ISSN 1977-0855

Официален вестник

на Европейския съюз

C 468

European flag  

Издание на български език

Информация и известия

Година 59
15 декември 2016 г.


Известие №

Съдържание

Страница

 

 

ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ
СЕСИЯ 2013—2014
Заседания от 9 до 12 декември 2013 г.
Протоколите от тази сесия са публикувани в ОВ C 89 E, 28.3.2014 г.
ПРИЕТИ ТЕКСТОВЕ

1


 

I   Резолюции, препоръки и становища

 

РЕЗОЛЮЦИИ

 

Европейски парламент

 

Вторник, 10 декември 2013 r.

2016/C 468/01

Резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г., съдържаща препоръката на Европейския парламент до Съвета, Комисията и ЕСВД относно преговорите за сключване на споразумение за стратегическо партньорство между ЕС и Канада (2013/2133(INI))

2

2016/C 468/02

Резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно рамката за възстановяване и оздравяване на небанковите институции (2013/2047(INI))

5

2016/C 468/03

Резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно индустриалната политика на ЕС за космическия сектор — разгръщането на потенциала за икономически растеж в космическия сектор (2013/2092(INI))

12

2016/C 468/04

Резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно оползотворяване на потенциала на изчисленията в облак в Европа (2013/2063(INI))

19

2016/C 468/05

Резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно становището относно доклада за оценка във връзка с Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) и Службата (2013/2053(INI))

30

2016/C 468/06

Резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно проекта на регламент на Съвета за установяване на критерии за случаите, когато оползотворената хартия престава да бъде отпадък съгласно член 6, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците (D021155/01 — 2012/2742(RPS))

33

2016/C 468/07

Резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно аспектите, свързани с равенството между половете, на европейската рамка за националните стратегии за интеграция на ромите (2013/2066(INI))

36

2016/C 468/08

Резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно усилията на международната общност в областта на развитието и изграждането на държавните структури в Южен Судан (2013/2090(INI))

45

2016/C 468/09

Резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно CARS 2020: План за действие за конкурентоспособна и устойчива автомобилна промишленост в Европа (2013/2062(INI))

57

2016/C 468/10

Резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно сексуалното и репродуктивното здраве и права (2013/2040(INI))

66

2016/C 468/11

Резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно доброволчеството и доброволческата дейност в Европа (2013/2064(INI))

67

 

Сряда, 11 декември 2013 r.

2016/C 468/12

Резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. съдържаща препоръки към Комисията относно координацията на донорите от ЕС в областта на помощта за развитие (2013/2057(INL))

73

2016/C 468/13

Резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно годишния доклад за 2012 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на ЕС по въпроса (2013/2152(INI))

80

2016/C 468/14

Резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно годишния доклад за политиката на ЕС в областта на конкуренцията (2013/2075(INI))

100

2016/C 468/15

Резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно поддържането на производството на мляко в планинските региони, необлагодетелстваните региони и най-отдалечените региони след изтичането на срока на млечните квоти (2013/2097(INI))

114

2016/C 468/16

Резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно подхода на ЕС за устойчивост и намаляване на риска от бедствия в развиващите се държави: извличане на поуки от кризите в областта на продоволствената сигурност (2013/2110(INI))

120

2016/C 468/17

Резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно жените с увреждания (2013/2065(INI))

128

2016/C 468/18

Резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно Европейски план за действие в областта на търговията на дребно в полза на всички участници (2013/2093(INI))

140

 

Четвъртък, 12 декември 2013 r.

2016/C 468/19

Резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г. относно eкоиновациите — разкриване на работни места и осигуряване на растеж чрез политиката в областта на околната среда (2012/2294(INI))

146

2016/C 468/20

Резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г. относно призива за измерим и обвързващ ангажимент за борба срещу укриването и избягването на данъци в ЕС (2013/2963(RSP))

155

2016/C 468/21

Резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г. относно напредъка при прилагането на националните стратегии за интеграция на ромското население (2013/2924(RSP))

157

2016/C 468/22

Резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г. относно резултатите от срещата на високо равнище във Вилнюс и бъдещето на Източното партньорство, по-специално по отношение на Украйна (2013/2983(RSP))

163

2016/C 468/23

Резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г. относно доклада за напредъка на Албания от 2013 г. (2013/2879(RSP))

167

2016/C 468/24

Резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г. относно подготовката за заседанието на Европейския съвет (19—20 декември 2013 г.) (2013/2626(RSP))

173

2016/C 468/25

Резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г. относно конституционните проблеми, свързани с многостепенното управление в рамките на Европейския съюз (2012/2078(INI))

176

2016/C 468/26

Резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г. относно отношенията на Европейския парламент с институциите, представляващи националните правителства (2012/2034(INI))

187

2016/C 468/27

Резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г. относно екологосъобразната инфраструктура — увеличаване на природния капитал на Европа (2013/2663(RSP))

190

2016/C 468/28

Резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г. относно годишния доклад за 2012 г. на Европейската централна банка (2013/2076(INI))

195

2016/C 468/29

Резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г. относно положението в Централноафриканската република (2013/2980(RSP))

202

2016/C 468/30

Резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г. относно отнемането на органи в Китай (2013/2981(RSP))

208

2016/C 468/31

Резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г. относно положението в Шри Ланка (2013/2982(RSP))

210


 

II   Съобщения

 

СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

 

Европейски парламент

 

Вторник, 10 декември 2013 r.

2016/C 468/32

Решение на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно доклади за констативни посещения за извършването на проверки по петиции (тълкуване на член 202, параграф 5 от Правилника) (2013/2258(REG))

213


 

III   Подготвителни актове

 

ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ

 

Вторник, 10 декември 2013 r.

2016/C 468/33

P7_TA(2013)0519
Програма Правосъдие за периода 2014—2020 година ***I
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма Правосъдие за периода 2014—2020 година (COM(2011)0759 — C7-0439/2011 — 2011/0369(COD))
P7_TC1-COD(2011)0369
Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 10 декември 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма Правосъдие за периода 2014—2020 година

214

2016/C 468/34

P7_TA(2013)0520
Програма Права, равенство и гражданство за периода 2014—2020 г. ***I
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма Права и гражданство за периода 2014—2020 година (COM(2011)0758 — C7-0438/2011 — 2011/0344(COD))
P7_TC1-COD(2011)0344
Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 10 декември 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма Права, равенство и гражданство за периода 2014—2020 година

216

2016/C 468/35

P7_TA(2013)0521
Автономни търговски преференции за Молдова ***I
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 55/2008 на Съвета относно въвеждане на автономни търговски преференции за Република Молдова (COM(2013)0678 — C7-0305/2013 — 2013/0325(COD))
P7_TC1-COD(2013)0325
Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 10 декември 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2014 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 55/2008 на Съвета относно въвеждане на автономни търговски преференции за Република Молдова

217

2016/C 468/36

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно проекторешението на Съвета относно сключването, от името на Европейския съюз, на протокола между Европейския съюз и Кралство Мароко за определяне на възможностите за риболов и на финансовото участие, предвидени в Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейския съюз и Кралство Мароко (14165/2013 — C7-0415/2013 — 2013/0315(NLE))

218

2016/C 468/37

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно проекта на решение на Съвета за упълномощаване на държавите членки да ратифицират, в интерес на Европейския съюз, Конвенцията относно безопасността при използването на химикали на работното място от 1990 г. на Международната организация на труда (Конвенция № 170) (11463/2013 — C7-0236/2013 — 2012/0320(NLE))

219

2016/C 468/38

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно предложението за решение на Съвета относно сключването от името на Европейския съюз на Протокола срещу незаконното производство и трафик с огнестрелни оръжия, техни части и компоненти и боеприпаси към Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност (12324/2013 — C7-0379/2013 — 2013/0083(NLE))

220

2016/C 468/39

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването на споразумение под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Китайската народна република в съответствие с член XXIV, параграф 6 и член XXVIII от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) от 1994 г. във връзка с изменението на отстъпките в списъците на Република България и на Румъния в процеса на присъединяването им към Европейския съюз (16112/2012 — C7-0285/2013 — 2012/0304(NLE))

221

2016/C 468/40

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване на преработен Меморандум за разбирателство със Съединените американски щати относно вноса на месо от говеда, при чието отглеждане не са били използвани определени хормони за стимулиране на растежа, и относно увеличените мита, прилагани от Съединените щати спрямо определени продукти от Европейския съюз (14374/2013 — C7-0377/2013 — 2013/0324(NLE))

222

2016/C 468/41

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването на протокола за определяне на възможностите за риболов и на финансово участие, предвидени в споразумението между Европейския съюз и Република Кот д'Ивоар (2013—2018 г.) (08701/2013 — C7-0216/2013 — 2013/0102(NLE))

223

2016/C 468/42

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Съвета за откриване и определяне на начина на администриране на автономни тарифни квоти на Съюза при внос на някои рибни продукти в Канарските острови от 2014 до 2020 г. (COM(2013)0552 — C7-0262/2013 — 2013/0266(CNS))

224

2016/C 468/43

Резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за мобилизирането на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията в съответствие с точка 28 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (заявление EGF/2013/001 FI/Nokia от Финландия) (COM(2013)0707 — C7-0359/2013 — 2013/2264(BUD))

225

2016/C 468/44

Резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията в съответствие с точка 28 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (заявление EGF/2013/003 DE/First Solar, подадено от Германия) (COM(2013)0706 — C7-0358/2013 — 2013/2263(BUD))

228

2016/C 468/45

Резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за мобилизирането на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията в съответствие с точка 28 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (заявление EGF/2012/011 DK/Vestas от Дания) (COM(2013)0703 — C7-0357/2013 — 2013/2262(BUD))

231

2016/C 468/46

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед приемане на регламент на Европейския парламент и Съвета относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (EО) № 1954/2003 и (EО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (EО) № 2371/2002 и (EО) № 639/2004 на Съвета и Решение (EО) № 2004/585 на Съвета (12007/3/2013 — C7-0375/2013 — 2011/0195(COD))

235

2016/C 468/47

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета относно общата организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури, за изменение на регламенти (ЕО) № 1184/2006 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета (12005/2/2013 — C7-0376/2013 — 2011/0194(COD))

237

2016/C 468/48

P7_TA(2013)0539
Североизточна част на Атлантическия океан: риболов на дълбоководни запаси и риболов в международни води ***I
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на специални условия на дълбоководни запаси в североизточната част на Атлантическия океан и на разпоредби за риболова в международни води от североизточната част на Атлантическия океан и за отмяна на Регламент (EО) № 2347/2002 (COM(2012)0371 — C7-0196/2012 — 2012/0179(COD))
P7_TC1-COD(2012)0179
Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 10 декември 2013 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕО) № …/2014 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на специални условия за риболова на дълбоководни запаси в североизточната част на Атлантическия океан и на разпоредби за риболова в международни води от североизточната част на Атлантическия океан и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2347/2002 на Съвета

239

2016/C 468/49

P7_TA(2013)0540
Механизъм за гражданска защита ***I
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно Механизъм за гражданска защита на Съюза (COM(2011)0934 — C7-0519/2011 — 2011/0461(COD))
P7_TC1-COD(2011)0461
Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 10 декември 2013 г. с оглед на приемането на Решение …/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно Механизъм за гражданска защита на Съюза

263

2016/C 468/50

P7_TA(2013)0541
Договорите за кредити за жилищни имоти ***I
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за кредити за жилищни имоти (COM(2011)0142 — C7-0085/2011 — 2011/0062(COD))
P7_TC1-COD(2011)0062
Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 10 декември 2013 г. с оглед на приемането на Директива 2014/…/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на Директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/EС и Регламент (EС) № 1093/2010

265

2016/C 468/51

Изменения, приети от Европейския парламент на 10 декември 2013 г. към предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно вноса на ориз с произход от Бангладеш (COM(2012)0172 — C7-0102/2012 — 2012/0085(COD))

266

2016/C 468/52

P7_TA(2013)0543
График на търговете за квоти за емисии на парникови газове ***I
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед уточняване на разпоредбите относно графика на търговете за квоти за емисии на парникови газове (COM(2012)0416 — C7-0203/2012 — 2012/0202(COD))
P7_TC1-COD(2012)0202
Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 10 декември 2013 г. с оглед на приемането на Решение …/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед уточняване на разпоредбите относно графика на търговете за квоти за емисии на парникови газове

272

 

Сряда, 11 декември 2013 r.

2016/C 468/53

Решение на Европейския парламент да не се представят възражения срещу делегирания регламент на Комисията от 30 октомври 2013 г. относно условията за предоставяне на разположение на уебсайт на декларация за експлоатационни показатели относно строителни продукти (C(2013)7086 — 2013/2928(DEA))

273

2016/C 468/54

P7_TA(2013)0552
Програма за обмен, помощ и обучение за защита на еврото срещу фалшифициране (програма Перикъл 2020) ***I
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма за обмен, помощ и обучение за защита на еврото срещу фалшифициране (програма Перикъл 2020) (COM(2011)0913 — C7-0510/2011 — 2011/0449(COD))
P7_TC1-COD(2011)0449
Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 11 декември 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма за обмен, помощ и обучение за защита на еврото срещу фалшифициране (програма Перикъл 2020) и за отмяна на Решения 2001/923/EО, 2001/924/EО, 2006/75/EО, 2006/76/EО, 2006/849/EО и 2006/850/ЕО на Съвета

274

2016/C 468/55

P7_TA(2013)0553
Изменение на Регламент (ЕС) № 99/2013 относно Европейската статистическа програма за периода 2013—2017 г. ***I
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 99/2013 относно Европейската статистическа програма за периода 2013—2017 г. (COM(2013)0525 — C7-0224/2013 — 2013/0249(COD))
P7_TC1-COD(2013)0249
Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 11 декември 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2013 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 99/2013 относно Европейската статистическа програма за периода 2013—2017 г.

275

2016/C 468/56

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно проекторешението на Съвета за упълномощаване на държавите членки да ратифицират, в интерес на Европейския съюз, Конвенция № 189 относно достойния труд на домашните работници от 2011 г. на Международната организация на труда (Конвенция № 189) (11462/2013 — C7-0234/2013 — 2013/0085(NLE))

276

2016/C 468/57

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението за решение на Съвета относно сключването на Протокол към Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Армения, от друга страна, относно Рамково споразумение между Европейския съюз и Република Армения за общите принципи на участие на Република Армения в програми на Съюза (16469/2012 — C7-0009/2013 — 2012/0247(NLE))

277

2016/C 468/58

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението за решение на Съвета за сключване на споразумение между Европейския съюз и Френската република за прилагане по отношение на Общност Сен Бартелеми на законодателството на Съюза относно данъчното облагане на доходи от спестявания и административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (COM(2013)0555 — C7-0360/2013 — 2013/0269(NLE))

278

2016/C 468/59

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението за решение на Съвета за изменение на Решение 2002/546/ЕО относно удължаване на период на неговото прилагане (COM(2013)0781 — C7-0420/2013 — 2013/0387(CNS))

279

2016/C 468/60

Решение на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението за назначаване на Фил Уин Оуен за член на Сметната палата (C7-0313/2013 — 2013/0811(NLE))

280

2016/C 468/61

Решение на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложение за назначаване на Алекс Бренинкмейер за член на Сметната палата (C7-0312/2013 — 2013/0810(NLE))

281

2016/C 468/62

Решение на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложение за назначаване на Анри Гретен за член на Сметната палата (C7-0309/2013 — 2013/0807(NLE))

282

2016/C 468/63

Решение на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложение за назначаване на Николаос Милионис за член на Сметната палата (C7-0310/2013 — 2013/0808(NLE))

283

2016/C 468/64

Решение на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложение за назначаване на Даниел Ламарк за член на Сметната палата (C7-0311/2013 — 2013/0809(NLE))

284

2016/C 468/65

Решение на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението на Европейската централна банка за назначаването на председател на Надзорния съвет на Европейската централна банка (N7-0103/2013 — C7-0424/2013 — 2013/0901(NLE))

285

2016/C 468/66

P7_TA(2013)0565
Общи правила и процедури за изпълнението на инструментите на Съюза за външна дейност ***I
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общи правила и процедури за изпълнението на инструментите на Съюза за външна дейност (COM(2011)0842 — C7-0494/2011 — 2011/0415(COD))
P7_TC1-COD(2011)0415
Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 11 декември 2013 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) № …/2014 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общи правила и процедури за изпълнението на инструментите на Съюза за финансиране на външната дейност

286

2016/C 468/67

P7_TA(2013)0566
Инструмент за стабилност ***I
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за стабилност (COM(2011)0845 — C7-0497/2011 — 2011/0413(COD))
P7_TC1-COD(2011)0413
Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 11 декември 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент, допринасящ за стабилността и мира

288

2016/C 468/68

P7_TA(2013)0567
Европейски инструмент за съседство ***I
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на Европейски инструмент за съседство (COM(2011)0839 — C7-0492/2011 — 2011/0405(COD))
P7_TC1-COD(2011)0405
Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 11 декември 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2014 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на Европейски инструмент за съседство

290

2016/C 468/69

P7_TA(2013)0568
Инструмент за предприсъединителна помощ ***I
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II) (COM(2011)0838 — C7-0491/2011 — 2011/0404(COD))
P7_TC1-COD(2011)0404
Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 11 декември 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II)

293

2016/C 468/70

P7_TA(2013)0569
Инструмент за партньорство за сътрудничество с трети държави ***I
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за партньорство за сътрудничество с трети държави (COM(2011)0843 — C7-0495/2011 — 2011/0411(COD))
P7_TC1-COD(2011)0411
Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 11 декември 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за партньорство за сътрудничество с трети държави

296

2016/C 468/71

P7_TA(2013)0570
Финансов инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека по света ***I
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на финансов инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека по света (COM(2011)0844 — C7-0496/2011 — 2011/0412(COD))
P7_TC1-COD(2011)0412
Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 11 декември 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2014 на Европейския парламент и на Съветаза създаване на финансов инструмент за демокрация и права на човека по света

298

2016/C 468/72

P7_TA(2013)0571
Създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие ***I
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие (COM(2011)0840 — C7-0493/2011 — 2011/0406(COD))
P7_TC1-COD(2011)0406
Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 11 декември 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие

300

2016/C 468/73

P7_TA(2013)0572
Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (2014—2020 г.) ***I
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (2014—2020 г.) (COM(2011)0608 — C7-0319/2011 — 2011/0269(COD))
P7_TC1-COD(2011)0269
Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 11 декември 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (2014—2020 г.) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1927/2006

303

2016/C 468/74

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане (COM(2013)0348 — C7-0200/2013 — 2013/0188(CNS))

305

2016/C 468/75

P7_TA(2013)0574
Система за регистрация на превозвачи на радиоактивни материали ***I
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Съвета за установяване на система на Общността за регистрация на превозвачи на радиоактивни материали (COM(2012)0561 — C7-0320/2012 — 2011/0225(COD))
P7_TC1-COD(2011)0225
Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 11 декември 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2014 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на система на Общността за регистрация на превозвачи на радиоактивни материали [Изм. 1]

316

 

Четвъртък, 12 декември 2013 r.

2016/C 468/76

Изменения, приети от Европейския парламент от 12 декември 2013 г. към предложението за регламентна Европейския парламент и на Съвета за изменение на Протокола относно Статута на Съда на Европейския съюз чрез увеличаване на броя на съдиите в Общия съд (02074/2011 — C7-0126/2012 — 2011/0901B(COD))

330

2016/C 468/77

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г. относно предложението за директива на Съвета за изменение на директиви 2006/112/ЕО и 2008/118/ЕО по отношение на най-отдалечените френски региони, и по-специално Майот (COM(2013)0577 — C7-0268/2013 — 2013/0280(CNS))

333

2016/C 468/78

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г. относно проекта на директива на Съвета за изменение на Директива 2010/18/ЕС на Съвета поради промяната на статута на Майот (14220/2013 — C7-0355/2013 — 2013/0189(NLE))

334

2016/C 468/79

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед на приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на някои регламенти, свързани с общата търговска политика, по отношение на процедурите за приемане на определени мерки (13283/1/2013 — C7-0411/2013 — 2011/0039(COD))

337

2016/C 468/80

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед на приемането на Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на някои регламенти, свързани с общата търговска политика, по отношение на предоставянето на делегирани и изпълнителни правомощия за приемането на някои мерки (13284/1/2013 — C7-0408/2013 — 2011/0153(COD))

340

2016/C 468/81

Изменения, приети от Европейския парламент на 12 декември 2013 г. към предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно съпоставимостта на таксите по платежните сметки, прехвърлянето на платежни сметки и достъпа до платежни сметки за основни операции (COM(2013)0266 — C7-0125/2013 — 2013/0139(COD))

342

2016/C 468/82

Изменения, приети от Европейския парламент на 12 декември 2013 г. към предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на рамка за морско пространствено планиране и интегрирано крайбрежно управление (COM(2013)0133 — C7-0065/2013 — 2013/0074(COD))

368

2016/C 468/83

P7_TA(2013)0589
Изменение на някои директиви в областта на околната среда, селското стопанство, социалната политика и здравеопазването във връзка с промяна на статута на Майот ***I
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на някои директиви в областта на околната среда, селското стопанство, социалната политика и здравеопазването във връзка с промяна на статута на Майот по отношение на Съюза (COM(2013)0418 — C7-0176/2013 — 2013/0192(COD))
P7_TC1-COD(2013)0192
Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 12 декември 2013 г. с оглед приемането на Директива 2013/…/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за изменение на някои директиви в областта на околната среда, селското стопанство, социалната политика и здравеопазването във връзка с промяна на статута на Майот по отношение на Съюза

397

2016/C 468/84

P7_TA(2013)0590
Действие на Съюза в подкрепа на инициативата Европейски столици на културата за периода 2020—2033 г. ***I
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за установяване на действие на Съюза в подкрепа на инициативата Европейски столици на културата за периода 2020—2033 г. (COM(2012)0407 — C7-0198/2012 — 2012/0199(COD))
P7_TC1-COD(2012)0199
Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 12 декември 2013 г. с оглед приемането на Решение …/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за установяване на действие на Съюза в подкрепа на инициативата Европейски столици на културата за периода 2020—2033 г. и за отмяна на Решение № 1622/2006/ЕО
[Изменение 84]

404

2016/C 468/85

P7_TA(2013)0591
Изменение на някои регламенти в областта на рибарството и здравето на животните във връзка с промяна на статута на Майот ***I
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на някои регламенти в областта на рибарството и здравето на животните във връзка с промяна на статута на Майот по отношение на Съюза (COM(2013)0417 — C7-0175/2013 — 2013/0191(COD))
P7_TC1-COD(2013)0191
Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 12 декември 2013 г.с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2013 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на някои регламенти в областта на рибарството и здравето на животните във връзка с промяна на статута на Майот по отношение на Съюза

417

2016/C 468/86

Решение на Европейския парламент от 12 декември 2013 г. да не се представят възражения срещу делегиран регламент на Комисията от 30 октомври 2013 г. за изменение на приложения I, II и IV към Регламент (ЕС) № 978/2012 за прилагане на схема от общи тарифни преференции (C(2013)07167 — 2013/2929(DEA))

423


Легенда на използваните знаци

*

Процедура на консултация

***

Процедура на одобрение

***I

Обикновена законодателна процедура (първо четене)

***II

Обикновена законодателна процедура (второ четене)

***III

Обикновена законодателна процедура (трето четене)

(Посочената процедура се базира на правното основание, предложено в проекта на акт.)

Изменения, внесени от Парламента:

Новите части от текста се посочват с получер курсив. Заличените части от текста се посочват със символа ▌ или се зачеркват. Заместванията се обозначават, като се посочва с получер курсив новият текст и се заличава или зачерква заместваният текст.

BG

 


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/1


ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ

СЕСИЯ 2013—2014

Заседания от 9 до 12 декември 2013 г.

Протоколите от тази сесия са публикувани в ОВ C 89 E, 28.3.2014 г.

ПРИЕТИ ТЕКСТОВЕ

 


I Резолюции, препоръки и становища

РЕЗОЛЮЦИИ

Европейски парламент

Вторник, 10 декември 2013 r.

15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/2


P7_TA(2013)0532

Преговори за сключване на споразумение за стратегическо партньорство ЕС—Канада

Резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г., съдържаща препоръката на Европейския парламент до Съвета, Комисията и ЕСВД относно преговорите за сключване на споразумение за стратегическо партньорство между ЕС и Канада (2013/2133(INI))

(2016/C 468/01)

Европейският парламент,

като взе предвид текущите успоредни преговори между ЕС и Канада за сключване на Споразумение за стратегическо партньорство,

като взе предвид своята резолюция от 14 февруари 2006 г. относно правата на човека и клаузата за демокрация в споразуменията на Европейския съюз (1),

като взе предвид своите неотдавнашни резолюции относно отношенията с Канада, и по-специално тази относно срещата на високо равнище между ЕС и Канада (2), проведена на 5 май 2010 г., тази от 8 юни 2011 г. относно търговските отношения между ЕС и Канада (3), както и тази от 13 юни 2013 г. относно ролята на ЕС за насърчаване на по-широко трансатлантическо партньорство (4),

като взе предвид Рамковото споразумение от 1976 г. за търговско и икономическо сътрудничество между ЕИО и Канада (5),

като взе предвид Декларацията относно трансатлантическите отношения между ЕО и Канада от 1990 г.,

като взе предвид Съвместната политическа декларация и Съвместния план за действие от 1996 г.,

като взе предвид съобщението на Комисията относно отношенията ЕС-Канада (COM(2003)0266),

като взе предвид Програмата за партньорство ЕС—Канада“, договорена през 2004 г.,

като взе предвид доклада от 2011 г., представен пред Съвместния комитет за сътрудничество ЕС-Канада,

като взе предвид резултатите от междупарламентарното заседание ЕС-Канада от април 2013 г.

като взе предвид член 21 от Договора за Европейски съюз,

като взе предвид член 90, параграф 4 и член 48 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A7-0407/2013),

A.

като има предвид, че отношенията между ЕС и Канада са исторически обусловени, силни и са изградени върху споделени интереси и ценности; като има предвид, че споделените ценности и защитата на правата на човека следва да образуват ядрото на всяко едно споразумение между две страни, целящи осигуряването на рамка за такова партньорство;

Б.

като има предвид, че ЕС и Канада имат дълга история на широко политическо и икономическо сътрудничество, което формално датира от 1976 г., когато ЕС подписа Рамково споразумение с Канада — първото, сключвано с държава от ОИСР; като има предвид, че това споразумение е съставлявало в продължение на дълго време подходящата рамка за задълбочаване на отношенията, за засилване на политическото асоцииране и продължаване на сътрудничеството;

В.

като има предвид, че Канада е утвърдена парламентарна демокрация; като има предвид, че Канада споделя сходни демократични ценности и принципи с ЕС;

Г.

като има предвид, че Споразумението за стратегическо партньорство, което е в процес на договаряне, актуализира и съживява отношенията между ЕС и Канада и допринася в значителна степен за задълбочаването на политическите, икономическите и културните взаимоотношения и за подобряването на нашето сътрудничество в редица области; като има предвид, че то кодифицира статута на ЕС и на Канада като стратегически партньори;

Д.

като има предвид, че освен подобряването на институционалната структура на взаимоотношенията, заедно с Всеобхватно икономическо и търговско споразумение, Споразумението за стратегическо партньорство ще осигури на гражданите на Европа и на Канада дълготрайни ползи и възможности, при условия че всички заинтересовани страни участват в процеса; като има предвид, че се очаква отварянето на пазарите и регулаторното сътрудничество да генерират значителни икономически печалби и да окажат положително въздействие върху заетостта както за Канада, така и за ЕС, и че в светлината на разширяващото се трансатлантическо партньорство и предвид съществуващата рамка на Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА), могат да доведат до създаването на трансатлантически пазари, което ще бъде печеливша ситуация за всички замесени участници, при условие, че сегашните социални и екологични стандарти не бъдат понижени;

Е.

като има предвид, че ползите и възможностите на засилените отношения между ЕС и Канада следва да бъдат равномерно разпределени между всички раздели на европейското и канадското население в зависимост от техните условия на живот и изисквания; като има предвид, че различните икономически и индустриални условия на ЕС и Канада следва да бъдат признати и че спазването на устойчивото и отговорното използване на ресурсите следва да бъде гарантирано;

Ж.

като има предвид, че на 18 октомври 2013 г. председателят на Комисията и министър-председателят на Канада постигнаха политическо споразумение относно ключовите елементи от Всеобхватно икономическо и търговско споразумение, докато все още текат преговорите по Споразумението за стратегическо партньорство; като има предвид, че Всеобхватното икономическо и търговско споразумение и Споразумението за стратегическо партньорство се допълват в засилването на отношенията между Канада и ЕС;

З.

като има предвид, че успоредно с преговорите относно Споразумението за стратегическо партньорство между ЕС и Канада е договорено Споразумение за регистрация на пътници, което се предполага, че ще задълбочи взаимоотношенията както в областта на борбата срещу тероризма, така и за осигуряване на адекватни защити срещу практиките на непропорционално профилиране, основаващи се на задържането на данни за пътниците от ЕС;

И.

Като има предвид, че Канада формално се оттегли от Протокола от Киото през 2011 г.; като има предвид, че ЕС неколкократно е призовавал Канада да намали своите емисии на парникови газове, съгласно международните й ангажименти;

Й.

като има предвид, че въпросът за пълното премахване на визите следва бързо да бъде разрешен, като по този начин се гарантира, че лица и предприятия от всички държави — членки на ЕС, в това число Румъния и България, да имат равни възможности за сътрудничество с канадските си партньори;

К.

като има предвид, че стратегическото партньорство между ЕС и Канада следва надлежно да намира израз на международни форуми и в международни организации; като има предвид в тази връзка, че решението на Арктическия съвет, подкрепено от Канада, относно статута на наблюдател на ЕС, предизвиква съжаление; като има предвид, че ЕС е поел ангажимент за сътрудничество с канадските органи за разрешаването на този проблем;

1.

Отправя следните препоръки към Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност:

а)

да извърши целия необходим напредък с оглед бързото сключване на споразумението;

б)

да настояват всички споразумения на ЕС с трети държави да включват взаимна условност и политически клаузи относно правата на човека и демокрацията, като общо потвърждение на взаимната привързаност към тези ценности и независимо от състоянието на защитата на правата на човека в тези държави; да приемат съответните предпазни клаузи, за да гарантират, че нито една от двете страни няма да злоупотребява с механизма за преустановяване;

в)

да настояват, че подобна условност следва да бъде част от Споразумението за стратегическо партньорство с Канада, за да се гарантира последователността на общия подход на ЕС по въпроса;

г)

да насърчават, ако това е възможно, всички участващи страни да парафират и да подпишат Споразумението за стратегическо партньорство и Всеобхватното икономическо и търговско споразумение при първа възможност и да изтъкнат допълващото им се естество;

д)

да гарантират пълното участие в процеса на гражданските общества и на основните заинтересовани страни, тяхното информиране и консултирането с тях;

е)

да гарантират, че споразумението съдържа сериозен ангажимент за междупарламентарно сътрудничество, отчитащ важната роля на Европейския парламент и на парламента на Канада в отношенията между ЕС и Канада, по-специално чрез отдавна създадената междупарламентарна делегация;

ж)

да представят пред Парламента периодични доклади относно изпълнението а споразумението, които следва да представят преглед на извършените дейности и на постигнатите резултати по отношение на различните области от споразумението, въз основа на обективни критерии;

2.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, съдържаща препоръката на Европейския парламент, на Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност, държавите членки и правителството и парламента на Канада.


(1)  ОВ C 290 E, 29.11.2006 г., стр. 107.

(2)  ОВ C 81 E, 15.3.2011 г., стр. 64.

(3)  ОВ C 380 E, 11.12.2012 г., стр. 20.

(4)  Приети текстове, P7_TA(2013)0280.

(5)  ОВ L 260, 24.9.1976 г., стр. 2.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/5


P7_TA(2013)0533

Рамка за небанковите институции за възстановяване и излизане от кризата

Резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно рамката за възстановяване и оздравяване на небанковите институции (2013/2047(INI))

(2016/C 468/02)

Европейският парламент,

като взе предвид консултативния доклад от юли 2012 г. на Комитета по платежни и сетълмент системи и Международната организация на комисиите по ценни книжа, озаглавен „Recovery and resolution of financial market infrastructures“ („Възстановяване и преобразуване на инфраструктурата на финансовите пазари“);

като взе предвид консултативния доклад на Комитета по платежни и сетълмент системи и Международната организация на комисиите по ценни книжа от август 2013 г., озаглавен „Recovery of Financial Market Infrastructures“ (Възстановяване на инфраструктурата на финансовите пазари),

като взе предвид докладите на Международната асоциация на органите за застрахователен надзор от юли 2013 г., озаглавени „Global Systemically Important Insurers: Initial Assessment Methodology“ („Застрахователи със системно значение в глобален мащаб: методология за първоначална оценка“ и „Global Systemically Important Insurers: Policy Measures“ („Застрахователи със системно значение в глобален мащаб: политически мерки“),

като взе предвид публикацията на Съвета за финансова стабилност от 18 юли 2013 г., озаглавена „Global systemically important insurers (G-SIIs) and the policy measures that will apply to them“ („Застрахователи със системно значение в глобален мащаб и политическите мерки, които ще се прилагат за тях“) (1);

като взе предвид консултативния доклад на Съвета за финансова стабилност от август 2013 г., озаглавен „Application of the Key Attributes of Effective Resolution Regimes to Non-Bank Financial Institutions“ („Прилагане на основните показатели за ефективни преобразователни режими за финансовите институции“),

като взе предвид консултациите на службите на Комисията относно възможна рамка за възстановяване и оздравяване за финансови институции, различни от банките,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (Регламент за европейската пазарна инфраструктура) (2),

като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно подобряването на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и относно централните депозитари на ценни книжа (ЦДЦК), както и за изменение на Директива 98/26/ЕО (Регламент за ЦДЦК),

като взе предвид предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за възстановяване и оздравяване на кредитни институции и инвестиционни посредници (COM(2012)0280) и доклада относно това предложение на комисията по икономически и парични въпроси (3),

като взе предвид член 48 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A7-0343/2013),

А.

като има предвид, че оценките на инфраструктурата на финансовия пазар вече са част от програмите на МВФ и Световната банка за оценка на финансовия сектор;

Б.

като има предвид, че ефективните планове за възстановяване и инструменти за оздравяване са от решаващо значение за подобряване на стабилността на небанковия финансов сектор в световен мащаб;

В.

като има предвид, че инфраструктурите на финансовия пазар се характеризират с широко организационно разнообразие; като има предвид, че за улесняване на разработването на подходящи планове за възстановяване и най-вече за оздравяване, е необходимо тяхното разграничаване въз основа на сложността на организационния модел, географското разположение на дейността и бизнес модела;

Г.

като има предвид, че въпреки че регламентът за европейската пазарна инфраструктура и регламентът за централните депозитари на ценни книжа (Регламентът за ЦДЦК) имат за цел намаляване на системния риск чрез добре регулирана пазарна инфраструктура, съществува вероятност за непредвидени последици;

Д.

като има предвид, че въпреки че задължителният централен клиринг допринася положително за намаляването на общия системен риск на финансовите пазари, той все пак увеличи концентрацията на системен риск в централните контрагенти (ЦК) и че всички ЦК са от системно значение на своите пазари;

Е.

като има предвид, че за най-големите клирингови членове е характерно участие в повече от един ЦК, така че ако един ЦК се изпадне в неплатежоспособност, съществува вероятност и други да бъдат поставени в затруднено положение;

Ж.

като има предвид, че изпадането в неплатежоспособност на множество членове на един ЦК ще има разрушителни последствия не само за участниците на финансовите пазари, но и за съответните общества като цяло;

З.

като има предвид, че целта на използването на ЦК е да се намали рискът от контрагента чрез правилно допълнително обезпечение на продуктите преди предлагането им за централен клиринг, така че неизпълнението на задълженията на отделен контрагент да не засегне останалата част от пазара;

И.

като има предвид, че процесите на управление на риска показват, че ЦК намаляват риска от контрагента и несигурността и предотвратяват заразяването;

Й.

като има предвид, че в регламента за европейската пазарна инфраструктура не се разглеждат напълно рисковете, произтичащи от неправилна оценка на изискванията за допълнително обезпечение за цял клас продукти от страна на ЦК;

К.

като има предвид, че ЦК са заинтересовани да прилагат по-ниски допълнителни обезпечения, особено при пускането на нови продукти или класове активи, за да привличат клиенти; като има предвид, че ефективността на гаранционните фондове, разделени по продукти или класове активи все още предстои да бъде оценена;

Л.

като има предвид, че рисковете от кръстосано определяне на допълнителни обезпечения на продукти (допълнително обезпечаване на ниво портфейл) чрез използването на обособяване на активите в рамките на гаранционния фонд на ЦК все още не са проверени и че поради това, въпреки че намаляването на изискванията за обезпечаване може да намали разходите в краткосрочен план, използването на кръстосано определяне на допълнителни обезпечения не следва да застрашава способността на ЦК да управляват риска правилно и следва да отчита ограниченията при анализа на стойността, изложена на риск;

М.

като има предвид, че предимствата, които клиринговият член предлага на клиентите е в предоставянето на защитна стена срещу риск от контрагента по отношение както на ЦК, така и на другите клирингови членове;

Н.

като има предвид, че международните централни депозитари на ценни книжа на ЕС са институции от глобално системно значение, които улесняват функционирането на пазара на еврооблигации, и че понастоящем те работят с лицензи за банкова дейност;

О.

като има предвид, че централният клиринг увеличи необходимостта от управление на обезпеченията и свързаните с това услуги, които сега се изпълняват от централните депозитари на ценни книжа (ЦДЦК), както и от банки-попечители;

П.

като има предвид, че предстоящото въвеждане на Target2Securities накара ЦДЦК да проучват възможностите за нови услуги;

Р.

като има предвид, че стандартните режими за обявяване в несъстоятелност няма да осигурят пълна рамка за третиране на активите на клиентите в случай на неплатежоспособност на ЦДЦК без прилагането на законодателството в областта на ценните книжа;

С.

като има предвид, че през юли 2013 г. Международната асоциация на органите за застрахователен надзор докладва относно застрахователните институции със системно значение в глобален мащаб и заключи, че макар традиционният модел на застрахователната дейност да се е доказал като значително по-устойчив по време на финансови кризи от този на банките, големите, тясно свързани помежду си трансгранични застрахователи, особено тези, които осъществяват значителна дейност извън традиционното поемане на емисии, като кредитни и инвестиционни гаранции, могат да представляват значителен системен риск; като има предвид, че въз основа на метода за оценка на Международната асоциация на органите за застрахователен надзор, Съветът за финансова стабилност установи девет големи застрахователи със системно значение, пет от които са със седалище в Съюза;

Т.

като има предвид, че въпреки че системният риск при провал на лице, което управлява активи не е толкова явен, колкото този при провал на жизненоважна пазарна инфраструктура, в процеса на своето развитие бизнес моделите на лицата, които управляват активи могат да придобият по-голямо системно значение, фактор, който Съветът за финансова стабилност разглежда в своята работа по банкирането в сянка;

1.

Призовава Комисията да дава приоритет на възстановяването и оздравяването на ЦК и на онези ЦДЦК, които са изложени на кредитен риск и, когато преценява дали е подходящо да се изготви подобно законодателство и за други финансови институции, правилно да разграничава между всеки отделен вид, като обръща необходимото внимание на тези, които имат потенциала да представляват системен риск за икономиката;

2.

Подчертава значението на това, законодателството на ЕС да следва международно приети принципи, така както са договорени в Комитета по платежни и сетълмент системи и Международна организация на комисиите по ценни книжа, Съвета за финансова стабилност и Международна асоциация на органите за застрахователен надзор;

3.

Подчертава значението на ясни разпоредби за „градация на степените на намеса“ във всички разпоредби за възстановяване на небанковите финансови институции, според които компетентните органи да наблюдават разработените за целта показатели за финансово състояние и да имат право да се намесват на ранен етап в случай на финансово напрежение за даден субект, като изискват от него да предприеме коригиращи мерки в съответствие с предварително одобрен план за възстановяване, за да се предотврати прибягването до потенциално проблемната крайна мярка от поставянето на субекта в процедура по оздравяване;

4.

Счита, че самите небанкови финансови институции следва да разработят всеобхватни и реални планове за възстановяване, които да установят важните операции и услуги и да предвиждат необходимите стратегии и мерки за гарантиране на продължаването на тяхното предоставяне и че тези планове за възстановяване следва да бъдат разглеждани от съответния надзорен орган; счита, че надзорният орган следва да може да изисква промени в плана за възстановяване и следва да насочва и да се консултира с органа по оздравяване, който, ако е различен, може да дава препоръки на надзорния орган;

5.

Счита, че надзорните органи следва да имат правомощието да се намесват на основания, свързани с финансовата стабилност и да изискват прилагането на части от плановете за възстановяване, които все още не са задействани, или предприемането на други действия, ако е необходимо; органите обаче следва също така да са наясно с риска от създаване на пазарна несигурност при вече съществуващи неблагоприятни обстоятелства;

6.

Счита, че оздравителните и надзорните органи във всяка държава следва да се стремят да си сътрудничат и взаимно да се информират;

7.

Счита, че за групи субекти в различни юрисдикции оздравителният план за групата следва да се съгласува между различните оздравителни органи; тези планове следва да се основават на презумпцията за сътрудничество между органите в различните юрисдикции;

8.

Счита, че оздравителните мерки следва да правят разграничение между различните услуги и дейности, които съответната институция на финансовия пазар е оторизирана да предоставя или извършва;

9.

Подчертава необходимостта да бъдат избягвани конфликти между плановете за възстановяване и оздравяване и съществуващото законодателство, по-специално Директивата относно финансовите обезпечения и Регламента за европейската пазарна инфраструктура, тъй като те биха могли да ограничат правомощията на ЦК и ЦДЦК за възстановяване и оздравяване или да им попречат да бъдат ефективни;

10.

Подчертава спешната необходимост, в контекста на оценката на целесъобразността на специфичните оздравителни режими за пазарната инфраструктура, финансовите институции и банковите субекти в сянка, от разработването на инструменти за ефективен мониторинг в близко бъдеще на наличието и размера на финансов риск в рамките на корпоративните, секторни и национални граници на Съюза и между Съюза и други региони в света; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че съответните данни, предоставени съгласно законодателството относно банките, застраховането и пазарната инфраструктура, се използват ефективно за тази цел от ЕССР, ЕНА и други компетентни органи;

Централни контрагенти (ЦК)

11.

Призовава Комисията да гарантира, че ЦК имат стратегия за управление на неизпълнението за всички продукти, на които е извършен клиринг от ЦК, като част от по-широк план за възстановяване, одобрен от надзорния орган, с особен акцент върху тези продукти, за които има задължение за централен клиринг, тъй като в тези случаи има по-голяма вероятност от натрупване на риск;

12.

Подчертава значението на наблюдаването на рисковете за ЦК, произтичащи от концентрацията на клирингови членове и призовава надзорните органи да информират Европейския банков орган (ЕБО) за десетте най-големи клирингови членове на всеки ЦК, така че рискове като взаимосвързаност, заразяване и опасност от неплатежоспособност на повече от един ЦК в даден момент, да могат да бъдат наблюдавани и оценявани централно;

13.

Призовава Комисията да разработи инструменти за измерване на риска в рамките на деня за ЦК, за да се гарантира, че салдото за деня по банковите сметки на ЦК в търговски банки за управление на сметки и за плащания не надхвърля предварително определените лимити, които иначе биха застрашили функционирането на ЦК;

14.

Счита, че за да се поддържат стимули за добро управление на ЦК, следва да се спазва каскадният принцип при неизпълнение, установен от Регламента за европейската пазарна инфраструктура, т.е изчерпване на предварително предвидените собствени ресурси на ЦК, преди използване на вноските в гаранционния фонд на клиринговите членове, които не са в неизпълнение;

15.

Призовава Комисията да гарантира, че ЦК действат в обществен интерес и приемат своите бизнес стратегии, така че значително да намалят вероятността от задействане на сценариите за възстановяване и оздравяване;

16.

Призовава Комисията да има предвид, че въпреки че целта на обособяването на активите по класове в рамките на гаранционен фонд на ЦК е да се ограничи заразяването, не е ясно дали това ще бъде достатъчно за ограничаване на заразяването на практика, имайки предвид че търговските стимули, свързани с кръстосаното определяне на допълнителни обезпечения, могат да повишат риска в системата; призовава Комисията да предложи допълнителни мерки, за да сведе до минимум този риск от заразяване;

17.

Призовава Комисията да гарантира установяването на стабилни принципи, които да управляват договорните споразумения между ЦК и неговите клирингови членове, както и начина, по който клиринговите членове предават загубите си на своите клиенти, така че гаранционният фонд на клиринговия член да бъде изчерпан преди загубите на клирингов член в неизпълнение да могат да бъдат предадени на клиента като част от един прозрачен процес на разпределение на загубите;

18.

Счита, че във всички договорни споразумения между ЦК и неговите клирингови членове следва да се прави разграничение между загубите, произтичащи от неизпълнение на даден член, и загубите вследствие на други причини, като загуби в резултат на лоши инвестиционни решения от страна на ЦК; призовава Комисията да гарантира, че комитетът по риска на ЦК се уведомява подробно за инвестициите на ЦК, за да упражнява необходимия надзор; счита, че инструментите за възстановяване, като например спиране на дивидентите и изплащане на променливо възнаграждение или доброволно преструктуриране на задълженията чрез преобразуване на дълга в собствен капитал, следва да се разглеждат като най-подходящите инструменти, които могат да се използват при тези обстоятелства;

19.

Счита, че всички ЦК следва да разполагат с всеобхватни мерки за възстановяване, които осигуряват защита над средствата и ресурсите, изисквани от Регламента за европейската пазарна инфраструктура; тези планове за възстановяване следва да осигуряват защита срещу всички предвидими обстоятелства и следва да бъдат включени и публикувани като част от правилата на ЦК;

20.

твърди, че разделната линия между възстановяване и оздравяване в случая с ЦК е изчерпването на каскадния принцип при неизпълнение и на капацитета за поемане на загуби на ЦК; счита, че в този момент надзорният орган следва активно да разгледа варианта за отстраняване на управителния съвет на ЦК и дали да прехвърли услугите от критично значение на ЦК или да предаде оперативния контрол на ЦК на друг доставчик; счита, че оздравителните органи трябва да разполагат с необходимата свобода на преценка на ситуацията, както и с известна свобода на действие, които да им дадат възможност да мотивират своите решения;

21.

Счита, че органите по оздравяване следва да прилагат тази свобода на преценка в следните съвсем конкретни случаи:

i)

когато устойчивостта на финансовата инфраструктура на пазара е сериозно компрометирана или в процес на компрометиране поради неспособността ѝ да спазва приложимите пруденциални изисквания;

ii)

когато не съществува алтернатива на навлизането в режим на оздравяване ако ситуацията трябва да бъде поправена ефективно и без да се компрометира стабилността на финансовата система;

iii)

когато дадена оздравителна мярка стане необходима за обществения интерес, доколкото позволява да се постигнат, чрез пропорционални средства, една или повече цели на оздравяването;

22.

Подчертава необходимостта „непрекъснатостта на услугата“ да се разглежда като основна цел на оздравяването;

23.

Подчертава, че всяко участие на клирингови членове в разпределянето на загуби преди отстраняването на ръководството на ЦК не следва да става с пари или активи на преки или косвени клиенти, като оздравителният орган, след като поеме отговорността, може да използва инструменти за разпределяне на загубите, като понижаване на маржа на колебание или възстановяване на гаранционния фонд от клиринговите членове, които не са в неизпълнение, като се придържа възможно най-близо към оздравителния план;

24.

Счита, че ако оздравителният орган има възможност да наложи отлагане на права за предсрочно прекратяване, което да замрази дейността на ЦК за срок от до два дни, това би позволило на пазара да направи правилна преоценка на договорите, което от своя страна би позволило по-организирана дифузия на риска; наличието и упражняването на това правомощие следва да бъде внимателно обмислено, така че най-малкото да бъде в зависимост от установяването от оздравителния орган, че е необходимо отлагане в интерес на финансовата стабилност, като се имат предвид целите за оздравяване, взаимодействието със съответната банка или други оздравителни режими, приложими за клиринговите членове, управлението на неизпълнението и риска на ЦК, и въздействието върху пазарите на ЦК, клиринговите участници и финансовите пазари като цяло; необходимо е това да бъде придружено от правомощие за отмяна на клиринговото задължение като крайна мярка, след като най-малкото е било проучено дали друг ЦК може да осигури клиринг в краткосрочен план;

25.

Признава, че ЦК имат клирингови членове от голям брой държави; поради това счита, че оздравителната рамка за ЦК ще бъде ефективна, когато е ефективна във всички участващи юрисдикции; счита, че поради това националните рамки по несъстоятелност трябва да се актуализират, за да се приведат в съответствие с новия европейски режим за оздравяване;

26.

Счита, че централните контрагенти, притежаващи лиценз за банкова дейност, следва да подлежат на специален за централните контрагенти режим, а не на режима за възстановяване и оздравяване на банките, предложен в Директивата за възстановяване и оздравяване на банките; от особено значение в този смисъл е фактът, че предложеният режим за банките ще изисква от тях да притежават общия размер на дълга, който може да бъде рекапитализиран; е на мнение, че такова правомощие би било неподходящо за централните контрагенти, притежаващи лиценз за банкова дейност, защото те обикновено не издават такива дългови инструменти;

Централни депозитори на ценни книжа (ЦДЦК)

27.

Отбелязва, че е отговорност на ЦДЦК да гарантират, че плановете им за възстановяване ясно предвиждат продължаване на функционирането при умерени сценарии на криза, така че дори да бъдат преустановени други части от тяхната дейност, ЦДЦК или съществуваща трета страна доставчик, оторизирана съгласно регламента за ЦДЦК, да продължат да изпълняват основната си функция по сетълмент, както и другите си основни услуги;

28.

Призовава, в отсъствието на предстоящо законодателно предложение, за включване в регламента за ЦДЦК на изискване националните компетентни органи да гарантират създаването на подходящи планове за възстановяване и оздравяване в съответствие с международните стандарти на Съвета а финансова стабилност и Комитета по платежни и сетълмент системи и Международна организация на комисиите по ценни книжа за всички ЦДЦК, включително позовавания на членове от директивата за възстановяване и оздравяване на банките, които да се отнасят до ЦДЦК, които работят с лицензи за банкова дейност;

29.

Призовава държавите членки, при отсъствие на законодателство в областта на ценните книжа, да развият и координират съществуващите си специални административни режими за ЦДЦК, за да подобрят сигурността относно начина, по който функционирането се поддържа по време на криза, по-специално чрез гарантиране на достъп на оздравителния орган или на националния компетентен орган до регистрите, записите или счетоводните сметки на ЦДКЦ, така че той да може лесно да установи притежателите на активите;

30.

Призовава Комисията да гарантира, че предложената рамка за възстановяване и оздравяване за ЦДЦК осигурява, доколкото е възможно, непрекъснатостта на функционирането на ЦДЦК по време на възстановяването и оздравяването;

31.

Призовава Комисията да гарантира, че предложението за рамка за възстановяване и оздравяване за ЦДЦК осигурява приемственост на правната среда за ЦДЦК, по-специално чрез спазване на Директивата относно окончателността на сетълмента, правилата за доставка срещу плащане, действието на всички връзки на ЦДЦК и договорите с критични доставчици на услуги по време на възстановяването и оздравяването;

Застрахователни дружества

32.

Отбелязва, че в ЕС отдавна има пруденциално регулиране за застраховането; подчертава значението на един последователен и съгласуван подход от страна на държавите членки по отношение на прилагането на Директива „Платежоспособност II“ в разумен срок, както е посочено в Омнибус 2; призовава за завършване на преговорите по Омнибус 2, за да може своевременно да се финализират първо и второ равнище от Директива „Платежоспособност II“ и по този начин да се сведе до минимум вероятността от намеса на оздравителните органи;

33.

Призовава Комисията точно да вземе предвид работата на Международна асоциация на органите за застрахователен надзор по възстановяване и оздравяване на застрахователи и да я разгледа в контекста на второ равнище от Директива „Платежоспособност II“, законодателството за финансовите конгломерати и Директивата за застрахователното посредничество, и да работи с международните партньори за следване на графика, установен от Съвета за финансова стабилност за прилагането на политическите препоръки, включително изискването застрахователите от системно значение да имат планове за възстановяване и оздравяване, както и оценка на вероятността за успешно оздравяване, за повишен групов надзор и по-високи изисквания за преодоляване на загубите; признава, че дългосрочният характер на застрахователните задължения и инструментите, различните срокове, дългите периоди на изтичане и бизнес естеството на застраховането в сравнение с банкирането, както и инструментите, с които разполагат регулаторите, вече осигуряват ефективни практики за оздравяване; счита, че следователно акцентът следва да бъде върху възстановяването;

34.

Изразява съжаление, че Международната асоциация на органите за застрахователен надзор и Съветът за финансова стабилност са отложили публикуването на насоки за оценка на системното състояние на и политически препоръки за презастрахователите за юли 2014 г.; призовава Комисията да разгледа внимателно системния риск, който презастрахователите представляват, особено по отношение на централната им роля в управлението на застрахователния риск, високата им степен на взаимосвързаност и ниска взаимозаменяемост;

Управление на активи

35.

Призовава Комисията внимателно да преценява дали е необходимо лица, които управляват активи да бъдат определени като управляващи активи лица от системно значение, като взема предвид мащаба на тяхната дейност и използва пълен набор от показатели, като: големина, бизнес модел, географско разположение, рисков профил, кредитоспособност, дали търгуват за собствена сметка или не, дали подлежат на изисквания относно разпределението на активите на своите клиенти, както и други фактори от значение;

36.

Отбелязва, че активите на клиентите са отделени и се държат от попечители и че следователно възможността тези активи да бъдат прехвърлени към друго лице, което управлява активи представлява съществена гаранция;

37.

Счита, че един ефективен правен режим по отношение на ценните книжа би могъл да смекчи много от проблемите в случай на неплатежоспособност на голямо лице, управляващо активи, упражняващо трансгранична дейност;

Системи за разплащане

38.

Призовава Комисията да работи съвместно със съответните международни финансови надзорни и други органи, за установяване на евентуални слабости в системи за разплащане от глобално системно значение и в разпоредбите за гарантиране на продължаване на услугата в случай на неплатежоспособност;

39.

Счита, че тъй като платежните системи са в основата на всички парични преводи, е ясно, че сътресение в една такава система би оказало значително въздействие и върху други участници на финансовите пазари; отбелязва, че Директивата относно окончателността на сетълмента от 1998 г. вече има за цел намаляването на евентуалните рискове, свързани с платежните системи, но счита, че тя не се задълбочава достатъчно в оздравяването и преструктурирането и че следователно е необходимо да се предвидят специални разпоредби, които да дадат възможност на платежните системи да реагират адекватно при неблагоприятни обстоятелства;

o

o o

40.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.


(1)  http://www.financialstabilityboard.org/publications/r_130718.pdf

(2)  ОВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 1.

(3)  A7-0196/2013.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/12


P7_TA(2013)0534

Индустриална политика на ЕС за космическия сектор

Резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно индустриалната политика на ЕС за космическия сектор — разгръщането на потенциала за икономически растеж в космическия сектор (2013/2092(INI))

(2016/C 468/03)

Европейският парламент,

като взе предвид Дял XIX от Договора за функционирането на Европейския съюз, член 189, доколкото той се отнася до научните изследвания и технологичното развитие и до космическата политика, особено по отношение на изготвянето на европейска космическа политика с оглед на насърчаването на научния и техническия прогрес, промишлената конкурентоспособност и изпълнението на политиките на Европейския съюз,

като взе предвид съобщението на Комисията от 28 февруари 2013 г., озаглавено „Индустриална политика на ЕС за космическия сектор“ (СOM(2013)0108),

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „ЕВРОПА 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

като взе предвид съобщението на Комисията от 28 октомври 2010 г., озаглавено „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията: Извеждане на преден план на конкурентоспособността и устойчивото развитие“ (COM(2010)0614),

като взе предвид съобщението на Комисията от 10 октомври 2012 г., озаглавено „По-силна европейска промишленост за растеж и възстановяване на икономиката“ (COM(2012)0582),

като взе предвид съобщението на Комисията от 4 април 2011 г., озаглавено „Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите“ (COM(2011)0152),

като взе предвид съобщението на Комисията от 14 ноември 2012 г., озаглавено „Установяване на подходящи връзки между ЕС и Европейската космическа агенция“ (COM(2012)0671),

като взе предвид Решение 2004/578/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. за сключване на рамково споразумение между Европейската общност и Европейската космическа агенция (1),

като взе предвид заключенията на Съвета от 11 октомври 2010 г., 31 май 2011 г., 2 декември 2011 г. и 30 май 2013 г.,

като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2012 г., озаглавена „Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите“ (2),

като взе предвид член 48 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становището на комисията по външни работи (A7–0338/2013),

A.

като има предвид, че член 189 от ДФЕС предоставя на Европейския съюз изрична роля за изготвянето на европейска космическа политика, с оглед на насърчаването на научния и техническия прогрес, промишлената конкурентоспособност и изпълнението на политиките му;

Б.

като има предвид, че с оглед на все по-голямата конкуренция от страна на нововъзникващи космически нации като Китай и Индия политическата тежест на държавите — членки на ЕС от национална гледна точка може вече да не е достатъчна, за да се отговори на бъдещите предизвикателства в този сектор;

В.

като има предвид, че космическата политика е ключов елемент от стратегията „Европа 2020“;

Г.

като има предвид, че много от услугите, които гражданите ползват в ежедневието, зависят пряко или косвено от космическото промишленост като например телевизия, високоскоростен интернет, навигационни системи или общоевропейската автоматична система за спешни повиквания eCall;

Д.

като има предвид, че европейската космическа промишленост генерира консолидиран оборот от 6,5 милиарда евро и предоставя заетост на над 34 500 високо квалифицирани работници и че в настоящия период на икономически трудности значението на тази промишленост като сектор със силен потенциал за растеж и иновации, както и като създател на работни места с висока добавена стойност, следва да се извади на преден план;

Е.

като има предвид, че понастоящем координацията на мерките в областта на космическата политика между ЕС, държавите членки и ЕКА все още е недостатъчна и като има предвид, че това води до дублиране на структури и пречи взаимодействията да бъдат използвани в достатъчна степен; подчертава, че въвеждането на ясна рамка за управление в космическия сектор би допринесла за реализирането на огромни икономии с цел ефективност;

Ж.

като има предвид, че ЕКА като междуправителствена организация няма официални отношения с Европейския парламент и следователно липсва пряката обратна връзка с гражданите, която иначе е налице във всички области на политиката на Съюза;

З.

като има предвид, че космическата промишленост представлява промишленост с голям интензитет на инвестиции, при която разработките отнемат необичайно много време и следователно последователността на планирането играе решаваща роля за нея; като има предвид, че видимостта, която това осигурява, ще има голяма полза от наличието на стабилна регулаторна рамка и ясна рамка за управление;

И.

като има предвид, че експлоатацията на една европейска система за изстрелване може да даде принос за гарантирането на независим достъп до космическото пространство;

Й.

