ISSN 1977-0855

Официален вестник

на Европейския съюз

C 173

European flag  

Издание на български език

Информация и известия

Година 60
31 май 2017 г.


Известие №

Съдържание

Страница

 

I   Резолюции, препоръки и становища

 

СТАНОВИЩА

 

Европейски икономически и социален комитет

 

523-а пленарна сесия на ЕИСК, 22 и 23 февруари 2017 г.

2017/C 173/01

Становище на Европейски икономически и социален комитет относно Висококачествено образование за всички (проучвателно становище)

1

2017/C 173/02

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Междинна оценка на програмата LIFE [проучвателно становище]

7

2017/C 173/03

Становище на Европейския икономически и соцален комитет относно Ефективността на финансирането от ЕСФ и FEAD като част от усилията на гражданското общество за борба с бедността и социалното изключване в рамките на прилагането на стратегията „Европа 2020 (становище по собствена инициатива)

15

2017/C 173/04

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Ролята на селското стопанство в многостранните, двустранните и регионалните търговски преговори в контекста на министерската конференция на СТО в Найроби (становище по собствена инициатива)

20


 

III   Подготвителни актове

 

ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ

 

523-а пленарна сесия на ЕИСК, 22 и 23 февруари 2017 г.

2017/C 173/05

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Съвета относно механизми за разрешаване на спорове във връзка с двойното данъчно облагане в Европейския съюз[COM(2016) 686 final – 2016/0338 (CNS)]

29

2017/C 173/06

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Препоръка за препоръка на Съвета oтносно икономическата политика на еврозоната[COM(2016) 726 final] и оносно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Към положителна фискална позиция за еврозоната[COM(2016) 727 final]

33

2017/C 173/07

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 по отношение на специфичните мерки за предоставяне на допълнителна помощ на държавите членки, засегнати от природни бедствия[COM(2016) 778 final — 2016/0384 (COD)]

38

2017/C 173/08

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета във връзка с реда на вземанията по необезпечени дългови инструменти в йерархията при несъстоятелност[COM(2016) 853 final – 2016/0363 (COD)]

41

2017/C 173/09

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно „Нова европейска програма за умения – Съвместни усилия за укрепване на човешкия капитал, пригодността за заетост и конкурентоспособността[COM(2016) 381 final] oтносно Предложение за препоръка на Съвета за създаване на Гаранция за уменията[COM(2016) 382 final – 2016/0179 (NLE)] относно Предложение за препоръка на Съвета за Европейската квалификационна рамка за обучение през целия живот и за отмяна на Препоръка на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Европейска квалификационна рамка за обучение през целия живот[COM(2016) 383 final – 2016/0180 (NLE)] относно Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета относно обща рамка за предоставяне на по-добри услуги в областта на уменията и квалификациите (Европас) и за отмяна на Решение № 2241/2004/ЕО[COM(2016) 625 final – 2016/0304 (COD)] и относно Повишаване на уменията на хората на пазара на труда [проучвателно становище по искане на малтийското председателство]

45

2017/C 173/10

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите – Европейска стратегия за мобилност с ниски емисии[COM(2016) 501 final]

55

2017/C 173/11

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Създаване на гаранция от ЕФУР и на гаранционен фонд на ЕФУР[COM(2016) 586 final]

62

2017/C 173/12

Становище на Европейски икономически и социален комитет относно Създаване на нова рамка за партньорство с трети държави в рамките на европейската програма за миграцията [COM(2016) 385 final]

66

2017/C 173/13

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската инвестиционна банка Годишен обзор на растежа за 2017 г.[COM(2016) 725 final]

73

2017/C 173/14

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 87/217/ЕИО на Съвета, Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, Регламент (ЕС) № 1257/2013 на Европейския парламент и на Съвета, Директива 86/278/ЕИО на Съвета и Директива 94/63/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно процедурните правила в областта на екологичното докладване и за отмяна на Директива 91/692/ЕИО на Съвета[COM(2016) 789 final – 2016/0394 COD]

82


BG

 


I Резолюции, препоръки и становища

СТАНОВИЩА

Европейски икономически и социален комитет

523-а пленарна сесия на ЕИСК, 22 и 23 февруари 2017 г.

31.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 173/1


Становище на Европейски икономически и социален комитет относно „Висококачествено образование за всички“

(проучвателно становище)

(2017/C 173/01)

Докладчик:

Benjamin RIZZO

Искане от малтийското председателство на Съвета

16.9.2016 г.

Правно основание

член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

 

 

Компетентна секция

секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“

Приемане от секцията

3.2.2017 г.

Приемане на пленарна сесия

22.2.2017 г.

Пленарна сесия №

523

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

207/1/5

1.   Заключения и препоръки

ЕИСК:

1.1.

насърчава държавите членки да поемат по-силен ангажимент в областта на висококачественото образование за всички, за да се постигнат целите на ЕС за 2020 г. и на ООН за 2030 г.;

1.2.

подчертава значението на финансираното от държавата висококачествено образование и обучение за всички, като същевременно изтъква колко е важно информирането на гражданите по въпросите, свързани с правата на човека, ролята им на граждани и утвърждаването на европейските ценности във всички образователни програми на държавите членки;

1.3.

настоява за по-силна подкрепа за образованието в ранна детска възраст (от решаващо значение за придобиването на езикови познания, социализацията, приспособяването към началното образование и по-нататъшното образование) и ученето през целия живот (от решаващо значение за успешната интеграция в обществото и сферата на труда);

1.4.

подчертава необходимостта от създаване на възможности за обучение за младите хора, които прекъсват ученето, нискоквалифицираните работници и работниците мигранти, както и от признаване на резултатите от неформалното и самостоятелното образование;

1.5.

счита, че бъдещето на труда и предизвикателствата от цифровизацията са важни теми, на които ЕС и неговите държави членки трябва да отредят централно място в политическия дебат и в социалния диалог за висококачественото образование за всички;

1.6.

насърчава ЕС и неговите държави членки да се стремят към повече полезни взаимодействия и съгласувани стратегии на ЕС в областта на образованието за всички;

1.7.

припомня на Европейската комисия (ЕК) и на държавите членки, че учителите и образователният персонал трябва да бъдат подкрепяни в техните усилия за подобряване на всички аспекти на тяхното професионално развитие, с цел подобряване на резултатите от работата. Поради това препоръчва да се инвестира в квалифицирането на преподаватели и учители, като се полагат усилия за осигуряване на баланс между половете при набирането на служители и се предоставят стабилна работа и добри условия за кариера и заплати за всички тях;

1.8.

призовава за по-ефективно използване на европейските фондове, по-специално на Европейския социален фонд (ЕСФ) и програмата „Хоризонт 2020“, в подкрепа на качественото образование и обучение, талантите, научните изследвания и иновациите.

2.   Общи бележки

2.1.

ЕИСК изразява голямо задоволство от факта, че малтийското председателство е избрало за своя водеща тема „Висококачествено образование за всички“ и че отправи искане към ЕИСК да изготви проучвателно становище по нея. Европа не трябва да забравя съществената роля, която висококачественото образование за всички има за изграждането на европейско общество, ангажирано с отстояването на основните права и ценности. Малта се стреми да насърчи включването на многообразието във формалното и неформалното образование чрез осигуряването на равнопоставени и разнообразни образователни възможности. За тази цел Малта организира през януари 2017 г. седмица на образованието, посветена на „равнопоставеност и учене“ и „цифрово образование“.

2.2.

ЕИСК изразява задоволство и от факта, че на 7 декември ЕК представи три съобщения под заглавието „Инициатива за младежта“ (1). Настоящото становище се съсредоточава върху съобщението „Подобряване и модернизиране на образованието: висококачествено образование за всички“. Освен това, в качеството си на представител на европейското гражданско общество на равнището на ЕС, ЕИСК очаква да бъде сезиран и да играе активна роля в по-нататъшното развитие, свързано с тези инициативи. Като първа реакция обаче ЕИСК изразява опасението, че тези инициативи може да изгубят смисъла си, тъй като в много от нашите общества все още се прилагат мерки за строги икономии, което не позволява да се извлече цялостна полза от висококачественото образование.

2.3.

Въпреки че образованието остава прерогатив на националните власти, ЕИСК е на мнение, че ЕС следва да използва влиянието си и финансовите си възможности, за да помогне на държавите членки да инвестират повече във висококачествено образование за всички.

3.   Конкретни бележки

3.1.    Качествено образование

3.1.1.

Качественото образование допринася за развитието на свободни, критично мислещи, съзнателни, активни и автономни мъже и жени, способни да участват в напредъка на обществата, в които живеят, и да разбират общите ценности на свобода и солидарност. То създава и основите, които позволяват на хората да се справят с предизвикателствата на сферата на труда.

3.1.2.

Ангажиментът за качествено образование налага конкретни действия, като например:

засилване на подкрепата за образованието в ранна детска възраст (от решаващо значение за придобиването на езикови познания, социализацията, приспособяването към началното образование и по-нататъшното образование) и ученето през целия живот (от решаващо значение за успешната интеграция в обществото и сферата на труда);

гарантиране, че образованието може да отговори на предизвикателствата на глобализацията, цифровизацията и промените в сферата на труда;

създаване на допълнителни възможности за обучение за младите хора, които прекъсват ученето, и за нискоквалифицираните работници и работниците мигранти, без да се пренебрегва цифровата грамотност;

гарантиране, че в образователния процес се застъпва изграждането на способност за подбор на информация;

признаване на резултатите от неформалното и самостоятелното образование;

насърчаване на връзките между най-различни участници в образованието, като се включва цялата образователна общност;

подобряване и инвестиране в първоначалното и продължаващото обучение за учителите и образователния персонал;

модернизиране на преподавателската професия и осигуряване на по-добри условия на труд и заплащане;

гарантиране, че политиките, за които е взето решение с цел преодоляване на икономическата криза и кризата с държавния дълг, не излагат на риск качественото образование и обучение;

инвестиране в по-добри образователни инфраструктура и инструменти като ИКТ;

подобряване на публичните инвестиции в качествено образование, научни изследвания и професионално обучение и продължаване на подкрепата и финансирането за програмата „Еразъм+“;

по-добро използване на европейските фондове, по-специално на Европейския социален фонд (ЕСФ) и програмата „Хоризонт 2020“, в подкрепа на качественото образование и обучение, научните изследвания и иновациите;

укрепване на възможностите за мобилност в рамките на ЕС за студенти, университетски преподаватели, учители, инструктори и изследователи, които следва да могат да прекарат известно време в друга държава членка — това следва да се прилага не само към системите за формално образование, но и към неформалните системи, професионалното обучение и чиракуване;

стремеж към повече полезни взаимодействия и съгласувани стратегии в областта на образованието в целия ЕС; и

насърчаване на сътрудничеството и диалога между дружествата и образователните и обучителните системи и техните доставчици с цел да се идентифицират нуждите от умения и да се насърчи заетостта.

3.2.    Образование и права на човека

3.2.1.

ЕИСК смята, че макар основната цел на образованието да е развитието на хората, както се заявява по-горе, обучението представлява дисциплина и дейност, по-подходяща за оперативни цели и тясно свързана с развитието и включването в сферата на труда. ЕИСК вече е показал разликите и връзките между образование и обучение, които без съмнение са свързани, но имат свои собствени цели. С много свои становища ЕИСК е допринесъл за това образованието да бъде признато като основно право на човека, обществено благо и основна отговорност на правителствата.

3.2.2.

В Декларацията относно популяризирането чрез образование на гражданските и общите ценности — свобода, толерантност и недискриминация (подписана от министрите на образованието в Париж през март 2015 г. след атентатите, извършени във Франция и Дания), се посочва, че ЕС „отново потвърждав[а] решимост[та] си да дава своя принос в подкрепа на основните ценности, които стоят в сърцевината на ЕС: зачитането на човешкото достойнство, свободата (включително свободата на изразяване на мнение), демокрацията, равенството, върховенството на закона, както и зачитането на правата на човека“.

3.2.3.

За съжаление през 2016 г. насилие, произлизащо от различни среди (включително крайно десни политически групи, проповядващи ксенофобия и расизъм, тероризъм, използващ религиозни аргументи, както и енергичното отхвърляне на бежанците, бягащи от войни и конфликти) отново доведе до болезнени последици. Образованието в областта на правата на човека, както и на гражданското участие и ценностите на ЕС, следва да бъде подкрепено във всички образователни програми на държавите членки.

3.2.4.

В този смисъл, държавите членки трябва да добавят нови измерения на образованието: връзката му с основните права, както и бъдещето на труда, и необходимостта да осигурява подготовка за културните и функционалните промени, произтичащи от развитието на средата, както и да гарантира, че обучението е подходящо за задачите и уменията, необходими за постигането на икономика с устойчиво развитие.

3.2.5.

Информационната грамотност е едно от предизвикателствата на съвременното образование. Достъпът до информация е гражданско право, но как се ползва тя е сложен въпрос. В рамките на образованието може и трябва да се развиват умения за подбор, тълкуване и използване на информация, което е в интерес както на отделната личност, така и на обществото. Информационната грамотност е един от критериите за висококачествено образование.

3.3.    Икономическата криза, бедността, социалното изключване

3.3.1.

В доклад на Евростат се посочва, че „през 2015 г. в ЕС около 25 милиона деца, или 26 % от населението на възраст от 0 до 17 години, са били изложени на риск […] [от изпадане в бедност или от социално изключване]. […] През 2015 г. над една трета от децата са били изложени на риск [от изпадане в бедност или социално изключване] в 6 държави членки: Румъния, България, Гърция, Унгария, Испания и Италия“. Най-голямо увеличение се наблюдава в Гърция (от 28,7 % през 2010 г. на 37,8 % през 2015 г., т.е. плюс 9,1 процентни пункта). Тези тревожни данни ясно показват връзката между кризата и нарастването на бедността.

3.3.2.

В най-новите доклади на ЕС за сектора на образованието се предоставят допълнителни доказателства по въпрос, отразен в много предходни анализи и изявления на гражданското общество: че бедността е тясно свързана със социално-икономическата и културната среда на семействата и социалните групи. Евростат потвърждава, че „делът на децата, изложени на риск от бедност или социално изключване в ЕС, е по-малък при по-високо равнище на образование на техните родители. През 2015 г. почти 2/3 (65,5 %) от всички деца, чиито родители са с ниско равнище на образование (най-много прогимназиален етап на средното образование), са били изложени на риск от бедност […], в сравнение с 30,3 % от децата, живеещи с родители, които имат средно образование […] и 10,6 % от децата с родители с висше образование“.

3.3.3.

Бедността, свързана с образованието, или делът на младите хора, които не успяват да покрият минималните стандарти в областта на образованието, е едно от най-големите предизвикателства в Европа днес. От друга страна, заради икономическата криза и строгите бюджетни и фискални ограничения качеството на системите за образование и обучение се влошава, като така се увеличава опасността от изпадане в бедност и от социално изключване и се застрашава принципът на висококачествено обществено образование за всички.

3.3.4.

Въпреки че някои европейски държави са решили да намалят бюджетите за образование, да намалят заплатите на персонала, да ограничат наемането на служители, да спрат строителството на училища или да не заделят достатъчно ресурси за осигуряването на безопасна и годна за обитаване инфраструктура на учебните заведения, тази тенденция трябва да бъде преодоляна. През 2014 г. публичните разходи за образование са били само 1,1 % в реално изражение, а десет държави членки са намалили разходите си през 2014 г. в сравнение с 2013 г. (2). Поради това ЕИСК настоятелно призовава националните правителства да преразгледат и изменят програмите за строги икономии, които биха могли сериозно да повлияят на изпълнението на ангажиментите, поети на европейско и международно равнище в областта на образованието, като например Програмата до 2020 г. и Програмата до 2030 г.

3.4.    Образованието и бъдещето на труда

3.4.1.

Бъдещето на труда е важна тема, на която трябва да бъде отредено ключово място в политическия дебат и социалния диалог относно висококачественото образование. Освен това в начините, по които се полага труд, настъпват тектонични промени. Като следствие, въпреки разкриващите се нови възможности за превръщане на иновациите в нови работни места, сферата на труда в момента се характеризира с високи равнища на непредсказуемост както за работниците, така и за предприятията. А макар и съпътстван от нови положителни възможности, преходът, предизвикан от цифровата революция, допълнително усилва усещането за непредвидимост и сложност. Както е посочено в първия Обзор на образованието и обучението, разработен от Комисията „Юнкер“, „Предоставянето на хората на уменията, необходими им за работа, е само част от картината. За създаването на по-добро общество също толкова важно е и образованието.“ В днешно време обаче дори най-квалифицираните работници могат да загубят работата си. Въпреки че са от жизнено значение, образованието и обучението сами по себе си вече не дават гаранция за добра, стабилна, добре платена работа. Освен това неравенствата на пазара на труда изглежда са се превърнали в опасение, на което трябва да се обърне необходимото внимание.

3.4.2.

Професионалното образование и обучение (ПОО) са от все по-голямо значение за борбата с безработицата и трябва да бъдат подобрени, за да станат по-достъпни и подходящи. Трябва да бъдат заделени достатъчно човешки и финансови ресурси, за да се гарантират качество на резултатите от образованието и пригодността за заетост на засегнатите лица.

3.4.3.

В доклад на ЕК за оценка за инвестициите по линия на Европейския социален фонд (ЕСФ) през периода 2007—2013 г. се казва, че до края на 2014 г. най-малко 9,4 милиона европейски граждани са намерили работа, а 8,7 милиона са придобили квалификация или сертификат. Други положителни резултати, като подобряване на уменията, са посочени за 13,7 милиона участници. Тази положителна новина следва да насърчи държавите членки да продължат борбата с безработицата в Европа, която е все още висока в много от тях.

3.4.4.

Освен това ЕИСК препоръчва ЕС и неговите държави членки да инвестират повече в научните изследвания и иновациите, за да се създадат нови и по-добри работни места за бъдещето.

3.4.5.

Все още има разлика в заплащането на жените и мъжете. През ноември 2015 г. Вера Йоурова, член на Комисията, заяви: „Жените продължават да работят безплатно почти два месеца всяка година поради това, че средното почасово заплащане на жените е по-ниско с 16,4 % от това на мъжете. Равенството между мъжете и жените е една от основните ценности на Европейския съюз, но този ден ни напомня, че то не е една от неговите основни реалности.“ Като се има предвид феминизирането на сектора на образованието, следва да бъдат преразгледани възнагражденията и подобрени възможностите за кариера.

3.5.    Обществено образование

3.5.1.

Държавите членки трябва да потвърдят ролята на общественото образование за постигане на равенство и социално сближаване. При анализа на последните данни за ЕС относно бедността и риска от социално изключване не бива да се подценява значението на общественото образование за създаване на по-равнопоставени общества.

3.5.2.

Висококачествено образование трябва да се предоставя с нестопанска цел при равнопоставени условия. Правителствата носят главно отговорността да осигуряват достатъчно средства за универсално достъпно образование в съответствие с ангажиментите, които са поели на европейско и международно равнище. Инвестициите в образованието, особено в общественото образование, следва да се превърнат в политически приоритет.

3.5.3.

Тъй като не всички работници разполагат с необходимите умения, за да устояват на социални, лични и професионални рискове, от ключово значение е да имат достъп до публична, висококачествена квалификация и преквалификация и до адекватна социална закрила през целия живот. Като представител на гражданското общество на равнището на ЕС, ЕИСК подчертава необходимостта от укрепване и подобряване на обществените условия за квалифициране на безработните и работниците мигранти.

3.5.4.

ЕИСК счита още, че социалните партньори и образователната общност следва да получат правомощия да извършват мониторинг и оценка на ефективността на публичните разходи в сферата на образованието.

3.6.    Социален диалог и колективно договаряне

3.6.1.

В цяла Европа социалният диалог в сектора на образованието е изправен пред различни предизвикателства, дължащи се на вътрешни и външни фактори. По-неотложни икономически проблеми доведоха до изместването на социалния диалог на задно място в дневния ред на политиките. Липсата на ефективен социален диалог проличава от факта, че решенията, засягащи персонала в сектора на образованието и училищната общност, често се вземат извън официалните консултации със социалните партньори. В много държави обхватът на договаряне е стеснен именно в период, когато трябва да се разширява, за да се намерят отговори на многото нови предизвикателства пред образователната общност.

3.6.2.

Поради това ЕИСК насърчава държавите членки и социалните партньори да укрепят връзката между националния и европейския социален диалог и да обсъдят начините за разширяване на обхвата на колективните трудови договори. Европейският социален диалог в сектора на образованието е от решаващо значение за изпълнението на целите на стратегията „Европа 2020“ и Програмата до 2030 г., тъй като той обединява европейските работодатели и служители в тази сфера, така че да могат да се споразумеят за това как да се отговори на предизвикателствата, пред които е изправен секторът. Трябва да бъде включена цялата образователна общност (родители, ученици и студенти, организации на гражданското общество и т.н.).

3.7.    ИКТ в сферата на образованието

3.7.1.

През последните години светът се измести от икономика, движена до голяма степен от производството, към икономика, ориентирана към услугите. Създаването на знания се превърна в критичен фактор на стойността както за производството, така и за услугите.

3.7.2.

Информационните и комуникационните технологии в глобализирания свят промениха икономическата интеграция и взаимозависимост на всички равнища. Нещо повече, цифровата трансформация поражда големи промени при производствата и услугите. Това включва прехода от традиционна заетост към цифрови работни места. ИКТ се използват по много начини. Чрез тях се поддържат и социални и/или политически виртуални мрежи. По този начин ИКТ играят все по-голяма роля в социализацията на децата и младите хора.

3.7.3.

Въпреки че ИКТ предлагат възможности в много сфери, те отварят вратата към реални опасности, като например киберпрестъпност, опасно и вредно съдържание, засилена комерсиализация на услугите, както и създаване на възможности за технологично наблюдение и злоупотреба с лични данни. На защитата на личните данни и сигурността на информацията в образователната сфера трябва да се посвети отделна европейска стратегия. Освен това много европейски държави са въвели национални стратегии за насърчаване на използването на ИКТ в различни области, включително и конкретна стратегия, посветена на образованието, но продължават да съществуват големи пропуски в прилагането им.

3.7.4.

Въвеждането на цифрови устройства в сферата на образованието е ключова тема за образователната общност и обществото. Европейската комисия е подчертала в своята програма в областта на цифровите технологии и своята стратегическа рамка „Образование и обучение 2020“ необходимостта от новаторски подходи на преподаване и учене в държавите членки за подобряване на цифровите умения и подготовка на работниците за цифровите работните места на бъдещето. Проучвания и доклади от ОИСР и ЮНЕСКО също потвърждават това: неизбежната необходимост да се гарантира, че учебните заведения са оборудвани да използват ИКТ в преподаването, и да се подобрят преподавателските компетенции по отношение на използването на ИКТ с педагогически цели на всички равнища на образованието с оглед изграждането на бъдещето.

3.7.5.

Интегрирането на нови технологии в сферата на образованието може да насърчи уменията, които са необходими за адаптиране към бързо променящите се технологии, и да подготви учениците за учене през целия живот и активно демократично гражданско участие. Макар че ИКТ в сферата на образованието имат потенциала да подобрят преподаването и ученето, те пораждат и много предизвикателства за учителите и учащите, както се посочва в настоящото становище.

3.7.6.

На последно място, следва да се отбележи, че ако ЕС желае да запази своята водеща позиция в областта на висшето образование и научните изследвания, трябва да повиши инвестициите за подпомагане на таланти, научни изследвания и иновации.

3.8.    Учителите — архитектите на бъдещето

3.8.1.

Добре известно е, че учителите играят основна роля за успеха или неуспеха на образователните инициативи и програми. ЕИСК призовава органите в сферата на образованието и учебните заведения да осигуряват непрекъсната официална педагогическа и техническа подкрепа за учителите, да им помагат да се приспособят към новите цифрови системи и да избягват използването на ИКТ, водещо до влошаване на условията на труд. ЕИСК препоръчва да се инвестира в квалификацията на преподаватели и учители, като се полагат усилия за осигуряване на баланс между половете при набирането на служители, като се избират най-добрите в професионалната категория, както и да се предоставят стабилна работа и добри условия за кариера и заплати.

3.8.2.

Тъй като се очаква националните стандарти в областта на образователните технологии да се променят значително, следва да се провеждат консултации с представителите на персонала, работещ в сферата на образованието, когато националните образователни органи планират нови стратегии и програми, които се явяват предизвикателство за ежедневната им работа. В първоначалното и продължаващото обучение трябва да бъдат включени предмети като записване на съдържание на носител, обработка на съдържание на носител, представяне и публикуване на съдържание на носител, изработка на уеб сайт, въвеждане на данни, обработка на бази данни, събиране на информация, среда за сътрудничество и споделяне на файлове. От съществено значение е всеки учител да премине обучение, за да придобие тези умения и компетенции.

3.8.3.

ЕИСК препоръчва също така държавите членки да улеснят възможностите за мобилност на учителите и персонала в сферата на образованието, когато пътуват до други държави членки, като същевременно запазят техните социално-осигурителни и пенсионни права, за да може преподавателската и обучителната професия да стане по-привлекателна за младите поколения.

Брюксел, 22 февруари 2017 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS


(1)  COM(2016) 940 final, COM(2016) 941 final и COM(2016) 942 final.

(2)  Education & Training Monitor 2015 („Обзор на образованието и обучението за 2015 г.“).


31.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 173/7


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Междинна оценка на програмата LIFE“

[проучвателно становище]

(2017/C 173/02)

Докладчик:

Lutz RIBBE

Консултация

25.8.2016 г.

Правно основание

член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

 

 

Решение на Бюрото

15.3.2016 г.

 

 

Компетентна секция

„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“

Приемане от секцията

6.2.2017 г.

Приемане на пленарна сесия

23.2.2017 г.

Пленарна сесия №

523

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

169/25/18

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК отново (1) се обявява категорично за запазване и по-нататъшно развитие на самостоятелна програма на ЕС за финансиране на действия в областта на околната среда, опазването и подобряването на биологичното разнообразие, ефективното използване на ресурсите, устойчивото развитие, комуникацията и информацията, както и за подкрепа на неправителствените екологични организации.

1.2.

През изминалите 25 години програмата LIFE изигра съществена роля за европейската политика в областта на околната среда и във все по-голяма степен и за политиката за устойчиво развитие. Междувременно тя с основание може да се определи като незаменим елемент на политиката на ЕС в областта на околната среда, която получи значителен тласък благодарение на програмата LIFE.

1.3.

Това стана по два начина. Проектите по програмата LIFE

а)

допринесоха непосредствено за постигането на преки и осезаеми успехи. Така например определени застрашени видове, защитени съгласно законодателството на ЕС, бяха спасени от непосредствено изчезване чрез проекти, финансирани по програмата LIFE;

б)

показаха нагледно на населението по места положителните подходи, които стоят зад политиката на ЕС в областта на околната среда, и ползите, които тя създава за човека, околната среда и природата. По този начин програмата LIFE се превърна в „посредник“ между политиката на ЕС и „Европа на гражданите и регионите“, което е от особено значение в момент, когато въпросът за добавената стойност на Европа се поставя все по-често.

1.4.

Програмата LIFE, чието постоянно адаптиране към нови предизвикателства заслужава особено висока оценка, показа също така, че в гражданското общество съществуват висок потенциал и голяма готовност за участие в осъществяването и по-нататъшното развитие на политиката на ЕС в областта на околната среда и устойчивото развитие. Прилагането на правото на ЕС е много повече от просто един законодателен акт, който държавите членки трябва да изпълняват. Успехът на политиката в областта на околната среда и устойчивото развитие зависи от това как я приемат гражданите; тя трябва да бъде прозрачна и посланието ѝ да бъде предадено, а в това отношение програмата LIFE може да осигури много ценен принос.

1.5.

В проектите по програмата LIFE обаче често се проявява пряко или непряко и непоследователността на политическите решения, включително на равнището на ЕС. Дори когато това може да е неприятно за някои лица, вземащи решения, то трябва да се оценява като ценен принос, който в края на краищата може да доведе до по-засилена интеграция на опазването на околната среда в други области на политиката.

1.6.

Прилагането на Програмата на ООН до 2030 г. (т.нар. ЦУР) в европейската политика е едно от големите предизвикателства, пред които ще бъде изправен ЕС през следващите няколко години. Програмата LIFE трябва да има подкрепящо действие в това отношение. При това става дума не само за търсенето на най-ефективните пътища за прилагане в тесен диалог със социалните партньори и групите на гражданското общество. По-скоро трябва да променят начина си на мислене много служби на Комисията, а — пренесено на равнището на държавите членки — много министерства, ведомства и служби, за които политиката за устойчиво развитие досега беше по-скоро странична тема, така че включването на опазването на природата и околната среда в други области на политиката, за която се говори толкова много, да се превърне в действителност.

1.7.

ЕИСК препоръчва някои изменения:

програмата LIFE следва да се превърне в основен инструмент за финансиране на мрежата „Натура 2000“. Първоначално избраният подход за финансиране на мрежата „Натура 2000“ преди всичко чрез фондовете на ЕС за регионално развитие, както и чрез втория стълб на общата селскостопанска политика, трябва да се разглежда като недостатъчен. Във връзка с това Комитетът препраща към своето становище по тази тема (2) и се обявява за съответно целево увеличаване на средствата по програмата LIFE. Следва да се обърне внимание на съгласуваността на всички форми на подкрепа, т.е. да се избягват форми на подкрепа, които биха влезли в противоречие с други фондове на ЕС или биха се дублирали с тях;

следва да се проучи как подкрепените по програмата LIFE проекти могат да се превърнат още по-успешно в истински образцови проекти, които да се копират и на други места в Европа, по възможност без допълнително подпомагане;

традиционните изследователски проекти не следва да се подпомагат по линия на програмата LIFE, за да се гарантира още по-ясно разграничаване от програмата „Хоризонт 2020“.

1.8.

Би трябвало да се разработи допълнително частта, посветена на политиката в областта на климата, с цел възможни мерки за адаптация, които могат да предприемат особено засегнати граждани, земеделски стопанства, градове/общини и региони.

2.   Контекст

2.1.

Създадената през 1992 г. програма LIFE е най-важната програма на ЕС в областта на околната среда. Тя се занимава с опазването на биологичното разнообразие и местообитанията (по-специално чрез мрежата „Натура 2000“), както и с ефективното използване на ресурсите, смекчаване на изменението на климата, комуникацията и информацията. В периода 2014—2020 г. за програмата LIFE са предвидени около 3,456 млрд. евро, докато в предходния седемгодишен период тя е разполагала с около 2 млрд. евро.

2.2.

Програмата си поставя следните основни цели:

да допринася за изграждането на устойчива спрямо изменението на климата икономика с ефективно използване на ресурсите и ниска въглеродна интензивност, както и за опазването на околната среда и на биологичното разнообразие;

да допринася за по-добра политика в областта на околната среда, за по-добро прилагане и контрол на правото на ЕС в областта на околната среда, както и за отчитане в по-голяма степен на целите в областта на околната среда и климата в други области на политика, както и в практиката на публични и частни организации;

да насърчава по-добри практики на управление в областта на околната среда и климата на всички равнища, преди всичко чрез ангажиране на гражданското общество, НПО и местните участници;

да подпомага осъществяването на Седмата програма за действие в областта на околната среда, а в бъдеще — и прилагането на Програмата на ООН до 2030 г. в европейската политика.

2.3.

В сравнение с програмния период 2007—2013 г. програмата LIFE се отличава с някои нови характеристики:

създаване на подпрограма за действия по климата;

въвеждане на новата категория „интегрирани проекти“ наред с „традиционните“ проекти, проекти за изграждане на капацитет и подготвителни проекти;

въвеждане на финансови инструменти, по-специално Инструмента за финансиране на природен капитал (NCFF) с акцент върху екосистемните услуги и опазването на природния капитал, както и на Инструмента за частно финансиране за енергийна ефективност (PF4EE);

постепенно преустановяване на прилагането на разпределения по държави членки за проектите, като от 2018 г. проектите се избират единствено въз основа на своята целесъобразност и независимо от географското разпределение (отнася се за традиционните проекти);

Комисията вече осъществява програмата чрез своята Изпълнителна агенция за малките и средните предприятия (EASME).

2.4.

През периода 2014—2020 г. програмата LIFE има следната структура:

подпрограмата за околната среда с приоритетни области „Околна среда и ефективно използване на ресурсите“, „Природа и биологично разнообразие“ и „Управление и информация в областта на околната среда“, на които се падат около 75 % от бюджетните кредити (2,592 млрд. евро);

подпрограмата за действия по климата с приоритетни области „Намаляване на отрицателното въздействие на изменението на климата“, „Приспособяване към изменението на климата“ и „Управление и информация в областта на климата“, за които са предвидени около 25 % от бюджетните кредити (864 млн. евро).

2.5.

До 30 юни 2017 г. Европейската комисия ще предприеме междинна оценка на програмата LIFE и се обърна с искане към ЕИСК и Комитета на регионите да дадат становище относно новия модел на програмата LIFE преди публикуването на междинната оценка, като вземат предвид направените през 2014 г. нововъведения.

3.   Общи бележки

3.1.

По мнение на ЕИСК все още е твърде рано за качествена междинна оценка на настоящата програмна фаза, тъй като първите проекти по новата програмна фаза бяха възложени едва през 2015 г. и преобладаващата част от тях все още не са приключени, поради което не е възможно да бъдат оценени. Все пак в контекста на оценката на досегашните програмни фази той би искал да даде първоначален принос за структурирането на програмата LIFE за периода 2021—2028 г.

Досегашни успехи и добавена стойност, но също и ограничения на програмата LIFE

3.2.

През изминалите 25 години програмата LIFE изигра съществена роля за европейската политика в областта на околната среда и във все по-голяма степен и за политиката за устойчиво развитие. Програмата LIFE имаше изключително важен принос за опазването на биологичното разнообразие. Междувременно тя с основание може да се определи като незаменим елемент на политиката на ЕС в областта на околната среда, която получи значителен тласък благодарение на програмата LIFE.

3.3.

Това стана по два начина. Проектите по програмата LIFE

а)

допринесоха непосредствено за постигането на преки и осезаеми успехи. Така например определени застрашени видове, защитени съгласно правото на ЕС, бяха спасени от непосредствено изчезване чрез проекти, финансирани по програмата LIFE. Като пример могат да бъдат посочени проектите за опазване на северния горски ибис и голямата дропла. Често програмата LIFE беше и продължава да бъде единствената възможност за финансиране, тъй като държавите членки често не инициират подобни програми за опазване и/или не проявяват никакъв интерес към това;

б)

показаха нагледно на населението по места положителните подходи, които стоят зад политиката на ЕС в областта на околната среда, и ползите, които тя създава за човека, околната среда и природата. По този начин програмата LIFE се превърна в „посредник“ между политиката на ЕС и „Европа на гражданите и регионите“, което е от особено значение в момент, когато въпросът за добавената стойност на Европа се поставя все по-често.

