ISSN 1977-0855

Официален вестник

на Европейския съюз

C 176

European flag  

Издание на български език

Информация и известия

Година 61
23 май 2018 г.


Известие №

Съдържание

Страница

 

I   Резолюции, препоръки и становища

 

РЕЗОЛЮЦИИ

 

Комитет на регионите

 

127-а пленарна сесия на КР, 31.1.2018 г. – 1.2.2018 г.

2018/C 176/01

Резолюция на Европейския комитет на регионите — Годишен обзор на растежа на Европейската комисия за 2018 г.

1

2018/C 176/02

Резолюция на Европейския комитет на регионите относно промяна на Регламента за общоприложимите разпоредби за ЕСИ фондовете в подкрепа на структурните реформи

5

2018/C 176/03

Резолюция на Европейския комитет на регионите относно предложението на Комисията за решение на Съвета относно констатирането на очевиден риск от тежко нарушение на принципите на правовата държава от страна на Република Полша

8

 

СТАНОВИЩА

 

Комитет на регионите

 

127-а пленарна сесия на КР, 31.1.2018 г. – 1.2.2018 г.

2018/C 176/04

Становище на Европейския комитет на регионите — Бъдещето на програмата COSME след 2020 г.: регионалната и местната гледна точка

10

2018/C 176/05

Становище на Европейския комитет на регионите — Към цялостно прилагане на обновената европейска стратегия за най-отдалечените региони

15

2018/C 176/06

Становище на Европейския комитет на регионите — Еразъм за заемащите изборни длъжности на местно и регионално равнище

21

2018/C 176/07

Становище на Европейския комитет на регионите — Насърчаване на съвместното съществуване с конфликтните видове в рамките на директивите на ЕС за опазване на природата

25

2018/C 176/08

Становище на Европейския комитет на регионите — Цифров единен пазар: междинна оценка

29

2018/C 176/09

Становище на Европейския комитет на регионите — Документ за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕC

34

2018/C 176/10

Становище на Европейския комитет на регионите — Интегрираните териториални инвестиции — предизвикателство за политиката на сближаване на ЕС за периода след 2020 г.

40


 

III   Подготвителни актове

 

КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

 

127-а пленарна сесия на КР, 31.1.2018 г. – 1.2.2018 г.

2018/C 176/11

Становище на Европейския комитет на регионите — Инициатива за устойчивото развитие на синята икономика в Западното Средиземноморие

46

2018/C 176/12

Становище на Европейския комитет на регионите — Окончателни заключения и препоръки на Групата на високо равнище по въпросите на опростяването за периода след 2020 г.

51

2018/C 176/13

Становище на Европейския комитет на регионите — Европа в движение: трудови аспекти на автомобилния транспорт

57

2018/C 176/14

Становище на Европейския комитет на регионите — Европа в движение: насърчаване на решения за безпроблемна мобилност

66


BG

 


I Резолюции, препоръки и становища

РЕЗОЛЮЦИИ

Комитет на регионите

127-а пленарна сесия на КР, 31.1.2018 г. – 1.2.2018 г.

23.5.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 176/1


Резолюция на Европейския комитет на регионите — Годишен обзор на растежа на Европейската комисия за 2018 г.

(2018/C 176/01)

Внесена от политическите групи на ЕНП, ПЕС, АЛДЕ, ЕА и ЕКР

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ (КР),

като взе предвид съобщението на Европейската комисия относно Годишния обзор на растежа за 2018 г. (ГОР) (1) и началото на европейския семестър за 2018 г.;

като взе предвид своята резолюция от 11 октомври 2017 г. относно европейския семестър за 2017 г. и с оглед на годишния обзор на растежа (ГОР) за 2018 г.;

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 26 октомври 2017 г. относно икономическите политики на еврозоната (2);

1.

счита, че въпреки относителното макроикономическо възстановяване на икономиката на ЕС, все още няма място за задоволство, тъй като в много региони на Европа равнището на безработицата продължава да е прекалено високо, особено сред младите хора, и поредицата от години на недостатъчни инвестиции продължава да оказва осезаемо влияние върху конкурентоспособността и сближаването в Европейския съюз;

2.

споделя мнението на Комисията, че липсата на конкурентоспособност и сближаване в рамките на ЕС и уязвимостта на банковия сектор налагат коригиране на структурните недостатъци на Икономическия и паричен съюз (ИПС) преди настъпването на следваща криза, както беше посочено в становището на КР относно задълбочаването на ИПС до 2025 г. (3);

3.

приветства факта, че в ГОР се отдава голямо значение на европейския стълб на социалните права;

4.

подкрепя силния акцент в ГОР върху дългосрочния растеж и поради това изразява съжаление, че краткосрочните насоки не са съгласувани с дългосрочните цели на ЕС за устойчиво развитие и работни места. Специфичните за всяка държава препоръки следва да отчитат в по-голяма степен целите на Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г.;

5.

изразява съжаление, че в ГОР не се отбелязва ролята на местните и регионалните власти (МРВ) по отношение на инвестициите; припомня, че на МРВ се падат над половината от публичните инвестиции в ЕС; призовава държавите членки да отстранят съществуващите пречки, които възпират частните и публичните инвестиции на местно и регионално равнище; изразява съжаление, че в ГОР за 2018 г. не е включен анализ на пречките за инвестициите след първоначалния импулс, даден от ГОР за 2016 г.;

6.

е убеден, че с цел да се подобри ефективността на европейския семестър и да се увеличи ангажираността по места, задължително условие е структурираното участие на местните и регионалните власти като партньори в европейския семестър с оглед на действителното разделение на правомощията и компетенциите на различните нива на управление в държавите — членки на ЕС. Комитетът на регионите призовава отново за създаване на кодекс за поведение за ангажирането на местните и регионалните власти в европейския семестър (4) и призовава Комисията да участва активно в насърчаването на такъв кодекс; освен това препоръчва в следващия ГОР да се включи отделна глава за състоянието на регионите и да се разгледа ролята на местните и регионалните власти, и приканва държавите членки да направят същото в своите национални програми за реформи;

7.

препоръчва на държавите членки да включат местните и регионалните органи непосредствено в националните програми за реформи и в процеса на европейския семестър, като се има предвид, че регионите не могат да бъдат санкционирани за неизпълнението на цели, за които държавата носи изключителна отговорност;

8.

смята, че в специфичните за всяка държава препоръки следва да се отреди по-значимо място на въпросите във връзка с демографските промени, тъй като те се превръщат във все по-важен параметър от териториалното и социалното сближаване;

9.

подчертава, че европейските структурни и инвестиционни фондове представляват — и следва да останат и занапред — основният инструмент на ЕС за постигането на целите от Договора за икономическо, социално и териториално сближаване; необходимото програмиране в оперативните програми се утвърди като незаменим инструмент за оценка на икономическото положение на регионите и техните нужди за реформа;

10.

също така се противопоставя на идеята за подчиняване на политиката на сближаване на изпълнението на европейския семестър, тъй като политиката на сближаване има собствена легитимност, залегнала в Договорите. Освен това, ако целта е връзката да стане по-ефективна посредством включването на политиката на сближаване в националните програми за реформи, като се започне от европейско равнище, последната трябва да бъде преработена по такъв начин, че да се запазят териториалното измерение и базираният на партньорство децентрализиран подход (5);

11.

отбелязва, че в допълнение към необходимостта от укрепване на административния капацитет, трябва да се направи реално опростяване на законодателството относно ЕСИ фондовете, което влияе отрицателно на капацитета, както и на ефикасността и ефективността на структурите на човешки ресурси, определени за управлението на тези фондове;

12.

приветства досегашните резултати от ЕФСИ по отношение на размера на мобилизираните инвестиции; отново изразява обаче загриженост относно несигурната допълняемост и небалансираното географско покритие на ЕФСИ; изтъква, че, както беше установено в неотдавнашно проучване, популяризирано от КР (6), липсата на административен капацитет и финансиране за дългосрочни инвестиции, както и обременяващите нормативни разпоредби все още възпрепятстват използването на ЕФСИ от страна на МВР;

13.

отбелязва предложението на Комисията за създаване с участието на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) на конкретна инициатива за подобряване на достъпа за най-отдалечените региони до Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), включително чрез консултации от страна на Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси;

14.

припомня, че КР подкрепя инициативите за допълнително либерализиране на търговията, но настоява всяка нова инициатива да бъде задължително предшествана от оценки на въздействието за ранното идентифициране и количествено определяне на потенциалното асиметрично въздействие върху европейските региони, за да се даде възможност за бързо реагиране чрез публични политики. Освен това призовава за превръщането на инструментите за търговска защита на ЕС в бързо и ефикасно средство за справяне с нелоялни търговски практики;

15.

изразява съгласие, че бъдещето на европейската промишленост зависи от способността да се инвестира в качествено производство, нови технологии и да се преодоляват и използват предизвикателствата и възможностите на цифровизацията и декарбонизацията, както и че трябва да се отдели специално внимание на инвестициите за технологичното модернизиране на МСП и специализацията на работниците; призовава Комисията да използва съобщението относно стратегията за промишлената политика като основа за разработване на по-амбициозна и цялостна визия за европейската промишленост в средносрочен план и силно изразено териториално измерение, като се взема предвид централната роля на регионалните екосистеми за промишлената модернизация;

16.

подчертава, че за да бъдат съвместими с принципа на субсидиарност и да носят европейска добавена стойност по отношение на конкурентоспособността, разгледаните в ГОР структурни реформи следва да акцентират върху областите на политика, имащи отношение към ЕС от гледна точка на правомощията;

17.

изтъква значението на оказването на подкрепа за регионите и градовете във връзка с укрепването и свързването на техните предприемачески екосистеми, с цел да се помогне на МСП да се интегрират по-добре в трансрегионалните, европейските и световните вериги за създаване на стойност; поради това изразява съгласие с целите на Комисията за насърчаване на трансграничния достъп и сътрудничеството между МСП по веригата за създаване на стойност; това е особено важно в регионите, засегнати от трайно неблагоприятни териториални условия, които пречат на излизането на предприятията на международните пазари;

18.

припомня значението на благоприятната за бизнеса административна и регулаторна среда с оглед на улесняването на достъпа до финансиране и набирането на средства в трансграничен план за дружествата, и по-специално за разрастващите се предприятия, и разгръщането на пълния потенциал на европейския пазар на рисков капитал;

19.

подчертава, че липсата на административен капацитет от страна на редица публични органи на местно и регионално равнище представлява пречка за изпълнението на структурните реформи и дългосрочните инвестиции, необходими за намаляването на недостига на инвестиции; отново заявява, че Комисията следва да публикува единен стратегически документ, който да координира всички направления на финансираната от ЕС техническа помощ за изграждане на капацитет, включително Програмата за подкрепа на структурните реформи;

20.

отправя отново своето искане извършваните от местните и регионалните власти инвестиции по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове във всички държави от ЕС да бъдат изключени от изчисляването на таваните за дефицита и дълга, определени в Пакта за стабилност и растеж; отхвърля обвързаността с макроикономически условия, посредством която градовете и регионите в крайна сметка са наказвани за политически решения, които не могат да контролират;

21.

подкрепя необходимостта от гарантиране на стабилни публични финанси и намаляване на високите нива на публичния дълг в интерес на следващите поколения; подчертава, че следва да се подобри съставът на публичните разходи в светлината на принципите на ОИСР за ефективни публични инвестиции на всички нива на управление; се ангажира да допринася за наблюдението на прилагането на тези правила; приканва Комисията да предприеме действия за насърчаване на фискалната децентрализация в целия ЕС, което според наличните данни ще спомогне за повишаване на ефективността на публичните разходи (7);

22.

изразява съгласие с необходимостта от ефективно използване на наличните инструменти на равнището на ЕС, по-специално европейските структурни и инвестиционни фондове на политиката на сближаване, но счита, че е необходимо да се подобри функционирането на рамката за изпълнение и да се избегне прекомерната ѝ строгост;

23.

подчертава, че голяма част от обществените поръчки се осъществяват от местните и регионалните власти и поради това усилията за подобряване на административния капацитет в пакета за обществените поръчки (8) следва да бъдат специално насочени към местните и регионалните власти;

24.

изтъква, че в неотдавнашното съвместно проучване на ОИСР и КР относно предизвикателствата, свързани с финансирането, управлението и регламентирането на инвестициите в инфраструктура, пред които са изправени градовете и регионите в ЕС (9), 66 % от респондентите заявяват, че са затруднени от сложността на директивите на ЕС в областта на обществените поръчки, а 61 % — от потенциалните разходи и време за съдебни спорове във връзка с процедурите за възлагане на обществени поръчки;

25.

призовава държавите членки да предприемат мерки за намаляване на преференциалното данъчно третиране на дълга и за борба с агресивното данъчно планиране; подчертава, че текущата работа по обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД), правно обвързващи мерки за борба със злоупотребите и по-голяма данъчна прозрачност е от решаващо значение; приветства усилията на Комисията да създаде правила, които ще позволят да бъдат облагани с данъци печалбите, генерирани от многонационалните предприятия посредством възможностите на цифровата икономика;

26.

приветства призива за по-силен акцент върху състава и ефикасността на свързаните с отбраната публични разходи; подчертава, че тези разходи би трябвало да помогнат за преодоляване на настоящата фрагментираност на отбранителната промишленост на ЕС, както и чрез насърчаване на рационализирането и трансграничното сътрудничество между различните по размер предприятия;

27.

отбелязва, че 76 % от специфичните за всяка държава препоръки за 2017 г. засягат структурни реформи, които могат да имат диференцирано териториално въздействие и които въз основа на настоящото разделение на правомощията между равнищата на управление могат да бъдат осъществени единствено в партньорство с местните и регионалните власти;

28.

приветства факта, че в ГОР за 2018 г. се отчита, че за изграждането на устойчиви икономически структури, които насърчават инвестициите и растежа, от решаващо значение са по-силните и ефективни публични институции, както и че структурните реформи следва да вземат предвид свързаните с разпределението последици върху регионите;

29.

възлага на председателя да изпрати настоящата резолюция на Европейската комисия, Европейския парламент, българското председателство на Съвета и председателя на Европейския съвет.

Брюксел, 1 февруари 2018 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ


(1)  COM(2017) 690 final.

(2)  http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?type=TA&reference=P8-TA-2017-0418&language=BG&ring=A8-2017-0310.

(3)  Прието на 30 ноември 2017 г., докладчик: Christophe Rouillon (FR/ПЕС).

(4)  Вж. становище на КР относно „Усъвършенстване на управлението на европейския семестър: Кодекс на поведение за участието на местните и регионалните власти“ от 11 май 2017 г.

(5)  Вж. становището на КР относно „Бъдещето на политиката на сближаване след 2020 г. — за силна и ефективна европейска политика на сближаване след 2020 г.“ от 12 май 2017 г.

(6)  http://cor.europa.eu/en/documentation/studies/Documents/Implementation-EFSI/implementation_EFSI_pdf.pdf.

(7)  Вж. също доклада на ОИСР „Fiscal Federalism 2016 — Making Decentralisation Work“ (Фискален федерализъм през 2016 г. — успешно децентрализиране).

(8)  COM(2017) 572.

(9)  В процес на публикация.


23.5.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 176/5


Резолюция на Европейския комитет на регионите относно промяна на Регламента за общоприложимите разпоредби за ЕСИ фондовете в подкрепа на структурните реформи

(2018/C 176/02)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ (КР),

като взе предвид предложението на Европейската комисия за регламент за изменение на Регламента за общоприложимите разпоредби (ЕС) № 1303/2013 от 6 декември 2017 г. (1);

като взе предвид:

i)

становището на КР относно предложението на Комисията за регламент за определяне на общоприложими разпоредби за фондовете от общата стратегическа рамка от 4 май 2012 г., в което се изтъква, че местните и регионалните власти не могат да бъдат санкционирани, в случай че някои държави членки не изпълняват задълженията си, по-специално в областта на бюджетния дефицит;

ii)

становището на КР относно „Програма за подкрепа на структурните реформи за периода 2017—2020 г.“ от 8 април 2016 г., в което КР се противопоставя на подчиняването на политиката на сближаване на изпълнението на европейския семестър, тъй като политиката на сближаване има собствена легитимност, залегнала в Европейските договори;

iii)

становището на КР относно „Бъдещето на политиката на сближаване след 2020 г. — за силна и ефективна европейска политика на сближаване след 2020 г.“ от 12 май 2017 г., на което се основава Алиансът за сближаване (#CohesionAlliance) и в което се подчертава, че, като се започне от европейското равнище, включването на политиката на сближаване в националните програми за реформи трябва да бъде препроектирано по такъв начин, че да се запазят териториалното измерение и основаният на партньорство децентрализиран подход;

iv)

становището на КР относно „Усъвършенстване на управлението на европейския семестър: Кодекс на поведение за участието на местните и регионалните власти“ от 11 май 2017 г., в което се призовава за структурирано участие на местните и регионалните власти като партньори в европейския семестър, с оглед на настоящото разделение на властите и правомощията в различните равнища на управление в държавите — членки на ЕС, така че европейският семестър да стане по-ефективен и да се увеличи ангажимента по отношение на него по места;

v)

становището на КР относно Документ за размисъл относно задълбочаването на Икономическия и паричен съюз до 2025 г. от 1 декември 2017 г., в което се подкрепя стратегия за сближаване, която да допълва съществуващите европейски политики за укрепване на икономическото, социалното и териториалното сближаване;

1.

посочва, че насърчаването на икономическото, социалното и териториалното сближаване е цел на всички политики на ЕС (член 3 от Договора за ЕС) и в същото време е реална политика, залегнала в Договора (от член 174 до член 177);

2.

подчертава, че политиката на сближаване, както е определена в Договора за ЕС, не включва задължение за финансиране на общите структурни реформи в държавите членки;

3.

подчертава, че за да се спази принципът на субсидиарност, трябва да бъдат определени концепцията и обхватът на „структурните реформи“, допустими за европейска финансова подкрепа. КР подчертава колко е важно това да се направи въз основа на анализ на европейската добавена стойност, тъй като член 2а от Регламент на Съвета (ЕО) № 1466/97 от юли 1997 г., на който се основава настоящото предложение, предлага неадекватно широко определение на концепцията за „структурни реформи“;

4.

отхвърля предоставената обосновка за съответствие с принципа на субсидиарност, тъй като целта на политиката на сближаване, както се прилага от европейските структурни и инвестиционни фондове, за които Регламентът за общоприложимите разпоредби (РОР) предвижда общата правна рамка в държавите членки, не е да се подкрепят структурните реформи в държавите членки, а да се намали неравенството между нивата на развитие на различните региони и изостаналостта на най-необлагодетелстваните региони;

5.

отбелязва със загриженост, че предложението подкрепата за структурните реформи да бъде поставена под пряко управление и да не се поставят никакви изисквания за съфинансиране във връзка с тези разходи намеква за повторна национализация на политиката на сближаване, нарушавайки принципите на съфинансиране и споделено управление, върху които тя се гради. Тези принципи са от съществено значение за насърчаване на ангажираността, утвърждаването на добро управление и постигане на максимален ефект на лоста от политиката на сближаване;

6.

подчертава, че принципът на многостепенното управление, който е законово заложен в член 5 от Регламента за общоприложимите разпоредби (РОР), изисква координирани действия, по-специално между различните равнища на управление, извършвани в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност, включително чрез оперативно и институционално сътрудничество, по отношение на подготвянето и прилагането на споразумението за партньорство и програмите. Използването на ресурси от ЕСИФ за финансиране на национални реформи следователно ще изисква координирани действия между различните равнища на управление, което не се предвижда в предложението на Комисията;

7.

отбелязва със загриженост, че създаването на система „пари в брой за реформи“, като предложената понастоящем, би било в противоречие с принципите на партньорство и многостепенно управление, и не би се отразило благоприятно на насърчаването на ангажираността на местно и регионално равнище със структурните реформи, които са от значение за ЕС, като се има предвид, че повечето от тях изискват участието на местните и регионалните власти;

8.

счита, че е налице противоречие между използването на ЕСИФ за финансиране на „общи структурни реформи“ в държавите членки и задължението за тематична концентрация в съответствие в член 18 от РОР;

9.

изразява загриженост от факта, че Европейската комисия предлага изменение на Регламента за общоприложимите разпоредби и предлага да се използва резервът за изпълнение на ЕСИФ за финансиране на инструмент за осъществяване на реформи, който все още не е предложен и за който все още не са известни подробности;

10.

подчертава, че целта на резерва за изпълнение на ЕСИФ, както е посочено в членове от 20 до 22 от РОР, е да се подкрепят само програми и приоритети, които са достигнали своите междинни цели и да се предоставят стимули за успешно управление и изпълнение; изразява загриженост, че предложеното намаляване на тези стимули ще обезкуражи успешните региони и управляващи органи и следователно изразява несъгласие с предложението на Комисията за използването на този резерв за изпълнение — дори на доброволен принцип — за други цели. Ако предложението на Комисията бъде прието от Съвета и Парламента, следва да бъде утвърден доброволният принцип на прилагане, за да се даде възможност регионите и общините да могат да променят настоящата структура на програмите по линия на ЕСИФ;

11.

счита, че включването на клаузи за неучастие и доброволно участие в схема на ЕС, не може да се използва като аргумент в полза на твърдението, че предложението няма връзка със субсидиарността, при условие че тази схема включва финансиране от ЕС, насочено към постигане на целите, определени в Договорите, които са от значение за всички държави — членки на ЕС. Всъщност всяко финансиране от ЕС трябва да бъде предоставяно с оглед на целите, заложени в Договорите на ЕС, и да има правно основание, пряко свързано с целите, които следва да постигне;

12.

изразява загриженост, че промяна в Регламента за общоприложимите разпоредби на този етап от изпълнението на настоящия програмен период, предприета преди прегледа на изпълнението, предвиден за 2019 г. (член 21), може да доведе до правна несигурност и допълнителни забавяния в изпълнението на текущите програми по ЕСИФ;

13.

изразява също загриженост във връзка с момента, в който се предлага новият инструмент за изпълнение, тъй като резултатите от предложената „пилотна фаза“ не могат да бъдат включени в предложението на Комисията относно новата многогодишна финансова рамка, което трябва да бъде представено през май 2018 г. Ако пилотният проект все още предстои да бъде предложен и приет от законодателя и трябва да започне през 2018 г., събирането на доказателства за неговото изпълнение и резултати преди май 2018 г. ще бъде изключително трудно. Предложението за инструмент за осъществяване на реформи за периода след 2020 г. не може в такъв случай да се основава на предходния опит;

14.

отбелязва, че принципът за използване на ЕСИ фондовете за финансиране на структурни реформи, които не са свързани с целите на политиката на сближаване, вече беше въведен в програмата за подкрепа на структурната реформа, въпреки че финансовият пакет на тази програма се приспада от техническата помощ от ЕФРР и че държавите членки имат право да получават допълнителни вноски от средствата за техническата помощ на оперативните програми. Комитетът подчертава, че този обезпокоителен факт днес се задълбочава от пакета за ИПС, като последствията поставят под въпрос същината на политиката на сближаване;

15.

затова отхвърля предложението на Комисията за промяна на Регламента за общоприложимите разпоредби с оглед на използването на резерва за изпълнение в подкрепа на структурните реформи в държавите членки. КР е готов да използва изцяло своя прерогатив да оспорва законодателен акт пред Съда на Европейския съюз в съответствие с член 8 от Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност;

16.

с оглед на МФР за периода след 2020 г. и програмния период той е готов да обсъди подробно връзките между политиката на сближаване, структурните реформи, които са от значение за ЕС, и европейския семестър. Тези връзки трябва да са част от обща стратегия на ЕС относно икономическото, социалното и устойчивото управление, която да последва стратегията „Европа 2020“. КР счита, че пълноценното участие на местните и регионалните власти във всички етапи на тази стратегия е предварително условие, както е посочено в Кодекса за поведение на КР;

17.

възлага на председателя да изпрати настоящата резолюция на Европейската комисия, Европейския парламент, българското председателство на Съвета и председателя на Европейския съвет.

Брюксел, 1 февруари 2018 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ


(1)  COM(2017) 826 final


23.5.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 176/8


Резолюция на Европейския комитет на регионите относно предложението на Комисията за решение на Съвета относно констатирането на очевиден риск от тежко нарушение на принципите на правовата държава от страна на Република Полша

(2018/C 176/03)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ (КР),

като взе предвид предложението на Комисията от 20 декември 2017 г. за решение на Съвета съгласно член 7, параграф 1 от Договора за Европейския съюз;

като взе предвид резолюцията си от 23 март 2017 г. относно принципите на правовата държава в ЕС от местна и регионална гледна точка;

като взе предвид становището си от 12 февруари 2015 г. относно „Местните и регионалните власти в многостепенната защита на принципите на правовата държава и основните права в ЕС“;

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 15 ноември 2017 г. относно положението с принципите на правовата държава и демокрацията в Полша;

като взе предвид становището на Венецианската комисия, прието на 8– 9 декември 2017 г. на 113-ата ѝ пленарна сесия, относно проектозакона за изменение на Закона за Националния съдебен съвет и относно проектозакона за изменение на Закона за Върховния съд, предложени от президента на Полша, както и относно Закона за организацията на общите съдилища;

1.

потвърждава отново своя ангажимент към общия набор от основни ценности, върху които се основава Европейският съюз и които включват зачитане на демокрацията и принципите на правовата държава, както е посочено в член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), Хартата на основните права на ЕС и Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ);

2.

счита, че тези ценности изграждат основата за взаимно доверие между държавите членки, между държавите членки и институциите на ЕС и между всички равнища на управление;

3.

подчертава, че повечето от принципите на правовата държава — законност, зачитане на основните права, равенство пред закона, свобода на изразяване и свобода на събранията, прозрачност, отчетност, разделение на властите, демократичен и плуралистичен процес на приемане на закони, правна сигурност, забрана на произволни действия от страна на изпълнителната власт, независими и безпристрастни съдилища и ефективен съдебен контрол — са от пряко и непосредствено значение за работата на местните и регионалните власти и предпоставка за тяхното активно участие в процесите на европейската интеграция;

4.

подкрепя в тази връзка предложението на Комисията от 20 декември 2017 г. за решение на Съвета съгласно член 7, параграф 1 от Договора за Европейския съюз въз основа на оценката, че е налице очевиден риск от тежко нарушение на принципите на правовата държава от страна на Република Полша;

5.

очаква полското правителство и Комисията да започнат конструктивен диалог за справяне с положението преди 20 март 2018 г., по-специално с цел да се избегнат вредни странични ефекти върху процеса на вземане на решения в ЕС, включително по отношение на предложения, които ще бъдат представени от Комисията за програмния период след 2020 г.;

6.

отхвърля всяка последваща обвързаност с политически условия, което би означавало, че местните и регионалните власти биха могли да се окажат заложници на политики, следвани от националните правителства, които биха могли да доведат до спиране на финансирането за градовете и регионите от страна на ЕС. Политиката на сближаване не бива да бъде обвързвана с условия на европейско равнище, върху които местните и регионалните власти и други бенефициери не могат да влияят. КР обаче обръща внимание на вече съществуващите разпоредби в споразуменията за партньорство, които позволяват финансирането да бъде спирано в случай на нарушение на принципите на правовата държава от страна на местните и регионалните власти. Изразява безпокойство дали евентуалното обвързване с политически условия на достъпа на градовете и регионите до финансиране от ЕС ще отговаря на принципа на пропорционалност;

7.

подчертава също така, че производството за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка пред Съда на Европейския съюз може да доведе до съдебно решение глобите да бъдат платени за сметка на централното правителство;

8.

възлага на председателя си да изпрати настоящата резолюция на Европейската комисия, Европейския парламент, българското председателство на Съвета и председателя на Европейския съвет.

Брюксел, 1 февруари 2018 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ


СТАНОВИЩА

Комитет на регионите

127-а пленарна сесия на КР, 31.1.2018 г. – 1.2.2018 г.

23.5.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 176/10


Становище на Европейския комитет на регионите — Бъдещето на програмата COSME след 2020 г.: регионалната и местната гледна точка

(2018/C 176/04)

Докладчик:

Robert Sorin Negoiţă (RO/ПЕС), кмет на трети район на община Букурещ

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

1.

призовава Европейската комисия да осигури предвидима и стабилна рамка в подкрепа на МСП за периода след 2020 г., като създаде обновена и засилена програма правоприемник на COSME, която да отчита нуждите на различните видове МСП в различните територии на ЕС;

2.

подчертава, че на много места в ЕС бизнесът и финансовите посредници не познават съществуващите в рамките на програмата COSME финансови инструменти; във връзка с това препоръчва да се предприемат по-активни действия навсякъде в ЕС за информиране и разпространение на информация относно наличните инструменти;

3.

отбелязва необходимостта да се отделят достатъчно ресурси, за да се улесни достъпът до финансиране на възможно най-широк спектър от малки предприятия, развиващи дейност в различните територии; счита, че насърчаването на публично-частни партньорства между финансовите посредници и регионалните и местните участници при съвместното прилагане на целеви финансови инструменти и в допълнение към съществуващите инструменти за гарантиране и дялово финансиране би могло да допринесе за постигането на дългосрочната цел за създаване на устойчив растеж и заетост;

4.

приветства инициативата за мрежата „Enterprise Europe“ и силно подкрепя нейното продължаване, разширяване и модернизиране в рамките на програмата правоприемник на COSME; посочва, че мрежата „Enterprise Europe“ не е достатъчно разпространена и позната, по-специално в някои страни, селски, отдалечени и слабо населени райони; във връзка с това предлага да се разшири мрежата от звена за контакт на мрежата „Enterprise Europe“, за да се осигури възможно най-широко териториално покритие;

5.

предлага в рамките на програмата правоприемник на COSME за приоритетни цели да се определят насърчаването на предприемачеството в различните сектори и различните видове територии, в т.ч. в по-слабо развитите и периферните и крайградските райони, както и укрепването на регионалните предприемачески екосистеми чрез подкрепа за картографирането на екосистемите и свързването на по-напредналите региони с тези, които все още са в процес на наваксване;

6.

счита, че през следващия програмен период трябва да се подобрят прозрачността и взаимодействието между различните инструменти на ЕС в подкрепа на МСП; поради това призовава Европейската комисия да определи ясно функцията и обхвата на всеки инструмент в подкрепа на МСП и предприемачите, за да се избегне създаването на паралелни структури и да се гарантира, че бенефициерите и финансовите посредници могат лесно да получат достъп до информация за целия набор от налични инструменти;

7.

счита, че тъй като очакваното търсене в рамките на инструмента за гарантиране на заеми по програма COSME е толкова голямо, че дори предвидените увеличения за Механизма за гарантиране на заеми в рамките на ЕФСИ 2.0 биха могли да се окажат недостатъчни, следва да се обмисли заделянето на допълнителни ресурси за програмата COSME (1);

8.

счита, че следва да се преразгледа Известието на Комисията за прилагането на членове 87 и 88 от Договора за ЕО по отношение на държавните помощи под формата на гаранции. Настоящото равнище на минималната премия, определено в Известието, е всъщност доста високо в сравнение с текущите лихвени проценти, прилагани за заемите;

9.

