21.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 88/1

—

като взе предвид Съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета „Междинен преглед/междинно преразглеждане на многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. — Бюджет на ЕС, ориентиран към резултатите“ (COM(2016) 603 final) (1) и съпътстващите го документи;

—

като взе предвид своето становище относно „Средносрочен преглед на многогодишната финансова рамка (МФР)“ (2);

1.

взема под внимание подробното предложение за средносрочен преглед на МФР, което Европейската комисия представи на 14 септември 2016 г.;

2.

подкрепя обвързването на преговорите по средносрочния преглед с бюджетната процедура за бюджета на ЕС за 2017 г.; този график ще позволи навременно приемане на средносочния преглед и ще даде възможност да се обсъди следващата МФР за периода след 2020 г.;

3.

изразява съжаление по повод проявената от Европейската комисия липса на амбиция, изразяваща се в това, че тя представи само преглед на МФР, който вече е достигнал границите на своите възможности, вместо цялостно преразглеждане, което би позволило на Европейския съюз да отговори на текущите предизвикателства, пред които е изправен, и да гарантира, че бюджетът на ЕС ще бъде насочен към области, водещи към устойчив растеж и създаване на работни места, с голяма европейска добавена стойност; очаква в следващата МФР да бъде направена съществена стъпка напред към модернизирането на нейния бюджет, която ще ѝ даде възможност да отговори на бъдещите предизвикателства и да се заеме с възникналите нови приоритети;

4.

отбелязва, че средносрочният преглед отразява подхода на Европейската комисия „Бюджет на ЕС, ориентиран към резултатите“, но е обезпокоен от факта, че степента на усвояване на средствата по програмите на ЕС изглежда е била основният критерий за предложените промени на бюджетните кредити; и отново отправя своето предложение към европейските институции да играят активна роля в процеса на оценяване на ефикасността и ефективността на всички програми на ЕС;

5.

категорично отхвърля създаденото в съобщението за МФР впечатление, че програмите със съвместно управление не работят, и подчертава факта, че въпреки забавянето при приемането на новите регламенти за ЕСИФ и изключително сложните процедури за планиране, са започнати над 200 000 проекта, а 46 милиарда евро от средствата за ЕСИ фондовете вече са заделени за съфинансиране на проекти на стойност 68 милиарда евро;

6.

във връзка с това предупреждава, че евентуално спиране на европейските структурни и инвестиционни фондове за Испания и Португалия, както и за всяка друга държава членка, се отразява отрицателно върху изпълнението на програмите. Напомня, че а) КР се противопоставя на обвързаността с макроикономически условия, тъй като тя санкционира градовете и регионите; б) това би било в разрез с вече неколкократно приложената отмяна на санкции съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1173/2011 за ефективното прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната и в) това е в нарушение на принципа на пропорционалност, заложен в член 5 от ДЕС и протокол № 2 към него. Поради това настоява в случай, че бъде наложено евентуално спиране, то да бъде нулево, отчитайки икономическите и социалните условия, безработицата и въздействието на такова спиране върху икономиките, както е предвидено в член 23 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. (Регламента за общоприложимите разпоредби);

7.

е истински обезпокоен от тенденцията за „централизиране“ на бюджета на ЕС, която определено би била в разрез с намирането на основани на индивидуален подход решения на местните и регионалните предизвикателства; намаляването на съвместното управление на програмите би се отразило отрицателно на задълженията съгласно Договора за ЕС за икономическо, социално и териториално сближаване и на принципите на субсидиарност, партньорство и многостепенно управление;

8.

изразява съжаление, че корекциите на финансовите пакети за политиката на сближаване са включени в средносрочния преглед на МФР и макар да са задължителни съгласно член 7 от Регламента за МФР, тези корекции не бива да бъдат предмет на по-нататъшно договаряне;

9.

приветства по принцип предложението за удължаване на срока и укрепване на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), което ще бъде предмет на отделно становище на КР; очаква още подобрения по отношение на допълващия характер, географското и секторното покритие, а също и прозрачността; отново отправя искането за подходяща оценка на резултатите на ЕФСИ, по-специално на неговите синергии с европейските структурни и инвестиционни фондове и техния принос за териториалното сближаване до настоящия момент, и очаква по-тясно сътрудничество с Европейския парламент по отношение на контрола върху използването на ЕФСИ, с надеждата, че регионите ще бъдат включени в по-голяма степен в управлението, така че да се гарантира ефективна интеграция с политиката на сближаване;

10.

приветства увеличаването на финансовите кредити за програмите „Хоризонт 2020“ и „Механизъм за свързване на Европа“ (МСЕ), но подчертава, че тези увеличения не компенсират първоначалните съкращения на бюджета на „Хоризонт 2020“ и МСЕ при създаването на ЕФСИ;

11.

отбелязва предложението на Европейската комисия за преглед на финансовия регламент и нейното намерение да опрости правилата, за да се насочи към решаването на проблеми, свързани с административната сложност и грешки в политиката на сближаване, по-специално с оглед на изпълнението на програми със съвместно управление и засилените синергии между безвъзмездните средства и финансовите инструменти; ще разгледа подробно прегледа в отделно становище;

12.

приветства увеличението на бюджетните кредити за инициативата за младежка заетост (YEI) и за програмата „Еразъм +“, но изразява съжаление поради липсата на инициативи за борба с дълготрайната безработица;

13.

отбелязва предложените от Европейската комисия мерки за гъвкавост, по-специално създаването на резерв на Европейския съюз за кризи с цел повторно използване на отменените бюджетни кредити, премахването на годишните тавани за Общия марж за плащанията и целенасоченото използване на техническата корекция на финансовите пакети за политиката на сближаване; признава, че това са добри стъпки за решаването на настоящите кризи с по-гъвкав бюджет на ЕС;

14.

изразява съжаление, че в средносрочния преглед Европейската комисия не предлага допълнителни мерки за справяне с различните кризи в ЕС, свързани с общата селскостопанска политика, в това число концентрацията на производството, засилената световна конкуренция, намаляването на работната сила и все по-големия упадък на селските райони, с които ще се сблъскат европейските селскостопански производители, потребителите и местните и регионалните власти до края на настоящия програмен период;

15.

в светлината на амбициозното световно споразумение за климата, постигнато в Париж през 2015 г., припомня целта за отделяне на 20 % от разходите на ЕС за свързани с климата проекти и политики, но подчертава, че този дял представлява минимумът и вероятно са необходими допълнителни усилия, за да се гарантира, че той може да бъде запазен до 2020 г.;

16.

приветства подробна средносрочна прогноза за разходите, която обръща внимание на тревогите, свързани със забавянето на плащания в настоящата МФР; въпреки това е загрижен за бъдещите плащания, предвид постоянните закъснения при изпълнението на програмите със съвместно управление; подчертава отговорността на държавите членки и на Съвета за осигуряването на достатъчно бюджетни кредити за плащания в годишните бюджети, така че ЕС да разполага със средства за справяне с текущите предизвикателства;

17.

е обезпокоен от факта, че въпреки увеличаването на средствата по позиции 3 и 4 за справяне с бежанската и мигрантската криза, създаването на резерв на Европейския съюз за кризи и „марж за гъвкавост“, средствата в настоящата МРФ са недостатъчни за справяне с нарастващите искания към бюджета на ЕС във връзка с приемането, разпределението и интеграцията на бежанците и мигрантите или защитата им в техните региони на произход; припомня в този контекст, че местните и регионалните власти имат ключови отговорности при приема и интегрирането на мигранти и следователно прекият достъп на тези власти до подходящи възможности за финансиране от ЕС би им помогнал неимоверно, за да се справят с тези предизвикателства; подчертава, че по-голямата гъвкавост не е решение на проблема с недостига на финансови средства;

18.

отбелязва предложението за създаване на Европейски фонд за устойчиво развитие и ще разгледа този въпрос по-подробно в отделно становище;

19.

отбелязва, че евентуалното излизане на Обединеното кралство от Европейския съюз би могло да се отрази на настоящата многогодишна финансова рамка; изразява безпокойство от последствията от настоящото изпълнение на много от програмите на ЕС и предлага КР да се включи на ранен етап в по-нататъшните обсъждания относно прегледа на настоящата МФР;

20.

приветства главата „Към следващата многогодишна финансова рамка“ като първоначален принос за един по-широк дебат относно бъдещето на бюджета на ЕС; призовава институциите на ЕС да започнат на ранен етап диалог с европейските градове и региони за обхвата, структурата и инструментите на следващата МФР и ще подготви своевременно своите предложения по въпроса;

21.

възлага на председателя да изпрати настоящата резолюция на Европейската комисия, Европейския парламент, Съвета и на председателя на Европейския съвет.

21.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 88/4

—

като взе предвид основните документи на европейския семестър за 2016 г., и по-точно годишния обзор на растежа, докладите по държави, националните програми за реформи и специфичните за всяка държава препоръки;

—

като взе предвид проектодоклада на Европейския парламент относно европейския семестър за координация на икономическите политики: изпълнение на приоритетите за 2016 г. (2016/2101(INI));

1.

припомня, че публичните и частните инвестиции в ЕС отбелязаха спад от около 15 % спрямо 2007 г., който в някои държави членки достигна дори 50 %, в резултат на икономическата криза и на мерките за фискална консолидация; подчертава, че няколко поредни години на подобни недостатъчни инвестиции („недостиг на инвестиции“) представляват сериозна пречка за конкурентоспособността и сближаването в Европа, а оттам и за способността ѝ да осигурява устойчив растеж и да създава работни места;

2.

подчертава, че 40 % от специфичните за всяка държава препоръки за 2016 г. са посветени на пречките пред инвестициите, за чието премахване могат да съдействат местните и регионалните власти (1), включително: ниско качество на работата на публичната администрация и липса на координация; разминаване между функциите на местните и регионалните органи на управление и финансовите ресурси, с които разполагат за изпълнението им; тежка регулаторна среда за частни инвестиции; корупция; липса на квалифицирана работна ръка и на подходяща транспортна инфраструктура; заявява, че тези въпроси ще бъдат разгледани и в подготвяното становище на КР относно „Преодоляване на недостига на инвестиции: как да се справим с предизвикателствата“;

3.

припомня декларацията „Да инвестираме и създаваме връзки“ (2), приета на 9 юли 2016 г. в Братислава на 7-ата Европейска среща на високо равнище на регионите и градовете, която беше насочена към значението на премахването на пречките, възпрепятстващи огромния неизползван инвестиционен потенциал на градовете, регионите и селските райони в Европа и ролята на местните и регионалните власти в предоставянето на новаторски услуги и инфраструктура за насърчаване на инвестициите и подобряване на качеството на живот на гражданите на ЕС;

4.

изразява загриженост, че около 60 % от респондентите в неотдавнашно проучване на КР сред местните и регионалните власти в ЕС (3) считат, че през последните дванадесет месеца има тенденция на спад или застой в публичните и частните инвестиции, и ако това бъде потвърдено, ще означава, че се запазва тенденцията за недостатъчни инвестиции, започнала с икономическата криза;

5.

подчертава, че съгласно същото проучване на КР финансирането на публични инвестиции продължава да бъде предизвикателство за близо две трети от местните и регионалните власти, отчасти поради недостатъчния им капацитет за правилно проектиране на публичните инвестиции, за използване на финансови инструменти, за представяне на проекти пред ЕИБ и за участие в публично-частни партньорства;

6.

приветства първите положителни резултати на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), свързани предимно с неговия компонент за МСП; същевременно призовава за подобряване на допълняемостта на компонента за инфраструктура и иновации на ЕФСИ, както и на географския баланс на ЕФСИ, включително чрез насърчаване на разработването на регионални инвестиционни стратегии и използването на платформи за инвестиции, за да се гарантира, че всички региони, особено по-слаборазвитите, могат да извлекат ползи от него;

7.

приветства по принцип предложението за удължаване на срока и укрепване на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), което ще бъде предмет на отделно становище на КР; очаква още подобрения по отношение на допълващия характер, географското и секторното покритие, а също и прозрачността; отново отправя искането за подходяща оценка на резултатите на ЕФСИ, по-специално на неговите синергии с европейските структурни и инвестиционни фондове и техния принос за териториалното сближаване до настоящия момент, и очаква по-тясно сътрудничество с Европейския парламент по отношение на контрола върху използването на ЕФСИ;

8.

подчертава, че три четвърти от респондентите в проучването на КР относно пречките пред инвестициите не са били запознати с възможността, предоставена от ЕФСИ и неговите инвестиционни платформи, която следва да се популяризира повече сред тях и сред други съответни заинтересовани страни;

9.

отбелязва, че по-малките региони и общини, както и регионите, засегнати от тежки и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, като например най-северните региони с много ниска гъстота на населението и островните и планинските региони, често не могат да се възползват от ЕФСИ поради високите прагове за минималната стойност на подпомаганата инвестиция и очаква прагът да бъде намален, когато ЕФСИ бъде преразгледан;

10.

подчертава, че техническият капацитет на потенциалните организатори на проекти на местно и регионално равнище следва да бъде подобрен с помощта на Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси, по-специално във връзка с подготовката и създаването на инвестиционни платформи;

11.

подчертава, че регионалните инвестиционни стратегии следва да се опират на идеята, че икономическите и технологични промени водят до бърза трансформация на нашите общества и територии; в този контекст подчертава необходимостта от насърчаване на инвестициите в нисковъглеродна и кръгова икономика и от подкрепа за икономиката на споделянето и съвместната употреба, като по този начин се намаляват разходите за разработване на иновативни дейности, насърчава се предоставянето на публични и частни услуги на гражданите и се повишава ефективността на публичния сектор;

12.

изтъква значението на стимулирането на местните и регионалните власти да използват стратегии за интелигентна специализация и европейски партньорства за съвместни приоритети за стратегическо развитие;

13.

подчертава, че политиката на сближаване остава основният инструмент на ЕС за инвестиции, по-специално за по-слаборазвитите му страни и региони, и би желал тя да бъде допълвана в по-голяма степен от ЕФСИ;

14.

припомня становището си относно „Средносрочния преглед на многогодишната финансова рамка (МФР)“, в което се посочва, че липсата на бюджетни кредити за плащания в МФР за периода 2014—2020 г. създава опасност Комисията да не бъде в състояние да изпълни задълженията си, като по този начин се предизвика забавяне на плащанията с отрицателно въздействие върху изпълнението на оперативните програми по европейските структурни и инвестиционни фондове;

15.

смята, че в контекста на преразглеждането на финансирането на структурните фондове може да се разреши на националните правителства да заделят част от европейското финансиране за проекти в зони с хидрогеоложка нестабилност, както и да ги предоставят за намеса в случай на големи природни бедствия;

16.

подчертава, че повече от половината от специфичните за всяка държава препоръки за 2016 г., отправени към 26 държави, са свързани с територията, т.е. свързани с предизвикателства, които засягат някои региони или градове повече отколкото други, и/или тяхното изпълнение зависи от поднационалните равнища на управление;

17.

следва да се припомни, че в становището си относно „Действията на ЕС в отговор на демографското предизвикателство“ КР изтъкна връзката, която трябва да съществува между демографските промени и европейския семестър, като подчерта необходимостта от териториално измерение. Местните и регионалните власти следва да са основните действащи лица в предприетите в рамките на европейския семестър мерки за справяне с демографските предизвикателства, както и да бъдат вземани предвид в препоръките, отправени към държавите членки за справяне с тези предизвикателства;

18.

подчертава, че КР последователно се противопоставя на идеята за обвързаност с макроикономически условия при изпълнението на политиката на сближаване, посочена в член 23 на Регламента за общоприложимите разпоредби, тъй като това би санкционирало градове и региони заради неспазването от страна на държавите на задълженията им съгласно Пакта за стабилност и растеж; във връзка с това изразява опасение, че спирането на финансирането по европейските структурни и инвестиционни фондове за Испания и Португалия ще окаже отрицателни последици върху изпълнението на оперативните програми, по които вече има значително изоставане. Би било противоречие да се отменят санкции по процедурата за прекомерен бюджетен дефицит (Регламент № 1173/2011 за ефективното прилагане на бюджетното наблюдение), но да се предвиждат санкции съгласно член 23 от РОР. В същото време подчертава необходимостта от по-разумно икономическо управление на национално равнище, което е необходима предпоставка за ефективното използване на европейските структурни и инвестиционни фондове;

19.

отново призовава направените от местните и регионалните власти инвестиции в рамките на структурните фондове и Кохезионния фонд да бъдат изключени от изчисляването на бюджетния дефицит и дълга на държавите — членки на ЕС;

20.

подчертава, че почти 40 % от специфичните за всяка държава препоръки, засягащи 20 страни членки, са били посветени на въпроси за административния капацитет, особено на поднационално равнище, свързан със структурните реформи и премахването на пречките пред инвестициите; признава, че административен капацитет би трябвало да се освобождава предимно чрез създаване на ефективни административни структури; припомня предложението си във връзка с предложената Програма за подкрепа на структурните реформи за единен стратегически документ, в който се определят приоритети и критерии за координиране на всички мерки за изграждане на капацитет, финансирани от ЕС;

21.

подчертава, че Комисията следва да обмисли дали да не предложи еврозоната да разполага с фискален капацитет за прилагане на антициклични политики и за ускоряване на възстановяването, и обявява, че през идните месеци ще приеме становище по този въпрос;

22.

признава значението на преодоляването на социалните предизвикателства и предизвикателствата на пазара на труда и подкрепя факта, че Комисията е включила социалните показатели в процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД);

23.

отбелязва слабото ниво на изпълнение на специфичните за всяка държава препоръки и че всички равнища на управление следва да полагат по-големи усилия за повишаването на това ниво; отбелязва, че за някои предизвикателства са нужни дългосрочни усилия, както е видно от факта, че близо три четвърти от свързаните с територии препоръки за 2016 г. вече са били отправени през 2015 г., а две трети от публикуваните миналата година препоръки вече са били направени през 2014 г.;

24.

подчертава, че, както беше потвърдено тази година в националните програми за реформа и в специфичните за всяка държава препоръки, участието на местните и регионалните власти в семестъра се ограничава главно до етапа на изпълнение на политиките, докато те би трябвало да бъдат партньори и при проектирането на политиките; подчертава, че участието им на ранен етап би повишило значително нивото на изпълнение на препоръките, би спомогнало за преодоляване на все по-големите регионални различия, би способствало за усещането за съпричастност по места и би повишило доверието в рамките на държавите членки и помежду им;

25.

възнамерява да предложи кодекс за поведение за участието на местните и регионалните власти в европейския семестър при зачитане на националните различия, като се внимава да се избягва ненужната административна тежест и по този начин се допринася за подхода на по-добро управление. Предполага се, че кодексът ще отразява многообразието и конституционните устройства на държавите членки;

26.

призовава в годишния обзор на растежа за 2017 г. да се обърне специално внимание на демографските предизвикателства, които пораждат необходимостта от икономически и финансови политики, насочени към правилна и балансирана интеграция на мигрантите на територията на Общността;

27.

подчертава, че европейският семестър трябва да се отнася до дългосрочна многостепенна рамка за политики, каквато понастоящем е стратегията „Европа 2020“; приветства обявеното от Европейската комисия предстоящо картографиране на политиките за устойчиво развитие на ЕС и подчертава необходимостта бъдещата стратегия за растежа на ЕС да бъде съобразена с актуализирана териториална визия;

28.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейската комисия, Европейския парламент, Съвета, председателя на Европейския съвет и словашкото председателство на Съвета на ЕС.

21.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 88/7

—

като взе предвид предложението на Европейската комисия за Решение на Европейския парламент и на Съвета относно Европейска година на културното наследство (1);

1.

приветства решението на Европейската комисия да определи 2018 г. за „Европейска година на културното наследство“ и изразява съгласие със заявените общи и конкретни цели на тази инициатива;

2.

счита, че Европейската година, посветена на културното наследство, е ценна възможност да се повиши осведомеността на най-близкото до гражданите равнище относно необходимостта от защита на културното наследство, да се запознае по-широката общественост с този въпрос и да се осигури принос към осъществяването на общите цели в общоевропейски контекст (2); освен това Европейската година следва да насърчи обмена на най-добри практики в разработването на ефективни системи за управление, като спомогне за смекчаването на рисковете, свързани с градското развитие и преобразуването на ландшафта, и в борбата срещу незаконните разкопки и нелегалния трафик на културни ценности;

3.

призовава за всеобхватен и далновиден подход към определянето на 2018 г. за Европейска година на културното наследство, която се възприема и като възможност да се утвърди нашето мото „Единство в многообразието“. КР отново заявява намерението си да подкрепи Европейската година на културното наследство през 2018 г. За тази цел Комитетът изразява готовност да допринесе за работата на европейската ръководна група, която Европейската комисия предлага да бъде създадена за Европейската година през 2018 г.;

4.

отчита факта, че честването и отдаването на почит на културното наследство спомага за изграждането на разбирателство сред европейците, вдъхновява творчеството и насърчава активното гражданство. С оглед на това популяризирането на културата и културното наследство е важно за укрепването на идентичността и демократичните ценности в Европа и допринася за социалното и икономическото сближаване. В този смисъл е необходимо защитените природни зони да се разглеждат като част от културното наследство;

5.

приветства отдаваното на културата признание като инструмент за местно и регионално развитие и като ценност на новаторските модели за многостепенно управление и стопанисване на културното наследство; подчертава, обаче, че назначаването на координатори на равнището на държавите членки трябва да отразява напълно управленските структури на всяка държава членка, включително федералните структури и/или регионите/градовете със законодателни правомощия;

6.

отново изтъква значението на ландшафтите като основен компонент на природното и културното наследство, тъй като имат дълбоко въздействие върху културната идентичност на гражданите на Европа; поради това счита, че в съответствие с Европейската конвенция за ландшафта и Европейската програма за култура общите цели на Европейската година на културното наследство през 2018 г. могат да бъдат обогатени с включването на силен компонент на териториалното развитие, под формата на регионални и местни културни стратегии, включващи насърчаването на устойчивия културен туризъм;

7.

очаква, че Европейската година на културното наследство през 2018 г. ще даде импулс за увеличаване на финансирането, предоставяно в рамките на програмата COSME за малки и средни предприятия, свързани с културния туризъм;

8.

очаква, че туризмът, особено туризмът, свързан с културата и наследството, ще играе важна роля през 2018 г., предвид факта, че това е един от най-бързо разрастващите се икономически сектори в Европа, който стимулира растежа и развитието в световен мащаб, създава милиони работни места, насърчава износа и инвестициите и променя живота на хората;

9.

подчертава значението на културата като съществен фактор за привличане на туристи и изтъква необходимостта от популяризиране на културното и природното наследство на Европа в нашите региони, градове и селски райони, които са израз на нашето многообразие, и от осигуряване на по-добър достъп до онези области, които са трудно достъпни като селски, планински или островни региони;

10.

припомня целта на новата Програма на ЕС за градовете за подобряване на качеството на живот в градовете и разработване на ново „градско“ управление, и подчертава, че партньорства би следвало да се установят и по други теми, които изискват интегриран политически подход, като например отчитането на значението на културното и туристическото измерение в развитието на градовете, новите приобщаващи форми на участие, на иновации и на „интелигентни градове“ (3);

11.

изтъква близките връзки между културното наследство и развитието на селските райони и призовава селските райони да отделят повече внимание на културното наследство в своите стратегии за развитие, тъй като то допринася за съхраняване и създаване на работни места, подкрепа на земеделските предприятия, опазване на културните ландшафти, подкрепа за изкуствата и занаятите в селските райони;

12.

отново изтъква, че е възможно чрез използването на Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) да се осигури предимство за осъществяване на проекти за многостепенно управление, тъй като се предоставя възможност за привличане на всички съответни действащи лица за участие в управлението на дадена трансгранична територия или еврорегион (4), както и за стимулиране на сътрудничеството в областта на културата, в това число материалното и нематериално културно наследство, с евентуални положителни ефекти за други сектори като туризма и промишлеността;

13.

отново заявява подкрепата си за инициативите „Европейски столици на културата“ и „Знак за европейско наследство“, както и за Европейски дни на културното наследство и награда на ЕС за културно наследство, и подчертава необходимостта от тясно взаимодействие с дейностите, предприети в рамките на Европейската година през 2018 г.;

14.

отбелязва, че макар и съфинансирането на европейско равнище на дейностите в подкрепа на европейските години да е в рамките на съществуващите възможности за определяне на приоритети на годишна или многогодишна основа и да е свързано със съществуващите програми, изборът на акцент на политиката за всяка година до голяма степен определя размера на отпуснатия бюджетен пакет. Това води до значителни вариации във финансирането между различните години, което може да изложи на риск постигането на целите на Европейската година;

15.

отново изтъква, че в един глобализиран свят културата може да предопредели привлекателността на дадено място и неговата конкурентоспособност за бизнеса, инвеститорите и креативните и предприемчиви личности;

16.

счита, че Европейската година на културното наследство през 2018 г. е важен крайъгълен камък в усилията за насърчаване на стратегия на ЕС за международни културни отношения (5);

17.

приветства акцента върху Близкия изток при отчитането на ролята на културното наследство в областта на външните отношения, тъй като този регион е тежко засегнат от умишлени действия за унищожаване на културните богатства в някои зони на конфликт. Споделя мнението, че трябва да се търси сътрудничество в сферата на културата и със страните, обхванати от европейската политика за съседство и от Източното партньорство;

18.

подчертава, че е жизненоважно младите хора да признават, разбират и оценяват своето наследство и да го чувстват като част от своята идентичност. Във връзка с това призовава за по-деен подход към популяризирането на европейското културно наследство и неговото многообразие сред младите хора и децата; затова препоръчва включването в учебните програми на образователни елементи за европейското изкуство, музика, театър и кино, така че да се подобрят познанията за материалното и нематериалното културно наследство на континента;

19.

отново подчертава значението на придобиването на културни и творчески умения от ранна възраст, както в рамките на образователната система, така и в свободното време, така че младите хора да могат се възползват изцяло от новите форми на достъп до културата (6);

20.

