30.11.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 408/1

30.11.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 408/2

—

като взе предвид Специален доклад № 25/2012 на Европейската сметна палата, озаглавен „Създадени ли са механизми за мониторинг на ефективността на разходите за възрастни работници, финансирани от Европейския социален фонд?“,

—

като взе предвид Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Еurofound), и в частност нейния анализ от 2012 г. относно тенденциите в заетостта и политиките по отношение на по-възрастните работници в условията на рецесия,

—

като взе предвид приноса на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа по отношение на приоритетните групи, и по-специално на по-възрастните работници,

—

като взе предвид проучването на Eurofound от 2013 г. относно ролята на правителствата и на социалните партньори за задържането на по-възрастните работници на пазара на труда,

—

като взе предвид първото международно проучване на уменията на възрастните, извършено от Комисията и ОИСР през 2013 г. като част от Програмата за международна оценка на уменията на възрастните,

—

като взе предвид ръководните принципи на новите регламенти за Европейския социален фонд за програмния период 2014-2020 г., приети от Парламента на 20 ноември 2013 г.,

—

като взе предвид член 48 и член 119, параграф 2 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0151/2014),

A.

като има предвид, че застаряването на населението, промените в условията на работа, все още съществуващите стимули за ранно пенсиониране, финансовата криза и промените в моделите на производство, както и търсенето на все по-голяма конкурентоспособност, налагат решителни ответни мерки, които да позволят на по-възрастните работници да останат активни на пазара на труда, включително след достигане на пенсионната възраст, когато те желаят това;

Б.

като има предвид, че Лисабонската стратегия, определи „по-възрастен работник“ като всяко лице в трудоспособна възраст между 55 и 64 години;

В.

като има предвид, че през 2012 г. процентът на трудова заетост за хората на възраст между 55 и 64 години бе по-малко от 50 % в Европейския съюз (54,4 % сред мъжете и 41,8 % сред жените) и че в някои държави членки той спадна дори до около 30 %; като има предвид, че посочената тенденция може да бъде причинена от ред фактори като остарели умения и квалификация, отношение на работодателите към по-възрастните работници, затруднения в съчетаването на професионалния и семейния живот и влошаване на здравословното състояние;

Г.

като има предвид, че по-високата възраст на работната сила и по-дългият професионален живот може да имат положителен принос за възстановяване и бъдещ растеж;

Д.

като има предвид, че по-възрастните хора са необходими по отношение на предаването на знания и опит на бъдещите поколения;

Е.

като има предвид, че Лисабонската стратегия (1) и стратегията „Европа 2020“ (2), приета през 2010 г., в които се набелязват икономическите и социални стратегии на Европейския съюз, включват планове за действие за по-голям растеж и повече работни места и поставят цели, особено в областта на заетостта;

Ж.

като има предвид, че поддържането на пригодността за заетост на по-възрастните работници, както и запазването на висок дял от населението, който остава на работа до по-късна възраст, е от първостепенно значение за справянето с демографските предизвикателства и постигането на целта на ЕС за равнище на заетост до 2020 г. от 75 % за населението на възраст между 20—64 години;

З.

като има предвид, за да бъдат подкрепени неотдавнашните промени в пенсионните системи в резултат на повишаването на пенсионната възраст, е необходимо да се въведат мерки на пазара на труда и на работното място за насърчаване на по-дълги кариери и даване на възможност на хората да продължат да работят до навършване на пенсионната възраст;

И.

като има предвид, че в резултат на текущите демографски промени, характеризиращи се с покачване на средната възраст на населението, хората на възраст между 55 и 64 години ще представляват все по-голям дял от работниците в Европа;

Й.

като има предвид, че продължаващата от няколко години икономическа и финансова криза означава, че мерките на Европейския социален фонд (ЕСФ) са по-важни от всякога, като един от инструментите за справяне с високата безработица, а поуките, извлечени от изпълнението на предишни мерки ще бъдат от жизненоважно значение при прилагането на новите програми от 2014 г.;

К.

като има предвид, че ЕСФ, който през програмния период 2007—2013 г. възлизаше на 8 % от общия бюджет на ЕС, е ключов финансов инструмент, предназначен да подпомага държавите членки за постигането на целите на политиката на ЕС в областта на заетостта и социалното приобщаване, и че са необходими надеждни данни, за да се оцени доколко средствата от ЕСФ се изразходват ефективно;

Л.

като има предвид, че за периода от 2007 до края на 2013 г. нито държавите членки, нито Комисията са в състояние да установят колко възрастни работници са получили нови квалификации, за намерили или запазили работно място след като са участвали в действие, финансирано от ЕСФ;

М.

като има предвид, че мерките за учене през целия живот (УЦЖ), финансирани от ЕСФ, предоставят като цяло добри възможности за запазване на заетостта на работниците (например чрез преквалификация и повишаване на професионалните умения за пригодност за заетост);

Н.

като има предвид, че по-възрастните работници съставляват по-малко от 5 % от участниците в дейностите за обучение през целия живот на ЕСФ, което свидетелства за ниски равнища на участие в програмите за обучение, но не за липсата на обучение или квалификации от страна на съответните работници;

О.

като има предвид, че държавите членки определят управляващи органи (УО) за изпълнението на многогодишните оперативни програми (ОП), изготвени от държавите членки след консултации със заинтересованите страни и двустранни срещи с Комисията и които бяха окончателно приети под формата на решения на Комисията, и които създават и поддържат системи за финансово управление и системи за контрол за изпълнение на програмирането, проверките, наблюдението и докладването;

П.

като има предвид, че обикновено оперативните програми обхващат различни групи безработни (младите хора, възрастните работници, дългосрочно безработните и тези, които не са в процес на заетост, образование или обучение);

Р.

като има предвид, че изпълнението на ЕСФ трябва да се извършва в съответствие с Финансовия регламент на ЕС, и по-специално с основните принципи на добро финансово управление, т.е. икономичност, ефикасност и ефективност;

1.

Изразява загриженост относно факта, че в оперативните програми за периода 2007—2013 г. определението за „възрастни работници“ не се използва последователно; отбелязва, че много от управляващите органи не използват в съответните си оперативни програми понятието „възрастни работници“ във вида, в който е определено от Лисабонската стратегия, а именно всяко лице в трудоспособна възраст между 55 и 64 години, а използват вместо това различни възрастови групи; счита, че определението за „възрастни работници“ следва да бъде адаптирано към максималната законова пенсионна възраст в съответните държави членки;

2.

Изразява съжаление относно липсата на пълни и надеждни данни, включително данни, разпределени по пол, въз основа на които да се оцени ефективността на разходите по ЕСФ за възрастните работници; споделя становището, че използването на средства по ЕСФ трябва да бъде прозрачно; подчертава, че информацията относно финансираните програми, постигането на техните цели и размерите на съответния бюджет следва да бъде на разположение на гражданите по лесно достъпен начин на публични уебсайтове;

3.

Признава, че в зависимост от своето специфично социално-икономическо и демографско положение държавите членки използват различни възрастови групи за определяне на по-възрастните работници; изразява съжаление обаче, че това определение не винаги се прилага последователно по време на целия процес на програмиране в дадена държава членка; насърчава държавите членки следователно да гарантират, в рамките на предстоящия програмен период (2014—2020 г.), че възрастовите групи, използвани за анализ на потребностите, са същите както и възрастовите групи, използвани в програмите и/или в свързани с тях действия и цели;

4.

Подчертава, че изпълнението на ЕСФ трябва да се извършва в съответствие с Финансовия регламент на ЕС, и по-специално с основните принципи на добро финансово управление, като например ефективността, която следва да се разбира като постигането на конкретните поставени цели и на предвидените резултати;

5.

Призовава държавите членки да се опират в по-голяма степен на количествени и качествени данни при анализа на социално-икономическото положение на по-възрастните работници и да осигурят измерима причинно-следствена връзка между действията, набелязани в рамките на оперативните програми, и преследваните цели, което би улеснило проверката на съгласуваността между установените нужди, избраната стратегия и поставените конкретни цели и би направило възможно вземането на разумни решения по отношение на бъдещето;

6.

Изразява съжаление, че данните, предоставени от държавите членки, необходими за извършването на оценка на настоящото положение на заетостта сред по-възрастните работници, оценка на бъдещото развитие и приемане на мерки за постигане на набелязваните цели, са ненадеждни и с незадоволително качество; призовава да бъдат приети мерки, които да мотивират държавите членки да предоставят надеждни и висококачествени данни;

7.

Отбелязва, че настоящата регулаторна рамка (2007–2013 г.) осигурява финансови данни единствено на равнище приоритетна ос и че нито една от оперативните програми, които са в процес на преразглеждане, не разполага с приоритетна ос, насочена конкретно към по-възрастните работници; изразява съжаление относно трудностите при точното оценяване на размера на финансирането, отпуснато за дейностите, за които е предназначено, по-специално за по-възрастните работници;

8.

Отбелязва, че за периода 2007—2013 г. в оперативните програми не са включени приоритетни теми, чиито предмет да са инициативи за възрастните работници, като например „насърчаване на активното остаряване и удължаване на трудовия живот“, главно поради различните тълкувания на формата, която приоритет от този тип, следва да възприеме;

9.

Счита, че специфични групи работници, като работещите на смени или заетите в тежката промишленост, се нуждаят от специално адаптирани програми и проекти, които се различават от тези, чиято заетост е не толкова физическа, като работниците в индустриите и секторите на услугите; изтъква освен това, че полът трябва да бъде включен като фактор в политиките;

10.

Твърдо е убеден, че опитът на по-възрастните работници е актив, който следва да се използва по най-добрия възможен начин, не само за да може по-възрастните работници да останат активни на пазара на труда на работното си място, но и за да могат да използват натрупания опит в процеса на смяна на своята работа;

11.

Изразява загриженост относно факта, че в оперативните програми „по-възрастните работници“, въпреки че са определени като целева група, не винаги имат свои собствени показатели или целевите стойности, което води до положение, при което е трудно или дори невъзможно да се прецени ефективността на мерките, насочени към потребностите на по-възрастните работници; отбелязва, че когато показатели са действително включени в проектите, те се отнасят най-вече до постижения като брой на участниците и резултати, а не до конкретни въздействия;

12.

Призовава Комисията да постави по-силен акцент върху борбата с възрастовата дискриминация на по-възрастните работници и да използва своите прерогативи в рамките на съществуващите правни инструменти за справяне с явни форми на възрастова дискриминация в някои държави членки и в определени сектори на икономиката;

13.

Призовава мерките да оценяват не единствено пригодността за заетост, но и напредъка в областта на придобиването на умения (включително неспециализирани умения), по-високо самоуважение и повишаване на мотивацията; отбелязва, че предаването на житейски умения и неформалното образование допринасят съществено за постигането на тази цел;

14.

Призовава всички пречки, които възпират активното остаряване, да бъдат наблюдавани и отстранени и да бъде подкрепяно обучението през целия живот, по -специално по отношение на придобиването на нова квалификация и технически умения като например компютърна грамотност и овладяване на чужди езици; подчертава, че активното остаряване и обучението през целия живот сред по-възрастните мъже и жени следва да се превърнат в обичайни характеристики на професионалния живот и че съответните политики следва постоянно да се наблюдават, оценяват и подобряват;

15.

Призовава по отношение на новите оперативни програми да се прилага по-еднороден подход при избора на целеви групи и използването на данни за пазара на труда на национално равнище, за да се определят амбициозни, но реалистични цели; подчертава, че по време на подготовката на оперативните програми е необходимо да се проведе и диалог относно даването на приоритет на дадени целеви групи с оглед на бъдещото значение на нарастващата група на възрастните работници;

16.

Изразява загриженост относно факта, че някои от целите и показателите, които се използват в проектите, не са пряко свързани с мерките по ЕСФ, което затруднява оценката на тяхното изпълнение, например определянето на техния успех или провал по отношение на постигането на макроикономическите цели, определени в оперативните програми, като се има предвид, че това е извън обхвата на действията на ЕСФ, тъй като те зависят до голяма степен от външни фактори като икономическата среда, схемите за социална закрила и условията за местните публични или частни инвестиции;

17.

Изразява съжаление, че нито една от оперативните програми не включва средносрочни етапи, нито установява подходяща йерархия между различните измерими цели, които да бъдат постигнати, което биха позволили на управляващите органи да прилагат коригиращи действия възможно най-бързо;

18.

Изразява съжаление относно факта, че поради това Комисията не бе в състояние да докладва по подходящ начин за цялостните резултати и въздействието на дейностите, насочени към подобряване на положението на по-възрастните работници в държавите членки, финансирани от ЕСФ;

19.

Твърдо е убеден, че Комисията следва да засили начина на оценяване на постиженията на оперативните програми; настоятелно насърчава въвеждането на ясно посочен набор от стандартизирани данни за изпълнението (който е надежден, проверим и своевременен) за бъдещите програми, които биха могли да бъдат, по целесъобразност, обобщени на равнището на ЕС за програмния период 2014-2020 г.;

20.

Приветства факта, че новият фокус на фондовете в обхвата на общата стратегическа рамка за следващия програмен период 2014—2020 г. е поставен върху резултатите, съгласно която всички предлагани мерки трябва да бъдат насочени към постигането на специфична цел;

21.

Подчертава, че набелязването на ясни приоритети в новите оперативни програми с оглед постигането на резултати ще предостави възможност за намирането на полезни взаимодействия между различните фондове и други източници на финансиране, с което ще спомогне да се гарантира, че мерките за постигане на предложените цели са възможно най-ефективни, както на национално, така и на транснационално равнище;

22.

Счита, че е необходимо показателите, използвани в рамките на новите оперативни програми, да включват алармиращи показатели по отношение на финансови и физически фактори, и приветства факта, че последните са предмет на специален мониторинг, така че причините за отклонения от даден праг по отношение на планираните цели да бъдат анализирани от звеното за оценка в сътрудничество с междинните органи по програмите, с оглед да се определи дали отклоненията са причинени от временни обстоятелства или от структурни проблеми, които налагат по-задълбочен анализ или, при необходимост, изменения в програмата;

23.

Счита, че също така е необходимо да се следи дали настъпват промени или не в социално-икономическия контекст и в националните приоритети и/или приоритетите на Съюза, и дали при изпълнението на оперативните програми се пораждат проблеми, които налагат съответната програма да бъде подложена на оценка и съществено променена;

24.

Призовава систематичното използване на съответни показатели за изпълнението, като оперативни цели, цели по отношение на резултатите и на специфичното въздействие, да бъде включено в условията за проектите, така че програмите по ЕСФ за периода 2014—2020 г. да могат да подобрят не само количеството и качеството на данни, събирани за по-възрастните работници на пазара на труда, но и процеса на вземане на решения;

25.

Призовава държавите членки, през следващия програмен период да прилагат и допълват, доколкото е целесъобразно, общите показатели, предвидени в регламента за ЕСФ, за да се установи колко от по-възрастните работници, разпределени по пол, са участвали във финансирани по ЕСФ проекти, съсредоточаващи се върху приспособяване към работното място, придобиване на умения, подобряване на положението на пазара на труда за отделните лица или намиране на работа, и колко от тях са придобили нови квалификации, подобрили са положението си на пазара на труда или са намерили работа, след като са се възползвали от проектите, финансирани от ЕСФ;

26.

Припомня, че като цяло, е необходимо проектите да отразят правилно целите на оперативните програми с цел да се намали рискът от неизпълнение на първоначално поставените цели; призовава управляващите органи да проверяват систематично за наличието на тази връзка с цел да изберат най-добрите проекти;

27.

Силно насърчава заинтересованите страни да подобрят методологията, по целесъобразност, с цел да се извърши преход от опростен подход по отношение на отпускането на средства или действителните разходи към прилагането на интегриран подход, насочен към постигането на най-добри резултати в управлението на проектите;

28.

Приканва Комисията да проверява по-щателно предоставянето и качеството на данните, предоставяни от оперативните програми и да изготви ръководство, съдържащо оперативни съвети, до което държавите членки да имат достъп;

29.

Счита, че всяка система за мониторинг следва да разчита на ефективното документиране на проверките, извършени по оперативните програми, с цел да се постигне задоволително ниво на гаранции;

30.

Приветства факта, че като цяло управляващите органи определят ясно изискваните от тях данни за мониторинга; въпреки това припомня, че системите за мониторинг и оценка следва да дават възможност за своевременна и периодична проверка на постигнатия напредък за осъществяване на набелязаните цели, както и възможност за бърза реакция при значителни отклонения от тях;

31.

Призовава за по-точни нормативни изисквания по отношение на оценките, изисквани от управляващите органи, както за определяне на минимален набор от теми за оперативните програми, които да бъдат обхванати в процеса на оценяване; призовава да се положат усилия, за да се гарантира, че извлечените поуки от управлението на програми са надлежно взети предвид при вземането на решения в бъдеще;

32.

Призовава Комисията постепенно да постигне баланс и да подобри своите инструменти за управление, така че да премине от простия мониторинг на спазването — въз основа на принципите на законосъобразността и редовността на плащанията — към измерване на напредъка в постигането на целевите стойности и постигнатите резултати в използването на ЕСФ през следващия период 2014—2020 г.; припомня, че успешното установяване на стабилна рамка на изпълнението, с ясни и измерими цели, и цели, които осигуряват отчетност и резултати, е от ключово значение за постигане на максимално въздействие върху растежа и заетостта и изисква общи и равностойни усилия от страна на Комисията и държавите членки;

33.

Приветства предложението на Комисията за подобряване на оценката на изпълнението на оперативните програми през програмния период 2014—2020 г., както и включването на набор от общи показатели за изпълнението и резултатите, включително дългосрочни показатели за резултатите, в регламента за ЕСФ;

34.

Във връзка с това, насърчава Комисията да засили сътрудничеството си с други международни институции, като ОИСР, въз основа на специфични оценки за групите в неравностойно положение или за категории уязвими работници и набелязвайки конкретни мерки, за да подпомогне държавите членки да определят по-добре ключовите приоритети, стратегиите и устойчивите проекти, имащи право на финансиране от ЕСФ през предстоящия период 2014-2020 г.;

35.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

30.11.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 408/8

—

като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2009 г. относно съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите — Програма от Стокхолм (1),

—

като взе предвид Стокхолмската програма на Европейския съвет — отворена и сигурна Европа в услуга и за защита на гражданите (2),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид съвместните разисквания на комисията по правни въпроси, комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по конституционни въпроси в съответствие с член 51 от правилника,

—

като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси, комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по конституционни въпроси, както и становищата на комисията по външни работи и комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0153/2014),

1.

Счита, че Договорът от Лисабон и признаването на правно обвързващия характер на Хартата на основните права на Европейския съюз са довели до значителни подобрения и са засилили конституционната основа на институциите на ЕС и на държавите членки за постигане на целта за установяване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, но отбелязва, че някои области изискват допълнителни усилия, особено във връзка с прилагането им; счита, че за тази цел е необходимо Договорите и вторичното законодателство да се прилагат по еднакъв начин в целия ЕС; поради това е съгласен с виждането, че възможностите за неучастие или специалните режими следва да се избягват, а по възможност и да се премахнат; изисква Комисията и председателството на Съвета да изпълняват по-добре задължението си за предоставяне на информация на Парламента незабавно и изчерпателно на всички етапи на процедури, които водят до сключването на международни споразумения; изразява съжаление за забавянето при привеждането на актовете от предишния трети стълб в съответствие с новата йерархия на нормите — основни актове, делегирани актове и актове за изпълнение — съгласно Договора от Лисабон и новата институционална структура;

2.

Счита, че разширяването на използването на обикновената законодателна процедура е направило законодателството по-легитимно и го е приближило до гражданите, като е увеличи влиянието на Парламента — единствената пряко избрана институция на Съюза; счита, че при бъдещи преразглеждания на Договора следва да се премахнат останалите изключения от използването на обикновената законодателна процедура;

3.

Отбелязва, че в съобщението си от 20 април 2010 г., озаглавено „Установяване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите на Европа — План за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм“ (COM(2010)0171), Комисията призовава за „по-голяма амбиция при отклика на ежедневните грижи и очаквания на хората в Европа“, и че в него тя подчертава, че „Съюзът трябва да бъде в състояние да реагира на неочаквани събития и да проявява бързина при възползването от предоставени възможности и при предвиждането на бъдещи тенденции и адаптирането към тях“;

4.

Припомня прилагането на обикновената законодателна процедура на ЕС като принцип, включващ процеса на вземане на решения в по-широк кръг от политики, свързани с пространството на свобода, сигурност и правосъдие, изискването на Договора решенията да „се вземат при възможно най-голямо зачитане на принципа на откритост и възможно най-близко до гражданите“, както и засилената необходимост от гъвкавост; призовава Комисията да се възползва от правото на законодателна инициатива при пълно спазване на правомощията си, установени в Договорите, и на заложените в тях принципи, включително принципа на субсидиарност, и в тясно сътрудничество със съзаконодателите;

5.

Счита, че засиленото участие на националните парламенти в дейностите на Съюза съобразно посоченото в Протокол № 1 (относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз) и Протокол № 2 (относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност), приложени към Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, е оказало положително въздействие в частност върху развитието и функционирането на пространството на свобода, сигурност и правосъдие — не само поради факта, че сега съответствието с принципа на субсидиарност е гарантирано в по-голяма степен, но и поради това, че по-масовото и по-тясно участие на народите в Европа в демократичния процес е дало важен принос за законодателството и изработването на европейските политики;

6.

Призовава за засилване на сътрудничеството и на диалога между националните парламенти и Европейския парламент, както и между институциите и органите на ЕС като цяло и националните парламенти, за да се гарантира, че информацията относно инициативите на ЕС се предоставя, доколкото е възможно, пряко и незабавно от институциите и органите на ЕС на националните парламенти;

7.

Отбелязва, че дори при липсата на споразумение относно единна избирателна процедура за изборите за Европейски парламент се забелязва постепенно уеднаквяване на избирателните системи, по-специално в резултат на създаването на политически партии и политически фондации на равнището на ЕС, на работата за учредяване на европейски устав въз основа на предложението на Комисията за реформа на правилата за европейските политически партии и за забрана на двойния мандат, като статутът на член на Европейския парламент вече е несъвместим с този на член на национален парламент; насърчава по-голяма прозрачност на процедурите за номиниране на кандидати, гарантираща тяхната независимост;

8.

Счита, че демократичната роля на Парламента следва да бъде популяризирана повече сред обществеността и че предизборните кампании за него следва да бъдат съсредоточени върху действително европейски въпроси;

9.

Във връзка с това счита, че в бъдеще ще бъде наложителна реформа на изборната процедура с цел подобряване на легитимността и ефективността на Парламента в съответствие с принципите, заложени в Договорите; счита, че подобна реформа ще насърчи гражданите на ЕС да участват в изборите за Европейски парламент в държавата членка на пребиваване, на която не са граждани;

10.

При все това приветства като първа стъпка приемането на Директива 2013/1/ЕС на Съвета от 20 декември 2012 година за изменение на Директива 93/109/ЕО по отношение на някои от условията и реда за упражняване на правото на граждани на Съюза, пребиваващи в държава членка, на която не са граждани, да бъдат избирани в избори за Европейски парламент (3), тъй като с нея се смекчават задълженията, наложени на гражданите на ЕС, пребиваващи в държава членка, на която не са граждани, с оглед на участието им в избори за Европейски парламент; настоятелно призовава да се премахнат бюрократичните бариери, които все още възпрепятстват участието в изборите за Европейски парламент на граждани на ЕС, пребиваващи в държава членка, на която не са граждани, и насърчава сътрудничество между държавите членки за премахване на това бедствие, което излага на риск демократичните стандарти на ЕС; отново заявява, че трябва да се предприемат допълнителни мерки, за да се гарантира правото на глас на всички граждани на ЕС, независимо от настоящото им пребиваване;

11.

