18.1.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 17/1

Резолюция относно годишния проектобюджет на ЕС за 2017 г.

(2017/C 017/01)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

—	като взе предвид своите становища относно проектобюджета на ЕС за 2014 г., 2015 г. и 2016 г.;

—	като взе предвид своето становище относно „Средносрочен преглед на многогодишната финансова рамка (МФР)“;

—	като има предвид, че бюджетната процедура за бюджета на ЕС за 2017 г. съвпада със средносрочния преглед/преразглеждане на многогодишната финансова рамка (МФР), предвиден/о в член 2 от Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на МФР за годините 2014—2020;

подчертава важната роля на бюджета на ЕС за 2017 г. за разработването и осъществяването на целите и приоритетите на Съюза за стимулиране на растежа, насърчаване на заетостта и създаване на нови работни места, като същевременно подобрява ефективното сближаване в ЕС и конкурентоспособността, за да се отговори на новите предизвикателства;

подчертава, че годишният бюджет на ЕС е изправен пред редица структурни недостатъци на МФР:

—	недостатъчното финансиране на цялата МФР и по-специално на функции 3 и 4;

—	системата на собствените ресурси, която се основава най-вече на национални вноски въз основа на БНД;

—	засилено използване на „сателитни“ инструменти, което от една страна увеличава бюджетната гъвкавост, но същевременно накърнява единството на бюджета на ЕС и демократичния контрол на Европейския парламент, от друга страна;

—	отмяна на неизразходваните бюджетни кредити, които се губят окончателно вместо да се пренасят за следващата година като резерв за неочаквани нужди;

въз основа на изготвения от Комисията годишен обзор на растежа за 2016 г. отново изтъква необходимостта бюджетът на ЕС да допринася за икономическото възстановяване и да запълва все още значителния недостиг на инвестиции в ЕС в периода след кризата, който вреди на конкурентоспособността и заплашва икономическото, социалното и териториалното сближаване;

подчертава значението на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондовете), Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), „Хоризонт 2020“, „Еразъм+“, програмите за финансиране на МСП и други политики и програми, които стимулират развитието на икономиката на ЕС; призовава Комисията да увеличи допълнително инвестициите в научните изследвания, иновациите и инфраструктурата;

отбелязва, че местните и регионалните власти на държавите членки често са оставяни да се справят сами с големия брой разселени лица и с прилагането на интеграционни мерки, в условията на много ограничено финансиране и/или координация от страна на националните/европейските власти. Местните и регионалните власти трябва да имат пряк достъп до финансовите средства, за да им се даде възможност да изпълнят своите задължения по отношение на миграцията и интеграцията и да им се осигури бърз достъп до национални и европейски фондове; предлага на държавите членки и на местните и регионалните власти да се предоставят и практически насоки относно потенциалните източници на финансиране;

би трябвало да се осигури и помощ на местните и регионалните власти в страните на произход и в заобикалящите ги региони, включително в „транзитните“ области при управлението на миграционните потоци; тъй като без подкрепа от страна на ЕС МРВ в страните партньорки няма да могат да предоставят достойни условия на живот и основа за икономическо развитие в държавите на произход; С оглед на сключването на споразумения с трети страни за ефективен граничен контрол, намаляване на миграционните потоци, сътрудничество в областта на връщането и борба с трафика на хора, едно отговорно преразглеждане на МФР би трябвало да предвиди по-силна финансова и оперативна подкрепа, включително и посредством нови и иновативни източници на финансиране;

отправя искане към бюджетния орган да разгледа необходимостта от предоставяне на пряк достъп до финансиране на европейските селскостопански производители, засегнати от различни кризи (като нестабилността на цените) от началото на настоящата МФР, по-специално в секторите за производство на мляко, месо, плодове и зеленчуци; подчертава въздействието върху бюджета на спешните мерки, предприети в отговор на тези кризи, които в бюджета за 2016 г. възлизат общо на 500 милиона евро, а в бюджета за 2015 г. на 300 милиона евро; подчертава продължаващата кризисна ситуация в селскостопанските сектори на редица държави членки;

припомня, че през 2016 г. Европейската комисия ще извърши преглед на общия размер на отпуснатите средства на всички държави членки по цел „Инвестиции за растеж и работни места“ на политиката на сближаване за периода 2017—2020 г. и ще коригира общото разпределение на средствата въз основа на последните статистически данни, като подчертава необходимостта от осигуряване на достатъчно бюджетни средства за финансиране на тези корекции през 2017 г.;

призовава Европейската комисия, държавите членки и регионите да използват тези корекции като гъвкав инструмент за преодоляване на новите предизвикателства в рамките на политиката на сближаване, като счита, че член 7 от МФР постановява, че тези корекции трябва да се осъществяват с оглед на особено трудното положение на държавите членки, засегнати от кризата;

10.

отбелязва, че извършените на ранен етап анализи свидетелстват за бързи поети задължения и изпълнение на проектите, финансирани по линията на програмите „Хоризонт 2020“ и Механизъм за свързване на Европа (МСЕ), и за отрицателни въздействия от орязването на бюджетните средства за двете програми; отправя искане към бюджетния орган по време на годишната бюджетна процедура за 2017 г. да компенсира орязването на бюджетните средства за „Хоризонт 2020“ и МСЕ във връзка със създаването на ЕФСИ;

11.	припомня, че годишната бюджетна процедура може да предостави само временно решение за липсата на финансови средства и за увеличаващата се пропаст между задълженията и плащанията и че този въпрос следва да бъде разгледан в рамките на цялостен средносрочен преглед на МФР;

12.

изразява съжаление във връзка с намаляването на средствата за инвестиции в енергетиката в рамките на МСЕ, подчертава, че тази приоритетна бюджетна функция не бива да бъде ощетявана в резултат на прехвърлянето на допълнителни суми към други функции. Препоръчва да се осигури по-добър географски баланс в изпълнението на МСЕ в областта на енергетиката, така че не само югоизточните региони на ЕС и неговите съседи, но също и други региони да могат да се възползват по по-добре балансиран в географско отношение начин от подобрените междусистемни връзки, които са от основно значение за доброто функциониране на вътрешния енергиен пазар в целия ЕС;

13.

счита Инициативата за младежка заетост за основен политически приоритет, тъй като с подкрепата на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондовете) тя представлява конкретен инструмент за подпомагане на навлизането на младите хора на пазара на труда; поради това предлага от определения общо за периода 2014—2020 г. бюджетен ред за тази инициатива в размер на 3,2 милиарда евро в бюджета за 2017 г. да се предвидят достатъчно бюджетни кредити за поети задължения и за плащания във връзка с нея;

14.

подчертава, че след първоначалните забавяния използването на ЕСИ фондовете набира скорост и поради това отправя искане за увеличаване на бюджетните кредити за плащания в бюджета на ЕС за 2017 г., за да се избегне в бъдеще забавяне на плащанията; призовава Комисията да извършва редовен мониторинг на промените, свързани с непогасените бюджетни задължения, и да създаде механизъм за ранно предупреждение;

15.	предлага Европейският парламент да проведе някои пилотни проекти по бюджета за 2017 г., за да проучи потребностите и потенциала за растеж във връзка със запълването на „липсващите звена“ в транспортната инфраструктура в трансграничните райони;

16.	подчертава, че ако в бъдеще възникнат нови непредвидени нужди от плащания, те следва да бъдат финансирани чрез нови бюджетни кредити за плащания, а не чрез преразпределяне на съществуващите ресурси;

17.

подчертава, че използването на бюджета на ЕС следва да бъде насочено към постигането на резултати, и поради това подкрепя усилията на Европейската комисия за опростяване на Финансовия регламент, за по-добро допълване между различните инструменти на ЕС за финансиране и за осигуряване на равнопоставени условия за всички политики и програми на ЕС по отношение на правилата за държавните помощи, обществените поръчки и изискванията за докладване; подчертава необходимостта бюджетът на ЕС да бъде ръководен от ориентиран към местните условия подход на многостепенно управление;

18.	подчертава, че бюджетът на ЕС трябва да се ръководи от ориентиран към местните условия подход на многостепенно управление, така че фондовете и политиките на ЕС да дават по-добри резултати, извличайки полза от местните и регионалните специфики;

19.

припомня, че съгласно споразумението от COP 21 от декември 2015 г. страните донори се ангажират да подкрепят развиващите се страни със 100 милиарда щатски долара годишно, но преди COP 22 в Маракеш трябва да се договори обща методика за отчитане на финансирането на борбата с изменението на климата. Във връзка с това отправя искане Комисията да представи консолидирана европейска регулаторна рамка за финансиране на борбата с изменението на климата и да я включи в своя проектобюджет за 2017 г., като се има предвид, че ЕС е постигнал съгласие най-малко 20 % от МФР за периода 2014—2020 г., т.е. 180 милиарда евро, да се изразходват за действия, свързани с климата;

20.	отбелязва, че наскоро редица местни и регионални власти въведоха политики за бюджетиране, съобразено с пола, и отправя искане към Европейската комисия в проекта за бюджет за 2017 г. да вземе под внимание въздействието на аспектите, свързани с пола;

21.	възлага на председателя да изпрати настоящата резолюция на Европейската комисия, Европейския парламент, Съвета и на председателя на Европейския съвет.

Брюксел, 15 юни 2016 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Markku MARKKULA

18.1.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 17/4

Резолюция на Европейския комитет на регионите — Принос на Европейския комитет на регионите към работната програма на Европейската комисия за 2017 г.

(2017/C 017/02)

Внесена от политическите групи на ПЕС, ЕНП, АЛДЕ, ЕА и ЕКР

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ,

—	като взе предвид своите резолюции от 4 юни 2015 г. относно приоритетите си за периода 2015—2020 г. и от 4 декември 2015 г. относно работната програма на Европейската комисия за 2016 г. и Протокола за сътрудничество с Европейската комисия от февруари 2012 г.;

—

като взе предвид принципите на субсидиарност и пропорционалност, смята, че е важно в работата си Комисията да продължава да изразява ангажираност за спазването на тези принципи чрез прилагането на интегриран и многостепенен политически подход, и изразява желание за все по-голямо участие на местните и регионалните власти в европейския процес на вземане на решения;

Работни места, растеж, инвестиции и политика на сближаване

призовава Комисията в скоро време да представи нова дългосрочна стратегия за устойчиво развитие на ЕС (Европейска стратегия за устойчиво развитие) до 2030 г., въз основа на средносрочния преглед на стратегията „Европа 2020“ и изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР);

изтъква ролята на местните и регионалните власти за преодоляването на пречките пред инвестирането, както се подчертава в докладите за всяка държава за 2016 г. и в специфичните за всяка държава препоръки, както и факта, че всички равнища на управление би трябвало да работят в партньорство, за да идентифицират и преодолеят тези пречки в своите страни;

настоятелно призовава Комисията и ЕИБ да предприемат допълнителни стъпки, за да осигурят допълняемост между Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) и другите финансирани от ЕС програми; отново повтаря своя призив за включване на КР в изпълнението, мониторинга и оценяването на „План за инвестиции“, по-специално по отношение на насърчаването на инвестиционните платформи и анализа на реалното въздействие на ЕФСИ за преодоляването на недостига на инвестиции на регионално и местно равнище;

подчертава, че Европейската комисия в сътрудничеството с Европейската инвестиционна банка следва да изясни каква е ролята на регионалните насърчителни банки и други финансови институции в системата на новосъздаваните инвестиционни платформи като средство за изпълнение на Плана за инвестиции за Европа (1);

подчертава, че е необходимо опростяване, за да се стимулират въздействието и по-доброто използване на програмите на европейските структурни и инвестиционни фондове, и предлага бързо да се приемат редица мерки за опростяване за настоящия програмен период; същевременно предлага да се ускори работата, свързана с основно преразглеждане на системата за изпълнение на политиката на сближаване за следващия програмен период, като се акцентира върху работата на групата на високо равнище за опростяване и се започне всеобхватен диалог на много равнища, по-специално с местните и регионалните власти;

предлага за разходите на европейските структурни и инвестиционни фондове да се разработят по-широки изключения от правилата за държавни помощи;

приветства преразглеждането на трансграничната политика, целящо премахването на правните и трансграничните пречки пред трансграничното сътрудничество, и насърчава Комисията да представи през 2017 г. конкретни мерки за премахване на тези пречки, като отчита и предложението на люксембургското председателство на ЕС за „Европейска трансгранична конвенция относно специфични разпоредби в пограничните региони“; призовава Комисията да наблюдава отблизо прилагането на Директивата относно трансграничното здравно обслужване 2011/24/ЕС с оглед на справянето с недостатъците, които тя може да има;

изразява съжаление, че средносрочните прегледи на програмите и инициативите на ЕС, които трябва да бъдат финализирани през третото тримесечие на 2017 г., не са съобразени да съвпаднат по време със средносрочния преглед/преразглеждане на настоящата многогодишна финансова рамка (МФР); поради това настоятелно призовава Комисията да приключи своите преразглеждания до 1 юли 2017 г. и да пристъпи към формулирането на всеобхватно предложение за следващата МФР, което трябва да бъде представено до 1 януари 2018 г.; изразява надежда, че с оглед на това забавянията при преразглежданията на тези програми няма да доведат до забавяне в приемането на законодателните предложения за следващата МФР;

подчертава значението на прилагането на програма на ЕС за градовете, договорена от държавните и правителствените ръководители, в партньорство с местните и регионалните власти. Подчертава значението на това да се гарантира, че програмата на ЕС за градовете е в съответствие с програмата на ЕС за по-добро регулиране, призовава програмата на ЕС за градовете да бъде включена в годишната работна програма на Комисията за 2017 г. и предлага изготвянето на Бяла книга за прилагането на програмата на ЕС за градовете да бъде включено в годишната работна програма за 2017 г.;

10.

отправя искане към Комисията да включи изготвянето на териториалната визия за 2050 г. в своята годишна работна програма за 2017 г. Подчертава необходимостта от нова териториална визия, тъй като споразумението относно Европейската перспектива за териториално развитие от 1999 г. трябва да бъде актуализирано, както се подчертава в заключенията на министерската среща по въпросите на териториалното сближаване и селищната политика от 27 ноември 2015 г.;

11.

призовава Комисията да насочи усилията си към премахване на участъците с недостатъчна пропускателна способност и предоставяне на трансгранични връзки, по-специално като пристъпи към решаването на проблема с липсващите трансгранични транспортни връзки на местно и регионално равнище. Трябва да се предостави подходящо финансиране, по-специално за дребномащабни инфраструктури с трансгранично значение; очаква Европейската комисия да представи конкретно предложение за трансгранични мултимодални програмни продукти за планиране на маршрути и оперативно съвместими интегрирани транспортни системи за продажба на билети, както и график за въвеждането им;

12.

припомня искането си Европейската комисия да публикува Зелена книга относно мобилността в регионите с географски и демографски проблеми;

13.

насърчава Комисията да рестартира дебата по темата „Отвъд БВП“ и да проучи необходимостта от, респективно осъществимостта на разработването на допълнителни показатели за оценяване на икономическите резултати, благосъстоянието и устойчивото развитие;

14.

препоръчва на Европейската комисия да разработи „гаранция за минимални квалификации и умения“, която да бъде призната и валидирана във всички държави членки, без да се засягат отговорностите на държавите членки за съдържанието на учебния процес и организацията на образователните системи съгласно член 165 от ДФЕС, и очаква режимът за признаване на неформалното и самостоятелното учене да бъде въведен не по-късно от 2018 г.; подчертава необходимостта от съответствие между трудовите умения и нуждите на пазара, като в годишната работна програма на Комисията за 2017 г. се отчетат надлежно нуждите от обучение на безработните млади хора;

15.

приканва Комисията да разработи стратегия на ЕС относно демографските промени, както и да включи в средносрочния преглед на стратегията „Европа 2020“ водеща инициатива в областта на демографията и да проведе на ранен етап диалог с КР относно бъдещето определение на регионите, поставени при сериозни и постоянни неблагоприятни демографски условия;

16.

очаква в началото на 2017 г. Комисията да представи законодателно предложение за европейски стълб на социалните права с цел преодоляване на асиметрията между икономическите свободи и социалните права;

17.

настоятелно призовава Комисията да представи правна рамка, която да обхваща набор от общи определения на различните форми на социалната икономика в Европа, т.е. кооперативните дружества, фондациите, взаимоспомагателните дружества и сдруженията, за да се даде възможност на предприятията на социалната икономика да работят на сигурна правна основа и да се възползват от предимствата на вътрешния пазар и свободата на движение;

18.

настоятелно призовава Комисията да предложи нова стратегия за равенството между половете и правата на жените за периода 2016—2020 г. и да представи законодателно предложение за преразглеждане на Директива 92/85/ЕИО на Съвета за отпуска по майчинство;

19.

призовава Комисията с участието на КР и държавите членки да представи втори доклад относно Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010—2020 г. и да проучи възможността за по-нататъшно развитие на стратегията;

20.

призовава Комисията да обърне внимание на явлението „дружества — пощенски кутии“;

21.

възнамерява да допринесе за провеждането на Европейската година на културното наследство (2018 г.), като направи така, че знанията за културното наследство да достигнат до повече хора на местно равнище;

22.

подчертава необходимостта от обновена европейска стратегия за туризма и посочва, че Комитетът на регионите се е заел с изготвянето на становище „Туризмът като движеща сила за регионалното сътрудничество в ЕС“ и ще представи на Европейската комисия предложения във връзка с тази обновена европейска стратегия;

23.

призовава Комисията да отчита по-системно селското измерение във всички области на политиките на ЕС и да представи Бяла книга за селските райони, която да служи като отправна точка за политиката за развитие на селските райони след 2020 г.;

24.

призовава Комисията да продължи да насърчава синия растеж чрез нов всеобхватен план за развитието на синята икономика в Европа, основан по-специално на обща европейска стратегия за картографирането на бреговата линия и морските данни, за да помогне за развитието на синята икономика чрез осигуряването на по-пълни данни, като избягва разпокъсването и използва синергиите на трансгранично равнище. Призовава също за създаването на общност на знанието и иновациите за синята икономика;

25.

призовава Комисията да включи принципа на устойчивите на бедствия инвестиции в своите политики и фондове. Призовава Комисията, след консултации и в сътрудничество с местните, регионалните и националните правителства и със заинтересованите страни, да представи насоки относно значението за Европа на Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия и как най-добре да бъде приложена;

Устойчиво развитие

26.

призовава Комисията да приложи изцяло Плана за действие за кръговата икономика и да оцени необходимостта от представяне през 2017 г. на необходимите предложения, включително амбициозна стратегия за пластмасите в кръговата икономика, законодателство, определящо минимални изисквания за качеството на повторно използваната вода, както и нови инициативи за сектора на строителството и разрушаването;

27.

призовава Комисията да извърши оценки на териториалното въздействие от всички съществуващи обвързващи цели в областта на околната среда;

28.

настоятелно призовава Комисията да преразгледа целите на ЕС за опазване на климата и средствата, необходими за постигането им, в съответствие с глобалните цели, приети на 21-вата конференция на страните по РКООНИК в Париж; припомня на Комисията своята първоначална препоръка за 50 % намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г. Смята, че всички нови цели следва да бъдат предмет на оценка на териториалното въздействие и да не ограничават правото на държавите членки да определят своя енергиен микс;

29.

призовава Комисията да приложи на практика параграф 15 от преамбюла на глобалното споразумение за климата, в който се признава значението на подхода за многостепенно управление, включващ не само градовете, но и регионите;

30.

отправя искане да бъде асоцииран към форума на ЕС, посветен на енергийната инфраструктура, за да представя гледната точка на местните и регионалните власти в процеса на изготвяне на политики, свързани с инвестициите в енергийната инфраструктура, по-специално в областта на децентрализираното производство на енергия, включително микропроизводството и дистрибуцията;

31.

отправя искане да бъде включен на ранен етап в процеса на планиране на политиката, в преразглеждането на директивите на ЕС относно енергийната ефективност, насърчаването на производството на енергия от възобновяеми източници и определянето на структурата на пазара на електроенергия;

32.

призовава Комисията да предложи по-конкретни инициативи в областта на комбинираното производство на топлинна и електроенергия и районните топлофикационни и охладителни мрежи, с цел по-нататъшно намаляване на емисиите от CO2 и увеличаване на енергийната сигурност;

33.

счита, че Комисията следва да увеличи своите амбиции по отношение на политиката за производство на енергия от възобновяеми източници, като адаптира и разпространява модела на Конвента на кметовете както в ЕС, така и извън него, като допринася за трансформирането на управлението на градовете, на действията в областта на климата и на участието на гражданите по начин, осигуряващ по-голяма последователност и устойчивост;

34.

призовава за пълно прилагане на 7-ата програма за действие на Европейския съюз за околната среда за периода 2014—2020 г. и настоятелно призовава Комисията да представи предложение за директива на ЕС, с което се установяват разпоредби за осигуряване на спазването на разпоредбите на правото на ЕС в областта на околната среда (2);

35.

призовава за пълно прилагане на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г. и във връзка с това настоятелно призовава Комисията да представи през 2017 г. своята дългоочаквана инициатива за нулева нетна загуба на биологично разнообразие и екосистемни услуги; отново отправя своето искане към Комисията да не преразглежда директивите за природата, а да представи в скоро време съобщение, включващо конкретни мерки в подкрепа на тяхното по-добро прилагане (3);

36.

призовава Комисията да представи съобщение относно устойчивите храни, в което да бъде определена съгласувана общоевропейска политическа рамка, насочена към устойчивото развитие на селското стопанство, производството на храни, веригата на доставки и търговските аспекти, и припомня на Европейската комисия своя предишен призив за по-конкретни цели за намаляване на хранителните отпадъци с 30 % до 2025 г. (4). Повтаря и призива си за въвеждане на ново лого и определяне на общ символ и схема за идентичност на местните продукти;

37.

призовава Комисията да публикува нова стратегия за алкохола за периода 2016—2025 г., въз основа на най-новите данни, като отчита промените в обществото и подпомага програми, които вече са започнати на национално, регионално и местно равнище;

Вътрешен пазар и конкуренция

38.

подкрепя призива на Европейския парламент за включване на стълба на единния пазар в европейския семестър със система за редовен мониторинг и оценка;

39.

приветства предстоящия пакет за опростяване на ДДС за МСП и инициативата за стартиращите предприятия като конкретни стъпки за намаляване на регулаторната и административната тежест върху тях; подчертава необходимостта от значително допълнително опростяване на нормативната уредба, по-специално по отношение на достъпа на МСП до обществени поръчки и тяхното участие в проекти, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове;

40.

приветства вниманието, което Комисията обръща на икономиката на споделянето или на сътрудничеството, но отново изтъква, че във всяка трудна регулаторна инициатива следва да се прилага секторен подход и мащабът на инициативата да се взема под внимание като критерий за изготвянето на регулаторните насоки;

41.

счита, че Комисията трябва да реагира в по-голяма степен на значителните финансови предизвикателства пред услугите от общ интерес (УОИ), и поради това призовава Комисията да направи оценка на териториалното въздействие на законодателството на ЕС върху предоставянето на услугите от общ интерес, като обръща особено внимание на държавната помощ и правилата за обществените поръчки и използва всички съществуващи възможности за опростяване, включително за опростяване на финансовите инструменти на ЕС; в този контекст през 2017 г. очаква да бъде надлежно консултиран относно прегледа на „пакета Almunia“ във връзка с финансирането на услугите от общ икономически интерес;

42.

предлага извършваната понастоящем от Комисията оценка на Директивата относно средствата за правна защита в областта на обществените поръчки да бъде последвана от преразглеждане на директивата, за да се отстранят недостатъците от гледна точка на местните и регионалните власти;

Икономически и паричен съюз (ИПС) и Европейският семестър

43.

отново отправя своя призив към Европейската комисия и Европейския парламент да въведат кодекс за поведение, който да гарантира структурираното участие на местните и регионалните власти в европейския семестър, и се ангажира да започне диалог с Комисията по този въпрос;

44.

отново отправя своя призив към Комисията да направи оценка на въздействието на новите правила на Европейската система от сметки (ESA 2010) относно възможността за инвестиране от страна на местните и регионалните власти;

45.

настоятелно призовава Комисията да включи КР в изготвянето на Бялата книга за реформа на ИПС, в която да бъдат разгледани конкурентоспособността и социалното измерение на ИПС;

Цифров единен пазар, научни изследвания и иновации

46.

счита, че едно от основните предизвикателства пред цифровия единен пазар е създаването на устойчива, основана на данни икономика, включително в контекста на промишлеността (Промишленост 4.0); препоръчва да се създадат условия, позволяващи свързването на всички райони с широколентова връзка, и да се работи с Комисията и Европейската инвестиционна банка, за да се използват възможностите за финансиране и подпомагане на инфраструктурите за ИКТ; призовава Комисията, в рамките на изграждането на цифровия единен пазар, да докладва редовно относно напредъка, постигнат в преодоляването на „цифровото разделение“, особено на регионално и местно равнище;

47.

призовава Комисията да представи предложения за по-добро използване на финансираните от ЕС научноизследователски програми, като продължи да развива синергии между финансирането по линия на „Хоризонт 2020“, европейските структурни и инвестиционни фондове и ЕФСИ и да укрепва връзките със стратегиите за интелигентна специализация на регионално равнище; предлага да се обърне особено внимание върху въздействието на финансирането по линия на „Хоризонт 2020“ върху растежа и да се потърси решение за преодоляване на иновационната пропаст в процеса на междинното оценяване;

48.

предлага тясно участие на КР в прегледа на стратегията за биоикономика през 2017 г.;

49.

подчертава, че при прилагането на новите инструменти на ЕС, като Европейския съвет по иновациите и инициативите за отворени данни и отворени иновации, трябва да се отчита регионалното измерение и те трябва да допринасят за намаляване на различията в областта на иновациите;

Търговска политика на ЕС

50.

отправя искане към Комисията всяка съществена инициатива в областта на търговската политика да бъде съпроводена от оценки на териториалното въздействие и в новите търговски споразумения да не се въвеждат нови ограничения за местните и регионалните власти по отношение на предоставянето на услуги от общ интерес;

51.

призовава Комисията да предприема системно последващи оценки с цел измерване на положителното и отрицателното икономическо, екологично, социално и териториално въздействие на търговските споразумения;

52.

отправя искане към Комисията да обърне внимание на проблемите с прозрачността при изготвянето на търговската политика на равнището на държавите — членки на ЕС, да представи насоки за това как да се формулират целите на търговската политика преди започването на преговорите, т.е. на етапа, когато 28-те държави членки определят мандата;

Правосъдие, основни права и миграция

53.

по отношение на правосъдието призовава Комисията да благоприятства форми на стимулиране, които да помагат на държавите да подобряват условията за задържаните лица в затворите и да насърчават въвеждането на процеси за медиация в наказателното производство, насочени към възстановително правосъдие, насърчаване на алтернативи на задържането под стража и възможности за обучение, които да помагат на заинтересованите лица да излязат от социалната среда, основана на незаконосъобразност и престъпност;

54.

приветства желанието на Европейската комисия да разгледа предизвикателствата, породени от безпрецедентния приток на търсещи убежище лица, бежанци и икономически мигранти към Европа, и смята, че предложенията за реформиране на системата от Дъблин са важна стъпка в тази посока; очаква обаче през 2017 г. да последват по-нататъшни конкретни предложения, за да се изгради всеобхватна политика на ЕС в областта на миграцията и убежището, основана на зачитане на основните права и международните задължения, и на принципа на солидарност;

55.