счита, че достъпността е от първостепенно значение за успеха на Европейската година на културното наследство през 2018 г.; подобряването на достъпността е ключова отправна точка и за повишаване на участието (7);

21.

потвърждава желанието си да участва в разработването на всеобхватна комуникационна стратегия, както и в организирането на съответните конференции, прояви и инициативи, както и готовността си да улеснява взаимодействието с гражданите и заинтересованите страни;

22.

би искал ЕС да провежда по-активна медийна, аудио-визуална политика и политика в областта на ИТ, която да има за цел популяризиране на културното и езиковото наследство на Европа;

23.

счита, че необходимо да се създаде и Европейска мрежа на градовете, включени в списъка на световното наследство, тъй като те са общо наследство на всички европейски граждани, и да се предприемат специални мерки за опазването им и за разпространяване на информация за тяхното съществуване;

24.

възлага на председателя да изпрати настоящата резолюция на Европейската комисия, Европейския парламент, Съвета, председателя на Европейския съвет и словашкото председателство.

21.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 88/12

1.

Подчертава, че европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) са един от малкото инструменти на ЕС, които имат пряко, конкретно и осезаемо въздействие върху качеството на живот на гражданите посредством стотиците хиляди проекти, осъществявани в цяла Европа, и по този начин могат да окажат положително въздействие върху цялостната им нагласа по отношение на ЕС в момент, когато популярността му намалява. Поради това този инструмент следва да бъде запазен и развиван в съответствие с неговите основни цели и принципи. Напротив, ЕСИФ, и по-специално политиката на сближаване, би трябвало да бъдат предмет на процес на анализиране и усъвършенстване, който да повиши тяхната ефективност и добавена стойност, както за постигането на целите на ЕС и на стратегията „Европа 2020“, така и в други области от значение за живота на гражданите, което би подобрило представата им за ЕС. Един от подходящите и важни начини за постигането на тази цел е да се пристъпи към опростяване на цялата система на усвояване на ЕСИФ и към повишаване на нейната гъвкавост.

2.

Предупреждава, че процесът на усвояване на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) се усложнява не само с всеки програмен период, но на практика всяка година. По тази причина горещо приветства инициативата на настоящия комисар по въпросите на регионалната политика, която подкрепи усилията на Европейската комисия да подходи сериозно към опростяването на тези фондове не само като създаде група на високо равнище, а и като покани други партньори да се включат в дебата. Освен това КР отбелязва, че процесът на преразглеждане с цел опростяване би трябвало да се отнася не само до ЕСИФ, но и до всички финансови програми и политики на ЕС.

3.

Приветства тясното сътрудничество с нидерландското и словашкото председателство на Съвета за съвместно обсъждане на практическите стъпки за опростяване на усвояването на ЕСИФ и предлага тези усилия да продължат и при следващите председателства на Съвета, също и с оглед на дискусиите за бъдещето на политиката на сближаване.

4.

Изтъква, че в рамките на този процес на опростяване вниманието трябва да се насочи към реализиране на същинската цел и духа на политиката на сближаване като такава, а именно — регионалната политика. Отбелязва, че в настоящата си форма политиката на сближаване постепенно се отдалечава от регионалната политика и все повече се занимава с проблеми на национално равнище. Това личи по-специално от факта, че отделните „споразумения за партньорство“ (СП) се основават на „националните програми за реформи“. Освен това политиката на сближаване е възпрепятствана от обвързаността с многобройни условия на национално равнище, чието спазване изцяло се изплъзва от влиянието на местните и регионалните власти и на други бенефициери. Политиката на сближаване става все по-сложна и комплексна, най-вече поради липсата на доверие между различните политически и административни равнища. Тази сложност на свой ред води до увеличаване на различията в развитието на регионите.

5.

Изтъква, че КР представлява местните и регионалните власти, които могат да се включват на различни етапи от веригата в областта на управлението на процеса на усвояване на ЕСИФ, в качеството си на крайни бенефициери, управляващи органи или заинтересовани страни. Предвид ролята, която играят местните и регионалните власти, техните знания и наблюдения би трябвало да бъдат приоритетно взети предвид в процеса на опростяване.

6.

Подчертава, че един наистина ефективен процес на опростяване изисква активното участие не само на всички генерални дирекции на Европейската комисия, които се занимават с програмирането и мониторинга на ЕСИФ, сред които са ГД „Регионална и селищна политика“, ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“, ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, ГД „Морско дело и рибарство“ и ГД „Конкуренция“, но и на други европейски институции и органи (например одитните органи). Системата трябва да бъде опростена както заради бенефициерите, така и заради административните органи.

7.

Препоръчва процесът на опростяване да бъде насочен по-конкретно към намаляване на административната тежест, която представлява бреме за изпълнителите, а също и към намаляване на сложността на одита, отчитането и удостоверяването на разходите. Регулаторната рамка би трябвало да се адаптира по пропорционален начин в зависимост от обхвата на проекта и ефективността на системата на прилагане.

8.

Препоръчва процесът на опростяване да бъде предмет на системен подход и по тази причина смята, че би било уместно с оглед на това да се дефинират метод и показатели за изпълнение и успех. В такъв случай е целесъобразно да се прави разлика между два вида резултати: от една страна тези, които дават възможност за незабавно прилагане на предложените знания и решения, и от друга — тези, които ще бъдат използвани в следващия програмен период. Като се има предвид текущото изпълнение на оперативните програми и в интерес на правната сигурност, не е реалистично да се правят сериозни законодателни промени за настоящия програмен период. Все пак следва да се обмислят незабавни действия чрез промени в практиките на усвояване и неправните изисквания, по-добро сътрудничество и по-ефективни насоки, както и незначителни промени в законодателната рамка на политиката на сближаване и свързаното законодателство. Освен това би било целесъобразно този процес на опростяване да се структурира в зависимост от темите (транспорт, околна среда и др.), фондовете и тяхното разпределение (ЕФРР, ЕСФ и др.), равнището (национално, регионално, градско, местно, европейско и др.) и участващите заинтересовани страни (публични, частни, НПО и др.). В рамките на този процес следва да се подчертаят връзките и влиянията както в рамките на тази структура, така и извън нея, и да се акцентира върху опростяването на междуинституционалните отношения между различните равнища, участващи в усвояването.

9.

Предлага да се подобри координацията между отделните фондове и програми на национално равнище. Това следва да се постигне и чрез стратегическо управление и планиране по време на програмния период, с акцент върху цялостната стратегическа дейност.

10.

Подчертава, че за да се гарантира успехът на цялостния процес на опростяване, е важно да се даде отговор на следните основни въпроси:

11.

Не определя като опростяване:

12.

Смята, че опростяването отговаря на:

13.

Подчертава, че опростяването е непрекъснат процес, който не се ограничава до прилагането на определен брой мерки или до изготвянето на доклад или становище.

14.

Предупреждава, че много от бенефициерите понастоящем разглеждат използването на ЕСИФ като рисковано, тъй като не са сигурни, че няма да станат жертва на „форсмажорни обстоятелства“, т.е., че финансирането на техния проект няма да бъде спряно или забавено поради спор между Европейската комисия и тяхната държава, например поради неспазване на обвързаността с условия, установяването на грешки в механизма за усвояване и др. Дори когато целите на проекта са били постигнати и той е довел до желания ефект, помощта, която даден бенефициер получава, може да бъде намалена или забавена в резултат на различни малки грешки или защото по обективни причини проектът е бил изменен в хода на изпълнението му. Освен това бенефициерът не е защитен от опасността да му бъдат наложени със задна дата заключенията, до които е достигнал даден одитен орган в рамките на друг проект, както и от редица други рискове. Всички тези фактори влияят на желанието за ефективно използване на ЕСИФ. Необходимо е проектите и техните изпълнители да се поставят в центъра на политиката на сближаване, като се създадат благоприятни условия за бенефициерите, по-специално като се намалят административните тежести и отчитането на изпълнителите се ограничи само до информацията, свързана с осъществяването на проекта; като се възприемат повсеместно опростени варианти за разходите и се гарантира, че те няма да бъдат поставяни под въпрос при извършването на контрол и като се посочат на изпълнителите задължителните документи, които трябва да бъдат съхранявани на хартиен носител с краен срок за съхраняването им в архив.

15.

Счита, че прилагането на едни и същи правила за допустимост за всички фондове на ЕС би представлявало значително опростяване. От съществено значение е компетентността за определянето на допустимите разходи обаче и занапред да остане на национално равнище и това следва да бъде хармонизирано в държавите — членки на ЕС.

16.

Предлага на един от съществуващите органи или институции да се възложат правомощията и ролята на омбудсман за ЕСИФ, към който всеки бенефициер би могъл да се обърне като към последна инстанция; поради сложността на системата много бенефициери, въпреки полаганите от тях усилия за осъществяването на проектите им, така че те да имат максимално въздействие, парадоксално се оказват в трудни ситуации, които, освен че оказват пагубно въздействие върху бенефициерите в морален и икономически план, допринасят значително за отрицателните нагласи на обществеността спрямо ЕСИФ и ЕС като такъв. Тази институция не би трябвало да е насочена изключително към осигуряване на комуникация с ГД „Регионална и селищна политика“, а по-специално към разрешаването на проблеми с ЕСИФ в рамките на цялата Европейска комисия и на другите органи на ЕС. Такава институция липсва на равнището на ЕС, въпреки че в решаването на въпроси, свързани с ЕСИФ, участват редица други генерални дирекции и други органи на ЕС. Би било целесъобразно също така да се създадат подобни институции в държавите членки, които все още не разполагат с такива.

17.

Заявява за пореден път, че е от съществено значение да се избягват констатации със задна дата. Не трябва да се допуска настоящите решения или промените на процедури или насоки да се прилагат със задна дата за други проекти, дори и за незавършените, чието изпълнение е достигнало напреднала фаза. Предотвратяване на действието със задна дата е мярка, която може да се приложи бързо и която ще повиши правната сигурност за бенефициерите.

18.

Препоръчва, в рамките на процеса на опростяване, да бъдат извършени реформи с цел да се даде възможност за по-голяма гъвкавост, тъй като нарастващата сложност на процедурите се дължи най-вече на факта, че конкретни решения във връзка с определени проекти биват включвани в общите насоки и директиви. За тази цел препоръчва да се създаде работна група, съставена от специалисти в областта на практическото усвояване на ЕСИФ, която да има за задача да представя предложения за промени и да ги обсъжда с Европейската комисия и останалите институции.

19.

Обръща внимание на зачестилите случаи на несъответствие между правната рамка на ЕС относно ЕСИФ и националните законодателства в области, които привидно не са свързани, като например законите за финансовия контрол или за обществените поръчки, което води до фрагментираност и различен подход в отделните държави членки; поради това, за да се избегне свръхрегулирането, препоръчва за ЕСИФ, които мобилизират европейски, а не национални средства, законодателството и насоките на ЕС по отношение на ЕСИФ да имат предимство пред противоречащи си норми на националното и дори на европейското законодателство, независимо от съфинансирането с национални или поднационални ресурси.

20.

Предлага да бъдат разпространени добрите практики на държавите и програмите, които в миналото имат незначителен или малък процент грешки. Същевременно е необходимо да се гарантира, че всички държави ще се ползват от едни и същи условия (въпреки факта, че националните законодателства се различават). Понастоящем различните териториални единици често имат диаметрално противоположен подход. Всъщност налице са случаи, когато определена държава счита дадена процедура за правилна и обичайна, а друга държава я възприема като сериозна нередност. Това разбира се не променя по никакъв начин факта, че административните тежести трябва да отчитат мащаба на проектите, размера на помощта и качеството на системата за усвояване.

21.

Подчертава, че успехът на процеса на опростяване изисква разрешаването на конфликта между, от една страна, мерките за борба срещу корупцията и намаляване на процента на грешки, и от друга страна — намаляването на административната тежест, свързана с ЕСИФ. Следва да се преразгледат условията за усвояване и управление, които третират по един и същи начин измамите и неумишлените грешки, което създава климат на недоверие между участниците и несъразмерна административна тежест за изпълнителите на проектите. Различните мерки, които се въвеждат постепенно, за да се гарантира прозрачността и борбата с корупцията и измамите, усложняват значително цялата система. На последващ етап следва да се провери кои мерки са действително ефикасни и кои само усложняват процеса и „инкриминират“ честните бенефициери за незначителни грешки. Борбата с корупцията не би трябвало да води до това да се подхожда a priori с недоверие към всеки бенефициер, а да се основава на доверие, сътрудничество и ясна отговорност. Тази борба трябва да се опира на основни морални принципи и на отговорността на бенефициера по отношение на целите, които той се е ангажирал да изпълни, а не на изготвянето, въз основа на установените грешки, на негъвкави модели, които да бъдат наложени на други бенефициери, като това често не води до по-голяма ефективност. Ако се обръща внимание само на изпълнението на формалните изисквания и графици, в определени случаи това всъщност може да позволи безнаказано злонамерено или неправилно използване на средства.

22.

След вътрешно обсъждане и обсъждане с други партньори, изтъква следните основни аспекти на въпроса, за които трябва да се намери решение:

23.

Както стана ясно от работните срещи, посветени на въпроса за опростяването, макар в някои държави членки възлагането на обществени поръчки да не повдига сериозни проблеми, представителите на редица държави считат, че именно то е един от основните проблеми при усвояването. Затова считаме, че трябва да има ясни общоевропейски правила в областта на обществените поръчки за целите на изпълнението на проекти в рамките на ЕСИФ; тези правила би трябвало да имат предимство пред националното законодателство в тази област. Става дума основно за средства на ЕС, а не на държавите членки, така че възлагането на обществени поръчки би трябвало се извършва по правила, валидни за цяла Европа, а не по национални правила. Освен това процедурите, уреждащи процеса на възлагане на обществените поръчки, би трябвало да допринасят за постигането на възможно най-ефективен краен резултат и за тази цел да предвиждат известна гъвкавост за различните типове поръчки, вместо съвсем формално да връзват ръцете на възлагащия орган и на оферента в рамките на регулирани и задължителни процедури. Наред с други мерки, следва да бъде увеличен прагът на стойността за публикуването на портала за обществените поръчки и в Официален вестник на Европейския съюз.

24.

Както стана ясно от работните срещи, посветени на въпроса за опростяването, макар в някои държави членки възлагането на обществени поръчки да не повдига сериозни проблеми, представителите на редица държави обръщат внимание на факта, че за дребните възложители настоящата система е толкова сложна и рискована, че те не са в състояние да изготвят самостоятелно поканата за участие в търга и трябва да използват услугите на външни специализирани дружества, въпреки че това не ги освобождава от отговорността за евентуални грешки. По този начин се достигна до създаването на цял нов сектор на стопанска дейност. Парадоксално е, че в някои случаи е необходимо да се обявява търг, за да се определи дружеството, което ще отговаря за изготвянето на документите за търга.

25.

Както стана ясно на семинара, посветен на опростяването, макар в някои държави членки възлагането на обществени поръчки да не повдига сериозни проблеми, представителите на редица държави обръщат внимание на факта, че повечето от грешките при обществените поръчки действително са нарушения, произтичащи от сложността на правилата. Вследствие на това организаторите на проекти изпитват неудовлетворение при последващи одити, които се извършват в напреднал етап на процеса, когато коригирането на грешките вече е невъзможно, и те дори нямат възможността да поискат задължителна предварителна оценка. Затова КР предлага одитните становища да се получават и останалите процедури за контрол в областта на обществените поръчки да се извършват предимно предварително, с цел да се предвиждат грешките, които много често се допускат, особено в тази област, и по този начин да се намали броят на финансовите корекции.

26.

Следва също да се отбележи, че законодателството по отношение на процеса на възлагане на обществени поръчки се съсредоточава върху възлагащия орган, който също е санкциониран и преследван за най-малката грешка, докато значителен брой намеси с лоши последици за резултатите от обществените поръчки се извършват въз основа на споразумения между оферентите. Що се отнася до сектори и сегменти, в които пазарът е силно монополизиран, често настоящата система за възлагане на обществени поръчки не играе ролята си и може дори да се окаже контрапродуктивна. Ето защо би било целесъобразно да се направи преглед на цялата система и да се предвиди пълно преосмисляне на философията ѝ. Това важи с особена сила за малките държави, където монополизирането на пазара е много по-ясно изразено.

27.

Важно е наскоро публикуваните Насоки за възлагане на обществени поръчки за европейските структурни и инвестиционни фондове („Обществени поръчки — Наръчник с насоки“) да бъдат неотложно преразгледани, тъй като се позовават на старите, а не на новите директиви за обществените поръчки, които бяха одобрени през 2014 г. и влязоха в сила по-рано тази година. Във връзка с това от съществено значение е елементите, въведени в новите насоки, да бъдат предмет на надлежна оценка на териториалното въздействие, даваща възможност за пряко участие на местните и регионалните експерти. Това е предвидено в Пакета за по-добро регулиране, в който се признава ролята на КР като основен партньор при по-доброто определяне на обхвата на местното и регионалното въздействие на предложенията на ЕС.

28.

През последните години положението в областта на държавните помощи се влоши значително и въпреки настъпилото в последно време известно частично подобрение за някои програми то остава твърде сложно за бенефициерите и управляващите органи. Понастоящем не съществува ясно и разбираемо тълкуване на понятието за държавна помощ и всичко се определя единствено въз основата на представените оферти и експертни мнения. Националните органи, които трябва да извършат това тълкуване, често са на диаметрално противоположни мнения и обикновено не са склонни да формулират недвусмислени обвързващи становища. В много държави те не са включени в структурата на усвояването на ЕСИФ и не носят ясна отговорност за своите становища. Ето защо би било добре в страните, в които случаят не е такъв, тези национални органи да бъдат включени в структурата на усвояването и да имат задължението да формулират недвусмислени обвързващи становища. Освен това в някои случаи частните субекти парадоксално са поставени в по-благоприятно положение от публичните, тъй като те не са принудени да спазват редица инструкции, правила и мерки. Макар че публичните субекти участват много по-рядко като конкурентни икономически оператори и не извършват дейност с цел постигане на печалба, те трябва да изпълняват същите процедури като частните субекти.

29.

Освен това е налице друга значителна непоследователност при прилагането на правилата за държавните помощи. Докато процедурите за държавни помощи не се прилагат за програмите, управлявани централизирано от Европейската комисия (като например „Хоризонт 2020“, Механизма за свързване на Европа, Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), те се прилагат за проектите, финансирани в рамките на политиката на сближаване. На практика това означава, че в областта на държавните помощи проектите се оценяват не според тяхното естество, а според това дали въпросната помощ се отпуска от Комисията или от държавата членка и в зависимост от източника на тяхното финансиране.

30.

В този контекст КР би искал да припомни, че основният смисъл на политиката на сближаване е гарантирането на равни условия за по-слабо развитите региони чрез предоставянето на повече финансови средства и по-висок процент на съфинансиране от ЕС. Затова политиката на сближаване би могла да се разглежда дори като съзнателно изкривяване на пазара. Ето защо КР счита, че процедурите за държавната помощ не би трябвало изобщо да се прилагат за ЕСИФ.

31.

Следва да се обърне особено внимание на използването на държавна помощ в рамките на програмите за европейско териториално сътрудничество. Като цяло съществува несъответствие между усилията, които е необходимо да се положат за спазването на правилата за държавна помощ, и риска от нарушаване на конкуренцията. Освен това държавните помощи често са предмет на различни тълкувания в отделните държави членки и поради това не е възможно тези правила да се прилагат с подходящата правна сигурност, което често прави напълно невъзможно реализирането на качествени проекти. Поради това една от мерките за опростяване на ЕСИФ, които биха могли да бъдат осъществени бързо, би била изваждането на европейското териториално сътрудничество от приложното поле на правилата по отношение на държавната помощ, какъвто е например случаят с „Хоризонт 2020“.

32.

Трябва да се постави и въпросът за яснотата и пропорционалността. Като се има предвид малкият мащаб на някои проекти, особено на местно равнище, е важно да се изясни рамката за изключенията от правилата за държавната помощ. В момента често има объркване относно сроковете и начина за прилагане на правилата de minimis, услугите от общ интерес, общото групово освобождаване и насоките за регионалните държавни помощи. Европейският комитет на регионите призовава за разработването на по-добри, лесни за ползване и консолидирани насоки още през настоящия програмен период и призовава при предстоящото преразглеждане на правилата за държавна помощ да се подобри и опрости съществуващата рамка.

33.

Предвид развитието на определението на предприятие, за да се подкрепят заетостта, иновациите и предприемачеството в регионите, е необходимо също така да се повиши таванът за помощта по схемата de minimis.

34.

Разнородността на методите за одит на национално и европейско равнище е вероятно основният недостатък на процедурата за усвояване на европейските структурни и инвестиционни фондове. Управляващите органи и различните европейски и национални контролни органи често достигат до различни тълкувания на едни и същи правила, при положение че не носят никаква отговорност за извършваните проверки. За проектите, които попадат в обхвата на ЕСИФ, би било целесъобразно да се създаде система за единен одит („обслужване на едно гише“) на равнището на държавата членка и на ЕС, която да изготвя обвързващи становища, за които да носи отговорност, включително относно обществените поръчки. Крайният бенефициер също би трябвало да има правото да поиска извършването на проверка, за да получи уверение, че усвояването се извършва по правилата и че за него не съществува никаква опасност в бъдеще или за да може да предприеме корективни действия. Това налага също и възприемане на по-гъвкав подход за споделяне на данни и интегрирани решения, свързани с информационните технологии (ИТ), като например електронни формуляри и бази данни, които са предварително условие за предоставянето на „обслужване на едно гише“, което ще намали тежестта на административните формалности за бенефициерите и управляващите органи. Въвеждането на повсеместна, лесна за използване „дематериализация“ на документите ще позволи да се сведат до минимум документите, които трябва да се сканират и качват. Би трябвало да се даде приоритет на използването на ИТ приложения, които позволяват пряк достъп до източника на административните данни на бенефициера (персонал, оборот, изпълнение на данъчните и социалноосигурителните задължения и др.). Това обаче изисква предварителна оценка на риска относно това кои данни могат да бъдат споделяни, както и участието още от самото начало на Комисията, националните и регионалните органи за одит и Европейската сметна палата, а също и, по възможност, изготвянето на общ наръчник за одит, за да се избегнат по-нататъшни проблеми, свързани с одита. Понастоящем одитът се възприема като мярка на репресии и принуда. По принцип одитите се отнасят само за администрирането на проекта и спазването на предвидените процедури и всяко отклонение, дори извършено с цел увеличаване на ефективността на проекта, поради непредвидени обстоятелства или такива, целящи икономии, се наказва безмилостно. Ето защо КР предлага одиторите да се фокусират върху „реалната ефективност на разходите“ и да отчитат степента на тежест на финансовите грешки и конкретната ситуация (по-голяма пропорционалност в одитите). Към правилата за проверките и съответствието следва да бъде прибавен и принципът на пропорционалност, за да се позволи по-висока степен на търпимост към дребните нарушения. При проверките следва да се възприеме подход, който да е в по-голяма степен съобразен с пропорционалността (с по-малко проверки на място за по-добре представящите се програми или органи) и да е ориентиран към резултатите (така че при едно посещение да може да се извършва повече от един вид проверка — нещо, което е особено важно за програмите и операциите, финансирани от няколко фонда), както и одит, който да е по-пропорционален, отделящ по-малко внимание на санкциите и повече на подобренията и гарантирането на всеобхватните резултати на политиката на сближаване. Одиторът би трябвало да се разглежда като партньор в решаването на проблемите и намирането на най-ефикасния начин за откриването и коригирането на грешките. Това налага много различен подход от страна на одиторите.

35.

Административните и одитните органи следва да работят съвместно от етапа на програмиране до приключването на програмите, тъй като това е единственият начин за предотвратяване на разминаванията в тълкуването на едни и същи правила. Една обща система за контрол или общо разбиране на системата за контрол, към които трябва да се стремим, следва да бъдат насочени към предотвратяване на неколкократното одитиране на една и съща операция, тъй като различните одитни органи следва по правило да надграждат и допълват взаимно своите становища. Във връзка с това КР предлага да се разшири обхватът на пропорционалния контрол, определен в член 148 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 за определяне на общоприложими разпоредби, така че той да се прилага не само за одитните органи и Комисията, а за всички видове контрол, включително осъществявания от органите за управление и сертифициране и Европейската сметна палата. В по-общ план в одита би трябвало да се въведе в по-голяма степен принципът на субсидиарност. Одитът на ЕС би трябвало да се ограничи единствено до спазването на уредбата относно ЕСИФ. Що се отнася до държавата членка и нейните органи за управление, те следва да носят отговорност за проверката на спазването на националните правила (в това число произтичащите от законодателството на ЕС). Тази субсидиарност в одитната дейност следва да се обуславя от сключването на договор за доверие между Европейската комисия и всяка държава членка.

36.

Също така предлага да се повишат с 50 % праговете, под които дадена операция не подлежи на повече от един одит преди представянето на окончателните разходи.

37.

Когато проектите включват множество партньори, е неприемливо поради нередности, открити във връзка с някой от партньорите, всички партньори или, в краен случай, цялата програма да бъдат наказвани с финансова корекция.

38.

Въпреки че има държави, в които системите за обжалване функционират без съществени проблеми, в други държави тези системи, макар и въведени по силата на член 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, се различават в значителна степен и невинаги изпълняват ролята си от гледна точка на бенефициера. Във връзка с това би било целесъобразно да се създаде единна, разбираема и бързо действаща система за обжалване както на равнището на държавите членки (там, където тя все още не съществува), така и на равнището на ЕС. Тя би трябвало да се прилага не само по отношение на заключенията от одита, но и на решенията на всички равнища и във всички области (например държавните помощи и др.).

39.

Процедурата, по която дадена държава членка надхвърля минималните изисквания на законодателството на ЕС при транспонирането му в националното ѝ законодателство, изглежда е проблем на държавите членки, а не на Европейската комисия. Това обаче се случва, тъй като регламентите и насоките на Комисията във връзка с усвояването го позволяват. Ако целта е тази практика да се сведе до минимум, е целесъобразно да се засили ролята на Комисията в тази област. Тя трябва ясно да определи в своите регламенти и насоки за усвояването твърди изисквания, които да не могат да се облекчават, нито да се правят по-строги. Това, наред с другото, се отнася и до областта на обществените поръчки и одита. Средствата на ЕСИФ са ресурси на ЕС, затова правилата трябва да се определят от ЕС, а не от държавите членки.

