 200/58)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Et Djili Soy Dzhihangir Ibryam (Дулово, България) (представител: C. Romiţan, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Victor Lupu (Букурещ, Румъния)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: Фигуративна марка на Европейския съюз „Djili“ — Заявка за регистрация № 15 497 662

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 31 януари 2018 г. по преписка R 1902/2017-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да отхвърли жалбата на Lupu Victor,

—	да осъди направилото възражение лице и жалбоподателят Lupu Victor да заплатят съдебните разноски.

Изложени основания

—	Апелативният състав е допуснал грешка, като е приел, че е налице фонетично сходство между знаците;

—	Апелативният състав е допуснал грешка, като е приел, че концептуалното сравнение не е релевантно в случая.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/46

Жалба, подадена на 16 април 2018 г. — Polskie Linie Lotnicze „LOT“/Комисия

(Дело T-240/18)

(2018/C 200/59)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Polskie Linie Lotnicze „LOT“ S.A. (Варшава, Полша) (представител: M. Jeżewski, adwokat)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на Европейската комисия от 12 декември 2017 г. по дело M.8672 (EASYJET/CERTAIN AIR BERLIN ASSETS), заведено под № C(2017) 8776 окончателен,

—	да осъди Комисията да заплати разноските във връзка с производството пред Общия съд,

—	да задължи Комисията в рамките на писмената защита да вземе отношение по определени въпроси, поставени от жалбоподателя относно преценката на последиците от процесната концентрация за конкуренцията, и да изясни определени доводи, които са основание за взетото от Европейската комисия решение.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага шест основания.

1.	С първото основание се твърди, че Комисията е нарушила разпоредбите на договорите на Съюза и разпоредбите за тяхното изпълнение, и по-специално тези на Регламент (ЕО) № 139/2004 (1) в резултат от непълна оценка на неблагоприятните за конкуренцията последици от концентрацията.

С второто основание се твърди, че Комисията неправилно е оценила последиците от концентрацията по отношение на възможността за предоставяне на услуги в областта на въздушния пътнически транспорт от и до определени летища, с което е допуснала сериозна и очевидна грешка в оценката на концентрацията. Надлежната аналитична преценка на концентрацията трябва да доведе до извода, че нейното осъществяване е свързано с поредица неблагоприятни за конкуренцията последици, включително с по-неблагоприятни за конкуренцията последици отколкото липсата на концентрация при алтернативен сценарий.

3.	С третото основание се твърди, че Комисията е нарушила „Насоките относно оценката на хоризонталните сливания“, тъй като не е проучила дали увеличаването на ефективността в резултат от концентрацията неутрализира отрицателните последици от нея по отношение на конкуренцията.

4.	С четвъртото основание се твърди, че Комисията е нарушила разпоредбите на договорите, както и разпоредбите за тяхното изпълнение, тъй като не е наложила на easyJet задължения, позволяващи да се избегне съществено нарушение на конкуренцията в резултат от концентрацията.

С петото основание се твърди, че Комисията е нарушила разпоредбите на договорите, както и разпоредбите за тяхното изпълнение, тъй като не е оценила въздействието на концентрацията на вътрешния пазар в контекста на предоставената по-рано от ФРГ на Air Berlin държавна помощ от 15 август 2017 г. под формата на заем в размер на 150 милиона евро. Същата е одобрена от Комисията с решение от 4 септември 2017 г. за одобряване на държавна помощ, предоставена на Air Berlin от Федерална република Германия, C(2017) 6080 окончателен.

С шестото основание се твърди, че Комисията е нарушила член 296 ДФЕС поради недостатъчни мотиви в нейното решение, по-специално тъй като липсва пълен анализ на фактическата обстановка по делото, пропуснати са редица елементи, необходими за надлежната проверка на цялостното въздействие на сделката върху конкуренцията и липсват оценка на въздействието на концентрацията на вътрешния пазар в контекста на предоставената по-рано на Air Berlin държавна помощ, както и мотиви, изясняващи липсата на такава оценка.

(1) Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (регламент за сливанията на ЕО) (ОВ L 24, 2004 г.; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 201).

