ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

9.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 123/2

Решение на Съда (първи състав) от 7 февруари 2018 г. (преюдициално запитване от High Court of Justice (England & Wales), Queen's Bench Division (Administrative Court) — Обединено кралство) — The Queen, по искане на: American Express Co./The Lords Commissioners of Her Majesty’s Treasury

(Дело C-304/16) (1)

((Преюдициално запитване - Регламент (ЕС) 2015/751 - Обменни такси за платежни операции, свързани с карти - Член 1, параграф 5 - Приравняване на тристранна платежна картова схема на четиристранна платежна картова схема - Условия - Издаване от тристранна платежна картова схема на платежни инструменти, свързани с карта „с партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или чрез посредник“ - Член 2, точка 18 - Понятие за „тристранна платежна картова схема“ - Валидност))

(2018/C 123/02)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

High Court of Justice (England & Wales), Queen's Bench Division (Administrative Court)

Страни в главното производство

Жалбоподател: The Queen, по искане на: American Express Co.

Ответник: The Lords Commissioners of Her Majesty’s Treasury

в присъствието на: Diners Club International Limited, MasterCard Europe SA

Диспозитив

Член 1, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2015/751 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 година относно обменните такси за платежни операции, свързани с карти, трябва да се тълкува в смисъл, че в рамките на споразумение между партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или посредник, от една страна, и тристранна платежна картова схема, от друга страна, не е необходимо партньорът в рамките на сътрудничеството на различни марки или посредникът да действа в качеството на издател по смисъла на член 2, точка 2 от посочения регламент, за да се разглежда посочената схема като издател на платежни инструменти, свързани с карти, с партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или посредством посредник, и следователно да се счита за четиристранна платежна картова схема по смисъла на първата от посочените разпоредби.

2)	При анализа на втория преюдициален въпрос не се установяват обстоятелства, които са от естество да засегнат валидността на член 1, параграф 5 и на член 2, точка 18 от Регламент 2015/751.

(1) ОВ C 270, 25.7.2016 г.

9.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 123/3

Решение на Съда (голям състав) от 6 февруари 2018 г. (преюдициално запитване от Hof van Cassatie — Белгия) — Наказателно производство срещу Ömer Altun, Abubekir Altun, Sedrettin Maksutogullari, Yunus Altun, Absa NV, M. Sedat BVBA, Alnur BVBA

(Дело C-359/16) (1)

((Преюдициално запитване - Работници мигранти - Социална сигурност - Приложимо законодателство - Регламент (ЕИО) № 1408/71 - Член 14, точка 1, буква a) - Командировани работници - Регламент (ЕИО) № 574/72 - Член 11, параграф 1, буква а) - Удостоверение E 101 - Доказателствена сила - Удостоверение, получено или предявено с измама))

(2018/C 123/03)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hof van Cassatie

Страни в главното производство

Ömer Altun, Abubekir Altun, Sedrettin Maksutogullari, Yunus Altun, Absa NV, M. Sedat BVBA, Alnur BVBA

в присъствието на: Openbaar Ministerie

Диспозитив

Член 14, точка 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в редакцията му, изменена и актуализирана с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 г., изменен с Регламент (ЕО) № 631/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г., и член 11, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета от 21 март 1972 година относно определяне на реда за прилагане на Регламент № 1408/71, в редакцията му, изменена и актуализирана с Регламент № 118/97, трябва да се тълкуват в смисъл, че когато институцията на държавата членка, в която са командировани работниците, е сезирала институцията, издала удостоверения E 101, с искане те бъдат преценени отново и отнети с оглед на доказателства, събрани в рамките на разследване, установяващи, че тези удостоверения са получени или предявени с измама, но издалата ги институция не е взела под внимание тези доказателства, за да прецени отново дали е имало основания за издаване на удостоверенията, националният съд може, в рамките на производство, образувано срещу лицата, заподозрени, че са използвали командировани работници, прибягвайки до такива удостоверения, да не вземе предвид последните, ако въз основа на тези доказателства и при спазване на гаранциите, присъщи на правото на справедлив съдебен процес, които трябва да бъдат предоставени на тези лица, той констатира наличието на такава измама.

(1) ОВ C 335, 12.9.2016 г.

9.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 123/3

Решение на Съда (шести състав) от 8 февруари 2018 г. — Европейска комисия/Федерална република Германия

(Дело C-380/16) (1)

((Неизпълнение на задължения от държава членка - Данъчни въпроси - Данък върху добавената стойност (ДДС) - Директива 2006/112/ЕО - Член 73 - Данъчна основа - Членове 306 — 310 - Специален режим за туристически агенти - Изключване от този режим за продажби на предприятията, които са данъчнозадължени лица - Общо определяне на данъчната основа за даден период - Несъвместимост))

(2018/C 123/04)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: M. Owsiany-Hornung и M. Wasmeier)

Ответник: Федерална република Германия (представители: T. Henze и R. Kanitz)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Кралство Нидерландия (представители: M. K. Bulterman, C. S. Schillemans и B. Koopman)

Диспозитив

Като е изключила от специалния режим за облагане с данък върху добавената стойност, приложим по отношение на туристическите агенти, доставките на пътнически услуги, предоставяни на данъчнозадължени лица, които лица се ползват от тях за нуждите на стопанската си дейност, и като е допуснала туристическите агенти, доколкото този специален режим е приложим по отношение на тях, да определят фиксирана данъчна основа за целите на облагане с данък върху добавената стойност на групи услуги или на всички предоставени за даден данъчен период услуги, Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по член 73 и по членове 306—310 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност.

2)	Осъжда Федерална република Германия да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 314, 29.8.2016 г.

9.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 123/4

Решение на Съда (шести състав) от 8 февруари 2018 г. — Европейска комисия/Република Гърция

(Дело C-590/16) (1)

((Неизпълнение на задължения от държава членка - Директива 2008/118/ЕО - Член 7 - Общ режим на облагане с акциз - Снабдяване с петролни продукти без акциз - Бензиностанции на границата на Република Гърция с трети страни - Възникване на задължение за плащане на акциз - Понятието „освобождаване за потребление“ на акцизни стоки - Понятието „извеждане от режим отложено плащане на акциз))

(2018/C 123/05)

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: F. Tomat и A. Kyratsou)

Ответник: Република Гърция (представители: E.-M. Mamouna и M. Tassopoulou)

Диспозитив

Като е приела и оставила в сила правна уредба, която допуска в бензиностанциите на Katastimata Aforologiton Eidon AE на граничните пунктове Кипи Евру (Гърция), Какавя (Гърция) и Евзони (Гърция), всички намиращи се в зони, граничещи с трети страни, а именно съответно Република Турция, Република Албания и бивша югославска република Македония, да се продават петролни продукти без акциз, Република Гърция не е изпълнила задълженията си по член 7, параграф 1 от Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 година относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО.

