9.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 338/1

9.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 338/2

9.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 338/3

1)

Има ли нарушаването на правилата за висящ процес, предвидени в член 19, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 (1), отражение само върху определянето на компетентността и следващото от това прилагане на член 24 от Регламент (ЕО) № 2201/2003, или напротив, това нарушение може да представлява пречка от гледна точка на процесуалния обществен ред за признаването в държавата членка, чийто съд е сезиран първи, на решението, постановено в държавата членка, чийто съд е сезиран по-късно, като се има предвид, че член 24 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 се позовава единствено на правилата за определяне на компетентността, предвидени в членове 3—14, но не и в член 19?

2)

Противоречи ли тълкуването на член 19 от Регламент (ЕО) № 2201/2003, според което този член е само критерий за определянето на компетентността, на понятието от правото на Съюза за висящ процес, както и на функциите и целта на тази разпоредба да се предвиди съвкупност от императивни норми в областта на процесуалния обществен ред — като гаранция за създаването на общо пространство, основано на доверие и взаимна процесуална лоялност между държавите членки, в което може да има автоматично признаване и свободно движение на решения?

9.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 338/3

1)

Следва ли за целите на квалифицирането на тези помощи (като „съществуващи“ и следователно като помощи, които не са „нови“) да се прилага — и в каква степен — член 1, буква б), подточка v) от Регламент № 659/1999 (1), който гласи: „v) помощ, която се счита за съществуваща помощ, поради това че може да се установи, че в момента на въвеждането ѝ в действие не е представлявала помощ и впоследствие е станала помощ поради еволюцията на Общия пазар и без да е била изменяна от държавата членка. Когато определени мерки са станали помощ след либерализирането на дадена дейност от правото на Общността, такива мерки не се считат за съществуваща помощ след датата, определена за либерализиране“; или се прилага — и в каква степен — принципът (с формално различен обхват от този на позитивното право) — изведен от Общия съд в решение от 15 юни 2000 г. по съединени дела T–298/97 и др. (Alzetta и др./Комисия, т. 143), потвърдено — в частта, която е от интерес за постановяването на решение в настоящото производство — от Съда в решение от 29 април 2004 г. по дело C-298/00 P (т. 66—69) — съгласно който „[…] схема за помощи, установена в рамките на пазар, който първоначално е затворен за конкуренция, следва да се счита за схема за съществуващи помощи вследствие на либерализирането на този пазар, доколкото при установяването си тя не попада в приложното поле на член 92, параграф 1 от Договора [впоследствие член 87, параграф 1], приложим единствено в секторите, отворени за конкуренция, предвид посочените в този член условия относно засягането на търговията между държавите членки и отражението върху конкуренцията“?

2)

Също за целите на квалифицирането на тези помощи следва ли да се прилага — и в каква степен — член 1, буква б), подточка iv) от същия Регламент № 659/1999, съгласно който „съществуваща“ помощ е „помощ, която се счита за съществуваща съгласно член 15“ — разпоредба, която на свой ред установява десетгодишен давностен срок за възстановяването на неправомерно предоставените помощи — или се прилагат и доколко (по подобие или не на принципа, изразен в посочената норма на позитивното право) принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност, нееднократно прогласени от Съда на ЕС?

9.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 338/4

1)

Недопустима ли е — предвид целта на „общата“ Директива № 2005/29/ЕО (1), считана за „предпазна мрежа“ за защита на потребителите, и по-специално предвид съображение 10, член 3, параграф 4 и член 5, параграф 3 от същата директива — национална правна разпоредба, която включва оценката за спазването на специфичните изисквания, предвидени за защита на ползвателите в секторните директиви 2009/72/ЕО (2) и 2009/73/CE (3), в приложното поле на общата Директива № 2005/29/ЕО относно неправомерните търговски практики, като по този начин изключва намесата на компетентния в сектора орган — в конкретния случай AEEGSI — да санкционира нарушаването на секторната директива, във всички хипотези, които могат да отговарят и на критериите за неправомерна или нелоялна търговска практика?

2)

Трябва ли принципът на специалното правило, прогласен в член 3, параграф 4 от Директива № 2005/29/ЕО, да се разбира като принцип за регулиране на отношенията между законодателства (общо законодателство и секторни законодателства), или на отношенията между разпоредби (общи разпоредби и специални разпоредби), или пък на отношенията между отделните органи, на които са възложени регулирането и надзорът на съответните сектори?

