15.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 189/1

1.

В Резолюцията на Съвета относно насърчаването на политическото участие на младите хора в демократичния живот на Европа (1) беше заявено, че общият тематичен приоритет на европейското сътрудничество в областта на структурирания диалог по въпросите на младежта за периода 1 януари 2016 г. — 30 юни 2017 г. ще бъде „Предоставяне на възможности на всички млади хора да участват активно в една разнолика, свързана и приобщаваща Европа“ и че тази тема ще бъде обединяващият принцип, който ще осигури приемственост и последователност в работата на трите председателства — Нидерландия, Словакия и Малта, в съответствие с Работния план на ЕС за младежта за 2016—2018 г.

2.

Структурираният диалог е процес на участие, като резултатите от петия работен цикъл се основават на резултатите от националните консултации по време на нидерландското, словашкото и малтийското председателство, както и от конференциите на равнище ЕС по въпросите на младежта в Амстердам през април 2016 г., в Кошице през октомври 2016 г. и в Малта през март 2017 г.

3.

Нидерландското председателство се насочи към изследване на предизвикателствата и проблемите, пред които са изправени младите хора в днешна Европа. По време на Конференцията по въпросите на младежта в Амстердам (април 2016 г.) бяха изготвени насочващи въпроси за консултациите с младите хора, а националните работни групи на равнище държави членки бяха приканени да проведат консултации и да изпратят обратна информация.

4.

На Конференцията по въпросите на младежта в Кошице (октомври 2016 г.) бяха разгледани и обсъдени резултатите от консултациите с младите хора и представителите на младежта, като заедно с представители от държавите членки бяха разработени Съвместни препоръки от структурирания диалог по въпросите на младежта, които бяха обсъдени на заседанието на Съвета по образование, младеж, култура и спорт през ноември 2016 г. едновременно с положението на младите хора в Европа. Резултатите от тези обсъждания бяха съобщени на председателя на Европейския съвет.

5.

По време на Конференцията по въпросите на младежта в Малта (март 2017 г.) съвместните препоръки бяха допълнително обсъдени и разгледани по приоритети, като бяха разработени действия за изпълнението им.

6.

Съвместните препоръки и предлаганите действия от структурирания диалог по въпросите на младежта „Предоставяне на възможности на всички млади хора да участват активно в една разнолика, свързана и приобщаваща Европа“, които са насочени към следните теми: достъп до качествена и критична информация; изграждане на устойчивост и увереност в собствените сили; отвъд страха и нетолерантността; към образователна система, която оползотворява потенциала на младите хора; насърчаване на участието на младите хора в обществото; възстановяване на доверието на младите хора в европейския проект; програми за мобилност за всички; и въздействие на работата с младежта и младежките организации за всички, изложени в приложението.

7.

Да вземат предвид съвместните препоръки и предлаганите действия от структурирания диалог по въпросите на младежта, по целесъобразност, при изготвянето и осъществяването на бъдещи политики по въпросите на младежта.

8.

Да направят преглед на процеса и целите на структурирания диалог за европейското сътрудничество по въпросите на младежта в периода след 2018 г. и да обмислят иновативни и ефективни начини за насърчаване на смислен и конструктивен диалог и контакти с млади хора с разнообразен произход, младежки организации, изследователи по въпросите на младежта и лица, определящи политиките, включително заинтересовани страни от други имащи отношение сектори.

9.

Въз основа на данни, оценки и консултации да предложи обновен процес за структуриран диалог в рамките на европейското сътрудничество по въпросите на младежта в периода след 2018 г.

10.

Предвид факта, че обновената рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта (2010—2018 г.) ще приключи през 2018 г., общият приоритет за структурирания диалог с младите хора и младежките организации за следващия работен цикъл (1 юли 2017 г. — 31 декември 2018 г.) следва да бъде насочен към следващата рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта. Наименованието на шестия цикъл от структурирания диалог ще бъде „Младежта в Европа — какво предстои?“.

11.

Акцентът на следващите три председателства — Естония, България и Австрия — за шестия работен цикъл от структурирания диалог ще бъде да се оцени, преразгледа и поднови структурираният диалог, така че той да бъде допълнително усъвършенстван и насърчен.

15.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 189/5

1.

ПРИПОМНЯТ компетентността, предоставена на Европейския съюз, по-конкретно с член 6 и член 165 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които спортът е област, в която действията на равнището на ЕС следва да са насочени към подкрепа, координиране и допълване на действията на държавите членки.

2.

ПРИПОМНЯТ резолюциите на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно работния план на Европейския съюз за спорта съответно за 2011—2014 г. (1) и 2014—2017 г. (2)

3.

ПРИВЕТСТВАТ Доклада на Комисията относно изпълнението и целесъобразността на работния план на Европейския съюз за спорта за периода 2014—2017 г. (3)

4.

СЧИТАТ, че спортът може да допринася за основните приоритети на програмите на ЕС в областта на сигурността, икономическата и социалната политика, и по-конкретно за стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

5.

ПРИЗНАВАТ, че спортът играе положителна роля в междусекторното сътрудничество на равнище ЕС и по този начин спомага за осигуряване на устойчивото развитие и за преодоляването по подходящ начин на основните социално-икономически и свързани със сигурността предизвикателства, пред които е изправен ЕС, включително миграцията, социалното изключване, радикализацията, която може да доведе до насилствен екстремизъм, безработицата, както и нездравословния начин на живот и затлъстяването.

6.

ОТЧИТАТ необходимостта от подходящо сътрудничество със заинтересованите страни в областта на спорта, наред с другото чрез структуриран диалог (4).

7.

ВЗЕМАТ ПОД ВНИМАНИЕ резултатите от проучването на Евробарометър за спорта и физическата активност, публикувано през 2014 г., като отчитат големите различия между държавите членки, включително по отношение на резултатите, свързани с доброволната работа и заседналия начин на живот, и вземат предвид статистиката на Евростат за основни икономически и социални данни относно спорта.

8.

ОТЧИТАТ необходимостта от сътрудничество с трети страни, по-специално страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство в ЕС, за насърчаване на европейските ценности чрез спортната дипломация, както и с компетентните международни организации в областта на спорта, включително Съвета на Европа, Световната антидопингова агенция и Световната здравна организация (СЗО).

9.

ВЪВ ВРЪЗКА С ТОВА ПРИЕМАТ:

10.

СЧИТАТ, че този работен план на ЕС за спорта следва да се води от следните цели:

11.

ПОДЧЕРТАВАТ, че този работен план на ЕС следва да представлява гъвкава рамка и инструмент, които да могат да предложат своевременен отговор на новостите в областта на спорта, като се отчитат приоритетите на бъдещите председателства.

12.

ПРИЕМАТ, че за периода, обхванат от работния план, държавите членки и Комисията следва да отдадат приоритет на изброените по-долу теми и основни въпроси. Всяко председателство може да ги допълва в зависимост от евентуалните нови тенденции:

Подробностите, свързани с изпълнението на гореизброените основни въпроси, са поместени в приложение I.

13.

ПРИЕМАТ, ЧЕ:

14.

ОТЧИТАТ, че е необходимо да продължи тясното сътрудничество между държавите членки, а също и с Комисията, за изпълнение на работния план. Освен това отчитат, че спортното движение и съответните компетентни организации на национално, европейско и международно равнище, като Съвета на Европа, Световната антидопингова агенция и СЗО, следва да участват тясно в това сътрудничество.

15.

СЧИТАТ, ЧЕ:

следва да бъдат установени подходящи работни структури и методи за проследяване на постиженията от първите два работни плана на ЕС и за постигане на нови резултати в съответствие с приоритетните теми и основните въпроси, посочени в точка 12 по-горе;

Комисията следва да организира срещи на експертните групи и тематични срещи, когато това е уместно, в областите на политиката, които са обстойно застъпени, наред с другото, в сегашния и предишните работни планове за спорта.

Могат да се организират срещи по инициатива на една или няколко държави членки по теми от общ интерес (групи от заинтересовани държави членки). Тези срещи ще разглеждат, наред с другото, дейности за партньорско обучение между участващите държави членки.