като има предвид, че ЕС понастоящем е зависим от неевропейската военна Глобална навигационна спътникова система (ГНСС) и че програмата „Галилео“ е замислена, разработена и ще остане под граждански контрол;

K.

като има предвид, че за европейската промишленост в космическия сектор търговските продажби играят значително по-важна роля отколкото за нейните основни международни конкуренти;

Л.

като има предвид, че спътниковите услуги играят съществена роля при предоставянето на информация за бързоразвиващите се сектори на цифровото общество и допринасят за постигането на целите на Програмата на ЕС в областта на цифровите технологии;

M.

като има предвид, че според оценки на експерти пазарът за услуги за спътниковата навигация и за наблюдението на Земята би могъл да достигне обем в размер на 300 милиарда щатски долара след десет години и че понастоящем в западните държави — членки на ЕС 6 % — 7 % от БВП зависят от спътниковата навигация;

Н.

като има предвид, че международната координация за използването на спектъра добива все по-голямо значение поради нарастващото търсене на услуги за безжични комуникации и на физичните свойства на разпространението на вълните и на свързания с него недостиг на радиочестоти;

Европейска насока на космическата политика

1.

Приветства съобщението на Комисията относно индустриалната политика на ЕС за космическия сектор; счита, че Комисията следва да се концентрира върху ограничен брой от мерките относно индустриалната политика за космическия сектор, посочени във въпросното съобщение, за да постигне действително разгръщане на потенциала за растеж в космическата промишленост;

2.

Подчертава, че всички участници в управлението на бъдещите космически политики на ЕС, включително Комисията, Европейската агенция за ГНСС, ЕКА, националните агенции и специализираните агенции като EUMETSAT, трябва да бъдат свързани помежду си и да функционират в дългосрочен план;

3.

Счита, че националните агенции биха могли да направят конкретни предложения в тази насока, така че Комисията би могла да рационализира информацията, идваща от държавите членки, и да определи визия на ЕС;

4.

Подчертава, че Комисията трябва възможно най-скоро да ни даде ясна пътна карта за ГМОСС/„Коперник“ и за разработването и разполагането на различните спътници „Сентинел“, както и за правната и оперативна рамка, предлагана за тази сложна система;

5.

Подкрепя Комисията в нейното намерение да предприеме мерки за създаването на съгласувана нормативна уредба на ЕС за космическото пространство; подкрепя възникването на реален вътрешен пазар на ЕС за космически продукти и услуги; счита, че е важно политиката да бъде формулирана и разработвана така, че нейното изпълнение да не оказва отрицателно или увреждащо влияние върху търговските условия на пазара; отбелязва, че неутралността и прозрачността на конкуренцията са два важни стълба на развитието на европейската космическа политика;

6.

Отбелязва, че досега не съществува хоризонтален подход от страна на Комисията, който да включи космическата политика и нейните цели в различните политически области на Съюза; призовава Комисията да направи това в бъдеще, като отчита космическата политика в области като например телекомуникации, транспорт, околна среда, селско стопанство, безопасност или култура;

7.

Приветства изявлението на Комисията, че космически базираните телекомуникации, навигация и наблюдение на земята снабдяват ЕС със стратегически важни знания, подпомагащи неговите външни отношения в областта на помощта за развитие и хуманитарната помощ;

8.

Призовава Комисията да разгледа приоритетно следните тематични области: институционални въпроси; „Галилео“ и „Коперник“; космическата промишленост като генератор на растеж и заетост; оценка на въздействието на свързаните с космическото пространство дейности; независим достъп до космическото пространство; ролята на научноизследователската и развойната дейност; спътникови комуникации; космическото наблюдение и проследяване; както и космическите отпадъци;

9.

Подкрепя становището, изразено от Комисията, че редица от компонентите на космическите системи са с двойна употреба или от военно естество, което означава, че попадат в обхвата на Директива 2009/43/EO от 6 май 2009 г. за опростяване на реда и условията за трансфер на продукти, свързани с отбраната, вътре в Общността (3), изменена с Директива 2012/47/ЕС от 14 декември 2012 г. по отношение на списъка на свързаните с отбраната продукти, Регламент (ЕО) № 428/2009 на Съвета от 5 май 2009 г. за въвеждане режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба (4) или на общата позиция относно износа на оръжие; приветства предложението, направено в съобщението за представяне на официален доклад пред Парламента, относно системата за контрол на износа на компоненти с двойна употреба преди края на 2013 г.; призовава Комисията, държавите членки и работната група „Износ на конвенционално оръжие“ на Съвета на ЕС (COARM) да изяснят каква регулаторна рамка следва да се прилага за всяка категория стоки и технологии;

Институционални въпроси

10.

Признава успехите, които ЕКА е постигнала за Европа в областта на космическите мисии през последните десетилетия и насърчава държавите, които не са членки на ЕКА, да разгледат присъединяване и засилено сътрудничество; отбелязва обаче, че начините за постигане на засилена оперативна ефикасност и политическа координация и отговорност могат да бъдат постигнати в дългосрочен план чрез сближаване на сътрудничеството между ЕКА и ЕС, наред с другото така, че да се избегне дублиране на дейностите и припокриване; призовава Комисията много внимателно да проучи дали ЕКА би могла, например, в бъдеще да бъде свързана като междудържавна организация в управленските структури на Съюза, доколкото превръщането на ЕКА в европейска агенция не се разглежда като целесъобразно;

11.

Счита, че междувременно ЕС следва по-силно да координира, при много тясно сътрудничество с ЕКА, космическите политики и програми на държавите членки, за да се възприеме истински европейски подход, като същевременно се гарантира спазването на интересите на ЕКА и нейните държави членки; отбелязва, че единствено посредством европейски подход космическата промишленост може да бъде в състояние да придобие и също да запази своята конкурентоспособност;

12.

Призовава Комисията, държавите членки и ЕКА да създадат форма на координационна група, чиито членове следва да координират стратегиите и мерките в областта на космическото пространство по време на редовни срещи с цел избягване на дублирането на структури, и да разработят общ подход към международните въпроси и форуми;

13.

Отбелязва, че всяко засилване на използването на космически средства от военните сили не трябва да намалява или ограничава използването за граждански цели и възможните бъдещи граждански приложения; призовава държавите членки и ЗП/ВП да започнат преглед на понастоящем неактуалния Договор за космоса от 1967 г. или да създадат нова регулаторна рамка, която отчита технологичния напредък от 60-те години на миналия век насам;

„Галилео“ и „Коперник“ (ГМОСС)

14.

Подчертава, че завършването на „Галилео“ и продължаването на „Коперник“ като водещи програми на европейската космическа политика следва да имат най-висок приоритет, за да може през 2014 г. да бъдат активирани първите услуги на „Галилео“ на практика и за гражданите;

15.

Подчертава факта, че EGNOS е първата оперативна европейска програма за ГНСС; призовава Комисията и държавите членки да насърчават и въвеждат използването на EGNOS в различни области като например транспорта;

16.

Изразява съжаление относно факта, че в миналото се стигна до забавяния при изграждането на европейската програма за спътникова навигация „Галилео“; приветства факта, че понастоящем четири спътника са изведени в околоземна орбита; подчертава, че предимствата и ползата по-специално от „Галилео“ и по принцип от европейска космическа промишленост следва да бъдат по-ефективно представени на обществеността и призовава Комисията — във връзка с бъдещи изстрелвания на спътници на „Галилео“ — да организира водещи обществени събития в столиците на ЕС за насърчаване на програма „Галилео“ и нейните потенциални приложения;

17.

Подчертава, че ЕС трябва да информира хора, да привлече бъдещи инженери, да разпространи информация за спътниковата навигация на ЕС и да предложи набор от стимули за всички потребители с цел използване на активните технологии на „Галилео“ и EGNOS;

18.

Изразява увереност, че целта на пълния оперативен капацитет, основаващ се на съвкупност от 27 спътника и подходящ брой резервни спътници и подходяща наземна инфраструктура, е основна предпоставка за осъществяване на добавената стойност на „Галилео“, по-специално по отношение на високата степен на точност и непрекъснатостта на услугата и следователно за извличане на многобройни ползи за икономиката и обществото;

19.

Изразява съжаление, че към момента не целият Европейски съюз попада в обхвата на Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS) и призовава тази система да бъде разширена до Южна, Източна и Югоизточна Европа, което ще позволи използването й в цяла Европа;

20.

Призовава Комисията и държавите членки да информират Парламента относно плановете за използване на програмата „Коперник“ и публично регулираната услуга по програма „Галилео“ в подкрепа на мисии и операции на ОПСО;

Ролята на космическата промишленост като двигател за растеж и инструмент за създаване на заетост

21.

Отбелязва, че МСП (не само МСП, но въпреки това по-специално МСП) се нуждаят от вид бързо финансиране от страна на публичния сектор, за да им се предоставят на разположение достатъчно финансови средства за дългосрочни инвестиции в областта на научноизследователската и развойната дейност; изразява убеждение, че чрез публично финансиране и наличието на публични клиенти за продукти и услуги на космическата промишленост могат да бъдат стимулирани иновациите, като по този начин може да се генерира растеж и да се създадат работни места;

22.

Отново заявява, че ЕС не трябва да пропуска възможността за развитие на пазара на спътникова навигация надолу по веригата и подчертава значението на план за действие за Европейската агенция за ГНСС, за да се разшири пазарът на ГНСС, което ще бъде от решаващо значение за бъдещето на икономиката на ЕС;

23.

Припомня, че новите приложения за спътникова навигация могат да повишат безопасността, ефективността и надеждността в области, включително въздухоплаването, морския и автомобилния транспорт, селското стопанство, безопасността по пътищата, събирането на такси, управлението на движението и паркирането, управлението на флота, спешните повиквания, засичането и проследяването на стоки, онлайн резервациите, безопасността на корабоплаването, цифровите тахографи, транспортирането на животни и устойчивото управление на земята;

24.

Отбелязва посочения в съобщението факт, че 60 % от електрониката на борда на европейски спътници понастоящем се внася от САЩ; призовава за инициатива относно начините за защита на чувствителни или лични данни в този контекст, както и за използване на съществуващата процедура за възлагане на обществени поръчки, с цел да се гарантира, доколкото е възможно, че закупуването на космическа инфраструктура от държавите членки се използва като допълнителен стимул за растеж в сектора;

25.

Настоятелно призовава Комисията, ЕКА, EDA и държавите членки да определят критични технологии в контекста на съвместния процес с цел осигуряване на европейска самостоятелност и разработване на алтернативи, които са по-малко зависими от трети държави; припомня риска във връзка с възможността за САЩ, в случай на несъгласие, да затворят или блокират европейската космическа инфраструктура;

26.

Призовава Комисията и държавите членки да създадат стимули за европейската промишленост с цел разработване на компоненти за космическото пространство на европейско равнище, за да се намали зависимостта от внос от трети държави;

27.

Отбелязва, че предприятия от некосмическата промишленост могат да се възползват от продуктите в резултат на изследвания в областта на космическото пространство; следователно призовава всички заинтересовани страни да създадат обмен между участниците в космическата и некосмическата промишленост и да работят в партньорство за разработката на технологии, което може да доведе до революционни нововъведения в полза на обществото; подчертава значението на по-доброто популяризиране на осезаемите ползи, които космическата промишленост може да допринесе за ежедневния живот на европейците;

28.

Подчертава, че в частност секторите на космическите услуги и роботиката откриват многобройни пазарни възможности преди всичко за МСП;

29.

Подчертава, че автономните и интелигентни роботни системи представляват ключови технологии за по-нататъшното изследване на космическото пространство; във връзка с това посочва ефикасното използване на европейски средства от „Хоризонт 2020“, по-специално за дейности, близки до пазара;

30.

Подчертава, че подходяща съвкупност от висококвалифицирани служители е от ключово значение за конкурентоспособността на европейската космическа промишленост; следователно призовава всички заинтересовани страни да задълбочат сътрудничеството между университетите и промишлеността и да насърчават талантливи младежи, по-специално талантливи жени, да се ангажират с този сектор (например чрез установяване на национални университетски програми и схеми за обучение, както и конкурси за европейски и неевропейски изследователи); освен това отбелязва, че придобиването на талант от трети държави (включително чрез привличане обратно на европейски талант) е от жизненоважно значение;

Достъп до космическото пространство

31.

Подчертава значението на достъпа до космическото пространство за всички държави членки, както и на търговските продажби за европейската космическа промишленост; същевременно отбелязва, че достъпът до институционални пазари в трети държави остава частично затворен за европейската промишленост; подчертава значението на равнопоставените първоначални условия за европейската промишленост на международно равнище; във връзка с това призовава Комисията да насърчава реципрочност и да гарантира равни възможности и справедливи условия на конкуренция в контекста на търговските споразумения (например трансатлантическото партньорство в областта на търговията и инвестициите);

32.

Подчертава значението на разработването и експлоатацията на европейски ракети носители за независим достъп до космическото пространство; следователно призовава Комисията и държавите членки съвместно с ЕКА да запазят и разширят европейската система за ракети носители и услугата за изстрелване в дългосрочен план;

33.

Счита, че европейската космическа промишленост следва да се възползва от съществуващата европейска космическа инфраструктура, част от която е финансирана с използването на европейски публични средства;

Роля на научноизследователската и развойната дейност

34.

Освен това приветства факта, че в новата рамкова програма за научни изследвания („Хоризонт 2020“) следва да бъде инвестирана сума в размер на 1,5 милиарда евро за научноизследователска и развойна дейност в областта на космическото пространство; освен това призовава Комисията в рамките на „Хоризонт 2020“ да предостави на разположение част от бюджета за научни дейности и развитие за приложения на спътниковите комуникации;

35.

Счита, че по-специално в областта на научноизследователската дейност е необходима по-силна координация между ЕС, ЕКА и държавите членки; призовава трите страни да разработят съвместна „пътна карта за научни изследвания“ за периода до 2020 г. и да определят приоритети и цели за космическата политика, които следва да бъдат съвместно постигнати с цел на участниците, по-специално в промишлеността, да се гарантира последователност при планирането; подчертава значението на научноизследователското сътрудничество с трети държави;

36.

Подчертава, че развитието на ГНСС приложения и услуги е от съществено значение, за да се гарантира, че инвестициите в инфраструктура, които представлява „Галилео“, се използват изцяло и че системата „Галилео“ е разработена до пълния си капацитет; подчертава необходимостта да се гарантира предоставянето на необходимото финансиране за научноизследователска и развойна дейност по отношение на ГНСС и за нейното приложение; изразява съжаление относно факта, че намаляването на средствата, отделени за научни изследвания и иновации за приложения, базирани на EGNOS и „Галилео“, значително забавя технологичния напредък и растежа на промишления капацитет, както и екологично ефективното прилагане в ЕС, и затова настоятелно призовава Комисията да въведе разпоредби, позволяващи на МСП да получат по-лесен достъп до финансиране;

37.

Отбелязва, че развитието на иновационни приложения в Европа се забавя от различни пречки; във връзка с това припомня на Комисията, че съществува неразработен пазар за търговската експлоатация на космически данни, които са генерирани чрез програми за наблюдение на Земята и спътникови програми; призовава Комисията да проведе проучване с цел установяване на тези пречки (като например: отговорност за вреди, причинени от космически обекти/отпадъци; несигурност по отношение на наличието на услуги; опасения във връзка със сигурността и със защитата на данните; недостатъчна осведоменост по отношение на потенциала; както и липса на оперативна съвместимост) и да представи евентуални предложения относно начини за отварянето на тези пазари;

Спътникови комуникации

38.

Подчертава, че спътниковите комуникации играят важна роля в рамките на европейската космическа промишленост, тъй като поръчки от този сектор гарантират непрекъснатото използване на космическите кораби и на ракетите носители, като по този начин допринасят за постигане на целта за независим достъп до космическото пространство за ЕС; в този контекст насочва вниманието към ролята на независимия капацитет за полезен товар, който възниква при стартирането на търговски спътници (за „поемани полезни товари“ (hosted payloads)), който може да бъде използван за изпробване на нови продукти и технологии в космическото пространство, което помага за намаляване както на разходите, така и на времето, необходимо за възможността за предлагане на нови услуги;

39.

Подчертава, че спътниковите комуникации представляват ефикасен начин за предоставяне на мултимедийни услуги в промишлеността и обществото на лицата, които досега не са могли да получават услуги чрез наземни технологии;

40.

Подчертава, че спътниковите мрежи за цялостно покритие на ЕС с широколентов интернет допринасят по-специално в отдалечените области за постигането на целите на Програмата на ЕС в областта на цифровите технологии; следователно призовава Комисията да гарантира, че по отношение на технологичната неутралност спътниковият интернет се взема надлежно предвид в технологичния микс, който се използва за разширяване на широколентовия достъп, например в политиката на сближаване на ЕС;

41.

Отбелязва, че спътниковите комуникации добиват все по-важна логистична функция в кризисни ситуации, като например природни бедствия, или за гарантирането на вътрешната сигурност, тъй като техните информационни и комуникационни връзки са от жизненоважно значение в ситуации, при които не съществува наземна инфраструктура или тя е била разрушена;

42.

Следователно призовава Комисията да анализира настоящата наличност, както и необходимостта в бъдеще от радиочестоти за спътниковите комуникации и по време на следващата световна конференция в областта на радиосъобщенията на Международния съюз по далекосъобщения да обезпечи подходяща защита на интересите на ЕС и на сектора в областта на спътниковите комуникации в сферата на разпределението на радиочестотния спектър в световен и регионален мащаб;

43.

Счита, че потенциалът за иновации в областта на спътниковите комуникации далеч не е оползотворен; обръща внимание на потенциала на най-новите технологии като например „лазерни комуникационни терминали“ или „високоскоростни спътници“ с цел да се отговори на необходимостта от все по-силен обмен на данни с нарастваща скорост на обмен на данните;

44.

Подчертава, че Европа може да запази технологичното си превъзходство в областта на спътниковите комуникации единствено ако бъдат продължени научноизследователските усилия в тази област на европейско равнище;

Космически отпадъци

45.

Подчертава, че космическите инфраструктури изграждат гръбначния стълб за много услуги, които се ползват от промишлеността и обществото в ежедневния живот; отбелязва, че загубата на достъп до тази инфраструктура, например поради сблъсък между спътници и други космически обекти или отпадъци, би могла да накърни безопасността на стопанските субекти и представителите на обществеността;

46.

Отбелязва, че космическите отпадъци се превръщат във все по-голям проблем; призовава Комисията и държавите членки да работят за световно управление за космическото пространство; същевременно призовава Комисията и държавите членки да насърчат подписването от трети държави на изготвения от ЕС Кодекс за поведение при дейности в космическото пространство чрез всички дипломатически канали;

47.

Призовава Комисията да подкрепи установяването на европейско равнище, във възможно най-кратки срокове, на предложената в началото на тази година програма за подкрепа на наблюдението и проследяването на обекти в космическото пространство, за да се гарантира по-голяма независимост от институциите в САЩ, които издават предупреждения за сблъсък;

o

o o

48.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.


(1)  ОВ L 261, 6.8.2004 г., стр. 63.

(2)  ОВ C 227 E, 6.8.2013 г., стр. 16.

(3)  ОВ L 146, 10.6.2009 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 134, 29.5.2009 г., стр. 1.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/19


P7_TA(2013)0535

Изчисленията в облак

Резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно оползотворяване на потенциала на изчисленията в облак в Европа (2013/2063(INI))

(2016/C 468/04)

Европейският парламент,

като взе предвид съобщението на Комисията от 27 септември 2012 г., озаглавено „Оползотворяване на потенциала на изчисленията в облак в Европа“ (COM(2012)0529) и придружаващия го работен документ,

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

като взе предвид съобщението на Комисията от 19 май 2010 г., озаглавено „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ („Digital Agenda for Europe“) (COM(2010)0245),

като взе предвид резолюцията си от 5 май 2010 г. относно определянето на нова програма за цифровите технологии за Европа: 2015.eu (1),

като взе предвид Решение № 243/2012/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за създаване на многогодишна програма за политиката в областта на радиочестотния спектър,

като взе предвид предложението на Комисията от 25 януари 2012oг. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (Общ регламент относно защитата на данните) (COM(2012)0011),

като взе предвид предложението на Комисията от 19 октомври 2011 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Механизъм за свързване на Европа (COM(2011)0665),

като взе предвид Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 г. относно радионавигационното оборудване и далекосъобщителното крайно оборудване и взаимното признаване на тяхното съответствие,

като взе предвид дейността на Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI) в областта на стандартите за картографиране в облак,

като взе предвид Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета,

като взе предвид Директива 1999/44/EО на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г.относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции (2),

като взе предвид Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (3),

като взе предвид Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000oг. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (4),

като взе предвид Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторските права и на сродните им права в информационното общество (5),

като взе предвид член 48 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, както и становищата на комисията по правни въпроси, комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A7-0353/2013),

A.

като има предвид, че отдалечените изчислителни системи в различните им форми, понастоящем познати под названието изчисления „в облак“, не са нови, но в същото време техният мащаб, работа и съдържание представляват съществен напредък в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ);

Б.

като има предвид, че изчисленията в облак привлякоха вниманието през последните години поради развитието на нови и иновативни широкомащабни бизнес модели, силен тласък от страна на продавачите на подобни технологии, технологичните иновации и по-големите възможности на изчислителната техника, по-ниските цени и високоскоростните комуникации, както и потенциала на икономическите ползи и ефективността, включително консумацията на енергия, които изчисленията „в облак“ предлагат на всички видове потребители;

В.

като има предвид, че разгръщането и развитието на услугите „в облак“в рядко населените и отдалечените райони може да допринесе за намаляване на тяхната изолация, като същевременно поставя особено сериозни предизвикателства, предвид недостатъчната наличност на необходимата инфраструктура;

Г.

като има предвид, че ползите за продавачите на услуги „в облак“ се състоят например от такси за обслужване, парично изражение на неизползваната част и на излишъка от изчислителни ресурси, икономии от мащаба, възможността за база от потребители (т.нар. „ефект на заключването“) и вторични употреби на потребителска информация като при рекламата, при надлежно зачитане на изискванията в областта на неприкосновеността и защитата на личните данни; като има предвид, че „ефектът на заключването“ може да има неблагоприятни последици върху конкуренцията, които обаче могат да бъдат преодолявани чрез разумни мерки за стандартизация и по-голяма прозрачност върху лицензионните споразумения в областта на интелектуалната собственост;

Д.

като има предвид, че ползите от услугите „в облак“ за потребителите се състоят от потенциално по-ниски разходи, повсеместен достъп, удобство, надеждност, степенуване и сигурност;

Е.

като има предвид, че „изчисленията в облак“също водят до рискове за потребителите, по-специално по отношение на чувствителните данни, и че потребителите трябва да бъдат наясно с тези рискове; като има предвид, че ако обработването „в облак“ се извършва в определена държава, органите на тази държава, могат да имат достъп до данните; като има предвид, че това следва да бъде взето под внимание от Комисията, когато тя отправя предложения и препоръки относно изчисленията „в облак“;

Ж.

като има предвид, че услугите „в облак“ карат потребителите да предоставят информация на доставчици на пространство за съхранение на информация „в облак“, които се явяват трети страни, като по този начин повдигат въпроси, свързани с непрекъснатия контрол и достъпа до информация за отделните потребители, както и тяхната защита срещу самия доставчик, останалите потребители на същата услуга и други страни; като има предвид, че насърчаването на услуги, които позволяват само и единствено потребителят да държи ключовете за съхраняваната информация, докато самите доставчици на пространство за съхранение на информация „в облак“ нямат достъп до тази информация, би могло да реши някои от аспектите, свързани с този проблем;

З.

като има предвид, че нарасналата употреба на услуги „в облак“, предоставяни от ограничен брой големи доставчици, означава, че все по-голям обем от информация се натрупва в ръцете на тези доставчици, като по този начин увеличава тяхната ефективност, но също така увеличава риска от катастрофални загуби на информация, централизиране на слабите звена, които биха могли да застрашат стабилността на интернет и достъп на трети страни до информацията;

И.

като има предвид, че отговорностите и ангажиментите на всички заинтересовани страни, въвлечени в услугите за изчисления „в облак“, следва да бъдат изяснени, по-специално по отношение на безопасността и спазването на изискванията за защита на личните данни;

Й.

като има предвид, че пазарът за услуги „в облак“ изглежда раздвоен между потребителските и бизнес редовете;

К.

като има предвид, че за бизнес потребителите стандартизираните услуги „в облак“ могат при отговаряне на определени нужди на потребителя да представляват привлекателно средство за преобразуване на капиталови разходи в оперативни разходи и да позволят бързо осигуряване и скалиране на допълнително пространство за съхранение и капацитет за обработка;

Л.

като има предвид, че за потребителите фактът, че доставчиците на операционни системи за различните видове устройства на потребителите по-специално, все повече насочват потребителите, чрез използването на настройки по подразбиране и т.н., в посока на използването на ексклузивни услуги „в облак“, което значи, че тези доставчици създават обвързана потребителска база и събират информацията на своите потребители;

М.

като има предвид, че използването на външни услуги „в облак“ в публичния сектор трябва да бъде внимателно преценено по отношение на нарасналите рискове, свързани с информацията относно гражданите и по отношение на функционирането на социалните услуги;

Н.

като има предвид, че от гледна точка на сигурността въвеждането на услуги „в облак“ означава, че отговорността за поддържането на сигурността на информацията, падаща върху отделните потребители, се пренася от потребителя на услугата към доставчика на услугата, като по този начин се поражда необходимост да се гарантира, че тези доставчици имат правоспособността да осигурят надеждни и стабилни решения за комуникация;

О.

като има предвид, че развитието на услугите в облак ще увеличи обема на предаваните данни, търсенето на широколентови приложения, както и необходимостта от по-високи скорости на качване на данни и по-голямо предлагане на високоскоростен широколентов интернет;

П.

като има предвид, че постигането на целите на европейската Програма в областта на цифровите технологии, по-специално широколентовият обхват и всеобщият достъп, трансграничните обществени услуги и целите на изследванията и иновациите, е необходима стъпка ако ЕС трябва да се възползва пълноценно от това, което изчисленията „в облак“ предлагат;

Р.

като има предвид някои неотдавнашни събития, свързани с нарушения на сигурността, и по-специално шпионския скандал PRISM;

С.

като има предвид липсата на сървърни ферми на територията на Европа;

Т.

като има предвид, че цифровият единен пазар представлява ключов фактор за постигането на целите на стратегия „Европа 2020“, като ще даде значителен тласък на усилията за постигане на целите на Акта за единния пазар и за ответни мерки срещу икономическата и финансова криза, засягаща ЕС;

У.

като има предвид, че снабдяването на целия ЕС с широколентови мрежи, всеобщият и равен достъп на всички граждани до услуги в интернет и гарантирането на мрежовата неутралност са основни предпоставки за развитието на европейска система „в облак“;

Ф.

като има предвид, че наред с другото с Механизма за свързване на Европа се цели увеличаване на широколентовия обхват в Европа;

Х.

като има предвид, че изчисленията в облак следва да стимулират приобщаването на МСП чрез намаляване на бариерите пред достъпа до пазара (напр. чрез понижаване на разходите за информационно-технологична инфраструктура);

Ц.

като има предвид, че за европейската система за изчисления „в облак“ от изключително значение е гарантирането на правни стандарти на равнище ЕС относно защитата на данните;

Ч.

като има предвид, че развитието на изчисленията „в облак“ следва да спомогне за насърчаването на творчеството в полза както на носителите на правата, така и на потребителите; като има предвид освен това, че в рамките на процеса следва да се избягва нарушаване на единния пазар, а доверието на потребителите и предприятията в изчисленията в облак следва да се повишава;

Общи положения

1.

Приветства съобщението на Комисията относно оползотворяването на потенциала на изчисленията в облак в Европа и одобрява амбицията на Комисията за разработване на последователен подход по отношение на услугите „в облак“, но счита, че за постигането на амбициозните цели, определени от стратегията, наличието на законодателен инструмент би бил по-подходящо за някои от аспектите;

2.

Подчертава, че политиките, позволяващи инфраструктура с висок капацитет и сигурни комуникации, са ключов елемент за всички услуги, разчитащи на комуникациите, в това число услугите „в облак“, и изтъква, че заради ограничения бюджет на Механизма за свързване на Европа подкрепата за разгръщането на широколентовите мрежи трябва да бъде допълнена с подпомагане по линия на други програми и инициативи на Съюза, включително европейските структурни и инвестиционни фондове;

3.

Подчертава, че услугите „в облак“ трябва да предложат сигурност и надеждност, които да са съизмерими с увеличаването на рисковете, произтичащи от концентрацията на данни и информация в ръцете на ограничен брой доставчици;

4.

Подчертава, че законодателството на Съюза следва да бъде неутрално и при отсъствие на императивни съображения от обществен интерес, да не бъде адаптирано, така че да улеснява или да възпрепятства каквито и да е законни бизнес модели или услуги;

5.

Подчертава, че стратегията относно изчисленията „в облак“ следва да включва странични аспекти, като консумацията на енергия от центровете за данни и свързаните с това екологични въпроси;

6.

Подчертава огромните възможности, които се предлагат от наличието на достъп до данни от всяко свързано с интернет устройство;

7.

Подчертава очевидния интерес на ЕС да разполага с повече сървърни ферми на своята територия по две причини: по отношение на промишлената политика, това би позволило наличието на засилено взаимодействие за постигане на целите за достъп от ново поколение, посочени в Програмата в областта на цифровите технологии, а по отношение на режима на Съюза за защита на данните, би стимулирало доверието чрез осигуряване на суверенитет на ЕС спрямо сърверите.

8.

подчертава значението на цифровата грамотност сред всички граждани и настоятелно призовава държавите членки да разработят концепции за начините за насърчаване на безопасното използване на интернет услуги, включително изчисленията „в облак“;

„Облакът“ като инструмент за растеж и заетост

9.

Подчертава, че предвид икономическия потенциал на изчисленията „в облак“ за увеличаването на глобалната конкурентоспособност на Европа, той може да се превърне в мощен инструмент за растеж и заетост;

10.

Следователно подчертава, че развитието на услугите „в облак“ в отсъствието или при недостатъчна наличност на широколентова инфраструктура рискува да увеличи цифровото разделение между градските и селските райони, което ще направи териториалното сближаване и регионалния икономически растеж още по-трудни за постигане;

11.

Изтъква, че Съюзът е изправен пред редица едновременни прояви на натиск върху растежа на БВП във времена, в които обхватът на стимулирането на растежа с публични средства е ограничен от високата задлъжнялост и равнищата на дефицит, и призовава европейските институции и държавите членки да мобилизират всички възможни лостове за растеж; отбелязва, че изчисленията „в облак“ могат да се превърнат във вектор на преобразуването във всички сектори на икономиката, като по-специално се окажат приложими в области като здравеопазването, енергетиката, обществените услуги и образованието;

12.

Подчертава, че безработицата, в това число безработицата сред младите хора и дългосрочната безработица, е достигнала неприемливо високи равнища в Европа и че е вероятно да се задържи на тези високи равнища в близкото бъдеще, както и че са необходими решителни е неотложни действия на всички политически равнища; отбелязва, че електронните умения и цифровото обучение във връзка с развитието на изчисленията „в облак“ могат впоследствие да бъдат от изключително значение за справяне с проблема с нарастващата безработица, по-специално сред младите хора;

13.

Подчертава потребността от по-добри електронни умения сред потребителите и от обучение, за да се демонстрират ползите, предлагани от изчисленията „в облак“; припомня необходимостта от създаване на повече квалификационни схеми за специалистите, ръководещи услугите за изчисления „в облак“;

14.

Изтъква, че МСП са в ядрото на икономиката на ЕС и че е необходимо предприемане на повече действия, за да се насърчи глобалната конкурентоспособност на МСП в ЕС и да се създаде възможно най-добрата среда за внедряването на новите обещаващи технологични постижения като изчисленията „в облак“, които могат да окажат силно въздействие върху конкурентоспособността на предприятията от ЕС;

15.

Подчертава положителното значение на изчисленията „в облак“за МСП, по-специално за тези от тях, установени в отдалечени или най-отдалечени райони изправени пред икономически затруднения, тъй като подобни услуги допринасят за намаляване на постоянните разходи на МСП, като позволяват наемането на изчислителна мощност и пространство за съхранение, и призовава Комисията да обмисли подходяща рамка, която да позволи на МСП да повишат растежа и производителността си, тъй като МСП могат да се възползват от намалени първоначални разходи и по-добър достъп до инструменти за анализ;

16.

Приканва Комисията и държавите членки да осведомяват по-специално малките и средните предприятия за икономическия потенциал на изчисленията „в облак“;

17.

Подчертава, че ЕС трябва да се възползва от обстоятелството, че тази технология е сравнително нова, и да работи за нейното развитие, за да извлече полза от икономиите от мащаба, които се очаква тя да предложи, като по този начин съживи икономиката си, особено в сектора на ИКТ;

Пазарът на ЕС и „облакът“

18.

Подчертава, че вътрешният пазар следва да продължи да бъде отворен за всички доставчици, които спазват законодателството на Съюза, тъй като глобалният свободен поток на услуги и информация увеличава конкурентоспособността на Съюза и възможностите пред предприятията на Съюза, както и ползите за гражданите на Съюза;

19.

Изразява съжаление във връзка с масирания, повсеместен и безразборен правителствен достъп до информацията, свързана с потребителите от Съюза, която се съхранява в облаци от трети държави и призовава доставчиците на услуги „в облак“ към прозрачност относно начина, по който управляват информацията, предоставена им от потребителите при използването на услуги „в облак“;

20.

Настоява, че за да се противодейства на опасността до тази информация да има пряк или косвен достъп от страна на чужди правителства, когато такъв достъп не е разрешен съгласно законодателството на Съюза, Комисията следва:

i)

да гарантира, че потребителите са информирани за рисковете, в това число чрез подкрепа на Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност за активиране на информационната платформа от обществен интерес в Директивата за универсалната услуга,

ii)

да спонсорира изследователската дейност, търговското разпространение или обществените поръчки на съответните технологии, като шифроване и техники за осигуряване на анонимност, които да позволяват на потребителите лесно да подсигурят своята информация и

iii)

да включи Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA) в проверката на минималните стандарти за безопасност и защита на личния живот на изчислителните услуги „в облак“, които се предлагат на европейските потребители и особено на обществения сектор;

21.

Приветства намерението на Комисията за установяване на система за сертифициране, валидна в целия ЕС, която ще осигури стимул за разработващите услуги „в облак“ и за доставчиците на тези услуги да инвестират в по-добра защита на неприкосновеността на личния живот;

22.

Призовава Комисията, в сътрудничество с предприятията от Съюза и другите заинтересовани страни, да определи кои са областите, в които конкретен подход от страна на Съюза може да се окаже особено привлекателен погледнато глобално;

23.

Подчертава колко е важно да се гарантира наличието на конкурентоспособен и прозрачен пазар на Съюза, за да се предоставят на потребителите в Съюза устойчиви, достъпни и надеждни услуги; призовава за прост, прозрачен метод за идентифициране на пропуските в сигурността по начин, който гарантира, че доставчиците на услуги на европейския пазар имат достатъчен и подходящ стимул да отстраняват тези пропуски;

24.

Подчертава, че доставчиците на услуги „в облак“, действащи в рамките на Съюза трябва да се съревновават при равни условия, при еднакви правила, приложими за всички;

Обществените поръчки и поръчките на иновативни решения и изчисленията „в облак“

25.

Подчертава, че възприемането на услугите „в облак“ от страна на обществения сектор разполага с потенциала да намали разходите за публичните администрации и да предостави по-ефективни услуги на гражданите, при изключителни ползи за всички страни на икономиката, дължащи се на ефекта на цифровия лост; посочва, че частният сектор също може да се възползва от услугите „в облак“ при поръчките на иновативни решения;

26.

Насърчава публичните администрации да обмислят възможността за безопасни, надеждни и сигурни услуги „в облак“ при обществените поръчки, свързани с информационните технологии, като същевременно изтъкнат особените им отговорности по отношение на защитата на информацията, свързана с гражданите, достъпността и непрекъснатостта на обслужването;

27.

Призовава, по-специално, Комисията да обмисли използването на услугите „в облак“ по целесъобразност, с цел да даде пример на другите;

28.

Призовава Комисията и държавите членки да ускорят дейността на Европейското партньорство в областта на изчислителните облаци;

29.

Призовава Комисията и държавите членки да превърнат изчисленията „в облак“ в приоритет на програмите за научноизследователска и развойна дейност и да насърчават използването им в сектора на публичната администрация като иновативно решение за електронно правителство в интерес на гражданите, както и в частния сектор като иновативен инструмент за развитие на бизнеса;

30.

Подчертава, че използването на услуги за изчисления „в облак“ от държавни органи, включително правоприлагащи органи и институции на ЕС, изисква специално внимание и координация между държавите членки; припомня, че неприкосновеността и сигурността на данните трябва да бъдат гарантирани, а нерегламентираният достъп, включително от чужди правителства и разузнавателните им служби, без правно основание съгласно правото на Съюза или на държавите членки — предотвратен; подчертава, че това се отнася и за специфичните дейности по обработка, по-специално обработването на специфични категории лични данни, от страна на определени значими неправителствени служби, като например банки, застрахователни дружества, училища и болници; освен това подчертава, че всичко гореспоменато е от особено значение, ако данните се прехвърлят (извън Европейския съюз между различни юрисдикции); поради това счита, че държавните органи, както и неправителствените служби и частният сектор, следва, доколкото е възможно, да разчитат на доставчиците на услуги за изчисления „в облак“ от ЕС при обработването на чувствителни данни и информация, докато бъдат въведени удовлетворителни глобални правила за защита на личните данни, които гарантират сигурността на чувствителните данни и на базите данни, поддържани от публични субекти;

Стандартите и изчисленията „в облак“

31.

Призовава Комисията да поеме водещата функция при популяризирането на стандартите и спецификациите в подкрепа на зачитащи неприкосновеността на личния живот, надеждни, силна оперативна съвместимост, сигурни и енергийно-ефективни услуги в „облак“ като неделима част от бъдеща промишлена политика на Съюза; подчертава, че надеждността, безопасността и защитата на данните са необходими за доверието на потребителите и конкурентоспособността;

32.

Подчертава, че стандартите се основават на примери за най-добри практики;

33.

Настоява, че стандартите следва да позволят лесна и пълна преносимостна данните и услугите и висока степен на оперативна съвместимост между услугите „в облак“, така че конкурентоспособността да се повишава, вместо да бъде ограничавана;

34.

Приветства работата по организирането на стандарти, поверена на Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI), и подчертава колко е важно да продължи да се следва отворен и прозрачен процес;

Потребителите и „облакът“

35.

Призовава Комисията да гарантира, че потребителските устройства не използват по подразбиране услуги „в облак“ и че не ограничавани до конкретен доставчик на услуги „в облак“;

36.

Призовава Комисията да гарантира, че търговските споразумения между операторите на далекосъобщителни системи и доставчиците на изчисления „в облак“ са в пълно съответствие със законодателството на ЕС относно конкуренцията и предоставят на потребителите пълен достъп до всички услуги в облак чрез връзка с интернет, предлагана от който и да било оператор на далекосъобщителни системи;

37.

Припомня на Комисията за неизползваната все още възможност съгласно Директива № 1999/5/ЕО (Директива относно радионавигационното оборудване и далекосъобщителното крайно оборудване и взаимното признаване на тяхното съответствие) да се изисква оборудването да съдържа предпазни мерки за защита на потребителска информация;

38.

Призовава Комисията и държавите членки да повишават осведомеността на потребителите относно всички рискове, свързани с използването на услуги „в облак“;

39.

Призовава Комисията да гарантира, че когато потребителите са подтикнати да приемат или по друг начин му им е предложена услуга „в облак“, те първо ще получат необходимата информация за вземането на информирано решение, особено когато става дума за юрисдикцията, в чийто обхват попадат съхраняваните при ползването на услуги „в облак“ данни;

40.

Подчертава, че така предоставената информация следва да установява, наред с другото, кой е крайният доставчик на услугата и как се финансира услугата; подчертава освен това, че ако услугата се финансира чрез използването на потребителска информация за насочване на рекламни съобщения или за да се даде възможност на други да насочват рекламни съобщения, потребителят следва да бъде уведомен за това;

41.

Подчертава, че информацията следва да бъде в стандартизиран, преносим, лесноразбираем и сравним формат;

42.

Призовава Комисията да проучи подходящите мерки за разработване на минимално приемливо равнище относно правата на потребителите във връзка с услугите „в облак“, което да обхваща проблеми, като неприкосновеността на личния живот, съхранението на данни в трети държави, отговорността по отношение на загубата на данни и други въпроси от съществен интерес за потребителите;

43.

Призовава Комисията и държавите членки да приемат конкретни мерки относно използването и насърчаването на изчисленията „в облак“ във връзка с открития достъп и отворените образователни ресурси;

Интелектуална собственост, гражданско право и т.н. и „облакът“

44.

Настойчиво призовава Комисията да предприеме действия за допълнително хармонизиране на законите в държавите членки с цел да се избегне правно объркване и фрагментиране и да се гарантира прозрачност на цифровия единен пазар;

45.

Призовава Комисията да направи преглед на други законодателни актове на ЕС, за да се разреши въпросът с пропуските, свързани с изчисленията „в облак“; призовава по-специално за изясняване на режима за правото върху интелектуалната собственост и за преглед на Директивата за нелоялните търговски практики, Директивата за неравноправните договорни клаузи и Директивата за електронната търговия, които са най-значимите законодателни актове на ЕС, приложими към изчисленията „в облак“;

46.

Призовава Комисията да създаде ясна правна рамка в областта на съдържанието, защитено с авторско право „в облака“, особено по отношение на правната уредба, свързана с лицензирането;

47.

Признава, че появяването на съхраняване на произведения, защитени от авторски права, чрез услуги за изчисления в облак следва да не застрашава правото на европейските носители на права да получават справедливо заплащане за използването на техните произведения, но поставя под въпрос дали тези услуги могат да бъдат разглеждани по същия начин като традиционните и цифровите средства и оборудване за записване;

48.

Призовава Комисията да проучи различните видове услуги за изчисления „в облак“, по какъв начин съхраняването в облак на произведения, защитени от авторски права, засяга системите за получаване на авторски възнаграждения и по-специално начините, по които се налагат такси за копиране за лично ползване, приложими за някои видове услуги за изчисления „в облак“;

49.

Призовава Комисията да насърчава разработването, съвместно със заинтересованите страни, на децентрализирани услуги, основани на безплатен софтуер с отворен код, които биха помогнали за хармонизирането на практиките сред доставчиците на услуги за изчисления „в облак“ и биха дали възможност на европейските граждани да възвърнат контрола си върху своите лични данни и комуникации, например чрез шифроване от точка до точка;

50.

Подчертава, че вследствие на несигурността по отношение на приложимото право и компетентността, договорите са основните инструменти за установяване на отношения между доставчиците на услуги за изчисления в облак и техните клиенти и следователно съществува силна необходимост от насоки на ЕС в тази област;

51.

Призовава Комисията да работи съвместно с държавите членки за разработване на модели на договори в съответствие с най-добрите практики на ЕС, т.нар. „примерни договори“, които да осигурят пълна прозрачност посредством предоставяне на всички условия в напълно ясна форма;

52.

Призовава Комисията да разработи съвместно със заинтересованите страни доброволни схеми на сертифициране на системите за сигурност на доставчиците, които биха помогнали в хармонизирането на практиките сред доставчиците на услуги за изчисления „в облак“ и биха повишили осведомеността на клиентите относно това какво следва да очакват от доставчиците на услуги за изчисления „в облак“;

53.

Подчертава, че поради проблемите, свързани с компетентността на съдилищата, на практика е малка вероятността потребителите от ЕС да могат да търсят в други юрисдикции правна защита по отношение на доставчиците на услуги за изчисления „в облак“; ето защо призовава Комисията да предвиди адекватни мерки за правна защита в областта на обслужването на клиенти, тъй като разпределението на силите между потребителите и доставчиците на услуги за изчисления „в облак“ е много неравномерно;

54.

Призовава Комисията да осигури бързото прилагане на алтернативното и онлайн решаване на потребителски спорове и да гарантира, че потребителите разполагат с адекватни средства за колективна защита срещу нарушения на сигурността и неприкосновеността на личния живот, както и срещу нелегални договорни разпоредби за услугите за изчисления „в облак“;

55.

Изразява съжаление по повод на липсата на ефективни средства за правна защита на потребителите в случай на нарушение на договор;

56.

призовава за системно информиране на потребителите относно дейностите, свързани с обработката на лични данни в проектите за договори, както и за това, преди извършването на промяна в условията на договора задължително да е налице съгласието на потребителите;

57.

призовава Комисията, в рамките на обсъжданията в експертната й група да изисква от доставчиците на изчисления „в облак“ да включват в договорите си определени ключови разпоредби, които да гарантират качеството на услугата, като например задължения да актуализират софтуера и хардуера, когато е необходимо, да определят какви ще са последствията при загуба на данни и да определят колко време ще отнеме разрешаването на даден проблем или в какъв срок ще бъдат отстранени от облака накърняващи достойнството материали, в случай че потребителят на услуги „в облак“ отправи съответно искане;

58.

припомня, че когато доставчик на услуги за изчисления „в облак“ използва данните за цел, различна от договорената в споразумението за услуги, или съобщи данни или ги използва по начин, който противоречи на условията на договора, той следва да се счита за администратор на данни и от него следва да се търси отговорност за извършените нарушения;

59.

Подчертава, че споразуменията за услуги за изчисления „в облак“ трябва да посочват по ясен и прозрачен начин задълженията и правата на страните по отношение на дейностите по обработка на данни от доставчици на услуги за изчисления „в облак“; изтъква, че договорните споразумения не предвиждат освобождаване от гаранциите, правата и средствата за защита, предоставени от законодателството на Съюза за защита на личните данни; настоятелно призовава Комисията да представи предложения за възстановяване на равновесието между доставчиците на услуги за изчисления „в облак“ и техните клиенти по отношение на реда и условията, използвани от услугите за изчисления „в облак“, включително разпоредби за:

гарантиране на защита срещу произволна отмяна на услуги и заличаване на данни;

гарантиране на разумна възможност за клиентите да възстановят съхраняваните данни в случай на отмяна на услуга и/или заличаване на данни;

предоставяне на ясни насоки за доставчиците на услуги за изчисления „в облак“, които да улеснят преминаването на техните клиенти към други услуги;

60.

Подчертава, че съгласно действащото законодателство на Съюза ролята на доставчика на услуги за изчисления „в облак“ трябва да бъде определена за всеки конкретен случай поотделно, тъй като доставчиците могат да бъдат както обработващи данни, така и администратори на лични данни; призовава за подобряване на условията и реда за всички потребители чрез разработване на международни модели за договори в съответствие с най-добрите практики и чрез изясняване на въпросите къде и по силата на кои разпоредби от правото на ЕС доставчикът на услуги съхранява данните;

61.

Подчертава, че трябва да се обърне особено внимание на ситуациите, при които неравновесието между клиента и доставчика на услуги за изчисления „в облак“ като страни по договора заставя клиента да встъпи в договорни отношения, налагащи стандартни услуги, и да подпише договор, в който доставчикът определя целите, условията и начините на обработване (6); подчертава, че при такива обстоятелства доставчикът на услуги за изчисления „в облак“ следва да се счита за „администратор на лични данни“ и да бъде солидарно отговорен с клиента;

Защита на личните данни, основни права, правоприлагане и облакът

62.

Счита, че достъпът до сигурен интернет е основно право на всеки гражданин и че изчисленията „в облак“ ще продължат да играят важна роля в това отношение; поради това отново призовава Комисията и Съвета да признаят недвусмислено цифровите свободи за основни права и за необходима предпоставка, за да могат гражданите да се ползват от универсалните права на човека;

63.

Отново заявява, че като общо правило равнището на защита на личните данни в среда на изчисления „в облак“ не трябва да бъде по-ниско от това, което се изисква в контекста на всяко друго обработване на данни;

64.

Подчертава, че законодателството на Съюза за защита на личните данни — тъй като е технологично неутрално — вече е напълно приложимо за услугите за изчисления „в облак“, осъществявани в ЕС, и поради това трябва напълно да се спазва; подчертава, че становището на работната група по член 29 (WP29) относно изчисленията „в облак“ (7) следва да се вземе предвид, тъй като то предоставя ясни насоки за прилагането на принципите на законодателството на Съюза относно защитата на личните данни и правилата за услугите за изчисления „в облак“, например понятията за администратор/обработващ данни, ограничаване в рамките на целта и пропорционалност, неприкосновеност и сигурност на данните, използване на подизпълнители, разпределяне на отговорностите, нарушения на сигурността на данните и международно прехвърляне; подчертава необходимостта от преодоляване на пропуските във връзка със защитата по отношение на изчисленията „в облак“ в текущия преглед на правната рамка на Съюза за защита на личните данни въз основа на допълнителните насоки на Европейския надзорен орган по защита на данните и работната група по член 29;

65.

Припомня своята сериозна загриженост относно неотдавнашното разкриване на програми за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ, както и на подобни програми, изпълнявани от агенции за разузнаване в различни държави членки, като се признава, че ако бъде потвърдена наличната към настоящия момент информация, то тези програми представляват тежко нарушение на основното право на гражданите на ЕС и на постоянно пребиваващите в ЕС лица на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни, както и на правото на личен и семеен живот, поверителността на съобщенията, презумпцията за невиновност, свободата на изразяване и мнение, свободата на информация и свободата за извършване на стопанска дейност;

66.

Отново заявява своята сериозна загриженост относно задължителното пряко разкриване в ЕС на лични данни и информация, обработвани в съответствие със споразуменията за изчисления „в облак“, на органи на трети държави от страна на доставчици на услуги за изчисления „в облак“, за които се прилагат законите на трети държави, или чрез използване на сървъри за съхранение, разположени в трети държави, както и относно прекия достъп от разстояние до лични данни и информация, обработени от правоприлагащи органи и разузнавателни служби на трети държави;

67.

Изразява съжаление, че такъв достъп обикновено се осъществява посредством пряко прилагане на правна уредба от органи на трети държави, без да се прибягва до установените за правно сътрудничество международни инструменти, като споразуменията за правна взаимопомощ или съдебното сътрудничество;

68.

Подчертава, че такива практики пораждат въпроси относно доверието по отношение на доставчиците извън ЕС на услуги за изчисления „в облак“ и на онлайн услуги, както и по отношение на трети държави, които не разчитат на международни инструменти за правно и съдебно сътрудничество;

69.

Очаква Комисията и Съветът да предприемат необходимите мерки за разрешаване на тази ситуация и за гарантиране на зачитането на основните права на гражданите на ЕС;

70.

Припомня, че всички дружества, които предоставят услуги в ЕС, трябва без изключение да спазват правото на ЕС и да носят отговорност за всички нарушения;

71.

Подчертава, че услугите за изчисления „в облак“, които попадат под юрисдикцията на трета държава, следва да съдържат ясно и различимо предупреждение за ползвателите, намиращи се в ЕС, за възможността личните им данни да бъдат обект на наблюдение, свързано с разузнаване или правоприлагане, от страна на органите на трети държави вследствие на поверителни заповеди или разпореждания, което предупреждение да бъде последвано, където е приложимо, от искане за изрично съгласие от страна на субекта на данните за обработката на лични данни;

72.

Настоятелно призовава Комисията, при договарянето на международни споразумения, които включват обработването на лични данни, да обръща особено внимание на рисковете и предизвикателствата, които изчисленията „в облак“ поставят пред основните права, по-специално — но не изключително — за правото на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни, както е посочено в членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз; настоятелно призовава освен това Комисията да вземе под внимание вътрешните правила на преговарящия партньор относно достъпа на правоприлагащите органи и на агенциите за разузнаване до лични данни, обработвани чрез услугите за изчисления „в облак“, по-специално като изискват такъв достъп за правоприлагащите и разузнавателните органи да бъде предоставян само при пълно зачитане на справедливия съдебен процес и недвусмислено правно основание, както и изискването да се определят точните условия за достъп, целта за получаване на такъв достъп, мерките за сигурност, въведени при предаването на данни, и правата на физическите лица, както и правилата за надзор и за ефективен механизъм за защита;

73.

Подчертава сериозната си загриженост относно извършената от Комитета за Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство работа в рамките на Съвета на Европа с оглед на разработването на допълнителен протокол относно тълкуването на член 32 от Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство от 23 ноември 2001 г. относно „трансграничен достъп до съхраняваните данни с даване на съгласие или когато те са общодостъпни“ (8) с цел да „улесни ефективното му използване и прилагане с оглед на правните, политическите и технологичните промени“; призовава Комисията и държавите членки, с оглед на предстоящото разглеждане от Комитета на министрите на Съвета на Европа, да гарантират съвместимостта на разпоредбата на член 32 от Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство и нейното тълкуване в държавите членки с основните права, включително защитата на личните данните, и по-специално разпоредбите относно трансграничните потоци от лични данни, както е заложено в Хартата на основните права на ЕС, достиженията на правото на ЕС в областта на защитата на личните данни, Европейската конвенция за защита на правата на човека и Конвенцията на Съвета на Европа за защита на физическите лица при автоматизирана обработка („Конвенция 108“), които са правно обвързващи за държавите членки; призовава Комисията и държавите членки категорично да отхвърлят всяка мярка, която би изложила на риск прилагането на тези права; изразява безпокойството си от факта, че в случай на одобряване на такъв допълнителен протокол неговото прилагане би могло да доведе до безпрепятствен достъп от разстояние от страна на правоприлагащи органи до сървъри и компютърни системи, намиращи се в други юрисдикции, без да се прибягва до споразумения за правна взаимопомощ и други инструменти за съдебно сътрудничество, въведени с цел гарантиране на основните права на личността, включително защитата на личните данни и на справедлив съдебен процес;

74.

Подчертава, че трябва да се обърне особено внимание на МСП, които все по-често разчитат на технология за изчисления „в облак“ при обработването на лични данни, и които може невинаги да разполагат с ресурсите или експертния опит, за да отговорят адекватно на предизвикателствата, свързани със сигурността;

75.

Подчертава, че квалификацията на администратора на лични данни или на обработващия данните трябва да бъде отразена по подходящ начин от действителното притежавано равнище на контрол върху средствата за обработване, за да се разпредели ясно отговорността за защитата на личните данни при използването на изчисления „в облак“;

76.

Подчертава, че всички принципи, установени в законодателството на ЕС за защита на личните данни, като справедливост и законност, ограничаване в рамките на целта, пропорционалност, точност и ограничени периоди на запазване на данни, трябва да бъдат изцяло взети предвид от доставчиците на услуги за изчисления „в облак“ при обработването на лични данни;

77.

Подчертава значението на наличието на ефективни, пропорционални и възпиращи административни санкции, които могат да бъдат наложени спрямо услугите за изчисления „в облак“, които не отговарят на стандартите на ЕС за защита на личните данни;

78.

Подчертава, че с оглед определянето на най-подходящите гаранции, които да се приложат, трябва за всеки конкретен случай да се оценява въздействието на всяка услуга за изчисления „в облак“ върху защитата на данните;

79.

Подчертава, че европейските доставчици на услуги за изчисления „в облак“ винаги следва да действат в съответствие със законодателството на ЕС за защита на личните данни, дори и ако това противоречи на инструкции от клиент или администратор, установен в трета държава, или когато съответните субекти на данни са (единствено) постоянно пребиваващи в трети държави;

80.

Подчертава необходимостта да се отговори на предизвикателствата, поставени от изчисленията „в облак“, на международно равнище, по-специално по отношение на разузнавателното наблюдение от страна на правителствата и необходимите гаранции;

81.

Подчертава, че гражданите на ЕС, които подлежат на разузнавателно наблюдение от органи на трети държави, следва да се ползват най-малкото от същите гаранции и средства за защита, които са на разположение на гражданите на съответната трета държава;

82.

Изразява съжаление относно подхода в съобщението на Комисията, в което не се посочва нищо за рисковете и предизвикателствата, свързани с изчисленията „в облак“, и настоятелно призовава Комисията да продължи своята работа по изчисленията „в облак“, като разработи по-цялостно съобщение относно изчисленията „в облак“, което да отчита интересите на всички заинтересовани страни и да съдържа, наред със стандартното позоваване на защитата на основните права и спазването на изискванията за защита на личните данни, най-малко следното:

насоки за гарантиране на пълно съответствие с основните права на ЕС и задълженията за защита на личните данни;

ограничителни условия, при които данни от изчисленията „в облак“ могат или не могат да бъдат достъпни за целите на правоприлагането, в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз и с правото на ЕС;

гаранции срещу неправомерен достъп от страна на чуждестранни и местни субекти, например чрез изменение на изискванията за възлагане на обществени поръчки и прилагане на Регламент (ЕО) № 2271/96 (9) на Съвета за противодействие на чуждестранни закони, които могат да доведат до масово незаконно прехвърляне на данни от изчисленията „в облак“ на граждани на ЕС и постоянно пребиваващи в ЕС;

предложения за това как да се определи „прехвърлянето“ на лични данни и как да се актуализират стандартните договорни клаузи, които са пригодени към средата на изчисленията „в облак“, тъй като изчисленията „в облак“ често включват огромни потоци от данни от клиентите към сървърите на доставчиците на услуги за изчисления „в облак“ и центровете за данни, които включват много различни страни и преминаване на граници между държави от и извън ЕС;

83.

Призовава Комисията да проучи целесъобразността на прегледа на споразумението между ЕС и САЩ относно сферата на неприкосновеност, за да го съобрази с развитието на технологиите, особено в аспектите, свързани с изчисленията „в облак“;

o

o o

84.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.


(1)  ОВ C 81 E, 15.3.2011 г., стр. 45.

(2)  ОВ L 171, 7.7.1999 г., стр. 12.

(3)  ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.

(4)  ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 167, 22.6.2001 г., стр. 10.

(6)  Особено в случай, че потребителите и МСП използват услуги за изчисления в облак.

(7)  Становище 5/2012, WP 196, поместено http://ec.europa.eu/justice/data-protection/article-29/documentation/opinion-recommendation/index_en.htm#h2-1.

(8)  http://www.coe.int/t/dghl/cooperation/economiccrime/Source/ Cybercrime/TCY/TCY%202013/T CY(2013)14transb_elements_protocol_V2.pdf http://www.coe.int/t/DGHL/cooperation/economiccrime/cybercrime/default_en.asp

(9)  Регламент (ЕО) № 2271/96 на Съвета от 22 ноември 1996 г. относно защитата срещу последиците от извънтериториалното прилагане на законодателство, прието от трета страна, и действията, предприети на основание това законодателство или произтичащи от него (OB L 309, 29.11.1996 г., стр. 1).


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/30


P7_TA(2013)0536

Доклад за оценка във връзка с ОЕРЕС

Резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно становището относно доклада за оценка във връзка с Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) и Службата (2013/2053(INI))

(2016/C 468/05)

Европейският парламент,

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 23 април 2013 г. относно доклада за оценка във връзка с Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) и Службата (SWD(2013)0152),

като взе предвид съобщението на Комисията от 19 май 2010 г. озаглавено „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ (COM(2010)0245),

като взе предвид член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид резолюцията си от 5 май 2010 г. относно „Нова програма за цифровите технологии за Европа: 2015.eu“ (1),

като взе предвид рамката за електронните съобщения,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1211/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. за създаване на Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) и на Служба (2),

като взе предвид член 119, параграф 1 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становището на комисията по бюджети (A7-0378/2013),

А.