40.

Регулаторната тежест се увеличава също и поради факта, че в много случаи насоките за усвояването са изготвят на равнището на Европейската комисия едва по време на изпълнението на програмите. Затова държавите членки и управляващите органи са длъжни да изготвят свои собствени насоки, различни от тези, които Комисията публикува впоследствие. Следователно регламентите за европейските структурни и инвестиционни фондове трябва да бъдат изготвяни едновременно с насоките, а не на по-късен етап с цел изясняване и тълкуване на всеки отделен член от тези регламенти. Този подход често води до закъснение с повече от година в изпълнението на оперативните програми и до допълнителни преразглеждания, които отново оказват отрицателно въздействие върху равнището на усвояване на ЕСИФ. Следва да се намали значително броят и обемът на насоките и методите. Същевременно трябва да се акцентира по-скоро върху тяхната яснота и ефикасност, отколкото върху обема им, за да не правят системата по-сложна и неефективна. Те следва да бъдат ясни и да не се променят по време на изпълнението. Насоките не трябва в никакъв случай да бъдат със задна дата.

41.

Да се провери кое е най-подходящото равнище за планирането и тематичната концентрация би представлявало ефективна мярка. Понастоящем планирането обхваща и най-ниското ниво на изпълнение. В рамките на тематичната концентрация следва да се определят общи цели и водещ показател за степента на изпълнение на всяка от тях. Управляващите органи би трябвало да разполагат със свобода на действие, за да определят дейностите, които ще допринесат за постигането на тази цел в един или друг регион, като по този начин отчитат в по-голяма степен потребностите на регионите в зависимост от специфичните им характеристики и предизвикателствата, пред които са изправени. Ако целта е да се повиши заетостта, ще трябва да се предостави известна свобода при избора на средствата за постигането ѝ. В някои региони, в зависимост от тяхното равнище, дейностите, които ще допринесат за постигането на тази цел, са тези в областта на научните изследвания, докато в други това може да бъде туризмът. По-специално насърчаването на трансграничното сътрудничество, чиято цел е интегрирането на регионите отвъд националните граници, би следвало да отчита специфичните потребности на съответния трансграничен регион и по този начин да позволи оказването на подкрепа за важни дейности извън обхвата на тематичните цели по стратегията „Европа 2020“. Във връзка с това би могъл по-конкретно да се цитира примерът с фондовете за малки проекти, които подкрепят междуличностните инициативи, насърчаването на туризма или липсващите транспортни връзки. По принцип си струва да се обмисли дали всички условия на ЕСИФ трябва да се прилагат за европейското териториално сътрудничество. Следва да се гарантира, че няма да има намаление на финансовите средства.

42.

Би било целесъобразно програмите да се направят по-гъвкави, така че те да могат да реагират гъвкаво на новите обстоятелства, както и на бързото развитие на технологиите. Тази гъвкавост обаче трябва да бъде реална, т.е., би трябвало да дава възможност да се намали и опрости целият процес на изменение на дадена програма. Например, необходимостта от извършване на нова стратегическа екологична оценка не може да се счита за истинска гъвкавост на програмата. В горепосочения случай, например, извършването на стратегическа екологична оценка следва да бъде необходимо само в случаите, в които препрограмирането поставя конкретни цели, оказващи съществено въздействие върху околната среда, предварително идентифицирани като такива.

43.

Регламент (ЕС) № 1303/2013 въведе два инструмента, които ще осигурят интегриран териториален подход — интегрираните териториални инвестиции и съвместните планове за действие (СПД), който ще позволят интегрираното развитие на дадена област или регион. Държавите членки получават обаче твърде малко насърчение от Комисията за използване на инструментите, не на последно място поради това, че в делегираните и изпълнителните актове на Комисията те са определени донякъде неясно и сложно. Засиленото прилагане на двата инструмента би довело до:

44.

В случая на интегрираните териториални инвестиции (ИТИ) се изисква създаването на структури за управление, които изобщо не отговарят на размера на финансирането, отпуснато чрез този инструмент. Също така, както беше подчертано от Комитета в становището относно „Водено от общностите местно развитие (ВОМР)“, броят на отделните правила, които трябва да се спазват за всеки фонд — като фондовете често се управляват от отделни управляващи органи, е пречка за разработването на ВОМР извън рамките на ЕЗФРСР. Поради това засега тези изключително иновационни интегрирани инструменти за местно развитие се прилагат съвсем ограничено по места. Необходимостта от създаването на такива структури не само увеличава непропорционално управлението на този инструмент и създава голяма тежест върху участниците, но също така усложнява значително проектите и забавя тяхното осъществяване.

45.

Отбелязва, че промените в правилата на политиката на сближаване на всеки седем години, а дори и по-често, не спомагат за опростяване на политиката на сближаване, а тъкмо напротив — имат обратен ефект. Но правна рамка, която обхваща повече от един период на финансиране, предполага извършването на радикално опростяване. Винаги са възможни и целесъобразни малки, полезни промени в механизма за изпълнение на политиката на сближаване, но по-съществени промени следва да бъдат въвеждани не толкова често и подготвяни в достатъчно по-ранен срок. Въздействието на тези промени следва да се анализира предварително и — в съответствие с принципа на партньорство, те би трябвало да се обсъдят на ранен етап със съответните партньори, които са не само държавите членки, но и местните и регионалните власти, представлявани от Комитета на регионите.

46.

Счита, че използването на финансови инструменти е важен фактор за увеличаването на ефекта на лоста от програмите по линия на ЕСИФ и за съчетаването на финансиране по линия на ЕСИФ и ЕФСИ. Необходимо е спешно обаче да се опростят организацията, изискванията за отчитане и правилата за одит за финансовите инструменти по линия на ЕСИФ, както беше изтъкнато неотдавна по време на съвместния семинар със словашкото председателство на Съвета (1), посветен на този въпрос.

47.

Препоръчва на Европейската комисия да проучи причините, поради които вече съществуващите инструменти за финансова подкрепа до този момент не се използват в повечето държави членки.

48.

Взема под внимание констатациите в публикувания неотдавна доклад на Европейската сметна палата „Изпълнение на бюджета на ЕС чрез финансови инструменти — поуки от програмния период 2007—2013 г.“ и приканва Сметната палата да направи оценка и на прилагането на финансовите инструменти през настоящия период на финансиране.

49.

Отбелязва неотдавнашното публикуване на регламента „Омнибус“ (2), който внася изменения и в регламентите, отнасящи се до ЕСИФ, по-специално по отношение на опростяването на използването на финансовите инструменти и опростените варианти за разходите в програмите на ЕСИФ;

50.

Предлага за целите на опростяването ЕК да събира и да наблюдава проекти, използващи „лоши практики“. Това би онагледило необходимостта от опростяване и промяна на подхода и би допълнило обмена на най-добри практики относно усвояването на ЕСИФ. Предвид практическия опит на членовете на КР, Комитетът трябва да играе ключова роля в този процес.

51.

Европейската комисия публикува основните документи за отделните фондове през програмния период 2014 — 2020 г. толкова късно, че беше невъзможно усвояването да започне в началото на програмния период. Получиха се дълги периоди на изчакване, както и трудности при съгласуването на отделните оперативни програми. В бъдеще документите би трябвало да се публикуват своевременно и едновременно.

52.

Припомня възможните конкретни инструменти, които могат да спомогнат за ефективното опростяване на управлението на EСИФ. Уеднаквяването на процедурите, широкото използване на средствата на информационните технологии и електронното управление представляват основни елементи, които могат да се прилагат към тези фондове. Освен това е важно да продължи напредъкът в използването на стандартни разходи, които позволяват да се премахнат административните тежести, както и в опростяването на докладите и контрола, за да се избегнат допълнителни бюрократични тежести за бенефициерите и различните органи, участващи в управлението на тези средства.

53.

Отбелязва, че по-широкото прилагане на принципа на партньорство с местните и регионалните власти при създаването на ЕСИФ и през целия период на тяхното усвояване ще позволи на Европейската комисия да получи обратна информация, което ще допринесе значително за по-висока ефективност и опростяване на процеса на усвояване.

21.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 88/22

1.

в настоящото становище по собствена инициатива се позовава на следните инициативи на Комисията: 1) известието на Комисията относно определението за държавна помощ съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС (1); 2) процедурата на консултация относно проекта за разширяване на Общия регламент за групово освобождаване (ОРГО) (2) с оглед изключването на определени държавни инвестиционни помощи, предоставяни на пристанища и летища, от обхвата на предварителното разследване за наличие на държавна помощ, извършвано от Комисията; 3) предвидения от Европейската комисия преглед на „пакета Almunia“, както и актуализирането на регламента относно помощта de minimis за УОИИ, чийто срок на прилагане изтича;

2.

отново заявява, че прилагането на европейските разпоредби относно държавната помощ за услугите от общ икономически интерес (УОИИ) не бива да подлежи само на принципите на конкуренцията, но и да взема изцяло предвид предоставеното от Договорите широка свобода на преценка на държавите членки при определянето на УОИИ, както и принципите на местното и регионалното самоуправление, на икономическото, социалното и териториалното сближаване и неутралност по отношение на режима на собственост в държавите членки (член 3 от ДЕС, член 14, член 106 и член 345 от ДФЕС и Протокол № 26). УОИИ трябва да отразяват разликите в потребностите, предпочитанията на потребителите и механизмите за възлагане на обществени поръчки, които могат да произтичат от различното географско местоположение, различните социални или културни ситуации и демократични процеси в държавите членки. КР припомня, че проверката за наличието на държавна помощ може да се провежда само ако национална, регионална или местна разпоредба или финансиране на УОИИ има трансгранични последици или съответно отражения върху вътрешния пазар;

3.

подчертава изключителната роля на УОИИ за растежа и заетостта, както и факта, че УОИИ често са предпоставка за допълнителни публични и частни инвестиции. Следователно УОИИ трябва да се разглеждат и от гледната точка на европейската инвестиционна програма. Изготвеният от Комисията годишен обзор на растежа за 2016 г. има отношение към въпроса, тъй като в него се казва, че „… е важно държавите членки да насърчават социалните инвестиции като цяло, включително в областта на здравеопазването, грижите за децата, подпомагането на жилищното настаняване и услугите по рехабилитация, за да се укрепят сегашните и бъдещите умения на хората да участват в пазара на труда и да се адаптират. […] Социалните инвестиции предлагат икономическа и социална възвращаемост с времето, особено от гледна точка на изгледите за заетост, доходите от труд и производителността, предотвратяването на бедността и укрепването на социалното сближаване“;

4.

затова призовава за по-нататъшен анализ относно възможността за подкрепа на УОИИ посредством европейско подпомагане, съответстващо на разпоредбите за предоставянето на държавни помощи, например като се проучи дали прилагането на правилата за държавна помощ следва да бъде опростено допълнително, например чрез въвеждането на правна презумпция, обвързана с прости критерии като съответствието с одобрените оперативни програми, по отношение на съответствието на финансирането по линия на Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) с разпоредбите за предоставянето на държавни помощи. Тъй като неравното третиране на пряко управляваните фондове на ЕС като ЕФСИ и „Хоризонт 2020“, както и на ЕСИФ по отношение на правилата за държавна помощ не е оправдано, то увеличава административната тежест и пречи на засилването на взаимодействието между фондовете, към което се стреми и самата Европейска комисия;

5.

изразява съжаление, че Комисията продължава да отказва да прилага член 14 от ДФЕС като правно основание в сферата на УОИИ по отношение на правилата за държавна помощ за УОИИ, което би гарантирало обикновена законодателна процедура, а с това и по-голяма правна сигурност и демократична легитимност;

6.

отбелязва, че европейската регулаторна рамка относно държавните помощи за УОИИ е станала твърде широка, твърде подробна и объркваща поради сложността на въпроса, противоречивите тълкувания на понятията и внасяните през годините корекции. Административната тежест за публичните органи, които предоставят помощта, и за предприятията трябва да бъде допълнително намалена и ресурсите на Комисията следва да бъдат концентрирани върху прилагането на разпоредбите за държавната помощ в случаите, които оказват най-силно въздействие върху вътрешния пазар. Освен това подчертава, че сложността на разпоредби може да доведе до недостатъчното им познаване и съответно и до неизползването на възможностите за улеснение, предоставяни от УОИИ. Затова отправя призив към Европейската комисия да рационализира многобройните текстове от вторичното право и актовете без обвързваща сила в областта на държавната помощ (регламенти, съобщения, насоки и др.) и да ги обедини, когато е възможно;

7.

отново заявява, че принципно се противопоставя на включването на допълнителни съображения за качество и ефикасност в оценката за съвместимост при финансирането на УОИИ. Аспектите качество и ефикасност, които още повече ограничават свободата на преценка на местните и регионалните администратори на държавна помощ, принципно не попадат в обсега на компетентност на Комисията, определен в главата „Правила на конкуренция“ в ДФЕС. Решенията относно качеството и ефикасността следва да останат в правомощията на местните и регионалните власти (3);

8.

подчертава, че търговските споразумения на ЕС не засягат правото на ЕС, неговите държави членки и техните местни и регионални власти сами да регулират, осигуряват или подпомагат услугите, и очаква, че предоставените от Европейската комисия гаранции във връзка с преговорите по споразумението за ТПТИ ще бъдат валидни и за всички други преговори по търговски споразумения, а именно, че няма да бъдат ограничавани възможностите на държавите да приемат съответни разпоредби или да ги запазват в сила, така че да гарантират високо качество на услугите и да запазят области от значим обществен интерес, като например здравеопазването, безопасността или опазването на околната среда, че няма да се налага изискване за приватизация на услуги, че публичният сектор ще може да разширява наличното си предлагане на обществени услуги и че ще могат да се предлагат обществени услуги, които преди това са били предоставяни от частни доставчици (4);

9.

в контекста на взаимообвързаността на УОИИ и публичните инвестиции припомня своята загриженост, че в счетоводния стандарт в новата Европейска система от национални и регионални сметки (ESA 2010) на Евростат, който е в сила от септември 2014 г., не се прави разграничение между публични разходи и публични инвестиции. Освен това в някои държави членки транспонирането на тези стандарти в националното законодателство води до задължаване на местните и регионалните власти да прилагат максималните годишни тавани за публични инвестиции на глава от населението. Тези тавани възпрепятстват и онези местни и регионални власти, които разполагат с финансови резерви, които биха могли да вложат в значителни инвестиционни проекти, свързани с УОИИ. Ето защо настоятелно приканва Европейската комисия да представи доклад за прилагането на ESA 2010 (5);

10.

отбелязва, че държавите членки разполагат с правомощията за класифицирането на дадена дейност като „услуга от общ икономически интерес“ поради разрасналите се културни и политически структури и предвид необходимостта от непрекъснато развитие на тези дейности и местните и регионалните власти ще могат да решават напълно самостоятелно кои услуги да считат за услуги от общ икономически интерес;

11.

приветства факта, че на 19 май 2016 г., две години след процедурата на консултация през първото полугодие на 2014 г. относно определението за държавна помощ съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС, Комисията публикува известието си, в което се разяснява приложното поле на правилата на ЕС за държавна помощ за насърчаване на публичните инвестиции. Европейският комитет на регионите оценява намерението на Комисията да се стреми да концентрира своите ресурси върху прилагането на правилата за държавна помощ в случаите с най-голямо въздействие върху вътрешния пазар. Същевременно обаче отбелязва, че известието се ограничава само до тълкуване на определението за държавна помощ в областите, в които вече е налице съдебна практика на Съда на ЕС. Поради това предлага да се обсъди дали този подход не е твърде рестриктивен и не влиза в противоречие с различни динамични развития в областта на публичните инвестиции, например във връзка с данъчни въпроси и с развитието на нови социални услуги;

12.

изразява удовлетворението си от факта, че в известието се потвърждава ограничаването на понятието „засягане на търговията в рамките на ЕС“. Действително, въз основа на седем решения по конкретни случаи от 29 април 2015 г. (7) и в съответствие с изложеното в първоначалното становище на КР искане, помощите за местна инфраструктура или местни услуги, които почти не биха се използвали в други държави членки и биха имали само незначително въздействие върху трансграничните инвестиции, не попадат в приложното поле на разпоредбите на ЕС за държавните помощи (8);

13.

приема за сведение виждането на Комисията, че публичните инвестиции за изграждането или модернизирането на инфраструктура не представляват държавна помощ, когато съответната инфраструктура не се намира непосредствено в конкуренция с друга инфраструктура от същия вид. Противопоставя се обаче на обобщаващото схващане на Комисията, че по правило това е валидно по отношение на пътната и железопътната инфраструктура, вътрешните водни пътища и водоснабдителните и канализационните мрежи, но не и в области като енергетиката, широколентовия достъп, летищата или пристанищата;

14.

изразява задоволство от пояснението, че публичната помощ за определени културни дейности, които нямат търговски характер, а се предоставят на обществеността безплатно или срещу заплащане, което покрива до 50 % от разходите, не е подчинена на правилата за държавната помощ; това ще намали значително голямата одитна тежест за общинските и регионалните власти въпреки запазващата се и занапред необходимост от проверка в отделни случаи и ще доведе до повече правна сигурност с оглед на публичното подпомагане на културата;

15.

ето защо очаква Европейската комисия да уточни, че местните услуги не застрашават търговията и че тежестта на доказване на реален или потенциален риск от засягане на търговията в рамките на ЕС се носи от жалбоподателя и/или Европейската комисия;

16.

би искал в бъдеще местните и регионалните власти да разполагат с правна сигурност при вземането на решения относно предоставянето на помощ в рамките на правилата за държавна помощ;

17.

обявява се против ограничаването на освобождаването от данък добавена стойност за дейности, свързани с предоставянето на УОИИ, в рамките на представения през април 2016 г. „План за действие във връзка с ДДС — Към единно пространство на ЕС по отношение на ДДС“, който КР ще разгледа в отделно становище;

18.

изтъква ползата от практическото ръководство за действащия ОРГО (9), който обобщава въпросите на националните власти и отговорите на Европейската комисия, като същевременно отбелязва, че последните понякога не разрешават напълно съмненията на държавите членки, свързани с тълкуването;

19.

приветства инициативата на Европейската комисия за провеждането до 30 май 2016 г. на предварителна консултация за ново преразглеждане на Общия регламент за групово освобождаване (ОРГО) (10) с цел от задължението за уведомление да бъдат изключени помощите за пристанищни и летищни инфраструктури, тъй като административната тежест за публичните власти и крайните бенефициенти ще намалее пропорционално на разширяването на приложното поле на ОРГО;

20.

отбелязва обаче, че в случая с пристанищата, липсва каквото и да било правно основание, свързано с критериите за съвместимост на инвестиционната помощ, позволяващо на Комисията да изготви списък от случаи, основан на по-голяма правна сигурност, и по тази причина приканва Комисията да разгледа по-задълбочено въпроса за наличието или отсъствието на държавна помощ, по отношение както на видовете инвестиции, така и на размера на пристанищата, а също и да вземе под внимание особеностите на организацията на пристанища в различните държави членки, имайки предвид и тяхната обществена мисия;

21.

подчертава, че в сектора на вътрешните пристанища различни мерки, приети от държавите членки, могат да не представляват държавни помощи, тъй като бенефициерът не упражнява икономическа дейност или защото мерките не влияят върху търговията между държавите членки. При определени обстоятелства такъв може да бъде случаят с мерките за подпомагане на вътрешните пристанищни инфраструктури, които имат чисто местен характер или са във връзка с инфраструктури на вътрешни пристанища, които тъй като нямат пряк излаз на море, нито дават възможност за търговия или комуникации с други държави членки по водни пътища, не представляват нарушаване на конкуренцията;

22.

призовава в ОРГО да бъде включено и освобождаване за оперативна помощ за пристанищата или поне да се определят категории пристанища, в съзвучие с призива, който се отправя по отношение на летищата (вж. параграф 28);

23.

изразява своята загриженост относно факта, че след като веднъж случаят на пристанищната инфраструктура бъде включен в ОРГО, всяка публична намеса, която попада в обхвата на определението за държавна помощ и не може да се ползва от освобождаването, се превръща в предмет на изключително сложна оценка с несигурен изход, с оглед на евентуално пряко одобрение въз основа на Договора, и затова настоятелно призовава Комисията да предложи приемане на ръководни насоки, специфични за тези помощи, ако същите надхвърлят прага за освобождаване;

24.

подкрепя изрично подхода на Европейската комисия във връзка с инвестиционните помощи за регионалните летища, според който не е целесъобразно да се определя праг за уведомление в зависимост от размера на помощта, тъй като въздействието на помощта върху конкуренцията зависи преди всичко от размера на летището, а не от този на инвестицията;

25.

очаква от Европейската комисия при определянето на понятието за помощи за регионалните летища да осигури хармонизация с действащото законодателство на ЕС;

26.

заявява отново предишната си позиция, а именно че Комисията трябва да съсредоточи вниманието си върху големите летища и че помощта за малките летища със среден годишен трафик под 300 000 пътници не трябва да попада в приложното поле на разпоредбите за държавни помощи, тъй като тези летища не могат да окажат значително влияние върху търговията между държавите членки, не могат по структурни причини да покриват капиталовите и оперативните си разходи (11), и тъй като обществената подкрепа е насочена към развитието на безопасна и икономически жизнеспособна инфраструктура за въздушен транспорт в райони с недостатъчно развити транспортни връзки (12); тази разпоредба би трябвало, естествено, да бъде придружена от значително увеличение на прага за освобождаване за помощите за летищата, предоставящи УОИИ (понастоящем определен на 200 000 пътници годишно), който трябва да се върне на равнището на прага, който беше в сила преди приемането на така наречения „Пакет Almunia“ относно УОИИ, тоест 1 милион пътници годишно; такава мярка обаче следва да се прилага само при условие, че съответната свързаност не може да се постигне по никакъв друг начин;

27.

изразява съмнение, че малките летища могат да заделят от собствените си ресурси минималния праг от 25 % от инвестиционната помощ. Във връзка с това призовава Комисията да гарантира, че по принцип тези помощи нямат за цел увеличаване на капацитета, а са свързани предимно с инфраструктурни потребности;

28.

призовава в ОРГО да бъде включено и освобождаване за оперативна помощ за летища, тъй като Насоките на Европейската комисия относно държавните помощи за летища и авиокомпании (Насоки от 2014 г., параграф 112 и сл.) съдържат ясни параметри, например по отношение на изчисляването на първоначалния недостиг на финансиране, които могат да бъдат изпълнени и в рамките на освобождаване;

29.

счита, че съществуващите разпоредби относно пристанищата и летищата трябва да се адаптират към положението на най-отдалечените региони, както по отношение на помощта за инвестиции, така и по отношение на оперативната помощ, предвид трудния достъп до тези региони и тяхната пълна зависимост от морския и въздухоплавателния сектори, които представляват единствената надеждна транспортна алтернатива за тези изолирани територии;

30.

призовава за 100 %-ово вместо 50 %-ово увеличение на прага за инвестиционни и оперативни помощи за култура и съхраняване на културното наследство, предложен в преразгледания ОРГО (Европейската комисия предлага увеличение от 100 на 150 млн. евро на проект и от 50 на 75 млн. евро на предприятие и година) и отправя искане правилата и разпоредбите на ОРГО да бъдат приведени в по-голямо съответствие с текста на съобщението относно понятието за държавна помощ, тъй като с него бяха въведени някои основни пояснения, които бяха приети със задоволство от държавите членки, но нямат същата задължителна сила като пряко приложим регламент, какъвто е ОРГО;

31.

в съответствие с увеличението на прага, поискано в предходния параграф, призовава също така по отношение на инвестиционната и оперативната помощ за културата и за опазване на културното наследство, за повишаване от 1 на 2 милиона евро на прага, под който е възможно да се прилага методът за изчисляване на помощта, съгласно параграф 8 от член 53 от Регламент (ЕС) № 651/2014, т.е. размерът на помощта да се определя на 80 % от допустимите разходи за проекта (като алтернатива на метода, предвиден в параграфи 6 и 7 от член 53 от Регламент (ЕС) № 651/2014);

32.

призовава Комисията при преразглеждането на ОРГО да изясни статута на държавните инвестиционни помощи за инфраструктурни мерки. Въз основа на решението Propapier/Eisenhüttenstadt от 1 октомври 2014 г. (13) при инфраструктурни мерки следва винаги да се преценява дали положителните последици от помощта за регионалното развитие не са по-големи от отрицателните последици за конкуренцията;

33.

очаква равнопоставеност на спортните инфраструктури и многофункционалните инфраструктури за отдих в преразгледания ОРГО, така че да бъдат освобождавани и оперативните помощи за многофункционални инфраструктури за отдих до 2 млн. евро за инфраструктура и за година;

34.

обявява се за динамично разширяване на понятието за УОИИ. Нови социални услуги, като например социалните услуги, свързани с първия прием и интеграцията на бежанци и мигранти или цифровата инфраструктура в региони, където се установява пазарна неефективност, например в регионите, изправени пред демографски предизвикателства, биха могли да се разглеждат като част от услугите от общ интерес поради необходимостта от осигуряване на широкообхватно обслужване на гражданите. Новите развития в бъдеще също трябва да бъдат подходящо оценявани и също трябва да могат да бъдат разглеждани на равнището на държавите членки като УОИИ при необходимост;

35.

отправя критики към опита на Комисията в настоящото съобщение относно УОИИ да разшири своята свобода на преценка, що се отнася до това кои услуги могат да бъдат дефинирани като УОИИ, чрез включването на позоваване на „нормални пазарни условия“ (14). Това не само противоречи на принципите на местното и регионалното самоуправление, но на практика публичните власти едва ли биха могли да предоставят доказателства за изпълнението на това условие;

36.