Други структури и работни методи могат да включват конференции на председателството и семинари, неформални срещи на министри и директори, отговарящи за спорта, проучвания на Комисията и конференции и семинари на Комисията.

Основните принципи във връзка с различните работни методи са посочени в приложение II.

През втората половина на 2020 г. Съветът ще направи оценка на изпълнението на сегашния работен план на ЕС въз основа на доклад, изготвен от Комисията през първата половина на 2020 г.

16.

ПРИКАНВАТ ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ:

17.

ПРИКАНВАТ ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАТА НА СЪВЕТА:

18.

ПРИКАНВАТ КОМИСИЯТА:

15.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 189/15

(1)

Квалификациите служат за различни цели. Те са носители на информация за работодателите за това какво по принцип знаят и могат да правят техните притежатели („резултати от ученето“). Те могат да бъдат предварително условие за достъп до определени регламентирани професии. Те помагат на органите и доставчиците на услуги за образование и обучение да определят нивото и съдържанието на обучението, получено от дадено лице. Те са от важно значение и за хората като израз на личните им достижения. Ето защо квалификациите играят важна роля за повишаване на пригодността за заетост и улесняване на мобилността и достъпа до по-нататъшно образование.

(2)

Квалификациите представляват официален резултат от процес на оценка и валидиране от страна на компетентен орган и обикновено са под формата на документи, като например удостоверения или дипломи. Чрез тях се определя, че дадено лице е постигнало резултати от ученето в съответствие с определени стандарти. Тези резултати от ученето могат да бъдат постигнати по различен начин в контекста на формално, неформално или самостоятелно учене както в национален, така и в международен контекст. Информацията относно резултатите от ученето следва да бъде леснодостъпна и прозрачна.

(3)

С Препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Европейска квалификационна рамка за обучение през целия живот (1) беше създадена обща референтна рамка от осем квалификационни нива, изразени като резултати от ученето с нарастваща степен на овладяване. Те служат като преобразуващ механизъм между различните квалификационни системи и техните нива. Целта на Европейската квалификационна рамка за учене през целия живот (ЕКР) е да се повишат прозрачността, съпоставимостта и преносимостта на квалификациите на гражданите.

(4)

По-общите цели на тази препоръка са да допринесе за модернизиране на системите за образование и обучение и за повишаване на пригодността за заетост, мобилността и социалната интеграция на работещите и учещите. Освен това тя има за цел да се свържат по-добре формалното, неформалното и самостоятелното учене, както и да се подкрепи валидирането на резултатите от ученето, придобити в различен контекст.

(5)

Държавите членки са разработили или разработват национални квалификационни рамки, основани на резултатите от ученето, и ги свързват с ЕКР чрез процес на „съотнасяне“. Нивата по ЕКР и дескрипторите на резултатите от ученето допринасят за по-голямата прозрачност и съпоставимост на квалификациите на различни национални системи. Те допринасят също така за цялостното преориентиране към резултатите от образованието и обучението. Съотнасянето към ЕКР следва да се прави чрез националните квалификационни рамки или, в случай че няма такива, националните квалификационни системи (наричани по-нататък „национални квалификационни рамки или системи“).

(6)

Квалификациите са по-прозрачни и по-добре съпоставими, когато са представени в документи, които включват препратка към приложимото ниво по ЕКР и описание на постигнатите резултати от ученето.

(7)

За да бъде осигурена широка подкрепа за ЕКР, в нейното изпълнение на равнището на Съюза и на национално равнище следва да участват широк кръг от заинтересовани страни. Основните заинтересовани страни включват всички учещи, доставчиците на услуги за образование и обучение, органите в областта на квалификациите, органите по осигуряване на качеството, работодателите, профсъюзите, промишлените, търговските и занаятчийските камари, органите, участващи в признаването на академичните и професионалните квалификации, службите за заетостта и службите за интеграция на мигрантите.

(8)

В своя доклад до Европейския парламент и Съвета от 19 декември 2013 г. относно оценката на ЕКР Комисията стигна до заключението, че ЕКР е широко приета като еталон за разработване на национални квалификационни рамки, прилагане на подхода, основан на резултатите от ученето, и подобряване на прозрачността и признаването на уменията и компетентностите. В него се подчертава, че Съюзът следва да създаде възможности за учещите и работещите да направят своите умения и компетентности по-видими, независимо от това къде са ги придобили.

(9)

В този доклад Комисията също стига до заключението, че консултативната група за ЕКР е предоставила ефективни насоки за националните процеси за съотнасяне и е изградила доверие и разбирателство между участващите държави. Освен това Комисията е стигнала до заключението, че ефективността на националните координационни звена за ЕКР зависи до голяма степен от това колко тясно са свързани с националното управление на процеса за съотнасяне.

(10)

Предвид положителната оценка на тази група продължаването на работата на консултативната група за ЕКР е от основно значение за последователното, съгласувано, прозрачно и координирано прилагане на настоящата препоръка.

(11)

Прозрачността и признаването на уменията и квалификациите са сред новите приоритети съгласно съвместния доклад на Съвета и Комисията от 2015 г. относно прилагането на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („Образование и обучение 2020“). В този доклад се подчертава, че ЕКР следва да бъде доразвита с цел повишаване на прозрачността и съпоставимостта на квалификациите. По отношение на новопристигналите мигранти в доклада също се изтъква, че съществуващите инструменти за прозрачност биха могли да спомогнат за по-доброто разбиране на чуждестранните квалификации в Съюза и съответно на европейските квалификации в трети страни.

(12)

ЕКР и съотнесените към нея национални квалификационни рамки или системи могат да подкрепят съществуващите практики за признаване на квалификациите благодарение на засиленото доверие, разбирането и съпоставимостта на квалификациите в тях. Това може да направи по-лесен процеса на признаване на квалификациите за целите на учене и работа. Всеобхватните квалификационни рамки като ЕКР биха могли да послужат като информационни средства за практиките за признаване, както е посочено в препоръката относно използването на квалификационните рамки при признаването на чуждестранните квалификации, приета съгласно Конвенцията за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в Европейския регион.

(13)

С течение на времето националните квалификационни рамки и системи се променят, поради което съотнасянето към ЕКР следва да се преразглежда и актуализира, когато е целесъобразно.

(14)

Доверието в качеството и нивото на квалификации, които са част от националните квалификационни рамки или системи, съотнесени към ЕКР (наричани по нататък „квалификации с ниво по ЕКР“), е от решаващо значение, за да се подкрепи мобилността на учещите и работещите в рамките на отрасловите и географските граници и извън тях. Препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година за създаване на Европейска квалификационна рамка за обучение през целия живот съдържа общи принципи за осигуряване на качеството на висшето и професионалното образование и обучение. Те зачитат отговорността на държавите членки за механизмите за осигуряване на качество на националните квалификации в съответствие с принципа на субсидиарност. Стандартите и насоките за осигуряване на качество в европейското пространство за висше образование и Европейската референтна рамка за осигуряване на качество в професионалното образование и обучение създават основа за такива общи принципи.

(15)

Би могла да се проучи възможността за разработване на регистър, извън сферата на висшето образование, за органите, контролиращи системите за осигуряване на качество за квалификациите.

(16)

Системите за кредити могат да подпомогнат напредъка на лицата в ученето чрез улесняване на гъвкави модели за учене и на прехвърлянето между различните нива и видове образование и обучение, както и извън националните граници, като позволяват на учещите да натрупват и прехвърлят различни резултати от ученето, които са постигнати в различен учебен контекст, включително учене онлайн, неформално и самостоятелно учене. Подходът, основан на резултатите от ученето, може да улесни и разработването, предоставянето и оценяването на пълни квалификации или на елементи от квалификации.