3.4.

С многобройните подкрепени досега проекти програмата LIFE показа, че в гражданското общество съществуват висок потенциал и голяма готовност за участие в осъществяването и по-нататъшното развитие на политиката на ЕС в областта на околната среда и устойчивото развитие. Прилагането на правото на ЕС е много повече от просто един законодателен акт, който държавите членки трябва да изпълняват. Политиката в областта на околната среда и устойчивото развитие зависи от приемането ѝ от страна на гражданите; тя трябва да бъде прозрачна и посланието ѝ да бъде предадено, а в това отношение програмата LIFE може да осигури много ценен и незаменим принос.

3.5.

В проектите по програмата LIFE обаче често се проявява пряко или непряко и непоследователността на политическите решения, включително на равнището на ЕС. Дори когато това може да е неприятно за някои лица, вземащи решения, то трябва да се оценява като ценен принос, който в края на краищата може да доведе до по-засилена интеграция на опазването на околната среда в други области на политиката.

3.6.

С това се достига непосредствено до ограниченията на програмата LIFE: от нея не може и не следва да се очаква да може да компенсира дефицити, произтичащи от неадекватно прилагане на действащото законодателство в областта на околната среда или от недостатъчно отчитане на съображения от екологично естество от други области на политика. Това може да бъде онагледено чрез три примера:

3.6.1.

Програмата LIFE може, например, да спомогне за изтъкването пред обществеността на факта, че политиката на ЕС за „Чист въздух за Европа“ е насочена на първо място към намаляване на опасността за здравето на населението, произтичаща от замърсяващи вещества. Програмата обаче не може да реши конфликти, като тези, например, в Германия между политиците, вземащи решения в областта на околната среда и транспорта, при които по същество въпросът е кое законово защитено право има предимство („опазването на здравето на градското население от прахови частици“ или „правото на водачите на МСП на свободна мобилност“).

3.6.2.

С проекта Urban Bees („Градски пчели“) (3) програмата LIFE нагледно показа по изключителен начин на широки слоеве от населението значението на опрашителите, причините за застрашеността им, но и възможностите за действие за тяхното опазване. Заплахите, пораждани, например, от определени селскостопански практики или допускането на инсектициди, които са потенциално опасни за пчелите, могат да бъдат преустановени само ако други служби на ЕС се погрижат в достатъчна степен за това, както и ако действащият принцип на предпазливост се прилага последователно.

3.6.3.

От 1999 г. в Австрия с публични финансови средства в размер на общо 45 млн. евро, част от които по програмата LIFE, се финансира успешна програма за опазване на глобално застрашения вид риба дунавска пъстърва (4), чиято основна област на разпространение е водосборният басейн на река Сава. Актуално проучване показва, че в областта на разпространение на дунавската пъстърва е планирано изграждането на около 600 водноелектрически централи. Експертите считат, че в резултат на това запасите от дунавска пъстърва ще намалеят с до 70 %. Изграждането на някои водноелектрически централи ще се подпомага и със средства от ЕС.

3.7.

Затова се приветства и фактът, че в програмата LIFE се обръща все по-голямо внимание на по-доброто прилагане на законодателството, не само по отношение на съответните власти, но и във връзка с контролните органи.

Развитието на програмата LIFE

3.8.

ЕИСК приветства голямата гъвкавост и адаптивност към нови предизвикателства и натрупания опит, с които се отличава програмата LIFE през последните години. Това намира отражение и в новия финансов период 2014—2020 г.:

съсредоточаване върху държавите с по-големи пропуски в прилагането;

премахване на националните квоти;

повишаване на възможностите за участие на предприятията;

по-голям акцент върху иновациите;

повече полезни синергийни ефекти с други програми, като се започне с новите интегрирани проекти, въведени през 2014 г. Във връзка с това ЕИСК приветства факта, че неговата препоръка (5) за ясно разделяне на бюджетните кредити за „традиционни“ и „интегрирани“ проекти беше взета под внимание;

въвеждане на изцяло нови финансови инструменти в областта на околната среда (PF4EE, NCFF);

въвеждане на климатично измерение.

4.   Препоръки на ЕИСК

Запазване и укрепване на програмата LIFE

4.1.

Няма програма, която да е толкова ефикасна, че да не може да бъде усъвършенствана. Въпреки това ЕИСК потвърждава (6) категоричната си подкрепа за продължаването на тази отделна в бюджетно отношение програма за финансиране и след изтичането на настоящия финансов период. Това е необходимо, тъй като въпреки многобройните обнадеждаващи стъпки напред и фундаменталните решения, взети напоследък (като Програмата на ООН до 2030 г., решенията за климата от Париж, Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие), проблемите, свързани с околната среда, далеч не са решени и преходът към съхраняваща биологичното разнообразие политика на ЕС с ефективно използване на ресурсите и ниски емисии все още не е успешно започнал. Напротив, в различни доклади самата Европейска комисия и Европейската агенция за околна среда посочват, че натискът отчасти дори се увеличава (7).

4.2.

Анализите на директивите за опазване на природата, извършени в рамките на процеса REFIT, ясно показаха, че законовата рамка е подходящо изградена, но има значителен недостиг на финансови средства за целенасочено управление на мрежата „Натура 2000“. Основната задача за опазване на биологичното разнообразие в Европа се нуждае спешно от подходящо финансиране.

4.3.

Непрекъснатото действие на програмата LIFE е от съществено значение за ефективността и надеждността на политиката на ЕС в областта на околната среда. То трябва да бъде гарантирано чрез хоризонталната интеграция на Седмата програма за действие в областта на околната среда, Програмата на ООН за устойчиво развитие и решенията в областта на климата от Париж във всички други европейски области на политиката и програми за финансиране. ЕИСК припомня, че се е обявявал многократно за по-справедлив европейски семестър, насочен в по-голяма степен към околната среда.

Въздействие на измененията от 2014 г.

4.4.

Въвеждането на двата нови инструмента за финансиране в програмата LIFE като пилотни проекти беше новост, която ЕИСК приветства. Твърде рано е да се прави оценка на този подход, тъй като решенията за първите проекти по двата инструмента — Инструмент за финансиране на природен капитал (NCFF) и Инструмент за частно финансиране за енергийна ефективност (PF4EE), бяха взети съвсем наскоро и проектите все още не са изпълнени.

4.5.

Чрез този подход се разкриват изцяло нови пътища за създаване на иновативни възможности за финансиране на проекти за опазване на природата и проекти за енергийна ефективност за малки частни инвеститори. Това е необходимо, тъй като в много случаи подобни проекти се провалиха при традиционните форми на финансиране.

4.6.

Понастоящем е трудно да се прецени доколко успешна в крайна сметка ще бъде тази част от програмата, дали започналата съвместна работа с ЕИБ ще се окаже целесъобразна, дали вариантите за кандидатстване са достатъчно опростени и условията за финансиране, включително инвестирането в рисков капитал, са подходящи, поради което ЕИСК би искал по-късно да направи по-точна оценка на тази част от новата програма LIFE.

4.7.

В своята собствена оценка Комисията може да проучи също така как евентуално подкрепени по програмата LIFE проекти биха могли да се превърнат в истински образцови проекти, които да се копират и на други места в Европа (по възможност без допълнително подпомагане), като се постави акцент върху трансфера на ноу-хау и икономическата осъществимост. Стъпка в тази посока би могло да бъде намирането на отговор на този въпрос да бъде възложено на изпълнителите на особено успешни проекти на последващ етап на проекта.

4.8.

ЕИСК разглежда програмата LIFE като механизъм за финансиране с цел осъществяване на мерките и политиките на ЕС, а не като програма за финансиране основно на проекти от национален интерес. Напълно е възможно обаче да възникне случай, в който например организации на гражданското общество кандидатстват с проекти по програмата LIFE, които са по-скоро от европейски, отколкото от национален интерес. Затова в бъдеще въпросът за съфинансирането трябва да бъде структуриран така, че съответните проекти да не се провалят поради факта, че е било отказано национално съфинансиране (ЕИСК има информация за такива случаи). Освен това ЕИСК призовава Комисията да проучи до каква степен по-високите проценти на съфинансиране могат да се прилагат за НПО. Процентът на собствено финансиране често е голям проблем, по-специално за НПО. Освен това това тези средства често идват от публични бюджети и осигуряващите съфинансиране провеждат откровена „политика на подбор“.

Интегрирани проекти/допълняемост с други области на политика на ЕС

4.9.

Специална категория проекти представляват т.нар. „интегрирани проекти“, разработвани в рамките на програмата LIFE, които ЕИСК оценява особено високо. Открояващ се пример е интегрираният проект „Белгийска природа“ (BNIP), тъй като обхваща цялата площ на Белгия, включва 28 заинтересовани страни и подпомага 18 специални проекта за опазване, 48 ясно разграничени действия и общо над 300 плана за управление (напр. за зони по „Натура 2000“). Проектът обединява 52 сътрудници в 7 различни екипа. С помощта на проекта бяха изградени успешно връзки между различните налични механизми на ЕС за финансиране и национални ресурси.

Именно такива съдържателни и структурни връзки следва да продължават все повече да се укрепват в бъдеще, например като се създават възможни синергийни ефекти между програмата LIFE и една по-екологично ориентирана ОСП.

Нови задачи пред програма LIFE

4.10.

Не само има място за подобрение на съдържателното обвързване на програмата LIFE и ОСП, но във всички случаи е необходима значителна административна и бюджетна реформа.

4.11.

Досега фондовете на ЕС за регионално развитие, както и вторият стълб на ОСП, бяха основният инструмент за финансиране на мрежата „Натура 2000“, което произтича от предложение на Комисията от 2004 г. (8). Тогава ЕИСК подкрепи предложение, при условие че в рамките на споменатите фондове бъдат предоставени на разположение съответните целеви средства в достатъчен размер. Това не се случи и поради това Комитетът разглежда този подход като недостатъчен (9).

4.12.

Предоставените до момента средства не покриват дори сумите, необходими за компенсирането на задълженията за опазване на природата, както и за изготвянето на планове за управление и за изпълнението на необходимите мерки. „Натура 2000“ е област, която традиционно попада в правомощията на ЕС, и затова бюджетът трябва да създаде яснота и по този въпрос.

4.13.

Комитетът предлага вместо това от следващия финансов период всички необходими средства за прилагането и поддържането на мрежата „Натура 2000“ да се финансират по програмата LIFE и да се планират допълнително съответните необходими бюджетни кредити. Комитетът отправя искане до Комисията освен това да изясни, в рамките на своите служби, дали програмата LIFE не е подходящият инструмент за изграждането на трансевропейската мрежа от екологосъобразна инфраструктура (10). Би трябвало да се изчислят и предоставят допълнително необходимите средства. Следва да се обърне внимание на съгласуваността на всички форми на подкрепа, т.е. да се избягват форми на подкрепа, които биха влезли в противоречие с други фондове на ЕС или биха се дублирали с тях.

4.14.

ЕИСК подчертава, че по отношение на финансирането на мрежата „Натура 2000“ става дума за основна инвестиция във важна част от екологосъобразната инфраструктура на Европа, която се изплаща не само под формата на по-високо качество на живот и на околната среда, но и чрез увеличаване на местните доходи.

4.15.

Прилагането на ЦУР, т.е. на Програмата на ООН до 2030 г., в европейската политика ще наложи многобройни и коренни промени в европейските политически подходи (11). Това изисква също така:

а)

промяна в начина на мислене — в някои случаи радикална, особено в онези служби на Комисията, които досега не са поставяли голям акцент върху политиката за устойчиво развитие;

б)

напълно нов подход към управлението, който налага много по-активно участие на субектите на гражданското общество и в много по-голяма степен подходи „отдолу нагоре“.

4.16.

ЕИСК препоръчва на Комисията в новата фаза на програмата LIFE след 2020 г. да създаде нови дейности и възможности за проекти с цел засилване на посочените в точка 4.15 изисквания.

4.17.

Би трябвало да се провери дали в бъдеще за традиционните изследователски проекти, които в миналото отчасти се финансираха по програмата LIFE, няма да са по-подходящи традиционните програми на Комисията за подкрепа на изследванията. По този начин би се постигнало ясно разграничение от програмата „Хоризонт 2020“.

4.18.

В бъдеще частта от програма LIFE, посветена на въпроси, свързани с климата, би трябвало да се разработи допълнително, по-специално по отношение на възможни мерки за адаптация, които могат да предприемат особено засегнатите граждани, земеделски стопанства, градове/общини и региони.

Брюксел, 23 февруари 2017 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS


(1)  Становище на ЕИСК (ОВ C 191, 29.6.2012 г., стр. 111).

(2)  Вж. становището на ЕИСК „Политиката на ЕС в областта на биологичното разнообразие“ (ОВ C 487, 28.12.2016 г., стр.14).

(3)  http://urbanbees.eu/.

(4)  Защитен вид съгласно приложение II към Директивата за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна.

(5)  Становище на ЕИСК (ОВ C 191, 29.6.2012 г., стр. 111).

(6)  Становище на ЕИСК (ОВ C 191, 29.6.2012 г., стр. 111).

(7)  The European environment — state and outlook 2015: synthesis report (Европейската околна среда — състояние и перспективи за 2015 г., обобщаващ доклад), Европейска агенция за околна среда, Копенхаген, 2015 г.

(8)  COM(2004) 431 от 15.7.2004 г. относно финансирането на „Натура 2000“.

(9)  Вж. становището на ЕИСК (ОВ C 487, 28.12.2016 г., стр. 14).

(10)  http://ec.europa.eu/environment/nature/ecosystems/strategy/index_en.htm.

(11)  Вж. становището на ЕИСК (OВ C 117, 30.4.2004 г., стр. 22) и становището на ЕИСК (ОВ C 487, 28.12.2016 г., стр. 41).


ПРИЛОЖЕНИЕ

към становището на Комитета

Следното изменение, което получи най-малко една четвърт от подадените гласове, беше отхвърлено по време на разискванията:

Параграф 3.6.2

се изменя, както следва:

 

Например с проекта Urban Bees („Градски пчели“)  (12) програмата LIFE нагледно показа по изключителен начин на широки слоеве от населението значението на опрашителите, причините за застрашеността им, но и възможностите за действие за тяхното опазване. Заплахите, пораждани, например, от определени неподходящи селскостопански практики или допускането на препарати за пръскане, които са потенциално опасни за пчелите, могат да бъдат преустановени само ако други служби на ЕС се погрижат в достатъчна степен за това, както и ако действащият принцип на предпазливост се прилага последователно адекватно.

Изложение на мотивите

Европейското селско стопанство несъмнено е най-стриктното по отношение на спазването на разпоредбите по отношение на околната среда, хуманното отношение към животните, защитата на околната среда и управлението на почвите и водите, тъй като е подчинено на най-високите стандарти в света и „кръстосаното съответствие“, т.е. спазването на тези критерии, е задължително за всички европейски земеделски стопани.

Освен това разрешението за използване на фитосанитарни продукти подлежи на проверка и контрол от страна на Европейския орган за безопасност на храните и затова следва да се използват научни критерии, основани на анализ на вероятността от причиняване на щети. Те следва да служат и като насоки за правилното прилагане на принципа на предпазливост.

Резултат от гласуването

Гласове „за“:

75

Гласове „против“:

95

Гласове „въздържал се“:

33


(12)  http://urbanbees.eu/.


31.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 173/15


Становище на Европейския икономически и соцален комитет относно „Ефективността на финансирането от ЕСФ и FEAD като част от усилията на гражданското общество за борба с бедността и социалното изключване в рамките на прилагането на стратегията „Европа 2020“

(становище по собствена инициатива)

(2017/C 173/03)

Докладчик:

Krzysztof BALON

Решение на Пленарната асамблея

21.1.2016 г.

Правно основание

член 29, параграф 2 от Правилника за дейността

 

становище по собствена инициатива

 

 

Компетентна секция

„Заетост, социални въпроси и гражданство“

Приемане от секцията

3.2.2017 г.

Приемане на пленарна сесия

22.2.2017 г.

Пленарна сесия №

523

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

171/1/2

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Предвид факта, че бедността и социалното изключване допринасят за популистките тенденции в много държави — членки на Европейския съюз, Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства заключенията на Европейския съвет от 16 юни 2016 г. относно „Борба с бедността и социалното изключване: интегриран подход“ (1) и настоява през следващия финансов период да бъде създаден интегриран европейски фонд за борба с бедността и социалното изключване въз основа на досегашния опит от прилагането на Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD) и Европейския социален фонд (ЕСФ).

1.2.

Като се имат предвид разнообразните проблеми и целеви групи в отделните държави членки, включително различните видове миграция, намесата чрез такъв фонд следва да използва пълноценно опита и капацитета на организациите на гражданското общество, предоставяйки им водеща роля в планирането, изпълнението, мониторинга и оценката. Освен това Фондът следва да допринася за изграждането на капацитета на мрежите от организации на гражданското общество, с конкретна насоченост към хуманитарните организации.

1.3.

ЕИСК счита, че следва да бъде по-ефективен мониторингът от страна на Европейската комисия на използването на средствата от ЕСФ за борба срещу бедността и социалното изключване, както и на средствата от FEAD за прилагане на мерки за интеграция в държавите членки през настоящия финансов период. Организациите на гражданското общество и хората, засегнати от бедност и социално изключване следва активно да участват в мониторинга.

1.4.

ЕИСК счита, че сътрудничеството между националните органи, които управляват фондовете, и партньорските организации е от основно значение (2). Тези организации имат значителен технически и организационен принос, който представлява действителна добавена стойност в прилагането на FEAD и ЕСФ. Във връзка с това ЕИСК предлага Европейската комисия да обмисли възможността за по-съществено изясняване на минималните изисквания, с които трябва да се съобразяват органите на държавите членки в рамките на партньорствата, както и за въвеждането на санкции при неправилно прилагане.

1.5.

ЕИСК призовава Европейската комисия да обмисли задължение за държавите членки да използват техническата помощ в рамките на FEAD и ЕСФ с оглед и на изграждането на капацитет на организациите на гражданското общество, които участват в борбата с бедността и социалното изключване. В допълнение, ЕИСК настоява за укрепване на техническия и организационния капацитет на европейските мрежи от организации, които развиват дейност за борба с бедността и социалното изключване.

1.6.

ЕИСК призовава държавите членки да използват по-пълноценно възможностите за предоставяне на глобални субсидии и повторни субсидии и, доколкото е възможно, да третират еднакво приносите в натура и финансовите приноси. Необходимо е също така да се прецени дали не би следвало Европейската комисия да гарантира предоставянето на голяма част от средствата по оперативните програми за проекти с по-малък бюджет. Това би подпомогнало организациите и групите за взаимопомщ, които работят на местно равнище.

1.7.

ЕИСК систематично ще подкрепя работата на организациите на гражданското общество и тяхното сътрудничество с публичните органи и институции в борбата с бедността и социалното изключване. Същевременно ЕИСК изразява своята готовност да създаде малка ad hoc група, съставена от членове на ЕИСК и на съответните платформи на гражданското общество на европейско равнище, която още при настоящата финансова перспектива да допринесе за по-добра координация на мерките по линия на ЕСФ и FEAD, както и за дискусията за основите на бъдещ интегриран фонд на ЕС за борба с бедността и социалното изключване. Във връзка с това ЕИСК счита, че е необходимо сътрудничество с Комитета на регионите.

2.   Въведение

2.1.

Цел № 1 в Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г. (3) гласи „Премахване на бедността във всичките ѝ форми навсякъде“. Затова справянето с бедността и социалното изключване в Европа е един от приоритетите на стратегията „Европа 2020“. Европейските институции и някои държави членки продължават да прокарват политики на строги икономии, въпреки че липсата на бързо и видимо подобрение в положението на гражданите на Европейския съюз, които живеят в условия на бедност и социално изключване, е една от основните причини за намаляване на обществената подкрепа за европейската интеграция в държавите членки. Финансовите инструменти на ЕС за подкрепа на борбата с бедността и социалното изключване — Фондът за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD), както и разпределянето на поне 20 % от средствата от Европейския социален фонд (ЕСФ) за подпомагане на социалното приобщаване, трябва да се използват активно от всички държави членки, но не бива да заменят една всеобхватна интегрирана политика за борба с бедността и социалното изключване.

2.2.

В рамките на своята стратегия „Европа 2020“ Европейският съюз си поставя за цел до 2020 г. да намали с поне 20 милиона броя на хората, изпаднали в ситуация на или застрашени от бедност или социално изключване. Въпреки това, по данни от 2014 г. (4)24,4 % от населението в ЕС — приблизително 122 милиона души — са били застрашени от бедност или социално изключване (спрямо 24,2 % през 2011 г. и 23,4 % през 2010 г.). Анализът на отделните сравнителни съставни показатели показва, че всеки от тях е отбелязал увеличение спрямо 2008 г.: рискът от изпадане в бедност след социални плащания от 16,6 % на 17,2 %, тежките материални лишения от 8,5 % на 8,9 %, броят на хората на възраст до 60 години, живеещи в домакинства с много нисък интензитет на икономическа активност — от 9,1 % на 11,1 %. Същевременно, както посочва Съветът на Европейския съюз, „нарастващите различия, които се наблюдават между държавите членки и вътре в тях, подчертават значението на действията, предприемани на територията на Съюза“ (5).

2.3.

Борбата с бедността и социалното изключване е една от основните сфери на сътрудничество между организациите на гражданското общество, като сдружения, фондации, социални кооперативи, синдикати и организации на работодателите, от една страна, и органите и публичните институции на държавите членки, от друга. За да се премахнат (или значително да се намалят) бедността и социалното изключване, е необходимо да се осигурят различни форми на материална и нематериална помощ чрез организации с нестопанска цел (включително социални услуги), за да се създадат — включително в рамките на социалния диалог — благоприятни условия за интеграция на пазара на труда, както и за да се осигурят съответните финансови средства на равнище държави членки и ЕС. ЕИСК счита, че тази цел на стратегията „Европа 2020“ има шанс да бъде постигната само в контекста на Европейски съюз, възприеман като общност на европейското гражданско общество, държавите членки и институциите на ЕС.

2.4.

По-специално на фона на очертаващото се явление „работещи бедни“ и на демографските тенденции, изпълнимостта на целите на „Европа 2020“ за борба с бедността и социалното изключване може да се гарантира само чрез прилагане на мерки, насочени към премахване на първопричините, а не само на проявленията на бедността и социалното изключване, при широко включване на икономическите, семейните, данъчните и паричните политики.

2.5.

Следователно, въпреки че въпросът за подпомагането на най-нуждаещите се лица е бил многократно в центъра на разискванията в ЕИСК (6), Комитетът, след консултация със заинтересованите страни и Европейската комисия, изготви настоящото становище с конкретни заключения и препоръки, свързани с опита, натрупан до момента по отношение на прилагането на FEAD и ЕСФ в борбата с бедността и социалното изключване.

3.   FEAD и ЕСФ като инструменти за подпомагане на борбата с бедността и социалното изключване

3.1.

За разлика от предходните програми за продоволствена помощ, Фондът за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD) е в обхвата на политиката на сближаване. Този фонд допринася за постигане на целта „да бъдат облекчени най-тежките форми на бедност (…) с храни и/или основно материално подпомагане и дейности за социално приобщаване, които имат за цел социалната интеграция на най-нуждаещите се лица“ (7).

3.2.

ЕСФ си поставя следните цели: да осигурява високо равнище на заетост и висококачествени работни места; да насърчава висока степен на образование и обучение за всички, да подобрява социалното приобщаване и да подкрепя равенството между мъжете и жените, недискриминацията и равните възможности.

3.3.

Предвижда се мерките, финансирани от FEAD, да допълват тези, финансирани от ЕСФ. Докато FEAD трябва да бъде насочен преди всичко към помощ в най-тежките случаи на материални лишения и към подпомагане с оглед на началното социално активизиране на хората, намиращи се в условия на трайно изключване, финансираните от ЕСФ мерки целят, наред с другото, да подпомогнат по-нататъшната интеграция на бенефициерите в социално отношение и с оглед на заетостта. Следователно целта на FEAD е да осигури възможност за първи стъпки към преодоляване на бедността и социалното изключване, така че бенефициерите да получат шанс да намерят работа или да участват в други дейности в рамките на политиката за пазара на труда. Предназначените за такива дейности средства обаче са недостатъчни и не отговарят на реалните нужди.

3.4.

Всички държави членки са поели ангажимент да гарантират съгласуваност на подкрепата от ЕСФ и останалите структурни и инвестиционни фондове чрез съответните политики и приоритети на Съюза, включително чрез прилагане на принципа на партньорство в духа на Европейския кодекс за поведение за партньорство (ЕКПП) (8).

4.   Досегашното практическо прилагане на FEAD и ЕСФ в борбата с бедността и социалното изключване в рамките на програмния период 2014—2020 г.

4.1.

Както отзивите от организациите на гражданското общество и публично достъпната информация, така и статистическите данни разкриват редица сериозни проблеми в прилагането на FEAD и ЕСФ във въпросната област. Проблемите, които се проявяват в различна степен в някои държави членки, включват:

4.1.1.

Забавяне при задействането на механизмите за подкрепа по линия на FEAD и недостатъчна информация за широката общественост и целевите групи относно целите на фонда и възможностите за ползване на програмата.

4.1.2.

Липса на ефективност, що се отнася до намаляването на бедността и социалното изключване, от заделянето на 20 % от Европейския социален фонд в полза на проекти за интеграция на пазара на труда, като в същото време се пренебрегва достъпността на социалните услуги за маргинализираните групи (9). Макар че до 2016 г. 25,6 % (10) от средствата на ЕСФ бяха предназначени за гореупоменатата цел, няма видима промяна в подхода към дейностите на ЕСФ.

4.1.3.

Недостатъчно използване от държавите членки на възможността за подкрепа от ЕСФ на бенефициерите на FEAD за услуги за професионална и социална интеграция в ниския инвестиционен сегмент.

4.1.4.

Недостатъчно прилагане на принципа на партньорство в духа на Европейския кодекс на поведение за партньорство (EКПП) по отношение на ЕСФ и липса на подобен инструмент за FEAD. Недостатъчни са и обществените консултации, а възлагането на основни решения на публичните институции се извършва без обществено допитване. Освен това недостатъчното прилагане на принципа на партньорство накърнява прозрачността в използването на средствата, което увеличава риска от корупция и злоупотреби (11).

4.1.5.

Въведените от държавите членки формални и административни изисквания, приложими както към FEAD, така и към ЕСФ, са прекомерно строги и ненужни за правилното прилагане на правилата на ЕС. Тези изисквания, които често се основават на оперативните механизми на публичните администрации в социалната сфера, не вземат под внимание нито конкретните характеристики на целевите групи (напр. бездомните хора, за които официалната идентификация и регистрацията често са невъзможни), нито методите на работа на организациите на гражданското общество. В някои държави членки тези организации са подложени на административни и финансови санкции, които са непропорционални на тежестта на нарушенията.

4.1.6.

Налице е и липса на координация (12) между структурните фондове и националните стратегии, програми, стартирали със средства от фондовете, не биват продължавани с ресурси от националните бюджети и липсва дългосрочен подход към финансирането от европейските структурни и инвестиционни фондове, което може да подкопае значително ефективното изпълнение на целите на фондовете в държавите членки. Друг проблем е неправилното или неясното определяне на показателите, което не дава възможност за постигане на дългосрочните цели на мерките.

4.1.7.

Липса на механизми за засилване и подпомагане на изграждането на капацитет на организациите на гражданското общество, включително липса на стабилни партньорства (а в случая на FEAD — и на акредитация), както и липса на предварително финансиране за дейностите или на финансиране на техническа помощ за изграждане на капацитет.

4.2.

Изследване (13) на националните мрежи от организации за борба с бедността показва, че степента на тяхното включване в подготовката на оперативните програми е много ниска, с известни изключения. В мониторинговите комитети не се обръща достатъчно внимание на гласа на хуманитарните организации.

4.3.

Въпреки това, предвид факта, че FEAD — за разлика от ЕСФ — е нов инструмент, положителните аспекти на практиката на прилагане до този момент също заслужават внимание. Още през 2014 г. осем държави членки вече бяха започнали дейности по FEAD (а други 15 го направиха през 2015 г.). Само през 2014 г. около 10,9 милиона души са се възползвали от съпътстващите мерки по FEAD (14). Освен това стартирането на FEAD и изискването за заделяне на 20 % от средствата по ЕСФ за борба с бедността и социалното изключване доведоха до по-добро сътрудничество между Европейската комисия и държавите членки и до по-добра координация на дейностите на различните органи, които работят в сферата на борбата с бедността и изключването. Свързването на материалната помощ със съпътстващата подкрепа по FEAD в повечето държави членки създава условия за по-добра социална интеграция на предходните бенефициери по програми за продоволствена помощ.

4.4.

В този контекст ЕИСК приветства и създаването от Европейската комисия на мрежата на FEAD за обмен на опит и създаване на контакти, както и за разпространение на най-добри практики за нематериална помощ за най-нуждаещите се лица. Според ЕИСК обаче той и основните представителни организации в държавите членки, които работят в областта на FEAD, трябва да бъдат включени в структурен диалог с Европейската комисия.

5.   Препоръки за прилагането на FEAD и ЕСФ в рамките на борбата с бедността и социалното изключване

5.1.

ЕИСК настоява през следващия финансов период да бъде създаден интегриран европейски фонд за борба с бедността и социалното изключване, въз основа на досегашния опит от прилагането на FEAD и ЕСФ. Този инструмент следва да отчита разнообразното естество на проблемите и целевите групи в отделните държави членки, включително аспектите, свързани с различните видове миграция. Намесата чрез такъв фонд следва да използва по-пълноценно, отколкото до момента, опита и капацитета на организациите на гражданското общество. Тези организации следва да имат значителни правомощия в областта на планирането, изпълнението, мониторинга и оценката на програмите и този фонд следва да допринася и за изграждането на капацитета на мрежите от организации на гражданското общество, със специален акцент върху хуманитарните организации. Интегрирането на фондовете не бива да намалява бюджетните кредити и социалната ангажираност на Европейския съюз по отношение на целите, преследвани от фондовете.

5.2.

ЕИСК счита, че мониторингът от страна на Европейската комисия на използването на средствата от ЕСФ за борба с бедността и социалното изключване и използването на средствата от FEAD за прилагане на мерки за интеграция в държавите членки, следва да бъде по-ефективен. По-специално мониторингът следва да оценява напредъка по отношение на социалната интеграция, а не само изпълнението на определен набор от количествени показатели и в него следва активно да участват организациите на гражданското общество и хората, които живеят в условия на бедност и социално изключване. Тези въпроси следва да бъдат важен елемент и от междинния преглед.

5.3.

ЕИСК предлага Европейската комисия да обмисли възможността за по-съществено изясняване на минималните изисквания, с които трябва да се съобразяват органите на държавите членки при прилагането на партньорства с организации на гражданското общество, както и въвеждането на санкции за неправилно прилагане (15).

5.4.

ЕИСК призовава Европейската комисия да обмисли въвеждането на изискване за държавите членки при използването на техническа помощ в рамките на FEAD и ЕСФ да установяват ефективни системи за подкрепа за развитието на техническия и организационния капацитет на организациите на гражданското общество, участващи в борбата с бедността и социалното изключване (16).

5.5.

ЕИСК счита, че е от основно значение между националните органи, които управляват фондовете, и партньорските организации, включително организациите на гражданското общество, регионите, общините и другите по-ниски равнища на управление, да има професионалното сътрудничество въз основа на ясни принципи и прозрачни споразумения. Тези организации имат технически и организационен принос, който представлява действителна добавена стойност в прилагането на FEAD и ЕСФ. Управляващите органи следва по-ефективно да се консултират с партньорските организации, за да усъвършенстват оперативните програми, както и да насърчават и подкрепят сътрудничеството, консултациите и обмена на опит (17).

5.6.

Тъй като споразуменията за партньорство и оперативните програми са резултат от преговори между Европейската комисия и националните органи, в бъдеще Комисията би могла да бъде по-взискателна при одобряването на тези споразумения и програми и да изисква те да бъдат коригирани, ако не са напълно съобразени с принципа на партньорство (18).

5.7.

ЕИСК призовава държавите членки да използват по-пълноценно възможностите за глобални субсидии и повторни субсидии и, доколкото е възможно, да третират еднакво приноса в натура и финансовия принос. Необходимо е също така да се прецени дали Европейската комисия не би могла да изисква голяма част от средствата по оперативните програми да се предоставя за проекти с по-малък бюджет (19). Това би дало възможност за подпомагане на по-малки проекти, инициирани „отдолу-нагоре“, на организации и групи за самопомощ, и ще спомогне за създаването на партньорства на местно равнище.

5.8.

ЕИСК е на мнение, че преките бенефициери на мерките за подпомагане могат и следва също да допринасят за ефективността на мерките. Хуманитарните организации следва да разработят подходящи инструменти за оценка и, когато е възможно, да набират доброволци сред преките бенефициери.

5.9.

В допълнение, ЕИСК настоява за укрепване на техническия и организационния капацитет на европейските мрежи от организации, които развиват дейност за борба с бедността и социалното изключване.

Брюксел, 22 февруари 2017 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS


(1)  http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-10434-2016-INIT/bg/pdf.

(2)  В Регламента относно Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (Регламент (ЕС) № 223/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г.) „партньорските организации“ са определени като публичноправни организации и/или организации с нестопанска цел, които доставят храни и/или основно материално подпомагане и чиито проекти са избрани от управляващия орган. В Регламента относно ЕСФ (Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г.) става въпрос за социални партньори, НПО и други организации.

(3)  http://www.un.org/sustainabledevelopment/sustainable-development-goals/.

(4)  Информационен бюлетин на Евростат № 181/2015 от 16.10.2015 г.

(5)  http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-10434-2016-INIT/bg/pdf.

(6)  Предходни становища: ОВ C 133, 14.4.2016 г., стр. 9; ОВ C 170, 5.6.2014 г, стр.23.

(7)  Регламент (ЕС) № 223/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 година относно Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица. Съгласно този регламент определението на понятието „най-нуждаещи се лица“ се дава от държавите членки.

