30.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 207/1

—

като взе предвид съобщението на Европейската комисия относно Годишния обзор на растежа за 2017 г. (1) и началото на европейския семестър за 2017 г.,

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 26 октомври 2016 г. относно Европейския семестър за координация на икономическите политики: изпълнение на приоритетите за 2016 г. (2),

1.

приветства акцента, който Годишният обзор на растежа (ГОР) поставя върху инвестициите, структурните реформи и отговорните публични финанси, но би очаквал да се отдели по-голямо внимание на изпълнението на целите за устойчиво развитие като един от стълбовете на европейската икономическа, социална и екологична стратегия за периода след 2020 г.;

2.

отбелязва, че няколко показателя — БВП, инвестициите, създаването на работни места, заетостта и равнищата на активност — свидетелстват за възстановяването на икономиката на ЕС в момента, въпреки нарастващата несигурност в световен мащаб; споделя обаче мнението на Комисията, че няма място за задоволство, тъй като безработицата остава твърде висока в много региони на Европа и поредицата от години на недостатъчни инвестиции (т.нар. „недостиг на инвестиции“) продължава да оказва осезаемо влияние върху конкурентоспособността и сближаването в Европа;

3.

изразява загриженост, че съществуващите дисбаланси в рамките на ЕС и еврозоната представляват сериозно предизвикателство за растежа и сближаването и че конвергенцията между държавите членки и в рамките на отделните държави членки в много случаи е в застой; подчертава, че неравенствата в рамките на държавите членки са основен източник на икономическите и социалните различия, които продължават да се засилват в ЕС, и изразява съжаление, че те не са разгледани по структуриран начин в Годишния обзор на растежа;

4.

подчертава, че един европейски стълб на социалните права, който трябва да зачита принципите на субсидиарност и пропорционалност, би могъл да допринесе значително за координацията и възходящото сближаване на социалните стандарти, както и за укрепването на демократичната легитимност на ЕС;

5.

призовава Комисията да представи предложение за фискален капацитет за еврозоната, отворен за всички държави членки, което да е придружено от анализ на въздействието върху бюджета (3);

6.

приветства резултатите от първата година на ЕФСИ по отношение на размера на инвестициите, които той е успял да активира; изразява обаче загриженост относно несигурните резултати от ЕФСИ по отношение на допълняемостта, относно небалансираното географско разпределение на проектите, финансирани по него, и относно липсата на подробна и прозрачна информация за него; отбелязва, че тази загриженост се споделя от Европейската сметна палата (4) и в независими оценки, публикувани от Комисията (5); подчертава, че проекти на стойност 10 млн. евро би трябвало да бъдат допустими за подкрепа от ЕФСИ, така че местните и регионалните власти да могат да използват ЕФСИ в по-голяма степен, включително чрез инвестиционни платформи, и изразява съжаление, че много от тях все още не разполагат с информация за него; изразява убеждение, че справянето с проблемите, свързани с административния капацитет, които често пречат на местните и регионалните власти да се възползват от ЕФСИ, следва да се разглежда като приоритет в рамките на европейския семестър;

7.

приветства факта, че в Годишния обзор на растежа се посочва съществуването на пречки пред инвестициите на местно и регионално равнище; изразява обаче съжаление, че анализът на пречките пред инвестициите, който беше започнат в рамките на европейския семестър за 2016 г. и към който КР е допринесъл чрез анализ на тези пречки на териториално равнище (6), не е продължен в Годишния обзор на растежа за 2017 г.; счита, че е важно мерките за задълбочаване на единния пазар да бъдат признати като важен фактор за подобряване на цялостната инвестиционна среда на равнище ЕС и за премахване на пречките пред инвестициите на национално, регионално и местно равнище;

8.

подчертава приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове за инвестициите, като подчертава, че 61 от специфичните за всяка държава препоръки за 2016 г. са включени в програмите по политиката на сближаване на национално равнище; споделя мнението, че европейските структурни и инвестиционни фондове следва да се използват заедно с ЕФСИ, като същевременно подчертава, че европейските структурни и инвестиционни фондове са основен инвестиционен инструмент на ЕС и са насочени към засилване на сближаването, както е посочено в Договорите;

9.

приветства факта, че в Годишния обзор на растежа се посочва необходимостта от справедливо разпределение на ползите от глобализацията и от увеличаване на легитимността на търговската политика; подчертава също така значението на притесненията на гражданите и необходимостта да се гарантира поле за действие и демократична свобода на действие на Европейския съюз, Парламента и правителствата на държавите членки, както и на регионите, и по този начин да се осигурят демократични възможности за влияние на неговите граждани; счита, че при преговорите и сключването на търговски споразумения Комисията следва да отстоява по-категорично запазването на европейските стандарти за качество, националните разпоредби и норми, включително в областта на опазването на околната среда, хуманното отношение към животните, действията в областта на климата, защитата на личните данни, здравеопазването и защитата на потребителите, така че търговските споразумения да могат да доведат до справедливи и прозрачни резултати;

10.

приветства факта, че в Годишния обзор на растежа се признава ролята на ясните насоки относно прилагането на правилата за държавните помощи в контекста на публичното финансиране на инфраструктура за улесняването на финансирането на реалната икономика; подчертава, че значителна част от това финансиране се отнася до услуги от общ икономически интерес (УОИИ) и призовава Комисията да разшири техния обхват, за да се отчетат новите предизвикателства;

11.

отбелязва, че структурните реформи са ключов фактор за повишаване на конкурентоспособността, която е все по-необходима за насърчаване на устойчивия и приобщаващ растеж и създаването на работни места в контекста на глобалната търговия и конкуренция;

12.

приветства признаването на важната роля на обществените поръчки за повишаването на конкурентоспособността и иновациите и подчертава, че голяма част от обществените поръчки се осъществяват от местни и регионални власти; изтъква, че усилията за подобряване на административния капацитет в областта на провеждането на обществени поръчки следва да бъдат специално насочени към местните и регионалните власти;

13.

подчертава, че МСП, стартиращите предприятия и предприемачите следва да бъдат подкрепени чрез улесняване на достъпа до финансиране, предоставяне на стимули за НИРД, намаляване на административната тежест и поддържане на въпроса за по-доброто регулиране на преден план в дневния ред; изтъква необходимостта да се осигури възможност за МСП във всички сектори, в т.ч. доставчиците на услуги, да участват в световните вериги за създаване на стойност, включително посредством благоприятна индустриална и регулаторна политика;

14.

подчертава, че липсата на административен капацитет на публичната администрация на всички равнища, и по-специално на местно и регионално равнище, представлява пречка за изпълнението на структурните реформи и че Комисията следва да публикува единен стратегически документ, който да координира всички направления на финансираната от ЕС техническа помощ за повишаване на административната ефективност, включително Програмата за подкрепа на структурните реформи;

15.

изразява задоволство от факта, че в Годишния обзор на растежа се упоменава приоритизирането на подкрепата на инвестициите в човешки капитал. По-специално подчертава, че е важно да се даде тласък на разгръщането на гаранцията за младежта и да се води борба с младежката безработица, тъй като в много региони и населени места тя все още е висока.

16.

приветства дебата относно положителната фискална позиция за еврозоната като цяло, който неизбежно ще трябва да върви ръка за ръка с осъществяването на структурни реформи;

17.

подчертава, че местните и регионалните власти са заинтересовани да бъде използвана пълноценно гъвкавостта, предоставяна от Пакта за стабилност и растеж; отново отправя своето искане извършваните от местните и регионалните власти инвестиции по европейските структурни и инвестиционни фондове да бъдат изключени от изчисляването на таваните за дефицита и дълга във всички държави от ЕС;

18.

подчертава необходимостта от гарантиране на стабилни публични финанси на всички нива на управление и от ограничаване на публичния дълг; подчертава, че като част от тези общи усилия следва да се подобри съставът на публичните разходи в светлината на принципите на ОИСР за ефективни публични инвестиции на всички нива на управление; изразява ангажираност към започването на мониторинг на прилагането на тези правила; приканва Комисията да предприеме действия за насърчаване на фискалната децентрализация в целия ЕС, което според наличните данни ще спомогне за повишаване на ефективността на публичните разходи;

19.

отбелязва, че повече от половината от специфичните за всяка държава препоръки се отнасят до структурните реформи и могат да бъдат изпълнени само в партньорство с местните и регионалните власти; поради това подчертава, че ограниченото участие на местните и регионалните власти е една от причините за липсата на ефективност и ангажираност по отношение на координацията на икономическите политики в рамките на европейския семестър, както е видно от ниската степен на изпълнение на структурните реформи, посочени в специфичните за всяка държава препоръки;

20.

приветства факта, че командированите от Европейската комисия служители, отговарящи за европейския семестър, вече си сътрудничат с местните и регионалните власти в някои държави членки. Това би трябвало да бъде стандартният подход във всички държави членки.

21.

изразява съжаление, че ролята на местните и регионалните власти не намира признание в Годишния обзор на растежа и че в специфичните за всяка държава препоръки не се отчита фактът, че голям брой компетентности са от изключителните правомощия на регионалното равнище; подчертава, че подготвя становище с предложение за кодекс за поведение за участието на местните и регионалните власти в европейския семестър; приветства подкрепата за това предложение, изразена от Европейския парламент; изисква институциите на ЕС да обсъдят предложението веднага след неговото публикуване;

22.

отбелязва, че няколко препоръки за отделни държави призовават за структурни реформи, чието осъществяване може да отнеме много повече от една година, така че измерването на изпълнението след една година може да подцени постигнатия напредък, което би могло да бъде подвеждащо и обезсърчаващо за съответното национално и поднационално равнище на управление; затова приканва Комисията и Съвета да изготвят препоръки за отделните държави по начин, който да позволява справедливо и прозрачно измерване на напредъка в тяхното изпълнение;

23.

възлага на председателя да изпрати настоящата резолюция на Европейската комисия, Европейския парламент, малтийското председателство на Съвета и председателя на Европейския съвет.

30.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 207/5

1.

се присъединяваме към отбелязването на годишнината от подписването на Римския договор, която е ключов момент за започването на широка дискусия относно бъдещето на Европейския съюз (ЕС), и припомняме, че основанието за съществуване на Съюза е да гарантира спазване на основните права, мир, просперитет, стабилност и нови възможности за всички свои граждани в рамките на целия ЕС;

2.

призоваваме за една Европа, способна да укрепи доверието на своите граждани и да отговори по-добре на предизвикателствата, които ни предстоят както в рамките на ЕС, така и в световен мащаб, и да взема решения за съвместни действия в дух на солидарност, като същевременно зачита принципа на субсидиарност;

3.

припомняме, че исторически идентичността на Европа се корени в нейните региони, градове и села и че приносът на местните и регионалните власти към процеса на европейска интеграция се увеличава непрекъснато в икономическо, културно и политическо отношение;

4.

припомняме осъзнаването на пропастта между гражданите и ЕС, за чието преодоляване преди 25 години беше подписан Договорът от Маастрихт, с който бяха създадени, наред с останалото, гражданството на Европейския съюз и Европейският комитет на регионите. Въпреки това ключовата роля на децентрализираните териториални власти, предвидена в Договора от Лисабон, все още остава защитата на субсидиарността и участието в европейския законодателен процес. Следователно е наложително да се подобри настоящото положение, при което местните и регионалните власти твърде често продължават да бъдат само адресати на политиките на ЕС, а не истински участници в тяхното изготвяне, най-вече от законодателна гледна точка, въпреки усилията и политическата и институционалната ангажираност на Комитета на регионите в неговите отношения с другите европейски институции;

5.

смятаме, че в качеството си на асамблея на ЕС на регионалните и местните представители КР отстоява идеята за съюз, обединен в своето културно и езиково многообразие в един глобализиран свят; ние се ангажираме безрезервно да насърчаваме европейската демокрация и активното гражданство, да допринасяме за утвърждаването на основните права и защитата на малцинствата, да укрепваме сигурността и да насърчаваме равнопоставеността, както и да гарантираме хармонично и устойчиво развитие в съответствие с целите за икономическо, социално и териториално сближаване;

6.

подчертаваме спешната необходимост от укрепване на демократичната връзка между Европейския съюз и неговите граждани, като се гарантира, че Съюзът предоставя ефективни и бързи решения на основните общи предизвикателства, с които градовете, регионите и държавите членки не могат да се справят сами, а именно повишаване на конкурентоспособността на ЕС, укрепване на сближаването, превръщането на ЕС в безопасно пространство, в което свободата, сигурността и правосъдието са гарантирани за всички, предоставянето на младите хора на реални перспективи за тяхното бъдеще както в обучението, така и в работата, решаване на кризата с мигрантите и бежанците, опазване на Шенгенското пространство, предприемане на мерки във връзка с изменението на климата и устойчивостта към бедствия, насърчаване на нисковъглеродна икономика и подкрепа за енергийния съюз, укрепване на ролята на Съюза като ключов световен играч, по-специално за постигането на целите за устойчиво развитие на Програмата до 2030 г., борбата с безработицата, борбата с тероризма;

7.

подчертаваме, че „четирите свободи“ на единния пазар на ЕС, т.е. свободното движение на хора, услуги, стоки и капитали, са конкретни достижения за гражданите на ЕС и задължителен елемент от европейския политически проект; те представляват неделим набор от права, които не могат да се разглеждат разпокъсано, тъй като в противен случай бихме отслабили ценностите, залегнали в основата на самото съществуване на ЕС; поради това изразяваме загриженост във връзка с опитите за ограничаване на прилагането на тези свободи, най-вече що се отнася до свободното движение на хора, от страна на някои държави членки;

8.

отново изтъкваме обаче, че „единният пазар“ трябва да гарантира и социалния прогрес и че правилата относно основните икономически свободи и конкуренцията нямат превес над основните права, като се започне от борбата срещу дискриминацията, бедността и безработицата;

9.

считаме, че отбелязването на годишнината от подписването на Римския договор трябва да бъде възможност за постигане на пряко участие, критично мислене и активен интерес на гражданите в определянето на бъдещето на Съюза, като решенията се вземат на най-близкото до тях равнище; смятаме, че подобен процес трябва да включва участие и представителност, като всички граждани се ползват с равни възможности да участват, да допринасят и да изразяват своята ангажираност по отношение на Съюза. Местните и регионалните власти са в идеална позиция да съдействат за напредъка на този процес и да допринасят за реализирането на идеята за Европа на гражданите;

10.

смятаме по-специално, че е важно да се получи точна представа за стремежите и надеждите на гражданите по отношение на ЕС, от една страна, и за техните тревоги и недоволство, от друга страна; затова приветстваме третия Доклад за гражданството на ЕС за 2017 г., който се позовава на предоставена от граждани информация посредством анкети и обществена консултация;

11.

поради това подчертаваме, че ЕС:

12.

с оглед на подготовката на нашия принос за предстоящите политически обсъждания на бъдещето на Съюза, се ангажираме:

13.

подчертаваме колко е важно правата на младите хора в цяла Европа да бъдат гарантирани. Един по-достъпен ЕС ще допринася за открит диалог между хората от всички възрасти. По отношение на основополагащите принципи на мира и просперитета, един способен на бърза реакция ЕС ще отрази стремежите на младите хора;

14.

възлагаме на нашия председател да изпрати настоящата резолюция на Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Комисията, Европейския икономически и социален комитет, националните и регионалните парламенти и правителства, както и на местните власти.

30.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 207/7

1.

отбелязва, че инвестициите в Европа са намалели общо с 15 % като пряка последица от финансовата и икономическата криза, но има спад и на публичните инвестиции в резултат на ограниченията, поставени от механизмите за бюджетно регулиране на европейско и национално равнище, а в номинално изражение нивото на общите инвестиции в ЕС като цяло остава под равнищата от преди кризата, като през 2015 г. то е с почти 60 милиарда евро по-ниско от това през 2008 г. (1); счита, че в допълнение към намаляването на инвестициите в абсолютно изражение, Европейският съюз страда и от недостатъчна конкурентоспособност поради остарялата инфраструктура и недостатъчните инвестиции в прехода към цифрови технологии, екология и иновации;

2.

подчертава, че местните и регионалните власти (МРВ) отговарят за повече от половината от публичните инвестиции в ЕС и че техните инвестиции в области като инфраструктура, енергетика, обществен транспорт, образование, здравеопазване и много други оказват пряко въздействие върху местните икономики, динамиката на предприятията и живота и благосъстоянието на европейските граждани;

3.

приветства призива на Европейския парламент за повече съпричастност на национално, регионално и местно равнище при формулирането и прилагането на стратегии за растеж и работни места и приветства подкрепата за искането на КР за кодекс на поведение за участието на местните и регионалните органи в европейския семестър (2);

4.

подчертава в този контекст, че текущите публични разходи за инвестиции продължават да бъдат двойно по-малки в сравнение с равнището от преди кризата, което предполага, че всяка година в европейските региони и градове не се реализират инвестиции на стойност стотици милиони евро;

5.

припомня съвместно проучване на Европейския комитет на регионите (КР) и ОИСР от 2015 г., в което 96 % от участниците, представляващи градовете и регионите, са отчели недостиг в разходите за публични инвестиции (3). Това бе потвърдено отново от неотдавнашно проучване на КР (4), в което 75 % от участниците на местно и регионално равнище посочват, че се наблюдава значителен спад на общите инвестиции в техния град или регион между 2008 и 2014 г., а само една трета считат, че понастоящем положението се подобрява;

6.

подкрепя призива на ОИСР (5) и МВФ за програма за координирано фискално стимулиране в световен план, с оглед на ограничените възможности на паричната политика за маневриране, изключително ниските лихвени проценти и факта, че усилията за фискална консолидация от последните години позволиха ограничаване на съотношенията дълг/БВП в много страни и предоставят по-широко поле за действие. За успешното стимулиране на дейността допълнителните публични разходи би трябвало да бъдат пропорционални и, най-вече, ясно съсредоточени върху инвестициите, които благоприятстват растежа — като научноизследователската или развойната дейност, обучението на персонала и зелените инфраструктури;

7.

подчертава, че потенциалът за стратегически инвестиции в градовете и регионите е много по-висок, отколкото показват общите тенденции от преди кризата, не на последно място поради развитието на обширни знания и умения, понижаването на лихвените проценти и предоставените от цифровизацията възможности, икономиката на сътрудничество и кръговата икономика и съществуващата свобода на действие за по-силно участие на МСП във все по-глобалната бизнес среда;

8.

отново заявява, че настоящото непрекъснато намаляване на общите инвестиции е неустойчиво и че ниските нива на инвестиции не само забавят възстановяването, но също така застрашават бъдещия потенциал на ЕС за растеж и иновации, като се отразяват отрицателно на дългосрочните икономически показатели и създаването на работни места;

9.

подчертава, че инвестициите в градовете и регионите на Европа са от първостепенно значение за насърчаване на устойчивия растеж и създаване на работни места в Европа, както и за запазване на съществуващите работни места, които са застрашени поради настоящото равнище на недостатъчни инвестиции; поради това настоятелно приканва да се работи за премахване на пречките пред постигане на нивата на инвестиции от преди кризата в Европа и да се инвестира в действителния потенциал, с който разполагат регионите и градовете като движещите сили на Европа;

10.

изразява подкрепата си за създаването на световно, европейско и национално равнище на „търпелив капитал“ като част от дългосрочен подход за финансиране на основните нужди, които не отговарят на логиката на годишно отчитане на публичните разходи или на обичайното тримесечно отчитане на частното финансиране. Акцентът тук следва да бъде върху инвестициите в мерки за справяне с изменението на климата, стратегическата инфраструктура, както и върху иновациите и достъпа до оскъдни ресурси;

11.

подчертава значението на наличието на цялостна визия за устойчиви и интелигентни инвестиции като основен политически приоритет за мандата 2015—2020 г. (6). Настоящото становище, наред с други и заедно с декларацията от Братислава (7) и плана за действие на КР за инвестиции, е важна стъпка в този процес;

12.

приветства инициативите, предприети от Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), и техния съществен акцент върху насърчаването на инвестициите и припомня плодотворното сътрудничество между ЕИБ и КР чрез съвместния им план за действие (8);

13.

подчертава мерките, предложени от Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) относно прилагането на финансови инструменти с участието на няколко региона, тъй като те допринасят значително за увеличаване на ликвидността на пазарите и за генериране на инвестиции;

14.

подчертава, че европейските инвестиционни инструменти могат да имат положително въздействие върху публичните средства, най-вече по отношение на предишен административен капацитет и където става въпрос за проекти, генериращи приходи; поради което такива инструменти следва да се насочат към използване на кредити, новаторски финансови инструменти и новаторски обществени поръчки; подчертава обаче и ролята на безвъзмездните средства като изключително важни финансови инструменти в регионите и градовете за проекти, които са свързани с отстраняването на дадена пазарна неефективност или не могат да осигурят достатъчно голяма възвръщаемост за частните инвеститори;

15.

подчертава значението на финансирането с цел сближаване, което трябва да продължи да бъде гръбнакът на инвестиционната политика на ЕС и да задълбочи партньорството между европейските региони като истински израз на сътрудничество и сближаване: бъдещето на политиката на сближаване е свързано с бъдещето на Европа. Поради това е необходимо да обезпечим ролята на политиката на сближаване в ЕС след 2020 г. (9);

16.

подчертава необходимостта от оценка на всички видове финансиране: МФР, политиката на сближаване и европейските структурни и инвестиционни фондове, плана Юнкер и ЕФСИ, както и други финансови инструменти: всички те имат уникални, а не противоположни философии и следователно следва да се допълват, като си взаимодействат, когато и ако е необходимо;

17.

приветства принципа за удължаване на срока на действие на ЕФСИ (10), както и увеличаването на финансовия му капацитет, което предоставя възможност за донастройка на съществуващите процедури; отбелязва обаче, че за да може ЕФСИ 2.0 да има по-голям успех, полезните взаимодействия с европейската политика на сближаване чрез ЕСИФ трябва да бъдат доизяснени; счита, че ЕФСИ не трябва да има за цел да замени съществуващите инструменти на политиката на сближаване на ЕС; като се има предвид тяхната роля, изразяваща се в предлагане и планиране на инвестициите в средносрочен и дългосрочен план, призовава местните и регионалните власти да участват по-активно в управлението на този фонд, по-специално в създаването на финансови платформи на регионално или мултирегионално равнище;

18.

настоява да се публикува по-подробна информация за проекти, финансирани от ЕФСИ, по-специално като се изтъкват допълващият им характер и взаимното им допълване, когато е приложимо. По-дейното участие на КР в отчитането и мониторинга спомага за протичането на информационния поток между регионите и градовете; в този смисъл подчертава необходимостта от осигуряване на истинска допълняемост на проектите, финансирани по линия на ЕФСИ, по-специално по отношение на използването на средства от бюджета на ЕС, като Механизма за свързване на Европа и „Хоризонт 2020“;

19.

настоява ЕФСИ да не бъде финансиран от други фондове или конкурентни програми;

20.

посочва, че преодоляването на препятствията пред инвестициите предполага широкообхватни реформи на всички равнища на управление, насочени към премахване на административните, регулаторните и други видове пречки, които възпрепятстват инвеститорите, с оглед на цялостното подобряване на инвестиционната среда;

21.

припомня, че инвестициите на местно и регионално равнище се правят в различни междусекторни области, като инфраструктурата, транспорта, образованието, научните изследвания и иновациите, околната среда, здравеопазването, социалните услуги и други форми на обществен и човешки капитал, които са задължителни за увеличаване на дългосрочното въздействие на стратегическите инвестиции;

22.

обръща внимание, че МРВ могат да бъдат катализатори, които да обединят различните публични и частни участници за инвестиционни проекти, по-специално при големи проекти или публично-частни партньорства; отчита обаче необходимостта от по-нататъшно укрепване на трансграничните връзки и сътрудничеството на различни равнища чрез активно насърчаване на трансрегионалните инвестиции с цел ускоряване на общоевропейския единен пазар, по-специално чрез развитието на съюза на капиталовите пазари, като същевременно продължава да се търси решение на регулаторните и административните предизвикателства посредством програмата на ЕК за по-добро регулиране, за да се гарантира постигане на целите на политиките по най-ефективния и най-малко обременяващия начин;

23.

подчертава значението на регионалните стратегии за интелигентна специализация като средства за съвместно създаване на европейски партньорства за възприемане на добрия опит и организиране на висококачествени инвестиционни проекти с множество участници и измерения; в този контекст подчертава, че преодоляването на пречките пред инвестициите може да върви успоредно с общоевропейско прилагане на регионалните иновационни стратегии, опиращи се на интелигентна специализация (RIS3), което може да е полезен инструмент за съсредоточаване на подкрепата за политиката и инвестициите върху ключови приоритети и предизвикателства и по този начин да се стимулират частните инвестиции;

24.

посочва, че значителна част от пречките пред инвестициите, очертани в европейския семестър, са „от териториален характер“, в смисъл че или са свързани с функциите на МРВ по отношение на инвестициите, или има потенциал МРВ да допринесат за облекчаването или премахването на тези пречки;

25.

в резултат на това настоящите пречки пред инвестициите — а следователно и техните решения — често се коренят на местно и регионално равнище и в рамките на транснационалното сътрудничество;

26.

подчертава обаче, че между държавите членки се срещат значителни различия в инвестиционните модели и препятствията пред инвестициите и следователно не съществува универсално решение;

27.

