ISSN 1977-0855

Официален вестник

на Европейския съюз

C 434

European flag  

Издание на български език

Информация и известия

Година 60
15 декември 2017 г.


Известие №

Съдържание

Страница

 

I   Резолюции, препоръки и становища

 

СТАНОВИЩА

 

Европейски икономически и социален комитет

 

528-а пленарна сесия на ЕИСК, 20 и 21 септември 2017 г.

2017/C 434/01

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Въздействие на цифровата революция в областта на здравеопазването върху здравното осигуряване (становище по собствена инициатива)

1

2017/C 434/02

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Анализ на прозрачността, методологията и ресурсите на анализите и оценките на въздействието, изготвяни от Комисията, с цел подобряване на качеството на европейското законодателство (становище по собствена инициатива)

11

2017/C 434/03

Становище на Европейския икономическия и социален комитет относно Система на данъчно облагане, благоприятстваща справедлива конкуренция и икономически растеж (становище по собствена инициатива)

18

2017/C 434/04

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Новият контекст на стратегическите отношения ЕС–CELAC и ролята на гражданското общество (становище по собствена инициатива)

23

2017/C 434/05

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Ролята и перспективите на социалните партньори и други организации на гражданското общество в контекста на новите форми на заетост (проучвателно становище по искане на естонското председателство)

30

2017/C 434/06

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Изграждане и развитие на умения, включително цифрови умения, в контекста на новите форми на заетост — нови политики и развитие на ролите и отговорностите (проучвателно становище по искане на естонското председателство)

36


 

III   Подготвителни актове

 

ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ

 

528-а пленарна сесия на ЕИСК, 20 и 21 септември 2017 г.

2017/C 434/07

Становище на Европейски икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет — Развитие на митническия съюз в ЕС и на неговото управление[COM(2016) 813 final]

43

2017/C 434/08

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — План за действие в областта на финансовите услуги за потребители: по-добри продукти, по-голям избор[COM(2017) 139 final]

51

2017/C 434/09

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за Директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД)[COM(2016) 683 final — 2016/0336 (CNS)] — Предложение за Директива на Съвета относно обща основа за облагане с корпоративен данък[COM(2016) 685 final — 2016/0337 (CNS)]

58

2017/C 434/10

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 по отношение на задължението за клиринг, прекратяването на задължението за клиринг, изискванията за отчетност, техниките за намаляване на риска за договорите за извънборсови деривати, които не са преминали клиринг чрез ЦК, регистрацията и надзора на регистрите на трансакции, както и изискванията за регистрите на трансакции[COM(2017) 208 final — 2017/090 (COD)] — Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1095/2010 за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари) и на Регламент (ЕС) № 648/2012 по отношение на процедурите и участващите органи при лицензирането на ЦК, както и на изискванията за признаване на ЦК от трети държави[COM(2017) 331 final — 2017/0136 (COD)]

63


BG

 


I Резолюции, препоръки и становища

СТАНОВИЩА

Европейски икономически и социален комитет

528-а пленарна сесия на ЕИСК, 20 и 21 септември 2017 г.

15.12.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 434/1


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Въздействие на цифровата революция в областта на здравеопазването върху здравното осигуряване“

(становище по собствена инициатива)

(2017/C 434/01)

Докладчик:

Alain COHEUR

Решение на Пленарната асамблея

26.1.2017 г.

Правно основание

член 29, параграф 2 от Правилника за дейността

 

становище по собствена инициатива

 

 

Компетентна секция

„Единен пазар, производство и потребление“

Приемане от секцията

5.9.2017 г.

Приемане на пленарна сесия

20.9.2017 г.

Пленарна сесия №

528

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

174/0/1

1.   Заключения

1.1.

С оглед на цифровата революция в областта на здравеопазването, според ЕИСК е жизненоважно да се съхранят и насърчават солидарни, приобщаващи и недискриминационни системи за здравно осигуряване/здравеопазване, работещи в полза на всички. В действителност ангажиментът за гарантиране на приобщаване и равен достъп на всички до качествени здравни услуги (цифрови или не) е условие за универсално здравно осигуряване.

1.2.

В съответствие с предходни свои становища (1), ЕИСК счита, че равният достъп до здравни грижи, който е основна цел на здравните политики, може да бъде подпомогнат от приноса на цифровизацията, ако се спазват няколко условия:

еднакво териториално покритие, което отчита зоните, които са слабо покрити от операторите на цифрови услуги (по отношение на достъп, скорост);

намаляване на цифровото разделение по отношение на използването между гражданите, здравните специалисти, участниците в системите за здравно осигуряване/здравеопазване;

оперативна съвместимост на цялата цифрова структура (бази данни, медицински изделия), улесняваща непрекъснатостта на грижите във всяка структура и между тези структури;

защита на здравните данни, които в никакъв случай не могат да се използват в ущърб на пациентите.

1.3.

Възходът на телемедицината, свързаните устройства и нанотехнологиите, биотехнологиите, информатиката и когнитивните науки (НБИК) не трябва да води до схващането, че физическите лица могат да се разглеждат като обикновени свързани тела, които могат да бъдат анализирани, контролирани и наблюдавани от разстояние от супермощна компютърна програма. Навлизането на техническите средства в здравеопазването всъщност насърчава обратния процес, тоест утвърждаването на значимостта на междуличностните отношения и социалните връзки в основата на медицинската практика и грижи.

1.4.

ЕИСК обръща внимание на предизвикателството, което представлява поемането на твърде голяма отговорност от гражданите, на които се възлага да управляват сами своето здраве, към което се добавя хипериндивидуализацията. С прогнозната медицина, от една страна, и свързаните инструменти, от друга страна, нараства осведомеността за рисковете за здравето на отделния индивид и на тяхното проследяване, като по този начин се насърчават по-индивидуализирани политики. Разкриването на тези рискове и установените различия между отделните лица поставят важни етични въпроси в рамките на запазването на солидарно застрахователно покритие.

2.   Препоръки

2.1.

ЕИСК припомня, че за успеха на цифровата революция нашите ефективни системи за здравно осигуряване/здравеопазване трябва да:

а)

поставят цифровизацията в служба на възможността за упражняване и активиране на нашите основните права в областта на здравеопазването, а не на тяхното отслабване. Цифровизацията трябва да е двигател за укрепване на индивидуалните и колективните способности, както и мощно средство в служба на ефективното зачитане на правата и развитието на нови форми на организация и управление в здравеопазването;

б)

препотвърдят ценностите на солидарност и универсалност, залегнали в основата на нашата здравна система, чието опазване зависи от всички.

2.2.

Във всеки случай разгръщането на цифровизацията не трябва да доведе до преразглеждане на принципите на преразпределение и споделяне на здравните и социалните рискове, които са истинските стълбове на колективната солидарност.

2.3.

ЕИСК подчертава, че е необходимо:

да се развива и улеснява достъпът на гражданите до цифрова здравна грамотност с цел насърчаване на критичен подход към здравната информация;

да се гарантира качествена информация по отношение на здравето, по-специално като се насърчава въвеждането на процедури за етикетиране/акредитиране на приложенията в здравеопазването;

да се укрепят отношенията на доверие между пациентите, специалистите в областта на здравеопазването и операторите в системите за здравно осигуряване/здравеопазване;

да се въведе система за обучение, пригодена както за ползвателите, така и за здравните специалисти, за да се гарантира ефикасно, сигурно и защитено използване на цифровите технологии, и да се улеснят промените в системата на здравеопазването;

да се укрепи социалният диалог като необходима платформа за съгласуване с оглед на предстоящите промени;

да се прилагат устройства за сигурност на обработването на лични данни, за да се избегнат практики, които водят до използване на тези данни от застрахователен характер (достъп, възстановяване на разходи и др.) за търговски цели, които не отговарят на целите на общественото здравеопазване;

да се насърчава динамична регулаторна рамка, отчитаща всички екосистеми („множество участници“) и ролята на организациите за здравно осигуряване/здравеопазване като доверени трети лица в отношенията им с осигурените лица;

да се подкрепя развитието на номенклатурата от грижи, разходите за които подлежат на възстановяване, и от услуги за укрепване на здравето, като се вземат под внимание техническите иновации, за които цифровизацията дава възможност;

да се подпомага напредъкът към медицина на „четирите П“ (2) чрез развитието на солидарните услуги на здравноосигурителните/здравните организации, за да се отговори на потребностите на гражданите.

3.   Общи бележки

3.1.

Възходът на цифровизацията дава тласък на безпрецедентни по мащаба и ритъма си промени в сферата на здравеопазването. Благодарение на широкото навлизане на свързаните устройства и мобилните приложения в здравеопазването, работата с големи информационни масиви, възхода на нанотехнологиите, биотехнологиите, информатиката и когнитивните науки (НБИК) и предлагането на все по-разнообразни нови здравни услуги, цифровизацията предизвиква глобална трансформация на здравната ни система.

3.2.

Без да се ограничават само до техническото или научното си измерение, цифровите иновации в здравеопазването имат много аспекти, тъй като включват иновации на различни приложения. Новите приложения вървят редом с широкомащабни социални иновации, като по този начин създават възможности за появата на нови начини за задоволяване на здравните и социалните потребности.

3.3.

В рамките на една сложна екосистема това оказва пряко въздействие върху отношенията между:

а)

отделния индивид чрез познаването на собственото му здравословно състояние;

б)

медицинските и парамедицинските професии и отношенията им с пациента;

в)

здравноосигурителната система, от гледна точка на съществуващите различни начини на организация, управление и финансиране.

3.4.

Що се отнася до отношението на отделния индивид към собственото му здраве, той започва да си дава все по-ясна сметка колко важно е здравето му и как да поеме отговорност за него. Доскоро той изпитваше несигурност пред рисковете, свързани със заболяването, поради трудния достъп до медицинска информация и произтичащото от това незнание. Отсега нататък той ще разполага с множество инструменти (например свързаните устройства), които му дават възможност да провери здравословното си състояние и съответно да приспособи начина си на живот.

3.5.

Наличието на източници на информация дава възможност на всеки човек да се превърне в активен участник в системата на здравеопазването, способен да открива, сравнява и избира най-подходящата здравна услуга в зависимост от своите потребности. „Електронният пациент“ е действащо лице в прогнозната медицина, генерира здравни данни и участва активно в опазването на собственото си здраве и това на останалите. Ето защо информираното съгласие представлява основен принцип, свързан със защитата на данните, интегрираното управление и използването на данните.

3.6.

Новите технологии приканват да се акцентира по-скоро върху профилактиката, отколкото върху лечението на самите заболявания. Освен това те спомагат за въвеждането на по-ефективни лечения, които са по-щадящи и са съобразени в по-голяма степен с генетичните и биологичните характеристики на всеки пациент, а осигуряването на информация в реално време подобрява терапевтичния подход.

3.7.

Упражняващите здравни професии трябва да развиват нови умения и да навлизат в нови области на дейност, обхващащи различни равнища, и по-специално: нов вид взаимоотношения, основаващ се в по-голяма степен на взаимното доверие между лекуващия и пациента, постепенно овладяване на цифровите технологии посредством обучение, промяна на техническото изражение на предоставянето на грижи, както и подход на сътрудничество и споделяне чрез оперативно съвместими системи.

3.8.

Социалният диалог трябва да съпътства тези промени и да укрепва системите за обучение на здравни работници.

3.9.

Що се отнася до системите за здравно осигуряване, достъпът до ефективни и качествени — както частни, така и обществени — здравни услуги продължава да е цел, която трябва да бъде постигната за всеки гражданин. В този контекст здравното осигуряване ще бъде силно засегнато, защото залогът в бъдеще ще бъде то да изпреварва рисковете, като предлага решения и персонализирани възможности в рамките на принципите на споделяне, като в същото време запази традиционната си роля за предоставяне на достъп до здравни услуги на болните.

3.10.

Иновациите в медицината, генерирани от цифровизацията, имат потенциал да предизвикат дълбоки промени в областта на здравното осигуряване. Динамиката, която се налага, води до персонализиране на медицината и лечението чрез два източника на информация:

а)

декодирането на генома:

със своя прогностичен потенциал декодирането може да предложи съвсем ново измерение на превантивния подход (декодирането на генома разкрива вероятността от риск за здравето, което придава повече смисъл на профилактиката) и да породи сериозни предизвикателства в областта на здравното осигуряване;

б)

инструментите на електронното здравеопазване:

тези инструменти включват, наред с другото, свързаните устройства в областта на т.нар. „self data“ (самоизмерване), които позволяват на хората да следят здравословното си състояние и да го подобряват.

Image

Това налага разглеждането на серия от въпроси и наблюдения.

а)

Може ли тези нови източници на знания да доведат до създаването на нови персонализирани предложения и услуги, които да са по-подходящи за ползване от застрахования?

б)

Ще може ли в бъдеще да разполагаме със здравно осигуряване, което да е свързано с вероятните заболявания, установени посредством декодирането на генома?

в)

Окончателен ли е преходът от подход, основан на лечението, към такъв, основан на профилактиката? Какви ще бъдат последиците за управлението на здравното осигуряване и финансирането в условията на икономически трудности? Трябва ли да се възстановяват средствата за персонализирани програми за медицинска профилактика в рамките на цифровите платформи?

г)

Стигна ли се до момента, в който благосъстоянието (3) да замести здравеопазването? Трансформацията на здравната система не налага ли създаването на концепция за холистичен подход в медицината, който да се основава в по-малка степен на лечението?

д)

С тези изменения ще се промени ли съществено представата за взаимоотношенията между пациент и лекар и между осигурен и осигуряващ, преминавайки от „вертикален“ към по-„хоризонтален“ модел, при който пациентът задава въпроси и придобива „непрофесионални знания“?

е)

Изправени срещу икономическата мощ на гигантите в цифровата сфера, не трябва ли публичните власти да дадат нов тласък на инвестициите в научни изследвания и развойна дейност?

4.   Въздействие на цифровизацията върху гражданина/пациента

4.1.

Преминаването към цифрови технологии дава възможност на хората да въздействат върху своето здравословно състояние, като в същото време не бива да се забравя, че съществуват известни пречки пред достъпа до нея. Значително повишеният достъп до знания, инфраструктури и персонализирани новаторски услуги в областта на здравеопазването би могъл да даде възможност на всеки да поеме отговорност за собственото си здраве, но и да допринася — като съдейства, създава информация и предоставя данни — за подобряването на здравето на другите.

4.2.

Налагането на този индивидуализиран модел се характеризира със здравеопазване, познато като „здравеопазване на четирите П“:

принос: създават се и се проследяват медицински данни от самите пациенти, подпомагани от нарастващ брой свързани устройства. Връзката между пациента и лекаря (който вече не е единственият източник на медицински знания) се развива. Пациентът се превръща в „участник“;

профилактика: пациентите, които редовно събират информация за своето здраве, подхождат все по-осъзнато към поддържането на добро здравословно състояние, което създава възможност за здравеопазване, ориентирано в по-голяма степен към профилактиката;

персонализиране: постоянният поток на все по-точни и разнообразни лични данни дава възможност и за развитието на все по-персонализирано здравеопазване;

предсказуемост: и накрая, технологичният напредък, който позволява например цифровизацията на пълния геном на хората, създава възможност за здравеопазване с все по-големи прогностичен капацитет.

4.3.

Здравна грамотност и риск от ново разделение в здравеопазването — този път цифрово

4.3.1.

Здравната грамотност означава способността на хората да получават, разбират и използват информацията за насърчаване и поддържане на добро здраве. Това включва постигането на ниво на лични знания, умения и доверие, което да позволи предприемането на действия за подобряване на собственото здраве и на това на общността, като се променят начинът и условията на живот.

4.3.2.

Цифровизацията има тенденцията да задълбочава социалните неравенства в здравеопазването, като засилва причинно-следствената връзка между здравословното състояние на индивида и неговите познавателни (например способността му да намира и разбира качествена информация в областта на здравеопазването) и финансови способности (например възможността му да си набавя най-ефективните устройства). Тези неравенства се засилват при възрастните хора, най-уязвимите групи и тези, които живеят в слабо обхванати от операторите в областта на цифровите технологии зони.

4.3.3.

За да могат да използват приложенията в здравеопазването, хората трябва да притежават определено ниво на знания, което да им позволява да получават достъп до здравна информация, да я разбират, оценяват и използват при вземането на ежедневни решения в областта на здравното обслужване, профилактиката на заболяванията и промоцията на здравето. Следователно ниското ниво на грамотност води до множество рискове за здравето със съответните последици от гледна точка на продължителността на живота в добро здраве, преждевременната смъртност, качеството на живот и разходите за индивида и обществото.

4.3.4.

Не трябва обаче да се изключва и появата на цифрово разделение сред медицинските и парамедицинските професии. Този проблем може да бъде решен чрез укрепване на образователната система посредством обучителна програма за изучаването на новите взаимоотношения между лекуващ и лекуван, наложени от цифровизацията.

4.4.   Твърде високата отговорност — друг голям риск на цифровизацията

4.4.1.

Практиката на използване на количествени здравни показатели насърчава микроуправлението на здравето на индивидуално равнище и поемането на прекалено голяма отговорност в ущърб на по-колективистично разбиране. Тя превръща хората в предприемачи, които сами носят отговорност за своето добро или лошо здравно поведение, и може да отклони вниманието от екологичните или социално-икономическите причини за проблемите в общественото здравеопазване.

4.4.2.

Ако не се предвидят последиците от цифровизацията за индивидуализирането, увеличаването на социалните неравенства в здравеопазването и нарастващата комерсиализация на сектора могат да застрашат нашите солидарни и универсални здравноосигурителни/здравни модели.

5.   Въздействие на цифровизацията за и сред здравните специалисти

5.1.   Електронното здравно досие, крайъгълен камък в организацията на здравното обслужване

5.1.1.

Цифровизацията предлага начини за отстраняване на пречките в системата на здравеопазването, като улеснява обмена на информация между болници, частни кабинети, здравни мрежи и услуги по домовете. Наличието на средства за безопасно и бързо предаване на информация, събрана от различни заинтересовани страни, е необходимо условие за координирането на грижите и цялостното лечение на пациента. То улеснява осигуряването на непрекъснатост на грижите и мултидисциплинарното лечение на пациента. Наличността, скоростта на достъп, обменът и споделянето на данни улесняват вземането на медицински решения. Компютризираният обмен на данни между здравните специалисти носи пряка добавена стойност за качеството на грижите.

5.1.2.

Електронното медицинско досие се превръща в инструмент за координация и осигуряване на качество на грижите в полза на пациента благодарение на споделянето на данни от оправомощените лица, при условие че пациентът е дал предварително съгласието си за споделянето им, освен в случаи на спешност или невъзможност. Специфичните за електронното медицинско досие правила засягат всички конкретни гаранции, предоставяни на пациента във връзка със защитата на неприкосновеността на личния живот и достъпа до тези данни. Зачитането на тайната на медицинското и административното досие трябва да бъде напълно гарантирано.

5.1.3.

Електронното медицинско досие позволява да се предотвратят грешките, свързани с нечетливостта на даден документ (рецепта, протокол от медицински преглед), и улеснява достъпа до бази от знания за лекарствените продукти, както и по-безопасно изписване на лекарства поради съпоставката с конкретните характеристики на пациента. Компютризацията на медицинската практика допринася за ограничаването на рисковете от грешки и за намаляването на ятрогенните рискове.

5.1.4.

Функциите за напомняне и предупреждение, които компютризацията на медицинските досиета позволява, улесняват подобряването на профилактичните дейности (ваксинация, скрининг), наблюдението на пациенти с хронични заболявания и познаването на лекарствените продукти, както и подобряването на качеството на грижите за пациентите и засилват уменията на предоставящите здравно обслужване по отношение на диагностицирането и назначаването на лечение.

5.1.5.

Освен това с цифровизацията на събраната за пациента информация, която спомага за подобряване на процеса на вземане на медицински решения, през следващите години ще станем свидетели на радикална промяна на медицинските практики. Поставянето на медицински диагнози няма да е възможно без система от експерти или инструменти, използващи изкуствен интелект. Една подобна революция е плод на едновременното развитие на геномиката, невронауката и свързаните устройства, в рамките на която занапред само машините ще могат да обработват всички данни.

5.2.   Мястото на човешкия фактор в центъра на разработването на нови медицински практики

5.2.1.

Технологичното развитие позволява и затвърждава развитието на телемедицината, което прави възможна появата на нови медицински и парамедицински практики. Телемедицината има следните предимства: по-добро здравно покритие на изолирани територии и ограничаване на пътуванията на хората в нестабилно здравословно състояние, наблюдение от разстояние на болните, което им спестява хоспитализирането, споделяне на експертен опит от разстояние, ново измерение на терапевтичното образование посредством наблюдение от разстояние и мултидисциплинарно съгласуване благодарение на консултации и експертна помощ от разстояние.

5.2.2.

Телемедицината, компютризираната професионална комуникация, отпадането на хартиените документи, предоставянето за общо ползване на наличния опит и споделянето на интелектуалните или медико-техническите ресурси трябва да позволят на здравните специалисти да спестяват време, което да бъде реинвестирано в лични грижи за пациента и в индивидуални разговори с него и да доведе до значително подобряване на отношенията с пациента.

6.   Въздействие на цифровизацията върху управлението на здравното осигуряване

6.1.   Големи информационни масиви (big data)

6.1.1.

Постепенната компютризация на нашата здравна система несъмнено допринесе за подобряване, от една страна, на административното и финансовото управление на осигурителните досиета на всички граждани (спестяване на място, време, консумативи, повишаване на производителността, лесно и безопасно архивиране, ползи за околната среда) и от друга страна, на бързината на възстановяване на разходите на доставчиците на здравно обслужване и на болничните заведения при едновременно засилване на проверките и намаляване на риска от грешки при фактурирането на услугите.

6.1.2.

Отпадането на административните формуляри на хартиен носител намали сроковете за предаването им и доведе до опростяване на административните процедури, въпреки че не носи пряка полза за качеството на грижите. То улеснява медицинската практика, като позволява на лекаря да съсредоточи усилията си повече върху изкуството да лекува и по-малко върху неизбежните свързани с това административни действия.

6.1.2.1.

Днес големите информационни масиви се генерират след събирането на всички данни за всички пациенти/осигурени лица, включително изпращаните от здравни приложения. Става дума за способността да се анализира съвкупност от данни, събирани от множество източници. Това означава да се разполага със средства, позволяващи свързване на данните помежду им и извличане, по автоматичен и рентабилен начин, на полезна информация от неструктурирани данни.

6.1.3.

Тези приложения позволяват данните да не се съхраняват вече при лекаря, в болницата или в здравноосигурителните организации, а на устройства или на платформи „в облак“, без да е задължително платформата–майка да е разположена в държавата, в която се осигурява застрахованото лице, нито дори в Европа.

6.1.4.

Оперативната съвместимост играе незаменима роля, както на европейско (с „цифровия единен пазар“), така и на национално равнище. Трябва да се разработи и приложи „рамка за оперативна съвместимост на информационните системи“. Подобна референтна рамка за оперативна съвместимост обединява принципи и стандарти, които трябва да се спазват при обмена на данни в областта на здравето при пълна сигурност, като включва всички участници в електронното здравеопазване.

6.2.   Защита на данните

6.2.1.

Собствеността и защитата на данните са въпроси от първостепенно значение за гражданина/пациента и представляват основно право, което трябва да се зачита. Гражданинът/пациентът трябва да може свободно да разполага със своите данни. Това изисква свободно, информирано и постоянно съгласие на гражданите относно събирането и използването на техните данни. Следва да се добави и признаването на ефективно право на тяхната преносимост и разработването на решения от типа „Blue Button“ (4) за предоставяне на личната история на физическите лица.

6.2.2.

Този въпрос е уреден на европейско равнище в Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД), който ще влезе в сила на 25 май 2018 г. От друга страна, трябва също да се вземе под внимание декларацията на Световната медицинска асоциация във връзка с етичните съображения относно здравните бази данни и биобанките (декларация от Тайпе).

6.3.   Пълна промяна в здравното осигуряване

6.3.1.

Цифровизацията навлиза в осигуряването. Първоначално ограничена до стойностни предложения за предоставяне на информация и възможности за сравняване (приложения за сравняване, онлайн абонамент и др.) или свързани с отпадането на административните формуляри на хартиен носител, тя ще надхвърли в голяма степен тези брънки от трансакционната верига. Новите методи за количествено описание, известни като „големи информационни масиви“, ще променят коренно икономическия модел на осигуряването и ще доведат до появата на нови продукти.

6.3.2.

Тази промяна оказва силно и логично въздействие върху:

професиите, свързани със създаването на данни, тяхното съхранение, доставка, обработка и преобразуване посредством използването на алгоритми, и тези, предлагащи висока информационна добавена стойност;

статута на пациента, който, по отношение на професиите в областта на здравеопазването, става активен фактор за собственото си здраве и се опитва да излезе от положението си на зависимост спрямо тях.

6.3.3.

Развитието на технологиите и здравните приложения във времето ще позволи на всеки да „обективизира“ физическата си активност, хранителната си диета, взаимодействията с другите и т.н., дори всички определящи за здравето му фактори.

6.3.4.

Използването на информационни масиви за отделните лица би могло да означава преминаване от модел на покриване и споделяне на рисковете към модел на покриване на поведенчески модели и персонализиране на осигурителното предлагане, водещо до хипериндивидуализация. Ако ориентираните към печалбата частни осигурители изглежда биха могли съвсем естествено да намерят мястото си, то за взаимоспомагателните здравни каси и обществените здравноосигурителни организации, чиито основни задачи ще бъдат подложени на натиск, промяната може да се окаже по-сложна.

6.3.5.

Това развитие поставя организациите, администриращи здравното осигуряване, в ситуация на уязвимост, защото те се намират на кръстопътя на цяла една екосистема с множество измерения, включваща производители, лекари, правителства, регулатори, инвеститори и пациенти.

6.3.6.

Организациите, администриращи здравното осигуряване, трябва да преодолеят силната инерция, свързана със строгите регулации в областта на чувствителните здравни данни, сложното функциониране и финансиране на медицинския и болничния сектор, доста закостенялата и лишена от гъвкавост верига за създаване на стойност (членство, събиране на вноски, изплащане на обезщетения), все по-строгото регулиране на застрахователните продукти, а понякога дори корпоратизма на медицинските професии.

6.3.7.

Въпреки това не всички организации, администриращи здравното осигуряване, разполагат (вече) със същите финансови възможности за действие, а нуждите от собствен капитал за тази дейност все по-често се възприемат като пречка пред тяхното развитие. Икономическата мощ на цифровите гиганти им отваря възможности за преки инвестиции на това, което те възприемат като пазар.

6.3.8.

Въпреки по-доброто познаване на отделните рискове в областта на здравето, запазването на нашите здравни системи, ориентирани към колективното и солидарно застраховане, е от съществено значение. Нашите системи за здравно осигуряване са показали най-добри резултати именно по отношение на връзката между индивидуалното членство и колективната защита срещу всички рискове за здравето.

6.4.   Адаптиране на системите за възстановяване на разходи

6.4.1.

Към момента съществуват съвсем малко примери за финансово покритие (възстановяване на разходите) на използването на мобилни приложения в хода на предоставянето на здравни грижи на дадено лице. Понастоящем една от най-големите пречки е именно липсата на адекватни модели за възстановяване на разходите, които да интегрират новите технологични реалности.

6.4.2.

Съществува класическият модел на държавна намеса, при който възстановяването на разходите е в ръцете на националните институции и органи, които определят мобилните здравни услуги, подлежащи на възстановяване на разходите (5), но съществуват и инициативи, предприети от участниците от системите за здравно осигуряване, като взаимоспомагателните здравни каси (6).

6.4.3.

Въведени са също иновативни системи за възстановяване на разходите, като програмите за стимулиране и профилактика, чиято цел е да действат повече в областта на профилактиката, отколкото на лечението.

6.5.   Нови предизвикателства за здравноосигурителните организации

6.5.1.

Организациите, които администрират задължителното здравно осигуряване, били те публични или частни (като взаимоспомагателните здравни каси), и които ще бъдат силно засегнати, в бъдеще ще се сблъскат със следните предизвикателства:

разработване на устройства за профилактика, диагностика и проследяване на адаптирани и персонализирани лечения, изпреварване на рисковете чрез изграждане на решения и персонализирани възможности в рамките на принципите на споделяне при едновременно запазване на традиционната им роля за предоставяне на достъп до здравни грижи на болните;

адаптиране на предлагането на здравни услуги към променящите си потребности на пациентите;

подпомагане на пациентите чрез избягване на риска от стигматизиране и вменяване на вина: взаимоспомагателните здравни каси и сега играят важна роля за профилактиката, проследяването на лечението и наблюдението на пациентите; такава роля трябва да поемат и обществените здравноосигурителни организации;

борба срещу социалното неравенство в здравеопазването, причина за което би могло да бъде цифровото разделение, чрез повишаване на грамотността (по-специално посредством засилване на компетентностите);

намаляване на рисковото поведение и проследяване на спазването на указанията на здравните специалисти. Търсенето на ефективни инструменти, които да отговарят на потребностите, е въпрос от основно значение;

насочване на вниманието към качеството на живот на осигурените лица. Този въпрос е свързан и с целите за реализиране на икономии и контрол на риска, и оттук — с разходите за здравеопазване;

систематизиране на електронното управление на досиетата на пациентите и на взаимоотношенията с доставчиците на здравни услуги, наред с друго, с цифровизацията на удостоверенията за положени грижи, електронното медицинско досие и цифровата здравна книжка;

адаптиране на системите за възстановяване на разходите към новите форми на лечение и наблюдение на пациентите от страна на медицинските специалисти;

поемане на ролята на доверена трета страна при използването на здравни данни, управлението на техния поток и тяхното събиране, имайки предвид, че съществува риск от неправомерно използване на тези данни с търговска цел.