отбелязва, че посредством четвъртия критерий в решението по делото Altmark в крайна сметка за държавите членки беше създаден стимул да използват разпоредбите относно възлагането на обществени поръчки вместо подход, основан на УОИИ. В действителност местните и регионалните власти са изправени пред трудностите, произтичащи от факта, че при втората алтернатива на четвъртия критерий от решението по делото Altmark, а именно критерия за типично, добре управлявано и оборудвано със съответните средства за изпълнение на необходимите изисквания за предоставяне на обществена услуга предприятие, те не разполагат с база за сравнение в случаите, в които в съответния отрасъл няма частни предприятия. Поради това призовава Комисията да разработи подробни насоки, за да улесни спазването от страна на публичните органи на четвъртия критерий от решението по делото Altmark за това какво представлява едно типично, добре управлявано и оборудвано със съответните средства за изпълнение на необходимите изисквания, като използва и пазарни проучвания, с които да бъдат установени определени стандартни разходи, и по този начин да освободи конкретна дейност по предоставяне на УОИИ от проверка за наличието на държавна помощ;

37.

счита, че е от съществено значение да се преразгледа определението за „разумна печалба“ от УОИИ, по-специално за да се отчете и чрез стимулиращи форми или посредством увеличаване на процента на видимата разумна печалба фактът, че често тези печалби се реинвестират в УОИИ;

38.

отправя отново призива си за увеличаване на праговете при правилата de minimis за държавна помощ в случай на УОИИ. Праговете за проверката на допустимостта на помощите за УОИИ следва да бъдат повишени на един милион евро на три данъчни години за всеки отделен случай. Под този праг следва да се счита, че не са изпълнени всички критерии за наличие на държавна помощ, като се има предвид че УОИИ често имат местно измерение и поради това не могат да окажат въздействие върху търговията или да доведат до нарушение на конкуренцията, което да застрашава вътрешния пазар;

39.

счита, че прагът за освободените от задължението за уведомление съгласно член 108, параграф 3 от ДФЕС компенсационни плащания за предоставяне на услуги от страна на предприятията, на които е възложено предоставянето на УОИИ, в размер на не повече от 15 милиона евро на година би трябвало да се повиши до първоначалния и валиден преди 2011 г. праг от 30 милиона евро на година;

40.

обявява се за удължаване на обичайния срок за акта на възлагане на над десет години, за да може по-добре да се вземат предвид разходите по възлагането и амортизирането на инвестициите от страна на субектите, натоварени с извършването на УОИИ;

41.

освен това отправя искане за разширяване на представеното в решението на Комисията от 20 декември 2011 г. определение относно социалното жилищно настаняване: за да се гарантира на държавите членки по-голяма свобода на преценка при планирането, предоставянето, финансирането и организацията на социалното жилищно настаняване, както и свобода на демократичен избор, следва да се премахне ограничението за предназначението на социалните жилища за „хора в неравностойно положение или социалните групи с ниски доходи“. Следва да се отдели по-голямо внимание на правото на достъпно и приемливо жилище, тъй като невъзможността на пазара на жилища да задоволи всички потребности от жилищно настаняване засяга не само хора, които нямат никакъв достъп до жилище, но и хората, които живеят в опасни за здравето, неподходящи или пренаселени жилища, както и тези, които изразходват голямата част от своите доходи за плащането на наем или месечни вноски по ипотечни кредити;

42.

призовава за изграждане на капацитет между Европейската комисия и държавите членки, така че да се подобрят познанията относно помощите при предоставяне на УОИИ. Европейската комисия трябва да води непосредствен диалог с местните и регионалните власти и да предоставя съдействие;

43.

настоятелно призовава държавите членки, в сътрудничество с Европейската комисия, да създадат подходящи методи за комуникация и координация и да разработят насоки за местните и регионалните власти, с които да се улеснят сложните проверки за допустимост на помощите по отношение на УОИИ. Освен това очаква от държавите членки при изготвянето на националните доклади за изпълнението на пакета Almunia да привлекат местните и регионалните власти и техните сдружения, за да гарантират по този начин реалистична оценка на конкретните трудности и предизвикателствата, свързани с УОИИ;

44.

призовава с цел осигуряване на правна сигурност за местните и регионалните власти да се предвиди давностен срок за жалбоподателите в размер на пет години от началото на компенсационното плащане или инвестицията. Действащият досега срок, в който Комисията може да започне процедура, водеща до решение за възстановяване на суми (десет години от деня, в който неправомерната помощ е била предоставена на бенефициента), който на практика служи и като давностен срок за обжалвания във връзка с помощта, е твърде дълъг. Местните и регионалните власти, както и подпомаганите предприятия имат нужда от повече правна сигурност. Десетгодишен давностен период, към който се трябва да се добави необходимото време за процедурите, което означава, че може да се наложи възстановяване на помощи, отпуснати преди 20 или 25 години, е несъразмерен и засяга основна потребност на местните и регионалните власти и техните предприятия, които често не могат да си позволят правни консултации. Освен това той обезсмисля една от целите на възстановяването на държавните помощи — възстановяване на предходната ситуация по отношение на конкуренцията.

45.

счита, че е необходимо жалбоподатели да могат да бъдат само страни, които могат да бъдат непосредствено икономически засегнати. Досегашният списък от страни, които имат право да подават жалби, т.е. „всяка държава членка или всяко лице, предприятие или обединение от предприятия, чиито интереси биха могли да бъдат засегнати от предоставянето на помощ, по-специално бенефициера на помощта, конкуриращите се предприятия и търговските обединения“ съгласно член 20 във връзка с член 1, буква з) от Процедурния регламент, е все още твърде широк.

21.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 88/28

1.

приветства съобщението на Комисията „Цифровизиране на европейската промишленост — Оползотворяване в пълна степен на предимствата на цифровия единен пазар“ и предложения от нея пакет спомагателни мерки за отключване на възможностите, които разкрива стратегията за цифров единен пазар. Бъдещият икономически растеж и перспективите за заетостта в Европа, както и социалното сближаване, зависят от способността да разберем, приемем и използваме всички аспекти на обществото на иновациите в нашите региони;

2.

подчертава, че цифровият единен пазар на ЕС се опира на своите 500 милиона потребители и е единственият най-мощен политически инструмент, чрез който ЕС и неговите държави членки и региони могат да стимулират иновациите, растежа и работните места;

3.

отбелязва, че в момента протича непрекъсната индустриална революция, породена от новите поколения цифрови технологии като големите информационни масиви и от новите и различни приложения на цифровите технологии при секторни и локални проблеми. Европейската промишленост е изправена пред предизвикателството да се възползва в пълна степен и бързо от тези цифрови възможности. Не са преувеличени възможностите за дружествата в традиционните и нетехнологични отрасли, особено за МСП, да се възползват максимално от цифровизацията като средство за засилване и гарантиране на конкурентоспособността;

4.

отбелязва, че секторът на ИКТ в ЕС има съществен дял от икономиката, като осигурява работни места на повече от 6 милиона души и възлиза на около 4 % от БВП. Според последните проучвания, ако бъде напълно оползотворено, цифровизирането на продуктите и услугите има потенциала да генерира годишно над 110 млрд. евро приходи за промишлеността в Европа през следващите пет години;

5.

е съгласен с мнението, че два фактора имат особено ключова роля за пълното оползотворяване на цифровия единен пазар: а) силно конкурентна европейска цифрова промишленост, съчетана с б) готовност на частния и публичния сектор да се адаптират, като интегрират постигнатите цифрови иновации в своите дейности с цел да се гарантира високо качество на услугите за всички граждани. Подчертава, че ключови фактори са и премахването на регулаторните бариери, намаляването на бюрократичната тежест и модернизирането на регулаторната уредба на ЕС;

6.

подчертава, че предприятия от всякакъв размер във всички региони и сектори могат да използват за основа европейските постижения в областта на ИКТ, като създадат цифрови промишлени платформи за разработване на цифрови технологии — от компоненти до устройства и софтуер — за потребителските пазари и за интернет платформи и платформи за данни, както и съответните приложения и услуги;

7.

подчертава, че в стратегията за цифровия единен пазар, особено в рамките на стълба за „максимизиране на потенциала за растеж на цифровата икономика“, са включени всички основни лостове за засилване на цифровизацията в промишлеността чрез действия в области като основана на данни икономика, интернет на нещата, компютърни услуги в облак, умения и електронно управление. Конвергенцията на редица допълнителни технологии дава все по-голям тласък на обновлението в цифровата област, по-специално роботиката и изкуствения интелект, както и триизмерния печат (3D);

8.

насърчава продължаването на инвестициите в три от договорните публично-частни партньорства по линия на „Хоризонт 2020“ — фабрики на бъдещето (ФБ), устойчива преработвателна промишленост чрез ефективно използване на ресурсите и енергията (SPIRE) и съвместно предприятие „Биотехнологични производства“ (БП);

9.

признава, че повечето лица, които отговарят за вземането на решения в промишлеността, се затрудняват да решат кога да инвестират, до какъв размер и в какви технологии. Около 60 % от големите предприятия и над 90 % от МСП считат, че изостават по отношение на цифровите иновации;

10.

изтъква, че поради бързото развитие и разрастващата се употреба на цифровите технологии спешно е необходимо да се модернизира настоящата регулаторна рамка, за да може тя да е в крак с безпрецедентния темп на иновации;

11.

е съгласен с мнението, че следва да се направи повече за улесняване на координацията в Европа между значителните, но разпокъсани усилия в областта на научноизследователската и развойна дейност и иновациите в други важни области на цифровите технологии;

12.

изтъква, че с оглед на внедряването на интернет на нещата и безпроблемното протичане на потока от данни във всички региони е жизненоважно да се изгради по-широко разбиране на оперативната съвместимост като нещо, което засяга не само публичната администрация, но и всички сектори (напр. като начин да се гарантира, че свободата на потребителите не се възпрепятства от ограничения, налагани от частните системи на отделните технологични предприятия). Ясни изисквания в това отношение са наличието на общи формати, стандарти и спецификации;

13.

счита за жизненоважен факта, че програмата на Европейската комисия за по-добро регулиране REFIT ще се съсредоточи върху пречките пред иновациите и ще поддържа дебата относно начините, по които те могат да бъдат отстранени или намалени чрез нови регулаторни подходи, както е посочено в стратегията за единния пазар. Във връзка с това подчертава, че в процедурата REFIT местните и регионалните власти следва да се разглеждат като ключови партньори, а не като заинтересовани страни, тъй като те привеждат в изпълнение по-голямата част от решенията, вземани на равнището на ЕС;

14.

призовава Комисията да работи в по-тясно сътрудничество с отделните сектори и предприятията от всякакъв размер, с всички равнища на управление и заинтересовани страни при идентифицирането и намаляването на регулаторните бариери пред цифровизацията на европейската промишленост, както и за опростяване на съществуващото законодателство;

15.

отбелязва, че наличието на среда за ефективна стандартизация на ИКТ е от съществено значение за цифровизирането на европейската промишленост и представлява основен фактор за цифровия единен пазар, тъй като позволява безпроблемно свързване на устройства и услуги през граници и между технологии. Усилията в областта на стандартизацията трябва да бъдат съсредоточени стратегически върху пет приоритетни области — мрежите 5G, компютърните услуги в облак, интернет на нещата, технологиите за данни и киберсигурността;

16.

подчертава, че приоритетите за стандартизацията в областта на ИКТ за цифровия единен пазар следва да имат за цел да гарантират справедлива възвращаемост на инвестициите, за да се стимулират НИРД и иновациите в глобален мащаб, както и устойчивият процес на стандартизация, като се осигури широката наличност на технологиите на отворен и конкурентен пазар;

17.

отбелязва, че в много промишлени области традиционният цикъл на разработване, изпитване и стандартизация вече не е подходящ за бързо развиващите се и сложни конвергентни технологии;

18.

посочва, че работата в цифровата икономика ще включва и все по-голям акцент върху новите умения и възможности, включително повече креативност, общуване и приспособимост, за което ще е необходимо мащабно повишаване на уменията на работната сила на всички равнища;

19.

изтъква, че по-нататъшното развитие на интернет на нещата и големите информационни масиви създава също така сериозни предизвикателства по отношение на доверието и сигурността за всяко дружество и за възприемането от страна на обществеността;

20.

призовава да бъдат положени всички възможни усилия за създаване на силно фокусирани партньорства в тази област на регионално, национално и европейско равнище, с цел да се привлекат значителни частни инвестиции и да се постигне революционно въздействие върху конкурентоспособността посредством разработването на търговски продукти и услуги. Това ще даде възможност и за осъществяването на ползотворен обмен на опит, познания и идеи между съответните партньори, за да се използват полезните взаимодействия, а не да се увеличават усилията, като включително се създаде мрежа от партньорства;

21.

призовава да се проучи допълнително добавената стойност от засиленото сътрудничество между лицата, отговорни за изработването на политиките в областта на иновациите на национално и регионално равнище, като се вземат предвид концепцията за интелигентна специализация и нововъзникващите междурегионални инициативи от типа „отдолу нагоре“;

22.

счита, че следва да се насърчат инвестициите от частни и публични източници, включително по-широко участие на предприятията и институционалните участници като Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), включително по линия на Европейския инвестиционен план/ЕФСИ, и да се потвърди важността на синергиите между „Хоризонт 2020“, инициативите „Startup Europe“ и FIWARE, ЕСИ фондовете и инструментите на регионалната и националната политика във връзка с по-широките цели на ЕС в областта на конкурентоспособността и сближаването;

23.

приветства и признава значението на плановете на Европейската комисия да насочи инвестиции на стойност 500 милиона евро по линия на „Хоризонт 2020“ към по-широкото разгръщане на цифровите иновационни центрове, като финансирането на цифровите иновационни центрове трябва да бъде осигурено със средства от втория стълб на „Хоризонт 2020“ — „Водещи позиции в промишлеността“, а да не бъде за сметка на бюджета на останалите части на програмата „Хоризонт 2020“, и подчертава, че местните и регионалните власти (МРВ) са в добра позиция да допринесат за развитието на този вид центрове на експертиза и обслужване на едно гише от името на промишлените крайни потребители; подчертава, че високите постижения в научната област продължават да бъдат ключов критерий при избора на проекти за финансиране и че важната роля на висшите учебни заведения по отношение на трансфера на знания и процеса на иновации се взема надлежно под внимание, за да може въздействието на планираните инвестиции от „Хоризонт 2020“ да бъде допълнително оптимизирано. В този контекст следва по-специално да се уточни и при необходимост да се преосмисли търсеното въздействие на дейностите във връзка с цифровите иновационни центрове;

24.

отново призовава да продължат да се осигуряват необходимите ресурси за цифрови инвестиции като ключов елемент от една далновидна политика на ЕС за сближаване, за предпочитане със значително по-голям размер на инвестициите от определения за тази цел дял от разходите на ЕСИ фондовете от 14 милиарда евро за периода между 2007 г. и 2013 г.;

25.

отбелязва, че отвореният характер на интернет и впечатляващото нарастване на предлагането и търсенето на съдържание и услуги понастоящем са основна движеща сила на конкурентоспособността, икономическия растеж, социалното развитие и иновациите в Европа. Въпреки това, поради продължаващия проблем с недостига на инфраструктура, особено в селските райони, които частните оператори считат за нерентабилни, много местни и регионални власти понастоящем не могат да извлекат максимална полза от тези развития;

26.

отправя искане към Европейската комисия да подкрепи дейностите по финансиране на тези МРВ, първо, като продължи да разрешава приоритетно отпускане на средства от ЕСИ фондовете за цифрова инфраструктура във всички европейски региони, и второ, като признае технологичните пречки пред проектите за развитие на цифровите технологии в селските и слабо населените райони или в регионите, които са изправени пред други демографски предизвикателства, които следва да се разглеждат като услуги от общ икономически интерес;

27.

продължава да споделя опасенията на Европейския парламент относно последиците от решението на Европейския съвет от февруари 2013 г. бюджетът за цифрова инфраструктура и услуги в рамките на Механизма за свързване на Европа да бъде намален от 9,2 милиарда евро на едва 1 милиард евро, което накара Европейската комисия да преразгледа из основи плановете си;

28.

подчертава, че МРВ са в състояние да стимулират иновациите и конкурентоспособността чрез целенасочени решения, ориентирани както към търсенето, така и към предлагането, включително разгръщане на широколентовия интернет, електронно приобщаване и електронно управление. Освен това те предлагат структури за образование и обучение, изпълняват финансираните от ЕС инициативи и улесняват полезното сътрудничество и обмен, включително през граница, с други публични органи;

29.

приветства възможностите, предлагани от Европейската инвестиционна банка, която пое ангажимента да увеличи заемите, които отпуска за широколентова инфраструктура, на 2 милиарда евро годишно, и изрично подчерта важната роля на местното и регионалното равнище в този вид ориентирани към растежа инвестиции. Подчертава също така, че е важно да се насърчават водени от общностите инициативи като например предприятия, създавани и управлявани от и в полза на общностите;

30.

настоятелно призовава новите инвестиционни инструменти също да получат подкрепа, с цел да се ускори изграждането на инфраструктура, даваща възможност за постигане на целите за скоростта на широколентовия достъп, залегнали в Програмата в областта на цифровите технологии за Европа като елемент на стратегията „Европа 2020“, както и пълното разгръщане на мрежите 4G (в очакване на по-нови технологии като 5G), като същевременно се поддържа технологична неутралност и се даде възможност за ефективна конкуренция между операторите;

31.

подчертава, че МРВ могат да определят за свой приоритет изграждането у хората на цифрови и предприемачески умения, които да им позволят да използват пълноценно новите технологии, да разбират проблемите на киберсигурността и необходимостта от защита на личните данни, да повишават своята пригодност за заетост и да създават нови възможности за бизнес, включително чрез анализ на големи информационни масиви;

32.

счита, че електронната търговия продължава да бъде неоползотворена възможност за много от по-малките предприятия, най-вече заради свързаните с нея прекомерни разходи: 65 % от европейските интернет потребители пазаруват онлайн, но на това много високо търсене отговарят само 16 % от МСП, които продават онлайн, като по-малко от половината от тях продават онлайн през граница (7,5 %);

33.

призовава за приоритизиране на пречките пред електронната търговия, произтичащи от проблеми като блокирането на географски принцип и липсата на система за сигурни онлайн плащания с кредитна карта. Тези проблеми водят до ненужни разходи, усложнения и излагане на риск от измами за потенциалните онлайн търговци на дребно, особено за тези, които се занимават с трансгранична търговия;

34.

подчертава значението на плана за действие на Европейската комисия за електронното управление с оглед на модернизирането на обществените услуги посредством цифровизация, и по-специално на достъпността на публичните институции за частни лица и предприятия по електронен път, независимо от физическото местонахождение; с оглед на това заявява подкрепата си за развитието на оперативно съвместими и многоезични трансгранични обществени услуги (по-специално обмен на информация) като функционално средство за преодоляване на считаното за пречка периферно местоположение;

35.

посочва, че що се отнася до оползотворяването на потенциала на електронното управление да осигурява обществени ползи като намаляване на въглеродния отпечатък, опростяване на процедурите за предприятията, насърчаване на туризма или извеждане на преден план на активите на културното наследство, често именно МРВ са тези, които имат водеща роля за идентифицирането на възможностите и участниците в областта на ИКТ, споделянето на най-добри технологични практики, разпределението на средствата за инвестиране в ИКТ инструменти, измерването на напредъка и разпространението на информация за постигнатите успехи;

36.

посочва, че с увеличаването на цифровите умения и използването на цифровите медии от страна на предприятията нарастват и изискванията им към цифровите решения в контактите им с властите. Една добре функционираща, цифровизирана публична администрация предлага на предприятията, организациите и физическите лица ефективни електронни услуги и цифрови процедури, които подобряват достъпността, улесняват обслужването и съкращават времето за обработка на техните въпроси към публичния сектор. Посредством нарастващата цифровизация действащите лица от публичната сфера, както на национално, така и на местно и регионално равнище имат повече възможности за освобождаване на ресурси, поради което може да се предвиди повече време за обслужването на клиенти и по-малко време за администриране и контрол;

37.

подчертава, че оперативната съвместимост на електронното управление изисква не само съвместимост на системите, но и капацитет на публичната администрация да работи в тясно сътрудничество с информационните системи, както и информираност на обществеността за възможностите, които предлагат тези системи. С оглед на това КР предлага към програмата за решения за оперативна съвместимост за европейските публични администрации (ISA2) да се добавят компонентите изграждане на капацитет на човешките ресурси в областта на цифровите и езиковите умения и повишаване на осведомеността, с цел да се подкрепи модернизацията на публичната администрация;

38.

приветства предложенията за мерки, свързани с вътрешния пазар за електронни комуникации, имащи за цел да ускорят динамичния и устойчив растеж във всички сектори на икономиката и да създадат нови работни места, както и да гарантират актуализиране на законодателството за авторското право, което да отчита цифровата революция и промяната в поведението на потребителите;

39.

признава потенциала, който може да бъде извлечен от сътрудничеството в рамките на Платформата за обмен на знания (ПОЗ) между Европейския комитет на регионите (КР) и генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“ (DG RTD) като средство за насърчаване на нови научноизследователски и иновационни решения, иновативни продукти и най-добри практики в отговор на обществените предизвикателства, пред които са изправени МРВ в Европа;

40.

подчертава, че някои от приоритетите на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа — по-специално решаването на проблема с недостатъчната цифрова грамотност и умения, както и неоползотворените възможности за справяне с обществените предизвикателства — са от решаващо значение за качеството на живота и социалната и икономическа дейност; тези проблеми могат да се решат най-добре на местно и регионално равнище с цел да се стимулира предоставянето на по-ефективни и персонализирани услуги за обществеността, както и за местните предприятия;

41.

отбелязва, че що се отнася до специалистите в областта на ИКТ, през последните три години в Европа са създадени повече от един милион допълнителни работни места. Въпреки това се очаква, че бързо нарастващото търсене ще доведе до повече от 800 000 свободни работни места в сектора до 2020 г.;

42.

настоятелно призовава за по-нататъшно развитие на водената от Европейската комисия Широка коалиция за работни места в сферата на цифровите технологии като общоевропейска инициатива с участието на множество заинтересовани страни, за да се преодолее дисбалансът между недостига на умения и свободните работни места в сектора на ИКТ, като се осигурят подходящо обучение, стажове, назначения, действия за улесняване на мобилността и/или провеждане на дейности за повишаване на осведомеността с цел да се насърчат младите хора да учат и да градят кариера в сектора;

43.

припомня, че именно на поднационално равнище може да бъде събирана най-точна и актуална информация за пазарите на труда и че МРВ могат да играят важна роля за установяване на несъответствията между търсените и предлаганите умения, като подпомагат разработването на подходящи програми за професионално обучение и стимулират инвестициите в отговор на местното търсене;

44.

призовава доставчиците на услуги в областта на образованието и обучението да разработват целенасочени и гъвкави обучителни подходи в областта на ИКТ. В бъдеще за работните места ще е необходимо подходящо съчетание от базови, личностни и технически умения, а именно умения в областта на цифровите технологии и в конкретната стопанска сфера, каквито все още системите на образование и обучение не са напълно готови да предоставят; ето защо следва да се поставят основите на една система за образование и обучение, която акцентира в по-голяма степен на практическата, отколкото на теоретичната подготовка на учениците/студентите;

45.

признава значението на разработената от Европейската комисия Програма за придобиване на умения за Европа и факта, че тя ще предостави цялостна рамка за пригодност за заетост, включваща нуждата от цифрови и допълнителни основни умения за справяне;

46.

подчертава огромното значение на подсигуряването на цифровата грамотност и умения, от които се нуждаят гражданите, работниците, учащите се и търсещите работа, за да бъдат част от всеобхватното реализиране на цифровизацията на икономиката и обществото;

47.

като потвърждава съществуването на европейско сътрудничество по въпросите на младежта (2010—2018 г.), подчертава, че е важно да се изработи основен пакет, който всяка държава членка следва да гарантира на младите ученици чрез осигуряване на широколентов интернет достъп в образователната система, като по този начин на младите хора се предоставя минимална гаранция относно квалификацията и компютърните умения. Този подход трябва да се прилага не само в рамките на задължителното образование, а през целия живот, чрез иновативни програми и програми за усъвършенстване в съответствие с технологичното развитие;

48.

предупреждава, че като се оставят настрана перспективите за икономиката и заетостта, не трябва да се позволява нарастващото влияние на цифровите технологии, особено сред младите хора, да подкопава основни човешки умения като грамотността и междуличностното общуване;

49.

отбелязва в заключение, че регионите в ЕС трябва да получат допълнително признание за усилията си за устойчиво разгръщане на Програмата в областта на цифровите технологии. МРВ са сред основните адресати на отправените в програмата препоръки и трябва да бъдат считани за основна движеща сила и партньор в нейното изпълнение.

21.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 88/34

1.

счита инициативите на Комисията за компютърните услуги в облак и за приоритетите за стандартизацията в областта на ИКТ за важни, по-специално с оглед на позицията на Европа в глобалната цифрова икономика и постигането на целите на стратегията за цифровия единен пазар;

2.

отбелязва, че намаляването на пречките пред споделянето на знания ще даде значителен тласък на конкурентоспособността на европейските предприятия и ще бъде от полза и за местните и регионалните власти;

3.

счита, че подходът на Комисията за поетапно разгръщане на услугите в облак е разумен, и отбелязва със задоволство, че рамката ще даде възможност първо на научната общност, а след това и на предприятията и на местните и регионалните власти, да използват споделени знания и да ги създават;

4.

споделя мнението на Комисията, че конкурентоспособни високопроизводителни изчислителни технологии могат да се разработват само посредством съвместни действия;

5.

изразява съгласие с Комисията, че трябва да се положат повече усилия за европейска стандартизация в областта на ИКТ, за да се оползотвори потенциалът на цифровизацията и да се предоставят трансгранични услуги;

6.

отбелязва, че независимо от стандартизацията в областта на ИКТ, на предприятията и на публичния сектор трябва да се даде възможност да развиват, придобиват и прилагат иновационни решения, които се отклоняват от тези стандарти;

7.

