		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 22

Издание на български език	Информация и известия	Година 61 22 януари 2018 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2018/C 22/01	Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз	1

	V Становища
	СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ
	Съд
2018/C 22/02	Дело C-472/15 P: Решение на Съда (девети състав) от 23 ноември 2017 г. — Servizi assicurativi del commercio estero SpA (SACE), Sace BT SpA/Европейска комисия, Италианска република (Обжалване — Държавни помощи — Застраховане на експортни кредити — Презастрахователно покритие, предоставено от публично предприятие на неговото дъщерно дружество — Капиталови вноски за покриване на загубите на дъщерното дружество — Понятие за държавни помощи — Отговорност на държавата — Критерий за частния инвеститор)	2
2018/C 22/03	Съединени дела C-596/15 Р и С-597/15 P: Решение на Съда (трети състав) от 23 ноември 2017 г. — Bionorica SE (C-596/15 P), Diapharm GmbH & Co. KG (C-597/15 P)/Европейска комисия (Обжалване — Обществено здраве — Защита на потребителите — Регламент (ЕО) № 1924/2006 — Здравни претенции за храните — Член 13, параграф 3 — Списък на разрешените здравни претенции за храни — Растителни вещества — Висящи здравни претенции — Иск за установяване на неправомерно бездействие — Член 265 ДФЕС — Изразяване на становище от Европейската комисия — Правен интерес — Процесуална легитимация)	3
2018/C 22/04	Дело C-658/15: Решение на Съда (четвърти състав) от 16 ноември 2017 г. (преюдициално запитване от College van Beroep voor het Bedrijfsleven — Нидерландия) — Robeco Hollands Bezit NV и др./Stichting Autoriteit Financiële Markten (AFM) (Преюдициално запитване — Директива 2004/39/ЕО — Пазари на финансови инструменти — Член 4, параграф 1, точка 14 — Понятие за регулиран пазар — Приложно поле — Система, в която участват, от една страна, брокери, представляващи инвеститорите, и от друга страна, агенти на инвестиционни фондове от отворен тип, длъжни да изпълняват свързани с техните фондове поръчки)	3
2018/C 22/05	Дело C-671/15: Решение на Съда (голям състав) от 14 ноември 2017 г. (преюдициално запитване от Cour de cassation — Франция) — Président de l’Autorité de la concurrence / Association des producteurs vendeurs d’endives (APVE) и др. (Преюдициално запитване — Обща селскостопанска политика — Член 42 ДФЕС — Регламент (ЕО) № 2200/96 — Регламент (ЕО) № 1182/2007 — Регламент (ЕО) № 1234/2007 — Антиконкурентни практики — Член 101 ДФЕС — Регламент № 26 — Регламент (ЕО) № 1184/2006 — Организации на производители — Асоциации на организации на производители — Задачи на тези организации и асоциации — Практики на определяне на минимални цени на продажба — Практики на съгласуване относно пусканите на пазара количества — Практики на обмен на стратегическа информация — Френски пазар на ендивия)	4
2018/C 22/06	Дело C-691/15 P: Решение на Съда (шести състав) от 22 ноември 2017 г. — Европейска комисия/ Bilbaína de Alquitranes, SA и др. (Обжалване — Околна среда — Регламент (ЕО) № 1272/2008 — Класифициране, етикетиране и опаковане на някои вещества и на някои смеси — Регламент (ЕС) № 944/2013 — Класифициране на смола, каменовъглен катран, високотемпературен — Категории остра водна токсичност (H400) и хронична водна токсичност (H410) — Задължение за полагане на дължима грижа — Явна грешка в преценката)	5
2018/C 22/07	Дело C-122/16 P: Решение на Съда (голям състав) от 14 ноември 2017 г. — British Airways plc/Европейска комисия (Обжалване — Конкуренция — Картели — Европейски пазар на въздушен превоз на товари — Решение на Комисията относно споразумения и съгласувани практики по отношение на редица елементи на цените на услугите по въздушен превоз на товари — Порок в мотивите — Абсолютно основание за отмяна, разглеждано служебно от Съда на Европейския съюз — Забрана за произнасяне ultra petita — Съдържащо се в петитума на първоинстанционната жалба искане за частична отмяна на спорното решение — Забрана за Общия съд на Европейския съюз изцяло да отмени спорното решение — Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Право на ефективни правни средства за защита)	6
2018/C 22/08	Дело C-165/16: Решение на Съда (голям състав) от 14 ноември 2017 г. (преюдициално запитване от High Court of Justice (England & Wales), Queen's Bench Division (Administrative Court) — Обединеното кралство) — Toufik Lounes/Secretary of State for the Home Department (Преюдициално запитване — Гражданство на Съюза — Член 21 ДФЕС — Директива 2004/38/ЕО — Бенефициенти — Двойно гражданство — Гражданин на Съюза, придобил гражданство на приемащата държава членка и същевременно запазил гражданството си по произход — Право на пребиваване в тази държава членка на гражданин на трета държава, член на семейството на гражданина на Съюза)	7
2018/C 22/09	Дело C-224/16: Решение на Съда (втори състав) от 22 ноември 2017 г. (преюдициално запитване от Върховен административен съд — България) — Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътищата (АЕБТРИ)/Началник на Митница Бургас (Преюдициално запитване — Митнически съюз — Външен транзит — Пътен превоз на стоки под покритието на карнет ТИР — Член 267 ДФЕС — Компетентност на Съда да тълкува членове 8 и 11 от Конвенцията ТИР — Неприключена операция ТИР — Отговорност на гарантиращата асоциация — Член 8, параграф 7 от Конвенцията ТИР — Задължение в рамките на възможното да се изиска плащане от пряко дължащото лице или лица, преди да се предяви рекламация пред гарантиращата асоциация — Обяснителни бележки, приложени към Конвенцията ТИР — Регламент (ЕИО) № 2454/93 — Член 457, параграф 2 — Митнически кодекс на Общността — Членове 203 и 213 — Лица, придобили или задържали стоките, за които са знаели или според обстоятелствата е трябвало да знаят, че са били отклонени от митнически надзор)	8
2018/C 22/10	Дело C-246/16: Решение на Съда (първи състав) от 23 ноември 2017 г. (преюдициално запитване от Commissione tributaria provinciale di Siracusa — Италия) — Enzo Di Maura/Agenzia delle Entrate — Direzione Provinciale di Siracusa (Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Данъчна основа — Шеста директива 77/388/ЕИО — Член 11, В, параграф 1, втора алинея — Ограничаване на правото на намаляване на данъчната основа в случай на неплащане от съдоговорителя — Свобода на преценка на държавите членки при транспониране — Пропорционалност на периода на предварително финансиране от страна на оператора)	9
2018/C 22/11	Дело C-250/16 P: Решение на Съда (десети състав) от 16 ноември 2017 г. — Ludwig-Bölkow-Systemtechnik GmbH/Европейска комисия (Обжалване — Арбитражна клауза — Шеста рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2002—2006 г.) — Възстановяване на част от изплатените на жалбоподателя суми — Неустойки)	9
2018/C 22/12	Дело C-251/16: Решение на Съда (четвърти състав) от 22 ноември 2017 г. (преюдициално запитване от Supreme Court — Ирландия) — Edward Cussens, John Jennings, Vincent Kingston/T. G. Brosnan (Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Шеста директива 77/388/ЕИО — Член 4, параграф 3, буква a) и член 13, Б, буква ж) — Освобождаване на доставките на сгради, както и на земята, която заемат, с изключение на случаите, посочени в член 4, параграф 3, буква a) — Принцип на забрана на злоупотребите — Приложимост при липсата на национални разпоредби за транспониране на този принцип — Принципи на правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания)	10
2018/C 22/13	Дело C-292/16: Решение на Съда (първи състав) от 23 ноември 2017 г. (преюдициално запитване от Helsingin hallinto-oikeus — Финландия) — производство, образувано по инициатива на A Oy (Преюдициално запитване — Свобода на установяване — Пряко данъчно облагане — Корпоративен данък — Директива 90/434/ЕИО — Член 10, параграф 2 — Прехвърляне на активи — Чуждестранна постоянна стопанска единица, която при прехвърляне на активи е прехвърлена на дружество получател, което също е чуждестранно — Право на държавата членка на прехвърлящото дружество да обложи печалбите или капиталовите печалби на тази стопанска единица, възникнали в резултат от прехвърлянето на активи — Национално законодателство, което предвижда незабавно облагане на печалбите или капиталовите печалби още в годината на прехвърляне — Събиране на дължимия данък като приход за данъчната година, през която е извършено прехвърлянето на активи)	11
2018/C 22/14	Дело C-308/16: Решение на Съда (втори състав) от 16 ноември 2017 г. (преюдициално запитване от Naczelny Sąd Administracyjny — Полша) — Kozuba Premium Selection sp. z o.o./Dyrektor Izby Skarbowej w Warszawie (Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Член 12, параграфи 1 и 2 — Член 135, параграф 1, буква й) — Облагаеми сделки — Освобождаване на доставките на сгради — Понятие за първо обитаване — Понятие за преобразуване)	11
2018/C 22/15	Съединени дела C-374/16 и С-375/16: Решение на Съда (пети състав) от 15 ноември 2017 г. (преюдициално запитване от Bundesfinanzhof — Германия) — Rochus Geissel, в качеството на ликвидатор на RGEX GmbH i.L./Finanzamt Neuss (C-374/16), и Finanzamt Bergisch Gladbach/Igor Butin (C-375/16) (Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Член 168, буква а), член 178, буква а) и член 226, точка 5 — Приспадане на данъка, платен за получени доставки — Данни, които задължително трябва да са вписани във фактурите — Оправдани правни очаквания на данъчнозадълженото лице, че предпоставките за право на приспадане са налице)	12
2018/C 22/16	Дело C-381/16: Решение на Съда (десети състав) от 23 ноември 2017 г. (преюдициално запитване от Tribunal Supremo — Испания) — Salvador Benjumea Bravo de Laguna/Esteban Torras Ferrazzuolo (Преюдициално запитване — Регламент (ЕО) № 207/2009 — Марка на Европейския съюз — Член 16 — Марката като обект на собственост — Приравняване на марката на ЕС на национална марка — Член 18 — Прехвърляне на марка, регистрирана на името на агента или представителя на притежателя на марката — Национална разпоредба, даваща възможност да се предяви иск за собственост върху национална марка, регистрирана при злоупотреба с правата на притежателя ѝ или в нарушение на законово или договорно задължение — Съвместимост с Регламент № 207/2009)	13
2018/C 22/17	Съединени дела C-427/16 и С-428/16: Решение на Съда (първи състав) от 23 ноември 2017 г. (преюдициално запитване от Софийски районен съд — България) — ЧЕЗ Електро България АД/Йордан Коцев(C-427/16), и Фронтекс Интенешънъл ЕАД/Емил Янакиев (C-428/16) (Преюдициално запитване — Конкуренция — Свободно предоставяне на услуги — Определяне от професионална организация на адвокати на минималните размери на адвокатските възнаграждения — Забрана за съда да присъжда разноски за адвокатски възнаграждения в размер, по-нисък от минималните размери — Национална правна уредба, съгласно която данъкът върху добавената стойност (ДДС) се счита за част от цената на услуга, предоставяна при осъществяване на свободна професия)	13
2018/C 22/18	Дело C-507/16: Решение на Съда (шести състав) от 15 ноември 2017 г. (преюдициално запитване от Административен съд София-град — България) — Ентъртеймънт България Систем ЕООД/Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика — София (Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Директива 2006/112/ЕО — Член 168, буква a), член 169, буква a), член 214, параграф 1, букви г) и д) и членове 289 и 290 — Възможност за приспадане на дължимия или платен по получени доставки данък върху добавената стойност (ДДС) — Извършени доставки в други държави членки — Режим на освобождаване от данък в държавата членка, в която се упражнява право на приспадане)	14
2018/C 22/19	Дело C-547/16: Решение на Съда (трети състав) от 23 ноември 2017 г. (преюдициално запитване от Tribunal Supremo — Испания) — Gasorba SL, Josefa Rico Gil, Antonio Ferrándiz González/Repsol Comercial de Productos Petrolíferos SA (Конкуренция — Член 101 ДФЕС — Споразумения между предприятия — Търговски отношения между оператори на бензиностанции и петролни предприятия — Дългосрочно споразумение за изключително снабдяване с горива — Решение, с което Европейската комисия обявява за задължителни поети от предприятие ангажименти — Степен, в която приетото от Комисията решение относно ангажиментите е задължително за националните съдилища — Член 9, параграф 1 и член 16, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003)	15
2018/C 22/20	Дело C-424/17 P: Жалба, подадена на 14 юли 2017 г. от Вилислав Андреев Калейчев срещу определението, постановено от Общия съд (първи състав) на 22 юни 2017 г. по дело T-58/17, Калейчев/Европейски съд по правата на човека	16
2018/C 22/21	Дело C-455/17: Преюдициално запитване от Amtsgericht Hannover (Германия), постъпило на 31 юли 2017 г. — Benedikt Brisch/TUIfly GmbH	16
2018/C 22/22	Дело C-456/17: Преюдициално запитване от Oberlandesgericht Köln (Германия), постъпило на 31 юли 2017 г. — Gabriela Verena Glanzmann и др./Deutsche Lufthansa AG	16
2018/C 22/23	Дело C-470/17: Преюдициално запитване от Handelsgericht Wien (Австрия), постъпило на 7 август 2017 г. — Teresa Coria Garcia и др./Austrian Airlines AG	17
2018/C 22/24	Дело C-549/17 P: Жалба, подадена на 19 септември 2017 г. от Украйна срещу определението, постановено от Общия съд (шести състав) на 19 юли 2017 г. по дело T-346/14 DEP, Yanukovych/Съвет	17
2018/C 22/25	Дело C-550/17 P: Жалба, подадена на 19 септември 2017 г. от Украйна срещу определението, постановено от Общия съд (шести състав) на 19 юли 2017 г. по дело T-347/14 DEP, Yanukovych/Съвет	17
2018/C 22/26	Дело C-551/17 P: Жалба, подадена на 19 септември 2017 г. от Украйна срещу определението, постановено от Общия съд (шести състав) на 19 юли 2017 г. по дело T-348/14 DEP, Yanukovych/Съвет	18
2018/C 22/27	Дело C-577/17: Преюдициално запитване от Verwaltungsgerichtshof (Австрия), постъпило на 2 октомври 2017 г. — Bundesamt für Fremdenwesen und Asyl	18
2018/C 22/28	Дело C-589/17: Преюдициално запитване от Tribunal Superior de Justicia de Cataluña (Испания), постъпило на 10 октомври 2017 г. — Prenatal S.A./Tribunal Económico Administrativo Regional de Cataluña (T.E.A.R.C.)	19
2018/C 22/29	Дело C-597/17: Преюдициално запитване от Grondwettelijk Hof (Белгия), постъпило на 16 октомври 2017 г. — Belgisch Syndicaat van Chiropraxie и др.	19
2018/C 22/30	Дело C-598/17: Преюдициално запитване от Gerechtshof ’s-Hertogenbosch (Нидерландия), постъпило на 16 октомври 2017 г. — A-Fonds/Inspecteur van de Belastingsdienst	20
2018/C 22/31	Дело C-601/17: Преюдициално запитване от Amtsgericht Hamburg (Германия), постъпило на 18 октомври 2017 г. — Dirk Harms и др./Vueling Airlines SA	21
2018/C 22/32	Дело C-604/17: Преюдициално запитване, отправено от Върховен касационен съд (България) на 23 октомври 2017 година — PM / AH	21
2018/C 22/33	Дело C-606/17: Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 20 октомври 2017 г. — IBA Molecular Italy Srl/Azienda ULSS n. 3 и др.	22
2018/C 22/34	Дело C-612/17: Преюдициално запитване от Corte dei Conti (Италия), постъпило на 24 октомври 2017 г. — Federazione Italiana Golf (FIG)/Istituto Nazionale di Statistica — ISTAT, Ministero dell’Economia e delle Finanze	23
2018/C 22/35	Дело C-613/17: Преюдициално запитване от Corte dei Conti (Италия), постъпило на 24 октомври 2017 г. — Federazione Italiana Sport Equestri (FISE)/Istituto Nazionale di Statistica — ISTAT	23
2018/C 22/36	Дело C-616/17: Преюдициално запитване от tribunal correctionnel de Foix (Франция), постъпило на 26 октомври 2017 г. — Procureur de la République/Mathieu Blaise и др.	24
2018/C 22/37	Дело C-618/17: Преюдициално запитване от Tribunal d'instance de Limoges (Франция), постъпило на 30 октомври 2017 г. — BNP Paribas Personal Finance SA, правоприемник на дружеството Solfea/Roger Ducloux, Josée Ducloux, по баща Lecay	25
2018/C 22/38	Дело C-619/17: Преюдициално запитване от Tribunal Supremo (Испания), постъпило на 3 ноември 2017 г. — Ministerio de Defensa/Ana de Diego Porras	26
2018/C 22/39	Дело C-620/17: Преюдициално запитване от Székesfehérvári Törvényszék (Унгария), постъпило на 2 ноември 2017 г. — Hochtief Solutions AG Magyarországi Fióktelepe/Fővárosi Törvényszék	26
2018/C 22/40	Дело C-621/17: Преюдициално запитване от Kúria (Унгария), постъпило на 3 ноември 2017 г. — Gyula Kiss/CIB Bank Zrt. и др.	29
2018/C 22/41	Дело C-623/17: Преюдициално запитване от Investigatory Powers Tribunal — London (Обединено кралство), постъпило на 31 октомври 2017 г. — Privacy International/Secretary of State for Foreign and Commonwealth Affairs и др.	29
2018/C 22/42	Дело C-630/17: Преюдициално запитване от Općinski Sud u Rijeci (Хърватия), постъпило на 9 ноември 2017 г. — Anica Milivojević/Raiffeisenbanke St. Stefan-Jagerberg-Wolfsberg eGen	30
2018/C 22/43	Дело C-678/17: Иск, предявен на 5 декември 2017 г. — Европейска комисия/Ирландия	31
	Общ съд
2018/C 22/44	Съединени дела T-101/15 и T-102/15: Решение на Общия съд от 30 ноември 2017 г. — Red Bull/EUIPO — Optimum Mark (Съчетание от син и сребрист цвят) („Марка на Европейския съюз — Производство за обявяване на недействителност — Марка на Европейския съюз, представляваща съчетание от син и сребрист цвят — Абсолютно основание за отказ — Достатъчно ясно и точно графично изображение — Необходимост от систематично подреждане, свързващо цветовете по предварително определен и еднообразен начин — Оправдани правни очаквания — Член 4 и член 7, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (впоследствие член 4 и член 7, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2017/1001)	33
2018/C 22/45	Дело T-31/16: Решение на Общия съд от 28 ноември 2017 г. — adp Gauselmann/EUIPO (Марка на Европейския съюз — Заявка за словна марка на Европейския съюз Juwel — Абсолютно основание за отказ — Липса на отличителен характер — Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 [понастоящем член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № (ЕС) 2017/1001])	33
2018/C 22/46	Дело T-239/16: Решение на Общия съд от 28 ноември 2017 г. — Polskie Zdroje/EUIPO (perlage) (Марка на Европейския съюз — Заявка за словна марка на Европейския съюз perlage — Абсолютно основание за отказ — Описателен характер — Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001) — Липса на отличителен характер, придобит чрез използване — Член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/1001)	34
2018/C 22/47	Дело T-254/16: Решение на Общия съд от 28 ноември 2017 г. — Steel Invest & Finance (Люксембург)/Комисия (Държавни помощи — Стоманодобивен сектор — Помощи, отпуснати от Белгия в полза на няколко предприятия от стоманодобивния сектор — Решение, с което помощите се обявяват за несъвместими с вътрешния пазар и се разпорежда възстановяването им — Задължение за мотивиране — Понятие държавна помощ — Предимство — Критерий за частния инвеститор)	35
2018/C 22/48	Дело T-475/16: Решение на Общия съд от 30 ноември 2017 г. — FTI Touristik/EUIPO — Prantner и Giersch (Fl) (Марка на Европейския съюз — Производство по възражение — Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз Fl — По-ранна фигуративна марка на Европейския съюз fly.de — Относително основание за отказ — Вероятност от объркване — Сходство на знаците — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 [понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001])	35
2018/C 22/49	Дело T-633/16: Решение на Общия съд от 29 ноември 2017 г. — Bilde/Парламент (Правилник за изплащане на разноски и надбавки на членовете на Европейския парламент — Надбавка за парламентарно сътрудничество — Възстановяване на недължимо платени суми — Компетентност на генералния секретар — Electa una via — Право на защита — Тежест на доказване — Задължение за мотивиране — Оправдани правни очаквания — Политически права — Равно третиране — Злоупотреба с власт — Независимост на членовете на Парламента — Фактическа грешка — Пропорционалност)	36
2018/C 22/50	Дело T-634/16: Решение на Общия съд от 29 ноември 2017 г. — Montel/Парламент (Правилник за изплащане на разноски и надбавки на членовете на Европейския парламент — Надбавка за парламентарно сътрудничество — Възстановяване на недължимо платени суми — Компетентност на генералния секретар — Electa una via — Право на защита — Тежест на доказване — Задължение за мотивиране — Оправдани правни очаквания — Политически права — Равно третиране — Злоупотреба с власт — Независимост на членовете на Парламента — Фактическа грешка — Пропорционалност)	37
2018/C 22/51	Дело T-678/16: Решение на Общия съд от 30 ноември 2017 г. — Koton Mağazacilik Tekstil Sanayi ve Ticaret/EUIPO — Nadal Esteban (STYLO & KOTON) (Марка на Европейския съюз — Производство за обявяване на недействителност — Фигуративна марка на Европейския съюз STYLO & KOTON — Абсолютно основание за отказ — Член 52, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 [понастоящем член 59, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001] — Липса на недобросъвестност)	37
2018/C 22/52	Дело T-798/16: Решение на Общия съд от 30 ноември 2017 г. — Hanso Holding/EUIPO (REAL) Марка на Европейския съюз — Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз REAL — Абсолютни основания за отказ — Описателен характер — Липса на отличителен характер — Липса на отличителен характер, придобит чрез използване — Член 7, параграф 1, букви б) и в) и параграф 3 от Регламент (EО) № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, букви б) и в) и параграф 3 от Регламент (EС) 2017/1001)	38
2018/C 22/53	Дело T-895/16: Решение на Общия съд от 30 ноември 2017 г. — Toontrack Music/EUIPO (SUPERIOR DRUMMER) (Марка на Европейския съюз — Заявка за словна марка на Европейския съюз SUPERIOR DRUMMER — Абсолютно основание за отказ — Описателен характер — Член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 207/ 2009 [понастоящем член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕС) 2017/1001])	39
2018/C 22/54	Дело T-909/16: Решение на Общия съд от 28 ноември 2017 г. — Laboratorios Ern/EUIPO — Sharma (NRIM Life Sciences) (Марка на Европейския съюз — Производство по възражение — Заявка за словна марка на Европейския съюз NRIM Life Sciences — По-ранна национална словна марка RYM — Относително основание за отказ — Липса на вероятност от объркване — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 [понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/2001])	39
2018/C 22/55	Дело T-50/17: Решение на Общия съд от 30 ноември 2017 г. — Mackevision Medien Design/EUIPO (TO CREATE REALITY) (Марка на Европейския съюз — Заявка за словна марка на Европейския съюз TO CREATE REALITY — Марка, състояща се от рекламен лозунг — Абсолютно основание за отказ — Липса на отличителен характер — Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 [понастоящем член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001])	40
2018/C 22/56	Дело T-670/16: Определение на Общия съд от 22 ноември 2017 г. — Digital Rights Ireland/Комисия (Жалба за отмяна — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Защита на физическите лица при обработването на лични данни — Прехвърляне на личните данни в Съединените щати — Учредено по ирландското право дружество с нестопанска цел — Липса на защита на личните данни за юридическите лица — Администратор на данните — Жалба от името на членове и на поддръжници — Жалба в обществен интерес — Недопустимост)	40
2018/C 22/57	Дело T-423/17 R: Определение на председателя на Общия съд от 23 ноември 2017 г. — Nexans France и Nexans/Комисия (Обезпечително производство — Конкуренция — Електропроводи — Отхвърляне на искането за поверително третиране на някои данни в решение, с което се констатира нарушение на член 101 ДФЕС — Молба за постановяване на временни мерки — Липса на неотложност)	41
2018/C 22/58	Дело T-526/17: Жалба, подадена на 7 август 2017 г. — Ruiz Jayo и др./ЕСП	42
2018/C 22/59	Дело T-693/17: Жалба, подадена на 5 октомври 2017 г. — García Gómez и др./ЕСП	42
2018/C 22/60	Дело T-719/17: Жалба, подадена на 23 октомври 2017 г. — DuPont de Nemours и др./Комисия	43
2018/C 22/61	Дело T-727/17: Жалба, подадена на 26 октомври 2017 г. — PP и др./ЕСВД	45
2018/C 22/62	Дело T-728/17: Жалба, подадена на 24 октомври 2017 г. — Marinvest и Porting/Комисия	46
2018/C 22/63	Дело T-731/17: Жалба, подадена на 30 октомври 2017 г. — Escribà Serra и др./ЕСП	48
2018/C 22/64	Дело T-734/17: Жалба, подадена на 3 ноември 2017 г. — ViaSat/Комисия	48
2018/C 22/65	Дело T-738/17: Жалба, подадена на 3 ноември 2017 г. — STIF-IDF/Комисия	49
2018/C 22/66	Дело T-748/17: Жалба, подадена на 15 ноември 2017 г. — TrekStor/ЕUIPO — Beats Electronics (i.Beat)	50
2018/C 22/67	Дело T-749/17: Жалба, подадена на 14 ноември 2017 г. — TrekStor/EUIPO — Beats Electronics (i.Beat jess)	50
2018/C 22/68	Дело T-750/17: Жалба, подадена на 10 ноември 2017 г. — Izba Gospodarcza Producentów i Operatorów Urządzeń Rozrywkowych/Комисия	51
2018/C 22/69	Дело T-756/17: Жалба, подадена на 13 ноември 2017 г. — CMS Hasche Sigle/EUIPO (WORLD LAW GROUP)	53
2018/C 22/70	Дело T-758/17: Жалба, подадена на 17 ноември 2017 г. — Perfect Bar/EUIPO (PERFECT BAR)	53
2018/C 22/71	Дело T-759/17: Жалба, подадена на 17 ноември 2017 г. — Perfect Bar/EUIPO (PERFECT Bar)	54
2018/C 22/72	Дело T-760/17: Жалба, подадена на 20 ноември 2017 г. — Meesenburg Großhandel/EUIPO (Triotherm+)	55
2018/C 22/73	Дело T-762/17: Жалба, подадена на 21 ноември 2017 г. — Grammer/EUIPO (Изображение на геометрична фигура)	55
2018/C 22/74	Дело T-763/17: Жалба, подадена на 21 ноември 2017 г. — Septona/EUIPO — Intersnack Group (welly)	56
2018/C 22/75	Дело T-765/17: Жалба, подадена на 23 ноември 2017 г. — Kiku/CPVO — Sächsisches Landesamt für Umwelt, Landwirtschaft und Geologie (Pinova)	56
2018/C 22/76	Дело T-766/17: Жалба, подадена на 23 ноември 2017 г. — Eglo Leuchten/EUIPO — Di-Ka (дизайн на лампа)	57
2018/C 22/77	Дело T-767/17: Жалба, подадена на 23 ноември 2017 г. — Eglo Leuchten/EUIPO — Briloner Leuchten (стенна лампа)	58
2018/C 22/78	Дело T-769/17: Жалба, подадена на 20 ноември 2017 г. — roelliroelli confectionery schweiz/EUIPO — Tanner (ALPRAUSCH)	58
2018/C 22/79	Дело T-772/17: Жалба, подадена на 27 ноември 2017 г. — Café del Mar и други/EUIPO — Guiral Broto (Café del Mar)	59
2018/C 22/80	Дело T-773/17: Жалба, подадена на 27 ноември 2017 г. Café del Mar и др./EUIPO — Guiral Broto (Café del Mar)	60
2018/C 22/81	Дело T-774/17: Жалба, подадена на 29 ноември 2017 г. — Café del Mar и други/EUIPO — Guiral Broto (C del M)	60
2018/C 22/82	Дело T-777/17: Жалба, подадена на 23 ноември 2017 г. — Pan/EUIPO — Entertainment One UK (TOBBIA)	61
2018/C 22/83	Дело T-509/16: Определение на Общия съд от 22 ноември 2017 г. — Baradel и др./FEI	62
2018/C 22/84	Дело T-244/17: Определение на Общия съд от 17 ноември 2017 г. — António Conde & Companhia/Комисия	62