6.5.2.

Взаимоспомагателните здравни каси, които бяха пионерите в областта на здравното осигуряване, отсега нататък могат да се стремят да гарантират постоянна и персонализирана грижа на всеки от своите членове. Както по отношение на продуктите/услугите, които предлагат, така и за да помагат на хората да укрепят здравето си или да получат грижи, взаимоспомагателните здравни каси трябва да имат възможност да присъстват, без значение какво средство за комуникация ще използват, в живота на своите членове и да им предлагат съобразени с техните потребности решения.

7.   Въздействие на революционните нововъведения в цифровата сфера върху здравното осигуряване и обществото

7.1.

Независимо от това, предвид факта, че всички изброени по-горе елементи свидетелстват за сложността на предизвикателствата, породени от цифровизацията в областта на здравеопазването, появата на нови интернет участници ще изложи нашите системи за здравно осигуряване на риск от налагане на икономически диктат.

7.2.

Тази драстична промяна без съмнение стана възможна благодарение на появата на датчици, които вече са икономически достъпни и технически „надеждни“, но най-вече благодарение на възможността за централизирано събиране и анализ на данните чрез смартфони или уеб интерфейс. По този начин се разви екосистема от мобилни приложения, основани на принципа на определяне на цели, изграждане на общност и игровизация. Тя позволява на разработчиците на мобилни среди да определят стандартите за управление на здравните данни посредством техните специализирани услуги (7).

7.3.

Съществуват опасения, че предприятията „GAFAMA“ (Google, Apple, Facebook, Amazon, Microsoft, Alibaba) (8) и други, които ще възникнат, ще поемат в бъдеще контрола над този нов вид медицина, която се основава все повече на информационните технологии и тяхното декриптиране. Точно тези технологии представляват предметът на дейност на лидерите в цифровата икономика, които ги използват, за да придобият контрол върху екосистемите във всички сектори.

7.4.

Силната страна на тези платформи е, че основават модела си за развитие върху масовото предоставяне на свързани с населението продукти или услуги, даващи достъп до голямо количество данни, от които се извлича печалба. Извличането на печалба от данните позволява да се предлагат множество безплатни услуги, които гарантират масовото им използване и допринасят за създаването на положителен цикъл, при който всеки се опитва да вкара потребителя в максимално затворена екосистема. С на практика нулеви допълнителни разходи за предоставяне на услугите основаващият се на интернет стопански модел естествено облагодетелства най-големите участници, които монополизират голяма част от създадената стойност и поради това разполагат с огромни възможности за инвестиции.

7.5.

Съществуват опасения, че само GAFAMA ще бъдат в състояние да извлекат полза от тези безплатно разпространявани данни, като ги съпоставят с останалата информация, която вече събират за поведението на отделните лица. Изправени пред настоящите и бъдещи гиганти в цифровата сфера, е важно да запазим независимостта на европейките граждани, правителства и институции (по-специално институциите за социална закрила) в областта на идентифицирането, събирането и използването на здравните данни от законова и етична гледна точка.

7.6.

От това следва, че добавената стойност на тази информация, по-специално в областта на здравеопазването, се събира и контролира от тези платформи, а не от производителите в здравната система. Остава само тя да бъде предоставена на разположение на „желаещите“, които ще могат да я използват.

7.7.

Защитата на данните на принципа на призмата на петте V (Volume, Vélocité, Variété, Véracité, Valeurs — обем, бързина, разнообразие, достоверност, стойност) има и икономическа стойност, изискваща динамична регулаторна рамка за цялата екосистема („множество участници“), с цел да се избегне всяко използване за чисто търговски цели.

Брюксел, 20 септември 2017 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS


(1)  ОВ C 458, 19.12.2014 г., стр. 54; ОВ C 242, 23.7.2015 г., стр. 48; ОВ C 13, 15.1.2016 г., стp. 14; ОВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 40; ОВ C 288, 31.8.2017 г., стр. 1.

(2)  Вж. параграф 4.2.

(3)  „Областите на благосъстоянието, здравето и грижите се вписват в континуум между нормалното и патологичното. И този континуум впрочем обслужва медицината.“

(4)  Представяне на инициативата „Blue Button“: инициативата „Blue Button“ беше стартирана през 2010 г. от администрацията на САЩ с цел да се предостави платформа за наблюдение, контрол и изтегляне на лични здравни данни на американските ветерани. Приложението дава възможност за достъп до досиетата за проведените лечения, данните за здравното им осигуряване и историята на заболяванията им (алергии, медицински анализи и др.), както и за тяхното изтегляне. Източник: http://www.va.gov/bluebutton/.

(5)  Франция направи стъпка напред с въвеждането на Diabeo след становището на Националната комисия за оценка на медицинските изделия и здравните технологии. Решението Diabeo е софтуер, съчетаващ медицинско наблюдение от разстояние и техническа помощ за усвояване на неговото използване. Софтуерът Diabeo има за цел да оказва помощ на пациента при всекидневното изчисляване на дозите инсулин с по-бавно или по-бързо действие, в зависимост от предварително определените от лекуващия лекар цели. Той е достъпен за пациента чрез приложение на мобилен терминал (смартфон или таблет) и чрез уебпортал.

(6)  Разработена от френска взаимоспомагателна здравна каса (MGEN) и разпространена в Белгия от белгийска взаимоспомагателна здравна каса (Solidaris), новата програма за електронно здравеопазване за профилактика и следене на риска от сърдечно-съдови заболявания Vivoptim предлага пакет от персонализирани услуги, благодарение на цифровите инструменти и свързаните устройства, които са обособени в 3 програми за подпомагане и 13 подхода за профилактика, съобразени със ситуацията, очакванията и нуждите на всеки, като предлаганите услуги варират от профилактика при лицата в добро здраве до управление на хроничното заболяване.

(7)  Пазарната структура на „магазините за приложения“ по същество се поделя между петте най-големи магазина за приложения [90 % от тегленията: Play (Android), Appstore (Apple), Windows Phone Store (Microsoft), App World (Blackberry) и Ovi (Nokia)].

(8)  Гигантите на пазара GAFAMA (Google, Apple, Facebook, Amazon, Microsoft, Alibaba) се стремят да монополизират контрола върху мобилното здравеопазване. Сферата на общественото здравеопазване е напълно доминирана от тези мултинационални компании, които виждат в нея потенциал за икономическа експанзия.


15.12.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 434/11


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Анализ на прозрачността, методологията и ресурсите на анализите и оценките на въздействието, изготвяни от Комисията, с цел подобряване на качеството на европейското законодателство“

(становище по собствена инициатива)

(2017/C 434/02)

Докладчик:

Denis MEYNENT

Решение на Пленарната асамблея

26.1.2017 г.

Правно основание

член 29, параграф 2 от Правилника за дейността

становище по собствена инициатива

 

 

Компетентна секция

„Единен пазар, производство и потребление“

Приемане от секцията

5.9.2017 г.

Приемане на пленарна сесия

20.9.2017 г.

Пленарна сесия №

528

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

142/0/5

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Комитетът припомня, че основната цел на програмата REFIT (1) е подобряване на качеството и ефективността на европейското законодателство и разработване на прости, разбираеми и последователни правила, без да се поставят под въпрос установените стратегически цели на политиките на ЕС, нито да се действа в ущърб на защитата на гражданите, потребителите, работниците и социалния диалог, както и на околната среда (2). Европейската регулаторна уредба е съществен фактор за интеграцията. При условие че съответства на принципа на пропорционалност, тя се превръща във важен залог за защита, насърчаване на европейското законодателство и правната сигурност на всички европейски заинтересовани страни и граждани на Европа (3).

1.2.

Независимо от постигнатия досега напредък, и по-специално под влиянието на работата на Комитета за регулаторен контрол (КРК), ЕИСК би желал европейската екосистема за оценка на въздействието да продължи да се развива, за да се укрепи нейното качество и да се насърчи включването на организираното гражданско общество в разработването и прилагането на законодателството.

1.3.

Следователно от съществено значение е по-специално:

спецификациите за предварителните или допълнителните проучвания да бъдат прозрачни, достъпни, плуралистични и да стимулират формулирането на алтернативни сценарии, които да показват ясно реалните последствия от различните възможни варианти;

да има европейски регистър на оценките на въздействието, както и на всички съответни налични данни (научни, статистически и др.), включително становището на заинтересованите страни, който да бъде лесен за достъп и ползване на другите езици на ЕС, по-конкретно обобщените оценки на въздействието;

да се гарантира балансираният характер на оценката на въздействието на всяко законодателно предложение, като на икономическите, социалните и екологичните измерения се отреди полагащото им се значение, включително за МСП и за микропредприятията.

1.4.

ЕИСК се застъпва за качествен подход, който да функционира наравно с количествената оценка и да взема под внимание очакваните ползи от законодателството.

1.5.

Комитетът призовава Комисията да продължи да следи внимателно намаляването на регулаторната и административната тежест да не засегне ефективността и цялостното качество на политиките на Съюза, особено в социалната сфера и в областта на околната среда, защитата на потребителите, както и по отношение на МСП и на микропредприятията.

1.6.

И накрая, в рамките на оценката на въздействието ЕИСК би желал:

Европейският парламент, Съветът и Комисията да следват конвергиращ методологичен подход по отношение на оценката на въздействието, който да може да се сподели с консултативните органи, за да се улесни работата на всяка една институция и да се даде възможност за формулиране на изменения и становища;

да се засили участието на Комитета при контрола на качеството, като му се даде възможност да оценява определени оценки на въздействието от гледна точка на методологията и на отчитането на социалното, екологичното и териториалното измерение; в тази връзка ЕИСК настоява да се взема систематично и конкретно предвид член 9 от ДФЕС;

да се провежда редовен обмен с КРК относно методите за оценка на въздействието (ОВ) и добри практики, по-специално в областта на заетостта или териториалното сближаване или такива, които оказват въздействие върху МСП и микропредприятията.

2.   Въведение

2.1.

Оценката на въздействието (ОВ) представлява подход на непрекъснато критично оценяване на положителните и отрицателните последици от действащото или планираното законодателство на ЕС в икономически, социален и екологичен план. Петнадесет години след въвеждането ѝ ОВ се превърна в един от основните елементи на програмата на ЕС „По-добро законотворчество“.

2.2.

Системата за оценка на въздействието (ОВ) се задейства на много ранен етап от цикъла на политиката. Оценката на въздействието предшества всяка нова инициатива, която може да има икономически, екологични и социални последици. Редовно се осъществяват също и оценка и проверка за пригодност („fitness check“) на действащото законодателство на Съюза или на неговите политики. При първоначалната оценка на въздействието на етапа на създаване („inception impact assessment“) се очертават основните линии на оценката на въздействието, като се прави преглед на различните варианти (от запазване на статуквото до пълна хармонизация). След това идва ред и на самата оценка на въздействието, чийто проект се представя за преглед от страна на КРК. След етапа на въвеждане на законодателството се прави оценка на ефективността, ефикасността, целесъобразността и европейската добавена стойност на съответното законодателство. КРК прави преглед на основните оценки на законодателството на ЕС. Следователно „По-доброто законотворчество“ присъства на всички етапи от процедурата. Този процес се отваря все повече за заинтересованите страни на всеки отделен етап чрез многобройни механизми за консултация.

2.3.

Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от май 2015 г. (4) отразява общата позиция на трите институции във връзка с ОВ. По отношение на напредъка ЕИСК прави два основни извода:

липса на обща методология: всяка институция е отговорна за определянето на собствения си метод за оценка, въпреки че изготвяните от Комисията ОВ следва винаги да служат за основа, за да се гарантира съгласуван подход;

задължение за Съвета и за Парламента да извършват предварителна оценка на въздействието при внасяне на „съществени“ изменения, когато това се счита за необходимо.

2.4.

На създадения през май 2015 г. КРК бяха необходими близо две години, за да бъде в пълен състав. Той разполага с по-големи правомощия и по-широки отговорности, които включват преглед на качеството на проектооценките на въздействието, на проверката за пригодност и на основните оценки на действащото законодателство на ЕС (5). Благодарение на професионализацията на КРК се пренебрегва в по-малка степен отчитането на социалните и екологичните въздействия. През 2016 г. КРК извърши преглед на 60 ОВ, от които 25 (т.е. 42 %) получиха първоначално отрицателно становище, което наложи авторите им да ги представят отново на Комитета. Понастоящем Комитетът ограничава становищата си до оценка на въздействието. В бъдеще той би могъл да прави полезна преценка на начина, по който законодателното предложение отразява и взема предвид оценката на въздействието.

3.   Оценка на процеса на ОВ

3.1.   Многоизмерна оценка на въздействието

3.1.1.

ОВ се основава на набор от критерии и тестове, отнасящи се по-специално до въздействието в следните области:

икономическо, социално и екологично въздействие;

въздействие върху потребителите;

въздействие върху малките предприятия и микропредприятията;

въздействие върху търговията и международните инвестиции;

въздействие върху административната и регулаторната тежест;

въздействие по отношение на субсидиарността и пропорционалността;

въздействие върху регионалното и териториалното сближаване.

3.1.2.

Изготвяните от Комисията оценки на въздействието по принцип се отличават с интегриран характер, като обхващат най-значимите и целесъобразни икономически, социални и екологични въздействия за всеки отделен случай.

3.1.3.

В течение на годините Съветът и понякога ЕП добавиха искания за допълнителни критерии:

тестване на външното измерение на конкурентоспособността („competitiveness proofing“);

проверка на спазването на основните права;

проверка на съвместимостта на предложенията с цифровата икономика;

тест за спазване на принципа на иновациите.

3.1.4.

Тези различни критерии понякога принуждават Комисията да балансира между различните цели или въпроси, будещи опасения: да изготвя йерархия на критериите; да взема решение относно приоритизирането на един или друг критерий пред останалите като такъв от решаващо значение или относно политическия избор при конкуриращи се критерии:

субсидиарност спрямо хармонизация;

конкурентоспособност спрямо социална закрила и качество на работните места;

принципът на предпазливост спрямо принципа на иновации и др.

3.1.5.

Извършеното през 2007 г. проучване на системата на ОВ на Комисията от The Evaluation Partnership (TEP) (6), частен консултант в Обединеното кралство, показа редица слабости, по-специално в областта на социалната закрила и опазването на околната среда. Според TEP лошото качество на ОВ се дължи на грешки в графика, в механизмите за контрол на качеството на оценките, на липсата на мониторинг и съдействие за ОВ (обучение, координация, липсващи или непълни данни и др.). През 2010 г. Европейската сметната палата счете, че „на практика дейността на Комисията за оценка на въздействието не е равномерно разпределена между трите стълба и между разходите и ползите“ (7).

3.1.6.

В тази връзка ЕИСК отново призовава за систематично използване на член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз (8) като основа за работа при оценката (9).

3.2.   Наборът от инструменти за по-добро законотворчество  (10) по отношение на социалната закрила и заетостта

3.2.1.

В съобщението (11) си относно по-доброто законотворчество от 19 май 2015 г. Комисията разработи „набор от инструменти“ („toolbox“). Той предоставя подробни насоки за ОВ с помощта на 59 инструмента (инструменти, критерии, тестове и др.), които следва да помагат на Комисията, но също и на компетентните органи на държавите членки.

3.2.2.

Два от 59-те предложени инструмента представляват особен интерес за ЕИСК. Става дума за инструменти № 7 („requirements for social partner initiatives“ — изисквания във връзка с инициативите на социалните партньори) и № 25 („employment, working conditions, income distribution and inequality“ — заетост, условия на труд, разпределение на доходите и неравенства).

3.2.3.

Всъщност тези инструменти се явяват по-скоро ориентировъчен списък с въпроси, които да се поставят в случай на инициатива, която би имала социално въздействие или въздействие върху заетостта. Въпросите са общи, неутрални и недостатъчно мобилизиращи. Например в инструмент № 25 се поставят, наред с другото, следните въпроси:

Води ли вариантът до пряко създаване на работни места или до загуба на работни места в определени сектори, професии, нива на квалификация, региони, страни (или комбинация от тях) с последици за определени социални/специфични групи? Кои?

Засяга ли този вариант пряко или непряко защитата на заетостта, по-специално качеството на трудовите договори, риска от недеклариран труд или фиктивната самостоятелна заетост?

Ще окаже ли вариантът въздействие върху неравенствата и разпределението на доходите и богатството в ЕС или в някоя част на Съюза?

3.2.4.

Тези въпроси често се свеждат до описание на поредица от възможни положителни и отрицателни последици. Те насърчават слабо разработването на по-задълбочени оценки, по-специално по отношение на качеството или обема на заетостта.

3.2.5.

Освен това изглежда, че в някои случаи социалните и екологичните критерии не са включвани по систематичен и задълбочен начин в ОВ, извършвани от Комисията, и то от години наред (12), макар от своя страна Комисията да изтъква, че взема предвид социалното въздействие в 70 % от ОВ, а екологичното въздействие в 45 % от случаите.

3.3.   Методологията на Комисията следва да бъде уточнена

3.3.1.

Генералните дирекции (ГД) отговарят за аналитичните методи и за моделите, на които се базират службите на Комисията при изготвянето на законодателните предложения. Генералните дирекции най-често извършват оценките на въздействието с помощта на собствените си служби, въз основа на насоките относно ОВ (13) и на „набора от инструменти“. В някои случаи съответната ГД прибягва до избран въз основа на открита и прозрачна процедура външен консултант, за да се задълбочи конкретен аспект на ОВ.

3.3.2.

От всичките 59 инструмента от „набора от инструменти“ само два или три изглежда могат да направляват вземането на решение, що се отнася до качеството на работните места, социалната закрила, равнището на възнаграждение и др. Очевидно става въпрос за област, в която „наборът от инструменти“ трябва да бъде укрепен.

3.4.   Постепенно изместване на ОВ в посока намаляване на разходите?

3.4.1.   Количественото определяне на регулаторните и административните тежести

3.4.1.1.

Целта на програмата REFIT е да се определят ненужната тежест, несъответствията или неефективните мерки и да се предприемат необходимите действия за тяхното отстраняване. През 2013 г. в рамките на REFIT беше извършено картографиране на цялото законодателство на ЕС.

3.4.1.2.

Съветът по конкурентоспособност на ЕС поиска от Комисията да изготви и определи цели за намаляване в областите, в които тежестта е особено голяма, по-специално за МСП (14).

3.4.1.3.

Освен това Съветът по конкурентоспособност от 26 май 2016 г.„приветства ангажимента на Комисията, заложен в Междуинституционалното споразумение, за по-нататъшна количествена оценка на усилията ѝ за опростяване и намаляване на административната тежест, да представя годишно изследване на тежестта и по възможност да оценява количествено намаляването на регулаторната тежест или потенциала за икономии на отделните предложения или законодателни актове“ (15).

3.4.2.

Комитетът призовава Комисията да продължи да следи внимателно намаляването на регулаторната тежест да не засегне ефективността и цялостното качество на политиките на ЕС, особено в социалната сфера и в областта на околната среда, защитата на потребителите, както и по отношение на МСП и на микропредприятията.

4.   Предложения и препоръки

4.1.

Въпреки постигнатия напредък, европейската екосистема в областта на ОВ трябва да бъде развита допълнително. Предлагаме седем основни насоки за подобрение с цел укрепване на качеството на ОВ и насърчаване на включването на организираното гражданско общество в разработването и прилагането на законодателството.

4.2.   Прозрачни, достъпни и плуралистични спецификации за проучванията в областта на ОВ

4.2.1.

ЕИСК призовава Комисията да посочва по-ясно използваната методология за изчисляване на въздействието на нейната инициатива, обхвата на проучването и евентуалните ограничения на проучването (териториални граници, целеви групи и др.).

4.2.2.

Ако раздели или значими подраздели от ОВ се възлагат на външен изпълнител, ЕИСК настоява името на спечелилия оферент да бъде публикувано.

4.2.3.

Важно е спецификациите да описват ясно алтернативни сценарии, които да показват реалните последствия от възможните варианти, включително:

конкурентоспособността на ЕС и неговите предприятия;

социалната закрила и опазването на околната среда;

развитието на микропредприятията и малките предприятия;

равенството между половете;

териториалното сближаване и др.

4.2.4.

Важно е в крайна сметка да бъде предпочетено предложение, което съчетава най-добре различните измерения с оглед на член 3, параграф 3 от ДЕС (16) и на член 9 от ДФЕС (17).

4.2.5.

За да помогнат на съзаконодателите да изготвят своите изменения, ОВ следва да включват алтернативни линии на действие, предвиждащи например сценарии, които са по-благоприятни за заетостта, социалната закрила, опазването на околната среда, териториалното сближаване или политиката за защита на потребителите.

4.3.   Разширяване на европейския регистър на ОВ

4.3.1.

Прозрачността е безусловно необходимо предварително условие за доброто управление. В регистър (18) на документите на Комисията се представя списъкът на оценките на въздействието и съответните становища на КРК. Този регистър обаче е малко познат на широката общественост и е достъпен само на английски език.

4.3.2.

Затова ЕИСК призовава Комисията да предвиди по-доброто популяризиране на този уебсайт, в сътрудничество с посредническите организации, да включи в него становищата на заинтересованите страни и изследванията по съответната тема, по-конкретно обобщените ОВ и да улесни използването му на другите езици на ЕС.

4.4.   Необходимост от качествен подход

4.4.1.

ЕИСК призовава за това количественият подход или подходът, основан на парично изражение, да функционира наравно с качествен подход, даващ приоритет на човешкото измерение, близостта до гражданите, равенството между половете и контакта с реалността. Причините, които налагат да се инвестира в качествен подход, са по-специално следните:

трудността да се обхванат средносрочните и дългосрочните последици за общия интерес на ЕС. Подходите, основани на разходите, трудно успяват да идентифицират реалните промени в областта на обществената сфера или устойчивото развитие;

липсата на налични или достоверни данни. С иконометричните и количествените методи не може да се изчисли цялостното въздействие. Най-често с тях само се обобщават и агрегират данните, често откъслечни и непълни, като се пренебрегват елементите, които не се поддават на измерване: качеството на социалния диалог, развитието на социалната закрила, степента на регионално приобщаване, реалното равнище на несигурност и изключване и др.;

несъпоставимостта на данните. Количествените методи се различават по своето естество. Пробите, референтните години, научните данни се различават в зависимост от избрания метод. Поради това често е трудно да се правят сравнения между методите и да се извличат полезни изводи;

поверителността. Поверителните подходи се основават на извадки, анкети и проучвания на общественото мнение. По своето естество тези подходи не отразяват определена поверителна информация относно социалния климат на дадено предприятие, отрасъл или сектор.

4.4.2.

ОВ следва винаги да дават приоритет на подход, отчитащ разходите и ползите. Намаляването на броя на заболяванията, вредните въздействия, емисиите на замърсители и произшествията никога не може да бъде определено само въз основа на количествени данни. Не могат да се направят изводи за по-лоялната конкуренция, справедливата търговия и по-добрите условия на труд въз основа на количествен анализ. От решаващо значение е Комисията да даде приоритет на качествения анализ в интерес на всички заинтересовани страни.

4.5.   Необходимост от създаване на съгласуван методологичен подход на равнището на научноизследователската матрица

4.5.1.

Въпреки че съгласно междуинституционалното споразумение всяка институция може да разработи своя собствена методология, ЕИСК предлага да се проведе задълбочено обсъждане по този въпрос между Европейския парламент, Съвета и Комисията, което да бъде открито и за ЕИСК.

4.5.2.

Тук става дума не толкова да се предложи единна методология, колкото да се постигне предварително споразумение относно съгласувана методологична матрица, т.е. основните методологични елементи като напр. определянето на обхвата на проучването, стратегията на проучванията, изборът на инструменти, предпочитаните варианти и др.

4.5.3.

В крайна сметка целта е да се даде предимство на диалог по отношение на избора на предпочетените от Комисията методологии, с цел да се улесни работата по измененията, предлагани от всяка институция.

4.5.4.

По този начин предложенията на Комитета, отправяни в тази рамка, биха могли да намерят по-благоприятен прием от страна на съзаконодателите.

4.6.   Целенасочена оценка на качеството на ОВ от ЕИСК

4.6.1.

ЕИСК разполага със специален отдел за последваща качествена оценка на определени целенасочени европейски законодателни актове. В бъдеще този отдел би могъл да улеснява дейността на членовете на Комитета и да анализира определени ОВ, да прави преглед на методологическите аспекти и да дава становище относно евентуалното отчитане на икономическите, социалните, екологичните или териториалните измерения. Това би улеснило и изготвянето на евентуални консултативни становища на ЕИСК, свързани с проекти на законодателни актове, подготвяни от същите тези оценки на въздействието.

4.6.2.

Между ЕИСК и Европейската комисия следва да се установи редовен диалог във връзка с консултациите и оценките на въздействието.

4.7.   Сътрудничество между ЕИСК и КРК

4.7.1.

Целесъобразно е да се помисли за неформални, но все пак редовни пътища за сътрудничество между КРК и ЕИСК.

4.7.2.

Освен неофициалния обмен на мнения и сътрудничество по определени въпроси, е важно да се насърчи динамично сътрудничество с Комитета в две насоки:

провеждането на редовен обмен на мнения относно методологичните подходи в областта на ОВ и добрите практики, относно въпроса за съществените изменения на предложенията на Комисията, както и във връзка с опростяването и намаляването на регулаторната тежест;

предоставяне на подходяща информация на Комитета преди всяка инициатива на Комисията, включваща важно измерение в областта на социалната сфера, заетостта, околната среда и териториалното сближаване на равнището на ОВ. За тази цел Комитетът следва да бъде сред адресатите, на които Комисията изпраща предварителните си оценки (inception evaluation) и оценките на въздействието.

4.7.3.

От своя страна, при необходимост, Комитетът ще изготвя обобщена информация, представяща основните му препоръки относно обхвата на самата оценка на въздействието и както и всякакви други данни и информация, които могат да имат отношение към работата по ОВ на Комисията и свързания с нея преглед от страна на КРК.

4.7.4.

Комитетът ще споделя също и последващата си оценка във връзка с изпълнението и прилагането на законодателството.

Брюксел, 20 септември 2017 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS


(1)  Абревиатурата означава Програма за пригодност и резултатност на регулаторната рамка.

(2)  ОВ C 303, 19.8.2016 г, стр. 45.

(3)  ОВ C 303, 19.8.2016 г, стр. 45.

(4)  Междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество, ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

(5)  В годишния му доклад за 2016 г. https://ec.europa.eu/info/law/law-making-process/regulatory-scrutiny-board_en#annual-reports.

(6)  The Evaluation Partnership Limited (2007), http://ec.europa.eu/smart-regulation/impact/key_docs_en.htm.

(7)  Оценката на въздействието в институциите на ЕС — подпомага ли тя вземането на решения?, Специален доклад на Европейската сметна палата № 3/2010, параграф 64, стр. 36.

(8)  Член 9 от ДФЕС гласи: „При определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът взема предвид изискванията, свързани с насърчаването на висока степен на заетост, с осигуряването на адекватна социална закрила, с борбата срещу социалното изключване, както и с постигане на високо равнище на образование, обучение и опазване на човешкото здраве“.

(9)  ОВ C 24, 28.1.2012 г., стр. 29.

(10)  http://ec.europa.eu/smart-regulation/guidelines/toc_tool_en.htm.

(11)  Better regulation Guidelines, SWD(2015) 111, 19 май 2015 г.

(12)  Renda A., Schrefler L., Luchetta G. and Zavatta R. (2013) Assessing the costs and benefits of regulation. A CEPS — Economisti Associati Study for the European Commission.

http://ec.europa.eu/smart-regulation/impact/commission_guidelines/docs/131210_cba_study_sg_final.pdf, цитиран от Isabelle Schömann в EU Refit machinery ‘cutting red tape’ at the cost of the acquis communautaire, в Policy brief 5/2015, ETUI, 2015 г.

(13)  Насоките на Комисията за оценките на въздействието и други материали по тази тема могат да се намерят на адрес: http://ec.europa.eu/smart-regulation/impact/index_en.htm.

(14)  Точка 9 от заключенията на Съвета — По-добро регулиране за укрепване на конкурентоспособността, документ 8849/16 от 18 май 2016 г.

(15)  Точка 7 от заключенията на Съвета от 26 май 2016 г. — По-добро регулиране за укрепване на конкурентоспособността, документ 8849/16 от 18 май 2016 г.