3)

Може ли да се счита, че понятието „противоречие“, посочено в член 3, параграф 4 от Директива № 2005/29/ЕО, е налице само в случай на радикално несъответствие между разпоредбите на законодателството в областта на неправомерните търговски практики и другите разпоредби, произтичащи от европейското законодателство, които уреждат специфични секторни аспекти на търговските практики, или е достатъчно въпросните разпоредби да предвиждат уредба, отличаваща се от законодателството в областта на неправомерните търговски практики, която би довела до стълкновение на норми във връзка с един и същ конкретен случай?

4)

Отнася ли се понятието „разпоредби на Общността“, посочено в член 3, параграф 4 от Директива № 2005/29/ЕО, само до разпоредбите, съдържащи се в регламентите и европейските директиви, както и до разпоредбите, с които те се транспонират пряко, или включва и законовите и подзаконовите разпоредби за транспониране на принципи на европейското право?

5)

Недопустимо ли е — съгласно принципа на специалното правило, прогласен в съображение 10 и в член 3, параграф 4 от Директива 2005/29/ЕО, както и в член 37 от Директива 2002/72/ЕО и в член 41 от Директива 2002/73/ЕО — тълкуване на съответните национални разпоредби за транспониране, по смисъла на което всеки път, когато в регулиран сектор, където има секторна „потребителска“ правна уредба и на секторния орган са предоставени регулаторни и санкционни правомощия, е налице поведение, което може да попадне в обхвата на понятието „агресивна практика“ по смисъла на членове 8 и 9 от Директива 2005/29/ЕО или „при всякакви обстоятелства агресивна“ съгласно приложение I към Директива 2005/29/ЕО, следва винаги да се прилага общата правна уредба относно неправомерните практики, дори когато съществува секторно законодателство, прието в защита на (същите) потребители и основано на разпоредби на правото на Съюза, което регулира изчерпателно същите „агресивни практики“ и „при всякакви обстоятелства агресивни“ или пък същите „неправомерни практики“?

9.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 338/5

1)

Недопустима ли е — предвид целта на „общата“ Директива № 2005/29/ЕО (1), считана за „предпазна мрежа“ за защита на потребителите, и по-специално предвид съображение 10, член 3, параграф 4 и член 5, параграф 3 от същата директива — национална правна разпоредба, която включва оценката за спазването на специфичните изисквания, предвидени за защита на ползвателите в секторните директиви 2009/72/ЕО (2) и 2009/73/CE (3), в приложното поле на общата Директива № 2005/29/ЕО относно неправомерните търговски практики, като по този начин изключва намесата на компетентния в сектора орган — в конкретния случай AEEGSI — да санкционира нарушаването на секторната директива, във всички хипотези, които могат да отговарят и на критериите за неправомерна или нелоялна търговска практика?

2)

Трябва ли принципът на специалното правило, прогласен в член 3, параграф 4 от Директива № 2005/29/ЕО, да се разбира като принцип за регулиране на отношенията между законодателства (общо законодателство и секторни законодателства), или на отношенията между разпоредби (общи разпоредби и специални разпоредби), или пък на отношенията между отделните органи, на които са възложени регулирането и надзорът на съответните сектори?

3)

Може ли да се счита, че понятието „противоречие“, посочено в член 3, параграф 4 от Директива № 2005/29/ЕО, е налице само в случай на радикално несъответствие между разпоредбите на законодателството в областта на неправомерните търговски практики и другите разпоредби, произтичащи от европейското законодателство, които уреждат специфични секторни аспекти на търговските практики, или е достатъчно въпросните разпоредби да предвиждат уредба, отличаваща се от законодателството в областта на неправомерните търговски практики, която би довела до стълкновение на норми във връзка с един и същ конкретен случай?

4)

Отнася ли се понятието „разпоредби на Общността“, посочено в член 3, параграф 4 от Директива № 2005/29/ЕО, само до разпоредбите, съдържащи се в регламентите и европейските директиви, както и до разпоредбите, с които те се транспонират пряко, или включва и законовите и подзаконовите разпоредби за транспониране на принципи на европейското право?