(17)

Системите за кредити както на национално, така и на европейско равнище, функционират в институционален контекст като висшето образование или професионалното образование и обучение. На европейско равнище беше разработена Европейската система за трансфер и натрупване на кредити за висшето образование в европейското пространство за висше образование. По отношение на професионалното образование и обучение понастоящем се разработва Европейска система за кредити в професионалното образование и обучение в съответствие с препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за създаване на Европейска система за кредити в професионалното образование и обучение (ECVET) (2). Когато е целесъобразно, биха могли да се насърчават връзките между националните квалификационни рамки и системите за кредити.

(18)

Въпреки че достиженията на правото на Съюза в областта на законната миграция и убежището предвиждат равно третиране с гражданите на страната по отношение на признаването на квалификациите и дори мерки за подкрепа по отношение на лицата, ползващи се от международна закрила, в съответствие с Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (3), при гражданите на трети страни с университетско образование продължават да се наблюдават високи равнища на свръхквалификация и непълна заетост. Сътрудничеството между ЕС и трети страни в областта на прозрачността на квалификациите може да насърчи интеграцията на мигрантите на пазара на труда в Съюза. Като се има предвид нарастването на миграционните потоци към и от Съюза, е необходимо по-добро разбиране и справедливо признаване на квалификациите, получавани извън Съюза.

(19)

Основните елементи на ЕКР, по-специално подходът ѝ, основан на резултатите от ученето, определянето на дескрипторите за нивата и установяването на критерии за съотнасяне, разработени от консултативната група за ЕКР, са вдъхновили разработването на национални и регионални квалификационни рамки по целия свят. Все по-голям брой трети държави и региони се стремят да задълбочат връзките между своята квалификационна рамка и ЕКР.

(20)

В Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4) се предвижда, че чрез делегиран акт на Комисията могат да бъдат създадени „общи рамки на обучението“ за регламентираните професии като общ набор от знания, умения и компетентности. Общите рамки на обучението трябва да се основават на нивата на ЕКР. Съотнасянето към нивата на квалификациите по ЕКР не трябва да засяга достъпа до пазара на труда, когато професионалните квалификации са признати в съответствие с Директива 2005/36/ЕО.

(21)

В квалификационната рамка на европейското пространство за висше образование се предвиждат дескриптори за краткия цикъл (който може да бъде свързан с първия цикъл или в рамките на първия цикъл) и за първия, втория и третия цикъл на висшето образование. В дескриптора на всеки цикъл се посочват постиженията и способностите, свързани с квалификациите, присъдени в края на този цикъл. ЕКР е съвместима с квалификационната рамка за европейското пространство за висше образование и дескрипторите на нейните цикли. Краткият цикъл (който може да бъде свързан с първия цикъл или в рамките на първия цикъл), първият, вторият и третият цикъл от квалификационната рамка за европейското пространство за висше образование съответстват на нива 5—8 по ЕКР.

(22)

Решение № 2241/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5) помага на хората да представят по-добре своите умения, компетентности и квалификации.

(23)

Комисията понастоящем разработва Европейска класификация на уменията, компетентностите, квалификациите и професиите (ESCO). Използването ѝ на доброволна основа би могло да спомогне за подобряването на връзката между образованието и заетостта. Данните, разработени от държавите членки в контекста на ЕКР, биха могли да послужат като принос за тази класификация.

(24)

Информацията относно процеса на съотнасяне на националните квалификационни рамки или системи към ЕКР и относно квалификациите с ниво по ЕКР следва да бъде свободно достъпна за обществеността. Използването на общи структури и формати на данните би спомогнало за постигането на тази цел. Това ще улесни също и разбирането и използването на публикуваната информация относно квалификациите.

(25)

На национално равнище и на равнище ЕС следва да се осигурят съгласуваност, взаимно допълване и полезни взаимодействия между прилагането на ЕКР, националните квалификационни рамки или системи и инструментите за прозрачност и признаване на уменията, компетентностите и квалификациите, включително инструментите за осигуряване на качество, за натрупване и трансфер на кредити, както и инструментите, разработени в контекста на европейското пространство за висше образование, за прозрачност и признаване на уменията, компетентностите и квалификациите.

(26)

Развитието на ЕКР следва да бъде напълно съгласувано със съществуващото европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението съгласно стратегическата рамка „Образование и обучение 2020“ и бъдещите европейски стратегически рамки в областта на образованието и обучението.

(27)

Настоящата препоръка не замества, нито определя националните квалификационни рамки или системи. ЕКР не съдържа описание на конкретни квалификации или индивидуални компетентности и отделните квалификации следва да бъдат съотнесени към подходящото ниво на ЕКР чрез съответната национална квалификационна система.

(28)

Настоящата препоръка консолидира ЕКР като обща референтна рамка от осем нива, изразени чрез резултатите от ученето, която служи като механизъм за съпоставяне между различните квалификационни рамки или системи и техните нива.

(29)

Настоящата препоръка, предвид незадължителния си характер, отговаря на принципите на субсидиарност и пропорционалност, като подкрепя и допълва дейностите на държавите членки чрез улесняване на по-нататъшното сътрудничество между тях, за да се увеличи прозрачността, съпоставимостта и преносимостта на квалификациите на хората. Препоръката следва да се прилага в съответствие с националното право и практика,

1.

Да използват ЕКР за съотнасяне на националните квалификационни рамки или системи и съпоставяне на всички видове и нива квалификации в Съюза, които са част от национални квалификационни рамки или системи, по-специално чрез съотнасяне на своите квалификационни нива към нивата на ЕКР, определени в приложение II, и чрез използване на критериите, определени в приложение III.

2.

Да преразглеждат и актуализират, по целесъобразност, съотнасянето на нивата на националните квалификационни рамки или системи към нивата на ЕКР, определени в приложение II, с помощта на критериите, посочени в приложение III, при надлежно отчитане на националния контекст.

3.

Да гарантират, че квалификациите с ниво по ЕКР са в съответствие с общите принципи за осигуряване на качество, определени в приложение IV, без да се засягат националните принципи за осигуряване на качество, които се прилагат за националните квалификации.

4.

Където е целесъобразно, да насърчават свързването на системите за кредити и националните квалификационни рамки или системи, при отчитане на общите принципи за системите за кредити, определени в приложение V, без да се засягат националните решения за i) използването на системи за кредити и ii) свързването им с националните квалификационни рамки или системи. Тези общи принципи няма да водят до автоматично признаване на квалификациите.

5.

По целесъобразност, да вземат мерки, за да гарантират, че всички издадени от компетентните органи нови документи за квалификация (напр. удостоверения, дипломи, приложения към удостоверения, приложения към дипломи) и/или регистри на квалификациите съдържат ясно посочване на съответното ниво по ЕКР.

6.

Да направят резултатите от процеса на съотнасяне публично достъпни на национално равнище и на равнище ЕС и когато е възможно, да гарантират, че информацията относно квалификациите и резултатите от ученето е достъпна и се публикува, като се използват полетата за данни в съответствие с приложение VI.

7.

Да насърчават използването на ЕКР от социалните партньори, публичните служби по заетостта, доставчиците на услуги за образование, органите по осигуряване на качеството и публичните органи, за да се подпомогнат съпоставянето на квалификациите и прозрачността на резултатите от ученето.

8.

Да гарантират продължаването и координацията на задачите, изпълнявани от националните координационни звена за ЕКР. Основните задачи на националните координационни звена за ЕКР са подпомагане на националните органи за съотнасянето на националните квалификационни рамки или системи към ЕКР и запознаване по-отблизо на лицата и организациите с ЕКР,

9.

Да подкрепя съгласуваността при по-нататъшното прилагане на ЕКР в отделните държави членки чрез сравняване и обсъждане на методиките, използвани за определяне на нивата на квалификации в националните квалификационни рамки или системи, при надлежно отчитане на националния контекст.

10.

При надлежно отчитане на националния контекст, да подкрепя разработването на методики за описание, използване и прилагане на резултатите от ученето с цел увеличаване на прозрачността, разбирането и съпоставимостта на квалификациите.

11.

Да подкрепя установяването на доброволни процедури за определяне на нивата на международните квалификации чрез националните квалификационни рамки или системи и обмен на информация и консултации между държавите членки относно тези процедури с цел гарантиране на съгласуваност.

12.