Приветства приемането на Регламента относно Европейската гражданска инициатива (4), който предоставя на гражданите на ЕС правомощия за политическа инициатива, които са идентични на тези, от които се ползват Европейският парламент и Съветът;

12.

Счита, че гражданската инициатива може да играе ключова роля в определянето на въпроси, които следва да се разглеждат на равнището на ЕС, и че тя засилва легитимността на политическите процедури на равнището на ЕС;

13.

При все това изразява съжаление във връзка с техническите проблеми, с които се сблъскват организаторите на граждански инициативи, и призовава Комисията да ги разреши;

14.

Изтъква, че ефективното прилагане на гражданската инициатива се възпрепятства не само от технически, а и от финансови проблеми поради липса на бюджетни ресурси;

15.

Счита, че ЕС следва да насърчава най-високо равнище на защита на правата на човека и основните свободи за всички; на мнение е, че главата от Стокхолмската програма относно насърчаването на правата на гражданите съответства на тази амбиция; при все това отбелязва, че въпреки постигнатия напредък прилагането на тази глава следва да се ускори;

16.

Приема за сведение съобщението на Комисията и припомня приетите позиции на Парламента относно установяването на нова рамка на ЕС в областта на правовата държава с цел засилване на капацитета на ЕС да разглежда така наречената „дилема от Копенхаген“ — положение, при което Съюзът установява високи стандарти за страните кандидатки за членство, но не разполага с инструменти за самите държави членки — чиято цел трябва да бъде да обезпечи спазване от всички държави членки на общите ценности, залегнали в член 2 от ДЕС, с приемственост на критериите от Копенхаген, докато не бъде изменен Регламентът за създаване на Агенция за основните права (5), за което Парламентът няколко пъти е отправял искане;

17.

Във връзка с това приветства съобщението на Комисията относно нова рамка на ЕС за укрепване на принципите на правовата държава (COM(2014)0158) и очаква сътрудничеството си с Комисията във връзка с ефективното изпълнение на рамката; изтъква, при все това, че редовна оценка на спазването от страна на държавите членки на основните ценности на ЕС съобразно член 2 от ДЕС продължава да бъде необходима; отчита специалната роля, отдадена на експертния опит и препоръките на Венецианската комисия, и припомня, че Агенцията за основните права, съдебните мрежи и други независими експертни органи следва също да допринесат за оценката на заплахите за принципите на правовата държава;

18.

Изразява опасения, че икономическата криза може да прерасне в криза на демокрацията, и счита, че са необходими силен политически стимул и прозрачно функциониране на демократичните институции на национално и европейско равнище с цел защита на демократичните постижения, правовата държава и основните права, за борба с нарастващия популизъм в Европа и за по-нататъшно укрепване на гражданството на ЕС; загрижен е поради проявите на открита нетърпимост към мобилността на гражданите на ЕС, целяща да се подкопаят правата на работниците от някои нови държави членки;

19.

Счита, че е необходимо да се обърне по-голямо внимание, за да се реагира на особеното положение на уязвимите групи и за засилване на борбата срещу расизма, ксенофобията, антисемитизма, религиозната нетърпимост, ислямофобията, антициганските настроения, хомофобията и трансфобията;

20.

Счита, че е от първостепенно значение приемането и ефективното прилагане на законодателство за справяне с престъпленията от омраза и изказванията, подбуждащи омраза, а така също и с лицата, които насърчават, подкрепят и извършват престъпления от омраза и чрез изказванията си подбуждат към омраза, и призовава за по-нататъшно разработване на такова законодателство в пълно съответствие с принципа на субсидиарност;

21.

Изразява съжаление относно липсата на напредък в прилагането на националните стратегии за интегриране на ромите и относно продължаващите актове на расизъм и дискриминация спрямо ромите в ЕС, включително сегрегацията на ромските деца в образованието; призовава държавите членки да увеличат усилията си за прилагане на основните права на ромите и за социалното им приобщаване чрез възможно най-бързо изпълнение на Препоръката на Съвета от 9 декември 2013 година относно ефективни мерки за интегриране на ромите в държавите членки (6); призовава Комисията и държавите членки да подкрепят финансово и да включат ромските организации във всички политики, които засягат ромите;

22.

Подчертава, че принципът на универсалност се отнася до основните права и равното третиране; поради това настоятелно призовава Съвета да приеме предложението за директива срещу дискриминацията; изразява съжаление относно липсата на достатъчно политики за интеграция на хората с увреждания и недостатъчното вземане под внимание на техните права;

23.

Приветства приемането на Директива 2012/29/ЕС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления (7), която обръща специално внимание на защитата на групи в неравностойно положение, като жените и децата; подчертава факта, че тези групи често са жертви на всички видове насилие, включително домашно насилие; препоръчва задълбочено разследване, установяване и съдебно преследване на такива тежки нарушение на правата на човека; приветства приемането на Директива 2011/99/ЕС относно европейската заповед за защита (8) и Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него (Директива за борба с трафика на хора) (9); призовава всички държави членки да транспонират и приложат тези директиви възможно най-скоро;

24.

Посочва своето разследване на масовото наблюдение на граждани на ЕС; повтаря сериозната си загриженост, изразена в резолюцията си от 4 юли 2013 г. относно програмата за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ, органите за наблюдение в различните държави членки и тяхното отражение върху правото на неприкосновеност на личния живот на гражданите на ЕС (10); счита масовото наблюдение за сериозно предизвикателство срещу принципите на Съюза за демокрация, правова държава и основни права и настоява за организиране на истински и ефективен парламентарен и съдебен контрол и истинска и ефективна сигурност на равнището на ЕС и на национално равнище; счита, че е от съществено значение да бъдат въведени повече механизми за контрол и балансиране, по-конкретно чрез приемане на правната рамка на ЕС за защита на данните, което следва да гарантира пълно зачитане на основните права; счита, че трябва да бъдат предприети действия във връзка с наблюдението, застрашаващо вътрешната сигурност на ЕС; призовава Европейския съвет да предприеме мерки по отношение на препоръките и призивите в неговата резолюция от 12 март 2014 г. във връзка с програмата на НАС на САЩ за наблюдение, органите за наблюдение в различните държави членки и тяхното влияние върху основните права на гражданите на ЕС и трансатлантическото сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи;

25.

Счита, че наличието на действителен процес на отчетност е от съществено значение за ефективната защита и ефективното насърчаване на правата на човека, както и за следването на легитимни и ефективни политики за сигурност, основани на принципите на правовата държава; призовава Комисията да предложи механизъм за отчетност, насочен към укрепване на капацитета на ЕС и държавите членки за предотвратяване, разследване и отстраняване на нарушенията на правата на човека на равнището на ЕС, и по-специално тези, извършени в контекста на предполагаемото използване на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници;

26.

Подчертава, че присъединяването на Съюза към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) съобразно предвиденото в член 6, параграф 2 от Договора за Европейския съюз допълнително ще засили защитата на основните права в Съюза, както е гарантирано от Хартата на основните права и от съдебната практика на Съда на Европейския съюз;

27.

Отбелязва, че присъединяването към Конвенцията ще осигури на гражданите, както и на другите лица, за които Съюзът е отговорен, защита в контекста на действията на Съюза, подобна на тази, на която те вече имат право в контекста на действията на отделните държави членки; посочва, че това е от още по-голямо значение, тъй като държавите членки са прехвърлили значителни правомощия на Съюза, по-конкретно в областта на пространството на свобода, сигурност и правосъдие;

28.

Приветства проектоспоразумението, постигнато от 47-те държави членки на Съвета на Европа и ЕС относно присъединяването на ЕС към Европейската конвенция за защита на правата на човека и очаква положителното становище на Съда на Европейския съюз относно договорения текст; призовава Парламента и Съвета да ратифицират бързо споразумението след окончателното решение на Съда на ЕС;

29.

Приветства факта, че присъединяването към Конвенцията ще бъде ценен елемент на допълнителна защита на гражданите, както и на другите лица, за които Съюзът е отговорен, особено в контекста на пространството на свобода, сигурност и правосъдие; подчертава прекалено дългия срок за приключване на преговорите за присъединяване и изразява съжаление от факта, че ЕС на практика все още не се е присъединил към Конвенцията; припомня, че присъединяването на ЕС зависи от ратификацията не само от неговите държави членки, но и от всички държави, които са страни по Конвенцията; призовава всички заинтересовани страни да пристъпят към ратификация възможно най-скоро;

30.

Решително осъжда блокирането и забавянето на ЕС при преговорите за присъединяване към ЕКПЧ и призовава институциите на ЕС и държавите членки да ускорят процедурите за присъединяване на ЕС към ЕКПЧ и да отхвърлят всички бъдещи опити за подкопаване на ролята, компетентностите и правомощията на ЕКПЧ по отношение на правата на човека и основните свободи на гражданите и постоянно пребиваващите лица;

31.

Призовава преразглеждането на Регламента за достъп до документи (11) да бъде прието въз основа на предложенията на Парламента;

32.

Призовава Комисията и държавите членки да разработят конкретни инструменти въз основа на новите технологии за информация и комуникация с цел споделяне на добри практики в борбата срещу дискриминацията на европейско равнище;

33.

Настоява, че е важно да се има предвид измерението на пола във всички стратегии за интеграция на лица с увреждания, имигранти, ромско население и други малцинства и социално изключени лица;

34.

Отбелязва, че Стокхолмската програма има за цел да улеснява свободното движение на гражданите и постоянно пребиваващите в ЕС посредством защита и зачитане на всички права и задължения, произтичащи от европейското пространство на правосъдие, и че съдебното сътрудничество представлява основният инструмент за постигането на тази цел;

35.

Признава, че инициативите в областта на взаимното признаване на правни положения, решения и документи играят много важна роля в това отношение, тъй като взаимното признаване оставя непроменени правните системи на държавите членки, но намалява финансовите и бюрократичните тежести и правните пречки за гражданите, семействата и стопанските субекти, които упражняват дадените им от Договорите свободи, като едновременно с това зачита принципите на правовата държава и основните права;

36.

Припомня, че Стокхолмската програма съдържа редица важни инициативи в областта на гражданското право, в това число по-лесно признаване на съдебни решения, валидност на завещанията в целия Съюз, по-лесни процедури за приемане на официални документи, опростено изпълнение на трансграничните задължения и инициативи на Съюза в областта на правното обучение;

37.

Отбелязва, че досега са приети само три законодателни акта в тази област, а именно преработеният текст на Регламент Брюксел I (12), Регламентът относно наследяването (13) и Регламентът „Рим III“ (14), от които само третият е приложим днес, както и това, че въпреки че Комисията е направила значителен брой предложения, за които призовава Стокхолмската програма, няколко основни предложения все още не са направени, включително взаимното признаване на действието на актовете за гражданско състояние и 14-та директива в областта на дружественото право;

38.

Счита, че взаимното признаване изисква гражданите и юристите да имат доверие в съответните правни институции; отбелязва, че консолидирането на истинска европейска правна култура, която в пълна степен отчита основните права и принципите на субсидиарност и на независимост на съдебната власт, установяването на общи стандарти и разбиране на различни правни системи, по-специално чрез обучение, играе много важна роля за установяването на взаимно признаване и доверие; изтъква, че взаимното признаване и доверие може да доведе до постепенни промени в традициите на националното гражданско право чрез обмен на най-добри практики между държавите членки; счита, че този обмен не следва да пренебрегва стойността на националните правни традиции;

39.

Отбелязва, че законодателните инициативи в областта на гражданското право досега са били концентрирани главно върху материалното право; призовава в бъдеще по-голямо внимание да бъде отделено на процесуалното право;

40.

Насърчава Комисията да работи ефективно за създаването на международна конвенция за съдебните решения за постигане на същите цели като тези на Регламента Брюксел I;

41.

Приветства предложението за директива за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия (15); подчертава необходимостта от преодоляване на продължаващото явление „стъклен таван“, което остава едно от основните препятствия пред професионалното развитие на жените;

42.

Приветства предложението на Комисията за регламент относно насърчаването на свободното движение на граждани и предприятия чрез опростяване на признаването на някои публични документи, като по този начин се премахват бюрокрацията и съществуващата отдалеченост между институциите на ЕС и гражданите;

43.

Призовава Комисията, с оглед на предишни ангажименти и след няколкократни искания от страна на Парламента, да следва съществуващите планове за изготвяне на предложение – въз основата на широкообхватен подход – за регламент относно взаимното признаване на последиците от всички документи за гражданско състояние в рамките на ЕС, с цел да се премахнат дискриминиращите правни и административни бариери за гражданите – мъже и жени – и техните семейства, които желаят да упражняват правото си на свободно движение, както и да се даде възможност на гражданите на ЕС и лицата с местоживеене в ЕС, както и на техните семейства да запазят в рамките на целия Съюз съществуващите права, които са свързани с гражданско състояние, вече правно признато в няколко европейски юрисдикции;

44.

Призовава отново за приемане на европейски кодекс за частно международно право;

45.

Призовава Комисията да продължи да развива програмата за електронно правосъдие, за да се позволи на гражданите да имат пряк онлайн достъп до правна информация и правосъдие;

46.

Отчита напредъка, постигнат до този момент по отношение на пътната карта за засилване на процедурните права на заподозрени лица и обвинени лица в наказателни производства, включително приемането на директиви относно правото на устен и писмен превод (16), относно правото на информация в наказателно производство (17) и относно правото на достъп до адвокат в наказателно производство (18); призовава за тяхното своевременно и правилно транспониране, както и за обучения за правителствени служители, съдии, прокурори и практикуващи юристи в областта на защитата; изтъква отново, че тези мерки са от ключово значение за правилното функциониране на съдебното сътрудничество в ЕС по наказателноправни въпроси, в частност по отношение на изпълнението на мерките, основани на принципа на взаимно признаване, като например европейската заповед за арест, както и че продължаването на напредъка в областта на защитата на правата на заподозрените лица и обвиняемите е съществено; отчита предложенията относно правната помощ, презумпцията за невинност и предпазните мерки за децата; изразява твърдо убеждение, че правната помощ по-специално трябва да бъде гарантирана по ефективен начин, за да се осигури ефективното прилагане на директивата за правото на достъп до адвокат; призовава за обсъждане на защитата на свидетелите и лицата, подаващи сигнали за нередности; призовава засилването на процедурните права на заподозрените и обвинените лица в наказателни производство да бъде приоритет за програмата за периода след Стокхолмската програма и припомня, че пътната карта не е изчерпателна;

47.

Изразява съжаление относно факта, че все още не е приключила работата по отношение на предварителното задържане, административното задържане и задържането на малолетни и непълнолетни, във връзка с които стандартите в много държави членки не отговарят на правата на човека и други международни стандарти; признава необходимостта от оценка на ефективността на незаконодателната работа по съществуващите рамкови решения, широкото признаване на проблемите със законодателството и практиката във връзка с предварителното задържане в цяла Европа, определена като част от консултациите на Комисията, както и подновяване на ангажимента за установяване на минимални и приложими стандарти по отношение на предварителното задържане чрез законодателни действия; призовава Комисията да поднови ангажимента за установяване на такива стандарти по отношение на предварителното задържане, административното задържане и задържането на малолетни и непълнолетни чрез законодателни действия;

48.

Изразява твърдо убеждение, че съгласуваността на принципите, прилагани при развитието на пространство на наказателно правосъдие на ЕС, следва да бъде приоритет и че институциите на ЕС следва да си сътрудничат тясно в това отношение, както посочва резолюцията на Парламента от 22 май 2012 г. относно изграждането на подход на ЕС към наказателното право (19);

49.

Счита, че взаимното доверие между държавите членки трябва да се укрепи чрез хармонизиране на спазването на основните права във връзка с наказателните процедури, като се предприемат общи мерки за осигуряване на необходимото администриране на съдебната система и на затворите, които често са в основата на липсата на доверие между държавите членки, и че взаимното признаване и хармонизиране на наказателното право на ЕС не може да напредне без сериозно предоставяне на обратна информация относно прилагането на тези правила на равнището на държавите членки;

50.

Приветства предложението за регламент на Съвета за създаване на Европейска прокуратура (COM(2013)0534); категорично счита, че създаването на Европейска прокуратура би представлявало съществена стъпка за бъдещото развитие на пространство на свобода, сигурност и правосъдие в ЕС; приветства, наред с това, предложението за регламент относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст) (COM(2013)0535);

51.

Счита, че са необходими повече усилия за прилагането на принципа на взаимното признаване на съдебните решения в областта на изпълнението на наказателни съдебни решения;

52.

Счита, че ефективна, достъпна, справедлива и зачитаща основните права правосъдна система е силен стимул за демокрация, за доверие и благосъстояние на гражданите и за просперираща икономика;

53.

Приветства постоянните усилия на институциите на ЕС и държавите членки за засилване на всеобщата подкрепа за Международния наказателен съд и сътрудничеството с него като основно средство за гарантиране на правосъдие за жертвите на престъпления по международното право, както и за насърчаване на спазването на международното хуманитарно право и правото в областта на правата на човека; насърчава всички държави членки да сключат рамкови споразумения с Международния наказателен съд (МНС), по-специално относно преместването на свидетели, временното освобождаване, преместването на оправдани лица и изпълнението на присъди; призовава държавите членки на ЕС като страни по Римския статут на МНС да гарантират наличието на ресурсите, необходими на МНС за изпълнението на неговия мандат и за раздаването на справедливост по стабилен, справедлив и прозрачен начин;

54.

Настоява върху необходимостта длъжностните лица (полиция, персонал в областта на здравеопазването, съдебни служители и др.), които могат да попаднат в досег със случаи, в които се счита, че е застрашена физическата, психологическата или сексуалната неприкосновеност на дадено лице, особено случаи, при които жените са жертви на насилие, основано на пола, да имат възможността да получат подходяща подготовка; призовава държавите членки да подпомагат работата на гражданското общество, по-специално на НПО, асоциациите на жени и други организации на доброволци, предоставящи специализирана помощ, и да си сътрудничат с тях, като подпомагат жените, жертви на насилие, основано на пола;

55.

Призовава държавите членки да ратифицират Истанбулската конвенция относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие и приканва Комисията да предложи указания за водене на преговори за присъединяването на ЕС към Конвенцията без по-нататъшно забавяне;

56.

Отбелязва напредъка, постигнат от държавите членки и Комисията в контекста на стратегията за вътрешна сигурност (СВС), и кръга от политики на ЕС за борба с организираната и тежката международна престъпност, особено в следните области: борба срещу тероризма, транснационална организирана престъпност (включително икономически престъпления), престъпност в кибернетичното пространство и улеснената от него престъпност като детската порнография; защита на критичната инфраструктура, както и борбата срещу корупцията, прането на пари, финансирането на терористи, ожесточената радикализация и търговията с нелегално огнестрелно оръжие; изтъква при все това, че е необходимо постигането на по-голям напредък във всички тези области;

57.

Подчертава, че трафикът на хора е сериозно престъпление, което засяга най-вече жените и което представлява нарушаване на правата на човека и на човешкото достойнство, и Съюзът не може да толерира това; изразява съжаление относно факта, че броят на хората, станали обект на трафик към и от ЕС, нараства, въпреки влизането в сила на Директивата за борба с трафика на хора през декември 2011 г.; призовава държавите членки на ЕС да увеличат усилията си за обуздаване на тази тревожна тенденция, като гарантират разработването и прилагането на обща, координирана и амбициозна европейска стратегия, а също и законодателство и мерки за борба с контрабандата и с трафика на хора и международните организирани престъпни мрежи в тази област, в съответствие с директивата, насочени в частност към жените и малолетните и непълнолетните лица; настоява, че мерките за борба срещу трафика на хора, принудителния труд, нередовната имиграция и контрабандата трябва да се съсредоточат в първопричините за проблема;

58.

Изразява съжаление относно факта, че планът за действие на ЕС за 2010-2013 г. за укрепване на химическата, биологичната, радиологичната и ядрената сигурност в Европейския съюз — ХБРЯ план за действие на ЕС — (COM(2009)0273) не е изпълнен в цялостна степен, нито е включен в националното изработване на политики от държавите членки; поради това призовава ЕС и държавите членки да укрепят европейското сътрудничество и координация в сферата на ХБРЯ и също така призовава Съвета да гарантира координацията между националните органи и координатора за борба с тероризма;

59.

Настоява Комисията да засили и ускори усилията си с цел защита на финансовите интереси на Съюза и да завърши закъснялата реформа в Европейската служба за борба с измамите, като изцяло прехвърли към нейните правомощия защитата на данните и правата на заподозрените и разработи подходящи определения в областта на наказателното право;

60.

Приветства споразумението, постигнато по отношение на предложението за директива относно обезпечаване и конфискация на облаги от престъпна дейност в Европейския съюз (COM(2012)0085); припомня, че конфискацията на активи от престъпна дейност е едно от средствата за по-ефективна борба срещу престъпните организации;

61.

Категорично счита, че политиката на ЕС за борба срещу тероризма трябва да обхване мерки срещу радикализацията на групи/отделни лица в европейските общества и явната тенденция към индивидуализиране на терористичните дейности в обществата ни; призовава за по-добра координация на всички служби на ЕС с отговорности за прилагането на политиките на ЕС за борба срещу тероризма, а именно координатора на ЕС за борба с тероризма, Европол, постоянния комитет за оперативно сътрудничество в областта на вътрешната сигурност (COSI), работната група „Тероризъм“ (Международни аспекти) и Евроюст;

62.

Изразява съжаление, че съобщението на Комисията от 10 април 2013 г., озаглавено „Втори доклад относно изпълнението на Стратегията за вътрешна сигурност на ЕС“ (COM(2013)0179), е слабо критично по отношение на действията, прилагани в рамките на СВС, и отново утвърждава приоритетите от първоначалното си съобщение от ноември 2010 г., без да взема предвид, по-специално, последствията от интегрирането на Хартата на основните права, които се прилагат, за по-голямата част от нейните членове, не само за европейските граждани, а за всички лица, които са на територията на ЕС;

63.

Припомня, че Европейският парламент понастоящем е пълноправен институционален участник в областта на политиката за сигурност и следователно има право да участва активно в определянето на функциите и приоритетите на СВС и в оценяването на тези инструменти, включително чрез мониторинг върху прилагането на СВС, извършван съвместно от Европейския парламент, националните парламенти и Съвета по силата на членове 70 и 71 от ДФЕС; счита, че Европейският парламент следва да играе основополагаща роля в оценяването и определянето на политиките на вътрешна сигурност, тъй като те оказват значително въздействие върху основните права на всички лица, които живеят на територията на ЕС; следователно подчертава необходимостта да се гарантира, че такива политики попадат в обхвата на единствената пряко избрана европейска институция с отговорност по отношение на контрола и демократичния надзор;

64.

Счита, че добре направената оценка на изпълнението, последиците и конкретните резултати от политиките и законодателството в областта на вътрешната сигурност, анализът на заплахите за сигурността, по отношение на които трябва да се предприемат мерки, отчитането на принципите на пропорционалност и необходимост, както и демократичният дебат са ключови условия за ефективна СВС;

65.

Посочва, че настоящата СВС ще приключи действието си през 2014 г.; призовава Комисията да започне подготовка на нова СВС за периода 2015 — 2019 г., която да отчете влизането в сила на Договора от Лисабон и включването на Хартата на основните права на ЕС в законодателството на Съюза; призовава Съвета да вземе надлежно предвид приноса на Парламента към новата СВС, преди да приеме новата стратегия; отчита анализите на Европол, включително направения от него анализ на рисковете, във връзка с това;

66.