5)

Недопустимо ли е — съгласно принципа на специалното правило, прогласен в съображение 10 и в член 3, параграф 4 от Директива 2005/29/ЕО, както и в член 37 от Директива 2002/72/ЕО и в член 41 от Директива 2002/73/ЕО — тълкуване на съответните национални разпоредби за транспониране, по смисъла на което всеки път, когато в регулиран сектор, където има секторна „потребителска“ правна уредба и на секторния орган са предоставени регулаторни и санкционни правомощия, е налице поведение, което може да попадне в обхвата на понятието „агресивна практика“ по смисъла на членове 8 и 9 от Директива 2005/29/ЕО или „при всякакви обстоятелства агресивна“ съгласно приложение I към Директива 2005/29/ЕО, следва винаги да се прилага общата правна уредба относно неправомерните практики, дори когато съществува секторно законодателство, прието в защита на (същите) потребители и основано на разпоредби на правото на Съюза, което регулира изчерпателно същите „агресивни практики“ и „при всякакви обстоятелства агресивни“ или пък същите „неправомерни практики“?

9.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 338/7

1)

Недопустима ли е — предвид целта на „общата“ Директива № 2005/29/ЕО (1), считана за „предпазна мрежа“ за защита на потребителите, и по-специално предвид съображение 10, член 3, параграф 4 и член 5, параграф 3 от същата директива — национална правна разпоредба, която включва оценката за спазването на специфичните изисквания, предвидени за защита на ползвателите в секторните директиви 2009/72/ЕО (2) и 2009/73/CE (3), в приложното поле на общата Директива № 2005/29/ЕО относно неправомерните търговски практики, като по този начин изключва намесата на компетентния в сектора орган — в конкретния случай AEEGSI — да санкционира нарушаването на секторната директива, във всички хипотези, които могат да отговарят и на критериите за неправомерна или нелоялна търговска практика?

2)

Трябва ли принципът на специалното правило, прогласен в член 3, параграф 4 от Директива № 2005/29/ЕО, да се разбира като принцип за регулиране на отношенията между законодателства (общо законодателство и секторни законодателства), или на отношенията между разпоредби (общи разпоредби и специални разпоредби), или пък на отношенията между отделните органи, на които са възложени регулирането и надзорът на съответните сектори?

3)

Може ли да се счита, че понятието „противоречие“, посочено в член 3, параграф 4 от Директива № 2005/29/ЕО, е налице само в случай на радикално несъответствие между разпоредбите на законодателството в областта на неправомерните търговски практики и другите разпоредби, произтичащи от европейското законодателство, които уреждат специфични секторни аспекти на търговските практики, или е достатъчно въпросните разпоредби да предвиждат уредба, отличаваща се от законодателството в областта на неправомерните търговски практики, която би довела до стълкновение на норми във връзка с един и същ конкретен случай?

4)

Отнася ли се понятието „разпоредби на Общността“, посочено в член 3, параграф 4 от Директива № 2005/29/ЕО, само до разпоредбите, съдържащи се в регламентите и европейските директиви, както и до разпоредбите, с които те се транспонират пряко, или включва и законовите и подзаконовите разпоредби за транспониране на принципи на европейското право?

5)

Недопустимо ли е — съгласно принципа на специалното правило, прогласен в съображение 10 и в член 3, параграф 4 от Директива 2005/29/ЕО, както и в член 37 от Директива 2002/72/ЕО и в член 41 от Директива 2002/73/ЕО — тълкуване на съответните национални разпоредби за транспониране, по смисъла на което всеки път, когато в регулиран сектор, където има секторна „потребителска“ правна уредба и на секторния орган са предоставени регулаторни и санкционни правомощия, е налице поведение, което може да попадне в обхвата на понятието „агресивна практика“ по смисъла на членове 8 и 9 от Директива 2005/29/ЕО или „при всякакви обстоятелства агресивна“ съгласно приложение I към Директива 2005/29/ЕО, следва винаги да се прилага общата правна уредба относно неправомерните практики, дори когато съществува секторно законодателство, прието в защита на (същите) потребители и основано на разпоредби на правото на Съюза, което регулира изчерпателно същите „агресивни практики“ и „при всякакви обстоятелства агресивни“ или пък същите „неправомерни практики“?