2)	Осъжда Република Гърция да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 30, 30.1.2017 г.

9.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 123/5

(Дело C-643/16) (1)

((Преюдициално запитване - Директива (EС) 2015/2366 - Платежни услуги във вътрешния пазар - Член 35, параграф 1 - Изисквания в областта на достъпа на лицензирани или регистрирани доставчици на платежни услуги до платежни системи - Член 35, параграф 2, първа алинея, буква б) - Неприложимост на тези изисквания спрямо платежни системи, съставени изключително от доставчици на платежни услуги, които са част от една група - Приложимост на посочените изисквания спрямо тристранни платежни картови схеми, сключили споразумения за сътрудничество на различни марки или за посредничество - Валидност))

(2018/C 123/06)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

High Court of Justice (England & Wales), Queen's Bench Division (Administrative Court)

Страни в главното производство

Жалбоподател: The Queen, по искане на: American Express Co.,

Ответник: The Lords Commissioners of Her Majesty’s Treasury

в присъствието на: Diners Club International Limited, MasterCard Europe SA

Диспозитив

Член 35, параграф 2, първа алинея, буква б) от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че тристранна платежна картова схема, която е сключила споразумение за сътрудничество на различни марки с партньор в рамките на сътрудничество на различни марки, не е лишена от възможността да се възползва от посоченото в тази разпоредба изключение, и следователно спрямо нея не се прилагат изискванията, установени в член 35, параграф 1 от тази директива, в случай че този партньор в рамките на сътрудничеството на различни марки не е доставчик на платежни услуги и не доставя платежни услуги в тази схема във връзка с продуктите, за които се отнася сътрудничеството на различни марки. За сметка на това тристранна платежна картова схема, която използва представител за целите на предоставянето на платежни услуги, не може да се възползва от това изключение и поради това спрямо нея се прилагат изискванията, установени в посочения член 35, параграф 1.

2)	При анализа на втория преюдициален въпрос не се установяват обстоятелства, които са от естество да засегнат валидността на член 35 от Директива 2015/2366.

(1) ОВ C 78, 13.3.2017 г.

9.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 123/6

Решение на Съда (шести състав) от 8 февруари 2018 г. (преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale Calabria — Италия) — Lloyd's of London/Agenzia Regionale per la Protezione dell'Ambiente della Calabria

(Дело C-144/17) (1)

((Преюдициално запитване - Обществени поръчки - Членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС - Директива 2004/18/EО - Основания за изключване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка - Застрахователни услуги - Участие на няколко синдиката на Lloyd’s of London в една и съща обществена поръчка - Оферти, подписани от законния представител на Lloyd’s of London за съответната страна - Принципи на прозрачност, на равно третиране и на недопускане на дискриминация - Пропорционалност))

(2018/C 123/07)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale Calabria

Страни в главното производство

Жалбоподател: Lloyd's of London

Ответник: Agenzia Regionale per la Protezione dell'Ambiente della Calabria

Диспозитив

Принципите на прозрачност, на равно третиране и на недопускане на дискриминация, които се извеждат от членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС и са посочени в член 2 от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, която не позволява изключването на два „syndicates“ на Lloyd’s of London от участие в една и съща обществена поръчка за застрахователни услуги само поради това че всяка от респективните им оферти е била подписана от генералния представител на Lloyd’s of London за тази държава членка, обаче позволява те да бъдат изключени, ако въз основа на неоспорими доказателства се установи, че офертите им не са били изготвени самостоятелно.

(1) ОВ C 213, 3.7.2017 г.

9.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 123/6

Решение на Съда (десети състав) от 8 февруари 2018 г. — Европейска комисия/Кралство Испания

(Дело C-181/17) (1)

((Неизпълнение на задължения от държава членка - Транспортна политика - Регламент (ЕО) № 1071/2009 - Автомобилен превозвач - Разрешение за обществен транспорт - Условия за предоставяне - Член 3, параграфи 1 и 2 - Член 5, буква б) - Необходим брой на превозни средства - Национална правна уредба - По-ограничителни условия за предоставяне - По-голям брой на минимални превозни средства))

(2018/C 123/08)

Език на производството: испански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: J. Hottiaux и J. Rius)

Ответник: Кралство Испания (представител: V. Ester Casas)

Диспозитив

Като изисква от предприятията да разполагат с поне три превозни средства, за да получат разрешение за обществен транспорт, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 3, параграфи 1 и 2, както и по член 5, буква б) от Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета.

2)	Осъжда Кралство Испания да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 195, 19.6.2017 г.

9.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 123/7

Преюдициално запитване от Oberlandesgericht Wien (Австрия), постъпило на 15 декември 2017 г. — Adelheid Krah/Universität Wien

(Дело C-703/17)

(2018/C 123/10)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberlandesgericht Wien

Страни в главното производство

Жалбоподател: Adelheid Krah

Ответник: Universität Wien

Преюдициални въпроси

Въпрос 1:

Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 45 от Договора за функционирането на Европейския Съюз, член 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 492/2011 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно свободното движение на работници в рамките на Съюза, и член 20 и член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба, съгласно която общата максимална продължителност на подлежащите на зачитане релевантни предходни периоди на заетост, през които член на преподавателския състав на Виенския университет е упражнявал същата професионална дейност, независимо от обстоятелството дали става въпрос за периоди на заетост във Виенския университет или в други местни или чуждестранни университети или в други сходни институции, се ограничава само до три или до четири години?

Въпрос 2:

Противоречи ли на свободното движение на работници съгласно член 45, параграф 2 от ДФЕС и член 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно свободното движение на работници в рамките на Съюза, система за определяне на трудовите възнаграждения, която не предвижда пълно признаване на релевантни предходни периоди на заетост, през които е упражнявана същата професионална дейност, но в същото време предвижда по-високо възнаграждение при по-голяма продължителност на трудовия стаж при същия работодател?

(1) ОВ L 141, 2011 г., стр. 1.

