ISSN 1977-0855 |
||
Официален вестник на Европейския съюз |
C 31 |
|
Издание на български език |
Информация и известия |
Година 60 |
Известие № |
Съдържание |
Страница |
|
I Резолюции, препоръки и становища |
|
|
ПРЕПОРЪКИ |
|
|
Европейски съвет за системен риск |
|
2017/C 31/01 ЕССР/2016/14 |
||
2017/C 31/02 ECCP/2016/05 |
||
2017/C 31/03 ЕССР/2016/06 |
||
2017/C 31/04 ЕССР/2016/07 |
||
2017/C 31/05 ECCP/2016/08 |
||
2017/C 31/06 ECCP/2016/09 |
||
2017/C 31/07 ECCP/2016/10 |
||
2017/C 31/08 ECCP/2016/11 |
||
2017/C 31/09 ЕССР/2016/12 |
|
II Съобщения |
|
|
СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ |
|
|
Европейска комисия |
|
2017/C 31/10 |
Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление (Дело M.8327 — Fairfax/Sagard Holdings/PSG) ( 1 ) |
|
IV Информация |
|
|
ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ |
|
|
Европейска комисия |
|
2017/C 31/11 |
||
2017/C 31/12 |
Решение на Комисията от 24 януари 2017 година за създаване на експертна група на Комисията Платформа за хуманно отношение към животните ( 1 ) |
|
|
|
(1) Текст от значение за ЕИП. |
BG |
|
I Резолюции, препоръки и становища
ПРЕПОРЪКИ
Европейски съвет за системен риск
31.1.2017 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 31/1 |
ПРЕПОРЪКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА СИСТЕМЕН РИСК
от 31 октомври 2016 година
относно запълването на празноти в данните за недвижимите имоти
(ЕССР/2016/14)
(2017/C 31/01)
ГЕНЕРАЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА СИСТЕМЕН РИСК,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взе предвид Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за пруденциалния надзор върху финансовата система на Европейския съюз на макроравнище и за създаване на Европейски съвет за системен риск (1), и по-специално член 3, параграф 2, букви б), г) и е) и членове 16—18 от него,
като взе предвид Решение ЕССР/2011/1 на Европейския съвет за системен риск от 20 януари 2011 г. за приемане на процедурен правилник на Европейския съвет за системен риск (2), и по-специално членове 18—20 от него,
като има предвид, че:
(1) |
Секторът на недвижимите имоти играе важна роля в икономиката и промените в него могат да оказват съществено влияние върху финансовата система. Финансовите кризи от миналото показаха, че неустойчивите промени на пазарите на недвижими имоти могат да имат тежки последици за стабилността на финансовата система и на икономиката като цяло. Неблагоприятните промени на пазара на недвижими имоти в някои държави членки — както при жилищните недвижими имоти (ЖНИ), така и при търговските недвижими имоти (ТНИ) — доведоха до големи загуби в миналото и въздействаха отрицателно върху реалната икономика. Това е отражение на тясната взаимовръзка между сектора на недвижимите имоти, доставчиците на финансиране и други икономически сектори и на силните канали за обратна връзка между финансовата система и реалната икономика, които усилват отрицателните промени. |
(2) |
Тези връзки са важни, защото показват, че рисковете, които възникват в сектора на недвижимите имоти, могат да имат системно въздействие, чийто характер е процикличен. Уязвимостите на финансовата система често се натрупват по време на фазата на подем в цикъла на недвижимите имоти. Усещането за наличието на по-ниски рискове и на по-лесен достъп до финансиране може да допринесе за бързата кредитна и инвестиционна експанзия, съчетана с повишено търсене на недвижими имоти, като се оказва натиск за покачване на цените им. Тъй като по-високите стойности на обезпеченията в резултат от това благоприятстват допълнително търсенето и предлагането на кредити, тази самозахранваща се динамика може да доведе до спекулативни балони. От друга страна обаче, по време на фазата на рецесия в цикъла на недвижимите имоти по-строгите условия за кредитиране, по-голямото нежелание за поемане на риск и натискът за понижаване на цените на недвижимите имоти могат да засегнат по неблагоприятен начин устойчивостта на кредитополучателите и кредитодателите, като така се влошават икономическите условия. |
(3) |
Установяването на по-хармонизирана рамка за наблюдение на промените на пазарите на ЖНИ и ТНИ — сегментите от сектора на недвижимите имоти с най-голяма важност за целите на финансовата стабилност — е следователно от решаващо значение за осигуряването на ранното откриване на уязвимости, които могат да доведат до бъдещи финансови кризи. Лицата, които разработват провежданата политика, трябва да разполагат с определен набор от подходяща информация, включително надежден набор от основни показатели, който да им бъде от помощ, за да откриват натрупването на системни рискове и оценяват евентуалната необходимост от макропруденциална интервенция. Тези показатели могат да играят и важна роля при определянето на това дали и кога да се затегнат или отпуснат предвидените в правото на Съюза хармонизирани макропруденциални инструменти, насочени към кредитодателите. Освен това показателите могат да бъдат използвани, за да се предоставят насоки на националните органи относно използването на национални макропруденциални инструменти, насочени към кредитополучателите. |
(4) |
Липсата на общоприети работни определения за секторите на ЖНИ и ТНИ в държавите членки и оперативните ограничения, свързани с наличието на данни за редица значими показатели, са пречка пред надеждността на анализите на финансовата стабилност и затрудняват точното оценяване и сравнение на рисковете на националните пазари. По отношение на ЖНИ в предходен труд Европейският съвет за системен риск (ЕССР) (3) подчерта, че все още липсват съпоставими висококачествени данни относно някои основни метрични признаци, необходими за наблюдението на финансовата стабилност и разработването на политиката. Освен това оценката на годността на тези показатели да предоставят ранни предупреждения за натрупването на системни рискове е възпрепятствана от липсата на надеждни и хармонизирани динамични редове. По отношение на ТНИ в друг труд (4) с подобна тема ЕССР стигна до заключението, че липсата на хармонизирано работно определение за търговски имот и липсата на рамка с подробни и последователни данни за отчитане на по-широките пазарни промени правят проблематични анализите на системните рискове. |
(5) |
В държавите членки бяха разработени и въведени мерки с цел да се намалят процикличните ефекти от пазарите на недвижими имоти и да се засили устойчивостта на кредитните институции срещу негативния пренос, който произтича от динамиката на пазарите на недвижими имоти. Освен това с пруденциалните правила за банковия сектор на Съюза, закрепени в Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (5) и Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (6), беше въведен набор от инструменти, като например секторните капиталови изисквания, чиято цел е да се намалят рисковете, които се появяват в конкретни сектори, включително в сектора на недвижимите имоти. Акцентът в пруденциалната рамка на Съюза пада предимно върху основаните на капитала мерки, насочени към капиталовата структура на кредитните институции. Извън обхвата на Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС са инструментите, насочени към кредитополучателите, например съотношенията кредит/стойност, кредит/доход, дълг/доход, коефициентът на лихвено покритие и съотношението обслужване на дълга/доход или коефициентът на дългово покритие, като тяхното прилагане се урежда от националното право. Някои от тези инструменти вече се прилагат от няколко държави членки, въпреки че определенията на инструментите и показателите варират. |
(6) |
При изпълнението на задачата си ЕССР следва да допринася за гарантиране на финансовата стабилност и за намаляване на отрицателните въздействия върху вътрешния пазар и реалната икономика. За тези цели от ключово значение е наличието на хармонизирани работни определения и на основен набор от съпоставими и своевременно налични показатели за недвижимите имоти. По-доброто познаване на структурните и цикличните характеристики на пазарите на ЖНИ и ТНИ в Съюза ще бъде от полза, за да се даде възможност на националните макропруденциални органи да проследяват по-добре динамиката в сектора на недвижимите имоти, да откриват заплахите за финансовата стабилност, които могат да произтичат от него, и да ръководят предприемането на подходящи действия. |
(7) |
Поради това следва да бъдат взети мерки по отношение на съществуващите празноти в наличността и съпоставимостта на данни за пазарите на ЖНИ и ТНИ в Съюза, които са от значение за макропруденциалните цели. Предвид това следва да бъдат приети целеви работни определения за ЖНИ и ТНИ. Освен това следва да бъдат установени общ набор от показатели, които се препоръчва да бъдат наблюдавани от националните макропруденциални органи с оглед на оценяването на рисковете, които произтичат от секторите на ЖНИ и ТНИ, както и целеви определения на тези показатели. В насоките следва да се посочат измеренията и степента на подробност за всеки показател, обхватът на предвидената информация и измерването на показателите. |
(8) |
Приемането на хармонизирани определения и методи за измерване на показателите, използвани за наблюдението на пазарите на ЖНИ и ТНИ, не е пречка за това националните макропруденциални органи, когато извършват вътрешните си оценки на риска и политиката, да използват показатели за недвижимите имоти, основани на собствените им определения и метрични признаци, които може да са по-добре пригодени да отразяват националните изисквания. |
(9) |
Предвид силно изразения процикличен характер на промените на пазарите на ТНИ наблюдението на риска на тези пазари следва да се извършва по-често, отколкото наблюдението на пазарите на ЖНИ. Следователно за физическия пазар, както и за инвестиционните и кредитните потоци и съответстващите стандарти за отпускане на кредити, наблюдението следва да се осъществява поне на тримесечна база. Наблюдението върху салдата на инвестициите и кредитирането и върху съответстващите стандарти за отпускане на кредити в сектора на ТНИ, както и върху развитието на тези стандарти в сектора на ЖНИ следва да се осъществява поне веднъж годишно. |
(10) |
Тъй като пазарите на ТНИ са хетерогенни, националните макропруденциални органи следва да бъдат насърчени да разпределят общия набор от показатели според съответните измерения, като вид имот, местоположение на имота и вид и националност на участниците на пазара. Освен това ЕССР приканва националните макропруденциални органи да вземат предвид информацията относно разпределението на основните показатели, като съотношението кредит/стойност на недвижимия имот при иницииране, текущото съотношение кредит/стойност на недвижимия имот, коефициента на лихвено покритие и коефициента на дългово покритие, според съответните рискови категории. Тъй като на този етап на равнището на Съюза няма информация относно тези разпределения, не могат да бъдат дадени конкретни насоки относно съответните рискови категории за тези показатели за ТНИ. Ако липсва по-конкретна информация, наблюдението въз основа на разпределителните характеристики на показателите (напр. квантилите) може да бъде алтернатива, като е необходимо да се акцентира върху рисковете с много малка статистическа вероятност от възникване (т.е. горните или долните квантили в зависимост от конкретния показател). |
(11) |
Пазарите на ТНИ по принцип се характеризират с широк кръг от участници, които често са установени в чужбина и понякога не подлежат на микропруденциален или макропруденциален надзор. Поради това, като използват данни, събирани посредством съществуващите образци за регулаторно отчитане, Европейските надзорни органи (ЕНО) следва да бъдат насърчени да публикуват на годишна база значими обобщени данни от значение на равнището на държавата относно дейността, която субектите, попадащи в обхвата на надзора им, извършват на пазарите на ТНИ. Подобно публично оповестяване ще подобри познанията на националните макропруденциални органи относно дейността на субектите от други държави членки на местния пазар на ТНИ. |
(12) |
Освен да използват количествени показатели, ЕССР насърчава националните макропруденциални органи да наблюдават промените на пазарите на недвижими имоти и посредством редовни контакти със съответните участници на пазара, особено за сектора на ТНИ. |
(13) |
Настоящата препоръка е изготвена, като са взети предвид други текущи международни и европейски инициативи в областта на хармонизацията и събирането на данни, най-значимата от които в контекста на запълването на празноти в данните за недвижимите имоти е Регламент (ЕС) 2016/867 на Европейската централна банка (7), с който се въведе проектът „АнаКредит“. Поради някои от белезите му обаче не може да бъде използван само той за удовлетворяването на нуждата от информация, установена в настоящата препоръка. На първо място, определенията на ЖНИ и ТНИ в препоръката са по-подробни и по-подходящи за целите на финансовата стабилност, отколкото предвидените в Регламент (ЕС) 2016/867, който само препраща към определенията в Регламент (ЕС) № 575/2013. На второ място, в Регламент (ЕС) 2016/867 не е предвидена информация относно някои основни показатели и пазарни сегменти, които в настоящата препоръка са определени като важни за финансовата стабилност (напр. сегмент „покупка с цел отдаване под наем“). На трето място, в обхвата на „АнаКредит“ попадат само държавите членки от еврозоната. Държавите членки извън еврозоната могат да избират дали да участват на доброволни начала, но на този етап все още не е ясно кои държави членки ще изберат това. На четвърто място, понастоящем „АнаКредит“ е ограничен до юридическите лица и други институционални единици, включително нефинансовите предприятия. В обхвата му не попада информацията относно кредитите към физически лица и все още не е определено кога той ще бъде разширен в тази посока. На пето място, с „АнаКредит“ се събират данни за кредитите, отпуснати или обслужвани от кредитни институции. Този подход предполага, че кредитите, отпуснати от други участници на пазара, се регистрират в „АнаКредит“ само когато са обслужвани от кредитна институция. Важността на другите участници на пазара за финансирането на недвижимите имоти, по-специално на ТНИ, налага значително събиране на данни за кредитите, отпуснати от тези институции. Както е посочено в съображения 10 и 12 от Регламент ЕЦБ/2016/13, когато се подготвят бъдещите етапи на „АнаКредит“, обхватът на кредитите в този пазарен сегмент ще бъде оценен като част от процедурата за оценка на предимствата и разходите преди възможните разширения на съвкупността от отчетни единици и на изискванията за отчетност с оглед на това да се обхванат по-добре жилищните и търговските ипотечни кредити. На шесто място, при прилагането на принципа на пропорционалност от обхвата на „АнаКредит“ (8) могат да бъдат изключени малките банки, въпреки че макропруденциалният орган може да счете, че от съображения за финансова стабилност трябва да бъде наблюдавана и тяхната дейност в сектора на недвижимите имоти. |