9.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 338/8

1)

Недопустима ли е — предвид целта на „общата“ Директива № 2005/29/ЕО (1), считана за „предпазна мрежа“ за защита на потребителите, и по-специално предвид съображение 10, член 3, параграф 4 и член 5, параграф 3 от същата директива — национална правна разпоредба, която включва оценката за спазването на специфичните изисквания, предвидени за защита на ползвателите в секторните директиви 2009/72/ЕО (2) и 2009/73/CE (3), в приложното поле на общата Директива № 2005/29/ЕО относно неправомерните търговски практики, като по този начин изключва намесата на компетентния в сектора орган — в конкретния случай AEEGSI — да санкционира нарушаването на секторната директива, във всички хипотези, които могат да отговарят и на критериите за неправомерна или нелоялна търговска практика?

2)

Трябва ли принципът на специалното правило, прогласен в член 3, параграф 4 от Директива № 2005/29/ЕО, да се разбира като принцип за регулиране на отношенията между законодателства (общо законодателство и секторни законодателства), или на отношенията между разпоредби (общи разпоредби и специални разпоредби), или пък на отношенията между отделните органи, на които са възложени регулирането и надзорът на съответните сектори?

3)

Може ли да се счита, че понятието „противоречие“, посочено в член 3, параграф 4 от Директива № 2005/29/ЕО, е налице само в случай на радикално несъответствие между разпоредбите на законодателството в областта на неправомерните търговски практики и другите разпоредби, произтичащи от европейското законодателство, които уреждат специфични секторни аспекти на търговските практики, или е достатъчно въпросните разпоредби да предвиждат уредба, отличаваща се от законодателството в областта на неправомерните търговски практики, която би довела до стълкновение на норми във връзка с един и същ конкретен случай?

4)

Отнася ли се понятието „разпоредби на Общността“, посочено в член 3, параграф 4 от Директива № 2005/29/ЕО, само до разпоредбите, съдържащи се в регламентите и европейските директиви, както и до разпоредбите, с които те се транспонират пряко, или включва и законовите и подзаконовите разпоредби за транспониране на принципи на европейското право?

5)

Недопустимо ли е — съгласно принципа на специалното правило, прогласен в съображение 10 и в член 3, параграф 4 от Директива 2005/29/ЕО, както и в член 37 от Директива 2002/72/ЕО и в член 41 от Директива 2002/73/ЕО — тълкуване на съответните национални разпоредби за транспониране, по смисъла на което всеки път, когато в регулиран сектор, където има секторна „потребителска“ правна уредба и на секторния орган са предоставени регулаторни и санкционни правомощия, е налице поведение, което може да попадне в обхвата на понятието „агресивна практика“ по смисъла на членове 8 и 9 от Директива 2005/29/ЕО или „при всякакви обстоятелства агресивна“ съгласно приложение I към Директива 2005/29/ЕО, следва винаги да се прилага общата правна уредба относно неправомерните практики, дори когато съществува секторно законодателство, прието в защита на (същите) потребители и основано на разпоредби на правото на Съюза, което регулира изчерпателно същите „агресивни практики“ и „при всякакви обстоятелства агресивни“ или пък същите „неправомерни практики“?

9.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 338/9

1)

Съвместимо ли е с член 93, параграф 1, член 94 и минималните стандарти съгласно приложение II към Регламент № 1306/2013 (1) на Европейския парламент и на Съвета държава членка да предвиди задължение за опазване на каменните гробове в тежест на заявителите за единно плащане на площ и плащане за селскостопански практики, благоприятни за климата и околната среда, а при неизпълнение на това задължение да им налага административната санкция по член 39 от Делегиран регламент № 640/2014 (2), а именно намаляване на помощта с 3 %?

2)

При отрицателен отговор на първия въпрос: съгласно член 72, параграф 1, буква а), член 91, параграфи 1 и 2, член 93, параграф 1 и член 94 от Регламент № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета и съгласно член 4, параграф 1, букви б), в) и д) от Регламент № 1307/2013 (3) на Европейския парламент и на Съвета, за да избегне прилагането на административна санкция, трябва ли заявителят за единно плащане на площ и плащане за селскостопански практики, благоприятни за климата и околната среда, да спазва изискванията за добро земеделско и екологично състояние по отношение на цялото си стопанство, или трябва да ги спазва само по отношение на конкретната земеделска площ, за която иска подпомагане?