9.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 123/8

Преюдициално запитване от Landesverwaltungsgericht Oberösterreich (Австрия), постъпило на 21 декември 2017 г. — Ahmad Shah Ayubi

(Дело C-713/17)

(2018/C 123/11)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landesverwaltungsgericht Oberösterreich

Страни в главното производство

Жалбоподател: Ahmad Shah Ayubi

Ответник: Bezirkshauptmannschaft Linz-Land

Преюдициални въпроси

Следва ли член 29 от Директива 2011/95/ЕС (1), с който се установява задължението за държавите членки да предоставят на лицата с признато право международна закрила необходимото социално подпомагане (в държавата членка, където е предоставяна тази закрила), каквото получават собствените им граждани, да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба изпълнява развитите в практиката на Съда на Европейския съюз критерии за пряка приложимост?

Следва ли член 29 от Директива 2011/95/ЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, с която социалното подпомагане под формата на помощи за гарантиране на необходимия социален минимум, се предоставят в пълен размер, тоест в същата степен, както и на гражданите на съответната държава членка, единствено на лицата с право на убежище, на които е издадено разрешение за постоянно пребиваване, но се намалява размерът на социалните помощи за гарантиране на необходимия социален минимум на лицата с право на убежище, на които е признато право на временно пребиваване, като с оглед на обхвата на социалното подпомагане по този начин тези лица се приравняват на лица с право на субсидиарна закрила?

(1) Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 337, 2011 г., стр. 9).

9.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 123/8

Преюдициално запитване от Amtsgericht Hannover (Германия), постъпило на 27 декември 2017 г. — Sebastien Vollmer, Vera Sagalov/Swiss Global Air Lines AG

(Дело C-721/17)

(2018/C 123/12)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Amtsgericht Hannover

Страни в главното производство

Ищци: Sebastien Vollmer, Vera Sagalov

Ответник: Swiss Global Air Lines AG

Преюдициални въпроси

Може ли право на обезщетение съгласно член 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 (1) да е налице и когато поради закъснение с под три часа при пристигане пътник изпуска директен свързващ полет, което води до закъснение с три и повече часа в крайния пункт на пристигане, но двата полета са извършени от различни въздушни превозвачи?

2)	Може ли право на обезщетение съгласно член 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 да е налице и когато отделните въздушни превозвачи са част от едно и също корпоративно обединение?

(1) Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (OB L 46, 17.2.2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218).

9.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 123/9

Преюдициално запитване от Bundesfinanzhof (Германия), постъпило на 3 януари 2018 г. — Michael Winterhoff, синдик на DIREKTexpress Holding AG/Finanzamt Ulm

(Дело C-4/18)

(2018/C 123/13)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesfinanzhof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Michael Winterhoff, синдик на DIREKTexpress Holding AG

Ответник: Finanzamt Ulm

Преюдициален въпрос

Представлява ли данъчнозадълженото лице, което извършва официално връчване на документи съгласно публичноправни разпоредби, „доставчик на универсална услуга“ по смисъла на член 2, точка 13 от Директива 97/67/ЕО от 15 декември 1997 г. (1), който предоставя универсална пощенска услуга или части от нея, и освободена ли е доставката на тази услуга съгласно член 132, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (2)?

(1) Директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 година относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и за подобряването на качеството на услугата (ОВ L 15, 1998 г., стр. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 3, стр. 12).

(2) ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.

9.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 123/10

Преюдициално запитване от Bundesfinanzhof (Германия), постъпило на 3 януари 2018 г. — Jochen Eisenbeis, в качеството му на синдик на имуществото на Jurex GmbH/Bundeszentralamt für Steuern

(Дело C-5/18)

(2018/C 123/14)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesfinanzhof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Jochen Eisenbeis в качеството му на синдик на имуществото на Jurex GmbH

Ответник: Bundeszentralamt für Steuern

Преюдициални въпроси

Представлява ли официалното връчване на документи съгласно публичноправни разпоредби (разпоредбите на процесуалните кодекси и на законите, уреждащи връчването в рамките на административни процедури — член 33, параграф 1 от Закона за пощите) универсална пощенска услуга по член 3, параграф 4 от Директива 97/67/ЕО от 15 декември 1997 г. (1) (Пощенската директива)?

При утвърдителен отговор на първия въпрос:

Представлява ли данъчнозадълженото лице, което извършва официално връчване на документи съгласно публичноправни разпоредби, „доставчик на универсална услуга“ по смисъла на член 2, точка 13 от Директива 97/67/ЕО от 15 декември 1997 г., който предоставя универсална пощенска услуга или части от нея, и освободена ли е доставката на тази услуга съгласно член 132, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (2)?

(2) ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.

9.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 123/10

Преюдициално запитване от Verwaltungsgerichtshof (Австрия), постъпило на 9 януари 2018 г. — Michael Dobersberger

(Дело C-16/18)

(2018/C 123/15)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Michael Dobersberger

Ответник: Magistrat der Stadt Wien

Преюдициални въпроси

Попада ли в приложното поле на Директива 96/71/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (наричана по-нататък: „Директивата“), и по-специално на член 1, параграф 3, буква а) и предоставянето на услуги като обслужване на пътници с храни и напитки, бордни услуги или услуги по почистване от работници на предприятие — доставчик на услуги със седалище в изпращащата държава членка (Унгария) в изпълнение на договор с железопътно предприятие със седалище в приемащата държава членка (Австрия), когато услугите се предоставят в международни влакове, които преминават и през приемащата държава членка?

Обхваща ли член 1, параграф 3, буква а) от Директивата и хипотезата, при която предприятие — доставчик на услуги със седалище в изпращащата държава членка, предоставя посочените в първия въпрос услуги не в изпълнение на договор с установено в приемащата държава членка железопътно предприятие, за което в крайна сметка се предоставят услугите (получател на услугите), а в изпълнение на договор с други установени в приемащата държава членка предприятия, които от своя страна са в договорни отношения (верига от подизпълнители) с железопътното предприятие?

Обхваща ли член 1, параграф 3, буква а) от Директивата и хипотезата, при която предприятието — доставчик на услуги със седалище в изпращащата държава членка, използва за предоставянето на посочените в първия въпрос услуги не наети от него работници, а работници от други предприятия, които са му предоставени на разположение още в изпращащата държава членка?

