ISSN 1977-0855

Официален вестник

на Европейския съюз

C 34

European flag  

Издание на български език

Информация и известия

Година 60
2 февруари 2017 г.


Известие №

Съдържание

Страница

 

I   Резолюции, препоръки и становища

 

СТАНОВИЩА

 

Европейски икономически и социален комитет

 

520-ра пленарна сесия на ЕИСК, 19 и 20 октомври 2016 г.

2017/C 34/01

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Бюджет на ЕС, основан на изпълнението и насочен към резултатите: ключът към доброто финансово управление (становище по собствена инициатива)

1

2017/C 34/02

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Европейски механизъм за контрол на принципите на правовата държава и основните права (становище по собствена инициатива)

8

2017/C 34/03

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Заключителни бележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания към Европейския съюз — Нова стратегия за хората с увреждания в Европейския съюз (становище по собствена инициатива)

15

2017/C 34/04

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Ролята и въздействието на съвместните технологични инициативи (СТИ) и публично-частните партньорства (ПЧП) за изпълнението на Хоризонт 2020 с цел постигане на устойчиви индустриални промени (становище по собствена инициатива)

24

2017/C 34/05

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Укрепване на европейския промишлен сектор за продукти за лична грижа, хигиена на тялото и козметични продукти (становище по собствена инициатива)

31

2017/C 34/06

Становище на Европейски икономически и социален комитет относно Разглобяването на кораби за скрап и рециклиращото общество (становище по собствена инициатива)

38

2017/C 34/07

Становище на Европейски икономически и социален комитет относно Кооперации на потребители производители в областта на енергетиката и електричеството: възможности и предизвикателства в страните от ЕС (становище по собствена инициатива)

44

2017/C 34/08

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Морската енергия: развитие на възобновяемите източници на енергия (становище по собствена инициатива)

53

2017/C 34/09

Становище на Европейски икономически и социален комитет — Програмата до 2030 г. — ангажимент на Европейския съюз към устойчивото развитие в глобален мащаб (становище по собствена инициатива)

58

2017/C 34/10

Становище на Европейски икономически и социален комитет относно „Средносрочна оценка на програмата Хоризонт 2020 (проучвателно становище)

66

2017/C 34/11

Становище на Европейски икономически и социален комитет относно Премахване на пречките пред устойчивите аквакултури в Европа (Проучвателно становище по искане на Европейската комисия)

73

2017/C 34/12

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Новата структура на пазара на електроенергия и потенциалните въздействия върху уязвимите потребители (проучвателно становище)

78


 

III   Подготвителни актове

 

ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ

 

520-ра пленарна сесия на ЕИСК, 19 и 20 октомври 2016 г.

2017/C 34/13

Становище на Европейски икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите — Европейски стандарти за 21-ви век(COM(2016) 358 final)

86

2017/C 34/14

Становище на Европейски икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за преодоляване на блокирането на географски принцип и на други форми на дискриминация въз основа на националността, мястото на пребиваване или мястото на установяване на клиентите в рамките на вътрешния пазар и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО[COM(2016) 289 final — 2016/0152 (COD)]

93

2017/C 34/15

Становище на Европейски икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите[COM(2016) 283 final — 2016/0148 (COD)]

100

2017/C 34/16

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно услуги за трансгранична доставка на колетни пратки [COM(2016) 285 final — 2016/0149 (COD)]

106

2017/C 34/17

Становище на Европейски икономически и социален комитет относно Доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Доклад относно политиката в областта на конкуренцията за 2015 г.[COM(2016) 393 final — SWD(2016) 198 final]

110

2017/C 34/18

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма на Съюза в подкрепа на специфични дейности за засилване на участието на потребителите и останалите крайни ползватели на финансови услуги в изготвянето на политиката на Съюза в областта на финансовите услуги за периода 2017—2020 г.[COM(2016) 388 final — 2016/0182 (COD)]

117

2017/C 34/19

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и за изменение на Директива 2009/101/ЕО[COM(2016) 450 final — 2016/0208 (COD)]

121

2017/C 34/20

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Съвета за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на достъпа на данъчните органи до информация за борбата с изпирането на пари[COM(2016) 452 final — 2016/0209 (CNS)]

127

2017/C 34/21

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно нелоялните търговски практики във веригата на доставки на храни между предприятия[COM(2016) 32 final]

130

2017/C 34/22

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета, определящ характеристиките на риболовните кораби (преработен текст)[COM(2016) 273 final — 2016/0145 (COD)]

140

2017/C 34/23

Становище на Европейски икономически и социален комитет относно Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на мерки за управление, опазване и контрол, приложими в зоната на конвенцията на Международната комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан (ICCAT), и за изменение на регламенти (ЕО) № 1936/2001, (ЕО) № 1984/2003 и (ЕО) № 520/2007 на Съвета [COM(2016) 401 final — 2016/0187 (COD)]

142

2017/C 34/24

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (преработен текст) [COM(2016) 270 final — 2016/0133(COD)] — Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището и за отмяна на Регламент (ЕС) № 439/2010 — [COM(2016) 271 final — 2016/0131(COD)] — Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на система Евродак за сравняване на дактилоскопични отпечатъци с оглед ефективното прилагане на [Регламент (ЕС) № 604/2013 за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство], за идентифициране на незаконно пребиваващ гражданин на трета държава или лице без гражданство и за искане на сравнения с данните в Евродак от правоприлагащите органи на държавите членки и Европол за целите на правоприлагането (преработен текст) — [COM(2016) 272 final — 2016/0132(COD)]

144

2017/C 34/25

Становище на Европейски икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Стратегия на ЕС в сферата на отоплението и охлаждането [COM(2016) 51 final]

151

2017/C 34/26

Становище на Европейски икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2010/13/ЕС за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги, с оглед на променящите се пазарни условия [COM(2016) 287 final — 2016/151 (COD)]

157

2017/C 34/27

Становище на Европейски икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 531/2012 по отношение на правилата за пазарите на роуминг на едро[COM(2016) 399 final — 2016/185 (COD)]

162

2017/C 34/28

Становище от Европейски икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2009/45/ЕО за правилата за безопасност и стандартите за пътническите кораби [COM(2016) 369 final — 2016/170(COD)]

167

2017/C 34/29

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 98/41/ЕО на Съвета относно регистрацията на лица, които плават на борда на пътнически кораби, които оперират по направление към или от пристанища на държавите членки на Общността, и за изменение на Директива 2010/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно формалностите за даване на сведения за кораби, пристигащи във и/или напускащи пристанищата на държавите членки[COM(2016) 370 final — 2016/171(COD)]

172

2017/C 34/30

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за система от проверки с оглед на безопасната експлоатация на ро-ро фериботите и високоскоростните пътнически кораби по редовни линии, за изменение на Директива 2009/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно държавния пристанищен контрол и за отмяна на Директива 1999/35/ЕО на Съвета[COM(2016) 371 final — 2016/0172 (COD)]

176

2017/C 34/31

Становище на Европейски икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1920/2006 по отношение на обмена на информация, системата за ранно предупреждение и процедурата за оценка на риска относно новите психоактивни вещества [COM(2016) 547 final — 2016/0261 (COD)]

182


BG

 


I Резолюции, препоръки и становища

СТАНОВИЩА

Европейски икономически и социален комитет

520-ра пленарна сесия на ЕИСК, 19 и 20 октомври 2016 г.

2.2.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 34/1


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Бюджет на ЕС, основан на изпълнението и насочен към резултатите: ключът към доброто финансово управление“

(становище по собствена инициатива)

(2017/C 034/01)

Докладчик:

г-н Petr ZAHRADNÍK

Решение на Пленарната асамблея

21.1.2016 г.

Правно основание

член 29, параграф 2 от Правилника за дейността

 

Становища по собствена инициатива

 

 

Компетентна секция

„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“

Приемане от секцията

5.10.2016 г.

Приемане на пленарна сесия

19.10.2016 г.

Пленарна сесия №

520

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

139/0/3

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК счита, че бюджетът на ЕС може да се превърне в основен инструмент за справяне с предизвикателствата, пред които е изправен понастоящем ЕС, както и за осъществяване на структурните му промени. Въпреки това е необходимо да се направи внимателен анализ и оценка на това за какво се разходват финансовите му средства, как се разходват, на начина, по който се оценява ефективността на разходваните средства и се съобщава за постигнатите резултати (1). При тази хипотеза бюджетът на ЕС може да поема приоритетните предизвикателства за ЕС и да допринесе за възстановяването на вярата на европейските граждани в ЕС, дори в случай на абсолютно и относително намаляване на размера на бюджета.

1.2.

Предпоставка за повишаване на ефективността на бюджета на ЕС е в същото време да се определят ясни приоритетни цели в полза на гражданите на ЕС, съответните съвкупни показатели и убедителна система за представяне на отчетите, във връзка с конкретните дейности, финансирани от бюджета на ЕС, което би дало възможност за постигане на оптимално съотношение между разходите и ползите. За целта могат да се използват например предварителни условия, финансови инструменти или гъвкавост и капацитет за справяне с внезапни предизвикателства (2). Към на първо място количествения аспект на бюджета на ЕС, който е много важен и според ЕИСК за определяне на ключовите приоритети и съответните политики, трябва да се добави и качественото му измерение.

1.3.

ЕИСК изразява съгласие с подхода, при който бюджетните разходи на ЕС не касаят единствено осигуряването на съответствие с правилата за законосъобразност и редовност на процедурите, но и целенасочената и систематична ориентация към резултати и изпълнение, които бюджетът на ЕС постига, обхващайки приоритетните области на ЕС.

1.4.

ЕИСК изразява съгласие, че усвояването на правилата на културата на изпълнението в съответствие с бюджета на ЕС изисква осигуряване на тясна връзка между обема и вида на разходите, от една страна, и цялостен набор от съвкупни показатели за изпълнението, които да го измерват заедно с резултатите, от друга страна.

1.5.

Същевременно ЕИСК смята, че усвояването на културата на изпълнението не е еднократна стъпка, а продължителен процес, който предполага както подходяща нормативна уредба, така и избор на инструменти, които да поведат основните участници към действия в необходимата посока. Бъдещите обсъждания, както и изпълнението на бюджет на ЕС, насочен към резултатите, трябва освен това да уточнят по-подробно съдържанието му.

1.6.

ЕИСК е убеден, че бюджет на ЕС, насочен към резултатите, може да осигури получаването в приоритетните области на ЕС на резултати и въздействия, които носят видима добавена стойност. Ето защо обсъждането на ориентиран към изпълнението бюджет на ЕС е и дебат за приоритетните политики на ЕС, които са в състояние да осигурят необходимите структурни промени.

1.7.

До този момент са проведени пилотни тестове, които измерват въздействието на бюджета на ЕС върху изпълнението на приоритетите и количествените цели на стратегията „Европа 2020“. ЕИСК оценява това като позитивна крачка в правилната посока, която трябва да има своето систематично и по-комплексно продължение. Тестовете показаха висока степен на разминаване между определените цели и съответните резултати, както и редица примери за неефективно използване на финансовите средства на ЕС и пропуски в свързаните с това процедури.

1.8.

ЕИСК подкрепя още по-тясната и задълбочена интеграция и връзка между стратегията „Европа 2020“ и многогодишната финансова рамка 2014—2020 г., т.е. отделните бюджети на ЕС за съответните години, чрез показателите за анализ на въздействието и последващото им тълкуване. В същото време стратегията „Европа 2020“ следва да бъде осмислена, за да стане ясно дали и през втората половина на това десетилетие тя е насочена към действителните приоритети на ЕС, свързани с развитието.

1.9.

ЕИСК одобрява също така идеята да се направи така, че споразуменията за партньорство и оперативните програми да започнат ефективно да преобразуват целите и приоритетите на ЕС в оперативни цели, които да се реализират в отделните държави членки или чрез подобряване на споделеното управление, или чрез подобряване на процедурните правила на програмите, които Европейската комисия управлява пряко във всяка държава членка.

1.10.

ЕИСК препоръчва държавите членки да бъдат насърчавани да включат в своите споразумения за партньорство и в оперативните си програми съпоставим набор от измерими резултати, които да бъдат постигани с подкрепата на източници от бюджета на ЕС и впоследствие оценявани. Всички споразумения за партньорство и програми трябва да съдържат общи показатели за резултатите на напречна или хоризонтална база с ясно определяне на приноса на отделните фондове и на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) като цяло, и да бъдат изготвени по начин, който да позволява наблюдението на напредъка както на равнището на ЕС, така и на държавите членки и на отделните региони.

1.11.

Според ЕИСК средносрочният преглед на многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. е възможност да се приложи по-ефективно подход, основан на изпълнението и насочен към резултатите, който следва да се прояви изцяло впоследствие под формата на многогодишна финансова рамка от 2021 г. нататък.

1.12.

ЕИСК счита, че многогодишната финансова рамка, която ще започне да се прилага през 2021 г., би трябвало да бъде, заедно с новата стратегия за развитие и конкурентоспособност и със стълба на социалните права, който е в процес на изготвяне, ключова стратегическа платформа в средносрочен план (в определен времеви хоризонт, идентичен с този на стратегията за конкурентоспособност), която да разполага със структура и претегляне на различните позиции на разходите, съответстващи на действителните нужди и приоритети, и която същевременно да позволява повече гъвкавост, за да се отговори на новопоявяващите се нужди. ЕИСК би приветствал също така една промяна на правилата за боравене със средства от бюджета на ЕС в посока на по-голяма ефективност чрез по-широко прилагане на инструменти, позволяващи възстановяване на разходите, и търсене на взаимно допълване между тях и бюджетните кредити за безвъзмездни средства. Освен това съществуват големи възможности за подобряване на начина на оценка на бюджета на ЕС и неговата ефективност. Факторът на съответната бюджетна гъвкавост е изключително важен от гледна точка на капацитета на бюджета на ЕС да реагира на възникващите нови инициативи, заплахи и възможности, на поддържането на капацитета на ЕС да действа (като пример може се посочи миграционната криза, необходимостта от справяне с икономически сътресения или промяната на броя на членовете на ЕС и въздействието ѝ върху паричните потоци, подходяща основа за бюджетните ресурси на Фонда за солидарност в случаи на природни бедствия) и този фактор засяга не само обема и структурата на разходите на бюджета на ЕС, но и приходната част.

1.13.

ЕИСК препоръчва в бюджетната политика на ЕС след 2020 г. да се включи определянето на размера на приходната част на бюджета на ЕС и начина, по който той е установен (става въпрос да се намери балансирана и солидарна връзка между вноските на държавите членки и собствените бюджетни ресурси).

1.14.

ЕИСК одобрява допълнителното разширяване на възможностите, които предлага една активна бюджетна политика, като например възможността за емитиране на еврооблигации. За тази цел е уместно да се подобри бюджетната рамка и процедура на ЕС и да се разреши по задоволителен начин въпросът за обхвата на бюджетната политика на ЕС по отношение, от една страна, на държавите от еврозоната и, от друга страна, на останалите държави—членки на ЕС.

2.   Анализ и описание на проблема

2.1.    Отправни факти

2.1.1.

Бюджетът на ЕС е основен и ключов инструмент за финансиране на приоритетите на ЕС, чийто размер е приблизително 1 % от БВП на ЕС; за 2015 г. той възлиза на 145,3 милиарда евро. Бюджетът на ЕС обезпечава значителна част от икономическата политика на отделните държави членки и представлява средно 1,9 % от публичните им разходи, макар че в определени случаи този дял значително превишава 10 %.

2.2.    Отправни точки по темата

2.2.1.

При такъв размер на финансовите средства е важно да бъде осигурено разпределянето им не само в съответствие със законосъобразността и редовността, но и едновременно със зачитането на тези правила да бъдат постигнати поставените цели и съответните резултати, както и да бъдат спазвани принципите на доброто финансово управление и културата на изпълнението. Подчертаването на действителното въздействие от изпълнението на бюджета на ЕС, измервано чрез съответните макроикономически показатели и критерии, е предмет на всички политически преценки, които понастоящем се отнасят до бюджетната политика на ЕС.

Ефективен бюджет означава подходящо ориентиране на бюджетните разходи на ЕС към действителните приоритети на Съюза за съответния период. Културата на изпълнението се основава на три стълба: стратегия, опростяване и бюджетни процедури.

2.2.2.

Бюджетът на ЕС и неговото изпълнение трябва да бъдат в съответствие със следните приоритети:

усвояване на работещ подход, основан на изпълнението и насочен към резултатите, който да балансира между традиционната представа за съответствие с правилата за законосъобразност и редовност и усвояването на новите елементи, които отразяват текущите и бъдещите нужди (вж. по-долу) във връзка с финансовите средства на ЕС;

по-силната насоченост към изпълнението и резултатите предполага подобряване на работата с данни, тяхната достъпност и наличност във вид, който позволява оценяването на действителните ползи, при условие че въздействието от тази дейност надвишава породените от нея допълнителни разходи;

оценяването на качеството на регулаторната рамка за разпределяне на бюджета на ЕС;

с оглед на характера на дейностите, финансирани от бюджета на ЕС, е изключително важно развитието му да не се възприема по изолиран начин, от гледна точка на съответната година, а като един непрекъснат средносрочен процес, в който отделните години са част от линията на развитие, необходима за постигането на съответстващи резултати;

отчитане на изключително тясната връзка между бюджета на ЕС, новата парадигма на икономическата политика на ЕС (3) и актуалните резултати на икономиката на ЕС в средносрочен контекст;

необходимост от непрекъснатост на бюджетната политика на ЕС и изпълнение и оценка на нейните цели.

2.2.3.

Бюджетът на ЕС съдържа някои нови елементи, свързани с действието на многогодишната финансова рамка 2014—2020 г., които са целесъобразни от гледна точка на прилагането на принципа, основан на изпълнението и насочен към постигане на резултати:

а)

тематична концентрация: подкрепата с финансови средства на ЕС трябва да се отнася единствено до приоритетните области, а не да бъде насочвана безразборно; приоритетите трябва да бъдат ясно дефинирани и подкрепени с количествен анализ и план за приложимост, пакетът от приоритети трябва да бъде стриктно ограничен; обоснованите приоритети трябва да бъдат финансирани с достатъчно средства, за да се даде възможност да бъдат постигнати действителни резултати и ползи;

б)

интегриран и основан на развитието подход, ориентиран към местните условия (place-based) и синергия: програмите и проектите не трябва да носят резултати и ползи сами по себе си, а такива, които да кореспондират с резултатите и ползите от други програми и проекти посредством постигната синергия; тя трябва да бъде постигана в рамките на териториалните единици, определени въз основа на принципа на субсидиарността; за да функционира тази система, е важно да бъде създадена матрица на управление, която да осигурява подходящи условия за интегрираните проекти;

в)

обвързаност с условия и резерв за изпълнение: принципите на доброто финансово управление се основават на факта, че финансирането на ЕС се извършва при съответните национални, макроикономически и институционални обстоятелства, които са предпоставка за осъществяване на собствено разпределяне; от друга страна, като бонус за участниците с добри резултати се открива резерв за изпълнение;

г)

опростяване: системата за финансиране на ЕС е изключително усложнена от различни гледни точки, което създава пречки за ефективното ѝ управление и възможността за измерване на действителните резултати и ползи;

д)

по-добре измерими в количествено отношение резултати: много е важно постигнатите резултати да бъдат ефективно измервани и да се дава възможност ясно и точно да се извличат поуки от констатациите с оглед на разработването и приспособяването на фискалната политика на ЕС; основополагащо за тази цел е подобряването на системата за анализ на данните и управлението ѝ, както и работата с показатели.

2.2.4.

Смисълът е фискалната политика на ЕС и практическото функциониране на бюджета на ЕС да бъдат по-добре приспособени към нуждите му, от една страна, чрез намиране на съответния баланс между формалните и процедурните похвати за изпълнение на бюджета на ЕС, а от друга, чрез принципите, основани на изпълнението и насочени към постигането на резултати. Като изключително необходим с оглед на изпълнението и резултата трябва да посочим и принципа на общото възприемане и разбиране на тази концепция.

2.2.5.

За измерване на несъответствието с формалните правила от дълго време се използва показателят процент на грешките. Неговата стойност се движи около 4 % (около 4 % от бюджетните разходи на ЕС не са направени в съответствие с формалните правила, което само по себе си не е лош резултат; изразени в абсолютна стойност обаче те представляват около 6 милиарда евро). Промяната на общия процент на грешките за последните няколко години е илюстрирана с таблицата по-долу:

2011 г.

2012 г.

2013 г.

2014 г.

3,9  %

4,8  %

4,7  %

4,4  %

2.2.6.

Ключовият принцип за бюджета на ЕС е стабилността на финансовите потоци и действителните програми и проекти, финансирани с тях, която подпомага оценката на оптималното използване на източниците на ЕС във всички техни аспекти. ЕИСК одобрява настоящата тенденция да се акцентира по-ефективно на изпълнението и резултатите в дейностите на Европейската комисия (под формата на инициативата ѝ за ориентиран към резултатите бюджет (4)) и Европейската сметна палата (под формата на структурата на Годишния доклад за 2014 г. (5) и специалната глава, посветена на изпълнението; разделът, посветен на споделеното управление, включва като резултати оценката на изпълнението на програмите в края на пилотен проект).

2.2.7.

ЕИСК одобрява подхода, използван по време на пилотния проект, чиято цел е да се анализират взаимовръзките и съгласуваността между стратегията „Европа 2020“ и споразуменията за партньорство, съответно оперативните програми като ключови инструменти за осъществяването на политиката на сближаване на ЕС и като важни елементи, свързани с бюджета на ЕС Този тест може да бъде определен като начало на цялостна концепция при оценяването на изпълнението и резултатите на бюджета на ЕС (6).

2.2.8.

За постигане на балансирано проследяване на аспектите, свързани с формалните правила и резултатите от изпълнението на бюджета на ЕС, основна роля играе процесът на обработване, управление и обмен на данни и информация между органите и институциите на ЕС (преди всичко Европейската комисия) и държавите членки. Изпълнението на бюджета на ЕС е съпроводено от огромно количество данни и информация, които обаче на практика се използват много ограничено, за да се гарантира обективна оценка на процента на грешките и по-специално на изпълнението на реалните резултати, които постига бюджетът на ЕС, както и за да се установят процедури за подобряване на състоянието.

3.   Съществени бележки

3.1.

ЕИСК счита, че основната мисия на съществуващия бюджет на ЕС е да бъде от полза на европейските граждани, като същевременно защитава финансовите интереси на ЕС; ползите се изразяват в подкрепа, основаваща се на отчитане на свързаните с развитието и оперативните приоритети, която е съвместима с рамката на икономическата политика, както и с действителните и очакваните икономически резултати; защитата на финансовите интереси на ЕС се състои в използване на бюджета на ЕС по подходящ начин в съответствие с правилата, без да бъдат допускани грешки и измами. Политическият подход в настоящия момент трябва да допринася за постигането на пълно съответствие и баланс между тях.

3.2.

ЕИСК е на мнение, че ориентирането на бюджета на ЕС към изпълнението не може да бъде извършено само с еднократна стъпка. Особено важно е основните законодателни норми и цели на бюджета на ЕС, както и неговата политика, да бъдат планирани с намерението да изпълнят ориентираните към качеството показатели и да постигнат измерими резултати.

3.3.

За ориентирането на бюджета на ЕС към изпълнението значително ще допринесе и съответствие във времето между бюджетния период (в момента — седемгодишната финансова рамка) и този на ключовата стратегия за развитието на ЕС (в момента — десетгодишната стратегия „Европа 2020“). От тази гледна точка 2021 г. представлява изключителна възможност за постигането на това съответствие, както и за създаването на условия за оптималното функциониране на бюджета на ЕС, ориентиран към резултатите и изпълнението.

3.4.

ЕИСК се запозна със заключенията, на които се позовава, с годишния доклад за 2014 г., публикуван от Европейската сметна палата, който разкри редица проблемни точки, в които съгласуваността между стратегията „Европа 2020“ и споразуменията за партньорство, съответно оперативните програми, не функционира оптимално. В този доклад беше констатирано, че различните инструменти не са създадени така, че да подпомагат системното преобразуване на политическите цели на стратегията „Европа 2020“ в практически оперативни цели (определени от споразуменията за партньорство и оперативните програми) (7).

3.5.

ЕИСК смята, че потенциалните ползи, произтичащи от постигането на синергии между петте европейски структурни и инвестиционни фонда (ЕСИФ) под общия „чадър“ на рамката за регулиране и управление и едно споразумение за партньорство във всяка държава членка, до този момент не се осъществяват, като в този случай продължава практиката за прилагане на различни правила в отделните фондове, която води до фрагментиране на програмите (вместо да се постигне необходимата синергия между тях).

3.6.

ЕИСК счита, че съществуването на два нови елемента при използването на средствата на ЕС в периода 2014—2020 г. — обвързаността с условия и резервния фонд за изпълнение, предоставя големи възможности за подобряване на подхода, насочен към изпълнението и резултатите. Действителното изпълнение на макроикономическите условия трябва да гарантира, че бюджетните разходи на ЕС в отделните държави членки ще бъдат разпределяни в стабилна макроикономическа среда, съответно няма да бъде позволено държава членка, която не полага усилия за решаването на макроикономическите си проблеми, да се възползва от пълния обем на тези средства. Наличието на резерв за изпълнение би трябвало също така да насърчава по подходящ начин държавите членки да се стремят към изпълнение, насочено към осъществяването на стратегическите цели на ЕС чрез използване на неговия бюджет.

3.7.

ЕИСК смята, че пилотните действия за проверка на изпълнението и резултатите, заложени в бюджета на ЕС посредством връзките с приоритетите на стратегия „Европа 2020“, трябва задължително да бъдат последвани от разширяване и към други подходящи области, така че оценката за ориентацията на бюджета на ЕС към изпълнение и постигане на резултати да бъде наистина последователна и комплексна — трябва да се обърне внимание например на препоръките към отделните държави и на съответствието с показателите, произтичащи от изпълнението на европейския семестър.

3.8.

ЕИСК препоръчва в рамките на обсъжданията относно функционирането на бюджета на ЕС да бъде включено и проучване относно понятието за неефективност на пазара, към отстраняването на която трябва да бъдат насочени бюджетните средства на ЕС; проявите на пазарна неефективност (пазарни несъвършенства) могат например да бъдат под формата на информационен дисбаланс, или евентуално в начина, по който финансовите институции извършват търговска оценка за възвращаемостта на инвестициите, който възпрепятства финансирането на определени типове проекти, тъй като не се отчитат положителните външни фактори и по-широките социални придобивки от тях, които не съответстват на отделни търговски интереси, но са от значение за подкрепата чрез финансиране от ЕС.

3.9.

ЕИСК подкрепя установяването на необходимостта от значително подобряване на споделено управление между органите и институциите на ЕС (преди всичко Европейската комисия) и държавите членки. 76 % от всички разходи от бюджета на ЕС се разпределят посредством споделено управление. Колкото по-добре държавите членки изпълняват националните количествени цели на стратегията „Европа 2020“, толкова повече ще бъде обвързан с целите на тази стратегия бюджетът на ЕС, а колкото по-добре тези цели отразяват действителните икономически, социални, териториални или екологични нужди на ЕС, толкова по-благоприятна среда за стабилно финансово управление и безпроблемна съгласуваност между Европейската комисия и държавите членки ще се създаде.

3.10.

ЕИСК счита, че съществена проява на нарастващото значение на изпълнението и ориентирането на бюджета на ЕС към постигане на резултати е акцентът върху по-мащабното използване на инструментите за финансов инженеринг (ИФИ), съответно иновативните финансови инструменти, чиито характеристики принципно променят начина, по който се изразходва публичното финансиране на ЕС, както и очакванията, свързани с него. Въпреки безспорния потенциал на ИФИ, едва около 65 % от тези средства, предназначени за периода 2007—2013 г., са достигнали до крайните бенефициенти (остатъкът от средствата е само „зачислен“ в ИФИ, за да бъде формално документирано разходването им). Този въпрос придобива все по-голямо значение за периода след 2020 г., като се отчита също така необходимостта от засилване на допълняемостта по отношение на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), и представлява стратегически анализ от решаващо значение за насочване на общите бюджетни средства на ЕС от 2021 г. нататък.

3.11.

В същото време ЕИСК счита, че засиленото внимание към изпълнението и постигането на резултати естествено не бива да води до подценяване на законосъобразността и редовността на процеса. Акцентът върху съответствието с нормативните и процедурните правила не трябва да бъде оставян на заден план. С оглед на това, че процентът на грешките се отнася до всички случаи, в които финансовите средства не трябва да бъдат изплащани, тъй като не са били разходвани в съответствие с правилата, автоматично се предполага, че тези правила са подходящи и не съдържат вътрешни противоречия или нежелани елементи. Ето защо част от процеса, който е в съответствие с правилата за стабилно финансово управление, трябва да бъде и проверката на въздействието на тези регулаторни правила, за да се тестват съвместимостта и съответствието им с нуждите и целите на ЕС (8).

3.12.

ЕИСК споделя мнението, че практическите условия за изпълнението на бюджета на ЕС са много сложни. Изпълнението на изискванията за стабилно финансово управление подпомага и настоящите усилия за опростяване на всички дейности, свързани с бюджета на ЕС, които се отнасят както до процедурните въпроси, така и до проблемите, свързани със съдържанието; усилията за опростяване трябва да намерят израз в намаляване на прекалено голямата административна тежест и в ограничаване на практиката на „свръхрегулиране“ в отделните държави членки.

3.13.

ЕИСК счита, че предложенията, изложени в част 3 от настоящото становище, които водят до окончателните заключения и препоръки в част 1, са ключови концептуални разсъждения относно бъдещата бюджетна политика на ЕС, които биха могли да бъдат приложени отчасти в контекста на процеса на средносрочния преглед на многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г., но които трябва да бъдат изцяло отразени в бюджетните правила, считано от финансовата 2021 година. Концепцията за перспективите и необходимите реформи относно бюджета и многогодишната финансова рамка след 2020 г. може да се основава на неотдавнашните становища на ЕИСК по този въпрос или да се впишат в тяхната рамка (9).

Брюксел, 19 октомври 2016 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS


(1)  Вж.: г-жа Кристалина Георгиева, заместник-председател на Комисията, отговарящ за бюджета, интернет страници, посветени на „Бюджет на ЕС, насочен към резултатите“.

(2)  Вж. последващия анализ, параграф 2.2.3.

(3)  Стратегията „Европа 2020“, европейският семестър, пакетът от шест мерки, пакетът от две мерки, препоръките към отделните държави наред с другото; тясната връзка с тези препоръки като критерий за ефективно разпределяне на бюджета на ЕС може да бъде един от начините.

(4)  Тази инициатива е оповестена от заместник-председателя на Европейската комисия по бюджет и човешки ресурси Кристалина Георгиева на конференция, проведена на 22 септември 2015 г.

(5)  Годишният доклад беше публикуван на 10 ноември 2015 г.

(6)  В подобна посока, но с ориентация към подтемите, беше и съдържанието на няколко резолюции на Европейския парламент в периода 2013—2015 г. (вж. докладите на г-н Geiera и на г-жа Gräßle); с цялостната насоченост към тази тема в материалите на Европейския парламент се отличава и документът за освобождаване от отговорност на управлението на Европейската комисия за 2014 г. (докладът на г-жа Dlabajová от 2016 г.).

(7)  Вж. например Годишния доклад на Европейската сметна палата за финансовата 2014 година, параграфи от 3.10. До 3.12.

(8)  Например чрез оценка на регулаторното въздействие, която представлява ефективен инструмент за постигане на действително стабилно финансово управление.

(9)  Вж. например становищата на ЕИСК от 2011 г. относно „Преглед на бюджета на ЕС“ (ОВ C 248, 25.8.2011 г., стр. 75), от 2012 г. относно „Многогодишна финансова рамка за периода 2014–2020“ (ОВ C 229, 31.7.2012 г., стр. 32), от 2014 г. относно „Завършване на ИПС — Ролята на данъчната политика“ (ОВ C 230, 14.7.2015 г., стр. 24), от 2015 относно „Преглед на икономическото управление“ (ОВ C 268, 14.8.2015 г., стр. 33), от 2015 г. относно „Завършване на ИПС — следващ европейски законодателен мандат“ (ОВ C 451, 16.12.2014 г., стр. 10), от 2015 г. относно „Завършване на изграждането на ИПС: политическият стълб“ (ОВ C 332, 8.10.2015 г., стр. 8), от 2012 г. „Отвъд БВП/Допълнителни показатели“ (ОВ C 181, 21.6.2012 г., стр. 14), от 2012 г. относно „Данък върху финансовите сделки“ (ОВ C 181, 21.6.2012 г., стр. 55), от 2013 г. относно „Засилено сътрудничество в областта на данъка върху финансовите сделки“ (ОВ C 271, 19.9.2013 г., стр. 36), и от 2012 г. отосно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма за действие за митниците и данъчното облагане в Европейския съюз за периода 2014—2020 г. (FISCUS) и за отмяна на решения № 1482/2007/ЕО и № 624/2007/ЕО“ (ОВ C 143, 22.5.2012 г., стр. 48).


2.2.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 34/8


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Европейски механизъм за контрол на принципите на правовата държава и основните права“

(становище по собствена инициатива)

(2017/C 034/02)

Докладчик:

José Antonio MORENO DÍAZ

Съдокладчик:

Ákos TOPOLÁNSZKY

Консултация

Европейски икономически и социален комитет, 21.1.2016 г.

Правно основание

член 29, параграф 2 от Правилника за дейността

 

становище по собствена инициатива

 

 

Компетентна секция

„Заетост, социални въпроси и гражданство“

Приемане от секцията

27.9.2016 г.

Приемане на пленарна сесия

19.10.2016 г.

Пленарна сесия №

520

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

202/1/7

1.   Бележки и предложения на ЕИСК: механизъм на ЕС относно принципите на правовата държава, демокрацията и основните права

1.1.

Европейският съюз не е само единен пазар, а и съюз на общи ценности, както се заявява в член 2 от Договора. Освен това той признава правата, свободите и принципите, определени в Хартата на основните права на ЕС. Тези ценности, на които е основан Европейският съюз, представляват основата на интеграцията и са част от европейската идентичност. Освен че са критерии за присъединяване, те трябва да бъдат спазвани на практика от държавите членки и след това. Затова е от съществено значение процедурите, предвидени в Договора, да се прилагат, когато тези ценности са обект на посегателство. ЕИСК счита, че европейските институции трябва да възприемат проактивен и превантивен подход в своите политически дейности с цел изпреварване и предотвратяване на проблемите.

1.2.

Като много европейски организации на гражданското общество и ЕИСК е обезпокоен от влошаването на ситуацията около правата на човека, разпространяващите се популистки и авторитарни тенденции и от риска, който те създават за качеството на демокрацията и защитата на основните права, правата, които са гарантирани от Европейския съд по правата на човека и Съда на Европейския съюз и представляват общи принципи на правото на ЕС (1).

1.3.

Ценностите, посочени по-горе, са подложени на атака в цяла Европа. Много организации на гражданското общество осъждат положението в няколко държави членки и се надяват, че ЕИСК ще предприеме нови инициативи, така че институциите на ЕС да реагират решително. Застрашен е не само Европейският съюз, но и доверието на гражданите в националните и европейските демократични институции. ЕИСК счита, че рискът е много сериозен и има системен характер.

1.4.

Конкретното съдържание на принципите и стандартите, произтичащи от принципите на правовата държава, могат да се различават на национално равнище в зависимост от конституционната система на всяка държава членка. При все това тези принципи и ценности на ЕС са изложени в практиката на Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека, както и в документи, изготвени от Съвета на Европа, по-специално от Венецианската комисия. Тези принципи включват законност, което означава прозрачен, отговорен, демократичен и плуралистичен законодателен процес; забрана на произвол от страна на изпълнителната власт; независими и безпристрастни съдилища; ефективен съдебен контрол, включително зачитане на основните права; равенство пред закона и защита на правата на човека, включително тези на лицата, принадлежащи към малцинства.

1.5.

И Съдът на Европейския съюз, и Европейският съд по правата на човека потвърдиха, че тези принципи не са чисто формални и процесуални изисквания, а представляват начинът да се гарантират спазването и зачитането на демокрацията и правата на човека. Правовата държава е конституционен принцип, който включва процесуални и материални компоненти.

1.6.

Зачитането на принципите на правовата държава е неразривно свързано със зачитането на демокрацията и основните права: не може да има демокрация и защита на основните права, без да се зачитат принципите на правовата държаната и обратно — основните права са ефективни само ако са защитими по съдебен ред. Демокрацията е защитена посредством основната роля на съдебната власт, включително конституционните съдилища. Необходимо е да се уточни, че става дума за права на хора, а не на държави членки или правителства. Поради това защитата им спешно трябва да стане приоритет.

1.7.

В светлината на работата на Комисията по конституционни въпроси на Европейския парламент и като се вземат предвид докладите на Комисията и резолюцията на Европейския парламент от 27 февруари 2014 г. относно положението на основните права в Европейския съюз, ЕИСК счита, че в съответните срокове е необходимо да се измени член 51 (2) от Хартата на основните права на Европейския съюз, за да се разшири приложното му поле и да се гарантира, че всички разпоредби на Хартата са приложими в държавите членки (3).

1.8.

Съдът на Европейския съюз и Европейският съд по правата на човека поддържат редовен диалог, който би могъл да се укрепи, ако ЕС се присъедини към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). ЕИСК предлага Комисията да представи през първата половина на 2017 г. предложение за присъединяването на ЕС към Конвенцията, както е предвидено в член 6, параграф 2 от Договора.

1.9.

Задълженията на страните кандидатки съгласно критериите от Копенхаген трябва да продължат да се прилагат в държавите членки след присъединяването им към ЕС по силата на член 2 от Договора и затова ЕИСК счита, че всички държави членки следва да бъдат оценявани редовно, за да се провери дали продължават да спазват основните ценности на ЕС и да се избегне разрушаването на взаимното доверие.