приканва Комисията, в сътрудничество с държавите членки, да продължи да търси консенсус по общ европейски списък на сигурни страни на произход и да работи с тях и страните на транзитно преминаване, считани за сигурни, за да приложи ефективни политики за бързо връщане при пълно зачитане на правата на човека и международните задължения;

56.

призовава Комисията да предложи създаване на механизми, които да позволяват на търсещите убежище да подават молби за хуманитарни визи от страни извън ЕС, което би дало възможност за законно влизане в ЕС;

57.

признава важния принос на миграцията за растежа на европейската икономика и призовава за отчитане на това измерение в Европейския семестър, по-специално с оглед на покриването на разходите за осигуряване на интеграцията на мигрантите;

58.

счита, че е по-важно от всякога да се запази Шенген, и настоятелно призовава Комисията да положи всички усилия, за да върне, заедно с държавите членки, необходимата стабилност на системата; припомня, че спирането на действието на Шенгенското споразумение за движение без граничен контрол има значителни последици, свързани с физически проверки, и може да доведе до сериозни отражения върху икономиката, без обаче да реши проблема с миграционния натиск;

59.

настоятелно призовава Комисията да предостави повече средства за местните и регионалните власти, така че те да могат по-ефективно да изпълняват своята важна роля в оказването на подкрепа и интеграцията на търсещите убежище, бежанците и мигрантите;

60.

смята, че едно по-добро разпределение на европейските структурни и инвестиционни фондове на регионално и местно равнище представлява необходимо условие за подкрепа на политиките за интеграция. С оглед на това изразява желание за решаването на проблема с търсещите убежище лица, бежанците и миграцията през следващите години да бъдат заделени повече ресурси, които да бъдат по-добре разпределяни и по-ефективно използвани;

61.

призовава Комисията 1) да подкрепя местните и регионалните власти в разработването на местни, регионални и национални стратегии за превенция с цел противодействие на радикализацията; 2) да продължи да събира и публикува в наръчник най-добрите практики за противодействие на радикализацията; и 3) да подкрепя сътрудничеството между градовете в борбата срещу радикализацията;

62.

изразява безпокойството си за трудностите, свързани с контрола на наличието на непридружени непълнолетни и риска от въвличането им в системи за трафик на хора и експлоатация; призовава за прилагане на програми за приобщаване и обучение, особено на намиращите се на територията непълнолетни, и за практики за прием, привличащи за участие установените на територията на приемащата страна общности със същия произход като този на самите непълнолетни, като на непълнолетните се гарантира възможността да живеят в семейство или в среда от семеен тип;

Стабилност и сътрудничество извън Европейския съюз

63.

подчертава необходимостта при прилагането на преразгледаната ЕПС да се даде висок приоритет на инициативите в подкрепа на процесите на децентрализация, побратимяването и изграждането на капацитет на поднационално равнище; настоятелно призовава Комисията да възобнови използването на инструмента за местно администриране (LAF) и да включи в него всички съседни страни; повтаря своето предложение за включване на методологиите, понятията и инструментите на европейската политика на съседство в прилагането на преразгледаната ЕПС;

64.

настоятелно призовава Комисията да разгледа по-подробно процесите на децентрализация, както и положението на местното самоуправление в страните, обхванати от процеса на разширяване, в контекста на годишните си доклади за напредъка по разширяването;

65.

настоява, че е необходимо местните и регионалните власти да дават съответен принос в сътрудничеството за развитие с цел постигане на устойчиви резултати, включително в последващите действия във връзка с Конференцията на ООН по въпросите на жилищното настаняване и устойчивото градско развитие („Хабитат III“);

66.

приканва Комисията да обърне особено внимание на защитата на бежанците в техните региони на произход като важен елемент за решаването на проблема с нарастването на броя на хората, нуждаещи се от международна закрила. В този контекст приветства предложението на Европейската комисия за нова рамка за партньорство с трети страни, приютяващи голям брой бежанци; тези страни трябва да развият устойчив капацитет за прием и да предоставят на милионите бежанци от войни и преследване трайна перспектива в близост до техните страни на произход. Във връзка с това признава необходимостта от външен инвестиционен план, който да насърчи инвестициите в трети страни, и призовава европейските регионални и местни власти да участват пълноценно в този процес. Местните и регионалните власти следва да бъдат насърчавани да помагат на своите приемащи партньори извън ЕС чрез предоставяне на техническа помощ и подкрепа за по-структуриран подход към закрилата на бежанците;

Гражданство, управление и по-добро законотворчество

67.

отново отправя своя призив за опростяване и подобряване на правната рамка на Европейската гражданска инициатива като единствен инструмент за прякото участие на равнището на ЕС;

68.

обръща внимание на Комисията върху своите успешни дейности по организирането на децентрализирана комуникация по въпроси, свързани с ЕС, в тясно сътрудничество с местните и регионалните медии, гражданското общество и институциите на ЕС, и настоятелно призовава Европейската комисия да засили усилията си в тази област в периода преди изборите за Европейски парламент през 2019 г.;

69.

призовава Комисията да изготви стандартно и валидно за целия ЕС определение на понятието „свръхрегулиране“ за целите на правната сигурност при изпълнението и прилагането на правото на ЕС и за ограничаване на прекомерната бюрокрация;

70.

призовава за по-голяма прозрачност, сътрудничество и ефикасност на институциите на ЕС след приемането на новото междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество и за включването на КР във всички етапи от законодателния процес, с цел пълноценно използване на потенциала на институциите в законодателния цикъл и консултациите;

71.

подчертава доброто сътрудничество с Комисията по пилотния тест на оценката на териториалното въздействие (ОТВ), извършен през 2015 и 2016 г.; въз основа на това добро сътрудничество КР призовава Комисията да прилага ОТВ като стандартна практика в оценката на въздействието на законодателството, което би могло да окаже асиметрични териториални въздействия, и в по-широката програма за по-добро регулиране;

72.

очаква все по-тясно сътрудничество с Европейската комисия и Европейския парламент в наблюдението на субсидиарността и във връзка със своята конференция по въпросите на субсидиарността през 2017 г.;

73.

възлага на председателя да изпрати настоящата резолюция на Европейската комисия, Европейския парламент, Съвета и на председателя на Европейския съвет.

Брюксел, 15 юни 2016 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Markku MARKKULA

(1) ECON-VI/007

(2) COR-2015-05660

(3) COR-2015-02624

(4) Резолюция на КР относно „Устойчивите храни“.

18.1.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 17/13

Становище на Европейския комитет на регионите „Стоманодобив: запазване на устойчивите работни места и растежа в Европа“

(2017/C 017/04)

Докладчик:

Isolde RIES (DE/ПЕС), първи заместник-председател на Ландтага на провинция Саарланд

Отправен документ:

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската инвестиционна банка — „Стоманодобив: запазване на устойчивите работни места и растежа в Европа“

COM(2016) 155 final

ОБЩИ БЕЛЕЖКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Значение и рамкови условия на стоманодобивния сектор в Европейския съюз

подчертава, че стоманодобивният сектор в ЕС е изиграл и продължава да играе централна роля в процеса на европейска интеграция и представлява съществена основа за просперитета, добавената стойност, инвестициите и заетостта в Европа. Той е стратегически ключов сектор на ЕС с 330 000 заети и 500 производствени обекта в 23 държави членки. През 2014 г. този отрасъл на икономиката произведе около 169 милиона тона стомана, което представлява 10 % от световното производство, и генерира общ оборот от 166 милиарда евро, което съответства на 1,3 % от брутния вътрешен продукт на ЕС;

посочва, че въпреки намаляването на производството и на работните места през последните десетилетия стоманодобивната промишленост остава основен фактор за реиндустриализацията на Европа. Целта, заявена в съобщението на Комисията от 22 януари 2014 г.„За възраждане на европейската промишленост“, а именно делът на промишлеността в брутния вътрешен продукт до 2020 г. да се повиши до 20 %, е постижима единствено с конкурентоспособна стоманодобивна промишленост;

привлича вниманието върху силните икономически връзки на стоманодобивната промишленост със секторите нагоре и надолу по веригата. Заедно със секторите — доставчици, като минното дело, енергетиката, транспорта и доставчиците на услуги, както и със секторите — потребители, като металургията, автомобилостроенето, машиностроенето и строителството, стоманодобивната промишленост сформира широкообхватни мрежи за създаване на стойност и клъстери;

изрично подчертава, че бъдещото развитие на стоманодобивната промишленост има пряко и непряко въздействие върху регионалното и местното развитие и че наличието на конкурентоспособна и устойчива стоманодобивна промишленост е също така условие за възстановяването на икономиката и процесите на растеж в много европейски региони; отбелязва, че стоманодобивният сектор е и важен източник на непряка заетост, тъй като има съществена роля за много други сектори на промишлеността;

обръща внимание на факта, че европейската стоманодобивна промишленост е неразделна част от международните пазари на суровини, поръчки и продукти, и поради това зависи от лоялната конкуренция;

подчертава, че предприятията в стоманодобивната промишленост сами по себе си са енергоемки и че разходите за енергия представляват 40 % от оперативните разходи. Поради това този промишлен отрасъл безусловно зависи от изгодно и сигурно енергоснабдяване;

изтъква приноса на стоманодобивната промишленост за развитието на енергийния преход и за опазването на климата. Иновационни продукти от стомана са необходими например за изграждането на вятърни турбини, високоефективни електроцентрали и електрически превозни средства. Въпреки че производството на стомана е основен източник на CO2, с иновационни изделия от стомана се пести шест пъти повече CO2, отколкото се генерира при производството им;

припомня, че стоманодобивната промишленост е от стратегическо значение за създаването на железопътната инфраструктура в целия европейски континент и има принос за създаването на местните железопътни мрежи, които представляват реална алтернатива за намаляване на натоварването на автомобилния транспорт, особено с оглед подобряването на качеството на живот и на околната среда в метрополните зони;

подчертава, че базираните в Европа производители на стомана трябва да произвеждат по възможно най-рентабилния и ефективен по отношение на ресурсите начин и да инвестират постоянно в най-новите технологии. Дългосрочната конкурентоспособност зависи и от тяхната способност да разработват новаторски технологии в такива области, като например енергийната ефективност. Но също така е важно ЕС и неговите държави членки винаги да вземат предвид последиците от своите решения върху конкурентоспособността на стоманодобивния сектор на вътрешните и международните пазари, както и дългосрочното икономическо въздействие;

10.

отбелязва, че за да осигури оцеляването си, стоманодобивната промишленост трябва и занапред да демонстрира, че е готова да посрещне предизвикателствата на бъдещето посредством иновации и екологосъобразност. Това включва например активен принос за опазването на околната среда и климата, но и последователното спазване на техническите стандарти в областта на околната среда и изменението на климата при реинвестиране на печалбата;

11.

подчертава високите социални стандарти на европейската стоманодобивна промишленост и нейните усилия за опазване на климата и околната среда;

12.

отбелязва, че рециклирането на стомана спестява суровини, енергия и емисии на парникови газове и укрепва кръговата икономика. По-специално трябва да се изтъкне, че материалът стомана подлежи на 100-процентно рециклиране. Повторната употреба и рециклирането на стоманата следва да се развиват и занапред с оглед на целта за конкурентоспособна и устойчива кръгова икономика и с оглед на факта, че балансът на търговията със скрап в ЕС е положителен. Освен това разработването на нови видове стомана, железни сплави, леярски и производствени техники, както и повишаването на употребата на метален скрап имат огромен потенциал на пазара;

13.

подчертава, че европейската стоманодобивна промишленост използва най-новите технологии и осигурява висококвалифицирани специалисти, при което централно място заемат ориентираните към потребителите научни изследвания и разработването на продукти. Разработването на новаторски и висококачествени продукти допринася за поддържането и засилването на конкурентоспособността на предприятията;

14.

отново заявява, че съвременната стоманодобивна промишленост е силно зависима от непрестанното развитие на висококвалифицирана работна сила, която умее да намира перспективни решения; отбелязва, че Програмата за нови умения ще съдържа призив за непрестанно инвестиране в хората, включително в политики за преквалификация и повишаване на квалификацията. Това ще бъде в полза на широк спектър от икономически сектори, включително на стоманодобивната промишленост;

15.

подкрепя усилията в европейската стоманодобивна промишленост за гарантирането на по-голяма равнопоставеност на всички работници. Така например делът на жените в стоманодобивния сектор се повиши през последните 10 години и понастоящем възлиза на 6 до 25 % в зависимост от съответната позиция и държавата членка на ЕС. През последните две години стоманодобивните предприятия в различни държави членки също така предприеха редица инициативи, за да привличат жени в стоманодобивния сектор;

16.

отбелязва, че по отношение на здравето и безопасността стоманодобивната промишленост на ЕС заема челно място и предлага най-високите световни стандарти за хигиена на работното място. Обменът на най-добри практики в областта на здравето и безопасността на работното място се разглежда подробно на европейско равнище. Освен това стоманодобивната промишленост на ЕС участва в активен социален диалог на равнището на ЕС;

17.

подчертава факта, че цифровите умения и технологии трябва да бъдат застъпени по-силно в образованието и професионалното обучение, и по-специално в рамките на стажовете; подчертава, че заради цифровизацията на производствения процес от работниците се изисква да имат по-висока квалификация поради свързаните с нея по-сложни задачи (1);

18.

подчертава, че поради по-голямата сложност на задачите цифровизацията на производствения процес изисква от заетите повече умения за абстрактно мислене и решаване на проблеми. Освен това работниците трябва сами да организират работата си и да разполагат с отлични интердисциплинарни умения, умения за самостоятелна работа и комуникационни умения;

19.

обръща внимание, че световният свръхкапацитет, периодите на ниски цени, високите цени на енергията, както и таксите и налозите върху енергията, предстоящата реформа на схемата на ЕС за търговия с емисии, както и нарушаващите конкуренцията дъмпингови практики на стоманопроизводители извън Европейския съюз представляват огромна тежест за стоманодобива в Европа. Производството на необработена стомана и пазарният дял в световен мащаб на европейския стоманодобивен сектор намаляват, което води до процеси на приспособяване на бизнес модела и заетостта;

20.

отбелязва със загриженост разрушителните социални и икономически въздействия, които затварянето на предприятията и намаляването на производството на желязо и стомана оказват върху местните и регионалните общности; посочва мерките, които трябва да се предприемат, за да се помогне на тези общности да се възстановят и развият;

21.

смята, че наличието на европейска стратегия за бъдещето на стоманодобивната промишленост е разумно и целесъобразно. Във връзка с това е изключително важно местните и регионалните власти да бъдат включени в процесите на консултации и вземане на решения и да бъдат взети предвид съответните местни дадености и специализациите на предприятията;

22.

обявява се за индустриална политика в ЕС, основана на ръководните принципи на конкурентоспособността на стоманодобивната промишленост и рамковите условия за конкурентоспособност, при което в перспектива да могат да бъдат гарантирани и разширени съществуващите стоманодобивни предприятия и работни места;

23.

подобно на Комисията в нейната „Енергийна пътна карта за периода до 2050 г.“ смята, че декарбонизацията на енергийния сектор и сценарият за засилено използване на възобновяеми източници на енергия са по-евтини алтернативи спрямо продължаването на настоящите политики и че с течение на времето цените на енергията, получавана от ядрено гориво и от изкопаеми горива, ще продължат да се покачват, докато разходите за възобновяеми източници на енергия ще се понижават; във връзка с това в същото време признава усилията на държавите членки да предвидят подходящо компенсиране на непропорционалните финансови тежести, които възникват за изложената на международна конкуренция стоманодобивна промишленост във връзка с разработването на възобновяемите енергийни източници; призовава обаче на европейско равнище да се гарантира, че националните механизми за компенсиране, особено в областта на държавните помощи, не водят до нарушаване на конкуренцията на единния пазар;

24.

изтъква необходимостта, преди да се предприемат мерки за преструктуриране, да се подпомагат силно зависимите от стоманодобивната промишленост местни и регионални власти при разширяването на обхвата на своите икономики; диверсификацията на местната икономическа структура би трябвало да е насочена по-специално към взаимодействия между устойчивата промишленост и услугите и би могла да бъде насърчавана и чрез данъчни стимули;

Реформа на схемата на ЕС за търговия с емисии

25.

приветства факта, че Европейският съвет в своите заключения от 23 и 24 октомври 2014 г. се стреми да постигне баланс между целите за намаляване на емисиите на парникови газове, от една страна, и запазването на конкурентоспособността на европейската промишленост, от друга;

26.

при все това отбелязва, че Европейският съвет взе решение за увеличаване на годишния коефициент на намаление на максималните допустими емисии за промишлеността от 1,74 % през третия период на търговия (2013—2020 г.) на 2,20 % през четвъртия период на търговия (2021—2030 г.), въпреки че запази безплатното разпределяне на квоти въз основа на референтни показатели, което може да доведе до значително намаляване на квотите, а с това и до допълнителна тежест за стоманодобивната промишленост, която конкурентите от държави без търговия с емисии не са принудени да носят;

27.

счита, че е от съществено значение да се установи схема за търговия с емисии на световно равнище, за да се гарантира конкурентоспособността на европейските предприятия и да се избегне изместването на въглеродни емисии чрез предотвратяване на по-нататъшно увеличение на квотите, предназначени за тръжна продажба. Допълнителните гаранции могат да бъдат под формата на хармонизирани механизми за обезщетения за непреки разходи (като тези за електроенергия) или на референтни показатели, които се основават на точни и актуални данни;

28.

във връзка с това отбелязва, че референтният показател за чугуна при разпределянето на квоти в стоманодобивната промишленост през третия период на търговия (2013—2020 г.) вече е с около 10 % под физически и технически осъществимото. Освен това референтният показател за синтероване не е определен уместно, тъй като включва съоръжения, използващи пелети; квотите трябва да се разпределят въз основа на действителните обстоятелства при пълно отчитане на енергопроизводството от отпадни газове на стоманодобивната промишленост и да бъдат съответно адаптирани, за да се върви в крак с техническите нововъведения. Едновременно с това е необходимо динамично разпределение на квотите по производствената верига;

29.

приветства факта, че Комисията представи предложението си за „Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел засилване на разходоефективните намаления на емисии и на нисковъглеродните инвестиции“ достатъчно време преди началото на четвъртия период на търговия;

30.

свързва с това надеждата, че за всички заинтересовани страни може на ранен етап да се създаде яснота относно бъдещите рамкови условия на ЕС за търговия с емисии;

31.

в същото време счита, че е необходимо активно съгласуване и обсъждане на реформата на схемата на ЕС за търговия с емисии с всички заинтересовани страни;

32.

въпреки това отбелязва със загриженост, че предложението на Комисията за директива не отговаря в достатъчна степен на отправеното от Европейския съвет искане за запазване на международната конкурентоспособност на промишлеността, тъй като именно на европейската стоманодобивна промишленост се налагат значителни и застрашаващи съществуването ѝ разходи;

33.

поради това призовава на следващите етапи от законодателния процес предложението за директива да се преработи съществено, като се гарантират ефективността на търговията на ЕС с емисии и адекватното разпределение на тежестите между всички сектори на икономиката и се включат по-специално следните мерки:

—	общо освобождаване от тежести за най-ефективните съоръжения,

—	продължаващи стимули за техническо развитие и за намаляване на въздействието върху околната среда посредством реалистични и технически и икономически постижими референтни показатели, определени въз основа на най-ефективните 10 % от съоръженията,

—	пълно отчитане на емисиите на отпадни газове, генерирани при производството на електроенергия, при определянето на референтните показатели,

—	недопускане на генерално намаляване на референтните показатели; премахване на корекционния коефициент,

—

недопускане на намаляване на компенсацията, свързана с цените на електроенергията, за енергоемки отрасли; възможност да се компенсират общите непреки разходи, като на европейско равнище следва да бъдат предвидени най-малкото референтни параметри, за да се избягва нарушаване на конкуренцията на единния пазар на ЕС,

—	включване на прекурсорите на енергоемките отрасли в правилата за предотвратяване на преместване в чужбина, и

—	коригиране на предоставяните квоти спрямо променящите се равнища на производството;

34.

смята, че пълното компенсиране на разходите за емисии на парникови газове, прехвърлени върху цените на тока, е от изключително значение, за да се противодейства на евентуалното изместване на емисиите на CO2. Тъй като това компенсиране може да се извършва по различен начин от отделните държави членки, не са изключени нарушения на конкуренцията. Следователно Европейската комисия би трябвало да обмисли дали отпускането на компенсации в бъдеще да не бъде хармонизирано, или да бъде гарантирано на равнището на ЕС;

35.

приветства горещо факта, че световната общност в рамките на Световната конференция по въпросите на климата в Париж за първи път съгласно международното право се ангажира с целта за задържане на глобалното затопляне под 2 градуса по Целзий, и възнамерява да предприеме сериозни усилия за ограничаване на глобалното температурно увеличение до 1,5 градуса по Целзий. Основната идея през втората половина на века да бъде постигната неутралност по отношение на парниковите газове в световен мащаб се нуждае все още от конкретизиране във връзка с последиците от това за развитието на производствения сектор. Възможният вариант да бъдат разработени и договорени пазарни механизми за световна и рентабилна търговия с емисии предоставя възможността в бъдеще да се намалят или да се предотвратят нарушения на конкуренцията, произтичащи от мерки за опазване на климата;

Външна търговия на ЕС

36.

разглежда липсата на равнопоставеност, нелоялните търговски практики на предприятията, както и неравнопоставените външни търговски политики на някои държави извън ЕС като сериозни заплахи за европейската стоманодобивна промишленост;

37.

поради това счита, че външната търговска политика на ЕС, в т.ч. инструментите за търговска защита, са незаменимо средство за гарантиране на конкурентоспособността в международен мащаб на европейската стоманодобивна промишленост и подкрепя призива на Парламента за обща реформа на инструментите за търговска защита на ЕС, с цел да се премахнат т.нар. „елементи СТО +“ от системата на ЕС, и по-специално за да се гарантират равнопоставени условия на конкуренция за промишлеността на ЕС с тази на Китай (2);

38.

отбелязва със загриженост, че понастоящем в света има свръхпроизводство на стомана в размер на 452 милиона тона и че свръхкапацитетът на китайската стоманодобивна промишленост често води до внос в ЕС, включително и през трети държави, на дъмпингови цени, който без ефективни търговски мерки за противодействие от страна на ЕС представлява пряка или непряка заплаха за оцеляването на европейската стоманодобивна промишленост като цяло, както и за много работни места;

39.

призовава за създаването на механизъм, който да работи в трети държави и да има за цел да контролира управлението на съоръженията за преработка на вторични суровини (скрап) в страните на местоназначение, така че да се предотвратява износът към трети държави, които не третират отпадъците по екологосъобразен начин;

40.

призовава институциите на ЕС да разрешат на Комисията да използва нестандартна методология при антидъмпингови и антисубсидийни разследвания във връзка с внос от Китай съгласно раздел 15 от Протокола за присъединяване на Китай към СТО, докато Китай отговори на всичките пет критерия, които са необходими за определянето ѝ като пазарна икономика. Освен това с голяма загриженост обръща внимание върху факта, че евентуалното предоставяне на статут на пазарна икономика на Китайската народна република през декември 2016 г. би направило почти невъзможно предприемането на ефективни антидъмпингови мерки поради променената в резултат на това методология за изчисляване на дъмпинговия марж. Подчертава в същото време, че не съществува изискване членовете на СТО да предоставят автоматично СПИ за Китай през 2016 г.;

41.

във връзка с това припомня, че в момента Китай изпълнява само един от петте критерия на ЕС, за да бъде признат за пазарна икономика. Към техническите критерии спадат бизнес решенията, вземани в основа на пазарни сигнали, счетоводна отчетност на предприятията в съответствие с международните счетоводни стандарти, да няма значително изкривяване на производствените разходи и финансовото положение на предприятията в резултат на предходната система на непазарна икономика; законодателство относно собствеността и несъстоятелността, гарантиране на правната сигурност и стабилност за ръководствата на предприятията, както и обмен на валута, извършван по пазарни курсове;

42.

поради това настоятелно призовава Комисията в своя анализ на икономическите и социалните последици от признаването на статута на пазарна икономика за Китай да изчака становищата на заинтересованите страни от сферата на икономиката и да потърси тясна координация с други важни членове на СТО, като САЩ, преди да вземе решението си относно статута на пазарна икономика;

43.

призовава, в случай че на Китай бъде предоставен статут на пазарна икономика, да бъдат създадени равностойни и ефективни инструменти за защита на справедливата търговия; във връзка с това следва да се обмисли решение, при което в бъдеще държавите без пазарна икономика вече да не се изброяват изрично в основния антидъмпингов регламент на ЕС, а в него да се предвиди обща уредба за непазарните икономики. При това методът на сравняване на държавите би могъл да се замени с друг метод, като тежестта за доказване на наличието на пазарна икономика обаче трябва да остане, както досега, у държавите без пазарна икономика;

44.

призовава, в случай че на Китай бъде предоставен статут на пазарна икономика, да бъдат създадени равностойни и ефективни инструменти за защита на справедливата търговия;

45.

приветства факта, че през февруари 2016 г. Комисията наложи временни антидъмпингови мита върху вноса на студеновалцувани плоски изделия от стомана от Русия и Китай;

46.

изразява съжаление обаче, че в случая с китайските изделия от стомана Комисията приложи „правилото за по-ниското мито“ и с това наложи временни антидъмпингови мита, които са по-ниски от установените дъмпингови маржове;

47.

счита, че прилагането на това правило предоставя твърде слаба защита за конкурентоспособността на европейската стоманодобивна промишленост;

48.

припомня, че разпоредбите на СТО не предвиждат такова правило, а и други региони, като САЩ, също не го прилагат;

49.

следователно счита, че е важно в резултат на реформа на инструментите за търговска защита „правилото за по-ниското мито“, особено в случай на наличен свръхкапацитет, да бъде премахнато;

50.

приветства, че, както беше обявено в плана за действие, Европейската комисия реши на 28 април 2016 г. да създаде система за предварително наблюдение на вноса на продукти от стомана в ЕС, която ще изисква разрешение за внос на продукти от стомана в ЕС, ще служи да се предвиждат краткосрочните развития на пазара и ще помогне на Комисията подходящо да се справя с несправедливия внос, с възможност да образува дела, когато тенденциите във вноса заплашват да навредят на производителите в ЕС;

51.

приветства усилията на Комисията посредством вече действащите в ЕС мерки за защита на търговията по отношение на изделията от стомана да допринесе за прилагане на правилата за лоялна международна конкуренция и по този начин да спомогне за запазването на конкурентоспособността на европейската стоманодобивна промишленост;

52.

въпреки това счита, че антидъмпинговите процедури на ЕС, особено в сравнение с практиката в други членове на СТО, отнемат твърде много време и по този начин се ощетява ефективността на защитата на конкурентоспособността на европейската стоманодобивна промишленост;

53.

поради това призовава, в рамките на евентуална реформа на инструментите за търговска защита на ЕС, да се обмисли и ускоряване на антидъмпинговите процедури на ЕС;

54.

подкрепя Комисията в усилията ѝ да представи въпроса за равнопоставени в световен мащаб условия на конкуренция в рамките на обсъждания и преговори на международно равнище;

55.

очаква от Съвета да включи глави относно енергетиката и суровините във всеки мандат за ново споразумение за свободна търговия (ССТ);

56.

призовава Комисията да включи КР в качеството му на орган, представляващ европейските местни и регионални власт, в съществуващата от май 2015 г. група на високо равнище за енергоемките отрасли, за да може по този начин да се гарантира, че вече представените заинтересовани страни зачитат интересите и потенциала на местното и регионалното равнище;

Съпътстващи мерки за запазване на конкурентоспособността на стоманодобивния сектор в ЕС

57.