отбелязва, че това се дължи главно на различните роли на МРВ по отношение на инвестициите: на първо място, градовете и регионите са инвеститори, тъй като отговарят за повече от половината (54 %) от публичните инвестиции в ЕС. Тези инвестиции се правят в разнообразни и допълващи се сектори и функции: човешки капитал, умения, образование, здравеопазване и много други. По този начин градовете и регионите са доставчици на услуги и способстващи фактори за тях. МРВ са отговорни и за планирането, тъй като са водещи в изготвянето на стратегии за развитие, така че чрез предварително планиране МРВ могат да насочват политическата подкрепа и инвестициите към ключови приоритети и предизвикателства, като по този начин насърчават инвестициите. Градовете и регионите са още катализатори за промяна и регулатори по въпросите на териториалното устройство и разрешителните за строеж, например. Накрая, те са инвестиционни партньори, които обединяват различни публични и частни заинтересовани страни за осъществяването на инвестиционни проекти (11);

28.

приветства поставения от Европейската комисия акцент върху идентифицирането на подобни пречки и предизвикателства пред инвестициите в европейския семестър, от годишния обзор на растежа (ГОР) и списъка на инвестиционните предизвикателства в докладите по държави и специфичните за всяка държава препоръки; въпреки това, с оглед на постигане на подход на европейско равнище с по-голямо внимание върху качеството на публичните разходи, подкрепя предложението специфичните за всяка държава препоръки в рамките на европейския семестър да съдържат минимални цели за публични инвестиции, по-специално по отношение на текущите разходи (12);

29.

повтаря във връзка с това призива си към Европейската комисия да публикува Бяла книга, в която да определи типология на равнището на ЕС за качеството на публичните инвестиции в отчетите на публичните разходи в съответствие с дългосрочните ефекти от тях (13);

30.

припомня също така своето предложение (14) Европейската комисия да одобри официално препоръката на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), с която се определят поредица от принципи в областта на публичните инвестиции (15) (март 2014 г.); приветства факта, че в тази препоръка се признава важната и нарастваща роля, във всички области на политическо действие (координация на публичните инвестиции, укрепване на капацитета, въвеждане на рамкови условия), която играят местните и регионалните власти в планирането и изпълнението на публичните инвестиции;

31.

подчертава, че от 178-те свързани с територията въпроса, повдигнати в докладите по държави за 2016 г., разпределени между всички държави и области на политиката, почти 60 % са свързани с пречките пред инвестициите, състоящи се главно в тежкото хоризонтално и секторно регламентиране, незадоволителното качество на публичната администрация, специфичните пречки на пазара на труда, както и на пазара на финансирането за малките и средните предприятия (16);

32.

подчертава, че неотдавнашното проучване на КР на местните и регионалните власти отново потвърждава, че обременяващите правила, засягащи инвестиционната и бизнес средата, пазара на труда, търговията на дребно и други области, както и скъпоструващи/дълги/тежки административни процедури за стартиране, продължаване или преустановяване на дадена дейност, както и прекалено бавните и тромави съдебни процедури, се считат за пречки пред инвестициите от приблизително 9 от 10 участници в проучването;

33.

препоръчва установяването на предизвикателствата пред инвестициите да продължи да бъде основен акцент на европейския семестър, включително годишните актуализации на предизвикателствата за инвестиционната среда в държавите членки, представени заедно с годишния обзор на растежа (ГОР) за първи път през ноември 2015 г.;

34.

настоятелно приканва за по-силно и по-структурирано участие на местните и регионалните власти в европейския семестър, за да намерят ефективно решение на тези свързани с територията предизвикателства пред инвестициите; призовава Европейския парламент да включи КР в този процес чрез активно участие в междупарламентарните заседания, посветени на европейския семестър;

35.

припомня необходимостта от допълнително опростяване на фондове на ЕС със споделено управление, по-специално по отношение на използването на финансови инструменти, като се изтъква значението на повишаването на административния капацитет и институционалния експертен опит на публичните власти чрез преодоляване на недостига на инвестиции в ЕС;

36.

отбелязва, че участниците в проучването на КР относно пречките пред инвестициите (17), повечето от които представляват самите местни или регионални власти, подчертават административния капацитет на МРВ като предизвикателство пред инвестициите в техния град или регион. Действително капацитетът за участие в публично-частни партньорства (ПЧП) е посочен като предизвикателство или голямо предизвикателство пред инвестициите от 71 %, докато 70 % са отговорили, че той е предизвикателство и голямо предизвикателство за управлението на обществени поръчки, по-специално при по-сложни процедури (18);

37.

припомня, че липсата на административен капацитет не се ограничава само до малък брой по-слаборазвити държави членки и региони, тъй като в специфичните за всяка държава препоръки за 2016 г. към 20 от 28 държави членки са отправени препоръки за подобряване на качеството на публичната администрация, включително на поднационално равнище (19);

38.

настоятелно призовава Комисията и държавите членки да положат повече усилия за намаляване на административната тежест, както и да разработят нови инициативи и да укрепят досегашните с цел увеличаване на знанията, уменията и компетенциите, необходими за публично-частни партньорства и административна ефективност, по-специално на местните и регионалните власти, и особено като се имат предвид множеството роли, които трябва да изпълняват по отношение на инвестициите (планиращи органи, инвеститори, инвестиционни партньори, регулатори, доставчици и организатори/посредници);

39.

подчертава, че стратегическите инвестиции в сложна глобална среда изискват нови видове административни и управленски умения с цел по-добро разработване на бъдещите бизнес модели и създаване на стойност, ангажиране на стопански и нестопански организации в екосистемите за създаване на стойност на местно и регионално равнище;

40.

подчертава, че ефективните инструменти за повишаване на административната ефективност включват развитие на уменията с помощта на обмени, мисии за оказване на експертна помощ, проучвателни посещения и семинари между МРВ като равнопоставени партньори; в този смисъл се позовава също така и на модела, използван в механизма Taiex Regio Peer 2 Peer (20), който заслужава да бъде възпроизвеждан и разширяван;

41.

подчертава трудностите при ефективното използване на финансовите инструменти, свързани с административния капацитет на местните и регионалните власти, както се изтъква в проучването на КР (21); приветства във връзка с това създаването на платформата Fi-Compass (22), както и „стандартните“ финансови инструменти на Комисията (23), като и двете инициативи са ценни, особено за МРВ с по-големи предизвикателства, свързани с административния капацитет; насърчава МРВ да използват тези инструменти, за да мобилизират още повече частни и публични ресурси за своите инвестиционни проекти и подчертава готовността на Комитета да работи заедно с Европейската комисия за улесняване и популяризиране на тази инициатива;

42.

подчертава, че макар местните и регионалните власти да играят решаваща роля за успешното прилагане на ЕФСИ, те са слабо информирани за него. От проучване на КР на местните и регионалните власти става ясно, че само 7 % от участниците считат, че са „добре информирани“ за начина, по който ЕФСИ може да се използва в техния град или регион, 18 % смятат, че са осведомени до известна степен, докато 35 % заявяват, че имат само основна информация, а 39 % считат, че „не са информирани“ (24);

43.

подчертава, че тази липса на осведоменост се отнася и до други инициативи, свързани с ЕФСИ: 73 % от участниците в проучването на КР посочват, че „не са информирани“ за възможността за изграждане на инвестиционни платформи за финансиране на инвестиции в техния град или регион с подкрепата на ЕФСИ, а едва 2 % отговарят, че са „добре информирани“ относно Европейския портал за инвестиционни проекти или Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси (25);

44.

призовава Комисията и ЕИБ да положат повече усилия за подобряване на осведомеността и разбирането на ЕФСИ и свързани с него инициативи, като например консултативните центрове на публичните и частните участници на местно и регионално равнище, тъй като настоящата ситуация излага на риск успеха на плана за инвестиции;

45.

предлага да се работи с МРВ, КР и неговите мрежи, националните и регионалните насърчителни банки и други институции, за да се набележат национални и регионални примери на успешни проекти, и потвърждава готовността на КР да подкрепи потенциала на регионите и градовете за възприемане на добрия опит чрез обмен на най-добри практики, като по този начин се създаде критична маса от бенефициери и управляващи органи;

46.

приветства усилията, които полага Европейската комисия по време на своите инвестиционни обиколки в държавите членки, за повишаване на осведомеността относно възможностите за финансиране;

47.

посочва несъответствие между стратегиите за консултации и тези за повишаване на информираността и изразява загриженост, че единствено консултативната роля на съществуващите центрове би могла да се окаже недостатъчна за откриване и привличане на нови проекти в региони, които са слабо запознати с възможностите за инвестиране;

48.

подчертава, че следва да се гарантира, че ЕФСИ няма да задълбочи различията по отношение на сближаването в рамките на ЕС, а също и да се въведат услуги и стимули за преодоляване на географския дисбаланс, включително разширяване на обхвата на общите цели, допустими за финансиране от ЕФСИ, подобряване и дори децентрализация на консултантските услуги и експертния опит и укрепване на ролята на Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси, както и по-пълноценно използване на Европейския портал за инвестиционни проекти, който цели да преодолява несъответствията между ръководители на европейски проекти, търсещи финансиране, и инвеститори по целия свят, търсещи инвестиционни възможности;

49.

подчертава, че за да се привлекат повече инвестиции и капитали, са необходими фундаментални промени, свързани с икономическата и фискалната рамка, които трябва да бъдат съпътствани от повече усилия за отстраняване на регулаторните пречки; макар че икономическото управление и фискалните правила може да не бъдат считани директно за елемент от инвестиционната среда или пречка пред инвестициите, те формират общата рамка, по-специално с оглед на публичните инвестиции;

50.

изразява силно безпокойство от факта, че публичните инвестиции често се съкращават по време на криза, тъй като не са толкова видими и от политическа гледна точка е по-лесно да се намалят, отколкото много други видове публични разходи, по-специално фундаменталните инвестиции в човешки капитал, здравеопазване и образование, които имат висока дългосрочна възвръщаемост; ето защо подчертава, че бъдещият устойчив растеж и благосъстояние се обуславят най-вече от подобряване на икономическата обстановка за стартиращи и разрастващи се предприятия, привличане на частни инвестиции, както и от поддържане на дългосрочни публични инвестиции, които би трябвало да се запазят дори в периоди на фискална консолидация;

51.

отбелязва, че — макар и КР да подкрепя силен и основан на правила подход към фискалната политика — възстановяването на публичните инвестиции може да бъде трудно в рамките на ограниченията на настоящите фискални правила и затова подчертава необходимостта да се разгледа възможността за по-благоприятен подход към инвестициите, по-специално, но не само към ПЧП, който да гарантира стриктно прилагане на фискалните правила, като същевременно се стреми към максимално оползотворяване на възможностите за инвестиране в регионите и градовете на Европа;

52.

може да се намери добро решение в рамките на текущата бюджетна рамка, по-конкретно чрез „спирачката на дълга“ в случай на структурен дефицит за средносрочната цел, съдържаща се в Пакта за стабилност и растеж и Фискалния пакт. За да се гарантират достатъчно възможности за инвестиции при спазване на фискалните правила, би трябвало да се определи реален дефицит за публичните инвестиции на местните и регионалните власти, който да не се включва в структурния дефицит, съпоставян спрямо средносрочната бюджетна цел;

53.

в този контекст припомня, че е против спирането на ЕСИ фондовете като пряка последица от обвързаността с макроикономическите условия в рамките на Пакта за стабилност и растеж, тъй като това би оказало отрицателно въздействие върху изпълнението на проекти, съфинансирани от ЕС, и в по-общ смисъл би влошило положението с инвестициите на засегнатите държави членки и региони;

54.

отново отправя искане публичните разходи на държавите членки и местните и регионалните власти в рамките на съфинансирането от ЕСИФ и ЕИБ да не бъдат включвани в структурните разходи, както са дефинирани в Пакта за стабилност и растеж, предвид това, че тези инвестиции по определение са от общ европейски интерес и имат доказан ефект на лоста за насърчаване на икономическия растеж;

55.

припомня, че основният приоритет на КР е да се даде тласък на европейската икономика с подход „отдолу нагоре“, чрез стимулиране на целевите инвестиции въз основа на местните нужди, като се ползват за опора най-добрите практики на най-близкото до гражданите равнище и се насърчава нов предприемачески дух; подчертава необходимостта от създаване на иновативна и предприемчива Европа, насочена към гражданите;

56.

подчертава ангажимента на КР да подкрепя градовете и регионите да изпълняват по-добре всичките си роли: чрез улесняване на партньорските практики, обединяващи знания, и стимулиране на намирането на партньори за повишаване на европейските партньорства с цел изграждане на необходимия капацитет за съвместно създаване на висококачествени и сложни проекти чрез използване на финансови инструменти, включително ЕСИ фондове и ЕФСИ;

57.

подчертава значението на данните относно съществуващите инвестиционни проекти по места. Този аспект понастоящем не е достатъчно развит, а има голяма добавена стойност за всички равнища на управление; във връзка с това предлага създаването на европейски информационен регистър за местните и регионалните инвестиции и призовава своите членове да споделят свои проекти, опит и тревоги с цел създаването на такава база данни;

58.

подчертава необходимостта от продължаване на работата на ЕС по намаляване на прекомерната бюрокрация, за да стане инвестиционната среда по-достъпна за нови — но и за вече съществуващи — предприятия; подчертава, че макар градовете и регионите да могат да направят много на своето равнище за облекчаване на регулаторната тежест, техните действия трябва да бъдат допълнени от инициативи на национално и европейско равнище;

59.

заявява отново, че инвестициите не се отнасят само до транспорта и други инфраструктури, а трябва да бъдат насочени и към човешкия капитал, уменията, образованието, научните изследвания и иновациите, интелигентните енергийни мрежи, жилищното настаняване, социалните и здравните заведения, както и в подкрепа на стартиращи и разрастващи се иновативни и динамични предприятия;

60.

припомня, че инвестиционните планове следва да целят създаването на по-екологосъобразна, по-интелигентна, по-приобщаваща и по-териториално балансирана икономика, за да може ЕС да остане конкурентоспособен на световната сцена;

61.

се ангажира да търси решения съвместно с частния сектор за повече инвестиции в градовете и регионите, което е и основното политическо послание на Декларацията от Братислава „Да инвестираме и създаваме връзки“, приета от КР на 8 юли 2016 г. (26).

30.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 207/15

1.

отбелязва, че еврото беше въведено като защита срещу колебанията в обменните курсове и с цел осигуряване на по-висок дългосрочен растеж. Въвеждането му обаче доведе до отпадане на политически алтернативи за смекчаване на асиметричните сътресения като например девалвирането на валутата;

2.

изразява съжаление, че Икономическият и паричен съюз (ИПС), след установяването му с Договора от Маастрихт, проявява недостатъци, тъй като компетентността за паричната политика беше възложена на равнището на ЕС, а отговорността за бюджетната политика остана у държавите членки и е обект само на правила, предвиждащи относително слаба координация на националните политики;

3.

счита, че ИПС прояви своята уязвимост по време на световната финансова и икономическа криза, когато неприемливите дисбаланси заедно с твърде високата публична и частна задлъжнялост доведоха до криза на държавния дълг, при която правителствените разходи за заеми се увеличиха рязко в някои държави членки, застрашавайки, в отсъствието на подходящ механизъм за управление на кризи, самото съществуване на еврозоната;

4.

признава постигнатите след началото на кризата резултати, свързани с намаляването на риска и многобройните мерки, предприети от институциите на ЕС, за подобряване на координирането на фискалните политики на отделните държави;

5.

констатира, че въпреки тези усилия и завръщането на положителни равнища на растеж в известен брой региони на ЕС, свързано отчасти с външни фактори, обикновената координация на националните фискални политики нито подобри капацитета на държавите членки да смекчават икономическите сътресения, нито възпрепятства появата на недостиг на инвестиции и увеличаването на неравенствата в ИПС (1). Мерките се оказаха недостатъчни за осъществяването на насърчаващи растежа, устойчиви и социално балансирани структурни реформи;

6.

признава, че от началото на кризата ЕЦБ се грижи за стабилизиране на икономическия цикъл. Председателят на ЕЦБ призова за интегрирани институции, за по-строга и по-проактивна фискална политика на равнището на еврозоната, както и за извършването на структурни реформи от страна на държавите — членки на еврозоната; предупреждава, че паричната политика сама по себе си не може да стимулира икономиката, и същевременно изтъква, че настоящите ниски лихви създават благоприятна среда за получаване на кредити и инвестиции. Основните структурни реформи и ангажирането с тях на най-близкото до гражданите равнище, както и фискалната отговорност са основополагащи за завръщането към дългосрочен устойчив растеж;

7.

подчертава, че в доклада на петимата председатели относно завършването на европейския Икономически и паричен съюз беше подчертано, че е необходимо капацитетът за поемане на сътресения на равнището на еврозоната да допълва автоматичните стабилизатори на национално равнище, ако и когато е необходимо;

8.

счита, че за да се възстанови доверието в еврото, то трябва да изпълни обещанията си по отношение на стабилността, сближаването, растежа и заетостта. Един фискален капацитет би могъл да допринесе за постигането на тези цели. Солидарността е тясно свързана и зависи от отговорността, което означава, че допълнителна финансова помощ на равнището на еврозоната следва да се предоставя единствено при наличието както на фискална отговорност, така и на структурни реформи;

9.

посочва отново, че във всички решения относно развитието на ИПС, като например създаването на фискален капацитет или автоматични стабилизатори, ролята на местните и регионалните власти за създаването на условията за устойчив растеж би трябвало да бъде изцяло призната и по възможност да се разширява там, където това е възможно. Това се отнася по-специално за осъществяването на икономическите и социалните политики и структурните реформи, както и за изграждането на благоприятна бизнес среда, улесняваща създаването на работни места, и за насърчаването на инвестициите;

10.

подчертава, че в краткосрочен план реализирането на банковия съюз е най-ефикасният инструмент за предотвратяване на кризи във финансовата система и за свеждане до минимум на отрицателното въздействие на икономическите сътресения (2);

11.

отбелязва, че банковият съюз засилва доверието в принципа на ЕЦБ, съгласно който нуждите от финансиране на националните банкови системи трябва да не бъдат свързани с националните публични бюджети, и че наличието на банкова криза в една държава — членка на ЕС, не трябва да води до в банкова криза в целия ЕС;

12.

подчертава, че е необходимо местните и регионалните власти, както и икономическите и социалните партньори да бъдат включени и да участват активно в обсъжданията относно въвеждането на нови инструменти като автоматични стабилизатори за смекчаване на въздействието от асиметричните сътресения;

13.

счита, че социалното измерение на ИПС би трябвало да бъде подсилено чрез включването на последващи действия във връзка с показателите за развитие в отделните региони и държави. Акцентът следва да се постави върху инициативите в областта на активната политика на пазара на труда и на структурните социални показатели. Социалните партньори — както на регионално, национално, така и на европейско равнище — би трябвало да участват в последващите действия, произтичащи от показателите;

14.

отбелязва убеждението, че е необходим фискален капацитет, за да може ИПС да разполага с временен механизъм за поемане на сътресения (3). Един евентуален фискален капацитет не би трябвало да се припокрива с инструментите на политиката на сближаване, а по-скоро да ги допълва;

15.

счита обаче, че фискален капацитет на равнището на ЕС би трябвало да бъде проектиран така, че да не крие риск от постоянни трансфери, което би подкопало стимулите за вземането на разумни решения в икономическата и социалната сфера, за стабилно прилагане на политики на национално и регионално равнище, както и за преодоляване на националните или регионалните структурни слабости. С цел да се избегне моралният риск, той би трябвало да бъде по-тясно обвързан със спазването на широката регулаторна рамка на ЕС, както и с постигане на напредък по отношение на конвергенцията;

16.

настоява от държавите членки да се изисква да докажат, че провеждат отговорна икономическа политика, за да получат достъп до европейските инструменти за икономическо стабилизиране. Използването на тези инструменти трябва да върви ръка за ръка с цялостното провеждане на структурните реформи, за да се подобри конвергенцията, координацията и интеграцията, и подкрепата в никакъв случай не бива да води да възникването на постоянни потоци само в една посока между държавите (4); Помощта трябва да се определи на европейско равнище, да бъде временна и да има ясен график;

17.

настоява за спазване на Пакта за стабилност и растеж, както се уточнява в Съобщението на Комисията от януари 2015 г. относно използването на гъвкавостта в рамките на Пакта за стабилност и растеж, и подчертава, че е важно всички държави членки да разполагат със силна икономика и стабилни публични финанси като предпоставка за необходимите краткосрочни и дългосрочни публични инвестиции;

18.

освен това счита, че за да се гарантира достатъчен марж за средства за инвестиране при спазване на бюджетните правила, би било целесъобразно средносрочната цел „спирачка на дълга“ в случай на структурен дефицит да бъде допълнена с установяването на ясно определен действителен дефицит за публичните инвестиции на местните и регионалните власти;

19.

отново отправя призив за по-голямо икономическо и социално сближаване и за по-отговорно управление, тъй като това е от решаващо значение, за да се избегнат постоянни трансфери между държавите и морални рискове, и изтъква, че е необходимо по-голямо сближаване;

20.

едновременно с това подчертава, че социалните, икономическите и териториалните различия както между държавите членки, така и в техните рамки могат да бъдат намалени само посредством концепция, която включва териториално измерение. Концепцията за фискална отговорност не трябва да се ограничава до централизирано прилагане на обща схема. Колкото по-децентрализирани и локализирани са публичните разходи, толкова повече са стимулите и условията за фискална отговорност, реформи и привлекателност на инвестициите;

21.

подчертава, че регионалните различия трябва да бъдат преодолени, за да се премахнат социалните неравенства, да се укрепи растежът, да бъдат създадени работни места и да се засилят конкурентоспособността и сближаването в ИПС и ЕС; изтъква важната роля на местните и регионалните власти като работодатели, инвеститори, доставчици на услуги и способстващи фактори за тях, отговорни за планирането органи, катализатори и регулатори на промяната и инвестиционни партньори;

22.

посочва, че високото равнище на съотговорност за структурните реформи по места от страна на засегнатите местни и регионални власти е от ключово значение за техния успех; изтъква териториалното измерение на европейския семестър. Комитетът припомня своето искане към Комисията и Европейския парламент да въведат кодекс за поведение, който да гарантира структурираното участие на местните и регионалните власти в европейския семестър, който служи и за подготовка на структурните реформи (5);

23.

призовава държавите членки да завършат съюза на капиталовите пазари, който позволява движението на трансгранични капиталови потоци, без да се застрашава стабилността в отделни региони или държави, предоставя достъп на предприятията (по-специално на микропредприятията и МСП) до широк спектър от източници на финансиране и по този начин допринася за смекчаване на икономическите сътресения (6);

24.

обръща внимание, че еврото беше въведено без каквито и да е структури за подкрепа в областта на финансовата политика за преодоляване на дисбалансите в еврозоната и че бюджетът на ЕС до голяма степен е непригоден за бързото мобилизиране на финансиране, когато то е необходимо за стабилизиране на пазарите, рефинансиране на банките или преодоляване на кризи на платежния баланс;

25.

приканва Комисията в процеса на изготвяне на бъдещите европейски икономически и финансови политики да отчете възможността за използване на икономически показатели за всеки регион, които да показват състоянието от гледна точка на публичния дълг и относителния принос на европейския БВП за растежа;

26.

подчертава необходимостта активно да се обсъжда структурата и оформянето на фискалния капацитет и да се намери решение, което е в съответствие с изискванията относно прозрачността и демократичният контрол и забраната за спасяване в член 125 на ДФЕС (7);

27.

е на мнение, че той би трябвало да може да изпълни две задачи: на първо място би трябвало да могат да бъдат предоставяни стимули за структурни реформи в държавите членки в периоди на положително икономическо развитие, за да се насърчава икономическото и социалното сближаване в еврозоната и да се подобрява нейната икономическа конкурентоспособност и устойчивост. На второ място би трябвало да могат да бъдат намалявани дължащите се на структурни фактори различия в икономическите цикли на държавите членки в еврозоната чрез създаването на инструмент за справяне с асиметричните сътресения;

28.

подчертава, че е необходим значителен напредък по отношение на устойчивите структурни реформи, за да се насърчат сближаването, растежът, работните места и конкурентоспособността, така че ефективно да се предотвратяват асиметричните сътресения;

29.

настоятелно призовава държавите членки да обмислят предоставянето на повече автономност на местните и регионалните власти, за да се създаде по-голям ангажимент по отношение на структурните реформи и да се гарантира по-добро изпълнение;

30.

счита, че към финансовата помощ на ЕС за изпълнението на договорените структурни реформи в държавите членки, с изключение на съществуващите инструменти на политиката на сближаване, следва да се подхожда предпазливо. Всяка възможна допълнителна подкрепа не бива да се припокрива със съществуващите инструменти, а да ги допълва;

31.

смята, че е необходимо финансовата подкрепа да се обвърже с изпълнението на специфичните за страната препоръки и че програмата за подкрепа на структурните реформи, чрез която следва да се предоставя техническа подкрепа на националните органи, следва да бъде допълнително разработена като принос към подкрепящите структурните реформи функции на фискалния капацитет;

32.

счита, че е разумно да се провери дали един допълнителен инструмент с цел подпомагане на структурните реформи под формата на заеми за финансиране на една публична инвестиционна стратегия не е по-целесъобразен. Това би трябвало да позволи да се създаде набор от възможности за финансиране и инвестиционни проекти, който би могъл да бъде полезен за подкрепата на изпълнението на необходимите реформи;

33.

счита, че, независимо от настоящите действия в областта на сближаването и устойчивите структурни реформи и с оглед на високата степен на интеграция на държавите членки в еврозоната, е невъзможно да бъдат изключени асиметрични сътресения, които засягат стабилността на еврозоната като цяло. Следователно е необходим инструмент, който да позволява незабавното стабилизиране в извънредни ситуации;

34.

смята, че с оглед на важната им роля за системите за социална закрила в държавите членки, местните и регионални власти в някои страни могат да бъдат по-уязвими спрямо въздействието на асиметрични сътресения;

35.

счита, че е необходимо Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) да продължи да се развива и да се превърне в Европейски валутен фонд с достатъчен капацитет за отпускане и вземане на заеми, който да разполага с ясно дефиниран мандат, включващ евентуален принос за фискален капацитет на еврозоната;

36.