като има предвид, че Органът на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) беше създаден, за да допринася за оформянето на технически и политически насоки за изграждане на вътрешния пазар, с двойната цел за предоставяне на регулаторите на възможно най-голяма независимост и за по-голяма последователност на прилагането на регулаторната рамка в целия ЕС;

Б.

като има предвид, че в доклада за оценка се оценява и признава значението на ОЕРЕС и на Службата на ОЕРЕС, особено що се отнася до процедурите по член 7/7a, както и в областта на неутралността на мрежата и международния роуминг;

В.

като има предвид, че е изминал едва кратък период от време от създаването на ОЕРЕС и Службата на ОЕРЕС;

Г.

като има предвид, че изграждането на вътрешния пазар е непрекъснат процес, в най-добра услуга на който е подобряването на регулирането на отделните национални пазари, и като има предвид, че най-солидният и устойчив начин да се постигне това (като се гарантира, че регулаторните решения се разглеждат като легитимни в рамките на националните пазари) е чрез подхода „отдолу-нагоре“, понастоящем представляван от ОЕРЕС;

Д.

като има предвид, че ОЕРЕС може да бъде ефективен, единствено ако е гарантирана независимостта му от държавите членки и от институциите на ЕС;

Е.

като има предвид, че националните съображения могат да усложнят определянето на общи позиции, като направят постигането на споразумение по-трудно;

Ж.

като има предвид, че ОЕРЕС играе основна роля за все по-последователното прилагане на регулаторната рамка на ЕС във всички държави членки, което е изключително важно за успешното развитие на вътрешен пазар за електронни съобщителни мрежи и услуги;

З.

като има предвид, че неотдавнашните инициативи, предприети на национално равнище, по-специално по отношение на процесите на преглед на разходите, могат да се отразят на прилагането на принципа на независимост;

И.

като има предвид, че националните регулаторни органи (НРО) не са еднородни, предвид това, че понякога те имат много различни правомощия в собствените си държави — някои от тях се занимават само с регулирането на пазара, докато други разглеждат и аспекти като регулирането на пазара, сигурността на мрежата, неприкосновеността на личния живот, регистъра на домейни, услугите в областта на радиочестотния спектър и потребителските услуги;

Й.

като има предвид, че е възможно понастоящем Службата на ОЕРЕС да не се използва оптимално;

К.

като има предвид, че някои от установените в други държави агенции на Съюза също имат сателитен офис в Брюксел;

Л.

като има предвид, че повечето от заседанията на експертните работни групи бяха проведени в Брюксел или организирани от НРО, и като има предвид, че следва да се развият видеоконферентни връзки;

М.

като има предвид, че ползата за потребителя е една от основните цели на вътрешния пазар на електронни съобщения;

Н.

като има предвид, че решенията, взети от ОЕРЕС на европейско равнище, следва да създават европейска добавена стойност;

1.

Счита, че докладът за оценката е цялостен, уместен и балансиран;

2.

Счита, че необходимите сътрудничество, координация и неформални аспекти на регулирането се нуждаят от време, за да разгърнат напълно своето действие;

3.

Счита, че все още има поле за подобрение в работата на ОЕРЕС и Службата на ОЕРЕС, като същевременно признава наличието на ограничени ресурси; подчертава обаче, че използването на новата процедура, предвидена в член 7/7а от Директива 2009/140/ЕО относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги, беше приложена успешно, като обосновава двустепенната структура;

4.

Подчертава, че ОЕРЕС е най-малката агенция на ЕС, с принос от бюджета на ЕС от едва 3 768 696 EUR и 16 одобрени длъжности съгласно бюджета на ЕС за 2013 г., чиято основна дейност е предоставяне на административна подкрепа на структурата на ОЕРЕС, състояща се от националните регулаторни органи;

5.

Припомня становището на комисията по бюджети от 29 май 2008 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейския орган за пазара на електронни съобщения (COM(2007)0699 — C6-0428/2007 — 2007/0249(COD)), с което се отхвърля създаването на нова агенция;

6.

Счита, че НРО играят важна роля в рамките на регулаторната система, тъй като на националните пазари са налице неизменни различия, свързани с мрежовата топология, и те се различават също по отношение на моделите на потребителско търсене, демография т.н.; подчертава, че за да се осигури конструктивно сътрудничество в рамките на ЕС и съответно единният пазар да функционира правилно, е от основно значение съществуването на регулатори, които да са независими, специализирани по отрасли и да разполагат с подходящи ресурси;

7.

Счита, че ОЕРЕС играе решаваща роля в регулаторната система като структурата, натоварена със задачата да приведе в съответствие националните фактически и регулаторни различия, с цел изграждане на вътрешния пазар на електронни съобщения;

8.

Препоръчва ролята на ОЕРЕС, по-специално по отношение на НРО, да се определи по-добре и да се засили чрез разширяване на неговите отговорности, за да се улесни изготвянето на общи позиции с оглед подобряването на подхода на вътрешния пазар, включително чрез оценка на ефективността на настоящото сътрудничество с НРО и Комисията съгласно процедурите по членове 7 и 7а;

9.

Счита, че по-доброто хармонизиране на задачите, извършвани от НРО в държавите членки, което да им предоставя компетентност за съответните аспекти, които са пряко свързани със сигурността и устойчивостта на вътрешния пазар на електронни съобщения, може да допринесе за по-доброто функциониране на ОЕРЕС и за по-голямата предвидимост за участниците на пазара;

10.

Призовава държавите членки и Комисията да гарантират, че независимостта на НРО на национално и европейско равнище се засилва, а не отслабва, тъй като това е единственият начин да се гарантира цялостната независимост на ОЕРЕС;

11.

Счита, че ролите и структурата на ОЕРЕС и Службата на ОЕРЕС следва да бъдат адаптирани в съответствие с равнището на изграждане на вътрешния пазар на електронни съобщения;

12.

Призовава Комисията да гарантира независимостта на ОЕРЕС от институциите на ЕС в бъдещи предложения, свързани със сферата на действие и мисията на ОЕРЕС;

13.

Счита, че ОЕРЕС следва да действа в интерес на европейските граждани и че механизмите за отчетност на Европейския парламент, като единствената институция на ЕС, пряко избрана да представлява интересите на европейските граждани, следва да бъдат засилени;

14.

Препоръчва ОЕРЕС да засили своята вътрешна отчетност, като ясно определи целите си в своята годишна работна програма и представи в годишния си доклад своите постижения и напредък въз основа на тези цели;

15.

Счита, че е от изключителна важност за последователността и съгласуваността на работата на ОЕРЕС да се определят по-добре приоритетите в неговите задачи и да се насърчи комуникацията с всички заинтересовани страни в етапа на разработване на неговата годишна работна програма;

16.

Счита, че ОЕРЕС следва да има по-голяма свобода за вземане на стратегически решения, което означава, наред с другото, че ОЕРЕС следва да изготвя свои собствени анализи и проучвания, които да му дават възможност да взема такива решения, така че решенията да се вземат по-скоро отгоре надолу и да бъдат независими;

17.

Подчертава, че консултативната роля на ОЕРЕС преди изготвянето на законодателните предложения, засягащи сектора на електронните комуникации, следва да бъде систематизирана;

18.

Счита, че външната комуникация на ОЕРЕС следва да се изясни и подобри, с цел да се насърчи участието на заинтересованите страни на всички равнища на разработване на политиката;

19.

Препоръчва да се официализира ролята на Групата на независимите регулатори (ГНР) в Брюксел, като същевременно се гарантира, че тя не припокрива задачите, възложени на Службата на ОЕРЕС;

20.

Препоръчва по-широка употреба на дистанционната работа, видеоконферентните връзки и други техники за работа от разстояние, станали възможни благодарение на електронните комуникации, с цел да се пестят разходи и да се намали въглеродният отпечатък;

21.

Препоръчва на Комисията и държавите членки да осигурят подходящо финансиране за ОЕРЕС и НРО;

22.

Счита, че местоположението на Службата на ОЕРЕС не е пречка за проследяването на ежедневната работа на институциите на ЕС в областта на електронните съобщения, която е предмет на специален интерес за ОЕРЕС, както и че то не затруднява ефективното използване на Службата на ОЕРЕС, при условие че се засили използването на стратегиите за електронни комуникации;

23.

Счита, че мисията на Службата на ОЕРЕС следва да бъде преразгледана, засилена и по-точно определена, като се обърне специално внимание на резултатите от одита на ОЕРЕС в тази връзка;

24.

Препоръчва да бъдат направени необходимите промени и да се вземат предвид необходимите ресурси, за да се позволи на Службата на ОЕРЕС да подкрепя съществената работата на ОЕРЕС по-ефективно и ефикасно, а не просто да предоставя административна подкрепа;

25.

Счита, че всяко обсъждане на местоположението на Службата на ОЕРЕС следва да се извършва с оглед укрепването на независимостта спрямо институциите на ЕС и държавите членки и при надлежно зачитане на принципа на справедливото географско разпределение на седалищата на институциите, агенциите и другите органи на ЕС;

26.

Счита, че е необходимо по-голямо консолидиране, за да се даде възможност на операторите да използват ефекта от мащаба по-пълноценно и че ОЕРЕС следва да играе важна роля в този процес;

27.

Счита, че е необходима ясна и стабилна законодателна рамка за по-добър вътрешен пазар, което ще доведе до увеличаване на конкуренцията и подобряване на услугите за потребителите;

28.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.


(1)  ОВ C 81 E, 15.3.2011 г., стр. 45.

(2)  ОВ L 337, 18.12.2009 г., стр. 1.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/33


P7_TA(2013)0544

Установяване на критерии за случаите, когато оползотворената хартия престава да бъде отпадък съгласно член 6, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците

Резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно проекта на регламент на Съвета за установяване на критерии за случаите, когато оползотворената хартия престава да бъде отпадък съгласно член 6, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците (D021155/01 — 2012/2742(RPS))

(2016/C 468/06)

Европейският парламент,

като взе предвид предложението за регламент на Съвета за установяване на критерии за случаите, когато оползотворената хартия престава да бъде отпадък съгласно член 6, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците (COM(2013)0502),

като взе предвид научния и технически доклад на JRC, озаглавен „Критерий за край на отпадъка за отпадъчна хартия: технически предложения“, публикуван през март 2011 г.,

като взе предвид Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (1), и по-специално член 6, параграф 1 от нея,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно превози на отпадъци (2), и по-специално член 49 от него,

като взе предвид Решение 2011/753/ЕС на Комисията за установяване на правила и изчислителни методи за проверка на съответствието с целите, зададени в член 11, параграф 2 от Директива 2008/98/ЕО, и по-специално член 2, параграф 2 от него (3),

като взе предвид съобщението на Комисията от 26 януари 2011 г., озаглавено „Европа за ефективно използване на ресурсите — водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“ (COM(2011)0021),

като взе предвид становището на комитета, посочен в член 39 от Директива 2008/98/ЕО, представено на 9 юли 2012 г.,

като взе предвид член 5а, параграф 4, буква д) от Решение 1999/468/EО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (4),

като взе предвид член 88, параграф 2, параграф 3 и параграф 4, буква в) от своя правилник,

А.

като има предвид, че определянето на критерии за край на отпадъка в съответствие с Директива 2008/98/ЕО може да бъде важен инструмент за насърчаване на рециклирането и на пазар на вторични суровини и по този начин може да подобри ефективното използване на ресурсите;

Б.

като има предвид, че предложеният регламент на Съвета постановява, че отпадъчната хартия със съдържание на нехартиения компонент равно или по-малко от 1,5 % от въздушно сухото тегло престава да бъде отпадък, когато е предназначена за използване на хартиени влакна за производството на хартия — предмет на определени допълнителни критерии;

В.

като има предвид, че хартията, съдържаща разни материали, в която съдържанието на нехартиените материали е по-голямо от 30 % от въздушно сухото тегло, се счита изцяло като нехартиен компонент; като има предвид, че типичната хартиена кутия, съдържаща разни материали, съдържа само 30 % или по-малко нехартиени компоненти (24 % полиетилен, 6 % алуминий) и следователно не би била считана за нехартиен компонент; като има предвид, че в резултат на това поток от хартиени отпадъци би могъл да съдържа каквото и да е количество хартиени кутии, съдържащи разни материали (с тяхното високо съдържание на нехартиени компоненти, както и непренебрежимо остатъчно съдържание на течности, храна и друг органичен материал по тях) и вече не биха били представяни като отпадък, а като продукт;

Г.

като има предвид, че съгласно член 3, точка 17 от Директива 2008/98/ЕО „рециклиране“ се определя като „всяка дейност по оползотворяване, посредством която отпадъчните материали се преработват в продукти, материали или вещества, за първоначалната им цел или за други цели“;

Д.

като има предвид, че проектът на регламент определя момента на край на отпадъка като момента, в който оползотворената хартия е предназначена за използване на хартиени влакна за производството на хартия, като по този начин го поставя преди действителното преработване в заводите за хартия; като има предвид, че това противоречи на съществуващото определение за „рециклиране“, което изисква преработването на отпадъчните материали;

Е.

като има предвид, че такъв отпадъчен материал, получен след събиране и сортиране, само е бил предварително обработен (не преработен) и не може да бъде използван без допълнителна преработка;

Ж.

като има предвид, че определянето на края на отпадъка преди рециклирането в действителност да се е състояло би създало проблеми във връзка със значителен обем от действащото общностно законодателство като например законодателството, свързано с екомаркировки, обществени поръчки, екодизайн и REACH, където за „рециклирането“ досега се посочва, че води до готов за използване рециклиран продукт и освен това противоречи също така на член 2, параграф 2 от Решение 2011/753/ЕС на Комисията, където „предварителната обработка“ е ясно разграничена от „крайното рециклиране“;

З.

като има предвид, че по силата на член 6, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО някои определени отпадъци престават да бъдат отпадъци, когато са преминали през процес на оползотворяване (включително рециклиране), и отговарят на определени критерии, които трябва да бъдат разработени в съответствие с условията, определени в този член; като има предвид, че тези условия включват: а) веществото или предметът да са в съответствие със съществуващите закони и стандарти, приложими към продуктите (член 6, параграф 1, буква в)); и б): използването на веществото или предмета да не доведе до цялостно вредно въздействие върху околната среда или човешкото здраве (член 6, параграф 1, буква г));

И.

като има предвид, че прагът за нехартиения компонент от 1,5 % се основава на европейския стандарт EN 643; като има предвид, че съгласно проучването на JRC този стандарт „е централен елемент от търговията с отпадъчна хартия“ и „уточнява списък с европейски стандартни категории на отпадъци“; като има предвид, че разчитането на този стандарт за определяне на критерии за край на отпадъка ясно нарушава член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2008/98/ЕО, в която се прави ясно позоваване на „стандарти, приложими към продуктите“, а не на стандарти, приложими към отпадъците;

Й.

като има предвид, че съответните стандарти за хартиени продукти като например ISO 1762 за неорганични примеси, ISO 5350/1 и 5350/2 за видими замърсявания и ISO 624 за екстракти (въглехидрати с ниско молекулно тегло) изискват степен на чистота от 1 ppm — 15 000 пъти по-малка от предложената степен;

К.

като има предвид, че включването на хартия, съдържаща разни материали, противоречи на изричната препоръка в проучването на JRC, което е изключило пластова отпадъчна хартия от обхвата на критериите за край на отпадъка поради допълнителния присъщ риск за околната среда, произтичащ от нея, в случай че материалът се изнася, особено извън ЕС;

Л.

като има предвид, че както се посочва в член 49, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 в случай на износ извън ЕС, компетентният орган по изпращането в Съюза изисква и полага всички усилия да гарантира, че всички изнесени отпадъци се управляват по екологосъобразен начин в третата страна, която е страна по местоназначението, наред с другото, като може да демонстрира, че съоръжението, което получава отпадъците, се експлоатира в съответствие с такива стандарти за опазване на здравето на човека и на околната среда, които в общи линии са еквивалентни на стандартите, установени в законодателството на ЕС;

М.

като има предвид, че ако на използвана хартия, включително отпадъчна хартия, съдържаща разни материали, се предостави статус за край на отпадъка преди тя дори да е била подходящо рециклирана, тогава този материал може да се търгува свободно на световните пазари и предпазните мерки на Регламента относно превозите на отпадъци по отношение на съобразено с околната среда управление вече няма да се прилагат; като има предвид, че освобождаването на потоци от отпадъци с висока степен на нехартиени материали, които освен това биха могли да надхвърлят прага от 1,5 % поради неотчитането на сегашната хартия, съдържаща разни материали, от изискванията на Регламента относно превозите на отпадъци ясно рискува да наруши член 6, параграф 1, буква г) от Директива 2008/98/ЕО, в която се посочва, че употребата на веществото няма да доведе до цялостно вредно въздействие върху околната среда;

Н.

като има предвид, че предложената система за управление с цел демонстриране на съответствие с критериите, посочени в член 3 от проекта на регламент на Съвета и по-специално разпоредбата, че нехартиените материали в пратки от хартия, съдържащи разни материали, са предназначени за оползотворяване, вероятно ще бъде почти невъзможна за прилагане за отпадъци, които са престанали да бъдат отпадъци и следователно се търгуват свободно, като вероятно сменят многократно своя собственик, и във всеки случай вече не изискват екологосъобразна обработка на съответния материал;

О.

като има предвид, че стимулирането на увеличаването на световната търговия с такава хартия, която предполагаемо вече не се счита за отпадък, чрез заобикаляне на предпазните мерки за опазване на здравето на човека и на околната среда не само би имало допълнително отрицателно въздействие върху околната среда по време на транспорта, но също така би могло да доведе до намаляване на европейския дял на рециклиране на хартия поради намалена наличност на отпадъчна хартия, така че на производителите на хартия може да се наложи да заместват поне частично с повече първично целулозно производство в Европа с по-голямо потребление на енергия и свързаните с него емисии на CO2, което отново би противоречало на критерия да се предотвратява цялостно вредно въздействие върху околната среда;

П.

като има предвид, че съобщението на Комисията, озаглавено „Европа за ефективно използване на ресурсите“, включва стратегия за превръщането на ЕС в „кръгова икономика“, основана на рециклиращо общество с цел намаляване на образуването на отпадъци и с цел използване на отпадъците като ресурс; като има предвид, че допълнителното подобряване на дела на рециклиране в ЕС рискува да бъде сериозно подкопано от предложените критерии за край на отпадъка и настоящото предложение по този начин не би спазвало член 6, параграф 1, буква г) от Директива 2008/98/ЕО;

1.

Се противопоставя на приемането на регламента на Съвета за установяване на критерии за случаите, когато оползотворената хартия престава да бъде отпадък съгласно член 6, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците;

2.

Счита, че проектът на регламент на Съвета е несъвместим с целта и съдържанието на основния акт;

3.

Счита, че проектът на регламент на Съвета надхвърля изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията в основния акт;

4.

Счита, че Комисията не е оценила правилно въздействието на проекта на регламент върху рециклирането на хартия, върху веригата за създаване на стойност за отпадъчна хартия, върху превозите на отпадъчна хартия, както и върху цялостното въздействиенапроекта на регламент върху околната среда; насърчава Комисията да преразгледа проекта на регламент и да подобри предложените критерии за край на отпадъка в контекста на възраженията, повдигнати в настоящата резолюция;

5.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и парламентите и правителствата на държавите членки.


(1)  ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3.

(2)  ОВ L 190, 12.7.2006 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 310, 25.11.2011 г., стр. 11.

(4)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/36


P7_TA(2013)0545

Аспекти, свързани с равенството между половете, на европейската рамка за националните стратегии за интеграция на ромите

Резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно аспектите, свързани с равенството между половете, на европейската рамка за националните стратегии за интеграция на ромите (2013/2066(INI))

(2016/C 468/07)

Европейският парламент,

като взе предвид Хартата на основните права, и по-специално членове 1, 14, 15, 21, 23, 24, 25, 34 и 35 от нея,

като взе предвид международното право в областта на правата на човека, и по-специално Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, Декларацията на ООН от 1992 г. за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства, Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и Конвенцията на ООН за правата на детето,

като взе предвид европейските конвенции за защита на правата на човека и основните свободи, и по-специално Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), Европейската социална харта и свързаните с нея препоръки на Европейския комитет за социални права, Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства, както и Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие,

като взе предвид членове 2, 3 и 6 от Договора за Европейския съюз и членове 8, 9 и 10 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид съобщението на Комисията относно рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г. (COM(2011)0173) и заключенията на Европейския съвет от 24 юни 2011 г.,

като взе предвид съобщението на Комисията относно националните стратегии за интегриране на ромите: първа стъпка в прилагането на Рамката на ЕС (COM(2012)0226),

като взе предвид предложението за препоръка на Съвета относно ефективни мерки за интегриране на ромите в държавите членки (COM(2013)0460),

като взе предвид съобщението на Комисията относно стъпките напред в прилагането на националните стратегии за интегриране на ромите (COM(2013)0454),

като взе предвид Директива 2000/43/ЕО на Съвета (1) от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход,

като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета (2) от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите,

като взе предвид предложението на Комисията за директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация (COM(2008)0426),

като взе предвид своята резолюция от 1 юни 2006 г. относно положението на жените от ромски произход в ЕС (3),

като взе предвид резолюцията си от 9 март 2011 г. относно стратегията на ЕС за интеграция на ромите (4),

като взе предвид анализа на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) на резултатите от проучването относно положението на ромите с разбивка на данните по пол, предоставени от агенцията вследствие на искане по член 126,

като взе предвид член 48 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете, както и становището на комисията по заетост и социални въпроси (А7-0349/2013),

A.

като има предвид, че Стратегията за равенство между жените и мъжете 2010—2015 г. изисква от Комисията да „подкрепя насърчаването на равенството между половете в процеса на прилагане на всички аспекти (…) от стратегия „Европа 2020“, и като има предвид, че заключенията на Съвета относно рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите (НСИР) изискват „принципът на равенството между половете (…) да се прилага във всички политики и действия за постигане на напредък в приобщаването на ромите“;

Б.

като има предвид, че жените от ромски произход често са изправени пред множествена и междусекторна дискриминация, основана на пол и етнически произход, която е по-силна от дискриминацията спрямо мъжете от ромски произход, както и от тази спрямо жените от неромски произход, и разполагат с ограничен достъп до заетост, образование, здравеопазване, социални услуги и вземане на решения; като има предвид, че жените от ромски произход често са жертви на расизъм, предразсъдъци и стереотипи, които оказват отрицателно въздействие върху реалната им интеграция;

В.

като има предвид, че жените от ромски произход се подчиняват на патриархални и сексистки традиции, които им пречат да упражняват свободата си на избор по основни въпроси от своя живот като образование, заетост, сексуално и репродуктивно здраве и дори брак; като има предвид, че дискриминацията спрямо жените от ромски произход не може да се оправдава с традицията, но че решения на този въпрос трябва да се търсят при зачитане на традицията и многообразието;

Г.

като има предвид, че рискът от бедност за жените от ромски произход е по-висок в сравнение с този за мъжете от ромски произход и че ромските семейства с четири или повече деца са изложени на най-голям риск от бедност в ЕС;

Д.

като има предвид, че при често използваните показатели има тенденция да се пренебрегват някои проблеми, като например бедността сред работещите, енергийната бедност, насилието срещу жени и момичета, бедността на многодетните семейства и семействата с един родител, детската бедност и социалната изолация на жените;

Е.

като има предвид, че по-възрастните жени от ромски произход са изложени на по-висок риск от бедност поради това, че по-голямата част от тях са работили в сферата на неформалната икономика, без да получават възнаграждение или без да бъдат осигурени по схема за социална сигурност;

Ж.

като има предвид, че преобладаващото мнозинство от възрастните лица от ромски произход, определени като „неактивни“, са жени, както и че — отчасти поради традиционното разделение на труда между жените и мъжете и поради съществуващите в рамките на европейските пазари на труда расизъм и сексизъм — броят на жените от ромски произход в активна възраст, извършващи платена професионална дейност, е едва приблизително половината от броя на мъжете от ромски произход, като тези данни са сходни по отношение на самостоятелно заетите лица;

З.

като има предвид, че данните от всички държави сочат, че жените от ромски произход са изправени пред условия на тежка изолация в областта на заетостта, както и пред дискриминация на работното място, когато търсят работа или работят; като има предвид, че жените от ромски произход остават също така изолирани от официалната икономика и срещат пречки, породени от ограничените възможности за образование, неподходящите жилищни условия, слабото здравеопазване, традиционните роли на половете и общата маргинализация, както и дискриминацията от страна на общностите на мнозинството; като има предвид, че националните доклади за изпълнението на рамката на ЕС за НСИР все още не отделят достатъчно внимание на аспекта на равенството между половете;

И.

като има предвид, че е значително по-трудно за майките на многодетни семейства или за самотните майки да работят далеч от своите домове и семейства в необлагодетелствани земеделски райони;

Й.

като има предвид, че равнището на грамотност и постиженията в областта на образованието на жените от ромски произход са значително по-ниски от тези на мъжете от ромски произход и жените от неромски произход, както и че по-голямата част от момичетата от ромски произход напускат училище преждевременно, а значителна част от тях никога не са посещавали училище;

К.

като има предвид, че икономическата криза оказа неблагоприятно въздействие върху здравето и благосъстоянието на жените от ромски произход и утежни тяхното положение, което отдавна е неприемливо, като повече от една четвърт от всички жени от ромски произход срещат ограничения в своите ежедневни дейности поради здравословни проблеми;

Л.

като има предвид, че незачитането на широки сексуални и репродуктивни права, в т.ч. достъп до контрацепция, е пречка за разширяването на правата и възможностите на жените от ромски произход и за равенството между половете и води до непланирана бременност, включително в ранна юношеска възраст, с което се нарушават възможностите за образование и труд на момичетата; като има предвид, че ранното майчинство е до голяма степен следствие от липсата на подходящ достъп до социални услуги и от неадекватни здравни структури, които не са обърнали внимание на нуждите на жените от ромски произход;

М.

като има предвид, че поради ниския си социално-икономически статус и дискриминацията, на която са подложени в областта на здравеопазването, жените от ромски произход не познават по-голямата част от правата си и прибягват до медицински услуги в много по-малка степен, отколкото по-голямата част от населението;

Н.

като има предвид, че жените и момичетата от ромски произход са непропорционално засегнати от различни заболявания — в т.ч. ХИВ/СПИН — но програмите за профилактика, насочени към тях, като цяло не се ползват с приоритет и подобаващо финансиране, а достъпността на скрининга остава ниска;

O.

като има предвид, че крайната бедност, неравенството между половете и вътрешната дискриминация излагат жените от ромски произход на по-голям риск от трафик на хора, проституция, домашно насилие и експлоатация, като същевременно поставят пред тях допълнителни пречки при достъпа до закрила;

П.

като има предвид, че голям брой жени от ромски произход са били жертва на домашно насилие от страна на своя съпруг, негови родственици и други членове на семейството; като има предвид, че много голяма част от случаите на насилие и нарушенията на правата на човека, извършени срещу жени от ромски произход, не се съобщава поради факта, че насилието срещу жени все още се приема в патриархалните общества като законно упражняване на власт, но и поради факта, че извършителите на насилие срещу жени рядко биват подвеждани под отговорност за своите действия, което възпира жените да търсят правна помощ;

Р.

като има предвид, че прояви на насилие срещу жени от ромски произход се извършват често от различни органи във всички държави — членки на ЕС, под формата на тежка дискриминация и явни нарушения на Европейската конвенция за защита на правата на човека, които могат да се проявяват по различни начини, например като събиране и съхраняване в регистри на данни за лица и деца от ромски произход единствено въз основа на етническия им произход или като принудително извеждане на стотици хора, без да им бъде предложено каквото и да било подходящо алтернативно жилищно настаняване или подкрепа, и представляват срамни и безчовечни действия в пълен разрез с международните задължения на държавите членки във връзка с правата на човека;

С.

като има предвид, че всички институции на ЕС и държавите членки носят отговорност за премахването на насилието срещу жените и момичетата и също така за прекратяването на безнаказаността, като изправят пред съда извършителите на престъпления като престъпления от омраза, изказвания, проповядващи вражда и омраза, дискриминация и насилие срещу жени и момичета от ромски произход;

Т.

като има предвид, че Директива 2000/43/ЕО на Съвета забранява дискриминацията, основана на раса или етнически произход; като има предвид, че Комисията е започнала около 30 производства за установяване на неизпълнение на задължения срещу държави членки за незадоволително транспониране на Директивата за равно третиране без разлика на расата в националното законодателство;

1.

Подчертава, че НСИР трябва да поставят акцент върху разширяването на правата и възможностите на жените от ромски произход, така че те да поемат контрола над собствения си живот, като се превърнат във видими дейци на промяната в рамките на своите общности и издигнат глас, за да повлияят върху свързаните с тях политики и програми, а също и върху укрепването на социално-икономическата устойчивост на жените от ромски произход, т.е. на способността им да се приспособят към бързо променящата се икономическа среда посредством осъществяване на спестявания и предотвратяване на изчерпването на активи;

2.

Приветства доклада за напредъка за 2012 г., изготвен от Комисията (5), и предложението за препоръка от Съвета от 26 юни 2013 г. относно ефективни мерки за интегриране на ромите в държавите членки (6), където се поставя специален акцент върху достъпа до заетост, жилищно настаняване, образование и здравеопазване и се призовават държавите членки да предприемат положителни действия и да включат стратегиите за интеграция на ромите в борбата срещу бедността и социалната изолация;

3.

Призовава онези държави членки, които освен това в рамките на европейския семестър са получили специфични за съответната държава препоръки по въпросите, свързани с ромите, да изпълнят бързо тези препоръки и да се борят с дискриминацията, включително тази на работното място, да ангажират гражданското общество — в това число ромските организации — във вземането на решения, както и да разпределят не само средства на ЕС, но и национални и други средства, за да изпълнят ангажиментите, поети в техните национални стратегии за интеграция на ромите;

4.

Изразява съжаление във връзка с това, че въпреки приемането през 2006 г. на неговата резолюция относно положението на жените от ромски произход, както и приемането от Съвета на 10-те общи основни принципа за приобщаване на ромите, един от които се отнася до осведомеността по въпросите на равенството между половете, уязвимото положение на жените от ромски произход и жените от номадските общности на практика остава въпрос, по който европейските и националните политици не са предприели действия;

5.

Подчертава, че ефективността на рамката на ЕС за НСИР би могла да бъде значително увеличена чрез засиленото участие на Комисията, въз основа на нейния потенциал за подобряване на качеството на нормативните актове и на други инструменти, за насърчаване на по-голяма съгласуваност на политиките и за подкрепяне на водещите цели на рамката;

6.

Призовава държавите членки да разработят национални планове за действие в четирите ключови приоритетни области: здравеопазване, жилищно настаняване, заетост и образование, с конкретни цели и задачи, финансиране, показатели и крайни срокове, както и да направят оценка на постигнатия напредък, като измерят резултатите от изпълнението;

7.

Призовава правителствата и местните органи на държавите членки да осигурят участието на жените от ромски произход чрез организации на жени, ромски НПО и съответните заинтересовани страни в подготовката, изпълнението, оценката и мониторинга на НСИР и да създадат връзки между органите в областта на равенство между половете, организациите за правата на жените и стратегиите за социално приобщаване; призовава освен това Комисията да възприеме последователен подход към равенството между половете при изпълнението на стратегията „Европа 2020“ и националните програми за реформа;

8.

Призовава Комисията да представи „график“ на процеса на приобщаване на ромите в ЕС, който да обхваща постиженията, целите, конкретните мерки за осъществяването на тези цели, моментното състояние на мерките за изпълнение и следващите стъпки;

9.

Призовава държавите членки да противодействат на пространствената сегрегация, принудителното отстранение от домовете и бездомността, пред които са изправени мъжете и жените от ромски произход, и да въведат ефективни и прозрачни политики в областта на жилищното настаняване;

10.

Призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че основните права на жените и децата от ромски произход се спазват и че — в т.ч. и чрез кампании за повишаване на осведомеността — жените и момичетата от ромски произход са запознати със своите права съгласно действащото национално законодателство в областта на равенството между половете и дискриминацията, и да продължат действията за борба с патриархалните и сексистките традиции;

11.

Призовава Комисията да уточни институционалното разделение на задачите и отговорностите между участващите организации, форуми и органи, както и ясно да определи ролята на тези заинтересовани страни — като например работната група на Комисията по въпросите на ромите, мрежата на националните звена за контакт, Европейската платформа за приобщаване на ромите, Агенцията на ЕС за основните права и нейната специална работна група по въпросите на приобщаването на ромите — в надзора, контрола и координирането на рамката на ЕС за НСИР;

12.

Призовава Комисията да подкрепи НСИР, като потърси общи, сравними и надеждни показатели и разработи информационно табло на показатели на ЕС за приобщаване на ромите, за да представи ясни и недвусмислени данни, по които може да бъде измерен напредъкът, както и да изпълни изискването за ефективен мониторинг;

13.

Призовава държавите членки да гарантират, че мерките на строги икономии не засягат по непропорционален начин жените от ромски произход и жените от номадските общности и че в основата на решенията във връзка с бюджета са залегнали принципите на правата на човека;

14.

Призовава Комисията настоятелно да прикани държавите членки да представят в националните си стратегии показатели за резултатите, базови стойности и водещи количествено измерими цели за основните приоритетни области, по които може да бъде измерен напредъкът;

15.

Призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че във всички администрации се събират данни, разбити по пол и етническа принадлежност, и че те се използват за информиране при разработването на политики; посочва, че събирането на такива данни трябва да се извършва в съответствие с приложимите принципи в областта на правата на човека;

16.

Призовава държавите членки да разпределят достатъчни финансови ресурси за изпълнението на НСИР, съразмерни с техните национални политически ангажименти, както и да отразят своите стратегии за приобщаване в националните си бюджетни политики;

17.

Призовава Комисията и държавите членки да създадат подходяща рамка за консултации, партньорско обучение и обмен на опит между политици и ромски организации, както и да започнат структуриран диалог за включване на организации и НПО, представляващи ромите, в планирането, изпълнението, мониторинга и оценяването на европейски, национални и местни стратегии за приобщаване на ромите;

18.

Призовава държавите членки да гарантират равенство в гражданските права и равен достъп до здравни услуги, образование, заетост и жилищно настаняване, при което се зачитат правата на човека и принципът за недопускане на дискриминация и се осигурява съвместимост с номадството, където това е уместно;

19.

Призовава Комисията и държавите членки да включват инструментите на интегрираните териториални инвестиции и воденото от общностите местно развитие в своите договори за партньорство, да ги мобилизират в полза на по-слабо развитите микрорегиони и необлагодетелстваните територии, както и да включват воденото от общностите местно развитие в набора от оперативни програми, които ще бъдат разработени;

20.

Призовава Комисията и държавите членки да осигурят приемането и прилагането на специално и широкообхватно антидискриминационно законодателство в съответствие с международните и европейските стандарти във всички държави членки, като гарантират, че органите за борба с дискриминацията имат капацитет за насърчаване на равното третиране и разполагат с механизми за подаване на жалби, които са достъпни за жени и момичета от ромски произход;

21.

Призовава държавите членки да поставят по-голям акцент върху териториалните аспекти на социалното приобщаване в националните си стратегии и да предприемат целеви действия за най-необлагодетелстваните микрорегиони чрез комплексни и интегрирани програми за развитие;

22.

Призовава държавите членки да се съсредоточат и върху градското измерение на политиката на сближаване, като отделят особено внимание на градовете, които са несъразмерно засегнати от социални дисбаланси — като безработица, социална изолация и поляризация — и да им оказват подкрепа в развитието на тяхната инфраструктура с цел използване на техния потенциален принос към икономическия растеж, както и за укрепване на връзките между градските и селските райони с оглед насърчаване на приобщаващото развитие;

23.

Призовава държавите членки да засилят интегрирането на принципа на равенство между половете при изпълнението на своите НСИР, да прилагат перспектива за равенство между половете към всички политики и практики, които засягат жените от ромски произход, както и да свържат тяхното изпълнение със съществуващите стратегии за равенство между половете, по-специално като премахнат разликата в заплащането и в пенсиите на жените и мъжете в рамките на ромските общности и като посочат изрично като цел премахването на насилието срещу жени и момичета и предприемат реални действия в тази посока;

24.

Призовава Съвета, Комисията и държавите членки да осигурят включването на конкретни мерки във връзка с правата на жените и интегрирането на принципа на равенството между половете в НСИР, да гарантират, че вземат под внимание аспектите, свързани с пола, и характеризиращата се с множествена и междусекторна дискриминация ситуация, в която се оказват жените от ромски произход, особено що се отнася до заетостта, здравеопазването, жилищното настаняване и образованието, и че оценката и годишният мониторинг, осъществявани от Комисията и в частност от Агенцията за основните права, вземат предвид правата на жените и перспективата на равенството между половете във всеки раздел на НСИР; изисква тези констатации да бъдат представени на Европейския парламент;

25.

Призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че НСИР отразяват специфичните права и потребности на жените от ромски произход, и да разработят конкретни показатели за тяхното изпълнение, проследяване и мониторинг, например въз основа на индекса на човешко развитие в зависимост от пола (GDI) на Програмата на ООН за развитие (ПРООН), който разглежда аспекти като дълъг и здравословен живот, знания и достоен стандарт на живот, и индекса на реализация на правата на жените (GEM), който включва участие в политическия живот и вземането на политически решения, участие в икономическия живот и вземането на икономически решения и владеене на икономическите ресурси; призовава Комисията и държавите членки да използват включването на измерението на пола при изготвянето на бюджета като един от инструментите за интегриране на принципа на равенството между половете;

26.

Призовава държавите членки да разработят национални рамки за мониторинг и оценка на НСИР, които включват аспекти като бюджетен контрол и други форми на надзор от страна на гражданското общество (осъществявани от национални НПО, мрежи от НПО или от техни обединения), експертна оценка (извършвана от независими експерти с доказан опит в областта) и административен мониторинг;

27.

Призовава Комисията и държавите членки да извършат оценки на въздействието, отчитащи измерението на пола, при разработването на конкретни мерки в рамките на своите НСИР;

28.

Призовава Комисията да въведе по-ефективни инструменти за измерване на действителното социално-икономическо положение на жените от ромски произход, като например включи количественото изражение на „икономиката на ежедневието“ и признае неформалната икономика в своя проект „Отвъд БВП“; призовава Комисията също така да разработи и наблюдава специфични показатели за равенство между половете за НСИР и политиките за социално приобщаване;

29.

Приканва НПО, извършващи дейност в тази област в държавите членки, да разработят индивидуални планове за действие с цел подпомагане на жените и младите хора при намирането на работа; да осигурят консултиране от психолози за насърчаване на лицата от ромски произход да участват в образованието и професионалното обучение, както и да опознаят своите лични умения и способности с цел подобряване на социалното приобщаване на пазара на труда; да предложат посредничество между доставчиците на обучения/курсове за преквалификация и работодателите, от една страна, и жените от ромски произход/ромското население, от друга; да дадат тласък на образователните постижения на жените и момичетата от ромски произход чрез предоставяне на субсидии и стипендии, като зачитат принципа на равните възможности и вземат под внимание факта, че момичетата сключват брак на по-ранна възраст в сравнение с момчетата;

30.

Призовава държавите членки при изпълнението на мерките да ги насочат изрично към жените от ромски произход в положение на извънредни социално-икономически лишения и същевременно да се съсредоточат върху групите, изложени на риск, посредством предотвратяване и борба с обедняването;

31.

Призовава държавите членки да увеличат броя и степента на видимост на програмите за ромите и номадските общности, както и на получателите по тези програми, в т.ч. конкретна подкрепа за организации на номадите и ромите, които работят за насърчаване на разширяването на правата и възможностите на жените и достъпа на НПО до структурни фондове;

32.

Призовава Комисията и държавите членки да разработят финансови механизми за подкрепа на гражданското общество и контрол от страна на общностите върху политиката, инициативите и проектите за социално приобщаване, свързани с жените от ромски произход и жените от номадските общности;

33.

Призовава Комисията и държавите членки да въведат цели за намаляване на детската бедност в процеса на ЕС за приобщаване на ромите, да включат правата на детето в мерките за социално приобщаване, да следят напредъка от гледна точка на детската бедност, както и да установят и разработят приоритетни действия в тази област;

34.

Подчертава, че предотвратяването на маргинализацията трябва да започва в ранна детска възраст; счита, че е от първостепенно значение да се приеме подход, който е насочен към различни поколения жени, с цел да се сложи край на предаването на бедността между поколенията;

35.

Призовава държавите членки да включат в своите НСИР специални програми за активно приобщаване на жените от ромски произход на пазара на труда чрез гарантиране на достъп до висококачествени образователни програми за жени и момичета от ромски произход, както и чрез предоставяне на достъп до учене през целия живот с оглед на възможността за придобиване на пазарно ориентирани умения; призовава държавите членки да включат като хоризонтална цел изграждането на капацитет и разширяването на правата и възможностите на жените от ромски произход във всички приоритетни области на НСИР, както и да насърчават основания на участието подход по отношение на политиката чрез подкрепа на активното участие на жени от ромски произход на местно, национално и европейско равнище;

36.

Призовава държавите членки да предвидят мерки за положителни действия за улесняване на достъпа до работни места в публичната администрация за жени и мъже от ромски произход;

37.

Призовава държавите членки да разработят конкретни мерки, насочени към многодетните семейства (с четири или повече деца), както и домакинствата с един родител, чрез улесняване на навлизането на пазара на труда, разглеждане на възможността за специална социална закрила, увеличаване на броя на детските заведения и осигуряване на интеграцията на децата от ромски произход в местните училища и детски заведения и на пълния им и равноправен достъп до задължителното образование, като по този начин противодействат на социалната изолация и създаването на „гета“;

38.

Призовава държавите членки да осигурят за децата от ромски произход равен достъп до качествени и достъпни детски заведения, образование в ранна детска възраст, услуги за развитие в детството, както и образование, основано на партньорство с родителите, да въведат отново целите от Барселона по отношение на детските заведения и да разработят достъпни, включително от финансова гледна точка, и висококачествени услуги за предоставяне на грижи през целия жизнен цикъл;

39.

Призовава държавите членки да предприемат всички необходими мерки за предотвратяване на уволнението на служители по време на бременност или майчинство и да разгледат възможността за признаване на отглеждането на деца като период, който следва да се отчита при определянето на пенсионните права;

40.

Призовава държавите членки да разгледат пречките, пред които са изправени самостоятелно заетите жени от ромски произход, да дадат възможност за достъпна, бърза и евтина регистрация за жени предприемачи от ромски произход и да разработят схеми за микрокредити, насочени към малки новосъздадени предприятия и предприемачи, с прости, удобни за предприемачите административни процедури, в т.ч. техническа помощ и съпътстващи мерки и издаване на специални разрешения за признаване на редица сезонни или временни работни места като „платена работа“ със съответните социално-осигурителни плащания; освен това призовава държавите членки и местните органи да мобилизират Европейския механизъм за микрофинансиране за трудова заетост и социално приобщаване;

41.

Призовава държавите членки да разработят целеви и ориентирани към интегриране мерки в областта на подпомагането при безработица (преквалификация, разкриване на работни места и назначаване на работно място с подпомагане на заплатите, подпомагане на социалното осигуряване, данъчни облекчения и т.н.), вместо да поставят, както към момента, акцент почти изключително върху публични програми за заетост;

42.

Призовава за подкрепа и насърчаване на интегрирането на населението от ромски произход на пазара на труда; отбелязва, че за да се диференцират административните услуги и мерки в областта на заетостта и за да се разработят процедури в областта на ориентацията, са необходими поддържащ персонал и работещи по отделните случаи служители, които да са от ромски произход;

43.

Призовава Комисията и държавите членки да създадат специфична система за подпомагане и наставничество в областта на образованието посредством образование и социални услуги на равнището на общността, предназначени за младите роми от най-ранната детска възраст до висшето образование, като обръщат специално внимание на въпросите, свързани с пола;

44.

Призовава държавите членки да използват в пълна степен възможностите, предлагани от структурните фондове, и особено от Европейския социален фонд (ЕСФ), за подобряване на перспективите на ромите в образованието и заетостта, така че да им се предостави реален шанс за социално приобщаване и избягване на трайно високите равнища на бедност; настоятелно призовава държавите членки да наблюдават редовно постигнатия напредък, най-вече в областта на образованието и обучението на младите роми, особено на жените;

45.

Приканва държавите членки да се борят срещу стереотипите, за да се избегне стигматизацията на тази етническа група, която спира работодателите да наемат лица от ромски произход, води до дискриминация в рамките на публичната администрация и училищата и оказва отрицателно въздействие върху отношенията с властите, както и върху търсенето на работа;

46.

Отново потвърждава факта, че пропуските в образованието на ромите имат важно измерение, свързано с пола, тъй като равнището на грамотност при жените от ромски произход е средно 68 % в сравнение с 81 % при мъжете от ромски произход, а процентът на записване в начални училища сред момичетата от ромски произход е едва 64 %, като същата разлика в съотношението се наблюдава и по отношение на процента на записване за професионални квалификации; отбелязва обаче, че съществуват големи различия между държавите членки по отношение на тези статистически данни;

47.

Призовава държавите членки да разработят конкретни програми, за да се гарантира, че момичетата и младите жени от ромски произход остават в основното, средното и висшето образование, както и да въведат специални действия за майките в юношеска възраст и момичетата, напускащи училище преждевременно, за подкрепа по-конкретно на непрекъснатото образование, като субсидират навлизането им на пазара на труда и осигуряват обучение в работна среда; освен това призовава държавите членки и Комисията да отчитат тези мерки при координацията и оценката на НСИР;

48.

Призовава държавите членки да разработят стратегии за борба с дискриминацията, за да бъдат избегнати и осъдени проявите на расистко поведение в обществените услуги и по-специално на пазара на труда, като се гарантира стриктно спазване на правата на жените и мъжете от ромски произход на пазара на труда;

49.

Призовава Комисията и държавите членки да инвестират средства в привличането на „нетрадиционни учащи се“ за продължаване на тяхното образование и да окажат подкрепа на НПО и програми, чиято цел е да се насърчи включването на нетрадиционни учащи се чрез учебни и образователни програми за възрастни;

50.

Призовава държавите членки да подпомагат мрежите на учащите се от ромски произход, да насърчават солидарността между тях, да увеличат видимостта на примерите за успех и да противодействат на изолацията на тези учащи се;

51.

Призовава държавите членки да насърчават участието на ромски семейства в училищата, да направят оценка на училищата, в които учат деца и млади хора от ромски произход, и да направят всички необходими промени за осигуряване на образователна интеграция и постижения за всички; посочва, че следва да има специални мерки, насочени към момичетата от ромски произход, основани на успешни случаи, които са получили одобрение от академичната общност;

52.

Изисква от Комисията и държавите членки да разпределят средства за изграждане на училища, детски градини и ясли с повече места, така че децата от ромски произход да могат да участват в класове с други деца от неромски произход, без да бъдат дискриминирани и да остават извън образователната система, нито да бъдат отхвърляни от учителите въз основа на своята етническа принадлежност;

53.

Призовава Комисията и държавите членки да въведат систематични програми за обучение в чувствителност към аспектите на пола и културните особености, насочени към доставчиците на социални и здравни услуги;

54.

Подчертава, че образованието на момичетата от ромски произход спомага за подобряването на живота на ромите по много начини, тъй като, наред с другото, то е решаващо условие за повишаване на пригодността за заетост на жените от ромски произход, за улесняване на техния достъп до пазара на труда и за постигане на определена сигурност на доходите и е жизненоважно за преодоляване на бедността и социалната изолация; отбелязва освен това, че повишените познания на учителите за ромската култура спомагат за намаляване на социалната изолация; във връзка с това призовава държавите членки да се борят срещу сегрегацията, да осигурят по-приобщаващо и достъпно образование и чувствителни в културно отношение методи на преподаване, като привличат помощник-учители и родители от ромски произход, а същевременно считат за приоритет повишаването на професионалните умения в съответствие с изискванията на пазара на труда;

55.

Призовава Комисията и държавите членки да определят жените от ромски произход като отделна целева група на своите инициативи в областта на здравеопазването, особено по отношение на заболяванията, които са тясно свързани с женската хормонална система и/или бедността, като например остеопороза, мускулно-скелетни проблеми и заболявания на централната нервна система; освен това настоятелно призовава скринингът и профилактиката на рака на гърдата и рака на маточната шийка — включително ваксините срещу човешкия папиломавирус — да бъдат напълно достъпни, и да се положат усилия за започване на здравно обслужване на бременните жени, които вече са в първото тримесечие на своята бременност;

56.

Призовава държавите членки да гарантират достъп до здравеопазване, по-специално чрез участието на НПО на жените от ромски произход в изготвянето, изпълнението и оценката на здравните програми, и да гарантират, че жените и момичетата от ромски произход могат да направят собствен избор за своята сексуалност, здраве и майчинство, като насърчават семейното планиране, достъпа до пълна гама от здравни услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и сексуално образование, осигуряват защита на децата и подрастващите от сексуална злоупотреба и ранни бракове, ограничават смъртността при кърмачета и майки и предотвратяват явлението насилствена стерилизация;

57.

Призовава държавите членки да улеснят и насърчат балансираното по отношение на пола участие на ромските общности в разработването, изпълнението, мониторинга и оценката на програмирането в областта на профилактиката на заболяванията, лечението, грижите и подкрепата, както и в процеса на намаляване на стигматизацията и дискриминацията в здравеопазването;

58.

Призовава държавите членки и местните и регионалните органи да разработят и приложат политики, които гарантират, че всички жени от ромски произход, включително тези, които принадлежат към най-изолираните общности, имат достъп до услуги, свързани с първична здравна помощ, спешна медицинска помощ и профилактика, както и да предприемат действия за обучение на работещите в сектора на здравеопазването с цел премахване на предразсъдъците спрямо ромите;

59.

Призовава държавите членки да разследват, забранят и подведат под съдебна отговорност пряката и непряката дискриминация спрямо жените от ромски произход при упражняването на техните основни права и при достъпа до обществени услуги, както и да предотвратят всички по-нататъшни прояви на дискриминация; подчертава, че е важно да се провеждат кампании за повишаване на осведомеността с цел борба срещу дискриминацията и премахване на расовите стереотипи по отношение на ромите, и по-специално по отношение на жените от ромски произход;

60.

Призовава Комисията и държавите членки да включат ромите и особено жените от ромски произход като специфична целева група в оперативните програми и програмите за развитие на селските райони за следващия програмен период;

61.

Призовава Комисията да публикува доклад за оценка на изпълнението на Директива 2000/43/ЕО на Съвета във всяка държава членка; също така призовава Комисията да състави конкретни препоръки за всяка държава членка, с цел да включи и измерението на равенството между половете в рамките на директивата;

62.

Призовава Съвета да постигне споразумение по Директивата на ЕС за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, така че да се гарантира, че всички основания за дискриминация, както и множествената дискриминация, са незаконни във всички сфери на живота; също така призовава всички институции на ЕС да гарантират включването на междусекторната дискриминация в директивата;

63.

Призовава държавите членки да предприемат действия срещу всички форми на насилие срещу жени, като например домашното насилие, сексуалната експлоатация и трафика на хора, като отделят специално внимание на жените от ромски произход, и да подкрепят жертвите, като включат конкретни цели за борба с трафика на жени от ромски произход в НСИР, като осигурят необходимите ресурси за съответните обществени услуги и окажат подкрепа също така посредством основните услуги, например здравеопазване, заетост и образование; освен това настоятелно призовава Комисията да предостави подкрепа за правителствените и гражданските инициативи, насочени към преодоляване на тези проблеми, като същевременно гарантира основните права на жертвите;

64.

Призовава държавите членки да работят с жени от ромски произход за създаването на стратегии за разширяване на правата и възможностите на жените, които признават тяхната междусекторна идентичност, и да насърчават дейности за противодействие на свързаните с пола стереотипи, насочени към жените, мъжете, момичетата и момчетата;

65.

Посочва, че уредените бракове, браковете между деца и насилствените бракове са все още широко разпространени като „традиционни практики“, подчертава, че тези практики са нарушения на правата на човека, които не само оказват значително влияние върху здравето на момичетата от ромски произход, като увеличават риска от усложнения по време на бременност и раждане, но също така излагат момичетата на сексуална злоупотреба и експлоатация и същевременно ги лишават от възможности за образование и заетост;

66.

Призовава държавите членки да ратифицират и прилагат Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора, както и да транспонират изцяло разпоредбите на Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него (7), по-специално като подобрят идентифицирането, защитата и оказването на помощ на жертвите, със специално внимание към децата;

67.

Изисква от държавите членки и Комисията решения на европейско равнище за проблемите на хората от ромски произход, като се взема под внимание правото им на свободно движение, като европейски граждани, както и необходимостта от сътрудничество между държавите членки за решаване на проблемите, пред които е изправена тази етническа група;

68.

Призовава Комисията и държавите членки да насърчават обмена на информация и най-добри практики във връзка с интеграцията на жените от ромски произход във всички сфери на обществото;

69.

Препоръчва на държавите членки да предприемат необходимите действия за прекратяване на практиката млади жени от ромската общност да бъдат предмет на уредени бракове, което накърнява морала и достойнството им;

70.

Призовава държавите членки спешно да обърнат внимание на потребностите на възрастните жени от ромски произход, тъй като те са една от най-уязвимите групи, нямат адекватни доходи и се нуждаят от достъп до здравеопазване и дългосрочни грижи с напредването на възрастта;

71.

Настоятелно призовава Комисията да постави началото на всеобхватна стратегия за борба с насилието срещу жените, съгласно отправените от Парламента искания в редица негови резолюции; призовава Комисията да изготви правни инструменти, включително европейска директива относно борбата с насилието, основано на пола;

72.

Призовава за развиване и насърчаване на ромския език и култура, за създаване на административни структури, които се занимават с въпроси, свързани с ромите, за укрепване на политиката за ромите и нейното прилагане, както и за засилване на участието в международно сътрудничество по въпроси, свързани с ромите;

73.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.


(1)  ОВ L 180, 19.7.2000 г., стр. 22.

(2)  ОВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16.

(3)  ОВ C 298 E, 8.12.2006 г., стр. 283.

(4)  ОВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 112.

(5)  COM(2012)0226.

(6)  COM(2013)0460.

(7)  ОВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/45


P7_TA(2013)0546

Развитие и изграждане на държавните структури в Южен Судан

Резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно усилията на международната общност в областта на развитието и изграждането на държавните структури в Южен Судан (2013/2090(INI))

(2016/C 468/08)

Европейският парламент,

като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2012 г. относно положението в Судан и Южен Судан (1),

като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2011 г. относно бъдещето на бюджетната подкрепа на ЕС за развиващите се страни (2),

като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2011 г. относно Четвъртия форум на високо равнище за ефективност на помощта (3),

като взе предвид своята резолюция от 18 декември 2008 г. относно перспективите за укрепване на мира и изграждане на нация в следконфликтни ситуации (4),

като взе предвид доклада на информационната мисия в Южен Судан на комисията на ЕП по развитие през юли 2011 г.,

като взе предвид окончателния доклад на мисията на Европейския съюз за наблюдение на избори относно референдума в Южен Судан, проведен през периода 9—15 януари 2011 г. (5),

като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и Европейския съюз и неговите държави членки, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. (6), изменено за първи път в Люксембург на 25 юни 2005 г. (7) и изменено отново в Уагадугу на 22 юни 2010 г. (8),

като взе предвид декларацията на съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ — ЕС относно положението в Судан и Южен Судан, направена в Хорсенс (Дания) през май 2012 г. (9),

като взе предвид декларацията на ЕС и неговите държави членки от 9 юли 2011 г. относно независимостта на Република Южен Судан (10),

като взе предвид заключенията на Съвета от 22 юли 2013 г. относно Судан и Южен Судан (11),

като взе предвид изявлението от 5 юли 2012 г. на члена на Европейската комисия Кристалина Георгиева относно Судан и Южен Судан (12),

като взе предвид плана за изпълнение в хуманитарната област на Генерална дирекция „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ за Судан и Южен Судан за 2013 г. и изменението му (13),

като взе предвид изявленията на говорителя на върховния представител Катрин Аштън от 18 юни 2013 г. относно смъртоносното нападение срещу член на Временните сили за сигурност на ООН за Абией (UNISFA) в Южен Курдуфан (14), от 1 май 2013 г. относно конфликта в суданските провинции Южен Курдуфан и Сини Нил (15), както и от 8 януари 2013 г. относно неотдавнашното закриване на организации на гражданското общество в Судан (16),

като взе предвид декларацията, направена на място от делегацията на ЕС на 25 юли 2013 г., след разпускането от президента на правителството на Република Южен Судан (17),

като взе предвид декларацията от Дили: „Нова визия за укрепване на мира и изграждане на държавните структури“ от 10 април 2010 г. (18),

като взе предвид „Новия път за поемане на ангажименти в нестабилни държави“, представен на Четвъртия форум на високо равнище за ефективност на помощта в Пусан през декември 2011 г. (19),

като взе предвид доклада на ОИСР за 2011 г. относно международното участие в нестабилни държави — Република Южен Судан (20),

като взе предвид доклада за световното развитие за 2011 г., озаглавен „Conflict, Security, and Development“ (Конфликтите, сигурността и развитието) (21),

като взе предвид доклада на групата на високо равнище на АС по изпълнението на договореностите за Судан и Южен Судан (AUHP), публикуван на 31 юли 2013 г. (22),

като взе предвид изявлението от 8 март 2013 г. на говорителя на генералния секретар на ООН относно създаването на безопасна демилитаризирана гранична зона между Судан и Южен Судан и активирането на механизма за проверка и наблюдение по общата граница (23),

като взе предвид резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека относно техническо съдействие и изграждане на капацитет за Южен Судан в областта на правата на човека, приета на 27 юни 2013 г. (A/HRC/21/L.7/Rev.1),

като взе предвид Рамковото споразумение за политическите договорености и договореностите по сигурността в провинциите Сини Нил и Курдуфан, подписано на 28 юни 2011 г. (24),

като взе предвид заключенията от докладите на Върховния комисар за правата на човека, представени на Съвета по правата на човека на неговите 21-ва и 23-та сесии (25),

като взе предвид споразуменията, сключени в Адис Абеба между Република Судан и Република Южен Судан на 27 септември 2012 г. (26),

като взе предвид доклада на „Амнести интърнешънъл“ за 2013 г. относно положението с правата на човека в Южен Судан (27),

като взе предвид доклада на организацията „Хюман Райтс Уоч“, озаглавен „This old man can feed us, you will marry him“ (Този стар човек може да ни храни, ще сключиш брак с него) (28),

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

като взе предвид член 48 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по развитие и становищата на комисията по външни работи и комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0380/2013),

A.

като има предвид, че в Резолюция 1996 (2011) на Съвета за сигурност на ООН се приветства създаването на 9 юли 2011 г. на Република Южен Судан, и като има предвид, че на 14 юли 2011 г. Общото събрание на ООН взе решение да допусне Южен Судан като държава членка (A/RES/65/308);

Б.