Независимо от отговорите на първите три въпроса: допуска ли правото на Съюза, и по-специално свободата на предоставяне на услуги (членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС), национална правна уредба, която задължително предвижда предприятията, които командироват работници на територията на друга държава членка за предоставяне на услуги, да спазват условията за работа по смисъла на член 3, параграф 1 от Директивата и да изпълняват съпътстващи задължения (например по-специално тези за изпращане на уведомление за командироване на работници зад граница до органите на приемащата държава членка и тези да държат на разположение документи за размера на възнаграждението и за регистрацията за социално осигуряване на тези работници) и в хипотезите, при които (първо) преминаващите граници командировани работници се числят към пътуващия персонал на железопътно предприятие с трансгранична дейност или към предприятие, което предоставя типични за железопътно предприятие услуги (обслужване на пътници с храни и напитки, бордни услуги) във влакове на това железопътно предприятие, преминаващи граници на държавите членки, (второ) командироването или изобщо не се основава на договор за услуги, или не се основава на договор за услуги между командироващото предприятие и осъществяващия дейността си в друга държава членка получател на услугите, тъй като задължението за изпълнение на командироващото предприятие спрямо осъществяващия дейността си в друга държава членка получател на услугите се основава на договор за подизпълнение (верига от подизпълнители), и (трето) командированите работници нямат трудови правоотношения с командироващото предприятие, а с трети предприятия, които са му предоставили на разположение работниците още в държавата членка, където е установено командироващото предприятие?

(1) Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (ОВ L 18, 1997, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 29).

9.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 123/11

Преюдициално запитване от Tribunalul Mureş (Румъния), постъпило на 9 януари 2018 г. — Наказателно производство срещу Virgil Mailat, Delia Elena Mailat, Apcom Select SA

(Дело C-17/18)

(2018/C 123/16)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Tribunalul Mureş

Страни в главното производство

Virgil Mailat, Delia Elena Mailat, Apcom Select SA

Преюдициални въпроси

Представлява ли прехвърляне по смисъла на член 19 и на член 29 от Директива 2006/112/ЕО (1) сключването на договор, с който едно дружество отдава под наем на друго дружество недвижим имот, в който преди това е извършвана дейност по обществено хранене в ресторант, заедно с дълготрайните активи и инвентара, като дружеството наемател продължава същата дейност по обществено хранене в ресторант с използваното дотогава наименование?

При отрицателен отговор на първия въпрос, представлява ли описаната сделка услуга, която се квалифицира като отдаване под наем на недвижим имот по смисъла на член 136, първа алинея, буква л) от Директивата за ДДС, или комплексна услуга, която не се квалифицира като отдаване под наем на недвижим имот и която по силата на закона е облагаема?

(1) ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и поправки в OB L 74, 2011 г., стр. 3, OB L 249, 2012 г., стр. 15 и ОВ L 323, 2015 г., стр. 31.

9.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 123/12

Преюдициално запитване от Amtsgericht Darmstadt (Германия), постъпило на 11 януари 2018 г. — TopFit e.V., Daniele Biffi/den Deutschen Leichtathletikverband e.V.

(Дело C-22/18)

(2018/C 123/17)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Amtsgericht Darmstadt

Страни в главното производство

Ищец: TopFit e.V., Daniele Biffi

Ответник: Deutscher Leichtathletikverband e.V.

Преюдициални въпроси

1)	Трябва ли членове 18 ДФЕС, 21 ДФЕС и 165 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че разпоредба от Правила за леката атлетика на федерация на държава членка, която обуславя участието в национални шампионати от гражданството на държавата членка, представлява недопустима дискриминация?

Трябва ли членове 18 ДФЕС, 21 ДФЕС и 165 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че федерация на държава членка недопустимо дискриминира непрофесионални спортисти, които не са граждани на държавата членка, като им позволява да участват в национални шампионати, но само „извън“ или „без класиране“ и без да могат да участват във финалите?

3)	Трябва ли членове 18 ДФЕС, 21 ДФЕС и 165 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че федерация на държава членка недопустимо дискриминира непрофесионални спортисти, които не са граждани на държавата членка, като ги изключва от присъждането на национални отличия, съответно от класациите?

9.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 123/12

Преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град (България) на 17 януари 2018 година — „Електроразпределение Юг“ ЕАД / Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР)

(Дело C-31/18)

(2018/C 123/18)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Административен съд София-град

Страни в главното производство

Жалбоподател:„Електроразпределение Юг“ ЕАД

Ответник: Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР)

Преюдициални въпроси

Следва ли разпоредбите на чл. 2, т. 3 и т. 5 от Директива 2009/72/ЕО (1) да се тълкуват в смисъл, че единственият критерий за разграничение между електроразпределителна и електропреносна мрежа съответно между дейностите „разпределение“ и „пренос“ на електрическа енергия е нивото на напрежение и държавите членки, въпреки свободата си на действие да насочват ползвателите на мрежи към единия или друг вид мрежи (преносна или разпределителна), не могат да въвеждат като допълнителен критерий за разделянето на дейностите по пренос и разпределение собствеността върху активите, които се ползват за извършването им.

При положителен отговор на първи въпрос следва ли потребителите на електрическа енергия, присъединени към електрическата мрежа на ниво средно напрежение да се третират винаги като клиенти на оператора на електроразпределителната мрежа, лицензиран за съответната територия, независимо от собствеността върху съоръженията, към които електрическите уредби на тези клиенти пряко са присъединени и независимо от договорните отношения, които клиентите имат директно с оператора на преносната мрежа?

При отрицателен отговор на първи въпрос, по смисъла и за целите на Директива 2009/72/ЕО допустимо ли е съществуването на национални правни норми като тази, съдържаща се в § 1, т. 44, във връзка с т. 20 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, съгласно която разпоредба „пренос на електрическа енергия“ е транспортиране на електрическа енергия през преносната мрежа, а „електропреносна мрежа“ е съвкупност от електропроводи и електрически уредби, които служат за пренос, трансформиране на електроенергията от високо на средно напрежение и преразпределение на електроенергийни потоци? Допустимо ли е при същото условие съществуването на национални правни норми, като тази на чл. 88, ал. 1 от ЗЕ: „Разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на електроразпределителните мрежи се осъществяват от оператори на електроразпределителни мрежи — собственици на такива мрежи на обособена територия, лицензирани за извършване на разпределение на електрическа енергия за съответната територия“.