(16)  „Съюзът установява вътрешен пазар. Той работи за устойчивото развитие на Европа, основаващо се на балансиран икономически растеж и ценова стабилност, силно конкурентна социална пазарна икономика, която има за цел пълна заетост и социален прогрес, и високо равнище на защита и подобряване качеството на околната среда. Той насърчава научния и техническия прогрес.“

(17)  Вж. бележка под линия № 6.

(18)  Регистърът е достъпен на уебсайта на Европейската комисия на следния адрес: http://ec.europa.eu/transparency/regdoc/?fuseaction=ia.


15.12.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 434/18


Становище на Европейския икономическия и социален комитет относно „Система на данъчно облагане, благоприятстваща справедлива конкуренция и икономически растеж“

(становище по собствена инициатива)

(2017/C 434/03)

Докладчик:

Petru Sorin DANDEA

Решение на Пленарната асамблея

26.1.2017 г.

Правно основание

член 29, параграф 2 от Правилника за дейността

 

становище по собствена инициатива

 

 

Компетентна секция

„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“

Приемане от секцията

7.9.2017 г.

Приемане на пленарна сесия

20.9.2017 г.

Пленарна сесия №

528

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

149/6/18

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Агресивното данъчно планиране, прилагано от някои предприятия, в съчетание с избягването на данъци, води до значителни загуби на приходи за бюджетите на държавите членки. ЕИСК препоръчва на държавите членки да положат повече усилия за справяне с този изключително вреден феномен чрез възможно най-бързо въвеждане на необходимите данъчни разпоредби.

1.2.

Комитетът съзнава, че инициативите за борба с агресивното данъчно планиране могат да дадат резултати само ако са приложени в световен мащаб, и препоръчва на Комисията и държавите членки да продължат и да ускорят преговорите в международните организации като ОИСР и Г-20, за да се изготви ефективно законодателство за борба с избягването на данъци.

1.3.

ЕИСК приветства решението на Съвета за одобрение на предложените от Комисията критерии за определяне на юрисдикциите, известни като данъчни убежища. Той счита, че тази мярка ще бъде важна стъпка в борбата с агресивното данъчно планиране само ако този списък е допълнен от санкции, приложими за тези юрисдикции, както и за предприятията, които ще продължат да използват агресивното данъчно планиране в рамките на финансовите си операции. Санкциите биха могли да включват забрана за достъп на тези предприятия до публични средства.

1.4.

Комитетът препоръчва на държавите членки да се въздържат от по-нататъшно насърчаване на данъчната конкуренция чрез многобройни данъчни становища, които не са обосновани от икономическата реалност на трансакциите, а неоснователно облагодетелстват някои предприятия за сметка на техните конкуренти.

1.5.

ЕИСК счита, че хармонизирането и опростяването на данъчните разпоредби следва да бъде приоритет за държавите членки. Освен това, пълното премахване на данъчните пречки трябва да допълва усилията за хармонизиране.

1.6.

Глобализацията доведе до изместване на данъчната тежест върху капитала към пазара на труда, което, от своя страна, доведе до увеличаване на разходите за труд и задълбочаване на неравенствата. ЕИСК препоръчва държавите членки, в рамките на данъчните си реформи, да обмислят прехвърлянето на данъчната тежест от сферата на заетостта към тази на финансите или практиките, които вредят на околната среда.

1.7.

ЕИСК предлага общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) да бъде разширена, така че да обхване целия единен пазар и дори не само него. Този подход ще създаде по-предвидима и благоприятна за бизнеса данъчна система чрез намаляване на разходите за привеждане в съответствие на трансграничните инвестиции.

1.8.

ЕИСК препоръчва формулата за разпределяне на облагаемата печалба, в рамките на консолидирането на ОКООКД, да се основава в максимална степен на принципа на облагане на печалбата на мястото на извършване на дейността. По този начин би било по-лесно да се постигне консенсусът, необходим за одобряването на мярката. Ако предприетите неотдавна европейски мерки за борба с избягването на данъци не доведат до никакъв резултат и ОКООКД не постигне целите си, следва да се обмисли възможността за минимална ставка на корпоративния данък, за да се не се допусне надпревара за достигане на най-ниски равнища.

1.9.

По отношение на собствените бюджетни ресурси на ЕС, ЕИСК препоръчва на държавите членки да потърсят решения за изпълнение на препоръките на групата на високо равнище за собствените ресурси. Увеличаването на собствените ресурси на ЕС ще даде възможност за засилване на подкрепата за политиките за развитие и сближаване в държавите членки.

1.10.

Единната валута си остава едно от най-значимите постижения на ЕС. Тя обаче не е разгърнала пълния си потенциал поради разпокъсаността на европейската данъчна система. ЕИСК отново отправя предложението си за въвеждане на „данъчна змия“ подобно на „валутната змия“ (1), използвана преди въвеждането на единната валута. Той счита, че тя би могла първоначално да обхваща трите вида данъчни постъпления, които генерират 90 % от бюджетните приходи в държавите членки: ДДС, подоходния данък и осигурителните вноски.

1.11.

ЕИСК счита, че въвеждането на системата на квалифицираното мнозинство в областта на прякото данъчно облагане би подпомогнало в значителна степен усилията за хармонизация на правилата (2) за определяне на данъчната основа за основните данъци. Напредъкът в насърчаването на данъчните политики би могъл да се ускори и това би било от полза за вътрешния пазар и би създало значителен потенциал за растеж, като се има предвид, че наличието на хармонизирана система би намалило значително разходите за привеждане в съответствие на предприятията и би създало по-предвидима данъчна система в ЕС.

2.   Общи бележки

2.1.

Данъчното облагане играе основна роля в борбата за социална справедливост и справедлива икономика. Следователно то има и социално измерение, а също и междупоколенческо и такова, свързано с пола. Правителствата събират приходи, предназначени да осигурят достатъчно финансови средства за дълготрайно финансиране на системите за защита и социална сигурност, както и на обществените услуги, от които се ползват гражданите и предприятията. От друга страна, данъчното облагане е основно средство за по-справедливо разпределение на доходите и богатството в обществото и по този начин за намаляване на социалните неравенства.

2.2.

Данъчните измами и укриването на данъци, съчетани с избягването на плащане на данъци посредством агресивно данъчно планиране, прилагано от някои предприятия с трансгранична дейност, както и дейностите на черния пазар подхранват нарастващите неравенства, произтичащи от икономическата криза и програмите за строги икономии, и представляват основна заплаха. Дори най-умерената оценка на финансовите загуби на държавите членки от свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби предвижда стотици милиарди евро.

2.3.

Глобализацията доведе до драматично увеличаване на скоростта и обема на движенията на капитали. Тенденцията за преместването им към зони, в които те могат да имат по-висока норма на възвръщаемост в резултат на по-благоприятни данъчни разпоредби, създаде проблеми на правителствата, на които се наложи да вземат предвид тези международни движения на капитали при разработването на своите данъчни политики с предимство пред собствените си икономически и социални приоритети на национално равнище.

2.4.

През последните години данъчната конкуренция, насърчавана от държавите членки (3), генерира постоянни загуби на данъчни приходи, което се отрази върху финансирането не само на основните обществени услуги, но и на публичните инвестиции — един от основните двигатели на растежа. Докато в краткосрочен план намаляването на равнището на данъчно облагане може да донесе ползи за държавите, които насърчават данъчната конкуренция, в дългосрочен план намаляването на бюджетните приходи се оказа неблагоприятно за икономическия растеж като цяло (4). Държавите членки насърчават данъчната конкуренция чрез многобройни освобождавания от облагане, които предоставят в областта на данъците върху потреблението или данъците върху дохода, но също и чрез своите данъчни становища в полза на многонационални дружества.

2.5.

Разпокъсаността на нормативните уредби в областта на данъчното облагане в Европейския съюз, където на практика всяка държава членка има своя собствена система за данъчно облагане, води до това, че като цяло държавите членки стават по-уязвими по отношение на проблема с агресивното данъчно планиране. Поради това загубите на приходи за националните бюджети могат да бъдат значителни. Прекомерната разпокъсаност на данъчното облагане също подкопава единния пазар и намалява конкурентоспособността на ЕС спрямо основните му конкуренти в световен мащаб. Хармонизирането на данъчните политики на равнище ЕС може, от една страна, да доведе до увеличаване на бюджетните приходи във всички държави членки и, от друга страна, да създаде по-благоприятна за бизнеса среда чрез опростяване на правилата и намаляване на разходите за привеждане в съответствие. Хармонизирането би трябвало да отстрани пропуските и несъответствията, които съществуват в и между различните системи на данъчно облагане на държавите членки.

2.6.

Общественото мнение се показа особено критично в резултат на разкриването през последните години на скандали, свързани с операции за избягване на данъци, извършвани от много богати лица или мултинационални дружества. Тези скандали, известни като „Досиетата от Панама“, „Люкслийкс“ или „Apple“, разкриха финансови операции в размер на десетки или дори стотици милиарди евро, чиято цел беше да се избегне плащането на данъци в държавите членки.

2.7.

Премахването на освобождаването от данъци върху потреблението и данъка върху доходите и по-добрата хармонизация на данъчните основи биха довели до значително увеличение на бюджетните приходи и стимулиране на инвестициите в рамките на вътрешния пазар. Известно е, че поради високите разходи за привеждане в съответствие, малките и средните предприятия разполагат само с ограничен достъп и малко възможности за осъществяване на трансгранични инвестиции.

2.8.

Във връзка с това Европейската комисия, по искане на Съвета, предлага редица разпоредби, имащи за цел значително намаляване на избягването на данъци и агресивното данъчно планиране, както и избягването на двойно данъчно облагане на предприятията в ЕС. Въпреки това, като се има предвид, че прякото данъчно облагане продължава да бъде изключителна компетентност на държавите членки, напредъкът е ограничен, тъй като по някои от мерките, предложени от Комисията, не е постигнат консенсус в Съвета.

2.9.

Сред най-важните мерки, предложени от Европейската комисия за борба с избягването на данъци и агресивното данъчно планиране, са подобряването на механизма за автоматичен обмен на информация между националните данъчни администрации; въвеждането на общо правило за борба със злоупотребите в правната уредба относно дружествата; въвеждането на задължение за деклариране на реализираните печалби и платените данъци върху печалбата по страни за многонационалните предприятия, както и възобновяване на проекта за установяване на обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД). Въведени бяха и редица мерки за намаляване на измамите в ДДС зоната и за понижаване с 15 % на загубите на приходи („разлика между потенциалните и реално събраните приходи от ДДС“).

2.10.

Освен това Комисията участваше активно в процеса на преговори, воден в рамките на ОИСР, който през 2015 г. доведе до подписването на споразумението, познато като BEPS (свиване на данъчната основа и прехвърляне на печалби). Става въпрос за стандарт, който има за цел да въведе по-строги данъчни правила в областта на търговията на транснационално равнище и предвижда борба с агресивното данъчно планиране. Понастоящем държавите членки прилагат мерките, предложени в този стандарт, и са приели допълнителни разпоредби в тази област.

3.   Предложенията на Комитета

3.1.   Борбата с избягването на данъци и агресивното данъчно планиране

3.1.1.

Aгресивното данъчно планиране, прилагано от някои предприятия, води до значителни загуби на приходи за бюджетите на държавите членки. ЕИСК смята, че агресивното данъчно планиране представлява само по себе си неморална практика, която се отразява сериозно върху функционирането на вътрешния пазар и води до несправедливост на данъчните системи по отношение на данъкоплатците, тъй като подкопава данъчните основи на държавите членки, като по този начин ги задължава да повишат данъците. Всъщност, в много случаи, гражданите и малките предприятия плащат по-високи данъци в абсолютно изражение от тези на големите дружества. Комитетът препоръчва на държавите членки да увеличат усилията си за въвеждане в най-кратки срокове на правила за борба с това изключително вредно явление.

3.1.2.

Повече от сто държави участваха в преговорите, проведени в рамките на ОИСР, които доведоха до разработването на поредица от мерки, залегнали в стандарта BEPS. Усилията за борба с избягването на данъци и агресивното данъчно планиране не могат да бъдат напълно успешни освен ако не се превърнат в международно приети стандарти. ЕИСК препоръчва Комисията и държавите членки да продължават и да активизират преговорите в международните организации с оглед на изготвянето на ефективни правила и коректното им прилагане в борбата с избягването на данъци и агресивното данъчно планиране.

3.1.3.

Съветът одобри предложените от Комисията критерии за съставяне на списък на юрисдикциите, известни като данъчни убежища. Той счита, че тази мярка ще бъде важна стъпка в борбата с агресивното данъчно планиране само ако този списък е допълнен от санкции, приложими за тези юрисдикции, както и за предприятията, които ще продължат да използват агресивното данъчно планиране в рамките на финансовите си операции. Тези санкции биха могли да включват забрана за достъп до публични средства за съответните предприятия, включително и под формата на обществени поръчки.

3.1.4.

Системата с данъчните становища е въведена по инициатива на Комисията през 2015 г., в рамките на задължителния автоматичен обмен на информация. Държавите членки следва да използват тази система, за да откриват данъчните становища, които водят до нарушаване на конкуренцията на пазара, като дават възможност на някои предприятия да се ползват от данъчни облекчения или освобождаване от плащане на данъци, което би могло да се превърне в необоснована държавна помощ. Комитетът препоръчва на държавите членки да се въздържат от по-нататъшно насърчаване на данъчната конкуренция чрез множество данъчни становища, които не са обосновани от икономическата реалност на трансакциите, а неоснователно облагодетелстват тези предприятия за сметка на техните конкуренти.

3.2.   Данъчната реформа на равнище Европейски съюз

3.2.1.

Разпокъсаността на данъчната система на ЕС е вредна за единния пазар, тъй като намалява възможностите за трансгранични инвестиции, най-вече за МСП. ЕИСК счита, че хармонизирането и опростяването на данъчните разпоредби следва да бъде приоритет за държавите членки. Освен това, пълното премахване на данъчните пречки трябва да допълва усилията за хармонизиране.

3.2.2.

Глобализацията доведе до изместване на данъчната тежест върху капитала към пазара на труда, което, от своя страна, доведе до увеличаване на разходите за труд и задълбочаване на неравенствата. ЕИСК препоръчва данъчната тежест да бъде прехвърлена от сферата на труда към тази на финансите или практиките, които вредят на околната среда.

3.2.3.

Наскоро Комисията поднови предложението си за въвеждане на обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) за големите предприятия с оборот, надхвърлящ 750 милиона евро. Това предложение на Комисията може да доведе до хармонизиране на системата на данъчно облагане на приходите на предприятията в Европейския съюз. Ако системата се окаже ефективна по отношение на създаването на работни места и привлече инвестиции чрез по-добра събираемост на бюджетни приходи, а също и чрез създаване на по-предвидима и по-благоприятна за бизнес средата система за облагане, ЕИСК предлага тя да бъде разширена, така че да обхване целия ЕС и не само него.

3.2.4.

ЕИСК смята, че формулата за разпределяне на облагаемата печалба в рамките на консолидирането на ОКООКД би следвало да се основава в максимална степен на принципа на облагане на печалбата на мястото на извършване на дейността. По този начин би било по-лесно да се постигне консенсусът, необходим за одобряването на мярката. Ако последните европейски мерки за борба с избягването на данъци не доведат до никакъв резултат и ОКООКД не постигне целите си, следва да се обмисли възможността за минимална ставка на корпоративния данък, за да се не се допусне надпревара за достигане на най-ниски равнища.

3.2.5.

ЕИСК счита, че увеличаването на собствените ресурси на ЕС ще даде възможност за засилване на подкрепата за политиките за развитие и сближаване в държавите членки. Ето защо ЕИСК препоръчва на държавите членки да търсят решения за изпълнение на препоръките на групата на високо равнище за собствените ресурси.

3.2.6.

В рамките на усилията за хармонизиране на данъчните системи на ЕС, ЕИСК отново отправя предложението си за въвеждане на „данъчна змия“ подобно на „валутната змия“, използвана преди въвеждането на единната валута. Въпреки, че подобен механизъм може да се възприема от политиците като доста труден за постигане поради сложността на системите за данъчно облагане в държавите членки, ЕИСК счита, че на първо време той може да обхваща трите вида данъчни постъпления, които генерират 90 % от бюджетните приходи в държавите членки: ДДС, данъка върху дохода и осигурителните вноски.

3.2.7.

Държавите членки запазват правото си на контрол в областта на прякото данъчно облагане в съответствие с разпоредбите на Договора за Европейския съюз. ЕИСК счита, че въвеждането на системата на квалифицираното мнозинство в областта на прякото данъчно облагане би подпомогнало в значителна степен усилията за хармонизация на правилата за определяне на данъчната основа за основните данъци. Напредъкът в насърчаването на данъчните политики би могъл да се ускори, което би било от полза за вътрешния пазар и би създало значителен потенциал за растеж, като се има предвид, че наличието на хармонизирана схема би намалило значително разходите за привеждане в съответствие на предприятията и би създавало по-предвидима данъчна система в ЕС.

3.2.8.

Съществуването на еврозоната като регион с единна валута, който в бъдеще ще обхване повечето държави членки, би могло да изисква хармонизиране на данъчните и социалните системи. Според мненията на експерти по паричната политика, фрагментацията на данъчните системи в еврозоната е довела до влошаване на последиците от неотдавнашната икономическа и финансова криза. Запазването на това статукво, при което единната валута съществува в икономическа зона с различни данъчни системи, ще подкопае единния пазар. Хармонизирането на данъчните основи за основните видове данъци и такси ще намали разходите на бизнеса за привеждане в съответствие и ще може да предостави допълнителни средства, които ще могат да се използват за инвестиции, научни изследвания и иновации.

3.2.9.

По отношение на печалбите, въвеждането на диференцирана система, която да насърчава предприятията, реинвестиращи печалбите си, ще стимулира растежа и създаването на работни места в ЕС. По подобен начин мярка, която може да насърчи икономическия растеж, би била отмяната на всички освобождавания от данъци за дружествата, които преразпределят по-голямата част от печалбите си под формата на дивиденти.

3.2.10.

Данъчна хармонизация в еврозоната, основана на принципа на сближаване и подходящо данъчно облагане, ще предостави необходимите ресурси, за да даде нов тласък на публичните инвестиции и по този начин да се улеснят и инвестициите на частния сектор.

Брюксел, 20 септември 2017 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS


(1)  ОВ C 230 от 14.7.2015 г., стр. 24 (вж. параграф 1.11).

(2)  ОВ C 198, 10.7.2013, стр. 34, вж. параграфи 3.4 и 3.6.

(3)  Business and Economics Research Journal, том 6, № 2, 2015 г., стр. 52-53.

(4)  COM(2009) 201 final, стр. 5-6.


15.12.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 434/23


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Новият контекст на стратегическите отношения ЕС–CELAC и ролята на гражданското общество“

(становище по собствена инициатива)

(2017/C 434/04)

Докладчик:

Mário SOARES

Съдокладчик:

Josep PUXEU ROCAMORA

Решение на Пленарната асамблея

30.3.2017 г.

Правно основание

Член 29, параграф 2 от Правилника за дейността

 

становище по собствена инициатива

 

 

Компетентна секция

REX

 

 

Приемане на пленарна сесия

21.9.2017 г.

Пленарна сесия №

528

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

179/15/31

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Регионът на Латинска Америка и Карибския басейн, днес обединен в Общността на латиноамериканските и карибските държави (CELAC), и Европа от векове споделят еднакви принципи и ценности в основата на обща визия за света. Поради това със създаването на блок „ЕС–CELAC“, подкрепен от обща стратегия за справяне с глобалните предизвикателства, този регион ще има по-силен и действен глас на международната сцена.

1.2.

Европа и нейните държави членки са най-големият инвеститор и най-важният партньор на региона на Латинска Америка и Карибския басейн (ЛАКБ). Съществуват политически, икономически, социални, културни и исторически връзки, изграждани в продължение на векове, които намират израз и в провежданите на всеки две години срещи на най-високо равнище на държавните или правителствените ръководители, парламентарна асамблея, различни споразумения и най-вече — широка социална мрежа.

1.3.

Новите глобални предизвикателства изискват укрепването на този блок и преди всичко определянето на нова стратегия, която да надхвърля формализма и гръмките декларации и да се възприема като силен и решителен глас на международната сцена. В новите геополитически условия регионът на Латинска Америка се утвърждава като стратегически приоритет във външната политика на ЕС.

1.4.

ЕИСК подчертава със задоволство, че понастоящем Комисията по външни работи на Европейския парламент обсъжда резолюция по същия въпрос, в която се отчита, че CELAC е ключов партньор на ЕС и че приоритетите във външните действия на ЕС по отношение на CELAC следва да бъдат засилване на политическия диалог и сътрудничеството в областта на миграцията, изменението на климата, енергията от възобновяеми източници, борбата с организираната престъпност и задълбочаване на политическите, културните и социално-икономическите отношения.

1.4.1.

ЕИСК изразява надежда, че следващата среща на високо равнище на държавните и правителствени ръководители на ЕС–CELAC, която ще се проведе на 26 и 27 октомври, ще бъде на висотата на предизвикателствата, пред които са изправени светът и планетата днес, и ще формулира стратегия за засилване на стратегическите, политическите, икономическите, социалните и културните връзки между двата региона.

1.4.2.

Комитетът насърчава напредъка към всестранно рамково споразумение между Европейския съюз и CELAC, което да включва принципите за действие в областта на политическия диалог, сътрудничеството и устойчивото развитие. Това би могло да се превърне в основата за геополитическо участие в глобален мащаб и би укрепило гласа на нашите региони на международната сцена.

1.4.3.

ЕИСК призовава политическите ръководители на ЕС и на ЛАКБ да признаят и оценят участието на гражданското общество. Затова е важно:

във всички преговори да се установи официално структуриран диалог с организираното гражданско общество, чието участие трябва да се основава на представителността на организациите и на баланса между отделните представлявани сектори; конкретно при преговорите за сключване на споразумения за свободна търговия следва да се гарантира ефективното участие на гражданското общество на всеки етап от преговорите, както и по време на прилагането и оценката на резултатите,

от самото начало да се предвидят необходимите и достатъчни материални ресурси за всички механизми за участие, предвидени в споразуменията, така че да могат да се изпълняват възложените задачи,

да се приеме, че прозрачността и официалният и редовен диалог с властите са основата за доверие в качественото участие на заинтересованите страни,

съсредоточаване в една единствена институционализирана структура, разполагаща с достатъчно финансиране, както и проследяване и мониторинг на подписаните споразумения съгласно принципа „едно споразумение, един орган на гражданското общество“.

1.4.4.

ЕИСК потвърждава отново, че приоритетните цели на гражданското общество включват укрепването на демокрацията, устойчивото човешко развитие, справедливостта и социалното сближаване, опазването на природните ресурси и околната среда, пълното спазване на правата на човека и на трудовите стандарти, бъдещето на достойния труд и борбата срещу неравенството.

1.4.5.

Комитетът счита, че част от неговата мисия е да участва активно в целия процес на изграждане на един свят, в който, с помощта на диалог, хората могат да живеят в мир при съществуващите различия. Свят, в който всички държави и народи да могат да определят пътя на своето развитие и да изграждат според културните си традиции общество, основано на демокрацията, приобщаването и благополучието. ЕИСК иска да заеме мястото си в този процес.

2.   Сложен и променящ се глобален контекст

2.1.

Днес светът е изправен пред различни предизвикателства, чието преодоляване е много сложно: ускоряването на изменението на климата, увеличаването на въоръжените конфликти, последица от които е потокът от хиляди бежанци, завръщането на национализма и на едностранчивото виждане за решаване на конфликтите, включително поредното завръщане на ядрената заплаха.

2.2.

Търговията се развива по начин, който от политическа гледна точка би могъл да доведе по-голям баланс между различните части на света, но въпреки това запазва, а в някои случаи дори задълбочава различията между богатите и бедните, включително в рамките на един и същ регион или държава.

2.3.

Зачитането на правата на човека и международните норми на ООН или МОТ е застрашено на много места по света, а нарушенията на правата на жените, на децата или на етническите, религиозните или културните малцинства продължават. Все още е налице и незачитане на основните свободи, което застрашава сигурността и качеството на живот на населението.

2.4.

Споразумението относно изменението на климата, постигнато в Париж, получи широка подкрепа включително в държави като САЩ и Китай, които традиционно отказват да се ангажират в тази насока. Днес това споразумение е застрашено от новата американска администрация, която обяви намерението си да се оттегли от него, което възпрепятства Плана за чиста енергия — законодателство, въведено през 2015 г. с цел намаляване на емисиите от енергийния сектор и увеличаване на производството на енергия от възобновяеми източници.

2.5.

След период, в който изглеждаше, че светът започва да намира точки на равновесие, финансовата криза, започнала през 2007 г., направи осезаеми социалните последици от липсата на контрол на пазарите дори в развитите държави. Вместо да намаляват, конфликтите се изостриха и различията между интересите на държавите и регионите се задълбочават.

2.6.

В Европа новото проявление на отчетливите различия, засягащи сътрудничеството между ЕС и Русия или между ЕС и Турция (държава, която все още продължава да води преговори за присъединяването си към Европа), са доказателство за пропукването или сериозното застрашаване на това крехко равновесие.

2.7.

Изборът на новата американска администрация, по-специално нейното неясно и изглежда не толкова приятелско отношение към ЕС, ще усложни още повече международната обстановка. Прекъсването на преговорите по ТПТИ, отправеното към ООН предупреждение, че действията на американското правителство невинаги ще се съобразяват с действащите критерии за вземане на решения в рамките на организацията, нератифицирането на споразумението за ТТП, намеренията за промяна на политиките в областта на миграцията и поставянето под въпрос на обичайните практики между съюзнически държави пораждат несигурност и допринасят за нестабилността на международната сцена.

2.8.

Тази заплаха, както и други рискове и предизвикателства могат да бъдат решени само глобално, посредством договорени и осъществими, но същевременно обвързващи ангажименти, които да доведат до истински решения, които ще бъдат по-комплексни и следва да бъдат многостранни.

3.   Европа: глобален фактор и стратегически партньорства

3.1.

ЕИСК счита, че за да продължи да изпълнява първостепенна роля в сегашната сложна международна обстановка, Европа се нуждае от партньори и съюзници не само в областта на развитието и търговията, а с които да може принципно да споделя общи ценности и принципи. Това може и трябва да бъде добавената стойност на Европейския съюз.

3.2.

Досега Европа имаше определена стратегия по отношение на Латинска Америка и Карибския басейн, основаваща се, наред с другото, на следните елементи:

насърчаване на социалното сближаване,

подкрепа за регионалната интеграция на Латинска Америка,

насърчаване на сътрудничеството Юг — Юг,

подписване на споразумения за партньорство, за политически диалог и сътрудничество, търговски споразумения или споразумения за стратегическо партньорство (споразумения с Мексико и Чили (2002 г.), споразумение за икономическо сътрудничество с петнадесетте карибски държави (2008 г.), споразумение за партньорство с Централна Америка (2012 г.), многостранно търговско споразумение с Перу и Колумбия (2010 г.) и Еквадор (2014 г.), споразумение за политически диалог и сътрудничество с Куба, споразумение за стратегическо партньорство с Бразилия (2008 г.) (1).

3.3.

Срещата на високо равнище на държавните и правителствените ръководители на държавите от Европа и Латинска Америка и Карибския басейн и по-късно, със CELAC и Евро-Латиноамериканската парламентарна асамблея (Евролат) — парламентарен орган на стратегическото партньорство между двата региона, са политически израз на тази стратегия.

3.4.

На световно равнище Европа пое сериозен ангажимент с Целите за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН, с целите на Програмата до 2030 г. и Парижкото споразумение. ЕС възприе като свои цели:

защитата на социалните, трудовите и културните права,

насърчаването на устойчиво и по-справедливо икономическо развитие,

опазването на планетата и борбата с отрицателните последици от изменението на климата,

зачитането и пълното спазване на правата на човека,

приноса за запазването на мира, подкрепата на мултилатерализма и прекратяването на действащите конфликти посредством преговори.

3.5.

В този смисъл един стабилен блок ЕС–CELAC би имал по-голяма тежест на международната сцена и би бил ключов фактор за отстояването на ценностите, споделяни като цяло от ЕС и от CELAC. Изглежда е настъпил моментът да се постави въпросът дали тази стратегия, която несъмнено е постигнала важни успехи и резултати, е достатъчна с оглед на глобалните предизвикателства, пред които са изправени и двата региона.

3.6.

ЕИСК счита за безусловно необходимо да се проведе сериозен дебат на междурегионално равнище, в рамките на който открито да се посочат не само постигнатите до момента успехи, но и съществуващите пропуски или ограничения. Този дебат трябва да извлече поуки от свършеното, да даде отговор на настоящите предизвикателства при зачитане общите ценности и принципи и по този начин да се създадат отношения, основани на ново и по-широко сътрудничество и легитимност за бъдещето.

4.   Нов импулс в отношенията ЕС–CELAC

4.1.