(14) |
С цел да се постигне последователно прилагане на показателите за недвижими имоти и да се стъпи на основата на съществуващи решения, структури, проекти и методологически трудове, е препоръчително да се направи връзка с проекта „АнаКредит“ с оглед на изпълнението на настоящата препоръка. |
(15) |
Целта на препоръката е националните макропруденциални органи да прилагат рамка за наблюдение на значимите за финансовата стабилност промени в сектора на недвижимите имоти въз основа на препоръчаните общоприети целеви определения и показатели. Според ЕССР от гледна точка на финансовата стабилност и провеждането на макропруденциалната политика би било полезно редовно да се събират и разпространяват на равнището на Съюза съпоставими данни за държавите по тези показатели. Това не само ще позволи да се направи по-точна оценка на свързаните с недвижимите имоти рискове в държавите членки, но и да се направи сравнение на използването на инструментите на макропруденциалната политика, активирани от държавите членки с оглед на преодоляването на уязвимостите, свързани с недвижимите имоти. Съгласно член 2 от Регламент (ЕС) № 1096/2010 на Съвета от 17 ноември 2010 за възлагане на Европейската централна банка на специфични задачи, свързани с дейността на Европейския съвет за системен риск Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да предоставя аналитична, статистическа, логистична и административна помощ на ЕССР. Следователно ЕЦБ е в подходяща позиция, за да координира подобно събиране и разпространение на данни на равнището на Съюза. Работата във връзка с това следва да започне веднага след приемането на препоръката и след консултация с Евростат и националните статистически органи, както е уместно. Когато макропруденциалните органи започнат да изпълняват препоръката и събирането на самите данни на равнището на Съюза се разгърне, ще бъдат необходими допълнителни технически насоки и работа по целевите определения и показатели, за да се приспособят за спецификите на пазарите или пазарните сегменти и за да се осигури статистическа качественост на данните; въпреки това с тези допълнителни подробни насоки за изпълнение не следва да се изменят основните характеристики и предназначението на целевите определения и показатели, както са изложени в настоящата препоръка. |
(16) |
При изпълнението на настоящата препоръка и при допълнителната техническа работа, посочена в съображение 15, следва да се зачита принципът на пропорционалност. Когато се пристъпва към прилагането на съответните показатели и методите за изчисляването им, следва да се вземат предвид размерът и степента на развитост на националните пазари на ЖНИ и ТНИ. При извършването на оценки относно изпълнението на препоръката следва да се вземат предвид напредъкът на процеса на събиране на данни на равнището на Съюза, посочен в съображение 15, и появилите се по време на него ограничения. По-специално, в окончателните доклади, които трябва да се представят в края на 2020 г. за препоръки от А до Г, не е задължително да са включени всички основни показатели, ако това е обосновано от подобни ограничения. |
(17) |
Настоящата препоръка не засяга правомощията на централните банки в Съюза при провеждането на паричната им политика. |
(18) |
При изготвянето на настоящата препоръка са взети предвид съображенията на съответните заинтересовани лица от частния сектор. |
(19) |
Препоръките на ЕССР се публикуват, след като Генералният съвет информира Съвета за намерението си да направи това и му предостави възможност да реагира, |
ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ПРЕПОРЪКА:
РАЗДЕЛ 1
ПРЕПОРЪКИ
Препоръка A — Наблюдение на рисковете, които произтичат от сектора на жилищните недвижими имоти
1. |
На националните макропруденциални органи се препоръчва да прилагат рамка за наблюдение на риска по отношение на местния сектор на ЖНИ, в която е включена информация относно действащите стандарти за отпускане на местни жилищни ипотечни кредити. За тази цел, с оглед на ефективното наблюдение на рисковете, които произтичат от пазара на ЖНИ, се препоръчва следният набор от показатели за стандартите за отпускане на кредити:
Информацията относно тези показатели следва да се отнася за местните доставчици на кредити на индивидуална основа и да бъде достатъчно представителна за местния пазар на жилищни ипотечни кредити. |
2. |
В случаите, когато жилищните имоти, купени с цел отдаване под наем, представляват значим източник на рискове, които произтичат от местния сектор на недвижими имоти, като една от възможните причини за това е, че те представляват значителен дял от салдото или от потоците на общото жилищно ипотечно кредитиране, на националните макропруденциални органи се препоръчва да прилагат рамка за наблюдение на риска въз основа на няколко допълнителни показатели за този пазарен сегмент. Ако количествената информация за оценка на значимостта на жилищните имоти, купени с цел отдаване под наем, липсва или е ограничена, на първо време може да се наложи тази оценка да бъде направена въз основа повече качествена информация. Допълнителните показатели за този пазарен сегмент следва да включват:
|
3. |
За изчисляването на показателите, изброени в параграфи 1 и 2, на националните макропруденциални органи се препоръчва да следват насоките в приложение IV към настоящата препоръка. |
4. |
Въз основа на показателите в параграфи 1 и 2 на националните макропруденциални органи се препоръчва да наблюдават промените на местния пазар на ЖНИ поне на годишна база. |
Препоръка Б — Значима информация във връзка със сектора на жилищните недвижими имоти
1. |
На националните макропруденциални органи се препоръчва да наблюдават едномерното разпределение и избрани съвместни разпределения на съответните показатели, посочени в образец А от приложение II към настоящата препоръка. В образеца са представени насоки относно подробността на информацията, която е от значение за наблюдението на рисковете, произтичащи от местния сектор на ЖНИ. |
2. |
На националните макропруденциални органи се препоръчва да наблюдават рисковете във връзка с различните показатели въз основа на следната информация, посочена в образец А от приложение II към настоящата препоръка:
|
3. |
В случаите, когато жилищните имоти, купени с цел отдаване под наем, представляват значим източник на рискове, които произтичат от местния сектор на ЖНИ, като една от възможните причини за това е, че те представляват значителен дял от салдото или потоците на общото жилищно ипотечно кредитиране, на националните макропруденциални органи се препоръчва да наблюдават рисковете във връзка със съответните показатели поотделно за жилищните имоти, купени с цел отдаване под наем, и за жилищните имоти, обитавани от собствениците им. В този случай националните макропруденциални органи следва да вземат предвид и разпределенията, посочени в образец Б от приложение II към настоящата препоръка. |
Препоръка В — Наблюдение на рисковете, които произтичат от сектора на търговските недвижими имоти
1. |
На националните макропруденциални органи се препоръчва да прилагат рамка за наблюдение на риска по отношение на местния сектор на ТНИ. За тази цел, с оглед на ефективното наблюдение на рисковете, които произтичат от пазара на ТНИ, се препоръчва следният набор от показатели: Показатели за физическия пазар на ТНИ:
Показатели за кредитните експозиции на финансовата система към ТНИ:
Показатели за стандартите за отпускане на търговски ипотечни кредити:
Информацията във връзка с тези показатели следва да се отнася за доставчиците на кредити на индивидуална основа и да бъде достатъчно представителна за местния пазар на ТНИ. |
2. |
Ако се счита, че инвестициите представляват значителен дял от финансирането на ТНИ, на националните макропруденциални органи се препоръчва да включат в рамката за наблюдение на риска по отношение на местния сектор на ТНИ и следния набор от допълнителни показатели за инвестиционните експозиции към ТНИ:
Информацията във връзка с тези показатели следва да се отнася за инвеститорите на индивидуална основа и да бъде достатъчно представителна за местния пазар на ТНИ. |
3. |
За изчисляването на показателите, изброени в параграфи 1 и 2, на националните макропруденциални органи се препоръчва да следват насоките в приложение V и ако е уместно за ТНИ — в приложение IV към настоящата препоръка. |
4. |
Въз основа на показателите в параграфи 1 и 2 на националните макропруденциални органи се препоръчва да наблюдават промените на местния пазар на ТНИ поне на тримесечна база за физическия пазар, кредитните и инвестиционните потоци (включително потоците на необслужвани кредити, провизиите срещу загуби по кредити и корекциите на оценката на инвестициите) и съответстващите стандарти за отпускане на кредити. Това наблюдение следва да се осъществява поне на годишна база за салдата на кредитите и инвестициите (включително салдата на необслужваните кредити, провизиите срещу загуби по кредити и корекциите на оценката на инвестициите) и съответстващите стандарти за отпускане на кредити. |
Препоръка Г — Значима информация във връзка със сектора на търговските недвижими имоти
1. |
На националните макропруденциални органи се препоръчва да наблюдават съответните показатели, посочени в образци А, Б и В от приложение III към настоящата препоръка. В тях са представени насоки относно подробността на информацията, която е необходима за наблюдението на рисковете, произтичащи от местния сектор на ТНИ. |
2. |
На националните макропруденциални органи се препоръчва да наблюдават рисковете във връзка с различните показатели въз основа на следната информация, посочена в образци А, Б и В от приложение III към настоящата препоръка:
|
3. |
Ако се счита, че инвестициите представляват значителен дял от финансирането на ТНИ, на националните макропруденциални органи се препоръчва да включат в рамката за наблюдение на риска по отношение на местния сектор на ТНИ и следния набор от допълнителна информация относно инвестиционните експозиции към ТНИ, посочен в образец Б от приложение III към настоящата препоръка:
|
Препоръка Д — Публикуване от Европейските надзорни органи на данни за експозициите към националните пазари на търговски недвижими имоти
1. |
На Европейския банков орган (ЕБО), Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) и Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) се препоръчва да публикуват поне веднъж годишно обобщени данни за експозициите на субектите, които попадат в обхвата на надзорната им дейност, към всеки национален пазар на ТНИ в Съюза в съответствие с насоките в приложение V, точка 9 към настоящата препоръка. Тези обобщени данни следва да се основават на информацията, с която ЕНО разполагат по силата на действащите изисквания за отчетност. |
РАЗДЕЛ 2
ИЗПЪЛНЕНИЕ
1. Определения
1. |
За целите на настоящата препоръка и като се вземат предвид допълнителните технически спецификации в приложения IV и V към настоящата препоръка, се прилагат следните определения:
|
2. Критерии за изпълнение
1. |
По отношение на изпълнението на настоящата препоръка се прилагат следните критерии:
|
2. |
От адресатите се изисква да докладват на ЕССР и на Съвета за действията, предприети в отговор на настоящата препоръка, или да предоставят подходяща обосновка в случай на бездействие. Докладите следва да съдържат най-малкото:
|
3. Срок за последващи действия
От адресатите се изисква да докладват на ЕССР и на Съвета за действията, предприети в отговор на настоящата препоръка, или да предоставят подходяща обосновка в случай на бездействие в посочените по-долу срокове:
1. |
Препоръка A
|
2. |
Препоръка Б
|
3. |
Препоръка В
|
4. |
Препоръка Г
|
5. |
Препоръка Д
|
4. Наблюдение и оценка
1. |
Секретариатът на ЕССР:
|
2. |
Генералният съвет извършва оценка на действията и обосновките, представени от адресатите в докладите им, и ако е уместно, може да реши, че настоящата препоръка не е спазена и че адресатът не е предоставил подходяща обосновка за бездействието си. |
Съставено във Франкфурт на Майн на 31 октомври 2016 година.
Francesco MAZZAFERRO
Ръководител на секретариата на ЕССР
от името на Генералния съвет на ЕССР
(1) ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 1.
(2) OВ C 58, 24.2.2011 г., стр. 4.
(3) ЕССР, Доклад относно жилищните недвижими имоти и финансовата стабилност в ЕС, декември 2015 г.
(4) ЕССР, Доклад относно търговските недвижими имоти и финансовата стабилност в ЕС, декември 2015 г.
(5) Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).
(6) Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (OВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338).
(7) Регламент (ЕС) 2016/867 на Европейската централна банка от 18 май 2016 г. относно събирането на подробни данни за кредитите и кредитния риск (ЕЦБ/2016/13) (ОВ L 144, 1.6.2016 г., стр. 44).
(8) Националните централни банки могат да предоставят дерогации на малките кредитни институции, при условие че комбинираният принос на всички кредитни институции, на които е предоставена дерогация, спрямо общото салдо по кредитите в отчетната държава членка не надхвърля 2 %.