(1) Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО (Текст от значение за ЕИП)

OB 2009, L 211, стр. 55

9.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 123/13

Иск, предявен на 14 февруари 2018 г. — Европейска комисия/Италианска република

(Дело C-122/18)

(2018/C 123/19)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: G. Gattinara и C. Zadra)

Ответник: Италианска република

Искания на ищеца

—

да се установи, че като не е гарантирала и като продължава да не гарантира, че органите на публичната администрация не допускат превишаване на сроковете от 30 или 60 календарни дни за погасяването на търговските си задължения, Италианската република не е изпълнила задълженията си по силата на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (ОВ L 48, стр. 1), и по-специално, задълженията по член 4 от посочената директива,

—	да се осъди Италианска република да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Данните, с които разполага Комисията и които се основават на информация, предоставена от Италианската република в досъдебната процедура, сочат, че 30-дневните или 60-дневните сроковете за плащане, посочени в член 4 от Директива 2011/7/ЕС относно борбата със забавяне на плащането, се превишават не от отделни органи, а от цели категории органи на публичната администрация, не по повод на отделна търговска сделка, а като средно забавяне на плащанията по отношение на всички сделки, сключени от посочените административни органи, и — на последно място — не за определен период от време, а постоянно, считано от септември 2014 г. до предявяването на настоящия иск. Ето защо Комисията приема за доказано продължаваното и системно неизпълнение на член 4 от Директивата.

9.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 123/15

Решение на Общия съд от 21 февруари 2018 г. — Клюев/Съвет

(Дело T-731/15) (1)

((Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Украйна - Замразяване на средства - Списък на лицата, образуванията и органите, чиито финансови средства и икономически ресурси се замразяват - Запазване на името на жалбоподателя в списъка - Задължение за мотивиране - Правно основание - Фактическо основание - Явна грешка в преценката - Право на защита - Право на собственост - Право на добро име - Пропорционалност - Защита на основните права, еквивалентна на гарантираната в Съюза - Възражение за незаконосъобразност))

(2018/C 123/20)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Сергий Клюев (Донецк, Украйна) (представители: R. Gherson, T. Garner, solicitors, B. Kennelly, QC, и J. Pobjoy, barrister)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: Á. de Elera San Miguel Hurtado и J.-P. Hix)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна, първо, на Решение (ОВППС) 2015/1781 на Съвета от 5 октомври 2015 година за изменение на Решение 2014/119/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна (ОВ L 259, 2015 г., стр. 23), и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1777 на Съвета от 5 октомври 2015 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 208/2014 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна (ОВ L 259, 2015 г., стр. 3), второ, на Решение (ОВППС) 2016/318 на Съвета от 4 март 2016 година за изменение на Решение 2014/119/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна (ОВ L 60, 2016 г., стр. 76), и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/311 на Съвета от 4 март 2016 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 208/2014 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна (ОВ L 60, 2016 г., стр. 1), и трето, на Решение (ОВППС) 2017/381 на Съвета от 3 март 2017 година за изменение на Решение 2014/119/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна (ОВ L 58, 2017 г., стр. 34), и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/374 на Съвета от 3 март 2017 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 208/2014 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна (ОВ L 58, 2017 г., стр. 1), доколкото името на жалбоподателя е оставено в списъка на лицата, образуванията и органите, за които се прилагат тези ограничителни мерки

Диспозитив

Отменя Решение (ОВППС) 2017/381 на Съвета от 3 март 2017 година за изменение на Решение 2014/119/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна, и Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/374 на Съвета от 3 март 2017 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 208/2014 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна, доколкото името на г-н Сергий Клюев е оставено в списъка на лицата, образуванията и органите, за които се прилагат тези ограничителни мерки.

Запазва последиците на член 1 от Решение 2017/381 и член 1 от Регламент за изпълнение 2017/374 по отношение на г-н Клюев до датата на изтичане на срока за обжалване на настоящото съдебно решение по член 56, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, а в случай на обжалване в този срок — до отхвърлянето на жалбата от Съда.

3)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

4)	Осъжда г-н Клюев да понесе направените от него съдебни разноски и съдебните разноски на Съвета на Европейския съюз във връзка с отменителните искания, предявени в жалбата и в първото изявление за изменение на жалбата.

5)	Осъжда Съвета да понесе направените от него съдебни разноски и съдебните разноски на г-н Клюев във връзка с искането за частична отмяна на Решение 2017/381 и Регламент за изпълнение 2017/374, направено във второто изявление за изменение на жалбата.

(1) ОВ C 68, 22.2.2016 г.

9.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 123/16

Решение на Общия съд от 20 февруари 2018 г. — Deutsche Post/EUIPO — bpost (BEPOST)

(Дело T-118/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „BEPOST“ - По-ранна фигуративна марка на Европейския съюз „ePost“ и по-ранна словна национална марка „POST“ - Нерегистрирана марка или знак, използван в процеса на търговия „POST“ - Относително основание за отказ - Липса на вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 [понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001] - Член 8, параграф 4 от Регламент 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 4 от Регламент 2017/1001) - Липса на увреждане на репутацията и липса на размиване - Член 8, параграф 5 от Регламент №o 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 5 от Регламент 2017/1001) - Доказателства, представени за първи път пред Общия съд))

(2018/C 123/21)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Deutsche Post AG (Бон, Германия) (представители: K. Hamacher и G. Müllejans, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: A. Folliard-Monguiral, G. Sakalaite-Orlovskiene и D. Walicka)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: bpost NV (Брюксел, Белгия) (представители: първоначално L. Hubert и K. Ongena, впоследствие H. Dhondt и J. Cassiman, avocats)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 18 януари 2016 г. (преписка R 3107/2014-1), постановено в производство по възражение със страни Deutsche Post и bpost

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Deutsche Post AG да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 165, 10.5.2016 г.

9.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 123/17

Решение на Общия съд от 21 февруари 2018 г. — Repower/EUIPO — repowermap.org (REPOWER)

(Дело T-727/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Решение на апелативен състав за оттегляне на предходно решение - Член 80 от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 103 от Регламент (ЕС) 2017/1001) - Общ правен принцип, допускащ оттеглянето на незаконосъобразен административен акт))

(2018/C 123/23)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Repower AG (Брузио, Швейцария) (представители: R. Kunz-Hallstein и H. P. Kunz-Hallstein, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: J. Crespo Carrillo)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: repowermap.org (Берн, Швейцария) (представител: P. González-Bueno Catalán de Ocón, адвокат)

Предмет

Жалба против решението на пети апелативен състав на EUIPO от 3 август 2016 г. (преписка R 2311/2014-5 (REV), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни repowermap.org и Repower

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на Repower AG и repowermap.org.