IV Информация

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Съд на Европейския съюз

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/1

Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

(2018/C 022/01)

Последна публикация

ОВ C 13, 15.1.2018 г.

Предишни публикации

ОВ C 5, 8.1.2018 г.

ОВ C 437, 18.12.2017 г.

ОВ C 424, 11.12.2017 г.

ОВ C 412, 4.12.2017 г.

ОВ C 402, 27.11.2017 г.

ОВ C 392, 20.11.2017 г.

Може да намерите тези текстове на адрес

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

V Становища

СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ

Съд

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/2

Решение на Съда (девети състав) от 23 ноември 2017 г. — Servizi assicurativi del commercio estero SpA (SACE), Sace BT SpA/Европейска комисия, Италианска република

(Дело C-472/15 P) (1)

((Обжалване - Държавни помощи - Застраховане на експортни кредити - Презастрахователно покритие, предоставено от публично предприятие на неговото дъщерно дружество - Капиталови вноски за покриване на загубите на дъщерното дружество - Понятие за държавни помощи - Отговорност на държавата - Критерий за частния инвеститор))

(2018/C 022/02)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподатели: Servizi assicurativi del commercio estero SpA (SACE), Sace BT SpA (представители: M. Siragusa и G. Rizza, avvocati)

Други страни в производството: Европейска комисия (представители: L. Flynn, G. Conte и D. Grespan), Италианска република (представители: G. Palmieri, подпомагана от S. Fiorentino, avvocato dello Stato)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Servizi assicurativi del commercio estero SpA (SACE) и Sace BT SpA да понесат, наред с направените от тях съдебни разноски, и тези на Европейската комисия във връзка с производството по обжалване.

3)	Италианската република понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 381, 16.11.2015 г.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/3

Решение на Съда (трети състав) от 23 ноември 2017 г. — Bionorica SE (C-596/15 P), Diapharm GmbH & Co. KG (C-597/15 P)/Европейска комисия

(Съединени дела C-596/15 Р и С-597/15 P) (1)

((Обжалване - Обществено здраве - Защита на потребителите - Регламент (ЕО) № 1924/2006 - Здравни претенции за храните - Член 13, параграф 3 - Списък на разрешените здравни претенции за храни - Растителни вещества - Висящи здравни претенции - Иск за установяване на неправомерно бездействие - Член 265 ДФЕС - Изразяване на становище от Европейската комисия - Правен интерес - Процесуална легитимация))

(2018/C 022/03)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Bionorica SE (C-596/15 P), Diapharm GmbH & Co. KG (C-597/15 P) (представители: M. Weidner, T. Guttau и N. Hußmann, Rechtsanwälte)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: S. Grünheid и M. Wilderspin)

Диспозитив

1)	Отменя определението на Общия съд на Европейския съюз от 16 септември 2015 г., Bionorica/Комисия (T-619/14, непубликувано, EU:T:2015:723).

2)	Обявява иска на Bionorica SE за установяване на неправомерно бездействие по дело T-619/14 за недопустим.

3)	Отхвърля жалбата по дело C-597/15 P.

4)	Bionorica SE и Европейската комисия понасят съдебните разноски, направени от тях както пред първата инстанция по дело T-619/14, така и при обжалването по дело C-596/15 P.

5)	Осъжда Diapharm GmbH & Co. KG да заплати съдебните разноски по обжалването по дело C-597/15 P.

(1) ОВ C 16, 18.1.2016 г.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/3

Решение на Съда (четвърти състав) от 16 ноември 2017 г. (преюдициално запитване от College van Beroep voor het Bedrijfsleven — Нидерландия) — Robeco Hollands Bezit NV и др./Stichting Autoriteit Financiële Markten (AFM)

(Дело C-658/15) (1)

((Преюдициално запитване - Директива 2004/39/ЕО - Пазари на финансови инструменти - Член 4, параграф 1, точка 14 - Понятие за „регулиран пазар“ - Приложно поле - Система, в която участват, от една страна, брокери, представляващи инвеститорите, и от друга страна, агенти на инвестиционни фондове от „отворен тип“, длъжни да изпълняват свързани с техните фондове поръчки))

(2018/C 022/04)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

College van Beroep voor het Bedrijfsleven

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Robeco Hollands Bezit NV, Robeco Duurzaam Aandelen NV, Robeco Safe Mix NV, Robeco Solid Mix NV, Robeco Balanced Mix NV, Robeco Growth Mix NV, Robeco Life Cycle Funds NV, Robeco Afrika Fonds NV, Robeco Global Stars Equities, Robeco All Strategy Euro Bonds, Robeco High Yield Bonds, Robeco Property Equities

Ответник: Stichting Autoriteit Financiële Markten (AFM)

Диспозитив

Член 4, параграф 1, точка 14 от Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно пазарите на финансови инструменти, за изменение на директиви 85/611/ЕИО и 93/6/ЕИО на Съвета и Директива 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 93/22/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че в обхвата на понятието „регулиран пазар“ по смисъла на тази разпоредба попада система за търговия, в рамките на която голям брой фондови агенти и брокери представляват съответно инвестиционни фондове от „отворен тип“ и инвеститори и чиято единствена цел е да подпомага тези инвестиционни фондове при задължението им да изпълняват пласирани от посочените инвеститори поръчки за покупка и продажба на дялови участия.

(1) ОВ C 98, 14.3.2016 г.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/4

Решение на Съда (голям състав) от 14 ноември 2017 г. (преюдициално запитване от Cour de cassation — Франция) — Président de l’Autorité de la concurrence / Association des producteurs vendeurs d’endives (APVE) и др.

(Дело C-671/15) (1)

((Преюдициално запитване - Обща селскостопанска политика - Член 42 ДФЕС - Регламент (ЕО) № 2200/96 - Регламент (ЕО) № 1182/2007 - Регламент (ЕО) № 1234/2007 - Антиконкурентни практики - Член 101 ДФЕС - Регламент № 26 - Регламент (ЕО) № 1184/2006 - Организации на производители - Асоциации на организации на производители - Задачи на тези организации и асоциации - Практики на определяне на минимални цени на продажба - Практики на съгласуване относно пусканите на пазара количества - Практики на обмен на стратегическа информация - Френски пазар на ендивия))

(2018/C 022/05)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour de cassation

Страни в главното производство

Жалбоподател: Président de l’Autorité de la concurrence

Ответници: Association des producteurs vendeurs d’endives (APVE), Comité économique régional agricole fruits et légumes de Bretagne (Cerafel), Fraileg SARL, Prim’Santerre SARL, Union des endiviers, по-рано Fédération nationale des producteurs d’endives (FNPE), Soleil du Nord SARL, Comité économique fruits et légumes du Nord de la France (Celfnord), Association des producteurs d’endives de France (APEF), Section nationale de l’endive (SNE), Fédération du commerce de l’endive (FCE), France endives société coopérative agricole, Cambrésis Artois-Picardie endives (CAP’Endives) société coopérative agricole, Marché de Phalempin société coopérative agricole, Primacoop société coopérative agricole, Coopérative agricole du marais audomarois (Sipema), Valois-Fruits union de sociétés coopératives agricoles, Groupe Perle du Nord SAS, Ministre de l’Économie, de l’Industrie et du Numérique

Диспозитив

Член 101 ДФЕС във връзка с член 2 от Регламент № 26 на Съвета от 4 април 1962 година относно прилагане на някои правила за конкуренция при производство и търговия със селскостопански продукти, член 11, параграф 1 от Регламент (EО) № 2200/96 на Съвета от 28 октомври 1996 година относно общата организация на пазара на плодове и зеленчуци, член 2 от Регламент (EО) № 1184/2006 на Съвета от 24 юли 2006 година за прилагане на някои правила за конкуренция при производството и търговията със селскостопански продукти, изменен с Регламент (EО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година, член 3, параграф 1 от Регламент (EО) № 1182/2007 на Съвета от 26 септември 2007 година за определяне на специфични правила по отношение на сектора на плoдoвете и зеленчуците и за изменение на директиви 2001/112/ЕО и 2001/113/ЕО, и регламенти (ЕИО) № 827/68, (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96, (ЕО) № 2826/2000, (ЕО) № 1782/2003 и (ЕО) № 318/2006, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2202/96, както и член 122, първа алинея и членове 175 и 176 от Регламент № 1234/2007, изменен с Регламент (EО) № 491/2009 на Съвета от 25 май 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че:

—

за практиките на колективно определяне на минимална продажна цена, на съгласуване относно пусканите на пазара количества или на обмен на стратегическа информация като разглежданите по главното производство не може да не се прилага забраната на антиконкурентни споразумения, предвидена в член 101, параграф 1 ДФЕС, когато са договорени между различни организации на производители или асоциации на организации на производители, както и с образувания, непризнати от държава членка с оглед на осъществяване на цел, определена от законодателя на Европейския съюз в рамките на общата организация на съответния пазар, като професионални организации, които не разполагат със статут на организация на производители или асоциация на организации на производители, или на междубраншова организация по смисъла на правната уредба на Европейския съюз, и

—

за практиките на съгласуване относно цените или пусканите на пазара количества или относно обмен на стратегическа информация като разглежданите по главното производство може да не се прилага забраната на антиконкурентни споразумения, предвидена в член 101, параграф 1 ДФЕС, когато те са договорени между членове на една и съща организация на производители или на една и съща асоциация на организации на производители, призната от държава членка, и са стриктно необходими за осъществяването на целта или целите, възложени на съответната организация на производители или асоциация на организации на производители в съответствие с правната уредба на Европейския съюз.

(1) ОВ C 90, 7.3.2016 г.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/5

Решение на Съда (шести състав) от 22 ноември 2017 г. — Европейска комисия/ Bilbaína de Alquitranes, SA и др.

(Дело C-691/15 P) (1)

((Обжалване - Околна среда - Регламент (ЕО) № 1272/2008 - Класифициране, етикетиране и опаковане на някои вещества и на някои смеси - Регламент (ЕС) № 944/2013 - Класифициране на „смола, каменовъглен катран, високотемпературен“ - Категории остра водна токсичност (H400) и хронична водна токсичност (H410) - Задължение за полагане на дължима грижа - Явна грешка в преценката))

(2018/C 022/06)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: K. Talabér-Ritz и P.J. Loewenthal)

Други страни в производството: Bilbaína de Alquitranes, SA, Deza, a.s., Industrial Química del Nalón, SA, Koppers Denmark A/S, Koppers UK Ltd, Koppers Netherlands BV, Rütgers basic aromatics GmbH, Rütgers Belgium NV, Rütgers Poland Sp. z o.o., Bawtry Carbon International Ltd, Grupo Ferroatlántica, SA, SGL Carbon GmbH, SGL Carbon GmbH, SGL Carbon, SGL Carbon, SA, SGL Carbon Polska S.A., ThyssenKrupp Steel Europe AG, Tokai erftcarbon GmbH (представители: K. Van Maldegem, C. Mereu, M. Grunchard, avocats и P. Sellar, advocate); Европейска агенция по химикали (представители: . N. Herbatschek, W. Broere и M. Heikkilä), GrafTech Iberica, SL (представители: C. Mereu, K. Van Maldegem, M. Grunchard, avocats и P. Sellar, advocate)

Встъпили страни в подкрепа на жалбоподателя: Кралство Дания (представители: C. Thorning и M. N. Lyshøj), Федерална република Германия (представители: T. Henze, J. Möller и R. Kanitz), Кралство Нидерландия (представители: M. Bulterman, C. S. Schillemans и J. Langer)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

Осъжда Европейската комисия да заплати, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Bilbaína de Alquitranes SA, Deza a.s., Industrial Química del Nalón SA, Koppers Denmark A/S, Koppers UK Ltd, Koppers Netherlands BV, Rütgers basic aromatics GmbH, Rütgers Belgium NV, Rütgers Poland sp. z o.o., Bawtry Carbon International Ltd, Grupo Ferroatlántica SA, SGL Carbon GmbH (Allemagne), SGL Carbon GmbH (Autriche), SGL Carbon, SGL Carbon SA, SGL Carbon Polska S.A., ThyssenKrupp Steel Europe AG и Tokai erftcarbon GmbH, включително съдебните разноски по обезпечителното производство, довело до постановяване на определението на заместник-председателя на Съда от 7 юли 2016 г., Комисия/Bilbaína de Alquitranes и др. (C-691/15 P-R, непубликувано, EU:C:2016:597).