1.10.

ЕИСК счита, че институциите на ЕС трябва да укрепят процедурите и механизмите за защита и закрила на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права във всички държави членки. През последните години и особено преди 2014 г. отбелязвахме със загриженост, че макар в някои случаи и да започна процедури за нарушение, Комисията не изпълнява ефективно ролята си на пазителка на Договорите и не реагира адекватно на нарушения на европейските принципи и ценности в няколко държави членки.

1.11.

ЕИСК насърчава Комисията да възприеме активен подход за защита и опазване на ценностите и принципите на ЕС, определени в член 2 от ДЕС, във всички държави членки и да използва в максимална степен действащата рамка за 2014 г.

1.12.

ЕИСК предлага трите основни институции на ЕС (Комисията, Съветът и Парламентът) да приемат общ подход. Диалогът и сътрудничеството между институциите са от съществено значение за този толкова важен въпрос. ЕИСК препоръчва Съветът да подкрепи действащата рамка на Комисията, като приеме решение на Съвета за укрепване на уредбата и в подкрепа на допълнителното укрепване на принципите на правовата държава.

1.13.

Организациите на гражданското общество играят ключова роля за насърчаването на демократичните ценности, правилното функциониране на принципите на правовата държава и защитата на основните права. С оглед на свиващото се демократично пространство и ограниченията пред НПО в държавите членки заслужава възхищение положителната роля на НПО по места. Комитетът работи активно със социалните партньори и неправителствените организации по защитата на основните права и правата на малцинствата, бежанците и имигрантите.

1.14.

В качеството си на орган, представляващ европейското организирано гражданско общество, ЕИСК желае да започне диалог със Съвета, Комисията и Парламента с цел подобряване на управлението и засилване на координацията по политиките между институциите на ЕС и държавите членки и създаване на система за ранно предупреждение.

1.15.

ЕИСК счита, че е жизнено необходимо да се създаде правно обвързващ европейски механизъм — рамка с активното участие на Комисията, Парламента и Съвета и в която ЕИСК да играе важна роля като представител на гражданското общество. Този механизъм ще допълва рамката на Комисията и междуправителствения диалог, започнат от Съвета. Той би могъл да бъде наречен „нов механизъм от Копенхаген“ (4) и да бъде обект на демократичен и съдебен надзор (5).

Чрез този механизъм следва, наред с другото, да се разглеждат аспекти като законност, йерархия на правните норми, правна сигурност, равенство, недискриминация, свободен достъп до правосъдие и справедлив процес, предотвратяване на злоупотребата с право и произвол от страна на публичните органи, разделение на властите, зачитане и защита на политическия плурализъм, малцинствата и социалното и половото многообразие и др., зачитане на свободата на изразяване и свободата на печата, с оглед на идентифициране на съществуващите недостатъци и призоваване към отстраняването им.

1.16.

Комитетът иска проектодокладът, който е в процес на обсъждане в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) на Европейския парламент, да бъде приет и да се постигне междуинституционално споразумение относно създаването на Пакт на Европейския съюз за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права. ЕИСК по принцип подкрепя предложението, тъй като в него се съдържа основата за прилагане на междуинституционално споразумение, което да бъде правнообвързващо и да укрепва европейското управление и координацията на политиките между институциите на ЕС и държавите членки. ЕИСК следва да бъде включен в този пакт, за да се даде възможност за дебат на гражданското общество в ЕИСК и Комитетът следва да има роля в предложения семестър за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права.

1.17.

Механизмът следва да се основава на показатели, изготвени на свой ред въз основа на количествени и качествени данни:

показатели във връзка с принципите на правовата държава;

показатели за качеството на демокрацията;

показатели относно защитата на основните права.

1.18.

Комитетът подчертава значението на дялове I, II, III и IV от Хартата за изготвянето на показателите, като се има предвид, че основните икономически, социални и културни права са „неделими“ от гражданските и политическите права.

1.19.

Важно е държавите членки и институциите, органите и агенциите на ЕС да зачитат основните права, включително социалните права, особено във време на криза. Това следва да се прилага и към отношенията и споразуменията с трети държави, не само по отношение на спазването на тези права, но и за да се гарантира изпълняването им.

1.20.

Този механизъм изисква създаването на система за мониторинг и оценка с прозрачни процедури. На Агенцията за основните права следва изрично да се даде мандат за подпомагане на подобен механизъм. ЕИСК подкрепя предложението на Парламента за създаване на група от независими експерти (6), председателствана от Научния комитет на Агенцията за основните права.

1.21.

Комитетът предлага да участва в групата. Също така предлага експертите, назначени от съответните правителства, да са омбудсманите на съответната държава членка.

1.22.

Въз основа на показателите и с помощта на прозрачни процедури, експертната група ще направи преглед и оценка на ситуацията във всяка държава членка. В този аспект ЕИСК може да допринесе чрез организиране на мисии в държавите членки с цел да се направи преглед на положението в сътрудничество с местното гражданско общество и да се изготвят доклади.

1.23.

ЕИСК подкрепя създаването на семестър за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права. Всяка година въз основа на докладите на експертите Комисията ще изготвя доклад за всяка страна, който ще включва препоръки, Парламентът ще провежда междупарламентарен дебат и ще изготвя резолюция, а Съветът ще провежда годишен диалог и ще приема заключения. Механизмът трябва да функционира в контекста на нов годишен цикъл на политика с цел гарантиране на общ и съгласуван подход в ЕС.

1.24.

Комитетът би желал да участва в подготовката на междуинституционалното споразумение и във връзка с него може да обмисли създаването на постоянна група за организирането на изслушвания с гражданското общество и изготвянето на становища и доклади.

1.25.

Като част от семестъра за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, в сътрудничество с организации на гражданското общество той може да организира годишен форум за преглед на състоянието на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, и да изготвя предложения и препоръки, които да бъдат изпращани на Комисията, Съвета и Парламента. Комитетът може да сътрудничи с останалите институции при изготвянето на оценки на въздействието.

2.   Договорът и свързани въпроси

2.1.

Последните години показаха липсата на подходящи механизми за защита на ценностите, залегнали в член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), който гласи, че „Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за всички държави членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете“.

2.2.

Съюзът е основан на тези ценности, които включват зачитане на демокрацията, принципите на правовата държава и защитата на правата на човека. ЕС има възможността да проверява зачитането на тези ценности в процеса на подготовка за присъединяването към ЕС по силата на т.нар. „критерии от Копенхаген“ или „критерии за присъединяване“ (7). За да се присъедини към ЕС, страната кандидатка трябва да осигури стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека и зачитането и закрилата на малцинствата.

2.3.

Не съществува обаче подобен механизъм, който да се прилага след присъединяването на държавите членки. Липсата на механизъм за наблюдение на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права се нарича „дилемата от Копенхаген“.

2.4.

Правилното функциониране на ЕС се основава на „взаимното доверие“ между европейските институции и държавите членки, както и между самите държави членки; доверие, че законите и приеманите политически решения зачитат едни и същи принципи по отношение на върховенството на закона, демокрацията и основните права. Това създава равни условия между държавите членки по отношение на свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали. Освен това то дава възможност на правителствата да си сътрудничат по въпроси, свързани с правосъдието и вътрешните работи, включително в областта на наказателното право, убежището и имиграцията.

2.5.

Европейският съюз беше създаден с цел да се гарантира мирът и просперитетът във всички държави членки и да се повиши благосъстоянието на неговите народи. Той зависи не само от наличието на свободна търговия, но и от защитата на основните му ценности. Тези основни ценности гарантират, че гражданите на ЕС могат да живеят свободни от потисничество и нетолерантност, с демократично избрани и отговорни правителства, които действат в съответствие с принципите на правовата държава.

2.6.

През последните години политически и законодателни решения, взети в различни държави членки, породиха дебати и спорове с европейските институции и с други държави членки и „взаимното доверие“ беше нарушено. В много случаи не беше обърнато необходимото внимание на правилата на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права и Европейският съюз не успя да реагира по подходящ начин.

2.7.

ЕИСК отбелязва с голяма тревога, че в отделни държави членки се приема законодателство и се прилагат политики, които навеждат на мисълта за сериозно влошаване на качеството на демокрацията: нарушения на правата на човека, особено тези на малцинствата, липса на независимост на съдебната система и конституционните съдилища; ограничаване на разделението на властите; ограничаване на свободата на пресата, свободата на мнение, свободата на събранията; ограничаване на свободата на сдружаване, свободата на информация, колективните консултации и колективното договаряне и ограничаване на други основни граждански и социални права. На няколко пъти Европейският съюз беше изправен пред кризи в някои държави членки поради конкретни проблеми, свързани с принципите на правовата държава, и Комисията подходи към тези събития чрез упражняване на политически натиск и започване на процедури за нарушение.

2.8.

Досега не са били използвани превантивните и санкциониращите механизми, съдържащи се в член 7 от ДЕС, който е единственият член от договорите, в който се визират нарушения на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права в области извън законодателните правомощия на ЕС. Съществуват два подхода — превантивен и основаващ се на санкции. На практика обаче те никога не са били използвани поради политическото въздействие и стриктните изисквания, уреждащи прилагането им: само в случай на „очевиден риск“ от „сериозно и продължаващо нарушение“.

2.9.

Комисията и Парламентът могат да се намесват на етапа на превенция. На втория етап Съветът може да санкционира държава членка чрез суспендиране на някои права, включително правото на глас на нейните представители в Съвета.

2.10.

Съветът обаче разполага с широка свобода на преценка при прилагането на тази санкция, тъй като не разполага с конкретни и прозрачни критерии за задействане на процедурата, за показателите, които ще използва, или за процедурите за оценка. Европейският парламент, Европейската комисия и Съдът на Европейския съюз имат много ограничени правомощия в тези ситуации (8). Аналогично, не съществува разпоредба, която да изисква провеждане на консултация с ЕИСК.

3.   Действията на европейските институции

3.1.

През март 2014 г. Европейската комисия прие съобщение относно „Нова уредба на ЕС за укрепване на принципите на правовата държава“ (COM(2014)158). Рамката ще бъде активирана в случаите, когато държавите членки предприемат мерки или допускат ситуации, които са систематични и е вероятно да засегнат неблагоприятно неприкосновеността, стабилността и нормалното функциониране на институциите и установените на национално равнище предпазни механизми, гарантиращи принципите на правовата държава. Това ще включва въпроси, свързани с техните конституционни структури, разделението на властите, независимостта или безпристрастността на съдебната власт или системата на съдебен контрол, включително конституционното правосъдие.

3.2.

Рамката на Комисията има за цел преодоляване на заплахи за принципите на правовата държава в държавите членки, преди да бъдат изпълнени условията за активиране на механизмите, предвидени в член 7 от ДЕС. Това е отговорност на Комисията и целта е да се запълни пропуск. Това не е алтернатива на механизмите, упоменати в член 7, а механизъм, който ги предхожда и допълва. В случаите, когато съществуват ясни доказателства за наличието на системна заплаха за принципите на правовата държава в дадена държава членка, тази рамка ще улесни структурирания диалог между Европейската комисия и държавата членка. Процедурата на обмен включва три основни етапа: становище на Комисията, препоръка на Комисията и проследяване на препоръката. При извършване на оценката си Комисията може да се консултира с експерти (9).

3.3.

Комитетът приветства уредбата за укрепване на принципите на правовата държава, приета от Европейската комисия, но счита, че тя съдържа редица ограничения.

3.3.1.

Оценката не позволява да се извършват периодични съпоставителни анализи на проблемите и споровете, възникващи в държавите членки във връзка с демокрацията, принципите на правовата държава и основните права. По дефиниция рамката може да бъде задействана само когато проблемът се е превърнал в „системен“, което е висок праг на толерантност. „Системна“ заплаха може да възникне, когато съдебната система вече не е в състояние да гарантира, че правителството действа в рамките на закона, когато е вече твърде късно.

3.3.2.

Начинът, по който Комисията анализира информацията трябва да бъде прозрачен, със специфични показатели и обективни процедури; трябва да се предвидят протоколи за консултация с гражданското общество и ЕИСК.

3.3.3.

Уредбата не включва никаква специфична роля за Европейския парламент, въпреки че той излиза със свои политически инициативи в това отношение.

3.3.4.

Не се предвижда и модел за по-тясно междуинституционално сътрудничество.

3.4.

ЕИСК изразява загриженост във връзка с липсата на последващи действия от страна на Съвета във връзка с уредбата за укрепване на принципите на правовата държава.

3.4.1.

На заседанието си на 16 декември 2014 г. Съветът по общи въпроси прие заключения относно ролята на Съвета за гарантиране на зачитането на принципите на правовата държава. Съветът се ангажира да установи годишен диалог между държавите членки, който да се провежда в рамките на Съвета по общи въпроси и да се подготвя от Корепер. Люксембургското председателство започна този диалог през ноември 2015 г. и целта е да се обхванат различни конкретни въпроси, които не бяха публично оповестени: от правителствата беше поискано да се изкажат по всеки аспект, свързан с принципите на правовата държава, по който желаят, и да приведат по един пример за това, с което се справят добре и по един пример за срещнато предизвикателство. Резултатът беше поредица от монолози, а не диалог. Държавите не установиха взаимодействие помежду си за предоставяне на подкрепа, помощ или критични бележки, не бяха отправени или получени препоръки и не бяха поети ангажименти за предприемане на последващи стъпки за постигане на напредък във връзка с набелязаните предизвикателства. В края на 2016 г. по време на словашкото председателство Съветът ще направи оценка на натрупания опит.

3.4.2.

Рамката на Комисията относно принципите на правовата държава не е взета предвид и не се упоменава в заключенията на Съвета. Те не предоставят ясна картина за точната роля на Комисията, Парламента и ЕИСК в този диалог.

3.5.

Комисията „Юнкер“ определи принципите на правовата държава като един от своите приоритети и възложи на заместник-председателя Тимерманс да отговаря за принципите на правовата държава и основните права. Не е ясно, обаче, дали Комисията ще разработи критерии и показатели за изпълнението на рамката за принципите на правовата държава.

3.6.

Комисията за първи път задейства тази рамка, откривайки процедура срещу Полша за нарушаване на правилата на ЕС, вземайки предвид критичната оценка на ситуацията от Венецианската комисия, орган на Съвета на Европа (10).

3.7.

Комисия LIBE на Европейския парламент понастоящем обсъжда проектодоклад по собствена инициатива (11) относно „Препоръки към Комисията относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права“ (2015/2254 (INL) — докладчик: София ин ’т Велд), в който, наред с другото, се отправя искане „Комисията да представи до края на 2016 г. предложение въз основа на член 295 от ДФЕС за сключване на Пакт на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права под формата на междуинституционално споразумение, което да определи реда и условията за улесняване на сътрудничеството между институциите на Съюза и неговите държави членки в рамките на член 7 от ДЕС и което да интегрира, съгласува и допълни съществуващите механизми, като следва подробните препоръки, изложени в приложението към настоящия текст“.

3.7.1.

В приложението се съдържа ПРОЕКТ НА МЕЖДУИНСТИТУЦИОНАЛНО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПАКТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА ДЕМОКРАЦИЯТА, ПРИНЦИПИТЕ НА ПРАВОВАТА ДЪРЖАВА И ОСНОВНИТЕ ПРАВА, който трябва да бъде договорен между Парламента, Съвета и Комисията.

3.7.2.

В пакта са включени основен набор от показатели, годишен междупарламентарен дебат и механизми за отстраняване на възможни рискове и нарушения и за активиране на превантивните или корективните мерки, предвидени в член 7.

3.7.3.

Парламентът предлага да се създаде междуинституционален семестър за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, който да включва рамката на Комисията, годишния диалог на Съвета и междупарламентарния дебат. Европейският семестър ще се подпомага от секретариат и от група експерти, председателствана от председателя на Научния комитет на Агенцията за основните права, които ще разработят показатели, ще направят оценка на положението в държавите членки и ще изготвят препоръките.

3.7.4.

Цикълът на политиката в областта на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права ще включва годишните доклади на Комисията, Съвета и Парламента, ще бъде създадена и междуинституционална работна група за оценка на въздействието.

Брюксел, 19 октомври 2016 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS


(1)  Член 6 от ДЕС.

(2)  Член 51 „Разпоредбите на настоящата харта се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите членки, единствено когато те прилагат правото на Съюза“.

(3)  В предложението за конвенция и в становищата на ЕИСК не се съдържаха ограниченията, поставени от Европейския съвет в член 51.

(4)  Както предложи Европейският парламент в резолюцията си от 27 януари 2014 г. относно основните права в ЕС (2012 г.), P7_TA(2014)1773, докладчик: Луи Мишел, 22 ноември, параграф 9.

(5)  Carrera, S., E. Guild и N. Hernanz (2013), The Triangular Relationship between Fundamental Rights, Democracy and the Rule of Law in the EU: Towards an EU Copenhagen Mechanism („Тристранна връзка между основните права, демокрацията и правовата държава в ЕС — към европейски механизъм от Копенхаген“), с меки корици, Брюксел, Център за европейски политически изследвания.

(6)  Определени от държавите членки, Асоциацията на европейските академии (ALLEA), Европейската мрежа на националните институции за правата на човека (ENNHRI), Венецианската комисия, Европейската комисия за ефикасност на правосъдието (CEPEJ), ООН, ОИСР.

(7)  Заключения на Европейския съвет от Копенхаген, 21 и 22 юни 1993 г.

(8)  Докато в правото на Съюза има механизъм за защитата на правата на човека, който позволява на хората да защитават своите права, член 7 визира общ правен и политически механизъм, който е изрично изключен от юрисдикцията на Съда на Европейския съюз.

(9)  Агенцията за основните права; Мрежата на председателите на върховните съдилища на Европейския съюз; Съветът на Европа (Венецианската комисия); Асоциацията на държавните съвети и на върховните административни юрисдикции на Европейския съюз и Европейската мрежа на висшите съдебни съвети.

(10)  Становище относно измененията в Закон от 25 юни 2015 г. относно Конституционния съд на Полша, Венецианската комисия, 11 март 2016 г.

(11)  http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//NONSGML+COMPARL+PE-576.988+01+DOC+PDF+V0//BG.


2.2.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 34/15


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Заключителни бележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания към Европейския съюз — Нова стратегия за хората с увреждания в Европейския съюз“

(становище по собствена инициатива)

(2017/C 034/03)

Докладчик:

Ioannis VARDAKASTANIS

Консултация

Европейски икономически и социален комитет, 21.1.2016 г.

Правно основание

Член 29, параграф 2 от Правилника за дейността

 

становище по собствена инициатива

 

 

Компетентна секция

„Заетост, социални въпроси и гражданство“

Приемане от секцията

27.9.2016 г.

Приемане на пленарна сесия

19.10.2016 г.

Пленарна сесия №

520

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

211/1/3

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Ратифицирането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ на ООН) от Европейския съюз е ключов етап за правата на хората с увреждания в ЕС и в неговите държави членки. Прегледът на ЕС, извършен от Комитета на ООН за правата на хората с увреждания през 2015 г., отбелязва края на първия период на прилагане на КПХУ. В Заключителните си наблюдения (ЗН) Комитетът по КПХУ на ООН изисква от институциите на ЕС да спазват задълженията си да организират и координират прилагането на КПХУ на ООН в съответствие със заключителните наблюдения. В ЗН отново беше потвърдено, че при изготвянето на политиките на ЕС във връзка с уврежданията се налага коренна промяна в начина, по който политиките се разработваха досега. На практика досега ЕС не е извършил истинско адаптиране към новата промяна, налагана от КПХУ на ООН, на начина, по който изготвя политики.

1.2.

ЕИСК настоятелно призовава всички институции на ЕС незабавно да включат ЗН в съществуващото и бъдещото законодателство на ЕС и при изготвянето на политиките. Той призовава и Европейската комисия (ЕК) да докладва на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания до есента на 2016 г.

1.3.

ЕИСК счита, че КПХУ на ООН и ЗН на Комитета са уникална възможност за ЕК да представи цялостна стратегия на ЕС относно правата на хората с увреждания. Заключителните наблюдения на Комитета създадоха импулс, който би трябвало да се използва от институциите на ЕС и който би трябвало да доведе до систематичното включване на правата на хората с увреждания в законодателството, политиките и програмите на ЕС.

1.4.

ЕИСК подчертава, че за да включи аспектите, свързани с правата на хората с увреждания, ЕК трябва да пристъпи към всеобхватно и цялостно проучване на всички законодателни актове, политики и програми, за да осигури пълното им хармонизиране с разпоредбите на КПХУ на ООН и да ангажира активно в този процес представителните организации на хората с увреждания. Този процес трябва да бъде придружен от анализ на пропуските, с цел оценяване на разминаванията между действащото законодателство, изготвянето на политиките, включването на правата на хората с увреждания и КПХУ на ООН. Проучването и анализът на пропуските трябва да бъдат изрично включени в преразгледаната Европейска стратегия за хората с увреждания.

1.5.

ЕИСК припомня на ЕК задължението ѝ да пристъпи незабавно към преразглеждане и осъвременяване на декларацията за компетентност и списъка от инструменти към нея. Комисията би трябвало да поеме ангажимента поне веднъж по време на мандат да преразглежда декларацията за компетентност.

1.6.

ЕИСК констатира, че прегледът на ЕС, извършен от Комитета за правата на хората с увреждания, беше извършен в средата на програмния период 2014—2020 г., и признава, че ЕС срещна трудности да включи новата програма за правата на хората с увреждания, основаваща се на заключителните наблюдения, в средносрочния преглед на стратегиите, политиките, програмите и инструментите за финансиране. Въпреки това той препоръчва ЕК да положи максимални усилия за интегриране и включване на заключителните наблюдения в процеса на преглед и да отпусне необходимите средства за изпълнението на задълженията съгласно КПХУ на ООН.

1.7.

КПХУ на ООН предвижда изрично представителните ОХУ да бъдат консултирани и включени в процеса на прилагане и мониторинг на КПХУ. ЕИСК призовава ЕК да води истински и значим структуриран диалог с Европейското движение на хората с увреждания (съгласно членове 4.3 и 33.3). Освен това ЕК би трябвало да създаде програма за изграждане на капацитет за организациите на хората с увреждания, за да могат те да изпълняват своите основни функции.

1.8.

ЕИСК счита, че за изпълнението на КПХУ на ООН е от ключово значение институциите на ЕС да си сътрудничат и партнират. Поради това препоръчва създаването на механизъм за междуинституционална координация, който да благоприятства бързото и безпрепятствено прилагане на заключителните наблюдения и КПХУ на ООН, включително консултациите и участието на ОХУ.

1.9.

В Заключителните наблюдения се създава изискването за преразглеждане и преработване на Европейската стратегия за хората с увреждания. Поради тази причина ЕИСК призовава ЕК да направи равносметка на развитието в областта на правата на хората с увреждания и да разшири обхвата на европейската стратегия за хората с увреждания чрез включването в нея на по-голям брой области на действие и чрез обвързването ѝ с преглед и преразглеждане на политиките, програмите и инструментите за финансиране (например „Европа 2020“, стратегията за равенство между половете, стратегията за правата на децата, ангажиментите на ЕС за външните действия), с ясен график за изпълнение, бюджет и специфични и конкретни цели и показатели.

1.10.

ЕС е поел ангажимент за пълното осъществяване на целите за устойчиво развитие, които се съдържат в Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г., и трябва да гарантира, че заключителните наблюдения и разпоредбите на Конвенцията се отчитат от ЕС както във вътрешен, така и във външен план. Поради това ЕИСК настойчиво препоръчва на ЕК да включи изпълнението на програмата до 2030 г. в преразгледаната Европейска стратегия за хората с увреждания чрез създаване на европейски цели и действия за постигането на всички цели на устойчивото развитие в ЕС и за хората с увреждания.

1.11.

ЕИСК изразява категоричното си убеждение, че ЕС би трябвало да забрани с финансиране от ЕС да се създават специализирани заведения (институционализация) или да се продължава функционирането им. ЕИСК изцяло подкрепя използването на финансиране от ЕС за създаването на базирани в общността услуги за хората с увреждания, за да могат те да живеят самостоятелно в своите общности. Поставянето на хората с увреждания в специализирано заведение е нарушение на техните права и ЕИСК настоятелно призовава ЕК да насърчава по-систематично и ефективно деинституционализацията в конкретните политики, програми и инструменти за финансиране.

1.12.

ЕИСК призовава ЕК да пристъпи незабавно към ратифицирането на факултативния протокол към КПХУ на ООН, Маракешкия договор и Истанбулската конвенция на Съвета на Европа.

1.13.

ЕИСК настойчиво призовава ЕК да създаде звена за контакт във всички ГД на ЕК, агенции и органи, да включва изцяло в процеса на изготвяне на политиките ОХУ, за да се създадат хоризонтални и вертикални структури, които да насърчават цялостното включване и интегриране на правата на хората с увреждания в законодателството, политиките и програмите на ЕС.

1.14.

ЕИСК счита, че ЕК би трябвало да започне този процес в сътрудничество с други институции, агенции и органи на ЕС, за да подготви и разработи внимателно новата глобална стратегия относно правата на хората с увреждания за периода 2020—2030 г., която следва да бъде напълно интегрирана в социалните и макроикономическите стратегии (например стратегията „Европа 2020“ и механизмите за нейното изпълнение), и предлага да бъде създадена работна група с участието на всички заинтересовани страни и организации на хората с увреждания за осъществяването и прилагането на тази инициатива. ЕИСК предлага ЕК да постави началото на прилагането на глобалната стратегия относно правата на хората с увреждания за периода 2020—2030 г. през 2021 г., по случай Европейската година на правата на хората с увреждания.

1.15.

ЕИСК отбелязва положителните инициативи на ЕК в областта на достъпността, по-специално тристранното споразумение относно Директивата за достъпност на уебсайтовете на органите от публичния сектор и предложението на ЕК за Европейски акт за достъпността (ЕАД), и настоятелно призовава институциите на ЕС да завършат преговорите. Въпреки това ЕИСК изразява загриженост относно хоризонталната директива за равното третиране и призовава за разблокиране на преговорите и за вземане под внимание на заключителните наблюдения и КПХУ на ООН на новия етап.

1.16.

ЕИСК призовава всички институции на ЕС да гарантират, че мерките на строги икономии няма да засегнат способността на хората с увреждания да упражняват правата си, залегнали в КПХУ, и поради това приканва ЕК да създаде необходимите минимални равнища на социална закрила за постигането на тази цел, както и да зачита техните права на подходящ жизнен стандарт и социална закрила.

1.17.

ЕИСК отправя искане към ЕК и Евростат да разработят статистически инструменти за измерване на въздействието на прилагането на КПХУ на ООН относно хората с увреждания на европейско и национално равнище. Освен това смята, че събирането на данни въз основа на подход към уврежданията, основан на правата на човека, и дезагрегирани по вид увреждане, пол и възраст, ще окаже положително въздействие върху разработването и прилагането на законодателството, политиките и програмите на ЕС.

1.18.

ЕИСК признава, че ЕС има правомощия да допълни националните мерки, за да гарантира, че всички европейски граждани са равни пред закона, че не само не са са лишени от правата си, но и могат да участват в европейските избори и във всички избори в целия ЕС при равнопоставени условия с другите. Поради това призовава Европейската комисия и по-конкретно на ГД „Правосъдие“, да приемат програма, основаваща се на отворения метод на координация за улесняване на сближаването между държавите членки по отношение на принципа на равнопоставеност пред закона.

1.19.

ЕИСК се ангажира да даде пример като изпълни конкретни задължения, подчертани от Комитета за КПХУ на ООН, които трябва да бъдат изпълнени от институциите на ЕС като публична администрация, като гарантира, че неговите човешки ресурси, правата на членовете на ЕИСК и средствата за комуникация съответстват на КПХУ на ООН.

2.   Въведение

2.1.

ЕИСК приветства ЗН на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания (1), тъй като те предоставят всеобхватна програма, с която ЕС да пренасочи изготвянето на политиката си съгласно подход към хората с увреждания, основаващ се на правата на човека.

2.2.

ЕИСК припомня, че проектът за предложение за директива за равното третиране беше предоставен от ЕК преди сключването на КПХУ на ООН. Освен това в процеса на преговорите между Европейския парламент и Съвета на ЕС бяха внесени изменения, които не съответстват на задълженията, предвидени в КПХУ на ООН. Поради това ЕИСК отправя искане към ЕК да представи, в рамките на текущите междуинституционални преговори, предложение за изменяне на проекта за директива, така че да съответства на КПХУ на ООН и, разбира се, на ЗН на основание увреждане, и да включи забрана на множествена и междусекторна дискриминация и дискриминация по асоциация.

2.3.

ЕИСК подчертава, че мерките за строги икономии оказаха отрицателно въздействие върху условията на живот на хората с увреждания и техните семейства. Икономическата криза увеличи бедността, изолацията, дискриминацията и неравнопоставеността до степен, при която в много държави членки става дума за криза на правата на човека и много хора с увреждания останаха напълно незащитени. Поради това ЕИСК призовава ЕС да установи минимални равнища на социална закрила, с цел да се защитят правата на хората с увреждания и да им се осигури подходящ жизнен стандарт и социална закрила. Този механизъм би трябвало да бъде включен в процеса на европейския семестър.

2.4.

Освен това Комитетът на ООН за правата на хората с увреждания препоръча ЕС да създаде всеобхватна стратегия за КПХУ на ООН, приложима към всички институции на ЕС и обезпечена с конкретни бюджетни средства, интегрирани в многогодишната финансова рамка. Ето защо ЕИСК счита, че е необходимо да се свика срещата на високо равнище на лидерите на институциите и органите на ЕС, за да се постави началото на процес на изготвяне и приемане на междуинституционална програма относно КПХУ на ООН с конкретни задачи за изпълнение, с цели, които трябва да бъдат постигнати. Във всеобхватната стратегия би трябвало да се определят отговорностите на всяка институция на ЕС за прилагането на Конвенцията.

2.5.

Необходимо е ЕС да създаде един истински и смислен структуриран диалог с европейските представителни организации на хората с увреждания (ОХУ), чрез който да гарантира както способността им за ефективно и пълноценно участие в разработването на политиките и законодателството на ЕС, така и активното провеждане на кампании за застъпничество за правата на хората с увреждания. Освен това ЕС трябва да гарантира, че ОХУ имат финансовите възможности да подкрепят работата си. Следователно трябва да бъде определен конкретен бюджетен ред за изграждането на капацитет на ОХУ.

2.6.

Цялостното и хоризонтално включване и прилагане на разпоредбите на КПХУ на ООН от ЕС, както и разработването на нова програма на ЕС за правата на хората с увреждания изисква създаването на основана на участието рамка за управление и партньорство, чрез която всички основни участници и заинтересовани страни да имат възможност да участват пълноценно заедно с институциите на ЕС в изготвянето на политиката по приобщаващ начин.

2.7.

Европейската комисия би трябвало да извърши незабавно и спешно преглед и анализ на пропуските във всички вътрешни и външни политики и програми на ЕС, за да гарантира, че те съответстват на разпоредбите на КПХУ. Освен това всички европейски глобални стратегии и политики трябва да съответстват на заключителните наблюдения, включително стратегията „Европа 2020“ и европейския семестър, европейския стълб на социалните права, Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г. и инструментите за финансиране, като например ЕСИФ.

2.8.

От първостепенно значение е прилагането на ЗН от ЕС да бъде разгледано на най-високо политическо равнище. По-конкретно, Европейската комисия трябва да включи в работната си програма за 2017 г. инициатива за политика, специално насочена към тази цел. За пълното включване и интегриране на ЗН в политиките и програмите на ЕС Европейската комисия трябва да изготви всеобхватна стратегия за правата на хората с увреждания. ЕИСК призовава Европейската комисия в спешен порядък да постави началото на процес за постигане на всеобхватна стратегия за КПХУ с пълни консултации и участие на ОХУ.

2.9.

През 2021 г. ще се отбележи 10-ата годишнина от сключването на Конвенцията от страна на ЕС. ЕИСК счита, че това ще бъде подходящ случай за отбелязването на втората Европейска година на хората с увреждания. ЕИСК отбелязва, че първата Европейска година на хората с увреждания беше организирана от ЕК през 2003 г. Ето защо ЕИСК предлага институциите на ЕС незабавно да започнат подготовка и да предприемат необходимите стъпки за обявяване на 2021 г. за втора Европейска година на правата на хората с увреждания.

3.   Заключителни наблюдения — възможност за превръщане на ЕС в по-приобщаващо пространство за хората с увреждания

3.1.    Общи принципи и задължения (членове 1—4)

3.1.1.

Въпреки че ЕС ратифицира КПХУ на ООН, все още не е предприел цялостен преглед на законодателството, политиките и програмите си. ЕИСК призовава ЕК да извърши спешно този преглед. Освен това ЕК следва да определи във всяка генерална дирекция координатор за КПХУ на ООН, който да изпълни тази задача.

3.1.2.

ЕИСК изразява съжаление, че ЕС все още не е ратифицирал Факултативния протокол към Конвенцията. Поради това ЕИСК призовава ЕС незабавно да ратифицира Факултативния протокол, като по този начин хората с увреждания ще могат да подават жалби до Комитета на ООН за правата на хората с увреждания в случай на нарушаване на техните права, залегнали в Конвенцията.

3.1.3.

Подходът към хората с увреждания от гледна точка на правата на човека следва да бъде изцяло възприет и интегриран в законодателството и изготвянето на политиките на ЕС. ЕИСК призовава правните служба на институциите на ЕС да извършат всеобхватно проучване на последиците за правната система на ЕС от ратифицирането на КПХУ на ООН, за да я поставят като подходяща рамка на законодателството и политиката. Правните служби на ЕС не отчитат в достатъчна степен задълженията на ЕС по КПХУ на ООН.

3.1.4.

ЕИСК призовава генералния секретар на ЕК да преразгледа насоките за оценката на въздействието и да ги промени, така че да включват по-подробен списък от проблеми и въпроси, които да позволят по-добре да се оцени съответствието с Конвенцията.

3.1.5.

Комитетът на ООН за правата на хората с увреждания поиска от ЕС да представи преглед на декларацията за компетентност и списъка от инструменти към нея до септември 2016 г., предвид цялостната визия, определена в точка 17 от неговите заключителни наблюдения. Преразглеждането на декларацията би трябвало да се извършва поне веднъж на мандат.

3.2.    Специфични права (членове 5—30)

3.2.1.

ЕК не е създала стратегия на ЕС за недопускане на дискриминация и за равнопоставеност на хората с увреждания, в съответствие с разпоредбите на Конвенцията на ООН и заключителните наблюдения, и поради това ЕИСК призовава Комисията да предприеме незабавни действия по отношение на хоризонталната директива за равно третиране (вж. параграф 2.2), както и да пристъпи към преразглеждане на Директива 2000/78/ЕО за равно третиране в областта на заетостта.

3.2.2.

ЕК следва да включи в политиката си за равенството между половете и аспекта, свързан с жените и момичетата с увреждания, като вземе предвид събраните данни от Европейския институт за равенство между половете. Освен това правата на жените и момичетата с увреждания следва да бъдат включени изцяло и в стратегическия ангажимент на ЕК за равенство между половете за периода 2016—2019 г. и законодателната работа и работата по политиките за равновесие между професионалния и личния живот. ЕИСК призовава ЕС спешно да ратифицира Истанбулската конвенция на Съвета на Европа.

3.2.3.

В обновената програма на ЕС за правата на детето ЕС трябва да включи и интегрира всеобхватна стратегия, основана на правата, за правата на момичетата и момчетата с увреждания, както и да включи правата на децата с увреждания в политиката на ЕС за хората с увреждания. Децата с увреждания и техните семейства също би трябвало да бъдат включени в процеса на вземане на решения в съответствие с член 4.3 от КПХУ на ООН.

3.2.4.

ЕС следва също да отчита специфичното положение на младите хора с увреждания, както и фактът, че те често са изправени пред множество форми на дискриминация в своето ежедневие, по-специално по отношение на равните възможности за младите хора на пазара на труда и активното участие на младите хора с увреждания в обществото като цяло. По тази причина ЕС би трябвало да извърши оценка на конкретното положение на живеещите в ЕС млади хора с увреждания и да предложи подходящи подобрения (2). Освен това ЕС би трябвало да гарантира, че тази перспектива е включена в следващата стратегия на ЕС за младежта.

3.2.5.

ЕС следва да организира и проведе всеобхватна кампания за повишаване на осведомеността относно Конвенцията в сътрудничество със обществените медии (включително със социалните медии), за да води борба с предразсъдъците по отношение на хората с увреждания. От решаващо значение е в тази кампания да участват самите хората с увреждания, посредством своите представителни организации.

3.2.6.

ЕС следва да насърчава, улеснява и финансира обучението на персонала в транспорта и туризма за повишаване на осведомеността относно равното третиране на хората с увреждания, както и да насърчава сътрудничеството и обмена на добри практики между европейските организации, работещи в тази област, и публичните и частните организации, отговарящи за транспорта. Всички материали, свързани с изграждане на капацитет, обучение, повишаване на осведомеността и публични изявления, наред с другото, следва да се предоставят в достъпни формати.

3.2.7.

ЕИСК приветства предложението на ЕК за Европейски акт за достъпността (ЕАД), който трябва да бъде в пълно съответствие с член 9 или други разпоредби на КПХУ на ООН, заедно с ефективни и достъпни механизми за национално правоприлагане и подаване на жалби. Призовава институциите на ЕС да възприемат заключенията и препоръките от становището на ЕИСК (3) относно ЕАД, както и да гарантират участието на хората с увреждания, посредством техните представителни организации, в процеса на приемане.

3.2.8.

