13.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 345/1

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) подчертава значението на 2018 година като последната изцяло работна година за настоящата Комисия, както и за Европейския парламент. Поради това ЕИСК призовава Комисията да изготви работната си програма по амбициозен и същевременно прагматичен начин, за да се справи подобаващо с предизвикателствата, породени от това, че Европейският съюз се намира на кръстопът. Предвид несигурността по отношение на Брексит и развитията в световен мащаб в момента повече от всякога е необходим структуриран дебат с широко участие относно бъдещето на Европа. Важно е да се върнем към нашите корени и да припомним първоначалния проект и основните ценности и цели на Съюза, както са залегнали в Договорите за ЕС.

1.2.

Трябва да градим върху положителните резултати, постигнати до момента. На появата на националистически, протекционистки и популистки нагласи и движения следва обаче да се гледа като на призив за събуждане към ръководителите на европейските институции и държавите членки в смисъл, че трябва да проучим какво трябва да се направи, за да се спечели отново общественото доверие и да се гарантира успешното бъдеще на европейския проект.

1.3.

В тази връзка ЕИСК призовава Комисията да се стреми към силен, стабилен и сплотен Съюз, който да може да генерира устойчив растеж, качествени работни места, благосъстояние и равни възможности за всички хора в Европа въз основа на споделена визия и положително послание, изградени върху участието на обществеността. Един обединен, сплотен Съюз, изграден върху ангажираността на държавите членки с каузата, е крайно необходим, за да се отговори на икономическите, социалните и екологичните предизвикателства, пред които е изправен Съюзът. Вътрешното сближаване също е предварително условие, за да може ЕС да действа като силен фактор от световно значение в области като международната търговия, сигурността, енергетиката, политиката в областта на климата и насърчаването на правата на човека.

1.4.

ЕИСК признава, че преговорите за излизането на Обединеното кралство от ЕС ще превърнат 2018-а в година на предизвикателства. И все пак е важно Комисията да продължи да изпълнява вече договорените мерки, особено свързаните с инициативите в областта на единния пазар. Същевременно е необходимо да се подготвим за бъдещето на ЕС в дългосрочен план. Тук ЕИСК ще спомене своите виждания относно Бялата книга за бъдещето на Европа. Комитетът също така ще представи становища относно свързаните документи за размисъл. Поради тази причина тези теми са засегнати само накратко в настоящия документ.

1.5.

Тъй като между икономиката, заетостта, благосъстоянието на хората и околната среда има силна връзка, ЕИСК призовава устойчивото развитие да залегне като основен подход в работната програма на Комисията. С оглед на това Комитетът структурира приноса си от гледна точка на три „стълба“ на устойчивост, както следва:

1.6.

ЕИСК подчертава, че стълбовете са универсални, неделими и взаимозависими. ЕС следва да е амбициозен и да се стреми към политики и инициативи, които водят до печеливши решения по отношение на икономическите, социалните и екологичните ползи.

1.7.

В тази връзка ЕИСК настоятелно призовава Комисията да разработва своите политики по интегриран начин и да прилага последователен и съгласуван подход с участието на всички части на Комисията, премахвайки изолираността при изготвянето на политиките и законодателството. Комитетът също така призовава Комисията да продължи, в съответствие с принципите за по-добро регулиране, да подобрява качеството на законотворчеството, опростяването и разясняването на законодателството с цел създаване на практически ползи за всички участници.

1.8.

Освен това ЕИСК отново призовава за разработването на всеобхватна стратегия за включване на целите за устойчиво развитие (ЦУР) на Програмата на ООН до 2030 г. във всички съответни политики на ЕС и приканва Комисията да подготви дългосрочна визия и стратегия относно устойчивостта, като използва за основа предстоящото становище на Комитета относно „Преходът към по-устойчиво европейско бъдеще — стратегия за 2050 г.“

1.9.

ЕИСК подчертава решаващото значение на структурираното участие на гражданското общество в разработването, изпълнението и наблюдението на политиките, програмите и другите инициативи на ЕС, с цел постигане на осезаеми резултати, спечелване на одобрението на обществеността и насърчаване на сближаването в обществото. Социалните партньори изпълняват специфична роля в изготвянето и прилагането на политиките, които пряко или непряко засягат заетостта и пазарите на труда.

1.10.

Предложенията за действия са представени по-подробно в раздели от 2 до 5. ЕИСК обобщава ключовите си политически приоритети за работната програма на Комисията за 2018 г., както следва:

2.1.1.

Процесът на европейския семестър следва да засили координационната роля на Комисията, за да гарантира спазването от страна на държавите членки на целите и препоръките на стратегията „Европа 2020“ и изпълнението на структурните реформи, които са необходими за устойчив икономически растеж в дългосрочен план, създаване на качествени работни места и социален напредък. По-активното участие на социалните партньори и други представителни организации на гражданското общество и по-голямата им ангажираност във формулирането и прилагането на програмите за реформи е ключов фактор за успех в този процес и признание, че социалните партньори изпълняват специфична роля с оглед на изключителните им компетентности, отговорности и задачи.

2.1.2.

ЕИСК призовава за извършването на симетрични макроикономически корекции в еврозоната, както от държавите членки с дефицити, така и от тези с излишъци. Това включва обща положителна фискална позиция за еврозоната като цяло.

2.1.3.

Икономическият и паричен съюз е основен елемент на европейската интеграция. ЕИСК се позовава на своите предишни позиции и призовава за инициативи за завършване на ИПС, включително развитие на неговото управление, демократичен контрол и макроикономически диалог.

2.2.1.

Със следващата многогодишна финансова рамка (МФР) Комисията следва да създаде условия за ефективно насочване на ресурсите и отговор на бъдещите предизвикателства, породени от Брексит и от необходимостта от устойчив растеж, иновации, заетост и социално сближаване, като възприеме ориентиран към постигането на резултати подход. ЕИСК призовава Комисията да приведе продължителността на следващата МФР в съответствие с цикъла на политиката на Комисията и на Парламента. Той също така призовава да се извърши подготовка за въвеждането на нови видове собствени ресурси на ЕС.

2.2.2.

Комитетът приветства втората фаза на ЕФСИ (Европейския фонд за стратегически инвестиции) за насърчаване на инвестициите чрез привличане на още повече частен капитал, наред с публичния, както от национални, така и от регионални източници. В тази връзка обхватът на ЕФСИ следва да включва и други източници на финансиране освен банките.

2.2.3.

ЕИСК подчертава необходимостта от ефективно и ефикасно използване на европейските средства. Трябва да се даде приоритет на инвестициите в иновации, предприемачество, развитие на уменията, активни политики на пазара на труда и цифрови, енергийни и транспортни системи, като се гарантира, че финансирането ще бъде подходящо разпределено за проекти с голямо социално въздействие.

2.2.4.

ЕИСК подчертава, че е необходимо да продължи работата по изграждане на съюз на капиталовите пазари, за да се подобри достъпът до частно финансиране, със специален акцент върху нуждите на МСП. Следва също така да се насърчава по-широкото използване на финансиране със собствен капитал или чрез капиталовите пазари.

2.2.5.

Що се отнася до доизграждането на банковия съюз, ЕИСК подчертава, че по-нататъшното споделяне на риска трябва да е придружено от допълнителни предложения за намаляване на риска. При предстоящите реформи на нормативната уредба за банковия сектор Комисията следва да обърне особено внимание на специфичните характеристики и възможности на малките и несложни банки.

2.2.6.

ЕИСК призовава за мерки за намаляване на данъчните измами, укриването на данъци и агресивното данъчно планиране. Следва да се промени съществуващото преференциално данъчно третиране на дълговото финансиране на предприятията в данъчните системи. Що се отнася до ДДС, ЕИСК отново отправя препоръка за преминаване от настоящата преходна система към окончателен режим на облагане с ДДС, отговарящ на един европейски единен пазар.

2.3.1.

ЕИСК подчертава значението на цифровия единен пазар за цялото общество. Цифровите умения, благоприятстващата стопанската дейност среда и доверието на потребителите са сред най-важните условия за използване на потенциала на цифровизацията. Тъй като данните са производствен фактор и суровина за създаване на икономическа добавена стойност, достъпността и свободното движение на данни са от изключителна важност. Същевременно трябва да се гарантира подходяща защита на личните и на търговските данни, като се обърне специално внимание на данните, генерирани от отделните предприятия. ЕИСК също така настоятелно призовава Комисията да продължи да полага усилия за повишаване на способностите за киберсигурност и сътрудничество. Освен това Комитетът призовава за международно сътрудничество в цифровата област, например в рамките на ОИСР.

2.3.2.

Трябва да продължи развитието на цифровата инфраструктура, включително широколентовите и безжични връзки, цифровите, енергийните и транспортните системи и интелигентните сгради и общности. В образователния, здравния и социалния сектор трябва съответно да се насърчава използването на цифровизацията. Пълното използване на цифровизацията следва да се насърчава и за да се направят административните процеси по-безпроблемни. Следва да се постави специален акцент върху осигуряването на покритие за отдалечените райони и минимален цифров достъп за всички, като се подобрява и приобщаването на уязвимите групи на обществото.

2.3.3.

От самото начало ЕИСК е твърд поддръжник на инициативата за енергийния съюз. Той призовава Комисията да се стреми към изпълнение на стратегията за енергийния съюз, като гарантира наличието на подходяща енергийна инфраструктура и безпроблемно функциониращи енергийни пазари, осигуряващи наличността на сигурна, достъпна и съобразена с климата енергия за широката общественост и предприятията. ЕИСК подчертава значението на диалога по енергийните въпроси на европейско, национално и местно равнище с пълноценното участие на гражданското общество. Комитетът редовно ще публикува вижданията си за състоянието на енергийния съюз и отделните инициативи.

2.3.4.

Транспортът е тясно свързан с енергийния съюз. Тъй като транспортът е един от основните фактори, позволяващи на цялото общество да извършва своите дейности, той заслужава особено внимание в работната програма на Комисията. Основната цел на мерките следва да бъде осигуряване на хората и предприятията на достъпни, безпроблемни, безопасни, финансово достъпни и благоприятни за климата мобилност и транспорт. Това изисква значителни публични и частни инвестиции в транспортните системи и развитието на обществения транспорт. Свързаните с транспорта енергийни и климатични въпроси и въвеждането на нови технологии не следва да се развиват изолирано от въпросите на транспортния пазар.

2.3.5.

Отчитайки хоризонталното значение на услугите от общ икономически интерес (УОИИ), ЕИСК приканва Комисията да подобри правилата по отношение на публичната компенсация за предоставянето на УОИИ и тяхното прилагане, с цел да предостави насоки и да състави сборник с най-добри практики.

2.3.6.

Комитетът признава ролята както на градовете, така и на селските райони в икономическото, социалното и териториалното развитие и сближаване. Като подчертава ролята на градовете, ЕС следва да продължи да работи върху една добре формулирана и правилно изпълнявана програма за градовете. Значителният потенциал на селските, планинските и островните райони следва да се използва в новия подход на Комисията към интегрираното териториално развитие.

2.4.1.

ЕИСК призовава Комисията да приеме всеобхватен подход и стратегия за промишленото развитие. Специално внимание следва да се обърне на възможностите и предизвикателствата, породени от световните мегатенденции, като например бързия напредък в цифровизацията и интернет на нещата, взаимното свързване на производството и сектора на услугите, и прехода към нисковъглеродна и кръгова икономика.

2.4.2.

Трябва да се разгърне и потенциалът за растеж на услугите, включително в сектора на търговията на дребно, като същевременно се защитят правата на потребителите и работниците и се отчете фактът, че все още съществуват пречки в рамките на единния пазар.

2.4.3.

Политиката в областта на иновациите, включително социалните иновации, е от решаващо значение за икономическата конкурентоспособност и обновяване и за постигането на ползи за обществото. ЕИСК призовава за насърчаване на наднационалните мрежи и междусекторните мрежи между университетите, предприятията и организациите на гражданското общество в контекста на програмата „Хоризонт 2020“. Комитетът също така препоръчва опростяване на административните правила за финансирането и държавните помощи.

2.4.4.

Необходима е стратегия за Четвъртата индустриална революция и цифровото общество за целия ЕС, насочена към технологии и платформи, стандарти и референтни архитектури, мрежи от регионални центрове за иновации и умения на всички равнища.

2.4.5.

Що се отнася до предизвикателствата, породени от световните мегатенденции в отделни отрасли като автомобилната, стоманодобивната и въгледобивната промишленост, ЕИСК призовава за правилно управление на структурната промяна чрез справедливи и подходящи рамки за преход и диалог със социалните партньори по специфични за секторите въпроси. От друга страна, възникващите възможности в области като космическия и отбранителния сектор трябва да бъдат използвани и максимално оползотворени, като същевременно се гарантират благоприятни условия за развитието на промишлените сектори като цяло и добри условия на труд.

2.4.6.

Специални усилия следва да се насочат към подобряване на финансирането, иновациите и интернационализацията на малките и средните предприятия, а Законодателният акт за малкия бизнес в Европа (Small Business Act for Europe) трябва да се прилага в пълна степен. Политиките за МСП следва да бъдат съобразени с различните нужди на отделните видове предприятия като семейните, традиционните малки и микропредприятия, стартиращите и разрастващите се предприятия, в т.ч. и тези от социалната икономика. ЕИСК също така приканва Комисията да започне консултации относно определението за МСП.

2.4.7.

Комитетът счита за важно да се възприеме цялостна позиция относно новите тенденции в моделите на производство и потребление, като например моделите на икономиката на сътрудничеството, на кръговата икономика, на икономиката на споделянето, на икономиката на функционалността, както и на възможностите за развитие, които предлага например социалната икономика. Необходими са мерки за улесняване на въвеждането на тези нови многообразни модели, но същевременно трябва да се гарантират равни условия на конкуренция и спазване на съответното законодателство, за да се осигури защита на обществото и на потребителите, както и на правата на работниците.

2.4.8.

Отчитайки специфичната роля на социалната икономика, ЕИСК отново отправя искане да се даде ход на всеобхватен план за действие в съответствие със заключенията на Съвета от декември 2015 г. на тема „Насърчаване на социалната икономика като основен двигател на икономическото и социалното развитие в Европа“.

2.4.9.

Многофункционалността, разнообразието на моделите на земеделско производство и устойчивостта следва да останат основен въпрос, когато се разглеждат нуждите от финансиране, модернизиране и опростяване на Общата селскостопанска политика (ОСП) като част от следващата МФР. Необходими са и по-големи усилия в областта на научните изследвания и цифровизацията в селскостопанския сектор.

2.4.10.

ЕИСК призовава Комисията да премине към по-интегрирана селскостопанска и продоволствена политика, като отчита и необходимостта от преход към кръгова икономика и рязко намаляване на хранителните отпадъци. Комисията следва да приеме и законодателство за премахване на нелоялните търговски практики във веригата за доставки на храни.

2.4.11.

За да се даде възможност за правилно развитие и обновяване на промишлеността и селското стопанство, политическата и регулаторната рамка трябва да осигуряват стабилна и предвидима среда за инвестиции и работа и да следват принципите на по-добро регулиране в интерес на благосъстоянието на гражданите.

2.5.1.

ЕИСК призовава за активни и справедливи търговски преговори с партньори като Япония, държавите от Меркосур и АСЕАН, както и за безпрепятствено прилагане на вече сключените споразумения, като се вземат предвид въпросите, повдигнати в предходни становища на ЕИСК. В изпълнение на съобщението на Комисията „Търговията — за всички“, ЕИСК счита за важно преговорите да се провеждат по балансиран и прозрачен начин, осигурявайки ползи за предприятията и гражданите при защита на екологичните, социалните, трудовите и потребителските стандарти, както и на обществените услуги. Като цяло ЕИСК подчертава значението на прозрачността и участието на гражданското общество, от самото начало, в преговорите, изпълнението и наблюдението на търговските споразумения.

2.5.2.

ЕИСК приветства подобренията в областта на уреждането на спорове с инвеститори, направени с въвеждането на нова система, която заменя уреждането на спорове между инвеститор и държава (УСИД), но призовава Комисията да предприеме по-нататъшни стъпки, които да гарантират, че Инвестиционният съд („ИС“) може наистина да функционира като независим международен съдебен орган.

2.5.3.

Продължаването на двустранните търговски преговори не трябва да отслабва ангажимента на ЕС към СТО и силно многостранно глобално споразумение. ЕИСК очаква активни последващи действия във връзка с Министерската конференция на СТО през 2017 г. в области като селското стопанство и електронната търговия. Освен това е спешно необходимо да се направи оценка на рисковете и възможностите, от гледна точка на гражданското общество, за да се определи по-нататъшният ход на текущите многостранни преговори по Споразумението за търговия с услуги (TiSA) и Споразумението за екологични стоки (СЕС). Комитетът призовава също така за бързо приемане и изпълнение на реформите на политиката на ЕС в областта на търговската защита.

2.5.4.

ЕИСК счита за важно да се гарантира съгласуваност между търговската политика и целите на ООН за устойчиво развитие, Парижкото споразумение за изменението на климата и политиката на ЕС за развитие. В тази връзка следва да се стремим към включване в търговските споразумения на амбициозни глави за търговията и устойчивото развитие със силни механизми за наблюдение от страна на гражданското общество.

2.5.5.

Освен това ЕИСК призовава гражданското общество да наблюдава всички аспекти на споразуменията, включително тези, чиито разпоредби не включват конкретно съвместен орган за наблюдение с участието на гражданското общество. Експертният опит на ЕИСК носи уникални ползи в тази област.

2.5.6.

ЕИСК призовава също така за дискусии с гражданското общество относно оценката на въздействието и практическото прилагане на предлагания многостранен инвестиционен съд.

3.1.1.

Комитетът отбелязва съобщението на Комисията относно създаването на европейски стълб на социалните права и предложението за Прокламация относно ЕССП, както и съпътстващите законодателни и незаконодателни инициативи. ЕИСК работи по този пакет и своевременно ще представи своите становища.

3.1.2.

За момента ЕИСК се позовава на своето предишно становище относно европейския стълб на социалните права (1), в което посочва своите общи цели за развитието на стълба чрез съчетание от правни и неправни инструменти, свързани с области като бъдещето на труда, справедливите условия на труд, заетостта, прилагането на съществуващите достижения на правото в социалната сфера и социалните инвестиции. В него се заявява, че стълбът следва да се прилага по отношение на всички държави членки, като в същото време се признава фактът, че еврозоната може би се нуждае от специални инструменти/механизми. В него се застъпва позицията, че европейският семестър и националните програми за реформи следва да се превърнат в основно средство за прилагане и мониторинг на стълба, и се отправя призив за въвеждане на конкретни целеви показатели в европейския семестър.

3.1.3.

Рамковите условия за пазарите на труда трябва да подкрепят нови и по-разнообразни кариерни възможности. В професионалния живот са необходими различни форми на набиране на работна ръка и на труд. Това изисква подходяща законодателна среда за защита на заетостта, която да осигури рамка за справедливи условия на труд и да стимулира назначаването в рамките на всички видове договори за заетост.

3.1.4.

За да се отговори на променящото се търсене на умения и компетентности, ЕИСК подчертава необходимостта от подобряване на основаната на работата образователна система, професионалното обучение, ученето през целия живот, както и повишаването на квалификацията и преквалификацията. Следва също така да се разработят начини за подобряване на плавния преход за всички работници между различните работни места, от безработица към заетост и от образование към професионален живот.

3.1.5.

Предвид факта, че бъдещето на Европейския съюз е силно свързано с вярата на по-младите поколения в европейския проект, ЕИСК подчертава, че Комисията следва да засили дейността си за ефективно справяне с първопричините за младежката безработица и изключване от обществото.

3.1.6.

С цел засилване на приобщаващия растеж и социалното сближаване, ЕИСК призовава за мерки за задоволяване на нуждата от социални инвестиции, в смисъла на инвестиране в хората и в социална инфраструктура и услуги. Необходимо е да се обмисли допълнително по какъв начин планът „Юнкер 2“ би могъл да се свърже с целите на Пакета за социалните инвестиции, включително чрез ЕФСИ. Освен това ЕИСК призова за Европейски пакт за социални инвестиции, който да подкрепя социалните реформи и социалните инвестиции и да спомогне за установяването на обновено икономическо, социално и териториално сближаване. В годишния обзор на растежа също следва да се подчертаят социалните инвестиции.

3.1.7.

Европейският социален фонд следва да продължи да бъде ключов компонент на европейските структурни и инвестиционни фондове, като се обръща особено внимание на насърчаването на обучението и интегрирането на уязвимите групи от населението на пазара на труда (например младите хора, имигрантите и бежанците, и хората с увреждания). Консолидирането и преразпределението на новите процедури по програмата „Еразъм“ трябва да станат по-систематични и приобщаващи. ЕИСК отново отправя призива си всички млади хора да могат да се възползват от възможностите за обмен, които предлага Съюзът.

3.1.8.

Макар да признава, че намаляването на бедността е главно от компетентността на държавите членки, ЕИСК отбелязва, че: намаляването на бедността следва да бъде систематично застъпено през целия процес на европейския семестър; научните изследвания относно „референтните бюджети“, които дават възможност за достоен живот, следва да продължат да бъдат подпомагани; трябва да има сравними общи показатели, напр. за бедността и неравенството, както и задължителни оценки на социалното въздействие на всички програми за реформи, предложени от националните програми за реформи и специфичните за всяка държава препоръки. ЕИСК се застъпи и за създаването на интегриран европейски фонд за борба с бедността и социалното изключване въз основа на опита от прилагането на Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица и Европейския социален фонд. Освен това стратегията „Европа 2020“ следва да бъде свързана с изпълнението на Програмата до 2030 г.

3.2.1.

ЕИСК призовава Комисията да наблюдава внимателно спазването на основните ценности и принципи на ЕС във всички държави членки и да укрепи процедурите за защита и закрила на демокрацията, принципите на правовата държава, основните права, правата на човека и достъпа до правосъдие.

3.2.2.

Политиката по въпросите на потребителите е близо до интересите на обществеността и следователно може да окаже влияние върху ангажираността на хората към процеса на интеграция на ЕС. ЕИСК призовава Комисията да гарантира, че правата на потребителите се прилагат и зачитат в рамките на процеса REFIT, в цифровия свят и в сферата на безопасността на продуктите и услугите. Комисията следва да засили мерките за премахване на енергийната и потребителската бедност и да подобри достъпа до храни и услуги за всички европейски граждани. Комисията също така следва да насърчава правата на потребителите на информация, образование и участие, и тяхното право да се организират, за да представляват интересите си в процеса на изготвяне на правилата, които ги засягат.

3.2.3.

Комисията трябва да приключи прегледа на основните правни и неправни инструменти на политиката на ЕС за защита на потребителите, като политика за гражданството с междусекторен и хоризонтален характер, и да представи нов план за действие за защита и закрила на потребителите през следващите десет години.

3.2.4.

ЕИСК призовава Комисията да предприеме всички подходящи мерки за борба с дискриминацията въз основа на пола на пазара на труда, в образованието и при вземането на решения, както и с насилието, основано на пола. Комитетът също така призовава Комисията да създаде програма за защита на малцинствата и уязвимите групи, насърчаваща пълно зачитане на основните права и недискриминацията. Комисията следва да засили усилията за деблокиране на Директивата относно прилагане на принципа на равното третиране и да разгледа въпроса за децата, жените и възрастните хора в уязвимо положение, както и новите форми на уязвимост.

3.2.5.

Комисията следва да актуализира Европейската стратегия за хората с увреждания в съответствие с препоръките на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания и да прилага Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания в своите външни политики и програми, включително въвеждането на карта на ЕС за хора с увреждания, призната във всички държави членки. Трябва да започне и подготовката за европейска програма за правата на хората с увреждания за периода 2020—2030 г., а 2021 г. да бъде обявена за Европейска година за правата на хората с увреждания.

3.2.6.

В инициативите за цифровия единен пазар следва да се включи достъпността за всички. В тази връзка Комисията следва да засили усилията си за приключване на преговорите с останалите институции относно Европейския акт за достъпността. Следва да се укрепят и правата на пътниците, като се обърне специално внимание на хората с увреждания и с намалена подвижност.

3.2.7.

Освен това ЕИСК насърчава Комисията да подкрепи дейности в образователни институции на всички равнища с цел учениците и студентите да се научат да правят разлика между фиктивни новини и научно обосновани факти.

3.3.1.

ЕИСК подчертава необходимостта от подпомагане и интегриране на бежанците и лицата, търсещи убежище. Той подкрепя провеждането на ефективна реформа на общата европейска система за убежище, която да зачита правата на човека, и създаването на истинска обща система за всички държави членки. Комитетът също така препоръчва постигането на напредък в областта на презаселването и хуманитарните визи за бежанците с цел да се отговори на реалните нужди. ЕИСК призовава Комисията да наблюдава изпълнението на споразумението за разпределяне на бежанците между държавите членки.

3.3.2.

Освен това Комитетът призовава за преразглеждане на партньорските споразумения с трети държави на транзитно преминаване и произход на миграционните потоци, за да се гарантира спазването на правата на човека и международното право, и да се разработят финансови инструменти за справяне с първопричините за миграцията.

3.3.3.

ЕИСК оценява работата на Комисията във връзка със законните канали за миграция чрез оценката на действащите директиви, но призовава и за управление на трудовата миграция в дългосрочен план, планиране на актуализирани законни канали на мобилност и обмен на информация относно възможностите на пазара на труда. Предвид демографската структура в Европа, Комитетът подчертава необходимостта от превръщане на предизвикателството, свързано с интегрирането на бежанците и мигрантите на пазара на труда, във възможност. Инвестициите в обучение и подходящи системи за подкрепа ще бъдат ключов фактор за улесняването на интеграцията на пазара на труда, за да се помогне на мигрантите да реализират своя потенциал, като така се използват техните умения, предприемачески дух и динамизъм, и същевременно се признава ценността на многообразието и различните култури в нашето общество като цяло.