(1) ОВ C 462, 12.12.2016 г.

9.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 123/18

Решение на Общия съд от 20 февруари 2018 г. — Kwang Yang Motor/EUIPO — Schmidt (CK1)

(Дело T-45/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „CK1“ - По-ранна фигуративна марка на Европейския съюз „CK“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 [понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001]))

(2018/C 123/24)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Kwang Yang Motor Co., Ltd (Kaohsiung, Тайван) (представители: A. González Hähnlein и A. Kleinheyer, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: J. Crespo Carrillo и D. Walicka)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Udo Schmidt (Reken, Германия) (представители: G. Rother и J. Vogtmeier, avocats)

Предмет

Жалба срещу решение на втори апелативен състав на EUIPO от 2 ноември 2016 г. (преписка R 2193/2015-2), постановено в производство по възражение със страни г-н Schmidt и Kwang Yang Motor

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Kwang Yang Motor Co., Ltd да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 78, 13.3.2017 г.

9.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 123/19

Решение на Общия съд от 21 февруари 2018 г. — Laboratoire Nuxe/EUIPO — Camille и Tariot (NYouX)

(Дело T-179/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „NY ouX“ - По-ранна национална словна марка „NUXE“ - Задължение за мотивиране - Член 75, първо изречение от Регламент (ЕО) № 207/2009 [понастоящем член 94, параграф 1, първо изречение от Регламент (ЕС) 2017/1001] - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Сходство на стоките - Сходство на знаците - Отличителен характер - Член 8, параграф l, буква б) от Регламент № 207/2009 [понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001]))

(2018/C 123/25)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Laboratoire Nuxe (Париж, Франция) (представители: P. Wilhelm и J. Roux, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: A. Folliard-Monguiral и V. Ruzek)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Élisabeth Camille (Аликанте, Испания) и Jean-Yves Tariot (Аликанте)

Предмет

Жалба против решението на пети апелативен състав на EUIPO от 16 януари 2017 г. (преписка R 718/2016-5), постановено в производство по възражение между, от една страна, Laboratoire Nuxe, и от друга страна, г-жа Camille и г-н Tariot

Диспозитив

1)	Отменя решението на пети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 16 януари 2017 г. (преписка R 718/2016-5).

2)	Осъжда EUIPO да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 144, 8.5.2017 г.

9.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 123/19

Решение на Общия съд от 22 февруари 2018 г. — International Gaming Projects/EUIPO — Zitro IP (TRIPLE TURBO)

(Дело T-210/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „TRIPLE TURBO“ - По-ранна фигуративна марка на Европейския съюз „TURBO“ - Относително основание за отказ - Липса на вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 [понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001]))

(2018/C 123/26)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: International Gaming Projects Ltd (Qormi, Малта) (представител: M. Garayalde Niño, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: J. Crespo Carrillo)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Zitro IP Sàrl (Люксембург, Люксембург) (представител: A. Canela Giménez, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 8 февруари 2017 г. (преписка R 119/2016-4) относно производство по възражение между Zitro IP и International Gaming Projects

Диспозитив

1)	Отменя решението на четвърти апелативен състав на Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 8 февруари 2017 г. (преписка R 119/2016-4).

2)	EUIPO понася, наред с направените от нея съдебни разноски, тези на International Gaming Projects Ltd.

3)	Zitro IP Sàrl понася направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 161, 22.5.2017 г.

9.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 123/20

Определение на Общия съд от 9 февруари 2018 г. — Arcofin и др./Комисия

(Дело T-711/14) (1)

((Жалба за отмяна - Държавни помощи - Помощ, приведена в действие от Кралство Белгия в полза на финансовите кооперации от групата ARCO - Схема за гарантиране, която защитава дяловете на физическите лица, имащи качеството на съдружници в тези дружества - Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с вътрешния пазар - Избирателно предимство - Мярка, която би могла да наруши или да заплаши да наруши конкуренцията и да засегне търговията между държави членки - Мярка, предназначена за преодоляването на сериозно затруднение в икономиката на държава членка - Оправдани правни очаквания - Частично явно недопустима и частично явно неоснователна жалба))

(2018/C 123/27)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Arcofin SCRL (Брюксел, Белгия), Arcopar SCRL (Брюксел), Arcoplus (Брюксел) (представители: R. Martens, A. Verlinden и C. Maczkovics, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: L. Flynn и B. Stromsky)

Предмет

Жалба на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение 2014/686/ЕС на Комисията от 3 юли 2014 година относно държавна помощ SA.33927 (12/C) (ex 11/NN), приведена в действие от Белгия — гаранционна схема за защита на дяловете на съдружниците физически лица на финансови кооперации (OВ L 284, стp. 53)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата отчасти като явно недопустима и отчасти като явно неоснователна.

2)	Осъжда Arcofin SCRL, Arcopar SCRL и Arcoplus да заплатят съдебните разноски.

(1) ОВ C 409, 17.11.2014 г.

9.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 123/22

Жалба, подадена на 12 декември 2017 г. — PV/Комисия

(Дело T-786/16)

(2018/C 123/30)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: PV (представител: M. Casado García-Hirschfeld, avocat)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да обяви настоящата жалба за допустима и основателна;

в резултат от това:

—

да отмени оспорваните решения от 31 май 2016 г. и 5 юли 2016 г. относно удръжките от заплатата, във връзка с които жалбоподателят подава жалби по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника съответно на 29 юли 2016 г. (R/492/16) и на 30 юли 2016 г. (R/493/16), които са отхвърлени на 28 ноември 2016 г.;

—

да отмени оспорваните решения от 15 септември 2016 г. и 11 юли 2016 г. относно удръжките от заплатата и определянето на нулев размер на заплатата от месец юли 2016 г. нататък, във връзка с които на 19 септември 2016 г. жалбоподателят подава жалба по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника (R/496/16), която е отхвърлена на 17 януари 2017 г.;

—

да отмени оспорваното решение от 21 септември 2016 г., с което жалбоподателят е уведомен за сумата от общо 42 704,74 EUR, която дължи на Комисията, във връзка с което на 8 ноември 2016 г. той подава жалба по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника (R/556/16), която е отхвърлена на 17 януари 2017 г.;