отново заявява, че съответните програми на ЕС за финансиране за инвестиции в ново оборудване, научноизследователска и развойна дейност, както и за развиване и актуализиране на уменията могат да предоставят съществен принос за запазване на конкурентоспособността, спазването на стандартите за защита на околната среда и климата и правата на работниците в стоманодобивния сектор;

58.

насочва вниманието към целите на Изследователския фонд за въглища и стомана (RFCS), както и европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) и Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), с които могат да бъдат подкрепяни проекти за научни изследвания и иновации в стоманодобивния сектор, включително и чрез възможни синергии и координиране на действията между тях. Въпреки това отбелязва твърде ограничения потенциал на ЕФСИ за стоманодобивния сектор, тъй като пазарните условия не могат да гарантират адекватна възвръщаемост на инвестициите при настоящото ниско равнище на цените на стоманата. При това ценен принос биха могли да осигурят и сътрудничествата на местни и регионални власти с приоритети в областта на стоманодобива при зачитане на строгия режим на ЕС във връзка държавните помощи в стоманодобивната промишленост;

59.

отбелязва значението на публичните инвестиции и на ресурсите на програмата „Хоризонт 2020“ на ЕС за насърчаване на перспективни иновации в стоманодобивната промишленост и за подобряване на екологичната и енергийната ефективност на сектора;

60.

изразява желание — предвид специфичните черти на стоманодобивния сектор, който изисква както научноизследователски дейности, така и такива от структурно естество — при оценката на научните изследвания по линия на „Хоризонт 2020“ да се дават повече точки на онези проекти, които предвиждат европейско партньорство, като включват и средства от структурните фондове, за да се гарантира по-добра интеграция на различните европейски програми;

61.

изтъква целта за квалифициране и задържане на равнището на заетост в контекста на по-конкурентоспособна стоманодобивната промишленост на ЕС, като оценява, в случай на промишлено преструктуриране, значението на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) във връзка със социалната подкрепа на евентуално намаляване на персонала, тъй като в ситуации, когато повече от 500 работници биват съкращавани от едно-единствено предприятие (включително доставчици и следващите по веригата предприятия) или в един или повече съседни региони множество работници от един-единствен сектор на промишлеността загубват работата си, по този фонд могат да бъдат изплатени до 60 % от разходите за проекти, които помагат на съкратените работници да си намерят работа или да основат собствени предприятия; въпреки това изразява съмнение дали максимална годишна сума от 150 милиона евро през периода 2014—2020 г. съответства на размера на предизвикателствата;

62.

подчертава, че предаването на опит и знания на нови поколения работници в стоманодобивната промишленост на ЕС вече играе голяма роля и уменията на работниците и промишленото ноу-хау би трябвало да бъдат подобрявани чрез целенасочени мерки за образование и обучение;

63.

вижда необходимостта всички производствени обекти на стоманодобивната промишленост да се разширяват и да продължат да се развиват ресурсно-ефективни системи на кръговата икономика, за да се подобри конкурентоспособността на съоръженията посредством засиленото използване на вторични продукти и рециклирана стомана, както и в съответствие с разпоредбите относно „промишлена симбиоза“ в плана за действие на Комисията за кръговата икономика да се умножат начините на използването на шлаката от преработката на стомана.

Брюксел, 15 юни 2016 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Markku MARKKULA

(1) CDR 1319/2014 „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Рамка за качество на ЕС за предвиждане на промените и преструктуриране“

(2) Вж. Резолюция на Европейския парламент от 12 май 2016 г. относно статута на пазарна икономика за Китай (2016/2667 (RSP).

18.1.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 17/20

Становище на Европейския комитет на регионите — Средносрочен преглед на многогодишната финансова рамка (МФР)

(2017/C 017/05)

Докладчик:

г-н Luc VAN DEN BRANDE (BE/ЕНП)

Председател на Управителния съвет на Бюрото за връзка Фландрия — Европа (VLEVA)

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Преглед на МФР: общи бележки

счита, че многогодишната финансова рамка (МФР) е преди всичко политически инструмент за набелязване и преследване на европейски стратегически цели и че след като МФР предоставя средства за функционирането на Европейския съюз, нейният преглед е предмет предимно на политически, а не на технически дебат;

подчертава значението на МФР за гарантиране на предвидимостта на дългосрочните разходи на ЕС и извършването им в съответствие с взаимно договорени общи политики. Тези общи принципи са изключително важни за местните и регионалните власти (МРВ) и други бенефициери на средства от ЕС;

отбелязва, че МФР е особено важна за местните и регионалните власти (МРВ), тъй като те играят жизненоважна роля за изпълнението на целите на европейските политики; посочва в този контекст, че регионите и местните власти участват — пряко или косвено — в управлението или разходването на 75 % от бюджета на ЕС;

изразява съжаление, че таваните в настоящата МФР за пръв път са по-ниски отколкото в предишната, принуждавайки Европейския съюз да поеме повече отговорности с по-малко финансови ресурси; изтъква още веднъж своята загриженост във връзка с таваните на МФР, посочена в предходни становища (1);

посочва отново, че ефективността на европейската политика зависи от правилното прилагане на принципа на многостепенното управление, който се счита за общ принцип, приложим по отношение на структурните фондове (2), и означава, че всички равнища на управление — в рамките на съответните си правомощия — работят съвместно и ефективно за постигането на политическите цели; във връзка с това отправя предупреждение против намаляването на споделеното управление на програми и опитите за централизиране на фондовете на европейско равнище; подчертава, че от първостепенно значение за ефективността на политиките на ЕС е и прилагането на ориентиран към местните условия подход, който включва процес на сътрудничество между различните равнища на управление, сектори и заинтересовани страни за справяне с проблемите, с които се сблъсква определен географски район;

отбелязва, че ЕС е изправен пред непрекъснато понижаване на нивата на инвестиции, а това води до недостиг на инвестиции в ЕС, който по оценки на Комисията достига 370 милиарда евро под равнището си в миналото. Подкрепя усилията на Комисията да допринесе за справяне с този недостиг чрез по-тясно сътрудничество с частния сектор и мерки за мобилизиране на частен капитал посредством Плана за инвестиции за Европа и Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ);

приветства намерението на Комисията да представи през есента на 2016 г. законодателно предложение за по-силен ЕФСИ след 2018 г., в което следва по-специално да се уточни въпросът за взаимодействията между европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) и Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ). В този контекст призовава Комисията да зададе ясни критерии за определяне на допълняемостта на проектите по линия на ЕФСИ и за преодоляване на географския дисбаланс при тези проекти, липсата на трансгранични проекти и дефицита на устойчиви инвестиции в инфраструктура в областта на широколентовите мрежи, енергийната ефективност и транспорта. Освен това подчертава, че е задължително условие прегледът на МФР да включва увеличение на бюджетните позиции, които могат да осигурят финансовата основа за един по-силен ЕФСИ (ЕФСИ 2.0);

следва да се проучи дали могат да се привлекат повече инвестиции посредством адаптиране на клаузата за инвестиции, която дава възможност на държавите членки при определени условия да се отклонят от своята средносрочна цел или от договорения план за фискална корекция в контекста на Пакта за стабилност и растеж (ПСР). За инвестиции се считат разходите на държавите членки за проекти, съфинансирани от ЕС в рамките на структурната политика и политиката на сближаване (включително Инициативата за младежка заетост) и на ЕФСИ;

приветства усилията за насърчаване на повече частни инвестиции и за съчетаването им с публични инвестиции, с цел създаване на работни места и растеж в европейските региони и местни власти;

10.

отбелязва, че настоящата МФР вече е достигнала своя предел, като е изчерпала таваните в някои области и е използвала максималния брой инструменти за гъвкавост, достъпни понастоящем;

11.

подчертава необходимостта от цялостен средносрочен преглед на МФР. Има силна нужда от действителен средносрочен преглед както на таваните на МФР, така и на конкретните разпоредби на Регламента за МФР. В прегледа трябва да се вземат под внимание констатациите от преразглеждането и да се предостави на ЕС жизнеспособна бюджетна рамка за изпълнение на политическите му приоритети и преодоляване на предизвикателствата;

12.

изтъква, че ако бъдат определени нови приоритети, институциите ще трябва да поемат отговорност за обезпечаване на финансирането на нови задачи или чрез ясно определяне на областите на политика, които вече няма да бъдат сред приоритетите на Съюза, или чрез договаряне на завишени тавани на МФР;

13.

припомня на институциите, че оскъдните ресурси не следва да водят до намаляване на общите приоритети на ЕС;

14.

приканва институциите да приключат преразглеждането на МФР възможно най-бързо, за да остане достатъчно време за изготвяне на предложенията на Комисията за МФР за периода след 2020 г., които предстои да бъдат представени до 1 януари 2018 г.;

Преглед на МФР: конкретни препоръки

15.

предупреждава предварително, макар и да разбира неотложните нужди, че използването на някои механизми за финансиране и доверителни фондове не може да бъде претекст за поддържането на инициативи на Съюза (отчасти) извън бюджета на ЕС — избягвайки по този начин демократичния контрол на Европейския парламент — и за поставянето им под управлението на държавите членки;

Политически приоритети и предизвикателства през втората половина на МФР

16.

подчертава, че през втората половина на МФР следва да се обърне внимание на следните политически приоритети и предизвикателства, които оказват пряко или косвено въздействие върху благосъстоянието на европейските граждани:

—

насърчаване на работните места, растежа и конкурентоспособността: ЕФСИ беше създаден без преразглеждане на таваните на МФР, а чрез преразпределяне на средства по съществуващи програми (намаляване на „Хоризонт 2020“ с 2,2 млрд. евро и намаляване на Механизма за свързване на Европа с 2,8 млрд. евро); прегледът на МФР би следвало да компенсира свързаните с ЕФСИ съкращения на тези програми;

—

увеличаване на синергиите между програмите на ЕС с цел насърчаване на публичните и частните инвестиции в регионите и градовете, по-специално по отношение на целта на ЕС за териториално сближаване. Той потвърждава призива си за цялостно териториално виждане за градските и селските райони като допълващи се функционални пространства;

—	справяне с безработицата и особено с младежката безработица: ето защо инициативата за младежка заетост трябва да бъде продължена най-малко до 2020 г., като са обърне особено внимание на интегрирането на младите хора на пазара на труда;

—	интегриране на трайно безработните лица на пазара на труда;

—	противодействие на причините за дестабилизация и външни кризи;

—

справяне с мигрантската и бежанска криза: наличните средства по настоящата функция 3 на МФР не са достатъчни за справяне с този проблем през идните години. Съответният таван на МФР следва да бъде увеличен, за да може да се гарантират приемът и интеграцията на мигрантите, които се поемат предимно от местните и регионалните власти; новата МФР предлага възможност за увеличаване на ресурсите, предназначени за изпълнението на приоритетите на Европейската програма за миграцията;

—	гарантиране на вътрешната сигурност и борбата с тероризма: може да се предвиди повишаване на тавана на МФР за функция 3;

—	подобряване на социалната закрила във връзка с целта за изпълнение на социалното измерение на ИПС. Социалната закрила е необходимо условие за социалния мир и за икономическия растеж в отделните държави;

—	противодействие на демографското предизвикателство, особено чрез по-добро проследяване на разходите, свързани с демографията, по-специално в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове и ЕФСИ;

—	справяне с различните кризи, пред които бяха изправени европейските земеделски стопани от началото на действащата МФР;

Компенсация на бюджетните съкращения във връзка с ЕФСИ

17.

отбелязва, че „Хоризонт 2020“ и Механизмът за свързване на Европа (МСЕ) са показателни за неправилно функциониране на бюджета: има огромно разминаване между целите и отпуснатите средства за целия програмен период 2014—2020 г., независимо от бюджетните съкращения в полза на новосъздадения Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ);

18.

посочва от друга страна, че проектите, финансирани от „Хоризонт 2020“ и Механизма за свързване на Европа, имат значителна европейска добавена стойност;

19.

счита, че е твърде рано да се прецени дали създаването на ЕФСИ е довело до евентуална загуба на цялостно финансиране за европейските научноизследователски и инфраструктурни проекти;

20.

отново изтъква необходимостта от укрепване на „Хоризонт 2020“ и МСЕ чрез годишната бюджетна процедура с цел да се компенсират максимално съкращенията, договорени по време на преговорите за ЕФСИ, и тези програми да бъдат в състояние да изпълнят съответните си цели, договорени само преди две години;

Инициатива за младежка заетост

21.

приветства предприетите от Европейската комисия и бюджетния орган стъпки за съсредоточаването на целия финансов пакет за инициативата за младежка заетост (ИМЗ) още през 2014 и 2015 г., тъй като това даде ясен сигнал за решаващото значение на инициативата като цяло за младите хора в най-силно засегнатите региони;

22.

призовава за продължаването на инициативата за младежка заетост след цялостна оценка на нейното изпълнение и последващи корекции, за да се преодолеят съществуващите пречки за изпълнението, включително предоставянето през 2017 г. на нови бюджетни кредити за поети задължения;

23.

призовава институциите да изпълнят своите ангажименти, поети по време на преговорите по бюджета на ЕС за 2016 г., и призовава Европейската комисия да извлече поуки от резултатите от оценката на ИМЗ и, ако е целесъобразно, да представи предложения за продължаване на инициативата до 2020 г.;

24.

подобно на Инициативата за младежка заетост Комитетът призовава Комисията, в контекста на преразглеждането на МФР да предприеме специална инициатива за подпомагане на интегрирането на трайно безработните лица на пазара на труда;

Гъвкавост

25.

се застъпва за гъвкавост в МФР и годишните бюджети, за да се отговори на непредвидени събития или нови предизвикателства, но предупреждава за опасността от прекомерни очаквания в тази област. По-голямата гъвкавост не решава проблема с недостатъчните финансови ресурси за постигане на европейските цели;

26.

призовава Европейската комисия да направи оценка на всички разпоредби за гъвкавост на Регламента за МФР с цел премахване на всякакви ограничения, които биха могли да възпрепятстват пълноценното им използване, и подобряване на резултатите от тях;

27.

отново припомня на Европейската комисия и бюджетния орган, че съществуват няколко варианта — различни по сложност и осъществимост — и те трябва да бъдат надлежно обсъдени без предубеждения или подозрения;

28.

посочва, че когато се прави оценка на вариантите за по-голяма гъвкавост и предсказуемост, трябва да се спазва принципът на добросъвестност и стабилност в рамковите условия за държавите членки и стопанските субекти, като се вземат предвид предишни преразпределения от отделните категории;

29.

е на мнение, че горепосочените варианти биха могли да включват:

—	по-голяма гъвкавост при преразпределяне на ресурси, първоначално между инструментите и между функциите;

—	опростяване на използването на Инструмента за гъвкавост по смисъла на точка 12 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г., защото използването му е възпрепятствано от процедурите за вземане на решение;

—	опростена процедура за коригиране и увеличаване на тавана на разходите за справяне с непредвидени обстоятелства или промяна в политическите приоритети;

—	повишаване на таваните на МФР както за бюджетните кредити за плащания, така и за бюджетните кредити за поети задължения, така че да отразяват политическите и бюджетните приоритети на ЕС;

—	увеличаване на маржа за непредвидени обстоятелства, като крайна мярка, от настоящите 0,03 % от БНД до по-висока стойност;

30.

обръща внимание на Съвета, че бюджетните кредити за плащания за специалните инструменти (Инструмента за гъвкавост, Фонда за солидарност на ЕС, Европейския фонд за приспособяване към глобализацията и резерва за спешна помощ) следва да бъдат изчислявани над таваните на МФР, както е при бюджетните кредити за поети задължения;

31.

отбелязва, че финансовите пакети за политиката на сближаване не са подходящи за съществено решаване на настоящите кризи с достатъчно гъвкавост, като три от причините за това са дългосрочното им планиране, насочеността им към структурните инвестиции и тематичната концентрация; приканва Европейската комисия да предложи решения за преодоляване на този проблем извън бюджетите на политиката на сближаване;

32.

въпреки че предварително разпределените национални пакети, включително тези по политиката на сближаване — не могат да бъдат намалени чрез средносрочния преглед, приканва Европейската комисия да представи, в рамките на своето предложение, точен алгоритъм за това как ще бъдат коригирани тази година финансовите пакети за политиката на сближаване в съответствие с член 7 от Регламента за МФР и как ще се отрази това върху съществуващите механизми за гъвкавост (3);

Забавени плащания

33.

отбелязва, че, ако опасенията му се оправдаят, МФР за периода 2014—2020 г. ще доведе до още по-голям недостиг на средства в европейския бюджет (4); поради липсата на бюджетни кредити за плащания Комисията няма да бъде в състояние да изпълнява задълженията си. Това е особено тревожна тенденция (5);

34.

подчертава факта, че забавянето на плащанията оказва отрицателно въздействие върху регионите и различни заинтересовани страни в качеството им на бенефициери на бюджета на ЕС, като например риск от загуба на инвестиции, намаляване на дейностите, оттегляне от проекти, краткосрочни заеми и забавяне в изпълнението на оперативните програми. Това намалява и интереса на потенциалните бенефициери поради ниската стабилност на финансирането;

35.

предупреждава за настоящите забавени плащания и прекалено оптимистичните допускания на Европейската комисия за намаляване на натрупаните забавяния в края на 2016 г.;

36.

посочва, че един от елементите, допринасящи за намаляването им, е степента на усвояване на средствата по програмите на политиката на сближаване за програмния период 2007—2013 г. Степента на усвояване към днешна дата е около 88,9 % (не са включени окончателните искания за плащане) и със сигурност няма да достигне 100 %, след като всички окончателни искания за плащане бъдат действително изплатени. Ето защо бюджетните кредити за голяма част от програмите в областта на политиката на сближаване ще бъдат отменени, което на свой ред ще има отрицателно въздействие върху икономическото, териториалното и социалното сближаване на ЕС;

37.

изразява опасение, че има вероятност някои аспекти да допринесат за ново забавяне на плащанията през втората половина на МФР и по този начин да застрашат или забавят плащанията за всички заинтересовани страни. Тези аспекти включват следните обстоятелства: настоящите тавани за плащанията ще бъдат намалени още повече след 2018 г. поради прихващането след мобилизирането на средства от маржа за непредвидени обстоятелства през 2014 г.; част от бюджетните кредити за плащания за 2014 г. и 2015 г. се използват за изплащане на предходни забавени плащания; в рамките на допълнителните бюджетни кредити за поети задължения за миграцията е предвидено ранно отпускане на 2 милиарда евро в плащания от ЕСИ фондове за Гърция през 2015 г. и 2016 г. без повишаване на бюджетните кредити за плащания и без увеличение на плащанията;

38.

изразява загриженост относно късното приемане на оперативните програми по линия на ЕСИФ и относно риска от ново натрупване на неплатени сметки през втората половина — и особено в края — на МФР; затова призовава Европейската комисия да представи план за плащанията за политиката на сближаване до края на програмния период 2014—2020 г., за да се гарантира, че са на разположение достатъчно средства за извършването на плащанията на държавите членки;

39.

призовава за премахване на връщането на излишъка в националните бюджети на държавите членки и приспадането от вноските на държавите членки в бюджета на ЕС за следващата година;

Бюджет, насочен към резултати и икономическо управление

40.

отбелязва, че при договарянето на настоящата МФР институциите не са оценили правилно възможните последици от непредвидени кризи и е трябвало да въведат повече гъвкавост в МФР. Един от отговорите на този проблем, наред с по-голяма гъвкавост, може да бъде бюджетиране според основани на обективни данни резултати;

41.

приветства инициативата на Европейската комисия да представи „ориентиран към резултатите бюджет“, насочен към въпроса как и в кои области се изразходва бюджетът, как се оценява разходването и как се съобщават резултатите, включително и с цел определяне на критериите за награждаване на държавите членки и регионите, които най-добре управляват средствата;

42.

призовава за подобрено финансово отчитане от Европейската комисия. Това означава по-специално актуализирано отчитане на редовни интервали и в стандартизирана форма по съответните ключови данни за всички инструменти/функции в рамките на МФР;

43.

застъпва мнението, че разходването на средства на ЕС следва да бъде по-тясно обвързано с предизвикателствата на икономическата политика на държавите членки и координацията на икономическата политика на ЕС; приканва Европейската комисия да осигури по-ефективна връзка между ресурсите на ЕС и координацията на икономическата политика в ЕС, за да бъдат инвестициите съобразени в по-голяма степен с изискванията на икономическата и фискалната политика и политиката по заетостта. Този подход следва да се анализира предварително и задълбочено, включително по отношение на постиженията му в областта на политиката на сближаване, за да се предотврати възможността регионите и техните граждани да пострадат в резултат на макроикономическите политики на държавите членки и да понесат последиците от действия на национално равнище;

Европейска добавена стойност

44.

изтъква, че концепцията за европейска добавена стойност все още трябва да бъде надлежно обсъдена, като се вземат под внимание специфичните нужди и интереси на европейските региони и местни власти;

45.

предлага да се разработят общи стандарти за оценка, които да се използват за измерване на европейската добавена стойност на операциите, съфинансирани от бюджета на ЕС, въз основа на крайните продукти. Субсидиарността следва да бъде ясен критерий за оценка на тази добавена стойност, тъй като някои инвестиции на ЕС поради своя мащаб е по-добре да се извършват чрез програми на равнището на ЕС, но други ще имат по-голям ефект, ако се управляват на местно или регионално равнище. Тези стандарти биха могли да служат не само за сравняване на допълняемостта на различните европейски програми, но и като основа или обосновка за бъдещи намеси, разпределяне на финансови ресурси между програми и по-целенасочени политики; препоръчва Европейската комисия да се консултира с Комитета на регионите по тази идея;

46.

отбелязва, че при преговорите по следващата МФР ще станем свидетели на поредната проява на вечния спор между държавите членки и Европейската комисия за прякото или споделеното управление на програмите. Въпреки че държавите членки като цяло подкрепят националните предварителни разпределения, тъй като те са по-лесни за управление, местните и регионалните нужди и правомощия ще трябва да се зачитат в съответствие с принципа на субсидиарност. От друга страна, единствено стриктното прилагане на принципа на допълняемостта ще доведе до постигане на европейска добавена стойност; в заключение посочва, че програмите със споделено управление са се доказали като правилният подход за съчетаване на тези сили;

47.

предлага скалата на нивата на национално съфинансиране да се основава не само на капацитета за финансиране на държавите членки, но и на равнището на икономическо развитие на съответния регион и на приноса на разходите на ЕС към общите цели на Съюза или на европейската добавена стойност: по-високи равнища на съфинансиране от ЕС за европейските приоритети и по-ниски равнища на съфинансиране от ЕС за предимно национални приоритети;

48.

счита, че макрорегионалните стратегии и европейското териториално сътрудничество следва да се използват като инструмент за сътрудничество между функционални територии, надхвърлящ административните граници с цел да се отговори на конкретните нужди на европейските граждани и предприятия;

МФР за периода след 2020 г.

Продължителност на следващата МФР

49.

отбелязва, в съответствие със становищата на КР относно МФР за периода 2014—2020 г., приети през 2011 г. (6) и 2012 г. (7), и относно бюджета на ЕС за 2014 г. (8), силното предпочитание за удължен десетгодишен бюджетен период, със задължителен съществен междинен преглед след първите пет години;

50.

е на мнение, че този вариант ще се комбинира най-добре с многогодишно програмиране, тъй като, от една страна, то предоставя повече стабилност и предсказуемост, по-специално за програми със споделено управление в областта на политиката на сближаване и развитието на селските райони, а от друга, ще има достатъчна гъвкавост в случай на междинно преразглеждане;

51.

отбелязва, че предпочитаният 5 + 5-годишен период на МФР се вписва много добре в мандатите на Европейския парламент, Европейската комисия и Европейския комитет на регионите, което води до повишена демократична легитимност и отчетност на следващата МФР;

Собствени ресурси

52.

счита, че реформата на собствените ресурси е изключително важна за демократичното и отговорно управление на европейските фондове и изразява съжаление, че не е постигнат съществен напредък в тази област;

53.

призовава за въвеждането на нови собствени ресурси в следващата МФР, които да премахнат до голяма степен необходимостта от вноските на държавите членки на база БНД в бюджета на ЕС. Това трябва да се разглежда като част от прегледа на МФР с цел да се проправи пътят за политическо одобрение на нови инициативи относно собствените ресурси навреме, за да бъдат приложими през следващата МФР;

54.

подчертава ключовото значение на Групата на високо равнище за собствените ресурси и призовава за осигуряването на подходящо участие на националните парламенти и на местните и регионалните власти в предстоящите обсъждания относно новите собствени ресурси на ЕС;

Единство на бюджета

55.

призовава съществуващите специални инструменти — като например Европейския фонд за развитие, резерва за спешна помощ при извънредни ситуации, Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, фонда „Солидарност“ на Европейския съюз и Инструмента за гъвкавост — да бъдат включени в МФР, за да се гарантира демократичната легитимност и отчетност на бюджета на ЕС;

56.

отбелязва, че ЕС следва да се съсредоточи върху действителните си нужди, а не върху тавана от 1 % от БНД. Това е една от основните причини, поради които държавите членки създават сателитни инструменти извън бюджета на ЕС и извън демократичния контрол на Европейския парламент, за да се справят с предизвикателства, които не могат да бъдат овладени при толкова недостатъчен бюджет;

Финансови инструменти

57.

отправя искане, преди Европейската комисия да представи предложението си за следващата МФР, за задълбочен анализ на използването на финансови инструменти в текущата МФР. Въпреки че не може да се отрече уникалната им роля за привличане на частни инвестиции и за създаване на растеж и работни места, съществуват няколко области, в които използването им не е толкова ефикасно поради очевидната липса на пазарни възможности;

58.

подчертава необходимостта от постигане на подходящ баланс между традиционните безвъзмездни средства и новаторските финансови инструменти. Това означава по-широко използване на финансови инструменти, които се оказват полезни в практиката и предлагане на алтернативи в обратния случай. Като цяло, използването на финансови инструменти следва да бъде незадължително за държавите членки, особено по отношение на програмите по политиката на сближаване. Подходящо съчетание от безвъзмездни средства с по-ниски ставки на съфинансиране от ЕС за предимно национални приоритети и по-високи ставки на съфинансиране от ЕС за европейски и регионални приоритети, засилено използване на ефективни финансови инструменти и акцент върху европейската добавена стойност изглежда съвкупно дават отговор на въпроса как бюджетът на ЕС да стане ефективен, постигайки повече резултати с по-малко средства;

Опростяване на процедурите

59.

заключава, че най-важното предизвикателство за ЕС днес не е липсата на идеи или решения, а мудността и липсата на гъвкавост на процеса на вземане на решения. Ето защо опростяването на процедурите и по-голямата гъвкавост следва да бъдат първите аспекти, които трябва да се решат при започване на преговорите по предстоящата МФР;

60.

приветства общественото допитване относно преразглеждането на Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Съюза, и изразява готовност да сътрудничи за формулиране на предложения за опростяване на процедурите въз основа на установените проблеми в областта;

Специфични бележки

61.

подчертава необходимостта от включване на допълващи БВП мерки при разработването на новото поколение европейски структурни и инвестиционни фондове през следващия многогодишен финансов период, както беше посочено в неотдавнашното становище на КР относно „Показатели за териториално развитие — отвъд БВП“;

62.