3.3.4.

ЕИСК счита, че 2018 година, като Европейска година на културното наследство, представлява уникална възможност за мобилизиране на всички участници за борба с популизма и национализма и за отправяне на положително послание за бъдещето на Европа. В тази връзка би могло да се положат по-големи усилия за осъзнаване на необходимостта от междукултурно разбирателство, що се отнася до бежанците и мигрантите.

3.4.1.

ЕИСК призовава Комисията да продължи да предприема мерки, включително за ефективен контрол на външните граници и защита на европейските граждани от заплахи за сигурността като тероризъм, организирана престъпност и киберпрестъпност.

3.4.2.

Освен това счита, че е необходимо да се засили сътрудничеството в областта на отбраната. В тази връзка ЕИСК одобрява създаването на Европейски съюз за отбрана и приветства Европейския план за действие в областта на отбраната.

3.4.3.

Предвид предизвикателствата, породени от непредсказуемостта на политиката на САЩ, и риска от увеличаване на протекционизма и едностранния подход, ЕИСК насърчава ЕС да продължи работата в съответствие с Общата си стратегия, като подкрепя многостранното сътрудничество в рамките на Организацията на обединените нации и работи активно за предотвратяване на конфликтите и разрешаване на международните кризи. ЕИСК също така подчертава необходимостта от по-тясна координация на целите, политиките и ресурсите между държавите членки, за да бъде ЕС по-ефективен фактор на световната сцена.

3.4.4.

Изпълнението на Програмата до 2030 г. следва да формира основата на сътрудничеството на ЕС за развитие. За да прояви лидерство, ЕС следва да представи доброволен преглед на вътрешните и външните си дейности по ЦУР на политическия форум на високо равнище на ООН.

3.4.5.

ЕИСК подкрепя създаването на платформа за диалог със социалните партньори в контекста на европейската политика за съседство с цел по-добра оценка на пазара на труда, и призовава държавите — членки на ЕС, да разработят общ европейски подход към координацията на системите за социално осигуряване между Съюза и съседните държави. Политиката на съседство трябва да отчита ясно връзката между нестабилността и бедността от една страна, и от друга — неравенството и липсата на възможности, които могат да увеличат уязвимостта към радикализация и да подкопаят процеса на демократизация.

3.4.6.

ЕИСК подчертава значението на външните икономически отношения и международната дипломация за гарантирането и повишаването на стабилността и сигурността. Той също така насърчава ЕС да използва в пълна степен ролята, която може да играе културата в международните отношения.

4.1.

Планът за действие за кръговата икономика следва да се изпълнява по интегриран и последователен начин, като се използват възможностите за съчетаване на икономическите, социалните и екологичните аспекти. ЕИСК призовава Комисията да насърчава пазарно ориентирани дейности, като поощрява иновациите, улеснява водещи инициативи, в т.ч. в отдалечени и градски райони, дава тласък на тяхното разрастване и осигурява благоприятна регулаторна рамка. Комитетът също така отбелязва връзките между кръговата икономика и други „нови икономически модели“.

4.2.

Следва да се обърне и дължимото внимание на изпълнението на „традиционните“ политика и законодателство в областта на околната среда, обхващащи управлението на отпадъците и въздуха, водите, почвите и опазването на биологичното разнообразие. ЕИСК настоятелно призовава Комисията да продължи своята работа в рамките на процеса на европейския екологичен преглед.

4.3.

Целите в областта на климата за 2030 г. следва да бъдат постигнати по възможно най-ефективен от гледна точка на разходите начин. В тази връзка ЕИСК призовава Комисията да извърши цялостна оценка на настоящите инструменти в областта на политиката за нисковъглеродна икономика и да гарантира, че инструментите са подходящи и се използват по най-ефективен начин.

4.4.

Комисията следва да разгледа свързаните с изменението на климата въпроси от гледна точка на справедливостта в областта на климата, т.е. от гледна точка на въпроси като равенство, права на човека и бедност.

4.5.

Дипломацията в областта на климата остава важна мисия на ЕС в борбата срещу изменението на климата. Необходимо е всички най-големи източници на емисии да се ангажират с цели, които да са поне толкова амбициозни, колкото тези на ЕС. ЕИСК също така насърчава Комисията да се стреми към световна система на ценообразуване за въглеродните емисии, за да се създадат равнопоставени условия на конкуренция по отношение на конкурентите извън ЕС.

4.6.

ЕИСК призовава Комисията да изготви стратегия за увеличаване на своя положителен климатичен и екологичен „отпечатък“, т.е. положителното си въздействие в световен мащаб. Това изисква среда, която да благоприятства иновациите и инвестициите, и благоприятни условия за търговия за износ на решения в областта на климата и нисковъглеродни продукти. Така ЕС може ефективно да допринесе за борбата с изменението на климата и предизвикателствата в областта на околната среда и да има много по-голямо въздействие, отколкото ако действа само на своята територия.

5.1.

ЕИСК подчертава централната роля на организациите на гражданското общество в изготвянето, прилагането и наблюдението на политиките на всички етапи и на всички равнища, включително на местно равнище. Това изисква промяна в културата и признаване на стойността на гражданското общество на равнището на ЕС и на държавите членки, което вече е залегнало в член 11 от ДЕС, който предвижда институциите на ЕС да насърчават и улесняват хоризонталния и вертикалния граждански диалог, да провеждат широки консултации и да полагат основите за европейските граждански инициативи. Това са допълващи процеси, които протичат, без да засягат консултациите на ЕИСК и социалния диалог.

5.2.

ЕИСК следи отблизо и участва активно в структурираните диалози и консултативните форуми (например Европейската платформа на заинтересованите страни по въпросите на кръговата икономика, Европейския форум по миграцията), в които се събират и участват организации на гражданското общество и други участници от институциите на ЕС и държавите членки, и призовава за подкрепа на своите инициативи за създаване на „Платформа за промяна“ (равенството между половете в транспортния сектор) и институционален форум за гражданско участие (в рамките на гражданската инициатива). При създаването на платформи като REFIT Комисията следва да разгледа възможността ЕИСК да бъде представен в тях, в съответствие с предоставения му от Договорите мандат, като при това гарантира, че това представителство отразява състава на Комитета, обособен в три групи.

5.3.

Като допълващ горните инициативи процес, Комисията наскоро създаде специален интернет портал, озаглавен „Допринесете за законотворчеството“, с цел да събира мнения от широката общественост, включвайки както организации, така и физически лица. ЕИСК препоръчва Комисията да прави разграничение между приноса на организациите на гражданското общество и приноса на физическите лица. В тази връзка Комисията следва да извърши картографиране на заинтересованите страни в сътрудничество с ЕИСК, за да идентифицира представителни и балансирани в териториално отношение целеви групи, като черпи от опита с Регистъра за прозрачност. Освен това Комисията следва да гарантира, че отговорите се претеглят в количествено и качествено отношение. Нещо повече, Комисията следва непрекъснато да работи за подобряване на прозрачността, достъпността, обратната връзка и отчетността пред участниците.

5.4.

ЕИСК призовава Комисията да разработи по-стратегически подход към тези практики, като ги постави върху по-добре структурирана институционална и представителна основа, чрез използване на ресурсите на представителните консултативни органи или на сходните структури, които вече съществуват както в Европа, така и в държавите членки и регионите. В тази връзка Комисията следва да работи в тясно сътрудничество с ЕИСК и да поиска изготвянето на проучвателно становище за това как гражданският диалог би могъл да бъде организиран ефективно и на постоянна основа, което да бъде последвано от конкретно съобщение на Комисията.

5.5.

Комитетът подчертава, че е необходимо да се подобри ефективността на европейската гражданска инициатива в съответствие с обявеното от първия заместник-председател на ЕК Тимерманс преразглеждане на регламента за ЕГИ, и да се проучат нови начини, като например използването на цифрови инструменти, за да се увеличи участието, по-специално на младите хора и на хората от уязвими групи.

5.6.

И накрая ЕИСК отчита факта, че Комисията е взела под внимание много елементи от приноса на Комитета към работната програма за 2017 г. Има обаче и въпроси, които не са включени, поради което са изтъкнати отново в настоящия документ. Що се отнася до изпълнението на работната програма на Комисията за 2018 г., ЕИСК има готовност да представи своите виждания и да участва в работата по конкретни инициативи в хода на следващата година.

13.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 345/11

1.

Европейското общество и гражданите изискват надежден, легитимен и устойчив ЕС. Повече от десетилетие вече ЕС е подложен на изпитание от политически, икономически и социални сътресения, които подхранват мрачни нагласи и несигурност сред гражданите. ЕС се нуждае от цялостни стратегии за насърчаване на добруването на гражданите си, стабилни и устойчиви инвестиции, творчество и предприемачески дух, както и от стратегии за справяне със задълбочаването на пропастта между бедни и богати, бедността и неравенството в разпределението на богатствата. Настоящото икономическо възстановяване в никакъв случай не бива да бъде извинение за пасивност. Обратното, ЕИСК настоява да се намери целенасочен и сплотен път напред с цел укрепване на увереността и доверието, както и съсредоточаване към постигането на реални резултати за гражданите и огромния потенциал на Европа.

2.

Фалшивите очаквания трябва да се избягват. Преди всичко целта следва да бъде ЕС, който е в състояние да постигне осигуряване на изцяло равни възможности за всички. Икономическите, социалните и екологичните фактори са взаимосвързани. Изключително важно е да се позволи на континента да се приспособи към дълбокия процес на трансформация и ожесточена конкуренция по света и ефективно да влияе на глобализацията съобразно с ценностите на ЕС.

3.

Трябва да се прекрати играта „за всичко е виновен Брюксел“, която прекалено много хора играха и продължават да играят. Крайно необходим е ангажимент от страна на европейските институции и широк кръг от заинтересовани страни, сред които са социалните партньори и организациите на гражданското общество, както на национално равнище, така и на равнището на ЕС. ЕИСК подчертава, че легитимността на решенията на ЕС в крайна сметка зависи от качеството на демократичния процес.

4.

Пътят напред може да бъде следван успешно само ако е вдъхновен от онова същото чувство за обща цел, изразило убедеността на основателите на Съюза и по-късно отразено във всяка основна стъпка напред. ЕС следва да мобилизира законодателните инструменти, насоките и сътрудничеството, с които разполага, за да позволи на Съюза да напредва във всички желани измерения. Договорът от Лисабон сочи пътя.

5.

ЕИСК не счита, че изборът между сценарии (2) е успешен метод за насърчаване на чувство за обща цел или за определяне на пътя напред. На първо място ЕС не започва от нулата. Следователно Комисията следва да основава предложенията си върху задълбочен анализ на историята на Съюза — постиженията и недостатъците му, като ценен източник за бъдещето. Ангажиментите, поети от държавите членки в Декларацията от Рим, са положителна и разумна отправна точка (3). Петте сценария са насочени към държавите членки, като се съсредоточават върху институционалните промени и следователно нямат пряко значение за европейските граждани. Освен това изглеждат изкуствени.

6.

За ЕИСК сценарий № 1, или както той го вижда, за продължаване някак си, не е вариант. Сценарий № 5 изглежда привлекателен за редица хора, но понастоящем е нереалистичен. Сценарий № 2 с изключителен акцент върху общия пазар е прекалено ограничен. Сценарий № 4 изисква споразумение между 27 държави членки, което би могло да доведе до парализиране на ЕС и да насърчи центробежните тенденции, които застрашават целите и ценностите на Съюза. При сценарий № 3 механизмите за диференцирана интеграция като засиленото сътрудничество биха могли да бъдат полезен инструмент за преодоляване на пречките в определени райони и да създадат позитивна динамика в процеса на интеграция в ЕС. Те са инструменти за постигане на конкретни цели на политиките, а не на самата главна цел. Макар че следва да се препоръчат като начин да се преодолеят парализата или пречките пред желателното законодателството на ЕС, ЕИСК подчертава и необходимостта да се насърчава сближаването в рамките на Съюза и да се преодолее разпокъсаността и разделението. Затова едно споразумение между държавите членки в челните редици или държавите катализатори следва винаги да е отворено за желаещите, като чувството за обща цел трябва да взема превес.

7.

Стратегическите теми следва да бъдат разглеждани в обща перспектива, за да се избегнат задаващата се Европа à la carte (по избор) или центробежни тенденции. ЕИСК препоръчва развитие, чрез което се създават условия за споделяне по по-добър начин на политическата власт във всички сфери. Всичко това зависи преди всичко от политическата воля и поради това следва да бъде в центъра на искрен дебат относно бъдещето.

8.

Традиционното разграничение между националното равнище и равнището на ЕС следва да изчезне. Общите предизвикателства и свързаните реалности на целия континент подчертават необходимостта от обща мисия. Те изискват и признаване на европейското гражданство заедно с националното гражданство. В изготвянето на политики трябва да участват и да са привлечени всички обществени слоеве. Целите следва да се споделят, а въздействието на решенията и политиките — систематично да се оценява на национално, регионално и местно равнище, за да се получи подкрепата на гражданите.

9.

Европейският парламент (ЕП) трябва да играе централна роля в оформянето на бъдещата посока на Европа. Освен това е необходимо да се насърчава участието на националните парламенти и тяхното взаимодействие с ЕП.

10.

Основните цели трябва да бъдат придружени от споразумение между държавите членки относно:

11.

Който и вариант за бъдещето на Европа да бъде избран, ЕИСК желае съгласуван и последователен Европейски съюз. Много настоящи политики са част от задълбочаването на интеграцията — дългосрочен процес, който ЕИСК изцяло подкрепя. Съвсем наскоро ЕИСК представи по почти всички тях подробни бележки и предложения за бъдещето.

12.

Единният пазар във всичките му икономически и социални измерения и в рамките на модела за устойчиво развитие е незаменима спойка на европейската интеграция. Той следва да гарантира действителна равнопоставеност на условията на конкуренция. В същия дух ИПС се разглежда като решителна стъпка напред. Въпреки впечатляващия напредък обаче структурата му остава крехка. ИПС е в центъра на бъдещото развитие в ЕС, затова неговото задълбочаване е от решаващо значение. ЕИСК подкрепя постепенен курс към политически съюз с редица макроикономически и микроикономически мерки и разпоредби, както и стабилно социално измерение. Завършването на изграждането на ИПС изисква действително икономическо управление, включително управление на финансовия сектор от ЕС, добре организирани реформи в съответните държави членки и споделени подходи към политиките на пазара на труда. Подобреното управление трябва да укрепи основата за повече сближаване и солидарност в еврозоната. Високо компетентните публични администрации в ЕС могат да окажат подкрепа. Страните от еврозоната би трябвало да започнат по-тясно сътрудничество в други области.

13.

ЕИСК също така подчертава необходимостта от по-сплотено управление, по-задълбочена интеграция и пълна ангажираност на държавите членки в следните области:

14.

Според ЕИСК социалните въпроси и образованието също трябва да се разглеждат по един по-систематичен начин на равнището на ЕС, за да се намерят убедителни решения. Социалното осигуряване и образованието са преди всичко предмет на принципа на субсидиарност и следователно попадат в приложното поле на националното законодателство и процесите за вземане на решения на национално равнище, като често включват активното участие на социалните партньори. Споделената компетентност между ЕС и държавите членки трябва по-добре да се прилага при социалните въпроси. Предвид нарастващото напрежение на пазарите на труда поради цифровата революция, структурните слабости на пазарите на труда и глобализацията, ЕИСК призовава за видим европейски ангажимент с оглед настояване за по-голямо сближаване по отношение на определени социални и трудови условия, като същевременно се насърчава създаването на качествени работни места, справедливата мобилност и положителната ангажираност на гражданите. Необходима е специална насоченост към младите хора и младежката безработица. Ролята на социалните партньори, гражданското общество като цяло и социалния диалог са от първостепенно значение.

15.

В ЕС е необходимо по-голямо икономическо и социално сближаване. Въпреки това трябва да бъдат взети под внимание различията между националните икономики, култура и традиции в социалните системи. ЕИСК подчертава, че ЕС не трябва да стои настрана, а следва да поеме една добре определена отговорност. Първо са необходими истински дискусии между социалните партньори (и други заинтересовани страни), преди да може да бъде определен общ път напред. Освен това ЕИСК посочва значението на ефективното прилагане на директивите на ЕС в социалната сфера от държавите членки.

16.

Образованието също е предмет на субсидиарността. Безспорно е обаче, че социалното и икономическото бъдеще на Европа и ангажираността на гражданите са тясно свързани със съвременните системи на образование и обучение на всички равнища. Бъдещето на младото поколение силно зависи от образованието. Уменията са от ключово значение за младите хора, както и за по-възрастните поколения. Следователно ЕС трябва активно да участва в текущия процес на модернизиране. Образованието има важна роля и в общуването на тема Европа: ЕИСК подчертава необходимостта от подходяща информация и обучение на тема ЕС, включващи европейските ценности и гражданство, в основните и средните училища.

17.

Трябва да се възстанови свободното движение на хора в Шенгенското пространство. Това по дефиниция означава, че общите граници трябва да се контролират по-ефективно. Успоредно с това сериозно основание за несигурността на гражданите е нежелателното нарастване на международния тероризъм, включващ както убийства, така и киберпрестъпления, и с него трябва да се води борба. Повече от всякога е необходимо полицейските сили и съдебните органи да си сътрудничат.

18.

Тези области са пряко свързани с външната политика и с острия проблем с разпадащата се държавност и гражданските войни в съседните на Европа държави, както и произтичащите от това миграционни потоци, които понастоящем засенчват всички останали европейски проблеми. ЕИСК силно подкрепя обща миграционна политика, която предоставя на бежанците защита в съответствие с международното право, обща система за убежище, действия за борба с незаконната миграция и трафика на хора, и насърчаването на достигането до ЕС по законни начини. В същия контекст ЕС трябва да създаде подходящи партньорства със съседните държави и по-специално трябва да поднови осъществяването на истинска евро-средиземноморска политика.

19.

Повече от всякога след 1945 г. Европа е изправена пред предизвикателството да се грижи сама за своите собствени дела. И отношенията в НАТО и със САЩ, и ефективното общо европейско управление на проблемите, възникващи в съседните на Европейския съюз държави, изискват задълбочаване на общата външна политика и политика на сигурност на ЕС, от която неминуемо ще зависи успешната вътрешна и външна сигурност.

13.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 345/15

Докладчик:

Милена АНГЕЛОВА

1.1.

ЕИСК приветства факта, че МСП са декларирани като център на икономическите политики на ЕС. Той оценява факта, че през последното десетилетие бяха приети множество законодателни актове и беше отпуснато значително финансиране в подкрепа на МСП. Все пак ЕИСК споделя често изразяваното мнение от общността на МСП, че все още съществува значителна неефективност както по отношение на формулирането, така и на прилагането на политиките за МСП, което съществено възпрепятства ефекта от мерките за подкрепа.

1.2.

Неотдавнашни проучвания на ЕИСК (1) показаха, че политиките на ЕС за МСП и действащите механизми за подкрепа разглеждат големия брой МСП в Европа като хомогенна група и за съжаление не правят разлика между различните нужди на многобройните подгрупи предприятия, попадащи в обхвата на определението за МСП. Примери за специално насочени към нуждите на определена подгрупа механизми за подкрепа се срещат доста рядко. Използването на универсален подход при разработване на политиките на ЕС за МСП е основен проблем, който не позволява на политиките да постигнат изцяло желания ефект върху МСП (2). Поради това е силно препоръчително да се подобри маркетингът на политиките за МСП, като същевременно те се ориентират по-прецизно към специфичните нужди на МСП, наред с предстоящата обществена консултация относно адекватността на определението за МСП.

1.3.

ЕИСК предупреждава, че бюрократичният подход и сложните административни правила все още преобладават в политиките на ЕС за МСП и в действащите механизми за подкрепа, въпреки постоянните усилия на равнище ЕС за свеждане до минимум на административната тежест. МСП в ЕС често остават с впечатлението, че отговорните длъжностни лица нямат представа как функционират техните предприятия в действителност. Повечето механизми на ЕС за подкрепа изглеждат неправилно планирани, за да отговорят на неотложните нужди на МСП от бързи, ясни и ефективни решения.

1.4.

ЕИСК изразява безпокойство от факта, че поради проблеми в комуникацията по-голямата част от МСП — предимно малките и микропредприятията, не знаят за съществуването на тези инструменти и мрежи за подкрепа. Това може да бъде преодоляно чрез повече усилия за повишаване на осведомеността, допълнителна подкрепа за предоставяне на повече МСП на достъп до подходяща информация, по-категоричен ангажимент на официалните органи с основните местни посредници на национално и регионално равнище, специализирани в работата с МСП (сдружения на работодателите и на МСП, търговски камари), и предоставяне на по-леснодостъпна и съобразена с нуждите на предприятията подкрепа. Повечето от предлаганите инструменти са твърде сложни, неясни и бюрократични по своята структура и съдържание, за да отговорят на нуждите на МСП. За да се намери решение на този проблем, ЕИСК призовава Европейската комисия и държавите членки да използват по най-добрия начин европейския семестър, да прилагат систематично и навсякъде принципа на партньорство (3) и да направят задължително участието на представителните организации на МСП на европейско, национално и регионално равнище при изготвянето, прилагането и мониторинга на политиките за МСП и мерките за подкрепа. Специфичните за всяка държава препоръки следва последователно да се съсредоточават върху политиките в подкрепа на МСП, за да се гарантира подходящата им формулировка, ефективното им прилагане и качественото и количественото измерване на резултатите.

1.5.

ЕИСК изразява съжаление, че наблюдението на напредъка на политиките на ЕС за МСП остава фрагментирано. Въпреки че стопанската дейност на МСП е подробно отчитана, не се отчита въздействието на мерките на ЕС за подкрепа върху тази дейност и степента, в която промените в развитието на МСП могат да бъдат отдадени на тези мерки. Наличната информация е предимно количествена и не предоставя информация за качеството, а следователно — не предоставя и база за подходяща оценка на ефективността и ефикасността на политиките и инструментите за подкрепа (4).

1.6.

В съответствие с предходните си становища ЕИСК изразява загриженост, че изпълнението на Законодателния акт за малкия бизнес в Европа (SBA) съвсем не е пълно (5). Постиженията в различните области са нееднозначни, като по-лошите резултати са в областите на предприемачеството, единния пазар и достъпа до финансиране. Уменията и иновациите, както и държавните и обществените поръчки всъщност са се влошили от 2008 г. насам (6). Очевидно е, че държавите членки следва да бъдат насърчавани да предприемат подходящи мерки и да прилагат SBA в разработването и прилагането на политиките и законодателството, които оказват въздействие върху МСП.

1.7.

1.7.1.

Политиките на ЕС за МСП следва да отчитат многообразието и разнородния характер на европейските МСП. Те следва да проучат специфичните нужди на микропредприятията, семейните и „традиционните“ предприятия, социалните предприятия, свободните професии, самостоятелно заетите лица и всички останали специфични подгрупи, които имат доста различни правни форми и модели на работа, за да могат да предоставят подходящ пакет от политики и мерки за насърчаване на растежа им.

1.7.2.

ЕИСК предлага ЕК да направи оценка доколко действащото определение за МСП съответства на тяхната разнородност, секторна динамика, специфични характеристики и разнообразие през последното десетилетие (7). ЕИСК призовава за видима, координирана и последователна хоризонтална политика за МСП, основана на многогодишен план за действие.

1.7.3.

Инструментите на ЕС за подкрепа на МСП следва да бъдат преведени на езика на бизнеса, за да съответстват на своята цел за насърчаване на растежа и заетостта. За да се преодолее констатираната прекомерна сложност на механизмите за подкрепа, е важно да се потърсят помощта и съветите на организациите на МСП, които най-добре познават нуждите на МСП, така че политиките на ЕС за МСП да се преведат и пишат на езика на бизнеса. Във връзка с това МСП разчитат понастоящем на националните социални партньори като на съществен положителен фактор за изразяване на своите възгледи относно начините за подобряване на политиките за насърчаване на МСП и призовават те да бъдат по-активно ангажирани в националните програми за реформи (НПР). Тяхната роля, заедно с тази на сдруженията на МСП, търговско-промишлените и индустриални палати и други посреднически организации на МСП, следва да бъде укрепена.

1.7.4.

Политиките на ЕС за МСП следва да посветят повече усилия за информирането на МСП — и по-специално — на най-уязвимите подгрупи сред тях, като едноличните дружества и микропредприятията, традиционните предприятия с нисък потенциал за иновации, предприятията от отдалечени региони и др (8). — за наличната подкрепа. Основните мрежи за подкрепа следва да се поддържат и популяризират, както и да бъдат направени по-леснодостъпни и по-разбираеми за МСП. ЕК следва да разгледа внимателно възможността да се осигури координация на съществуващите мрежи за подкрепа в обща система за обслужване на едно гише, като се отчита ситуацията във всяка държава членка.

1.7.5.

От съществено значение е да се създаде стабилно многостранно партньорство — платформи на МСП, със социалните партньори и публичните и частните страни, ангажирани с проблемите на МСП на национално и регионално равнище. Укрепването на взаимодействието с организациите на МСП, които са най-добре запознати с нуждите на МСП, особено на национално и регионално равнище, е жизненоважно за преодоляването на липсата на комуникация между МСП и механизмите на ЕС за подкрепа. То има и потенциала да предостави нов и ефективен канал за връзка с МСП посредством местните клонове на организациите на работодателите, търговско-промишлените палати, сдруженията на МСП и професионалните/браншови организации като ключови посредници в популяризирането и предоставянето на съществуващите инструменти за подкрепа.