3)	Кралство Дания, Федерална република Германия и Кралство Нидерландия понасят направените от тях съдебни разноски.

4)	GrafTech Iberica SL и Европейската агенция по химикали понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 106, 21.3.2016 г.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/6

Решение на Съда (голям състав) от 14 ноември 2017 г. — British Airways plc/Европейска комисия

(Дело C-122/16 P) (1)

((Обжалване - Конкуренция - Картели - Европейски пазар на въздушен превоз на товари - Решение на Комисията относно споразумения и съгласувани практики по отношение на редица елементи на цените на услугите по въздушен превоз на товари - Порок в мотивите - Абсолютно основание за отмяна, разглеждано служебно от Съда на Европейския съюз - Забрана за произнасяне ultra petita - Съдържащо се в петитума на първоинстанционната жалба искане за частична отмяна на спорното решение - Забрана за Общия съд на Европейския съюз изцяло да отмени спорното решение - Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз - Право на ефективни правни средства за защита))

(2018/C 022/07)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: British Airways plc (представители: J. Turner, QC, и R. O’Donoghue, barrister, упълномощени от A. Lyle-Smythe, solicitor)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: N. Khan и A. Dawes)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда British Airways plc да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 191, 30.5.2016 г.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/7

Решение на Съда (голям състав) от 14 ноември 2017 г. (преюдициално запитване от High Court of Justice (England & Wales), Queen's Bench Division (Administrative Court) — Обединеното кралство) — Toufik Lounes/Secretary of State for the Home Department

(Дело C-165/16) (1)

((Преюдициално запитване - Гражданство на Съюза - Член 21 ДФЕС - Директива 2004/38/ЕО - Бенефициенти - Двойно гражданство - Гражданин на Съюза, придобил гражданство на приемащата държава членка и същевременно запазил гражданството си по произход - Право на пребиваване в тази държава членка на гражданин на трета държава, член на семейството на гражданина на Съюза))

(2018/C 022/08)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

High Court of Justice (England & Wales), Queen's Bench Division (Administrative Court)

Страни в главното производство

Жалбоподател: Toufik Lounes

Ответник: Secretary of State for the Home Department

Диспозитив

Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО трябва да се тълкува в смисъл, че когато гражданин на Европейския съюз е упражнил свободата си на движение, премествайки се и пребивавайки в държава членка, различна от тази, на която е гражданин, съгласно член 7, параграф 1 или член 16, параграф 1 от тази директива, впоследствие е придобил гражданство на тази държава членка, същевременно запазвайки гражданството си по произход, и няколко години по-късно е сключил брак с гражданин на трета държава, с когото продължава да пребивава на територията на посочената държава членка, последният гражданин няма производно право на пребиваване в тази държава членка въз основа на разпоредбите на споменатата директива. Той обаче може да се ползва от такова право на пребиваване по силата на член 21, параграф 1 ДФЕС при условия, които не трябва да бъдат по-строги от предвидените в Директива 2004/38 за предоставянето на посоченото право на гражданин на трета държава, член на семейството на гражданин на Съюза, който е упражнил правото си на свободно движение, като се е установил в държава членка, различна от тази, на която е гражданин.

(1) ОВ C 191, 30.5.2016 г.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/8

Решение на Съда (втори състав) от 22 ноември 2017 г. (преюдициално запитване от Върховен административен съд — България) — Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътищата (АЕБТРИ)/Началник на Митница Бургас

(Дело C-224/16) (1)

((Преюдициално запитване - Митнически съюз - Външен транзит - Пътен превоз на стоки под покритието на карнет ТИР - Член 267 ДФЕС - Компетентност на Съда да тълкува членове 8 и 11 от Конвенцията ТИР - Неприключена операция ТИР - Отговорност на гарантиращата асоциация - Член 8, параграф 7 от Конвенцията ТИР - Задължение в рамките на възможното да се изиска плащане от пряко дължащото лице или лица, преди да се предяви рекламация пред гарантиращата асоциация - Обяснителни бележки, приложени към Конвенцията ТИР - Регламент (ЕИО) № 2454/93 - Член 457, параграф 2 - Митнически кодекс на Общността - Членове 203 и 213 - Лица, придобили или задържали стоките, за които са знаели или според обстоятелствата е трябвало да знаят, че са били отклонени от митнически надзор))

(2018/C 022/09)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Върховен административен съд

Страни в главното производство

Жалбоподател: Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътищата (АЕБТРИ)

Ответник: Началник на Митница Бургас

Диспозитив

Съдът е компетентен да се произнася преюдициално по тълкуването на членове 8 и 11 от Митническата конвенция относно международния превоз на стоки под покритието на карнети ТИР, подписана в Женева на 14 ноември 1975 г. и одобрена от името на Европейската икономическа общност с Регламент (ЕИО) № 2112/78 на Съвета от 25 юли 1978 г., изменена и публикувана в консолидиран вид с Решение 2009/477/EО на Съвета от 28 май 2009 г.

Член 8, параграф 7 от Митническата конвенция относно международния превоз на стоки под покритието на карнети ТИР, одобрена от името на Общността с Регламент № 2112/78, изменена и публикувана в консолидиран вид с Решение 2009/477, трябва да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство митническите органи са изпълнили задължението по споменатата разпоредба да изискат, в рамките на възможното, плащането на съответните вносни мита и такси от титуляря на карнета ТИР като пряко дължащо тези суми лице, преди да предявят рекламация пред гарантиращата асоциация.

Член 203, параграф 3, трето тире и член 213 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета от 20 ноември 2006 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че обстоятелството, че получател е придобил или задържал стоки, за които е знаел, че са били превозвани под покритието на карнет ТИР, и фактът, че не е установено тези стоки да са били представени и манифестирани пред получаващото митническо учреждение, сами по себе си не са достатъчни, за да се приеме, че такъв получател е знаел или според обстоятелствата е трябвало да знае, че стоките са били отклонени от митнически надзор по смисъла на първата от посочените разпоредби, така че получателят да трябва да бъде признат за солидарен съдлъжник по митническото задължение по силата на втората от тези разпоредби.

(1) ОВ C 243, 4.7.2016 г.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/9

Решение на Съда (първи състав) от 23 ноември 2017 г. (преюдициално запитване от Commissione tributaria provinciale di Siracusa — Италия) — Enzo Di Maura/Agenzia delle Entrate — Direzione Provinciale di Siracusa

(Дело C-246/16) (1)

((Преюдициално запитване - Данък върху добавената стойност (ДДС) - Данъчна основа - Шеста директива 77/388/ЕИО - Член 11, В, параграф 1, втора алинея - Ограничаване на правото на намаляване на данъчната основа в случай на неплащане от съдоговорителя - Свобода на преценка на държавите членки при транспониране - Пропорционалност на периода на предварително финансиране от страна на оператора))

(2018/C 022/10)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Commissione tributaria provinciale di Siracusa

Страни в главното производство

Жалбоподател: Enzo Di Maura

Ответник: Agenzia delle Entrate — Direzione Provinciale di Siracusa

Диспозитив

Член 11, В, параграф 1, втора алинея от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, трябва да се тълкува в смисъл, че за намаляването на данъчната основа по данъка върху добавената стойност държава членка не може да изисква неуспех на производствата по несъстоятелност, когато те могат да продължат над 10 години.

(1) ОВ C 260, 18.7.2016 г.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/9

Решение на Съда (десети състав) от 16 ноември 2017 г. — Ludwig-Bölkow-Systemtechnik GmbH/Европейска комисия

(Дело C-250/16 P) (1)

((Обжалване - Арбитражна клауза - Шеста рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2002—2006 г.) - Възстановяване на част от изплатените на жалбоподателя суми - Неустойки))

(2018/C 022/11)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Ludwig-Bölkow-Systemtechnik GmbH (представител: M. Núñez Müller, Rechtsanwalt)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: T. Maxian Rusche и F. Moro)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Ludwig-Bölkow-Systemtechnik GmbH да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 222, 20.6.2016 г.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/10

Решение на Съда (четвърти състав) от 22 ноември 2017 г. (преюдициално запитване от Supreme Court — Ирландия) — Edward Cussens, John Jennings, Vincent Kingston/T. G. Brosnan

(Дело C-251/16) (1)

((Преюдициално запитване - Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) - Шеста директива 77/388/ЕИО - Член 4, параграф 3, буква a) и член 13, Б, буква ж) - Освобождаване на доставките на сгради, както и на земята, която заемат, с изключение на случаите, посочени в член 4, параграф 3, буква a) - Принцип на забрана на злоупотребите - Приложимост при липсата на национални разпоредби за транспониране на този принцип - Принципи на правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания))

(2018/C 022/12)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Supreme Court

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Edward Cussens, John Jennings, Vincent Kingston

Ответник: T. G. Brosnan

Диспозитив

Принципът на забрана на злоупотребите трябва да се тълкува в смисъл, че независимо от национална мярка за прилагането му във вътрешния правен ред, той може да се приложи пряко, за да се откаже освобождаване от данъка върху добавената стойност на продажби на недвижими имоти като разглежданите в главното производство, осъществени преди постановяването на решение от 21 февруари 2006 г., Halifax и др. (C-255/02, EU:C:2006:121), като принципите на правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания допускат това.

Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, трябва да се тълкува в смисъл, че ако разглежданите в главното производство сделки трябва да бъдат преквалифицирани в съответствие с принципа на забрана на злоупотребите, сделките, които не представляват злоупотреба, могат да бъдат обложени с данък върху добавената стойност на основание на относимите разпоредби от националната правна уредба, предвиждащи такова облагане.

Принципът на забрана на злоупотребите трябва да се тълкува в смисъл, че за да се определи, въз основа на точка 75 от решение от 21 февруари 2006 г., Halifax и др. (C-255/02, EU:C:2006:121), дали основната цел на разглежданите в главното производство сделки е получаването на данъчно предимство, следва да се вземе предвид само целта на договорите за лизинг, предхождащи продажбите на недвижими имоти, предмет на главното производство.

Принципът на забрана на злоупотребите трябва да се тълкува в смисъл, че доставките на недвижими имоти, като разглежданите в главното производство, могат да доведат до получаване на данъчно предимство, което противоречи на целта на относимите разпоредби на Шеста директива 77/388/ЕИО, когато тези недвижими имоти още не са били използвани действително — преди продажбата им на трети страни купувачи — от техния собственик или наемател. Запитващата юрисдикция трябва да провери дали това е така в рамките на спора по главното производство.

5)	Принципът на забрана на злоупотребите трябва да се тълкува в смисъл, че намира приложение в положение като разглежданото в главното производство, което се отнася до евентуалното освобождаване от данък върху добавената стойност на сделка по доставка на недвижими имоти.

(1) ОВ C 243, 4.7.2016 г.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/11

Решение на Съда (първи състав) от 23 ноември 2017 г. (преюдициално запитване от Helsingin hallinto-oikeus — Финландия) — производство, образувано по инициатива на A Oy

(Дело C-292/16) (1)

((Преюдициално запитване - Свобода на установяване - Пряко данъчно облагане - Корпоративен данък - Директива 90/434/ЕИО - Член 10, параграф 2 - Прехвърляне на активи - Чуждестранна постоянна стопанска единица, която при прехвърляне на активи е прехвърлена на дружество получател, което също е чуждестранно - Право на държавата членка на прехвърлящото дружество да обложи печалбите или капиталовите печалби на тази стопанска единица, възникнали в резултат от прехвърлянето на активи - Национално законодателство, което предвижда незабавно облагане на печалбите или капиталовите печалби още в годината на прехвърляне - Събиране на дължимия данък като приход за данъчната година, през която е извършено прехвърлянето на активи))

(2018/C 022/13)

Език на производството: фински

Запитваща юрисдикция

Helsingin hallinto-oikeus

Страни в главното производство

A Oy

Диспозитив

Член 49 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като разглежданото по главното производство, което — в случай че при прехвърляне на активи местно дружество прехвърля чуждестранна постоянна стопанска единица на също чуждестранно дружество — от една страна, предвижда незабавно облагане на капиталовите печалби, възникнали в резултат от прехвърлянето, и от друга, не разрешава отложено събиране на дължимия данък, докато при идентично национално положение капиталовите печалби се облагат едва при разпореждането с прехвърлените активи, доколкото посоченото законодателство не позволява отложено събиране на такъв данък.

(1) ОВ C 270, 25.7.2016 г.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/11

Решение на Съда (втори състав) от 16 ноември 2017 г. (преюдициално запитване от Naczelny Sąd Administracyjny — Полша) — Kozuba Premium Selection sp. z o.o./Dyrektor Izby Skarbowej w Warszawie

(Дело C-308/16) (1)

((Преюдициално запитване - Данъчни въпроси - Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) - Директива 2006/112/ЕО - Член 12, параграфи 1 и 2 - Член 135, параграф 1, буква й) - Облагаеми сделки - Освобождаване на доставките на сгради - Понятие за първо обитаване - Понятие за преобразуване))

(2018/C 022/14)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Naczelny Sąd Administracyjny

Страни в главното производство

Жалбоподател: Kozuba Premium Selection sp. z o.o.

Ответник: Dyrektor Izby Skarbowej w Warszawie

Диспозитив

Член 12, параграфи 1 и 2 и член 135, параграф 1, буква й) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като приложимата в главното производство, съгласно която освобождаването на доставките на сгради от данъка върху добавената стойност зависи от условието първото им обитаване да е настъпило в рамките на облагаема сделка. Същите разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат с подобна национална правна уредба да се предвиди това освобождаване да зависи от условието в случай на „подобряване“ на съществуваща сграда направените разходи да не надвишават 30 % от първоначалната стойност на сградата, стига понятието „подобряване“ да се тълкува по същия начин като понятието „преобразуване“, съдържащо се в член 12, параграф 2 от Директива 2006/112, а именно в смисъл, че съответната сграда трябва да е претърпяла съществени изменения, предназначени да изменят употребата ѝ или да променят значително условията на обитаване на сградата.

(1) ОВ C 335, 12.9.2016 г.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/12

Решение на Съда (пети състав) от 15 ноември 2017 г. (преюдициално запитване от Bundesfinanzhof — Германия) — Rochus Geissel, в качеството на ликвидатор на RGEX GmbH i.L./Finanzamt Neuss (C-374/16), и Finanzamt Bergisch Gladbach/Igor Butin (C-375/16)

(Съединени дела C-374/16 и С-375/16) (1)

((Преюдициално запитване - Данъчни въпроси - Данък върху добавената стойност (ДДС) - Директива 2006/112/ЕО - Член 168, буква а), член 178, буква а) и член 226, точка 5 - Приспадане на данъка, платен за получени доставки - Данни, които задължително трябва да са вписани във фактурите - Оправдани правни очаквания на данъчнозадълженото лице, че предпоставките за право на приспадане са налице))

(2018/C 022/15)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesfinanzhof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Rochus Geissel, в качеството на ликвидатор на RGEX GmbH i.L. (C-374/16), Finanzamt Bergisch Gladbach (C-375/16)

Ответник: Finanzamt Neuss (C-374/16), Igor Butin (C-375/16)

Диспозитив

Член 168, буква а) и член 178, буква а) във връзка с член 226, точка 5 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, което поставя правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, платен за получени доставки, в зависимост от посочването във фактурата на адреса на мястото, където издателят ѝ извършва стопанската си дейност.

(1) ОВ C 392, 24.10.2016 г.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/13

Решение на Съда (десети състав) от 23 ноември 2017 г. (преюдициално запитване от Tribunal Supremo — Испания) — Salvador Benjumea Bravo de Laguna/Esteban Torras Ferrazzuolo

(Дело C-381/16) (1)

((Преюдициално запитване - Регламент (ЕО) № 207/2009 - Марка на Европейския съюз - Член 16 - Марката като обект на собственост - Приравняване на марката на ЕС на национална марка - Член 18 - Прехвърляне на марка, регистрирана на името на агента или представителя на притежателя на марката - Национална разпоредба, даваща възможност да се предяви иск за собственост върху национална марка, регистрирана при злоупотреба с правата на притежателя ѝ или в нарушение на законово или договорно задължение - Съвместимост с Регламент № 207/2009))

(2018/C 022/16)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Supremo

Страни в главното производство

Жалбоподател: Salvador Benjumea Bravo de Laguna

Ответник: Esteban Torras Ferrazzuolo

Диспозитив

Членове 16 и 18 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на [Европейския съюз] трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат по отношение на марка на ЕС да се прилага национална разпоредба като разглежданата в главното производство, съгласно която лицето, претърпяло вреди поради регистрацията на марка, заявена при злоупотреба с правата му или в нарушение на законово или договорно задължение, има право да предяви иск за собственост върху въпросната марка, стига съответният случай да не е сред попадащите в обхвата на член 18 от този регламент.

(1) ОВ C 335, 12.9.2016 г.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/13

Решение на Съда (първи състав) от 23 ноември 2017 г. (преюдициално запитване от Софийски районен съд — България) — „ЧЕЗ Електро България“ АД/Йордан Коцев(C-427/16), и „Фронтекс Интенешънъл“ ЕАД/Емил Янакиев (C-428/16)

(Съединени дела C-427/16 и С-428/16) (1)

((Преюдициално запитване - Конкуренция - Свободно предоставяне на услуги - Определяне от професионална организация на адвокати на минималните размери на адвокатските възнаграждения - Забрана за съда да присъжда разноски за адвокатски възнаграждения в размер, по-нисък от минималните размери - Национална правна уредба, съгласно която данъкът върху добавената стойност (ДДС) се счита за част от цената на услуга, предоставяна при осъществяване на свободна професия))

(2018/C 022/17)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Софийски районен съд

Страни в главното производство

Жалбоподател:„ЧЕЗ Електро България“ АД (C-427/16), „Фронтекс Интереншънъл“ ЕАД (C-428/16)

Ответник: Йордан Коцев (C-427/16), Емил Янакиев (C-428/16)

Диспозитив

Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането ѝ такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели.

Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС и с Директива 77/249/ЕИО на Съвета от 22 март 1977 година относно улесняване на ефективното упражняване от адвокатите на свободата на предоставяне на услуги трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт.

Член 78, първа алинея, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главните производства, по силата на която данъкът върху добавената стойност се счита за неразделна част от възнагражденията за регистрираните адвокати, ако в резултат на това тези възнаграждения подлежат на двойно облагане с данък върху добавената стойност.

(1) ОВ C 371, 10.10.2016 г.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/14

Решение на Съда (шести състав) от 15 ноември 2017 г. (преюдициално запитване от Административен съд София-град — България) — „Ентъртеймънт България Систем“ ЕООД/Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — София

(Дело C-507/16) (1)

((Преюдициално запитване - Данъчни въпроси - Директива 2006/112/ЕО - Член 168, буква a), член 169, буква a), член 214, параграф 1, букви г) и д) и членове 289 и 290 - Възможност за приспадане на дължимия или платен по получени доставки данък върху добавената стойност (ДДС) - Извършени доставки в други държави членки - Режим на освобождаване от данък в държавата членка, в която се упражнява право на приспадане))

(2018/C 022/18)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Административен съд София-град

Страни в главното производство

Жалбоподател:„Ентъртеймънт България Систем“ ЕООД

Ответник: Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — София

Диспозитив

Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2009/162/ЕС на Съвета от 22 декември 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство на държава членка, съгласно което установено на територията на тази държава членка данъчнозадължено лице не може да приспада дължимия или платен в нея данък върху добавената стойност за услуги, получени от установени в други държави членки данъчнозадължени лица, които се използват за доставки на услуги в държави членки, различни от държавата членка, в която е установено това данъчнозадължено лице, тъй като то е идентифицирано за целите на данъка върху добавената стойност в рамките на една от двете хипотези по член 214, параграф 1, съответно букви г) и д) от Директива 2006/112, изменена с Директива 2009/162. Член 168, буква а) и член 169, буква а) от Директива 2006/112, изменена с Директива 2009/162, обаче трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат законодателство на държава членка, съгласно което установено на територията на тази държава членка данъчнозадължено лице, което се ползва в нея от режим на освобождаване от данък, не може да упражнява право на приспадане на дължимия или платен в тази държава данък върху добавената стойност за услуги, получени от установени в други държави членки данъчнозадължени лица, които се използват за доставки на услуги в държави членки, различни от държавата членка, в която е установено това данъчнозадължено лице.