ЕИСК приветства междуинституционалното споразумение, постигнато на тристранната среща относно предложението за директива относно достъпността на уебсайтовете на органите от публичния сектор и настоятелно призовава институциите да превърнат това предложение в решение, а националните правителства да транспонират разпоредбите на предложението. ЕИСК приветства и факта, че в окончателния текст на директивата бяха включени значителен брой от препоръките, направени в приетото от него становище (4).

3.2.9.

ЕС все още не е включил по същество достатъчно мерки за хората с увреждания в стратегиите за намаляване на риска от бедствия. Поради това ЕИСК призовава за създаването на рамка за намаляване на риска от бедствия за хората с увреждания в Европа, която да бъде приета от Съвета на ЕС.

3.2.10.

ЕС следва да предприеме всички необходими мерки, за да стане номерът за спешни повиквания (112) достъпен за всички. ЕИСК подчертава и необходимостта от незабавното предприемане на също толкова подходящи мерки, които да гарантират достъпността на националните звена за спешни случаи.

3.2.11.

ЕИСК призовава ЕС и държавите членки да възприемат основан на правата на човека подход към политиките в областта на миграцията и бежанците относно хората с увреждания. Освен това ЕИСК подчертава, че в някои държави уврежданията твърде често могат да бъдат причина за преследване и дискриминация и затова призовава органите на ЕС да разработят насоки и да провеждат информационни кампании (достъпни за хората с увреждания) за своите агенции и за държавите членки относно уврежданията, миграцията и убежището, като системно включват темата за уврежданията в политиките за миграцията и убежището.

3.2.12.

ЕС следва да възприеме подход, основан на правата на човека, по отношение на хората с увреждания в рискови ситуации или при извънредно положение, като приеме план за изпълнение, който до съответства на заключенията на Съвета от февруари 2015 г. относно управлението на бедствия, което е приобщаващо за хората с увреждания, и Рамковата програма от Сендай. Освен това съществува необходимост от повишаване на осведомеността и предоставяне на информация на хората с увреждания и длъжностните лица от службите за спешна помощ и гражданската защита относно инициативи за намаляване на риска от бедствия.

3.2.13.

ЕК следва да играе водеща роля в областта на правосъдието и правата на човека на хората с увреждания. ЕИСК призовава за европейска конференция, организирана от ГД „Правосъдие“ и насочена към всички правни служби в ЕС, която да даде възможност за размисъл относно правата за достъп до правосъдие на лицата с увреждания и начина, по който тези права са свързани с други права като правоспособност и равнопоставеност пред закона.

3.2.14.

ЕК следва да обезпечи необходимото финансиране за обучение на длъжностните лица на ЕС и националните правосъдни системи относно законодателството на ЕС и КПХУ на ООН. В допълнение ЕИСК призовава ЕС и националните съдилища да прилагат своите вътрешни правила и инструкции по начин, който да улеснява достъпа до правосъдие за хората с увреждания. Общите препоръки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания следва да се отчитат и в правораздаването както на равнището на ЕС, така и на национално равнище. Също така ЕИСК препоръчва на ГД „Правосъдие“ да използва отворения метод на координация, за да се постигне балансиран и съгласуван подход от страна на държавите членки към този много важен въпрос, като по този начин се проправи пътят за намирането на европейски отговор на равнопоставеност пред закона. ЕК би трябвало да създава европейски стандарти и да насърчава прилагането на сравнителни показатели за достъпа до правосъдие.

3.2.15.

ЕИСК призовава институциите на ЕС и държавите членки да премахнат дискриминационното законодателство за попечителството, за да може всички хора с увреждания да упражняват своите политически права на равни начала с всички останали. Той отбелязва, че са абсолютно необходими разумни улеснения и достъп по отношение на процедурите за гласуване, съоръженията и материалите.

3.2.16.

За съжаление не е известен броят на европейските граждани с увреждания, които са лишени от свобода и сигурност и са подложени на насилствено лечение и задържане, включително насилствена стерилизация. ЕИСК призовава ЕК да предприеме ефективни мерки за прекратяване на това непоносимо положение посредством надеждни данни от Евростат и въвеждане на ефективен механизъм за оценка.

3.2.17.

ЕИСК призовава ЕС да преразгледа своите насоки за етично поведение в областта на научните изследвания, и по-специално да определи примери за добри практики чрез разработване на формуляри за съгласие в достъпен и лесен за четене формат, и да предотврати вземането на решения от други лица в тази област.

3.2.18.

ЕС би трябвало да приеме законодателство, насочено към хармонизиране на защитата и борба срещу насилието, злоупотребата и експлоатацията, и да ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие (5). ЕС трябва да предприеме законодателни и политически действия срещу трансграничните дейности в страните от ЕС, свързани с трафик на жени и деца с увреждания. ЕИСК призовава ЕС да се бори с насилието срещу деца с увреждания чрез специфични мерки и достъпни услуги за подкрепа.

3.2.19.

Инициативата на ЕК за европейски стълб на социалните права би трябвало да включи изцяло разпоредбите на КПХУ и да създаде необходимия минимум социална закрила и ефективни механизми за предотвратяване и облекчаване на бедността, уязвимостта и социалното изключване сред хората с увреждания и техните семейства, като обръща специално внимание на жените, децата и възрастните хора с увреждания.

3.2.20.

Ясно изразена е необходимостта от разработване на система на ЕС за координация на обезщетенията за социална сигурност в ЕС, включително да се определи ясна рамка за преносимостта на правата с максимална продължителност на процедурата за признаване на уврежданията.

3.2.21.

ЕС би трябвало да създаде и приложи дългоочакваната и необходима стратегия за деинституционализация (6), която трябва да включва на първо място много строг контрол на използването на финансирането от ЕСИФ, за да се гарантира, че то се използва единствено за развитието на услуги в подкрепа на хората с увреждания, за да живеят самостоятелно в местните общности. Освен това ЕИСК призовава за създаването на самостоятелен Европейски фонд за деинституционализация.

3.2.22.

ЕИСК изразява съжаление, че Европейската комисия все още не е изготвила анализ на въздействието на ЕСИФ по отношение на хората с увреждания, в съответствие със задължението, предвидено в Регламента за Европейския социален фонд относно годишното докладване за предприетите мерки в областта на уврежданията. В анализа следва да се акцентира върху по-строгия контрол върху използването на ЕСИФ в съответствие с КПХУ на ООН и при допитване до организациите, представляващи хората с увреждания, както и върху процедурите за нарушение (временно прекратяване, отнемане и възстановяване), започнати от ЕС за неизпълнение на предварителните условия.

3.2.23.

Съществува необходимост от повишаване на ефикасността на националните органи, натоварени с прилагането на законодателството: целесъобразно е да се хармонизират и разширят техните правомощия с цел да се улесни прилагането на правата на пътниците за всички видове транспорт и да се опростят процедурите за подаване на жалба. Освен това ЕИСК призовава ЕК да гарантира безплатното пътуване за придружителите във всички видове транспорт, включително въздушния транспорт, както вече се предвижда в Регламент (ЕО) № 1371/2007 (7) и Регламент (ЕС) № 1177/2010 (8).

3.2.24.

ЕК би следвало незабавно да признае официално и изцяло жестомимичния език и Брайловата азбука и да извърши оценка на комуникационните си канали и вътрешни процедури, за да изготвя и представя информация в достъпен формат за хората с увреждания. Това би могло включи разнообразни достъпни формати като жестомимичния език, Брайлова азбука или допълващи и алтернативни способи на общуване, включително лесен за четене формат. ЕС следва да гарантира, че всички хора с увреждания, независимо от финансовите си възможности, имат достъп до приобщаващо образование.

3.2.25.

ЕС би трябвало да приеме качествена рамка за образователния обмен, която да бъде задължителна и приобщаваща, с цел установяване на критерии за минимална достъпност, за да се гарантира мобилността на всички студенти, и по-специално на младите студенти с увреждания в ЕС за целите на средното, висшето и професионалното обучение. Всички университети, които си партнират в програмата за образователен обмен „Еразъм“, би трябвало да предвидят достъп до образователните програми и улеснения, за да се гарантира пълноценното участие на всички студенти, и по-специално на младите студенти с увреждания.

3.2.26.

ЕС би трябвало да ратифицира Маракешкия договор на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС), както и да улесни и насърчи неговата ратификация на национално равнище от държавите членки, за да се позволи свободното движение на достъпни версии на печатни материали за хора със зрителни увреждания.

3.2.27.

ЕИСК призовава ЕК да изготви и прилага конкретна инициатива за осъществяването на Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. и на целите за устойчиво развитие за хората с увреждания в рамките на ЕС и във външната политика, включително в сътрудничество за развитие и международната търговия.

3.3.    Специфични задължения (членове 31—33)

3.3.1.

ЕИСК призовава Евростат да организира конференция с цел да се постигне съгласие относно единен механизъм за всички статистически служби на държавите членки на ЕС, за да се гарантират последващи действия във връзка със ЗН 71. Съществува необходимост от създаване на европейски механизъм за събиране на статистически данни за хората с увреждания, въз основа на правата на човека, дезагрегирани по вид увреждане, пол и възраст, за да се събира оперативна информация за европейските и националните политики, насочени към хората с увреждания.

3.3.2.

ЕС следва систематично да интегрира правата на хората с увреждания във всички международни политики и програми за сътрудничество, осъществявани от ЕС. ЕИСК приветства пилотния проект на ЕС „Преодоляване на изоставането“ и призовава за приемането на програма на ЕС за финансиране на правата на хората с увреждания. Тази програма за финансиране би трябвало да се прилага, както се прави в някои европейски страни, в тясно сътрудничество с европейските ОХУ, които отговарят за ръководенето, управлението и определянето на политиката и приоритетите за финансиране. Важно е да се гарантира, че не се предоставя финансиране за европейски проекти, които не отговарят на разпоредбите на КПХУ на ООН.

3.3.3.

ЕК трябва да спазва в пълна степен ЗН 75 чрез създаване и установяване на точки за контакт във всички генерални дирекции, агенции и органи. Всички звена за контакт би трябвало да провеждат най-малко три заседания годишно, в които да присъстват и участват пълноценно и представители на ОХУ. Ежегодно на 3 декември ЕК следва да представя годишния си доклад относно прилагането на КПХУ на ООН от ЕС и неговите държави членки.

3.3.4.

ЕИСК приветства решението на ЕК да се оттегли от рамката за независим мониторинг, като проправи пътя за създаването на истински независим механизъм под надзора на управителен орган, съставен от членове на независимата рамка. Въпреки това за да може рамката на ЕС да изпълнява своите задачи ефективно, в спешен порядък тя следва да бъде обезпечена с финансови и човешки ресурси.

3.4.    Спазване на Конвенцията от институциите на ЕС (в качеството им на публични администрации)

3.4.1.

Ясно изразена е необходимостта институциите на ЕС да преразгледат своите политики за човешките ресурси и да ги съобразят с КПХУ на ООН, за да се гарантира, че лицата с увреждания и работниците с роднини с увреждания разполагат с разумна гъвкавост и подкрепа, за да могат да постигнат добър баланс между работата и семейните задължения. ЕИСК призовава ЕС да преразгледа своята обща здравноосигурителна схема, пенсионната система и свързаните с уврежданията мерки за социално осигуряване и социална закрила, с цел гарантиране на недискриминация и равни възможности за всички хора с увреждания, наред с другото, като признае, че здравните нужди на хората с увреждания се различават от болестите, и като насърчава самостоятелния живот и труд чрез предоставяне на пълно възстановяване на допълнителните разходи за необходими оборудване или услуги.

3.4.2.

От решаващо значение е всички институции на ЕС проактивно да подемат инициативи за спазване на разпоредбите на Директивата относно достъпността по отношение на достъпа до уебсайтовете на органите от публичния сектор с конкретен срок, като по този начин дадат добър пример в тази основна област на правата на хората с увреждания.

3.4.3.

ЕИСК призовава Европейската комисия и Управителния съвет на Европейските училища да приемат план и да отделят необходимите финансови и човешки ресурси за разработване и прилагане на приобщаващо качествено образование на всички равнища в европейските училища, да осигурят подходяща гъвкавост, подкрепа и политика на неотхвърляне за всички ученици с увреждания в началното и средното образование.

3.4.4.

Тъй като заетостта сред хората с увреждания в ЕС е ниска, ЕИСК призовава институциите на ЕС да въведат схема за положителни действия за заетост (включително специални конкурси) за увеличаване на броя на лицата с увреждания, наети на работа в институциите на ЕС, чрез разумна гъвкавост и подкрепа. Прилагането на тази политика трябва да се преразглежда на всеки две години, за да се прецени дали са необходими корективни мерки.

3.4.5.

ЕИСК призовава институциите, агенциите и органите на ЕС да гарантират, че съществуващият правилник за длъжностните лица се изпълнява изцяло и ефективно в съответствие с КПХУ на ООН, както и че вътрешните правила и разпоредби за прилагане се разработват в пълно съответствие с разпоредбите на Конвенцията.

3.4.6.

ЕИСК се ангажира с разработването на структура за вътрешно прилагане на заключителните наблюдения по отношение своята политика за човешки ресурси, средства за комуникация с гражданите и членовете на ЕИСК, както и пълноценно включване и равенството за членовете на ЕИСК с увреждания. Освен това ще гарантира изтъкването на тези принципи в своите отношения с бизнес общността, профсъюзите и гражданското общество. Тази нова политика ще бъде разработена в тясно сътрудничество с постоянна проучвателна група „Права на хората с увреждания“.

Брюксел, 19 октомври 2016 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS


(1)  Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ на ООН).

(2)  ОВ C 181, 21.6.2012 г., стр. 2.

(3)  Становище на ЕИСК относно „Европейски акт за достъпност“ (ОВ C 303, 19.8.2016 г, стр. 103).

(4)  ОВ C 271, 19.9.2013 г., стр. 116.

(5)  Конвенции на Съвета на Европа.

(6)  ОВ C 332, 8.10.2015 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 315, 3.12.2007 г., стр. 14.

(8)  ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 1.


2.2.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 34/24


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Ролята и въздействието на съвместните технологични инициативи (СТИ) и публично-частните партньорства (ПЧП) за изпълнението на „Хоризонт 2020“ с цел постигане на устойчиви индустриални промени“

(становище по собствена инициатива)

(2017/C 034/04)

Докладчик:

г-н Antonello PEZZINI

Съдокладчик:

г-н Enrico GIBELLIERI

Решение на пленарната асамблея

21.1.2016 г.

Правно основание

член 29, параграф 2 от Правилника за дейността

 

становище по собствена инициатива

 

 

Компетентна секция

Консултативна комисия по индустриални промени (CCMI)

Дата на приемането в комисия

28.9.2016 г.

Приемане на пленарна сесия

19.10.2016 г.

Пленарна сесия №

520

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

212/1/1

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК счита, че различните видове публично-частни партньорства (1) в областта на научните изследвания и иновациите са формула за високи постижения и мощен инструмент за преодоляване на основните проблеми, които влияят на конкурентоспособността на Европа; те могат да отговорят ефективно на предизвикателствата в социално-икономически план и в областта на заетостта и екологичната устойчивост.

1.2.

Научните изследвания и иновациите не са едноизмерен линеен процес. Според ЕИСК пълното интегриране на технологичното, екологичното и социалното измерения в публично-частните партньорства по линия на „Хоризонт 2020“ изисква нов подход, основан на по-голяма прозрачност по отношение на постигнатите резултати и социално-икономическото въздействие.

1.3.

ЕИСК счита за необходимо да се осигури една по-широка визия за иновациите в рамките на партньорствата, като се вземат предвид иновациите в областта на услугите, социалните иновации и необходимата модернизация на МСП и социалната икономика с оглед на по-доброто им интегриране във всеки етап от процеса на демонстриране и разработване на приложенията.

1.4.

В рамките на СТИ и договорните ПЧП следва да се насърчава социалната легитимност на иновациите, като се увеличава участието на по-слабите в икономическо отношение заинтересовани страни (синдикати, МСП, НПО) в процеса на ориентиране и стратегическо планиране на научноизследователските и иновационните дейности в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1025/2012 относно стандартизацията, по-специално във връзка със стратегиите и подбора на проекти и тяхната социална стойност.

1.5.

ЕИСК счита за необходимо да се засили пазарната ориентация на ПЧП с акцент върху аспекти като оперативната съвместимост, стандартизацията, хармонизацията и транснационалния трансфер на технологии, така че резултатите да бъдат устойчиви на териториално равнище и да могат да се разпространяват в целия ЕС.

1.6.

Според ЕИСК е желателно да се стартират СТИ и договорни ПЧП с цел:

да се подобри съгласуваността с други партньорства и инициативи в един все по-наситен контекст на паралелно провеждани политики;

да се удължи веригата за създаване на стойност, като се постави по-силен акцент върху пазара, и да се осигури по-широко участие от страна на търсенето, както по отношение на броя на ползвателите в участващите държави, така и с привличането на нови участници по цялата верига за създаване на стойност чрез синергии с други инициативи в областта на оперативната съвместимост;

да се откроят по-добре мултидисциплинарните подходи, като се ангажират нови общности от заинтересовани страни, най-вече на близкото до гражданите местно равнище;

в рамките на СТИ и договорните ПЧП следва да се насърчава активното участие на МСП в иновационния процес от по-ранен етап, така че те постепенно да развият свой собствен потенциал за НИРД.

1.7.

ЕИСК препоръчва да се предприемат нови иновативни мерки в рамките на СТИ и договорните ПЧП, за да се насърчат взаимодействията с водещи инвеститори за създаването на иновативни бизнес модели и усъвършенствани професионални профили, за развитието на форуми, които да включват социалните партньори, и за по-целенасочена подкрепа за бързото използване на пазара след приключването на проектите.

1.8.

ЕИСК счита за важно да се засили наблюдението на капацитета и съгласуваността на изпълнението на СТИ и договорните ПЧП с нови, по-гъвкави инструменти, които да отговарят на изискванията на пазара; необходими са по-динамични подходи към осигуряването на качество, включително цялостна система от динамични ключови показатели за изпълнението (key performance dynamic indicators), които да са сравними за различните инициативи, за да се позволи изготвянето на рамка за годишна обобщена оценка на всички СТИ и договорни ПЧП, която да се представя на европейските и националните институции и на европейските данъкоплатци.

1.9.

ЕИСК призовава за повече усилия, за да се гарантира вътрешната съгласуваност между целите и приоритетите на 9-ата рамкова програма (РП9) на ЕС за научни изследвания и иновации и стратегиите на промишления сектор в тази област, отразени в СТИ и договорните ПЧП, в координация с всички други форми на партньорство за иновации в други регионални, национални и европейски политики.

1.10.

ЕИСК предлага да се създаде Европейски съвет по иновациите със силно застъпен промишлен и социален компонент, съчетан с общоевропейски мрежи за инфраструктурна подкрепа на иновациите като полезен инструмент за по-тясна координация на инициативите, не на последно място с курса на действие на останалите европейски и международни организации за научни изследвания и иновации, както и със сходни международни партньорства (2).

1.11.

ЕИСК призовава регионалните и местните власти да дадат висок приоритет на иновациите в рамките на съответните СТИ и договорни ПЧП, когато планират и прилагат мерки като стратегии за интелигентна специализация, оперативни програми и програми за сътрудничество в областта на политиката на сближаване, програми за научноизследователска и иновационна дейност и за разработване на проекти за изпълнение на планове за адаптиране към изменението на климата.

1.12.

ЕИСК изразява убеждението, че стратегическите и интелигентни навременни инвестиции в подходящи, екологосъобразни иновативни решения и в зелена инфраструктура са основен фактор за възобновяването на стабилен и ефективен процес на реиндустриализация, основан на научни изследвания и иновации и техните пазарни приложения.

1.13.

ЕИСК подчертава необходимостта „да се хармонизират научноизследователските и иновационните инструменти и програми в Европа“ с тези от следващата РП, за „да се гарантира трайността на инвестициите в секторите, в които Европа има водеща позиция в света“ (3), въз основа на перспектива за стабилност, обусловена от периодични проверки на ефективността.

1.14.

ЕИСК призовава Комисията, Европейския парламент и Съвета към съвместен размисъл с цел организиране във възможно най-кратък срок на междуинституционална конференция относно ролята на технологичните публично-частни партньорства за повторната индустриализация на Европа с оглед на следващата рамкова програма за НИРД след 2020 г.

2.   СТИ и договорни ПЧП за научни изследвания и иновации

2.1.

Съвместните технологични инициативи са публично-частни партньорства в ключови области на европейските научни изследвания и иновации, предвидени в Решение № 1982/2006/ЕО (4). Още в 7-ата рамкова програма (РП7) традиционните инструменти се оказаха недостатъчни за постигане на целите за повишаване и подобряване на конкурентоспособността на европейската икономика. Промишлените партньорства са ориентирани към научните изследвания и включват: ясно определени промишлени пазарни цели, по-добра концентрация на финансовите и човешките ресурси, ефект на ливъридж, способен да даде решителен тласък за ускоряване на превръщането на научните и технологични открития в иновации на пазара.

2.2.

Настоящата рамкова програма „Хоризонт 2020“ въведе съществени промени в структурата, предоставяйки по-големи възможности за влияние и синергии с промишлеността и държавите членки посредством различни форми на ПЧП в подкрепа на сектори, които:

създават висококачествени работни места;

отговарят по-добре на необходимостта от устойчив и конкурентоспособен растеж;

оказват силно, новаторско и бързо въздействие върху развитието на европейските предприятия, особено малките и стартиращите;

насърчават развитието на нови професионални профили в един бързо променящ се свят;

са в състояние да развиват дейности на местно и регионално равнище.

2.3.

За да се подпомогнат различните форми на партньорство, насочени към промишления сектор, подкрепяни от научните общности или ръководени от държавните органи, бяха предприети различни инициативи.

2.4.

Институциите на ЕС оказаха силна подкрепа на европейските технологични платформи (ЕТП), създадени по инициатива на промишления сектор с цел определяне, в рамките на процес „отдолу нагоре“, на общи стратегически цели и приоритети.

2.5.

Настоящите 38 ЕТП, към които се добавят три хоризонтални инициативи, имат стратегическа функция на мобилизатори и разпространители. За да изпълняват ролята си, те извършват следните основни дейности:

разработване на стратегически програми за научни изследвания и иновации, включително пътни карти и планове за изпълнение;

пряко участие на промишления сектор в рамковите програми в сътрудничество с националните мрежи;

насърчаване на свързването в мрежи по цялата верига за създаване на стойност за справяне с междусекторните предизвикателства и насърчаване на по-отворени иновационни модели;

стимулиране на възможностите за международно сътрудничество като канали за планиране на „Хоризонт 2020“;

укрепване на ПЧП в РП и създаване на съвместни предприятия в областта на СТИ за съвместно управление на публични и частни инициативи.

2.6.

СТИ обединяват ЕК, държавите членки, академичните среди и промишлеността около научни и технологични сектори с висока стойност за обществото, като подкрепят по-специално съвместните научни изследвания и иновации в Европа там, където има ясно формулирани общи технологични и икономически цели.

2.7.

Основната цел на СТИ е да се увеличи въздействието на публичните и частните инвестиции върху научноизследователските дейности и да се укрепи европейското научноизследователско и иновационно пространство, като по този начин се допринесе за стимулирането на водещите научни и технологични иновации в рамките на стратегията „Европа 2020“.

2.8.

Основната идея на СТИ е да са достъпни за нови участници, да са в състояние да осъществяват комуникация с широка публика, да оказват ефект на ливъридж чрез европейския икономически принос в рамките на ясна структура, която да може да насърчи промишлеността, МСП, социалната икономика и държавите членки да увеличат участието и инвестициите си.

2.9.

СТИ са резултат най-вече от работата на европейските технологични платформи , за които ЕИСК изготви становище по собствена инициатива (5) и които успяха да формулират общи и споделени мнения за развитието на секторите, като посочиха проблемите, които трябва да бъдат решени.

2.10.

Критериите за определянето на секторите, в които е необходимо да се създаде СТИ, са следните: стратегическо значение на сектора и ясни цели; висока добавена стойност на дейността на европейско равнище; капацитет за привличане на значителни, дългосрочни инвестиции; способност за предоставяне на бърз и адекватен отговор на предизвикателствата, свързани с растежа, устойчивостта и климата.

2.11.

За да се направи оценка на интензивността на иновациите, не е достатъчно да се вземат предвид само инвестираните средства; необходими са и показатели за икономическите резултати и за пазара, свързани с тези разходи. Договорните ПЧП трябва да представят годишни доклади, които да включват: проведените дейности, реалното увеличение на европейската добавена стойност, ефективността на иновативните финансови инструменти с ефект на ливъридж, постигането на качествени и количествени социално-икономически цели въз основа на предварително определени показатели.

2.12.

Целта на настоящото становище е да се покаже как индустриалната политика и индустриалните промени се влияят от прякото участие на промишлените сектори във финансираната от ЕС научноизследователска и иновационна дейност посредством различни форми на институционализирани (СТИ) и договорни (ППЧ) партньорства и да се предложат подобрения.

3.   Перспективи за развитието на СТИ и договорните ПЧП с цел постигане на устойчиви индустриални промени

3.1.

Досегашният опит с рамковите програми за научни изследвания и иновации на ЕС показа колко е трудно да се отчетат реалните нужди на европейската промишленост, за които твърде често има риск да бъдат пренебрегнати било при определянето на общите цели, било в рамките на работните програми. Това затвърждава съществуващия европейски парадокс: висока европейска научна стойност и слаб капацитет за бързото ѝ превръщане в иновации на пазара в сравнение със световните конкуренти.

3.2.

Работата и дейността на европейските технологични платформи постепенно промениха този подход. Европейската промишленост успя да определи целите и приоритетите на основните производствени сектори, които в голямата си част бяха включени в структурата и целите на „Хоризонт 2020“.

3.3.

Подходът „отгоре надолу“ беше заменен от подход „отдолу нагоре“, за да се обхване целият цикъл на иновациите и да се работи за постигането на по-високи нива на технологична готовност (TRL) с цел създаване на нови производствени технологии, нови продукти и нови умения.

3.4.

СТИ и договорните ПЧП би трябвало да бъдат ключови инструменти за гарантиране на активната роля на промишлените сектори в многогодишното програмиране и в изпълнението на мерки на ЕС, включени в „Хоризонт 2020“. Частният сектор се ангажира да инвестира около 10 млрд. евро в съвместни технологични инициативи за стимулиране на иновациите в седем сектора, спомагайки по този начин да се спре сривът в позициите на европейската производствена промишленост.

4.   Коментари и наблюдения във връзка с предизвикателствата, пред които ще бъде изправен ЕС

4.1.

ЕИСК е твърдо убеден, че различните видове партньорства в областта на научните изследвания и иновациите са формула за високи постижения в областта на растежа и мощен инструмент за преодоляване на главните проблеми, които оказват влияние върху конкурентоспособността на ЕС.

4.2.

ЕИСК счита, че СТИ и договорните ПЧП са положителен опит в създаването на партньорства на европейско равнище, ако могат да съчетаят в една многогодишна рамка европейските и националните средства с частните ресурси, ноу-хау и капацитет за научни изследвания и иновации с цел споделяне на знанията и разпространение на ключовите иновации в секторите, които имат решаващо значение за успеха на световния пазар.

4.3.

Според ЕИСК СТИ и договорните ПЧП трябва да изпълняват ефективно своите отговорности по отношение на:

икономическите резултати;

оптимизацията на европейската добавена стойност на сектора в икономическо, технологично и иновационно отношение;

способността за разработване на конкурентни технологии на пазара;

по-големия ефект на финансов ливъридж;

по-голямото участие на МСП, на социалната икономика и на крайните потребители;

гъвкавостта и бързината при трансфера на резултатите от иновациите;

изграждането на мрежи;

утвърждаването на ясна роля, насочена към реиндустриализация на европейската икономика;

предизвикателствата, свързани с устойчивостта на околната среда и климата;

устойчивото проектиране на продукти и процеси без въглеродни емисии;

предизвикателствата в трудовата и социалната сфера;

активно участие на територията.

Разработването на нови технологии и иновации от страна на промишлеността следва да доведе до качествено обучение на човешките ресурси и нови, усъвършенствани професионални умения чрез по-тясно и системно участие на социалните партньори и местните власти в определянето и изпълнението на стратегическите насоки за сектора.

4.4.

Първоначалните резултати (6) от качествените проучвания в последните доклади, публикувани от ЕК през 2016 г. (7), показват, че докато „Хоризонт 2020“ изглежда отговаря адекватно на необходимостта от отваряне към ПЧП, тези формули изглежда не винаги отговарят напълно на изискванията за достъпност и насърчаване на включването на нови участници. Същевременно няма пълен консенсус относно капацитета им да поддържат заетостта, растежа, инвестициите и ускореното развитие на единния цифров пазар, за разлика от капацитета им да отговорят на енергийните и климатичните предизвикателства.

4.5.

По същия начин капацитетът на СТИ и договорните ПЧП да взаимодействат успешно с други общностни финансови инструменти като европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) и Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) се счита за много слаб въпреки факта, че някои СТИ са подписали протоколи в този смисъл. ЕИСК счита, че е важно да се инициират взаимодействия за насърчаване на участието на регионалните и местните действащи лица и за улесняване на постигането на съответствие с общите оперативни стандарти.

4.6.

Като се има предвид, че съотношението на отхвърлените предложения за проекти възлиза на 7 към 1 в рамките на „Хоризонт 2020“ — което представлява увеличение в сравнение с РП7, където беше 5 към 1 — би било целесъобразно да се потърси нов баланс в състава на журитата от независими експерти оценители, на които се представят кандидатстващите проекти. При първите покани за представяне на проекти за договорни ПЧП по линия на „Хоризонт 2020“ участието на промишлеността беше над 50 %, докато повече от половината от експертите оценители идваха от академичните среди, а тези с експертен опит от частния сектор възлизаха на малко повече от една пета.

4.7.

Наличните графики за СТИ и договорните ПЧП показват важни положителни характеристики от гледна точка на устойчивостта и конкурентоспособността на европейската промишленост. Дейностите се формулират от частните партньори чрез открит процес на консултации на широка основа за изготвяне на работните програми и съответните обявления за обществени поръчки в отговор на и в съответствие с реалните нужди на промишлеността, с висока степен на мобилизация и силен ефект на ливъридж — от 3 до 9.

4.8.

Що се отнася до графиката „Частично реализирани покани за представяне на проекти за СТИ през 2014 г.“, следва да се внесе по-голяма яснота относно институционалния статут и равнищата на управление на този вид партньорства в отговор на очакванията на европейския данъкоплатец и институциите на ЕС.

4.9.

Според ЕИСК СТИ и договорните ПЧП трябва да отговарят, включително по отношение на механизмите за гарантиране на открит достъп до участие, на приоритетни изискания в рамките на силна политика за насърчаване на растежа, с активното участие на социалните партньори.

4.10.

СТИ и договорните ПЧП реално са част от световната надпревара за лидерска позиция в разработването и пазарната реализация на нови технологии на бъдещето, което налага необходимостта от формулиране и изпълнение на ясни цели на стратегията в промишлената сфера:

гъвкавост;

прозрачни и ефективни системи за оценка;

валидни критерии за високи научни/технологични постижения и значение за промишлеността;

зачитане на принципа на добро финансово управление;

капацитет за ефективно привличане на МСП;

бързо развитие на стартиращите предприятия/отделянето на части от предприятия.

4.11.

ЕИСК подчертава необходимостта от участие на всички действащи лица от ключовите промишлени сектори на европейската сцена — било то по вид производство, размер на предприятието, човешки ресурси и тяхното обучение, развитие и представителство — с цел да се подобри интеграцията на социалния аспект и този на МСП, както и участието на заинтересованите страни в научноизследователски и иновационни проекти.

4.12.

Във връзка с това ЕИСК счита, че е важно да се въведат подходящи социални и образователни инструменти, и да се следят, с помощта на ключови динамични показатели за ефективност (key performance dynamic indicators — KPDI), не само патентите и научните публикации, но и на първо място динамиката на социално-икономическото въздействие и въздействието върху подготовката за нови професии.

4.13.

ЕИСК счита, че мобилизирането на инвестиции от частния сектор, с помощта на публично финансиране и със силен ефект на ливъридж, е ключов фактор за постигането на целите за растеж и работни места на стратегията „Европа 2020“ и по-конкретно на целта за дял от 3 % на инвестициите в научни изследвания и иновации.

4.14.

Иновационните дейности с по-високо ниво на технологична готовност следва да продължат да се ползват от планове за подпомагане на инвестициите в инфраструктура и промишлени инсталации, които да се основават на перспектива за стабилност и да бъдат свързани с периодични проверки на ефективността, подобно на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) на председателя Юнкер.

4.15.

ЕИСК счита, че е необходимо по-голямо участие на действащите лица от промишления сектор в програмите за научни изследвания и иновации, както и в програмните комитети, които са ключов фактор за развитието на широко участие на промишлеността във всяка държава членка.

4.16.

Накрая ЕИСК счита, че там, където това е възможно, държавите членки и ЕК следва да преразгледат и хармонизират регулаторната рамка за промишлените сектори, в които се развиват СТИ и договорни ПЧП, които трябва да предлагат възможно най-голяма добавена стойност от гледна точка на ползите за околната среда, икономическата, социалната и трудовата сфера, интелигентни бизнес модели и решения в обособени териториални зони, нови умения и социални иновации (8).

4.17.

Според ЕИСК развитието на различните форми на партньорство в областта на научните изследвания и иновациите, които се осъществяват в много политики на ЕС, а не само в рамките на „Хоризонт 2020“, трябва да се отличава с по-добра съгласуваност и по-тясна координация на научните изследвания и иновациите с цялостната визия на ЕС, в нейното вътрешно и външно измерение. Създаването на Европейски съвет по иновациите със силно застъпен промишлен и социален компонент, в съчетание с общоевропейски мрежи за инфраструктурна подкрепа на иновациите, би могло да благоприятства една по-ефективна рамка.

4.18.

С оглед на РП9 (9) ЕИСК счита, че е необходимо да се разработи прозрачна рамка за количествена и качествена оценка на успеха/неуспеха в икономически, иновационен, социален и екологичен план на дейностите на съществуващите СТИ и договорни ПЧП с участието на крайните промишлени потребители, социалните партньори и представители на МСП и гражданското общество, с цел да се оценят стратегическите приоритети и да се преформулират бъдещите партньорства, върху които следва да се съсредоточат усилията през периода до 2030 г.

Брюксел, 19 октомври 2016 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS


(1)  Съществуват две категории публично-частни партньорства (ПЧП): СТИ — съвместни технологични инициативи, предвидени в член 187 от ДФЕС с регламент за съвместно предприятие, и ПЧП — съвместни инициативи от договорен тип, предвидени в „Хоризонт 2020“ с меморандум за разбирателство.

(2)  Вж. ЕС — КОМИТЕТ ЗА ЕВРОПЕЙСКОТО НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ПРОСТРАНСТВО И ИНОВАЦИИТЕ, Стратегически форум за международно сътрудничество в научно-технологичната област, Брюксел, февруари. 2015- ERAC-SFIC 1353/15

(3)  Вж. COM(2016) 5 final — „Няколко СТИ подписаха меморандуми за разбирателство с управляващите органи на Европейския фонд за регионално развитие за създаване на рамка за структурирано сътрудничество“.

(4)  ОВ L 412, 30.12.2006 г., стр. 1

(5)  ОВ C 299, 4.10.2012 г., стр. 12.

(6)  По-задълбочен преглед ще може да се направи след публикуването на междинния доклад през 2017 г.

(7)  Вж. SWD 2016/123 от април 2016 г.

(8)  Вж. напр. схемите, прилагани в някои държави членки, при които секторните промишлени партньорства могат да поискат направо от компетентните публични органи да разгледат техническите и регулаторните пречки и бариери, които възпрепятстват бързото преобразуване на технологичните открития в иновации, с цел тези пречки да бъдат премахнати.

(9)  Вж. становище INT/792, „Средносрочна оценка на програмата „Хоризонт 2020“ (вж. стр. 66 от настоящия брой на Официален вестник).


2.2.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 34/31


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Укрепване на европейския промишлен сектор за продукти за лична грижа, хигиена на тялото и козметични продукти“

(становище по собствена инициатива)

(2017/C 034/05)

Докладчик:

г-жа Madi SHARMA

Съдокладчик:

г-н Dirk JARRÉ

Решение на Пленарната асамблея

21.1.2016 г.

Правно основание

Член 29, параграф 2 от Правилника за дейността

 

становище по собствена инициатива

 

 

Компетентна секция

CCMI

Приемане от секцията

28.9.2016 г.

Приемане на пленарна сесия

20.10.2016 г.

Пленарна сесия №

520

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

181/1/1

1.   Заключения и политически препоръки

1.1.

Европа винаги е имала ключова роля в производството, иновациите и разработването на продукти за лична грижа и хигиена на тялото и на козметични продукти. Напоследък обаче нейната водеща позиция в този сектор постепенно отслабна в процеса на глобална конкуренция и в условия, които не отчитат натиска на новаторските технологии и търговската реалност, в която трябва да се запази конкурентоспособността.

1.2.

Настоящото становище разглежда възможността за укрепване на европейския промишлен сектор за продукти за лична грижа, хигиена на тялото и козметични продукти, по-специално продуктите, обхванати от Регламент (ЕО) № 1223/2009 относно козметичните продукти. „Козметичен продукт“ означава всяко вещество или смес, предназначени за контакт с която и да е външна част на човешкото тяло (епидермис, коса и окосмени части, нокти, устни и външни полови органи) или със зъбите и лигавицата (мукозната мембрана) на устната кухина, изключително или преди всичко с цел тяхното почистване, парфюмиране, промяна във външния им вид, тяхната защита, поддържането им в добро състояние или коригиране на телесната миризма; вещества или смеси, предназначени за поглъщане, вдишване, инжектиране или имплантиране в човешкото тяло, не се считат за козметични продукти.