1.7.6.

Най-добрите резултати за МСП се постигат, когато местните органи си сътрудничат с организациите на МСП при формулирането и изпълнението на политиките. Съществуващата тенденция посредничеството да се осигурява предимно от банките не е най-добрият вариант. Банките следва да бъдат финансови посредници, но във всички останали аспекти (формулиране на политики, информация, реклама и др.) по-подходящи са представителните организации на МСП. Във връзка с това ЕИСК приканва Европейската комисия да разработи мерки за подпомагане на организациите на МСП в прилагането на политиките за МСП и разпространението на важна за МСП информация, включително чрез предоставяне на финансова подкрепа на тези организации.

1.7.7.

ЕИСК призовава Законодателният акт за малкия бизнес в Европа („Small Business Act) и двата принципа, които той установява — „Мисли първо за малките предприятия!“ и принципът на еднократност, да станат правно обвързващи. Все пак прилагането на принципа на еднократност не следва да пречи на приемащите държави да проверяват професионалните и правните изисквания, необходими за осъществяване на стопанска дейност. Принципът на партньорство следва да се разшири за всички законодателни процедури, които пряко или косвено засягат МСП. На практика силно препоръчително е организирането на годишни срещи на платформите на МСП на равнище ЕС и държави членки.

2.1.

Политиките на ЕС за подкрепа на МСП (9) са необходими, защото, за разлика от МСП в други части на света, европейските МСП трябва да спазват законовите разпоредби и на национално, и на европейско равнище, които често се установяват без реални консултации с техните представителни организации, в противоречие с подхода „Мисли първо за малките предприятия“. Това означава значително увеличаване на усилията и разходите за извършване на стопанска дейност, без да се вземат предвид ограничените човешки и технически ресурси на МСП.

2.2.

През 2008 г. ЕК положи началото на принципа „Мисли първо за малките предприятия!“ и принципа на еднократност като решителна крачка към насърчаване на конкурентоспособността и подобряване на бизнес климата за 23 милиона МСП в Европа (10). ЕИСК подкрепи категорично усилията в тази насока (11), но предупреждава, че ако SBA не е правно обвързващ и всички управленски равнища — ЕС, държави членки и региони — не са задължени да го прилагат, той ще остане просто една политическа декларация.

2.3.

Прилагането на SBA беше оценено и актуализирано през 2011 г. (12), но заключенията относно реалното му въздействие бяха доста сдържани и беше отправен призив за полагане на повече усилия (13). ЕИСК многократно е представял предложения за повишаване на ефективността на политиките за МСП (14). Днес МСП са засегнати от всички политики на ЕС и затова се нуждаят от действително хоризонтална, видима, координирана и последователна политика, която да бъде формулирана и прилагана по ефективен и ефикасен начин (15).

2.4.

Политиките за МСП не отчитат различните потребности на различните категории МСП. За да се повиши ефективността на тяхното формулиране и прилагане, са нужни значителни усилия за достигане до техните адресати с цел по-точното им диференциране и по-доброто насочване и съобразяване на предлаганите решения спрямо техните специфични нужди. Сегментационните критерии биха могли да се основават не само на размера (например като цяло колкото по-малко е дадено предприятие, толкова по-труден е за него достъпът до финансиране и толкова по-голяма е нуждата от консултации, професионални напътствия и менторство), но и на местоположението (големи или малки градове и отдалечени селски райони), на етапа от жизнения цикъл на предприятието (стартиращо, разрастващо се), на сектора (промишленост, търговия, селско стопанство, туризъм и т.н.) и др.

2.5.

Вече е извършена съществена подготвителна работа за преразглеждане на Законодателния акт за малкия бизнес в Европа. Програмата REFIT има за задача да извърши така необходимите подобрения в законодателната рамка на ЕС и да намали административните пречки. С годините обемът на действащото законодателство на ЕС нарасна до 19 875 документа (16). От тях 1 527 съдържат разпоредби във връзка с МСП, които обхващат предимно следните области: държавни помощи (343), конкуренция (293), вътрешен пазар (217), научни изследвания и технологично развитие (133) и бюджет (117).

2.6.

Последните проучвания на ЕИСК показват, че въпреки многобройните предприети инициативи, политиките на ЕС за МСП се нуждаят от основно преразглеждане, за да се разнообразят мерките за подпомагане, да се опростят приложимите правила и да се оптимизират комуникацията и сътрудничеството с МСП и организациите на МСП, така че да може да се отговори ефективно на многообразието от МСП и произтичащите от това различни нужди. Ролята на регионите и териториите в прилагането на политиките и законодателството на ЕС, по-специално тези, засягащи МСП, нараства значително (17).

3.1.

МСП са изправени пред все по-сериозни предизвикателства от различно естество:

3.2.

МСП са твърде хетерогенна и разнородна група. Те могат да бъдат диференцирани въз основа на техния размер, етап от жизнения цикъл, местоположение, вид собственост, сектор на дейност и др., и техните нужди от подкрепа силно се различават в зависимост от това към кой субсегмент спада дадено МСП. Специална група, която изисква специфично третиране, съставляват едноличните предприемачи (почти 50 % от всички МСП), които са почти изключени от обхвата на мерките за подкрепа. За да се подпомогнат оцеляването и просперитетът на тази най-уязвима група МСП, е необходимо по подходящ начин да се разгледа и въпросът за фиктивната самостоятелна заетост.

3.3.

В този контекст формулирането на политики за насърчаване, основани единствено на размера на подпомаганите предприятия, изглежда неактуално и твърде широкообхватно и не отчита различните нужди на различните групи МСП. В своите становища ЕИСК постоянно е подчертавал необходимостта от по-целенасочени и по-точно определени политики за насърчаване на МСП в Европа (18), както и необходимостта от преразглеждане на определението за МСП, така че да бъде отразени в по-голяма степен широкият спектър различия между от МСП и различията между държавите членки (19). ЕИСК приканва Комисията да започне консултация относно определението за МСП. Това следва да включва оценка на начина, по който дефиницията се прилага по отношение на мерките за изпълнение на политиката в областта на МСП за микро-, малките и средните предприятия.

3.4.1.

Инструментите за подкрепа на МСП трябва да бъдат оценени от гледна точка на реално оказания от тях ефект за подобряване на ситуацията за МСП, както и по-специално дали отговарят на принципите, формулирани в SBA. ЕИСК счита, че е необходима качествена и задълбочена оценка на ефективността и ефикасността от инвестирането на средства от фондовете на ЕС, както и от полагане на повече усилия от държавите членки за прилагането на принципа „Мисли първо за малките предприятия!“ и на принципа на еднократност на национално и регионално равнище, което следва да бъде задължително за всички равнища (20).

3.4.2.

Принципът „Мисли първо за малките предприятия!“ и принципите на SBA не присъстват изрично в плана „Юнкер“. До известна степен те могат да се открият в програмите „Хоризонт 2020“ и COSME, но следва да бъдат по-добре прилагани на практика. ЕИСК приканва отговорните политически фактори в ЕС да имат предвид принципите на SBA във всички законодателни текстове на ЕС, които биха могли да имат пряко или косвено въздействие върху МСП.

3.4.3.

През последните години разходите за кредити и за строителство, както и за наем намаляха вследствие на кризата. Това, заедно с някои нови целеви инструменти, създава добри възможности за стартиращите предприятия, но етапът на разрастване на предприятията като цяло остава определено недостатъчно подкрепен. В това отношение ЕИСК приветства новата инициатива на ЕК за решаването на този проблем (21).

3.4.4.

Банковите заеми остават основният източник на финансиране за МСП, но достъпът до банково финансиране все още не е лесен за много от тях поради влошените баланси на банките, липсата на трансмисионен механизъм на паричната политика на ЕЦБ в някои държави и относително големите пречки, които създават изискванията за гаранции. Основаното на пазара финансиране чрез фондове за дялово участие, рисков капитал, емитиране на облигации и дялови инструменти за специализирани пазарни сегменти и колективното финансиране придобива все по-голямо значение, но повечето МСП все още не са подготвени да използват тези възможности (22). Те се нуждаят от подходящи насоки относно сроковете, подробна информация и подкрепа, за да могат да ги използват. Според проучването на ЕИСК изключително висок дял МСП не са запознати със съществуването на възможности за подкрепа чрез схеми за безвъзмездни средства от ЕСИФ или възможността да се получи финансиране чрез инвестиционен фонд, подкрепян от фондовете на ЕС.

3.4.5.

Блиц проучване показва, че фокусът и приоритетите на инструментите за подкрепа невинаги съвпадат с приоритетните нужди на МСП (23), като една от причините за това е неотчитането на значителните различия, които все още съществуват между държавите членки. Например достъпът до нови пазари се посочва като най-сериозното предизвикателство пред МСП основно от предприятията от Южна Европа, а най-голяма подкрепа за подобряване на достъпа до пазари, включително международни получават предприятията от Северна Европа. Това е ясно доказателство, че потребностите на МСП се различават чувствително на национално равнище и поражда въпроса за необходимостта от по-прецизно структуриране на общоевропейските инструменти. Тази теза се подкрепя напълно и в Годишния доклад за европейските МСП 2014—2015 г. (24), според който групата държави с най-слаби резултати са предимно от Южна Европа. Тези държави отбелязват изключително ниска проектна успеваемост и по компонента за МСП на програма „Хоризонт 2020“ (25).

3.4.6.

За съжаление големите очаквания, възлагани на ролята на „представител за МСП“, до момента не се оправдават. Малцина представители на МСП знаят кой изпълнява тази функция в техните държави. Повечето МСП посочват, че „представителят за МСП“ изпълнява по-скоро протоколни и церемониални функции, а не играе роля, която е свързана с реални мерки за насърчаване на МСП. Въпреки че основната цел на тази мрежа е да бъде връзка между Европейската комисия и националните органи и да подкрепя ефективно интересите на МСП в националните органи и националното законодателство, очакванията на МСП са те да оказват реална подкрепа посредством консултации и да предоставят информация за политиките на ЕС в сътрудничество с организациите на МСП.

3.4.7.

Насърчаването на предприемачеството е свързано със създаването на съответни условия за: увеличаване на дела на стартиращите предприятия и на оцеляващите и успяващи нови предприятия; подпомагане на новите предприятия да подобряват конкурентоспособността си и да се растат по-бързо и по-ефективно; подобряване на процедурите по несъстоятелност, както и развитието и укрепването на прехвърлянето на предприятия (26). Макар че беше постигнато много за облекчаването на технологията и процедурата на регистрация в ЕС, предстои още много работа за постигането на втората и третата цел. Според оценка във всички държави членки най-лоши са резултатите по отношение на принципа за предоставяне на втори шанс и дори ЕК не възлага договори на предприемачи, които са претърпели фалит.

3.4.8.

Освен това в много държави процедурите по ликвидация (както при несъстоятелност, така и при доброволно прекратяване), както и по преструктуриране и наследяване са тежки от чисто процедурна гледна точка. ЕИСК подчертава необходимостта от опростяване и хармонизиране на законодателството в областта на несъстоятелността (27).

3.4.9.

При публичното изслушване и в неотдавнашните проучвания на ЕИСК също бе предоставена важна информация за основните предизвикателства, пред които са изправени МСП в ЕС във всички основни приоритетни области:

—

броят на свързаните с МСП инициативи за освобождаване/опростяване в рамките на програмата REFIT е ограничен;

—

проблемът с остарялото определение за МСП остава нерешен;

—

тестът за МСП се прилага частично и различно от държавите членки, тъй като все още не е задължителен;

—

обществените консултации относно оценките на въздействието и пътните карти са възпрепятствани от бюрократичния подход на институциите и от факта, че не са достъпни на всички езици на ЕС;

—

всички МСП посочват корупцията и неефективната държавна администрация като сериозни проблеми, които оказват много неблагоприятно въздействие върху техния бизнес;

—

забавените плащания от страна на публичната администрация и големи клиенти остават тенденция, оказваща отрицателно въздействие в някои държави членки, въпреки въвеждането на по-строги изисквания при преразглеждането на Директивата относно борбата със забавяне на плащането (28).

—

предприемачеството все още не е включено по последователен начин в повечето национални образователни системи на държавите членки;

—

обучението по предприемачество на учителите е спорадично и се извършва предимно във връзка с отделни проекти — в тази област съществуват малко общоевропейски инициативи (29);

—

въпреки че са успешни, младежките програми, насочени към предприемачеството, заплашват да се отклонят от първоначалните си цели за насърчаване на предприемачеството;

—

рекламните кампании, като „Европейската седмица на МСП“, не оказват голямо въздействие във връзка с насърчаване на участниците да обмислят сериозно възможността да станат предприемачи;

—

разходите на стартиращите предприятия все още са три пъти по-високи от посочения целеви показател.

—

единният пазар все още не е напълно изграден, което възпрепятства достъпа на МСП до пазари, включително по отношение на трансграничното предоставяне на услуги;

—

сложни административни процедури и високи разходи за доставка при износ/внос;

—

в схемите за подпомагане на излизането на МСП на международните пазари липсва индивидуален подход;

—

стандартите и правата върху интелектуалната собственост (ПИС) все още са непривлекателни за МСП, главно защото те не са добре осведомени за ползите от тях, разходите са високи, а правилата са твърде сложни.

—

типичният модел за финансиране са банковите кредити, следвани — далеч назад — от предоставянето на безвъзмездни средства и финансовите инструменти;

—

предоставянето на безвъзмездни средства не е обусловено от пазара и не е съобразено със специфични подгрупи на МСП, а политическата им ориентация рядко отговаря на нуждите на МСП;

—

финансовите инструменти са по-подходящи за непосредствените нужди на МСП от оборотен капитал. За съжаление, много малък дял МСП са добре информирани за тях, адаптираният подход към прилагането им все още е рядкост, предоставянето им е силно зависимо от ефективното сътрудничество между финансовите институции, посредниците и крайните получатели и липсват данни и анализ по отношение на действителното им въздействие; необходими са повече допълняемост и синергии между съществуващите инструменти и участници на рагионално, национално и наднационално равнище, в т.ч. насърчаването на по-ефикасни финансови инструменти, например насрещните гаранции;

—

въпреки значителния напредък, постигнат в осигуряване на иновативни канали за финансиране, различно от кредитирането, като частното дялово финансиране, рисковия капитал и т.н., те все още са относително слабо развити в повечето държави членки (30);

—

съществена част от МСП се страхуват да кандидатстват за финансови инструменти по европейските програми, защото „получаването на финансиране изглежда твърде сложно“.

—

въпреки че „Хоризонт 2020“ отпуска специално финансиране за МСП, то не може да реши всички проблеми на МСП с достъпа до рисково финансиране за иновации и за съжаление най-новите държави членки разработват малко проекти;

—

все още се наблюдава недостатъчен интерес от страна на МСП към програмата поради тежките и несправедливи критерии за допустимост и правила за прилагане;

—

съществуващите правила биха могли да обезкуражат МСП да участват в работещи консорциуми за реализиране на иновационни проекти;

—

разходите на МСП за кандидатстване за доброволни инструменти, разработени от ЕК (31), остават сравнително високи, поради което само ограничен брой предприятия могат да ги използват.

—

предоставената информация все още не е с очакваното качество;

—

структурата, съдържанието и оформлението не са много леснодостъпни за ползвателите;

—

подходът към предоставянето на информация често е бюрократичен;

—

езиковите бариери са често срещани, тъй като информацията до голяма степен се предоставя само на английски език.

3.5.1.

За да бъдат последователни, политиките за насърчаване на МСП трябва да вземат под внимание разнородния характер на МСП, като събират микроданни и се основават на анализи на микроикономическо равнище. Само така може да се подобри разбирането на различните нужди на МСП в зависимост от тяхната специфика.

3.5.2.

Понастоящем европейските банкови и капиталови пазари остават фрагментирани. Проектът за съюз на капиталовите пазари (СКП), стартиран в отговор на тази ситуация, може да бъде осъществен само ако е в съответствие с другите политики за подпомагане на МСП. Ограниченото познаване и разбиране на различните финансови инструменти от страна на повечето МСП би ограничило развитието на СКП. Поради това подкрепата за МСП следва да включва създаването на дългосрочен устойчив подход към финансирането и изграждане на разбиране за различните инструменти, възможностите за допълване и предимствата и рисковете, свързани с тях.

3.5.3.

Най-често отношенията между собственика, ръководството и служителите в МСП са по-близки отколкото в големите дружества и затова социалният диалог в тях води до печеливша за всички ситуация, поставяйки основите за работна сила, изпълнена с чувство на ангажираност и заемаща висококачествени работни места. С цел всички заинтересовани страни да се възползват от тази ситуация и да се увеличи натрупването на социален капитал в МСП, следва систематично да им се предоставя подкрепа, за да се повиши осведомеността им относно значението на социалния диалог, здравето и безопасността, условията на труд, иновативните форми на организация на труда, ученето в процеса на работа и развиването на уменията. Ролята на социалните партньори и НПО в това начинание е незаменима.

—

да се избягва свръхрегулирането чрез осигуряването на по-ясно транспониране на законодателството на ЕС, въвеждането на механизми за разрешаването на спорове и предотвратяване на погрешното тълкуване на тези текстове и чрез изготвянето на „обяснения, предназначени за МСП“, както и на наръчник, който да обобщава и разяснява информацията от значение за МСП;

—

тестът за МСП трябва да стане задължителен за нови законодателни предложения и следва да се гарантира, че той се прилага ефективно от всички държави членки и системно от съответните служби на ЕК (32);

—

да се осигури по-ефективно структурирано включване на МСП и техните организации в оценките на въздействието на новото законодателство чрез опростяването на техния формат и съдържание, както и чрез предоставянето на информация на всички езици на ЕС, както и да се оценява въздействието върху различните групи МСП;

—

да се извършва редовно пълна проверка за пригодност на законодателството на ЕС относно политиките на ЕС;

—

да се включат по-ефективно (задължително) националните и регионалните организации на МСП като партньори в междуинституционалния дебат по новото законодателство, свързано с МСП;

—

да се гарантира ефективен мониторинг на резултатите по програма REFIT по отношение на намаляването на тежестта за МСП.

—

подкрепа на действията на европейски, национални и регионални организации на МСП за осигуряване на информация, обучение и професионални коучинг и наставничество на предприятията;

—

да се обогатят съществуващите инструменти в подкрепа на засилването на предприемаческия дух сред младите хора и да се гарантира, че програмите за подкрепа остават насочени към развитието на основни предприемачески умения;

—

да се въведе предприемачеството като част от програмите за обучение на всичкиетапи от обучителния процес (33);

—

да се опростят и намалят допълнително разходите за процедурите за започване на бизнес, да се улесни достъпът до финансиране и да се мотивират повече хора да развиват своите предприемачески инициативи;

—

да се осигурят лесни и прости процедури за прехвърляне и ликвидация на предприятия, както и възможности за предоставяне на втори шанс.

—

да се оптимизира функционирането на единния пазар, за да се предотврати свръхрегулирането, неприлагането и други практики на държавите членки, които нарушават конкурентоспособността, без да се ограничават правата на работниците и потребителите;

—

да се повиши видимостта на съществуващите мрежи за подкрепа на излизането на междунардните пазари посредством по-добро сътрудничество с организациите на МСП на национално и регионално равнище;

—

да се предоставят инструменти за подпомагане на МСП да вземат участие в изложения, конвенции и панаири в чужбина;

—

да се насърчава създаването на регионални и национални секторни клъстери от МСП със сертификат за гарантирано качество;

—

да се намалят допълнително разходите за стандарти и ПИС за МСП и да се популяризират техните ползи за конкурентоспособността.

—

намаляване на формалностите, мониторнига и контрола и свеждането им до необходимия абсолютен минимум — задължително прилагане на принципа за еднократност, използване на електронни формуляри, опростяване на прилагането на „de minimis“;

—

разработване на програми за МСП, основани на предоставянето на безвъзмездни средства, въз основа на внимателна оценка на нуждите, избягване на вредната практика за реализиране на проекти с единствената цел да се получи неподлежащо на възстановяване финансиране, без стратегия за бизнес развитие;

—

засилване на сътрудничеството между Европейския инвестиционен фонд, финансовите посредници и организациите на МСП с цел да се разработят високо ефективни финансови инструменти, които отговарят на нуждите на МСП от оборотен капитал, кредити и гаранции и извършване на оценка на въздействието посредством количествени показатели;

—

създаване на пълен и диверсифициран портфейл от адаптирани и иновационни мерки за подкрепа с цел ефективно достигане до разнородните групи от МСП (34);

—

предоставяне на подкрепа на МСП, които имат готовност за емитиране на облигации и капиталови инструменти за специализирани пазарни сегменти;

—

обезпечаване с подходящи ресурси за постигането на целта на Механизма за гарантиране на заеми (МГЗ) на Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME), като се вземат предвид финансовите последствия от Брексит;

—

проучване на начини за укрепване на иновативните канали за финансиране, различно от кредитирането, като частното дялово финансиране, рисковия капитал, бизнес ангелите и колективното финансиране, и ефективно използване на подкрепата на институциите, предоставящи гаранции.

—

предоставяне на инструменти за подобряване достъпа на МСП до рисков капитал за внедряване на иновации;

—

подпомагане на сътрудничеството между МСП и научноизследователските и образователните институции и улесняване на обмена на информация между тях;

—

създаване на благоприятни условия за изграждане на жизнеспособни консорциуми, в които МСП и техните направлявани от пазара иновативни идеи да играят централна роля;

—

подкрепа за конкурентоспособността на МСП чрез професионални напътствия/наставничество с цел: осигуряване на изграждане на капацитет и техническа помощ; разпространение на добри практики; подкрепа на сътрудничеството между организациите на МСП.

—

насърчаване на европейските, националните и регионалните организации на МСП като най-важния „център на тежестта“ чрез въвеждане на стратегии за изграждане на техния капацитет и прилагане на принципа на многостепенното управление и управлението, основано на партньорството, на европейско, национално и регионално равнище, и прилагане в законодателния процес;

—

разглеждане на възможността за създаване на единен портал за всички инициативи за подкрепа на МСП с ясен и удобен за ползвателите дизайн — с богато цифрово съдържание, ограничено пренасочване и разбираем език.

—

адаптиране на системите за професионално обучение към изискванията на пазарите на труда; създаване на системи за наблюдение и прогнозиране на нуждите на пазара на труда;

—

засилване на подкрепата за държавите членки с цел улесняване на включването на МСП в схеми за чиракуване;

—

подкрепа за краткосрочни програми за обучение; насърчаване на сътрудничеството между сдруженията на работодателите и образователните институции.

13.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 345/25

Докладчик:

Antonello PEZZINI

Съдокладчик:

Hannes LEO

1.1.

Европейската икономика се основава във все по-голяма степен на креативността и иновациите. Отраслите, свързани в голяма степен с правата върху интелектуалната собственост (ПИС), в Европа генерират 39 % от БВП на ЕС и 26 % от работните места (1). ЕИСК счита, че предприятията трябва да разполагат с редица условия, улесняващи иновациите, инвестициите и заетостта.

1.2.

По оценки на ООН (2) и ОИСР фалшифицираните продукти представляват 5-7 % (ООН) или до 2,5 % (ОИСР) от световната търговия. По-голямата част от фалшифицираните продукти в Европа са произведени извън ЕС, но производството бележи ръст и в държави членки. Интернет значително опрости и увеличи съществено възможността за продажба онлайн на фалшифицирани продукти, като в същото време рискът за доставчиците от наказателно преследване остава много малък.

1.3.

Индустрията на фалшифицираните продукти се възползва както от разликите в ефективността на митническия контрол в ключовите входни точки към единния пазар, така и от фрагментирания и променлив характер на прилагането на европейските правила и стандарти на национално равнище, улесняващ навлизането в ЕС на продукти, които застрашават здравето, безопасността и сигурността на гражданите и конкурентоспособността на предприятията.

1.4.

Следователно пълноценно функциониращ и оперативно съвместим митнически съюз трябва да гарантира ефикасната работа на новата система, въведена с Митническия кодекс, като защитава предприятията от нелоялната конкуренция, особено от световната индустрия на фалшифицираните и пиратските стоки, не само в интерес на предприятията, но и поради преките ѝ последици за общото здраве, безопасност и сигурност, както и за икономическия растеж.

1.5.

Според ЕИСК, като се има предвид, че следва да се прави разграничение между два вида фалшифициране — „фалшифициране“ като нарушение на ПИС, т.e. единствено нелоялна конкуренция, която не представлява заплаха за безопасността и общественото здраве, и „престъплението фалшифициране“ като престъпно деяние, както е определено от Конвенцията за престъпленията с лекарствени продукти (3), прекратяването на фалшифицирането и пиратството, следва да бъде основен приоритет на ЕС не само с оглед на осигуряването на здравословен растеж на свободната световна търговия без протекционистки мерки, но и с оглед на професионализацията на организираната престъпност в търговията с фалшифицирани и пиратски стоки и рисковете, на които са изложени потребителите. Това би могло да включва подходящи наказателни производства, за да възпира подобни престъпни дейности.

1.6.

За да се намали отрицателното въздействие от нарастващия обем на фалшифицираните и пиратските стоки на пазара, трябва да се предприемат мерки на секторно, национално, европейско и многостранно равнище с цел да се противодейства на:

1.7.

ЕИСК изразява убеждението си, че са необходими съвместни усилия от страна на всички публични и частни субекти за формулиране и осъществяване на обща стратегия за координирани мерки, насочени към предотвратяването, откриването и борбата с това явление, подкрепяни от подходяща обща техническа и законодателна рамка.

1.8.