предлага финансовите инструменти, чрез които се предоставя частична защита от кредитен риск, издадени съгласно МГЗ по COSME, да осигуряват до 80 % защита от кредитен риск. Без гаранцията проектите едва ли ще се осъществят от МСП, което би довело до неоптимална инвестиционна ситуация. Гаранциите са предназначени да отговорят по подходящ начин на бизнес моделите на МСП, като им позволяват да растат на дългосрочно устойчива основа;

10.

смята, че е необходимо да се поясни, че финансирането по линия на програмата COSME може да се комбинира с други фондове на ЕС;

11.

счита, че определеният праг за отпускане на заем до 150 000 EUR, над който трябва да се провери дали МСП не отговаря на критериите за финансиране по линия на програмата „Хоризонт 2020“, би следвало да бъде увеличен на 500 000 EUR. Успоредно с това следва да се намали минималният едногодишен падеж по заемите, а максималният би трябвало да може да надвишава 10 години;

12.

отбелязва, че що се отнася до предприемачите от бързоразвиващите се сектори, които се нуждаят от рисков капитал, но желаят да запазят контрола върху собствените си дружества, беше подчертано, че бизнес ангелите (business angels) не могат да бъдат решение; поради това следва да се обмисли по-ефективно развитие на други форми на рисково финансиране, като например финансирането тип „мецанин“;

13.

счита, че подкрепата по програмата COSME за частните финансови посредници посредством Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) би могла да бъде допълнена с подкрепа от регионални инвестиционни фондове, управлявани от регионалните власти или агенциите за регионално развитие. Няколко региона биха могат да обединят сили за създаване на общи инвестиционни фондове;

14.

счита, че за подпомагане на бизнес средата са необходими ефективна координация между местните, регионалните, националните и европейските програми по отношение на бизнес средата и единните правила, свързани със стопанската среда в държавите членки;

15.

счита, че следва да се обърне повече внимание на мерките, предприемани от местните и регионалните власти за насърчаване на предприемачеството и стартиращите МСП, както и че следва да се предприемат мерки, за да се увеличи ролята на местните и регионалните власти в подкрепа на бизнес средата и за развитие на публично-частни партньорства;

Подкрепа за МСП и предприемачите след 2020 г.

16.

подчертава, че МСП, стартиращите и разрастващите се предприятия са основният двигател за създаване на растеж и работни места в Европа, както и че създават стабилна местна заетост и по този начин укрепват социалната и икономическа структура на своите територии;

17.

отбелязва необходимостта от укрепване на европейските бизнес екосистеми чрез предоставяне на целева подкрепа за МСП, за стартиращи и разрастващи се предприятия като част от последователна, ефективна и ориентирана към резултатите европейска политика по отношение на МСП;

18.

изтъква необходимостта от допълване на тази рамка за подкрепа с механизъм, гарантиращ включването на принципите на многостепенното управление с множество участници в политиката на ЕС за МСП; поради това отправя отново призива си, формулиран в становището относно „Интелигентно регулиране за МСП“ (2), за официално и системно включване на представители на регионалните и местните МСП в мрежата от представители на МСП, която действа като основен управленски инструмент на политиката на ЕС за МСП;

Достъп до финансиране

19.

подчертава, че най-значителната част от бюджета на COSME е насочена към улесняването на достъпа на МСП до финансиране; счита, че бъдещата програма за подкрепа на МСП следва да продължи да преследва приоритетната цел за преодоляване на недостига от финансиране на МСП;

20.

настоява, обаче, да се отдели специално внимание, за да се гарантира, че в програмата правоприемник на COSME ще се намери решение за нуждите от финансиране на целия спектър от МСП в различните територии на ЕС, включително традиционните МСП, т.нар. „самостоятелни предприемачи“, микропредприятията, бързо растящите новосъздадени предприятия и разрастващите се предприятия;

21.

счита, че програмата правоприемник на COSME следва да отчита настоящия следкризисен контекст, в който разкриването на нови работни места все още изостава от възстановяването на БВП, като обърне специално внимание на подкрепата за създаване на работни места в МСП и микропредприятията;

22.

посочва, че е необходимо да се отделят достатъчно ресурси за улесняване на достъпа до финансиране за възможно най-широк спектър от предприятия, развиващи дейност в различни територии, включително традиционните МСП, микропредприятията, кооперациите и предприятията от социалната икономика, както и по време на различните етапи от развитието на предприятията;

23.

подчертава, че много потенциални предприемачи не разполагат с необходимата информация и основни бизнес умения за създаване на собствено предприятие; предлага тези потенциални предприемачи да бъдат подкрепени чрез предложения за ранна подкрепа, като им се осигури целенасочено обучение „по избор“ преди започване на собствен бизнес;

24.

отправя отново предложението си, формулирано в становището относно „Интелигентно регулиране за МСП“ (3), за създаване на европейска система „Take One“, която да насърчава наемането на първи служител от сам предприемач или микропредприятие чрез финансови стимули и гъвкави правила и която би могло да се финансира от програмата COSME;

25.

отбелязва, че механизмът за гарантиране на заеми продължава да бъде ключов инструмент за улесняване достъпа на МСП до финансиране; настоява гаранционният инструмент в рамките на програмата правоприемник на COSME да разполага с адекватни средства, за да отговори на нуждите на МСП от финансиране; счита, че подобен инструмент не бива да съдържа ограничения, а да бъде отворен за различни видове компании; смята, че укрепването на гаранционните институции и включването им във веригите за отпускане на заеми може да спомогне за улесняването на достъпа на МСП до финансиране; поради това предлага включването на гаранционните институции в разработването и прилагането на гаранционни инструменти в рамките на програмата правоприемник на COSME;

26.

отбелязва, че рисковият капитал и другите форми на рисково финансиране обикновено се реализират най-вече в големите градски и метрополни зони, както и че ограниченият брой финансови посредници, които понастоящем работят по линия на Капиталовия механизъм за растеж по програмата COSME, и ограниченият кръг от сектори, в които работят, представляват пречка за предприятията в началния етап и в етапа на растеж да получат достъп до финансиране от Капиталовия механизъм за растеж;

27.

поради това предлага да се проучи по какъв начин настоящият изцяло ориентиран към търсенето подход би могъл да бъде допълнен с инструмент на рисковия капитал, който да се основава на споделеното управление на ресурсите и евентуално да включва регионалните и местните власти, агенциите за развитие и банките в рамките на програмата правоприемник на COSME, за да се осигури по-балансирана наличност на рисков капитал на територията на целия ЕС;

28.

счита, че алтернативните форми на финансиране, като например колективното финансиране, колективното инвестиране и кредитирането между физически лица могат да бъдат полезни инструменти за подобряване на достъпа до финансиране и за подкрепа на иновативните предприятия; предлага програмата правоприемник на COSME да създаде ясна рамка за въвеждане на финансови инструменти посредством алтернативно финансиране;

29.

препоръчва създаването на експертна група по въпросите на алтернативното финансиране, включваща специалисти в тази област на регионално и местно равнище, която да предложи идеи и насоки за създаването на такава рамка и да гарантира, че се отговаря на разнообразните потребности на предприемачите, стартиращите и разрастващите се предприятия в различните местни и регионални бизнес екосистеми;

Достъп до пазари

30.

смята, че действията, провеждани на равнището на ЕС, в подкрепа на интернационализацията на европейските МСП, могат и трябва да донесат реална добавена стойност на европейските МСП, които желаят да разширят дейността си в чужбина; отбелязва, че тези действия следва да допълват съществуващите на местно, регионално и национално равнище инициативи, за да се избегне припокриване и да се създаде пълен и последователен пакет от мерки;

31.

във връзка с това приветства инициативата за мрежа „Enterprise Europe“, съфинансирана по линия на програмата COSME, която предоставя на европейските МСП консултантски услуги в областта на разрастването извън националните граници и границите на ЕС, както и в областта на улесняване на иновациите и развитието, в т.ч. достъпа до финансиране, и в контекста на Брексит твърдо подкрепя нейното продължаване, разширяване и модернизиране в рамките на програмата правоприемник на настоящата програма COSME;

32.

подчертава силното регионално и местно измерение на звената за контакт на мрежата „Enterprise Europe“, които са предимно агенции за регионално развитие, за подпомагане на предприятията и иновациите, регионални търговско-промишлени палати, клъстери и университети, които познават добре местната действителност и поддържат тесни връзки с местните МСП;

33.

посочва, че местните и регионалните власти трябва да играят важна роля в подпомагането на МСП на своите територии да се справят с конкуренцията, да имат достъп до чуждестранни пазари и да намерят нови бизнес партньори в рамките на ЕС и извън него;

34.

подчертава, че програмата правоприемник на COSME следва да гарантира, че мрежата „Enterprise Europe“ ще продължи да бъде тясно свързана с местните и регионалните предприемачески екосистеми и че ще бъде установено тясно сътрудничество с местните и регионалните заинтересовани страни, включително местните и регионалните власти;

Насърчаване на предприемачеството

35.

приветства създаването и резултатите, получени по програма „Еразъм за млади предприемачи“, финансирана по линия на действащата програма COSME, и препоръчва нейното продължаване в рамките на програмата правоприемник;

36.

предлага към консултантите на разрастващи се предприятия, предвидени в инициативата за подкрепа на стартиращи и разрастващи се предприятия като част от услугите на мрежата „Entreprise Europe“, да се добави и мрежа от регионални и местни организации за насърчаване на разрастващи се предприятия, която може да послужи като основа за междурегионално партньорство между бързоразвиващи се предприятия, предлагайки услуги, свързани с установяването на контакт, и насърчавайки междурегионалното сътрудничество и трансграничните инвестиции;

37.

предлага предоставянето на консултантски услуги и информация от мрежата „Enterprise Europe“ да бъде укрепено в областта на достъпа до трансгранични обществени и възможностите за трансгранично прехвърляне на предприятия;

38.

подчертава необходимостта да се осигури достатъчно подкрепа за МСП в следващата МФР за периода след 2020 г. чрез засилване на взаимното допълване и избягване на препокриването между различните инструменти за финансиране на МСП, осигурени от Европейската комисия и ЕИБ/ЕИФ;

COSME в контекста на другите програми на ЕС

39.

отбелязва, че отпусканите понастоящем финансови средства на програмата COSME, които съответстват на по-малко от 0,3 % от бюджета на ЕС, не отговарят на съществената роля на МСП и предприемачите за създаването на растеж и работни места; признава, обаче, че и в други програми на ЕС съществуват линии за финансиране в подкрепа на достъпа на МСП до финансиране;

40.

предвид значителния бюджет, отделен за подкрепа на МСП в рамките на настоящата цел № 3 на ЕСИФ „Конкурентоспособност на МСП“, подчертава, че е от съществено значение да се осигури координация между правоприемника на програма COSME и ЕСИФ; с цел осигуряване на по-добро сътрудничество между тези инструменти препоръчва създаването на ръководна група за МСП с участието на компетентните служби на Комисията, както и на КР, като институционален представител на местните и регионалните власти на европейско равнище;

41.

предлага създаването на единни звена за контакт, които да предоставят информация и достъп до всички подходящи инструменти, които съществуват по линия на различните фондове и програми на ЕС за МСП и предприемачите; счита, че една разширена и модернизирана мрежа „Enterprise Europe“ би могла да изпълнява тази функция по места;

42.

призовава Комисията да опрости както финансовите инструменти на индивидуалните програми, така и комбинираната подкрепа от програма COSME или нейния правоприемник със средства от други фондове и програми; заявява отново загрижеността си, изразена в становището относно „Интелигентно регулиране за МСП“ (4) по повод пречките, дължащи се на непоследователни изисквания и противоречащи си определения в секторните политики на ЕС.

Брюксел, 31 януари 2018 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ


(1)  Вж. например, Ewa Chomowicz: EU budget post-Brexit. Confronting reality, exploring viable solutions („Бюджетът на ЕС след Брексит. Да се изправим пред реалността и да потърсим възможни решения“). Брюксел, Център за европейска политика [онлайн версия], стр. 5-6 и 25-26, март 2017 г., Jörg Haas & Eulalia Rubio: Brexit and the EU budget. Threat or opportunity? („Брексит и бюджетът на ЕС. Заплаха или възможност?“) Берлин, институт Делор, стр. 8-18, януари 2017 г.

(2)  Становище на КР относно „Интелигентно регулиране за МСП“ (докладчик: Christian Buchmann (AT/ЕНП), ECON-VI/020), параграф 8.

(3)  Становище на КР относно „Интелигентно регулиране за МСП“ (докладчик: Christian Buchmann (AT/ЕНП), ECON-VI/020), параграф 48.

(4)  Становище на КР относно „Интелигентно регулиране за МСП“ (докладчик: Christian Buchmann (AT/ЕНП), ECON-VI/020), параграф 14.


23.5.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 176/15


Становище на Европейския комитет на регионите — Към цялостно прилагане на обновената европейска стратегия за най-отдалечените региони

(2018/C 176/05)

Докладчик:

Fernando Clavijo Batlle (ES/АЛДЕ), министър-председател на автономна област Канарски острови

Отправен документ:

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската инвестиционна банка — Засилено и обновено стратегическо партньорство с най-отдалечените региони на ЕС

COM(2017) 623 final

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

1.

припомня, че най-отдалечените региони (НОР), състоящи се от осем острова и архипелага, разположени в Карибско море, Индийския и Атлантическия океан и в изолирана територия в басейна на река Амазонка, включват шест френски отвъдморски територии (Френска Гвиана, Гваделупа, Мартиника, Майот, остров Реюнион и Сен Мартен), два автономни португалски региона (Азорските острови и Мадейра) и една автономна испанска област (Канарските острови), като общото за тях са специфичните ограничения, обхванати от член 349 от ДФЕС, чийто постоянен характер и съчетаване затрудняват икономическото и социалното им развитие;

2.

отбелязва изключителното богатство на техните екосистеми, огромния им потенциал за развитие на енергията от възобновяеми източници, за морски и мореплавателски, екологични, космически, астрономически, вулканоложки, океанографски, селскостопански научноизследователски дейности, както и за устойчив туризъм, а също и богатото им културно наследство;

3.

подчертава, че въпреки предизвикателствата, пред които са изправени тези региони — най-далечни граници на Европа, те предоставят възможности за стопанско развитие в сектори, като синята, зелената, бялата и сребърната икономика, а така също и за преход към кръгова икономика, всеки от тях с огромен потенциал за растеж и увеличаване на заетостта;

4.

приветства подновения ангажимент на ЕС по отношение на неговите НОР и признава усилията на Комисията за разглеждане на предложенията на НОР в съвместния меморандум „За нов тласък в прилагането на член 349 от ДФЕС“; тази подкрепа, която е особено важна в един деликатен за ЕС момент, потвърждава ангажимента на европейските институции за по-добро съобразяване с реалното положение в НОР;

5.

припомня, че новото съобщение относно НОР се основава на провежданото в ЕС обсъждане относно тяхното бъдеще и планирането на следващия програмен период и идва в светлината на решението на Съда на ЕС от декември 2015 г., в което беше окончателно изяснен обхватът на член 349 от ДФЕС като самостоятелно и достатъчно правно основание за най-отдалечените региони;

6.

счита, че новото съобщение следва да позволи преодоляването на предизвикателството, свързано със системното прилагане на член 349 от ДФЕС, като съчетава три цели в една посока: равни възможности, конкурентоспособност и външно измерение — три неразделни измерения, които трябва да се превърнат в показатели на всяка амбициозна публична политика за НОР, разполагаща с инструменти за гарантиране на равни права на техните граждани;

7.

изразява съжаление, че новото съобщение не разглежда основни за най-отдалечените региони теми, като въздействието на политиката на сближаване, конкретни промени в социалната област и в областта на заетостта, транспортната политика или относно бъдещето на специфичните данъчни и митнически режими на НОР, които са изключително важни за тяхното развитие;

8.

приветства приемането на подход, недвусмислено основан на принципа на субсидиарност, но изразява съжаление заради объркването относно различните равнища на компетентност и непознаването на дейностите, извършвани понастоящем от всяко едно от тях;

9.

приветства решението на Комисията да активизира партньорството си с НОР, за да могат регионите да развият в максимална степен своя потенциал и да се възползват изцяло от принадлежността си към ЕС, като отчита техните тревоги и мнения в рамките на един постоянен диалог. засиленото партньорство между НОР, техните държави членки, европейските институции, ЕИБ и участниците от частния сектор е измерение от съществено значение; в този смисъл провежданите на всеки две години форуми относно най-отдалечените региони са доказали своята ефективност, що се отнася до това да бъде чут гласът на заинтересованите страни, като продължаването на тези форуми е изключително важно;

10.

насочва вниманието към вече заявената необходимост от извършване на предварителни проучвания на въздействието на законодателните предложения за НОР с оглед на планирането на адаптирани мерки; изразява надежда, че благодарение на този нов тласък това признание ще се реализира по ефективен начин;

11.

отбелязва също така резолюцията на Европейския парламент от 6 юли 2017 г. относно насърчаването на сближаването и на развитието на НОР в ЕС: прилагането на член 349 от ДФЕС, както и приноса на трите съответни държави членки;

НОР сред водещите предизвикателства за Европа

12.

отново призовава за засилване на социалното измерение на ЕС и изразява надежда, че европейският стълб на социалните права ще се справи с проблемите на региони като НОР, които се изразяват в едни от най-високите равнища на безработица в ЕС (особено сред младите хора), нарастване на неравенството и високи показатели на социално изключване, свидетелстващи за трудностите, пред които са изправени тези региони в областта на заетостта и които генерират голямо социално недоволство, потвърждение за което са протестите, състояли се във Френска Гвиана;

13.

счита, че кризата имаше значителни отрицателни последици в НОР, поставяйки ги сред най-засегнатите зони на ЕС поради техните структурни характеристики: икономическа нестабилност, високи равнища на безработица и висок дял на нискоквалифицирани кадри;

14.

изразява съжаление, че въпреки включването на социална ос в стратегията от 2012 г. Комисията не я е изпълнила със съдържание с предложения за промени или конкретни действия по отношение на спецификите на НОР, позволяващи тяхното специално третиране в европейските програми;

15.

оценява положително факта, че Комисията се ангажира да извърши оценка на обосноваността на отпускането на специални средства за НОР в рамките на ЕСФ; спецификата, призната в член 349 от ДФЕС, до голяма степен подкрепя такова отпускане на средства, поради което одобрява искането на Европейския парламент и на НОР за тяхното включване в следващото предложение за регламент за ЕСФ;

16.

приветства активността на НОР за създаването на мрежа за заетост в НОР, чиято цел е изготвянето на предложения и проекти, предназначени за преодоляване на недостатъчните европейски действия в тази област;

17.

споделя виждането, че въпреки напредъка през годините НОР продължават да са изправени пред големи предизвикателства, засилващи се поради изменението на климата, глобализацията и цикличните кризи в световната икономика, и подкрепя Комисията, като счита, че съществува ясна необходимост от подобряване на усилията, за да могат тези региони да се възползват изцяло от предимствата на членството си в ЕС;

18.

настоятелно призовава да се вземат предвид последиците от излизането на Обединеното кралство от ЕС на регионално равнище в рамките на свободното движение на хора, стоки и услуги, тъй като това засяга чувствително регионите, и по специално НОР, поради силните им взаимовръзки с Обединеното кралство и сътрудничество с неговите асоциирани територии в области като туризма или традиционните производства;

19.

счита, че в някои НОР е имало и има сериозна незаконна имиграция, особено на непридружени ненавършили пълнолетни лица, което създава сериозни проблеми, свързани с управлението;

20.

припомня, че в съответните си области НОР се явяват външни граници на Европа, и отбелязва, че различията им в развитието спрямо съседните страни насърчават миграционните потоци;

21.

припомня, че НОР притежават съвкупност от характеристики, които ги правят особено уязвими на последиците от изменението на климата. Те са особено силно изложени на въздействието на природни явления, които стават все по-чести и по-тежки, като ясен пример за това са опустошителните последици от преминаването на урагана Ирма през НОР в Карибско море, по специално Сен Мартен;

22.

приветства предложенията на Комисията за засилване на измерението, свързано с НОР, в програма LIFE и за изготвяне на оценка на използването на Европейския фонд за солидарност в тези региони, като очаква в оценката да бъдат включени трудностите по отношение на достъпа до фонда;

НОР — една възможност за Европа. Лаборатория за изпитване на иновационни проекти

23.

потвърждава, че синята икономика има голям потенциал за растеж и заетост в ЕС, по специално за НОР, тъй като укрепват европейското морско измерение и имат ключова роля в международното управление на океаните;

24.

приветства факта, че в новото съобщение се признава, че производството на енергия от възобновяеми източници, по-специално морска енергия, продължава да е недостатъчно развито, и призовава да бъде предоставена необходимата подкрепа за развитието ѝ, като счита, че НОР с право могат да поемат водеща роля;

25.

приветства призива към държавите членки да включат в националните си законодателства спецификите на НОР с цел да се насърчи развитието на енергията от възобновяеми източници и на енергийната ефективност;

26.

подкрепя инициативата на ЕС относно чистата енергия за островите и настоява НОР, чиито електрически системи са напълно изолирани, да поемат активна роля в тази инициатива чрез мрежата на НОР в областта на енергетиката;

27.

призовава в този контекст Комисията да предложи нов специален инструмент, предназначен да покрие допълнителните разходи в резултат от производството и съхранението на чиста енергия;

28.

посочва, че НОР разполагат с изключително биологично разнообразие, което представлява близо 80 % от европейското биологично разнообразие, и че те са част от 34-те зони, считани за изключително важни за екологичното равновесие на планетата;

29.

приветства ангажимента на НОР по отношение на кръговата икономика и припомня, че преходът към нея изисква сериозни инвестиции, по-специално за повишаване на информираността на населението, за инфраструктура и научноизследователска дейност и иновации;

30.

приветства новината, че в програма LIFE за периода 2018—2020 г. ще бъде предложена глава, посветена на управлението на отпадъците в НОР, и подкрепа за превръщането на тези региони в лаборатории за изпитване на пилотни проекти в областта на кръговата икономика, както и намерението да се въведат разпоредби, предназначени да улеснят прехвърлянето на отпадъците за третиране в съседните държави;

31.

припомня на Комисията необходимостта от адаптиране на съществуващите критерии за подбор по програма LIFE+ към действителните условия в НОР за следващия програмен период;

32.

отбелязва намерението на Комисията да предостави помощ за опазване на биологичното разнообразие, устойчивото използване на екосистемните услуги и приспособяването към последиците от изменението на климата с бъдеща конкретна програма, приложима за всички НОР; препоръчва да се позволи финансирането на проекти във всички НОР и пряко управление от страна на Комисията в сътрудничество с регионите;

Насърчаване на равните възможности: европейска солидарност с адаптирани инструменти

33.

счита, че икономическите и социалните мерки, предприети от НОР, следва да продължат да разчитат на финансовата солидарност на ЕС, предвидена при разработването на новата европейска стратегия за периода след 2020 г.;

34.

изтъква, че Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) може да бъде подходящ инструмент за насърчаване на възможностите и дейностите за сътрудничество на най-отдалечените региони като НОР;

35.

подкрепя инициативата за улесняване на достъпа на НОР до ЕФСИ посредством единна точка за достъп в Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси на ЕИБ;

36.

призовава Комисията да бъде последователна по отношение на концепцията за държавните помощи за НОР и да отчита техните особености във всички насоки и в тясна връзка с останалите европейски политики;

37.

счита, че многообразието на културното наследство на НОР и техните културни и творчески индустрии могат да имат голямо икономическо въздействие, изразено в заетост, както и че притежават огромен потенциал за развитие, който се влияе от допълнителните разходи, свързани с най-отдалечените региони, които ограничават движението на произведения и творци; призовава Комисията в следващата програма в областта на културата да включи инициатива за мобилност на европейско равнище със специфични мерки за НОР;

38.

изразява задоволство, че НОР се възползват в максимална степен от помощта за мобилност по програмите за образование и обучение, и счита, че е целесъобразно нейното запазване и в бъдеще; приветства възможността за разширяване на тази помощ и по отношение на трети държави;

39.

счита за успех създаването на инструмент за проследяване на напредъка на НОР при постепенното им включване в единния пазар, както и оповестеното намерение в новите стратегии на Програмата за конкурентоспособност на предприятията и МСП да се вземат под внимание конкретните нужди на предприятията в НОР с цел подпомагане на тяхната интернационализация;

Подкрепа за по-голям растеж: политиките за конкурентоспособност в услуга на регионалните проекти

40.

подчертава, че селското стопанство е жизненоважен сектор за икономиката, околната среда, териториалното устройство и заетостта в НОР, и признава, че ЕС е установил специфично третиране чрез схемата POSEI и предвижда конкретни дерогации в ОСП, като настоява за тяхното запазване;

41.

счита, че нарастващата либерализация на европейския и международния пазар на селскостопански продукти, идентични с продукцията на НОР, постепенно намалява тяхната конкурентоспособност; смята, че е необходимо да се предвиди увеличение на финансовия пакет на POSEI, освен по други структурни причини, с цел справяне с тези извънредни ситуации;

42.

припомня на Комисията, че в договаряните от нея търговски споразумения с трети държави или международни организации следва да включи специална глава за всеки въпрос от особен интерес за НОР, както е предвидено в Регламент (ЕС) № 228/2013 от 13 март 2013 г., и предупреждава за необходимостта от включване на клаузи за системно изключване на чувствителни продукти от въпросните споразумения;

43.

счита, че в рамките на подписаните с латиноамериканските държави двустранни споразумения относно вноса на банани е необходимо да се удължи механизмът за стабилизиране след 2020 г., функционирането му да стане автоматично и да се направи оценка на тази мярка в други споразумения и по отношение на други продукции;

44.

приветства предложението на Комисията да проучи възможността за разрешаване на държавни помощи за строителството на нови кораби в НОР при запазване на устойчивостта на ресурсите и счита за важно да се приемат мерки за подкрепа с цел разрешаване на финансирането на кораби за традиционен и дребномащабен риболов в НОР в съответствие с резолюцията на ЕП от 27 април 2017 г.;

45.

припомня, че секторът на рибарството и аквакултурите има висок потенциал за растеж и създаване на работни места в НОР, но не получава достатъчна подкрепа, а управлението на местно равнище оказва пряко положително въздействие върху устойчивостта на ресурсите;

46.

приветства решението на Комисията да обмисли конкретни мерки, по-специално схема за компенсация за НОР, в рамките на новите програми и обръща внимание на необходимостта регионите да възстановят самостоятелната програма за покриване на допълнителните разходи, подкрепена от нормативна уредба, бюджет и специфично управление, която е насочена към подпомагане на риболова и аквакултурите в НОР;

47.

изразява съжаление, че в новото съобщение не се разглежда политиката на сближаване, която все пак играе основна роля за икономическия растеж и създаването на заетост; изразява надежда, че Комисията ще вземе предвид най-отдалечените региони при нейното преразглеждане;

48.

отново заявява подкрепата си за по-силна и опростена политика на сближаване след 2020 г., фокусирана върху основната си цел — да гарантира баланса и равните възможности във всички региони на ЕС; ето защо в тази политика следва да бъде запазено специфичното третиране на най-отдалечените региони;

49.

изразява съжаление, че в съобщението не е разгледан по-задълбочено въпросът със специалните допълнителни средства, отпуснати по ЕФРР, които са от съществено значение за НОР. Комитетът подкрепя тяхното запазване и увеличаване, тъй като целта им е да се преодолеят постоянните неблагоприятни структурни условия в НОР, ограничаващи тяхната конкурентоспособност и развитие;

50.

припомня позицията си, че финансовите инструменти не могат да заместят субсидиите, които са от основно значение за сближаването на НОР в рамките на ЕС; при всички случаи въпросните инструменти не следва да бъдат задължение, а просто една възможност;

51.

изразява съжаление, че съобщението не дава убедителни бъдещи решения, нито предложения относно проблемите, пред които са изправени НОР, в програмите за европейско териториално сътрудничество, поради което счита, че е необходимо по-мащабно преосмисляне;

52.

потвърждава ползата от стратегиите за интелигентна специализация и приветства последните събития, свързани със създаването на мрежи между НОР;

53.

приветства намерението на Комисията да превърне НОР в пространства за експериментални дейности, платформи за трансфер на технологии и места за изпитване на иновативни решения в техните сфери на високи постижения;

54.

подкрепя инициативата на Комисията по „Хоризонт 2020“ относно НОР и отбелязва, че ще следи внимателно произтичащите от нея конкретни мерки за тези региони в бъдещата програма за научни изследвания на ЕС след 2020 г.;

55.

отбелязва стратегическото значение на достъпността (в областта на транспорта, енергетиката и далекосъобщенията) за НОР, която е изключително важна за вътрешното развитие на тези региони, отдалечени и изолирани от европейския континент, както и за гарантирането на равното третиране на техните граждани;

56.

приветства инициативата за започване на проучване за установяване и по-точно определяне на нуждите от свързаност на НОР, в което следва да се вземат под внимание всички правни и финансови инструменти, които служат за тази цел;

57.

подчертава значението на регионите в ЕС с географски и демографски проблеми като НОР и техните специфични нужди; призовава Европейската комисия да обръща специално внимание на въздействието на политиките и програмите на ЕС за мобилност върху тези региони и да публикува Зелена книга по въпроса (1);

58.

припомня, че летищата и пристанищата са единствените входни и изходни точки на НОР и че те имат важна социална функция; приветства възможността за финансиране на инвестиции в тях в обосновани случаи, както и възможността за предоставяне на оперативни помощи;

59.

настоява при преразглеждането на приоритетите на TEN-T Комисията да проучи формата, чрез която могат да бъдат установени и включени специфичните нужди на НОР, по-специално по отношение на морските магистрали, като се разрешават проекти за подобряване на връзките между НОР и техните съответни държави членки или между един НОР и неговите съседни територии в съответните географски зони;

Повишаване на привлекателността на НОР и стимулиране на тяхното регионално и международно измерение

60.

посочва, че за да се повиши привлекателността на НОР и да укрепне капацитетът им за интегриране в съответните географски зони, е необходимо географските дадености на съответния басейн да бъдат включени във всички политики на ЕС, улеснявайки съгласуваността между вътрешното и външното измерение на тези политики;

61.

отбелязва, че, тъй като несъмнено притежават възможности, които не са достатъчно оползотворени, НОР могат да се превърнат в икономически двигател за съответните им съседни географски зони и в ефикасен посредник на влиянието на ЕС в света, особено на неговата политика за развитие;

62.

ще следи внимателно развитието на идеята за проучване на възможността за насочване на новите инвестиции на ЕС към приоритетни широкомащабни проекти в географските басейни на НОР и за проучване на възможността за създаване на съвместни програми между НОР и техните съседни държави;

63.

изразява съжаление относно липсата на амбициозна и последователна стратегическа рамка, инициирана от Комисията, която да благоприятства интернационализацията на икономиките на тези региони;

64.