Да разработи насоки за предоставяне на информация относно ЕКР, по-специално за представяне на нивата по ЕКР върху новите удостоверения, дипломи и приложения, и/или регистри на квалификациите, в съответствие с националните системи и нормативната уредба в областта на удостоверенията и дипломите.

13.

Да проучи възможностите за разработване и прилагане на критерии и процедури, за да се даде възможност, в съответствие с международните споразумения, за сравнение на националните и регионалните квалификационни рамки на трети страни с ЕКР.

14.

Да организира взаимно обучение и обмен на най-добри практики между държавите членки, а където е подходящо да улеснява партньорските консултации по искане на държавите членки,

15.

Да гарантира, че изпълнението на настоящата препоръка е подкрепено от действия, финансирани по линия на имащи отношение програми на Съюза.

16.

Да гарантира ефективно управление на прилагането на ЕКР чрез запазване и пълна подкрепа за създадената през 2009 г. Консултативна група за ЕКР, съставена от представители на държавите членки и други участващи държави, социалните партньори и при необходимост — други заинтересовани лица. Консултативната група за ЕКР следва да осигурява обща съгласуваност и да утвърждава прозрачността и доверието в процеса на съотнасяне на националните квалификационни рамки или системи към ЕКР.

17.

Да докладва относно напредъка вследствие на приемането на настоящата препоръка, по целесъобразност, в контекста на съответните рамки за образование, обучение и политиката за заетостта.

18.

Да оценява в сътрудничество с държавите членки и след консултация със съответните заинтересовани лица действията, предприети в отговор на настоящата препоръка, и до 2022 г. да докладва на Съвета за натрупания опит и произтичащите изводи с оглед на бъдещи стъпки, включително, ако е необходимо, евентуално преразглеждане и преработване на настоящата препоръка.

15.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 189/29

—

в раздела за сливанията на уебсайта на Комисията, свързан с конкуренцията (http://ec.europa.eu/competition/mergers/cases/). Този уебсайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително показатели за търсене по дружество, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

—

в електронен формат на уебсайта EUR-Lex (http://eur-lex.europa.eu/homepage.html?locale=bg) под номер на документа 32017M8301. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право.

15.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 189/29

—

в раздела за сливанията на уебсайта на Комисията, свързан с конкуренцията (http://ec.europa.eu/competition/mergers/cases/). Този уебсайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително показатели за търсене по дружество, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

—

в електронен формат на уебсайта EUR-Lex (http://eur-lex.europa.eu/homepage.html?locale=bg) под номер на документа 32017M8190. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право.

15.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 189/30

1.

Политическия контекст във връзка с този въпрос, изложен в приложение I към настоящите заключения;

2.

Европейският съюз е изправен пред сериозни икономически и социални предизвикателства, отчасти в резултат на засилващата се миграция, последствие от финансовата и икономическа криза.

3.

Тези тенденции поставят специфични предизвикателства по отношение на демократичните ценности, социалното сближаване, перспективите за заетост и професионалния живот, както и на приобщаването и благосъстоянието на младите хора, по-специално на онези, които са изложени на риск и са с по-малко възможности.

4.

Утвърждаването на представата за активно гражданство на младите хора, свързаните с това права и отговорности, признаване и зачитане на демократичните ценности, културно многообразие, гарантиране на свободата на изразяване на мнение и на убеждения, посредством придобиването на необходимите житейски умения (1), е от съществено значение, за да бъдат успешно преодолени тези предизвикателства.

5.

Развиването на житейски умения е от еднакво значение както за понасянето на икономическата, политическата, социалната и личната цена, произтичаща от високата младежка безработица, така за подпомагане на младите хора да определят и изковат своето бъдеще чрез качествена заетост, социално приобщаване и активно гражданство.

6.

Резолюцията на Съвета относно Нова програма за умения за приобщаваща и конкурентна Европа  (2) и по-специално съдържащото се в нея признание, че „Важно е да се отиде отвъд непосредствените потребности на пазара на труда и да се обърне внимание и на онези аспекти на образованието и обучението, които могат да стимулират иновациите, предприемачеството и творчеството, да формират облика на секторите, да създават работни места и нови пазари, да дадат повече възможности на хората (включително най-уязвимите), да обогатят демократичния живот и да подготвят ангажирани, талантливи и активни граждани“.

7.

Прегледът на Препоръката относно ключовите компетентности за учене през целия живот (3), която дава възможност за приобщаващ подход към развиването на компетентности, които могат да подпомагат младите хора и да улеснят успешния им преход към зрелостта, активното гражданство и професионалния живот. Макар и с различна терминология, в настоящата европейска рамка за ключови компетентности вече се посочват много от житейските умения, определени в настоящите заключения на Съвета.

8.

Макар да съществуват много аспекти на справянето с предизвикателствата на безработицата сред младежта и произтичащите от това социални сътресения и политическо отчуждаване, секторът на младежта, чрез ефективна работа с младежта, играе роля в предоставянето на възможност на младите хора да придобият и развият житейски умения, които да им помогнат да оползотворят максимално своя потенциал и да ги подкрепят при постигането и поддържането на пълноценен и продуктивен личен, социален и професионален живот. Тези житейски умения могат също да спомогнат за предотвратяване на маргинализацията и за противодействие на пропагандата, реториката и поведението, които биха могли да бъдат свързани с радикализацията, която пък може да доведе до насилнически екстремизъм.

9.

Макар работата с младежта да означава широк спектър от мерки, проекти, програми, дейности и инициативи, предлагани от различни доставчици в различни среди, определяща черта на практическата работа с младежта и това, върху което поставя акцент, е личностното и социалното развитие на младите хора.

10.

Ефективната работа с младежта може да доведе до положителни резултати за младите хора чрез:

11.

Житейските умения представляват положително и утвърждаващо поведение, което спомага за разрешаването на проблеми и се използва по подходящ и отговорен начин в ежедневието — у дома, онлайн, в общността, в образованието/обучението и на работното място. Те представляват набор от лични и социални умения, придобити чрез образование и обучение, работа с младежта и неформално и самостоятелно учене, които могат да бъдат използвани за разрешаването на въпроси и проблеми, често срещани в човешкото ежедневие.

12.

Житейските умения са важни за всички млади хора, но са от особено значение и значимост за младите хора, изложени на риск, както и за тези с по-малко възможности, а също и за техните потребности от заетост, социално приобщаване и демократично участие.

13.

Насърчаването и предоставянето на възможности на младите хора за придобиване и развиване на житейски умения може да бъде неразделна част от политиката за младежта както на европейско равнище, така и на равнище държави членки.

14.

Приложение II съдържа сборник от житейски умения с посочване на редица качества. Този сборник няма нито задължителен, нито изключителен характер и отразява онези житейски умения, които работата с младежта може в най-голяма степен да насърчи и да подпомогне младите хора да придобият. (4)

15.

Житейските умения, както са дефинирани в приложение II, имат еволюиращ характер и определянето на това как трябва да бъдат приоритизирани, представени и популяризирани е въпрос от компетентността на държавите членки и съответните европейски, национални и местни заинтересовани страни.

16.

Да насърчават приноса на работата с младежта за развиване на житейските умения на младите хора в рамките на политиката за младежта и мерките, насочени към подпомагане на младите хора.

17.

Да разпространяват и популяризират сред доставчиците на услуги в сферата на работата с младежта обучителни инструменти, методологии и практики, особено тези, разработени от специалисти, работещи с младежи, които могат да помогнат на младите хора при придобиването на житейски умения.

18.

Да оказват по-нататъшна подкрепа за образование, обучение и партньорски обучения за доставчиците на услуги в сферата на работата с младежта, с оглед подобряване на капацитета им за подкрепа на младите хора при придобиването на житейски умения.

19.

Когато е целесъобразно, да признават и валидират програми за образование и обучение, които укрепват капацитета на специалистите, работещи с младежта — на платени или на доброволни начала, както и на младежките лидери за това да използват успешно обучителни материали, методологии и практики, които помагат на младите хора да идентифицират, придобиват и развиват житейски умения, като си служат с методи и инструменти за самооценка и оценка.