—

да отмени оспорваното дебитно известие №o 32441709991 от 20 юли 2017 г. за сумата 42 704,74 EUR, с което се изисква плащането на оспорвания дълг в размер на 42 704,74 EUR, във връзка с което на 31 юли 2017 г. жалбоподателят подава жалба по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника (R/346/17), която е отхвърлена на 29 ноември 2017 г.;

—

да отмени решението от 26 юли 2016 г. на тристранния орган по назначаването за освобождаване от длъжност на жалбоподателя, срещу което на 3 октомври 2016 г. той подава жалба по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника (R/510/16), която е отхвърлена на 2 февруари 2017 г., както и да отмени дисциплинарното производство CMS 13/087 във всичките му аспекти;

—	да присъди обезщетение за вредите от психическия тормоз, претърпян в ГД „Трудова заетост“, ГД „Бюджет“, ГД „Устен превод“ и съвместно от медицинската служба, PMO и ГД „Човешки ресурси“, като за първи път психически тормоз е претърпян през месец октомври 2008 г.;

—	да отмени всички доклади за оценка на жалбоподателя за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. поради психически тормоз в рамките на ГД „Обща служба устен превод и конференции“;

и да присъди следните обезщетения на основание член 340 ДФЕС:

—

обезщетение на претърпените от жалбоподателя неимуществени вреди в размер на 889 000 EUR и имуществени вреди в размер на 132 828,67 EUR, произтичащи от оспорваните решения, или общо обезщетение в размер на 1 021 828,67 EUR заедно с лихвите за забава до окончателното му изплащане, като жалбоподателят си запазва правото да преизчисли размера на посоченото обезщетение;

при условията на евентуалност, с оглед на претърпения психически тормоз и на използваните „подправени документи“, в резултат от което подобни нередности не могат да бъдат толерирани от правовия ред на Съюза:

—

да отмени всички други удръжки върху заплатата на жалбоподателя в периода от месец март 2015 г. до месец юли 2016 г., а именно дванадесет решения: от 9.2.2015 г., 30.3.2015 г., 5.5.2015 г., 24.6.2015 г., 1.10.2015 г., 12.11.2015 г., 15.1.2016 г., 22.4.2016 г., 31.5.2016 г., 5.7.2016 г., 15.9.2016 г. и 11.7.2016 г., както и всички решения за отказ, постановени по неговите молби за отмяна, а именно решение R/1110/14 от 11 март 2015 г., решение R/225/15 от 3 юли 2015 г., решение R/292/15 от 23 юли 2015 г., решение R/376/15 от 18 август 2015 г., решение R/419/15 от 25 септември 2015 г., решение R/496/15 от 23 октомври 2015 г., решения R/787/15, R/788/16 и R/71/16 от 21 март 2016 г. и решение R/282/16 от 12 септември 2016 г.;

—

да отхвърли всички решения за отказ, постановени по подадените по административен ред жалби относно процедурите за оценяване, а именно решение R/ll00/14 от 12 март 2015 г., решение R/313/15 от 11 август 2015 г., решение R/676/15 от 13 октомври 2015 г., решения R/127/16 и R/128/16 от 7 юни 2016 г. и решение R/342/16 от 21 септември 2016 г.;

—	да отмени всички откази, постановени по молбите за съдействие съгласно член 24 от Правилника, съответно от 23 октомври 2014 г., от 20 януари 2015 г., от 20 март 2015 г., от 30 юли 2015 г. (молба D/322/15), от 15 март 2016 г. (молба D/776/15) и от 18 май 2016 г.

—

да отмени всички „медицински становища“ на д-р [X] от 16 и 18 юли 2014 г., 8 август 2014 г., 4 септември 2014 г., 4 декември 2014 г., 4 февруари 2015 г., 13 април 2015 г., 4 юни 2015 г., 11 август 2015 г., 14 октомври 2015 г., 4 декември 2015 г., 5 февруари 2016 г., 22 март 2016 г., 18 април 2016 г., 3 юни 2016 г., 30 юни 2016 г. и 25 юли 2016 г. във връзка с необосновани отсъствия;

—	да отмени „медицинските становища“ от 27 юни 2014 г. на д-р [X] и от 10 октомври 2014 г. на д-р [Y], които са препратили жалбоподателя пред лицата, които осъществяват психически тормоз спрямо него;

—	да отмени отказа, постановен по подадената на 22 март 2016 г. жалба по административен ред R/182/16 от 14 юли 2016 във връзка с необосновано отсъствие от вкъщи на 16 и 17 март 2016 г.

—	да отмени всички писма относно дължимите от жалбоподателя суми, съответно от 10 март 2015 г., 11 май 2015 г., 10 юни 2015 г., 11 август 2015 г., 13 ноември 2015 г., 9 декември 2015 г., 18 юли 2016 г., както и уведомленията относно дебитното известие от 21 юни 2016 г. и 21 септември 2016 г.;

и във всички случаи:

—	да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания.

1.	Първото основание е нарушение на членове 1, 3, 4 и 31, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС, както и на членове 1д, точка 2 и член 12а от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“), в които се съдържа забрана за психически тормоз.

2.	Второто основание е нарушение на членове 21а, 22б и 23 от Правилника, свързани със забраната за извършване на неправомерни действия.

3.	Третото основание е нарушение на принципа на полагане на грижа и на оказване на съдействие, в разрез с член 24 от Правилника.

4.	Четвъртото основание е нарушение на член 59 от Правилника и неправилно тълкуване на член 60 от същия.

Петото основание е нарушение на членове 41 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз, първият от които се отнася до безпристрастното третиране и правото на изслушване, а вторият — до правото на защита, както и на член 3 от Приложение IX към Правилника, свързан с правото на изслушване от органа по назначаването („ОН“) преди изпращане пред дисциплинарния съвет и в съответствие със съдебната практика, произтичаща от дело Kerstens/Комисия (решение от 14 февруари 2017 г., Kerstens/Комисия, T-270/16 P, непубликувано, EU:T:2017:74).

Жалбоподателят претендира и присъждането на обезщетение в размер на 889 000 EUR за претърпените от него неимуществени вреди и на 132 828,67 EUR за претърпените от него имуществени вреди в съответствие с член 340 ДФЕС.