Отчита, че трансграничната престъпност се увеличава в ЕС, и поради това подчертава значението на достатъчното финансиране за органите, които работят в областта на сътрудничеството при правоприлагането; счита, че съществуващата среда от различни инструменти, канали и механизми за европейски обмен на информация в областта на правоприлагането е сложна и разпокъсана, което води до неефикасно използване на наличните инструменти и недостатъчен демократичен контрол и отчетност на равнището на ЕС; призовава за ориентирана към бъдещето концепция относно начина, по който да се направлява и оптимизира обменът на свързани с правоприлагането данни в ЕС, като в същото време се гарантират основните права, включително високо ниво на защита на данните; отбелязва, че е необходимо да се укрепи взаимното доверие между правоприлагащите органи, за да се засили обменът на информация;

67.

Отхвърля идеята за „предотвратяваща“ полиция, която действа без наличието на първоначални подозрения, по-специално предложението за система за регистрация на пътници на ЕС и идеята за система за проследяване на финансирането на тероризма на ЕС; призовава Комисията да отмени Директивата за запазване на данни (20);

68.

Призовава Комисията да насърчи държавите членки да създадат помощни центрове в ползващи се с лоша слава райони на проституция, като така се осигури незабавно психологическо и физическо подпомагане на жертвите;

69.

Призовава Комисията бързо да представи предложения за включване в правната рамка на Договора от Лисабон на инструментите за трансгранично полицейско сътрудничество, приети в рамките на предишния трети стълб — като например Решението от Прюм и Шведската инициатива;

70.

Приветства предложението на Комисията за новия регламент за Европол, основан на новото правно основание, предвидено в Договора от Лисабон, и се надява, че работата по това важно законодателно досие ще напредва бързо, в пълно съответствие с принципите на Договора, така че Европол да може да изпълнява по-ефективно ролята си при борбата срещу организираната трансгранична престъпност;

71.

Изразява съжаление относно факта, че Европейският съюз все още не е добре подготвен за превенция и реагиране на природни бедствия или бедствия, причинени от човека;

72.

Приветства приключването на преговорите по пакета относно управлението на Шенгенското пространство; призовава Комисията да изпълнява изцяло ролята си на координатор на оценките относно Шенген и на пазител на Договорите, с цел да се избегне всяка ситуация, която би могла да застраши функционирането на Шенгенското пространство; припомня, че Шенгенското пространство зависи от взаимното доверие и че всяка държава членка изпълнява задълженията си, включително контрола върху външните граници, в съответствие с разпоредбите на Кодекса на шенгенските граници, както и при използване на наличните технологии; припомня значението на борбата срещу трафика и контрабандата по границите, включително трафика на мигранти; повтаря позицията си, че Шенгенското пространство следва се разшири, за да включи Румъния и България без допълнително забавяне;

73.

Счита отсъствието на контрол по вътрешните граници за едно от най-големите постижения на европейската интеграция; отправя искане към Комисията да отдели специално внимание на отсъствието на граничен контрол по вътрешните граници и твърдо отхвърля всички опити за ограничаване на свободното движение на хора, които не са в съответствие с достиженията на правото;

74.

Признава, че Шенгенското пространство е единствено по рода си и досега бе развивано стъпка по стъпка; въпреки това счита, че е необходимо бъдещото му развитие да се разгледа в дългосрочен план; счита, че в бъдеще външните граници на Шенгенското пространство следва да се охраняват с помощта на Европейска гранична охрана, в чието обучение следва да бъдат включени стандартите, свързани с правата на човека;

75.

Приветства реформата на мандата на Frontex и споразумението за Евросур; приветства новите правила за наблюдение на морските граници, с които спасяването на живота на мигрантите, както и зачитането на правата на човека на мигрантите и търсещите убежище лица, включително принципът на забрана за връщане станаха също приоритети; припомня, че международното право, достиженията на правото на ЕС и по-специално съдебната практика на Европейския съд по правата на човека следва да се спазват от Съюза и неговите държави членки в условията на намеса в открито море или при осъществяване на наблюдение на външните граници на Съюза;

76.

Изразява дълбока тъга и съжаление във връзка с трагичната загуба на човешки живот по границите на ЕС, особено в Средиземно море; отново подчертава, че събитията във водите край Лампедуза следва да бъдат повратна точка за ЕС и че единственият начин за предотвратяване на друга трагедия е да се приеме координиран подход, основан на солидарност и отговорност и подкрепен от общи инструменти;

77.

Призовава Комисията да предостави информация относно положението в местата за задържане, включително по отношение на зачитането на правата на човека, както и да предложи инициативи относно работата на тези центрове в бъдеще;

78.

Изразява тревога от нарастващия брой на смъртните случаи, по-специално в морето, и нарушенията на правата на човека при опитите на незаконните мигранти да влязат в ЕС; призовава Комисията да информира Парламента преди всяко сключване на споразумение между Frontex и трета държава; настоява, че тези споразумения трябва да предоставят по-строги гаранции, за да се осигури пълното зачитане на стандартите за правата на човека, включително по отношение на операциите по връщане, съвместно патрулиране, търсене и спасяване или залавяне;

79.

Припомня водещата роля на Frontex и Европейския полицейски колеж в обучението на персонала на правоприлагащите органи и граничната охрана с цел изпълнение на европейското правосъдие и правоприлагане при зачитане на правата на човека на мигрантите;

80.

Решително подкрепя призива на Европейския съвет за укрепване на ролята на Frontex в съответствие с Програмата от Стокхолм с цел да се увеличи нейният капацитет да реагира по-ефективно на променящите се миграционни потоци;

81.

Изразява съжаление по повод закъснялото преминаване към Шенгенската информационна система II и възникналите по-високи разходи; приветства продължаващото въвеждане в експлоатация на Визовата информационна система и създаването на Агенция за информационни системи (eu-LISA) за оперативното управление на тези системи; подчертава, че тези нови системи сега трябва да преминат изпитанието на ежедневната употреба; припомня своето искане „да не се въвеждат в действие нови инструменти за управление на границите или широкомащабни системи за съхраняване на данни, докато съществуващите инструменти все още са необходими, функционират пълноценно и са безопасни и надеждни“; изразява дълбока загриженост относно докладваните пробиви в Шенгенската информационна система и счита, че следва да се обсъди въпросът относно възлагането на външни подизпълнители на дейности, свързани с управлението и функционирането на мащабни европейски ИТ системи; призовава Комисията да представи своевременно оценките на системите, предвидени в съответните правни инструменти; изразява съжаление във връзка с липсата на напредък по отношение на използването на сигурни документи за легитимация;

82.

Приветства напредъка, постигнат в областта на визовите разпоредби, но също така призовава за по-добро прилагане на съществуващите правила; счита, че общите центрове за приемане на заявления за визи се доказаха като полезен инструмент, който би могъл да се превърне в стандарт в бъдеще, и счита, че следва да се проведе междуинституционално обсъждане относно целите на общата визова политика, което да определи необходимите стъпки за постигане на по-нататъшна хармонизация на визовите процедури, включително общи правила за издаването на визи; призовава за сключване на допълнителни споразумения за облекчаване на визовия режим, както и за наблюдение и подобряване на съществуващите споразумения;

83.

Призовава държавите членки да се възползват от настоящите разпоредби на Визовия кодекс и Кодекса на шенгенските граници, които позволяват издаването на хуманитарни визи, както и да се улесни предоставянето на временен подслон за защитниците на правата на човека, изложени на риск в трети държави;

84.

Призовава институциите на ЕС и държавите членки да повишат мобилността на работниците, като разрешат издаването на временни визи и облекчат процедурата по повторно кандидатстване на лицата, вече фигуриращи в системата; счита, че това би довело до ефективно повишаване на мобилността на работниците чрез гарантиране на правна сигурност и повишаване на вътрешната мобилност в рамките на ЕС;

85.

Призовава Комисията да усъвършенства допълнително съществуващите споразумения за облекчаване на визовия режим между Съюза и източните му съседи и да работи за създаване на пространство за безвизови пътувания, спомагащо за контактите между хората;

86.

Припомня, че в Стокхолмската програма Европейският съвет подчертава, че „добре управляваната миграция може да е от полза за всички“; очаква постигането на по-нататъшен напредък за приемането на законодателство в областта на законната миграция и призовава за по-големи усилия в тази насока в бъдеще предвид демографските предизвикателства и потребностите на икономиката; същевременно счита, че е необходимо повече внимание към интеграцията на мигрантите;

87.

Призовава европейските институции и правителствата на държавите членки да повишават осведомеността сред широката общественост и работодателите относно портала на ЕС за имиграцията; призовава Комисията да наблюдава транспонирането на Директивата за синята карта и да докладва относно нейното прилагане, както е предвидено в директивата;

88.

Призовава спешно за по-голяма прозрачност, която изисква държавите членки да докладват ежегодно относно напредъка на всяка конкретна малцинствена група в областта на интеграцията на пазара на труда и въздействието на политиката за равенство; насърчава Европейската комисия да представя „годишен доклад относно тенденциите“, отразяващ сравнимите показатели за социалното сближаване, договорени и поставени като цели, включително мониторинг в рамките на ЕС на състоянието на новопристигналите, дългосрочно пребиваващите, натурализираните мигранти и децата на мигрантите, с разбивка на тези показатели по отношение на равенството (т.е. етнос/раса, религия/убеждения, пол, възраст, сексуална ориентация и увреждания), така че да се измери напредъкът на политиките за социално приобщаване в течение на времето; счита, че за тази цел следва да се прилага отвореният метод на координация;

89.

Признава, че неотдавнашните промени и вълнения в Северна Африка и Близкия изток засилиха напрежението по източните и южните граници на ЕС;

90.

Приветства приемането на пакета от мерки в областта на убежището; призовава Комисията да наблюдава правилното прилагане на пакета от страна на държавите членки, считано от датата на прилагане, и да предприеме необходимите стъпки, за да се гарантира, че националните законодателства са в съответствие със съдебната практика; предлага занапред Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) да включва това ново законодателство в своите програми за обучение;

91.

Призовава за създаването на координационна структура по въпросите на равенството между половете в EASO;

92.

Изразява съжаление относно продължаващата и системна практика на задържане на мигранти в центрове за задържане, както беше подчертано неотдавна от Съвета на ООН по правата на човека; призовава за по-нататъшното разработване и прилагане на алтернативи на задържането, включително узаконяване на положението на мигранти без документи, въз основа на ясни критерии;

93.

Счита, че в контекста на дъблинската система в бъдеще следва да се разгледа възможността за временно спиране на прехвърлянията към държави членки под значителен натиск;

94.

Изразява дълбоко съжаление поради факта, че принципите на солидарност и на справедливо разпределение на отговорностите, посочени в член 80 от ДФЕС, не бяха превърнати в реалност; счита, че в бъдеще ще са необходими по-засилени и по-конкретни мерки, по-специално в държавите членки, които приемат най-голям брой мигранти и молби за убежище; призовава за въвеждането на последователна, доброволна и постоянна схема за преместване в рамките на ЕС на лица, ползващи се с международна закрила;

95.

Изразява своето убеждение, че външното измерение на политиката в областта на убежището, по-специално във връзка с процедурите за презаселване и закрила при влизане, следва да се разшири; изразява съжаление относно ограниченото до момента участие на държавите членки в презаселването;

96.

Изразява дълбока загриженост за съдбата на граждани на трети държави, както и на лица без гражданство, приети обратно съгласно споразуменията на ЕС за обратно приемане, включително случаите на задържане за неопределен срок, „правен вакуум“ или връщане в страната на произход, и отправя искане за изключване на клаузите за граждани на трети държави от тези споразумения; подчертава значението на прилагането на препоръките, направени в оценката на Комисията на споразуменията за обратно приемане;

97.

Отбелязва значението на засилването на външното измерение на европейските политики в областта на свободата, сигурността и правосъдието и призовава за засилване на сътрудничество с трети държави на всички равнища в областта на сигурността, миграцията, основните права и управлението на границите;

98.

Посочва, че Европейският съюз и държавите членки следва да продължат да включват имиграцията в сътрудничеството за развитие, да засилят споразуменията за партньорство с цел да се насърчи сътрудничеството с третите държави на произход и на транзит по отношение на борбата срещу трафика на хора и незаконната имиграция, издирването на семействата, връщането и обратното приемане, в контекста на редовните диалози, които Европейският съюз води с тези държави, и на дейността на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД); призовава за солидарност с трети държави, разположени в близост до държави с граждански конфликт, които приемат бежанци, бягащи от този конфликт;

99.

Подчертава необходимостта от насърчаване на политиките на доброволно завръщане;

100.

Подчертава, че Договорът за Европейския съюз (ДЕС) поставя правата на човека, демокрацията и правовата държава в центъра както на вътрешните, така и на външните политики на ЕС, както е предвидено в членове 2, 3 и 21 от ДЕС, и следователно счита, че зачитането, защитата и насърчаването на тези ценности следва да се развива съгласувано, така че да се гарантира доверие в ЕС на световната сцена; изразява съжаление относно продължаващия отказ на Комисията да изготви план за действие относно правата на човека с цел утвърждаване на ценностите на ЕС във външното измерение на политиките на свобода, сигурност и правосъдие, както се призовава в Стокхолмската програма;

101.

Настоятелно призовава Комисията и ЕСВД да предприемат практически стъпки за осигуряване на по-голяма последователност и съгласуваност между вътрешните и външните политики на ЕС;

102.

Изразява твърдото си убеждение, че ЕС и неговите държави членки не следва да сключват споразумения в областта на свободата, сигурността и правосъдието с трети държави, в които съществува сериозен риск от нарушаване на правата на човека и в които принципите на правовата държава не се спазват; подчертава, че всяко споразумение в тази област следва да бъде сключвано след внимателна оценка на въздействието върху правата на човека и следва да съдържа клауза за временно прекратяване във връзка с правата на човека;

103.

Изразява загриженост поради нарастващите изисквания към съседните държави във връзка с политиките на ЕС в областта на миграцията и управлението на границите; призовава за основаващ се на правата на човека подход към миграцията и управлението на границите в ЕС, който да гарантира, че правата на законните и незаконните мигранти и други уязвими групи винаги се ползват с първостепенен приоритет; припомня извънтериториалното прилагане на Европейската конвенция за правата на човека при изпълнението на политиката на ЕС в областта на миграцията, както беше постановено от Европейския съд по правата на човека;

104.

Призовава за по-добра координация между диалозите за правата на човека и подкомисиите за правосъдие, свобода и сигурност, създадени в рамките на споразумения с трети държави, по-специално в държавите, обхванати от европейската политика на съседство, и в по-общ план във всички държави, засегнати от споразумения за обратно приемане;

105.

Призовава Комисията да предложи действия за защита и предоставяне на помощ на жените, жертви на трафик на хора и сексуална експлоатация, чрез мерки, включващи разработването на системи за обезщетение, безопасно връщане, помощ за реинтегриране в обществото в приемащата държава при доброволно завръщане, съдействие и помощ по време на престоя в ЕС и сътрудничество с органите в държавите на произход, с цел да се защитят семействата на жертвите на трафик и сексуална експлоатация;

106.

Счита, че е необходимо процесът на вземане на решения да се отличава с възможно най-висок стандарт; счита, че определянето на проблемите, обсъждането на възможните решения и изборът между възможните варианти следва да се извършва в последователен ред; отбелязва, че са необходими повече усилия в областта на изследванията на европейско равнище и че по-тясното сътрудничество и по-доброто споделяне на информация между европейските институции и агенции и държавите членки ще подобри създаването и изпълнението на политиките;

107.

Изразява съжаление поради липсата на обективна оценка на постигнатия напредък към създаване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, както и на надеждна информация относно прилагането от страна на държавите членки на достиженията на правото на ЕС;

108.

Предлага систематична, обективна и независима последваща оценка на законодателството и неговото прилагане, която следва също така да оцени все още съществуващите потребности от законодателство в тази област; посочва по-специално важността на извършването на оценки на въздействието от Комисията, Парламента и Съвета за тази цел при същевременно поддържане на стандартите и избягване на прекомерна бюрокрация;

109.

Приветства инициативата на Комисията за изготвяне на информационно табло на ЕС в областта на правосъдието, което цели осигуряване на висококачествена правосъдна система в областта на гражданското, търговското и административното право, тъй като в крайна сметка конкретното прилагане на законите е в ръцете на съдилищата;

110.

Подчертава, че висококачествените правосъдни системи могат да изиграят ключова роля за възстановяване на доверието, възобновяване на растежа и спомагане за постигане на доверие и стабилност; посочва, че важен структурен елемент на привлекателната бизнес среда са предсказуемите, навременни и изпълними съдебни решения, както се посочва в съобщението на Комисията „Информационно табло на ЕС в областта на правосъдието. Инструмент за насърчаване ефективността на правосъдието и растежа“(COM(2013)0160);

111.

Отправя искане към Комисията да постави по-силен акцент върху контрола и гарантирането на конкретното прилагане на законодателството на ЕС от страна на държавите членки; счита, че това трябва да бъде политически приоритет с оглед на големите различия, които често се наблюдават между политиките, приети на европейско равнище, и прилагането им на национално равнище; посочва, че при всяко стратегическо планиране трябва да се използва опитът от предходното изпълнение, както и че поради това такова планиране не трябва да се състои просто от списък с цели и приоритети, а плановете трябва по-скоро да се изготвят с оглед на оценката на прилагането; отбелязва, че що се отнася до правата на гражданите и пребиваващите лица, това трябва да се прави от първия ден, в който даден акт влезе в сила; счита, че е необходимо да се направи повече, за да се постигне правилно прилагане, включително чрез координация и сътрудничество между Комисията, държавите членки и агенциите на ЕС, както и чрез подпомагане на държавите членки посредством насоки, практическа подкрепа и обмен на най-добри практики; счита, че причините за всяко неизпълнение на законодателството на ЕС следва да бъдат идентифицирани и преодолени, ако е необходимо, посредством производства за установяване на неизпълнение на задължения;

112.

Счита, че за подобряване на качеството на законодателството на ЕС в областта на свободата, сигурността и правосъдието са необходими общи усилия от страна на държавите членки и европейските институции с цел да се подобри обменът на информация относно всяка национална система и да се осигури точна правна информация (относно националното/регионалното приложимо законодателство и стандарти), както и информация за изпълнението и практиките; призовава за по-добра междуинституционална координация;

113.

Изразява съжаление поради факта, че Съветът не включва по-активно Парламента в изготвянето на стратегически документи, като стратегията за наркотиците и стратегията за вътрешната сигурност;

114.

Счита, че развитието на европейска съдебна култура е ключова предпоставка за превръщането на пространството на свобода, сигурност и правосъдие в реалност за гражданите и за гарантирането на прилагането на правото на ЕС; предвид това призовава да се наблегне в много по-голяма степен на съдебното обучение на ЕС за всички практикуващи юристи и то да се финансира; отбелязва значението на използването на подход „отдолу нагоре“ към програмите за съдебно обучение, на осигуряването на по-голяма достъпност на информационните ресурси на европейското право чрез онлайн технологии (т.е. портал за електронно правосъдие), на повишаването на знанията за европейското право и езиковите умения на представителите на съдебната власт, както и на създаването и поддържането на мрежи в тази област и всякакви други мерки за улесняване на ежедневното съдебно сътрудничество с цел да се гарантира взаимно доверие и в резултат на това — сътрудничество и взаимно признаване;

115.

Счита, че са необходими насоки, съгласуваност и целеви показатели за пространството на свобода, сигурност и правосъдие; счита, че за постигането на тези цели е необходимо да се подготви подходящо планиране в духа на Договора от Лисабон съвместно от Парламента, Съвета и Комисията;

116.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

30.11.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 408/21

—

като взе предвид годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно общата външна политика и политика на сигурност,

—

като взе предвид членове 2, 3, 21, 24 и 36 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—

като взе предвид Дял V от ДЕС и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид член 21, параграф 3 от ДЕС, съгласно който върховният представител подпомага Съвета и Комисията в обезпечаването на съгласуваност между различните области на външната дейност на Съюза,

—

като взе предвид член 24, параграф 3 от ДЕС, в който се посочва, че държавите членки подкрепят активно и безрезервно, в дух на лоялност и взаимна солидарност, външната политика и политика на сигурност на Съюза и зачитат дейността на Съюза в тази област, че те се въздържат от всяко действие, което е в противоречие с интересите на Съюза или може да накърни неговата ефикасност като свързваща сила в международните отношения и че Съветът и върховният представител осигуряват спазването на тези принципи,

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 14 декември 2012 г.,

—

като взе предвид заключенията на междупарламентарната конференция за общата външна политика и политика на сигурност и общата политика за сигурност и отбрана от 6 септември 2013 г.,

—

като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 11 декември 2013 г. относно цялостния подход на ЕС към външните конфликти и кризи (JOIN(2013)0030),

—

като взе предвид своята препоръка от 13 юни 2013 г. до върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Европейската комисия, до Съвета и до Комисията относно прегледа за 2013 г. на организацията и функционирането на ЕСВД (1), както и Прегледа на ЕСВД за 2013 г., представен от върховния представител през юли 2013 г. (2),

—

като взе предвид резолюциите на Парламента относно ОВППС и ОПСО, по-специално своята резолюция от 22 ноември 2012 г. относно ролята на общата политика за сигурност и отбрана при обусловени от климата кризи и при природни бедствия (3),

—

като взе предвид Европейския консенсус за развитие,

—

като взе предвид доклада от 15 октомври 2013 г. на върховния представител/заместник-председател на Европейската комисия относно общата политика за сигурност и отбрана,

—

като взе предвид доклада на ЕСВД относно преразглеждането на процедурите за управление на кризи по линия на ОПСО, приет от Комитета по политика и сигурност (КПС) на 18 юни 2013 г.,

—

като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становищата на комисията по развитие и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A7–0138/2014),

A.

като има предвид, че в Договора от Лисабон и в настоящите процеси на вземане на решения вече е залегнало като изискване Съюзът „да следи за съгласуваността между различните области на външната си дейност, както и между тези области и другите си политики“; като има предвид, че по-голямото участие на Парламента във външните отношения би допринесло за постигането на тази цел;

Б.

като има предвид, че целостта се отнася не само до единното използване на инструментите и ресурсите на ЕС, но и до споделената отговорност на участниците на равнище ЕС и на държавите членки, чиито политики, дейности и подкрепа следва да допринасят за по-съгласувана и по-ефективна външна дейност на ЕС;

В.

като има предвид, че с Договора от Лисабон ЕС неотдавна се сдоби с нови инструменти за външна дейност, които му позволяват да разработи по-активна, единна и истинска европейска външна политика;

1.

Счита, че съществени геостратегически промени настъпват вследствие по-специално на възхода на многополюсна международна сцена с нови действащи лица, преследващи конкуриращи се цели от регионална и световна величина, нарастваща взаимозависимост, засилването на многостранните асиметрични заплахи, пренасочването на политиката на САЩ в областта на сигурността към Азия и Тихоокеанския регион, нарастващата борба за сигурността на енергията и ресурсите, все по-сериозните последици от изменението на климата, както и тежката и продължителна световна финансова и икономическа криза, засягаща всички държави — членки на ЕС;

2.

Подчертава, че при такъв геополитически климат ЕС трябва да съхрани и насърчава своите ценности, интереси и стабилност на световната сцена, както и да защитава сигурността и благоденствието на своите граждани; подчертава, че това изисква нов подход за изграждане, в сътрудничество с нашите стратегически партньори, на нов многополюсен световен ред, който да е приобщаващ, надежден, справедлив, основан на сътрудничество и подкрепен от зачитането на правата на човека, принципите на правовата държава и демокрацията, и който да има за цел да постигне преодоляване на различията, без да се прибягва до въоръжени конфликти;

3.

Подчертава, че силата на ЕС е в неговия потенциал да мобилизира ресурси в целия спектър от инструменти в областта на дипломацията, сигурността, отбраната, икономиката, търговията, развитието и хуманитарната сфера — при пълно спазване на разпоредбите на Устава на ООН — и че използването на тези инструменти в цялостен подход му предоставя уникална гъвкавост с цел ефективно справяне с международните проблеми, които представляват най-голямо предизвикателство, и постигане на целите на собствената му политика;

4.