20.

Да насърчават и укрепват доброволчеството сред младите хора, което може да ги улесни в придобиването на житейски умения и да допринесе за тяхното участие, редом с доставчиците на услуги в сферата на работата с младежта, в свързани с това проекти и инициативи.

21.

Да насърчават и осигуряват на доставчиците на услуги в сферата на работата с младежта възможности, проекти и инициативи за партньорско и взаимно обучение, с оглед споделяне на знания, инструменти и опит при насърчаването и развиването на житейски умения у младите хора.

22.

Да обмислят кои от придобитите от младите хора житейски умения посредством работата с младежта, и по какъв начин, могат да бъдат идентифицирани и документирани, така че да се улесни оценяването и сертифицирането чрез механизми за валидиране на неформалното и самостоятелното учене (5).

23.

Да използват максимално „Еразъм +“ и други програми на ЕС за финансиране в подкрепа на практическата работа с младежта, с оглед насърчаване и развиване на житейски умения у младите хора.

24.

Да засилят диалога между работата с младежта, политиката за младежта и изследванията за младежта и координацията между местното, регионалното, националното и европейското равнище, улеснявайки по този начин изграждането на мрежи, сътрудничеството, партньорското учене и обмен по отношение на насърчаването и развиването на житейски умения сред младите хора.

25.

Да идентифицират, подкрепят и разпространяват съществуващи и новаторски инструменти, методологии и практики, които стимулират житейските умения в разнообразни области от работата с младежта.

26.

Да насърчават и подкрепят междусекторните партньорства и инициативи, по-специално между доставчиците на услуги в сферата на работата с младежта, институциите за образование и обучение, социалните служби и службите по заетостта, както и социалните партньори, които помагат на младите хора да придобиват и развиват житейски умения.

27.

Да допринесе за натрупване на знания относно житейските умения, насърчавани и развивани посредством работата с младежта, и да подкрепя държавите членки при насърчаването на изграждане на капацитет и професионалното развитие на специалистите, работещи с младежта.

28.

Да стимулира работата с младежта като неразделна част от Новата програма за умения, тъй като тя едновременно добавя стойност и допълва и подкрепя всички аспекти на програмата.

29.

Да насърчава и подкрепя прилагането на междусекторен подход в подпомагането на младите хора да придобиват и развиват необходимите компетентности за улесняване на успешния им преход към зрелостта, активното гражданство и професионалния живот.

30.

Да гарантира, че настоящите заключения на Съвета допринасят за прегледа на Препоръката относно ключовите компетентности за учене през целия живот с оглед на укрепването и осигуряването на съответствие с измерението на житейските умения в Европейската рамка за ключови компетентности.

15.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 189/35

1.

Политическия контекст във връзка с този въпрос, изложен в приложение към настоящите заключения;

2.

Съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Стратегия на ЕС за инвестиране в младежта и за мобилизиране на нейния потенциал. Обновен отворен метод на координация за справяне с предизвикателствата и възползване от възможностите, стоящи пред младежта“ (1), имаше за цел установяването на междусекторен подход, който да даде по-големи правомощия на младите хора в Европа, както и ресурси и възможности да бъдат независими.

3.

Резолюцията на Съвета относно обновена рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта (2010—2018 г.) (2) въплъти най-всеобхватната и амбициозна стратегия на ЕС за младежта към днешна дата. Времевият обхват на рамката съвпадна с финансовата и икономическа криза, която макар да се отрази в по-голяма или по-малка степен отрицателно на всички граждани и държави — членки на ЕС, засегна особено негативно и непропорционално младите хора, и най-вече младите хора с по-малко възможности, доведе до високи равнища на безработица и повиши риска от социални сътресения, политическо отчуждаване и дори насилническа радикализация и екстремизъм, което на свой ред породи предизвикателства пред демократичните ценности и социалното сближаване.

4.

Рамката даде важен и ценен принос не само за сътрудничеството в сферата на младежта, но и за живота, перспективите, благосъстоянието участието и приобщаването на младите хора в целия Европейски съюз, за което свидетелстват докладите на Европейската комисия за 2012 и 2015 г. относно младежта и съвместният доклад на Съвета и на Комисията относно изпълнението на обновената рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта (2010—2018 г.) (3).

5.

В европейските работни планове за младежта за периода 2014—2015 г. (4) и за периода 2016—2018 г. (5) бяха укрепени и подобрени инструментите и процесите за прилагане на обновената рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта, като рамката беше приведена в по-голямо съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“ и бяха предвидени мерки за справяне с новите предизвикателства.

6.

Срокът на действие на обновената рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта ще изтече в края на 2018 г., а срокът на действие на „Европа 2020“ — 10-годишната стратегия на Европейския съюз за работни места и растеж, и на програмата Еразъм + изтича в края на 2020 г.

7.

Утвърждаването и зачитането на ценностите на Европейския съюз, заложени в член 2 от ДЕС (6), и засилването у младите хора на усещането за европейска идентичност и на доверието им в европейския проект чрез развиване на техните компетентности и насърчаване на участието им в политическия живот, гражданската ангажираност, доброволческата дейност и мобилността с учебна цел, ще продължат да играят основна роля при очертаването на бъдещото европейско сътрудничество по въпросите на младежта.

8.

Работата с младежта, неформалното и самостоятелното учене играят основна роля в сферата на младежта и допринасят за развиването на компетентностите на младите хора.

9.

Следва да се разработи и подкрепи нова рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта след 2018 г., която да акцентира върху междусекторния подход с ясна добавена стойност на равнището на ЕС и да включва евентуално европейски работни планове за младежта, като същевременно отчита резултатите от оценката на сегашната рамка.

10.

Да гарантират, че разработването на рамката за бъдещото европейско сътрудничество по въпросите на младежта е фактологически обосновано, базирано на информацията и резултатите от широки и приобщаващи консултации с всички заинтересовани страни, в т.ч. младежи, доставчици на услуги в сферата на работата с младежта (7), работещи с младежта специалисти (на професионална или доброволна основа) и политически фактори на всички равнища, с цел да се постигне консенсус и да се поеме ангажимент към бъдещите цели и задачи на политиката за младежта.

11.

Да обмислят разработването на рамка за бъдещото европейско сътрудничество по въпросите на младежта, която да се основава на междусекторен подход, да бъде гъвкава, адаптивна и прозрачна и да отчита бързо променящите се политически, социални, културни и икономически обстоятелства на европейско и международно равнище.

12.

Да гарантират, че програмата Еразъм +, както и другите програми и инструменти допринасят и, когато е целесъобразно, са приведени в съответствие с прилагането на рамката.

13.

Да насочат рамката основно към специфични въпроси на политиката за младежта, които са от компетентността на отговорните за младежта структури, но също и да активизират в по-голяма степен проявите и инициативите в свързани с младежта области на политиката, с цел да се гарантира междусекторно сътрудничество и реципрочна подкрепа.

14.

Да оценят, преразгледат и подновят структурния диалог и неговите цели, за да се способства за провеждането на иновативен, съдържателен и целенасочен конструктивен диалог не само с младите хора, участващи в младежки организации, но и с младите хора от различни среди, с по-малко възможности, както и с нечленуващите в младежки организации.

15.

Да помислят по-задълбочено върху компетентностите (знания, умения и нагласи) и ценностите, от които се нуждаят младите хора за постигането на пълноценен личен, социален и професионален живот, и по-специално, за да се ангажират и включат младите хора с по-малко възможности.

16.

Да отчитат ролята, която интернет, социалните медии и цифровизацията могат да изиграят за насърчаване на солидарността, участието в политическия живот и активното гражданско поведение на младите хора, както и за борбата с политическото отчуждаване, популизма, пропагандата и радикализацията, които могат да доведат до насилнически екстремизъм.

17.

Да оценят, засилят и доразвият, където е възможно, инструментите, средствата и методите на политиката, както и взаимно допълващи се сътрудничества, като напр. партньорството между ЕС и Съвета на Европа в областта на младежта, с цел да се поддържа и да се подобрява ефективността на европейското сътрудничество по въпросите на младежта след 2018 г.