приветства факта, че се признава значението на извършването на „оценки на териториалното въздействие“ при изготвянето и обсъждането на новите законодателни предложения и международните търговски споразумения; изразява своето убеждение, че органите и експертите на НОР следва да участват системно в оценката на възможните териториални ефекти от европейските инициативи;

65.

отбелязва със загриженост трудностите по отношение на постигането на полезни взаимодействия между ЕФРР и ЕФР и изразява съгласие относно целесъобразността на неотложното осъществяване на структурни проекти за сътрудничество с истинска добавена стойност;

Заключения

66.

изразява своето убеждение, че целта да се обърне по-голямо внимание на НОР в европейските политики и инициативи продължава да стои на дневен ред и че тя следва да се адаптира към предизвикателствата на европейската интеграция;

67.

счита, че е изключително важно системното и изчерпателно прилагане на член 349 от ДФЕС още от първоначалните етапи на процеса на вземане на решения, за да се постигне прилагане, съобразено с действителните условия в най-отдалечените региони;

68.

ще следи внимателно изпълнението на новото съобщение и конкретизирането на съдържащите се в него предложения относно бъдещето.

Брюксел, 31 януари 2018 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ


(1)  Становище на КР относно „Мобилност в регионите с географски и демографски проблеми“ (CdR 1691/2014).


23.5.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 176/21


Становище на Европейския комитет на регионите — Еразъм за заемащите изборни длъжности на местно и регионално равнище

(2018/C 176/06)

Докладчик:

François DECOSTER (FR/AЛДE), член на Регионалния съвет на Нор-Па дьо Кале

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Въведение и контекст

1.

участва пълноценно в дебата, започнат от Европейската комисия с „Бялата книга за бъдещето на Европа: размисли и сценарии за ЕС-27 до 2025 г.“, и отчита предложенията, отправени от председателя Juncker през септември 2017 г. по време на дебата за състоянието на Съюза;

2.

припомня, че европейските институции винаги се разглеждат като отдалечени или технократски и че европейските граждани невинаги усещат предимствата на основните европейски решения в своето всекидневие;

3.

припомня, че на европейско равнище заемащите изборни длъжности обикновено се ползват с по-голямо доверие от страна на своите съграждани, отколкото повечето национални политици;

4.

отбелязва, че в контекста на настоящите геополитически кризи, нарастването на заплахата от тероризъм и преговорите по „Брексит“ европейските граждани считат, че европейското равнище е все по-подходящо за публични действия за справяне с общите големи предизвикателства;

5.

подчертава, че основното предизвикателство е укрепването не само на техническото познание за ЕС и неговите институции, но и на свободомислието, което е в полза на сътрудничеството и обмена в контекста на европейската интеграция, почиваща на ценностите на демокрацията, принципите на правовата държава, зачитането правата на човека и принципа на солидарност; този европейски дух е основният компонент, който прави от европейската интеграция средство за запазване на мира и изграждане на устойчиво и справедливо бъдеще за всички;

6.

отбелязва успеха на програмата Еразъм+, истинска витрина на европейските политики, която през 2017 г. отбелязва своята 30-та годишнина и която даде възможност на над 5 милиона европейци да осъществят престой в чужбина по линия на мобилността, като обхвана най-различни групи: студенти, но също и учащи в колежи и лицеи, обучаващи се работници, преподаватели и обучители, дипломирани млади специалисти, лица, търсещи работа, доброволци, специалисти от различни сдружения и света на спорта;

7.

приветства стартирането на Еразъм за обучаващи се работници по инициатива на Европейския парламент;

8.

признава, че развитието на технологиите и начина на живот се ускорява и че ответните действия на публичните власти трябва да отчитат в по-голяма степен човешкото измерение на това развитие;

9.

припомня, че местните и регионалните власти в Европа са изправени пред предизвикателства (икономическа и финансова криза, изменение на климата, демографски промени, екологични проблеми и др.), които изискват интегрирани действия и стратегии;

10.

подчертава, че многостепенното управление, местната автономия и реформите за децентрализация засилват ролята на местните и регионалните власти в прилагането на европейските политики и че е от основно значение те да бъдат подпомогнати да повишат квалификацията си и да развият капацитет в тези области;

11.

настоява всички участници в прилагането на политиките за интегрирано развитие да могат да придобият необходимата компетентност и общи и мултидисциплинарни познания, за да работят за развитието на местните и регионалните власти;

12.

отбелязва, че в съответствие с принципа на субсидиарност, в повечето държави членки местните и регионалните власти са пряко отговорни за планирането на обществените услуги и предоставянето им. Те се стремят също да гарантират тяхната ефективност, като отчитат възможностите, предлагани от европейските публични политики;

Европейският съюз трябва да разработи нови иновативни инструменти за справяне с настоящите и бъдещите предизвикателства

13.

изразява съжаление във връзка с факта, че в период на големи сътресения за ЕС ограниченията на многогодишната финансова рамка невинаги дават достатъчна възможност за реакция, за да може Европейският съюз да действа ефикасно по отношение на новите кризи и предизвикателства;

14.

призовава Парламента, Съвета и Европейската комисия да предложат мерки за по-добро адаптиране на многогодишната финансова рамка към основните предизвикателства на нашето съвремие, за да се отговори бързо на новите проблеми;

15.

подчертава, че междурегионалната и трансграничната търговия дават възможност за укрепване на връзките между различните програми и инструменти на европейско, национално и регионално равнище за насърчаване на иновациите, растежа и заетостта;

16.

признава, че понастоящем ответните действия на ЕС са ограничени от нормативните актове, които се адаптират трудно към общото развитие и частните ситуации, и поради тази причина Европейската комисия предлага, по-специално посредством Бялата книга за бъдещето на Европа, да се развият европейските стратегии, политики и действия;

17.

призовава Европейската комисия да отчете в по-голяма степен човешкия капитал при подготовката на бъдещата многогодишна рамка, за да отговори по-добре на нуждите на гражданите и на новите предизвикателства на този век;

18.

призовава следващите председателства на Съвета на Европейския съюз също да отчитат по-добре човешкия капитал при определянето на своите програми;

Положението на заемащите изборни длъжности на местно и регионално равнище в този контекст

19.

счита, че съществуващите 91 000 местни и регионални органи на управление и стотиците хиляди заемащи изборни длъжности на местно равнище в Съюза представляват основна връзка между гражданите и Европа, и че развитието на техните знания и умения в областта на европейските политики, както и развитието на контактите със заемащите изборни длъжности в други държави членки (държавите по програмата) и в държавите по програмата извън ЕС (1), са ключови елементи от целите за развитие на човешкия капитал и европейска интеграция;

20.

отбелязва, че преди да бъдат избрани, заемащите изборни длъжности на местно и регионално равнище невинаги преминават всички обучения, необходими за изпълнението на техните функции, и че механизмите за продължаващо обучение са полезни инструменти, които помагат на заемащите изборни длъжности на местно и регионално равнище да упражняват ефективно своите правомощия; подчертава, че това обучение не се състои единствено в предоставянето на подходящо техническо знание, но и би трябвало да им позволи да разберат причините за съществуването и духа на европейската интеграция, за да покажат на гласоподавателите си защо и как европейският проект може да им бъде полезен;

21.

счита, че решенията на заемащите изборни длъжности на местно и регионално равнище са много тясно свързани с европейските разпоредби:

а.

когато регионите със законодателни правомощия участват в европейския процес на вземане на решения чрез присъствие в работни групи на Съвета и на Съвета на министрите, достъпни за регионално участие;

б.

когато участват във вземането на европейски решения във фазата на обществена консултация, като предоставят отговори по време на различните провеждани от Европейската комисия обществени консултации;

в.

когато се изготвят доклади от Комитета на регионите в областите на компетентност, предвидени в Договорите;

г.

когато прилагат европейските директиви и регламенти в различни области (вода, отпадъци, мобилност, енергетика и др.);

д.

когато искат средства от европейските фондове (ЕФРР, ЕСФ и др.);

е.

когато планират държавни помощи;

ж.

когато си сътрудничат с местните и регионалните власти от други държави членки;

Създаването на „Еразъм за заемащи изборни длъжности на местно и регионално равнище“

22.

счита, че поуките, извлечени от оценката на подготвителните действия, използването на инструмента за местно администриране и програмите за партньорски обмен, са важен източник на информация, който трябва да се използва за подобряване на обученията и обмена;

23.

препоръчва да бъде насърчен обменът на добри практики между местните и регионалните власти, по-специално при използването на Европейския фонд за стратегически инвестиции, програмата „Хоризонт 2020“ и политиката на сближаване, и при тяхното съчетаване; във връзка с това подчертава, че програмата „Еразъм за заемащи изборни длъжности на местно и регионално равнище“ би могла да се използва, за да се помогне на по-слабо развитите в икономическо отношение региони да увеличат своя административен капацитет;

24.

отправя искане към Европейската комисия да обръща повече внимание на необходимостта от информиране, подпомагане и обучение на заемащите изборни длъжности на местно и регионално равнище в ЕС за това как да използват ефективно европейските фондове и да поддържат междурегионално сътрудничество на европейско равнище;

25.

призовава ЕК да се консултира или да има предвид новите инициативи, предложени от сдружения на МРВ, с цел да се подобрят политиките на Общността в процес на изпълнение или да се предприемат нови инициативи на европейско равнище;

26.

счита, че европейските институции носят определена отговорност за основното обучение на заемащите изборни длъжности на местно и регионално равнище с цел задълбочаване на техните познания относно духа на европейската интеграция и политики, и че европейските структури не могат да пренебрегнат този призив на заемащите изборни длъжности на местно и регионално равнище, особено с оглед на предстоящите европейски избори;

27.

заявява отново подкрепата си, която е изразил в своята Бяла книга за многостепенното управление от 2009 г., за създаването на програма „Еразъм за заемащи изборни длъжности на местно и регионално равнище“, желанието си за сътрудничество с Европейския парламент, Съвета и Европейската комисия по изготвянето на концептуалния и оперативния проект на програмата, и подкрепата си за въвеждането на програми за обучение и обмен на опит и добри практики, предназначени за заемащите изборни длъжности на местно и регионално равнище;

28.

припомня, че през 2012—2013 г. беше поставено началото на пилотен проект, който имаше голям успех — получени бяха над 1 000 кандидатури за 100 обявени места;

29.

счита, че този пилотен проект може да послужи като основа за стартирането на програмата, като се обърне специално внимание на аспекта, свързан с обучението, за да се насърчи по-добро познаване на европейските институции и на функционирането на Европейския съюз, като се използват примери със случаи от практиката и обмен с други заемащи изборни длъжности на местно равнище, и по този начин се помогне на заемащите изборни длъжности на местно и регионално равнище да се запознаят от първа ръка с духа на европейското сътрудничество, за да споделят този опит със своите съграждани. Биха могли да се разработят и инструменти за онлайн обучение, за да се подготвят по-добре предвидените в рамките на програмата престои в чужбина по линия на мобилността;

30.

поставя акцент върху аспекта, свързан с мобилността, който трябва да бъде запазен задължително, тъй като различни проучвания са показали ефективността на предаването на знания посредством обучение между равнопоставени партньори. Този многостранен обмен между заемащи изборни длъжности на местно равнище представлява истинска европейска добавена стойност спрямо двустранното сътрудничество;

31.

счита, че за целите на това обучение би могла да се използва също, макар и не само, мрежата от университети и висши европейски училища, за да се осигури обучение за заемащите изборни длъжности на местно равнище, и че това върви ръка за ръка с участието на паметни места, които са допринесли за формирането на културата и европейския дух;

32.

изразява желание след това основно обучение заемащите изборни длъжности на местно и регионално равнище да могат да си сътрудничат със заемащи изборни длъжности от други държави по едни и същи въпроси с цел:

а.

обмен на добри практики,

б.

задълбочаване на познанията относно европейските механизми,

в.

създаване на конструктивни връзки между хората,

г.

стартиране на нови местни и регионални инициативи;

д.

да станат по-ефективни посланици на предимствата от сътрудничеството с хора от други държави, като по този начин изграждат европейския дух;

33.

счита, че този инструмент ще служи и за укрепване на европейския дух на заемащите изборни длъжности на местно и регионално равнище и ще благоприятства формирането на европейско съзнание в местните и регионалните органи за управление;

34.

счита, че един такъв механизъм следва да бъде изпробван и променен в съответствие с поуките, извлечени от пилотния проект през 2018 г., 2019 г. и 2020 г., за да може впоследствие да бъде включен в новото програмиране на Европейската комисия, евентуално с различно правно основание, ако е необходимо, за да се създаде програма „Еразъм за заемащи изборни длъжности на местно и регионално равнище“ или „Еразъм за местни и регионални участници“;

35.

подчертава, че програмата би трябвало да бъде съставена така, че както професионалните политици, така и лицата, за които политиката не е основно занимание, а също и заемащите ръководни длъжности от по-техническо естество, да могат да участват в нея, както и следва да се търси балансирано съотношение между жените и мъжете, както и по отношение на териториалното представителство, като се гарантира участието на представители на местни и регионални власти от всякакъв мащаб и с всякаква численост на населението;

36.

отправя искане към Комисията да предложи една или повече експериментални формулировки със силен ефект на лоста, като извлече поуки от пилотния проект от 2012 г. с цел подобряване на новата програма и повишаване на знанията и опита на заемащите изборни длъжности на местно равнище в областта на Европейския съюз и неговите политики;

37.

счита, че разходите могат да бъдат разделени между бюджетите на Европейския съюз, органите, в които работят участниците на изборни длъжности, и при необходимост организациите, предоставящи обучението, които в някои държави членки получават публични средства;

38.

отправя искане към държавите членки да подкрепят тази инициатива, която ще бъде от полза за гражданите, по-специално като допринесе за по-доброто познаване на политиките, всекидневната работа на местните власти в други държави членки, европейските фондове и начините за тяхното конкретно прилагане, както и за стабилността и взаимното доверие между държавите членки;

39.

предлага на Европейския парламент да подкрепи програмата „Еразъм за заемащи изборни длъжности на местно равнище“, както направи през 2012 г., посредством различни дейности (доклади, конференции и др.) и по-специално като предложи през 2018 г. включването на пилотен проект в рамките на бюджетната процедура за изпълнение през 2019 г.;

40.

подчертава, че създаването на програма „Еразъм за заемащи изборни длъжности на местно и регионално равнище“ може да се осъществи единствено чрез отпускането на допълнителни финансови средства, без това да предполага натоварване на бюджета на програма Еразъм+;

41.

ще се включи пълноценно в създаването на такава програма, като допринесе за изготвянето на документацията за кандидатстване на участниците на изборни длъжности, разпространи поканата за заявяване на интерес, стане домакин на модул по време на Европейската седмица на регионите и градовете и допринесе за разработването на един или повече модули за онлайн обучение;

42.

отправя искане за бързо създаване на работна група, съставена от представители на Европейската комисия, Европейския парламент и Комитета на регионите, която да разработи и подготви тази програма.

Брюксел, 31 януари 2018 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ


(1)  https://ec.europa.eu/programmes/erasmus-plus/programme-guide/part-a/who-can-participate/eligible-countries_bg.


23.5.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 176/25


Становище на Европейския комитет на регионите — „Насърчаване на съвместното съществуване с конфликтните видове в рамките на директивите на ЕС за опазване на природата“

(2018/C 176/07)

Докладчик:

Csaba Borboly (RO/ЕНП), председател на Окръжния съвет на Харгита

Отправен документ:

становище по собствена инициатива

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

1.

обръща внимание на факта, че биологичното разнообразие, мрежата „Натура 2000“ и опазването на видовете представляват европейски въпрос от общ интерес, който засяга всички държави членки, региони и местни власти, и поради това счита за много важно да се продължи и развие допълнително съществуващата практика, според която държавите членки и регионите, както и местните общности, прилагат координирани мерки с оглед на изпълнението на определените цели и извличането на общи ползи съгласно принципите на солидарност и субсидиарност;

2.

завява отново своята позиция, изразена по-специално в предходното си становище, изготвено по време на проверката за пригодност на директивите за опазване на природата, и която се споделя и от Европейския парламент и според която не е необходимо да се преразглеждат директивите за опазване на природата, а по-скоро да се постави акцент върху правилното им прилагане, съгласно най-новите постижения в областта на науката и технологиите, в отделните региони и държави — членки на ЕС, като се използва предвидената в директивите гъвкавост за намиране на решения на специфични местни опасения във връзка с конфликтите, които могат да възникнат между определени видове и човешката дейност; поради това се ангажира да допринесе за плана за действие за природата, хората и икономиката, като гарантира подходящи усилия и за насърчаване на съвместното съществуване с конфликтните видове в съответните области на действие и на европейско, национално, регионално и местно равнище;

3.

подчертава същественото значение на директивите предвид това, че мрежата „Натура 2000“ и ефективното координиране на политиката за защита на околната среда допринесоха в значителна степен за хармонизиране на целите, свързани с биологичното разнообразие, между държавите членки, което ясно показва добавената стойност на ЕС.

4.

припомня отговорността на държавите членки за намиране на подходящи решения на териториите си и в рамките и духа на директивите, като вземат предвид специфичните особености на отделните региони във връзка с индивидуалните видове и конкретните проблеми и включат в процеса местните и регионалните власти, както и други заинтересовани страни;

5.

отбелязва, че много от проблемите, свързани със съвместното съжителство между хората и „конфликтните видове“, могат да бъдат породени от натиска на човешките дейности върху естествените местообитания на много видове и на често неподходящото поведение на хората спрямо тези животни — от инвазивни дейности в защитени райони до активно примамване на животни с храна за лов или туризъм или неподходящо управление на отпадъците, което привлича например едри хищници към човешките селища; поради това изтъква необходимостта да се възприеме цялостен подход към биологичното разнообразие и да се намерят решения за конкретните проблеми в различните местни условия, което от своя страна изисква тясно сътрудничество между различните равнища на управление и всички заинтересовани страни;

6.

изразява надежда, че при изготвянето на следващата многогодишна финансова рамка ще бъдат заделени подходящи ресурси от съответните фондове на ЕС, за да се гарантира финансирането на опазването, превенцията (в това число повишаването на осведомеността и обучението по въпросите на околната среда), компенсационните мерки, научните изследвания и други конкретни действия в подкрепа на развитието в съответните области на политиката;

7.

заявява отново, че да бъде подобрено състоянието на биологичното разнообразие е в интерес на всички териториални равнища на Европейския съюз и поради това е необходимо да се приложат координирани мерки;

8.

обръща внимание върху количественото и качественото подобряване на биологичното разнообразие в много региони, както и върху съпътстващото увеличаване на вероятността от взаимодействие с човешките общности. При някои конфликтни видове тези срещи могат да бъдат придружени със значителни рискове за хората и икономическите дейности, предвид това, че местните общности не са добре подготвени или не им е предложено подходящо, реалистично, пропорционално и адаптирано към местните специфични условия решение за справяне с тези проблеми;

Към по-ефективно прилагане

9.

във връзка с определените като конфликтни поради своята биология и етология видове, които се конкурират с различните човешки дейности за общото използване на ресурси и пространство, призовава за нови мерки въз основа на научни данни, които могат да бъдат използвани при създаването на подходящи начини за прилагане на директивите, и редица други видове мерки;

10.

счита, че във връзка със съхраняването на биологичното разнообразие и прилагането на директивите е необходимо да се предвидят средства за мултидисциплинарни и всеобхватни изследвания, в рамките на които социалните науки биха могли да изпълняват важна роля, наред със специфичните за тази област естествени науки;

11.

подчертава, че местните и регионалните общности представляват основни участници в опазването на околната среда и опазването на биологичното разнообразие в три основни аспекта — първо, в качеството си на създатели на инвестиции посредством фондовете на държавите членки и ЕСИФ, второ — в качеството си на регулаторни публични органи или отговарящи за издаването на разрешения в областта на селскостопанския сектор и за териториално и градско планиране и съответно в състояние да оказват значително въздействие върху земеползването и следователно да дават приоритет на аспектите, свързани с околната среда; на трето място местните и регионалните власти са най-близко до хората и изпълняват важна функция, като им предоставят информация, стимули и подкрепа с оглед на защитата на местообитанията и конфликтните видове;

12.

призовава Европейската комисия да продължи и да увеличи усилията си в областта на трансфера на знания в подкрепа на решенията на местно и регионално равнище за възможните начини на живот с конфликтни видове и при възможност да превърне евентуални проблеми в предимства; това следва да включва насърчаването на най-добрите практики за най-подходящите решения за управление на зоните по „Натура 2000“ и защитените видове. В качеството си на носители на практически знания от проектите по тези въпроси, които те изпълняват в цяла Европа, неправителствените организации и други заинтересовани страни би трябвало да бъдат считани за силни партньори в областта на трансфера на знания;

13.

изразява загриженост, че в няколко държави членки може да се наблюдава съпротива на местните общности за завръщането, присъствието и разрастването на популации на конфликтните видове. Неподходящите решения на конфликтите, както и неудачните, неуместните или неподходящо разгласените решения за управление, предизвикват отхвърляне на политиката за околната среда, което от своя страна в засегнатите от едри хищници региони може да доведе до увеличаване на незаконния лов, залагането на капани и отравянето — напълно нежелателно развитие, което обаче не би могло да бъде отстранено единствено чрез забрана и санкции;

14.

отбелязва, че в много държави членки са налични отлични практики на местно и регионално равнище за съвместно съществуване с конфликтните видове и по-специално с едрите хищници, и счита, че именно по тази причина е важно да се подчертае необходимостта от разработване на местни и регионални проекти, вдъхновени от тези примери; посочва, че освен тези местни, регионални или национални публични или частни инициативи, проектите по LIFE също могат да предоставят добри практики, ако се запазят и продължат след края на въпросния проект;

15.

изразява надежда, че при изготвянето на следващата многогодишна финансова рамка нашето общо европейско културно наследство, дейностите във връзка със защитените видове и по-специално инвестициите и усилията във връзка с едрите хищници и конфликтните видове — ефективни и също така ориентирани към интересите на общностите — ще получат подходящо внимание при продължаването на програмата „Хоризонт 2020“ и на механизма приемник на ЕСИ фондовете;

16.

уверява Европейската комисия в пълната си подкрепа за бъдещото създаване на специфични за биогеографските региони платформи и настоява, че прякото участие на местните и регионалните власти е наложително за тяхното добро функциониране;

Научноизследователска и развойна дейност: нови инициативи

17.

подчертава, че в рамките на процедурите за подбор на изследвания е необходимо да се постави специален акцент върху научноизследователската и развойна дейност, насърчаваща целите, свързани с биологичното разнообразие, икономическите и социалните цели и целите в областта на управление на дивата фауна, и които биха могли да бъдат предмет на конкретно и бързо прилагане;

18.

счита за необходимо, в рамките на изпълнението на местно и регионално равнище на научноизследователските и развойни дейности, да не се допуска създаването на неравенства, т.е. евентуално недостатъчно представителство по отношение на достъпа до фондовете за научни изследвания на регионите и общините, в които се намират природни зони с висока стойност и важни местообитания;

19.

би искал да уточни, че различните пилотни проекти, свързани с биологичното разнообразие, допринесоха в голяма степен за трансфера на знания между държавите членки и в много случаи генерираха положителни последици, тъй като спомогнаха за по-добро разбиране и осмисляне на различните цели от страна на местните общности. В резултат на това тези общности си сътрудничат по конкретни въпроси с публичните власти и неправителствените организации с цел опазване на застрашените и ценните видове;

20.

подчертава обаче, че в много случаи тези инициативи не са постоянни, т.е. те се провеждат еднократно и временно; поради това счита, че е важно в процедурата по подбор на проектите да се въведе критерий, който отчита практическия мониторинг на проектите, осъществени преди това от съответната организация или от нейните членове, което ще насърчи ефикасното използване на европейските средства;

21.

счита за необходимо да се предприемат нови мерки, за да се насърчи ефективното развитие в местните общности на положителни външни ефекти, често споменавани във връзка с биологичното разнообразие и едрите хищници, тъй като в много случаи тези възможности се използват в недостатъчна степен на практика или условията за осъществяване, по конкретно необходимите познания и подкрепа, не са достатъчни;

Специфични аспекти, свързани с едрите хищници

22.

счита, че в някои региони използваният досега подход към едрите хищници, които поради своето поведение, физически и екологични особености и инстинкти може да увредят значително човешкото здраве, дори да причинят смъртоносно нараняване, и които застрашават сериозно здравето на селскостопанските животни и добрите условия за тях, не е удовлетворителен. Поради това е необходимо да се подобри управлението на конфликтите, свързани с едрите хищници, като се използва в пълна степен съответният опит от проектите за научноизследователска и развойна дейност и от други подходящи проекти с оглед на намаляването на въздействието и риска за хората и селскостопанските животни;

23.

счита, че едрият хищник, в съответствие с равнището му на защита, трябва да бъде защитен извън човешките селища, независимо дали живее във или извън защитена зона в обхвата на мрежата „Натура 2000“; счита обаче, че ако в човешките селища прониква едър хищник не инцидентно, а редовно, става въпрос за поведенческа схема, която, от една страна, крие риск за хората, особено за децата и възрастните хора, както и за лицата с намалена подвижност, и която, от друга страна, не може да се счита за естествена за „конфликтното животно“; счита, че в тези случаи е целесъобразно, от една страна, да се направи всичко възможно да се намали рискът и, от друга страна — при невъзможност за това, да се отстрани „конфликтното животно“ по подходящ и контролиран начин или да се предприемат други необходими мерки; тези мерки трябва да се предприемат съгласно съответните планове за управление, когато има такива. Целта е да се гарантира, че навсякъде са въведени планове за управление с оглед на уреждането както на съхраняването, така и на конфликтите. Във всички случаи предприемането на мерки срещу „конфликтни животни“ трябва да става по изключение и те не следва да влияят върху бъдещето и жизнеспособността на популацията;

24.

изразява съжаление, че понастоящем селскостопанските производители и животновъдите не участват в дейностите на платформата, посветена на европейските едри хищници, и в резултат на това специфичните интереси на тази група участници не могат да бъдат изразени директно в механизма за сътрудничество, създаден от Европейската комисия; поради това призовава въпросните участници да проявят готовност за едно компромисно решение по този въпрос с оглед на създаването в най-кратки срокове на необходимите условия, които да позволят да се вземат предвид интересите на всички страни в рамките на платформата;

Регионалните и местните аспекти в контекста на биологичното разнообразие

25.

насочва вниманието към факта, че в редица региони по отношение на качеството и площта на местообитанията на едрите хищници се наблюдават подобрения, което обаче — във връзка със селскостопански фактори — може да бъде съпроводено с упадък на някои традиционни форми на селскостопанска дейност; отбелязва, че по-специално в случая с планинските пасища и ливади се отбелязва тенденция към изчезване на редица други местообитания, в т.ч. защитени зони на птици и растителни общности, успоредно с изчезването на човешката дейност, необходима за съществуването им;

26.

счита, че е необходимо, що се отнася до местообитанията и свързаните с тях форми на земеделие, да се въведат нови стимули, които да бъдат достъпни за фермерите не само в зоните в непосредствена връзка с мрежата „Натура 2000“, но и в съседни сектори, тъй като тези форми на земеделие, по-специално традиционните, в повечето случаи екстензивни и отчитащи местните особености, допринасят в значителна степен за подобряване на биологичното разнообразие и устойчивото развитие на селските райони. Призовава Европейската комисия да предложи такива нови стимули и възможни методи за коригиране в предстоящата си оценка на въздействието на общата селскостопанска политика върху биологичното разнообразие;

27.

признава, че местните и регионалните власти биха могли да предприемат повече и по-ефективни мерки за постигане на целите, свързани с биологичното разнообразие; счита обаче за целесъобразно да се насърчи сътрудничеството и координацията с държавите членки и със Съюза, за да се оползотвори потенциалът от възможности, които предлага ангажираността на местните и регионалните власти, и поради тази причина би следвало да е налице подходяща рамка за целта;

28.

настоява държавите членки и преди всичко местните и регионалните власти да ползват техническата помощ, предлагана от агенциите на Съюза, за да могат да изпълняват своите собствени програми, съфинансирани с национални и/или европейски средства;

29.

счита за наложително да се гарантира прякото представителство на ловците, пазачите на дивеча, горските стопани и животновъдите в процесите на комуникация във връзка с биологичното разнообразие и изготвянето на планове за действие, като се има предвид, че за много ценни или защитени видове именно те допринасят значително за създаването и опазването на съществуващото положение — считано за естествено — като се грижат за запасите и ги регулират, организират и структурират горите и използват необходимите инфраструктури;

30.

призовава държавите членки да прилагат изключенията и дерогациите, съдържащи се в директивите за опазване на природата, за определени видове, които могат да предизвикат конфликти, с необходимата бързина и гъвкавост и надлежно отчитане на положението на регионално или местно равнище и при необходимост в сътрудничество със съседните държави членки/региони; смята също и че регионалните и националните проекти за едрите хищници и конфликтните видове би трябвало да вземат предвид характерните местни и регионални условия, традиции и природно и културно наследство;

Съгласуваност на политиките

31.

обръща внимание на факта, че системите за плащания, свързани със зоните по „Натура 2000“, са твърде различни в отделните държави членки и че в някои държави членки в рамките на прилагането на общата селскостопанска политика е взето решение за отказ от въвеждане на плащанията, въпреки че в тях има значителни популации на едри хищници; счита, че в тази област е целесъобразно да се предприемат мерки още през настоящия програмен период;

32.

предлага при развитието и модернизирането на транспортната инфраструктура, по-конкретно шосейната и железопътната, да се обърне специално внимание на връзките между местообитанията и коридорите, по които се движат едрите хищници. Поради увеличаващата се разпокъсаност на местообитанията, което се дължи на раздробеността на европейския ландшафт и специфичната му конфигурация, едрите хищници често са принудени, поотделно или на групи, да преминават през зони, обработвани или населявани от човека, за да мигрират между отделните части на местообитанията си. Това положение изисква специално внимание при планирането на земеползването и проектирането на управлението на защитените зони и граничните с тях райони;

33.

призовава Европейската комисия и държавите членки да адаптират по-ефективно схемите за финансиране за справяне с въпросите, свързани с биологичното разнообразие и управлението на местообитанията, включително тези на едрите хищници, за да се гарантира възможността за развитие на необходимите инфраструктури и човешки капитал за управлението на конфликти между човешката дейност и определени видове и осигуряване на бърза и непосредствена компенсация;

34.

изразява съгласие, че е възможно да се приложи успешно моделът на многостепенното управление в областта на опазването на околната среда и особено на подобряването на биологичното разнообразие; счита във връзка с това, че в тази област също са необходими нови координирани мерки;

Следващи стъпки

35.

предлага, с цел насърчаване на възможно най-осведомено и широко участие на местните и регионалните власти, през 2019 г. съвместно с Европейската комисия да се организира конференция на тема подходящо съвместно съществуване с конфликтните видове и по-специално едрите хищници, което да е безопасно и полезно за общностите. Това ще даде възможност за оценка на въздействието на становището по собствена инициатива, както и на функционирането на платформите за европейските и биогеографските региони, и за провеждане на политически и научен дебат относно конкретните мерки за прилагане след 2021 г.