(9) Препоръка ЕССР/2011/3 на Европейския съвет за системен риск от 22 декември 2011 г. относно макропруденциалния мандат на националните органи (OВ C 41, 14.2.2012 г., стр. 1).
ПРИЛОЖЕНИЕ I
КРИТЕРИИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРЕПОРЪКИТЕ
1. Препоръка A
Счита се, че националните макропруденциални органи изпълняват препоръка А, параграфи 1 и 2, ако:
а) |
оценяват дали показателите за стандартите за отпускане на жилищни ипотечни кредити са взети предвид или се прилагат в рамката за наблюдение на риска на сектора на ЖНИ в тяхната юрисдикция; |
б) |
оценяват напредъка по отношение на използването на показателите, посочени в препоръка А, параграф 1 за това наблюдение; |
в) |
оценяват степента, в която информацията относно показателите, която вече е налична или която се очаква да бъде налична в бъдеще, е достатъчно представителна за действащите стандарти за отпускане на кредити на техния пазар на жилищни ипотечни кредити; |
г) |
оценяват дали жилищните имоти, купени с цел отдаване под наем, представляват значим източник на рискове, които произтичат от местния сектор на недвижими имоти, или представляват значителен дял от салдото или потоците на общото жилищно ипотечно кредитиране; |
д) |
в случаите, когато жилищните имоти, купени с цел отдаване под наем, се считат за значим източник на рискове, които произтичат от местния сектор на недвижими имоти, или представляват значителен дял от салдото или потоците на общото жилищно ипотечно кредитиране, оценяват напредъка по отношение на използването на показателите за наблюдение на риска, посочени в препоръка А, параграф 2. |
Счита се, че националните макропруденциални органи изпълняват препоръка А, параграфи 3 и 4, ако:
а) |
осигуряват приемането на методите, посочени в приложение IV, за изчисляването на показателите, изброени в препоръка А, параграфи 1 и 2; |
б) |
в случаите, когато за изчисляването на показателите в допълнение към метода, посочен в приложение IV, се използва и друг метод, докладват за техническите характеристики на метода и ефективността му при наблюдението на рискове, които произтичат от сектора на ЖНИ; |
в) |
вземат мерки, за да осигурят, че показателите, изброени в препоръка А, параграфи 1 и 2, се използват за наблюдението на рисковете в сектора на ЖНИ поне на годишна база. |
2. Препоръка Б
Счита се, че националните макропруденциални органи изпълняват препоръка Б, параграфи 1 и 2, ако:
а) |
оценяват напредъка по наблюдението на едномерното разпределение и избраните съвместни разпределения на показателите, посочени в образец А от приложение II; |
б) |
оценяват напредъка по отношение на използването на информацията, посочена в препоръка Б, параграф 2 и образец А от приложение II, като насоки за наблюдението на съответните рискове. |
В случаите, когато жилищните имоти, купени с цел отдаване под наем, се считат за значим източник на рискове, които произтичат от местния сектор на недвижими имоти, или представляват значителен дял от салдото и потоците на общото жилищно ипотечно кредитиране, счита се, че националните макропруденциални органи изпълняват препоръка Б, параграф 3, ако:
а) |
оценяват напредъка по отношение на отделното наблюдение на показателите за жилищните имоти, купени с цел отдаване под наем, и жилищните имоти, обитавани от собствениците им; |
б) |
оценяват напредъка по отношение на наблюдението на съответните данни, разпределени по измеренията, посочени в образци А и Б от приложение II. |
3. Препоръка В
Счита се, че националните макропруденциални органи изпълняват препоръка В, параграфи 1 и 2, ако:
а) |
оценяват дали показателите за местни експозиции към ТНИ са взети предвид или се прилагат в рамката за наблюдение на риска на сектора на ТНИ в тяхната юрисдикция; |
б) |
осигуряват включването в рамката за наблюдение на риска на показатели за физическия пазар, показатели за кредитните експозиции на финансовата система и показатели за стандартите за отпускане на кредити; когато събирането на данни за тези видове показатели на физическия пазар не е в правомощията на макропруденциалния орган, тази невъзможност ще се счита за достатъчна, за да се обясни бездействието на съответния орган на етапа на оценката; |
в) |
оценяват дали инвестициите представляват значителен източник на финансиране за местния сектор на ТНИ; |
г) |
в случаите, когато инвестициите се считат за значителен източник на финансиране за местния сектор на ТНИ, оценяват напредъка по отношение на използването на допълнителните показатели за наблюдението на риска, посочени в препоръка В, параграф 2; |
д) |
оценяват напредъка по отношение на използването поне на показателите, посочени в препоръка В, параграф 1, и ако е приложимо, в препоръка В, параграф 2; |
е) |
оценяват дали информацията относно тези показатели (която вече е налична или която се очаква да бъде налична в бъдеще) е достатъчно представителна за местния пазар на ТНИ. |
Счита се, че националните макропруденциални органи изпълняват препоръка В, параграфи 3 и 4, ако:
а) |
във връзка с изчисляването на показателите, изброени в препоръка В, параграфи 1 и 2, осигуряват приемането на методите, посочени в приложение V, и ако е уместно за ТНИ — в приложение IV; |
б) |
в случаите, когато за изчисляването на съответните показатели в допълнение към метода, посочен в приложения IV и V, се използва и друг метод, докладват за техническите характеристики на метода и ефективността му при наблюдението на рискове, които произтичат от сектора на ТНИ; |
в) |
вземат мерки, за да осигурят, че съответните показатели, изброени в препоръка В, параграф 1, се използват за наблюдението на промените в сектора на ТНИ поне на тримесечна база за показателите за физическия пазар, потоците на кредитиране (включително потоците на необслужвани кредити и провизиите срещу загуби по кредити) и съответстващите стандарти за отпускане на кредити и поне на годишна база за салдата на кредитите (включително салдата на необслужваните кредити и провизиите срещу загуби по кредити) и съответстващите стандарти за отпускане на кредити; |
г) |
в случаите, когато инвестициите се считат за значителен източник на финансиране за местния сектор на ТНИ, вземат мерки, за да осигурят, че показателите, изброени в препоръка В, параграф 2, се използват за наблюдение на промените в сектора на ТНИ поне на тримесечна база за потоците на инвестициите (включително корекциите на оценката на инвестициите) и поне на годишна база за салдата на инвестициите (включително корекциите на оценката на инвестициите). |
4. Препоръка Г
Счита се, че националните макропруденциални органи изпълняват препоръка Г, ако:
а) |
оценяват напредъка по отношение на наблюдението на показателите, посочени в образци А, Б и В от приложение III; |
б) |
оценяват напредъка по отношение на използването на съответната информация, посочена в препоръка Г, параграф 2 и представена в образци А, Б и В от приложение III, като насоки за наблюдението на съответните рискове; |
в) |
в случаите, когато инвестициите се считат за значителен източник на финансиране за местния сектор на ТНИ, оценяват напредъка по отношение на това дали информацията посочена в препоръка Г, параграф 3 и образец Б от приложение III, се използва като насоки за наблюдението на съответните рискове; |
г) |
в случаите, когато за наблюдението на промените в сектора на ТНИ се използват допълнителни показатели, докладват за допълнителната информация, използвана за наблюдението на рисковете. |
5. Препоръка Д
Счита се, че ЕНО изпълняват препоръка Д, ако:
а) |
изготвят образец за публикуването на данни относно експозициите на субектите, които попадат в обхвата на надзорната им дейност, към всеки национален пазар на ТНИ в Съюза; |
б) |
публикуват поне на годишна база обобщени данни, събрани съгласно действащите изисквания за отчетност, относно експозициите на субектите, които попадат в обхвата на надзорната им дейност, към всеки национален пазар на ТНИ в Съюза. |
ПРИЛОЖЕНИЕ II
УКАЗАТЕЛНИ ОБРАЗЦИ ЗА ПОКАЗАТЕЛИТЕ ЗА СЕКТОРА НА ЖИЛИЩНИ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ
1. Образец А: показатели и разпределения за жилищни ипотечни кредити
ПОТОЦИ= нови жилищни ипотечни кредити в рамките на отчетния период съгласно възприетото от кредитодателя. Националните макропруденциални органи, които могат да направят разграничение между действително новите жилищни ипотечни кредити и предоговорените кредити, разполагат с възможността да обособят предоговорените кредити като отделно разпределение. САЛДА= Данни за салдата на жилищните ипотечни кредити към отчетната дата (напр. края на годината) нве= сума в национална валута #= брой договори г.= година/и Ср.= средна стойност на съответното съотношение в т.ч.= в това число |
ЕДНОМЕРНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
Преглед на портфейла от жилищни ипотечни кредити |
|
ПОТОЦИ |
|
|
Съотношение обслужване на кредита/доход при иницииране (ОКр/Дх—И) |
|
ПОТОЦИ |
Отпуснати кредити |
|
нве, # |
|
|
СРЕДНОПРЕТЕГЛЕНА СТОЙНОСТ |
|
Ср. (в %) |
в т.ч. покупка на жилищен имот с цел отдаване под наем |
|
нве, # |
|
|
в т.ч. покупка на жилищен имот с цел отдаване под наем |
|
Ср. (в %) |
в т.ч. покупка на жилищен имот, обитаван от собственика |
|
нве, # |
|
|
в т.ч. покупка на жилищен имот, обитаван от собственика |
|
Ср. (в %) |
в т.ч. купувачи за първи път |
|
нве, # |
|
|
в т.ч. купувачи за първи път |
|
Ср. (в %) |
в т.ч. кредити в чуждестранна валута |
|
нве, # |
|
|
в т.ч. кредити в чуждестранна валута |
|
Ср. (в %) |
в т.ч. изцяло амортизируеми |
|
нве, # |
|
|
в т.ч. изцяло амортизируеми |
|
Ср. (в %) |
в т.ч. частично амортизируеми |
|
нве, # |
|
|
в т.ч. частично амортизируеми |
|
Ср. (в %) |
в т.ч. неамортизируеми (*1) |
|
нве, # |
|
|
в т.ч. неамортизируеми (*1) |
|
Ср. (в %) |
в т.ч. ≤ 1г. първоначален период на фиксиране на лихвения процент |
|
нве, # |
|
|
в т.ч. ≤ 1г. първоначален период на фиксиране на лихвения процент |
|
Ср. (в %) |
в т.ч. ] 1г.; 5г.] първоначален период на фиксиране на лихвения процент |
|
нве, # |
|
|
в т.ч. ] 1г.; 5г.] първоначален период на фиксиране на лихвения процент |
|
Ср. (в %) |
в т.ч. ] 5г.; 10г.] първоначален период на фиксиране на лихвения процент |
|
нве, # |
|
|
в т.ч. ] 5г.; 10г.] първоначален период на фиксиране на лихвения процент |
|
Ср. (в %) |
в т.ч. > 10г първоначален период на фиксиране на лихвения процент |
|
нве, # |
|
|
в т.ч. > 10г първоначален период на фиксиране на лихвения процент |
|
Ср. (в %) |
в т.ч. предоговорени (по избор) |
|
нве, # |
|
|
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ |
|
|
|
|
|
|
|
≤ 10 % |
|
нве, # |
|
|
|
|
|
]10 % ; 20 %] |
|
нве, # |
Съотношение кредит/стойност на недвижимия имот при иницииране (Кр/Ст—И) |
|
ПОТОЦИ |
|
|
]20 % ; 30 %] |
|
нве, # |
|
|
|
]30 % ; 40 %] |
|
нве, # |
||
СРЕДНОПРЕТЕГЛЕНА СТОЙНОСТ |
|
Ср. (в %) |
|
|
]40 % ; 50 %] |
|
нве, # |
в т.ч. покупка на жилищен имот с цел отдаване под наем |
|
Ср. (в %) |
|
|
]50 % ; 60 %] |
|
нве, # |
в т.ч. покупка на жилищен имот, обитаван от собственика |
|
Ср. (в %) |
|
|
> 60 % |
|
нве, # |
в т.ч. купувачи за първи път |
|
Ср. (в %) |
|
|
Не е налично |
|
нве, # |
в т.ч. кредити в чуждестранна валута |
|
Ср. (в %) |
|
|
|
|
|
в т.ч. изцяло амортизируеми |
|
Ср. (в %) |
|
|
|
|
|
в т.ч. частично амортизируеми |
|
Ср. (в %) |
|
|
Съотношение обслужване на дълга/доход при иницииране (ОДг/Дх—И) (ПО ИЗБОР) |
|
ПОТОЦИ |
в т.ч. неамортизируеми (*1) |
|
Ср. (в %) |
|
|
|
||
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ |
|
|
|
|
СРЕДНОПРЕТЕГЛЕНА СТОЙНОСТ |
|
Ср. (в %) |
≤ 50 % |
|
нве, # |
|
|
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ |
|
|
]50 % ; 60 %] |
|
нве, # |
|
|
≤10 % |
|
нве, # |
]60 % ; 70 %] |
|
нве, # |
|
|
]10 % ; 20 %] |
|
нве, # |
]70 % ; 80 %] |
|
нве, # |
|
|
]20 % ; 30 %] |
|
нве, # |
]80 % ; 90 %] |
|
нве, # |
|
|
]30 % ; 40 %] |
|
нве, # |
]90 % ; 100 %] |
|
нве, # |
|
|
]40 % ; 50 %] |
|
нве, # |
]100 % ; 110 %] |
|
нве, # |
|
|
]50 % ; 60 %] |
|
нве, # |
> 110 % |
|
нве, # |
|
|
> 60 % |
|
нве, # |
Не е налично |
|
нве, # |
|
|
Не е налично |
|
нве, # |
Текущо съотношение кредит/стойност на недвижимия имот (Кр/Ст—Т) |
|
|
САЛДА |
|
Съотношение кредит/доход при иницииране (Кр/Дх—И) |
|
ПОТОЦИ |
СРЕДНОПРЕТЕГЛЕНА СТОЙНОСТ |
|
|
Ср. (в %) |
|
СРЕДНОПРЕТЕГЛЕНА СТОЙНОСТ |
|
Ср. |
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ |
|
|
|
|
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ |
|
|
≤ 50 % |
|
|
нве, # |
|
≤3 |
|
нве, # |
]50 % ; 60 %] |
|
|
нве, # |
|
]3 ; 3,5 ] |
|
нве, # |
]60 % ; 70 %] |
|
|
нве, # |
|
]3,5 ; 4] |
|
нве, # |
]70 % ; 80 %] |
|
|
нве, # |
|
]4 ; 4,5 ] |
|
нве, # |
]80 % ; 90 %] |
|
|
нве, # |
|
]4,5 ; 5] |
|
нве, # |
]90 % ; 100 %] |
|
|
нве, # |
|
]5 ; 5,5 ] |
|
нве, # |
]100 % ; 110 %] |
|
|
нве, # |
|
]5,5 ; 6] |
|
нве, # |
> 110 % |
|
|
нве, # |
|
> 6 |
|
нве, # |
Не е налично |
|
|
нве, # |
|
Не е налично |
|
нве, # |
Срок до падежа при иницииране |
|
ПОТОЦИ |
|
|
Съотношение дълг/доход при иницииране (Дг/Дх—И) |
|
ПОТОЦИ |
СРЕДНОПРЕТЕГЛЕНА СТОЙНОСТ |
|
Ср. (години) |
|
|
СРЕДНОПРЕТЕГЛЕНА СТОЙНОСТ |
|
Ср. |
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ |
|
|
|
|
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ |
|
|
≤ 5г. |
|
нве, # |
|
|
≤3 |
|
нве, # |
]5г. ; 10г.] |
|
нве, # |
|
|
]3 ; 3,5 ] |
|
нве, # |
]10г. ; 15г.] |
|
нве, # |
|
|
]3,5 ; 4] |
|
нве, # |
]15г. ; 20г.] |
|
нве, # |
|
|
]4 ; 4,5 ] |
|
нве, # |
]20г. ; 25г.] |
|
нве, # |
|
|
]4,5 ; 5] |
|
нве, # |
]25г. ; 30г.] |
|
нве, # |
|
|
]5 ; 5,5 ] |
|
нве, # |
]30г. ; 35г.] |
|
нве, # |
|
|
]5,5 ; 6] |
|
нве, # |
> 35г. |
|
нве, # |
|
|
]6,5 ; 7] |
|
нве, # |
Не е налично |
|
нве, # |
|
|
> 7 |
|
нве, # |
|
|
|
|
|
Не е налично |
|
нве, # |
СЪВМЕСТНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ПОТОЦИ |
|
Съотношение обслужване на кредита/доход при иницииране (ОКр/Дх—И) |
|