С оглед на световното положение се открива нова възможност за установяване на по-здрави и ефикасни връзки между ЛАКБ и Европа и е от интерес тя да намери материален израз в бъдещото споразумение ЕС — Меркосур (2). Това споразумение представлява значително предизвикателство за ЕС, тъй като, ако бъде прието, целият латиноамерикански регион, с изключение само на Боливия и Венецуела, ще бъде тясно свързан със Съюза в политическо и икономическо отношение. Предоговарянето на споразумението с Мексико също е от изключително значение за тази държава, докато за Европа това представлява възможност да засили присъствието си, предвид очаквания спад на стокообмена между Мексико и САЩ.

4.2.

Отношенията между ЕС и ЛАКБ трябва да бъдат от полза за всички, т.е. както за европейските държави, така и за латиноамериканските и карибските държави и преди всичко за техните народи.

4.3.

Производствените инвестиции в двата региона са от ключово значение за взаимодействието между политическото, социалното, екологичното и икономическото измерение. ЕС и неговите държави членки продължават да са основният инвеститор в региона. Държавите от Латинска Америка и Карибския басейн са вторият по значение търговски партньор на ЕС, а заедно CELAC и Европейският съюз представляват една трета от държавите — членки на ООН, и около 25 % от световния БВП.

4.4.

По-задълбоченото партньорство между Латинска Америка и Европейския съюз би създало възможност за ускоряване на икономическия растеж, отбелязване на напредък в структурните промени към сектори, които се основават на интензивното използване на знания, намаляване на бедността, засилване на социалното приобщаване и опазване на околната среда.

Всичко това може да се постигне чрез:

задълбочаване на споразуменията за партньорство, разкриващи възможности за инвестиции, особено в нови дейности, които се основават на интензивното използване на знания и на качествена заетост,

стимулиране на създаването на малки и средни предприятия посредством разкриването на работни места в мрежи,

инвестиции в области, които подпомагат устойчивия растеж, достойния труд, социалното приобщаване и екологичната устойчивост,

стимулиране на иновациите и демократизацията на новите технологии и допринасяне за масовото им разпространение, по-специално в областта на информатиката и комуникациите (ИКТ),

изграждане на приобщаващи и щадящи околната среда инфраструктури, които подпомагат достъпа до основни услуги в нова рамка за градско развитие и благоприятстват териториалното сближаване,

поощряване на инвестициите в технологии, смекчаващи глобалното затопляне,

увеличено използване на щадящи околната среда енергийни източници, като енергопотреблението се диверсифицира с възобновяеми неконвенционални източници и се използва опитът на европейските дружества в тази област с цел напредък към екологосъобразна икономика,

насърчаване и укрепване на работодателските и синдикалните организации като ключови участници в социалния диалог за подкрепа на развитието на местната производствена тъкан по възможно най-хармоничен начин, включително намаляване на неформалната икономика.

4.5.

Това ще способства за икономическо и социално благополучие и в двата региона, което несъмнено ще има ефект върху създаването на работни места, например чрез:

нови възможности за бизнес за предприятията в нетрадиционни сектори, като нови технологии, екологосъобразна икономика и социални мрежи,

разширяване на традиционните пазари в секторите на телекомуникациите, автомобилостроенето, фармацевтичната промишленост, производството на електроенергия и банковото дело, наред с други,

отваряне на нови пазари за МСП,

снабдяване с природни ресурси и храни, като същевременно се подкрепя запазването на биологичното разнообразие и екологичната устойчивост,

насърчаване на социалната и солидарната икономика като механизъм за подобряване на социално-икономическата тъкан, изсветляването на сивата икономика или намаляването на миграцията.

4.6.

Пред ЕС и CELAC има предизвикателства, но и възможности за положително развитие по ключови и за двата региона въпроси, което би било значително улеснено от съвместни действия, като:

качествено образование и обучение за всички,

достойна заетост за жените и младите хора,

мобилност и признаване на правата, като най-вече се използват доказаните положителни страни на програма Еразъм за обмен на студенти.

4.7.

ЕИСК счита, че връзката между публичните мерки и частния сектор следва да има за цел насърчаването на икономическото развитие, по-ефективно сътрудничество между предприятията и финансови инвестиции за постигане на растеж. Комитетът подчертава необходимостта от борба с неформалната икономика, недостатъчното развитие и слабата конкурентоспособност на МСП и призовава за улесняване и подобряване на мобилността между двата региона, като се осигурява взаимна съгласуваност на трудовите права и се насърчава координацията на системите за социална сигурност.

4.8.

ЕИСК счита, че е особено важно да се преодолеят откъслечните визии за отношенията между двата региона и икономиката, правата на човека и устойчивото развитие да се разглеждат като неделима цялост. Сътрудничеството и взаимната подкрепа са от ключово значение, ако целта е успешното осъществяване на план за действие и обща програма, които да позволяват справяне с най-значимите предизвикателства на днешния свят, като бедността, изменението на климата и въоръжените конфликти.

5.   Участието на гражданското общество: ограничения и перспективи

5.1.

Значението, присъствието и активното участие на организираното гражданско общество от двата региона, фактът, че се обменя опит, осъществяват се общи проекти, има активно участие в определените дейности, следва да се зачитат, признават и възприемат като основни елементи на нова парадигма за стратегически отношения.

5.2.

От своя страна ЕИСК счита, че гражданското общество и от двата региона е изправено пред възможност и голямо предизвикателство, тъй като отношенията между двата региона се нуждаят от обновено измерение, което да не омаловажава или пренебрегва постигнатото, а да върви напред с по-ясна политическа и стратегическа цел.

5.3.   Ограничения

5.3.1.

Въпреки че през последните години присъствието на гражданското общество намира все по-голямо признание като съществен фактор за утвърждаването на стратегията на двата региона, истината е, че то продължава да се натъква на ограничения, които намаляват по-ефективното и ефикасно участие, по-специално поради това, че:

участието на организираното гражданско общество не е достатъчно институционализирано,

липсват финансови средства, позволяващи редовно участие в дейностите и мерките,

съществуват трудности при воденето на открит и структуриран диалог с властите,

липсата на прозрачност при воденето на преговори по споразуменията, особено търговските, сериозно затруднява възможността за тяхното анализиране и достигането на предложенията и исканията на обществото до съответните органи,

увеличаването на броя на структурите за проследяване на подписаните споразумения усложнява и затруднява техния мониторинг.

5.4.   Перспективи

5.4.1.

Преодоляването на тези ограничения налага изготвянето на план за действие и програма, които:

да укрепват по реалистичен, балансиран и амбициозен начин партньорството между двата региона, като създават по-голямо доверие у всички участници и придават по-голяма прозрачност на процеса,

да придават социална легитимност на участниците, като включват и развиват въпроси, които са наистина значими за гражданите от двата региона,

да включват действия, които позволяват открояването на ЕС–CELAC на международната сцена, като се гарантира спазването на споделените ценности и принципи, които ги характеризират,

да приемат асиметриите като предизвикателство, което трябва да се преодолее, като предлагат временни механизми за тяхното преодоляване или премахване.

5.5.

ЕИСК подчертава, че за успеха на всички преговори между ЕС и ЛАКБ е от особена важност да се установи структуриран диалог с организираното гражданско общество, който да гарантира неговото ефективно участие на всеки етап от преговорите и по време на прилагането и оценката на резултатите. В този смисъл ЕИСК оценява много положително създаването на съвместния консултативен комитет ЕС — Чили, за чието сформиране допринесе заедно с организации на чилийското гражданско общество.

5.6.

ЕИСК изразява убеждението, че приоритетни цели на отношенията между европейското и латиноамериканското гражданско общество са укрепването на демокрацията, устойчивото човешко развитие, справедливостта и социалното сближаване, опазването на природните ресурси и околната среда, пълното спазване на правата на човека и зачитането на достойния труд.

5.7.

Липсата на структуриран и широк достъп до информацията от страна на европейското и латиноамериканското/карибското организирано гражданско общество беше изтъкната многократно като основен проблем при проследяването на отношенията между ЕС и ЛАКБ и една от най-големите пречки за своевременното изготвяне на предложения от гражданското общество. ЕИСК отново заявява, че достъпът до информация следва да бъде една от приоритетните оси в отношенията между двата региона, което налага да се създадат правила и ясни процедури за достъп до информацията и за разпространяването ѝ.

5.8.

Ако подписалите споразуменията страни наистина ценят участието на гражданското общество, те трябва да предвидят от самото начало необходимите и достатъчни финансови средства за всички предвидени в споразуменията механизми за участие, така че да могат да се изпълняват възложените задачи.

5.9.

ЕИСК приветства превръщането на фондация „ЕС– ЛАКБ“ в международна организация, което може да бъде важен елемент за укрепване на партньорството между двата региона, придавайки му нов импулс, и отново изтъква предложението си към държавните ръководители на ЕС и на CELAC, отправено в декларацията му от Сантяго (Чили) през 2012 г., работната програма на фондацията да включва силен компонент за ефективно и реално сътрудничество с представителните институции на организациите на организираното гражданско общество от двата континента.

5.10.

ЕИСК настоятелно призовава възприеманите политики и действия да имат за цел подобряване на съгласуваността и положителните ефекти от отношенията между двата региона с цел да се гарантира тяхното качество и целесъобразност и да се осигури възприемането им като свои от страна на гражданското общество.

6.   Предложенията на гражданското общество

6.1.

На 26 и 27 октомври 2017 г. в Ел Салвадор ще се проведе среща на високо равнище на държавните и правителствените ръководители на Европейския съюз и Общността на латиноамериканските и карибските държави (ЕС — CELAC). В контекста на охлаждане на отношенията между САЩ и Латинска Америка, ЕИСК счита, че на тази среща на високо равнище следва да се положат усилия за укрепване на стратегическите, политическите, икономическите, социалните и културните връзки между ЕС и ЛАКБ.

6.2.

ЕИСК насърчава политическите лидери от двата региона към все по-ефективни действия и присъствие, които да допринасят за опазването на планетата, да противодействат на изменението на климата, да опазват биологичното разнообразие и устойчивото развитие, да способстват за благосъстоянието на хората и да допринасят за изкореняването на бедността, да гарантират социалното и териториалното сближаване, да подкрепят качественото образование и здравеопазване за всички, равенството между половете и културите на народите, да бранят мира, да признават ролята на световните институции и да поддържат мултилатерализма.

6.3.

ЕИСК счита, че част от неговата мисия е да участва активно в изграждането на свят, в който, с помощта на диалог, хората могат да живеят в мир при съществуващите различия. Свят, в който всички държави и народи да могат да определят пътя на своето развитие и да изграждат според културните си традиции общество, основано на демокрацията, приобщаването и благополучието. ЕИСК иска да заеме мястото си в този процес.

6.4.

ЕИСК призовава политическите ръководители на ЕС и на ЛАКБ да отчетат и признаят участието на гражданското общество с цел да привличат възможно най-голям брой от своите граждани в процеса на вземане на решения. ЕИСК не желае да изключва никого, но счита, че за да бъде структурирано и по-ефикасно, участието следва бъде институционално и институционализирано.

6.5.

Насърчаването на достойния труд трябва да се превърне в приоритет на политиката за сътрудничество между Европейския съюз и ЛАКБ. В този смисъл трябва да се поемат конкретни ангажименти за зачитане и изпълнение на основните конвенции на МОТ и да се предвидят механизми за проверка на тяхното спазване с участието на обществото и синдикатите във всички политики и преговори между ЕС и ЛАКБ.

6.6.

В настоящата геополитическа рамка ЕИСК счита, че споразуменията за партньорство, търговските споразумения, споразуменията за политически диалог и за стратегическо партньорство продължават да са важни инструменти, но днес вече не са единствено възможните. Това, което понастоящем има определящо значение, е страните, споделящи общи културни, исторически и политически ценности и идеи, да осъзнаят необходимостта от формиране на стратегически блок, който да е в състояние да оказва влияние на международната сцена. Споразуменията трябва да се сключват в резултат на това осъзнаване, а не да се разглеждат като инструмент за постигането му.

6.7.

ЕИСК насърчава напредъка към всеобхватно рамково споразумение между Европейския съюз и CELAC, което да включва принципите за действие в областта на политическия диалог, сътрудничеството и устойчивото икономическо развитие. Този подход може да бъде основата за геополитическо участие в глобален план, който да определя начина на участие всеки път, когато са застрашени общите принципи и ценности.

6.8.

ЕИСК счита, че е от съществено значение участието на организираното гражданско общество да се приема като фактор, допринасящ за формирането на общо съзнание, което да улеснява, насърчава и благоприятства глобални решения в полза на мира, устойчивото развитие, справедливата търговия и благосъстоянието на всички народи и региони.

Брюксел, 21 септември 2017 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS


(1)  През 2016 г. бяха възобновени преговорите с Меркосур с цел сключване на споразумение за партньорство.

(2)  От гледна точка на населението Меркосур представлява 250 млн. души, което го превръща в петата икономика в света с БВП, достигащ 2 млрд. щатски долара. Над 5 % от ПЧИ на ЕС са насочени към Меркосур. ЕС е основният инвеститор в региона. През 2016 г. износът на ЕС за Меркосур достигна 41,633 млрд. евро, а вносът от Меркосур в ЕС през същия период — 40,33 млрд. евро. Това е десетият по големина пазар за износ на ЕС.


15.12.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 434/30


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Ролята и перспективите на социалните партньори и други организации на гражданското общество в контекста на новите форми на заетост“

(проучвателно становище по искане на естонското председателство)

(2017/C 434/05)

Докладчик:

Franca SALIS-MADINIER

Съдокладчик:

Jukka AHTELA

Консултация

eстонско председателство на Съвета, 17.3.2017 г.

Правно основание

член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

 

 

Компетентна секция

„Заетост, социални въпроси и гражданство“

Приемане от секцията

19.7.2017 г.

Приемане на пленарна сесия

20.9.2017 г.

Пленарна сесия №

528

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

185/2/3

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК счита, че сега повече от всякога е необходимо ролята на социалния диалог и колективното договаряне на всички равнища да бъде призната и засилена в настоящия период на големи трансформации в цифровата сфера, околната среда и демографията, които водят до дълбоки промени за работещите, работодателите и взаимоотношенията между тях в качеството им на социални партньори.

1.2.

ЕИСК счита, че мащабът на продължаващите трансформации изисква широко и всеобхватно колективно обсъждане. Методът се основава на социален диалог на всички равнища и на участието на всички заинтересовани страни с цел непрекъснато търсене на нови подходящи решения, предлагане и споделяне на идеи за света на бъдещето.

1.3.

Действащите лица, каквито са социалните партньори, трябва да бъдат наясно с ускорения темп и мащаба на промените, да проявяват решителност за ограничаването на неблагоприятните последици от тях и да са убедени, че икономиката на споделянето може да доведе до положителни промени и възможности, която трябва да се използват.

1.4.

ЕИСК е убеден, че основните цели и принципи на социалния диалог остават валидни и в новия трудов свят. Социалният диалог, който наред с останалото включва информирането, консултирането и участието на работниците, трябва да се основава на взаимно доверие и зачитане на националните практики.

1.5.

В много от своите становища Комитетът потвърждава централната роля на социалния диалог в контекста на новите форми на заетост (1). Социалният диалог трябва да играе водеща роля на всички подходящи равнища, като това се извършва при пълно зачитане на независимостта на социалните партньори.

1.6.

ЕИСК счита, че понастоящем не е възможно да се предвидят всички възможности и предизвикателства, които ще създаде цифровата икономика. Ролята на социалния и обществения диалог не е да се противопоставя на тези преходи, а да ги насочва възможно най-добре, така че да се използват всички предимства, които те могат донесат за растежа, насърчаването на иновациите и уменията, качествените работни места и устойчивото и солидарно финансиране на социалната защита.

1.7.

Както ЕИСК вече е посочвал, синдикалното представителство и въздействието на колективното договаряне за работниците в платформите са поставени под въпрос (2). По тази причина е целесъобразно да се отстранят препятствията пред упражняването на основните права, гарантирани от Хартата на основните права на Европейския съюз и конвенциите на МОТ (3).

1.8.

Цифровизацията поставя на изпитание традиционните методи на управление и лидерство и налага управление чрез участие и установяване на колективни правила на игра. Този нов начин на управление трябва да предвижда места за изразяване на мнение и участие на служителите в решаването на проблемите и споделянето на добри практики с цел укрепване на общите отправни точки, професионалните знания и опит и оптимизиране на човешките ресурси в процеса на иновации и развитие на предприятието.

1.9.

В същото време ЕИСК признава, че новите форми на заетост, които са съпроводени с премахване на посредничеството и с бързи и непрестанни промени, изискват адаптиране на структурите и условията на социалния диалог.

1.10.

ЕИСК препоръчва да се зачита независимостта на социалните партньори, които, чрез колективното договаряне, са се ангажирали с намирането на новаторски форми на социален диалог и на решения, пригодени към потребностите на работодателите и работещите както в традиционните предприятия, така и в тези от цифровата икономика.

1.11.

В настоящото становище ЕИСК споделя няколко първи примера, новаторски отговори и решения, синдикални практики и резултати, постигнати чрез колективно трудово договаряне, които предлагат отговори на породените от тези промени предизвикателства.

1.12.

ЕИСК отбелязва, че цифровизацията и нейните последици за заетостта трябва да бъдат приоритет на европейско равнище, както и за всички държави членки, и да се превърнат в основен залог на социалния диалог. ЕИСК препоръчва:

да се следят развитието, тенденциите, заплахите и възможностите на цифровизацията и тяхното въздействие върху индустриалните отношения, условията на труд и социалния диалог,

да се повишат ефикасността и адекватността на социалния диалог в развитието на трудовата сфера, чрез подходящи средства, като обмен на информация, извършване на прогнозни проучвания, споделяне на добри практики и подходяща рамка от правно и неправно естество.

1.13.

Дълбоките промени, пред които е изправен трудовият свят, повдигат и въпроса за засилване на сътрудничеството между социалните партньори и останалите организации на гражданското общество. ЕИСК вече заяви, че е необходимо да се направи ясно разграничение между социалния и гражданския диалог, и макар тяхното сливане да е невъзможно, те не би трябвало и да бъдат напълно разделяни един от друг (4). Освен това, сред инициативите, цитирани в настоящото становище, се нареждат широки консултации на правителствено равнище, които включват и други заинтересовани страни от гражданското общество в по-общите дискусии относно цялостното въздействие на цифровизацията.

2.   Въведение

2.1.

Както през 1985 г., когато социалните партньори и социалният диалог придобиха легитимност и важна роля в европейската интеграция, ЕИСК препоръчва в настоящия период на големи преобразувания да се засили ролята на социалните партньори на всички равнища, като същевременно се признае ролята на представителите на гражданското общество.

2.2.

Новите форми на разпокъсана заетост и увеличаването на броя на нетипичните работници създават необходимост от привличане на тези работници за участие чрез засилено предоставяне на информация и консултиране, както и чрез адаптиране на колективните права и разпоредбите по отношение на работното време и социалните права (5).

3.   Работа в рамките на платформи: каква е реалността

3.1.

Съгласно Евробарометър (6) 17 % от гражданите на ЕС използват цифровите платформи в качеството на клиенти и работници. В голямата си част това са висококвалифицирани хора, които живеят в градовете. Едва 5 % от работещите сред тези граждани, обаче, използват редовно платформите, за да предоставят услуги и работа, а 18 % правят това спорадично. Следователно полагането на труд в рамките на платформи като основна дейност все още е незначително, но бележи ръст. За сметка на това въздействието на цифровизацията и изкуствения интелект върху труда в традиционните предприятия е много по-значително и без да пренебрегва работата в рамките на платформи, социалният диалог трябва да се съсредоточи върху тези тенденции, които предизвикват дълбоки промени в същността и организацията на труда.

3.2.

ЕИСК призовава да се проучат договорният статут на работещите в условията на краудуъркинг и други нови форми на трудови правоотношения, както и задълженията на посредниците, с оглед на преговорите относно условията на труд. Необходимо е да се изяснят някои аспекти на тези форми на заетост и на приложимите режими на данъчно облагане и социално осигуряване.

3.3.

ЕИСК препоръчва Европейската комисия, ОИСР и МОТ да си сътрудничат със социалните партньори с оглед изготвянето на подходящи разпоредби за достойни условия на труд и защита на онлайн работниците и работещите при други нови форми на трудови правоотношения. ЕИСК счита, че би било полезно да се разработи подход на равнището на ЕС, като същевременно отбелязва, че повечето мерки ще трябва да се предприемат на равнището на държавата членка, сектора или работното място (7).

3.4.

ЕИСК е особено обезпокоен от поставянето под въпрос на синдикалното представителство и правото на колективно договаряне на работещите в цифровата сфера. Така правилата на конкуренцията биха могли да се прилагат по отношение на самостоятелно заетите работници, които всъщност са в сходно положение с наетите работници. По тази причина за всеки отделен случай трябва да се проучи статутът на съответните работници и да се отстранят пречките, които биха могли да изключат тази група работещи от колективното трудово договаряне и синдикалното представителство (8).

4.   Цифровизация и приоритетни теми за социалните партньори в социалния диалог

4.1.

ЕИСК счита, че въпросите, свързани със заетостта, професионалното преориентиране, обучението през целия живот (9), и по-специално с обучението, системите за социална закрила и устойчивостта на тяхното финансиране (10), както и с условията на труд и възнагражденията, а така също и сигурността на доходите, са сред основните теми на социалния диалог в епохата на цифровизацията.

5.   Заетост и професионално обучение

5.1.

Качествените и количествените промени в областта на заетостта вследствие на цифровия преход трудно могат да бъдат предвидени, още повече че ефектите могат да бъдат различни в зависимост от сектора и професионалната дейност.

5.2.

Въпреки това социалните партньори са тези, които трябва да предвидят тези промени, за да се адаптират уменията на работещите към новите професии (11). Обучението през целия живот и адаптирането на неговото съдържание към цифровите умения са от първостепенно значение. В някои държави членки съществуват минимални права на платен отпуск за професионално обучение. Следва да се проучи дали това е целесъобразен инструмент — както за работниците, така и за работодателите — за адаптиране към потребностите по отношение на квалификациите и дали са необходими европейски мерки за повсеместно възприемане на този опит в ЕС (12).

6.   Социална закрила

6.1.

Функционирането на системите за социална закрила трябва да се преразгледа и евентуално да се адаптира, тъй като те са били създадени за кариерни ситуации, предполагащи постоянно развитие на възнаграждението, което се среща все по-рядко. За десет години броят на европейците, които работят на непълно работно време, се е увеличил с 11 милиона (в момента те са 44 милиона), а броят на работещите на временни договори е нараснал с над 3 милиона (до общо 22 милиона) (13).

6.2.

На европейско и национално равнище трябва да се вземат политически решения във финансовата и данъчната област, за да се гарантира устойчивостта на системите за социална закрила, като тези въпроси са тема за обсъждане в рамките на социалния диалог.

7.   Правни промени в областта на връзките на подчинение

7.1.

В свое становище (14) ЕИСК отбеляза, че определението за труд и структурното разграничение между наемен труд и самостоятелна заетост трябва да претърпят правно развитие, така че работещите в цифровата сфера да не останат незащитени. ЕИСК призовава за изясняване на статута и отношенията в цифровата икономика, за да се гарантира, че всички работници разполагат с права и адекватна социална закрила. Социалните партньори трябва да играят ключова роля, за да гарантират, че този процес води до положителен, справедлив и устойчив резултат и че всички „сиви зони“ в областта на правата и средствата за защита са взети под внимание.

8.   Въздействие върху заетостта

Цифровизацията оказва дълбоко въздействие както върху съществуващите организации, така и върху нововъзникващите субекти. Въздействието на цифровизацията върху новите методи на работа, например бързото навлизане на дистанционната заетост в много сектори, е явление, което бързо набира скорост. Съгласно скорошно проучване на Eurofound, в рамките на ЕС-28 средно около 17 % от служителите са дистанционни или мобилни работници в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) (15).

8.1.

Увеличаването на броя на дистанционните и мобилните работници задължава социалните партньори да намерят нови начини и новаторски методи да достигнат до тези работници, които не присъстват физически в помещенията на предприятията.

9.   Надзор и контрол на работата

9.1.

Ако ИКТ и цифровизацията предлагат на някои работници възможности за самостоятелност при управлението на времето и работното място (защото оценяването им се основава повече на резултатите, отколкото на присъствените часове), при други информационните и комуникационните технологии водят до засилване на наблюдението и контрола над работата им.

9.2.

Чрез социалния диалог социалните партньори трябва да отговорят на тези предизвикателства, за да защитят колективните интереси на всички тези работници и да гарантират качеството на труда.

10.   Работещи в непрекъснат режим на свързаност и рискове за здравето

10.1.

За някои работещи все по-интензивното използване на ИКТ може да означава възможност за самостоятелност и постигане на по-добър баланс между професионалния и личния живот, но когато не се управлява добре, то може да се окаже и риск за здравето. Увеличаването на броя на работещите, които страдат от стрес и синдром на професионалното изчерпване (burnout), е тревожна и скъпоструваща реалност и социалният диалог трябва да предложи решения в това отношение. Комисията изготви предложение за директива относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и полагащите грижи лица като част от пакета от мерки, придружаващи европейския стълб на социалните права (16).

10.2.

ИКТ (17) могат и да размият границите между професионалния и личния живот. Необходими решения на този проблем са провеждането на широкообхватен диалог за ограничаване на възможността работниците да бъдат непрекъснато на разположение и тяхното обучение с цел ефективно използване на ИКТ, както и предоставянето на нови права, например правото да се изключиш от мрежата, въведено неотдавна във Франция.

11.   Участие на работещите в органите за вземане на решения

11.1.

Тенденцията към повишена самостоятелност, която цифровизацията предлага на част от работещите, поставя на изпитание предприятията, тяхното ръководство, както и методите на управление и традиционните йерархични структури на предприятията. Тези тенденции изискват повече форми на социален диалог, информиране, консултиране и активно участие на работещите. Те от своя страна могат да допринесат за въвеждането на иновативни практики и процеси на развитие, носещи ползи за предприятието и заинтересованите страни.

11.2.

Предвид този контекст ЕИСК счита, че са необходими засилено влияние и по-голямо участие на работещите в органите за вземане на решения. Доверието на работниците и техните синдикални организации и техният принос на всички подходящи нива и във всички органи, било то на местно равнище и/или на равнището на надзорните и управителните съвети, са от ключово значение. Участието им в прогнозирането на тенденциите, управлението и вземането на решенията, засягащи тези промени, е от съществено значение за справяне с последиците от преминаването към цифрови технологии и за създаване на дух и култура, ориентирани към иновациите. Според доклад на Eurofound повечето ръководители на предприятия са убедени, че участието на работниците и служителите в решенията, които взема предприятието, представлява конкурентно предимство (18).

11.3.

ЕИСК счита, че е необходимо да се обмислят подходящи форми на консултация и информиране на работниците в рамките на новите начини за организация на труда. На национално равнище, както и в самите предприятия, социалните партньори би трябвало да намерят най-подходящите решения, които да гарантират участието на тези лица.

12.   Първи резултати от социалния диалог за цифровата сфера в държавите членки: принципи и добри практики

12.1.

В редица държави членки правителствата започнаха диалог относно проблемите и предизвикателствата на цифровизацията. В него участват синдикати, работодатели, изследователи и представители на гражданското общество.

12.2.

ЕИСК описва инициативите, предприети в някои държави, с цел да се предвидят новите форми на заетост. Тези инициативи обединяват социалните партньори и участниците от гражданското общество, включително младежките организации и организациите за борба с бедността.

12.2.1.

През 2015 г. Германия първа публикува зелена книга, озаглавена „Заетост 4.0 — нови концепции в трудовата сфера“, с което проправи пътя за диалог със социалните партньори и други заинтересовани страни по въпросите на цифровизацията.

12.2.2.

През 2015 г. във Франция беше създаден Национален съвет по въпросите на цифровизацията и беше публикуван докладът „Mettling“. В изготвянето на доклада, съдържащ редица препоръки, които предприятията трябва да приложат, взеха участие синдикатите, работодателите и гражданите.

12.2.3.

Подобни инициативи, предприети от правителствата с участието на социалните партньори, академичните среди и представители на гражданското общество, бяха подети в Австрия, Финландия, Швеция, Португалия, Италия, Испания, Унгария и Дания.

ЕИСК счита, че резултатите от този многостранен диалог трябва да бъдат укрепени на европейско равнище, и че посочените потребности и предизвикателства трябва да се вземат предвид в европейски инициативи, за да се допринесе за хармонизиране на референтната рамка.

13.   Социалните партньори и развитието на темите на социалния диалог и синдикалните мерки в отговор на цифровизацията

13.1.

По-долу ЕИСК посочва някои от експериментите, извършени в редица държави членки, които демонстрират развитието на синдикалните практики и придобиването на нови права благодарение на колективните преговори относно новите форми на заетост.

13.2.

Във Франция бяха признати две нови права: първото, включено в Закона за труда от август 2016 г., е правото да се изключиш от мрежата, което е мярка за справяне с рисковете, свързани с труда без граници или ограничения. Това право гарантира на работниците, които използват ИКТ, възможността за ограничаване на постоянната връзка.

13.3.