Подчертава значението на ефективната координация и последователността във външната дейност на Европейския съюз; съгласен е със становището, че развитието, политическата сфера и сферата на сигурността са взаимозависими и че добавената стойност, която ЕС допринася чрез своята реакция в комплексни, извънредни обстоятелства, произтича от неговата способност да създава междусекторни и междуинституционални полезни взаимодействия с цел осигуряването на устойчиви резултати по места и постигането на дългосрочни стратегически цели;

5.

Подчертава, че понастоящем всички съответни международни участници (включително многостранни организации и държави) разглеждат цялостния подход като най-добрия начин за поставяне в рамка на ефективната реакция при кризи с много измерения и насърчаването на сигурността на хората в глобален мащаб, което пряко произтича от трайното признаване, че опитите за стабилизиране само чрез един-единствен подход вероятно са обречени на неуспех;

6.

Припомня по-специално, че от 2006 г. насам Обединените нации разработиха концепцията за „интегриран подход“ при ситуации на конфликт и следконфликтни ситуации, и че на срещата на високо равнище в Лисабон през 2010 г. членовете на НАТО приеха нова стратегическа концепция за цялостен подход за управление на кризи;

7.

Подчертава факта, че Договорът от Лисабон предоставя рамка на Съюза за постигане на по-съгласуван, обединен и цялостен подход за ефективното провеждане на външните отношения на Съюза, включително чрез създаването на длъжността върховен представител (ВП) на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност с три функции, който също така е заместник-председател на Комисията и председател на Съвета по външни работи, както и чрез създаването на обединяваща и ефективна Европейска служба за външна дейност (ЕСВД);

8.

Изразява съжаление, че въпреки новостите в Договора от Лисабон, все още се наблюдава липса на напредък в съгласуваността на външната дейност на Съюза в области, свързани със сигурността, хуманитарните въпроси, с развитието, търговията, енергетиката, околната среда, миграцията и други глобални въпроси; изразява загриженост, че Комисията често възприема рестриктивен подход, като защитава собствените си правомощия в тези области и свежда до минимум функциите по координиране с ЕСВД;

9.

Настоятелно призовава държавите членки да изпълнят своите основани на Договорите задължения за активна подкрепа на външните отношения на Съюза и неговата политика на сигурност в дух на взаимна солидарност и при провеждането на своите собствени политики да зачитат дейността на Съюза в тази област; призовава държавите членки да играят конструктивна роля, като насърчават стратегическата координация на политиките на равнище ЕС; подчертава, че външната политика на ЕС може да бъде ефективна, само ако държавите членки желаят и са способни да формулират линии на обща политика, особено с многостранни организации, като например Организацията на обединените нации;

10.

Приветства съвместното съобщение относно цялостния подход на ЕС към външните конфликти и кризи от 11 декември 2013 г.; въпреки това изразява съжаление, че той разчита повече на съществуващи процеси, вместо да се опита да проучи нови конкретни начини за улесняване на институционалното и практическото сътрудничество;

11.

Настоява, че цялостният подход е обща отговорност на всички участници от ЕС в институциите на ЕС, в държавите — членки на ЕС и на място в трети държави и че същевременно той трябва изцяло да зачита специфичните области на компетентност на всяка институция и участник;

12.

Призовава за активно ангажиране и диалог с гражданите и гражданското общество, за да се гарантира легитимност и общо съгласие с цялостния подход и с външната политика на ЕС като цяло;

13.

Счита, че следните четири области трябва да бъдат разгледани като основа за преминаване от концепция към действие в стремежа за постигане на цялостен подход;

14.

Счита, че концепцията за цялостен подход следва да се разглежда като координираната дейност на всички съответни институции (ЕСВД и съответните служби на Комисията, включително ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“, ГД „Развитие и сътрудничество“, ГД „Търговия“ и ГД „Разширяване“, но също така Парламента и Съвета), които преследват общи цели в съгласувана рамка, разработена на равнище ЕС, и мобилизират своите най-подходящи инструменти, включително ОПСО, когато положението със сигурността налага това; счита, че до момента институционалните и процедурните недостатъци в голяма степен попречиха на такава съгласувана външна дейност на ЕС в повечето кризисни региони, в които ЕС е извършвал дейност, като накърниха доверието в ЕС като глобален участник, предоставящ сигурност;

15.

Припомня, че Договорът от Лисабон създаде ЕСВД и върховен представител/заместник-председател с тройна функция с цел осигуряване на единство, съгласуваност, видимост и ефективност на външните действия на ЕС; подчертава факта, че до момента потенциалът на всичките три функции не е бил изцяло използван; призовава жизненоважната координираща функция на върховния представител/заместник-председател в качеството му на заместник-председател на Комисията да бъде укрепена в рамките на самата Комисия посредством институционализирани редовни заседания на колегиума на членовете на Комисията, отговарящи за външните отношения, председателствани от върховния представител/заместник-председател и разширени с цел включване на други съответни членове на Комисията; призовава за незабавна реформа на ЕСВД въз основа на прегледа за 2013 г. и насоките на Парламента с цел да се използват по най-добрия начин ограничените финансови средства;

16.

Подчертава, че макар и сътрудничеството да е от съществено значение, правомощията и процедурите на всички институции и държави членки трябва да бъдат изцяло зачитани; по тази причина призовава всички участници от ЕС да действат добросъвестно и да положат всички усилия, за да позволят следването на цялостен подход;

17.

Счита, че цялостният подход изисква способни на реакция, гъвкави и ефикасни структури в ЕСВД; припомня своето становище, че институционалната рамка на ЕСВД следва да бъде рационализирана с цел да гарантира ефективно вземане на решения и използване на нейните инструменти, включително гражданските и военните инструменти на ОПСО, както изисква докладът на Парламента в тази област за 2013 г.;

18.

Подчертава, че разработването на цялостен подход следва също така да гарантира интегрирането на принципа за равенството и баланса между половете във формулирането, разработването и прилагането на всички външни действия на Съюза;

19.

Подчертава важната роля на посредничеството и диалога при предотвратяването и разрешаването на конфликти по мирен начин; приветства напредъка, постигнат от ЕСВД по отношение на укрепването на нейния капацитет за посредничество и изразява отново своята подкрепа за по-нататъшното укрепване на капацитета на Европа в тази област, като призовава посредничеството да се превърне във важна стандартна характеристика на всеки бъдещ цялостен подход към конкретен кризисен регион; подчертава ролята на Парламента при формулирането и наблюдението на общата външна политика и призовава следващия Парламент да гарантира нейната ефективност и преди всичко нейната съгласуваност; обръща внимание на ангажимента на Парламента да участва активно в наблюдението на избори, в посредничество и подкрепа за демокрацията; счита, че участието на Парламента в процесите по посредничество в Украйна и в Бившата югославска република Македония (БЮРМ) разкри важната роля, която парламентаристите могат да играят в тази област;

20.

Припомня, че трябва да се обърне специално внимание на зачитането на принципите на хуманитарна помощ (независимост, безпристрастност, неутралност); счита, че безопасният достъп до засегнатото население и сигурността на хуманитарните работници зависят преди всичко от начина, по който те биват възприемани от влиятелни действащи лица в тази област и че те следва да бъдат разглеждани като независими от всякакво фанатично политическо пристрастие; при все това посочва, че службата за хуманитарна помощ и гражданска защита на Комисията (ECHO) все пак е част от ЕС и следователно категорично счита, че следва да се направи повече за укрепване на сътрудничеството и координацията между ECHO и ЕСВД;

21.

Приветства съвместното съобщение „Всеобхватният подход на ЕС към външните конфликти и кризи“ JOIN(2013)30 от 11 декември 2013 г., което представлява възможност за изясняване и придаване на оперативен характер на този подход в новата институционална структура след Договора от Лисабон, както и за консолидиране на ангажимента на ЕС да съблюдава една цялостна рамка в своята дейност в областта на външните отношения; отчита значимите предизвикателства, присъщи за насърчаването и осъществяването на подобна амбициозна политика; приветства, по-специално, поставянето на акцент върху връзката между сигурността и развитието, което следва да бъде ключов, фундаментален принцип в прилагането на цялостния подход на ЕС;

22.

Категорично подкрепя идеята за по-последователна външна дейност; подчертава, че ЕС не бива да приема тясно определение на цялостния подход; приветства факта, че съвместното съобщение насърчава едно разбиране на цялостния подход, което обхваща всички фази на цикъла на конфликтите или другите външни кризи от ранно предупреждение и готовност, предотвратяване на конфликти, реакция при кризи и тяхното управление до ранно възстановяване, както и стабилизация и изграждане на мира с цел да се помогне на държавите да поемат отново по пътя на устойчивото и дългосрочно развитие; припомня, че целите на външната политика не следва да бъдат противопоставяни на принципите на развитието и хуманитарната дейност, основана на принципи, тъй като и трите политики се допълват;

23.

Припомня, че в член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се установява принципа за последователност на политиките за развитие (ППР) и подчертава потенциала за възникване на напрежение между ППР, от една страна, и цялостния подход към управлението на кризи извън ЕС, от друга страна; подчертава, че основната цел на политиката на ЕС за развитие е изкореняването на бедността и че следователно е от съществено значение целите за борба с бедността да не бъдат маргинализирани в рамките на външната политика на ЕС, а цялостният подход да не подкопава гражданския характер на сътрудничеството за развитие; отбелязва факта, че съвместното съобщение възлага на върховния представител/заместник-председател и на председателя на Комисията отговорността да осигурят стратегическа и оперативна последователност във външните отношения, включително що се отнася до външното въздействие на вътрешните политики; призовава върховния представител/заместник-председател и председателя на Комисията да поемат ангажимент в този смисъл;

24.

Посочва, че както член 214 от ДФЕС, така и Европейският консенсус относно хуманитарната помощ от 2008 г. защитават хуманитарната дейност, основана на принципи; призовава за гарантиране на хуманитарните принципи за хуманност, неутралитет, безпристрастност и независимост, които са от ключово значение както за ефективността на хуманитарната дейност, така и за безопасността на участващите в нея; твърдо заявява, че програмите, свързани с борбата с тероризма и сигурността, не трябва да подкопават способността на заетите в областта на хуманитарната дейност да оказват помощ, както и че хуманитарната помощ не следва при никакви обстоятелства да обслужва политически цели или да се разглежда като инструмент за управлението на кризи; изтъква, че за получаването на достъп до нуждаещите се населения, хуманитарната помощ трябва не само да бъде неутрална, но и да се възприема като такава; макар да отчита, че на хуманитарните доставки, основаващи се на съответни нужди, следва да се предостави известна свобода на действие, призовава за по-широко сътрудничество с хуманитарните организации с цел да се определят по-добре параметрите на техните отношения с цялостния подход;

25.

Споделя становището, че съществува силна връзка между развитието и предотвратяването на конфликти, тъй като бедността е често първоизточник и краен резултат на конфликтите; подчертава, че превенцията допринася за мира, сигурността и устойчивото развитие; приветства съсредоточаването върху превенцията в съвместното съобщение и призовава за засилване на системите на ЕС за ранно предупреждение; призовава ЕС да продължава да подкрепя страните, намиращи се в състояние на несигурност, с цел да се справи с първопричините и да установи функциониращи и отчетни институции, които са в състояние да предоставят основни услуги и да подкрепят намаляването на бедността; подчертава необходимостта от разработване на стратегия на ЕС по отношение на нестабилните държави, която да интегрира в системата на ЕС както принципите на ОИСР — КПР за нестабилните държави, така и целите на „Новия курс за поемане на ангажименти в нестабилни държави“, формулирани в Пусан през декември 2011 г.;

26.

Приветства ангажимента за дългосрочна стратегия, изразен в съвместното съобщение, тъй като единствено дългосрочният ангажимент, наред с устойчивото развитие са в състояние да насърчават мира и сигурността; призовава за по-добра координация на краткосрочните и дългосрочните цели на политиките на ЕС, като се отдава дължимото внимание на възгледите на заинтересованите страни на местно равнище;

27.

Подчертава, че, за да бъде ефективен, цялостният подход на ЕС следва да се основава, във възможно най-голяма степен, на съвместен анализ, оценка и планиране в рамките на системата на ЕС, при ясно разпределение на отговорностите; в този контекст изтъква значението на съвместното планиране като средство за постигане на последователност във външните действия;

28.

Счита, че цялостният подход трябва да се основава на визия, споделена от всички участници от ЕС, за развиващия се стратегически контекст, в който ЕС предприема действия; следователно призовава за по-редовен и прозрачен обмен на информация, координация между политиките и работа в екип между участниците от ЕС по време на всички етапи от действията на ЕС; освен това призовава да се разработят официални структури, в които този обмен би могъл да се извършва и в рамките на които би могло да се извършва ранно предупреждение, анализ на положението и мониторинг на кризи и на състояния след кризи, като потенциално се интегрират съществуващи структури (като например SitRoom на ЕС, координационния център за спешно реагиране и ARGUS); отново заявява необходимостта от „съвет за реакция при кризи“ в рамките на ЕСВД, който да бъде председателстван от върховния представител/заместник-председател и да обединява всички участници, които имат отношение към управлението на кризи;

29.

Счита, че следването на цялостен подход изисква също така подобряването на координацията, под ръководството на върховния представител/заместник-председател, с вътрешните политики на ЕС, които имат съществено външнополитическо измерение, например вътрешния пазар, миграцията, околната среда и енергетиката;

30.

Призовава за по-добра съгласуваност между търговската политика и общата външна политика, включително правата на човека и развитието;

31.

Подчертава, че слабото изпълнение на външните политики на ЕС на място отчасти се дължи на лошата координация и планиране на политиките между съответните институции; отбелязва, че те се подобряват, откакто делегациите на ЕС поеха функцията по координиране в областта, но е необходимо да се постигне по-голям напредък, за да се подобри допълнително изпълнението на външните политики на ЕС на място, по-специално по отношение на кризисните региони и във връзка с дейностите по линия на ОВППС;

32.

Призовава за укрепване на капацитета на ЕС за справяне с глобалните предизвикателства, по-специално дипломацията в областта на климата; призовава ЕСВД да идентифицира политическите компромиси и да постигне политически договорености, като обедини климата и други аспекти от отношенията на ЕС с държавите партньори; изразява надежда, че в процеса на подготовка за Конференцията на ООН в Париж по въпросите на климата през 2015 г. ЕСВД ще започне да използва своята широка мрежа от делегации на ЕС по света, за да задълбочи разбирането на Европа на интересите и вътрешните политики за дейностите в областта на климата в държавите партньори;

33.

Подчертава решителността на Парламента да гарантира формулирането на финансовите инструменти на Съюза в областта на външната политика за периода 2014 — 2020 г. по начин, който да улесни следването на цялостен подход към външните отношения на Съюза, по-специално чрез създаването на инструменти, които да работят посредством връзката на предотвратяването на конфликти, управлението на кризи, изграждането на мира, сътрудничеството за развитие и укрепването на стратегическите партньорства; подчертава, че новият инструмент за партньорство предоставя на ЕС също така и средство за финансово подпомагане на дейностите в областта на външната политика по отношение на трети държави; подчертава своята решителност да упражнява изцяло своя демократичен контрол при прилагането на тези инструменти, за да гарантира, че важните, но ограничени ресурси на Съюза се използват по ефикасен и рентабилен начин с цел постигане на резултати; подчертава правото на Парламента, като част от междинния преглед на финансовите инструменти в областта на външната политика, да преразгледа прилагането на инструментите и да извърши всички необходими промени;

34.

Изразява съжаление относно липсата на амбиция по отношение на бюджета на ЕС в областта на външните действия за периода 2014 — 2020 г.; призовава за по-добро прогнозиране на финансирането, необходимо за прилагането на стратегиите на ЕС; изразява съжаление, че в някои случаи действията на ЕС са били забавени поради финансови въпроси; призовава подобни структурни проблеми да бъдат преодолени в бъдеще, включително чрез използването на новите разпоредби за укрепване на капацитета за участие в и разполагане на граждански мисии за стабилизиране (член 4в), предвидени от Инструмента за стабилност и мир (ИСМ); припомня също така необходимостта от преразглеждане на механизма за финансиране на военни операции по линия на ОПСО (известен като механизма ATHENA) с цел да се позволи по-адекватно и по-справедливо споделяне на тежестта на разходите за военните операции на ЕС, като по този начин се даде възможност на всички държави членки да дадат своя принос чрез сформиране на сили или финансиране на разходите за поддръжка;

35.

Припомня на върховния представител/заместник-председател, че Парламентът преразгледа финансовите инструменти на Съюза за дейности в областта на външната политика за периода 2014 — 2020 г., за да предостави възможност за укрепване на капацитета на единомислещите международни, регионални и правителствени участници и участници от гражданското общество, които желаят да работят със Съюза за преследването на целите, като същевременно спазват нашите основни ценности, като например насърчаването на демокрацията;

36.

Приветства неотдавнашното разработване от страна на ЕС на регионални стратегии за определяне на политически приоритети, обявяване на политически цели, координиране на политически реакции, изграждане на партньорства и съсредоточаване върху използването на ресурсите; призовава за системното изготвяне на стратегии на ЕС за предоставяне на рамка и съгласуваност на действията на ЕС на място, съставени съвместно от ЕСВД и съответните служби на Комисията (особено ГД „Развитие и сътрудничество“ и ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“) и под ръководството на върховния представител/заместник-председател; призовава Комисията да бъде активно ангажирана в своите области на компетентност от самото начало на тази координация;

37.

Настоява, че подобни стратегии следва ясно да определят целите и приоритетите на ЕС и конкретния график за прилагането и да определят това кои инструменти са най-подходящи за действие (които варират, наред с другото, от хуманитарна помощ и помощ за развитие до дипломатически действия и посредничество, икономически санкции, както и ОПСО); настоява, че ролята и приносът от страна на ОПСО следва да бъдат част от първоначалния политически анализ и определяне на политическите цели, като по този начин се улеснява включването на ранен етап на лицата, които планират ОПСО, и съответните парламентарни органи на европейско и национално равнище; в този контекст приветства положителното развитие на политическата рамка за подхода при кризи за мисиите и операциите на ОПСО и призовава за нейното разширяване с цел обхващане на всички инициативи за реакции при кризи;

38.

Приветства в частност стратегическата рамка на ЕС за Африканския рог, която има за цел да стабилизира този стратегически регион чрез борба с пиратството и неговите първопричини, установяване на законни органи в Сомалия и насърчаване на регионалното сътрудничество чрез едновременното използване на инструментите на външната политика на ЕС в сътрудничество със съответните партньори в тази област; при все това припомня, че действията на ЕС в региона се базират върху пионерските инициативи на ОПСО (а именно EUNAVFOR Atalanta и EUTM Сомалия), след това последвани от други инструменти на ЕС, което прави цялостния подход в Африканския рог по-скоро последващо емпирично и прагматично постижение отколкото добре разработена и планирана стратегия; категорично счита, че в бъдеще стратегиите на ЕС трябва да бъдат изготвяни преди предприемането на действия от страна на ЕС в даден регион, а не впоследствие;

39.

Изразява съжаление, че дори когато стратегиите са определени ЕС често не успява да ги приложи и вместо това е принуден да предприема действия при непредвидени и извънредни обстоятелства; припомня, че това особено важи за региона Сахел, за който беше единодушно одобрен много цялостен и добре изготвен стратегически документ на ЕС (стратегия за сигурност и развитие в Сахел за 2011 г.), който обаче не доведе до удовлетворително изпълнение докато не настъпи рязко влошаване на положението в Мали; призовава да се извърши анализ на извлечените поуки от този конкретен случай, както и — в по-широк план — подобрен анализ за ранно предупреждение за нестабилни региони с ключово значение, за да се установят конкретни инициативи за предотвратяване на конфликти и посредничество, като по този начин се подобрят действията нагоре по веригата, осъществявайки промяна на политиката от насочен към реакция подход към по-адекватен и ефективен превантивен подход;

40.

Посочва, че много настоящи национални, регионални и международни конфликти са също така обусловени от климата и че вследствие на това цялостният подход трябва да включва концепция за сигурността на хората; припомня анализа, публикуван от Програмата на ООН за околната среда (UNEP) през декември 2011 г. относно положението в Сахелския регион, където се посочва, че повишаването на температурите е довело до недостиг на вода и е поставило по-специално в тежко положение местното население, чието препитание зависи от природните ресурси, например селско стопанство, риболов, паша, което в някои случаи е предизвикало насилие и въоръжени конфликти;

41.

Изразява убеждение, че в случаите, при които кризите не могат да бъдат предотвратени, ЕС трябва да бъде в състояние да планира и разгърне подходящи граждански и военни активи, както и да мобилизира допълнителни инструменти на ЕС бързо и ефективно в рамките на целия спектър на операциите за управление на кризи, включително при случаите на хуманитарни кризи; призовава да се приложат съответните членове от Договорите в областта на бързото реагиране, включително член 44 от ДЕС; в този контекст подчертава необходимостта от политически експерти и експерти в областта на сигурността в рамките на съответните делегации на ЕС;

42.

Подчертава, че ЕС следва да бъде в състояние да консолидира мира и стабилността в по-дългосрочен план; призовава да бъдат определени ясни стратегии за преход в достатъчно дълъг срок преди краткосрочните инструменти за реакции при кризи (особено дипломатически инструменти, инструменти на ОПСО и на ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“, както и новия ИСМ) и инструментите за периоди след криза (особено ИСМ и помощ за развитие) с цел да се поддържа напредъкът, постигнат в тази област; приветства — като основна първа стъпка — ефективното сътрудничество между ЕСВД и Комисията в подкрепа на мисията на ОПСО в Мали и разглеждането на ранен етап на стратегия за изход за EUTM Мали;

43.

Призовава ЕС да постигне допълнителен напредък относно единното действие на равнище държави с ясно разграничаване на отговорностите и под ръководството на ръководителя на делегация, отговорен за прилагането на външната политика на ЕС в съответната държава, при едновременното координиране на местно равнище с държавите членки, както и с правителството на приемащата държава, гражданското общество и други международни партньори; призовава държавите членки да се ангажират с обединени действия на ЕС в трети държави и да гарантират, че координирането и определянето на действията на място са надлежно съгласувани с институциите на ЕС, по-специално с Комисията и ЕСВД; във връзка с това изразява съжаление, че автономните действия на държавите членки в трети държави, по-специално в следконфликтни ситуации и при демократизация на обществото, без наличието на подходяща връзка между тях и местната делегация на ЕС, оказаха неблагоприятно въздействие върху целите и интересите на ЕС, както и върху доверието в него от страна на третата държава и други международни партньори;

44.

Подчертава, че успешният цялостен подход също така изисква изграждане на партньорства извън институциите на Съюза и държавите членки с цел включване на други международни и многостранни партньори, стратегически партньори, приемащи държави, регионални организации, участници от гражданското общество и частния сектор при надлежно отчитане на автономията на ЕС при вземане на решения;

45.

Настоятелно призовава ЕС да осигури ефективно участие на ЕС в работата на Общото събрание на ООН, като използва всички правомощия, предоставени му от неговия статут на организация за регионална интеграция;

46.