ЕИСК счита обаче, че инициативата е въпрос основно на частния сектор в ЕС, обхващащ индустриалните предприятия и доставчиците на услуги, които са най-заинтересовани, както и цялата верига за създаване на стойност, с участието на носителите на права и МСП, като Комисията трябва да актуализира регулаторната рамка за ПИС, за да се модернизират съществуващите правила и да се приспособят възможностите на наказателното право, които понастоящем са на разположение в ЕС и неговите държави членки. Заедно те следва да създадат силен общ стимул от източника през цялата верига на доставки, като установят механизми за взаимодействие за международно сътрудничество и мониторинг на доставчиците/клиентите, за да се намали до минимум рискът от фалшифициране във веригата на доставки.

1.9.

По мнение на ЕИСК по-активните съвместни действия от страна на частния сектор са решаващи, за да се гарантират ефективни партньорства с доставчиците на интернет сайтове, създателите на съдържание, притежателите на марки, операторите на електронни разплащания, рекламодателите/рекламните мрежи и регистрите на интернет домейни, както и чрез доброволни меморандуми за съвместни действия, даващи възможност за бързи корекции при неочаквани промени на пазара.

1.10.

Силната подкрепа от страна на частния сектор следва да бъде съпътствана от публични мерки като:

1.11.

ЕИСК смята, че следва да бъде финансирана европейска кампания за борба с фалшифицирането, включваща Европейски ден за борба с фалшифицирането и специална „гореща линия“, като се изтъкнат:

1.12.

ЕИСК смята, че е изключително важно да има по-тясна координация на различните служби на Комисията и европейските агенции, имащи отношение към въпроса, със съответстващите им институции в държавите членки. Това може да се постигне чрез предоставянето на достатъчно ресурси за сътрудничество в Европа и чрез усилия за установяване на истинска култура на сътрудничество. Създаването на централна работна група за борба с фалшифицирането за достатъчен период от време би трябвало да спомогне за ефективното постигане на тази цел.

1.13.

ЕИСК призовава настоятелно Съвета и ЕП да убедят Комисията в спешен порядък:

2.1.

За определянето на предмета на настоящото становище се прави препратка към понятията за фалшифициране, определени в Регламент (ЕС) № 608/2013. „Електронното и цифровото пиратство“, търговията и разпространението на ИТ софтуер или незаконни файлове в нарушение на съответните закони в областта на правата върху интелектуална собственост не попадат в обхвата на настоящото становище, тъй като те са тясно свързани с Програмата в областта на цифровите технологии, за която ЕИСК е сформирал специална постоянна проучвателна група.

2.2.

Количественото определяне на явлението „фалшифициране“ е сложна задача, тъй като, както във всички области на незаконна дейност, наличните данни се основават прекалено много на оценки и приближения, предвид факта, че каналите за фалшифицирани стоки в по-голямата си част са контролирани от престъпни организации, които умело са установили огромния потенциал на този вид незаконна дейност спрямо минималните рискове от това да бъдат заловени.

2.3.

През последните години видовете стоки, които са обект на фалшифициране, се увеличиха многократно до степен, че вече не съществува продукт, който да не може да бъде имитиран и продаден: всичко се копира — от аксесоари за облекло до резервни части и инструменти, строителни материали и оборудване, бижута, обувки, дизайнерски предмети, играчки, козметични и лекарствени продукти и понастоящем фалшифицираните стоки сякаш представляват самостоятелен паралелен сектор, реален конкурент, спрямо който предприятията трябва да се съизмерват и от който трябва да защитават своя пазарен дял.

2.4.

Лесното закупуване често означава, че потребителите избират фалшифицирани стоки, което има сериозни последици за предприятията, особено за МСП; слабо регулирани и трудни за контрол, електронната търговия и онлайн аукционите представляват ефективен и сигурен начин за създаване на широка клиентска база и търговия с евтини фалшифицирани стоки.

2.5.

Фалшифицирането се превърна в един от основните посредници и източници на финансиране на организираната престъпност. Включването на престъпни организации доведе до драстично увеличаване на нивото на професионализъм в индустрията на фалшифицирането: организираните престъпници развиха нужните мрежи, които им позволяват да оптимизират резултатите си в глобален мащаб.

2.6.

Производството на фалшифицирани стоки обикновено се разглежда като външно явление. Митническите статистически данни показват ясно, че по-голямата част от страните, от които произхождат фалшифицираните продукти, не са членки на ЕС. Въпреки поетия категоричен ангажимент за преустановяване на фалшифицирането, Китай продължава да бъде един от ключовите участници в индустрията на фалшифицирането.

2.7.

Възходът на интернет създаде нови канали за разпространение на фалшифицираните продукти, при които рисковете за продавачите са малки, тъй като е трудно да се осъществи наказателно преследване срещу посредниците във веригата за създаване на стойност. Необходимо е по-голямо сътрудничество по цялата верига за създаване на стойност, за да бъде ефикасна борбата с онлайн търговията с фалшифицирани стоки.

2.8.

Отраслите, свързани в голяма степен с ПИС, в Европа генерират 39 % от БВП на ЕС и 26 % от работните места (5). Неотдавнашни проучвания (6) показват, че фалшифицираните стоки представляват между 5 и 7 % от световната търговия, което възлиза приблизително на 600 млрд. евро годишно, докато ОИСР (7) определя стойността на внасяните фалшифицирани стоки на 2,5 % от международната търговия през 2013 г., което съответства на 338 млрд. евро, а по нейни оценки до 5 % или 85 млрд. евро е стойността на внасяните в ЕС фалшифицирани или пиратски стоки, като това не включва произведените или продадените в рамките на отделна държава членка, както и на тези, закупени чрез интернет или чрез непряка икономическа дейност.

2.9.

Според други международни статистически данни от 2017 г. (8) световната търговия с фалшифицирани и пиратски стоки генерира между 923 милиарда и 1,13 трилион щатски долара годишно.

2.10.

Производството на фалшифицирани стоки в държавите членки, включително в голям мащаб, нараства, като фалшификаторите правят опити да заобиколят митническия контрол по външните граници на ЕС.

2.11.

Пласирането на пазара на фалшифицирани и пиратски стоки причинява огромни щети на икономиката, като по този начин благоприятства развитието на сивата икономика, която лишава държавите от приходи (9), необходими за основни публични услуги, и товари с по-голяма данъчна тежест данъкоплатците, водейки до загуба на редовни работни места.

2.12.

В ЕС фалшифицирането е отговорно за загубата на приблизително 800 000 работни места годишно и на около 14,3 млрд. евро данъчни приходи, включително ДДС и акцизи (10).

2.13.

ЕП прие редица резолюции по въпроса, по-специално резолюцията от 9 юни 2015 г. (11), в която препоръчва да се следва подход, който обединява всички участници в борбата с фалшифицирането, като повишава осведомеността сред потребителите и им предоставя повече информация, развива нови модели на търговия, подобрява механизмите за защита на МСП, насърчава сближаването на интересите между държавите членки и трети държави и използва в по-голяма степен събраните данни от Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

2.14.

На 19 март 2013 г. Съветът прие резолюция относно плана за действие на ЕС в областта на митниците за борба с нарушенията на правата върху интелектуална собственост за 2013—2017 г., поставяйки ясни цели, заделяйки достатъчно ресурси и определяйки показатели за резултатите и изпълнението съгласно ясно определена пътна карта относно:

2.15.

На 18 май 2017 г. в заключенията на Съвета относно определянето на приоритетите на ЕС за борба с организираната и тежката международна престъпност за периода 2018—2021 г. беше изтъкнато, че „престъпните пазари стават все по-сложни и динамични […]. […] Поради това […] особено внимание следва да се обърне на онлайн търговията с незаконни стоки и услуги, в т.ч. фалшифицирани стоки […]“.

3.1.

Митническите статистически данни ясно показват, че по-голямата част от държавите, от които произхождат фалшифицираните стоки, не са членки на ЕС — сред ключовите участници в индустрията за фалшифициране са не само Китай и Хонконг, но и други азиатски държави, специализирани в конкретни сектори: Индия за фармацевтични продукти, Египет за хранителни продукти, Турция за парфюми, козметични продукти и обувни изделия, наред с Малайзия, Беларус, Обединените арабски емирства, Индонезия, Тайланд и Филипините.

3.2.

През 2014 г. митническите статистически данни на ЕС показват, че над 66 % от фалшифицираните текстилни изделия и облекла идват от страни извън ЕС.

3.3.

Транзитните пунктове за транспортирането на стоки от Азия към Европа играят особено важна роля, тъй като те действат като централни зони за транспортирането на стокови контейнери в мрежа от 3 000 свободни зони, разположени в 135 различни държави. Тези зони се използват като места за размяна, документиране и преетикетиране на съдържанието на контейнерите.

3.4.

Друг фактор, който трябва да се вземе предвид, е значителният ръст на вътрешното производство на фалшифицирани и пиратски стоки в ЕС, което според Европол се превръща във все по-печеливша дейност за организираните престъпници, носеща много по-нисък риск и свързана с други видове престъпна дейност като измама, подправяне на документи, отклонение от данъчно облагане и трафик на хора.

3.5.

С преместването на съоръженията за производството на фалшифицирани и пиратски стоки в рамките на ЕС, произтичащите от това по-ниски транспортни разходи и намалелите рискове от прихващане, както и с развитието на добре организирани престъпни мрежи с достатъчно средства изглежда възниква нов модел: очакваното разширяване на свободната зона Танжер Мед в Мароко, само на 15 км от ЕС, би могло да предложи допълнителни възможности на престъпните мрежи да пласират по-големи количества фалшифицирани стоки на европейския пазар.

3.6.

Държавите, чиито предприятия са най-засегнати от дейностите, свързани с фалшифициране, между 2011 и 2013 г. са САЩ с 20 %, Италия с 15 %, Франция и Швейцария с 12 %, Япония и Германия с 8 %, Обединеното кралство и Люксембург. Не бива да се подценяват и непреките загуби и допълнителните разходи за разработването на нови решения и иновации поради дейности, свързани с фалшифициране.

4.1.

ЕИСК призовава настоятелно държавите членки да въведат мерки, насочени към:

4.2.

ЕИСК призовава за нова рамка на ЕС за периода 2018—2021 г., в т.ч. изцяло финансиран и координиран план за действие с оглед на укрепването на законодателството и инициативите на равнището на ЕС за борба с фалшифицирането чрез мерки като:

5.1.

Крайно необходимо е според ЕИСК да се гарантира по-тясна координация на различните служби на Комисията и европейските агенции, имащи отношение към въпроса. Това може да се постигне чрез създаване на работна група, която да докладва пряко на председателя на Комисията, да може да взаимодейства със съответните сегменти на частния сектор, международни органи и компетентните органи на държавите членки.

5.2.

Тази работна група за борба с фалшифицирането следва да представя всеобхватен годишен доклад за постигнатия напредък в технологичната, структурната и регулаторната сфера, особено на международно равнище.

5.3.

Европейската комисия и европейските агенции, особено EUIPO, Европол и OLAF, както и НПО, които работят за прекратяване на фалшифицирането, трябва да активизират своята международна координация, като провеждат ежегодни международни конференции.

13.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 345/32

Докладчик:

Jose Manuel ROCHE RAMO

Съдокладчик:

Estelle BRENTNALL

1.1.

Секторът за производство на захар от цвекло в ЕС се подготвя за една от най-големите промени в своята история: краят на квотите за производство на захар на 1 октомври 2017 г. Премахването на квотите предоставя възможности за производителите на захар от захарно цвекло в ЕС, по-специално възможността да произвеждат повече захар за хранителни цели и да изнасят без ограничения. За да се възползва от тези възможности, индустрията за производство на захар от цвекло в ЕС работи усилено за увеличаване на своята конкурентоспособност. Независимо от това краят на производствените квоти също създава допълнителни рискове и неясноти и може да постави сектора под натиск. Конкуренцията ще се засили, което ще окаже натиск върху цените както за производителите, така и за преработвателите, а изоглюкозата се очаква да заеме по-голям пазарен дял. По-малко конкурентоспособните производители на захар от захарно цвекло в ЕС могат да изпитат затруднения да оцелеят в по-тежка и по-нестабилна пазарна среда. Това би могло да има сериозни последици за работниците, предприятията, селскостопанските производители и селските общности. Изключително важно е законодателните органи да останат бдителни, що се отнася до бъдещето на сектора.

1.2.

Помощта за частно складиране на захар ще бъде единственият специфичен инструмент, който остава като възможност за подкрепа на сектора на захарта от захарно цвекло в ЕС след края на производствените квоти. Въпреки това, в случай на пазарна криза в сектора на захарта от захарно цвекло в ЕС, не е ясно при какви обстоятелства тази помощ може да бъде въведена. Условията за активиране на помощта за частно складиране трябва да бъдат по-добре определени, така че системата да е подходяща за целта си. Европейската комисия може да разгледа възможността за определяне на обективен ценови праг, над който трябва да се задейства процедурата за вземане на решение за активиране на помощта за частно складиране. Това би направило процеса по-малко субективен и би насърчило бързото и уеднаквено въвеждане на такава помощ във времена на криза. Следва да се проучи и вариант, при който се въвеждат общи разпоредби относно кризите, например член 222 от Регламента за единната ООП. Комитетът приветства създаването на Обсерваторията на пазара на захарта, при положение че нейният състав е балансиран и че се свиква своевременно при възникването на пазарни затруднения.

1.3.

ОСП следва да включва пазарни инструменти, които подпомагат продължаването на производството на захар в държавите — членки на ЕС. Секторът за производство на захар от захарно цвекло в ЕС допринася решително за създаването на работни места и икономическата активност, както и за конкурентоспособността на хранително-вкусовата промишленост. Понастоящем ОСП позволява на държавите членки да отпускат обвързано с производството подпомагане за сектори или региони, в които отделни видове селскостопански практики или отделни селскостопански сектори, които са особено важни по икономически, социални или екологични причини, изпитват известни трудности. Така е при култивирането на захарно цвекло в уязвими региони. Обвързаните с производството директни плащания би трябвало да са насочени към намаляване на риска от спад и/или изоставяне на производството на захар от захарно цвекло в такива региони, с цел избягване на обезлюдяването на селските райони и опазване на биологичното разнообразие. В контекста на по-голяма нестабилност директното подпомагане на земеделските производители следва да бъде допълнено с по-добър достъп до инструменти за управление на риска. Взаимната зависимост между преработвателите и земеделските производители е причината за конкретната договорна рамка, която урежда отношенията между производителите и преработвателите в сектора.

1.4.

В случай на неблагоприятни тенденции на пазара на захарта в ЕС от 1 октомври 2017 г. може да се стигне до съкращения. Европейската комисия следва да проучи пригодността на отделните структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), за да се подкрепят регионални или местни работни места, особено за работници и земеделските стопани, засегнати от евентуални затваряния на преработвателни предприятия. Може да се наложи да се направят изключения по отношение на критериите за въвеждане на някои от тези фондове.

1.5.

От 1 октомври 2017 г. производителите на захар от захарно цвекло в ЕС ще бъдат задължени да уведомяват относно продажната цена на основния си продукт, както и покупната цена на основната си суровина. На тази степен на прозрачност на пазара не съответства прозрачност надолу по веригата на доставки и от производителите на изоглюкоза. Европейската комисия следва да разгледа препоръките на експертната група за селскостопанските пазари да се разшири прозрачността на пазара надолу по веригата до потребителите на захар, за да даде по-добра обща представа за начина, по който се споделя добавената стойност по веригата за доставка. Прозрачността на пазара — било то за производителите на захар и изоглюкоза или за потребителите на захар — не трябва да оказва влияние върху конкурентната позиция на засегнатите предприятия.

1.6.

Увеличаването на износа на захар ще бъде от решаващо значение за захарната промишленост на ЕС след премахването на квотите. Европейската комисия следва да насърчи износа на захар от ЕС и да се противопостави на произволното налагане на инструменти за защита на търговията от трети държави вносители. Европейската комисия следва да прояви предпазливост в стремежа си към либерализация на търговията в контекста на преговорите на ЕС за свободна търговия. Тя следва по-убедително да се противопоставя на политиките за помощи на големите производители и износители на световния пазар на захар, които нарушават търговията, както в СТО, така и при двустранни търговски преговори.

1.7.

Насърчаването на алтернативните употреби на захарното цвекло — като производство на биоетанол, животински фуражи, химикали на биологична основа и биопластмаси, ще бъде от основно значение за бъдещата конкурентоспособност на сектора. Европейската комисия би трябвало да запази ограничението от 7 % за биогоривата, което може да се отчита с оглед на постигането на целта за 10 % енергия от възобновяеми източници в транспорта. Приложение IX към Директивата относно енергията от възобновяеми източници (2009/28/ЕК), в което меласата се определя като суровина за биогориво от ново поколение, би трябвало да остане без промени. Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка следва да работят за стимулирането и засилването на иновациите в областта на другите съпътстващи продукти на биологична основа. Това би могло да стане под формата на Иновационен фонд на ЕС и на програма за нисколихвени заеми.

2.1.

Европейският съюз е световен лидер в производството на захар от цвекло. В периода от пазарната година 2011 г. — 2012 г. до пазарната година 2015 г. — 2016 г. ежегодно са произвеждани средно 17,2 милиона тона. Предприятията за производство на захар закупуват около 107 милиона тона захарно цвекло годишно от 137 000 европейски производители. Захарното цвекло основно се преобразува в захар, но значително количество се преработва и в други продукти, като например животински фуражи, възобновяем етанол и биопродукти. Такива продукти могат да играят важна роля на буфер в случай на свръхпредлагане.

2.2.

В по-голямата си част фабриките за захар от захарно цвекло са разположени в селски райони, характеризиращи се с ниски равнища на промишлена дейност. Те често са гръбнакът на икономиката на регионите, в които са разположени, където промишлените алтернативи са малко. Захарният сектор в ЕС осигурява близо 28 000 преки работни места, които са съсредоточени основно в най-конкурентоспособните региони, които произвеждат захарно цвекло. Тези работни места обикновено са за сравнително висококвалифицирани работници, които получават по-високо заплащане, отколкото в повечето други сектори на селското стопанство. Освен пряката заетост, икономическата дейност, създадена от промишлеността, осигурява още 150 000 непреки работни места, например в областта на транспорта, логистиката и строителството.

2.3.

Само при много извънредни обстоятелства е възможно да се възобнови производството на захар, след като съоръжението за производство на захар е било закрито. Това е така, защото изграждането на захарна фабрика е свързано с големи капиталови разходи, обикновено от порядъка на няколкостотин милиона евро. В повечето случаи закриването на едно-единствено съоръжение означава постоянна загуба на основна индустриална дейност, което води до загубата на стотици преки и непреки работни места. Търсенето на възможности за алтернативна заетост в промишлеността може да доведе до миграция и обезлюдяване на селските райони.

2.4.

Същото важи и за селскостопанските производители. Захарното цвекло следва да се отглежда в близост до фабриките, които го преработват. Това се дължи на сравнително високата цена за транспорт на цвеклото — шест до седем тона захарно цвекло са необходими, за да се произведе един тон захар. Когато дадено предприятие за производство на захар от цвекло прекрати своята дейност, растениевъдите са лишени от пазар за захарното си цвекло. Освен ако няма друга фабрика в рамките на икономически рентабилно разстояние, те са принудени да се пренасочат към други култури. Това оказва съществено отрицателно влияние върху финансовата възвращаемост на засегнатите земеделски производители, много от които вероятно са направили съществени инвестиции в специфично оборудване за прибиране на реколтата от цвекло, което не се използва за други култури. Освен това внезапното преминаване към други култури на голям брой земеделски производители може да окаже значителен натиск върху местните пазари на земеделски продукти.

2.5.

Производството на захар от захарно цвекло е устойчиво по отношение на околната среда. Захарното цвекло винаги се отглежда в сеитбооборот с други култури. Сеитбооборотът спомага за запазване на плодородието на почвата и намаляване на нивата на патогени и вредители, които се разпространяват по почвен път, и по този начин намалява нуждата от продукти за растителна защита. Разработването и разпространението на добри практики е широко разпространено в районите от ЕС, в които се отглежда захарно цвекло. В рамките на сектора се насърчава използването на мулч и намалената обработка за подобряване на плодородието на почвите и за намаляване на ерозията. Потреблението на енергия във фабриките е сведено до минимум чрез използването на когенерационни съоръжения, както и чрез оползотворяване на отпадната топлина и опазване на водните ресурси.

3.1.

Секторът на ЕС за производство на захар инвестира сериозно в технически подобрения и намаляване на разходите, а също и в човешки капитал, научни изследвания, образование и обучение. През последните 26 години средните разходи в ЕС за производството на захар в рамките на квотата са се увеличили само с 0,4 процента годишно, в сравнение с 2,2 процента инфлация годишно. Това води до непрекъснато намаляване на разходите спрямо инфлацията през последните две десетилетия (1). Тези печалби допринесоха за увеличаване на конкурентоспособността на хранително-вкусова промишленост на ЕС, в която се използва захар.

3.1.1.

Добивите на захарно цвекло са се увеличили значително през последните години благодарение на съчетание от технически и сортови подобрения в резултат на сътрудничеството между представители на отрасъла, растениевъди, научноизследователска и развойна дейност и търговия със семена. През последните 26 години средните добиви на захар от захарно цвекло (в тонове/ха) са се увеличили с 2,4 процента годишно, като тази тенденция се очаква да продължи и в периода след 2017 г. Добивите на захар на хектар в ЕС сега са по-високи от тези на Австралия или централно-южния регион в Бразилия, които са сред най-конкурентоспособните региони в света. Четири от десетте най-големи дружества за производство на захар в света са със седалище в ЕС (2).

3.2.

Тези конкурентни предимства се дължат отчасти на значителното преструктуриране на сектора, което се състоя между 2006 г. и 2009 г. След реформата през 2006 г. в ЕС бяха затворени почти половината фабрики за производство на захар, което доведе до загуба на капацитет за производство на 4,5 милиона тона, над 24 000 преки работни места и 165 000 селскостопански доставчици (3). Това преобразуване направи сектора за производство на захар от захарно цвекло в ЕС по-устойчив в икономически план, макар и на висока социална цена. От пазарната 2008/2009 година насам заетостта остава на относително стабилно равнище, както и броят на заводите.

3.3.

Стабилните отношения между преработвателите на захарно цвекло и служителите се поддържат от дългосрочен социален диалог на европейско и национално равнище. Социалният диалог на ЕС в сектора на захарта съществува от 1968 г. насам и е от ключово значение за осигуряване на социално адекватен преход в трудни времена, като тези след реформата на политиката на ЕС относно захарта през 2006 г. Допринасяйки за чувството на съпричастност, социалният диалог подпомага конкурентоспособността на промишлеността.

3.4.

От 2017 г. нататък ще се търси допълнително повишаване на конкурентоспособността, особено като производителите се опитат да намалят фиксираните разходи чрез експлоатиране на пълния капацитет на заводите. Това може да доведе до по-дълги кампании за преработване на захарно цвекло и следователно по-висок риск за производителите и преработвателите, поради несигурността, свързана със събирането и съхранението на цвекло през зимния период.

3.5.

За да се избегне разхищението, преработвателите на захарно цвекло в ЕС използват цялото цвекло за производство на гама от продукти освен захар, например: камъните и почвата, отделени от почистеното цвекло, се продават на строителната промишленост; влакнестият материал от цвеклото (резенки от цвекло) и меласа се добиват и преработват за фураж за животни; меласа и други сиропи, произлизащи от производството на захар, могат да се използват за производство на възобновяем етанол. Освен това производителите на захар все повече диверсифицират производството на съставки за продукти на биологична основа за отрасли като производството на пластмаси, текстил, фармацевтични продукти и химикали.

4.1.

Преработвателите на захарно цвекло и земеделските стопани, произвеждащи захарно цвекло, са взаимно зависими. Земеделските производители са зависими от дружествата за производство на захар, които предоставят основен капитал и експертни знания за добив на захар от тяхното цвекло, а преработвателите са зависими от земеделските производители, с които са сключили договори, за снабдяване със суровина. Също така за да се сведат до минимум разходите за транспортиране на цвеклото, земеделските стопани трябва да се намират в географска близост до завода за захар, на който доставят. Освен това много от най-големите компании за производство на захар са кооперативи, което позволява земеделските производители — снабдители да имат пряк дял в отрасъла.

4.1.1.

Взаимната зависимост между преработвателите и земеделските производители налага конкретна договорна рамка, за да се балансират правата и задълженията между партньорите. Договорните отношения между производителите и преработвателите на захарно цвекло след 2017 г. са залегнали в член 125 и приложение X от Регламента за единната ООП. Тези правила наскоро бяха допълнени с делегиран регламент, който позволява клаузите за поделяне на стойността да продължат да се включват в договорите за захарно цвекло на доброволна основа (4). По-голямата част от участниците в захарна промишленост наскоро сключиха договорите за захарното цвекло за пазарната 2017–18 г. и следващите, в които включват и някаква форма на обвързване на цените на захарното цвекло с пазарните цени на захарта.

4.1.2.

Производителите на захар от захарно цвекло отдавна са задължени да докладват ежемесечно относно цените, производството и запасите, и това задължение ще остане в периода след премахването на квотите. Считано от 1 октомври 2017 г., цените на захарното цвекло също трябва да бъдат докладвани до Европейската комисия и публикувани всяка година. Тази степен на прозрачност на пазара, характерна за сектора за преработка на захар, не е съпътствана от прозрачност надолу по веригата на доставки и от производителите на изоглюкоза. Доказателствата сочат, че разпределянето на цените по веригата за доставка на захар е ниско (5) и следва да се проучи осъществимостта на по-голяма прозрачност за потребителите на захар от захарно цвекло в ЕС.

4.2.