1.3.

Секторите, произвеждащи хартия за хигиенни цели, тоалетни кърпички и санитарни материали, не попадат в обхвата на Регламента относно козметичните продукти, но могат да бъдат взети под внимание в много от препоръките поради добавената стойност на този сектор по отношение на личната хигиена.

1.4.

Становището не включва фармацевтични продукти, татуировки, перманентен грим, козметични услуги, нито продукти, прилагани чрез хирургична интервенция или инструменти, нито продукти за грижа за кожата, предназначени за ветеринарна употреба. Въпреки това ЕИСК препоръчва всички посочени по-горе видове продукти да бъдат разгледани в отделен документ поради нарастващите опасения на потребителите, свързани с наличието на вредни химични вещества.

1.5.

Въпреки че специализираните предприятия в Европа имат впечатляващ капацитет за иновации, самите иновации, а оттам и производството и пускането на пазара на изобретения от ЕС се изместиха към други части на света, което води до сериозни икономически и социални последици. Създаването на благоприятна среда с цел да се отиде отвъд четвъртата индустриална революция, като се използват съвременните постижения на биотехнологиите и подходящи стратегии, ще допринесе значително за завръщането на тези индустрии и разработването на нови продукти.

1.6.

ЕИСК смята, че секторът е вече добре регулиран, за да гарантира защита на потребителите и безопасност; той не счита, че е необходимо допълнително законодателство, но би следвало да се помисли за по-голяма прозрачност. Комитетът отправя следните специфични за сектора препоръки:

по-голямо технологично сближаване между инженерството в областта на биологическите науки, развитието на геномиката, фармацевтичните продукти, медицинските изделия и сектора на козметичните продукти и продуктите за лична грижа;

по-добро сътрудничество между големите и малките дружества и в научните изследвания в областта на биотехнологиите;

стратегии за съкращаване до минимум на периода на развитие на иновативните МСП, през който не се генерират приходи;

разширяване на информацията за пазара и засилване на трансфера на знания между заинтересованите страни с цел увеличаване на иновациите в козметиката и насърчаване на индивидуализирането;

повече възможности за заетост в областта на иновациите и разработването на нови продукти;

стратегии за управление на ресурсите и отпадъците с цел постигане на устойчивост на околната среда и кръгова икономика;

висок приоритет за търсенето на алтернативи на изпитванията върху животни, наред със законово признаване на доказали се алтернативни методи;

общо разпространение на изискванията във връзка с опазването на биологичното разнообразие, защита на интелектуалната собственост на коренното население и спазване на принципите на справедливата търговия;

нови концепции за участието на групи ползватели и потребители във всички етапи от разработването на нови продукти до оценката им;

преглед на международното сътрудничество за повишаване на достъпността, хармонизиране и разпространяване на стандартите на ЕС в целия свят с цел борба с измамите.

2.   Обзор на сектора на продуктите за лична грижа

2.1.

Козметичните продукти и продуктите за лична грижа се употребяват ежедневно от над 500 милиона европейски потребители от всички възрастови групи. Те варират от ежедневни хигиенни продукти като сапун, шампоани, дезодоранти и паста за зъби до луксозни козметични изделия като парфюми и гримове. Секторът се оценява на 77 млрд. евро (2015 г.) и е един от малкото, останали незасегнати от световната финансова криза. Европа е утвърден световен лидер в този сектор и доминиращ износител на козметични продукти. През 2015 г. търговията извън Европа възлиза на 17,2 млрд. евро.

2.2.

Разпознаваемостта на марката в козметичната промишленост е важна поради високата степен на конкуренция. Лоялността на клиентите се основава на правдоподобна реклама, качество, безопасност и разработване на нови продукти и може да бъде сравнена с тази в модната индустрия със сезонно променящи се тенденции.

2.3.

Секторът се състои от различно големи предприятия, като в козметичната индустрия в Европа работят над 4 600 МСП. Според приблизителни изчисления сегментът на МСП се оценява на 30 % от пазара, но в някои държави — членки на ЕС, делът му може да достига до 98 %. Продуктовите портфейли варират от над 20 000 продукта при големите до около 160 при по-малките дружества. Един голям производител на козметични продукти има гама от около 2 000 съставки, а едно МСП — 600, като всяко предприятие добавя по около 4 % нови съставки годишно. Тези нови съставки имат значително отражение върху рентабилността и растежа.

2.4.

Най-малко 2 милиона души са заети в цялата верига за създаване на стойност в Европа — от производството до търговията на дребно. През 2015 г. в самото производство са заети 152 000 работници (1) с лек превес на жените (56 %) спрямо мъжете (44 %). През последните пет години пряката и непряка заетост в сектора се е увеличила с 2,3 % или с над 39 000 работни места (2).

2.5.

През 2015 г. разходите за НИРД се изчисляват на 1,27 млрд. евро. Те варират значително между отделните страни. В сектора работят над 26 000 учени, които правят изследвания в нови научни области, работят с нови съставки, разработват нови формулации и извършват оценки на безопасността, в резултат на което в ЕС всяка година се издават внушителен брой нови патенти.

2.6.

Европейската хартиена промишленост, по-специално производството на хартиени кърпички, има оборот от над 10 млрд. евро годишно и представлява 25 % от общия пазар на хартиени кърпички. Увеличеното използване на висококачествени продукти от хартия като хартиени кърпи, носни кърпички, тоалетна хартия, и др. е важен елемент на подобреното качество на живот и цялостните хигиенни условия у дома и навън и по този начин има значителен принос за сектора на продуктите за лична грижа.

2.7.

Европейският сектор на козметичните продукти може да се похвали с инициативата за пълна забрана на изпитванията върху животни, като същевременно се насърчават иновациите и конкурентоспособността. Движещи сили на днешния пазар са в еднаква степен безопасността и иновациите, с нови цветови гами, специфични терапии за кожа, продукти против стареене и уникални формули. Потребителите постоянно търсят по-голям избор, по-добро персонализиране и още по-голяма ефикасност. С цел да се отговори по-ефективно на предпочитанията и очакванията на ползвателите, групи от потребители и организации редовно се привличат за участие в най-ранните етапи на разработване.

3.   Законодателство на ЕС

3.1.

Наблюдението на съставките и на критериите за изпитване, включително забраната на изпитванията върху животни, опазването на околната среда и етикетирането, се подчиняват изцяло на законодателството и насоките на ЕС. Регулаторната рамка за достъп до пазара, международните търговски отношения и регулаторното сближаване се наблюдават от Европейската комисия.

3.2.

Регламентът относно козметичните продукти — Регламент (ЕО) № 1223/2009, е в сила от 2013 г., заменяйки Директива 76/768/ЕИО, приета през 1976 г. Целта му е да хармонизира правилата за постигане на вътрешен пазар за козметични продукти и на високо равнище на защита на човешкото здраве.

3.3.

Независимо от производствените процеси или каналите за дистрибуция, продаваните на пазара в ЕС козметични изделия трябва да са безопасни. Регламентът относно козметичните продукти (включително приложенията към него) и измененията му определят регулаторните изисквания и ограничения за всички вещества, използвани в козметичните продукти. „Отговорното лице“ за даден козметичен продукт носи отговорност за безопасността на продукта и трябва да гарантира, че преди да бъде пуснат за продажба, той е подложен на експертна научна оценка на безопасността. Базата данни с информация за козметичните вещества и съставки CosIng дава възможност за лесен достъп до данни за тези вещества. Гарантирането на високо равнище на защита на човешкото здраве и безопасността на потребителите предполага също, че отговорните научни комитети би трябвало да отчитат в особена степен потенциалните рискове за здравето за определени професионални групи (например фризьорите и козметиците), които използват козметични продукти всекидневно във връзка със своите професионални дейности и поради това са подложени в по-голяма степен на експозиция отколкото широката публика.

4.   Стратегии за растеж на сектора

4.1.

За да останат конкурентоспособни, производителите трябва постоянно да правят иновации с цел откриване на нови съставки, да използват наличните съставки в нови приложения и да създават по-персонализирани продукти. Те обаче не могат да работят изолирано и затова Европейската комисия, националните правителства и заинтересованите страни, по-специално представителите на потребителите и работниците, трябва да работят заедно, за да създадат благоприятстваща растежа среда.

4.2.

ЕИСК отчита факта, че основните предизвикателства пред растежа в сектора са сравними с тези на всички промишлени сектори и отправя следните препоръки конкретно за секторите на продуктите за лична грижа и козметичните продукти:

4.2.1.

По-голямото сближаване между инженерството в областта на биологическите науки, включително изследванията в областта на геномиката, и сектора на козметичните продукти и продуктите за лична грижа би подкрепило по-добре диверсификацията на продуктите. Кожата е най-големият по площ орган на човешкото тяло, но разграничението между приложението на козметични продукти върху кожата и лечението с медицински продукти е на път да изчезне. Трябва да се вземат под внимание някои последици като кожни раздразнения, алергии и рак на кожата. Инициативи като EIT Health (3), обхващащи ключови области на здравеопазването, включително фармацевтичната индустрия, медицинските технологии, биотехнологиите и електронното здравеопазване, са добри примери за сътрудничество. Козметичните продукти способстват за подобряване на личната хигиена, благоденствието и/или факторите, свързани с начина на живот (положителни ефекти, които не са отразени в регулаторните актове — например намаляване на стреса, изграждане на доверие или подобряване на съня). Въпреки че козметичните продукти не са медицински продукти, те се основават на авангардни научни познания за кожата и нейната функция. Следователно разработването на козметични продукти може да се възползва от напредъка в други области на биологичните науки, по-специално в сектора на фармацевтичната промишленост. Би следвало да се насърчава сътрудничеството в научните изследвания, като се акцентира върху индивидуализацията с оглед на създаването на лайфстайл и уелнес продукти, адаптирани към конкретните потребности на потребителите.

4.2.2.

По-доброто сътрудничество между големи и малки дружества, наред с развитието на специфични за сектора инкубатори (4) или клъстери, би могло да засили конкуренцията и да увеличи растежа. Преди да бъдат пуснати на пазара, всички козметични продукти подлежат на експертна научна оценка на безопасността, което би могло да представлява административно и финансово ограничение за по-малките дружества. Въпреки че е важно оценката на безопасността да се запази, по-малките иновативни дружества би следвало да се ползват от редица мерки за подкрепа, които могат да са им в помощ през периода между иновациите и разработването на нови продукти и успешното пускане на пазара на крайния продукт, като по този начин се намали рискът от неуспех. Тези мерки биха могли да включват по-добро споделяне на информацията чрез трансфер на технологии и знания, сътрудничество за намиране на възможности за инвестиции, анализ с цел намаляване на разходите и достъп до източници на финансиране (5). Освен това правителствата следва да променят мисленето си по отношение на производството в посока подпомагане на местното производство и създаване на работни места в Европа.

4.2.3.

Повече информация за пазара и предоставяне на повече данни от академичните среди, индустрията и потребителите ще засилят растежа чрез трансфер на знания. Тенденциите в областта на личната грижа се изместиха към биологични, природни продукти, слънцезащитни продукти срещу UVB- и UVA-лъчи, про-ейджинг и анти-ейджинг продукти, разширявайки обхвата на иновациите. Понастоящем иновациите, свързани с менопаузата и остаряването, предлагат поле за развитие в сегмента на козметичните продукти, като целта е на значителен брой хора да се предложат продукти, които да им помогнат да изглеждат и да се чувстват възможно най-добре. С научния и технологичния напредък в разчитането на човешкия геном, в разбирането на неговите разнообразни функции и абсолютната му индивидуалност, бъдещето на козметичната промишленост е в изключително усъвършенстваното персонализиране на продуктите. От решаващо значение за сектора са научните изследвания и инвестициите в този подход, в сътрудничество с медицински специалисти и представители на академичните среди.

4.2.4.

Насърчаване на по-голямо участие на работниците и служителите. Работниците и служителите са в авангарда на продуктовите иновации, тъй като имат цялостен поглед върху сектора — от процеса на разработка до обратната информация от потребителите. Следователно увеличаването на консултациите, включително насърчаването на „интрапредприемачеството“, би могло да спомогне за растежа на предприятията. Секторът се характеризира с многообразие от възможности за заетост, а по-добрата комуникация относно уменията и компетентностите, необходими за настоящото и бъдещото развитие, ще го направят по-привлекателен. Над 514 000 студенти по биологични науки в Европа (6) участват в нови научни изследвания, създавайки възможности за засилено сътрудничество между секторите. И тук по-голямото сътрудничество между академичните среди и индустрията би спомогнало за привличането на по-широк спектър работници.

4.2.5.

За поддържане на растежа са необходими осигуряването на научноизследователска и развойна дейност, инвестиции, разходи за НИРД и разпоредби по отношение на безопасността. Биха могли да се обмислят (публични и частни) механизми за финансиране на НИРД, регистрация на патенти и разработване на нови продукти в производството в рамките на ЕС.

4.2.6.

Нарушенията на патентните права и фалшифицирането на стоки представляват сериозен риск за рентабилността на големите и малките дружества в ЕС. През 2006 г. фалшифицираните парфюми и козметични продукти са причинили на ЕС загуба на приходи в размер на 3 млрд. евро. По-добрата защита на интелектуалната собственост за търговски марки би могла да се гарантира, като се включи страната на производство на продукта.

4.2.7.

Ангажимент за регулиране, „основаващо се на риска“: Понастоящем веществата не се регулират на базата на присъщите им свойства (напр. дразнещо действие), а въз основа на това дали това свойство на веществото действително ще се прояви при реални условия на употреба (напр. при употреба в концентрация под прага на дразнене). Този подход е възможен, тъй като употребата на козметични продукти е ясно дефинирана и са възможни цялостни оценки на риска. За разлика от него законодателните разпоредби относно химичните вещества (без определена употреба) се основават на „риска“, произтичащ от присъщите свойства на тези вещества. За да може в бъдеще секторът да извършва иновации и да отбелязва растеж, от съществено значение е в законодателството и политиката на ЕС да се запази адекватно разграничение между опасност и риск.

4.2.8.

Насърчаване на използването на специфични за даден район съставки. Улесняването на научните изследвания и сертифицирането на специфични за даден район природни продукти чрез защитено географско указание (7) (напр. корсиканско безсмъртниче) би дало възможност за популяризирането на регионалните продукти в ЕС, което от своя страна би засилило фокуса върху местните суровини и занаятчийски продукти. Понастоящем разходите за изотопно проследяване или лабораторен анализ на естествени продукти са непосилни за предприемачите и МСП.

4.2.9.

Забрана на изпитването върху животни: В Регламента относно козметичните продукти са предвидени забрани на изпитването (забрана на изпитването на крайни козметични продукти и съставки върху животни) и забрани за продажба (забрана на готови за пускане на пазара крайни козметични продукти и съставки в ЕС, които са били тествани върху животни). Не става въпрос за премахване на тази забрана, но при иновациите, разработването на нови продукти и износа производителите срещат следните предизвикателства:

Регулаторно признаване на валидирани алтернативни методи: В редица области, свързани с изпитванията за безопасност, успешно са разработени, валидирани и приети от ОИСР стратегии, при които не се използват животни. Благодарение на тях с висока точност могат да се предскажат комплексните реакции на дадена биологична система, по-специално за целите на изпитването на крайни козметични продукти, както и за някои крайни точки на токсичност във връзка с изпитването на съставките. Освен това е възможно липсваща информация относно безопасността да се замени чрез аналогия с вече известни, химически сродни съставки или чрез прилагане на прага на токсикологична безопасност. От съществено значение е тези валидирани методи да бъдат признати от регулаторните органи, така че индустрията да може да премине към свят на иновации и без изпитвания върху животни;

НИРД с цел подобряване на оценките на безопасността на съставките и продуктите: При отпадане на изпитването върху животни все още не съществува пълен набор от in vitro изпитвания за оценка на безопасността на нови молекули, като например слънцезащитните. Научните изследвания за разработване на методи за оценка на безопасността без използване на животни следва да бъдат подкрепяни както от частния, така и от публичния сектор. НИРД, насочени към опознаване на биологията на кожата с цел предотвратяване/намаляване на рака на кожата, са приоритет, тъй като случаите на кожен меланом постоянно се увеличават;

Износ: Много от страните, в които се изнасят европейски козметични продукти, изискват извършването на изпитвания върху животни като елемент от безопасността на потребителите. Това води до конфликт с регулаторните изисквания и до значителни предизвикателства за сектора. Необходимо е да бъдат договорени глобални споразумения по този въпрос.

4.2.10.

Управление на ресурсите и отпадъците: Увеличаването на населението, нарастването на потреблението и изчерпването на ресурсите — особено на водата, са проблем както за потребителите, така и за индустрията, по отношение на устойчивото потребление и на корпоративната социална отговорност. Производството на екологосъобразни продукти, което предвижда управление на ресурсите и отпадъците, представлява приоритет за сектора. Пакетът на Комисията за кръговата икономика и изготвените от Cosmetics Europe „Насоки за козметичните предприятия, по-специално МСП (2012 г.)“ са полезни, но трябва да се положат още много усилия, тъй като все още има значителни предизвикателства. Опазването на необходимите за сектора ресурси върви заедно с нужното опазване на биологичното разнообразие, като общо благо на настоящите и бъдещите поколения. Търсенето на нови продукти не следва да се извършва в ущърб на коренното население и тяхното интелектуално богатство. Разпространението на принципите на справедливата търговия и екологичните кодекси за поведение сред предприятията в сектора е целесъобразно и изключително необходимо. Не по-малко важно е поведението на потребителите, които би трябвало да отхвърлят продукти, чието производство противоречи на принципите на устойчивото развитие.

4.2.11.

По-голяма прозрачност: Надзорът върху пазара е от ключово значение за гарантиране на защитата на потребителите. Засиленото сътрудничество между националните органи за защита на потребителите, потребителските организации, ползвателите и здравните специалисти на национално равнище би повишило доверието на потребителите и прозрачността. Консултациите със заинтересованите страни следва да се провеждат през целия процес на разработване на продукти и на иновации. Нотификацията за продукти чрез системата RAPEX дава възможност на потребителите да изискват по-голяма безопасност по цялата верига на доставки, но те настояват нотифицирането на сериозен риск да се извършва възможно най-рано. Те посочват, че е необходима по-голяма прозрачност в следните отношения:

Следва да се осигури по-стриктно прилагане на действащото законодателство и по-ясна оценка на безопасността, за да се запази доверието на потребителите в безопасността на продуктите, като същевременно се повиши равнището на съответствие с Регламента относно козметичните продукти; това включва по-изчерпателно и по-лесно четимо етикетиране относно начина на използване на продукти и тяхното предназначение;

Необходима е висока степен на прозрачност на рекламата в статиите и репортажите с рекламна цел, за да се избегне заблуждаване на потребителите. Разходите за рекламата са възпиращо високи за по-малките предприятия. Платените рекламни материали следва да бъдат ясно обозначени, като това се отнася и за сравненията между продукти, които, макар и с различни марки, понякога са произведени от едно и също дружество;

Регламентът относно козметичните продукти не определя специфични правила за биологичните продукти. В момента не съществуват хармонизирани правила на равнището на ЕС за определяне на критерии за биологични козметични продукти, което води до това продукти с ниско съдържание на биологични съставки да могат да бъдат рекламирани като „биологични“. Без прилагането на специфични насоки потребителите биха могли да бъдат въведени в заблуждение и има риск да се навреди на добрата репутация на козметичния сектор на ЕС.

4.2.12.

Възможностите, предлагани от нови пазари, включително такива, насочени към променящите се потребителски навици за пазаруване, като например електронната търговия и директните продажби, предлагат нови търговски модели наред с трансграничната търговия. Първоначалните констатации от проучване на сектора на електронната търговия показват, че половината от наблюдаваните дружества в сектора на козметичните продукти и в здравния сектор в ЕС не осъществяват трансгранична търговия. Въпреки че дружествата за козметични продукти са в крак с цифровата епоха, те остават ограничени от регулаторни изисквания, които често са специфични за отделните страни — например етикетиране на националния език, законодателство относно изпитванията върху животни, изисквания за козметологична бдителност.

4.2.13.

Търговски бариери: ЕС има добър търговски излишък, що се отнася до козметичните продукти, но Комисията следва да продължи да настоява за сближаване в рамките на форуми като Групата за международно сътрудничество във връзка с Регламента относно козметичните продукти и в търговските преговори, където разпоредбите на ЕС се превръщат в международен стандарт. Регламентът на ЕС относно козметичните продукти продължава да бъде вдъхновяващ пример за безопасност на потребителите за бързо развиващите се региони (АСЕАН, Русия, Латинска Америка, Китай). Това дава възможност на сектора и на регулаторните органи на ЕС да допринесат за създаването на регулаторни системи на основните експортни пазари, които да са във висока степен съвместими със системата на ЕС.

Необходима е подкрепа за хармонизацията, за да се увеличи търговията на вътрешния пазар. Пречките пред търговията в ЕС се увеличават поради липсата на единна митническа администрация. Във всяка държава членка съществува отделна агенция, отговаряща за митническото право на ЕС, но тези агенции не се управляват по еднакъв начин. Правилата на ЕС за класифициране, остойностяване, произход и митнически процедури често се прилагат по различен начин във всяка държава членка, с различни ставки на ДДС;

Борбата с измамите, фалшифицирането и подправянето на вносни стоки и в рамките на ЕС е сериозен проблем. Страните от ЕС трябва да си сътрудничат, да обменят информация и да реагират по-бързо на сериозните нежелани ефекти (СНЕ), дължащи се на употребата на козметични продукти. Нарастването на броя на фалшифицираните и подправени продукти, отчасти в резултат на увеличаващия се внос, в съчетание с ограничените ресурси на държавите членки за наблюдение на продуктите, означава, че се увеличават рисковете за здравето на потребителите;

Търговски споразумения: Козметичните продукти бяха една от по-предизвикателните глави в дебата относно Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ). Стандартите на ЕС биха могли да намерят по-широко приложение в резултат на ТПТИ и други търговски споразумения, което ще повиши надеждността на и доверието към марките на продуктите, произведени в ЕС, и ще позволи достъп на дружествата от ЕС до пазари с повече потребители.

Брюксел, 20 октомври 2016 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS


(1)  Евростат.

(2)  Източник: Cosmetic Europe.

(3)  www.eithealth.eu.

(4)  http://www.biocity.co.uk/medicity/nottingham.

(5)  ОВ C 13, 15.1.2016, стр. 152.

(6)  Euromonitor International.

(7)  http://ec.europa.eu/agriculture/quality/schemes/index_en.htm


2.2.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 34/38


Становище на Европейски икономически и социален комитет относно „Разглобяването на кораби за скрап и рециклиращото общество“

(становище по собствена инициатива)

(2017/C 034/06)

Докладчик:

Martin SIECKER

Съдокладчик:

Richard ADAMS

Решение на Пленарната асамблея

21.1.2016 г.

Правно основание

Член 29, параграф 2 от Правилника за дейността

 

Становище по собствена инициатива

 

 

Компетентен орган

CCMI

Приемане от секцията

28.9.2016 г.

Приемане на пленарна сесия

19.10.2016 г.

Пленарна сесия №

520

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

202/2/3

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Корабособствениците от ЕС контролират около 40 % от световния търговски флот. На тях се пада и около една трета от тонажа на бракуваните кораби, откарвани в несъответстващи на стандартите режища в Южна Азия. ЕС е най-големият пазар, който изпраща бракувани кораби за опасно и замърсяващо разглобяване за скрап. Тъй като в ЕС се намира най-голямата общност от корабособственици, ЕС също така носи специална отговорност за регулирането на рециклирането на кораби.

1.2.

ЕИСК посочва, че съществуват важни социални и морални причини да се сложи край на злоупотребите, свързани с безотговорното разглобяване на кораби за скрап, чрез система, която генерира достатъчна добавена стойност на бракуваните кораби, за да се покрият по-високите разходи за отговорно рециклиране. По-голямата част от рециклирането на кораби вероятно ще продължи да се извършва в държави с ниски разходи за труд, но при подобрени условия на труд и екологични условия. Същевременно това ще позволи на режищата за разглобяване на кораби за скрап в ЕС да повишат своята конкурентоспособност.

1.3.

Действията, предприети от Международната морска организация (ММО), имаха слаб ефект до момента, въпреки че трябва да продължат да се полагат максимални усилия за постигане на общовалиден правно обвързващ инструмент посредством този форум. ЕС може да окаже влияние и да играе динамична роля в този процес. Търсенето на ефективно решение за безотговорното разглобяване на кораби за скрап е на дневен ред в ЕС от много години и до този момент доведе до приемането на Регламент на ЕС относно рециклирането на кораби, който ще започне да се прилага напълно най-късно на 31 декември 2018 г. Налице е обаче една фундаментална слабост, а именно че корабособствениците могат лесно да заобиколят прилагането на регламента, като просто изберат да плават под знамето на държава извън ЕС.

1.4.

Това, което липсва в регламента, е икономически инструмент, който би позволил на Комисията да насочи развитието на ситуацията в желаната посока. План за такъв инструмент чрез въвеждането на „схема за лиценз за рециклиране на кораби“ вече е разработен в много подробен доклад. До края на годината Комисията ще представи предложение въз основа на тази идея, което ще стимулира корабособствениците да изпращат своите кораби, достигнали края на полезния си живот, за разглобяване в режища, одобрени от ЕС, по начини, които са приемливи както от социална, така и от екологична гледна точка.

1.5.

Предимство на предложения финансов механизъм е, че ще бъде създадено полезно взаимодействие със съществуващата регулаторна рамка. Механизмите за контрол няма да засягат тези на регламента относно рециклирането на кораби. Вече са създадени институции на ЕС, които да управляват и издават такъв лиценз. Въпреки това ЕИСК настоятелно призовава Комисията да прецени дали не съществува опасност търговските партньори на ЕС да възприемат предложението като антиконкурентна намеса в международното корабоплаване.

1.6.

Настоящите вредни практики могат да бъдат премахнати единствено като се признае отговорността на корабособственика чрез принципа „замърсителят плаща“ и чрез включване на разходите за отговорно рециклиране в оперативните разходи за корабите. Както операторите, така и ползвателите на превози на насипни товари, товарни и пътнически превози по море имат своята роля. На първо място, те би следвало да признаят наличието на сериозен проблем, и на второ, да подкрепят постепенното въвеждане на приложим финансов механизъм като „лиценза за рециклиране на кораби“, който може да бъде разширен в световен мащаб под егидата на ММО и чрез провеждането на информационна кампания извън рамките на ЕС.

1.7.

ЕИСК подкрепя Европейската комисия в това начинание. Освен че се вписва много добре в политиката на ЕС за рециклиращо общество, то може да бъде и значителна крачка напред за реформирането на опасния и замърсяващ околната среда сектор за разглобяване на кораби за скрап в Южна Азия и за предотвратяване на повторното му възникване в друг регион на света. ЕИСК признава потенциала на Конвенцията от Хонконг, при условие че в нея бъдат включени принципите на Регламента на ЕС относно рециклирането на кораби и подчертава необходимостта от финансов инструмент. Насърчаваме ЕС да предостави техническа помощ на режищата в целия свят за привеждането им в съответствие с тези изисквания.

2.   Актуално състояние

2.1.

Световната икономика не би могла да функционира без морските превози. Всяка година приблизително 1000 големи презокеански кораба (танкери, контейнеровози, товарни и пътнически кораби) се продават за разглобяване на скрап. Над 70 % от тези бракувани кораби се изваждат на сушата по бреговете на Индия, Бангладеш или Пакистан за опасни операции по разглобяване за скрап. Останалите кораби се разглобяват предимно в Китай и Турция, където подходящата инфраструктура позволява в по-голяма степен да се прилагат по-чисти и безопасни практики, при условие че се следват подходящи процедури (1).

2.2.

Повечето изведени от експлоатация кораби се разглобяват за скрап по неприемлив начин, като се използва методът, наречен „разглобяване на морския бряг“. При този метод корабите се изваждат на пясъчен бряг, където се разглобяват от предимно неквалифицирани работници (включително се съобщава за случаи на детски труд в Бангладеш), които не разполагат с подходящи инструменти и са слабо защитени или изобщо не са защитени срещу големите количества опасни вещества, изпускани в процеса на рециклирането (2).

2.3.

През 70-те години на 20-и век, когато в Европа бяха въведени по-строги стандарти за околната среда и здравословните условия на труд, отрасълът за разглобяване на кораби за скрап се премести в Източна Азия (Китай и Тайван). През 80-те години в Източна Азия също беше въведено по-строго регулиране на този сектор и затова той се премести в Южна Азия. През последните 30 години в Индия са регистрирани 470 смъртни случая. През 2014 г. в режища в Южна Азия са докладвани 25 смъртни случая и 50 тежки наранявания. През миналата година 16 работници загубиха живота си в режища в Бангладеш, а през тази година досега там са починали дванадесет работници. Много повече работници получават тежки наранявания или се разболяват от токсичните изпарения и стават жертва на болезнена смърт поради ракови заболявания в резултат на излагане на опасни материали като азбест. Околната среда в близост до тези съоръжения за разглобяване е сериозно увредена (3).

3.   Причината за проблема — избягване на отговорност

3.1.

В основата на проблема с рециклирането на корабите е липсата на ефективно международно управление за постигане на глобално решение. Международната морска организация (ММО), агенция на ООН, изготви Международната конвенция от Хонконг за безопасно и екологосъобразно рециклиране на кораби, която все още не е ратифицирана и ефектът от нея остава несигурен. Както и в много други области, чрез насърчаване на добри практики и практически решения ЕС може да предложи регулаторна и правна рамка, която е в състояние да доведе до положителни резултати в световен план и да осигури ефективни решения на конкретния набор от извънтериториални въпроси, които преобладават в сектора на морския транспорт.

3.2.

Съгласно международното право всеки търговски кораб трябва да бъде регистриран в някоя държава. УНКТАД (Конференцията на ООН за търговия и развитие) докладва, че почти 73 % от световния търговски флот е регистриран или плава под знамето на държава, различна от държавата, в която е регистриран фактическият собственик на плавателния съд. Причините да се плава под знамето на друга държава включват избягване на данъци, възможност за избягване на националните трудови и свързани с околната среда разпоредби, както и възможност да се наема екипаж от държави с по ниски заплати. Много от тези отворени регистри се наричат също така FOC („удобно знаме“) или FONC („знаме на неспазване на изискванията“). Това са знамена на държави с много слаби резултати по отношение на прилагането на международното право. Приблизително 40 % от всички бракувани кораби, които се изваждат на сушата по бреговете на Южна Азия, се внасят под FOC или FONC, като например знамената на Сейнт Китс и Невис, Коморските острови и Тувалу. Тези знамена, често срещани при бракуваните кораби, почти не се използват по време на оперативния жизнен цикъл на корабите и предлагат специални отстъпки за последното пътуване, както и бърза и лесна краткосрочна регистрация без изисквания за гражданство.

3.3.

Само малка част от корабособствениците са предприели доброволни мерки, за да гарантират чисто и безопасно рециклиране на остарелите си плавателни съдове. По-малко от 8 % от корабите, които се продават за скрап, са регистрирани под европейско знаме и като цяло те се разглобяват по безопасен и устойчив начин. Повечето плавателни съдове, които достигат края на експлоатационния си срок, се продават на т. нар. „плащащи в брой“ купувачи, които откарват плавателния съд до крайната му дестинация в Южна Азия. По-голямата част от корабособствениците нямат пряка връзка със съоръженията за рециклиране: те удобно се дистанцират от окончателното обезвреждане и го оставят на тези „плащащи в брой“ купувачи, които се специализират в бракувани кораби и действат като посредници между корабособствениците и режищата за разглобяване на кораби за скрап. Техните услуги включват наемане на екипаж и осъществяване на последното пътуване на кораба, както и попълване на необходимите документи и контактуване с органите на мястото, където се извършва разглобяването за скрап.

Тези практики се използват както от частни, така и от публични корабособственици.

3.4.

Тази дейност носи печалби на:

лицата, които организират разглобяването за скрап на местно равнище на най-ниска цена, експлоатирайки работниците и нанасяйки щети на околната среда;

корабособствениците в световен мащаб, които могат да получат по-добра цена за разглобените за скрап кораби;

бизнес интересите в съответните държави, тъй като така се осигурява важен източник на стоманен скрап, който се използва в местната и националната икономика;

правителствата, които получават приходи от този бизнес и които не са стимулирани да регулират или контролират този сектор и да прилагат действащите законови предпазни мерки.

3.5.

Въпреки че от 2009 г. корабособственици предприемат доброволни координирани действия, като например набор от насоки за изготвянето на описи на опасните материали и други мерки, свързани с извеждането от експлоатация, през 2015 г. Бангладеш, където е известно, че условията са най-лоши, беше предпочитаната дестинация за бракувани кораби (4).

4.   Решаване на проблема — опити за налагане на поемането на отговорност

4.1.

През 2009 г. ММО прие специален инструмент за морския транспорт — Конвенцията от Хонконг, която определя рамка от разпоредби, чиято крайна цел е постигане на необходимата устойчива равнопоставеност в дейностите по рециклиране на кораби за скрап в световен мащаб. На практика това твърдение не отговаря на реалността. Въпреки че Конвенцията представлява малка стъпка в правилната посока, разпоредбите относно прилагането и привеждането в изпълнение са слаби и могат да се тълкуват по много различен начин, не се изискват независимо сертифициране и одит и на практика разглобяването на кораби на морския бряг все още е разрешено.

4.2.

Конвенцията от Хонконг ще влезе в сила едва 24 месеца, след като бъде ратифицирана от 15 държави, на които се падат 40 % от световния тонаж и чийто годишен капацитет за рециклиране на кораби представлява най-малко 3 % от общия тонаж на всички страни, подписали Конвенцията. Досега само пет държави, от които единствено Панама е държава, под чието знаме плават голям брой съдове, са ратифицирали Конвенцията от Хонконг, но никоя от тях не изпълнява изискванията за капацитет за рециклиране на кораби, необходима за влизане в сила на Конвенцията. Следователно не се очаква Конвенцията да влезе в сила в скоро време.

4.3.

Друга инициатива на ММО, Международният доверителен фонд за рециклиране на кораби, не получи международна подкрепа. Въпреки че ММО успя да наложи положителни реформи в няколко области, ефективните мерки относно разглобяванетото на кораби за скрап не са сред тях. В отрасъла за рециклиране на кораби се наблюдава тенденция за разполагане или преместване в държави с ниска цена на труда, където екологичните стандарти и стандартите за здравословни и безопасни условия на труд са ниски и не се предприемат мерки за принудително спазване. „Улесненията“, които се предлагат от тези държави, могат да бъдат премахнати единствено чрез обвързване на всеки отделен кораб със значителен и управляван от независима институция финансов фонд, който подлежи на изплащане само ако корабът бъде рециклиран по отговорен начин. Морският транспорт е глобален сектор, докато разглобяването на кораби за скрап — предвид факта, че 70 % от всички кораби се разглобяват на три морски бряга в Южна Азия — представлява неприемлива ситуация в регионален план, която заслужава ефективно решение.

4.4.

В рамките на ЕС изведените от експлоатация кораби се считат за опасен отпадък и попадат в обхвата на Базелската конвенция, която регулира всички видове транспорт на опасни отпадъци и е транспонирана на равнището на ЕС чрез Регламента относно превоза на отпадъци. На теория това трябваше да предотврати безотговорното обезвреждане на кораби от ЕС. Освен това корабособствениците систематично заобикалят правилата на Конвенцията и на Регламента относно превоза на отпадъци, като продават корабите, наближаващи края на своя жизнен цикъл, на купувачи „плащащи в брой“ веднага щом тези плавателни съдове напуснат водите на ЕС за последното си пътуване. След влизането в сила на Регламента на ЕС относно рециклирането на кораби в рамките на ЕС от 2019 г. обаче изведените от експлоатация кораби, плаващи под знамето на държава — членка на ЕС, ще бъдат изключени от прилагането на Регламента на ЕС относно превози на отпадъци и от Базелската конвенция, която урежда всички видове превоз на опасни отпадъци.

4.5.

След извършен анализ ЕС и неговите държави членки стигнаха до заключението, че Конвенцията от Хонконг и Базелската конвенция изглежда осигуряват равностойно равнище на контрол и привеждане в изпълнение по отношение на кораби, класифицирани като отпадъци. НПО по целия свят, специалният докладчик на ООН за правата на човека и токсичните отпадъци, както и Европейският парламент и ЕИСК осъдиха факта, че Конвенцията от Хонконг не осигурява подходящи решения.

4.6.

Търсенето на ефективно решение е на дневен ред в ЕС от много години. През 2007 г. Европейската комисия изготви Зелена книга (5) по този въпрос, последвана от съобщение през 2008 г. (6), и в крайна сметка от предложение за регламент на ЕС относно рециклирането на кораби (7) през 2012 г. Регламентът влезе в сила на 30 декември 2013 г., но се изисква да стане напълно приложим едва до 31 декември 2018 г. С регламента влизат в сила от по-ранна дата редица изисквания на Конвенцията от Хонконг. Освен това с Регламента на ЕС относно рециклирането на кораби се създава европейски списък на одобрени съоръжения за рециклиране, където ще трябва да се разглобяват за скрап плавателните съдове, регистрирани под знамето на държава от ЕС. Тези съоръжения трябва да преминат през независимо сертифициране и одит. Освен това Регламентът на ЕС относно рециклирането на кораби надхвърля Конвенцията от Хонконг, определяйки по-строги стандарти за съоръженията за рециклиране и отчитайки управлението на отпадъците надолу по веригата, както и трудовите права.

4.7.