18.

Да прикани бъдещите председателства да изготвят проект на нова рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта след 2018 г., като вземат предвид настоящите заключения и предстоящата инициатива на Комисията относно стратегия на ЕС за младежта за периода след 2018 г. Този проект следва да се представи на Съвета с оглед на неговото приемане.

15.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 189/38

1.

ПРИПОМНЯ заключенията на Съвета от 24 ноември 2015 г. относно културата във външните отношения на ЕС с акцент върху културата в сътрудничеството за развитие (1), в които, наред с другото, Комисията и върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност се приканват да предложат по-стратегически подход към културата в контекста на външните отношения на ЕС;

2.

ПРИВЕТСТВА факта, че Комисията и върховният представител се отзоваха на тази покана, като публикуваха съвместно съобщение, озаглавено „Към стратегия на ЕС за международните културни отношения“ (2) на 8 юни 2016 г.;

3.

ПРИПОМНЯ заключенията на Съвета от 17 октомври 2016 г. относно глобалната стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз (3), в които се подкрепят приоритетните области за реализиране на глобалната стратегия и се изтъква ролята на културната дипломация;

4.

ПРИВЕТСТВА факта, че глобалната стратегия (4) отчита ролята на културата във външната политика и политиката на сигурност на ЕС като цяло и по-специално в области като борбата с тероризма, устойчивостта на обществата и разрешаването на конфликти;

5.

Във връзка с това ПРИЗНАВА, че културата е част от стратегически и широкообхватен подход към международните отношения на Съюза;

6.

Като ОТЧИТА НАДЛЕЖНО съответните области на компетентност на Европейския съюз и на държавите членки, както и принципа на субсидиарност, ПОДЧЕРТАВА, че стратегическият подход към международните културни отношения следва да обхване всички имащи отношение области на политиката и да бъде съобразен със Съвместното съобщение от 8 юни 2016 г. Освен това стратегическият подход следва да съответства на Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване от 2005 г., както и на Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г. По-конкретно, подобен подход следва:

7.

Като приема, че културата е съществена част от международните отношения на ЕС, ПРЕПОРЪЧВА да бъде задействана група „Приятели на председателството“, която да работи като широкообхватна платформа за изготвяне на интегриран, цялостен и поетапен стратегически подход на ЕС към международните културни отношения, който проучва взаимодействията между всички имащи отношение области на политиката при пълно зачитане на принципа на субсидиарност. Със своите действия тази група ще набележи общите стратегически принципи, цели и приоритети на този подход с оглед включването им в пътна карта, като определи областите, където биха могли да бъдат целесъобразни съвместни действия на равнището на ЕС;

8.

Да подобрят сътрудничеството между съответните министерства, по-специално министерствата на културата и на външните работи, местните и регионалните власти и заинтересованите страни;

9.

Да подкрепят групата „Приятели на председателството“, като предоставят технически експертни знания, например чрез Платформата за дипломация в областта на културата (6);

10.

Да определят приоритетни инициативи в областта на международните културни отношения чрез политиките и програмите на ЕС и да обмислят възможността за тяхната видимост посредством единен портал за достъп;

11.

Да събират и обменят най-добри практики във връзка с културни инициативи в трети държави, включително чрез Платформата за дипломация в областта на културата;

12.

Да обмислят създаването на пилотни проекти в трети държави с цел изпитването на форми на сътрудничество, включително съвместни действия и творчески междусекторни партньорства, с участието на местните културни дейци, местните и регионалните власти, съответните НПО, националните културни институти, клъстерите от EUNIC (7) и делегациите на ЕС.

15.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 189/40

1.

Спортът е най-масовата социална и доброволческа дейност в Европа. Много хора се интересуват от спорт и той играе важна роля за сближаването на хора от различни обществени слоеве.

2.

Европейските общества са изправени пред предизвикателства във връзка със запазването на сплотеността и приобщаващия си характер. Доброволчеството в спорта като форма на обществена ангажираност може да способства за социалната интеграция, да допринесе за активното гражданско участие и да бъде използвано за преодоляване на социалното изключване (1).

3.

Доброволчеството в спорта може да породи у уязвимите членове на обществото по-силно чувство на принадлежност към обществото. Това може да допринесе за насърчаване на активното гражданско участие. Настоящите заключения на Съвета отчитат наличието на многообразие в европейското общество и са насочени към групите, изложени на риск от маргинализация, а именно мигрантите и бежанците (2), хората в напреднала възраст, хората с увреждания и младежите в уязвимо положение (3).

4.

При макар и бавното възстановяване от икономическата и финансова криза редица държави — членки на ЕС, продължават да водят борба с бедността и социалното изключване (4). Социалното приобщаване изисква равнопоставеност на всички групи в обществото и специален акцент върху участието.

5.

Конфликтите, кризите и ситуациите на нестабилност в трети държави доведоха до безпрецедентно нарастване на броя на мигрантите и бежанците (5) в Европа от 2010 г. насам, което породи миграционна и бежанска криза в Европа, и държавите — членки на ЕС, полагат огромни усилия, за да се справят с притока на хора.

6.

Съвместната декларация на Съвета, Комисията и Европейския парламент относно законодателните приоритети на ЕС за 2017 г. има за цел преодоляване на най-неотложните предизвикателства, пред които е изправен ЕС днес. В съвместната декларация се посочват шест конкретни области, които следва да се разглеждат като приоритет. Въпросите за социалното измерение на ЕС и реформирането и развитието на политика на ЕС в областта на миграцията са сред тези шест приоритетни области (6).

7.

Доброволчеството в спорта може да достигне до хората на международно, национално, регионално и местно равнище, да насърчи активното гражданско участие, както и да служи като мощен социален инструмент в много области. То може да се използва, за да се съдейства за интегрирането на нарастващото мигрантско население, за борба със социалното изключване и за укрепване на солидарността между поколенията, наред с приноса му към равенството между половете. То играе съществена роля за постигането на социално сближаване и приобщаващи общности. В това отношение решаваща роля имат местните власти, в сътрудничество със спортните организации, сдружения и други образувания, използващи спорта като метод в работата си.

8.

Възрастните хора представляват важна и все по-нарастваща част от европейското общество, икономика, култура и ежедневие. Съчетания от фактори, като например ниски доходи, лошо здравословно състояние, дискриминация, основана на напреднала възраст и/или на пола, намалени физически или умствени способности, безработица, изолация, малтретиране и ограничен достъп до услуги, могат да играят роля за повишаване на риска от бедност и социално изключване (7) за някои членове на тази група. Доброволчеството в спорта може да извади хората от тяхната изолация и да ги накара да споделят опита си, с което се подпомага диалогът между поколенията.

9.

Доброволчеството в спорта, освен че развива широк спектър от умения и компетентности, предоставя на младите хора възможности за неформално и самостоятелно учене, чрез които могат да придобият положителни социални нагласи, основани на ценностите, развивани чрез спорта (8). Доброволчеството в спорта може да послужи и като спасителен пояс за онези млади хора, които не учат или не работят и са в периферията на обществото (9).

10.

Осигуряването на равни възможности за хората с увреждания им дава възможност да участват като доброволци в спортни дейности наравно с всички останали (10). Всички хора с увреждания следва да имат правото на пълен достъп до спортни дейности, включително на доброволческа дейност (11).

11.

Според проучването на Евробарометър 2014 г., 7 % от гражданите на ЕС заявяват, че участват на доброволна основа в работа за подпомагане на спортни дейности (12). Изследването показва, че една трета от респондентите извършват доброволчески дейности над шест часа месечно, като 8 % отделят за това 21 часа или повече.

12.

Доброволчеството играе важна роля за приобщаване на хората към общността чрез укрепване на ролята им на активни граждани, повишаване на пригодността за заетост и утвърждаване на ценностите и междукултурния диалог. Доброволческите дейности в спорта могат да приемат различни форми, както и да се извършват от време на време (например, подготовка и организация на местни, регионални, национални и международни спортни прояви) или по-редовно, ежедневно (например, организационни дейности за различни спортни организации или сдружения, които работят в областта на спорта) (13).