(8)  ЕКПП няма да се прилага спрямо FEAD поради различното си правно основание.

(9)  http://www.eapn.eu/barometer-report-eapns-monitoring-the-implementation-of-the-20-of-the-european-social-funds-for-the-fight-against-poverty/.

(10)  http://ec.europa.eu/contracts_grants/pdf/esif/invest-progr-investing-job-growth-report_en.pdf.

(11)  Вж. становище на ЕИСК ОВ C 487, 28.12.2016 г., стр.1.

(12)  „Harnessing cohesion policy to tackle social exclusion“ („Използване на политиката на сближаване за справяне със социалното изключване“), задълбочен анализ, Служба на ЕП за парламентарни изследвания, 2016 г., http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/IDAN/2016/583785/EPRS_IDA%282016%29583785_EN.pdf.

(13)  http://www.eapn.eu/barometer-report-eapns-monitoring-the-implementation-of-the-20-of-the-european-social-funds-for-the-fight-against-poverty/.

(14)  COM(2016) 435 final.

(15)  Вж. становище на ЕИСК, ОВ C 487, 28.12.2016 г., стр. 1.

(16)  Вж. становище на ЕИСК, ОВ C 487, 28.12.2016 г., стр. 1.

(17)  Вж. Заключения на Съвета от 16 юни 2016 г. относно „Борба с бедността и социалното изключване: интегриран подход“, точка 15.

(18)  „Harnessing cohesion policy to tackle social exclusion“ („Използване на политиката на сближаване за справяне със социалното изключване“), Служба на ЕП за парламентарни изследвания, задълбочен анализ, май 2016 г. http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/IDAN/2016/583785/EPRS_IDA(2016)583785_EN.pdf

(19)  Например до 50 000 евро.


31.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 173/20


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Ролята на селското стопанство в многостранните, двустранните и регионалните търговски преговори в контекста на министерската конференция на СТО в Найроби“

(становище по собствена инициатива)

(2017/C 173/04)

Докладчик:

Jonathan PEEL

Решение на Пленарната асамблея

21.1.2016 г.

Правно основание

Член 29, параграф 2 от Правилника за дейността

 

становище по собствена инициатива

 

 

Компетентна секция

„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“

Приемане от секцията

6.2.2017 г.

Приемане на пленарна сесия

23.2.2017 г.

Пленарна сесия №

523

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

212/0/0

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Ако перифразираме Марк Твен (1), слуховете за смъртта на СТО поради провала на кръга от Доха са силно преувеличени. СТО продължава да бъде жизнеспособен и ефективен форум за търговски преговори, особено в областта на селското стопанство.

1.1.1.

Десетата министерска конференция на СТО в Найроби през декември 2015 г. беше свидетелство за това. Взетите на нея решения включваха ефективно премахване на субсидиите за износ на селскостопански продукти. По думите на генералния директор на СТО това са „най-важните резултати на СТО в областта на селското стопанство“ за последните 20 години. До тях се стигна след Споразумението за улесняване на търговията и други договорености, постигнати в Бали през 2013 г. на предходната министерска конференция.

1.1.2.

В търговията със селскостопански продукти (2) съществуват важни политически области, в които е най-добре да се постигнат споразумения на многостранно равнище, по-специално за общи нива на вътрешните субсидии и подкрепа, експортните субсидии и някои аспекти на достъпа до пазара. Тези аспекти включват специален предпазен механизъм (СПМ), както и специално и диференцирано третиране (СДТ) на развиващите се страни — членки на СТО.

1.2.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) счита, че са нужни нов подход, нов принос и нов тласък за търговията със селскостопански продукти, която често е най-спорната област в преговорите. В Декларацията на министрите от Найроби (3) за първи път не беше препотвърден категоричен ангажимент за приключване на кръга „Доха“, но беше включен „твърд ангажимент на всички страни членки да постигнат напредък в преговорите по останалите въпроси от кръга от Доха“, включително селското стопанство.

1.2.1.

Многостранният подход спрямо селското стопанство се нуждае от преосмисляне и нов тласък, а не от отказ от такъв подход. „Доха“ като концепция за диалог в областта на търговията между развитите и развиващите се страни трябва да бъде запазена и подобрена, като се спазва принципът на продоволствена независимост за всички.

1.2.2.

ЕС е в добра позиция да играе водеща и активна роля в насърчаването на нов, балансиран подход. ЕИСК го приканва да направи това не на последно място поради факта, че много държави с бързо развиващи се икономики не полагат сериозни усилия за подпомагането на други страни, които все още изостават в развитието. За тези изоставащи страни изграждането на капацитет продължава да бъде от решаващо значение, също както и предоставянето на повече възможности да предотвратят уронването на продоволствената им сигурност или на техните бързоразвиващи се селскостопански сектори.

1.3.

Необходимо е допълнително да се проучи какво двустранните и регионалните преговори могат да постигнат най-добре в търговията със селскостопански продукти, като същевременно се внимава да не бъдат в противоречие с принципите на многостранното сътрудничество.

1.4.

ЕИСК счита, че приемането на целите за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН, заедно с Парижкото споразумение (COP21 (4)), променя из основи световния дневен ред в областта на търговията, особено по отношение на търговията със селскостопански продукти. Тези споразумения са основополагащи и необходимостта от прилагането им трябва да залегне в основата на всички бъдещи търговски преговори.

1.4.1.

За да бъдат постигнати ЦУР, търговията и инвестициите трябва да играят основна роля. Според УНКТАД за постигането на тези цели ще са необходими още 2,5 билиона щ.д. годишно. По своето естество целите за устойчиво развитие са глобални и общоприложими — всички държави трябва да споделят отговорността за тяхното постигане. Те следва да доведат до нов начин на работа като цяло — на по-широка основа, с по-засилено участие и повече консултации. Вече повече от 90 държави поискаха помощ от останалите за тяхното изпълнение.

1.4.2.

Ще се работи в тясно взаимодействие за популяризиране и изпълнение на ЦУР и за популяризиране на европейските ценности по света, по-специално чрез екологичен и социален напредък. Горещо препоръчваме нивата на прозрачност и участие на гражданското общество, постигнати в крайна сметка от ЕС в преговорите със САЩ, да се превърнат в норма.

1.4.3.

Декларацията от Найроби подчертава, че СТО играе важна роля за постигането на ЦУР, което би било много по-трудно без ефективен многостранен търговски механизъм.

1.5.

Комитетът приветства съобщението на Комисията „Следващи стъпки към устойчиво европейско бъдеще“, публикувано през ноември 2016 г. (5), което има за цел да интегрира целите за устойчиво развитие изцяло в европейската политическа рамка и настоящите приоритети на Комисията.

1.5.1.

Това ще бъде особено важно за бъдещите преговори в областта на търговията със селскостопански продукти. Селското стопанство изпълнява ключова роля за постигането на повечето, ако не и всички цели за устойчиво развитие, и по-специално цел 2 (премахване на глада), 12 (устойчиво потребление и производство) и 15 (справяне с влошаването на качеството на земите). Търговията спомага за преодоляването на дисбалансите в търсенето и предлагането, може значително да подобри продоволствената сигурност и храненето, повишавайки наличието на храна, насърчава ефективното използване на ресурсите и увеличава пазарните възможности и икономическия растеж, като създава работни места, приходи и благосъстояние в селските райони.

1.6.

ЕС е в уникална позиция да бъде движещата сила на този процес: той има тежест в качеството си на най-големия световен износител и вносител на селскостопански продукти, вече не се възприема като заемащ предимно отбранителна позиция по селскостопанските въпроси, има доказан траен интерес към търговията и развитието и преди всичко в Найроби показа, че притежава способността да ражда нови и балансирани идеи. ЕС се ползва с доверието да играе ефективна роля на посредник между развитите и развиващите се страни.

1.7.

Въпреки това, преди ЕС да постигне това ефективно, ЕИСК призовава Комисията най-напред да извърши пълна оценка на въздействието по отношение на вероятните последици от изпълнението на ЦУР и на Парижкото споразумение върху селското стопанство в ЕС и върху търговската политика на ЕС.

1.7.1.

В същото време ЕС трябва да разшири тази оценка на въздействието, за да включи и последиците за селското стопанство в целия ЕС от най-новите търговски споразумения на ЕС, както и развоя на търговията в световен мащаб. Въпреки че в продължение на повече от 40 години селското стопанство и търговията са в компетенциите на ЕС, в някои случаи се наблюдаваше липса на комуникация или „интегрирано“ мислене между тези основни интереси.

2.   Контекст

2.1.

Като част (член 20) от Споразумението за селското стопанство от Уругвайския кръг (URAA) от 1994 г. членовете на новосформираната СТО (правоприемник на Общото споразумение за митата и търговията или ГАТТ) се споразумяха да започнат допълнителни преговори за „продължаване на процеса на реформа на търговията със селскостопански продукти“ до края на 1999 г. През 2001 г. тази „заложена програма за реформи“ на свой ред стана част от по-широкия кръг от Доха, или Програмата за развитие от Доха (ПРД). Първоначално беше предвидено преговорите да приключат до 1 януари 2005 г., но 15 години по-късно те все още продължават.

2.2.

Въз основа на преговорните становища от над 100 членове на СТО, Декларацията от Доха (6) обяви за своя дългосрочна цел „да създаде справедлива и пазарно ориентирана търговска система посредством програма за фундаментална реформа“. Целта беше да се включат „по-строги правила и конкретни ангажименти относно правителствената подкрепа и защитата за селското стопанство […], за да се коригират и предотвратят ограниченията и нарушенията на световните пазари на селскостопански стоки“.

2.2.1.

Програмата за развитие от Доха обхвана „трите стълба“ на търговията със селскостопански продукти, определени в Споразумението за селското стопанство от Уругвайския кръг:

значително намаляване на пречките пред достъпа до пазара;

намаляване на всички форми на експортни субсидии с оглед на постепенното им премахване;

значително намаляване на вътрешната подкрепа за селското стопанство, която нарушава търговията.

2.2.2.

Декларацията от Доха заложи като „неразделна част в хода на преговорите“ специалното и диференцирано третиране (СДТ) на развиващите се страни, за да им се даде възможност да удовлетворят своите нужди, по-специално във връзка с продоволствената сигурност и развитието на селските райони. Въз основа на становища на членовете беше договорено също така да бъдат включени и нетърговски съображения, като например опазването на околната среда.

2.3.

След няколко пропуснати срока, кръгът от Доха така и не беше приключен, макар да беше постигнат видим напредък и в Бали, и в Найроби.

2.3.1.

Основен принцип в декларацията от Доха беше „единният ангажимент“, според който нищо в кръга не е договорено, докато всичко не бъде договорено. Въпреки че на няколко пъти, последно през 2008 г., членовете на СТО почти стигнаха до споразумение, останаха нерешени въпроси. Този принцип обаче на практика беше нарушен в Бали през 2013 г. чрез Споразумението за улесняване на търговията и няколко други споразумения, в допълнение към специалните споразумения за селското стопанство, постигнати в Найроби.

2.4.

Въпреки че в параграф 12 от Декларацията на министрите от Найроби се посочва: „Ние обаче отчитаме, че в селското стопанство беше отбелязан много по-малък напредък“, взетото там решение за премахване на експортните субсидии за селскостопански продукти беше окачествено от генералния директор на СТО като „най-важния резултат на СТО по отношение на селското стопанство“ (7) за последните 20 години. Наред с това, в Декларацията на министрите също така отново беше поето задължение членовете да продължат работата по постигането на „специален предпазен механизъм (СПМ) за развиващите се страни членки“, както и да постигнат трайно решение относно „държавен резерв за целите на продоволствената сигурност“, които да бъдат приети на следващата 11-та Министерска конференция (11МК) през 2017 г. Министерското решение относно памука също е от значение.

3.   Конкретни бележки: бъдещ многостранен напредък в селското стопанство

3.1.

Както беше отчетено и в Споразумението за селското стопанство от Уругвайския кръг, и в ПРД, всяко ефективно световно споразумение относно специалния предпазен механизъм, специалното и диференцирано третиране или общото ниво на субсидиите в селското стопанство може да бъде обхванато най-добре на многостранно равнище. Въпреки това, ако се работи „на парче“ като в Найроби, ще останат по-малко стимули за по-трудните въпроси с по-малко възможности, които могат да бъдат предложени на страните, от които се очаква да направят значителни отстъпки.

3.1.1.

Комисията по селското стопанство на СТО показва нарастваща воля да работи за „резултати, свързани със селското стопанство“ на 11МК, която ще се проведе в Буенос Айрес през декември 2017 г., в това число и „заложената програма за реформи“ в Споразумението за селското стопанство от Уругвайския кръг (8), не на последно място с цел укрепване на многостранния подход.

3.1.2.

Реалистично погледнато обаче процесът от Доха се е изчерпал и сега са нужни свежи идеи и качествено нов принос, не само за бъдещите многостранни преговори, но и за това, което може да се постигне най-добре на двустранно или регионално равнище, без да се изкривява общата картина.

3.2.

„Пакетът от Найроби“ включва шест споразумения за селското стопанство, най-важното от които е ангажиментът за премахване на експортните субсидии за износ на селскостопанска продукция, с което на практика се урежда един от трите „стълба“ на селското стопанство и се осигурява на развиващите се страни малко повече време за постепенното прекратяване на тези субсидии. Това също така осигури постигането на ключова цел, определена за ЦУР 2 („нулево равнище на глад“).

3.2.1.

ЕС беше една от основните движещи сили за това, най-вече подготвяйки предварително съвместна позиция с големите световни износители на земеделска продукция, включително Бразилия. Това споразумение включваше и обвързващи принципи на дисциплина по отношение на други форми на подпомагане на износа, включително експортните кредити, продоволствената помощ и държавните търговски предприятия, както и премахване на субсидиите за памук.

3.3.

До момента дискусиите в ПРД, посветени на достъпа до пазара, бяха съсредоточени върху размера на митата, тарифните квоти, администрирането на тарифните квоти и специалните предпазни мерки, включително специалното и диференцирано третиране на развиващите се страни. В резултат на Споразумението за селското стопанство от Уругвайския кръг почти всички нетарифни бариери в областта на селското стопанство трябваше да бъдат премахнати или превърнати в мита, освен ако не се прилагат други правила на СТО, по-специално Споразумението за санитарните и фитосанитарните мерки и Споразумението за техническите пречки пред търговията (9). В случаите, в които „изчислените еквивалентни мита“ продължават да бъдат твърде високи, за да позволят истинска възможност за внос, беше въведена система на тарифни квоти с по-ниски мита в рамките на тези квоти.

3.3.1.

Въпросите за митата и тарифните квоти могат действително да бъдат разгледани в двустранни търговски преговори, но специалните предпазни мерки и специалното и диференцираното третиране на практика са многостранни въпроси. Страните могат също така да намаляват едностранно своите мита или субсидии — и много от тях са го направили.

3.4.

Вътрешната подкрепа за селското стопанство е в основата на многостранните преговори, където в момента има възможности за действие и съществуват известни изгледи за напредък на 11МК.

3.4.1.

Повечето държави подкрепят земеделските си стопани на вътрешния пазар. За някои тази подкрепа е минимална (напр. водещи износители, по-специално Австралия и Нова Зеландия). Други развити страни осигуряват значителна подкрепа за своите земеделски стопани под различна форма, не на последно място като възнаграждение за услугите, които предоставят на обществото. Това важи и за бързо развиващите се икономики, където се счита, че със забогатяването на страните нивата на подкрепа бележат значителен ръст, но възникват сериозни забавяния при докладването на данни на СТО.

3.4.2.

През септември 2016 г. САЩ започна производство за уреждане на спор в СТО срещу Китай заради мерките за вътрешна подкрепа, по-специално за пшеница, царевица и някои сортове ориз. Последните отчетени данни на Китай в СТО са за 2010 г., като се счита, че оттогава насам оказваната от страната подкрепа рязко се е увеличила. Въпреки че механизмът за уреждане на спорове понякога е тромав и може да не бъде последван от пълна процедура, тази стъпка хвърля сериозна сянка върху дискусиите в рамките на СТО относно вътрешната подкрепа в навечерието на 11МК. Тя също така противоречи на постигнатото в Бали споразумение за избягване на спорове по въпроси, свързани с държавния резерв, касаещи развиващите се страни (10).

3.4.3.

Според данни, предоставени на СТО (11) от правителството на САЩ, през 2013 г. вътрешната подкрепа в страната е нараснала от 12 на 14 млрд. щ.д., което се доближава до общата ѝ пределна стойност, предложена в неуспешния „пакет от юли 2008 г.“ Това включва 6,9 млрд. щ.д. в „оранжевата кутия“ и 7 млрд. щ.д. в плащания „de minimis“. Беше предоставена подкрепа по линия на „зелената кутия“ в размер на 132 милиарда щ.д. Общата стойност от над 140 млрд. щ.д. за подкрепа е почти двойно по-голяма от тази през 2007 г. В този доклад се посочва също така, че Китай е отчел нарушаващи търговията субсидии, както са определени в Споразумението за селското стопанство от Уругвайския кръг в рамките на ГАТТ от 1994 г., в размер на близо 18 млрд. щ.д. през 2010 г., Япония — 14 млрд. щ.д. през 2012 г., Русия — 5 млрд. щ.д. през 2014 г., а Индия — 2 млрд. щ.д. през 2010—2011 г. Бразилия отчете нарушаваща търговията подкрепа на стойност под 2 млрд. щ.д., за периода 2014—2015 г. (12).

3.4.4.

Според данните за ЕС за периода 2012—2013 г., подадени на СТО (13), годишната подкрепа е около 80 млрд. евро — цифра, която е останала непроменена от началото на кръга от Доха. Въпреки това над 70 млрд. евро от нея е подкрепа по линия на „зелената кутия“. Общият размер на „нарушаваща търговията“ подкрепа в ЕС, включително в рамките на „оранжевата кутия“, „синята кутия“ и подкрепата „de minimis“, възлиза на едва 10 милиарда евро. Подкрепата на ЕС по линия на „зелената кутия“ (която не нарушава търговията или го прави в минимална степен) включва опазването на околната среда и програмите за регионално развитие.

3.4.5.

Голямата промяна в ЕС от нарушаваща търговията подкрепа в размер над 60 млрд. евро през 2001 г. към „зелената кутия“ настъпи след Люксембургското споразумение за ОСП от 2003 г., когато плащанията на ЕС за стопанство преминаха от пряка подкрепа за отделни култури към „необвързана с (или разделена от) производството подкрепа за доходите“. Тази важна едностранна стъпка за постигането на ключова цел от ПРД в областта на селското стопанство превръща ЕС в по-надежден бъдещ посредник в преговорите в областта на селското стопанство.

3.4.6.

Въпреки това очакванията са, че САЩ и други страни ще направят сериозни отстъпки по отношение на вътрешната подкрепа само в замяна на големи отстъпки в други области, включително неселскостопански многостранни въпроси, но перспективите за това не са окуражаващи. Възможно е някои страни да считат, че не е необходимо да се отива по-далеч поради наличие на други мегарегионални споразумения.

3.4.7.

Други въпроси все още предизвикват много спорове между развиващите се страни, по-специално въпросът с „държавният резерв за целите на продоволствената сигурност“, който изправя съседни страни една срещу друга. В Найроби беше постигнато споразумение да продължи да се работи за трайно решение на този въпрос, останал от Бали, където беше повдигнат от Индия. Съгласно решението от Бали развиващите се страни имат право да продължат програмите за складиране на хранителни продукти, които в противен случай биха могли да нарушат наложените от СТО ограничения на вътрешната подкрепа.

3.5.

Въпреки това, както се посочва в съобщението на Комисията „Търговията — за всички“, многостранната система е в основата на световната търговия и трябва да остане „крайъгълен камък на търговската политика на ЕС“ (14). СТО разработва и прилага правилата на световната търговия и гарантира съвместимост в световен мащаб. Тя разчита на системата си за уреждане на спорове (15), която е широко ценена и все по-използвана. Целите за устойчиво развитие и тези от COP21 представляват ясно очертан набор от цели. За разлика от тях СТО има ясен механизъм срещу широкоразпространен протекционизъм и нарушаване на търговията, както в периода преди Втората световна война и последващото създаване на ГАТТ.

3.5.1.

Тази нормотворческа роля на СТО е особено важна за търговията със селскостопански продукти. Това се отнася преди всичко за Споразумението за санитарните и фитосанитарните мерки и изключително сложната област на правилата за произход, макар че те не влизат в дневния ред на ПРД. Продължава да съществува реална опасност, че двустранните споразумения биха могли да зададат потенциално припокриващи се и дори противоречащи си правила, усложнявайки правилата на световната търговия, вместо да ги изяснят.

3.5.2.

Споразумението на СТО за санитарните и фитосанитарните мерки от 1995 г. обхваща прилагането на разпоредбите за безопасността на храните, здравето на животните и растенията. Член 5, параграф 7 се отнася до принципа на предпазливост, който понастоящем е заложен в Договора от Лисабон. Всеки опит да се направят изменения в него на равнище, различно от многостранно, ще окаже сериозно въздействие върху световния търговски ред и бъдещата надеждност на самото споразумение.

4.   Перспективи за двустранни или регионални търговски споразумения

4.1.

В селското стопанство, подобно на други области, двустранните споразумения за свободна търговия трябва да носят истинска добавена стойност. Те оставят повече възможности за регионални и национални различия, както и за културни особености. Те също така трябва да се преценяват с оглед на това дали засилват многостранното сътрудничество.

4.2.

Намаленията на митата и тарифните квоти са ключова част от двустранните търговски споразумения. В Япония митата за внос на храни продължават да са много високи, а в Китай митата са много по-ниски. ЕС може да има възможност за маневри с някои тарифни квоти при евентуална промяна в настроенията по отношение на квотите, определени в рамките на Споразумението за селското стопанство от Уругвайския кръг.

4.2.1.

Географските указания (ГУ), които се оценяват на 5,6 млрд. евро годишно (16), са много важна област, в която ЕС трябва да постигне максимума в свой интерес в двустранните преговори. Преговарящите от ЕС успешно включиха около 145 признати ГУ на ЕС в споразумението между ЕС и Канада (ВИТС) (17), и още повече в споразумението с Виетнам, но това може да варира в зависимост от това какво е целесъобразно в конкретното ССТ. Други страни, по-специално в Източна Азия, се бавят с определянето на географски указания, докато САЩ считат много от тези наименования за генерични продукти.

4.2.2.

Освен това ЕС трябва да защитава изцяло селскостопанските си интереси в двустранните преговори и да ги утвърждава във възможно най-голяма степен, по-специално в случаите, когато партньорът на ЕС в преговорите е важен селскостопански износител, като Меркосур, Австралия или Нова Зеландия. ЕС не трябва да рискува с отстъпки в селското стопанство в замяна на ползи в други области.

4.3.

Двустранните споразумения следва да се стремят да премахнат в партньорските държави прилагането на двойни стандарти в селското стопанство, по-специално във връзка със споразуменията за санитарните и фитосанитарните мерки и за техническите пречки пред търговията. ЕС също така ще иска да насърчава собствените си стандарти в областта на здравето на животните и хуманното отношение към тях, както и своите екологични, социални и по-широки стандарти за устойчиво развитие в съответствие с ЦУР. Комитетът приветства нивата на прозрачност и участие на гражданското общество от началото на преговорите, които бяха постигнати в крайна сметка в Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции, и препоръчва това да се превърне в обичайната практика в бъдещите преговори.

4.3.1.

ЕС (и други) трябва да поемат обвързващ ангажимент за изграждане на капацитет, за да помогнат на по-слабо развитите страни да изпълняват тези стандарти, като оказват помощ за разработването на приемлива сертифицираща ветеринарна система, в която стандартите за безопасност на храните да бъдат от първостепенно значение.

4.4.

Осигуряването и повишаването на продоволствената сигурност също ще бъде основен двигател на политиката във всички двустранни преговори в областта на селското стопанство, както е посочено в становището на Комитета относно „Търговия със земеделски продукти/световна продоволствена сигурност“  (18). В него се изтъква, че търговията със земеделски продукти трябва да „задоволи платежоспособното търсене“ (вероятно за първи път) и „да се предостави помощ и подкрепа там, където гладът и недоимъкът не могат да се преодолеят със собствени сили“. Също така е важно да се поддържа достатъчно равнище на самостоятелно задоволяване на потребностите от храни, не на последно място, за да бъдат защитени държавите вносители от значителните колебания на цените на вносните продукти.

4.4.1.

Това становище очерта огромното потенциално търсене извън Европа на хранителни продукти и напитки с произход от ЕС. Близо две трети от селскостопанската продукция на ЕС отива за по-нататъшна преработка. Износът на продукти на хранително-вкусовата промишленост от ЕС достигна 129 млрд. евро за 2015 г., което представлява увеличение с 27 % спрямо 2011 г. През второто тримесечие на 2016 г. износът на ЕС беше на стойност 25,4 млрд. евро, а вносът в ЕС на храни и напитки — 17,8 млрд. евро. Водещите експортни продукти бяха месото, спиртните напитки, виното, млякото и млечните продукти, шоколадовите и захарните изделия.

5.   Търговия, селско стопанство и ЦУР

5.1.

Приемането на ЦУР от ООН през септември 2015 г., които са в основата на нейната програма за устойчиво развитие до 2030 г., и изпълнението на Парижкото споразумение (COP21) (19) ще окажат дълбоко въздействие върху световната търговия. Първостепенната необходимост от тяхното изпълнение вече трябва да залегне в основата на всички бъдещи търговски преговори, особено в областта на търговията със селскостопански продукти.

5.2.

ЦУР ще имат по-пряко въздействие върху търговията със селскостопански продукти. Целите за устойчиво развитие се опират на целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), но ще засягат всички страни. По своето естество ЦУР са глобални и общоприложими — всички държави трябва да споделят отговорността за тяхното постигане. ЦУР са тясно преплетени с целите на Парижкото споразумение: най-малко 13 ЦУР се отнасят до изменението на климата.

5.2.1.

За да успеят да изпълнят ЦУР, над 90 страни вече са потърсили помощ от останалите. ЦУР са в основата на разискванията в световен план, за чието популяризиране спомогна ЕС. Те следва да доведат до нови начини на работа като цяло — на по-широка основа, с по-засилено участие и повече консултации.

5.2.2.

Комитетът приветства съобщението на Комисията „Следващи стъпки към устойчиво европейско бъдеще“, публикувано през ноември 2016 г. (20), което има за цел да интегрира целите за устойчиво развитие изцяло „в европейската политическа рамка и настоящите приоритети на Комисията“, както всъщност е задължен съгласно Договора от Лисабон (21). ЦУР „ще имат централно измерение“ за изпълнението на цялостната стратегия на ЕС. Както е посочено, ЕС изигра „решаваща роля в оформянето“ на тази програма. Ще се работи в тясно взаимодействие за популяризиране и изпълнение на ЦУР и за популяризиране на европейските ценности по света, макар че ЦУР не насърчават пряко доброто управление и върховенството на закона.

5.2.3.

Освен това ЦУР отиват много по-далеч от ЦХР, като посочват конкретните инструменти или „средства за изпълнение“ за постигането на 17-те цели за устойчиво развитие и техните 169 конкретно определени количествени цели. Търговията е изрично посочена в 9 ЦУР (и само веднъж в ЦХР).

5.2.4.

За да бъдат ефективно реализирани целите за устойчиво развитие, търговията и инвестициите трябва да играят основна роля, не на последно място поради факта, че според оценки на УНКТАД за постигането на тези количествени цели ще трябва да бъдат намерени допълнителни 2,5билиона щ.д. годишно, голяма част от тях от частния сектор. Както посочи генералният директор на СТО, ЦХР вече показаха „преобразуващия потенциал на търговията“ (22).

5.3.

Търговията със селскостопански продукти трябва да играе основна роля и за постигането на повечето, ако не и на всички ЦУР, най-вече за цели 2 (глад/продоволствена сигурност), 12 (устойчиво потребление/производство) и 15 (справяне с влошаването качеството на земите).

5.3.1.

Тя ще играе изключително важна роля и за изпълнението на цели 1 (бедност/недохранване), 8 (приобщаващ, устойчив икономически растеж), 9 (инфраструктура), 10 (намаляване на неравенствата), 13 (изменение на климата), 3 (благополучие), 5 (равенство между половете) и 7 (енергетика). Тя ще трябва също да бъде в пълна синергия с други форми на действия, включително за развитие.

5.4.

Както беше посочено в Декларацията на министрите на СТО в Найроби, международната търговия може да играе роля за постигане на устойчив, стабилен и балансиран растеж за всички. (23) В нея беше подчертано, че на СТО се полага да играе важна роля за постигането на ЦУР, и че това би било много по-трудно без ефективен многостранен търговски механизъм.

5.4.1.

Въздействието на търговията и инвестициите в областта на селското стопанство върху изменението на климата трябва да бъде взето под внимание. Преговорите за многостранното споразумение за екологичните стоки обещават важна стъпка за включване на изменението на климата в многостранната търговска политика, но ще продължат да бъдат необходими по-нататъшни многостранни действия за насърчаване на по-голяма съгласуваност.

5.4.2.

Международната търговия може значително да подобри продоволствената сигурност и храненето посредством повишаване на наличието на храна и насърчаване на инвестициите и растежа. Обратно, прибягването до протекционистки мерки може да премахне изключително важната гъвкавост и да попречи на развитието на регионалните пазари. При все това търговските споразумения трябва да включват и ефективни мерки, за да предоставят повече възможности на развиващите се страни с по-бавен темп на развитие да предотвратят уронването на продоволствената им сигурност или на техните бързоразвиващи се селскостопански сектори.

5.5.

ЕС играе водеща роля за включването на въпросите, свързани с устойчивото развитие, в споразуменията за свободна търговия. От 2010 г. насам той успешно е приключил шест споразумения за свободна търговия, като се започне с Южна Корея, и едно споразумение за икономическо партньорство (СИП), докато други чакат пълно ратифициране, включително с Канада, Сингапур и Виетнам. Те съдържат специални глави за търговия и устойчиво развитие, съпътствани от съвместен механизъм на гражданското общество за мониторинг на изпълнението. Във всяко от тях ЕИСК следва да играе ключова роля.

5.5.1.

Комитетът вече призова (24) подобни глави за търговия и устойчиво развитие да бъдат включени в текущите и бъдещите преговори на ЕС за отделни самостоятелни инвестиционни споразумения. Транстихоокеанското споразумение за партньорство също съдържа отделни глави по социалните въпроси и околната среда.

5.6.

Комитетът отбелязва още, че много от „страдащите от недостиг на храна“ в света са селскостопански работници и намаляването на глада с основание се превърна в ключов елемент от Целите на хилядолетието за развитие и сегашната Цел за устойчиво развитие 2. 70 % от лицата в състояние на продоволствена несигурност живеят в селските райони, отчасти поради постепенното намаляване на селскостопанските инвестиции и хронично ниските земеделски добиви в бедните страни, но и поради липсата на ефективна селскостопанска или търговска политика, която да взема под внимание в достатъчна степен специфичните особености на селскостопанското производство (включително климат, ресурси, жив материал или нестабилност на пазара). Тук следва да се вземат под внимание съображенията на ФАО, особено по отношение на социалната закрила.

5.6.1.

Вътрешната търговия в Африка е ниска — между 10 и 15 % от целия търговски обмен на Африка. Възможността за африканските страни да увеличат търговията със селскостопански продукти във връзка с ЦУР в областта на инфраструктурата, регионалната интеграция и задълбочаването на вътрешния пазар, включително чрез засилена вторична преработка, ще бъде от съществено значение, за да позволи на Африка да участва ползотворно в търговията със селскостопански продукти, както и за подобряване на продоволствената сигурност.

6.   Ролята на ЕС в бъдещите преговори в областта на търговията със селскостопански продукти

6.1.

Както се вижда от Найроби, когато въпреки очакванията беше постигнато съгласие по Декларация на министрите с важно значение, ЕС е в добра позиция да играе водеща роля в бъдещите преговори в областта на търговията със селскостопански продукти. Това се основава на възприетата водеща роля на ЕС в насърчаването на устойчивостта и развитието (ролята, която изигра в Найроби) и в резултат на предходни реформи на ОСП, ЕС вече не се счита за заемащ предимно отбранителна позиция.

6.1.1.

Новото съобщение на Комисията представлява ангажимент от страна на ЕС „да бъде в челните редици“ в изпълнението на ЦУР, заедно с Парижкото споразумение. Всички търговски инициативи на ЕС сега трябва да отговарят на изискванията, определени в тези тясно свързани помежду си споразумения.

6.2.

Комисията също така е изготвила проучване на въздействието на бъдещите търговски споразумения върху селскостопанския сектор (25). В него се разглеждат 12 бъдещи споразумения за свободна търговия и потенциалът за европейските селскостопански продукти на световния пазар. Въпреки това не е обхваната пълната гама от селскостопански продукти и преработени храни като цяло. Самата Комисия приема, че това проучване е непълно, тъй като оценката му не взема под внимание нетарифните бариери, които все пак оказват значително въздействие върху търговията.

6.2.1.

За да може Комисията да изготви цялостна и ефективна стратегия за търговия със селскостопански продукти, проучването следва да бъде разширено, за да включва пълна оценка на въздействието на възможните последици от изпълнението на ЦУР и Парижкото споразумение върху селското стопанство на ЕС, заедно с допълнителна оценка на въздействието по отношение на последиците за селското стопанство в целия ЕС вследствие на най-новия развой на търговията в световен мащаб. Това следва да обхваща неотдавнашните споразумения за свободна търговия на ЕС, в това число непреките промени, например при значително въздействие на девалвацията на валутите в партньорските държави.

6.2.2.

Следва да бъдат включени споразумения, които предшестват съобщението „Глобална Европа“ (26) от 2006 г., по-конкретно с Южна Африка, Мексико и Чили, не на последно място тъй като е предвидено преразглеждане на последните две споразумения.

6.3.

При извършването на тези оценки на въздействието Комисията не трябва да забравя необходимостта да се гарантира, че земеделските стопани извличат справедливи ползи от подобни търговски споразумения. Земеделските стопани играят ключова роля в изхранването не само на местното население, но и на бързо нарастващото население по света. От съществено значение е да се поддържа жизнеспособността на селските общности, смекчавайки доколкото е възможно последиците от обезлюдяването в цяла Европа.

6.3.1.

Селскостопанските практики с ефективно използване на ресурсите са изключително важни. Има необходимост от по-добро управление на ресурсите и по-добър достъп, чрез увеличаване на капацитета за приспособяване и устойчивост на дребните земеделски стопани спрямо изменението на климата и чрез повишаване на уменията и производителността в трудни за обработване площи.