На пазара на захарта в ЕС са активни и рафинериите на тръстикова захар. Рафинериите на тръстикова захар не преработват захарно цвекло, а зависят от вноса на сурова захарна тръстика за рафиниране. ЕС позволява неограничен безмитен внос на захар от най-слабо развитите държави по линия на инициативата „Всичко освен оръжие“ (ВОО) и от държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, които са сключили споразумение за икономическо партньорство (СИП) с ЕС. Рафинериите на сурова тръстикова захар в ЕС се ползват от отстъпки за безмитен достъп до пазара, които понастоящем възлизат на 420 000 тона годишно, по силата на двустранни споразумения със страните от Централна Америка, Колумбия, Перу, Еквадор и Южна Африка. Годишната наличност на сурова захар за рафиниране в рамките на квотата с намалено мито по CXL, разпределена между Куба, Бразилия, Австралия и всички трети държави („Erga Omnes“), възлиза на повече от 700 000 тона и се очаква да нарасне до почти 800 000 тона през 2017—2018 г. И в наскоро завършилите, и в текущите преговори за свободна търговия ЕС предлага на трети държави допълнителен достъп до пазара на захар в ЕС.

5.1.

От 1968 г. насам производство на захар и изоглюкоза за употреба като храна в ЕС са ограничени от производствени квоти. Производствените квоти ще престанат да съществуват на 1 октомври 2017 г., т.е. в началото на пазарната 2017/2018 година за захарта в ЕС. От този момент нататък производителите на захар и изоглюкоза в ЕС ще бъдат свободни да произвеждат захар и изоглюкоза за употреба като храна без ограничения. Ще престане да съществува и таванът за износ (6). Вследствие на това операторите в сектора на захарта в ЕС ще бъдат свободни да изнасят захар без ограничения от 1 октомври 2017 г.

5.2.

Производството на захар се очаква да нарасне през пазарната 2017/18 г. Очаква се това увеличение да бъде структурно. Освен това се очаква изоглюкозата да заеме по-голям дял от пазара на ЕС за подсладители, като производителите на изоглюкоза имат за цел „с течение на времето“ да произвеждат 2—3 милиона тона, голяма част от които могат да бъдат използвани за производството на безалкохолни напитки (7). За сравнение, потреблението на захар в ЕС е в лек спад.

5.3.

Увеличаването на вътрешното производство на захар и увеличеният пазарен дял на изоглюкозата могат да се отразят отрицателно на цените на бялата захар в ЕС в периода след премахването на квотите. Средносрочните перспективи на Европейската комисия за селскостопанските пазари в ЕС за периода 2016—2026 г. показват, че цените на бялата захар ще бъдат под референтния праг от 404 евро за тон през по-голямата част от периода след премахването на квотите, тоест под средните разходи за производството на захар и култивирането на захарно цвекло.

5.3.1.

През 2015 г. цените на бялата захар в ЕС достигнаха най-ниското си ниво от началото на системата за отчитане на цените през 2006 г. (8) Тази ситуация оказа сериозно въздействие върху докладваните финансови резултати на производителите на захар в ЕС, много от които не са били в състояние да отчетат печалба през фискалната 2015/16 година. Производителите на захар са подложени на особен натиск в Италия, където един производител избра да не произвежда продукти за пазарната 2015/16 година. Единственият производител на захар в Гърция също е в сериозни затруднения.

5.4.

От 1 октомври 2017 г. производителите на захар в ЕС ще могат да изнасят без ограничения. Това може да е възможност за увеличаване на приходите, за да се компенсират по-ниските цени на захарта в ЕС. Потреблението на захар в света се очаква да нараства с темп от 1,5—2 процента на година (приблизително 2—3 милиона тона годишно) и поради това би трябвало да има достатъчно търсене за увеличения износ на захар от ЕС.

5.4.1.

Въпреки това увеличението на износа на захар от ЕС зависи от достатъчен достъп до пазарите на трети държави. Европейската комисия следва да работи за отваряне на пазарите на захар за нетни вносители на захар в своите преговори за свободна търговия, както чрез намаляване/премахване на митата, така и чрез отваряне на тарифните квоти. Тя следва да продължи да премахва митата върху износа от ЕС на продукти с високо съдържание на захар и да подкрепя налагането на строги правила за произхода на такива продукти, за да се гарантира, че производителите на захар в ЕС се възползват от увеличаване на износа.

5.4.2.

Износът на захар от ЕС понякога е затруднен от налагането на инструменти за търговска защита от страна на трети държави. Европейската комисия следва да направи всичко възможно в борбата срещу подобни мерки, след като отрасълът стане дерегулиран от 1 октомври 2017 г. и секторът трябва да предлага необходимата помощ за всички договорени мерки.

5.5.

И в наскоро завършилите и в протичащите преговори за свободна търговия ЕС предлага достъп на трети държави до пазара на захар в ЕС. Отварянето на пазара подлага на натиск цените на бялата захар в ЕС с тенденция за понижаване на цените и повишаване на променливостта. Настоящият световен пазар е пазар на остатъчния дъмпинг, подложен на висока нестабилност, където често се търгува под средните производствени разходи дори на най-ефективните индустрии в света. Това се дължи до голяма степен на мерките за помощи, които нарушават търговията, предоставяни от страна на някои от основните страни производители и износители на захар като Бразилия и Тайланд. В резултат на това промишлеността на захарта от захарно цвекло в ЕС не се конкурира при равни условия с производителите на захар в трети страни. Комисията следва да разглежда захарта като чувствителна тема в своите преговори за свободна търговия чрез поддържане на митата за захар на ЕС. Текущите преговори с Меркосур представляват сериозна заплаха за сектора, като се има предвид, че Бразилия е най-големият световен производител и износител. Комисията трябва да е готова да се противопостави на основните държави, субсидиращи производството на захар, в органът за уреждане на спорове в рамките на СТО, както и по време на търговските преговори.

13.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 345/37

Докладчик:

Sofia BJÖRNSSON

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства Декларацията от Корк 2.0 и конференцията през септември 2016 г., която доведе до нейното изготвяне. В декларацията отново се подкрепя изрично наличието на политика на ЕС за селските райони.

1.2.

Селските райони в ЕС са различни и имат характеристики, различаващи се между държавите членки и в рамките на отделните държави. ЕИСК е на мнение, че от тези различия в използването възниква необходимостта при използване на наличните средства на ЕС да се определят приоритетни въпроси и да се следва стратегически подход. Изходна точка за това трябва да бъдат приоритетите на съответните държави членки и техните региони и — още по-важно — инициативите на самото селско население. Освен това задължителната оценка на последиците от политическите решения и стратегии за селските райони предоставя възможността да се отчетат и да се вземат предвид особените отношения между селските райони.

1.3.

Развитието на селските райони е хоризонтален въпрос, който действително засяга всички области на политиката. Необходима е последователна политика за селските райони и регионалното развитие и за тази цел е нужен солиден бюджет за ЕСИ фондове (европейските структурни и инвестиционни фондове). ЕИСК отбелязва, че Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) е най-важният ЕСИ фонд за развитието на селските райони, и подчертава, че останалите ЕСИ фондове, като Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Европейският социален фонд (ЕСФ), трябва да се използват повече в това отношение.

1.4.

Налице е значителен потенциал за опростяване на политиката. ЕИСК смята, че е необходимо опростено прилагане на разпоредбите за ЕСИ фондовете, както на равнището на ЕС, така и на национално и регионално равнище. Настоящата система е толкова сложна, че някои потенциални кандидати дори изобщо не внасят кандидатури.

1.5.

В много части на Европа, особено в селските райони, все още липсват устойчиви решения в областта на интернет комуникацията. ЕИСК не одобрява това. За своята сигурност и поддържането на стандарт на живот селските райони се нуждаят от широколентов достъп, като например функциониращи телефонни връзки. Широколентовият достъп може да бъде един от факторите, които определят дали хората, най-вече младите, искат да останат в селските райони или да ги напуснат. За предприятията достъпът до широколентови услуги е необходимост.

1.6.

Поради силната си свързаност със земята селското стопанство е от особено значение за селските райони. Селското стопанство представлява както неотменен елемент на селските райони при снабдяването на обществото с устойчиво произвеждани храни, така и двигател за развитието на селските райони. Следователно според ЕИСК е разбираемо, че най-големият дял от финансирането по линия на ЕЗФРСР е предвидено за селскостопанска дейност. Добрите условия за младите селскостопански производители са предпоставка за дългосрочна устойчивост на селскостопанското производство.

1.7.

ЕИСК подчертава, че устойчивото развитие се нуждае от благоприятен климат за иновации.

1.8.

ЕИСК отбелязва, че 17-те цели за устойчиво развитие на Организацията на обединените нации и Парижкото споразумение (21-вата конференция на страните) са всеобхватни цели за всички области на политиката на ЕС, не на последно място и политиката за развитие на селските райони. Местните и регионалните власти, които работят в селските райони, трябва да участват активно в изпълнението на тези международни задължения.

2.1.

През 1996 г. Комисията организира конференция в ирландския град Корк. Тази конференция доведе до подписването на Декларацията от Корк, която постави основите за втория стълб на Общата селскостопанска политика (ОСП) и програмата за развитието на селските райони. През есента на 2016 г. Комисията организира втора конференция в Корк, която приключи с приемането на Декларацията от Корк 2.0.

2.2.

Декларацията беше приета с широко съгласие на конференция, организирана от генерална дирекция „Селско стопанство и развитие на селските райони“. Около 340 участници от повечето държави — членки на ЕС, представляваха гражданското общество, както и властите на национално, местно равнище и равнището на ЕС, сред които и ЕИСК. Събитието приключи с приемането на декларация, озаглавена „За по-добро качество на живота в селските райони“, която беше мълчаливо приета от участниците.

2.3.

Отправна точка за декларацията е политиката на ЕС за селското стопанство и селските райони. В някои отношения обаче декларацията e с по-широк обхват, тъй като се позовава и на целите на ООН за устойчиво развитие (Програма 2030) (1) и Парижкото споразумение във връзка с изменението на климата (21-вата конференция на страните) (2).

2.4.

В началото се представят основанията за декларацията и след това се изброяват десет точки като ориентация на политиката:

2.5.

Декларацията се основава на широк подход за развитието на селските райони, обхватът и съдържанието са силните страни на декларацията, тъй като се разглеждат всички важни за жизнеспособността и устойчивостта на селските райони в ЕС аспекти. ЕИСК счита, че обхватът обаче е и слаба страна, тъй като поражда сложност, която не остава никаква възможност за концентриране на равнището на ЕС. С оглед на големите предизвикателства за селските райони ЕИСК подчертава, че наличните средства трябва да бъдат използвани целево, за да гарантират конкретни резултати. Вниманието трябва да се съсредоточи върху приоритетите за всяка държава членка или на съответния регион и, което е по-важно, въз основа на инициативите на жителите на селските райони.

2.6.

По своето съдържание Декларацията от Корк 2.0 наподобява декларацията от 1996 г., но с тази разлика, че сега са включени и действията в областта на климата и цифровизацията.

2.7.

ЕИСК се счита за важен елемент от прилагането на декларацията и призовава Комисията в бъдеще да представя доклади за напредъка в прилагането.

2.8.

Във всички държави от ЕС съществуват национални или регионални програми за развитието на селските райони, финансирани частично от ЕЗФРСР, частично с национални (публични или частни) средства. Програмите включват мерки, които имат за цел да допринесат за постигане на устойчиво развитие в три измерения — екологично, социално и икономическо. Те се определят от всяка държава членка или съответния регион и се одобряват от Комисията.

2.9.

ЕЗФРСР е част от европейските структурни и инвестиционни фондове (т.нар. ЕСИ фондове), заедно с Кохезионния фонд, Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР). За целите на техническото изпълнение на ЕСИ фондове са в сила общи правила (3). Освен това всяка страна е договорила съвместни споразумения за партньорство за фондовете с приоритети за изпълнение на мерките. Това е част от изпълнението на целите на стратегията „Европа 2020“. Следователно съществува тясна връзка между фондовете и стратегия за взаимодействие между фондовете.

2.10.

В рамките на ЕЗФРСР съществуват мрежи за селските райони, които работят частично на равнището на ЕС, като Европейската мрежа за развитие на селските райони, и частично на национално и регионално равнище. Тези мрежи са платформи за осъществяване на контакти и обмен на опит и подобряват условията за това програмите за развитие на селските райони да бъдат изпълнявани правилно и техните цели да бъдат постигани.

2.11.

Комитетът на регионите възложи проучване относно въпроса в каква степен ЕСИ фондове се използват за развитие на селските райони (4). Не е изненада, че за по-голямата част от средствата за тази цел се е кандидатствало и се кандидатства по линия на ЕЗФРСР. От друга страна, делът на другите фондове е сравнително малък до много малък. ЕИСК призовава този дял да бъде увеличен, тъй като развитието на селските райони е хоризонтален въпрос от първостепенно значение за сближаването в Съюза.

2.12.

ЕСИ фондове бяха и ще продължават да бъдат най-важното средство на ЕС за постигане на заявените в декларацията от Корк намерения. Следващият програмен период на ЕС започва през 2021 г. и разработването на мерки за този период ще бъде от решаващо значение по отношение на възможността за постигане на целите от Корк 2.0. Освен това ЕИСК отбелязва, че за прилагането на декларацията и политическите цели е необходим солиден бюджет за ЕСИ фондове.

3.1.

В точка 1 от декларацията се оправя призив за механизъм за преглед на въздействието върху селските райони, с който да се гарантира, че потенциалът на селските райони е отразен в мерките и стратегиите на ЕС. Политиките за селското стопанство и развитието на селските райони следва да се основават на идентичността и динамиката на селските райони чрез прилагането на интегрирани стратегии и многосекторни подходи; освен това те би трябвало да насърчават устойчивостта, социалното приобщаване и местното развитие.

3.2.

Оценката на въздействието върху селските райони означава, че се отчитат обективно и систематично и се зачитат специфичните обстоятелства на селските райони. Тя може да бъде средство за установяване на последиците от политическите решения върху селските райони, така че да бъдат избегнати отрицателни последици.

3.3.

Оценката на въздействието върху селските райони се извършва напр. във Финландия, Обединеното кралство и Канада. Тя може да бъде задължителна или доброволна. В Северна Ирландия от 2016 г. подобна оценка е задължителна по силата на закона. Системите на отделните държави са сходни.

3.4.

За да бъде една подобна оценка ефективна, тя трябва да бъде задължителна. Тя трябва да осигури на лицата, вземащи политически решения, стабилна основа за техните решения. Оценка на въздействието върху селските райони, която е ограничена до проучвания и констатации, които обаче не оказват влияние върху процеса на вземане на решения, би била лишена от смисъл.

3.5.

Освен това трябва да сме наясно, че в рамките на ЕС и на дадена държава членка, не съществува само един селски район, а селските райони са различни, различаващи се, всеки с различни възможности и дадености. Това трябва да бъде отразено и в оценката на въздействието върху селските райони и в политиката, както на равнището на ЕС, така и в държавите членки, ако искаме развитието на селските райони да бъде успешно. Жителите на селските райони също играят роля при определянето на идентичността на своя район и неговото развитие, както и в обсъждането и решението за това до каква степен следва да се запази селският облик.

3.6.

В точка 8 на декларацията се посочва, че трябва да се основаваме на успеха и на подхода „отдолу нагоре“ на LEADER. ЕИСК представи в редица документи своите виждания относно политиката на сближаване на ЕС, установените в нейните рамки партньорства, метода на LEADER и относно новия метод на водено от общностите местно развитие (ВОМР).

3.7.

ЕИСК изрази съгласие с анализа, представен от Комисията в Третия доклад за икономическото и социалното сближаване от 2004 г., а именно, че целта на политиката е чрез намаляване на различията да се допринесе за предотвратяване на териториалните дисбаланси, както и за свързването на регионалната със секторните политики с цел постигане на по-балансирано развитие (5).

3.8.

Въпреки това Комитетът отбелязва, че това не е постигнато и че е необходима много по-силно интегрирана политика за развитие на селските райони и за регионално развитие.

3.9.

ЕИСК приветства също принципа на партньорство като ефективен начин за насърчаване на програмите на ЕСИФ. Принципът на партньорство предполага, че наред с традиционните икономически и социални единици участват и организациите на гражданското общество, партньорите в областта на околната среда, неправителствените организации, както и институциите, отговарящи за утвърждаването на равенството между мъжете и жените.

3.10.

Методът LEADER е един утвърдил се инструмент за развитие, посредством който публичният сектор и гражданското общество могат да участват в местно партньорство. Още през 2011 г. ЕИСК установи, че за този метод би трябвало да бъдат на разположение и средства от всички ЕСИ фондове. Той беше и положителен фактор за по-добрата връзка между градовете и селата (6). Този метод може да се използва и в градска среда, което обаче според ЕИСК не бива да се извършва в ущърб на развитието на селските райони.

3.11.

През програмния период 2014—2020 г. воденото от общностите местно развитие (ВОМР — Community-Led Local Development) беше въведено като нов инструмент в рамките на метода LEADER, който може да бъде финансиран съвместно от четирите ЕСИ фондове. Местното развитие може най-ефективно да бъде управлявано от тези, които живеят и работят на дадено място и го познават добре.

3.12.

Минимум пет процента от средствата от ЕЗФРСР би трябвало да се използват за водени от общностите мерки за местно развитие. Начинът, по който е конструиран, който предполага, че при използването на един от фондовете трябва да се спазват четири различни правни уредби, прави почти невъзможна рационалната му и лесна употреба. Преди следващия програмен период Комисията би трябвало да представи предложения за значително опростяване и за долна граница за дела на средствата по фондовете за метода ВОМР, за да може напълно да бъде реализиран потенциалът на воденото от общностите местно развитие като инструмент както за селските, така и за градските райони.

3.13.

Услугите и работата са решаващи фактори за това доколко хората желаят или са в състояние да останат да живеят на село или да отидат да живеят там. Като цяло в ЕС съществува тенденция на миграция от селските райони към градовете, която води до низходяща спирала и намалява възможността за осъществяване на целите на ЕС и на ООН за устойчивото развитие. Демографското развитие може да бъде бъдещо предизвикателство и както младите, така и възрастните хора в селските райони имат нужда от предпоставките за добро качество на живота.

3.14.

Що се отнася до наличието на основни обществени и търговски услуги в областите на образованието, здравеопазването и предоставянето на грижи, пощенските услуги, магазините за хранителни стоки, обществения транспорт и др., могат да възникнат различия между градските и селските райони. Това може да е решаващо за решението на хората къде искат или съответно могат да живеят. За семейства с деца, например, наличието на услуги за грижи за децата може да е от решаващо значение за това в каква степен родителите могат да упражняват професионална дейност. В няколко части на Европа наличието на услуги в селските райони като цяло е по-лошо отколкото в градовете. Този проблем би трябвало да се взема предвид в териториалното устройство, за да се гарантира, че не се влошава качеството на живот в селските райони.

3.15.

В редица държави от ЕС безработицата е по-висока в селските райони отколкото в градовете. При все това в това отношение съществуват големи различия, които се отразяват в статистическите данни на Евростат (7). В същото време някои дружества се оплакват от затруднения при привличането на квалифицирана работна ръка в селските райони. Следователно са наблюдава двустранна небалансирана ситуация в предлагането и търсенето. Тенденцията е, че младите хора, които се стремят към професионално образование, отиват в селища с университети и висши учебни заведения и повече не се връщат обратно.

3.16.

Осъществяването на прием на мигранти — и особено на техните семейства — ще бъде предизвикателство за жителите на селските райони както сега, така и през следващите години. Следва да се насърчава стремежът към и утвърждаването на взаимно уважение и внимание. Селските райони могат да предложат добри условия на живот за семействата на мигрантите. За държави с висока имиграция — напр. на бежанци — и трудова миграция, намирането на работни места може да се окаже трудно; миграцията обаче може да създаде възможности за нови назначения.

3.17.

Въпросите на заетостта и образованието в декларацията се разглеждат предимно в точка 3 и точка 7. Въпросът за услугите е разгледан по-скоро непряко. ЕИСК е на мнение, че инициативите на Съюза са от значение за развитието както пряко, така и непряко, както и за създаването на работни места чрез стимули за дружествата. Достъпът до услуги е до голяма степен компетентност на държавите членки, въпреки че, например ЕСИ фондове могат да имат катализиращо действие.

3.18.

Приблизително 85 % от земната площ на ЕС се състои от земеделски и горски земи, с големи различия между отделните държави и региони. Обработваемият ландшафт е предпоставка за производството на храни и фуражи, енергия и влакна и освен това е източник за запазването и предоставянето на колективни блага, като напр. богата флора и фауна. Ландшафтът отличава селските райони от градовете — той е уникална отличителна характеристика на селските райони в ЕС; поради силната си свързаност със земята селското стопанство е от особено значение за селските райони. В точка 4 и точка 5 от декларацията става въпрос за съхраняването на околната среда в селските райони и управлението на природните ресурси. Предпоставките за устойчивото използване и управление са от жизненоважно значение за „вътрешната стойност“ на ландшафта, качеството на водата и биологичното разнообразие.

3.19.

Селскостопанското производство е засегнато в декларацията, но предимно индиректно. Текстът може да бъде тълкуван в смисъл, че селскостопанското производство (на храни) до известна степен се приема за даденост. Както беше посочено по-горе, изрично се разглеждат съхраняването и управлението на околната среда и природните ресурси. ЕИСК обръща внимание на факта, че селското стопанство е неотменен елемент на селските райони, тъй като от една страна осигурява на обществото устойчиво произвеждани храни, а от друга — представлява двигател за развитието на селските райони. Заетите в селското и горското стопанство съставляват значителна част от населението на селските райони, те създават работни места и осигуряват търсенето на услуги. Важен аспект в това отношение е, че навлизащите на пазара на труда лица в областта на селското стопанство, и по-скоро по-младите сред тях, трябва да получат възможността за поемане на стопанството и за разширяване на своята дейност. Делът на младите земеделски стопани е малък и смяната на поколенията трябва да бъде улеснена.

3.20.

За едно устойчиво селскостопанско производство трябва да бъдат в баланс трите измерения на устойчивото развитие — икономическо, социално и екологично. Икономическите аспекти понякога могат да бъдат от решаващо значение за управлението. Като пример могат да бъдат посочени богати на видове ливади и пасища, които постепенно изчезват, тъй като отглеждането на животни на паша, става все по-неизгодно, което оказва отрицателно въздействие върху биологичното разнообразие. Това е ясен пример за това, че липсата на икономическа жизнеспособност на предприятието може да бъде неблагоприятна за околната среда и че земеделските стопани трябва да получават компенсация за своите екологични услуги.

3.21.

Според ЕИСК в развитието на селските райони селското стопанство е областта, за която ЕЗФРСР е и би трябвало да бъде от съществено значение. Най-големият дял от финансирането по линия на ЕЗФРСР с основание е предвидено за селскостопанска дейност, напр. под формата на екологични плащания, повишаване на професионалната квалификация, плащания за районите с неблагоприятни природни условия и инвестиционна помощ. Други области на ЕЗФРСР, напр. енергетиката, широколентовия достъп и подпомагането на иновациите, имат благоприятно въздействие върху селските райони в широкия смисъл на думата. В същото време селското стопанство е напълно нормална предприемаческа дейност, така че тази целева група не може да бъде изключена от средства по линията на други ЕСИ фондове.

3.22.

Днешните селски и горски стопани могат да се разглеждат както като оформящи ландшафта, така и като защитници на създадения от предишните поколения ландшафт. За много хора стопанисваният обработваем ландшафт е важен фактор за по-високо качество на живот, чието значение за свободното време, отдиха на чист въздух и туризма не може да бъде подценявано. Стойността на ландшафта и почвите може да осигури по множество начини бизнес възможности и поминък.

3.23.

Балансираното териториално развитие следва да включва и прехода към устойчиви продоволствени системи (8). Разработването на цялостна концепция за продоволствените системи е от основно значение за справяне с икономическите, екологичните и социалните предизвикателства във връзка с производството и потреблението на храни и за постигане на добро управление на инициативите на множество равнища и в редица сектори. Тези инициативи включват, например, насърчаването на къси вериги за доставки, с цел насърчаване развитието на селските райони чрез предлагане на потребителите на здравословни и пресни хранителни продукти (9). То би било от полза и за местната икономика и местното селскостопанско производство.

3.24.

Не бива изобщо да се подценява значението на иновациите за развитието на селските райони, което води до възникването и осъществяването на нови идеи. Иновативните решения създават предпоставки за устойчиво общество, така че селските райони да могат да допринесат напр. за една в по-голяма степен кръгова, екологична икономика и съобразени с изменението на климата решения и с по-малко средства да се произвежда повече. Споделянето на знания и достъпът до тях са основен фактор за реализирането на новаторски идеи.

3.25.

Новите технологии и новите иновативни производствени методи предлагат подходящи предпоставки за по-устойчиво селскостопанско производство и в резултат на това по-високи стандарти за хуманно отношение към животните и за това да може да се произвежда повече с по-малко суровини, напр. с по-малко торове и продукти за растителна защита. Новите технологии и използването на иновации изискват в много случаи значителни инвестиции, които могат да бъдат свързани с висок риск за отделните предприемачи в селското стопанство. Един предприемач често не може да поеме сам подобен риск. С цел подпомагане на технологиите и процесите, които обществото изисква, би трябвало да е на разположение инвестиционна помощ напр. от програмата за развитие на селските райони. Може да се стигне до присъщ конфликт между технологичното развитие на селското стопанство и предлагането на работни места, тъй като нарастващата степен на механизация и структурното развитие в много случаи води до загуба на работни места, въпреки че това развитие може да доведе и до икономически по-стабилни работни места.

3.26.