счита, че фискалният капацитет и трябвало да подлежи на съвместно вземане на решение и осъществяване на равнището на ИПС, но на доброволна основа да бъде отворен за участие и за държавите членки извън еврозоната;

37.

отново отправя искане да бъде включен в изготвянето на Бялата книга относно прехода от фаза 1 към фаза 2 на реформите на ИПС;

38.

изтъква, че при мерките за задълбочаването на паричния съюз трябва да бъдат взети предвид и последиците за държавите извън еврозоната;

39.

отбелязва, че всички мерки, насочени към завършване на изграждането на ИПС, трябва да бъдат осъществявани възможно най-прозрачно и при отчитане на демократичната легитимност на паричния съюз.

30.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 207/19

1.

констатира, че европейската интеграция се проявява на първо място по границите. Отворените граници и инфраструктурата, която свързва хората, формират сърцевината на европейския проект. Развитието на граничните региони в Европа се определя до голяма степен от наличието на инфраструктури, които улесняват връзките между градовете, предприятията и гражданите от двете страни на границата.

Неотдавнашната бежанска криза, която доведе до затваряне на границите, изправя много погранични региони пред нови предизвикателства, свързани с интегрираното им развитие.

2.

Граничните региони все повече се разглеждат като функционални региони, които могат да използват потенциала за растеж и заетост единствено ако съществуват достатъчно връзки между двете страни на границата и европейската мрежа. Въздействието на миграцията в граничните региони следва да се оценява по балансиран начин, като се отчитат интересите на трансграничните работници, пазаруващите, МСП и туристите.

3.

Сътрудничеството между регионите и страните следва да е насочено и към улесняването на заетостта от двете страни на границата. За населението на граничните региони изграждането на инфраструктура и качествени транспортни връзки представлява стимул за търсене на работа, съответстваща на полученото образование, дори когато това е свързано с по-дълъг път до местоработата. Това би довело до увеличаване на равнището на заетост и на съответствието между квалификациите и потребностите на пазара на труда, и би осигурило по-добро използване на човешкия капитал. Тук не става въпрос само за достъпността до зоните на икономическа дейност, но и за достъпността на съоръженията.

4.

В настоящия документ се отделя централно място на трансграничните връзки с помощта на железопътния, автомобилния и — в по-малка степен — на водния транспорт. В него се разглеждат само граничните региони в рамките на Европейския съюз. Въпреки това, като взема предвид становището си относно стратегията за въздухоплаването (1), КР не забравя значението на въздушните и на морските връзки между периферните, островните и най-отдалечените региони, от една страна, и близките трансгранични региони, от друга, и отправя искане към Комисията при бъдещото преразглеждане на TEN-T това значение да бъде взето предвид.

5.

Липсващите звена в инфраструктурата на граничните региони представляват част от по-обширната тема за недостига на финансови средства за развитието на местна и регионална инфраструктура. Необходимо е новаторско мислене за разрешаване на проблемите, свързани с мобилността в граничните региони.

6.

През последните години Европейският съюз се съсредоточи върху осигуряването на централизирани решения за широкомащабната трансевропейска транспортна мрежа, по-специално посредством Механизма за свързване на Европа (МСЕ), но също и чрез „Хоризонт 2020“. На разположение са сравнително малко ресурси за децентрализирани инструменти, като програмата Interreg за изграждането на липсващи дребномащабни връзки в граничните региони в Европа, въпреки че тези програми отчитат много по-добре местните нужди на съответната трансгранична територия.

7.

Механизмът за свързване на Европа (МСЕ) за седемгодишния период 2014—2020 г. вече финансира многобройни проекти от съществен интерес за мобилността в ЕС и по-голямата част от съответните ресурси е вече разпределена. Поради това би било важно да се поднови икономическата ангажираност на МСЕ, като се увеличи финансирането, отчасти чрез насърчаване на дейности за разполагане на всеобхватните мрежи и на системата от връзки към мрежата ТЕN-Т в граничните райони.

8.

Затова търсенето и предлагането на финансова подкрепа за създаването, развитието или възобновяването на трансграничните транспортни връзки е въпрос от основно значение. Целта следва да бъде по-уеднаквено третиране на държавите по отношение на реда и условията за съфинансиране. Държавите членки имат във всички случаи важна роля по отношение на финансирането на дейностите.

9.

Мрежата TEN-T е от съществено значение за устойчивото развитие на европейските региони. По-голямата част от финансовите средства се използват за основните коридори на мрежата TEN-T. Не трябва обаче да се пренебрегват връзките с всеобхватните местни и регионални мрежи. Отправената от Европейската комисия през октомври 2016 г. покана за представяне на оферти по линия на Механизма за свързване на Европа, конкретно за трансгранични връзки, се приветства горещо като първа стъпка.

10.

Тази покана за представяне на оферти за изграждане на липсващи връзки по линия на МСЕ е добър пример за възможен резултат от междуинституционалното сътрудничество между Европейската комисия, Европейския парламент, Европейския комитет на регионите, държавите членки и автономните области или засегнатите региони с цел определяне на общите предизвикателства в граничните региони, набелязване на възможни решения и осигуряване на необходимите средства за справяне с тези предизвикателства. Това сътрудничество може да се използва за изготвяне на заключения относно бъдещата структура на МСЕ след 2020 г. и да служи като модел за провеждане на сходни дейности в други области на политиката на ЕС.

11.

Преразглеждането на многогодишната финансова рамка на ЕС в края на 2016 г. и текущите дебати относно бъдещото структуриране на политиката на сближаване след 2020 г. предлагат чудесна възможност да се направят нови предложения за подкрепа от страна на ЕС за изграждане на липсваща инфраструктура в граничните региони. По силата на принципа на субсидиарност най-подходящото решение би било да се позволи финансиране на тази инфраструктура (включително на такава от по-малък мащаб) в рамките на програми за трансгранично сътрудничество (Interreg A) и следователно да се увеличат средствата, които им се отпускат.

12.

Проучването на тема „Потенциалът на изграждането на липсващите звена в дребната по мащаб инфраструктура в европейските гранични региони за растеж и заетост“ (2) представя редица конкретни случаи, които подкрепят тази теза.

13.

Граничните региони често се възприемат като периферни, но могат да бъдат и икономически центрове. Една добре функционираща система за мобилност е предпоставка за регионалния икономически растеж, териториалното сближаване и развитието на потенциала на трансграничните функционални зони. Именно в граничните региони все още има значително поле за подобрения в икономическото развитие и растежа на заетостта.

14.

Посочва, че много гранични региони се възползват от трансграничната търговия. По-добър достъп и по-добро качество на връзките с помощта на автомобилния, железопътния и водния транспорт косвено ще допринесат за разрешаването на социално-икономическите проблеми, по-специално за намаляването на безработицата и за повишаването на качеството на живот на населението. Тези аспекти трябва да имат приоритетен характер по отношение на достъпа до механизъм за финансиране с гранично значение.

15.

Туризмът може да служи като стимул за подобряване на инфраструктурата. От друга страна, подобряването на инфраструктурата може да доведе и до увеличаване на туризма. Подобни катализатори би следвало да се използват за развитие. Целесъобразно е, по-специално, да не се пренебрегва ролята на трансграничните велосипедни мрежи при насърчаването на туризма.

16.

При трансграничните връзки развитието на пазарното търсене може да отнеме повече време. Освен това по-високите разходи правят по-несигурно постигането на баланс между разходи и ползи, особено в началния период. Това изисква внимание при финансовия инженеринг на проектите. Той е от съществено значение и по отношение на възвръщаемостта на инвестициите и поради последиците за икономическата дейност от инвестиции в инфраструктура, направени в рамките на програмите за трансгранично сътрудничество и на програмите за развитие на транспорта. Различната комбинация от източници на финансиране, размерът на собствения принос, процентът на финансиране за дейности и разходите за участниците в консорциума са все фактори от решаващо значение от гледна точка на проектите. С оглед на това Комитетът препоръчва, когато проектите за благоустройство на транспортните структури са от значение и за двете държави, за всеки граничен район да бъдат приемани единни насоки и правила, общи за държавите членки, с цел още по-ефективна финансова допустимост на проектите.

17.

При преодоляването на липсващите звена става въпрос за изграждане на инфраструктура, но и за улесняване на услуги, като напр. нови връзки на обществения транспорт и превоза на товари. Може да става въпрос и за възобновяване на съществуваща линия. Основна роля за осъществимостта на нови връзки има търсенето на пазара.

18.

За попълването на липсващите трансгранични връзки е необходимо интегрално обвързване както на транспорта на стоки и превоза на пътници, така и на всички видове транспорт — автомобилен, железопътен и воден. Специално внимание следва да се отдели на изграждането на безпрепятствена трансгранична система за издаване на билети и за информация, благоприятстваща интермодалността. За целта от съществено значение са участието и координацията на различните предприятия, опериращи по въпросните връзки, по-специално на държавните предприятия, както и на държавите и регионите в рамките на техните правомощия.

19.

Първа стъпка в това отношение е по-доброто съгласуване на разписанията на обществения транспорт в граничните региони. Втора стъпка би могла да бъде предоставянето на трансгранични концесии за обществения транспорт.

20.

Бавните видове транспорт като велосипедния могат да играят важна роля в граничните региони. В много случаи велосипедът представлява вид транспорт, допълващ обществения транспорт; той се използва все повече, особено в градовете, страдащи от задръствания. За тази цел са необходими трансграничен подход и качествена трансгранична мрежа от инфраструктури за велосипеден транспорт. Развитието на мрежата от европейски велосипедни маршрути ще допринесе и за подобряването на достъпността на туристическите дестинации и в този смисъл може да се счита за социална и икономическа цел.

21.

В селските и по-слаборазвитите в икономическо отношение райони е препоръчително интегрираното планиране, за да се премахнат затрудненията пред достъпа до местоработата и съоръженията.

22.

Граничните пунктове трябва да са разположени не само по основната инфраструктурна мрежа, но и по всеобхватните мрежи. Това не само създава възможност за по-гъвкав транспорт между дома и работното място, но и прави достъпни работните места от двете страни на границата. За да се създаде безпрепятствена система за мобилност, е необходимо по-тясно трансгранично сътрудничество между всички равнища на управление и всички заинтересовани партньори.

23.

Това изисква и съвместна политическа инициатива от страна на Европейския парламент, Европейската комисия, Европейския комитет на регионите и държавите членки, която може да включва следните елементи:

24.

В рамките на инициативата може да се създаде общ портфейл от проекти във връзка с транспортната инфраструктура и уеднаквяването на оперативните правила в граничните региони, който може да бъде наблюдаван и подкрепян в политически план.

ГД „Мобилност и транспорт“ може да изпълнява координираща роля по отношение на инициативите, обмена на знания и сътрудничеството във връзка с трансграничната мобилност и портфейла от проекти.

25.

Interreg може да предложи повече от финансиране. Тази инициатива може да улесни и по-доброто планиране на трансгранична инфраструктура и съоръжения. Сътрудничеството посредством съвместните структури на Interreg А (европейско трансгранично сътрудничество) може да играе важна роля за координирането на подходите и намирането на решения на проблемите, свързани с трансграничната мобилност.

26.

Усвояването на инвестициите може да се подобри чрез засилено използване на Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС). Тя предлага предимства и за развитието на трансгранични отсечки от транспортни инфраструктури.

27.

Гражданите следва да бъдат привличани на ранен етап в разработването на трансгранични проекти. Това е от съществено значение за успешното осъществяване на проектите и допринася за възприемането им от обществеността. По този начин се разширява и информираността на гражданите за възможностите, които предоставят граничните зони.

28.

При развитието на трансграничните връзки следва да се отчита промяната на нагласите спрямо отворените граници, в частност поради бежанската криза, безработицата и надигащата се вълна на национализъм.

29.

Следва да се насърчават инициативи за интегриране на населението в граничните райони на държавите — членки на ЕС с обща граница, както и в граничните райони със съседните на ЕС държави. Развитието на транспортните връзки би могло да допринесе за по-доброто взаимно опознаване. Тези подобрения ще сближат гражданите и предприятията и ще повлияят благоприятно върху качеството на живот на гражданите от двете страни на границата.

30.

За ефикасното свързване на трансграничната инфраструктура и за осигуряване на уеднаквен подход към тях от страна на различните заинтересовани държави е необходимо да бъдат хармонизирани техническите и регулаторните аспекти и аспектите, свързани с финансирането. Преди всичко трябва да бъдат стандартизирани железопътните линии и връзки, напр. електрифицирането и европейските системи за безопасност (ERTMS), както и да се решат проблемите, свързани с различните съществуващи стандарти в много източноевропейски държави за ширината на междурелсието на железопътните линии. В областта на хармонизирането на техническите аспекти следва да се спомене и премахване на пречките пред комуникацията и разпространението на информация, както и създаването на обща платформа за предоставяне на информация на ползвателите, продажбата на билети по интернет и модернизацията на предаването на данни за инфраструктурата. За постигането на тези цели от съществено значение са участието и координацията на държавните управляващи органи на железопътните инфраструктури с правомощия по отношение на въпросните трансгранични връзки.

31.

Освен техническото хармонизиране е нужно и хармонизиране на законодателството и на процедурите за издаване на разрешение, включително и с цел хармонизиране на графиците за извършване на трансграничните дейности. Трансграничното отдаване на концесия на обществения транспорт може да ускори подобряването на системата за трансгранична мобилност. Би трябвало да се работи в много по-голяма степен с трансграничните регионални транспортни зони и органите, компетентни в областта на трансграничния транспорт.

32.

Прилагането и евентуалното разширяване на предложението на Люксембург за въвеждане на „инструмент за определянето и прилагането на специфични разпоредби в трансграничните региони“ би позволило правни и технически разпоредби на една държава да се прилагат в граничеща с нея държава в случай на малки участъци на трансграничните транспортни връзки. Това би могло да доведе до намаляване на техническите пречки и разходи. КР призовава Комисията да разгледа предложението за европейска трансгранична конвенция за въвеждане на специфични разпоредби в пограничните региони, да оцени възможното използване на тази конвенция и да представи предложение относно реда и условията за прилагането ѝ.

33.

По-голямата част (95 %) от средствата на ЕС (TEN-T-МСЕ) отиват за основните коридори на TEN-T. Малките проекти за всеобхватна мрежа и дейностите по свързването с TEN-T, въпреки че са от основно значение за разрешаването на конкретни проблеми и за развитието на трансграничните отношения и икономики, често не са допустими за (съ)финансиране, включително и за финансиране на национално равнище. Това отчасти се дължи на местоположението край границата. Вътрешните линии и връзки често имат по-голям обем.

34.

Съгласувани пакети от относително малки проекти могат да допринесат в значителна степен за отстраняване на пречките в граничните региони. Затова в европейския дневен ред на по-малките трансгранични инфраструктурни проекти трябва да се отреди същият приоритет, както и на по-големите проекти по TEN-T. Редом с инфраструктурните дейности е целесъобразно да се подчертаят инициативите за развитие на координирани услуги и инициативи между съседни държави, насочени към управление на търсенето на мобилност, като например дейностите, насочени към ограничаване на използването на частни превозни средства и насърчаване на използването на колективни или съвместни форми на мобилност. Успоредно с ресурсите на Съюза, инвестициите в инфраструктура изискват и собствен принос. Малките и големите проекти, финансирани от фондове на ЕС (ЕСИ фондове), изискват партньорите по проекта да участват със собствени средства. На равнището на държавите членки тези средства следва да бъдат допълнени с национално (съ)финансиране в различен размер, въз основа на разпределението на правомощията в съответната държава членка. Трансграничните проекти и финансовата стабилност на партньорите в консорциума са гаранция за успешното изпълнение и набиране на средства.

35.

По отношение на превоза на стоки може да е целесъобразно да се насърчават дейности за хармонизиране на правилата за движението по пътищата, като се реализират инициативи за намаляване на въздействието върху пътната мрежа на действащите в някои държави ограничения и се насърчава развитието на интермодални терминали за железопътен и автомобилен транспорт, които да обслужват трансграничния трафик.

36.

Алтернативни модели на финансиране биха могли да бъдат от полза. В този контекст от съществено значение е опростяването на правилата за възлагането на обществени поръчки и за държавната помощ. При планирането на използването на преки ресурси на Съюза може да възникне несигурност още на етапа на разработване на проекта във връзка с гаранциите за собствения принос на държавните и недържавните участници. С оглед на мащаба на инвестициите в инфраструктура заслужава да се обмисли възможността за създаване на фонд за собствени ресурси, предназначен за развитие на транспорта и помощ за разработване на проекти, както и на общи и национални фондове. В случай на проекти за трансгранично сътрудничество пред партньорствата могат да възникнат проблеми още на етап планиране поради липсата на собствен принос.

37.

Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) предлага възможности за новаторско финансиране на проекти за мобилност и инфраструктура в граничните региони. Затова КР приветства засилената ориентация на ЕФСИ 2.0 към финансирането на по-голям брой трансгранични и устойчиви проекти.

38.

ЕФСИ функционира по-добре при наличието на трансгранични финансови организации или сътрудничество. Следва да се проучи въпросът, доколко ЕГТС биха могли да бъдат подходящи структури за подкрепа от ЕФСИ и/или ЕИБ и как да се използват максимално.

39.

По отношение на ЕФСИ е целесъобразно да се разработят допълнителни финансови инструменти във връзка с гаранциите, така че да се насърчи извършването на дейности от трансграничен интерес, които въпреки че са от основно значение от гледна точка на мрежите и подобряването на мобилността и услугите, са с ниска възвръщаемост.

40.

Електрифицирането на съществуващата железопътна инфраструктура, експлоатирана в добри условия, може да бъде обект на координирано използване на ЕФСИ.

41.

Не всички гранични региони имат едни и същи характеристики и се намират на едно и също ниво. Някои гранични региони са метрополни, а други — с преобладаващо селски характер. Географското положение и естествените бариери оказват влияние върху възможностите за реализирането на адекватни и ефикасни трансгранични връзки, като освен това са и фактори, които следва да насърчават регионите с преобладаващо селски характер или периферните региони, които се намират в стратегическа позиция, но които разполагат с много малко трансгранични връзки. Поради разликите в развитието на различните региони редица икономически и социални явления — по-специално състоянието на заетостта — в регионите, граничещи с трети страни, оказват значително въздействие върху усилията за икономическо развитие на граничните региони.

42.

В регионите, в които влизат и островни територии, фериботите често са единствената връзка с околните райони. Необходимо е да им се отдели специално внимание.

43.

Трябва да се обърне специално внимание на трансграничните планински региони. Някои планински вериги представляват гранични бариери с труден достъп, които изискват извършването на подходящи и скъпи преустройства (виадукти, тунели и др.). По-добрите железопътни връзки в планинските райони могат значително да намалят емисиите на CO2 и да подобрят качеството на въздуха, както и да повишат туристическия потенциал и по този начин да допринесат за демографската и екологичната жизнеспособност на планинските региони.

44.

При разработването и вземането на решения във връзка с трансгранични проекти трябва да се прави анализ на разходите и ползите и да се предприемат подготвителни действия, които да гарантират успеха на разработваните проекти. Една инфраструктурна връзка, напр. железопътна линия, често е твърде скъпа. По време на изпълнението на проектите следва да се помисли за тръжните, правните и финансовите процедури и процедурите за анализ на съществуващите рискове, които процедури често се различават в отделните държави членки. В процеса на вземане на решение трябва да се отчитат и експлоатационните разходи, свързани с железопътната връзка.

45.

Не бива да се възприемат само краткосрочни бизнес модели, а трябва да се взема предвид стратегическата стойност на новите връзки, които могат да действат като катализатор за развитие в (периферните) гранични региони. По тази причина при трансграничните проекти следва да се вземат предвид, още на етапа на планиране и анализ на разходите за инфраструктурата, стратегиите за развитие на транспорта, приети от държавите членки, както и свързаните с тях национални стратегии за развитие, насочени към опазване на околната среда, технологичните изследвания и иновациите, и да се осигури съгласуваност с тях.

30.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 207/25

1.

подчертава, че пристанищните градове и пристанищните зони са съществен елемент от икономиката на Европейския съюз (ЕС), който в условията на нарастваща глобализация оказва силно въздействие върху възможностите за икономическо възстановяване, подобряване на ефективността, стимулиране на иновациите и гарантиране на конкурентоспособност в дългосрочен план;

2.

отбелязва, че технологичните промени в морското корабоплаване и корабоплаването по вътрешни водни пътища водят до географска концентрация на пристанищните операции и се отразяват на значението на множество средни и малки пристанища, което води до загуба на икономическите им функции и западането на пристанищни зони и свързаните с тях градски райони;

3.

насочва вниманието към факта, че тенденцията към либерализация на управлението на пристанищата е важен фактор за повишаването на тяхната ефективност, което от своя страна спомага за конкурентоспособността на европейския транспортен сектор. В този контекст отбелязва притесненията относно либерализацията, тъй като с нея потенциално се затруднява предоставянето от страна на пристанищата на услуги от общ икономически интерес (както и поемането на други функции на пристанищата, които са от съществено значение за функционирането и развитието на системите град—пристанище). Съгласно член 345 от ДФЕС обаче договорите по никакъв начин не засягат разпоредбите в държавите членки, отнасящи се до режима на собственост върху имущество, и разпоредбите на ЕС не налагат на пристанищните власти конкретен модел на управление на пристанищата;

4.

счита, че предприетите досега действия на местно и регионално равнище за съживяване на пристанищните градове и пристанищните зони, включително островите, се нуждаят от по-интензивна и по-целенасочена подкрепа посредством мерки по линия на политиката на сближаване и други области на политика на ЕС, в духа на Териториалната програма, Програмата за градовете, Лайпцигската харта и Пакта от Амстердам, и като се използват свързаните с тях възможности;

5.

приветства реда и условията за прилагане, установени в член 15 от Регламента относно пристанищата, и без да поставя под въпрос постигнатото споразумение, приканва Европейската комисия да предвиди допълнителни насоки по отношение на неговото прилагане. Посочва, че търговските пристанищни операции се извършват от частни оператори и че пристанищните власти трябва да се консултират с частните оператори относно развитието на пристанищата;

6.

призовава пристанищните власти, корабните дружества, органите за управление на водните пътища, операторите на частни терминали и техните европейски и регионални сдружения към диалог с местните и регионалните органи на крайбрежните, островните и крайречните райони с цел разработване на гъвкави компромисни решения, които да допринасят за съживяване на всички видове морски и вътрешни пристанища, пристанищни градове и зони;

7.

съзнава, че морските пристанища, и по-специално 104-те основни пристанища от мрежата TEN-T продължават да са основни входни пунктове в европейското икономическо пространство и техните връзки с пристанища и пристанищни градове с международно значение (например в Китай) са от решаващо значение за запазването и укрепването на конкурентоспособността на европейската икономика, а с това — и за просперитета и социалния мир;

8.

съзнава, че вътрешните пристанища, и особено 79-те вътрешни пристанища от основната и широкообхватна мрежа на TEN-T, функционират като възлови точки за регионалните и местните икономики. Те служат като ефективни мултимодални възли по европейските вътрешни водни коридори. Те са връзката между интерконтиненталния/морския транспортен участък и наземните видове транспорт (железопътен, автомобилен и ВВТ); те служат като по-широк вход към морските пристанища;

9.

подчертава, че някои европейски местни власти, особено тези в селските и островните райони, изпълняват функцията и на пристанищни власти с широк спектър от отговорности за подпомагане на крайбрежните общности, насърчаване на икономическото развитие и развитието на функциониращи и устойчиви морски пристанища. Регионалните и местните власти могат да предприемат важни публични интервенции в ефективното управление на пристанищата;

10.

извлича съответни заключения от многобройните емпирични проучвания, в които се потвърждава и документира, че установените в течение на векове взаимовръзки между европейските пристанища и пристанищни градове се променят драстично през последните години в резултат на увеличаването на размерите на търговските и пътническите кораби, както и на нарастващото използване на контейнери и географската концентрация на пристанищни функции;

11.

отбелязва, че въпреки общото нарастване на морския транспорт редица европейски пристанищни градове и свързаните с тях региони губят икономически функции и работни места и че пристанищните зони във вътрешността на градовете западат;

12.

отново изтъква, че поради настоящия забавен икономически цикъл и икономическите прогнози важни предпоставки за бъдещия икономически растеж са по-нататъшните иновации, автоматизация и цифровизация, както и оползотворяването на потенциала на новите континентални устойчиви пазари, като кръговата икономика и биоикономиката;

13.

подчертава необходимостта от стабилен инвестиционен климат и непрекъснато финансиране от ЕС за иновационни проекти и инициативи. Подкрепя инициативи и идеи „отдолу нагоре“, като дългосрочната европейска платформа за ВВТ между заинтересованите страни от публичната и частната сфера и държавните институции в подкрепа на научноизследователската дейност и иновациите с цел подобряване на връзките пристанище—град и повишаване на иновационния капацитет на сектора;

14.

отбелязва по-специално, че в резултат на глобализацията положителните външни ефекти, създавани от пристанищата, дори когато става въпрос за най-големите пристанища, се изместват в отдалечени (включително извъневропейски) региони и градове. От друга страна приветства диверсификацията на западнали преди време пристанища като центрове, привличащи нови форми на икономическа дейност с положителни въздействия на местно равнище;

15.

припомня, че с оглед на необходимостта от намаляване на натоварванията по пътищата и целта на ЕС за прехвърляне на 30 % от автомобилните превози към железопътния и водния транспорт до 2030 г. (Бяла книга за транспорта, 2011 г., COM(2011) 144 final), развитата мрежа на вътрешните водни пътища и многобройните вътрешни пристанища биха могли да придобият по-голямо значение за по-доброто свързване на морските пристанища с хинтерланда;

16.