6.4.

Селското стопанство е изложено на реален риск от изменението на климата. В световен мащаб ресурсите от земя и вода са ограничени, дългосрочните промени в условията за отглеждане са резултат от по-големи крайности в климата, а нестабилността на цените нараства. Силният и жизнеспособен селскостопански сектор е от съществено значение за поддържането или увеличаването на стабилни, безопасни и сигурни доставки на храна. Разбира се търговията спомага за преодоляването на дисбалансите в търсенето и предлагането, като насърчава ефективното използване на ресурсите и увеличава пазарните възможности и икономическия растеж, създавайки по този начин работни места, приходи и благосъстояние в селските райони.

6.4.1.

При очакваното увеличение на световната „средна класа“ с около 2 млрд. души до 2030 г., те също ще искат избор и разнообразие на консумираните от тях храни, какъвто не са имали никога досега. Това ще доведе до експоненциален ръст в търсенето на протеини и други селскостопански продукти.

6.4.2.

Декларацията от Корк 2.0 е важна в това отношение. Земеделските стопани са пазители както на земята, така и на другите селскостопански ресурси, а хуманното отношение към животните също е основна грижа. Становището на ЕИСК относно „Интегрираното производство в ЕС“  (27) е от значение във връзка с този въпрос.

Брюксел, 23 февруари 2017 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS


(1)  Класически писател от САЩ.

(2)  Термин на СТО, използван в целия документ.

(3)  https://www.wto.org/english/thewto_e/minist_e/mc10_e/mindecision_e.htm.

(4)  Парижката конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (21-ва конференция на страните по РКООНИК).

(5)  SWD(2016) 390 final.

(6)  https://www.wto.org/english/thewto_e/minist_e/min01_e/mindecl_e.htm.

(7)  https://www.wto.org/english/news_e/spra_e/spra108_e.htm.

(8)  https://www.wto.org/english/news_e/news16_e/agng_09mar16_e.htm; Докладът Bridges (Мостове) на Международния център за търговия и устойчиво развитие (ICTSD), т. 20, № 40 — 24.11.2016 г.

(9)  Това е важно не на последно място за целите на етикетирането и проследяването.

(10)  СТО трябва да използва класификации на ООН и да включва като развиващи се страни всички онези, които не са класифицирани като развити или най-слабо развити държави (НСРД). В общата си система от преференции (ОСП и ОСП+) ЕС може да използва по-точните категории на Световната банка в зависимост от приходите на държавата.

(11)  Bridges (Мостове), т. 20, № 20 — 2.6.2016 г.

(12)  Bridges (Мостове), т. 20, № 37 — 3.11.2016 г.

(13)  Bridges (Мостове), т. 19, № 38 — 12.11.2015 г.

(14)  COM(2015) 497 final, параграф 5.1.

(15)  Понастоящем разглежда 513-ото дело.

(16)  Посочено от служители на ЕК на заседание на ЕИСК през март 2016 г.

(17)  Всеобхватно икономическо и търговско споразумение, което е в процес на ратифициране.

(18)  ОВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 97.

(19)  Парижката конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (21-ва конференция на страните по РКООНИК).

(20)  SWD(2016) 390 final.

(21)  Член 21, параграф 3 от ДФЕС.

(22)  Реч в ООН, 21.9.2016 г.

(23)  https://www.wto.org/english/thewto_e/minist_e/mc10_e/mindecision_e.htm.

(24)  Становище на ЕИСК: ОВ C 268, 14.8.2015 г., стр. 19.

(25)  http://publications.jrc.ec.europa.eu/repository/bitstream/JRC103602/lb-na-28206-en-n_full_report_final.pdf.

(26)  COM(2006) 567 final.

(27)  ОВ C 214, 8.7.2014 г., стр. 8.


III Подготвителни актове

ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ

523-а пленарна сесия на ЕИСК, 22 и 23 февруари 2017 г.

31.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 173/29


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Съвета относно механизми за разрешаване на спорове във връзка с двойното данъчно облагане в Европейския съюз“

[COM(2016) 686 final – 2016/0338 (CNS)]

(2017/C 173/05)

Докладчик:

Krister ANDERSSON

Консултация

Съвет на Европейския съюз, 16.2.2017 г.

Правно основание

член 115 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Компетентна секция

„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“

Приемане от секцията

2.2.2017 г.

Приемане на пленарна сесия

22.2.2017 г.

Пленарна сесия №

523

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

174/0/2

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства предложението на Комисията за директива на Съвета за подобряване на механизмите за разрешаване на спорове във връзка с двойното данъчно облагане в Европейския съюз.

1.2.

ЕИСК изразява съгласие с Комисията във връзка с това, че двойното данъчно облагане е една от най-сериозните данъчни пречки за единния пазар. Налице е спешна необходимост от механизми, с които да се гарантира по-бързо и по-решително разрешаване на случаите на двойно данъчно облагане, възникващи между държавите членки.

1.3.

ЕИСК признава, че премахването на двойното данъчно облагане само по себе си не е достатъчно за установяване на равни условия в областта на данъчното облагане. Той счита, че ЕС се нуждае от обща позитивна и насочена към бъдещето рамка за корпоративно данъчно облагане.

1.4.

ЕИСК изразява задоволство от това, че предложената директива добавя целеви елементи във връзка с правоприлагането за отстраняване на установените основни слабости на Арбитражната конвенция на Съюза (1).

1.5.

ЕИСК приветства горещо факта, че в случаите, в които държавите членки не започват автоматично арбитражна процедура, данъкоплатецът може да се обърне към своя национален съд за предприемане на необходимите мерки за съставяне на арбитражна комисия, която да се произнесе с окончателно правно обвързващо решение по случая, в рамките на определен срок.

1.6.

ЕИСК подкрепя инициативата на Комисията за продължаване на упражнявания от нея годишен мониторинг на резултатите, постигани от държавите по всички случаи на спорове, свързани с двойно данъчно облагане при трансгранични ситуации, с цел установяване на това дали се постигат целите на директивата.

1.7.

Комитетът приветства и гъвкавостта, предоставена на държавите членки, която им позволява да постигат двустранно споразумение по отношение на прилагането на алтернативни механизми за разрешаване на спорове за всеки отделен случай. Това улеснява решенията при ситуации, в които са въвлечени множество държави и в които въпросният спор трябва да бъде решен не само на равнището на ЕС, но и по отношение на трети държави, посредством двустранни договори.

1.8.

ЕИСК одобрява разпоредбата, според която компетентните органи могат да публикуват окончателното решение при наличие на съгласие от страна на всеки от засегнатите данъкоплатци.

1.9.

Комитетът би желал да подчертае неотложността на изпълнението на това предложение. Случаите на двойно или многократно данъчно облагане нарастват, както по отношения на броя, така на техния мащаб. Отлагането е нежелателно.

2.   Контекст и предложение на Комисията

2.1.

Един от основните проблеми, пред които са изправени понастоящем предприятията с трансгранична дейност, е двойното данъчно облагане. Вече съществуват механизми, които са насочени към разрешаването на спорове във връзка с двойното данъчно облагане. Това са процедурите за уреждане на спор по взаимно съгласие (ПВС), които са предвидени в спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), сключени от държавите членки, както и в Арбитражната конвенция на Съюза за премахване на двойното данъчно облагане във връзка с корекцията на печалби на свързани предприятия.

2.2.

Въпреки факта, че в много случаи съществуващите механизми функционират добре, е необходимо те да станат по-ефективни по отношение на достъпа за данъкоплатците до тях, техния обхват, навременното ползване и окончателния характер на решенията. Освен това, традиционните методи за разрешаване на спорове вече не отговарят напълно на сложността и рисковете в настоящата световна данъчна среда.

2.3.

Предмет на предложената директива са предприятията и дружествата — основните заинтересовани страни, засегнати от двойното данъчно облагане. Тя се основава на съществуващата Арбитражната конвенция на Съюза, в която вече се предвижда задължителен обвързващ механизъм за арбитраж, но и разширява обхвата си, като включва области, които понастоящем не са обхванати, и добавя целеви елементи във връзка с правоприлагането за отстраняване на установените основни слабости по отношение на правоприлагането и ефективността на този механизъм. Следователно в обхвата на предложението попадат всички спорове във връзка с двойното данъчно облагане по отношение на трансгранични сделки в рамките на ЕС и оказващи влияние върху печалбите от стопанска дейност.

2.4.

Предложението добавя изрично задължение за постигане на резултат за държавите членки, както и ясно определен срок. Изключват се ситуации, характеризиращи се с двойно данъчно необлагане или случаи на измама, умишлено неизпълнение или прояви на груба небрежност.

2.5.

Директивата дава възможност за инициирана от жалба от страна на данъкоплатеца процедура за уреждане на спор по взаимно съгласие (ПВС), в рамките на която държавите членки трябва да си сътрудничат свободно и да постигат съгласие по спорове в рамките на две години.

2.6.

Първоначалната фаза — процедурата за уреждане на спор по взаимно съгласие — е допълнена от процедура за арбитраж, която предвижда разрешаване на спора чрез арбитраж в рамките на срок от петнадесет месеца, в случай че държавите членки не успеят да постигнат съгласие по време на първоначалната помирителна фаза. Тази арбитражна процедура е задължителна и започва автоматично. Тя завършва с издаването на окончателно задължително обвързващо решение на компетентните органи на съответните държави членки.

2.7.

Една от целите на предложената директива е по-голяма прозрачност. Компетентните органи могат да публикуват окончателното арбитражно решение, както и по-подробна информация, при съгласие от страна на данъкоплатеца. В случай че данъкоплатецът не даде своето съгласие, компетентните органи публикуват резюме на решението.

3.   Общи бележки

3.1.

ЕИСК приветства предложението на Комисията за директива на Съвета (като част от пакета за корпоративното данъчно облагане) за подобряване на механизмите за разрешаване на спорове във връзка с двойното данъчно облагане в Европейския съюз. Налице е спешна необходимост от механизми, с които да се гарантира по-бързо и по-решително разрешаване на случаите на двойно данъчно облагане, възникващи между държавите членки.

3.2.

ЕИСК изразява съгласие с изявлението на Комисията, че Европа се нуждае от данъчна система, която да съответства на нейния вътрешен пазар, да подкрепя икономическия растеж и конкурентоспособността, да привлича инвестиции, да спомага за създаването на работни места, да насърчава иновациите и да отстоява европейския социален модел. Данъчното облагане следва да осигурява стабилни приходи, които да бъдат използвани за публични инвестиции и политики, благоприятстващи растежа. То следва да гарантира равни условия, правна сигурност и минимални пречки при трансгранично опериране за всички предприятия.

3.3.

ЕИСК споделя загрижеността на Комисията относно факта, че споровете между държавите членки във връзка с правото на данъчно облагане на определени печалби често водят до това, че едни и същи печалби на дружествата се облагат с данъци два или повече пъти. Последните данни на Комисията сочат, че в момента в ЕС се водят около 900 спора, свързани с двойно данъчно облагане, на обща стойност 10,5 млрд. евро.

3.4.

Комитетът приветства усилията на Комисията да гарантира, че всички опериращи в ЕС дружества плащат своите данъци в случаите, когато са генерирани печалби и стойност, но те не следва да бъдат подлагани на двойно или многократно данъчно облагане по отношение на едни и същи печалби. Този принцип е от основно значение за справедливо и ефикасно данъчно облагане. ЕИСК изразява съгласие с Комисията във връзка с това, че двойното данъчно облагане е една от най-сериозните данъчни пречки в единния пазар.

3.5.

ЕИСК приветства горещо инициативата на Комисията за координирани мерки в ЕС по отношение на двойното данъчно облагане. Той изразява съгласие с Комисията относно това, че за да се стимулират създаването на работни места, растежът и инвестициите, е необходимо да се създаде благоприятна данъчна среда за стопанска дейност посредством намаляване на разходите за привеждане в съответствие и административните тежести и гарантиране на сигурност в областта на данъчното облагане. Значението на сигурността в областта на данъчното облагане за насърчаване на инвестициите и растежа беше признато неотдавна от лидерите на Г-20 и се превърна в нов център на внимание в глобален план. Държавите членки трябва да намерят баланс между осъществяването на необходимите реформи и осигуряването на стабилна, ясна и предвидима среда в областта на данъчното облагане на предприятията.

3.6.

ЕИСК признава, че премахването на двойното данъчно облагане само по себе си не е достатъчно за създаването на равни условия в областта на данъчното облагане. Той счита, че ЕС се нуждае от обща позитивна и насочена към бъдещето рамка за корпоративно данъчно облагане. Това е обосновката за предложението на Комисията за възобновяване на общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД).

3.7.

ЕИСК отчита факта, че повечето държави членки имат сключени помежду си двустранни данъчни спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, както и че са налице процедури за разрешаване на спорове. Тези процедури обаче са дълги, скъпи и не винаги водят до постигане на споразумение. Арбитражната конвенция на Съюза помага до известна степен. Нейният обхват обаче е ограничен до спорове относно трансферното ценообразуване и няма възможност за отмяна на тълкуването на правилата.

3.8.

ЕИСК изразява задоволство от факта, че предложената директива добавя целеви елементи във връзка с правоприлагането за отстраняване на установените основни слабости на Арбитражната конвенция на Съюза, т.е. случаи на скрит или явен отказ на достъп, както и удължени и блокирани процедури.

3.9.

ЕИСК приветства също и факта, че по-широк кръг случаи ще могат да се ползват от механизма, предвиждащ задължително обвързващо разрешаване на споровете. Тези подобрения на механизмите за разрешаване на спорове ще спестят много време, пари и ресурси на предприятията и администрациите и ще укрепят сигурността в областта на данъчното облагане на дружествата в ЕС.

3.10.

ЕИСК приветства горещо факта, че в случаите, в които държавите членки не започват автоматично арбитражна процедура, данъкоплатецът може да се обърне към своя национален съд за предприемане на необходимите мерки за съставяне на арбитражна комисия, която да се произнесе с окончателно правно обвързващо решение по случая, в рамките на определен срок. Това ще помогне за избягване на несигурност за засегнатите предприятия и се опира на механизмите и добрите практики, които вече се прилагат във всички държави членки по отношение на трансгранични спорове извън областта на данъчното облагане. ЕИСК обаче би желал да подчертае необходимостта държавите членки да гарантират кратката продължителност на тези съдебни производства с цел избягване на значителни забавяния в разрешаването на споровете.

3.11.

ЕИСК подкрепя инициативата на Комисията за продължаване на упражнявания от нея годишен мониторинг на резултатите, постигани от държавите по всички случаи на спорове, свързани с двойно данъчно облагане при трансгранични ситуации, с помощта на който да се оцени дали се постигат целите на директивата. Наличният анализ показва, че има случаи, за които не могат да бъдат използвани съществуващите механизми, които не са включени в обхвата на Арбитражната конвенция на Съюза или на СИДДО — случаи, които остават висящи, без данъкоплатецът да бъде информиран относно причините за това, или които изобщо не са разрешени. На този етап ЕИСК не намира за задоволителни постиганите от държавите членки резултати и призовава Комисията да наблюдава стриктно функционирането на директивата при нейното прилагане, както и да публикува своя анализ на данните, както и резултатите.

3.12.

ЕИСК споделя виждането, че премахването на двойното данъчно облагане следва да бъде постигнато чрез процедура, при която на първия етап случаят се отнася до данъчните органи на съответните държави членки с оглед разрешаването на спора по процедурата за уреждане на спор по взаимно съгласие. При отсъствието на такова споразумение в рамките на определен период от време, случаят следва да бъде представен на консултативна комисия или комисия за алтернативно разрешаване на спорове, която се състои от представители на съответните данъчни органи и от компетентни независими лица. Данъчните органи следва да вземат окончателно обвързващо решение въз основа на становището на консултативна комисия или комисия за алтернативно разрешаване на спорове.

3.13.

ЕИСК признава, че в ЕС трябва да бъде въведен ефикасен минимален стандарт по отношение на механизмите за разрешаване на спорове, в който да са застъпени цялостно и достатъчно изчерпателно процедурните стъпки, необходими за осигуряване на съгласувано и ефективно прилагане.

3.14.

Комитетът приветства и гъвкавостта, предоставена на държавите членки, която им позволява да постигат двустранно споразумение по отношение на прилагането на алтернативни механизми за разрешаване на спорове за всеки отделен случай. Това улеснява решенията при ситуации, в които са въвлечени множество държави и в които въпросният спор трябва да бъде решен не само на равнище ЕС, но и по отношение на трети държави, посредством двустранни договори.

3.15.

ЕИСК одобрява разпоредбата, според която компетентните органи могат да публикуват окончателното решение при наличие на съгласие от страна на всеки от засегнатите данъкоплатци.

3.16.

Комитетът би желал да подчертае, че това предложение следва бъде неотложно приведено в изпълнение. Броят и значението на случаите на двойно или многократно данъчно облагане нараства. Отлагането е нежелателно.

Брюксел, 22 февруари 2017 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS


(1)  Конвенция за премахване на двойното данъчно облагане във връзка с корекцията на печалби на свързани предприятия (90/436/ЕИО).


31.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 173/33


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Препоръка за препоръка на Съвета oтносно икономическата политика на еврозоната“

[COM(2016) 726 final]

и оносно

„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Към положителна фискална позиция за еврозоната“

[COM(2016) 727 final]

(2017/C 173/06)

Докладчик:

Javier DOZ ORRIT

Съдокладчик:

Petr ZAHRADNÍK

Консултация

Европейска комисия, 27.1.2017 г.

Правно основание

член 304 от ДФЕС

 

 

Компетентна секция

„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“

Приемане от секцията

2.2.2017 г.

Приемане на пленарна сесия

22.2.2017 г.

Пленарна сесия №

523

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

218/4/4

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК оценява усилието на Европейската комисия за прилагане на икономическа политика, насочена към подкрепа на силния, устойчив, балансиран и приобщаващ растеж на еврозоната, както и на балансирано съчетание от парични, фискални и структурни инструменти за постигане на това, включително положителна фискална позиция.

1.2.

Поради това ЕИСК приветства препоръката на Европейската комисия за положителна фискална позиция за еврозоната, която да зачита и целите за дългосрочна фискална устойчивост.

1.3.

ЕИСК би желал да насърчи Европейската комисия да се възползва в пълна степен от ролята си на пазител на Договорите на ЕС с техния ангажимент, наред с другото, за повишаване на благосъстоянието, социалния напредък и социалната справедливост, от една страна, и на икономическия просперитет и конкурентоспособността, от друга страна, както и от наскоро увеличените нейни правомощия за гъвкаво тълкуване на фискалните правила с цел да се позволи значително нарастване на публичните инвестиции, които при определени условия не би трябвало да бъдат вземани предвид при изчисляване на целите за дефицита на Пакта за стабилност и растеж (ПСР).

1.4.

ЕИСК приветства акцента върху увеличаването на инвестициите и надграждането на съществуващия План за инвестиции. Това трябва да получи адекватно финансиране, така че да доведе до значително нарастване на кредитирането от ЕИБ спрямо последните години. Управленските структури би трябвало да гарантират адекватното насочване на средства към държавите, в които инвестициите са намалели особено драстично. Тези мерки трябва да бъдат съчетани с подходящи структурни реформи, които насърчават растежа, заетостта и социалното сближаване.

1.5.

ЕИСК приветства призива на Европейската комисия за симетрични корекции на дефицитите по текущата сметка в еврозоната. Това би трябвало да бъде споделено както от държавите членки с дефицити, така и от тези с излишъци. Държавите членки би трябвало да вземат решения за начина, по който ще извършат тези корекции в съответствие с общата насока.

1.6.

Би трябвало да се постави акцент върху структурни реформи, които могат да стимулират търсене и растеж дори в краткосрочен план, като същевременно се избягват такива, за които има вероятност да подкопават растежа чрез повишаване на несигурността по отношение на работните места и доходите. Приетите структурни реформи би трябвало да имат потенциал за осезаемо подобряване на условията за стопанска дейност, намаляване на пречките пред инвестициите и принос за пълното изграждане на вътрешния пазар на ЕС във всички негови аспекти.

1.7.

Ръстът на производителността би трябвало да бъде приоритетна цел на структурните реформи. Те би трябвало да гарантират справедливо разпределяне на приходите от производителността с цел да се гарантират по-големи подобрения в търсенето и предлагането.

1.8.

Възстановяването и повишаването на ръста на производителността и на БВП би трябвало да се разглеждат като ключово средство за възстановяване на икономиките, които страдат от най-високите равнища на задлъжнялост.

1.9.

Би трябвало да се отдаде приоритетно значение на реформите, които подпомагат създаването на висококачествени (т.е. стабилни, добре платени) работни места.

1.10.

ЕИСК подчертава, че укрепването и насърчаването на социален и граждански диалог както на национално равнище, така и на равнището на еврозоната е от изключително значение за договарянето и успешното осъществяване на политиките, които са необходими за възстановяването и дългосрочната икономическа устойчивост.

1.11.

Ефективните мерки срещу изпирането на пари, данъчните престъпления, използването на данъчни убежища и нелоялната данъчна конкуренция между държавите членки също ще спомогнат за постигане на целите на Пакта за стабилност и растеж.

1.12.

ЕИСК подкрепя създаването на европейска схема за застраховане на депозитите и призовава за създаването на общ механизъм за подкрепа, за да се ускори Единния фонд за преструктуриране на банковия съюз. Би трябвало да бъдат предприети решителни стъпки за разрешаване на проблема с необслужваните кредити, като същевременно се защитават правата на потребителите и се съблюдават съответните принципи на европейския стълб на социалните права.

1.13.

ЕИСК подкрепя инициативите за завършване на изграждането на Икономическия и паричен съюз, включително силен европейски стълб на социалните права, по-голяма фискална гъвкавост и фискален капацитет за еврозоната, по-специално като се насърчи създаването на финансово ведомство на еврото, което в крайна сметка следва да емитира общи облигации при строг демократичен и политически контрол.

1.14.

ЕИСК призовава за по-нататъшно подобряване на европейския семестър със засилена координационна роля на Европейската комисия в него и с ясен ангажимент на държавите членки за осъществяване на политиките, които те договарят на равнището на Съвета, като по този начин се избягва несигурността и се създава благоприятна инвестиционна среда.

2.   Контекст

2.1.

След доклада на петимата председатели е налице ангажимент в рамките на европейския семестър за укрепване на интеграцията между еврозоната и националните равнища. Както през 2016 г., така и през 2017 г. годишният обзор на растежа е съпътстван от препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната. Целта е да се предостави възможност за провеждане на своевременно и насочено обсъждане относно еврозоната като цяло преди специфичните за отделните държави дискусии, което да позволи общите предизвикателства да бъдат напълно отразени в специфичните за отделните държави действия.

2.2.

Във връзка с европейския семестър 2017 г. Комисията представи следните пет препоръки относно икономическата политика на еврозоната:

провеждане на политики в подкрепа на растежа и сближаването и премахване на пречките пред инвестициите и създаването на работни места. Държавите с дефицит по текущата сметка или висок външен дълг би трябвало да се стремят към повишаване на производителността, докато държавите с излишък по текущата сметка би трябвало да повишат вътрешното търсене и инвестициите,

постигане на цялостна положителна фискална позиция, която подкрепя реформите и укрепва процеса на възстановяване. Съчетаване на диференцирани национални усилия за гарантиране на дългосрочната фискална устойчивост, както и макроикономическото стабилизиране. Подобряване на структурата на публичните финанси,

осъществяване на реформи за насърчаване на създаването на работни места, социална справедливост и сближаване, както и изместване на данъчното облагане от труда, по-специално за нископлатени работни места,

одобряване на европейска схема за застраховане на депозитите (ЕСЗД) и започване на работа по общ механизъм за подкрепа за Единния фонд за преструктуриране. Справяне с рисковете за жизнеспособността на банковия сектор и насърчаване на системно намаляване на високите равнища на частния дълг,

ускоряване на завършването на Европейския икономически и паричен съюз, включително посредством прилагане на останалите дейности по етап 1 на доклада на петимата председатели.

2.3.

Нов елемент на европейския семестър 2017 г. е съобщението „Към положителна фискална позиция за еврозоната“. В него Комисията подчертава нуждата от положителна фискална позиция, като вижда и възможност за нейното постигане. За постигането на такава фискална позиция еврозоната трябва да възприеме по-колективен подход, който отчита различията в ситуациите в отделните държави. Комисията препоръчва фискална експанзия в размер до 0,5 % от БВП през 2017 г. за еврозоната като цяло, като е определила диапазон между 0,3 и 0,8 %, за да се позволи разграничаване между отделните държави с различни рискове по отношение на тяхната макроикономическа стабилност и фискална устойчивост.

3.   Общи бележки

3.1.

ЕИСК приема положително призива на Европейската комисия за цялостна положителна фискална позиция в еврозоната. При все това обаче ЕИСК изразява загриженост, че ограничаването на фискалната експанзия до две или три държави членки, които понастоящем разполагат с фискално пространство съгласно фискалните правила на ЕС, вероятно няма да осигури предлаганата цялостна фискална позиция. Укрепването на икономическия растеж на еврозоната и на ЕС е от съществено значение в период на политическа криза и несигурност, подклаждани от излизането на Обединеното кралство от ЕС и политиките на новото правителство на САЩ, по-специално протекционистичната търговска политика. Фискалната експанзия и по-големият ръст както на публичните, така и частните инвестиции ще насърчат вътрешното търсене, което е от решаващо значение за стабилния растеж. За това ще допринесат и структурните реформи, които имат за цел ръст на производителността, подобряване на условията за развитие на бизнеса и премахване на пречките пред инвестициите.

3.2.

Тази промяна в оценката на Европейската комисия относно икономическата ситуация в еврозоната е в съответствие с предходното становище на ЕИСК относно икономическата политика на еврозоната (1), в което се настоява за активно използване на фискалните политики в подкрепа на възстановяването на еврозоната като цяло. Предлаганата от Европейската комисия положителна фискална позиция е скромна, но при условие че бъде съчетана с ефективно използване на Плана за инвестиции и ЕФСИ, тя би могла да спомогне за преодоляването на по-сериозните проблеми, свързани с бавен растеж, частична стагнация и продължаващи различия в икономическите показатели на държавите от еврозоната.

3.3.

ЕИСК отбелязва, че положителната фискална позиция за еврозоната като цяло следва да се разглежда като краткосрочен и средносрочен инструмент, който трябва да е съвместим с дългосрочната фискална устойчивост. В настоящата обстановка целите за дефицита на БВП и за дълга следва да се прилагат гъвкаво, като се отчитат общите и конкретните цели на ЕС като цяло и на ИПС и на Пакта за стабилност и растеж, както се посочва в членове 119 и 120 от ДФЕС.

3.4.

ЕИСК призовава Европейската комисия да изпълнява ролята си на пазител на Договорите на ЕС, по-специално на член 3 от ДЕС, в който се посочват целите за повишаване на благосъстоянието, сближаването и социалната справедливост, и признава, че конкретните цифрови ограничения, които се налагат от Пакта за стабилност и растеж, и неговото стриктно прилагане не са нито уместни, нито необходими при сегашните обстоятелства на застой и безпрецедентно ниски лихвени проценти — заключение, което се споделя, наред с другото, от ОИСР. Повишаването на благосъстоянието, сближаването и социалната справедливост са напълно съвместими с икономическия растеж и с ръста на производителността.

3.5.

ЕИСК предлага да бъде прието „златно правило“ при изпълнението на Пакта за стабилност и растеж, с което публичните инвестиции, допринасящи за подобряване на потенциала за растеж и икономическата конкурентоспособност, да не се вземат предвид в целите на Пакта за стабилност и растеж относно дефицита. ЕИСК потвърждава своите позиции, изразявани в становищата си относно плана за инвестиции за Европа, относно Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), и относно удължаването на срока на ЕФСИ (2): необходими са по-големи публични инвестиции за стимулиране на растежа в краткосрочен и дългосрочен план, като последното е необходимо условие за публичната бюджетна консолидация.

3.6.

ЕИСК предупреждава, че ако икономическите политики не бъдат насочени към насърчаване на общите цели на ЕС и ИПС, включително в предстоящата Бяла книга за бъдещето на Европа, може да не бъде преустановено засилването на настроенията срещу ЕС и ИПС. Това би могло да представлява особен проблем предвид сегашните предизвикателства, свързани, наред с другото, с геополитическите процеси в съседните на ЕС държави, с вълните от бежанци и мигранти и с изменението на климата. Само една обединена и икономически силна Европа със силна обществена подкрепа може да успее да превърне подобни предизвикателства във възможности. Европейските институции, в сътрудничество с ангажираното с каузата на европейския проект гражданско общество, следва да се стремят чрез подходящи средства да предават на европейските граждани всички положителни активи, които ЕС трябва да осигурява за тях в областта на политиката и икономиката.

3.7.

Планът за инвестиции за Европа следва да бъде инструментът, който може да допринесе за възстановяване на растежа и за намаляване на различията. Равнището на финансирането досега означава, че то може да поддържа единствено предишните равнища на кредитиране от ЕИБ при силно предпочитание към инвестиции в държави с най-малки затруднения. По това следва да се работи неотложно, като се гарантира достатъчно гъвкавост в Пакта за стабилност и растеж по отношение на необходимите публични инвестиции и по този начин се даде възможност за решително нарастване на инвестициите в енергийния преход, образованието и уменията, инфраструктурата и финансираните от ЕФСИ проекти в цялата еврозона, като същевременно се насърчават инвестициите в иновативни проекти в частния сектор.

3.8.

Данъчната политика с прогресивно данъчно облагане е много важен елемент за насърчаване на социалната справедливост. Във връзка с това една оптимална, подходяща и стимулираща растежа фискална система е изключително важна. Намаляването на данъчното облагане на най-ниските доходи следователно може да допринесе за макроикономическата стабилност и да действа като по-голям стимул за платена заетост. Въпреки това всяко намаляване на данъчните ставки следва да бъде придружено от алтернативни източници на данъци, за да се гарантира избягването на бюджетни дефицити.

3.9.

ЕИСК приветства призива на Европейската комисия държавите членки с дефицити по текущата сметка и с висок външен дълг да се съсредоточат върху повишаване на ръста на своята производителност. В този контекст отбелязва, че справедливото преразпределяне на доходите и богатствата в резултат на повишаването на производителността, следва да увеличи равенството и да се отрази благоприятно на вътрешния и глобалния пазар в еврозоната. Важно е да се стимулира вътрешното търсене като необходимо условие за подпомагане на растежа и преодоляване на кризата.

3.10.

ЕИСК счита, че приоритет в структурните реформи следва да бъде даден на онези от тях, които повишават ръста на производителността, но и укрепват сигурността на работните места и на системите за социална закрила в рамките на подходящи условия за стопанска дейност. Никоя държава от еврозоната не може да се конкурира в съвременния свят въз основа на ниски заплати и непостоянна заетост. Следва да бъде поставен акцент върху реформите, които съчетават договорена гъвкавост и сигурност, с цел повишаване и създаване на стимули за повишаване на уменията и иновациите. Реформите на пазара на труда следва да насърчат по-голяма стабилност на заетостта, която ще спомогне за подобряване както на търсенето, така и на предлагането в икономиката на еврозоната дори и в краткосрочен план.

3.11.

ЕИСК още веднъж подчертава (3), че сегашното влошено състояние на еврозоната е породено от слабо търсене, което от своя страна е резултат от фискалните политики и асиметричните корекции на салдата по текущите сметки (въз основа най-вече на разходите за труд) през последните години, по време на най-голямата следвоенна рецесия, а не от недостатъчните усилия на държавите членки за провеждане на реформи. Комитетът отново подчертава, че структурните реформи, насочени към предлагането в икономиките, няма да стигнат далеч при стимулирането на инвестициите и растежа, ако не бъде одобрена експанзионистична фискална позиция в еврозоната, която да продължи и след започване на възстановяването.

3.12.

ЕИСК изразява съжаление, че по време на кризата социалният и гражданският диалог беше нарушен, ако не и напълно пренебрегнат, в държавите членки, особено в онези от тях, в които трябваше да бъде осигурена финансова подкрепа и които предприеха широкомащабни социални реформи и реформи на пазара на труда. Някои водещи показатели, отразяващи европейския стълб на социалните права в баланса между социалните партньори, следва да бъдат препоръчани за включване в модела на европейския семестър. ЕИСК отбелязва, че понастоящем процедурите за социален диалог не са гарантирани в ЕС и в много от държавите членки, което възпрепятства социалните партньори да вземат ефективно участие в процеса на европейския семестър.

3.13.

ЕИСК освен това счита, че координацията на икономическите политики в рамките на европейския семестър би трябвало да бъде подобрена, а ролята на Европейската комисия — засилена. С цел повишаване на доверието в този процес, държавите членки би трябвало надлежно да изпълняват своите ангажименти, поети на заседанията на Съвета.

4.   Специфични бележки

4.1.

ЕИСК подкрепя инициативите на Европейската комисия за завършване на изграждането на банковия съюз, а именно чрез създаване на обща схема за застраховане на депозитите и на общ механизъм за подкрепа на Единния фонд за преструктуриране. Тези стъпки са от съществено значение за облекчаване на тежестта върху националните държавни бюджети във връзка с гарантирането на стабилността на банковата система, която представлява обществено благо. Те са още по-важни с оглед на факта, че напредъкът към политически съюз за момента остава извън дневния ред.

4.2.

ЕИСК отбелязва и, че проблемът с необслужваните кредити на банките е от изключително значение за допълващите политики, насочени към възобновяване на растежа. Незабавно би трябвало да бъдат предприети стъпки за разрешаване на проблема, като същевременно бъдат взети под внимание съображенията за защита на потребителите.

4.3.

Фискалните измами и избягването на данъчно облагане водят до значителен спад на публични приходи, което оказва сериозно отрицателно въздействие върху изпълнението на целите на Пакта за стабилност и растеж и върху способността за увеличаване на публичните инвестиции. По-конкретно данъчните убежища са от основно значение за широкомащабните дейности, свързани с избягването на данъчно облагане, и за свързаните с тях престъпления (напр. изпирането на пари). Преустановяването на използването на данъчни убежища би трябвало да бъде приоритет. ЕИСК призовава всички институции на ЕС и на еврозоната незабавно да приемат и да приложат директиви за тази цел.

4.4.