Социалният диалог на равнище предприятия прилага на практика правото да се изключиш от мрежата чрез колективните трудови договори на ниво предприятие или отрасъл. В редица предприятия бяха договорени и споразумения за дистанционната и мобилната заетост. Първото в Европа споразумение относно цифровизацията беше подписано през 2016 г. между социалните партньори в телекомуникационна група. То включва по-специално създаването на комитет на социалните партньори, натоварен със задачата да предвижда новите умения, от които ще имат нужда служителите с оглед на тенденциите в областта на цифровизацията.

13.4.

Второто ново право, признато във Франция, е личната сметка на професионалните дейности. Всички работници (наети лица, самостоятелно заети лица или фиктивни самостоятелно заети лица, както и работещи в рамките на платформи) се ползват от него и благодарение на него могат да натрупват права — право на обучение, социално подпомагане, помощи за безработица и пенсия — в единна прехвърляема сметка.

13.5.

Постепенно възникват и новаторски синдикални практики: някои синдикати създадоха платформа за самостоятелно заетите лица, която предлага нови услуги като здравно осигуряване, социално осигуряване и правни услуги, съобразени с тяхната професионална дейност.

13.6.

През юни 2016 г. в Германия и Швеция германският синдикат IG Metall и шведският синдикат Unionen сключиха партньорство за проследяване и оценка на работата на цифровите платформи, за да се предвидят промените, предизвикани от новата икономика, и да се разработят цифрови инструменти за синдикална комуникация с цел организиране на самостоятелно заетите лица и работещите в условията на краудуъркинг (crowdworkers). Така създаденият достъп до синдикалната платформа е транснационален и насочен към работещите отвъд националните граници. В Германия беше сключено браншово споразумение относно мобилния труд, което отчита новите условия на заетост: дистанционна работа, мобилна работа, работа от вкъщи.

13.7.

В някои предприятия в Италия синдикатите договориха споразумения за нетипичните работници, предвиждащи гаранции в областта на социалното и здравното осигуряване, до този момент запазени само за традиционните служители, както и подходяща правна помощ.

13.8.

В Дания, в много други държави от Европейския съюз, както и в САЩ, новите форми на цифрова заетост са широко критикувани от синдикатите, тъй като остават извън обхвата на трудовото законодателство, действащо в традиционните сектори, както и на данъчното облагане. Транспортното предприятие Uber, което е емблематичен пример за работа в рамките на платформа, е в центъра на дискусиите относно цифровата икономика. Предизвикателството беше шофьорите на Uber да бъдат признати за наети работници и по този начин предприятието да бъде принудено да ги декларира, да плаща работодателски вноски и да спазва трудовото законодателство (19). По-специално целта на синдикатите е да договарят от името на работещите в рамките на платформи минималното им възнаграждение, прозрачността на критериите, които регулират алгоритмите и определят техния рейтинг и оценка, както и достойни условия на труд (20).

13.9.

В Нидерландия работниците с гъвкави договори или самостоятелно заетите лица също са започнали да се организират синдикално.

13.10.

Европейският социален диалог в металургията доведе до съвместна позиция относно въздействието на цифровизацията и действията, които трябва да се предприемат (21), подписана от синдиката Industriall и работодателската организация CEЕMET.

13.11.

На европейско равнище Business Europe, UNI Europa, CEEP и EAPME подписаха съвместно изявление относно последиците от цифровизацията за трудовия свят и посочиха най-големите предизвикателства пред европейските лидери и социалните партньори (22).

Брюксел, 20 септември 2017 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS


(1)  ОВ C 125, 21.4.2017 г., стр. 10, ОВ C 303, 19.8.2016 г., стр. 54 и ОВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 161.

(2)  ОВ C 303, 19.8.2016 г, стр. 54.

(3)  Членове 12 и 28 от Хартата и конвенции № 87 и 98 на МОТ, вж. също параграф 3.2 и следващи.

(4)  ОВ C 458, 19.12.2014 г., стр. 1.

(5)  Както отбеляза Marianne Thyssen по време на съвместната конференция на Европейския синдикален институт (ETUI) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC) на тема „Оформяне на новия трудов свят“, организирана през юни 2016 г.

(6)  Експресно проучване на Евробарометър № 438, 2016 г.

(7)  ОВ C 303, 19.8.2016 г, стр. 54.

(8)  ОВ C 303, 19.8.2016 г, стр. 54.

(9)  Становище на ЕИСК относно „Умения / Нови форми на заетост“ (вж. страница 36 от настоящия брой на Официален вестник).

(10)  Относно необходимостта от адаптиране на данъчното облагане и трудовите осигуровки на работещите в рамките на платформи с цел финансиране на системите за социална закрила, вж. ОВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 161.

(11)  Становище на ЕИСК относно „Умения / Нови форми на заетост“ (вж. страница 36 от настоящия брой на Официален вестник).

(12)  ОВ C 13, 15.1.2016 г, стр. 161.

(13)  Документ за размисъл относно социалното измерение на Европа, април 2017 г.

(14)  ОВ C 75, 10.3.2017 г, стр. 33.

(15)  „Работа по всяко време и от всяко място: последици за трудовата сфера“, Eurofound, 2017 г.

(16)  Съобщение на Комисията „Инициатива за подпомагане на равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи“, април 2017 г.

(17)  Вж. проучването на Eurofound „Работа по всяко време и от всяко място: последиците от нея за сферата на труда“, 2017 г.

(18)  „Work organisation and employee involvement in Europe“, (Организация на труда и участие на работниците в Европа), 2013 г., вж. също ОВ C 161, 6.6.2013 г., стр. 35.

(19)  В Англия Uber беше осъден по делото „Y Aslam, J Farrar и други срещу Uber“; Uber обжалва решението на съда.

(20)  „Les impacts sociaux de la digitalisation de l’économie“ („Социалното въздействие на цифровизацията на икономиката“), Christophe Degryse, Working Paper ETUI 2016.02; „ReformsWatch“, услуги за онлайн информация на ETUI, 2016 г.; „Trade unions must organise people working through plateforms“ („Синдикатите трябва да организират работещите в рамките на платформи“), Gunhild Wallin, юни 2016 г. и „Digitalisation and working life: lessons from the Uber cases around Europe“ („Цифровизацията и трудовият свят: поуките от модела на Uber в Европа“), Eurofound, януари 2016 г..

(21)  „Съвместна позиция на Industriall Europe и CEEMET“, 8 декември 2016 г.

(22)  Декларация на европейските социални партньори относно цифровизацията, подписана на тристранната социална среща на високо равнище на 16 март 2016 г.


15.12.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 434/36


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Изграждане и развитие на умения, включително цифрови умения, в контекста на новите форми на заетост — нови политики и развитие на ролите и отговорностите“

(проучвателно становище по искане на естонското председателство)

(2017/C 434/06)

Докладчик:

Ulrich SAMM

Докладчик:

Indrė VAREIKYTĖ

Консултация

Естонското председателство на Съвета, 17.3.2017 г.

Правно основание

член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

 

 

Компетентна секция

„Заетост, социални въпроси и гражданство“

Приемане от секцията

19.7.2017 г.

Приемане на пленарна сесия

20.9.2017 г

Пленарна сесия №

528

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

198/5/16

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Цифровизацията ще промени радикално професионалния ни живот. Трябва да пристъпим към незабавни действия, за да гарантираме наличието на подходящите умения в бъдеще, така че Европа да запази своята конкурентоспособност и да може да създава нови предприятия и нови работни места, а хората да остават интегрирани на пазара на труда през целия си трудов живот. Това ще осигури всеобщо благосъстояние. Скоростта, с която се развиват цифровизацията и автоматизацията, също поражда социални рискове, с които трябва да се справим чрез координираните усилия на всички заинтересовани страни: лицата, отговорни за вземането на решения, социалните партньори и гражданското общество.

1.2.

Поради наличието на широколентови мрежи с много голям капацитет, бъдещето на заетостта ще е свързано с нарастване на броя на нетипичните форми на заетост, като например (многократна) работа на непълно работно време, работа с множество изпълнители и т.нар. „краудуъркинг“, при който работниците предлагат уменията си на интернет платформи, изграждащи мрежа от висококвалифицирани и специализирани професионалисти. ЕИСК подчертава, че с оглед на това увеличаване на нетипичните форми на заетост, трябва да се отдаде първостепенно значение на предоставянето на социална сигурност и на предотвратяването на бедността (включително сред възрастните хора).

1.3.

ЕИСК приветства някои национални инициативи на синдикалните организации и гражданското общество, предоставящи насоки за работещите в условията на краудуъркинг, които в някои случаи вече доведоха до изготвянето на Кодекс за поведение на платформите за краудуъркинг. ЕИСК би искал този подход да бъде възприет от Комисията и приложен в европейски мащаб. Ще трябва да се потърси решение на нарастващата информационна асиметрия между потребителите и предприятията с методи като, например, етични кодекси за свободните професии.

1.4.

Заетостта се променя и при традиционните дружества. По-специално трудовата дейност, свързана с интензивно използване на знания, може да се извършва при все по-свободни условия, което от една страна отговаря на желанието за гъвкавост, изразено от голям брой работещи, но от друга страна може да доведе до по-голяма интензивност и по-големи тежести. Една работна среда, която обхваща все повече пространства, изисква нови социални умения.

1.5.

Автоматизацията и роботите ще окажат значително въздействие върху бъдещето на заетостта. Те могат да заменят монотонния, тежък или опасен труд, а новото поколение т.нар. „роботи сътрудници“ могат да се превърнат във физически партньори за работещите и са особено полезни за хората с физически увреждания. Макар че понастоящем роботите заместват предимно работата на хората, полагащи физически труд, административните служители също ще бъдат засегнати от въвеждането на изкуствения интелект. Автоматизацията и роботите имат потенциала да стабилизират икономиката в застаряващите общества.

1.6.

Значителен брой работни места ще бъдат засегнати от въвеждането на повече роботи на работното място. Както и в миналото, можем да очакваме, че увеличаването на благосъстоянието в обществото ще доведе до растеж и нови работни места в определени области, като например културата, изкуството, туризма, социалните дейности, образованието, комуникациите, развлекателната сфера или здравеопазването. Все пак това развитие може да се прояви по-скоро, отколкото в миналото, което от своя страна може да доведе до изкривявания, за преодоляването на които ще е необходим социален диалог на ранен етап.

1.7.

Ученето през целия живот, по-специално във връзка с цифровите умения, ще бъде необходимост за всички хора, което ще изисква все повече гъвкавост от страна на отделните лица, дружествата и всички системи за образование и обучение. Извън формалното образование, много повече време трябва да бъде отделено за професионалното обучение и самостоятелното учене, които следва да бъдат подкрепени във възможно най-голяма степен от една хармонизирана система от сертификати и стандарти на равнището на ЕС. Освен това в тази връзка ЕИСК вече изложи своите съображения по въпроса за европейските мерки, свързани с отпуска за обучение.

1.8.

Основното образование следва да включва в по-голяма степен интерактивно цифрово обучение. Цифровите умения обаче биха могли да надхвърлят рамките на програмирането и да обхванат запознаването с това, което стои отвъд „щракването с мишката“, а именно разбиране на системата, междусистемните връзки, социалното въздействие и въпросите, свързани с поверителността на личните данни и сигурността.

1.9.

Бъдещите умения трябва да отговарят на нуждите на обществото и търсенето на пазара на труда. Това може да бъде постигнато само чрез тясно сътрудничество между социалните партньори и публичните и частните образователни системи. По-нестабилните пазари ще породят предизвикателства, тъй като предприятията и работещите ще трябва да се адаптират достатъчно бързо. Това по-специално представлява предизвикателство за системите на професионалното обучение.

1.10.

Публичните и частните организации (училища, университети, търговски камари, синдикални организации, центрове за обучение) трябва да предоставят професионално обучение по нови технологии, особено за тези, които нямат възможността да организират сами обучения, като например МСП, лицата, упражняващи свободни професии, и самостоятелно заетите лица.

1.11.

Общото образование може най-успешно да даде отговор на дългосрочните процеси, които могат да доведат до нови и неочаквани предизвикателства, при което днешните умения могат бързо да загубят актуалност. Колкото по-добро общо образование имаме, толкова сме по-подготвени за неизвестното. Всестранното общо образование е и най-добрата основа за усвояване на умения за подбор на достоверна информация в интернет и ни прави по-малко уязвими на фалшиви новини.

1.12.

ЕИСК приветства различните инициативи на Комисията, свързани с ученето през целия живот, цифровите умения и работните места, новата програма за умения и програмата „Еразъм+“. Създадената от Комисията база данни с добри практики има потенциала да служи като посредник за провеждането на дебат в рамките на ЕС, който следва да доведе до приемането на насоки и стандарти въз основа на най-добрите практики. Организираното гражданско общество може и ще играе важна роля в това отношение.

2.   Въведение

2.1.

Цифровата технология играе все по-важна роля в икономиката и социалния ни живот. Тя ще бъде от ключово значение за развитието на новите икономически модели (икономика на сътрудничеството, икономика на функционалността, кръгова икономика, икономика на споделянето). Освен това глобализацията, миграцията, застаряващото общество, изменението на климата и нуждата от устойчиви решения ще окажат значително въздействие върху социалната среда като цяло и по-специално върху нашия професионален живот. Новите форми на заетост, които понастоящем са в процес на развитие, се разглеждат в настоящото проучвателно становище през призмата на необходимите умения, включително цифрови, и на новите политики и променящите се роли и отговорности. Паралелно се изготвя и проучвателно становище на ЕИСК, посветено на новите форми на заетост и ролята и перспективите на социалните партньори и други организации на гражданското общество (1).

2.2.

С цел запазване на конкурентоспособността на Европа, на способността ѝ да създава нови предприятия и нови работни места и да осигурява всеобщо благосъстояние, развитието на подходящи умения трябва да се превърне в приоритет. Скоростта, с която се развиват цифровизацията и автоматизацията, създава и чувство на страх у населението, особено сред работещите, както и несигурност за предприятията предвид съществуващите сериозни предизвикателства. Нашето общество трябва да преодолее тези предизвикателства и да се адаптира незабавно към промените посредством координирани усилия на всички заинтересовани страни в обществената политика и гражданското общество. Европа може да се превърне в световен лидер, с модерно развитие, основано на собствените ѝ ценности.

2.3.

ЕИСК изразява убеденост, че бъдещето на заетостта би трябвало да бъде ключов приоритет в дебатите относно европейския стълб на социалните права  (2). Някои конкретни въпроси вече бяха разгледани в становищата на ЕИСК относно: цифровия единен пазар и МСП (3), новата програма за умения (4), европейското общество на гигабитов интернет (5), повишаването на цифровата грамотност, електронните умения и електронното приобщаване (6), четвъртата индустриална революция и цифровата трансформация (7), както и в информационния доклад относно средносрочната оценка на програмата „Еразъм+“ (8).

3.   Бъдещето на заетостта

3.1.

Широколентовите мрежи с много голям капацитет ще проправят пътя за използването на голямо разнообразие от нови приложения и среди, като интернет на нещата, автоматизация, компютърни услуги в „облак“, използване на големи информационни масиви или нови бизнес модели, основани на ориентиран към услугите подход. Тази тенденция ще бъде благоприятна с това, че поради нея някои професии, които днес се практикуват само в големите градски центрове, ще се пренесат в отдалечени и/или труднодостъпни поради орографските си характеристики зони. Инструменти като медицински консултации, мониторинг и докладване от разстояние ще дадат възможност уязвимите хора да бъдат наблюдавани дистанционно направо в своите домове. Ще бъде възможно дори малките центрове да разполагат с достъп до високо специализирани професионалисти. Важно е да се признае, че начинът на работа ще се промени за почти всички групи и професии, и че в прогнозите за развитието през следващите десетилетия има голяма доза несигурност. Трябва да осъзнаем, че трябва да се подготвим за неизвестното.

3.2.

В бъдеще ще се наблюдава нарастваща диференциация в организацията на дружествата. От една страна, имаме традиционните дружества с постоянен персонал, които трябва да предлагат привлекателна работна среда — т.нар. „отговорни дружества“ (9). От друга страна, имаме все по-голям брой дружества с „гъвкава“ организация, които също разчитат във все по-голяма степен на „работещи в условията на краудуъркинг“. Това им позволява да реагират доста гъвкаво на промените на пазара. Работещите в условията на краудуъркинг представляват мрежа от висококвалифицирани специалисти — въпреки че до известна степен тя би могла да включва и по-ниско квалифицирани сътрудници — които предлагат уменията си на интернет платформи. Очаква се също така да се появят и различни смесени форми на организация на дружествата. Така например „отговорните“ дружества могат да възложат извършването на част от дейността си на работещи в условията на краудуъркинг. Ще трябва да се потърси решение на нарастващата информационна асиметрия между потребителите и предприятията с методи като, например, етични кодекси за свободните професии.

3.3.

Работещите в условията на краудуъркинг се ползват от свободата си посредством гъвкаво работно време и място на работа. Те предлагат уменията си на пазара, понякога за извършване на дребни задачи, на най-добрата цена. Липсата на социална сигурност при този тип самостоятелна заетост („цифрови номади“) обаче води до значителни рискове. Тенденцията в нашето общество е преминаване от „обичайна“ към „нетипична“ заетост, която освен работещите в условията на краудуъркинг, обхваща и (многократната) работа на непълно работно време и работата с множество изпълнители, и е сериозно предизвикателство за нашите системи за социална сигурност  (10). Четирите компонента на съчетаването на гъвкавост и сигурност (11) трябва да бъдат прилагани и за този нов вид заетост: 1) гъвкави и надеждни договорни отношения, 2) всеобхватно учене през целия живот, 3) активни политики по отношение на пазара на труда, и 4) модерни системи за социално осигуряване.

3.4.

Заетостта се променя и в традиционните дружества с постоянен персонал. Понастоящем няма голямо значение къде се извършват задачите и дейностите, свързани с интензивно използване на знания, като например инженерните дейности или проектите за научноизследователска и развойна дейност. Този тип трудова дейност може да се извършва при все по-свободни условия, което от една страна отговаря на желанието за гъвкавост, изразено от голям брой работещи, но от друга страна може да доведе до по-голяма интензивност и по-големи тежести. Постигането на желания баланс между професионалния и личния живот се е превърнало в един от основните критерии при избор на работодател. Обществото ни е в процес на преход към работна среда, обхващаща множество пространства, която изисква нови социални умения от хората, които работят в нея. Постоянната свързаност би могла да е от полза за съчетаването на личния и професионалния живот, но в същото време може да се превърне в тежест и да доведе до рискове за здравето.

3.5.

Автоматизацията и роботите оказват значително въздействие върху бъдещето на заетостта. Ползите са очевидни: по-голяма производителност и надеждност, както и замяна на монотонния, тежък или опасен труд. Новото поколение т.нар. „роботи сътрудници“ могат да се превърнат във физически партньори за работещите и по-специално да бъдат от полза за хората с физически увреждания. Изкуственият интелект ще позволи да се извърши автоматизация на сложни дейности, което ще се отрази не само на хората, полагащи физически труд, но и на административните служители (застрахователен сектор, финансови услуги, преводачи, правни консултации и др.) (12). Автоматизацията и роботите имат потенциала да стабилизират икономиката в застаряващите общества.

3.6.

Роботите първоначално заменят работниците, но впоследствие могат да бъдат създадени нови работни места. В публичните форуми често се дискутира колко работни места са засегнати и в същото време колко работни места могат да бъдат създадени. Тенденцията е ясна, но цифрите се различават значително. Така например Световният икономически форум прогнозира, че повече от 5,1 милиона работни места ще бъдат закрити в 15 от силно развитите и бързо развиващите се икономики поради резките промени в пазара на труда в периода 2015–2020 г., тъй като изкуственият интелект, роботиката, нанотехнологиите и други социално-икономически фактори изместват нуждата от работници, докато от друга страна, същият този технологичен напредък ще създаде 2 милиона нови работни места (13). Няма съмнение, че използването на роботи ще повиши производителността, което е от полза за икономиката и за нашето общество, тъй като води до по-висок БВП. Почти невъзможно е да се предскаже как излишъкът в БВП ще бъде използван за създаването на нови работни места (14). Можем да си извлечем поука от миналото, когато автоматизацията доведе до повече блага в обществото чрез растеж и нови работни места в конкретни области, като културата, изкуството, туризма, социалните дейности, образованието, комуникациите, развлекателната сфера или здравеопазването. Можем да очакваме, че тази тенденция ще се запази, макар да се реализира с по-бързи темпове, отколкото в миналото. Това би могло да доведе до изкривявания, за преодоляването на които ще е необходим социален диалог на ранен етап.

3.7.

Освен това цифровизацията и роботизацията на транспорта ще доведат до дълбоки промени в естеството на работата и в търсенето на умения. ЕИСК подчертава значението на справянето с тези структурни промени чрез осигуряването на справедлив и безпроблемен преход и преодоляването на недостига на умения (15).

4.   Осигуряване на умения и компетенции

4.1.

Компетенциите са необходимо условие за прилагане на знанията с цел получаване на резултати, които повишават нашето благосъстояние; в същото време ерата на цифровите технологии отправя нови предизвикателства. Очакваме все по-голям брой работници с нетипични трудови договори, които често са лишени от достъп до традиционните схеми за обучение в предприятието. Техническите и социалните компетенции, които обхващат способността да се общува и взаимодейства с хора в различни видове среда и посредством различни технически инструменти, както и предприемаческите компетенции и поставянето на акцент върху отговорността спрямо обществото, вече са задължително условие, но голяма част от образователните системи все още не са в състояние да ги предоставят, тъй като са създадени в друго време. Комитетът още веднъж призовава държавите членки, в сътрудничество с институциите и агенциите на ЕС, а също и с предприятията в Европа, да увеличат своя капацитет и да въведат повече иновативни решения в областта на образованието и развитието на умения, включително обучение на работното място и преквалификация, тъй като Европа се нуждае от истинска промяна на парадигмата по отношение на целите и функционирането на сектора на образованието и разбирането за неговото място и роля в обществото (16).

4.2.

Цифровизацията създава потенциал за достъпни и персонализирани технологии, които могат да предложат повече възможности за ориентирано към обучаващите се учене и да създадат непрекъснат процес на учене между формалното, неформалното и самостоятелното учене. Цифровите решения могат да бъдат включени в стратегиите за учене през целия живот и да бъдат мощен инструмент за намаляване на разминаването между успеваемостта и възможностите. Все пак това зависи до голяма степен от начина, по който цифровата технология е въведена и използвана в учебната среда.

4.3.

За да се постигнат по-добър обучителен опит и по-добри резултати от ученето, е необходимо образователната система да постави учащия се на централно място: именно той/тя следва да регулира своето учене, обучение и повишаване на квалификацията. По този начин учащите ще получат възможност да станат по-активни, цифрово грамотни граждани, които могат да извлекат ползи от придобитите познания чрез контролиране на естеството, мястото, темпото и времето на своето учене в съответствие с възгледите и ценностите си, както и с ценности като солидарност и уважение към различните, които са част от европейската идентичност. Така бъдещите инвестиции в технологиите ще бъдат тясно свързани с инвестициите в хората и с по-големия достъп до възможности за учене през целия живот.

4.4.

Бъдещите умения трябва да отговарят и на нуждите на обществото и търсенето на пазара на труда. Това може да бъде постигнато единствено чрез тясно сътрудничество между публичните и частните образователни институции и всички останали заинтересовани групи, включително социалните партньори и дружествата. По-нестабилните пазари ще породят предизвикателства, тъй като предприятията и работещите ще трябва да се адаптират достатъчно бързо. През 2010 г. (17) ЕИСК заяви подкрепата си за създаването на секторни съвети (ЕСС) по заетостта и уменията на европейско равнище. До момента такива съвети са създадени само в два сектора, а в още 14 сектора проектите за ЕСС са все още в началната си фаза. ЕИСК би искал Европейската комисия да обясни защо този процес протича толкова бавно и не получава необходимата подкрепа от секторите и националните институции.

4.5.

Учащите се следва да бъдат насочвани към иновативни практики за създаване на знания, което включва сливането на социалното, физическото, цифровото, виртуалното и мобилното пространство за учене, и да се „учат да учат“. Така например обучението, базирано на проучвания и проекти, обучението, основано на конкретни явления, дейностите, стимулиращи учащите се, съвместното обучение и „обърнатото“ обучение водят до по-рефлективни и основани на участието учебни процеси. Един от възможните начини да се намали или преодолее разликата между иновациите в технологиите и в педагогиката е да се осъществи по-ефективна връзка между формалните, неформалните и самостоятелните структури на обучение.

4.6.

Ученето през целия живот е необходимост за обществото и за всички съответни участници. То започва със стабилно общо образование — ключов елемент в индивидуалното развитие, който подготвя отделния човек за новите и непредвидени предизвикателства, и продължава за много по-дълъг период с професионалното обучение и самостоятелното учене. Последното следва да бъде подкрепено от хармонизирана система от сертификати и стандарти на равнището на ЕС, както и от подходящи общи инструменти за определяне на съпоставимостта и равностойността на резултатите от наученото. Изискванията за обучение ще придобиват все по-голямо значение с нарастващото търсене на гъвкавост при отделните лица, дружествата и всички образователни и обучителни системи. В това отношение все по-важна роля ще играе интердисциплинарният подход.

4.7.

ЕИСК отново отправя своето предложение (18) да се докаже дали са необходими европейски мерки, които да гарантират, че положителният опит на държавите членки с отпуска за обучение се разпространява в целия ЕС.

4.8.

Настоящите системи като цяло не са адаптирани към структурата на цифровите пазари на труда, където ще преобладава нестандартната заетост. Настоящите системи достигат — ако изобщо достигат — до работниците, упражняващи стандартни форми на заетост, чрез обучение на работното място. Системите трябва да бъдат актуализирани, за да се осигури достъп до обучение на всеки участник в пазара на труда. ЕС ще трябва да мобилизира значително повече средства за инвестиции в обучение; в противен случай подходящото обучение ще се превърне в привилегия за малцина. Това е реален проблем, тъй като само хората с актуални умения имат добри шансове да си намерят достойна и справедливо платена работа.

4.9.

Цифровите умения следва да бъдат въведени от най-ранна училищна възраст (19), а основното образование следва да включва в по-голяма степен интерактивно цифрово обучение (20). Цифровите умения обаче биха могли да надхвърлят рамките на програмирането и да обхванат запознаването с това, което стои отвъд „щракването с мишката“, а именно разбиране на системата, междусистемните връзки, социалното въздействие и въпросите, свързани с поверителността на личните данни и сигурността.

4.10.

Цифровите инструменти играят важна роля за преобразуването и подпомагането на преподаването и това може да доведе до по-голяма ангажираност на учащите се и до по-добри резултати (21). Тъй като преподавателите и учителите ще играят все по-важна роля, техните компетенции трябва да бъдат адаптирани спрямо новите подходи, технологии и знания в новата образователна среда. С оглед на това качествената подготовка на преподавателите ще се превърне в ключов елемент, както и статутът им по отношение на професионалната гъвкавост, възнаграждението, социалните гаранции и др. С цел да се гарантира качествена промяна на образователните системи в Европа, ЕИСК препоръчва да се следват успешните към настоящия момент примери в рамките на ЕС (22) и призовава за повече инвестиции в началното и продължаващото професионално развитие на учителите и другите преподаватели.

4.11.

В допълнение към подпомагането на усилията на участниците във формалното образование да се превърнат в доставчици на образование през целия живот, е необходимо да се предостави допълнителна подкрепа на доставчиците на неформално образование. Те могат да достигнат до групите в неравностойно положение и уязвимите групи и да им осигурят достъп до възможности за учене през целия живот, включително до възможността за признаване на обучение, придобито чрез цифрови, онлайн и отворени ресурси и инструменти на обучение, посредством различни форми на оценяване и самооценяване, методи на непрекъснато или сумарно оценяване.

4.12.

Освен че имат потенциала да подобрят преподаването и учебните процеси, цифровите технологии могат да насърчават нови методи на оценяване, включително самооценяване, които да допълнят традиционните сумарни подходи; по-специално методи, които правят оценяването неразделна част от обучението с помощта на изкуствен интелект, машинен интелект, анализ на ученето и новите начини за обвързване на оценяването с учебните материали. Използването на аналитични технологии дава възможност за бърза обратна връзка, която позволява оценяване в реално време и по този начин допринася за прилагането на по-индивидуален подход в обучението.

4.13.

В областта на науката и научните изследвания на университетско равнище цифровизацията на всяка област на научните изследвания налага използването на огромни количества научни данни. Освен това наличието на подходяща инфраструктура за данни (на национално и международно равнище) ще предостави достъп до тези данни и възможност те да бъдат анализирани дистанционно. Европа планира да създаде необходимата инфраструктура за ускоряване на научните открития и иновациите, но за тази цел по предварителни оценки до 2025 г. ще са необходими и приблизително половин милион експерти в областта на данните  (23). Европа трябва да съгласува усилията си за изграждане на такива основни експертни познания в областта на данните. Висококачественото образование на национално равнище играе важна роля в това отношение и трябва да бъде подкрепено от европейските схеми като „Еразъм+“ и дейностите по програмата „Мария Склодовска–Кюри“.