като има предвид, че за пояса, който се простира от Сахел до Африканския рог и се характеризира от несигурност, изоставане в развитието и лошо управление, могат да се предприемат мерки единствено чрез всеобхватен подход;

В.

като има предвид, че новата държава Южен Судан е също така една от най-бедните държави в света, като 50 % от нейното население живее под прага на бедността; като има предвид, че съществува риск тази нова държава, създадена след война и разположена в нестабилен регион, да се превърне в провалена държава, ако международната общност и заинтересованите местни участници не съгласуват усилията си за разработването на обща стратегия за превръщането на Южен Судан в демократична и приобщаваща държава;

Г.

като има предвид, че са предприети определени мерки в контекста на реформата в сектора на сигурността, като например създаването на Служба за национална полиция в Южен Судан (СНПЮС), Съвет за национална сигурност и разоръжаване (СНСР) и Съвет за демобилизация и реинтеграция (СДР);

Д.

като има предвид, че благоденствието и жизнеспособността на новата държава Южен Судан зависят до голяма степен от конструктивните и мирни отношения с всички съседни държави, по-специално с Република Судан, както и от способността на тези две държави да преодолеят разногласията си и да договорят и приложат изпълними решения, по-специално по отношение на граничните конфликти, приходите от нефта, окончателния статут на Абией, националния дълг и гражданството;

Е.

като има предвид, че изграждането на държавни структури и преодоляването на несигурността изискват дългосрочна перспектива и сериозен, предвидим и стабилен ангажимент от страна на международната общност;

Ж.

като има предвид, че макар новата държава да е изправена пред голям брой сериозни предизвикателства, Южен Судан е осъществил значителен напредък по отношение на ключовите показатели за развитие след влизане в сила на Всестранното мирно споразумение от 2005 г., включително шесткратно увеличение на записванията в началните училища, намаление с 25 % на детската смъртност и създаването на ключови държавни институции на федерално равнище и на равнище провинции;

З.

като има предвид, че децата са първите жертви на несигурността и на конфликтите, които засягат Южен Судан; като има предвид оказването на сексуално насилие върху деца и жени, както и набирането на деца във въоръжени групировки;

И.

като има предвид, че обхватът на демократичното възстановяване се разширява, когато повече жени участват в процесите на решаване на конфликти и във вземането на политически решения,

Й.

като има предвид, че Южен Судан разчита в голяма степен на добива на нефт, който представлява около 88 % от националните приходи и чийто износ все още е изцяло зависим от Република Судан; като има предвид, че тази прекалено голяма зависимост представлява опасност за икономиката на държавата, но също така служи като инструмент за упражняване на натиск върху новата държава и води до допълнително напрежение и дори до конфликти, по-специално със Судан, или до междуетнически конфликти, както беше потвърдено през последните две години; като има предвид, че Южен Судан е сключил споразумения със съседните държави (Кения, Етиопия и Джибути) за проучване на възможността за изграждане на два нови тръбопровода, свързващи неговите нефтени находища с Аденския залив и с Индийския океан;

K.

като има предвид, че прекъсването на добива на нефт от страна на южносуданското правителство за повече от година и затварянето на нефтопроводите в Судан лишиха Южен Судан от един от основните му източници на приходи и хвърлиха страната в сериозна финансова криза, последвана от период на изключително строги икономически мерки, който все още продължава;

Л.

като има предвид, че индексът на управление на ресурсите за 2013 г., въпреки че признава „амбициозната правна рамка, предназначена да насърчава прозрачно управление на сектора на добив и преработка на нефт“, нарежда Южен Судан на петдесето място от общо 58 държави поради факта, че неговите органи не са дали информация за сектора и не са установили подходящи механизми за мониторинг и одит;

M.

като има предвид, че международната общност оказа важна политическа и материална подкрепа за независимостта и жизнеспособността на Южен Судан и икономическото и социалното му развитие и като има предвид, че ЕС изигра много положителна роля в тази връзка; като има предвид, че ЕС и неговите държави членки се ангажираха, по повод на независимостта на Южен Судан, да развият тясно и дългосрочно сътрудничество с Република Южен Судан и нейното население;

Н.

като има предвид, че на 23 май 2011 г. Съветът одобри финансов пакет от мерки на стойност 200 милиона евро за Южен Судан с оглед предоставяне на финансирането за приноса на ЕС към Съвместния документ за национална стратегия („Стратегия за реагиране“) за Южен Судан за периода 2011 — 2013 г.;

O.

като има предвид, че международната общност и международните хуманитарни организации откликнаха незабавно на необходимостта да се облекчи страданието на хората в региона, въпреки че достъпът им до някои региони е блокиран от бунтовнически групировки и суданското правителство, и като има предвид, че ЕС предостави и продължава да предоставя значителна по размер хуманитарна помощ, включително 110 милиона евро само през 2012 г.;

П.

като има предвид, че перспективите за по-дългосрочно развитие и изграждане на държавните структури в Южен Судан са неразривно свързани с регионалната взаимозависимост в Африканския рог, не на последно място по отношение на разглеждането на проблемите на сигурността със съседен Судан (включително в регионите на Дарфур, Курдуфан и Сини Нил) и инвестирането в икономическата интеграция с други регионални партньори;

Р.

като има предвид, че Южен Судан е една от първите държави, в които съвместното планиране между Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и Комисията и държавите — членки на ЕС, в съответствие с Плана за развитие на Южен Судан, беше приложено на практика под формата на единен документ на ЕС за национална стратегия, договорен през декември 2011 г., включващ помощ за развитие в размер на общо 830 милиона евро;

С.

като има предвид, че Южен Судан все още не се е присъединил към Споразумението от Котону, като правителството на Южен Судан изразява опасения относно потенциалните последици за отношенията му с Република Судан; като има предвид, че присъединяването към Споразумението от Котону не би задължило Южен Судан да се присъедини незабавно към Римския статут; като има предвид, че това нежелание за присъединяване към Споразумението от Котону води до проблеми в програмирането на помощта на ЕС след 2014 г. по 11-тия Европейски фонд за развитие, които биха могли потенциално да доведат до загуби за Южен Судан не само по отношение на разпределяните за страната средства, но и с оглед на регионалните фондове и значителните средства от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), които биха укрепили неговата инфраструктура и регионалната икономическа интеграция; като има предвид, че с ратифицирането на Споразумението от Котону Южен Судан би могъл да повиши също и способността си за привличане на инвестиции от европейския частен сектор; като има предвид, че допълнителните финансови механизми, до които Южен Судан би могъл да получи достъп след присъединяване към Споразумението от Котону, биха могли да помогнат също така и за изпълнението на споразумението от Адис Абеба;

Т.

като има предвид, че през август 2010 г. Съветът назначи г-жа Розалинд Марсден за специален представител на Европейския съюз (СПЕС) за Судан и впоследствие разшири и продължи нейния мандат, но през юни 2013 г. прие само четиримесечно удължаване до 31 октомври 2013 г. с оглед на интегриране на този мандат с мандата на СПЕС за Африканския рог, въпреки нейната забележителна работа и нейния важен принос за оптимално използване на различните инструменти на ЕС и неговото влияние върху събитията в региона; като има предвид, че без да е определен специален представител на ЕС за Судан/Южен Судан, ЕС ще остане встрани от международните преговори и усилия;

У.

като има предвид помощта, предоставяна от Европейския съюз на групата на високо равнище на Африканския съюз, която включва бившия южноафрикански президент Табо Мбеки в качеството на председател, както и помощта, предоставяна от Съюза на мисиите на ООН, а именно мисията на ООН в Судан (UNMIS), мисията на ООН в Южен Судан (UNMISS), смесената операция на ООН/АС в Дарфур (UNAMID) и Временните сили за сигурност на ООН за Абией (UNISFA);

Ф.

като има предвид, че групата държави от Г-7+ (включително Южен Судан) и Международният диалог за укрепване на мира и изграждане на държавните структури формулираха „Нов път за поемане на ангажименти в нестабилни държави“, който впоследствие беше подкрепен от ЕС и още 36 държави на Четвъртия форум на високо равнище за ефективност на помощта в Пусан през декември 2011 г.;

Х.

като има предвид, че през април 2013 г. във Вашингтон се проведе форум за икономическо партньорство, на който беше обявено „споразумение за нов път“, съдържащо рамкови разпоредби за нови ангажименти за международна помощ за развитието на Южен Судан;

Ц.

като има предвид, че външните усилия в сферата на изграждането на държавни структури и развитието могат да бъдат успешни само ако ръководството на Южен Судан поеме ангажименти в тази връзка и е в състояние да изгради отговорно, отзивчиво и приобщаващо управление, както и ако преодолее краткосрочните или клиентелистки интереси; като има предвид, че Южен Судан все още не е включен в повечето показатели за управление и все още има твърде малко количествени данни относно мащаба на корупцията в държавата; като има предвид, че международната общност — както частни лица, така и публични — не толерира корупцията и по тази причина е необходимо да гарантира, че предоставянето на помощи или инвестиции не води до вредни практики и не ги насърчава;

Ч.

като има предвид, че липсва мрежа за социална сигурност и достъпът до услуги, напр. в сферата на здравеопазването, електро- и водоснабдяването остава изключително ограничен; като има предвид, че според някои оценки само една трета от населението има достъп до чиста вода и като има предвид, че проблемите с достъпа до вода изостриха общностните конфликти;

Ш.

като има предвид, че жените и момичетата в Южен Судан са засегнати от най-висок процент на майчина смъртност в света и че една от всеки седем жени в Южен Судан умира по време на или непосредствено след раждането (29); като има предвид, че основните причини за майчината смърт са инфекции и/или кръвоизливи и че Южен Судан е засегнат от сериозна липса на основно медицинско оборудване и квалифицирани медицински сестри и акушерки;

Щ.

като има предвид, че се счита, че в Южен Судан 48 % от момичетата на възраст между 15 и 19 години са принуждавани да сключат брак и че има данни за 12-годишни момичета, които са принудени да сключат брак, което засяга пряко броя на момичетата, записани в училище, като те са само 39 % от учениците в началното училище и 30 % от учениците в средното училище;

AA.

като има предвид, че схващането, че жените са собственост на бащата или на съпруга, е залегнало в системата на зестра, която съществува в Южен Судан;

AБ.

като има предвид, че домашното насилие се счита за вкоренена социална норма в Южен Судан и че 82 % от жените и 81 % от мъжете считат, че жената следва да понася домашно насилие и да крие проблема в рамките на семейството (30);

AВ.

като има предвид, че делът на неграмотността се оценява на повече от 80 % от населението (най-високият процент на неграмотност сред жените в света), като момичетата представляват само 25 % от записаните в училище деца, което е най-ниският дял на достъп до образование за момичетата в света; като има предвид, че съществува недостиг на учители;

AГ.

като има предвид, че съществува недостиг на учители и сериозна необходимост от специалисти с професионално образование, както и нужда от учебни заведения за обучение на квалифицирана работна ръка;

AД.

като има предвид, че огромните площи обработваеми земи в Южен Судан означават, че селскостопанският сектор не само разполага с многообещаващ потенциал от гледна точка на доходни търговски перспективи и възможности за създаване на работни места на местно равнище в страната, но че той би спомогнал и за облекчаване на недостига на храна в самия Южен Судан и, в дългосрочен план — за посрещане на потребностите на съседните държави;

AЕ.

като има предвид, че жените са ключов фактор за намаляване на продоволствената и хранителна несигурност и могат да спомогнат за засилване на селскостопанската производителност;

AЖ.

като има предвид почти пълната липса на постоянни инфраструктури за пътен и железопътен транспорт и плавателни пътища в Южен Судан; като има предвид, че развитието на съответните инфраструктури е необходимо за увеличаване на икономическия растеж в страната, както и на търговията, достъпа до пазари и създаването на работни места;

AЗ.

като има предвид, че броят на противопехотните мини и на неексплодиралите взривни боеприпаси, оставащи скрити в Южен Судан след края на гражданската война, се оценява на няколко милиона;

AИ.

като има предвид, че вътрешната сигурност остава едно от решаващите предизвикателства пред Южен Судан, като няколко конфликта с ниска интензивност водят до сериозна хуманитарна ситуация; като има предвид, че многократно са били докладвани случаи на произвол от страна на южносуданските сили за сигурност, включително убийства без присъда, изнасилвания и изтезания по време на кампании за разоръжаване на цивилното население; като има предвид, че предприетите след 2005 г. усилия в областта на демобилизацията, разоръжаването и реинтеграцията са в застой, и като има предвид, че липсва приемлива система за пенсиониране на ветераните;

AЙ.

като има предвид, че населението е изправено пред сериозни рискове от продоволствена несигурност, която тази година е засегнала 4,1 милиона южносуданци; като има предвид твърде ограничения достъп до здравни услуги, недостига на персонал и медицински материали, хуманитарните нужди на разселеното заради конфликтите население; като има предвид процента на детска смъртност при децата под 5 години, както и процента на майчина смъртност, който е най-високият в света;

AK.

като има предвид, че през 2013 г. Южен Судан слезе с 12 места по-надолу в класацията за свободата на печата на „Репортери без граница“ — до 124-то място от 180 държави в класацията;

AЛ.

като има предвид, че трайна стабилност в дългосрочен план в Африканския рог може да се изгради единствено със силни институции, с отреждането на дължимата роля и място на гражданското общество, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека, по-специално свободата на изразяване, както и при по-добри икономически перспективи за обществото като цяло; като има предвид, че според наличните сведения разделянето на Судан и Южен Судан е довело до конфликт на религиозна основа; като има предвид, че голяма бежанска вълна се насочи от Судан към предимно християнския Южен Судан; като има предвид, че броят на бежанците, отишли от Судан в Южен Судан през юни 2013 г., се изчислява на 263 000 души (31);

AM.

като има предвид, че журналистите често са заплашвани, арестувани и задържани, без да им е предявено обвинение; като има предвид докладите, че силите за сигурност тормозят и задържат незаконно журналисти; като има предвид, че органите в Южен Судан не проведоха бързи, ефективни и безпристрастни разследвания на нападенията срещу журналисти или на случаи като убийството на критика на правителството и журналист Исая Абрахам;

AН.

като има предвид, че слабости в съдебната система предизвикват сериозни нарушения на правата на човека; като има предвид, че съществува ясна необходимост от специализирано обучение в областта на правата на човека за юристите; като има предвид, че за справяне с безнаказаността е необходимо да се повиши познаването на основните инструменти в областта на правата на човека, което ще спомогне за тяхното прилагане; като има предвид, че е налице почти пълна липса на правна помощ в наказателноправната система;

AO.

като има предвид, че официалният език на Южен Судан е английският, но че той не се говори масово, както и че по-голяма част от южносуданското население е неграмотно; като има предвид, че английският език преобладава в обществените услуги, в съдебната система, в частните предприятия, както и в най-големите медии в държавата; като има предвид, че различните етноси в Южен Судан говорят общо повече от 60 езика и диалекта; като има предвид, че езикът е основен фактор за национално обединение, и като има предвид поради това важността на една подходяща езикова политика;

AП.

като има предвид, че в Южен Судан ще продължи да се прилага смъртното наказание, освен ако не се направят изменения в това отношение в конституцията на държавата;

AР.

като има предвид, че широко разпространената практика на бракове в детска възраст (близо половината от всички момичета в Южен Судан на възраст между 15 и 19 години са омъжени) създава среда, в която съществува повишена уязвимост към физическо, сексуално, психологическо и икономическо насилие;

AС.

като има предвид, че равноправното участие на жените в обществената сфера е конституционно право, подкрепено от задължителна квота от 25 %; като има предвид, че въпреки ангажимента на правителството на Южен Судан да увеличи участието на жените в обществения сектор, напредъкът в това отношение беше ограничен; като има предвид, че ефективното включване на жените на Южен Судан в омиротворяването, управлението и икономическото развитие може да помогне за укрепване на мира и сигурността в страната;

1.

Приветства появилите се наскоро признаци за успокояване на напрежението между правителствата на Южен Судан и Република Судан, демонстрирани по време на посещението на президента на Южен Судан в Република Судан в началото на септември 2013 г., както и изявленията на добра воля от двете страни по този повод; подчертава, че икономическото и социалното развитие на двете държави зависи до голяма степен от това те да поддържат мирни отношения в дух на сътрудничество;

2.

Призовава правителствата на двете държави и международната общност да продължат и да увеличат усилията си за решаване на въпросите, останали неуредени след изтичането на Всестранното мирно споразумение от 2005 г. и обявяването на независимост на Южен Судан през юли 2011 г., които все още пречат на добросъседските отношения, както и изцяло да се въздържат от използването на заплахи и военна сила и от подкрепата за незаконни въоръжени сили в региона;

3.

Призовава органите на властта в Южен Судан да спазват Резолюция 2109 на Съвета за сигурност на ООН, да подкрепят принципите на правовата държава, да изпълняват своите отговорности за защита на цивилното население и за зачитане на основните права на гражданите; също така призовава органите на Южен Судан да увеличат усилията си за справяне с широкоразпространените и насилствени кражби на добитък, които обикновено се извършват в селските райони на страната;

4.

Изразява съжаление, че препоръката на Африканския съюз към правителствата в Хартум и Джуба за провеждането на референдум относно спорния район Абией през октомври 2013 г. не е довела до ефективни действия; призовава органите на Южен Судан да гарантират, че номадите от племето мисерия могат да вземат участие в референдума, тъй като Хартум не приема провеждането му в противен случай; приветства декларацията на органите на Южен Судан, в която се изтъква, че племето мисерия винаги е имало свободен достъп до водата и пасищата на Абией и че ще продължи да разполага с това право и в бъдеще;

5.

Предлага на правителствата на Судан и на Южен Судан да обмислят като последна възможност сезирането на Международния съд, за да уредят по законоустановен и мирен начин най-новите проблеми във връзка с границите между Судан и Южен Судан;

6.

Настоятелно призовава Република Судан и Република Южен Судан да спазват напълно споразуменията от Адис Абеба от септември 2012 г.;

7.

Отново заявява подкрепата си за регионалния ангажимент на Европейския съюз, поет в съответствие със Стратегическата рамка на ЕС за Африканския рог, както и в рамките на всеобхватния подход за Судан и Южен Судан; отбелязва освен това географското припокриване в региона на Сахел и свързаните с това политически, икономически и социални предизвикателства; следователно призовава Европейския съюз да координира по-ефективно своята стратегия в по-широкия регион, по-конкретно чрез обвързването на целите и обхвата на Стратегическата рамка на ЕС за Африканския рог с тези на Стратегията на ЕС за сигурност и развитие в Сахел; насърчава внимателното разглеждане на правата на човека в тази връзка в рамките и на двата инструмента; освен това призовава Европейския съюз да работи, наред със специалния представител на ЕС за Африканския рог, и със специалните представители на Европейския съюз за Сахел и правата на човека, когато предприема мерки във връзка с оставащите предизвикателства в този район и да се включи в широкообхватен диалог с регионалните партньори с цел по-добро сътрудничество и развитие;

8.

Признава и напълно подкрепя посредничеството на специалния представител на Европейския съюз за Судан и Южен Судан и други партньори на ЕС; призовава всички институции на ЕС и държавите членки да изградят и/или поддържат конструктивен диалог с двете държави, както и да допринесат за истински процес на всеобхватен национален диалог за бъдещето на населението на Судан и на Южен Судан;

9.

Настоятелно призовава органите на Судан и на Южен Судан да приложат в пълна степен Всестранното мирно споразумение (ВМС), което призовава двете държави да намерят решение на въпросите относно разделянето на властта, гражданството, приходите от нефта и разделянето на дълговете; подчертава, че въпреки значителните различия между правителствата на Хартум и Джуба, особено относно спорния референдум в Абией, който трябваше да се проведе през октомври 2013 г., съществуват положителни признаци на сътрудничество между двете правителства, като например инициативата за позволяване на трансгранични движения като подготвителна стъпка към сключването на търговски споразумения между двете страни; приветства напредъка, постигнат от Африканския съюз за помиряване на президентите на Судан и Южен Судан с цел насърчаване на прилагането на споразуменията за сътрудничество; призовава Судан и Южен Судан да подновят преговорите за доставката на нефт на север;

10.

Призовава Южен Судан и Судан да използват оптимално богатството и потенциала, които представляват нефтените ресурси в региона и за двете държави, и да постигнат споразумение по нерешените временни икономически договорености между двете държави;

11.

Подчертава значението на Споразумението за сътрудничество между Судан и Южен Судан, включително секторните споразумения, подписано в Адис Абеба на 27 септември 2012 г.; подчертава обаче своето безпокойство по повод на едностранното изявление, направено от правителството на Судан по отношение на прекратяването на износа на нефт от Южен Судан и замразяването на всички секторни споразумения като мярка, която ще нанесе вреди на икономиките и на двете страни и ще повиши напрежението в региона; призовава двете правителства да работят с изпълнителната група на високо равнище на Африканския съюз за връщане към споразумението за сътрудничество, прекратяване на подкрепата за въоръжените бунтовнически групи, пълно спазване на споразумението за безопасна демилитаризирана гранична зона, наблюдавана от разширените Временни сили за сигурност на ООН за Абией, както и за подготвяне на референдум относно бъдещия статут на Абией;

12.

Призовава всички групи и партии в Южен Судан да разработят съвместна визия за своята държава и нейното развитие в условия на мир, просперитет и справедливост; предлага на правителството на Южен Судан да обмисли започването на приобщаващ национален дебат, за да се сложи край на междуетническите конфликти и да се мисли в посока установяване на мирни отношения;

13.

Подчертава, че е важно да бъде показана на народа на Южен Судан стойността и ефективността на неговата нова демократична държава, включително чрез установяването на стабилно правителство, което не функционира с произволни президентски укази и гарантира разделението на изпълнителната, законодателната и съдебната власт, както и зачита правата на човека и свободата на медиите, предприема мерки за превенция на корупцията и борба с нея и предоставя обществени услуги и инфраструктури, включително в селските райони извън Джуба; изразява съжаление във връзка с въздействието на корупцията в тази нова държава и призовава международната донорска общност, включително Европейския съюз, да оцени внимателно възможностите на Южен Судан за справяне с този въпрос; освен това призовава Южен Судан да увеличи усилията си за борба с корупцията, включително инициативите на президента Киир срещу висши длъжностни лица, като в същото време насърчава правителството да продължи прилагането на своя план за развитие, включително чрез диверсификация на икономиката, за да се избегне зависимостта от износа на нефт;

14.

Настоятелно призовава Южен Судан да ратифицира Споразумението от Котону между ЕС и държавите от АКТБ, с цел да се даде възможност за дългосрочен ангажимент на ЕС към развитието на Южен Судан и подчертава, че присъединяването на Южен Судан към Споразумението не следва по никакъв начин да засяга помирението и конструктивните отношения с Република Судан, който в действителност има дългосрочен интерес от развитието на всички негови съседи в условия на просперитет;

15.

Призовава Южен Судан да ратифицира незабавно международните споразумения за защита на правата на човека;

16.

Призовава ключовите международни партньори, особено държавите — членки на ЕС, Комисията и ЕСВД, да поддържат ангажимента си към развитието и изграждането на държавни структури и към сигурността за всички хора в Южен Судан; подчертава необходимостта да се направи връзка между укрепването на мира, включително по отношение на справянето с миналото, и усилията за изграждане на държавни структури, за да се гарантира устойчиво изграждане на държавни структури; подкрепя включването на ЕС като ключов партньор в контекста на Новия път посредством Споразумение за изграждане на държавните структури;

17.

Призовава ключовите международни партньори, особено държавите — членки на ЕС, Комисията и ЕСВД, да поддържат ангажимента си към развитието и изграждането на държавни структури и към сигурността за всички хора в Южен Судан; подкрепя включването на ЕС като ключов партньор в контекста на Новия път посредством Споразумение за изграждане на държавните структури;

18.

Подчертава значението на Европейския съюз, който работи с многостранни партньори и донори, с оглед подкрепа на пътя на Южен Судан към демокрацията; приветства в тази връзка финансовата вноска на Европейския съюз (4,9 милиона щатски долара) за Международната организация по миграция, която ще улесни диалога и комуникацията между различните племена и кланове относно разпределянето на ограничените ресурси (вода, пасища) в условията на растящо междуобщностно насилие; приветства работата на Организацията на ООН за образование, наука и култура (Юнеско) за опазването на историческите архиви като важен инструмент за Южен Судан в неговия процес на изграждане на нация; настоятелно призовава правителството на Южен Судан, предвид нарастващата чувствителност на международната общност по въпроса за химическите оръжия, да подпише и ратифицира колкото е възможно по-бързо Конвенцията за забрана на разработването, производството, натрупването и употребата на химическо оръжие и за неговото унищожаване, както и други договори за контрол върху оръжията и за разоръжаване, включително тези, които са насочени към справяне с незаконното и неконтролирано движение на малки оръжия и леки въоръжения;

19.

Припомня, че всички форми на бюджетна подкрепа за развиващите се държави се нуждаят от подходящи инструменти за управление на риска, следва да бъдат допълващи към други форми на помощ и трябва да бъдат подкрепени от подходящ парламентарен контрол върху националния бюджет в държавата получател, както и от други форми на отчетност и от участието на гражданите, и че тези мерки трябва да бъдат гарантирани и да се ползват с подкрепата на националното правителство и съответните донори, предоставящи помощ;

20.

Насърчава ЕСВД, специалния представител на ЕС за Судан и Южен Судан и Комисията да повишат осведомеността и видимостта на много положителния принос на ЕС за мирния, демократичен преход и за икономическото и социалното развитие на Южен Судан; изразява загриженост, че прекратяването на мандата на специалния представител на Европейския съюз за Судан и Южен Судан във време, когато редица ангажименти, съдържащи се във Всестранното мирно споразумение от 2005 г. и споразумението от Адис Абеба от септември 2012 г. все още не са изцяло изпълнени, може да намали още повече тази видимост и средствата за предприемане на действия от страна на ЕС и неговите държави членки; изисква продължаване на мандата на специалния представител, вместо планираното добавяне на Судан към и без това вече претоварения мандат на специалния представител за Африканския рог;

21.

Призовава за редовно преразглежданe на Стратегическата рамка на ЕС за Африканския рог и неговия всеобхватен подход към Судан и Южен Судан с цел да се гарантира, че инструментите на политиката и съответните ресурси са конкретно съобразени с оказването на подкрепа за мирния процес и изграждането на демократични структури, включително подготовката на избори през 2015 г.; отбелязва, че бъдещите мандати на специалните представители на ЕС в региона, в това число решенията за сливане на постове, следва да се разглеждат в контекста на това преразглеждане на политиката и в отговор на политическите реалности на място;

22.

Приветства факта, че от 2011 г. насам, когато Южен Судан придоби независимост, ЕС е отделил 285 милиона евро под формата на помощ за развитие за Южен Судан (като тази сума не включва помощта от държавите членки), в допълнение към хуманитарната помощ;

23.

Призовава държавата да не възпрепятства НПО и хуманитарните организации да достигат до населението в зоните на конфликти; припомня, че това възпрепятстване на НПО и на хуманитарните организации е нарушение на международното хуманитарно право;

24.

Подкрепя насочването на помощта от ЕС за Южен Судан основно към селското стопанство, демократичното управление и върховенството на закона, образованието и здравеопазването; отбелязва, че макар законите и разпоредбите да са налице, тяхното прилагане изостава; приветства усилията на Комисията да предостави подкрепа за изграждане на капацитет в правната система на Южен Судан, по-специално да предоставя техническа помощ за съдебната система и Върховния съд; приветства подкрепата на ЕС за Националното законодателно събрание на Южен Судан;

25.

Настоятелно призовава Комисията, държавите членки и органите на Южен Судан да работят с общностите и организациите на жени с цел осигуряване и насърчаване на достъпа до образование, сексуалните и репродуктивни права и здравни услуги за жените и момичетата, включително на достъпа до противозачатъчни средства и изследвания и лечение на ХИВ/СПИН;

26.

Призовава финансираните от ЕС проекти да се наблюдават и оценяват редовно, включително по отношение на постигнатия напредък за равенство между половете, като Парламентът бъде информиран за резултатите;

27.

Призовава да се вземат предвид възгледите на местните общности, и по-специално на жените, така че да могат да се набележат по-ясни цели за проектите, а целите да могат да бъдат пригодени към ситуацията по места и нейното развитие;

28.

Призовава международната общност, и в частност ЕС и неговите държави членки в контекста на тяхната външна дейност и в сътрудничество с местни партньори и НПО, да постави акцент върху значението на достъпа на момичетата до основно образование и на усилията за преодоляване на неграмотността сред възрастното население, която лишава Южен Судан от ценен човешки капитал, от който той се нуждае за своето развитие и за укрепването си като демократична държава;

29.

Препоръчва създаването възможно най-бързо на образователна система, която ще осигури специалисти за изграждането и поддържането на инфраструктурата на Южен Судан, като пътища, жилища, системата за пречистване на водите, пречиствателните станции, електрическите, информационните и телефонните мрежи и т.н.;

30.

Приветства подкрепата на ЕС за Групата на високо равнище на Африканския съюз по изпълнението на договореностите за Судан и Южен Судан(AUHIP), като в същото време призовава за преразглеждане на групата с оглед оценка на нейната ефективност; изразява съжаление, че подкрепата от ЕС не винаги е била напълно видима;

31.

Подчертава, че е необходимо да се подпомогнат механизми, които ще дадат възможност за правилното и прозрачно разпределяне и управление на приходите от нефт; призовава органите на Южен Судан и Националното законодателно събрание, както и международните партньори и дружества в Южен Судан, да допринесат за постигането на по-голяма прозрачност при генерирането и употребата на тези приходи; приветства неотдавнашното приемане от Националното законодателно събрание на Закона за управление на приходите от нефт; призовава за бързото му утвърждаване от президента и за бързото прилагане на всички разпоредби на този закон;

32.

Подчертава необходимостта от мащабни и устойчиви инвестиции в инфраструктурата, в предоставянето на основни услуги и в областта на развитието на селското стопанство в Южен Судан; настоява, че развитието на селското стопанство следва да има като първостепенна задача обезпечаването на продоволствената сигурност на населението и диверсификацията на икономиката на страната, която може да бъде застрашена от концесиите на плодородни земи, предоставени на частни чуждестранни дружества за добив и износ на големи количества стоки; във връзка с това изтъква значението на земевладението, в голяма степен пренебрегвано в Южен Судан, което доведе до спорове относно земи и представлява една от първопричините за конфликти в страната; призовава ЕС да подкрепи усилията за управление на земята и за укрепване на сигурността на владението в страната, като същевременно се вземат под внимание местните неофициални договорености за разрешаване на спорове и признаване на обичайното право на владеене;

33.

Насърчава правителството на Южен Судан да повиши диверсификацията на икономиката и да намали зависимостта от въглеводородите; насърчава Южен Судан да увеличи местното производство на храни, да подкрепя ориентираните към износа индустрии и да развива транспортната инфраструктура, с цел да се улесни достъпът до пазарите;

34.

Обръща внимание на приноса, който жените биха могли да дадат за развитието на селското стопанство и икономиката на селските райони; насърчава Южен Судан да предприеме мерки за стимулиране на участието на жените в тези икономически дейности;

35.

Припомня колко е важно развитието и подобряването на инфраструктурата, която позволява достъп до питейна вода и вода с по-добро качество в цялата страна, препоръчва подобряване на планирането на инвестициите в хидроенергетиката;

36.

Подчертава, че гарантирането на сигурността за всички хора в Южен Судан изисква подновяване на усилията на правителството на Южен Судан и неговите международни партньори с оглед успешно приключване на процеса на разоръжаване, демобилизация и реинтеграция (РДР) на въоръжените групировки и предприемане на по-всеобхватна реформа в сектора на сигурността (РСС), водеща до намаляване на размера на редовната армия, както и до нейната професионализация, пълното зачитане на гражданския контрол и командната верига, както и до по-голямо зачитане на правата на човека сред въоръжените сили; подчертава необходимостта от конструктивно и интензивно сътрудничество с гражданското общество и сдруженията на жените в Южен Судан за справяне с проблема с несигурността и за насърчаване на спазването на правата на човека, включително правата на жените;

37.

Изразява дълбока загриженост, че жените и децата от въоръжените конфликти в Южен Судан са преобладаващото мнозинство от вътрешно разселените лица и бежанци; призовава за ефективен мониторинг за спазването на правата на човека, включително относно сексуалното или основано на пола насилие, както и относно извършени нарушения и злоупотреби срещу деца; призовава всички воюващи страни да сложат край на безнаказаността на извършителите;

38.

Настоятелно призовава правителството на Южен Судан да осигури равенство на половете и да гарантира, че жените се ползват от своите права и свободи без да бъдат дискриминирани на каквото и да е основание — пол, раса, религиозни или културни убеждения, или национален или социален произход;

39.

Призовава органите на Южен Судан да въведат семейно законодателство, което да предвижда минимална възраст за сключване на брак и условия за упражняване на родителски права, както и закон, който да разглежда насилието, основано на пола, като по-специално криминализира вредни традиционни практики като гениталното осакатяване на жени;

40.

Настоятелно приканва правителството на Южен Судан да ратифицира Конвенцията на ООН относно премахването на всички форми на дискриминация по отношение на жените и Конвенцията на ООН относно правата на детето;

41.

Призовава правителството на Южен Судан да продължи да сътрудничи изцяло на мисията на ООН в Република Южен Судан (UNMISS) и да подпомага ООН при изпълнение на нейния мандат, по-специално що се отнася до защитата на цивилни граждани; настоятелно призовава държавите — членки на ООН да изпълнят ангажимента си към UNMISS, като същевременно реалистично адаптират, ако е необходимо, нейния мандат, като отчитат развиващия се капацитет на южносуданските органи да предоставят сигурност на хората през следващите години;

42.

Изразява учудване, че ООН не предоставя на ЕС — предвид неговите вноски в бюджета на организацията — специален статут по време на мисиите за наблюдение на избори, който да гарантира, че наблюдателите се ползват със закрила и могат да извършват правилно своята дейност (т.е. предоставяне на охраняеми жилища и достъп до здравни грижи);

43.

Подчертава значението на замяната на временната конституция с постоянно действаща конституция, въз основа на обществени консултации и подкрепа; изразява безпокойство относно липсата на политическа воля от страна на правителството на Южен Судан; напомня енергично на правителството неговите задължения съгласно президентския указ за осъществяване на процес на преразглеждане на конституцията и призовава правителството да направи това преди изборите през 2015 г.; призовава Европейския съюз и неговите държави членки да съпроводят и подпомогнат процес на изработване на конституция, за който отговорността и инициативата се поемат на местно равнище и който трябва да включва всички групи на обществото, в това число жените и хората, живеещи в периферните региони; отправя искане към делегацията на Европейския съюз в Джуба, с оглед на президентските избори през 2015 г., да осигурят прилагането на мерките, предвидени в доклада на мисията за наблюдение на изборите на Съюза през 2011 г.;

44.

Приветства поетия от президента на Южен Судан ангажимент за постигане на целта от най-малко 25 % женско участие в кабинета и го приканва да засили участието на жените в протичащия конституционен процес; припомня, че жените играят ключова роля в процесите на решаване на конфликти, изграждане на мир и изграждане на стабилна държава; призовава органите на Южен Судан, в тази връзка, да гарантират цялостното включване на жените в осъществяването на мирния процес със Судан; призовава международната общност да продължава да подкрепя участието на жените на всички равнища на обществения живот;

45.

Настоятелно призовава правителството на Южен Судан да увеличи усилията за създаване на пътна карта, с оглед поддържане на процеса на преход до пълното възстановяване в цялата страна на конституционния ред и на върховенството на закона, чрез организирането на демократични, свободни, честни и прозрачни избори през 2015 г.; призовава ЕС и неговите международни партньори да увеличат своята подкрепа за предстоящия изборен процес;

46.

Отбелязва, че след ВМС от 2005 г. са положени усилия за по-интензивна борба с корупцията, но че рамката на Южен Судан за борба с корупцията е все още в ранна фаза на развитие; отбелязва също така, че дори когато съществуват правни инструменти, липсата на капацитет, ресурси и политическа воля могат да възпрепятстват тяхното прилагане; насърчава Южен Судан да ратифицира международните конвенции за борба с корупцията и призовава южносуданските органи да разработят и прилагат интегрирана стратегия срещу корупцията; подчертава, че международната общност и ЕС следва да подпомагат усилията на Южен Судан в тази област, по-специално чрез повишаване на подкрепата за изграждането на капацитет;

47.

Настоятелно призовава правителството на Южен Судан да приеме всички закони за медиите, така че да защити свободата на медиите и да им предостави гаранции при упражняването на тяхната информационна дейност;

48.

Призовава Службата за национална сигурност на Южен Судан да прекрати тормоза над защитниците на правата на човека и над журналистите и неправомерното задържане и цензурата на журналисти — действия, които нарушават конституцията на Южен Судан, което прави наложително правителството да гарантира свободата на пресата;

49.

Настоятелно призовава органите на Южен Судан да извършат бързи, ефективни и безпристрастни разследвания на всички твърдения за случаи на заплахи и нападения срещу защитници на правата на човека и журналисти и да търсят отговорност от извършителите, в съответствие с международните стандарти; приветства предприетите наскоро от органите стъпки за разследване на убийствата на цивилни граждани и за разследване на предполагаемите нарушения на правата на човека от страна на въоръжените сили;

50.

Настоятелно призовава правителството на Южен Судан да направи всичко по силите си, за да прекрати екзекуциите без присъда и да открие и подведе под съдебна отговорност служителите на службите за сигурност, обвинени в убийството на журналиста Исая Абрахам;

51.

Настоятелно призовава органите на Южен Судан да засилят борбата срещу безнаказаността, като предоставят на заетите в съдебните и правоприлагащи органи инструменти, предназначени да предотвратяват и ограничават насилието срещу жени, като гарантират, че извършителите са действително осъдени;

52.

Препоръчва на Съвета по правата на човека да създаде ефективен механизъм за проследяване на положението с правата на човека в Южен Судан, например чрез независим експерт;

53.

Решително се противопоставя на смъртното наказание при каквито и да е обстоятелства и призовава Южен Судан да предприеме конкретни стъпки за неговото премахване;

54.

Подчертава, че жените в Южен Судан са изправени пред множество форми на дискриминация, както и нарушения на техните основни права, включително широко разпространените ранни и принудителни бракове, липсата на семейно право, ограниченото политическо участие на жени на всички нива на държавното управление, както и сексуално и домашно насилие; призовава правителството на Южен Судан да премахне всички видове дискриминация срещу жени, да се бори с неграмотността, като подобри достъпа до образование за жените и по този начин подобри тяхната роля в обществото и в изграждането на новата държава; призовава правителството на Южен Судан да състави национален план за действие за преустановяване на сключването на бракове в детска възраст, като насърчава, наред с другото, достъпа до образование на децата; настоятелно призовава правителството на Южен Судан, във връзка с това и като има предвид, че традиционните практики играят важна роля в обществото в Южен Судан, да сложи край на всякакви дискриминационни традиционни практики, извършвани срещу жени, като си сътрудничи с НПО, например, с цел да обучи заетите в съдебната система по въпросите от областта на правата на човека;

55.

Приветства създаването на първия колеж за медицински сестри и акушерки към учебната болница в Джуба, но отбелязва, че са необходими повече квалифицирани медицински сестри и акушерки, за да се гарантира значително подобряване на здравословното състояние на майките и децата, както и за да се отворят пътища и да се създадат повече здравни центрове въз основа на този модел в цялата страна;

56.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на правителствата на Южен Судан и Судан, на комисаря за правата на човека на Южен Судан, на Националното законодателно събрание на Южен Судан, на Националното събрание на Судан, на Африканския съюз и на Генералния секретар на Организацията на обединените нации.


(1)  ОВ C 332 E, 15.11.2013 г., стр. 49.

(2)  ОВ C 33 E, 5.2.2013 г., стр. 38.

(3)  ОВ C 131 E, 8.5.2013 г., стр. 80.

(4)  ОВ C 45 E, 23.2.2010 г., стр. 74.

(5)  http://eeas.europa.eu/eueom/pdf/missions/final-report-eueom-referendum-south-sudan-2011_en.pdf.

(6)  ОВ L 317, 15.12.2000 г., стр. 3.

(7)  ОВ L 209, 11.8.2005 г., стр. 27.

(8)  ОВ L 287, 4.11.2010 г., стр. 3.

(9)  http://www.europarl.europa.eu/intcoop/acp/2012_horsens/pdf/soudan_en.pdf.

(10)  http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_Data/docs/pressdata/EN/foraff/123591.pdf.

(11)  http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/138254.pdf.

(12)  http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-12-524_en.htm.

(13)  http://ec.europa.eu/echo/files/funding/decisions/2013/HIPs/Sudan-SouthSudan_en.pdf.

(14)  http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_Data/docs/pressdata/EN/foraff/137507.pdf.

(15)  http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/136969.pdf.

(16)  http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/134590.pdf.

(17)  http://eeas.europa.eu/statements/local/local_statement_south_sudan_24072013_en.pdf.

(18)  http://timor-leste.gov.tl/wp-content/uploads/2010/04/Dili_Declaration_FINAL_12.04.20101.pdf.

(19)  http://www.oecd.org/dac/effectiveness/Final%20file.pdf, стр. 39.

(20)  http://www.oecd.org/countries/southsudan/48697972.pdf.

(21)  http://wdronline.worldbank.org/worldbank/a/c.html/world_development _report_2011/abstract/WB.978-0-8213-8439-8.abstract.

(22)  http://appablog.wordpress.com/2013/07/31/report-of-the-african-union-high-level-implementation-panel-for-sudan-and-south-sudan/.

(23)  http://www.un.org/sg/statements/index.asp?nid=6644.

(24)  http://www.sudantribune.com/IMG/pdf/Two_Areas_Agreement.pdf.

(25)  http://www.ohchr.org/Documents/HRBodies/HRCouncil/RegularSession/Session21/A-HRC-21-34_en.pdf.

http://www.ohchr.org/Documents/HRBodies/HRCouncil/RegularSession/Session21/A.HRC.21.62_en.pdf. http://www.ohchr.org/Documents/HRBodies/HRCouncil/RegularSession/Session23/A-HRC-23-31_en.pdf.

(26)  http://www.rssnegotiationteam.org/historic-september-27-peace-agreements.html.

(27)  http://www.amnesty.org/en/region/south-sudan/report-2013.

(28)  http://www.hrw.org/reports/2013/03/07/old-man-can-feed-us-you-will-marry-him-0.

(29)  Хуманитарни новини и анализи, доклад относно сигурността на жените в Южен Судан („Women’s Security in South Sudan“), 2012 г.

(30)  Конфликти и здраве, март 2013 г.

(31)  Агенция на ООН за бежанците, „CAP for South Sudan, Mid-Year Review 2013“ (Междинен преглед за 2013 г. на призива за консолидирано финансиране за Южен Судан).


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/57


P7_TA(2013)0547

CARS 2020: План за действие за конкурентоспособна и устойчива автомобилна промишленост в Европа

Резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно CARS 2020: План за действие за конкурентоспособна и устойчива автомобилна промишленост в Европа (2013/2062(INI))

(2016/C 468/09)

Европейският парламент,

като взе предвид член 173 от дял XVII от Договора за функционирането на Европейския съюз (предишен член 157 от Договора за създаване на Европейската общност), засягащ индустриалната политика на ЕС, и по-специално конкурентоспособността на европейската промишленост,

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „CARS 2020: План за действие за конкурентоспособна и устойчива автомобилна промишленост в Европа“ (COM(2012)0636),

като взе предвид докладите на групата на високо равнище CARS 21 по въпросите на конкурентоспособността и устойчивото развитие на автомобилната промишленост в Европейския съюз (2012 г.) (1) и конкурентната нормативна уредба за автомобилния сектор през 21 век (2006 г.) (2),

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „По-силна европейската промишленост за растеж и възстановяване на икономиката“ (COM(2012)0582),

като взе предвид заключенията на Съвета по конкурентоспособност от 10 и 11 декември 2012 г. относно положението на европейската промишленост и относно особеното положение на автомобилната промишленост,

като взе предвид член 48 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по международна търговия, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и комисията по транспорт и туризъм (А7-0391/2013),

A.

като има предвид, че автомобилната промишленост е едновременно жизненоважно звено от веригата на промишленото производство в Европа и фактор за конкурентоспособност, растеж и работни места в ЕС;

Б.

като има предвид, че европейската автомобилна промишленост, въпреки безпрецедентната икономическа и финансова криза, е призвана да играе важна роля в запазването на определени умения и сектори на производството в Европа и това поражда необходимост от координирани действия в рамките на ЕС;

В.

като има предвид, че настоящото икономическо положение не е единствената причина за тази криза и че е необходимо тотално преосмисляне на нашия подход към мобилността през 21-ви век, тъй като мобилността е основен фактор за насърчаването на икономическия растеж;

Г.

като има предвид, че автомобилната промишленост претърпява тройна революция на световно равнище, при намаляване или стагнация на търсенето в Европа, при едновременно преориентиране на търсенето и производството към страните с бързо развиващи икономики, че използваните енергийни източници постепенно, но осезаемо се променят и че се преминава към дигитализация на компонентите и функциите, което води до увеличаване на равнищата на производство, което на свой ред води до сериозни промени във веригата за създаване на стойност;

Д.

като има предвид, че европейската автомобилна промишленост все още заема челно място в света в областта на научните изследвания и иновациите и следователно трябва да възстанови конкурентоспособността и устойчивото производство по цялата производствена верига и по веригата за създаване на стойност;

Е.

като има предвид, че едно от решенията на проблема с производствения свръхкапацитет е в прехвърлянето на капацитет към други промишлени сектори като обществения транспорт и възобновяемата енергия и инвестициите в устойчиви инфраструктури;

Политическото управление

1.

Одобрява новата стратегия на Комисията за лансиране на нова европейска промишлена политика, по-специално за устойчивата автомобилна промишленост, поставена в ядрото на европейската икономика;

2.

Очаква Европейската комисия да координира по-ефективно своите собствени усилия, за да гарантира навлизането на препоръките на „Cars 2020“ в оперативна фаза и тяхното наблюдение от страна на групата на високо равнище, с цел да не се повтори провалът на първата фаза от процеса „CARS 21“ (декември 2005 г.), чиито заключения нямаха очакваните последици; за тази цел призовава Комисията да създаде ясна програма с ускорени темпове и да използва правото си на инициатива, в рамките на своите правомощия, по-специално за да установи насоки за координиране и допълване на действията на държавите членки и предприятията, за да се гарантира достоен стандарт на живот на гражданите на ЕС и да се консолидира промишлеността на ЕС, като се постави акцент върху икономическия растеж, растежа на заетостта и възстановяването на пазара;

3.

Призовава Комисията да разработи междусекторни пътни карти, които обхващат разработките в енергийния сектор, транспортния сектор и сектора на ИКТ;

4.

Счита, че действията на Комисията в този сектор страдат от различни ограничения и липса на механизми за координация на политиките; призовава Комисията да изготви проучване, представящо несъответствието между амбициите и средствата, с които разполага, като основа за започване на разисквания в Съвета и в Парламента;

5.

Счита, че Комисията следва да вземе предвид целия автомобилен сектор, и по-специално подизпълнителите, търговците на дребно и предприятията в областта на обслужването след продажбата, във всички бъдещи процеси на изготвяне на политиката в сектора;

6.

Приветства заключенията относно промишлената политика, приети от Европейския съвет по въпросите на конкурентоспособността през декември 2012 г.; насърчава държавите членки да продължат да следват волята си за задълбочено преразглеждане на политиката в областта на автомобилната промишленост и за консолидиране на нови договорености за сътрудничество в този сектор на европейско равнище; изтъква, че това тясно сътрудничество в областта на политиката за автомобилната промишленост може да се реализира на равнището на Съюза или доброволни начала между определен брой държави;

7.

Призовава държавите членки да подходят към адекватното провеждане на структурни, но координирани реформи за засилване на конкурентоспособността като подпомагане на изследванията и иновациите, изграждане на компетентност, преквалифициране на кадри, намаляване на непреките разходи, засилване на гъвкавостта на заетостта въз основа на социален диалог, премахване на бюрокрацията и скъсяване на периодите за плащане;

8.

Счита, че за да се възвърне доверието в ЕС, е от съществено значение Съюзът да подобри прилагането на плана си за действие и начина, по който този план се съобщава на широката общественост, инвеститорите и предприятията;

Автомобилна икономика и автомобилостроене в Европа

9.

Счита, че от е съществено значение в ЕС да се запази и укрепи последователна и динамична верига на научни изследвания, изработване, производство и стойност, както и верига за иновации, като се постави акцент върху производството на устойчиви автомобили; счита, че запазването на конкурентоспособността на Европа в бъдеще ще зависи от създаването на цикъл с полезно действие, който създава предимства за иновациите, заетостта, конкурентоспособността, здравето, околната следа и мобилността;

10.

Посочва, че делът на разходите за заплати в автомобилната промишленост представлява само между 13 % и 20 % от добавената стойност; освен това посочва, че глобалната конкурентоспособност може да се гарантира само чрез иновации по цялата производствена верига и гъвкавост на производствените процеси, за което трябва да се постигне съответно споразумение с работниците;

11.

Подчертава значението на запазването и укрепването на производствената база в Европа, за да се гарантира достоен стандарт на живот на нейните граждани и да се консолидира промишленото производство с цел постигане на икономически растеж и възстановяване на икономиката;

12.

Признава факта, че европейският пазар се намира в упадък и криза, в това число и автомобилната промишленост; изразява съжаление, че Комисията не анализира основните причини за този спад като различията в ситуациите (производители, пазарни сегменти и видове пазари, продукти, отрасли) и многобройните структурни промени в търсенето (демографски, социологически, поведенчески, икономически и технически); в тази връзка счита, че заедно с междусекторните действия в рамките на Европа трябва да бъдат предприети индивидуално обусловени мерки според обстоятелствата, както на национално, така и на европейско равнище, за да се стимулира търсенето;

13.

Счита, че новите поведенчески схеми за мобилността са мощни инструменти за повишаване на конкурентоспособността на европейския автомобилен сектор като обществените и интермодалните транспортни мрежи, управлението на движението, интелигентните градове, схемите за съвместното използване и съсобственост на автомобили;

14.

Изразява съжаление, че Комисията не обръща внимание на производствения свръхкапацитет, макар и той да представлява проблем, засягащ целия сектор, който неминуемо има своите отражения в краткосрочен и средносрочен план (верига, заетост, регионална икономика); поради това приканва Европейската комисия да представи в кратки срокове:

a.

проучване относно мащаба на свръхкапацитета в Европа и относно добрите практики в отговор на този проблем, особено извън Европа (САЩ),

б.

план за действие, който представя всички налични политически инструменти, по-специално тези, които включват научните изследвания и иновациите;

в.

призовава за по-активна и координирана подкрепа за работниците и предприятията от автомобилния сектор с цел пренасочване на компетентностите и заетостта към други сектори, който бележат ръст;

15.

В областта на преструктурирането:

а.

приветства намерението на Комисия да възобнови дейността на работната група за проследяване на основните дейности по преструктурирането и приветства публикуването на Зелената книга относно Преструктуриране и предвиждане на промените: (COM(2012)0007);

б.

призовава предприятията и държавите членки да засилят сътрудничеството и усилията за предварителните проактивни действия във връзка с промишлените промени, за да се избегнат отрицателни външни последици по отношение на съгласуваността в рамките на промишления производствен процес (работни места, производство);

в.

призовава Комисията и държавите членки да разработят планове за координирано преструктуриране, за да подкрепят регионите, изправени пред значителни загуби на работни места в автомобилния сектор, и призовава за интегрирано използване в този процес на всички инструменти на европейско равнище (ЕИБ, ЕСФ и ЕФРР) и национални инструменти с цел предоставяне на помощ на засегнатите работници и пренасочването им към алтернативна заетост в свързани сектори, например алтернативна енергия, както и оптимизиране на съществуващите автомобилни технологии;

г.

подчертава също така основната роля и отговорността на предприятията и регионалните органи в политиката за преструктуриране, по-специално чрез подобряване на обучението на работниците, но и чрез предоставяне на свободни обекти за социално-икономическо развитие и преструктуриране на въпросните региони;

16.

Припомня на държавите членки и предприятията, че създаването на клъстери (групи за закупуване, кооперативи, консорциуми и сливания) е фактор за конкурентоспособност по отношение на все по-силната конкуренция на държавите извън ЕС;

17.

Призовава Комисията и държавите членки да засилят специфичните инструменти за засилване на достъпа до капиталови пазари в полза на МСП и предприятията с междинен размер, по-специално чрез създаването на регионални единни звена за контакт; счита, че МСП и предприятията с междинен размер са първите жертви на кризата, особено в секторите на подизпълнението, разпространението и обслужването след продажбата; посочва, че те същевременно представляват преимущество, защото имат в достатъчна степен мащаб и способност за реагиране в отговор на промените и често са източник на множество технологични открития; счита, че един от пътищата за развитие, който трябва да се следва, е диверсификацията на възможностите за търговия на МСП и на предприятията с междинен размер (интернационализация, участие в нови проекти);

18.

Припомня значението на зачитането на принципа на технологична неутралност при избора на стандарти, за да се защитят инвестициите на първоначалните участници, като по този начин се насърчат иновациите в сектора;

Човешки ресурси

19.

Заявява, че познанията и уменията на работниците от автомобилния сектор са преимущество за Европа; приветства създаването на „Европейски съвет по автомобилните умения“ през 2013 г. и вярва, че той ще определи бързо ефективни политики в тази област;

20.

Приветства изявлението на Комисията относно формирането на умения и развиването на умения като източник на устойчиво конкурентно превъзходство;

21.

Счита, че към настоящия момент пазарът на труда не е в синхрон с изискванията на промишления сектор (засилено търсене на квалифицирани работници); счита, че е от съществено значение да се приведат в съответствие не само публичните стратегии за обучение (насърчаващи науката, технологиите, инженерните и математически курсове и професионалното образование), но също така и стратегиите на предприятията за обучение (по-специално чрез разширяване на програмите за двойно обучение), за да могат предприятията да запазят и привлекат високо квалифицирани работници;

22.

Призовава държавите членки да адаптират законодателството си, за да стане социалният диалог по-открит и конструктивен, както и трудовите взаимоотношения, засягащи организацията на дейността (напр. отраслови споразуменията, участие на работниците); призовава държавите членки да развиват и следват най-добрите практики;

23.

Препоръчва държавите членки и предприятията да подобрят допълнителното обучение за работниците, за да има готовност да се отговори на бъдещото търсене и да се създаде възможност, в случай на загуба на работни места, съответните видове компетентност на работниците да бъдат от полза за други разрастващи се сектори;

Иновации и технологии

24.

Счита, че технологичните иновации са от съществено значение за конкурентоспособността на автомобилната промишленост; призовава за технологично неутрален подход; потвърждава своя ангажимент за гарантиране постигането на целите на „Европа 2020“ и за създаване на икономически изгодни и устойчиви видове транспорт и на нови методи на производство;

25.

Подчертава, че интегрираните иновационни проекти, обхващащи цялата верига за създаване на стойност, са от съществено значение за подобряването на конкурентоспособността;

26.

Вярва, че знанието и иновациите могат да бъдат източник на устойчиво конкурентно превъзходство на европейската автомобилна промишленост, когато темпото на въвеждане на иновативни решения изпреварва възможностите за тяхната имитация и когато средствата за защита на иновациите и за борба с промишления шпионаж ще осигурят възвръщаемост на инвестициите, без да се навреди на потребителите; счита, че областите, в които ще се създаде свързано с иновациите предимство на европейския пазар, трябва да се фокусират върху въпросите относно околната среда и безопасността;

27.

Отбелязва, че в европейската автомобилна промишленост са налице две ефективни стратегии за конкурентоспособността: стратегия на лидерство по отношение на разходите и стратегия на диференцирането; счита, че комбинираното им прилагане под формата на смесена стратегия би създало затруднения и би било не толкова ефективно, тъй като би изисквало иновативни изследвания на по-широк фронт;

28.

Отбелязва, че европейската автомобилна промишленост постигна редица успехи посредством стратегията на лидерство по отношение на разходите благодарение на популярните модели с ниска себестойност, които се срещат на европейския пазар (напр. марки като Шкода, Дачия и Нисан);

29.

По отношение на технологичния напредък приветства предложенията на Комисията, но изтъква, че условията, свързани с нейните прогнози по отношение на създаването на добавена стойност, пазарната реализация и възможностите за трудова заетост зависят от редица условия;

30.

Счита, че е от съществено значение да се стимулира изследователската и развойна дейност, като се постави акцент върху нисковъглеродните и устойчивите технологии, в които Европа заема водещо място, за да се намали зависимостта на Европа от вносна енергия; посочва, че това включва електрическите и хибридните двигатели, алтернативните горива, мобилното съхраняване на енергия, пускането на необходимите разпределителни мрежи и инфраструктури, но изразява съжаление, че подобни технологии все още не са въведени на пазара; очаква да бъдат предприети действия с оглед:

насочването на технологиите възможно най-близо до очакванията на ЕС и на международния пазар и гарантиране на тяхното приемане от страна на купувачите на моторни превозни средства, и

отчитане на съвкупността от екологичните и социалните фактори, свързани с жизнения цикъл на превозното средство, с начина на производство и с усилието, което е необходимо, за да се подходи към неговото изчистване;

31.

Счита, че условие за конкурентоспособността на европейската автомобилна промишленост е нейната рентабилност, постигната чрез съответното развитие на сътрудничещите с нея промишлени отрасли, доставящи от Европа евтини суровини за производството, като: стомана, отливки, изковки, тапицерия, гуми и електронни части;

32.

Счита, че ЕС следва да основава своите усилия на диференцираща стратегия, опираща се на определени приоритети, насочени към консолидирането на технологичните предимства на Европа, в това число:

а.

технологична конвергенция, по-специално по отношение на стандартите в началните етапи на производство и разпространение,

б.

развитие на екологични иновации (по-леки, по-ефективни, по-малко замърсяващи и по-лесни за рециклиране превозни средства, главни базови технологии, акумулатори и енергийно съхранение, подпомагане на управлението на превозното средство, комфорт, свързани автомобили), безопасност (eCall) и достъпност (приложения за водачи с увреждания), които отличават европейските продукти от останалите;

в.

сътрудничеството на европейско и световно равнище във все още слабо разработени области, по-специално що се отнася до технологията на задвижването;

г.

действията за засилване на лидерската позиция на Европа при определянето на международните стандарти, като по този начин се гарантира, че можем да запазим технологичното лидерство на световните пазари, като се вземе предвид значението на международната хармонизация за получаването на достъп до нови пазари;

д.

превръщането на механизми като процедурата за измерване на разхода на гориво във важен аспект на конкурентоспособността за световната автомобилна промишленост на европейския пазар, като се гарантира, че европейските производители са защитени от нелоялната конкуренция;

е.

изграждането на инфраструктура за електрически автомобили и алтернативни горива;

33.

Призовава държавите членки и Комисията да стимулират възникването на транснационални клъстери, центрове за конкурентоспособност и публично-частни мрежи за съвместна дейност в областта на мобилността на бъдещето и генериращи постоянен източник на иновации (прототипи);

34.