9.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 338/9

—

Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (наричана по-нататък „Директивата за местообитанията“) (1), тъй като е одобрила приложението към плана за управление на горите в горско стопанство Białowieża без да се увери, че това няма да има отрицателно влияние върху целостта на територия от значение за Общността (ТЗО) и специална защитена зона (СЗЗ) PLC200004 Puszcza Białowieska;

—

Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 6, параграф 1 от Директивата за местообитанията и член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици (наричана по-нататък „Директивата за птиците“) (2), тъй като не е определила необходимите мерки за опазване, които отговарят на екологичните изисквания за видовете естествени местообитания, посочени в приложение I към Директивата за местообитанията, видовете, посочени в приложение II към същата директива, птиците, посочени в приложение I към Директивата за птиците, и редовно срещащите се мигриращи видове, непосочени в последното приложение, за които са предназначени ТЗО и СЗЗ PLC200004 Puszcza Białowieska;

—

Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 12, параграф 1, букви а) и г) от Директивата за местообитанията, тъй като не е създала строга система за опазване на сапроксилните бръмбари (Cucujus cinnaberinus, Buprestis splendens, Phryganophilus ruficollis и Pytho kolwensis), посочени в приложение IV към същата директива, а именно не е забранила умишленото им убиване, обезпокояване, нито пък повреждането или унищожаването на местата им за размножаване на територията на горско стопанство Białowieża;

—

Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 5, букви б) и г) от Директивата за птиците, тъй като не е осигурила защита на видовете птици, посочени в член 1 от същата директива, по-специално на белогръбия кълвач (Dendrocopos leucotos), трипъстрия кълвач (Picoides tridactylus), врабчовата кукумявка (Glaucidium passerinum) и пернатоногата кукумявка (Aegolius funereus), като по-специално не е забранила да бъдат убивани и обезпокоявани през периода на размножаване и отглеждане на малките, а гнездата и яйцата им да не бъдат умишлено унищожавани, увреждани или премествани, на територията на горско стопанство Białowieża;

—

и Република Полша да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

9.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 338/11

а)

Следва ли изменената Директива 92/43/ЕИО (1) на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна да се тълкува в смисъл, че в Доклада за оценка на въздействието върху обект от „Натура“ трябва да се посочат изрично всички местообитания и видове, с оглед на които е определена зоната?

б)

Следва ли Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна да се тълкува в смисъл, че потенциалното въздействие върху всички видове (а не само върху защитените видове), които са от значение за и са част от защитено местообитание, трябва да бъде определено и анализирано в Доклада за оценка на въздействието върху обект от „Натура“?

в)

Следва ли Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна да се тълкува в смисъл, че Докладът за оценка на въздействието върху обект от „Натура“ трябва изрично да посочва въздействието на планираното строителство както върху защитените видове и местообитания, които се намират на територията на СЗЗ, така и върху видовете и местообитанията, намиращи се извън границите ѝ?

г)

Следва ли изменената Директива 2011/92/ЕС (2) на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда да се тълкува в смисъл, че Докладът за оценка на въздействието върху околната среда трябва изрично да посочва дали планираното строителство ще засегне сериозно споменатите в него видове?

д)

Представлява ли „основна алтернатива“ по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от изменената Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда вариант, който възложителят е разгледал и обсъдил в оценката на въздействието върху околната среда и/или който е бил поддържан от някоя от заинтересованите страни и/или който е бил разгледан от компетентния орган, дори и да е бил отхвърлен от възложителя на по-ранен етап?

е)

Следва ли изменената Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда да се тълкува в смисъл, че оценката на въздействието върху околната среда трябва да съдържа достатъчно информация за въздействието върху околната среда на всяка от алтернативите, за да може да се сравнят различните алтернативи от гледна точка на тяхната екологична целесъобразност, и/или в смисъл, че в Доклада за оценка на въздействието върху околната среда трябва изрично да се посочи как се отчита въздействието на алтернативите върху околната среда?

ж)

Съдържащото се в член 5, параграф 3, буква г) от изменената Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда изискване причините за избора на възложителя да бъдат посочени „с оглед на въздействието на проекта върху околната среда“, само за избрания вариант ли се отнася или и за основните проучени алтернативи, така че анализът на тези варианти да включва и въпроса за въздействието им върху околната среда?