ПОТОЦИ |
|
Съотношение обслужване на кредита/доход при иницииране (ОКр/Дх—И) |
||||
|
|
≤ 30 % |
]30 % ; 50 %] |
>50 % |
|
Първоначален период на фиксиране на лихвения процент |
|
≤30 % |
]30 % ; 50 %] |
>50 % |
Кр/Ст-И ≤ 80 % |
|
|
|
|
|
в т.ч. ≤ 1г. |
|
нве, # |
нве, # |
нве, # |
Срок до падежа при иницииране |
|
|
|
|
|
в т.ч. ] 1г.; 5г.] |
|
нве, # |
нве, # |
нве, # |
≤ 20г. |
|
нве, # |
нве, # |
нве, # |
|
в т.ч.] 5г.; 10г.] |
|
нве, # |
нве, # |
нве, # |
]20г. ; 25г.] |
|
нве, # |
нве, # |
нве, # |
|
в т.ч. > 10г. |
|
нве, # |
нве, # |
нве, # |
> 25г. |
|
нве, # |
нве, # |
нве, # |
|
|
|
|
|
|
Кр/Ст-И ]80 %-90 %] |
|
|
|
|
|
ПОТОЦИ |
|
Съотношение дълг/доход при иницииране (Дг/Дх—И) |
||
Срок до падежа при иницииране |
|
|
|
|
|
|
||||
≤ 20г. |
|
нве, # |
нве, # |
нве, # |
|
Съотношение кредит/стойност на недвижимия имот при иницииране (Кр/Ст—И) |
|
≤ 4 |
]4 ; 6] |
> 6 |
]20г. ; 25г.] |
|
нве, # |
нве, # |
нве, # |
|
Кр/Ст-И ≤ 80 % |
|
нве, # |
нве, # |
нве, # |
> 25г. |
|
нве, # |
нве, # |
нве, # |
|
Кр/Ст-И ]80 % ; 90 %] |
|
нве, # |
нве, # |
нве, # |
Кр/Ст-И ]90 %-110 %] |
|
|
|
|
|
Кр/Ст-И ]90 % ; 110 %] |
|
нве, # |
нве, # |
нве, # |
Срок до падежа при иницииране |
|
|
|
|
|
Кр/Ст-И >110 % |
|
нве, # |
нве, # |
нве, # |
≤ 20г. |
|
нве, # |
нве, # |
нве, # |
|
|
|
|
|
|
]20г. ; 25г.] |
|
нве, # |
нве, # |
нве, # |
|
|
|
|
|
|
> 25г. |
|
нве, # |
нве, # |
нве, # |
|
|
|
|
|
|
Кр/Ст-И >110 % |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Срок до падежа при иницииране |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
≤ 20г. |
|
нве, # |
нве, # |
нве, # |
|
|
|
|
|
|
]20г. ; 25г.] |
|
нве, # |
нве, # |
нве, # |
|
|
|
|
|
|
> 25г. |
|
нве, # |
нве, # |
нве, # |
|
|
|
|
|
|
2. Образец Б: показатели и разпределения за жилищни ипотечни кредити за покупка на жилищни имоти с цел отдаване под наем и на имоти, обитавани от собствениците им
ПОТОЦИ= нови жилищни ипотечни кредити в рамките на отчетния период съгласно възприетото от кредитодателя. Националните макропруденциални органи, които могат да направят разграничение между действително новите жилищни ипотечни кредити и предоговорените кредити, разполагат с възможността да обособят предоговорените кредити като отделно разпределение. САЛДА= Данни за салдата на жилищните ипотечни кредити към отчетната дата (напр. края на годината) нве= сума в национална валута #= брой договори г.= година/и Ср.= средна стойност на съответното съотношение в т.ч.= в това число |
КРЕДИТИ ЗА ПОКУПКА НА ИМОТ С ЦЕЛ ОТДАВАНЕ ПОД НАЕМ
Преглед на кредитите за покупка на жилищен имот с цел отдаване под наем |
|
ПОТОЦИ |
|
Коефициент на лихвено покритие при иницииране (КЛхП—И) |
|
ПОТОЦИ |
Отпуснати кредити |
|
нве, # |
|
СРЕДНОПРЕТЕГЛЕНА СТОЙНОСТ |
|
Ср. |
в т.ч. купувачи за първи път |
|
нве, # |
|
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ |
|
|
в т.ч. кредити в чуждестранна валута |
|
нве, # |
|
≤ 100 % |
|
нве, # |
в т.ч. изцяло амортизируеми |
|
нве, # |
|
] 100 % ; 125 %] |
|
нве, # |
в т.ч. частично амортизируеми |
|
нве, # |
|
] 125 % ; 150 %] |
|
нве, # |
в т.ч. неамортизируеми (*2) |
|
нве, # |
|
] 150 % ; 175 %] |
|
нве, # |
в т.ч. ≤ 1г. първоначален период на фиксиране на лихвения процент |
|
нве, # |
|
] 175 % ; 200] |
|
нве, # |
в т.ч. ] 1г.; 5г.] първоначален период на фиксиране на лихвения процент |
|
нве, # |
|
> 200 % |
|
нве, # |
в т.ч. ] 5г.; 10г.] първоначален период на фиксиране на лихвения процент |
|
нве, # |
|
|
|
|
в т.ч. > 10г първоначален период на фиксиране на лихвения процент |
|
нве, # |
|
Съотношение дълг/наем при иницииране (Дг/Нм—И) |
|
ПОТОЦИ |
|
|
|
|
СРЕДНОПРЕТЕГЛЕНА СТОЙНОСТ |
|
Ср. |
Съотношение кредит/стойност на недвижимия имот при иницииране (Кр/Ст—И) |
|
ПОТОЦИ |
|
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ |
|
|
|
|
< 5 |
|
нве, # |
||
СРЕДНОПРЕТЕГЛЕНА СТОЙНОСТ |
|
Ср. (в %) |
|
] 5 ; 10] |
|
нве, # |
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ |
|
|
|
] 10 ; 15] |
|
нве, # |
≤ 50 % |
|
нве, # |
|
] 15 ; 20 ] |
|
нве, # |
]50 % ; 60 %] |
|
нве, # |
|
> 20 |
|
нве, # |
]60 % ; 70 %] |
|
нве, # |
|
|
|
|
]70 % ; 80 %] |
|
нве, # |
|
|
|
|
]80 % ; 90 %] |
|
нве, # |
|
|
|
|
]90 % ; 100 %] |
|
нве, # |
|
|
|
|
]100 % ; 110 %] |
|
нве, # |
|
|
|
|
> 110 % |
|
нве, # |
|
|
|
|
Не е налично |
|
нве, # |
|
|
|
|
КРЕДИТИ ЗА ПОКУПКА НА ЖИЛИЩЕН ИМОТ, ОБИТАВАН ОТ СОБСТВЕНИКА
Преглед на кредитите за покупка на жилищен имот, обитаван от собственика |
|
ПОТОЦИ |
|
Съотношение обслужване на кредита/доход при иницииране (ОКр/Дх—И) |
|
ПОТОЦИ |
Отпуснати кредити |
|
нве, # |
|
СРЕДНОПРЕТЕГЛЕНА СТОЙНОСТ |
|
Ср. (в %) |
в т.ч. купувачи за първи път |
|
нве, # |
|
в т.ч. купувачи за първи път |
|
Ср. (в %) |
в т.ч. кредити в чуждестранна валута |
|
нве, # |
|
в т.ч. кредити в чуждестранна валута |
|
Ср. (в %) |
в т.ч. изцяло амортизируеми |
|
нве, # |
|
в т.ч. изцяло амортизируеми |
|
Ср. (в %) |
в т.ч. частично амортизируеми |
|
нве, # |
|
в т.ч. частично амортизируеми |
|
Ср. (в %) |
в т.ч. неамортизируеми (*2) |
|
нве, # |
|
в т.ч. неамортизируеми (*2) |
|
Ср. (в %) |
в т.ч. ≤ 1г. първоначален период на фиксиране на лихвения процент |
|
нве, # |
|
в т.ч. ≤ 1г. първоначален период на фиксиране на лихвения процент |
|
Ср. (в %) |
в т.ч. ] 1г.; 5г.] първоначален период на фиксиране на лихвения процент |
|
нве, # |
|
в т.ч. ] 1г.; 5г.] първоначален период на фиксиране на лихвения процент |
|
Ср. (в %) |
в т.ч. ] 5г.; 10г.] първоначален период на фиксиране на лихвения процент |
|
нве, # |
|
в т.ч. ] 5г.; 10г.] първоначален период на фиксиране на лихвения процент |
|
Ср. (в %) |
в т.ч. > 10г първоначален период на фиксиране на лихвения процент |
|
нве, # |
|
в т.ч. > 10г първоначален период на фиксиране на лихвения процент |
|
Ср. (в %) |
|
|
|
|
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ |
|
|
Текущо съотношение кредит/стойност на недвижимия имот (Кр/Ст—Т) |
|
ПОТОЦИ |
|
≤ 10 % |
|
нве, # |
|
|
]10 % ; 20 %] |
|
нве, # |
||
СРЕДНОПРЕТЕГЛЕНА СТОЙНОСТ |
|
Ср. (в %) |
|
]20 % ; 30 %] |
|
нве, # |
в т.ч. купувачи за първи път |
|
Ср. (в %) |
|
]30 % ; 40 %] |
|
нве, # |
в т.ч. кредити в чуждестранна валута |
|
Ср. (в %) |
|
]40 % ; 50 %] |
|
нве, # |
в т.ч. изцяло амортизируеми |
|
Ср. (в %) |
|
]50 % ; 60 %] |
|
нве, # |
в т.ч. частично амортизируеми |
|
Ср. (в %) |
|
> 60 % |
|
нве, # |
в т.ч. неамортизируеми (*2) |
|
Ср. (в %) |
|
Не е налично |
|
нве, # |
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ |
|
|
|
|
|
|
≤ 50 % |
|
нве, # |
|
|
|
|
]50 % ; 60 %] |
|
нве, # |
|
Съотношение кредит/доход при иницииране (Кр/Дх—И) |
|
ПОТОЦИ |
]60 % ; 70 %] |
|
нве, # |
|
|
||
]70 % ; 80 %] |
|
нве, # |
|
СРЕДНОПРЕТЕГЛЕНА СТОЙНОСТ |
|
Ср. |
]80 % ; 90 %] |
|
нве, # |
|
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ |
|
|
]90 % ; 100 %] |
|
нве, # |
|
≤3 |
|
нве, # |
]100 % ; 110 %] |
|
нве, # |
|
]3 ; 3,5 ] |
|
нве, # |
> 110 % |
|
нве, # |
|
]3,5 ; 4] |
|
нве, # |
Не е налично |
|
нве, # |
|
]4 ; 4,5 ] |
|
нве, # |
|
|
|
|
]4,5 ; 5] |
|
нве, # |
|
|
|
|
]5 ; 5,5 ] |
|
нве, # |
|
|
|
|
]5,5 ; 6] |
|
нве, # |
|
|
|
|
> 6 |
|
нве, # |
|
|
|
|
Не е налично |
|
нве, # |
Текущо съотношение кредит/стойност на недвижимия имот (Кр/Ст—Т) |
|
|
САЛДА |
СРЕДНОПРЕТЕГЛЕНА СТОЙНОСТ |
|
|
Ср. (в %) |
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ |
|
|
|
≤ 50 % |
|
|
нве, # |
]50 % ; 60 %] |
|
|
нве, # |
]60 % ; 70 %] |
|
|
нве, # |
]70 % ; 80 %] |
|
|
нве, # |
]80 % ; 90 %] |
|
|
нве, # |
]90 % ; 100 %] |
|
|
нве, # |
]100 % ; 110 %] |
|
|
нве, # |
> 110 % |
|
|
нве, # |
Не е налично |
|
|
нве, # |
|
|
|
|
Срок до падежа при иницииране в години |
|
ПОТОЦИ |
|
СРЕДНОПРЕТЕГЛЕНА СТОЙНОСТ |
|
Ср. (в години) |
|
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ |
|
|
|
≤ 5г. |
|
нве, # |
|
]5г. ; 10г.] |
|
нве, # |
|
]10г. ; 15г.] |
|
нве, # |
|
]15г. ; 20г.] |
|
нве, # |
|
]20г. ; 25г.] |
|
нве, # |
|
]25г. ; 30г.] |
|
нве, # |
|
]30г. ; 35г.] |
|
нве, # |
|
> 35г. |
|
нве, # |
|
Не е налично |
|
нве, # |
|
(*1) Където е приложимо, неамортизируемите кредити, за които съществуват механизми за погасяване, следва да бъдат обособени отделно.
(*2) Където е приложимо, неамортизируемите кредити, за които съществуват механизми за погасяване, следва да бъдат обособени отделно.
ПРИЛОЖЕНИЕ III
УКАЗАТЕЛНИ ОБРАЗЦИ ЗА ПОКАЗАТЕЛИТЕ ЗА СЕКТОРА НА ТЪРГОВСКИ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ
1. Образец А: показатели за физическия пазар
|
Показател |
|
Разпределение |
|
Периодичност |
Вид имот (1) |
Място на имота (2) |
||
Физически пазар |
Индекс на цените на ТНИ |
Тримесечна |
I |
I |
Индекс на наемите |
Тримесечна |
I |
I |
|
Индекс на доходността от наеми |
Тримесечна |
I |
I |
|
Коефициенти на вакантност |
Тримесечна |
R |
R |
|
Започнати строежи |
Тримесечна |
# |
# |
|
2. Образец Б: показатели за експозициите на финансовата система
|
Показател |
|
Разпределение |
|
|||||
Периодичност |
Вид имот (3) |
Място на имота (4) |
Вид кредитодател (6) |
Общо |
|||||
Потоци (8) |
Инвестиции в ТНИ (10) |
Тримесечна |
нв |
нв |
нв |
|
нв |
нв |
|
|
Тримесечна |
нв |
нв |
нв |
|
нв |
нв |
||
|
Тримесечна |
|
|
нв |
|
нв |
нв |
||
Корекции на оценката на инвестициите в ТНИ |
Тримесечна |
нв |
нв |
нв |
|
нв |
нв |
||
Търговско ипотечно кредитиране (вкл. търговско недвижими имоти в строеж) |
Тримесечна |
нв |
нв |
|
нв |
нв |
нв |
||
|
Тримесечна |
нв |
нв |
|
нв |
нв |
нв |
||
Необслужвани търговски ипотечни кредити (вкл. търговски недвижими имоти в строеж) |
Тримесечна |
нв |
нв |
|
нв |
нв |
нв |
||
|
Тримесечна |
нв |
нв |
|
нв |
нв |
нв |
||
Провизии срещу загуби по търговско ипотечно кредитиране (вкл. търговски недвижими имоти в строеж) |
Тримесечна |
нв |
нв |
|
нв |
нв |
нв |
||
|
Тримесечна |
нв |
нв |
|
нв |
нв |
нв |
|
Показател |
|
Разпределение |
|
|||||
Периодичност |
Вид имот (3) |
Място на имота (4) |
Вид кредитодател (6) |
Общо |
|||||
Салда (9) |
Инвестиции в ТНИ (10) |
Годишна |
нв |
нв |
нв |
|
нв |
нв |
|
|
Годишна |
нв |
нв |
нв |
|
нв |
нв |
||
|
Годишна |
|
|
нв |
|
нв |
нв |
||
Корекции на оценката на инвестициите в ТНИ |
Годишна |
нв |
нв |
нв |
|
нв |
нв |
||
Търговско ипотечно кредитиране (вкл. търговско недвижими имоти в строеж) |
Годишна |
нв |
нв |
|
нв |
нв |
нв |
||
|
Годишна |
нв |
нв |
|
нв |
нв |
нв |
||
Провизии срещу загуби по търговско ипотечно кредитиране |
Годишна |
нв |
нв |
|
нв |
нв |
нв |
||
Кредитиране за търговски недвижими имоти в строеж (като част от търговското ипотечно кредитиране) |
Годишна |
нв |
нв |
|
нв |
нв |
нв |
||
|
Годишна |
нв |
нв |
|
нв |
нв |
нв |
||
Провизии срещу загуби по кредитиране за търговски недвижими имоти в строеж |
Годишна |
нв |
нв |
|
нв |
нв |
нв |
3. Образец В: показатели за стандартите за отпускане на кредити (11)
|
Показател |
Периодичност |
Среднопретеглена стойност на съотношенията |
Потоци (12) |
Съотношение кредит/стойност на недвижимия имот при иницииране (Кр/Ст—И) |
Тримесечна |
R |
Коефициент на лихвено покритие при иницииране (КЛхП—И) |
Тримесечна |
R |
|
Коефициент на дългово покритие при иницииране (КДгП—И) |
Тримесечна |
R |
|
Показател |
Периодичност |
Среднопретеглена стойност на съотношенията |
Салда (13) |
Текущо съотношение кредит/стойност на недвижимия имот (Кр/Ст—Т) |
Годишна |
R |
Текущ коефициент на лихвено покритие (КЛхП—Т) |
Годишна |
R |
|
Текущ коефициент на дългово покритие (КДгП—Т) |
Годишна |
R |
(1) Видът имот се разпределя в следните видове: офиси, за търговия на дребно, индустриални, жилищни и други (всичко на местния пазар).
(2) Мястото на имота се разпределя в местно първостепенно местоположение и местно второстепенно местоположение.
I= Индекс
R= Съотношение
#= Квадратни метри
(3) Видът имот се разпределя в следните видове: офиси, за търговия на дребно, индустриални, жилищни и други.
(4) Мястото на имота се разпределя в местно първостепенно местоположение, местно второстепенно местоположение и чуждестранно.
(5) Видът инвеститор се разпределя в следните видове: банки, застрахователни дружества, пенсионни фондове, инвестиционни фондове, дружества за недвижими имоти и други.
(6) Видът кредитодател се разпределя в следните видове: банки, застрахователни дружества, пенсионни фондове, инвестиционни фондове, дружества за недвижими имоти и други.
(7) Националността се разпределя в следните видове: местна, Европейско икономическо пространство и останал свят.
(8) Потоците са на брутна база за инвестициите, кредитирането и необслужваните кредити (обхващат се само новите кредити/инвестиции, без да се вземат предвид погасяванията или приспаданията по наличните суми).
Потоците са на нетна база за корекциите на оценката на инвестициите и провизиите срещу загуби по кредити.
(9) Данни за салдата на инвестициите в ТНИ, корекциите на оценката на инвестициите в ТНИ, (необслужваните) търговски ипотечни кредити и провизиите срещу загуби по търговско ипотечно кредитиране към отчетната дата.
(10) Само ако инвестициите представляват значителна част от финансирането на ТНИ.
нв= Сума в национална валута
(11) Не включва търговските недвижими имоти в строеж, които могат да бъдат наблюдавани, като се използва съотношението кредит/разход (Кр/Р).
(12) Данни за потоците на нови търговски ипотечни кредити през отчетния период.
(13) Данни за салдото на търговските ипотечни кредити към отчетната дата.
R= Съотношение
ПРИЛОЖЕНИЕ IV
НАСОКИ ОТНОСНО МЕТОДИТЕ ЗА ИЗМЕРВАНЕ И ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ПОКАЗАТЕЛИТЕ
В настоящото приложение се съдържат общи насоки относно методите за изчисляване на показателите, които се използват в образците в приложение II и ако е приложимо — и в приложение III. С него не се цели да се предоставят подробни технически инструкции за попълването на образците, които обхващат всички възможни случаи. Освен това насоките следва да бъдат тълкувани като обхващащи целевите определения и целевите методи, като в някои случаи отклоненията могат да бъдат оправдани с оглед на адаптацията към особеностите на пазарите или пазарните сегменти.