Посочва, че научноизследователската и развойна дейност изисква съществено финансиране (научна оценка на риска, дълъг инвестиционен цикъл) и в тази връзка изразява съжаление, че Съюзът все още не е постигнал целта за вливане на 3 % от БВП в научноизследователската и развойната дейност; счита, че съкращенията, предвидени от държавите членки в бюджета на Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за МСП и на „Хоризонт 2020“, ще нанесат вреди, и по-специално в бюджетните редове, свързани с транспорта;

35.

Отбелязва, че автомобилният сектор е източник на съществени частни инвестиции за изследвания и иновации; посочва обаче, че докато рецесията продължава да засяга европейския пазар, финансирането от ЕС като „Хоризонт 2020“ и COSME може да стимулират частните инвестиции в отрасъла; подчертава необходимостта от поддържане на амбициозно равнище на финансиране на инициативата „екологичен автомобил“ и развитието на МСП, които са ясно изразени приоритети; посочва, че регионалните и местните органи, в зависимост от своите правомощия, разполагат с различни средства за активно подпомагане на автомобилната промишленост;

36.

Подчертава необходимостта от предоставяне на подходящи финансови ресурси по линия на Многогодишната финансова рамка (2014—2020 г.) за преструктуриране на отрасъла и за подобряване и модернизиране на неговите микро-, малки и средни предприятия, повишаване на производителността и насърчаване на националното производство на стоки от отрасъла;

Регламентиране

37.

Подчертава необходимостта от възможно най-скорошно прилагане на принципа за „интелигентно регулиране“ , като последователен подход по отношение на законодателството, засягащо автомобилната промишленост; посочва, че независимо от това, че става въпрос за препоръка на първата група „CARS 21“ (2005 г.), към настоящия момент не са предприети никакви действия; подчертава, че е жизненоважно интелигентното регулиране за насърчаването на инвестициите в автомобилния отрасъл;

38.

Счита, че предложението на Комисията за налагане на мораториум върху всякакво ново законодателство, което би могло да има неблагоприятно въздействие върху икономическата ситуация в промишления сектор, допринася за постигането на дългосрочна конкурентоспособност и подпомага намирането на адекватни отговори на предизвикателствата, свързани с екологията;

39.

Подчертава колко е важно поставянето на разумни срокове, за да се даде възможност на промишлеността да адаптира производствените съоръжения и да инвестира в индустриалната система;

40.

Отправя искане за преразглеждане на политиките и вече взетите решения, които обаче биха могли да възпрепятстват устойчивата трансформация на автомобилната промишленост; призовава Комисията да започне извършването на последваща оценка на приетото законодателство и на липсата или лошото прилагане на приетото законодателство;

41.

Призовава европейските производители да запазят и укрепят съществуващите правила на ЕС по отношение на правните гаранции;

42.

Счита, че търговските гаранции за европейските автомобилни продукти са твърде краткосрочни и не съответстват на високата им степен на надеждност, което води до тяхната сериозна неконкурентоспособност по отношение на търговските гаранции на производители от трети държави (напр. Япония и Южна Корея);

43.

Счита, че е изключително важно да се хармонизират техническите разпоредби в Европа с цел борба с всяко изкуствено нарушаване на конкуренцията; настоява за хармонизиране и подобряване на процедурите за изпитване, които дават значителни разлики в данните за разхода на гориво при някои производители; призовава Комисията да намери решение на проблема с въвеждането в заблуждение на потребителите чрез непредставителна информация за разхода на гориво и екологичните показатели на превозното средство; подкрепя планираното развитие на нов, точен цикъл на изпитване и процедури на изпитване, които отразяват реалните условия на управление, и призовава те да бъдат въведени незабавно;

44.

Насърчава европейските предприятия, произвеждащи автомобилни продукти, да засилят сътрудничеството си на единния пазар чрез европейска стандартизация, хомологация, унификация и оползотворяване, както и с доброволно поделяне на пазарните сегменти;

45.

Счита, че е необходимо значително да се подобри безопасността по пътищата на ЕС, като се предприемат действия по отношение на превозните средства, инфраструктурата и поведението на водачите; приветства предложението на Комисията относно системата „eCall“, с която се дава възможност превозните средства да извършват автоматично повикване до спешните служби в случай на тежка злополука;

46.

Отправя искане към Комисията и държавите членки за усилване на защитата на правата на интелектуална собственост на световно равнище и за създаване на стратегия за защита на търговската тайна на равнище ЕС с цел борба срещу фалшифицирането и промишления шпионаж; припомня, че технологичното развитие е чувствителен и уязвим сектор;

Финансови средства

47.

Отправя искане към ЕС и държавите членки да хармонизират, оптимизират и засилят използването на наличните финансови средства, за да се стимулират инвестициите в устойчивата мобилност извън държавните субсидии, посредством данъчни стимули за МСП (данъчни кредити за научноизследователска дейност, системи „бонус/малус“ за емисиите на CO2, премии за предаване на превозни средства за скрап), както и частни финансови инструменти (фондове за рисков капитал, „бизнес ангели“) и публични финансови инструменти (Европейската инвестиционна банка);

48.

Изисква от Комисията да извърши задълбочено сравнително проучване по държави на данъчното облагане, прилагано в автомобилния сектор в ЕС, с цел опростяване и рационализиране на настоящата данъчна тежест върху производството и търговията с услуги, свързани с моторните превозни средства, и намаляване на административните формалности;

49.

Счита, че е от съществено значение да се запази възможността за допълване на наличните средства, от една страна — за преструктуриране, а от друга — за научноизследователска и развойна дейност; поради това настоява за запазване на настоящото равнище на средствата за Европейския социален фонд и Европейския фонд за приспособяване към глобализацията;

50.

Счита, че е от жизненоважно значение политиката в областта на конкуренцията (правилата за държавна помощ) да е насочена към повишаване на конкурентоспособността, растежа и заетостта, в съответствие с подхода на нашите конкуренти извън ЕС;

51.

Отправя искане за въвеждане на условна клауза, изискваща от автомобилните предприятия, за периода на амортизация на подпомаганите инвестиции, да поддържат дейността в подпомаганите обекти или да възстановяват предоставените от ЕС суми в случай на преместване на производството;

Вътрешен пазар

52.

Припомня, че силният вътрешен пазар е необходимо предварително условие за възобновяване на конкурентоспособността и устойчивостта в автомобилната промишленост;

53.

Счита, че е от основно значение да се засилва европейското сближаване в областите, в които преобладаващите условия не позволяват равнопоставени условия на конкуренция:

a.

по отношение на конкуренти от трети страни: високи цени на енергията и суровините, висок обменен курс на еврото,

б.

на вътрешния пазар: социална и данъчна конкуренция, данъчни облекчения за предприятията и стимули за купувачите (бонуси за ниски нива на въглеродни емисии , премии за предаване на превозни средства за скрап);

в.

на вътрешния пазар на ЕС: условия, свързани с рециклирането на превозни средства и екологичното рециклиране на употребявани автомобили;

54.

Подчертава, че е необходимо да бъде засилена, по-специално, ролята на доставчиците и че при нея именно може да се открие потенциал за иновации (Car2car, car2infrastructure) и възможности за заетост;

55.

Изразява съжаление относно факта, че съществуващата правна фрагментация на пазара за услуги след продажбата е в ущърб на автомобилистите и на лоялната и здравословна конкуренция между държавите членки; с цел повишаване на заетостта и покупателната способност на автомобилистите и поддържането и развитието на европейска производствена верига и сектора за следпродажбено обслужване, призовава за сближаване на законодателствата, по-специално в сектора на резервните части, и за предоставяне на информацията на автомобилистите относно техните права по отношение на ремонтите на превозните им средства; призовава Комисията да подкрепи това сближаване чрез задълбочена и сравнителна оценка на последиците от правната разпокъсаност за вътрешния пазар, европейския производствен сектор и покупателната способност на автомобилистите;

56.

Призовава за координация на равнището ЕС, с цел да се засили борбата срещу вноса на фалшиви автомобилни части;

57.

Отбелязва необходимостта държавите членки да осигурят по-голяма прозрачност и спазването на принципите на добросъвестност при търговските отношения между производители и търговци; счита, че въвеждането на кодекс на поведение между производителите и дистрибуторите е надежден начин това да бъде постигнато; счита, че този кодекс следва като минимум да включва клаузи, свързани с преместването на дейностите на дистрибуторите, практиката за използване на множество марки при сходни продукти и правото на компенсация при прекратяване на договора от производителя без основателна причина в съответствие с допълнителните насоки, посочени в известието на Европейската комисия 2010/C 138/05;

58.

Призовава Комисията да предприеме мерки, в сътрудничество с държавите членки, за да се гарантира високо равнище на защита на потребителите, прозрачност и сигурност на пазара на автомобили втора употреба, както и да работи за постепенно премахване на замърсяващите и по-малко безопасните превозни средства; приветства препоръката на Комисията в Регламента относно проверките на техническата изправност да се изисква записване на изминатите километри при всяка проверка; счита, че инициативи като схемата „CAR Pass“ в Белгия могат да бъдат насърчени чрез европейски стандарт; отбелязва, че процедурите за пререгистрация при прехвърляния на превозни средства трябва също така да възпират трансграничните измами по отношение на изминатите километри;

59.

Отново изтъква икономическия интерес за Европа от създаването на големи нови промишлени проекти, както при самолетостроенето и космическата индустрия, за да се постигне мащаба, необходим, за да се отговори на конкуренцията в световен мащаб; припомня, че тези проекти могат да се реализират на равнището на Съюза или на доброволна основа между няколко държави членки;

60.

Подчертава значението на стратегиите за интелигентна специализация за създаването на рамка за вътрешна конкуренция в ЕС в същите сфери на дейност, за да се даде възможност за допълнителни регионални специализации, които да направят ЕС по-конкурентоспособен спрямо трети държави;

61.

Обръща внимание:

а.

на държавите членки — върху наличните алтернативни решения за стимулиране на търсенето като схеми за етикетиране, целенасочено освобождаване на средства от спестовните схеми на служителите, данъчни стимули при закупуване от страна на предприятия, рециклиране на материалите, обществени поръчки;

б.

на предприятията — върху наличните разнообразни маркетингови инструменти като застраховка, включително възстановяването на част от заема при загуба на работа, удължаване на гаранцията, споделяни превозни средства, продажба по интернет;

62.

Изразява съжаление, че планът за действие CARS 2020 се фокусира главно върху производителите на автомобили в Европа, пренебрегвайки значението на целия сектор на следпродажбеното обслужване, неговите участници и необходимости; счита, че европейската автомобилна политика трябва да бъде по-експанзивна и да се основава на холистичен подход; застъпва мнението, че основната цел трябва да бъде да се осигурят равнопоставени условия на конкуренция за всички участници във веригата. смята, че по този начин европейската политика в областта на автомобилостроенето следва също така да включва разпоредби, адаптирани към всички участници във веригата на доставка и ремонт, както големите производители, така и МСП;

Външни пазари и търговски отношения

63.

Посочва, че автомобилната промишленост осигурява значителен положителен принос към търговския баланс на ЕС, че износът към бързо развиващите се пазари e неоспорима необходимост с цел постигане на максимален успех в дългосрочен план и че сдружаването с фондове и предприятия от трети държави е от ключово значение за бъдещето на нашите предприятия, също както и разполагането на предприятия извън границите на Съюза (особено за производство и продажба на място) като средство за създаване на растеж и вносът на превозни средства за отговаряне на търсенето;

64.

Приветства съобщението на Европейската комисия за постигнати резултати от решаващо значение относно зоната за свободна търговия със САЩ и Япония и равен достъп до световните пазари, което означава стриктно спазване на едни и същи правила за всички участници на автомобилния пазар в света, счита, че това увеличава вероятността устойчивото развитие и повишаването на безопасността на движението да се превърнат в основа за постигане на конкурентно преимущество в световен мащаб;

65.

Отчита, че наличието на единна система за сертифициране, даваща възможност за контролиране на превозните средства и автомобилните части в рамките на единния европейски пазар и основаваща се на стандартите на ЕС за екологосъобразност и безопасност, може да играе ключова роля в премахването на нелоялната конкуренция;

66.

Признава, че на бързо развиващите се пазари търсенето ще нараства не само в луксозната категория, но и в по-ниските сегменти, и че европейската промишленост ще бъде по-конкурентоспособна в тези сегменти;

67.

Посочва, че конкурентоспособността на голяма част от нашите автомобилни предприятия се влошава поради засилената, а понякога и нелоялна конкуренция от страна на предприятия от трети държави; подчертава, че голяма част от тях притежават потенциал за постигане на успех, ако им се позволи да отговорят на нарастващото търсене на новите пазари за износ; настоятелно призовава Комисията да извърши реорганизация на своята търговска политика, за да може да осигурява:

a.

координиране на мерките на държавите членки за насърчаване на предприятията в ЕС и за защита на европейски продукти, инвестиции и права върху интелектуална и индустриалната собственост извън ЕС,

б.

централизиране на всички инструменти на ЕС в областта на износа, и по-специално на тези, насочени към МСП („малък бизнес, голям свят“), например чрез създаване на цялостна, достъпна цифрова платформа за сектора;

в.

постепенно налагане на принципа за реципрочност, подценен от Европейската комисия в „Cars 2020“, като централен елемент на нашите търговски отношения;

г.

оказване на натиск за премахването на нетарифни бариери в автомобилния сектор,

д.

скъсяване на времето за започване на разследване и прилагане на инструменти за търговска защита;

68.

Отправя искане към Комисията да разшири своите предварителни оценки на въздействието във връзка с бъдещите търговски споразумения, така че да включват понятието за конкурентоспособност в автомобилния сектор, да осъществява нови проучвания след тяхното влизане в сила и редовно да извършва оценки на кумулативното въздействие на споразуменията — както на действащите споразумения, така и на споразуменията в процес на договаряне, въз основа на специфични и определени критерии, включително начина на участие на заинтересованите страни;

69.

Призовава Парламента да си осигури необходимите средствата, за да извършва от своя страна оценка на въздействието на всяко споразумение за свободна търговия;

o

o o

70.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и държавите членки.


(1)  http://ec.europa.eu/enterprise/sectors/automotive/files/cars-21-final-report-2012_en.pdf

(2)  http://ec.europa.eu/enterprise/sectors/automotive/files/ pagesbackground/competitiveness/cars21finalreport_en.pdf


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/66


P7_TA(2013)0548

Сексуално и репродуктивно здраве и права

Резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно сексуалното и репродуктивното здраве и права (2013/2040(INI))

(2016/C 468/10)

Европейският парламент,

като взе предвид член 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно общественото здраве и по-специално параграф 7 от него, в който се посочва, че „действията на Съюза са съобразени с отговорностите на държавите членки що се отнася до определянето на тяхната здравна политика, както и в организирането и предоставянето на здравни услуги и медицински грижи“,

като взе предвид Програмата за действие на проведената през 1994 г. в Кайро Международна конференция за населението и развитието (МКНР) и Програмата за действие на Световната конференция за жените от Пекин през 1995 г.,

като взе предвид член 48 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете и становището на комисията по развитие (A7-0426/2013),

A.

като има предвид, че Програмата за действие на МКНР от Кайро дава определение за сексуално и репродуктивно здраве и права (СРЗП),

1.

Отбелязва, че формулирането и изпълнението на политики в областта на СРЗП и относно сексуалното образование е от компетентността на държавите членки;

2.

Отбелязва, че макар и формулирането и изпълнението на политики в областта на здравето и образованието да е от компетентността на държавите членки, ЕС може да допринася за насърчаването на най-добрите практики сред държавите членки;

3.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и националните парламенти на държавите членки, на Агенцията на ЕС за основните права и на генералния секретар на ООН.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/67


P7_TA(2013)0549

Доброволчеството и доброволческата дейност в Европа

Резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно доброволчеството и доброволческата дейност в Европа (2013/2064(INI))

(2016/C 468/11)

Европейският парламент,

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

като взе предвид членове 165, 166 и 214 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид определението за доброволческия труд, предложено от Международната организация на труда (МОТ) в нейния Наръчник относно измерването на доброволческия труд (2011 г.),

като взе предвид Решение № 2241/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 г. относно единна рамка на Общността за прозрачност на професионалните квалификации и умения (Европас),

като взе предвид Решение № 1719/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 г. за създаване на програма „Младежта в действие“ за периода 2007—2013 г. (1),

като взе предвид Решение № 1720/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 г. за създаване на Програма за действие за обучение през целия живот (2),

като взе предвид Решение № 1904/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно създаване на програмата „Европа за гражданите“ за периода 2007—2013 г. за насърчаване на активното европейско гражданство (3),

като взе предвид Решение 2010/37/ЕО на Съвета от 27 ноември 2009 г. относно Европейската година на доброволческите дейности за насърчаване на активна гражданска позиция (2011 г.) (4),

като взе предвид резолюцията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно признаването на значението на неформалното и самостоятелното учене в областта на европейската политика за младежта (5),

като взе предвид резолюцията на Съвета от 27 ноември 2007 г. относно доброволческите дейности на младите хора (14427/1/2007),

като взе предвид резолюцията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 16 май 2007 г. относно изпълнението на общите цели за доброволчески дейности на младите хора (6),

като взе предвид препоръката на Съвета от 20 ноември 2008 г. относно мобилността на младите доброволци в Европейския съюз (7),

като взе предвид Препоръка 2006/961/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно транснационалната мобилност в Общността с цел образование и обучение: Европейска харта за качество на мобилността (8),

като взе предвид своята декларация от 10 март 2011 г. относно създаването на европейски устави на взаимоспомагателните дружества, сдруженията и фондациите (9),

като взе предвид заключенията на Съвета от 3 октомври 2011 г. относно ролята на доброволческите дейности в социалната политика (14552/2011),

като взе предвид заключенията на Съвета от 29 ноември 2011 г. относно ролята на доброволческите дейности в спорта за насърчаване на активна гражданска позиция (10),

като взе предвид доклада за 2010 г. на Комисията от 27 октомври 2010 г. за гражданството на ЕС, озаглавен „Премахване на пречките за упражняване на правата на гражданите на ЕС“ (COM(2010)0603),

като взе предвид съобщението на Комисията от 5 септември 2007 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Подпомагането на пълноценното участие на младите хора в образованието, трудовата дейност и обществото“ (COM(2007)0498),

като взе предвид съобщението на Комисията от 27 април 2009 г. до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Стратегия на ЕС за инвестиране в младежта и за мобилизиране на нейния потенциал — Обновен отворен метод на координация за справяне с предизвикателствата и възползване от възможностите, стоящи пред младежта“ (COM(2009)0200),

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

като взе предвид съобщението на Комисията от 15 септември 2010 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Младежта в движение“ — Инициатива за разгръщане на потенциала на младите хора с цел постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в Европейския съюз“ (COM(2010)0477),

като взе предвид съобщението на Комисията от 20 септември 2011 г. до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите, озаглавено „Съобщение относно политиките на ЕС и доброволчеството: признаване и насърчаване на трансграничните доброволчески дейности в ЕС“ (COM(2011)0568),

като взе предвид съобщението на Комисията от 23 ноември 2011 г. за предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на „ЕРАЗЪМ за всички“ — Програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта (COM(2011)0788),

като взе предвид доклада на Комисията от 19 декември 2012 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно изпълнението, резултатите и общата оценка на Европейската година на доброволческата дейност — 2011 г. (COM(2012)0781),

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 28 март 2012 г. относно съобщението от Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите, озаглавено „Съобщение относно политиките на ЕС и доброволчеството: признаване и насърчаване на трансграничните доброволчески дейности в ЕС“ (11),

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 12 юни 2012 г. относно признаването и насърчаването на трансграничните доброволчески дейности в ЕС (12),

като взе предвид препоръката на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене,

като взе предвид доклада на Комисията относно изпълнението, резултатите и общата оценка на Европейската година на доброволческата дейност — 2011 г.;

като взе предвид член 48 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по култура и образование (A7-0348/2013),

А.

като има предвид, че Европейската година на доброволческата дейност — 2011 г. отбеляза успех, че целите ѝ бяха подходящи и че тя спомогна за повишаване на осведомеността в тази област;

Б.

като има предвид, че създаването на благоприятни условия, в които доброволчеството може да се развива и е достъпно за всички, е дългосрочен процес, който изисква участието на всички заинтересовани страни;

В.

като има предвид, че доброволчеството е важен аспект от активната гражданска позиция и демокрацията, както и от личното развитие, в който намират конкретно изражение европейски ценности като солидарността и недискриминацията, и че то допринася освен това за развитие на демокрацията на участието и за насърчаване на правата на човека в рамките на ЕС и извън него;

Г.

като има предвид съществената роля, която се дава на доброволчеството в рамките на обсъждането на обществените политики;

Д.

като има предвид, че участието в доброволчески дейности може да бъде важен начин за придобиване на умения, необходими на пазара на труда, както и средство за достигане до важна социална позиция в обществото;

Е.

като има предвид, че спортът зависи до голяма степен от дейността на доброволците;

Ж.

като има предвид, че доброволчеството е ключов фактор за индивидуалната и колективната независимост, солидарността и социалното сближаване;

З.

като има предвид, че доброволчеството има ключова роля за създаване на социален капитал и за стимулиране на развитието, както и за насърчаване на икономическото и социалното сближаване, като по този начин допринася за стратегията за растеж „Европа 2020“;

И.

като има предвид, че заключенията на Съвета от октомври 2011 г. относно ролята на доброволческите дейности в социалната политика подчертават значението на доброволческите дейности за справяне с неравнопоставеността между половете;

Й.

като има предвид, че бюрократичните пречки на национално равнище продължават да ограничават възможностите за осъществяване на доброволческа дейност и че тази дейност все още не е призната в достатъчна степен в правните системи на някои държави членки;

К.

като има предвид, че поради различни традиции и културни практики съществуват значителни разлики между държавите членки по отношение на законодателството, приложимо към доброволческата дейност, правата на доброволците и начините на организиране на доброволческата дейност;

Л.

като има предвид, че тежката икономическа криза, мерките за бюджетни ограничения и данъчната тежест излагат на опасност финансовата стабилност на много НПО, спортни органи и доброволчески организации, които въпреки това продължават да работят за засилване на приобщаването и социалното благополучие в този труден период;

M.

като има предвид, че за да се запази постигнатото в рамките на Европейската година на доброволческата дейност — 2011 г., е необходимо да се развие на равнище ЕС структуриран и координиран подход по отношение на европейската политика в областта на доброволчеството, отговорността за която понастоящем е фрагментирана и разпределена между различни служби;

1.

Отбелязва данните относно комуникационната кампания в рамките на Европейската година на доброволческата дейност — 2011 г., посочени в приложенията към доклада на Комисията, и изразява съжаление по повод на скромните постигнати резултати поради ограничените финансови ресурси;

2.

Отчита и подкрепя различните форми на доброволческа дейност, съществуващи в рамките на държавите членки благодарение на национални организации и мрежи от сдружения, действащи на местно равнище; в тази връзка призовава за мултикултурен подход от страна на държавите членки и за задълбочен анализ на Комисията относно националните практики и традиции в областта на доброволчеството, с цел насърчаване на единен европейски подход;

3.

Отбелязва, че допълнително консолидиране на един общ европейски подход по отношение на доброволчеството ще създаде повече възможности за мобилността и заетостта на младите хора, като им позволява да придобиват ценни умения;

4.

Приветства факта, че за да създадат благоприятни условия за доброволчество, някои държави членки приеха или измениха законодателството си в тази област; препоръчва и другите държави членки да действат по този начин, като поставят акцент върху укрепването на правата на доброволците посредством Европейската харта за правата и отговорностите на доброволците;

5.

Насърчава държавите членки да продължат да създават благоприятна среда за доброволчеството, по-специално чрез законодателна рамка, ако тя все още липсва;

6.

Отбелязва, че някои държави членки приложиха насоките, предвидени в Наръчника на МОТ относно измерването на доброволческия труд, и насърчава останалите да направят същото, за да се осигури наличието на съпоставими данни за доброволческата дейност, които дават ясна представа за значителния ѝ обществен принос;

7.

Призовава за приемането на европейски устав на доброволческите организации, за да се насърчи тяхното юридическо и институционално признаване;

8.

Подчертава необходимостта от популяризиране на доброволчеството, особено сред учениците, студентите и младите хора, с цел разширяване на хоризонта на солидарност и подкрепа към него;

9.

Посочва, че големият брой европейски паспорти на уменията, създадени онлайн през последните месеци, е показател за успеха на електронното портфолио, което предоставя пълна картина на уменията на отделните лица, в това число уменията, придобити чрез доброволческа дейност, така че те да могат да получат официално признание както за професионални цели, така и с цел обучение;

10.

Обръща внимание на факта, че способностите и уменията, придобити по време на доброволческа дейност, която може да бъде смятана за неформално и самостоятелно учене и трудов опит, имат добавена стойност за автобиографията и професионалния живот;

11.

Счита, че предложеният документ „Европас опит“ би позволил на доброволците да опишат и докажат уменията, които са развили по време на работата си като доброволци и за които може да не са получили диплома, и насърчава Комисията, с оглед на предложението на Съвета относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене, да създаде такъв документ възможно най-скоро;

12.

Отбелязва значението на посочените по-горе способности и умения за мотивиране на младите хората да участват в доброволчески дейности и за създаване на социален капитал и засилване на общественото развитие;

13.

Предлага да се обърне внимание на въпроса за равенството между половете в сектора на доброволчеството и по-специално на съществуващото значително несъответствие сред доброволческите ръководители, при които мъжете са свръхпредставени на управленски постове;

14.

Счита, че уменията, придобити чрез доброволческа дейност от млади хора, следва да бъдат включени в Европейския паспорт на уменията и в Европас, за да може формалното и неформалното учене да се третират по еднакъв начин;

15.

Подчертава това, че доброволчеството позволява на младите хора, напуснали преждевременно училище, да открият приобщаваща среда и дейности;

16.

Потвърждава подкрепата си за инициативата на Комисията за Европейски доброволчески корпус за хуманитарна помощ, който да има за цел да помага на ЕС да реагира по бърз и координиран начин на хуманитарни кризи и тежки природни бедствия чрез предоставяне на подкрепа за обучението, мобилизацията и координацията на доброволци за действия на ЕС в областта на хуманитарна помощ;

17.

Посочва, че доброволческата дейност, която все повече се разпространява както сред младите, така и сред възрастните хора, насърчава междукултурното учене, както и чувството за европейска идентичност и солидарността между поколенията и допринася за активния живот на възрастните хора и за гражданското участие на всички етапи от живота;

18.

Посочва, че доброволческата дейност позволява както на младите, така и на възрастните хора да дадат своя принос към обществото и да спечелят признание и уважение в замяна и че това подобрява качеството им на живот, благосъстоянието им и общото им здравословно състояние;

19.

Посочва, че наличието на широк диапазон от доброволчески дейности, както и лесният достъп до такива дейности, що се отнася до разходите, наличието на информация и инфраструктурата, и предоставянето на застрахователно покритие за отговорност и злополука са от съществено значение, ако доброволчеството трябва да се насърчава сред всички възрастови групи;

20.

Счита, че доброволчеството, като активен метод за изграждане на гражданско общество, може да допринесе за развитието на междукултурен диалог и изпълнява основна роля в борбата срещу предразсъдъците и расизма;

21.

Отбелязва важната роля на доброволчеството за създаването на човешки и социален капитал и за насърчаването на социалното приобщаване; призовава Комисията и държавите членки да отдадат дължимото признание на изключително важния принос на доброволчеството в спорта и по-специално в непрофесионалния спорт, където много спортни организации не биха били в състояние да функционират без помощта на доброволци;

22.

Призовава Комисията и държавите членки да отдадат дължимото признание на ключовия принос на доброволчеството в настоящия период на тежка икономическа криза;

23.

Подчертава, че се изискват постоянни усилия, за да се гарантира, че жените имат равен достъп до доброволчески дейности;

24.

Подчертава необходимостта от това, да се осигури приемственост между Европейската година на доброволческата дейност — 2011 г. и следващите европейски години на доброволческата дейност, като част от усилията да се гарантира, че доброволчеството се възприема като важно средство за активно гражданско участие, и в това отношение насърчава Комисията да включи доброволчеството сред факторите, които имат като важен принос за активното гражданство, в хода на Европейската година на гражданите;

25.

Призовава държавите членки да гарантират устойчивостта на резултатите, постигнати на национално равнище по време на Европейската година на доброволческата дейност — 2011 г.;

26.

Призовава Комисията да създаде и развие политика в областта на доброволчеството и да използва отворения метод на координация за насърчаване на диалога и сътрудничеството между заинтересованите страни в различните държави членки;

27.

Настоятелно призовава държавите членки да предприемат необходимите стъпки за институционализиране на доброволчеството по начин, съответстващ на техните национални трудови законодателства;

28.

Призовава държавите членки и Комисията да предвидят единна точка за контакт под формата на служба, отговаряща за политиката в областта на доброволчеството и за координацията между службите на Комисията и различните институции;

29.

Подчертава необходимостта от създаване, в сътрудничество с европейските доброволчески организации, сдружения и мрежи, на централизиран портал на ЕС, предоставящ общоевропейска платформа за координацията в тази област, който следва да включва база данни с най-добрите практики в областта на доброволческата дейност и раздел, посветен на трансграничните доброволчески дейности, с информация за наличните програми, разходите и условията за участие, с цел да се улесни централизацията на информацията;

30.

Насърчава държавите членки на създадат национални уебсайтове за координиране и търсачки, които ще направят възможен лесния и добре структуриран достъп до възможности за доброволчески дейности за отделните лица и до възможности за сътрудничество за организациите;

31.

Насърчава държавите членки в техните усилия за предоставяне на стабилна и устойчива рамка за подпомагане както на националната, така и на трансграничната доброволческа дейност, която предоставя подкрепа на доброволците и на доброволческите организации; препоръчва на държавите членки да запазят националните органи за координация, създадени във връзка с Европейската година на доброволческата дейност — 2011 г.;

32.

Призовава държавите членки да приложат разпоредбите на Директива 2004/114/EО относно условията за прием на граждани на трети страни с цел образование, ученически обмен, безвъзмездно обучение или доброволческа дейност (13) и да опростят процедурите за предоставяне на визи или да ги премахнат за лицата, които желаят да предприемат доброволчески дейности в рамките на европейската политика за съседство;

33.

Настоятелно призовава националните, регионалните и местните органи да осигурят адекватно финансиране, да рационализират административните процедури и да предвидят данъчни облекчения за доброволческите организации и мрежи, по-специално за малките организации с ограничени ресурси; във връзка с това призовава да бъде изяснено понятието за безвъзмездни средства за сдруженията, за да не се бърка финансирането за сдружения с държавните помощи, тъй като това би могло да наруши конкуренцията в стопанския сектор;

34.

Призовава Комисията да обмисли възможността икономическият принос от доброволчески труд да се разглежда като насрещно финансиране за европейски проекти;

35.

Обръща внимание на необходимостта от насърчаване на доброволческата дейност като част от стратегиите за корпоративна социална отговорност, при спазване на Международен стандарт за доброволческа дейност ISO 26000:2010, който определя насоките относно корпоративната социална отговорност;

36.

Призовава Комисията да следи за това, държавите членки да въведат задължение за подходящо застрахователно покритие за доброволците с цел защита на тяхното здраве и безопасност по време на доброволчески дейности;

37.

Призовава държавите членки, които все още не са го направили, да приемат законодателство за доброволчеството и да улеснят доброволческите дейности чрез формално, самостоятелно и неформално обучение с цел повишаване на уменията на доброволците и на отговорността им за извършваната от тях дейност;

38.

Призовава държавите членки да улесняват доброволческите дейности чрез формално, самостоятелно и неформално обучение с цел повишаване на уменията на доброволците и на отговорността им за извършваната от тях дейност, като тяхната отдаденост е предимно алтруистична и безкористна; насърчава ги да въведат избирателни курсове за обучение в областта на доброволчеството в образователните институции;

39.

Призовава Комисията и държавите членки да популяризират допълнително Европейската доброволческа служба в университетите и в други институции за висше образование;

40.

Счита, че доброволческият труд, като метод на самостоятелно учене, помага за развиване на умения и професионални квалификации, които улесняват навлизането или завръщането на доброволците на пазара на труда;

41.

Препоръчва на Комисията да поддържа контакт с Европейския доброволчески алианс — приемник на Алианса на Европейската година на доброволческата дейност — 2011 г., и с други организации, основани на доброволчеството, както и да вземе надлежно предвид препоръките, изготвени в рамките на Политическата програма за доброволчеството в Европа, като основа за план за действие за бъдещето;

42.

Призовава Комисията да предостави достатъчно средства за създаването на Европейски фонд за развитие на доброволчеството, с цел да гарантира изграждането на подходящи инфраструктури за подкрепа;

43.

Подчертава, че е необходимо да се улесни достъпът на НПО до европейско финансиране, по-специално до финансиране по ЕСФ, на европейско и национално равнище;

44.

Призовава държавите членки да изпълнят препоръката на Съвета относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене и да осигурят, преди определената дата през 2018 г., създаването на формални структури за валидиране на познанията, уменията и компетенциите, придобити чрез доброволчески дейности, която водят до получаване на призната квалификация, която следва да се признава от образователните институции, работодателите и др.;

45.

Призовава Комисията да признае времето на доброволчески труд като допустимо съфинансиране в натура за всички европейски безвъзмездни средства и да работи с доброволческите организации за развитие на системите за записване и документиране на времето на доброволчески труд, въз основа на множеството налични инструменти и модели;

46.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на държавите членки.


(1)  ОВ L 327, 24.11.2006 г., стр. 30.

(2)  ОВ L 327, 24.11.2006 г., стр. 45.

(3)  ОВ L 378, 27.12.2006 г., стр. 32.

(4)  ОВ L 17, 22.1.2010 г., стр. 43.

(5)  ОВ C 168, 20.7.2006 г., стр. 1.

(6)  ОВ C 241, 20.9.2008 г., стр. 1.

(7)  ОВ C 319, 13.12.2008 г., стр. 8.

(8)  ОВ L 394, 30.12.2006 г., стр. 5.

(9)  ОВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 187.

(10)  ОВ C 372, 20.12.2011 г., стр. 24.

(11)  CESE 824/2012.

(12)  ОВ C 332 E, 15.11.2013 г., стр. 14.

(13)  ОВ L 375, 23.12.2004 г., стр. 12.


Сряда, 11 декември 2013 r.

15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/73


P7_TA(2013)0558

Координация на донорите от ЕС в областта на помощта за развитие

Резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. съдържаща препоръки към Комисията относно координацията на донорите от ЕС в областта на помощта за развитие (2013/2057(INL))

(2016/C 468/12)

Европейският парламент,

като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и по-специално член 9, член 151 и член 153, параграф 1, буква д) от него,

като взе предвид членове 209 и 210 от ДФЕС,

като взе предвид Декларацията на хилядолетието на Организацията на обединените нации от 8 септември 2000 г.,

като взе предвид Парижката декларация от 2005 г., Програмата за действие от Акра (ПДА) от 2008 г. и Световното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие от 2011 г.,

като взе предвид съвместната декларация на Съвета и представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, на Европейския парламент и на Комисията относно политиката на Европейския съюз за развитие: „Европейският консенсус“ (1),

като взе предвид съобщението на Комисията от 13 октомври 2011 г., озаглавено „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“ (COM(2011)0637),

като взе предвид заключенията на Съвета от 14 май 2012 г. относно „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“ (2),

като взе предвид заключенията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 15 май 2007 г. относно Кодекс за поведение на ЕС относно допълняемостта и разделението на труда в областта на политиката за развитие (3),

като взе предвид своята резолюция от 28 септември 2006 г. за по-голямо и по-добро сътрудничество: пакет за ефективност на помощите на ЕС през 2006 г. (4),

като взе предвид своята резолюция от 22 май 2008 г. относно последващите действия във връзка с Парижката декларация от 2005 г. за ефективността на помощите (5),

като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2011 г. относно четвъртия форум на високо равнище за ефективност на помощта (6),

като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси и външни отношения от 17 ноември 2009 г. относно оперативната рамка относно ефективността на помощта (7),

като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи (министри на развитието) от 14 юни 2010 г. относно разпределението на труда между държавите (8), с които бяха добавени или променени редица елементи в оперативната рамка за ефективността на помощта,

като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи (министри на развитието) от 9 декември 2010 г. относно „Взаимна отчетност и прозрачност: Четвърта глава на оперативната рамка на ЕС за ефективност на помощта“ (9),

като взе предвид консолидирания текст на оперативната рамка за ефективността на помощта, приета от Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз на 11 януари 2011 г. (10),

като взе предвид доклада от октомври 2009 г., озаглавен „Програмата за ефективност на помощта — ползите от европейския подход“, поръчан от генерална дирекция „Развитие“ на Комисията (11),

като взе предвид окончателния доклад от март 2011 г., озаглавен „Съвместно многогодишно планиране“, поръчан от генерална дирекция „Развитие“ на Комисията (12),

като взе предвид „Окончателния доклад за оценката на Парижката декларация: фаза 2“, публикуван през май 2011 г.,

като взе предвид доклада относно „Цената на отказа от Европа по отношение на повишаването на координацията между донорите от ЕС“, представен в комисията по развитие на 10 юли 2013 г.,

като взе предвид Решение на Съвета от 26 юли 2010 г. за определяне на организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност (2010/427/ЕС) (13), и по-специално член 9 „Инструменти и изготвяне на програми в областта на външната дейност“,

като взе предвид членове 42 и 48 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по развитие и становището на комисията по външни работи (A7-0393/2013),

A.

като има предвид, че последните оценки, изложени в гореспоменатия доклад относно „цената на отказа от Европа“ показват, че всяка година би могло да се спестяват 800 милиона евро от намаляване на разходите по транзакциите, ако ЕС и държавите членки съсредоточат усилията си по предоставянето на помощи върху по-малко държави и дейности; като има предвид, че биха могли да се спестят допълнително 8,4 милиарда евро на година, ако разпределението по държави бъде напълно координирано и единствената цел бъде намаляването на бедността;

Б.

като има предвид, че в контекст, в който като цяло се отбелязва ограничен напредък към постигане на набелязаната от ООН цел за предоставяне на 0,7 % от брутния национален доход като официална помощ за развитие не по-късно от 2015 г., по-ефективната координация на равнище ЕС е въпрос от първостепенно значение;

В.

като има предвид, че предвид демографската промяна в международен план и по-голямата взаимозависимост в бъдеще между това, което понастоящем е развиващият се свят, и ЕС като цяло, повишаването на ефективността на изразходването на помощите за развитие ще доведе до по-ефективно подпомагане по места и ще допринесе като допълнителна полза култивирането на по-голямо взаимно уважение в бъдеще;

Г.

като има предвид, че координираните действия на ЕС като цяло, по-конкретно чрез създаването на комитет, който се състои от представители на Комисията, Съвета и Европейския парламент, имат добавена стойност, която, по отношение на лостовете на политическо и финансово влияние, надвишава сбора от индивидуалните действия на неговите 28 държави членки и на Комисията;

Д.

като има предвид, че ЕС и неговите държави членки следва да продължават да водят с примера си за намаляването на фрагментацията на помощите като изпълнят напълно ангажиментите за ефективност на помощите и развитието, поети в Париж, Акра и Пусан, и продължат да градят, опирайки се на напредъка, постигнат в настоящия процес на съвместно планиране;

Е.

като има предвид, че координацията на донорите следва да допринесе за постигане на целта за прекратяване на всички формално и неформално обвързани помощи и за превръщане на „програмата за ефективност на помощта“ в „програма за ефективност на развитието“;

Ж.

като има предвид, че инициативите на ЕС за повишаване на координацията между донорите са главно с доброволен, необвързващ характер; като има предвид, че Кодексът за поведение на ЕС относно допълняемостта и разделението на труда в областта на политиката за развитие е довел до ограничени резултати;

З.

като има предвид, че Договорите предоставят на ЕС правната основа за засилване на съгласуваността и ефективността на външните действия на ЕС;

И.

като има предвид, че Комисията следва да бъде движещата сила за пълното изпълнение на програмата за ефективност на помощта и развитието на равнището на ЕС;

1.

Призовава ЕС и неговите държави членки да спазват ангажиментите си, поети по Парижката декларация, Програмата за действие от Акра и Световното партньорство от Пусан за ефективно сътрудничество за развитието, за чието изпълнение основните препятствия са липсата на политическа воля, бюрокрацията и високите разходи по транзакциите; припомня в този смисъл, че едно основно условие, за изпълнението на „програмата за ефективност на помощта“, е да се обхване изцяло принципът на демократична ангажираност, което предполага, че стратегиите за развитие се управляват от държавата и отразяват ангажимента на всички заинтересовани страни на национално равнище;

2.

Призовава ЕС и неговите държави членки изцяло да използват законовите разпоредби на ДФЕС в областта на развитието, в които се призовава за допълняемост между ЕС и неговите държави членки в сътрудничеството за развитие (членове 208 и 210 от ДФЕС), с цел укрепване на ефективното сътрудничество между донорите от ЕС;

3.

Призовава за по-ефективна координация от страна на ЕС и неговите държави членки посредством, наред с другото, съвместно планиране, включително по отношение на разделението на труда във всяка държава, с цел да се избегне припокриването на дейности и високите разходи по транзакциите; настоява също така за необходимостта от извършване на внимателен анализ на характерните за държавата на всеки получател потребности, като в същото време се гарантира, че финансираните проекти са заложени в местната икономика и от тях се ползват тези, които имат най-голяма нужда;

4.

Призовава за по-ефективна координация от страна на ЕС и неговите държави членки на разделението на труда между държавите, за да се отговори на проблематиката, свързана с държавите „любимци“ и държавите „сираци“ по отношение на оказваната помощ; подчертава, че политиката на ЕС относно разделението на труда следва да гарантира, че изцяло се застъпват хоризонтални въпроси като правата на човека, равенството между половете и изменението на климата; подчертава също така, че стремежът към повишаване на въздействието на помощта и към постигане на повече резултати и стойност за изразходваните средства не следва да води до политика за развитие, която избягва рисковете и се съсредоточава само върху „лесните“ държави;

5.

Призовава за повторна оценка на сравнителните предимства на ЕС и неговите държави членки при разпределянето на задачите в сферата на развитието, чрез оценяване на силните и слабите страни, което следва да включва съответната държава членка (или Комисията), както и други донори и държави партньорки;

6.

При все това отбелязва, че е необходима по-добра координация и с международната общност и в още по-голяма степен с местни участници, и по-специално с местните правителства, националните парламенти, гражданско общество и НПО; припомня, че 8-та цел на хилядолетието за развитие, сформирането на „партньорство за развитие в световен мащаб“, насърчава широко участие и тясно сътрудничество между всички участници в сферата на развитието;

7.

Подчертава, че чрез обединяване на ресурсите, предоставени от държавите донори, многостранните организации за развитие имат потенциала да увеличат ефективността на помощта и да максимизират ефективността; отбелязва, че използването на предоставените от международни организации ресурси помага и на донорите да обменят информация относно дейностите за развитие, което води до по-голяма прозрачност и отчетност;

8.

Подчертава, че е важно да се подкрепя развитието на капацитета на тези държави, така че да могат да изградят необходимите умения, ноу-хау и институции, необходими за ефективното управление на собственото им развитие; подчертава значението на свободната търговия, пазарната икономика и предприемачеството, за да могат самите развиващи се държави да се борят с бедността и по този начин да създадат устойчиво икономическо развитие и да намалят зависимостта си от помощта; подчертава по същия начин значението на насърчаването и защитата на доброто управление, както и че е важно органите в държавите получателки да се борят с корупцията и да изградят фискалната си инфраструктура, за да бъдат в състояние да защитават данъчните си приходи и да се борят с укриването на данъци и неправомерното изтичане на капитали;

9.

Подчертава нарастващата роля на нетрадиционните донори, както и на инвестициите от частния сектор и благотворителните финансови потоци към развиващите се страни, които поставят допълнителни предизвикателства за координацията; счита, че новата рамка относно координацията на донорите от ЕС в областта на помощта за развитие следва също така да проучи възможностите за интегриране на тези аспекти въз основа на ангажиментите, поети чрез Споразумението за сътрудничество от Пусан относно ефективното развитие;

10.

Подчертава, че е важно да се прилага диференциран подход към ефективността на помощта, като се вземат предвид етапът на развитие на държавите партньорки (най-слабо развити държави, нестабилни държави и държави със среден доход) и техните специфични потребности; този диференциран подход следва да се основава на многоизмерни показатели за развитие, надхвърлящи БВП, които вземат под внимание бедността, неравенството и уязвимостта в съответните страни;

11.

Призовава държавите членки да се възползват изцяло от предимствата на новите електронни инструменти за координиране на проекти, като ODAMoz (База данни за официалната помощ за развитие за Мозамбик), чието създаване е финансирано от ЕС;

12.

Призовава ЕС да обезпечи пълното отразяване на поетите във връзка с ефективността на помощта и развитието ангажименти във всички финансови инструменти, които имат отношение към сътрудничеството за развитие;

13.

Подчертава, че като се имат предвид произтичащите от икономическите затруднения ограничения на националните бюджети и на бюджета на ЕС и поради нарастващото политическо значение на това да се демонстрира по-ефективно изразходване на средствата за развитие, подобряването на координацията на донорите е наложително, като ЕС следва да играе ключова роля за неговото насърчаване, а координацията следва да обхваща всички основни аспекти на всички проекти за развитие, включително тяхното планиране, мониторинг и оценка;

14.

Счита, че в резултат на своя доброволен, необвързващ характер, настоящите инициативи на ЕС за подобряване на координацията на донорите не са използвали напълно целия потенциал на ЕС и на неговите държави членки да направят помощта си за развитие по-ефективна и по-ефикасна; следователно призовава ЕС и държавите членки да установят нов инструмент за координация под формата на регламент;

15.

Отправя искане към Комисията да представи, за предпочитане до 31 декември 2015, но във всеки случай не по-късно от първия семестър на 2016 г., на основание член 209 и член 210 от ДФЕС, предложение за акт относно регулаторните аспекти на координацията на донорите от ЕС по отношение на помощта за развитие, след приемането и изпълнението на пътна карта с подготвителни действия за улесняване на влизането в сила на посочените регулаторни аспекти, следвайки подробните препоръки, изложени в приложението по-долу;

16.

Отправя молба към Комисията и ЕСВД да извършат оценка на тази пътна карта въз основа на набор от предварително одобрени показатели; Участниците в този процес ще бъдат, от една страна, делегациите на ЕС заедно с дипломатическите представителства на държавите членки в страните партньорки, и, от друга страна, ГД „Развитие и сътрудничество“ и ЕСВД заедно с представители на държавите членки; като част от този процес Комисията и ЕСВД докладват на Европейския парламент с цел да се постигне съгласие относно прилагането на пътната карта;

17.

Потвърждава, че в препоръките се зачитат основните права и принципът на субсидиарност;

18.

Счита, че исканото предложение не поражда финансови последици;

19.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и приложените към нея подробни препоръки на Комисията и на Съвета.


(1)  ОВ C 46, 24.2.2006 г., стр. 1.

(2)  Док. 9369/12.

(3)  Док. 9558/07.

(4)  ОВ C 306 E, 15.12.2006 г., стр. 373.

(5)  ОВ C 279 E, 19.11.2009 г., стр. 100.

(6)  ОВ C 131 E, 8.5.2013 г., стр. 80.

(7)  Док. 15912/09.

(8)  Док. 11081/10).

(9)  Док. 17769/10.

(10)  Док. 18239/10.

(11)  Проект № 2008/170204 — Версия 1.

(12)  Проект № 2010/250763 — Версия 1.

(13)  ОВ L 201, 20.5.2010 г., стр. 3.


ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ РЕЗОЛЮЦИЯТА:

ПОДРОБНИ ПРЕПОРЪКИ ПО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИСКАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Препоръка 1 (относно целта и обхвата на регламента, който да бъде приет)

Целта на регламента следва да бъде кодифицирането и укрепването на механизмите и практиките за гарантиране на по-добра допълняемост и ефективна координация на помощта за развитие. Неговият обхват следва да предвиди подходящо решение на въпроса за увеличаване на ефективността и ефикасността на предоставяната от ЕС помощ за развитие.

Регламентът следва да се прилага спрямо държавите членки и институциите на ЕС.

Препоръка 2 (относно общите принципи, които следва да ръководят координацията между донорите от ЕС)

Регламентът следва да кодифицира следните принципи:

собствен принос: ЕС и държавите членки следва да зачитат лидерската роля на страните партньорки и да възприемат ориентацията на водените от централните правителства стратегии. Те следва да включват, когато е целесъобразно, действия, които спомагат за укрепването на капацитета на страните партньорки да ръководят оперативните рамки за координация на донорите.

хармонизация: Европейският съюз и неговите държави членки следва да изпълняват общите договорености на равнище страни по отношение на планирането (съвместно планиране) и да работят заедно за намаляване на броя на отделни, често дублиращи се, мисии по места и диагностични прегледи. Те следва също така да делегират правомощия на водещи донори за изпълнението на дейности, за които някой от тези донори има сравнително предимство на равнището на дадена страна или сектор.

съгласуване: ЕС и неговите държави членки следва да основават цялостната си подкрепа (стратегии по държави, политически диалог и програми за сътрудничество за развитие) на националните стратегии за развитие на техните партньори и на периодични прегледи на напредъка в изпълнението на съответните стратегии. За улесняване на администрирането на помощта е уместно те да използват като първа опция системите на съответните страни. ЕС и неговите държави членки следва да избягват създаването на специални структури за ежедневното управление и изпълнението на финансирани с помощи проекти и програми.

предвидимост на средствата: За да координират ефективно своите усилия за развитие, ЕС и държавите членки следва да предоставят на развиващите се страни навременна информация относно своите предвидени разходи и/или планове за изпълнение, с индикативно разпределение на средства, което да позволява на страните партньорки да ги включат в своето средносрочно планиране.

прозрачност и взаимна отчетност: ЕС и неговите държави членки следва да работят заедно със страните партньорки за установяването на договорени при взаимно съгласие рамки, които осигуряват надеждна оценка на резултатите, прозрачността и отчетността на системите на отделните страни и подобряват достъпа до данни и тяхното качество в страните партньори. Инициативи с ключов принос за постигането на тези цели като „Гаранцията на ЕС за прозрачност“ и Инициативата за прозрачност на международната помощ следва да се насърчават в по-голяма степен.

диференциран подход: При изпълнението на настоящия регламент се преследва диференциран подход, основаващ се на контекстите и нуждите на развитие, така че на страните или регионите партньори да се предостави конкретно, специализирано сътрудничество, на основата на техните потребности, стратегии, приоритети и активи.

преразглеждане, оценка и обсъждане на резултатите: ЕС следва да следи и докладва за прилагането на регламента. За предприетите действия следва да се докладва ежегодно до националните парламенти и Европейския парламент.

Препоръка 3 (относно съвместното планиране)

Регламентът следва да кодифицира ангажимента на ЕС и неговите държави членки да увеличат участието си в съвместното, многогодишно планиране, приведено в съответствие със стратегиите за развитие на страните партньорки, включително –– във възможно най-голяма степен –– синхронизирането на циклите на планиране на равнището на държавите партньори. Рамката за съвместно планиране е прагматичен инструмент за постигане на по-добро разделение на труда и следва да допълва и укрепва съществуващите договорености за координация на донорите, за да се избегнат излишните успоредни процеси.

Регламентът следва да гарантира, че ЕС проследява активно напредъка на равнище държави и централа, за да гарантира отбелязването на постоянен напредък по поетите ангажименти и надлежното следване на пътните карти за изпълнението на рамката на ЕС за съвместно планиране.

Препоръка 4 (относно разделението на труда)

ЕС и неговите държави членки са разработили широк набор от ръководни принципи относно начина, по който следва да се осъществява ефективно разделение на труда. Кодексът за поведение на ЕС относно допълняемостта и разделението на труда в областта на политиката за развитие предоставя насоки на вниманието на ЕС и неговите държави членки и следва да се приложи в ускорени срокове във всички държави партньорки.

Препоръка 4.1: относно вътрешнодържавно разделение на задачите,

ЕС и неговите държави членки следва да намалят разходите си по транзакциите като ограничат броя на донорите от ЕС, активни в диалога по секторната политика и дейностите на сътрудничество. За да постигнат това, те следва да развиват и прилагат плановете за излизане от дадени сектори с цел по-добра секторна концентрация, като се основават на диалог с правителствата партньори и други донори, както и на анализ на въздействието на потенциалните пропуски във финансирането.

Препоръка 4.2: относно междудържавно разделение на труда

С оглед намаляването на фрагментацията на помощта между държавите и множенето на донори, ЕС и неговите държави членки следва да гарантират, че отпускането на средства по държави се извършва въз основата на достатъчна информация, включително като се вземат предвид намеренията на останалите държави членки и възможностите за въздействие на ЕС. Държавите членки следва да се стремят към по-добра географска концентрация, като Комисията следва да играе координираща роля, особено по отношение на „страните сираци“. В това отношение, съвместните анализи и стратегии на ЕС както за „държавите любимци“, така и за „държавите сираци“ могат да служат за основа за по-добро разделение на труда между държавите.

Препоръка 5 (относно следенето на напредъка на равнище централа и по страни)

Регламентът следва да кодифицира механизмите за докладване на данните за напредък в засилената координация на донорите на равнище държави, като включват, наред с другото: a) обособена информация за всички имащи отношение потоци от помощ; б) напредък по отношение на процесите на съвместно планиране, като се обръща особено внимание на разделението на труда; в) данни за намалени разходи по транзакциите благодарение на разделението на труда; както и г) интегрирането на съвместното планиране и разделението на труда в процесите на стратегическо планиране на донорите от ЕС.

Тази информация следва да бъде достъпна за страните партньори, така че те да могат да докладват за нея в националните си бюджетни документи и по този начин да улеснят прозрачността по отношение на парламентите, гражданското общество и други заинтересовани страни.

Препоръка 6 (относно участието на националните парламенти в мониторинга на координацията на донорите)

Регламентът следва да включва разпоредби за увеличаване на участието на националните парламенти в мониторинга на координацията на донорите. За тази цел следва да се провеждат годишни срещи между Европейския парламент и националните парламенти за оценка на напредъка и обсъждане на резултатите.

Препоръка 7 (относно годишния доклад до Европейския парламент и Съвета)

Регламентът следва да включва разпоредби за оценка посредством годишен доклад. Комисията следва да разглежда напредъка, постигнат в изпълнение на предприетите по настоящия регламент мерки, и да представя годишен доклад за изпълнението и резултатите по отношение на координацията на помощ от ЕС на вниманието на Европейския парламент и на Съвета, както и на комисията, упомената в Препоръка 9.

Този доклад следва да се представи също и на Европейския икономически и социален комитет и на Комитета на регионите.

Годишният доклад следва да се основава на информация относно предходната година, предоставена от централната служба и от мисиите по места. Той следва да оценява резултатите от положените усилия по отношение на засилването на координацията на политиките за развитие на ЕС и неговите държави членки, като използва доколкото е възможно специфични и измерими показатели за напредъка в посока изпълнение на целите на настоящия регламент.

Препоръка 8 (относно преразглеждането)

Комисията следва да представя на Европейския парламент и на Съвета доклад с оценка на изпълнението на регламента през първите три години, придружен, ако е необходимо, от законодателно предложение за въвеждане на необходимите изменения.

Препоръка 9 (относно създаването на комисия за координация)

Регламентът следва да предвижда разпоредби за създаване на комисия. Тази комисия следва да приеме свой правилник за дейността и да се състои от представители на Комисията, Съвета и Европейския парламент.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/80


P7_TA(2013)0575

Правата на човека по света през 2012 г. и политиката на ЕС по въпроса

Резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно годишния доклад за 2012 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на ЕС по въпроса (2013/2152(INI))

(2016/C 468/13)

Европейският парламент,

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ) и други договори и инструменти на ООН в областта на правата на човека,

като взе предвид Декларацията на хилядолетието на Организацията на обединените нации от 8 септември 2000 г. (A/Res/55/2) и свързаните с нея резолюции на Общото събрание на ООН,

като взе предвид член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

като взе предвид годишния доклад на ЕС за 2012 г. относно правата на човека и демокрацията по света, приет от Съвета на 6 юни 2013 г.,

като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2012 г. относно годишния доклад за 2011 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази връзка (1),

като взе предвид Стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията (11855/2012), приети от Съвета по външни работи на 25 юни 2012 г.,

като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2012 г. относно прегледа на стратегията на ЕС за правата на човека (2),

като взе предвид Решение 2012/440/ОВППС на Съвета от 25 юли 2012 година за назначаване на специален представител на Европейския съюз за правата на човека (3),

като взе предвид своята препоръка от 13 юни 2012 г. относно специалния представител на ЕС за правата на човека (4),

като взе предвид заключенията на Съвета от 14 май 2012 г. относно „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“,

като взе предвид своята препоръка от 13 юни 2013 г. до върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Европейската комисия, до Съвета и до Комисията относно прегледа за 2013 г. на организацията и функционирането на ЕСВД (5),

като взе предвид насоките на Европейския съюз относно правата на човека и международното хуманитарно право (6),

като взе предвид насоките на Европейския съюз относно насърчаването и защитата на свободата на религията или убежденията и своята препоръка до Съвета, приета на 13 юни 2013 г., във връзка с проекта за насоки на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религията или убежденията,

като взе предвид насоките на Европейския съюз за насърчаване и защита на упражняването на всички човешки права от лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица (ЛГБТИ),

като взе предвид насоките на ЕС относно диалозите за правата на човека, приети от Съвета на 13 декември 2001 г. и преразгледани на 19 януари 2009 г.,

като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2013 г. относно в публичния и частния сектор: въздействието върху правата на човека в трети страни (7),

като взе предвид своята резолюция от 7 февруари 2013 г. относно 22-рата сесия на Съвета на ООН по правата на човека (8),

като взе предвид резолюцията си от 17 ноември 2011 г. относно подкрепа от страна на ЕС за Международния наказателен съд (МНС): отговор на предизвикателствата и превъзмогване на трудностите (9),

като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2011 г. относно преразглеждането на Европейската политика за съседство (10),

като взе предвид съвместните съобщения на Европейската комисия и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 20 март 2013 г. за „Европейска политика на добросъседство: полагане на усилия за засилено партньорство“ (JOIN(2013)4), и от 25 май 2011 г. относно „Нов отговор на промените в съседните държави: преглед на европейската политика на съседство“ (COM(2011)0303),

като взе предвид стратегическия документ относно Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) за периода 2011—2013 г. и предложението на Комисията за нов финансов регламент за ЕИДПЧ за периода 2014—2020 г. (СОМ(2011)0844),

като взе предвид своята препоръка от 29 март 2012 г. към Съвета относно механизмите за възможното създаване на Европейски фонд за демокрация (ЕФД) (11),

като взе предвид резолюцията си от 17 юни 2010 г. относно политиката на Европейския съюз в полза на защитниците на правата на човека (12),

като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2011 г. относно външните политики на ЕС в полза на демократизацията (13),

като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2012 г., озаглавена „Стратегия за цифрова свобода в рамките на външната политика на ЕС“ (14),

като взе предвид Резолюция 67/176 на Общото събрание на ООН от 20 декември 2012 г. относно мораториума върху използването на смъртното наказание,

като взе предвид резолюции № 1325 (2000), 1820 (2008), 1888 (2009), 1889 (2009), 1960(2010) и 2106 (2013) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността,

като взе предвид Доклада относно показателите на ЕС за цялостния подход за прилагане от страна на ЕС на Резолюции 1325 и 1820 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, приет от Съвета на ЕС на 13 май 2011 г.,

като взе предвид резолюциите на Общото събрание на ООН относно правата на детето, най-скорошната от които е от 4 април 2012 г. (66/141),

като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти в международните търговски споразумения (15),

като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно международната търговска политика в контекста на неотложните приоритети по отношение на изменението на климата (16),

като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно корпоративната социална отговорност в международните търговски споразумения (17),

като взе предвид член 48 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становищата на комисията по развитие и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0418/2013),

A.