счита, че в следващата МФР следва да се отдели повече внимание на развитието на селските райони и местното развитие, по-специално, като се въведат конкретни мерки за слабонаселените райони, тъй като инвестициите в местни програми и програми за селските райони поддържат икономическия и социалния живот и имат доказан мултиплициращ ефект, като на участващите региони се отреди ключова роля в управлението на инвестициите. Въпреки че доказателствата сочат, че възвръщаемостта на инвестициите може да бъде потенциално по-висока в периферията, отколкото в основните региони, припомня, че критериите за икономическа ефективност сами по себе си не са достатъчни за вземане на решения за разпределението на средствата и че са необходими политически и социални критерии. Програмите за териториално сътрудничество следва да се използват в по-голяма степен и да се интегрират по-добре в рамките на политиката на сближаване с оглед на добавената им стойност за изграждането на общата европейска идентичност;

63.

желае да обърне внимание на значението на програмите LIFE и подходящото им финансиране в новата МФР. Програмата LIFE е важен инструмент в подкрепа на финансирането и мобилизирането на местни и регионални политики и проекти в областта на околната среда и климата с европейска добавена стойност. Проектите по програмата LIFE са доказали, че имат важна роля на катализатор за мобилизиране на други фондове на ЕС;

64.

трябва да се обърне по-голямо внимание на последиците от демографските промени в Европейския съюз. В тази връзка призовава Комисията да се възползва от МФР за периода след 2020 г. с цел преодоляване на демографското предизвикателство, като взема предвид регионалната и местната демографска ситуация и нейното развитие при разработването на нови инструменти и при вземането на политически решения;

65.

в тази връзка припомня, че има не по-малко от 20 отделни правни инструмента на ЕС за финансиране на местното развитие в бюджета на ЕС. Разпоредбите за интегрирано местно развитие и общата стратегическа рамка на съществуващите регламенти за ЕСИФ очевидно не са достатъчни, за да се избегне припокриване и действително да се гарантира интегрирано финансиране между петте европейски структурни и инвестиционни фонда. Поради това следва да разгледаме възможността за:

—	опростен и по-консолидиран инструмент за финансиране на ЕС, насочен конкретно към териториалното и местното развитие,

—	предоставяне на по-добри правомощия на местните общности да развиват собствени ориентирани към местните условия подходи,

—	намаляване както на вертикалните нива на управление на фондове, така и на настоящите хоризонтални „разделения“ на равнището на Комисията и на министерско равнище,

—	преминаване към отчитане на изпълнение, основано на резултатите, и по-лек режим за одит.

Брюксел, 15 юни 2016 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Markku MARKKULA

(1) CDR275-2013_00_00_TRA_AC (23-24).

(2) Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, обхванати от общата стратегическа рамка, и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 — {SEC(2011) 1141 final} {SEC(2011) 1142 final}.

(3) Съгласно член 90, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета Комисията прави преглед на допустимостта на държавите членки за подкрепа от Кохезионния фонд въз основа на данни на Съюза за БНД за периода 2012—2014 г. за ЕС-27 и впоследствие националните финансови пакети се преизчисляват, като общият нетен ефект от тези корекции не може да надхвърля 4 млрд. евро (както е определено в регламента за МФР).

(4) Настоящата МФР започна с „дълг“ от 23,4 млрд. евро от предишната рамка, а в края на 2014 г. това забавяне достигна безпрецедентното равнище от 24,7 милиарда евро за програмите за сближаване за периода 2007—2013 г.

(5) CDR275-2013_00_00_TRA_AC.

(6) CdR 283/2011 fin.

(7) CDR1777-2012_00_00_TRA_AC.

(8) Вж. бележка под линия 5.

18.1.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 17/28

Становище на Европейския комитет на регионите — „Разхищаване на храни“

(2017/C 017/06)

Докладчик:

г-н Ossi MARTIKAINEN (FI/АЛДЕ)

член на Местния съвет на Лапинлахти

ПРЕПОРЪКИ ЗА ПОЛИТИКИТЕ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Въведение: обзор на ситуацията, терминология

смята, че хранителните отпадъци и отпадъците, генерирани при производството, преработката, дистрибуцията и консумацията на храни, са сериозен проблем в световен мащаб, който значително възпрепятства постигането на икономическите, социалните и екологичните цели за развитие. Този проблем може да бъде решен единствено посредством широко и решително сътрудничество, при което да се обединят различните равнища на управление и области на политиките. Гражданското общество и предприятията трябва да участват в мерките в пълна степен;

оценява като неустойчиво сегашното положение (1), при което:

—	една трета от продуктите, предназначени за консумация от човека, се губи изцяло в различните фази на производствения процес (като суровини, полуфабрикати или крайни продукти);

—	ежегодно от 28 % от световната обработваема земя (1,4 милиарда хектара) се произвеждат храни, които се пропиляват;

—	въздействието върху климата от неизползваните продукти, произведени на различни етапи от процеса, възлиза на 3,6 гигатона (Gt) еквивалент на CO2 (без да се отчитат емисиите, които са резултат от промени в земеползването);

—

разточителните модели на производство и потребление водят до значително пропиляване на световните водни ресурси, представляват заплаха за биологичното разнообразие, когато обработваеми земи ненужно са прочистени или оставени непродуктивни, водят до обедняване на почвата и разхищение на други изчерпаеми природни ресурси;

—

голямото количество хранителни отпадъци, които се създават по производствената верига или на етапа на завършения продукт, обезценява селското стопанство и производството на храни и оказва отрицателно влияние върху разпределението между всички участници, включително на равнището на потребителя, по цялата верига за създаване на стойност при хранителните продукти, като така тя става несправедлива; годишните финансови загуби, дължащи се разхищаването на храни, се изчисляват на 1 билион щатски долара, екологичната цена — на 700 милиарда щатски долара, а социалната — на 900 милиарда щатски долара;

изготви настоящото становище по собствена инициатива, за да подкрепи и насърчи международната общност като цяло, както и ООН и нейните специализирани агенции, в техните усилия за подобряване на сегашното положение, а именно, за постигане на целите за устойчиво развитие (ЦУР) № 2 и № 12 („Нулево равнище на глад“ и „Отговорно потребление и производство“), които призовават до 2030 г. да се намали наполовина разхищаването на храни (2);

счита, че инициативите на Европейската комисия, свързани с ресурсната ефективност и кръговата икономика, дават добра възможност за разработване на проекти и законодателство за повишаване на устойчивостта на производството и потреблението на храни;

отправя искане към Европейската комисия да предприеме действия за разработване на стандартна терминология и определения в тази област на европейско равнище; настоятелно призовава Комисията да участва в международния диалог и да му дава тласък, и също да гарантира, че действията на ЕС се предприемат при познаване на международните наблюдения и препоръки. По този начин би било по-лесно да се идентифицират проблемите и да се направят сравнения, както и въпросите да намерят отговор в законодателството на ЕС и в сътрудничеството на ЕС с търговските партньори и партньорите в областта на развитието (3). Наред с другото ЕС е вътрешен пазар с обща селскостопанска политика и поради това са необходими общи понятия, процедури и съпоставими показатели. Това би могло да бъде основата за създаване на сравними критерии на регионално и на междурегионално равнище за намаляване и предотвратяване на генерирането на хранителни отпадъци.

Политики на Европейския съюз

Европейският комитет на регионите счита, че собствените политики на Европейския съюз и общите политики с държавите членки предлагат значителен потенциал за справяне с проблема с разхищаването на храни.

Предложението за преразглеждане на Директивата за отпадъците (Директива 2008/98/ЕО) е сигнал за опит за по-нататъшно намаляване на генерирането на отпадъци, включително хранителни отпадъци.

Що се отнася до Общата селскостопанска политика, следва да се положат повече усилия, за да се гарантира, че ресурсите за производство на храни, както и мерките за защита на природата и на околната среда се считат за заслужаващи внимание сфери на дейност. Практиките на „селскостопанско производство заради субсидиите“ и ограничаване на производствените усилия, при които се стига до ниски добиви и до несъбирането на реколтата, водят до пропиляване на крайния резултат и на всички производствени усилия.

И на вътрешния пазар, и в международната търговия търговската политика и политиката за потребителите трябва да насърчават договорни практики и процеси, намаляващи отпадъците. Например, размерите на опаковките, възприети в търговията на дребно, и стандартите, приложими за формата и размера на хранителните продукти, водят до значително разхищаване на годни за консумация храни; насърчаването на продажбата на продукти в насипно състояние с използване на рециклируеми домакински съдове, при което се намаляват разходите за потребителя, може да допринесе за създаване на навик да се купува само колкото е необходимо, а не предварително опаковани количества, които често са прекалено големи или привлекателни поради по-ниска цена.

Практиките за срокове на годност и етикетиране на храните, които имат за цел да насърчават защитата на потребителите и общественото здраве, не са подходящи за всички продукти и в резултат ненужно се изхвърлят годни за консумация храни. Важна е ролята на Комисията при определянето на това дали ще бъде възможно да се съставят насоки за по-добро използване на ресурсите, например по отношение на даряването на хранителни продукти на благотворителни организации и хранителни банки и използването на храни с изтекъл срок на годност във фуражи, при условие че се спазват изискванията за безопасност на храните. Необходимо е да се образоват всички заинтересовани страни, производителите, търговците на дребно и потребителите, за да се подобри разбирането на датите на срок на годност на етикетите; необходимо е, например, да се изясни, че указанието „срок на минимална трайност“ не означава, че храните са токсични след посочената дата.

10.

В своята политика за развитие Европейският съюз трябва да обедини силите си с други големи донори за постигане на регионални споразумения за икономическо и търговско сътрудничество и да инвестира в процеси, които свързват по-добре производството с потребителите в инфраструктурата и технологиите и най-вече в устойчивото развитие на природните ресурси и селското стопанство. Програмите за справедлива търговия, включително такива, които се ползват с подкрепата на местните и регионалните власти, могат да бъдат важен инструмент в това отношение. Важно е да се подобри функционирането на местните пазари и достъпът до тях за местните продукти, не на последно място чрез интернализация на външните разходи (например транспорт на храни).

11.

В мерките за помощ на нуждаещи се хора и занапред трябва да има компонент за предоставяне на продоволствена помощ, както и да се подобрява връзката между хуманитарните организации и местните производители, търговците на дребно и предприятията за обществено хранене, като се предвиди и пряка продажба на „символична“ цена на хранителни продукти с наскоро изтичащ срок на годност, по начин, който да гарантира достойнството и защита на личния живот на хората, които получават или купуват по този начин. Сътрудничеството с третия сектор би трябвало да се насочи към близостта на местната мрежа и даренията или доставката по домовете в отделните градове или мрежи от общини и да се избегне, доколкото е възможно, съхранението и разпространението на дарените стоки чрез големи териториални мрежи. Количеството храна, което се пропилява, ще се намали чрез диверсификация на хранителните продукти в тези програми, включително с местни и сезонни продукти (4).

12.

Правилата за обществените поръчки могат да съдържат клаузи, целящи намаляване на хранителните отпадъци.

Предложения за практически мерки от гледната точка на местните и регионалните власти

Европейският комитет на регионите

13.

припомня на Европейската комисия своя предишен призив за по-конкретни цели за намаляване на хранителните отпадъци с 30 % до 2025 г. (5) и приканва Комисията да разработи единни методи за измерване с цел преразглеждане на целите за намаляване на разхищението на храни;

14.

приветства ангажимента на Европейската комисия да подкрепя постигането на целите за устойчиво развитие посредством подходящи мерки, участието на заинтересованите страни, споделянето на ценни и успешни иновационни практики и съответните сравнителни оценки (6);

15.

настоятелно призовава Комисията да разгледа възможността за определяне на индивидуални цели за намаляване на загубите за всеки етап от производствената верига на хранителните продукти: производство, преработка, продажби и дистрибуция, услугите за обществено хранене, домакинствата и преработване на хранителните отпадъци. Тези цели биха могли да оформят цялостната обща цел за ЕС, с изготвянето на конкретни програми и подцели по страни за постигането ѝ, въз основа на характеристиките на всяка една от страните за всеки един от посочените етапи, както това беше направено например с политиката в областта на изменението на климата. За да се вземе изцяло предвид техническият, икономическият и екологичният контекст, всички равнища на управление в сътрудничество ще изготвят специфични за всяка държава програми и планове;

16.

препоръчва на Европейската комисия да създаде европейска платформа, която да обединява различните равнища на управление и съответните заинтересовани страни за целите на предотвратяването и намаляването на разхищаването на храни и подобряване на начина, по който се управляват хранителните отпадъци; изразява своя интерес за участие в дейностите по сравнителен анализ на практическите мерки и насърчаване на най-добрите практики;

17.

призовава Европейската комисия да подпомага и насърчава създаването на спогодби между сектора на търговията на дребно с храни и благотворителни организации в държавите — членки на ЕС (напр. инициативата, предприета от Франция, която наскоро прие закон, забраняващ на големите магазини да изхвърлят храна с добро качество, когато наближи изтичането на срока на минималната ѝ трайност, както и да унищожават непродадена храна, годна за консумация). Необходими са и ръководства относно даряването, предназначени за промишлеността и благотворителните организации, за да се изясни отговорността и да се насърчат предприятията да включват механизми за преразпределяне в своите процеси на веригата на доставки. Подобни процедури следва да бъдат създадени и в други части на хранително-вкусовата промишленост, като например услугите в областта на общественото хранене и туризма. Следва да се прави оценка на опасенията, свързани с безопасност и обществено здраве, във всяка област на приложение с помощта на критерии, пригодени към тези области;

18.

приканва местните и регионалните власти, по отношение на оттеглените или изтеглени от първична дистрибуция хранителни стоки, да изградят ефективни вериги за вторична дистрибуция (по модела на социалните магазини за хранителни стоки) и да гарантират достъп на хората в неравностойно положение до все още използваема храна; препоръчва да се окаже финансова подкрепа на благотворителни организации и хранителни банки за увеличаване на оперативния им капацитет;

19.

насочва вниманието към изхвърления улов на риба, който представлява един от важните източници на разхищение на храни; приканва Европейската комисия да предвиди всеобхватен план (препоръки/насоки) за преработката и пускането на пазара на рибни продукти, изготвени от прилов. Такъв план би могъл да включва препоръки относно начините за използване на нежелания улов, подходящ за човешка консумация;

20.

призовава местните и регионалните власти, които осигуряват услуги за обществено хранене, да изготвят собствени програми за предотвратяване на разхищаването на храни и за ефективно използване на хранителните отпадъци. Комитетът призовава от предприятията, на които местни и регионални власти са възложили услуги за обществено хранене, да се изисква да въведат същите мерки (7);

21.

подчертава, че е важно да се насърчава широкомащабният обмен на добри практики. Това следва да включва на първо място насърчаването на програми, предназначени да развиват местното потребление на продукти, предлагани от местни производители, в рамките на къси вериги за разпространение, както и на дарения. Използването на модел на добри практики може да насърчи, благодарение на натрупания опит, предприемането на подходящи мерки, като се предоставя достатъчно информация на местните администрации, за да приложат такава програма за развитие, и същевременно се насърчават тези, които все още не са постигнали напредък в тази посока;

22.

препоръчва във възможно най-голяма степен в услугите за обществено хранене (включително заведенията за обществено хранене, туристическата инфраструктура и къщите за гости, ресторантите и другите заведения, упражняващи подобна дейност) като суровини да се използват местни, регионални и сезонни продукти и се застъпва за лобиране от името на местните производители на храни за скъсяване на веригата на производство и потребление, при което се намаляват етапите на преработка, а оттам и отпадъците, генерирани на различните етапи;

23.

препоръчва в предприятията от хранително-вкусовия сектор, ресторантьорството или хотелиерството да се прилагат кодекси за добра практика, с цел да се насърчава оптималното използване на продуктите, така че излишъците от храна да се разпределят за социални цели чрез ефикасни мрежи за доставка и с всички гаранции, за да могат да бъдат използвани от социални организации и семейства в неравностойно положение;

24.

насърчава общини и местни органи, предоставящи основно училищно образование и други образователни услуги, да включат въпроса за разхищаването на храни и смекчаването на последиците от него в учебната програма, например чрез тематични дни, учебни посещения и информиране на учениците за начина, по който тяхното учебно заведение се грижи за хранителните продукти, както и например включването на учениците и други клиенти в разработването на услугите за общественото хранене. Важно е колкото се може повече ученици и студенти да получат по време на обучението си цялостна картина за въздействието на начина на производство и потребление на храни върху икономиката, околната среда и за социалното и етично устойчиво поведение на потребителите;

също така препоръчва да се провеждат информационни и образователни кампании относно отговорното потребление, насочени към всички потребители, а не само към учащите се, с акцент по-специално върху закупуването на продукти в съответствие с действителните нужди и върху съхранението на продуктите;

25.

подкрепя също така включването на темите за предотвратяването и намаляването на разхищаването на храни в програми за учене през целия живот, в които могат да бъдат разработени учебни методи и подходи, насочени към различни възрастови групи и етапи от живота;

26.

призовава общините и местните власти да организират, в сътрудничество с организации на гражданското общество, кампании за повишаване на осведомеността за значението на планирането на храненето в домакинствата;

27.

подчертава важната роля и ангажимента на организациите и субектите от гражданското общество от различните региони, участващи в събирането и преразпределянето на храните, получени от разхищението на храни. Счита за необходимо, с оглед на принципа на субсидиарността, установяването на по-тясно сътрудничество между регионалните и местните администрации и социалните организации, на които е възложено събирането и разпределянето на храна, получена от разхищението на храните;

28.

препоръчва на местните и регионалните органи, отговарящи за управлението на отпадъците, да разработят схеми за сортиране и рециклиране на отпадъците, да посочват по-ясно дела на хранителните отпадъци и да предоставят на всички събраните данни, така че да се спомогне за увеличаване на степента на рециклиране на хранителните отпадъци, например като биогаз и компост. Това може да окаже и положително въздействие върху местната икономика, заетостта и иновациите на местно равнище;

29.

насърчава всички членове на КР да популяризират в своите местни или регионални власти целите на настоящото становище и да изпълняват собствените си програми за предотвратяване и намаляване на хранителните отпадъци. Това е един от най-ефикасните и бързо ефективни методи, които местните и регионалните власти могат да използват пряко за постигане на екологично и икономически устойчиво развитие.

Брюксел, 15 юни 2016 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Markku MARKKULA

(1) Данните, използвани за представяне на положението, се основават на доклада на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО), озаглавен Food wastage footprint — Impacts on natural resources („Отпечатъкът от разхищаването на храни — въздействие върху природните ресурси“) (2013 г.).

(2) По-специално в ЦУР 12.3 (до 2030 г. намаляване наполовина на разхищаването на храни на глава от населението в световен мащаб на равнището на търговията на дребно и на потребителите и намаляване на загубата на храни в производството и по веригата за доставка, включително на загубите след прибиране на реколтата) и ЦУР 12.5 (до 2030 г. значително намаляване на генерирането на отпадъци чрез предотвратяване, намаляване, повторна употреба и рециклиране) се призовава за програми и мерки, разработени съвместно от различните равнища на управление. ЦУР 2 (премахване на глада, постигане на продоволствена сигурност и по-добро хранене, насърчаване на устойчиво селско стопанство) може да бъде постигната от всички местни и регионални власти на местно и международно ниво.

(3) При използването на различни определения и методи на изчисление се достига до различни заключения. Според ФАО загубата на храна е намалението на количеството или качеството на храната, изразено в хранителна стойност, икономическа стойност или хранителна безопасност на всички храни за консумация от човека, но не изконсумирани от хората, а разхищаването на храни е част от загубата на храна и се отнася до изхвърлянето или алтернативното (нехранително) използване на безопасна и питателна храна за консумация от човека по цялата верига за доставки на храни (ФАО, 2014 г.) http://www.fao.org/fileadmin/user_upload/save-food/PDF/FLW_Definition_and_Scope_2014.pdf. Проектът FUSIONS (Храна за социални иновации чрез оптимизиране на стратегиите за предотвратяване на отпадъци) (2014 г.) определя като хранителни отпадъци всички хранителни продукти и неядивни части от храни, неизползвани и премахнати от веригата за доставка на храни.

(4) КР отново заявява позицията си относно съдържанието на Регламента за ФЕПННЛ.

(5) Резолюция на КР относно „Устойчивите храни“.

(6) COM(2015) 614 final.

(7) Например, ЕИСК и КР имат свои собствени правила за екологично управление и практическо сътрудничество за рециклиране на излишни храни с помощта на местни организации.

18.1.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 17/33

Становище на Европейския комитет на регионите — „Борба срещу радикализацията и съпроводения с насилие екстремизъм: механизми за превенция на местно и регионално равнище“

(2017/C 017/07)

Докладчик:

Bart SOMERS (АЛДЕ/BE) кмет на Мехелен и председател на групата на Открити фламандски либерали и демократи във Фламандския парламент

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

ВЪВЕДЕНИЕ

приветства проекторезолюцията на Европейския парламент относно предотвратяването на водещата до насилие радикализация и вербуването на граждани на Съюза от страна на терористични организации, както и становищата на Комисията по външни работи, от една страна, и на Комисията по култура и образование, от друга;

подчертава, че борбата срещу тероризма, както и предотвратяването на водещата до насилие радикализация и вербуването на гражданите на Съюза от страна на терористични организации са основно компетентност на държавите членки, но местното, европейското и международното сътрудничество също е от първостепенно значение за намиране на ефективно решение; потресен от неотдавнашните терористични атаки, извършени от радикализирани безскрупулни индивиди, изразява най-дълбоките си съболезнования на жертвите и техните семейства и приятели; подчертава, че случилото се показва още веднъж неотложната необходимост от европейско и международно сътрудничество в борбата срещу водещата до насилие радикализация и международния тероризъм; изразява убеждението си, че са необходими много по-голям обмен на информация и сътрудничество на всички равнища между силите за сигурност и правоприлагащите органи, както и между участниците в социалната сфера, гражданското общество и различните управленски равнища, за да се защитят ценностите на едно отворено, почтително, приобщаващо и многообразно общество и да се предотврати насилието;

подчертава, че не може да бъде допускан или толериран никакъв вид паралелен обществен модел, който е в противоречие с тези ценности;

насърчава европейските и националните власти да обменят разузнавателна информация във възможно най-голяма степен с местните власти, без да се застрашава сигурността;

счита, че е необходимо да се разгледа феноменът, свързан с водещата до насилие радикализация, тъй като представлява заплаха за европейските граждани, както и за универсалните ценности на Европа, основаващи се на нейното културно и хуманистично наследство;

във връзка с това подчертава, че съвместното съжителство изисква усилия в областта на образованието, за да се гарантира, че демокрацията, принципът на правовата държава и принципът на достойнството на човека се споделят от членовете на общностите в ЕС;

призовава Комисията, държавите членки, местните и регионалните власти, както и гражданското общество и особено научната общност да положат още повече усилия, и по-специално да засилят своето транснационално/междусекторно сътрудничество с цел да проучат първопричините за водещата до насилие радикализация, нейното развитие и различните влияния и фактори, свързани с нея, така че да може да се разработят инструменти, с помощта на които държавите членки и ЕС да могат да изготвят политики, основаващи се на реалностите по места;

припомня, че водещата до насилие радикализация е международно явление и че могат да се извлекат поуки от натрупания опит в много други части на света. Във връзка с това приветства създаването и разширяването на съществуващите мултидисциплинарни мрежи, като Мрежата на силните градове, които имат за цел изграждане на все по-тесни контакти на международно равнище между градовете и други органи на местната власт, за да се подобрят местните подходи за предотвратяване на съпроводения с насилие екстремизъм. Подчертава необходимостта от изграждане на мрежа на ЕС за укрепване на сътрудничеството между местните и регионалните власти в Европа в борбата срещу радикализацията и съпроводения с насилие екстремизъм и тероризъм; освен това насърчава Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията и Мрежата за стратегическа комуникация да продължат да разработват ефективни превантивни мерки, особено като подобряват ранното откриване на белези на радикализация на местно равнище, като се противопоставят на реториката чрез комуникационни стратегии и разработването на солидни програми за рехабилитация;

констатира, че Европа вече разполага с голям брой инструменти за противодействие на водещата до насилие радикализация на своите граждани — инструменти, от които ЕС и неговите държави членки следва да се възползват в пълна степен и да се стремят към тяхното усъвършенстване в отговор на предизвикателствата, пред които са изправени понастоящем;

10.

подчертава, че за справяне с радикализацията и набирането на хора за терористични цели от значение е противодействието на причините, по-конкретно чрез контрол върху интернет и диалог с общностите и религиозните водачи, както и чрез срещи, информационни дни, действия за повишаване на осведомеността и по-общо за осъзнаване на проблема от цялото гражданско общество;

11.

във връзка с това подчертава важната роля на Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията (Radicalisation Awareness Network, RAN) и на новосъздадения Център за високи постижения (Center of excellence) и приветства напредъка, постигнат от нидерландското председателство на Съвета на Европейския съюз;

12.

подчертава, че RAN би трябвало да положи допълнителни усилия, за да достигне до по-малки градове и общности, за да даде възможност и на по-малки единици да имат достъп до RAN;

Определение на понятието „радикализация“

13.

призовава Европейската комисия да се стреми към бързо постигане на споразумение за общо определение на явлението „водеща до насилие радикализация“ като отправна точка за по-силно координиран подход в различните държави членки и с приноса на регионалните и местните власти, като взема предвид, че опитът на всяка държава членка е дълбоко белязан от уникални политически, културни и законови елементи;

14.

при липсата на общоприето определение на „водеща до насилие радикализация“, разбира понятието „радикализация“ като явление, при което хората смятат за легитимна употребата на насилие или прилагат насилие за осъществяване на своите политически цели, състоящи се в подкопаване на демократичния правов ред и на основните права, на които се гради той;

15.

разглежда водещата до насилие радикализация като идеологическа борба, при която радикализираните лица и групи със своите убеждения искат да разрушат европейския модел, който се основава на правата на човека, свободата на изразяване, свободата на религията или убежденията, правовата държава, равенството между мъжете и жените и недискриминацията, за да наложат своите възгледи, които са несъвместими с тези ценности;

16.

подчертава, че водещата до насилие радикализация представлява сложно и динамично явление, основаващо се на редица глобални, социологически, политически, геополитически, а също и персонални фактори, и което не може да се разглежда изолирано от тях; отбелязва също така появата неотдавна на една тревожна тенденция, при която не само радикализирани лица с различни религиозни убеждения се стремят да накарат повече хора да прибягват до насилие, но и някои групи целенасочено се опитват да вербуват за целите на радикализма лица с криминално минало, които имат опит в използването на насилие;

17.

предупреждава, че вербуването за водеща до насилие радикализация се извършва все по-често при закрити врата, в рамките на общности или онлайн форуми, където убедителните послания, проповядващи насилствени идеологии, са многобройни и достигат до много хора, податливи на подобни послания;

18.

подчертава, че тази водеща до насилие радикализация не съответства на определен профил, а обхваща мъже, жени и особено млади европейци от различни социални слоеве, които си приличат по това, че често се чувстват изключени от обществото поради конфликти на идентичността, преживяна — действителна или предполагаема — несправедливост, дискриминация или социално изключване;

19.

отбелязва, че в много случаи става дума за европейски граждани, които са родени и са учили в Европа, но все пак решават да се присъединят към проповядваща насилие радикална идеология;

20.

предупреждава, че тероризмът и водещата до насилие радикализация създават стереотипи за религиите, които на свой ред се използват за оправдаване на радикализацията от отсрещната страна, включително неонацистки и неофашистки движения, а това води до изказвания и престъпления, продиктувани от омраза, дължащи се на расизъм, ксенофобия и други форми на нетърпимост срещу определени мнения, убеждения или вероизповедание;

21.