1. Съотношението кредит/стойност на недвижимия имот при иницииране (Кр/Ст—И)
1. |
Кр/Ст—И се определя като:
|
2. |
За целта на изчислението „Кр“:
|
3. |
За целта на изчислението „Ст“:
|
4. |
В случаите, когато пазарът на кредити за покупка на жилищен имот с цел отдаване под наем и пазарът на кредити за покупка на жилищен имот, обитаван от собственика, се наблюдават поотделно, се прилага определението за Кр/Ст—И със следните изключения:
|
5. |
Националните макропруденциални органи следва да обърнат внимание на факта, че характерът на съотношенията Кр/Ст е процикличен и поради това в рамките за наблюдение на риска следва да третират тези съотношения предпазливо. Те биха могли да проучат и използването на допълнителни метрични признаци като кредит/дългосрочна стойност, където стойността се коригира съгласно дългосрочните промени на индекс на пазарните цени. |
2. Текущото съотношение кредит/стойност на недвижимия имот (Кр/Ст—Т)
1. |
Кр/Ст—Т се определя като:
|
2. |
За целта на изчислението „КрТ“:
|
3. |
За целта на изчислението „СтТ“:
|
4. |
В случаите, когато пазарът на кредити за покупка на жилищен имот с цел отдаване под наем и пазарът на кредити за покупка на жилищен имот, обитаван от собственика, се наблюдават поотделно, се прилага определението за Кр/Ст—Т със следните изключения:
|
3. Съотношението кредит/доход при иницииране (Кр/Дх—И)
1. |
Кр/Дх—И се определя като:
|
2. |
За целта на изчислението „Kр“ има същото значение, както в раздел 1, точка 2. |
3. |
За целта на изчислението „Дх“ е общият годишен разполагаем доход на кредитополучателя, регистриран от доставчика на кредит в момента на инициирането на жилищния ипотечен кредит. |
4. |
При определяне на разполагаемия доход на кредитополучателя адресатите се насърчават да се придържат към дефиниция 1) във възможно най-голяма степен и към дефиниция 2) като минимум: Дефиниция 1): „разполагаем доход“ = доход от дейност като заето лице + доход от дейност като самостоятелно заето лице (напр. печалби) + доход от държавни пенсии + доход от частни и професионални пенсии + доход от обезщетения за безработица + доход от социални трансфери, различни от обезщетения за безработица + редовни частни трансфери (например издръжки) + брутен доход от наем на недвижими имоти + доход от финансови инвестиции + доход от частен бизнес или сдружения + редовен доход от други източници + кредитни субсидии – данъци – здравноосигурителни премии/социалноосигурителни премии/премии по медицинско застраховане + данъчни отстъпки. За целите на настоящото определение:
Дефиниция 2): „разполагаем доход“ = доход от дейност като заето лице + доход от дейност като самостоятелно заето лице (напр. печалби) – данъци |
5. |
В случаите, когато пазарът на кредити за покупка на жилищен имот с цел отдаване под наем и пазарът на кредити за покупка на жилищен имот, обитаван от собственика, се наблюдават поотделно, се прилага определението за Кр/Дх—И със следните изключения:
|
4. Съотношението дълг/доход при иницииране (Дг/Дх—И)
1. |
Дг/Дх—И се определя като:
|
2. |
За целта на изчислението „Дг“ включва общия дълг на кредитополучателя, независимо от това дали е обезпечен или не с недвижим имот, включително всички непогасени финансови кредити, т.е. кредитите, отпуснати от доставчици на жилищни ипотечни кредити и от други кредитодатели, в момента на инициирането на жилищния ипотечен кредит. |
3. |
За целта на изчислението „Дх“ има същото значение, както в раздел 3, точка 4. |
5. Съотношението обслужване на кредита/доход при иницииране (ОКр/Дх—И)
1. |
ОКр/Дх—И се определя като:
|
2. |
За целта на изчислението „ОКр“ са годишните разходи по обслужване на дълга по жилищен ипотечен кредит, определен като „Кр“ в раздел 1, точка 2, в момента на иницииране на кредита. |
3. |
За целта на изчислението „Дх“ има същото значение, както в раздел 3, точка 4. |
4. |
В случаите, когато пазарът на кредити за покупка на жилищен имот с цел отдаване под наем и пазарът на кредити за покупка на жилищен имот, обитаван от собственика, се наблюдават поотделно, определението за ОКр/Дх—И се прилага със следните изключения:
|
6. Съотношението обслужване на дълга/доход при иницииране (ОДг/Дх—И)
1. |
ОДг/Дх—И се определя като:
|
2. |
За целта на изчислението „ОДг“ са годишните разходи по обслужване на общия дълг на кредитополучателя, определен като „Дг“ в раздел 4, точка 2, в момента на иницииране на кредита. |
3. |
За целта на изчислението „Дх“ има същото значение, както в раздел 3, точка 4. |
4. |
ОДг/Дх—И следва да се счита за показател по избор, тъй като не във всички юрисдикции кредитодателите разполагат с достъп до информацията, необходима за изчисляването на числителя. Обаче в юрисдикции, в които кредитодателите имат достъп до тази информация (напр. чрез кредитни или данъчни регистри), макропруденциалните органи се насърчават да включат и този показател в рамката за наблюдение на риска. |
7. Коефициентът на лихвено покритие (КЛхП)
1. |
КЛхП се определя като:
|
2. |
За целта на изчислението:
|
3. |
Коефициентът може да се отнася за стойността му при иницииране на кредита (КЛхП—И) или за текущата му стойност (КЛхП—Т). |
8. Съотношението кредит/наем при иницииране (Кр/Нм—И)
1. |
Кр/Нм—И се определя като:
|
2. |
За целта на изчислението:
За изчислението на Кр/Нм—И следва да се използва нетният годишен доход от наем. Ако тази информация липсва, може да се използва брутният годишен доход от наем. |
(1) Ако имотът все още се строи, Кр/Ст—И в даден момент n може да се изчисли като:
Ако i = 1, …, n се отнася до кредитните траншове, отпуснати до момента n, е първоначалната стойност на обезпечението с недвижим имот (напр. земя) и представлява промяната в стойността на имота, настъпила по време на периодите до отпускането на кредитен транш n.
ПРИЛОЖЕНИЕ V
НАСОКИ ОТНОСНО ОПРЕДЕЛЕНИЯТА И ПОКАЗАТЕЛИТЕ ЗА ТЪРГОВСКИТЕ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ
В настоящото приложение се съдържат насоки по конкретни въпроси, свързани с определението на ТНИ, с показателите за ТНИ и по-специално с приложение III. С него не се цели да се предоставят подробни технически инструкции за попълването на образците в приложение III, които обхващат всички възможни случаи. Освен това насоките следва да бъдат тълкувани като обхващащи целевите определения и целевите методи, като в някои случаи отклоненията могат да бъдат оправдани с оглед на адаптацията към особеностите на пазарите или пазарните сегменти.
1. Определения на търговски недвижим имот
Понастоящем няма определение за ТНИ на равнището на Съюза, което е достатъчно прецизно за макропруденциални цели.
а) |
В член 4, параграф 1, точка 75 от Регламент (ЕС) № 575/2013 се съдържа определение на ЖНИ, но липсва точно определение на ТНИ освен описанието му като „офиси или други търговски помещения“ в член 126. В същия регламент се съдържа изискването стойността на имота да не зависи от кредитното качество на кредитополучателя или от състоянието на базисния проект по отношение на ТНИ. |
б) |
ЕБО предостави един полезен допълнителен критерий: водещите предназначения на имота „следва да бъдат свързани с икономическа дейност“ (1). Макар и полезен, този критерий все пак не е достатъчно прецизен за макропруденциални цели. |
в) |
Регламент (ЕС) 2016/867 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2016/13) (2) е друг възможен източник на определение за ТНИ. На този етап обаче съгласно регламента ТНИ са всички имоти, които не са ЖНИ (съгласно определението в посочения в буква а) регламент). Това определение е прекалено широко за целите на финансовата стабилност, тъй като основният интерес тук е степента, в която очакваните от ТНИ парични потоци, като наемите, ще бъдат достатъчни, за да погасят кредитите, с които е финансиран имотът. |
г) |
Инициативата на Г-20 във връзка с празнотите в данните (3) е набор от 20 препоръки за подобряване на икономическата и финансовата статистика, чието начало беше поставено след финансовата криза от 2007—2008 г., за да се подобри наличността и съпоставимостта на икономическите и финансовите данни. В препоръка 19 се подчертава изискването за подобряване на наличността на статистически данни за жилищните и търговските недвижими имоти. Мерките, които последваха тази инициатива, включително постигането на съгласие за определение на ТНИ, са все още в процес на реализация и могат да допринесат за данните, необходими за целите на ЕССР. |
д) |
В консултативен документ на Базелския комитет за банков надзор относно промените в стандартизирания подход за кредитен риск (4) ТНИ също е определен като обратното на ЖНИ. Експозицията към ЖНИ се определя като експозиция, обезпечена с недвижим имот, който представлява място за живеене и отговаря на всички приложими закони и разпоредби, които му позволяват да бъде обитаван за жилищни цели, т.е. жилищен имот. След това експозицията към ТНИ е определена като експозиция, обезпечена с недвижим имот, който не е жилищен имот. |
Предвид ограниченията на горепосочените определения в настоящата препоръка се съдържа работно определение на ТНИ специално за макропруденциални цели. Съгласно това определение ТНИ са недвижими имоти, източник на доходи, с изключение на жилищните имоти за социални нужди, имотите, собственост на крайни потребители, и жилищните имоти, купени с цел отдаване под наем.
Въпросът дали търговските недвижими имоти в строеж следва да бъдат считани за ТНИ може да бъде предмет на дискусия. По отношение на това националните практики варират. Опитът на редица държави членки по време на последната финансова криза обаче показа колко е важно за целите на финансовата стабилност да се наблюдават инвестициите в тази икономическа дейност и финансирането ѝ. Освен това се очаква, че след като бъдат завършени, новите търговски недвижими имоти в строеж ще увеличат бъдещата наличност на ТНИ. Следователно за целите на настоящата препоръка търговските недвижими имоти в строеж се считат за подкатегория на ТНИ.
Жилищните имоти за социални нужди са сложен сегмент от пазара на имоти, тъй като той може да възприема различни форми в различните държави, както и вътре в дадена държава. Той следва да бъде изключен от определението на ТНИ, когато трансакционната стойност на имотите или наемът, прилаган към наемателите на тези имоти, са пряко повлияни от публичен орган, което води до по-ниски наеми от наблюдаваните на текущия пазар. Националните органи следва да определят границата между сектора на жилищните имоти за социални нужди и сектора на частните наемодатели в техните държави съгласно този критерий.
Жилищните имоти, купени с цел отдаване под наем, са жилищни недвижими имоти, притежавани пряко от частни домакинства (5), основно с цел отдаването им под наем на наематели. В момента тази дейност е от значение само в няколко държави членки. Освен това жилищните имоти, купени с цел отдаване под наем, се намират на границата между ЖНИ и ТНИ. Тъй като обаче тази дейност обичайно се извършва от наемодатели, които не се занимават с нея постоянно по занаят и разполагат с малък портфейл от имоти, за целите на финансовата стабилност тя може да бъде считана като принадлежаща по-скоро към сектора на ЖНИ, отколкото към сектора на ТНИ. Въпреки това поради отличителните рискови характеристики на този сегмент на националните макропруденциални органи се препоръчва да наблюдават промените в него, като използват няколко допълнителни и специфични показатели, ако тази дейност представлява значим източник на рискове или значителен дял от салдата или потоците на общото жилищно ипотечно кредитиране.
2. Източници на данни за търговските недвижими имоти
2.1. Показатели за физическия пазар на ТНИ
Показателите за физическия пазар на ТНИ могат да бъдат получени чрез:
а) |
публични източници, напр. национални статистически агенции или поземлени регистри; или |
б) |
доставчици на данни от частния сектор, които обхващат значителна част от пазара на ТНИ. |
В доклада на ЕССР за търговските недвижими имоти и финансовата стабилност в ЕС е направен преглед на съществуващите индекси на цените и на възможните източници на данни (6).
2.2. Показатели за експозицията на финансовата система към ТНИ
Данните за експозициите на участниците на пазара, поне на тези от финансовия сектор, могат да бъдат събрани от надзорната отчетност. Някои данни вече се събират от ЕЦБ и ЕОЗППО на национално равнище. Те обаче не са много подробни. Новите образци за надзорна отчетност за банките, т.е. финансова отчетност (FINREP) и общо отчитане (COREP), за застрахователите съгласно Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (7) и за инвестиционните фондове съгласно Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (8) могат да създадат по-подробна представа за експозициите на финансовите институции към ТНИ.
Класификациите съгласно статистическата класификация на икономическите дейности в Европейската общност (NACE rev 2.0) могат да бъдат полезни като заместител на експозициите на финансовите институции към ТНИ, тъй като те са общоприети от институциите на Съюза и се използват в образците за регулаторно отчитане за банките и застрахователните предприятия. От значение в това отношение са два раздела:
а) раздел F: строителство без строителство на съоръжения; и
б) раздел L: операции с недвижими имоти без дейност на агенции за недвижими имоти.
Основният недостатък при използването на класификациите съгласно NACE е, че те са насочени към икономическите сектори, а не към кредитите. Например кредит, отпуснат на дружество за недвижими имоти за закупуването на автомобили, ще бъде отчетен в раздел L дори ако не е кредит за ТНИ.
2.3. Използване на данни от частния сектор
Ако, за да съставят показателите за ТНИ, националните макропруденциални органи използват данни от доставчик на данни от частния сектор, от тях се очаква да посочат разликите в обхвата и в определенията в сравнение с изискваните в настоящата препоръка. Те следва да могат да предоставят и информация относно базисната методология, използвана от доставчика, и покритието на извадката. Данните от доставчика от частния сектор следва да бъдат представителни за целия пазар и значимите разпределения, изложени в препоръка Г:
а) |
вид имот; |
б) |
място на имота; |
в) |
вид и националност на инвеститора; |
г) |
вид и националност на кредитодателя. |
3. Значими разпределения на показателите
По отношение на значимите разпределения, изложени в препоръка Г, когато ги използват за целите на наблюдението, националните макропруденциални органи следва да могат да предоставят оценка на значимостта на тези разпределения за техния пазар на ТНИ, като вземат предвид и принципа на пропорционалност.
„Вид имот“ се отнася до основния вид ползване на търговския имот. За показателите за ТНИ това разпределение следва да включва следните категории:
а) |
жилищни, напр. сгради с много домакинства; |
б) |
за търговия на дребно, напр. хотели, ресторанти, търговски центрове; |
в) |
офиси, напр. имоти, които се използват основно като професионални или бизнес офиси; |
г) |
индустриални, напр. имоти, които се използват за производство, разпределение и логистика; |
д) |
други видове търговски имоти. |
Ако имотът е със смесено ползване, той следва да се разглежда като различни имоти (въз основа например на повърхността, предназначена за всеки вид ползване), когато е уместно да се направи такова разделение; в останалите случаи имотът може да се класифицира според водещия вид ползване.
„Място на имота“ се отнася до географското разпределение (например по региони) или до сегментите на пазара на недвижими имоти, които включват първостепенните и второстепенните местоположения. За първостепенно най-общо се счита най-доброто местоположение на даден пазар, което се отразява и в доходността от наеми (обикновено най-ниската на пазара). За офис сградите това може да е централното местоположение в голям град. За сградите за търговия на дребно това може да се отнася до центъра на града с много пешеходци или до централно разположен търговски център. За логистичните сгради това може да се отнася до място, където са налице необходимата инфраструктура и необходимите услуги и което е с отличен достъп до транспортни мрежи.
„Вид инвеститор“ се отнася до широки категории инвеститори като:
а) |
банки; |
б) |
застрахователни дружества; |
в) |
пенсионни фондове; |
г) |
инвестиционни фондове; |
д) |
дружества за недвижими имоти; |
е) |
други. |
По всяка вероятност ще има данни само за регистрирания кредитополучател или инвеститор. Националните макропруденциални органи следва обаче да имат предвид, че регистрираният кредитополучател или инвеститор може да бъде различен от крайния кредитополучател или инвеститор и именно тук се крие окончателният риск. Поради това органите се насърчават, когато е възможно, да наблюдават и информацията за крайния кредитополучател или инвеститор, напр. чрез информация, събирана от участниците на пазара, за да получат по-добра представа за поведението на участниците на пазара и за рисковете.
„Вид кредитодател“ се отнася до широки категории кредитодатели като:
а) |
банки, включително „лоши банки“; |
б) |
застрахователни дружества; |
в) |
пенсионни фондове. |
Може да се наложи националните макропруденциални органи да адаптират списъка с видове инвеститори и кредитодатели, за да отразят характеристиките на местния сектор на ТНИ.