13.

Все още няма достатъчно данни в подкрепа на политиките в областта на социалното приобщаване и доброволческата дейност в областта на спорта. Досега няма направено систематично, транснационално проучване с акцент върху политическите условия, икономическите и социалните последици и структурните характеристики на спортните сдружения, федерации, клубове и други организации, насърчаващи социалното приобщаване и доброволческата дейност в областта на спорта. (14)  (15)

14.

Европейският корпус за солидарност има за цел да даде на повече млади хора възможност да участват в широк диапазон от дейности за проява на солидарност, като се включват в доброволчески дейности, заетост, стажове или чиракуване, така че да спомогнат за преодоляване на трудните ситуации в цяла Европа. Той може да им помогне да развиват компетентностите, които са им нужни както на пазара на труда, така и за активно гражданско поведение. Това от своя страна би могло да допринесе за утвърждаването на социалното приобщаване и европейските ценности (16).

15.

Да проучват и подкрепят доброволчеството в спорта като платформа за социално приобщаване. Това може да стане чрез подпомагане и насърчаване на местните и регионалните власти, в сътрудничество със спортни клубове и организации, включително неправителствени организации, да използват спорта като метод в работата си за предоставяне на достъп на хората, които са в положение на социално изключване. Така ще могат да се стимулират и разработят иновативни начини за насърчаване на социалното приобщаване на малцинствата и уязвимите групи, включително на изолирани възрастни хора, уязвими млади хора, хора с увреждания, мигранти и бежанци, чрез насърчаване на доброволчеството в спорта, така че тези малцинства да придобият нови умения и да приемат спорта като начин на живот.

16.

Да насърчават доброволчеството в спорта сред хората от всички слоеве на обществото, включително мигранти, възрастни хора, лица с увреждания и младежи в уязвимо положение.

17.

Да развиват и насърчават доброволчеството в спорта като ценна педагогическа концепция, която да бъде включена на различните нива на самостоятелното и неформалното учене, като се привличат за участие младежки и спортни организации и други заинтересовани фактори от сферата на гражданското общество и като се укрепва сътрудничеството между тях. Биха могли да се включат и образователни програми, в сътрудничество със спортни организации, които демонстрират ползите от физическото и психическото благосъстояние, наред със значението на доброволческата работа в спорта.

18.

Да насърчават доброволческите дейности чрез организиране на големи спортни прояви в партньорство със спортното движение. Големите спортни прояви могат да предоставят отлична възможност за създаване на подходящи условия за обучение на доброволци, като способстват за придобиването на необходимите компетентности.

19.

Да подкрепя обмена на добри практики и знания във връзка с доброволчеството в спорта във всички държави — членки на ЕС, с оглед на приноса и въздействието на доброволчеството в спорта за социалното приобщаване.

20.

Да обмисли възможността за подкрепа за транснационални инициативи (напр. обмен на добри практики, проучвания, мрежи, проекти), насочени към изпълнението на националните и международните стратегически действия за социално приобщаване в рамките на програмите на ЕС за финансиране, по-специално „Еразъм +“ и Европейския социален фонд, с акцент върху доброволческата дейност в областта на спорта.

21.

Да отделят внимание на Европейската седмица на спорта като инициатива за популяризиране на доброволчеството в спорта и ангажиране на хората от всички части на обществото. По този начин би могло да се достигне до всички слоеве на обществото чрез дейности в необлагодетелстваните райони и привличане на доброволци в областта на спорта в тези райони.

22.

Да насърчават признаването и валидирането на неформалното и самостоятелното учене, придобито чрез доброволчество в спорта, по-специално чрез използване на европейските инструменти и насоки (17), които могат да улеснят валидирането и да подобрят съпоставимостта, прозрачността и признаването на придобитите учебни резултати. Целта би била да се проучи как да се укрепи статутът на доброволците, за да се гарантира признаването на придобитите от тях компетентности.

23.

Да насърчават използването на структурните и инвестиционните фондове и Кохезионния фонд за инфраструктура, наред с други програми за спортните клубове, за подобряване на преобладаващите социални условия, особено в районите с висока концентрация на групи, изложени на риск от маргинализация.

24.

Да популяризират идеята за Европейския корпус за солидарност сред спортните организации и да ги насърчават да участват в тази инициатива, така че на младите хора, които са активни в областта на спорта, да може да се предостави по-добър достъп до тази програма.

25.

Насърчаване на включването на мигранти и бежанци, хора в напреднала възраст, хора с увреждания и уязвими млади хора в различни доброволчески роли в дейностите на масовия спорт чрез организиране на малки и големи спортни прояви, както и улесняване на достъпа до включване в доброволчески дейности в сферата на масовия спорт, с цел да се осигурят повече възможности за тези хора.

26.

Развитие на сътрудничество със спортните организации, младежките организации и други неправителствени организации относно начините за привличане и задържане на доброволци, с цел да се увеличат възможностите за доброволческа дейност в спорта, например в рамките на големи спортни прояви.

27.

Създаване на възможности за учене и обучение за подобряване на уменията на доброволческия персонал на спортните организации, в т.ч. бежанци, мигранти, възрастни граждани, хора с увреждания, уязвими млади хора и други малцинства, като същевременно се обърне внимание на изграждането на капацитет на лицата, отговарящи за наемане и управление на различни групи доброволци.

28.

Насърчаване на равните възможности в спортните клубове, включително равнопоставеността на изложените на риск от маргинализация групи, по отношение на членството и участието като доброволци в клубове.

29.

Насърчаване на участието на възрастните хора в спортни клубове и интегрирането на възрастни доброволци, като се използва ценният им житейски опит в спортните структури на всички равнища.

15.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 189/45

15.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 189/46

а)

геологическите познания на кандидата за посочения географски район и как лицензополучателите предлагат да извършат ефикасни проучвания за въглеводороди;

б)

техническите експертни познания на кандидата и как тези познания могат активно да допринесат за икономически ефективното проучване за въглеводороди и, когато е приложимо, за добива на въглеводороди в посочения географски район;

в)

опитът на кандидата на норвежкия континентален шелф или подходящ равностоен опит, придобит в други географски области;

г)

достатъчната финансова способност на кандидата да извърши проучването за въглеводороди и, когато е приложимо, да добива въглеводороди в посочения географски район;

д)

ако кандидатът е или вече е бил лицензополучател по лиценз за добив, министерството може да вземе предвид всяка форма на неефективност или липса на отчетност от негова страна в качеството му на лицензополучател;

е)

лицензите за добив ще се предоставят главно на съвместно дружество, в което най-малко един от лицензополучателите е осъществил поне един сондаж като оператор в норвежкия континентален шелф или има равностоен подходящ оперативен опит извън норвежкия континентален шелф;

ж)

лицензите за добив ще се предоставят главно на двама или повече лицензополучатели, като най-малко един от тях трябва да има опит съгласно описаното в буква е);

з)

определеният за оператор по лицензи за добив в Баренцово море трябва да е сондирал поне един кладенец на норвежкия континентален шелф като оператор или да има равностоен подходящ оперативен опит извън норвежкия континентален шелф;

и)

за лицензите за добив в дълбоки води както определеният за оператор, така и най-малко още един лицензополучател трябва да са осъществили поне по един сондаж на норвежкия континентален шелф като оператор или да имат равностоен подходящ оперативен опит извън норвежкия континентален шелф. За лиценза за добив един от лицензополучателите трябва да е сондирал в дълбоки води в качеството на оператор;

й)

за лицензите за добив, при които се очаква извършването на проучвателни сондажи при високо налягане и/или високи температури (HPHT), определеният за оператор и поне още един лицензополучател трябва вече да са осъществили поне по един сондаж на норвежкия континентален шелф в качеството на оператор или да имат равностоен подходящ оперативен опит извън норвежкия континентален шелф. За лиценза за добив един от лицензополучателите трябва да е осъществил сондаж при високо налягане и/или високи температури в качеството на оператор.