Регламентът обаче изглежда по-малко амбициозен от публикуваните по-рано на същата тема Зелена книга и съобщение. В тези два документа проблемите, свързани с рециклирането на кораби в Южна Азия, бяха подложени на акуратен анализ и беше изразено мнението, че е необходимо да се предприемат твърди мерки, за да се променят недопустимите условия в тези държави. Мерките, предвидени в регламента, обаче не са достатъчни за решаването на тези проблеми. Макар че в него се определят високи стандарти за съоръженията за рециклиране на кораби, с които на практика се изключва несъответстващия на стандартите метод за разглобяване на морския бряг, за корабособствениците е много лесно да заобиколят тези стандарти чрез прехвърляне на собствеността или просто чрез плаване под знаме на държава извън ЕС. Както заключи ЕИСК, явно е липсвала политическа воля отрасълът на морския транспорт да бъде принуден да поеме отговорност. Комисията е трябвало да изготви по-добро, по-креативно и смело предложение с повече инициативи и съответстващо на нивото на амбиция от предишни документи на Комисията (8).

5.   По-ефективен подход

5.1.

Това, което липсва в регламента, е икономически инструмент, който би позволил на Комисията да окаже благоприятно влияние върху развитието на ситуацията в желаната посока. Основната слабост, а именно, че корабособствениците лесно могат да избегнат разпоредбите на Регламента на ЕС относно рециклирането на кораби просто като плават под знамето на държава извън ЕС — беше призната от Комисията в нейното първоначално предложение от 2012 г., което включваше клауза за „отговорност на предпоследния собственик“. Макар че тази клауза беше отхвърлена по време на тристранните преговори, ЕП положи усилия в регламента да бъде включен член, съгласно който Комисията следва да проучи евентуални алтернативни финансови механизми.

5.2.

През юли тази година Комисията публикува ново проучване, проведено от Ecorys, DNV-GL и Университета Erasmus в Ротердам, относно „лиценз за рециклиране на кораби“, чиято цел е стимулиране на корабособствениците най-накрая да поемат своята отговорност за чисто и безопасно разглобяване на кораби за скрап.

5.3.

С лиценза за рециклиране на кораби ще бъде създаден специален фонд за всеки кораб, на доверително съхранение от голяма финансова институция, който да натрупа капитал за финансиране на безопасното и устойчиво рециклиране. Стойността на лиценза ще се определя от комбинацията от тонажа, вида транспорт, колко често корабът акостира в пристанища в ЕС, дали проектирането на съда е основано на принципа „от люлка до люлка“ и наличието на токсични материали на борда. Капиталът се създава от собствениците на кораби, които всеки път, когато някой от техните кораби акостира на пристанище в ЕС, заплащат съответната такса за фонда, който е свързан с конкретния кораб.

5.4.

В края на жизнения цикъл средствата от този фонд могат да бъдат изплатени, ако корабът действително е бил рециклиран в одобрено от ЕС режище и съответно да бъдат използвани за компенсиране на загубата на приходите в резултат на преминаването към отговорно разглобяване за скрап. До края на годината Комисията ще представи официална позиция относно това проучване.

5.5.

Огромно предимство на предложения финансов механизъм е, че ще бъде създадено полезно взаимодействие със съществуващата регулаторна рамка. По-специално механизмите за контрол съгласно предложения финансов механизъм ще се съчетаят много добре със съществуващите механизми за контрол съгласно Регламента на ЕС относно рециклирането на кораби, като например проверките на място на съоръженията, които се провеждат преди и след тяхното включване в европейския списък. Лицензите могат да бъдат включени и в списъка със сертификати, които следва да се проверяват редовно от държавния пристанищен контрол като част от вече съществуващи задължения. Аналогично, вече създадената Европейска агенция по морска безопасност (ЕАМБ) изглежда най-подходяща за изпълнение на задачите по инспектиране и издаване на лицензи, а някоя от европейските финансови институции, например Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) или Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ), би била в най-добра позиция да администрира приходите от евентуални лицензи за рециклиране на кораби. ЕИСК настоятелно призовава Комисията да прецени дали не съществува опасност търговските партньори на ЕС да възприемат предложението като антиконкурентна намеса в международното корабоплаване.

5.6.

Въвеждането на такъв фонд би представлявало известен напредък в посока към предложението на ЕИСК за подпомагане на по-широкообхватен и жизнеспособен отрасъл за рециклиране на кораби в Европа. В Европейския съюз съществува достатъчен капацитет, който вече не се използва за строеж и ремонт на кораби, но е подходящ за разглобяване и рециклиране. Този подход се вписва напълно в целта на ЕС да се превърне в устойчиво рециклиращо общество с кръгова икономика, в която отпадъците се преработват в суровини благодарение на подходящо разработена и добре замислена система на рециклиране. С оглед на цените на суровините, при които нестабилността се редува с тенденция към повишаване, високата безработица в редица държави — членки на ЕС, и на факта, че множество нефтени платформи във водите на ЕС достигат до края на икономическия си жизнен цикъл, това би могло да донесе големи печалби за Европа като цяло. Освен това секторът за рециклиране на бракувани кораби би дал шанс за развитие на морските територии и за обучение както на млади хора, така и на безработните за придобиване на нови умения.

5.7.

На 12 април 2016 г. Комисията публикува технически насоки за съоръженията за рециклиране на кораби, които желаят да бъдат одобрени съгласно Регламента на ЕС относно рециклирането на кораби. Съоръженията, които желаят да бъдат включени в одобрения от ЕС списък, трябва да гарантират здравословни и безопасни условия на труд, контрол на замърсяването — включително подходящо управление на отпадъците надолу по веригата — както и прилагане на международните трудови права. За включване в списъка могат да кандидатстват както съоръжения в ЕС, така и извън него. Освен съоръженията от ЕС, в списъка, който ще бъде публикуван до края на тази година, вероятно ще бъдат включени по-добрите режища в Китай и Турция. Съоръжения за рециклиране, които използват метода „на морския бряг“, вече са кандидатствали за включване в списъка на ЕС. ЕИСК изразява съгласие с Парламента и Комисията, че използваният понастоящем метод „на морския бряг“, не трябва да бъде приет в списъка на ЕС.

5.8.

Ако Европа желае нейните кораби да бъдат разглобявани по отговорен начин, логично е да гарантира, че разходите за тази цел са включени в оперативните разходи на плавателния съд. В пазарната икономика нищо не е безплатно, всичко си има цена. Цената за отговорното разглобяване се заплаща с пари. При безотговорното разглобяване цената се заплаща по други начини — със замърсяването на местната околна среда и загубата на човешки животи. Тъй като ЕС не желае да приеме тези последици като законно платежно средство, той не бива да позволява те да бъдат използвани като законна валута в процеса на разплащане с развиващи се държави извън Европа.

5.9.

Понастоящем секторът изпитва проблеми, свързани със свръхкапацитет и ниска печалба, и съществуват категорични признаци, че по-голямата част от корабособствениците не са склонни да прилагат мерки, свързани с по-големи такси. Въпреки това въздействието върху корабособствениците ще бъде слабо. Счита се, че мерките, необходими за постигане на промяна на поведението на 42 % от корабособствениците, ще доведат до увеличение на оперативните разходи за по-малките кораби с 0,5 % и с около 2 % за най-големите категории кораби. Ако се увеличат тарифите на лицензионните такси и/или ако се намали продължителността на натрупване на капитала, процентът на корабите, продавани за устойчиво рециклиране, ще се увеличи до 68 %. Според доклада в дългосрочен план до 97 % от корабите, опериращи в европейски пристанища, ще бъдат в състояние да натрупат достатъчно средства, за да покрият разликата, свързана с екологосъобразно рециклиране (9).

5.10.

Фондът за приходи от лицензи за рециклиране на кораби обаче трябва да докаже, че покрива разходите за отговорно рециклиране и че ще се прилага и налага по справедлив начин на всички оператори, акостиращи на пристанища в ЕС. А регионална (континентална) мярка като лиценза за рециклиране на кораби на ЕС не може да бъде ефективно приложена в целия свят без сътрудничеството на корабособствениците и ММО. Наличието на финансов инструмент на ЕС, приложим по отношение на всеки кораб, акостиращ на пристанище в ЕС, действително би могъл да доведе до такова решение в световен мащаб, което би могло да се разпространи чрез ММО. Правителствата на държавите членки, където пребивават значителен брой корабособственици, трябва да положат значителни усилия за постигане на напредък по отношение на съответното законодателство, в унисон с политиките за борба с измамите и насоките на СТО.

5.11.

Политическа воля може да се създава и подкрепя и от информираното обществено мнение. Оповестяването на ужасяващите условия в повечето съоръжения за рециклиране в Южна Азия оказва известен ефект, но понастоящем членовете на заинтересованата общественост не разполагат с никакъв начин за пряко въздействие върху отрасъла на морския транспорт чрез купуване или бойкотиране на съответните услуги. Това трябва да се промени, като се насърчат големите корпоративни ползватели на услуги за морски превоз да изискват техните стоки да се превозват на кораби, по отношение на които се прилагат отговорни и неотменими политики за бракуване.

5.12.

Както и в много други области, чрез насърчаване на добри практики и практически решения ЕС може да играе определена роля и да предложи подкрепяща регулаторна рамка, която да доведе до положителни резултати в световен план и да осигури ефективни решения на конкретния набор от извънтериториални въпроси, които преобладават в сектора на морския транспорт.

Брюксел, 19 октомври 2016 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS


(1)  http://www.shipbreakingplatform.org/shipbrea_wp2011/wp-content/uploads/2016/04/LIST-OF-ALL-SHIPS-DISMANTLED-OVER-THE-WORLD-IN-2015.pdf (Списък на всички кораби, които се разглобяват за скрап по света, 2015 г.).

(2)  Shipbreaking in Bangladesh and India National Geographic Video: Where Ships Go to Die, Workers Risk Everything (Видеоматериал на National Geographic „Там, където корабите приключват жизнения си цикъл, работниците рискуват всичко“) (2014 г.).

(3)  Платформа на НПО за разглобяването на кораби за скрап.

(4)  Регламент на ЕС относно рециклирането на кораби, „Насоки за сектора на морския транспорт относно преходните мерки за корабособственици, продаващи кораби за рециклиране“, 2-ро издание, януари 2016 г.

(5)  Зелена книга COM(2007) 269.

(6)  COM(2008) 767.

(7)  Регламент (ЕС) № 1257/2013, г. (ОВ L 330, 10.12.2013, стр. 1).

(8)  ОВ C 299, 4.10.2012, стр. 158.

(9)  Таблица 4.2; стр. 83.


2.2.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 34/44


Становище на Европейски икономически и социален комитет относно „Кооперации на потребители производители в областта на енергетиката и електричеството: възможности и предизвикателства в страните от ЕС“

(становище по собствена инициатива)

(2017/C 034/07)

Докладчик:

Janusz PIETKIEWICZ

Решение на Пленарната асамблея

21.1.2016 г.

Правно основание

Член 29, параграф 2 от Правилника за дейността

 

Становище по собствена инициатива

 

 

Компетентна секция

„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“

Приемане от секцията

6.10.2016 г.

Приемане на пленарна сесия

19.10.2016 г.

Пленарна сесия №

520

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

225/4/3

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) счита, че цялостното развитие на децентрализирано производство на енергия от потребители производители следва да бъде важна и устойчива част от енергийната политика на Европейския съюз. Едно подобно решение е целесъобразно и би могло да се окаже дори от съществено значение за енергийната сигурност и в екологично и социално отношение.

1.2.

Делът на производството на енергия от потребители производители в общото енергопроизводство би трябвало да отговаря на особеностите на отделните държави членки. Поради това ЕИСК предлага Европейската комисия да изготви обща рамка за производството на енергия от потребители производители, а отделните нормативни актове в тази област да са от компетентността на отделните държави членки.

1.3.

За производството на енергия от потребители производители, независимо от климатичните условия на даден регион, е подходящ широк спектър от възобновяеми енергийни източници.

1.4.

Наличието на потребители производители на пазара стана възможно благодарение на новите технологии, цифровата революция и очакванията на потребителите, които желаят да участват пряко в икономическите процеси.

1.5.

С оглед на по-доброто разбиране на понятието „потребители производители“ в държавите членки, ЕИСК препоръчва Комисията да изготви рамкова дефиниция за „потребителите производители“, която да обхваща общи съществени аспекти като например размер на инсталацията, индивидуално или колективно производство на енергия, собственост на инсталацията или въпроса за излишната енергия.

1.6.

Потребител производител може да бъде всяко лице, независимо от правата на собственост върху съответните имоти, съоръжения или оборудване. Така например потребители производители могат да бъдат и собственикът на еднофамилна къща, и наемателят на жилище в многофамилна жилищна сграда.

1.7.

Икономическите предимства от производството на енергия от потребители производители, по-специално по-ниските разходи за пренос на енергия, по-доброто използване на местните енергийни източници и професионалното активизиране на местните общности, би трябвало в средносрочен план да доведат до това този вид енергопроизводство да се осъществява без допълнителни механизми за подкрепа.

1.8.

Икономиите и социалните ползи, произтичащи от едно по-информирано и по-активно потребление, децентрализираното използване на възобновяеми източници на енергия, по-малките загуби по мрежата и ефективността в резултат от сътрудничеството могат да доведат бързо до добра възвращаемост на инвестирания капитал в инсталации за енергопроизводство от произвеждащи потребители, промишлено развитие, електропроводи и местни мрежи, в системи за тяхното управление и разработването на възможности за съхраняване на енергия.

1.9.

Системите за подкрепа на потребителите производители не бива да нарушават конкуренцията на пазара на енергия или да отстраняват други участници. Освен това при такива системи трябва да се взема предвид фактът, че на този пазар съществуват енергопотребители, които не могат или не желаят да бъдат произвеждащи потребители.

1.10.

Финансовите решения, които могат да имат отражение върху поведението на потребителите производители, като напр. данъци, такси и други налози, следва да бъдат благоприятни за тях. В никакъв случай те не бива да водят до дискриминация на потребителите производители на енергийния пазар.

1.11.

Основата за динамичното развитие на производството на енергия от потребители е установяването на добри партньорски отношения между потребителите производители, други енергопроизводители и предприятията, които осигуряват пренос и разпределение на електроенергия. Трябва да се създадат условия, които да гарантират, че развитието на производството на енергия от потребители носи предимства за всички участници на енергийния пазар. С оглед на разработването на решения в тази област ЕИСК препоръчва на Комисията да проведе изследвания в тази област.

1.12.

Необходими са решения, които защитават потребителите производители срещу монополни практики на електропреносните и електроразпределителните дружества, както и големите енергопроизводители.

1.13.

Като цяло потребителите производители произвеждат енергия за собствени нужди (за себе си или за група граждани, домакинствата, земеделските стопанства, малки предприятия). Не е възможно мощността на съоръженията да се адаптира прецизно спрямо собствените енергийни нужди. Поради това е важно да се намери решение на проблема с излишъка на енергия. Този въпрос придобива още по-голямо значение, ако искаме да стимулираме потребителите производители да икономисват енергия, към което би трябвало винаги да се стремим.

1.14.

Оптимизацията на потреблението на енергия от професионални потребители производители следва да се подкрепя посредством системи за интелигентен начин на живот (smart living). ЕИСК препоръчва това да се вземе предвид в рамките на проектираните от Европейската комисия системни решения.

1.15.

Не бива да се ограничава достъпът до мрежата на потребителите производители с оглед на малкото количество енергия, произвеждана от тях.

1.16.

Развитието на производството на енергия от потребители производители изисква съответно приспособяване и начин на функциониране на разпределителните и преносните мрежи. Потребителите производители трябва да участват в разходите, свързани с това, при което обаче трябва да бъдат определени прозрачни правила за поемането на тези разходи.

1.17.

Неотменна предпоставка за развитието на производство на енергия от потребители е едновременното разширяване на местните интелигентни мрежи. Според ЕИСК общото въвеждане на интелигентни измервателни уреди спада към мрежовата инфраструктура и поради това разходите не бива да натоварват пряко потребителите. ЕИСК обръща внимание на необходимостта от защита на събираните данни.

1.18.

Предимствата, които произтичат от производството на енергия от потребители, бързо ще нараснат в резултат на развитието на малки съоръжения за съхранение на енергия. Комисията предлага научните изследвания да продължат да бъдат насочени към оптимизирането на съществуващите технологии за съхраняване на енергия и към търсенето на нови такива.

1.19.

Една от възможностите за засилено развитие на производството на енергия от потребители е създаването на кооперации и други форми на сдружаване на потребителите производители. Потребителите производители са по-ефективни в група. Наред с останалото групите допринасят за намаляване на разходите за енергопроизводство, укрепване на позицията на потребителите производители на енергийния пазар, както и участват пряко в подобряването на енергийната сигурност на местно равнище.

1.20.

Дадена група произвеждащи потребители може по-добре да адаптира собственото енергопроизводство спрямо енергийните нужди. Това позволява допълнителни икономии при преноса на електроенергия и води до по-ниски разходи за енергия за членовете на групата. Благодарение на по-малките колебания между предлагането и търсенето групата произвеждащи потребители е по-добро решение за разпределителната и преносната мрежа отколкото отделния потребител производител.

1.21.

ЕИСК предлага на Европейската комисия в действията си за насърчаване на сгради с близко до нулево потребление на енергия да изтъква значението на развитието на производството на енергия от потребители.

1.22.

Комитетът предлага на Комисията в текущите инициативи за трансформиране на енергийния пазар и за преразглеждане на законодателния пакет в областта на енергията от възобновяеми източници да взема предвид производството на енергия от потребители.

1.23.

ЕИСК смята, че ползите, произтичащи от производството на енергия от потребители, би трябвало да играят роля в активните политики за намаляване на енергийната бедност и защитата на най-уязвимите групи в обществото, както и при разрешаването на проблемите със „сребърната икономика“ (silver economy) и застаряващото население. В този контекст участието на организациите на гражданското общество е от решаващо значение.

1.24.

Всеобхватното развитие на производството на енергия от потребители предлага също възможности за стимулиране на местното предприемачество, при което могат да възникнат нови работни места в областта на производството или доставката на необходимото оборудване и услуги.

1.25.

Голямо влияние върху по-нататъшното развитие на производството на енергия от потребители има съответния ангажимент от страна на местните и регионалните власти. ЕИСК предлага на Комисията да включи този аспект сред темите в рамките на Конвента на кметовете.

1.26.

С оглед на различията в развитието на производството на енергия от потребители в отделните държави членки, следва да се проучат различните начини за споделяне на опита, натрупан в този процес. ЕИСК призовава Комисията да следи развитието на производството на енергия от потребители в държавите членки като част от годишното докладване за състоянието на енергийния съюз. Събраните данни ще бъдат от голяма полза за мерките на държавите членки.

1.27.

Повсеместното въвеждане на производството на енергия от потребители е сложен, многослоен и продължителен процес. Ето защо дългосрочно стабилните решения са от голямо значение за насърчаване на развитието на производството на енергия от потребители.

2.   Контекст

2.1.

Достъпът до енергийни източници, сигурността на доставките и ценовите политики, които отчитат интересите на уязвимите социални групи и потребители в затруднено положение, са голямо предизвикателство за обществата, всички политически администрации и отделните потребители.

2.2.

Доскоро не можехме да добием ефективно енергия по друг начин, освен чрез изгаряне, с изключение евентуално на водноелектрическата енергия. Технологичното развитие позволи широко производство на енергия без изгаряне. Научихме се да произвеждаме енергия в най-чист вид от пряка слънчева светлина, без да замърсяваме околната среда. Освен това този енергоизточник е едновременно безплатен и неизчерпаем и разходите са само за инсталациите.

2.3.

Също толкова ефективно е да се произвежда електричество от вятърна енергия, т.е. от същия източник, слънцето, който в процеса на затопляне на земята причинява движения на въздушните маси. Това включва и биомаса, тъй като фотосинтезата е основната причина за подновяването ѝ.

2.4.

Разработването на възобновяеми енергийни източници е неизбежно с оглед на намалената наличност на изкопаеми горива поради постепенното им изчерпване, зависимостта на много държави от внос, глобалното затопляне и замърсяването на въздуха. Тези проблеми накараха Европа и повечето от най-големите икономики в нея да започнат да инвестират във ВЕИ.

2.5.

На проведената през 1992 г. среща на върха за Земята в Рио де Жанейро бяха приети основните социално-икономически принципи, изискващи опазване на околната среда, като например Рамковата конвенция на Обединените нации по изменението на климата.

2.6.

През септември 2015 г. Общото събрание на ООН прие цели за устойчиво развитие (ЦУР). Една от тях (ЦУР 7) е да се осигури достъп до устойчива енергия за всички. Днес 1,2 милиарда души по света нямат достъп до електроенергия.

2.7.

Над 120 милиона граждани на ЕС са заплашени от бедност и социално изключване. 10 % от европейците живеят в домакинства, в които никой не работи, броят на бездомните расте. Тези цифри означават също и енергийна бедност.

2.8.

Гражданските общества демонстрират огромна подкрепа за ВЕИ. Това беше потвърдено през 2015 г. от екологичната енциклика на Папа Франциск и от декларациите за изменението на климата на ислямски, хиндуиски и будистки религиозни лидери. Те призоваха религиозните общности да се ангажират да работят за бъдеще с нулеви или ниски въглеродни емисии.

2.9.

Необходимостта да се откажем от изкопаемите горива беше потвърдена на 21-вата конференция на страните по РКООНИК, която се проведе в Париж през 2015 г., в която участваха около 200 държави. Ангажиментът е за „задържане на покачването на средната температура в световен мащаб до под 2 oC спрямо нивата от прединдустриалния период и за продължаване на усилията за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5 oC“.

3.   Цифровата революция. Импулс за развитието на производството на енергия от потребители

3.1.

През последните петдесет години населението на Земята се утрои. Нестабилността на световната финансова система заплашва с дългосрочна стагнация в световната икономика. Високото равнище на безработица и нарастващите цени на енергията предизвикаха нестабилност в много държави: нараснаха разходите за извършване на стопанска дейност и тежестите за потребителите.

3.2.

Светът е изправен пред необходимостта от промяна на икономическата парадигма и трансформиране на бизнес моделите, също и в социалната сфера. Появяват се инструменти за новата система в резултат на цифровата революция и интернет на нещата.

3.3.

До 2020 г. на пазара ще има над 50 млрд. устройства, свързани към мрежата, т.е. седем пъти повече от жителите на света. Най-важният прозорец за комуникация със света вече не е персоналният компютър, а смартфонът. През 2020 г. на пазара ще има около 6,1 млрд. смартфони.

3.4.

Интернет на нещата позволява на милиони хора да участват в социални мрежи. Възникна моделът на „икономиката на споделянето“ (sharing economy), който е по-добре адаптиран към организацията на общество с акцент върху социалното сближаване. Икономиката започва да преминава от институции, управлявани централизирано и низходящо, към идеята за обмен, а много социално изключени групи получават възможност да участват активно в икономическия живот.

3.5.

Онлайн платформите могат да превърнат потребителите в производители, които създават и разпространяват информация и продукти с помощта на 3D принтери. Тези платформи дават възможност за споделяне на автомобили, домове, дрехи и други стоки. Потребителите производители могат да преминат обучение по интернет, да получат медицинска помощ или да намерят майстор за ремонт на жилището си. Заобикаляйки банковите институции чрез колективно финансиране, социалните предприемачи могат да финансират своите икономически дейности в младата икономика на споделянето.

3.6.

В един свят на цифрови възможности социалният капитал е също толкова важен, колкото и финансовият капитал, достъпът става по-важен от собствеността, а „равностойността“ на капиталовите пазари все повече се заменя със „стойността на споделяне“ в сътрудничещите си общности.

3.7.

Развитието на цифровите технологии и новите бизнес модели на енергийния сектор, включително модела на разпределена енергия, дават възможност да разглеждаме селските райони, предградията на агломерациите, жилищните зони, състоящи се от еднофамилни къщи, жилищните блокове и асоциации за жилищно настаняване като големи електроцентрали с огромен потенциал. Същото се отнася и до услугите от разпределени източници в облак, които водят до новата доктрина за изграждана отдолу нагоре енергийна сигурност, идваща от домакинствата, земеделските стопанства, малките предприятия и микрокооперациите.

3.8.

В енергийния сектор интернет позволи — в рамките на икономиката на споделянето — на милиони хора да участват в социални мрежи, като произвеждат електричество в своите домове, офиси на покривите на складове и я обменят чрез интернет на енергията, също както днес създават и обменят информация по мрежата. Елементите на тази система, която трябва все още значително да се развие, включва съхраняване на енергия, „интернетизиране“ на енергийните мрежи и електрически автомобили.

4.   Към възобновяеми и децентрализирани енергийни източници

4.1.

Производството на чиста енергия за допълване на пазара и заместването на изкопаемите горива наложиха трансформирането на енергийните системи и въвеждането на правила относно участието на нови участници на пазара.

4.2.

В съответствие с член 2, параграф 3 от Договора от Лисабон устойчивото развитие в Европа се осъществява в социална пазарна икономика. В това отношение важна роля играят партньорите от гражданското общество и затова от решаващо значение е трансформирането на нашите енергийни системи да бъде обществено прието, особено на местно равнище.

4.3.

Европейският съюз си постави цели за енергийния съюз и превръщането на ЕС в енергийно ефективна икономика с ниска въглеродна интензивност до 2030 г. Две от основните цели са намаляване на емисиите на парникови газове с 40 % и увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници до 27 %, без да се определят показатели, специфични за всяка държава. Икономика с ниско потребление на енергия ще осигури сигурността и икономическия растеж с ниски нива на емисии на CO2, а в по-дългосрочен план — повишаване на производството и потреблението на енергия, произведена на местно равнище. Според най-новите налични данни, през 2014 г. ВЕИ позволиха да се намалят емисиите на CO2 в света с 380 милиона тона.

4.4.

Една от отделните цели за 2030 г., очертана от ЕС, е да се намалят разходите за енергия за частните потребители и за фирмите. Те ще могат да навлязат активно на енергийния пазар в резултат на възможностите, създадени от новите технологии.

4.5.

Енергийният баланс на ЕС зависи от търговията. От внос идва над половината от вътрешното годишно брутно потребление на енергия в ЕС, което възлиза на 400 млрд. евро. Някои проучвания сочат, че до 2030 г. зависимостта на ЕС от външни енергийни доставки може да достигне 70 %. Изчислено е, че през 2014 г. благодарение на ВЕИ използването на изкопаеми горива в света е намаляло със 114 милиона тона.

4.6.

От решаващо значение за ЕС е да подобри своя енергиен баланс. Една възможност е енергията да се произвежда от много местни източници пряко от отделните потребители. Без широка подкрепа за местно производство на енергия от възобновяеми източници за задоволяване на местните потребности, за много страни може да бъде трудно да гарантират сигурността на своите системи.

4.7.

Благодарение на развитието на технологиите за енергопроизводство в домашни инсталации, все по-добрите решения за съхранение на енергия, интелигентните мрежи за пренос на енергия, използването на интелигентните измервателни уреди и местното управление на търсенето на енергия потребителските инсталации могат да имат значително въздействие върху енергийния микс на всяка страна.

4.8.

Секторът на енергията от възобновяеми източници е основен двигател на технологичните иновации. Той е от основно значение за дълбокото трансформиране на енергийната система в Европа в рамките на стратегията за цифровия единен пазар.

4.9.

Преобразуването на пасивните потребители в активно произвеждащи потребители в различни сектори и възможността за интегриране на микропредприемачите и стратегията за единния пазар в ерата на цифровите технологии на интернет на нещата са описани в съобщението на Европейската комисия от май 2016 г. „Стратегия за цифров единен пазар“ (COM(2015) 192 final), която се основава на три стълба: 1) подобряване на достъпа до онлайн стоки и услуги, 2) подходящи условия за разцвет на цифровите мрежи и услуги, и 3) потенциал за растеж на европейската цифрова икономика. Това би могло да донесе на икономиката на ЕС 415 млрд. евро годишно и да създаде стотици хиляди нови работни места, включително в сектора на енергията от възобновяеми източници.

4.10.

Пазарът, който е доминиран от големи енергийни производители и дистрибутори, би трябвало да се отвори за отделни участници и да стане по-фрагментиран. Потокът на електроенергия вече няма да е „отгоре надолу“ по централно регулиран начин от големите електроцентрали към потребителите. Електроенергия ще се произвежда от много децентрализирани възобновяеми енергийни източници.

4.11.

Степента на децентрализираност на енергопроизводството трябва да се адаптира към особеностите на потребителите на енергия. Разликите в тази област може да произлизат преди всичко от експлоатацията на енергоемките отрасли в дадена държава.

4.12.

Понастоящем енергийната сигурност все повече зависи от устойчивостта на енергийната система на терористични атаки. Чрез разработване на децентрализирано производство увеличаваме енергийната сигурност, тъй като то е по-малко уязвимо на терористични заплахи.

4.13.

Децентрализираните енергийни източници дават възможност да разглеждаме въпроса за непрекъснатостта на енергийните доставки за операторите, чиито дейности са силно зависими от електрически ток (напр. птичарници, преработвателни предприятия, хладилни складове). В някои държави — членки на ЕС, електрозахранването прекъсва средногодишно за не повече от двадесет минути, но в други прекъсванията могат да стигнат до 450 — 500 минути. Непрекъснатостта на работата на производителите от този вид може да се гарантира от микроинсталациите на производители потребители.

4.14.

Възможностите, създадени от общото развитие на разпределяната енергия, генерирана от потребителя производител, могат да се използват в социално значимите за ЕС области, определени в стратегията „Европа 2020“, във връзка с решаването на демографските проблеми, свързани със застаряването на обществото и борбата с бедността и социалното изключване.

4.14.1.

Една от целите на стратегията е да се намали с поне 20 милиона огромният брой 122 милиона души в риск от бедност и социално изключване. Подкрепа ще се предоставя от оперативните програми за подкрепа, инструментите за активния пазар на труда и целеви фондове, включително най-малко 20 % от бюджета на Европейския социален фонд. Логистичната и финансовата подкрепа за тези хора при създаването на енергийни микрокооперации и/или за участието им в съществуващите местни предприятия в сферата на интернет на нещата може да създаде възможности за професионална и социална интеграция и да помогне на хората да избегнат риска от бедност.

4.14.2.

Подобни предизвикателства съществуват и по отношение на „сребърната икономика“. ЕС е изправен пред историческо предизвикателство, с каквото обществото не се е сблъсквало никога преди, а именно рязко нарастващо дълголетие и едновременно обща цифровизация на живота, които изискват въвеждането на нестандартни икономически решения, както и нови социални стратегии.

4.14.3.

През 2060 г. на всеки млад човек ще се падат двама възрастни граждани (1). На възрастните хора и по-възрастните работници следва да се гледа не като на заплаха и тежест за обществото, а като на възможност в ерата на цифровата революция за създаването на икономика с повече работни места, въз основа на богатия опит и свободното време на възрастните граждани и техния финансов капитал — макар и скромен — за безопасни инвестиции в предприятията на цифровата епоха. Една от възможностите би могла да бъде участието на възрастните хора като „електронно ангажирани“ в дейности за производството на енергия, например чрез кооперативни електроцентрали, разположени в жилищни комплекси или жилищни блокове.

5.   Енергия от потребителите — производители

5.1.

Отличителната черта на съвременния капитализъм беше определянето на понятието за потребление по отношение на процесите на производство и търговия, като потреблението вече не е привилегия на богатия елит, а по-скоро е масово явление.

5.2.

Терминът „произвеждащи потребители“ беше въведен за първи път през 1980 г. от писателя футурист Алвин Тофлер. В „Третата вълна“ той определя prosumption като размиването на разграничението между производство и потребление на пазара. Третата вълна беше процесът, включващ участието на отделни лица или организирани групи от производители потребители в производството на продукти, предназначени за лично ползване — процес, който на свой ред измести границите между производителите и потребителите.

5.3.

Концепцията за пазар, на който потребители, включително домакинства, бяха възприемани само като пасивни участници на пазара, не съответстваше на предизвикателствата, породени от технологичното развитие. Още през 1972 г. Маршал Маклуън и Барингтън Невит прогнозираха, че с напредъка на електронната технология потребителят ще може да стане производител.

5.4.

В основата на съвременната икономика е сигурното и достъпно енергоснабдяване за потребителите, като се отчита нуждата от защита на уязвимите социални групи като част от борбата срещу енергийната бедност.

5.5.

Производителите потребители са отделни лица, групи от граждани или домакинства и земеделски стопанства, които могат да работят по организиран начин, например чрез асоциации, фондации и кооперации, които са едновременно производители и потребители на енергия, произведена в малки инсталации, разположени в дворове или в жилищни или търговски сгради (напр. малки вятърни генератори, фотоволтаични панели, слънчеви колектори и термопомпи). Производителите потребители могат да бъдат малки предприятия, включително социални предприятия и местни власти.

5.6.

Концепцията „производство от потребители“ включва, в допълнение към производството на електроенергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане.

5.7.

По принцип производителите потребители произвеждат енергия за свое собствено ползване. Те стават съпроизводители на потребяваните стоки. Лицата, които произвеждат количество енергия, сходно с това, което потребяват, също се считат за „произвеждащи потребители“, въпреки че двата процеса не протичат едновременно. Например така става, когато те произвеждат енергия предимно през деня, но потребяват сравнително малко за своите собствени нужди, като продават евентуалния излишък на други потребители и потребяват по-голямата част от енергията си в момент, когато самите те произвеждат много по-малко.

5.8.

На лично равнище „производството от потребители“ изисква различна организация на живота. До голяма степен то може да се обясни с неудовлетворение от масовото, стандартизирано производство. Съвременните потребители в цифровата ера искат към тях да се подхожда като към отделни личности и виждат възможност за удовлетворение на индивидуалните си нужди и стремежи. Те съзнателно участват в проекти, свързани с опазване на околната среда и борба с емисиите на парникови газове.

5.9.

Производителите потребители свързват прехода към модерна енергийна система с развитието и необходимостта от творчество и независимост. Най-активната група от потребители на този пазар е поколението на интернет. Това поколение се отличава с това, че разглежда света не от гледната точка на потреблението, а на творчеството. То се стреми да удовлетвори нуждите от свобода и доверие в обществото, живот на високи обороти и новаторство.

5.10.

Първите процеси на „производството от потребители“ възникват от прости операции за самообслужване в областта на услугите и електронната търговия в желанието потреблението да бъде по-малко пазарно ориентирано. Други причини за „производството от потребители“ са промените на пазара на труда, компютризацията на ежедневните дейности, възможността да се работи от вкъщи (работа от разстояние), повече свободно време и необходимостта то да се използва по възможно най-добрия начин.

5.11.

Пазарната причина за разрастването на „производството от потребители“, не само в сектора на енергетиката, е спадът в доходите на домакинствата по време на кризата, растящите цени на стоките и услугите, необходимостта да се спестява ежедневно и производството на стоки и услуги от физически лица за лична употреба по икономически причини.

5.12.

Много страни виждат полза от паралелното разработване на децентрализирани енергийни източници, включително микроинсталации. Горната граница на тяхната мощност обикновено е 50—100 kW. По-конкретно това се отнася до инсталациите на потребителите/производителите в областта на енергетиката.

5.13.

Производството на енергия от потребители може да се счита за основен елемент на прехода към децентрализирано производство, т.е. решение, което като цяло е желателно от гледна точка на енергийната сигурност, както и предвид екологичните и социалните съображения.

5.14.

Широкото прилагане на „производство от потребители“ значително би улеснило изпълнението на задачите, произтичащи от 21-вата конференция на страните по РКООНИК в Париж.

5.15.

ЕС постави потребителите в центъра на своята енергийна политика и създава възможности те да използват активно новите технологии. През последните години се появиха нови технологии за използване на възобновяеми енергийни източници и в големи промишлени инсталации, и в малки по мащаб проекти, със значителни намаления на разходите за съответните инвестиции. Например между 2008 и 2012 г. разходите за слънчеви фотоволтаични модули спаднаха с 80 %. В резултат на това предприятията и домакинствата успяха да започнат да произвеждат и потребяват своя собствена енергия по рентабилен начин.

5.16.

Като се отчитат ползите от развитието на производителите на енергия, има смисъл да се насърчават потенциалните потребители да предприемат активни действия в тази област. Тази подкрепа би могла да включва отстраняване на пречките и опростяване на административните процедури, улесняване на мрежовите връзки и благоприятните условия за продажба на излишъка от електроенергия.

6.   Енергийни кооперации за производителите потребители

6.1.

Енергийната кооперация е доброволно сдружение на неограничен брой членове и с правосубектност, чиято цел е да покрива енергийните нужди на своите членове.

6.2.

Производителят потребител може да действа самостоятелно или заедно със съседите в жилищна сграда, в която живеят няколко семейства. Говорим за кооперация, когато в инсталациите инвестират няколко души. На определен обект това може да са цели групи жители. Идеята е от възобновяеми енергийни източници да се произвежда електрическа или топлинна енергия за удовлетворяване на личните потребности, а евентуалният излишък да се продава на мрежата. В Германия за това са необходими три физически лица, а в Полша — десет физически лица или три юридически лица.

6.3.

Германският опит от последните години показва, че целта на кооперациите не е максимално увеличаване на печалбите, а преди всичко оказване на икономическа помощ и подкрепа на своите членове. От почти хиляда кооперации всяка четвърта се финансира единствено от вноските на членовете си. Останалите две трети се финансират от кооперативните банки. Всеки член разполага с един глас, независимо от размера на финансовото си участие. Като цяло то не е голяма сума и е определено в устава на кооперацията. Ако една кооперация реализира загуби, отговорността на членовете ѝ се ограничава до размера на техните инвестиции.

6.3.1.

Кооперациите трябва да функционират ефективно в икономическо отношение, като всяко друго бизнес начинание. Предимството на кооперациите е незначителната част фалити в този сектор (около 0,1 % от всички случаи на обявяване на несъстоятелност в Германия). Първоначално се изплащат дивиденти средно 5—6 %; понастоящем те са средно 2—3 %.

6.3.2.