припомня също така ролята на средно големите пристанища, включени в мрежата TEN-T, както и на малките пристанища, разположени на островите, архипелазите и в най-отдалечените региони, като двигатели на икономическия растеж; Те са и от решаващо значение за териториалното сближаване в ЕС. Затова те трябва да имат много по-добър достъп до финансиране от Механизма за свързване на Европа (МСЕ);

17.

отбелязва, че повишаването на ефективността и конкурентоспособността на морските и вътрешните пристанища, по-доброто функциониране на пристанищните градове и съживяването на пристанищните зони са от основно значение за решаването на настоящите проблеми, свързани с развитието на ЕС, неговите държави членки и региони, както и за глобалната реиндустриализация;

18.

счита освен това, че по-голямата подкрепа за модернизиране на пристанищните градове и пристанищните зони в рамките на политиката на сближаване и други секторни политики би могла да се превърне в катализатор за икономическото, социалното и териториалното развитие на ЕС;

19.

посочва, че както морските, така и вътрешните пристанища и пристанищни градове в Европа се различават значително по отношение на своята големина, географско местоположение, потенциал и специализация в товарообработването, свързаните с това икономически функции, както и значението на пристанището за икономиката на съответния град;

20.

отбелязва, че във връзките между по-малките, средните и големите крайбрежни градове и пристанищата с малка, средна или голяма по обхват обработка на товари се открояват различни видове проблеми, които изискват различни подходи, и приканва Европейската комисия, когато предлага политически мерки за справяне с тези проблеми, да вземе предвид тези различия, както и мненията на заинтересованите страни в морската икономика и на местните и регионалните власти в крайбрежните региони в съответствие с принципа на субсидиарност;

21.

отбелязва, че доминацията на пристанищата спрямо пристанищните градове и обратно обикновено води до дисбаланси в развитието на системата „пристанище —пристанищен град“ в ущърб на двете страни. В съответствие с Териториалната програма към този проблем може да се подходи чрез съвместни проекти на икономическите оператори от морския сектор, промишлеността, сектора на услугите и местните и регионалните власти, подкрепяни със законодателни и финансови инструменти в рамките на координирани секторни политики на ЕС;

22.

отчита факта, че пристанищните зони са особен вид зони, в които многобройни икономически дейности и свързаните с тях нужди и интереси са съсредоточени в изключително малко пространство, изграждайки сложна териториална, икономическа и социална структура, което води до неизбежни противоречия и конфликти, изискващи специфичен интегриран, партньорски подход на няколко равнища;

23.

посочва, че редица европейски пристанища, особено тези, които датират от XIX век, на практика представляват пристанищно-промишлени зони, в които са съсредоточени голям брой производствени инсталации, нуждаещи се от достъп до вода, или свързани с обработката на доставяни в пристанищата суровини и полуготови продукти, както и многобройни услуги, свързани с корабоплаването, обработката на товари и други пристанищни дейности, като риболов и аквакултури, рекреация и производство на енергия;

24.

посочва необходимостта от осигуряване на добра координация между пристанищата в една и съща административно-териториална единица, както и от по-задълбочено сътрудничество между пристанищата с излаз на едно и също море, независимо от региона, към който принадлежат;

25.

подчертава необходимостта от подобряване на институционалните отношения между пристанищните зони и пристанищните градове и препоръчва да се създадат комисии за интеграция на пристанищата и градовете, като се следват добрите практики на европейските пристанища, в които съществуват подобни комисии, съставени от местните, регионалните и пристанищните власти;

26.

призовава форумите относно коридорите по TEN-T да разгледат въпроса за връзките между пристанищните градове и пристанищните зони и препоръчва да се създадат специални платформи за пристанищните градове, определени като „възли“;

27.

подчертава, че при модернизирането на пристанищните градове и зони в рамките на един интегриран подход би трябвало да се имат предвид следните многобройни фактори: стратегическо управление на пристанищните градове, синергии между пристанищните градове и в конфигурацията „пристанище — пристанищен град — крайбрежен регион“, публични стимули и инвестиции, диверсифициране на икономическата структура на пристанищните градове и зони, връзки със сухоземния транспорт и транспорта по вътрешните водни пътища, връзки с железопътния транспорт, екологични проблеми, териториално устройство на пристанищата, градовете и крайбрежните зони и включване на пристанищата в социалния живот на градовете;

28.

обръща внимание на факта, че необходимостта от балансирано развитие на пристанищните градове изисква иновативни и интегрирани решения, които следва да съответстват на принципите на интегрираното развитие на градовете в ЕС и да отчитат икономическите, социалните и екологичните аспекти на тези зони;

29.

констатира, че въпреки наблюдаваната тенденция съвременните терминали за контейнери и товари в насипно състояние да се изместват все по-често извън пристанищните зони, разположени в градовете или нерядко в близост до центъра на града, синергиите между пристанището и града се променят, но не отслабват, по-специално по отношение на транспортните връзки между пристанищата и хинтерланда, телекомуникационните и електропреносните инфраструктури, достъпа до градски услуги, квалифицираната работна сила, гарантирането на сигурността, силно специализираните пристанищни услуги и бизнес средата;

30.

подчертава, че синергийните ефекти в отношенията между пристанищата и градовете следва да бъдат проучени и засилени. При необходимост мерки с незадължителна юридическа сила, като напр. създаването на подходящи условия за обмен на опит, съобщения, кодекси за поведение или насоки, могат да послужат като полезни инструменти;

31.

отбелязва, че пристанищните зони, в които обработката на товари или крайбрежната промишлена дейност са били ограничени или преустановени, представляват, от една страна, значителна тежест за пристанищните градове, но от друга крият големи възможности за развитие. Това, кой от тези два аспекта ще преобладава, зависи основно от естеството на системата „пристанище—град“;

32.

посочва, че нефункциониращите пристанищни и крайбрежни промишлени зони почти винаги изискват скъпа, продължителна и трудна от техническа и екологична гледна точка рехабилитация, а прилежащите райони се нуждаят от социална рехабилитация, което е безусловна и необходима предпоставка, за да станат подобни територии пригодни за инвестиции. Инвестициите за подобряване и насърчаване на преобразуванията може да са от основно значение.

33.

призовава в хода на прилагането на Програмата за градовете и Пакта от Амстердам да бъдат създадени инструменти, които да дадат възможност за правна и финансова подкрепа за техническото и екологичното възстановяване на тези зони;

34.

Пристанищата са също важни фактори в икономически, културен и исторически план за селските, островните и периферните райони. Разрастването на туризма, круизите и ветроходството, които позволяват максимално използване на природното и културното наследство, са от ключово значение за растежа. Във все повече селски, островни или отдалечени общности значението на съживяването на градския център и инвестициите може да придобиват още по-голямо значение;

35.

предлага в нефункциониращите пристанищни и крайбрежни промишлени зони да се даде възможност за институционални решения по подобие на специалните икономически зони, като при това трябва да се зачитат принципите на субсидиарност, както и на прозрачност при финансирането, и да бъдат установени ясни критерии за държавна помощ;

36.

обръща внимание и на възможността за използване на придобития досега опит, както и на изготвените на европейско и национално равнище концепции в областта на публично-частните партньорства, по-специално по отношение на градските крайбрежни райони;

37.

отбелязва, че пристанищата са част от публичната транспортна инфраструктура на ЕС и все още се управляват основно от националните, регионалните и местните власти, което би трябвало да се запази с оглед на по-доброто и по-балансирано икономическо развитие в целия ЕС;

38.

отчита факта, че за съживяване на пристанищните зони и произтичащото от това икономическо съживяване на пристанищните градове са необходими финансови ресурси, които значително надхвърлят възможностите на публичните бюджети, поради което част от тях би трябвало да се предоставят посредством частни инвестиции, и следователно и от финансови институции. Затова призовава публичните власти на всички равнища в Европа да осигурят политически микс, който е привлекателен за подобни инвестиции. По този начин публичните бюджети, особено тези, които са поставени под сериозен натиск, могат да бъдат по-добре насочени към онези случаи, в които пазарните сили сами по себе си не могат да осигурят адекватни решения;

39.

подчертава, че за постигането на баланс между общото благо и частните интереси, с оглед на различното значение на пристанищата и пристанищните градове за ЕС, както и предвид различните степени на развитие, са необходими подход, съобразен с всеки отделен случай, и търсене на компромиси, което в дългосрочен план ще донесе ползи за всички заинтересовани страни;

40.

призовава Европейската комисия да разработи решения, които да позволят частни инвестиции в пристанищните зони, при което трябва да се гарантират икономическата свобода, равното третиране на икономическите субекти, финансовата прозрачност, както и ясни критерии за държавна помощ, и да бъдат взети предвид дългосрочните регионални и местни интереси;

41.

отбелязва, че позицията на редица европейски пристанища и пристанищни градове в националната и регионалната селищна, транспортна и икономическа структура се променя вследствие на нарастващата глобализация и технологичните промени в морския и сухоземния транспорт;

42.

смята, че тези промени водят не само до отслабване на икономическата база, но и до функционална диверсификация на градовете и техните местни общности, което налага модернизиране на нефункциониращите пристанищни и крайбрежни промишлени зони; подчертава, че новите икономически функции на пристанищата и пристанищните градове невинаги изискват крайбрежно разположение, но въпреки това инвеститорите ги предпочитат поради добрия достъп до вътрешността на града, съществуващата инфраструктура и привлекателността от гледна точка на ландшафта и културата;

43.

изтъква в частност, че редица европейски, както морски, така и вътрешни пристанища съхраняват значими културни ценности, поради което са необходими специфични мерки, отговарящи на съответните им характеристики, в рамките на програми и проекти за запазване на европейското културно наследство;

44.

счита, че в рамките на програмите и инструментите за модернизиране на нефункциониращите пристанищни и крайбрежни промишлени зони би трябвало да се подпомагат както публични, така и частни проекти, които да имат за цел по-доброто използване на тези зони, дори в случаите, когато проектите не са свързани с морската икономика и водния транспорт;

45.

посочва, че ограниченията, препятстващи развитието на европейските морски пристанища, до голяма степен се дължат на незадоволителните транспортни връзки с хинтерланда, което възпрепятства ефективността на транспортните и логистичните вериги. Ето защо насърчава по-доброто свързване на пристанищата и пристанищните зони с всички останали видове транспорт, особено с връзките на железопътния транспорт, и установяването в тях на дейности с добавена стойност, за да се допринесе за устойчивото развитие на тези територии;

46.

подчертава, че с оглед на интегрираната логистика, изграждането на ефективна транспортна мрежа задължително изисква създаването на сухоземни логистични платформи за складирането, сортирането и съхранението на стоките, както и за задоволяване на потребностите на интермодалността;

47.

смята, че Европейската комисия би трябвало — преди всичко посредством създаването на правна рамка, но и посредством нови инструменти за финансиране, да подкрепя проекти, които целят подобряване на свързването на съществуващите и заплануваните пристанища с хинтерланда, както и връзките с отдалечените, островните и най-отдалечените райони; за тази цел би трябвало да се модернизират наличните в рамките на TEN-Т и TEN-R транспортни връзки, както и трансевропейската енергийна мрежа (TEN-Е) и трансевропейската мрежа в областта на телекомуникационната инфраструктура (TEN-Telecom), при което следва да се отчитат потребностите и интересите на пристанищните градове в областта на градския и регионалния транспорт;

48.

с природните си дадености крайбрежните региони, особено тези, в които са разположени пристанища, имат голям потенциал да се превърнат в центрове за високи постижения в областта на възобновяемата енергия, устойчивия туризъм и творческите индустрии. Крайбрежните зони обаче често са разположени в периферни и най-отдалечени райони, изискващи изграждането на инфраструктура, която да ги свърже с основната част от единния пазар на ЕС и останалата част от територията на техните собствени региони;

49.

отбелязва, че функционирането и разширяването на пристанищата води до редица сериозни екологични проблеми, които засягат не само самите пристанищни градове, но и цели крайбрежни и естуарни райони: нарушения на природния баланс на крайбрежието и неговото застрояване, замърсяване на водата, разрушаване на водни екосистеми, а на местно равнище: генериране на (опасни) отпадъци, опасност от замърсяване с бактерии, шум и емисии на вредни вещества;

50.

посочва, че нефункциониращите пристанищни и крайбрежни промишлени зони обикновено са силно замърсени и изискват възстановяване на околната среда, за което би трябвало да се предоставят специални помощи в рамките на програми и проекти в областта на околната среда на различни равнища, включително от програми за опазване на околната среда, както и от програми за защита на морските и речните брегове. Това се отнася по-специално за терминалите за суров нефт, нефтени продукти, природен газ и свързаните с тях инсталации за преработка, свързани с особен риск за околната среда;

51.

подчертава, че изграждането на нови терминали за претоварване, по правило разположени далеч от наличните пристанищни зони, обикновено води до значителни екологични щети, което изисква особено внимателно планиране с участието на местните и регионалните власти, заинтересованите обществени групи, както и екологични организации, с цел тези щети да се сведат до минимум и при необходимост да се гарантират компенсаторни мерки;

52.

оценката на риска и системите за управление на безопасността в подкрепа на работната сила са от решаващо значение за продължаващата експлоатация на портове, яхтени пристанища и пристанища. Не трябва да се допуска да пострада репутацията на пристанищата на ЕС и околните райони в това отношение;

53.

припомня, че с Директива 2014/94/ЕС се въвежда задължението за инсталиране на инфраструктура за алтернативни горива в пристанищата, т.е. до 31 декември 2025 г. трябва да се осигури наличие на ВПГ (втечнен природен газ) и електроенергия на кея. Тези нови разпоредби са напълно обосновани от гледна точка на околната среда и здравето на населението на пристанищните градове, но се нуждаят от европейска финансова подкрепа, която би трябвало да бъде включена в транспортния пакет още на този етап, но най-вече в следващото планиране за периода след 2020 г.;

54.

посочва, че проблематиката, свързана с околната среда, би трябвало да се превърне в постоянен елемент на всички програми и проекти на ЕС за съживяване на пристанищните градове и зони в съответствие с програмите и проектите за опазване на околната среда, по-специално насочените към опазване на морската и водната среда;

55.

отбелязва, че поради техническите и икономическите условия в миналото исторически развилите се пристанищни зони обикновено граничат непосредствено с градските райони, а понякога дори са и най-привлекателната им част;

56.

отчита факта, че поради изместването на редица функции към периферията на града централните части на много европейски градове се нуждаят от техническа, икономическа и социална модернизация, за да станат по-привлекателни за техните жители, за търговията, общественото хранене, културните, както и за публичните и обществените институции;

57.

смята, че за изискващите възстановяване градски центрове, както и за нефункциониращите пристанищни и крайбрежни промишлени зони би могло да се изготви интегрирана концепция, тъй като и едните, и другите се нуждаят от модернизиране и подкрепа в съответствие с принципите на Програмата за градовете и на Пакта от Амстердам;

58.

подчертава, че участието на местното население и превръщането на поне част от преустроените зони в обществени площи, които могат да бъдат използвани както от местните жители, така и от туристите, е от решаващо значение за успеха на такива проекти;

59.

отбелязва, че при възстановяването на пристанищните зони би трябвало да се използват в по-голяма степен програми и проекти на ЕС, държавите членки и регионите за оформяне на общественото пространство и за подпомагане на местните общности;

60.

счита, че за успешното модернизиране на пристанищните градове и пристанищните зони са необходими тясно сътрудничество между всички (частни, публични и обществени) групи интереси, както и новаторски решения в областта на стратегическото планиране и териториалното устройство на крайбрежните зони на местно и регионално равнище по отношение на морските басейни, вътрешните водни пътища, пристанищните градове и крайбрежните зони;

61.

отчита факта, че разнородните правила и процедури за стратегическото планиране и териториалното устройство и управлението на пристанищните зони сериозно затрудняват тяхното съживяване, поради което са необходими подкрепа, обмен на опит и евентуално „меко“ регулиране на равнището на ЕС;

62.

призовава в Програмата на ЕС за градовете да се отчетат географските и функционалните различия между градовете, и по-специално на специфичните проблеми на развитието на пристанищните градове; смята, че в по-нататъшната работа по изпълнението това би трябвало да се подобри;

63.

изразява задоволството си от факта, че и в двата документа се взема предвид принципът на партньорство, както и изключително важното участие на местните власти, организациите на гражданското общество, институциите, които генерират знания и иновации, както и предприятията;

64.

счита, че макар че проблемите на пристанищата и пристанищните градове попадат предимно сред отговорностите на местните и регионалните власти, могат да се извлекат ползи от ефективно сътрудничество на равнището на ЕС; важно е да продължи изграждането на различните трансевропейски мрежи — TEN-T, TEN-Е и TEN-Telecom, като се поставя особен акцент върху модернизирането на транспортните връзки, сред които приоритет е TEN-R, без да се изключва създаването на нови;

65.

препоръчва предизвикателствата, свързани с развитието на пристанищата и пристанищните градове, да бъдат взети предвид в действията на ЕС в областта на транспорта, морската икономика, както и опазването на морската и водната среда;

66.

освен това препоръчва особеностите на функционирането и развитието на пристанищните градове да бъдат отразени в бъдещата работа по изпълнението на Програмата за градовете и Пакта от Амстердам;

67.

препоръчва да се разширят и подобрят връзките на пристанищата и пристанищните градове в периферните региони с железопътния транспорт.

30.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 207/32

1.

приветства съобщението относно създаването на нова рамка за партньорство, тъй като в него се изтъква фактът, че миграцията е сложен проблем, на който трябва да се търсят решения на различни равнища. Отбелязва, че убежището е основно право на човека, гарантирано от международното право и международните задължения, които са обвързващи за всички държави членки. С оглед на това призовава ЕС и държавите членки да създадат сигурни законни пътища за бежанците, като хуманитарни коридори, хуманитарни визи и укрепване на правото на събиране на семейството. Държавите членки следва да проучат възможността да се позволи подаване на молби за предоставяне на убежище в техните посолства и консулски служби;

2.

отчита факта, че съобщението включва иновативен подход, основан най-вече на сътрудничеството с трети държави, който взема предвид както интересите на ЕС, така и интересите на партньорските държави, с цел да се осигури по-добро управление на миграцията;

3.

подкрепя и признава необходимостта ЕС да говори с един глас и да привлече за участие всички заинтересовани страни и институции. Местните и регионалните власти могат и трябва да играят роля в общите усилия, наред с тези на европейско и национално равнище и третите държави, за изпълнение на всеобхватните партньорства в областта на миграцията (пактове), по-специално регионите и общините с голяма диаспора от страните, които са включени в рамката за партньорство;

4.

споделя мнението, че е необходимо да се положат много повече усилия, тъй като ЕС все още е изправен пред хуманитарна криза. Третите държави и партньорите на ЕС осигуряват подслон на милиони бежанци, много от които непридружени ненавършили пълнолетие лица, принудени да напуснат домовете си, както и на много икономически мигранти, които желаят да дойдат в Европа. С оглед на това международното сътрудничество между ЕС и трети държави трябва да придобие ново измерение и да въведе допълнителни инструменти, разработени така, че да отговарят на възникналите в последно време и бъдещите предизвикателства, свързани с миграцията;

5.

призовава ЕС да насърчи всички участници — държавите членки, институциите на ЕС и ключови трети държави, да работят съвместно като партньори, за да въведат ред в миграционните потоци и да предотвратят опасните пътувания по море на търсещи убежище лица и икономически мигранти без документи, попаднали в ръцете на трафикантите на хора. Същевременно КР съзнава, че е спешно необходимо да се вземат мерки за справяне със и премахване на първопричините за нерегламентираната миграция и принудителното разселване в страните на произход. Международното, националното, регионалното и местното сътрудничество е от решаващо значение за реализирането на обща европейска миграционна политика в съответствие с европейската програма за миграцията;

6.

отчита факта, че политиката за миграцията и политиката за развитие са тясно свързани. Тази връзка беше основна част от дискусиите във връзка с Програмата на ООН за развитие след 2015 г., за която беше взето решение през септември 2015 г. в Ню Йорк. Ефективното и хуманно управление на миграцията трябва да бъде утвърдено като ключов фактор за успешното изпълнение на програмата. КР съзнава ползите и възможностите, които безопасната, организирана и законна имиграция предлага на мигрантите, държавите на произход, транзитно преминаване и дестинация. Изтъква също така колко е важно диаспорите да се привлекат за участие в развитието на техните държави на произход. Комитетът съзнава и пагубното въздействие на нерегламентираната миграция върху мигрантите и задължението на държавите на произход да приемат своите граждани в рамките на процедурите за връщане и обратно приемане, в съответствие с Директивата на ЕС относно връщането и международните инструменти;

7.

отново заявява подкрепата си за представената през 2015 г. европейска програма за миграцията, в която са набелязани основните действия, които трябва да бъдат предприети паралелно за справяне както с външните, така и с вътрешните аспекти на настоящото миграционно предизвикателство. Външният аспект на програмата е съсредоточен върху партньорствата с трети държави за формулиране на реалистични и постижими цели за намаляване на броя на лицата, принуждавани да напуснат родните си места, като се вземат предвид първопричините за нерегламентираната миграция;

8.

споделя мнението, че освен вече предприетите от ЕС мерки, като срещата на върха във Валета, изявлението на ЕС и Турция, диалозите на високо равнище относно миграцията, преразгледаната европейска политика за съседство и срещата с лидерите на страните от Западните Балкани, е необходимо допълнително укрепване на стратегическия, дългосрочен подход на ЕС към третите държави и засилване на вътрешната съгласуваност и координацията с държавите — членки на ЕС. Необходим е по-координиран, систематичен и структуриран подход за постигане на максимална синергия и ефект на лоста на вътрешните и външните политики на Съюза. Също така трябва да се гарантира прекият достъп на местните и регионалните власти до фондовете по линия на европейската политика за съседство, както и до други фондове, засягащи Средиземноморския регион;

9.

споделя мнението, че наред с намаляването на възможностите за нерегламентирана миграция и незаконно влизане в ЕС Съюзът трябва да разработи последователни, надеждни и ефективни политики за обратно приемане и връщане съвместно с държавите на произход, които да включват участието на имигрантските общности в страните от Съюза, при спазване на правата на човека и принципа на забрана за връщане, и като се отчита реалният капацитет на държавите на произход или транзитно преминаване да гарантират правата на приетите обратно и върнатите лица;

10.

Без да се засягат международните задължения за предоставяне на закрила на търсещите убежище лица и лицата, имащи право на други форми на международна закрила, независимо дали са влезли в ЕС по регламентиран начин, КР призовава за създаването на горещи точки в трети държави за лицата, търсещи международна закрила. Тези горещи точки следва да бъдат разположени в трети държави, да бъдат управлявани от ЕС и международни организации (ВКБООН) и да имат задачата да разглеждат легитимността на молбите за предоставяне на убежище. За лицата, на които се признае правото на убежище или международна закрила, следва да се предоставя транспорт с обичайни превозни средства към европейските държави по техен избор, с цел да се предотвратят пътуванията с несигурни плавателни средства, управлявани от трафиканти;

11.

споделя мнението, че ЕС трябва да създаде пътища, по които хората да идват законно в ЕС — за да търсят международна закрила или работа, образование, участие в научни изследвания или инвестиционни възможности;

12.

призовава ЕС и ЕК да настояват за по-добро сътрудничество между различните органи и агенции за борба с трафикантите и контрабандистите — Frontex, НАТО, EUNAVFORMED, Европейския център за контрабандата на мигранти в Европол, и за по-добро споделяне на разузнавателни данни между тях и агенциите на държавите членки;

13.

призовава ЕС да предостави допълнителна подкрепа на организации, като Международната организация по миграция (МОМ), оказващи помощ за връщането на мигранти, които достигат до страни на транзитно преминаване и установяват, че са били измамени, или просто не желаят да продължат към ЕС;

14.

приветства факта, че крайната цел на рамката за партньорство е последователен и адаптиран съобразно условията ангажимент, при който Съюзът и неговите държави членки действат координирано, като обединяват инструменти, начини и лостове за постигане на всеобхватни партньорства (пактове) с трети държави за по-добро управление на миграцията при пълно спазване на задълженията на всички партньори в областта на хуманитарното право и правата на човека;

15.

напълно подкрепя краткосрочната цел за спасяване на човешки живот в Средиземно море и призовава за дългосрочна цел за сътрудничество с партньорските държави с цел предотвратяване на опасните пътувания по море, които са под контрола на организирани престъпни групи; подкрепя целта за въвеждане на стимули в подкрепа на връщането и обратното приемане в страните на произход и за създаване на възможности за мигрантите и бежанците да остават възможно най-близо до домовете си. Следва да се даде приоритет на уязвимите кандидати, и особено на непридружените ненавършили пълнолетие лица, чиито висши интереси следва винаги да бъдат първостепенна грижа в съответствие с решенията на Съда на Европейския съюз; във връзка с това настоява Европейската комисия да продължи да работи по въпроса за непридружените ненавършили пълнолетие лица в миграционния процес — аспект, за чието управление в много случаи носят отговорност регионите. Поради това Комитетът очаква с интерес новата всеобхватна стратегия на Комисията, която трябва да бъде приложена като последващо действие във връзка с Плана за действие относно непридружени ненавършили пълнолетие лица (2011 — 2014 г.), така че да се вземе предвид положението на изчезналите или непридружените деца.

16.

отново изтъква ангажимента на ЕС да потърси решение на дългосрочните икономически, социални и демографски предизвикателства и недостига на работна ръка в ЕС посредством нови целенасочени политики за законна миграция в съответствие с европейската програма за миграцията и други ключови инструменти на миграционната политика. Това може да се постигне и като се подкрепят основателните стремежи на дългосрочно пребиваващите лица да участват и да дават своя принос за обществения и политическия живот. Миграцията от трети държави може да осигури устойчив растеж на икономиката на ЕС, а Европа се нуждае от квалифицирани хора, за да гарантира своята конкурентоспособност на световно равнище. В същото време партньорските държави се опасяват от изтичане на мозъци. Кръговата миграция би могла да бъде решение за избягването на опасността от изтичане на мозъци в партньорските държави;

17.