Отново застъпва становището, че — в съответствие с целите на Договора от Лисабон за засилване на външната политика на ЕС и ролята на ЕС в световния мир, сигурност и регулиране — постигането на членство на ЕС в разширения Съвет за сигурност на ООН продължава да бъде основна дългосрочна цел на Европейския съюз; призовава заместник-председателя/върховен представител да поеме инициативата за разработване на обща позиция на държавите членки с тази цел; предлага, с оглед на постигането на тази цел в бъдеще, да се работи по предварителната координация на позициите в рамките на Съвета на ЕС относно въвеждането на нови членове на Съвета за сигурност на ООН и относно реформата на процеса на вземане на решения в Съвета за сигурност на ООН към евентуалното използване на свръхквалифицирано мнозинство;

47.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

30.11.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 408/28

—

като взе предвид своите резолюции относно предходните годишни доклади на Комисията и на Европейската служба за борба с измамите (OLAF),

—

като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 24 юли 2013 г., озаглавен „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз — борба срещу измамите — Годишен доклад за 2012 г.“ (COM(2013)0548), и придружаващите го документи (SWD(2013)0283, SWD(2013)0284, SWD(2013)0285, SWD(2013)0286 и SWD(2013)0287),

—

като взе предвид годишния доклад на OLAF за 2012 г.,

—

като взе предвид годишния доклад на Сметната палата относно изпълнението на бюджета за финансовата 2012 година, придружен от отговорите на институциите (1),

—

като взе предвид предложението за регламент на Съвета за създаване на Европейска прокуратура (COM(2013)0534),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 17 юли 2013 г., озаглавено „Подобряване на управлението на OLAF и засилване на процесуалните гаранции при разследванията. Поетапен подход, съпътстващ създаването на Европейската прокуратура“ (COM(2013)0533),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 17 юли 2013 г., озаглавено „По-добра защита на финансовите интереси на Съюза: Създаване на Европейска прокуратура и реформиране на Евроюст“ (COM(2013)0532),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 26 май 2011 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейския съюз чрез наказателното право и чрез административни разследвания — Интегрирана политика за защита на парите на данъкоплатците (COM(2011)0293),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 24 юни 2011 г. относно стратегията на Комисията за борба с измамите (COM(2011)0376),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 6 декември 2012 г., озаглавено „План за действие за укрепване на борбата срещу данъчните измами и укриването на данъци“ (COM(2012)0722),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 26 септември 2013 г., озаглавено „Защита на бюджета на Европейския съюз до края на 2012 г.“ (COM(2013)0682),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 13 декември 2013 г., озаглавено „Прилагане на нетни финансови корекции за държавите членки в областта на селското стопанство и политиката за сближаване“ (COM(2013)0934),

—

като взе предвид доклада на Комисията до Съвета и Европейския парламент, озаглавен „Доклад на ЕС за борбата с корупцията“ (COM(2014)0038),

—

като взе предвид Директива 2013/43/ЕС на Съвета от 22 юли 2013 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на незадължително и временно прилагане на механизма за обратно начисляване във връзка с доставки на някои стоки и услуги, при които съществува риск от измами (2),

—

като взе предвид Директива 2013/42/ЕС на Съвета от 22 юли 2013 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на механизъм за бързо реагиране срещу измамите с ДДС (3),

—

като взе предвид предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (COM(2012)0363),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 250/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за създаване на програма за насърчаване на дейности в областта на защитата на финансовите интереси на Европейския съюз (програма „Херкулес III“) и за отмяна на Решение № 804/2004/EО (4),

—

като взе предвид Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия (5),

—

като взе предвид член 325, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (6),

—

като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (7),

—

като взе предвид Становище № 1/2014 на Надзорния комитет на OLAF относно приоритетите на политиката на OLAF за провеждане на разследвания,

—

като взе предвид Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (8),

—

като взе предвид своята резолюция от 3 юли 2013 г. относно годишния доклад за 2011 г. относно защитата на финансовите интереси на ЕС — Борба с измамите (9),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 септември 2011 г. относно усилията на ЕС за борба с корупцията (10),

—

като взе предвид своята декларация от 18 май 2010 г. относно усилията на ЕС за борба с корупцията (11) и съобщението на Комисията от 6 юни 2011 г., озаглавено: „Борба с корупцията в ЕС“ (COM(2011)0308),

—

като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2013 г. относно организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари: препоръки относно действията и инициативите, които следва да бъдат предприети (12),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A7-0195/2014),

А.

като има предвид, че по оценка на Комисията ежегодно в ЕС се наблюдава загуба на потенциални данъчни приходи в размер приблизително на 1 000 000 000 000 EUR поради данъчни измами, отклонение от данъчно облагане, избягване на данъци и агресивно данъчно планиране, което струва около 2 000 EUR на всеки европейски гражданин на година;

Б.

като има предвид, че защитата на финансовите интереси на ЕС е основен елемент в политическия дневен ред на ЕС за укрепване и повишаване на доверието на гражданите и за гарантиране, че техните пари се използват по предназначение;

В.

като има предвид, че Договорът от Лисабон значително укрепи инструментите за защита на финансовите интереси на ЕС, като се изисква както ЕС, така и неговите държави членки да се борят с всички видове незаконна дейност, които засягат финансовите интереси на ЕС;

Г.

като има предвид, че поради голямото разнообразие от правни системи и традиции в рамките на ЕС защитата на неговите финансови интереси срещу измамите и срещу други незаконни дейности е предизвикателство, което изисква особено големи усилия и което не може да бъде избегнато;

Д.

като има предвид, че, за да се защитят финансовите интереси на Съюза и за да се води борба срещу измамите, е необходим цялостен подход, който включва стратегии за борба с измамите и корупцията посредством правни, ефективни, последователни и равностойни мерки на цялата територия на Съюза; като има предвид, че ЕС и държавите членки споделят тази отговорност и че тясното сътрудничество между Комисията и държавите членки е дори още по-важно в период на бюджетни ограничения;

Е.

като има предвид, че OLAF носи отговорността за защитата на финансовите интереси на Съюза, като разследва измамите, корупцията и други незаконни дейности; като има предвид също така, че Надзорният комитет на OLAF беше създаден, за да се увеличи и гарантира нейната независимост чрез редовно наблюдение на изпълнението на функцията по разследване на OLAF;

Ж.

като има предвид, че държавите членки носят основната отговорност за изпълнението на приблизително 80 % от бюджета на Съюза;

З.

като има предвид, че държавите членки носят отговорността за изчисляването на хармонизираната основа за определяне на данъка върху добавената стойност (ДДС), за промяна на прилаганите за ДДС ставки, както и за събирането на собствените ресурси на Съюза; като има предвид също така, че тези три функции оказват въздействие върху неговия бюджет;

И.

като има предвид, че неотдавна, по искане на Парламента, Комисията предприе няколко важни инициативи във връзка със стратегическите мерки за борба с измамите;

Й.

като има предвид, че мащабът на измамите и избягването на данъци от всякакво естество, както и на корупцията в рамките на ЕС, подкопава доверието на гражданите в Съюза; като има предвид, че е необходимо да се предоставят по-големи гаранции за почтеността и прозрачността на публичните разходи;

1.

Подчертава, че Комисията и държавите членки трябва да положат всички възможни усилия в борбата с измамите, корупцията и другите незаконни дейности, които накърняват финансовите интереси на Съюза, в съответствие с разпоредбите на Договора за функционирането на Европейския съюз; припомня, че тясното сътрудничество и координация между Комисията и държавите членки са от първостепенно значение за гарантиране на ефективна защита на финансовите интереси на Съюза и че следователно е от първостепенно значение те да се укрепват и да бъдат възможно най-ефикасни; припомня, че защитата на финансовите интереси на Съюза изисква да се проявява голяма бдителност както по отношение на ресурсите, така и по отношение на разходите;

2.

Подчертава, че измамата е умишлен незаконен акт, който може да съставлява престъпно деяние, докато нередността е неспазване на правило; изразява съжаление, че докладът на Комисията не разглежда подробно измамите и че поставя до голяма степен акцент върху нередностите; посочва, че член 325 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се отнася до измамите, а не до нередностите, и призовава да се прави разграничение между измама и грешки или нередности;

3.

Отбелязва доклада на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, озаглавен „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз — борба с измамите — Годишен доклад за 2012 г.“ („годишния доклад на Комисията“); отбелязва, че по искане на Европейския парламент докладът включва два нови елемента:

4.

Призовава Комисията, при започване на процедурата по представянето на годишния доклад за защита на финансовите интереси на Съюза, да представя на Парламента доклад относно извършеното от нея наблюдение и изпълнението на приетите от Парламента препоръки във връзка с доклада за защита на финансовите интереси на Съюза от предходната година, както и да се обосновава относно препоръките, които не е взела предвид или които не е успяла да изпълни; призовава OLAF да предприема същите действия за мерките, които са били изискани от Парламента в този доклад;

5.

Приветства основните инициативи, предприети от Комисията по искане на Парламента, за определяне на ново законодателство на ЕС във връзка с политиката за борба с измамите, и в частност предложението за директива относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред, чиято цел е да поясни и хармонизира наказателноправната уредба на държавите членки по отношение на измамите във връзка с бюджета на ЕС (COM(2012)0363), предложението за регламент на Съвета за създаване на Европейска прокуратура (COM(2013)0534) и предложението за регламент относно Европейската агенция за съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси Евроюст (COM(2013)0535), така както и изменението на Регламент (ЕО) № 1073/1999 относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и укрепването на законните права на лицата, които са засегнати от разследване на OLAF; признава, че е важно тези различни законодателни актове да бъдат добре съобразени и цялостно оценени; призовава Съвета да отдели необходимото време и да не финализира прибързано преговорите, за да се създаде солидна европейска правна рамка и да се укрепят съществуващите институционални инструменти за защита на финансовите интереси на Съюза; подчертава, че следва да се избягва преждевременният преход към процедурата на засилено сътрудничество; приветства също така плана за действие за засилване на борбата с данъчните измами и отклонението от данъчно облагане, както и реформата на системата на ДДС в ЕС, започнати през 2011 г;

6.

Отбелязва, че през 2012 г. броят на свързаните с измами нередности се запази на почти същото равнище като регистрираното през 2011 г., а именно 1 231 случая на нередности, докладвани като измами, докато тяхното финансово отражение леко е намаляло на общо 392 милиона евро; отбелязва, че случаите на измама са по-многобройни в политиката на сближаване и политиката в областта на селското стопанство — особено по отношение на развитието на селските райони и рибарството, като тези политики продължават да бъдат двете най-проблемни области с финансово отражение, което се оценява съответно на 279 и 143 милиона евро; подчертава при все това факта, че като цяло броят на свързаните с измами нередности и съответните суми попадат в обхвата на по-общото определение за измама и че не следва да се счита, че те дават точна представа за равнището на измамите; призовава за ясно разграничение между измами, грешки и нередности в Годишния доклад за 2013 г. относно защитата на финансовите интереси на ЕС — Борба с измамите;

7.

Отбелязва, че броят на несвързаните с измами нередности, които са били съобщени на Комисията през 2012 г., е нараснал с около 6 % спрямо 2011 г., като съответното финансово отражение възлиза на около 2 900 000 000 EUR (над два пъти повече в сравнение с цифрите за 2011 г., като са засегнати по-конкретно политиката на сближаване и преките разходи); изразява загриженост, че въпреки че това увеличение отразява предимно въздействието на нередности, които са свързани със значителни суми, то се дължи и на системни нередности, за които се съобщава при приключването на програмите;

8.

Отбелязва, че корективните действия — основно в областта на политиката на сближаване, които прие Комисията по отношение на държавите членки, се увеличиха значително през 2012 г., като достигнаха 3 700 000 000 EUR; отбелязва също така факта, че това се дължи преди всичко на приключването на програмния период 2000—2006 г.;

9.

Отбелязва, че препоръките, които Комисията отправи към държавите членки през 2011 г. — и по-точно по отношение на нередностите, докладвани като измами, и несвързаните с измами нередности, възстановяването на неправомерно изплатените суми, контрола на резултатите от наказателните разследвания и подобряването на националните статистически данни в областта на измамите — бяха като цяло адекватни, и изразява съжаление, че някои повдигнати въпроси не бяха взети изцяло под внимание; призовава държавите членки да предприемат последващи действия във връзка с препоръките, които отправи Комисията през 2011 и 2012 г., и да гарантират пълноценни последващи действия във връзка с отправените им в доклада от 2012 г. препоръки, както и да предоставят обосновано обяснение в случаите, при които не е било възможно да се предприемат действия във връзка с препоръките;

10.

Предлага да се проучи възможността за сформиране на екип от европейски митнически служители, специализирани в борбата с измамите, който да работи успоредно с националните митнически органи;

11.

Потвърждава, че в областта на традиционните собствени ресурси сумата, която трябва да бъде възстановена вследствие на измами и други случаи на нередности през 2012 г., достигна 444 милиона евро, от които 208 милиона евро вече са възстановени от държавите членки; отбелязва, че освен това през 2012 г. са възстановени 83 милиона евро, които се отнасят до случаи, установени между 1989 и 2011 г.;

12.

Изразява съжаление, че собствените ресурси престанаха да бъдат главният източник на приходи за бюджета на ЕС, като съставляват 20 % от него, вследствие на което правилното събиране на ДДС и мита оказва пряко въздействие не само върху икономиките на държавите членки и върху бюджета на Съюза, но и върху европейските данъкоплатци; припомня, че по оценка на Комисията ежегодно в ЕС се наблюдава загуба на потенциални данъчни приходи в размер на приблизително 1 билион евро поради отклонение от данъчно облагане и данъчни измами, което се равнява на около 2 000 EUR на гражданин на ЕС;

13.

Приветства плана за действие на Комисията за засилване на борбата с измамите и отклонението от данъчно облагане; настоява, че борбата с измамите и отклонението от данъчно облагане следва да продължи да бъде основен приоритет, както за Комисията, така и за държавите членки, като за тази цел е необходимо да се разработи стратегия за засилено многостранно сътрудничество и координация между държавите членки и между тях и Комисията, така че да се използват по-добре наличните инструменти, да се консолидира действащото законодателство, да се приемат подготвените предложения и да се развива административното сътрудничество; отбелязва също така, че засиленото сътрудничество между данъчните, полицейските и съдебните органи в една държава е от основно значение; необходимо е да се обърне специално внимание на създаването на механизми за предотвратяване и за навременно откриване на измами, както и на оценяването на резултатите, подобряването на системите за събиране на приходи и на по-ефективния контрол на митническия транзит, тъй като това продължава да бъде една от сферите с най-висок показател за системна корупция в Европа; призовава Комисията и държавите членки да са по-активни в международното пространство с цел установяване на стандарти за сътрудничество, основани преди всичко на принципите на прозрачност, добро управление и обмен на информация;

14.

Призовава Комисията периодично да извършва сравнителен анализ на разликите в действието на националните системи за събиране на традиционни собствени ресурси, като също така се определят и разпространяват най-добри практики по отношение на ефикасния процес на възстановяване на средства във всички държави членки, и да предлага при необходимост съответни мерки;

15.

Изразява загриженост, че въпреки че броят на съобщените през 2012 г. несвързани с измами нередности, които засягат приходите от традиционни собствени ресурси се е запазил, общият размер е с около 20 % над средната стойност за периода от 2008—2012 г.;

16.

Призовава за задълбочен анализ на несъответствията между теоретичните приходи от ДДС и действително събраните приходи, който да бъде включен в доклада на Комисията, за да може по този начин да се добие по-добра представа за загубите за финансите на Съюза; припомня, че борбата с отклонението от данъчно облагане и със сивата икономика трябва да остане постоянна цел за Комисията и за държавите членки;

17.

Изразява задоволство от факта, че 98 % от установените суми на традиционни собствени ресурси са събрани съобразно правилата, но изисква от Комисията да продължи да полага усилия за събиране на оставащите 2 %, които са все така предмет на измами и нередности;

18.

Отбелязва, че правоприлагащите органи наблюдават нарастваща злоупотреба със Системата за контрол на движението на акцизите (EMCS) от страна на престъпни групи; счита, че физическият контрол върху стоките, превозвани по линия на EMCS, е недостатъчен; подчертава, че допълнителните инвестиции в проверки могат да доведат до повишаване на събраните данъци и до предотвратяване в по-голяма степен на отклонението от данъчно облагане; отбеляза освен това, че съгласно член 21, параграф 3 и член 24, параграф 3 от Директива 2008/118/ЕО на Съвета компетентните органи на държавата членка на изпращане и на държавата членка на получаване осъществяват електронна проверка на данните в проекта на електронния административен документ и в съобщението за получаване; изразява твърдо убеждение, че следва да бъдат определени критерии, в съответствие с които компетентната институция на държавата членка трябва да извършва физическа проверка на готовите за изпращане и/или за получаване стоки;

19.

Разбира, че вследствие на увеличения брой проверки би могло да има също така допълнителна полза, тъй като ще бъдат премахнати предприятията или подставените дружества, които са създадени от престъпници единствено за да улесняват техните измами; отбелязва, че понастоящем изпращането и получаването на акцизни стоки се потвърждава в EMCS от самите стопански субекти; изисква от Комисията да предприеме инициатива за въвеждане на по-стриктни права на достъп до EMCS, да включи подробна история на спазването на правилата преди осъществяването на търговски операции, благодарение на което на стопанските субекти да се предоставя статут на „упълномощен икономически оператор“ („надежден стопански субект“), така че само тези субекти да могат да извършват пряко операции в EMCS; изисква от Комисията да представи резултатите от текущите проучвания относно необходимостта от изменение на Директива 2008/118/ЕО;

20.

Изисква проверките, извършвани от държавите членки по отношение на хора и дружества, които подават заявление за вписване в регистъра, да бъдат по-сериозни и подробни; разбира, че стоките могат лесно да бъдат декларирани невярно, с цел избягване на акциз; изисква поради това по-висока степен на сътрудничество с данъчните органи;

21.

Счита, че определените срокове за движение на акцизните стоки между лицензираните складове са нереалистично дълги; разбира, че такива срокове предоставят възможност за многократни движения по същата декларация и отклоняване преди въвеждането на датата на доставка в системата; изисква изпращачът да бъде длъжен да информира незабавно относно промените компетентния орган на държавата членка на декларираното място на получаване и на новото място на получаване; изисква освен това максималният допустим срок за представяне на съобщението за получаване на акцизните стоки да бъде един работен ден, а времето за пътуване да се изчислява и определя за всяка доставка в съответствие с вида на използваното превозно средство и разстоянието между мястото на изпращане и мястото на получаване;

22.

Счита, че изискуемите гаранции за създаване на митнически складове са твърде ниски в сравнение със стойността на акцизните стоки; счита, че размерът следва да варира в зависимост от вида на стоките и действителния обем на търговията;

23.

Изразява загриженост, че държавите членки са създали своите собствени EMCS въз основа на широко определените изисквания на Комисията; изисква във връзка с това Комисията да предприеме инициатива за по-уеднаквена система в рамките на ЕС;

24.

Отбелязва, че съгласно новото проучване, публикувано през 2013 г., относно „Несъответствието в приходите от ДДС“ („VAT Gap“), което беше финансирано от Комисията в рамките на нейните действия за реформа на системата на ДДС в Съюза и за справяне с избягването на данъци, 193 000 000 000 EUR от приходите от ДДС (1,5 % от БВП) са изгубени през 2011 г. поради несъответствие или невъзможност за възстановяване; подчертава при все това, че несъответствието в приходите от ДДС се дължи не само на измамите, но и на други фактори, в т.ч. изпадане в несъстоятелност и неплатежоспособност, статистически грешки, забава на плащанията и отклонение от данъчно облагане; посочва във връзка с това, че за да се води ефикасно борба с несъответствието в приходите от ДДС, е необходимо да се прилага съгласуван, мултидисциплинарен подход; подчертава, че е важно да се прилагат нови стратегии и да се използват по по-ефикасен начин съществуващите структури на ЕС за засилване на борбата срещу измамите с ДДС;

25.

Приветства факта, че започнатата през декември 2011 г. реформа на ДДС вече осигури важни инструменти за обезпечаване на по-добра защита срещу измамите с ДДС; приветства в този смисъл факта, че Директивата относно механизма за бързо реагиране срещу измамите с ДДС и Директивата за незадължително и временно прилагане на механизма за обратно начисляване във връзка с доставки на някои стоки и услуги, при които съществува риск от измами, бяха приети през юли 2013 г., и призовава държавите членки бързо да ги приведат в изпълнение;

26.

Счита също така, че следва да се постави акцент върху необходимостта от опростяване на системата на ДДС за предприятията в Европа; приветства във връзка с това новите мерки за улесняване на електронното фактуриране, както и специалните разпоредби за малките предприятия, които влязоха в сила през 2013 г., и очаква въвеждането на стандартния формуляр за декларация на ДДС за целия ЕС; изразява надежда, че обслужването на едно гише, което ще се прилага по отношение на електронните услуги и телекомуникационните дружества от 2015 г. нататък, действително ще допринася за постигането на съответствие чрез опростяване на процедурите във връзка с ДДС за предприятията;

27.

Изисква от държавите членки да реформират своите национални данъчни системи, като ги опростят и ги направят по-справедливи и по-ефективни, така че да се улеснява постигането на съответствие, да се предотвратяват и санкционират данъчните измами и отклонението от данъчно облагане и да се повиши ефикасността на събирането на данъци; изисква също от държавите членки да вземат предвид специфичните за всяка държава препоръки, изготвени от Комисията през 2013 г.; приветства нееднократния призив на Комисията към държавите членки да разширят националните данъчни основи и да ограничат освобождаването от данъци и данъчните облекчения, благодарение на което ще бъдат в състояние не само да опростят своите данъчни системи, но и да избегнат увеличението на стандартните ставки на ДДС;

28.

Подчертава, че всъщност броят на нередностите, докладвани като измами през 2012 г., и последиците от тях на практика останаха на същите равнища, както през предходната година;

29.

Отбелязва, че минават средно две години и седем месеца от започването на свързана с измама практика до момента на нейното разкриване; отбелязва освен това, че изтичат още седем или осем месеца, преди нередността да бъде докладвана на Комисията; изразява загриженост, че насоките относно сроковете, в които държавите членки докладват свързани с измами и/или други нередности на OLAF, ако въобще съществуват такива насоки в съответната държава членка, се различават не само между отделните държави членки, но и между областите на политика; очаква Комисията да изготви общоевропейски насоки за докладване на свързани с измами и/или други нередности на OLAF; припомня, че от служителите на европейските институции се изисква незабавно и без в резултат на това да се поставя под въпрос тяхната отговорност, да уведомяват OLAF за измамите, за които са узнали при изпълнението на своите задължения;

30.

Отбелязва, че по отношение на приходите броят на докладваните случаи на измама през 2012 г. е с 20 % по-нисък от средната стойност за периода 2008 — 2012 г.; приветства факта, че осъщественият от Комисията анализ сочи ясно изразена тенденция на понижаване на броя на случаите на измама за въпросния период;

31.

Отбелязва по отношение на разходите, че както броят на нередностите, докладвани като измами, така и тяхната стойност са ниски, че те засягат вече установени видове нередности и че за периода 2008 — 2012 г. 5 % от докладваните случаи са свързани с измама; отбелязва, че както през предходните години, по-голямата част от нередностите, докладвани като измами, е установена в областта на политиката на сближаване — 50 % от общия брой случаи и 63 % от съответните суми; подчертава, че от 1 194 случая на нередности, докладвани като измами, девет засягат случаи на корупция и че всички разкрити случаи са в областта на политиката на сближаване; изразява загриженост поради факта, че броят на тези случаи се увеличава; подчертава със загриженост тенденцията на преминаване към „по-лесни“ измами, което вероятно се дължи на недобросъвестни опити вследствие на икономическата криза от страна на бенефициенти, които не биха извършили нарушение при нормални обстоятелства; счита, че тази тенденция следва да бъде наблюдавана и изучавана през следващите години;

32.

Призовава корупцията с отражение върху финансовите интереси на ЕС да бъде считана за измама за целите на член 325, параграф 5 от ДФЕС и да бъде включена в годишния доклад на Комисията относно защитата на финансовите интереси на Европейския съюз — Борба с измамите;

33.