отбелязва, че все още сериозно изостава разработването и/или прилагането на общи стандарти в много области от решаващо значение за вътрешния пазар, като например електронното идентифициране, и продължава да бъде много сериозно обезпокоен от факта, че географските различия по отношение на достъпа до високоскоростни широколентови услуги пречат на завършването на цифровия единен пазар (1). Островите са необлагодетелствани в географски план поради необходимостта от полагане на подводни кабели, които струват по-скъпо;

8.

във връзка с това отправя отново искането си проектите за развиване на широколентовите услуги да бъдат признати за услуги от общ икономически интерес (2);

9.

заявява, че европейските местни и регионални власти имат желание да развиват споделянето на знания и да уведомяват за стандартите в областта на ИКТ, необходими за посрещане на нуждите им по отношение на развитието на обществените услуги (3);

10.

настоятелно призовава Комисията да гарантира, че съответните участници на национално равнище във всички държави членки предприемат подходящи мерки за насърчаване на услугите в облак за отворена наука, както и по-общо за споделяне на знания, тъй като в противен случай съществува значителен риск от бързо увеличаване на разликите между държавите членки — ситуация, която би се проявила много скоро в дейността на местните и регионалните власти;

11.

изразява съгласие с Комисията, че всички организации — независимо дали са малки или големи, публични или частни, следва да управляват по подходящ начин рисковете, свързани с киберсигурността, и, при необходимост, да бъдат в състояние да докажат, че го правят успешно; настойчиво призовава за разработване на мерки за подпомагане на развитието на необходимите за киберсигурността умения на всички равнища (4);

12.

подчертава, че по принцип, за да се оползотворят многобройните предимства, които предлага цифровият единен пазар, е необходима квалифицирана работна сила; затова приветства предложенията на Комисията в рамките на наскоро приетата Нова програма за придобиване на умения за Европа да се постави акцент върху инвестициите в образование и обучение в сферата на цифровите технологии, за да се гарантира, че гражданите разполагат с уменията, необходими за извършване на цифровия преход;

13.

отбелязва, че общият знаменател на двете съобщения, разглеждани в настоящото становище, е липсата на оперативна съвместимост в множество различни сектори, която води до това, че изследователите, промишлеността, публичните органи и политиците не могат да получат достъп до данните, от които се нуждаят;

14.

посочва, че най-голямата пречка за оперативната съвместимост по отношение на споделянето на данни, като например трансграничните цифрови услуги, обикновено е липсата на стандартизирана архитектура на данните (5);

15.

препоръчва в допълнение към минималните стандарти и обикновените метаданни, упоменати в съобщението, да се обмисли и възможността за определяне на европейските основни данни, изисквани при трансграничните услуги;

16.

споделя мнението на Комисията, че настоящият контекст изисква партньорства между различните сектори в областта на стандартизацията, и би желал да приведе примера на електронното здравеопазване, където повишаването на личната отговорност за собственото здраве налага по-широка перспектива (6);

17.

отбелязва, че електронното здравеопазване, интелигентните транспортни системи, интелигентните енергийни и по-екологосъобразни производствени технологии, цитирани в съобщението на Комисията като примери за важни целеви области, заемат централно място в дейностите на местните и регионалните власти, които ще трябва да бъдат привлечени за активно участие с оглед на постигането на желаните цели;

18.

изразява съгласие с Комисията, че приоритетите следва да се подлагат на редовен преглед, тъй като нуждите от стандартизация могат да се променят много бързо поради постоянното навлизане на иновации, например в социалните услуги;

19.

счита, че е важно в европейската стандартизация да се използват широко иновациите, които са част от патенти на дружества, и подкрепя усилията на Комисията за изясняване на основните елементи на една справедлива, ефективна и приложима методика за лицензиране въз основа на принципите за справедливи, приемливи и недискриминационни (FRAND) условия;

20.

отбелязва, че в управлението на местно и регионално равнище в Европа вече се използва доста лицензен софтуер с отворен код. Това се разглежда като положително развитие, което Комисията следва да задълбочи, по-специално чрез изясняване на връзката между отворения код и условията FRAND за издаване на лицензия;

21.

отбелязва, че наред с развитието на европейската и международната официална стандартизация, са необходими мерки за подкрепа на техническите спецификации на ИКТ, разработвани от други организации по стандартизация, и по-често използваните широко приети добри практики;

22.

счита, че е от съществено значение да се разработят процедури, които да гарантират, че при изготвянето на планове за стандартизация се вземат предвид нуждите на крайните ползватели на стандарти — както предприятията, така и публичния сектор;

23.

приветства горещо предложението на Комисията за подкрепа на по-широкото участие на европейски експерти в стандартизацията в областта на ИКТ, тъй като общите процедури в световен план са от жизненоважно значение за постигането на европейските цели за цифровизация и за развитието на сектора;

24.

отбелязва, че изминаха няколко години от публикуването на Европейската рамка за оперативна съвместимост за европейските обществени услуги и приветства намерението на Комисията да я актуализира, като се надява, че във връзка с това ще бъде взет предвид и потенциалът на „интернет на нещата“ (1);

25.

отбелязва, че компютърните услуги в облак в Европа се разрастват бързо. Според проучване на Комисията, това би могло да означава, че европейският пазар на услуги в облак ще нарасне от 9,5 милиарда евро през 2013 г. на 44,8 милиарда евро през 2020 г., което представлява петкратно увеличение (7). Според данни на Евростат от края на 2014 г. (8):

26.

подчертава, с оглед на горепосоченото, необходимостта от ясен политически ангажимент за финансиране на научноизследователска инфраструктура за компютърните услуги в облак, за да се оползотвори огромният им потенциал;

27.

отбелязва, че компютърните услуги в облак се основават на доверие и че за спечелването и запазването на това доверие трябва да се обърне значително внимание на сигурността и неприкосновеността на данните;

28.

изразява надежда, че ще бъде взет под внимание потенциалът, който използването на услуги в облак предлага за отворена наука в образованието;

29.

обръща внимание на ролята на публично-частните партньорства при разработването на услуги в облак за отворена наука и заявява отново вече изразената си позиция, че са необходими европейски решения, които да направят съществуващите облаци и тези в процес на разработка на национално, регионално и евентуално на местно равнище взаимосвързани и оперативно съвместими (9);

30.

отбелязва, че широкото използване на данни и други материали, предоставяни чрез компютърни услуги в облак, е обвързано с разрешаването на въпросите, свързани с авторските права (10);

31.

настоятелно призовава Комисията да подкрепи увеличаването на споделянето на европейски данни съгласно действащите разпоредби относно защитата на данните и я приканва да изготви обзор на източниците, където — на децентрализиран принцип, могат да бъдат намирани съответните данни, така че информацията да бъде на разположение;

32.

приветства намерението на Комисията да предложи европейска инициатива за свободно движение на данни с цел насърчаване на свободното движение на данни в Съюза (11);

33.

подчертава, че споделянето на стандартизирани данни ще намали сегашната разпокъсаност между изследователите, предприятията и публичните органи, както и в рамките на тези групи, и по този начин ще допринесе за постигането на много от целите, свързани с цифровия единен пазар;

34.

споделя разбирането на Комисията относно погрешните представи, които в момента възпрепятстват споделянето на данни, и настоятелно я призовава да информира по-активно за ползите от споделянето на данни за споделящата страна (12);

35.

отбелязва, че споделянето на данни е от голяма полза и за местните и регионалните власти. Собственикът на данните не губи нищо от споделянето им: напротив, то увеличава тяхната стойност. Предоставянето на отворен достъп до държавни данни укрепва демокрацията и открива нови възможности за бизнес. Освен това споделянето на данни намалява необходимостта от ad hoc и често скъпо струващи искания за данни;

36.

отбелязва, че ако гражданите имат по-широк достъп до своите лични здравни данни онлайн, това ще означава те да поемат по-голяма отговорност за собственото си здраве, и изразява надежда, че възможностите хората да използват своите данни и в други области на публичната администрация ще се увеличат;

37.

отбелязва, че за да извличат полза от Европейския облак за отворена наука, публичните органи и по-специално МСП се нуждаят не само от действителните данни, но и от инструменти за техния анализ, особено в случай на големи информационни масиви;

38.

подкрепя стремежа на Комисията за обединяване на европейската цифровоинформационна общност, например публично-частното партньорство в областта на големите информационни масиви в рамките на програма „Хоризонт 2020“, и насърчава местните и регионалните власти по възможност да се включат в това сътрудничество;

39.

счита, че Европейският облак за отворена наука, който включва данни за публичните органи, предприятията и научноизследователски данни, може, с помощта на методи за обработка на големи информационни масиви, да улесни например справянето с въпроси, свързани с местни области на политика, които често са сложни и многоизмерни;

40.

подчертава важната роля на европейския облак и по отношение на защитата на околната среда, благодарение на съхранението на документите, информацията и данните в цифров вид. Освен че съхраняването на различните файлове и достъпът до тях са много по-опростени, фактът, че те не са отпечатани, допринася за минимално използване на хартия, а оттам и за опазването на околната среда;

41.

отбелязва със задоволство, че „интернет на нещата“ е сред приоритетите на Комисията в областта на стандартизацията, тъй като в бъдеще това ще окаже значително положително въздействие върху качеството на услугите и производителността на дейностите, за които носят отговорност местните и регионалните власти. Съгласно проучване на Европейската комисия (13) се очаква до 2020 г. пазарната стойност на „интернет на нещата“ в ЕС да надхвърли един трилион евро;

42.

изразява надежда, че Комисията ще вземе в по-голяма степен предвид големия потенциал на „интернет на нещата“ в различните програми, свързани с цифровизацията на публичната администрация;

43.

счита, че установяването на стандарти за „интернет на нещата“ във връзка с обществените поръчки отговаря на потребностите на регионите и общините и може да даде на европейската индустрия съществено предимство в този сектор;

44.

посочва обаче, че „интернет на нещата“ е нов сектор и че са необходими не само стандарти, но също и иновационни експерименти, чието финансиране следва да бъде приоритет за Съюза;

45.

отбелязва, че различни анализи показаха, че много местни и регионални власти не са достатъчно информирани относно ползите от „интернет на нещата“, особено в областта на здравеопазването, енергийната ефективност, околната среда, сигурността, както и управлението на недвижими имоти, да не говорим за интелигентния транспорт; изразява надежда, че Комисията ще предприеме мерки, за да се гарантира споделянето на знания в тази област и да се обърне по-голямо внимание на документацията, както и на въздействието и на ползите, свързани с „интернет на нещата“, инициативите от типа „Интелигентни градове“ и свободно достъпните данни;

46.

подчертава, че петте области, определени от Комисията като приоритетни за стандартизацията, са взаимосвързани, но че е налице особено тясна взаимозависимост между „интернет на нещата“ и бъдещите мрежи от пето поколение. Ако не се постигне пълно географско покритие за мрежите от пето поколение, „интернет на нещата“ няма да може да се използва по един и същ начин във всички европейски региони.

21.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 88/39

1.

приветства плана за действие — инициатива на Комисията, в която се посочват начините до 2017 г. да се предложи изграждането на единно пространство по отношение на данъка върху добавената стойност (ДДС) в Съюза;

2.

признава, че системата на ДДС е основен елемент на единния пазар и че тя би трябвало да се реформира, за да се превърне в по-проста, по-справедлива, по-ефикасна и по-малко уязвима от измами, с цел да се подобрят конкурентните условия за предприятията, да се намали дискриминацията между потребителите и да се оптимизира събирането на данъчните приходи;

3.

отбелязва значението на единното пространство в Съюза по отношение на ДДС за местните и регионалните власти, тъй като в някои държави членки те отговарят за облагането с ДДС и тъй като преразпределянето на приходите от ДДС заема централно място в прилагането на механизмите за финансово изравняване в полза на местните и регионалните власти; системите на държавите членки за национално преразпределяне на приходите от ДДС обаче са извън правомощията на ЕС;

4.

припомня, че ДДС е и основен източник на приходи за собствените ресурси на ЕС, тъй като през 2014 г. възлизаше на 17,6 млрд. евро, което представлява 12,3 % от общите приходи на ЕС;

5.

подкрепя и целта на Комисията за борба с измамите. Огромният размер на измамите илюстрира недостатъците на настоящата система. Тези измами всяка година причиняват значителни загуби на постъпления за държавите членки и за ЕС в размер, оценяван на 170 млрд. евро годишно. Това оказва отрицателно въздействие върху бюджетите на публичния сектор, включително тези на местните и регионалните власти в някои държави членки, и върху техния капацитет за предоставяне на качествени услуги; в този контекст приканва държавите членки да събират и разпространяват статистически данни относно трансграничните измами с ДДС;

6.

посочва, че разпокъсаността и сложността на системата на ДДС водят до значителни разходи за привеждане в съответствие за предприятията, участващи в трансгранична търговия. Тези разходи са прекалено високи за малките и средните предприятия, които съставляват гръбнака на икономиката и заетостта на регионално равнище. Отбелязва, че планът за действие относно ДДС трябва да доведе и до опростяване за законните предприятия, занимаващи се с трансгранична търговия. Системата на ДДС не трябва да създава ненужни препятствия пред трансграничната търговия;

7.

привлича вниманието върху факта, че различията в правилата за ДДС и установените ставки засягат особено граничните региони и дейността на действащите в тях малки и средни предприятия (МСП). Поради това е целесъобразно да се направи оценка на териториалното въздействие на предложенията, които позволяват по-голяма гъвкавост при определянето на ставките на ДДС;

8.

отбелязва, че Директивата за ДДС включва разпоредби относно ставките на ДДС, целящи да защитят единния пазар и да предотвратят нарушаването на конкуренцията; смята, че това са основни принципи и че е целесъобразно внимателно да се разгледат всички предложения, които целят на държавите членки да се остави по-голяма свобода при определянето на ставките, за да се установи как те биха се отразили върху вътрешния пазар и конкуренцията;

9.

подкрепя реформите на системата на ДДС, които могат да създадат основата за бъдещия растеж, конкурентоспособност и заетост, създавайки възможност за развитие на цифровата и мобилната икономика, на нови бизнес модели и предприятия за услуги. В този контекст изразява задоволството си от предложението на Комисията да разшири обхвата на обслужването на едно гише във връзка с ДДС за електронните услуги, така че то да обхване и доставката на стоки, въз основа на пилотен проект, насочен към подобряване на сътрудничество между данъчните администрации и предприятията, които се занимават с електронна търговия;

10.

смята, че ефективността на държавите членки в областта на данъчната администрация е много различна. Сътрудничеството и доверието между данъчните администрации са недостатъчни. Според Комитета в случаи на предполагаема измама с ДДС банките би трябвало да сътрудничат в пълна степен с данъчните власти в рамките на действащите разпоредби за защита на данните;

11.

препоръчва да се проучат добрите практики на държавите членки, изразяващи се в предоставяне на част от постъпленията от ДДС на местните и регионалните власти или в предоставянето на правомощия на тези власти за събирането на данъка;

12.

призовава при всяка промяна на системата на ДДС в консултациите да бъдат включвани представители на местните и регионалните власти на национално равнище и на КР — на европейско, предвид прякото въздействие на тези решения върху благосъстоянието на населението, конкурентоспособността на предприятията и приходите на публичните власти;

13.

при разглеждането на принципа, съгласно който плащанията на ДДС при трансгранични операции се подчиняват на същите изисквания като тези при националните операции, призовава да се вземе предвид, по-конкретно, неговото въздействие върху МСП, когато едновременно се прилагат различни ставки на ДДС;

14.

споделя мнението, че новата система трябва да се основава на принципа на облагане в държавата по местоназначение и да предвижда, че за всички продажби на клиент в друга държава — членка на ЕС, ДДС трябва да бъде начисляван в съответствие със законодателството на страната доставчик и по ставките, прилагани в страната на местоназначението, а също и че постъпленията от ДДС на държавата на получаването на данъка трябва да бъдат прехвърляни към компетентната администрация на държавата на потреблението;

15.

приветства намерението да се гарантира, че предприятията, извършващи търговски операции в рамките на единния пазар, ще бъдат в състояние да решават всички свързани с ДДС въпроси пред компетентния орган на своите държави на произход и че няма да бъдат задължени да се вписват в регистъра на ДДС, да представят декларации и да плащат такси във всички държави — членки на ЕС, в които извършват търговски сделки. Тези опростявания не бива да водят до заплаха за приходите от ДДС и да влияят на данъчния суверенитет на държавите членки;

16.

смята, че планът на Комисията е амбициозен и че за прилагането му ще е необходимо време. По тази причина подкрепя принципа на постепенно прилагане;

17.

настоятелно призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки за повишаване на ефективността на данъчното облагане и за борба с измамите, за да се намали размерът на несъбрания от държавите членки ДДС. Тези мерки могат да допринесат значително за усилията за изграждане на доверие в данъчните администрации и установяване на ефикасно сътрудничество, което е необходимо за правилното функциониране на новата система. Комитетът подчертава, че въвеждането на нови доклади и инструменти за одит не трябва да налага прекомерна тежест за предприятията, особено за МСП;

18.

призовава държавите членки да вземат конкретни решения относно разпоредбите, уреждащи ДДС в Европейския съюз, по-специално за премахване на наблюдаваните до момента различия между държавите членки по отношение на предоставяните на отделни държави дерогации от Директивата за ДДС и за насърчаване на тяхното прилагане от всички държави членки;

19.

отбелязва, че при представянето на предложения за повишаване на ефективността на данъчната администрация Комисията трябва да спазва административните правомощия на национално и/или регионално равнище;

20.

насърчава по-ефективното използване на ИТ инструменти с помощта на всички налични електронни данни за борба срещу измамите, като същевременно се гарантира защитата на данните;

21.

предвид системите за възстановяване на плащания и за разделни плащания на ДДС (1), въведени в много страни, набляга на необходимостта от засилване на доверието на гражданите по отношение на факта, че платеният ДДС наистина влиза в националните, регионалните или местните бюджети, тъй като гражданите са сред главните платци на ДДС; препоръчва да се разгледа възможността за въвеждане на система за доброволно електронно плащане, чрез която ДДС да се прехвърля от покупките на гражданите към бюджета на компетентната администрация, а размера на сумата на покупката без ДДС — към сметката на продавача, какъвто е случаят понастоящем;

22.

набляга на факта, че няма достатъчно доказателства за нарушения на конкуренцията, свързани с необлагането с ДДС на някои видове дейности на органи от публичния сектор, дейности в рамките на междуобщинско сътрудничество или на дейности, смятани за такива от обществен интерес. Решението за освобождаване от ДДС на публично-правните субекти се основава на обективни и хармонизирани критерии на европейско равнище, а не се извършва по преценка на държавите членки;

23.

призовава да бъдат взети предвид интересите на местните и регионалните власти в проучването на въздействието, което Комисията се очаква да представи през 2017 г.; във връзка с това следва в сътрудничество с местните и регионалните власти да се уточни понятието „(значително) нарушаване на конкуренцията“;

24.

смята, че е необходимо спешно на всички държави членки да се предостави възможността да прилагат всички дерогации, установени в миналото от всяка държава членка;

25.

призовава за намаляване на ставките на ДДС върху училищните сгради на 6 %;

26.

подчертава, че настоящият списък с намалени ставки на ДДС е изключително неясен и не следва ясно определена логика; поради това изразява разочарование, че Комисията не е изготвила изчерпателен и прозрачен опис на предоставените намалени ставки на ДДС; счита, че е необходимо да се преразгледа списъкът на намалените ставки на ДДС, като се вземат предвид развоят на технологичните, икономическите и други събития и изкривяванията, произтичащи от различните ставки на ДДС за сходни стоки и услуги; този преглед следва, доколкото е възможно, да доведе до хармонизация, за да се избегнат нарушения на конкуренцията на единния пазар за МСП;

27.

счита освен това, че субектите, които извършват дейности в обществен интерес, могат да имат по-голям икономически интерес от последващо приспадане на ДДС, вместо от предварително освобождаване от облагане с ДДС;

28.

счита, че вариант 1 (разширяване и редовен преглед на списъка на стоки и услуги, които отговарят на условията за намалени ставки) би могъл да доведе до по-малки рискове в сравнение с вариант 2 (премахване на списъка на стоки и услуги, които отговарят на условията за намалени ставки);

29.

смята, че предоставянето на по-голяма свобода на държавите членки при определянето на ставките неизбежно ще доведе до по-голямо разнообразие на ставките, което би могло да наруши функционирането на единния пазар и да наложи тежести на предприятията, по-специално на МСП; посочва, че Комисията би трябвало да извърши задълбочена оценка с цел да проучи въздействието на своите предложения върху конкуренцията и административната тежест за предприятията, както и въздействието им на териториално равнище, особено в граничните региони;

30.

отбелязва, че в съобщението се споменават и други разходи и пропуски по отношение на прехвърлянето към държавите членки на правомощията за намаляването на ставките, по-конкретно рискът, свързан с намаляването на постъпленията и със сложността на ДДС, както и с повишаването на разходите и правната несигурност за предприятията; смята, че този риск трябва да бъде предмет на задълбочена оценка;

31.

в съответствие със становището си относно разхищението на храни (юни 2016 г.) подкрепя предложението на търговците на дребно от големите търговски вериги да бъде разрешено да приспадат ДДС върху даряваните непродадени храни;

32.

посочва, че сложните, различаващи се в отделните държави разпоредби за ДДС, представляват една от главните пречки пред електронната търговия; признава, че системата на ДДС трябва да бъде опростена и възникващите за МСП разходи за привеждане в съответствие трябва да бъдат намалени, по-конкретно чрез отстраняване на факторите, които са по-неблагоприятни за предприятията, установени в Европейския съюз, отколкото за доставчиците от трети страни;

33.

подкрепя разширяването на механизма за обслужване на едно гише, който обхваща търговията със стоки, и въвеждането на прагове за ДДС или тяхното повишаване за стартиращите предприятия и микропредприятията;

34.

приветства предложението за премахване на освобождаването от ДДС на вноса на малки пратки от трети държави и за контрол чрез единен одит на трансграничните предприятия, тъй като европейските МСП понастоящем се намират в неизгодно конкурентно положение спрямо тези от трети държави;

35.

посочва, че икономическото развитие на местните и регионалните власти се основава на МСП и че разходите, които те поемат, за да гарантират спазване на правилата за ДДС, са пропорционално по-високи, отколкото за големите предприятия, поради което МСП се оказват принудени да работят при неизгодни условия на конкуренция;

36.

привлича вниманието върху факта, че в множество държави членки са приети мерки за опростяване на регистрацията на нови предприятия, които изглежда целят подобряване на бизнес средата, но често насърчават създаването на предприятия, позволяващи създаването на схеми за верижна измама;

37.

посочва, че контролът на дейностите на предприятията, упражняващи законна дейност, следва да бъде отговорност на съответните национални институции (включително данъчните администрации) и не трябва да се делегира на контрагенти, на други предприятия, както Съдът на Европейския съюз неколкократно заяви в решенията си относно ДДС;

38.

препоръчва в пакета относно МСП, който Комисията ще представи през 2017 г., да бъдат предвидени подходящи мерки за опростяване.

21.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 88/43

1.

Споразумението от Париж е значително постижение, тъй като е универсално, обвързващо и балансирано. То излага глобален план за действие, чиято цел е да се удържи покачването на температурата през настоящия век до доста под 2 градуса и да се насърчат усилията за ограничаване на увеличаването дори допълнително до 1,5 градуса в сравнение с нивата от 1990 г. Това е особено важно, тъй като очертаният курс към декарбонизация дава надеждни насоки за лицата, вземащи решения на всички равнища, предотвратява скъпо струващо обвързване с инвестиции във висока въглеродна интензивност и гарантира сигурност и ясна насоченост за бизнеса и инвеститорите. Задачата на 22-рата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (22-ра КС по РКООНИК) ще бъде да задържи положителния импулс от Париж и да приведе в действие различните механизми на Споразумението от Париж.

2.

Същевременно, дори ако бъдат изцяло осъществени, настоящите ангажименти на страните няма да бъдат достатъчни за постигането на договорените цели. Регионите и градовете, които са тясно свързани с местните общности и територии, ще трябва да предложат допълнителни действия, а страните трябва да представят актуализиран принос възможно най-скоро — още в контекста на улесняващия диалог през 2018 г. По отношение на ЕС по-конкретно Европейският комитет на регионите поддържа досегашната си позиция, че е необходимо емисиите на парникови газове да бъдат намалени с 50 % до 2030 г. с цел световните емисии на парникови газове да достигнат своята най-висока точка възможно най-скоро и постепенно да бъдат прекратени до 2050 г. или малко след това.

3.

Със своята високоразвита система на многостепенно управление ЕС носи особено голяма отговорност да демонстрира обединено и амбициозно лидерство в справянето с изменението на климата; поради това КР приветства своевременното ратифициране на Парижкото споразумение от Европейския съюз и призовава държавите членки, които още не са го направили, да го ратифицират във възможно най-кратки срокове. КР призовава Европейската комисия и държавите членки да актуализират и конкретизират рамката до 2030 г. и пътната карта до 2050 г., за да спазят предвиденото в Споразумението задължение за формулиране на дългосрочни стратегии за развитие до средата на века с ниски емисии на парникови газове; този процес следва да започне възможно най-скоро, за да се даде възможност за всеобхватен дебат, в който активно участие следва да имат представителите на националните, регионалните и местните органи, както и гражданското общество и стопанският сектор.

4.

В Споразумението от Париж се признава значението на многостепенното управление за политиката в областта на климата. Този принцип следва да се прилага на практика на всички равнища на управление, за да се развиват връзки и да се отстранят различията между националните, регионалните и местните политики в областта на изменението на климата заедно с подобрени правила за прозрачност и разработване на необходимите инструменти за глобален преглед, по-добро разбиране за диференцираното влияние на изменението на климата, загубите и щетите, както и подходящо финансиране в областта на климата и подпомагане на капацитета.

5.