Нелоялната данъчна конкуренция между държавите членки влошава капацитета за събиране на данъци на редица държави членки и следователно тяхната способност за изпълнение на целите на Пакта за стабилност и растеж. ЕИСК счита, че органите на ЕС би трябвало да предприемат разумни и балансирани стъпки за преустановяване на практиките на нелоялна данъчна конкуренция съгласно препоръките на ОИСР и МВФ.

4.5.

Въпреки че признава огромните усилия за по-нататъшното укрепване и развитие на еврото, които са необходими в момента и ще бъдат необходими в близко бъдеще, за да се осигури траен просперитет и стабилност на еврозоната, ЕИСК счита за желателно постигането, наред с другото, на следните цели:

създаване на единно външно представителство на еврозоната на международните форуми (Международен валутен фонд, ОИСР и др.) (4),

развитие на фискална гъвкавост и фискален капацитет за еврозоната, включително на възможността за емитиране на еврооблигации чрез потенциални институционални стъпки като създаването на общо финансово ведомство на еврозоната (5),

укрепване на европейския стълб на социалните права посредством подходящ социален диалог и ангажиране на социалните партньори във всички законодателни инициативи (6),

създаване на специфичен процес на макроикономически диалог за еврозоната, както се предлага в предишни становища на ЕИСК (7),

засилване на демократичния контрол върху политиките на ЕС (8).

Брюксел, 22 февруари 2017 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS


(1)  ОВ C 177, 18.5.2016 г., стр. 41.

(2)  ОВ C 268, 14.8.2015 г., стр. 27 и ОВ C 75, 10.3.2017 г., стр. 57.

(3)  ОВ C 177, 18.5.2016 г., стр. 41.

(4)  ОВ C 177, 18.5.2016 г., стр. 16.

(5)  ОВ C 451, 16.12.2014 г., стр. 10; ОВ C 268, 14.8.2015 г., стр. 33; и ОВ C 332, 8.10.2015 г., стр. 8.

(6)  ОВ C 451, 16.12.2014 г., стр. 10, и становище на ЕИСК относно „Европейски стълб на социалните права“ (ОВ C 125, 21.4.2017 г., стр. 10).

(7)  ОВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 33 и ОВ C 177, 18.5.2016 г., стр. 35.

(8)  ОВ C 332, 8.10.2015, стр. 8.


31.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 173/38


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 по отношение на специфичните мерки за предоставяне на допълнителна помощ на държавите членки, засегнати от природни бедствия“

[COM(2016) 778 final — 2016/0384 (COD)]

(2017/C 173/07)

Докладчик:

Pietro Vittorio BARBIERI

Консултация

Съвет на Европейския съюз, 11.1.2017 г.

Европейски парламент, 15.12.2016 г.

Правно основание

член 177 и член 304 от ДФЕС

Компетентна секция

„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“

Приемане от секцията

2.2.2017 г.

Приемане на пленарна сесия

22.2.2017 г.

Пленарна сесия №

523

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

183/0/2

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК изразява положително становище по Предложение 2016/0384 на Комисията за изменение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 (1) по отношение на конкретните мерки за предоставяне на допълнителна помощ на държавите членки, засегнати от природни бедствия.

1.2.

ЕИСК приветства предложението на Комисията за използване на средства от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), в допълнение към средствата от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, в подкрепа на държавите членки и регионите, засегнати от големи природни бедствия.

1.3.

ЕИСК е съгласен с въвеждането на отделна приоритетна ос за възстановителните дейности, финансирани от ЕФРР в рамките на една оперативна програма, без необходимост от национално финансиране, в съответствие с Регламент (ЕО) № 2012/2002, с който се създава фонд „Солидарност“ на Европейския съюз.

1.4.

ЕИСК одобрява удължаването на периода, през който могат да се подават заявления за покриване на разходи, така че той да тече от датата на природното бедствие, дори ако тази дата предхожда влизането в сила на настоящото изменение на регламента.

1.5.

ЕИСК подкрепя предложението да се разреши на държава членка, която вече е включила предприетите от нея мерки в подадено до Комисията предходно заявление за плащане, да извърши необходимите корекции в последващите заявления за плащане.

1.6.

В съответствие с позицията, изразена в други предходни становища, ЕИСК може само да подкрепи упоменатите по-горе инициативи на Комисията, насочени към опростяване и ускоряване на процедурата за отпускане на помощи, така че да има възможност за по-навременна, по-ефикасна и по-видима реакция на природните бедствия.

1.7.

Същевременно ЕИСК смята, че е необходимо да се започне последващ процес по преразглеждане на фонда, за да се уточни по-добре приложното поле на фонда, така че от него да не се изключват катастрофите, дължащи се на изменението на климата и терористични актове, и да се преразгледат праговете за достъп, които според ЕИСК са твърде високи.

1.8.

ЕИСК счита, че фондът представлява важно свидетелство за европейска солидарност и трябва да се популяризира сред гражданите на ЕС.

2.   Аргументи в подкрепа на становището и конкретни бележки

2.1.

За съжаление Европа преживя множество природни бедствия и много държави — членки на ЕС, претърпяха някакъв сериозен катаклизъм през последните години.

2.1.1.

През 2002 г. Централна Европа, по-специално Германия, Австрия, Чешката република и Словакия, бяха засегнати от големи наводнения. Същата година ЕС реши да използва фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, за да реагира на големите природни бедствия и за да засвидетелства европейска солидарност на засегнатите региони. Оттогава този фонд е използван в отговор на множество различни катастрофи, включително наводнения, горски пожари, земетресения, бури и засухи (2).

2.2.

ЕИСК счита за подходящо Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) (3) да се използва като допълнение към фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, за да се реагира на големи бедствия. Двата фонда имат едни и същи етични прерогативи и ползват някои общи критерии за намеса. От една страна фондовете представляват поредното доказателство за солидарния дух на ЕС, а от друга, типологията на финансираните от тях мерки преследва същата цел — насърчаване на икономическия растеж и равнопоставеното и устойчиво развитие в европейския регион (4).

2.3.

В миналото ЕИСК вече е посочвал, че навременното предоставяне на помощи е от основно значение за гарантирането на ефикасността и правилната видимост на тези помощи. По-конкретно ЕИСК вече е изразил своята позиция относно дългите бюрократични процедури на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (5), както и относно предвидените прекалено дълги срокове, в които се решава отпускането на помощите (6).

2.4.

ЕИСК повтаря вече изразената си позиция относно функционирането на фонда:

да се изясни окончателно приложното поле на фонда, за да не се създават необосновани очаквания, и да се избягва инструментализирането му в политическата комуникация,

да се предефинира прагът на икономическото въздействие, според който дадено катастрофално събитие се оценява като достатъчно сериозно, така че фондът да се използва само в изключителни случаи,

да продължи опростяването на оперативните механизми и намаляването на сроковете за отпускане на помощи, така че помощта наистина да се предоставя незабавно.

2.4.1.

Освен това ЕИСК е загрижен във връзка с увеличаването на броя на природните и другите бедствия, и подчертава необходимостта от засилване на политиките за превенция.

2.5.

ЕИСК одобрява включването на параграф 8 в член 120 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, който въвежда отделна приоритетна ос, предвиждаща съфинансиране до 100 % от страна на ЕФРР, при условие че операциите:

са избрани от управляващите органи в отговор на голямо или регионално природно бедствие,

са насочени към възстановителни дейности в отговор на природни бедствия,

получават финансова подкрепа в съответствие с инвестиционен приоритет на ЕФРР.

2.6.

ЕИСК одобрява дерогацията от член 65, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, която предвижда разходите за операции по тази приоритетна ос да се считат за допустими от датата на настъпване на природното бедствие.

3.   Гледната точка на ЕИСК

3.1.

ЕИСК счита, че предложението за регламент трябва да се чете заедно с Регламент (ЕС) № 2012/2002 с последващите изменения, тъй като го включва и го изменя. Предложените изменения следват насоката, препоръчана в предходните становища на ЕИСК за ускоряване и опростяване на механизмите на функциониране на фонда. Някои въпроси все още не са изяснени.

3.2.

Поради това ЕИСК посочва, че регламентът е много съществена мярка, тъй като представлява доказателство за европейската солидарност. Той спазва принципа на субсидиарност, като отчита политиките на държавите членки и координацията с различни други политики на Европейския съюз, включително другите програми на структурните фондове и тези на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). ЕИСК счита, че той трябва да отчита и дерогациите от Пакта за стабилност за държавите членки, засегнати от природни и други бедствия.

3.3.

Предвидено е регламентът да се прилага по отношение на големи природни бедствия, без да се изземват функциите на държавите членки в случаите на катаклизми, чиито щети се оценяват под определен праг, който ЕИСК счита за твърде висок и поради това подлежащ на преразглеждане.

3.4.

Допустимите операции не включват жилищата, с изключение на временното настаняване при извънредни обстоятелства. В този случай трябва да се намесят държавата или застрахователните дружества. Самото съществуване на някои старинни селища зависи от икономическите дейности, свързани с туризма във вилните зони. ЕИСК счита, че трябва да се отчита дихотомията между жилищното настаняване и икономическите дейности.

3.5.

Освен това регламентът предвижда да няма припокриване с други мерки на ЕС, целящи преодоляването на регионални трудности, възникнали в резултат на природни и други бедствия. На практика една от първите предпоставки за получаване на достъп до фонда е именно план за превенция на рисковете от природни бедствия. ЕИСК счита, че акцентът върху превенцията, който поставят европейските институции и държавите членки, не е достатъчен.

3.6.

В регламента се уточнява, че финансираните операции трябва да отговарят на разпоредбите на Договора и на приетите впоследствие нормативни инструменти. Той съдържа призив за правилно финансово управление, прозрачност на обществените поръчки, опазване на околната среда и приспособяване към изменението на климата с инвестиции, насочени към екологосъобразни инфраструктурни проекти. В момента на приемане на регламента нито една конкретна директива относно допустимостта не е била в сила (7). Тъй като търсенето на достъпни продукти и услуги се увеличи още повече със застаряването на населението на Европейския съюз (8), ЕИСК счита, че достъпността на инициативите за спешна намеса и възстановяване трябва да бъде включена сред критериите, върху които се акцентира.

Брюксел, 22 февруари 2017 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS


(1)  COM(2016) 778 final — 2016/0384 (COD).

(2)  Помощите, предоставени от Комисията посредством фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, бяха от решаващо значение например за справяне с природните бедствия, от които България, Италия и Румъния бяха засегнати през 2014 г.

(3)  Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) е един от структурните фондове на Европейския съюз. Неговата цел е да намали разликата между различните равнища на развитие на европейските региони, като отчита неблагоприятните природни и демографски условия на някои региони. Дейностите на ЕФРР имат за цел да стимулират икономическия растеж посредством структурна корекция на изоставащите региони.

(4)  С цел да се насърчи възобновяването на икономическата дейност в засегнатите региони, беше взето решение вниманието да се насочи към конкретни тематични области, свързани с извънредните ситуации и възстановяването, като строителство на временни жилища за населението и възстановяване на основната разрушена инфраструктура.

(5)  ОВ C 181, 21.6.2012 г., стр. 52.

(6)  ОВ C 170, 5.6.2014 г., стр. 45

(7)  „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки по отношение на изискванията за достъпност за продукти и услуги“, COM(2015) 615 final — 2015/0278 (COD).

(8)  Според предвижданията през 2020 г. около 120 милиона души в ЕС ще имат множество и/или леки увреждания. Следва да се подчертае също, че в засегнатите от неотдавнашните природни бедствия селища, разположени в селски или планински местности, живеят предимно възрастни хора.


31.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 173/41


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета във връзка с реда на вземанията по необезпечени дългови инструменти в йерархията при несъстоятелност“

[COM(2016) 853 final – 2016/0363 (COD)]

(2017/C 173/08)

Главен докладчик:

Daniel MAREELS

Консултация

Съвет на Европейския съюз, 3.1.2017 г.

Европейски парламент, 16.1.2017 г.

Правно основание

член 114 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

 

 

Компетентна секция

„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“

Приемане на пленарна сесия

22.2.2017 г.

Пленарна сесия №

523

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

169/0/3

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства предложението на Комисията за изменение на ДВПБ (1) и по-специално за хармонизирано класиране на необезпечени дългови инструменти на национално равнище при производства по несъстоятелност. Предложението е част от по-широк пакет от публикувани наскоро предложения за по-нататъшна реформа на банките (2). По същество пакетът цели да транспонира текстовете, изготвени в международен контекст, например в рамките на Г-20, Базелския комитет и Съвета за финансова стабилност.

1.2.

За ЕИСК продължава да бъде от решаващо значение банковата система да бъде устойчива и добре капитализирана като предпоставка и основа за поддържането на финансова стабилност. Същевременно от съществено значение е в случай на криза, засягаща дадена банка, да се използва на първо място частният капитал на акционерите и други банкови кредитори (т.нар. „рекапитализация чрез вътрешни източници“), така че да не трябва да се прибягва до ресурси на публичната администрация или данъкоплатците. Следва също да не се засягат заплатите и пенсиите на служителите.

1.3.

Комитетът одобрява изваждането на настоящото предложение от гореупоменатия пакет (вж. параграф 1.1) и факта, че то се разглежда спешно като приоритетен въпрос. Всъщност последното развитие, което води до това, че държавите членки приемат законодателство поотделно и въз основа на собственото си тълкуване в тази област, може да доведе до затруднения, например в прилагането на режима за „рекапитализация чрез вътрешни източници“. Целесъобразно е да се направи промяна на курса и да се изостави индивидуалният подход в полза на хармонизиран подход на равнището на ЕС, така че навсякъде да се прилагат едни и същи правила на ДВПБ.

1.4.

Освен това наличието на хармонизиран подход ще позволи да се избегнат по-нататъшни несъответствия между държавите членки и нежелана конкуренция на пазара. Според Комитета е важно да се постигне по-голяма равнопоставеност между институциите и държавите членки и да се намалят рисковете във финансовия сектор.

1.5.

Комитетът приветства факта, че предложението допринася за устойчивостта на механизма за преструктуриране и същевременно за подобряването и ускоряването на неговата оперативна приложимост.

1.6.

Според Комитета следва да има режим за поемане на загубите за всички банки. Във връзка с това той счита за положителен факта, че с настоящото предложение се допринася за прилагането на конкретни мерки по отношение на глобалните системно значими банки. Тези правила означават, че Г-СЗБ (3) трябва да имат по-голям капацитет за поемане на загуби, който да може да се задейства в случай на криза, т.нар. ОКПЗ (4). Настоящото предложение допринася също така за прилагането на режима за рекапитализация чрез вътрешни източници за други банки, доколкото се смекчава, по целесъобразност, рискът от юридически спор.

1.7.

Комитетът приветства включването на горепосочения режим на ОКПЗ в съществуващите европейски изисквания за всички банки, т.нар. изисквания МИПЗ (5), така че всички Г-СЗБ да бъдат обект на хармонизирани разпоредби. Освен това интегрирането в един режим ще допринесе и за повишаването на ефективността и ефикасността на преструктурирането.

1.8.

Банките играят много важна роля за финансирането на икономиката, особено по отношение на семействата и МСП. Затова евентуалният отрицателен ефект по отношение на разходите за финансиране на банките трябва да се поддържа възможно най-ограничен. В същото време новите правила следва не само да улесняват и разширяват колкото е възможно повече емитирането на предвидените необезпечени дългови инструменти, но и да предоставят възможно най-голяма яснота и правна сигурност за всички заинтересовани страни, в т.ч. инвеститорите. Важно е правилата за защита на потребителите да останат незасегнати и да се прилагат.

1.9.

Предложеният подход новите правила да се прилагат само за бъдещи емисии на предвидените дългови инструменти изглежда най-реалистичният вариант и затова може да бъде подкрепен.

2.   Контекст  (6)

2.1.

Настоящото предложение (7) е част от пакет от пет законодателни предложения относно регулирането на банките, публикувани наскоро (8) от Комисията, въз основа на вече съществуващото законодателство в тази област (9). Понастоящем то се изважда от пакета и се представя с цел по-бързо приемане и привеждане в изпълнение.

2.2.

Пакетът цели транспонирането на текстовете, изготвени вследствие на работата на Базелския комитет по банков надзор и Съвета за финансова стабилност, като се вземат предвид резултатите от организираната от Комисията „покана за представяне на мнения“, за да се оценят ефективността и ефикасността на сега действащото банково законодателство.

2.3.

Като цяло, този пакет от предложения по същество има за цел да постигне:

2.3.1.

повишаване на устойчивостта на финансовите институции на ЕС и засилване на финансовата стабилност,

2.3.2.

подобряване на капацитета за отпускане на кредити от банките за подкрепа на икономиката в Европейския съюз; и

2.3.3.

насърчаване на ролята на банките при постигането на по-задълбочени и по-ликвидни европейски капиталови пазари, за да се подкрепи изграждането на съюз на капиталовите пазари.

2.3.4.

В същото време — и това е уместно да се отбележи тук — предложенията целят по-усъвършенствано и всеобхватно прилагане на принципа на пропорционалност в полза на малки банки и банки с опростена структура.

2.4.

В горепосочения контекст с настоящото предложение се цели да се установи хармонизирано класиране на необезпечени дългови инструменти на национално равнище. Това е важно в преструктурирането на дадена банка в контекста на режима на ДВПБ.

2.5.

В случай на подобно преструктуриране е важно загубите да се поемат първо от частния капитал, а не от данъкоплатците или публичните администрации. Това се постига чрез „рекапитализация чрез вътрешни източници“, т.е. отписване на дълговете или преобразуването им в рисков капитал.

2.6.

За тази цел всички банки имат минимален размер собствен капитал и приемливи задължения, т.е., трябва да се съобразяват с изискванията МИПЗ.

2.7.

Новост сега е, че съществуват международни споразумения относно допълнителни изисквания за глобалните системно значими банки (Г-СЗБ) в контекста на подхода към проблема „прекалено голяма, за да бъде оставена да фалира“. Едно от другите гореупоменати предложения от пакета с мерки цели именно включването на това изискване, наречено „общ капацитет за поемане на загуби“ (ОКПЗ), в съществуващата система от МИПЗ.

2.8.

И двете изисквания подтикнаха редица държави членки да адаптират (10) на национално равнище своето законодателство в областта на несъстоятелността по отношение на реда на йерархията на определени банкови кредитори.

2.9.

Тези корекции се извършват по различни и разнообразни начини в отделните държави членки, което не е оптималният вариант и не може да се счита за желано с оглед на преследваните цели. Настоящото предложение цели да подобри това положение чрез установяване на хармонизиран режим (вж. параграф 2.4).

3.   Бележки и коментари

3.1.

Като цяло пакетът от мерки и настоящото предложение следва да се приветстват. Те представляват по-нататъшно допълване и прецизиране на предприетите след кризата важни усилия за реформа с цел укрепване на финансовия сектор. Те допринасят и за по-нататъшното намаляване на рисковете в сектора.

3.2.

Като цяло, важно е банковата система да е устойчива и адекватно капитализирана. А това, от своя страна, е важно за поддържането на финансова стабилност. Стабилността изисква, в случай на криза в дадена банка, да се използва на първо място частният капитал на акционерите и други банкови кредитори (т.нар. „рекапитализация чрез вътрешни източници“). По този начин се предотвратява прибягването до публични средства или средства на данъкоплатците. Освен това във всички случаи не трябва да се засягат трудовите възнаграждения, пенсионните плащания и другите фиксирани възнаграждения на служителите (11).

3.3.

Този подход следва да се прилага изцяло и ефективно за всички банки. В това отношение ЕИСК оценява работата по укрепването на режима за глобалните системно значими институции (Г-СЗБ), в съответствие със споразуменията, постигнати на равнище Г-20.

3.4.

ЕИСК изразява задоволство, че в настоящото предложение разпоредбите относно ОКПЗ са включени в съществуващите изисквания МИПЗ, предвидени в ДВПБ. Това не само подобрява прилагането на съществуващите правила, но същевременно поставя основите на хармонизиран режим за най-крупните банки. Това от своя страна ще има положително въздействие върху оперативната приложимост на режима.

3.5.

С оглед на много важната роля, която банките играят за финансирането на икономиката, и по-специално на семействата и МСП, емитирането на такива инструменти следва да се извършва при добри условия и във възможно най-широк мащаб. Новият режим следва да предлага яснота и правна сигурност за всички заинтересовани страни, в т.ч. и за инвеститорите. Трябва да се обърне внимание и на разходите. Новите правила трябва да ограничат във възможно най-голяма степен потенциалното отрицателно въздействие върху разходите за финансиране на банките.

3.6.

Много положителен е фактът, че редица държави членки започнаха много бързо да адаптират националното си законодателство в областта на несъстоятелността, за да отчетат развитията на европейско и международно равнище (вж. по-горе).

3.7.

За съжаление, това беше направено по различен начин, което води до значителни различия между държавите членки, както и до редица нежелателни последици, като например несигурност за емитентите и инвеститорите, и тяхното третиране в случай на прилагане на режима за рекапитализация чрез вътрешни източници. Това може също така да възпрепятства прилагането на уредбата на ДВПБ по отношение на банките, опериращи в повече от една държава.

3.8.

Според Комитета тук не е желателно да съществува различно третиране на необезпечените дългови инструменти, което, освен това, би довело до дисбаланси между финансовите институции и държавите членки и до нежелана конкуренция на пазара.

3.9.

Затова са желателни бързи действия и става въпрос не само да се сложи край на индивидуалния подход на всяка държава членка, а нещо повече — да се върви към хармонизиран подход. То не само би довело до по-голяма степен на равнопоставеност между институциите и държавите членки, но в същото време ще спомогне ефективно за постигането на основните цели за по-голяма финансова стабилност и намаляване на рисковете във финансовия сектор.

3.10.

Новият режим не съдържа разпоредби относно възможността за закупуване или придобиване на необезпечени дългови инструменти от определен вложители и инвеститори. Включването на подобни правила в ДВПБ вероятно е по-малко целесъобразно и освен това в крайна сметка важното е защитата на потребителите (12) в тази област да бъде напълно приложима и да може да постигне на практика пълния си ефект.

3.11.

Настоящата схема се прилага само за бъдещо емитиране, а не и за съществуващите емисии. В интерес на правната сигурност и като се имат предвид евентуални нежелани въздействия върху пазарите, емитентите и инвеститорите, това изглежда приемлив подход, въпреки че може да има някои (временни) последствия за надзорните органи.

3.12.

И накрая, изглежда желателно да се търси реалистична дата на влизане в сила (13).

Брюксел, 22 февруари 2017 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS


(1)  Съкратено наименование на Директивата. На български се говори за „Директива за възстановяване и преструктуриране на банките“ (и инвестиционните посредници).

(2)  Освен гореупоменатия текст законодателният пакет включва и изменения на Регламент (ЕС) № 575/2013 (Регламент относно капиталовите изисквания или РКИ), Директива 2013/36/ЕС (Директива относно капиталовите изисквания или ДКИ) и Регламент (ЕС) № 806/2014 (Регламент относно Единния механизъм за преструктуриране или РЕМП). За справка вж. бележки под линия 8 до 10 по-долу. Във връзка с тези предложения, вж. също становище ECO/424 на ЕИСК, в процес на изготвяне (февруари 2017 г.).

(3)  Абревиатурата на понятието „глобални системно значими банки“.

(4)  Абревиатура на понятието „общ капацитет за поемане на загуби“.

(5)  Абревиатура на понятието „минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения“.

(6)  Настоящият текст се основава, наред с другото, на информация, предоставена от Комисията (напр. съобщение за медиите и „Въпроси и отговори“) относно пакета от мерки и разглежданото предложение.

(7)  COM(2016) 853 final.

(8)  23 ноември 2016 г. Вж. http://europa.eu/rapid/press-release_IP-16-3731_bg.htm.

(9)  Пакетът включва изменения на:

Регламента относно капиталовите изисквания (РКИ) и Директивата относно капиталовите изисквания (ДКИ) от 2013 г. С тях се определят пруденциални изисквания за кредитните институции (банките) и инвестиционните дружества и изисквания за управление и надзор;

Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките (ДВПБ) и Регламента за Единния механизъм за преструктуриране (РЕМП) от 2014 г., които включват правила за възстановяване и преструктуриране на проблемни институции и установяват Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП).

(10)  Някои са в процес на извършване на такова адаптиране.

(11)  В съответствие с член 44, параграф 2 буква ж), подточка i) от ДВПБ.

(12)  Може да се направи препратка към ДПФИ и ДПФИ II. Последната влиза в сила в началото на 2018 г.

(13)  Настоящите текстове предвиждат 1 юли 2017 г. Въпросът е дали това е осъществимо.


31.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 173/45


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно „Нова европейска програма за умения – Съвместни усилия за укрепване на човешкия капитал, пригодността за заетост и конкурентоспособността“

[COM(2016) 381 final]

oтносно „Предложение за препоръка на Съвета за създаване на Гаранция за уменията“

[COM(2016) 382 final – 2016/0179 (NLE)]

относно „Предложение за препоръка на Съвета за Европейската квалификационна рамка за обучение през целия живот и за отмяна на Препоръка на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Европейска квалификационна рамка за обучение през целия живот“

[COM(2016) 383 final – 2016/0180 (NLE)]

относно „Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета относно обща рамка за предоставяне на по-добри услуги в областта на уменията и квалификациите („Европас“) и за отмяна на Решение № 2241/2004/ЕО“

[COM(2016) 625 final – 2016/0304 (COD)]

и относно „Повишаване на уменията на хората на пазара на труда“

[проучвателно становище по искане на малтийското председателство]

(2017/C 173/09)

Докладчик:

Indrė VAREIKYTĖ

Съдокладчик:

Tatjana BABRAUSKIENĖ

Консултация

Европейски парламент, 6.10.2016 г.

Европейска комисия, 17.2.2017 г.

Съвет на Европейския съюз, 21.10.2016 г.

Малтийско председателство, 16.9.2016 г.

Правно основание

член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

 

 

Компетентна секция

„Заетост, социални въпроси и гражданство“

Приемане от секцията

3.2.2017 г.

Приемане на пленарна сесия

22.2.2017 г.

Пленарна сесия №

523

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

196/0/6

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Комитетът приветства предложената от Комисията нова европейска програма за умения и счита, че тя ще бъде положителна стъпка към постигането на по-добър баланс между уменията, необходими на отделните лица, пазара на труда и обществата. Освен това счита, че по-доброто съответствие на уменията би трябвало до подобри достъпа на квалифицирани и компетентни работници до пазара на труда.

1.2.

Разбираемо е, че новата програма и нейните инициативи се фокусират върху решаването на текущи въпроси, най-вече чрез изменение на съществуващите инструменти и мерки с цел подобряване на тяхното прилагане и функциониране. Съществува обаче необходимост от въвеждането на по-иновативни решения в областта на образованието и развитието на умения, тъй като Европа се нуждае от истинска промяна на парадигмата по отношение на целите и функционирането на сектора на образованието и разбирането на неговото място и роля в обществото.

1.3.

ЕИСК подчертава, че не може да се намери правилен подход към повишаването на участието на пазара на труда, задоволяването на потребностите на променящите се, несигурни и сложни пазари на труда, както и борбата с бедността, неравенствата и дискриминацията в ЕС, без се вземат предвид свързаните с това социални перспективи и перспективите за равенството между половете.

1.4.

Комитетът оправя искане към Комисията да предостави по-широк поглед върху функционирането и пресечните точки между общообразователните, обучителните, трудовите и социалните системи и техните индивидуални мерки, особено по въпроси, свързани с по-високите равнища на образование, ролята на обучението през целия живот, трансграничната мобилност, предприемаческия начин на мислене, творчеството, иновациите, социалните и междукултурните умения.

1.5.

Освен това ЕИСК би искал между новата програма и Европейския семестър и стратегията „Европа 2020“ да има по-ясно изразени връзки — по-специално техните цели в областта на образованието и заетостта, както и да се предвиди ролята на новата програма за умения по отношение на Програмата до 2030 г., стратегията за цифров единен пазар, стратегията за кръгова икономика, стратегическия ангажимент за равенство между половете за периода 2016—2019 г., европейския стълб на социалните права и целите за устойчиво развитие.

1.6.

Комитетът изразява съжаление във връзка с липсата на конкретни действия в рамките на новата програма, свързани с ключовата роля на неформалното и самостоятелното учене за подготовката на младите хора за живота. Освен това предприемачеството в неговия широк смисъл (т.е. като проява на инициативност) не е подчертано в новата програма като умение за цял живот, което носи ползи за всички хора. В това отношение Комисията следва да обърне специално внимание на специфичните потребности от умения на свободните професии (1).

1.7.

ЕИСК не може да приеме, че не е предвидено ново финансиране за прилагането на новата програма, и е твърдо убеден, че и най-доброто използване на съществуващите програми за финансиране няма да бъде достатъчно, за да се подкрепят амбициите на програмата. Освен това предлаганите източници за финансиране на програмата — а именно Европейският социален фонд (ЕСФ) и „Еразъм+“ — вече се планират и разпределят на национално равнище и това прави още по-несигурно тяхното използване за осъществяването на програмата.

1.8.

Комитетът оценява силния акцент в програмата върху диалога със социалните партньори и предприятията и насърчава допълнителното засилване на този диалог, както и на диалога със съответните организации на гражданското общество и организациите, които работят директно с бенефициерите и могат да достигнат до уязвимите лица.

1.9.

ЕИСК счита, че предлаганата Гаранция за уменията ще има осезаем ефект само ако бъдат извлечени поуки от прилагането на Гаранцията за младежта.

1.10.

Развитието на уменията в цифровата ера се осъществява в контекста на бързи и понякога водещи до сътресения промени, които могат да предизвикат фундаментална трансформация на бизнес моделите. Поради това ЕИСК счита, че не е достатъчно само да се помага на хората да придобиват минимален набор от умения, а че е от основно значение да се направи така, че Гаранцията за уменията да се превърне в сигурен начин, който позволява на хората и ги насърчава да постигат напредък и да се изкачват до най-високото възможно ниво на умения. ЕИСК настоява за по-нататъшни решения за увеличаване на финансирането, като публични и частни инвестиции, необходими за гарантиране на бързото предоставяне на умения. Следва да бъдат разгледани и инструментите, използвани в някои държави — членки на ЕС, като например колективни споразумения относно платен отпуск за обучение.

1.11.

Същевременно е важно да се признае, че само подобряването на индивидуалните умения няма да даде желания ефект върху пригодността за заетост, ако не се доразвият тясно обвързаните подкрепящи социални и икономически политики и политики в областта на равенството между половете.

1.12.

ЕИСК счита, че усилията за по-нататъшното развитие на Eвропейската квалификационна рамка (ЕКР) следва да бъдат насочени към засилването на сътрудничеството между държавите членки и всички заинтересовани страни, повишаване на значението на признаването на уменията и квалификациите за по-нататъшно образование, както и на валидирането на уменията, придобити посредством неформално и самостоятелно учене, като се обърне специално внимание на общополезните умения. Освен това — особено във връзка с постигането на високо ниво на умения — е важно неформалното и самостоятелното учене да се укрепят по начин, който да им позволи безпрепятствено да се обединят със съществуващите системи за формално образование и обучение, така че това да е приемливо за всички заинтересовани страни.

1.13.

От съществено значение е да се гарантира, че опитът за осъвременяване на ЕКР няма да се окаже твърде труден и бюрократичен, както и че ще се постигне по-голяма съгласуваност между инструментите на ЕС в областта на квалификациите — а именно ЕКР, Европейската система за кредити в професионалното образование и обучение (ECVET) и Европейската референтна рамка за осигуряване на качество (EQAVET). Европейската класификация на уменията, компетентностите, квалификациите и професиите (ESCO) следва да подкрепя развитието на ЕКР и нейното използване, но най-важно е процесите на съотнасяне да бъдат доведени докрай, така че приносът на ESCO да стане възможен.

1.14.

ЕИСК решително подкрепя новата рамка „Европас“, и по-специално нейното превръщане от базиран на документи механизъм в базирана на услуги платформа. Той счита, че прозрачността, пригодността за използване, достъпността и ефективността следва да бъдат основната движеща сила за развитието на рамката. От съществено значение е да се гарантира, че обновената рамка „Европас“ е достъпна за хората с увреждания.

1.15.

ЕИСК обаче има резерви по отношение на това дали е етично средства от програмата „Еразъм+“ да се използват като първоначален източник на финансиране. Същевременно Комисията следва да направи повторна по-реалистична оценка на отражението върху бюджета, особено по отношение на финансовото отражение за държавите членки и отражението върху бюджета, произтичащи от разпространението на новата рамка „Европас“ сред обществеността.

2.   Общ преглед на предложението на Комисията

2.1.

Комисията прие нова европейска програма за умения, чрез която да гарантира, че хората развиват широк набор от умения на ранен етап от своя живот и че се използва максимално човешкият капитал на Европа, което следва да повиши пригодността за заетост, конкурентоспособността и растежа в Европа.

2.2.

Оценките на Комисията показват, че 70 милиона европейци не притежават адекватни умения за четене и писане, имат слаби математически умения и че повече от 20 % на практика не могат да работят с компютри (2), което ги излага на риск от безработица, бедност и социално изключване. От друга страна, над 30 % от висококвалифицираните млади хора работят на позиции, които не отговарят на техните способности и стремежи, докато 40 % от европейските работодатели съобщават, че не могат да намерят кадри с необходимите им за растеж и иновации умения. Същевременно твърде малко хора имат необходимото предприемаческо мислене и компетентности, за да започнат собствен бизнес и да се адаптират към развиващите се изисквания на пазара на труда.

2.3.