Стратегиите съответно за внедряване на иновациите трябва да се ръководят от потребностите, а не от наличните средства. В точка 7 от декларацията се изтъква, че са необходими повече знания и технически и социални иновации и че действащите лица трябва да си сътрудничат при използването и предаването на информация. Тук могат да помогнат инициативите на Общността като Европейското партньорство за иновации (ЕПИ), напр. ЕИП — АГРИ, със своя подход „отдолу нагоре“ за подпомагане на свързването в мрежа, комуникацията и обмена между участниците на различни равнища и с акцент именно върху практическите предприемачески дейности. За по-значително подпомагане на иновациите в селските райони биха могли да бъдат установени посредници в областта на иновациите.

3.27.

В днешното общество достъпът до свръхшироколентови услуги е ключова част от инфраструктурата и предпоставка за едно функциониращо общество както в градските, така и в селските райони, като този достъп оказва влияние както върху наличието на работна ръка, така и върху достъпа до заетост. Тенденцията е развитията да се проявяват все повече онлайн. В много части на Европа, особено в селските райони, все още липсват устойчиви решения. ЕИСК не одобрява това. Селските райони се нуждаят от широколентов достъп за своята сигурност, като например функциониращи телефонни връзки, както и за своя стандарт на живот, напр. функционираща телевизионна система. Широколентовият достъп може да бъде един от факторите, които определят дали хората, най-вече младите, искат да останат в селските райони или да ги напуснат. За предприятията широколентовите връзки са просто необходимост, тъй като в повечето случаи те не могат да оперират без функционираща широколентова връзка. Примери, които могат да бъдат споменати, са решения за разплащане в общество, което все повече извършва непарични плащания, счетоводство, електронна търговия или дори комуникация с клиентите. Предприемачеството в селското стопанство е пример за област, в която ИКТ със своите нови технически решения придобива все по-голямо значение.

3.28.

Необходимостта от цифровизацията и възможностите, които тя предлага, се изтъкват в декларацията. ЕИСК е на мнение, че трябва да се предоставя подкрепа там, където пазарните сили не са достатъчни за разгръщане на широколентовите връзки, както често се случва в селските райони. ЕИСК счита, че ЕФРР би трябвало да бъде най-важният източник за подпомагане на инфраструктурата, а ЕЗФРСР би трябвало да се използва за по-малки, по-целенасочени проекти. Тук в помощ идват Европейската инвестиционна банка и Европейският фонд за стратегически инвестиции, напр. посредством използването на новаторски финансови инструменти.

3.29.

Значението на селските райони е съществено за кръговата икономика и изменението на климата. В декларацията кръговата икономика се споменава в точка 6 (Насърчаване на действия в областта на климата); но освен това кръговата икономика предлага и допълнителни предимства, които се разглеждат в становището на ЕИСК „Пакет за кръговата икономика“ (10). Нужен е устойчив цикъл между градовете и селата, и при това не само от перспективата на ресурсите, но и в подкрепа на селското стопанство и потребността от намаляване на вноса на ресурси. Така селските райони могат да дадат значителен принос към една по-широко застъпена кръгова икономика, тъй като от една страна могат да осигурят използването на отпадъците като ресурси, например под формата на тор или подобрител на почвата, и защото от друга страна могат да доставят енергия от възобновяеми източници и биоматериали.

3.30.

Стъпка за намаляване на вредните за климата емисии е да се използват по-малко изкопаеми горива и повече възобновяеми енергийни източници. И тук селските райони могат значително да допринесат: посредством производство на слънчева, вятърна и водна енергия, но и на биоенергия. Въпреки това производството на енергия от възобновяеми източници може да се превърне в значителна тежест за хората и околната среда, поради което трябва да се вземат предвид всички аспекти на устойчивото развитие.

3.31.

Във връзка с изменението на климата трябва както да бъдат смекчени неговите последици, така и да се извърши приспособяване към последиците от него. Поради наличието на земи, които се използват изключително за целите на селското стопанство, и на гори, селските райони разполагат с голям потенциал за поглъщане на въглерод, като по този начин допринасят за намаляване на вредните за климата емисии, докато производството само по себе си допринася за тези емисии. С цел да се намалят тези емисии следва да се използват най-добрите налични техники. На всички равнища — от производителите до лицата, вземащи решения — трябва да се стимулира изграждането на капацитет, при което да не се пропускат възможностите за инвестиции.

3.32.

В обобщение може да се каже, че селските райони разполагат със значителен потенциал за принос към изграждането на устойчиво общество, а с това и към целите на ООН за устойчиво развитие („Програма 2030“) и Парижкото споразумение относно изменението на климата (21-ва конференция на страните), което ясно се откроява в Декларацията от Корк 2.0. Въпреки това предизвикателствата са големи и както в преносния, така и в конкретния смисъл за справянето с тях са нужни инвестиции.

3.33.

Когато става въпрос за подпомагане със средства на ЕС, често чуваме оплакването, че то е твърде сложно както за бенефициерите, така и за органите. В точка 9 от декларацията се разглежда сложността на тази политика. ЕИСК смята, че е необходимо опростено прилагане на политиката както на равнището на ЕС, така и при прилагането ѝ на национално и регионално равнище. Настоящата система е толкова сложна, че някои потенциални кандидати дори изобщо не внасят кандидатури, поради което сложността трябва да се разглежда като пречка за прилагането и постигането на целите на политиката. По принцип някои молби не могат да бъдат правилно попълнени без помощта на консултант. Правната сигурност за физическите лица трябва да бъде на централно място.

3.34.

За настоящия програмен период 2014—2020 г. административните правила за ЕСИ фондове бяха обобщени в общ регламент (11). По принцип това се оценява положително, тъй като води до подобрена координация за постигане на ефективност преди всичко при упражняването на публична власт, а ползата за отделните вносители вероятно би била по-малка, тъй като един и същи бенефициер рядко кандидатства за средства от различни фондове. Ползата от воденото от общностите местно развитие би могла да бъде по-голяма в онези държави, в които местното развитие се подпомага от няколко фонда. Въздействието на общите правила следва да бъде допълнително проучено.

3.35.

Настоящата политика за развитие на селските райони се осъществява в рамките на ЕЗФРСР чрез Програмата за развитие на селските райони посредством приоритети и приоритетни области. По този начин възникна система със силно фрагментирани средства по програми, тъй като разделянето на мерки, приоритетни области и приоритети е свързано с различни бюджетни позиции и редове. По този начин беше засегната яснотата на програмите и се увеличи административната тежест за органите, което на свой ред е за сметка на ресурсите за изпълнението на програмите и ограничава възможността за постигане на целите на съответните програми.

3.36.

Точка 10 от декларацията включва размишления относно резултатността и отчетността на политиката. Те са същевременно основни принципи за работата на Комисията по бюджета, която през 2015 г. предприе инициатива за бюджет на ЕС, ориентиран към резултатите. Гражданите и данъкоплатците трябва да знаят до какви резултати водят изпълнението на политиката и доколко се постигат нейните цели.

13.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 345/45

Докладчик:

Милена АНГЕЛОВА

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) оценява прилагането на пакета за услугите от общ икономически интерес (УОИИ), който осигурява правна сигурност на доставчиците на обществени услуги. Пакетът постига правилния баланс между необходимостта от насърчаване и подпомагане на УОИИ и целта за предотвратяване на потенциалните нарушения на конкуренцията. Въпреки това заинтересованите страни на регионално и на местно равнище, особено държавните доставчици на УОИИ (както личи от проучването на ЕИСК „Преглед на докладите на държавите членки за прилагането на Решението на Европейската комисия относно предоставянето на държавна помощ за доставката на услуги от общ икономически интерес“), изразяват своите опасения относно основни въпроси в настоящите правила, които създават ненужни пречки или липса на правна сигурност, и затова ЕИСК призовава Комисията да предприеме необходимите мерки за подобряване на тези правила и практическото им прилагане, да издаде насоки, да изготви сборник с най-добри практики и, когато е необходимо, да проучи необходимостта от актуализиране и изменение на пакета.

1.2.

При прегледа на първите две вълни от доклади на държавите членки за изпълнението на пакета за УОИИ ЕИСК със загриженост отбелязва, че те не решават съществения въпрос за изискванията за съвместимост, който е задълбочено разгледан в Рамката.

1.3.

ЕИСК отбелязва, че в повечето случаи липсата на сигурност или значителните разходи, свързани с изпълнението на изискванията, създават пречки, които неоснователно възпрепятстват органите да прилагат в пълна степен политиката за УОИИ. Подобни пречки остро засягат регионалните и местните власти, тъй като диалогът между държавите членки и Комисията по случаите на държавна помощ се провежда от централното правителство, докато другите административни равнища нямат пряк достъп до този процес.

1.4.

Фактът, че на регионално и на местно равнище се докладват само някои УОИИ (съгласно горепосоченото проучване), показва, че липсата на преки канали с Комисията възпрепятства подходящото финансиране на обществени услуги, което прави съответните власти по-несклонни да използват пълноценно Решението и да премахнат съмненията във връзка с неговото изпълнение.

1.5.

ЕИСК призовава Европейската комисия да проучи възможностите за обновяване на Решението и за разширяване на неговото приложно поле, за да се обърне внимание на следните елементи:

1.5.1.

ЕИСК предлага Комисията да премахне прага за освобождаване и да включи всички УОИИ в Решението независимо от сумата на годишната компенсация. Внимателно проучване на настоящото му изпълнение доказва, че това ще намали административните разходи и сложността, пред които биха се изправили властите в противен случай, особено на местно равнище, без по никакъв начин да се нарушава конкуренцията.

1.5.2.

В светлината на пазара на труда и постоянното предизвикателство, свързано с несъответствието между търсените и предлаганите умения, ЕИСК призовава Комисията да проучи възможността за разширяване на приложното поле на Решението, като признае за допустими услугите, предоставяни с цел повишаване на знанията и квалификациите на хората, с което им се помага да подобрят перспективите си за заетост.

1.5.3.

ЕИСК призовава Комисията да проучи внимателно и евентуално да измени конкретните текстове на Решението, свързани основно със: срока за водене на регистри на цялата информация, необходима за определяне на съвместимостта на предоставената компенсация; поясняване, че срокът на възлаганията не следва да има съществени последици върху подновяването или удължаването им, нито върху допустимостта на доставчиците на услуги, които извършват дейността; установяване на лесно достъпен метод за изчисляване на разумната печалба; предоставяне на допълнителни разяснения при разглеждане на изискването за споделяне на постигнатата увеличена производствена ефективност в рамките на предприятието; осигуряване на по-гъвкав подход към малките преразходи, които не надвишават 10 % от сумата на средната годишна компенсация, при който те се освобождават от актуализиране на параметрите.

1.6.

ЕИСК счита, че е необходимо допълнително поясняване на условията за съвместимост съгласно Рамката, които са свързани с:

1.7.

ЕИСК отбелязва, че Европейският парламент и Съветът все още не са пристъпили към приемане на регламенти за определяне на принципите и условията за функционирането на услугите от общ икономически интерес, особено в икономическата и финансовата област. Поради тази причина призовава Комисията, Парламента и Съвета да разгледат начините за изпълнение на този мандат, предоставен им с член 14 от Договора за функционирането на Европейския съюз, без да се засягат правомощията на държавите членки и разпоредбите на Договора, посочени в този член.

2.1.

В своя план за действие за 2017 г. ЕИСК подчерта значението на услугите от общ икономически интерес като съществен елемент на нашия европейски икономически и социален модел, заложен като такъв с член 14 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

2.2.

В член 14 Съюзът и държавите членки се призовават, в рамките на съответните им правомощия, да „следят тези услуги да се осъществяват съобразно принципи и при условия, по-специално икономически и финансови, които да им позволяват да изпълняват своите задачи“. Освен това той предвижда, че „Европейският парламент и Съветът, чрез регламенти в съответствие с обикновената законодателна процедура, установяват тези принципи и определят тези условия, без да се засяга компетентността на държавите членки, при спазване на Договорите, да предоставят, възлагат изпълнението и финансират тези услуги“. До момента този мандат не е прераснал в конкретни законодателни инициативи. За разлика от това Европейската комисия разработи широкообхватен набор от правила за държавните помощи, приложими за УОИИ вследствие на съдебната практика на Съда на Европейския съюз.

2.3.

Условията за съответствие с правилата на Договора относно държавните помощи и член 106, параграф 2 от ДФЕС са спорни дори след решението на Първоинстанционния съд от 1997 г., (1) че компенсацията, предоставена на предприятия, изпълняващи задача за извършване на обществена услуга, следва да се счита за държавна помощ. Дотогава единодушното решение беше, че компенсирането на извънредните разходи, произтичащи от по-строгите задължения, свързани с УОИИ, не предоставя никакво предимство. Съдът на Европейските общности излезе с противоположно становище през 2001 г. (2), изхождайки от идеята, че компенсацията би могла да се смята за държавна помощ само ако надвишава допълнителните разходи, поети от определения доставчик. И накрая с решението по делото Altmark от 2003 г. (3) бяха установени критериите, на които следва да отговаря всяка компенсаторна схема, за да попада извън приложното поле на правилата за държавните помощи.

2.4.

Европейската комисия определя съвместимостта на УОИИ с правилата за държавните помощи, като следва внимателно трите предварителни критерия Altmark. Това изисква:

2.5.

През 2005 г. Комисията прие пакета „Monti-Kroes“, актуализиран през 2011 г. (пакета Almunia), с основни правила за финансирането на УОИИ: пакетът включва съобщение на Комисията (4) (наричано в настоящия документ „Рамката“), определящо условията за съответствие на УОИИ, и решение на Комисията (5), освобождаващо от задължение за уведомяване схеми, които е по-малко вероятно да нарушават конкуренцията поради ограниченото им финансиране (в член 2, параграф 1, буква а) от Решението годишният праг се определя на 15 милиона евро) или са насочени към дейности, удовлетворяващи социални нужди (т.е. болничните заведения, здравеопазването и дългосрочните грижи, грижите за децата, достъпа до пазара на труда и реинтегрирането в него, социалното жилищно настаняване, грижите за уязвимите групи и тяхното приобщаване, морските връзки към острови, летища и пристанища с малък обем пътници). Комисията заяви своето намерение да направи преглед на този набор от правила пет години след влизането им в сила.

2.6.

В рамките на своята Програма за Европа с настоящото становище по собствена инициатива ЕИСК цели да допринесе за предстоящия преглед на Комисията, като разгледа подробно опита с изпълнението на пакета за УОИИ. За тази цел Комитетът възложи проучване относно прилагането на правилата за УОИИ по отношение на публичната компенсация („Преглед на докладите на държавите членки за прилагането на Решението на Европейската комисия относно предоставянето на държавна помощ за предоставяне на услуги от общ икономически интерес“).

2.7.

Компенсациите за УОИИ рядко засягат конкуренцията, доколкото те покриват допълнителните разходи, направени от определените доставчици при изпълнението на обществената услуга. Така налагането върху тях на тежестта, свързана с уведомлението за държавна помощ, изглежда прекалено амбициозна стъпка, оправдана само в случаи, когато други участници биха могли да претърпят безспорни щети. В същото време не са предприети съответстващи общностни действия по отношение на практики, които сериозно подкопават пазарните условия, като например дъмпингови продажби от трети държави или цени, определени на нива по-ниски от оправданите. Затова разширяването на приложното поле на Решението, с което УОИИ се освобождават от задължението за уведомяване, съчетано с повишена правна сигурност и допълнителна гъвкавост при изпълнението на правилата, изглеждат от съществено значение за гарантиране на надлежното изпълнение на разпоредбите на Договора, с които се насърчават тези много важни услуги.

3.1.

ЕИСК счита, че в Решението е постигнат правилният баланс между необходимостта от насърчаване и подпомагане на УОИИ и целта за предотвратяване на потенциалните нарушения на конкуренцията. Освобождаването от задължението за уведомяване намалява административните разходи и сложността, пред които в противен случай биха били изправени органите, по-специално на местно равнище. Поради това че УОИИ, които не са допустими съгласно Решението, се сблъскват с по-строги правила, само случаите, които пораждат конкретни опасения за конкуренцията, следва да попадат извън неговото приложно поле в съответствие с целта за съсредоточаване на равнище ЕС на ресурсите за контрол на държавните помощи. Опитът показа, че Комисията разрешава преобладаващото мнозинство от схемите за УОИИ, които проверява. Само три случая с УОИИ са довели до процедура по задълбочено разследване съгласно член 108, параграф 2 от ДФЕС след влизането в сила на Решението и Рамката от 2012 г. Два от случаите са свързани с пощенски услуги (Държавна помощ SA.35608 за Hellenic Post (ELTA) и Държавна помощ SA.37977 за испанската пощенска служба) и един с болнична схема (Държавна помощ SA.19864 за финансиране на държавните болници от сдружение IRIS в регион Брюксел) след решение на Съда, с което се анулира решение на Комисията за уравняване на сметки, тъй като сложността означава, че е необходимо официално разследване. Във всички проверени от Комисията случаи искове от страна на конкуренти играят ключова роля, като по този начин се осигурява пълна дисциплина, без да се изисква систематично уведомяване за схемите за УОИИ. Освен това съдебната практика и практиката на Комисията дават достатъчно насоки на заинтересованите страни за преценка дали могат спокойно да прилагат Решението, без да е необходимо да уведомяват за схемите за УОИИ, за да гарантират пълна сигурност. Затова ЕИСК предлага Комисията да премахне прага за освобождаване и да включи всички УОИИ в Решението независимо от годишната сума на компенсацията, следвайки примера на компенсаторните схеми за пътническите превози (6).

3.2.

Определянето на праг според размера на отпусканата помощ, с което се задейства задължение за уведомяване, може да има значение за контрола на равнище ЕС, особено в случай че предоставянето на помощта е свързано с непрозрачни условия, като например данъчни отстъпки или освобождаване, заеми при облекчени условия или публични гаранции. Освен това с Решението се предвижда, че специфични дейности могат да изискват контрол поради опасения за конкуренцията, като по този начин се позволява налагането на задължително уведомяване с цел решаване на подобни случаи. Във всеки случай поддържането на настоящия праг, определен в член 2, параграф 1, буква а) от Решението, на такива изключително ниски равнища налага ненужна тежест на органите без видимо предимство за прилагане на правилата по отношение на конкуренцията. Поради това ЕИСК би отправил искане към Комисията да ограничи изискването за уведомяване до форми на помощ или конкретни дейности, при които възможни нарушения биха могли да послужат като основание за по-внимателно разглеждане, за да се гарантират равни условия на конкуренция.

3.3.

ЕИСК приканва ЕК да проучи възможността за разширяване на приложното поле на Решението, за да станат допустими услугите, свързани с повишаване на знанията и квалификациите на хората, и така да се подобрят възможностите им за заетост. Освен това съществува необходимост да се предостави пояснение в т. нар. „сиви зони“, свързани с частно участие, където допълнителните насоки биха били приветствани.

3.4.

Решението следва да гарантира пълна съвместимост с по-висшестоящите норми на общностното право и да избягва ненужна тежест за регионалните и местните власти. По-специално в член 8 от държавите членки се изисква да съхраняват за срока на възлагането и най-малко за срок от десет години, считано от края на срока на възлагането, цялата информация, необходима за определяне на съвместимостта на предоставената компенсация. Това правило противоречи на член 17 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета, който предвижда, че след изтичането на десетгодишен период нито една отпусната помощ не може да бъде възстановена, и следователно Комисията се въздържа да подлага помощите на тест за съвместимост, както показва обичайната ѝ практика. Запазването в продължение на повече от 10 години на информация, която не служи на никаква цел, свързана с контрола върху държавните помощи, представлява ненужна тежест за органите и нарушава заложените в Договора принципи на пропорционалност и добра администрация.

3.5.

Член 2, параграф 2 от Решението се прилага за възлагания за максимален срок от 10 години, с изключение на УОИИ, които изискват значителни инвестиции, оправдаващи един по-дълъг срок. Въпреки че в практиката на Комисията съгласно Рамката това правило се тълкува общо като предотвратяване на възлагания, които надвишават този срок, формулировката на Решението би могла да предполага, че предприятия, които извършват обществена услуга за по-дълъг период, биха могли да попадат извън неговото приложно поле. Затова ЕИСК изисква от Комисията да поясни, че срокът на възлаганията не следва да има съществени последици върху подновяването или удължаването им, нито върху допустимостта на доставчиците на услуги, които извършват дейността. Този въпрос е особено чувствителен в случая на държавните доставчици, на които е възложено от техните органи като единствена цел да предоставят въпросната обществена услуга.

3.6.

В член 5, параграфи 5, 7 и 8 относно разумната печалба следва да се определи леснодостъпен метод за нейното изчисляване. Настоящият подход подобно на този в Рамката включва методи като вътрешния процент на възвръщаемост, които се оказват прекалено сложни за местните УОИИ и така възпират използването им за изчисляване на компенсацията. Установяването на референтни показатели за доходност включва скъпи консултантски услуги извън възможностите за повечето УОИИ. ЕИСК изисква Комисията да изясни този въпрос, тъй като нейната практика подкрепя прякото сравняване с доходността на свързани сектори въз основа на налични официални или частни източници на данни, широко признати като напълно представителни.

3.7.

Стимулите за ефективност, макар и да няма определение за тях, се вземат под внимание в член 5, параграф 6 и изискват допълнително пояснение, особено когато става въпрос за изискването за споделяне на увеличената производствена ефективност между предприятието и държавата членка и/или потребителите. ЕИСК изисква от Комисията да разсее съмненията как да се тълкува това изискване.

3.8.

Член 6, параграф 2 от Решението предвижда, че всяка свръхкомпенсация следва да задейства актуализиране на параметрите в бъдеще. Въпреки това компенсация, която не надвишава 10 % от сумата на средната годишна компенсация, може да се пренесе към следващия период. Пълното съответствие би привело доводи за неактуализиране на параметрите във втория случай, избягвайки повторно оценяване, което би довело до правна несигурност за определените доставчици в случаи, които не се отразяват на конкуренцията. ЕИСК препоръчва Комисията да осигури по-гъвкав подход по отношение на малките преразходи, които не надвишават 10 % отсумата на средната годишна компенсация, при който те се освобождават от актуализиране на параметрите.

3.9.

Всяко дискриминационно третиране на местните и регионалните власти и по този начин на услугите от общ икономически интерес, предоставяни на тези равнища, следва да се избягва. Понастоящем местните и регионалните власти трябва да представят своите искания, отговори и съмнения чрез официалния канал на своята държава членка, тъй като само последната може да участва в официален диалог с Комисията относно разпоредбите за държавните помощи. Следователно информацията, която местните и регионалните власти представят на вниманието на Комисията, трябва да бъде приета от съответната държава членка. В тази връзка ЕИСК приканва Комисията да установи по-структуриран диалог с местните и регионалните власти по процедурите и въпросите в областта на държавните помощи. Правилата и изискванията за държавните помощи следва също така да се адаптират към специалните нужди и средства, с които разполагат местните и регионалните власти, като по този начин се гарантира на практика справедливо и равно третиране.

4.1.

Рамката определя подробно различните изисквания за гарантиране на съвместимост съгласно член 106, параграф 2 от ДФЕС и съдебната практика, която я тълкува. Макар в Рамката да се дава обширно обяснение на прилаганите от Комисията критерии, в нея често се възприема прекалено предпазлива позиция, която създава ненужни проблеми и поражда определена несигурност. Практиката на Комисията показва, че в много области подобни трудности са преодолявани чрез прилагане на прагматично тълкуване на Рамката. Конкретното позоваване на тези решения би повишило правната сигурност и ефективно би засилило равното третиране при запазване на принципа, че всеки случай следва да се разглежда поотделно. Следователно ЕИСК препоръчва на Комисията да доуточни алтернативните начини за изпълнение на изискването, които вече широко се използват в практиката. Такова разяснение би разсеяло много от съмненията, които в момента имат органите и доставчиците.

4.2.

Съгласно Договора възлагането и определянето на мисията за обществена услуга е основно правомощие на държавите членки. Така позоваванията в точка 13 от Рамката на условията, на които УОИИ следва да отговарят, може да служат само като полезни насоки. Въпреки това включването на тези позовавания може да породи основателни опасения относно потенциално ограничаване на правомощията на държавите членки. Това е така, защото държавите членки са тези, които вземат решение в името на обществения интерес относно стандартите на „качеството, безопасността и достъпността, равното третиране, както и насърчаването на достъпа за всички и на правата на ползвателите“, на които следва да отговаря всяка основна услуга независимо от нейното покритие от пазара или мисия. Държавите членки също така имат правомощието да вземат съответно решение дали гарантирането на тези стандарти изисква УОИИ/обществена услуга. Пазарните условия, макар и от голямо значение, не могат да вземат връх над или да намаляват способността на органите да защитават обществения интерес. Следователно ЕИСК предлага Комисията да ограничи действията си до позоваване на ръководното си съобщение, като ограничи обхвата на оценката си до проверка на възможното съществуване на очевидна грешка, въпрос, който в крайна сметка попада в правомощията на Съда на Европейския съюз.

4.3.

В точка 14 от Рамката ненужно се поставят условия за правомощията на държавите членки да предоставят услуга, като от тях се изисква да провеждат обществени консултации, за да вземат предвид интересите на потребителите и на доставчиците, като по този начин се засягат националните правомощия, които са извън компетентността на Комисията. Въпреки че органите винаги обръщат надлежно внимание на интересите на заинтересованите страни, задължаването им да обосноват нуждата от услуга и да провеждат обществени консултации или да въвеждат алтернативни инструменти едва ли съответства на разпоредбите и принципите на Договора. Практиката на Комисията показва, че тя обръща ограничено внимание на това правило, особено ако държавите членки се затрудняват при изпълнението му. Затова ЕИСК предлага Комисията да преработи тази точка, за да избегне задължителните изисквания, които биха могли да засегнат националните законотворчески процедури, създавайки неоправдани проблеми.