„Националност“ се отнася до държавата по учредяването на участника на пазара. Националността на инвеститорите и кредитодателите следва да бъде разпределена поне в следните три географски категории:
а) |
местни; |
б) |
останалата част от Европейското икономическо пространство; |
в) |
останал свят. |
Националните макропруденциални органи следва да имат предвид, че националността на регистрирания инвеститор или кредитодател може да бъде различна от националността на крайния инвеститор или кредитодател и именно тук се крие окончателният риск. Поради това органите се насърчават да наблюдават и информацията за националността на крайния кредитодател или инвеститор, напр. чрез информация, събирана от участниците на пазара.
4. Методи за изчисляване на показателите за физическия пазар
Цената на ТНИ е константна качествена разчетна единица, т.е. пазарната стойност на имота без качествените промени като амортизация (и морално остаряване) или увеличаване на стойността (напр. обновление) чрез качествена корекция.
В насоките, поместени в труд на Евростат, се препоръчва данните за цените да бъдат събирани от действителнo извършени сделки. Ако тези данни липсват и/или не са напълно представителни, те могат да бъдат определени приблизително от данни, получени от преценка или оценяване, стига тези данни да отразяват настоящата пазарна цена, а не подхода за устойчиво ценово измерване.
5. Оценка на експозициите на финансовата система към търговски недвижими имоти
Експозицията на финансовата система към ТНИ се състои от кредитиране, често от банки, а понякога и от застрахователни дружества, и от инвестиции, често направени от застрахователни дружества, пенсионни фондове и инвестиционни фондове. Инвестициите могат да обхващат както пряката собственост на ТНИ, напр. притежаване на законното право на собственост върху ТНИ, така и непряката собственост на ТНИ, напр. чрез ценни книжа и инвестиционни фондове. Ако кредитодателят или инвеститорът използва дружество със специална инвестиционна цел като специална техника за финансиране на ТНИ, кредитирането или инвестициите следва да се считат за пряко търговско ипотечно кредитиране или собственост (подход на подробния преглед).
Когато правят оценка на тези експозиции за системата като цяло, националните макропруденциални органи следва да имат предвид риска от двойно отчитане. Инвеститорите могат да правят както преки, така и непреки инвестиции в ТНИ. Например пенсионните фондове и застрахователните дружества често инвестират непряко в ТНИ.
Възможно е също така да е по-трудно да бъдат отчетени експозициите на чуждестранните участници на пазара, които могат да представляват значителна част от него (9). Тъй като тези участници са важни за функционирането на пазара на ТНИ, се препоръчва дейността им да бъде наблюдавана.
Тъй като загубите от дейности с ТНИ са често концентрирани при кредитирането за ТНИ от банките, когато извършват наблюдение, националните макропруденциални органи се насърчават да обърнат особено внимание на тази дейност.
6. Методи за изчисляване на Кр/Ст
В приложение IV са изложени методите за изчисляване на Кр/Ст—И и Кр/Ст—Т. Съществуват обаче някои особености, които трябва да бъдат взети предвид, когато тези съотношения се изчисляват за ТНИ.
В случай на синдикиран кредит Кр/Ст—И следва да се изчисли като съотношението на първоначалната сума на всички отпуснати на кредитополучателя кредити спрямо стойността на имота при иницииране. В случай на няколко имота Кр/Ст—И следва да се изчисли като съотношението на сумата на първоначалния/те кредит/и към общата стойност на съответните имоти.
Тъй като в сектора на ТНИ броят на имотите е по-нисък и те са по-хетерогенни, отколкото в сектора на ЖНИ, е по-подходящо Кр/Ст—Т да се изчислява въз основа на оценка на стойността на индивидуалните имоти, вместо да се използва индекс на стойността или индекс на цените.
На последно място, националните макропруденциални органи трябва да наблюдават разпределението на Кр/Ст, като отделят специално внимание на най-рисковите кредити, т.е. тези с най-високо съотношение Кр/Ст, тъй като загубите често произтичат от такъв риск с много малка статистическа вероятност от възникване.
7. Методи за изчисляване на коефициента на лихвено покритие (КЛхП) и коефициента на дългово покритие (КДгП)
Коефициентът на лихвено покритие (КЛхП) и коефициентът на дългово покритие (КДгП) се отнасят за дохода от наем, генериран от ТНИ или група имоти, след приспадане на данъците и оперативните разходи, които кредитополучателят трябва да направи, за да поддържа стойността на имота.
КЛхП се определя като:
За целите на изчисляването на КЛхП:
а) |
„нетен годишен доход от наем“ е годишният доход от наем, натрупан от отдаването на ТНИ под наем на наематели след приспадане на данъците и оперативните разходи за поддръжка на стойността на имота; |
б) |
„годишни разходи за лихви“ са годишните разходи за лихви, свързани с кредита, обезпечен с ТНИ или група имоти. |
Целта на КЛхП е да измерва степента, в която доходите, генерирани от имота, са достатъчни за изплащането на направените от кредитополучателя разходи за лихви, за да купи имота. Поради това КЛхП следва да се анализира на равнището на имота.
КДгП се определя като:
За целите на изчисляването на КДгП:
а) |
„нетен годишен доход от наем“ е годишният доход от наем, натрупан от отдаването на ТНИ под наем на наематели след приспадане на данъците и оперативните разходи за поддръжка на стойността на имота; |
б) |
„годишно обслужване на дълга“ е годишното обслужване на дълга, свързано с кредита, обезпечен с ТНИ или група имоти. |
Целта на КДгП е да се направи оценка на теглото на общата дългова тежест, която имотът създава за кредитополучателя. Поради това в знаменателя се включват не само разходите за лихви, но и амортизацията на кредита, т.е. вноските за погасяването на главницата. Основният въпрос при този показател е дали да се изчислява на равнището на имота или на равнището на кредитополучателя. Финансирането на ТНИ обикновено се предоставя в условията на ограничена отговорност на кредитополучателя при неизпълнение, т.е. кредитодателят има право да търси погасяването на дълга само от дохода от имота, а не от другите доходи или активи на кредитополучателя. Следователно е по-реалистично и подходящо КДгП да се изчислява на равнището на имота. Освен това акцентът върху общия доход на кредитополучателя би повдигнал важни въпроси във връзка с консолидацията, в резултат от което би било по-трудно да се определи метричен признак, който е съпоставим в държавите членки.
8. Допълнителни показатели от значение за търговските недвижими имоти в строеж
Вместо съотношението Кр/Ст при иницииране за търговските недвижими имоти в строеж националните макропруденциални органи могат да наблюдават съотношението кредит/разход (Кр/Р). Кр/Р е първоначалната сума на всички отпуснати кредити спрямо разходите, свързани със строежа на ТНИ до завършването му.
Освен това националните макропруденциални органи следва да съсредоточат наблюдението си върху най-рисковите промени, напр. тези, свързани с много ниски съотношения преди отдаването под наем или преди продажбата. За сградите, които все още се строят, съотношението преди отдаването под наем е равно на повърхността, която вече се отдава под наем от строителния предприемач в момента на отпускане на кредита, към общата повърхност след завършването на имота; по подобен начин съотношението преди продажбата е равно на повърхността, която вече е продадена от строителния предприемач в момента на отпускане на кредита, към общата повърхност след завършването на имота.
9. Годишно публикуване на експозициите към търговски недвижими имоти от ЕНО
Като използват наличната информация от образците за регулаторно отчитане, на ЕНО се препоръчва да оповестяват поне на годишна база обобщена информация за експозициите към различните национални пазари на ТНИ в Съюза за субектите, които попадат в обхвата на надзорната им дейност, и на индивидуална основа. Според очакванията подобно публично оповестяване ще увеличи познанията на националните макропруденциални органи за дейността на субектите от други държави членки на местния пазар на ТНИ. Ако е налице безпокойство във връзка с обхвата и качеството на публикуваните данни, публикуването следва да бъде придружено от подходящи коментари.
По принцип ЕНО следва да създадат възможността всеки национален макропруденциален орган в Съюза да направи оценка на експозициите на всички финансови институции в Съюза към съответния за този орган национален пазар. Това предполага, че данните, събирани за всички финансови институции в Съюза, следва да се обобщават на равнището на държавата.
При оповестяването на тази обобщена информация ЕНО следва да използват информация от образците за регулаторно отчитане, които съдържат географско разпределение на кредитните експозиции и/или (преките и непреките) инвестиции. Когато в образците за отчитане се съдържа разпределение по кодове NACE (10), ТНИ могат да бъдат отнесени както към раздел F, така и към раздел L, въпреки че, стриктно погледнато, някои подкатегории ще трябва да бъдат изключени съобразно определението за ТНИ, прието в настоящата препоръка.
(1) Виж въпрос към ЕБО ID 2014_1214 от 21 ноември 2014 г.
(2) Регламент (ЕС) 2016/867 на Европейската централна банка от 18 май 2016 г. относно събирането на подробни данни за кредитите и кредитния риск (ЕЦБ/2016/13) (ОВ L 144, 1.6.2016 г., стр. 44).
(3) Съвет за финансова стабилност и Международен валутен фонд, Финансовата криза и празнотите в данните – доклад до финансовите министри и управителите на централни банки от Г-20, 29 октомври 2009 г.
(4) Базелски комитет за банков надзор, Промените в стандартизирания подход за кредитен риск — втори консултативен документ, декември 2015 г.
(5) Съгласно т. 2.118 в глава 2 от приложение А към Регламент (ЕС) № 549/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз (ОВ L 174, 26.6.2013 г., стр. 1) „сектор „Домакинства“ […] включва лица или групи лица в качеството им на потребители и на предприемачи, произвеждащи пазарни стоки и нефинансови и финансови услуги (пазарни производители), при условие че производството на стоки и услуги не се извършва от отделни субекти, разглеждани като квазикорпорации. Този сектор включва също лица или групи лица в качеството им на производители на стоки и нефинансови услуги изключително за собствено крайно потребление.“
(6) ЕССР, Доклад относно търговските недвижими имоти и финансовата стабилност в ЕС, декември 2015 г., по-специално приложение II, раздел 2.2.
(7) Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ L 335, 17.12.2009 г., стр. 1).
(8) Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове и за изменение на директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 1095/2010 (ОВ L 174, 1.7.2011 г., стр. 1).
(9) ЕССР, Доклад относно търговските недвижими имоти и финансовата стабилност в ЕС, декември 2015 г., по-специално раздел 2.3. и каре 1.
(10) Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2 и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета, както и на някои ЕО регламенти относно специфичните статистически области (ОВ L 393, 30.12.2006 г., стр. 1).
31.1.2017 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 31/43 |
ПРЕПОРЪКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА СИСТЕМЕН РИСК
от 22 септември 2016 година
относно средносрочните уязвимости в сектора на жилищните недвижими имоти в Австрия
(ECCP/2016/05)
(2017/C 31/02)
ГЕНЕРАЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА СИСТЕМЕН РИСК,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взе предвид Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за пруденциалния надзор върху финансовата система на Европейския съюз на макроравнище и за създаване на Европейски съвет за системен риск (1), и по-специално членове 3 и 16 от него,
като има предвид, че:
(1) |
Опитът от миналото в много държави показва, че проявата на уязвимости в сектора на жилищните недвижими имоти може да доведе до значителни рискове за вътрешната финансова стабилност, сериозни отрицателни последици за реалната икономика и евентуално до отрицателни ефекти на преноса към други държави. |
(2) |
Европейският съвет за системен риск (ЕССР) наскоро завърши систематична оценка в перспектива на уязвимостите на равнището на Съюза, свързани със сектора на жилищните недвижими имоти. В този контекст ЕССР установи, че някои средносрочни уязвимости в осем държави са източник на системен риск за финансовата стабилност, който може да има сериозни отрицателни последици за реалната икономика. |
(3) |
Направената от ЕССР оценка на уязвимостите показва следното за Австрия:
|
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ:
ЕССР установи, че наличието на средносрочни уязвимости в сектора на жилищните недвижими имоти в Австрия е източник на системен риск за финансовата стабилност, който може да има сериозни отрицателни последици за реалната икономика. От макропруденциална гледна точка ЕССР счита, че основните уязвимости са силният растеж, особено напоследък, на цените на жилищните недвижими имоти и на ипотечното кредитиране и рискът от по-нататъшно занижаване на стандартите за отпускане на кредити.
Съставено във Франкфурт на Майн на 22 септември 2016 година.
Francesco MAZZAFERRO
Ръководител на секретариата на ЕССР
От името на Генералния съвет на ЕССР
(1) ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 1.
(2) Въз основа на прогнозите от Oesterreichische Nationalbank и Европейската централна банка (ЕЦБ).
(3) Особено във Виена делът на собствениците на жилище е нисък – 82 % от домакинствата са наематели.
(4) След решението на ЕССР да издаде настоящото предупреждение австрийският ССФП обсъди солидните стандарти за отпускане на кредити в сектора на жилищните недвижими имоти по време на заседанието си на 23 септември 2016 г.
(5) Становището, предоставено от ССФП, е публикувано: https://www.fmsg.at/en/publications/warnings-and-recommendations/advice-2-2016.html.
31.1.2017 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 31/45 |
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА СИСТЕМЕН РИСК
от 22 септември 2016 година
относно средносрочните уязвимости в сектора на жилищните недвижими имоти в Белгия
(ЕССР/2016/06)
(2017/C 31/03)
ГЕНЕРАЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА СИСТЕМЕН РИСК,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взе предвид Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за пруденциалния надзор върху финансовата система на Европейския съюз на макроравнище и за създаване на Европейски съвет за системен риск (1), и по-специално членове 3 и 16 от него,
като има предвид, че:
(1) |
Опитът от миналото в много държави показва, че проявата на уязвимости в сектора на жилищните недвижими имоти може да доведе до значителни рискове за вътрешната финансова стабилност, сериозни отрицателни последици за реалната икономика и евентуално до отрицателни ефекти на преноса към други държави. |
(2) |
Европейският съвет за системен риск (ЕССР) наскоро завърши систематична оценка в перспектива на уязвимостите на равнището на Съюза, свързани със сектора на жилищните недвижими имоти. В този контекст ЕССР установи, че някои средносрочни уязвимости в осем държави са източник на системен риск за финансовата стабилност, който може да има сериозни отрицателни последици за реалната икономика. |
(3) |
Направената от ЕССР оценка на уязвимостите показва следното за Белгия:
|
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ:
ЕССР установи, че наличието на средносрочни уязвимости в сектора на жилищните недвижими имоти в Белгия е източник на системен риск за финансовата стабилност, който може да има сериозни отрицателни последици за реалната икономика. От макропруденциална гледна точка ЕССР счита, че основните уязвимости са бързото нарастване на общата задлъжнялост на домакинствата в комбинация с наличието на значителни групи от вече силно задлъжнели домакинства в контекста на значително увеличение на цените на жилищните недвижими имоти през последните няколко години.
Съставено във Франкфурт на Майн на 22 септември 2016 година.
Francesco MAZZAFERRO
Ръководител на секретариата на ЕССР
От името на Генералния съвет на ЕССР
(1) ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 1.
(2) Прилагането на надбавка в размер на пет процентни пункта към рисковите тегла на белгийските ипотечни кредити за кредитните институции, които използват вътрешнорейтингови модели за изчисляването на капиталовите изисквания. Тази мярка влезе в сила с кралски декрет от 8 декември 2013 г. – https://www.nbb.be/en/articles/arrete-royal-du-8-decembre-2013-portant-approbation-du-reglement-du-22-octobre-2013-de-la – и след това беше приложена през 2014 г. по силата на член 458 от Регламента на ЕС за капиталовите изисквания. Тази мярка беше удължена с една година през май 2016 г. (кралски декрет от 31 май 2016 г. – https://www.nbb.be/en/financial-oversight/macroprudential-supervision/macroprudential-instruments/real-estate).