36.

призовава Европейската комисия да направи необходимото, за да гарантира, че местните и регионалните общности, техните организации и представители имат директно представителство и възможност за ефективно участие в създаването на платформи и механизми на сътрудничество във връзка с конфликтните видове, както и в разработването на политики в тази област; изисква Комисията да публикува препоръки и насоки в тази връзка, с цел да се помогне и на държавите членки да обменят добри практики;

37.

счита, че би било полезно местните и регионалните власти, засегнати от едрите хищници, още през настоящия програмен период да изградят сътрудничество от вида на Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) на макрорегионално или биогеографско равнище или в отворена форма за цялата територия на Европейския съюз, за решаването на общи или сходни проблеми и за по-ефективни и координирани действия.

Брюксел, 31 януари 2018 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ


23.5.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 176/29


Становище на Европейския комитет на регионите — Цифров единен пазар: междинна оценка

(2018/C 176/08)

Докладчик:

Alin Adrian NICA (RO/АЛДЕ), кмет на Dudeștii Noi

Отправни документи:

Междинeн преглед на изпълнението на стратегията за цифров единен пазар — Свързан с интернет цифров единен пазар за всички

COM(2017) 228 final

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Общи бележки

1.

приветства подхода на Европейската комисия, която, по средата на изпълнението на стратегията за цифровия единен пазар, предприе преглед на актуалното състояние на нейния напредък — инициатива, която е изключително полезна за установяването на постигнатия до момента напредък и стъпките, които трябва да се предприемат за изпълнение на поетите ангажименти, както и на сферите, в които е необходимо да се положат по-големи усилия и предприемат нови действия;

2.

отново подчертава значението на местните и регионалните власти (МРВ) и ролята им за привеждане в изпълнение на препоръките от стратегията за цифровия единен пазар, тъй като те са основен двигател на икономическия растеж на местно и регионално равнище и могат да възлагат създаването, да управляват и използват многобройни цифрови информационни продукти и услуги;

3.

припомня подкрепата за развитие на електронните съобщения на вътрешния пазар, която има за цел да насърчава динамичния и устойчив растеж във всички сектори на икономиката, и във връзка с това подчертава важната роля на местните и регионалните власти и техния потенциал за цифровизацията на европейската промишленост;

4.

отбелязва, че местните и регионалните власти играят важна роля за предоставянето на цифрови услуги на гражданите и за инсталирането и управлението на цифровата инфраструктура, често в контекст на трансгранично или междурегионално сътрудничество; тези услуги изискват незабавни действия, насочени към внасянето на балансирани промени по отношение на пречките пред трансграничната онлайн дейност, по-специално разликите между законодателствата на държавите членки по отношение на организацията и функционирането на публичната администрация, договорите и авторското право (1);

5.

препоръчва да се създадат условия за улесняване на свързването на всички географски райони с широколентови и свръхшироколентови услуги, които в дългосрочен план ще бъдат ефективни в една конкурентна среда, и приканва Комисията да докладва редовно, в рамките на изграждането на цифровия единен пазар, за постигнатия напредък в преодоляването на цифровото разделение, особено на регионално и местно равнище (2);

6.

подчертава, че е важно да се обхванат всички аспекти на оперативната съвместимост и на електронната идентификация, електронния подпис, електронното управление на документи и другите елементи на електронното управление, като се следват моделите, прилагани в държави/региони, които са постигнали съществен напредък в тази област, като по този начин се гарантира сигурността и доверието на гражданите и предприятията;

7.

подчертава, че цифровизацията на обществото предоставя възможност за растеж и създаване на работни места, по-специално в отдалечените региони и в регионите с демографски проблеми;

8.

подкрепя модернизирането на правната уредба в областта на авторското право с оглед на цифровата революция и промяната в поведението на потребителите и подчертава ключовата роля и потенциала на местните и регионалните власти за хармонизирането на тези права;

9.

отново заявява, че е важно да се инвестира в научни изследвания в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ), за да се гарантира създаването и развитието на нови предприятия, и отбелязва, че използването на ИКТ в иновациите може да допринесе за справяне с големите социално-икономически предизвикателства (3);

10.

предлага да се проучи възможността за прилагане на система на данъчно облагане на доходите от трансгранични онлайн продажби, основана на справедливост и обективност, което би довело до уеднаквяване на размера на данъците, плащани от предприятията, които извършват дейности, свързани с електронната търговия, в целия ЕС и по този начин би стимулирало търговските дейности на предприятията и особено тези на МСП;

Киберсигурност и подобряване на начините за справяне с киберинциденти

11.

подчертава, че новата стратегия за киберсигурност, лансирана от Европейската комисия, би трябвало да спомогне за подобряване на превенцията, откриването и реагирането на киберинциденти, а за най-сериозните случаи — да доведе до по-ефективен обмен на информация и по-добра координация между държавите членки и Комисията. За изпълнението на тази задача трябва да се укрепи сътрудничеството в партньорствата между държавите членки, институциите на ЕС, местните и регионалните власти, частния сектор и гражданското общество (4);

12.

призовава за създаване на стандарти, инструменти и механизми, които да гарантират сигурността на мрежите и информационните системи и да са способни да следват постоянните промени в развитието на киберзаплахите, за да се гарантира високо равнище на защита във всички държави членки;

13.

подчертава, че слабостите в сигурността при съхраняването на данни и достъпа до тях, както и все по-големият брой кибератаки по значими градски инфраструктури обекти и системи за градско управление налагат по-широк набор от системни и координирани интервенции, сред които да бъдат смекчаването и предотвратяването и които да се прилагат едновременно чрез пазарно-ориентирани инициативи и държавно-ръководени регулиране и правоприлагане. Трябва да се разработи и провежда сериозно обучение по въпросите на сигурността и на равнището на местните и регионалните власти, включително за тези, които се занимават с електронни обществени поръчки, внедряване и ежедневно управление на технологиите, свързани с интелигентните градове;

14.

констатира, че постигането на целите на цифровия единен пазар предполага ценностите, обществото и националните икономики да бъдат защитени от отрицателните ефекти на кибератаките и да се зачитат основните ценности, като свободата на словото, правото на неприкосновеност на личния живот и насърчаването на отворено, свободно и прозрачно използване на кибертехнологиите;

15.

осъзнава опасността, която представляват трансграничните инциденти в сферата на киберсигурността, за които понастоящем се наблюдава тревожна тенденция да зачестяват и да носят все по-голям риск. Тъй като тези заплахи за мрежите и информационните системи могат да възпрепятстват функционирането на стопански дейности и да причинят значителни финансови загуби, като подкопават доверието на потребителите и причиняват значителни щети на икономиката на ЕС, Комитетът призовава за засилване на сътрудничеството и координацията между държавите членки, по-конкретно в областта на управлението на широкообхватните трансгранични инциденти в сферата на киберсигурността;

16.

е убеден, че доверието на потребителите в електронните услуги трябва да бъде укрепвано, като се гарантира, че те бъдат осведомени за правата си и защитени, когато оперират в онлайн среда, и че в същото време е гарантирана защитата на авторските права и интелектуалната собственост;

17.

изразява съгласие да бъде създадена агенция на Европейския съюз за киберсигурността и да ѝ бъде предоставена стабилна оперативна рамка, която да включва отговорност за целия жизнен цикъл в областта на киберсигурността и за предотвратяването и откриването на киберинциденти, както и за тяхното разрешаване, в случаите, когато възникнат;

18.

подкрепя предложението за административно управление и техническа поддръжка на европейска рамка за общо сертифициране на сигурността в сектора на ИКТ, която да се основава на съществуващите схеми за сертифициране в сферата на безопасността и да бъде призната от всички държави — членки на ЕС;

19.

препоръчва продължаване на действията за борба с кибератаките чрез прилагане на мерките за безопасност, целящи подобряване на защитата на критичната инфраструктура, така че гражданите и предприятията да могат да имат безопасна онлайн среда, която да заслужава доверие, и същевременно да зачита основните права и другите главни ценности на ЕС, в подходяща правна рамка;

Разработване на онлайн платформи

20.

подчертава ролята, която онлайн платформите могат да играят за улесняване на дискусиите по подходящи въпроси от общ интерес, свързани с инсталирането, поддръжката и развитието на широколентовите мрежи във всички региони и територии на ЕС;

21.

приветства обявеното от Комисията създаване на платформи за цифрови иновации и настоятелно я призовава да следи за географския баланс при отпускането на средствата (5);

22.

отбелязва, че е необходимо да се изградят широколентови мрежи като средство за справяне с настоящите социални и икономически предизвикателства и да се постигне интегриране на населението в общество на знанието;

23.

използването на интернет и услугите, които тя предлага, са фактори за икономически растеж и заетост, както и за социално равенство и равен достъп до информация. Достъпът до интернет може да се разглежда като ефективно право на гражданите и показател за качеството на живот;

24.

констатира постоянно нарастващото влияние на онлайн платформите (търсачки, социални платформи за комуникация, магазини за приложения и т.н.) в рамките на икономиката, основана на интернет;

25.

препоръчва мрежите да се изграждат с оглед на устойчивостта и ефективността. Изграждането на широколентова мрежа с добро ниво на покритие изисква значителни и дългосрочни инвестиции в инфраструктурата и компетентните органи трябва да предоставят инструменти, които да улесняват достъпа до мрежата за частните предприятия в селските райони;

26.

предлага да се обърне по-голямо внимание на постигането на повишена ефективност при разпределението на частите на радиочестотния спектър и стимулирането на инвестициите от частния сектор, в допълнение към тези от публичния, за постигане на целите, свързани с електронните комуникационни системи, като се предотврати монополизирането на мрежите;

27.

счита, че е необходимо да се повиши доверието на гражданите и бизнеса по отношение на използването на електронни услуги, като се предоставя постоянно информация относно правата им и се осигурява подходящо ниво на защита, когато са онлайн, и призовава за ефективни мерки за премахване на незаконното съдържание, на което те са изложени;

28.

подчертава, че се налага държавите членки, местните и регионалните власти, които в много случаи отговарят за училищата и образователните институции, и останалите заинтересовани страни да дадат съгласуван отговор, за да се подкрепят усилията за повишаване на нивото на умения в областта на цифровите технологии и да се предотврати изключването на гражданите от обществото и икономиката, основани на ИКТ. Във връзка с това подчертава огромното значение на цифровата грамотност и цифровите умения на гражданите, работниците и търсещите работа за широкообхватното реализиране на цифровизацията на икономиката и обществото (6) и изразява загриженост във връзка със съществуващите все още цифрови пропуски, установени от Комисията;

Гарантиране на необходимата рамка за функционирането на основаната на данни икономика

29.

посочва, че непрекъснатите промени и цифровизацията на икономиката отварят нови възможности за местните и регионалните власти за максимално използване на потенциала за растеж на цифровата икономика, като се има предвид, че е необходимо да се направят значителни инвестиции в инфраструктурата и информационните и комуникационните технологии, най-вече в компютърните услуги „в облак“ и големите информационни масиви, както и в научните изследвания и иновации, с цел да се стимулира конкурентоспособността на промишлеността и да се подобрят обществените услуги, приобщаването и уменията. Във връзка с това подкрепя Комисията в нейната инициатива до пролетта на 2018 г. да представи, като продължение на съобщението от 21 септември 2017 г.„Към справедливо данъчно облагане на цифровата икономика“, законодателно предложение за определяне на правилата за облагане на печалбите на цифровата икономика на равнището на ЕС (7);

30.

приветства факта, че благодарение на инициативата WiFi4EU се насърчава безплатна интернет свързаност за потребителите от местните общности и частните инвеститори са стимулирани да участват в разработването на инфраструктури за цифровите мрежи;

31.

подкрепя инициативата WiFi4EU, която възнамерява да насърчава и чиито потенциални ползи би желал да разпространява сред местните общности, така че към момента на отправянето на първата покана за представяне на предложения, максимален брой европейски публични органи, отговарящи на изискванията за допустимост, да бъдат вече готови да кандидатстват за получаване на наличните финансови средства;

32.

отбелязва важната роля, която подобряването на качеството на широколентовите услуги ще играе в развитието на 5G мрежите. Това развитие ще окаже влияние върху преминаването към цифровизация на икономиката и обществото, както и за разработването на новаторски и конкурентоспособни услуги, като ще доведе до социално-икономически ползи в дългосрочен план, растеж и създаване на работни места, а така също и до сближаване. В този смисъл повтаря призива си към Европейската комисия за завършване на системата за стандартизация за 5G във възможно най-кратък срок, като се има предвид, че стандартите са от първостепенно значение за конкурентоспособността и оперативната съвместимост на телекомуникационните мрежи;

33.

отбелязва проблемите, които съществуват по отношение на достъпа до трансгранични услуги от гледна точка на потребителите, които искат да получат достъп до услуги в друга държава членка, различна от тази, в която пребивават;

34.

подчертава положителното въздействие, което ще окаже трансграничната преносимост на електронни услуги, тъй като потребителите ще могат, както у дома, така и когато се местят в друга държава членка, да имат достъп до онлайн съдържанието, за което са абонирани;

35.

призовава за по-нататъшни усилия за улесняване на достъпа на всички европейски граждани до онлайн услуги, които се предоставят в други държави членки, така че да се разреши проблемът с блокирането на географски принцип, и призовава да се премахне необоснованата дискриминация на потребителите от различни държави в ЕС;

36.

изразява положително отношение към забраната на блокирането в зависимост от местопребиваването на клиента на достъпа до уебсайтове и други видове онлайн интерфейс, както и на пренасочването на клиенти от версията на уебсайт/онлайн интерфейс на една държава към тази на друга, тъй като както потребителите, така и търговците, в качеството им на крайни потребители на стоки или услуги, са засегнати от подобни практики. Пренасочването на клиента трябва да се извършва само с негово съгласие и от търговците трябва да се изисква да поддържат лесно достъпна версията на онлайн интерфейса, до която клиентът е искал да получи достъп преди да бъде пренасочен;

37.

подчертава настоящата липса на равновесие между интересите на творците на цифрово съдържание и на потребителите му и отбелязва, че е необходимо да се модернизира законодателството в областта на авторското право и интелектуалната собственост;

38.

отбелязва, че развитието на цифровизацията, като например услугите за изчисления в облак или излъчването в реално време (стрийминг) носят със себе си огромни предизвикателства, по-специално в областта на авторското право (8);

39.

насърчава все по-интензивното използване на приложенията за услуги „в облак“, за да има достъп до европейските и световните инфраструктури за данни или до тези от друг тип, които са от първостепенно значение за осъществяване на дейности в различни области, и подчертава, че този достъп до инфраструктурата за данни трябва да се извършва в условията на високо равнище на сигурност, преносимост на данните и оперативна съвместимост;

Гаранция за защитата на личните данни

40.

подчертава основната отговорност на независимите органи, които отговарят за защитата на личните данни;

41.

счита, че е необходимо стратегията за защита на личните данни да се адаптира към динамичните изисквания на виртуалното пространство, които се променят постоянно, като се има предвид, че защитата на личните данни е въпрос, който е свързан с много сфери, като например правосъдието, икономиката, комуникациите, образованието, здравеопазването, администрацията и защитата на потребителите;

42.

оценява положително факта, че Комисията оставя на държавите членки свобода за действие при прилагането на изключенията за използване на защитени произведения за образователни цели. По този начин се зачитат националната, регионалната и местната идентичност, наред със специфичните видове лицензи, произтичащи от различните социални и политически обстоятелства (9);

43.

счита, че, дори в дългосрочен план, е желателно да се хармонизира правната рамка за възнаграждението на авторите, творците и изпълнителите (10);

Регионално и местно значение / Значение за КР

44.

счита, че градовете и регионите играят решаваща роля за създаването на бази данни с публична информация, предоставянето на данни в областта на сигурността, развитието на необходимите цифрови умения, осигуряването и улесняването на финансирането на широколентовите мрежи, както и за създаването на благоприятна среда за обмен на трансрегионални и трансгранични онлайн услуги, които биха могли да предложат помощ за насърчаване на услуги на високо равнище и основаната на данни икономика;

45.

отбелязва, че в свои предходни становища КР многократно е изтъквал приноса, който местното и регионалното равнище може да осигури на всички етапи от събирането на данни и предоставянето на услуги на гражданите и предприятията. Това може да се наблюдава по места: в Европа има многобройни примери на възможно сътрудничество между регионите, националните власти и научноизследователските центрове в областта на цифровия единен пазар;

46.

подчертава важната роля, която местните и регионалните власти могат да поемат за насърчаване на хармонизирането на данните и потенциала за растеж на цифровата икономика, така че този аспект следва да се взима предвид, когато се предприема дадено действие на национално равнище и/или на равнището на ЕС;

Въздействието на намерението на Обединеното кралство да излезе от ЕС върху цифровия единен пазар

47.

отбелязва, че след като гласоподавателите в Обединеното кралство избраха да напуснат Европейския съюз, понастоящем предприятията преживяват период на несигурност относно оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС. За тези, които предоставят стоки или услуги онлайн, по-специално с цифрово съдържание, основният въпрос е свързан с това как Европейската комисия ще прилага в тази държава инициативата за цифров единен пазар;

48.

счита, че ако Обединеното кралство приеме свободното движение на стоки и услуги, цифровият единен пазар ще трябва да се прилага в тази държава и след изтичането на срока от две години, определен за преговорите относно Брексит.

Брюксел, 31 януари 2018 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ


(1)  CdR 00039/2016.

(2)  CdR 02646/2015.

(3)  CdR 5559/2013.

(4)  CdR 625/2012.

(5)  CdR 02646/2015.

(6)  CdR 02646/2015.

(7)  Вж. становище на КР COR-2017/01530.

(8)  CdR 02646/2015.

(9)  CdR 05114/2016.

(10)  CdR 00039/2016.


23.5.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 176/34


Становище на Европейския комитет на регионите — Документ за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕC

(2018/C 176/09)

Докладчик:

Marek Woźniak (PL/ЕНП), председател на Регионалния съвет на Великополското воеводство

Отправен документ:

Документ за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС, Европейска комисия

ПРЕПОРЪКИ ЗА ПОЛИТИКИТЕ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Общи бележки

1.

приветства действията, предприети от Европейската комисия с оглед на започването на широк дебат относно бъдещето на Европа. В документа за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС се посочват основните предизвикателства пред Европейския съюз след 2020 г., както и ангажиментите, които трябва да бъдат изпълнени. В него се прогнозира по какъв начин петте сценария, изложени в бялата книга, ще се отразят върху структурата на следващата многогодишна финансова рамка (МФР) и са представени възможностите, вариантите за реформа и рисковете пред бъдещия бюджет на ЕС;

2.

отбелязва, че бюджетът на ЕС е изправен пред множество дългосрочни предизвикателства и настоящото му равнище на финансиране е недостатъчно, което означава, че многогодишната финансова рамка трябва да бъде преразгледана из основи. Бъдещата концепция за бюджета трябва да отговаря на новите амбиции на ЕС, което ще наложи след 2020 г. бюджетът да се финансира от различни източници. Същевременно разходите на ЕС трябва да продължат да осигуряват по-голяма европейска добавена стойност;

3.

е убеден, че съдържащият се в документа за размисъл анализ показва необходимостта от промяна на правилата за управление, които се прилагат по отношение на МФР и на финансовата система на ЕС. Настоящата ситуация, при която европейската икономика е в етап на възстановяване и в която оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС следва да сложи край на системите на отстъпки, дава безпрецедентна възможност за пръв път от повече от 30 години за задълбочено реформиране на финансовата система на ЕС;

4.

подчертава значението на многогодишната финансова рамка, която следва и занапред да има един свързан с инвестициите аспект и да подкрепя общите цели и политики на ЕС. Смята, че във връзка с това, че не е необходимо да бъдат създавани специфични инструменти извън МФР или отделни бюджети за държавите от еврозоната и останалите държави на ЕС;

5.

припомня, че икономическата криза показа ограниченията на бюджета на ЕС, който представлява само 1 % от БНД на ЕС, а се използва за извършването на хоризонтални задачи, с които държавите членки не могат да се справят. Настоящата МФР е важна за постигането на икономическо, социално и териториално сближаване, за подкрепата на проектите в областта на НИРД и транспортната инфраструктура, както и за създаването на работни места. При все това тя не е достатъчно гъвкава, за да отговори на очакванията и нововъзникващите предизвикателства, което означава, че таванът за бюджетни кредити в настоящия бюджет трябваше да бъде достигнат;

6.

отбелязва също, че подходът на „нетния баланс“, с който се пренебрегва възвръщаемостта на инвестициите за частната икономика, и продължителните преговори за всяко изхарчено евро като част от годишната бюджетна процедура скриват истинската европейска добавена стойност и затрудняват осъществяването на по-амбициозни политики и програми. Освен това както равнището на разходите, така и настоящата система на собствените ресурси се оказаха неоптимални. Призовава Европейския съвет да приема с квалифицирано мнозинство решения относно регламента за определяне на МФР, както е предвидено в член 312, параграф 2, втора алинея от ДФЕС;

7.

за пореден път обръща внимание на променящите се нужди на ЕС и на значителните предизвикателства, пред които ще бъде изправен бюджетът на ЕС след 2020 г. в следните области: 1) социална справедливост и бедност, 2) достъп до обществени услуги, жилищно настаняване и образование, 3) конкурентоспособност и иновации, 4) създаване на работни места, 5) демографски промени, миграция и безопасност на гражданите, 6) обща отбранителна политика, 7) изменение на климата, 8) икономическо, социално и териториално сближаване, 9) селско стопанство и безопасност на храните, 10) инфраструктура и мобилност, 11) енергетика, 12) въздействие на глобализацията,13) устойчив растеж, 14) специалното въздействие, което оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС може да окаже в определени територии и 15) цифровизация. Поради тази причина МФР трябва да се съсредоточи върху това да гарантира наличието на ресурси за решаването на тези проблеми, така че да генерира европейска добавена стойност, осезаема за всички граждани на ЕС;

8.

отбелязва със загриженост, че съкращенията на бюджета на ЕС (включително тези, свързани с Брекзит) без увеличение на финансовите средства от собствени ресурси ще доведат до увеличаване на тежестта за държавите членки под формата на вноски или неизбежно ще създадат ограничения по отношение на политиките, които получават подкрепа;

9.

подчертава, че е важно бюджетът на ЕС да се използва по по-ефективен начин чрез разширяване на принципа на партньорство, така че той да обхване всички аспекти на бюджета и рационализирането на фондовете и техните правила;

10.

поради това призовава бъдещата обща финансова рамка да се разшири, така че да даде възможност на ЕС да изпълни своите отговорности по отношение на осъществяването на целите от договорите и новите политически приоритети и свързаните с тях задължения. Това трябва да се извърши, без да се ограничават за държавите членки и регионите общата селскостопанска политика, както и политиката на сближаване, на която, с оглед на мащаба и структурния характер на предизвикателствата пред ЕС, трябва да бъде отпуснат поне същият дял от бюджета на ЕС, както досега;

11.

счита, че мащабът на предизвикателствата, пред които е изправен ЕС, както и динамичните процеси, случващи се около него, означават, че бюджетът на ЕС трябва да бъде по-функционален и гъвкав, отколкото преди, и да може да реагира по-адекватно на новите тенденции и промени в политиките. Този принцип следва да се прилага както спрямо неблагоприятните тенденции, така и спрямо новите възможности за развитие. Следователно е необходимо да се приеме по-опростен, по-прозрачен и по-справедлив бюджет на ЕС, който да отговаря в по-голяма степен на демократичните принципи, в съответствие с препоръките на групата на високо равнище за собствените ресурси;

12.

отбелязва, че в бъдещия бюджет на ЕС трябва да се отчетат специфичните характеристики на районите от гледна точка на потенциала за развитие и дефицитите, както и географските и демографските предизвикателства. Бюджет на ЕС, изготвен на тази основа, ще даде възможност да се поеме по-голяма отговорност по отношение на поетите ангажименти и въздействието на мерките на регионално и местно равнище. Изтъква във връзка с това особената роля на споделеното управление на средствата, което осигурява съгласувано териториално развитие посредством свързването на политиката на ЕС с нейното прилагане по места;

13.

отбелязва със загриженост, че в документа за обсъждане, посветен на въпроси, които ще бъдат изключително важни за структурата на Европа през следващите години — не се подчертава ролята на местните и регионалните власти, по-специално в случаите, когато компетенциите в описаните в параграф 7 области са тяхна изключителна отговорност;

14.

припомня, че изричното упоменаване на насърчаването и защитата на регионалните и местните власти в Договора от Лисабон трябва да бъде напълно приложено на практика, като се зачита принципът на субсидиарност и се гарантира възможността на местните и регионалните власти — по-специално чрез КР — да участват в европейския законодателен процес, като се има предвид, че те най-често са крайните бенефициери на политиките и програмите на ЕС, а също и фактът, че играят решаваща роля в прилагането на законодателството на ЕС. Освен това бюджетът на ЕС трябва да гарантира, че принципът на субсидиарност е спазен, така че да отразява разпределянето на правомощията между европейското, националното и европейското равнище по подходящ начин;

15.

отново изразява своята подкрепа за седемгодишния програмен период, както вече е посочил в становището си относно бъдещето на политиката на сближаване. КР осъзнава обаче и предимствата от удължаване на 10-годишния програмен период (5+5) със задължителен цялостен средносрочен преглед. Поради това предлага да се подкрепи за последен път седемгодишния период, преди да бъде адаптиран към цикъла на изборите. Тези варианти осигуряват достатъчна стабилност и предвидимост и ще дадат възможност за по-ефективно изпълнение на изискванията за стратегическо планиране. Освен това един пълноценен междинен преглед би означавал, че резултатите от първия период на прилагане ще бъдат вече на разположение и биха могли да се прилагат така, че използването на бюджета на ЕС да стане по-надеждно и точно. Следва да може да се прилага и критерий за бюджетна гъвкавост с цел предприемане на мерки в случай на сериозни кризи или промяна на приоритетите;

16.

приветства факта, че Европейската комисия и Европейският парламент предлагат ясни и амбициозни срокове за процедурната работа по приемането на новата многогодишна финансова рамка, което дава възможност да се постигне споразумение със Съвета преди изборите за Европейски парламент през 2019 г. Комитетът изразява обаче дълбока загриженост във връзка с предложението на Съвета окончателните договорености относно бъдещата МФР да се приемат едва след излизането на Обединеното кралство от ЕС. Предупреждава за възможността процесът на вземане на решения относно МФР да стане прекалено дълъг, тъй като това би довело до значително забавяне в приемането на бъдещия законодателен пакет, което ще попречи на неговото своевременно прилагане;

17.

счита, че в програмирането все още липсва рамкова стратегия — приемник на стратегията „Европа 2020“. Във връзка с това призовава Комисията във възможно най-кратък срок да започне работа по стратегия, която следва да определи амбициозни, но реалистични стратегически цели, насочени към по-ефективното адаптиране на бъдещите европейски и национални политики с помощта на наличните инструменти и финансови средства;

18.

посочва, че всички „преходни разпоредби“, макар и позволени от финансовия регламент за МФР, ще доведат до сериозни правни и оперативни проблеми в началото на следващата многогодишна финансова рамка, с отрицателно въздействие върху оперативните програми и бенефициерите, по-специално за местните и регионалните власти. КР заявява готовността си да дава принос и да подкрепя Европейския парламент, Европейската комисия и Съвета в преговорите за МФР;

Европейска добавена стойност (ЕДС)

19.

приветства предложената концепция за европейска добавена стойност, която се отнася до ангажиментите, поети съгласно договорите — необходимата референтна рамка за разискванията относно МФР;

20.

счита, че предложените критерии за предоставянето на обществени блага с европейско измерение, икономии от мащаба и въздействие върху други области, както и за гарантиране на запазването на общите европейски ценности и укрепването на единния пазар, са подходящи. Определението за ЕДС вдъхва доверие, като се има предвид, че принципите на субсидиарност и пропорционалност ще бъдат спазени, в случай че се предприемат мерки на равнището на ЕС. Особено важно е да се отбележи, че намаляването на различията в развитието между отделните държави — членки на ЕС, и в рамките на отделните държави е една от предпоставките за засилването на конкурентоспособността на ЕС като цяло. Следователно трябва да се подчертае ролята на политиката на сближаване за постигането на европейска добавена стойност посредством осъществяването на структурни реформи, укрепването на административния капацитет на всички равнища (странични ефекти), както и пряката подкрепа напр. в рамките на инициативата „По-слабо развити региони“;

21.

приветства призива на Комисията МФР да се съсредоточи върху приоритетите, които могат да повлияят значително върху живота на хората и да допринесат за възстановяване на доверието в добавената стойност на ЕС. За тази цел бюджетът на ЕС би трябвало по-добре да отразява и диалога с гражданите, по-специално посредством двете политически асамблеи с демократично избрани членове (Европейският парламент и Европейският комитет на регионите); освен това следва да се създадат и повече синергии с националните и регионалните парламенти и регионалните и местните асамблеи;

22.

във връзка с това подкрепя и призива на Европейския парламент за по-нататъшно развитие на методите за оценка, например чрез включването на подходящи показатели за изпълнението или чрез отчитане на въздействието на конкретните политики върху регионите, при което би трябвало да се използват наличните инструменти на политиката на сближаване, например платформата за свободен достъп до данни за ЕСИ фондовете. Освен това застъпва схващането, че решенията относно политическите области, подлежащи на подпомагане, би трябвало да се вземат на базата на качествена и политическа оценка на приоритетите на ЕС, а не въз основа на чисто количествен анализ;

23.

подчертава, че съществува риск от вземане на решения, които не насърчават мерки с висока добавена стойност за Европа, а по-скоро мерки, отнасящи се до националните проблеми — като например нетно салдо или защитата на специфични бюджетни ограничения — което се дължи на влиянието на мощни политически интереси; призовава Съвета да избягва преговори по МФР, основани на изчисления на националния нетен баланс, тъй като първо, в тези изчисления не могат да бъдат отчетени непреките ползи (например чуждестранно предприятие, което изгражда проект на ЕС), и второ, тези изчисления противоречат на европейския дух на сближаване и солидарност;

Реформа на бюджета

24.

е убеден в необходимостта от основна реформа, която да премахне неефективните правила и инструменти и да изведе на преден план по-ефективните. Комитетът отново заявява, че сложната структура на бюджета — по-специално неговите механизми за отстъпки и корекции — прави действията на ЕС по-неясни и засилва кризата на общественото доверие в институциите на ЕС. Поради това призовава за премахването на тези механизми, с цел да се създаде възможност за истинска оценка на разходите и ползите на ЕС. Във връзка с това КР подчертава необходимостта да се гарантира по-широк обхват за измерване на колективните ползи от политиките на ЕС, икономическите синергии, трансграничните ефекти и положителните външни резултати;

25.

призовава за хармонизиране на МФР и за това тя да стане по-прозрачна. Комитетът изтъква, че създаването на сателитни инструменти не е правилното решение. Поради това той остава убеден в необходимостта от включване на специални инструменти в структурата на МФР (например Европейския фонд за приспособяване към глобализацията) и осигуряване на синергии с помощта на единна нормативна уредба;

26.