Общините в Германия са много важни партньори на енергийните кооперации и то не само като предоставят покриви и общински сгради на разположение за инвестиции. Често кметовете са подемали инициативата за учредяване на енергопроизводствени кооперации и са се опитвали да привлекат местните хора към идеята.

6.4.

Един значителен ефект от образуването на енергийни кооперации е възможността за производство на енергия на по-ниска цена, отколкото иначе би било възможно за физическите лица.

6.5.

Енергийните кооперации значително укрепват позицията на производителите потребители в сравнение с големите участници на енергийния пазар.

6.6.

Освен това енергийните кооперации включват местните хора пряко в процеса на подобряване на енергийната сигурност в тяхната област. Това е от съществено значение за оптимизиране на решенията, адаптирани към потребностите и условията на местните общности.

6.7.

Кооперативното движение, особено в старите държави — членки на ЕС, изигра значителна роля за стимулиране на растежа икономическата конкурентоспособност, както и за насърчаване на европейските ценности като солидарност, независимост и демокрация. Икономическият потенциал на кооперациите в старите държави — членки на ЕС, все още е голям. В страните от Централна и Източна Европа от бившия социалистически блок социалистическият произход на кооперативното движение и тогавашната политика на поставяне на кооперациите под контрола на централните и регионалните органи днес се явяват пречка и имат отрицателно въздействие върху отношението към кооперациите на производителите потребители.

6.8.

Моделът на „собствено потребление“ дава възможност за намаляване на разходите за енергия, особено за МСП, за които високите цени на електроенергията представляват сериозна тежест. Сред битовите потребители се появиха нови модели, вариращи от фотоволтаични панели върху собствените покриви или върху покривите — собственост на трети страни, до проекти, осъществявани от граждански кооперации за възобновяема енергия.

Брюксел, 19 октомври 2016 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS


(1)  ОВ C 389, 21.10.2016 г., стр. 28.


2.2.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 34/53


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Морската енергия: развитие на възобновяемите източници на енергия“

(становище по собствена инициатива)

(2017/C 034/08)

Докладчик:

Stéphane BUFFETAUT

Решение на Пленарната асамблея

21.1.2016 г.

Правно основание

Член 29, параграф 2 от Правилника за дейността

 

Становище по собствена инициатива

 

 

Компетентна секция

„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“

Приемане от секцията

6.10.2016 г.

Приемане на пленарна сесия

19.10.2016 г.

Пленарна сесия №

520

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

218/3/8

1.   Заключения

1.1.

Години наред учени и инженери работят за използване на енергията от океаните. Теченията, приливите и отливите, както и силата на вълните са неограничени резерви на възобновяема енергия. Във Франция централата за производство на енергия от приливи и отливи „La Rance“ на френската енергийна компания Electricité de France (EDF), открита през 1966 г. от генерал де Гол, има капацитет от 240 MW и работи с 24 турбини, всяка с мощност 10 MW. Вятърните електрогенератори от последно поколение произвеждат в най-добрия случай 8 MW. Следователно тази технология е ефективна, въпреки че баражът на река Rance дълго време беше единственият пример в света за такъв вид съоръжение. Понастоящем съществува друг един пример за подобно съоръжение в езерото Sihwa, Южна Корея, чийто капацитет достига 254 MW. Във Великобритания имаше проекти, но те бяха блокирани или прекратени поради възражения по екологични причини.

1.2.

Факт е, че тези инвестиции са целесъобразни, когато централите са изградени в подходящи географски райони, със силни приливни коефициенти, и следва да бъдат отчитани в по-голяма степен в националния енергиен микс.

1.3.

Изградени са първите промишлени съоръжения, което показва, че тези техники не бива да се разглеждат като рискови експерименти, а като чисти източници на енергия, които да бъдат развивани.

1.4.

ЕИСК счита, че следователно развитието на този вид производство на електроенергия от възобновяеми източници представлява интерес и усилията не би трябвало да бъдат насочени само към технологиите за вятърна или слънчева енергия. Морските енергийни източници не могат, разбира се, да се използват навсякъде, но би било жалко да се пренебрегва предвидим възобновяем източник на енергия, чието въздействие върху околната среда е слабо или управляемо. Добре известно е, че бъдещето на енергетиката ще се основава на разнообразието от източници на енергийни доставки.

1.5.

Германия, Белгия, Дания, Франция, Ирландия, Люксембург, Норвегия, Нидерландия и Швеция решиха на 6 юни 2016 г. да засилят сътрудничеството си в областта на вятърната енергия от разположени в морето съоръжения. Те подписаха с европейските комисари по въпросите на енергетиката и на климата конкретен план за действие за северните морета на континента. Това сътрудничество ще включва по-конкретно хармонизацията на законодателството и на схемата за субсидиране на вятърната енергия от разположени в морето съоръжения и свързването на електропреносните мрежи.

1.5.1.

ЕИСК настоятелно препоръчва да се възприеме подобен подход по отношение на морските енергийни източници — хидротурбини или язовири за използване на енергията от приливите и отливите, сътрудничество между държавите членки или съседните на Европейския съюз държави, които разполагат с подходящи за този вид съоръжения обекти, каквито са предимно страните с излаз на Атлантическия океан и Северно море.

1.6.

Комитетът счита, че не бива да се пренебрегват и технологии, които все още не са усъвършенствани, като енергията от вълните или морската термална енергия, но в период на недостиг на публични средства разпределението на тези средства трябва да отговаря на критериите за ефективност и поради това следва да се даде приоритет на технологиите, които обещават най-бърз резултат.

1.7.

Той подчертава, че инвестирането в тази област би позволило на Европейския съюз да се наложи с течение на времето като авангард в областта на новите възобновяеми източници на енергия. Европейските предприятия вече притежават 40 % от патентите в областта на възобновяемите енергийни източници. ЕИСК препоръчва да продължат усилията за научноизследователска и развойна дейност в областта на морската енергия, както и за съхранение на енергията, произведена от променливи енергийни източници, за да може да се балансира производството на енергия от възобновяеми източници.

1.8.

Предупреждава за изкушението субсидиите да се запазят само за класическите възобновяеми енергийни източници, което би довело до ограничаване на възможностите и до изкривяване на икономиката на енергията от възобновяеми източници в полза на технологии, промотирани от ефикасни лобита.

2.   Общи бележки

2.1.

Нашата планета е основно покрита от океаните и би било по-справедливо да се нарича планетата море, отколкото планетата земя. Хората винаги са използвали рибните ресурси за храна. В по-скорошни времена хората успяха да използват ресурсите, намиращи се на или под морското дъно (полиметални конкреции, нефт и др.). Що се отнася до енергията от океаните, тя е била използвана от векове, но в дребен мащаб, чрез приливните мелници, които се срещат по някои брегове.

2.2.

Днес необходимостта от борба със замърсяването от всякакъв вид и от намаляване на емисиите на парникови газове следва да ни накара да се заинтересуваме от енергийния потенциал на морето. Впрочем, как Европейският съюз и държавите членки, които имат излаз на море, биха могли да пренебрегнат възможностите, които океаните могат да им предоставят в областта на енергетиката?

2.3.

Мащабите на европейското морско пространство са значителни и въпреки това използването на възобновяемите енергийни източници от тези обширни пространства е все още в начален стадий. Европейският съюз и държавите членки биха могли да допринесат за насърчаването на прилагането на нови технологии за използване на морската енергия от иновативни предприятия и промишлени групи в енергийния сектор. Това е амбицията на Форума по въпросите на океанската енергия.

2.4.

Източниците на възобновяема енергия в морето са разнообразни: морско вълнение, вълни, течения, приливи и отливи, температурна разлика в повърхностни води, ветрове. Всяка техника, всеки метод има своите географски и екологични изисквания, което означава, че въвеждането на тези иновативни техники може да се планира само ако бъдат отчетени тези ограничения и последиците, свързани с тях.

3.   Използване на енергията от теченията, приливите и отливите, вълните: съоръжения, използващи енергията на вълните

3.1.

Всеки, който е съзерцавал океана, спокоен или бурен, знае, че това огромно пространство е в непрестанно движение и че в него действат мощни сили. Ето защо е съвсем естествено да се зададе въпросът дали е възможно да се използва или улавя енергията, генерирана от океана.

3.2.

На практика, кои техники са били проучени или приложени?

Е естуарните баражи с турбини, използващи енергията на приливите и отливите. Във Франция баражът на река Rance работи добре от десетилетия. В Обединеното кралство има два проекта, но те бяха блокирани от екологични лобистки групи;

турбини, инсталирани в открито море и фиксирани върху пилони или шамандури;

турбини, фиксирани на дъното, които се наричат съоръжения, използващи енергията на вълните. В Бретан съществуват проекти и те скоро ще бъдат изпълнени.

3.3.

На практика се оказва, че най-обещаващо се оказва главно използването на приливните течения. При все това потенциалът на тези техники зависи много от местоположението им. В действителност, най-привлекателни са зоните на Атлантическия океан и Северно море, където приливните коефициенти са най-големи. Най-висока ефективност се наблюдава в зоните със силна амплитуда на морския прилив. Огромното предимство на този вид експлоатация е редовното и прогнозируемо доставяне на енергия, тъй като приливите и отливите са постоянни и амплитудата им е известна предварително.

Според EDF използваемият потенциал за Европейския съюз би бил около 5 GW (от които 2,5 по френските брегове), т.е. равностойността на 12 ядрени реактора от 10 800 MW. Въпреки това използването на приливните течения е във фазата на технологичните проучвания и все още не е оперативно, с изключение на случая с баража на река Rance.

3.4.

Какви технологии за хидравлични турбини са в процес на изпитване?

В Бретан, навътре в залива на Paimpol през 2014 г. беше спуснат под вода прототипът на хидравлична турбина Arcouest (1,5 MW). Тази хидравлична инсталация е разработена от Open Hydro (корабостроителна компания DCNS) за първия хидравличен парк на EDF край бреговете на Paimpol/Bréhat. Тя се състои от четири турбини с инсталирана мощност от 2 до 3 MW. Става дума за вид опростено и стабилно съоръжение с открит център, което разполага с ротор с намалена скорост и функционира без смазочни препарати, което намалява неговото въздействие върху екологията на моретата. Тази хидравлична инсталация е тествана в продължение на четири месеца. Турбината е работила 1 500 часа непрекъснато и е била предмет на множество механични и електрически замервания. Резултатите от изпитванията са били убедителни и утвърждават този вид хидравлична инсталация. Поради това е било решено през лятото на 2015 г. да се въведе в експлоатация демонстрационен парк. Турбините са произведени и готови за монтаж, но метеорологичните и морските условия наложиха отлагането на тяхното инсталиране. Следва да се подчертае, че двете турбини са произведени в Cherbourg и в Brest, което показва, че тези нови технологии могат да създадат промишлена дейност в крайбрежните региони.

Полупотопяема хидравлична инсталация, повдигаема за поддръжка. Това е британска технология, разработена от дружеството Tidalstream. Прототипът е разработен за STT (ship to turbine), който оперира в пролива Pentland. Става въпрос за съоръжение, състоящо се от 4 турбини с диаметър 20 м с максимална обща мощност от 4 MW. Ако сравним тази система с офшорна вятърна инсталация, става ясно, че вятърният електрогенератор трябва да е с диаметър 100 м при скорост на вятъра от 10 m/s, за да се получи еквивалентна мощност. Освен това основата на вятърния електрогенератор, която се намира на 25 метра под морското равнище, е по-голяма с 25 % от тази на STT. Ето защо Tidalstream счита, че неговата система би била конкурентоспособна по отношение на оншорните и офшорните ветроенергийни електроцентрали. Цената на електроенергията, произведена чрез системата STT, би могла да достигне около 0,03 GBP/kWh (0,044 EUR/kWh). Системата е била тествана и утвърдена чрез изпитвания, проведени в Темза.

Хидравлична инсталация върху мачта на Marine Current Turbines Тази технология изисква закотвянето на мачта на морското дъно, което предполага ограничена дълбочина на потапяне. Турбините на хидравличната електроинсталация се движат по жлебовете на мачтата, което дава възможност да бъдат издигнати над водата за поддръжка и ремонт.

В пролива Hammerfest в Норвегия през 2003 г. са инсталирани хидравлични електроинсталации, чиито турбини са закрепени върху неподвижна шамандура.

Накрая, турбините, генериращи електричество от приливи и отливи, които са фиксирани под бараж на естуара подобно на този на река Rance, който е най-старият пример от този вид и който функционира от 1960 г. Два проекта се проучват във Великобритания, но бяха блокирани по причини, свързани с околната среда.

4.   Използване на енергията на морските вълни

4.1.

Съществуват множество решения за използване на енергията на морските вълни, някои прототипи са потопени, други са монтирани на повърхността, по брега или в открито море. Системите за улавяне на енергия варират между различните прототипи: улавяне на механична енергия на повърхността (люлеене на вълните) или под водата (постъпателни или орбитални движения), улавяне на колебанията в налягането при преминаването на вълните (промени във височината на водата) или физическо улавяне на водна маса чрез задържане.

4.2.

Основният недостатък е, че обратно на енергията на приливните течения енергията на морските вълни е слабо предвидима. Днес използването на енергията на морските вълни се намира в стадий на технологични проучвания и все още не функционира. Въпреки това шест различни техники са в процес на изпитване:

сглобяема плаваща верига, наричана още „морска змия“. Това е поредица от дълги плаващи платформи, подредени по посока на вятъра, перпендикулярно на вълните, чиято глава е закрепена към морското дъно с въже. Вълните предизвикват люлеене на веригата и колебанията се използват в свръзките за компресиране на хидравлична течност, която задвижва турбина. Тази система е тествана в различни конфигурации;

потопена вибрираща страна;

колона с вертикална вибрация;

потопен датчик за налягане;

воден стълб;

уловител на разбиване на вълните.

5.   Използване на океанската термална енергия

5.1.

Става въпрос за използване на температурната разлика между плитките и дълбоките води на океаните. Често се използва съкращението OTEC (на английски ocean thermal energy conversion), което означава преобразуване на океанската топлинна енергия. В текстовете на Европейския съюз терминът хидротермална енергия се използва за „енергия, съхранявана под формата на топлина в повърхностните води“.

5.2.

На повърхността, благодарение на слънчевата енергия, температурата на водата е висока и може да надвишава 25 oC в зоната между тропиците, докато в дълбочина, без слънчеви лъчи, водата е студена, около 2 до 4 oC, с изключение на затворените морета като Средиземно море. Освен това студените слоеве не се смесват с топлите слоеве. Тази температурна разлика може да се използва от термална машина. Тази машина се нуждае от студен и топъл източник, за да произвежда енергия и използва съответно водата от дълбочина и водата от повърхността като източници.

5.3.

Но за да функционира по оптимален и рентабилен начин, този вид морско термално съоръжение (МТС) трябва да бъде разположено в специфични райони, които да отговарят на определена температура на плитките води, и до известна дълбочина на водата. Необходимите канализационни системи могат да слязат до приблизително хиляда метра дълбочина, при контролирани разходи и технологии. Ето защо би било абсурдно МТС да се отдалечават на километри от бреговете, което би довело до необходимостта от по-дълги тръби и следователно от допълнителни разходи. На практика оптималната зона се намира между Тропика на Рака и Тропика на Козирога, т.е. между + 30 и - 30o ширина, което за Европейския съюз са неговите т.н. периферни територии.

6.   Използването на вятърната енергия в морето: офшорни вятърни електроцентрали

6.1.

Въпреки че не се касае за морски енергии в тесния смисъл, трябва да споменем и вятърните електроцентрали, закрепени на дъното или плаващи (разбира се, закотвени), които са най-развитите в морето и които изглеждат почти конвенционални в сравнение с технологиите, посочени по-горе. Те обаче имат определено екологично и визуално въздействие. Често се повдига въпросът за конфликта с интересите на рибарството. На практика ветрогенераторните паркове, закрепени на морското дъно, представляват морски резервати, в които рибата се размножава. По косвен начин тези съоръжения помагат на рибарите чрез възстановяване на запасите в тези забранени за риболов зони, в които основите на пилоните играят ролята на изкуствени рифове.

6.2.

Това в момента е най-често използваният метод в Европа и е в пълен подем. Близо стотина ветроенергийни парка са инсталирани понастоящем, основно в Северно море, в Атлантическия океан (Великобритания) и в Балтийско море. Съществуват малко съоръжения или проекти в Средиземно море — дълбоко море и с малък или липсващ континентален шелф.

6.3.

Основните стъпки при прилагането на тези технологии могат да се обобщят, както следва:

първото съоръжение в море е от 1991 г. в Дания (Vindeby) и произвежда 450 kW;

най-дълбоката основа е на 45 м и е инсталирана през 2007 г. във Великобритания (Beatrice wind farm); тя произвежда два пъти по 5 MW;

първата голяма плаваща вятърна електроцентрала в дълбоки води (220 м) е от 2009 г.; тя е инсталирана в Норвегия (Hywind) и е с капацитет от 2,3 MW;

най-мощната вятърна електроцентрала в море е с капацитет 6 MW и се намира в Белгия (Bligh Bank);

най-големият ветроенергиен парк в море е в процес на изграждане и се намира във Великобритания на Dogger Bank. Той би трябвало да достигне капацитет от 12 000 MW със 166 турбини. Следва да се отбележи, че Обединеното кралство, което е загрижено за енергийната си независимост, вече разполага с 1 452 турбини, разположени в 27 ветроенергийни парка.

6.4.

Съществуват също така два важни проекта по френските брегове, единият в Бретан, а другият между Noirmoutier и остров Yeu. Проведени са тръжни процедури и са избрани консорциумите оператори.

6.5.

Икономическата ефективност на ветроенергийните паркове в морето е обусловена от обекта, и по-специално от силата и редовността на вятъра и по този начин може да варира от обикновена до двойна. Понякога в период на намалено търсене се е случвало излишъците от енергия, произведени от ветрогенераторите, да бъдат продавани на отрицателни цени на спот пазарите. Значителният подем на този вид производство на електроенергия може да доведе до трудно използваеми излишъци, тъй като са много свързани с конкретни и случайни метеорологични явления (вж. становището на проф. Wolf за променливите (интермитентните) енергии).

6.6.

Развитието на този метод и технологичният напредък, свързан с експлоатацията на ветроенергийните генератори през последните двадесет години, водят до намаляване на разходите за инвестиции и експлоатация. В първите години на 21-ви век цената на произведен мегатватчас беше 190 EUR, а днес е между 140 и 160 EUR. За сравнение: съвременен ядрен реактор от типа EPR произвежда един мегаватчас за 130 EUR, но производството е стабилно и предвидимо.

6.7.

Очевидно е, че другите техники за работа в открито море трябва да бъдат конкурентоспособни на ветроенергийните паркове, разположени в морето, за да се развиват в промишлен мащаб и да докажат, че имат конкурентни предимства в сравнение с разположените в морето ветроенергийни паркове, които изискват немалки разходи за поддръжка и контрол. Днес хидроенергийните инсталации и баражите в естуарните зони изглеждат най-ефективните и най-рентабилните системи. Едно от предимствата им е, че доставят енергия в предвидими и редовни количества.

7.   Какво е бъдещето на енергията от възобновяеми морски източници?

7.1.

По отношение на зелените енергии, те са допустими за различните европейски или национални схеми за подкрепа, по-специално преференциалната изкупна цена. Въпреки това, с изключение на офшорните вятърни електрогенератори, тези технологии, включително хидрогенераторите, все още предстои да бъдат тествани в реални условия. Остава да се надяваме, че определени консервативни екологични разбирания няма да попречат на изпитваните нови технологии. Известно е, че естуарните баражи не можаха да се развият именно поради яростните възражения на еколозите и рибарите. Всички съоръжения оказват въздействие върху околната среда. Следователно е целесъобразно това въздействие да бъде измерено възможно най-прецизно, за да се прецени реалният баланс между разходите и ползите.

7.2.

Неотдавна във водите между Paimpol и остров Bréhat беше спуснат първият хидрокинетичен парк. Приливните и отливните течения задействат перките на турбините; всяка машина може да развива мощност от 1 MW и тези хидротурбини могат да задоволяват нуждите от електричество на 3 000 домакинства.

7.3.

И накрая, по отношението на ефективността всички технологии за производство на морска енергия зависят от своето местоположение. Те не са универсално ефикасен източник на енергия. Ето защо в тази област трябва да се прояви повече разум отколкото за други субсидирани възобновяеми енергийни източници, като например слънчевите панели, които понякога се монтират заради данъчните облекчения, а не заради съображения за ефективност. Трябва да се подчертае и фактът, че данъчното облагане на СО2 ще допринесе за повишаване на икономическия интерес към техники за производство на енергия от възобновяеми източници, които днес са още в начален етап на развитие.

Брюксел, 19 октомври 2016 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS


2.2.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 34/58


Становище на Европейски икономически и социален комитет — „Програмата до 2030 г. — ангажимент на Европейския съюз към устойчивото развитие в глобален мащаб“

(становище по собствена инициатива)

(2017/C 034/09)

Докладчик:

Ioannis VARDAKASTANIS

Решение на пленарната асамблея

21.1.2016 г.

Правно основание

член 29, параграф 2 от Правилника за дейността

 

Становище по собствена инициатива

 

 

Компетентна секция

„Външни отношения“

Приемане от секцията

29.9.2016 г.

Приемане на пленарна сесия

20.10.2016 г.

Пленарна сесия №

520

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

141/1/1

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства Програмата до 2030 г., тъй като тя включва амбициозен набор от общи и конкретни цели, насочени към преобразуване на нашия свят, и бележи историческа промяна в подхода към преодоляване на неравенството в икономически, социален и екологичен план в световен мащаб. Като се има предвид, че Европейският съюз (ЕС) изпълнява важна международна роля в сферата на дипломацията, подкрепата на правата на човека, търговията, помощта за развитие и хуманитарната помощ, както и в работата с многостранни организации и двустранно с трети държави, той може да окаже огромно въздействие върху процеса на постигане на целите за устойчиво развитие (ЦУР) в световен мащаб. Докладването на доброволен принцип обаче може да възпрепятства съгласуваното, ефективно и измеримо изпълнение на Програмата до 2030 г. ЕИСК призовава ЕС да пристъпи към изпълнението на Програмата до 2030 г. като към задължение и възможност за формиране на бъдещите политики и програми на ЕС. ЕИСК също така изтъква, че ЕС следва да подкрепи Програмата до 2030 г., защото тя предлага и осигурява ново и ориентирано към бъдещето послание за превръщането на ЕС в съюз за устойчиво развитие и съответно представя на гражданите на ЕС и на останалия свят нова визия за приобщаващо човешко развитие.

1.2.

Програмата до 2030 г. напълно отговаря на европейските ценности — благоденствие за всички, права на човека, социална справедливост, борба с бедността, демократично управление, социална пазарна икономика и защита на околната среда. Затова от ЕС се очаква да поеме водеща роля в изпълнението на Програмата до 2030 г. и да допринесе за постигането на ЦУР на глобално равнище. Така ЕС ще бъде признат за водещ фактор в насърчаването на отговорно и устойчиво развитие в екологично, социално и икономическо отношение, както и в областта на зачитането на правата на човека, равенството между половете, недискриминацията и подкрепата за уязвимите групи. Изкореняването на бедността следва да бъде основен приоритет в политиките и програмите на ЕС. Освен това, принципите на „справедливост в областта на климата“ и „справедлив преход“ следва да бъдат цялостно и ефективно включени и интегрирани в общата стратегия на ЕС за изпълнението на Програмата до 2030 г.

1.3.

ЕИСК посочва, че ЕС ще съумее да изпълни ангажимента си спрямо устойчивото развитие в световен мащаб и съответно ще може да насърчи устойчиво и ефективно изпълнението на Програмата до 2030 г. единствено ако въведе необходимите промени, за да адаптира политиките и програмите си към трите стълба на ЦУР по балансиран и приобщаващ начин. ЕС и държавите членки имат моралното и политическо задължение спрямо гражданите на ЕС и останалия свят да пристъпят към изпълнението на Програмата до 2030 г. политически съгласувано и координирано. Институциите на ЕС и държавите членки трябва спешно да постигнат съгласие на най-високо политическо равнище относно следващите стъпки, посредством междуинституционално споразумение между Комисията, Съвета и Парламента, с което да се създаде солидна основа за по-нататъшни политически действия (1). Това споразумение относно изпълнението на ЦУР следва да залегне в основата на една обща стратегия за включване на Програмата до 2030 г. с цел превръщането на ЕС в съюз за устойчиво развитие.

1.4.

Както беше посочил в свое предишно становище (2), ЕИСК призовава за създаване на Форум на гражданското общество за устойчиво развитие, с цел насърчаване и мониторинг на изпълнението на Програмата до 2030 г., с което да се осигури съгласуваност във вътрешните и външните политики и програми на ЕС. Всички заинтересовани страни, в това число Съветът, Комисията, Парламентът и гражданското общество, следва да се включат пълноценно като основни участници във форума, осигурявайки прозрачност и отчетност на неговата работа пред европейските граждани. ЕИСК е готов да улесни този процес.

1.5.

Самият ЕС следва да представя проактивно на сесията на Политическия форум на високо равнище на ООН периодичен доброволен преглед на своите вътрешни и външни политики и програми, започвайки през 2017 г. ЕС ще бъде първата регионална организация, която представя такъв преглед. В допълнение ЕС следва да подготвя годишни тематични доклади, съответстващи на годишните тематични прегледи, изготвяни от Политическия форум на високо равнище на ООН. Гражданското общество следва да има пълно участие в този процес на докладване посредством Европейския форум за устойчиво развитие. ЕИСК е готов да улесни този процес (3).

1.6.

ЕС има задължение да спазва изцяло международните и европейските договори и споразумения за защита на околната среда, правата на човека и икономическите, социалните и културните права. С оглед на това международното и европейското законодателство следва да залегнат в основата на подхода на ЕС към изпълнението, мониторинга и прегледа на Програмата до 2030 г. Доброволният характер на Програмата до 2030 г. не бива да поставя под въпрос задължението за цялостно и ефективно включване и интегриране на задълженията съгласно международното и европейското право в общата стратегия на ЕС за изпълнение на ЦУР. Международните задължения на ЕС следва да се отнасят за всички политики и програми на ЕС.

1.7.

Европейската комисия трябва да разгледа ролята, която изпълняват инструментите за външна дейност в Програмата до 2030 г. Картографирането на външните политики е първата стъпка, но това не е достатъчно и трябва да бъде съпътствано от подробен и цялостен анализ и оценка на пропуските, за да се открият реалните несъответствия, които съществуват между настоящите външни политики и програми и бъдещите такива, които следва изцяло да обхванат, включат и интегрират по балансиран и справедлив начин икономическия, социалния и екологичния стълб на Програмата до 2030 г. Ето защо ЕИСК призовава Комисията да предприеме конкретни действия за включване на горепосоченото в предстоящото съобщение относно изпълнението на ЦУР.

1.8.

Европейската комисия трябва изцяло да интегрира и включи Програмата до 2030 г. във външната дейност на Европейския съюз. ЕС е основно действащо лице на международната сцена, взаимодействащо с други участници (представители на публичния сектор, междуправителствени организации, представители на частния и неправителствения сектор) чрез своята външна дейност и инструменти. Ето защо Европейската комисия следва проактивно да придвижва изпълнението на Програмата до 2030 г., използвайки пълноценно ключови области, каквито са политиките в областта на търговията и развитието, политиката за съседство, политиките за околната среда и действията в областта на климата, външната политика и политиката на сигурност, социалната и солидарната икономика, насърчаването на правата на човека, хуманитарната помощ, намаляването на риска от бедствия и трансферът на технологии. Европейската комисия трябва изцяло да включи и да използва Програмата до 2030 г. в Европейския консенсус за развитие, като ЕИСК изразява съжаление, че тя не е включена в достатъчна степен в глобалната стратегия на ЕС в областта на външната политика и политиката на сигурност (4). Европейската комисия би следвало да включи в дългоочакваното и доста отложено във времето съобщение относно Програмата до 2030 г. една съдържателна програма за постигане на съгласуваност и координация на политиките в областта на външните дейности и програми, с което да се гарантира, че подходът за устойчиво развитие ще обхване всички външни политики.

1.9.

Европейската комисия, и по-конкретно Върховният представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, следва да създадат ефективни механизми за координиране на официалната помощ за развитие и Програмата за действие от Адис Абеба по съгласуван начин, с което да се осигури насочването на официалната помощ за развитие към партньорства и конкретни програми и проекти, които се разработват съгласно трите стълба на Програмата до 2030 г., отчитайки в пълна степен принципите за изкореняване на бедността, „никой да не бъде забравен“, справедливост в областта на климата, справедлив преход, приобщаващ растеж и развитие, насърчаване на модернизацията, инфраструктурното развитие и устойчивите предприятия, борба с неравенството и гарантиране на зачитането на правата на човека.

1.10.

ЕИСК препоръчва Европейската комисия да използва подхода на обвързване с условия на европейските структурни и инвестиционни фондове в процеса на включване на Програмата до 2030 г. в инструментите за външна дейност; такъв подход на обвързване с условия, свързани с Програмата до 2030 г., следва да се прилага спрямо всички отнасящи се до ЦУР политики и програми.

1.11.

Делегациите на ЕС в трети държави следва да извършват проучвания с цел измерване на обществената осведоменост и разбиране на целите за устойчиво развитие. Европейската комисия следва да организира и провежда дейности и кампании за повишаване на осведомеността с цел превръщането на Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. в европейска програма. Европейската комисия следва да провежда периодични проучвания на Евробарометър сред гражданите на ЕС с цел измерване на обществената осведоменост и разбиране на целите за устойчиво развитие. Организациите на гражданското общество имат ключова роля в този процес.

1.12.

ЕИСК призовава Европейската комисия да изготвя годишен доклад относно осъществяването на външни дейности и усвояването на средства във връзка с Програмата до 2030 г. Той трябва да бъде част от планираните годишни доклади на ЕС относно изпълнението на целите за устойчиво развитие. Европейската комисия следва да изготви и включи в своите външни политики и програми набор от показатели и критерии за Програмата до 2030 г., с което да се улесни оценката и докладването по въпроса доколко ефективно външните инструменти на ЕС насочват финансирането към свързани с ЦУР проекти и програми, и по-конкретно за това как икономическият, социалният и екологичният стълб на Програмата до 2030 г. намират своето отражение в инструментите за външна дейност на ЕС.

1.13.

В своите външни политики и програми Европейската комисия следва да насърчава модел на управление с участието на множество заинтересовани страни, с което организациите на гражданското общество в трети държави ще се превърнат в реални партньори в изпълнението на ЦУР. Този нов подход в посока обсъждане и вземане на решения с участието на гражданите следва да се основава на прозрачност, отчетност и партньорство. Демократичното изпълнение на Програмата до 2030 г. изисква пълното включване на организациите на гражданското общество на всички етапи, в това число в мониторинга и прегледа ѝ.

1.14.

ЕИСК призовава Европейската комисия да включи изграждането на капацитета на организациите на гражданското общество в своите инструменти за финансиране и външни политики и програми. Комисията следва да създаде специална програма и линия за финансиране, с които да подкрепи изграждането на капацитет на организациите на гражданското общество (ОГО), така че те да могат да участват пълноценно в този процес. Съществуващите програми за изграждане на капацитет трябва да се отворят по-явно за ОГО, които осъществяват връзка между местните въпроси и въпросите, свързани с управлението (5).

1.15.

Като се има предвид, че ЕИСК взаимодейства с широк кръг партньори в редица държави по света, ЕИСК има готовност да улесни реалното и пълноценно включване на всички партньори (основно представители на гражданското общество) в изпълнението и мониторинга на ЦУР и за целта поема задачата да улесни участието на гражданското общество в изпълнението на национално равнище.

2.   Въведение

2.1.

ЕИСК приветства ангажимента, поет от световните лидери на 25 септември 2015 г. с документа „Да преобразим света“ във връзка с Програмата за устойчиво развитие до 2030 г., която въвежда набор от цели за прекратяване на бедността, опазване на планетата и гарантиране на благоденствие за всички. Всяка обща цел включва конкретни цели, които трябва да бъдат постигнати през следващите 15 години. Следователно се очаква Програмата до 2030 г. да насърчи създаването и установяването на силни и приобщаващи партньорства между всички заинтересовани страни и по този начин решително да подкрепи въвеждането на нов модел за управление на глобално равнище.

2.2.

Програмата до 2030 г. се характеризира с универсален, неделим и интегриран подход към икономическия, социалния и екологичния стълб, като така постига уникален баланс между трите измерения на устойчивото развитие. Ето защо Програмата до 2030 г. бележи историческа промяна в подхода за справяне с неравенството по света в икономически, социален и екологичен аспект.

2.3.

Програмата до 2030 г. е план за действие в полза на хората, планетата и благоденствието. Тя съдържа 17 цели за устойчиво развитие (ЦУР) и 169 конкретни цели, насочени към икономическото, екологичното и социалното измерение на устойчивото развитие, посредством които да се осигури благоденствие за всички, да се надгради над постигнатото в рамките на Целите на хилядолетието за развитие, да се преодолеят пропуските и недостатъците на ЦХР, и да се предложи на света една нова визия за устойчиво развитие и приобщаващ растеж, в интерес на всички части от населението. Програмата до 2030 г. има за цел също така да защитава, насърчава и работи в подкрепа на правата на човека и за постигане на равенство за всички, поставяйки по-голям акцент върху равенството между половете (Цел 5).

2.4.

ЕИСК с готовност приема и изцяло подкрепя значимостта на принципа „никой да не бъде забравен“, който се отнася за всички ЦУР и конкретни цели и който следователно трябва да бъде изцяло интегриран при разработването на партньорства, политики и действия за изпълнение и мониторинг на Програмата до 2030 г.

2.5.

Програмата до 2030 г. създаде структура за управление на високо равнище в ООН под наименованието Политически форум на високо равнище (ПФВР), който представлява платформа с участието на голям брой заинтересовани страни и има задачата да провежда систематични прегледи и да следи за изпълнението на Програмата до 2030 г. Първото заседание на ПФВР след подписването на Програмата до 2030 г. беше проведено през юли 2016 г. и 22 правителства, в това число и четири държави — членки на ЕС, внесоха първите досега доброволни национални прегледи, в които докладваха за положените усилия за изпълнение на Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. в своите страни (Естония, Финландия, Франция и Германия, както и Китай, Колумбия, Египет, Грузия, Мадагаскар, Мексико, Черна гора, Мароко, Норвегия, Филипините, Република Корея, Самоа, Сиера Леоне, Швейцария, Того, Турция, Уганда и Венецуела).

2.6.

При изпълнението на Програмата до 2030 г. следва да бъде поставен по-голям акцент върху действията, политиките, програмите и създаването на прозрачни и приобщаващи партньорства между множество заинтересовани страни, имащи за цел премахване на световното неравенство в икономически, социален и екологичен план, и основани на принципите за универсалност, неделимост, прозрачност, отчетност и права на човека.

2.7.

Универсалният и неделим характер на Програмата до 2030 г. се отнася в еднаква степен за развиващите се и за развитите държави, като нейното изпълнение налага всички те да въведат преобразуващи промени в икономическата, социалната и екологичната сфера. Като се има предвид, че от ЕС се очаква да води със своя пример в изпълнението на Програмата до 2030 г., ЕС и държавите членки следва да съобразят всички политики и програми с целите за борба с бедността и неравенството, опазване на планетата, създаване на приобщаващ икономически растеж по балансиран и съгласуван начин, който да облагодетелства еднакво всички части от населението, и интегриране и включване на трите стълба на ЦУР.

2.8.

Институциите на ЕС ще трябва да инициират процеси на високо равнище, които да доведат до политически решения на високо равнище за превръщането на ЕС в съюз за устойчиво развитие. Ето защо от приоритетно значение е да бъде разработена обща стратегия за изпълнението на ЦУР с цел насърчаване, осигуряване и налагане на съгласуваност и координация в политиките и програмите на ЕС по балансиран начин, като се отчетат в еднаква степен трите стълба на Програмата до 2030 г.

3.   Превръщане на ЕС в световен лидер в изпълнението на Програмата до 2030 г.

3.1.

Най-голямото предизвикателство пред изпълнението на Програмата до 2030 г. е изкореняването на бедността във всичките ѝ форми, в това число и крайната бедност. Това е и основен общовалиден принцип и ценност, залегнала в Договорите на Европейския съюз, както и предпоставка за постигане на устойчиво развитие (Цел 1). ЕС има силно международно присъствие и така на практика се е превърнал в основно действащо лице със сериозно влияние върху икономическия растеж и политиките за развитие в световен мащаб. Ето защо той има уникална възможност да насочи външните си политики и програми към изпълнението на Програмата до 2030 г. в глобален план, като се погрижи да интегрира по балансиран начин трите стълба на Програмата до 2030 г. във всички свои инструменти за външна дейност. Като се има предвид универсалността и неделимостта на Програмата до 2030 г., ЕС следва да очаква да бъде предмет на внимателно наблюдение, основно по отношение на начина, по който подхожда към това предизвикателство.

3.2.

ЕС следва да потърси механизми за споделяне на тежестите и предимствата, свързани с изменението на климата, тъй като то оказва въздействие върху правата на човека, бедността и равенството. Един такъв механизъм е понятието за „справедливост в областта на климата“, което се използва за формулиране на глобалното затопляне като етичен и политически въпрос, надхвърлящ екологичното и физическото измерение. Това се прави чрез съотнасяне на последиците от изменението на климата към понятията за справедливост, по-конкретно екологична и социална, и чрез разглеждане на въпросите за равенството, правата на човека, колективните права и историческата отговорност за изменението на климата. Основна теза, на която почива понятието за „справедливост в областта на климата“, е, че тези, които носят най-малка отговорност за изменението на климата, са най-тежко засегнати от него.

3.3.