констатира, че макар и основното безпокойство на държавите членки в областта на да е свързано съвсем основателно с фундаменталистите, които пътуват до зони на конфликт и се връщат оттам, водещата до насилие радикализация не се ограничава до определена идеология или религия, а може да се развие във всяка идеология или злоупотреба с религия, и затова борбата с водещата до насилие радикализация не може да се ограничи до борбата с фундаменталистката радикализация от ислямски тип;

22.

подчертава, че политическият ангажимент на всички равнища на управление е ключов инструмент в борбата с водещата до насилие радикализация; това означава също така, че трябва да се учим както от положителния, така и от отрицателния опит в миналото и да поставяме откритостта за сътрудничество с всички обществени сили, които могат да бъдат от помощ, пред политическите борби;

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

Правата на човека и многообразието като отправна точка

23.

е убеден, че правата на човека трябва да са в основата на политиката на Съюза в борбата срещу тероризма и за предотвратяване на водещата до насилие радикализация;

24.

призовава за това при всички действия, предприемани от страна на държавите членки и ЕС за предотвратяване и борба с водещата до насилие радикализация, да се зачитат безусловно основните права и гражданските свободи, по-специално правото на личен живот, правото на защита на личните данни, презумпцията за невиновност, правото на справедлив и законосъобразен съдебен процес, свободата на изразяване на мнение, на убеждения и на сдружаване;

25.

отбелязва, че основна роля в предотвратяването и борбата срещу водещата до насилие радикализация има обществото, в което правата на човека на всички групи от населението се зачитат изцяло и което отговаря на международните и регионалните стандарти, включително борбата срещу дискриминацията и расизма, както и други форми на нетърпимост;

26.

счита, че демократичните ценности на Европейския съюз са средство за гарантиране на свободата на европейските граждани;

27.

набляга на важността да се премахнат всички фактори, които могат да благоприятстват появата на водещата до насилие радикализация, като се започне с расизма и дискриминацията. Въпреки че не съществува еднозначна причинно-следствена връзка между расизъм, дискриминация и водеща до насилие радикализация, расизмът и дискриминацията не са оправдание за радикализирането; общество, в което всеки участва активно, може да бъде изградено само при условие че е налице последователна политика на равни възможности и недискриминация;

28.

призовава Комисията да насърчава държавите членки и техните местни и регионални власти да водят по-активни антидискриминационни политики на намеса, особено в сферата на образованието, трудовия и жилищния пазар, като изхождат от политиките, които вече се прилагат от регионите, предприели мерки за интеграция като прием на новодошлите в по-малки центрове. За да се отговори на извънредната ситуация с увеличаването на радикализацията, е необходимо да се обръща приоритетно внимание на действителната социална и културна интеграция, основаваща се на конструктивен диалог между различните общности и на образованието. За тази цел е целесъобразно всички участници от гражданското общество, чиято дейност ще бъде съсредоточена върху тази цел, да бъдат подкрепяни, ценени и да им се създават условия за най-ефективни действия;

29.

подчертава значението на въвеждането на различните ешелони на управление — европейско, национално, регионално, както и на равнището на общностите на националните и европейските граждани, на кодекси, пакети или модели на най-добри практики между общностите, етническите групи, религиите, политическите партии и др., които да дават възможност за взаимно опознаване между участниците, предразположени да бъдат въвлечени в конфликт или някаква форма на водеща до насилие радикализация. Замислени най-напред теоретично, те могат да бъдат създадени с помощта на регионалните, националните и европейските власти;

30.

призовава Комисията да подкрепи усилията на държавите членки и на регионалните и местните власти за преодоляване на изоставането по отношение на многообразието на пазара на труда като цяло;

31.

настоятелно призовава държавите — членки на ЕС, и техните регионални и местни власти да обединят сили с институциите на ЕС за насърчаване на европейския модел, в който многообразието в Европа е една от ключовите съставки на нейната социална структура и основно културно предимство. Основните права на Европейския съюз, като свободата на изразяване на мнение, правовата държава и разделението между религията и държавата, които гарантират това многообразие, в никакъв случай не могат да бъдат поставяни под въпрос нито от тоталитарните идеологии на радикални групи, нито с оглед на мерките, които трябва да бъдат предприети в борбата с водещата до насилие радикализация;

32.

призовава за инициативи на ЕС, в тясно сътрудничество с държавите членки и регионалните и местните власти, за справяне със ситуацията в кварталите и регионите, в които организираната престъпност процъфтява под различни форми. Тези специални райони следва да бъдат картографирани след обсъждане и въз основа на количествени и качествени критерии да получат приоритетно внимание и допълнителна подкрепа. Необходимо е да се води ефикасна борба на политическо и съдебно равнище и срещу нелегалните канали, които се занимават с изпиране на пари и подкопават правовата държава. По този начин ще се възпрепятства появата на квартали, в които принципите на правовата държава не действат, където властват липсата на норми и беззаконието, и където основите на демократичната правова държава вече не присъстват видимо в социалната действителност и живота на населението. Тази празнина предлага всякакви възможности на екстремистките мрежи за набиране на средства чрез незаконни дейности, за вербуване и подкопаване на легитимността на демократичната правова държава;

33.

призовава настоятелно държавите членки и Комисията да осигурят изпълнението на целите за устойчиво развитие и съответния им обхват, по-специално по отношение на цели 1, 4, 8, 11 и 16. Във връзка с изпълнението на тези цели, за което вече са се ангажирали да сътрудничат всички държави — членки на ЕС, биха могли да бъдат атакувани основните причини за радикализацията и екстремизма в Европа и по света. Не бива да се забравя, че ЦУР се прилагат и за територията на Съюза, както и че човешкото развитие на всички граждани по света се изгражда на базата на достойнството, приобщаването, резистентността и устойчивостта. Този път към устойчивото човешко развитие не е само превантивна мярка срещу радикализацията и екстремизма, но и посока, която трябва да се следва за спазването на правата на човека на всички жители на тази планета с ограничени ресурси;

34.

подчертава, че е важно да не се допуска появата на бедни квартали, в които липсва многообразието и които са доминирани от една културно-етническа общност. Европейската комисия трябва да подпомага държавите членки и регионалните и местните власти да насърчават социалното сближаване и приобщаване като инструмент за предотвратяване на водещата до насилие радикализация и да ги насърчава да осигуряват необходимите средства, с които да продължат да работят в тази насока;

35.

призовава Европейската комисия да предостави финансовите средства, позволяващи на местните власти да идентифицират и свързват хората и мрежите, които са способни да окажат противодействие на идеологическата пропаганда;

36.

смята, че е важно да се разработят контрааргументи на пропагандата в мюсюлманската общност и да се мобилизират онези мюсюлмани, които отхвърлят опитите на екстремистите да узурпират тяхната религия; призовава кметовете да работят с местните мюсюлмански общности за разработването на подобни контрааргуманети;

37.

призовава настоятелно да бъдат предоставяни реални шансове на бежанците и на новопристигналите мигранти за първите им стъпки в нашето общество, като бъдат консултирани за предлаганите от всяка държава членка, регион и местна власт, съобразени със съответните условия пътеки за гражданска интеграция, при които владеенето на езика на страната е от решаващо значение, включително като носител на общи ценности, знание и идентичност, и в рамките на които би могло да се наблегне по-силно, чрез практически примери, на въпроси като равенството между мъжете и жените, разделянето на религията от държавата, значението на демокрацията и толерантността, действащите за всички правни принципи, общите правила за поведение, валидни в обществото, и последиците от това за обществото;

38.

отправя искане към Комисията да положи сериозни усилия за противодействие на безработицата и отпадането от училище сред етническите малцинства в сътрудничество с местните и регионалните власти, които са особено засегнати от тези въпроси, тъй като тези проблеми и произтичащата от тях липса на перспектива за младите хора може да представляват благодатна почва за водещата до насилие радикализация;

39.

насърчава държавите членки и местните и регионалните власти да разработят подход, при който инструментите на социалната политика, отнасящи се по-специално до заетостта, образованието и обучението или до интеграцията и борбата срещу дискриминацията, както и хуманитарната помощ и другите области на действие, да се съчетават с конкретни мерки за предотвратяване и противодействие на водещата до насилие радикализация;

Ролята на местните и регионалните власти

40.

изтъква, че е от решаващо значение всички заинтересовани страни на европейско, национално, регионално и местно равнище да съзнават своята отговорност във връзка с предотвратяването на и борбата с водещата до насилие радикализация;

41.

подчертава ключовата роля, която местните и регионалните власти играят по отношение на превенцията и борбата срещу водещата до насилие радикализация, като се има предвид, че те са публичните органи, които първо и най-тежко са засегнати от тази проблематика и че е от тяхната компетентност да сътрудничат с други заинтересовани страни, които имат важна роля в борбата с това явление;

42.

подчертава значението на предоставянето на средства на ЕС с акцент върху градовете и регионите в Европа и върху насърчаването на местните и регионалните власти да ги използват с цел създаване на проекти или програми за предотвратяване на водещата до насилие радикализация и кампании за идентифициране на проблемите в основата на конфликтите и повишаване на осведомеността на обществото;

43.

съзнава, че може да съществуват значителни различия по отношение на степента на ангажираност на държавите членки в борбата срещу риска от водещата до насилие радикализация и предотвратяването на вербуването от страна на терористични организации и че някои от тях вече са приели ефективни стратегии, но други значително изостават;

44.

изразява съгласие с необходимостта от активизиране на обмена на информация и оперативното сътрудничество, от постигане на напредък в борбата с незаконния трафик на огнестрелни оръжия, от борба с финансирането на тероризма; застъпва освен това схващането, че е необходимо да бъдат създадени ефективни инструменти за контрол на „скрития интернет“, който често се използва за разпространението на радикално съдържание, и да се засили контролът по външните граници въз основа на показателите за риска;

45.

призовава Комисията да подпомогне държавите членки при координирането на техните стратегии, като разпространи информацията и опита на местните и регионалните власти, като събере добри практики и умения, оцени предприетите мерки и като сътрудничи при предприемането на нови инициативи в областта на борбата с водещата до насилие радикализация;

46.

приканва Комисията да изтъкне съществената роля на местните власти в предотвратяването на водещите до насилие радикализация и екстремизъм и да подкрепи тази ключова функция, давайки приоритет на създаването на европейска оперативна рамка за борба с водещата до насилие радикализация на местно, регионално и национално равнище, която да предостави на държавите членки препоръки за разработване и (допълнително) развиване на техните политики в тази област;

47.

призовава Комисията да залага на събирането и споделянето на най-добрите практики в рамките на наръчник за насоките, както вече го прави, наред с другото, Центърът за високи постижения на RAN, за да подкрепи местните власти, които често са с ограничен капацитет в разработването на собствен подход на местно равнище по тези въпроси;

48.

счита, че е необходимо Комисията да оказва подкрепа на местните и регионалните власти в разработването на местни и национални превантивни стратегии за борба с водещата до насилие радикализация, например като предоставя на разположение на заинтересованите власти експертите от Центъра за високи постижения на RAN; подчертава колко е важен обменът на опит между местните и регионалните власти като най-добри практики и извлечени поуки;

49.

е на мнение, че цялостната политика за борба срещу водещата до насилие радикализация включва три равнища: превенция (премахване например на „почвата“ за водещата до насилие радикализация, за да се избегне появата ѝ), действие (оказване на специализирана подкрепа на податливите на водеща до насилие радикализация лица) и наказание (последователни ответни действия на съдебната власт във връзка с водещата до насилие радикализация);

50.

счита, че е важно националните, регионалните и местните власти да инвестират в конкретни превантивни мерки за борба срещу водещата до насилие радикализация, вместо да се ограничават до политика на репресивна реакция; важно е също така да се финансират изследователски програми, за да се разберат произходът на радикализма и начините за борба с него;

51.

счита, че организациите на гражданското общество и местните заинтересовани страни имат важна роля при разработването на проекти за предотвратяване на водещата до насилие радикализация и борба с нея, адаптирани към тяхната общност или организация, и подчертава необходимостта от участие и консултации, в които да бъдат привлечени множество партньори и сектори, тъй като водещата до насилие радикализация е мултидисциплинарен проблем, който изисква мултидисциплинарни решения; ето защо призовава за тясно сътрудничество между всички участници в гражданското общество на всички нива и засилено сътрудничество между развиващите дейност в тази област, като например различните сдружения и НПО;

52.

подчертава необходимостта от междукултурен диалог с различните общности, техните лидери и с експерти, като целта, на първо място, е да се постигне по-добро разбиране на водещата до насилие радикализация, а оттам и по-ефективното ѝ предотвратяване;

53.

счита, че организациите на гражданското общество и местните участници имат важна роля при разработването на проекти за предотвратяване на водещата до насилие радикализация и борба с нея, адаптирани към тяхната община или организация;

54.

счита, във връзка с това, че е абсолютно необходимо лицата, които общуват непосредствено с хората, да получат специализирано обучение, за да могат да откриват обезпокоителни промени в поведението и да могат да възприемат подходящото поведение при работата с млади хора, податливи към водеща до насилие радикализация;

55.

счита също така, че е необходимо да се осигури специализирано обучение за създателите на политики и политиците, работещи на различните равнища, с цел да се повиши осведомеността им за важността на ефикасен превантивен подход и за необходимостта от задължително предоставяне на информация по този въпрос;

56.

призовава Комисията да подкрепя държавите членки при провеждането на информационни кампании за повишаване на осведомеността на младите хора по отношение на проблема с водещата до насилие радикализация и за насърчаването им да подхождат с критично мислене;

57.

счита, че е необходимо всяка държава членка да създаде необходимите структури за разкриване на случаи на радикализация, за стратегическа комуникация и създаване на послания за противодействие, адаптирани към спецификата на всяка страна и съответните групи население, присъстващи в нея; тези структури трябва да предоставят насоки и индивидуална подкрепа на лица, за които съществува риск от поддаване на радикализация, и да представляват звено за контакт за докладване за евентуални случаи на радикализация, където семейства, приятели, учители и други познати да получават инструкции как да реагират в подобни случаи; тези структури следва да бъдат разработени в тясно сътрудничество между европейското, националното, местното и регионалното равнище;

58.

смята, че е абсолютно необходимо програмите за индивидуална работа да са съобразени в достатъчна степен със средата и обкръжението, в които живее лицето, и затова участието на местните и регионалните власти в тяхното разработване е от съществено значение, както и на социалните организации, които работят за решаване на проблема по места; във връзка с това разглежда спортните, културните и образователните институции като рамка, улесняваща интеграцията;

59.

отбелязва, че сдруженията и организациите в тази област, които са освободени от правителствена намеса, могат да постигат много добри резултати в социалната реинтеграция на радикализиращи се лица;

60.

счита, че следва да се насърчават образователни програми, които стимулират критичното мислене, интелектуалната откритост, както и знанията и принципите, на които се основава нашата демократична правова държава;

61.

е на мнение, че след като са били осъдени и са излежали присъдата си, е целесъобразно завърналите се да бъдат подпомогнати при реинтегрирането им в обществото; трябва да бъде разработена и ефикасна стратегия за откриване и борба с радикализацията в затворите;

62.

отбелязва, че експертите в превантивните области на борбата с радикализацията и в третирането на радикализирани затворници трябва да действат в съответствие с националните стандарти за сигурност на всяка държава. В този контекст подчертава неотложната необходимост от постигане на интегрирано и координирано поле за интервенция, в което превенцията, политиките за борба с тероризма и служителите, работещи в затворите, да функционират последователно, в съответствие с принципи, определени от ясни стандарти и модели за сигурност;

63.

призовава Комисията да проучи спешно как тези програми за индивидуално подпомагане могат да бъдат одобрени като мярка в борба срещу водещата до насилие радикализация, за да може вниманието да се насочи не само към откриването на тази водеща до насилие радикализация, но и към реинтегрирането на засегнатите хора в обществото;

64.

подчертава, че е важно индивидуалните програми за дерадикализация да бъдат съчетани с мерки като създаване на партньорства с представители на общностите, инвестиране в социални проекти и проекти на равнището на съответните квартали за разчупване на икономическата и географска маргинализация, както и с проекти за работа с отчуждени и изключени от обществото млади хора, изложени на риск от водеща до насилие радикализация;

65.

изтъква значението на семейната подкрепа в борбата срещу водещата до насилие радикализация. Някои експерти считат, че често се акцентира твърде много върху работата с отделни лица, вместо да се работи със семействата. Семействата биха могли да спомогнат за предотвратяване на радикализацията и да съдействат за повторната интеграция на радикализиращите се лица, включително тези, които се завръщат от зони на конфликт; ето защо настоятелно приканва държавите членки и техните местни и регионални власти да отчетат важността на тази подкрепа и необходимостта да подпомагат семейства в тази ситуация чрез разработване на подходящи програми;

66.

подчертава, че според последните проучвания все повече жени се радикализират и биват вербувани от страна на терористични организации, и счита, че при разработването на стратегии за предотвратяване на радикализацията ЕС и държавите членки трябва да вземат под внимание поне до известна степен измерението, свързано с пола; отправя искане към Комисията и държавите членки в сътрудничество с регионалните и местните власти да водят по-решителна политика на равенство между половете, тъй като то е крайъгълен камък на нашия европейски социален модел, и призовава за по-решителни превантивни и репресивни действия срещу сексуалния тормоз и насилие;

67.

призовава Комисията да подкрепи общи програми за насърчаване на усилията на младите жени в борбата им за постигане на по-голяма равнопоставеност;

68.

счита, че е от съществено значение във всяка държава членка, в сътрудничество с регионалните и местните власти, да бъде изградена система за подаване на сигнали за помощ и съдействие, за да се даде възможност на обкръжението и на семейството да получат бързо и лесно помощ или да подадат сигнал при рязка промяна на поведението на дадено лице, която може да бъде знак за това, че те се поддават на водеща до насилие радикализация, или в случай на заминаване с цел присъединяване към терористична организация;

69.

във връзка с това отбелязва, че „горещите телефонни линии“ са полезни, но че трябва да се прави разграничение между тези, които служат за подаване на сигнали за водеща до насилие радикализация, и тези за подкрепа на приятелите и семейството да се справят с тази дестабилизираща ситуация;

70.

призовава Комисията да проучи дали е възможно да се създаде такава система във всички държави членки на Европейския съюз;

71.

държи да отбележи в крайна сметка, че тези мерки могат да бъдат приложени единствено посредством дългосрочни програми за социални инвестиции, и настоятелно приканва Комисията и държавите членки и регионалните и местните власти да изходят от тази перспектива при разработването на политики за предотвратяване и борба с водещата до насилие радикализация, като освен това призовава Комисията да подходи много внимателно при разработването на мерки за противодействие на водещата до насилие радикализация с оглед на въздействието, което те биха могли да имат в дългосрочен план за бъдещето на едно приобщаващо и междукултурно европейско общество.

Брюксел, 16 юни 2016 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Markku MARKKULA

18.1.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 17/40

Становище на Европейския комитет на регионите — „Действията на ЕС в отговор на демографското предизвикателство“

(2017/C 017/08)

Докладчик:

г-н Juan Vicente HERRERA CAMPO (ES/EНП), председател на регионалното правителство на Кастиля и Леон

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Демографските предизвикателства, пред които е изправен ЕС

изтъква, че демографската промяна е едно от главните предизвикателства, пред които е изправен Европейският съюз. Сред свързаните с нея фактори са застаряването на населението, намаляването на броя на младите хора и ниската раждаемост. Оттук следва, че демографският прираст до голяма степен зависи от миграционните движения, които са много различни в отделните територии на ЕС. Дисбалансите водят до различни предизвикателства както в засегнатите от обезлюдяване райони, така и в приемните големи градски райони;

счита обаче, че приносът на миграцията е само краткосрочно решение, което не е достатъчно за справяне с намаляването на раждаемостта; в непосредствено бъдеще миграцията води със себе си допълнителна работна сила, но в същото време увеличава процента на възрастното население на европейска територия, без да решава проблема с ниската раждаемост и общото застаряване на това население;

отбелязва, че от 2000 г. насам прирастът на населението в Европа е много скромен в сравнение с предишните 50 години: около 0,5 % годишно. През 2014 г. в дванадесет държави членки числеността на населението намалява, докато в шестнадесет е отбелязан прираст. Има съществени разлики между Източна и Западна Европа, както и между Северна и Южна Европа, макар и в по-малка степен. Дори в рамките на една и съща държава често съществуват различия между регионите. По-специално в повечето европейски държави се наблюдава общ модел на повишен прираст в градските райони в сравнение със селските. Отдалечените селски райони в целия континент са изправени пред демографски предизвикателства. Последната икономическа криза засили поляризацията на тенденциите на европейско и национално равнище, както и предизвикателствата, свързани със загубата на население на регионално равнище;

подчертава необходимостта да се вземат предвид прогнозите до 2060 г., съдържащи се в Доклада от 2015 г. за застаряването на населението. Динамиката на раждаемостта, продължителността на живота и миграцията позволява да се предвидят големи промени във възрастовата структура на населението на ЕС. Съотношението икономически активни/зависими лица от 4 към 1 ще стане приблизително 2 към 1. През 2060 г. населението в Европа ще е не само по-застаряващо, но и много неравномерно разпределено. Прогнозите поставят въпроса за големите различия между и в рамките на отделните държави членки по отношение на намаляването на населението в близо половината от тях и на прираста на населението в другата половина;

обръща внимание на огромното икономическо, социално, бюджетно и екологично въздействие на демографските промени както на национално, така и на регионално и местно равнище. Това се отразява върху устойчивостта на пенсионните и на здравните системи. Определящо е за развитието на социалната държава, главно поради натиска върху здравните системи и социалните услуги за възрастните хора и зависимите лица. Влияе върху развитието на различните територии на ЕС и поддържането на традиционните екосистеми и инфраструктурите. Комитетът изтъква риска от обезлюдяване на някои райони на ЕС. Отдалечените райони например се сблъскват със специфични географски и демографски предизвикателства, поради ограниченията им по отношение на мобилността. И въпреки че определени области или региони, в зависимост от техните характеристики, ще бъдат засегнати от тези промени по-късно или в по-малка степен, не може да се отрече, че последиците от тези въздействия ще се усетят в целия ЕС;

подчертава възможността да се обърне внимание на тези фактори в контекста на демографските тенденции в световен план. В този смисъл оценява високо работата на ОИСР в събирането на сравнителни данни, свързани с населението, на местно и регионално равнище, което помага да се разбере контекстът на демографските предизвикателства извън неговото европейско измерение. Полезни инструменти за разбирането на демографските предизвикателства и събирането на данни относно демографските промени могат да бъдат демографските карти на равнището на ЕС, което означава използването на цифрови инструменти за извличане на данни и за картографиране на демографските показатели чрез ГИС — географската информационна система;

Реакцията на регионите и градовете на демографските предизвикателства

отбелязва различните начини, по които европейските региони и градове реагират на демографските предизвикателства:

—	чрез мерки за насърчаване на производствената дейност и заетостта, необходими за справяне с увеличаването и намаляването на населението;

—	посредством политики в подкрепа на семействата и мерки за съвместяване на професионалния и семейния живот, които имат положително въздействие върху постигането на по-висока раждаемост;

—	посредством политики, насочени към запазване на учебни заведения в изолирани селски райони;

—	с действия, насочени към улесняване на овластяването и на задържането по места на младите хора, адаптирайки квалификациите и потребностите на пазара на труда;

—	чрез лансиране на инициативи, свързани със завръщането на емигранти и с потенциала, който те носят;

—	чрез гарантиране на равните възможности на жените и мъжете и подобряване на интеграцията на имигрантите;

—	чрез адаптиране на здравните и социалните услуги към застаряването на населението, с акцент върху аспекти като подкрепата за независимия начин на живот, подобряването на превенцията или на координацията на инструментите, в условия на ограничени ресурси и нараснало търсене;

—	чрез приспособяване на градовете, така че те да станат по-подходящи за живеене, по-специално за възрастните и зависимите хора;

—	чрез адаптиране на транспортните политики и други специфични мерки за осигуряване на мобилността и увеличаване на взаимосвързаността във и между всички региони с иновативни подходи, като например „транспорт при поискване“;

насърчава европейските градове и региони да продължават да решават тези проблеми и освен това да се възползват от възможностите, свързани с демографските промени, като например тези, присъщи на „сребърната икономика“, за предприятията и организациите, които създават и предлагат иновативни продукти и услуги за възрастните хора, като тази възможност би трябвало да се използва по-специално в районите, които са най-силно засегнати от демографските промени. Предизвикателствата са и възможност за засилване на инвестициите в човешкия капитал, за по-добро използване на местните ресурси, за изграждане на по-ефективни и ефикасни обществени услуги и за създаване на нови начини за подобряване на качеството на живот на всички граждани. Целта е да се подобри качеството на живот, но също и благосъстоянието, разбирано като съчетание на трите аспекта на физическо, психическо и социално благосъстояние. Възможностите, свързани с демографските промени, са и възможности за заетост, свързани с услугите за възрастните хора (физически, цифрови, здравословен начин на живот и др.);

подчертава значението на това, че корекциите в структурите за услуги, необходими в региони с намаляващо население, могат да се извършват по такъв начин, че хората, оставащи в тези региони, които често са по-възрастни, да имат достъп до услуги в съответствие с основните им права. Това ще означава развиването на форми на предоставяне на услуги чрез вертикално сътрудничество и инициативи между различните нива, така че да се гарантира, че местното и регионалното равнище имат ресурсите, от които се нуждаят, за да се адаптират към демографските промени;

10.

поема ангажимент да продължи да подкрепя инициативата „Европейски пакт за демографските промени“, предложена от платформата „AGE Platform Europe“ в тясно сътрудничество със СЗО-Европа чрез проекта AFE-Innovnet — платформа на местните и регионалните власти за насърчаване на създаването на среда, съобразена с нуждите на възрастните хора, в области като здравеопазване, социални услуги, жилищно настаняване, информационни и комуникационни технологии, градско планиране и мобилност;

11.

подчертава значението на европейските общини и региони, които са привилегировани участници в прилагането на европейски политики за борба с демографското предизвикателство, по-специално в създаването на инициативи, които подчертават многообразието и насърчават взаимодействието между културите. Освен това е необходимо да се работи за разработването на регионални и местни стратегии, които да подкрепят установяването на връзки между центровете за НИРД, предприятията и публичните органи, да стимулират бизнес инкубатори, да насърчават селския туризъм и др. с цел генериране на заетост за повишаване на привлекателността за населението в трудоспособна възраст;

12.

подчертава значението на хоризонталното сътрудничество във връзка с демографските промени. Програмите за териториално сътрудничество понякога са насочени към тази цел, по-специално за справяне със застаряването и намаляването на населението в селските райони или, в много по-малка степен, с аспекти, свързани с раждаемостта по отношение на демографските промени. КР приветства рамките за анализ и обмен на добри практики по този въпрос, като Европейската мрежа на регионите по въпросите на демографските промени, която е предоставила достатъчно пространство за генериране на съвместни инициативи и съвместни ответни действия;

13.

счита, че демографските промени, засягащи Европа, са с такъв голям мащаб, че не могат да бъдат преодолени без силни инициативи за вертикално сътрудничество, които да укрепят действията на регионално и местно равнище чрез мерки, предприети на национално и наднационално равнище;

Настоящата реакция на ЕС на демографските предизвикателства

14.

отбелязва, че настоящата реакция на ЕС на демографските предизвикателства е частична и недобре развита. Частична, защото е съсредоточена почти изключително върху застаряването, а други аспекти, като ниската раждаемост, намаляването на населението по социално-икономически причини и проблемите на транспорта и мобилността, както и емиграцията, не получават достатъчно внимание. Недобре развита, защото в много от политиките, с които биха могли да се преодолеят демографските предизвикателства, липсват конкретни подходи за това;

15.