като има предвид, че различните процеси на преход, в т.ч. народни бунтове, конфликти и постконфликтни ситуации, както и блокираните преходи в някои авторитарни държави, изправиха политиките на ЕС в подкрепа на правата на човека и демокрацията по света пред все по-големи предизвикателства; като има предвид, че годишният доклад на ЕС за правата на човека и демокрацията по света през 2012 г. демонстрира необходимостта ЕС да продължава да развива гъвкавостта на своите политики; като има предвид, че най-основният стратегически избор на ЕС се отнася до издръжливостта и политическа решимост да остане верен на основополагащите ценности на Европейския съюз в тези трудни времена под натиска на други политически цели и интереси;

Б.

като има предвид, че правосъдието, принципите на правовата държава, отчетността, прозрачността и търсенето на отговорност, борбата с безнаказаността, справедливите съдебни процеси и независимата съдебна система са задължителни елементи от защитата на правата на човека;

В.

като има предвид, че член 21 от ДЕС укрепи още повече ангажимента на ЕС да действа на международната сцена, ръководен от принципите на демокрацията, правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, зачитането на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации, на Хартата на основните права на Европейския съюз и на международното право;

Г.

като има предвид, че политическите критерии от Копенхаген за „стабилността на институциите, които гарантират демокрацията, правовата държава, правата на човека и зачитането и закрилата на малцинствата“ продължават да бъдат основен елемент на процеса на разширяване на ЕС;

Д.

като има предвид, че въстанията в арабския свят подтикнаха Европейския съюз да признае неуспеха на досегашните политики и да се ангажира в полза на подхода „повече за повече“ в преразглеждането на политиката за съседство, на основата на ангажимент да „се адаптират нивата на подкрепата на ЕС за неговите партньори в съответствие с напредъка на политическите реформи и изграждането на стабилна демокрация“, спазването на правата на човека и на основните свободи, в т.ч. свободни и честни избори, свободата на сдружаване, изразяване на мнение и събрания, свободна преса и медии, принципите на правовата държава, упражнявани от независима съдебна власт, както и свобода на мисълта, свобода на съвестта и свобода на вероизповедание или убеждения;

Е.

като има предвид, че в заключенията на Съвета относно Програмата на Европейската комисия за промяна в политиката на развитие на ЕС, приета през май 2012 г., изрично се заявява, че „подкрепата за партньорите ще бъде адаптирана към тяхното състояние на развитие, както и към тяхната ангажираност и напредък по въпросите на правата на човека, демокрацията, принципите на правовата държава и доброто управление“; като има предвид, че в последната обща позиция на ЕС относно Форума на високо равнище за ефективност на помощта се поема ангажимент в рамките на сътрудничеството за развитие системно да се обръща внимание на „демократичния собствен принос“, при който държавите партньори носят отговорност за насърчаването на благоприятна за гражданското общество среда и за укрепването на ролята на парламентите, местните власти, националните институции за одит и свободните медии;

Ж.

като има предвид, че през юни 2012 г. Съветът на ЕС прие стратегическа рамка и план за действие относно правата на човека и демокрацията, с която институциите на ЕС се ангажират за постигането на няколко конкретни цели на политиките; като има предвид, че през юли 2012 г. Съветът на ЕС създаде пост и назначи първия специален представител на ЕС по темата за правата на човека; като има предвид, че процедурата по приемането на нов план за действие относно правата на човека и демокрацията, който се предвижда да влезе в сила през януари 2015 г., когато изтича настоящият план за действие, трябва да започне през пролетта на 2014 г.;

З.

като има предвид, че Европейският фонд за демокрация бе създаден през октомври 2012 г. с основната цел да предоставя преки безвъзмездни средства на активисти, подкрепящи демокрацията или организации, които се борят за демократичен преход в съседните на Европейския съюз държави и отвъд тях;

И.

като има предвид, че създаването на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) беше придружено от уверения, че подкрепата за правата на човека и демокрацията ще бъде една пътеводна нишка, която ще обединява новата дипломатическа служба на ЕС; като има предвид, че мрежата от делегации на ЕС по света предоставя на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) нов капацитет за провеждане на политиката на ЕС в областта на правата на човека;

Й.

като има предвид, че в своите резолюции относно предишния годишен доклад и относно прегледа на Стратегията на ЕС за правата на човека (приети и двете през декември 2012 г.), Парламентът подчерта необходимостта да реформира своите собствени практики за интегриране на правата на човека в своите дейности и да предприема последващи действия след резолюциите си по неотложни въпроси, които осъждат нарушения на демокрацията, правата на човека и принципите на правовата държава;

К.

като има предвид, че проучването на общественото мнение „Евробарометър“ на Европейския парламент, проведено в 27-те държави—членки на ЕС през ноември и декември 2012 г., показва още веднъж, че в очите на европейците защитата на правата на човека продължава да бъде най-значимата ценност; като има предвид, че истинското изпълнение на декларираните ангажименти на ЕС за подкрепа на правата на човека и демокрацията в неговите външни политики е от ключово значение за поддържане на доверието във външната политика на ЕС като цяло;

Л.

като има предвид, че през декември 2012 г. Европейският съюз получи Нобелова награда за своя принос за напредъка на мира и помирението, демокрацията и правата на човека в Европа;

Общи съображения

1.

Счита, че правата на човека заемат централно място в отношенията на ЕС с всички трети държави, включително неговите стратегически партньори; подчертава, че политиката на ЕС в областта на правата на човека трябва да бъде последователна в спазването на задълженията си по Договора, да гарантира съгласуваност между вътрешната и външната политика и да избягва двойните стандарти във външните си политики; поради това призовава за приемането на заключенията на Съвета по външни работи на ЕС относно правата на човека и стратегическите партньори, които ще установят общ праг за държавите членки и за длъжностните лица на ЕС във връзка с въпросите, свързани с правата на човека, които те, като минимум, следва да поставят пред своите колеги — стратегически партньори;

2.

Призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП), специалния представител на ЕС за правата на човека и ЕСВД да се придържат към тези ангажименти и да интегрират правата на човека и демокрацията в отношенията на ЕС с неговите партньори, включително на най-високо политическо равнище, като използват всички подходящи инструменти на външната политика на ЕС;

3.

Подчертава изключително важната роля, която играе гражданското общество, за защитата и насърчаването на демокрацията и правата на човека; призовава ЗП/ВП да осигури тясно сътрудничество и партньорство с гражданското общество, включително защитниците на правата на човека; счита също така, че Съюзът следва да застава най-категорично зад всички застъпници за права на човека, демокрацията, свободата и прозрачността в целия свят;

4.

Признава, че институциите на ЕС и всички държави членки трябва да прилагат твърд и последователен подход спрямо нарушенията на правата на човека по целия свят по прозрачен и подлежащ на отчетност начин; счита, че когато е изправен пред случаи на постоянни нарушения на правата на човека, ЕС следва да говори с един глас и да гарантира, че посланието му се чува както от правителствата, нарушаващи правата на човека, така и от техните народи; призовава Съвета по външни работи да провежда ежегодно публичен дебат по въпросите на правата на човека;

5.

Припомня своята решимост да бъде тясно свързан и консултиран във връзка с изпълнението на Стратегическата рамка на ЕС относно правата на човека и демокрацията;

Годишният доклад на ЕС за 2012 г.

6.

Приветства приемането на годишния доклад на ЕС за 2012 г. относно правата на човека и демокрацията по света; очаква от ЗП/ВП постоянна ангажираност, с представяне на редовни доклади на вниманието на Парламента; призовава за активно и конструктивно разискване между институциите на ЕС при изготвянето на бъдещите доклади, за да се откроят по-ясно действията на ЕС в тази област;

7.

Счита, че годишният доклад следва да се превърне в основен инструмент за комуникационната дейност и за разискването на дейностите на ЕС в областта на правата на човека и демокрацията; ето защо приветства ангажимента на ЗП/ВП и ЕСВД да използват годишните доклади на ЕС като доклади за изпълнението на стратегическата рамка на ЕС и плана за действие относно правата на човека и демокрацията;

8.

Отбелязва препратките към действията на специалния представител на ЕС за правата на човека в годишния доклад и насърчава ЗП/ВП и ЕСВД да включат повече задълбочени анализи — особено когато става въпрос за неговата роля в прилагането на стратегическата рамка и на плана за действие — с цел да се предостави адекватно описание на неговата роля и работа;

9.

Признава усилията, положени за изброяването на действия на ЕС в областта на правата на човека и подкрепата за демокрацията в докладите по страни, които предоставят богата информация за работата на институциите на ЕС по света; при все това изразява съжаление, че на докладите за отделните държави очевидно все още липсва систематична, ясна и последователна рамка, която да даде възможност за по-стриктен анализ на въздействието и ефикасността на дейността на ЕС;

10.

Отново изразява своето становище, че докладите за отделните държави следва да бъдат допълнително разширени и да отразяват изпълнението на националните стратегии в областта на правата на човека, като по този начин се отнасят до специфични цели, основани на съвкупност от показатели, с цел да се оценяват както положителните, така и отрицателните тенденции, да се оценява ефективността на действията на ЕС и да се обосновава адаптирането на равнището на помощта от ЕС в съответствие с напредъка в областта на правата на човека, демокрацията, принципите на правовата държава и доброто управление;

11.

Приветства усилието в годишния доклад да се включат дейности на Европейския парламент, призовава да се извлича полза от постиженията и потенциала на Парламента, включително от множеството негови изследвания и анализи, и решително насърчава ЗП/ВП и ЕСВД да докладват относно действията, предприети от ЕС, вследствие на резолюциите на Парламента, включително на резолюции по неотложни въпроси, свързани с нарушения на правата на човека; призовава за постоянен поток от информация и сътрудничество между Парламента и специалния представител на ЕС за правата на човека, по-специално в извънредни ситуации;

12.

Приветства годишния доклад на ЕС за 2012 г. относно правата на човека и демокрацията по света, тъй като той показва усилията, полагани от ЕС в подкрепа на интегрирането на правата на човека, равенството между мъжете и жените, демокрацията и доброто управление в политиките и инструментите за развитие;

Рамка на политиката на ЕС

Стратегическа рамка и план за действие

13.

Отново изразява одобрението си за стратегическа рамка на ЕС и плана за действие относно правата на човека и демокрацията като важен етап в интегрирането и включването на правата на човека във всички външни политики на ЕС; подчертава необходимостта от всеобщ консенсус и засилена координация на политиката на ЕС за правата на човека между институциите на ЕС и държавите членки; призовава ЕСВД да активизира усилията си по засилване на съпричастността на държавите членки към плана за действие; призовава за включването в годишния доклад на раздел относно изпълнението на плана за действие от държавите членки;

14.

Подчертава жизненоважното значение на ефикасното и убедително изпълнение на декларираните ангажименти, както в стратегическата рамка, така и в плана за действие; посочва, че за спечелване на доверието се изисква предоставянето на адекватни ресурси на специалните политики в областта на правата на човека, както и последователното им интегриране на високо политическо равнище, например на ниво министри и срещи на високо равнище с трети държави, включително със стратегически партньори;

15.

Изразява съжаление относно факта, че икономическите, социалните и културните права остават до голяма степен пренебрегнати от политиката на ЕС по въпросите на правата на човека, което контрастира със заявения ангажимент на ЕС за неделимост и взаимозависимост на правата, и призовава ЕСВД, Комисията и държавите членки да активизират усилията си в тази посока, включително в областта на правото на труд и социалните права;

16.

Отбелязва, че настоящият план за действие ще приключи в края на 2014 г.; изразява очакване ЗП/ВП и ЕСВД да започнат своевременно преглед и консултации с държавите членки, Комисията, Парламента и гражданското общество, което да завърши с приемането на нов план за действие, който да влезе в сила през януари 2015 г.;

Специален представител на ЕС за правата на човека

17.

Отчита значението на мандата, предоставен на първия специален представител на ЕС (СПЕС) за правата на човека; насърчава специалния представител на ЕС да повиши видимото присъствие на политиката на ЕС в областта на правата на човека, и в частност на правата на жените и правата на всички малцинства, както и нейното интегриране във всички политики, последователност, съгласуваност и ефективност, и да намери точния баланс между тихата и публичната дипломация в изпълнението на своя мандат; изказва отново препоръката си специалният представител на ЕС да представя на Парламента редовен доклад относно своите дейности и разяснение относно неговите тематични и географски приоритети и да гарантира, че въпросите, повдигнати от Парламента, биват последвани от съответни мерки;

18.

Приветства специалния представител на ЕС за открития диалог, който той води с Европейския парламент и с гражданското общество, създавайки по този начин важна практика, която следва да бъде продължена и консолидирана, за да се гарантира необходимата прозрачност и отчетност; приветства сътрудничеството на специалния представител на ЕС с регионални органи и на многостранни форуми и го насърчава да продължава да разгръща тези дейности;

19.

Приветства факта, че сътрудничеството със специалния представител на ЕС за правата на човека бе включено в мандата на специалния представител на ЕС, отговарящ географски за Сахел, и настоятелно призовава Съвета и ВП/ЗП да възприемат тази практика по отношение на мандатите на бъдещите специални представители на ЕС, отговарящи за различни географски региони;

Насоки на ЕС относно правата на човека

20.

Приветства приемането на насоките на ЕС относно свободата на вероизповедание или убеждения, както и относно човешките права на лесбийките, хомосексуалните, бисексуалните и транссексуалните лица; въпреки това припомня на ЕСВД да спазва добрата междуинституционална практика и да приобщи своевременно съответните политически органи на Парламента, когато разработва нови стратегически инструменти, като насоки, или когато прави преглед на съществуващи такива; припомня своята препоръка до Съвета във връзка с насоките относно свободата на вероизповедание или убеждения, в която Парламентът предложи амбициозен набор от инструменти, предоставящи идеи за практическо прилагане на насоките с цел постигане на съществен напредък при защитата и насърчаването на тази основна и всеобща свобода; поздравява възприетата от ЕСВД и Съвета практика за преразглеждане и ревизиране на по-раншни насоки; насърчава ЕСВД да възприеме по-строг процес на преразглеждане, включващ задълбочени консултации със заинтересовани страни с цел адаптиране към променящите се обстоятелства;

21.

Настоятелно призовава ЕСВД и Съвета да обърнат особено внимание на въпроса за подходящи планове за прилагане на съответните насоки; препоръчва провеждането на допълнително обучение и повишаване на информираността на персонала на ЕСВД и на делегациите на ЕС, както и сред дипломатите на държавите членки; изразява особена загриженост по отношение на изпълнението на насоките относно международното хуманитарно право и насоките относно изтезанията и другите форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне;

Диалог с трети страни по въпросите на правата на човека

22.

Отбелязва продължаващите затруднения в постигането на конкретен напредък в няколко от водените от ЕС диалози и консултации по въпросите на правата на човека; насърчава ЕС да потърси нови начини диалогът със страните, които будят загриженост, да бъде по-смислен; подчертава необходимостта от провеждането на решителна, амбициозна и прозрачна политика в областта на правата на човека в рамките на тези диалози; следователно призовава ЕС, когато диалогът за правата на човека е неконструктивен, да извлича ясни политически заключения и — в подобни случаи, или в случаи на продължаващи нарушения на правата на човека — да поставя по-силен акцент върху политическия диалог, демаршите и публичната дипломация; предупреждава освен това за отклоняването на обсъжданията, свързани с правата на човека, от политическия диалог на високо равнище;

23.

Счита, че диалозите и консултациите по въпросите на правата на човека следва да укрепват и подкрепят гражданското общество, защитниците на правата на човека, профсъюзите, журналистите, адвокатите и парламентаристите, които се надигат и протестират срещу нарушенията в своите страни и изискват правата им да бъдат зачитани; призовава ЕС да гарантира, че диалозите и консултациите по въпросите на правата на човека са амбициозни и са съпътствани от ясни публични критерии, въз основа на които може да бъде обективно измерен техният успех;

24.

Припомня факта, че корупцията в публичния и в частния сектор запазва и засилва неравенствата и дискриминацията, когато става дума за равноправно упражняване на гражданските, политическите, икономическите или социалните и културните права, и подчертава факта, че е доказано, че корупционните действия и нарушенията на правата на човека са свързани със злоупотребата с власт, липсата на отчетност и различни форми на дискриминация; изисква най-високо ниво на отчетност и прозрачност на външната помощ и публичните бюджети във връзка с бюджета и външната помощ на ЕС;

Национални стратегии за правата на човека и координатори за правата на човека

25.

Отбелязва усилията, положени от ЕСВД, за финализиране на първия цикъл на националните стратегии за правата на човека на ЕС; отново изразява своята подкрепа за целта делегациите на ЕС и посолствата на държавите членки по места да дават собствен принос към националните стратегии, като същевременно се гарантира контрол на качеството на централно равнище; въпреки това изразява съжаление относно липсата на прозрачност по отношение на съдържанието на националните стратегии; подновява призива си за публично оповестяване най-малко на ключовите приоритети на всяка национална стратегия, както и Парламентът да има достъп до стратегиите, така че да бъде възможно подходящо равнище на контрол; насърчава ЕС да направи публична оценка на поуките, извлечени по време на първия цикъл от разработването на националните стратегии в областта на правата на човека, и да определи най-добрите практики за следващия цикъл;

26.

Приветства почти завършената мрежа от координатори по въпросите на правата на човека в делегациите на ЕС; призовава ЗП/ВП и ЕСВД да разработят план за това по какъв начин съответната мрежа може да се използва, за да се реализира напълно нейният потенциал; приканва делегациите на ЕС да публикуват координатите на всички контактни центрове по въпросите на правата на човека и длъжностните лица за връзка на ЕС за защитниците на правата на човека;

Правата на човека в търговската политика на ЕС

27.

Подкрепя практиката на включване на правно обвързващи, неподлежащи на преговори клаузи относно правата на човека в международните споразумения, сключени от ЕС с трети страни, и счита, че клаузите за правата на човека следва да се включват систематично и в търговските споразумения; призовава за ефективен мониторинг на тяхното прилагане и докладване до компетентната комисия на Парламента относно тяхната оценка и предложените ответни действия;

28.

Посочва, че Парламентът следва да отказва одобрението си на международни споразумения в случай на сериозни нарушения на правата на човека;

29.

Припомня, че преразгледаната ОСП ще влезе в сила от 1 януари 2014 г.; приветства продължаването на схемата на ОСП +, съгласно която държавите могат да се ползват от допълнителни преференциални тарифи, след като са ратифицирали и приложили 27 основни конвенции в областта на правата на човека, трудовите отношения и околната среда; припомня възможността за преустановяване на преференциите на ОСП, ОСП + и „Всичко освен оръжия“ (ВОО) в случай на тежко нарушение на правата на човека; призовава Комисията да направи обществено достояние оценките за правото на участие в ОСП + с цел повишаване на прозрачността и отчетността;

30.

Освен това призовава ЕС да дефинира и приеме специфични насоки на политиката за ефективното включване на правата на човека в неговите търговски и инвестиционни споразумения с цел да се постигне методологична последователност и прецизност в оценките на въздействието върху правата на човека;

Правата на човека в политиките на ЕС за развитие

31.

Подчертава факта, че Партньорство от Пусан за ефективно сътрудничество за развитие призова международната общност да приеме основан на правата на човека подход към международното сътрудничество, с оглед засилване на ефективността на усилията за развитие;

32.

Призовава Комисията да прави подробни оценки на въздействието на проектите на ЕС в областта на сътрудничеството за развитие, които следва да включват оценка на въздействието на последните върху положението с правата на човека, за да се гарантира, че усилията на ЕС за развитие не допринасят за по-нататъшна маргинализация на групи, страдащи от дискриминация, и че финансовите средства на ЕС се разпределят справедливо между различните региони в рамките на държавите, въз основа на техните нужди и равнище на развитие;

33.

Отново посочва, че Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) следва да бъдат отговорни за приемането на основан на правата подход при планирането в бъдеще;

34.

Застъпва становището, че националните парламенти и организациите на гражданското общество играят важна роля за ефективното прилагане на разпоредбите за правата на човека и подчертава, че следва да се създадат подходящи условия за участието им в процеса на вземане на решения с цел насърчаване на истинска ангажираност с избора на политика в областта на стратегията за развитие;

Политика на Европейския съюз по отношение на процесите на преход

35.

Отбелязва неоспоримите данни от последните години, които сочат решаващото значение на това външната политика на ЕС да отчита адекватно динамичните процеси на преход в трети държави; насърчава ЕС да продължи да извлича поуки от предишния си опит, както положителен, така и отрицателен, за да избегне повтарянето на някои грешки на политиките, както и да установи най-добри практики с цел да влияе на процесите на демократизация и да ги консолидира; признава изискването за гъвкавост на политика в различни ситуации и насърчава разработването на политически инструменти, които могат да се прилагат в различни сценарии на преход, с цел въпросите за правата на човека и мерките в подкрепата на демокрацията да бъдат интегрирани в подхода на ЕС по гъвкав и убедителен начин;

36.

Подчертава, че политическият преход и демократизацията трябва да бъдат съчетани със зачитането на правата на човека, насърчаването на правосъдието, прозрачността, отчетността, помирението, принципите на правовата държава и създаването на демократични институции, като се отдава дължимото внимание на равенството между половете и правораздаването при непълнолетни лица; подчертава значението на правото на компенсация по отношение на нарушенията на правата на човека, извършени от предишни режими; настоява, че ЕС следва винаги да се застъпва за адаптиран към контекста подход по отношение на правосъдието в условия на преход, като същевременно спазва стриктно принципа на отговорност за нарушения на правата на човека и международното хуманитарно право;

37.

Подчертава, че ЕС следва да оказва пълна подкрепа на държавите, които са отхвърлили авторитарни режими и са в процес на преход към демокрация, чрез подкрепа на гражданското общество като основен участник в защитата на принципите на правовата държава, отчетността и прозрачността и в насърчаването на социалните движения за политическа промяна и участие; припомня, че полицията, военните и съдебната система често се използват като механизми за извършване на систематични нарушения на правата на човека; следователно подчертава, че институционалните реформи на тези органи трябва да предвиждат по-голяма отчетност и прозрачност при процесите на преход;

38.

Счита, че външните финансови инструменти на ЕС са важен инструмент за насърчаване и защита на ценностите на ЕС в чужбина; в този контекст приветства ангажимента правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава да бъдат поставени в сърцевината на външната дейност на ЕС; призовава за подобряване на последователността и ефективността на различните тематични и географски инструменти за постигане на тази стратегическа цел;

39.

Силно насърчава ЕС да подкрепя едно активно и независимо гражданско общество в световен мащаб, както политически, така и финансово, по-специално чрез Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ); изказва предположение, че отварянето на европейските програми за обмен на студенти за младежи от страни, които не са членки на Съюза, както и създаването на програми за професионално обучение за млади специалисти би стимулирало активното участие на младите хора в изграждането на демокрацията и би укрепило гражданското общество; изразява съжаление, че свободата на събранията, която е първостепенно условие за всяко демократично развитие и особено чувствителен въпрос в държавите в преход, изглежда пренебрегната в плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията; призовава ЕСВД и държавите членки да разработят насоки относно свободата на събранията;

40.

Приветства създаването на Европейски фонд за демокрация (ЕФД) и призовава той да се ангажира с предоставянето на подкрепа за онези, които работят за демократични промени, като им предлага гъвкаво финансиране, съобразено с техните потребности; призовава ЕС и неговите държави членки да гарантират подходяща финансова подкрепа за ЕФД; припомня, че е от решаващо значение да се избегне всякакво припокриване на мандата и дейностите на ЕФД с тези на инструментите на ЕС в областта на външната дейност, и по-специално в областта на правата на човека и демокрацията;

Политика на разширяване, демократизация и права на човека

41.

Подчертава огромното значение на процеса на разширяване като средство за подкрепа на демократизацията и подобряване на защитата на правата на човека;

42.

Приветства решението на Комисията да постави принципите на правовата държава в сърцевината на процеса на разширяване на ЕС; настоятелно призовава ЕС да проявява бдителност по време на процесите на разширяване и да изисква стриктно прилагане на разпоредбите, които имат решаващо значение за правата на човека, като активната защита на правата на лицата, които принадлежат към национални малцинства, за да се гарантира равното третиране на тези малцинства по отношение на образование, здравеопазване, социални и други обществени услуги, изграждането на правова държава, наред с решителни действия за борба с всички видове корупция, ефективен достъп до правосъдие, както и стъпки за гарантирането на основните свободи и на пълното и ефективно равенство между лицата, които принадлежат към национални малцинства, и тези, които принадлежат към националното мнозинство, във всички области на социалния, икономическия, политическия и културния живот;

43.

Настоява, че е неотложно да се постигне справедливо и трайно решение на конфликта в Близкия изток, така че да съществуват съвместно две държави — независима, демократична и жизнеспособна палестинска държава и Държавата Израел, които да живеят заедно в мир и сигурност в международно признатите граници от 1967 г.;

44.

Отбелязва със загриженост, че зачитането на правата на малцинствата е едно от ключовите предизвикателства, установени в стратегията за разширяване на Комисията за 2012—2013 г.; насърчава държавите членки, както и страните кандидатки и потенциални кандидатки, да поставят началото на широк обществен дебат относно приемането на малцинствата и тяхното включване в системата на образованието, участието в структури на гражданското общество, предоставянето на по-добри условия на живот и повишаването на осведомеността като цяло; изразява съжаление относно факта, че ромската общност се намира в особено неблагоприятно положение в страните от Западните Балкани и че това оказва отрицателно въздействие върху партньорските процеси; настоятелно призовава съответните държави да приложат ефективни мерки, така че да се справят с проблеми като дискриминацията и сегрегацията, както и достъпа до жилища и здравеопазване; осъжда подклаждането на омраза и предразсъдъци в общия случай, както и негативните действия и дискриминация, основани на пола или сексуалната ориентация, или насочени срещу уязвими групи и лица с увреждания; подчертава, че става дума за един повтарящ се проблем в много страни, участващи в процеса на разширяване и в повечето държави членки;

45.

Отбелязва, че свободата на медиите като цяло е регистрирала напредък в участващите в процеса на разширяване държави; при все това, изразява съжаление относно липсата на мерки за гарантиране на свободата на изразяване на мнение в някои страни, обхванати от процеса на разширяване, което често води до самоцензура, политическа намеса, икономически натиск, както и тормоз на журналисти и използване на насилие срещу тях; в тази връзка изразява сериозна загриженост относно увеличаването на нарушенията на свободата на изразяване и свободата на печата в Турция;

Предизвикателството на прехода в политиката за съседство

46.

Отбелязва предизвикателствата, свързани с прехода към демокрация, в нашите южни и източни съседи; отбелязва увеличаващите се различия в демократичните реформи в съседните на ЕС държави; изтъква отново значението на организациите на гражданското общество и на правозащитните организации в процеса на преход към демокрация; поради това поощрява разграничаването между южното и източното измерение на политиката за съседство, с цел да се планират по-добре целите по отношение на конкретните характеристики и нужди на всеки географски регион;

47.

Призовава ЕС да действа последователно в съседните държави като демократичен, прореформаторски партньор; във връзка с това подкрепя продължаването на поетия ангажимент по отношение на процесите на асоцииране със съседните държави; приема заключенията на срещата на високо равнище във Вилнюс и призовава за по-нататъшно укрепване на отношенията между ЕС и държавите от Източното партньорство; подкрепя демократичните и проевропейски процеси в Украйна и осъжда неотдавнашното използване на сила срещу мирни обществени демонстрации в Киев като нарушаване на основните принципи на свобода на събранията и свобода на изразяване;

48.

Отбелязва новия подход на ЕС, насочен към укрепване на партньорството между ЕС и съседните държави и общества, въз основа на взаимна отчетност и споделен ангажимент за зачитане на правата на човека, демокрацията, социалната справедливост и принципите на правовата държава като универсални ценности;

49.

Отбелязва със загриженост нестабилното състояние на демократичните процеси и влошаването на правата на човека и основните свободи в повечето от съседните на ЕС държави; подчертава, че доброто управление, прозрачността, свободата на сдружаване, на изразяване на мнение, на мисълта, съвестта, вероизповедание и на събрания, свободата на печата и свободата на медиите, принципите на правовата държава и независимата съдебна система са от първостепенно значение за укрепването на демократичния преход; изтъква отново значението на утвърждаването и насърчаването на равенството между половете и на правата на жените, наред със социалното развитие и намаляването на неравенството; признава ключовата роля на гражданското общество в изграждането на обществена подкрепа за демократичните реформи в съседните държави;

50.

Изразява съжаление относно факта, че в някои държави организациите на гражданското общество продължават да са изправени пред сериозни ограничения, като например пречки пред свободата на движение, съдебни процеси срещу лидери на НПО и защитници на правата на човека, тежки административни процедури, агресивно използване на законите, инкриминиращи клеветата, срещу НПО или пълна забрана на тяхната дейност, ограничителни правила за контрол върху чуждестранното финансиране или обвързването на приемането на финансова подкрепа с необходимост от получаване на разрешение; в този контекст подчертава значението на Европейския фонд за демокрация като гъвкаво и дискретно средство за поддържане на продемократичния потенциал на обществата в държавите преди и по време на процеса на демократично преустройство;

51.

Изразява съжаление относно липсата на напредък в намирането на устойчиво политическо решение по отношение на „замразените конфликти“; подчертава, че политическият диалог следва да взема изцяло предвид и да зачита напълно териториалната цялост и международно признатите граници на съответните държави; настоятелно призовава ЕС да се ангажира активно с това;

52.

Подчертава значението на националните институции за правата на човека за архитектурата на правата на човека на национално равнище, включително по отношение на наблюдението на спазването на правата на човека и повишаването на осведомеността и гарантирането на правна защита при нарушения; настоятелно призовава ЕСВД и Комисията да разработят политика в подкрепа на националните институции за правата на човека и да подпомагат създаването и укрепването на националните институции за правата на човека в съответствие с Парижките принципи като приоритет във външната помощ, особено по Европейския инструмент за съседство и партньорство;

53.

Продължава да бъде загрижен относно липсата на демокрация, правова държава, основни свободи и зачитане на правата на човека в Беларус;

54.

Отбелязва със загриженост случаите на селективно правосъдие в някои от източните съседни държави; припомня, че ЕС непрекъснато е изисквал освобождаването на политическите затворници, например на Юлия Тимошенко в Украйна; отново заявява, че политическата и наказателната отговорност следва да бъдат ясно разделени в държавите, поели ангажимент спрямо демократичните ценности;

55.

Подкрепя всички стъпки, които водят към политически диалог, който е от първостепенно значение за напредъка на прехода в Египет; изразява дълбоката си загриженост относно неотдавнашните кризи и политическата поляризация в страната, включително уличните боеве между армията и поддръжниците на организацията „Мюсюлманско братство“, тероризма и жестоките сблъсъци в Синай; осъжда екстремисткото насилие срещу малцинствата, включително общностите на коптските християни; изразява своята солидарност с египетския народ, който се бори за демокрация, приветства усилията на Европейския съюз и на ЗП/ВП за намиране на изход от кризата и изтъква отново спешната необходимост от конструктивен и всеобхватен политически диалог с цел да се набележи ясна пътна карта за преход към действителна и устойчива демокрация; призовава всички политически лидери в страната да намерят начин за излизане от опасната безизходица и да се споразумеят относно прилагането на осезаеми мерки за изграждане на доверие, с цел да се избегне риска от още повече кръвопролития и поляризация в страната; призовава за незабавно завръщане към демократичния процес, включително провеждането на свободни и честни президентски и парламентарни избори в рамките на напълно приобщаващ процес; настоятелно призовава египетските органи да постигнат напредък в изработването на една обединителна конституция, гарантираща равни права за всички;

56.

Призовава за незабавен край на всички актове на насилие, сексуално посегателство и други форми на унизително отношение спрямо протестиращи жени и активисти за правата на жените, както и за сериозно и безпристрастно разследване на всички подобни случаи и пълна отчетност за отговорните лица;

57.

Продължава да бъде дълбоко загрижен относно критичното положение в Сирия; най-остро осъжда употребата на химически оръжия и прекомерното използване на сила и насилието срещу цивилното население и малцинствата в страната, които не могат да бъдат оправдани при никакви обстоятелства, и е потресен от мащаба на злоупотребите от страна на държавната власт, които биха могли да представляват престъпления срещу човечеството; отново изразява своята категорична подкрепа за призива на Върховния комисар на ООН по правата на човека Международният наказателен съд (МНС) да бъде сезиран от Съвета за сигурност на ООН относно положението в Сирия в цел провеждането на официално разследване; призовава всички въоръжени фракции да прекратят незабавно насилието в страната; изразява дълбока загриженост относно продължаващата хуманитарна криза, включително положението на бежанците, и последствията за съседните страни и стабилността в региона; подчертава отново, че хуманитарната помощ за нуждаещите се от основни стоки и услуги в Сирия и в съседните на нея държави трябва да е първостепенен приоритет за международната общност и на Европейския съюз; счита, че ключът за разрешаване на конфликта е в политическите механизми и дипломатически процеси; подчертава значението на строгото прилагане на Конвенцията за забрана на разработването, производството, натрупването и употребата на химически оръжия и за тяхното унищожаване; приветства неотдавнашната резолюция на Съвета за сигурност на ООН и предложението на генералния секретар на ООН за провеждането на конференция Женева II през декември 2013 г.; осъжда преследването на християни и други религиозни малцинства в Близкия изток;

58.

Припомня своите резолюции от 25 ноември 2010 г. относно положението в Западна Сахара (18), от 22 октомври 2013 г. относно положението на правата на човека в региона на Сахел (19) и призовава за гаранция на човешките права на народа на сахравите и подчертава нуждата тези права да бъдат зачитани в Западна Сахара и в лагерите в Тиндуф, включително свободата на сдружаване, свободата на изразяване и правото на демонстрации; изисква освобождаването на всички политически затворници сахрави; призовава за осигуряване на достъп до територията на независими наблюдатели, НПО и медиите; подкрепя едно справедливо и приемливо и за двете страни политическо решение за Западна Сахара съгласно съответните решения на Обединените нации, включително тези, позволяващи самоопределяне.

Правосъдието в условия на преход и предизвикателството на укрепването на мира в следконфликтни ситуации

59.

Счита, че отчетността за минали нарушения представлява неразривна част от процеса на изграждане на устойчиво помирение; призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят системното участие на жените в мирните процеси и във вземането на политически и икономически решения, включително в демократичния преход и ситуациите на разрешаване на конфликти, и подчертава жизненото значение на това участие; призовава за изправяне пред Международния наказателен съд (МНС) на военните престъпници и призовава държавите членки да задълбочат своето сътрудничество с МНС в това отношение; приветства намерението на ЕСВД да разработи специална политика за правосъдието в условия на преход, с цел да помогне на обществата да преодолеят злоупотребите от миналото и да се борят срещу безнаказаността, и насърчава своевременното разработване на такава политика; подчертава необходимостта към правосъдието в условия на преход да се подхожда по начин, който е съвместим с подкрепата на ЕС за международното наказателно правосъдие като цяло, и в частност за МНС; обръща особено внимание на опита на ЕС в Западните Балкани като източник на вдъхновение; призовава ЕС да подкрепя активно новия мандат на специалния докладчик на ООН за насърчаване на истината, справедливостта, обезщетенията и гаранциите за неизвършване на повторно нарушение;

60.

Подчертава, че ключов елемент на подхода на ЕС към правосъдието в условията на преход следва да бъде подкрепата за институционална реформа на съдебната власт, за да се подобри функционирането на принципите на правовата държава в съответствие с международните стандарти; подчертава необходимостта престъпниците, чиито престъпления са били извършени преди известно време, да бъдат преследвани по съдебен път от национални или международни съдилища; подчертава значението на обществения диалог за преосмисляне на миналото и за създаване на надеждни програми за консултиране с жертвите и за тяхното компенсиране, включително чрез обезщетения; счита, че проучването на биографиите на персонала, работещ в преходните институции, е тест за надеждността на правосъдието в условията на преход;

61.

Отбелязва особената сложност на разработването на последователни политики за преходите в следконфликтен контекст; съответно подчертава необходимостта от засилване на съблюдаването на международните норми в областта на правата на човека и на хуманитарното право и на съответния мониторинг в ситуации на въоръжен конфликт и поощрява ЕСВД да подкрепи организациите на гражданското общество, работещи за насърчаване на спазването на хуманитарното право от въоръжените държавни и недържавни субекти, като се поставя специален акцент върху правата на жените и висшия интерес на децата;

62.

Осъжда най-категорично тежките нарушения на правата на човека, извършени по време на въоръжените конфликти в неотдавнашни и все още продължаващи кризи, например в Сирия, Мали, Демократична република Конго и Централноафриканската република, и по-специално екзекуциите по бързата процедура, изнасилванията и другите форми на сексуално насилие, изтезанията, произволните арести и задържания, особено по отношение на жените и децата, които са особено уязвими; призовава ЕС да се бори срещу безнаказаността във всички тези случаи и да подкрепя действията на националните съдебни органи и на МНС за изправяне на извършителите пред правосъдието; насърчава ЕС да включи във всички действия на ЕС в областта на външните отношения механизми против изтезанията;

63.

Призовава ЗП/ВП и ЕСВД да извършат задълбочен преглед на политиката във връзка с трагичните събития в Сирия, Либия и Мали и други неотдавнашни конфликти с цел преразглеждане на насоките на ЕС по въпросите на международното хуманитарно право, както и да се стремят към по-ефективно прилагане на тези насоки; призовава ЕС да подкрепя текущата инициатива на Международния комитет на Червения кръст и швейцарското правителство за реформиране на настоящата международна рамка за управление по отношение на международното хуманитарно право; насърчава ЕС да положи усилия за реформиране на Съвета за сигурност на ООН, с цел той да може да реагира по-ефективно на съвременните кризи;

64.

Приветства лансирането през януари 2014 г. на инициативата „Европейски доброволчески корпус за хуманитарна помощ“, която ще създаде възможност повече от 8 000 граждани на държави от и извън ЕС да бъдат обучени и да участват в хуманитарни операции по света, и отбелязва, че се очаква други 10 000 души да подкрепят Европейския доброволчески корпус за хуманитарна помощ в качеството на „онлайн доброволци“ в задачи, които могат да бъдат изпълнявани в домашни условия чрез компютър;

65.

Призовава ЕС да изготви обща позиция на ЕС относно въоръжените безпилотни самолети;

Блокирани преходи и държави, които будят загриженост

66.

Насочва вниманието също така към блокираните преходи в страни и региони, където реформаторските движения и процесите на преход са преустановени или потушени от управляващите режими; призовава ЕС да продължи да полага усилия, за да убеди управляващите елити в съответните държави, както и в други будещи безпокойство държави, които все още се намират под авторитарно управление, да поставят началото на процес на реформи за развитието на здрави и стабилни демокрации, в които принципите на правовата държава, правата на човека и основните свободи са защитени; счита, че това убеждение трябва да е налице във всеки диалог с неговите партньори, включително на най-високо политическо равнище, като се използват всички подходящи сфери на външната политика на ЕС, а именно развитие, търговия и др.;

67.

Припомня, че в държавите и регионите с блокиран преход липсват демократични реформи и политическа отчетност; отново заявява, че всички граждани имат право да участват пълноценно и свободно в политическия живот, в които се провеждат свободни, честни и открити избори с повече от една партия и при наличието на различни алтернативни и независими медийни източници;

68.

Изразява сериозната си загриженост относно неотдавна приетите репресивни закони и тяхното произволно прилагане от страна на руските органи, което често води до тормоз на неправителствените организации, активистите на гражданското общество, защитниците на правата на човека, малцинствата и гейовете, лесбийските, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица, и призовава ЕС да изрази своята загриженост на всички политически равнища; призовава за освобождаването на Михаил Ходорковски и други политически затворници и изразява съжаление във връзка с използването на правосъдието за политически цели; настоятелно призовава руските власти да проведат безпристрастно разследване и да осъдят лицата, отговорни за смъртта на Сергей Магнитски, Наталия Естемирова, Анна Политковская, Станислав Маркелов и Василий Алексанян; изразява съжаление във връзка с неразглеждането от Съвета на препоръката на Парламента от 23 октомври 2012 г. относно случая на Магнитски; ето защо призовава Съвета да приеме решение за създаване на общ списък на ЕС с имената на служителите, замесени в смъртта на Сергей Магнитски; добавя, че в това решение на Съвета следва да се наложат целенасочени санкции за тези служители; изразява най-дълбока загриженост относно дейностите на крайно десни групи за поддържане на обществения ред, които установяват контакт с лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсексуални лица онлайн с цел да ги примамят и нападнат и да качат стотици видеоматериали със съответните актове онлайн; призовава делегацията на ЕС и посолствата на държавите членки в Русия да засилят подкрепата си за защитниците на правата на човека на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица, в съзвучие със съответните насоки;

69.

Изразява своята загриженост във връзка с продължаващите репресии по отношение на независими журналисти и активни защитници на правата на човека и на политическите дисиденти в Куба; насочва вниманието към ситуацията на лицата, лишени от свобода поради своите убеждения, в Куба, които продължават да бъдат осъждани по изфабрикувани обвинения или да бъдат задържани преди провеждането на съдебен процес; призовава ЕСВД и заместник-председателя/върховен представител да се застъпят в рамките на Организацията на обединените нации за създаването на международна и независима анкетна комисия за разследване на обстоятелствата, при които кубинските защитници на правата на човека и мирни дисиденти Освалдо Пая Сардиняс (носител на наградата „Сахаров“ за 2002 г.) и Харолд Сеперо са починали през юли 2012 г.;

70.

Подчертава необходимостта от международен мониторинг на състоянието на правата на човека в Китай и призовава държавите — членки на ЕС, активно да се ангажират за установяване на такъв мониторинг, с оглед на неуспеха на диалога между ЕС и Китай по въпросите на правата на човека да постигне значими и осезаеми резултати; продължава да изпитва безпокойство по повод на все по-големите ограничения, насочени срещу защитници на правата на човека, юристи, активни представители на гражданското общество, журналисти и блогъри; подкрепя търсенето сред китайския народ във вътрешен план на неговите основни права и свободи, които му се полагат; припомня, че ЕС би могъл да служи като посредник в тази връзка чрез изграждането на по-голямо доверие, намирането на нови начини за диалог и подобряването на вече съществуващите инструменти;

71.

Настоятелно призовава китайските органи да проведат съдържателен диалог с тибетския народ, с цел да извършат оценка на основните причини за наличието на голям брой самозапалвания; осъжда недоброволното презаселване и преместване на тибетски номади, което представлява заплаха за оцеляването на техния начин на живот, който е неразделна част от тибетската идентичност; настоятелно призовава ЕСВД, в съответствие с новоприетите насоки на ЕС относно свободата на религията и убежденията, да обърне специално внимание на въпроса за религиозните репресии в Тибет и призовава Китай да сложи край на своите ограничителни политики по отношение на тибетския будизъм; подчертава необходимостта от подобряване на образователната система, особено по отношение на двуезичното образование в региона, с цел запазване на националната идентичност и наследство и преодоляване на причините за младежката безработица;

72.

Изразява своята дълбока загриженост относно положението с правата на човека в Иран, продължаващите репресии спрямо реформистите, нарастващия брой на политическите затворници и лишените от свобода поради техните убеждения и вероизповедание, дискриминацията и преследването на бахайската общност, постоянно високия брой на екзекуциите, включително на непълнолетни и малолетни лица, широкото използване на изтезания, несправедливите процеси и баснословните суми, изисквани за освобождаване под гаранция, както и тежките ограничения върху свободата на информация, изразяване на мнение, събрания, религия, образование и движение; приветства освобождаването на няколко политически затворници в Иран, включително на Насрин Сотудех, адвокат и носител на наградата „Сахаров“; призовава иранските органи да освободят тримата ръководители на опозицията — Мехди Каруби, Захра Рахнавард и Мир Хосейн Мусави — които се намират под домашен арест от над две години насам, без към тях да са отправени конкретни обвинения, да позволят на специалния докладчик на ООН за правата на човека в Иран да посети страната, да работят за налагането на мораториум върху смъртното наказание, да премахнат цензурата в интернет и да гарантират свободата на изразяване на мнение в Иран; отбелязва възобновяването на дипломатическите контакти между Иран и международната общност и се надява преговорите между E3+3 и Иран относно иранската ядрена програма да приключат по задоволителен и взаимно приемлив начин;

73.

Изразява най-дълбока загриженост относно влошаването на положението с правата на човека в Корейската народнодемократична република (КНДР), насочва вниманието към съответната резолюция, приета по спешност от Европейския парламент съгласно член 122, и призовава КНДР да започне съдържателен диалог за правата на човека с Европейския съюз; призовава КНДР да сложи край на извънсъдебните убийства и насилствените изчезвания, да освободи политическите затворници и да предостави на своите граждани свободата да пътуват както в рамките на страната, така и извън нея; призовава КНДР да предостави свобода на изразяване и свобода на печата за националните и международните средства за масово осведомяване, както и да предостави на гражданите си нецензуриран достъп до интернет; отбелязва, че всички провокативни действия на КНДР и ограничителните мерки, наложени на нейните граждани, са довели до ширеща се бедност и материални лишения;

74.

Изразява сериозна загриженост във връзка с Кашмир, където всеки акт на насилие срещу цивилни граждани трябва да бъде категорично осъждан; осъзнава, че са били предприети разследвания по въпроса с неидентифицираните гробове; при все това настоятелно призовава в основата на всеки опит за определяне на отговорността да бъдат заложени механизми за защита на правата на човека, както и да се гарантира отчетност за извършени нарушения срещу цивилни граждани;

75.

Призовава ЕС да прилага координирана и приобщаваща стратегия за Сахел за подобряване на сигурността в региона, от една страна, и за насърчаване на правата на човека, от друга страна, за да се прекратят нарушенията на правата на човека, например изтезанията, честите произволни арести на представители на опозицията и журналисти, репресиите срещу мирни демонстрации, насилието срещу жени, например изнасилванията, принудителните бракове или гениталното осакатяване, както и дискриминацията въз основа на етническа или кастова принадлежност, и по този начин да съдейства за установяването на правовата държава като гарант на основните права и свободи;

76.

Изразява дълбока загриженост относно увеличаващата се тенденция за насилие от страна на държавата срещу лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсексуални лица (ЛГБТИ) в някои държави на юг от Сахара, и по-специално Уганда, Нигерия, Камерун и Сенегал; категорично осъжда опитите за приемане на все по-репресивни закони в държави, в които хомосексуалността вече е криминализирана; призовава колегите парламентаристи да спрат да откликват на популисткия и консервативен натиск, включително от страна на религиозни лидери, и да защитават правата на всички граждани, включително на ЛГБТИ; изтъква, че в 76 държави хомосексуалността все още съставлява престъпно деяние, включително 5, в които за нея се предвижда смъртно наказание; изразява съжаление, че Споразумението от Котону бе подписано без разискване, като част от политическия диалог, на дискриминацията на основание сексуална ориентация, както бе поискано неколкократно от Парламента; припомня на Комисията и Съвета твърдата решимост на Парламента да включи този аспект в следващия преглед на споразумението;

77.

Призовава ЕС да изгради ефикасна политика за прилагане на санкции спрямо всички режими, които упражняват репресивни методи срещу цивилни граждани;

78.

Призовава ЕС да продължи активно да подкрепя защитниците на правата на човека, включително чрез своевременно предоставяне на временно убежище на лицата, намиращи се в опасност; призовава ЕС да разшири политиката си за подкрепа на защитниците на правата на човека, така че в нейния обхват да бъдат включени лицата, подаващи сигнали за нередности, и разследващите журналисти, които могат значително да допринесат за защитата и насърчаването на правата на човека;

Наблюдение на избори и политики за подкрепа на демокрацията

79.

Приветства продължаващата подкрепа от страна на ЕС за изборните процеси в целия свят чрез разполагането на мисии за наблюдение на изборите и мисии за оказване на експертна помощ при провеждането на избори и чрез оказване на съдействие и подкрепа на националните наблюдатели в изборния процес; отбелязва, че тези мисии допринесоха неотдавна за подпомагане на демократичното развитие в съседните на ЕС региони и че те станаха свидетели на предаването на властта на опозицията (Сенегал) и на укрепването на демокрацията след конфликт (Сиера Леоне);

80.

Подчертава значението на предприемането на последващи мерки във връзка с докладите и препоръките на мисиите за наблюдение на избори; изтъква своята инициатива да се предприемат по-решителни последващи действия във връзка с препоръките на мисиите за наблюдение на избори чрез използването им като част от „пътната карта за демокрация“ в съответната държава, като на главния наблюдател бъде възложена специална роля да гарантира проследяването и изпълнението на препоръките с подкрепата на постоянните органи на Парламента;

81.

Подчертава значението на подобряването на оперативния капацитет на парламентите в периода между изборите; припомня в този контекст поетото от ЕС обещание пред Форума на високо равнище относно ефективността на помощта, а именно в основата на сътрудничеството за развитие да се заложи принципът на демократична ангажираност, като се поставя особен акцент върху засилената роля на парламентите; настоятелно призовава ЕС да се стреми към основан на правата подход с цел интегриране на принципите за правата на човека в оперативните дейности на ЕС и да се застъпи за включването на въпросите, свързани с правата на човека, в световната програма за развитие съгласно поетия в Плана за действие ангажимент;

82.

Припомня ангажимента на заместник-председателя/върховен представител да съсредоточи вниманието си върху участието на жените и националните малцинства в наблюдението на избори и върху хората с увреждания в ролята им както на кандидати, така и на гласоподаватели; отправя искане заключенията от мисиите на ЕС за наблюдение на избори винаги да бъдат вземани под внимание при разработването на програми за подкрепа на пълноценното и равно участие на жените в изборните процеси и в изпълнението на препоръките на мисиите;

Свобода на изразяване на мнение

83.

Подчертава особеното значение на свободата на изразяване на мнение, включително свободата на медиите в ситуации на преход; приветства ангажимента на ЕС да изготви насоки по отношение на свободата на изразяване на мнение (в електронното пространство и извън него) и препоръчва освен това ЕС да разработи методология за мониторинг и реакция по отношение на промени в законодателството, които ограничават плурализма и свободата на печата в трети държави;

84.

Изразява своята сериозна и постоянна загриженост относно цензурата в интернет и степента на разпространение на това явление в много страни; подчертава, че в рамките на своите политики ЕС трябва да придава приоритетно значение на прилагането на правото на участие и правото на достъп до информация като основни принципи на демокрацията, които трябва да се упражняват и онлайн, и да използва наличните механизми за повишаване на публичната отчетност, например принципите на свободно достъпните данни; счита, че това трябва да важи за всички равнища на диалог с трети държави, включително в рамките на двустранните отношения и на най-високо равнище; подчертава важната роля на онлайн медиите за функционирането и ефективността на гражданското общество, включително за защитниците на правата на човека, профсъюзите и лицата, подаващи сигнали за нередности; призовава Комисията и ЕСВД да активизират усилията за интегриране на принципа на цифровата свобода във външните отношения на ЕС;

85.

Отбелязва будещата съжаление тенденция да бъдат приемани закони, които ограничават свободата на изразяване и събрание на онези, които подкрепят човешките права на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица; отбелязва, че подобни закони съществуват понастоящем в Литва и Русия, че са в процес на разглеждане в Украйна и са предложени в Грузия, Армения и Казахстан; поздравява Молдова за отменянето на закон, забраняващ „пропагандирането на всякакви други отношения, освен тези, свързани с брака или семейството“; призовава делегациите на ЕС в съответните държави да изразят особената загриженост на ЕС относно посочените закони;

Подкрепа на ЕС за универсалните права на човека

86.

Изцяло подкрепя утвърдителната позиция, заета от ЕС в стратегическата рамка за правата на човека и демокрацията, по отношение на популяризирането и защитата на всички права на човека, както и обещанието да „издига глас срещу всеки опит за накърняване на зачитането на универсалния характер на човешките права“; отново изразява своята пълна подкрепа за универсалността и неделимостта на правата на човека, която включва зачитане на правата, предвидени в Международния пакт за икономически, социални и културни права, в съответствие с член 21 от Договора за Европейския съюз (дял V, глава 1 — Общи разпоредби относно външната дейност на Съюза) и призовава ЕС да потвърди своята подкрепа;

Система на ООН за правата на човека

87.

Отново заявява своята подкрепа за укрепването на системата на ООН за правата на човека като фундаментална за напредъка на всеобщите права на човека; признава усилията на ЕС в рамките на прегледа на Съвета на ООН по правата на човека и призовава всички членове на Съвета по правата на човека да защитават възможно най-високите стандарти за правата на човека и да изпълняват дадените от тях обещания преди тяхното избиране; разглежда независимостта на Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека и на лицата, получили мандат по специалните процедури на ООН, като важна предпоставка за тяхното ефективно функциониране и подчертава необходимостта от привличането на нецелево финансиране за тази цел;

88.

Приветства началото на втория цикъл на процеса на общ периодичен преглед (ОПП) и призовава ЕС да продължава да следи отблизо за подобряването на процедурата на ОПП и за степента на изпълнение на препоръките на ОПП, които страните са приели и обещали да прилагат;

89.

Призовава държавите — членки на ЕС, да изпълнят ангажимента, поет от тях в стратегическата рамка на ЕС, за ратифициране и прилагане на основните международни договори за правата на човека, като ратифицират и прилагат, по-специално, десетте основни договора на ООН за правата на човека и факултативните протоколи към тях, и да направят съответните изявления за гарантиране на приемането на всички индивидуални жалби и процедури на разследване; подчертава значението на тези ратификации за доверието по отношение на политиката на ЕС в областта на правата на човека както във вътрешен, така и в международен план; изразява дълбоката си загриженост във връзка с факта, че системното несвоевременно представяне от страна на определени държави — членки на ЕС, на техните периодични доклади пред съответните органи на ООН за наблюдение на правата на човека също подкопава надеждността на политиката на ЕС в областта на правата на човека спрямо трети държави;

90.

Призовава ЕС да насърчава третите държави да сътрудничат пълноценно със специалните докладчици и независимите експерти на ООН по правата на човека, включително чрез отправяне на постоянни покани и прием на такива експерти;

91.

Насърчава ЕС и неговите държави членки да подкрепят Върховния комисар на ООН за правата на човека в изпълнението на нейния доклад за 2012 г. относно укрепването на органите, създадени съгласно договорите за ООН, които играят ключова роля за мониторинга на действителното изпълнение на задълженията в областта на правата на човека от държавите, които са страни по договори на ООН за правата на човека;

92.

Изразява съжаление относно приемането от Съвета на ООН по правата на човека на Резолюция A/HRC/RES/21/3 относно традиционните ценности, което подкопава принципа за всеобщите и неделими права на човека, и приветства противопоставянето на ЕС срещу нея; изразява съжаление относно липсата на последващи действия след Резолюция A/HRC/RES/17/19 относно „Правата на човека, сексуалната ориентация и половата идентичност“ и призовава групата държави, които работят по този въпрос, включително Южна Африка, да предприемат последващи действия по посочената резолюция в най-кратки срокове; приветства работата на върховния комисар на ООН по правата на човека за насърчаване и защита на упражняването на всички права на човека от лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица, по-специално чрез изявления, доклади и новата кампания „Свободни и равноправни“; призовава върховния комисар на ООН да продължи тази дейност и да изрази категорично сериозно безпокойство относно т.нар. „закони срещу пропагандирането“, които ограничават свободата на изразяване и събрания;

93.

Подчертава с оглед на принципите на международното хуманитарно право, посочени в Хагските правила от 1907 г. (членове 42—56) и в Четвъртата женевска конвенция (ЖК IV, членове 27—34 и 47—78), както и в разпоредби на допълнителния протокол I, необходимостта ЕС да гарантира, че партньорите, попадащи в категорията окупираща сила, спазват своите задължения спрямо населението в окупираните територии; припомня, че съгласно международното хуманитарно право стандартите, свързани с общественото здраве, и предоставянето на храна и медицински грижи за населението в окупираната територия трябва да се осигуряват от окупиращата сила; отново заявява, че всяко прехвърляне на цивилно население от окупираната сила в окупираната територия е забранено и че на обвинените в престъпни нарушения трябва да се осигури процес, който предоставя международно признати съдебни гаранции, като например информиране за причината за тяхното задържане, получаване на обвинение за конкретно престъпление и провеждане на справедлив процес във възможно най-къси срокове;

Международен наказателен съд

94.

Отново заявява решителната си подкрепа за Международния наказателен съд (МНС); счита, че нарастването на броя на държавите, които са страни по Съда, е важен фактор за укрепването на универсалния характер на Съда; посреща със задоволство ратифицирането на Римския статут от Гватемала през април 2012 г. и от Кот д'Ивоар през февруари 2013 г.;

95.

Призовава външните министри от ЕС да приемат заключенията на Съвета по външни работи, в които се утвърждава силната подкрепа на ЕС и неговите държави членки за Международния наказателен съд, вземат се под внимание усилията на ЕС за непрекъснато преразглеждане, актуализиране и разширяване на инструментите му по отношение на Международния наказателен съд и се изразява подновен ангажимент да се полагат усилия за осигуряване на универсалния характер на Римския статут, с цел да се разшири достъпът до правосъдие за жертвите на тежки престъпления съгласно международното право;

96.

Изразява съжаление, че в новия регламент за ОСП Римският статут на Международния наказателен съд все още не е включен в списъка на конвенциите, които се изискват за получаване на статут по ОСП+; отбелязва, че редица от кандидатите за участие в ОСП+ не са държави — страни по Статута или не са го ратифицирали (напр. Армения и Пакистан); повтаря препоръката си Римският статут бъдат добавен в бъдещия списък на конвенциите;

97.

Призовава ЕС и неговите държави членки да подчертаят необходимостта от ратифициране и прилагане на Статута и на Споразумението за привилегиите и имунитетите на Съда (APIC) при воденето на преговори и политически диалог с трети държави, регионални организации и други регионални групи, както и да включат разпоредби относно МНС и международното правосъдие в споразуменията на ЕС с трети държави;

98.

Насърчава ЕСВД да гарантира, че всички делегации на ЕС и специални представители на ЕС са напълно информирани за Решението на Съвета и плана за действие на ЕС относно МНС и за комплекта от инструменти на ЕС за взаимно допълване и че те активно подкрепят МНС, изпълнението на неговите решения и борбата срещу безнаказаността на престъпления по Римския статут;

99.

Призовава делегациите на ЕС и специалните представители на ЕС, и по-конкретно специалния представител на ЕС по правата на човека, активно да поддържат МНС, изпълнението на неговите решения и борбата срещу безнаказаността на престъпления по Римския статут, в рамките на политическите диалози и срещи с трети държави; освен това предлага да се увеличи финансовата помощ, предоставяна на МНС;

100.