Поради това КР призовава за по-нататъшно развитие на Плана за действие Лима — Париж (LPAA) и съответната му платформа, а именно Зоната на недържавните участници за действия в областта на климата (NAZCA). Те могат да бъдат напълно интегрирани в секретариата на РКООНИК посредством Глобалната програма за действия в областта на климата, стартирана от наскоро определените лидери в борбата с изменението на климата (1). На свой ред това следва да се превърне в основа за истинско многостепенно управление за действия във връзка с климата, както е отбелязано и в резолюцията на Европейския парламент.

(6)

Като най-големи участници в LPAA и NAZCA регионите и градовете вече показаха степента на своя ангажимент към борбата с изменението на климата и своя потенциал за повече действия. Доброволни инициативи като Конвента на кметовете на ЕС и меморандума за разбирателство „Под 2 градуса“ представляват конкретна добавена стойност, тъй като подават към LPAA и NAZCA количествени данни и показват по-големи амбиции отколкото националните законодатели. Приносът на тези инициативи за насърчаване на действия на всички равнища следва да бъде признат и окуражен от поднационалните и националните правителства, както и от междуправителствените организации. Техните усилия следва да бъдат отчетени и включени в съответните национално определени приноси, както например беше направено в Мексико. Следва да се насърчават и други инициативи за мониторинг и докладване, както и механизми за измерване на намаляването на емисиите и оценка на политиките за смекчаване и адаптиране.

7.

Необходима е и по-голяма интеграция на регионите и градовете в рамките на процеса на РКООНИК, която ще предоставя възможност на най-ниските ешелони да подават своевременно обратна информация към равнището на ООН. Държавите ще имат достъп до най-добрата информация, позволяваща им да вземат икономически ефективни решения, които да могат да се прилагат от регионите и градовете по места. Поради това е необходимо да се установи постоянен и пряк диалог между различните равнища, като се започне от местното и регионалното равнище.

8.

Сред мерките за укрепване на този диалог са:

9.

След 21-вата КС Европейската комисия и Съветът поддържат все по-интензивна връзка с КР, за да интегрират по-добре местния подход към законодателството на ЕС, по-специално чрез програмата на ЕС за градовете. Освен това пътната карта за прилагането на Споразумението от Париж в ЕС утвърждава изцяло принципа на многостепенното управление.

10.

Европейската комисия даде ход и на разширяване и укрепване на Конвента на кметовете на ЕС. Сега той включва компонент за адаптиране и се разработва в различни части на света.

11.

От гледна точка на КР е изключително важно да се използва това признание и да се гарантира балансиран подход, който да отчита характерния принос на регионите и градовете в този контекст.

12.

КР би желал да подчертае, че принципът на многостепенното управление е приобщаващ и разходоефективен, тъй като дава възможност на всички равнища на управление да координират усилията си и по този начин да увеличат максимално потенциала си за действие.

13.

Регионите имат ключова роля в осигуряването на контекста за градските политики в рамките на по-голяма територия и свързването им с политики в други области като горското стопанство, зелените и сините инфраструктури, териториалното сближаване и селското стопанство. Тази функция на регионите е особено важна в ЕС, тъй като територията се състои от малки и средни градове, които често разполагат с ограничени ресурси и капацитет за действие. Регионите спомагат да се избегне скъпоструващото дублиране на усилията и да се гарантира широкообхватно сближаване между градските и извънградските райони.

14.

В Конвента на кметовете на ЕС, например, много региони участват като регионални координатори. Те дават възможност на няколко града да станат част от Конвента едновременно.

15.

Затова КР отбелязва ключовата роля на регионите в държавите членки като двигател на този вид вертикална координация между всички равнища на управление.

16.

В Италия, например, за регионите е създаден междурегионален съвет за приспособяване към изменението на климата. В рамките на съвета заседават националното правителство и всички региони. Това гарантира, че италианската стратегия за адаптация, която беше разработена въз основа на Европейската стратегия за адаптиране към изменението на климата, ще бъде приложена на регионално равнище.

Регионите от своя страна са отговорни и за подпомагане на градовете в рамките на техните територии при съответното изготвяне на местни планове за адаптиране.

17.

Въз основа на този пример КР призовава регионите в ЕС да демонстрират ръководната си роля в прилагането на европейските и националните стратегии и в осъществяването на промени на местно равнище. Освен това той призовава Европейската комисия и държавите членки да включат тази роля в своето определение за приобщаващо управление по отношение на климата и енергетиката, както и в своите стратегии за прилагане на Споразумението от Париж. Това налага необходимостта да се отдаде дължимото внимание на ролята на „регионалните координатори“ в контекста на Конвента на кметовете при разработването на нови инструменти за подкрепа на подписалите го участници.

18.

В допълнение към вертикалната координация КР счита, че е необходимо да се задълбочи хоризонталната координация между различните политики. Интегрирането на действията по климата във всички политики ще позволи на местното население да се възползва от редица съпътстващи ползи като по-високо качество на живот и заетост на местно равнище. То също така ще позволи да се създадат синергии и да се намалят разходите за действията. Така например се смята, че ако бъде правилно изпълнен, пакетът за кръговата икономика може да спомогне за намаляване на емисиите на парникови газове с между 2 и 4 % годишно (2). Поради това КР призовава 22-рата конференция на страните по РКООНИК да разгледа ключовата роля на намаляването на експлоатацията на суровините и устойчивото управление на отпадъците в контекста на борбата с изменението на климата.

19.

Поради това КР призовава регионите и градовете да насърчават междуведомственото сътрудничество. Може да се отбележи успешният модел на междуведомствената Комисия по устойчиво развитие на Еспоо, Финландия. Не на последно място благодарение на този интегриран подход наскоро Еспоо беше определен за най-устойчивия град в ЕС според проучване, поръчано от нидерландското председателство на ЕС.

20.

Освен да се поддържа хоризонтално сътрудничество на местно и регионално равнище, следва да се избягва и тясноведомственото мислене при разработването на мерките на ЕС за подкрепа на регионите и градовете. За тази цел КР очаква обслужването на едно гише, обявено от Европейската комисия в нейното съобщение „Пътят след Париж“, и подчертава значението на тази услуга за удовлетворяване на потребностите на регионите.

21.

При подготовката за 22-рата конференция на страните и по-нататък, КР се ангажира да подкрепя Европейската комисия и Съвета в усилията им за успешно изпълнение на споразумението в тясно сътрудничество с Европейския парламент.

22.

КР като институция следва да се стреми да бъде въглеродно неутрален и ще координира тези усилия с останалите институции на ЕС, по-специално с Европейския парламент.

23.

В рамките на ЕС КР е поел ангажимент за информирането на регионите и градовете за тяхната ключова роля за активни действия, свързани с климата, и за всички механизми за улесняване на подпомагането на действията „отдолу нагоре“.

24.

Като силен поддръжник на Конвента на кметовете в ЕС КР насърчава своите членове да участват в тази инициатива и създаде група на КР на посланиците на Конвента, които популяризират инициативата в съответните страни.

25.

Следователно КР е решен да служи за пример. Комитетът участва в схемата за екологично управление и одит (EMAS) и се ангажира да продължи да полага усилия заедно с администрацията и членовете си да намали въглеродните си емисии и потреблението си на изкопаеми горива. За тази цел КР ще проучи начините за компенсиране на неизбежните емисии на парникови газове, причинени от пътуванията на членовете и персонала си. Това предполага изчисляване на въглеродния отпечатък на КР, включвайки всички командировки и външни срещи. Чрез компенсирането на емисиите на парникови газове следва да се финансират устойчиви проекти в рамките на ЕС. Нови технологии, като например видеоконферентни връзки, следва да бъдат по-широко застъпени, включително за заседанията на комисиите на КР.

26.

С оглед на премахването на използването на хартия, КР следва да вземе пример от Европейския парламент, където вече не се разпечатват документи за пленарни заседания и заседания на комисиите, освен ако членовете не поискат това изрично или поради други наложителни причини е необходимо документите да са разпечатани.

27.

Отвъд границите на ЕС КР се ангажира да работи в сътрудничество с ГД „Действия по климата“, Европейската служба за външна дейност и държавите членки в рамките на мрежата за „зелена дипломация“ за подпомагане на изпълнението на съществуващите ангажименти на страните, които не са членки на ЕС, и за насърчаването им да поемат нови ангажименти, подобни на тези на Европейския съюз.

28.

По-специално, КР ще използва своите структури като Евро-средиземноморската асамблея на регионалните и местните власти, Конференцията на регионалните и местните власти за Източното партньорство, работната група за Украйна, съвместните консултативни комитети и работните групи със страните кандидатки и страните потенциални кандидатки, за да запази приоритетното място на политиката за климата в политическия дневен ред и да подкрепя осъществяването ѝ от местните и регионалните власти по света.

29.

КР ще участва активно в организираната в Танжер подготвителна конференция на 22-рата конференция на страните по РКООНИК (MEDCOP22) за държавите от Средиземноморието с цел осигуряване на по-големи възможности за градовете и регионите в този район да предприемат действия в областта на климата и енергетиката. В частност Комитетът ще подкрепи акцента върху финансирането и изграждането на капацитет на местните и регионалните власти в Евро-средиземноморския регион и ще постави тези въпроси на вниманието на делегацията на ЕС на 22-рата конференция на страните по РКООНИК (COP22).

30.

По-конкретно, КР ще допринесе за популяризирането на Конвента на кметовете в световен мащаб, като постави началото през 2016 г. на Евро-средиземноморския конвент на кметовете и евентуално на Източния конвент на кметовете.

31.

На равнището на РКООНИК КР ще продължи своя ангажимент за подкрепа на амбициозната позиция в областта на климата на делегацията на ЕС и особено на модела на многостепенно управление на ЕС сред партньорите му от основната група на местните правителства и общинските органи.

32.

Като се има предвид мащабът на необходимите действия в областта на климата, всички ние трябва да променим начина си на производство и потребление. В резултат на това, с цел да се изгради обществена подкрепа за тези дълбоки промени, регионите и градовете ще имат ключовата отговорност да осигурят ангажираността на гражданите и да им дават възможност да играят активна роля в този преход.

33.

Регионите и градовете изпълняват ключова роля за улесняване разпространението на информация относно промяната на поведението и мерките в подкрепа на действията на гражданите в областта на климата.

34.

Освен това регионите и градовете трябва да откриват и отстраняват пречките, които възпрепятстват гражданите да участват пълноценно в прехода към нисковъглеродни и устойчиви общества, като извършват координацията с по-високите управленски равнища (национално, европейско и глобално).

35.

Дългосрочните партньорства на регионите и градовете с предприятията, университетите, местните общности, гражданското общество, неправителствените организации (НПО) и училищата са от жизненоважно значение за насърчаване на действията в областта на климата.

36.

Поради това КР призовава регионите и градовете да изпълняват изцяло своята роля за подкрепа на проекти с множество участници на поднационално равнище, за да се създаде култура на устойчиво развитие, която ще насърчи усилията на национално и на европейско равнище, като се подчертава, че съществуват значителни различия по отношение на потребностите и на уязвимостта в резултат на изменението на климата между различните части на ЕС и между регионите и градовете.

37.

Ролята на научните изследвания за формулирането на подходящи политически отговори на предизвикателството на изменението на климата е от решаващо значение. Тесните връзки с академичните среди ще допринесат за изготвяне на добри политики с решения, основаващи се на солиден експертен опит.

Ето защо КР призовава регионите и градовете да изградят тесни връзки с университетите и научноизследователските центрове на своя територия и извън нея и да подпомагат междурегионалното сътрудничество в тези области.

38.

Съвместното създаване на знания на ранен етап и кръстосаните проверки между политици и представители на академичните среди ще насърчават сътрудничеството при определянето на проблемите и съвместното им решаване по време на целия научноизследователски процес и процес на разработване на политиките.

39.

КР отбелязва със задоволство, че скорошното решение на Междуправителствения комитет по изменението на климата да изготви специален доклад относно градовете и климата през 2023 г. ще насърчи още сега по-активната изследователска дейност по въпроса за значението на градовете в борбата с изменението на климата. Комитетът призовава Европейската комисия да вземе активно участие в изготвянето на доклада и да включи КР в този процес, както и да популяризира многостепенната териториална визия за действията в областта на климата. По-специално, КР призовава Европейската комисия да насърчава научните изследвания в тези области, за да може да се подаде конструктивна информация за специалния доклад, който ще се използва в бъдещите обсъждания в рамките на РКООНИК, по-специално за Глобалния преглед, чрез който ще се направи оценка на напредъка в прилагането на Споразумението от Париж до 2023 г.

40.

КР насърчава включването на представители на научноизследователските среди при планирането и изпълнението на политиките за адаптация и смекчаване.

41.

Важно е да се отбележи, че Споразумението от Париж признава важното положително въздействие на приспособяването върху мерките за смекчаване на последиците.

42.

КР ще изготви отделно становище относно прегледа на стратегията на ЕС за приспособяване към изменението на климата, предвиден за 2017 г. В този контекст КР призовава за силен ангажимент за интегриране на мерките за смекчаване и адаптиране, както и за интегриране на адаптацията във всички съответни политики.

43.

КР посочва, че поради потенциалното отрицателно въздействие на изменението на климата върху хората и активите, регионите и градовете следва да получат възможност да увеличат устойчивостта си във възможно най-кратък срок. КР обаче акцентира върху необходимостта от вертикално и хоризонтално сътрудничество за приспособяването към изменението на климата и от изграждането на връзки между регионите и градовете, за да се адаптират към изменението на климата.

44.

КР приветства публикуването на Плана за действие относно Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия за периода 2015—2030 г. на Европейската комисия, както и интегрирането на устойчивост на бедствия в Споразумението от 21-вата конференция на страните по РКООНИК. Следва да бъдат допълнително укрепени връзките между изграждането на устойчива инфраструктура и адаптирането към изменението на климата, за да се насърчава междусекторната координация между службите за гражданска защита и действията за адаптиране към климата на всички равнища.

45.

КР призовава за по-добра осведоменост и регионално ориентирани механизми в подкрепа на разработването на национални стратегии за адаптация. Те трябва да се развият в съгласувани планове за действие на регионално и местно равнище, като се следи внимателно да имат ясни етапни цели, определени на равнището на ЕС, които да бъдат постигнати през редовни интервали от време.

46.

Въпросът за финансирането и достъпа до него, особено за регионите и градовете, е от основно значение за прилагането на Споразумението от Париж.

47.

Въпреки че съществуват различни възможности за финансиране в рамките на ЕС, регионите и градовете се сблъскват с разнообразни пречки, които не им позволяват да се възползват от мерките за подкрепа, налични на равнището на ЕС — от фондовете на ЕС и по линия на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).

След редица разисквания в КР и с различни заинтересовани страни, КР призовава Европейската комисия, ЕИБ и държавите членки да се съсредоточат върху разработването на подходящ административен капацитет на регионите и градовете, за да може те да се възползват в пълна степен от наличните възможности за публично и частно финансиране на равнището на ЕС, по-специално за по-малките териториални единици.

48.

Институциите на ЕС следва да положат особени усилия да предоставят информация за тези различни възможности. КР се ангажира да подкрепя Европейската комисия и ЕИБ при разработването на необходимите целеви средства за комуникация.

49.

КР е обезпокоен от потенциално неефективното използване на структурните фондове в няколко държави членки. Макар че 20 % от бюджета на ЕС са предназначени за действия в областта на климата, към проектите, финансирани от структурните фондове, не се прилага систематично свързан с климата критерий, нито се извършва проверка за спазването на такъв критерий, което поражда риск от използване на средства на ЕС за проекти, които са в противоречие с целите на ЕС в областта на климата. Европейската комисия и държавите членки следва да бъдат особено бдителни, да разследват тези въпроси и да предприемат необходимите коригиращи мерки, като същевременно отчитат принципа на технологична неутралност и правото на държавите членки да избират между различни енергийни източници.

50.

КР призовава държавите членки да спазват ангажимента си за постепенно премахване на вредните за околната среда субсидии. Освен това КР счита, че текущата реформа на СТЕ следва да доведе до определянето на справедлива цена на въглеродните емисии, която да не вреди на конкурентоспособността на държавите членки, и механизъм за предоставяне на възможност на регионите да подкрепят усилията за намаляване на емисиите на парникови газове. КР желае да привлече вниманието на Европейската комисия и Съвета върху успешния пример на пазара на въглеродни емисии, създаден между Калифорния и Квебек. Днес милиарди долари се реинвестират в местната икономика в подкрепа на предприятията, градовете и гражданите в прехода към икономики с ниски въглеродни емисии. КР призовава ЕС да почерпи вдъхновение от този пример в разпределението на квотите. Комитетът призовава държавите членки да дадат възможност на регионите да играят активна роля в системата за търговия с емисии (СТЕ), по-специално чрез управлението на част от приходите от търговете, и да ги реинвестират в устойчиви проекти.

51.

Освен това ЕС трябва да преразгледа своето собствено законодателство с цел улесняване на инвестициите в енергия от възобновяеми източници; така например понастоящем облагането на биогоривата с по-ниска данъчна ставка се счита за държавна помощ, за която може да се предостави само временно освобождаване, което води до несигурна инвестиционна среда и административна тежест както за производителите, така и за доставчиците на горива от възобновяеми източници.

Като се има предвид големият мащаб на необходимото финансиране, регионите и градовете ще трябва да привлекат и публично, и частно финансиране. Все още съществува голям неизползван потенциал за стопанска дейност в сектори, свързани с прилагането на Споразумението от Париж.

52.

Поради това КР призовава регионите и градовете да подкрепят промяна в манталитета от „субсидиране“ към „финансиране“ на жизнеспособни бизнес планове за устойчиво развитие.

53.

За тази цел трябва да се подобри диалогът между публичния и частния сектор. В допълнение градовете и регионите следва да работят с ЕИБ и банковия сектор в по-широк план, за да подобрят информираността си за иновационните механизми за финансиране на нисковъглеродни и устойчиви проекти.

Във връзка с това КР подчертава, че за да може тези проекти да се реализират, основните предпоставки са регулаторната сигурност и предсказуемостта. Освен това КР подчертава значението на споделянето на добри практики в областта на интегрирането на критерии за устойчивост във финансовия сектор. Финансовите продукти следва да бъдат оценявани и да носят обозначение относно експозицията си към рискове, свързани с климата, както и относно приноса си за прехода към общество с ниски въглеродни емисии, за да се осигурят насоки за публичните и частните инвеститори.

21.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 88/49

1.

припомня, че от 50-те години на миналия век насам на много места в Европа в областта на транспорта, градоустройственото планиране и планирането на земеползването системно се отдаваше предпочитание на индивидуалния моторизиран превоз пред активната мобилност и обществения транспорт. Използването на автомобили се превърна в основен начин на придвижване, дори за много от пътуванията на кратки разстояния. Това развитие допринесе в значителна степен за редица сериозни предизвикателства, по-специално изменение на климата, замърсяване на въздуха, шум, проблеми с пътната безопасност, задръствания, лошо качество на обществените пространства, сегрегация в земеползването, зависимост на транспортния сектор от нефта и ограничаване на покупателната способност на потребителите, недостатъчна физическа активност сред голяма част от населението и др. Последното от тях води до допълнителни проблеми (напр. забавено развитие на двигателните умения, преди всичко при децата, затлъстяване, проблеми с концентрацията и др.);

2.

призовава, с оглед на решаването на тези предизвикателства, за промяна на модела в транспортните и градоустройствените политики/политиките на земеползване, което изисква нова йерархия за устойчиво пътуване, като се дава приоритет, първо, на стимулите и мерките, чиято цел е активните видове транспорт (придвижване пеш и с велосипед) да станат по-безопасни и по-привлекателни; второ, на съчетаването им с насърчаване на обществения транспорт; трето, на развитието на съвместното ползване на автомобили/съвместното пътуване на повече лица в един автомобил и, накрая — на индивидуалното използване на частни автомобили, и като се осъществява необходимата интеграция на различните видове транспорт. Това трябва да намери израз във всички аспекти на планирането на трафика, включително отреждане на приоритетно място на трафик потока за ползвателите на активни видове транспорт, инвестиции в инфраструктура, предоставяне на пространство по пътищата, определяне на приоритетно място в правилниците за движение по пътищата и др.;

3.

признава, че промяната на модела в транспортната политика е плод на съвместни усилия на всички равнища на управление, от местно и регионално до национално, европейско и дори световно. Затова призовава за по-добра интеграция между различните равнища на планиране, най-вече местното и регионалното, включваща дейно участие на всички членове на гражданското общество, в това число предприятията, НПО, синдикалните организации, академичните среди и др.;

4.

посочва необходимостта от насърчаване на подобряването на достъпността на спирките на обществения транспорт за пешеходците и велосипедистите и изграждането на безопасни и привлекателни места и достъпни за всички паркинги за велосипеди, както и от създаването на евентуални механизми за съвместно използване на велосипеди сред инструментите за териториално планиране;

5.

изтъква, че в основата на промените в политиките и разпределението на човешките и финансовите ресурси стоят амбициозни политически цели, поради което препоръчва на Комисията да приеме цел за удвояване на дела на придвижването с велосипед в държавите — членки на ЕС, през следващите 10 години (от сегашния дял от 7 — 8 % на пътуванията с велосипед в модалното разпределение между видовете транспорт до приблизително 15 %);

6.

настоятелно приканва Комисията да анализира потенциала на велосипедния транспорт в модалното разпределение между видовете транспорт в ЕС в дългосрочен план (2030 г./2040 г./2050 г.), за да направи оценка на инвестициите и другите мерки, необходими за неговото реализиране, и да изготви цялостен анализ на разходите и ползите. Тя следва да изготви този анализ на базата на действащи, изпитани методи, като Инструмента за икономическа оценка на въздействието от придвижването пеш и с велосипед върху здравето, използван от Световната здравна организация, и да ги доразвие, като възприеме междусекторен подход към велосипедния транспорт по отношение на икономиката, околната среда, климата, енергийната ефективност, транспортния сектор, образованието, здравеопазването, спорта и др.;

7.

приветства категорично инициативата, подета от Европейския парламент (1) и държавите членки (2) за отправяне на искане към Европейската комисия да представи европейска пътна карта/стратегически документ на равнище ЕС за велосипедния транспорт. В „Декларацията за колоезденето като транспорт, благоприятен за климата“ на държавите членки, която беше приета по време на люксембургското председателство на ЕС през октомври 2015 г., също се отправя призив за създаване на Европейски център за велосипеден транспорт към Комисията;

8.

приветства Парижката декларация от 2014 г., приета от Общоевропейската програма за транспорт, здравеопазване и околна среда, и категорично подкрепя разработването на общоевропейски Генерален план за насърчаване на велосипедния транспорт от държавите членки, СЗО, ИКЕ на ООН и други заинтересовани страни (3);

9.

призовава в работната програма на Комисията за 2018 г. да бъде включена пътна карта на ЕС за велосипедния транспорт. Пътната карта следва да даде отговор на все по-настоятелните призиви за съгласувани действия на равнище ЕС, за да се помогне за реализирането на добре документираните екологични, здравни и икономически ползи от велосипедния транспорт, като същевременно се гарантира, че в нея са включени действия за повишаване на информираността и разпространението на тези ползи с цел създаване на навици и култура по отношение на велосипедния транспорт;

10.

отбелязва, че в съответствие с принципа на субсидиарност стратегическото развитие на националната мрежа за велосипеден транспорт е от компетентността на държавите членки, и че ЕС следва да оказва подкрепа, на първо място по отношение на трансграничните връзки на тези мрежи, за стратегиите на държавите и регионите с по-малко ежедневно присъствие на велосипедисти, както и за координирането и развитието на европейската мрежа от велосипедни маршрути;

11.

подчертава обаче, че МРВ са основни участници в оформянето на условията за бъдещата градска и регионална транспортна система и мобилност, при пълно прилагане на принципите на субсидиарност и пропорционалност, тъй като градската мобилност и градският транспорт са от компетентността на МРВ. В това отношение опитът показва, че подробни планове по отношение на велосипедния транспорт могат да бъдат включени в местните стратегии в областта на транспорта с цел разработване на амбициозни визии относно велосипедния транспорт, които могат да бъдат подкрепени от местните общности. На свой ред партньорствата и стратегиите в областта на регионалния транспорт също могат да включат велосипедния транспорт в регионалните политики и да предоставят програми за неговото подпомагане;

12.

поради това отправя отново призива на КР към МРВ да участват по-активно в процеса на вземане на решения (4) и счита, че в качеството си на изразител на позициите на МРВ КР трябва да изпълнява водеща роля в дискусиите относно инициативите на ЕС за насърчаване на велосипедния транспорт, тъй като се очаква градовете и регионите да извлекат най-голяма полза от тези действия;

13.

разглежда освен това велосипедния транспорт като основен елемент за устойчива градска мобилност и като централен елемент на интегрирана програма на ЕС за градовете;

14.

посочва, че са налице сериозни научни доказателства, че съотношението между ползи и разходи при инвестициите в инфраструктурата за велосипедисти е най-малко 5:1 (5). Икономическите ползи идват от различни посоки: първо, чрез създаване на предимно местни работни места за производство на велосипеди и търговия на дребно, ремонт, строителство и поддръжка на инфраструктура, както и в области, като велосипедния туризъм и транспорт и други услуги. Второ, чрез подобряване на общественото здраве поради повишена физическа активност и по-малко замърсяване на въздуха и шумово замърсяване. Трето, по-малкото задръствания водят до намаляване на блокираните пътища, на закъсненията и загубата на работни часове и на разхищенията на гориво. Като цяло това повишава качеството на живота в градовете и едновременно с това и тяхната привлекателност. Накрая, икономическите ползи намират израз и в по-ефективното земеползване;

15.

ето защо припомня призива на министрите на транспорта в „Декларацията за колоезденето като транспорт, благоприятен за климата“ за стратегически документ на ЕС, посветен на велосипедния транспорт, в който да се посочват „политиките и инструментите за финансиране на ЕС, които вече се използват, или тези, които би трябвало да се използват, за увеличаване на дела на велосипедния транспорт и за насърчаване на свързаната с него заетост в ЕС и включване на велосипедния транспорт в … политиките и инструментите за финансиране на ЕС“ (6);

16.