отбелязва, че политиките в областта на иновациите и научните изследвания са тези, които насърчават голям брой инициативи за справяне с демографските предизвикателства, като почти винаги са фокусирани върху застаряването на населението. Водещата инициатива „Съюз за иновации“ на стратегията „Европа 2020“ даде тласък на „Европейското партньорство за иновации“, с акцент върху активния живот за възрастните хора и остаряването в добро здраве. Програма „Хоризонт 2020“ включва в третия си стълб социална мрежа, посветена на демографските промени. Други примери са инициативата за съвместно планиране „По-дълъг и по-добър живот“ (More Years Better Lives), мрежата от общности на знанието и иновациите (ОЗИ) в областта на иновациите за здравословен начин на живот и активен живот на възрастните хора и програмата „Интелигентна заобикаляща среда“;

16.

подчертава, че Общата селскостопанска политика (ОСП) допринася за справяне с демографските предизвикателства в своя „втори стълб“, насочен към развитието на селските райони. По време на програмния период 2014—2020 г. усилията са съсредоточени върху насърчаване на „развитието на услуги и инфраструктура, които водят до социално приобщаване и обръщане на тенденциите за социален и икономически спад и обезлюдяване на селските райони“. Застаряването на населението е голям проблем в селските райони, поради което ОСП насърчава смяната на поколенията и заетостта на жените;

17.

посочва, че участието на политиката на сближаване в борбата с демографските предизвикателства трябва да бъде по-осезаемо, в съответствие с изрично посоченото в член 174 от ДФЕС. Във въпросната разпоредба се предвижда, че „специално внимание се обръща на селските райони, на районите, засегнати от индустриалния преход, както и на регионите, които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, като най-северните региони с много ниска гъстота на населението и островните, трансграничните и планинските региони“. Също така член 175 от ДФЕС определя, че предвидените в предходната разпоредба цели трябва да се вземат предвид при формулирането и прилагането на политиките и дейностите на Съюза; като тяхното осъществяване трябва да се подкрепя посредством структурните фондове, ЕИБ и други финансови инструменти. Това включва и други конкретни действия. Към днешна дата обаче тези разпоредби не се прилагат в достатъчна степен и не са предприети мерки за утвърдителни действия с оглед на съществуващите неблагоприятни демографски условия;

18.

изразява съжаление, че много от европейските политики, които биха могли да помогнат за решаването на демографските предизвикателства, не съдържат конкретни мерки за районите, засегнати от тези предизвикателства. Такъв е случаят с политиките в областта на транспорта, информационното общество, заетостта и социалната политика, околната среда и климата, предприятията и др.;

19.

изразява съжаление, че липсва повече внимание към демографските проблеми на населението в контекста на европейския семестър, който досега отчита само последиците от застаряването на населението върху устойчивостта на бюджетите на държавите членки. По-конкретно, липсва повече осведоменост на местно и регионално равнище както по отношение на анализа, така и на определянето на препоръките към държавите членки;

Желателна реакция на ЕС относно демографските предизвикателства

20.

счита, че реакцията на ЕС на демографските промени следва да разполага с една по-широка координирана и приобщаваща визия, тъй като става въпрос за хоризонтален въпрос. Необходима е европейска стратегия относно демографските предизвикателства, за да се повиши чувствителността на всички политики към тази тема: политиката на сближаване, политиките в областта на иновациите, транспорта, здравеопазването, социалната политика, както и политиките в областта на заетостта, ИКТ, развитието на селските райони, емиграцията и др. Тази стратегия следва да се основава на общите ценности на ЕС, равното третиране и правата на човека. Стратегическият подход следва да включва също така анализ на разходите и прогнози на национално, регионално и местно равнище;

21.

припомня, че в своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно доклада за прилагането, резултатите и цялостната оценка на Европейската година на активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията (1) (2012 г.), Европейският парламент призовава Комисията „да приеме стратегия на ЕС относно демографската промяна, за да се координират действията на ЕС в различни области, така че да се осигури взаимодействие и максимизиране на тяхното положително въздействие върху гражданите, икономиката и създаването на работни места в Европа, както и върху защитата на човешките права на възрастните хора във всички политики на ЕС“;

22.

счита, че тази стратегия трябва да приоритизира създаването на възможности за подкрепа за условията на живот с цел подпомагане, привличане и задържане на младите хора на цялата територия, за да поощрява балансиран растеж между гъсто населените райони, районите със загуба на населението и районите с голяма разпръснатост на населението, като се създадат благоприятни условия за предоставянето на качествени обществени услуги за всички граждани. Следва също да се насърчават благоприятни за семействата политики, по-специално чрез мерки, които премахват пречките, възпиращи семействата да имат деца, и допринасят за увеличаване на раждаемостта; да се включи и принципът на равенство между половете; да се насърчава самостоятелният живот на възрастните хора; да се увеличи продължителността на живота в добро здраве и да се намали зависимостта; да се противодейства на социалната изолация, с която се сблъскват някои слоеве от населението, и да се насочат нови усилия в подкрепа на признаването на неплатената домашна работа, както и на прилагането на политики за съвместяване на професионалния и семейния живот;

23.

посочва, че една бъдеща европейска стратегия следва да включи и привлече за участие цялото общество и да отдаде дължимото внимание на ролята на регионалните и местните власти в борбата с демографските промени, да популяризира обмена на най-добри практики помежду им и да насърчава подходите, насочени към ранна превенция и интервенция;

24.

ангажира се да подчертава значението на европейския отговор на демографските предизвикателства чрез системата ESPAS, платформа за бъдещата политика между различните институции и органи на Общността. Платформата би могла да използва опита на много мрежи на европейско равнище, които работят по въпроси, свързани с остаряването в добро здраве, като Работната група „Остаряване в добро здраве“ на СЗО, Мрежата на градовете, съобразени с нуждите на възрастните хора, Европейският пакт за демографската промяна, AFE-INNOVNET, Age Platform Europe;

25.

настоява, че всички политики и действия на ЕС следва да вземат под внимание демографските предизвикателства и да осигурят механизми за справяне с тях. ЕС следва да се стреми да включи демографските съображения във всички области на политиката. ЕС следва да вземе това предвид при определянето на бъдещата многогодишна финансова рамка, да включи в бюджета си позиции, ориентирани към улесняване на прилагането на тези политики и действия, както и да установи механизми за даване на приоритет на регионите, където последиците от демографските промени оказват особено влияние. Регионите следва да се разглеждат въз основа на класификацията на териториалните единици NUTS 3;

26.

подчертава, че демографските промени засягат мобилността в регионите с демографски проблеми, в частност тези селски райони, които се намират в близост до големи градски зони със значителен приток на население, и подновява призива си за изготвяне на Зелена книга по този въпрос (2);

27.

счита, че ЕС трябва да подкрепя създаването на основани предимно на заетостта имиграционни политики в държавите членки, които да могат да смекчат посочените по-горе отрицателни демографски тенденции и изтъква необходимостта от дългосрочна визия за интеграцията на мигрантите, допринасяйки по този начин за развитието на едно общество, основано на културното многообразие, което зачита основните европейски ценности. За тази цел се подчертава важната роля на местните и регионалните власти, които трябва да разполагат с пълни правомощия за успешно изпълнение на интеграционните политики по места, включително малките селски общини;

28.

посочва, че застаряването на населението и цялостният натиск върху публичните финанси означава, че местните власти трябва да се подготвят за застаряването на работната сила, да планират мерки с оглед на пенсионирането на голям брой хора през следващите няколко години и да гарантират, че могат да привлекат достатъчно млади, квалифицирани специалисти. Назначаването на работа и задържането на младите хора, връщането на емигрантите и хората в напреднала възраст изискват повече внимание на всички равнища на управление;

29.

счита, че политиката на сближаване следва да е насочена решително към справяне с демографските предизвикателства. Това трябва да се подчертае в обсъжданията на бъдещето на въпросната политика след 2020 г., като следва да окаже влияние върху нейния обхват и подход, както и върху бъдещите ѝ механизми за изпълнение, така че да допринесе за използването на силните страни на всяка територия и за преодоляването на пречките, включително и демографските, които възпрепятстват нейното балансирано развитие. Изразява съжаление, че до момента този аспект не е достатъчно разгърнат въпреки включването на териториалното измерение в тази политика с Договора от Лисабон;

30.

счита, че услугите, свързани с жилищното настаняване и устройственото планиране, предоставяни от регионалните и местните власти, трябва да отчитат и жилищните нужди на възрастните хора, като зачитат доколкото е възможно желанието им да останат в най-близката им среда, и да играят роля за внасянето на промени или адаптирането на съществуващите жилища, да насърчават разработването на приобщаващи проектантски решения в строителството или да реализират проекти за социални жилища в зависимост от наличните ресурси;

31.

призовава европейските институции за точно определение на „сериозни и постоянни неблагоприятни демографски условия“ съгласно член 174 от ДФЕС. ЕС следва да приеме подходящи статистически показатели с оглед на това определение;

32.

припомня, че в становището на Комитета на регионите „Показатели за териториално сближаване — отвъд БВП“ (3) се посочва, че БВП не измерва точно способността на обществото да се справя с проблемите, които го засягат, като например демографските промени, и се призовава за създаването на индекси на международно, национално, регионално и местно равнище за измерване на напредъка отвъд БВП. С оглед на това, ако бъде решено да се обмислят и други показатели в допълнение към БВП, би било полезно да се разгледа възможността за въвеждане на показатели, които да могат да направят оценка на демографското състояние на дадена държава, регион или територия;

33.

настоява политиката на сближаване да предоставя конкретни инструменти за най-засегнатите от демографските предизвикателства райони, като например придаване на по-голяма тежест на демографските критерии в метода за разпределяне на средствата или по-голяма гъвкавост при избора на тематични цели или по отношение на размера на съфинансиране. В този смисъл подчертава отново посоченото в становището си относно „Демографското бъдеще на Европа“, че подкрепата за регионите с по-големи затруднения представлява „възможност за разработване на подходящи инструменти за справяне с демографската промяна в цяла Европа“ (4);

34.

подчертава, че Европейският фонд за регионално развитие може да помогне на районите с високи равнища на застаряване на населението, селските райони и районите с масово напускане на населението, наред с другите цели, да подобрят инфраструктурата в областта на транспорта, телекомуникациите и туризма, да преодолеят цифровото разделение, да разчитат на по-добри обществени услуги, да насърчават адаптирането на жилищата и условията за настаняване;

35.

счита, че Европейският социален фонд може да свърши много важна работа по обучението на младите хора, да спре изселването им и да улесни връщането по родните им места. ЕСФ може да помогне и за насърчаване на заетостта сред жените, за създаване на по-добър баланс между професионалния и семейния живот и за борба със социалното изключване на възрастните хора;

36.

счита, че трябва да се насърчава нивото на сътрудничество между регионалните и местните участници по въпросите, свързани с демографските промени. Поради това предлага европейската програма за териториално сътрудничество да предоставя възможност както на трансгранично, така и на транснационално и междурегионално равнище, за създаването на консорциуми, които да работят заедно за решаване на демографските предизвикателства;

37.

подчертава, че във връзка с транспортната политика е важно да не остават изолирани по-малко активните в демографски план райони, както и районите със сериозни демографски и природни проблеми, за да се избегне допълнителното им изключване, тъй като те често са в границите на селски, периферни, планински и отдалечени райони;

38.

припомня, че в становището на КР относно „Мобилност в регионите с географски и демографски проблеми“ (5) се посочва, че регионите с проблеми изпълняват съществени задачи за балансираното развитие на ЕС, по-специално чрез достъпа до суровини, селското стопанство, рибарството, опазването на околната среда, туризма, трансграничните отношения и възможностите за развлечения. Подобряването на транспортните връзки както в рамките на тези региони, така и с останалата част от ЕС следва да бъде основен компонент на политиката на сближаване на ЕС и на целите на ЕС за политиките в областта на мобилността, при това не само по отношение на мобилността на хората, а и на стоките. Насърчаването на по-голям икономически растеж в регионите с проблеми ще допринесе за ефективното функциониране на вътрешния пазар и за териториалното сближаване на Европейския съюз като цяло;

39.

изтъква съществената роля, която може да играят информационните и комуникационните технологии и интелигентната среда за подобряване на условията на живот в най-засегнатите от демографските предизвикателства райони. В тази връзка призовава ЕС да вземе предвид цифровото разделение, пред което са изправени много от тези райони;

40.

призовава европейските институции да признаят, в контекста на политиките за околната среда и борбата срещу изменението на климата, съществената роля, която играят много селски и слабо населени райони, както и районите с голяма разпръснатост на населението, в опазването на селските райони, биологичното разнообразие и ландшафта;

41.

насърчава ОСП да продължи подготвянето на мерки за улесняване на смяната на поколенията в селските райони, за насърчаване на заетостта сред жените и за насърчаване на икономическата диверсификация и подчертава необходимостта от преформулиране на програмата Leader; както и от изготвяне и прилагане на интегрирани стратегии за развитие;

42.

призовава, в рамките на инициативата „По-добро законотворчество“, в анализа на въздействието, който предхожда всяка европейска законодателна инициатива, да се включва евентуалното ѝ въздействие върху демографските въпроси;

43.

счита, че Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) има потенциала да бъде важен инструмент за насърчаване на инвестициите в приоритетни области на ЕС, като енергетика, транспорт, интермодална логистика, туризъм, култура, информационни и комуникационни технологии, научни изследвания и иновации, малки и средни предприятия, образование, здравеопазване, екологична ефективност, социална инфраструктура, социална и солидарна икономика, както е предвидено в член 9 от Регламента за ЕФСИ (6). Желателно е въпросният фонд да може също да е ориентиран към територии с по-ниска демографска динамика, спомагайки по този начин за избягването на териториални разделения;

44.

призовава стратегията „Европа 2020“ да осигури по-голяма осведоменост относно демографските предизвикателства на регионално и местно равнище, като предвиди съществуването на водеща инициатива по демографските въпроси. Ангажира се да включи в платформата за наблюдение на тази стратегия специална точка относно третирането на демографските въпроси;

45.

подчертава връзката, която трябва да съществува между демографските промени и европейския семестър, като подчертава необходимостта от териториално измерение. Местните и регионалните власти следва да са основните действащи лица в предприетите в рамките на европейския семестър мерки за справяне с демографските предизвикателства, както и да бъдат вземани предвид в препоръките, отправени към държавите членки за справяне с тези предизвикателства;

46.

счита, че макар и безспорно да е предизвикателство, застаряването е и постижение, доколкото напредъкът, постигнат от европейското общество във всички области, представлява възможност за сближаване, заетост и прогрес;

47.

заключава, че докато ЕС се движи по сценарий, подобен на описания, е необходимо да продължи да се повишава осведомеността на всички равнища относно значението на демографските предизвикателства, както и да се предприемат стъпки в подходящата посока чрез съществуващите инструменти.

Брюксел, 16 юни 2016 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Markku MARKKULA

(1) 2014/2255 (INI), параграф 41.

(2) CDR 1691/2014 „Мобилност в регионите с географски и демографски проблеми“.

(3) CDR-2015-04287.

(4) CDR 341/2006 fin, параграф 26.

(5) Вж. бележка под линия 2.

(6) Регламент (ЕС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2015 година за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/2013 — Европейски фонд за стратегически инвестиции (ОВ L 169, 1.7.2015 г., стр. 1).

18.1.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 17/46

Становище на Европейския комитет на регионите — Законодателни предложения за изменение на директивите за отпадъците

(2017/C 017/09)

Докладчик:

Domenico GAMBACORTA (IT/ЕНП), управител на провинция Авелино

Отправни документи:

„Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на директиви 2000/53/ЕО относно излезлите от употреба превозни средства, 2006/66/ЕО относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори и 2012/19/ЕС относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване“

COM(2015) 593 final — 2015/0272 (COD)

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 1999/31/ЕО относно депонирането на отпадъци“

COM(2015) 594 final — 2015/0274 (COD)

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците“

COM(2015) 595 final — 2015/0275 (COD)

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 94/62/ЕО относно опаковките и отпадъците от опаковки“

COM(2015) 596 final — 2015/0276 (COD)

ПРЕПОРЪКИ ЗА ИЗМЕНЕНИЯ

Изменение 1

Член 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Изменение на Директива 2006/66/ЕО

Директива 2006/66/ЕО се изменя, както следва:

(1)	в член 2 (Обхват) се добавя следният параграф 3: „3. Настоящата директива не се прилага по отношение на батериите и акумулаторите, чиито акумулаторни средства не съдържат метали или техните съединения като активни материали или като електродни материали и които не съдържат опасни вещества.“

(1)	член 22 се заличава;

(2)	член 22 се заличава;

( 2)	член 23 се изменя, както следва:

( 3)	член 23 се изменя, както следва:

(а)	параграф 1 се заменя със следното: „Най-късно до края на 2016 г. Комисията изготвя доклад за прилагането на настоящата директива и произтичащите от това последици за околната среда и за функционирането на вътрешния пазар.“;

(а)	параграф 1 се заменя със следното: „Най-късно до края на 2016 г. Комисията изготвя доклад за прилагането на настоящата директива и произтичащите от това последици за околната среда и за функционирането на вътрешния пазар.“;

(б)	в параграф 2 уводното изречение се заменя със следното: „В доклада си Комисията включва оценка на следните аспекти на настоящата директива:“.

(б)	в параграф 2 уводното изречение се заменя със следното: „В доклада си Комисията включва оценка на следните аспекти на настоящата директива:“.

Изложение на мотивите

Първостепенната цел на настоящата директива е да се сведе до минимум негативното въздействие на батериите върху околната среда чрез избягване на изпускането на опасни вещества (тежки метали) в околната среда. В нея се установяват правила за пускането на пазара на батерии и специалното им обезвреждане.

Държавите членки подкрепят научноизследователската работа в областта на екологосъобразните и рентабилни методи за рециклиране на всички видове батерии и акумулатори. Органичните батерии са ново поколение батерии, които не съдържат опасни материали. Научноизследователски и иновационни дейности се провеждат в цяла Европа. Освен че са изградени от безопасни за околната среда компоненти, батериите имат огромен икономически потенциал и широк обхват на прилагане.

Без предложеното изменение органичните батерии ще бъдат предмет на специалните изисквания по отношение на обезвреждането на конвенционални батерии, въпреки че са безвредни за околната среда. Това би било пречка за технологичните иновации в подкрепа на целите в областта на околната среда и би попречило на тези иновации да допринасят за растежа и работните места в Европа. Поради това тези батерии следва да бъдат изключени от обхвата на настоящата директива.

Изменение 2

Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 1999/31/ЕО на Съвета относно депонирането на отпадъци, COM(2015) 594 — final — 2015/0274 (COD)

Член 1, параграф 6

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

6)	Член 15 се заменя със следното:

6)	Член 15 се заменя със следното:

„Член 15

Съобщаване на данни

1. Държавите членки съобщават на Комисията данните относно прилагането на член 5, параграфи 2 и 5 за всяка календарна година. Те съобщават тези данни по електронен път в рамките на 18 месеца от края на годината на докладване, за която се събират данните. Данните се съобщават във формàта, определен от Комисията в съответствие с параграф 5. Първото съобщаване на данни обхваща данните за периода от 1 януари [впишете годината на транспониране на настоящата директива + 1 година] до 31 декември [впишете годината на транспониране на настоящата директива + 1 година].

2. Държавите членки съобщават данните относно изпълнението на целите, посочени в член 5, параграф 2, до 1 януари 2025 г.

3. Данните, съобщавани от държавите членки в съответствие с настоящия член, се придружават от доклад за проверка на качеството.

4. Комисията подлага на преглед данните, съобщени в съответствие с настоящия член, и публикува доклад относно резултатите от направения преглед. Докладът включва оценка на организацията на събирането на данните, на източниците на данните и на методиката, използвана в държавите членки, както и на пълнотата, надеждността, навременността и последователността на тези данни. В оценката може да се съдържат специфични препоръки с цел подобрение. Докладът се изготвя на всеки три години.

5. Комисията приема актове за изпълнение за установяване на формàта, в който се съобщават данните в съответствие с параграф 1. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по член 17, параграф 2 от настоящата директива.“

6. Доколкото това е възможно, и в съответствие с принципа за по-добро регулиране, всяко допълнително задължение за съобщаване на данни, произтичащо от настоящата директива, следва да се изпълнява посредством прилагане или подобряване на съществуващите национални задължения за съобщаване на данни. Създаването на нови механизми за съобщаване на данни изключително с цел привеждане в съответствие с настоящата директива следва да бъде последно средство, особено по отношение на местните и регионалните власти. Държавите членки и Комисията оценяват съвместно необходимостта от допълнително съобщаване на данни преди въвеждането на правила за прилагане от държавите членки с цел привеждане в съответствие със задълженията за съобщаване на данни съгласно настоящата директива.“

Изложение на мотивите

Това съответства на пакета на ЕС за по-добро регулиране и неотдавнашното становище на КР относно „Изпълнение на задълженията на ЕС в областта на околната среда“. Тази информация би трябвало да бъде стандартизирана, за да може да се сравнява, когато се приемат мерки за подобряване на управлението на отпадъците.

Изменение 3

Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците, COM(2015) 595 final — 2015/0275 (COD)

Член 1, параграф 8

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

8)	вмъква се следният член 8a:

8)	вмъква се следният член 8a:

„Член 8a

Общи изисквания по отношение на режимите на разширена отговорност на производителя

[…]

2. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че притежателите на отпадъци, за които се отнасят режимите на разширена отговорност на производителя, създадени в съответствие с член 8, параграф 1, са информирани за наличните системи за събиране на отпадъци и предотвратяването на нерегламентираното изхвърляне на отпадъци. Държавите членки предприемат също така необходимите мерки, за да създадат стимули за притежателите на отпадъци за участие в създадените системи за разделно събиране, по-специално чрез икономически стимули или нормативни разпоредби, когато това е целесъобразно.

2. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че притежателите на отпадъци, за които се отнасят режимите на разширена отговорност на производителя, създадени в съответствие с член 8, параграф 1, са информирани за наличните системи за обратно приемане, признати центрове за повторна употреба, центрове за разрешена подготовка за повторна употреба и системи за събиране на отпадъци и за предотвратяването на генерирането и нерегламентираното изхвърляне на отпадъци. Държавите членки предприемат също така необходимите мерки, за да създадат стимули за притежателите на отпадъци, производителите и търговците на дребно за участие в създадените системи за разделно събиране, по-специално чрез икономически стимули или нормативни разпоредби, когато това е целесъобразно.

3. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всяка организация, създадена за изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, от името на даден производител на продукти:

а)	има ясно дефиниран обхват на дейността от географска гледна точка и от гледна точка на продуктите и материалите;

а)	има ясно дефиниран обхват на дейността от географска гледна точка и от гледна точка на продуктите и материалите;

б)	разполага с необходимите оперативни и финансови средства, за да изпълнява своите задължения, произтичащи от разширената отговорност на производителя;

б)	разполага с необходимите оперативни и финансови средства, за да изпълнява своите задължения, произтичащи от разширената отговорност на производителя;

в)	въвежда подходящ механизъм за самоконтрол, подкрепен от редовни независими одити, за оценяване на:

в)	въвежда подходящ механизъм за самоконтрол и определение на минимални изисквания за оценка на разширената отговорност на производителя, подкрепени от редовни независими одити, за оценяване на:

—	финансовото управление на организацията, включително спазването на изискванията, посочени в параграф 4, букви а) и б),

—	качеството на данните, събирани и съобщавани в съответствие с параграф 1, трето тире и с изискванията на Регламент (ЕО) № 1013/2006;

—	финансовото управление на организацията, включително спазването на изискванията, посочени в параграф 4, букви а) и б);

—	качеството на данните, събирани и съобщавани в съответствие с параграф 1, трето тире и с изискванията на Регламент (ЕО) № 1013/2006;

г)	прави публично достояние информацията относно:

г)	прави публично достояние информацията относно:

—	режима на собственост и членството,

—	финансовите вноски, плащани от производителите,

—	процедурата по подбор на операторите по управление на отпадъците.

—	режима на собственост и членството,

—	финансовите вноски, плащани от производителите,

—	процедурата по подбор на операторите по управление на отпадъците.

4. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че финансовите вноски, плащани от производителя за изпълнение на неговите задължения, произтичащи от разширената отговорност на производителя:

а)	покриват изцяло разходите по управлението на отпадъците от продуктите, които той пуска на пазара на Съюза, включително всички разходи, посочени по-долу:

а)	покриват изцяло разходите, свързани с края на жизнения цикъл и с управлението на отпадъците от продуктите, които той пуска на пазара на Съюза, включително всички разходи, посочени по-долу:

—	разходите във връзка с дейностите по разделно събиране, сортиране и третиране, които се изискват с оглед постигането на посочените в параграф 1, второ тире цели за управлението на отпадъците, при отчитане на приходите от повторната употреба или продажбата на вторичните суровини от тези продукти,

—	разходите по предоставянето на подходяща информация на притежателите на отпадъци в съответствие с параграф 2,

—	разходите по събирането на информация и съобщаването на данни в съответствие с параграф 1, трето тире;

—	разходите във връзка със системи за обратно приемане за използвани продукти,

—	разходите във връзка със системи за повторна употреба,

—

разходите във връзка с дейностите по разделно събиране и транспортиране до заводи за сортиране и третиране, включително транспортиране от острови или изолирани райони, когато това е осъществимо , сортиране и третиране, които се изискват с оглед постигането на посочените в параграф 1, второ тире цели за управлението на отпадъците, при отчитане на приходите от повторната употреба или продажбата на вторичните суровини от тези продукти,

—	разходите по предоставянето на подходяща информация на притежателите на отпадъци в съответствие с параграф 2,

—

разходи във връзка с дейностите по събиране и третиране на отпадъци, които не са събирани разделно, от продуктите, пуснати от производителя на пазара на Съюза, които се събират и третират като част от остатъчните потоци от отпадъци или нерегламентирано изхвърлени отпадъци, събирани и третирани от компетентните власти,

—	всички допълнителни разходи, които трябва да се поемат от общинските или други публични власти, които носят крайната отговорност за събирането на отпадъци, особено в случай че режимите на разширена отговорност на производителите не изпълняват задачите си,

—	разходите по събирането на информация и съобщаването на данни в съответствие с параграф 1, трето тире;

б)	са съобразени така, че да се основават на реалните разходи, свързани с края на жизнения цикъл на отделните продукти или групи от сходни продукти, по-специално като се отчита тяхната пригодност за повторна употреба и рециклиране;

б)	са съобразени така, че да се основават на реалните разходи, свързани с края на жизнения цикъл на отделните продукти или групи от сходни продукти, по-специално като се отчита тяхната пригодност за повторна употреба и рециклиране;

в)	се основават на оптимизираните разходи за предлаганите услуги в случаите, когато публични оператори по управление на отпадъците отговарят за изпълнението на оперативните задачи от името на участващите в режима на разширена отговорност на производителя.

в)	се основават на оптимизираните разходи за предлаганите услуги в случаите, когато публични оператори по управление на отпадъците отговарят за изпълнението на оперативните задачи от името на участващите в режима на разширена отговорност на производителя.

5. Държавите членки създават подходяща нормативна уредба за мониторинг и правоприлагане, за да се гарантира, че производителите на продукти изпълняват своите задължения, произтичащи от разширената отговорност на производителя, че финансовите средства са правилно използвани и че всички действащи лица, участващи в изпълнението на режима, съобщават надеждни данни.