з)

Съвместимо ли е с постигането на целите на Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна подробната информация за строителния етап (като разположението на съоръженията и транспортните маршрути) да бъде предмет на решение, издадено след получаването на разрешение, и ако е така, може ли компетентният орган да позволи подобни въпроси да бъдат определени с едностранно решение на възложителя — в контекста на издадено разрешение за съответния проект — което само се съобщава на компетентния орган, а не се одобрява от него?

и)

Следва ли Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна да се тълкува в смисъл, че компетентният орган е длъжен да посочи, достатъчно подробно и ясно, за да се разсее всякакво съмнение относно значението и последиците на такова становище, до каква степен представено пред него научно становище изисква събирането на допълнителна информация преди издаването на разрешението за съответния проект?

й)

Следва ли Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна да се тълкува в смисъл, че компетентният орган трябва да обясни или подробно да мотивира отхвърлянето на заключение на свой проверител, съгласно което преди издаване на разрешението за съответния проект се изисква допълнителна информация или научно изследване?

к)

Следва ли Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна да се тълкува в смисъл, че при извършването на съответна проверка компетентният орган трябва да изложи подробни и изрични мотиви по всеки пункт от решението си?

9.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 338/12

—

да се установи, че като не е приела всички необходими мерки, за да закрие във възможно най-кратки срокове в съответствие с член 7, буква ж) и член 13 от Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци (ОВ L 182, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 5, стр. 94) депата, които не са получили разрешително за продължаване на дейността съгласно член 8 от същата директива, или като не е приела необходимите мерки, за да гарантира, че депата, получили разрешително за продължаване на дейността, са в съответствие с предвидените в посочената директива изисквания, без да се засягат условията, установени в приложение I, точка 1 към посочената директива, Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 14, буква б), второ изречение и член 14, буква в) от посочената директива по отношение на депата в: 1) Авиляно (н.м. Сèре Ле Брече); 2) Ферандина (н.м. Венита); 3) Дженцано ди Лукания (н.м. Матинела); 4) Латронико (н.м. Торе); 5) Лаурия (н.м. Карпинето); 6) Маратеа (н.м. Монтескуро); 7) Молитерно (н.м. Тампа ла Гуарела); 8) Потенца (н.м. Монтегросо-Паларета: депо, за което е предвидено да бъде затворено през септември 2016 г.); 9) Потенца (н.м. Монтегросо-Паларета), депо, за което е посочено, че никога не е било използвано; 10) Рапола (н.м. Алберо ин Пиано); 11) Роканова (н.м. Сèре); 12) Сант’Анджело ле Фрате (н.м. Фаризи); 13) Кампотосто (н.м. Репердузо); 14) Капистрело (н.м. Трасолеро); 15) Франкавила (Вале Анцука); 16) Акуила (н.м. Понте деле Гроте); 17) Андрия (D’Oria G.& C. s.n.c); 18) Каноза (CO.BE.MA); 19) Бисчелие (CO.GE.SER); 20) Андрия (F.lli Acquaviva); 21) Трани (BAT-Igea s.r.l.); 22) Торвискоза (Società Caffaro);

—

Да се установи, че като не е приела всички необходими мерки, за да закрие във възможно най-кратки срокове в съответствие с член 7, буква ж) и член 13 от Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци депата, които не са получили разрешително за продължаване на дейността съгласно член 8 от същата директива, Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 14, буква б), второ изречение по отношение на депата в: 23) Атела (н.м. Кафаро); 24) Корлето Пертикара (н.м. Темпа Масконе); 25) Мариско Ново (н.м. Галайно); 26) Матера (н.м. Ла Мартинела); 27) Пескопагано (н.м. Домакия); 28) Ронеро ин Волтуре (н.м. Вентаруоло); 29) Саландра (н.м. Пиано дел говерно); 30) Сан Мауро Форте (н.м. Прияти); 31) Сенизе (н.м. Паломбара); 32) Тито (н.м. Ая деи Монаки); 33) Тито (н.м. вале дел Форно); 34) Capestrano (н.м. Терасеньо); 35) Кастелалто (н.м. Коле Коку); 36) Кастелвекио Калвисио (н.м. Термине); 37) Корфинио (н.м. Кануче); 38) Корфинио (н.м. Казе кверчето); 39) Мосчано Сантанджело (н.м. Санта Асунта); 40) Сантомеро (н.м. Фикаденти); 41) Монтекорвино Пуляно (н.м. Парапоти); 42) San Bartolomeo in Galdo (н.м. Сера Пасторе); 43) Тривигано (предишно Кава Дзоф); 44) Торвискоза (н.м. Ла Валета);

—

да се осъди Италианска република да заплати съдебните разноски.