Посреща със задоволство приемането на комплекта от инструменти на ЕС за взаимно допълване и призовава ЕСВД и Комисията да предприемат допълнителни стъпки за неговото ефективно прилагане; насърчава ЕС да гарантира, че подкрепата за МНС е интегрирана по подходящ начин във всички съответни области на външната политика на ЕС;

101.

Призовава държавите — членки на ЕС, да приложат изцяло Римския статут чрез привеждане на националното законодателство в съответствие с всички задължения съгласно Статута и да се съобразяват с исканията на МНС за подпомагане и съдействие на всички етапи на съдебното производство, по-специално във връзка с предварително проучване, разследване, задържане и предаване, защита на жертвите и свидетелите, временно освобождаване и изпълнение на присъдите; изразява съжаление, че вноските за Доверителния фонд за жертвите продължават да бъдат недостатъчни, и призовава държавите — членки на ЕС, да осигурят средствата, от които той се нуждае, за да изпълни пълноценно своя мандат;

102.

Изразява подкрепа за провеждането на осведомителни и публични информационни дейности, финансирани по целесъобразен начин от редовния бюджет на Съда, и подчертава значението на тези дейности за гарантиране на осезаемостта на правосъдието;

103.

Призовава държавите — членки на ЕС, да ратифицират измененията на Римския статут, приети в Кампала, и да насърчават ратифицирането му от трети държави;

104.

Призовава ЕС и неговите държави членки да активизират усилията си в борбата срещу безнаказаността на територията на самия ЕС; във връзка с това ги насърчава да вземат под внимание препоръките на европейската мрежа от точки за контакт по отношение на лицата, отговорни за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления;

Смъртно наказание

105.

Отново изразява еднозначното си противопоставяне на смъртното наказание и счита въвеждането на всеобщ мораториум с оглед премахването на смъртното наказание в световен мащаб за водеща цел на политиката на ЕС в областта на правата на човека; подчертава факта, че ефективността на смъртното наказание като възпиращ от престъпления фактор никога не е била доказана и че съгласно наличните данни смъртното наказание засяга предимно хората в неравностойно положение; приветства усилията на Европейския съюз и неговите държави членки в рамките на Организацията на обединените нации, които доведоха до приемането на резолюция на Общото събрание на ООН относно мораториума върху използването на смъртното наказание през декември 2012 г.; въпреки това изразява безпокойство по повод на възобновяването на екзекуциите в редица държави; призовава ЕС да продължи да провежда целеви кампании срещу смъртното наказание и да активизира диалога с държавите, запазили смъртното наказание; се надява, че с него ще бъдат проведени подходящи консултации в хода на преразглеждането на Регламент (ЕО) № 1236/2005 относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, което беше планирано за 2013 г.;

106.

Изразява съжаление относно факта, че Беларус продължава да бъде последната държава на европейския континент, запазила смъртното наказание; отново подчертава, че екзекуциите на Дмитри Коновалов и Владислав Ковальов са повод за дълбоко съжаление; подновява призива си към Беларус за въвеждане на мораториум върху смъртното наказание, което впоследствие да доведе до нейното премахване;

Стопанска дейност и права на човека

107.

Потвърждава, че европейските дружества следва да гарантират, че в рамките на техните дейности се зачитат стандартите в областта на правата на човека, включително при извършването на дейност извън ЕС; изразява загриженост във връзка със сведенията за сътрудничество от страна на някои дружества от ЕС с авторитарни режими, особено в случаи, в които търговията с чувствителни стоки, напр. в областта на информационните технологии и комуникации, е довела до нарушения на правата на човека;

108.

Припомня значението на насърчаването на корпоративната социална отговорност, включително в рамките на стопанската дейност извън ЕС, и на прилагането на корпоративната социална отговорност в рамките на цялата верига на доставки; изразява убеденост, че европейските дружества и техните дъщерни дружества и подизпълнители следва да играят ключова роля за насърчаването и разпространяването на международните стандарти за стопанската дейност и правата на човека по света; подчертава значението на съдържателното отчитане относно въздействието на проектите, подкрепени от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) или чрез кредити за износ, предоставени от европейски кредитни агенции, върху правата на човека, обществото и околната среда; подчертава факта, че финансовите операции, извършвани от тези институции, следва да допринасят за основополагащите принципи, от които се ръководи външната дейност на Съюза и които са посочени в член 21 от Договора за Европейския съюз;

109.

Призовава ЕСВД да докладва за изпълнението на ангажиментите, поети в рамките на плана за действие на ЕС относно правата на човека, по отношение на ръководните принципи на ООН за стопанската дейност и правата на човека; изразява съжаление във връзка с липсата на напредък от страна на Комисията в отговор на искането на Парламента да предложи законодателство, с което се поставя изискване дружествата от ЕС да гарантират, че техните покупки не подкрепят участници в конфликти и в тежки нарушения на правата на човека;

110.

Припомня на Комисията поетия от нея през септември 2010 г. ангажимент да проучи въпроса с принудителния затворнически труд в трети държави и съответно да преразгледа реакцията на ЕС и отправя искане Комисията да докладва пред Парламента за резултатите от този процес; призовава Комисията да въведе законодателство за забрана на вноса в ЕС на стоки, произведени с принудителен труд и с труд на затворници;

Премахване на всички форми на дискриминация

111.

Припомня членовете от Всеобщата декларация за правата на човека, в които се заявява, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права и имат право на провъзгласените в Декларацията права и свободи без никакви различия; подчертава значението на борбата срещу всички видове дискриминация, включително дискриминацията въз основа на раса, цвят на кожата, пол, сексуална ориентация, език, религия, кастова принадлежност, социален произход, култура, възраст, рождение, увреждания или друг признак; отново изразява своя призив към ЕС да се бори срещу дискриминацията и нетолерантността като ключов елемент от неговата политика в областта на правата на човека и да основе тази политика на широко и всеобхватно определение за недискриминацията; подчертава, че зачитането на правата на малцинствата е елемент с решаващо значение за мира, развитието и демокрацията; приветства и още повече насърчава ангажимента на ЕС към Организацията на обединените нации и регионалните организации за тази кауза;

112.

Призовава ЕС да обръща особено внимание на дискриминацията, основана на форми на социална стратификация, като например системата на кастите или други подобни системи на наследен статус, които имат значително вредно и понякога разрушителното въздействие върху перспективите за равно упражняване на правата на човека; счита, че държавите, в които все още съществува кастова система, следва да бъдат призовани да наложат забрана и да гарантират действителното прилагане на законите срещу разделението на касти;

Свобода на мисълта, съвестта, религията или убежденията

113.

Подчертава, че правото на свобода на мисълта, съвестта, религията или убежденията, заложено в член 18 от Всеобщата декларация за правата на човека и други международни инструменти за правата на човека, е основно право на човека, взаимосвързано с други права на човека и основни свободи, което включва правото на вяра или на липса на вяра и свободата да се изповядват теистични, нетеистични или атеистични убеждения частно или публично, индивидуално или колективно, както и правото на възприемане, промяна и отхвърляне или повторно възприемане на убеждения по собствен избор; призовава ЕС да насърчава правото на свобода на религията и убежденията в рамките на международни и регионални форуми и на двустранните отношения с трети държави;

114.

Припомня, че правото на отказ от военна служба по съвест представлява законно упражняване на правото на свобода на мисълта, съвестта и религията, и настоятелно приканва ЕСВД и държавите членки да призоват държавите, които прилагат система на задължителна военна служба, да предвидят алтернативна служба с цивилен или граждански характер в интерес на обществото и без наказателен елемент и да се въздържат от наказание на отказалите се от военна служба по свързани със съвестта причини, включително чрез лишаване от свобода, на основание неизпълнение на военна служба;

115.

Осъжда най-строго дискриминацията, нетолерантността, насилието и убийствата, основаващи се на религия или убеждения, независимо от това, къде се случват те и кои са техните жертви; изразява особена загриженост във връзка със зачестилите опити за разрешаване на религиозните различия в рамките на отделни народи чрез прибягване до жестокост и преследване, тъй като такива действия представляват пречка за постигането на траен мир и помирение; също така изпитва загриженост във връзка с все по-враждебното отношение на правителствата и на обществото като цяло в много държави, които продължават да лишават малцинствени религиозни или верски групи от свободата на богослужение или от свободата публично да изповядват своята религия или убеждения; отбелязва, че нарастват случаите на социална враждебност и нападения срещу религиозни или верски групи, довели до много смъртни случаи и наранявания, и че безнаказаността и липсата на защита за малцинствените религиозни или верски общностни продължават да бъдат повод за безпокойство;

116.

Се противопоставя на всяко законодателство, което наказва лицата за промяна на тяхната религия или убеждения; изразява дълбока загриженост във връзка с факта, че в резултат на такова законодателство лица в някои държави са застрашени от лишаване от свобода или дори от смъртно наказание; също така изразява загриженост относно факта, че лицата, които са отхвърлили или променили своята религия, са подложени на социална враждебност под формата например на насилие и заплахи; се противопоставя на законите, които наказват изрази, считани за богохулни, клеветнически или обидни за дадена религия или за религиозни символи, личности или чувства; посочва, че тези закони не са в съответствие с приетите международни стандарти за правата на човека; осъжда разпоредбите на закона за богохулството в Афганистан, Бангладеш, Египет, Пакистан и Саудитска Арабия, които предвиждат наказания като лишаване от свобода и смъртно наказание;

117.

Приветства отправените неотдавна покани за представяне на предложения в рамките на Европейския инструмент за демокрация и права на човека, които да отдават приоритет и подкрепят действията на гражданското общество с цел борба с дискриминацията, основана на религия или убеждения; насърчава ЕС да подпомага приобщаващите усилия с оглед на провеждането на междукултурен и междурелигиозен диалог и сътрудничество на различни равнища с участието на ръководители на общностите, жени, млади хора и представители на етническите малцинства, с цел да се насърчи укрепването на мира и социалното сближаване; призовава ЕС и държавите членки да разработят схеми за предоставяне на безвъзмездни средства за защита и насърчаване на свободата на религията и убежденията в държавите, където това право е застрашено в най-голяма степен;

118.

Приветства ангажимента на ЕС да насърчава правото на свобода на религията или убежденията в рамките на международни и регионални форуми, включително ООН, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Съвета на Европа и други регионални механизми; насърчава ЕС да продължи да внася ежегодната си резолюция за свободата на религията и убежденията в Общото събрание на ООН и да подкрепя мандата на специалния докладчик на ООН по свободата на религията и убежденията;

Права и овластяване на жените и децата

119.

Изразява пълната си подкрепа за работата на ООН за защита на правата и овластяване на жените; насърчава ЕС да предприеме кампания, насочена към политическото и икономическото участие на жените, и да подкрепя инициативи срещу основаното на пола насилие и убийствата на жени; подкрепя изпълнението на плана за действие на ЕС относно равенството между половете и овластяването на жените в областта на развитието; призовава делегациите на ЕС въведат конкретни мерки по отношение на ролята на външното подпомагане и сътрудничеството за развитие в стратегиите си на местно равнище за изпълнение на насоките на ЕС за борба с насилието срещу жените и момичетата и с всички форми на дискриминация срещу тях, включително принудителните бракове; подчертава, че ролята на Комисията и на държавите членки в тази област, както в Европейския съюз, така и извън него, не следва да обхваща единствено борбата с насилието срещу жените във всичките му проявления: физически, психически, социални, икономически, и че следва да се отдаде приоритетно значение на необособеното по полов признак образование от най-ранна възраст; настоятелно призовава Комисията и Съвета допълнително да насърчават третите държави да вземат под внимание правата на жените при изготвянето на националното законодателство и да следят за надлежното прилагане на всички съответни разпоредби;

120.

Отново изтъква, че осъжда злоупотребите и всички видове насилие по отношение на жените, включително домашното насилие; ето защо призовава всички държави — членки на Съвета на Европа, да подпишат и ратифицират Конвенцията относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие, както и призовава ЕС да се ангажира с процеса на присъединяване към Конвенцията, с цел да се осигури съгласуваност между вътрешната и външната дейност на ЕС по отношение на насилието срещу жените; подчертава значението на провеждането на информационни кампании и кампании за повишаване на осведомеността в общностите, в които гениталното осакатяване на жени, сексуалните злоупотреби с млади момичета, ранните и принудителните бракове, убийствата на жени и други нарушения на правата на човека, основани на пола, са често срещана практика, както и че е важно в подготовката и провеждането на тези кампании да се включат защитниците на правата на човека, които вече се борят за прекратяване на тези практики; насърчава ЕСВД и държавите — членки на ЕС, да продължават да търсят решение на въпроса за гениталното осакатяване на жени в рамките на своя политически и стратегически диалог с партньорските държави, в които тази практика все още се среща;

121.

Призовава ЕС допълнително да защитава репродуктивните права и подчертава необходимостта тези политики да бъдат заложени в основата на сътрудничеството за развитие с трети държави; решително осъжда позорната практика на генитално осакатяване на жени в някои части на Африка, убийствата на честта, основаните на пола аборти и насилствените бракове; напомня за важните заключения, формулирани в рамките на Международната конференция за населението и развитието в Кайро;

122.

Подкрепя инициативата „Образованието на първо място“ на генералния секретар на ООН, тъй като достъпът до образование повишава защитата срещу заплахи за бъдещето на момичета, например ранни бракове и ранна бременност, ХИВ, бедност, домашно и сексуално насилие, и намалява детската и майчината смъртност;

123.

Призовава за активизиране на усилията с оглед на възможно най-пълноценното постигане преди изтичане на сроковете на Целите на хилядолетието за развитие, свързани с равенството между половете, здравословното състояние на майките, достъпа до подходящи системи за здравеопазване и образование и правата, свързани със сексуалното и репродуктивното здраве, особено за най-уязвимите групи като момичетата и младите жени, въз основата на твърд ангажимент от страна на правителствата да усъвършенстват механизмите за отчетност и контрол за съществуващите задължения по отношение на правата на човека, да насърчават достъпа до правосъдие за всички и да осигурят ефективното участие на всички, включително на хората в най-маргинално и неравностойно положение, в развитието, вземането на решения и тяхното прилагане; настоятелно препоръчва да се включи отделна цел за правата на жените и равенството между половете в Целите на хилядолетието за развитие за периода след 2015 г. със силен акцент върху сексуалното и репродуктивното здраве и свързаните с него права;

124.

Настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да гарантират, че процесът по прегледа на Международната конференция за населението и развитието (МКНР+20) ще доведе до цялостен преглед на всички аспекти, свързани с пълното упражняване на сексуалните и репродуктивните права, и да потвърдят, че към въпроса за правата, свързани със сексуалното и репродуктивното здраве, за всички се прилага решителен и прогресивен подход, който е в съответствие с международните стандарти в областта на правата на човека и който призовава за по-висока степен на отчетност по отношение на постигането на целите; също така ги призовава по-конкретно да гарантират, че процесът, свързан с прегледа, се провежда с широко участие и дава възможност на различните заинтересовани страни, включително гражданското общество, както и жените, юношите и младите хора, да участват пълноценно; припомня, че рамката за този преглед трябва да се основава на правата на човека и трябва да съдържа специален акцент върху сексуалните и репродуктивните права;

125.

Изразява дълбоката си загриженост относно проблема с изнасилването; изразява съжаление във връзка с изключително високата степен на безнаказаност при изнасилвания в страни като Индия и Пакистан;

126.

Осъжда широкото използване на сексуалното насилие и изнасилването като оръжие за водене на война, особено в региона на Големите езера в Африка; насочва вниманието към факта, че в Римския статут свързаните с пола престъпления и престъпленията с упражняване на сексуално насилие са включени сред военните престъпления, престъпленията срещу човечеството или деянията, съставляващи геноцид или изтезания; в този контекст посреща със задоволство Резолюция № 2106 (2013 г.) на Съвета за сигурност на ООН за предотвратяване на сексуалното насилие по време на конфликти, приета на 24 юни 2013 г., в която се потвърждава, че МНС играе ключова роля в борбата срещу безнаказаността при сексуални престъпления и престъпления, основани на пола; призовава ЕС да подкрепи цялостното прилагане на тези принципи; потвърждава също така ангажимента на ЕС за интегрирането на правата на човека и равенството между половете в мисиите по линия на ОПСО в съответствие с историческите резолюции № 1325 и 1820 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността;

127.

Призовава ЕС да отдаде приоритетно значение на борбата с трафика на хора; подчертава необходимостта от разглеждане както на вътрешните, така и на външните аспекти, при предприемането на действия по отношение на трафика на хора; насърчава държавите членки да прилагат Директива 2011/36/ЕС и Стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора за периода 2012—2016 г.;

128.

Призовава за всеобщо ратифициране на Конвенцията на ООН за правата на детето; призовава Комисията и ЕСВД да предприемат действия по отношение на правата на детето, като се обърне специално внимание на насилието срещу деца, по-конкретно на въпросите, свързани с принудителния детски труд, браковете с деца, вербуването на деца от въоръжени групировки, тяхното разоръжаване, рехабилитация и повторна интеграция, както и да включат въпроса за обвиненията в магьосничество срещу деца в програмата за диалозите в областта на правата на човека със съответните държави; подчертава значението на извеждането на преден план на правата на детето в рамките на външната политика на ЕС;

129.

Подчертава необходимостта от полагане на повече усилия за изпълнение на преразгледаната стратегия за прилагане на насоките на ЕС относно децата и въоръжените конфликти; насърчава ЕС да задълбочи още повече сътрудничеството си със специалния представител на ООН за децата, засегнати от въоръжени конфликти; приветства откриването през 2012 г. на нов бюджетен ред за финансиране в помощ на децата, засегнати от конфликти, чрез предоставяне на хуманитарна помощ, която осигурява достъп до образование в извънредни ситуации;

130.

Припомня своите предишни препоръки за подобряване на собствените си процедури по отношение на въпроси, свързани с правата на човека, и за активизиране на усилията си за ефективно интегриране на правата на човека в своите структури и процедури; изразява съжаление, че няма подобрения по отношение на пленарните разисквания и резолюциите относно случаите на нарушения на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава, както и по отношение на свързаните с тях последващи действия; приветства усилията за подобряване на сътрудничеството с националните парламенти на държавите членки по въпросите на правата на човека;

o

o o

131.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, специалния представител на ЕС за правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки и на държавите кандидатки, Организацията на обединените нации и Съвета на Европа, както и на правителствата на държавите и териториите, упоменати в настоящата резолюция.


(1)  Приети текстове, P7_TA(2012)0503.

(2)  Приети текстове, P7_TA(2012)0504.

(3)  ОВ L 200, 27.7.2012 г., стр. 21.

(4)  ОВ C 332 E, 15.11.2013 г., стр. 114.

(5)  Приети текстове, P7_TA(2013)0278.

(6)  http://www.eeas.europa.eu/human_rights/docs/guidelines_en.pdf.

(7)  Приети текстове, P7_TA(2013)0394.

(8)  Приети текстове, P7_TA(2013)0055.

(9)  ОВ C 153 E, 31.5.2013 г., стр. 115.

(10)  ОВ C 168 E, 14.6.2013 г., стр. 26.

(11)  ОВ C 257 E, 6.9.2013 г., стр. 13.

(12)  ОВ C 236 E, 12.8.2011 г., стр. 69.

(13)  ОВ C 33 E, 5.2.2013 г., стр. 165.

(14)  Приети текстове, P7_TA(2012)0470.

(15)  ОВ C 99 E, 3.4.2012 г., стр. 31.

(16)  ОВ C 99 E, 3.4.2012 г., стр. 94.

(17)  ОВ C 99 E, 3.4.2012 г., стр. 101.

(18)   ОВ C 99 E, 3.4.2012 г., стр. 87.

(19)   Приети текстове, P7_TA(2013)0431.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/100


P7_TA(2013)0576

Годишен доклад относно политиката на ЕС в областта на конкуренцията

Резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно годишния доклад за политиката на ЕС в областта на конкуренцията (2013/2075(INI))

(2016/C 468/14)

Европейският парламент,

като взе предвид доклада на Комисията за политиката в областта на конкуренцията за 2012 г. (COM(2013)0257) и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2013)0159),

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и по-специално членове 101, 102 и 107 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (1),

като взе предвид Регламент (ЕО) № 169/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно прилагане на правилата на конкуренцията в сектора на железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт (2),

като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията (COM(2013)0404),

като взе предвид съобщението на Комисията относно количественото определяне на вредата при искове за обезщетения за нарушения на член 101 и член 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз (C(2013)3440),

като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Public consultation: Towards a Coherent European Approach to Collective Redress“ (Обществено допитване: Към съгласуван европейски подход за колективна защита), SEC(2011)0173,

като взе предвид съобщението на Комисията от 11 юни 2013 г., озаглавено „Към европейска хоризонтална рамка за колективна защита“ (COM(2013)0401),

като взе предвид Препоръка на Комисията за общи принципи на механизмите за колективни искове за преустановяване на нарушения и колективни искове за обезщетение в държавите членки, свързани с нарушения на правата, предоставени съгласно правото на Европейския съюз (C(2013)3539/3),

като взе предвид проучването от юни 2012 г., публикувано от Тематичния отдел на Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС, озаглавено „Collective redress in Antitrust“ (Колективна защита при антитръстови въпроси),

като взе предвид съобщението на Комисията, публикувано в съответствие с член 27, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета по дело AT.39740 — Google (2013/C 120/09),

като взе предвид ангажиментите, предложени на Комисията в съответствие с член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета по дело COMP/39.398 — Visa MIF,

като взе предвид Регламент (EO) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия („Регламентът за сливанията на ЕО“) (3),

като взе предвид консултациите, проведени от Комисията на 27 март 2013 г. относно контрола върху сливанията в ЕС — проект за преразглеждане на опростената процедура и на регламента за прилагане на Регламента за сливанията,

като взе предвид съобщението на Комисията от 13 октомври 2008 г. относно прилагането на правила за държавна помощ към мерки, взети във връзка с финансовите институции в контекста на настоящата световна финансова криза („Съобщението относно банковия сектор“) (4),

като взе предвид съобщението на Комисията от 5 декември 2008 г., озаглавено „Рекапитализация на финансовите институции в условията на настоящата финансова криза: ограничаване на помощта до необходимите минимални равнища и предпазни мерки срещу излишното нарушаване на конкуренцията“ („Съобщението относно рекапитализацията“) (5),

като взе предвид съобщението на Комисията от 25 февруари 2009 г. относно обработването обезценените активи в банковия сектор на Общността („Съобщението относно обезценените активи“) (6),

като взе предвид съобщението на Комисията от 23 юли 2009 г. относно връщане на жизнеспособността и оценка на мерките за преструктуриране във финансовия сектор според правилата за държавна помощ в настоящата криза („Съобщението относно преструктурирането“) (7),

като взе предвид съобщението на Комисията от 17 декември 2008 г. относно временна общностна рамка за мерките за държавна помощ за подпомагане на достъпа до финансиране при настоящата финансова и икономическа криза („първоначалната временна рамка“) (8),

като взе предвид съобщението на Комисията от 1 декември 2010 г., озаглавено „Временна общностна рамка за мерките за държавна помощ за подпомагане на достъпа до финансиране при настоящата финансова и икономическа криза“ (9) (нова временна рамка, която замества рамката, чийто срок изтече на 31 декември 2010 г.),

като взе предвид съобщението на Комисията относно прилагането от 1 август 2013 г. на правилата за държавните помощи към мерките за подкрепа на банки в контекста на финансовата криза („Съобщение относно банковия сектор“) (10),

като взе предвид документа на Комисията, на вниманието на Икономическия и финансов комитет, относно преразглеждането на насоките за държавна помощ за преструктуриране на банки,

като взе предвид проучването, публикувано през юни 2011 г. от Тематичния отдел на Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС, озаглавено „State aid — Crisis rules for the financial sector and the real economy“ (Държавна помощ — Правила по време на криза за финансовия сектор и реалната икономика),

като взе предвид съобщението на Комисията за прилагането на правилата на Европейския съюз към компенсацията, предоставена за предоставянето на услуги от общ икономически интерес (11),

като взе предвид Решение 2012/21/ЕС на Комисията от 20 декември 2011 г. относно прилагането на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес (12),

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Рамка на Европейския съюз за държавна помощ под формата на компенсации за обществени услуги (2011 г.)“ (13),

като взе предвид Регламент (EС) № 360/2012 на Комисията от 25 април 2012 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към минималната помощ (de minimis) за предприятия, предоставящи услуги от общ икономически интерес (14),

като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2011 г. относно реформата на правилата на ЕС за държавните помощи относно услугите от общ икономически интерес (15),

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Модернизиране на държавната помощ на ЕС“ (СOM(2012)0209),

като взе предвид своята резолюция от 17 януари 2013 г. относно модернизиране на държавната помощ на ЕС (16),

като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета от 7 май 1998 г. по прилагането на членове 92 и 93 от Договора за създаване на Европейската общност към някои категории хоризонтална държавна помощ и на Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт (COM(2012)0730),

като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Съвета за изменение на Регламент (EО) № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (COM(2012)0725),

като взе предвид ръководните насоки на Комисията за държавните помощи за железопътните предприятия (17),

като взе предвид своята резолюция от 12 юни 2013 г. относно регионалната политика в по-общия контекст на схемите за държавни помощи (18),

като взе предвид Рамковото споразумение от 20 ноември 2010 г. за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия (19) (наричано по-долу „Рамковото споразумение“), и по-специално параграфи 9, 12, 15 и 16 от него,

като взе предвид правните действия, предприети в една държава членка във връзка с твърдения за нарушаване на основополагащия принцип в правото nulla poena sine lege, според който на никое предприятие не може да бъде налагана глоба за нарушение, свързано с картел, ако размерът на глобата не е определен в закон;

като взе предвид своите резолюции от 22 февруари 2005 г. за XXXIII доклад на Комисията относно политиката в областта на конкуренцията за 2003 г. (20), от 4 април 2006 г. за доклада на Комисията относно политиката в областта на конкуренцията за 2004 г. (21), от 19 юни 2007 г. за доклада относно политиката в областта на конкуренцията за 2005 г. (22), от 10 март 2009 г. относно докладите относно политиката в областта на конкуренцията за 2006 и 2007 година (23), от 9 март 2010 г. относно доклада за политиката на конкуренция за 2008 г. (24), от 20 януари 2011 г. относно доклада за политиката на конкуренция за 2009 година (25), от 2 февруари 2012 г. относно годишния доклад за политиката на ЕС в областта на конкуренцията (26) и от 12 юни 2013 г. относно годишния доклад за политиката на ЕС в областта на конкуренцията (27),

като взе предвид член 48 и член 119, параграф 2 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0357/2013),

A.

като има предвид, че на банките в ЕС беше предоставена държавна помощ в размер на 1,6 трилиона евро през периода от 2008 г. до края на 2011 г. и като има предвид, че държавната помощ обикновено се отпускаше под формата на кредит или гаранция, или, в изключителни случаи, под формата на безвъзмездна помощ;

Б.

като има предвид, че в много държави членки МСП, които представляват 98 % от предприятията в ЕС, са засегнати от сериозно ограничаване на кредитирането;

В.

като има предвид, че всяка година поради наличието на картели се натрупват загуби в размер на 181 — 320 милиарда евро — около 3 % от БВП на ЕС;

Г.

като има предвид, че липсата на либерализация и откритост в железопътния превоз на пътници и товари се дължи отчасти на липсата на наистина независими надзорни органи на национално равнище в някои държави членки;

Д.

като има предвид, че Годишният доклад относно политиката в областта на конкуренцията следва да послужи за инструмент за засилване на конкурентоспособността на Съюза като цяло чрез повишаване на конкуренцията и отварянето към нови участници, като по този начин се разшири и задълбочи вътрешният пазар, а не само във връзка с практическото прилагане на политиката в областта на конкуренцията от страна на Комисията;

Е.

като има предвид, че премахването на пречките пред свободното движение на стоки, услуги, лица и капитали е предпоставка за растеж;

Ж.

като има предвид, че секторите, в които равнището на конкуренцията е по-ниско, често са тези, при които икономическите резултати са по-ниски от очакваните;

З.

като има предвид, че политиката в областта на конкуренцията цели да осигури гладкото функциониране на вътрешния пазар и равнопоставени условия на конкуренция, да предпазва потребителите от нарушаващи конкуренцията практики и да гарантира най-добрите цени; като има предвид, че целта на политиката в областта на конкуренцията не е да се упражнява микроуправление, а да се прилагат ясни и справедливи правила, в рамките на които пазарните сили могат да функционират ефективно;

И.

като има предвид, че обществените действия, публичните инвестиции и услугите от общ икономически интерес (УОИИ) играят съществена роля за гарантиране на социалното сближаване, по-специално в условията на криза;

Й.

като има предвид, че член 14 от ДФЕС постановява, че за да се гарантират условията, най-вече икономическите и финансовите условия, за функционирането на УОИИ, следва да се използва процедура за съвместно вземане на решения;

K.

като има предвид, че Протокол № 26 към ДФЕС гарантира голяма дискреционна власт на публичните органи за предоставяне, възлагане и организиране на УОИИ;

Л.

като има предвид, че съдебното решение по делото Altmark установява четири критерия за разграничаването на „компенсация за обществена услуга“ и „държавни помощи“;

Политиката в областта на конкуренцията като инструмент за насърчаване на единния пазар

1.

Приветства доклада на Комисията и акцента, който поставя върху приноса на политиката в областта на конкуренцията за контрол върху сливанията, както и за премахване на бариерите, на злоупотребите с господстващо положение, на тайните споразумения и на нерегламентираните мерки за държавна помощ в полза на единния пазар, като се взема предвид развитието на глобалната икономика;

2.

Изразява съжаление, че в своя доклад за 2012 г. относно политиката в областта на конкуренцията Комисията се концентрира основно върху практиките на нелоялна конкуренция вследствие на държавни практики, като в същото време обръща сравнително слабо внимание на нелоялните практики, свързани с концентрацията на предприятия в рамките на единния пазар;

3.

Счита, че политиката в областта на конкуренцията е стимул за икономически растеж и създаване на заетост, особено в условията на криза;

4.

Изтъква, че политиката в областта на конкуренцията и безпроблемното функциониране на единния пазар са от съществено значение за справяне с кризата, за насърчаване на растежа и устойчивата заетост съгласно стратегията „Европа 2020“, както и за подпомагане постигането на целите на Европейския съюз;

5.

Поради това изразява съгласие с Комисията, че кризата не следва да бъде използвана като претекст за не толкова стриктно прилагане на правилата в областта на конкуренцията;

6.

Счита, че политиката в областта на конкуренцията следва да бъде адаптирана, така че да отговаря по-добре на предизвикателствата на глобализацията;

7.

Счита, че в новата политика на ЕС в областта на конкуренцията следва да е възможно да бъдат включени клаузи, предвиждащи гъвкавост;

8.

Признава, че твърде много сектори все още са разделени в голяма степен от национални граници и от публични или частни изкуствени бариери и изразява съгласие, че политиката в областта на конкуренцията играе основна роля в борбата срещу това разпокъсване, както и за създаване на равнопоставени условия на конкуренция във всички сектори на единния пазар, като се вземат предвид специалните потребности на МСП и на крайните потребители;

9.

Изтъква факта, че прилагането на политиката в областта на конкуренцията в широкия смисъл на думата не трябва да укрепва вече установени предприятия и доставчици на стоки и услуги, а по-скоро да се стреми да улесни достъпа на нови участници и появата на нови идеи и техники, като по този начин увеличи ползата за гражданите на Съюза;

10.

Счита, че политиката в областта на конкуренцията следва да допринася за насърчаването и прилагането на отворени стандарти и оперативна съвместимост с цел предотвратяване на технологична зависимост на потребителите и клиентите от участници, представляващи малцинство на пазара;

11.

Счита, че цените на продуктите все още се различават в отделните държави членки, като например по отношение на лекарствата в резултат на различни споразумения между държавите членки и фармацевтичната индустрия; призовава Комисията да проучи този проблем и да изготви предложения за създаване на по-прозрачен вътрешен пазар, като се избягват ненужни разлики в цените, в интерес на потребителите;

12.

Приветства единния патент на ЕС като стъпка към приключване на изграждането на единния пазар и реакция на предизвикателствата на глобализацията; призовава да се предприемат мерки, за да се гарантира, че всички държави членки могат да участват в него; счита за необходимо да се съгласуват правата върху интелектуалната собственост с нуждата от конкуренция, като се защити общият интерес и се гарантира, че притежателите на патенти не злоупотребяват с правата си в ущърб на обществото; призовава Комисията да преследва действия, които имат за цел необосновано да забавят навлизането на пазара на генерични лекарства;

Легитимност и ефективност на политиката на ЕС в областта на конкуренцията

13.

Счита, че Парламентът следва да има правомощия за съвместно вземане на решения при установяването на рамката за политиката в областта на конкуренцията; изразява съжаление във връзка с факта, че членове 103 и 109 от ДФЕС предвиждат единствено консултация с Парламента; счита, че този демократичен дефицит не може да бъде толериран; предлага той да бъде преодолян в най-кратък срок посредством междуинституционални споразумения относно политиката в областта на конкуренцията, и да бъде поправен при следваща промяна в Договора; припомня, че политическата отчетност на Комисията пред Парламента включва и политиката в областта на конкуренцията и че структурираният диалог със съответния член на Комисията е важно средство за осъществяване на солиден демократичен контрол в тази сфера;

14.

Счита, че видът диалог, с който се ангажира членът на Комисията, отговарящ за конкуренцията, не може да замести истинския демократичен контрол, осъществяван от Парламента; подчертава, че парламентарният контрол е дори още по-необходим, тъй като в рамките на политиката в областта на конкуренцията Комисията осъществява наблюдение върху решенията, взети от демократично избраните национални и местни органи; подчертава също така необходимостта от подобряване на диалога между Комисията, държавите членки, местните и регионалните органи и гражданското общество;

15.

Подчертава колко е важно да бъде еднакво отношението към Парламента и Съвета във връзка с достъпа до срещи и предоставянето на информация за подготовка на законодателни актове или актове с незадължителен характер в сферата на политиката в областта на конкуренцията, както се предвижда в Рамковото споразумение; изразява съжаление във връзка с факта, че това не е спазено от Комисията;

16.

Подчертава необходимостта от установяване на култура по отношение на конкуренцията, която да утвърждава свои собствени ценности и да допринася за положително отношение към спазването на правила, с превантивно въздействие, благоприятстващо развитието на политиката в областта на конкуренцията;

17.

Подчертава, че хоризонталното измерение на политиката на ЕС в областта на конкуренцията изисква пълна съгласуваност между тази политика и политиките на ЕС в други сфери, както и че за да се гарантира безпроблемното функциониране на вътрешния пазар е необходимо специфичните за секторите разпоредби да са съгласувани с принципите на политиката в областта на конкуренцията;

18.

Счита, че Комисията следва да подготви предложение за регулиране на свързаните с конкуренцията въпроси, засягащи миноритарното дялово участие;

19.

Насърчава Комисията да продължи да издава насоки с незадължителен характер в сферата на политиката в областта на конкуренцията, като надлежно отчита съществуващата съдебна практика на Съда, за да може да се гарантира известна правна сигурност на заинтересованите страни; въпреки това счита, че актовете с незадължителен характер не могат да заменят законодателството в области, където правната сигурност е от ключово значение;

20.

Подчертава, че налагането на глоби е инструмент с възпиращ характер, който играе важна роля в политиката в областта на конкуренцията и че са необходими бързи действия за успеха на разследванията; счита, че правната сигурност, опростяването на процедурите и възможността за предсрочно прекратяване чрез подходящи споразумения са от решаващо значение, поради което отново призовава Комисията да включи правилата относно глобите в Регламент (ЕО) № 1/2003; в същото време счита, че Комисията следва да увеличи броя на необявените проверки, като предприеме действия при подозрения за нарушения;

21.

Счита, че използването на все по-високи глоби като единствен антитръстов инструмент може да се окаже прекалено непрецизно, не на последно място с оглед на потенциалната загуба на работни места в резултат от невъзможност за извършване на плащания; подчертава, че политиката на високи глоби не следва да се използва като алтернативен механизъм за бюджетно финансиране; подкрепя подход от типа „морков и тояга“, със санкции, служещи като ефективно възпиращо средство, особено за повторни провинения, и с едновременно насърчаване на спазването на норми и разпоредби;

22.

Призовава Комисията да гарантира, че нейната политика за налагане на глоби и изпълнение възстановява равновесието на пазара и стимулира дружествата да установяват нарушенията на вътрешно ниво и доброволно да предприемат възстановителни действия; настоятелно призовава Комисията да взема предвид равнищата на незаконна печалба и на загуба, понесена от засегнатите страни;

23.

Отново отбелязва, че броят на исканията за намаляване на глобите на основание невъзможност за извършване на плащанията е нараснал, по-специално от страна на предприятията, произвеждащи само един продукт, и МСП; продължава да вярва, че система на забавяне и/или разделяне на плащанията би могла да бъде обмислена като алтернатива на намаляването на глобите, за да се избегне довеждането на предприятията до фалит;

24.

Отбелязва, че като се има предвид растящият брой на органите за защита на конкуренцията по света, използването на оборота в световен мащаб за нуждите на определяне на десетпроцентовия таван може да доведе до налагане на кумулативни санкции за едно и също нарушение; поради това счита, че оборотът в ЕИП би бил по-подходящ от оборота в световен мащаб;

25.

Все още очаква приспособяване на насоките за определяне на глобите по отношение на предприятията, произвеждащи само един продукт, и МСП; приветства обаче факта, че наскоро Комисията е взела предвид специфичните нужди на предприятията, произвеждащи само един продукт, в своето решение „Рамки за прозорци“ (COMP/39452 от 28.3.2012 г.);

26.

Приканва Комисията да засили сътрудничеството с националните съдилища, за да се улесни частното съдебно изпълнение и правилното решаване на спорове относно държавна помощ; приветства обучителните програми на Комисията, предназначени за националните съдии;

27.

Оценява положително ролята на съдебните органи в политиката в областта на конкуренцията и настоятелно ги призовава да използват правомощията си за получаване на информация и становища от Комисията, както и да участват в дейностите за обучение на Общността; препоръчва на Комисията да работи в тясно сътрудничество със съдебните органи, активно да упражнява предоставените й правомощия да предоставя мнения на съдебните органи като аmicus curiae (трета, неутрална страна), които следва да бъдат публикувани своевременно на уебсайта на Комисията, както и да проучи възможността за предприемане на съдебни действия с цел да се избегне незащитеност на ЕС и да се защитят интересите, които следва да отстоява;

28.

Отчита предложението на Комисията от 11 юни 2013 г. относно искове за обезщетение по реда на националното право за нарушения на разпоредбите на правото в областта на конкуренцията, по което тя работи понастоящем; изразява решимост да намери удовлетворяващ вариант за справяне със специфичните проблеми, възникващи в тази област;

29.

Твърди, че ЕС следва активно да насърчава сближаването по същество и процесуалното сближаване на правилата в областта на конкуренцията в международен план; счита, че международното сътрудничество е от съществено значение за осигуряване на съгласуваност и оперативна съвместимост при прилагането на политиката в областта на конкуренцията от различните отговорни органи, като това допринася за повишаване на ефективността на изследванията и създаване на равнопоставени условия на конкуренция;

30.

Подчертава, че е важно да се насърчава сближаването на правилата в областта на конкуренцията на световно равнище; насърчава Комисията да сключва двустранни споразумения за сътрудничество относно прилагането на правилата в областта на конкуренцията; понастоящем работи по предложеното споразумение между ЕС и Швейцария относно сътрудничеството в сферата на прилагането на техните законодателни актове в областта на конкуренцията; изразява решимост да намери удовлетворяващ вариант за справяне със специфичните проблеми, възникващи в тази област;

31.

Счита, че ресурсите за Генерална дирекция „Конкуренция“ на Комисията следва да бъдат приведени в съответствие с нарасналия обем на нейната работа и обхват на задачите, наред с другото чрез преразпределяне на средства от неизползвани бюджетни редове или от бюджетни редове, средствата по които не се използват в пълен размер, за да се даде възможност за предприемане на по-активни действия;

Органи за защита на конкуренцията

32.

Призовава държавите членки да гарантират независимостта от националните правителства на всички национални органи за защита на конкуренцията и секторни регулаторни органи, за което от основно значение е да осигурят издигането на неполитически кандидатури за председатели и членове на управителните съвети, които да нямат конфликти на интереси; призовава държавите членки да гарантират, че националните органи за защита на конкуренцията и секторните регулаторни органи разполагат с достатъчно персонал и ресурси, които се променят в съответствие с потребностите, произтичащи от пазара и от ефективното изпълнение на задълженията им;

33.

Подчертава значението на пълната прозрачност на националните органи за защита на конкуренцията и секторните регулаторни органи; изисква цялата съответна информация относно дела и официални решения да бъде видима и достъпна онлайн посредством отворена база данни, като се вземе предвид поверителната търговска информация, която може да има съществено влияние върху конкуренцията;

34.

Подкрепя структурираното сътрудничество в рамките на Европейската мрежа по конкуренция (ЕМК), което позволява последователно прилагане на правилата в областта на конкуренцията в целия ЕС, и насърчава неговото по-нататъшно развитие, като се има предвид, че някои пазари са с по-силно изразен национален характер от други поради различни правни, икономически и културни условия; счита, че работните програми и заключенията от заседанията на ЕМК по правило следва да бъдат публикувани на уебсайта на ГД „Конкуренция“;

35.

Счита, че националните органи за защита на конкуренцията и другите секторни регулаторни органи на национално равнище следва да продължат да си сътрудничат, за да осигурят допълване на дейностите, особено в сектори, в които либерализацията все още не е приключила или не работи напълно; предлага да се създаде по-широка мрежа на европейските регулаторни органи, включваща националните органи за защита на конкуренцията и секторните регулаторни органи, с цел обмен на най-добри практики;

Държавна помощ и въздействие върху реалната икономика

Държавна помощ за банките

36.

Признава важната роля, която контролът върху държавната помощ играе от началото на кризата, в качеството си на механизъм за преструктуриране на банки в затруднено положение;

37.

Счита, че контролът върху държавната помощ по време на криза следва да се съсредоточава върху стабилизирането на банковата система, решаването на проблема с несправедливата сегментация на условията за кредитиране в реалната икономика, както и дискриминацията на МСП и домакинствата на единния пазар; въпреки това призовава Комисията да гарантира, че целта за стабилизиране на банковата система не води до допълнително увеличаване на държавния дълг; настоятелно призовава Комисията да обвърже удължаването на временната държавна помощ за банковия сектор с по-високи и по-строги условия, уреждащи поставянето на акцент върху кредитирането на дребно, както и по-големи ограничения и прозрачни правила по отношение на бонусите, структурата на таксите и разпределянето на дивиденти;

38.

Припомня, че Европейският парламент няколко пъти настоятелно призова Комисията да преразгледа правилата за държавна помощ за банките, въведени през 2008 г. като временни мерки; поради това приветства действията, които Комисията предприе наскоро в тази област;

39.

Призовава Комисията да предоставя редовно подробни данни, разделени по държави и организации, относно държавните помощи, предоставени на финансовия сектор от началото на кризата, консолидираните загуби и извършените възстановявания на средства, както и да публикува резултатите на уебсайта на Комисията, за да се гарантира пълна прозрачност относно степента на публичната намеса от началото на кризата и нейното отражение върху данъкоплатците;

40.

Счита, че счетоводните методи следва да бъдат хармонизирани, преди да бъде направена оценка за размера на държавната помощ, която да бъде предоставена на банките, така че счетоводното третиране на рефинансирани за втори път заеми например да е еднакво, независимо за коя държава членка става дума;

41.

Подчертава, че рефинансирането на кредитите, особено в случая на банки, получаващи държавна помощ, следва да отчита напълно жизнеспособността на получателя; счита, че в случая с мултинационалните корпорации, продажбата на активи и дялове в дружества, в които корпорациите имат участие, следва да бъде поставена като условие за рефинансиране на кредити;

42.

Настоятелно призовава Комисията да наблюдава отблизо пазарите в банковия сектор с висока или нарастваща концентрация, която произтича по-специално от преструктурирането като реакция на кризата; припомня, че олигополните пазари са особено предразположени към нарушаващи конкуренцията практики; опасява се, че тази концентрация може, в крайна сметка, да ощети потребителите; подчертава, че прекомерната концентрация излага на риск както финансовата индустрия, така и реалната икономика;

43.

Подчертава, че консолидацията в банковия сектор увеличи пазарния дял на няколко големи финансови институции; настоятелно призовава Комисията да продължи внимателно да наблюдава сектора, с цел да укрепи конкуренцията и защитата на потребителите на европейските банкови пазари, включително в областта на инвестиционното банкиране, в която депозитите на дребно се използват за кръстосано субсидиране на инвестиционни банкови дейности с по-рисков характер;

44.

Настоятелно призовава Комисията внимателно да разгледа мащаба на активите и дяловите участия на финансовите институции преди отпускането на държавна помощ;

45.

Подчертава факта, че вложителите, държащи до 100 000 EUR по своите банкови сметки, следва да имат възможност за максимална защита и да бъдат изключени от всякакви споразумения за поделяне на тежестта, произтичащи от преструктуриране и преобразуване на дадена банка;

46.

Счита, че Комисията следва да вземе предвид възможността за обвързване на държавната помощ за банките в някои случаи с условието за отпускане на кредити на МСП;

47.

Подчертава, че МСП бяха засегнати непропорционално по отношение на възможността да получат достъп до финансиране от началото на финансовата криза; посочва, че МСП представляват 98 % от всички предприятия в еврозоната, работодатели са на около три четвърти от заетите в еврозоната и генерират приблизително 60 % от добавената стойност, както и че отказът за финансиране ги лишава от възможността да инвестират и да осъществяват растеж; поради това призовава Комисията да отдаде приоритет на мерките за пренастройване на финансовата уредба с цел насърчаване на растежа и облекчаване на кризата с финансирането, през която преминават МСП;

48.

Подчертава, че банките, които получават държавна помощ, не следва да увеличават своя размер и да усложняват структурата си; настоятелно призовава Комисията да ги насърчава да съсредоточават стопанския си модел върху устойчивата част от тяхната дейност, политиката във връзка с възнагражденията и структурата на таксите и да не увеличават експозицията си към публичния дълг, особено ако същевременно намаляват кредитния поток към МСП и домакинствата; посочва, че е необходима нова, постоянна регулаторна система с цел справяне с недостатъците, открити в правната система отпреди кризата, по-специално по отношение на финансовия сектор, както и за коригиране на нарушенията, създадени по време на финансовата и икономическата криза, и за да се гарантира, че когато банките получават държавна помощ, се обръща приоритетно внимание на последиците и ползите за данъкоплатците, потребителите и единния пазар като цяло;

49.

Осъжда факта, че МСП, включени в програми за преструктуриране в държавите членки, изпитват затруднения с достъпа до кредитиране от банките и са задължени да плащат по-високи лихви единствено поради това, че се намират в еврозоната, което води до нарушения на единния пазар;

50.

Подчертава, че външните инвеститори също следва да бъдат насърчавани да участват във възможно най-голяма степен в дружества за управление на активи, създадени съгласно програми за държавна помощ като начин за разделяне на обезценените активи, за да се гарантира, че няма конфликт на интереси между инвеститори, които притежават или прехвърлят активи, и целите на дадено дружество за управление на активи;

51.

Счита, че дружествата за управление на активи следва да се опитат да продадат активите си възможно най-скоро, с цел да се възстанови нормалното състояние на пазара и да се прекрати публичната намеса в даден сектор;

52.

Счита, че опитът на ГД „Конкуренция“ във връзка с банковите кризи следва да се счита за най-добра практика и да се използва в бъдеще като инструмент повече за превантивни, отколкото за последващи намеси;

Модернизиране на държавната помощ

53.

Приветства отново съобщението на Комисията, озаглавено „Модернизиране на държавната помощ“ COM(2012)0209), и наскоро приетите от Съвета преразгледани правила за държавната помощ относно груповото освобождаване и процедурите; при все това призовава Комисията да гарантира, че стимулирането на икономическия растеж като една от глобалните цели на тази реформа няма да доведе отново до увеличаване на публичния дълг;

54.

Счита, че предприятията следва да се преструктурират, като се съобразяват с ясни ограничения, като по този начин задържат на минимално равнище всякакви вредни последици за конкурентите, които не са получили подкрепа от публично финансиране;

55.

Призовава Комисията да проучи на какъв етап дружествата стават прекалено големи, за да бъдат оставени да фалират, и да обмисли мерки, които могат да бъдат взети на национално равнище или на равнище ЕС, които да попречат на дружествата в бъдеще да станат зависими от спасяване от страна на правителството;

56.

Отбелязва общото намерение на Комисията да изключи повече мерки от изискването за уведомяване; подчертава обаче, че държавите членки ще трябва да гарантират предварителното съответствие с правилата за държавна помощ на мерките за минимална помощ и на схемите за групово освобождаване, за да запазят достатъчно равнище на контрол, като Комисията ще продължи да упражнява последващ контрол върху тези случаи;

57.

Споделя мнението на Комисията, че процедурите за предоставяне на държавни помощи трябва да бъдат ускорени, за да дадат възможност за съсредоточаване върху сложни случаи със сериозни последици за конкуренцията на вътрешния пазар; отбелязва предложението на Комисията за увеличаване на нейната свобода на преценка при вземането на решения относно начина, по който да бъдат обработвани оплакванията; призовава Комисията да изготви подробни критерии относно това как в този контекст да се разграничават важните от по-маловажните случаи; посочва, че по-високите прагови стойности в регламента за правилата за минимална помощ, както и разширяването на хоризонталните категории в оправомощаващия регламент и в общия регламент за групово освобождаване са подходящи начини за осъществяване на това разграничаване;

58.

Подчертава, че Комисията следва да гарантира по-добър обмен с държавите членки по отношение на качеството и навременността на представяната информация и подготовката на уведомленията; подчертава факта, че ефективни национални системи трябва да гарантират, че мерките за държавни помощи, освободени от задълженията за предварително уведомяване, са съобразени с правото на Съюза; посочва, че по-високите прагови стойности в регламента за правилата за минимална помощ, както и разширяването на хоризонталните категории в оправомощаващия регламент и в общия регламент за групово освобождаване са подходящи начини за осъществяване на това разграничаване;

59.

Отбелязва, че към момента съответната информация относно случаи на контрол на държавна помощ бива предоставяна изключително от държавите членки; повтаря искането си към Комисията да извърши оценка на това дали ще има нужда от допълнителни човешки ресурси, за да разшири своите инструменти за събиране на сведения и да бъде в състояние да получава информация директно от участниците на пазара; отбелязва обаче, че Комисията не следва да може да включва допълнителни съображения, свързани с качеството и ефикасността, в оценката на съвместимостта — вземането на тези решения трябва да бъде предоставено на органа, упълномощен да отпуска помощта;

60.

Изтъква липсата на яснота в някои държави членки относно това дали публичното финансиране на европейските потребителски центрове (ЕПЦ) може да се счита за необоснована държавна помощ по смисъла на правото на Съюза в областта на конкуренцията; изразява загриженост, че това излага на риск подкрепата на държавите членки за ЕПЦ и вече e довело до временно преустановяване на финансирането за ЕПЦ; ето защо настоятелно призовава Комисията да гарантира правилното функциониране на ЕПЦ, като поясни възможно най-скоро, че този тип финансиране не се квалифицира като държавна помощ по смисъла на правото на Съюза, предвид факта, че ЕПЦ не извършват стопански дейности, а осигуряват услуги в подкрепа на потребителите;

Транспортен сектор

61.

Счита, че Комисията следва да укрепи допълнително връзките между политиките в областта на конкуренцията и транспорта, с цел да подобри конкурентоспособността на европейския транспортен сектор;

62.

Призовава Комисията и държавите членки да гарантират открита и лоялна конкуренция във всички видове транспорт;

63.

Призовава Комисията да развие публични транспортни мрежи с цел подобряване на услугите за потребителите;

64.

Настоятелно призовава Комисията, с цел противодействие на постоянното увеличаване на емисиите на CO2, да обърне специално внимание на изпълнение на международния ангажимент за ограничаване на глобалното затопляне с два градуса по Целзий ( oC) в сравнение с равнищата от преди индустриализацията, каквато е целта за 2020 г.;

Железопътен транспорт

65.

Настоятелно призовава Комисията да завърши прилагането на Единното европейско железопътно пространство, да гарантира пълна прозрачност в паричните потоци между управляващите инфраструктурата и железопътните предприятия и да се убеди, че всяка държава членка има силен и независим национален регулаторен орган;

66.

Призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си, за да гарантират отварянето на сектора на железопътния транспорт за лоялна конкуренция, както и за по-добро качество на услугите;

67.

Призовава Комисията да обмисли възможността да приеме законодателно предложение за европейски регулаторен орган, който ще си сътрудничи с националните регулаторни органи и ще действа в случаите, когато такива не съществуват или са неактивни;

68.

Подчертава, че единният пазар в сектора на железопътните товарни превози е засегнат от неправилно или непълно транспониране на законодателството на ЕС от държавите членки и от пречките пред презграничната мобилност, които ощетяват конкуренцията и растежа; призовава Комисията да провери дали пазарните бариери, въведени от операторите, или техническите аспекти, които са от различно естество в различните държави членки, като например габарити на коловоза, енергоснабдяване, сигнални системи и други подобни пречки, отнасящи се до оперативната съвместимост и достъпността на инфраструктурата, могат да се считат за нарушения на правилата на конкуренцията;

Въздухоплаване

69.

Приветства намерението на Комисията да преразгледа насоките на ЕС за държавна помощ за въздухоплаването и летищата до края на 2013 г., които ще трябва да премахнат евентуални нарушения на конкуренцията и да създадат равни условия за всички участници на пазара;

70.

Приканва Комисията да предостави обоснован преглед, за да констатира кои въздушни превозвачи извършват антиконкурентни действия чрез неправомерното ползване на специални условия или чрез злоупотребяване с тяхното господстващо положение на определени летища;

71.

Насърчава Комисията да разследва дали определени практики по отношение на определянето на конкретни основни летища — въз основа на клаузите на над 1 000 двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги, подписани от държавите членки с държави извън ЕС, изкривяват конкуренцията в противоречие с интересите на европейските потребители;

Автомобилен сектор

72.

Призовава Комисията да гарантира справедливо балансирани възможности за преговаряне между производителите и дистрибуторите, като подчертава следното:

значението на борбата срещу практиките на дискриминация в областта на онлайн разпространението, уредено от Регламента за групово освобождаване от вертикални ограничения (Регламент (EС) № 330/2010 на Комисията), така че да се запази възможността на дистрибуторите да използват новаторски методи на разпространение и да достигат до повече и по-разнообразни клиенти;

значението на търговците на пазарите за продажба на нови моторни превозни средства след изтичането на действието на Регламента на Комисията (ЕО) № 1400/2002 на 31 май 2013 г.;

изисква Комисията да настоява за нуждата от разработване на принципи на добро поведение между производителите и търговците по отношение на вертикалните споразумения в сектора на моторните превозни средства, по-специално по отношение на защитата на инвестициите след прекратяването на договор и възможностите за прехвърляне на стопанската дейност към друг член на мрежата на същата марка, с цел да се насърчава прозрачността в търговските и договорните отношения между страните;

Корабостроителен сектор

73.

Призовава за това, да се гарантира конкурентоспособността на европейския корабостроителен сектор, като се насърчава дейността му в рамките на ЕС при условията на една все по-конкурентна международна среда;

74.

Подчертава необходимостта от гарантиране на правна сигурност и на равно третиране за европейските корабособственици във всички държави членки;

Сектор на финансовите услуги

75.

Призовава Комисията и националните регулаторни органи да разследват случаи на възможно скрито договаряне между предприятия и злоупотреби с господстващо положение на пазарите на застраховки на моторни превозни средства;

Енергиен сектор

76.

Отбелязва, че единният пазар на енергия не само ще доведе до по-ниски цени за потребителите, но и ще повиши конкурентоспособността на предприятията в ЕС;

77.

Приветства прилагането на антимонополните мерки на Комисията в енергийния сектор;

78.

Настоятелно призовава Комисията да се стреми към пълно прилагане на пакета за вътрешния енергиен пазар с оглед на факта, че в сектора на енергетиката все още не е изцяло изграден отворен и конкурентен единен пазар; настоятелно призовава Комисията да бъде решителна при прилагането на мерките, взети във връзка със секторното проучване, за да се гарантира ефективното прилагане на правилата за конкуренцията в енергийния сектор; във връзка с това приветства текущите законодателни процедури в областта на конкуренцията в енергийния сектор с цел завършване на вътрешния енергиен пазар до 2014 г. и отстраняване на повторно въведените от енергийните доставчици пречки;

79.

Счита, че единният европейски енергиен пазар би намалил цените на енергията както за потребителите, така и за предприятията, и би укрепил конкурентоспособността на европейските стопански оператори в световен мащаб; счита, че по тази причина Комисията следва да бъде насърчена да развие единен европейски пазар на енергия до 2014 г.;

80.

Подчертава, че е от изключително значение държавите членки и Комисията да гарантират навременно и правилно прилагане на съществуващото законодателство в областта на енергийния пазар, включително на регулаторната дейност, предвидена в третия пакет за вътрешния енергиен пазар, с цел до 2014 г. да се постигне интегриран и конкурентоспособен европейски вътрешен енергиен пазар;

81.

Приканва Комисията да гарантира, че регламентите и директивите в областта на енергетиката се транспонират и прилагат правилно във всички държави членки; призовава Комисията да бъде особено бдителна, когато цените надхвърлят средното за ЕС равнище, тъй като високите цени нарушават конкуренцията и вредят на потребителите;

82.

Счита, че Комисията трябва да бъде стриктна при въвеждането на реформите на енергийния пазар с цел намаляване на цените, особено в държави членки, които са подложени на процедура за прекомерен дефицит;

83.

Призовава Комисията и националните регулаторни органи да разследват евентуални случаи на възможно скрито договаряне между предприятия и злоупотреби с господстващо положение на пазарите за търговия на дребно с горива;

84.

Във връзка с това приветства неотдавнашните проучвания на Комисията в петролния сектор, като признава, че нарушаването на правилата за конкуренцията в тази област има огромни последици за потребителите;

85.

Призовава Комисията и националните регулаторни органи да разследват дали т.нар. „ефект на понеделника“ — предполагаемо манипулиране на цените на петрола от дружества в зависимост от конкретния ден от седмицата, е действително явление; настоятелно призовава Комисията да наблюдава отблизо равнището на конкуренцията предвид факта, че тримата най-големи играчи все още държат около 75 % от пазара на електричество и над 60 % от пазара на газ, въпреки постепенното отваряне на тези пазари в средата на 90-те години на миналия век; приканва Комисията да публикува насоки с цел подобряване на достъпа на възобновяемите източници на енергия до енергийните мрежи;

86.

Призовава Комисията да проучи в следващия си годишен доклад доколко концентрацията на доставчици на важни суровини може да навреди на дейността на секторите клиенти и на по-ефективна в екологично отношение икономика, тъй като някои от тях са от изключително значение за внедряването на екологично ефективни технологии, необходими за постигането на целите в областта на околната среда;

87.