напомня на Съвета, че КР може да улесни диалога и сътрудничеството с местните и регионалните власти в държавите на произход и транзитно преминаване на мигрантите, например посредством съществуващите органи и платформи (ARLEM, CORLEAP, съвместните консултативни комитети и работните групи). Това сътрудничество е необходимо условие за изпълнението на мерките, предшестващи заминаването, които подготвят мигрантите, преди да дойдат законно в ЕС, или бежанците преди презаселването им от партньорските държави, в които са намерили подслон понастоящем (като Турция, Ливан и Йордания);

18.

предлага да се улесни обменът на информация между местните и регионалните власти в ЕС и тези в държавите на произход на икономическите мигранти, което би ограничило значително стимулите за нерегламентирана миграция; този обмен на информация следва да включва повишаване на осведомеността относно споразуменията за обратно приемане, информиране на хората, които искат да дойдат в ЕС, за реалните възможности за работа в Съюза, опасностите, свързани с нерегламентираните пътища за миграция, реалната ситуация по отношение на правилата и разпоредбите, свързани с международната закрила, които често се изопачават с цел мигрантите да бъдат подмамени да се оставят в ръцете на трафикантите; възможностите за заетост; съществуващите социални помощи и др.;

19.

споделя мнението, че политиката на ЕС за развитие следва да включва положителни стимули, чрез които да се поощряват страните, които изпълняват своето международно задължение да приемат обратно собствените си граждани, и тези, които сътрудничат при управлението на миграцията от трети държави, както и страните, предприемащи действия за приемане при адекватни условия на лица, бягащи от конфликти и преследване;

20.

споделя мнението, че за успеха на този нов подход е необходимо съчетаване на положителни и отрицателни стимули за партньорските държави. В същото време е необходимо да се постигне правилен баланс между стимулите за управление на миграцията и помощта на ЕС за развитие в световен план. Помощта не следва да зависи изцяло от изпълнението на задълженията по споразуменията за обратно приемане с трети държави, тъй като това може да изложи на риск постигането на целите за устойчиво развитие и залегналите в Договора от Лисабон ангажименти за премахване на крайната бедност и неравенството. Следва да се прави ясно разграничение между способността и желанието на партньорските държави да си сътрудничат с ЕС в областта на управлението на миграцията, тъй като това са два съвсем различни аспекта. Във връзка с това КР счита, че използването на официална помощ за развитие следва да е съсредоточено върху проекти в областта на сигурността и управлението на границите само когато те носят очевидни ползи на получателите. Партньорските държави, които не са в състояние да прилагат споразуменията в областта на миграцията, би следвало да продължат да се ползват от финансовите и останалите инструменти, които имат за цел да осигурят функционирането на пактовете на ЕС в областта на миграцията;

21.

с оглед на това призовава настоятелно ЕС да се опитва да договаря съобразени с конкретните условия споразумения за партньорство с трети страни, които наистина да отговарят на техните нужди, опасения и възможности, вземайки предвид факта, че различните партньори са изправени пред различни предизвикателства и обстоятелства;

22.

насърчава държавите — членки на ЕС, които поддържат традиционно тесни (исторически, културни, икономически и др.) връзки с определени страни, да ги използват, за да стимулират сътрудничеството със и между тези държави с цел да се улеснят обратното приемане и реинтеграцията на приеманите обратно лица;

23.

насърчава Европейската комисия да финализира възможно най-бързо новите приоритети за партньорство с Йордания и Ливан след прегледа на европейската политика за съседство през 2015 г. Заедно с Турция, Ливан и Йордания осигуряват подслон на по-голямата част от 5-те милиона сирийски бежанци. В Йордания понастоящем един от всеки девет души е бежанец от гражданската война в Сирия — т.е. почти 700 000 души от общо 6,7 милиона жители. В Ливан тази цифра е 1,1 милиона от 4,6 милиона жители, а в Турция — над 2,5 милиона от 79,5 милиона жители;

24.

изразява безпокойство във връзка със споразумението между ЕС и Турция относно бежанците от 18 март 2016 г., по-конкретно поради редица сериозни проблеми в областта на правата на човека, свързани със задържането на търсещи убежища лица в „горещи точки“ на гръцките острови в Егейско море, както и с оглед на връщането на търсещи убежище лица в Турция като „първа страна на убежище“ и „сигурна трета държава“, и предвид опасенията, че Турция може да връща бежанци в Сирия. КР е обезпокоен и от бавния темп на изграждане на капацитета на гръцката система за убежище да администрира процеса на предоставяне на убежище в „горещите точки“, забавянията в предоставянето на подкрепа на Гърция, много ниското към момента равнище на презаселване на бежанци от Турция и закъсненията в отпускането на финансова помощ от ЕС за усилията на Турция в подкрепа на сирийските бежанци;

25.

се отнася критично към утвърждаването, без реални гаранции, на 16-те приоритетни държави, набелязани в съобщението за новите споразумения, тъй като не всички от тях могат да се считат за „сигурни трети държави“ и/или имат приемливи резултати в областта на правата на човека. Дори ако правилото за „сигурна трета държава“ не се прилага в тези споразумения, примерът с Турция е тревожен сигнал в това отношение; Трябва да се създадат механизми за контрол на приема в тези страни от страна на ЕС.

26.

очаква с интерес приемането на стратегическото съобщение за Тунис. Продължаването на мирния и демократичен постреволюционен преход на страната към икономическа стабилност и сигурност ще изпрати много положителен сигнал към региона и с оглед на това следва да бъде подкрепено от ЕС;

27.

припомня, че ситуацията в Либия изисква специално внимание и стратегически действия и приветства предвидения в съобщението ангажимент в това отношение. КР подчертава значението на сътрудничеството с либийските МРВ и отправя искане към ЕК да окаже пълна подкрепа на усилията на КР и ARLEM да насърчават инициативите за сътрудничество между МРВ в ЕС и Либия, на които беше даден ход на последната пленарна сесия на ARLEM в Никозия (инициативата от Никозия);

28.

приветства акцента върху сътрудничеството с държавите на транзитно преминаване, които обикновено понасят значителна финансова тежест — особено на местно и регионално равнище — при приема на търсещи убежище лица и мигранти с нередовен статут. В декларацията на ООН от Ню Йорк за бежанците и мигрантите, приета през септември 2016 г., беше признат фактът, че големите потоци от бежанци и мигранти оказват непропорционално въздействие върху съседните държави и държавите на транзитно преминаване и подлагат на изпитание техните възможности. С оглед на това местните и регионалните власти в държавите на транзитно преминаване следва да се ползват от подкрепа за изграждане на капацитет, финансова помощ и споделяне на информация от страна на ЕС. Комитетът призовава ЕС да въведе механизми в подкрепа на прякото партньорско сътрудничество между местните и регионалните власти от ЕС и от партньорските държави, с цел да се повиши капацитетът за планиране и управление на местно и регионално равнище;

29.

споделя мнението, че съвместните усилия за ефективно връщане и обратно приемане на неполучилите убежище лица и мигрантите с нередовен статут ще бъдат съществена част от всеки пакт. Местните и регионалните власти са в челните редици на политиките в областта на миграцията, с много ключови отговорности, като предоставяне на достъп до пазара на труда, жилищно настаняване, образование и здравеопазване, които се отразяват пряко на капацитета им да реинтегрират върнатите лица и така да гарантират социално сближаване и устойчиви общества. Ежедневните проблеми, свързани с настаняването, интеграцията и реинтеграцията на мигрантите, се усещат най-вече на местно и регионално равнище. С оглед на това пактовете следва да имат за цел да повишат ефективността и устойчивостта на процеса на връщане и да осигурят адекватно финансиране за доброволните връщания, както и да окажат подкрепа на държавите на произход при реинтеграцията на приетите обратно техни граждани;

30.

счита, че многостепенното управление е най-подходящият начин за създаване на необходимия набор от мерки и инициативи за постигане на оптимални резултати при приема, интеграцията и реинтеграцията на мигрантите;

31.

припомня, че местните и регионалните власти в ЕС и в трети държави трябва да обменят най-добри практики по всички аспекти на миграцията, включително, но не само, политиките за интеграция и реинтеграция, мерките срещу нерегламентираната миграция, разпознаването на ранните предупредителни признаци и/или ранната превенция на кризисни ситуации, борбата с трафика на хора и незаконното превеждане на мигранти през граница (в съответствие с Плана за действие на ЕС срещу контрабандата на мигранти (2015—2020 г.), Протокола на ООН срещу незаконния трафик на мигранти по суша, море и въздух, Стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора за периода 2012—2016 г. и Протокола от Палермо). КР е в добра позиция да достига до градовете и регионите в партньорските държави с цел улесняване и насърчаване на обмена на новаторски идеи и практики и стимулиране на по-ефективно участие на местните и регионалните власти в разработването и прилагането на политиките в областта на миграцията и интеграцията, в съответствие с принципите на многостепенно управление и субсидиарност;

32.

споделя мнението, че експертният опит и ресурсите на държавите членки са от първостепенно значение за успешното реализиране на пактовете и че ефективното сътрудничество зависи от мрежите от европейски експерти по места, включително такива, които са запознати с местното и регионалното измерение на миграцията. С оглед на това приветства разполагането на европейски служители за връзка по въпросите на миграцията в приоритетни държави на произход и транзитно преминаване, които да спомогнат за координиране на сътрудничеството в ЕС за борба с контрабандата на мигранти, и настоятелно призовава държавите членки бързо да назначат подходящи за тази задача експерти.

33.

подкрепя използването на съществуващите финансови инструменти и доверителни фондове за постигане на краткосрочните цели на пакта, но във връзка с това призовава държавите — членки на ЕС, незабавно да дадат своя принос към тези фондове, както беше договорено;

34.

изтъква колко е важно да се оползотворят синергиите между съществуващите фондове, като Механизма за бежанците в Турция (3 милиарда евро), Извънредния доверителен фонд на ЕС за Африка (1,8 милиарда евро), Регионалния доверителен фонд на ЕС в отговор на кризата в Сирия (1 милиард евро), както и други финансови инструменти, по линия на които биха могли да бъдат осигурени до 8 милиарда евро през периода 2016—2020 г. за изпълнение на пактовете. Следва да се проучат и евентуални синергии със структурните фондове;

35.

приветства предложението на Комисията за амбициозен план за външни инвестиции, с който да се потърси решение на първопричините за нерегламентираната миграция и да се подкрепят усилията на партньорските държави да се справят с последиците от нерегламентираната миграция в Африка и в съседните на ЕС държави, като същевременно се допринесе за постигането на други цели на ООН за развитие, и призовава Комисията да разработи възможно най-бързо този инструмент в тесен диалог с държавите — членки на ЕС, и международните партньори;

36.

приветства предложения пакет, съдържащ план за външни инвестиции за Африка и съседните на ЕС държави, който има за цел да се мобилизират инвестиции (чрез подобряване на бизнес средата и въвеждане на „едно гише“ за подаване на искания за финансиране на инвестиции и за финансиране от частния сектор) и да се насърчи създаването на работни места в партньорските държави;

37.

приветства засилването на техническата помощ и подкрепата на ЕС за икономическите и структурните реформи за подобряване на бизнес средата. КР призовава по-специално предложената техническа помощ да включва местните власти и дружества, помагайки им да разработват по-голям брой приемливи за финансиране проекти, имащи за цел подобряване на цялостната бизнес среда, и да ги представят на международната инвеститорска общност;

38.

е убеден в краткосрочното и дългосрочното въздействие на предложения инвестиционен план за подобряването на устойчивото развитие на държавите — партньорки на ЕС, които са основни държави на произход на мигранти или държави на транзитно преминаване на търсещи убежище лица и мигранти с нередовен статут. С оглед на това предложеният план е пряко насочен към първопричините за нерегламентираната миграция и ще спомогне за ограничаване на стимулите за участие в нея;

39.

признава значението на ЕС, държавите членки, третите държави, международните финансови институции, европейските двустранни институции за развитие, както и на частния сектор, с оглед на приноса им към плана за инвестиции. Приветства инициативата на ЕК да представи амбициозен план за външни инвестиции, чиято цел е да мобилизира 62 милиарда евро като принос за изпълнението на целите на ООН за развитие и за справянето с първопричините за миграцията;

40.

във връзка с това призовава инициативата на Комисията да бъде приложена чрез подписването на специално споразумение с държавите членки и други международни партньори, с което те да се ангажират да предоставят суми, съответстващи на общия размер на вноските, предоставени от ЕС, като стимули за нови публични и частни инвестиции;

41.

приветства представения през септември план, който се основава на три стълба: мобилизиране на частни инвестиции, засилване на техническата помощ и подобряване на общата бизнес среда; изразява съжаление за това, че местните и регионалните власти не са упоменати в съобщението, и подчертава колко е важно предоставянето на помощи и ресурси на местните и регионалните власти. Вторият стълб очевидно трябва да включва и МРВ, а КР следва да бъде партньор в неговото изпълнение. Атласът на децентрализираното сътрудничество на КР би могъл да бъде полезен инструмент за идентифициране на проектите, които се нуждаят от финансиране и от потенциални партньори за сътрудничество. Призовава за това местните и регионалните власти да бъдат представени в управленската структура на плана за външни инвестиции;

42.

с оглед на това настоятелно призовава ЕК да включи КР в разработването на плана в качеството му на представител на местните и регионалните власти в ЕС, много от които имат обширен опит в сътрудничеството за развитие;

43.

настоятелно призовава Комисията да проучи начини за ангажиране на различни групи на диаспорите в държавите — членки на ЕС, като партньори за финансиране на инвестиции в техните държави на произход. През 2013 г. мигрантите от развиващите се страни са изпратили в своите страни над 400 милиарда евро. Тези парични преводи имат тенденцията да са по-стабилни от другите частни капиталови потоци, като се има предвид, че по време на неотдавнашната глобална финансова криза те отчетоха спад от едва 5 % и бързо се връщат на нивата отпреди кризата. Добър пример за потенциала на паричните преводи е фактът, че през 2013 г. паричните преводи, изпратени от диаспората в Сенегал, са възлезли на 10 % от БВП на страната.

44.

отново изтъква, че МРВ както в ЕС, така и в третите държави могат и трябва да играят роля в общите усилия, наред с европейското и националното равнище и третите държави, за изпълнение на партньорствата в областта на миграцията. По-конкретно МРВ трябва да играят роля за повишаване на осведомеността и предоставяне на необходимата информация на гражданите в държавите на произход, транзитно преминаване и дестинация;

45.

потенциалните мигранти трябва да бъдат запознати с рисковете и опасностите, с които ще се сблъскат при опита си да влязат в Европа по нерегламентиран начин. Те трябва да бъдат информирани и за условията и структурите в държавите на дестинация, включително за пазара на труда, достъпа до съответните обучения и езикови курсове, и условията за събиране на семействата. Потенциалните мигранти следва да бъдат запознати с културните различия между държавата им на произход и държавата на дестинация и да бъдат предупредени какъв тип поведение и практики са неприемливи;

46.

хората и предприятията в държавите на дестинация следва да бъдат информирани за ползите от миграцията и да бъдат подходящо обучени да допринасят за интеграцията на мигрантите. Такава информация може да се предоставя най-добре на местно и регионално равнище, тъй като тези органи са най-близо до гражданите. Добрите политики за законна миграция и дългосрочна интеграция на местно и регионално равнище позволяват да се противодейства на явления, като расизма и ксенофобията;

47.

припомня, че макар и в увода на предложената рамка за партньорство да се споменава необходимостта от укрепване на изграждането на капацитет на местно равнище посредством политиките за развитие и съседство, тя не съдържа повече подробности за конкретни мерки в отговор на тези нужди. КР може и следва да бъде партньор в усилията за изграждане на капацитет на местно и регионално равнище в партньорските държави;

48.

подчертава необходимостта от инвестиране в местния капацитет и в действия на равнището на местните и регионалните власти в партньорските държави. Местните власти следва да бъдат партньори в рамките на всички стълбове на плана за външни инвестиции и КР подкрепя предложението на PLATFORMA за сътрудничество между градове в ЕС и градове в партньорски държави като ключов инструмент за прилагане на новия подход, изграждане на капацитет и споделяне на технически експертен опит в управлението на миграцията на местно равнище; във връзка с това счита, че планът за външни инвестиции следва да финансира прякото сътрудничество между отделните градове и региони;

49.

изтъква, че сътрудничеството между ЕС, държавите членки, МРВ в ЕС и МРВ в държавите на произход и транзитно преминаване на мигрантите може да допринесе за по-ефективното управление на миграцията, което ще е от полза за всички. За тази цел е необходимо ЕС и държавите членки да оказват както финансова, така и политическа подкрепа на МРВ.

30.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 207/39

1.

отбелязва, че Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, приета от Организацията на обединените нации през септември 2015 г., определя амбициозна нова рамка за изпълнение на ангажиментите, като призовава всички държави да положат усилия за преминаване към приобщаващи и устойчиви стратегии за развитие както на национално, така и на международно равнище;

2.

посочва, че Програмата до 2030 г. от самото начало е дефинирана като универсална, т.е. задължаваща всяка една от страните, включително ЕС и неговите държави членки, да преразгледат националните си политики и международните си ангажименти, за да ги приведат в съответствие с целите и задачите на Програмата до 2030 г.; при все това обръща внимание на факта, че тази задача трябва да се изпълнява не само на национално равнище, но и в рамките на политиките и компетенциите на регионалните и местните власти на ЕС;

3.

подчертава, че ЕС и неговите държави членки трябва да играят съществена роля в разработването и прилагането на Програмата до 2030 г.; в този смисъл оценява като положителен постигнатия напредък чрез съобщенията относно „Следващи стъпки за устойчиво европейско бъдеще: европейски действия за устойчивост“ и „Глобалната стратегия за външната политика и политиката на сигурност на ЕС“;

4.

счита, че Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие трябва да се възприема като програма на много равнища и с множество участници, която призовава и ангажира всички публични власти на различните им равнища (местно, регионално, национално и международно), както и други обществени участници, извън правителствената сфера; обръща същевременно внимание на факта, че много от целите и задачите на Програмата до 2030 г. засягат пряко областите на дейност и компетентност на поднационалните власти, така че за тяхното изпълнение е необходимо да се насърчава пълноценното участие на регионите и на местните власти в транспонирането на ЦУР и в изготвянето на политиките за постигането им;

5.

изразява съгласие с Комисията относно необходимостта от установяване на нов консенсус за развитието, който преразглежда и актуализира договорения през 2005 г., за да се намери отговор на предизвикателствата, съдържащи се в Програмата до 2030 г., както и на промените, настъпили в международната среда и в системата за сътрудничество за развитие;

6.

споделя мнението на Комисията, че най-добрият начин да се постигне напредък по Програмата до 2030 г. е да се задълбочи координацията на политиките за сътрудничество между ЕС и неговите държави членки; набляга при все това, предвид цялостния характер на Програмата до 2030 г. и взаимосвързаността на нейните цели, че е необходимо да се насърчава напредъкът по отношение на съгласуваността на политиките както на равнището на Общността, така и в държавите членки;

7.

посочва, че ускоряването на глобализацията създаде по-интегриран и сложен свят, с промени в естеството и разпределението на властта на международно равнище, по-голяма разнородност сред развиващите се страни, ново разпределение на световната бедност, увеличаване на неравенствата в рамките на държавите и разширяване на пространството на международните обществени блага; счита, че Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие представлява ясно намерение да се отговори на горепосочените промени и на предизвикателствата, свързани с насърчаване на развитието през следващите десетилетия;

8.

посочва универсалния характер на Програмата до 2030 г., който налага всички държави и общества да направят усилие за сътрудничество, за да опитат да приведат политиките си в съответствие с целите на Програмата; обръща при все това внимание на необходимостта тези усилия да бъдат направени на всички равнища на публичните действия, в т.ч. регионалните и местните власти;

9.

потвърждава, че намеренията, заложени в ЦУР, налагат да се излезе извън работната рамка на официалната помощ за развитие (ОПР); дава си сметка, че макар и ОПР да продължава да бъде от съществено значение като източник на финансиране на най-бедните страни и като катализатор на промени в други категории страни, новата програма налага по-широка перспектива, включваща други потоци и инструменти, които са извън периметъра на ОПР;

10.

счита, че необходимостта от мобилизиране на средства и капацитет извън помощта налага да се предприеме по-стратегически подход спрямо различните схеми и условия, съществуващи в международен мащаб; макар че сътрудничеството Север—Юг ще продължава да играе важна роля в бъдеще, е необходимо то да се развива по по-координиран начин със схемите за сътрудничество Юг—Юг или триъгълната схема; в същия ред на мисли обръща внимание на съществената роля, която може да има децентрализираното сътрудничество в новата програма за насърчаване на обмена на опит между заинтересованите страни на поднационално равнище в областта на техните специфични компетенции; смята в заключение, че сътрудничеството между ЕС и държавите членки трябва да използва в по-голяма степен различните механизми за регионално и многостранно сътрудничество, в съответствие с логиката на действие на няколко равнища, на която се основава Програмата до 2030 г.;

11.

счита, че от гледна точка на своите амбиции и всеобхватния си характер Програмата до 2030 г. изисква участието на повече и по-разнообразни участници в нейна подкрепа, включително местните и регионалните власти, както и организациите на гражданското общество, предприятия, фондации, университети или изследователски центрове, наред с другото, за да се мобилизира и капитализира добавената стойност, която всеки един от тях е натрупал въз основа на своя опит и сфера на действие;

12.

подкрепя намерението за силна и активна ангажираност на ЕС и неговите държави членки с изпълнението на Програмата до 2030 г., поради което е необходимо да се насърчава съгласувано интегриране на ЦУР във всички публични политики, прилагани в ЕС на различни равнища — общностно, национално, регионално и местно — и подчертава необходимостта от постепенно привеждане в съответствие на политиките и стимулите, с които работят участниците, със заложените в Програмата цели;

13.

отбелязва, че външната дейност на ЕС има ключова роля за постигането на ЦУР и във връзка с това приветства постигнатия напредък за ефективно изпълнение на тази задача, в съответствие с приоритетите, определени в Договора за Европейския съюз (ДЕС — член 21, параграф 2) и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС — член 208); подкрепя намерението на Комисията да направи така, че новият консенсус за развитие да допринася за ефективното осъществяване на приоритетите на външната дейност на Европейския съюз, така както са определени в Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз;

14.

подкрепя намерението на Комисията да подобри координацията между политиката за развитие и другите общностни политики, които се прилагат на международно равнище, като например в областта на хуманитарната помощ, търговията, регионалната интеграция, здравеопазването, образованието, енергетиката, рибарството, селското стопанство, околната среда, науката и технологиите, миграцията и убежището или европейската политика за съседство; подчертава при все това, че не е достатъчно само да се подобри координацията на политиките, а трябва също да се увеличи степента на съгласуваност на тези политики с целите за развитие, договорени на международно равнище;

15.

споделя мнението на Комисията, че за да бъде ефективен, отговорът трябва да бъде общ и да отговаря на споделени критерии от страна на Европейския съюз; подчертава при все това, че тази координация трябва да се осъществява не само между ЕС и държавите членки, но и между тях и местните и регионалните власти, които притежават част от правомощията, необходими за реалното изпълнение на ЦУР;

16.

подкрепя намерението на Комисията да обвърже сътрудничеството за развитие на Европейския съюз и държавите членки с подход, основан на правата, който превръща хората в пълноценни участници и адресати на усилията за развитие; смята също, че този подход е съвместим с ЦУР и принципа, заложен в Програмата до 2030 г., а именно никой да не бъде забравен, и да се направи така, че напредъкът в областта на развитието да достигне до най-беззащитните и най-уязвимите сектори на обществото;

17.

споделя акцента, който Комисията поставя върху равенството между половете, което е същността на подхода, основан на правата, и трябва да ръководи цялата дейност на ЕС и неговите държави членки в областта на сътрудничеството за развитие, както и на децентрализираното сътрудничество, което означава да се работи не само за отстраняване на съществуващите неравенства, но и за насърчаване на правата на жените, тяхното овластяване и достъпа им до образование на всички равнища;

18.

смята, че една от главните цели на политиката за развитие на ЕС и държавите членки е да подкрепят страните в борбата им срещу бедността, в т.ч. подобряване на предоставянето и качеството на основните обществени услуги за цялото население, както е предвидено в Програмата до 2030 г.; обръща обаче внимание на факта, че голяма част от тези услуги се предоставя от децентрализираните администрации и че е изключително важно местните и регионалните власти да бъдат подкрепяни в изпълнението на ЦУР;

19.

одобрява целта на Програмата до 2030 г., а именно изграждането на приобщаващи общества чрез борба срещу неравенството и насърчаване на социалното сближаване; същевременно счита, че децентрализираната администрация играе основна роля за идентифициране и коригиране на процесите на социално изключване и маргинализация, които са в основата на неравенството;

20.

отбелязва, че е важно да се изградят мирни и добре управлявани общества, като се изкоренят несигурността и насилието и се укрепят ефективните и прозрачни институции; обръща внимание на необходимостта този процес да се изгради от най-близката до гражданите териториална основа, подкрепяйки подобряването на работата на местните и регионалните институции, за да се улесни по този начин установяването на механизмите за участие и демократичен контрол от страна на гражданите, ангажирани с изпълнението на заложеното в Програмата до 2030 г. по отношение на целите за устойчиво развитие, така че обучението по глобално гражданство да се превърне в неизменна част от политиките и стратегиите на различните правителствени или неправителствени участници и заинтересовани страни, участващи в международната система за сътрудничество за развитие;

21.