От също толкова ключово значение е интегрирането във външните и вътрешните политики и програми на ЕС на идеята за „справедлив преход“, който да спомага за зачитането на правата на хората и правата на работниците (напр. достоен труд), като същевременно, посредством външните инструменти на ЕС, националните икономики и стопанските субекти бъдат модернизирани и преминат към щадящ околната среда и социално отговорен начин на работа.

3.4.

Справедливото изпълнение на икономическия, социалния и екологичния стълб на Програмата до 2030 г. посредством външната дейност на ЕС следва да включи стратегии за насърчаване на нисковъглеродни, кръгови икономики на сътрудничеството, устойчиво производство и потребление на храни, инвестиране в иновации и дългосрочна модернизация на инфраструктурата, както и за насърчаване на устойчиви предприятия (6).

3.5.

Програмата до 2030 г. се основава на доброволен принцип и подход и това може да възпрепятства нейното цялостно и бързо изпълнение. ЕС обаче следва да превърне изпълнението на Програмата до 2030 г. в задължителен процес както във вътрешен, така и във външен план; нейните 17 цели са изцяло съвместими с принципите и ценностите на ЕС, залегнали в неговите Договори, и следователно трябва да бъдат включени в политиките и програмите на ЕС и изпълнени посредством тях. Външната дейност на ЕС следва да бъде основана на тези принципи и ценности.

3.6.

Цялостното изпълнение на Програмата до 2030 г. от страна на ЕС изисква реален ангажимент на институциите и държавите — членки на ЕС, на най-високо политическо равнище, който да позволи ефективно и бързо включване и интегриране на ЦУР във всички политики и програми на ЕС.

3.7.

Универсалният характер на Програмата до 2030 г. и ангажиментите, поети от държавите по света, независимо от нивото им на икономическо и социално развитие и стандарт на живот, поставят пред ЕС много сериозното предизвикателство да поеме водеща роля и да предостави насоки за постепенното изпълнение на Програмата до 2030 г. на глобално равнище. За да постигне това обаче и да се превърне в двигател за изпълнението на Програмата до 2030 г., ЕС трябва да вземе необходимите решения и да направи съответните промени в своите политики и програми.

3.8.

Следва да се отбележи, че една година след приемането на Програмата до 2030 г. Европейската комисия продължава да подхожда към изпълнението на тази програма по много несъгласуван и некоординиран начин. Първото заседание на ПФВР беше проведено през юли 2016 г. в ООН, като четири държави членки (Естония, Финландия, Франция и Германия) представиха своите доброволни прегледи. ЕИСК изразява съжаление, че Европейската комисия не представи съгласувана и координирана стратегия по време на първото заседание на ПФВР, с която да спомогне за по-добрата координация и взаимодействие както между отделните държави членки, така и между тях и институциите на ЕС.

3.9.

Тази липса на координация се наблюдава също и в консултативните документи, свързани с Глобалната стратегия в областта на външната политика и политиката на сигурност и с новия Консенсус за развитие, което показва недостатъчната интеграция и включване на Програмата до 2030 г. В началото на годината Европейската комисия инициира консултация относно европейския стълб на социалните права, без да се позове на Програмата до 2030 г. и по-конкретно на нейния социален стълб. Следва да се отбележи, че понастоящем ЕИСК подготвя становище относно европейския стълб на социалните права, в което изразява своята позиция. ЕИСК подчертава категорично, че ЕС не може и не бива да изпълнява изолирано Програмата за устойчиво развитие до 2030 г.

3.10.

Помощта за развитие от ЕС и държавите членки се предоставя на около 150 държави; те са най-големите донори на официална помощ за развитие (ОПР), която възлиза на над 50 % от ОПР, предоставяна ежегодно в световен мащаб. Предварителните данни показват, че общият размер на ОПР, предоставяна от ЕС (институции и държави — членки на ЕС), се е увеличил на 68 милиарда евро през 2015 г., отбелязвайки ръст за трета поредна година, с увеличение от 15 % спрямо 2014 г., с което достига най-високото си ниво досега. ЕИСК призовава ЕС и държавите членки да увеличат общия размер на ОПР: през 2015 г. той възлезе на 0,47 % от брутния национален доход (БНД) в ЕС, а е необходимо да достигне целта от 0,7 %.

3.11.

Проучването на Евробарометър показва, че „почти девет от десет граждани на ЕС подкрепят помощта за развитие (89 % — увеличение от 4 процентни пункта спрямо 2014 г.). Повече от половината посочват, че ЕС следва да предостави обещаните нива на помощ“ (7). Европейските граждани очакват ЕС да изпълни ангажиментите си по отношение на целите за устойчиво развитие, осигурявайки нова визия за устойчива Европа, и да спази своите задължения във връзка с изпълнението.

3.12.

Европейската комисия следва да извърши преглед на насочените към трети държави политики и програми, за да осигури тяхната съвместимост с Програмата до 2030 г. Картографирането, осъществявано от Европейската комисия, следва да бъде съпроводено от цялостен и подробен анализ на пропуските с цел откриване на недостатъците и несъответствията между насочените към трети държави политики и програми на ЕС и целите за устойчиво развитие.

3.13.

Липсват надеждни и подробни данни относно положението на уязвимите хора в света. Ето защо Европейската комисия следва да подкрепи работата на Междуведомствената експертна група по показателите за целите за устойчиво развитие. Евростат трябва да подобри капацитета си за измерване на въздействието на Програмата до 2030 г. върху уязвимите групи в рамките на ЕС. ЕИСК призовава за изготвяне на годишен доклад относно осъществяването на дейности и усвояването на средства във връзка с Програмата до 2030 г. Той трябва да бъде част от планираните годишни доклади на Евростат относно изпълнението на целите за устойчиво развитие в Европа.

3.14.

Европейските институции следва да предприемат необходимите действия, за да бъдат в състояние да посрещнат предизвикателството, свързано с изпълнението на принципа „никой да не бъде забравен“, и изцяло да интегрират този принцип в своите политики и програми. За постигане на тази цел са необходими значително количество подробни, надеждни и достъпни данни.

3.15.

Европейската комисия следва винаги да привлича за участие и да се допитва до гражданското общество при изготвянето на цялостния преглед или въвеждането на процедури за наблюдение на изпълнението на Програмата до 2030 г. ЕИСК обаче счита, че Европейската комисия следва да включи дейности за изграждане на капацитета на гражданското общество във всички свои политики и програми, превръщайки го в реален партньор в изпълнението на ЦУР посредством предоставяне на финансиране за международно сътрудничество на организации на гражданското общество със седалище в ЕС и други региони. За целта ЕИСК призовава Европейската комисия да одобри създаването на Европейски форум за устойчиво развитие съгласно препоръките в становището на ЕИСК относно „Европейски форум на гражданското общество в подкрепа на устойчивото развитие“  (8).

3.16.

Институциите на ЕС следва да създадат междуинституционален механизъм за координация с цел ефективно, бързо и съгласувано включване и интегриране на целите и задачите на Програмата до 2030 г. във всички политики и програми на ЕС, свързани с външната дейност. Цялостният ангажимент на ЕС относно изпълнението на ЦУР на глобално равнище изисква стратегическо планиране на бъдещето на външните политики и програми на ЕС. Затова ЕИСК призовава:

3.16.1.

Европейската комисия да представи в своето предстоящо съобщение относно Програмата до 2030 г. съдържателна програма за постигане на съгласуваност и координация на политиките и програмите в областта на външната дейност. Съобщение, в което липсва съдържателен план за преобразуване на външните политики на ЕС в политики, ориентирани към целите на Програмата до 2030 г., няма да оправдае очакванията на хората по света. Този план следва да бъде част от обща стратегия на ЕС, включваща необходимите мерки и въвеждаща необходимите промени с цел съгласувано изпълнение на Програмата до 2030 г. в политиките и програмите на ЕС на глобално равнище. Моделът на управление с участието на множество заинтересовани страни следва да бъде основен компонент в общата стратегия, като се гарантира цялостното включване на организациите на гражданското общество в изпълнението на ЦУР (9);

3.16.2.

Европейската комисия да гарантира, че Глобалната стратегия в областта на външната политика и политиката на сигурност на ЕС ще представлява по-широкообхватен механизъм, който ще обхване Програмата до 2030 г. в области като търговията, развитието, демокрацията, правата на човека, хуманитарната помощ, намаляването на риска от бедствия, трансфера на технологии и действията в областта на климата;

3.16.3.

Европейската комисия да гарантира, че предложението за бъдещ Консенсус за развитие ще доведе до реална координация между институциите и държавите — членки на ЕС, в областта на предоставянето на помощ на трети държави. Тази координация следва да включва обединяване на ресурсите. Консенсусът следва да включи ефективна двустранна координация между ЕС и държавите членки във връзка с техните национални приоритети, партньорствата с ЕС и привличането на други публични и частни донори. Очаква се това да окаже мултиплициращ ефект по отношение на постигането на целите на Програмата до 2030 г. и да намали отрицателния ефект от настоящата фрагментация и припокриване на помощта;

3.16.4.

Европейската комисия да насърчи социалната и солидарната икономика посредством своите външни политики и програми. ЕИСК е на мнение, че социалната и солидарната икономика е в пълно съзвучие с постигането на ЦУР и следователно този сектор на икономиката може да допринесе за балансираното изпълнение на икономическия, социалния и екологичния стълб на Програмата до 2030 г.;

3.16.5.

Европейската комисия да изясни и уточни средствата, които ще бъдат използвани за изпълнение на Програмата до 2030 г., като същевременно търси силни взаимодействия с Програмата за действие от Адис Абеба и Форума за финансиране за развитие;

3.17.

Новият холистичен подход, залегнал в Програмата до 2030 г., с универсалния и неделим характер на трите взаимосвързани стълба, предлага по-цялостен модел за човешко развитие и следователно резултатите от прилагането на Програмата до 2030 г. не могат да бъдат измервани по обичайния начин, използвайки единствено БВП за измерване на икономическия растеж и приобщаващото развитие;

3.18.

Европейският съюз следва да разработи и въведе специални политики и програми с цел цялостно изпълнение на Програмата до 2030 г., със специален акцент върху насърчаването на демокрацията, правата на човека, политиките в областта на околната среда, правовата държава и приобщаващия растеж с реално подобряване на условията на живот на уязвимите групи. Тези компоненти следва да бъдат основни във външната дейност, политиките и програмите на ЕС, с акцент върху насърчаването на балансирано изпълнение на трите стълба на Програмата до 2030 г.;

3.19.

Службата за външна дейност следва също така да изготви и приложи съгласуван план за включването на измерими дейности и инициативи. Целта следва бъде ЕС, благодарение на водещата си роля в последователното включване на Програмата до 2030 г. в своята дейност, политики и програми, да бъде възприеман от останалия свят като фактор, поставящ основите за балансирано и справедливо изпълнение на Програмата до 2030 г.;

3.20.

Европейската комисия следва да въведе условие, свързано с Програмата до 2030 г., което да се основава на 17-те цели, и това условие трябва да бъде включено във всички политики и програми, финансирани от ЕС посредством неговата външна дейност. Получателите на помощ в рамките на тези програми следва да спазват това условие при прилагането им. Разбира се, условието, свързано с Програмата до 2030 г., следва да се прилага еднакво и изцяло спрямо всички политики и програми на ЕС. Принципът на обвързаност с условия вече е част от регулаторната рамка на структурните и инвестиционните фондове на ЕС (10);

3.21.

Широко прието е, че Програмата до 2030 г. е носител на промяна в парадигмата на програмата за развитие и че това следва да бъде изцяло отразено в програмите на ЕС за сътрудничество за развитие. Следователно, 17-те цели на Програмата до 2030 г. следва да бъдат изцяло обхванати, включени и интегрирани в плана на ЕС за сътрудничество и развитие. При разработването и изпълнението на външната си дейност ЕС следва също така изцяло да спазва и взима под внимание международните договори, в това число договорите в областта на околната среда и правата на човека (11);

3.22.

Европейската комисия следва да включи в своите външни политики и програми инструменти за измерване на начина, по който хората разбират и възприемат въздействието на изпълнението на Програмата до 2030 г. Ето защо Европейската комисия следва да проведе проучване на Евробарометър в държавите — членки на ЕС, както и подобни проучвания в партньорските държави. Следва да се отбележи и подчертае, че според Евробарометър едва „една трета от европейците са чували или чели за целите за устойчиво развитие (36 %)“.

4.   Осигуряване на пълноценна роля за организациите на гражданското общество в процеса на изпълнение на Програмата до 2030 г. в глобален план

4.1.

Програмата до 2030 г. призовава света да премине към модел на управление с участието на множество заинтересовани страни, при засилена роля на гражданското общество. Това поражда необходимостта от нови и приобщаващи начини на работа, основани на процес на вземане на решения с по-широко участие.

4.2.

Процесът на договаряне на Програмата до 2030 г. мобилизира и привлече нови действащи лица от гражданското общество; това участие на гражданското общество трябва да бъде използвано, засилено и да придобие официален характер в рамките на процеса на изпълнение. Всъщност положителният и ефективен принос на организациите на гражданското общество по време на преговорите за Програмата до 2030 г. направи ролята му за нейното изпълнение абсолютно необходима, превръщайки гражданското общество в реален партньор в този процес.

4.3.

Гражданското общество има ключова роля в изпълнението на Програмата до 2030 г. на глобално, регионално и национално равнище. Трябва да се гарантира, че гражданското общество ще изпълнява ефективна роля и на национално равнище в държавите — членки на ЕС, и в партньорските държави. За да може това участие и партньорство да се осъществи на практика, ЕИСК призовава Европейската комисия да обхване, включи и интегрира в своите политики и програми дейности за изграждане на капацитета на гражданското общество.

4.4.

ЕИСК е наясно с ограниченията, трудностите и пречките, с които се сблъскват организациите на гражданското общество в много части на света, и че тази неприятна ситуация възпрепятства тяхното реално и ефективно включване в този процес. Ето защо призовава Европейската комисия да задължи партньорските държави да улеснят реалното участие на гражданското общество посредством систематични консултации и включването му в планирането, изпълнението и мониторинга на Програмата до 2030 г. във връзка с проекти и програми, и по-специално с тези, които са финансирани от ЕС. За да се постигне тази цел, делегациите на ЕС в партньорските държави следва отблизо да следят за това и да докладват на Европейската комисия и Върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. Делегациите на ЕС в партньорските държави следва също така да организират консултативни срещи с организациите на гражданското общество относно програмите на ЕС за финансиране.

4.5.

Гражданското общество обаче следва проактивно да полага усилия да се адаптира към изискванията на Програмата до 2030 г., за да може ефективно да влияе върху нейното изпълнение. Ясно е, че Програмата до 2030 г. призовава организациите на гражданското общество да станат истински двигател за нейното изпълнение, а това означава, че гражданското общество следва да приеме този процес като изискващ промяна на модела на организация и работа. Това може да бъде постигнато единствено при условие че гражданското общество се подготви и преструктурира така, че да може да участва пълноценно в процеса на вземане на решения. Организациите на гражданското общество следва да бъдат представителни, демократични, прозрачни и отговорни.

4.6.

Бъдещото създаване на Форум за устойчиво развитие в ЕС е добър модел за платформа, който би могъл да бъде възпроизведен в други региони и държави по света, в съответствие с местните условия (12).

4.7.

ЕИСК изразява готовност да улесни пълноценното участие на организациите на гражданското общество в изпълнението, мониторинга и прегледа на Програмата до 2030 г. на глобално равнище. ЕИСК може да спомогне за това, използвайки максимално своята широка мрежа от контакти, партньори и заинтересовани страни в много региони по света. Той също така призовава Европейската комисия да интегрира и включи структурна и целесъобразна подкрепа в своите външни политики и програми, която да позволи на организациите на гражданското общество в трети държави да участват като пълноценни партньори в процеса на изпълнение на Програмата до 2030 г.

Брюксел, 20 октомври 2016 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS


(1)  Съгласно препоръките в становище NAT/693 на ЕИСК „Устойчивото развитие — картографиране на вътрешните и външните политики на ЕС“, докладчик: Ioannis Vardakastanis, съдокладчик: Jarmila Dubravská (ОВ C 487, 28.12.2016 г., стр. 41).

(2)  Проучвателно становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Европейски форум на гражданското общество в подкрепа на устойчивото развитие“ (ОВ C 303, 19.8.2016 г., стр. 73).

(3)  Вж. бележка под линия 1.

(4)  Вж. бележка под линия 1.

(5)  Вж. бележка под линия 1.

(6)  Вж. бележка под линия 1.

(7)  Специален Евробарометър 441 — „Европейската година за развитие — мненията на гражданите на ЕС относно развитието, сътрудничеството и помощта“.

(8)  Вж. бележка под линия 2.

(9)  Становище на ЕИСК относно „Европейски форум на гражданското общество в подкрепа на устойчивото развитие“, докладчик: Brenda King, параграф 1.4 (ОВ C 303, 19.8.2016 г., стр. 73); становище на ЕИСК относно „Преглед на резултатите от стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“, докладчик: Stefano Palmieri (ОВ C 12, 15.1.2015 г., стр. 105).

(10)  Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320).

(11)  Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация 21 декември 1965 г.

Международен пакт за граждански и политически права 16 декември 1966 г.

Международен пакт за икономически, социални и културни права 16 декември 1966 г.

Конвенция за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените 18 декември 1979 г.

Конвенция против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание 10 декември 1984 г.

Конвенция за правата на детето 20 ноември 1989 г.

Международна конвенция за защита правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства 18 декември 1990 г.

Международна конвенция за защита на всички лица от насилствено изчезване 20 декември 2006 г.

Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания 13 декември 2006 г.

(12)  Вж. бележка под линия 2.


2.2.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 34/66


Становище на Европейски икономически и социален комитет относно „Средносрочна оценка на програмата „Хоризонт 2020“

(проучвателно становище)

(2017/C 034/10)

Докладчик:

Ulrich SAMM

Консултация

Словашко председателство на Съвета, 14.3.2016 г.

Правно основание

член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

 

Проучвателно становище

Компетентна секция

„Единен пазар, производство и потребление“

Приемане от секцията

4.10.2016 г.

Приемане на пленарна сесия

20.10.2016 г.

Пленарна сесия №

520

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

180/0/3

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства „Хоризонт 2020“ като силна и успешна програма, която обединява постижения, съвместни научноизследователски инфраструктури, трансгранично сътрудничество, както и полезни взаимодействия между академичните среди, промишлеността, МСП и научноизследователските организации.

1.2.

Програмата „Хоризонт 2020“ е основен политически инструмент за изпълнение на стратегията „Европа 2020“, чиято цел е „да допринесе за устойчив европейски икономически растеж и конкурентоспособност чрез засилване на иновационния капацитет на държавите членки и на Съюза с цел справяне с големите предизвикателства, пред които е изправено европейското общество“.

1.3.

Поради това ЕИСК, подобно на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE) на Европейския парламент, призовава от Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) да бъдат върнати 2,2 милиарда евро на програмата на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“.

1.4.

ЕИСК приветства факта, че иновациите имат по-голяма тежест в програмата „Хоризонт 2020“. Иновациите са от ключово значение за икономическия растеж. Нововъведеният инструмент за МСП е положителен пример за ефективно прилагане, подбор и мониторинг.

1.5.

Финансирането на фундаменталните научни изследвания е изключително успешно. По-специално безвъзмездните средства от Европейския научноизследователски съвет (ЕНС) (ERC grants) са високо ценени: те се считат за награда на високо равнище за отделните изследователи и изпълняват ролята на показател за цяла Европа.

1.6.

ЕИСК изразява загриженост относно значителното намаляване на финансирането за научни изследвания в областта на обществените предизвикателства (Societal Challenges). Програмата „Хоризонт 2020“ прекрати множество успешни примери на общоевропейско сътрудничество в областта на научните изследвания от 6РП и 7РП. Съвместните научни изследвания следва отново да играят роля като задължителен елемент от веригата за научни изследвания и иновации.

1.7.

ЕИСК призовава да се направи внимателна оценка, за да се намери разумен баланс между трите стълба на финансиране: високи постижения в научната област (Excellent Science), водещи позиции в промишлеността (Industrial Leadership) и справяне с обществените предизвикателства (Societal Challenges). При тази оценка следва да се вземат предвид техните различия по отношение на въздействието, сроковете за въвеждане, ливъриджа и по-специално, тяхната специфична добавена стойност за ЕС.

1.8.

Европейският съюз трябва да осигури добре балансирана подкрепа за цялата верига за научни изследвания и иновации — от фундаменталните до продуктово ориентираните научни изследвания.

1.9.

ЕИСК подчертава и ролята на социалните и хуманитарните науки за анализиране и прогнозиране на общественото развитие, произтичащо от промените в условията на живот и труд в резултат на демографските промени, глобализацията, изменението на климата, нововъзникващите технологии, цифровизацията и образованието за нови висококачествени работните места.

1.10.

ЕИСК следи с голям интерес резултатите от дейността на Европейския институт за иновации и технологии (EIT) и препоръките на Сметната палата. Очакваме междинната оценка да доведе до значително подобряване на дейността на EIT.

1.11.

Създаването на нов Европейски съвет по иновациите (EIC), както предлага Комисията, който се очаква да е насочен пряко към предприемачите/новаторите, може да се превърне в обща рамка, която да обедини инструментите за финансиране за иновациите, като по този начин ефективно се преодолее изоставането по отношение на иновациите.

1.12.

ЕИСК настоятелно препоръчва при въвеждането на нов инструмент за финансиране да се извърши задълбочен преглед на другите инструменти, с цел техният брой да бъде намален и те да бъдат хармонизирани, доколкото е възможно.

1.13.

ЕИСК би искал да подчертае, че наред с подкрепата за изследователите предоставянето на финансиране за мобилност и трансграничен достъп до инфраструктура представлява ключово предимство на Европейското научноизследователско пространство, което следва да бъде подпомагано по-ефективно.

1.14.

ЕИСК е изключително загрижен за големите различия между държавите членки по отношение на националното финансиране за научни изследвания и иновации. Това доведе до големи разлики в успеваемостта по отношение на получаването на финансиране от ЕС.

1.15.

ЕИСК препоръчва всички инструменти да бъдат подложени на преглед, за да се внесат подобрения, които биха могли да спомогнат за преодоляване на тези различия. За тази цел ще играят важна роля съвместните научни изследвания с участието на няколко държави членки, както и новите мерки за разпространяване на високите научни постижения (Spreading Excellence) и разширяване на участието (Widening Participation).

1.16.

ЕИСК призовава за засилване на националното финансиране за научни изследвания и иновации и би искал да изтъкне пред държавите членки, че европейското финансиране за научни изследвания и иновации не може да замести националното.

1.17.

ЕИСК също така подкрепя заключенията на Съвета от 27 май 2016 г., в които се подчертава, че в рамките на програмата „Хоризонт 2020“ следва да се направи необходимото да се гарантира, че основаното на заеми финансиране няма да се разширява допълнително в ущърб на финансирането с безвъзмездни средства в областта на научните изследвания и иновациите (НИИ).

1.18.

Трябва да се постигне разумен процент на успеваемост, за да се избегне разхищаването на ресурси и предизвикването на разочарование сред най-добрите участници от промишлеността и академичните среди. Има различни предложения за мерки за противодействие и Комисията следва да ги приложи незабавно за оставащия период на програмата „Хоризонт 2020“.

1.19.

Необходимостта от допълнително опростяване на процедурите по „Хоризонт 2020“ продължава да е основен проблем. Ние признаваме успешните усилия на Комисията за улесняване на заявленията за участие. В противовес на това на етапа на изпълнение на проектите сега може да има допълнителни тежести. ЕИСК препоръчва на Комисията да възприеме, доколкото е възможно, принципа, че главният критерий е спазването на националните правила, ако тези правила отговарят на приетите стандарти.

1.20.

При междинната оценка следва да се анализира начинът, по който програмата „Хоризонт 2020“ допринася в качествено отношение за своите цели за насърчаване на високите постижения в научната област, за справяне с неотложните обществени предизвикателства и подпомагане на водещите позиции в промишлеността с цел по-голям и приобщаващ икономически растеж, който създава реални работни места в Европа, вместо да се поставя прекалено голям акцент върху количествените измерители, като например отчитане на публикациите, патентите и възвращаемостта на инвестициите, както беше направено при оценката на 7РП. Комитетът препоръчва също така в рамките на структурните фондове и ЕФСИ да бъдат установени съвместими показатели както за инвестициите в научни изследвания, така и за инвестициите в иновации.

2.   Въведение

2.1.

„Хоризонт 2020“ — Рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.), беше стартирана през 2014 г. с цел укрепване на високите научни постижения, справяне с големите предизвикателства, пред които е изправено обществото в Европа, и насърчаване на икономическия растеж. Тя последва Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие (2007—2013 г.). Структурата на програмата „Хоризонт 2020“ се различава значително от 7РП, тъй като сега програмата обхваща и Европейския институт за иновации и технологии (EIT), както и части от предишната Рамкова програма за конкурентоспособност и иновации (РПКИ). Както може да се види едновременно и от новата структура, и от наименованието, иновациите играят много по-голяма роля в „Хоризонт 2020“, отколкото в предшестващата я програма.

2.2.

В становището си от март 2012 г. (1) ЕИСК представи подробен анализ на предложението за регламент за „Хоризонт 2020“.

2.3.

ЕИСК приветства „Хоризонт 2020“ като силна и успешна програма, която обединява постижения, научноизследователски инфраструктури и най-вече изследователи от различни държави — членки на ЕС, от асоциирани държави и от цял свят и която дава значими резултати и създава полезни взаимодействия между академичните среди, промишлеността, МСП и научноизследователските организации. Тя е най-голямата в света програма за публично финансиране на научни изследвания и иновации и представлява силен сигнал, че ЕС инвестира в своето бъдеще.

2.4.

Посочените по-долу три основни стълба на „Хоризонт 2020“ съставляват над 90 % от бюджета на програмата:

1)

„Високи постижения в научната област“ с Европейския съвет за научни изследвания (ЕСНИ), бъдещи и нововъзникващи технологии (БНТ), мобилност на научни изследователи (MSCA) и европейски научноизследователски инфраструктури (24,4 милиарда евро).

2)

„Водещи позиции в промишлеността“, който е съсредоточен върху конкурентоспособността на европейската промишленост в шест подпрограми със специален акцент върху финансирането на МСП (17 милиарда евро).

3)

„Справяне с обществените предизвикателства“ със седем подпрограми (29,7 милиарда евро).

2.5.

Програмата беше одобрена от Съвета и Европейския парламент с общ бюджет от над 70 милиарда евро (почти 80 милиарда евро по текущи цени) за финансиране в продължение на седем години. През 2015 г. бюджетът на програмата беше намален с 2,2 милиарда евро, за да могат тези средства да се използват за ЕФСИ.

2.6.

Програмата „Хоризонт 2020“ играе многостранна роля в стратегията на ЕС. Тя е финансовият инструмент за прилагане на „Съюз за иновации“ — водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“, насочена към гарантиране на конкурентоспособността на Европа в световен план. Нейните корени обаче могат да бъдат открити в Договора от Лисабон, по-специално член 179 и сл., които определят целта за изграждане на Европейско научноизследователско пространство и възлагат на Европейския съюз задачата за „осъществяване на научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни програми чрез насърчаване на сътрудничеството със и между предприятията, научноизследователските центрове и университетите“.

2.7.

Програмата „Хоризонт 2020“ беше създадена в период на сериозни икономически предизвикателства и младежка безработица в Европа и в резултат на това постави много по-силен акцент върху иновациите, отколкото предишните програми на ЕС в областта на научните изследвания. В този контекст иновациите като цяло се възприемат като въвеждане за търговски цели на нови или значително усъвършенствани продукти и услуги.

2.8.

В тази връзка програмата „Хоризонт 2020“ с нейния акцент върху икономическия растеж създаде и нов инструмент за МСП, който е разработен специално, за да помогне на отделните МСП да бъдат по-иновативни. Неговата цел е 20 % от финансирането по стълбове 2 и 3 да бъде усвоено от МСП, като поставя по-силен акцент върху финансовите инструменти.

3.   От научни изследвания към иновации

3.1.

ЕИСК признава успеха на „Хоризонт 2020“ и приветства изместването на акцента към повече иновации за постигане на икономически растеж. Комитетът обаче би желал да изтъкне и някои рискове във връзка с веригата за научни изследвания и иновации, които според него биха могли да застрашат този успех.

3.2.

Европейският съюз трябва да обърне внимание на цялата верига за научни изследвания и иновации — от фундаменталните до продуктово ориентираните научни изследвания. Само добре балансираната подкрепа по цялата верига ще гарантира, че създаването на ноу-хау води до прилагането на ноу-хау и в крайна сметка — до обществени и икономически ползи. ЕИСК призовава да се направи внимателна оценка, за да се намери разумен баланс между трите стълба на финансиране: високи постижения в научната област, водещи позиции в промишлеността и справяне с обществените предизвикателства, като се вземат предвид техните различия по отношение на въздействието, сроковете за въвеждане, ливъриджа и по-специално тяхната специфична добавена стойност за ЕС.

3.3.

Фундаменталните научни изследвания в Европа са изключително успешни. Несъмнено финансирането „отдолу нагоре“ от БНТ, MSCA и ЕНС следва да се запази на високо равнище. По-специално безвъзмездните средства от Европейския научноизследователски съвет (ЕНС) (ERC grants) са високо ценени: те се считат за награда на високо равнище за отделните изследователи и изпълняват ролята на показател за цяла Европа.

3.4.

Следва също да отбележим, че съвременните научни изследвания до голяма степен се извършват в сътрудничество. Ето защо, независимо колко е важно да бъдат подпомагани отделните изследователи, изразяваме съжаление във връзка с факта, че в „Хоризонт 2020“ финансирането за съвместни фундаментални научни изследвания беше значително намалено.

3.5.

Фундаменталните научни изследвания, които имат дълъг срок за въвеждане, преди да бъдат постигнати иновации, и които са мотивирани преди всичко от обществените предизвикателства, в по-голямата си част не са обхванати от ЕНС. Този вид съвместни научни изследвания бяха много успешни в предишните рамкови програми, но в „Хоризонт 2020“ загубиха голяма част от своето значение. Средствата по стълб „Справяне с обществените предизвикателства“ бяха намалени с 3,5 %, за да се финансира ЕФСИ, и съвместните научни изследвания на по-ниските равнища на технологична готовност 1 — 5 загубиха позиции за сметка на по-високите равнища на технологична готовност. Това накара много университети и научноизследователски организации да спрат научните изследвания в областта на обществените предизвикателства и в резултат на това взаимодействието между промишлеността и академичните среди беше намалено, вместо да бъде засилено. ЕИСК настоятелно призовава Комисията да обърне внимание на тази тревожна тенденция. От жизненоважно значение е финансирането за дейности в областта на обществените предизвикателства („Справяне с обществените предизвикателства“) да бъде възстановено и научните изследвания на равнища на технологична готовност от 1 до 5 да бъдат включени в по-голяма степен в стълб „Справяне с обществените предизвикателства“ на „Хоризонт 2020“, за да се обхване целият цикъл от научни изследвания и иновации. В този контекст продължава да е много важно Комисията да поддържа връзка със заинтересованите страни при разработването на детайлите за „Справяне с обществените предизвикателства“ на работно програмно ниво.

3.6.

ЕИСК приветства факта, че иновациите имат по-голяма тежест в програмата „Хоризонт 2020“. Иновациите са от ключово значение за икономическия растеж. Нововъведеният инструмент за МСП е положителен пример за ефективно прилагане, подбор и мониторинг. Успехът на този инструмент може да се види от факта, че първоначалната цел за 20 % дял от бюджета за МСП вече е преизпълнена. При оценката следва да се анализира въздействието и ефективността на този инструмент по отношение на различните видове МСП и техните причини да кандидатстват като самостоятелни предприятия (като правят повечето от тях) или като консорциуми (национални или европейски). Освен това следва да се анализира и степента, в която намаляването на националното финансиране за МСП има отношение към исканията за финансиране на равнището на ЕС. Жизненоважно е също така финансирането за МСП да остане достъпно на регионално и местно равнище и финансирането от ЕС да не бъде използвано като аргумент за намаляване на този важен източник на подпомагане на местно равнище.

3.7.

Участието на промишлеността е от ключово значение за успеха на „Хоризонт 2020“. Очевидно е, че общият размер на финансирането от „Хоризонт 2020“ за промишлеността е с по-малко значение, що се отнася до разходите на промишлеността за НИИ. Като основни ползи за партньорите от промишлеността могат да се разглеждат изграждането на мрежи и осъществяването на нови връзки с университетите, научноизследователските организации и другите заинтересовани страни, като например градовете. Проектите на ЕС играят значителна роля за осигуряването на критична маса за разработването на нови стандарти и за захранването на промишлеността с нов експертен опит, нови клиенти и пазари и нови таланти. Този благоприятен ефект върху конкурентоспособността на Европа следва да се насърчава в още по-голяма степен. Трябва да се отбележи, че показателите за успех, като например броя на новите работни места, все още не са приложими към „Хоризонт 2020“ предвид срока за въвеждане за иновациите и създаването на работни места.

3.8.

ЕИСК следи с голям интерес резултатите от дейността на Европейския институт за иновации и технологии (EIT). Европа се нуждае от силно взаимодействие между промишлеността, научните изследвания и образованието, което е главната цел на EIT. Съгласно специалния доклад на Сметната палата (април 2016 г.) обаче EIT е изправен пред редица съществени предизвикателства. Въпреки че наскоро някои от тях вече бяха преодолени, очакваме междинната оценка да доведе до значително цялостно подобрение в EIT.

3.9.

Комисията откри дискусия относно обхвата и създаването на Европейски съвет по иновациите (EIC). Планира се EIC да бъде насочен пряко към предприемачите/новаторите. EIC може да се превърне в по-бърз механизъм за завършване на последните стъпки за преодоляване на изоставането в областта на иновациите. EIC може да стане общата рамка, която да обедини инструментите за финансиране за иновациите. Разбира се, това изисква внимателно синхронизиране и хармонизиране с всички други инструменти за финансиране. ЕИСК приветства тази инициатива и е готов да даде своя принос към тази дискусия, след като бъдат представени конкретни предложения.

3.10.

Едно от ключовите предизвикателства през следващите години е програмата „Хоризонт 2020“ да разгърне своя пълен потенциал за подпомагане на социалните иновации, което е от ключово значение за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“. ЕИСК припомня, че поради своето естество предприятията на социалната икономика играят важна роля в това отношение, и настоятелно призовава Европейската комисия и държавите членки да гарантират, че достъпът на тези предприятия до финансиране по „Хоризонт 2020“ се осъществява при равни условия с тези за другите участници.

3.11.

Освен това ЕИСК подчертава, че социалните и хуманитарните науки са от голямо значение в Европа. Нашето общество неизбежно ще се промени поради застаряването и демографските промени, което налага определянето на нови приоритети в областта на научните изследвания (2). Нашето общество ще претърпи основни промени по пътя към устойчиви условия. Промените в ограничаващите условия, произтичащи от явления като глобализацията, изменението на климата, достъпа до енергия и нововъзникващите технологии — за които цифровизацията е основна движеща сила — дори ще ускорят обществените промени. За да гарантираме, че сме подготвени за бъдещето, с подходящите умения за бъдещите висококачествени работни места, от ключово значение ще бъде да подобрим нашите образователни системи. С особено предимство следва да се ползва оценяването на въздействието на всички тези промени върху нашето общество, включително всички проблеми, които могат да бъдат предизвикани от промените в условията на живот и труд, и в това отношение ключова роля трябва да играят социалните науки.

4.   Европейското научноизследователско пространство и добавената стойност на програмата „Хоризонт 2020“ за ЕС

4.1.

Една от целите на Рамковата програма за научни изследвания и иновации („Хоризонт 2020“) е да завърши изграждането на Европейското научноизследователско пространство (ЕНП). Програмата „Хоризонт 2020“ се приема и като инструмент на политиката за изпълнение на инициативите „Европа 2020“ и „Съюз за иновации“. Ключови елементи на ЕНП са общата европейска политика в областта на научноизследователските инфраструктури, съвместните научноизследователски проекти, трансграничната мобилност на изследователите и координирането на основните програми за научни изследвания при трудното ограничаващо условие програмите на ЕС да функционират в среда, в която преобладаващата част от публичното финансиране на научните изследвания и иновациите се администрира от държавите членки.

4.2.

До момента Европейският форум за стратегии за научноизследователски инфраструктури (ESFRI) служеше като полезен координационен инструмент за определяне на нови научноизследователски инфраструктури от общоевропейски интерес. Въпреки че създаването на широкомащабни научноизследователски структури зависи най-вече от националното финансиране, европейското равнище е важно за подпомагането на консорциумите, както и за предоставянето на трансграничен достъп на изследователите до инфраструктура в европейските държави. ЕИСК споделя загрижеността на научноизследователската общност относно тази недостатъчна подкрепа и настоятелно призовава Комисията да я увеличи значително, като по този начин гарантира достъпа на европейските изследователи до националните и европейските структури, които са ключово предимство на ЕНП.

4.3.

Като цяло мобилността в рамките на ЕНП е от първостепенно значение. Поради това настоятелно призоваваме финансирането за програми като дейностите „Мария Склодовска-Кюри“ да бъде запазено на значително равнище.

4.4.

Приветстваме инициативата „Отворени към света“ (Open to the World), като приемаме, че качеството на научната дейност продължава да бъде основната движеща сила за нея. Първите признаци, че намаляването на участието на трети държави засяга дори индустриализираните икономики, например САЩ, следва да бъдат внимателно проучени, с цел да се определят причините за тази обезпокоителна тенденция.

4.5.