(1) ОВ C 441, 28.11.2016 г.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/15

Решение на Съда (трети състав) от 23 ноември 2017 г. (преюдициално запитване от Tribunal Supremo — Испания) — Gasorba SL, Josefa Rico Gil, Antonio Ferrándiz González/Repsol Comercial de Productos Petrolíferos SA

(Дело C-547/16) (1)

((Конкуренция - Член 101 ДФЕС - Споразумения между предприятия - Търговски отношения между оператори на бензиностанции и петролни предприятия - Дългосрочно споразумение за изключително снабдяване с горива - Решение, с което Европейската комисия обявява за задължителни поети от предприятие ангажименти - Степен, в която приетото от Комисията решение относно ангажиментите е задължително за националните съдилища - Член 9, параграф 1 и член 16, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003))

(2018/C 022/19)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Supremo

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Gasorba SL, Josefa Rico Gil, Antonio Ferrándiz González

Ответник: Repsol Comercial de Productos Petrolíferos SA

Диспозитив

Член 16, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101] и [102 ДФЕС] трябва да се тълкува в смисъл, че прието от Европейската комисия на основание член 9, параграф 1 от този регламент решение относно ангажиментите, което засяга определени споразумения между предприятия, не е пречка националните съдилища да преценят дали посочените споразумения противоречат на правилата в областта на конкуренцията и ако се налага, да ги обявят за нищожни на основание член 101, параграф 2 ДФЕС.

(1) ОВ C 22, 23.1.2017 г.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/16

Жалба, подадена на 14 юли 2017 г. от Вилислав Андреев Калейчев срещу определението, постановено от Общия съд (първи състав) на 22 юни 2017 г. по дело T-58/17, Калейчев/Европейски съд по правата на човека

(Дело C-424/17 P)

(2018/C 022/20)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Вилислав Андреев Калейчев (представител: К. Младенова, адвокат)

Друга страна в производството: Европейски съд по правата на човека

С определение от 22 ноември 2017 г. Съдът (десети състав) постанови, че жалбата е недопустима.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/16

Преюдициално запитване от Amtsgericht Hannover (Германия), постъпило на 31 юли 2017 г. — Benedikt Brisch/TUIfly GmbH

(Дело C-455/17)

(2018/C 022/21)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Amtsgericht Hannover

Страни в главното производство

Ищец: Benedikt Brisch

Ответник: TUIfly GmbH

С определение на Съда от 21 септември 2017 г. делото е заличено от регистъра на Съда.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/16

Преюдициално запитване от Oberlandesgericht Köln (Германия), постъпило на 31 юли 2017 г. — Gabriela Verena Glanzmann и др./Deutsche Lufthansa AG

(Дело C-456/17)

(2018/C 022/22)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberlandesgericht Köln

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Gabriela Verena Glanzmann, Sara Glanzmann, Loris Glanzmann

Ответник: Deutsche Lufthansa AG

С определение от 6 октомври 2017 г. делото е заличено от регистъра на Съда.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/17

Преюдициално запитване от Handelsgericht Wien (Австрия), постъпило на 7 август 2017 г. — Teresa Coria Garcia и др./Austrian Airlines AG

(Дело C-470/17)

(2018/C 022/23)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Handelsgericht Wien

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Teresa Coria Garcia, Marina Velasco Coria, Miriam Coria Garcia

Ответник: Austrian Airlines AG

С определение на Съда от 25 октомври 2017 г. делото е заличено от регистъра на Съда.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/17

Жалба, подадена на 19 септември 2017 г. от Украйна срещу определението, постановено от Общия съд (шести състав) на 19 юли 2017 г. по дело T-346/14 DEP, Yanukovych/Съвет

(Дело C-549/17 P)

(2018/C 022/24)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Украйна (представител: M. Kostytska, адвокат)

Други страни в производството: Viktor Fedorovych Yanukovych, Съвет на Европейския съюз, Република Полша, Европейска комисия

С определение от 23 ноември 2017 г. Съдът (десети състав) постанови, че жалбата е недопустима.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/17

Жалба, подадена на 19 септември 2017 г. от Украйна срещу определението, постановено от Общия съд (шести състав) на 19 юли 2017 г. по дело T-347/14 DEP, Yanukovych/Съвет

(Дело C-550/17 P)

(2018/C 022/25)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Украйна (представител: M. Kostytska, адвокат)

Други страни в производството: Olga Stanislavivna Yanukovych в качеството на наследник на Viktor Viktorovych Yanukovych, Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия

С определение от 23 ноември 2017 г. Съдът (десети състав) постанови, че жалбата е недопустима.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/18

Жалба, подадена на 19 септември 2017 г. от Украйна срещу определението, постановено от Общия съд (шести състав) на 19 юли 2017 г. по дело T-348/14 DEP, Yanukovych/Съвет

(Дело C-551/17 P)

(2018/C 022/26)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Украйна (представител: M. Kostytska, адвокат)

Други страни в производството: Oleksandr Viktorovych Yanukovych, Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия

С определение от 23 ноември 2017 г. Съдът (десети състав) постанови, че жалбата е недопустима.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/18

Преюдициално запитване от Verwaltungsgerichtshof (Австрия), постъпило на 2 октомври 2017 г. — Bundesamt für Fremdenwesen und Asyl

(Дело C-577/17)

(2018/C 022/27)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Bundesamt für Fremdenwesen und Asyl

Встъпили страни: Clinton Osas Alake, известен като Klenti Solim, Cynthia Nomamidobo, und Prince Nomamidobo

Преюдициални въпроси

Може ли замолената държава членка, която е компетентна съгласно предвидените в глава III от Регламент „Дъблин III“ (1) критерии, все още валидно да приеме искането за обратно приемане, предвидено в член 23, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“, и когато определеният в член 25, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“ срок за отговор вече е изтекъл и замолената държава членка вече е отхвърлила преди това в предвидения срок искането за обратно приемане и e дала отрицателен отговор в предвидения срок и на искането за преразглеждане, основано на член 5, параграф 2 от Регламента за прилагане (2)?

При отрицателен отговор на първия въпрос:

Вследствие на отхвърлянето в предвидения срок на искането за обратно приемане от държавата членка, която е компетентна съгласно критериите, предвидени в глава III от Регламент „Дъблин III“, длъжна ли е молещата държава членка, в която е подадена новата молба, да разгледа тази молба, за да гарантира, че молбата ще бъде разгледана от една държава членка в съответствие с член 3, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“?

(1) Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (ОВ L 180, 2013 г., стр. 31).

(2) Регламент (ЕО) № 1560/2003 на Комисията от 2 септември 2003 година за определяне условията за прилагане на Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, която е компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна (ОВ L 222, 2003 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 140)

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/19

Преюдициално запитване от Tribunal Superior de Justicia de Cataluña (Испания), постъпило на 10 октомври 2017 г. — Prenatal S.A./Tribunal Económico Administrativo Regional de Cataluña (T.E.A.R.C.)

(Дело C-589/17)

(2018/C 022/28)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Superior de Justicia de Cataluña

Страни в главното производство

Жалбоподател: Prenatal S.A.

Ответник: Tribunal Económico Administrativo Regional de Cataluña (T.E.A.R.C.)

Преюдициални въпроси

Противоречи ли Решение C(2008) 6317 окончателен на Комисията от 3 ноември 2008 г., с което се установява, че следва да се извърши последващо вземане под отчет на вносни мита и не следва същите да бъдат възстановени в един особен случай, свързан с вноса на текстилни стоки с деклариран произход Ямайка (дело REM 03/07), на правото на Съюза, и по-специално на член 220, параграф 2, буква б) и член 239 от Митническия кодекс на Общността?

Трябва ли, когато след като е направено искане за възстановяване на митни сборове, Комисията излезе с решение, че фактическата и правната обстановка по случая са сходни с предишен случай, по който тя вече се е произнесла, или с решение, че вече е сезирана със сходен случай, по който предстои постановяване на решение, взетото решение да се разглежда като акт с правно съдържание, който обвързва органите на държавата членка, в която е подадено искането за възстановяване, и следователно подлежи на обжалване от лицето, което е поискало възстановяването (член 239 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 (1) на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността) или невземането под отчет на митнически задължения (член 220, параграф 2, буква б) от посочения Митнически кодекс на Общността)?

3)	В случай че не може да се приеме, че решението на Комисията е акт със задължително правно съдържание, компетентни ли са националните органи да преценят дали в случая е налице сходство във фактическата и правната обстановка?

В случай на утвърдителен отговор, ако такъв анализ е направен и се стигне до извода, че не е налице такова сходство, трябва ли да се приложи член 905, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (2) и следователно Комисията да постанови решение със задължително правно съдържание за тези национални органи?

(1) ОВ L 302, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г, глава 2, том 5, стр. 58.

(2) ОВ L 253, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/19

Преюдициално запитване от Grondwettelijk Hof (Белгия), постъпило на 16 октомври 2017 г. — Belgisch Syndicaat van Chiropraxie и др.

(Дело C-597/17)

(2018/C 022/29)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Grondwettelijk Hof

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Belgisch Syndicaat van Chiropraxie, Bart Vandendries, Belgische Unie van Osteopaten и др., Plast.Surg. и др.., Belgian Society for Private Clinics и др.

Ответник: Ministerraad

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 132, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (1) да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба запазва посоченото в нея освобождаване от ДДС както по отношение на традиционните практики, така и по отношение на нетрадиционните практики, прилагани от лица, упражняващи регламентирана от националното законодателство относно здравните професии медицинска или парамедицинска професия, като изключва от посоченото освобождаване от ДДС лицата, които не отговарят на тези изисквания, но членуват в професионално сдружение на специалистите по хиропрактика и остеопатия и отговарят на установените от това сдружение изисквания?

Трябва ли член 132, параграф 1, букви б), в) и д), член 134 и член 98 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, във връзка с точки 3 и 4 от приложение III към тази директива, и по-специално от гледна точка на данъчният неутралитет, да се тълкуват в смисъл, че:

не допускат национална разпоредба, която предвижда намалена ставка на ДДС, приложима за фармацевтичните продукти и медицинските изделия, прилагани при интервенция или лечение от терапевтичен характер, докато фармацевтичните продукти и медицинските изделия, прилагани при интервенция или лечение от чисто естетичен характер и следователно тясно свързани с тях, се облагат със стандартната ставка на ДДС,

б)	или в смисъл, че тези разпоредби разрешават, съответно изискват двата посочени по-горе случая да бъдат третирани еднакво?

Ако от отговора на първия и на втория преюдициален въпрос следва, че подлежащите на отмяна разпоредби, както и онези разпоредби, които в зависимост от конкретния случай следва да бъдат отменени изцяло или частично, противоречат на правото на Европейския съюз, длъжен ли е Конституционният съд да запази временно правните последиците от […], тези разпоредби, за да предостави по този начин възможност на законодателя да ги приведе в съответствие с правото на Европейския съюз?

(1) ОВ. 2006, L 347, стр. 1.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/20

Преюдициално запитване от Gerechtshof ’s-Hertogenbosch (Нидерландия), постъпило на 16 октомври 2017 г. — A-Fonds/Inspecteur van de Belastingsdienst

(Дело C-598/17)

(2018/C 022/30)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Gerechtshof ’s-Hertogenbosch

Страни в главното производство

Жалбоподател: A-Fonds

Ответник: Inspecteur van de Belastingdienst

Преюдициални въпроси

Представлява ли разширяването на приложното поле на съществуваща схема за помощи, което се прави след като данъчнозадължено лице се е позовало успешно на свободното движение на капитали по член 56 от Договора за ЕО (понастоящем член 63 ДФЕС), нова помощ, която следва да се разглежда като изменение на съществуваща помощ?

При утвърдителен отговор, когато национален съд изпълнява задълженията си по член 108, параграф 3 ДФЕС, изключва ли се възможността на данъчнозадълженото лице да бъде предоставено данъчно облекчение, което то претендира на основание на член 56 от Договора за ЕО (понастоящем член 63 ДФЕС), или Комисията следва да бъде уведомена за съдебното решение, с което се възнамерява да бъде предоставено това облекчение, или с оглед на възложеното на националния съд задължение за наблюдение по член 108, параграф 3 ДФЕС той следва да предприеме друго действие или мярка?

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/21

Преюдициално запитване от Amtsgericht Hamburg (Германия), постъпило на 18 октомври 2017 г. — Dirk Harms и др./Vueling Airlines SA

(Дело C-601/17)

(2018/C 022/31)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Amtsgericht Hamburg

Страни в главното производство

Ищци: Dirk Harms, Ann-Kathrin Harms, Nick-Julius Harms, Tom-Lukas Harms, Lilly-Karlotta Harms, Emma-Matilda Harms, letztere vier vertreten durch ihre Eltern Dirk Harms und Ann-Kathrin Harms

Ответник: Vueling Airlines SA

Преюдициален въпрос

Трябва ли понятието „възстановяване […] по силата на член 7, параграф 3 на пълната стойност на билета на цената, на която е купен“ съгласно член 8, параграф 1, буква а) от Регламент № 261/2004 (1) да се тълкува в смисъл, че с него се има предвид сумата, която пътникът е заплатил за съответния билет, или следва да се има предвид сумата, която ответният въздушен превозвач действително е получил, когато в процедурата по резервиране е участвало предприятие посредник, което получава разликата между платеното от пътника и полученото от въздушния превозвач, без да оповести това?

(1) Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218).

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/21

Преюдициално запитване, отправено от Върховен касационен съд (България) на 23 октомври 2017 година — PM / AH

(Дело C-604/17)

(2018/C 022/32)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Върховен касационен съд

Страни в главното производство

Жалбоподател: PM

Ответник: AH

Преюдициални въпроси

Допуска ли Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. (1) разглеждането на дела, свързани с родителска отговорност, без да са налице предпоставките по чл.8 и чл.12 от Регламента от съд на държава — членка, който е компетентен да разгледа дело за развод по силата на чл.3 от Регламента, когато националното право на съответната държава членка го задължава служебно да се произнесе по упражняването на родителските права, мерките на лични отношения, издръжката и ползването на семейното жилище заедно с иска за развод?

(1) Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000

OB 2003, L 338, стр. 1; Специално българско издание: глава 19, том 6, стр. 183

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/22

Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 20 октомври 2017 г. — IBA Molecular Italy Srl/Azienda ULSS n. 3 и др.

(Дело C-606/17)

(2018/C 022/33)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподател: IBA Molecular Italy Srl

Ответници: Azienda ULSS n. 3, Regione Veneto, Ministero della Salute, Ospedale dell’Angelo di Mestre

Преюдициални въпроси

Попадат ли в приложното поле на правото на ЕС в областта на възлагането на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки, и по-конкретно на членове 1 и 2 от Директива 2004/18/ЕО (1), и сложните операции, чрез които публична администрация възложител възнамерява да предостави пряко, без последваща тръжна процедура, на определен икономически оператор целево финансиране изцяло за производството на продукти, предназначени за безплатна доставка на различни администрации, освободени от каквото и да е насрещно задължение към горепосочения субект доставчик; допуска ли следователно посоченото европейско законодателство национална правна уредба, която позволява прякото предоставяне, без последваща тръжна процедура, на целево финансиране за производството на продукти, предназначени за доставка на различни администрации, освободени от каквото и да е насрещно задължение към горепосочения субект доставчик?

Допуска ли правото на ЕС в областта на възлагането на обществените поръчки за строителство, услуги и доставки, и по-конкретно членове 1 и 2 от Директива 2004/18/ЕО, както и членове 49, 56, 105 и сл. от Договора за ЕС, национална правна уредба, която, като приравнява „класифицираните“ частни болници с обществените болници чрез включването им в националната система за публично здравно планиране, уредено чрез специални споразумения, отделно от нормалните отношения на акредитация с другите частни субекти участници в системата за предоставяне на здравни услуги, без да са налице условията за получаването на статут на публичноправна организация, както и предпоставките за прякото възлагане по модела in house providing, ги изключва от обхвата на националното и европейско законодателство относно обществените поръчки, включително в случаите, когато на тези субекти се възлага да произведат и доставят безплатно на публичните здравни заведения специфични продукти, необходими за провеждането на здравната дейност, като същевременно получават публично финансиране с оглед осъществяването на тези доставки?

(1) Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (ОВ L 134, стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116).

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/23

Преюдициално запитване от Corte dei Conti (Италия), постъпило на 24 октомври 2017 г. — Federazione Italiana Golf (FIG)/Istituto Nazionale di Statistica — ISTAT, Ministero dell’Economia e delle Finanze

(Дело C-612/17)

(2018/C 022/34)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Corte dei Conti

Страни в главното производство

Жалбоподател: Federazione Italiana Golf (FIG)

Ответници: Istituto Nazionale di Statistica — ISTAT, Ministero dell’Economia e delle Finanze

Преюдициални въпроси

Трябва ли понятието за „държавна намеса под формата на общи разпоредби, приложими за всички заети с една и съща дейност единици“ съгласно параграф 20.15 от Регламент 549/2013/ЕС (1) (т.нар. ЕСС 2010), да се тълкува в широк смисъл като включващо и правомощията за предоставяне на насоки в областта на спорта (т.нар. „soft law“) и предвидените в закона правомощия за признаване за целите на получаването на правосубектност и право на оперативна дейност в сектора на спорта, като и двете правомощия по принцип се отнасят до всички италиански национални спортни федерации?

Трябва ли общият показател за контрол съгласно параграф 20.15 от Регламент 549/2013/ЕС (т.нар. ЕСС 2010) („способността за определяне на общата политика или програма на дадена институционална единица“) да се тълкува в същинския си смисъл като способност за ръководене, определяне на задълженията и условията за дейността по управление на нетърговската организация, или може да се тълкува в не чисто технически смисъл като включващ и правомощия за външен надзор, които са различни от правомощията, определени от специфичните показатели за контрол съгласно букви а), б), в), г) и д) от параграф 20.15 (например правомощия за приемане на бюджет, назначаване на одитори, приемане на устави и някои видове подзаконови актове, на насоки в областта на спорта или признаване за спортни цели?

Може ли въз основа на параграф 20.15 във връзка с параграфи 4.125 и 4.126 от Регламент 549/2013/ЕС (т.нар. ЕСС 2010) да се вземат предвид членските вноски при преценката за наличието или липсата на държавен контрол, по-специално може ли големият размер на въпросните вноски, заедно с другите собствени приходи, да свидетелства — предвид конкретните обстоятелства по случая — за наличието на значителна способност за самоопределяне на нетърговската организация?

(1) Регламент (ЕС) № 549/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 174, 2013 г., стр. 1).

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/23

Преюдициално запитване от Corte dei Conti (Италия), постъпило на 24 октомври 2017 г. — Federazione Italiana Sport Equestri (FISE)/Istituto Nazionale di Statistica — ISTAT

(Дело C-613/17)

(2018/C 022/35)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Corte dei Conti

Страни в главното производство

Жалбоподател: Federazione Italiana Sport Equestri (FISE)

Ответник: Istituto Nazionale di Statistica — ISTAT

Преюдициални въпроси

Трябва ли понятието за „държавна намеса под формата на общи разпоредби, приложими за всички заети с една и съща дейност единици“ съгласно параграф 20.15 от Регламент № 549/2013/ЕС (1) (т.нар. ЕСС 2010), да се тълкува в широк смисъл като включващо и правомощията за предоставяне на насоки в областта на спорта (т.нар. „soft law“) и предвидените в закона правомощия за признаване за целите на получаването на правосубектност и право на оперативна дейност в сектора на спорта, като и двете правомощия по принцип се отнасят до всички италиански национални спортни федерации?

Трябва ли общият показател за контрол съгласно параграф 20.15 от Регламент № 549/2013/ЕС (т.нар. ЕСС 2010) („способността за определяне на общата политика или програма на дадена институционална единица“) да се тълкува в същинския си смисъл като способност за ръководене, определяне на задълженията и условията за дейността по управление на нетърговската организация, или може да се тълкува в не чисто технически смисъл като включващ и правомощия за външен надзор, които са различни от правомощията, определени от специфичните показатели за контрол съгласно параграф 20.15, букви а), б), в), г) и д) (например правомощия за приемане на бюджет, назначаване на одитори, приемане на устави и някои видове подзаконови актове, на насоки в областта на спорта или признаване за спортни цели?