Комисията счита, че увеличаването на нивото на уменията, насърчаването на общополезни умения и откриването на начини за по-добро предвиждане на потребностите на пазара на труда, включително въз основа на диалог с промишлеността, са от основно значение за подобряването на шансовете в живота на хората и за подкрепата на справедлив, приобщаващ и устойчив растеж, както и за сплотяването на обществата. За да подпомогне преодоляването на предизвикателствата във връзка с уменията, Комисията предлага десет инициативи, които следва да бъдат осъществени през следващите две години:

гаранция за уменията, която да помогне на нискоквалифицираните възрастни да придобият минимално ниво на езикова и математическа грамотност и цифрови умения и да продължат към гимназиален етап на средното образование;

преглед на Европейската квалификационна рамка за по-добро тълкуване на квалификациите и за по-пълноценно използване на всички налични умения на европейския пазар на труда;

„Коалиция за умения и работни места в областта на цифровите технологии“, която обединява държави членки и заинтересовани страни от областта на образованието, заетостта и промишлеността, за да се изгради съществен резерв от таланти в цифровата област и да се гарантира, че отделните лица и работната сила в Европа притежават необходимите цифрови умения;

„Подробен план за действие за секторно сътрудничество във връзка с уменията“ за подобряване на аналитичните данни за уменията и справяне с недостига на умения в конкретни икономически сектори;

„Инструмент за съставяне на профил на уменията за гражданите на трети държави“ за подкрепа на ранното определяне и съставяне на профили на уменията и квалификациите на търсещите убежище лица, бежанците и другите мигранти;

преразглеждане на рамката „Европас“, така че на хората да се предложат по-добри и по-лесни за ползване инструменти, с които да представят своите умения и да получават в реално време полезна информация относно необходимите умения и тенденциите, която може да им помогне при избора на професия и обучение;

превръщане на програмите за професионално образование и обучение в предпочитан избор посредством увеличаване на възможностите, позволяващи на избралите тези програми да натрупват практически опит в работна среда и насърчаване на по-голяма видимост на добрите резултати на тези програми на пазара на труда;

преглед на препоръката относно ключовите компетентности, за да се помогне на повече хора да придобият основния набор от умения, необходим за работа и живот през XXI век, като се поставя специален акцент върху насърчаването на предприемаческото и иновативното мислене и умения;

инициатива относно проследяване на дипломираните висшисти за по-добра информация относно напредъка им на пазара на труда;

предложение за допълнителен анализ и обмен на най-добри практики относно ефективните начини за справяне с изтичането на мозъци.

3.   Обхват на документа

3.1.

В настоящото становище ЕИСК се фокусира върху самата програма и върху три от предложените заедно с нея инициативи: Гаранцията за уменията, прегледа на Европейската квалификационна рамка и преразглеждането на рамката „Европас“.

3.2.

Комитетът също така отговаря на искането, отправено от малтийското председателство на Съвета на Европейския съюз, за проучвателно становище относно „Усъвършенстване на уменията на лицата на пазара на труда“. Поради припокриването на обхвата и областта на действие отговорът на Комитета на това искане е включен в настоящото становище и го обогатява, като излага по-подробно вижданията на Комитета относно социалното измерение и свързаните с пола аспекти на уменията и пригодността за заетост.

4.   Общи бележки относно програмата

4.1.

Комитетът приветства предложената от Комисията нова европейска програма за умения и счита, че тя ще бъде положителна стъпка към постигането на по-добър баланс между потребностите на обществото и бизнеса от умения. И макар да е разбираемо, че новата програма и нейните инициативи са съсредоточени върху решаването на текущи въпроси, най-вече чрез изменение на съществуващите инструменти и мерки с цел подобряване на тяхното прилагане и функциониране, ЕИСК подчертава необходимостта от въвеждане на по-иновативни решения в областта на образованието и развитието на умения. Много от държавите членки и от държавите от ЕИП вече са възприели различни новаторски подходи, но те не са предмет на мониторинг и не се посочват в програмата, още по-малко пък се популяризират сред държавите членки.

4.2.

ЕИСК е твърдо убеден, а и сравнително слабото въздействие на цялостните мерки на ЕС (3) в областта на образованието и младежката заетост от 2009 г. насам подкрепя това убеждение, че сега е моментът за истинска промяна на модела по отношение на целите и функционирането на сектора на образованието и обучението, включваща всички негови елементи — формално, неформално и самостоятелно обучение — и на разбирането за неговото място и роля в обществото, както и за признаване на самото образование като фактор за производителност. За бъдещето на Европа е от съществено значение да се постави по-силен акцент върху инвестициите в човешко развитие; поради това новата програма следва да предостави не само частични решения на съществуващите неравенства на пазара на труда, но и мерки, даващи възможност на всяко отделно лице в ЕС да се усъвършенства, да повишава квалификацията си и да бъде по-гъвкаво при избора на икономическа дейност.

4.3.

Усъвършенстването и съответствието на уменията, както и преквалификацията и непрекъснатото професионално развитие са от голямо значение за социалните и политическите ангажименти на Европейския съюз, насочени към повишаване на участието на пазара на труда и задоволяване на потребностите на променящите се пазари на труда, както и към борбата с бедността, неравенствата и дискриминацията в ЕС. Тези въпроси не могат да намерят подходящо решение, без да бъдат взети предвид свързаните с тях социални перспективи и перспективите за равенството между половете. И все пак Комитетът изразява съжаление, че програмата акцентира върху уменията и пригодността за заетост като цяло, без да набелязва конкретни мерки за ангажиране на потенциала на заетите на непълен работен ден и на онези, които работят при несигурни условия, както и на икономически неактивните жени, възрастни хора и лица с увреждания, които биха могли да дадат значителен принос за развитието и растежа на ЕС.

4.4.

ЕИСК счита, че на етапа на планиране на програмата са били пренебрегнати основните свързани с различията по пол аспекти (4) в областта на развитието на уменията. Сред тях са: натиск върху жените да изпълняват роли, свързани с полагането на грижи, и да съвместяват семейния и професионалния живот; дискриминация; формиране на стереотипи; по-голямо представителство на жените в нестандартната заетост; ограничаване на професионалния избор при работата на непълен работен ден (което повишава риска от свръхквалификация, особено в случай на „професионално понижение“) и сфери на обучение, при които жените и мъжете са силно представени, като това увеличава вероятността да бъдат засегнати от свръхквалификация на пазара на труда.

4.5.

Програмата поставя силен акцент върху осигуряването на минимален набор от умения и върху развитието на уменията от основно и средно равнище, Комитетът обаче отбелязва, че липсва по-широк поглед от страна на Комисията върху функционирането и пресечните точки между общообразователните, трудовите и социалните системи и техните индивидуални мерки. Подобен ограничен поглед пренебрегва също толкова голямото значение на въпросите, свързани, наред с другото, с по-високите равнища на образование и обучение, ролята на ученето през целия живот, трансграничната мобилност, предприемачеството, творчеството, иновациите, социалните умения и междукултурното образование. В това отношение Комисията следва да обърне специално внимание на специфичните потребности от умения на свободните професии (5).

4.6.

Следователно ЕИСК настоятелно призовава Комисията да приеме координиран, съгласуван и последователен подход към своите инициативи в областта на политиката, по-специално когато те включват развитието на умения. Налице е липса на ефективна координация между едновременни и тясно свързани помежду си инициативи, предложени от отделни генерални дирекции. Подобряването на координацията би могло да доведе до сериозно повишаване на ефективността и въздействието на мерките.

4.7.

Като се има предвид, че развитието на уменията има ключови последици за икономическия растеж, и за да се гарантира постигането на реално въздействие, Комитетът също така би искал да има по-ясно изразени връзки между новата програма и Европейския семестър (и по-специално специфичните за всяка държава препоръки) и стратегията „Европа 2020“. Това касае по-специално техните цели в областта на образованието и заетостта, както и ролята на програмата по отношение на Програмата до 2030 г., стратегията за цифров единен пазар, стратегията за кръгова икономика, стратегическия ангажимент за равенство между половете за периода 2016—2019 г., европейския стълб на социалните права (и по-специално предлаганите референтни схеми) и целите за устойчиво развитие. Установяването на такива връзки би укрепило мястото на програмата сред дългосрочните цели и всеобхватните рамки на политиките на ЕС и следователно би гарантирало статута ѝ на стратегическа инициатива.

4.8.

Комитетът признава, че ефективното постигане на съответствие на умения е от основно значение, тъй като 30 % от младите европейци са свръхквалифицирани за работата, която извършват, докато в същото време 40 % от работодателите съобщават, че им липсват служители с необходимия набор от умения, което създава неустойчивост. Изключително важно е постигането на съответствие на уменията да бъде съобразено със създаването на качествени работни места, както и да се подчертае значението на трансграничната мобилност като метод за постигане на съответствие на уменията, с цел изграждане на напълно функционално и ефективно общество.

4.9.

В новата програма се подчертава значението на приобщаването и на придобиването на умения за пригодност за заетост. Освен това тя е насочена най-вече към потребностите на промишлеността, докато ЕИСК счита, че следва да се обърне по-голямо внимание на уменията, които са от значение за обществото в по-широк смисъл. Също така уменията носят ползи за хората и обществото като цяло — например общополезните, общоприложимите или меките умения (като критично и творческо мислене, социални, граждански и културни компетентности) (6). Комитетът също така изразява съжаление, че предприемачеството (в неговия широк смисъл, т.е. като проява на инициативност) не е застъпено в новата програма като умение за цял живот, което носи ползи за всички хора.

4.10.

Освен това ЕИСК отново подчертава пропусната възможност за няколко милиарди евро, произтичаща от липсата на подкрепа за предприемачеството сред жените (7). Жените предприемачи създават работни места, иновации и нови умения във всички отрасли на икономиката. Освен това те проявяват проактивност в областта на социалното предприемачество, укрепването и насърчаването на общността и социалните иновации (8).

4.11.

ЕИСК признава, че е от основно значение да се гарантира, че всички млади хора притежават основни умения, но изразява съжаление, че в новата програма липсват конкретни мерки във връзка с ключовата роля на неформалното и самостоятелното учене при подготовката на младите хора за живота. Уменията и компетентностите, които се придобиват извън формалното образование и обучение, дават възможност на младите хора както да бъдат наети на работа, така и да намерят мястото си в обществото и да допринасят за него. Голямата част от комуникационните, културните, управленските и личностните умения, които работодателите търсят, се придобиват посредством неформално и самостоятелно учене и тези компетентности трябва да бъдат валидирани и признати (9).

4.12.

Като взема предвид приоритетното определяне на финансовите инвестиции в образователни дисциплини, за които се счита, че имат по-голямо значение за стимулирането на националните икономики, Комитетът счита, че новата програма не следва да насърчава правителствата да се отказват от ангажиментите, поети в комюникето от Букурещ относно процеса от Болоня, за осигуряване на подходящо финансиране на висшето образование. Подобно разделение би могло да подкопае други области на образованието и да ограничи общия достъп до образование и общополезни умения.

4.13.

За се улесни допълнително интегрирането на младите хора на днешния пазар на труда, държавите членки би трябвало отново да поемат ангажимент за стратегическата рамка за сътрудничество в областта на образованието и обучението („Образование и обучение 2020“) и Програмата от Осло от 2006 г., които и днес продължават да са много актуални. Без по-нататъшен напредък в научно-техническите дисциплини, инженерството и математиката и без практически умения ще бъде трудно да се подобрят системите за професионално образование и обучение и професионална практическа подготовка.

4.14.

ЕИСК подчертава факта, че националните образователни системи са първото равнище, отговарящо за ефикасното и добре функциониращо образование и обучение; следователно отговорността за гарантиране на минимално равнище на основни умения носят правителствата на държавите членки. Поради това от съществено значение е Комисията да направи повторна оценка на това дали новата програма ще позволи разрешаването и насърчаването на необходимите промени на национално равнище и действително ще помогне на държавите членки да използват по по-добър начин съществуващите средства. Въпреки това е важно да се подкрепи създаването на национален механизъм за консултации между правителствата и заинтересованите страни с цел укрепване на социалния диалог, насърчаване на сътрудничеството, гарантиране на ефективен обмен на най-добри практики и бързо събиране на обратна връзка и относими данни.

4.15.

Комитетът обаче се опасява, че предложените инициативи може да не постигнат целта си, като се има предвид, че в действителност европейските държави все още са в криза. Съкращаването на бюджетни средства, особено от перата, предназначени за образование и обучение, може да затрудни коригирането на неравностойните изходни позиции на младите хора и насърчаването на висококачествено образование и обучение за всички.

4.16.

ЕИСК не може да приеме липсата на нова схема за финансиране за прилагането на новата програма. Той предлага програмата да бъде включена в благоприятна макроикономическа рамка, която не третира инвестирането в уменията и способностите на хората като разход, а като вложение, което ще донесе ползи в бъдеще.

4.17.

ЕИСК е убеден, че и най-доброто използване на съществуващите програми за финансиране няма да бъде достатъчно за подкрепа на амбициите на програмата. Затова ще са необходими повече средства в допълнение към предвидените в документа възможни корекции в рамките на средносрочния преглед на многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. ЕИСК насърчава държавите членки да увеличат разходите за образование и да гарантират тяхното ефективно използване. Той счита, че вноските на държавите членки за покриване на разходите за образование и обучение не следва да се включват в рамката, която се използва за изчисляване на бюджетния дефицит.

4.18.

Освен това Комитетът подчертава, че предлаганите източници за финансиране на новата програма — а именно ЕСФ и „Еразъм+“ — вече се планират и разпределят на национално равнище и това прави още по-несигурно използването им за осъществяването на програмата.

4.19.

Комитетът оценява силния акцент в новата програма върху диалога и консултирането със социалните партньори и предприятията и насърчава допълнителното засилване на този диалог за подобряване на съответствието на уменията и за гарантиране на по-добър достъп на квалифицираните работници до пазара на труда, както като част от обявеното „Ново начало за социалния диалог“ (10), така и в рамките на държавите членки. Също така е от основно значение да се признае и да се подкрепи ролята на организациите на гражданското общество заради техния огромен опит при предоставянето на услуги по силата на рамките за социална дейност и готовност за развитие на социални предприемачески умения, които са залегнали в основата на програмата. Освен това, и особено по отношение на използването на предприемачество и предприемачески умения, е важно в диалога да се включат представителни професионални органи.

4.20.

ЕИСК подчертава също така необходимостта от поставяне на по-сериозен акцент върху целенасочените мерки за достигане до групите в неравностойно положение, включително лицата с увреждания. Това включва събиране на данни на национално равнище за оценка на въздействието на текущите мерки върху целевите групи и за да се гарантира, че мерките са адаптирани към специфичните потребности на учащите по отношение на достъп, продължителност и изпълнение. Това означава работа в партньорство с лицата, отговорни за вземането на решения, и организациите и сдруженията, работещи пряко с потенциалните бенефициери. Някои подобни сдружения са доста малки, което възпрепятства достъпа им до безвъзмездните помощи от ЕС. Следователно следва да се намерят решения, които да улеснят достъпа им до тази финансова подкрепа.

5.   Относно предложението за създаване на Гаранция за уменията

5.1.

ЕИСК счита, че предлаганата Гаранция за уменията ще има осезаем ефект само ако бъдат извлечени поуки от прилагането на Гаранцията за младежта (напр. избягване на припокриване, гарантиране на по-голяма последователност). По-конкретно целта на Гаранцията за уменията следва да бъде по-бързо прилагане, интегриран подход със съпътстващи социални услуги, по-голяма откритост към партньорства с предприятията, социалните партньори и организациите на гражданското общество и повече гъвкавост, за да се обхванат ползвателите със специални потребности от интегриране. От основно значение е Гаранцията за уменията да се разглежда като мярка за намеса на пазара на труда, която предлага добавена стойност, а не просто като мярка за създаване на работни места.

5.2.

Комитетът по-рано подчерта (11), че развитието на уменията в цифровата ера се осъществява в контекста на бързи и понякога водещи до сътресения промени, които могат да предизвикат фундаментална трансформация на бизнес моделите. Вече са видими някои от ефектите на цифровизацията върху заетостта, като същевременно според различни оценки приблизително 50 % от днешните професии, изискващи средно равнище на умения, са изложени на риск през следващите двадесет години да бъдат заменени от цифрови технологии, а в бъдеще работниците ще се нуждаят от всеобхватни мерки за преквалификация на всеки пет години (12). Следователно непрекъснатият подход към преквалификация и учене през целия живот, както и тесният диалог с предприятията, социалните партньори и заинтересованите страни стават все по-важни. ЕИСК настоява за по-нататъшни решения за увеличаване на финансирането, като публични и частни инвестиции, необходими за гарантиране на бързото предоставяне на умения. Следва да бъдат разгледани и инструментите, използвани в някои държави — членки на ЕС, като например колективни споразумения относно платен отпуск за обучение.

5.3.

Поради това ЕИСК счита, че не е достатъчно само да се помага на хората да придобиват минимален набор от умения, а че е от основно значение да се направи така, че Гаранцията за уменията да се превърне в сигурен начин те да постигат напредък и да се изкачват до най-високото възможно ниво на умения. Целта на гаранцията следва да бъде не само да се укрепват основните умения, но също и да се позволи напредък към по-високо равнище на квалификации и по-широк набор от умения. В противен случай тези лица, и особено жените (13) и възрастните хора, ще останат в капана на безработицата или на нискоквалифицираните работни места, които непрекъснато намаляват в цифровизиращия се свят.

5.4.

Същевременно е важно да се признае, че само подобряването на индивидуалните умения няма да даде желания ефект върху пригодността за заетост, ако не се доразвият тясно обвързаните подкрепящи социални и икономически политики и политики в областта на равенството между половете. Това се отнася особено за политиките, свързани с: услуги, даващи възможност за равновесие между професионалния и личния живот, насърчаване на предприемачеството, предоставяне на услуги в подкрепа на самотни родители в затруднено положение, предоставянето на качествени и достъпни целодневни детски заведения на приемлива цена като един от основните фактори за стимулиране на участието на жените и мъжете на пазара на труда, както и наличието на подходящи грижи за възрастните хора и т.н. (14).

5.5.

ЕИСК изтъква изключителната роля на социалните партньори и техните дейности (15) за усъвършенстване на уменията и разработване на политики. Комитетът счита още, че ролята на съответните организации на гражданското общество следва да бъде популяризирана по по-добър начин предвид техния богат опит с мерките за квалификация на лицата, които понастоящем не са в състояние да получат достъп до пазара на труда. Тези групи обикновено са свързани с по-ниско ниво на квалификация и имат по-слаби връзки с други доставчици на умения, като публичните служби по заетостта, доставчиците на формално образование и обучение и др. Освен това разнообразието от ползватели на услуги, обединени от организациите с нестопанска цел, предлагащи услуги за включване на пазара на труда — които понякога имат комплексни потребности — означава, че организациите на гражданското общество имат готовност да предоставят персонализирани предложения за обучение, което е един от трите стълба на Гаранцията за уменията. Ако хората с ниска квалификация са основната целева група на Гаранцията за уменията, то организациите на гражданското общество следва да бъдат признати за един от главните участници в процеса на нейното изпълнение.

5.6.

ЕИСК счита, че ролите и отговорностите, свързани с придобиването на квалификации и програмите за втори шанс и повишаване на квалификацията, следва да бъдат поделени между държавата, дружествата, учащите и доставчиците на обучение и дейностите следва да се основават на успешно сътрудничество. А все още са неясни стимулите, които са необходими, за да може работодателите и служителите да приемат и поделят тези роли и отговорности, свързани с повишаването на уменията.

6.   Относно предложението за преразглеждане на Европейската квалификационна рамка (ЕКР)

6.1.

ЕИСК счита, че по-нататъшното развитие на ЕКР следва да акцентира върху укрепване на сътрудничеството между държавите членки, социалните партньори и другите заинтересовани страни, като по този начин се изгражда доверие в квалификационните рамки и системите за качество на образованието на останалите участници. В съответствие с принципите на ученето през целия живот е важно да се има предвид значението на признаването на уменията и квалификациите за целите на продължаването на образованието, а не само за пазара на труда. Трябва да се намерят начини за валидиране на уменията, придобити чрез неформално и самостоятелно учене, в професионалните квалификации, особено по отношение на общополезните умения. Това е начин за придобиване на знания чрез различни и по-гъвкави модели на обучение, като основните принципи на резултатите от обучението и квалификационните рамки дават солидна основа за тях.

6.2.

Следва да се отбележи, че макар Европейската класификация на уменията, компетентностите, квалификациите и професиите (ESCO) да има голям потенциал, тя все още е в процес на разработване и поражда несигурност сред държавите членки. ESCO следва да подкрепя развитието на ЕКР и нейното използване, но най-важно е процесите на съотнасяне да бъдат доведени докрай, така че приносът на ESCO да стане възможен.

6.3.

Комитетът изразява съгласие с необходимостта от по-добро разбиране и съпоставимост на различните квалификации. В този смисъл силно се приветства акцентът, който предлаганото преразглеждане поставя върху подобряването на прозрачността и последователността на ЕКР. От съществено значение обаче е да се гарантира, че опитът за осъвременяване на ЕКР няма да се окаже твърде труден и бюрократичен.

6.4.

ЕИСК подчертава, че — особено във връзка с постигането на високо ниво на умения — трябва да се свърши още много работа за укрепване на неформалното и самостоятелното учене по начин, който да им позволи безпрепятствено да се обединят със съществуващите системи за формално образование и обучение, така че това да е приемливо за всички заинтересовани страни. В момента тази интеграция е много ограничена поради липсата на общоприети дефиниции за еквивалентност, ниското взаимно доверие в националните квалификационни рамки и големите различия в нивата на съотнасяне между националните квалификационни рамки и ЕКР.

6.5.

ЕИСК също така препоръчва да се гарантира по-голяма последователност между инструментите на ЕС в областта на квалификациите, а именно ЕКР, ECVET и EQAVET.

7.   Относно предложението за преразглеждане на рамката „Европас“

7.1.

ЕИСК решително подкрепя новата рамка „Европас“, и по-специално нейното превръщане от базиран на документи механизъм в базирана на услуги платформа.

7.2.

Комитетът счита, че прозрачността, пригодността за използване, достъпността и ефикасността следва да бъдат основните двигатели за създаването на европейска платформа, чрез която отделните лица могат да имат достъп до набор от услуги. От съществено значение е да се гарантира, че новата рамка „Европас“ е достъпна за хората с увреждания. Освен това е важно да се отчита достъпността на информацията от гледна точка на физическата среда, тъй като някои увреждания се отразяват върху способността за използване на информационни системи и в такива случаи би трябвало да се осигурят специални точки за достъп и други алтернативни методи на достъп.

7.3.

Въпреки това ЕИСК има резерви по отношение на това дали е етично средства от програмата „Еразъм+“, на приблизителна стойност от 2 500 000 евро, да се използват като първоначален източник на финансиране за разработването на онлайн услуги в областта на уменията и квалификациите. Същевременно Комитетът настоятелно призовава Комисията да направи повторна по-реалистична оценка на отражението върху бюджета, тъй като за държавите членки ще има финансово въздействие поради нарасналия обхват на събраната информация и свързаната с това необходимост от осъвременяване на техните собствени инструменти и канали за представяне на данни.

7.4.

Комитетът счита, че е важно да се извърши също така и оценка на отражението върху бюджета от разпространението на новата рамка „Европас“ сред обществеността, тъй като успехът ѝ зависи силно не само от общото повишение на качеството и на броя на услугите, но и от осезаемото нарастване на броя на ползвателите.

Брюксел, 22 февруари 2017 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS


(1)  http://ec.europa.eu/growth/smes/promoting-entrepreneurship/we-work-for/liberal-professions_en

(2)  Този дял е по-висок сред хората между 55 — 65 години, 50 % от които нямат основни умения в областта на ИКТ. Програма за международна оценка на уменията на възрастните (PIAAC), ОИСР, юни 2015 г.

(3)  Напр. Европейска комисия, „Обзор на образованието и обучението за 2016 г.“, септември 2016 г.; Център за европейска политика, „Towards a Europeanisation of Youth Employment Policies? A Comparative Analysis of Regional Youth Guarantee Policy Designs“ („Има ли нужда да се европеизират политиките в областта на младежката заетост? Сравнителен анализ на изготвените регионални политики за гаранция за младежта“), септември 2016 г.

(4)  Международна организация на труда, „Skills mismatch in Europe“ Statistics Brief, (статистически доклад на тема „Несъответствие между търсените и предлаганите умения в Европа“), септември 2014 г.

(5)  http://ec.europa.eu/growth/smes/promoting-entrepreneurship/we-work-for/liberal-professions_en

(6)  Становище на ЕИСК относно „Насърчаване на творчеството, предприемачеството и мобилността в образованието и обучението“ (ОВ C 332, 8.10.2015 г., стр. 20).

(7)  Становище на ЕИСК относно „Жените предприемачи“ (ОВ C 299, 4.10.2012 г., стр. 24).

(8)  Като част от проекта WEStart на Европейското женско лоби са анализирани 10 примера от практиката на различни държави в областта на въздействието на социалното предприемачество на жените в Европа.

(9)  Становище на ЕИСК относно „Политиките на ЕС и доброволчеството“ (ОВ C 181, 21.6.2012 г., стр. 150).

(10)  „Ново начало за социалния диалог“, Изявление на председателството на Съвета на Европейския съюз, Европейската комисия и европейските социални партньори, 27 юни 2016 г.

(11)  Становище на ЕИСК относно „Въздействие на цифровизацията върху сектора на услугите и заетостта“ (ОВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 161).

(12)  Напр. Bowles, J., „The computerisation of European jobs who will win and who will lose from the impact of new technology onto old areas of employment?“ („Компютризацията на европейските работни места — кой ще спечели и кой ще изгуби от въздействието на новите технологии върху традиционните сфери на заетост?“), 2014 г., „The computerisation of European jobs“ („Компютризацията на европейските работни места“), Frey, C. M., Osborne, M., „The future of employment: How susceptible are jobs to computerisation?“ („Бъдещето на заетостта — доколко податливи на компютризация са работните места“), 2013 г., Pajarinen, M., Rouvinen, P., Ekeland, A., „Computerization Threatens One-Third of Finnish and Norwegian Employment“ („Компютризацията застрашава една трета от работните места във Финландия и Норвегия“), Финландски икономически научноизследователски институт (ETLA), 2015 г.

(13)  Пътна карта на Европейската комисия относно „Ново начало за справяне с предизвикателствата, свързани с равновесието между професионалния и личния живот, пред които са изправени работещите семейства“, август 2015 г.

(14)  Становище на ЕИСК относно „Заетостта на жените и растежът“ (ОВ C 341, 21.11.2013 г., стр. 6).

(15)  Съвместните дейности, предприети от европейските социални партньори, по-специално с акцент върху ПОО и професионалната практическа подготовка, инвестиции в образованието и обучението, борбата с отпадането от училище и постигането на по-добри учебни резултати.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Примери за становища на КР по темата

SOC/555

„Висококачествено образование за всички и обществено образование“, (2017 г.)

SOC/552

„Средносрочна оценка на програмата „Еразъм+“, в процес на разглеждане (2017 г.)

SOC/524

„Висши учебни заведения, ангажирани в оформянето на Европа“, 2015 г.

SOC/523

„Подобряване на ефективността на националните системи на дуално/комбинирано обучение“, 2015 г.

SOC/521

„Валидиране на уменията и квалификациите, придобити чрез неформално и самостоятелно учене — практическият принос на организираното гражданско общество“, 2015 г.

SOC/518

„Насърчаване на творчеството, предприемачеството и мобилността в образованието и обучението“, 2015 г.

CCMI/136

„Въздействие на цифровизацията върху услугите и заетостта“, 2015 г.

SOC/502

„Жените в науката“, 2014 г.

SOC/499

„Рамка за качество на стажовете“, 2014 г.

SOC/493

„Отваряне на образованието“, 2014 г.

CCMI/118

„Пригодност за заетост на младите хора — постигане на съответствие между обучението и нуждите на индустрията в период на бюджетни ограничения“, 2014 г.

SOC/486

„Заетостта на жените и растежът“, 2013 г.

SOC/476

„Преосмисляне на образованието“, 2013 г.

INT/679

„План за действие „Предприемачество 2020 г.“, 2013 г.

SOC/469

„Ролята на бизнеса в областта на образованието в ЕС“, 2013 г.

SOC/446

„Жени предприемачи“, 2012 г.

SOC/439

„Млади хора с увреждания“, 2012 г.

SOC/438

„Еразъм за всички“, 2012 г.

SOC/431

„Политиките на ЕС и доброволчеството“, 2012 г.

SOC/429

„Модернизиране на висшето образование“, 2012 г.

SOC/421

„Заетост на младите хора, професионални квалификации и мобилност“, 2012 г.

SOC/409

„Повишаване на привлекателността на професионалното образование и обучение след завършено средно образование“, 2012 г.

SOC/404

„Програма за нови умения и работни места“, 2011 г.


31.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 173/55


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите – Европейска стратегия за мобилност с ниски емисии“

[COM(2016) 501 final]

(2017/C 173/10)

Докладчик:

Stefan BACK

Консултация

Европейска комисия, 20.7.2016 г.

Правно основание

член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Компетентна секция

„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“

Приемане от секцията

10.2.2017 г.

Приемане на пленарна сесия

23.2.2017 г.

Пленарна сесия №

523

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

128/0/2

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК одобрява Европейската стратегия за мобилност с ниски емисии (1) (стратегията), включително нейните цели и методи, които са в съответствие с Бялата книга за транспортната политика на ЕС от 2011 г. (2) (Бялата книга), и планираните национално определени приноси (INDC), представени от ЕС и неговите държави членки на 21-ата конференция на страните по РКООНИК (COP 21), одобрени и от ЕИСК (3) и подкрепени от 22-ата конференция на страните по РКООНИК (СОР 22) в Маракеш.

1.2.

ЕИСК изтъква отново тезите в становищата си относно Бялата книга, нейното прилагане и въздействието на споразумението от COP 21 върху транспортната политика на ЕС, че целите на Бялата книга по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове продължават да бъдат в сила, макар и методите за тяхното постигане да се нуждаят от актуализиране и укрепване.

1.3.

Той приветства мерките в стратегията, които отиват отвъд Бялата книга, по-специално насърчаването на иновациите, включително европейската стратегия за съвместни и интелигентни транспортни системи (4), развитието на свързани, интегрирани и автоматизирани превозни средства и интегрирането на електрическите превозни средства и енергийната система чрез интелигентни мрежи, както и развитието на нови стопански и транспортни модели в резултат на развитието на икономиката на споделянето и на общото развитие на цифровата икономика.

1.4.

ЕИСК одобрява цялостния подход на стратегията, който осигурява последователност между транспортната политика и други области на политиката като развитието на пазара на електроенергия, насърчаване на научните изследвания и иновациите, разработването на нови транспортни решения и развиването на нови умения, както и по-доброто планиране на мобилността, включително развитието на обществения транспорт. Той би желал този подход да бъде доразвит под формата на връзки между стратегията и съобщението относно подобряването на вътрешния пазар, включително синергии между отварянето на пазарите и ефективността. Това се отнася и до перспективите на цифровата икономика, в т.ч. цифровата мобилност и развитието на икономика на споделянето и кръгова икономика.

1.5.

ЕИСК подчертава потенциалното въздействие от развитието на транспортните модели, описано в параграф 1.4, и обръща внимание на социалните му последици, включително по отношение на потребителите и условията на труд на служителите, и положението на микропредприятията, използвани като подизпълнители. Всички тези въпроси изискват да им бъде обърнато внимание навреме, за да се решат евентуалните проблеми на ранен етап. Трябва да се разгледа и въздействието върху изолираните общности.

1.6.

ЕИСК подчертава първостепенното значение на възстановяването на доверието в предоставяните от производителите данни за емисиите от превозни средства и подкрепя мерките, предназначени за постигане на този резултат. Той подчертава значението на подкрепата и диалога със заинтересованите страни и обществеността, както и предприетите стъпки за установяване на отговорността за подадени в миналото грешни данни и за предотвратяване на повторение на ситуацията.

1.7.

Комитетът приветства мерките за повишаване на ефективността, като например улесняването на изграждането на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), преглед на железопътната мрежа за конкурентоспособен товарен превоз и важното значение, което се придава на насърчаването на мултимодалността и стимулирането на преминаване към видове транспорт с по-ниски емисии, включително железопътен и комбиниран транспорт. Той отбелязва призива на Комисията за достъп до пазара на автобусни превози, но препоръчва Комисията да обмисли други мерки на политиката за разширяване на мрежите за обществен транспорт и насърчаване на прехода от частни автомобили към този вид транспорт. Поради това ЕИСК препоръчва да се направи по-задълбочен преглед на наличните възможности. Комитетът обаче изразява съжаление, че не се споменават подобрените правила за достъп до пазара на автомобилни превози на товари и повишаването на енергийната ефективност благодарение на европейската модулна система за съчленени превозни средства. В този контекст ЕИСК привлича вниманието върху своето становище относно вътрешния пазар на международни автомобилни превози на товари: социален дъмпинг и каботаж (TEN/575) и отново подчертава важността на ясното и приложимо законодателство и необходимостта от борба с всички форми на социален дъмпинг, както и с измами и злоупотреби с командироването на работници и достъпа до социални обезщетения.

1.8.

ЕИСК приветства също така плановете за преглед на Директивата за евровинетката, но отново посочва значението на гъвкавостта за избягване на прекомерното влияние върху разходите в отдалечени и слабо населени райони, включително острови и планински региони. Той също така подчертава значението на равнопоставените условия на конкуренция между видовете транспорт, що се отнася до таксите за ползване на инфраструктурата и външните разходи, за гарантирането на лоялна конкуренция между видовете транспорт.

1.9.

Комитетът отбелязва повторното стартиране на Европейската услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние, но припомня, че решението за нея беше взето през 2004 г., а тя все още не е приложена, което показва необходимост от преглед на цялата система с цел да бъдат преодолени пречките за нейното прилагане.

1.10.

ЕИСК приветства вниманието към алтернативните горива, като акцентира върху значението на насърчаването на иновациите и необходимостта от подходяща рамка, позволяваща трансграничното използване на електроенергия, природен газ, водород и биогорива, която не засяга производството на храни, в съответствие с вече изразените позиции на ЕИСК. Той приветства акцента върху оперативната съвместимост и стандартизацията в електромобилността.

1.11.

Също така приветства вниманието, което се обръща на жизненоважния въпрос за финансовите решения, и насочва вниманието към необходимостта от намиране на решения за съфинансиране на малки проекти.

1.12.

ЕИСК оценява значението, което стратегията отдава на подкрепата от страна на гражданското общество. Той подчертава потенциала на приобщаващия диалог за получаване на подкрепа и за разрешаване на проблеми и възможностите за изграждане на коалиции в гражданското общество и поднационалните власти (5).

1.13.

За целите на прозрачността ЕИСК предлага Комисията да публикува годишно табло с показатели за емисиите в транспортния сектор.

1.14.

Той одобрява планираните действия на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) и на Международната морска организация (ММО) и предлага да бъдат предприети по-нататъшни действия, като например структуриран външен диалог със съседните държави по въпросите на транспорта с ниски емисии като подготовка за конкретни проекти.

1.15.

ЕИСК отбелязва, че предложението за разпределяне на усилията оставя на всяка държава членка възможността да реши как да осигури намаляването на своите емисии на парникови газове, и препоръчва изискванията към транспорта да бъдат в рамките на пределните стойности, посочени в Бялата книга.

1.16.