отбелязва, че настоящият бюджет на ЕС не е достатъчно голям, за да може да упражнява стабилизиращ ефект, което означава, че съществува необходимост от използване на собствени ресурси в подкрепа на многогодишната финансова рамка на ЕС след 2020 г. КР повтаря призива си за въвеждане на нови източници на собствени ресурси под формата на пакет, съчетаващ различни данъци (европейски корпоративен подоходен данък (ЕКПД), ОКООКД, данък върху финансовите сделки, сеньораж, данък върху печалбата в цифровата икономика, реформиран ДДС);

27.

призовава Съвета и председателството на Съвета на ЕС да положат всички усилия, за да убедят държавите членки да реформират из основи собствените ресурси на ЕС. Заключенията в доклада на групата на високо равнище за собствените ресурси представляват отлична основа за това;

28.

призовава държавите членки да обмислят възможността за увеличаване на своите вноски в бюджета на ЕС въз основа на своите приходи, измерени чрез брутния национален доход (БНД);

29.

предупреждава, че определянето на нивото на разходите на 1 % от БНД на ЕС след излизането на Обединеното кралство от ЕС би довело до годишно намаляване на бюджета на ЕС в размер на над 23 милиарда евро. Поради това призовава за бъдещия бюджет да се заделят най-малко 1,3 % от БНД на Европейския съюз, присъединявайки се по този начин към позицията на Европейския парламент по този въпрос;

Бъдещият бюджет

30.

призовава за оптимизиране на структурата на МФР. Основните области на финансиране следва да отразяват приоритетите, които трябва да бъдат подкрепяни, и да бъдат лесно разпознаваеми от гражданите (напр. политиката на сближаване, ОСП);

31.

призовава в бъдещата МФР да се осигури баланс между необходимата гъвкавост и стабилност при финансирането на области на дейност, които са от стратегическо значение за ЕС. Във връзка с това трябва да се създаде подходящ механизъм за разпределянето на резервите, който да не допуска необосновано натрупване на средства, като едновременно с това трябва да бъдат определени ясни критерии за тяхното разпределяне. Затова Комитетът призовава за създаване на кризисен резерв за ситуации, в които възникват нови предизвикателства или непредвидени кризи, и непрограмиран резерв. Препоръчва също укрепване на съществуващите специални инструменти за гъвкавост;

32.

изтъква необходимостта от гарантиране на съгласуваност между инструментите на ЕС, така че всички те да допринасят за постигането на целите на ЕС и да улесняват осъществяването на съответните реформи в държавите членки;

33.

призовава всички събрани глоби в областта на политиката на конкуренция да бъдат внасяни в бюджета на ЕС като целеви приходи;

34.

подчертава необходимостта от насърчаване на по-голямо взаимно допълване и ограничаване на припокриването между съществуващите финансови инструменти, за да се гарантира по-голям ръст на ефективност в бъдещия бюджет на ЕС. Този процес на консолидация ще позволи също да се увеличи критичната маса от инструменти за финансиране и ще спомогне за улесняване на достъпа до тези фондове и за това този достъп да стане по-прозрачен;

35.

продължава да счита, че бъдещият бюджет следва да бъде насочен към резултати. По отношение на връзката между ресурсите на ЕС и координацията на икономическите политики в ЕС, КР се противопоставя на идеята политиката на сближаване да бъде просто подчинена на Европейския семестър, вместо да бъде синхронизирана, тъй като политиката на сближаване има своя собствена легитимност, залегнала в Договорите. Освен това, ако целта е връзката да стане по-ефективна посредством включването на политиката на сближаване в националните програми за реформа, последните трябва да бъдат преработени по такъв начин, че да се запазят териториалното измерение и базираният на партньорство децентрализиран подход (1). КР е убеден също, че с цел да се подобри ефективността на европейския семестър и да се увеличи ангажираността по места, задължително условие е структурираното участие на местните и регионалните власти като партньори в европейския семестър с оглед на действителното разделение на правомощията и компетенциите на различните нива на управление в държавите — членки на ЕС (2);

Области, които ще се финансират в бъдеще

36.

предлага ориентираният към местните условия подход към прилагането на политиката на ЕС да бъде подкрепян и занапред чрез засилване на позицията на местните и регионалните власти, както и на междурегионалните функционални райони като ключови представители в постигането на целите на ЕС за гражданите;

37.

в тази връзка отново отправя призива си политиката на сближаване да продължи да бъде приоритет в бъдещото устройство на бюджета, което ще е от полза за всички региони на ЕС, и решително подкрепя кампанията # CohesionAlliance. КР е на мнение, че трите измерения на сближаването (икономическо, социално и териториално) играят ключова роля за насърчаването на по-силна икономическа конвергенция в ЕС, като осигуряват по-интегрирана Европа с по-силен социален елемент и предоставят възможност на всички региони на ЕС да се възползват от единния пазар. По-голямото сближаване и по-голямата териториална устойчивост са ключови фактори за конкурентната позиция на ЕС в световен мащаб;

38.

е убеден, че новият бюджет трябва да се съсредоточи в по-голяма степен върху търсенето и създаването на устойчиви предимства и по-доброто използване на потенциала за развитие и ресурсите. В този смисъл политиката на сближаване е в състояние да гарантира конкретни и измерими резултати на равнище ЕС и на по-ниски нива. Поради това в качеството си на политика, която генерира европейска добавена стойност, нейният дял от общия бюджет на ЕС следва най-малкото да се запази;

39.

подчертава необходимостта да се осигури достатъчно финансиране и за подпомагането на вътрешното развитие на всички територии в рамките на политиката на сближаване. Същевременно Комитетът подчертава, че тази политика следва да бъдат направена по-гъвкава за местните и регионалните власти, които участват пряко и непряко в разходването на 75 % от бюджета на ЕС;

40.

призовава за запазване на съвместното управление на европейските структурни и инвестиционни фондове, тъй като това гарантира тяхната ефективност и позволява постоянен диалог по време на целия програмен период; във връзка с това подчертава особеното значение на Европейския социален фонд (ЕСФ) в рамките на ЕСИ фондовете при прилагането на европейския стълб на социалните права и при преодоляването на социалните различия в ЕС. Препоръчва също Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) се превърна в неразделна част от бъдещите европейски структурни и инвестиционни фондове;

41.

призовава за отпускането на средства в подходящ размер за МСЕ, COSME, LIFE, „Хоризонт 2020“, „Еразъм +“ и за Инициативата за младежка заетост;

42.

посочва растящата нужда от по-голямо използване на програмите за териториално сътрудничество (трансгранично, транснационално и междурегионално сътрудничество) и макрорегионалните стратегии за укрепването на конкурентоспособността, заетостта и социалното приобщаване в Европа. Тези програми и стратегии пораждат също висока добавена стойност за създаването на обща европейска идентичност;

43.

отбелязва, че трябва да се изразходват повече средства за научни изследвания и иновации, които имат особено голямо въздействие върху икономическия растеж, производителността и конкурентоспособността на ЕС;

44.

отново призовава да се положат усилия, за да се гарантира справедлива, солидарна и устойчива селскостопанска политика (3) с бюджет, който да е достатъчно голям, за да може да подпомага земеделските стопани, регионите, потребителите и гражданите. Комитетът препоръчва регулиране на селскостопанските пазари, за да се избегнат скъпоструващите секторни кризи, и определяне на горна граница на директните плащания за земеделските стопанства, които ще спестят средства в рамките на първия стълб на ОСП. Отхвърля въвеждането на съфинансиране на директните плащания от държавите членки; смята, че повторното национализиране на ОСП би поставило в неблагоприятно положение селското стопанство в много държави — членки на ЕС; Комитетът се застъпва за укрепване на втория стълб, за да се гарантира възможността на селските райони да прилагат подходящи мерки за развитие и също така призовава да се разширят възможностите за държавите членки за прехвърляне на средства от първия към втория стълб;

45.

счита, че наред с единната ОСП е от основно значение да се разгледа по пълноценен начин селскостопанското измерение на всички европейски политики в съответствие с постигането на целта за териториално сближаване на ЕС. На практика, както показва посветеното на селските райони проучване на КР, нуждите на селските райони далеч надхвърлят възможностите на ОСП за селските райони. Поради това е необходимо по-добро отчитане на селското измерение в следващото поколение структурни фондове и то трябва да се основава на приемането на европейска „селскостопанска програма“;

46.

повтаря призива си за мерки за гарантиране на механизъм за фискален капацитет, който създава стимули за осъществяването на структурни реформи в държавите членки и чийто обхват трябва да бъде определен в съответствие с европейската добавена стойност, от една страна, и междинна готовност за поемане на асиметрични икономически сътресения, от друга страна. Този механизъм може да допълва инструментите на политиката на сближаване и трябва да бъде тясно свързан със спазването на една по-широка регулаторна рамка на ЕС и с постигането на напредък в сближаването, без това да води до намаляване на средствата за самата политика на сближаване. Комитетът остава убеден, че механизмът за фискален капацитет следва да бъде предмет на съвместно вземане на решения с пълноценното участие на Европейския парламент и да се приложи на равнището на Икономическия и паричен съюз, и че, в съответствие с принципа на доброволно участие, държавите членки извън еврозоната също трябва да имат достъп до него;

47.

също така припомня, че се противопоставя на идеята фискалният капацитет за еврозоната да приеме формата на бюджетен ред в бюджета на ЕС, докато таванът на собствените ресурси остава на настоящото равнище от 1,23 % от БНД на ЕС, тъй като това предложение ще доведе до това, че фискалният капацитет няма да разполага с достатъчно ресурси, за да играе стабилизираща роля или ще породи риск финансирането на политиките на ЕС, като например това по линията на ЕСИФ, да отиде на втори план;

48.

припомня призива си при определянето на новото поколение европейски структурни и инвестиционни фондове в следващия многогодишен финансов период да бъдат включени мерки, които да допълват БВП, което би позволило да се определи процентът на съфинансиране по категории региони в зависимост от реалните разходи, които възникват по време на съфинансирането на операции, или, при необходимост, да се даде възможност програмната рамка да разрешава дейности, които да се провеждат в територии, разположени в по-развитите региони, които са изправени пред значителни ограничения в териториален и социално-демографски план; при разпределянето на средствата от ЕС трябва да се вземат под внимание в по-голяма степен демографските предизвикателства на регионално и местно равнище, последиците от глобализацията на основата на допълнителни хармонизирани и последователни критерии, както и други специфични предизвикателства (например социални, екологични, географски и природни);

49.

е убеден, че икономическият растеж не може да върви ръка за ръка с неравенството и социалното изключване, и изтъква, че член 9 от ДФЕС призовава ЕС да гарантира адекватно равнище на социална закрила във всички свои политики и дейности;

50.

припомня, че свързаните с пола аспекти далеч не са интегрирани във всички области на политиката; поради това призовава Европейската комисия да прилага методология на бюджетиране, съобразено с равенството между половете, за всички части на МФР;

51.

счита, че следва да се обърне повече внимание на помощта за развитие и на „бежанската и мигрантската криза“ в частност, която е глобален проблем;

Сценариите

52.

отново заявява, че се противопоставя на бъдещи сценарии за развитие („продължаваме както досега“, „правим по-малко заедно“, „някои правят повече“, „радикално преструктуриране“), които биха намалили или премахнали напълно основните дългосрочни инвестиционни политики, а именно политиката на сближаване и общата селскостопанска политика. Съществува реална необходимост от избягване на Европа с няколко посоки и извършване на предварителна оценка на териториалното въздействие на различните сценарии;

53.

подчертава, че повечето от сценариите са съсредоточени върху стимулирането на растежа на БВП, а не върху гарантирането на териториалното, икономическото и социалното сближаване. Това може да има отрицателни последици за бъдещето на ЕС;

54.

отбелязва, че най-добрата от предложените възможности е петият сценарий („правим много повече заедно“), който е най-привлекателен за гражданите в градовете и регионите. Трябва да се положат усилия за това държавите членки да одобрят голямо увеличаване на бюджета на ЕС и да се съгласят да има нови собствени ресурси;

Заключителни размисли

55.

подчертава, че многогодишната финансова рамка след 2020 г. трябва да бъде едновременно далновидна и гъвкава, с цел да запази стратегическата си насоченост и сигурността при планирането за местните и регионалните власти, както и с цел преодоляване на евентуалните кризи и избягване на създаването на ad hoc фондове извън МФР;

56.

отново призовава принципите на партньорство, многостепенно управление и субсидиарност да се прилагат във всички области на политиката и призовава да се положат усилия за насърчаване на сътрудничеството между всички сектори в обществото, с оглед на изграждането на един демократичен ЕС, който да се ползва с доверието на всички граждани.

Брюксел, 1 февруари 2018 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ


(1)  Вж. становището на КР относно „Бъдещето на политиката на сближаване след 2020 г. — за силна и ефективна европейска политика на сближаване след 2020 г.“, прието на 12 май 2017 г.

(2)  Вж. становището на КР относно „Усъвършенстване на управлението на европейския семестър: Кодекс на поведение за участието на местните и регионалните власти“, прието на 11 май 2017 г.

(3)  Вж. становището на КР относно „ОСП след 2020 г.“, прието на 12 юли 2017 г.


23.5.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 176/40


Становище на Европейския комитет на регионите — Интегрираните териториални инвестиции — предизвикателство за политиката на сближаване на ЕС за периода след 2020 г.

(2018/C 176/10)

Докладчик:

Petr Osvald (CZ/ПЕС), член на Общинския съвет на гр. Plzeň

Отправен документ:

не е приложимо

ПРЕПОРЪКИ ЗА ПОЛИТИКИТЕ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

1.

посочва, че местните и регионалните власти са пряко засегнати от прилагането на инструментите на политиката на сближаване, като например интегрираните териториални инвестиции, тъй като те са едновременно основните бенефициери на политиката и преки участници в управлението на нейното изпълнение в рамките на споделеното управление. Няколко години след въвеждането на инструмента за интегрирани териториални инвестиции в рамките на програмния период 2014—2020 г. и с оглед на големия му потенциал за улесняване на взаимодействията в областта на инвестициите при използването на европейските структурни и инвестиционни фондове КР представя становище по собствена инициатива по въпроса. Комитетът счита, че натрупаният опит на МРВ от изпълнението както по отношение на постигнатите успехи, така и на предизвикателствата, с които са се сблъсквали, трябва да се оцени цялостно и да се вземе предвид с оглед на законодателната рамка за периода след 2020 г.;

Целите на политиката на сближаване и ориентираният към местните условия подход

2.

подчертава, че ако политиката на сближаване на ЕС следва да допринася по по-ефикасен начин за постигането на целите на ЕС, да създава европейска добавена стойност, да подобрява общите социални и икономически условия на живот и изискванията за гражданите на Европейския съюз и да способства за премахването на неравенствата, тя трябва да бъде адаптирана към реалните условия и изисквания на всяка територия. Следователно тя трябва не само да разрешава по устойчив и целенасочен начин проблемите на тази територия, но и да оползотворява нейния потенциал и специфики. Най-важното е да дава приоритет на регионалната политика и развитие и по-специално на потребностите на региона, а не на отделните сектори. Настоящата ѝ сложна конфигурация я отдалечава от истинската ѝ първоначална цел. Нейната всеобхватност и сложност са основна пречка пред ефективното и гъвкаво прилагане на политиката на сближаване на местно и регионално равнище;

3.

посочва, че ако целта е наистина да се постигне по-голяма ефективност на политиката на сближаване, включително и по отношение на полезните взаимодействия, и да се оползотвори потенциалът на дадена територия, трябва да се промени значително механизмът на конфигуриране на европейските структурни и инвестиционни фондове и централно място в него да заемат не националният подход и общите приоритети на национално равнище, а регионалният и местният подход, ориентиран към местните условия, за да се постигнат бъдещите цели на ЕС и да се създаде европейска добавена стойност;

4.

призовава в рамките на политиката на сближаване да се прилагат ефективно принципите на субсидиарност и споделено управление. Въз основа на тези принципи ЕС следва да определя само общи цели (какво желае да постигне ЕС като цяло), а начините за постигане на тези цели следва да бъдат определяни на местно и регионално равнище в зависимост от конкретните реалности и потенциала на дадената територия, който се променя с времето;

5.

отбелязва, че укрепването на ориентирания към местните условия подход ще включва по-редовна комуникация от страна на отделите на Комисията, и по-специално на ГД „Регионална и селищна политика“ и одитните органи, тъй като те ще трябва да поддържат пряка връзка не само с националните, но и с местните и регионалните органи. Това също така ограничава възможността за създаване на общи правила за прилагане, които позволяват да се опрости управлението и контролът и да се намалят разходите, но отдалечават в голяма степен политиката на сближаване от бенефициерите ѝ. Прилагането на интегрирани териториални подходи въз основа на активното участие на европейските граждани обаче ще окаже безспорно въздействие по отношение на създаването на европейска добавена стойност за гражданите, което трябва да е приоритет за Комисията, както и за институциите на ЕС и държавите членки;

6.

посочва, че ако желаем да изградим Европейски съюз за гражданите, трябва да разработваме политиките си въз основа на селищата, независимо от тяхната големина, т.е. въз основа на общностите и регионите, тъй като те изпълняват основна и уникална роля за гражданите по отношение на качеството на техния живот, околната среда, образованието, заетостта, социалните услуги и здравеопазването, културата и т.н. Тъй като са по-близо до гражданите, общностите и регионите разбират по-добре потребностите на своите граждани и могат да отчитат в по-голяма степен промените в социалната и демографската структура. Те определят условията за качеството на живот на хората с оглед на техните интереси и приоритети, с което създават безспорна европейска добавена стойност;

7.

поради това изтъква, че регионалната политика и регионалното измерение на политиката на сближаване не само оказват пряко осезаемо въздействие върху хората, като увеличават значението на ЕС за неговите жители, показват реалните ползи за живота им и спомагат за отстраняването на икономическите и неикономическите различия, но и по-специално създават основните условия за изпълнението на другите политики на ЕС. Поради това Комитетът счита, че е от съществено значение самото изпълнение на регионалната политика на сближаване да се смята за безспорна европейска добавена стойност, както например подкрепата за науката и изследванията сама по себе си се счита за европейска добавена стойност. Вследствие на това при изпълнението на регионалната политика на сближаване не би трябвало да е необходимо да се демонстрира европейска добавена стойност за отделни видове дейности или проекти; по-скоро трябва да се разглежда нейният принос като цяло, като се отчитат хоризонталните и вертикалните полезни взаимодействия;

8.

посочва, че с цел да се подобри възприемането на политиката на сближаване и на самия ЕС от страна на хората, изпълняваните като част от тази политика проекти трябва да бъдат действително от полза за гражданите и да отразяват техните изисквания. Поради това следва да бъде установена регионална политика на сближаване за всички видове селища, от общности до региони, в това число и най-отдалечените региони, и да се вземе предвид положението на място, както и потенциалът и потребностите на селището по отношение на времето, условията и местоположението. Следователно е целесъобразно да се възприеме подход „отдолу нагоре“ и да се използва в максимална степен потенциалът на интегрирания подход и взаимните полезни действия. Местното и регионалното равнище и функционалните райони, които обхващат няколко административни или статистически единици, би трябвало да изпълняват основна роля в процеса на постигане на полезни взаимодействия и интеграция (като се отчитат логическите връзки със съседните региони и интересите или изискванията на териториалните единици на по-ниско ниво), тъй като те съчетават яснота на планирането и стратегиите с познания на местните условия;

9.

изтъква, че е налице безспорна европейска добавена стойност от гледната точка на гражданите на ЕС, а именно подобряване на качеството на живот в селищата и в ЕС като цяло. Подобряването на качеството на живот в селищата е необходима предпоставка за успешното изпълнение на всички други политики на ЕС. Посредством секторния подход тази европейска добавена стойност може да бъде постигната само до известна степен, за разлика от регионалните хоризонтални приоритети, които могат да са много ефективни в това отношение, например: качеството на живота в селищата (т.е. местна и регионална мобилност, по-специално трудова мобилност, заетост и пригодност за заетост, социални и културни услуги, приобщаване и интегриране, сигурност и др.) и интелигентните общности, използването на местния икономически и неикономически потенциал и т.н. Изпълнението на секторните приоритети за разрешаване на най-важните приоритети от гледната точка на гражданите може да окаже — и оказва — единствено ограничено въздействие и поради факта, че не са пригодени към местните условия, те често пораждат (в много случаи обосновани) съмнения сред гражданите за ползите не само за тях самите, но и за ЕС като цяло. Поради това с оглед на постигането на осезаема европейска добавена стойност за гражданите на ЕС може да се използва единствено ефективно интегриран териториален подход, основан на местните условия, а не секторен или национален подход;

10.

посочва, че седмият доклад за сближаването, публикуван през 2017 г., разкрива задълбочаване на подрегионалните неравенства, включително в рамките на по-богатите региони. С оглед на предизвикателството да се коригират тези подрегионални неравенства интегрираните териториални инвестиции не са достатъчно използван инструмент. Опитът през периода 2014—2020 г. показва, че интегрираните териториални инвестиции и инструментите за местно развитие, прилагани от местни действащи лица, могат да се използват за подпомагане на градските или селските територии в най-затруднено положение. В някои европейски региони изпълнението на интегрирани териториални инвестиции и разпределението на средствата по ЕФРР са основани на показателите за безработица и икономическа дейност. Териториите, които изпитват най-големи затруднения, получиха повече средства от най-богатите територии. Тази логика на териториална справедливост е от съществено значение за това нито една територия да не изостава от общия растеж;

11.

приветства доклада „Интегрирани териториални и градски стратегии: как ЕСИ фондовете създават добавена стойност през периода 2014—2020 г.?“  (1), публикуван от Европейската комисия през декември 2017 г., и изразява съгласие със заключенията в него. Комитетът на регионите би искал да изтъкне по-специално следните точки от доклада, които съответстват на опита на МРВ към днешна дата:

интегрираните териториални инвестиции могат да бъдат използвани, за да се отговори на нуждите и проблемите в областта на развитието и да се разработят мерки „отдолу нагоре“ с активното участие на местните граждани и институции, за да се гарантира, че „нито един човек или регион няма да бъде изоставен“. Освен това те могат да бъдат използвани за реагиране при локализирани сътресения или неочаквани развития чрез интегрирани пакети, които да придадат съдържание на плановете за действие;

градските и териториалните стратегии показват по недвусмислен начин, че политиката на сближаване насърчава прилагането на ориентиран към местните условия подход към регионалното и градското развитие, и насърчиха прилагането на пакети от специфични за местните условия действия, проектирани съгласно възгледите на заинтересованите страни, но които освен това изпълняват общите цели на ЕС и целите за „добавена стойност“ на ЕС и гъвкавост;

стратегиите представляват интегрираното развитие — те обхващат няколко сектора, редица партньори и (в голям брой случаи) са финансирани чрез няколко фонда. Те насърчават вертикалното и хоризонталното сътрудничество, териториалното интегриране и обмена на знания. Въпреки дългогодишните и продължаващите дискусии на равнището на ЕС за това как да се насърчава по-добро сътрудничество и интегриране в различните сектори на политиката и между органите, интегрирането на мерките често е най-практично и осъществимо на местно равнище;

интегрираните териториални инвестиции водят до значителни иновации на институционално ниво в регионалното и градското развитие и създават нови взаимоотношения или оперативни методи. Процесът на разработване и изпълнение на стратегия насърчи или наложи необходимостта от нови начини на работа, мислене и сътрудничество. Освен това в много случаи той създава сътрудничество и мрежи между различните центрове/райони.

Интегрираните териториални инвестиции и текущият програмен период

12.

заявява, че интегрираните териториални инвестиции, изглежда, са ефективен инструмент благодарение на възможността за прилагане на ориентиран към местните условия подход, който вече е използван в текущия програмен период в много държави членки при разнообразни условия и под най-различни форми, т.е. от регионални интегрирани териториални инвестиции и градски агломерации (градски интегрирани териториални инвестиции според член 7) до воденото от общностите местно развитие и други интегрирани териториални инструменти;

13.

приветства факта, че по време на подготовката на настоящия програмен период бяха публикувани цяла поредица от документи с високо качество, в които се изтъква, че за повишаването на ефективността на фондовете на ЕС и за по-голямото съсредоточаване върху резултатите от проектите е особено важно да се възприеме интегриран териториален подход, основан на местните условия, които се променят с времето. В тези документи се излагат действителни принципи за подход и изпълнение. За съжаление, тези принципи невинаги са прилагани системно и в текущия програмен период преобладава националният и до голяма степен секторен подход, което може би е по-изгодно за Комисията от административна гледна точка, но не постига необходимия ефект за конкретните региони и граждани на ЕС, както се вижда недвусмислено в настоящите разисквания относно актуалното състояние на политиката на сближаване;

14.

счита за най-важен от посочените по-горе документи „Програма за реформа на политиката на сближаване — ориентиран към местните условия подход за посрещане на предизвикателствата и очакванията на Европейския съюз“, известен още като „Доклада Барка“, който беше публикуван през април 2009 г. В него интегрираният териториален подход и ориентираният към местните условия подход са откроени като крайъгълен камък на политиката на сближаване и се призовава за стратегия за развитие, ориентирана към местните условия и насочена към основни икономически и социални цели;

15.

приветства факта, че Европейската комисия (ГД „Регионална и селищна политика“) изготви, в сътрудничество с експерти, много ценен документ, озаглавен „Scenarios for Integrated Territorial Investment“ („Сценарии за интегрирани териториални инвестиции“), публикуван през януари 2015 г. В документа се предлагат четири сценария за изпълнението на интегрирани териториални инвестиции въз основа на различни условия и териториални особености. По време на текущия програмен период съдържащите се в документа предложения бяха приложени само в ограничена степен, също и поради късната дата на публикуването му (едва през 2015 г.). Би било целесъобразно той да се използва като отправна точка в дебатите относно бъдещето на интегрираните териториални инвестиции;

16.

приветства факта, че 20 държави членки участваха доброволно в изпълнението на интегрирани териториални инвестиции в текущия програмен период. За съжаление някои страни са използвали интегрирани териториални инвестиции единствено във връзка с прилагането на член 7 от Регламента за ЕФРР, в който се посочва, че най-малко 5 % от ресурсите на ЕФРР, разпределени на национално равнище по целта за „Инвестиции за растеж и работни места“, трябва да бъдат запазени за интегрирани стратегии за градско развитие, без да се отчитат достатъчно действителните нужди на местно и регионално равнище. Значителен брой държави членки са използвали инструмента и в по-общ план („тематични“ интегрирани териториални инвестиции, осъществени съгласно член 36 от РОР). В бъдеще този важен потенциал за интегрирани инвестиции би могъл да бъде оптимизиран въз основа на съществуващите добри практики и чрез допълнително адаптиране на инструмента към разнообразните местни и регионални изисквания, като се изпълнят изложените в настоящото становище препоръки;

17.

изразява съжаление във връзка със значителното забавяне на изпълнението на интегрираните регионални подходи и с факта, че инструментът все още не е довел до всички полезни взаимодействия, до които би могъл и би трябвало да доведе. Все пак от това не може и не трябва да се стига до заключението, че прилагането на политиката на сближаване на ЕС чрез интегрираните териториални инвестиции не е ефективно. Напротив, предвид усложненията и липсата на яснота, фактът, че този инструмент изобщо е могъл да бъде стартиран — благодарение на големите усилия от страна на всички заинтересовани страни — и дава резултати с реално положително въздействие върху територията и нейните граждани, е доказателство за потенциала му. Освен това КР изтъква добавената стойност на интегрираните регионални подходи, когато в определени случаи са послужили за средство за изграждане на капацитет, което е улеснило прилагането на интегриран териториален подход и многостепенно управление на места, където преди това не са били прилагани.

Както стана ясно от семинара за състоянието на устойчивото градско развитие и интегрираните териториални инвестиции, проведен в Европейския комитет на регионите през 2017 г. (2), при въвеждането на интегрираните териториални инвестиции в текущия програмен период основните трудности са следните:

Закъснялото представяне на „Ръководство за държавите членки относно интегрираното устойчиво градско развитие (член 7 от Регламента за ЕФРР)“, което беше публикувано от Европейската комисия едва през май 2015 г. Въз основа на този документ впоследствие започна разработването на структурата за изпълнението на интегрирани териториални инвестиции в държавите членки, определянето на границите на градските райони и процедурите за одобрение на стратегическите документи за градско развитие, както и самите стратегически документи. Едва след това беше възможно да започне планирането на отделните проекти.

Основният проблем при прилагането и разработването на документите за политиката за градските агломерации за целите на интегрираните териториални инвестиции в повечето страни беше, че при започването на подготовката за изпълнението на интегрираните териториални инвестиции оперативните програми вече бяха одобрени, както и техните показатели и структури за управление, в които не бяха отчетени интегрираните териториални инвестиции. Поради това се наложи стратегиите за градските райони да бъдат включени в различните оперативни програми и предварително определените показатели, което ограничи значително тяхната гъвкавост и действителния им синергиен ефект.

В някои случаи не бяха отпуснати задължителните средства в подкрепа на интегрираните териториални инвестиции от оперативните програми, като по този начин на практика се обезсмисли цялата концепция за осъществяване и синергиен ефект от интегрираните териториални инвестиции.

Закъсненията при осъществяването и създаването на ненужно сложни структури за изпълнение на интегрираните териториални инвестиции, при които дори на равнището на градските райони се налага да се създават междинни органи, които да наблюдават и оценяват проектите, докато на практика подборът на проектите се извършва предимно на равнището на ръководните органи на различните оперативни програми. В някои случаи тези структури изглеждат непропорционални както от гледна точка на малкия обем на средствата, отпускани за интегрираните териториални инвестиции, така и поради много ограничените правомощия на тези междинни органи или възможното дублиране на действията. Толкова усложнени структури за изпълнение затрудняват необосновано цялата процедура в такива случаи.

В процеса на изпълнение не са отчетени достатъчно компетентността и правомощията на органите, които отговарят за подбора на операциите (съгласно определението в член 7 от Регламента за ЕФРР). При изпълнението на интегрирани териториални стратегии за устойчиво градско развитие, надхвърлящи кадастралните граници на градовете, позицията на подрегионалните власти, които действат въз основа на широко партньорство със заинтересовани страни в тази област и в рамките на многостепенно управление, често не е достатъчно добре установена в правен аспект.

На семинара бяха изведени на преден план и положителните аспекти, по-специално фиксираните ресурси за изпълнението на стратегиите, както и създаването на полезни взаимодействия между проектите и преди всичко разглеждането на въпросите въз основа на местните условия и потенциал, т.е. реалното прилагане на ориентиран към местните условия подход;

Перспективи за периода след 2020 г. — предложения за бъдещия програмен период

18.