споделя целта на Програмата до 2030 г. да осигури условията на екологична устойчивост на процесите на развитие, като подобри управлението на природните ресурси и защитата на най-уязвимите екосистеми; местните и регионалните власти отново са ключът за осъществяването на тези политики, съвместявайки устойчивостта с икономическия и социалния прогрес на засегнатите общности; тази цел е изключително целесъобразна с оглед на ЦУР 11, която повдига въпроса за необходимостта „градовете и населените места да станат приобщаващи, сигурни, издръжливи и устойчиви“;

22.

счита, че е важно страните да се насърчават да поемат по пътя на приобщаващо и устойчиво икономическо развитие, способно да генерира достойни работни места, така както се предлага в Програмата до 2030 г.; обръща внимание на ролята, която могат да имат местните и регионалните власти за насърчаване на тези процеси, създавайки производствена база върху добре определени териториални основи чрез партньорства между заинтересованите лица, в т.ч. малките и средните предприятия на местно равнище;

23.

обръща в заключение внимание на важната роля на децентрализираната публична администрация в страните партньори за конкретизиране на Програмата до 2030 г.; акцентира на ролята, която може да има децентрализираното сътрудничество за трансфера на опит и капацитет между тези участници; настоява новият консенсус за развитие да признае и насърчи потенциала на този вид сътрудничество;

24.

отбелязва, че макар и всяка страна да трябва да отговаря за собственото си развитие, постигането на ЦУР може да се превърне в реалност само ако се създаде Световен алианс, който включва всички държави, многостранните институции и останалите социални участници, и в рамките на който да се работи в сътрудничество за изготвянето на приобщаващи и устойчиви стратегии за развитие, както е посочено в Програмата до 2030 г.; същевременно заявява отново, че местните и регионалните власти трябва да бъдат част от това усилие за сътрудничество, допринасяйки с капацитет и собствени ресурси в областта им на действие;

25.

акцентира на съществената роля, която може да има децентрализираното сътрудничество за формирането на партньорства с множество участници, насочени към насърчаване на промените в развиващите се страни, в съответствие с препоръките на Програмата до 2030 г.; приносът на тази форма на сътрудничество и взаимното ѝ допълване с други механизми трябва да бъдат признати в новия консенсус за развитие;

26.

подчертава, че е целесъобразно Европейският съюз и неговите държави членки да улесняват процесите на координация, разпределение на задачите и съгласуваността между участниците в рамките на този Световен алианс; счита, че тази цел ще бъде постигната по-лесно, ако Европейският съюз и неговите държави членки укрепят съвместното програмиране в областта на сътрудничеството за развитие на основата на обща визия, договорена със страните партньори; обръща при все това внимание на необходимостта от участие на местните и регионалните власти в този процес на диалог и съгласуване;

27.

счита във връзка с това, че усилието за координация трябва да се изразява в оперативен план в привеждането в действие на общи примерни програми в страните партньори; подчертава също така, че е важно да се действа, когато е възможно, посредством съвместни действия на национално, регионално или международно равнище, за да се подобри кумулативното въздействие от дейността на Европейския съюз и неговите държави членки; подчертава освен това, че участниците в децентрализираното сътрудничество трябва да участват и в процесите на определяне и изпълнение на тези програми, както и в мониторинга и оценката им;

28.

настоятелно призовава, когато е възможно, в страните партньори да се използват форми на сътрудничество, като например пряко подпомагане на бюджета или доверителни фондове на ЕС, които улесняват координацията между различните участници и дават възможност за по-интегрирано и гъвкаво използване на средствата в страните партньори;

29.

изразява съгласие с Комисията относно целесъобразността от масовото мобилизиране на публични и частни, национални и международни средства за целите на Програмата до 2030 г., така както е посочено в Програмата за действие от Акра; счита, че във връзка с това е важно да се използват публични средства с цел мобилизиране и привличане на частни средства за развитието чрез използването на иновативни финансови инструменти и различни форми на смесено финансиране (комбинация от дарения и кредити); при все това отбелязва, че е важно да се гарантира по адекватен начин, че мобилизираните средства: i) имат ясна цел, насочена към развитието; ii) отговарят на приоритетите на страната партньор; iii) имат ясна допълняемост спрямо публичните средства; и iv) подлежат на ефикасни механизми за контрол на тяхното използване/предназначение и на поетапни проверки на напредъка в постигането на поставените цели за развитие;

30.

подчертава, че за сътрудничеството за развитие е важно ЕС и държавите членки да организират, мобилизират и включат максимален брой участници в подкрепа на ЦУР, включително местните и регионалните власти, частния сектор, гражданското общество и академичните среди, наред с други, като всеки допринесе със съответните си умения, опит и средства; обръща внимание на факта, че децентрализираното сътрудничество е изключително подходяща форма на сътрудничество за насърчаване и организиране на този вид партньорства с множество участници с териториална основа; призовава Комисията и държавите членки да оказват подкрепа, за да могат местните и регионалните публични власти да интегрират ЦУР в своите политики; подчертава, че децентрализираното сътрудничество е особено подходяща област за създаване на пространства за глобалното гражданство, с цел гражданите да дискутират целите за устойчиво развитие, да участват в публичните политики за тяхното постигане, както и в мониторинга на изпълнението на Програмата до 2030 г.;

31.

подчертава значението на укрепването на техническия и институционалния капацитет на страните партньори, за да могат да насърчат прехода към разработването на приобщаващи и устойчиви стратегии, както се изисква в Програмата до 2030 г.; обръща внимание на необходимостта този процес да обхване и децентрализираната администрация на страните партньори;

32.

подчертава, че е целесъобразно в рамките на сътрудничеството за развитие ЕС и неговите държави членки да разпределят средствата си по силата на ясни и прозрачни правила, отчитайки потребностите, структурните недостатъци и капацитета за мобилизиране на алтернативни средства на страните партньори; настоява също така използването на средствата и дейностите да отговарят на принципа никой да не бъде забравен;

33.

посочва, че в съответствие с горепосоченото страните с най-ниски доходи, и по-специално най-слаборазвитите страни, както и тези с нестабилни правителства или в ситуации след конфликт трябва да бъдат приоритетни получатели при най-добри преференциални условия на международната помощ от ЕС и неговите държави членки;

34.

предупреждава обаче, че много страни със средни доходи страдат от сериозни структурни ограничения, имат много различни вътрешни ситуации, нестабилни институции и разпокъсани общества; сътрудничеството за развитие, в т.ч. финансовото сътрудничество, може да бъде полезно, за да даде възможност на тези страни да преодолеят слабостите си и да насърчат процеса на устойчиво развитие, което би подобрило капацитета им да участват активно в изпълнението на Програмата до 2030 г.;

35.

счита, че съобразената с правилата миграция може да има ефекта на лост на прогреса както за държавата на произход, така и за тази на дестинация, освен че може да бъде полезна за самите мигранти; счита, че правилното управление на миграцията трябва да бъде част от целите на дейностите за развитие, в опит да се намери регламентиран отговор и подходяща подкрепа за защита на човешките права на мигрантите по миграционния път и в държавата на дестинация и да им бъдат предложени възможности в държавите им на произход, с цел облекчаване на натиска от неконтролираните миграционни потоци;

36.

отбелязва, че инструментариумът на сътрудничеството за развитие излиза от конкретната сфера на международната помощ и включва средства, които, макар и да не са измерими като ОПР, имат потенциал за създаване на възможности за развитие; счита, че сътрудничеството за развитие на ЕС и неговите държави членки трябва да включва активно тази палитра от инструменти и да адаптира използваните източници и инструменти към специфичните условия във всяка една от страните партньори, включително в страните със средни доходи;

37.

подкрепя предложението на Комисията да стартира амбициозен план за външни инвестиции, за да се опита да мобилизира частни инвестиции, да укрепи техническата помощ за правилно формулиране на проектите на местните власти и на предприятията и да създаде добър бизнес климат, при което надлежно да бъдат вземани предвид приоритетите на местните и регионалните власти за териториалното развитие; счита, че планът трябва да бъде приведен в съответствие с целите, заложени в Програмата до 2030 г., и да улесни участието на местните и регионалните власти с цел правилното му прилагане;

38.

изразява съгласие с Комисията, че е важно да се подкрепят програмите за регионална интеграция, за да се даде възможност за укрепване на процесите на развитие на съответните страни и да се подобри предоставянето на регионални обществени блага с цел по-ефективно изпълнение на Програмата до 2030 г.; приема, че е необходимо преразглеждане на политиката за съседство в съответствие с новите приоритети, произтичащи от Програмата до 2030 г.; същевременно посочва, че е необходимо, в рамките на тази политика, да се укрепи сътрудничеството между регионите посредством подходящи мерки за подкрепа;

39.

подчертава необходимостта от продължаване на усилията за подобряване на ефективността на сътрудничеството за развитие, прилагайки договореното на срещите на върха в Рим, Париж, Акра и Пусан; същевременно счита, че е важно да се подкрепи развитието на институционалния капацитет в страните партньори и наред с останалото те да се насърчават в своите национални документи за планиране да вземат предвид и най-важните приоритети на местните и регионалните власти, за да може усилията за сътрудничество да дадат своя резултат и да отразят потребностите на съответния район и неговите жители;

40.

отбелязва, че сътрудничеството за развитие не може само по себе си да финансира промените, които се изискват в Програмата до 2030 г.; подчерта във връзка с това, че е необходимо ЕС и държавите членки да използват сътрудничеството като механизъм за мобилизиране на допълнителни средства от други източници и като катализатор за промяна на стимулите и насърчаване на положителни промени в развиващите се страни;

41.

припомня, че ако страните от ЕС искат да бъдат надежден участник на международната сцена, те трябва да спазват ангажиментите си; счита във връзка с това, че те следва да се стремят да постигнат поставените от ЕС цели в рамките на международната програма за финансиране на развитието; освен това одобрява факта, че страните трябва да спазват ангажиментите, поети по силата на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, в т.ч. споразуменията в областта на финансирането за околната среда;

42.

потвърждава, че е целесъобразно сътрудничеството да се адаптира към периметъра на инструментите и действията, които, извън помощта, се използват в международната система в подкрепа на процесите за развитие; във връзка с това счита, че е целесъобразно да се продължат усилията на ОИСР, за да се създаде нова методика за измерване в областта на финансирането на развитието, в т.ч. създаването на обща официална подкрепа за устойчиво развитие;

43.

признава, че за много от проблемите, за които се споменава в Програмата до 2030 г., липсват ефективни технически отговори, поради което е необходимо да се търсят алтернативни решения, основаващи се на креативността, насърчаването на знанията и технологичните и социалните иновации; счита във връзка с това, че децентрализираното сътрудничество може да играе важна роля, като предава натрупания на местно и регионално равнище опит;

44.

отбелязва, че Програмата до 2030 г. няма да може да бъде осъществена, ако не се подобри значително съгласуваността на политиките, като се отчита въздействието на всички публични политики върху целите за развитие; набляга освен това на факта, че напредъкът по отношение на съгласуването трябва да се постига както между различните сегменти на публичната дейност (в хоризонтален план), така и между различните равнища на управление (местно, регионално, национално и общностно) посредством подход на цялостно управление (whole-of-government) в публичните политики и програми в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план;

45.

обръща внимание на необходимостта от това всички действащи лица в областта на сътрудничеството на ЕС да участват в усилието за прозрачност във връзка с ресурсите, мобилизирани от всеки от тях; счита, че публичните власти (на общностно, национално, регионално и местно равнище) трябва да бъдат главни действащи лица в това усилие като средство за подобряване на отчетността и качеството на техните действия;

46.

счита, че обвързването на действията за промяна с територията, в съчетание с участието на заинтересованите лица, които съжителстват на тази територия, и с подкрепата на децентрализираното сътрудничество, може да се окаже най-добрият начин за насърчаване на наситен и мащабен процес на преход към приобщаващи и устойчиви модели за развитие;

47.

във връзка с посоченото по-горе Комитетът на регионите отправя отново своето предложение да допринася за изпълнението на Програмата до 2030 г. и обмена на знания и опит с останалите публични власти и с техните партньори в развиващите се държави посредством платформата за информация и обсъждане на местните и регионалните власти в областта на развитието, провеждания на всеки две години диалог по въпросите на децентрализираното сътрудничество и международните форуми на Евро-Средиземноморската асамблея на регионалните и местните власти (ARLEM) и годишната Конференция на регионалните и местните власти за Източното партньорство (CORLEAP). Комитетът на регионите би искал да насърчава и координира децентрализираното сътрудничество между местните и регионалните власти на Европейския съюз и местните и регионалните власти на съседните държави в рамките на конкретни инициативи, като Инициативата от Никозия за Либия;

48.

счита за важно да се развива стабилна комуникационна политика в областта на устойчивото развитие, така че да се изгражда по-информирано мнение за предизвикателствата и приложимите политики и да се стига до по-осъзната и активна подкрепа от страна на гражданите, разбирайки сътрудничеството за развитие и ангажимента към Програмата до 2030 г. като инвестиция за бъдещето; необходимо е също така значението на целите на сътрудничеството за развитие да достигне до европейските граждани чрез представяне на взаимните ползи от тази политика, като създаването на регионални зони на стабилност; и накрая е необходимо да се даде видимост на действията на различните заинтересовани страни, участващи в процеса, в това число на местните и регионалните власти, а в техните рамки — на най-отдалечените региони, които от години развиват успешни политики на сътрудничество със съседните им страни;

49.

подкрепя идеята всички действащи лица в областта на сътрудничеството да приспособят постепенно системите си за докладване и показателите си за мониторинг към съдържанието на Програмата до 2030 г.; приветства също така изготвянето на съвместни обобщени доклади, в които да се отчита напредъкът по Програмата до 2030 г. и които да бъдат представени на Политическия форум на високо равнище на ООН; призовава местните и регионалните власти да участват активно в изготвянето на тези доклади, отчитайки се за проведените дейности в техните области на компетентност и чрез децентрализираното сътрудничество;

50.

изразява съгласие с необходимостта от укрепване на статистическите системи, за да се гарантира мониторингът на Програмата до 2030 г.; обръща внимание на необходимостта укрепването да обхване също регионалната и местната информация, за да се гарантира напредък във всички сектори и територии.

30.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 207/45

1.

отбелязва, че наличието на чиста вода в достатъчни количества, като източник на живот, е от основно значение за нашето здраве и благоденствие. Водата предлага много възможности за развитие, но същевременно представлява и заплаха. Наводненията, сушата и лошото качество на водата застрашават живота, здравето и благоденствието ни;

2.

приветства Европейската комисия за това, че през 2000 г. представи Рамковата директива за водите (РДВ), която — допълнена от по-специфично общностно законодателство (1) — рационализира голяма част от действащите разпоредби, определи подход към управлението на водите, основан на речните басейни, и въведе амбициозни дългосрочни цели за управление на водите;

3.

е в течение на работата на Европейската комисия върху следните елементи на европейската политика за водите:

4.

привлича вниманието върху факта, че в повечето държави членки местните и регионалните власти имат институционални и политически отговорности и правомощия в областта на управлението на водите и следователно отговарят за прилагането на повечето директиви на ЕС за водите. Освен това местните и регионалните власти често отговарят за области на политика, които са от значение за устойчивото управление на водите, включително по отношение на териториалното устройство, инфраструктурата, политиката за мобилност, разрешителните, селското стопанство и управлението на ландшафта, водоснабдяването, опазването на повърхностните и подземните води, приспособяването към изменението на климата и защитата от наводнения;

5.

взема под внимание заключенията на Съвета относно устойчивото управление на водите от 17 октомври 2016 г. Комитетът подкрепя заключенията на Съвета, че водата е основен приоритет и изразява съгласие с разбирането, че задачите, свързани с водата, се различават в отделните държави — членки на ЕС, и че, следователно, е налице необходимост от гъвкавост в избора на решения, наред с другото, относно нуждата от изграждането на инфраструктури за регулиране на водните ресурси с цел постигане на добро състояние на околната среда и на водните обекти и задоволяване на търсенето;

6.

обръща внимание на спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност. Националният, регионалният и местният контекст е от решаващо значение, например при мерки във връзка с повторното използване на вода или за подобряване на ефективността от страна на търсенето (икономии на вода), поради различаващата се степен на наличност на водни ресурси. Поради това е важно, изхождайки от една европейска рамка, да се предоставя възможност за разглеждане на тази проблематика на национално, регионално и местно равнище и за предприемане на необходимите мерки на тези равнища;

7.

отбелязва много амбициозната доброволна програма за водите в градските райони до 2030 г., изготвена на конференцията в Леуварден през февруари 2016 г., посветена на градовете и водите, и насърчава европейските градове да се присъединят към нея;

8.

подкрепя намерението на Европейската комисия през 2017 г., в контекста на прилагането на Плана за действие за кръговата икономика, да представи предложение за минимални изисквания относно повторното използване на водата и за преразглеждане на Директивата за питейната вода (в рамките на REFIT) (2), обаче отбелязва, че трябва да се следи те да не доведат до евентуални непропорционални отрицателни последици за други сектори, като например селското стопанство;

9.

подчертава, че трябва да се вземат предвид разликите между регионите от гледна точка на наличието на водни ресурси. Не следва да се налага задължение за повторно използване на водата, ако то не е оправдано. Като цяло повторното използване на водата може да предложи решения в регионите, където наличието на водни ресурси е проблем;

10.

призовава във връзка с това, в рамките на балансиран и съгласуван подход, Европейската комисия да гарантира, че повторното използване на водата се прилага само като допълнителна възможност за снабдяване с вода и е съпътствано от повишаване на ефективността по отношение на търсенето, както и че възможните последици от намаляването на водните ресурси ще бъдат анализирани и взети предвид;

11.

счита, че е от съществено значение с това становище по собствена инициатива местните и регионалните власти да отправят препоръки за подобряване на прилагането на законодателството на ЕС в областта на водите и да продължат и занапред да участват активно в бъдещата европейска политика за водите;

12.

се е произнасял неколкократно по въпроси, свързани с управлението на водите. Настоящото становище по собствена инициатива е продължение на предходни становища на КР, като например:

13.

подчертава, че що се отнася до въздействието на изменението на климата върху управлението на водите, политическите мерки на местно, регионално, национално равнище и на равнището на ЕС трябва да бъдат тясно свързани и съгласувани с мерките в рамките на стратегията на ЕС за приспособяване към изменението на климата. Във връзка с това се позовава на становището си относно „Към нова стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата посредством интегриран подход“, CdR 2430/2016;

14.

отчита широкия обхват на политиката за водите и в настоящото становище по собствена инициатива се съсредоточава върху управлението на вътрешните води, по-специално върху качеството на водата, недостига на прясна вода, както и защитата от наводнения. Управлението на морските и океанските води, а следователно и Рамковата директива за морска стратегия и Директивата относно акваториалното устройство, които бяха разгледани в предишни становища на КР, не се разглеждат в настоящото становище;

15.

предвид изменението на климата и по-нататъшното интензифициране на земеползването, привлича вниманието върху големите предизвикателства, свързани с управлението на водите, пред които сме изправени:

16.

привлича вниманието върху значителната икономическа стойност на водния сектор и икономическото значение на доброто управление на водите. Няколко примера:

17.

счита, че тъй като все още съществуват много неясноти относно размера и въздействието на бъдещите проблеми, свързани с водата, а и правните рамки се различават, една политика, основана на „проектна концепция“, може да се счита за добра отправна точка за подобряване на връзките между различните институции и за проучване на нови новаторски пътища за разработване на политика, позволяващи сътрудничество между различните сектори чрез търсене на полезни взаимодействия и избягване на конфликти. Целесъобразно е да се приложи т.нар. „адаптивна политика“. В таблицата по-долу са показани различните варианти.

18.

призовава Комисията, в рамките на предстоящото преразглеждане на Директивата за питейната вода, да проучи мерките, свързани с повторното използване на водата, евентуалното преразглеждане на Директивата за пречистването на градските отпадъчни води и, в по-дългосрочен план, с преразглеждането на Рамковата директива за водите, както и възможните варианти за действия за адаптивна политика в рамките на политиката за водите. Проучването би следвало да се съсредоточи върху основните предпоставки за провеждането на адаптивна политика, а именно всеобхватност, обмен на информация, гъвкавост и диференциация по отношение на усилията и иновациите. Когато се проучват възможности за нова политика, Комисията следва да се консултира с местните и регионалните власти, за да се гарантира, че бъдещите предложения ще бъдат в техен интерес и ще подкрепят техните правомощия, вместо да ги ограничават.

19.

призовава Европейската комисия да трансформира своите до голяма степен секторни политики за водите в интегрална политика и да заложи в това отношение на интегрирането на управлението на водите като хоризонтален елемент в други области на политиката, тясно свързани с този ресурс, каквито са консумацията от човека, енергетиката, земеделието, рибарството, туризмът, околната среда и т.н.;

20.

смята, че принципът на предпазливост и принципът „замърсителят плаща“ следва да продължат да се използват като отправна точка в областта на политиката за водите. Въпреки това при диференциран подход всички възможности следва да останат открити, за да могат да се изберат най-ефективните и ефикасни решения, така че — в изключителни случаи — да е възможно отклонение от изходната точка; споменатите решения ще се реализират посредством иновативни, конкретни и екологично устойчиви научни подходи;

21.

посочва във връзка с това, че енергията и енергийните разходи могат да се окажат сериозна пречка за прилагането на иновации, нетрадиционни решения за справяне с недостига на вода, като преноса на вода към засегнати от суша райони или инсталации за обезсоляване, и подчертава, че в този контекст при разработването на политиките на ЕС трябва да се вземе под внимание използването на енергия от възобновяеми източници, както и потенциалът на самата вода като източник на енергия;

22.

обръща внимание върху нарастващата употреба на лекарствени продукти, като напр. антибиотици, чиито активни вещества, преминавайки през канализацията, попадат в повърхностните води. Това води до необходимост от по-големи усилия за производство на питейна вода от повърхностни води, а може да доведе и до по-висок риск от резистентност към бактерии. Решението на този проблем се съдържа в подход, основан на дифузни източници на отпадъчни лекарствени продукти: медицински отпадъци и лекарствени вещества в урината и фекалиите;

23.

насърчава държавите членки и местните и регионалните власти да включат в своите политики за водата концепцията за екологосъобразна инфраструктура и мерки за естествено задържане на водите (МЕЗВ) в допълнение или като алтернатива на традиционните структурни мерки (напр. намаляване на хидро-морфологичния натиск в речните басейни), в своите оперативни програми по ЕСИФ (напр. за възстановяване на влажни зони и гори) или в градоустройството (напр. за съхранение на дъждовна вода (за повторна употреба), или с цел увеличаване на задържането на вода за намаляване на последиците от наводнения);

24.

привлича вниманието върху необходимостта от подобряване на управлението на водите, като се спомага за опазването на доставките на чиста вода в случай на природни бедствия (12);

25.

насърчава местните и регионалните власти да работят заедно със застрахователните дружества и националните власти, за да се гарантира, че всички домакинства, земеделски стопанства и предприятия, които биха могли да бъдат засегнати от наводнения, могат да бъдат застраховани на достъпна цена. Необходима е допълнителна работа и за да се гарантира, че всички заинтересовани страни признават, че изграждането на устойчивост още от самото начало е най-ефективният начин за минимизиране на рисковете и намаляване на дългосрочните разходи в резултат на природни бедствия;

26.

отбелязва, че целите на различните области на политика са сами по себе си приемливи („планирана политика“). Необходимите мерки за изпълнението им обаче често се оказват в противоречие помежду си. Комитетът привлича вниманието върху факта, че в регионите и градовете, на чието равнище се осъществява прилагането на политиката, често трябва да се прави компромис между такива противоречащи си мерки;

27.

призовава Европейската комисия да засили обмена на информация във възходяща посока от изпълнителите на политиката за водите, т.е. местните и регионалните власти, към създателите на политиките в Брюксел и да взема предвид информацията относно противоречащи си цели, например в своята нова политика или при внасянето на промени в нея;

28.

очаква посредством планираното преразглеждане на Директивата за питейната вода да се подобрят механизмите за мониторинг и параметрите на анализите, да се осигури по-добър достъп до информация за качеството на питейната вода за гражданите, да се разреши проблемът с течовете, да се разработи регулаторна рамка за малки или индивидуални източници на питейна вода, да се предложат решения на проблемите, причинявани от материали в контакт с питейната вода и да се актуализират действащите дерогации от законодателството;

29.

настоява бъдещото преразглеждане на Директивата за пречистването на градските отпадъчни води (ДПГОВ) да бъде насочено по-специално към подобряване на мониторинга, докладването и публичното разпространение на данни, и настоятелно препоръчва да се вземат предвид връзките с кръговата икономика и ефективното използване на ресурсите в ЕС; държавите членки би трябвало да бъдат облекчени по отношение на докладването, поне до степента, до която вече са изпълнили своите задължения;

30.

приветства новия подход на Европейската комисия за оценяване на това „колко остава до постигането на съответствие“, съсредоточен върху оставащите пропуски при действително правилно събраните, свързани и пречистени отпадъчни води, който допълва официалната оценка на спазването на правните задължения, произтичащи от Директивата за пречистването на градските отпадъчни води (ДПГОВ); отбелязва със задоволство, че в своя Осми доклад за степента на изпълнение на ДПГОВ Европейската комисия за пръв път е обработила и включила резултати на регионално равнище и призовава Европейската комисия да продължи да използва както подхода „колко остава до постигането на съответствие“, така и регионалния подход, като ги доразвие в сътрудничество с местните и регионалните участници;

31.

призовава Европейската комисия, държавите членки и местните и регионалните власти да намаляват недостига на вода и да продължат да повишават водната ефективност, по-специално чрез:

32.