4.4.

Изискването по точка 19 от Рамката възлаганията да бъдат съвместими с правилата на Съюза в областта на обществените поръчки не отчита, че вторичното законодателство в тази област претърпя задълбочен преглед след пакета за обществените поръчки от 2014 г. Директивата за обществените поръчки, съгласно нейния член 1, параграф 2, се прилага само за придобиванията от страна на възлагащите органи и не може да налага задължителен режим за УОИИ, тъй като те се отнасят за задачи, изпълнявани от предприятие от името на органа. Следователно всяко изискване съгласно законодателството в областта на обществените поръчки би противоречало на директивата, с която се определя неговото прилагане. Освен това пакетът за обществените поръчки от 2014 г. за първи път урежда концесиите. Би било силно заблуждаващо да се заключи, че УОИИ биха могли да попадат под този режим: концесиите предполагат, че предприятията поемат целия риск след възлагането, което рязко противоречи на УОИИ, при които органите покриват допълнителните разходи, свързани с извършването на услугата, като по този начин рискът се свежда до минимум. Режимът за концесиите ще се прилага по отношение на УОИИ само когато органът вземе такова решение, но в тези случаи няма да има елемент на държавна помощ, тъй като определеният доставчик ще поеме целия риск. Следователно правилата за обществените поръчки и тези за концесиите няма да се прилагат за УОИИ. От правна гледна точка Рамката може само да призове държавите членки да изпълняват, когато е приложимо, принципите на прозрачност и равно третиране за подбора на доставчиците, особено частните такива, без никакво задължение към това искане. Затова ЕИСК изисква от Комисията да преразгледа точка 19 от Рамката с цел надлежно да се вземат предвид новите правни изисквания по отношение на обществените поръчки и на концесиите.

4.5.

Въпреки че точка 22 от Рамката предвижда, че компенсацията може да се основава на очакваните или действително понесените разходи и приходи, прекалено често практиката на Комисията изисква компенсаторните суми да се установяват предварително. Подобен метод на изчисляване, който възпрепятства органите да компенсират последващо според ефективните нетни разходи, изглежда ненужна намеса, която би могла да доведе до нерешими проблеми, тъй като ако определените предварително суми не покрият нетните разходи, доставчикът може да се сблъска със систематично недостатъчно финансиране. Освен това, ако органът предостави допълнително подпомагане за преодоляване на този недостиг, по принцип той ще се изправи пред възможни санкции за нарушаване на условията, определени в решението за разрешаване. До голяма степен практиката на Комисията пренебрегва това несъответствие с изключение на случаите, когато ищец е повдигнал въпроса. Макар да изглежда правилно да се установи предварително методиката за изчисляване на компенсацията, произтичащите ориентировъчни суми не следва да имат обвързващ характер. Едва когато годишните резултати са на разположение, може да се осъществи изчисляването на нетните разходи и съответната компенсация. Следователно ЕИСК призовава Комисията да гарантира пълна съгласуваност и съответствие с втория критерий Altmark, като съчетае предварителната методика с цялостно използване на последващо изчисляване на нетните разходи, освен ако органът не предпочете да определи компенсацията в момента на възлагането.

4.6.

Методът на нетни избегнати разходи (NAC) за изчисляване на компенсацията се основава на допускането, че при отсъствието на задължение за извършване на обществена услуга определеният доставчик би занижил качеството на дейността си и би целял да увеличи до максимум приходите. Конвенционалният метод NAC би означавал, че доставчикът ще прекрати всички губещи дейности. Разликата между този съпоставителен сценарий и действителните резултати на доставчика на услуги определя размера на компенсацията. В последно време Комисията препоръчва подхода „цена на доходност“ (Profitability Cost) (PC), при който съпоставителният сценарий включва прекратяване на дейностите, които пречат на предприятието да увеличи максимално своите резултати. Така компенсацията покрива не само допълнителните разходи за УОИИ, но и не толкова ефективните дейности, дори и да са печеливши. За уравновесяване на компенсаторните плащания Комисията изисква от компенсацията да се извадят пазарните и нематериалните предимства на доставчика. Предпочитанието към PC подхода води до реални отклонения при прилагането на един единствен принцип, компрометирайки по този начин правната сигурност. ЕИСК препоръчва Комисията да приеме и двата подхода и да предостави допълнителни насоки за тях в Рамката, тъй като в момента в нея почти не се посочва как да се установява съответната съпоставимост.

4.7.

Методът на разпределение на разходите изглежда най-подходящ за повечето УОИИ, тъй като изчисляването му се основава на разликата между разходите за изпълнение на задължението за обществени услуги и съответните приходи. Въпреки това държавите членки, които желаят да използват този метод, трябва да обосноват причините за отказа от метода NAC, който иначе се счита за задължителен. Тъй като NAC включва сложен и скъп анализ, като често са необходими външни консултантски услуги, ЕИСК препоръчва Комисията да признае този метод като напълно законен наравно с NAC с изключение на конкретни дейности като пощенските услуги, при които тази методика е задължителна съгласно Третата директива за пощенските услуги.

4.8.

Точка 32 от Рамката относно приходите основателно включва прекалено високите приходи, генерирани от специални или изключителни права. Въпреки това в практиката от последно време това включва приходите от универсалното предоставяне, дори когато те не произтичат от такива права, което води до заблуждаващи оценки. Следва да се подчертае, че универсалното покритие предполага неблагоприятно положение, защото определеният доставчик е задължен да обслужва дадена територия независимо от понесените разходи. Следователно, ако доставчикът извършва тази услуга на печеливша основа, принципите на Договора биха били нарушени, в случай че с този излишък би трябвало задължително да се финансират други губещи задължения за обществена услуга. Затова ЕИСК изисква Комисията да поясни тази точка и да направи разграничение между специални или изключителни права, включващи предимство, чиято печалба следва да бъде взета под внимание при финансирането на задължения за извършване на обществена услуга и универсално покритие, което включва неблагоприятно положение за определения доставчик.

4.9.

Разумната печалба, както е предвидена в Рамката, повдига някои въпроси, които се нуждаят от допълнително пояснение. Въпреки че Рамката препоръчва използването на вътрешни норми на възвръщаемост, тя признава присъщата трудност на прилагането на този метод. Така на практика Комисията сравнява предприятия от същия или свързан сектор, като използва стандартни критерии за доходност като процент на възвръщаемост на собствения капитал (ROE) или възвръщаемост от продажбите (ROS). Въпреки това липсата на сигурност по този въпрос често води до различаващи се резултати. Затова ЕИСК предлага Комисията да признае всички стандартни и добре установени критерии за доходност, а не да прави някой от тях задължителен. Комитетът изисква от Комисията да предостави допълнителни разяснения относно стандартите за доходност и да позволи използването по-скоро на различни стандарти, отколкото да наложи конкретен такъв на държавите членки.

4.10.

Задължителното изискване за ефективност по точки от 39 до 46 от Рамката се оказва мъчно преодолима пречка както за заинтересованите страни, така и за органите. Тъй като Рамката не определя как да се изчисляват стимулите за ефективност, практиката на Комисията позволява силно различаващи се оценки, компрометирайки по този начин принципите на правна сигурност и равно третиране. Затова ЕИСК изисква от Комисията допълнително да поясни алтернативните начини за изчисляване на тези стимули, чието използване не следва да е обвързващо предвид сложността.

13.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 345/52

1.1.

Цифровизацията и роботизацията в областта на мобилността на хората и превоза на стоки осигуряват на обществото редица ползи, като например по-добра достъпност и удобство на пътниците, ефикасност и производителност на логистиката, по-добра безопасност на движението и по-малко емисии. Същевременно съществуват опасения относно безопасността, сигурността, неприкосновеността на личния живот, труда и околната среда.

1.2.

Макар че технологиите предлагат безкрайни възможности, напредъкът не трябва да бъде движен единствено от тях, а да е насочен към създаването на добавена стойност за обществото. С оглед на това е необходимо провеждането на политически дебат, както и подходящо участие на гражданското общество в процесите на планиране на транспорта, особено в големите градски райони.

1.3.

Постигането на цифров транспорт изисква намирането на решения на настоящите затруднения, както и интегрирани инвестиции в транспортни, енергийни и телекомуникационни системи по трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), включително разгръщането на 5G. Финансовите инструменти на ЕС като Механизма за свързване на Европа, ЕФСИ и „Хоризонт 2020“ следва да подкрепят тези инициативи.

1.4.

Цифровизацията и роботизацията на транспорта осигуряват нови възможности за бизнес както за производствения сектор, така и за сектора на услугите, в т.ч. МСП, и биха могли да бъдат област на конкурентно предимство за ЕС. За тази цел ЕИСК призовава да се осигури насърчителна и благоприятна бизнес среда, която да е открита към нови бизнес модели и да стимулира разработването на европейски цифрови платформи.

1.5.

Цифровизацията и роботизацията на транспорта ще доведат до дълбоки промени в естеството на работата и в търсенето на умения. ЕИСК подчертава значението на справянето с тези структурни промени чрез осигуряване на справедлив и безпроблемен преход и преодоляване на недостига на умения, наред с подходящо наблюдение на напредъка. Социалният диалог, информирането и провеждането на консултации с работниците играят ключова роля в процеса на преход. Освен това държавите членки трябва да адаптират своите образователни системи, за да отговорят на новото търсене на умения.

1.6.

Цифровизацията и роботизацията на транспорта изискват съответното наличие, достъпност и свободен поток от данни. Същевременно трябва да се гарантира подходяща защита на данните. За да се отговори на новите развития, е необходимо да се подобри и капацитетът в сферата на киберсигурността и да се намери решение на въпросите, свързани с отговорността.

1.7.

ЕИСК подчертава интермодалния характер на цифровия транспорт, който засяга самата същност на транспортната стратегия на ЕС. Това предполага и тесни връзки с други области на политика, като например отнасящите се до цифровия единен пазар, енергетиката, промишленото развитие, иновациите и уменията. Като се има предвид, че целите и изискванията на усилията за смекчаване на последиците от изменението на климата са една от движещите сили на цифровия транспорт, е налице и тясна връзка с екологичната устойчивост.

2.1.

Цифровизацията се разраства във всички сфери на икономиката и обществото, като транспортът често е област, която се дава за пример. Целта на настоящото становище по собствена инициатива е да бъдат взети предвид процесите и последствията от цифровизацията и роботизацията на транспорта от гледна точка на обществото като цяло, в т.ч. предприятията, работниците, потребителите и изобщо гражданите, и да бъдат изложени вижданията на ЕИСК за това как тези процеси на развитие следва да бъдат взети под внимание при изготвянето на политиките на ЕС с цел подходящо използване на възможностите и управление на рисковете.

2.2.

На пазарите, както и в различните области на политика на национално и европейско равнище, вече протичат множество процеси. ЕИСК също разглежда тази тема в своите становища, например относно бъдещето на автомобилната промишленост (1) и Европейската стратегия за съвместни интелигентни транспортни системи (C-ITS) (2), както и относно изкуствения интелект (3).

2.3.

Цифровизацията на транспорта протича под няколко форми. Понастоящем превозните средства, въздухоплавателните средства и корабите използват цифрова информация по много начини, в т.ч. технологии и услуги, подпомагащи шофирането, контрола на движението на влаковете, управлението на въздухоплаването и корабоплаването. Цифровизацията на информацията за пътници и стоки е друга област от ежедневното приложение. Трето, при дейностите, които се извършват на терминалите в областта на товарната логистика, обикновено се използват роботи.

2.4.

Допълнителната автоматизация и роботизация разкриват нови възможности за превоз на стоки и хора, както и за различните видове мониторинг и наблюдение. Виртуалните, т.е. софтуерните роботи, играят централна роля в това отношение, тъй като дават възможност за по-голямо използване и свързване на различни информационни системи, което им позволява да функционират като едно оперативно съвместимо звено.

2.5.

Автоматизацията на транспорта включва разработването на транспортни средства с оглед на тяхното взаимодействие с хората, както и с инфраструктурата и други външни системи. Крайната стъпка в това развитие представляват безпилотните и автоматично управляемите превозни средства, кораби и въздухоплавателни системи, които са напълно автономни, т.е. функционират самостоятелно.

2.6.

Понастоящем няколко производители на автомобили са в процес на разработване на безпилотни автомобили и тестването им на практика. В много градове вече е въведено автоматично управляемо метро, а автоматично управлявани автобуси и колони от камиони са в процес на тестване. Бързо се засилва използването на безпилотни летателни системи или дронове и дори се разработват дистанционно управляеми и автономни кораби. В допълнение към превозните средства, въздухоплавателните средства и корабите се проучват и нови видове инфраструктурни решения и системи за контрол на движението.

2.7.

Макар че се предприемат стъпки за автономен и автоматично управляем транспорт, основните структури все още разчитат на хората като основни участници. Най-забележимите последици ще се наблюдават, когато напълно автономният и автоматично управляем транспорт стане реалност. Прогнозите за момента, в който това ще се случи, се различават значително. Важно е обаче да се подготвим за бъдещето и да вземем навреме необходимите решения.

2.8.

Освен това цифровизацията позволява на пътниците и другите ползватели на транспорт да се възползват от нов вид концепция за мобилността като услуга (MaaS) посредством цифрови платформи.

2.9.

Протичащото развитие на MaaS има за цел да отговори по-добре на пазарното търсене чрез комбиниране на системите за резервации, покупка и плащане на транспортните вериги и осигуряване на информация в реално време за разписанието, атмосферните и пътните условия, както и за наличните транспортен капацитет и решения. Така MaaS се превръща в цифровизиран транспортен интерфейс на ползвателя. Същевременно тя има за цел оптимизирано използване на транспортния капацитет.

2.10.

Бързото развитие на технологии като големите масиви от данни, компютърните услуги в облак, мобилните мрежи от пето поколение, сензорите, роботиката и изкуствения интелект — особено с неговия капацитет за учене, като напр. машинното и задълбоченото самообучение — е ключова предпоставка за развитието на цифровия и автоматизирания транспорт.

2.11.

Очевидно е обаче, че не може да има успех, ако напредъкът е тласкан единствено от технологиите. В идеалния случай това развитие следва да се основава на обществено търсене. От друга страна, за гражданите често е трудно да видят възможностите, които предлагат новите тенденции в развитието.

3.1.

Развитието на цифровите технологии създава условия за интермодалност и по този начин допринася за системния подход в транспортния сектор. То също така означава, че транспортната система има няколко нови елемента в допълнение към традиционната инфраструктура.

3.2.

В основата на системата обаче продължават да стоят пътищата, железопътните линии, пристанищата и летищата. Освен тези основни елементи е необходима модерна цифрова инфраструктура, която да включва системи за картографиране и позициониране, различни видове сензори за генериране на данни, хардуер и софтуер за обработка на данни и мобилни и широколентови връзки за разпределяне на данни. Автоматизираните системи за управление и контрол на движението също са част от цифровата инфраструктура.

3.3.

Тъй като и цифровата и цифровизираната инфраструктура изискват електроенергия, и предвид взаимодействието между интелигентните електрически мрежи и електрическите превозни средства, електроенергийната инфраструктура също е ключов елемент от транспортната система. И накрая, необходими са нови услуги и инфраструктура, за да се предостави достъп до информация за движението, както и до резервиране и плащане на услугите за мобилност. Следователно системата — от физическата инфраструктура до физическите транспортни услуги — е свързана с различни видове цифрови елементи.

3.4.

Въпреки бързо развиващите се процеси, все още са налице няколко затруднения, които възпрепятстват напредъка към цифрови транспортни системи и съответно трябва да бъдат преодолени. Сред тях са например недостатъчното наличие и достъпност на данни, липсата на бързи интернет връзки и техническите ограничения във връзка със сензорите и позиционирането в реално време.

3.5.

ЕИСК призовава да се инвестира в технологии и инфраструктура, на базата на които може да се изгради цифров транспорт, и по-конкретно в системи за управление и контрол на движението: SESAR (Изследване на управлението на въздушното движение в единното европейско небе) и ERTMS (Европейска система за управление на железопътното движение) са проекти, които вече са в напреднала фаза, но не разполагат със значителни финансови ресурси. Системата на Общността за контрол на движението на корабите и за информация (СКДКИ) и съвместните интелигенти транспортни системи (C-ITS) трябва тепърва да бъдат доразвити. Освен това по основната TEN-T мрежа трябва да се осигури 5G връзка. Финансовите инструменти на ЕС като Механизма за свързване на Европа, Европейския фонд за стратегически инвестиции и „Хоризонт 2020“ следва да дават приоритет на тези инициативи.

3.6.

Необходима е и оперативна съвместимост на цифровите системи, за да се даде възможност за трансгранична свързаност както във вътрешен, така и в международен план. ЕС следва да се стреми към водещата роля и да определя стандартите в тази област.

3.7.

ЕИСК подчертава, че макар и да оптимизира използването на съществуващия капацитет, цифровизацията не премахва необходимостта от инвестиции в основната транспортна инфраструктура. Освен това по време на преходния период отчасти автоматизираните и напълно автономните превозни средства и кораби се движат заедно, което трябва да бъде взето предвид при пътната и морската инфраструктура. Във въздухоплаването също възникнаха нови предизвикателства вследствие на използването на дронове.

3.8.

ЕИСК насърчава разработването на системи за управление на движението и общи правила за дроновете на равнище ЕС и на международно равнище в рамките на ИКАО. Освен това Международната морска организация (MМО) трябва да изготви правила, които да дадат възможност за разработване и внедряване на дистанционно управляемо и автономно корабоплаване, включително в пристанищата.

4.1.

Цифровизацията и роботизацията водят до по-голяма ефикасност, производителност и безопасност на товарните превози и логистиката. За производствения сектор и сектора на услугите също възникват нови възможности за бизнес във връзка с автоматизацията и роботиката, услугите за мобилност на гражданите, решенията за по-ефикасна логистика или цифровизацията на цялата транспортна система. Това се отнася както за големите дружества, така и за малките и средните предприятия, включително стартиращите предприятия.

4.2.

Като се има предвид, че дружествата в ЕС са лидери в много области, свързани с цифровия транспорт, той би могъл да бъде област, в която може да се развие конкурентно предимство. Тъй като извън ЕС протичат много процеси, свързани с развитието на цифровия и автономния транспорт, ЕС също трябва да активизира усилията си в областта на иновациите, инфраструктурата и завършването на единния пазар, включително за адаптиране на правната рамка към новите оперативни условия.

4.3.

Необходима е и по-голяма отвореност към разработването и въвеждането на нови видове бизнес модели, основани на цифрови платформи. За да се насърчи създаването на европейски платформи, трябва да се осигурят благоприятни и подкрепящи условия, и да се гарантира, че регулаторната рамка предоставя на предприятията еднакви условия на конкуренция.

4.4.

Цифровизацията и роботизацията на транспорта се базират основно на управлението на данни, както във всеки друг сектор. От гледна точка на бизнеса данните могат да се считат за производствен фактор или за суровина, която да се преработва и рафинира с цел създаване на добавена стойност. За тази цел от първостепенно значение е свободният поток от данни. Затова ЕИСК призовава за ефективни решения на проблемите във връзка с достъпността, оперативната съвместимост и прехвърлянето на данни, като същевременно се осигури подходяща защита на данните и неприкосновеност на личния живот.

4.5.

ЕИСК счита за важно отварянето и улесняването на достъпа на всички ползватели до масивите от данни, свързани с транспорта и инфраструктурата, генерирани от публичния сектор. В допълнение на това са необходими пояснения и правила за управлението на данни, които не са лични, особено на данни, генерирани от сензори и интелигентни устройства. При оценката на въпросите, отнасящи се до достъпността и повторното използване на данните, би било полезно да се отбележи, че като цяло не самите данни водят до конкурентно предимство, а инструментите, ресурсите за иновации и пазарната позиция за тяхното прецизиране.

4.6.

С оглед на развиването и придобиването на опит в областта на цифровия и автономния транспорт трябва да се улесни експериментирането и пилотното използване на нови технологии и концепции. Това изисква функциониращи иновационни и стопански екосистеми, подходящи изпитвателни платформи и осигуряваща възможности регулаторна рамка. ЕИСК призовава органите да възприемат подход, който да стимулира иновациите, вместо да прилагат подробни правила и изисквания, които спират развитието.

5.1.

Последствията от цифровизацията и роботизацията на транспорта за труда очевидно са същите като тези в други области. Новите концепции и процеси може да доведат до загуба на работни места, но същевременно новите продукти и услуги могат да генерират нови работни места.

5.2.

Най-големи промени може да настъпят в самия сектор на транспорта и логистиката; последствия за заетостта обаче може да се наблюдават и в свързаните с тях производствени сектори, както и във веригите за доставки и в регионалните клъстери.

5.3.

С развитието на автоматично управляемия транспорт ще намалява търсенето на персонал в транспортния сектор. Същото се отнася за последствията от нарасналата употреба на роботи за физически труд в дейностите, които се извършват на терминалите. Някои от работните места може да бъдат заменени от задачи, свързани с осъществяването на контрол и наблюдение, но с времето някои от тези задачи също могат да намалеят. Същевременно нови работни места може да се създават в други сектори, особено в секторите, свързани с информационните и комуникационни технологии, цифровите услуги, електрониката и роботиката. Освен това, макар физическата работа и рутинните задачи да намаляват, нараства ролята на задачите, свързани с разрешаването на проблеми, и творческите задачи.

5.4.

Промяната при задачите предполага и значителна промяна в пазарното търсене на умения. Налице е все по-голяма нужда от висококвалифицирани кибер професионалисти, като например разработчици на софтуер. От друга страна нараства нуждата от практически умения във връзка с използването на роботи и системи за сътрудничество между хората и роботите. В допълнение ще нараства значението на професионалистите с широки компетентности.

5.5.

ЕИСК подчертава значението на справянето с тези структурни промени по подходящ начин, като се изготвят стратегии за това как да се осигури справедлив и безпроблемен преход, да се намали отрицателното социално въздействие и да се преодолее недостигът на умения, като същевременно се осигури подходящо наблюдение на напредъка. Социалният диалог, информирането и провеждането на консултации с работниците на всички равнища играят ключова роля в процеса на преход.

5.6.

Налице са непосредствени и дългосрочни потребности от обучение и образование. Държавите членки играят решаваща роля за това да се отговори на нуждата от нови умения чрез адаптиране на образователните им системи и добрите практики следва да се споделят на европейско равнище. Необходимо е да се постави силен акцент върху науката, технологиите, инженерството и математиката, като същевременно се вземе под внимание фактът, че нуждата от нови решения изисква широки компетентности и образование в областта на изкуствата и социалните науки.

6.1.

Изглежда, че гражданите до голяма степен не осъзнават какви възможности предлагат цифровизацията и роботизацията, напр. по отношение на достъпността и удобството на придвижване. В същото време основните им опасения са свързани с усещането за сигурност, безопасност и неприкосновеност на личния живот. Необходими са повече познания и комуникация относно предимствата и недостатъците, наред с подходящо участие на гражданството общество в процесите на планиране на транспорта на местно равнище, особено в големите градски райони.

6.2.

Напредналата автоматизация очевидно повишава безопасността на транспорта поради намаляването на човешките грешки. От друга страна може да се появят нови рискове за безопасността поради ограничената способност на сензорите за разпознаване на формата, потенциална неизправност на уредите, смущения в интернет връзката и нови видове човешки грешки, като например софтуерни дефекти. Счита се обаче, че нетният ефект определено е положителен.

6.3.

Тъй като възникват все повече притеснения във връзка с киберсигурността, това ще бъде един от основните елементи на сигурността на транспорта. Киберсигурността включва превозните средства, въздухоплавателните средства и корабите, но също и инфраструктурата, която ги подпомага, управлява и контролира.

6.4.

Въвеждането и разгръщането на автоматично управляемия и автономен транспорт повдигат и въпроса за правилата на движение, особено за тези, които са свързани с етични аспекти. Тъй като транспортът е трансгранична функция, правилата на движение следва да бъдат хармонизирани на вътрешния пазар с цел по-нататъшна хармонизация на международно равнище.

6.5.

При напълно автономния транспорт възникват и нови въпроси относно отговорността. Това се отразява и на развитието на застрахователните системи. Основното предизвикателство може да бъде действителното установяване на отговорността в случай на злополука предвид ролята на цифровите системи и участието на различните действащи лица, като например производителите и собствениците на превозни средства, и управителите на инфраструктурата. Това може да изисква да се разшири съхранението на данни, за да бъдат установени обстоятелствата около злополуката. Затова ЕИСК призовава Комисията да проучи възможните рамки и изисквания за събиране на данни за целите на установяване на отговорността, като същевременно отчита нуждата от неприкосновеност на личния живот.

6.6.

Що се отнася до неприкосновеността на личния живот и все по-голямата потребност от данни, хората са загрижени за това дали са обект на непрекъснато наблюдение. Използването на разпознаване на формата също поражда притеснения във връзка с неприкосновеността на личния живот. Във връзка със защитата на личните данни, от 2018 г. ще се прилага Общият регламент относно защитата на данните (ОРЗД) с цел осигуряване на единен набор от правила за целия ЕС. В предишни свои становища ЕИСК насочва вниманието към значението на неприкосновеността на личния живот и защитата на данните и подчертава, че данните следва да се използват единствено за цели, свързани с функционирането на системата, а не да се съхраняват за други цели.

7.1.

Влиянието на транспорта върху изменението на климата и околната среда зависи от много фактори. Повишаването на енергийната ефективност на превозните средства, въздухоплавателните средства и корабите е една от ключовите мерки за намаляване на емисиите. Обикновено енергийната ефективност върви ръка за ръка с автоматизацията на системите за експлоатация и контрол.