освен това призовава за далновидна политика на ЕС за инвестиции в транспорта, която да подобрява и общественото здраве, и да инвестира, при пълно зачитане на Парижкото споразумение на 21-вата Конференция на страните, средства на ЕС за транспорт във велосипедния транспорт (7);

17.

предлага, като общо правило, всеки съответен инфраструктурен проект, съфинансиран от ЕС, да отчита във възможно най-голяма степен велосипедния транспорт, включително за да се избегне евентуално отрицателно въздействие върху велосипедния транспорт от строителството на автомагистрали, железопътни линии и др. (т.е. принцип на „включване на велосипедния транспорт във всички инфраструктурни проекти“). Освен това в работните програми за 2018—2020 г. на програмата за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ на Европейската комисия (Мобилност за растеж) велосипедният транспорт следва да се въведе като самостоятелен приоритет за финансиране;

18.

отправя искане към Европейската комисия да установи минимални критерии за качеството на инфраструктурата за велосипеден транспорт за съответните проекти, съфинансирани със средства от ЕС, по-специално критерии за проектирането на мрежата с акцент върху безопасността, функционалността и сигнализацията, така че да се гарантира ефективно използване на парите на европейските данъкоплатци; освен това призовава Комисията да работи с държавите членки и местните и регионалните власти за изготвянето на национални документи с насоки и база данни за най-добри практики и обмен на знания за осигуряването на инфраструктура за велосипеден транспорт. Призовава също така Европейската комисия да изготви критерии относно финансирането, управлението и икономическата жизнеспособност на основните мерки;

19.

предлага мрежата от велосипедни маршрути на дълги разстояния EuroVelo (8), да бъде включена в трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), като по този начин ще се подобрят трансграничните връзки, ще се развият възможностите за туризъм и ще се насърчи по-добрият достъп до централните градски части, и предлага средства от Механизма за свързване на Европа да се използват за градските възли, например за изграждане на градски и крайградски (бързи) велосипедни маршрути;

20.

припомня, че страхът от произшествия при придвижването с велосипед сред автомобилния трафик допринася за широкоразпространената представа, че колоезденето е опасна дейност. Този страх е отчасти неоснователен, тъй като повечето произшествия са индивидуални и в тях не са замесени други превозни средства, но има възпиращ ефект по отношение на придвижването с велосипед и може да представлява бариера пред разразстването му;

21.

припомня, че определянето на ниска максимално допустима скорост в населените места и нейното спазване са един от най-важните фактори за намаляването на смъртните случаи при пътнотранспортни произшествия. Пътнотранспортните произшествия между велосипедисти и моторни превозни средства, движещи се с висока скорост, са основна причина за смъртните случаи и тежките наранявания на велосипедисти. Поради това КР призовава ЕС да предложи на националните, регионалните и местните власти препоръки за по-добро управление на скоростта и за изготвяне на мерки за успокояване на трафика чрез въвеждането, наред с останалото, на стандартно ограничение на скоростта от 30 км/ч (или 20 мили в час) по определени улици в градските райони, като се вземат предвид и велосипедите, за да се направи възможно съвместното съществуване на различните ползватели: пешеходци, велосипедисти, автомобили, тежкотоварни автомобили, превозни средства за оказване на помощ (линейки, пожарни коли и др.). В допълнение, следва постепенно да се въведат интелигентни системи за регулиране на скоростта чрез типово одобрение за всички нови моторизирани четириколесни превозни средства, автобуси и тежкотоварни превозни средства, които предстои да бъдат лицензирани за обществените пътища в ЕС; посочва, че съществува очевидно разминаване между обективната фактическа безопасност на колоезденето и изпитваното от много хора субективно усещане за сигурност. С цел това разминаване да се сведе до минимум следва да се постави акцент и върху „меките“ мерки за информация и комуникация, като например ефективни кампании за информиране на обществеността. Само ако намалее страхът от колоезденето, а с това се подобри и субективното усещане за безопасност, неособено ентусиазираните велосипедисти ще се почувстват достатъчно сигурни, за да използват велосипеда като транспортно средство.

22.

освен това припомня, че въпреки относително малкия брой на по-големите и по-тежки превозни средства в градските райони в сравнение с общия брой на моторните превозни средства, те заемат прекомерно голям дял в смъртните случаи на велосипедисти;

23.

изразява съжаление поради твърде бавния спад на броя на смъртните случаи на велосипедисти и във връзка с това подкрепя приемането на цел за ограничаване на сериозните наранявания в целия ЕС и проучването на въпроса за евентуалното непълно документиране на тежките наранявания. Във връзка с това пътната карта на ЕС за велосипедния транспорт трябва да установи като работен принцип доближаването до целта за нула смъртни случаи и да има водеща роля в световен план в областта на сигурността и защитата на велосипедистите;

24.

призовава за своевременно преразглеждане на Регламента относно общата безопасност, особено по отношение на подобряване на пряката видимост за водачите на тежкотоварни превозни средства, което би могло да се допълни с други задължителни системи за активна безопасност, като например сензори, регистриращи велосипедистите, и автоматични спирачни системи, с цел избягване на пътнотранспортни произшествия;

25.

призовава за актуализиране на Регламента относно типовото одобрение на моторни превозни средства по отношение на защитата на пешеходците и на останалите уязвими участници в движението по пътищата (9), така че да бъдат включени и процедури за тестване на защитата на велосипедистите при челен сблъсък с автомобил;

26.

призовава да се обмисли възможността за включване на специфични мерки за подобряване на безопасността на велосипедистите в действащите директиви на ЕС, като Директивата относно изискванията за безопасност на тунелите и Директивата относно управлението на безопасността на пътните инфраструктури (10) по градските и селските пътища;

27.

отправя искане в предстоящите насоки на Комисията относно градската логистика (11) да се отчете огромният потенциал за осъществяване на доставка на услуги и стоки с тегло до 250 кг с помощта на електрически товарни велосипеди и поради това препоръчва велосипедните доставки да бъдат предпочитаният вариант, когато това е възможно;

28.

отбелязва, че градското и транспортното планиране трябва да бъдат тясно координирани и интегрирани с местната мобилност във всички области;

29.

настоява, че от първостепенно значение е възпитанието по отношение на безопасността по пътищата, законодателството и правилата за движение по пътищата, както и някои специфични за велосипедния транспорт правила, да започне още в училище, като това ще спомогне за намаляване на пътните произшествия с участието на велосипедисти. Европейската комисия следва да помогне за улесняването на разпространението на изпитани и доказали се учебни програми на местно равнище, обединяващи училища, полицейски служби и други заинтересовани страни, които да запознават младите велосипедисти с добри техники за придвижване с велосипед и с основните понятия за измерване на силата и скоростта на евентуални сблъсъци по пътищата, като едновременно с това се популяризират ползите от велосипедния транспорт като социален, здравословен и като цяло безопасен вид транспорт;

30.

отново заявява позицията на КР, че регулирането на национално и общинско равнище на възможностите за придвижване в градовете и таксуването за ползване на пътища могат да бъдат ефективни инструменти за управление на конкурентното търсене на градско пътно пространство и за справяне с важни проблеми, като задръстванията, замърсяването или разрастването на градовете (12), и подчертава в този контекст, че в предстоящите необвързващи насоки на Комисията относно достъпността на градската среда (13) следва последователно да се отдава приоритет на велосипедния транспорт; препоръчва на МРВ приходите от схемите за ограничаване на достъпа и пътните такси да се реинвестират частично във велосипедния транспорт, за да се създадат привлекателни алтернативи на използването на автомобили;

31.

отбелязва, че комбинирането на велосипедния и обществения транспорт е от взаимна полза и че мултимодалността е от решаващо значение за постигането на функциониращи флуидни мрежи на градския транспорт; отправя още веднъж призива на КР за задължително публикуване на разписанията и друга информация за пътуванията и за пълната им достъпност за всички граждани на ЕС (14), както и за развитието на информационните системи и приложенията за планиране на маршрута, които отчитат интермодалността, и настоява по отношение на мултимодалността велосипедният транспорт и системите за съвместно използване на велосипеди да бъдат включени напълно в техническите стандарти, законодателството на ЕС и финансираните от ЕС схеми за НИРД, по-специално по отношение на планирането на пътувания, издаването на билети, паркирането и др. Инфраструктурата на и около авто- и железопътните гари трябва да бъде подобрена, за да се подпомогне лесното прекачване от влакове, автобуси и велосипеди (15);

32.

предлага политиките за електромобилност на всички равнища на управление винаги да вземат под внимание придвижването с електрически велосипеди;

33.

препоръчва на Комисията да включи велосипедния транспорт в преразглеждането на критериите на ЕС за екологосъобразни обществени поръчки за транспорта. Критериите за обществени поръчки трябва да бъдат насочени не само към второстепенни подобрения на автомобилите и леките търговски превозни средства, закупувани от възложителите на обществени поръчки, но да целят и преминаване към екологосъобразни видове транспорт като велосипедния. Поради това, съгласно критериите на ЕС за екологосъобразни обществени поръчки, би трябвало да се въведе задължителна проверка дали е възможно вместо пътнически автомобили да бъдат закупени велосипеди (включително велосипеди с допълнителен електромотор), а вместо леки търговски превозни средства — товарни велосипеди (включително електрически товарни велосипеди и товарни велосипеди с помощен електромотор). Препоръчва също така в обществените поръчки да се включат критерии, насочени към иновациите, които улесняват технологичното развитие във всички аспекти и разпространението му сред държавите членки;

34.

отчита необходимостта от съчетание на политики за смекчаване на последиците от изменението на климата, постигане на целите на ЕС за декарбонизация на транспортния сектор и подобряване на качеството на въздуха в градовете. Това включва технически решения, промени в политиките и стимули за избягване на ненужните пътувания. Амбициозните програми за доставка с велосипед следва да бъдат неделима част от всяка стратегия за смекчаване на изменението на климата и за подобряване на качеството на въздуха, независимо от управленското равнище. Амбициозните политики в областта на велосипедния транспорт могат да допринесат и за постигането на 11 от целите на ООН за устойчивото развитие (16);

35.

подчертава, че наличието на надеждни и съпоставими данни е от съществено значение за вземането на информирани решения и за измерване на въздействието на политическите мерки и финансовите интервенции, и затова препоръчва на Комисията (Евростат) да разработи обща методология за събиране на данни и хармонизирани определения за данни на национално и градско равнище във връзка с използването на велосипеди;

36.

приветства назначаването на лице за контакт по въпросите на велосипедния транспорт в ГД „Мобилност и транспорт“, но посочва, че този пост трябва да бъде издигнат до координационно звено за велосипеден транспорт за цялата Комисия, което да разполага най-малко с един служител на пълен работен ден и да бъде подпомагано от лица за контакт по въпросите на велосипедния транспорт във всички генерални дирекции на Комисията, имащи отношение към велосипедния транспорт, за да се гарантират ефективни междуведомствени консултации и координация между службите на Комисията;

37.

отправя искане към Комисията да подкрепи клирингова къща, обезпечена с подходящи ресурси, в отговор на нуждата на държавите членки и на МРВ от достъп до най-добри практики, проучване на конкретни примери, доклади, възможности за финансиране и т.н. в областта на велосипедния транспорт (17).

21.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 88/54

1.

приветства основните цели и принципи на предложението — да бъдат отстранени съществуващите пречки пред цифровия единен пазар и да се предотврати по-нататъшна разпокъсаност в хода на модернизирането на публичната администрация;

2.

подчертава решаващото значение на местните и регионалните власти за модернизиране на администрациите — от една страна, в качеството им на създатели и администратори на цифровата инфраструктура и цифровите услуги в области от голямо значение за обществото, и от друга страна, като отговорни за непосредственото предоставяне на тези услуги за гражданите, така че те да отговорят на очакванията в един все по-цифровизиран свят;

3.

подчертава голямото значение на публичните услуги като двигател на цифровото преобразуване на европейската икономика — отвъд електронното управление — и обръща внимание, че планираните предложения включват мерки, свързани с повечето ситуации в живота на гражданите, но липсват действия в областта на културата и образованието;

4.

припомня необходимостта публичните институции и системите за управление да бъдат модернизирани и посредством цифровите услуги да се направят достъпни за гражданите и за предприятията, поради което подчертава, че подкрепя развитието на трансгранични публични услуги, по-специално на онези услуги, които дават възможност за оперативна съвместимост и пренос на информация, като например електронните обществени поръчки, електронната идентификация, електронния подпис, връчването на документи по електронен път и други елементи на електронното управление (1);

5.

препоръчва местните и регионалните власти, които имат решаваща роля за успеха на планираните мерки, да бъдат включени и в разработването, а не само в прилагането на предвидените в Плана за действие национални мерки и инструменти;

6.

предлага Европейският комитет на регионите да бъде включен в Управителния съвет по Плана за действие на ЕС за електронно управление, с цел местното и регионалното измерение да намерят отражение в дебата, тъй като по-голямата част от социалните услуги се предоставят от местните и регионалните участници;

7.

споделя становището на Комисията, че електронното управление прави администрацията по-прозрачна, опростена и ефективна;

8.

счита, че важността, която се отдава на цифровизацията на управлението на европейските, националните или местните власти, е положителен фактор, особено от гледна точка на опростяването на административните процедури, които отнемат много време, и поради факта, че дава възможност на гражданите да следят законодателните дейности, да се информират по въпросите, които ги засягат пряко, както и да участват активно в процеса на вземане на решения;

9.

изразява съгласие и с оценката на Комисията, че много граждани и предприятия все още не използват целия потенциал на цифровите публични услуги, и обръща внимание върху разликите в развитието на електронното управление в държавите членки и регионите на Европа;

10.

приветства в този контекст целта на Плана за действие да служи като инструмент за обединяване на мерките за модернизиране на публичните администрации в Европа;

11.

приветства динамичната и гъвкава концепция на Плана за действие, даваща възможност и за допълнителни мерки, чрез които експертната компетентност на местните и регионалните власти в предоставянето на цифрови публични услуги може да бъде използвана в области с висока обществена значимост, като напр. образование, социални услуги, икономика, здравеопазване и инфраструктурата, и др.;

12.

изтъква потенциала на цифровото управление в много области, включително в областта на реакцията при бедствия; максималното оползотворяване на мобилните технологии, интернет и социалните медии за целите на комуникацията може да бъде полезно не само за събирането, разпространението и координирането на данни, но и в подкрепа на демократичната отчетност и прозрачността;

13.

подчертава амбицията на Плана за действие да служи като катализатор за модернизиране в публичния сектор. За да се увенчае планът с успех, местните и регионалните власти следва да бъдат включени в работата и да получат лесен достъп до източници на финансиране и мерки за подпомагане по програмите на ЕС, които се координират чрез Плана за действие;

14.

подкрепя поставената от Комисията цел до 2020 г. публичните администрации и другите публични органи да станат отворени, ефикасни и приобщаващи институции, които предлагат независещи от границите, персонализирани, лесни за ползване и всеобхватни публични цифрови услуги за всички граждани и предприятия в ЕС;

15.

изразява съгласие, че прозрачната администрация, която предоставя данните и услугите по прозрачен и сигурен начин, е важна за повишаване на прозрачността и ефикасността; същевременно обаче обръща внимание, че определени видове информация, с които боравят публичните органи, изискват високо равнище на защита;

16.

приветства принципа „цифрови по подразбиране“, съгласно който публичните администрации следва да предоставят своите услуги по възможност по цифров път, и във връзка с това подчертава, че са необходими целенасочени, дългосрочни и структурирани усилия за засилване на участието в цифровата среда, така че повече хора да имат достъп до инфраструктура и да разполагат с умения, за да могат да използват възможностите, предлагани от цифровизацията;

17.

подкрепя стремежа, изразен в принципа за еднократност, публичните администрации да гарантират, че гражданите и предприятията им предоставят една и съща информация само веднъж;

18.

същевременно обръща внимание върху правните, техническите и организационните предизвикателства, които трябва да се преодолеят при многократното използване на информация; във връзка с това приветства започването на пилотен проект за прилагане на принципа за еднократност при трансграничното взаимодействие между предприятия и административни органи и е на мнение, че през пилотната фаза би трябвало да се проучат интензивните контакти на предприятията с местните и регионалните власти;

19.

смята, че си заслужава да се проучат новаторските концепции в електронното управление, като електронната карта за пребиваване, която предоставя достъп до някои услуги за гражданите и предприятията, без да се налага физическото им присъствие. Това намалява тежките административни формалности и увеличава привлекателността за чуждестранните инвеститори;

20.

признава, че принципът на приобщаване при разработването на цифрово съдържание и услуги е от полза за всички потребители и преди всичко за хората с увреждания. Ето защо е важно да продължат сътрудничеството и научните изследвания с цел актуализиране на съществуващите стандарти, за да не се изостава от технологичното развитие;

21.

съгласен е с принципа, че публичните администрации следва да обменят информация и данни помежду си и с гражданите по прозрачен и приобщаващ начин. Същевременно Комитетът подчертава, че отделните институции трябва да бъдат способни да определят коя информация да бъде публичнодостъпна и коя следва да бъде защитена;

22.

подкрепя принципа на „трансграничност по подразбиране“ за предлагането на публични цифрови услуги от публичните администрации и отбелязва, че местните и регионалните власти, особено в пограничните региони, могат да играят ключова роля в определянето и разработването на съответни, ефективни и непрекъснати трансгранични услуги;

23.

подкрепя принципа на „оперативна съвместимост по подразбиране“ като основен фактор, за да могат да се използват възможностите на цифровизацията;

24.

изразява съгласие с Комисията, че защитата на личните данни, неприкосновеността на личния живот и информационната сигурност трябва да бъдат взети под внимание още в етапа на проектиране, тъй като липсата на доверие в цифровите услуги продължава да бъде пречка за развитието на електронното управление;

25.

едновременно с това подчертава, че принципът на „трансграничност по подразбиране“ за публичните електронни услуги и оперативната съвместимост на публичните администрации не бива да заменят вече добре функциониращи национални, регионални и местни решения, а следва да предлага преглед на стандартите и спецификациите, които властите могат да прилагат за постигането на оперативна съвместимост, когато се налага обновяване на наличните им системи;

26.

обръща внимание, че всяка организация, която разполага с чувствителни данни от какъвто и да е вид, трябва систематично да се грижи за класифициране на данните и за сигурността. Това е необходимо особено с оглед на това, че дейности, като сложни хакерски атаки, кибервойни и кибертероризъм могат да причинят много големи щети. При всички усилия за постигане на прозрачност обаче всяко количество данни, което се определя като нуждаещо се от защита, трябва действително да бъде защитено по адекватен начин. В някои крайни случаи това може да означава, че данните или цялата система трябва физически да са отделени от интернет;

27.

поради това приветства хармонизирането на правната рамка чрез Общия регламент за защита на данните, но обръща внимание върху глобалната конкуренция в тази област и подчертава значението на правни рамкови условия, които не пречат на темпа на разработване на нови решения и услуги;

28.

подчертава значението на практическите насоки за прилагане на регламента за защита на данните, както и необходимостта всички заинтересовани страни да бъдат включени в дебата относно правата на собственост и отговорността във връзка с обработката на лични данни;

29.

обръща внимание върху ролята на Комисията при създаването на основни предпоставки за оперативна съвместимост и хармонизиране, които дават възможност за обмена на информация, върху който почиват тези принципи;

30.

изтъква, че в Европа все още има групи от населението, които нямат достъп до интернет или не разполагат с достатъчни цифрови умения за ползването на цифрови услуги, поради което са необходими активни усилия за засилване на участието в цифровата среда;

31.

подчертава, че сигурните, високоефективни и финансово достъпни мрежи във всички области са абсолютно необходими за достъпа на всички граждани и предприятия до модерни цифрови публични услуги, както и за възможно най-доброто възползване от следващото поколение технологии (интернет на нещата, големи информационни масиви, електронно здравеопазване, интелигентни градове и др.);

32.

посочва, че възможностите за подпомагане на европейско и национално равнище трябва да продължат да се разширяват последователно и постоянно, за да подкрепят развитието на високоскоростни широколентови мрежи във всички области, особено в селските райони на регионите, в които липсата на икономическа рентабилност често е пречка за развитието на такива мрежи на пазарен принцип;

33.

подчертава, че за модернизирането на публичните администрации е необходимо да бъдат съгласувани общи стандарти и технически спецификации, разработени съвместно с всички съответни заинтересовани страни, което би дало възможност за повторно използваеми и ефективни цифрови услуги с висока степен на оперативна съвместимост;

34.

приветства оповестеното преразглеждане на Европейската рамка за оперативна съвместимост и призовава Комисията още повече да насърчава прилагането от страна на административните органи на съдържащите се в рамката препоръки;

35.

привлича вниманието върху факта, че в Европейската рамка за оперативна съвместимост местните и регионалните власти би следвало да се разглеждат не само като ползватели на трансгранични стандарти и услуги, но също и като важни разработчици;

36.

приветства факта, че Комисията планира разработването на прототип на европейски каталог на стандартите в областта на ИКТ за целите на възлагането на обществени поръчки, и подчертава решаващото значение на обществените поръчки — особено за местните и регионалните власти, за да се избегне обвързване с един производител или доставчик, както и за да се даде възможност за използване на решения и услуги с висока степен на оперативна съвместимост и иновативност;

37.

призовава Комисията да работи в по-тясно сътрудничество с местните и регионалните власти в опита си да подкрепи преминаването изцяло към електронни обществени поръчки до 2019 г., особено предвид факта, че именно при изпълнението на местно и регионално равнище могат да възникнат предизвикателства; от решаващо значение ще бъде да се работи с местните и регионалните власти, както и с частния сектор, за да се разгърне пълният потенциал за икономии, които могат да се постигнат от пазара на обществени поръчки и чиято стойност се оценява на повече от 2 трилиона евро;

38.

посочва, че електронната идентификация е решаваща предпоставка за безопасни, ефикасни и достъпни публични цифрови услуги, и приветства факта, че Комисията планира мерки за ускорено въвеждане на услуги за електронна идентификация (eIDAS) (2);

39.

обръща внимание на факта, че работата по оперативната съвместимост и стандартите изисква време и дългосрочно обмисляне, както и достатъчно и трайно финансиране;

40.

приветства поради това факта, че Комисията ще представи възможни варианти за гарантирането на дългосрочна устойчивост на трансграничните цифрови услуги. Това е необходимо, за да се укрепи доверието в услугите и техните технически градивни елементи и за да се гарантира, че мерките, прилагани във връзка с тези усилия, не са напразни;

41.

смята, че публичните органи заедно с частния и нестопанския сектор следва да си сътрудничат, за да осигурят подобаващо достъпна инфраструктура, но призовава Комисията, с оглед на сложността на установяването на подходяща времева рамка за обновяването на системите и на техниката в цифровите екосистеми, внимателно да проучи до какви последици и ограничения би довело евентуалното въвеждане на принципа „без наследяване“;

42.

приветства намерението на Комисията да превърне Европейския портал за електронно правосъдие в инструмент за обслужване „на едно гише“, който обединява различни данни и функции за комуникация и търсене на информация и практики, свързани със съдебната система в Европа, и съдебни производства, както и на информация за дружества и регистрите по несъстоятелност;

43.

приветства правно задължителното свързване между стопанските регистри във всички държави членки, тъй като предприятията все по-често извършват трансгранична дейност, а в трансграничен контекст нараства нуждата от информация за дружествата и търсенето ѝ, не на последно място в европейските погранични региони;

44.

във връзка с това приветства и електронното взаимно свързване между регистрите по несъстоятелност, за да се увеличат прозрачността и правната сигурност във вътрешния пазар и да се избегне избирането на най-благоприятна правна система (т.нар. „forum shopping“);

45.

подкрепя инициативата за улесняване на използването на цифрови решения през всичките етапи на развитие на дружествата и очаква тази инициатива да бъде съпътствана от намаляване на административната тежест за предприятията;

46.

приветства факта, че Комисията ще представи предложения за разширяване на единния механизъм за електронна регистрация и плащане на ДДС, и призовава за целенасочено по-нататъшно развитие на сложните правила за ДДС, за да се улесни трансграничната онлайн търговия; това би било от полза особено за малките предприятия и микропредприятията, тъй като те се справят по-трудно с административната тежест, неизбежно свързана със сложните разпоредби;

47.

подкрепя насърчаването на трансграничната мобилност на гражданите чрез системата за електронен обмен на информация в областта на социалното осигуряване (EESSI), както и чрез обмен на информация между търсещите работа лица и работодателите (EURES);

48.

приветства инициативите на ЕС, които дават възможност за трансграничен обмен на здравни данни и услуги, включително оперативно съвместими системи за електронни рецепти, тъй като това повишава безопасността за пациентите, следва духа на Директивата за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване (3) и подобрява качеството и ефективността на здравеопазването;

49.

споделя виждането на Комисията, че гражданите и предприятията, както и научноизследователските институции следва във възможно най-голяма степен да бъдат включени в проектирането и предоставянето на публични цифрови услуги, тъй като това повишава качеството, ефективността и удобството за ползване на тези услуги;

50.

подчертава, че откритата информация, която се предоставя по сигурен и надежден начин за трети страни, е основна предпоставка за това местните и регионалните власти да бъдат модернизирани и преустроени така, че в рамките на своята дейност да могат да предоставят иновативните услуги на бъдещето;

51.

поради това приветства инициативата за създаване на платформа на ЕС, чрез която публичните органи ще могат да предоставят свободен достъп до своите данни и услуги, но подчертава, че Комисията би следвало да насърчава разработването и координацията на стратегии за „отварянето“ на информацията, а именно чрез техническа и системна подкрепа на местните и регионалните власти;

52.

отбелязва, че предоставянето на висококачествени оперативно съвместими данни се основава на целенасочена работа — включително върху информационната архитектура, класифицирането на информацията и оперативната съвместимост на всички нива, поради което приветства разширяването и прилагането на инфраструктурата за данни на равнището на ЕС, като за тази цел като пример за единни определения на данни може да послужи работата, извършена в рамките на директивата INSPIRE (Инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност);

53.