31.1.2017 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 31/47 |
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА СИСТЕМЕН РИСК
от 22 септември 2016 година
относно средносрочните уязвимости в сектора на жилищните недвижими имоти в Дания
(ЕССР/2016/07)
(2017/C 31/04)
ГЕНЕРАЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА СИСТЕМЕН РИСК,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взе предвид Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за пруденциалния надзор върху финансовата система на Европейския съюз на макроравнище и за създаване на Европейски съвет за системен риск (1), и по-специално членове 3 и 16 от него,
като има предвид, че:
(1) |
Опитът от миналото в много държави показва, че проявата на уязвимости в сектора на жилищните недвижими имоти може да доведе до значителни рискове за вътрешната финансова стабилност, сериозни отрицателни последици за реалната икономика и евентуално до отрицателни ефекти на преноса към други държави. |
(2) |
Европейският съвет за системен риск (ЕССР) наскоро завърши систематична оценка в перспектива на уязвимостите на равнището на Съюза, свързани със сектора на жилищните недвижими имоти. В този контекст ЕССР установи, че някои средносрочни уязвимости в осем държави са източник на системен риск за финансовата стабилност, който може да има сериозни отрицателни последици за реалната икономика. |
(3) |
Направената от ЕССР оценка на уязвимостите показва следното за Дания:
|
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ:
ЕССР установи, че наличието на средносрочни уязвимости в сектора на жилищните недвижими имоти в Дания е източник на системен риск за финансовата стабилност, който може да има сериозни отрицателни последици за реалната икономика. От макропруденциална гледна точка ЕССР счита, че основните уязвимости са стабилно повишаващите се цени на жилищните недвижими имоти – особено в големите градове – в комбинация със силно задлъжнелите домакинства. Освен това, ако рисковете се материализират, е възможно да има евентуални ефекти на преноса към други страни в северно-балтийския регион.
Съставено във Франкфурт на Майн на 22 септември 2016 година.
Francesco MAZZAFERRO
Ръководител на секретариата на ЕССР,
от името на Генералния съвет на ЕССР
(1) ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 1.
(2) Означава, че има съответстващо финансиране между облигациите и ипотечните кредити, емитирани от ипотечните кредитни институции.
(3) Други видове активи, например автомобили, също могат да бъдат предоставени като обезпечение, но това не е отчетено в цитираните тук стойности.
(4) Надзорният диамант представлява редица критерии, които датският орган за финансов надзор най-общо взема предвид, за да определи дейностите по ипотечно кредитиране с по-висок рисков профил. Състои се от пет показателя със съответни ограничения за рисковете на институциите: големи експозиции; растеж на кредитирането; лихвен риск на кредитополучателя; отпуснати кредити с текущо плащане само на дължимата лихва; краткосрочно финансиране.
31.1.2017 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 31/49 |
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА СИСТЕМЕН РИСК
от 22 септември 2016 година
относно средносрочните уязвимости в сектора на жилищните недвижими имоти във Финландия
(ECCP/2016/08)
(2017/C 31/05)
ГЕНЕРАЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА СИСТЕМЕН РИСК,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взе предвид Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за пруденциалния надзор върху финансовата система на Европейския съюз на макроравнище и за създаване на Европейски съвет за системен риск (1), и по-специално членове 3 и 16 от него,
като има предвид, че:
(1) |
Опитът от миналото в много държави показва, че проявата на уязвимости в сектора на жилищните недвижими имоти може да доведе до значителни рискове за вътрешната финансова стабилност, сериозни отрицателни последици за реалната икономика и евентуално до отрицателни ефекти на преноса към други държави. |
(2) |
Европейският съвет за системен риск (ЕССР) наскоро завърши систематична оценка в перспектива на уязвимостите на равнището на Съюза, свързани със сектора на жилищните недвижими имоти. В този контекст ЕССР установи, че някои средносрочни уязвимости в осем държави са източник на системен риск за финансовата стабилност, който може да има сериозни отрицателни последици за реалната икономика. |
(3) |
Направената от ЕССР оценка на уязвимостите показва следното за Финландия:
|
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ:
ЕССР установи, че наличието на средносрочни уязвимости в сектора на жилищните недвижими имоти във Финландия е източник на системен риск за финансовата стабилност, който може да има сериозни отрицателни последици за реалната икономика. От макропруденциална гледна точка ЕССР счита, че основната уязвимост е високото и повишаващо се равнище на задлъжнялост на домакинствата, особено сред някои групи домакинства. Освен това, ако рисковете се материализират, е възможно да има евентуални ефекти на преноса към други страни в северно-балтийския регион.
Съставено във Франкфурт на Майн на 22 септември 2016 година.
Francesco MAZZAFERRO
Ръководител на секретариата на ЕССР
От името на Генералния съвет на ЕССР
(1) ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 1.
31.1.2017 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 31/51 |
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА СИСТЕМЕН РИСК
от 22 септември 2016 година
относно средносрочните уязвимости в сектора на жилищните недвижими имоти в Люксембург
(ECCP/2016/09)
(2017/C 31/06)
ГЕНЕРАЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА СИСТЕМЕН РИСК,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взе предвид Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за пруденциалния надзор върху финансовата система на Европейския съюз на макроравнище и за създаване на Европейски съвет за системен риск (1), и по-специално членове 3 и 16 от него,
като има предвид, че:
(1) |
Опитът от миналото в много държави показва, че проявата на уязвимости в сектора на жилищните недвижими имоти може да доведе до значителни рискове за вътрешната финансова стабилност, сериозни отрицателни последици за реалната икономика и евентуално до отрицателни ефекти на преноса към други държави. |
(2) |
Европейският съвет за системен риск (ЕССР) наскоро завърши систематична оценка в перспектива на уязвимостите на равнището на Съюза, свързани със сектора на жилищните недвижими имоти. В този контекст ЕССР установи, че някои средносрочни уязвимости в осем държави са източник на системен риск за финансовата стабилност, който може да има сериозни отрицателни последици за реалната икономика. |
(3) |
Направената от ЕССР оценка на уязвимостите показва следното за Люксембург:
|
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ:
ЕССР установи, че наличието на средносрочни уязвимости в сектора на жилищните недвижими имоти в Люксембург е източник на системен риск за финансовата стабилност, който може да има сериозни отрицателни последици за реалната икономика. От макропруденциална гледна точка ЕССР счита, че основните уязвимости се изразяват в комбинацията от високи цени на жилищните недвижими имоти и растящата задлъжнялост на домакинствата.
Съставено във Франкфурт на Майн на 22 септември 2016 година.
Francesco MAZZAFERRO
Ръководител на секретариата на ЕССР
От името на Генералния съвет на ЕССР
(1) ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 1.
31.1.2017 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 31/53 |
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА СИСТЕМЕН РИСК
от 22 септември 2016 година
относно средносрочните уязвимости в сектора на жилищните недвижими имоти в Нидерландия
(ECCP/2016/10)
(2017/C 31/07)
ГЕНЕРАЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА СИСТЕМЕН РИСК,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взе предвид Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за пруденциалния надзор върху финансовата система на Европейския съюз на макроравнище и за създаване на Европейски съвет за системен риск (1), и по-специално членове 3 и 16 от него,
като има предвид, че:
(1) |
Опитът от миналото в много държави показва, че проявата на уязвимости в сектора на жилищните недвижими имоти може да доведе до значителни рискове за вътрешната финансова стабилност, сериозни отрицателни последици за реалната икономика и евентуално до отрицателни ефекти на преноса към други държави. |
(2) |
Европейският съвет за системен риск (ЕССР) наскоро завърши систематична оценка в перспектива на уязвимостите на равнището на Съюза, свързани със сектора на жилищните недвижими имоти. В този контекст ЕССР установи, че някои средносрочни уязвимости в осем държави са източник на системен риск за финансовата стабилност, който може да има сериозни отрицателни последици за реалната икономика. |
(3) |
Направената от ЕССР оценка на уязвимостите показва следното за Нидерландия:
|
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ:
ЕССР установи, че наличието на средносрочни уязвимости в сектора на жилищните недвижими имоти в Нидерландия е източник на системен риск за финансовата стабилност, който може да има сериозни отрицателни последици за реалната икономика. От макропруденциална гледна точка ЕССР счита, че основните уязвимости са постоянно високото равнище на дълга на домакинствата и ниската обезпеченост на ипотечните кредити. По-конкретно, има голяма група домакинства, особено по-младите ипотекарни длъжници, чиито равнища на дълг надхвърлят стойността на жилището им.
Съставено във Франкфурт на Майн на 22 септември 2016 година.
Francesco MAZZAFERRO
Ръководител на секретариата на ЕССР
От името на Генералния съвет на ЕССР
(1) ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 1.
31.1.2017 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 31/55 |
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА СИСТЕМЕН РИСК
от 22 септември 2016 година
относно средносрочните уязвимости в сектора на жилищните недвижими имоти в Швеция
(ECCP/2016/11)
(2017/C 31/08)
ГЕНЕРАЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА СИСТЕМЕН РИСК,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взе предвид Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за пруденциалния надзор върху финансовата система на Европейския съюз на макроравнище и за създаване на Европейски съвет за системен риск (1), и по-специално членове 3 и 16 от него,
като има предвид, че:
(1) |
Опитът от миналото в много държави показва, че проявата на уязвимости в сектора на жилищните недвижими имоти може да доведе до значителни рискове за вътрешната финансова стабилност, сериозни отрицателни последици за реалната икономика и евентуално до отрицателни ефекти на преноса към други държави. |
(2) |
Европейският съвет за системен риск (ЕССР) наскоро завърши систематична оценка в перспектива на уязвимостите на равнището на Съюза, свързани със сектора на жилищните недвижими имоти. В този контекст ЕССР установи, че някои средносрочни уязвимости в осем държави са източник на системен риск за финансовата стабилност, който може да има сериозни отрицателни последици за реалната икономика. |
(3) |
Направената от ЕССР оценка на уязвимостите показва следното за Швеция:
|
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ:
ЕССР установи, че наличието на средносрочни уязвимости в сектора на жилищните недвижими имоти в Швеция е източник на системен риск за финансовата стабилност, който може да има сериозни отрицателни последици за реалната икономика. От макропруденциална гледна точка ЕССР счита, че основните уязвимости са бързо растящите цени на жилищните недвижими имоти, които изглежда са прекомерно завишени, и високата и растяща задлъжнялост, особено сред някои групи домакинства. Освен това, ако рисковете се реализират, е възможно да има евентуални ефекти на преноса към други страни в северно-балтийския регион.
Съставено във Франкфурт на Майн на 22 септември 2016 година.
Francesco MAZZAFERRO
Ръководител на секретариата на ЕССР
От името на Генералния съвет на ЕССР
(1) ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 1.
31.1.2017 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 31/57 |
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА СИСТЕМЕН РИСК
от 22 септември 2016 година
относно средносрочните уязвимости в сектора на жилищните недвижими имоти в Обединеното кралство
(ЕССР/2016/12)
(2017/C 31/09)
ГЕНЕРАЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА СИСТЕМЕН РИСК,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взе предвид Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за пруденциалния надзор върху финансовата система на Европейския съюз на макроравнище и за създаване на Европейски съвет за системен риск (1), и по-специално членове 3 и 16 от него,
като има предвид, че:
(1) |
Опитът от миналото в много държави показва, че проявата на уязвимости в сектора на жилищните недвижими имоти може да доведе до значителни рискове за вътрешната финансова стабилност, сериозни отрицателни последици за реалната икономика и евентуално до отрицателни ефекти на преноса към други държави. |
(2) |
Европейският съвет за системен риск (ЕССР) наскоро завърши систематична оценка в перспектива на уязвимостите на равнището на Съюза, свързани със сектора на жилищните недвижими имоти. В този контекст ЕССР установи, че някои средносрочни уязвимости в осем държави са източник на системен риск за финансовата стабилност, който може да има сериозни отрицателни последици за реалната икономика. |
(3) |
Направената от ЕССР оценка на уязвимостите показва следното за Обединеното кралство:
|
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ:
ЕССР установи, че наличието на средносрочни уязвимости в сектора на жилищните недвижими имоти в Обединеното кралство е източник на системен риск за финансовата стабилност, който може да има сериозни отрицателни последици за реалната икономика. В момента съществува висока степен на несигурност относно средносрочната прогноза за пазара на жилища в Обединеното кралство. От макропруденциална гледна точка обаче ЕССР счита, че има рискове при различни сценарии на пазара на жилища – или чрез материализацията на натрупаните уязвимости, особено по отношение на задлъжнялостта на домакинствата и взаимодействието със завишените цени на жилищните недвижими имоти, или чрез допълнителното натрупване на уязвимости. Подходящите ответни мерки вероятно ще са различни при тези два сценария. Следователно е важно органите на Обединеното кралство да наблюдават отблизо промените и като ги вземат предвид, да адаптират съответно макропруденциалната политика.
Съставено във Франкфурт на Майн на 22 септември 2016 година.
Francesco MAZZAFERRO
Ръководител на секретариата на ЕССР
От името на Генералния съвет на ЕССР
(1) ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 1.
II Съобщения
СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Европейска комисия
31.1.2017 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 31/59 |
Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление
(Дело M.8327 — Fairfax/Sagard Holdings/PSG)
(текст от значение за ЕИП)
(2017/C 31/10)
На 24 януари 2017 г. Комисията реши да не се противопоставя на горепосочената концентрация, за която е постъпило уведомление и да я обяви за съвместима с вътрешния пазар. Решението се основава на член 6, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1). Пълният текст на решението е достъпен единствено на английски език и ще се публикува, след като бъдат премахнати всички професионални тайни, които могат да се съдържат в него. Той ще бъде достъпен:
— |
в раздела за сливанията на уебсайта на Комисията, свързан с конкуренцията (http://ec.europa.eu/competition/mergers/cases/). Този уебсайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително показатели за търсене по дружество, по номер на делото, по дата и по отрасъл, |
— |
в електронен формат на уебсайта EUR-Lex (http://eur-lex.europa.eu/homepage.html?locale=bg) под номер на документа 32017M8327. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право. |
(1) ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1.
IV Информация
ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Европейска комисия
31.1.2017 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 31/60 |
Обменен курс на еврото (1)
30 януари 2017 година
(2017/C 31/11)
1 евро =
|
Валута |
Обменен курс |
USD |
щатски долар |
1,0630 |
JPY |
японска йена |
121,76 |
DKK |
датска крона |
7,4375 |
GBP |
лира стерлинг |
0,84935 |
SEK |
шведска крона |
9,4390 |
CHF |
швейцарски франк |
1,0669 |
ISK |
исландска крона |
|
NOK |
норвежка крона |
8,8758 |
BGN |
български лев |
1,9558 |
CZK |
чешка крона |
27,022 |
HUF |
унгарски форинт |
310,80 |
PLN |
полска злота |
4,3310 |
RON |
румънска лея |
4,5008 |
TRY |
турска лира |
4,0561 |
AUD |
австралийски долар |
1,4109 |
CAD |
канадски долар |
1,3983 |
HKD |
хонконгски долар |
8,2476 |
NZD |
новозеландски долар |
1,4668 |
SGD |
сингапурски долар |
1,5177 |
KRW |
южнокорейски вон |
1 252,27 |
ZAR |
южноафрикански ранд |
14,4510 |
CNY |
китайски юан рен-мин-би |
7,3103 |
HRK |
хърватска куна |
7,4773 |
IDR |
индонезийска рупия |
14 173,38 |
MYR |
малайзийски рингит |
4,7094 |
PHP |
филипинско песо |
52,899 |
RUB |
руска рубла |
63,7792 |
THB |
тайландски бат |
37,492 |
BRL |
бразилски реал |
3,3318 |
MXN |
мексиканско песо |
22,0850 |
INR |
индийска рупия |
72,2315 |
(1) Източник: референтен обменен курс, публикуван от Европейската централна банка.