5.   Ролята на обществената политика и гражданското общество

5.1.

Европа може да предложи много добри примери за посрещане на нуждите от нови умения в ерата на цифровите технологии. ЕИСК приветства различните инициативи на Комисията, свързани с обучението през целия живот, цифровите умения и работни места, новата програма за умения и програмата „Еразъм+“. Създадената от Комисията база данни с добри практики има потенциала да служи като посредник за провеждането на дебат в рамките на ЕС с цел да се набележат насоки и стандарти въз основа на най-добрите практики. В това отношение организираното гражданско общество може и ще играе важна роля.

5.2.

ЕИСК държи да подчертае високо ценената работа, която вършат агенциите на ЕС, като Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) и Европейския център за развитие на професионалното обучение (Cedefop). По-доброто сътрудничество между агенциите би могло да доведе до по-голямо въздействие и да привлече повече внимание от страна на държавите членки и институциите на ЕС.

5.3.

В настоящия момент трябва да бъде разработена система за предоставяне на умения и компетентности за бъдещето на заетостта. По възможност тя трябва да се изгради въз основа на оценяване на уменията и прогнозни проучвания, които да установят нуждите от умения в дългосрочен план на всички равнища; същевременно на европейско равнище следва да се укрепи създаването на секторни съвети по заетостта и уменията, с цел да се предотвратят недостигът и несъответствията на умения. Това е неотложна задача за всички заинтересовани страни, включително за участващите обществени и частни институции.

5.4.

Следва ясно да се определят ролите на различните нива на формалното образование, както и връзките между тях, като например: насърчаване на творчеството и въображението — на предучилищно ниво; съчетаване на творчеството със солидни основни познания и насърчаване на критичното мислене, както и адаптиране на знанията — на училищно ниво; включване на специализирани интердисциплинарни умения — на ниво професионално образование и обучение; разширяване на професионалните интердисциплинарни знания и мислене — на ниво висше образование.

5.5.

Професионалното образование и обучение, което дружествата предоставят на своите служители, е от основно значение. Сътрудничеството между дружествата, университетите и професионалните институции ще бъде изключително важно в това отношение. Ще има все повече организации, които ще предоставят неформално образование, т.е. организирана образователна дейност извън утвърдената формална система. Гражданското общество може да създаде нови образователни форуми за развитие на компетенциите в сътрудничество с различни физически лица, институции и интереси.

5.6.

МСП се нуждаят от специална подкрепа отвън, тъй като по принцип разполагат с ограничени ресурси за обучение, особено при появата на нови технологии и когато все още не разполагат със специфичното ноу-хау. Институции като търговските камари или организациите на упражняващите свободни професии, съвместно с училищата, университетите и частните центрове за обучение, както и институциите, основани на публично-частни партньорства, биха могли да са от помощ при предлагането на образователни програми.

5.7.

Самостоятелното учене ще играе все по-значима роля като продължаващ действително през целия живот процес, при който отделният човек придобива умения и знания от ежедневния си опит; този сектор може да бъде качествено подобрен с помощта на публично финансирани програми, предлагани посредством телевизионни канали, интернет платформи или други медии. Стандартите и сертификатите биха спомогнали тези резултати от обучението да станат измерими и съпоставими, особено в случаите на смяна на работното място.

5.8.

С оглед на всички различни форми на образование трябва да се подобрят съществуващите до момента инструменти за определяне на съпоставимостта и равностойността на самостоятелното учене. Съществуващите системи за признаване на образованието, учебните резултати и компетенциите трябва да бъдат преразгледани, за да се превърнат в надежден и достъпен стандарт за всички, както и да помогнат на учащите се да добият представа за собствения си опит, компетенции и знания.

5.9.

Социалната сигурност и колективното договаряне са проблематични, особено за работещите в условията на краудуъркинг и за лицата с нетипична заетост. Все повече „цифрови номади“ са заплашени от бедност, когато остареят. Обществената политика трябва да разработи правила за справяне с този проблем. По този въпрос вече съществуват някои инициативи за социален диалог. Добър пример е синдикалната организация IG Metall в Германия, която създаде интернет платформата faircrowdwork.org, предоставяща насоки на работещите в условията на краудуъркинг, и съвместно с други заинтересовани страни разработи Кодекс за поведение на платформите на работещите в условията на краудуъркинг. ЕИСК би искал установените най-добри практики да бъдат въведени в цяла Европа.

Брюксел, 20 септември 2017 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS


(1)  Становище на ЕИСК относно „Ролята и перспективите на социалните партньори и други организации на гражданското общество в контекста на новите форми на заетост“; прието през септември 2017 г. (вж. страница 30 от настоящия брой на Официален вестник).

(2)  ОВ C 125, 21.4.2017 г., стр. 10.

(3)  Становище по собствена инициатива на ЕИСК относно „Цифров единен пазар — тенденции и възможности за МСП“, предстои да бъде прието през октомври 2017 г.

(4)  ОВ C 173, 31.5.2017 г., стр. 45.

(5)  ОВ C 125, 21.4.2017 г., стр. 51.

(6)  ОВ C 318, 29.10.2011 г., стр. 9.

(7)  ОВ C 389, 21.10.2016 г., стр. 50.

(8)  „Средносрочна оценка на програмата „Еразъм+“, информационен доклад, приет на 31 май 2017 г.

(9)  Bauer, Wilhelm et al. (2012 г.). Arbeitswelten 4.0. Wie wir morgen arbeiten und leben („Работна среда 4.0. Как ще работим и живеем в утрешния ден“). Dieter Spath, ed. Stuttgart, Fraunhofer Verlag.

(10)  ОВ C 303, 19.8.2016 г., стр. 54; ОВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 161

(11)  Вж. съобщението „Програма за нови умения и работни места: европейският принос за постигане на пълна заетост“, COM(2010) 682 final.

(12)  Становище на ЕИСК относно „Изкуствен интелект — въздействието на изкуствения интелект върху (цифровия) единен пазар, производството, потреблението, заетостта и обществото“, прието на 31 май 2017 г., ОВ C 288, 31.8.2017 г., стр. 1.

(13)  Световен икономически форум. Employment, Skills and Workforce Strategy for the Fourth Industrial Revolution: The Future of Jobs („Стратегия в областта на заетостта, уменията и работната сила за посрещане на четвъртата индустриална революция: работните места на бъдещето“). Global Challenge Insight Report („Доклад за по-добро познаване на глобалните предизвикателства“), януари 2016 г., стр. 13

(14)  ОВ C 181, 21.6.2012 г., стр. 14.

(15)  Становище на ЕИСК относно „Последствия от цифровизацията и роботизацията на транспорта за изготвянето на политики в ЕС“, прието през юли 2017 г., ОВ C 345, 13.10.2017 г., стр. 52.

(16)  ОВ C 173, 31.5.2017 г., стр. 45.

(17)  ОВ C 347, 18.12.2010 г., стр. 1.

(18)  ОВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 161.

(19)  ОВ C 451, 16.12.2014 г., стр. 25.

(20)  Например в Япония разработването на игри представлява част от учебната програма след 5-годишна възраст; в Естония базовото и визуалното програмиране се изучават от втори клас нататък. Тези примери могат да послужат като основополагащи модели.

(21)  Institute for Prospective Technological Studies, Policy brief on ICT for Learning, Innovation and Creativity („Обзор на политиките за използване на ИКТ в областта на обучението, творчеството и иновациите“), 2008 г.

(22)  Като например образователната система във Финландия като цяло, гимназията Ørestad в Копенхаген (Дания), детската градина Egalia в Стокхолм (Швеция) и др.

(23)  Експертна група на високо равнище към Комисията за Европейския облак за отворена наука, Realising the European Open Science Cloud („Създаване на Европейския облак за отворена наука“), 2016 г., стр. 12.


III Подготвителни актове

ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ

528-а пленарна сесия на ЕИСК, 20 и 21 септември 2017 г.

15.12.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 434/43


Становище на Европейски икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет — Развитие на митническия съюз в ЕС и на неговото управление“

[COM(2016) 813 final]

(2017/C 434/07)

Докладчик:

Dimitris DIMITRIADIS

Консултация

Европейска комисия, 17.2.2017 г.

Правно основание

член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

 

 

Компетентна секция

„Единен пазар, производство и потребление“

Приемане от секцията

5.9.2017 г.

Приемане на пленарна сесия

20.9.2017 г.

Пленарна сесия №

528

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

162/0/3

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК счита, че ефективният митнически съюз е ключово условие за процеса на европейска интеграция с цел да се гарантира свободното движение на стоки и да се увеличат конкурентоспособността, търговската и преговорната мощ на ЕС, но също и важен елемент от изграждането на Съюз на сигурност, тъй като допринася значително за борбата с нововъзникващите безпрецедентни заплахи за сигурността, като същевременно гарантира сигурността на гражданите и техните финансови интереси.

1.2.

ЕИСК смята, че основната цел на новото митническо законодателство е опростяването и актуализиране на процедурите и че ефективното прилагане на Митническия кодекс на Съюза (МКС) би допринесло за засилването на икономическата конкурентоспособност на ЕС в световен план.

1.3.

ЕИСК е съгласен с предложението на Комисията за развитие на управлението на митническия съюз, но счита, че повсеместното въвеждане на такова управление изисква провеждането на реформи на множество равнища и решителна намеса на техническия фронт, без да се променя компетентността на ЕС или да се нарушава балансът между институциите. ЕИСК обаче изтъква, че евентуалните реформи не трябва да подкопават улесняването на законната търговия или защитата на основните права.

1.4.

ЕИСК счита, че ефективното прилагане на митническото законодателство включва на първо място усилия да се сведе до минимум възможността за различно тълкуване от страна на административните органи на държавите членки. Преди това трябва да приключат процесът на оборудване с оперативно съвместими компютърни системи и преходът към изцяло цифрова среда, като се вземат предвид различните ресурси, на които се базират организацията и работата на националните органи.

1.5.

ЕИСК смята, че е необходимо да се премине към автоматично централизирано оформяне на митническите формалности, за да се улесни координацията на мерките за предотвратяване и борба с престъпната дейност и да се защитят финансовите интереси на ЕС, така че да се осигури защита на правата, интересите и сигурността на предприятията и европейските потребители. Затова ЕИСК призовава за създаването на Европейска прокуратура, която би дала своя положителен принос за постигането на тази цел.

1.6.

ЕИСК счита, че трябва да се изготви обща европейска митническа стратегия, която да отчита двойствения характер на работата на митническите органи: граничен контрол, съчетан със смесени задачи — митнически проверки, събиране на мита и принос за предотвратяването на престъпната дейност и борбата с нея. В същото време тя трябва да гарантира оптимизирането на материалните и човешките ресурси — като се инвестира в разширяването и модернизирането на първите и се даде приоритет на преквалифицирането и подготовката на вторите — за да се развият мерките на ЕС за административна подкрепа на прилагането на съответното законодателство и за засилен надзор над него.

1.7.

ЕИСК счита, че стратегията трябва да вземе предвид многообразието от икономически оператори, задължени да спазват митническото законодателство, и непосредствената нужда от пълноценно използване на новите технологии и иновациите, като същевременно гарантира пълно спазване на поверителността на данните на отделните лица и предприятията, както и на правата на интелектуална, индустриална и търговска собственост; тя трябва да отчете и човешкия фактор, който е основната движеща сила на митническите органи. Трябва да се обърне специално внимание на микро-, малките и средните предприятия (МСП), както и на потребителите.

1.8.

ЕИСК смята, че функционирането на децентрализирания оперативен модел трябва да се укрепи посредством административно сътрудничество, с централизирана координация от страна на помощен орган или организация под ръководството на Комисията и с участието на Групата за митническа политика, за да се подпомогне прилагането на МКС. Въпросният орган, наред с останалото, ще отговаря за функционирането на програмите за оперативна дейност и преквалифициране, по-специално в сферата на сигурността, предоставянето на висока степен на специализация и повишаването на експертния опит на работещите в митническия сектор. В същото време той ще може да издава насоки за бърз и непосредствен отговор на новите предизвикателства.

1.9.

Освен това ЕИСК счита, че е жизненоважно да се разширят и укрепят програмите „Митници 2020“ и „Фискалис 2020“, които могат да изиграят ролята на катализатор за целенасоченото усвояване на финансиране за целите на управлението (обучение, разпространение на информация, оперативна дейност, оборудване и др.).

1.10.

ЕИСК би искал да види и една по-интензивна процедура за сключване на споразумения за административна взаимопомощ с търговските партньори, която напълно да отразява непрекъснато разширяващото се търговско сътрудничество с държавите извън ЕС и Споразумението за улесняване на търговията на Световната търговска организация (СТО).

1.11.

ЕИСК счита, че трябва да се предприемат ключови действия в областта на защитата и сигурността, където митническите органи вече се сблъскват с предизвикателства. С оглед на това смята, че са необходими по-нататъшно институционализиране и централизирана координация на сътрудничеството между митническите и полицейските органи. Следва да се активизира и междусекторното сътрудничество на европейските агенции и децентрализирани служби, за да се укрепи дейността и да се засили присъствието на Съюза, посредством държавите членки, по външните граници. Сътрудничеството следва да бъде насочено, наред с останалото, към борба с финансирането на тероризма и трафика на оръжие, както и към по-щателен контрол на стоките и технологиите с двойна употреба. Освен това трябва да се подходи ефективно и ефикасно към проблема с фалшифицирането и пиратството.

1.12.

ЕИСК смята, че всички предприети действия трябва задължително да включват открит диалог със заинтересованите страни (предприятия, потребители, митнически органи, митническите служители, профсъюзи и организации на гражданското общество), за да се добие по-пълна и ясна представа за проблемите, на които трябва да се потърси решение, като успоредно с това се направи оценка на интересите на всяка от страните.

1.13.

Накрая, ЕИСК счита, че какъвто и подход да се приеме за модернизиране на митническия съюз, той трябва да отчита правилно промените във външните граници на Съюза, които ще настъпят с излизането на Обединеното кралство от ЕС.

2.   Общи бележки относно митническия съюз

2.1.

Митническият съюз е жизненоважно условие за европейската интеграция и по-специално за гарантирането на единно и безпрепятствено прилагане на свободното движение на стоки по сигурен, прозрачен, щадящ околната среда и удобен за потребителите начин, който да е ефективен от гледна точка на борбата с трансграничната престъпност (1).

2.2.

Митническият съюз стои в основата на единния пазар и затова трябва да отговаря напълно на неговите нужди. Освен това той има значителен принос за засилването на конкурентоспособността на Съюза на световния пазар. Делът на вносните мита в европейския бюджет също е доста голям. По-конкретно, през 2015 г. приходите възлязоха на 18,6 млрд. евро, което се равнява на близо 13,6 % от бюджета на ЕС.

2.3.

Освен защитни мерки под формата на забрани и мерки за гарантиране на безопасността и сигурността на гражданите на ЕС, изграждането на митническия съюз изисква и въвеждането или реформирането на някои мерки, като например приемане на обща търговска политика и обща външна тарифа, както и преференциална тарифа, въведена чрез споразуменията за асоцииране между ЕС и съседните държави и потенциалните страни кандидатки, но също и чрез споразуменията за свободна търговия с трети държави.

2.4.

Целта на митническия съюз е да улесни законната търговия, като по този начин противодейства на измамите при търговските сделки и същевременно блокира незаконното движение на стоки и финансовите трансакции, които биха могли да се използват за незаконни или терористични цели.

3.   Съдържание на съобщението

3.1.

С публикуването на съобщението Комисията цели да започне диалог за модернизирането на митническия съюз с цел да се отрази новата ситуация, настъпила с течение на времето по отношение на:

вътрешните предизвикателства, произтичащи от разширяването и задълбочаването на ЕС и големите качествени и законодателни разлики между публичните администрации, които неизбежно доведоха до намаляване на приходите и пропорционално увеличаване на оперативните нужди,

непрекъснато нарастващите външни предизвикателства и заплахи в областта на сигурността, показателен пример за които са внесеният отвън тероризъм и трансграничната престъпност, както и проблемите, произтичащи от глобализацията на международната търговия, като непрекъснато променящите се бизнес модели, веригите на доставки и нарастването на търговския обмен вследствие на сключването на споразумения с трети държави, както и използването на интернет,

с оглед провеждането на структурна реформа на основните аспекти на митническия съюз и установяването на нов модел на управление.

3.2.

В съобщението си Комисията подчертава необходимостта от повишаване на ефективността на митническия съюз чрез осъвременяване на неговата архитектура с цел да се засили сътрудничеството между митническите органи в ЕС и да се създадат структури, които да могат да се развиват по адаптивен и гъвкав начин.

3.3.

Разглежданото съобщение не предлага разширяване на компетентността на ЕС с включването на нови области, а представлява опит за модернизиране на свързаните с митническия съюз политики, повишавайки тяхната гъвкавост и ефективност, така че да отговарят на непрекъснато променящите се условия.

4.   Проблематични аспекти, които трябва да се вземат предвид

4.1.

При изменянето на МКС бяха въведени значителни промени с цел опростяване и улесняване на търговията. Въпреки това митническото законодателство и законодателството за свободното движение на стоки като цяло продължават да бъдат твърде сложни, наброявайки 1 127 влезли в сила текста (споразумения, директиви, регламенти и решения) (2). Това затруднява позоваването на разпоредбите без необходимото познаване на европейското право.

4.2.

Предишният режим очевидно съдържаше по-големи неясноти, като допускаше възможност за прилагане на съответните разпоредби от националното право; това доведе до спорни резултати, които възпрепятстваха еднаквото прилагане. Всеобхватното кодифициране посредством МКС означава непосредствена приложимост и незабавен ефект на европейското право; то обаче продължава да се прилага изключително от националните митнически системи, които се различават съществено помежду си в организационен план, което води до разпокъсаност, допълнителна административна тежест, бюрократични неуредици и закъснения (3). Освен това изключително дългият преходен период поражда несигурност и може да бъде в ущърб на предприятията, особено микро-, малките и средните предприятия (МСП) и потребителите.

4.3.

Митническите органи по традиция отговарят за събирането на митата и косвените данъци, но сега вече са натоварени и със задачата да допринасят за укрепването на външните граници на Съюза и борбата с незаконните практики, нанасящи вреди във външен и вътрешен план.

4.4.

Разширяванията на ЕС натовариха допълнително децентрализирания модел, който изисква координация и преквалификация на над 120 000 митнически служители, тъй като съществуват фундаментални различия между митническите системи, механизмите за проверка, логистичната инфраструктура — която понастоящем изисква високотехнологични системи, както и осигуряването на персонал за митническите служби и ресурси.

4.5.

Прилагането на новите технологии в европейската промишленост, установяването на цифров единен пазар, както и предложената реформа на системата на ДДС, макар и да представляват напредък, изострят нуждата от гъвкавост и съобразяване на митническите процедури със сложния характер на съвременния търговски обмен. Същото важи и за променящите се модели на производство и потребление, разрастващата се международна търговия и глобалните заплахи за развитието на световната търговия, които формират контекста, в който протича търговската политика на ЕС.

5.   Концепция и основни принципи на управлението на митническия съюз

5.1.

Концепцията за митническо управление трябва да се основава на следните елементи:

смесени задачи: от една страна, митнически проверки и събиране на мита (дейности от чисто икономически характер), и от друга, превенция и принос към борбата с глобалните заплахи, засягащи Съюза (престъпна дейност, тероризъм, организирана престъпност, влошаване на състоянието на околната среда и нарастващи рискове, свързани с търговията с опасни стоки),

инвестиции в по-ефективно прилагане чрез оптимизиране на материалните, технологичните и човешките ресурси, сериозни инвестиции в модернизирането на първите два ресурса и приоритизиране на обучението и подготовката на човешките ресурси с цел да се повиши техният професионализъм и да се гарантира тяхната отчетност,

административна подкрепа на ЕС за еднаквото прилагане на съответното законодателство и засилването на надзора над него,

засилване на взаимосвързаността между националните митнически органи,

конкретизиране на официалното сътрудничество с цел подобряване на времето за реагиране и гарантиране на възможно най-всеобхватно оперативно управление,

междусекторен подход към сигурността между митническите и правоприлагащите органи чрез създаване на синергии и обмен на информация,

адаптиране към промените, въведени със законодателния пакет за създаване на цифров единен пазар, и реформиране на системата на ДДС в ЕС,

използване на новите технологии и иновациите при същевременно спазване на неприкосновеността на данните на гражданите и предприятията,

приоритизиране на всички планове за защита на потребителите и улесняване на оформянето на митническите формалности (на принципа „Мисли първо за малките предприятия!“),

спазване на принципите на добра администрация, правна сигурност и прозрачност;

поставяне на акцент и отдаване на приоритетно значение на човешкия фактор и запазването на работните места.

6.   Необходими реформи от общ характер

6.1.

Според предложението на Комисията, с което ЕИСК е съгласен, оперативната визия за митническия съюз следва да прерасне в съгласувана стратегия с ясен график, която да се основава на посочените по-горе принципи и на елементите, които ще бъдат анализирани по-нататък в становището.

6.2.

Необходимо е да се изготви проучване и оценка на въздействието на новия МКС, чиято междинна версия ще бъде готова през 2017 г., по модела на предходните проучвания, но с по-голям обхват и във всички области на дейност (4), за да може стратегията да инвестира в премахването на проблемите, слабостите, припокриванията, несъответствията и остарелите мерки, и да изгради стабилна основа за следващите стъпки от процеса (5). В проучването следва да се обърне специално внимание на последиците за човешките ресурси в митниците.

6.3.

Следва да се постави акцент върху обмена на информация и добри практики между митническите и административните органи чрез систематично и методично използване на информационните технологии. За тази цел следва да се направи оценка на съществуващите бази данни за митнически цели.

6.4.

Един децентрализиран, благоприятстващ бизнеса модел, основаващ се на административната структура на държавите членки, би могъл да бъде успешен само ако взема под внимание мнението на националните административни органи. С оглед на това е необходимо да се създадат постоянни и гъвкави институционални структури. Затова се предлага създаването на помощен орган или организация под ръководството на Комисията и с участието на Групата за митническа политика, която да отговаря за:

оказването на съдействие във връзка с прилагането на законодателството, включително чрез съставяне на подробно ръководство за прилагането на МКС и систематизиране на останалите текстове,

управлението на инфраструктурата за ИТ; включвайки под шапката си висшето европейско митническо училище (6), което, въз основа на рамката на ЕС за компетенциите в митническата сфера, ще отговаря за:

предоставянето на висока квалификация и повишаването на експертния опит на работещите в митническия сектор въз основа на европейските учебни планове,

организирането на програми за оперативна дейност и преквалификация, по-специално в областта на сигурността,

съставянето на подробно ръководство за прилагането на МКС и неговите разпоредби за прилагане, и систематизирането на съответното законодателство,

общото управление на електронните системи с цел да се осигури достъп до наличната информация и процедури чрез единна платформа, така че да се улеснят предприятията от трети държави. За тази цел следва незабавно да се премине към безкнижна среда, като се създаде обща референтна точка с цел опростяване на процедурите, както се предвижда в МКС,

евентуалното вземане на решение за издаване на насоки с цел бърз и непосредствен отговор на новите предизвикателства.

По въпроса за тази организация ЕИСК остава на позицията си и препоръчва да се създаде европейски екип за бързо реагиране, който да подкрепя специализираната и изключително важна работа на митническите органи, особено разположените по външните граници на Съюза.

6.5.

ЕИСК счита, че Групата за митническа политика на Комисията, която досега работи неформално, със слаби правомощия и незначително влияние, може да играе важна роля в новата ера на митническо управление (7). С оглед на това ЕИСК предлага да се състави правилник за дейността ѝ и призовава държавите членки да си сътрудничат за по-доброто ѝ функциониране. Друг важен въпрос от гледна точка на ЕИСК е това да се даде силен тласък на съществуващото сътрудничество между държавите членки и групите от експерти по въпроси, свързани с митническата политика.

6.6.

ЕИСК счита, че програмата „Митници 2020“ постигна положителни резултати в разпространението и предаването на информация относно митническия съюз както на митническите служители, така и на предприятията. Тя представлява полезен инструмент за сътрудничество на ЕС със страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство (8), с оглед на което разширяването ѝ и удължаването на срока ѝ отвъд определения времеви хоризонт ще допринесат за разгръщането на хоризонтални действия (9) в следните области:

непрекъснато и висококачествено обучение и предоставяне на информация на заинтересования персонал въз основа на европейските данни и стандарти,

инвестиционен и финансов компонент с цел повишаване на качеството и осъвременяване на инфраструктурата за неинвазивна детекторна и лабораторна проверка, както и за повишаване на квалификацията на кадрите, работещи в националните органи, с цел завършване на единната цифрова система.

6.7.

Освен това ЕИСК счита, че програмата „Фискалис 2020“, която има за цел подобряване на данъчните системи на държавите членки, също би могла да допринесе за разгръщането на съвместни дейности и за насърчаването на по-добро сътрудничество между данъчните и митническите органи на транснационално равнище.

6.8.

ЕИСК подкрепя усилията на Комисията — които, наред с другото, са отразени и в съобщението относно плана за действие във връзка с ДДС — да даде тласък на това сътрудничество, като създаде инструментариум на разположение на законодателните и други органи на държавите членки в усилията им за борба с данъчните измами, свързани с ДДС. Този инструментариум ще благоприятства по-плавния преход към окончателен режим на ДДС в ЕС за трансграничната търговия въз основа на принципа на държавата на местоназначение.

6.9.

ЕИСК подкрепя инициативите по модела и в рамките на диалога на Световната митническа организация (СМО), и с оглед на това приветства статута „одобрен икономически оператор“ и единното акредитиране и сертифициране. Затова призовава Комисията да проучи възможността за усъвършенстване на тези инициативи с цел по-нататъшно намаляване на административната тежест и пречките пред предприятията.

6.10.

В този контекст счита, че трябва да се положат усилия за спазване и прилагане на Споразумението на СТО за улесняване на търговията, което опростява и внася яснота в международните процедури за внос и износ, митническите формалности и изискванията във връзка с транзита. Освен това счита, че е жизненоважно да се въведе по-интензивна процедура за сключване на споразумения за административна взаимопомощ с търговските партньори, която да е напълно хармонизирана с непрекъснато разширяващото се търговско сътрудничество с държавите извън ЕС.

6.11.

ЕИСК приветства предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно законодателната рамка на Съюза в областта на митническите нарушения и наказания, което за съжаление доста закъсня; неговото приемане, като се вземат предвид позициите, изразени от Парламента на първо четене, както и аргументите, изтъкнати по-рано от ЕИСК (10), ще допринесе за по-голямата хармонизация и правна сигурност.

6.12.

ЕИСК счита, че е необходимо да се създаде единно европейско гише (портал), на принципа на единния одит, което ще намали административната тежест и ще опрости до голяма степен процедурите за оформяне на митническите формалности. За тази цел трябва незабавно да се разработи база данни за сертификатите на равнище ЕС и да се автоматизира тяхната проверка.

6.13.

ЕИСК е обезпокоен от промените на границите на ЕС, които ще настъпят в резултат на излизането на Обединеното кралство от Съюза. Въпреки това заявяваме подкрепата си за преговори, които да се провеждат добросъвестно и при пълна прозрачност. Считаме, че трябва да се гарантира ангажиментът спрямо мирния процес в Северна Ирландия, а изграждането на „твърда граница“ да бъде избегнато, но по начин, който да не вреди на Съюза и неговите интереси.

7.   Необходими конкретни реформи (полицейско и съдебно сътрудничество по наказателно-правни въпроси, мерки в областта на здравето, безопасността и околната среда)

7.1.

Тук следва да се постави акцент върху защитата на външните граници на ЕС срещу заплахи чрез разгръщане на синергии със съседните държави или страните кандидатки и потенциални кандидатки, и техните митнически органи, с цел управление на рисковете, произтичащи от извънредните ситуации в сферата на сигурността (измами и свързаните с тях незаконни дейности, тероризъм, санитарни, ветеринарни, фитосанитарни или екологични инциденти), като същевременно се проучат възможностите за засилване на международното сътрудничество по същите причини, особено с потенциалните и настоящите търговски партньори.

7.2.

Следва да се проучи задълбочено необходимостта от реформа на други конкретни законодателни актове, които са в сила от повече от десетилетие, без да бъдат изменяни, и което оказват съществено въздействие върху митническото управление. Платформата REFIT може да бъде полезен инструмент за оценка на това дали регулаторната рамка за митническото законодателство е подходяща за тази цел. ЕИСК обаче изтъква, че евентуалните реформи не трябва да подкопават улесняването на законната търговия или защитата на основните права.

7.3.

ЕИСК приветства разработването и прилагането на стратегията и плана за действие на ЕС за управление на риска в областта на митниците и отбелязва необходимостта от засилване на усилията в области, попадащи извън компетентността на митниците, както е отбелязано в доклада на Комисията за напредъка през 2016 г.

7.4.