във връзка с това приветства Европейската инициатива за компютърни услуги в облак (4), тъй като тя е възможност за увеличаване на прозрачността и ефективността, понеже позволява обща инфраструктура за изчисления в облак за предоставянето на публични цифрови услуги;

54.

подчертава огромното значение на цифровата грамотност и цифровите умения на гражданите, на работещите и на търсещите работа за широкото прилагане на цифровизацията в икономиката и за модернизирането на администрациите;

55.

изразява съгласие, че осъществяването на Плана за действие изисква съвместна ангажираност и съпричастност от всички административни равнища и изтъква отговорността, която имат местните и регионалните власти като най-важно „звено за контакт“ между публичния сектор и гражданите и предприятията.

21.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 88/59

1.

приветства предложението за европейски стълб на социалните права, тъй като той ще спомогне за изпълнението на целите на Европейския съюз, определени в член 3 от ДЕС, а именно той да „работи за устойчивото развитие на Европа, основаващо се на балансиран икономически растеж и ценова стабилност, силно конкурентна социална пазарна икономика, която има за цел пълна заетост и социален прогрес“, (…), да „се бори срещу социалното изключване и дискриминациите и насърчава социалната справедливост и закрила, равенството между жените и мъжете, солидарността между поколенията и защитата на правата на детето“ и да „насърчава икономическото, социалното и териториалното сближаване, както и солидарността между държавите членки“;

2.

очаква от Европейската комисия да спазва принципа на субсидиарност, когато предлага европейския стълб на социалните права, и да зачита широките правомощия на националните и поднационалните власти в сферата на социалната политика; същевременно трябва да се гарантира, че съдържанието на този стълб съответства на общите принципи на Програмата за по-добро регулиране;

3.

приветства факта, че Европейската комисия реши да започне открита консултация относно европейския стълб на социалните права, тъй като след години на криза с високи равнища на безработица и строги икономии беше много необходимо да се предприеме политически дебат за нова инициатива за социални права; счита, че стълбът може да окаже съществен принос за координирането на социалните политики и права в държавите членки и да ускори сближаването в посока нагоре;

4.

приветства усилията на Комисията да разгледа обхвата и съдържанието на бъдещия социален стълб и изтъква добавената стойност на участието на местните и регионалните власти в този дебат, по-конкретно чрез засилване и подчертаване на значението на териториалното измерение за социално-икономическите въпроси в общия политически подход на ЕС и на ориентирания към местните условия подход към изготвянето и прилагането на социално-икономическите политики;

5.

подновява призива си за по-добро координиране на икономическите и социалните политики между европейското и националното равнище на управление в контекста на европейския семестър и отправя искане за по-активно привличане на местните и регионалните власти в този процес на координиране (1);

6.

изтъква, че този социален стълб трябва да бъде разработен въз основа на доказуема добавена стойност на местно, регионално и национално равнище и да има междусекторен характер, за да се гарантира по-добро зачитане на социалното измерение на икономическото управление на Икономическия и паричен съюз (ИПС), което е от решаващо значение за функционирането и жизнеспособността на ИПС и за легитимността на процеса на европейска интеграция;

7.

изтъква, че ако тази инициатива намери израз в силни социални гаранции, включително относно достъпа до услугите в областта на здравеопазването, образованието, социалните услуги, включително социалните услуги от общ интерес и социалната сигурност, тя може да се разглежда като инструмент за координиране в подкрепа на държавите членки за преодоляване на социалните неравенства, за борба срещу социалния дъмпинг, за по-голямо сближаване в посока нагоре на социалните стандарти в еврозоната и за консолидиране на целите на ЕС за приобщаващ и устойчив растеж;

8.

повтаря отново призива си, че за подобряване на социалното измерение на ИПС от решаващо значение е да се преодолеят регионалните различия, като се осъвремени съществуващото законодателство там, където това е подходящо, и/или се предвидят нови мерки в подкрепа на по-голямо сближаване. Затова предлага към таблицата с показатели за социалното измерение на ИПС да бъдат добавени показатели за регионалните различия (2);

9.

очаква, че предложението на Европейската комисия за европейски стълб на социалните права ще спомогне за допълнителното укрепване на социалните права — било то индивидуални или колективни, включени в Хартата на основните права на ЕС (3);

10.

приветства факта, че в рамките на консултацията на Европейската комисия се разглеждат съществени предизвикателства във връзка с политиката в областта на равенството между половете, като например ниското участие на пазара на труда на жените и половата сегрегация на пазара на труда (принцип 5), разликата в заплащането и пенсиите на жените и мъжете (принципи 5 и 13), липсата на съвместяване на професионалния и семейния живот (принципи 5 и 18) или неколкократно по-голямото натоварване на жените вследствие на полагането на дългосрочни грижи за членове на семейството (принцип 17). При това Европейската комисия следва да уточни дали предложените мерки са достатъчни, за да се намали дискриминацията на жените, или дали освен това е необходимо по-нататъшно интегриране на принципа на равенство между половете;

11.

приветства факта, че макар предложението на Комисията да се отнася единствено за държавите членки от еврозоната, беше отправена покана за участие и към държавите — членки на ЕС, извън еврозоната;

12.

изтъква, че по-тясната координация на икономическите и фискалните политики в еврозоната трябва да върви ръка за ръка с пълното отчитане на социалното измерение на ИПС;

13.

призовава да се обърне по-голямо внимание на финансирането на социалната политика, която представлява особено предизвикателство за местните и регионалните власти. Подобни предизвикателства възникват не само защото разходите за социалните системи в Европа се различават значително, но и поради намаляването на общите инвестиции на поднационално равнище (4);

14.

подчертава значението на силна европейска социална програма, в която конкурентоспособността и социалната справедливост се допълват взаимно, а ключов компонент представлява справедливото възнаграждение — област, която се урежда от всяка една държава членка посредством законодателство или колективно договаряне и във всички случаи при пълно зачитане на нейните традиции и практики и в която ЕС има само координиращи правомощия; тази програма трябва изцяло да отстоява принципа на недискриминация съгласно член 21 от Хартата на основните права;

15.

подчертава, че с оглед на увеличаването през последните години на безработицата сред младите хора и на броя на бедните хора или на хората, изложени на риск от изпадане в бедност, социалният стълб трябва също така да отчете необходимостта от намаляване в краткосрочен план на бедността, насърчаване на социалното приобщаване и борба с младежката безработица;

16.

изтъква необходимостта от по-тясно сътрудничеството между различните равнища на управление, сектори и заинтересовани страни, включително засилване на ролята на социалните партньори и въвеждане на ефективен инструмент за граждански диалог, което би укрепило демократичната легитимност на Съюза;

17.

изтъква, че някои регионални и местни власти използват възлагането на обществени поръчки, за да насърчават изпълнителите и да изискват от тях да плащат справедливи заплати на служителите си, което може да бъде допълнителен лост за насърчаване на организациите да възприемат справедливи трудови практики. Във връзка с това припомня, че правото на ЕС не възпрепятства изключването от процедура за възлагане на поръчки на оферент, който отказва да се ангажира да заплаща на съответните служители законово определена минимална работна заплата (5);

18.

изразява съжаление, че предложението на Комисията не поставя допълнителен акцент върху преодоляването на предизвикателствата, които съпътстват промените в сферата на труда, включително нарасналата цифровизация, на които би следвало да се отговори, като се обърне специално внимание на развитието на цифровите умения на работниците. Наистина, появата на нестандартни форми на труд твърде често води до нови рискове от „сиви зони“ по отношение на трудовите права и достъпа до социални грижи. Затова призовава Комисията да предостави точно определение на гъвкавостта на условията на труд с цел постигане на баланс между гъвкавост и сигурност;

19.

припомня, че в контекста на ускорена цифровизация на икономиката и обществото е важно на гражданите, по-специално на възрастните хора, да се осигурят цифрови умения, необходими за постигането на един по-приобщаващ социален модел;

20.

изтъква, че в светлината на променящата се работна действителност придобиването на умения чрез образование и обучение и достъпът до учене през целия живот са по-важни от всякога и подчертава колко е важно уменията да отговарят на нуждите на пазара на труда;

21.

изразява убеждението, че демократичната легитимност на ИПС може да бъде укрепена, ако европейските граждани са убедени, че принципът на социален прогрес и равните възможности се запазват, така че заетостта и социалните стандарти да не се приемат за второстепенни аспекти в процеса на макроикономически реформи;

22.

настоява европейският стълб на социалните права да гарантира, че местните и регионалните власти ще бъдат подкрепяни в усилията им за изпълнение на съответните политики в областта на заетостта и социалните въпроси, включително чрез подкрепа и изграждане на капацитет за разработване на политики за съвместяване на професионалния и личния живот, в съответствие с неотдавнашното предложение на Европейската комисия. Този подход изисква преодоляване на местните и регионалните предизвикателства в тези области и улесняване на обмена на най-добрите практики на местно и регионално равнище;

23.

отбелязва, че Европа е изправена пред огромни социални предизвикателства и между европейските региони съществуват огромни икономически и демографски различия, като много млади хора са изправени пред редица предизвикателства като образователна система, която не отговаря на нуждите на пазара, трудности за намиране на работа, пречки пред мобилността, по-специално за младите хора, които живеят в малки общности, разположени в периферни и крайно отдалечени островни и селски райони, принудителна мобилност или социална изолация. Не съществува универсално политическо решение и при всяка политическа намеса — публична или частна — трябва да се отчитат местните и регионалните особености, както например в случая на региони, изправени пред демографски предизвикателства и/или изтичане на мозъци, като на младите хора се осигуряват поне минимални социални, икономически и образователни възможности. Същевременно в светлината на трайно високата младежка безработица КР отново изтъква колко е важно да се разшири гаранцията за младежта, така че от нея да могат да се възползват млади хора на възраст до 30 години (а не само до 25) (6);

24.

настоява, че европейският стълб на социалните права следва да разглежда като приоритет необходимостта от всеобщ достъп до качествени системи за социална закрила и обществени услуги и същевременно да зачита изцяло правомощията на държавите членки в тази област;

25.

подчертава ролята на регионалните и местните власти за въвеждането на гъвкави работни практики и създаването на справедливи условия на труд на работното място, след консултации с работещите и профсъюзите и въз основа на принципите на равенство и уважение;

26.

предлага Комисията да разгледа възможността за въвеждане на насърчителни мерки за държавите от ИПС, които провеждат реформи за постигане на социалните цели на стратегията „Европа 2020“ и борба срещу социалните неравенства;

27.

настоятелно призовава Комисията да подкрепи държавите членки в техните усилия за модернизиране на системите за социална закрила в контекста на европейския семестър; очаква още от Комисията да предложи фискален капацитет за еврозоната, достъпен за всички държави членки, който би могъл да осигури възможност и за общоевропейска координация на антицикличните политики;

28.

припомня, че трайната безработица може да създаде порочен кръг, водещ до малко възможности за заетост, загуба на умения, намаляване на потенциала за доход и повишаване на доживотния риск от бедност и социално изключване;

29.

посочва, че застаряването на населението на Европа ще доведе до недостиг на пазара на труда в много държави членки и мобилността на работниците може да бъде едно от решенията на този проблем. Споделя мнението на Комисията, че броят на мобилните работници в Европа все още е твърде нисък, за да се счита, че е налице истински европейски пазар на труда. Затова е от съществено значение квалификациите на мобилните специалисти в ЕС да бъдат признавани по бърз, прост и надежден начин (7);

30.

подчертава, че възрастните хора са сред тези групи от населението, за които съществува най-голям риск от бедност и социално изключване. В повечето държави членки са засегнати преди всичко хора, които живеят в отдалечени селски райони или в необлагодетелствани градски райони. Освен това именно възрастните хора остават да живеят в обезлюдени или дори застрашени от изчезване общини;

31.

както се посочва в становището на Комитета на регионите относно „Действията на ЕС в отговор на демографското предизвикателство“, необходимо е да се установят по-ефективни и по-ефикасни обществени услуги и да се създадат нови формули за подобряване качеството на живот и физическото, психическото и социалното благосъстояние на всички граждани. Възможностите, които предлагат демографските промени, трябва да се използват, защото това са и възможности за заетост, свързани с услугите за възрастни хора, които са присъщи на „сребърната икономика“ (физически, цифрови, за здравословен начин на живот и т.н). Достъпът до тези услуги произтича от техните основни права;

32.

посочва, че европейците живеят по-дълго и затова разходите за здравни и социални грижи ще се повишат значително, за да достигнат 9 % от БВП през 2050 г. В този смисъл ИКТ могат да допринесат значително за запазването на разходно-ефективни и висококачествени здравни и социални грижи, тъй като дават възможност на хората от всички възрасти да управляват по-добре своето здраве и качество на живот, където и да се намират;

33.

припомня, че инвестициите в ИКТ са ключов инструмент за регионите и градовете в усилията им да отговорят на предизвикателството, свързано със застаряването на населението. Тези инвестиции могат да повишат качеството на живот, да подпомогнат социалното интегриране, да дадат възможност за получаване на информация относно новостите на европейско или национално равнище, да позволят натрупаният опит и умения да допринесат за развитието на обществото и да стимулират конкурентоспособността и растежа на местно и регионално равнище посредством нови продукти и услуги;

34.

В принцип 2, буква а) (Глава I) след изречението: „Трябва да се гарантира равностойно третиране … несигурните и непостоянните трудови правоотношения“ да се добави „включително и чрез налагането на предприятията на по-строги условия за спазване на правилата на трудовите договори за достъп до фондовете на ЕС и избягване на риска от социален дъмпинг“;

35.

Принцип 2, буква б) (Глава I) би трябвало да гласи: „Гъвкавите условия на заетост могат да бъдат средство за получаване на достъп до пазара на труда и да дават и занапред възможност на работодателите да реагират бързо на промени в търсенето; следва обаче по възможност да се осигури преход към безсрочни трудови договори“;

36.

Първото изречение от принцип 7, буква в), (Глава II) би трябвало да гласи: „Уволняването на работници, които са преминали успешно изпитателния срок, следва да бъде обосновавано, то се предхожда от предизвестие с разумен срок, който се определя на национално равнище, и е свързано с подобаваща компенсация, в случай на несправедливо уволнение — и с достъп до бързо и ефикасно обжалване в рамките на безпристрастна система за решаване на спорове“;

37.

Първото изречение в принцип 8, буква а) (Глава II) би трябвало да гласи: „Работещите трябва да получават справедливо възнаграждение, което да им осигурява достоен жизнен стандарт. Заплатите и, когато е приложимо, минималните работни заплати се определят чрез прозрачен и предвидим механизъм, от всяка държава членка, чрез закон или колективно договаряне и във всички случаи при пълно зачитане на нейните традиции и практики. Определянето на заплатите гарантира запазване на достъпа до заетост и мотивацията за търсене на работа и заплатите трябва да се променят в съответствие с производителността“;

38.

Принцип 11, буква а) (Глава III) би трябвало да гласи: „Обезщетенията и услугите за социална закрила следва, доколкото е възможно, да бъдат интегрирани, поне в по-близките територии и с издигане на ролята на местните власти, с цел да се засили съгласуваността и ефективността на тези мерки и подкрепата за социалната и професионалната интеграция“;

39.

Първото изречение в принцип 12, буква а) (Глава III) би трябвало да гласи: „Всеки трябва да се ползва с навременен достъп до качествени превантивни и лечебни медицински грижи и грижи за възрастни хора и/или хора в положение на зависимост, а необходимостта от здравни грижи или грижи за възрастни хора не следва да води до бедност или до финансови затруднения“;

40.

Първото изречение в принцип 12, буква в) (Глава III) би трябвало да гласи: „На всички работници, независимо от вида на трудовия договор, следва да се гарантира адекватен платен отпуск по болест при заболяване в зависимост от придобитите от тях до този момент права в рамките на националната система за социална сигурност; следва да се насърчава участието на самостоятелно заетите лица в схемите на осигуряване“. Паричните обезщетения при болест не може да се определят, без да се вземат предвид другите правила на системата за социална сигурност на дадена държава членка. В противен случай това би означавало социално-осигурителни права, несвързани с лични вноски, което от своя страна би било в противоречие с принципа на субсидиарност;

41.

Първото изречение от принцип 13, буква а) (глава III) следва да гласи: „[…], например чрез подобаващо отчитане на периодите на полагане на грижи, през които работникът или служителят има право на заплата или обезщетение за загуба на доход в съответствие с придобитите права на работника в системата за социална сигурност. В съответствие с националните особености следва да се насърчава участието на самостоятелно заетите лица в пенсионните схеми“;

42.

Принцип 15, буква а) (Глава III) следва да гласи: „На лицата, които не разполагат с достатъчно средства, за да си осигурят достоен жизнен стандарт, в съответствие със съответната национална практика се предоставя минимален доход в подходящ размер. За трудоспособните лица в трудоспособна възраст тази държавна гаранция на жизнения минимум трябва да бъде обвързана със задължения за участие — например участие в активни мерки за подпомагане с цел насърчаване на (повторна) интеграция на пазара на труда. Получаването на тези обезщетения не бива да представлява препятствие за заетостта“;

43.

Принцип 18, буква б) (глава III) би трябвало да гласи: „Необходимо е да се приемат мерки на ранен етап и превантивни подходи за справяне с бедността сред децата, включително специфични мерки за насърчаване на участието на децата, произхождащи от среди в неравностойно положение. За тази цел трябва да се адаптират системите, насочени към закрила на детето и на семействата, които издържат непълнолетни.“;

44.

Принцип 19, буква а) (Глава III) следва да гласи: „Трябва да се осигури достъп до социално жилищно настаняване или до подпомагане за жилищно настаняване предимно на нуждаещите се или социално слабите лица, включително бездомните, както и на обитателите на нездравословни, негодни или пренаселени жилища“. Неотговарящите на стандартите социални жилища трябва да се разрушат. Следва да се осигури защита срещу принудително изгонване от жилището на уязвими лица, без да е осигурено алтернативно настаняване.“ 1) Както се посочва в предходни становища, КР предлага да се разшири определението на социални жилища, за да се отрази свободното поле за действие на държавите членки при планирането, предоставянето, финансирането и организацията на социалното жилищно настаняване, да се гарантира демократичното право на избор и да се даде приоритет на правото на адекватно жилище на достъпна цена поради невъзможността на сегашните пазари на жилища да задоволят потребностите от жилищно настаняване. 2) По отношение на принудителното изгонване от жилището, то не следва да бъде забранено само по себе си, тъй като това би било в противоречие с правото на собственост и принципа на субсидиарност. Поради това защитата срещу принудително изгонване от жилището следва да бъде ограничена до уязвимите лица и да бъде допълнена от изискването за осигуряване на алтернативно настаняване. Не би трябвало да има законово право за подпомагане на домакинствата с ниски и средни доходи с цел придобиване на жилище (както е записано в Хартата на основните права на Европейския съюз), особено като се има предвид, че тяхната икономическа и социална целесъобразност зависи от глобалния, националния, регионалния и местния контекст и от политически приоритети, които следва да се определят на национално, регионално или местно равнище, в съответствие с принципа на субсидиарност;

45.

Принцип 20, буква а) (Глава III) следва да гласи: „За всички следва да се осигурява достъп на приемлива цена до услуги от общ икономически интерес, включително електронни комуникации, електроенергия, транспорт и финансови услуги. Подкрепят се мерки за улесняване на достъпа до такива услуги.“ Понятието „основни услуги“ не е част от европейското първично или вторично законодателство, за разлика от понятието „услуги от общ икономически интерес“ (вж. също член 36 от Хартата на основните права на ЕС). Освен това би трябвало да се подобри достъпът до тези услуги като цяло, а не само за нуждаещите се.

21.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 88/64

1.

счита, че насърчаването на стабилност и благосъстояние в съседните на ЕС държави следва да бъде един от основните приоритети на външната политика и политиката на сигурност на ЕС; настоява потенциалът на местните и регионалните власти (МРВ) да се взема предвид при формулирането и прилагането на европейската външна политика; счита, че Комитетът на регионите би трябвало да играе съществена роля за изграждането на доверие и за международното сътрудничество на местно и регионално равнище;

2.

отбелязва, че европейската политика за съседство (ЕПС) може да има дълготраен ефект само ако носи конкретна полза за гражданите на държавите — членки на ЕС и на страните, обхванати от ЕПС; призовава на този аспект да се отдаде основно значение при изпълнението на новата стратегия;

3.

отбелязва, че ЕПС е преди всичко проект на институциите на Европейския съюз и на правителствата на държавите членки и на съседните държави. Подчертава, че успешното изпълнение на програмите и проектите има значително въздействие на регионално и местно равнище както в държавите — членки на ЕС, така и в участващите трети държави. Призовава в рамките на ЕПС приоритетно да се засилва сътрудничеството на местно и регионално равнище и взаимодействието на гражданските общества и за тази цел да бъдат предоставени на разположение адекватни ресурси; настоява МРВ и техните сдружения да бъдат включвани във всеки етап на ЕПС — от програмното планиране до демократичния контрол; смята, че МРВ и техните сдружения следва да вземат участие в работата на комитетите и съветите за асоцииране и да получат статут на постоянни наблюдатели;

4.

призовава за повече конкретни проекти за подпомагане на контактите между хората; смята, че е абсолютно необходимо да се предоставят на разположение повече средства за трансграничното сътрудничество, партньорствата между органи на местното самоуправление и за научния, културния и младежкия обмен; отново отправя своето искане партньорите да бъдат включвани в програмите на Съюза, например програмата Еразъм; приветства факта, че Комисията отдава голямо значение на въпроса за облекчаването на визовия режим и внася конкретни предложения за Украйна и Грузия; потвърждава своята подкрепа за сътрудничество по въпроси, свързани с визите и мобилността с онези страни — партньорки от ЕПС, които желаят това, включително либерализирането на визовия режим и улесняването на диалога;

5.

отново отправя предложенията, съдържащи се в становището от 9 юли 2015 г.„Нова европейска политика за съседство“; призовава Европейската комисия и ЕСВД да ги вземат системно предвид при прилагането на стратегията;

6.

отбелязва, че въоръжените конфликти, употребата на сила, нарушенията на териториалния суверенитет, нарушенията на правата на човека и на принципа на равноправие на народите, тероризмът и сериозната дестабилизация в много съседни на ЕС държави и региони доведоха до много човешки жертви, ранени, вътрешно разселени лица и принудителна миграция и пречат на развитието на устойчиви партньорства. Подчертава, че е важно да се загърбят геополитическите съображения и пожелателното мислене, да се определят реалистични цели въз основа на реалистична оценка и да се организира сътрудничеството между партньорите, които имат реален интерес от взаимодействие и разполагат с капацитет да постигнат устойчиви резултати; отстоява позицията, че въпреки необходимото диференциране трябва да се поддържа баланс между източното и южното съседство;

7.

обръща внимание върху факта, че едно партньорство може да бъде организирано устойчиво единствено въз основа на равнопоставеност и взаимна полза; приветства факта, че Комисията отдава особено значение на този въпрос при прегледа на ЕПС, и призовава да се приложи на практика концепцията на равнопоставената взаимна отговорност за партньорствата в рамките на ЕПС;

8.

подчертава в частност, че систематичното зачитане на правата на човека и стандартите на хуманитарното международно право не бива да се поставя под въпрос. Във връзка с това изтъква, че конфликтите, които раздират много от партньорите на ЕПС, създават нови предизвикателства при защитата на бежанците и спазването на хуманитарното международно право и че е необходимо да се приемат нови подходи, за да се гарантира включването на нови и по-ефективни инструменти, с които се цели осигуряване на пълното спазване на европейските и международните стандарти за защита на бежанците. Освен това подчертава, че предстоящите преговори по световните пактове относно миграцията с много страни — партньорки от ЕПС, трябва да се проведат с участието на местните власти и чрез по-голяма интеграция между миграционната политика и политиката за съседство с цел да се избегнат противоречия и несъгласувани позиции;

9.

подчертава, че най-силното положително влияние върху стабилността и просперитета в съседните на ЕС държави произтича от привлекателността на социално-икономическия модел на ЕС, единството и солидарността между държавите членки на ЕС, устойчивото развитие, демокрацията и зачитането на правата на човека и демократичните свободи; подчертава, че най-важният принос за стабилизирането на съседните държави са стабилността на ЕС и придържането към неговите ценности и принципи;

10.

настоява заплахите за сигурността да бъдат анализирани комплексно, като се започне от причините за нестабилността; подчертава необходимостта приоритетно да се действа срещу основните социално-икономически първопричини за настоящите предизвикателства, свързани със сигурността и миграцията; приветства ангажимента на ЕС да работи заедно с партньорите от ЕПС за изпълнение на целите на ООН за устойчиво развитие; призовава да се засили вниманието към насърчаването на социалните права, тъй като устойчивото икономическо и социално развитие е от решаващо значение за стабилно съседство; подчертава, че създаването на работни места е от решаващо значение за бъдещето на повечето от съседните държави; приветства намерението да се постави специален акцент върху борбата с младежката безработица и върху насърчаването на малки и средни предприятия; подчертава, че това изисква многостепенен подход — от национално към регионално и местно равнище, както и регионално, подрегионално и трансгранично сътрудничество; настоява секторните програми за сътрудничество да бъдат изготвяни така, че да могат се прилагат от МРВ;

11.

приветства факта, че Европейската комисия е внесла предложение за нова рамка за партньорство с трети страни и за нов Европейски план за външни инвестиции, насочен към справяне с първопричините за миграцията чрез мобилизиране на инвестициите, засилване на техническата помощ и подкрепа на икономическите и структурните реформи, за да се подобрят бизнес средата и по-широкият политически контекст, и призовава европейските регионални и местни власти да бъдат включени в този процес от самото му начало;

12.

изразява очакване, че новите пактове в областта на миграцията, които са предмет на преговори между ЕС и Йордания и Ливан в контекста на съобщението относно създаването на нова рамка за партньорство от 7 юни 2016 г., ще намерят добър баланс между нуждите на бежанците, нуждите и ситуацията в тези страни и очакванията на ЕС и неговите държави членки, при същевременно зачитане на правата на човека и на стандартите, определени от разпоредбите в хуманитарната сфера, установени от международното право;