Отбелязва, че по отношение на природните ресурси (селско стопанство, развитие на селските райони и рибарство) нередностите, докладвани като измами, са се увеличили с почти 50 % през 2012 г. спрямо 2011 г. вследствие на съобщаването от една държава на 56 случая, всичките с еднакъв начин на действие, свързани с едно и също разследване и засягащи единствено Европейския фонд за гарантиране на земеделието; отбелязва, че процентът установени измами е малко по-висок в селското стопанство — около 6 % във всички случаи, докладвани през периода 2008 — 2012 г., спрямо останалите области;

34.

Признава, че през финансовата 2012 година в областта на селското стопанство и развитието на селските райони държавите членки са възстановили 169,4 милиона евро от бенефициенти, като 1 216,8 милиона евро предстои да бъдат възстановени от бенефициенти от края на въпросната финансова година; отбелязва, че процентът на възстановяване в размер на 43 % е повлиян значително от ниските проценти на възстановяване (под 30 %) на шест държави членки (13); призовава тези държави членки да вземат подходящи мерки, за да гарантират значително по-висок процент на възстановяване;

35.

Признава, че политиката на сближаване доказа в продължение на няколко бюджетни години, че е най-критичният сектор, като особено силно засегната е политиката за регионално развитие, но че броят на нередностите, докладвани като измами, не се е променял през последните три години; отбелязва, че делът на установените измами е по-нисък от общата средна стойност, а именно 4 % за периода 2008—2012 г.; приветства факта, че усилията, които полага Комисията през последните години спрямо националните органи за повишаване на осведомеността относно измамите в сектора, изглежда са довели до резултат и че законодателството на Съюза е допринесло в 59 % от случаите за разкриването на свързани с измами нередности; изисква от Комисията да ускори и укрепи общата стратегия за борба с измамите, чието изпълнение започна през 2008 г.; приветства също така намаляването на сроковете за докладване на измамите след тяхното разкриване;

36.

Изразява съжаление при все това поради липсата на информация относно сумите, подлежащи на възстановяване, и процентите на възстановяване, отнасящи се до областта на политиката на сближаване за финансовата 2012 година; призовава Комисията да предостави подробна информация по този въпрос в своя бъдещ годишен доклад;

37.

Приветства факта, че броят на докладваните нередности в областта на предприсъединителната помощ непрекъснато намалява през последните три години и отбелязва, че дванадесетте нови държави членки постепенно напуснаха програмите за предприсъединителна помощ, които на практика приключиха; отбелязва при все това значително нарастване на сумата поради два случая, за които е уведомила една държава членка; отбелязва също така лек спад през текущия програмен период по отношение на нередностите, докладвани като измами, във връзка с Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП), вероятно поради забавяне в неговото изпълнение;

38.

Припомня, че разликите между подходите на държавите членки спрямо измамите продължават да се задълбочават, преди всичко поради правните и организационните различия между отделните държави членки и в рамките на самите им администрации, а също така и поради различните подходи към разкриването на измами; изразява сериозна загриженост поради факта, че в случаите на свързани с измами нередности някои държави членки ограничават действията си до прилагането на финансови корекции, вместо да разследват възможните престъпления; подчертава, че непровеждането на разследване на престъпленията би могло да стимулира поведение, насочено към извършването на измама, и следователно да подкопае борбата срещу измамите и извършителите на измами; призовава засегнатите държави членки да инвестират повече ресурси в борбата с измамите, включително чрез наказателни производства; изисква от Комисията да продължи да наблюдава внимателно функционирането и ефективността на системите за надзор и контрол, използвани понастоящем в държавите членки, и подчертава, че е важно Комисията да установи еднообразни принципи за докладване във всички държави членки; призовава държавите членки да изпълнят препоръките на Комисията, и по-специално по отношение на разкриването на ранен етап, опростяването на правилата и бързото докладване;

39.

Посочва освен това, че държавите членки все още не предават данни своевременно или предоставят неточни данни; припомня също така, че държавите членки използват различни определения за еднакви видове престъпления и не събират сходни и подробни статистически данни съобразно общи критерии, поради което се затруднява събирането на надеждни и съпоставими статистически данни на равнището на ЕС и по този начин се възпрепятства съпоставката и обективното оценяване на мащаба на измамите по държави; отново изразява своето съжаление, че вследствие на това Парламентът, Комисията и OLAF не могат правилно да оценят действителния мащаб на нередностите и измамите като цяло във всяка отделна държава членка и да изготвят препоръки; изразява съжаление, че това положение възпрепятства определянето на държавите членки с най-високо равнище на нередностите и измамите и предприемането на мерки спрямо тях, каквото искане беше поставяно многократно от Парламента; отбелязва, че Комисията прикани държавите членки да подобрят своите статистически данни относно измамите и се ангажира да постави по-голям акцент върху този въпрос; подчертава, че е важно Комисията да установи еднообразни принципи за докладване във всички държави членки, за да се гарантира, че събираните данни са съпоставими, надеждни и достатъчни; призовава следователно Комисията да информира Парламента относно предприетите от нея мерки за въвеждане на по-голяма степен на еднаквост и съпоставимост на статистическите данни, събирани на национално равнище; настоятелно призовава държавите членки да предоставят своевременно изчерпателна информация, която отразява адекватно действителното равнище на измамите; изисква от Сметната палата да проследи последващите действия във връзка с нейните предходни специални доклади относно работата на OLAF, за да установи резултатите от реорганизацията;

40.

Подчертава факта, че по-голямата прозрачност, която дава възможност за подходящ контрол, е от основно значение за разкриването на схемите за измама; припомня, че през предходните години Парламентът настоятелно призова Комисията да предприеме действия за гарантиране на единен указател за прозрачност за всички получатели на средства от ЕС от всички държави членки, като публикува на сайта на Комисията списък на всички бенефициенти, независимо от това кой управлява средствата и въз основа на стандартни категории информация, която да се предоставя от всички държави членки на поне един от работните езици на Съюза; призовава държавите членки да сътрудничат на Комисията и да й предоставят пълна и надеждна информация за получателите на средства от ЕС, управлявани от държавите членки; изразява съжаление, че тази мярка не е приложена и призовава Комисията да я приложи във възможно най-кратък срок;

41.

Отбелязва, че през 2012 г. OLAF е изготвила 54 препоръки за съдебни действия, които са били изпратени до националните органи, като е препоръчано възстановяването на около 284 000 000 EUR; изразява съжаление поради липсата на информация относно броя на започнатите съдебни производства и размера на действително възстановените суми въз основа на препоръките на OLAF, както и относно процента на осъдителните присъди в случаите на престъпления срещу бюджета на Съюза; отново отправя своя призив към Комисията и държавите членки да гарантират ефективното и своевременно прилагане на препоръките, отправени веднага след разследването на случаите от OLAF;

42.

Изразява при все това сериозна загриженост, че в някои случаи OLAF е прекратила разглеждането на случаите и ги е върнала на генералните дирекции за предприемането на съответни действия, въпреки че въпросните генерални дирекции нямат разследващи правомощия;

43.

Изразява задоволство, че реформата на разпоредбите относно функционирането на OLAF беше окончателно приета, и приветства съобщението на Комисията относно „Подобряване на управлението на OLAF и засилване на процесуалните гаранции при разследванията. Поетапен подход, съпътстващ създаването на Европейската прокуратура“; отбелязва първите резултати вследствие на реорганизацията и преструктурирането на процедурите за разследване на OLAF, които следва да водят до изясняване на процесуалните права на подложените на разследване лица, по-добро сътрудничество и диалог с партньорите на OLAF, по-ефикасни процедури на разследване и намаляване на средната продължителност на разследванията, и по-конкретно на етапа на подбор на случаите; отбелязва при все това, че на 1 февруари 2012 г. е започнало разглеждането едновременно на общо 421 случая, което е приключило по-късно през 2012 г., като при повечето не са изготвени препоръки; отбелязва освен това, че през 2012 г. са приключени много разследвания, продължили повече от 24 месеца, като евентуално не са били отправени препоръки към момента на приключването; отбелязва освен това, че на това еднократно действие се дължи по-кратката средна продължителност на разследванията;

44.

Отбелязва, че от 2012 г. OLAF утвърждава ежегодно приоритетите на политиката за провеждане на разследвания, за да подобри своята процедура за подбор на разследвания; наблюдава значителни промени между приоритетите на политиката за провеждане на разследвания, избрани през 2012, 2013 и 2014 г., поради което изразява загриженост предвид риска от липса на последователност в цялостната процедура за подбор на разследвания; счита, че бъдещите приоритети на политиката за провеждане на разследвания следва винаги да бъдат обект на задълбочена оценка, основана на конкретни потребности, измерими показатели и извлечени поуки от предходните приоритети на политиката за провеждане на разследвания; призовава OLAF да предостави подробна информация за начина, по който взема решение относно приоритетите на политиката за провеждане на разследвания;

45.

Отбелязва годишния доклад на OLAF за 2012 г., както и че през този период, OLAF е образувала 431 процедури по разследване и 287 процедури по координация, приключила е 465 случая, изпратила е препоръки за съдебно действие на националните органи в 54 случая и е препоръчала възстановяването на почти 284 милиона евро (165,8 милиона евро от приходи и 118,2 милиона евро от разходи), и:

46.

Отбелязва Становище № 1/2014 на Надзорния комитет относно приоритетите на политиката на OLAF за провеждане на разследвания и одобрява неговите препоръки, особено по отношение на утвърждаването на насоки за прилагането на финансови показатели като критерий за пропорционалност, което би осигурило на звеното, отговорно за подбора на случаите, по-ясни насоки по този въпрос; очаква освен това, че бъдещото развитие на приоритетите на политиката за провеждане на разследвания ще включва редовен диалог между генералния директор на OLAF и генералните директори, чиито области на политика са обхванати от приоритетите на политиката за провеждане на разследвания и финансовите показатели в тях;

47.

Взема под внимание забележките на Надзорния комитет по отношение на политиката de minimis на OLAF; припомня, че политиката de minimis не е единственият критерий за подбор на разследванията и че нейната цел е да гарантира, че OLAF съсредоточава усилията и ресурсите си върху по-сериозни и сложни случаи и че човешките ресурси са разпределени така, че да се постигне възстановяване на възможно най-голяма част от средствата от бюджета на ЕС, които са изразходвани неправомерно; призовава генералния директор да вземе предвид гледната точка на Надзорния комитет, когато преразглежда политиката de minimis на OLAF; очаква да бъде надлежно информиран относно решението на генералния директор по този въпрос;

48.

Призовава за подобряване на управлението на OLAF чрез непрекъснато преразглеждане и укрепване на нейните основни процедури за провеждане на разследване; подчертава във връзка с това, че отдава особено значение на контрола на зачитането на процесуалните гаранции и на основните права на лицата, засегнати от дадено разследване;

49.

Приветства всички инициативи на Комисията за борба с измамите по като цяло по-ефективен начин, с предприемането на новаторски действия по отношение на санкциите, които да допълват усилията, насочени към предотвратяване и разкриване на измами; счита, че въвеждането на клаузи относно борбата с измамите в международните споразумения, споразуменията за административно сътрудничество и споразуменията в областта на обществените поръчки е допълнителна важна стъпка напред в защитата на финансовите интереси на Съюза и борбата с корупцията;

50.

Припомня, че съгласно член 5 на Регламент (ЕО) № 1848/2006 на Комисията от 14 декември 2006 г. държавите членки трябва да информират Комисията относно започването или прекратяването на процедури за налагане на административни или наказателни санкции, свързани с нередности, за които е докладвано, както и за основните резултати от тези процедури; припомня освен това, че тази информация посочва също характера на прилаганите санкции и/или дали въпросните санкции са свързани с прилагането на законодателство на Общността и/или национално законодателство, включително препращане към общностните и/или националните правила, в които са определени санкциите; изисква да бъде информиран подробно с всеобхватен анализ на докладите, получавани съгласно член 5 на Регламент (ЕО) № 1848/2006; отбелязва, че държавите членки трябва да въведат процедури за мониторинг на борбата с измамите и че статистическите данни във връзка с разследванията на престъпления и резултата от тях са непълни, което затруднява оценката на разследването на измамите и на наказателното преследване в държавите членки и ефективността на бъдещите основни политики;

51.

Приветства публикуването през февруари 2014 г. на първия изготвен от Комисията доклад на ЕС за борбата с корупцията, в който се посочва, че корупцията засяга всички държави членки по най-различни начини, като това струва на икономиката на ЕС около 120 милиарда евро годишно; приветства също така предложенията за засилен обмен на съществуващи добри практики и за определяне на нови мерки в тази област, които да бъдат предприети на равнището на ЕС; подчертава във връзка с това, че европейските граждани изискват да се гарантира пълна почтеност и прозрачност на публичните разходи, особено предвид настоящите икономически предизвикателства, произтичащи от икономическата и финансовата криза; изразява съгласие с Комисията, че резултатите от предприетите инициативи силно варират и че трябва да се работи повече за предотвратяването и наказването на корупцията; изразява съжаление при все това, че съдържанието на доклада представя ограничен преглед на корупцията в ЕС; призовава за полагането на допълнителни усилия в съответствие с основите социални и икономически предизвикателства, за да се предотвратява и санкционира ефикасно корупцията, която нанася тежки вреди на европейската икономика и на европейския социален модел, намалява приходите от данъци на държавите членки и подкопава доверието на гражданите в техните институции;

52.

Призовава Сметната палата да проучи въпроса и да изготви препоръки въз основа на своята гледна точка и своя опит, като представи един или повече доклади относно главните проблеми, посочени от Комисията в нейния доклад относно корупцията, вземайки по-специално предвид заключенията за отделните държави;

53.

Приветства предложението за регламент за създаване на Европейска прокуратура; подчертава необходимостта да се създаде съгласувана, допълваща система за защита на финансовите интереси на Съюза; насърчава Комисията да даде ясно определение на равнището на ЕС на ролите на бъдещата Европейска прокуратура, Евроюст и OLAF, като посочи границите на съответните им правомощия;

54.

Приветства публикуването, по искане на Парламента, на изследването на Комисията, озаглавено „Установяване и намаляване на корупцията в обществените поръчки в ЕС“, в което е развита методология за измерване на разходите във връзка с корупцията в обществените поръчки по отношение на средствата на ЕС; отбелязва, че общите преки разходи във връзка с корупцията в обществените поръчки през 2010 г. се оценяват на 1,4—2,2 милиарда евро за петте изследвани сектора в осем държави членки (14); подчертава, че изследването препоръчва, наред с другото, повече прозрачност в обществените поръчки, подобрени механизми за одит и оценка, разработване на централна система за събиране на данни за обществените поръчки, актуализация на базата данни на „Електронния ежедневник за поръчки“ (Tenders Electronic Daily), както и по-голяма защита на лицата, подаващи сигнали за нередности; призовава Комисията да предостави информация относно политиките и мерките, които се прилагат с цел изпълнение на тези препоръки;

55.

Отбелязва, че по официални оценки държавите членки губят над 11 милиарда евро годишно от данъчни приходи вследствие на контрабандата на цигари за сметка на мрежи на организираната престъпност, и настоява да бъде възстановено равнището на ресурсите и експертния опит в рамките на OLAF, използвани в миналото в тази област; подкрепя категорично Комисията и OLAF що се отнася до изготвянето на план за действие за борба с контрабандата на цигари; изисква във връзка с това по-добро сътрудничество между OLAF и Европол;

56.

Счита, че е от първостепенно значение да се изгради мрежа от служители за връзка в рамките на OLAF по отношение на държавите с най-голям риск в областта на контрабандата;

57.

Изисква да бъде информиран за развоя на обсъжданията за възможно предоговаряне на действащите споразумения и призовава за провеждането на независимо проучване относно споразуменията с тютюневата промишленост с оглед количествено определяне на отражението на незаконната търговия с тютюн върху собствените ресурси и разглеждане на възможността за разширяване на обхвата на действащите споразумения, така че в тях да се включат и други производители с цел да се гарантира по-добра проследимост на тютюневите изделия от етапа на производство до етапа на разпространение;

58.

Приветства приемането на регламента за създаване на програма „Херкулес III“ за финансовия период 2014—2020 г.; отбелязва, че с бюджет от над 104 милиона евро програмата ще съфинансира мерки като например сканиращо оборудване за установяване на контрабандни стоки в камионите, системи за автоматизиран контейнерен код и за разпознаване на регистрационни номера с оглед засилване на борбата срещу контрабандата и фалшифицирането; изразява съжаление предвид липсата на прозрачност при закупуването и използването на техническо оборудване от бенефициентите, наблюдавана при изпълнението на програма „Херкулес II“, и припомня, че в резултат на това Парламентът задържа в резерв част от бюджетните кредити на OLAF в бюджета на Съюза за 2013 и 2014 г. в очакване да получи съответната информация по този въпрос; призовава OLAF да продължи да предоставя тази информация, включително подробности за настоящото състояние и значение на финансираното оборудване, и да демонстрира по-голяма прозрачност при изпълнението на програма „Херкулес III“;

59.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Съда на Европейския съюз, Европейската сметна палата, Надзорния съвет на Европейската служба за борба с измамите и Европейската служба за борба с измамите.

30.11.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 408/39

—

като взе предвид своите предходни резолюции относно Иран, и по-специално резолюциите от 10 март 2011 г. относно подхода на ЕС към Иран (1), от 17 ноември 2011 г. относно неотдавнашните случаи на нарушения на правата на човека в Иран (2), от 2 февруари 2012 г. относно Иран и неговата ядрена програма (3) и от 14 юни 2012 г. относно положението с етническите малцинства в Иран (4),

—

като взе предвид съвместното изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) Катрин Аштън и иранския министър на външните работи Мохамад Джавад Зариф от 24 ноември 2013 г. в Женева, и изявлението на ЗП/ВП от 12 януари 2014 г.,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 15 октомври 2012 г. и 16 декември 2013 г. и измененията на ограничителните мерки срещу Иран съгласно решеното от Съвета на заседанието му от 20 януари 2014 г.,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 21 март 2011 г., в които беше обявено прилагането на ограничителни мерки, насочени срещу лицата, отговорни за сериозни нарушения на правата на човека в Иран,

—

като взе предвид изявлението на ВП/ЗП от 19 септември 2013 г. относно освобождаването на Насрин Сотудех и други лица, лишени от свобода в Иран поради техните убеждения,

—

като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Ислямска република Иран от 4 октомври 2013 г., неговото неотдавнашно изявление от 22 януари 2014 г., съдържащо предупреждение за „рязко повишаване на обесванията в Иран“, както и доклада на генералния секретар на ООН от 10 септември 2013 г. относно положението с правата на човека в Ислямска република Иран (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2012 г. относно стратегия за цифрова свобода в рамките на външната политика на ЕС (6),

—

като взе предвид Декларацията за критериите за свободни и честни избори, единодушно приета на 26 март 1994 г. от Интерпарламентарния съюз, в който иранският парламент членува,

—

като взе предвид Резолюцията на Общото събрание на ООН от 18 декември 2013 г. относно положението с правата на човека в Ислямска република Иран (7), в която се изразява дълбока загриженост относно продължаващите и повтарящите се сериозни нарушения на правата на човека в Ислямска република Иран, включително, но не само, произволното, често и продължаващо прилагане на смъртното наказание,

—

като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН от 18 декември 2013 г. относно свят срещу насилието и свързания с насилие екстремизъм (8),

—

като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.

като има предвид, че на 24 ноември 2013 г. в Женева ЗП/ВП Катрин Аштън, заедно с министрите на външните работи на страните от Е3/ЕС+3, постигнаха временно споразумение с Ислямска република Иран (наричана по-долу „Иран“) по ядрения въпрос (подробно описано в съвместния план за действие); като има предвид, че на 10 януари 2014 г. E3/EС+3 постигна споразумение относно условията за прилагане на съвместния план за действие; като има предвид, че шестмесечният период на прилагане на съвместния план за действие е от изключително значение и изисква едновременни и взаимни действия от двете страни;

Б.

като има предвид, че президентските избори не бяха проведени съгласно ценените от ЕС демократични стандарти; като има предвид обаче, че президентът Хасан Рохани изрази готовност за по-открити и конструктивни отношения между Иран и Запада; като има предвид, че освен спогодбата относно ядрената програма, ЕС и Иран трябва да обсъдят различни теми, включително правата на човека и регионалната сигурност;

В.

като има предвид, че ангажиментите, поети в рамките на съвместния план за действие, са само първата стъпка към по-пълно решение на иранския ядрен въпрос и имат за цел да намалят непосредствените напрежения, като осигуряват повече време и пространство за намирането на всеобхватно дипломатическо решение; като има предвид, че ядрените дейности на Иран бяха в противоречие с предходни резолюции на Съвета за сигурност на ООН;

Г.

като има предвид, че вътрешните политически събития в Иран и временното споразумение относно ядрения въпрос създадоха възможност както за реформи в Иран, така и за подобряване на външните му отношения с ЕС;

Д.

като има предвид, че през 2002 г.започнаха преговори за широкообхватно споразумение за търговия и сътрудничество, както и за споразумение за политически диалог между ЕС и Иран; като има предвид, че този процес беше прекъснат през 2005 г. в резултат на разкритията относно тайните ядрени дейности на Иран и отказа на страната да сътрудничи изцяло с Международната агенция за атомна енергия (МААЕ);

Е.

като има предвид, че положението с правата на човека в Иран все още се характеризира с продължаващо, систематично нарушаване на основните права;

Ж.

като има предвид, че населението на Иран е едно от най-младите в света, включващо над 7 милиона деца под шестгодишна възраст;

З.

като има предвид, че Иран все още отказва да сътрудничи на няколко органа на ООН по въпроса за правата на човека, например като отказва виза на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Ислямска република Иран и му пречи да изпълнява мандата си по независим начин;

1.

Приветства постигнатото в Женева временно споразумение между E3/EС+3 и Иран относно ядрената програма на Иран; счита, че е жизненоважно всички страни да продължат да вземат конструктивно участие в процеса на преговори, така че окончателното всеобхватно споразумение да може да бъде сключено в рамките на договорения срок;

2.

Подчертава, че не може да има алтернатива на решението, постигнато чрез мирни преговори и отчитащо загрижеността на международната общност по отношение на изцяло мирния характер на ядрената програма на Иран, както и на регионалните и свързаните с Иран чувствителни места по отношение на сигурността;

3.

Приветства решенията, взети от Съвета на неговото заседание от 20 януари 2014 г., с оглед изпълнението на съвместния план за действие, и по-специално на разпоредбите за частично облекчаване на санкциите; подчертава изключителното значение на надеждния мониторинг на изпълнението от страна на Иран на неговите ангажименти по съвместния план за действие; счита, че след като бъде постигнато всеобхватно споразумение, гарантиращо изключително мирния характер на ядрената програма на Иран, то санкциите срещу Иран, свързани с ядрения въпрос, следва постепенно да бъдат премахнати;

4.

Подчертава, че установяването на по-конструктивни отношения с Иран зависи от напредъка в пълното прилагане на ангажиментите на Иран съгласно съвместния план за действие; изразява надежда, че напредъкът в изпълнението на съвместния план за действие и в преговорите за Споразумението от Женева ще проправи пътя към по-конструктивни отношения между ЕС и Иран, включително по отношение на въпроси от регионален интерес, като например гражданската война в Сирия и борбата срещу всички форми на тероризъм и неговите причини, но и в области като икономическото развитие, търговските споразумения, върховенството на закона и насърчаването на правата на човека;

5.

Призовава Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да извърши цялата подготвителна работа за откриване на делегация на Съюза в Техеран до края на 2014 г.; изразява твърдо убеждение, че това би било ефективен инструмент за влияние върху иранските политики и би подкрепило също така диалога по въпроси като правата на човека и правата на малцинствата;

6.