9.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 123/24

Жалба, подадена на 29 януари 2018 г. — UZ/Парламент

(Дело T-47/18)

(2018/C 123/31)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: UZ (представител: J.-N. Louis, avocat)

Ответник: Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени решението на генералния секретар на Европейския парламент от 27 февруари 2017 г., с което на жалбоподателя е наложена дисциплинарната санкция понижаване от степен AD13, стъпка 3 в степен AD12, стъпка 3, считано от 1 март 2017 г. и заличаване на неговите точки за заслуги, придобити в рамките на степента AD13;

—	да отмени решението за отказ, постановено по неговата молба за съдействие;

—	да осъди Европейския парламент да плати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания.

Първото основание е нарушение на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на членове 3 и 22 от Приложение IX към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“), тъй като жалбоподателят не бил изслушан от органа по назначаването („ОН“) нито с оглед на това последният да обоснове решението си на основание член 3 от Приложение IX, нито преди същият да отхвърли молбата на жалбоподателя за съдействие на основание на член 24 от Правилника.

Второто основание е нарушение на членове 9, 10 и 16 от Приложение IX към Правилника, доколкото оспорваното дисциплинарно решение нарушавало принципа на пропорционалност и налагало на жалбоподателя обща санкция, която не е предвидена в Приложение IX към Правилника, а именно понижаването му в степен, заличаване на точките му за заслуги и отстраняването му от всички задачи, свързани с управлението.

3.	Третото основание е нередност при работата на дисциплинарния съвет, тъй като последният не само е бил нередовно сезиран, без жалбоподателят да бъде предварително изслушан, но освен това в рамките на цялото производство този съвет е нарушавал правото на жалбоподателя на защита.

4.	Четвъртото основание е изведено от нарушение на член 24 от Правилника, по-специално доколкото ОН не е изслушал жалбоподателя преди да отхвърли неговата молба за съдействие.

9.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 123/25

Жалба, подадена на 31 януари 2018 г. — Fashion Energy/EUIPO — Retail Royalty (1st AMERICAN)

(Дело T-54/18)

(2018/C 123/32)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Fashion Energy Srl (Милано, Италия) (представители: T. Müller, F. Togo, lawyers)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Retail Royalty Co. (Лас Вегас, Невада, Съединени щати)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: фигуративната марка на Европейския съюз със словния елемент „1st Amercian“ — Заявка за регистрация № 8 622 078

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 15 ноември 2017 г. по преписка R 693/2017-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да спре производството съгласно член 69, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд докато бъде прието окончателно решение по молбата за частична отмяна на марката на Европейския съюз №o 5 066 113, изтъкната в подкрепа на възражението;

—	да отмени обжалваното решение;

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	нарушение на принципа audi alteram partem;

—	нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 2017/1001.

9.4.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 123/25

Жалба, подадена на 6 февруари 2018 г. — Aeris Invest/ЕСП

(Дело T-62/18)

(2018/C 123/33)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Aeris Invest Sàrl (Люксембург, Люксембург) (представители: R. Vallina Hoset, A. Sellés Marco, C. Iglesias Megías и A. Lois Perreau de Pinninck, адвокати)

Ответник: Единен съвет за преструктуриране

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението от 28 ноември 2017 г. на Апелативната комисия на Единния съвет за преструктуриране по преписка 43/2017, както и потвърдителното решение SRB/CM01/ARES(2017)4898090 от 6 септември 2017 г.; и

—	да осъди Единния съвет за преструктуриране да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага шест основания.

Първо основание на жалбата, изведено от това, че Решение SRB/ES/2017/01 относно публичния достъп документите на Единния съвет за преструктуриране (Решението за достъп) нарушава член 90 от Регламент № 806/2014 и член 4 от Регламент № 1049/2001, доколкото, от една страна, урежда ultra vires правото на достъп до документи, и от друга страна, създава изключения от правото на достъп до документите, които не са предвидени в Регламент № 1049/2001. Доколкото неговата правна основа се оказва неприложима в съответствие с член 277 ДФЕС, решението на Апелативната комисия трябва да се отмени.

Второ основание на жалбата, изведено от това, че решението на Апелативната комисия нарушава член 296 ДФЕС, доколкото се ограничава с твърдението по неясен и общ начин, че оповестяването на пълния текст на Плана за 2016 г., решението за преструктуриране и доклада за оценка нарушава член 4, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1049/2001.

Трето основание на жалбата, изведено от това, че решението на Апелативната комисия нарушава член 15 от Договора за функционирането на Европейския съюз, член 42 от Хартата на основните права и член 4, параграф 1, буква а) от Регламент № 1049/2001, доколкото: (i) политиката за преструктуриране на кредитни институции не е валидно изключение, за да се ограничи основното право на достъп до документи; (ii) не са изпълнени изискванията на член 4, параграф 1, буква а) от Регламент № 1049/2001; и (iii) оценката на релевантните интереси налага да се даде достъп до поисканите документи.

Четвърто основание на жалбата, изведено от това, че решението на Апелативната комисия нарушава член 15 ДФЕС, член 42 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 4, параграф 2 от Регламент 1049/2001, доколкото пълният достъп до решението за преструктуриране, доклада за оценка и Плана за 2016 г.: (i) не засяга търговските интереси на физическите и юридическите лица; и (ii) при всички случаи, от претеглянето на засегнатите интереси се прави извод за необходимостта от даване на достъп до документите

Пето основание на жалбата, изведено от това, че решението на Апелативната комисия нарушава член 15 ДФЕС и член 88 от Регламент № 806/2014, като отказва достъпа до информация, която не е обхваната от търговската тайна, при положение че: (i) не съществува презумпция за поверителност по силата на член 88 от Регламент № 806/2014 и член 339 ДФЕС; и (ii) дори и подобна презумпция за поверителност да съществува тя не би била приложима, когато документите са поискани, за да бъдат използвани в рамките на съдебно производство.

Шесто основание на жалбата, изведено това, че решението на Апелативната комисия води до злоупотреба с власт, доколкото отказва да даде на жалбоподателя пълния достъп до Плана за 2016 г., посочвайки, че той „е напълно обхванат от изключенията, предвидени в член 4, параграф 1, буква a) (трето тире), член 4, параграф1, буква в) и член 4, параграф 2 [от Решението за достъп]“, докато на практика има рационални улики за това, че целта на този отказ е била да се скрият грешките, празнотите и пропуските на посочения План.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 123

Издание на български език	Информация и известия	Година 61 9 април 2018 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2018/C 123/01	Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз	1