31.1.2017 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 31/61 |
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА
от 24 януари 2017 година
за създаване на експертна група на Комисията „Платформа за хуманно отношение към животните“
(текст от значение за ЕИП)
(2017/C 31/12)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като има предвид, че:
(1) |
В член 13 от Договора за функционирането на Европейския съюз животните се признават като същества с усещания и се изисква Съюзът и държавите членки напълно да се съобразяват с изискванията за хуманно отношение към животните при разработването и осъществяването на политиката на Съюза в областта на селското стопанство, рибарството, транспорта, вътрешния пазар, научните изследвания и технологичното развитие и космическото пространство, като същевременно спазват законовите или административните разпоредби на държавите членки, по-специално по въпросите, свързани с религиозните обреди, културните традиции и регионалното наследство. |
(2) |
В съответствие с член 11, параграф 2 от Договора за Европейския съюз институциите поддържат открит, прозрачен и редовен диалог с представителните организации и гражданското общество. |
(3) |
В член 26 от Договора за функционирането на Европейския съюз се предвижда, че Съюзът приема мерките, предназначени за установяване или осигуряване на функционирането на вътрешния пазар при свободно движение на стоки, хора, услуги и капитали. |
(4) |
С член 38 от Договора за функционирането на Европейския съюз на Съюза се възлага задачата да определя и прилага обща политика в областта на селското стопанство. |
(5) |
В член 179 от Договора за функционирането на Европейския съюз се предвижда, че Съюзът има за цел да укрепва своите научни и технологични основи чрез създаването на европейско научноизследователско пространство. Съгласно член 180, буква б) от посочения Договор Съюзът поощрява сътрудничеството с трети държави и международни организации в областта на научните изследвания, технологичното развитие и демонстрациите. |
(6) |
През 2011 г. Комисията създаде експертна група за хуманно отношение към животните (1), чиято цел е да съдейства и предоставя съвети на Комисията по въпроси, свързани със законодателството в областта на хуманното отношение към животните, и да улеснява обмена на информация, опит и добри практики в областта на законодателството относно хуманното отношение към животните. |
(7) |
Европейският парламент (2) и Съветът на Европейския съюз (3) призоваха за създаването на платформа на Съюза във връзка с хуманното отношение към животните, с цел да се подобри диалогът между заинтересованите страни по отношение на споделянето на опит, експертни познания и становища. |
(8) |
С цел да предоставя отговори на искания на Парламента и Съвета, новата експертна група, наречена „Платформа за хуманно отношение към животните“ („Платформата“), следва да съдейства на Комисията и да помага за поддържането на редовен диалог по въпроси, имащи отношение към Съюза, които са свързани пряко с хуманното отношение към животните, като например изпълнение на законодателството, обмен на научни знания, иновации и добри практики/инициативи във връзка с хуманното отношение към животните или международни дейности в областта на хуманното отношение към животните. Освен това Платформата следва да съдейства на Комисията по отношение на важни за Съюза теми, които могат да имат връзка с въпроси на хуманното отношение към животните, като например търговията, антимикробната резистентност, безопасността на храните, научните изследвания или околната среда. Тъй като Платформата ще има същия мандат като този на съществуващата експертна група за хуманно отношение към животните, последната не е необходимо да бъде запазена. |
(9) |
Работата на Платформата следва да бъде надлежно съобразена с дейностите на други съответни групи за диалог или мрежи в областта на хуманното отношение към животните, като например работните групи и мрежите на Европейския орган за безопасност на храните или регионалната платформа за хуманно отношение към животните за Европа в рамките на Световната организация по здравеопазване на животните. |
(10) |
Платформата следва да бъде съставена от представители на компетентните органи на всички държави членки, бизнес организации, които на равнището на Европейския съюз участват във веригата за доставка на храни, както и в отглеждането на животни за други селскостопански цели, организации на гражданското общество, ангажирани на равнището на Европейския съюз с хуманното отношение към животните, както и на академични и научноизследователски институти, извършващи дейност в областта на науките за хуманно отношение към животните. Членството в Платформата следва да бъде отворено и за експерти от компетентните органи от държави извън ЕС, които са договарящи се страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и от международни междуправителствени организации. |
(11) |
Следва да бъдат предвидени правила относно оповестяването на информация от страна на членовете на Платформата. |
(12) |
Личните данни следва да се обработват в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (4). |
(13) |
За прилагането на настоящото решение е целесъобразно да се определи срок. Комисията своевременно ще прецени необходимостта от евентуално удължаване на срока на решението, |
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Предмет
С настоящия документ се създава експертна група с наименование „Платформа за хуманно отношение към животните“ („Платформата“).
Член 2
Задачи
Задачите на Платформата са:
а) |
да съдейства на Комисията при разработването и обмена на координирани действия, целящи да допринесат за изпълнението и прилагането на законодателството на Европейския съюз относно хуманното отношение към животните, и за разбирането, в рамките на Съюза и извън него, на законодателството на Съюза, както и на международните стандарти в областта на хуманното отношение към животните; |
б) |
да улеснява разработването и изпълнението на доброволни ангажименти за подобрения в областта на хуманното отношение към животните от страна на предприятията; |
в) |
да допринася за популяризирането на стандартите на Съюза в областта на хуманното отношение към животните, така че да се оцени пазарната стойностна продуктите на Съюза на световно равнище; |
г) |
да насърчава диалога между компетентните органи, предприятията, гражданското общество, академичните среди, учените и международните междуправителствени организации по важни за Съюза теми, свързани с хуманното отношение към животните; |
д) |
да насърчава обмена на опит и добри практики, научни знания и иновации във връзка с важни за Съюза въпроси в областта на хуманното отношение към животните; |
е) |
да споделя информация относно разработването на политики във връзка с посочените по-горе области и дейности. |
Член 3
Консултации
Комисията може да се консултира с Платформата по всякакви въпроси, свързани с хуманното отношение към животните, които са от значение за Съюза.
Член 4
Членство
1. Платформата се състои от не повече от 75 членове.
2. Платформата включва следните членове:
а. |
компетентните органи на държавите — членки на Европейския съюз, и на държавите извън ЕС, които са договарящи се страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство („членовете на ЕИП“), отговорни за хуманното отношение към животните; |
б. |
предприятия и професионални организации, които на равнището на Съюза извършват дейности във веригата за доставки на храни, като тези дейности са свързани с животни или животински продукти, както и в отглеждането на животни за други селскостопански цели; |
в. |
организации на гражданското общество, които на равнището на Съюза извършват дейности, свързани с хуманното отношение към животните; |
г. |
независими експерти от академични и научноизследователски институти, извършващи дейност в областта на науките за хуманно отношение към животните, които имат отражение върху политиките на Съюза; |
д. |
международни междуправителствени организации, които извършват дейности в областта на хуманното отношение към животните (5); |
е. |
Европейския орган за безопасност на храните. |
3. Членовете, изброени в параграф 2, буква г), се назначават в личното си качество и действат независимо и в интерес на обществото.
4. Членовете, изброени в параграф 2, букви б) и в), се избират в съответствие с процедурата, предвидена в член 5. Те предлагат свои представители на високо равнище в Платформата и са длъжни да гарантират, че техните представители са постоянни и предоставят експертен опит на достатъчно високо равнище. Комисията може да отхвърли представител, предложен от тези членове, ако въз основа на обосновани причини, посочени в правилата на поканата за представяне на кандидатури за Платформата, счете, че кандидатурата не е подходяща. В такъв случай към съответната организация се отправя молба да предложи друг представител.
6. Членовете, изброени в параграф 2, букви а), д) и е), предлагат свои представители, отговарящи за хуманното отношение към животните, като са длъжни да гарантират, че техните представители предоставят експертен опит на достатъчно високо равнище.
7. Членове, които вече не са в състояние да оказват ефективен принос за дейностите на групата, които според генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ не отговарят на условията, определени в член 339 от Договора за функционирането на Европейския съюз, или които подадат оставка, престават да бъдат канени за участие в заседанията на Платформата и могат да бъдат заместени за оставащата част от мандата им.
Член 5
Процес на подбор
1. Подборът на членовете на Платформата, изброени в член 4, параграф 2, букви б)—г), се извършва чрез покана за представяне на кандидатури, която се публикува в Регистъра на експертните групи към Комисията и други подобни органи („Регистъра на експертните групи“). Поканата за представяне на кандидатури може да бъде публикувана и чрез други средства, включително на специални уебсайтове.
В поканата за представяне на кандидатури се посочват ясно критериите за подбор, включително изискваните експертни познания и интересите, които да бъдат изразени по отношение на работата, която ще се изпълнява. Минималният краен срок за представяне на кандидатури е четири седмици.
2. Членовете, изброени в член 4, параграф 2, буква г), оповестяват всички обстоятелства, които биха могли да породят конфликт на интереси. По-специално Комисията изисква от тези лица като част от кандидатурата им да представят декларация за интереси („ДИ“) въз основа на стандартен формуляр за ДИ за експертните групи, заедно с актуална автобиография (CV). Представянето на надлежно попълнена ДИ е необходимо условие за допустимост за назначаване като член в лично качество. Оценката за конфликт на интереси се извършва в съответствие с хоризонталните правила на Комисията за експертните групи („хоризонтални правила“) (6).
3. За назначаването на членове от организациите, изброени в член 4, параграф 2, букви б) и в), се изисква регистрация в регистъра за прозрачност.
4. Членовете, изброени в член 4, параграф 2, букви б)—г), се назначават от генералния директор на ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“ измежду кандидати, притежаващи необходимата компетентност в посочените в член 2 области и отговорили на покана за представяне на кандидатури.
5. Членовете се назначават до 31 декември 2019 г. Те остават на поста си до изтичане на мандата. Техният мандат може да бъде подновен.
6. Що се отнася до членовете, изброени в член 4, параграф 2, буква г), генералният директор на ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“ назначава заместници при същите условия като за редовните, за да могат автоматично да заместват членовете, които отсъстват или са възпрепятствани да вземат участие в работата. Освен това с тяхно съгласие генералният директор съставя списък с подходящи кандидати, от който могат да се назначават заместници на членовете.
Член 6
Председател
Платформата се председателства от генералния директор на генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ или негов/неин представител.
Член 7
Функциониране
1. Платформата действа по искане на председателя в съответствие с хоризонталните правила.
2. По принцип Платформата заседава най-малко два пъти в годината в сграда на Комисията и когато Комисията счете, че е необходимо да се проведе заседание.
3. Службите на Комисията осигуряват секретарските услуги. Длъжностни лица на Комисията от други служби, които проявяват интерес към работата на Платформата, могат да участват в заседанията на Платформата и на нейните подгрупи.
4. Със съгласието на председателя Платформата може, с обикновено мнозинство на своите членове, да реши обсъжданията ѝ да бъдат открити.
5. Протоколът от обсъжданията по всяка точка от дневния ред и заключенията от разискванията са съдържателни и пълни. Протоколът се изготвя от секретариата под отговорността на председателя.
6. Платформата приема доклади или заключения с консенсус. В случаите на гласуване резултатът от него се решава с обикновено мнозинство от членовете. Членовете, които са гласували против, имат право да разполагат с документ, в който са обобщени мотивите за позицията им, приложен към съответния доклад или съответното заключение.
Член 8
Подгрупи
1. Генералният директор на ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“ може да създава подгрупи за проучване по конкретни въпроси въз основа на задание, определено от Комисията. Подгрупите извършват дейността си при спазване на хоризонталните правила и докладват за работата си на Платформата. Те се разпускат веднага след изпълнението на възложения им мандат.
2. Членовете на подгрупи, които не са членове на Платформата, се избират чрез публична покана за представяне на кандидатури в съответствие с член 5 и хоризонталните правила (7).
Член 9
Поканени експерти
Председателят може да покани експерти с тесни експертни познания по въпрос от дневния ред, които да участват ad hoc в работата на Платформата или подгрупите.
Член 10
Наблюдатели
1. На физически лица, организации и публични субекти може да се предостави статут на наблюдател в съответствие с хоризонталните правила чрез пряка покана или с покана за представяне на кандидатури.
2. Организациите или публичните субекти, определени за наблюдатели, посочват свои представители.
3. Председателят може да разреши на наблюдателите и техните представители да участват в разискванията на Платформата и да предоставят експертен опит. Те обаче нямат право на глас и не участват в подготвянето на доклади или заключения на Платформата.
4. Наблюдателите в Платформата не могат да бъдат повече от петима.
Член 11
Процедурен правилник
По предложение на председателя и с неговото съгласие и в съответствие с хоризонталните правила членовете на Платформата приемат с обикновено мнозинство свой процедурен правилник въз основа на стандартния процедурен правилник за експертните групи.
Член 12
Професионална тайна и работа с класифицирана информация
Членовете на Платформата, техните представители и поканените експерти и наблюдателите са обвързани със задължението за опазване на професионална тайна, което по силата на Договорите и правилата за тяхното прилагане се прилага по отношение на всички членове на институциите и техните служители, а така също и с правилата на Комисията относно сигурността по отношение защитата на класифицираната информация на Съюза, предвидени в решения (ЕС, Евратом) 2015/443 (8) и (ЕС, Евратом) 2015/444 (9) на Комисията. Ако те не спазват тези задължения, Комисията може да предприеме всякакви подходящи мерки.
Член 13
Отношения с Европейския парламент
Европейският парламент следва да бъде редовно информиран за работата на Платформата. По искане на Европейския парламент и в съответствие с условията, установени в рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия (10), Комисията може да отправи покана към Парламента да изпрати експерти, които да присъстват на заседанията.
Член 14
Прозрачност
1. Платформата и нейните подгрупи се регистрират в Регистъра на експертните групи.
2. Що се отнася до състава на групата, в Регистъра на експертните групи се публикуват следните данни:
а) |
имената на лицата, назначени в лично качество; |
б) |
имената на членуващите организации; оповестява се представляваният интерес; |
в) |
имената на други публични субекти; |
г) |
имената на наблюдателите. |
3. До всички съответни документи, включително дневния ред, протоколите и представените от участниците материали, се предоставя достъп чрез публикуването им в Регистъра на експертните групи или чрез връзка от Регистъра към специален уебсайт, на който може да се намери информацията. Достъпът до тези специални уебсайтове не е обвързан с изискване за регистриране на потребителите или с някакво друго ограничение. По-специално дневният ред и други съответни свързани с работата документи се публикуват своевременно преди заседанието, а протоколите се публикуват своевременно след заседанието. Изключения от публикуването се предвиждат само в случаите, при които се смята, че оповестяването на даден документ би засегнало защитата на обществен или частен интерес съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета (11).
Член 15
Разходи за заседанията
1. Участниците в дейностите на Платформата и на подгрупите не получават възнаграждение за услугите, които предоставят.
2. Пътните и дневните разходи на участниците в дейностите на Платформата и подгрупите се възстановяват от Комисията. Възстановяването се извършва в съответствие с действащите в Комисията разпоредби и в рамките на наличните бюджетни кредити, отпуснати на службите на Комисията в рамките на годишната процедура за разпределение на ресурсите.
Член 16
Приложимост
Настоящото решение се прилага до 31 декември 2019 г.
Съставено в Брюксел на 24 януари 2017 година.
За Комисията
Vytenis ANDRIUKAITIS
Член на Комисията
(1) Експертна група за хуманно отношение към животните E02668.
(2) Резолюция на Европейския парламент относно нова стратегия за хуманно отношение към животните за периода 2016 — 2020 г. от 24 ноември 2015 г. (2015/2957 (RSP).
(3) 3464-то заседание на Съвета по селско стопанство и рибарство, 17 май 2016 г.
(4) Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).
(5) Например Световната организация по здравеопазване на животните (OIE), Организацията на ООН за прехрана и земеделие (FAO)
(6) Решение на Комисията от 30.5.2016 г. за установяване на хоризонтални правила относно създаването и функционирането на експертни групи на Комисията.
(7) Вж. член 10 и член 14, параграф 2 от хоризонталните правила.
(8) ОВ L 72, 17.3.2015 г., стр. 41.
(9) ОВ L 72, 17.3.2015 г., стр. 53.
(10) ОВ L 304, 20.11.2010 г., стр. 47.
(11) Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145 31.5.2001 г., стр. 43).