ЕИСК изразява съжаление, че актуализирането на Бялата книга вече не е част от дневния ред на Комисията, тъй като цифровизацията, развитието на енергийната политика и цялостното виждане на настоящата Комисия за разработването и осъществяването на политиката налагат актуализация.

2.   Контекст

Ангажиментите на ЕС за намаляване на емисиите и Бялата книга за транспортната политика от 2011 г.

2.1.

На 20 юли 2016 г. Европейската комисия взе решение относно пакет от мерки за намаляване на емисиите (пакетът) в секторите, които не са обхванати от схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС).

2.2.

Пакетът е част от изпълнението на целта за намаление с 40 % на емисиите на парникови газове до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г., приета от Европейския съвет на 23–24 октомври 2014 г., и на ангажимента (планираните национално определени приноси (INDC), поет от Европейския съюз и неговите държави членки на COP 21 през декември 2015 г. в Париж.

2.3.

Съгласно заключенията от октомври 2014 г., обхванатите от схемата на ЕС за търговия с емисии сектори следва да намалят емисиите с 43 %, а секторите извън СТЕ, включително транспортът, различен от въздухоплаването, с 30 %, които следва да бъдат разпределени между държавите членки на справедлива и солидарна основа. В заключенията не се споменава конкретно транспортът.

2.4.

В Бялата книга за транспортната политика на ЕС от 2011 г. [COM(2011) 144] е посочено, че до 2050 г. емисиите на парникови газове на развитите държави трябва да бъдат намалени с „80 — 95 % спрямо нивата от 1990 г.“, за да се ограничи глобалното затопляне под 2 градуса по Целзий. По отношение на транспорта би било достатъчно да се постигне „намаление с […] 60 % […] до 2050 г. в сравнение с нивата от 1990 г.“, което означава до 2030 г. намаление с 20 % спрямо нивата от 2008 г. (8 % над нивата от 1990 г.).

2.5.

Комисията потвърди, че тези цели са съвместими с рамката от 2014 г. за политиката в областта на климата и енергетиката през периода 2020—2030 г., рамката за енергиен съюз от 2015 г. и ангажиментите относно INDC, поети от ЕС (6).

2.6.

Тя също така посочи, че след 2020 г. ще бъдат необходими допълнителни усилия за постигането на тези цели (7).

2.7.

Извършената наскоро оценка на напредъка при прилагането на Бялата книга установи, че все още е твърде рано да се правят заключения, и постави акцент върху изпълнението (8).

Пакетът

2.8.

Пакетът се състои от:

общо съобщение, озаглавено „Ускоряване на прехода на Европа към нисковъглеродна икономика“ [COM(2016) 500] (съобщението);

законодателно предложение относно задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки от 2021 до 2030 г. [COM(2016) 482] (предложението за разпределяне на усилията);

законодателно предложение за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 година (COM(2016) 479);

Европейска стратегия за мобилност с ниски емисии (COM(2016) 501) (стратегията).

2.9.

В съобщението се формулират основните принципи, ръководещи изпълнението, като например съобразяване на разпределянето на тежестта с икономиките на държавите членки (справедливост и солидарност), гъвкавост чрез използване на права за емисии в секторите извън СТЕ, поддържане на амбициозни равнища на намаляване на емисиите на парникови газове чрез разглеждане на всеки сектор поотделно (екологосъобразност). В съобщението се подчертава значението на контекст, който насърчава прехода.

2.10.

Предложението за разпределяне на усилията разпределя отговорността за INDC между държавите членки по силата на Споразумението от Париж на COP 21. Всяка държава членка решава как да постигне своите резултати.

2.11.

Стратегията изпълнява целите на Бялата книга за намаляване на емисиите. Тя се фокусира върху автомобилния транспорт и включва следните основни пунктове:

а)

Ефикасност, поведение, ценообразуване в автомобилния транспорт

Оптимизиране на транспортните системи

Оказване на влияние върху поведението чрез пътни такси

Насърчаване на мултимодалността

б)

Алтернативни горива

Насърчаване на алтернативна енергия с ниски емисии за транспорта

Развитие на второ поколение биогорива

Директива за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива (2014/94/ЕС)

в)

Превозни средства с ниски емисии

Общи стандарти за позволяване на трансгранични пътувания

Популяризиране на превозни средства с нулеви емисии, включително посредством обществени поръчки

Сертифициране на емисиите на въглероден диоксид и потреблението на гориво на автобуси и тежкотоварни автомобили

Възстановяване на доверието в измерването на равнището на емисиите в реални условия на движение

г)

Създаване на контекст: синергии и нови стопански модели, иновации, цифрова икономика, развитие на компетентности, инвестиции и подкрепа

Създаване на благоприятен контекст за мобилност с ниски емисии посредством синергии с други области на политиката, научни изследвания, иновации и изграждане на компетентности

д)

Въздухоплаване и морски транспорт — международни действия

ИКАО предложи световна пазарна мярка за въздухоплаването, а ММО разработва критерии за проектиране с енергийна ефективност при транспортиране, като се започне от наблюдението на емисиите.

3.   Общи бележки

3.1.

В съответствие с позицията относно Бялата книга и INDC на ЕС (9), ЕИСК подкрепя формулираните в стратегията цели.

3.2.

ЕИСК отново подчертава своята подкрепа за целите на Бялата книга и повтаря изразеното съжаление в становището си от 2015 г. относно прилагането на Бялата книга, че вътрешният транспортен пазар съвсем не е завършен и че мерките в тази посока ще бъдат приветствани (10). Пълното изграждане на вътрешния пазар би повишило ефективността на ресурсите и би намалило емисиите. Това трябва да бъде постигнато чрез ясни и приложими правила и да бъде съпътствано от мерки за борба с всички форми на социален дъмпинг, както и с измамите и нарушенията във връзка с командироването на работници и достъпа до социални обезщетения.

3.3.

ЕИСК подкрепя също новите и новаторски елементи в стратегията, като съвместните транспортни системи (C-ITS), включващи съвместни, свързани и автоматизирани превозни средства и интегрирането на електрически превозни средства в енергийната система чрез интелигентни мрежи, развитието на нови стопански модели и нови транспортни модели в резултат както на развитието на икономика на споделянето посредством ИТ платформи, така и на общото развитие на цифровата икономика. Цифровите системи ще имат въздействие и върху пътниците и превоза на товари; те например ще оптимизират пътните потоци и възможностите за избор на решения с ефективно използване на ресурсите, при които емисиите ще бъдат намалени (11).

3.4.

Комитетът подчертава първостепенното значение на възстановяването на доверието в предоставяните от производителите данни за емисиите от превозни средства и подкрепя мярката, предназначена за постигане на този резултат. Той подчертава значението на подкрепата и диалога със заинтересованите страни и обществеността, както и предприетите стъпки за установяване на отговорността за подадени в миналото грешни данни и за предотвратяване на повторение на ситуацията.

3.5.

ЕИСК отново посочва, че много от предлаганите мерки изискват гъвкавост и приспособяване към местните условия, включително ценообразуването в автомобилния транспорт (12).

3.6.

Той потвърждава подкрепата си за целите на Споразумението от Париж COP 21 и INDC на ЕС и мнението си, че тези ангажименти не увеличават целите, формулирани в Бялата книга (13). Той отбелязва подкрепата на страните за изпълнение на споразумението от Париж в Призива за действия от Маракеш и създаването на Партньорство от Маракеш за световни действия, които включват както заинтересовани страни, подписали споразумението, така и страни, които не са го подписали.

3.7.

ЕИСК отново изтъква своята позиция, че трябва да се преразгледа прилагането на Бялата книга и на рамковата стратегия за стабилен енергиен съюз (COM(2015) 80) и по целесъобразност да бъдат добавени нови мерки за постигане на техните цели (14).

3.8.

ЕИСК подчертава необходимостта от създаване на среда, насърчаваща изпълнението на стратегията, или на благоприятна рамка и във връзка с това се позовава на съобщението на Комисията, озаглавено „Пътят след Париж“ (15), относно необходимостта от „отказ от разпокъсана система, характеризираща се с некоординирани национални политики, пазарни бариери и изолирани в енергийно отношение зони“. Енергийният съюз е рамка за създаване на благоприятна среда за извършването на енергийния преход и бъдещата стратегия за научни изследвания, иновации и конкурентоспособност на енергийния съюз ще се възползва от полезните взаимодействия между енергетиката, транспорта, кръговата икономика, промишлеността и цифровите иновации, с цел настоящите и бъдещите европейски нисковъглеродни технологии и технологии за енергийна ефективност да станат по-конкурентоспособни. Както вече беше посочено в параграф 3.3 по-горе, това включва и мерки за подобряване на уменията и насърчаване на научноизследователската и развойната дейност.

Необходими са и действия с участието на множество заинтересовани страни от гражданското общество — обществеността, потребителите, социалните партньори, МСП, новосъздадените иновационни предприятия и конкурентоспособни в глобален план индустрии. Интелигентните градове и градски общности и тяхната роля в развиването на обществения транспорт и транспортното планиране са представени като контекст на голяма част от бъдещото трансформиране (16).

3.9.

Стратегията възприема междусекторен подход например при разглеждането на необходимостта от благоприятна среда и при позоваването на цифрови решения за мобилността и връзки с енергийната политика. Този подход е в съответствие с работния документ на службите на Комисията относно изпълнението на Бялата книга и със съобщението на Комисията относно актуализирането на единния пазар, като и двата документа се стремят да подобрят видимостта и разбирането на секторните политики, като ги поставят в контекста на широкообхватните стратегии на ЕС (17).

3.10.

ЕИСК одобрява цялостния подход на стратегията по отношение на транспортната политика, но би желал той да бъде доразвит, например по отношение на последователността между стратегията и съобщението относно подобряването на вътрешния пазар, включително синергиите между отварянето на пазара и ефективността, перспективите, които се предлагат от цифровия вътрешен пазар, икономиката на споделянето и кръговата икономика, включително въздействието върху транспортните модели, както и социалните аспекти (18).

3.11.

В работния документ на Комисията, който придружава стратегията, са изтъкнати редица нови промени „в обществото“, като например икономиката на споделянето в транспорта, автоматичните и свързаните превозни средства, цифровизацията и мобилността като услуга. Тези промени, включително нарастващото използване на интернет платформи, трябваше да бъдат посочени в стратегията.

3.12.

ЕИСК изразява съжаление, че в стратегията не се споменават социалните аспекти, включително правата на потребителите, отношенията с пазара на труда и статута на микропредприятията, на някои от планираните инициативи, например плана C-ITS, цифровата икономика, новите транспортни модели или по-нататъшното отваряне на пазара в различните транспортни сектори. Той счита за важно тези въпроси да бъдат разгледани на ранен етап, за да се избегне ненужно напрежение.

3.13.

ЕИСК оценява факта, че в стратегията финансирането е увеличено, тъй като то е от основно значение за нейното прилагане. Той насочва вниманието към потребностите от финансиране на зони с ограничени финансови ресурси и проекти, които не са достатъчно големи, за да достигнат определените прагове за съфинансиране от ЕС. В сектора на транспорта, както и в енергетиката следва да има възможности за финансиране на малки проекти.

3.14.

ЕИСК отдава значение на прегледа на Бялата книга, който Комисията вече беше планирала за 2016 г. (19). Той не е съгласен, че е твърде рано за оценка на изпълнението (20), тъй като промени като цифровизацията, развитието на енергийната политика и цялостното разработване и осъществяване на политиката от сегашната Комисия налагат актуализация на Бялата книга.

3.15.

ЕИСК подкрепя направените в стратегията предложения за външни действия, по-конкретно допълнителните действия в ИКАО и ММО по отношение на въздухоплаването и транспортирането. Изразява съжаление относно факта, че в стратегията не се споменават други форми на външни действия, като например структурирани диалози и извършване на сравнение по определени показатели със съседните държави в Източна Европа и Северна Африка.

4.   Конкретни бележки

4.1.

ЕИСК одобрява плана за действие към стратегията със следните забележки:

той изразява съжаление във връзка с факта, че макар в плана за действие да се споменават улесняването на изпълнението на TEN-T, преглед на европейската железопътна мрежа за конкурентоспособен товарен превоз и правилата за достъп до пазара на автобусни превози, не се споменават планираните предложения за подобрени правила за достъп до пазара на автомобилния превоз на товари. С това се изпуска елемент от регулирането на транспортния пазар, където съществуват големи възможности за подобряване на функционирането на пазара, така че да прерасне в транспортна система с ефективно използване на ресурсите и на енергията. ЕИСК привлича вниманието върху своето становище относно вътрешния пазар на международни автомобилни превози на товари: социален дъмпинг и каботаж (TEN/575) и отново подчертава важността на ясното и приложимо законодателство и необходимостта от борба с всички форми на социален дъмпинг, както и с измами и злоупотреби с командироването на работници и достъпа до социални обезщетения;

ЕИСК със задоволство отбелязва плановете за преразглеждане на Директивата за евровинетката (1999/62/ЕО), Директивата за електронните системи за пътно таксуване (2004/52/ЕО) и Решението на Комисията от 2009 г. относно техническите аспекти на европейската услуга за електронно пътно таксуване (ЕУЕПТ);

Той припомня становището си, че гъвкавостта и избягването на прекомерното влияние върху разходите в отдалечени и слабо населени райони, включително острови и планински региони, следва да бъдат важни елементи във всяко следващо предложение (21);

Директивата за европейската услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние е приета през 2004 г., но все още не е въведена въпреки различните опити. ЕИСК счита, че концепцията би трябвало да бъде преразгледана, за да стане привлекателна за операторите и потребителите.

4.2.

Той изразява съгласие, че европейската стратегия за съвместни и интелигентни транспортни системи има значителен потенциал за предоставяне на добавена стойност чрез по-голяма ефективност, и насочва вниманието към промените в резултат на C-ITS за транспортните модели, структурата на пазара, договорното право и социалните аспекти, например при по-голям брой микропредприятия, управлявани от интернет платформи. Следва да се отдаде необходимото внимание на тези аспекти (22).

4.3.

ЕИСК одобрява целта на стратегията за насърчаване на мултимодалността и подчертава, че във всеки конкретен случай следва да бъде отдадено предпочитание на транспортните решения с най-ефективно използване на ресурсите. Той също така изразява надежда, че оценката на директивата относно комбинирания транспорт ще доведе до полезна актуализация с достатъчна степен на гъвкавост, за да се гарантира максимална ефективност, без обаче да се предвижда паралелен достъп до пазара на автомобилния транспорт. Той подчертава, че е важно да се стимулира преход към видове транспорт с ниски емисии, включително железопътен и комбиниран транспорт, и в тази връзка към таксите за ползване на инфраструктура и външните разходи да се подхожда по начин, който да гарантира лоялна конкуренция между различните видове транспорт.

4.4.

ЕИСК насочва вниманието към повишената ефективност на използването на ресурсите, осигурена от съчленени превозни средства с дължина 25,25 м (европейска модулна система — ЕМС). Две съчленени превозни средства в ЕМС могат да превозват товара на три традиционни съчленени превозни средства, което означава по-висока енергийна ефективност и по-малко емисии на единица. Следователно в зависимост от преценката на всяка държава членка, съчленяванията в ЕМС следва да се разрешават винаги, когато условията са подходящи, включително при трансграничен трафик.

4.5.

Той подкрепя подхода на стратегията спрямо алтернативните горива, включително необходимостта от пазарна подкрепа и разгръщане на инфраструктура в съответствие с различните потребности на различните видове транспорт, понастоящем основно а) електроенергия, главно за автомобили; б) природен газ под различна форма, използван най-вече от камиони, автобуси и кораби; и в) биогорива. ЕИСК подчертава, че секторът на алтернативните горива непрекъснато се развива и че както търсенето, така и предлагането може да се променят.

4.6.

ЕИСК одобрява плановете за развитие на биогорива, които не произлизат от селскостопански продукти или земеползване, засягащи производството на храни, а от други източници, като например остатъчни продукти, странични продукти и отпадъци, включително от горското стопанство, в съответствие с предишни позиции, изразени от ЕИСК (23).

4.7.

Той подчертава значението на ангажирането на гражданското общество и поднационалните власти при прилагането на стратегията. Важна част от това би било по-ефективното използване на приобщаващия диалог с гражданското общество, както се предлага в проучвателното становище на ЕИСК от 11 юли 2012 г., озаглавено „Бяла книга за транспорта: към участие и ангажираност на гражданското общество“ (24), което доведе до две конференции — в Малмьо през 2015 г. и в Милано през 2016 г. относно бъдещето на коридорите на Европейската основна мрежа, на които бяха разгледани въпроси, свързани с изпълнението, управлението и финансирането.

4.8.

За повишаване на прозрачността ЕИСК предлага Комисията да публикува годишно табло с показатели за намалението на емисиите.

4.9.

Той също така посочва значението на изграждането на коалиция за подкрепа на изпълнението и разрешаване на проблемите, както се предлага в становището на ЕИСК по този въпрос (25).

4.10.

ЕИСК изразява съжаление, че в предложението за разпределяне на усилията не се разглежда евентуалната нужда от специфични за сектора цели за намаляване на емисиите. В стратегията е посочено, че Бялата книга е насочена към транспорта, опирайки се на добре обоснована оценка на това какво е осъществимо без отрицателно въздействие върху функциите на транспорта. Допълнителните стъпки, описани в придружаващия стратегията работен документ на Комисията, са скромни и биха намалили емисиите от транспорта с 18–22 % до 2030 г. вместо с планираните в момента 18–19 % (26).

Брюксел, 23 февруари 2017 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS


(1)  COM(2016) 501 final.

(2)  COM(2011) 144 final.

(3)  ОВ C 24, 28.1.2012 г., стр. 146; ОВ C 291, 4.9.2015 г., стр. 14; и ОВ C 303, 19.8.2016 г., стр. 10.

(4)  COM(2016) 766 final.

(5)  ОВ C 299, 4.10.2012 г., стр. 170, ОВ C 389, 21.10.2016 г., стр. 20.

(6)  COM(2014) 15 final, стр. 14, параграф 4.1; COM(2015) 80 final; COM(2011) 112 final, стр. 6.

(7)  COM(2014) 15 final, стр. 14, параграф 4.1.

(8)  SWD(2016) 226.

(9)  ОВ C 24, 28.1.2012 г., стр. 146; ОВ C 291, 4.9.2015 г., стр. 14; ОВ C 303, 19.8.2016 г., стр. 10.

(10)  ОВ C 291, 4.9.2015 г., стр. 14, параграфи 1.5 и 1.6.

(11)  COM(2016) 766 final.

(12)  ОВ C 24, 28.1.2012 г., стр. 146.

(13)  ОВ C 303, 19.8.2016 г., стр. 10, параграфи 1.3, 3.1, 4.6, 5.1 и 5.2.

(14)  ОВ C 303, 19.8.2016 г., стр. 10, параграфи 1.4, 5.2 и 5.3.

(15)  COM(2016) 110 final, раздел 3.1, стр. 5.

(16)  COM(2016) 110 final, раздел 3.1, стр. 7.

(17)  SWD(2016) 226, раздел 4.1, стр. 27.

(18)  COM(2016) 288 final и COM(2016) 356 final.

(19)  ОВ C 303, 19.8.2016 г., стр. 10, параграфи 1.4 и 5.2.

(20)  SWD(2016) 226, раздел 5, стр. 34 и раздел 2, стр. 4.

(21)  ОВ C 303, 19.8.2016 г., стр. 10, параграф 1.6.

(22)  COM(2015) 192 final.

(23)  ОВ C 303, 19.8.2016 г., стр. 10, параграф 1.8.

(24)  ОВ C 299, 4.10.2012 г., стр. 170, параграф 1.11 и ОВ C 389, 21.10.2016 г., стр. 20.

(25)  ОВ C 389, 21.10.2016 г., стр. 20.

(26)  SWD(2016) 501, раздел 5, стр. 82-83.


31.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 173/62


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Създаване на гаранция от ЕФУР и на гаранционен фонд на ЕФУР“

[COM(2016) 586 final]

(2017/C 173/11)

Докладчик:

Jan SIMONS

Консултация

24.11.2016 г.

Правно основание

член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Компетентна секция

„Външни отношения“

Приемане от секцията

31.1.2017 г.

Дата на приемане на пленарна сесия

22.2.2017 г.

Пленарна сесия №

523

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

205/1/0

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства създаването на европейския план за външни инвестиции (ПВИ) и предложението за Регламент относно Европейския фонд за устойчиво развитие (ЕФУР) и за създаване на гаранция от ЕФУР и на гаранционен фонд на ЕФУР като стъпки в правилната посока за справяне с първопричините за незаконната миграция. Изкореняването на бедността също е цел, върху която ЕФУР следва да се съсредоточи.

1.2.

Комитетът призовава да се акцентира по-специално върху разрешаването на ситуацията в държавите, от които произхождат по-голямата част от мигрантите, и в които икономическите и социалните условия и условията на сигурност са довели до икономическа разруха и спираловидно нарастваща бедност, блокирайки всички усилия за постигане на устойчиво развитие.

1.3.

Комитетът се позовава на свои предишни становища, в които е подчертал необходимостта от включване на частния сектор в развитието, при условие че то съответства на целите за устойчиво развитие и че частният сектор спазва основните икономически, екологични и социални права, основните конвенции на Международната организация на труда (МОТ) и програмата за достоен труд. Същото следва да се отнася и за инвестиционните проекти, финансирани от ЕФУР.

1.4.

Комитетът счита, че предложението относно ЕФУР е в съответствие с неговите препоръки за използване на помощта за развитие като мултиплициращ фактор за допълване на частния капитал със сравними нива на инвестиции в развиващите се държави и за свързването им с ясно определени цели, например създаване на повече и по-добри работни места, подобряване на качеството на производството и пренос на управленски ноу-хау в частния сектор.

1.5.

Комитетът призовава Комисията да проучи и анализира опита, свързан с прилагането на Плана за инвестиции за Европа и Европейския фонд за стратегически инвестиции, с цел избягване на евентуални недостатъци и пречки, вземайки предвид факта, че ситуациите в обхванатите от ЕФУР партньорски държави са много по-сложни от тези в държавите — членки на ЕС.

1.6.

Комитетът приветства координирането на сътрудничеството и управлението посредством стратегическия съвет на ЕФУР, в който следва да бъдат представени всички заинтересовани институции и органи. Имайки предвид незаменимата роля на гражданското общество по отношение на сътрудничеството за развитие, ЕИСК желае да му бъде отреден статут на наблюдател в стратегическия съвет и препоръчва представители на организациите на гражданското общество от партньорските държави да бъдат привлечени за участие в процеса на вземане на решения, включително при подготовката на конкретни проекти.

1.7.

Комитетът препоръчва „обслужването на едно гише“, което ще бъде въведено за инвеститорите, да не се ограничава единствено до инвестиционни въпроси, а чрез него на желаещите да се заемат с дейности в областта на развитието да се предоставят насоки, както и цялата необходима информация и контакти.

1.8.

Комитетът предлага в регламента да бъде включен ангажимент за удължаване на срока на действие на ЕФУР и на гаранцията след 2020 г., след извършване на оценка на резултатите от прилагането им, и призовава Комисията, Съвета и ЕП да вземат това под внимание при изготвянето на новата многогодишна финансова рамка.

2.   Основно съдържание на предложението на Комисията

2.1.

На 28 юни 2016 г. Европейският съвет изиска от Комисията да представи предложение за амбициозен план за външни инвестиции (ПВИ) като част от новата рамка на ЕС за партньорство с трети държави в рамките на европейската програма за миграцията (1). Новият план се основава на три стълба: нов инвестиционен фонд (стълб 1), техническа помощ (стълб 2), за да се подпомогнат местните органи и предприятия да разработят повече устойчиви проекти и да привлекат инвеститори и (стълб 3) набор от специализирани тематични, национални и регионални програми на ЕС за сътрудничество за развитие в съчетание със структуриран политически диалог, насочен към подобряване на инвестиционния климат и цялостната среда на изготвяне и изпълнение на политиките в съответните държави.

2.2.

Стълб 1 ще се осъществява частично чрез създаването на Европейския фонд за устойчиво развитие (ЕФУР). Основната цел на ЕФУР ще бъде да предостави интегриран финансов пакет за финансирането на инвестиции първоначално в регионите в Африка и в държавите, обхванати от европейската политика за съседство. ЕФУР ще се състои от регионални инвестиционни платформи, които ще съчетават финансиране от съществуващи механизми за смесено финансиране и от гаранцията от ЕФУР. Той ще действа на принципа на „обслужване на едно гише“, като ще получава предложения за финансиране от финансови институции и от публични или частни инвеститори и ще предоставя широка финансова подкрепа за допустимите инвестиции.

2.3.

Основната цел на ЕФУР е да предостави интегриран финансов пакет за финансиране на инвестиции за държавите, които са страни по Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки (2), и държавите, обхванати от европейската политика за съседство, като по този начин се създават икономически растеж и възможности за заетост, увеличава се допълняемостта в максимална степен, осигуряват се новаторски продукти и се привличат средства от частния сектор. Очаква се до 2020 г. ЕФУР да мобилизира инвестиции в размер до 44 млрд. евро, използвайки средства от общия бюджет на Съюза и 3,35 млрд. евро от други източници.

2.4.

До 2020 г. Съюзът ще предостави общо 750 млн. евро за гаранцията от ЕФУР, заделени както от общия бюджет на Съюза, така и от 11-ия Европейски фонд за развитие (ЕФР). Комисията възнамерява да предложи мобилизиране на маржа за непредвидени обстоятелства, за да бъдат осигурени 250 млн. евро. Посредством преразпределяне или пренасочване на програмирани средства ще бъдат направени и други вноски от бюджета на Съюза. Допълнителното финансиране може да включва и други вноски от други източници, например от държавите членки.

2.5.

ЕФУР ще бъде управляван от Комисията и ще се изпълнява чрез регионални инвестиционни платформи, които ще съчетават финансиране от съществуващи механизми за смесено финансиране за Африка и за държавите, обхванати от европейската политика за съседство, и от предоставянето на гаранцията от ЕФУР. Комисията ще бъде съветвана от стратегически съвет и два оперативни съвета — по един за всяка регионална инвестиционна платформа. Комисията ще управлява секретариата на ЕФУР, който ще осигурява изпълнението на всички задачи и функции, необходими за постигането на целите на ПВИ.

3.   Общи бележки

3.1.

ЕИСК представлява европейското организирано гражданско общество в няколко двустранни комитета, например АКТБ — ЕС, Евромед, Източното партньорство, Латинска Америка и други — и представя своите становища по отношение на ролята на гражданското общество за подкрепа на развитието (3). Гражданското общество може да изпълнява много важна роля в оценката на полезността и устойчивостта на инвестиционните проекти, в упражняването на надзор за прозрачност на тяхното финансиране, както и в упражняването на мониторинг по отношение на изпълнението им.

3.2.

Комитетът счита проблема, свързан с големия брой бежанци и незаконни мигранти в ЕС, за едно от големите предизвикателства, пред които е изправен ЕС през последните години. Има различни причини за тези две явления и те изискват диференцирани решения. Основният приоритет за международната общност трябва да бъде насочването на всички усилия към прекратяване на военните конфликти и установяване на мирно решение с цел създаване на необходимите условия за реален растеж и за изпълнение на целите за устойчиво развитие (ЦУР). Успоредно с важната роля на гражданското общество за превенция, посредничество и разрешаване на конфликти, ЕС, като основен донор на помощта за развитие, следва да изпълнява водеща роля в тези усилия.

3.3.

Причините за незаконната миграция често са в резултат на слаби икономически перспективи и нисък икономически растеж в страните на произход в съчетание с лоши социални условия и сериозни проблеми в областта на сигурността, в резултат на което бедността се задълбочава и хиляди хора са принудени да заминат в изгнание. Комитетът приветства усилията на Комисията и Съвета да намерят най-добрия подход към решаване на проблема с незаконната миграция чрез преодоляване на първопричините за нея.

3.4.

Официалната помощ за развитие остава незаменима в борбата с бедността, особено в най-слабо развитите държави, нестабилните държави и по отношение на уязвимите групи от населението, но тя не може да задоволи всички потребности в областта на развитието.

3.5.

В своите становища относно ролята на частния сектор (4) и финансирането на развитието (5) ЕИСК стигна до заключението, че е необходимо да бъдат мобилизирани всички налични ресурси и да се определи много по-значима роля за частния сектор както на европейско, така и на местно равнище, при условие че това развитие отговаря на целите за устойчиво развитие и че частният сектор спазва правата на човека, в това число икономическите и социалните права, и особено основните конвенции на МОТ. Създадените нови работни места следва да бъдат съобразени с програмата на МОТ за достойни условия на труд, като същото следва да се отнася и за инвестиционните проекти, изпълнявани посредством Европейския фонд за устойчиво развитие.

3.6.

Новите инструменти, като гаранцията от ЕФУР и гаранционния фонд на ЕФУР, следва да бъдат използвани като мултиплициращ фактор за привличане на частен капитал в инвестициите в развиващите се държави и свързването им с ясно определени цели, например създаване на повече и по-добри работни места, подобряване на качеството на производството и пренос на управленски ноу-хау в частния сектор. Освен това комбинирането на публичните и частните инвестиции трябва да бъде прозрачно и балансирано в необходимата степен, за да се избегне ситуация, при която частните инвеститори извличат всички ползи, а публичният сектор покрива загубите. Резултатите от проектите трябва да бъдат ясно измервани и регистрирани, като наред с другите положителни резултати бъде оценявана и степента на отстраняване на причините за незаконната миграция.

3.7.

Като се има предвид, че ЕФУР се гради на Плана за инвестиции за Европа и Европейския фонд за стратегически инвестиции, Комитетът призовава Комисията да извлече изводи от функционирането му, тъй като то не може да бъде описано като напълно успешно. Този опит трябва да бъде внимателно проучен и анализиран с цел избягване на недостатъци и пречки при управлението на ЕФУР, вземайки предвид факта, че ситуациите в партньорските държави са много по-сложни от тези в държавите — членки на ЕС.

3.8.

Предложеният ЕФУР ще преобразува съществуващите инструменти за смесено финансиране — Инвестиционния механизъм за Африка (6) и Механизма за инвестиции по линия на политиката за съседство (7) — в две инвестиционни платформи в рамките на една структура. Комитетът счита, че е необходимо представители на организациите на гражданското общество да бъдат включени в процеса на вземане на решения, включително при подготовката на конкретни проекти, за да имат възможност да участват в упражняването на надзор по отношение на прозрачността на финансирането и ефективността на инвестиционните проекти.

3.9.

ЕС разполага с извънредно голям брой финансови инструменти, свързани с програми за развитие (11-ия Европейски фонд за развитие с различните му пакети за финансиране, механизми, платформи, Многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. (бюджет на ЕС) с различните ѝ териториални и регионални програми, секторни програми, ЕИБ с нейните механизми и програми, ЕБВР и др.), което много затруднява обществеността и съответните партньори в разбирането и установяването на начините на ползване на тези инструменти. ЕФУР има за цел да функционира на принципа „обслужване на едно гише“ за тези, които проявяват интерес към инвестирането в развиващите се държави. Комитетът препоръчва „обслужването на едно гише“ да не бъде ограничено единствено до инвестиционни въпроси, а чрез него желаещите да се заемат с дейности в областта на развитието да получават насоки и цялата необходима информация и контакти.

3.10.

Едва 6 % от помощта за развитие, предоставена от ЕС, достигна до нестабилните държави, като по-голямата част от нея беше насочена към 10-те държави, разполагащи с изобилие от природни ресурси. Комитетът се надява, че ЕФУР ще доведе и до положителни резултати в нестабилни държави, особено в такива с военни конфликти, разрушени икономики и провалено държавно управление, като предложената гаранция може да помогне на частните инвеститори да се изправят пред по-големите рискове, свързани с техните проекти. Комитетът се обявява и против опитите за определяне на максимален процент, който гаранцията може да покрие, тъй като по този начин ще се ограничи нейното приложение по отношение на инвестициите в нестабилни държави.

3.11.

Комитетът е на мнение, че основната качествена промяна в настоящото положение би могла да се изразява във вземането на мерки по отношение на координирането на сътрудничеството и управлението посредством стратегическия съвет на ЕФУР, в който следва да бъдат представени всички съответни институции и органи. Предвид ролята му в сътрудничеството за развитие, ЕИСК призовава Комисията да предостави статут на наблюдатели на представители на Комитета, за да могат да бъдат представени възгледите на гражданското общество.

3.12.

Комитетът счита, че много съществената добавена стойност на новия план за външни инвестиции следва да бъде осигурена посредством неговия втори стълб, свързан с техническата помощ, и от третия стълб, обхващащ въпросите, свързани с подобряване на демокрацията и управлението в партньорските държави и особено прозрачността, мониторинга и отчетността, както и създаването на бизнес среда, благоприятна за инвестиции, водещи до растеж, нови работни места и изкореняване на бедността.

3.13.

Необходимо е също така да се подобри комуникацията относно инвестиционния план и неговите конкретни проекти, като така се даде възможност на гражданското общество да упражнява надзор по отношение на неговото изпълнение.

4.   Конкретни бележки

4.1.

В предложението за регламент относно гаранцията от ЕФУР е посочено (8), че тя ще бъде предоставена за първоначален инвестиционен период до 31 декември 2020 г., който според Комитета е прекалено кратък за постигането на целите на ПВИ. Комитетът се надява, че ще бъде възможно срокът на ПВИ да бъде удължен и обхватът му да бъде разширен, за да включи други държави и региони, в зависимост от постигнатия успех, като това следва да бъде взето под внимание при изготвянето на новата многогодишна финансова рамка.

4.2.

Предлага се държавите членки да имат възможност да участват с вноски под формата на гаранции, разпределени по региони, сектори или инвестиционни прозорци (9). Комитетът препоръчва да се добави, че вноските на държавите членки следва да отговарят на приоритетите на ЕС в областта на развитието.

4.3.

Приветстваме поетия от Комисията ангажимент за ежегодно докладване пред Европейския парламент и Съвета относно финансовите и инвестиционните операции, покрити от гаранцията от ЕФУР, и отбелязваме със задоволство, че докладът ще бъде направен обществено достояние, за да се даде възможност на съответните заинтересовани страни, в това число и гражданското общество, да изразят своите позиции. ЕИСК би желал да участва в изготвянето на оценката по отношение на това дали ЕФУР допринася за целите за устойчиво развитие, включително основната причина за създаването му — отстраняване на причините за незаконната миграция.

4.4.