Може ли въз основа на параграф 20.15 във връзка с параграфи 4.125 и 4.126 от Регламент № 549/2013/ЕС (т.нар. ЕСС 2010) да се вземат предвид членските вноски при преценката за наличието или липсата на държавен контрол, по-специално може ли големият размер на въпросните вноски, заедно с другите собствени приходи, да свидетелства — предвид конкретните обстоятелства по случая — за наличието на значителна способност за самоопределяне на нетърговската организация?

(1) Регламент (ЕС) № 549/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз (ОВ L 174, стр. 1).

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/24

Преюдициално запитване от tribunal correctionnel de Foix (Франция), постъпило на 26 октомври 2017 г. — Procureur de la République/Mathieu Blaise и др.

(Дело C-616/17)

(2018/C 022/36)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal correctionnel de Foix

Страни в главното производство

Жалбоподател: Procureur de la République

Ответници: Mathieu Blaise, Sabrina Dauzet, Alain Feliu, Marie Foray, Sylvestre Ganter, Dominique Masset, Ambroise Monsarrat, Sandrine Muscat, Jean-Charles Sutra, Blanche Yon, Kevin Leo-Pol Fred Perrin, Germain Yves Dedieu, Olivier Godard, Kevin Pao Donovan Schachner, Laura Dominique Chantal Escande, Nicolas Benoit Rey, Eric Malek Benromdan, Olivier Eric Labrunie, Simon Joseph Jeremie Boucard, Alexis Ganter, Pierre André Garcia

Преюдициални въпроси

Съвместим ли е с принципа на предпазливост европейският регламент [(ЕО) № 1107/2009 от 21 октомври 2009 г.] (1), след като не предвижда точно определение на това какво представлява активно вещество, оставяйки на заявителя възможността да избере какво да посочи като активно вещество в своя продукт и като му предоставя възможността да насочи цялото си досие за заявка само към едно вещество, макар пуснатият от него на пазара краен продукт да съдържа няколко вещества?

Гарантирано ли е спазването на принципите на предпазливост и на безпристрастност при разрешението за предлагане на пазара, когато изпитванията, анализите и оценките, необходими за разглеждане на досието, са извършени само от заявителите, които могат да бъдат пристрастни при представянето му, без да се извършва никакъв независим насрещен анализ и без да бъдат публикувани докладите относно заявленията за разрешение под предлог опазване на промишлената тайна?

Съвместим ли е с принципа на предпазливост европейският регламент [(ЕО) №o1107/2009 от 21 октомври 2009 г.], след като той по никакъв начин не отчита многообразието на активните вещества и тяхната съвместна употреба, по-специално след като в него не се предвижда никакъв конкретен и пълен анализ на европейско равнище на кумулирането на активни вещества в рамките на един и същ продукт?

Съвместим ли е с принципа на предпазливост европейският регламент [(ЕО) № 1107/2009 от 21 октомври 2009 г.], след като в глави 3 и 4 от него освобождава от извършване на анализи за токсичност (генотоксичност, преглед на канцерогенността, преглед на нарушенията на функциите на ендокринната система, …) пестицидните продукти в техните търговски формулации, в които са пуснати на пазара и влияят на изложените на въздействието им потребители и околната среда, като налага извършването само на общи изпитвания, които винаги се осъществяват от заявителя?

(1) ОВ L 309, стр. 1

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/25

Преюдициално запитване от Tribunal d'instance de Limoges (Франция), постъпило на 30 октомври 2017 г. — BNP Paribas Personal Finance SA, правоприемник на дружеството Solfea/Roger Ducloux, Josée Ducloux, по баща Lecay

(Дело C-618/17)

(2018/C 022/37)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal d'Instance de Limoges

Страни в главното производство

Ищец: BNP Paribas Personal Finance SA правоприемник на дружеството

Ответници: Roger Ducloux, Josée Ducloux, по баща Lecay

Преюдициален въпрос

Позволява ли правилото, изведено от Директива 98/7/ЕО (1) от 16 февруари 1998 г. и от Директива 2008/48/ЕО (2) от 23 април 2008 г., според което в текста на френски език: „[р]езултатът от изчислението се изразява с точност до поне един знак след десетичната запетая“ [и а]ко следващата цифра след десетичната запетая е по-голяма или равна на 5, предхождащата я цифра след десетичната запетая се увеличава с едно“, когато годишният процент на разходите по потребителски кредит е 5,97377 %, да се приеме, че е точно посочен годишен процент на разходите в размер на 5,95 %?

(1) Директива 98/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 година за изменение на Директива 87/102/ЕИО относно сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно потребителския кредит (ОВ L 101, стр. 17; Специално издание на български език 2007 г., глава 15, том 4, стр. 210).

(2) Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, стр. 66).

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/26

Преюдициално запитване от Tribunal Supremo (Испания), постъпило на 3 ноември 2017 г. — Ministerio de Defensa/Ana de Diego Porras

(Дело C-619/17)

(2018/C 022/38)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Supremo

Страни в главното производство

Жалбоподател: Ministerio de Defensa

Ответник: Ana de Diego Porras

Преюдициални въпроси

Трябва ли клауза 4 от Рамковото споразумение относно срочната работа, съдържащо се в приложение към Директива 1999/70/ЕО (1), да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която не предвижда каквото и да е обезщетение при прекратяване на срочен договор за „interinidad“ (временно заместване), сключен с оглед на заместването на работник, имащ право да запази работното си място, когато прекратяването възниква поради връщането на работа на замествания работник, при положение че посочената уредба предвижда такова обезщетение при наличие на други предвидени в закона основания за прекратяване на трудовия договор?

При отрицателен отговор на първия въпрос, попада ли в приложното поле на клауза 5 от Рамковото споразумение мярка като установената от испанския законодател, която се състои в определянето на обезщетение при прекратяване на срочен трудов договор в размер на трудовото възнаграждение на съответния работник за 12 дни за всяка година трудов стаж, което той получава дори когато временното трудово правоотношение се ограничава до сключването на един-единствен трудов договор?

При утвърдителен отговор на втория въпрос, противоречи ли на клауза 5 от Рамковото споразумение правна разпоредба, която признава на работниците на срочен трудов договор правото на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение в размер на трудовото възнаграждение на съответния работник за 12 дни за всяка година трудов стаж, но изключва възможността от такова обезщетение да се ползват работниците на срочен трудов договор за „interinidad“ (временно заместване), сключен с оглед на заместването на работник, имащ право да запази работното си място?

(1) Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, 1999 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129).

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/26

Преюдициално запитване от Székesfehérvári Törvényszék (Унгария), постъпило на 2 ноември 2017 г. — Hochtief Solutions AG Magyarországi Fióktelepe/Fővárosi Törvényszék

(Дело C-620/17)

(2018/C 022/39)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Székesfehérvári Törvényszék

Страни в главното производство

Ищец: Hochtief Solutions AG Magyarországi Fióktelepe

Ответник: Fővárosi Törvényszék

Преюдициални въпроси

Следва ли основните принципи и разпоредби от правото на Съюза (по-конкретно, член 4, параграф 3 ДЕС и изискването за еднакво тълкуване), съобразно тълкуването, дадено им от Съда на Европейския съюз по-специално в решение по дело Köbler, да се тълкуват в смисъл, че отговорността на съд на държава членка, който се е произнесъл като последна инстанция с решение, с което се нарушава правото на Съюза, може да се ангажира единствено въз основа на националното право или на установените в националното право критерии? При отрицателен отговор, следва ли основните принципи и разпоредби от правото на Съюза и по-специално трите критерия за ангажиране на отговорността на „държавата“, установени от Съда на Европейския съюз по дело Köbler, да се тълкуват в смисъл, че наличието на предпоставките за отговорност на държава членка за нарушаване на правото на Съюза от страна на нейните съдилища трябва да се преценява въз основа на националното право?

Следва ли разпоредбите и основните принципи на правото на Съюза (по-конкретно, член 4, параграф 3 ДЕС и изискването за ефективна съдебна защита), и по-специално решенията на Съда на Европейския съюз в областта на отговорността на държавите членки, постановени в частност по делата Francovich, Brasserie du pêcheur и Köbler, да се тълкуват в смисъл, че силата на пресъдено нещо на съдебните решения, постановени в нарушение на правото на Съюза от съдилищата на държава членка, които се произнасят като последна инстанция, изключва ангажирането на отговорността на държавата членка за вреди?

Като се имат предвид Директива 89/665/ЕИО, изменена с Директива 2007/66/ЕО (1), и Директива 92/13/ЕИО, приложими ли са за целите на правото на Съюза процедурата за преразглеждане при възлагане на обществени поръчки, които надвишават общностните прагове, и съдебният контрол върху административни решения, приети в рамките на тази процедура? При утвърдителен отговор, приложими ли са правото на Съюза и практиката на Съда на Европейския съюз (по-специално решенията по дела Kühne & Heitz и Kapferer и най-вече решението по дело Impresa Pizzarotti) за установяване на необходимостта от допускане на отмяна на влязло съдебно решение като извънреден способ, който съгласно националното право може да бъде приложен в рамките на съдебния контрол върху административно решение, прието в процедура по преразглеждане в областта на обществените поръчки?

Следва ли директивите относно процедурите за преразглеждане при възлагане на обществени поръчки (по-конкретно, Директива 89/665/ЕИО, междувременно изменена с Директива 2007/66/ЕО, и Директива 92/13/ЕИО) да се тълкуват в смисъл, че съответства на тези директиви национална правна уредба, съгласно която националните съдилища, които разглеждат спора по главното производство, могат да не вземат предвид обстоятелство, което е подлежало на преценка съгласно приетото в решение на Съда на Европейския съюз, постановено по преюдициално запитване, отправено в производство по преразглеждане във връзка с обществена поръчка, но не е било взето предвид от националните съдилища, които са се произнесли по молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, постановено по спора в главното производство?

Следва ли — като се имат предвид по-специално решения Willy Kempter, Pannon GSM и VB Pénzügyi Lízing, както и решения Kühne & Heitz, Kapferer и Impresa Pizzarotti — Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство, и по-конкретно член 1, параграфи 1 и 3, и Директива 92/13/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година за координиране на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на правилата на Общността по възлагане на обществени поръчки на субекти, извършващи дейност във водния, енергийния, транспортния и телекомуникационния сектор, и по-конкретно членове 1 и 2 да се тълкуват в смисъл, че съответства на тези директиви, на изискването за ефективна съдебна защита, както и на принципите на равностойност и на ефективност национална правна уредба — или нейното прилагане — съгласно която, въпреки че с решение на Съда на Европейския съюз по преюдициално запитване, постановено преди решението във въззивното производство, е дадено съответно тълкуване на разпоредбите от правото на Съюза, съдът, който разглежда делото, отказва да се съобрази с това тълкуване с мотива, че вече е твърде късно, а след съдът, сезиран с молба за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, отхвърля същата като недопустима?

Ако съгласно националното право при ново решение на Конституционния съд следва да се допусне отмяна на влязлото в сила съдебно решение с цел възстановяване на конституционосъобразността, не трябва ли в съответствие с принципа на равностойност и с принципа, изведен в решение Transportes Urbanos, отмяната да се допусне и в хипотезата, в която поради предвиденото в националното законодателство относно процесуалните срокове не е било възможно решение на Съда на Европейския съюз да бъде взето предвид в главното производство?

Следва ли — като се има предвид решение на Съда на Европейския съюз С-2/06, Willy Kempter, съгласно което не е необходимо частноправният субект да се позовава изрично на практиката на Съда — Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство, и по-конкретно, член 1, параграфи 1 и 3, и Директива 92/13/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година за координиране на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на правилата на Общността по възлагане на обществени поръчки на субекти, извършващи дейност във водния, енергийния, транспортния и телекомуникационния сектор, и по-конкретно членове 1 и 2 да се тълкуват в смисъл, че процедурите за преразглеждане при възлагане на обществени поръчки, уредени в тези директиви, могат да бъдат образувани единствено по жалба, в която изрично е описано нарушението в областта на обществените поръчки, на което се позовава жалбоподателят, и освен това точно е посочена нарушената разпоредба в областта на обществените поръчки — конкретен член и параграф —, с други думи, че в процедурата за преразглеждане при възлагане на обществени поръчки могат да бъдат проверявани само нарушенията, които жалбоподателят е посочил чрез позоваване на нарушената разпоредба в областта на обществените поръчки — конкретен член и параграф —, докато във всяко друго административно или гражданско производство е достатъчно частноправният субект да изложи фактите и да представи доказателства в тяхна подкрепа, а компетентният орган или съд се произнася по жалбата в съответствие с нейното съдържание?

Следва ли условието за достатъчно съществено нарушение, установено в решения Köbler и Traghetti, да се тълкува в смисъл, че такова нарушение не е налице, когато съд, който се произнася като последна инстанция, в явно противоречие с установената подробно цитирана практика на Съда на Европейския съюз — включително, като се позовава на различни правни становища — отхвърля искането на частноправния субект за отправяне на преюдициално запитване относно необходимостта от допускане на отмяна на влязло в сила съдебно решение, основавайки се на абсурдния довод, че законодателството на Съюза — в разглеждания случай Директиви 89/665/ЕИО и 92/13/ЕО — не съдържа разпоредби, които уреждат отмяната, въпреки че в това отношение е цитирана също така подробно относимата практика на Съда на Европейския съюз, включително решение Impresa Pizzarotti, в което се констатира именно необходимостта от преразглеждане при възлагането на обществени поръчки? Като се има предвид решение на Съда на Европейския съюз С-283/81, Cilfit, колко изчерпателно трябва да се мотивира националният съд, когато отказва да допусне отмяна на влязлото в сила съдебно решение, като се отклонява от задължителното тълкуване на правото, дадено от Съда?

Следва ли принципите на ефективна съдебна защита и на равностойност, закрепени в член 19 и член 4, параграф 3 ДЕС, свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги, закрепени в член 49 ДФЕС, Директива 93/37/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, както и в Директиви 89/665/ЕИО, 92/13/ЕИО и 2007/66/ЕО да се тълкуват в смисъл, че [допускат] компетентните органи и съдилища, при явно незачитане на приложимото право на Съюза, да отхвърлят една след друга подадените от ищеца жалби срещу лишаването му от възможността да участва в процедура за възлагане на обществена поръчка, като се има предвид, че това е наложило, съобразно случая, изготвяне на редица документи, изискващо много време и средства, или участие в съдебни засадения, и че макар на теория наистина да съществува възможност за ангажиране на отговорността за вреди, причинени при изпълнение на правораздавателните функции, приложимото законодателство лишава ищеца от възможността да претендира по съдебен ред обезщетение за вредите, които е претърпял в резултат на неправомерните действия?

10)

Следва ли принципите, изведени в решения Köbler, Traghetti и Saint Giorgio, да се тълкуват в смисъл, че не се дължи обезщетение за вреда, причинена в резултат на това, че в противоречие с установената практика на Съда, съдът на държава членка, който е разгледал делото като последна инстанция, не е допуснал поисканата своевременно от частноправния субект отмяна на влязло в сила съдебно решение, при която същият би могъл да претендира обезщетение за направените разноски?

(1) Директива 2007/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 година за изменение на директиви 89/665/ЕИО и 92/13/ЕИО на Съвета с оглед повишаване на ефективността на процедурите за преразглеждане при възлагане на обществени поръчки (ОВ L 335., стр. 31).

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/29

Преюдициално запитване от Kúria (Унгария), постъпило на 3 ноември 2017 г. — Gyula Kiss/CIB Bank Zrt. и др.

(Дело C-621/17)

(2018/C 022/40)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Kúria

Страни в главното производство

Жалбоподател: Gyula Kiss

Ответник: CIB Bank Zrt., Emil Kiss, Gyuláné Kiss

Преюдициални въпроси

Следва ли изискването за изразяване на ясен и разбираем език, установено в член 4, параграф 2 и член 5 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (наричана по-нататък „Директивата“) да се тълкува в смисъл, че отговаря на това изискване клауза в потребителски договор за кредит, която не е индивидуално договорена и в която размерът на таксите, комисионните възнаграждения и другите разходи (заедно наричани по-нататък „такси“), дължими от потребителя, начинът на тяхното изчисляване и моментът, в който се дължат, са точно определени, но въпреки това не е посочено като насрещна престация за какви услуги се дължат тези такси, или въпросното изискване следва да се тълкува в смисъл, че в договора трябва да е посочено и кои са тези конкретни услуги? В последния случай, достатъчно ли е, че съдържанието на предоставената услуга може да бъде изведено от наименованието на съответната такса?

Следва ли член 3, параграф 1 от Директивата да се тълкува в смисъл, че договорна клауза относно таксите като разглежданата в главното производство, която не позволява да се установи по несъмнен начин въз основа на договора какви са услугите, предоставени срещу тези такси, въпреки изискването за добросъвестност, създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора?

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/29

Преюдициално запитване от Investigatory Powers Tribunal — London (Обединено кралство), постъпило на 31 октомври 2017 г. — Privacy International/Secretary of State for Foreign and Commonwealth Affairs и др.

(Дело C-623/17)

(2018/C 022/41)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Investigatory Powers Tribunal — London

Страни в главното производство

Жалбоподател: Privacy International

Ответници: Secretary of State for Foreign and Commonwealth Affairs, Secretary of State for the Home Department, Government Communications Headquarters, Security Service Srl, Secret Intelligence Service

Преюдициални въпроси

В случай че:

а)	възможностите ССРС (1) да използват предоставен им МДС (2) са от съществено значение за защитата на националната сигурност на Обединеното кралство, включително в областта на борбата с тероризма, шпионажа и разпространението на ядрени оръжия,

б)

ССРС използват МДС основно за разкриването на неизвестни до момента заплахи за националната сигурност чрез техники за нецелево събиране, разчитащи на натрупването на МДС на едно място. Главната полза от това е бързото идентифициране и разработка на обекта, както и осигуряването на основа за действие при наличието на непосредствена заплаха,

в)	впоследствие (след изтичане на срока съгласно обичайните си търговски изисквания) доставчикът на електронна съобщителна мрежа не е длъжен да пази МДС, който се запазва от самата държава (ССРС),

г)	националната юрисдикция е приела (отчитайки някои резерви), че гаранциите, свързани с използването на МДС от ССРС, съответстват на изискванията на ЕКПЧ (3), и

д)

националната юрисдикция е приела, че налагането на изискванията, определени в точки 119—125 от решението на голям състав по съединени дела C-203/15 и C-698/15 Tele2 Sverige AB/Post-och telestyrelsen et Secretary of State for the Home Department/Watson и др. (наричани по-нататък „изискванията в решение Watson“), доколкото са приложими, би осуетило вземаните от ССРС мерки за гарантиране на националната сигурност, като по този начин би изложило на опасност националната сигурност на Обединеното кралство,

попада ли — предвид член 4 ДЕС и член 1, параграф 3 от Директива 2002/58/ЕО относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (наричана по-нататък „Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации“) — в обхвата на правото на Съюза и на Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации изискване, което се съдържа в указание на министър до доставчик на електронна съобщителна мрежа и съгласно което последният трябва да предостави масив от данни за съобщения на службите за сигурност и разузнавателните служби на държава членка (ССРС)?

ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, прилагат ли се по отношение на такова указание на министър някои от изискванията в решение Watson или някакви други изисквания, освен предвидените в ЕКПЧ? Ако това е така, как и до каква степен се прилагат тези изисквания, като се има предвид съществената необходимост ССРС да използват техники за събиране и автоматизирана обработка на масиви от данни с цел защита на националната сигурност, както и степента, в която тези иначе съответстващи на ЕКПЧ възможности могат да бъдат сериозно възпрепятствани от налагането на такива изисквания?

(1) Служби за сигурност и разузнавателните служби.

(2) Масив от данни за съобщения.