Приканва Съвета, ако бъде постигнат значим напредък в преговорите по ядрения въпрос, да започне обсъждане на специфичните стъпки, които биха могли да доведат до подобряване на двустранните отношения между ЕС и Иран, включително евентуална бъдеща договорна уредба за тези отношения и развитието на секторно сътрудничество, като се акцентира например върху развитието на гражданското общество и частния сектор в Иран, както и в областите на борбата срещу упойващите вещества (като се гарантира, че заподозрените лица получават справедлив съдебен процес и не подлежат на смъртно наказание), сътрудничеството в областта на околната среда, трансфера на технологии, развитието на инфраструктурата и планирането, образованието и културата, защитата на децата и здравето, както и общи инициативи за насърчаване и защита на правата на човека; изразява загриженост относно евентуалното избухване на инфекциозни заболявания като полиомиелит и морбили, особено сред децата, и настоятелно призовава ЕС да улесни достъпа до съответните лекарствени продукти, които е трудно да бъдат получени по друг начин поради санкциите;

7.

Отбелязва с особена загриженост влошаващото се състояние на околната среда в Иран, по-специално що се отнася до недостига на вода, опустиняването и замърсяването на въздуха, и приканва ЕС да улесни сътрудничеството между европейските и иранските изследователски институции, екологични организации и градове;

8.

Отбелязва значението на търговията с Иран за много средни европейски предприятия и подчертава факта, че такава търговия следва да оказва положителен принос за изпълнението на съвместния план за действие;

9.

Приканва междувременно Комисията и ЕСВД да използват всички инструменти, с които разполага ЕС, за да положат съгласувани усилия за даване на права и развитие на гражданското общество в Иран и да се увеличи броят на обмена на студенти, хора на изкуството и други посетители, както и културния и академичен обмен, и за насърчаване на участието на младежите и гражданското участие; за тази цел призовава за по-голям обмен и сътрудничество между ЕСВД и съответните клонове на Комисията, като нейната Генерална дирекция „Развитие и сътрудничество“ — EuropeAid;

10.

Призовава ЕС да прилага по-независима политика по отношение на Иран, като същевременно се координира със съюзниците и партньорите;

11.

Счита, че Иран следва да използва сериозното си влияние в Сирия, за да спре кървавата гражданска война и призовава ръководителите на Иран да възприемат конструктивна роля в международните усилия за намиране на решение на кризата в Сирия; счита, че Иран следва да участва във всички дискусии за тази цел, при условие че той демонстрира ангажимент за намирането на дипломатическо решение на кризите в Сирия и в региона;

12.

Счита, че по-силна обвързаност между ЕС и Иран въз основа на надеждно изпълнение на съвместния план за действие и, в бъдеще — на всеобхватното споразумение, може да бъде от полза по отношение на стабилизирането на положението в Близкия изток; насърчава по-специално ЕС да улесни диалога между Иран и членовете на Съвета за сътрудничество в Персийския залив;

13.

Счита, че ЕС, САЩ и Иран следва да развиват сътрудничеството си в Афганистан, по-специално по въпроса за трафика на наркотици и по хуманитарни въпроси като закрилата на бежанците, както и с оглед осигуряване на защитата на придобивките по отношение на правата на човека, за да се постигне устойчиво мирно решаване на конфликта; припомня, че в Иран са намерили убежище около 3 милиона афганистански бежанци и призовава Иран, агенциите на ООН и международната общност да гарантират зачитането на техните основни права;

14.

Приветства освобождаването на няколко лица, лишени от свобода в Иран поради техните убеждения, включително адвоката в областта на правата на човека и лауреат на наградата „Сахаров“ Насрин Сотудех, и призовава иранските органи да освободят всички лишени от свобода защитници на правата на човека, политически затворници, профсъюзни дейци и активисти на работническото движение, както и тези, задържани след президентските избори през 2009 г.; отбелязва с интерес инициативата на президента Хасан Рохани за изготвяне на Харта за правата на гражданите; изразява продължаваща дълбока загриженост, обаче, относно положението с правата на човека в Иран, по-конкретно многобройните твърдения за изтезания, несправедливите процеси — включително на адвокати и защитници на правата на човека, и безнаказаността за нарушения на правата на човека; изразява тревога по отношение на големия брой екзекуции през 2013 и 2014 г., включително на непълнолетни; отбелязва, че повечето от екзекуциите през 2013 г. са извършени през последните пет месеца на годината; осъжда ограниченията на свободата на информация, свободата на сдружаване, свободата на изразяване, свободата на събрания, свободата на вероизповедание, академичната свобода, свободата на образованието и свободата на движение, както и репресиите и дискриминацията въз основа на религия, убеждения, етнос, пол или сексуална ориентация, които продължават да съществуват, наред с другото, срещу бахайската общност, християните, вероотстъпниците и преминалите към друга вяра;

15.

Счита, че Хартата на правата на гражданите следва да бъде в пълно съответствие с международните задължения на Иран, особено по отношение на недискриминацията и правото на живот, като укрепи забраната на изтезанията, гарантира пълна свобода на религията и убежденията и гарантира свободата на изразяване на мнение, която понастоящем е ограничена с неясно формулираните разпоредби относно „престъпления, свързани с националната сигурност“;

16.

Призовава поради тази причина ЕС да включи въпроса за правата на човека във всички аспекти на своите отношения с Иран; счита, че приобщаващ диалог на високо равнище с Иран по въпросите на правата на човека следва да бъде част от бъдещата политическа уредба на двустранните отношения между ЕС и Иран; призовава ЕС да започне диалог за правата на човека с Иран, който включва съдебните органи и силите за сигурност и установява ясно определени показатели за сравнение, спрямо които да може да се измерва напредъкът; призовава ЕС да подкрепи изцяло работата на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Ислямска република Иран, и призовава Иран да му предостави незабавно и безусловно входна виза; насърчава Върховния комисар на ООН Нави Пилай да приеме отправената от иранските органи покана да посети Иран; призовава Иран да обяви мораториум върху смъртното наказание;

17.

Подчертава факта, че всички бъдещи делегации на Парламента в Иран следва да поемат ангажимент да се срещат с членове на политическата опозиция и активисти на гражданското общество, както и да получат достъп до политически затворници;

18.

Подчертава значението на създаването на среда, която води до правилно функциониране на организациите на гражданското общество, в т.ч. реформирана правна уредба; призовава ЕС да използва глобално в максимална степен насоките на ЕС за правата на човека, включително насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека, новата гъвкавост, осигурена от Европейския инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека (ЕИДПЧ) за периода 2014 — 2020 г., както и потенциала на Европейския фонд за демокрация, създаден наскоро от ЕС и неговите държави членки, с цел подпомагане на иранските защитници на правата на човека и организации на гражданското общество;

19.

Присъединява се към настойчивия призив на 772-ма ирански журналисти към иранския президент да изпълни обещанието си и да позволи повторното откриване на Асоциацията на иранските журналисти;

20.

Насърчава ЕС да проучи възможността за предоставяне на техническа помощ за Иран, в партньорство с международни организации, за да се подпомогне реформата на наказателно-процесуалния кодекс, която понастоящем се планира от иранския парламент; изразява загриженост, по-специално, относно невъзможността за достъп на задържаните лица до адвокат по време на разпити, относно сериозните твърдения за малтретиране по време на задържането преди предявяване на обвинение и задържането преди делото и относно процесите срещу цивилни граждани пред революционните съдилища; подчертава, че независимостта от политическа намеса и гарантирането на свободен съдебен процес са от ключово значение за развитието на модерен наказателно-процесуален кодекс и от основно значение за решаване на въпроси, свързани с правата на човека;

21.

Призовава Иран да си сътрудничи с международните органи за защита на правата на човека и неговите собствени НПО, като действа съгласно препоръките на ООН и на всеобщия периодичен преглед (ВПР) и позволява на международните правозащитни организации да изпълняват мисиите си;

22.

Счита, че във всеки диалог между ЕС и Иран следва задължително да продължи да се поставя специален акцент върху правата на жените; счита, че въпреки постигнатия вече напредък, положението на жените в Иран остава белязано от неприемлива дискриминация, по-специално по отношение на правните въпроси, както и по отношение на семейното право и участието на жените в икономическия и политическия живот;

23.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейската служба за външна дейност, правителствата и парламентите на държавите членки и на правителството и парламента на Ислямска република Иран.

30.11.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 408/43

—

като взе предвид член 215 от ДФЕС,

—

като взе предвид предложението за препоръка до Съвета, внесено от Ги Верхофстад и Кристина Оюланд от името на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, относно въвеждането на общи визови ограничения за руски длъжностни лица, замесени в случая със Сергей Магнитски (B7–0473/2013),

—

като взе предвид своята препоръка до Съвета от 2 февруари 2012 г. относно последователна политика по отношение на авторитарните режими, спрямо които ЕС прилага ограничителни мерки (1),

—

като взе предвид своята препоръка от 23 октомври 2012 г. до Съвета относно въвеждането на общи визови ограничения за руски длъжностни лица, замесени в случая със Сергей Магнитски (2),

—

като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън от 20 март 2013 г. относно случая „Магнитски“ в Руската федерация,

—

като взе предвид изявлението на говорителя на заместник-председателя и върховен представител Катрин Аштън от 12 юли 2013 г. относно случая със Сергей Магнитски,

—

като взе предвид резолюцията и препоръката на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 28 януари 2014 г. относно отказа от безнаказаност за убийците на Сергей Магнитски,

—

като взе предвид решенията на Съединените американски щати да наложат ограничения върху пътуванията на редица длъжностни лица, замесени в случая със Сергей Магнитски, както и обсъждането на сходни мерки в редица други държави,

—

като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2013 г. относно годишния доклад за 2012 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз по въпроса (3),

—

като взе предвид член 121, параграф 3 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A7-0215/2014),

A.

като има предвид, че задържането на Сергей Магнитски и последвалата му смърт в ареста съставляват добре документиран и значим случай на неспазване на правата на човека и основните свободи в Русия, като хвърлиха съмнение върху независимостта и безпристрастността на нейните съдебни институции и служат като напомняне за множеството документирани недостатъци по отношение на спазването на принципите на правовата държава в Русия;

Б.

като има предвид, че двете независими разследвания, проведени съответно от комисията за публичен надзор над спазването на правата на човека в центровете за задържане в Москва и от Руския президентски съвет относно развитието на гражданското общество и правата на човека, разкриха, че Сергей Магнитски е бил подложен на нечовешки условия, преднамерена липса на грижи и изтезания;

В.

като има предвид, че Русия като член на няколко международни организации като Съвета на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и Организацията на обединените нации се е ангажирала да защитава и насърчава правата на човека, основните свободи и принципите на правовата държава, и като има предвид, че Европейският съюз нееднократно е предлагал допълнителна помощ и експертни съвети, за да подпомогне Русия да модернизира своя конституционен и правен ред и да се придържа към него в съответствие със стандартите на Съвета на Европа;

Г.

като има предвид, че е налице нарастваща нужда от твърда, съгласувана и всеобхватна политика на ЕС спрямо Русия, която да се ползва с подкрепата на всички държави членки и в рамките на която да се предоставят подкрепа и помощ, съпровождани от решителна и справедлива критика, включително налагане на санкции и ограничителни мерки, когато е необходимо;

Д.

като има предвид, че визовите ограничения и други ограничителни мерки не са традиционни съдебни санкции сами по себе си, но все пак представляват политически сигнал за загрижеността на ЕС, насочен към една по-широка аудитория, и поради това запазват ролята си необходим и легитимен инструмент на външната политика;

Е.

като има предвид, че върховният представител е пропуснал да включи този въпрос в дневния ред на Съвета по външни работи и като има предвид, че Парламентът не е получил официален отговор на препоръката си от 26 октомври 2012 г.;

1.

Отправя до Съвета следните препоръки:

2.

Възлага на своя председател да предаде настоящата препоръка на Съвета и на Комисията, на правителствата на държавите членки, както и на Държавната дума и на правителството на Русия.

30.11.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 408/46

—

като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално членове 21 и 34 от него,

—

като взе предвид предложението за препоръка до Съвета относно Шестдесет и деветата сесия на Общото събрание на ООН (ОС на ООН), внесено от Александър Граф Ламбсдорф, от името на групата ALDE (B7-0014/2014),

—

като взе предвид Шестдесет и осмата сесия на ОС на ООН,

—

като взе предвид своята препоръка от 11 юни 2013 г. до Съвета относно Шестдесет и осмата сесия на ОС на ООН (1),

—

като взе предвид приоритетите на ЕС за Шестдесет и осмата сесия на ОС на ООН, във вида, в който бяха приети от Съвета на 24 юни 2013 г. (2),

—

като взе предвид резолюцията на ОС на ООН от 3 май 2011 г. относно участието на Европейския съюз в работата на Организацията на обединените нации (3) и резолюцията на Европейския парламент от 11 май 2011 г. относно ЕС като глобален фактор: неговата роля в многостранни организации“ (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно десетата годишнина от приемането на Резолюция № 1325 (2000) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2011 г. относно външните политики на ЕС в полза на демократизацията (6),

—

като взе предвид Резолюция № 2106 на Съвета за сигурност на ООН от 24 юни 2013 г. относно увеличаване на усилията в борбата срещу безнаказаността на извършителите на сексуално насилие и предходните резолюции на същата тема (7),

—

като взе предвид своята препоръка до Съвета от 18 април 2013 г. относно принципа на ООН „отговорност за защита“ (8),

—

като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2013 г. относно корупцията в публичния и частния сектор и отражението й върху правата на човека в трети държави (9),

—

като взе предвид своята резолюция от 7 февруари 2013 г. относно Двадесет и втората сесия на Съвета на ООН по правата на човека (10),

—

като взе предвид член 121, параграф 3 и член 97 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по развитие (А7-0250/2014),

A.

като има предвид, че ангажиментът на ЕС за ефективно многостранно сътрудничество, в основата на което стои ООН, е неразделна част от външната политика на ЕС и се корени в убеждението, че за постигането на общи цели и за справянето с глобални кризи, предизвикателства и заплахи е необходима ефективна многостранна система;

Б.

като има предвид, че взети заедно, ЕС и неговите държави членки са с най-голямото финансово участие в системата на ООН (редовен бюджет, програми и фондове на ООН и бюджет за опазване на мира);

В.

като има предвид, че здравото и стабилно партньорство между ЕС и ООН е от основно значение за работата на ООН в рамките на трите стълба — мир и сигурност, права на човека и развитие — и е също така жизненоважно за ролята на ЕС като фактор от световно значение;

Г.

като има предвид, че правата на човека и демокрацията са основни ценности на ЕС и принципи и цели на европейската външна дейност; като има предвид, че зачитането, насърчаването и опазването на универсалността и неделимостта на правата на човека са с първостепенно значение за европейското единство и цялост;

Д.

като има предвид,че според доклада на Световната банка „Turn Down the Heat“ („Намаляване на топлината“), настоящата траектория на емисиите е вероятно да доведе до затопляне от 2 oC в рамките на 20 до 30 години и затопляне от 4 oC до 2100 г.; като има предвид, че генералният секретар на ООН Бан Ки Мун прикани държавните ръководители на среща на високо равнище през септември 2014 г. с цел поемане на ясни ангажименти за по-нататъшни действия относно изменението на климата;

Е.

като има предвид, че като водещ донор в света ЕС подкрепя както увеличените усилия за спазване на крайния срок през 2015 г. за постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), така и съвместен подход, насочен към изкореняване на бедността и устойчиво развитие;

Ж.

като има предвид, че приоритетната тема на 58-ата сесия на Комисията за положението на жените ще бъде предизвикателствата и постиженията в изпълнението на Целите на хилядолетието за развитие за жените и момичетата;

З.

като има предвид, че корупцията в публичния и частния сектор запазва и задълбочава неравенствата и дискриминацията, когато става въпрос за равноправно упражняване на гражданските, политическите, икономическите, социалните и културните права, и че е доказано, че корупционните действия и нарушенията на правата на човека са свързани със злоупотребата с власт, липсата на отговорност и различни форми на дискриминация;

И.

като има предвид, че развитието на принципа „отговорност за защита“ е важна стъпка в посока предвиждане, предотвратяване и ответни действия при геноцид, военни престъпления, етническо прочистване и престъпления срещу човечеството; като има предвид, че този принцип следва да се прилага по възможно най-последователен и еднороден начин;

Й.

като има предвид, че ратифицирането и на двете изменения на Римския статут, приети в Кампала, и предоставянето на юрисдикция във връзка с престъплението агресия на Международния наказателен съд допълнително ще допринесат за прекратяване на безнаказаността на извършителите на това престъпление;

К.

като има предвид, че в случаите, когато принципът „отговорност за защита“ се прилага, е от изключително значение да се запазва разграничението между мандатите на военните и на хуманитарните участници, за да се гарантира, че всички хуманитарни участници са възприемани като неутрални и безпристрастни и да се избягва излагането на риск на ефективното предоставяне на помощ и съдействие;

1.

Отправя до Съвета следните препоръки:

а)

активно да насърчава конкретните последващи действия и прилагането на декларацията от срещата на високо равнище относно принципите на правовата държава на национално и международно равнище от 24 септември 2012 г. и да проучи до каква степен принципите на правовата държава могат да бъдат свързани с текущите разисквания относно ЦХР за периода след 2015 г.;

б)

да засилва международните усилия, чиято цел е да се гарантира, че всички права на човека, договорени в конвенциите на ООН, се считат за всеобщи, неделими, взаимозависими и взаимосвързани и че те действително се прилагат; да насърчава включването на правата на човека и основните свободи във всички аспекти на дейността на ООН;

в)

да укрепва процеса на всеобщ периодичен преглед, като включва препоръки в двустранните и многостранните диалози с членовете на ООН, и по-специално в диалозите в областта на правата на човека; да благоприятства среда, която дава възможност на неправителствените организации (НПО) за полезно участие на различните етапи от процеса на всеобщ периодичен преглед;

г)

да насърчава широкото участие на гражданското общество в различните механизми на ООН в областта на правата на човека, в т.ч. на различните етапи от процеса на всеобщ периодичен преглед; с цел противодействие или мерки в отговор на репресиите и при внимателно наблюдение на такива потенциални случаи по отношение на НПО и гражданското общество, да предоставя подкрепа за изграждане на капацитет за институциите в областта на правата на човека;

д)

да потвърди отново пълната си подкрепа за Международния наказателен съд и да продължава да проявява бдителност по отношение на евентуални опити за подкопаване на легитимността, универсалността и интегритета на системата на Римския статут; активно да приканва държавите, които все още не са страни по системата, да пристъпят към бързо подписване и ратификация; да провежда кампания за ратификацията на измененията от 2010 г. относно престъплението агресия, приети в Кампала, в т.ч. от всички държави членки;

е)

да се бори активно за ратифицирането от всички членове на ООН на Конвенцията на ООН срещу корупцията и на Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност; да полага повече усилия за приключване на преговорите за всеобхватна конвенция относно международния тероризъм; да подкрепи определянето на специален докладчик на ООН относно финансовите престъпления, корупцията и правата на човека;

ж)

да призове членовете на ОС на ООН да предоставят на пълната прозрачност в отчетите на предприятията и на борбата с корупцията, изпирането на пари, данъчните убежища, незаконните финансови потоци и вредните данъчни структури статут на водещ приоритет в програмите на международните институции в сферата на финансирането и развитието;

з)

да подчертае, че ползите от развитието няма да бъдат устойчиви в отсъствието на добро управление, отговорни и демократични институции и върховенство на закона; да гарантира с оглед на това, че в новата рамка е отразен ясен ангажимент за демократично управление.

и)

да насърчава предотвратяването на прояви на жестокост и други тежки нарушения чрез преобразуване на Съвета на ООН по правата на човека в механизъм за ранно предупреждение и предотвратяване, а не само в орган за реагиране, с цел да се предотврати допълнително ескалиране на нарушенията на правата на човека;

й)

да се въведат специални тематични инициативи за насърчаване на отговорност за нарушенията на правата на човека и за предприемане на съответни действия, насочени към основните причини за загриженост в областта на правата на човека, включително усилия за премахване на смъртното наказание и за защита на правата на хората в уязвимо положение, като например деца, жени, лица, определящи се като ЛГБТИ, или коренно население;

к)

да осъди системната злоупотреба с правата на човека в Ислямска република Иран;

л)

отново да изтъкне значението на борбата срещу изтезанията и други форми на малтретиране, както и на приоритета, който отдава ЕС на този въпрос, особено по отношение на децата; да поднови мандата на специалния докладчик за още три години и да гарантира ефективни последващи действия във връзка с предишни резолюции в областта на изтезанията; да докаже общ ангажимент, насочен към премахване на изтезанията и подпомагане на жертвите, а именно като се продължи или ако е приложимо, като се започне да се предоставят средства за доброволния фонд на ООН за жертвите на изтезания и специалния фонд, създаден съгласно Факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията;

м)

да продължи борбата срещу използването на смъртното наказание и решително да подкрепи мораториума като стъпка към неговото премахване; да продължи да настоява за премахването му в целия свят; настоятелно да призове държавите, които все още изпълняват смъртни наказания, да публикуват ясни и точни цифри относно броя на присъдите и екзекуциите;

н)

да изрази загриженост относно увеличилите се напоследък дискриминационни закони и практики и зачестилите действия на насилие срещу отделни лица въз основа на тяхната сексуална ориентация и полова идентичност; да насърчи внимателно наблюдение на ситуацията в Нигерия и Уганда, където новите закони сериозно застрашават свободата на сексуалните малцинства; да потвърди отново своята подкрепа за продължаващата работа на върховния комисар по правата на човека за борба срещу тези дискриминационни закони и практики и работата на ООН в по-общ план по този въпрос; да препоръча активно участие в борбата с опитите за подкопаване на тези права;

о)

да подкрепи международните усилия за насърчаване на по-прозрачно и отговорно използване на въоръжени безпилотни летателни апарати в съответствие с установената международна правна рамка и да продължи да подкрепя разследванията на целенасочени убийства; да продължи да подпомага разследванията на целенасочени убийства и да предприема последващи действия съобразно препоръките от специалните докладчици на ООН в областта на извънсъдебните екзекуции, екзекуциите по бързата процедура и произволните екзекуции и за борба с тероризма;

п)

с цел предоставяне на ООН на по-ефективни инструменти за намаляване на напрежението, да подкрепя мисиите за налагане и опазване на мира чрез предоставяне, при необходимост, на засилено подпомагане от ЕС (техническо, финансово, с оборудване или сили на ЕС);

р)

да гарантира, че мандатите за опазване на мира отразяват дългосрочните потребности за държавно и институционално изграждане и подпомагане на демокрацията, като при това се наблегне на всеобхватен подход с цел да се насочат действията към причините за конфликта и несигурността в съответната държава;

с)

да оказва сътрудничество за укрепване на ролята и капацитета на регионалните организации за опазването на мира, предотвратяването на конфликти, гражданското и военното управление на кризи, както и решаването на конфликти;

т)

да изисква от всички страни по въоръжен конфликт да спазват изцяло своите задължения съгласно международното право, включително безпрепятствен достъп до хуманитарна помощ;

у)

да гарантира, че рамката за развитие след 2015 г. насърчава устойчив мир, като се разглеждат основните причини за конфликтите, с цел да се създадат необходимите благоприятни условия за развитие и прилагане на правата;

ф)

да съсредоточи усилията си върху прекратяването на тероризма, независимо дали е спонсориран от държавата или по друг начин;

х)

да гарантира, че Конференцията на ООН относно създаването на свободна от оръжия за масово унищожение зона в Близкия изток, която не се състоя през 2012 г., както беше решено на конференцията за преглед на ДНЯО през 2010 г., ще се състои през 2014 г;

ц)

да подкрепи резолюциите на ОС на ООН относно оръжията със съдържание на обеднен уран и да разработи обща позиция на ЕС, която да отразява по-добре няколкократните призиви на Парламента за световен мораториум като предпазна мярка и за постигане на световен консенсус относно потенциалните рискове за здравето на гражданите, тежестта на сложното управление след конфликт и финансовите разходи, свързани с тяхното използване;