счита, че начинът, по който ще се прилагат интегрираните териториални инвестиции след 2020 г., следва да се основава на досегашния опит от тяхното изпълнение. С оглед на бъдещия програмен период обаче не е достатъчно само да се промени настоящата доброволна система за изпълнението на интегрираните териториални инвестиции. Досегашният опит следва да се разглежда като експериментален резултат от пилотни проекти, който следва да се използва за действително преобразуване на европейската политика на сближаване в политика, основана на регионално развитие, интегриран териториален подход и ориентиран към местните условия подход, която действително ще оползотвори потенциала на територията и ще разреши проблемите и икономическите и социалните предизвикателства, като донесе ползи за гражданите на ЕС и на Съюза като цяло;

19.

предлага документът „Сценарии за интегрирани териториални инвестиции“ да послужи като основа за следващия програмен период и да се използва във възможно най-голяма степен. Подходът за интегрирани териториални инвестиции следва да се използва в по-голяма степен извън градските райони, в които понастоящем се използва най-често, и да се прилага по-широко във функционалните и селските райони, определени по различни начини въз основа на местните условия, така както са очертани в четирите сценария, изложени в документа. Прилагането на инструмента за интегрирани териториални инвестиции към функционалните райони е от голямо значение, тъй като оказването на целенасочена, основана на стратегията „отдолу нагоре“ подкрепа на тези региони може да се окаже особено ефективно и успешно от гледна точка на създаването на взаимодействия между местните ресурси и външните източници на финансиране. За всички държави членки следва да е задължително през следващия програмен период да улеснят прилагането на инструмента за интегрирани териториални инвестиции, за да дадат възможност за реализиране на потенциала на интегрираните териториални инвестиции да станат основен инструмент за изпълнението на регионалната политика на сближаване на ЕС, като същевременно се прилагат непрекъснато принципите на партньорство и се гарантира, че местните и регионалните власти участват пълноценно при проектирането, изпълнението, наблюдението и оценката на стратегията;

20.

предлага също така функционалните и логично обособени райони, чийто размер не трябва да надхвърля този на регионите NUTS III, да бъдат отправната точка при разработването на всеобхватни стратегии, при условие че логическите връзки в дадена територия не създават друга функционална единица, в рамките на която е възможно стратегията да се приложи по-ефикасно. Това не означава обаче, че органите на равнището на NUTS III или на сходни региони следва да бъдат единственият ръководен орган за изпълнението на стратегията за интегрирани териториални инвестиции, нито че за тази територия трябва да бъде разработена само една интегрирана стратегия. Напротив, Комитетът счита за целесъобразно да бъдат създадени, в зависимост от местните и функционалните условия и логическите връзки, отделни стратегии за интегрирани териториални инвестиции за различните видове територии в рамките на посочената по-горе функционална единица, но резултатите и въздействието от тях да бъдат хармонизирани на това равнище. Тази хармонизация следа да позволи и създаването на логични тематични връзки със съседните региони, както и да вземе предвид интересите и изискванията на териториалните единици на по-ниско ниво. Все пак изпълнението и прилагането на стратегиите следва да се извършват с оглед на постигането на максимален ефект и преди всичко да бъдат на доброволен принцип и да зачитат местните условия и особености;

21.

настоятелно препоръчва концентриране на всички ресурси, предвидени за интегрирани териториални инвестиции, в една финансирана от няколко фонда оперативна програма, ако е възможно, така че всяка от интегрираните териториални инвестиции винаги да съответства само на една оперативна програма — т.е. отделните органи, които изпълняват интегрираните териториални инвестиции, следва да поддържат връзка само с един орган на управление на оперативната програма. Всъщност добавената стойност на интегрираните териториални инвестиции е значително по-висока, когато са финансирани от няколко фонда. Най-ефективният начин за изпълнение на целите на политиката на сближаване би бил общ набор от правила, които обединяват инвестициите от ЕФРР, ЕСФ и Кохезионния фонд, както и частите на ЕЗФРСР, свързани с общото развитие на селските райони. Ако не се приеме идеята за свързване на интегрираните териториални инвестиции с една оперативна програма за следващия програмен период, ще трябва да се избягва създаването на сложни връзки с отделните секторни оперативни програми; КР подкрепя финансираните от няколко фонда програми, които се изпълняват на регионално равнище. Оперативната програма, в която се вписват интегрираните териториални инвестиции, следва да бъде съвсем логично финансирана от няколко фонда. За постигане на по-голям ефект на взаимодействие, следва обаче да се даде и възможност за установяване, където това е уместно, на функционални връзки между инструмента за интегрирани териториални инвестиции и други оперативни програми и инструменти (напр. Хоризонт и ЕФСИ). Що се отнася до постигането на целите, органите за изпълнение на интегрираните териториални инвестиции на всички равнища следва да получат максимална гъвкавост. Възможността за определяне на водещ фонд за техническата помощ би могла също да улесни оперативното изпълнение на финансирането от няколко фонда;

22.

счита, че при осъществяването на интегрирана териториална инвестиция трябва да се отчитат показатели за производителност и изпълнение, адаптирани спрямо крайната цел на интегрираната териториална инвестиция. Поради това е особено важно да има специфични показатели за този програмен инструмент, а съответно на етапа на разработване на оперативните програми регионалните власти трябва да имат възможността да представят собствени показатели, които да бъдат оценени от службите на Комисията с цел постигане на съответствие между предложените действия, показателите за измерване и целта на интегрираната териториална инвестиция. По същия начин следва да се посочи, че в някои случаи възникват правни пречки (вж. правилата за държавни помощи) в резултат на положителна дискриминация по отношение на целевия и предметния обхват на интегрираната териториална инвестиция, например при спазването на условията на конкурентната покана за представяне на предложения;

23.

освен това препоръчва определянето на териториите, засегнати от интегрираните териториални инвестиции, реда и условията за осъществяването им, целите им и отпуснатите бюджетни кредити да бъдат ясно определени още в самото начало в споразуменията за партньорство (или сходните документи, с които се определят отношенията между държавите членки и ЕС в бъдещия програмен период), както и в съответните оперативни програми, от които те следва да са задължителна част. Същевременно, след одобряването на съответната оперативна програма, всеки орган, който изпълнява интегрирани териториални инвестиции, следва да обсъди и одобри, съвместно с ръководния орган на оперативната програма, споразумение с Комисията (от съществено значение за успешното изпълнение е прякото тристранно споразумение между органите, изпълняващи интегрирани териториални инвестиции, ръководния орган на оперативната програма и Комисията). По този начин ще се определят методите за изпълнение и ще се установят показателите, които акцентират върху реалното въздействие на стратегията за интегрирани териториални инвестиции във въпросната територия. В държавите, в които партньорството не е правилно изградено и е само повърхностно, Европейската комисия би трябвало да помогне за създаването на истински партньорски отношения, по-специално за изпълнението на интегрирани териториални инвестиции;

24.

посочва, че като цяло досегашният опит от изпълнението не само на интегрираните териториални инвестиции, но и на ЕФСИ на регионално равнище, показва, че за да се гарантират стабилността и последващото въздействие, управлението и финансирането на интегрираните териториални инвестиции трябва да се осъществяват въз основа на общо субсидиране, при което да са определени ясно целите, показателите, ресурсите и отговорността за изпълнението. Това общо субсидиране обаче не трябва да се възприема като източник на средства за употреба по собствено усмотрение, а да бъде ясно обвързано с постигането на резултатите и показателите, определени поотделно за всяка стратегия за интегрирани териториални инвестиции, като част от преговорите на съответната оперативна програма. Схемата за общо субсидиране следва да гарантира предвидимост и сигурност на ресурсите за изпълнението на стратегиите за интегрирани териториални инвестиции, като по този начин се позволи гъвкаво комбиниране на този финансов ресурс с други национални и европейски инструменти (напр. ЕФСИ и Хоризонт) и със собствени ресурси. Целта е да се гарантира, че може да се възприеме истински стратегически подход като част от изпълнението на интегрираните териториални инвестиции и да се постигне възможно най-голямата интеграция на ресурси и максимален брой полезни взаимодействия в рамките на подрегионите, както и в различните територии в пределите на даден регион;

25.

счита, че осъществяването на интегрирана териториална инвестиция следва да води до по-добро финансово управление на оперативните програми. Допълняемостта не означава повече финансиране за изпълнението на този програмен инструмент. Съгласно принципа на „насърчаване, вместо наказване“ следва да се увеличат равнищата на съфинансиране за покриването на инвестиционните разходи, които са пряко свързани с целта на интегрираната териториална инвестиция;

26.

освен това препоръчва органите за изпълнение на интегрираните териториални инвестиции да бъдат запазени единствено за местните и регионалните власти на различни равнища, сдруженията на общини и съветите за развитие на територията, създадени съгласно законовите разпоредби, еврорегионите и междурегионалните органи за териториално сътрудничество, тъй като само те са в състояние да гарантират изпълнението на тези стратегии. Следва да им се предостави максимална гъвкавост както по отношение на подбора на дейностите и мерките за постигане на целите, така и с оглед на обхвата и предназначението на подкрепата, за да имат възможност да съчетават по подходящ начин своите собствени ресурси, тези от ЕС, държавите и частния сектор, с цел постигане на възможно най-голям синергиен ефект на стратегията. Следва също да им се даде възможност, в хода на изпълнението на стратегията, да променят обхвата и предназначението на подкрепата в зависимост от променящите се социално-икономически условия на съответната територия, така че целите да бъдат постигани по възможно най-ефективния начин и с възможно най-голяма европейска добавена стойност. Във връзка с това се отправя призив към Европейската комисия да определи ясни правила, за да създаде правна сигурност по въпроси, свързани с отговорността при използването на интегрираните териториални инвестиции;

27.

счита, че е от основно значение да се надхвърли обикновеното групиране на проекти, съфинансирани от различни фондове, и да се следва истинска, подходяща стратегия за интегрирано управление. В този смисъл посочва, че за да се осигури по-голяма ефективност и ефикасност на интегрираните териториални инвестиции, са необходими по-голяма подкрепа и повече практически насоки за по-добро разбиране на инструмента и за по-добро разработване и осъществяване на стратегиите, така че да се използва в максимална степен потенциалът на този инструмент. За целта препоръчва да се прецени възможността за създаване на специална структура за оказване на постоянна подкрепа на регионите, заинтересовани от използването на този инструмент, която да извършва дейности за информиране, консултиране и подпомагане на обмена на добри практики;

28.

посочва в заключение, че веднага след публикуването на предстоящия проект на законодателен акт относно европейските структурни и инвестиционни фондове за периода след 2020 г. трябва да започне подготовката за прилагането на инструмента за интегрирани териториални инвестиции за програмния период след 2020 г. По този начин отделните стратегии за интегрирани териториални инвестиции ще бъдат изготвени и обсъдени подробно с гражданите и другите заинтересовани страни преди първите разисквания на оперативните програми с Европейската комисия. Причината за това е, че подходът „отдолу нагоре“ предполага много по-голямо участие и е значително по-сложен, като за договарянето му е необходимо много повече време, отколкото при подхода „отгоре надолу“. Прилагането на инструмента за интегрирани териториални инвестиции следва да бъде включено в проекта на законодателен акт относно европейските структурни и инвестиционни фондове за периода след 2020 г., както и в проектобюджетите, които ще бъдат в основата на бъдещата политика на сближаване.

Брюксел, 1 февруари 2018 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ


(1)  http://ec.europa.eu/regional_policy/sources/docgener/studies/pdf/integrated_strategies/integrated_strategies_en.pdf.

(2)  Семинарът беше предложен от автономна област Мурсия и организиран съвместно с Европейската комисия в рамките на инструмента TAIEX REGIO PEER 2 PEER (инструмент, проектиран за насърчаване на обмена на експертен опит и добри практики между органите, които управляват средства по линия на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд, с което се увеличава техният административен капацитет и се гарантират по-добри резултати от инвестициите на ЕС).


III Подготвителни актове

КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

127-а пленарна сесия на КР, 31.1.2018 г. – 1.2.2018 г.

23.5.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 176/46


Становище на Европейския комитет на регионите — Инициатива за устойчивото развитие на синята икономика в Западното Средиземноморие

(2018/C 176/11)

Докладчик:

Samuel AZZOPARDI (MT/ЕНП), съветник, град Виктория (Рабат), Местен съвет, Гозо

Отправен документ:

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Инициатива за устойчивото развитие на синята икономика в Западното Средиземноморие

COM(2017) 183 final, SWD(2017) 130 final

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

1.

приветства съобщението Инициатива за устойчивото развитие на синята икономика в Западното Средиземноморие и придружаващата го Рамка за действие, приети от Европейската комисия на 19 април 2017 г.;

2.

подкрепя предложените мерки за осигуряване на безопасно, сигурно и чисто морско пространство, по-добро управление на морето и устойчиво управлявани океани;

3.

припомня и напълно подкрепя декларацията от Министерската конференция на Съюза за Средиземноморието (СзС) относно синята икономика, в която участващите страни бяха приканени и насърчени да проучат добавената стойност и осъществимостта на подходящи морски стратегии на подрегионално равнище, като вземат за основа опита с „Диалог 5+5“. През октомври 2016 г. министрите на външните работи на Алжир, Франция, Италия, Либия, Малта, Мавритания, Мароко, Португалия, Испания и Тунис, заедно със Секретариата на Съюза за Средиземноморието, насърчиха по-нататъшната работа по инициативата за устойчивото развитие на синята икономика (1);

4.

отбелязва, че инициативата отчита факта, че сътрудничеството между двата бряга продължава да бъде ограничено, и изтъква, че има какво да се подобри;

5.

отчита факта, че регионът предлага значителни икономически възможности и е известен с активните си пристанища и с големия брой туристи, привлечени от неговото културно наследство, което може да се оползотвори допълнително по устойчив начин;

6.

отчита стратегическото географско положение на Средиземно море на границата между три големи континента — Европа, Африка и Азия. Средиземно море винаги е било средище на култура и търговия както между разположените в съседство държави, така и с други страни;

7.

отчита факта, че Средиземноморският басейн е известен с биологичното си разнообразие и многобройните си морски защитени територии;

8.

припомня, наред с другото, своите предходни становища относно съобщението на Комисията „Към интегрирана морска политика за по-добро управление в Средиземноморието“ (2), относно морското пространствено планиране и интегрираното крайбрежно управление (3) и относно по-добрата защита на морската среда, както и своето становище „Нов етап в европейската политика за син растеж“ (4);

9.

изразява безпокойството си от факта, че Средиземноморският регион е силно засегнат от изменението на климата (5);

10.

отчита факта, че регионът е засегнат от висока младежка безработица, политическа нестабилност и сериозни проблеми, свързани с миграцията, което оказва отрицателно въздействие върху икономическите перспективи на региона;

11.

макар и да приветства факта, че инициативата е съсредоточена предимно върху подбасейна на Западното Средиземноморие, отбелязва, че това не изключва възможността нейният потенциал и цели да обхванат и други подбасейни на Средиземноморието;

12.

отбелязва, че макар и да съществува действителна политическа воля за решаване на предизвикателствата в областта на околната среда, рибарството и аквакултурите, в региона все още липсват необходимата осведоменост, разпространение и основано на факти междусекторно изготвяне на съответните политики. Също така все още има редица недостатъци в прилагането и изпълнението на политиките, по-специално на национално и местно равнище (6);

13.

подчертава, че регионът непрекъснато е изправен пред хуманитарни предизвикателства заради притока от незаконни мигранти, придвижващи се от Африка и Близкия изток към южноевропейските държави, което засяга пряко морските гранични региони;

14.

отчита факта, че в някои райони на басейна морският трафик също е предизвикателство, което не може да се пренебрегва, като се има предвид, че инициативата — в съответствие с критериите за опазване на околната среда и биологичното разнообразие, борба с изменението на климата и устойчивост — цели нарастване на икономическата дейност, което на свой ред може да доведе до увеличаване на морския трафик;

15.

отбелязва, че регионът на Западното Средиземноморие страда от високи равнища на младежка безработица; в същото време много промишлени сектори трудно намират работници с необходимите квалификации и умения;

16.

приветства факта, че Комисията говори за подход от типа „отдолу нагоре“, който е най-подходящият за насърчаване на участието на местните и регионалните власти в дейностите по линия на инициативата;

Цел 1 — по-безопасно и по-сигурно морско пространство

17.

счита, че ако в региона не се въведат ефективно и прилагат надлежно мерки за безопасност и сигурност, синята икономика не може да функционира устойчиво и ефективно. С оглед на това препоръчва на регионалните власти от двете страни на Средиземно море да положат усилия за поддържане на сътрудничество и ефективно подобряване на настоящата ситуация;

18.

е обезпокоен от факта, че до момента „сътрудничеството между службите за брегова охрана по двата бряга остава ограничено, като все още е необходимо да се подобри реагирането в реално време при извънредни ситуации в морето“ (7); подкрепя мерките за насърчаване на сътрудничеството между бреговите охрани на двата бряга, по-специално чрез справяне със съществуващия недостиг на умения в областта на морската сигурност; приветства обмена на знания и споделянето на данни, особено относно морския трафик;

19.

подкрепя действията, насърчаващи партньорите да активизират усилията си за подобряване на наличния капацитет за справяне с нерегламентираната и незаконната човешка дейност и за борба със замърсяването на морската среда в морския басейн, трафика на мигранти и незаконния риболов, както и разработването на инструменти с цел да се подобри ответната реакция при замърсяване на морската среда. Изразява безпокойство от факта, че местните и регионалните икономики може да не са в състояние да си набавят необходимото финансиране за изграждане на капацитет;

20.

припомня и напълно подкрепя неотдавнашните заключения на Съвета (8) относно международното управление на океаните, в които се призовава за по-съгласуван подход между регионите;

Цел 2 — интелигентна и устойчива синя икономика

21.

е съгласен, че интелигентна и устойчива синя икономика може да бъде постигната само ако се изгради култура на непрекъснати иновации и споделяне на знания и ако се насърчават устойчивата конкурентоспособност и икономическа дейност. Средиземноморският регион е известен с процъфтяващия си морски туристически сектор, който трябва да се поддържа чрез стратегии за иновации и диверсификация, като бъде отделено специално внимание на крайбрежното, разположеното във вътрешността на територията и подводното културно и археологическо наследство;

22.

е съгласен с препоръката заинтересованите страни от южния бряг да бъдат поканени за участие в инициативата BLUEMED и счита , че тя е важен инструмент, който практически насърчава съвместните действия в областта на научните изследвания и иновациите. Призовава за координация на научните изследвания и иновациите в областта на морското дело и морското корабоплаване и за създаване на синергии между регионалните, националните и европейските инвестиции, за да се избегне дублирането и да се намали фрагментацията;

23.

подкрепя развитието на новите технологии и иновативните биотехнологични производства, особено когато тези усилия са съсредоточени предимно върху разработването на устойчиви продукти, и насърчава разработването на технологии и съобразени с потребностите решения за смекчаване на последиците от изменението на климата, по-специално в областта на възобновяемите морски енергийни източници и плаващите вятърни турбини, които са особено подходящи за Средиземноморието;

24.

подкрепя обособяването на национални и регионални морски клъстери с цел да се създадат идеални платформи, даващи възможност на икономиката да процъфтява посредством разработването на иновативни решения. Счита, че клъстерите стимулират и насърчават сътрудничеството, споделянето на знания и предприемачеството сред малките, средните и микропредприятията;

25.

отново призовава (9) за създаването на специфична общност на знание и иновации за синята икономика като допълнителна мярка за развитието на умения и разпространението на идеи от областта на морските изследвания към частния сектор. В този контекст виртуалният център за знания (10), който е инструмент за споделяне на знания в подкрепа на развитието на синята икономика и може да бъде определен като „център за обслужване на едно гише/онлайн уеб портал, даващ възможност за консолидиране и споделяне на обща, техническа и секторна информация, свързана с морското дело и морското корабоплаване в Средиземноморието“, също може да има добавена стойност;

26.

припомня предложението за създаване на регионални или междурегионални платформи на синята икономика, отправено в становище 6622/2016 на КР; подчертава, че няколко територии в Средиземноморския басейн биха могли да бъдат успешни кандидати за създаването на такъв вид платформи, които биха представлявали инструмент за набелязване на проекти, подкрепа за тяхното осъществяване и мобилизиране на финансови инструменти на местно, национално и европейско равнище. Тези платформи ще бъдат управлявани от регионите, като одобрените проекти ще бъдат финансирани в рамките на плана „Юнкер 2.0“;

27.

призовава за това, междурегионалните, националните и транснационалните проекти, които съответстват на стратегическата рамка на инициативата и на S3, да могат да бъдат финансирани чрез обединяване на регионалните, националните и европейските фондове в една опростена рамка и да получат бонус от ЕС без отново да минават през нови покани за внасяне на проекти;

28.

подчертава, че свързаното със синята икономика предприемачество надхвърля дейностите в Средиземно море. Затова е важно да се планира подходяща подкрепа за предприятията, свързани със синята икономика на сушата, като например заводите за преработка на риба, корабостроителната индустрия и разположените на сушата вятърни и фотоволтаични инсталации;

29.

изтъква съществуващото несъответствие между образованието и уменията, на което трябва да се потърси незабавно решение. Икономическото развитие и образованието вървят ръка за ръка, поради което партньорите трябва да вземат предвид и двата социално-икономически аспекта, за да гарантират успеха на инициативата. Повишаването на информираността за морските професии е изключително важно за насърчаването на гражданите да проучат съществуващите възможности в морския и корабоплавателния сектор, така че да се смекчи характерният за сектора дисбаланс между търсенето и предлагането на работни места и да се допринесе за намаляването на равнището на безработица. В Средиземноморския регион се наблюдава особен парадокс, който се състои в това, че въпреки равнищата на младежка безработица са едни от най-високите в Европа, морските предприятия както от нововъзникващите, така и от традиционните сектори, не могат да намерят квалифициран персонал;

30.

е съгласен с моделите, които подкрепят развитието и използването на чисти енергийни източници, включително иновациите в областта на енергията на океаните и устойчивото използване на енергията за обезсоляване на морска вода, като същевременно се прилагат практики за ограничаване на въздействието му върху морското дъно; подкрепя предложенията за насърчаване на енергийната ефективност и приспособяването към изменението на климата в крайбрежните градове, екологосъобразния превоз и изграждането на инфраструктура за алтернативни горива, разработването на нови туристически продукти и услуги, както и изготвянето на общи технически стандарти за устойчиви морски аквакултури в съответните държави (11). Следва да се отбележи, че макар и намерението и целите на тези действия да са позитивни по своя характер, трябва да се вземат предвид и малките или изпитващите затруднения икономики;

Цел 3 — по-добро управление на морето

31.

отчита факта, че крайбрежните и морските райони от дълго време са силно конкурентоспособни и многообразни, което поражда предизвикателства по отношение на разпределението на пространството и недостига на ресурси. Доминиращата в днешно време екологична проблематика в резултат на нарастващия натиск върху природните ресурси налага необходимостта от натрупване на повече знания. Без съмнение един интегриран подход за насърчаване на използването на споделени ресурси ще доведе до разкриването на нови възможности;

32.

насърчава развитието на модели, основаващи се на намаляването на емисиите, потреблението и цената на енергията, както и на увеличаването на гъвкавостта и надеждността. От ключово значение ще бъде разработването на енергия от биогенни остатъци и органични отпадъци;

33.

признава и напълно подкрепя значението на ефективното морско пространствено планиране във връзка с човешката дейност в морето, което води до координиране на усилията и смекчаване на евентуални конфликти между различните дейности;

34.

изтъква и подкрепя действията, разкриващи значението на морските научни данни и знания като един от стълбовете на устойчивата и иновативна икономика, като същевременно признава колко е важно да се актуализират съществуващите данни относно екологичните явления и изменението на климата и да се предоставят на международната научна общност и публичните администрации;

35.

напълно подкрепя изложените действия за защита на морската среда и местообитания срещу всякакви видове замърсяване, съчетана с проактивно идентифициране на териториите, нуждаещи се от опазване, като морските защитени територии. Провеждането на кампании за повишаване на информираността несъмнено е стъпка в правилната посока;

36.

подкрепя усилията за по-добра регионална координация и сътрудничество чрез прилагане на средносрочната стратегия на Генералната комисия по рибарство в Средиземно море (2017–2020 г.) за постигане на устойчив риболов в Средиземно и Черно море. Това ще гарантира също, че общата политика в областта на рибарството се прилага по-последователно на равнище подбасейн (12);

37.

напълно подкрепя мярката за насърчаване на развитието на малките по мащаб риболовни стопанства и тези за аквакултури и разпространението на най-добри практики с цел да се даде тласък на сектора на рибарството и аквакултурите, като същевременно се гарантират правилно събиране на данни на регионално равнище и научни оценки, при пълно спазване на международното законодателство;

Управление и прилагане

38.

подкрепя създаването, съвместно със Съюза за Средиземноморието, на работна група на WestMED, която ще включва национални фокусни точки и Европейската комисия, и ще гарантира участието на местните и регионалните власти;

39.

отчита наличието на различни източници на финансиране, главно по линия на програмите на ЕС за финансиране, които подпомагат различни инициативи в зависимост от естеството, обхвата и приоритетите на внесения проект;

Заключителни препоръки

40.

насърчава обмена на най-добри практики, изграждането на капацитет и трансграничното сътрудничество между МРВ от всички краища на Средиземноморието;

41.

препоръчва на всички действащи лица да засилят обмена на знания и политически експертен опит между МРВ, като се улесни многостепенното ръководство при управлението на ресурсите и общите предизвикателства в рамките на WestMED;

42.

препоръчва да се насърчават икономически устойчиви проекти на местно и регионално равнище и да се улесни достъпът до капитали;

43.

изтъква, че трябва да се насърчават проекти и мерки в областта на образованието и преквалификацията, насочени към намаляване на младежката безработица, в сътрудничество с местните и регионалните власти, като се стимулира трудовата мобилност между секторите на синята икономика. Във връзка с това подчертава ролята, която местните и регионалните власти играят в предвиждането на потребностите от умения и в привеждането им в съответствие с нуждите на пазара на труда. Държавите членки следва да съзнават тази роля и да осигуряват на МРВ съответните ресурси за улесняване на преминаването на младите хора от обучение към трудова заетост.

Брюксел, 31 януари 2018 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ


(1)  Декларация от Министерската конференция на СзС относно синята икономика.

(2)  Докладчик: Michael Cohen, CdR 126/2010.

(3)  Докладчик: Paul O'Donoghue, CdR 3766/2013.

(4)  Докладчик: Hermann Kuhn, CdR 07256/2014, и NAT-VI/019, докладчик: Christophe Clergeau.

(5)  http://www.cmcc.it/publications/regional-assessment-of-climate-change-in-the-mediterranean-climate-impact-assessments.

(6)  SWD(2017) 130 final.

(7)  SWD(2017) 130 final.

(8)  Заключения на Съвета от 3 април 2017 г.

(9)  NAT-V-44.

(10)  http://www.med-vkc.eu/2016/.

(11)  SWD(2017) 130 final.

(12)  SWD(2017) 130 final.


23.5.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 176/51


Становище на Европейския комитет на регионите — Окончателни заключения и препоръки на Групата на високо равнище по въпросите на опростяването за периода след 2020 г.

(2018/C 176/12)

Докладчик:

Oldřich Vlasák (CZ/ЕКР), член на Градския съвет на Храдец Кралове (Hradec Králové)

Отправен документ:

Окончателни заключения и препоръки на Групата на високо равнище по въпросите на опростяването за периода след 2020 г.

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

1.

подчертава значението на политиката на сближаване на ЕС за икономическото, социалното и териториалното сближаване на Съюза. При все че една трета от бюджета на ЕС е отпусната за постигането на тази цел, както се предвижда в членове 174—178 от ДФЕС, политиката все още не е реализирала пълния си потенциал. Опростяването на фондовете трябва да бъде част от една реформирана и подобрена политика на сближаване за бъдещето на Европа;

2.

приветства конструктивния характер на препоръките на Групата на високо равнище за опростяване на ЕСИ фондовете в периода след 2020 г., както и ясното заявление, че опростяването е задача на всички страни, които участват в прилагането и администрирането на фондовете — Комисията, съзаконодателите, държавите членки и регионалните и местните власти;

3.

приветства факта, че много от препоръките на ГВР за периода след 2020 г. са в съответствие с по-рано изразените позиции от КР (1). КР също така отново заявява, че местните и регионалните власти са пряко засегнати от изпълнението на политиката на сближаване както като основни бенефициери, така и в много случаи като орган, който пряко участва в управлението на нейното изпълнение;

4.

отбелязва, че въпреки големия брой положителни предложения, съдържащи се в заключенията и препоръките на Групата на високо равнище по въпросите на опростяването, изобщо не може да се твърди, че прилагането на тези предложения в практиката ще даде възможност за завършване на процеса на опростяване. Продължават да съществуват редица области от голямо значение и допълнителни проблеми, които не са разгледани в заключения на Групата на високо равнище или са разгледани само частично. Във връзка с това КР припомня своето становище от октомври 2016 г. относно „Опростяване на ЕСИФ от гледната точка на местните и регионалните власти“, в което този въпрос е разгледан подробно;

5.

отново призовава за нова териториална визия, която ще актуализира Европейския план за развитие на територията от 1999 г. Чрез ориентиран към конкретни територии подход тази стратегия би могла да се използва през програмния период след 2020 г., за да подпомогне осъществяването на дейности по места от фондовете на ЕС;

6.

подчертава, че е важно да се използват придобитите до момента опит и капацитет, както и значението на това да се улесни прилагането на модела на споделено управление след 2020 г. чрез прилагане на принципа на партньорство. Принципът на партньорство, както е предвидено в Европейския кодекс на поведение за партньорство, остава основно средство за гарантиране, че всички партньори, включително местните и регионалните власти, участват на всички етапи от програмирането. Системата за изпълнение също така трябва да се основава на по-голямо доверие между всички участници (органите на европейско, национално и местно и регионално равнище);

7.

призовава за нова обща стратегическа рамка, която да обхваща всички политики и средства на ЕС с териториално измерение, и подкрепя целта за общи хоризонтални правила за улесняване на взаимодействието между ЕСИ фондовете („единен правилник“). Подчертава, че при рамка, която обхваща само ЕСИ фондовете, но не и другите фондове с териториално измерение, както е понастоящем, изпълнението за крайните ползватели се усложнява и намалява ефективността на рамката. Отпуснатото финансиране за ограничен списък от области на политиката би трябвало да се избира от общо европейско „меню“, което може да варира по региони съгласно нуждите от развитие на региона и целите на ЕС;

8.

изразява съгласие с необходимостта да се гарантират равноправни условия между ЕСИ фондовете и фондовете, управлявани на централно равнище. КР категорично подкрепя необходимостта да се проучи осъществимостта на стандартно освобождаване от правилата за държавната помощ за цялото финансиране от ЕСИ фондовете или за част от него и припомня предишните си констатации по-специално във връзка с пропорционалността;

9.

подкрепя целта за по-широко прилагане на принципа на диференциране в интерес на намаляването на тежестта, по-ефективното изразходване на средствата и насърчаването на ориентирания към конкретни територии подход;

10.

призовава за решения, които са съобразени в по-голяма степен с дадена програма, като се взема под внимание капацитетът на институциите в рамките на системата за прилагане на ЕСИ фондовете и извън нея, видовете подкрепа, която се предоставя, както и други фактори;

11.