(3) Европейска конвенция за защита на права на човека и основните свободи.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/30

Преюдициално запитване от Općinski Sud u Rijeci (Хърватия), постъпило на 9 ноември 2017 г. — Anica Milivojević/Raiffeisenbanke St. Stefan-Jagerberg-Wolfsberg eGen

(Дело C-630/17)

(2018/C 022/42)

Език на производството: хърватски

Запитваща юрисдикция

Općinski Sud u Rijeci

Страни в главното производство

Ищец: Anica Milivojević

Ответник: Raiffeisenbank St. Stefan-Jagerberg-Wolfsberg eGen

Преюдициални въпроси

Трябва ли членове 56 и 63 от Договора за функциониране на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредби като тези от Zakon o ništetnosti ugovora o kreditu s međunarodnim obilježjima sklopljenih u Republici Hrvatskoj s neovlaštenim vjerovnikom (Закон за нищожността на договорите за кредит с международен елемент, сключени в Република Хърватия с неоправомощен кредитор; Narodne novine № 72/2017), и по-специално разпоредбите на член 10 от този закон, с които за нищожни се обявяват договорите за кредит и други правни актове, които са последица от договор за кредит, сключен между длъжник (по смисъла член 1 и член 2, първо тире от този закон) и неоправомощен кредитор (по смисъла на член 2, второ тире от този закон), или се основават на този договор, макар да са били сключени преди влизането в сила на този закон, при това от момента на сключването им, в резултат на което всяка страна по договора е длъжна да върне на другата всичко получено въз основа на нищожния договор, а ако това е невъзможно или ако естеството на изпълненото прави невъзможно връщането, трябва да се изплати съответно парично обезщетение според цените към момента на постановяване на съдебното решение [?]

Трябва ли Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст) — и по-специално член 4, параграф 1 и член 25 от него — да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба като член 8, параграфи 1 и 2 от Zakon o ništetnosti ugovora o kreditu s međunarodnim obilježjima sklopljenih u Republici Hrvatskoj s neovlaštenim vjerovnikom (Narodne novine № 72/2017), в който се предвижда, че във възникналите спорове във връзка с договори за кредит с международен елемент по смисъла на този закон длъжникът може да предяви иск срещу неоправомощения кредитор пред съдилищата на държавата, в която е седалището на неоправомощения кредитор, или, независимо от седалището на неоправомощения кредитор, пред съдилищата по местоживеенето или седалището на длъжника, въпреки че неоправомощеният кредитор по смисъла от този закон може да предяви иск срещу длъжника единствено пред съдилищата на държавата, в която е местоживеенето или седалището на длъжника[?]

Налице ли е потребителски договор по смисъла на член 17, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 и останалите разпоредби от правото на Европейския съюз, когато получател на кредита е физическо лице, сключило договор за кредит с цел инвестиция във ваканционни апартаменти за извършване на услуги по посрещане и настаняване на туристи в частни квартири[?]

Трябва ли разпоредбата на член 24, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че по делата за обявяване на нищожността на договор за кредит и на съответното съгласие за учредяване на ипотека, както и за заличаване на ипотека в имотния регистър, компетентни са съдилищата в Република Хърватия, ако за обезпечение на изпълнението на задълженията, произтичащи от договора за кредит, ипотеката е учредена върху недвижими имоти на длъжника на територията на Република Хърватия[?]

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/31

Иск, предявен на 5 декември 2017 г. — Европейска комисия/Ирландия

(Дело C-678/17)

(2018/C 022/43)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: P.J. Loewenthal, A. Bouchagiar)

Ответник: Ирландия

Искания на ищеца

—

да се установи, че като не е взела в предвидения срок всички мерки, необходими за възстановяване от Apple Sales International и Apple Operations Europe на държавната помощ, обявена за неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар с член 1 от Решение (ЕС) 2017/1283 на Комисията от 30 август 2016 година относно държавна помощ SA.38373 (2014/C) (ex 2014/NN) (ex 2014/CP), приведена в действие от Ирландия в полза на Apple […] (1), Ирландия не е изпълнила задълженията си по членове 2 и 3 от това решение, както и по член 108, параграф 2 ДФЕС,

—	да се осъди Ирландия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Според решението на Европейската комисия от 30 август 2016 г. по преписка SA.38373 Ирландия е трябвало да си възстанови в срок от четири месеца неправомерната и несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, предоставена на Apple Sales International („ASI“) и Apple Operations Europe („AOE“). Помощта произтича от две данъчни становища, издадени от Ирландия в полза на ASI и AOE на 29 януари 1991 г. и на 23 май 2007 г., които дават възможност на тези дружества ежегодно да определят своите данъчни задължения в Ирландия до 2014 г.

Ирландия не си е възстановила държавната помощ в срок от четири месеца от датата, на която е уведомена за решението на Комисията, както е била длъжна да направи. Освен това Ирландия все още не е взела всички необходими мерки за изпълнение на решението на Комисията.

(1) ОВ L 187, 2017 г., стр. 1.

Общ съд

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/33

Решение на Общия съд от 30 ноември 2017 г. — Red Bull/EUIPO — Optimum Mark (Съчетание от син и сребрист цвят)

(Съединени дела T-101/15 и T-102/15) (1)

((„Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Марка на Европейския съюз, представляваща съчетание от син и сребрист цвят - Абсолютно основание за отказ - Достатъчно ясно и точно графично изображение - Необходимост от систематично подреждане, свързващо цветовете по предварително определен и еднообразен начин - Оправдани правни очаквания - Член 4 и член 7, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (впоследствие член 4 и член 7, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2017/1001))

(2018/C 022/44)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Red Bull GmbH (Фушл ам Зее, Австрия) (представител: A. Renck, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: A. Folliard-Monguiral)

Встъпила страна в подкрепа на жалбоподателя: Marques (Лестър, Обединеното кралство) (представители: първоначално R. Mallinson и F. Delord, впоследствие R. Mallinson, solicitors)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Optimum Mark sp. z o.o. (Варшава, Полша) (представители: R. Skubisz, M. Mazurek, J. Dudzik и E. Jaroszyńska-Kozłowska, адвокати)

Предмет

Две жалби срещу две решения на първи апелативен състав на EUIPO от 2 декември 2014 г. (съответно по преписки R 2037/2013-1 и R 2036/2013-1), постановени в две производства за обявяване на недействителност със страни Optimum Mark и Red Bull

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Red Bull GmbH да заплати съдебните разноски, включително направените от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и от Optimum Mark sp. z o.o.

3)	Marques понася направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 138, 27.4.2015 г.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/33

Решение на Общия съд от 28 ноември 2017 г. — adp Gauselmann/EUIPO

(Дело T-31/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Заявка за словна марка на Европейския съюз „Juwel“ - Абсолютно основание за отказ - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 [понастоящем член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № (ЕС) 2017/1001]))

(2018/C 022/45)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: adp Gauselmann GmbH (Еспелкамп, Германия) (представител: P. Koch Moreno, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: A. Schifko и A. Söder)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 16 ноември 2015 г. (преписка R 2571/2014-1) относно заявка за регистрация на словен знак „Juwel“ като марка на Европейския съюз

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда adp Gauselmann GmbH да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 106, 21.3.2016 г.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/34

Решение на Общия съд от 28 ноември 2017 г. — Polskie Zdroje/EUIPO (perlage)

(Дело T-239/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Заявка за словна марка на Европейския съюз „perlage“ - Абсолютно основание за отказ - Описателен характер - Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001) - Липса на отличителен характер, придобит чрез използване - Член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/1001))

(2018/C 022/46)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Polskie Zdroje sp. z o.o. sp.k. (Варшава, Полша) (представител: T. Gawrylczyk, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Walicka)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 16 март 2016 г. (преписка R 1129/2015-5) относно заявка за регистрация на словния знак „perlage“ като марка на Европейския съюз

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Polskie Zdroje sp. z o.o. sp.k. да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 243, 4.7.2016 г.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/35

Решение на Общия съд от 28 ноември 2017 г. — Steel Invest & Finance (Люксембург)/Комисия

(Дело T-254/16) (1)

((Държавни помощи - Стоманодобивен сектор - Помощи, отпуснати от Белгия в полза на няколко предприятия от стоманодобивния сектор - Решение, с което помощите се обявяват за несъвместими с вътрешния пазар и се разпорежда възстановяването им - Задължение за мотивиране - Понятие „държавна помощ“ - Предимство - Критерий за частния инвеститор))

(2018/C 022/47)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Steel Invest & Finance (Luxembourg) SA (Щрасен, Люксембург) (представител: E. van den Broucke, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално É. Gippini Fournier и K. Herrmann, впоследствие É. Gippini Fournier, V. Bottka и G. Luengo)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за частична отмяна на Решение (ЕС) 2016/2041 на Комисията от 20 януари 2016 година относно държавна помощ SA.33926 2013/C (ex 2013/NN, 2011/CP), приведена в изпълнение от Белгия в полза на Duferco (ОВ L 314, 2016 г., стр. 22)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Steel Invest & Finance (Люксембург) SA понася собствените си разноски.

3)	Европейската комисия понася собствените си разноски.

(1) ОВ C 251, 11.7.2016 г.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/35

Решение на Общия съд от 30 ноември 2017 г. — FTI Touristik/EUIPO — Prantner и Giersch (Fl)

(Дело T-475/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „Fl“ - По-ранна фигуративна марка на Европейския съюз „fly.de“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Сходство на знаците - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 [понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001]))

(2018/C 022/48)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: FTI Touristik GmbH (Мюнхен, Германия) (представител: A. Parr, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Walicka)

Други страни в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпили в производството пред Общия съд: Harald Prantner (Хамбург, Германия) и Daniel Giersch (Монако, Монако) (представители: S. Eble и Y.-A. Wolff, avocats)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 16 юни 2016 г. (преписка R 480/2015–5), постановено в производство по възражение със страни FTI Touristik и г-н Prantner и г-н Giersch.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда FTI Touristik GmbH да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 383, 17.10.2016 г.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/36

Решение на Общия съд от 29 ноември 2017 г. — Bilde/Парламент

(Дело T-633/16) (1)

((Правилник за изплащане на разноски и надбавки на членовете на Европейския парламент - Надбавка за парламентарно сътрудничество - Възстановяване на недължимо платени суми - Компетентност на генералния секретар - Electa una via - Право на защита - Тежест на доказване - Задължение за мотивиране - Оправдани правни очаквания - Политически права - Равно третиране - Злоупотреба с власт - Независимост на членовете на Парламента - Фактическа грешка - Пропорционалност))

(2018/C 022/49)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Dominique Bilde (Лагард, Франция) (представител: G. Sauveur, avocat)

Ответник: Европейски парламент (представители: G. Corstens и S. Seyr)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bauer, R. Meyer и A. Jensen)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решението на генералния секретар на Парламента от 23 юни 2016 г. за възстановяване от жалбоподателката на сумата от 40 320 EUR, недължимо платена за парламентарно сътрудничество, на нотификацията и на мерките за изпълнение на това решение, съдържащи се в писмата на генералния директор на генерална дирекция „Финанси“ на Парламента от 30 юни и 6 юли 2016 г., както и на свързаното със същото решение дебитно известие от 29 юни 2016 г. и, от друга страна, искане на основание член 268 ДФЕС за поправяне на вредата, която жалбоподателката твърди, че е претърпяла по-специално вследствие на посоченото решение.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Г-жа Dominique Bilde понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Европейския парламент.

3)	Съветът на Европейския съюз понася направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 383, 17.10.2016 г.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/37

Решение на Общия съд от 29 ноември 2017 г. — Montel/Парламент

(Дело T-634/16) (1)

(2018/C 022/50)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Sophie Montel (Сент Вит, Франция) (представител: G. Sauveur, avocat)

Ответник: Европейски парламент (представители: G. Corstens и S. Seyr)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bauer, R. Meyer и A. Jensen)

Предмет

От една страна, искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решението на генералния секретар на Парламента от 24 юни 2016 г. за възстановяване от жалбоподателката на сумата от 77 276,42 EUR, недължимо платена за парламентарно сътрудничество, на нотификацията и на мерките за изпълнение на това решение, съдържащи се в писмата на генералния директор на генерална дирекция „Финанси“ на Парламента от 5 и 6 юли 2016 г., както и на свързаното със същото решение дебитно известие от 4 юли 2016 г. и, от друга страна, искане на основание член 268 ДФЕС за поправяне на вредата, която жалбоподателката твърди, че е претърпяла по-специално вследствие на посоченото решение.

Диспозитив

Отменя решението на генералния секретар на Парламента от 24 юни 2016 г. за възстановяване от г-жа Sophie Montel на сумата от 77 276,42 EUR, недължимо платена за парламентарно сътрудничество, и свързаното с това решение дебитно известие от 4 юли 2016 г., в частта им, отнасяща се до суми, платени за периода между февруари и април 2015 г.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Г-жа Montel, Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 383, 17.10.2016 г.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/37

Решение на Общия съд от 30 ноември 2017 г. — Koton Mağazacilik Tekstil Sanayi ve Ticaret/EUIPO — Nadal Esteban (STYLO & KOTON)

(Дело T-678/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Фигуративна марка на Европейския съюз „STYLO & KOTON“ - Абсолютно основание за отказ - Член 52, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 [понастоящем член 59, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001] - Липса на недобросъвестност))

(2018/C 022/51)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Koton Mağazacilik Tekstil Sanayi ve Ticaret AŞ (Истанбул, Турция) (представители: J. Güell Serra и E. Стоянов Едисонов, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: J. Crespo Carrillo)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Joaquín Nadal Esteban (Алкобендас, Испания) (представител: J. Donoso Romero, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 14 юни 2016 г. (преписка R 1779/2015-2), постановено в производство за обявяване на недействителност между Koton Mağazacilik Tekstil Sanayi ve Ticaret и г-н Nadal Esteban

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Koton Mağazacilik Tekstil Sanayi ve Ticaret AŞ да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 410, 7.11.2016 г.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/38

Решение на Общия съд от 30 ноември 2017 г. — Hanso Holding/EUIPO (REAL)

(Дело T-798/16) (1)

(„Марка на Европейския съюз - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „REAL“ - Абсолютни основания за отказ - Описателен характер - Липса на отличителен характер - Липса на отличителен характер, придобит чрез използване - Член 7, параграф 1, букви б) и в) и параграф 3 от Регламент (EО) № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, букви б) и в) и параграф 3 от Регламент (EС) 2017/1001)“)

(2018/C 022/52)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Hanso Holding AS (Tomasjord, Норвегия) (представител: M. Wirtz, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: L. Rampini)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 2 септември 2016 г. (преписка R 2405/2015-2) относно заявка за регистрация на фигуративния знак REAL като марка на Европейския съюз.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Hanso Holding AS да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 6, 9.1.2017 г.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/39

Решение на Общия съд от 30 ноември 2017 г. — Toontrack Music/EUIPO (SUPERIOR DRUMMER)

(Дело T-895/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Заявка за словна марка на Европейския съюз „SUPERIOR DRUMMER“ - Абсолютно основание за отказ - Описателен характер - Член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 207/ 2009 [понастоящем член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕС) 2017/1001]))

(2018/C 022/53)

Език на производството: шведски

Страни

Жалбоподател: Toontrack Music AB (Умео, Швеция) (представител: L.E. Ström, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: S. Palmero Cabezas)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 3 октомври 2016 г. (преписка R 2438/2015-5) относно регистрацията на словния знак „SUPERIOR DRUMMER“ като марка на Европейския съюз.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Toontrack Music AB да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 46, 13.2.2017 г.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/39

Решение на Общия съд от 28 ноември 2017 г. — Laboratorios Ern/EUIPO — Sharma (NRIM Life Sciences)

(Дело T-909/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „NRIM Life Sciences“ - По-ранна национална словна марка „RYM“ - Относително основание за отказ - Липса на вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 [понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/2001]))

(2018/C 022/54)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Laboratorios Ern, SA (Барселона, Испания) (представител: S. Correa Rodríguez, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: S. Bonne)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Anil K. Sharma (Хилингдън, Обединено кралство)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 26 септември 2016 г. (преписка R 2376/2015–5), постановено в производство по възражение със страни Laboratorios Ern и г-н Sharma

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Laboratorios Ern, SA да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 53, 20.2.2017 г.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/40

Решение на Общия съд от 30 ноември 2017 г. — Mackevision Medien Design/EUIPO (TO CREATE REALITY)

(Дело T-50/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Заявка за словна марка на Европейския съюз „TO CREATE REALITY“ - Марка, състояща се от рекламен лозунг - Абсолютно основание за отказ - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 [понастоящем член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001]))

(2018/C 022/55)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Mackevision Medien Design GmbH Stuttgart (Щутгарт, Германия) (представители: E. Stolz, U. Stelzenmüller и J. Weiser, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: A. Graul и S. Hanne)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 20 декември 2016 г. (преписка R 995/2016–5) относно заявка за регистрация на словния знак „TO CREATE REALITY“ като марка на Европейския съюз.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Mackevision Medien Design GmbH Stuttgart да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 104, 3.4.2017 г.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/40

Определение на Общия съд от 22 ноември 2017 г. — Digital Rights Ireland/Комисия

(Дело T-670/16) (1)

((Жалба за отмяна - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие - Защита на физическите лица при обработването на лични данни - Прехвърляне на личните данни в Съединените щати - Учредено по ирландското право дружество с нестопанска цел - Липса на защита на личните данни за юридическите лица - Администратор на данните - Жалба от името на членове и на поддръжници - Жалба в обществен интерес - Недопустимост))

(2018/C 022/56)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Digital Rights Ireland Ltd (Бенетсбридж, Ирландия) (представител: E. McGarr, solicitor)

Ответник: Европейска комисия (представители: H. Kranenborg и D. Nardi)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение за изпълнение (ЕС) 2016/1250 на Комисията от 12 юли 2016 година съгласно Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно адекватността на защитата, осигурявана от Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ (ОВ L 207, 2016 г., стр. 1)

Диспозитив

1)	Жалбата е недопустима.

Отпаднало е основанието за произнасяне по молбите за встъпване на Чешката република, Федерална република Германия, Ирландия, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Съединените американски щати, Кралство Нидерландия, Френската република, Business Software Alliance (BSA), Microsoft Corporation, Quadrature du Net, French Data Network, Fédération des Fournisseurs d’Accès à Internet Associatifs и Union fédérale des consommateurs — Que choisir (UFC — Que choisir).

3)	Осъжда Digital Rights Ireland Ltd да заплати съдебните разноски, с изключение на тези във връзка с молбите за встъпване.

Чешката република, Федерална република Германия, Ирландия, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Съединените американски щати, Кралство Нидерландия, Френската република, BSA, Microsoft Corporation, Quadrature du Net, French Data Network, Fédération des Fournisseurs d’Accès à Internet Associatifs и UFC — Que choisir понасят разноските, направени от тях във връзка с молбите за встъпване.

(1) ОВ C 410, 7.11.2016 г.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/41

Определение на председателя на Общия съд от 23 ноември 2017 г. — Nexans France и Nexans/Комисия

(Дело T-423/17 R)

((Обезпечително производство - Конкуренция - Електропроводи - Отхвърляне на искането за поверително третиране на някои данни в решение, с което се констатира нарушение на член 101 ДФЕС - Молба за постановяване на временни мерки - Липса на неотложност))

(2018/C 022/57)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Nexans France (Курбьовоа, Франция) и Nexans (Курбьовоа) (представители: G. Forwood, A. Rogers, A. Oh и M. Powell, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: H. van Vliet, G. Meessen и I. Zaloguin)

Предмет

Искане на основание членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС, от една страна, да бъде спряно изпълнението на Решение C(2017) 3051 окончателен на Комисията от 2 май 2017 година относно искане за поверително третиране (Дело COMP/AT.39610 — Електропроводи), доколкото това искане е отхвърлено в частта относно данните от материали, иззети от помещенията на жалбоподателите и на друг икономически оператор, и от друга, да бъде разпоредено на Комисията да не публикува съдържащ тези данни вариант на Решение C(2014) 2139 окончателен от 2 април 2014 г. (Дело COMP/AT.39610 — Електропроводи)

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за допускане на обезпечителни мерки.

2)	Отменя определение от 12 юли 2017 г., Nexans France и Nexans/Комисия (T-423/17 R).