7.2.

Замяната на изкопаемите горива с нисковъглеродни горива, електроенергия или водород е друго ключово средство за намаляване на емисиите. Макар че представлява отделен процес, внедряването на електрически превозни средства и разгръщането на интелигентните електроенергийни мрежи са тясно свързани с автоматизацията на транспорта.

7.3.

Мерките за увеличаване на потоците на движение също играят значителна роля за намаляване на емисиите. Цифровизацията и автоматизацията дават възможност за безпроблемен транспорт и за ефикасни транспортни вериги на комбинираните превози. Това означава по-голяма транспортна ефективност, по-голяма енергийна ефективност, по-малка консумация на горива и по-малко емисии. За тази цел от изключително значение са и висококачествената инфраструктура и безпроблемно функциониращите гранични пунктове. Освен това земеползването и градоустройството оказват влияние върху необходимостта от придвижване и потока на движение.

7.4.

Последиците за околната среда са свързани не само със самия транспорт, но и с жизнения цикъл на превозните средства, въздухоплавателните средства и корабите — от производството до излизането от употреба. Преместването на производството и разгръщането на подхода на кръговата икономика са явления, които допринасят за намаляването на свързаните с жизнения цикъл последици.

7.5.

Автономният транспорт може да доведе до по-голямо използване на лични автомобили поради по-голямото удобство за пътуващите. От друга страна, съвместното ползване на автомобили — наред с използването на обществен транспорт — се очаква да намали броя на личните автомобили. Така предпочитанията на потребителите ще играят решаваща роля за бъдещето на мобилността. Те може да се повлияят от предоставянето на леснодостъпни средства за планиране на пътуванията, които да насърчават хората да избират щадящи околната среда варианти. Подходящите ценови стимули също могат да окажат влияние върху поведението на потребителите.

13.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 345/58

Докладчик:

Miguel Ángel CABRA DE LUNA

1.1.

Социалната икономика (СИ) е важен фактор, който допринася за постигане на целите на всички европейски политики с външно измерение: общата външна политика и политиката на сигурност, търговката политика, политиката за съседство, политиката в областта на климата, политиката за сътрудничество за развитие и политиката за устойчиво развитие. При все това липсата на подходяща регулаторна среда, както на европейско, така и на национално равнище, пречи този сектор изцяло да реализира потенциала си и да постигне максимално въздействие.

1.2.

От своя страна, Инструментът за партньорство (1) за сътрудничество с трети държави, насочен към развитите и развиващите се страни, би могъл да е възможност за социалната икономика на Европейския съюз (ЕС) в процеса на интернационализацията ѝ чрез насърчаване на конкурентоспособността, иновациите и научните изследвания.

1.3.

ЕС има важна роля в борбата за изкореняване на бедността и за насърчаване на икономическото и социалното развитие в световен план, което е изразено в програмата за периода след 2015 г. на ЕС и в приемането на програмата на Организацията на обединените нации (ООН) за устойчиво развитие до 2030 г.

1.4.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства значението, което Съветът отдава на „социалната икономика за създаване на заетост и устойчиво развитие“ в програмата за периода след 2015 г., с която се откриват нови перспективи за насърчаване на социалната икономика в нейното външно измерение (точка 43 от програмата за периода след 2015 г.), но изразява съжаление, че Комисията не е включила социалната икономика в предложението си за нов консенсус в областта на развитието.

1.5.

Видимите успешни бизнес начинания в различните държави извън ЕС позволяват да се констатира, че социалната икономика със своите разнообразни бизнес изражения присъства отчетливо в ежедневието и в производствената дейност на обширни региони от Африка, Америка и Азия и допринася решително за подобряването на условията на живот и труд на милиони хора.

1.6.

Сред различните форми на стопанска дейност в социалната икономика, реализирана в споменатите региони, изпъква, наред с другото, водещата роля на кооперативните и взаимоспомагателните дружества, които са многобройни и активни в селскостопанското производство, финансите и микрофинансите, снабдяването с чиста вода, жилищата, трудовата интеграция на хората с увреждания, намаляването на неформалния труд чрез инициативи за колективно предприемачество в социалната икономика, трудовата интеграция на младите хора и овластяването на жените, които играят все по-значима роля в производствената дейност на кооперативните и взаимоспомагателните дружества.

1.7.

Наред с кооперативните дружества, взаимоспомагателните дружества и други подобни основани на партньорство социални предприятия Комитетът подчертава и важната функция на нестопанските организации, сдруженията и фондациите, известни като НПО, като всички те са неразделна част от социалната икономика в сферата на третия сектор на социално действие и управляват услугите за социална помощ, здравеопазване, образование и други, като включително насърчават инициативи за социално предприемачество сред местното население.

1.8.

Комисията призна важната роля, която социалните предприятия могат да изпълняват за развитието на кръговата икономика, към която имат „основен принос“ (2). В Европа има много примери за най-добри практики в тази област, при които социалните предприятия могат да имат съществена роля за инвестициите във възобновяема енергия в Африка, предвидени по Европейския план за външни инвестиции (ЕПВИ). Посредством намаляване на отрицателните въздействия върху околната среда тези предприятия имат основен принос за устойчивия икономически растеж.

1.9.

Традиционните финансови инструменти не функционират за социалните предприятия, които, независимо от дейността на етичното банкиране, се нуждаят от специално пригодени инструменти. Поради тази причина ЕИСК изразява съжаление, че въпреки безспорната си роля в процеса за постигане на целите за устойчиво развитие (ЦУР), социалните предприятия не се разглеждат систематично като специално признат субект в програмите на ЕС за насърчаване и популяризиране на предприятията в чужбина, както за сътрудничество за развитие. В ЕПВИ и Европейския фонд за устойчиво развитие (ЕФУР) също не се предвижда никаква специална линия за финансиране за ПСИ.

1.10.

Например подновяването на Споразумението за партньорство от Котону ще засегне над 100 държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) с общо население 1,5 млрд. души. Подновяването на споразумението ще се извърши през 2020 г. и преговорите следва да започнат не по-късно от август 2018 г. Изненадващо е, че в цитираното съобщение, основано на програмата на ООН до 2030 г., и в Глобалната стратегия за външната политика и политика за сигурност на ЕС сред недържавните участници в партньорството не се споменават свързаните със социалната икономика, която остава обхваната от общата формулировка „гражданско общество, участници от икономическата и социалната сфера и частния сектор“ (точка 4.3.3 от съобщението).

1.11.

Търговската политика е един от стълбовете на външната дейност на ЕС. Организираното гражданско общество участва в различни споразумения на ЕС с други държави или региони по света (търговски споразумения, споразумения за партньорство и за икономическо партньорство) посредством съвместни консултативни комитети и вътрешни консултативни групи, които се създават с въпросните споразумения. ЕИСК препоръчва да се разшири присъствието на социалната икономика, която вече е част от някои от тези споразумения, и тя да бъде постоянен елемент във всички тях.

1.12.

Както ЕФУР, така и ЕИБ следва да си сътрудничат за създаването на специална финансова екосистема за социалните предприятия, както се посочва в становището на ЕИСК (3). Освен това в програмите за техническа помощ и за сътрудничество за развитие по Европейския план за външни инвестиции следва да се разгледа насърчаването на колективните цифрови платформи. Цифровата икономика открива нови възможности за действие и развитие за социалните предприятия. По този начин икономиката на сътрудничеството позволява да се създадат платформи с нестопанска цел (кооперативизъм на платформите) и да се разгърнат дейности от голям интерес за външното измерение на социалната икономика, като колективното производство, колективните финанси (колективно финансиране или кредитиране между физически лица), колективното управление или колективното учене. В последния случай ученето посредством кооперативни платформи може да е от значение за формирането по места на социални предприемачи в съседните държави и държавите на юг, като се укрепи структуриращият човешки капитал в тези държави.

1.13.

ЕИСК подкрепя препоръката на експертната група за социалното предприемачество (CEGES) за засилване на ролята на социалните предприятия във външната политика на ЕС. В този смисъл Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) следва да координират своите политики и инициативи за:

1.14.

Комисията и социалната икономика трябва да улесняват участието на Г-20 и Г-7 в насърчаването на специфични политики в подкрепа на социалната икономика (както се посочва в рамката на Г-20 за приобщаващ бизнес), които да отразяват различията в системата от ценности, принципи и основания на тези организации (препоръка 12 на CEGES).

1.15.

Посредством икономическата дипломация трябва да се насърчава ролята на социалната икономика на международни форуми (Междуведомствената работна група на ООН за социалната и солидарна икономика (UNTFSSE), Международната водеща група за социалната и солидарна икономика (ILGSSE), Г-20, Г-7, МОТ и др.) и сътрудничеството с международните финансови организации.

1.16.

ЕС трябва да гарантира, че по време на преговорите за сключване на търговски споразумения социалните предприятия няма да бъдат дискриминирани в полза на други предприятия, като се премахнат нетарифните бариери, които де факто създават подобна дискриминация.

1.17.

И Европейският инструмент за съседство (ЕИС), и други финансови инструменти следва систематично да допринасят за насърчаването на социалната икономика, както по време на преговорите за присъединяване на страни кандидатки към ЕС, така и с други съседни държави, бенефициенти на преференциални споразумения.

1.18.

Комисията следва да засили водещата си роля в международното сътрудничество и в насърчаването и признаването на социалните предприятия като главен инструмент на частния сектор за постигането на ЦУР и като част от международната дейност на ЕС. За целта следва да се координират дейностите на различните отдели на Комисията и на ЕСВД и да се създадат програми за съвместни действия за развитие с други международни финансови институции, като Световната банка (СБ), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), Африканската банка за развитие, Азиатската банка за развитие и други публични и частни субекти, в търсене на многостранни инвестиции, включително местни, като се създават стимули за задействането на тези възможности за финансиране. Социалните предприятия следва да станат част от „икономическата дипломация“ на ЕС в спешен порядък, ефективно и повсеместно. Комисията трябва да засили сътрудничеството си в сферата на социалната икономика с международните организации (ООН, МОТ, ОИСР и др.).

1.19.

Комисията следва да включи изрично сектора на социалната икономика като стопански субект на ЕС в инициативите за достъп до трети пазари, във всички програми за сътрудничество за развитие и в приложението на програмата за периода след 2015 г., като определи специфични показатели и цели за кооперативните дружества и другите подобни социални предприятия. По-конкретно, важно е Комисията и върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи да включат изрично социалната икономика като един от недържавните участници в следващото Споразумение за партньорство от Котону и да създадат специални линии за финансиране за социалните предприятия в ЕПВИ и в ЕФУР.

1.20.

За принос към проследяването и прегледа на ЦУР трябва да се изготвя периодичен доклад относно политиките за партньорство между държавите, други публичните органи и социалната икономика, включително кооперативните дружества, които са изключително важно средство за прилагането на ЦУР. Също така държавите би трябвало да бъдат насърчавани да предоставят информация и статистически данни.

1.21.

Комисията следва да улесни включването на социалната икономика в структурирания диалог с частния сектор в Европа и Африка в рамките на платформата за устойчиви предприятия за Африка.

1.22.

Комисията би трябвало да насърчава преференциална подкрепа за свързаните с кръговата икономика социални предприятия, които се радват на значими успехи в Европа и могат да бъдат съществен фактор за устойчив растеж в държави извън Европа посредством откриването на много работни места за младите хора и жените по места.

1.23.

Комисията и държавите членки следва да насърчават участието, допитването и координацията на своята предприемаческа дейност в чужбина и на сътрудничеството за развитие с представителните европейски и национални организации на социалната икономика, също и с такива организации от трети държави, както и с международните организации на социалната икономика, включващи държавите от осите север-юг и юг-юг. ЕИСК отново отправя искане (4) за създаване на Форум на гражданското общество за устойчиво развитие с цел насърчаване и мониторинг на изпълнението на Програмата до 2030 г., в който основни участници да са Съветът, Комисията, Парламентът, представителни организации на европейската социална икономика и на останалата част от гражданското общество.

1.24.

В програмите за техническа помощ и развитие на Комисията следва да се разгледа участието на мрежите и представителните организации на социалната икономика като стратегически посредници и действащи лица за изпълнението на програмите за инвестиции и сътрудничество в съседни и в развиващи се държави, както и да се подпомагат правителствата за насърчаване на благоприятна институционална среда за социалните предприятия. Южното Средиземноморие и Балканите са абсолютен приоритет.

1.25.

Комисията и ЕСВД следва да насърчат процес на определяне на различните класове социални предприятия в трети държави, както и създаването на подходяща правна рамка, която да позволява тези предприятия да изпъкнат на преден план. Тъй като става дума за един сложен процес в средносрочен/дългосрочен план, следва да се акцентира върху кооперативните и взаимоспомагателните дружества, които са активни в цял свят с определени правни варианти, с подчертано присъствие във всички клонове на производствената дейност и със система от ценности и на управление, стимулираща социалната икономика като цяло, което позволява тези дружества да бъдат окачествени като нейния гръбнак.

1.26.

За целите на настоящото становище ЕИСК призовава Европейската комисия да изпълни в най-кратки срокове своя ангажимент за засилване на осведомеността на службите си относно социалната икономика чрез вътрешни брифинги за съответните генерални дирекции и делегации на Съюза в трети страни.

2.1.

Двата основни приоритета на Глобалната стратегия за външната политика и политика за сигурност на ЕС са сигурността на ЕС и инвестициите в устойчивостта на държавите и обществата, разположение на изток от Европа и на юг, до Централна Африка. При реализирането на тези приоритети и на европейската политика за съседство (ЕПС) социалната икономика може да изпълнява функции от значение за насърчаването на процеси на приобщаващо развитие и устойчив растеж.

2.2.

ЕПС с държавите на изток и на юг от Европа и нейният финансов инструмент — ЕИС, представляват основен елемент за насърчаването на отношенията с 16-те държави, към които се прилагат — 6 държави на изток и 10 от Южното Средиземноморие, посредством предвидените от ЕС 15,4 млрд. евро за тяхното развитие в периода 2014—2020 г.

2.3.

ЕПВИ посредством ЕФУР ще насърчава инвестициите в Африка и в съседните на ЕС държави, предоставяйки между 44 и 88 млрд. евро в периода 2016—2020 г., като се предвижда допустими партньори по инвестиционните проекти да са органи от публичния сектор и инвеститори от частния сектор.

2.4.

Международната търговия е един от стълбовете на новата стратегия „Европа 2020“ за по-конкурентоспособна и по-екологична икономика на Съюза. Споразуменията за свободна търговия и инвестиции, насърчавани от страна на Съюза, могат да допринесат за по-голяма динамика на икономическия растеж в него, като се има предвид, че 90 % от бъдещия растеж в света ще се реализира извън Европа. ЕС би трябвало да гарантира, че по време на преговорите за сключване на търговски споразумения социалните предприятия няма да бъдат дискриминирани в полза на други предприятия, като се премахнат нетарифните бариери, които де факто създават подобна дискриминация. Социалната икономика следва да използва споразуменията, за да насърчи интернационализацията на своите предприятия както в съседните на Европа източни и южни държави, така и в останалия свят.

2.5.

ЕС има важна роля в борбата за изкореняване на бедността и за насърчаване на икономическото и социалното развитие в световен план. Официалната помощ за развитие, която предлагат ЕС и държавите членки, възлиза на 68 млрд. евро през 2015 г. (5) и представлява над 50 % от цялата помощ за развитие в света.

2.6.

На своето заседание, проведено на 26 май 2015 г., Съветът прие позицията на ЕС относно новата програма за развитие за периода след 2015 г. (Ново глобално партньорство за изкореняване на бедността и за устойчиво развитие след 2015 г.). Тази програма за периода след 2015 г. беше подкрепена от ЕС по време на Генералната асамблея на ООН през септември 2015 г., на която беше приета програмата за устойчиво развитие до 2030 г. Във въпросната програма за периода след 2015 г. Съветът подчертава „значението на микро-, малките и средните предприятия и социалните предприятия за създаването на работни места и за устойчивото развитие“ (точка 43).

3.1.

Социалните предприятия включват множество субекти, които притежават в основата си обща идентичност с принципи и ценности на поведение, които ги характеризират като субекти със свободен и доброволен характер, с демократични и приобщаващи системи на управление, създадени от гражданското общество с приоритетна цел да удовлетворят и да отговорят въз основа на солидарни критерии на потребностите на хората и на социалните групи, които представляват, а не да обслужват интересите на капиталовите инвеститори (6). Като пример следва да се отбележи, че ЮНЕСКО признава германските кооперации за нематериално наследство на човечеството.

3.2.

Участниците, които съставляват социалната политика, са ясно разграничени и определени от страна на институциите на ЕС, както и от самите действащи в тях лица и от научната литература, като например в резолюцията на Европейския парламент относно социалната икономика (2008/2250(INI)) от 25 януари 2009 г., Наръчника за изготвяне на сателитни сметки на предприятията от социалната икономика (кооперациите и взаимоспомагателните дружества), предложен от Европейската комисия (2006 г.); становищата на ЕИСК (7) и доклада на Комитета относно социалната икономика в Европейския съюз  (8). Всички тези документи определят по един и същи начин сектора на социалната икономика, интегриран в многообразие от предприятия и субекти, „основаващи се на върховенството на хората над капитала, и включват организационни форми, като кооперации, взаимни фондове, фондации и сдружения, както и по-нови форми на социални предприятия“ (Заключения на Съвета на Европейския съюз от 7 декември 2015 г. относно „Насърчаване на социалната икономика като основен двигател на икономическото и социалното развитие в Европа“) (9).

4.1.

Социалната икономика може да изпълнява много важна роля във външната дейност на ЕС. Историята ѝ е история на успехи не само в Европа, но и в множество съседни държави на юг, както и в обширни региони от Африка. Това посочва МОТ в своята препоръка № 193 от 20 юни 2002 г. относно насърчаването на кооперациите, които се считат за един от стълбовете на икономическото и социалното развитие и които с ценностите и системата си на управление насърчават по-пълното приобщаване на населението към въпросното развитие, укрепвайки стабилността, доверието и социалното сближаване.

4.2.

Комисията и Съветът подчертават в различни случаи значението на кооперациите и на социалната икономика във външната дейност на ЕС. Така например в съобщението на Комисията от 12 декември 2012 г. („Корените на демокрацията и устойчивото развитие: ангажираността на Европа с гражданското общество в областта на външните отношения“) се подчертава ролята на кооперациите като важен участник от гражданското общество […], „особено активни в насърчаването на предприемачеството и на разкриването на работни места чрез мобилизиране на местните общности“. От своя страна в програмата за периода след 2015 г. Съветът отдава значима роля на социалната икономика за създаването на заетост и устойчиво развитие (точка 43 от програмата за периода след 2015 г.).

4.3.

Двата основни приоритета на Глобалната стратегия за външната политика и политика за сигурност на ЕС са сигурността на ЕС и инвестициите в устойчивостта на държавите и обществата, разположение на изток от Европа и на юг, до Централна Африка.

4.4.

ЕПС представлява ключов елемент за осигуряване на приоритетите, установени в Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз. Един от разглежданите приоритети на външната дейност в тази стратегия е инвестирането в устойчивостта на държавите и обществата на изток от Европа и на юг, до Централна Африка, както и на държави, обхванати и необхванати от ЕПС.

4.5.

Укрепването на устойчивостта на съседните на Европа държави, което е приоритет на външната дейност на ЕС, не може да се гарантира без силни, единни и устойчиви общества. Социалната икономика, основана на предприятия, създадени от хората за хората, е ярко изражение на гражданското общество. Социалните предприятия са плод на граждански инициативи за колективно предприемачество, обединяващи икономически и социални цели в един общ проект, който превръща хората в отговорни и определящи собствената си съдба и им позволява да подобрят условията си на живот и да имат надежда в бъдещето. Това е най-добрата гаранция за укрепване на устойчивостта на държавите на изток и на юг от Европа, на други държави, обхванати и необхванати от ЕПС, както е посочено в Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на ЕС. Това е най-добрата гаранция и за постигането на устойчив успех, както и за осигуряването на този успех в дългосрочен план по отношение на първия от петте основни приоритета на ЕС — сигурността на нашия общ дом Европа, и съответно за избягване на процесите на радикализация.

4.6.

В крайна сметка външното измерение на социалната икономика може да бъде изключително полезно за създаването на работни места с права в държавите с висок дял на сивата икономика или в държавите, чийто икономически модел е в преход, както и с цел да се избегне затварянето на предприятия, като те бъдат поети от самите работници посредством кооперативна правно-организационна форма.

5.1.

Търговската политика е един от стълбовете на външната дейност на ЕС. Организираното гражданско общество участва в различни споразумения на ЕС с други държави или региони по света (търговски споразумения, споразумения за партньорство и за икономическо партньорство) посредством съвместни консултативни комитети и вътрешни консултативни групи, които се създават с въпросните споразумения. ЕИСК препоръчва да се разшири присъствието на социалната икономика, която вече е част от някои от тези споразумения, и тя да бъде постоянен елемент във всички тях. Комитетът още предлага това да служи за възползване — в рамките на главите за устойчиво развитие във въпросните споразумения — от опита на социалната икономика в създаването на предприятия с присъщите ѝ ценности и характеристики. Предлага също така организациите на социалната икономика да се включват редовно в състава на вътрешните консултативни групи на гражданското общество, предвидени във въпросните глави, и в бизнес начинанията, подпомагани от Комисията, в трети държави.

5.2.

Присъствието на социалната икономика в съвместните консултативни комитети и във вътрешните консултативни групи може да допринесе за разширяване на знанията, връзките и сътрудничеството в областта на социалната икономика между различните региони. Това например вече се осъществява между социалната икономика на ЕС и нейните партньори в Латинска Америка и по бреговете на Южното Средиземноморие.

5.3.

За постигане на целите на ЕПС чрез ЕИС по нея се предвиждат 15,4 млрд. евро за периода 2014—2016 г. ЕПВИ (10), който предлага глобална рамка за подобряване на инвестициите в Африка и в съседните на ЕС държави, може да бъде подходящ инструмент за насърчаване на социалната икономика в тези географски региони.

5.4.

През ноември 2017 г. ще се проведе 5-ата среща на върха Африка-ЕС, която ще преформулира и задълбочи партньорството между Африка и ЕС (11). Комисията следва да улесни включването на социалната икономика в структурирания диалог с частния сектор в Европа и Африка в рамките на платформата за устойчиви предприятия за Африка.

5.5.

Комисията призна важната роля, която социалните предприятия могат да изпълняват за развитието на кръговата икономика, към която имат „основен принос“ (12). В Европа има много примери за най-добри практики в тази област, особено в областта на възобновяемата енергия.

5.6.

Поради своите характеристики и ценност социалните предприятия могат да имат съществена роля за инвестициите във възобновяема енергия в Африка, предвидени по Европейския план за външни инвестиции, на основата на конкурентните предимства, произтичащи от по-доброто управление на ресурсите, суровините и връзката с територията, което води до създаване на нови работни места по места, преди всичко за младите хора и жените. Преференциалната подкрепа за свързаните с кръговата икономика социални предприятия ще спомогне за един по-устойчив икономически растеж, намалявайки отрицателните въздействия върху околната среда чрез по-добро управление на ресурсите и намаляване на добива и замърсяването.

5.7.

Инструментът за партньорство (13) за сътрудничество с трети държави, насочен към развитите и развиващите се страни, би могъл да е възможност за социалната икономика на ЕС в процеса на интернационализацията ѝ чрез насърчаване на конкурентоспособността, иновациите и научните изследвания.

5.8.

Както е посочвано многократно, по своята логика финансовият пазар не е предвиден да подпомага развитието на социалните предприятия. Традиционните финансови инструменти не функционират за социалните предприятия, които се нуждаят от специално пригодени инструменти. Поради тази причина реалният потенциал на социалните предприятия може да бъде реализиран само ако достъпът до финансиране е част от специализирана и напълно интегрирана финансова екосистема (14).

5.9.

Консултативната група по въпросите на социалното предприемачество към Комисията (GECES) също посочи необходимостта Комисията да предоставя „пряко и непряко финансиране специално за социалните предприятия, включително за работещите в сектора предприятия, в трети държави, заедно с техните правителства, както и да подпомага социалните финансови организации“ (препоръка 13 от доклада на GECES „Бъдещето на социалната икономика и на действащите предприятия в сектора“).

5.10.

В този смисъл и Европейският инструмент за съседство (ЕИС) и други финансови инструменти следва систематично да допринасят за насърчаването на социалната икономика, както по време на преговорите за присъединяване на страни кандидатки, така и с други съседни държави, бенефициенти на преференциални споразумения.

5.11.

В последно време Комисията осъществява външна инициатива, като включената в „Рамковото споразумение за партньорство между Европейската комисия и Международния кооперативен алианс за развитие на кооперативния сектор в световен план“, за изпълнение в периода 2016—2020 г. чрез програма, по която са предвидени осем милиона евро. Въпреки това както ЕПС, така и Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност пренебрегват социалните предприятия, когато трябва да ги включат изрично като стопански участници във външните политики и програми на ЕС, и не предвиждат никаква специална линия за финансиране за тях в значителните средства, предвидени по ЕПВИ и ЕФУР, нито пък са включени в действията по интернационализиране за европейските предприятия.

5.12.

Комисията и социалната икономика трябва да улесняват участието на Г-20 и Г-7 в насърчаването на специфични политики в подкрепа на бизнеса и приобщаващите социални предприятия (както се посочва в рамката на Г-20 за приобщаващ бизнес), които да отразяват по-добре различията в системата от ценности, принципи и основания на тези организации, както препоръчва GECES (препоръка 12 на CEGES).