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/47

Жалба, подадена на 16 април 2018 г. — Benavides Torres/Съвет

(Дело T-245/18)

(2018/C 200/60)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Antonio José Benavides Torres (Венесуела) (представители: L. Giuliano и F. Di Gianni, адвокати)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени Решение (ОВППС) 2018/90 на Съвета от 22 януари 2018 година за изменение на Решение (ОВППС) 2017/2074 относно ограничителни мерки с оглед на положението във Венесуела и Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/88 на Съвета от 22 януари 2018 година за прилагане на Регламент (ЕС) 2017/2063 относно ограничителни мерки с оглед на положението във Венесуела, в частта, която се отнася до жалбоподателя, и

—	да осъди Съвета да понесе съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.

1.	Първото основание е изведено от това, че Съветът е нарушил принципа на добра администрация и правото на защита и на ефективна съдебна защита, като не е предоставил в разумен срок достъп до твърдените доказателства в подкрепа на изготвения от него списък.

Второто основание е изведено от това, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката, като не е доказал, че жалбоподателят, в ролята му на главнокомандващ на Боливарската национална гвардия, е отговорен за твърдените допуснати от същата тежки нарушения на човешките права и за подкопаване на принципите на правовата държава във Венесуела.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/48

Жалба, подадена на 16 април 2018 г. — Moreno Pérez/Съвет

(Дело T-246/18)

(2018/C 200/61)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Maikel José Moreno Pérez (Венесуела) (представители: L. Giuliano и F. Di Gianni, адвокати)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

—	да осъди Съвета да понесе съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.

1.	Първото основание е изведено от това, че Съветът е нарушил принципа на добра администрация и правото на защита и на ефективна съдебна защита, като не е предоставил в разумен срок достъп до твърдените доказателства в подкрепа на изготвения от него списък.

Второто основание е изведено от това, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката, като не е доказал, че жалбоподателят, в ролите му на председател и на бивш заместник председател на Върховния съд на Венесуела, е подкрепил и улеснил действията и политиката на правителството, които са подкопали демокрацията и принципите на правовата държава във Венесуела, и е отговорен за действията и декларациите, направени в злоупотреба на правомощията на парламента.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/48

Жалба, подадена на 16 април 2018 г. — Lucena Ramírez/Съвет

(Дело T-247/18)

(2018/C 200/62)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Tibisay Lucena Ramírez (Венесуела) (представители: L. Giuliano и F. Di Gianni, адвокати)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

—	да осъди Съвета да понесе съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.

1.	Първото основание е изведено от това, че Съветът е нарушил принципа на добра администрация и правото на защита и на ефективна съдебна защита, като не е предоставил в разумен срок достъп до твърдените доказателства в подкрепа на изготвения от него списък.

2.	Второто основание е изведено от това, че Съветът е допуснал грешка в преценката като не е доказал, че действията и функциите на жалбоподателя са подкопали демокрацията и принципите на правовата държава във Венесуела.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/49

Жалба, подадена на 16 април 2018 г. — Cabello Rondón/Съвет

(Дело T-248/18)

(2018/C 200/63)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Diosdado Cabello Rondón (Венесуела) (представители: L. Giuliano и F. Di Gianni, адвокати)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

—	да осъди Съвета да понесе съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.

1.	Първото основание е изведено от това, че Съветът е нарушил принципа на добра администрация и правото на защита и на ефективна съдебна защита, като не е предоставил в разумен срок достъп до твърдените доказателства в подкрепа на изготвения от него списък.

2.	Второто основание е изведено от това, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката като не е доказал, че жалбоподателят е участвал в подкопаването на демокрацията и на принципите на правовата държава във Венесуела.

11.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 200/50

Жалба, подадена на 16 април 2018 г. — Saab Halabi/Съвет

(Дело T-249/18)

(2018/C 200/64)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Tarek William Saab Halabi (Венецуела) (представители: L. Giuliano и F. Di Gianni, адвокати)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

—	да осъди Съвета да понесе съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.

1.	Първото основание е изведено от това, че Съветът е нарушил принципа на добра администрация и правото на защита и на ефективна съдебна защита, като не е предоставил в разумен срок достъп до твърдените доказателства в подкрепа на изготвения от него списък.

Второто основание е изведено от това, че Съветът не е доказал наличието на условията за изготвянето на списъка и е допуснал явна грешка в преценката, като не е доказал, че в ролята си на главен прокурор и при предишните си функции като омбудсман и председател на Републиканския етичен съвет, жалбоподателят е подкопал демокрацията и принципите на правовата държава във Венесуела.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 200

Издание на български език	Информация и известия	Година 61 11 юни 2018 г.

Съдържание		Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2018/C 200/01	Последни публикации на Съдa на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз	1