3)	Не се произнася по съдебните разноски.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/42

Жалба, подадена на 7 август 2017 г. — Ruiz Jayo и др./ЕСП

(Дело T-526/17)

(2018/C 022/58)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподатели: María Concepción Ruiz Jayo (Мадрид, Испания) и други 3499 жалбоподатели (представители: S. Rodríguez Bajón, F. Cremades García и M. Ruiz Núñez, адвокати)

Ответник: Единен съвет за преструктуриране

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да обяви настоящата жалба за отмяна за допустима и основателна,

—	в съответствие с член 277 ДФЕС, да обяви за неприложим Регламент (ЕС) № 806/2014 или, при условията на евентуалност, да обяви член 21, член 22, параграф 2, буква а) и член 24, както и членове 18 и 23 от посочения Регламент (ЕС) № 806/2014 за неприложими,

—	да отмени Решението ЕСП/SRB,

—	да осъди ЕСП/SRB да обезщети жалбоподателите за вредите, причинени от прилагането на норми в разрез с правото на Съюза,

—

при условията на евентуалност, да осъди ЕСП да заплати обезщетение на жалбоподателите в качеството им на акционери или кредитори, като вземе предвид оценката на Banco Popular, която жалбоподателите са приложили като окончателната оценка, предвидена в Регламент 806/2014, за да се определи дали акционерите и кредиторите са щели да бъдат по-благоприятно третирани, ако институцията, която е обект на преструктуриране, беше започнала обикновено производство по несъстоятелност,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Настоящата жалба е насочена срещу Решението от 7 юни 2017 г. на Единния съвет за преструктуриране (SRB/EES/2017/08), с което се одобрява преструктурирането на Banco Popular Español, S.A.

Основанията и основните доводи са сходни с изложените по дела T-478/17, Mutualidad de la Abogacía и Hermandad Nacional de Arquitectos Superiores y Químicos/Единен съвет за преструктуриране, T-481/17, Fundación Tatiana Pérez de Guzmán el Bueno и SFL/Единен съвет за преструктуриране, T-482/17, Comercial Vascongada Recalde/Комисия и Единен съвет за преструктуриране, T-483/17, García Suárez и др./Комисия и Единен съвет за преструктуриране, T-484/17, Fidesban и др./Единен съвет за преструктуриране, T-497/17, Sánchez del Valle и Calatrava Real State 2015/Комисия и Единен съвет за преструктуриране, и T-498/17, Pablo Álvarez de Linera Granda/Комисия и Единен съвет за преструктуриране.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/42

Жалба, подадена на 5 октомври 2017 г. — García Gómez и др./ЕСП

(Дело T-693/17)

(2018/C 022/59)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподатели: Abel García Gómez (Торевиеха, Испания) и още 2 199 жалбоподатели (представители: J. Cremades García, S. Rodríguez Bajón и M. F. Ruiz Núñez, abogados)

Ответник: Единен съвет за преструктуриране

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да допусне жалбата за отмяна и я обяви за основателна,

—	съгласно член 277 ДФЕС, да обяви за неприложим Регламент (ЕС) № 806/2014 или, при условията на евентуалност, член 21, член 22, параграф 2, буква a), член 24, както и членове 18 и 23 от посочения Регламент (ЕС) № 806/2014,

—	да отмени обжалваното решение на ЕСП,

—	да осъди ЕСП да обезщети жалбоподателите за причинените им вреди и щети вследствие на прилагането на норми, противоречащи на правото на Съюза,

—

при условията на евентуалност, да осъди ЕСП да заплати на жалбоподателите обезщетение на акционерите или кредиторите, като се има предвид оценката на Banco Popular, представена от жалбоподателите като окончателна оценка, предвидена в Регламент № 806/2014, с цел да се прецени дали акционерите и кредиторите биха получили по-добро третиране, ако институцията–предмет на преструктуриране беше започнала обикновено производство по несъстоятелност,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Настоящата жалба е срещу решението на Единния съвет за преструктуриране от 7 юни 2017 г. (SRB/EES/2017/08), което одобрява преструктурирането на Banco Popular Español, S.A.

Основанията и основните доводи са подобни на изложените по дело T-478/17, Mutualidad de la Abogacía и Hermandad Nacional de Arquitectos Superiores y Químicos/Единен съвет за преструктуриране, T-481/17, Fundación Tatiana Pérez de Guzmán y Bueno и SFL/Единен съвет за преструктуриране, T-482/17, Comercial Vascongada Recalde/Комисия и Единен съвет за преструктуриране, T-483/17, García Suárez е др./Комисия и Единен съвет за преструктуриране, T-484/17, Fidesban и др./Единен съвет за преструктуриране, T-497/17, Sánchez del Valle и Calatrava Real State 2015/Комисия и Единен съвет за преструктуриране и T-498/17, Pablo Álvarez de Linera Granda/Комисия и Единен съвет за преструктуриране.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/43

Жалба, подадена на 23 октомври 2017 г. — DuPont de Nemours и др./Комисия

(Дело T-719/17)

(2018/C 022/60)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: DuPont de Nemours (Deutschland) GmbH (Ной-Изенбург, Германия и 12 други) (представители: D. Waelbroeck, I. Antypas и A. Accarain, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да отмени Регламент (ЕС) 2017/1496 на Комисията от 23 август 2017 г. относно неподновяването на одобрението на активното вещество флупирсулфурон-метил (наричано по-нататък „ФПС“) и отнемането на разрешенията за пускане на пазара на продукти за растителна защита, съдържащи това вещество (1),

—	да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски и разходи.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат шест основания.

Първо основание: нарушение на Регламента относно продуктите за растителна защита (1107/ 2009) (2), на Регламента за подновяването (1141/ 2010) (3), на Регламента за класифицирането, етикетирането и опаковането (1272/2008) (4) и на Директивата за изпитванията върху животни (2010/63) (5):

—

Жалбоподателите твърдят, че обжалваният регламент е приет в нарушение на Регламента за подновяването (1141/2010) и на насоките относно подновяването (SANC0/10387/2010 rev. 8), доколкото ЕОБХ е направил нова оценка на профила на опасност на ФПС, въпреки че няма промяна в равнището на научните познания и в приложимата правна уредба,

—

Жалбоподателите твърдят, че обжалваният регламент е приет в нарушение на Регламента за класифицирането, етикетирането и опаковането (1272/2008) и на насоките на Комисията относно метаболитите в подпочвените води (SANC0/221/2000 rev.10), доколкото ЕОБХ се е основал на своето предложение за класифициране за опасност по отношение на ФПС, за да презумира токсичността на три метаболита в подпочвените води;

—

Жалбоподателите твърдят, че обжалваният регламент е приет в нарушение на правилата на ЕС за изпитванията върху животни, съдържащи се в Регламента относно продуктите за растителна защита (1107/2009) и в Директивата за изпитванията върху животни (2010/63), доколкото ЕОБХ е установил липса на данни за допълнителни изследвания за генотоксичност, без да разгледа надлежно всички доказателства и въпреки липсата на доказана необходимост за провеждане на допълнителни изпитвания.

Второ основание: основаване на нови и неустановени насоки в нарушение на принципа на правната сигурност, правото на защита и различни разпоредби на правото на Съюза:

—

Жалбоподателите твърдят, че обжалваният регламент е приет в нарушение на принципа на правната сигурност, на правото на защита на заявителя за подновяване, както и на различни разпоредби на правото на Съюза, тъй като ЕОБХ е извършил оценката на генотоксичността за двата ФПС метаболита въз основа на ново и неодобрено научно становище, понастоящем в процес на преразглеждане, което го е накарало да установи изкуствена липса на данни в досието за подновяване, оценка, по която жалбоподателите впоследствие не са имали възможност да изразят становище.

Трето основание: непровеждане на пълна оценка на риска в нарушение на правото на защита и на различни разпоредби на правото на Съюза:

—

Жалбоподателите твърдят, че обжалваният регламент е приет в нарушение на правото на защита на заявителя за подновяване и на различни разпоредби на правото на Съюза, тъй като Комисията се е основала изключително на изводите на ЕОБХ, за да реши да забрани ФПС, без да вземе предвид цялата налична научна информация в подкрепа на безопасността на ФПС, и по-специално спонтанно проведените допълнителни изследвания от заявителя за подновяване в отговор на твърдяната липса на данни и на изтъкнатите от ЕОБХ опасения, както и оценката на държавата членка докладчик и коментарите на други държави членки по време на прегледа във връзка с подновяването.

Четвърто основание: нарушение на принципа на пропорционалност:

—

Жалбоподателите твърдят, че обжалваният регламент е явно непропорционален на цялостния профил на безопасност на ФПС и че Комисията е можела да отговори на твърдените опасения в основата на обжалвания регламент чрез по-малко ограничителни мерки, които не включват забрана на употребата на ФПС, например посредством използването на процедурата за предоставяне на потвърждаваща информация, предвидена в член 6, буква е) от Регламента относно продуктите за растителна защита (1107/2009) или посредством мерки за ограничаване на риска, които се определят на национално равнище от държавите — членки на ЕС.

Пето основание: нарушение на принципа на недопускане на дискриминация:

—

Жалбоподателите твърдят, че Комисията е нарушила принципа на недопускане на дискриминация, доколкото в предходната си практика последователно е отговаряла на твърдените опасения в основата на обжалвания регламент чрез по-малко ограничителни мерки. Комисията обаче до момента никога не се е основавала на такива опасения, за да обоснове пълна забрана на употребата на дадено вещество.

Шесто основание: нарушение на принципите за добра администрация и на оправданите правни очаквания на DuPont:

—

Жалбоподателите твърдят, че Комисията не е провела надлежно процедурата за преглед за ФПС, поради което DuPont е трябвало да инвестира значителни средства за подготовката на научни досиета, оказали се в крайна сметка напълно безполезни, тъй като Комисията неочаквано е преразгледала позицията си във връзка с някои опасения. Освен това жалбоподателите твърдят, че обжалваният регламент застрашава постигането на целите на политиката за конкуренция в основата на деинвестирането в ФПС, които самата Комисия е наложила на Dow/DuPont, за да се избегне създаването на господстващо положение на пазара на ЕИП за хербициди за зърнени култури. Това ненадлежно провеждане на процедурата за преглед за ФПС представлява нарушение на задължението на Комисията за полагане на грижа, нарушение на принципите за добра администрация и на оправданите правни очаквания на DuPont.

(1) Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1496 на Комисията от 23 август 2017 година относно неподновяването на одобрението на активното вещество DPX KE 459 (флупирсулфурон-метил) в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита, и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията (ОВ L 218, 2017 г., стр. 7).

(2) Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 309, 2009 г., стр. 1).

(3) Регламент (ЕС) № 1141/2010 на Комисията от 7 декември 2010 година за установяване на процедурата за подновяване на включването на втора група активни вещества в приложение I към Директива 91/414/ЕИО на Съвета и за съставяне на списък на тези вещества (ОВ L 322, 2010 г., стр. 10).

(4) Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (ОВ L 353, 2008 г., стр. 1, поправки в ОВ L 16, 2011 г., стр. 1 и ОВ L 349, 2016 г., стр. 1).

(5) Директива 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2010 година относно защитата на животните, използвани за научни цели (ОВ L 276, 2010 г., стр. 33, поправки в ОВ L 163, 2012 г., стр. 19, ОВ L 28, 2015 г., стр. 49, ОВ L 71, 2017 г., стр. 23 и ОВ L 277, 2017 г., стр. 34).

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/45

Жалба, подадена на 26 октомври 2017 г. — PP и др./ЕСВД

(Дело T-727/17)

(2018/C 022/61)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: PP, PQ и UQ (представител: N. de Montigny, адвокат)

Ответник: Европейска служба за външна дейност

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—

да отмени

—	изчислителните фишове от 3 февруари, 6 февруари и 20 март 2017 г. на жалбоподателите, изпратени им с електронно съобщение от отдел „Човешки ресурси“ на ЕСВД, и ако е нужно фишовете за заплата, с които им е отпусната надбавката за образование за децата им,

—

и накрая, ако е нужно, решението на ОН под формата на електронно съобщение от 15 декември 2016 г., с което те са уведомени:

—	че искането за възстановяване на разноски за образование над тавана, предвиден за надбавката за образование „Б“ за учебната 2016/2017 година, е уважено и

—	че надвишаващата тавана сума в никакъв случай не може да бъде по-голяма от 9 704,16 EUR,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат две основания.

С първото основание за обжалване се повдига възражение за незаконосъобразност, доколкото с оспорваното в случая решение на ответника да ограничи размера на подлежащите на възстановяване разноски за образование над нормативно предвидения таван, както и със съобщението от 15 април 2016 г., на което то се основава, и с Насоките се нарушавали Правилникът за длъжностните лица на Европейския съюз и приложение X към него.

Второто основание за обжалване е незаконосъобразност на индивидуалното решение по следните съображения:

—	нарушение на принципите на предвидимостта, на оправданите правни очаквания, на правната сигурност и на добра администрация, както и нарушение на придобитите права,

—	нарушение на правото на зачитане на семейния живот и на правото на образование,

—	нарушение на принципа на равенство и на принципа на недопускане на дискриминация,

—	липса на претегляне на интересите и незачитане на принципа на пропорционалност на приетата мярка.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/46

Жалба, подадена на 24 октомври 2017 г. — Marinvest и Porting/Комисия

(Дело T-728/17)

(2018/C 022/62)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподатели: Marinvest d.o.o. (Изола-Изола, Словения) и Porting d.o.o. (Изола-Изола) (представители: G. Cecovini Amigoni и L. Daniele, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да отмени решението на Европейската комисия от 27.7.2017 г., C (2017) 5049 окончателен (Държавна помощ SA.45220 (2016/FC) — Словения — Твърдяна помощ в полза на Komunala Izola d.o.o.), съобщено на Marinvest и Porting на 16 август 2017 г.,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбата е против решението на Европейската комисия от 27.7.2017 г., C (2017) 5049 окончателен (Държавна помощ SA.45220 (2016/FC) — Словения — Твърдяна помощ в полза на Komunala Izola d.o.o.), съобщено на Marinvest и Porting на 16 август 2017 г.

Първото основание е изведено от нарушение на правото на изслушване поради това, че в обжалваното решение се съдържат изцяло нови обстоятелства, непосочени в писмената покана на Комисията за представяне на коментари, от нарушение на основното право на добра администрация, предвидено в член 41 от Хартата, от нарушение на общия принцип на състезателност и от нарушение на член 24, параграф 2 от Регламент № 2015/1589.

—

Обновявайки първоначалния текст на член 20, параграф 2 от Регламент № 659/1999, член 24, параграф 2 от Регламент № 2015/1589 предоставя на заинтересованите страни (подали първоначалното оплакване) правото да представят коментари още на етапа на предварителната проверка. Член 24, параграф 2 представлява конкретно приложение на основното право на добра администрация, предвидено в член 41 от Хартата, и на общия принцип на състезателност.

—

В случая правата на Marinvest и Porting, гарантирани в член 24, параграф 2, са били сериозно нарушени. Действително Комисията е поканила оплакващите се лица да представят коментари с писмо от 14 февруари 2017 г., а Marinvest и Porting са изложили позицията си относно предварителната преценка, съдържаща се в писмото. Комисията обаче впоследствие е основала изцяло окончателното си решение, което е предмет на обжалване по делото, на обстоятелства, които така и не са били упоменати в писмото от 14 февруари 2017 г. и по отношение на които оплакалите се не са имали възможност да заемат становище.

Второто основание е изведено от нарушаване на правото на изслушване поради отказа да бъде предоставен достъп до преписката и оплакалите се да изразят становище преди окончателното решение, от нарушение на основното право на добра администрация, предвидено в член 41 от Хартата, от нарушение на общия принцип на състезателност, от нарушение на член 24, параграф 2 от Регламент № 2015/1589 и от липсата на мотиви.

—

Оплакалите се са поискали достъп до предадената от словенските органи на Комисията документация и да се срещнат с представители на службите на Комисията, за да предоставят всички необходими разяснения, по-специално относно значението на мерките, предмет на оплакването, за конкуренцията и търговията между държавите членки. Комисията е приела обжалваното решение, без предварително да изпрати поисканите документи и да проведе каквато и да било среща с оплакалите се лица. С това тя е нарушила член 24, параграф 2 от Регламент № 2015/1589, тълкуван в съответствие с член 41 от Хартата и общия принцип на състезателност.

—

Възможността на оплакалите се да представят коментари относно предварителната преценка на Комисията съгласно член 24, параграф 2, по необходимост предполага право на достъп до преписката и да се иска среща с Комисията. Тези тясно свързани помежду си правомощия всъщност са необходима последица на това основно право. В случая отказът да бъде дадена възможност за упражняването им не е бил мотивиран.

Третото основание е изведено от неправилно тълкуване на понятието за държавна помощ, що се отнася до изискването за увреждане на трансграничната търговия, от нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, от нарушение на Известието на Комисията относно понятието за държавна помощ, от нарушение на общия принцип на оправдани правни очаквания и от липсата на мотиви.

—

В съответствие с практиката на Съда и Известието на комисията относно държавните помощи, относително скромните мащаби на предприятието получател не изключват поначало възможността за увреждане на търговията между държавите членки. Публичните средства, предоставени на предприятие за услуги, предлагани само на местно или областно равнище, но не и извън държавата му на произход, все пак могат да засегнат търговията между държавите членки, ако тези услуги могат да бъдат предоставяни от предприятия от други държави членки (включително по силата на правото на установяване) и тази възможност не е чисто хипотетична.

—

Комисията напълно пренебрегва факта, че Marinvest и Porting са изцяло контролирани от Altan Prefabbricati, дружество със седалище в Италия. Последното е направило значителни инвестиции за изграждането на яхтеното пристанище в Isola, което в момента се управлява, в рамките на режима на установяване по член 49 ДФЕС, от контролираните от него дружества.

Четвъртото основание е изведено от неправилно тълкуване на понятието за държавна помощ във връзка с изискването за нарушаване на конкуренцията и на трансграничната търговия, от неправилното установяване и от изопачаването на фактите, и от липсата на мотиви.

—	В обжалваното решение Комисията изключва наличието на нарушение на търговията между държавите членки, като основно се съсредоточава върху факта, че предлаганите от яхтеното пристанище в Komunala Izola услуги не можели да привлекат потенциалните клиенти на услугите, предлагани от жалбоподателите.

—

Комисията е установила неправилно фактите. До яхтеното пристанище на Marinvest и Porting има друга структура, стопанисвана от предприятие, получател на помощи (Komunala Izola), предоставящо сходни услуги с капацитет 505 котвени стоянки, което се рекламира чрез интернет сайт, включително на италиански, пред всички потенциално заинтересовани лица.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/48

Жалба, подадена на 30 октомври 2017 г. — Escribà Serra и др./ЕСП

(Дело T-731/17)

(2018/C 022/63)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподатели: Juan Escribà Serra (Хирона, Испания) и още 8 жалбоподатели (представители: R. Vallina Hoset и A. Lois Perreau de Pinninck, abogados)

Ответник: Единен съвет за преструктуриране

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да установи извъндоговорната отговорност на Единния съвет за преструктуриране и да го осъди да поправи претърпените от тях вреди вследствие на съвкупността от негови действия и бездействия, които са им причинили пълната загуба на инвестициите в подчинени облигации на Banco Popular Español, S.A.,

—

да осъди съвета да плати: сумата от 1 726 504 EUR на жалбоподателите като обезщетение за претърпени вреди („изискуемата сума“), която се индивидуализира както следва:

—	Ramón Romaguera Amat: 1 071 602,94 EUR;

—	Cerámica Puigdemont: 260 437,16 EUR;

—	Maria Dolors Guell Parnau: 52 524,35 EUR;

—	Enrique Escribà Nadal: 70 838,57 EUR;

—	Joan Escribà Serra и Maria Dolors Nadal Casaponsa: 151 796,93 EUR;

—	Laia Escribà Nadal и Maria Dolors Nadal Casaponsa: 25 299,49 EUR;

—	José Sabater Comas и Ma Inmaculada Urgellés Bosch: 94 004,56 EUR;

—	да увеличи изискуемата сума с компенсаторна лихва, считано от 7 юни 2017 г. до постановяването на съдебно решение по настоящата жалба,

—	да увеличи изискуемата сума с лихвите за забава, платими от постановяването на посоченото съдебно решение до пълното изплащане на изискуемата сума, по определения от ЕЦБ процент за основните операции по рефинансиране, увеличен с два пункта,

—	да осъди Единния съвет за преструктуриране да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Основанията и основните доводи са подобни на изложените по дело T-659/17, Vallina Fonseca/Единен съвет за преструктуриране.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/48

Жалба, подадена на 3 ноември 2017 г. — ViaSat/Комисия

(Дело T-734/17)

(2018/C 022/64)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: ViaSat, Inc. (Карлсбад, Калифорния, Съединени щати) (представители: J. Ruiz Calzado, L. Marco Perpiñà и S. Semey, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

на основание член 8, параграф 3 от Регламент № 1049/2001 да отмени мълчаливия отказ на Комисията от 24 август 2017 г., произтичащ от липсата на отговор на Комисията в предвидения срок по потвърдителното заявление на жалбоподателя от 10 юли 2017 г. за достъп до документи във връзка със заявлението за достъп до документи, регистрирано на 2 май 2017 г. под № 2017/2592, доколкото се отнася до информация, представена или разменена в рамките на покана за представяне на кандидатури за общоевропейски системи, предоставящи мобилни спътникови услуги,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, включително тези на всяка встъпила страна.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.