предлага да се засили диалогът между Комисията, държавите членки и градовете и регионите относно ефективното разработване и лесните за използване мерки за опростяване на следващото поколение ЕСИ фондове след 2020 г.;

12.

призовава за използване на оценки на европейско равнище на териториалното въздействие като инструмент за измерване на ползите от опростяването на ЕСИ фондовете;

Укрепване на модела на споделено управление в периода след 2020 г.

13.

потвърждава силната си подкрепа за извършения анализ от ГВР на значителните ползи от модела на споделено управление за ефективното осъществяване на политиката на сближаване чрез насърчаване на ангажираността на националните, регионалните и местните власти и предоставяне на възможност за признаване на регионалните особености и ориентирания към конкретни територии подход. Освен това моделът на споделено управление оказва положително въздействие и върху други области на политиката извън обхвата на ЕСИФ, в това число и по отношение на укрепване на доброто управление и увеличаване на гражданската ангажираност и демократично участие;

14.

подкрепя целта за гарантиране на ефективно използване на принципите на субсидиарност и пропорционалност с цел да се позволи и подпомогне реалното многостепенно управление в този контекст, което изисква предоставяне на подходящи правомощия както на местните и регионалните власти, така и на Комисията и държавите членки под формата на истинско партньорство;

15.

подчертава, че следва да се засили доверието в способността на бенефициерите, регионалните и националните администрации да управляват и използват фондовете по разумен и ефективен начин. Споделеното управление доближава Европа до нейните граждани и обвързва местните нужди с европейските цели;

16.

подчертава, че успехът на системата за споделено управление отчасти зависи от пълното ангажиране на всички страни с принципа на партньорство; КР напълно одобрява предложенията на ГВР относно същественото значение на ефективното използване на партньорството, което трябва да се засили в периода след 2020 г.;

17.

счита, че е необходим по-широк подход на партньорство, който би трябвало да бъде включен в европейския семестър — европейската рамка за икономическо управление. Отново призовава за въвеждането на кодекс на поведение за участие на местните и регионалните власти в европейския семестър (2). Призовава също Европейската комисия да гарантира, че принципите на кодекса на поведение за партньорство в рамката на ЕСИ фондовете ще бъдат включени като правно обвързваща част от регламентите в периода след 2020 г., за да се осигури правна яснота във връзка с техния статут. Освен това призовава за по-официални ангажименти за изпълнение от заинтересованите страни;

18.

подчертава констатацията на ГВР, че тенденцията на политиката на сближаване да се възлага отговорността за изпълнение на много други цели на политиките на ЕС е проблематична и води до ситуация, в която управляващите органи се превръщат във фактически органи по прилагане на все повече други политики на ЕС;

19.

подкрепя предложението на ГВР за преразглеждане на ролята на системата за управление и контрол на ЕСИ фондовете при прилагането на правилата, които не са свързани с тях;

Допълващ характер на ЕСИ фондовете

20.

одобрява акцента, поставен от ГВР върху взаимно допълващото се естество на всеки един от отделните ЕСИ фондове, които само заедно могат да постигнат целта на политиката на сближаване, залегнала в Договорите;

21.

подчертава, че е важно да се гарантира неразделността на съществуващите ЕСИ фондове (ЕФРР, ЕСФ, ЕЗФРСР, Кохезионен фонд, Фонд за рибарство), тъй като всеки отделен ЕСИ фонд допринася за мисията на другите фондове, както и че те ще се координират чрез общи правила и разпоредби в периода след 2020 г.;

22.

призовава за нова обща стратегическа рамка, която да обхване всички политики и фондове на ЕС с териториално измерение. Подобна рамка ще гарантира стратегическа последователност, полезно взаимодействие и равно третиране на инструментите за финансиране и ще избегне излишеството на административните процедури;

23.

отново отправя препоръката на КР, че в различните ЕСИ фондове би трябвало да се прилагат еднакви правила, и подчертава, че всички хоризонтални правила би трябвало да бъдат определени изрично в един общ набор от правила, а регламентите за отделните фондове да се ограничават до правилата за съдържанието на програмите и докладването;

24.

приветства препоръката на ГВР за предвиждане на евентуален отделен регламент за администрирането на ЕСИ фондовете („единен правилник“) и също така отбелязва предложената приложимост през периодите на финансиране с цел по-голяма регулаторна сигурност и стабилност;

25.

подкрепя необходимостта от допълнително улесняване на финансираните по няколко фонда програми и интегрираните подходи (например интегрираните териториални инвестиции) с оглед на трудностите при прилагането, които се наблюдават при действащите разпоредби на РОР; във връзка с това се позовава на становището на КР относно интегрираните териториални инвестиции (3), в което са изложени положителните постижения на местно равнище, когато се използва в максимална степен потенциалът на интегрираните териториални инвестиции;

26.

приветства признаването на необходимостта от балансиране на по-доброто хармонизиране на европейските правила за финансиране и необходимостта да се предоставят повече възможности за хармонизиране с националните правила, която беше изтъкната в становището на КР относно опростяването на ЕСИ фондовете;

27.

посочва, че фондовете на ЕС следва да се реализират чрез съществуващите национални административни механизми. Националните правила и системи (включително националните одитни органи и националните органи по конкуренция) би трябвало да се използват във възможно най-голяма степен, защото най-простите правила са тези, които са малко на брой и за предпочитане да са същите като тези, които се прилагат в държавите членки;

Равноправни условия между ЕСИ фондовете и фондовете, управлявани на централно равнище

28.

потвърждава подкрепата си за общата цел, определена от ГВР за гарантиране на равно третиране и равноправни условия за програмите по ЕСИ фондовете и фондовете, управлявани на централно равнище;

29.

одобрява изразеното мнение от ГВР, че настоящото диференцирано третиране на ЕСИ фондовете по отношение на държавната помощ и възлагането на обществени поръчки не е неразделна част от режима на споделено управление. Ръководният принцип следва да бъде, че проектите, финансирани от ЕСИ фондовете, не би трябвало да получават по-рестриктивно третиране от сходните проекти при централизирано управление от ЕС;

30.

подчертава необходимостта в рамката след 2020 г. да се даде нов тласък както на полезните взаимодействия между европейските структурни и инвестиционни фондове и други програми, така и на междурегионалното сътрудничество. КР подчертава полезния ефект от ефективното опростяване и по-голямата гъвкавост в управлението на европейските структурни и инвестиционни фондове за прилагането на стратегиите за интелигентна специализация; междурегионалното сътрудничество би могло да бъде улеснено в този контекст чрез мерки като прилагане на опростени методи за обосновка, съсредоточени върху резултатите, или използването на единични разходи, както е посочено в становище на КР относно „Научноизследователски и иновационни стратегии за интелигентна специализация (RIS3): отражение върху регионите и междурегионалното сътрудничество“ (4);

31.

подчертава необходимостта от хармонизиране на правилата за държавната помощ и възлагането на обществени поръчки за ЕСИ фондовете с тези, които се прилагат за програмите, управлявани на централно равнище. КР отново отправя своето искане за оценка на осъществимостта на освобождаването на части или на всички разходи на ЕСИ фондовете от процедурите за държавната помощ в периода след 2020 г. В този контекст КР със задоволство отбелязва, че ГВР е приела неговите препоръки относно необходимостта от общи определения за сравняване и съчетаване на фондовете;

Рационализиране на програмирането на ЕСИ фондовете в периода след 2020 г.

32.

приветства поставения акцент от ГВР върху същественото значение на това да се гарантира, че законодателните предложения на Комисията относно рамката за ЕСИ фондовете за периода след 2020 г., включително тяхната ясна и еднородна интерпретация, се представят и съгласуват най-малко шест месеца преди началото на новия програмен период, като припомня съществените оперативни трудности, пред които са изправени МРВ, и поуките, които трябва да бъдат извлечени от всички участващи страни от наблюдаваните закъснения в началото на текущия програмен период. Предложенията за ЕСИ фондовете би трябвало да бъдат представени официално възможно най-скоро;

33.

препоръчва, във връзка с бъдещото разработване на споразумения за партньорство, на национално равнище да бъде преоценена необходимостта от и целта на споразумението за партньорство или на еквивалентен документ; призовава в бъдеще тези споразумения да бъдат насочени към цялостна стратегия (избягване на припокривания между програмите), общи предварителни условия, както и тези, свързани със СВДП (които са компетентност на национално равнище) и определяне на тематичната концентрация и ролята на координиращите органи на национално равнище, където те трябва да имат роля при изпълнението в дадена държава членка;

34.

призовава за рационализирането на стратегическите програмни документи след 2020 г. и отбелязва, че много от конкретните препоръки, изложени в становището на КР относно резултатите от преговорите по споразуменията за партньорство, и оперативните програми са взети под внимание в препоръките за периода след 2020 г. КР одобрява по-специално призива на ГВР за по-голяма гъвкавост при планирането, за да се позволи по-бързото адаптиране на оперативните програми;

35.

предлага да бъде възможно без предварително разрешение от Комисията част от средствата да бъдат прехвърляни между приоритетните оси (например 10 %, както бе позволено в края на програмния период 2007—2013 г.);

36.

потвърждава значението на принципа на тематична концентрация за съгласуваното и стратегическо програмиране и отбелязва, че цялостната съгласувана система на тематична концентрация след 2020 г. следва също да позволява ефективното прилагане на интегрирани решения на регионално или местно равнище; партньорите, включително местните власти, трябва да изразят мнението си на етапа на програмиране, включително за интегрираните инструменти, използвани за изпълнението на стратегиите за устойчиво градско и териториално развитие;

37.

подкрепя акцента върху предоставянето на по-големи правомощия на местните и регионалните власти в този контекст и подчертава необходимостта от съгласуване на принципа на тематична концентрация със способстващ контекст за интегрирани решения на местно и регионално равнище. Връзката между тематичната концентрация и насочеността към резултатите на политиката на сближаване, както и необходимостта да се гарантира, че политиката на сближаване може да предостави интегрирани, гъвкави и диференцирани решения в периода след 2020 г., вече беше разгледана в становището на КР относно „Бъдещето на политиката на сближаване след 2020 г.“, в което беше отправен призив и за диалог на сътрудничество между органите, които отговарят за своевременното изпълнение на регионалните политики и секторните политики преди началото на следващия период на финансиране с цел да се засили териториалният подход в съответствие с многостепенното управление;

38.

приветства определената от ГВР цел за рационализиране на общия набор от показатели след 2020 г. и подчертава необходимостта от хармонизирана терминология и определения, които да дадат възможност за оценка и сравняване на резултатите на различните фондове;

39.

изтъква предложенията на КР за конкретни мерки за улесняване на прехода към следващия програмен период и предоставяне на по-голяма сигурност на управляващите органи.. КР подкрепя препоръката на групата на високо равнище да се преоцени необходимостта от определяне за периода след 2020 г. и призовава най-малкото за рационализирането на процеса, за да се гарантира, че съществуващите определения ще бъдат пренесени към следващия програмен период;

Принцип на диференциране — да бъде засилен в редица области

40.

приветства общия принцип на по-голямо диференциране след 2020 г., който — като способства за по-специализирано и ефективно използване на ЕСИ фондовете — може да бъде от решаващо значение за възможния сценарий след 2020 г. на като цяло намалени бюджетни средства, наред с другото, след оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС. Не е задължително един диференциран подход, основан на принципа на субсидиарност, да означава опит за определяне на всеки детайл от системата за изпълнение на регламента на равнището на ЕС, но той трябва да се основава на доверие между всички участници, като по-конкретно се прилага принципът на партньорство;

41.

посочва, че подобни идеи се разпространяват от австрийското канцлерство и могат да бъдат важен елемент от предстоящото австрийско председателство на ЕС през втората половина на 2018 г. Поради това КР предлага австрийското председателство на ЕС да бъде поканено за ранно сътрудничество с КР с цел доразвиване на тези идеи;

42.

подчертава, че е важно да се гарантира пълното участие на местните и регионалните власти като равноправни партньори в този контекст и на всички етапи от процеса на преговори нагоре по веригата. Засиленото прилагане на ориентирания към конкретни територии подход чрез по-ефективно приспособяване на фондовете към разнообразните нужди на териториите в Съюза и предоставянето на регионите на средства за по-бързо реагиране на непредвидени предизвикателства или извънредни ситуации ще бъдат от все по-голямо значение;

Одит, докладване и контрол

43.

препоръчва да се премине към по-диференциран подход в областите на одит, докладване и контрол, като се даде възможност за разчитане в по-голяма степен на националните правила и се предостави по-голяма гъвкавост, за да се приспособят националните проверки и процедури;

44.

посочва посланието на КР, че диференцираният одит би могъл да се улесни и подкрепи с договори за доверие между ЕС и националните одитни органи и управляващи органи. Основният проблем в момента е, че като реакция на проблемите с изпълнението от миналото се развива култура на избягване на риска, а страхът от санкции надделява над действителна култура на подобрения;

45.

отново заявява позицията на КР относно допустимия праг на грешките (равнище на същественост), където опитът показва, че подобно равнище не е подходящо в контекста на проектите по линия на политиката на сближаване. КР счита, че тъй като международните одитни стандарти не налагат правила с количествено изражение, би трябвало да бъде възможно този праг да се увеличи на 5 %. Настоящата система за строг контрол, която прави всяка грешка по-видима, създава подвеждащо впечатление, че моделът на споделено управление е по-уязвим към грешки;

Съчетаване на ЕСИ фондовете с финансови инструменти

46.

изразява задоволство, че се предвижда и принцип на диференциран подход, тъй като по-рано е отправял призив за предварителна оценка на общото изпълнение на ЕСИ фондовете и ЕФСИ за всеки отделен случай. Този подход би трябвало да позволи значително намаляване на тежестта и по-добро отчитане на особеностите на контекста на изпълнението във въпросните региони, като по този начин улесни ориентирания към конкретни територии подход и насърчи адаптираните към отделните случаи инвестиции;

47.

предлага да бъдат създадени служби „на едно гише“ на национално/регионално равнище, които да помогнат на бенефициерите да обработват заедно ЕСИ фондовете и фондовете, различни от тях;

Опростяване на европейското териториално сътрудничество (ЕТС)

48.

одобрява факта, че ГВР признава специфичния характер на европейското териториално сътрудничество (ЕТС) и нейната препоръка за запазване на настоящата отделна регулаторна рамка за програмите Interreg след 2020 г.;

49.

потвърждава подкрепата на КР за специален регламент относно специфични за ЕТС разпоредби за изпълнението и подчертава, че в резултат на настоящата правна и регулаторна сложност свръхрегулирането е съществена пречка за ефективното изпълнение на ЕТС;

50.

призовава за избягване на предварителните условия в тази област поради многостранния характер на програмите за ЕТС;

51.

подчертава европейската добавена стойност, която ще бъде получена от засиленото териториално сътрудничество, и се позовава на неотдавнашните констатации относно средносрочните и дългосрочните последици по отношение на общия икономически растеж и на икономическото, социалното и териториалното сближаване, ако това сътрудничество намалее, а не се засили в бъдеще;

52.

подчертава основната роля и европейската добавена стойност на трансграничното сътрудничество за преодоляване на разделителния ефект на границите и за премахване на съществуващите пречки, които се отразяват на живота на жителите на граничните райони. КР отново изтъква важната роля на междуличностните проекти, най-вече за изграждането на взаимно доверие и във връзка с това предлага „фондовете за малки проекти“ да се впишат напълно легитимно в бъдещите програми за трансгранично сътрудничество, за да се превърнат, поради своята простота и децентрализирано управление, в достъпни за бенефициерите от най-ниското равнище;

53.

приветства предложението програмите за ЕТС да бъдат освободени от изискванията за уведомяване относно държавната помощ. КР по-рано подчерта, че като цяло необходимите усилия за спазване на правилата за държавната помощ за програмите за европейското териториално сътрудничество (ЕТС) са непропорционални на риска от нарушаване на конкуренцията. Той също така обърна внимание на трудностите във връзка с ограниченията на размера на съфинансиране и режимите на отговорност (тъй като в тези програми участва повече от една държава членка) и подчерта вътрешното противоречие между логиката на сътрудничество и логиката на конкуренция, като призова ЕТС да остане изцяло извън обхвата на държавната помощ, какъвто е вече случаят с програмите за сътрудничество, управлявани от Комисията (например „Хоризонт 2020“).

Брюксел, 1 февруари 2018 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ


(1)  COR-2016-01814-00-00-AC-TRA; COR-2016-05838-00-00-AC-TRA; COR-2016-00008-00-01-AC-TRA; COR-2015-04285-00-00-AC-TRA; COR-2014-06248-00-01-AC-TRA; COR-2015-00487-00-00-AC-TRA; COR-2015-04287-00-00-AC-TRA; CDR2027-2012_00_00_TRA_AC; CDR1683-2012_00_00_TRA_AC; CDR4-2012_FIN_AC; COR-2017-01527-00-00-AC-TRA.

(2)  COR-2016-05386-00-00-AC.

(3)  COR-2017-03554-00-00-AC.

(4)  COR-2016-06963-00-00-AC.


23.5.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 176/57


Становище на Европейския комитет на регионите — Европа в движение: трудови аспекти на автомобилния транспорт

(2018/C 176/13)

Докладчик:

Spyros Spyridon (EL/ЕНП), член на Общинския съвет на Порос

Отправен документ:

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 по отношение на минималните изисквания за максималното дневно и седмично време на управление, минималните почивки по време на работа и периодите на дневна и седмична почивка, и на Регламент (ЕС) № 165/2014 по отношение на установяването на местоположението чрез тахографи

COM(2017) 277 final

Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2006/22/ЕО по отношение на изискванията за изпълнение и за определяне на специфични правила за командироването на водачи в сектора на автомобилния транспорт във връзка с Директива 96/71/ЕО и Директива 2014/67/ЕС

COM(2017) 278 final

Предложение за регламент на европейския парламент и на съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1071/2009 и Регламент (ЕО) № 1072/2009 с оглед на адаптирането им към развитието в сектора

COM(2017) 281 final

Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2006/1/ЕО относно използването на превозни средства, наети без шофьори, за автомобилен превоз на товари

COM(2017) 282 final

I.   ПРЕПОРЪКИ ЗА ИЗМЕНЕНИЯ

Изменение 1

COM(2017) 277 final/1

Член 1, параграф 5, буква в)

Текстът се изменя, както следва:

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

(в)

добавят се параграфи 8а и 8б със следния текст:

(в)

добавят се параграфи 8а, и 8 в със следния текст:

 

„(8a)   Нормалната седмична почивка и всяка седмична почивка от повече от 45 часа, ползвана като компенсация за предишни намалени седмични почивки, не се ползва в превозно средство. Тя се ползва при адекватно настаняване с подходящи условия за спане и хигиена;

 

„(8a)   Нормалната седмична почивка и всяка седмична почивка от повече от 45 часа, ползвана като компенсация за предишни намалени седмични почивки, не се ползва в превозно средство. Тя се ползва при адекватно настаняване с подходящи условия за спане и хигиена;

 

а)

осигурено или платено от работодателя, или

б)

у дома или на друго частно място по избор на водача.

 

а)

осигурено или платено от работодателя, или

б)

у дома или на друго частно място по избор на водача.

 

(8б)   Транспортното предприятие организира работата на водачите по такъв начин, че водачите да могат да прекарат у дома поне една нормална седмична почивка или една седмична почивка от повече от 45 часа, ползвана като компенсация за намалена седмична почивка, в рамките на всеки период от три последователни седмици.“;

 

(8б)     Параграф 8а може да не се прилага в случаи, когато нормалната седмична почивка и всяка седмична почивка от повече от 45 часа, ползвана като компенсация за предишни намалени седмични почивки, се ползва на място, където има задоволителни хигиенни условия и условия на сигурност, а кабината на водача отговаря на спецификациите, определени от Комитета за автомобилен транспорт, посочен в член 24, параграф 1 от настоящия регламент.

 

 

(8в)   Транспортното предприятие организира работата на водачите по такъв начин, че водачите да могат да прекарат у дома поне една нормална седмична почивка или една седмична почивка от повече от 45 часа, ползвана като компенсация за намалена седмична почивка, в рамките на всеки период от три последователни седмици.“;

Изложение на мотивите

На много магистрали липсват места за настаняване на водачите, както и сигурни места за паркиране, каквито се предвиждат в параграф 8а.

Първоначалната разпоредба би била в ущърб на водачите от периферните държави в ЕС, които на практика прекарват повече дни на път в сравнение с водачите от страните, разположени в центъра на ЕС. Прилагането на тази мярка ще доведе до повишаване на разходите за превозвачите от периферните части на Европа.

Изменение 2

COM(2017) 277 final/1

Член 2

Текстът се изменя, както следва:

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Регламент (ЕС) № 165/2014 се изменя, както следва:

Регламент (ЕС) № 165/2014 се изменя, както следва:

(1)

в член 8, параграф 1 второто тире се заменя със следния текст:

(1)

в член 8, параграф 1 второто тире се заменя със следния текст:

 

„—

на всеки три часа от общото време на управление и всеки път, когато превозното средство пресича граница;“;

 

„—

на всеки три часа от общото време на управление и всеки път, когато превозното средство пресича граница;“

(2)

в член 34, параграф 7 първата алинея се заменя със следния текст:

(2)

в член 34, параграф 7 първата алинея се заменя със следния текст:

 

„7.   Водачът въвежда в дигиталния тахограф символите на държавите, в които започва и приключва ежедневния си работен период, а също къде и кога водачът е пресякъл граница, в превозното средство при пристигане на подходящо място за спиране. Държавите членки могат да изискват от водачите на превозни средства, осъществяващи превози на тяхна територия, да добавят по-подробни географски данни към символа на държавата, при условие че тези държави членки са уведомили Комисията за тези подробни географски данни преди 1 април 1998 г.“.

 

„7.   Водачът въвежда в дигиталния тахограф символите на държавите, в които започва и приключва ежедневния си работен период, а също къде и кога водачът е пресякъл граница, в превозното средство при пристигане на подходящо място за спиране. Държавите членки могат да изискват от водачите на превозни средства, осъществяващи превози на тяхна територия, да добавят по-подробни географски данни към символа на държавата, при условие че тези държави членки са уведомили Комисията за тези подробни географски данни преди 1 април 1998 г.“.

 

(3)

член 3, параграф 4 се заменя със следното:

Превозните средства, които се използват в държава членка, различна от държавата членка на регистрация, трябва да се оборудват с тахограф най-късно до пет години след изтичане на срока, към който се изисква всички новорегистрирани превозни средства да имат тахограф съгласно членове 8, 9 и 10.

 

(4)

член 9, параграф 2 се заменя със следното:

Пет години след срока, към който се изисква всички новорегистрирани превозни средства да имат тахограф съгласно настоящия член и членове 8 и 10, държавите членки снабдяват в подходяща степен своите контролни органи с необходимото оборудване за ранно откриване от разстояние, което да позволява предаването на данни, посочено в настоящия член, като вземат предвид своите конкретни изисквания и стратегии за осигуряване на съответствието. Преди това държавите членки могат да решат дали да предоставят на своите контролни органи оборудването за ранно откриване от разстояние.

Изложение на мотивите

Интелигентните тахографи представляват възможност за бързо, оперативно съвместимо цифрово контролиране и прилагане на правилата. Срокът до 2034 г. не е приемлив. Поради това се предлага да се замени „15 години“ с „5 години“, с цел да се предостави разумен преходен период за автомобилните превозвачи.

Изменение 3

COM (2017) 278 final — част 1

Член 2,

параграф 4 се изменя, както следва:

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Държавите членки могат да налагат единствено следните административни изисквания и мерки за контрол:

Държавите членки могат да налагат единствено следните административни изисквания и мерки за контрол:

1)

задължение за автомобилния превозвач, установен в друга държава членка, да изпрати на националните компетентни органи най-късно при започването на командировката декларация върху електронен носител за командироването на един от официалните езици на приемащата държава членка или на английски език, съдържаща само следната информация:

1)

задължение за автомобилния превозвач, установен в друга държава членка, да изпрати на националните компетентни органи най-късно при започването на командировката декларация върху електронен носител за командироването на един от официалните езици на приемащата държава членка или на английски език, съдържаща само следната информация:

 

i)

самоличността на автомобилния превозвач;

 

i)

самоличността на автомобилния превозвач;

 

ii)

координатите за връзка с ръководител на транспортната дейност или с друго(и) лице(а) за контакт в държавата членка на установяване с оглед на връзка с компетентните органи на приемащата държава членка, в която се предоставят услугите, и за изпращане и получаване на документи или съобщения;

 

ii)

координатите за връзка с ръководител на транспортната дейност или с друго(и) лице(а) за контакт в държавата членка на установяване с оглед на връзка с компетентните органи на приемащата държава членка, в която се предоставят услугите, и за изпращане и получаване на документи или съобщения;

 

iii)

планираните брой и самоличност на командированите работници;

 

iii)

планираните брой и самоличност на командированите работници;

 

iv)

планираните продължителност, начална и крайна дата на командировката;

 

iv)

планираните продължителност, начална и крайна дата на командировката;

 

v)

регистрационните номера на превозните средства, използвани при командировката;

 

v)

регистрационните номера на превозните средства, използвани при командировката;

 

vi)

вида на транспортните услуги, т.е. превоз на товари, превоз на пътници, международен превоз, каботажен превоз;

 

vi)

вида на транспортните услуги, т.е. превоз на товари, превоз на пътници, международен превоз, каботажен превоз;

2)

задължение за водача да съхранява върху хартиен или електронен носител и предоставя при поискване по време на пътна проверка копие от декларацията за командироване и доказателство за транспортна операция, извършвана в приемащата държава членка, като например електронна товарителница (e-CMR) или доказателство, посочено в член 8 от Регламент (ЕО) № 1072/2009 на Европейския парламент и на Съвета.

2)

задължение за водача да съхранява върху хартиен или електронен носител и предоставя при поискване по време на пътна проверка копие от декларацията за командироване и доказателство за транспортна операция, извършвана в приемащата държава членка, като например електронна товарителница (e-CMR) или доказателство, посочено в член 8 от Регламент (ЕО) № 1072/2009 на Европейския парламент и на Съвета.

3)

задължение за водача да съхранява и предоставя при поискване по време на пътна проверка тахографските записи, и по-специално кодовете на държавите членки, посетени от водача при извършването на международен автомобилен превоз или каботажен превоз;

3)

задължение за водача да съхранява и предоставя при поискване по време на пътна проверка тахографските записи, и по-специално кодовете на държавите членки, посетени от водача при извършването на международен автомобилен превоз или каботажен превоз;

4)

задължение за водача да съхранява върху хартиен или електронен носител и да предоставя при поискване по време на пътна проверка копие от трудовия договор или от равностоен документ по смисъла на член 3 от Директива 91/533/ЕИО на Съвета, преведен на един от официалните езици на приемащата държава членка или на английски език;

4)

задължение за водача да съхранява върху хартиен или електронен носител и да предоставя при поискване по време на пътна проверка копие от трудовия договор или от равностоен документ по смисъла на член 3 от Директива 91/533/ЕИО на Съвета, преведен на един от официалните езици на приемащата държава членка или на английски език;

5)

задължение за водача да съхранява върху хартиен или електронен носител и предоставя при поискване по време на пътна проверка копие от фишовете за заплати за последните два месеца; по време на пътната проверка на водача се позволява да се свърже с главното управление, ръководителя на транспортната дейност или с друго лице или субект, което може да предостави това копие;

5)

задължение за водача да съхранява върху хартиен или електронен носител и предоставя при поискване по време на пътна проверка копие от фишовете за заплати за последните два месеца; по време на пътната проверка на водача се позволява да се свърже с главното управление, ръководителя на транспортната дейност или с друго лице или субект, което може да предостави това копие;

6)

задължение за автомобилния превозвач да представи при поискване от приемащата държава членка в разумен срок, след изтичане на командировката, копия върху хартиен или електронен носител на документите, посочени в букви б), в) и д);

6)

задължение за автомобилния превозвач да представи при поискване от приемащата държава членка в разумен срок, след изтичане на командировката, копия върху хартиен или електронен носител на документите, посочени в букви б), в) и д);

 

2)

ж) задължение за автомобилния превозвач да предостави на водача преди командироването му копие на документите, посочени в член 4, букви б), г) и д), върху хартиен или електронен носител.

Изложение на мотивите

Автомобилният превозвач би трябвало да носи отговорност за осигуряване на необходимите документи във връзка с командироването, които да се представят при пътните проверки.

Изменение 4

COM (2017) 281 final — част 1

Член 1,

параграф 1, буква б) се изменя, както следва:

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

б)

добавя се следният параграф 6:

б)

добавя се следният параграф 6:

 

„6.    Член 3, параграф 1, букви б) и г) и членове  4, 6, 8, 9, 14 , 19 и 21 не се прилагат към предприятията, които упражняват професията автомобилен превозвач на товари единствено с моторни превозни средства с допустима максимална маса в натоварено състояние до 3,5 тона или състави от превозни средства с допустима максимална маса в натоварено състояние до 3,5 тона.

 

„6.    Членове  4, 9 и 14 не се прилагат към предприятията, които упражняват професията автомобилен превозвач на товари единствено с моторни превозни средства с допустима максимална маса в натоварено състояние до 3,5 тона или състави от превозни средства с допустима максимална маса в натоварено състояние до 3,5 тона , освен в случаите, когато тези превозни средства се използват за извършване на международен превоз, както е определен в Регламент (ЕО) № 1072/2009 .

 

Държавите членки могат обаче:

 

Държавите членки могат обаче:

 

а)

да изискват от тези предприятия да прилагат някои или всички разпоредби, посочени в първа алинея;

 

а)

да изискват от тези предприятия да прилагат някои или всички разпоредби, посочени в първа алинея;

 

б)

да намалят ограничението, посочено в първа алинея, за всички или за някои категории автомобилни превози.“;

 

б)

да намалят ограничението, посочено в първа алинея, за всички или за някои категории автомобилни превози.“;

Изложение на мотивите

С оглед на намаляването в максимална степен на административната тежест за малките предприятия, които извършват единствено национални превози или дейност за собствена сметка, се предлага в обхвата на четирите критерия за достъп до професията да бъдат включени само ЛТПС, които извършват международен транспорт.

II.   ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Общи бележки

1.

приветства полаганите от Европейската комисия усилия за задълбочаване на единния пазар в сектора на международния автомобилен транспорт, при гарантирана социална справедливост и хармонизиране на трудовите разпоредби като основен фактор за икономическото, социалното и териториалното сближаване, но изразява резерви относно широкото включване на международните транспортни услуги в обхвата на Директивата относно командироването на работници;

2.

отбелязва, че автомобилният транспорт е движеща сила на икономиката на ЕС и следва да остане водещ фактор за създаването на по-нататъшен икономически растеж и работни места, при еднакви условия на конкуренция, както и за насърчаването на конкурентоспособността и териториалното сближаване;

3.