Ministry of Petroleum and Energy

Box 8148 Dep.

NО-0033 Осло

НОРВЕГИЯ

The Norwegian Petroleum Directorate (Дирекцията по нефта на Норвегия)

P.O. Box 600

4003 Stavanger

НОРВЕГИЯ

15.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 189/48

1.

Искът се отхвърля като недопустим.

2.

Ищецът трябва да заплати съдебните разноски.

15.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 189/49

1.

Като не е предприело в предписания срок необходимите мерки, за да се съобрази с решението на Съда от 2 декември 2013 г. по дело E-13/13, ESA/Норвегия, Кралство Норвегия не е изпълнило своите задължения съгласно член 33 от Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд.

2.

Осъжда Исландия да заплати съдебните разноски.

15.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 189/50

1.

На 6 юни 2017 г. Комисията получи уведомление за планирана концентрация в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1), чрез която предприятие BNP Paribas Personal Finance SA („BNPP PF“, Франция), дъщерно дружество, притежавано изцяло от BNP Paribas S.A., придобива по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за сливанията едноличен контрол над цялото предприятие Commerz Finanz GmbH („CFG“, Германия), понастоящем под съвместния контрол на BNP PF и Commerzbank AG („Commerzbank“, Германия), посредством покупка на активи.

2.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

—   за предприятие CFG: банка за потребителски кредити, понастоящем съвместно притежание на BNP PF и Commerzbank, занимаващо се основно с кредитиране за частни лица в Германия. Като част от планираната сделка компанията ще бъде разделена между BNPP PF и Commerzbank посредством разделяне на две отделни и независими стопански единици, занимаващи се съответно с „финансиране на мястото на продажба“ и „банкиране“. Дейността по „финансиране на мястото на продажба“ ще продължи да се осъществява от CFG (с единствен собственик BNPP PF) и ще включва всички дейности, свързани с предлагането на продуктите на CFG директно на потребителите или чрез място на продажба (по интернет и на място) на търговец на дребно;

—   за предприятие BNPP PF: дружество за финансови услуги, изцяло притежавано от BNP Paribas SA, работещо предимно в областта на потребителските кредити. BNP Paribas SA е международна банкова група, занимаваща се с всички основни банкови дейности: банкиране на дребно, управление на активи и услуги и корпоративно и инвестиционно банкиране.

3.

След предварително проучване Комисията констатира, че операцията, за която е уведомена, би могла да попадне в приложното поле на Регламента за сливанията. Въпреки това Комисията си запазва правото на окончателно решение по тази точка. В съответствие с Известието на Комисията относно опростена процедура за разглеждане на някои концентрации съгласно Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (2) следва да се отбележи, че това дело би могло да бъде разгледано по процедурата, посочена в Известието.

4.

Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по планираната операция.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележки могат да се изпращат до Комисията по факс (+32 22964301), по електронна поща на адрес COMP-MERGER-REGISTRY@ec.europa.eu или по пощата, с позоваване на M.8467 — BNP Paribas/Commerz Finanz, на следния адрес:

15.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 189/51

1.

На 2 юни 2017 г. Комисията получи уведомление за планирана концентрация в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1), чрез която фондове, управлявани от Bain Capital Investors, L.L.C. („Bain Capital“, САЩ), и фондове, управлявани от Cinven Capital Management (VI) Limited Partnership Incorporated, действащо чрез своя основен партньор, Cinven Capital Management (VI) General Partner Limited („Cinven“, Обединено кралство), придобиват по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за сливанията съвместен контрол над Stada Arzneimittel Aktiengesellschaft („Stada“, Германия) посредством покупка на дялове/акции.

2.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

—   за предприятие Bain Capital: частни капиталови инвестиции в дружества в различни промишлени отрасли, включително информационни технологии, здравеопазване, търговия на дребно и потребителски продукти, комуникации, финанси и промишленост/производство;

—   за предприятие Cinven: фонд за дялово участие, съсредоточен в шест ключови сектора: бизнес услуги, потребителски сектор, финансови услуги, здравеопазване, промишленост, както и технологии, медии и телекомуникации;

—   за предприятие Stada: извършва дейност в областта на разработването, производството, регистрацията, продажбата, пускането на пазара, дистрибуцията и популяризирането на биотехнологични продукти като лекарствени средства (по-специално с незащитени с патент активни фармацевтични съставки), хранителни добавки, козметични продукти и редица други продукти за грижа за здравето.

3.

След предварително проучване Комисията констатира, че операцията, за която е уведомена, би могла да попадне в приложното поле на Регламента за сливанията. Въпреки това Комисията си запазва правото на окончателно решение по тази точка. В съответствие с Известието на Комисията относно опростена процедура за разглеждане на някои концентрации съгласно Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (2) следва да се отбележи, че това дело би могло да бъде разгледано по процедурата, посочена в Известието.

4.

Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по планираната операция.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележки могат да се изпращат до Комисия по факс (+32 22964301), по електронна поща на адрес: COMP-MERGER-REGISTRY@ec.europa.eu, или по пощата, с позоваване на M.8483 — Bain Capital/Cinven/Stada Arzneimittel, на следния адрес:

15.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 189/52

1.

На 7 юни 2017 г. Комисията получи уведомление за планирана концентрация в съответствие с член 4 и вследствие на препращане съгласно член 4, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1), чрез която предприятие E.I. du Pont de Nemours and Company („DuPont“, САЩ) придобива по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за сливанията самостоятелен контрол над дейността по производство на здравни и хранителни продукти (Health and Nutrition business) на FMC Corporation („FMC“, САЩ), включваща текстуриращи хранителни компоненти и фармацевтични ексципиенти (с изключение на дейността на FMC по производство на Омега-3).

Тази планирана концентрация е част от споразумение за покупка и продажба на активи, сключено между DuPont и FMC на 31 март 2017 г., в което се предвижда придобиването от страна на FMC на някои дейности на DuPont съгласно ангажиментите за продажба на активи, поети от DuPont и The Dow Chemical Company („Dow“) като част от европейското производство за контрол върху сливанията, свързано с предложеното сливане на Dow и DuPont (Дело М.7932).

2.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

3.

След предварително проучване Комисията констатира, че операцията, за която е уведомена, би могла да попадне в приложното поле на Регламента за сливанията. Въпреки това Комисията си запазва правото на окончателно решение по тази точка.

4.

Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по планираната операция.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележки могат да се изпращат до Комисия по факс (+32 22964301), по електронна поща на адрес: COMP-MERGER-REGISTRY@ec.europa.eu, или по пощата, с позоваване на M.8440 — DuPont/FMC (Health and Nutrition business), на следния адрес:

15.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 189/53

1.

На 6 юни 2017 г. Комисията получи уведомление за планирана концентрация в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1), чрез която предприятие EDF Energy Services Limited („EDFES“, Франция) придобива самостоятелен контрол над ESSCI Limited („ESSCI“, Обединеното кралство) по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за сливанията посредством покупка на дялове/акции.

2.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

—   за предприятие EDFES: предприятие, контролирано от EDF Group, създадено, за доставка на енергийни услуги в Обединеното кралство,

—   за предприятие ESSCI: предоставя управлявани технически услуги в Обединеното кралство и Ирландия; чрез своето дъщерно предприятие Imtech то развива дейност в машиностроенето и електротехниката, управлението на технически съоръжения и интеграцията на промишлени системи.

3.

След предварително проучване Комисията констатира, че операцията, за която е уведомена, би могла да попадне в приложното поле на Регламента за сливанията. Въпреки това Комисията си запазва правото на окончателно решение по тази точка. В съответствие с Известието на Комисията относно опростена процедура за разглеждане на някои концентрации съгласно Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (2) следва да се отбележи, че това дело би могло да бъде разгледано по процедурата, посочена в известието.

4.

Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по планираната операция.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележки могат да се изпращат до Комисията по факс (+32 22964301), по електронна поща на адрес: COMP-MERGER-REGISTRY@ec.europa.eu, или по пощата с позоваване на M.8504 — EDF Energy Services/ESSCI на следния адрес:

15.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 189/54