Във всички свои становища относно сътрудничеството за развитие Комитетът настоява помощта да се предоставя по напълно прозрачен начин с цел предотвратяване на измами, корупция, изпиране на пари и избягване на данъчно облагане. Поради това той подкрепя изричното упоменаване на тези принципи в предложението (10).

4.5.

Комитетът предлага към посочените в член 3, параграф 2 ЦУР, върху които ще се съсредоточи ЕФУР, да се добави изкореняването на бедността, като последното бъде упоменато и сред общите цели, посочени в член 8, параграф 1, буква а).

Брюксел, 22 февруари 2017 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS


(1)  Становище на ЕИСК REX/478 „Ново партньорство с трети държави в областта на миграцията“ (вж. страница 66 от настоящия брой на Официален вестник).

(2)  Подписано в Котону на 23 юни 2000 г. („Споразумението от Котону“).

(3)  ОВ C 264, 20.7.2016 г., стр. 1, ОВ C 303, 19.8.2016 г., стр. 138, ОВ C 44, 11.2.2011 г., стр. 129, ОВ C 229, 31.7.2012 г., стр. 133, ОВ C 487, 28.12.2016 г., стр. 24.

(4)  ОВ C 67, 6.3.2014 г., стр. 1.

(5)  ОВ C 383, 17.11.2015 г., стр. 49.

(6)  C(2015) 5210 final.

(7)  C(2016) 3436 final.

(8)  Съображение 9.

(9)  Съображение 14 и член 14, параграф 4.

(10)  Членове 17, 18, 19 и 20.


31.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 173/66


Становище на Европейски икономически и социален комитет относно Създаване на нова рамка за партньорство с трети държави в рамките на европейската програма за миграцията

[COM(2016) 385 final]

(2017/C 173/12)

Докладчик:

Cristian PÎRVULESCU

Консултация

Комисия, 17.8.2016 г.

Правно основание

член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

 

 

Компетентна секция

„Външни отношения“

Приемане от секцията

31.1.2017 г.

Приемане на пленарна сесия

22.2.2017 г.

Пленарна сесия №

523

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

225/4/2

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Европейската програма за миграцията следва да бъде разработена така, че да отчита напълно хуманитарното измерение на разглежданите в нея въпроси, а ЕС не бива да забравя основните си ангажименти и правнообвързващите правила за закрила на живота и правата на човека, особено на хора в опасност.

1.2.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) подкрепя оформилата се на срещата на върха във Валета през ноември 2015 г. визия, чиято основна цел е да се осигури дългосрочен отговор на миграцията, като се работи за отстраняване на първопричините за миграцията и се установи диалог с трети държави, основан на сътрудничеството и споделената отговорност. ЕИСК изразява надежда, че Евро-Африканският диалог относно миграцията и развитието („процесът от Рабат“) и процесът от Хартум ще допринесат за бързото изпълнение на плана за действие от Валета.

1.3.

ЕИСК подкрепя специално адаптираните и конкретни споразумения с всяка държава, при пълно спазване на правата на човека. Гъвкавостта осигурява правилна гледна точка и подходящо съчетание на действия и стимули.

1.4.

Въпреки че съществува ясна необходимост от координация и оптимизиране на политиките, програмата за миграцията изглежда се превръща във всеобхватна политика, която в рамките на осъществяването на своите действия и цели измества други политики (например политиките в областта на съседството, помощта за развитие и търговията). Макар и да признава важността на политиката в областта на миграцията, ЕИСК счита, че и останалите политики са също толкова важни и заслужават да бъдат изпълнявани, и препоръчва участието в политиката в областта на миграцията да не бъде използвано като условие за сътрудничество в други сфери на политиката. Основната цел на координацията е да се насърчават полезни взаимодействия, взаимно допълване и всеобхватност между различните области на политиката.

1.5.

Следва да се прави разграничение между липса на сътрудничество с трети държави поради отсъствие на политическа воля и липса на сътрудничество поради недостатъчен капацитет и ресурси. И в двата случая е необходимо да се намери решение, но с различни средства. За да се гарантира устойчивост и издръжливост, акцентът трябва да бъде поставен най-напред върху изграждането на капацитет. Подпомагането не трябва при никакви обстоятелства да зависи от обратното приемане и граничния контрол.

1.6.

Икономиката заема централно място в отстраняването на първопричините за миграцията, но това не означава, че политическите, институционалните и административните измерения на стабилността и просперитета трябва да бъдат пренебрегвани. Стратегията трябва да бъде пренастроена така, че да включва по-категорична и целенасочена подкрепа в три области: разрешаване на конфликти и изграждане на държавност, насърчаване на демокрацията и правата на човека и развитие на гражданското общество.

1.7.

За да отстрани първопричините за миграцията в дългосрочен план, една държава има нужда от жизнеспособно и легитимно правителство, силни представителни институции, ефективни партии, масмедии и организации на гражданското общество. ЕС следва да обмисли възможността за обръщане на надлежно внимание и оказване на подходяща подкрепа за демократична помощ и да не третира въпросите, свързани с демокрацията, като „цялостна бизнес среда“, тъй като тя се споменава в третия стълб на Плана за външни инвестиции.

1.8.

Развиването на канали за законна миграция и институционален капацитет, който да подпомага този вид миграция, следва да бъде приоритет в рамката за партньорство с трети държави за ЕС, държавите членки и третите страни.

1.9.

Организациите на гражданското общество играят значителна роля за подобряване на безопасността и хуманността на процесите по презаселване, пътуване и прием на мигранти и бежанци. В предложението следва да се преразгледа ролята на техните дейности и подкрепата за тях, като се започне от местните организации в държавите на произход и транзитно преминаване и се стигне до онези, които участват в спасителните операции и управляват дейности по прием и интеграция. Освен това организациите на гражданското общество следва да участват в наблюдението и оценката на действията на всички компетентни органи, занимаващи се с управлението на миграцията.

1.10.

ЕС насърчава публичните власти на национално, регионално и местно равнище да участват в изпълнението на политиката в областта на миграцията и убежището в съответствие с международните правни задължения и с цел защита на правата на човека и улесняване на интеграцията.

1.11.

ЕС и държавите членки трябва пряко или косвено да зачитат правата на човека и да спазват принципа на забрана за връщане, въз основа на Женевската конвенция, при осъществяване на тези действия и процедури.

1.12.

ЕС трябва да бъде сигурен, когато предоставя статут на „сигурна държава“ на държави на произход и транзитно преминаване, за да не наруши принципа на забрана за връщане (1).

1.13.

Комисията представи стратегическата си визия за начина, по който външните действия на ЕС могат да стимулират устойчивостта и самостоятелността на принудително разселените лица на места, които са колкото се може по-близо до държавата на произход на бежанците. Въпреки че тази визия има определени предимства, следва да се отбележи, че ЕС, като отговорен и разполагащ с ресурси международен участник, има също собствено морално и правно задължение да помага на онези, които търсят международна закрила, в съответствие с международните договори.

1.14.

ЕИСК подкрепя увеличаването на процентите на връщането и обратното приемане с предпочитание към доброволното връщане и акцент върху реинтеграцията. Доброволното връщане с акцент върху реинтеграцията следва да бъде едно от основните стратегически решения от страна на ЕС и държавите членки при управлението на миграционния процес.

1.15.

Във всички пактове и споразумения ЕС следва да гарантира, че се използват основно положителни стимули, че помощта е добре планирана и организирана, както и че се работи по въпроса за институционалния и административния капацитет на съответното правителство, насърчават се демокрацията и правата на човека, а организациите на гражданското общество, по-специално на местно и национално равнище, са включени във всички процеси.

1.16.

ЕИСК насърчава институциите на ЕС, държавите членки и правителствата на третите държави да включват и подкрепят групите на съответните диаспори във възможно най-голяма степен. Те биха могли да бъдат ценен ресурс за дългосрочното развитие на държавите на произход и транзитно преминаване, а също така да имат ценен принос за европейското общество и икономика. Насърчаването на многообразието и отвореността към света е един от стълбовете на европейското общество и политиката в областта на миграцията трябва да бъде в съответствие с тези два принципа.

1.17.

ЕИСК насърчава държавите членки да участват пълноценно в усилията за координиране на политиката на ЕС в областта на миграцията. Солидарността и сътрудничеството между държавите членки са две предпоставки за ефективно прилагане на рамката за партньорство с трети държави.

1.18.

ЕИСК насърчава Европейската комисия да създаде планираната от нея платформа за диалог, за да включва принос от предприятията, профсъюзите и другите социални партньори и да използва максимално ползите от миграцията за европейската икономика и за самите мигранти (2). ЕИСК изразява готовност да сътрудничи за нейното изготвяне и добро функциониране.

2.   Контекст (въз основа на съобщението на ЕК)

2.1.

След приемането на европейската програма за миграцията бе постигнато много, и не на последно място — извън границите на ЕС. Стотици хиляди души бяха спасени в морето (3). На срещата на върха, проведена във Валета през ноември 2015 г., въпросите на миграцията бяха поставени в центъра на отношенията на ЕС с африканските държави.

2.2.

Необходимо е обаче да се направи много повече. ЕС продължава да е изправен пред хуманитарна криза. Третите държави и партньорите на ЕС дават подслон на бежанци, много от които са непридружени ненавършили пълнолетие лица, принудени да напуснат домовете си, и на икономически мигранти, които се стремят да дойдат в Европа.

2.3.

Крайната цел на рамката за партньорство е последователен и адаптиран ангажимент, чрез който Съюзът и неговите държави членки действат координирано, като обединяват инструменти, начини и лостове за установяване на всеобхватни партньорства (пактове) с трети държави с цел по-добро управление на миграцията при пълно спазване на нашите хуманитарни задължения и задължения в областта на правата на човека.

2.4.

Заедно с ключовите партньори следва да се предприемат незабавни мерки в следните области, в които трябва да се определят конкретни и измерими цели: работа с ключовите партньори за подобряване на законодателната и институционалната рамка в областта на миграцията; конкретна помощ за изграждане на капацитет в областта на управлението на границите и миграцията, включително предоставяне на закрила за бежанците; увеличаване на процентите на връщането и обратното приемане с предпочитание към доброволното връщане и акцент върху реинтеграцията; намаляване на незаконните потоци, като същевременно се предлагат канали за законна миграция, включително по-големи усилия за презаселване.

3.   Общи бележки

3.1.

ЕИСК изразява убеждение, че добре управляваната миграция е възможност за ЕС, за страните на произход и за мигрантите и техните семейства. Миграцията неизменно съпътства човешкото общество. В най-новата история на европейските народи миграцията е много важна.

3.2.

Проблемите възникват, когато хората не си тръгват доброволно; когато много мигранти са принудени да напуснат мястото, където живеят в резултат на крайна бедност, война или природни бедствия. Тези хора са много уязвими. Ако европейските държави не успеят да започнат процедури за управление на този процес и не въведат закони, които да улесняват миграцията да преминава през законови и прозрачни процедури, много хора, които мигрират по незаконни пътища, често излагащи на риск живота си, биват експлоатирани от престъпни мрежи, които се занимават с контрабанда и трафик на хора.

3.3.

При разработването на политики и закони за организиране на миграцията и граничния контрол, ЕИСК предупреждава, че те трябва да спазват изцяло Конвенцията за правата на човека и Хартата на основните права на ЕС.

3.4.

Предложението на Комисията съдържа изключително необходимата координация и хармонизация на процедурите и инструментите, използвани за управление на все по-сложния миграционен процес. Предвид естеството и динамиката на последните тенденции при миграцията е полезно да се направи преглед и да се изготви по-ясна програма на приоритетите.

3.5.

ЕИСК счита, че акцентът върху спасяването на изложените на опасност хора, докато пътуват, е напълно обоснован. Това следва да е абсолютен приоритет както за ЕС, така и за държавите членки. Въпреки че в морето продължават да загиват хора, ЕИСК оценява високо ролята на обикновените хора, организациите на гражданското общество, военнослужещите и цивилните участници в спасителните операции.

3.5.1.

В допълнение към обявената краткосрочна цел на пактовете: спасяване на човешки живот в Средиземно море, увеличаване на процента на връщанията към страните на произход и транзитно преминаване; създаване на възможности за мигрантите и бежанците да остават близо до домовете си и да избягват предприемането на опасни пътувания към Европа, ЕИСК насърчава ЕК да включи и защитата на мигрантите по т.нар. Балкански маршрут, където техният живот и сигурност може да бъдат изложени на опасност, както и създаването на законни начини за миграция.

3.6.

ЕИСК отново заявява, че ЕС и неговите държави членки заедно даряват най-много средства в света за развитие и хуманитарна помощ, както и че ЕС предоставя значителна подкрепа на бежанци, вътрешно разселени лица и приемащи общности, например в регионите на Африканския рог и езерото Чад (Кения, Сомалия, Уганда, Етиопия и Судан).

3.6.1.

Програмата за миграцията следва да е разработена така, че да отчита напълно обхвата на хуманитарното измерение. ЕС изпитва затруднения при управлението на настоящите потоци от мигранти и бежанци. Въпреки това той не бива да забравя основните си ангажименти и правнообвързващи правила за закрила на живота и правата на човека, особено на хора в опасност.

3.7.

Програмата за миграцията ще бъде успешна дотолкова, доколкото третите държави проявят желание и способност да работят тясно с ЕС и държавите членки. Всяка държава се характеризира със собствен профил по отношение на миграцията. Редица от тях са държави на произход и страдат от конфликти, напрежение и тежки лишения, докато други са държави на транзитно преминаване, които са по-стабилни, но в същото време и по-уязвими. Някои от тях, по-специално Ливан, Турция и Йордания, са изправени пред прекомерен брой бежанци и мигранти, които търсят безопасност и помощ на територията им. Желанието и способността им да прилагат мерки, произтичащи от това партньорство в областта на миграцията, зависят от най-разнообразни и сложни фактори, свързани с историята, политиката, икономиката, сигурността и културата. Следователно трябва да се намерят правилната гледна точка и подходящото съчетание на действия и стимули за всяка от държавите. В същото време пактовете следва да съдържат общ акцент върху насърчаването на институционалното, демократичното, социалното и икономическото развитие на третите държави.

3.8.

Програмата за миграцията има нужда от допълнително укрепване и по-силна координация с други свързани области на политиката. В предложението на Комисията се предвиждат три такива политики, а именно в областта на съседството, помощта за развитие и търговията. В европейската политика за съседство приблизително половината от наличното финансиране ще бъде насочено към въпроси, свързани с миграцията. В политиката за развитие предложението предвижда въвеждането на положителни и отрицателни стимули, като се поощряват държавите, които изпълняват своето международно задължение да приемат обратно собствените си граждани, и тези, които сътрудничат при управлението на потоците от незаконни мигранти от трети държави, както и държавите, предприемащи действия за приемане при адекватни условия на лица, бягащи от конфликти и преследване. Предвиждат се също така последици за онези, които не оказват сътрудничество в областта на политиките за обратно приемане и връщане. По отношение на търговската политика, там, където ЕС може да предоставя преференциално третиране на своите партньори, ЕК предлага сътрудничеството с политиките в областта на миграцията да бъде фактор при оценката на търговските преференции в рамките на „ОСП+“.

3.9.

В допълнение към това всички политики на ЕС, включително в областта на образованието, научните изследвания, изменението на климата, енергетиката, околната среда и селското стопанство, по принцип следва да бъдат част от пакет, да имат отношение към миграцията и да осигуряват максимален брой лостове за постигане на целите, които да бъдат използвани в дискусията.

3.10.

Въпреки че съществува ясна необходимост от координация и оптимизиране на политиките, тази стратегия поражда известна тревога. Програмата за миграцията изглежда се превръща във всеобхватна политика, която измества други политики при преследването на своите действия и цели. Това би могло да засегне останалите политики, всяка от които има легитимни цели и обхват. Политиката за съседство следва да способства за стабилност и просперитет в регионите, граничещи с ЕС, а несъразмерното съсредоточаване върху миграцията може да изтласка встрани други свързани области. Политиката за развитие също има обширни цели, в това число помощ за уязвими общности и изграждане на по-добри икономически и социални перспективи за десетки милиони хора. Търговската политика също съдържа значително измерение, свързано с развитието, тъй като създава повече възможности както за гражданите на ЕС, така и за гражданите на трети държави.

3.11.

Въпреки че признава важността на програмата за миграцията, ЕИСК счита, че и всяка друга политика е също толкова важна и заслужава да бъде изпълнявана. Целта на координацията е най-вече да се насърчат полезните взаимодействия, взаимното допълване и всеобхватността на различните области на политиката.

3.12.

Във връзка с това специфичната рамка на координацията на политиките предполага възможността за условен и принудителен подход — третите държави са задължени да сътрудничат на ЕС и на държавите членки при обратното приемане и връщането на собствените им граждани, при управлението на потоците от мигранти на собствената си територия и в трансграничен план, както и при приемането на лица, бягащи от конфликти и преследване. В противен случай би могъл да пострада достъпът им до финансиране и помощ от ЕС, както и до пазара на ЕС. Този вариант би могъл да се окаже проблемен и в крайна сметка неефективен. Сътрудничеството от страна на третите държави в рамките на програмата за миграцията се обуславя от вътрешни съображения и вътрешния капацитет. Следва да се прави разграничение между липса на сътрудничество поради отсъствие на политическа воля и липса на сътрудничество поради недостатъчен капацитет и ресурси. И в двата случая е необходимо да се намери решение, но с различни средства. За да се гарантира устойчивост и издръжливост, акцентът трябва да бъде поставен най-напред върху изграждането на капацитет. Много е важно също така да се прави разграничение между помощ за развитие и сътрудничество в областта на миграцията. Помощта не бива в никакъв случай да зависи от сътрудничеството.

3.13.

По отношение на справянето с „първопричините“ за миграцията предложението на Комисията се опира почти изцяло на икономиката. В него се подчертава също така ролята на частните инвеститори, търсещи нови възможности за инвестиции на бързо развиващите се пазари. Както се посочва в предложението, „вместо да се допуска незаконните мигранти да рискуват живота си, опитвайки се да достигнат до европейските пазари на труда, следва да се мобилизират европейски частни и публични средства за инвестиции в трети държави на произход“.

3.14.

Комисията предвижда също така амбициозен План за външни инвестиции с три стълба: „първият стълб ще даде възможност за използване на оскъдните публични ресурси по новаторски начин с цел мобилизиране на частни инвестиции чрез предлагането на допълнителни гаранции и преференциално финансиране. Вторият стълб ще се съсредоточи върху техническата помощ, като ще се помага на местните органи и дружества да разработят по-голям брой приемливи за финансиране проекти и да привлекат вниманието на международната инвеститорска общност към тези проекти. Третият стълб ще е насочен към цялостната бизнес среда посредством действия за насърчаване на доброто управление, борба с корупцията и премахване на пречките пред инвестициите и на изкривяванията на пазара“.

3.15.

Икономиката заема централно място в работата за справяне с първопричините за миграцията. Тя следва да бъде тясно свързана с политическите, институционалните, административните и социалните измерения на стабилността и просперитета. Поуките от десетилетия на работа по предоставяне на помощ и развитие показват, че институциите са от основно значение и ако липсват подходящата рамка и инфраструктура, предвидената динамика няма да се реализира. Частните инвеститори не биха инвестирали в държави на произход и транзитно преминаване, ако са нестабилни. Финансирането за инвестиции, развитие и други области на политиката би трябвало да остане отделно, но да има допълващи се цели.

3.16.

Много трети държави, особено онези, които се превръщат в държави на произход на бежанци и мигранти, имат фундаментални проблеми със стабилността и ефективността на държавното управление. Инфраструктурата и икономиката им са слаби, а административните им системи са недостатъчно развити. В тази връзка следва да се обмисли подновяване на усилията за решаване на конфликти и изграждане на държавност. Такъв е случаят не само в Сирия и Либия, но и в много други държави. Признаването на този факт би могло да спомогне за приоритизирането на мерките и действията и за насочването им към същинските причини за това хората да бягат от тези територии или да преминават транзитно през тях. Намесите с тясно определен обхват, като например обучение на гранични служители или прехвърляне на технологии, които те да използват, разбиване на мрежи на контрабандисти или предоставяне на стимули за връщане, ще имат положително, но ограничено въздействие. Миграцията е явление, свързано със слабостите и неуспехите на държавността от най-различно естество и степен.

3.17.

Включването на управлението в третия стълб на Плана за външни инвестиции под формата на „цялостна бизнес среда“ не е достатъчно, за да се обхване целият набор от проблеми, по които е необходимо да се работи. За да отстрани първопричините за миграцията в дългосрочен план, една държава има нужда от жизнеспособно и легитимно правителство, силни представителни институции, ефективни партии, масмедии и организации на гражданското общество. ЕС следва да обмисли възможността за обръщане на надлежно внимание и оказване на подходяща подкрепа за демократична помощ. Това е въпрос от значение не само в контекста на миграцията, но и в други области на политиката, като съседство и търговия.

3.18.

В предложението на Комисията ролята на гражданското общество не е призната и подкрепена в достатъчна степен. Ролята на организациите на гражданското общество е значителна във връзка с подобряване на безопасността и хуманността на процесите по презаселване, пътуване и прием на мигранти и бежанци. Приносът им е ценен, ако не и незаменим, като се започне от бежанските лагери и маршрутите на мигрантите, в това число по море, и се стигне до местата за прием в ЕС. В предложението следва да се преразгледа ролята на тяхната дейност и подкрепата за нея, като се започне от местните организации в държавите на произход и транзитно преминаване до онези, които участват в спасителните операции и управляват дейности по прием и интеграция. Освен това организациите на гражданското общество следва да участват в наблюдението и оценката на действията на всички компетентни органи, занимаващи се с управлението на миграцията. Тяхната работа и отзиви биха могли да приближат целия процес до стандартите за права на човека, признати и защитени в международните спогодби и в договорите на ЕС.

4.   Конкретни бележки

4.1.

При организирането на всички тези дейности и процедури ЕС и държавите членки следва пряко или косвено да зачитат правата на човека и да спазват принципа на забрана за връщане въз основа на Женевската конвенция.

4.2.

ЕИСК изразява силна загриженост относно споразумението между ЕС и Турция и въздействието му върху основните права на хората, засегнати от него. Изявлението на ЕС и Турция се оспорва от групи от гражданското общество и застъпници за правата на човека, тъй като в него Турция се третира като „сигурна държава“. ЕС трябва да бъде сигурен, когато предоставя статут на „сигурна държава“ на държави на произход и транзитно преминаване, за да не наруши принципа на забрана за връщане.

4.3.

Комисията представи стратегическата си визия за начина, по който външните действия на ЕС могат да стимулират устойчивостта и самостоятелността на принудително разселените лица на места, които са колкото се може по-близо до държавата на произход на бежанците (4). Въпреки че тази визия има определени предимства, следва да се отбележи, че ЕС, като отговорен и съобразителен международен участник, има и собствено морално и правно задължение да помага на онези, които търсят международна закрила.

4.4.

Оперативните действия за борба с незаконното превеждане на мигранти през границата се приветстват. Трафикантите искат огромни суми, за да помогнат на мигрантите, и ги излагат на сериозни опасности. Същевременно борбата с незаконното превеждане през границата няма да реши структурните проблеми на миграцията. Отново създаването на законни начини за миграция е от ключово значение и би намалило зависимостта на мигрантите от контрабандните мрежи.

4.5.

За изпълнението на пактовете е необходимо да се въведе координационен механизъм между равнището на ЕС и това на държавите членки. Ако някои държави членки имат исторически връзки с третите държави, те биха могли да бъдат мобилизирани за гарантиране на по-добро сътрудничество.

4.6.

ЕИСК приветства предстоящото предложение за структурирана система за презаселване, осигуряваща общ подход за безопасно и законно пристигане в Съюза на лицата, нуждаещи се от международна закрила, посредством презаселване, като пряко доказателство за ангажимента на ЕС да помогне на държавите, подложени на най-силен натиск (5). Планът за действие от Валета включва ангажимент на ЕС и държавите членки да стартират пилотни проекти, с които се събират предложенията за законна миграция. Предложението следва обаче да бъде много по-ясно и в него да се посочат конкретни проекти, които да бъдат изпълнени.

4.7.

ЕИСК приветства свързаната със синята карта (6) реформа, представена на 7 юни 2016 г., която има за цел да привлича висококвалифицирани мигранти към пазара на труда на ЕС.

4.8.

ЕИСК приветства факта, че пактовете са разработени така, че да бъдат насочени към повишаване на ефективността и устойчивостта на процеса на връщане и да предоставят подходяща финансова подкрепа на обратно приемащите държави, и по-специално на общностите, които ще реинтегрират върнатите лица. Предоставянето на стимули на органите и лицата е необходима мярка за гарантиране на ефективен процес.

4.9.

ЕИСК подкрепя увеличаването на процентите на връщането и обратното приемане с категорично предпочитание към доброволното връщане и акцент върху реинтеграцията. Това следва да бъде едно от основните стратегически решения от страна на ЕС и държавите членки при управлението на миграционния процес. Така се увеличава вероятността всички засегнати лица да сътрудничат и, което е по-важно, миграцията се превръща във възможен двигател на местно развитие.

4.10.

Усилията на ЕС и на държавите членки следва да бъдат координирани на глобално равнище. ЕИСК приема препоръката на Европейската комисия да бъде подкрепено създаването на подкрепяна от ООН схема за презаселване в световен мащаб, за да се даде възможност за бързото и ефективно презаселване в сигурни държави. ЕС разполага както с ресурсите, така и с опита да окаже въздействие, в това число чрез тласък към по-глобален и многостранен процес за управление на миграцията.

4.11.

Като цяло ЕИСК подкрепя посоката на конкретните партньорства с трети държави: сключване на пактове с Йордания и Ливан, продължаване на сътрудничеството между ЕС и Тунис на по-високо равнище; започване и договаряне на пактове с Нигер, Нигерия, Сенегал, Мали и Етиопия; и подпомагане на либийското правителство на националното съгласие. Във всички тези пактове и споразумения ЕС следва да гарантира, че се използват основно положителни стимули, че помощта е добре планирана и организирана, както и че се работи по въпроса за институционалния и административния капацитет на съответното правителство, насърчават се демокрацията и правата на човека и организациите на гражданското общество, по-специално местните и националните, са включени във всичките процеси.

4.12.

ЕИСК признава усилията от всички страни за постигане на добро функциониране и ефективност на рамката за партньорство, както е видно от публикувания от Европейската комисия първи доклад за напредъка (7). Стартирането на проекти, финансирани от доверителния фонд на ЕС за Африка в петте приоритетни държави, е знак, че сътрудничеството е възможно. ЕИСК насърчава институциите на ЕС да работят за бързото приемане на регламента относно Европейския фонд за устойчиво развитие, който е ключов инструмент за насърчаване на устойчиво развитие, приобщаващ растеж, икономическо и социално развитие и регионална интеграция извън Европа.

Брюксел, 22 февруари 2017 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS


(1)  ОВ C 71, 24.2.2016 г, стр., 82.

(2)  Европейска програма за миграцията, COM(2015) 240 final, стр. 15.

(3)  Само в италианските операции „Mare Nostrum“ в Средиземно море бяха спасени 140 000 души. От 2015 г. насам операциите на ЕС в Средиземноморието са допринесли за спасяването на повече от 400 000 души.

(4)  СОМ(2016) 234 final от 26 април 2016 г.

(5)  Вж. COM(2016) 197 final от 6 април 2016 г.

(6)  COM(2016) 378 final.

(7)  COM(2016) 700 final.


31.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 173/73


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската инвестиционна банка „Годишен обзор на растежа за 2017 г.“

[COM(2016) 725 final]

(2017/C 173/13)

Докладчик:

Etele BARÁTH

Консултация

Европейска комисия, 8.12.2016 г.

Правно основание

член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

 

 

Компетентната подкомисия

SC/046

Приемане от подкомитета

17.1.2017 г.

Приемане на пленарна сесия

22.2.2017 г.

Пленарна сесия №

523

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

181/5/36

Сътрудничество, ангажираност и гъвкавост

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) подкрепя приоритетите, очертани в Годишния обзор на растежа (ГОР) за 2017 г., изготвен от Европейската комисия, а именно първостепенното значение, което се отдава на насърчаването на създаването на работни места и растежа чрез трите стълба на ГОР: продължаване на структурните реформи, осигуряване на отговорни фискални политики и насърчаване на инвестициите. Този годишен обзор е подходяща изходна точка за започване на процеса на европейския семестър и последващото изготвяне на „специфичните за всяка държава препоръки“.

1.2.

Европейският семестър се разглежда като добър инструмент за по-нататъшен напредък в политиките и реформите, който води до възстановяване и заетост. В ГОР за 2017 г. са очертани най-неотложните икономически и социални приоритети, съпътствани от конкретни препоръки, но ЕИСК обръща много сериозно внимание на отрицателните аспекти на правилата на Пакта за стабилност и растеж и специфичните за всяка държава препоръки, прилагани на национално равнище за определяне на фискалната позиция на еврозоната.

1.3.

В ГОР са отбелязани много положителни промени и признаци за възстановяване в ЕС. Инвестициите започнаха да се увеличават, 8 милиона нови работни места бяха създадени от 2013 г. насам, целта за равнище на заетост от 75 % може да бъде постигната, налице са структурни подобрения във функционирането на трудовия пазар, а средното равнище на бюджетен дефицит беше леко намалено в някои държави членки.

1.4.

Комитетът споделя мнението, че гарантирането на обещаващо икономическо бъдеще за всички е основата за запазване на европейския начин на живот, но счита, че за целта са необходими допълнителни усилия. В ГОР открито се заявява, че възстановяването все още е нестабилно. Безработицата продължава да бъде висока, рискът от бедност дори се е повишил, БВП и ръстът на производителността на труда са твърде ниски, а инвестициите обезпокоително остават на равнищата отпреди кризата. Има сериозни дисбаланси и по-широки рискове в рамките на еврозоната и ЕС като цяло.

1.5.

ЕИСК счита също, че глобализацията, както и развитието в областта на демографията и технологиите, и по-специално цифровизацията, са важни катализатори на промени, които следва да са от полза за всички. Основните мерки трябва да включват инвестиции в лостовете за растеж: знанието, иновациите, образованието и информационните и комуникационни технологии.

1.6.

Комитетът споделя целите в областта на равенството, справедливостта и включването, и обръща внимание на значението на координираните политики и реформите.

1.7.

Същевременно ЕИСК отбелязва, че за постигането на общи цели и преодоляване на проблемите укрепването на интеграцията е от съществено значение. Гаранция за това е отговорното европейско управление, което се основава на сътрудничеството и се отличава едновременно с гъвкавост и дисциплина. Европейският семестър показва ясно, че установяването на партньорства на високо равнище между държавите членки е ефективен начин за излизане от кризата.

1.8.

ЕИСК приветства по принцип мисиите, посочени в обзора на растежа за 2017 г., както и разпределението на задачите между Комисията и държавите членки. Повтаря отново предложението си, вече отправено в анализа му, посветен на обзора на растежа за 2016 г., за допълване на европейския семестър. Освен увеличаване на инвестициите и консолидиране на структурните реформи и макроикономическия баланс, основните цели включват и напредъка, който трябва да бъде постигнат по отношение на показателите „отвъд БВП“ (целеви стойности в социалната и екологичната сфера и устойчивостта).

1.9.

Според ЕИСК само една всеобхватна система от показатели като настоящата, чрез която биха могли да се отчитат социалните и екологичните последици, може да покаже реалния икономически растеж въз основа на резултатите (БВР, брутен вътрешен резултат).

1.10.

ЕИСК счита, че е необходим ясен и разбираем преглед на политическите и стратегическите насоки за близкото бъдеще и в по-дългосрочен план. Важно е приоритетите на Комисията „Юнкер“, както и целите до 2030 г., основани на стратегията „Европа 2020“, които включват и целите в областта на устойчивото развитие, съвместно да определят процесите на развитие.

1.11.

Според последните прогнози на Европейската комисия (1) не се очакват съществени промени в икономическото развитие на държавите — членки на ЕС, в периода 2016—2018 г. в сравнение с 2015 г., а основният източник на растеж няма да бъдат толкова инвестициите, колкото потреблението. Тази перспектива, свързана с нисък растеж и инвестиции, е неблагоприятна, още повече като се има предвид, че що се отнася до насърчаването на инвестициите, засилването на вътрешното търсене продължава да бъде също толкова важно както преди.

1.12.

Като се имат предвид и границите на компетенциите на ЕС, следва да се засили координацията на всички инструменти на социалната политика. Добре проектираната система от референтни стойности, която ще бъде предложена от бъдещия европейски стълб на социалните права, би могла да стимулира процеса на реформи и да осигури по-добра координация на социалните политики в рамките на европейския семестър.

1.13.

Анализът на степента на съответствие между традиционната политика на сближаване, която понастоящем е обект на средносрочен преглед, и нейното финансиране (ЕСИФ), от една страна, и новите инвестиционни инструменти (ЕФСИ), от друга страна, трябва да бъде една от основните задачи на годишния обзор на растежа. Като се има предвид, че става въпрос за един от най-динамичните инструменти на сътрудничеството между Съюза и държавите членки, е важно да се гарантира по-добра координация и при неговото прилагане. Трябва да се координира процесът на осъществяване на подобренията.

1.14.

Пактът за стабилност и растеж е един от основните стълбове на функционирането на европейския семестър. Едно устойчиво икономическо, социално и екологично развитие в дългосрочен план трябва да се основава на подходящи и координирани фискални политики на равнище ЕС и на прозрачното и предвидимо функциониране на финансовите системи.

1.15.

ЕИСК обръща внимание на факта, че структурните промени, необходими за постигане на устойчиво развитие, изискват значителни средства, които ще бъдат осигурени само ако бюджетните средства се използват по-ефективно и ако инвестициите бъдат чувствително увеличени.

1.16.

Въпреки че този нов европейски фонд — ЕФСИ — дава възможност за съществено увеличаване на ресурсите в производствените сектори и физическите инфраструктури, фактът, че равнищата на публичните и социалните инвестиции са далеч по-ниски от необходимото, продължава да бъде сериозен проблем. Във връзка с това следва да се гарантира достатъчна гъвкавост на бюджета.

1.17.

ЕИСК настоятелно препоръчва да се даде приоритет на инвестициите в системите за образование, обучение, здравеопазване и други социални схеми, по-специално в регионите, чието развитие е под средното ниво.

1.18.

Европейското управление трябва да се характеризира едновременно със споделена ангажираност и разумна гъвкавост. От една страна, ЕИСК счита, че средноср