В допълнение, макар и да приветства усилията на двустранно равнище, ЕИСК счита, че са необходими по-нататъшно институционализиране и централизирана координация на сътрудничеството между митническите, съдебните и полицейските органи с цел по-ефективна борба с финансирането на тероризма и трафика на оръжие и защита на авторското право, стоките и технологиите с двойна употреба, чрез основан на риска контрол, съгласно препоръките на митническата система за управление на риска (CRMS) и с оглед на стратегията и плана за действие на ЕС за управление на риска в областта на митниците и плана за действие на Комисията за засилване на борбата с финансирането на тероризма. Освен това трябва да се положат по-големи усилия за ефективно и ефикасно справяне с фалшифицирането и пиратството.

7.5.

Необходимо е да се постигне напредък по отношение на процеса на изменение на Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, въз основа на резултатите от обществената консултация и препоръките на Специалната група за финансови действия.

7.6.

За тази цел следва да се преразгледа черният списък на страните, които отказват да вземат подходящи мерки за борба с изпирането на пари. Списъкът беше отхвърлен от Европейския парламент с аргумента, че не отразява добре настоящата ситуация: ето защо проверките трябва да бъдат ускорени, както е предвидено и в съответната директива в процес на преразглеждане (четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари).

7.7.

ЕИСК настоятелно призовава Съвета и Парламента да финализират създаването на Европейска прокуратура, която да отговаря за разследването, наказателното преследване и подвеждането под отговорност на извършителите на престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза, и призовава всички държави членки да подкрепят тези усилия.

7.8.

ЕИСК смята също, че следва да се засили и укрепи междусекторното сътрудничество на европейските агенции и служби (децентрализирани или не), като Европейската полицейска служба (Европол), Европейската служба за борба с измамите (OLAF), Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex), Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ), Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст), Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), въз основа на стратегията за интегрирано управление на границите и Регламент (ЕС) 2016/1624, и със специален акцент върху Европейската програма за сигурност с цел:

засилване на междуведомствения диалог и участието на митниците с оглед укрепване на дейността и присъствието на Съюза, посредством държавите членки, по външните граници за целите на предотвратяването, разкриването и разследването на случаите на финансиране на престъпна дейност,

създаване на система за обмен на информация и данни с цел ранно предупреждение (споделяне на данни за веригата на доставки и информация за рисковете), в пълно съответствие с предвиденото в европейското законодателство за защита на личните данни и с оглед на обновената стратегия за вътрешна сигурност (2015 — 2020 г.),

модернизиране на митническите проверки и подобряване на координацията на митническото сътрудничество на равнище ЕС,

събиране, обмен и документиране на добри практики с цел споделяне и обединяване на капацитета и уменията,

подготовка за прехода към режим на „интелигентни граници“.

Брюксел, 20 септември 2017 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS


(1)  ОВ C 229, 31.7.2012 г., стр. 68.

(2)  Проучване за самооценка (оценка на функционирането на митническия съюз от националните митнически органи). Проучване за оценка на митническия съюз (Специален договор № 13 за изпълнение на Рамков договор № TAXUD/2010/CC/101, ГД TAXUD — 2013 г.).

(3)  Вж. например становището на ЕИСК относно „Състояние на митническия съюз“, ОВ C 271, 19.9.2013 г., стр. 66.

(4)  Съобщение на Европейската комисия относно проекта на стратегия за реформиране на управлението на митническия съюз на ЕС (ГД TAXUD — A1, 7/2015).

(5)  Резолюция на Европейския парламент от 19 януари 2017 г. относно справянето с предизвикателствата на прилагането на Митническия кодекс на Съюза (2016/2017(RSP)) P8_TA(2017)0011.

(6)  ЕИСК също включи такова предложение в становището си относно Митническия кодекс на Съюза, ОВ C 229, 31.7.2012 г., стр. 68, под формата на висше европейско митническо училище. То не беше включено в МКС от Европейската комисия.

(7)  Група за митническа политика — Пълноправни членове (на равнище генерални директори на митническите органи на ЕС (E00944).

(8)  В програмата участват 28-те държави членки и 6 страни кандидатки и потенциални кандидатки за членство.

(9)  Вж. например: http://ec.europa.eu/taxation_customs/business/customs-cooperation-programmes/customs-2020-programme_en.

(10)  ОВ C 487, 28.12.2016 г., стр. 57.


15.12.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 434/51


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — План за действие в областта на финансовите услуги за потребители: по-добри продукти, по-голям избор“

[COM(2017) 139 final]

(2017/C 434/08)

Докладчик:

Michael IKRATH

Докладчик:

Carlos TRIAS PINTÓ

Консултация

Европейска комисия, 26.4.2017 г.

Правно основание

член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

 

 

Компетентна секция

„Единен пазар, производство и потребление“

Приемане от секцията

5.9.2017 г.

Приемане на пленарна сесия

20.9.2017 г.

Пленарна сесия №

528

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

136/0/2

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства факта, че на този етап Европейската комисия се въздържа от регулаторни мерки, и я подкрепя в решимостта ѝ да приложи съответните правила за конкуренцията, ако това ще гарантира еднакви условия на конкуренция и защита на потребителите.

1.2.

ЕИСК приветства инициативата на Европейската комисия, с която се цели задълбочаване на единния пазар чрез плана за действие. Това ще наложи, от една страна, постепенното разширяване на обхвата на Икономическия и паричен съюз (ИПС) и, от друга, допълнителна хармонизация на финансовите продукти и услуги в съчетание с цифрови иновации, като същевременно се поддържат справедливи и неутрални от гледна точка на технологиите и бизнес моделите условия на конкуренция.

1.3.

ЕИСК призовава държавите членки да удвоят своите усилия за постигане на задълбочено, хармонизирано, съгласувано и систематично прилагане на разнообразните общоевропейски стандарти, които са в процес на прилагане, за да се гарантира, че те важат напълно за всички потребители и ги защитават от многобройните рискове, свързани с новите финансови сценарии.

1.4.

ЕИСК отбелязва, че трябва да се отдели особено внимание на класическите банки за банкиране на дребно („обикновените банки“) като важен посредник на такива продукти и услуги. Обикновено тези банки, особено на регионално или местно равнище, се ползват с голямо доверие от страна на европейските потребители, които не са особено склонни да сменят доставчика си. При все това на трансграничните продукти следва да се отдава по-голямо значение с цел укрепване на идеята за единен пазар и свободно движение на хора и стоки.

1.5.

В същото време следва да се разгледат и притесненията на потребителите — различия в езика и законодателството, по-високи такси за непостоянно пребиваващите лица, отказ на достъп до определени финансови услуги и продукти за тези лица, разлики в данъчното облагане, свръх експлоатация на законодателството в областта на изпирането на пари, рискове при обмена на валута.

1.6.

ЕИСК приканва Комисията на направи проучване във връзка с това колко на брой икономически уязвими заемополучатели вземат трансгранични потребителски заеми, които не са достъпни за тях у дома (loan shopping), излагайки се по този начин на голям риск от свръхзадлъжнялост.

1.7.

С цел съпоставимост и прозрачност на финансовите продукти и услуги, които да доведат до създаването на еднакви условия на конкуренция между държавите членки, ЕИСК препоръчва да се предприемат стъпки, за да се гарантира, че данъчният режим за продуктите и услугите не е вече пречка пред лоялната конкуренция.

1.8.

ЕИСК настоятелно призовава Комисията да гарантира въвеждането на подходящи, независими и задължително сертифицирани инструменти за сравнение на различните финансови продукти в отделните юрисдикции, които съставляват Европейския съюз.

1.9.

ЕИСК препоръчва да се регулира дейността на големи извъневропейски предприятия в областта на ИТ, като например Google, Apple и др., които могат да използват своите бази данни с клиенти за предлагане на индивидуализирани продукти за директна продажба, без това да подлежи на правилата за защита на потребителите и други нормативни актове на ЕС.

1.10.

ЕИСК е твърдо убеден, че цифровизацията постоянно и непрекъснато променя поведението на потребителите. Ето защо приветства и подкрепя фокуса, който Комисията поставя върху насърчаването на цифровия единен пазар със специално внимание върху финансовите услуги. Комисията има право да акцентира върху премахването на пречките пред трансграничното цифрово разпространение („блокиране на географски принцип“). ЕИСК е на мнение, че това е единствената възможност за постигане на истински единен пазар на финансови услуги за потребителите.

1.11.

В областта на финансовите технологии (FinTech) и в интерес на устойчивото регулиране, както и с оглед запазване на финансовата стабилност във възможно най-голяма степен, Комитетът смята, че трябва да има еднакви условия на конкуренция между всички доставчици на финансови услуги, и че във всеки един момент превес трябва да се дава на същите онези гаранции за потребителите, които са налице и в традиционния банков сектор.

1.12.

ЕИСК препоръчва на Комисията да определи, наред с потребителските продукти, които вече са изложени в плана за действие, и допълнителни продукти, които не са сложни, притежават едни и същи характеристики и следователно могат да бъдат сравними и прозрачни. По този начин те ще могат да бъдат предлагани в целия ЕС като „водещи продукти“ посредством различни системи за дистрибуция (FinTech, традиционни клонове и др.), а потребителите ще бъдат окуражавани да имат по-голямо доверие в тях. При наличието на надеждна информация за продукта и прозрачност на продукта потребителите могат да избират без рискове най-добрия доставчик в ЕС.

1.13.

Следва да се засили независимостта между различните страни, участващи в управлението на едни и същи финансови услуги, като се избягват конфликти на интереси, тъй като това улеснява доброто управление и ефективния надзор на финансовите услуги.

1.14.

ЕИСК подчертава необходимостта от периодичен преглед на въздействието на стандартите за развитие на финансовите продукти и услуги за потребители, като в същото време се укрепват адекватно ресурсите на надзорните органи. Той отбелязва още, че за трансграничните трансакции са необходими и ефективни механизми за алтернативно решаване на спорове (АРС) и онлайн решаване на спорове (ОРС) като ключов фактор за увеличаване на доверието на потребителите.

1.15.

В крайна сметка, ако искаме постигнатите резултати за гражданите и предприятията да бъдат ефективни и ефикасни при минимални разходи, Комитетът е на мнение, че всички действия и текстове по този въпрос трябва да се основават и да вземат под внимание принципите на програмата REFIT. Важно е, без да се накърняват ясните цели в тази област, бъдещите законодателни и регулаторни разпоредби да останат разбираеми и да премахват ненужните пречки. По подобен начин трябва да се избягва свръхрегулирането на национално или регионално равнище с цел постигане на истински неразпокъсан единен пазар.

2.   Контекст на становището

2.1.

Чрез плана за действие се цели да се предостави на европейските потребители по-голям избор и по-добър достъп до финансови услуги в ЕС.

2.2.

В него са обхванати финансови услуги, които са важна част от ежедневието на потребителите, като например спестявания по разплащателни сметки, платежни услуги, кредитни карти, ипотечни и други кредити и различни видове застраховки.

2.3.

Планът за действие е неразделна част от изграждането на по-задълбочен и по-справедлив единен пазар. По отношение на финансовите услуги, това означава, че конкуренцията между доставчиците на финансови услуги и изборът на потребителите трябва да се подобрят, така че потребителите да могат да се възползват от по-ниски цени, по-високо качество на продуктите и иновации.

2.4.

На потребителите следва да се предостави възможност за свободен избор от широк набор финансови услуги и продукти, предлагани навсякъде в ЕС; държавата членка, в която се намира доставчикът, не би следвало вече да бъде от особено значение.

2.5.

Доставчиците на финансови услуги и продукти следва да могат да се възползват от предимствата на пазара в целия ЕС (единния пазар).

2.6.

ЕС вече прие редица мерки за създаване на единен пазар на финансовите услуги за потребителите, като например директивите относно платежните сметки (1), ипотечните кредити (2) и разпространението на застрахователни продукти (3), Плана за действие за изграждане на съюз на капиталовите пазари (4), Стратегията за вътрешния пазар на Европа (5) и Стратегията за цифровия единен пазар (6).

2.7.

Този план за действие беше изготвен въз основа на консултациите, свързани със зелената книга на Комисията (7), с цел откриване и преодоляване на оставащите пречки.

2.8.

Планът за действие акцентира върху три основни области:

повишаване доверието и правата на потребителите,

насърчаване премахването на правни и регулаторни пречки,

осигуряване на постоянна подкрепа за изграждането на иновационни цифрови услуги.

Бяха посочени дванадесет конкретни действия.

2.9.

Като се има предвид, че едва 7 % от потребителите понастоящем използват финансови услуги от друга държава членка, планът за действие определя като приоритет развитието на FinTech и онлайн предприятия.

3.   Общи бележки

3.1.

ЕИСК отбелязва, че изграждането на единен пазар на финансовите услуги в ЕС изисква хармонизиране на различните европейски проекти във връзка с финансовите пазари. Така например съюзът на капиталовите пазари обхваща всички държави–членки на ЕС, а банковият съюз със своите три стълба се отнася само за еврозоната и пазарите на „новите“ държави членки не се вземат предвид. Това означава, че съществуват невидими граници пред желаното предоставяне на финансови услуги и продукти през граница.

3.2.

Следователно ЕИСК намира за подходящо, едновременно с по-нататъшното задълбочаване на единния пазар на финансови услуги, да се разшири допълнително и Икономическият и паричен съюз: без постепенното присъединяване на всички държави членки към единната валута — особено в областта на цифровите технологии — пълното изпълнение на плана за действие ще бъде невъзможно. Съществува и риск алтернативни цифрови валути като биткойн да се възползват от това състояние на нещата, което би могло да подкопае сигурността, защитата на данните и доверието на потребителите в трансграничните финансови услуги.

3.3.

ЕИСК отбелязва, че понастоящем потребителите възприемат търговията с финансови услуги като местен и регионален бизнес модел. Поради това и тъй като все още са налице тревоги и несигурност относно новата финансова среда, Комитетът изразява съгласие със заключението на Комисията, че „е възможно повечето потребители на финансови услуги на дребно да останат съсредоточени върху вътрешния пазар“ (8).

3.4.

ЕИСК счита, че различните данъчни режими в държавите членки са основна пречка пред осигуряване на съпоставимост и прозрачност на финансовите продукти. В много случаи основните продукти са привлекателни поради предлаганото данъчно стимулиране, което обаче облагодетелства единствено националните данъкоплатци. Освен това борбата срещу избягването на данъци, която поставя под съмнение данъчната честност на собствениците на сметки в чужбина, е сериозна пречка пред трансграничния финансов пазар. Ето защо ЕИСК призовава Комисията да включи допълнителни предложения в плана за действие.

3.5.

Въпреки значителните усилия на Комисията, според проучване на Евробарометър № 446 към момента едва 7 % от гражданите на ЕС са се възползвали от трансгранични финансови услуги. Освен това не е ясно и колко на брой икономически уязвими заемополучатели вземат трансгранични потребителски заеми, които не са достъпни за тях у дома (loan shopping), излагайки се по този начин на голям риск от свръхзадлъжнялост. Във връзка с това ЕИСК препоръчва да се проведе проучване на тази тема.

3.6.

Не бива обаче да пропускаме да споменем, че в граничните региони с общ език има трансгранично търсене. Дори в рамките на националните пазари по-малко от една трета от потребителите сменят доставчика си. Една от основните причини за това е по-високото ниво на удовлетвореност, най-вече от местните или регионалните класически банки за банкиране на дребно (вж. Евробарометър № 446). Във връзка с това ЕИСК би искал да посочи, че рентабилността на тези регионални банки е подложена на особен голям натиск от началото на финансовата криза. Следователно трябва да се разгледа въпросът как банките да покрият високите си разходи във връзка с относително малкия дял клиенти от други държави членки. ЕИСК настоятелно призовава Комисията да разгледа и други причини за това слабо закупуване на финансови услуги през граница — различия в езика и законодателството, по-високи такси за непостоянно пребиваващите лица, отказ на достъп до определени финансови услуги и продукти за тези лица, разлики в данъчното облагане, свръх експлоатация на законодателството в областта на изпирането на пари, рискове при обмена на валута и др.

3.7.

В този контекст ЕИСК намира за необходимо да се наблегне най-вече на запазването именно на тази функция на местните и регионалните банки за банкиране на дребно — доставчици на финансови услуги, ползващи се с доверието на потребителите. Това изисква много по-диференцирано банково регулиране при последователно прилагане на принципа на пропорционалност (9). Единствено при това условие банките биха могли да бъдат успешни лидери или последователи в областта на иновациите.

3.8.

Според ЕИСК само ако се изпълни това предварително условие, ще могат да се вземат предвид основателните стремежи на Комисията за финансов сектор, който да използва новите технологии, необходими за развитието на единния пазар, като същевременно продължава да предлага и финансова стабилност, и сигурност за потребителите и инвеститорите.

3.9.

ЕИСК е твърдо убеден, че цифровизацията постоянно и непрекъснато променя поведението на потребителите. Ето защо приветства и подкрепя фокуса, който Комисията поставя върху насърчаването на цифровия единен пазар със специално внимание върху финансовите услуги. Комисията има право да акцентира върху премахването на пречките пред трансграничното цифрово разпространение („блокиране на географски принцип“). ЕИСК е на мнение, че това е добра възможност за постигане на истински единен пазар на финансови услуги за потребителите. Независимо от това, са необходими и други мерки (както е описано в параграф 3.6).

3.10.

ЕИСК споделя мнението на Комисията, че бъдещата работа следва да се насочи, от една страна, главно към правилното изпълнение на приетото досега законодателство (вж. параграф 2.6). От друга страна, са необходими допълнителни мерки, за да се гарантира, че предимствата на единния пазар на финансови услуги в ЕС могат да достигнат до потребителите.

3.11.

Във връзка с това ЕИСК приветства факта, че планът за действие включва амбициозна пътна карта с действия, и очаква националните законодатели, надзорни органи и потребителски организации да имат пълноценна роля в изпълнението ѝ. Тук и социалните партньори имат важна роля.

3.12.

ЕИСК приветства още и факта, че участниците на пазара разполагат с повече възможности за развитие на своите индивидуални финансови услуги, особено що се отнася до цифровите иновации. Това, в съответствие с общата цел, отчита в достатъчна степен доста различните към момента пазарни условия в държавите членки.

3.13.

ЕИСК препоръчва на Комисията да определи, наред с потребителските продукти, които вече са изложени в плана за действие, и допълнителни продукти, които са лесно сравними и напълно прозрачни, не са сложни и притежават едни и същи характеристики. По този начин те ще могат да бъдат предлагани в целия ЕС като „водещи продукти“ посредством различни системи за дистрибуция (FinTech, традиционни клонове и др.), а потребителите ще бъдат окуражавани да имат по-голямо доверие в тях. При наличието на надеждна информация за продукта и прозрачност на продукта (хармонизирана терминология, избягване на прекалено технически описания, лесни и разбираеми условия на договора) потребителите могат да избират без рискове най-добрия доставчик в ЕС.

3.14.

ЕИСК счита, че ефективното комбиниране на нови онлайн технологии и прозрачни и сравними потребителски стоки ще бъде от решаващо значение за по-нататъшното развитие на един по-задълбочен единен пазар на финансовите услуги.

3.15.

Поради това ЕИСК приветства факта, че в документа за обсъждане на Комисията относно задълбочаването на Икономическия и паричен съюз, публикуван на 1 юни, са включени основни аспекти във връзка с хармонизацията на финансовите продукти и услуги в ЕС. По-специално това се отнася до създаването на еднакви условия на конкуренция между различните държави членки и следователно между доставчиците на финансови услуги. По този начин предложенията на Съюза относно ИПС правят съпоставимостта и представянето на различните „трансгранични“ финансови продукти по-лесни.

3.16.

В този контекст ЕИСК счита също така, че е важно да продължи да призовава за регулиране на сектора на финансовите технологии (FinTechs). По време на финансовата криза, продължила между 2008 г. и 2010 г., твърде строгото регулиране („Базел III“, ДКИ IV) беше един от факторите, които попречиха на класическите банки за банкиране на дребно да изпълняват в достатъчна степен основната си функция (предоставяне на заеми на МСП и частни лица), като същевременно предлагането в сектора на финансовите технологии не подлежи на такова регулиране. Ето защо ЕИСК призовава — преди създаването на план за действие за трансгранични финансови услуги за потребителите — да са налице еднакви условия по отношение на нормативната уредба за класическите банки за банкиране на дребно и за FinTechs (10).

3.16.1.

Изключително важно е Комисията да разгледа притесненията на потребителите във връзка с FinTech, като например защитата на личните данни и личния живот, механизмите за колективна защита, рисковете по отношение на свръхзадлъжнялостта, последиците от евентуална несъстоятелност на тези платформи, липсата на независими и отговорни консултации във връзка с предлаганите от тях продукти и услуги, риска от финансово изключване на потребители, които не са цифрово грамотни, експлоатацията и използването на големи информационни масиви, наличността и достъпността на тези продукти, така че да се възстанови изгубеното поради кризата доверие на потребителите във финансовите институции.

3.17.

ЕИСК призовава държавите членки да гарантират, че изпълнението на всяка от предвидените в плана за действие мерки винаги съответства на изискванията за продуктите и услугите, залегнали в Директивата относно достъпността, и на Европейския акт за достъпност.

3.18.

Планът за действие ще постигне желания ефект само ако върви успоредно с постепенно укрепване (както в качествено, така и в количествено отношение) на надзорните функции на финансовите органи чрез въвеждане на систематичен мониторинг на поведението на доставчиците на финансови услуги във връзка с прилагането на ДПУ 2 и ДПФИ II и чрез гарантиране на сложения баланс между неприкосновеността на личния живот и прозрачността и разграничаване между продуктовите консултации и маркетинговите функции. Всичко посочено дотук следва да бъде съчетано с отделянето на специално внимание към агенциите за кредитен рейтинг и независимите финансови посреднически услуги, както ЕИСК вече посочи в своето становище относно Зелената книга.

3.19.

Образованието и обучението през целия живот са необходими за борба с финансовата неграмотност, която може да доведе до свръхзадлъжнялост и финансово и социално изключване.

4.   Конкретни бележки

4.1.

В светлината на посоченото в параграф 3, ЕИСК препоръчва Комисията да се съсредоточи върху бързото изпълнение на мерките относно подобряването на качеството и надеждността на уебсайтове за съпоставка на финансови услуги (действие 4), прегледа на националните мерки за защита на потребителите (действие 8), FinTech (действие 10) и електронната идентификация (действие 11).

4.2.   (Действие 11)

ЕИСК счита, че непоследователното прилагане на национално равнище на настоящите разпоредби за борба срещу изпирането на пари (напр. изискване за пребиваване) е решаваща пречка пред по-нататъшното развитие на единния пазар на дребно. Трябва да се положат максимални усилия за осигуряване на средства за електронна идентификация, които да позволяват възможно най-бързо намиране на клиенти в рамките на единния пазар. Следва да се даде отговор на опасенията по отношение на сигурността и отговорността, за да се повиши доверието на потребителите в процедурите за електронна идентификация.

4.3.

Поради това ЕИСК приветства по-специално мерките, предложени в действие 11, като насърчаване на използването на регламента eIDAS (Регламент за електронната идентификация) — напр. да обхваща модела „дружество-потребител“ — както и стимулиране на нови средства за цифрова интеграция (напр. процедура за видеоидентификация). Във връзка с това ЕИСК подкрепя съответната позиция на Европейския парламент (11) по петата Директива относно изпирането на пари (12). Всички тези цифрови процедури не би трябвало да подкопават защитата на данните и правото на неприкосновеност на личния живот.

4.4.   (Действие 10)

За да гарантира, че финансовите иновации вървят заедно със защитата на потребителите, ЕИСК призовава за създаването на рамка за изпитване на нови финансови услуги (13), която, след като бъде тествана в сътрудничество със заинтересованите страни, би могла да допълва набора от стандартизирани финансови продукти (в съответствие с параграф 3.12).

4.5.   (Действие 8)

ЕИСК подкрепя мерките, предложени в действие 8, чиято цел е да идентифицират и премахнат необоснованото свръхрегулиране от страна на държавите членки. Въпреки това не бива да се омаловажават правилата за защита на потребителите.

4.6.

Освен това ЕИСК препоръчва преразглеждане на действащото специализирано законодателство в областта на финансовите услуги, с оглед на неговото въздействие върху желания единен пазар и цифровата му пригодност. На потребителите следва да се предоставя разбираема, ясна и подходяща информация, която да им дава възможност да направят верен избор. Прекомерните задължения за предоставяне на информация, консултации и документи са в сериозен ущърб на развитието на цифровия единен пазар в областта на финансовите услуги. Ето защо би трябвало да се възприеме цялостен подход за оценка.

4.7.   (Действие 1)

Във връзка с предложеното по действие 1 разширяване на обхвата на Регламента (14) относно трансграничните плащания до плащания във валути, различни от еврото, ЕИСК посочва, че тези транзакции струват на доставчиците много повече отколкото плащанията в евро. Ето защо ЕИСК счита за обосновано наличието на разлика в цените в сравнение с извършените плащания само в евро. Поради това подкрепя прилагането на цени, позволяващи покриване на реалните разходи, за транзакции, които не са в евро. Тези цени, в съответствие с принципа на пропорционалност, следва да отчитат и размера на доставчика, който осъществява транзакцията, както и честотата на тези транзакции.

4.8.   (Действие 2)

Комисията следва да повиши изискванията за прозрачност при динамичното валутно конвертиране.

4.9.   (Действие 3)

ЕИСК подкрепя по принцип тази мярка на Комисията, но обръща внимание на факта, че досега неправилното прилагане на Регламента относно ЕЗПЕ (15) от страна на много участници на пазара води до проблеми, за които потребителите и доставчиците на финансови услуги не носят отговорност. Следователно ЕИСК призовава Комисията да отреди привилегирована роля на пълното прилагане на член 9 от регламента относно ЕЗПЕ (забрана на IBAN дискриминация). Това е единственият начин за разширяване на услугата по прехвърляне на платежни сметки, така че тя да е ефективна в рамките на целия единен пазар.

4.10.   (Действие 4)

ЕИСК счита, че е наложително да се спазват „Основни принципи за инструментите за сравняване“ и призовава Комисията да наблюдава внимателно съществуващите уебсайтове, в сътрудничество със заинтересованите страни, по-специално с потребителските организации. Уебсайтовете за съпоставка следва да отговарят на някои критерии за независимост и прозрачност, както и да бъдат задължително сертифицирани.

ЕИСК предлага съвместно със заинтересованите страни да се проучи създаването на общоевропейски уебсайт за съпоставка, който ще включва посочените по-горе водещи трансгранични продукти (вж. параграф 3.13).

4.11.   (Действие 9)

ЕИСК подкрепя предложените мерки за напредък по отношение на хармонизирането на оценката на кредитоспособността на европейско равнище, тъй като в противен случай при вземането на потребителски кредити от други държави потребителите в неравностойно икономическо положение ще бъдат изправени пред риск от задлъжнялост. Следователно Комитетът подкрепя хармонизираните минимални критерии за оценка на кредитоспособността, включващи действащите единни стандарти за кредитна проверка (Директива 2008/48/ЕО (16), Директива 2014/17/ЕС (17)). Следва обаче да се гарантира, че това не поставя под въпрос новите основани на алгоритми модели за точкова система за оценка на кредитоспособността на Базел III (credit tech).

4.12.   (Действие 7)

ЕИСК подкрепя усилията на Комисията за намиране на начини за предотвратяване на свръхзадлъжнялостта на потребителите. Следователно основният акцент би трябвало да се постави върху финансовото образование и обучението през целия живот, както и върху правилата за отговорно отпускане и вземане на кредити и законодателството във връзка с несъстоятелността на потребителите (18). С цел насърчаване на по-амбициозно и хармонизирано финансово образование ЕИСК препоръчва на Комисията да определи финансовото образование като допълнителна компетентност в рамките на текущото преразглеждане на Европейската рамка на ключовите компетентности. В това отношение социалните партньори споделят особена отговорност.

4.13.

Също така изключително важно е Комисията да обърне изрично внимание на бързите потребителски кредити, които често пъти не са прозрачни и включват различни неравноправни клаузи, като използват заблуждаващи търговски практики, рекламирани в основните медии (преса, радио и телевизия). Във връзка с това ЕИСК призовава надзорните органи на държавите членки да осъществяват подходящ мониторинг върху пазарното поведение на тези предприятия в тясно сътрудничество с потребителските организации.

Брюксел, 20 септември 2017 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS


(1)  ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 214.

(2)  ОВ L 60, 28.2.2014 г., стр. 34.

(3)  ОВ L 26, 2.2.2016 г, стр. 19.

(4)  COM(2015) 468 final, становище на ЕИСК (ОВ C 133, 14.4.2016 г., стр. 17).

(5)  COM(1999) 624 final.

(6)  COM(2016) 176 final.

(7)  COM(2015) 630 final.

(8)  Зелена книга за финансовите услуги на дребно на единния пазар, COM(2007) 226, параграф 10, стр. 6.

(9)  ОВ C 209, 30.6.2017 г., стр. 36.

(10)  ОВ C 246, 28.7.2017 г., стр.8.

(11)  A8-0056/2017.

(12)  COM(2016) 450 final, становище на ЕИСК (ОВ C 34, 2.2.2017 г., стр. 121).