припомня, че секторът на автомобилния транспорт се характеризира с огромни разлики в заплащането и като цяло в прилаганото трудово законодателство в отделните държави членки, като много държави налагат допълнителни регулаторни ограничения. Разликите в условията на труд може да доведат до нарушаване на конкуренцията и влошаване на пътната безопасност. Този проблем е особено изострен в трансграничните райони, когато има големи разлики в стандарта на живот от двете страни на границата;

4.

с оглед на това подчертава, че наред с гарантирането на жизнеспособността и конкурентоспособността на транспортния сектор на единния пазар, са необходими достойни условия на труд и високо равнище на пътна безопасност. Принципът на равно заплащане за равен труд на едно и също място би трябвало да се прилага и в европейския транспортен сектор, като същевременно се отчитат потребностите на по-периферните региони;

5.

във връзка с това отбелязва, че основните проблеми в транспортния сектор, на които се търси решение с предложеното законодателство, произтичат главно от липсата на задоволително равнище на социално сближаване между регионите. По-голямото сближаване ще намали значителните разлики в заплащането, правейки излишни много от разпоредбите в трудовата сфера и в областта на каботажа. Така ще се намали рискът от социален дъмпинг и ще се избегне нарушаването на конкуренцията;

6.

отбелязва, че предвидените разпоредби действително целят да се намери баланс между изискването за запазване на статуквото от група държави при редица процедури и решения, уреждащи транспортния сектор, и необходимостта от по-нататъшно задълбочаване на единния пазар чрез хармонизиране на рамката, която регулира сектора, с предпазни мерки единствено по отношение на пътната сигурност, достойните условия на труд и сигурността на водачите и превозваните стоки. Във връзка с това призовава за пълно спазване на социалните стандарти и отбелязва, че не е допустим социален дъмпинг за сметка на водачите на камиони;

7.

във връзка с това отбелязва, че един конкурентен, либерализиран отрасъл трябва да се характеризира с ясни разпоредби, процедури за проверка и санкции, и да предоставя на ползвателите възможно най-добрите услуги. Необходимо е задължително да се извършва обмен на информация и да се използват съвременните технологии, като например интелигентни тахографи, чието въвеждане все още се бави значително;

8.

подчертава, че за държавите членки, разположени по периферията на ЕС, е по-трудно да стигнат до ядрото на неговия единен пазар. Може да се наложи преминаване през една или дори две трети държави, с произтичащите от това гранични и митнически проверки, което води до увеличаване на общото времетраене на превоза, а оттам и на разходите за него. С такива трудности вероятно ще се сблъска и Ирландия след излизането на Обединеното кралство от ЕС. Комитетът призовава Комисията да предприеме инициативи за въвеждане на специални разпоредби в отговор на този проблем;

9.

приветства опита за въвеждане на по-ясни разпоредби за каботажа и командироването на водачи в този ключов сектор на икономиката от гледна точка на завършването на единния пазар, отличаващ се с висока степен на мобилност. Заради взаимовръзката между каботажния превоз и командироването на водачи обсъждането и приемането на новите правила в тези области трябва да протекат паралелно;

10.

предупреждава за риска от нелоялна конкуренция от превозвачи от държави извън ЕС и призовава да се приеме специална рамка за контрол;

11.

призовава за систематични и автоматизирани проверки с помощта на задължителни интелигентни цифрови тахографи като основна предпоставка за успеха и правилното функциониране на единния пазар, със или без промени в институционалната рамка;

12.

припомня, успоредно с това, необходимостта от внимателно проучване на последиците от предложените разпоредби за малките и средните предприятия в ЕС, и изразява мнението, че разходите за привеждане в съответствие ще бъдат високи;

Предложение относно минималните изисквания за максималното дневно и седмично време на управление, минималните почивки по време на работа и периодите на дневна и седмична почивка, и за изменение на Регламент (ЕС) № 165/2014 по отношение на установяването на местоположението чрез тахографи (COM(2017)277 final)

13.

оценява положително въведената с предложението за директива по-голяма гъвкавост по отношение на периодите на почивка на водачите, както и подобряването на предвидените условия на почивка;

14.

счита, че ако бъдат правилно приложени и като се вземат предвид ползите за водачите, предложените промени в изчисляването на времето и условията на почивка на водачите биха могли да допринесат за подобряването на условията, при които водачите упражняват професията си, и следователно — за безопасността на транспорта като цяло;

15.

същевременно обаче изразява безпокойство от факта, че ако се използва от работодателите като средство за оказване на натиск, предложената гъвкавост може да се отрази негативно на пътната безопасност и условията на труд на водачите;

16.

освен това отбелязва, че съществува риск от злоупотреби, тъй като все още ще е позволено да се заплаща на водачите само за времето, през което шофират, но не и през периода на почивка. Призовава за заплащане на водачите въз основа на изработените часове, в това число и извън превозното средство;

17.

отбелязва необходимостта от ясно дефиниране на понятията, отнасящи се до времето на управление и периодите на почивка, с цел да се уточнят неясните моменти, като например в коя категория попада чакането за митническа проверка;

18.

отбелязва липсата на задоволителни места за паркиране на превозните средства и почивка на шофьорите по автомагистралите в Европа и, съответно, невъзможността да се приложи предложеното законодателство преди да се набележат и изградят такива места, което ще изисква сериозни инвестиции и време за адаптиране;

19.

изразява съжалението си за пропуснатата възможност да се ускори въвеждането на интелигентни тахографи и отбелязва, че ръчното въвеждане на данните за пътуването допринася за това и за в бъдеще да не е възможно да се извършват всеобхватни проверки, като се очаква това да доведе до задръствания по границите, където може и да няма необходимата инфраструктура за паркиране;

20.

призовава за ускоряване на въвеждането на интелигентните тахографи от транспортните дружества, както и технологията за отчитане на данните от разстояние от правоприлагащите органи;

Предложение за изменение на Директива 2006/22/ЕО по отношение на изискванията за изпълнение и за определяне на специфични правила за командироването на водачи в сектора на автомобилния транспорт във връзка с Директива 96/71/ЕО и Директива 2014/67/ЕС (COM(2017) 278 final), и предложение за изменение на Регламент (ЕО) № 1071/2009 и Регламент (ЕО) № 1072/2009 с оглед на адаптирането им към развитието в сектора (COM(2017)281 final)

21.

счита, че времевият праг от три дни преди започването на командировката дава възможност за безпрепятствено функциониране на международните превози. Успоредно с това, с незабавното започване на командировката в случай на каботаж се създава потенциална защитна рамка срещу възникване на нелоялна конкуренция; припомня, че незаконният каботаж води до нарушаване на конкуренцията и създава дисбаланси между държавите членки и регионите със значителни несъответствия между разходите за заплати;

22.

отбелязва, че новите разпоредби относно каботажа укрепват единния пазар, като същевременно ще доведат до намаляване на нарушенията, ще улеснят контрола и ще повлияят положително на цялостния отпечатък на автомобилния транспорт върху околната среда, както и ще ограничат драстично курсовете без товар;

23.

предвижда, обаче, че предложените разпоредби относно командироването ще увеличат бюрократичните разходи както за предприятията, така и за администрациите на държавите членки, като се има предвид, че този времеви праг може лесно да се надвиши от водачите, поради което ще трябва много често да се задействат бюрократични процедури за прилагане и мониторинг на законодателството на приемащата държава;

24.

очаква мярката да се отрази на цените на превозваните стоки, тъй като, макар че ограничаването на курсовете на товарни автомобили без товар ще намали разходите, увеличението на административните разходи за привеждане в съответствие ще има обратния ефект, като има вероятност някаква част от него да се прехвърли върху потребителите;

25.

отбелязва значителните разлики в разпоредбите относно движението на тежкотоварни превозни средства в държавите членки, като например правилата за движение по автомагистралите през почивните дни, и отправя искане да се приемат общи насоки по този въпрос в тясно сътрудничество с местните органи на управление;

26.

отбелязва, че предложените разпоредби затрудняват значително прогнозирането на разходите за труд, което ще засегне самата същност на извършването на превози, като например критериите за планиране на графиците;

27.

очаква пътните проверки на спазването на трудовото законодателство да се окажат особено трудни за изпълнение на практика, а водачите от своя страна да бъдат изложени на риск от допускане на грешки и съответно от понасяне на санкции; поради това счита, че е важно да се отправят предупреждения, преди да бъдат наложени санкции;

28.

предлага, с цел опростяване на процедурата, да се проучи възможността за приемане на претеглена дневна надбавка, която да се изплаща на водачите в зависимост от държавата на предоставяне на транспортните услуги в съчетание с държавата, в която се намира седалището на транспортния оператор. За изчисляването на тази дневна надбавка може да се използва изпитаната категоризация на държавите членки по БВП на глава от населението, също както при прилагането на политиката на сближаване;

29.

приветства факта, че Комисията насърчава мерки за електронно регистриране и постигане на съответствие за цялата транспортна верига, въвеждането на интелигентни тахографи и електронни товарителници (e-CMR), както и стандартизирането на документите и процедурите, с цел да се подобри мониторингът на прилагането на законодателството, като същевременно се ограничат донякъде административните разходи;

30.

приветства факта, че се изясняват условията за навлизане в професията автомобилен превозвач и се предприемат мерки за предотвратяване на явлението „дружества — пощенски кутии“; би трябвало да се обмислят мерки за гарантиране на доказателствата за местоположението на действителната икономическа дейност на дадено предприятие;

31.

изтъква, че по отношение на ЛТПС (под 3,5 тона) предложената реформа на законодателството представлява стъпка в правилната посока, за да се предотврати заобикалянето на социалните и трудовите права от такива превозни средства;

32.

предлага да се въведат, доколкото е възможно, единни правила и за тази категория превозни средства, като се ограничи възможността за гъвкавост на държавите членки, но същевременно се признае фактът, че за лекотоварните автомобили е необходима сравнително по-опростена рамка;

33.

счита, че планираното от Комисията описване на видовете нарушения и тяхната тежест е стъпка в правилната посока, тъй като ще послужи като отправна точка за националните органи и самите оператори от сектора, както и ще допринесе за сближаването на различните подходи за справяне с нарушенията;

34.

с оглед на това отбелязва, че предвиденото съсредоточаване на проверките върху дружествата с по-голям брой нарушения ще спомогне за намаляването на административната тежест и за успешното справяне с нарушенията; призовава да се приемат общи процедури за контрол на равнището на ЕС; освен това приветства предложението нарушенията на Директивата относно командироването на работници да се отразяват на добрата репутация на ръководителя на транспортната дейност или на предприятието за превози. В списъка на нарушенията, които водят до загуба на добрата репутация на автомобилните превозвачи (Регламент (ЕО) № 1071/2009), би трябвало да се включи и незаконният каботаж;

35.

предупреждава за риска от многократно извършване на каботаж по границите на държави с различни разходи за заплати;

36.

изразява съжаление, че отново беше забавено пълното пускане в експлоатация на Европейския регистър на предприятията за автомобилни превози (ERRU), и призовава държавите членки да изпълнят задълженията си във възможно най-кратък срок; същевременно призовава Комисията да проучи доколко е целесъобразно да бъдат обединени съществуващите бази данни като TACHOnet, ERRU, както и базата данни за проверките на техническата изправност на превозните средства;

Предложение за директива за изменение на Директива 2006/1/ЕО относно използването на превозни средства, наети без шофьори, за автомобилен превоз на товари (COM(2017) 282 final)

37.

изразява задоволството си от предложеното пълно либерализиране на използването на превозни средства, наети без шофьори, за превоз на товари за собствена сметка на цялата територия на ЕС, независимо откъде се наема превозното средство, като важна стъпка за либерализиране на пазара и мярка, която ще допринесе за създаването на нови работни места и за подобряване на състоянието на околната среда;

38.

същевременно приветства частичното либерализиране на наемането на превозни средства без шофьор от друга държава членка за извършване на търговска дейност като възможно решение на настоящите различия в правилата, регулиращи транспортните дейности в страните от ЕС;

Обобщение

39.

отбелязва, че усилията за завършване на единния пазар в сектора на международния автомобилен транспорт трябва да съчетават фактори като екологичните изисквания, икономическото сближаване, отделните законодателства на държавите членки и постигането на нормално функционираща конкуренция;

40.

в светлината на бъдещите цифрови и технологични промени в транспортния сектор отправя искане подобряването на уменията на работната сила да бъде насърчено на практика, например като бъде допуснато за финансиране по линия на политиката на сближаване;

41.

приветства усилията на Комисията да наложи единни правила за редовно отчитане на извършваните от държавите членки дейности за проверка и надзор, и я насърчава да засили контрола си, особено що се отнася до междудържавното административно сътрудничество, както и до тълкуването и правилното и недискриминационно прилагане на действащото законодателство;

42.

призовава държавите членки да прилагат системно и без изключения предложеното законодателство и да засилят проверките, включително на превозни средства от държави извън ЕС, както и да налагат разумни санкции, насърчавайки на практика хармонизирането на правилата и оттук — задълбочаването на вътрешния пазар и усилията за стимулиране на заетостта, развитието и инвестициите, в подкрепа на конкурентоспособността на ЕС и неговите региони;

43.

очаква цялостно повишаване на равнището на предоставяните транспортни услуги, което да допринесе за териториалното сближаване и по-високото качество на живот на гражданите.

Брюксел, 1 февруари 2018 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ


23.5.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 176/66


Становище на Европейския комитет на регионите — Европа в движение: насърчаване на решения за безпроблемна мобилност

(2018/C 176/14)

Докладчик:

Ivan Žagar (SI/ЕНП), кмет на Словенска Бистрица

Отправни документи:

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Европа в движение — Програма за социално справедлив преход към екологосъобразна, конкурентоспособна и свързана мобилност за всички

COM(2017) 283 — final

Работен документ на службите на Комисията, съпровождащ Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Европа в движение — Програма за социално справедлив преход към екологосъобразна, конкурентоспособна и свързана мобилност за всички

SWD(2017) 177 — final

Работен документ на службите на Комисията — Към екологосъобразна, конкурентоспособна и свързана мобилност за всички: приносът на изследванията и иновациите в областта на транспорта към Пакета за мобилност

SWD(2017) 223 — final

Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 1999/62/ЕО относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури

COM(2017) 275 — final

Предложение за директива на Съвета за изменение на Директива 1999/62/ЕО относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури по отношение на някои разпоредби относно данъчното облагане на превозните средства

COM(2017) 276 — final

Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за оперативната съвместимост на електронни системи за пътно таксуване и за улесняване на трансграничния обмен на информация за неплащане на пътни такси в Съюза (преработен текст)

COM(2017) 280 — final

I.   ПРЕПОРЪКИ ЗА ИЗМЕНЕНИЯ

Изменение 1

COM (2017) 275 — final — част 1

Член 1

Параграф (3)

Текстът се изменя, както следва:

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

1.   Без да се засяга член 9, параграф 1а, държавите членки могат да продължат да прилагат или да въвеждат такси за изминато разстояние и/или такси за ползване на трансевропейската пътна мрежа или на определени участъци от нея, както и на онези допълнителни участъци от своята мрежа от автомагистрали, които не са част от трансевропейската пътна мрежа, съгласно условията, предвидени в параграфи 3—9 от настоящия член и в членове 7а—7к.

1.   Без да се засяга член 9, параграф 1а, държавите членки и компетентните местни или регионални власти могат да продължат да прилагат или да въвеждат такси за изминато разстояние и/или такси за ползване на трансевропейската пътна мрежа или на определени участъци от нея, както и на онези допълнителни участъци от своята мрежа от автомагистрали, които не са част от трансевропейската пътна мрежа, съгласно условията, предвидени в параграфи 3—9 от настоящия член и в членове 7а—7к.

2.   Параграф 1 не засяга правото на държавите членки при спазване на Договора за функционирането на Европейския съюз да прилагат такси за изминато разстояние и/или такси за ползване за други пътища, при условие че налагането на тези такси за такива пътища не е дискриминационно спрямо международния трафик и не води до нарушаване на конкуренцията между операторите. Таксите за изминато разстояние и таксите за ползване, които се налагат за пътища извън трансевропейската пътна мрежа и пътища, различни от магистрали, спазват условията, определени в параграфи 3 и 4 от настоящия член, в член 7а и в член 7й, параграфи 1, 2 и 4.

2.   Параграф 1 не засяга правото на държавите членки и на компетентните местни или регионални власти при спазване на Договора за функционирането на Европейския съюз да прилагат такси за изминато разстояние и/или такси за ползване за други пътища, при условие че налагането на тези такси за такива пътища не е дискриминационно спрямо международния трафик и не води до нарушаване на конкуренцията между операторите. Таксите за изминато разстояние и таксите за ползване, които се налагат за пътища извън трансевропейската пътна мрежа и пътища, различни от магистрали, спазват условията, определени в параграфи 3 и 4 от настоящия член, в член 7а и в член 7й, параграфи 1, 2 и 4.

Изложение на мотивите

По-голямата част от съществуващите и бъдещите пътни такси се събира от местните и регионалните власти, които следва да запазят контрола си над равнището и начина на таксуване, особено когато става въпрос за изкуствено насочване на трафик към второкласната пътна мрежа поради налаганите такси за първокласната пътна мрежа.

Изменение 2

COM (2017) 275 — final — част 1

Член 1

Параграф 14

Буква б)

Текстът се изменя, както следва:

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

„3.   Приходите, генерирани от такси за задръствания, или паричната равностойност на тези приходи, се използват за решаване на проблема със задръстванията, по-конкретно чрез:

„3.   Приходите, генерирани от такси за задръствания, или паричната равностойност на тези приходи, се използват за решаване на проблема със задръстванията, по-конкретно чрез:

а)

подпомагане на инфраструктурата и услугите на обществения транспорт;

б)

елиминиране на участъците с недостатъчен капацитет по трансевропейската пътна мрежа;

в)

разработване на алтернативна инфраструктура за ползвателите на транспорта.“

а)

подпомагане на инфраструктурата и услугите на обществения транспорт;

б)

елиминиране на участъците с недостатъчен капацитет по трансевропейската пътна мрежа;

в)

разработване на алтернативна инфраструктура за ползвателите на транспорта;

г)

подпомагане на развитието на местни и регионални транспортни системи.

 

Ще се счита, че държавите членки прилагат тази разпоредба, ако осъществяват политика за подпомагане, която гарантира финансиране за развитието на местна и регионална транспортна мрежа с цел разглеждане и смекчаване на причините за задръстванията, на стойност поне 15 % от приходите, генерирани от такси за задръствания.“

Изложение на мотивите

Европейският комитет на регионите счита, че текстът на директивата следва да бъде по-конкретен, като се задължат организациите, събиращи таксите, да насочат част от приходите към периферните региони и регионите, които са отдалечени от европейската мрежа.

II.   ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Основни послания

1.

подчертава значението на ефективна и устойчива транспортна система за икономическата конкурентоспособност на градовете и регионите, както и значението ѝ за укрепване на социалното, икономическото и териториалното сближаване на Европейския съюз. Местните и регионалните власти отговарят за оформянето и прилагането на политиката за регионален и градски транспорт и за гарантиране на обществения пътнически транспорт в своя район. Вземането на решения на местно равнище обаче е тясно обвързано с рамката, определена от националните и европейските политики;

2.

признава, че външните разходи на транспорта като задръстванията и замърсяването на въздуха и шумовото замърсяване имат сериозно въздействие върху здравето и околната среда, както и върху икономиката като цяло. Понастоящем разноските се поемат в по-малка степен от тези, които ги генерират, а останалата част се плаща от обществото. Транспортът създава почти една пета от всички емисии на парникови газове в Европа. Има спешна нужда от мерки за декарбонизация на транспорта;

3.

отбелязва, че изграждането на инфраструктура може да подобри териториалното сближаване, но поддръжката на инфраструктурата в много региони понастоящем е на толкова ниско равнище, че се създава опасност от влошаване на териториалното и социалното сближаване. В областите, в които се събират пътни такси, е необходимо парите, генерирани по този начин, да се реинвестират в местната и регионалната инфраструктура, преди всичко по такъв начин, че да се намалят различията в степента и качеството на връзките между регионите и европейската транспортна мрежа; призовава една от основните цели на реинвестициите в транспортните системи да бъде гарантирането на тяхната устойчивост;

4.

подчертава, че пътните такси трябва да се основават преди всичко на изминатото разстояние и да насърчават използването на инфраструктурата в ненатоварените часове. Могат да се отчитат и допълнителни критерии като интензивността на движението, разстоянието от центровете на стопанска дейност и разстоянието между центровете на икономическа мощ. Високи или растящи разходи за достъп до европейската мрежа дискриминират периферните и отдалечени региони и допълнително вредят на териториалното и социалното сближаване;

5.

приветства Програмата за социално справедлив преход към екологосъобразна, конкурентоспособна и свързана мобилност за всички, в която се отбелязва, че е необходим още по-всеобхватен подход по отношение на равнището (национално, регионално и местно) и по отношение на различните политики. Споделя убеждението, че за постигане на определените цели са необходими по-целенасочени правила и стандарти с множество мерки за подкрепа;

6.

подчертава, че е необходимо мобилността да бъде свързана и автоматизирана в по-голяма степен и да се върви в крак със съвременните тенденции като електрическа мобилност и превозни средства, които комуникират с другите превозни средства и със заобикалящата ги среда (технология V2X);

7.

изразява твърдото убеждение, че цифровизирането на транспорта, например чрез системи за информация за ползвателите, може да оптимизира пътните потоци и употребата на транспортната инфраструктура; ето защо насърчава държавите членки и регионите да разработват и прилагат планове за оперативно съвместимо цифровизиране на транспортните системи;

Тенденцията за декарбонизация на транспорта

8.

отново изтъква необходимостта от декарбонизация на транспорта.

Понастоящем транспортът е единственият сектор, в който емисиите на CO2 все още са над равнищата от 1990 г. и продължават да растат в много държави членки. Документът за политиката „Европа в движение“ и предложеното законодателство относно таксуването за ползване на инфраструктурата са първите две стъпки в посока към нисковъглеродна транспортна система. Пътните такси като възпиращ фактор пред нерационалното използване на автомобилния транспорт несъмнено играят основна роля в процеса на декарбонизация;

9.

насочва вниманието към предизвикателствата и възможностите, които създава „зелената мобилност“.

При прилагането на ограничителните мерки по отношение на екологичния транспорт трябва да се отчита икономическото значение на транспортния сектор. Като се има предвид, че транспортът е един от най-големите сектори по отношение на заетостта и икономическата активност, декарбонизацията на транспорта ще доведе до някои проблеми. Въпреки това чрез щадящ околната среда транспорт без въглеродни емисии могат да бъдат създадени нови и иновативни области на икономическа дейност, а Европа да играе водеща роля; призовава Комисията постепенно да подкрепи прехода към „зелена мобилност“, с цел да се смекчат отрицателните последици;

10.

приветства промените в данъчното облагане на тежкотоварните превозни средства, както са изложени в предложението за директива за изменение на Директива 1999/62/ЕО относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, по отношение на някои разпоредби относно данъчното облагане на превозните средства, тъй като те не възпрепятстват държавите членки да поддържат или дори да увеличават данъците за тежкотоварни превозни средства, ако сметнат за необходимо;

11.

посочва, че ако измененията в принципите на пътно таксуване („потребителят плаща“ и „замърсителят плаща“) бъдат приложени от държавите членки и регионите, това неизбежно ще накара повече превозни средства да използват местните пътни мрежи и ще има отрицателни последици за безопасността, околната среда и разходите за поддръжка на местната пътна мрежа. В същото време ще остане неизползван капацитетът на автомагистралната инфраструктура. Със сигурност ефектът ще бъде по-силно изразен в регионите на ЕС с ниска стойност на времето, както беше потвърдено от резултатите от анализите, извършени в отделните региони. Постепенното премахване на винетките в регионите, в които са се използвали, със сигурност ще има редица отрицателни последици;

Въпросът за нарушаването на пазарните принципи и дискриминацията в транспорта

12.

подчертава въпроса за нарушаването на пазарните принципи, причинено от нелоялна конкуренция между различните видове транспорт в частност.

Този въпрос стои с особена острота между железопътния и автомобилния транспорт, но също и косвено намалява конкурентоспособността на водния транспорт. Въпреки че железопътните оператори заплащат за ползването на инфраструктурата за цялата мрежа и външните транспортни разходи са включени в цената, понастоящем само автомобилният товарен транспорт е включен в приложното поле на Директивата, което не включва общите външни разходи на транспорта. Това създава нелоялно предимство за тези видове транспорт, които са по-малко благоприятни за околната среда;

13.

отбелязва, че участниците в пътното движение са в неравностойно положение и че трябва да се прилага принципът на недискриминация между различните видове пътни превозни средства. Пътническите леки автомобили, микробусите, автобусите и междуградските автобуси са изключени от принципа „замърсителят плаща“, въпреки че са големи замърсители на околната среда (13,5 % от общите емисии на парникови газове в ЕС) и причиняват щети на инфраструктурата;

14.

приветства преминаването към такси, основани на изминатото разстояние, тъй като те са по-справедливи от фиксираното таксуване за ползване на пътища. Плащането на общи такси и на такси за изминат участък на основа, която е съгласувана и оперативно съвместима в целия ЕС, би създало еднакви условия на конкуренция за единния пазар и би гарантирало недискриминация между гражданите на ЕС и превозвачите от различни държави членки;

15.

изтъква, че при изчисляването на таксите за изминат участък следва да се вземат предвид разликите между регионите от гледна точка на натовареността на движението и разстоянието между стопанските и жилищните центрове;

16.

призовава за справедливост при налагането на такси за ползване на пътищата и за по-голяма хармонизация на цените по отношение на продължителността на употреба. Трябва да се гарантира подходящо съотношение между цената за краткосрочно или инцидентно използване и за постоянно или продължително използване;

17.

счита, че последователното включване на градски и междуградски автобуси в системата за пътно таксуване се налага от прилагането на принципа „замърсителят плаща“ и би намалило конкурентните недостатъци на железопътния транспорт, който трябва да плаща такси за достъп до релсов път; отбелязва обаче, че не е желателно в райони, където няма истински варианти за пътуване с железопътен транспорт, да се повишават разходите на операторите на автобуси за дълги разстояния;

Предизвикателствата за териториалното и социалното сближаване

18.

счита, че трябва да се отчитат аспектите на териториалното и социалното сближаване. Въвеждането на схемите за пътни такси не бива да води до изключване въз основа на географско местоположение или социално-икономическо положение. Особено внимание следва да се обърне на уязвимите социални групи и региони, в които не съществуват алтернативи на индивидуалния автомобилен транспорт. Групите с ниски доходи не бива да страдат от таксите за изминато разстояние при пътуване до работа с лек пътнически автомобил, ако това е единственият възможен вариант;

19.

призовава за прилагане на принципа на солидарност (от регионите, които генерират приходи, до изоставащите региони), който следва да се прилага при разпределянето на приходите от таксите за изминат участък, реинвестирането им в местната пътна инфраструктура и кръстосаното финансиране на по-екологосъобразни видове транспорт;

20.

подчертава необходимостта градовете и регионите да възприемат пътни такси за изминат участък и да ги разглеждат като средство за постигане на своите цели за развитие. В това отношение разпределянето на приходите от такси за изминат участък играе решаваща роля. Приемането на системата за таксуване на пътната инфраструктура ще зависи от баланса между очакванията на тези, които искат приходите да се реинвестират в местната пътна инфраструктура, и общата цел за инвестиране в дългосрочно устойчиви алтернативни транспортни решения;

21.

отбелязва, че качеството на пътната инфраструктура като цяло намалява и че трябва да се вземат решения за инвестиции в областите, които генерират приходи. Събраните в един регион пътни такси и такси за външни разходи трябва по принцип да се реинвестират в транспортната инфраструктура на региона в тясно сътрудничество с компетентните местни и регионални власти. Изключение може да се направи за преразпределяне на някои такси за изминат участък от претоварените зони към областите с малко трафик;

22.

приветства възможността за налагане на такси за ползване на инфраструктурата, които да са пропорционални на качеството на пътищата (по отношение на капацитета и техническите условия), като ефективна и подходяща мярка за справяне с лошото поддържане на пътната инфраструктура;

23.

подчертава неотложната необходимост от инвестиции в по-екологични видове транспорт. С оглед на социалното и териториалното сближаване приходите от такси за изминат участък могат да се инвестират и в по-екологични видове транспорт и в разширяване на обществения транспорт до регионите, които не са леснодостъпни;

24.

счита, че може да е трудно инвестициите в слабо населените и отдалечените региони да се изпълняват като публично-частно партньорство. Възможността за възлагане на строителството/поддръжката на частно предприятие в замяна на събираните такси не е привлекателна за регионите, които нямат достатъчен трафик за частния концесионер. Поради това публично-частно партньорство за конкретни дейности следва да се счита за модел, който е подходящ при определени обстоятелства в определени региони, но то не трябва да възпрепятства публичните инвестиции в слабо населени или отдалечени региони;

25.

привлича вниманието към разликите в очакванията и стандартите между различните държави членки и региони. Общата европейска система за таксуване на външните разходи определя прагове и минимални стандарти. Тя обаче следва да даде възможност на държавите членки (или на регионите) да ги надвишат чрез създаване на по-амбициозни схеми в случаите, когато това е оправдано от особени обстоятелства, които пораждат високи външни разходи. Големите външни разходи за околната среда (напр. в планинските региони) трябва да допринасят за решаването на проблемите в съответния регион;

Оперативна съвместимост на електронните системи за пътно таксуване на трансгранично и европейско равнище

26.

изразява съгласие със забележките, че въпреки Директивата за електронните системи за пътно таксуване (ЕСПТ) (2004 г.) и решението за прилагането ѝ (2009 г.) с редки изключения няма трансгранична оперативна съвместимост — разходите и неудобствата се поемат от потребителите и организациите, които предоставят и поддържат тези системи. Поради това КР подкрепя планираните промени, за да се работи за постигането на общоевропейска оперативно съвместима система в дългосрочен план;

27.

подчертава, че трябва да се намери просто и достъпно решение. Би могло да се въведе задължение за новите автомобили да бъдат оборудвани с такова техническо решение или на другите превозни средства да се монтира една оперативно съвместима кутия. В единното европейско транспортно пространство електронното оборудване за таксуване при използване на транспорт не трябва да дискриминира въз основа на различния национален или регионален произход. Трябва да се гарантира оперативната съвместимост на трансгранично и паневропейско равнище на системите за електронно събиране на такси и пропорционалността на разходите за краткосрочното и дългосрочното им използване; подчертава още необходимостта от допълнително стандартизиране на системата за пътно таксуване при разработването на общоевропейски стандарти за зареждане на електрически автомобили;

28.

изтъква необходимостта от защита на данните. Трябва да се създаде стабилна правна уредба за защита на личните данни, като същевременно се осигури минимална информация за оператора на таксите за изминат участък;

29.

подкрепя усилията за ефективно трансгранично и паневропейско преследване на нарушителите. В това отношение принципът на защита на данните не трябва да се използва като причина за предотвратяване на предприемането на действия срещу нарушителите.

Брюксел, 1 февруари 2018 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