Когато на територията на държава членка няколко организации изпълняват от името на производителите задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, въпросната държава членка създава независим орган, който да осъществява надзор над изпълнението на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя.

Когато на територията на държава членка няколко организации изпълняват от името на производителите на същия вид продукт задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, въпросната държава членка или компетентните органи на поднационално ниво създават независим орган (клирингова къща) , който да осъществява надзор над изпълнението на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя.

6. Държавите членки създават платформа, за да се гарантира провеждането на редовен диалог между заинтересованите страни, участващи в изпълнението на разширената отговорност на производителя, включително частните или публични оператори, действащи в областта на отпадъците, местните органи и ако е приложимо, признатите оператори , осъществяващи подготовка за повторна употреба.“

[…]

6 . Държавите членки гарантират, че режимите на разширена отговорност на производителя допринасят за предотвратяването и събирането на нерегламентирано изхвърлените отпадъци и подкрепят инициативи за почистване.

7. Държавите членки създават платформа, за да се гарантира провеждането на редовен диалог между заинтересованите страни, участващи в изпълнението на разширената отговорност на производителя, включително частните или публични оператори, действащи в областта на отпадъците, местните органи и ако е приложимо, операторите , осъществяващи разрешена повторна употреба и подготовка за повторна употреба.“

[…]

Изложение на мотивите

Правилата на ЕС следва да дават възможност за поемане на пълната отговорност от страна на производителите за образуваните отпадъци. Като се има предвид, че пазарът обхваща целия ЕС, това трябва да се гарантира от общи минимални критерии. В съответствие с принципа на субсидиарност разширената отговорност на производителя следва да се определи на национално/местно равнище.

Изменение 4

Член 1, параграф 9

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

9)	член 9 се заменя със следното:

9)	член 9 се заменя със следното:

„Член 9

Предотвратяване на отпадъците

1. […]

2. Държавите членки упражняват мониторинг и оценяват прилагането на мерките за предотвратяване на отпадъци. За тази цел те трябва да използват подходящи качествени или количествени показатели и цели, и по-точно относно количеството обезвредени или подложени на оползотворяване на енергия битови отпадъци на глава от населението.

2. Държавите членки упражняват мониторинг и оценяват прилагането на мерките за предотвратяване на отпадъци. За тази цел те трябва да използват подходящи качествени или количествени показатели и абсолютни цели, и по-точно относно количеството обезвредени или подложени на оползотворяване на енергия битови отпадъци на глава от населението.

[…]“

Изложение на мотивите

Показателите следва да се основават на количеството произведени отпадъци, като например 100 кг остатъчни отпадъци на глава от населението, за да се определи представителна и ефективна цел, включително и за държавите с малки икономики и/или държавите с вече намалено производство на отпадъци.

Изменение 5

Член 1, параграф 10, буква а)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

10)	член 11 се изменя, както следва:

10)	член 11 се изменя, както следва:

а)	в параграф 1 първата и втората алинея се заменят със следното:

а)	в параграф 1 първата и втората алинея се заменят със следното:

„1. Държавите членки предприемат мерки по целесъобразност за популяризиране на дейности по подготовка за повторна употреба, по-специално чрез насърчаване създаването на мрежи за повторна употреба и ремонт и оказването на подкрепа за такива мрежи, както и чрез улесняване на достъпа на такива мрежи до пунктовете за събиране на отпадъци и чрез популяризиране използването на икономически инструменти, критерии за обществени поръчки, количествени цели или други мерки.

„1. Държавите членки предприемат мерки по целесъобразност за популяризиране на дейности по подготовка за повторна употреба, по-специално чрез насърчаване създаването на разрешени мрежи за повторна употреба и ремонт и оказването на подкрепа за такива мрежи, както и чрез улесняване на достъпа на такива разрешени мрежи до пунктовете за събиране на отпадъци или чрез създаване на предварително определени пунктове за събиране на отпадъци , предназначени за повторна употреба , и чрез популяризиране използването на икономически инструменти, критерии за обществени поръчки, количествени цели или други мерки.

Държавите членки предприемат мерки за насърчаване на висококачествено рециклиране и за тази цел въвеждат схеми за разделно събиране на отпадъци, когато това е технически, екологично и икономически приложимо и целесъобразно, за да се гарантират необходимите стандарти за качество на съответните рециклиращи сектори и за да се постигнат целите по параграф 2.“

В съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност, както и с принципите на ЕС за по-добро регулиране, държавите членки, въз основа на оценката на въздействието, която придружава настоящата директива, извършват оценка на въздействието на целите, предложени в настоящата директива, на местно и регионално равнище, по-специално тогава, когато тези равнища на управление отговарят за управлението на отпадъците. Комисията ще използва констатациите като аргумент за използване на ранното предупреждение и възможностите за гъвкавост при прилагането на настоящата директива, както е предвидено в членове 15 и 16 и в Глава V.“

Изложение на мотивите

Новата директива предвижда набор от механизми за преодоляване на недостатъчното спазване и неспазването, но и за насърчаване на напредъка. Въпреки това в повечето случаи недостатъчното разбиране на равнище ЕС на регионалните и местните отговорности относно отпадъците води до изоставане в постигането на целите на ЕС.

Изменение 6

Член 1, параграф 10, буква в)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

в)	в параграф 2 буква б) се заменя със следното:

в)	в параграф 2 буква б) се заменя със следното:

„б)	до 2020 г. подготовката за повторна употреба, рециклирането и насипването на неопасни отпадъци от строителство и разрушаване, с изключение на материали в естествено състояние, определени в категория 17 05 04 в списъка на отпадъците, следва да се увеличат най-малко до 70 % от теглото;“

„б)

до 2020 г. подготовката за повторна употреба, рециклирането и насипването на неопасни отпадъци от строителство и разрушаване, с изключение на материали в естествено състояние, определени в категория 17 05 04 в списъка на отпадъците, следва да се увеличат най-малко до 70 % от теглото.

Комисията оценява управлението на този поток от отпадъци и възможността до 2020 г. да се установят цели за рециклирането на специфичните строителни материали до 2025 г. и до 2030 г.“

Изложение на мотивите

Мерките, предложени за неопасните отпадъци от строителство и разрушаване, които представляват съществен дял от общото количество отпадъци, не са достатъчно амбициозни в това отношение. Вместо настоящата комбинирана цел, свързана с подготовката за повторна употреба, рециклиране и повторно използване, се предлага да се определят поне най-общо конкретните цели на рециклирането за специфичните строителни материали, за да се насърчи изграждането на кръгова икономика.

Изменение 7

Член 1, параграф 10, буква г)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

г)	в параграф 2 се добавят следните букви в) и г):

г)	в параграф 2 се добавят следните букви в) и г):

„в)	до 2025 г. подготовката за повторна употреба и рециклирането на битови отпадъци следва да се увеличат най-малко до 60 % от теглото;

г)	до 2030 г. подготовката за повторна употреба и рециклирането на битови отпадъци следва да се увеличат най-малко до 65 % от теглото;“

„в)	до 2025 г. подготовката за повторна употреба и рециклирането на битови отпадъци следва да се увеличат най-малко до 60 % от теглото;

г)	до 2030 г. подготовката за повторна употреба и рециклирането на битови отпадъци следва да се увеличат най-малко до 70 % от теглото.“

Изложение на мотивите

Пропусната е възможността да се запази целта от 70 %, както самата Европейска комисия предложи миналата година, при положение че рециклирането създава нови работни места на местно равнище и генерира по-малко емисии отколкото депонирането или изгарянето. КР имаше възможност да подчертае, че добрите резултати, постигнати в някои държави членки и някои региони, показват, че е възможно амбициозните цели да се постигнат или доближат, когато общите условия са подходящи, а необходимият административен капацитет е развит там, където по-рано не е съществувал (1).

Изменение 8

Член 1, параграф 13

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Член 1, параграф 13

13)	член 22 се заменя със следното:

13)	член 22 се заменя със следното:

„Държавите членки осигуряват разделното събиране на биоотпадъците, когато това е технически, екологично и икономически приложимо и целесъобразно, за да се гарантират необходимите стандарти за качество на компоста и за да се постигнат целите по член 11, параграф 2, букви а), в) и г) и член 11, параграф 3.

„Държавите членки осигуряват разделното събиране на биоотпадъците освен ако не е доказана неговата неосъществимост в техническо, екологично и икономическо отношение и то е целесъобразно, за да се гарантират необходимите стандарти за качество на компоста и за да се постигнат целите по член 11, параграф 2, букви а), в) и г) и член 11, параграф 3.

Те предприемат мерки, по целесъобразност и в съответствие с членове 4 и 13, за да насърчат:

а)	рециклирането, включително компостиране, и разграждането на биоотпадъците;

а)	рециклирането, включително компостиране, и разграждането на биоотпадъците;

б)	третирането на биоотпадъците по начин, с който се осигурява висока степен на опазване на околната среда;

б)	третирането на биоотпадъците по начин, с който се осигурява висока степен на опазване на околната среда;

в)	използването на безопасни за околната среда материали, произведени от биоотпадъци.“

в)	използването на безопасни за околната среда материали, произведени от биоотпадъци.

До 2018 г. Комисията заедно с държавите членки ще извърши оценка на възможността за определяне на минимални критерии за качеството на компоста и ферментационния продукт, получавани от биологични отпадъци, за да гарантира високо ниво на опазване на човешкото здраве и околната среда.“

Изложение на мотивите

С предложеното изменение се цели да се направи задължително събирането на биоотпадъци. Съдържанието на буква a) следва да се прецизира, а рециклирането на биологичните отпадъци да се обвърже с производството на качествен компост и ферментационен продукт, тъй като в противен случай те се депонират вместо да се рециклират.

Изменение 9

Член 1, параграф 17

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

17)	член 29 се изменя, както следва:

17)	член 29 се изменя, както следва:

а)	в параграф 1 първото изречение се заменя със следното:

а)	в параграф 1 първото изречение се заменя със следното:

„1. Държавите членки разработват програми за предотвратяване на отпадъци, в които определят мерки за предотвратяване на отпадъците в съответствие с членове 1, 4 и 9.“;

„1. Държавите членки разработват програми за предотвратяване на отпадъци, в които определят мерки за предотвратяване на отпадъците в съответствие с членове 1, 4 и 9, за да постигнат намаляване с 10 % на количеството битови отпадъци, произведени през 2025 г., в сравнение с равнищата, регистрирани през 2015 г., и за намаляване на хранителните отпадъци най-малко с 30 % до 2025 г. и с 50 % до 2030 г.“ ;

б)	параграфи 3 и 4 се заличават.

б)	параграфи 3 и 4 се заличават.

Изложение на мотивите

Предотвратяването на битовите отпадъци е в духа на целите, определени от Седмата програма за действие за околната среда и мандата на Комисията, в съответствие с член 9, буква в) от рамковата директива. Различни национални програми за предотвратяване на образуването на отпадъци вече съдържат количествени цели.

Изменение 10

Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 94/62/ЕО относно опаковките и отпадъците от опаковки — COM(2015) 596 final — 2015/0276 (COD)

Член 1, параграф 3, буква б)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

б)	в параграф 1 се добавят следните букви е) — и):

б)	в параграф 1 се добавят следните букви е) — и):

„е)	не по-късно от 31 декември 2025 г. минимум 65 % от теглото на всички отпадъци от опаковки трябва да се подготвят за повторна употреба и рециклират;

ж)

не по-късно от 31 декември 2025 г. трябва да се изпълнят следните минимални цели, изразени в тегловни проценти, за подготовката за повторна употреба и рециклирането по отношение на долупосочените специфични материали, които се съдържат в отпадъците от опаковки:

55 % за пластмасата,

60 % за дървесината,

75 % за черните метали,

75 % за алуминия,

75 % за стъклото,

75 % за хартията и картона;

з)	не по-късно от 31 декември 2030 г. минимум 75 % от теглото на всички отпадъци от опаковки трябва да се подготвят за повторна употреба и рециклират;

и)

не по-късно от 31 декември 2030 г. трябва да се изпълнят следните минимални цели, изразени в тегловни проценти, за подготовката за повторна употреба и рециклирането по отношение на долупосочените специфични материали, които се съдържат в отпадъците от опаковки:

75 % за дървесината,

85 % за черните метали,

85 % за алуминия,

85 % за стъклото,

85 % за хартията и картона.“

„е)	не по-късно от 31 декември 2025 г. минимум 65 % от теглото на всички отпадъци от опаковки трябва да се подготвят за повторна употреба и рециклират;

ж)

55 % за пластмасата,

60 % за дървесината,

75 % за черните метали,

75 % за алуминия,

75 % за стъклото,

75 % за хартията и картона;

з)	не по-късно от 31 декември 2030 г. минимум 75 % от теглото на всички отпадъци от опаковки трябва да се подготвят за повторна употреба и рециклират;

и)

75 % за дървесината,

85 % за черните метали,

85 % за алуминия,

85 % за стъклото,

85 % за хартията и картона.

До няколко години Комисията ще представи нова цел в областта на пластмасовите опаковки въз основа на научни данни и в контекста на стратегията за кръговата икономика. “

Изложение на мотивите

Не е определена цел за 2030 г. по отношение на подготовката за повторно използване и рециклиране на пластмасовите опаковки. Би трябвало да се предвиди най-малко задължението на Европейската комисия да представи такава цел до няколко години.

I. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Общи бележки

приветства законодателните предложения за изменение на директивите за отпадъците в новия Пакет за кръговата икономика и изтъква техните предимства за потребителите, предприятията, околната среда и икономиката на ЕС;

в този контекст подчертава, че преходът към кръгова икономика ще създаде нови работни места, ще повиши конкурентоспособността на малките, средните и големите предприятия в ЕС, ще насърчи разработването на чисти технологии и ще намали зависимостта на Европа от вносни суровини и енергия;

Уеднаквяване на определенията

приветства съвкупността от ясни и хармонизирани определения в различните директиви в областта на отпадъците и призовава Европейската комисия да приведе всички определения в съответствие с европейския каталог на отпадъците, за да се избегнат двусмислията и за да се получат сравними данни относно напредъка на държавите членки и местните и регионалните власти;

препоръчва на съзаконодателите да предвидят обаче определение за „нерегламентирано изхвърляне на отпадъци“.

Контрол

препоръчва се засилване на контрола върху незаконните превози на отпадъци, които между другото намаляват значително наличието на територията на ЕС на достатъчно количество отпадъци, с които да се захранва кръговата икономика в ЕС, основана на стойността на рециклирането и повторното използване;

Етикетиране

призовава за задължителното етикетиране на потребителските продукти, предлагани на пазара в ЕС, което ясно да определя как да се сортират отпадъците в макрокатегориите за разделно събиране, за категориите, за които е въведено консолидирано разделно събиране. Когато даден продукт генерира отпадъци, попадащи в различни категории, на етикета трябва да бъде посочено как да се разделят различните компоненти в различни категории на сортирани материали, когато това е постижимо чрез прости операции, извършвани от потребителя.

Разширена отговорност на производителя

подчертава, че предложението за хармонизиране на минималните изисквания е от основно значение за увеличаването на ефективността на режимите за разширена отговорност във всички държави членки;

призовава съзаконодателите да не отслабват тези изисквания, а да поддържат ключовите разпоредби като тези за гарантиране на прозрачност и пълно покриване от производителите на разходите на местните и регионалните власти във връзка със събирането, управлението и обработката на потоците от отпадъци и информирането на гражданите. Обратното изкупуване на опаковки за многократна употреба (стъклени съдове, пластмасови бутилки (PET) от страна на големите вериги магазини е може би един от най-важните параметри за предотвратяване на генерирането на отпадъци.

Предотвратяване на създаването на отпадъци

подчертава изискването за по-добро уточняване на „минималните изисквания за качество“ за храните и предлага да се определи „минимална стандартна процедура“ за повторното използване на храните, която да гарантира продоволствена безопасност и да е приложима по еднороден начин в държавите членки;

10.

призовава местните, регионалните и националните власти да стартират комуникационни и образователни кампании за повишаване на осведомеността относно предотвратяването на отпадъците.

Инициативи за почистване на околната среда „Да го направим!“ („Let‘s do it!“) и „Ден за почистване“ („Clean-up-day“)

11.

призовава Комисията, държавите членки и местните и регионалните власти да подкрепят във всяко отношение различните инициативи на гражданското общество за местни и национални акции за почистване на околната среда — напр. местната кампания „Да го направим!“ („Let‘s do it!“) или глобалния ден за действие „Да почистим света само за един ден!“ („Let‘s clean up the World in just one day!“);

Повторна употреба и рециклиране

12.

повтаря искането за определяне на последващи цели в областта на повторното използване. Целите следва да бъдат обвързващи, независими и да се отнасят за конкретни потоци от отпадъци, по-специално за мебелите, тъканите и отпадъците от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО). Подготовката за повторно използване е важна с оглед на предотвратяването на отпадъците и тя фигурира също като рециклирането на най-високите равнища в йерархията на отпадъците и представлява сигурен потенциал за развитието на кръговата икономика (2);

13.

в този контекст призовава Комисията да определи минимална цел от 70 % от теглото за подготовката за повторна употреба и рециклирането на пластмасите, която да бъде постигната до 2030 г. при отпадъците от опаковки;

14.

посочва, че предотвратяването и повторната употреба са свързани с дейности, включващи вещества и предмети, които понастоящем нямат статут на отпадъци, за разлика от процесите на рециклиране и подготовка за повторна употреба, включващи материали, които имат статут на отпадъци. Поради правните последици, произтичащи от статута на отпадъците за предприятията и институциите, е препоръчително допълнително разяснение по отношение на разграничението между отпадъчни и неотпадъчни материали;

15.

предлага да се дефинира, например в европейския каталог на отпадъците, концепцията за рециклиране и повторна употреба, тъй като те понастоящем обхващат две различни групи съоръжения, отговарящи на специфични отделни нужди. а) отпадъците, предназначени за рециклиране пристигат на сортировъчните ленти в станциите на системата за разделно събиране, където ще бъдат групирани в зависимост от потребностите на промишлеността; б) в случая на отпадъците за повторна употреба е възможно да се избегне цикълът на системата за управление на отпадъците. Целесъобразно е на големите търговски вериги да се предложи възможността за обратно изкупуване на опаковките, дори ако окончателното решение относно тези отпадъци се оставя на преценката на купувача;

16.

настоятелно призовава съзаконодателите да препоръчат на държавите членки да въведат финансови стимули за процесите, генериращи по-малко отпадъци, в програмите си за предотвратяване на отпадъците. В същия дух призовава местните и регионалните власти да приемат насърчителни мерки за намаляване на отпадъците, които не се изпращат за рециклиране;

17.

препоръчва на Европейската комисия да прецени дали в рамковата директива следва да се включи задължението за държавите членки да докладват за (неопасните) индустриални отпадъци и за Европейската агенция за околната среда да събира тези данни. Европейската комисия следва да разгледа положението до 2020 г., оценявайки определянето на цели, свързани с подготовката за повторното използване и рециклирането на този поток от отпадъци (3);

18.

подчертава, че преходът от целите, свързани с рециклирането, към комбинираните цели, свързани с подготовката за повторното използване и рециклиране: i) усложнява отделното измерване на рециклирането и на подготовката за повторно използване на опаковките и на отпадъците от опаковки; ii) изисква допълнителни пояснения;

19.

смята, че е необходимо да се определят хармонизирани методи за изчисляването на дела на рециклирането в целия ЕС и по отношение на хранителните отпадъци и инертните отпадъци от строителство и разрушаване на сгради да се приеме разпоредба, която да определя инструментите и органите, с които ще се следят данните за намаляването на генерирането на отпадъци по протежение на цялата верига на производство, преработка и потребление;

20.

предлага Европейската комисия да разработи показатели за екологичната стойност на различните видове отпадъци. Действащото законодателство и предложението на Европейската комисия не вземат предвид различията в екологичната стойност на различните видове отпадъци. Така ще стане ясно върху кои материали трябва да се насочи вниманието, за да се подобри управлението на отпадъците и то да стане по-екологосъобразно.

Оползотворяване на енергията и депониране

21.

в съответствие с йерархията на отпадъците призовава държавите членки да насърчават разработването на високоефективно добиване на енергия от отпадъци в контекста на инициативата на Европейската комисия за производство на енергия от отпадъци; отбелязва, че такива заводи за производство на енергия от отпадъци могат да подпомагат усилията на Съюза да намали зависимостта си от внос на енергия в съответствие с Енергийния съюз;

22.

признава значението на постепенното въвеждане на ограничения върху депонирането и подкрепя смяната на подхода на ЕС, целяща да се забрани депонирането на разделно събирани отпадъци, включително органични, като отчита съобщение COM(2015) 614 относно кръговата икономика, насърчаващо комбинираното използване на биологични ресурси, които могат да създадат конкуренция за тяхното повторно използване (4);

23.

препоръчва и занапред да се отдава предпочитание на качествен и по-амбициозен подход, насочен към елиминиране на депонирането на подлежащи на рециклиране и биоразградими отпадъци;

24.

призовава Европейската комисия да разгледа възможността за разширяване на целта за максимум 10 % депониране до 2030 г. отвъд битовите отпадъци и за прилагането ѝ към всички видове отпадъци (5).

Дерогации за някои държави членки във връзка с целите в областта на битовите отпадъци и депонирането

25.

подкрепя дерогациите, предоставени на 7 държави членки, които имат най-ниски равнища на управление на отпадъците, но настоява да се запазят предложените разпоредби, според които държавите членки, които известяват за дерогацията, трябва да представят планове за изпълнение с подробни графици на необходимите действия за постигане на техните цели.

Задължения за регистриране на данните и комуникация

26.

подчертава липсата в рамковата директива на разпоредба, която вече беше предложена от Европейската комисия през 2014 г. и според която промишлените и търговските предприятия трябва да поддържат регистър на неопасните отпадъци, които обработват, и при поискване, трябва да предоставят тези данни на компетентните органи.

Делегирани актове

27.

изразява безпокойство във връзка с широките правомощия за приемане на делегирани актове, които предложените директиви предоставят на Европейската комисия, и призовава съзаконодателите да ограничат тяхното използване, тъй като те отслабват техните правомощия в областта на контрола и не се вписват в демократичния законодателен процес (6).

Конвентът на кметовете относно управлението на отпадъците

28.

предвид големия успех на „Конвента на кметовете за климата и енергетиката“ предлага да се създаде подобна структура за управлението на отпадъци; във връзка с това изтъква ролята на Комитета на регионите като асамблея на представителите на местните и регионалните власти в Европейския съюз за мобилизиране на местните и регионалните власти и увеличаване на усилията за постигане на по-ефективно използване на ресурсите, по-малко загуби и повече рециклиране, повторно използване и оползотворяване на отпадъците в града.

Субсидиарност и пропорционалност

29.

отбелязва, че предложенията на Комисията не пораждат никакво безпокойство във връзка със субсидиарността, но будят безпокойства във връзка с пропорционалността (7).

Брюксел, 15 юни 2016 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Markku MARKKULA

(1) COM(2014) 397 final.

(2) CDR-1617-2013.

(3) CDR-1617-2013.

(4) COR-2014-04083, CdR 3751/2013, CdR 1617/2013.

(5) CdR 1617/2013.

(6) COR-2014-04083; Консултация с експертната група по субсидиарността и разглеждане на съответните решения на националните парламенти и на регионалните събрания по отношение на аспектите, свързани със субсидиарността и пропорционалността, от пакета за кръговата икономика — синтез и анализ, COR-2016-1521.

(7) Вж. също Консултация с експертната група по субсидиарността и разглеждане на съответните решения на националните парламенти и на регионалните събрания по отношение на аспектите, свързани със субсидиарността и пропорционалността, от пакета за кръговата икономика — синтез и анализ, COR-2016-1521.

18.1.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 17/60

Становище на Европейския комитет на регионите — „Стратегия на ЕС за разширяване през периода 2015—2016 г.“

(2017/C 017/10)

Докладчик:	Anna MAGYAR (HU/ЕНП), заместник-председател на областния съвет на Чонград
Отправен документ:	Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — „Стратегия на ЕС за разширяване“, COM(2015) 611 final

ПРЕПОРЪКИ ЗА ПОЛИТИКИТЕ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Хоризонтални бележки

потвърждава ангажимента си по отношение на процеса на разширяване, който е инвестиция в стабилността и просперитета; отбелязва, че миналите разширявания помогнаха за преодоляване на историческите разделения в Европа, за повишаване на благоденствието и показаха, че разширяването е един от най-мощните инструменти на външната политика на ЕС;

отбелязва, че Европейската комисия не очаква по-нататъшно разширяване през настоящия мандат, но това не трябва да води до застой; признава, че е необходимо време за подготовка, но изтъква, че е от съществено значение това време да се използва разумно за напредъка на процеса на разширяване, обвързан с изпълнението на строги и справедливи условия и с постигане на устойчив напредък в предстоящите задачи в съответните области, както и с надеждна, реалистична европейска перспектива, за да се предотврати загубата на ангажираност и мотивация на страните кандидатки и потенциални кандидатки за присъединяване, тъй като реформите и напредъкът са в интерес на всяка държава членка на ЕС и на всяка от страните кандидатки или потенциални кандидатки за присъединяване;

подчертава, че е от голямо значение да се запази настоящата конфигурация на ЕС чрез прозрачни и подходящи политики, способни да гарантират и поддържат силно политическо, икономическо и териториално сближаване. Осигуряването на благоденствието и развитието на държавите членки, както и сигурността на Европа пред различни заплахи представляват първата стъпка по пътя към ново разширяване;

изразява убеждение, че пакетът за разширяването, представен от Комисията в съобщението и докладите за страните за 2015 г., по принцип дава точна и като цяло положителна оценка, отчитайки видимия напредък във всяка от страните кандидатки или потенциални кандидатки за присъединяване по отношение на някои въпроси, въпреки че все още има съществени недостатъци (а в някои случаи и отстъпления) и че са необходими допълнителни усилия за постигане на устойчиви резултати;

настоятелно призовава държавите членки, страните кандидатки и потенциални кандидатки за присъединяване и институциите на ЕС да гарантират успеха на процеса на разширяване; напомня на страните кандидатки или потенциални кандидатки за присъединяване, че това е свързано с поемане на отговорност и ангажимент;

подчертава, че процесът на разширяване трябва да бъде приобщаващ и да ангажира цялото общество; подчертава, че ролята на органите на местно и регионално равнище е от съществено значение, тъй като те са най-близо до гражданите от гледна точка на субсидиарност, комуникация, демокрация на участието, многообразие и идентичност; те са от ключово значение и за икономическото развитие, трансграничното сътрудничество, усвояването на европейските фондове и прилагането на законодателството на ЕС;

приветства факта, че Комисията посочва ключовата роля на местните и регионалните власти (МРВ); подчертава обаче, както вече е правил многократно, че в бъдещите съобщения и доклади трябва да се обърне повече и по-подробно внимание на местното и регионалното управление, въпреки че в рамките на достиженията на правото няма отделна глава за това, нито установен модел на ЕС по въпроса за децентрализацията и многостепенното управление; но смята, че осигуряването на силно, демократично и ефективно местно и регионално управление е съществен елемент от предприсъединителната подготовка, тъй като прилагането на реформите и постигането на последователни и надеждни резултати от тях често се реализира на местно равнище, и изтъква значението на субсидиарността като ключов принцип на ЕС, залегнал в договорите;

подчертава ролята на местните власти за изтъкването на ползите от членството в ЕС и за насърчаването на гражданите да използват инструментите, които ЕС им предоставя. Правото за възползване от гражданството на ЕС предлага множество възможности за личностно развитие. Поради това е необходимо да се изтъкват предимствата на ЕС не само за обществото, но и за неговите граждани;

подчертава, че участието на МРВ е от ключово значение и за комуникацията относно разширяването с цел да се осигури обществената подкрепа за процеса, като се демонстрират ползите за широката общественост; изтъква значението на сътрудничеството с гражданското общество в това отношение;

10.