(13)  Вж. ОВ C 246, 28.7.2017 г., стр. 8, параграф 1.4.1.

(14)  ОВ L 266, 9.10.2009 г, стр. 11.

(15)  ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 214.

(16)  ОВ L 133, 22.5.2008 г, стр. 66.

(17)  ОВ L 60, 28.2.2014 г., стр. 34.

(18)  ОВ C 311, 12.9.2014 г., стр. 38.


15.12.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 434/58


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за Директива на Съвета относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД)“

[COM(2016) 683 final — 2016/0336 (CNS)]

„Предложение за Директива на Съвета относно обща основа за облагане с корпоративен данък“

[COM(2016) 685 final — 2016/0337 (CNS)]

(2017/C 434/09)

Докладчик:

Michael MCLOUGHLIN

Консултация

Съвет на Европейския съюз, 21.11.2016 г.

Правно основание

член 115 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Компетентна секция

„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“

Приемане от секцията

7.9.2017 г.

Приемане на пленарна сесия

20.9.2017 г.

Пленарна сесия №

528

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

182/2/11

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК одобрява целите на предложенията на Комисията в областта на ОКООКД.

1.2.

ЕИСК препоръчва да бъдат положени максимални усилия за постигане на консенсус относно въвеждането на ОКООКД, като се отчита чувствителният характер на въпросите, свързани със субсидиарността и суверенитета на държавите.

1.3.

ЕИСК разбира основанията за двуетапния подход, възприет от Комисията, но настоятелно призовава за бързо въвеждане на втория етап след постигането на споразумение по общата основа, тъй като основните ползи ще бъдат усетени от дружествата едва след като бъде извършена консолидация. На първия етап ще има ползи, свързани с борбата срещу агресивното данъчно планиране, но задачата приключва с консолидацията.

1.4.

ЕИСК признава, че Комисията е подновила предложението за ОКООКД както с цел подпомагане на единния пазар, така и с цел борба срещу агресивното данъчно планиране, като доходът се свързва с мястото, където се създава стойността. ЕИСК настоятелно призовава държавите членки да осъществят и двата етапа като ефективна мярка за борба с измамите и насърчаване на растежа.

1.5.

Както и през 2011 г. ЕИСК препоръчва формулата за разпределяне за ОКООКД да бъде преразгледана. Комисията и държавите членки би трябвало да помислят дали да изключват интелектуалната собственост от формулата за разпределяне. Може да са необходими и промени в продажбите по местоназначение, за да се гарантира справедливо прилагане. Комитетът е сериозно обезпокоен от факта, че използването на предложения фактор продажби ще доведе до това, че много от по-малките държави членки износителки ще загубят значителни облагаеми приходи в полза на по-големите държави членки потребителки. ЕИСК счита, че с предложението би трябвало да се цели справедлива формула и избягване на системно небалансираните въздействия.

1.6.

Във връзка с предложенията за амортизация ЕИСК настоятелно предупреждава да се гарантира, че те отразяват реалния опит на предприятията. Амортизационните отчисления може да бъдат твърде ограничени за някои класове активи, които остаряват морално много бързо поради скоростта на технологичните промени.

1.7.

ЕИСК приветства признаването на данъчното третиране на финансирането със собствен капитал за корпоративните инвестиции, изразено чрез предложението за равнопоставеност при третирането на финансирането чрез дълг и чрез собствен капитал. Въпреки това на дружествата, изправени пред икономически затруднения, не следва да бъде налагана по-голяма данъчна тежест.

1.8.

ЕИСК препоръчва предложенията да доведат до справедлив баланс между държавите членки и затова следва да се проучи подробно тяхното въздействие във всяка една държава членка по отношение на инвестиционната привлекателност, запазването и създаването на работни места. ЕИСК изтъква, че за да стане това, държавите членки трябва да предоставят съответната информация.

1.9.

ЕИСК препоръчва чрез предложенията за ОКООКД да се намали сложността там, където това е възможно, предвид заявената цел за осигуряване на сигурност и опростеност. Това е особено важно за третирането на нематериалните активи в счетоводните баланси на дружествата.

1.10.

ЕИСК настоятелно призовава Комисията да обърне внимание на необходимостта от гъвкавост и да гарантира, че държавите и дружествата са в състояние да реагират на променящата се глобална или национална икономическа обстановка, като спазват процедурите на ЕС и си сътрудничат.

1.11.

ОКООКД ще бъде по-ефективна и с по-голяма вероятност ще бъде приета с необходимото единодушие, ако се обърне внимание на редица ключови опасения, изложени в настоящото становище.

2.   Предложението на Комисията

2.1.

Подновеното предложение за обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) представлява единен набор от правила за изчисляване на облагаемата печалба на дружествата в ЕС, насочен към осигуряването на сериозен принос за растежа, конкурентоспособността и справедливостта в рамките на единния пазар. С въвеждането на ОКООКД за изчисляването на данъчно облагаемите си доходи/приходи дружествата с трансгранична дейност ще се съобразяват с една единна система на ЕС, а не с различни национални правила. Дружествата ще подават една данъчна декларация за всички свои дейности в ЕС и ще компенсират загубите, реализирани в една държава членка, от печалбите, генерирани в друга. Вътрешногруповите трансакции вече няма да се облагат с данък на равнището на отделния субект, което ще премахне проблемите с трансферното ценообразуване в областта на ОКООКД. Консолидираната облагаема печалба ще се разпределя между държавите членки, в които групата извършва дейност, като се използва формула за разпределяне. След това всяка държава членка ще облага разпределения ѝ дял от печалбата със своята собствена национална ставка на корпоративния данък.

2.2.

Предвидени са също нови разпоредби в сравнение с предложението от 2011 г. Първо, в предложенията от 2016 г. се призовава за задължителни, а не за факултативни правила за управление на консолидираните групи с годишен оборот, равен на или по-голям от 750 милиона евро; второ, съществуват правила за насърчаване на дружествата да набират собствен капитал за финансиране на инвестициите, за да се противодейства на изкривяванията, свързани с финансиране с дълг, и трето, въведено е свръхприспадане на разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД). В предложението за обща основа се предлага и временно трансгранично компенсиране на загубите с последващо възстановяване, докато не бъде въведена общата консолидирана основа. Към втората стъпка в предложенията ще се премине, след като бъде постигнато политическо споразумение по предложенията за общата основа. Дотогава вторият етап ще продължи да се обсъжда от Съвета.

2.3.

Настоящото предложение на Комисията всъщност се състои от две отделни предложения за директиви на Съвета. Едното предложение е за „обща основа за облагане с корпоративен данък“ или ОООКД, а другото е за „обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък“ или ОКООКД. Разделянето на двата елемента в две отделни предложения е ключова разлика между предложенията от 2016 и 2011 г. Комисията предлага поетапен подход, като първият етап включва определянето на общата основа за облагане с данък и впоследствие ще бъде последван от етап на консолидация.

2.4.

Комисията поднови също предложението за ОКООКД за борба срещу агресивното данъчно планиране, като и предложението за подпомагане на единния пазар, признавайки, че „е малко вероятно то да бъде прието в своята цялост, без да бъде възприет поетапен подход“. Комисията обаче подчертава, че консолидацията е неделима част от предложенията. Задължителният характер на ОКООКД за дружествата с оборот от над 750 милиона евро е част от стратегия за подобряване на перспективите за растеж и борба с агресивното данъчно планиране. Комисията счита, че предложенията са по-привлекателни за бизнеса като цяло, що се отнася до спазването на изискванията и сложността, както и до насърчаването на финансирането със собствен капитал пред финансирането с дълг, когато става въпрос за данъчни облекчения. Трансграничното компенсиране на загубите в една държава членка с печалбите, реализирани в друга държава членка, също се разглежда от Комисията като предимство на предложенията.

2.5.

Комисията заявява, че съществуващата система на международно корпоративно данъчно облагане „вече не се вписва в съвременния контекст“. Според Комисията, когато националните правила се разработват без оглед на въпросите от международен характер, това може да доведе до несъответствия. Макар и да са задължителни за по-големите групи, предложенията от 2016 г. предвиждат и система за доброволно участие на субекти, които подлежат на корпоративно данъчно облагане в ЕС, но са под границата за оборот от 750 милиона евро. Комисията счита, че с тези предложения доходите се обвързват с мястото, където се създава стойността.

2.6.

Комисията признава амбициозността на предложенията, откъдето идва и поетапният характер на тяхното прилагане. Всъщност тя посочва, че затрудненията при обсъжданията относно елемента за данъчната консолидация може да забавят напредъка в други важни области, където може да бъде постигнат по-голям консенсус. Двете предложения обаче са представени заедно като част от една и съща инициатива. Комисията посочва също, че консолидацията се запазва като основен елемент на инициативата и че основните данъчни пречки пред съответните групи могат да бъдат преодолени само чрез консолидация.

3.   Предимствата на предложенията

3.1.

Предложенията съдържат значителни предимства за предприятията и гражданите. Те предвиждат намаляване на разходите за привеждане в съответствие и сложността за големите предприятия, както и за тези, които изберат предложената система и търгуват в целия ЕС. Това е и ключов въпрос с оглед на доизграждането на единния пазар и създаването на равнопоставени условия за всички. Ако бъде въведена правилно, ОКООКД може да играе ключова роля в борбата срещу агресивното данъчно планиране и за възстановяване на доверието сред гражданите в данъчната система. Един общ подход към данъчната основа ще гарантира, че всички държави — членки на ЕС, възприемат сходни подходи, отчитат критично едни и същи неща и позволяват едни и същи данъчни облекчения. Понастоящем многонационалните дружества могат да използват различни данъчни основи и различни данъчни ставки в различните държави членки и понякога използват офшорни субекти, за да плащат много ниски ефективни ставки. ОКООКД решава тези въпроси.

3.2.

Агресивното данъчно планиране води до по-ниски данъчни приходи. Нивото на данъчно планиране буди сериозна загриженост у гражданите на ЕС. ЕС предприе множество мерки за справяне с този проблем и прие план за действие. Една от целите на ОКООКД е да се проучи как да се доразвие този подход, за да се гарантира ефективно корпоративно данъчно облагане в целия ЕС.

3.3.

Посредством значителното намаляване на трансферното ценообразуване в рамките на ЕС, което се постига с ОКООКД, ще се води борба с практиките, водещи до агресивно данъчно планиране. Например активи като интелектуалната собственост се използват често, тъй като стойността им се определя трудно или се фиксира от самото дружество по начин, който отразява слабо пазарната стойност. Те често са предмет на вътрешна търговия между структурите на дружеството.

3.4.

С ОКООКД може да се води борба срещу агресивното данъчно планиране, като се определя къде се извършва реалната икономическа дейност. Дружествата могат да имат определен брой служители и/или да притежават значителни активи в дадена държава членка и същевременно да не реализират никакви или почти никакви печалби в тази държава членка. Понастоящем дружествата, които имат структури в целия ЕС, могат да организират стопанската си дейност така, че основната част от печалбите им там да стигат до европейска централа в юрисдикцията с най-ниските данъчни ставки и/или най-щедрите данъчни облекчения. Това в съчетание с използването на трансферно ценообразуване за нематериалните активи може да доведе до изключително ниски равнища на действителния корпоративен данък за многонационалните дружества с много големи обороти в множество юрисдикции. Предложението за ОКООКД може да разреши тези въпроси. Съдържащата се в предложенията формула е насочена към мястото, където се осъществява икономическата дейност, като продажбите, работната сила и активите са нейни ключови компоненти. Националните данъчни власти също имат своята роля във връзка с тези въпроси.

3.5.

След като бъде приета, ОКООКД трябва да се използва за решаването на въпроса за конкурентоспособността на всички дружества. В предложението следва да се отчетат различните проблеми както пред МСП, така и пред големите фирми.

4.   Общи бележки

4.1.

ЕИСК приветства предложенията за обща основа за облагане с корпоративен данък и обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък като средство за укрепване на единния пазар чрез опростяване на данъчното положение на по-големите дружества и справяне с агресивното данъчно планиране. От 2011 г. насам има значителни промени в по-широкия европейски и световен икономически и политически контекст. Предишното предложение за ОКООКД не доведе до значителен напредък. Комитетът се надява, че новите предложения, които отчитат световните развития, ще имат по-голям успех.

4.2.

С напредъка на дебата относно ОКООКД е важно консолидацията да остане първостепенна цел. Предложението би станало по-добро, ако се намали сложността му там, където това е възможно. ЕИСК насърчава Комисията да се стреми към постигане на максимален консенсус за придвижването на двата аспекта на предложението.

4.3.   Системата за разпределяне на ОКООКД

4.3.1.

Съществуват редица въпроси, свързани с формулата за разпределяне. ЕИСК изразява загриженост относно факта, че не беше направен никакъв опит да се обясни и определи разумно как общата формула (1/3 активи, 1/3 труд и 1/3 продажби по местоназначение) представя по подходящ начин икономическата реалност на предприятието с оглед на разпределянето на облагаемата печалба между държавите членки. Съществуващото предложение би могло да предизвика значителни промени по отношение на мястото на реализиране на печалбата за данъчни цели, което ще окаже значително и неизвестно въздействие върху дружествата и държавите членки. Данъчните приходи са основен елемент на икономическото управление и това може да доведе до сериозно въздействие. ЕИСК счита, че с предложението би трябвало да се цели по-справедлива формула и избягване на системно небалансираните въздействия.

4.3.2.

Поставянето на акцент върху въпроси като оборудването, машините и персонала, макар и да е уместно, не отразява цялата картина в съвременната промишленост. В стратегията за цифров единен пазар например се подчертава значението на интелектуалната собственост. По сходен начин развитията във връзка със съюза на капиталовите пазари могат да поставят акцент върху финансовите активи.

4.3.3.

Безпокойствата на Комитета се дължат до голяма степен на:

(1)

предложението за изключване на интелектуалната собственост от активите. Интелектуалната собственост е икономически фактор, който лесно се трансферира при изчисляването на печалбите. ЕИСК признава, че той е труден за оценяване и поради това не е включен в предложението на Комисията, и призовава държавите членки да помислят как най-добре да подходят към този важен въпрос. Това е особено важно предвид факта, че интелектуалната собственост като такава е важен двигател за създаване на икономическа стойност и във все по-голяма степен диктува посоката на развитие на съвременните икономики. Това решение е в разрез и с непрестанното внимание, което Комисията отделя на стратегията за цифров единен пазар;

(2)

предложението за включване на фактора „продажби по местоназначение“. Комитетът е сериозно обезпокоен от факта, че използването на предложения фактор продажби ще доведе до това, че много от по-малките държави членки износителки ще загубят значителни облагаеми приходи в полза на по-големите държави членки потребителки. Неговото икономическото и социалното въздействие е неизвестно, би било от полза то да се изрази количествено, и ако е необходимо, факторът продажби да бъде преразгледан.

(3)

Въвеждането на цялостна система в целия ЕС за изчисляване и консолидация на основата за облагане с корпоративен данък ще представлява съществена промяна за бизнес средата в ЕС и може да насърчи развитието на единния пазар. Следователно това трябва да бъде анализирано внимателно и да се отправи призив за национални оценки на въздействието. Един от съществуващите и значими набори от правила за всички големи международни дружества са международните финансови и счетоводни стандарти. Всяко отклонение от тях в процеса на планиране на стопанската дейност създава допълнителна тежест за предприятията, а не възможност за спестявания. Тъй като формулата за разпределяне на ОКООКД е разработена от Комисията единствено за тази конкретна цел, тя на пръв поглед противоречи на някои от международните счетоводни стандарти.

(4)

Тъй като яснотата и последователността при употребата на термините е от решаващо значение, особено в сферата на данъчното облагане, Комитетът препоръчва всички основни елементи и по-специално определенията да бъдат разгледани в директивата.

4.4.   Финансиране с дълг или финансиране със собствен капитал

4.4.1.

В предложенията на Комисията се поставя силен акцент върху въпроса за третирането на финансирането с дълг спрямо третирането на финансирането със собствен капитал в областта на корпоративните финанси. Като важен елемент от индустриалната стратегия насърчаването на финансирането със собствен капитал може да се счита за полезно, тъй като диверсифицира риска в дадено дружество и така се избягват множество променливи аспекти при планирането.

4.4.2.

По-специално Комитетът е обезпокоен от факта, че този подход може да бъде процикличен, в смисъл че намаляването на собствения капитал при неблагоприятни условия или прибягването до дълг поради липса на алтернативи, ще доведат до увеличаване на облагаемите приходи и по този начин ще влошат положението на дружеството в момента, в който то е изправено пред най-големи затруднения. Това ще окаже съпътстващо въздействие върху работните места и растежа. Поради тази причина според ЕИСК е необходимо обмисляне на избрания подход.

5.   Конкретни бележки

5.1.

Според Комисията силните страни на нейните предложения са, че те подкрепят предприятията и създават по-лесен и по-ефективен режим за спазване на изискванията и облекчаване на осъществяването на стопанска дейност. Въпреки че насърчаването на единния пазар и подкрепянето на потребностите на предприятията може да се счита за една от основните цели на ЕС, на екзистенциално ниво ЕС е създаден от своите държави членки, за да обслужва техните нужди. Най-малкото Комисията трябва системно да оценява въздействието на предложените промени върху всяка държава членка по отношение на данъчните приходи, инвестициите и заетостта, като използва анализи на международните бази данни и данните на държавите членки. ЕИСК настоятелно призовава държавите членки да дадат на Комисията достъп до всички съответни данни и предлага да се извършват оценки на въздействието и за двата етапа на ОКООКД.

5.2.

Въпреки че премахването на трансферното ценообразуване е ключов елемент от предложенията, е ясно, че концепцията ще продължи да съществува, когато групите осъществяват дейност както в рамките на ЕС, така и извън него. Това неизбежно ще доведе до различни и отделни режими за много дружества. Поради това трябва да се обърне внимание на установяването на групи във и извън ЕС и на смесени структури. Тогава възможностите за избягване на данъци може да се прехвърлят от данъчната основа или договореността, използваща несъответствията при хибридни субекти и инструменти, към дружествените структури и групи.

5.3.

ЕИСК призовава за това дебатът за ОКООКД да се проведе съгласно европейските процедури веднага щом бъде постигнато споразумение. И докато политиката трябва да бъде гъвкава по отношение на променящите се условия, трябва да има и организиран механизъм за адаптиране на политиката към икономическите обстоятелства.

5.4.

Силно приветства начина на третиране на научноизследователската и развойната дейност. Едно свръхприспадане на разходите в тази област по естествен път ще доведе до съществено увеличаване на дейността и ще допринесе за конкурентоспособността. Ще бъде важно предложените мерки да се разглеждат в контекст, като бъдат сравнени с мерките, които вече са предвидени от държавите членки (и които са от най-разнообразен характер). И макар данъчното облекчение за растеж и инвестиции да е важно, от жизненоважно значение е също то, както и свръхприспадането на разходите за научноизследователска и развойна дейност, в качеството си на нов стимул да не се превръща в нова форма на данъчна злоупотреба, след като бъде въведено.

5.5.

Комисията трябва да обмисли възможните спорове, които може да възникнат между данъчните органи и главния данъчен орган. Съвсем възможно е да възникнат спорове относно данъчното облагане на дъщерните дружества в дадена група, както и относно разпределянето на печалбата, което ще отнеме времето, спестено от премахването трансферното ценообразуване.

5.6.

Следва да има яснота относно провеждането на проверки от държавите членки на дъщерното дружество на дадена група, ако приходните органи на съответната държава членка желаят да извършат проверка.

5.7.

Разпоредбите за периодите на амортизация може да се окажат в противоречие с някои стопански практики; тук следва да се разгледа възможността за известна гъвкавост. Много дружества заменят своето оборудване (например компютрите) всяка година или на всеки две години, за да изпреварят тяхното морално остаряване, а през следващите години този процес само ще се ускорява за редица класове активи поради голямата скорост на технологичните промени.

5.8.

Все още е важно да се води борба с избягването на данъци посредством арбитраж на счетоводните кодекси, доколкото тази дейност остава възможна преди консолидацията.

5.9.

Освен това предложенията дават възможност на многонационалните дружества да изключват междинните структури, включително тези в данъчните убежища, тъй като те са извън ЕС. Това трябва да бъде направено с различни методи като правила за трансферното ценообразуване и контролираните чуждестранни корпорации и общ принцип, насочен срещу избягването на данъци.

Брюксел, 20 септември 2017 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS


15.12.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 434/63


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 по отношение на задължението за клиринг, прекратяването на задължението за клиринг, изискванията за отчетност, техниките за намаляване на риска за договорите за извънборсови деривати, които не са преминали клиринг чрез ЦК, регистрацията и надзора на регистрите на трансакции, както и изискванията за регистрите на трансакции“

[COM(2017) 208 final — 2017/090 (COD)]

„Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1095/2010 за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари) и на Регламент (ЕС) № 648/2012 по отношение на процедурите и участващите органи при лицензирането на ЦК, както и на изискванията за признаване на ЦК от трети държави“

[COM(2017) 331 final — 2017/0136 (COD)]

(2017/C 434/10)

Докладчик:

Petru Sorin DANDEA

Консултация

Европейски парламент, COM(2017) 208 final — 31.5.2017 г.; COM(2017) 331 final — 11.9.2017 г.

Съвет на Европейския съюз, COM(2017) 208 final — 6.6.2017 г.; COM(2017) 331 final — 22.8.2017 г.

Правно основание

член 114 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

 

 

Компетентна секция

„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“

Приемане от секцията

7.9.2017 г.

Приемане на пленарна сесия

20.9.2017 г

Пленарна сесия №

528

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

145/0/2

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства тази инициатива, която включва две предложения за регламенти, и насърчава Комисията да ускори пълното прилагане на Регламента за европейската пазарна инфраструктура.

1.2.

ЕИСК приветства горещо факта, че с настоящото предложение на Комисията се прилагат предложенията, отправени в рамките на програмата REFIT, както и че то беше внесено след провеждането на широка обществена консултация. Това гарантира, че са били проведени консултации с всички заинтересовани страни, и доведе до предложение за опростяване и усъвършенстване на правилата и намаляване на разходите за привеждане в съответствие, без да се излага на риск финансовата стабилност.

1.3.

ЕИСК отчита като важен елемент съгласуваността на мерките, предложени от Комисията, с плана за действие за съюз на капиталовите пазари и по-специално с правилата относно секюритизацията.

1.4.

ЕИСК смята, че инициативата на Комисията е обоснована, и приветства факта, че Регламентът за европейската пазарна инфраструктура запазва първоначалната си цел, като се има предвид, че условната стойност на извънборсовите деривати в световен мащаб надвишава 544 билиона евро.

1.5.

ЕИСК препоръчва стандартизиране на видовете деривативни трансакции и инструменти, тъй като това може да допринесе значително за повишаването на качеството на данните.

1.6.

ЕИСК изразява съгласие с предложението на Комисията за въвеждане на клирингов праг за малките контрагенти, тъй като те срещат трудности при получаването на достъп до клиринг.

1.7.

ЕИСК подкрепя предложението на Комисията да се удължи периодът, в който пенсионните фондове са освободени от задължение за централен клиринг, тъй като до този момент не е намерено решение, позволяващо им да разполагат с необходимата ликвидност, без да се засягат интересите на членовете на фонда.

1.8.

ЕИСК приветства предложението на Комисията за създаване на нов надзорен механизъм в рамките на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП). ЕИСК препоръчва на Комисията да отпусне необходимите финансови ресурси за обучение на служителите, които ще работят в новата служба на ЕОЦКП, предвид комплексния характер на надзорната дейност, която ще трябва да бъде извършвана.

2.   Предложението на Европейската комисия

2.1.

През май и юни Комисията представи две предложения за регламенти (1) — за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 по отношение на задължението за клиринг, прекратяването на задължението за клиринг, изискванията за отчетност, техниките за намаляване на риска за договорите за извънборсови деривати, които не са преминали клиринг чрез централен контрагент, регистрацията и надзора на регистрите на трансакции, както и изискванията за регистрите на трансакции.

2.2.

И двете предложения бяха придружени от работен документ на службите на Комисията и оценка на въздействието.

2.3.

В първото предложение за регламент Комисията предлага по-прости и по-ефикасни правила за дериватите. Комисията желае да се занимае със значителните нововъзникващи предизвикателства, що се отнася до клиринга на извънборсовите деривати. В предложението се разглеждат четири елемента: изискванията за докладване, нефинансовите контрагенти, финансовите контрагенти и пенсионните фондове.

2.4.

Във второто предложение за регламент Комисията предлага по-строг надзор над централните контрагенти по отношение на пазара на деривати. Предложението има за цел по-нататъшното подобряване на финансовата стабилност на ЕС чрез създаване на нов механизъм за надзор на пазара на деривати в рамките на Европейския орган за ценни книжа и пазари.

3.   Общи и конкретни бележки

3.1.

Изменението на Регламента за европейската пазарна инфраструктура е част от усилията на Комисията за осигуряване на по-добро регулиране на дериватите. През последните години редица разпоредби на Регламента се прилагат посредством делегирани актове, директиви и регламенти. ЕИСК приветства настоящата инициатива и насърчава Комисията да ускори пълното прилагане на Регламента за европейската пазарна инфраструктура.

3.2.

ЕИСК приветства горещо факта, че с настоящото предложение на Комисията се прилагат предложенията, отправени в рамките на програмата REFIT, както и че то беше внесено след провеждането на широка обществена консултация. Това гарантира, че са били проведени консултации с всички заинтересовани страни, и доведе до предложение за опростяване и усъвършенстване на правилата и намаляване на разходите за привеждане в съответствие, без да се излага на риск финансовата стабилност.

3.3.

ЕИСК отчита като важен елемент съгласуваността на мерките, предложени от Комисията, с плана за действие за съюз на капиталовите пазари и по-специално с правилата относно секюритизацията.

3.4.

Инициативата на Комисията не подкопава основната цел на Регламента за европейската пазарна инфраструктура: надзор и мониторинг на извънборсовите деривати с цел смекчаване на системния риск и намаляване на обема на този вид инструменти, по-специално на тези със спекулативен характер. ЕИСК смята, че инициативата на Комисията е обоснована, като се има предвид, че условната стойност на извънборсовите деривати в световен мащаб надвишава 544 билиона евро.

3.5.

Предложените от Комисията промени в изискванията за докладване ще намалят административната тежест и ще опростят процедурата за докладване за повечето контрагенти. Комисията счита, че ще се подобри и качеството на отчитаните данни. ЕИСК счита, че стандартизирането на видовете трансакции и инструменти би могло значително да повиши качеството на данните.

3.6.

Комисията предлага да се въведе клирингов праг за малките контрагенти. Предложението на Комисията подкрепя тези малки участници, които могат да бъдат малки банки или инвестиционни фондове, тъй като те срещат трудности при получаването на достъп до клиринг. Комитетът изразява съгласие с предложението на Комисията.

3.7.

В предложението за регламент Комисията изразява желание да се удължи периодът, в който пенсионните фондове са освободени от задължението за централен клиринг на портфейли от извънборсови деривати. С оглед на факта, че пенсионните фондове не разполагат с ликвидни средства, позволяващи централен клиринг, както и че те играят ключова роля за осигуряване на доходите на възрастните хора, ЕИСК подкрепя предложението на Комисията.

3.8.

С второто предложение за регламент се въвеждат нови правила и отговорности по отношение на надзора на централните контрагенти, както във, така и извън ЕС. Предложението предвижда засилена рамка за сътрудничество между централните банки и надзорните органи. ЕИСК приветства предложението на Комисията.

3.9.

Предложеният регламент предвижда създаването на нов надзорен механизъм в рамките на ЕОЦКП, който ще има надзорни правомощия по отношение на централните контрагенти както от ЕС, така и от трети държави. Комисията се стреми да засили надзора на централните контрагенти от трети държави, по-специално тези, които могат да играят важна роля в клирингови операции в рамките на ЕС. ЕИСК препоръчва на Комисията да отпусне необходимите финансови ресурси за обучение на служителите, които ще работят в новата служба на ЕОЦКП, предвид комплексния характер на надзорната дейност, която ще трябва да бъде извършвана.

3.10.

Предвид предизвикателствата, произтичащи от извънборсовите деривати във връзка със спестяванията на гражданите, както и системния риск, ЕИСК отново отправя предложението си (2) за програми за финансово образование. Комисията би могла да финансира такива програми за инвеститорите на дребно.

Брюксел, 20 септември 2017 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS


(1)  COM(2017) 208 final — Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 по отношение на задължението за клиринг, прекратяването на задължението за клиринг, изискванията за отчетност, техниките за намаляване на риска за договорите за извънборсови деривати, които не са преминали клиринг чрез ЦК, регистрацията и надзора на регистрите на трансакции, както и изискванията за регистрите на трансакции и COM(2017) 331 final — Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1095/2010 за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари) и на Регламент (ЕС) № 648/2012 по отношение на процедурите и участващите органи при лицензирането на ЦК, както и на изискванията за признаване на ЦК от трети държави.

(2)  Вж. параграф 4.7 в становището на ЕИСК относно „Пазарите на финансови инструменти“ (ОВ C 143, 22.5.2012 г., стр. 74).