ЕИСК би искал да подчертае, че съвместните научни изследвания с минимум трима партньори от различни държави членки трябва да останат в основата на финансирането на научни изследвания в Европа. Възможността за обединяване на силите на различните участници в областта на иновациите и научните изследвания с цел справяне с предизвикателства, които не могат да бъдат преодолени само от една държава, и за създаване на полезни взаимодействия между научните изследвания в ЕС трябва да се предоставя на равнището на ЕС и създава значителна добавена стойност за ЕС.

4.6.

ЕИСК е изключително загрижен за големите различия между държавите членки по отношение на националното финансиране за научни изследвания и иновации. Това доведе до големи разлики в успеваемостта по отношение на получаването на финансиране от ЕС. Отбелязваме с дълбока загриженост, че тези различия на практика се увеличават. По-специално държавите членки от ЕС-13 имат слаба успеваемост по отношение на получаването на финансиране по „Хоризонт 2020“. Различията в националното финансиране за научни изследвания и иновации са огромни. Това се дължи не само на разликите в БНП в рамките на ЕС. Освен това по-силните държавите членки правят много повече разходи в относително изражение за научни изследвания и иновации от по-слабите държави.

4.7.

Може ясно да се посочи, че неспособността да се постигне целта от 3 % от БНП за финансиране на НИИ (Лисабон 2007 г.) се дължи главно на липсата на национално финансиране за научни изследвания и иновации. „Хоризонт 2020“ има само незначителен принос за това. ЕИСК призовава за засилване на националното финансиране за научни изследвания и би искал да изтъкне пред държавите членки факта, че европейското финансиране за научни изследвания не може да замести националното. Това е от жизненоважно значение и за да се противодейства на опасността от „изтичане на мозъци“ в някои държави членки.

4.8.

Трябва да се извърши анализ на увеличаващата се пропаст между държавите членки, за да се преценят причините за това. ЕИСК приветства новите мерки „Разпространяване на високите научни постижения и разширяване на участието“, които биха могли да намалят тази пропаст. Други мерки, които следва да се вземат под внимание, са предоставяне на съвети за структури за подкрепа за кандидатите или добавяне на участието на държави от ЕС-13 като критерий за даване на преднина сред еднакво добри проекти, при условие че конкуриращите се кандидати отговарят на същите критерии за високи постижения. Предлагаме най-вече да се укрепи вече съществуващ инструмент за финансиране — съвместните изследвания, които изграждат мостове между научноизследователските общности, като по този начин спомагат за преодоляване на различията.

4.9.

ЕИСК подкрепя дейностите Open Science (Отворена наука) (3). Забелязва се напредък в използването на Open Access по отношение на публикациите; въпреки това все още съществуват сериозни проблеми с някои издатели — препятствие, което може да бъде преодоляно чрез координирани усилия на ЕС. Трябва да се приветства разработването на Open Data, но в рамките на научноизследователските общности продължава да е необходим процес „отдолу нагоре“ за определяне на подробностите по неговото прилагане.

4.10.

Предлаганият от Комисията европейски научен изчислителен облак би могъл да осигури на европейските изследователи виртуална среда за съхранение, мултидисциплинарно и трансгранично споделяне и повторно използване на техните данни. ЕИСК подкрепя тази инициатива (4), като счита, че тя би могла да бъде важен елемент за Open Data. Настоятелно призоваваме Комисията внимателно да отчете трансграничните системи от типа „облак“ в конкретни научни общности, които вече съществуват и работят добре, както и националните дейности, насочени към постигане на същата цел.

5.   Към ефективни процеси

5.1.

ЕИСК приветства усилията на Европейската комисия да добави допълнителни „опростявания“ към „Хоризонт 2020“. По-малките участници ще бъдат привлечени по-специално от намалената бюрокрация, облекчените правила и увеличената правна сигурност.

5.2.

Нововъведеният инструмент за МСП е положителен пример за ефективно прилагане, подбор и мониторинг. Предприятията приемат много положително елементи като кратките срокове за отпускане на поисканите заеми и финансирането за идеи „отдолу нагоре“. Тези елементи следва да бъдат използвани като най-добра практика за другите инструменти по „Хоризонт 2020“.

5.3.

Налице са много важни постижения в опростяването на правилата и инструментите, като например значително подобрения портал за участниците, но все още остава да бъдат разрешени други важни въпроси, тъй като сериозно вредят на привлекателността на програмата. Например вътрешното фактуриране, използвано от по-голямата част от промишлеността и академичните организации, вече е почти невъзможно, а по-строгите разпоредби за „пълния капацитет“ на използваните съоръжения добавиха допълнителни усложнения. Нежеланието на Комисията да възстановява индивидуални реални разходи за заплати, а не минали суми от последната приключена финансова година, е преодоляно частично, но все още създава допълнителна административна тежест. Регламентите за програмата „Хоризонт 2020“ в много случаи продължават да изискват паралелно счетоводство. Сериозният административен опит, от който участниците все още се нуждаят, за да изпълняват тези аспекти на „Хоризонт 2020“, прави участието особено тежко за МСП, като същевременно обезсърчава международните партньори.

5.4.

Ето защо ЕИСК насърчава Комисията допълнително да опрости „Хоризонт 2020“ и да спазва правилата за участие в програмата, които предвиждат „по-широко приемане на обичайните счетоводни практики за разходи на бенефициентите“. Комитетът препоръчва също така при обсъжданията относно бъдещите рамкови програми да се положат усилия за постигане на допълнителен напредък в тази насока, като се приемат обичайните счетоводни принципи на участниците, когато това е възможно, изхождайки от принципа, че основният критерий е спазването на националните правила, ако те отговарят на приетите стандарти. Тези стандарти биха могли да бъдат разработени и тествани в сътрудничество с Европейската сметна палата.

5.5.

По отношение на следващата рамкова програма ЕИСК също така настоятелно призовава да не се създават повече инструменти и насърчава Комисията вместо това активно да намали броя на инструментите, както и да се възползва от оценката на съвместните технологични инициативи (СТИ), за да остави само най-ефективните сред тях.

5.6.

ЕИСК, подобно на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE) на Европейския парламент, призовава от ЕФСИ да бъдат върнати 2,2 милиарда евро на програмата на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ с цел компенсиране на значителното отрицателно въздействие, което оказва намаляването на средствата. ЕФСИ инвестира в проекти, които не могат да се считат за компенсация за проектите, които вече не могат да бъдат изпълнявани по „Хоризонт 2020“, тъй като по-голямата част от проектите по ЕФСИ не се отнасят до научни изследвания, а до прилагането на съществуващи технологии. Това със сигурност има своите предимства, но не трябва да ограничава източника на иновативни нови технологии за повишаване на конкурентоспособността на Европа, който може да осигури „Хоризонт 2020“.

5.7.

В „Хоризонт 2020“ значението на класическото съфинансиране за проекти, при което Комисията предоставя безвъзмездни средства за конкретни проекти, като по този начин участва в общите разходи, все повече намалява за сметка на значението на финансовите инструменти. Финансирането на научните изследвания чрез заеми обаче както за промишлеността, така и за академичните среди, е полезно само в края на веригата на иновации, но не и за революционните иновации. Освен това тези инструменти не обхващат много заинтересовани страни, тъй като публичните организации за научни изследвания в много държави членки нямат право да получават заеми. Ето защо ЕИСК настоятелно призовава както програма „Хоризонт 2020“, така и последващите я програми да останат фокусирани най-вече върху съфинансирането.

5.8.

Поради това ЕИСК подкрепя заключенията на Съвета от 27 май 2016 г., в които се подчертава, че в рамките на програмата „Хоризонт 2020“ следва да се направи необходимото да се гарантира, че основаното на заеми финансиране няма да се разширява допълнително в ущърб на финансирането с безвъзмездни средства в областта на научните изследвания и иновациите. Европейската промишленост трябва да има достъп до нови основополагащи технологии, получени от високорискови проекти, а те няма да бъдат открити чрез заеми.

5.9.

През първите години успеваемостта по „Хоризонт 2020“ в някои случаи беше едва 3 %. Като цяло успеваемостта се промени от 1:5 в 7РП до 1:8 в „Хоризонт 2020“. Трябва да се постигне разумен процент на успеваемост, за да се избегне разхищаването на ресурси, както и предизвикването на разочарование сред най-добрите участници от промишлеността и академичните среди. Когато процентът на успеваемост е много по-нисък, разходите вследствие от положените усилия в предложенията могат да надхвърлят предоставеното финансиране. Има различни предложения за мерки за противодействие (по-прецизно определяне на въздействието, двуетапни процеси, професионални консултанти, следване на най-добрите практики) и Комисията следва да ги приложи незабавно за оставащия период на програмата „Хоризонт 2020“.

5.10.

„Печатът за отличие“ за отличните заявления, които не са били финансирани, би могъл да бъде от особена полза за МСП, които се надяват да получат финансиране от европейските структурни и инвестиционни фондове. Все още не е изяснен въпросът дали правилата за държавните помощи могат да създадат проблеми в тези случаи.

5.11.

ЕИСК препоръчва при междинната оценка да се анализира начинът, по който програмата „Хоризонт 2020“ допринася в качествено отношение за целите за насърчаване на високите постижения в научната област, за справяне с неотложните обществени предизвикателства и подпомагане на водещите позиции в промишлеността с цел по-голям и приобщаващ икономически растеж, който създава работни места в Европа, вместо да се поставя прекалено голям акцент върху количествените измерители, като например отчитане на публикациите, патентите и възвращаемостта на инвестициите, както беше направено при оценката на 7РП. Освен това препоръчва в рамките на структурните фондове и Европейския фонд за стратегически инвестиции да бъдат установени съвместими показатели за подкрепата за научни изследвания и иновации.

Брюксел, 20 октомври 2016 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS


(1)  ОВ C 181, 21.6.2012 г., стр. 111.

(2)  ОВ C 229, 31.7.2012 г., стр. 13.

(3)  ОВ C 76, 14.3.2013 г., стр. 48.

(4)  Становище относно „Европейска инициатива за компютърни услуги в облак — изграждане на конкурентоспособна икономика в Европа, основана на данни и знания“ (TEN/592) (ОВ C 487, 28.12.2016 г., стр. 86).


2.2.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 34/73


Становище на Европейски икономически и социален комитет относно „Премахване на пречките пред устойчивите аквакултури в Европа“

(Проучвателно становище по искане на Европейската комисия)

(2017/C 034/11)

Докладчик:

Gabriel SARRÓ IPARRAGUIRRE

Консултация

Европейска комисия, 29.4.2016 г.

Правно основание

член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

 

Проучвателно становище

Решение на Бюрото на Комитета

15.3.2016 г.

 

 

Компетентна секция

„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“

Приемане от секцията

30.9.2016 г.

Приемане на пленарна сесия

19.10.2016 г.

Пленарна сесия №

520

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

220/1/2

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК е дълбоко обезпокоен от липсата на подобрение в положението на аквакултурите в ЕС въпреки готовността за насърчаването им от общата политика в областта на рибарството (ОПОР), общата организация на пазара (ООП) и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР).

1.2.

ЕИСК отбелязва, че основната причина за бавните административни процедури за производството на аквакултури и липсата на места за изграждане на стопанства е сложното прилагане на европейското законодателство в областта на околната среда, по-специално Рамковата директива за водите, Рамковата директива за морска стратегия и актовете, свързани с мрежата „Натура 2000“, от страна на публичните администрации на държавите членки и техните региони. Тази ситуация води до налагането на прекомерно скъпи икономически изисквания на предприятията за производство на аквакултури, които парадоксално не осигуряват по-голяма защита на околната среда.

1.3.

ЕИСК призовава Европейската комисия да изпълни докрай задълженията си за координиране на споделената компетентност в областта на аквакултурите, включително опростяването на административните процедури и участието на службите на националните и регионалните администрации, които имат правомощия в областта на аквакултурите.

1.4.

Предлага се Европейската комисия да осигури използването от страна на държавите членки на насоките ѝ за прилагане на стандартите в областта на околната среда като начин за намаляване на ненужната административна тежест, при гарантирано запазване на качеството на водите и екосистемите.

1.5.

ЕИСК изтъква, че без да бъдат решени проблемите, свързани с административните процедури и свободните места за стопанства, аквакултурите в Съюза няма да могат да използват пълноценно наличните средства по линия на ЕФМДР по подобие на средствата по линия на ЕФР. От друга страна, изразява загриженост, че поради мерките за ограничаване на бюджетния дефицит в държавите членки спират да се финансират инициативи за устойчиви аквакултури, които биха могли да създадат растеж и работни места.

1.6.

ЕИСК настоятелно призовава Европейската комисия спешно да сформира Консултативния съвет по аквакултурите и активно да подпомага неговото ефективно функциониране. Този форум ще бъде ефективен единствено ако в него си сътрудничат заинтересованите страни и европейските и националните публични администрации, особено Европейската комисия.

1.7.

ЕИСК призовава Европейската комисия, заедно с държавите членки, да извършва подробен мониторинг на многогодишните национални стратегически планове за аквакултурите, за да знае докъде е стигнало изпълнението на техните цели и да гарантира участието в тези планове на всички звена на националните публични органи с отговорности в областта на околната среда.

1.8.

ЕИСК предупреждава Европейската комисия, че следващите години ще бъдат от решаващо значение за бъдещето на европейските аквакултури. Положените усилия за създаване на благоприятна за устойчивите аквакултури нормативна рамка могат да се окажат безполезни, ако няма стриктно наблюдение на положението и ако не бъде намерено решение на настоящите затруднения. Както беше посочено, тези затруднения се коренят в службите на публичната администрация на държавите членки, които не са участвали в изготвянето на съответните многогодишни национални стратегически планове за аквакултурите.

2.   Контекст

2.1.

Действащите регламенти относно общата политика в областта на рибарството (ОПОР) и общата организация на пазара (ООП) в сектора на продуктите от риболов и аквакултури създават условия за безпрецедентна водеща роля на устойчивото развитие на аквакултурите в Европейския съюз.

2.2.

Европейският фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) разполага със специално предвиден бюджет за развитието на устойчиви аквакултури в размер на цели 1,2 милиарда евро за периода 2014—2020 г.

2.3.

През последните години ЕИСК изготви две становища относно аквакултурите (1)  (2). И в двете се подчертава значението на тази дейност за Европейския съюз и се призовават Европейската комисия и държавите членки да насърчат изграждането на отговорен и устойчив сектор на аквакултурите.

2.4.

През 2013 г. Европейската комисия публикува стратегически насоки относно устойчивото развитие на аквакултурите в Европейския съюз. Целта на тези насоки беше да се подпомогнат държавите членки при определянето на националните цели за тази дейност, като се отчитат съответните изходни ситуации, съществуващите условия на национално равнище и институционалната организация.

2.4.1.

Наред с други предложения в насоките бе препоръчано държавите членки да разработят многогодишни национални стратегически планове в областта на аквакултурите, в които да се определят общи цели и по възможност показатели за оценка на напредъка към постигането им. Целта на тези стратегически планове беше да служат за насърчаване на конкурентоспособността на сектора на аквакултурите, да подпомагат неговото развитие чрез иновации, да дават тласък на стопанската дейност, да насърчават диверсификацията, да повишават качеството на живот в крайбрежните и селските райони, както и да гарантират равнопоставени условия на операторите в сектора на аквакултурите по отношение на достъпа до морските води и сушата.

2.4.2.

През 2013 г. всички държави членки, в които се отглеждат аквакултури, представиха своите многогодишни стратегически планове. Основната част от предложените мерки и действия в тези планове впоследствие бяха включени в съответните им оперативни програми за финансиране от ЕФМДР. Целта беше по този начин да се улесни осъществяването на практика на тези мерки и действия.

2.5.

В новата ОПОР се предвижда създаването на Консултативен съвет по аквакултурите, който следва да замени предишния Консултативен комитет по рибарството и аквакултурите (група 2: Аквакултури). Мисията на този съвет ще бъде да се улесни дискусията по въпроси от значение за аквакултурите и да се представят препоръки и предложения на европейските институции. Паралелно с това е в процес на създаване Консултативен съвет по пазарите, чиято цел е да осигури по-подходящо предлагане на пазара на продуктите от аквакултури в допълнение към тези от риболов.

3.   Общи бележки

3.1.

По изчисления на ФАО до 2050 г. световното производство на хранителни стоки трябва да се увеличи средно със 70 % спрямо сегашния обем, за да бъдат изхранени деветте милиарда души, които според прогнозите ще живеят на планетата по това време. Тази организация отдава специално значение на аквакултурите като хранителен източник с потенциал за растеж и препоръчва насърчаването на този сектор с цел осигуряване на хранителни стоки, заетост и богатство.

3.2.

Консумацията на риба и други морски храни се препоръчва заради хранителната им стойност и значението им за поддържането на крепко здраве. Предоставянето на достъп на хората до хранене, достатъчно богато на морски продукти, е социален приоритет. Годишното потребление на продукти от аквакултури на глава от населението в Европейския съюз е приблизително 23,9 кг и бележи леко увеличение.

3.3.

ЕИСК потвърждава, че в Европейския съюз се отчита дефицит по отношение на баланса във външната търговия с продукти от аквакултури за консумация от човека. Търсенето на продукти от аквакултури на вътрешния пазар е в размер на 13,2 милиона тона годишно, от които едва 10 % представляват аквакултури от Европейския съюз в сравнение с 25 % от улов на риба и 65 % внос. Процентът на вноса като цяло се увеличава, макар че през последните години се стабилизира. Във всеки случай тази ситуация показва наличието на сериозен дисбаланс, който поставя Европейския съюз в неблагоприятна позиция по отношение на неговата настояща и бъдеща продоволствена сигурност.

3.4.

Годишното производство на аквакултури в Европейския съюз достигна 1,2 милиона тона. От тях на морските аквакултури се падат 65,4 %, а на континенталния сектор на аквакултурите — 34,6 %. Стойността им при първа продажба е приблизително 4 милиарда евро. Начините на производство са разнообразни — от традиционните системи в лагуни или изкуствени водоеми, към по-технически напреднали, включително тези в контейнери, клетки в открито море или рециркулационни съоръжения.

3.5.

Регламентът относно ЕФМДР беше приет и публикуван през май 2014 г. Оперативните програми на държавите членки, свързани с ЕФМДР, бяха окончателно приети от Европейската комисия едва през есента на 2015 г. с година и пет месеца закъснение.

3.5.1.

През 2014 г. Европейската сметна палата публикува проучване относно ефективността на подпомагането на аквакултурите, предоставяно от предишния Европейски фонд за рибарство (ЕФР). В това проучване Сметната палата заключи, че ЕФР не е подпомогнал по ефективен начин устойчивото развитие на аквакултурите. Тя констатира, че на ниво ЕС мерките за подпомагане не са били разработени и контролирани както подобава и не са предоставили достатъчно ясна рамка за развитието на аквакултурите. Що се отнася до държавите членки, мерките за подпомагане не са били разработени и прилагани добре и националните стратегически планове и оперативните програми не са предоставили достатъчно ясна основа за насърчаване на аквакултурите.

3.6.

Понастоящем секторът на аквакултурите в Европейския съюз осигурява около 85 000 преки работни места, но се отчита застой. ЕИСК оценява положително изчисленията на Комисията, че всеки процент ръст в консумацията на продукти от аквакултури, произведени от сектора на аквакултурите на ЕС, би довел до разкриването на 3 000 до 4 000 работни места на пълно работно време. От друга страна, следва да се отбележи наличието на около 200 000 непреки работни места в съпътстващи аквакултурата промишлени отрасли, преработвателния сектор и спомагателни дейности.

3.7.

ЕИСК приветства факта, че държавите членки са изготвили и представили на Европейската комисия своите многогодишни национални стратегически планове в областта на аквакултурите. Въпреки това той счита, че участието на заинтересованите страни в областта на икономическите, екологичните и социалните въпроси в изготвянето на плановете е било недостатъчно на фона на намесата на публичната администрация, и по-специално на водещата роля на органите, които са пряко компетентни за аквакултурите.

4.   Конкретни бележки

4.1.

ЕИСК счита, че дисбалансът във външната търговия на Европейския съюз по отношение на продуктите от аквакултури е неприемлив както от икономическа гледна точка, поради създадения търговски дефицит, така и от социална гледна точка, поради неизползването на възможности за заетост.

4.2.

ЕИСК констатира, че след отчетения към 2000 г. застой ръстът на производството на аквакултури в Европейския съюз не се възстановява въпреки усилията на различните европейски, национални и регионални институции. Продължава да се наблюдава застой в произведения обем въпреки отчетеното слабо покачване по отношение на общата му търговска стойност.

4.3.

Причините за застоя при аквакултурите в Европейския съюз, докато същият сектор продължава да отчита висок ръст в останалата част от света, бяха точно описани от Европейската комисия в нейните стратегически насоки от 2013 г. за устойчивото развитие на аквакултурите в Европейския съюз. Двете основни посочени причини бяха сложността на административните процедури за осъществяване на тази дейност и затруднения във връзка със законния достъп до места за изграждане на стопанства или за разширяването им.

4.4.

ЕИСК отчита усилията на Европейската комисия за подпомагане на националните и регионалните администрации в прилагането на европейското право в областта на околната среда, без да се създава ненужна тежест за производителите на аквакултури. С тази цел бяха публикувани насоки относно аквакултурите и зоните по „Натура 2000“, както и относно Рамковата директива за водите, и понастоящем се разработват насоки относно връзката с Рамковата директива за морска стратегия. При все това националните и регионалните администрации, които са компетентни в областта на околната среда, не са запознати с тези насоки и не ги прилагат.

4.5.

ЕИСК установи, че в резултат на забавянето по отношение на приемането на Регламента относно ЕФМДР и оперативните програми на държавите членки операторите в държавите членки ще могат да се възползват от средствата по линия на ЕФМДР в най-добрия случай едва в края на 2016 г., което представлява забавяне от почти три години.

4.6.

В различни доклади като този на Европейската сметна палата от 2014 г. беше посочено, че устойчивото развитие на аквакултурите е забавено поради липсата на подходящо морско пространствено планиране и сложните процедури за издаване на разрешения. Сметната палата също така потвърди, че до момента основните цели за растеж на аквакултурите не са били постигнати и от много години секторът е в застой.

4.7.

ЕИСК изразява удовлетворение от факта, че предвиденият от ЕФМДР бюджет за развитие на устойчиви аквакултури на практика е три пъти по-голям от бюджета по предходния ЕФР.

4.7.1.

ЕИСК отбелязва затрудненията, с които се сблъскват държавите членки, които са основни производители на аквакултури в Европейския съюз, при осигуряването на своя дял от съфинансирането на средствата от ЕФМДР поради бюджетните ограничения в резултат на задължението им да спазват своите ангажименти за намаляване на дефицита.

4.8.

ЕИСК също е на мнение, че е абсолютно необходимо да се създаде европейски форум с участието на всички съответни заинтересовани страни по подобие на Консултативния комитет по рибарството и аквакултурите, за да се обсъди положението в сектора на аквакултурите и да се изготвят препоръки в консенсус с европейските и националните институции. За тази цел ЕИСК приветства новия Консултативен съвет по аквакултурите (КСА) и широкообхватното представителство в него на заинтересовани страни в областта на икономическите, екологичните и социалните въпроси, както и на учени и потребители. Въпреки това той изразява съжаление от закъсненията при създаването и започването на работа на Консултативния комитет, тъй като изминаха три години от закриването на предишния комитет и сформирането на настоящия.

4.8.1.

ЕИСК изразява загриженост, че участието на Европейската комисия в новия КСА не е на същото равнище като в предишния консултативен комитет. Това обстоятелство се дължи на факта, че в рамките на консултативния комитет самата Комисия управляваше изпълнителния секретариат, докато в новия КСА секретариатът ще бъде напълно отделен от Комисията. Това би могло да окаже въздействие както върху способността за уведомяване на европейските публични администрации, така и върху разпространението на препоръките. ЕИСК е обезпокоен от факта, че Комисията може да се разглежда само като редови участник в КСА, а трябва да продължи да играе водеща роля.

4.9.

ЕИСК констатира, че многогодишните национални стратегически планове на държавите членки в областта на аквакултурите все още не са довели до резултати. От друга страна, в повечето планове все още не са въведени механизми за проследяване на резултатите.

4.9.1.

ЕИСК отбелязва, че до момента ограничените резултати от изпълнението на многогодишните национални стратегически планове за аквакултурите се дължат на факта, че не са били взети достатъчно категорични мерки спрямо затрудненията, които възпрепятстват устойчивото развитие на аквакултурите. Тези пречки се срещат предимно в службите на публичната администрация в държавите членки, които не са взели участие в разработването на стратегически планове и следователно не са запознати с тях. Поради това се изисква активното участие на тези служби в прилагането на стратегическите планове.

4.10.

ЕИСК настоятелно приканва Европейската комисия да призове публичните администрации на държавите членки и техните региони, при прилагането на европейските стандарти в областта на околната среда, да вземат предвид устойчивото развитие с неговите три направления: екологично, социално и икономическо, като същевременно го съпоставят с необходимостта от подобряване на продоволствената сигурност на Съюза.

Брюксел, 19 октомври 2016 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS


(1)  Становище на ЕИСК относно „Изграждане на устойчиво бъдеще за аквакултурата — Нов импулс за стратегията за устойчиво развитие на европейската аквакултура“ (ОВ C 18, 19.1.2011 г., стр. 59).

(2)  Становище на ЕИСК относно „Стратегически насоки за устойчивото развитие на сектора на аквакултурите на ЕС“ (ОВ C 67, 6.3.2014 г., стр. 150).


2.2.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 34/78


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Новата структура на пазара на електроенергия и потенциалните въздействия върху уязвимите потребители“

(проучвателно становище)

(2017/C 034/12)

Докладчик:

Vladimír NOVOTNÝ

Консултация

Съвет на Европейския съюз, 14.3.2016 г.

Правно основание

Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС)

 

Проучвателно становище

Компетентна секция

„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“

Приемане от секцията

6.10.2016 г.

Приемане на пленарна сесия

19.10.2016 г.

Пленарна сесия №

520

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

146/66/43

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК подкрепя основната идея за нова структура на пазара на електроенергия в ЕС. Тя е необходима, за да се гарантира стабилна електроенергийна система, която да служи на целите на Европейския енергиен съюз. Преходът на производството и продажбата на електроенергия към децентрализирани структури, който трябва да се организира в средносрочен и дългосрочен план, и осъществяването на поставената цел, както са залегнали в директивата на ЕС относно енергията от възобновяеми източници, изискват съвършено ново структуриране на пазара на електроенергия. Във връзка с това ЕИСК препраща към своите становища TEN/577, TEN/578 и TEN/583, в които взема отношение по този въпрос, а също и по бъдещата роля на „произвеждащите потребители“ и на новите пазарни участници.

1.2.

Според ЕИСК така наречените „интелигентни“ разпределителни мрежи в съчетание с интелигентни измервателни уреди и технологии за съхранение ще бъдат друг съществен компонент от новата структура на пазара на електроенергия, която ще се осъществява в средносрочен и дългосрочен план. Тогава тези интелигентни мрежи и технологиите за управление и съхранение могат да доведат до благоприятни последствия, както по отношение на оптимизирането на потреблението на електроенергия, така и на нейното пестене.

1.3.

ЕИСК привлича вниманието върху възможностите за намаляване на енергийната бедност, които създават дребните производители/потребители (т.нар. „произвеждащи потребители“), но също и други нови модели като напр. енергийните кооперативи; те могат да дадат свой принос в това отношение. Комитетът счита, че за да могат те да се включат пълноценно в енергийния пазар, наред с другото, е жизненоважно да се премахнат административните пречки и всички останали ненужни препятствия, които затрудняват тяхната дейност, и да се улесни достъпът им до разпределителните мрежи въз основа на преобладаващите на пазара условия от гледна точка на финансирането за експлоатация на въпросните мрежи.

1.4.

ЕИСК счита, че използването на интелигентни устройства за регулиране в т.нар. „интелигентни домове“ също е важен елемент на новата структура на пазара на електроенергия. Тяхното използване ще допринесе за засилване на активната роля на домовете като част от пълното им интегриране в новата структура на пазара на електроенергия, както и за намаляване на риска от енергийна бедност. Тези значителни промени ще бъдат улеснени с помощта на поощрителни образователни програми, насочени към широки слоеве от населението, както и с оказването на подкрепа за тяхното осъществяване сред уязвимите домакинства и други категории уязвими клиенти на пазара на електроенергия, като например малките и средните предприятия.

1.5.

ЕИСК изразява убеждение, че всички очаквани промени вследствие на новата структура на пазара на електроенергия се обуславят от факта, че този нов пазар ще предостави коректни краткосрочни индикации за цените (продажна цена) и дългосрочни ценови сигнали (себестойност), които ще насърчават и благоприятстват мащабни инвестиционни дейности в сектора на електроенергията в ЕС. За тази цел обаче също така е нужно цените да отразяват изцяло действителните разходи, т.е. да се включат и т.нар.външни разходи.

1.6.

Развитието на пазарите на електроенергия доведе през последните години до значително намаляване на цените на едро, от което обаче дребните потребители и МСП още не могат да се възползват, защото за тях цените по-скоро се повишиха, а не се понижиха.

1.7.

С умела организация на пазара на електроенергия, съчетана със стратегически инвестиции в инсталации, в които — напр. под формата на енергийни кооперативи — са включени също и именно социално слаби граждани, в бъдеще ще могат взаимно да се свържат политиката в областта на енергетиката, социалната политика и създаването на стойност на регионално равнище.

1.8.

За тази цел политиката следва да даде ясен отговор на въпроса, кой в рамките на бъдещо децентрализирано производство трябва, може и/или ще бъде в състояние да произвежда и предлага електроенергия на пазара. Това е от определящо значение и за решаването на проблема с енергийната бедност.

1.9.

Един пример в това отношение предлага Подляското воеводство в Полша, където в момента се разработва програма за подпомагане на малки фотоволтаични инсталации. С инвестиционна субсидия от 60 % в съчетание с планираната в Полша система за нетно отчитане разходите за потребителите там могат да се намалят наполовина.

2.   Въведение

2.1.

На 14 март 2016 г. словашкото председателство на Съвета на ЕС изпрати писмо до ЕИСК с искане да изготви становище относно социалното измерение на новата структура на пазара на електроенергия в контекста на икономическото и социалното развитие.

2.2.

В искането си словашкото председателство отбелязва, че новата структура на пазара на електроенергия носи възможности за потребителите, ако им предложи по-проактивен начин на взаимодействие с пазара. Освен възможните последици от евентуалното повишаване на цените на електроенергията за конкурентоспособността на промишлеността на Съюза, все пак е важно да се вземат предвид потенциалните опасности, които това повишаване може да създаде за социално уязвимите клиенти.

2.3.

В много от предишните си становища (1)  (2) ЕИСК разгледа задълбочено очакваното развитие на енергийния пазар и счита, че приетите от него препоръки и заключения все още са актуални. Освен това настоящото становище се отнася до рисковете, както и до възможностите, които новата структура на пазара на електроенергия може да породи за социално уязвимите групи от населението, и до специфичните прояви на енергийна бедност, свързани с възможността за достъп до електроенергия.

3.   Представяне на новата структура на пазара на електроенергия

3.1.

Основната роля на новата структура на пазарите на електроенергия, изградена въз основа на принципите за устойчиво развитие, трябва да бъде гарантирането за всички потребители на сигурни доставки на електроенергия на достъпна и конкурентна цена.

3.2.

Стратегическата рамка на ЕС за енергиен съюз има следните основни стратегически цели:

енергийна сигурност, солидарност и доверие,

напълно интегриран вътрешен енергиен пазар,

енергийната ефективност като принос за ограничаване на потреблението на енергия,

декарбонизация на икономиката,

енергиен съюз в служба на изследователската дейност, иновациите и конкурентоспособността.

3.3.

Основните характеристики на стратегическата рамка на пазара на електроенергия са:

преход към нисковъглеродни енергийни системи,

рентабилно интегриране на непостоянните възобновяеми енергийни източници,

изоставяне на конвенционалните електроцентрали с цел преминаване към децентрализирано производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници,

развитие на ролята на потребителите на пазара на електроенергия,

по-голяма сигурност и надеждност на доставките на електроенергия.

3.4.

Промяната на ролята на потребителите на пазара на електроенергия трябва да заема важно място в новата структура на този пазар (3).

4.   Енергийна бедност и предотвратяване на нейната поява

4.1.

В близкото минало ЕИСК прие редица становища по въпроса за енергийната бедност, по-специално становище TEN/516, озаглавено „Към координирани европейски действия за превенция и борба с енергийната бедност“ (докладчик: г-н Coulon, 2013 г.) (4), което е предмет на подробен анализ на национално равнище, например от страна на Икономическия и социален съвет на България в неговото становище относно „Мерки за преодоляване на енергийната бедност в България“ (ESC/3/030/2015). ЕИСК счита, че препоръките и заключенията, съдържащи се в тези документи, все още са актуални и не възнамерява да ги повтаря тук.

4.2.

Темата за енергийната бедност се разглежда например и в становище TEN/578 „Предоставяне на нов търговски механизъм за потребителите на енергия“ и в становище TEN/583 „Кооперации на потребители — производители в областта на енергетиката и електричеството: възможности и предизвикателства в страните от ЕС“.

4.3.

Една от отличителните черти на енергийната бедност е ограниченият достъп до енергийни източници поради липсата или лошото функциониране на енергийната инфраструктура, или неспособността за плащане на доставките на енергийни продукти. Ако има опасност инфраструктурата да не функционира, от съществено значение е увеличаването на капацитета или изграждането на нови мощности, за да се гарантират сигурността и надеждността на доставките на електроенергия. В това отношение междувременно дори мрежовите оператори отбелязват, че децентрализираните производствени инсталации като напр. фотоволтаичните инсталации върху частни къщи могат да допринесат за стабилизирането на регионалните доставки и на често слабите на регионално равнище мрежи.

4.4.

Макар че енергийната бедност често се свързва с частните крайни потребители, важно е да се отбележи, че някои малки и средни предприятия нерядко са изложени на същия риск, с всички произтичащи от това последици за тяхната конкурентоспособност.

4.5.

В повечето случаи енергийната бедност се отнася до способността да се осигури битово отопление, но също така, в южните държави — членки на ЕС, може да се отнася до наличието на климатик през горещите летни месеци. Енергийната бедност се изразява по-специално в невъзможността да се плащат сметките за електроенергия. В този случай се прилагат подходи, основани на пряка или непряка помощ за уязвимите клиенти, застрашени от енергийна бедност.

4.6.

Пряката помощ за уязвими клиенти се предоставя предимно под формата на програми за социални субсидии като пряко възстановяване в пари или в натура на плащания, и въз основа на вътрешните системи за социална закрила в рамките на всяка държава членка.

4.7.

Всяка държава членка има различно определение за уязвим клиент, в зависимост от конкретната ситуация и съответната социална система.

4.8.

Непряката помощ се предоставя под формата на социални или специални тарифи. В момента десет държави членки прилагат социални тарифи, осем държави членки са дефинирали статута на уязвим клиент, а общо шестнадесет държави членки регламентират цените на електроенергията на вътрешния си пазар. ЕИСК се изказа категорично против такива регламентирани цени (вж. TEN/578).

4.9.

Все пак ще бъде възможно да се намали рискът от енергийна бедност благодарение на приемането на редица мерки, съвместими с новата структура на пазара на електроенергия. Тези елементи включват:

подобряване на достъпа до информация относно цените на електроенергията, предлагани от различните доставчици,

премахване на пречките пред смяната на доставчика на енергийни услуги,

засилване на конкуренцията и прозрачно предлагане на комплексни енергийни услуги,

осигуряване на прозрачност на договорите, цените и сметките за електроенергия,

обучаване и ограмотяване на клиентите с активното участие на техните общини,

прекратяване на нелоялните търговски практики и техниките за оказване на натиск при сключването на договори за доставка на електроенергия,

спестяване от потреблението на енергия и осигуряване на достъп до информация за собственото потребление, предоставяне на достъпни за домакинствата и другите дребни потребители интелигентни устройства за измерване и регулиране,

оказване на подкрепа за поставянето на топлоизолация на апартаментите и къщите, както и за реновирането и санирането на старите сгради, за да се намалят загубите на енергия,

подпомагане на поощрителните и образователни програми, насочени към уязвимите клиенти,

подпомагане на местните инициативи за борба с енергийната бедност,

забрана на твърде високите тарифи за уязвими клиенти,

повишаване на ефективността и надеждността на доставките на електроенергия.

4.10.

Развитието на пазарите на електроенергия доведе през последните години до значително намаляване на цените на едро, от което обаче дребните потребители и МСП още не могат да се възползват, защото за тях цените по-скоро се повишиха, а не се понижиха.

4.11.

ЕИСК подчертава, че дребните производители потребители (т.нар. „произвеждащи потребители“) също могат да играят специална роля за намаляване на енергийната бедност. Ето защо, за да могат те да се включат пълноценно в енергийните пазари, е жизненоважно възможно най-бързо да се премахнат всички административни пречки и да се улесни достъпът им до мрежите, като в същото време се запазят условията на пазара и се спазват стандартите за качество на доставките на електроенергия.

4.12.

ЕИСК счита, че въпреки прилагането на гореспоменатите елементи за подпомагане на уязвимите клиенти, в съответствие с правилата на пазара, основната тежест на борбата срещу енергийната бедност и нейните последствия и в бъдеще ще продължи да се поема от социалните системи на държавите, тъй като това е единствената подходяща алтернатива от пазарна гледна точка.

4.13.

С умела организация на пазара на електроенергия, съчетана със стратегически инвестиции в инсталации, в които — напр. под формата на енергийни кооперативи — са включени също и именно социално слаби граждани, в бъдеще ще могат взаимно да се свържат политиката в областта на енергетиката, социалната политика и създаването на стойност на регионално равнище.

4.14.

За тази цел политиката следва да даде ясен отговор на въпроса, кой в рамките на бъдещо децентрали