9.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 338/14

1)

Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2)

Не се произнася по съдебните разноски.

9.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 338/14

1)

Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2)

Не се произнася по съдебните разноски.

9.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 338/15

1)

Спира изпълнението на решението на Европейската комисия от 13 юли 2016 година, постановено на основание Регламент (ЕО) № 1049/2001 относно заявление за достъп до документи, регистрирано под номер GestDem2015/5711, доколкото с това решение се предоставя достъп до документите, издадени от Република Малта.

2)

Не се произнася по съдебните разноски.

9.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 338/15

—

да отмени обжалваното решение от 8 май 2017 г., с което се отхвърля офертата на жалбоподателя в процедура за възлагане на обществена поръчка EIGE/2017/OPER/04 „Female Genital Mutilation: Estimating Girls at Risk“ и последващите решения, с които е приета офертата на друг оферент и договорът е възложен на него;

—

да осъди ответника да плати претърпените от жалбоподателя вреди, заедно с лихва от 8 % или при условията на субсидиарност да му предостави обезщетение, както и обезщетение от 8 %;

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

1.

Първото основание е изведено от нарушението на принципите на равно третиране, на прозрачност, на действие с известна предпазливост, на задължението за поверителност, както и от твърдението за явна грешка в преценката.

2.

С второто основание се изтъкват непоследователност на мотивите, нарушение на принципа на пропорционалност при преценката на офертата на жалбоподателя.

3.

С третото основание се изтъква нарушение на правото на добра администрация.

9.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 338/16

—

да установи, че с Решение SRB/EES/2017/08, което е прието на изпълнителна сесия на 7 юни 2017 г. и с което се одобрява схемата за преструктуриране за финансовата институция Banco Popular Español S.A., ЕСП е нарушил правото на Европейския съюз, и

—

съответно да отмени с действие ex tunc посочения акт и последващите актове за изпълнение, които ЕСП евентуално е приел.

9.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 338/17

—

да отмени обжалваното решение;

—

да установи незаконосъобразността и неприложимостта на членове 18 и 29 от Регламент (ЕС) № 806/2014, и

—

да осъди Единния съвет за преструктуриране да заплати съдебните разноски.

9.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 338/17

—

да отмени обжалваното решение,

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

—

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

9.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 338/18

—

да отмени решението на първи апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост от 25 май 2017 г. (преписка R 1870/2016-1) и да поправи допуснатата грешка, като заличи марката на заявителя,

при условията на евентуалност,

—

да отмени решението на първи апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост от 25 май 2017 г. (преписка R 1870/2016-1) и върне преписката на службата,

при условията на евентуалност спрямо предходното искане,

—

да отмени решението на първи апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост от 25 май 2017 г. (преписка R 1870/2016-1).

—

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

9.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 338/19

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/993 на Комисията от 12 юни 2017 година за изменение на Регламент (ЕО) № 329/2007 на Съвета относно ограничителни мерки срещу Корейската народнодемократична република (ОВ L 149, 2017 г., стр. 67) и Решение (ОВППС) 2017/994 на Съвета от 12 юни 2017 година за изменение на Решение (ОВППС) 2016/849 относно ограничителни мерки срещу Корейската народнодемократична република (ОВ L 149, 2017 г., стр. 75) в частите, с които жалбоподателят е включен в списъка на лицата и субектите, които подлежат на ограничителни мерки,

—

да осъди ответниците да заплатят направените от него съдебни разноски.

1.

Първото основание е, че ответниците не посочили подходящи или достатъчни основания за включване на жалбоподателя в списъка.

2.

Второто основание е, че ответниците явно неправилно приели, че в случая на жалбоподателя са изпълнени критериите за включване в оспорените актове; нямало фактически основания за това включване.

3.

Третото основание е, че ответниците злоупотребили с правомощията си, като попречили на упражняването на правото на жалбоподателя на ефективни правни средства за защита срещу включването му в списъка в съответствие с член 230 ДФЕС и/или нарушили правото на жалбоподателя на равно третиране.

4.