счита, че новият подход, включващ четиригодишна стратегия за разширяване, предлага по-надеждна перспектива, обвързана с последователно изпълнение на критериите; приветства изясняването на методологията, хармонизирането на условията и подобреното определяне на задачите като възможност за постигане на съпоставимост и подкрепя насочването на още по-голямо внимание към текущото състояние и към напредъка в различните области и в изпълнението на различните мерки, смятани за необходими за по-нататъшния напредък;

11.

изразява убеждение, че основите и приоритетните области в съобщението и докладите на Комисията като цяло са точно идентифицирани; приканва Комисията да обмисли възможността да се фокусира, в рамките на своите приоритетни области, и върху други подходящи хоризонтални въпроси, които са важни за всяка страна кандидатка или потенциална кандидатка за разширяване (например социалната политика, уязвимите групи/групите в неравностойно положение и малцинствата);

12.

подчертава, че са необходими усилия за постигане на съответствие между отговорностите на МРВ и подходящите ресурси и капацитет във всяка държава, обхваната от процеса на разширяване, и призовава МРВ да бъдат включени в разработването на политиките, за да се гарантира ефективно прилагане;

Принципи на правовата държава и основни права

13.

изразява съгласие, че по-нататъшният напредък в областта на правовата държава и основните права, включително защитата на малцинствата, наистина е от огромно значение и представлява предизвикателство за всяка страна кандидатка или потенциална кандидатка за разширяване; тази оценка също така потвърждава правилността на „новия подход“ към разширяването, който се основава на повишено внимание към съдебната система и основните права и към правосъдието, свободата и сигурността; подчертава значението на сътрудничеството в рамките на и със Съвета на Европа (СЕ) и неговия Конгрес на местните и регионалните власти в областта на фундаменталните права, принципите на правовата държава и местната демокрация;

14.

приветства акцента върху свободата на словото, но подчертава, че е необходим също толкова силен акцент върху проблема с уязвимите групи, групите в неравностойно положение и малцинствата, който е важен за всички страни кандидатки или потенциални кандидатки за присъединяване (включително националните, етническите и религиозните малцинства и ромите като група в неравностойно положение в много отношения, както и върху предотвратяването на дискриминацията въз основа на сексуална ориентация или пол и срещу хората с увреждания, непълнолетните и възрастните хора, вътрешно разселените лица и бежанците), като посочва, че на местно и регионално равнище също са необходими повишена осведоменост, отговорност и най-вече подходящо, надеждно прилагане и резултати; в този смисъл трябва да се наблюдава внимателно ситуацията в тези страни, по-специално по отношение на уязвимите групи;

15.

призовава за допълнителни усилия за деполитизиране на публичната администрация и повишаване на прозрачността във всяка страна кандидатка и потенциална кандидатка за разширяване, тъй като засилената политическа намеса продължава да бъде проблем и пречи на сътрудничеството между равнищата на управление;

16.

подчертава значението на борбата с корупцията в публичния и частния сектор на всички управленски равнища и в обществото, като изтъква, че за постигането на надеждни резултати в тази сфера е необходим напредък и на местно равнище;

17.

подчертава необходимостта от борба с радикализацията, екстремизма и тероризма и от мерки по въпроса за чуждестранните бойци, по-специално за предотвратяване на радикализацията на младите хора, така че техният потенциал да не бъде загубен, а да им се предложи надеждна перспектива за заетост, образование, укрепването на различните местни общности, включително защитата и зачитането на тяхната идентичност, на културното и религиозното наследство, и по този начин да се насърчат основните европейски ценности, залегнали в християнската култура; затова призовава местните общности да подкрепят образованието, насочено към толерантност и помирение, а правителствата да го улесняват;

18.

осъжда терористичните атаки и всички форми на насилие, включително заплахите за използване на насилие; изтъква, че в политическия дебат изобщо е неприемливо да се прибягва до насилие;

Икономическо развитие и свързаност

19.

подчертава, че икономическото развитие е ключов фактор за гарантиране на стабилността (например чрез осигуряването на възможности за работа и социално приобщаване); приветства програмите за икономически реформи и укрепването на сътрудничеството и координацията под формата на срещи в рамките на икономическия и финансовия диалог между ЕС и Западните Балкани и Турция;

20.

призовава за по-ефективно и прозрачно управление и разпределение на средствата от предприсъединителните фондове на ЕС в страните кандидатки или потенциални кандидатки за присъединяване, включително на местно равнище, за да се избегне загуба на средства поради липса на планиране на политиките, обучение, координация и ефективен капацитет за усвояване на местно равнище; освен това подчертава, че е важно в програмите за обучение и подкрепа да се включат както големите, така и по-малките градове;

21.

приветства акцента върху програмата за свързаност на ЕС, както и някои регионални инициативи, които би следвало да бъдат по-приобщаващи (Берлинския процес и т.н.), като подчертава необходимостта от включване на повече местни, регионални и национални власти както в страните кандидатки или потенциални кандидатки за присъединяване, така и в държавите членки; и насърчава по-нататъшните инвестиции (транспорт, енергетика, цифрови телекомуникации, образование, младежи и т.н.);

22.

подчертава необходимостта от адаптиране на равнището на ЕС на процеса на преработване на отпадъците и ограничаване на изоставянето им на открито;

23.

насърчава и приветства работата на националните инвестиционни комитети в страните бенефициенти от Западните Балкани за създаване на единен портфейл от проекти и призовава за координация на структурните инструменти;

24.

подчертава ключовата роля на регионалната и местната демокрация в укрепването на демократичните институции и на техния административен капацитет; подчертава ролята на избраните местни и регионални асамблеи като места за диалог и развитие на гражданското общество, както и за дебати между вземащи решения и заинтересовани страни; припомня, че местните и регионалните власти играят важна роля в насърчаването на обществената осведоменост по въпросите, свързани с политиката и европейската интеграция. Освен това подчертава, че укрепването на местното и регионалното управление подкрепя извършването на административните реформи и подобрява услугите за гражданите;

Регионално сътрудничество между държавите, обхванати от процеса на разширяване

25.

отново изтъква, че добросъседските отношения и регионалното сътрудничество са основни елементи от процеса на разширяване, както и от процеса на стабилизиране и асоцииране; приветства и насърчава общото положително развитие в страните кандидатки и потенциални кандидатки за присъединяване, и приветства положените усилия, като същевременно призовава за постигане на осезаем напредък по оставащите нерешени въпроси и за устойчивост на резултатите; призовава местните и регионалните общности да допринасят за този процес;

26.

призовава всички участници да подкрепят този положителен напредък, включително чрез насърчаване на помирението в общността и на местно равнище, както и чрез оказване на подкрепа на междуетническия, междурелигиозния и междукултурния диалог;

27.

насърчава страните кандидатки и потенциални кандидатки за присъединяване да използват съществуващите програми за побратимяване или за техническа помощ и обмен на информация (TAIEX);

28.

посочва, че Комитетът на регионите и неговите работни групи (РГ) и съвместни консултативни комитети (СКК) предлагат добър форум за контакти и за обмен на най-добри практики между МРВ, и приветства положителния резултат от последните заседания на СКК и РГ, включително учредителната среща на СКК със Сърбия; освен това очаква с нетърпение резултатите от провеждането на „Ден на разширяването“, за който всички тези организации ще се съберат, за да разгледат въпроси от хоризонтален и тематичен характер, които са важни за всички тях;

Миграция

29.

изразява задоволство от факта, че Комисията подчертава въпроса за миграцията, тъй като настоящата безпрецедентна ситуация с бежанците и икономическите мигранти засяга целия регион (по-конкретно Турция, както и бившата югославска република Македония и Сърбия) и държавите членки по миграционния маршрут, а намирането на решение е невъзможно без съвместни усилия, солидарност и взаимно изпълнение на поетите ангажименти; призовава за изпълнение на препоръките на Конференцията по въпросите на Източното Средиземноморие и маршрута през Западните Балкани, както и на изявленията на ЕС и Турция от 29 ноември 2015 г. и 18 март 2016 г., и на общия им план за действие;

30.

одобрява усилията, положени от държавите членки, и по-специално страните кандидатки, за справяне с кризата, както и предоставените от тях средства, включително предизвикателствата по миграционния маршрут в Сърбия и бившата югославска република Македония, и с най-големия брой мигранти и бежанци в света, понастоящем настанени в Турция; подчертава необходимостта от продължаване на помощта от ЕС, която би трябвало да отива в полза на местните и регионалните власти, и от насърчаване на инвестициите в региона, за да се създадат възможности за работни места, така че да не се губи социалният и икономическият потенциал на мигрантите и бежанците;

31.

подчертава ключовата роля на местните общности, особено по миграционния маршрут, които са първите засегнати от притока на мигранти и бежанци; подчертава обаче, че местният капацитет е ограничен и неравномерно разпределен, което означава, че са необходими допълнителна помощ на местно равнище и ангажираност с МРВ, и изтъква, че е необходимо да се обърне специално внимание на потребностите, предизвикателствата, опасенията и сигурността на местните общности, засегнати от смесения миграционен поток. Насърчава партньорствата между местните общности по миграционния маршрут с цел обмен на информация и най-добри практики и опит, включително по въпросите на интеграцията, обучението, образованието, заетостта, връщането, предоставянето на убежище и борбата срещу незаконното превеждане и трафика на хора;

32.

що се отнася до приоритетите и мерките, изложени в неотдавнашните заключения на Европейския съвет, подчертава необходимостта от мерки за превенция във връзка със ситуацията в кризисните региони, включително ефективна политика на развитие, и от съсредоточаване на усилията върху бежанците, които имат легитимна нужда от международна закрила; с оглед на това отбелязва необходимостта от гарантиране на задълбочен и бърз процес на обработване на молбите за убежище и улесняване на ефективното връщане на хората, които са получили отказ, според общите стандарти на ЕС, и подкрепя предложението за създаване на списък на ЕС на сигурните държави на произход;

33.

подчертава, че е необходимо да се преразгледа и, при необходимост, да се реформира логиката на традиционните методи за предоставяне на помощ, за да се помогне за премахване на причините за икономическата миграция, и изтъква също, че местните и регионалните власти както в държавите членки, така и в страните кандидатки, трябва да бъдат привлечени при вземането на стратегически решения относно политиката за развитие, насочена и към изкореняването на глада и бедността и причините за икономическата миграция;

34.

подчертава също така необходимостта от по-голяма ангажираност на ЕС в инициативи и политики, насочени към държавите и регионите на произход на мигрантите, с оглед на целта за драстично намаляване на притока на бежанци, принудени да напуснат страната си, и икономическите мигранти, предприемащи изпълнени с опасности пътувания към Европа; изтъква също, че е необходимо се засили дипломатическата намеса за постигане на мир в страните, засегнати от конфликти;

Турция

35.

подчертава ключовото партньорство и взаимната зависимост между ЕС и Турция и подкрепя засилването на сътрудничеството по общите интереси; приветства ангажимента на Турция за реформи и присъединяване към ЕС и призовава тази подновена динамика да бъде поддържана в рамката, очертана в заключенията на Европейския съвет и Съвета, както и в съвместните изявления на ЕС и Турция; призовава за пълно прилагане на пътната карта за либерализиране на визовия режим от всички държави членки;

36.

признава, че преговорите за присъединяване получиха нов тласък в съответствие с неотдавнашните заключения на Съвета, Европейския съвет и срещите на върха ЕС—Турция и насърчава по-нататъшния напредък в съответствие с рамката за преговори и съответните решения на Съвета; отбелязва, че доброто равнище на подготовка в някои области трябва да бъде подкрепено, като се преодолеят недостатъците, а в някои случаи, и сериозни проблеми, в други;

37.

счита, че напредъкът по въпроси, свързани с принципите на правовата държава и основните права, е съществена стъпка напред и с оглед на това призовава Турция да си сътрудничи с Комисията в подготвителната работа по глави 23 и 24, без да се засяга позицията на държавите членки; подчертава, че трябва да се положат повече усилия в тази област, особено по отношение на свободата на словото и мисълта, свободата на медиите, свободата на съвестта и вероизповеданието и свободата на събранията и сдруженията, наред със спазването на правата на човека, включително на малцинствата, равенството между половете и борбата с корупцията; подчертава, че е важно да се постигнат съществени и надеждни резултати в това отношение и призовава за засилени усилия, ангажимент и ангажираност в съответствие със законодателството на ЕС по тези въпроси, включително на местно равнище; във връзка с това подчертава голямото значение на междурелигиозния и междукултурния диалог на всички равнища за укрепване на гражданското общество и международните партньорства;

38.

приветства приемането на Националната стратегия за регионално развитие, която предвижда агенции за регионално развитие, координационен механизъм и планове за действие; призовава за изпълнението ѝ и насърчава постигането на напредък в областта на регионалните различия; освен това призовава всички засегнати страни да положат усилия за улесняване на мирния процес и помирението във връзка с кюрдския въпрос;

39.

подчертава необходимостта от борба срещу тероризма, заклеймява неотдавнашните терористични нападения и изразява солидарността си с жертвите; освен това призовава за действия за справяне с радикализацията, включително насърчаване на интеграцията на местно равнище;

40.

отбелязва, че фискалната децентрализация и ресурсите на местно и регионално равнище са все още ограничени и подчертава необходимостта да се отиде по-далече от измененията на закона от 2012 г. относно общините;

41.

насърчава, подкрепя и призовава за справедливо, всеобхватно и жизнеспособно решение на кипърския въпрос въз основа на съответните резолюции на СС на ООН, международното право и ценностите и принципите, на които се основава ЕС; приветства положителната тенденция и ангажимента за намиране на взаимно приемливо решение и призовава Турция да подкрепи активно усилията в тази насока;

42.

призовава за пълното и недискриминационно прилагане на допълнителния протокол към споразумението за асоцииране между ЕС и Турция спрямо всички държави — членки на ЕС, включително Република Кипър; призовава Турция да поддържа добросъседски отношения с всички свои съседи, което е ключово условие за процеса на присъединяване; отбелязва необходимостта от зачитане на суверенитета и суверенните права на всички държави членки в съответствие с принципите на ЕС, резолюциите на ООН и международното право; призовава Турция да започне да изтегля силите си от Кипър и да предаде на ООН контрола върху затворения участък на Фамагуста в съответствие с Резолюция № 550 (1984 г.) на СС на ООН; подчертава, че мерките за изграждане на доверие биха представлявали възможност за икономически, социален и регионален растеж и за двете общности; отбелязва, че междуобщностните преговори и диалогът сред гражданското общество в местните общности могат да насърчат постигането на споразумение;

43.

призовава за допълнителни усилия за издигане на работната група КР — Турция до равнището на съвместен консултативен комитет;

44.

счита, че е от съществено значение в целия процес да участва по-интензивно гражданското общество на държавите членки;

Черна гора

45.

приветства ангажимента на Черна гора и постигнатия от нея напредък по пътя ѝ към присъединяване към ЕС, както и възможността за укрепване на стабилността, свързана с поканата за членство в НАТО;

46.

призовава всички партии да засилят политическия диалог помежду си, а всички равнища на управление да гарантират, че следващите избори ще се проведат при най-високи демократични стандарти въз основа на новото изборно законодателство;

47.

подчертава необходимостта да се гарантира надежден резултат в областта на принципите на правовата държава и основните права, включително на местно равнище; във връзка с това приветства местните планове за действие за превенция на корупцията, изготвени от огромното мнозинство от общините, както и местните планове за социално включване, и призовава те да се изпълняват и контролират правилно;

48.

приветства усилията, положени за професионалното развитие на държавните служители в местните органи на властта, но все пак подчертава необходимостта от допълнителен напредък (напр. обучение и по-прозрачни процедури за набиране на персонал въз основа на качествата); приветства приемането на измененията в закона за финансиране на местното самоуправление и насърчава по-нататъшните усилия за осигуряване на финансова самостоятелност на органите на местното самоуправление;

49.

приветства програмите на Министерството на икономиката за подкрепа на по-слаборазвитите общини и за насърчаване на износа, осъществяван от местни и регионални дружества;

Сърбия

50.

приветства ангажимента на Сърбия за присъединяване към ЕС, който вече постига резултати — навременното приключване на процедурата на скрининг и отварянето на първите преговорни глави, и насърчава Сърбия да продължи тези положителни стъпки (напр. завършването на различни стратегически документи), като изпълнява своите ангажименти; по-специално призовава властите да предприемат мерки за борба с корупцията на постоянна и устойчива основа;

51.

приветства представянето на плановете за действие във връзка с глави 23 и 24 и изразява задоволство от въвеждането на законодателна среда, гарантираща основните права, но подчертава необходимостта да се осигури ефективно, последователно прилагане в рамките на цялата страна;

52.

приветства приемането от правителството на плана за действие за националните малцинства и призовава за надлежното му прилагане; посочва становищата на консултативния комитет към Съвета на Европа в това отношение; приветства високата степен на защита на националните и етническите малцинства във Войводина и призовава за гарантирането на тези права и на местно равнище (по отношение на образованието, достъпа до медии и религиозни служби, използването на малцинствени езици, включително при процедурите, свързани с публичната администрация и гражданския регистър, и пропорционалното представителство в публичния сектор); приветства като цяло добрите междуетнически отношения и насърчава постигането на по-нататъшен напредък; приветства доброжелателната към етническите групи и малцинствата реторика, която преобладава в изказванията на високопоставени представители на правителството;

53.

счита, че националните съвети на малцинствата са добър пример и подчертава необходимостта да се гарантира съвместимост между Закона за националните съвети на малцинствата и секторното законодателство, като същевременно се запази равнището на вече придобитите права и компетентности;

54.

посочва, че местният капацитет често е слаб и неравномерно разпределен и призовава за подходящи ресурси на децентрализирано равнище, които да отговарят на възложените задачи, с връзка между ефективността на публичните разходи и последващите приходи; посочва, че Законът за финансирането на Войводина все още не е приет;

55.

приветства стратегията за реформа на публичната администрация, както и стратегията за обучение в областта на местното самоуправление, и призовава за подходящо изпълнение и за приемането на закон за държавната служба за заетите в местното самоуправление; счита работата на Националния конвент по европейска интеграция и местните консултации за положителни примери;

56.

призовава за прилагането на препоръките на ОССЕ/БДИПЧ за местните избори;

57.

приветства и подкрепя положителното развитие в процеса на нормализиране и диалога между Белград и Прищина, който носи резултати за хората, и насърчава допълнителния напредък чрез изпълнение на поетите ангажименти и прилагане на споразуменията с цел укрепване на сътрудничеството и доверието; призовава властите да насърчават активно нормализирането;

Бивша югославска република Македония

58.

подчертава, че тази държава е първата, която подписа Споразумение за стабилизиране и асоцииране (ССА), и в светлината на това изразява своята загриженост във връзка със застоя в процеса на интеграция, както и в изпълнението на ангажиментите и реформите; призовава както за подновяване на политическата воля от страна на държавата, така и за потвърждаване от страна на ЕС на надеждната европейска перспектива на страната с цел да се насърчи изпълнението на нейните ангажименти;

59.

призовава всички страни да бъдат на висотата на своите отговорности за цялостно и конструктивно прилагане на политическото споразумение от юни/юли 2015 г., както и за изпълнение на приоритетите за спешна реформа; подчертава необходимостта от справяне с отстъплението в областта на свободата на словото, особено в областта на правовата държава, включително съдебната власт и доверието в политическата система; и насърчава по-нататъшния напредък (на базата на постигнатите по-рано резултати в осигуряването на сравнително добро равнище на съответствие с достиженията на правото), основаващ се на надеждни резултати, включително на местно равнище;

60.

очаква, въз основа на изложеното по-горе, че Комисията ще може да представи своята препоръка за започване на преговори за присъединяване в съответствие със заключенията на Съвета и предварително поставените условия;

61.

подчертава, че по-нататъшното изпълнение на програмата за децентрализация е от съществено значение; във връзка с това приветства стратегическата програма за периода 2015—2020 г. и призовава за изпълнението на втория етап на фискалната децентрализация;

62.

подчертава, че поддържането на добросъседски отношения, в това число намирането чрез преговори на взаимно приемливо решение на въпроса за името под егидата на ООН, продължава да бъде от основно значение и че МРВ ще играят конструктивна роля в това отношение в изпълнение на съответните ангажименти, поети от лидерите на основните политически партии в рамките на политическото споразумение от юни/юли 2015 г.; в този дух трябва да се избягват действия и изявления, които подкопават добросъседските отношения;

Албания

63.

приветства правилния акцент и стабилния напредък, постигнат от Албания по ключовите приоритети за реформи, особено в областта на съдебната система; насърчава Албания да ускори хода на реформите, по-специално в областите, попадащи сред ключовите приоритети, със специален акцент върху принципите на правовата държава, деполитизирането на публичната администрация, ефективната защита на правата на човека, включително правата на хората от малцинствата в цялата страна, и да прилага правата на собственост, както и да продължи да подобрява инвестиционната и бизнес средата, и да предприеме мерки за справяне с високото равнище на сивата икономика с цел започване на преговори за присъединяване; припомня, че трябва да се осигури устойчиво, всеобхватно и приобщаващо изпълнение на ключовите приоритети; приветства по-специално новото законодателство относно изключването на осъдени лица от парламента, като същевременно подчертава необходимостта от подходящи резултати; приветства също така антикорупционната стратегия и плана за действие; настоятелно призовава за допълнителен напредък в политическите и законодателните мерки, както и за правилното им прилагане;

64.

изразява задоволство от факта, че местните избори през 2015 г. бяха проведени без сериозни инциденти, но призовава за по-голяма безпристрастност и професионализъм; освен това приветства създаването от парламента на временна комисия за избирателната реформа и обръща внимание на препоръките на ОССЕ/БДИПЧ в това отношение, както и на препоръките, направени от мисията на Конгреса на Съвета на Европа и КР за наблюдение на изборите, в които се призовава за деполитизирането на публичната администрация и за гарантирането на безпристрастност;

65.

призовава за по-широко застъпен процес на реформи, който следва да включва всички основни лица от политическата и гражданската сфера, включително опозицията и съответните заинтересовани страни, и приветства работата на Националния съвет за европейска интеграция като положителен пример в това отношение;

66.

приветства националната стратегия за децентрализация и нейните точно определени приоритети, както и отпускането на средства от преходния фонд; призовава за по-нататъшен напредък в осъществяването на реформата на териториалната администрация по приобщаващ начин чрез непрекъснат и тесен диалог с всички заинтересовани страни, включително малцинствата; приветства приемането на нов устройствен закон за местното самоуправление, чрез който се изясняват отговорностите и се подобрява междуинституционалното сътрудничество между различните управленски равнища, като същевременно подчертава важността на неговото ефективно прилагане;

Босна и Херцеговина

67.

приветства факта, че държавата поднови процеса на интеграция, като се има предвид, че европейската перспектива е основен стимул за страната, и насърчава постигането на допълнителни резултати в областта на програмата за реформи, тъй като влизането в сила на ССА показва, че поемането на ангажименти може да доведе до постигане на резултати;

68.

съответно, изразява задоволство от факта, че Босна и Херцеговина подаде молба за членство в ЕС на 15 февруари 2016 г. — факт, който предоставя стимули както за страната, така и за процеса на разширяване; с оглед на това подчертава необходимостта от запазване на набраната инерция за постигане на значимия напредък в изпълнението на програмата за реформи, необходим за реализиране на следващите стъпки по този път;

69.

призовава за пълно адаптиране на ССА след присъединяването на Хърватия и за стъпки, които да гарантират, че конституцията е в съответствие с решенията на ЕСПЧ;

70.

призовава за по-добра координация между равнищата на управление, за да се премахнат пречките пред функционалността на страната, ефективното изпълнение на програмата за реформи, мобилността, инвестициите и връзките между различните области на политиката, както и за създаването на единно икономическо пространство; посочва, че децентрализацията не означава разпокъсаност, както и че са необходими координирани рамкови стратегии, тъй като реформите трябва да напредват на всички равнища; насърчава разработването на общи съвместими цели, които да надхвърлят индивидуалните интереси;

71.

във връзка с това ще е необходимо гладкото функциониране на ефективен координационен механизъм по въпросите на ЕС, за да може страната да се справи с бъдещите предизвикателства по пътя си към ЕС; освен това постигането на напредък ще позволи на Босна и Херцеговина да се възползва пълноценно от наличното финансиране от ЕС;

72.

счита, че законодателството за федеративните единици до голяма степен съответства на Европейската харта за местното самоуправление, но призовава за по-ефективно разпределение на правомощията между федеративните единици, кантоните и общините;

Косово (1)

73.

приветства подписването и ратифицирането на ССА и влизането му в сила на 1 април 2016 г., което би могло да е сигнал за отваряне на нова глава в отношенията на Косово с ЕС; насърчава Косово да продължи изпълнението на свързаните с ЕС реформи (напр. приемане на законодателния пакет в областта на правата на човека) и да предприеме други положителни стъпки (например създаване на специализирани състави, процес на нормализиране);

74.

подчертава, че възпрепятстването на политическия дебат с насилствени средства не е приемливо и призовава всички страни да се върнат към диалога и нормалните процедури;

75.

приветства постигнатите резултати в областта на либерализирането на визовия режим, подчертава важността на изпълнението на всички съответни условия и насърчава по-нататъшния напредък;

76.

подчертава необходимостта от продължаване на усилията в областта на защитата на културното и религиозното наследство, особено на местно равнище;

77.

Брюксел, 16 юни 2016 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Markku MARKKULA

(1) Това название не засяга позицията по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244/1999 на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 17

Издание на български език	Информация и известия	Година 60 18 януари 2017 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	I Резолюции, препоръки и становища
	РЕЗОЛЮЦИИ
	Комитет на регионите
	118-а пленарна сесия, 15 и 16 юни 2016 г.
2017/C 17/01	Резолюция относно годишния проектобюджет на ЕС за 2017 г.	1
2017/C 17/02	Резолюция на Европейския комитет на регионите — Принос на Европейския комитет на регионите към работната програма на Европейската комисия за 2017 г.	4
2017/C 17/03	Резолюция относно положението на информационните центрове Europe Direct	11
	СТАНОВИЩА
	Комитет на регионите
	118-а пленарна сесия, 15 и 16 юни 2016 г.
2017/C 17/04	Становище на Европейския комитет на регионите Стоманодобив: запазване на устойчивите работни места и растежа в Европа	13
2017/C 17/05	Становище на Европейския комитет на регионите — Средносрочен преглед на многогодишната финансова рамка (МФР)	20
2017/C 17/06	Становище на Европейския комитет на регионите — Разхищаване на храни	28
2017/C 17/07	Становище на Европейския комитет на регионите — Борба срещу радикализацията и съпроводения с насилие екстремизъм: механизми за превенция на местно и регионално равнище	33
2017/C 17/08	Становище на Европейския комитет на регионите — Действията на ЕС в отговор на демографското предизвикателство	40

	III Подготвителни актове
	КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ
	118-а пленарна сесия, 15 и 16 юни 2016 г.
2017/C 17/09	Становище на Европейския комитет на регионите — Законодателни предложения за изменение на директивите за отпадъците	46
2017/C 17/10	Становище на Европейския комитет на регионите — Стратегия на ЕС за разширяване през периода 2015—2016 г.	60