1.	Първото основание: Комисията е нарушила задължението си за мотивиране по член 296, параграф 2 ДФЕС.

2.	Второто основание: Комисията не е извършила конкретна и индивидуална проверка на поисканите документи.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/49

Жалба, подадена на 3 ноември 2017 г. — STIF-IDF/Комисия

(Дело T-738/17)

(2018/C 022/65)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Syndicat Transport Île-de-France (STIF-IDF) (Париж, Франция) (представители: B. Le Bret и C. Rydzynski, avocats)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени частично обжалваното решение, тъй като в член 3 от него „вноските С2, предоставяни от STIF в рамките на договора СТ2“ се квалифицират като „неправомерно приведена в действие схема за помощ“, но съвместима с вътрешния пазар,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.

Първо основание, изведено от нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, от което е опорочено обжалваното в конкретния случай решение, а именно Решение (ЕС) 2017/1470 на Европейската комисия от 2 февруари 2017 година относно схемите за помощ SA.26763 2014/C (ex 2012/NN), приведени в действие от Франция в полза на предприятията за автобусен транспорт в региона на Île-de-France (ОВ L 209, 2017 г., стp. 24). Такова нарушение било извършено от Комисията, доколкото тя е квалифицирала вноската C2 като държавна помощ CT2, приемайки, че мярката предоставя икономическо предимство на получателите си.

Жалбоподателят смята впрочем, че Комисията в своя анализ е допуснала редица грешки в преценката, когато е направила извода, че четвъртият критерий от съдебната практика, произтичаща от решение Altmark, не е бил изпълнен в конкретния случай.

2.	Второ основание, изведено от липса на мотиви на обжалваното решение относно неспазването на четвъртия критерий от съдебната практика, произтичаща от решение Altmark и от наличието на икономическо предимство.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/50

Жалба, подадена на 15 ноември 2017 г. — TrekStor/ЕUIPO — Beats Electronics („i.Beat“)

(Дело T-748/17)

(2018/C 022/66)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: TrekStor Ltd (Хонг Конг, Китай) (представители: O. Spieker, M. Alber, A. Schönfleisch, lawyers)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Beats Electronics LLC (Culver City, Калифорния, Съединени щати)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „i.Beat“—марка на Европейския съюз № 5 009 139

Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 12 септември 2017 г. по съединени дела R 2175/2016-4 и R 2213/2016-4

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение, доколкото с него се отхвърля жалбата на жалбоподателя срещу решението на отдела по отмяна на ответника от 29 септември 2016 г. и по този начин се уважава искането за отмяна и се отменят правата на жалбоподателя по отношение на марка на Европейския съюз № 005009139,

—	да отхвърли искането за отмяна,

—	да осъди лицето, подало искането за отмяна и EUIPO да заплатят разноските в производството, включително разноските на жалбоподателя пред апелативния състав на EUIPO.

Изложени основания

—	Нарушение на член 58, параграф 1, буква а) от Регламент № 2017/1001;

—	Нарушение на член 18, параграф 1, буква а) от Регламент № 2017/1001.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/50

Жалба, подадена на 14 ноември 2017 г. — TrekStor/EUIPO — Beats Electronics („i.Beat jess“)

(Дело T-749/17)

(2018/C 022/67)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: TrekStor Ltd (Хонг Конг, Хонг Конг) (представители: O. Spieker, M. Alber, A. Schönfleisch, lawyers)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Beats Electronics LLC (Culver City, Калифорния, Съединени щати)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „i.Beat jess“—марка на Европейския съюз № 4 728 895

Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 12 септември 2017 г. по преписка R 2234/2016-4

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение, доколкото потвърждава искането за отмяна и отменя правата на жалбоподателя по отношение на марка на Европейския съюз № 4 728 895,

—	да отхвърли искането за отмяна, включително и разноските на жалбоподателя пред апелативния състав на EUIPO.

Изложени основания

—	Нарушение на член 58, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009

—	Нарушение на член 18, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/51

Жалба, подадена на 10 ноември 2017 г. — Izba Gospodarcza Producentów i Operatorów Urządzeń Rozrywkowych/Комисия

(Дело T-750/17)

(2018/C 022/68)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Izba Gospodarcza Producentów i Operatorów Urządzeń Rozrywkowych (Варшава, Полша) (представител: P. Hoffman, lawyer)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на Европейската комисия от 29 август 2017 г., с което се отказва достъп до направените от нея коментари и до подробното становище на Република Малта в рамките на процедура за нотифициране 2016/398/PL относно изменение на полския закон за хазартните игри;

—	да осъди Комисията да заплати направените от нея разноски, както и разноските на жалбоподателя.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага осем основания.

Първото основание е изведено от изкривяване на фактите и от нарушение на член 296 ДФЕС

—

Жалбоподателят посочва, че решението се основава на редица фактически неверни изявления, включително на твърденията, че нотифицираната мярка съставлявала отговор на официалното уведомително писмо на Комисията и че имало за цел да представи предприетите от Полша стъпки за отстраняване на нарушение, което е обект на разглеждане в това писмо, тоест определени условия за получаване на лицензии за предоставяне на хазартни услуги в Полша, въпреки че на практика Полша премахнала посочените условия преди повече от две години и независимо че нотифицираната мярка нямала никаква връзка с официалното уведомително писмо на Комисията.

Второто основание е изведено от твърдения за нарушаване на съображения 3, 7 и 9 от член 5, параграф 4 от Директива 2015/1535 (1) и на член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001 (2)

—

В контекста на решението на Съда Франция/Schlyter (C-331/15 P (3)) жалбоподателят твърди, че Комисията нарушила присъщия за Директива 2015/1535 принцип на прозрачност, тъй като тя приложила общата презумпция и не представила доказателства, че с представянето на изисканите документи се стигало по-конкретно и в действителност до опорочаване на процедурата по установяване на неизпълнение.

Третото основание е изведено от нарушение на член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001 и на член 296 ДФЕС

—

Жалбоподателят твърди, че поради продължителността на процедурата по установяване на неизпълнение и поради пропуска на Комисията да извърши в рамките на разумен срок каквито и да са фактически действия в хода на тази процедура, Комисията не може да обосновава отказа си с необходимостта да се запази целта на тази процедура.

Четвъртото основание е изведено от нарушение на член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001 и на член 296 ДФЕС и от изопачаване на фактите

—

Жалбоподателят твърди, че изисканите документи не се обхващат от никаква обща презумпция. Доводът на Комисията, че между процедурата по нотифициране и процедурата по установяване на неизпълнение на договорно задължение съществувала „неразривна връзка“, бил фактически неправилен и прекалено неясен. При всички положения с него не можело да се докаже, че документите попадали в обхвата на обща презумпция, защото това зависело единствено от обстоятелството дали те са част от материалите по преписката относно производството по установяване на неизпълнение на договорно задължение. Правилният критерий, който следва да бъде приложен, за да се установи дали Комисията е придобила тези документи в контекста на планираното или висящо производство за установяване на неизпълнение на договорно задължение, тоест дали Комисията е съставила, получила, възложила съставянето и т.н. на съответния документ в контекста на това производство или с оглед на намерението си да започне такова производство. Жалбоподателят изтъква, че този критерий не е изпълнен в конкретния случай.

Петото основание е изведено от нарушение на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 и на член 296 ДФЕС

—

Със самото обстоятелство, че Комисията възнамерявала да вземе предвид подробното становище на Малта и да го използва при воденето на диалог с Полша в контекста на висящата процедура по установяване на неизпълнение на договорно задължение, не може да се обоснове отказът да се предостави достъп до този документ.

Шестото основание е изведено от нарушение на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001

—

Жалбоподателят твърди, че предвид продължителността на процедура по установяване на неизпълнение на договорно задължение и съдържанието, естеството и контекста на изисканите документи, разкриването на тяхното съдържание не може по никакъв начин да обезсмисли запазването на тази процедура, като по този начин бъде оборена общата презумпция за отказване на достъпа до тези документи.

Седмото основание е изведено от нарушение на член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001 и на член 296 ДФЕС

—

Жалбоподателят твърди, че при всички положения Комисията следва да предостави частичен достъп до изисканите документи, тоест достъп, след като са заличени препращанията към въпроси относно хазартните игри онлайн, които са предмет на разглеждане в производството по установяване на неизпълнение на договорно задължение.

Осмото основание е изведено от нарушение на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 и на член 296 ДФЕС

—

Жалбоподателят твърди, че е налице по-висш обществен интерес да се установи каква е реакцията на Комисията относно нотифицирана мярка, с която се нарушават установени в правото на ЕС основни свободи и права. Жалбоподателят изтъква, че Комисията не успява да обясни защо счита, че този интерес е по-маловажен от интереса за неразкриване на съдържанието на съответните документи.

(1) Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 241, 2015 г., стр. 1).

(2) Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Eвропейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

(3) Решение от 7 септември 2017 г., France/Schlyter (C-331/15 P, EU: C:2017:639).

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/53

Жалба, подадена на 13 ноември 2017 г. — CMS Hasche Sigle/EUIPO (WORLD LAW GROUP)

(Дело T-756/17)

(2018/C 022/69)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: CMS Hasche Sigle Partnerschaft von Rechtsanwälten und Steuerberatern mbH (Берлин, Германия) (представител: P.-C. Thielen, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „WORLD LAW GROUP“ — заявка за регистрация № 14 667 844

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 29 август 2017 г. по преписка R 329/2017-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение относно заявка за регистрация № 14 667 844, в частта му, с която се отхвърля заявката за регистрация на марката,

—	да осъди EUIPO да поеме направените от него съдебни разноски, както и да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателя.

Изложени основания

—	Нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009,

—	Нарушение на член 7, параграф 2 от Регламент № 207/2009.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/53

Жалба, подадена на 17 ноември 2017 г. — Perfect Bar/EUIPO (PERFECT BAR)

(Дело T-758/17)

(2018/C 022/70)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Perfect Bar LLC (Сан Диего, Калифорния, Съединени щати) (представители: F. Miazzetto и J. Gracia Albero, lawyers)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз със словните елементи „PERFECT BAR“ — заявка за регистрация № 15 374 085

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 5 септември 2017 г. по преписка R 2439/2016-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение и да разреши регистрацията на заявената марка, тоест заявка за регистрация на малка на Европейския съюз № 15 374 085 („PERFECT BAR“),

—	да осъди EUIPO да заплати разноските, направени в производството пред Общия съд и EUIPO.

Изложено основание

—	Нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/54

Жалба, подадена на 17 ноември 2017 г. — Perfect Bar/EUIPO (PERFECT Bar)

(Дело T-759/17)

(2018/C 022/71)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Perfect Bar LLC (Сан Диего, Калифорния, Съединени щати) (представители: F. Miazzetto, J. Gracia Albero, lawyers)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз със словните елементи „PERFECT Bar“ — заявка за регистрация № 15 376 064

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 5 септември 2017 г. по преписка R 2440/2016-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение и да разреши регистрацията на заявената марка, тоест заявка за регистрация на малка на Европейския съюз № 15 376 064 („PERFECT BAR“),

—	да осъди EUIPO да заплати разноските, направени в производството пред Общия съд и EUIPO.

Изложено основание

—	Нарушение на член 7, букви б) и в) от Регламент № 207/2009.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/55

Жалба, подадена на 20 ноември 2017 г. — Meesenburg Großhandel/EUIPO (Triotherm+)

(Дело T-760/17)

(2018/C 022/72)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Meesenburg Großhandel KG (Фленсбург, Германия) (представител: D. Freiherr von Oldershausen, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „Triotherm+“ — заявка за регистрация № 15 186 471

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 13 септември 2017 г. по преписка R 1786/2016-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/55

Жалба, подадена на 21 ноември 2017 г. — Grammer/EUIPO (Изображение на геометрична фигура)

(Дело T-762/17)

(2018/C 022/73)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Grammer AG (Амберг, Германия) (представител: J. Bühling и D. Graetsch, Rechtsanwalte)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз (Изображение на геометрична фигура) — заявка за регистрация № 15 389 621

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 6 септември 2017 г. по преписка R 2250/2016-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/56

Жалба, подадена на 21 ноември 2017 г. — Septona/EUIPO — Intersnack Group (welly)

(Дело T-763/17)

(2018/C 022/74)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Septona AVEE (Oinofyta, Гърция) (представител: V. Wellens, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Intersnack Group GmbH & Co. KG (Дюселдорф, Германия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз със словния елемент „welly“— заявка за регистрация № 13 085 519

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав EUIPO от 12 юли 2017 г. по преписка R 1525/2016-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/56

Жалба, подадена на 23 ноември 2017 г. — Kiku/CPVO — Sächsisches Landesamt für Umwelt, Landwirtschaft und Geologie (Pinova)

(Дело T-765/17)

(2018/C 022/75)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Kiku GmbH (Гирлан, Италия) (представители: G. Würtenberger и R. Kunze, адвокати)

Ответник: Служба на Общността за сортовете растения (CPVO)

Друга страна в производството пред отделението по жалбите: Sächsisches Landesamt für Umwelt, Landwirtschaft und Geologie (Дрезден, Германия)

Данни за производството пред CPVO

Титуляр на спорната закрила на Общността на сортовете растения: другата страна в производството пред отделението по жалбите

Сорт растение, предмет на спора: правна закрила на сортовете растения за сорта ябълки „PINOVA“ — сертификат № EU 1298

Производство пред CPVO: производство по обявяване на недействителност

Обжалвано решение: решение на отделението по жалбите на CPVO от 16 август 2017 г. по преписка A005/2016

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди CPVO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 20, параграф 1, буква а) във връзка с членове 10 и 116, параграф 1 от Регламент № 2100/94

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/57

Жалба, подадена на 23 ноември 2017 г. — Eglo Leuchten/EUIPO — Di-Ka (дизайн на лампа)

(Дело T-766/17)

(2018/C 022/76)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Eglo Leuchten GmbH (Пил, Австрия) (представител: H. Lauf, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Di-Ka Vertriebs GmbH & Co. KG (Арнсберг, Германия)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорния промишлен дизайн: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорен промишлен дизайн: промишлен дизайн на Общността № 2435768-0033

Обжалвано решение: решение на трети апелативен състав на EUIPO от 26 септември 2017 г. по преписка R 738/2016-3

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 6, параграф 1, буква б) и член 6, параграф 2 от Регламент № 6/2002.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/58

Жалба, подадена на 23 ноември 2017 г. — Eglo Leuchten/EUIPO — Briloner Leuchten (стенна лампа)

(Дело T-767/17)

(2018/C 022/77)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Eglo Leuchten GmbH (Пил, Австрия) (представител: H. Lauf, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Briloner Leuchten GmbH (Брилон, Германия)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорния промишлен дизайн: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорен промишлен дизайн: промишлен дизайн на Общността № 2435768-0036

Обжалвано решение: решение на трети апелативен състав на EUIPO от 26 септември 2017 г. по преписка R 746/2016-3

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 6, параграф 1, буква б) и член 6, параграф 2 от Регламент № 6/2002.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/58

Жалба, подадена на 20 ноември 2017 г. — roelliroelli confectionery schweiz/EUIPO — Tanner (ALPRAUSCH)

(Дело T-769/17)

(2018/C 022/78)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: roelliroelli confectionery schweiz GmbH (Сент Гален, Швейцария) (представители: S. Overhage и R. Böhm, Rechtsanwalte)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: André Tanner (Шинделеги, Швейцария)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител: жалбоподателят

Спорна марка: посочваща Европейския съюз международна регистрация на словната марка „ALPRAUSCH“ № 1 218 671

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 1 август 2017 г. по преписка R 1596/2016-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф, буква б) от Регламент № 207/2009.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/59

Жалба, подадена на 27 ноември 2017 г. — Café del Mar и други/EUIPO — Guiral Broto (Café del Mar)

(Дело T-772/17)

(2018/C 022/79)

Език на жалбата: испански

Страни

Жалбоподатели: Café del Mar SC (Sant Antoni de Portmany, Испания), José Les Viamonte (Sant Antoni de Portmany) и Carlos Andrea González (Sant Antoni de Portmany) (представители: F. Miazzetto и J. L. Gracia Albero, abogados)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Ramón Guiral Broto (Marbella, Испания)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз със словните елементи „Café del Mar“ — марка на Европейския съюз № 2 090 520

Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 4.9.2017 г. по преписка R 1540/2015-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да обяви недействителността на фигуративната марка на Европейския съюз със словните елементи „Café del Mar“ № 2 090 520,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски по настоящото производство и да осъди притежателя на марката, за която е поискано обявяване на недействителност, да заплати разноските по производството пред отдела по отмяна и апелативните състави на EUIPO.

Изложено основание

—	Нарушение на член 52, параграф 1, буква б) и член 53, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/60

Жалба, подадена на 27 ноември 2017 г. Café del Mar и др./EUIPO — Guiral Broto (Café del Mar)

(Дело T-773/17)

(2018/C 022/80)

Език на жалбата: испански

Страни

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Ramón Guiral Broto (Марбела, Испания)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз със словния елемент „Café del Mar“— марка на Европейския съюз № 1 054 303

Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 4.9.2017 г. по преписка R 1542/2015-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да обяви за недействителна фигуративната марка на Европейския съюз със словния елемент „Café del Mar“ № 1 054 303,

—	да осъди ответника да заплати разноските по настоящата жалба, и притежателя на марката, чиято недействителност е поискана — да заплати разноските по производството пред отдела по отмяната и пред апелативния състав на EUIPO.

Изложено основание

—	Нарушение на член 52, параграф 1, буква б) и член 53, параграф 1, буква в) от Регламент № 2017/1001

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/60

Жалба, подадена на 29 ноември 2017 г. — Café del Mar и други/EUIPO — Guiral Broto (C del M)

(Дело T-774/17)

(2018/C 022/81)

Език на жалбата: испански

Страни

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Ramón Guiral Broto (Marbella, Испания)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз със словните елементи „C del M“ — марка на Европейския съюз № 5 889 126

Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 4.9.2017 г. по преписка R 1618/2015-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да обяви недействителността на фигуративната марка на Европейския съюз със словните елементи „C del M“ № 5 889 126,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски по настоящото производство и да осъди притежателя на марката, за която е поискано обявяване на недействителност, да заплати разноските по производството пред отдела по отмяна и апелативните състави на EUIPO.

Изложено основание

—	Нарушение на член 52, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/61

Жалба, подадена на 23 ноември 2017 г. — Pan/EUIPO — Entertainment One UK (TOBBIA)

(Дело T-777/17)

(2018/C 022/82)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Xianhao Pan (Рим, Италия) (представител: M. Oliva, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Entertainment One UK Ltd (Лондон, Обединено кралство)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз със словния елемент „TOBBIA“ — заявка за регистрация № 11 775 509

Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 14 септември 2017 г. по преписка R 1776/2016-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени изцяло обжалваното решение.

Изложени основания

—	Липса на мотиви, нарушаване на метода за оценяване на връзката между марките, както и липса на оценка по отношение на преценяването на вероятността от объркване на марките;

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) във връзка с член 53, параграф 2 от Регламент № 207/2009.

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/62

Определение на Общия съд от 22 ноември 2017 г. — Baradel и др./FEI

(Дело T-509/16) (1)

(2018/C 022/83)

Език на производството: френски

Председателят на девети състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 274, 21.9.2013 г. (Дело, първоначално регистрирано пред Съда на публичната служба на Европейския съюз под номер F-72/13 и прехвърлено на Общия съд на Европейския съюз на 1.9.2016 г.).

22.1.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 22/62

Определение на Общия съд от 17 ноември 2017 г. — António Conde & Companhia/Комисия

(Дело T-244/17) (1)

(2018/C 022/84)

Език на производството: английски

Председателят на първи състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 231, 17.7.2017 г.