Четвъртото основание е че ответниците нарушили правото на защита на жалбоподателя, като не му предоставили доказателствата, на които са се основали, преди повторното му включване в списъка.

5.

Петото основание е, че ответниците нарушили правната уредба в областта на защитата на данните.

6.

Шестото основание е, че ответниците нарушили необосновано и непропорционално основните права на жалбоподателя, включително правото му на собственост, правото му да извършва стопанска дейност и доброто му име.

9.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 338/19

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/993 на Комисията от 12 юни 2017 година за изменение на Регламент (ЕО) № 329/2007 на Съвета относно ограничителни мерки срещу Корейската народнодемократична република (ОВ L 149, 2017 г., стр. 67), Решение (ОВППС) 2017/994 на Съвета от 12 юни 2017 година за изменение на Решение (ОВППС) 2016/849 относно ограничителни мерки срещу Корейската народнодемократична република (ОВ L 149, 2017 г., стр. 75), Решение за изпълнение (ОВППС) 2017/1459 на Съвета от 10 август 2017 година за прилагане на Решение (ОВППС) 2016/849 относно ограничителни мерки срещу Корейската народнодемократична република (ОВ L 208, 2017 г., стр. 38) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1457 на Комисията от 10 август 2017 година за изменение на Регламент (ЕО) № 329/2007 на Съвета относно ограничителни мерки срещу Корейската народнодемократична република (ОВ L 208, 2017 г., стр. 33), в частите, с които жалбоподателят е включен в списъка на лицата и субектите, които подлежат на ограничителни мерки,

—

да осъди ответниците да заплатят направените от него съдебни разноски.

1.

Първото основание е, че ответниците не посочили подходящи или достатъчни основания за включване на жалбоподателя в списъка.

2.

Второто основание е, че ответниците явно неправилно приели, че в случая на жалбоподателя са изпълнени критериите за включване в оспорените актове; нямало фактически основания за това включване.

3.

Третото основание е, че в нарушение на правото на жалбоподателя на защита и на правото му на ефективна съдебна защита ответниците не му предоставили преди повторното му включване в списъка доказателствата, за които твърдят, че подкрепят решението им за повторно включване или актовете на Съюза, приети в изпълнение на решенията на Организацията на Обединените нации за включване в нейните списъци.

4.

Четвъртото основание е, че ответниците не изпълнили задълженията си, когато решили да включат жалбоподателя в списъка след посочването му от Организацията на Обединените нации.

5.

Петото основание е, че ответниците злоупотребили с правомощията си, като попречили на упражняването на правото на жалбоподателя на ефективни правни средства за защита срещу включването му в списъка в съответствие с член 230 ДФЕС и/или нарушили правото на жалбоподателя на равно третиране.

6.

Шестото основание е, че ответниците нарушили правната уредба в областта на защитата на данните.

7.

Седмото основание е, че ответниците нарушили необосновано и непропорционално основните права на жалбоподателя, включително правото му на собственост, правото му да извършва стопанска дейност и доброто му име.

9.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 338/20

—

да отмени Решение C(2017) 3220 final на Комисията от 29 май 2017 г. относно прилаганите от Германия в полза на Jugendherberge Berlin Ostkreuz gGmbH (и др.) мерки за държавна помощ с неданъчен характер, SA.43145 (2016/FC) (ОВ, 2017 г., C 193, S. 1), и

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

—

Комисията е нарушила процесуалните права на жалбоподателя като приела обжалваното решение само след предварително разглеждане, въпреки че е била длъжна да започне официално производство по разглеждане. В това отношение жалбоподателят се позовава на обстоятелството, че при надлежна преценка на информацията и данните, с които е разполагала, Комисията е трябвало да има повод да за съмнения във връзка със съвместимостта на мерките за държавна помощ с неданъчен характер, прилагани неправомерно от Германия в полза на Jugendherberge Berlin Ostkreuz gGmbH (и др.).

—

Освен това жалбоподателят изтъква, че Комисията е нарушила своето задължение за мотивиране съгласно член 296, параграф 2 ДФЕС, доколкото в обжалваното решение изобщо не е разгледала, не е разгледала надлежно или в съществената им част е разгледала неправилно пораждащите основание за съмнение информации и данни.

9.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 338/21

—

да отмени обжалваното решение,

—

да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

—

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

9.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 338/22

9.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 338/23