отбелязва, че съществува напрежение между целите за качеството на водите и общата селскостопанска политика (ОСП) и призовава Европейската комисия да осигури по-добро съгласуване между тези две области на политика. ЕС следва да избягва задълбочаването на подобни противоречия и свързаната с тях административна тежест поради необходимостта от прилагане на потенциално противоречащо си законодателство. Вместо това трябва по-скоро да търси най-ефективните, рентабилни и взаимно подсилващи се компромиси;

33.

счита, че е целесъобразно и необходимо в РДВ да се интегрира Директива 91/676/ЕИО от 12 декември 1991 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници, за да се уеднаквят мерките за постигане на добро състояние на водните обекти и за подходящо снабдяване с питейна вода;

34.

призовава Европейската комисия да проучи възможностите за по-гъвкава, диференцирана политика за водите. Необходима е гъвкавост поради несигурността относно бъдещите проблеми, свързани с водата. Следователно политиката за водите ще трябва неизбежно да адаптира своите цели и подходи с цел постигане на компромис между необходимата правна сигурност, за да се осигури възможност за дългосрочно планиране и многогодишни, капиталоемки инвестиции, от една страна, и необходимостта от адаптиране към новите условия, когато това е необходимо, от друга. Поради това е необходима диференциация на целите по време и място, за да се засили ефикасността на мерките и да се разшири подкрепата за тях (13), без това да води до намаляване на степента на амбиция;

35.

призовава Европейската комисия да разработи алтернатива на принципа за мониторинг в РДВ, който се състои в класиране на даден воден обект в по-долен клас при несъответствие на един от качествените параметри („one out = all out“). Този принцип не дава достатъчно добра картина на действителното екологично и химично състояние и на вече предприетите усилия за подобряване на качеството на водите. За да се запази подкрепата за необходимите мерки, е необходимо да се разработи инструмент за мониторинг, който взема под внимание вече постигнатите резултати в държавите членки;

36.

изразява убеденост, че освен иновациите в тази област на политика, от изключително значение са по-нататъшните технически иновации, за да се посрещнат настоящите и бъдещите предизвикателства, свързани с водите (14). С цел подкрепа на този вид иновации подчертава потенциалната полза от европейска програма за действия за иновации в областта на водите на европейско равнище за постигането на устойчиво кръгово общество с интелигентен подход към водите. С подкрепата на Европейската комисия тази рамка ще спомогне държавите членки и местните и регионалните власти да бъдат насърчени да прилагат системни иновативни подходи и да създадат или да улесняват партньорства по проекти за иновации в областта на водите. Въпреки че днешните платформи за обмен на знания и възможностите за финансиране на иновациите са в процес на значително развитие и разширение, Комитетът вижда две препятствия пред въвеждането на иновационни решения. Затова той призовава Европейската комисия:

37.

подчертава, че управлението на водите е капиталоемка област на политика, в която се правят големи инвестиции. В бъдеще тези инвестиции ще нарастват още повече. Посредством разширяване на обхвата при дефинирането на проблемите и възможните решения и подобряването на вече подкрепеното от действащите разпоредби включване на сродни области на политика (напр. селско стопанство, енергетика и здравеопазване), може да се намали рискът от деинвестиране, да се разкрият нови възможности и по този начин да се създаде благоприятна почва за иновации. Предизвикателството се състои в приемането на информирани решения, които отчитат това, което искаме да запазим, като същевременно оставят достатъчно поле за действие за посрещането на все още неясните бъдещи предизвикателства, свързани с „управлението на извора на живот“ — „Manage the source of life!“ .

30.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 207/51

1.

подчертава, че много от първоначалните му препоръки относно стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата (CоR 3752/2013) остават в сила и следва да бъдат разгледани във връзка с настоящото становище; обръща по-специално внимание на препоръките за установяване на по-пряка връзка между стратегията за адаптиране към изменението на климата и понятието за устойчивост на изменението на климата, за по-нататъшно развитие на понятието и оценките за „уязвимост“ на различните територии; препоръката да се акцентира повече на решенията за адаптиране, основани на екологосъобразна инфраструктура, както и на съображенията, свързани с биологичното разнообразие и екосистемите; припомня също така предупреждението, че може да се окаже необходимо да бъдат разработени и сценарии за адаптиране към повишение на температурата над 2 градуса, ако общите усилия в контекста на Парижкото споразумение се окажат неуспешни;

2.

отчита, че продължава работата по всички осем области на действие на стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата (САИК) и започват да проличават резултати (напр. приемането на национални стратегии за адаптация в 75 % от държавите — членки на ЕС, стартиране на инициативата „Кметовете се адаптират“, която вече е включена в Конвента на кметовете) и поради това очаква оценката и прегледа на САИК от страна на Европейската комисия. Подчертава, че това е постоянен процес, в рамките на който държавите членки също следва непрестанно да актуализират своите собствени стратегии, за да не изостават от развиващата се база знания и съответните правни рамки и международни споразумения;

3.

отчита, че макар и Европейската комисия и държавите членки да са ключови участници в създаването на политиката и регулаторните рамки, местните и регионалните власти са в авангарда на усилията за намаляване на уязвимостта на своите територии към различните въздействия от изменението на климата чрез конкретни мерки за адаптиране, и следователно подчертава, че от решаващо значение е да има добре функционираща рамка за многостепенно управление;

4.

призовава Европейската комисия да насърчава по-тясното сътрудничество между различните равнища на управление (ЕС, държави членки, регионални и местни органи), за да се съгласуват приоритетите, да се сведат до минимум противоречивите или паралелните несъгласувани процеси, максимално да се увеличат полезните взаимодействия между стратегиите и плановете, разработени на равнището на ЕС и на национално равнище, и тези, разработени на регионално и местно равнище, и по този начин да се осигури по-голяма съгласуваност на политиката, но и координирани и взаимно допълващи се действия;

5.

подкрепя инициативите на ЕС, като например Споразумението на кметовете за климата и енергетиката и новите партньорства по програмата на ЕС за градовете, които насърчават появата на координирани схеми за многостепенно управление и платформи за сътрудничество. За тях трябва да се предвиди роля при обсъждането на потребностите на градовете и регионите и подобряването на сътрудничеството; КР очаква също така своевременното създаване на партньорство по програмата за градовете относно тематичния приоритет за адаптиране към изменението на климата, включително неговото икономическо, социално и екологично измерение;

6.

в това отношение подчертава необходимостта от по-голямо участие на градовете и регионите в изготвянето и прилагането на националните стратегии и планове за адаптация. С оглед на това призовава държавите — членки на ЕС, да създадат подходящи институционални структури или платформи за насърчаване на непрекъснатите консултации и по-тясното сътрудничество (напр. чрез работни групи), като се вземат предвид особеностите на държавите членки, и отправя искане към Европейската комисия да подкрепя и насърчава това развитие;

7.

счита, че съществената роля на регионите трябва да бъде по-добре отразена в прегледа на САИК (например чрез специална глава), а усилията им да получат по-голяма подкрепа. Наистина регионите играят координираща и посредническа роля в процеса на адаптиране, като гарантират, че приоритетите, определени от държавите членки, отговарят на нуждите и очакванията по места и обратно. Те биха могли да действат и като катализатори, подкрепящи усилията, полагани от местните власти за укрепване на устойчивостта си срещу свързаните с климата рискове и рисковете от бедствия, например чрез изграждане на капацитет и използване на наличното финансиране — както се вижда от регионите, които вече участват в Конвента на кметовете като „координатори“. КР приканва Европейската комисия да признае поетите не само от местните, но и от регионалните власти отговорности и осъществяваните от тях действия в рамките на инициативата „Конвент на кметовете“ (напр. в духа на това, което понастоящем се прави по инициативата „Регионите се адаптират“);

8.

подчертава, че в някои държави членки липсата на законодателно прескриптивна уредба се възприема от местните и регионалните органи като пречка за действия. Следователно те биха приветствали по-ясен мандат от страна на ЕС и националните власти за предприемане на действия за адаптиране. На национално равнище КР приветства неотдавнашните усилия, предприети от някои държави членки, за включване на съображения за адаптиране в специалното законодателство (напр. съгласно Рамковата директива за водите и Директивата за наводненията);

9.

призовава Европейската комисия да проучи колко местни и регионални власти — в ЕС и във всяка държава членка, имат стратегия или план за адаптиране. Въз основа на проучването Европейската комисия, в сътрудничество с местните и регионалните власти, би могла да предложи общоевропейски и национални цели за насърчаване на допълнителното развитие на местните и регионалните стратегии/планове за адаптиране от местните и регионалните власти.

10.

подчертава, че в допълнение към една добре функционираща рамка за многостепенно управление, прегледът на САИК трябва да постави по-голям акцент върху необходимостта от участието на голям брой заинтересовани страни и прилагането на междусекторен (а не тясно ведомствен) подход за по-ефективно и интегрирано действие за адаптиране на местно равнище. Прегледът може да включва (или да насочва към) някои конкретни примери, които показват ползите от съвместната, а не изолираната работа за разработване на решения на регионално/местно равнище. Подобен подход на широко участие следва да бъде силно насърчаван и подкрепян, включително чрез финансирани от ЕС проекти (например по предстоящите покани за участие в LIFE или „Хоризонт 2020“);

11.

подчертава значението на щателното проучване на факторите за успех и пречките пред различните форми на сътрудничество сред заинтересованите страни на местно/регионално равнище. Тази информация следва да доведе до практически препоръки, основаващи се на конкретни примери за (многостранни/публично-частни) партньорства, които следва да бъдат широко разпространявани, например чрез Европейската платформа за адаптиране към климата (Climate-ADAPT);

12.

припомня, че е необходимо повишаване на осведомеността чрез всички възможни канали за комуникация, за необходимостта от предприемане на интегрирани действия за адаптиране и смекчаване, с оглед постигане на възможно най-голямо взаимодействие между двата аспекта на политиката в областта на климата и избягване на „несполучливото адаптиране“. Във връзка с това КР призовава Европейската комисия при прегледа да проучи новаторски механизми за повишаване на осведомеността, засилване на приемането сред местните и регионалните заинтересовани страни (включително гражданите и предприятията) и насърчаване на промяна в поведението;

13.

подчертава значението на изграждането на допълнителен капацитет в европейските градове и региони и на преодоляването на пропуските в познанията им; смята, че добра основа за това е порталът Climate-ADAPT и свързаният с него инструмент за подпомагане на адаптирането на градската среда. Последният обаче трябва непрекъснато да се консолидира и обогатява, допълнително да се популяризира и по-добре да се обвърже с платформата на Конвента на кметовете и да се подобри удобството за ползването ѝ. КР приканва Комисията да се консултира с градовете и регионите, за да определят заедно как да се приспособи порталът на Climate-ADAPT така, че да отговаря най-добре на техните нужди, и за да решат дали този инструмент следва да бъде включен в уебсайта на Конвента на кметовете;

14.

подчертава, че е необходимо да продължи събирането на примери за добри практики, проверени на място. Набелязаните добри практики в градовете и регионите трябва да се съхраняват в единно, общодостъпно и лесно за търсене хранилище (като например портала на Climate-ADAPT и/или каталог от показатели на уебсайта на Конвента на кметовете) за улесняване на споделянето на опит между партньорите. По-специално една такава база данни би трябвало да предлага подходящи инструменти за идентифициране на примерите, които се основават на подобни обстоятелства (напр. рискове от изменението на климата, гъстота на населението) или имат сходни географски характеристики (напр. местоположение непосредствено до или в близост до планини, река или море), с цел да се разработят типологии на адаптирането. КР е готов да допринесе за идентифицирането на успешни регионални практики и мобилизирането на новаторски региони, като се започне с работата на неговата комисия ENVE и групата на КР „Посланици на Конвента“, която трябва да се доразшири и популяризира;

15.

подчертава, че трансферът на знания трябва да бъде улеснен и чрез сътрудничество между градовете. Трябва да се идентифицират, насърчават и финансират по подходящ начин от Европейската комисия подходящи партньорски и наставнически действия. програмите за побратимяване, които вече бяха предложени от Конвента на кметовете, се доказаха като успешни и ценни и следователно следва да бъдат възпроизвеждани и разширени в бъдеще (напр. чрез годишни покани за подаване на заявления);

16.

настоятелно призовава Европейската комисия да консолидира усилията за създаване на благоприятна рамка за изграждане на капацитет в градовете и регионите. Многообразието от инициативи на ЕС, инструменти и програми, които вече предлагат различни възможности за градовете и регионите за изграждане на капацитет (напр. работни срещи, семинари, наръчници), понастоящем предизвиква объркване сред ползвателите, за които са предназначени;

17.

въпреки че са направени известни усилия, особено с неотдавнашното стартиране на нов портал за „one-stop shop“ (обслужване на едно гише) в рамките на програмата на ЕС за градско развитие — Комисията би трябвало да изясни особеностите, но също и взаимното допълване между различните услуги, които се предлагат на градовете и регионите в областта на адаптирането, и да се ангажира да попълни пропуските в знанията, които възникват по време на това идентифициране и съставяне. КР приканва Комисията в този процес:

18.

отчита, че всички равнища на държавно управление, включително градовете и регионите, трябва добре да разбират климатичните рискове и слаби места на своите територии, за да ръководят процесите на вземане на решения и формирането на политиката. Във връзка с това КР призовава Комисията за по-нататъшна подкрепа на рамките за оценка на риска и уязвимите места на регионално и местно равнище, тъй като те представляват изходната точка за всяка стратегия за адаптиране и подкрепа на основаните на факти действия;

19.

подчертава, че местните и регионалните власти редовно посочват като пречки пред действията за адаптиране 1) липсата на (достъп до) полезна и разбираема информация за климата и 2) липсата на експертни познания и опит в тълкуването на тази информация. Следователно е необходимо допълнителната помощ — чрез документиране и споделяне на добри практики, първо да ги насочва сред вече съществуващата информация и в последствие да им помага в намаляване на въздействията и тълкуването им за мащаба на града/региона;

20.

приканва Комисията да продължи да подкрепя усилията на градовете и регионите в прогнозирането и оценката на риска за климата чрез укрепване на (научноизследователските) дейности, свързани с определянето на подходящи инструменти и методи (за моделиране на риска), разработването на сценарии за (макро)регионалното въздействие върху климата и създаването на мрежи за услуги, свързани с изменението на климата (в рамките на програма „Хоризонт 2020“), на международно, европейско и (под)национално равнище. Тези мрежи за услуги, свързани с климата, мобилизират съответните експерти и доставчици на данни (напр. научноизследователската общност) и правят достъпни и разбираеми за местните и регионалните политици съществуващата информация и знания.

21.

подчертава значението на подкрепата за оповестяване на рисковете за климата като стимул за действията за адаптиране и инвестициите. Появяват се няколко нови доброволни и/или водени от частни партньори инициативи за оповестяване на климатичния риск, които могат да бъдат допълнително подкрепени и популяризирани от Комисията;

22.

във връзка с това приветства инициативата на Комисията да проучи възможностите за сътрудничество със застрахователния сектор като основен доставчик на данни и потенциален инвеститор. Насърчава Комисията да направи оценка на застрахователните механизми, които биха могли да стимулират превенцията на риска и да подкрепят намаляването на вредите, и да работи със застрахователни дружества, за да се гарантира, че те споделят с публичния сектор своите знания и експертен опит относно моделирането на риска и управлението на риска от бедствия. Съществуващите успешни партньорства би трябвало да бъдат допълнително насърчени в прегледа, за да вдъхновят и мотивират другите. В този контекст подчертава също така, че обратно, градовете или регионите, считани за високорискови от застрахователите, също биха могли да се сблъскат с конкретни пречки, свързани с инвестициите и развитието, и приканва Европейската комисия да проучи в рамките на преразглеждането как могат да бъдат решени подобни проблеми;

23.

счита, че при преразглеждането трябва допълнително да се популяризират предимствата на извършването на оценка на социално-икономическите последици от адаптирането. Този социално-икономически анализ направлява лицата, отговорни за вземането на решения, като им осигурява по-ясна представа за възможните разходи и ползи от действията за адаптиране — за разлика от бездействието, и следователно спомага за повишаване на информираността, разбиране на ограниченията на капацитета и установяване на икономически най-подходящите варианти на политика;

24.

посочва, че градовете и регионите се нуждаят от допълнителна информация за различните съществуващи методи, които могат да се прилагат за такава оценка (напр. оценка на съотношението разходи–ползи, оценка въз основа на няколко критерия, решение на заинтересованите страни, експеримент и наблюдение), и тяхната приложимост при различни условия и поради това предлага Комисията да предостави подходяща подкрепа чрез своите референтни платформи Climate-ADAPT и Конвент на кметовете;

25.

подчертава необходимостта местните и регионалните власти да разполагат с подходящи инструменти и показатели за мониторинг, докладване и оценка, които да им предоставят информация и помощ за планирането на местните мерки за адаптиране. Последният би могъл отново да бъде популяризиран чрез референтните платформи за адаптирането (Climate-ADAPT и Конвент на кметовете);

26.

изразява убеждението си, че е важно да се гарантира, че международните, европейските, националните и регионалните/местните рамки за мониторинг, докладване и оценка са взаимно съвместими и се надграждат — това ще гарантира съгласуваност и ще сведе до минимум тежестта върху градовете и регионите;

27.

приветства напредъка, който е постигнат по тази цел след публикуването на САИК с разработването на „индекса за готовност за адаптиране“ за държавите — членки на ЕС, и на модела за мониторинг и докладване на Конвента на кметовете за градовете, които са го подписали, и изразява задоволство от силните връзки между двете, но счита, че все още е необходимо да се насърчава допълнително и да се ръководи тяхното използване (например чрез интернет страница на Конвента на кметовете);

28.

подчертава, че следва да бъдат проучени допълнителните полезни взаимодействия с други партньорски инициативи, предложени успоредно на международно или европейско равнище (напр. „Регионите се адаптират“, CRAFT и „Устойчиви градове“), които разполагат със собствени системи за мониторинг, докладване и оценка, но посочва, че усилията за по-нататъшно хармонизиране или сътрудничество не бива да бъдат в ущърб на потребностите и интересите на градовете и регионите;

29.

приветства съществуващите инструменти на ЕС за финансиране в подкрепа на действията на местно и регионално равнище в областта на климата (напр. европейските структурни и инвестиционни фондове, но също така „Хоризонт 2020“, LIFE, Фонд „Солидарност“ на ЕС, Инструмента за финансиране на природен капитал), но подчертава, че достъпът до тях остава най-голямото предизвикателство за градовете и регионите. Ето защо призовава Комисията да предостави на европейските местни и регионални власти 1) леснодостъпна и разбираема информация за фондове и финансовите инструменти, които са на разположение за разработването и прилагането на техните планове за действие и 2) допълнителни насоки и подкрепа за достъпа до и прилагането на съществуващите инструменти, както и възможността да се комбинират (напр. чрез индивидуално обучение);

30.

припомня предложението си при оценката на разходите и ползите от капитала да се възприеме подход, основан на целия жизнен цикъл, с цел да се гарантира дългосрочна възвръщаемост, свързана с устойчиви спрямо изменението на климата инвестиции. Трябва да има изискване в отчетите и регистрите на риска да бъдат включвани икономическите, екологичните и социалните последици от действията и капиталовите инвестиции, които не отчитат изменението на климата, или последиците от липсата на действия;

31.

надява се прегледът да постави по-силен акцент върху потенциалната роля на регионите за улесняване на достъпа до определени схеми за финансиране. Някои региони вече съдействат при управлението и преразпределянето на средства от структурните фондове на ЕС, като обвързват и обединяват по-малки проекти, разработени от общините на тяхна територия, или направо предлагат финансиране. Комитетът на регионите обаче подчертава, че все още са необходими допълнителни насоки в помощ на управляващите органи, за да използват пълния потенциал на съществуващите европейски фондове и новаторските финансови инструменти;

32.

приканва Комисията да проучи по-задълбочено идеята за бърз достъп до финансовите инструменти за някои местни и регионални власти въз основа на фактори, като публично поемане на ангажимент за цялостно адаптиране (напр. като се присъединят към инициативата „Конвент на кметовете“), след извършване на цялостна оценка на риска и уязвимостта, или разработване на план за действие за адаптиране. Ако Комисията преразгледа предварителните условия за достъп до определени финансови средства или критериите за подбор и отпускане на безвъзмездни средства по различни програми (т.е. програмите „Хоризонт 2020“ и LIFE), това би могло да позволи и да насърчи „ускорен достъп“. Този подход би трябвало да се проучи по-задълбочено и в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове, като на всички управляващи органи се препоръча да възприемат вече посочения в някои регионални оперативни програми вариант да се даде приоритет на инициативите, предвидени в плановете за действие за устойчива енергетика (SEAP) и плановете за действия в областта на устойчивата енергетика и климата (SECAP), които са приети от общини, участващи в Конвента на кметовете;

33.

приветства инициативата на Европейската комисия, в рамките на подготовката на следващата многогодишна финансова рамка (МФР), да се направи преглед на напредъка в използването на различните фондове на ЕС, както и на безвъзмездните средства и другите финансови инструменти (например поуки от програмата LIFE и от интегрирането на действията по климата в ЕСИ фондовете). Това би трябвало да спомогне за: 1) предлагане на правилното съчетание от общи и предназначени за адаптирането финансови инструменти, без да се намаляват необходимите бюджетни ресурси за смекчаване на последиците от изменението на климата, и 2) формулиране на препоръки за предстоящите покани за представяне на проекти (например по програмите LIFE и „Хоризонт 2020“), като по този начин се отстранят съществуващите пропуски в сферата на финансирането на действията за адаптиране към изменението на климата на местно равнище;

34.

подчертава, че програмата LIFE, и по специално интегрираните проекти за действия за климата по линия на LIFE, се считат от градовете и регионите за един от основните финансови инструменти за изпитване, ръководене и демонстриране на действията за адаптация чрез междусекторен подход и в голям териториален мащаб (регионален, многорегионален, национален или транснационален), и вследствие на това горещо насърчава Комисията да я разшири и да продължи да я подкрепя;

35.

отчита, че много от регионите и градовете в Европа имат огромен неизползван потенциал за привличане на повече инвестиции, както и че много от тях срещат сериозни пречки за реализиране на инвестициите си;

36.

счита, че Комисията следва да продължи да търси новаторски начини за насочване на инвестиции за мерки за адаптиране към местните и регионалните власти; призовава Комисията да им предостави подходящи експертни съвети, насоки и подкрепа за подготвянето на жизнеспособни инвестиции (например чрез Европейския консултантски център по въпросите на инвестициите или други целенасочени дейности за изграждане на капацитет) и да им осигури финансиране. По време на прегледа могат да се дадат примери за механизми за работа с частни инвеститори и сътрудничество със застрахователни дружества, а Комисията трябва да продължи да подкрепя пилотни инициативи, предприемани в тази посока;

37.

подчертава, че градовете и регионите би трябвало да бъдат подпомогнати да намерят комбинация от публични и частни средства от международни, европейски, национални и местни източници, която да е най-подходяща, с оглед на съответните местни условия, за финансиране на действията за адаптация. Както беше подчертано в междинния преглед на МФР за периода 2014—2020 г., Комисията трябва допълнително да проучи начините за справяне с останалите инвестиционни нужди чрез обединяването на европейски, национални и частни средства;

38.

признава, че през последните години международният диалог по въпросите на климата се засили и доведе до нови международни споразумения, като Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия за периода 2015—2030 г., Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. и Парижкото споразумение относно изменението на климата, и във връзка с това приканва Комисията да впише своите действия в тези глобални рамки, да засили ролята си на пример за подражание, както и да спомогне за изграждането на взаимодействия между тях;

39.

подчертава, че прегледът трябва по-добре да отразява трансграничния аспект на въпроса за управлението на свързаните с климата рискове. В това отношение макрорегионалното сътрудничество изглежда подходящ подход за постигане на напредък в адаптирането към изменението на климата в ЕС чрез насърчаване на обмена на информация и обединяване на усилията отвъд административните граници. Ето защо Комисията трябва да разгледа възможността за разширяване и оказване на допълнителна подкрепа на пилотните транснационални инициативи — като тези в регионите на река Дунав, Балтийско море, Алпите, Адриатическо и Йонийско море — с включването на други макрорегиони в Европа и извън нея;

40.

приканва Комисията да постави по-силен акцент върху ползите на междурегионалното сътрудничество (и сътрудничеството между градовете). Във връзка с това новият Глобален конвент на кметовете за климата и енергетиката трябва да предостави и на други региони по света нови възможности за използване на европейския опит и примери, но също така да предложи на европейските местни и регионални власти възможността да се учат от партньорите си от други континенти;

41.

изтъква, че предвид последните прогнози на РКООНИК за бъдещите миграционни потоци, прегледът трябва в детайли да разглежда връзката между адаптирането към изменението на климата и миграцията и с оглед на това да включва нова глава относно предизвикателствата и възможностите, свързани с миграцията, предизвикана от изменението на климата. В тази връзка Комисията трябва да проучи начините за допълнително подпомагане на градовете и регионите с оглед на мобилността и интеграцията на мигрантите и бежанците.

42.

В заключение Комитетът на регионите би искал да изрази силното си желание да участва в консултативния процес със заинтересованите страни относно прегледа на САИК, който ще бъде извършен от Европейската комисия в началото на 2017 г., и счита, че препоръките, съдържащи се в настоящото становище, но също и в други становища по теми (1), свързани с адаптирането, са добра основа за обмен в бъдеще.

30.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 207/57

1.