ч)

да гарантира, че през 2015 г. процесът на преглед на структурата за изграждане на мира на ООН насърчава прилагането на принципа „отговорност за защита“ и ролята на жените в изграждането на мира;

ш)

да работи за утвърждаване на принципа „отговорност за защита“ като международна норма, като същевременно поддържа деликатното равновесие между ролята на съответните държави и на международната общност и запазва принципа на предотвратяване на конфликтите и използването на въоръжена сила като крайна мярка;

щ)

да гарантира във връзка с това, че отговорност за предотвратяването и спирането на геноцид и масови жестокости носи преди всичко съответната държава, но че международната общност също има участие, което има предимство пред позоваването на суверенитета;

аа)

да подкрепя основното схващане, че превенцията изисква разпределяне на отговорността и насърчаване на сътрудничеството между участващите държави и международната общност;

аб)

да гарантира, в сътрудничество с всички международни партньори, пълното съответствие и съгласуваност на възможните по-нататъшни форми на концепцията „отговорност за защита“ с международното хуманитарно право;

ав)

да работи за включването на защитата на цивилното население в мандатите на мироопазващите мисии, провеждани под егидата на ООН;

аг)

да потвърди своя ангажимент във връзка с изпълнението на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността (11), които признават непропорционалното въздействие на войната върху жените, но също така и важната им роля в управлението на конфликти, разрешаването на конфликти и трайния мир;

ад)

решително да подкрепя и насърчава пълното прилагане на Резолюция № 2106 на ООН относно борбата с безнаказаността по отношение на свързаното с конфликти сексуално насилие, както и да осигури по-нататъшното консолидиране на отговорността и превантивните мерки, превантивните мерки по отношение на сексуалните престъпления и насилие и подкрепата за жертвите;

ае)

да даде приоритет на прекратяването на сключването на брак в детска възраст;

аж)

да гарантира, че жените са представени на всички етапи от мирните процеси и че участват в превантивната дипломация, ранното предупреждение и мониторинга на сигурността, както и в анкетни комисии в следконфликтни ситуации;

аз)

да гарантира съсредоточаване на усилията върху образованието за момичета;

аи)

да вземе активно участие в 58-та сесия на Комисията относно положението на жените, за да не се накърнят достиженията на правото на Платформата за действие на ООН от Пекин, като например достъп до образование и здравеопазване, като основно право на човека; да осъди решително използването на сексуално насилие срещу жени като военна тактика, включително престъпления като масови изнасилвания, сексуално робство, принудителна проституция, основани на пола форми на преследване, включително генитално осакатяване на жени, трафик, ранни и принудителни бракове, убийства в защита на честта и всякакви други форми на сексуално насилие със сходна тежест; да подпише и ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие;

ай)

да прикани държавите членки да ратифицират третия Факултативен протокол към Конвенцията на ООН за правата на детето, който ще даде възможност на децата да подават жалби до Комитета;

ак)

да признае, че има значителен и съществен напредък в посока постигането на Целите на хилядолетието за развитие; да използва по най-добрия начин подготвителната фаза преди срещата на върха през септември 2015 г. относно програмата за периода след 2015 г., за да осигури съгласуваност и координация между държавите — членки на ЕС, по отношение на приоритетните области и цели, които ЕС желае да насърчава, с оглед избягване на непоследователността и неяснотата, до които би довел един твърде обширен списък от цели; да подчертае, че трябва да се отдели специално внимание на потребностите на най-слабо развитите страни, държавите с нерешен конфликт и държавите след конфликт; да осигури ангажираност от страна на развиващите се страни по отношение на тези цели;

ал)

да подчертае факта, че през оставащото до края на определения срок (2015 г.) време усилията в световен мащаб за постигането на ЦХР следва да станат по-интензивни и да се съсредоточат върху областите, в които изоставането е най-голямо;

ам)

да гарантира, че премахването на бедността продължава да бъде приоритет в новата единна и интегрирана рамка заедно с борбата срещу неравенството, насърчаването на устойчиво развитие, продоволствена сигурност и равенство между половете;

ан)

да работи за приемането на единна, всеобхватна и интегрирана рамка за периода след 2015 г. за Целите на хилядолетието за развитие, с ясни целеви показатели, включващи основните въпроси от областта на развитието и устойчивостта; да се увери, че по своята същност тази рамка е универсална и обща, че насърчава просперитета, правата на човека и благополучието за всички;

ао)

да следва подход, основаващ се на правата на човека, и да гарантира, че правата на човека със своя универсален характер са в основата на рамката за периода след 2015 г.;

ап)

да призове за последователен и всеобхватен международен подход спрямо финансирането след 2015 г., който по предвидим начин да обхваща всички измерения на устойчивото развитие, и в съответствие със заключенията на Съвета от декември 2013 г. да продължи да насърчава в рамките на системата на ООН разисквания относно алтернативни източници на финансиране и други начини за предоставяне на помощ, и по-специално частни инвестиции и нефинансови средства;

ар)

да гарантира, че новите амбициозни цели ще бъдат подкрепени със също толкова амбициозно и новаторско финансиране за развитие;

ас)

като се има предвид фактът, че съществува тенденция въпросите от областта на околната среда и на развитието да се разглеждат поотделно на световно равнище, да търси нови начини за преодоляване на това разделение и да изгражда мостове между тези тясно свързани области, наред с другото, от институционална гледна точка;

ат)

да напомни за ангажимента, поет от развитите страни в рамките на COP16 в Канкун (2010 г.), за предоставяне на 100 милиарда щатски долара под формата на „ново и допълнително“ финансиране всяка година до 2020 г. за потребностите на развиващите се страни във връзка с изменението на климата; да посочи, че при това финансиране следва да се гарантира балансирано разпределение на средствата между мерките за приспособяване и мерките за смекчаване на последиците от изменението на климата;

ау)

да предприеме всички необходими законодателни и административни мерки за цялостно изпълнение на препоръките, съдържащи се в резолюцията на ОС на ООН (12), за да се гарантира, че гражданите имат еднакви права както офлайн, така и онлайн, и по-специално преразглеждането на процедури, практики и законодателство, както и създаването на независими и ефективни механизми за надзор, като подчертае значението на защитата на данните;

аф)

с цел да се потвърди отново ангажимента на ЕС по този въпрос в световен мащаб, активно да насърчава конкретни последващи действия във връзка с резолюцията от страна на всички членове на ООН;

ах)

да насърчава активно бързото подписване и ратифициране на Договора за търговията с оръжие от всички членове на ООН, включително всички държави — членки на ЕС, с цел да се даде възможност на международната общност за ефективно справяне с негативните последици от липсата на прозрачност и зле регулираната търговия с конвенционални оръжия, боеприпаси и опасни технологии, които разпалват глобални въоръжени конфликти и се използват за нарушаване на правата на човека; да започне диалог с други свързани държави, регионални и международни организации и гражданското общество с цел насърчаването в този смисъл на още по-голямо разширяване на обхвата на Договора за търговията с оръжие;

ац)

да подкрепя активно всеобхватна реформа на системата на ООН, и особено на нейния Съвет за сигурност, за да се укрепи неговата легитимност, регионално представителство, отчетност и ефективност; да работи за дългосрочната цел на ЕС за членство в един разширен Съвет за сигурност на ООН;

ач)

да гарантира съгласуваността и ефективността на ЕС като фактор от световно значение, с цел да се действа бързо, всеобхватно и единно чрез по-добра координация на позициите на държавите членки и по-добро сътрудничество между ЕСВД и държавите членки; в това отношение да насърчава ЕСВД, и по-специално чрез делегациите на ЕС в Ню Йорк и Женева, да работи за повишаване на съгласуваността в рамките на ЕС;

аш)

да подпомага ролята на парламентите и регионалните събрания в системата на ООН и световния парламентаризъм;

ащ)

да продължи плодотворното сътрудничество в подкрепа на многостранните отношения и глобалното управление и да изтъкне значението на стратегическото партньорство между ЕС и Програмата на ООН за развитие, което отбеляза десетата си годишнина през февруари 2014 г.;

ба)

да повиши осведомеността относно факта, че 2015 г. ще бъде обявена за Европейска година на развитието, с което да се даде безпрецедентен импулс за подобряване на обществената осведоменост в Европа относно предизвикателствата в световен мащаб и значението на новите цели за развитие, които следва да бъдат договорени;

бб)

да посочи, че предизвикателствата в световен мащаб продължават да съществуват и дори се очаква да нараснат, както и че изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда заплашват да заличат постигнатия напредък в изпълнението на ЦХР; да засили следователно действията в областта на изменението на климата по време на срещата на високо равнище на ООН по въпросите на климата през 2014 г., за да се положи солидна основа, която да доведе до успешни преговори и траен напредък към намаляване на емисиите и укрепване на стратегиите за приспособяване на конференцията по линия на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата през 2015 г.; да даде пример, като приеме амбициозна обвързваща политическа рамка в областта на климата със своевременно набелязани цели за срещата на високо равнище, така че да окаже положително влияние върху преговорите;

бв)

да участва активно в разискванията относно понятието „климатичен бежанец“, включително относно евентуалното правно определяне на това понятие в международното право или в друго правно обвързващо международно споразумение;

бг)

да потвърди по повод Третата международна конференция през септември 2014 г. подкрепата на ЕС за малките островни развиващи се страни;

бд)

да работи за създаването на устойчиво политическо решение за Сирия, което ще спре насилието и ще насърчи демократичен преход, който да отговаря на законните стремежи на сирийския народ; да подкрепи пълното прилагане на заключенията от конференцията „Женева I“ и като се има предвид значението на конференцията „Женева II“ като уникален форум, създаващ условия за преки преговори за мир и демократичен преход между страните по конфликта, да поддържа процеса на „Женева II“;

бе)

да работи за включване на всички съответни действащи лица на световно и регионално равнище в конференцията „Женева II“, като признава, че много различни действащи лица имат решаваща роля в кризата в Сирия;

бж)

да свика международна конференция относно кризата със сирийските бежанци, с акцент върху хуманитарните усилия, като се даде приоритет на подкрепата за приемащите държави в региона и на засилването на участието на ЕС в дипломатическите усилия за прекратяване на конфликта;

бз)

да работи приоритетно за бързото изпълнение на Резолюция № 2139 на Съвета за сигурност на ООН относно хуманитарната ситуация в Сирия, така че най-накрая да се улесни сигурен, безпрепятствен и пряк достъп до всички нуждаещи се, включително през линиите на конфликта и границите; да гарантира, че отстраняването, предаването и унищожаването на химическите оръжия, намиращи се в Сирия, се извършва по напълно прозрачен начин;

би)

да насърчава международното сътрудничество във връзка с унищожаването на химическите оръжия на Сирия и да призове за пълното прилагане на решението на Изпълнителния съвет на Организацията за забрана на химическото оръжие от 27 септември 2013 г.;

бй)

да подкрепи всички усилия за гарантиране на отговорност за нарушенията на правата на човека и международното хуманитарно право в Сирия и активно да насърчава позоваването от страна на Съвета за сигурност на ситуацията в Сирия пред Международния наказателен съд;

бк)

да насърчава всички страни да спазват споразумението за прекратяване на враждебните действия (прекратяване на огъня), подписано на 23 януари 2014 г., включително разпоредбите, според които участниците в конфликта трябва да се въздържат от нападения срещу граждани и да осигурят безопасен достъп на хуманитарните работници до засегнатите от конфликта области на Южен Судан; да подчертае, че споразумението е само първата крачка към мир и помирение, като същевременно се вземе под внимание положението в Южен Судан, включително политическата борба за лидерство в държавата, предизвикала все по-чести етнически сблъсъци и довела до разселването на над 650 000 души;

бл)

да подкрепи дневния ред за изграждане на държава по отношение на Южен Судан, както и истинско помирение и приобщаващ мирен процес, за да се гарантира трайна стабилност; да предложи съдействие за преодоляване на проблема с корупцията, който е пречка за перспективите за създаване на свободна и справедлива демокрация, стабилност, устойчиво развитие и икономически растеж;

бм)

да осъди широко разпространените нарушения на правата на човека и извършваните злоупотреби; да приветства и подкрепя усилията на специалния представител на ЕС за Африканския рог, Александър Рондос, на специалния представител на ООН, Хилде Джонсън, и на Африканския съюз, както и укрепването на капацитета за разследване в областта на правата на човека на мисията на ООН в Република Южен Судан;

бн)

да осъди нападенията срещу хуманитарни работници и ресурси, възпрепятстването на дейности по оказване помощ и грабежите на хуманитарни доставки в големи мащаби, които бяха извършени в Южен Судан и които силно затрудняват усилията да се достигне до нуждаещото се цивилно население;

бо)

да призове за създаването на независима международна анкетна комисия за разследване на всички предполагаеми нарушения на международните права на човека и хуманитарното право от избухването на конфликта; да настоява за подвеждане под отговорност на виновните лица;

бп)

да гарантира добро сътрудничество и допълване на международните усилия, необходими за стабилизиране на Централноафриканската република, и да работи за приемането на всеобхватен подход във връзка с тази многостранна криза; да подкрепи процеса на политически преход и да допринесе за създаването на функциониращи демократични институции, способни да водят борба срещу нарушенията на правата на човека, да защитават гражданите, да сложат край на насилието и да успокоят сектантските напрежения в държавата; да продължи да предоставя необходимата финансова помощ, за да се породи жизнеспособно икономическо развитие; да оглави усилия, насочени към предприемането на действия в отговор на безпрецедентната хуманитарна криза чрез предоставянето на достатъчна финансова помощ;

бр)

да подкрепи усилията, полагани от международната общност, и по-специално Африканския съюз, ООН и Франция, както и от централноафриканските органи, за стабилизиране на държавата; бързо да изпълни решението на ЕС от 20 януари 2014 г. за създаване на EUFOR RCA и да ускори процедурите за разполагане на силите на място;

бс)

да подкрепя текущия процес на преговори и настоящите опити да се намерят решения на конфликта, като в същото време ориентира дейността си към процеса на палестинско помирение, с цел да се обединят палестинците, живеещи на Западния бряг, Източен Йерусалим и ивицата Газа;

бт)

да се увери, че ОС на ООН осигурява, в сътрудничество с ЕС и САЩ, всички инструменти за гарантирането на устойчиво и ефективно решение за две държави, въз основа на границите от 1967 г., при които Йерусалим е столица и на двете държави, държавата Израел има сигурни и признати граници, а независимата, демократична, прилежаща и жизнеспособна Палестина живее до нея в мир и безопасност;

2.

Възлага на своя председател на предаде настоящата препоръка на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на Съвета и за сведение, на Комисията.

30.11.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 408/54

—

като взе предвид член 2 и член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—

като взе предвид член 167 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, приета на 10 декември 1948 г. от Общото събрание на ООН, и всички международни правни инструменти, посветени на защитата на правата на човека, включително Международния пакт за граждански и политически права и Международния пакт за икономически, социални и културни права,

—

като взе предвид Протокол № 29 към Договора от Лисабон относно системата на публичното радиоразпръскване в държавите членки,

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз и по-специално член 11 от нея,

—

като взе предвид насоките на ЕС за правата на човека,

—

като взе предвид Стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, приети от Съвета на 25 юни 2012 г. (1),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 октомври 2007 г., озаглавено „Да общуваме на тема Европа в партньорство“ (COM(2007)0568), и предложението на Комисията от 3 октомври 2007 г. за междуинституционално споразумение „Да общуваме на тема Европа в партньорство“ (COM(2007)0569),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно публичното радиоразпръскване в ерата на цифровите технологии: бъдещето на двойната система (2),

—

като взе предвид Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги) (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 май 2011 г. относно културното измерение на външната дейност на ЕС (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2012 г. относно Стратегия за цифрова свобода в рамките на външната политика на ЕС (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2013 г. относно свободата на печата и на медиите по света (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 24 октомври 2013 г. относно годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно общата външна политика и политика на сигурност (7),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2013 г. относно годишния доклад за 2012 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази връзка (8),

—

като взе предвид Европейската харта за свободата на печата,

—

като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2012 г. на тема „Разширяване: политики, критерии и стратегическите интереси на ЕС“ (9),от 12 декември 2013 г. относно доклада за напредъка на Албания от 2013 г. (10), от 6 февруари 2014 г. относно доклада за напредъка на Босна и Херцеговина през 2013 г. (11), от 6 февруари 2014 г. относно за напредъка на бивша югославска република Македония през 2013 г. (12), от 16 януари 2014 г. относно доклада за напредъка на Исландия за 2012 г. и перспективите след изборите (13), от 16 януари 2014 г. относно процеса на европейска интеграция на Косово (14), от 6 февруари 2014 г. относно доклада за напредъка на Черна гора за 2013 г. (15), от 16 януари 2014 г. относно доклада за напредъка на Сърбия през 2013 г. (16), от 12 март 2014 г. относно доклада за напредъка на Турция през 2013 г. (17), от 23 октомври 2013 г. относно „Европейската политика за съседство: към укрепване на партньорството. Позиция на Европейския парламент по докладите за 2012 г.“ (18), от 23 май 2013 г. относно възстановяване на активи на държавите от Арабската пролет, които се намират в преход (19), от 14 март 2013 г. относно отношенията между ЕС и Китай (20), и от 13 декември 2012 г., съдържаща препоръките на Европейския парламент до Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност относно преговорите във връзка с новото споразумение между ЕС и Русия (21),

—

като взе предвид член 97 от своя правилник,

—

като взе предвид препоръката на комисията по външни работи (A7-0248/2014),

A.

като има предвид, че независимите европейски радио и телевизия предлагат на обществеността — в Европа и по света — една обща визия, подкрепят ценностите, залегнали в Договорите на ЕС, като правата на човека и основните свободи, включително свободата на изразяване, и насърчават плурализма, независимата мисъл, културното многообразие, плурализма на възгледите и основната ценност да се възпитава ненасилственото разрешаване на конфликти, толерантността и уважението, както в рамките на ЕС, така и в контекста на неговите външни отношения;

Б.

като има предвид, че всяка заплаха за независимостта на медиите, независимо дали чрез правителствена намеса, сплашване на журналисти, липса на прозрачност в структурите на собственост или поради надделяващи търговски интереси, разстройва цялостното състояние на свободата и плурализма на медиите във всяка една държава;

В.

като има предвид, че правителствата носят основната отговорност за гарантиране и защита на свободата на изразяване и на медиите, независимо от ролята на ЕС при контрола на прилагането на член 11 от Хартата на ЕС за основните права, когато държавите членки прилагат правото на ЕС; като има предвид, че в законодателството на ЕС, по-специално в Протокол № 29, приложен към Договора за Европейския съюз, е залегнало, че системата на публичното радиоразпръскване в държавите членки е пряко свързана с демократичните, социалните и културните потребности на всяко общество, както и с необходимостта от запазването на плурализма в медиите;

Г.

като има предвид, че радио-и телевизионното разпръскване, допълвано все повече от медийните услуги онлайн, е ефективен и рентабилен начин да бъде достигната обществеността в Европа и в трети страни и представлява основен източник на информация за повечето граждани в ЕС и извън него;

Д.

като има предвид, че новите цифрови и онлайн медийни платформи допринасят за увеличаване на разнообразието и плурализма и са от особено значение в държавите, в които достъпът до по-традиционните източници на информация е ограничен;

Е.

като има предвид, че европейските медии, които излъчват в международен мащаб, могат да играят важна роля в предоставянето на информация относно основните ценности на демокрацията, свободата на медиите и правата на човека по целия свят, като обясняват различните национални възприятия, предоставят информация за политиките на ЕС, оформят истински европейска перспектива и осигуряват на обществеността надеждна и висококачествена информация, най-вече чрез своя твърд и непоклатим ангажимент за журналистическа обективност;

Ж.

като има предвид, че излъчването на радио и телевизионни предавания с цел демократизация и насърчаване на правата на човека в трети страни не попада, строго погледнато, в обхвата на медийната политика на ЕС;

З.

като има предвид, че е необходимо да се създаде съгласувана европейска стратегия за медийно излъчване в областта на външните отношения на ЕС, с оглед насърчаване на ценностите на ЕС и неговите цели като глобален участник, както и за оформянето на дебати и изграждане на разбиране по въпросите на външната политика;

И.

като има предвид, че предоставянето на първоначално финансиране от ЕС за „Европейското радио за Беларус“ и постоянната подкрепа на основата на проекти за независими радио и телевизия в трети държави са добър пример за насърчаване на свободата на изразяване и други основни права и свободи в рамките на общата външна политика и политика на сигурност;

Й.

като има предвид, че създаването на световна европейска радиослужба може да бъде много полезно, като всеобхватен инструмент за външните отношения на ЕС и за насърчаване на универсалните демократични ценности и правата на човека; има предвид, че използването на онлайн технологии би могло да улесни такава инициатива;

К.

като има предвид, че ЕС подкрепя международния новинарски канал, Евронюз, който излъчва на 13 езика, се разбира от 53 % от световното население, се разпространява в 410 милиона домакинства и 155 държави, разполага със спътниково покритие в целия свят, който е водещият канал по отношение на потенциалната публика в Европа, както и сред неарабските информационни канали в арабските страни и в страните в Африка на юг от Сахара и е достъпна безплатно в световен мащаб чрез различни мобилни устройства;

Л.

като има предвид, че ЕС има договор за услуги с Евронюз от 2005 г. насам, като му предоставя основно финансиране в размер на 5 млн. EUR годишно за производството и излъчването на редица програми по европейски въпроси; като има предвид, че два други договора за услуги в размер на 5 млн. евро годишно бяха подписани през 2007 г. и 2009 г. за период от пет години за предаванията на Евронюз съответно на арабски и на фарси; като има предвид, че през декември 2010 г. ЕС и Евронюз подписаха многогодишно рамково споразумение за партньорство; като има предвид, че финансовият принос от Комисията за Евронюз за 2013 г. бе уреден с решението на Комисията от 8 май 2013 г. относно приемането на изменената работна програма за 2013 г. в областта на комуникациите, имащо силата на решение за финансиране (C(2013)2631); като има предвид, че по оценки приходите Евронюз за 2014 г. се състоят от лицензионните такси на акционерите (9 %), търговски печалби (49 %) и финансиране от Комисията и нейните различни генерални дирекции (42 %);

М.

като има предвид, че редакционната независимост от всякаква политическа намеса, наред с безпристрастността, многообразието и зачитането на зрителите, е ключов елемент на Годишната декларация на Евронюз за ангажимент към зрителите (22);

Н.

като има предвид, че през 2009 г. Комисията направи оценка на основния договор на Евронюз, който потвърди уникалния и рентабилен статут на Евронюз като пан-европейски доставчик на новини, който достига до повече зрители в Европа, отколкото неговите конкурентни международни новинарски канали (23);

1.

Отправя следните препоръки към Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност:

2.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на Европейската служба за външна дейност, както и за сведение на държавите членки.

30.11.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 408/59

—

като взе предвид искането на Марио Боргецио от 21 ноември 2013 г., обявено на пленарно заседание на 21 ноември 2013 г., за защита на имунитета му във връзка с разследване срещу него в Съда на Милано (реф. № 47917/13),

—

като изслуша Карло Казини, който представлява Марио Боргецио съгласно член 7, параграф 5 от Правилника за дейността, както и Марио Боргецио лично,

—

като взе предвид членове 1, 11 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид член 153 от своя правилник,

—

като взе предвид член 8 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз и член 6, параграф 2 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.,

—

като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 12 май 1964 г., 10 юли 1986 г., 15 и 21 октомври 2008 г., 19 март 2010 г. и 6 септември 2011 г. (1),

—

като взе предвид Наказателния кодекс на Италия,

—

като взе предвид член 5, параграф 2, член 6а и член 7 от своя правилник,