отбелязва, че в ЕС само около 6 % от всички лица, отговарящи за земеделски стопанства, са под 35 години, а повече от половината са на възраст над 55 години. Нарастването на дела на хората в напреднала възраст е обща характеристика за населението на ЕС поради нарастващата продължителност на живота и намаляващата раждаемост. Тази тенденция обаче е по-силно изразена в селското стопанство в сравнение с други сектори на икономиката. Тъй като по-възрастните земеделски стопани живеят по-дълго и разполагат със значителни стимули да останат в селското стопанство, а с малко — да го напуснат, работната сила на Европа в селското стопанство постепенно застарява, което създава сериозни пречки за новите участници на пазара;

2.

като цяло, нежеланието на възрастните земеделски стопани да прехвърлят своите земеделски стопанства също е повлияно от факта, че селското стопанство е начин на живот, свързан с местната общност, който продължава да се води и след законово регламентираната пенсионна възраст. В това отношение селското стопанство се различава от много други икономически дейности. Дейността често не се прехвърля, поради факта че за възрастните управители на стопанства е трудно да изоставят земеделските си стопанства и постепенно да прекъснат селскостопанската дейност, тъй като живеят и извършват земеделска дейност на едно и също място. Общото „изтичане на мозъци“ от селските райони изостря проблема, тъй като все по-добре образованата работна сила вече не се интересува от работа в селското стопанство;

3.

счита, че много млади хора са склонни да смятат селското стопанство за нежелана професия поради ниските доходи, ниската възвръщаемост на инвестициите, дългото работно време, малкото възможности за отпуск — особено за животновъдите, както и многобройните свързани рискове и несигурността. Въпреки че прякото наследяване в рамките на едно и също семейство все още е най-често използваният механизъм за пръв достъп до земеделието, има данни за това, че се увеличава броят на новите участници, които не са наследили своите стопанства. Проблемът се усложнява от предизвикателствата пред селските райони — ограничен или затруднен достъп до транспорт, лоши комуникации, образователни, културни, социални или здравни услуги. За да останат в селските райони, младите хора се нуждаят от развита селска икономика с услуги и възможности за развлечения; в противен случай те често ще предпочетат да се преместят в градовете и да си намерят поминък, различен от селското стопанство;

4.

счита, че недостигът на млади хора, които да се стремят към кариера в селското стопанство, е заплаха за икономическата и социалната устойчивост на селските райони. Подкрепата на младите земеделски стопани е необходимо условие, за да се запази селското стопанство на цялата територия на ЕС и да се съхранят селските общности с оглед постигането на целта за териториално сближаване, залегнала в Договора от Лисабон;

5.

отново отправя своя призив към Комисията и държавите членки да бъдат по-активни в насърчаването и улесняване на установяването в селските райони на млади хора, по-специално на жени, посредством насърчаването на дейности, които помагат на земеделските стопани по-лесно да постигнат баланс между професионалния и личния живот (1);

6.

счита, че трябва да се положат още усилия за идентифициране и преодоляване на пречките, с които жените продължават да се сблъскват при започването на дейност и изграждането на кариера в сектора;

7.

отбелязва „Манифеста на младите земеделски стопани“, публикуван от Европейския съвет на младите земеделски производители през 2015 г., който призовава за: достъп до земя и кредити чрез публично подпомагане; регулиране за ограничаване на нелоялните търговски практики по веригата за доставки на храни; мерки за намаляване на нестабилността на доходите на младите земеделски стопани; правна защита на всички стандарти на ЕС в търговските преговори и повишаване на подкрепата за популяризиране на продукцията на производителите от ЕС; и подкрепа за достъп до земя, за да се защитават и опазват почвите и да се оптимизира земеползването от млади земеделски стопани за производството на храни;

8.

споделя загрижеността, изразена в Декларацията от Корк 2.0 от 6 септември 2016 г., относно обезлюдяването на селските райони и отлива на млади хора и необходимостта да се гарантира, че селските райони и общности (райони, земеделски стопанства, села и малки градове) ще останат привлекателно място за живот и работа чрез подобряване на достъпа до услуги и възможности за гражданите в селските райони и насърчаване на предприемачеството в традиционните селски области, както и в нови сектори на икономиката;

9.

счита, че настоящата икономическа криза направи достъпа до кредити по-труден за много млади предприемачи от селските райони, които често нямат обезпечението, необходимо за гарантиране на техните заеми, и могат да се сблъскат с прекомерна бюрокрация;

10.

приветства създаването на инструмент за гарантиране в земеделието, предложен от Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка през март 2015 г., който следва да улеснява достъпа на младите земеделски стопани до кредитиране;

11.

приветства факта, че с реформата на ОСП за периода 2014—2020 г. се въведоха нови мерки за подпомагане на младите земеделски стопани при създаването на стопанства. Изразява загриженост обаче, че бюрокрацията и административните изисквания може да възпрепятстват използването на тези мерки. Не бива да се допуска прекомерни бюрократични разпоредби да възпрепятстват младите земеделски стопани да се възползват оптимално от новите мерки. В някои държави членки младите земеделски стопани създават например професионални граждански дружества. Ето защо предприеманите от Брюксел мерки следва да съответстват на такива местни правни и финансови структури;

12.

настоятелно призовава държавите членки да се възползват от възможностите, предоставяни в рамките на новата ОСП, за подкрепа на младите земеделски стопани и обновяването на поколенията, като подпомагане съгласно членове 50 и 51 от Регламент (ЕС) № 1307/2013;

13.

обръща внимание на възможностите за млади земеделски стопани, предлагани в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове (2), за разработване и прилагане на финансови инструменти под формата на заеми, гаранции или капиталови фондове, за да се осигури достъп до финансиране на нуждаещите се;

14.

необходимо е обаче икономическото положение на младите земеделски стопани да бъде укрепено в максимална степен и по най-ефективен начин от момента на действителното поемане на стопанството. За да се укрепи икономическото положение на младите земеделски стопани при поемането на стопанство под формата на дружество, следва да бъде изменен член 50, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1307/2013. Затова Комитетът на регионите предлага, с оглед на евентуално бъдещо преразглеждане на регламента, изцяло да се заличи второто изречение от член 50, параграф 5 и той да гласи: „Плащането за млади земеделски стопани се отпуска на земеделски стопанин за срок от най-много пет години“. Освен това Комитетът призовава Европейската комисия да приложи междинно решение, което да позволи на младите земеделски производители да се възползват оптимално от тези мерки;

15.

отбелязва, че в регламента „омнибус“, предложен през 2016 г., Комисията възнамерява да разшири възможността за използване на финансовия инструмент като вид подпомагане и на млади земеделски стопани, за да започнат стопанска дейност, което ще даде възможност за повишено равнище на финансиране за тази група, като се вземат предвид естеството на тези видове инструменти (съдържанието на помощта в заем или гаранция е много по-ниско, отколкото при безвъзмездните средства);

16.

счита, че следва да се предоставя подкрепа на първо място за семейните земеделски стопанства на основание, че те създават добавена стойност и работни места и позволяват на новите поколения земеделски стопани да навлязат в сектора, тъй като по-лесно се прехвърлят работещи стопанства с разумни размери;

17.

припомня изтъкнатото в доклада на Европейската комисия относно нуждите на младите земеделски стопани, че най-големият проблем, с който се сблъскват младите земеделски стопани и новите участници в селското стопанство, е да намерят земя за закупуване и аренда (4);

18.

отбелязва със загриженост, че селското стопанство все по-бързо се откъсва от модела на семейното стопанство, до такава степен, че 2014 г. беше определена за Международна година на семейното земеделие, за да се привлече световното внимание към въпроса. Счита, че тъй като земята обикновено е безопасна инвестиция за инвеститорите, които не се занимават със селско стопанство, достъпът до земя става все по-труден за младите земеделски стопани, желаещи да създадат земеделско стопанство;

19.

призовава Европейската комисия да оцени прякото и косвеното въздействие от европейската политика върху концентрирането и заграбването на земи в Европа; например общата селскостопанска политика (ОСП) и субсидиите, раздадени по нея, изрично облагодетелстват големите стопанства и изтласкват малките, а могат да имат въздействие и върху други сектори по друг начин;

20.

отбелязва, че няколко държави членки имат национални разпоредби, които предотвратяват принудителната концентрация и изкупуването на земя от чужденци, например чрез предоставяне на право на закупуване с предимство; счита, че в това отношение на държавите членки и регионите следва да бъдат предоставени повече правомощия за регулиране на земеделските земи и за определяне на ограничения, най-вече за справяне в Европа с явлението заграбване на земи и концентрация, което ограничава възможностите за младите земеделски стопани, когато започват дейност;

21.

въпреки че Европейската комисия има много ограничен обхват на действие да се намесва в законодателството, определящо пазара на земя (което попада в обхвата на националната компетентност), биха могли да бъдат разгледани следните идеи:

22.

счита, че промишлеността, развлеченията и най-вече нарастващата урбанизация водят до бърза промяна на предназначението и изчезване на селскостопанските земи. Поради това смята, че местните общности следва да участват в решенията относно използването на земята и поради това следва да им се дадат допълнителни права и възможности;

23.

подчертава необходимостта да се предоставят на младите земеделски стопани дългосрочни перспективи с цел преодоляване на обезлюдяването на селските райони, призовава Комисията и държавите членки да въведат инициативи за подкрепа на предприемачеството, нововъзникващите сектори и пазара на труда в селското и горското стопанство за създаване на нови и запазване на съществуващите работни места в селското стопанство, както и за да станат те по-привлекателни за младите хора;

24.

отбелязва, че потребностите от обучение и информация на младите земеделски стопани са значителни и много разнообразни: за някои млади земеделски стопани от първостепенно значение е необходимостта от технологични умения и умения, свързани с разработването на селскостопанска стратегия, а за други — предприемаческите умения — маркетинг, работа в мрежа, комуникация и финансови умения, за да запазят своите стопанства жизнеспособни. Те невинаги са наясно, че могат да се възползват от всички тези различни видове умения и често продължават да управляват стопанствата си по традиционния начин, без да виждат необходимост от промяна;

25.

поради това счита, че следва да се положат усилия за повишаване на осведомеността относно тези възможности и ползите от повишаване на квалификацията в средното и висшето образование. В това отношение важна роля имат местните и регионалните власти, както и националните и европейските агенции;

26.

подчертава, че младите земеделски стопани са едновременно и млади предприемачи и по тази причина изтъква важния потенциал на програмата „Еразъм за млади предприемачи“ (финансирана от рамковата програма COSME за конкурентоспособността на МСП). Програмата, позволяваща трансграничен обмен и предлагаща на новите предприемачи — или желаещите да станат такива — възможност да научат „тайните на занаята“ от вече утвърдени предприемачи, трябва да се насърчава по подходящ начин и да се прилага и в първичния сектор;

27.

припомня, че в своето становище относно иновациите и модернизирането на икономиката в селските райони Комитетът на регионите препоръчва модернизиране на професионалното обучение в селските райони и адаптирането му към условията на глобалната конкуренция и потребностите на местните предприятия и увеличаване на финансирането от ЕСФ за професионално обучение в селските райони (5).

30.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 207/61

1.

препоръчва по принцип да се определят с научни критерии термините „прекомерна употреба“, „вредна употреба“ и „злоупотреба“;

2.

отбелязва, че вредната употреба на алкохол е свързана с високи разходи за обществото; подчертава, че доброто състояние, здравето и качеството на живот на гражданите на ЕС имат приоритет пред икономическите интереси;

3.

застъпва схващането, че съгласно Договора действията в областта на здравеопазването имат за цел подобряване на здравето на населението, насърчаване на научните изследвания и предотвратяване на заболявания и рискове за здравето — включително рискове, свързани с начина на живот, като напр. злоупотребата с алкохол;

4.

признава особената уязвимост спрямо въздействието на алкохола по време на бременност, в детска и юношеска възраст, както и неврологичните вреди, които се дължат на разстройствата на развитието на нервната система;

5.

обръща внимание, че при третирането на въпросите, свързани с алкохола, следва да се спазват принципите на субсидиарност и пропорционалност и че целта трябва да бъде да се допълват свързаните с това национални действия и инициативите на държавите членки в областта на здравната политика и да се насърчава сътрудничеството между държавите членки;

6.

отбелязва, че следва да се вземат предвид типичните за различните нации модели на употреба на алкохол, здравното състояние на обществото и неравенствата по отношение на здравето, както и културният, географският и историческият контекст. Важно е да се отчитат различните условия и потребности в отделните региони и общини на Европа;

7.

подчертава, че органите и институциите на ЕС имат важната роля да подкрепят по различни начини държавите членки в насърчаването на научните изследвания, както и при оценяването на стратегии, мерки, действия и на въздействието на законови промени и забрани;

8.

признава значението на лозаро-винарския сектор, в който са заети 3 милиона души (1), и на пивоварния сектор с 2,3 милиона работни места по цялата производствена верига (2), както и на сектора на спиртните напитки, който осигурява работа на повече от един милион души както в производството, така и в продажбите (3). Освен това тези производства насърчават и туризма и по този начин допринасят за допълнителни работни места;

9.

отбелязва, че употребата на алкохол — дори пред употребата на тютюн — е най-значителният рисков фактор за глобалния проблем със заболяванията за хора на възраст между 15 и 49 години (4). Националните статистически данни показват, че употребата на алкохол във възрастовата група 15—64 години е причина за един от всеки седем смъртни случая при мъжете и за един от 13 смъртни случая сред жените (5);

10.

съзнава факта, че рисковата употреба на алкохол и злоупотребата със и зависимостта от алкохол причиняват значителни икономически разходи под формата на производствени загуби (11,3 млрд. евро) и безработица (17,6 милиарда евро) (6);

11.

подчертава, че преките социални разходи на свързаните с алкохола вреди в ЕС възлизат на 155,8 млрд. евро, като по-голямата част от тях (82,9 млрд. евро) са извън системата на здравеопазването (7). Ако се вземат предвид и вредите за трети страни, т.е. вредите, които могат да възникнат за обществото, за непълнолетните момичета и момчета, жените и мъжете в обкръжението на употребяващите алкохол, социалната цена на употребата на алкохол се удвоява (8);

12.

изтъква настоятелно необходимостта от предприемане на действия за предотвратяване на насилието, като се обърне особено внимание на най-уязвимите групи и на специфични ситуации, като например сексуалното насилие в нощните заведения;

13.

подчертава, че социалните разходи, свързани с алкохола, се оценяват на средно 1,3 % от БВП на дадена страна (9);

14.

припомня, че злоупотребата с алкохол е рисков фактор за над 60 хронични заболявания. В ЕС хроничните заболявания нарастват и предизвикват разходи за здравеопазване в размер на около 700 милиарда евро годишно (10).

15.

призовава за нова антиалкохолна стратегия на ЕС и желае да се гарантира, че органите на ЕС ще продължат и занапред да укрепват необходимия за целта капацитет на държавите членки и ще осигуряват ефективна координация; поради това подкрепя искането на Съвета и на Европейския парламент за силно политическо лидерство по този въпрос (11);

16.

отбелязва, че съвместните действия на равнището на ЕС би трябвало да съдържат също и препоръки и позовавания на най-добри практики за засилване на националните, регионалните и местните дейности;

17.

подчертава, че Европейската комисия следва да насърчава, а не да ограничава държавите членки, които избират да разширят превенцията на употребата на алкохол;

18.

подчертава колко е важно местното и регионалното равнище да получат възможност да допринасят със своите компетентност и опит, тъй като те най-добре познават и могат да въздействат върху нуждите и предпоставките за избягване на злоупотребата с алкохол и за ограничаване на отрицателните последици от употребата на алкохол за обществото. Местното равнище е от особена важност, тъй като е най-близо до хората и техните общности;

19.

счита, че предлаганата от Комисията превенция на употребата на алкохол като част от ангажимента ѝ за борба с хроничните заболявания заслужава да бъде приветствана, но не е достатъчна, тъй като не се разглеждат аспектът на превенцията и вредите от алкохола за трети страни (12);

20.

съвместните мерки на равнището на ЕС следва да включват препоръки, чиято цел е да се предотвратява злоупотребата с алкохол, а свързаните с нея рискове да не се използват като притегателен елемент за популяризирането на туристически дестинации;

21.

смята, че е важно стратегическата работа по въпроси, свързани с алкохола, да се опира на текущата работа в тази област на международно ниво и да се координира с нея; във връзка с това подчертава, че в по-нататъшната работа следва да се търси засилване на синергиите с плана за действие на СЗО (13) и с целите на ООН за устойчиво развитие;

22.

отбелязва, че неправителствените организации със своите специализирани знания и опит на международно, национално, регионално и местно равнище са важни участници в сътрудничеството;

23.

припомня, че през четирите години, изминали от периода на предходната антиалкохолна стратегия (2006—2012 г.) (14), работата и функционирането на създадените платформи за координация — Комитет по националните политики и действия по отношение на алкохола (CNAPA) и Европейски форум относно алкохола и здравето (EAHF) — продължиха в известна степен. Тези и други форуми за разглеждане на свързаните с алкохола въпроси продължават да са необходими и занапред. Тяхната компетентност и събраният от тях опит следва да бъдат взети предвид и допълнително развити;

24.

обръща внимание на факта, че през 2016 г. приключват както Планът за действие срещу употребата на алкохол сред младежите и срещу епизодичните алкохолни ексцесии, така и Съвместните действия за намаляване на свързаните с алкохола вреди (Joint Action on Reducing Alcohol Related Harm — RARHA); посочва, че е наложително Планът за действие да бъде продължен и/или да се създаде нов за непълнолетните и младите хора;

25.

подчертава значението на подкрепата на ЕС за научните изследвания и за възможността знанията да бъдат по-бързо внедрявани в практически приложения и нови работни методи. Необходимо е да се проучи как тези мерки могат същевременно да допринесат за намаляване на неравнопоставеността по отношение на здравето;

26.

приветства обмена на най-добри практики във и между държавите членки. Това е от стратегическо значение и стимулира към учене, разширяване на познанията и идентифицирането на общи проблеми. Мерките и действията следва да се основават на факти и практически опит в интерес на икономическата ефективност;

27.

подчертава значението на едно целесъобразно наблюдение на развитието на мерките на политиката по отношение на алкохола. Съществуващите бази данни, основани на сравними, надеждни и стандартизирани показатели за наблюдение и анализ, трябва да бъдат допълнително развивани;

28.

смята, че трябва да се създаде научна група в подкрепа на събирането на научно обосновани данни;

29.

подчертава, че маркетингът и рекламата имат трансграничен характер, поради което сътрудничеството между държавите членки е от изключително значение;

30.

счита, че мерките срещу влиянието на маркетинга и рекламата на алкохолни напитки върху децата и непълнолетните следва да бъдат от рестриктивно-принудителен характер, т.е. да забраняват както маркетинга, така и рекламата на алкохол, насочени към непълнолетните;

31.

изтъква, че е важно производителите и дистрибуторите на алкохолни напитки да спазват стриктно установената нормативна уредба в областта на маркетинга и рекламата;

32.

призовава усилията за намаляване на повлияването на децата и младите хора от маркетинга и рекламата на алкохол да бъдат насочени и към рекламирането му в социалните медии и в интернет, както и продуктовото позициониране и други продукти, свързани с марки алкохолни напитки. Във Финландия от 2015 г. насам е забранено състезания и игри да се използват за предлагането на алкохол на пазара. Рекламата на алкохолни напитки на обществени места и в социалните медии също е забранена (15);

33.

отбелязва, че спонсорството на спортни и културни прояви представлява разрастващ се пазар и икономически ефективна маркетингова стратегия. По този начин на местата на провеждане на такива прояви и чрез телевизионни предавания младите хора са изложени на рекламата на алкохол;

34.

отбелязва, че е важно във всички дейности, свързани с маркетинга и рекламата на алкохолни напитки, да се включва информация за рисковете от злоупотребата с тях;

35.

съзнава факта, че в ЕС е налице висока степен на доброволно саморегулиране при маркетинга на алкохол. Във връзка с това има различни възгледи дали този самоконтрол действително намалява употребата на алкохол (16), като също така е ясно, че саморегулирането не е достатъчно, за да се предпазят бременните, децата и младите хора от отрицателните последици от алкохола (17);

36.

отбелязва, че твърде много деца и млади хора растат в семейства, в които съществува зависимост от и злоупотреба с алкохол. Според приблизителни оценки в ЕС между пет и девет милиона деца живеят в семейства с вредна консумация на алкохол (18). Тези деца са изложени на риск от по-лоши условия за образование и здраве;

37.

откроява, измежду областите на действие, които трябва да бъдат развивани в европейските държави, намаляването на приема на големи количества алкохол и на употребата на алкохол от младите хора с цел да се гарантира безопасна и здравословна среда за младите хора, и в този смисъл подчертава, че е важно да се насърчават модели за прекарване на свободното време и за празнуване без употреба на алкохол;

38.

отчита особената уязвимост през периода на бременност и кърмене, тъй като употребата на алкохол от страна на майката води до увреждания на плода; алкохолът оказва въздействие върху растежа и развитието на плода във всеки момент на бременността и няма безопасно количество алкохол, което може да се консумира по време на бременността;

39.

споделя виждането, че с Конвенцията за правата на детето се цели също предпазване на децата и младите хора от вредите, причинявани от алкохола. Член 33 задължава страните по Конвенцията да действат в интерес на детето и във всички решения, отнасящи се до деца, да вземат под внимание техните интереси;

40.

счита, че от приоритетно значение са превантивните действия по време на бременност, в ранна детска и в юношеска възраст, които насърчават култура на превенция и укрепване на здравето;

41.

посочва значението на училището като важно място за насърчаване на здравето, където факторите за защита на децата могат да бъдат засилени, както и на ранен етап могат да бъдат разпознати злоупотребата с алкохол и децата в риск. Запознаването на децата в училище с опасностите, свързани с алкохола, трябва да се основава на научни доказателства, тъй като чисто информационните програми и действия не са достатъчно ефективни и всички участници в образователната общност — учениците, семейството и преподавателите — трябва да бъдат обхванати цялостно;

42.

смята за важно намаляването на злоупотребата с алкохол от страна на възрастните, включително чрез разяснителна дейност, тъй като примерът на възрастните е определящ за по-ефективната превантивна работа с подрастващите и младите хора. Информационните материали за възрастни и младежи трябва да се изготвят от независими, научни центрове. За целта е важно да се работи с хотелиерския и ресторантьорския сектор, за да се осигури обучение за отговорно предлагане на алкохолни напитки с цел да се намали до минимум прекомерният прием на алкохол сред възрастните;

43.

счита за приоритетно осъществяването на програми за превенция в семейната среда, тъй като става въпрос за изключително важна среда за образоване и възпитаване на децата и за предаване на стратегии, ценности, умения и способности;

44.

призовава институциите на ЕС да подобрят етикетирането на алкохола в ЕС и да завършат доклада относно включването на опаковките на алкохол в съществуващите разпоредби относно посочването на съставките, хранителната стойност и калориите; отбелязва правото на потребителите да знаят съдържанието на продуктите, за да могат да направят правилен избор при покупката;

45.

призовава да се поставя специално предупреждение към бременни жени, деца, млади хора и шофьори, което е важно допълнение и инструмент, за да се обърне внимание на опасностите от алкохола и те да бъдат намалени. Предупреждението следва да бъде съобразено спрямо различните целеви групи. Приветства действията в тази област, които вече бяха предприети от някои производители и дистрибутори;

46.

препоръчва да се обърне внимание на образователни и информационни кампании за повишаване на осведомеността относно опасностите от безпаметното напиване и да се предоставя информация за това къде могат да се получат съвети, помощ и лечение;

47.

подчертава важната роля на медиите за точното информиране относно рисковете, свързани с употребата на алкохол;

48.

изтъква, че групите в неравностойно социално-икономическо положение и младите хора са изложени на по-висок риск от здравословни проблеми, и предупреждава да не се допуска по-голяма неравнопоставеност по отношение на здравето. Проблематичен е прекалено евтиният и леснодостъпен алкохол, който може да допринесе за високото потребление на алкохол и да доведе до увреждане на черния дроб и преждевременна смърт (19). Държавите членки могат да обмислят съвместни действия, включително проучвания, за забрана на продажбата на крайно евтин алкохол, включително продажбите по интернет;

49.

отбелязва, че съществува връзка между достъпността на алкохола и размера на злоупотребата с алкохол и на вредите, свързани с употребата на алкохол. Научните изследвания показват, че по-лесният достъп до алкохол води до по-висока консумация, а по този начин и до по-честа поява на здравословни проблеми и вреди за здравето (20);

50.

е на мнение, че държавите членки могат допълнително да направят по-строги разпоредбите и контрола по отношение на продажбите и покупките, без да се засяга приложимата в повечето държави членки възрастова граница от 18 години. Други възможности са ограничаването на броя на местата за продажба, забраната за употреба и продажба на обществени места в определени часови интервали, работното време и правата за сервиране на алкохол, както и по-отговорното сервиране на алкохол в заведенията чрез мерки за обучение на професионалистите, дистрибуторите и хотелиерите. Ограниченията следва да бъдат допълнени с контрол на спазването им;

51.

отбелязва, че опасната консумация на алкохол и злоупотребата със и зависимостта от алкохол могат да доведат до по-висока заболеваемост и по-ниска трудова ефективност и има отрицателно въздействие и върху други лица. Лицата в нетрезво състояние представляват заплаха за безопасността и предизвикват 20—25 % от всички злополуки на работното място. Работното място е важно място за предотвратяване на употребата на алкохол във вредни количества (21);

52.

посочва, че би трябвало да се разгледа възможността нарушителите да се включват в образователни и възпитателни програми като алтернатива на глобите и други мерки за контрол, по-специално ако предполагаемите нарушители не са навършили пълнолетие;

53.

подчертава, че следва да се потърси решение на проблема с консумацията на алкохол на работното място чрез ранна намеса. На работните места следва да има инструкции как да се постъпва в подобни ситуации. Това би било добра здравна профилактика на работното място;