Подчертава ролята на интелигентните мрежи, които позволяват двупосочна комуникация между производителите и потребителите на електроенергия, като изтъква, че интелигентните мрежи могат да дадат възможност на потребителите да наблюдават и приспособяват своето потребление на електроенергия; подчертава, че държавите членки следва да гарантират, че тази информация е достъпна на съответните уебсайтове за потребителите и за всички съответни участници като строители, архитекти и доставчици на оборудване за отопление, охлаждане и електричество;

Платежни услуги

88.

Изразява загрижеността си, че европейският пазар на електронни плащания продължава да бъде разпокъсан и че все още не са разрешени проблемите, свързани с конкуренцията; отбелязва двете предложения на Комисията от 24 юли 2013 г. относно обменните такси за платежни операции, свързани с карти, и относно платежните услуги на вътрешния пазар, по които понастоящем се работи; изразява решимост да намери удовлетворяващ вариант за справяне със специфичните проблеми, възникващи в тази област;

89.

Подчертава, че въпреки факта, че директивата относно борбата със забавяне на плащане по търговски сделки (2011/7/ЕС) трябваше да бъде транспонирана в националното законодателство до март 2013 г., не всички държави членки са я приложили; отбелязва, че това вреди на конкуренцията на единния пазар, и по-специално засяга отрицателно МСП;

Далекосъобщения

90.

Настоятелно призовава Комисията да удвои усилията си по отношение на далекосъобщителните пазари, с цел да съдейства да се сложи край на фрагментацията на далекосъобщителните пазари и да се избегнат злоупотребите с господстващо положение от страна на операторите, имащи власт на пазара; призовава да се гарантира, че услугите, предоставяни от операторите, особено тези за достъп до интернет, са прозрачни, съпоставими и не съдържат договорни пречки пред конкуренцията;

91.

Приветства подкрепата на Комисията за разгръщане на широколентова инфраструктура на територията на цяла Европа, което ще доведе до икономическа конкурентоспособност и социално сближаване; иска да установи дали е възможно цифровите услуги в Европа да бъдат класифицирани като УОИИ;

92.

Счита, че приносът, който политиката в областта на конкуренцията ще има за разгръщането на широколентови услуги на единния пазар, е от изключително важно значение за постигането на баланс между публичните и частните инвестиции, с оглед на изпълнението на целите на Програмата в областта на цифровите технологии и осигуряването на покритие на отдалечени, селски или рядко населени райони на ЕС;

Нови технологии и иновации

93.

Акцентира върху изключителното значение на „важните патенти“ за иновациите в сектора на ИКТ и за тази цел призовава Комисията да действа бързо, за да гарантира, че притежателите им предоставят справедливи, достъпни и недискриминационни лицензи на други оператори, за да се даде възможност за непрекъснат технически прогрес и за развитие на нови продукти в полза на потребителите; подчертава, че политиката в областта на конкуренцията следва да разполага с инструменти за предотвратяване създаването на изкуствени пречки пред междусистемните връзки, оперативната съвместимост и развитието на икономии от мащаба на пазарите;

94.

Приветства напредъка, постигнат от Комисията в нейното разследване на нарушаващите конкуренцията практики на „Гугъл“ (Google) и неотдавнашните информации за възможно уреждане на спора до пролетта на 2014 г.; настоятелно призовава Комисията да действа решително по отношение на всички идентифицирани поводи за безпокойство и да вземе приоритетно всички необходими мерки, за да се гарантира лоялна конкуренция на пазарите, свързани с търсенето на информация онлайн и онлайн рекламирането, предвид господстващото положение на „Гугъл“, притежаваща пазарен дял, който надхвърля 90 % в повечето държави членки, и възможната злоупотреба с това господстващо положение;

95.

Настоятелно призовава Комисията да тества на пазара новите предложения, направени от „Гугъл“, за да оцени обстойно тяхната адекватност и въздействие; предвид значението на търсачките в цифровата икономика, подчертава, че във всички случаи Комисията трябва да гарантира, че „Гугъл“ се ангажира напълно и прилага решенията във връзка с четирите области, пораждащи безпокойство, посочени от Комисията; призовава Комисията, ако това не може да бъде постигнато чрез уреждане на спора, незабавно да изпрати изложения на възраженията на дружеството с дейност в областта на търсенето на информация онлайн;

96.

Припомня, че неутралността на мрежата е от изключително значение, за да се гарантира отсъствието на дискриминация между интернет услугите и пълната гаранция за конкуренцията;

Държавна помощ за футбола

97.

Приветства действието на Комисията за започване на разследване срещу съществуването на държавна помощ за футбола, тъй като подобна помощ създава условия за нарушаване на използването на публичните ресурси;

98.

Счита, че Комисията следва внимателно да проучи всеки кредит или всяко рефинансиране на кредити от банки, които са получили държавна помощ, насочена към футболни клубове, по-специално лихвените проценти на кредитите в сравнение със средните лихвени проценти при кредитиране, както и техния размер спрямо дълга на въпросния футболен клуб;

99.

Настоятелно призовава Комисията да реши по структуриран начин въпроса за връзките между професионалния спорт и политиката в областта на конкуренцията, и по-специално неплащането на вноски за социално осигуряване и изпълнението на данъчните задължения от страна на футболните клубове, както и клаузите за прекратяване;

Хранителната верига

100.

Приветства създаването на работна група относно храните в ГД „Конкуренция“, чиято цел е да следи за промените в областта на конкуренцията в рамките на хранителната верига и нейното въздействие върху потребителите, както и даването на ход на проучване по отношение на търговията на дребно; счита, че е създаването на балансирана система от връзки в хранителния сектор не трябва да става за сметка на политиката в областта на конкуренцията или посредством чисто търговски подход, който не отразява основните принципи на тази политика;

101.

Приветства действията на Комисията за контрол на доставките на пазара на бяла захар и очаква с нетърпение да научи резултатите от разследването;

Социални аспекти

102.

Отбелязва, че принципите на субсидиарност, демократичен контрол и насърчаването на обществения интерес са основополагащи принципи на Европейския съюз;

103.

Подчертава, че в съответствие с общите принципи на Договорите (недискриминация, равно третиране, пропорционалност) държавите членки и местните органи трябва свободно да решават как да бъдат финансирани и организирани социалните услуги от общ интерес (СУОИ); във връзка с това насочва вниманието към социалните цели на Съюза и към необходимостта от насърчаване на качеството, достъпността и ефективността на тези услуги, независимо от това дали са предоставени от публични или частни оператори;

104.

Отбелязва, че Съюзът е изправен пред значителни предизвикателства в областта на повторната индустриализация, прехода в енергетиката и цифровото оборудване, които изискват значителни инвестиции, както и че инвестициите в образование, обучение и повишаване на уменията, чиято цел е борба с младежката безработица, по-скоро допълват целите на политиката в областта на конкуренцията, отколкото им противоречат;

105.

Посочва, че политиката в областта на конкуренцията следва да бъде прилагана в съответствие с член 9 от ДФЕС, който постановява, че при определянето и прилагането на всички свои политики и дейности Съюзът взема предвид изискванията, свързани с насърчаването на висока степен на заетост;

106.

Изразява убеденост, че политиката на социална конвергенция може да се провежда в тясна съгласуваност със силна икономическа и конкурентоспособна политика;

107.

Счита, че осигуряването на равнопоставени условия на конкуренция за предприятията на вътрешния пазар е свързано също така и с борбата срещу социалния дъмпинг, който следва да се счита за нарушаваща конкуренцията практика; счита, че Комисията следва да се занимае с дъмпинговите практики в ЕС, състоящи се в това дадено дружество да продава на международните или на вътрешните пазари изделия под тяхната производствена цена, с цел да доведе до несъстоятелност един или повече конкуренти; счита, че поради това Комисията следва да се стреми към по-голямо сближаване на икономическите и социалните показатели на държавите членки; подчертава, че е необходимо структурните реформи да включват промяна на данъчната система, с цел борба с измамите, укриването на данъци и данъчните убежища;

o

o o

108.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и на националните органи в областта на конкуренцията.


(1)  ОВ L 1, 4.1.2003 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 61, 5.3.2009 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1.

(4)  ОВ C 270, 25.10.2008 г., стр. 8.

(5)  ОВ C 10, 15.1.2009 г., стр. 2.

(6)  ОВ C 72, 26.3.2009 г., стр. 1.

(7)  ОВ C 195, 19.8.2009 г., стр. 9.

(8)  ОВ C 16, 22.1.2009 г., стр. 1.

(9)  ОВ C 6, 11.1.2011 г., стр. 5.

(10)  ОВ C 216, 30.7.2013 г., стр. 1.

(11)  ОВ C 8, 11.1.2012 г., стр. 4.

(12)  ОВ L 7, 11.1.2012 г., стр. 3.

(13)  ОВ C 8, 11.1.2012 г., стр. 15.

(14)  ОВ L 114, 26.4.2012 г., стр. 8.

(15)  ОВ C 153 E, 31.5.2013 г., стр. 51.

(16)  Приети текстове, P7_TA(2013)0026.

(17)  ОВ C 184, 22.7.2008 г., стр. 13.

(18)  Приети текстове, P7_TA(2013)0267.

(19)  ОВ L 304, 20.11.2010 г., стр. 47.

(20)  ОВ C 304 E, 1.12.2005 г., стр. 114.

(21)  ОВ C 293 E, 2.12.2006 г., стр. 143.

(22)  ОВ C 146 E, 12.6.2008 г., стр. 105.

(23)  ОВ C 87 E, 1.4.2010 г., стр. 43.

(24)  ОВ C 349 E, 22.12.2010 г., стр. 16.

(25)  ОВ C 136 E, 11.5.2012 г., стр. 60.

(26)  ОВ C 239 E, 20.8.2013 г., стр. 97.

(27)  Приети текстове, P7_TA(2013)0268.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/114


P7_TA(2013)0577

Производство на мляко в планинските райони, необлагодетелстваните райони и най-отдалечените региони

Резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно поддържането на производството на мляко в планинските региони, необлагодетелстваните региони и най-отдалечените региони след изтичането на срока на млечните квоти (2013/2097(INI))

(2016/C 468/15)

Европейският парламент,

като взе предвид дял III от Договора за функционирането на Европейския съюз, по-специално относно селското стопанство,

като взе предвид член 174, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, по-специално относно планинските региони, и член 349 относно най-отдалечените региони,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 247/2006 за определяне на специфични мерки за селското стопанство в най-отдалечените райони на Съюза (1),

като взе предвид Регламент (ЕС) № 261/2012 (2) относно договорните отношения в сектора на млякото и млечните продукти,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 (3),

като взе предвид Протокола за прилагане на Алпийската конвенция от 1991 година в областта на планинското земеделие (Протокол за планинското земеделие), публикуван в Официален вестник на Европейския съюз на 30 септември 2006 г. (4),

като взе предвид становището на Комитета на регионите от 30 май 2013 г. относно „Пазарна динамика и съответните условия за плавно, постепенно премахване на квотната система за мляко — втори доклад за плавно премахване на квотната система“ (NAT-V-028),

като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета „Пазарна динамика и съответните условия за плавно, постепенно премахване на квотната система за мляко — втори доклад за плавно премахване на квотната система“ (COM(2012)0741 окончателен),

като взе предвид проучването на тема „Етикетиране на селскостопанските и хранителните продукти от планинско земеделие“, възложено от Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ (административно споразумение AGRI-2011-0460/JRC-IPTS № 32349-2011-10),

като взе предвид проучването, направено от Комисията, на тема „Икономическо въздействие на премахването на квотната система за мляко — регионален анализ на производството на мляко в ЕС“ от февруари 2009 г.,

като взе предвид проучването, направено от Тематичен отдел Б (структурни политики и политика на сближаване), на тема „Бъдещето на квотите за мляко — различни сценарии“ от януари 2008 г.,

като взе предвид член 48 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A7-0383/2013),

А.

като има предвид, че постепенното премахване на квотите за мляко ще се отрази на целия европейски пазар на мляко, и особено на млекопроизводителите в планинските региони и най-отдалечените региони, където няма да бъде възможно да се използват възможностите за растеж, произтичащи от либерализацията, поради постоянните неблагоприятни природни условия в тези региони;

Б.

като има предвид, че съгласно член 32 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 регионите на север от 62-ия паралел и някои съседни региони се считат за планински региони, и като има предвид, че определението и статусът на най-отдалечените региони са предвидени в член 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

В.

като има предвид, че решенията, които младите селскостопански производители в тези региони вземат за бъдещето, ще зависят от големината на стопанствата и техните финансови ресурси, като се отчита фактът, че стопанствата, които наскоро са инвестирали в квотната система, след изтичането на срока на квотите ще трябва да се изправят пред сериозна криза, свързана с ликвидността, и да понесат по-голяма финансова тежест;

Г.

като има предвид, че съществуват сериозни неблагоприятни условия, свързани с разходите, по отношение на млекопроизводството в планинските и в най-отдалечените региони в резултат на местонахождението, и че предвид допълнителните ограничения, и по-специално ограниченията върху земеползването, на селскостопанските производители трябва да се гарантира икономически жизнеспособна и доходоносна работа след изтичането на срока на квотите;

Д.

като има предвид, че поради изтичане на срока на квотите е възможно части от останалите необлагодетелствани региони също да изпаднат в неблагоприятно положение от гледна точка на конкуренцията, което застрашава устойчивостта на производството в тези региони, отчасти тъй като гъстотата на производството е толкова ниска, че изкупвателните и преработвателните предприятия биха могли да преместят дейността си в по-конкурентни региони, особено където разходите за изкупуване на млякото или за транспорт на продуктите до пазара са по-ниски;

Е.

като има предвид, че една от основните цели на новата ОСП е да поддържа продуктивно селско стопанство в планински и необлагодетелствани региони или в най-отдалечените региони;

Ж.

като има предвид, че разходите за производство, събиране, транспорт и предлагане на пазара на мляко и млечни продукти извън региона на производство са значително по-високи в тези региони, отколкото в региони с по-изгодно местоположение;

З.

като има предвид, че учредяването на сдружения на производителите може да спомогне за намаляването на производствените разходи и за засилване на позицията на млекопроизводителите при договаряне, особено по отношение на определянето на цените на млякото;

И.

като има предвид, че при съществуващите рамкови условия в много случаи млечните продукти могат да не са преработени в близост до мястото, където са произведени; отбелязва необходимостта да се вземе предвид инфраструктурата и да се позволи на специфичните обозначения, като например „продукт от планината“, да се използват за продукти, преработени в границите на определено разстояние от съответния планински регион; счита, че е особено важно тази мярка да се прилага за всички продукти, произведени от мляко от планински региони;

Й.

като има предвид, че в много от тези региони млекопроизводството е най-важният и най-разпространеният селскостопански сектор, както и че то има основно значение за производството на висококачествени млечни продукти с признати от ЕС наименования; като има предвид, че е важно да се поддържат производствени бази във всички територии на Съюза, за да бъдат възможни доставки до всеки потребителски регион, без това да създава неоснователни транспортни разходи и разходи, свързани с околната среда;

К.

като има предвид, че в много държави членки и региони млекопроизводството е основен стълб на регионалната икономика и основен фактор за добавена стойност на селското стопанство;

Л.

като има предвид, че развитието и насърчаването на висококачествените млечни продукти е един от възможните начини за справяне с повишаването на млекопроизводството;

М.

като има предвид, че в много региони млекопроизводството в основаната си част се осигурява от малките и средните по големина семейни стопанства;

Н.

като има предвид, че 59 % от земеделската земя в планинските региони се използва за постоянни ливади и пасища във връзка с млечния сектор, като в повечето случаи земеделското ползване на тази земя е невъзможно или нецелесъобразно; като има предвид, че 9,5 % от млякото в ЕС се произвежда в планинските региони; като има предвид, че орографията и климатът ограничават алтернативите за селскостопанска дейност и че разнообразието на селскостопанската дейност е много ограничено;

О.

като има предвид, че в някои най-отдалечени региони е невъзможно млекопроизводството да бъде заместено в качеството му на един от основните двигатели на икономиката, социалната стабилност, качеството на околната среда и земеползването; като има предвид, че в тези региони програмите POSEI представляват най-добрите инструменти за насочване на по-голяма помощ с цел поддържане на равнищата на производство;

П.

като има предвид, че животновъдството в тези региони не е само икономически отрасъл и поминък за населението им, а е определящ елемент на традиционната им култура и социалните им структури, дълбоко свързан с бита и традициите на местното население;

Р.

като има предвид, че в планинските и най-отдалечените региони, както и в някои части на останалите необлагодетелствани региони, изоставянето на дейностите, свързани с животновъдството и свързаната с него млечна промишленост, често води до изоставяне на селското стопанство, незаинтересованост към добрата земеделска земя и последващо обезлюдяване и миграция от селото към града;

С.

като има предвид, че селското стопанство в тези региони често спомага за съхраняването и поддържането на ландшафта и биологичното разнообразие и за ограничаването на природните бедствия, което го превръща в крайъгълен камък за успешно регионално развитие, без който другите сектори, като например туризмът, не биха могли да се развиват; като има предвид, че изоставянето на селскостопанската дейност в тези региони може да нанесе сериозни вреди на тези сектори;

Т.

като има предвид, че в много необлагодетелствани региони млекопроизводството гарантира икономическо и социално сближаване и това не трябва да бъде излагано на риск с изтичането на срока на квотите; като има предвид, че опазването на селскостопанския ландшафт, на туристическата индустрия, на местните мрежи за производство, преработка и пазарна реализация, на работните места и на дългосрочните перспективи за младите хора трябва да се запази и насърчава;

У.

като има предвид, че премахването на квотите за мляко ще доведе до конкуренция между регионите производители в цяла Европа; като има предвид, че продуктовата диференциация е особено важна за поддържане на достъпа до пазара за планинските региони и за тези най-отдалечени региони, които произвеждат мляко или млечни продукти;

1.

Отбелязва, че директните плащания от първия стълб на селскостопанската политика в много държави членки, дори и в рамките на текущата реформа на ОСП, се основават на исторически справки, които могат да доведат до значителни неблагоприятни условия за пасищата и млекопроизводството в тези региони; призовава държавите членки, засегнати от такива ситуации, съответно да въведат незабавно система за коригиране на неравностойното положение, в което се намират тези региони, като част от прилагането на селскостопанските реформи на национално равнище;

2.

Отбелязва, че млякото от планината възлиза на 10 % от млякото, произвеждано в ЕС–27, но представлява две трети от млекопроизводството, включващо три четвърти от производителите в Австрия, Словения и Финландия, и че съответните цифри остават също така значителни и в още десетина държави; отбелязва също така, че в по-голямата част от тези влажни планински региони, както и в най-отдалечените региони, пасищата основно се ползват за изхранването на млечните стада, като се запазва достъпен и населен ландшафт и така се създават благоприятни условия за туризма, биологичното разнообразие и околната среда;

3.

Счита, че постоянните ливади и пасища, чиито възможности за оползотворяване в тези региони най-често се изчерпват с изхранването на говеда, овце и кози, никога не трябва да се третират като по-неравностойни от другите видове земеделска земя при изчисляването на директните плащания от първия стълб;

4.

Счита за наложително предвиждането на премия, насочена към тревопасния добитък, в рамките на първия стълб на ОСП и в рамките на програма POSEI в най-отдалечените региони по отношение на стопанства с пасищни и фуражни площи, използвани за животни; отхвърля всякакви нови изисквания относно изхранването на преживни животни, които могат да доведат до нарушаване на съществуващите селскостопански практики;

5.

Подчертава важната роля на обвързаните с производството плащания в рамките на първия стълб на селскостопанската политика; отбелязва, че на държавите членки в тези региони следва да се дадат допълнителни възможности за обвързани с производството плащания, независимо дали са национални или финансирани от ЕС, съгласно приетото в текущата реформа на ОСП;

6.

Подчертава необходимостта от това, в разпоредбите на ОСП да се обърне надлежно внимание на малките стопанства в тези региони, като се има предвид тяхната структурна необходимост от по-висок интензитет на пряка човешка работа и по-високите им разходи за закупуване на суровини, както и на факта, че те са от особено значение за запазването на работни места и развитието на селските райони;

7.

Отбелязва, че трябва да се направи отделна оценка на изтичането на срока на млечните квоти в планинските и в най-отдалечените региони поради характерните особености на тези региони, ако се разработват целенасочени мерки за подпомагане и поддържане на производството;

8.

Предвид незаменимото естество на млекопроизводството в някои най-отдалечени региони, Комисията и държавите членки следва да използват в тези региони програмите POSEI с цел засилване на помощта в областта на преките плащания и пазарните мерки и програмите за развитие на селските райони с цел засилване на помощта в рамките на втория стълб на ОСП;

9.

Призовава за предприемане на допълнителни мерки като част от разработването на Общата стратегическа рамка с участието на програмата за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд; счита, че целта на Общата стратегическа рамка следва да бъде насърчаване на концепциите за регионално развитие и на структурните програми за опазване, насочени към опазване на селското стопанство и укрепване на дейностите нагоре и надолу по веригата на стойността;

10.

Призовава държавите членки и регионите да разработят, където е приложимо, специална програма за развитие на селските райони по отношение на млекопроизводството в тези области;

11.

Подчертава в тази връзка необходимостта от подпомагане на консолидирането или създаването на проекти, които създават добавена стойност, диференцират продуктите по територия и предлагат нови стратегии за насърчаване на планинските области и най-отдалечените региони; призовава Комисията да предложи широкообхватни мерки в подкрепа на създаването и реализирането на тези проекти и на свързаното с тях колективно инвестиране;

12.

Призовава държавите членки да предприемат действия срещу изчезването на пасищата и да вземат това предвид в законодателството относно планирането на земеползването;

13.

Подчертава, че мерките от втория стълб, като например компенсаторно обезщетение, агроекологична премия, индивидуална или колективна инвестиционна помощ за производството, преработвателни дейности — без да се забравя в случая на най-отдалечените региони (които са обхванати от системата POSEI) възможността за считането на продукти за особено важни за трансформацията на регионално селскостопанско производство, особено на млечни продукти, включени в доставките със специален режим, с цел поддържане на конкурентоспособността, пазарна реализация, помощ за започване на дейност за младите селскостопански производители и помощ за насърчаване на качеството, диверсификацията, иновациите и сътрудничеството (включително с местните органи), са от голямо значение за устойчивото млекопроизводство в тези региони; призовава поради това за предоставяне на държавите членки и на регионите на правната рамка, степента на финансиране и необходимите възможности с цел осигуряване на плащането на подходящи и силно диференцирани компенсаторни обезщетения и насърчаване на екологосъобразни и устойчиви форми на земеделие и на биологично земеделие; призовава за подходящи компенсации в рамките на втория стълб на ОСП във връзка с повишените инвестиционни разходи за млекопроизводство в планинските и най-отдалечените региони, произтичащи от специфичния характер на терена, голямото разстояние, на което се намират тези региони, изключителната разпокъсаност на парцелите и географската откъснатост на тези острови;

14.

Призовава също така за целенасочена инвестиционна помощ, например във връзка с амортизацията и лихвите за селскостопански сгради и технологии, която да се предостави на млекопроизводителните стопанства с потенциал за развитие, с цел намаляване на производствените разходи и подобряване на конкурентоспособността на стопанствата;

15.

Призовава държавите членки да насърчават по-конкретно мерките от втория стълб, като например кооперативните предприятия, с цел икономически изгодно използване на селскостопански машини или сгради;

16.

Призовава Комисията да подготви нова последователна програма за развитие на селските райони и на млечния сектор за планинските и най-отдалечените региони, за необлагодетелстваните региони, в които се произвежда мляко, и за държавите членки, в които основната част от млякото се добива от много малки стопанства;

17.

Посочва, че поради големите логистични проблеми, свързани с транспорта, и предимно малките количества мляко от отделните стопанства, разходите по събирането на млякото и транспортните разходи на крайния продукт в планинските области и най-отдалечените региони са особено високи, което води до значителни неблагоприятни условия във връзка с местоположението и конкурентоспособността; призовава за помощи за преработвателните предприятия, особено онези от тях, които са собственост на кооперации, така че да компенсират по-високите разходи по събиране и производство в тези области в сравнение с по-облагодетелстваните региони;

18.

Подчертава, че е необходим инструмент за наблюдение на пазара във връзка с производството на мляко (Млечна обсерватория) с цел събиране и разпространение на данни и информация относно производството и доставките, за да се осигурява ранно предупреждение за рисковете от пазарни дисбаланси, като се вземе под внимание разнообразието на млечни продукти, и за да се извършва прогнозен краткосрочен анализ в контекста на нестабилността на цените с оглед на фина настройка на приспособяването на обема на млякото към търсенето на пазара;

19.

Посочва, че в планинските и най-отдалечените региони и други по-необлагодетелствани региони преработката и продажбата в стопанството или на пасищата дават възможност на малките стопанства и микростопанствата да постигнат по-висока добавена стойност и да увеличат туристическия потенциал на тези региони; подчертава, че подобни инициативи следва да бъдат финансирани в рамките на втория стълб на ОСП;

20.

Подчертава, че значителното разстояние между най-отдалечените региони и потребителските пазари създава необходимост от двойно складиране в съответствие със съвременната организация на логистиката; поради това настоятелно призовава Комисията да приеме тези складови съоръжения, които се намират извън територията на най-отдалечените региони, за допустими в рамките на разпоредбите относно инвестициите в тези региони;

21.

Отбелязва, че високопланинските пасища и мандри и тези области от най-отдалечените региони, които произвеждат мляко, се нуждаят от специално внимание по отношение на инвестициите и мерките, насочени към поддържане и/или възстановяване на условията, необходими за отглеждането, преработката и продажбата на мляко;

22.

Подчертава, че следва да се въведат мерки, така че да се предостави възможност за занаятчийско производство на традиционни продукти;

23.

Призовава Комисията и държавите членки при изготвянето на всички законодателни актове да отчитат необходимостта от избягване на прекомерна бюрокрация и да поставят изискванията за хигиеничност, етикетиране и задължително предоставяне на информация в разумни граници, за да се гарантира, че те са изпълними за малките производители и преработватели;

24.

Посочва, че малките селскостопански производители в планинските и необлагодетелстваните региони, като например тези области от най-отдалечените региони, които произвеждат мляко или млечни продукти, следва да бъдат подпомагани при учредяването на организации на производителите, които засилват позициите им в процеса на договаряне, тъй като за дребните селскостопански производители в тези региони е важно да се поддържат и развиват повече пазари с регионален и местен характер;

25.

Подчертава, че правилата относно хигиената и предлагането на пазара трябва да съответстват на размера и нуждите на пазарите и че следователно хигиенните норми следва да бъдат подходящи и приложими спрямо селскостопанските производители и млекопреработвателите в планинските, необлагодетелстваните и най-отдалечените региони;

26.

Посочва, че методите за отглеждане на добитък, насочени към ефикасно производство на мляко, са свързана с особено високи разходи за малките стопанства; поради това призовава за насърчаване на отглеждането на добитък, за да се предостави възможност на млекопроизводителните стопанства в тези региони да отглеждат собствен висококачествен добитък въпреки това;

27.

Счита, че следва да се насърчава учредяването на организации на млекопроизводителите, за да се гарантира подходящ достъп до пазара на всички стопанства и да се създават партньорства за насърчаване на агроекологичния туризъм;

28.

Посочва, че в съответствие с договореностите в рамките на ООП за плодове и зеленчуци организациите на производителите следва да получат възможност за създаване на оперативни програми, финансирани от бюджета на ЕС; в този контекст на организациите на производителите следва да се даде възможност за насърчаване на достъпа до нови пазари, развитие на пазара, осигуряване на качество, продуктови иновации и реклама, по-специално във връзка с новосъздаденото обозначение „продукт от планината“ или други възможни запазени наименования, защитените наименования за произход и други обозначения за качество, както и за укрепване на изграждането на капацитет и мерки за управление на кризи;

29.

Призовава Комисията и държавите членки да включат в общи изследователски програми областите на пасищата и млекопроизводство впланинските и най-отдалечените региони и други необлагодетелствани региони и да им отделят специално внимание в рамките на общите изследователски проекти с цел насърчаване на иновативни решения в тези региони, като вземат предвид необходимостта да се предприемат мерки относно предизвикателствата във връзка с производителността и изменението на климата; счита, че тези научни изследвания следва също да имат за цел да откриват преимуществата за здравето на потребителите;

30.

Призовава Комисията да наблюдава внимателно развитието на млекопроизводството в тези региони и да направи преглед на икономическото въздействие на изтичането на срока действие на квотите за производство на мляко спрямо млекопроизводителните стопанства, които се намират в тези региони; изисква от Комисията да представи на Европейския парламент и на Съвета доклад по този въпрос до 2017 г., придружен от законодателно предложение, ако е налице значително намаляване на производството на мляко в тези региони;

31.

Призовава Комисията да разработи програми в сътрудничество с производителите, техните сдружения и търговските обединения — въз основа например на модела за набиране на финансови средства — с цел да се намали въздействието на очаквания рязък спад на цените на млякото;

32.

Призовава Комисията и държавите членки да прилагат по-ефикасно програмата на ЕС за мляко в училищата, и по-специално да дадат възможност на поканите за участие в търговете изрично да избират мляко от планински региони с обозначение „продукт от планината“; призовава също така държавите членки да използват къси вериги на доставки в програмата за мляко в училищата, за да насърчат местното производство на мляко и да ограничат емисиите на въглероден диоксид във връзка с транспортирането;

33.

Призовава Комисията да вземе предвид при изготвянето и прилагането на законодателни актове във връзка с обозначението „продукт от планината“ специфичните особености на продуктите със защитени наименования за произход, които са уредени от конкретни относно произхода, като разгледа възможността за въвеждане на гъвкави договорености по отношение на планинските региони, които — поради специфичните условия на неравностойно положение, като например трудности във връзка с производството на фуражни култури — биха могли да изключени от схемите, предвидени съгласно Регламент (ЕС) № 1151/2012, в противоречие с целта на регламента;

34.

Призовава Комисията и държавите членки да насърчават и подкрепят включването на изоставените пасища в производствения цикъл, като се увеличават добивите от пасищата и рационалното им използване;

35.

Обръща внимание на значението на мерките за подпомагане на установяването на млади селскостопански производители в планинските и най-отдалечените региони, като се има предвид степента на застаряване на населението в тях, която надвишава средното равнище;

36.

Призовава държавите членки да създадат необходимата рамка за осигуряване на достъп до курсове за обучение и кредити на производителите и преработвателите от планинските и необлагодетелстваните региони;

37.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.


(1)  ОВ L 42, 14.2.2006 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 94, 30.3.2012 г., стр. 38.

(3)  ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 271, 30.9.2006 г., стр. 63.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/120


P7_TA(2013)0578

Издръжливост и намаляване на риска от бедствия в развиващите се държави

Резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно подхода на ЕС за устойчивост и намаляване на риска от бедствия в развиващите се държави: извличане на поуки от кризите в областта на продоволствената сигурност (2013/2110(INI))

(2016/C 468/16)

Европейският парламент,

като взе предвид член 210 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

като взе предвид Европейския консенсус за развитие от 20 декември 2005 г.,

като взе предвид Европейския консенсус относно хуманитарната помощ от 18 декември 2007 г.,

като взе предвид съобщението на Комисията от 8 декември 2010 г., озаглавено „Междинен преглед на плана за действие на Европейския консенсус относно хуманитарната помощ: осъществяване на ефективни хуманитарни действия на ЕС, основани на принципи“ (COM(2010)0722),

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Подходът на ЕС към устойчивостта към кризи: уроците от продоволствените кризи,“ от 3 октомври 2012 г. (COM(2012)0586) (по-нататък Съобщението за устойчивостта от 2012 г.),

като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „План за действие за устойчивост в държави, податливи на кризисни ситуации за 2013—2020 г.“ от 19 юни 2013 г. (SWD(2013)0227),

като взе предвид заключенията на Съвета от 28 май 2013 г. относно подхода на ЕС за устойчивост,

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия на ЕС за подкрепа на ограничаването на рисковете от бедствия в развиващите се страни“, от 23 февруари 2009 г. (COM(2009)0084),

като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „План за изпълнение на стратегията на ЕС за подкрепа на ограничаването на рисковете от бедствия в развиващите се страни за 2011—2014 г.“, от 16 февруари 2011 г. (SEC(2011)0215),

като взе предвид заключенията на Съвета относно стратегията на ЕС за подкрепа на ограничаването на рисковете от бедствия в развиващите се страни“ от 18 май 2009 г.,

като взе предвид Рамковата програма за действие на ООН от Хиого 2005—2015 г., приета на Световната конференция за намаляване на бедствията, проведена през януари 2005 г. в Хиого, Япония, и подкрепена от Общото събрание на ООН в неговата Резолюция A/RES/60/195, и нейния средносрочен преглед,

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Обвързване на помощ, възстановяване и развитие — оценка“ от 23 април 2001 г. (CОМ(2001)0153),

като взе предвид съобщението на Комисията от 20 август 2012 г., озаглавено „Социалната закрила в политиката на Европейския съюз за сътрудничество за развитие“ (COM(2012)0446),

като взе предвид своята резолюция от 21 септември 2010 г. относно съобщението на Комисията „Подход на Общността за превенция на природни и причинени от човека бедствия“ (1),

като взе предвид своята резолюция от 27 септември 2011 г., озаглавена „Към укрепване на реакцията на ЕС при бедствия: ролята на гражданската защита и на хуманитарната помощ“ (2),

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Достоен живот за всички: Премахване на бедността и осигуряване на устойчиво бъдеще за света“ от 27 февруари 2013 г. (COM(2013)0092),

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“ от 13 октомври 2011 г. (COM(2011)0637) и на заключенията на Съвета относно същото от 14 май 2012 г.,

като взе предвид Новия курс за поемане на ангажименти в нестабилни държави, определен в Партньорството от Пусан за ефективно сътрудничество за развитие, прието на 5-я форум на високо равнище за ефективност на помощите в Пусан, Южна Корея, който се проведе от 29 ноември до 1 декември 2011 г.,

като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2013 г. относно Целите на хилядолетието за развитие — определяне на рамката след 2015 г. (3),

като взе предвид заключенията на Съвета относно „Всеобхватната програма за периода след 2015 г.“, приети на 25 юни 2013 г.,

като взе предвид Конференцията на Организацията на Обединените нации за устойчивото развитие „Бъдещето, което искаме“, провела се през юни 2012 г. в Рио де Жанейро, Бразилия (Рио+20), и по-специално нейните решения, свързани с намаляването на рисковете от бедствия,

като взе предвид четвъртата сесия на Глобалната платформа за ограничаване на рисковете от бедствия, провела се от 19 до 23 май 2013 г. в Женева, Швейцария,

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Подобряване на храненето при майките и децата в рамките на външната помощ: рамка за политиката на ЕС“ от 12 март 2013 г. (COM(2013)0141),

като взе предвид член 48 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по развитие (A7-0375/2013),

A.

като има предвид, че в своето Съобщение за устойчивостта от 2012 г. Комисията определи устойчивостта като „способността на дадено лице, домакинство, общност, държава или регион да издържа, да се адаптира и бързо да се възстановява от шокове и сътресения“;

Б.

като има предвид, че намаляването на риска от бедствия (НРБ) е ключов компонент на постигането на устойчивост; като има предвид, че НРБ включва анализа и управлението на опасностите с цел да се намали уязвимостта от бедствия и обхваща дейности, които подкрепят готовността, превенцията и мерките за смекчаване на последиците на всички равнища, от местно до международно;

В.

като има предвид, че обвързването на помощ, възстановяване и развитие (ОПВР) е важен инструмент на подхода за устойчивост, който помага за преодоляване на оперативните и финансови пропуски между фазите на помощ и на развитие;

Г.

като има предвид, че Рамковата програма за действие от Хиого е безценен инструмент за постигане на напредък в програмата за НРБ в световен мащаб и че тя изтича през 2015 г.; като има предвид, че се очаква рамката за НРБ след 2015 г. да бъде приета на Световната конференция за намаляване на риска от бедствия в Япония в началото на 2015 г.;

Д.

като има предвид, че в средносрочния преглед на Европейския консенсус за хуманитарна помощ се отбелязва, че е постигнат напредък по отношение на НРБ, но че е от съществено значение постигането на по-нататъшен практически напредък;

Е.

като има предвид, че по данни на ООН, от 1992 г. досега 4,4 млрд. души са били засегнати от бедствия, били са причинени щети в размер на 2 трилиона щатски долара, а 1,3 млн. души са загинали; като има предвид, че размерът на загубите, причинени от бедствия, надхвърля 300 млрд. щатски долара за 2011 г.; като има предвид, че един долар, инвестиран в намаляване на риска от бедствия в райони с повишена вероятност от възникване на кризи, спестява най-малко четири долара разходи за помощ и възстановяване в бъдеще, според оценките на Азиатската банка за развитие;

Ж.

като има предвид, че взаимосвързаните вериги на доставките в днешния глобализиран свят означават, че икономическите загуби, понесени в един регион, имат отражение и по света; оценява се, например, че наводненията в Тайланд през 2011 г. са причинили забавяне на световното промишлено производство с 2,5 %;

З.

като има предвид, че разходите, свързани с бедствия, се увеличават, като в същото време изменението на климата причинява повече екстремни климатични явления, в допълнение към бързата и неадекватно управлявана урбанизация, нарастването на броя на населението, влошаването на качеството на земите и недостига на природни ресурси; като има предвид, че продоволствените и хранителни кризи стават все по-чести в много региони от развиващия се свят;

И.

като има предвид, че усилията за НРБ и устойчивост трябва да бъдат в допълнение към, а не на мястото на усилията, полагани от развитите държави за намаляване на техния принос за изменението на климата;

Й.

като има предвид, че във време на финансова консолидация е налице значителна нужда от ефективно и ефикасно използване на ресурсите; като има предвид, че е необходимо финансирането за НРБ да има дългосрочна перспектива и следва да отразява действителните рискове, като се отделя ключово внимание на помощта за най-уязвимите от шокове;

К.

като има предвид, че Китай е изразходвал 3,15 млрд. щатски долара за намаляване на въздействието от наводненията, като с това е избегнал загуби, изчислявани на 12 млрд. щатски долара; като има предвид, че други примери за успех включват Бангладеш, Куба, Виетнам и Мадагаскар, които съумяха да намалят значително въздействието на метеорологичните заплахи като тропически бури и наводнения чрез подобрени системи за ранно предупреждение, готовност за бедствия и други мерки за намаляване на риска;

Л.

като има предвид, че в повечето държави инвестициите от частния сектор представляват висок дял от цялостните инвестиции и като има предвид, че националното икономическо развитие и устойчивост към бедствия зависят от чувствителни към риска от бедствия инвестиции на частния сектор;

М.

като има предвид, че ООН предвижда градското население в света да нарасне със 72 % до 2050 г., като по-голямата част от градския растеж ще се осъществи в по-малко развитите страни, с което ще увеличи значително броя на хората, изложени на риск от бедствия;

Н.

като има предвид, че бедствията могат да допринесат за гама от по-нататъшни проблеми като крайната бедност, продоволствена несигурност и недохранване;

О.

като има предвид, че неустойчивите планиране и практики за развитие от миналото доведоха до повишена уязвимост към бедствия за много населения; като има предвид, че оценката на риска от бедствия трябва да бъде предварително условие за планирането за развитие и съответните програми;

П.

като има предвид, че липсата на координация между държавите—членки на ЕС и другите страни донори в ситуации след криза намалява въздействието на комбинираните усилия; като има предвид, че засилването на координацията между донорите, както в ситуации след кризи, така и в усилията за изграждане на устойчивост, могат да генерират значителни икономии и подобрена ефикасност по отношение на целите за развитие;

Р.

като има предвид, че Общият доклад за оценка вече е приет като надежден световен източник на анализ на рисковете от опасност и тенденциите на уязвимост като има предвид, че липсата на точни данни за причинените от бедствия загуби продължава да бъде основно предизвикателство;

С.

като има предвид, че регионалната интеграция е източник на икономически, политически и социални успехи;

Т.

като има предвид, че практиката на прехвърляне на земи трябва да бъде предмет на регламентиране, с цел да не бъде ощетено селското население;

Подходът на ЕС към устойчивостта

1.

Приветства Съобщението на Комисията за устойчивостта от 2012 г. и неговите цели; насърчава Комисията да преследва активно предложенията, изложени в съобщението и да гарантира по-нататъшното развитие на дългосрочен подход за изграждането на устойчивост и НРБ, което включва аспект, свързан с хуманитарната помощ, и аспект за развитие, и предоставя ясна връзка между двете;

2.

Приветства Плана за действие за устойчивост в държави, податливи на кризисни ситуации за 2013—2020 г. и неговите приоритети; настоятелно призовава Комисията, заедно с Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), да прилага неговите предложения и приоритети и да осигури последователен напредък за постигане на неговите цели;

3.

Изразява загриженост, че устойчивостта и по-специално НРБ се споменават само накратко в заключенията на Съвета относно „Всеобхватната програма за периода след 2015 г.“; смята, че е необходимо да се наблегне в по-голяма степен на тези въпроси в програмата за периода след 2015 г.;

4.

Призовава Комисията активно да интегрира мерките за устойчивост както в планирането на хуманитарните дейности, така и в това на дейностите за развитие; подчертава, че е необходима по-здрава връзка между краткосрочната, хуманитарна реакция и дългосрочното планиране за развитие, както и че това следва да се вписва в цялостния подход на ЕС за устойчивост;

5.

Счита, че основният фокус на подхода на ЕС за устойчивост трябва да се съсредоточава върху най-уязвимите, най-бедните и най-маргинализирани населения, при които се наблюдава висока изложеност на рискове, по-специално природни бедствия, и недостатъчна защита срещу подобни шокове, включително при бавно протичащи явления; подчертава, че един дългосрочен подход за устойчивост трябва да взема на прицел първопричините за уязвимостта към рискове и да намалява значително скритите рискови фактори;

6.

Подчертава, че дългосрочният подход на ЕС за устойчивост следва да разглежда влошаването на състоянието на екосистемите, особено селското стопанство, биологичното разнообразие и рибните ресурси и призовава ЕС да приеме последователна политика за намаляване на уязвимостта посредством неговата стратегия за намаляване на риска, която може да бъде осъществена чрез възприемането на устойчиви методи и системи на селскостопанско производство, като ротация на културите, агроекология, агролесовъдство, биологично земеделие и маломащабни земеделски стопанства;

7.

Призовава Комисията да набелязва в своята програма за устойчивост нестабилните и податливи на кризи държави и да инвестира в укрепването на местните институции с цел да се постигне стабилност и да се гарантира, че основните услуги се предоставят на най-уязвимите населения;

8.

Подчертава, че пропуските между фазите на помощ и на развитие могат да се преодолеят чрез ОПВР, което се стреми да осигури полезни взаимодействия между хуманитарната дейност и дейността за развитие; споделя мнението, че е необходимо да бъдат разгледани по-подробно стратегиите за преход и успоредните връзки между хуманитарното сътрудничество и сътрудничеството за развитие, особено в държави, застрашени от бедствия, продължителни кризи и държави, претърпели бедствия;

9.

Настоява, че държавите, застрашени от бедствия, следва да играят водеща роля и да бъдат основното действащо лице в определянето на техните приоритети и стратегии за преход от хуманитарна помощ към дългосрочна стратегия за развитие, тъй като те са в по-добра позиция по отношение на познаването на местната действителност, така че да определят какво е най-добро за техните собствени общности;

10.

Подчертава, че изменението на климата влошава дълбоко залегналите рискови фактори и следователно то трябва да бъде взето предвид в стратегиите за устойчивост, и по-специално адаптирането към климата;

Намаляването на риска от бедствия като съществен елемент на устойчивостта

11.

Подчертава, че инвестирането в мерки за НРБ преди бедствията е много по-икономически целесъобразно отколкото финансирането на реакцията при бедствия, след събитията; ето защо насърчава допълнителното инвестиране в стратегиите за НРБ и за устойчивост в развиващите се страни, особено в най-уязвимите райони, и неговото включване в националните планове за развитие;

12.

Изтъква, че ефективното управление на реагирането при бедствия взема предвид създаването на рамка, която позволява незабавното мобилизиране на всички необходими ресурси;

13.

Подчертава, че следва съответно НРБ да бъде изведено като приоритет в бъдещото планиране за развитие и интегрирано в планирането за развитие и хуманитарното планиране във всички нестабилни и податливи на рискове държави;

14.

Призовава ЕС, неговите държави членки и правителствата на държавите партньорки да подобрят и развиват стратегиите за НРБ в развиващите се страни, като осъществяват програми за оценка на риска и подобряват системите за ранно предупреждение, особено в нестабилните и податливи на кризи държави, като засилят степента на готовност за бедствия с оглед предоставянето на ефективна реакция на всички равнища и като подкрепят по-устойчиво планиране за развитие в държавите партньорки;

15.

Призовава държавите партньорки да установят счетоводни системи, които са в състояние да отразяват местните загуби и да споделят информация между местното и националното равнище за целите на планирането и за статистически цели; отбелязва, че известна степен на стандартизация може да спомогне за по-добро осчетоводяване на загубите на регионално равнище и следователно за подкрепа на регионалното сътрудничество;

16.

Призовава ЕС и неговите държави членки, както и страните партньорки, да вземат предвид екологичната устойчивост и управлението на риска от бедствия в програмите за реформа на поземленото управление и механизмите за регистрация на земи;

17.

Отбелязва, че НРБ и адаптирането към изменението на климата са взаимосвързани въпроси и следователно призовава Комисията и всички други действащи лица да интегрират още повече стратегиите за НРБ и за адаптиране към изменението на климата, като например, наред с другото, съществуващи Национални адаптационни програми за действие (НАПД) и да ги включат в планирането за 11-ия ЕФР, да търсят конкретна финансова подкрепа, например чрез осъществяването на Световния алианс за борба с изменението на климата и да координират усилията си за хармонизиране на тези дейности;

18.

Подкрепя допълващ се и последователен подход към рамковите програми за ЦХР и НРБ в периода след 2015 г.; смята, че е необходимо процесите след ЦХР и след Рамковата програма за действие от Хиого да вземат предвид резултатите от действащите в момента рамки и опита на онези, които са били най-засегнати от бедствия и кризи; заявява отново, че НРБ, управлението на свързаните с климата рискове и устойчивостта трябва да бъдат силно интегрирани в рамковата програма след 2015 г.;

Устойчиво развитие, социална закрила и устойчивост на общностите

19.

Подчертава, че подходът за устойчивост трябва да носи устойчиви ползи за най-уязвимите слоеве на обществото, особено на живеещите в крайна бедност и на живеещите в неформални поселища или бедни квартали и коренните населения, които са силно изложени на рискове от бедствия;

20.

Подчертава, че устойчивото развитие трябва да се разглежда като съществен елемент от НРБ; признава, че дългосрочен напредък може да бъде постигнат единствено ако бъдат разрешени факторите, които обуславят по-голямата уязвимост на общности или лица, като лошото управление на околната среда, неадекватните инфраструктури, влошаването на качеството на земите и лошото градско планиране;

21.

Разбира, че в развиващите се страни, особено в държавите с ниски доходи, голяма част от домакинствата, живеещи постоянно в състояние на бедност, разполагат с незначителна или никаква социална закрила като цяло и следователно са още по-незащитени, когато става въпрос за природни или предизвикани от човека бедствия; призовава Комисията да продължава да насърчава дейности за социална закрила в своите програми за сътрудничество за развитие, посредством конкретни дейности за подобряване на държавните системи, мерки за превенция и застраховане срещу природни и причинени от човека бедствия;

22.

Насърчава да се засили вниманието към по-маломащабните бедствия, като основна цел на подхода за устойчивост и да се подобри видимостта на щетите, които маломащабните бедствия причиняват на съответните общности, и на тяхното въздействие върху последните;

23.

Подчертава необходимостта от засилване и развитие на образованието в контекста на бедствия и извънредни положения, както и от подобряване на разпространението, събирането и комуникацията на информация и познания, които ще спомогнат за изграждането на устойчивост на общностите и насърчават промени в поведението и култура на готовност по отношение на бедствията;

24.

Подчертава важната роля, която местните органи и местните и национални организации на гражданското общество могат да играят в изграждането на устойчивост, особено в нестабилни и податливи на кризи държави, и насърчава местните органи да разработят, като се консултират с местните общности и с организации на гражданското общество, последователни и координирани процеси за осъществяване на стратегиите за устойчивост;

25.

Изтъква факта, че следва да бъдат създадени силни механизми за отчетност и мониторинг, с участието на местните органи, партньорите за развитие, учени, гражданското общество, медиите и обществеността като цяло, с цел да се подобри достъпа до информация и да се засили осведомеността относно необходимостта от стратегиите за НРБ и устойчивостта; призовава за редовно събиране на данни, наред с другото, на метеорологични данни и данни за реколтите, добитъка, функционирането на пазарите, състоянието на децата и на най-бедните по отношение на прехраната, както и данни относно съществуващите механизми за НРБ и достъпа до основни услуги; насърчава редовното докладване и публикуването на тези данни на платформи, достъпни за обществеността, с цел да се улесни достъпа до информация, ранното предупреждаване и подобряването на положението;

Поуки от кризите, свързани с продоволствената сигурност, и предишни бедствия

26.

Посочва, че бедствията и извънредните ситуации често биват последвани от продоволствени кризи и недохранване сред засегнатите населения, особено сред децата; набляга също така, че продоволствените кризи са бедствия сами по себе си и че подходът за устойчивост, който се съсредоточава върху подобряването на продоволствената сигурност и храненето, трябва да се включва систематично в решенията по планирането;

27.

Призовава ЕС да извлече поуки от политиката си на сътрудничество през изминалите десетилетия и да внесе предложения за практическото насърчаване на Последователността на политиката за развитие, посредством обвързването на помощта за развитие с други области на политиките на ЕС, като селското стопанство, търговията, данъчното облагане, изменението на климата и инвестициите;

28.

Настоятелно призовава Комисията да интегрира въпроса за заграбването на земи в своя диалог по политиките с развиващите се държави с цел последователността на политиките да се превърне в крайъгълен камък на сътрудничеството за развитие както на национално, така и на международно равнище, и да се избегне експроприацията на дребни земеделски стопани, увеличаването на уязвимостта на бедните в селските райони и неустойчивото използване на земята и водите;

29.

Отбелязва, че продоволствените и хранителни кризи зачестяват в регионите на Сахел и Африканския рог, където милиони хора са без достъп до подходяща храна; изтъква, че продоволствената криза в Африканския рог през 2011 г. и продоволствената криза в Сахел през 2012 г. показаха, че сама, хуманитарната помощ не е в състояние нито да прекъсне цикъла на хроничния глад и недохранване, нито да се справи с причините, в които те се коренят; подчертава, че е важно да се разрешат причините, които обуславят трайната продоволствена несигурност в тези региони, а именно незадоволителния достъп до подобаващи основни услуги и образование, остра бедност, неадекватна подкрепа за маломащабното земеделие и скотовъдство, проблеми, свързани с достъпа до земи, влошеното състояние на околната среда, бързия растеж на населението, недостатъците на пазара, упадък на производството на храна на глава от населението и лошото управление; подчертава, че днес причините, които обуславят продоволствените кризи са по-комплексни отколкото в миналото, като например шоковете, свързани с пазарите и цените, са по-чести и е по-вероятно те да засегнат бедните;

30.

Отбелязва, че хроничната продоволствена и хранителна несигурност е първият и най-важен фактор за уязвимост към продоволствените кризи, тъй като тя намалява способността на хората да се подготвят за рисковете, да издържат при криза и да стъпят отново на краката си след това; отбелязва също така, че хроничната продоволствена и хранителна несигурност причинява дългосрочни отрицателни последствия, които намаляват човешкия капитал като потискат растежа на децата и засягат способността на обществата да се развиват; признава, че кризите, причинени от високите и силно променливи цени на продоволствията водят до сериозни разходи и са сложни за разрешаване; посочва, че подходът за устойчивост, възприет от Комисията, върви в правилната посока, за да се справи с причините, в които се корени уязвимостта, най-важната сред които е хроничната продоволствена и хранителна несигурност;

31.

Изразява становището, че Плана за действие на ЕС за устойчивост следва да си постави за цел изпълнението на Последователността на политиката за развитие и да подходи към въпросите, свързани с продоволствената сигурност и устойчивостта по отношение на климата, като отстрани неустойчиви практики, като изхвърлянето на селскостопански продукти и несправедливите правила на търговията; призовава ЕС да възприеме холистичен подход към устойчивото селско стопанство на национално и на международно равнище;

32.

Приветства както подхода, съчетаващ развитие и хуманитарна дейност, така и регионалния подход в инициативата на ЕС „Подпомагане на устойчивостта на Африканския рог“ (SHARE) и във водения от ЕС Световен алианс за инициативата за устойчивост (AGIR) за региона на Сахел; призовава на тези региони да се отделя още по-голямо внимание, както и да се осъществява още по-добро сътрудничество и координация между националните правителства, международните донори, гражданското общество и частния сектор за премахване на бариерите между подхода за развитие и хуманитарния подход, между „нормалните“ и „кризисните“ мерки;

33.

Призовава за един ефективен подход към устойчивостта, който трябва да бъде мулти-институционален, координиран, всеобхватен и систематичен и да включва набор от елементи, като осигуряването на предвидими и целеви мрежи за социална закрила, които да гарантират не само, че домакинствата имат непосредствен достъп до храна във време на криза, но да гарантират също така бързо възстановяване и издръжливост по отношение на бъдещи сътресения; призовава намаляването на недохранването сред децата да се постави в сърцевината на мерките за устойчивост чрез координирани национални планове, които дават приоритет особено на децата под двегодишна възраст и на бременните жени;

34.

Отбелязва, че опитът от Нигер, Буркина Фасо и Мали показва, че евтини агро-екологични техники, особено агро-горските системи и опазването на почвата и водите, подобряват устойчивостта на дребните земеделски стопани по отношение на продоволствената несигурност; набляга при все това, че агро-екологичното селско стопанство само по себе си не може да преодолее структурните причини за продоволствената несигурност; призовава в селскостопанските програми да се включват и не-земеделски компоненти, както и да се гарантира, че подобряването на прехраната е изрична цел на селскостопанските програми; в допълнение призовава да се гарантира, че жените, заети в земеделието, също се ползват от програмите, като се гарантира, че бариерите, създадени от неравенството между половете (като достъпа до земя, кредити, спомагателни услуги и производствени разходи) се вземат предвид в изготвянето на селскостопанските програми;

По-добра координация на усилията и подобряване на методите на финансиране

35.

Посочва, че е от съществено значение държавите членки и институциите на ЕС да координират по-добре своите дейности за развитие и хуманитарни дейности и да работят заедно, за да направят помощта си по-ефективна; посочва проучването на Европейския парламент „Цената на липсата на Европа по отношение на политиката за развитие“ от юни 2013 г., в което се оценява, че 800 млн. евро биха могли да се спестяват годишно от транзакционни разходи, ако донорите концентрират усилията си, свързани с помощта, върху по-малък брой страни и дейности, и че допълнителни икономии от 8,4 млрд. евро годишно могат да се постигнат чрез по-добри схеми на разпределение между страните;

36.

Отбелязва важния принос на мобилните, дребни скотовъдци за производството на месо, мляко и кръв в районите, които са неподходящи за други видове селско стопанство; подчертава важната роля, която те играят за прехраната на съответните общности, както и положителния им принос за продоволствената сигурност и прехраната, както се вижда от данните от сухи и полусухи земи, които показват, че децата, живеещи в пасищни области, имат като цяло по-добра продоволствена сигурност отколкото децата, които живеят в градовете и селата; ето защо призовава правата и потребностите на тези пастирски населения, да бъдат вземани предвид при изготвянето на действия и програми в областта на селското стопанство;

37.

Подчертава, че е важно да се подобри капацитета на дребните земеделски стопанства, като се дава предимство на публично-частните инвестиции, и по-специално на микрокредитирането, отпускано на жените;

38.

Споделя мнението, че икономиите, реализирани от по-добра координация между донорите биха могли да се използват, например, в дейностите, свързани с НРБ, и че последните на свой ред ще донесат значителна полза, създавайки по този начин положителен цикъл;

39.

Приветства предложението на Комисията в Плана за действие за устойчивост от 2013 г. да се провежда ежегоден Форум на ЕС за устойчивост; разглежда това като възможност за координиране на свързаните с устойчивостта усилия между публичните институции, в т.ч. националните парламенти и Европейския парламент, частния сектор, и НПО и гражданското общество, с цел да се постигне добре координиран напредък по отношение на НРБ и устойчивостта, като всички заинтересовани страни работят заедно за това;

40.

Насърчава засиленото сътрудничество между обществения и частния сектор в областта на НРБ и устойчивостта; призовава Комисията да улесни участието на частния сектор като създаде стимули и подходяща среда, така че частните субекти да споделят своя експертен опит по отношение на изграждането на устойчивост и намаляването на риска; при все това настоятелно призовава Комисията във връзка с това да изготви предложение, което да установи правила относно публично-частните партньорства, включително оценки на социалното и икономическото им въздействие, с цел да се предотврати например влошаването на конфликтите, свързани с използването на земи или конфликтите относно достъпа до вода, и по-специално в защита на дребните земеделски стопани; насърчава освен това предлагането на помощ на държавите от АКТБ за целите на наблюдаването на договорите с мултинационални инвеститори; в допълнение, насърчава прозрачността на инвестициите и конкретните инвестиционни цели, на платформи, достъпни за гражданското общество;

41.

Препоръчва да се засили сътрудничеството с държави извън ЕС и с международни и регионални институции, когато става въпрос за готовността по отношение на бедствия, както и за реагиране при бедствия и възстановяване; подкрепя засилването на сътрудничеството между Комисията и Секретариата на Международната служба на ООН за намаляване на бедствията (UNISDR) с оглед подобряването на дейността на ЕС по въпросите, свързани с НРБ;

42.

Подчертава, че въпреки че ЕС и международните организации могат да постигнат напредък по отношение на НРБ и устойчивостта в развиващите се страни чрез своите програми, основната отговорност за гарантиране на безопасността на техните граждани се носи от съответните национални правителства и че следователно е необходимо държавите партньорки да демонстрират силен политически ангажимент да подкрепят и изпълняват дейностите, които подобряват устойчивостта и НРБ;

o

o o

43.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.


(1)  ОВ C 50 E, 21.2.2012 г., стр. 30.

(2)  ОВ C 56 E, 26.2.2013 г., стр. 31.

(3)  Приети текстове, P7_TA(2013)0283.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/128


P7_TA(2013)0579

Жените с увреждания

Резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно жените с увреждания (2013/2065(INI))

(2016/C 468/17)

Европейският парламент,

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската конвенция за защита на правата на човека и Хартата на основните права на Европейския съюз,

като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и нейното влизане в сила на 21 януари 2011 г. в съответствие с Решение 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 година относно сключването от Европейската общност на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания (1), и по-специално член 6 от нея относно жените и момичетата с увреждания,

като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 18 декември 1979 г.,

като взе предвид Хартата на Общността за основните социални права на работниците,

като взе предвид членове 10, 19 и 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (2),

като взе предвид предложението на Комисията за директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация (COM(2008)0426) и позицията на Парламента от 2 април 2009 г. относно това предложение (3),

като взе предвид съобщението на Комисията от 15 ноември 2010 г., озаглавено „Европейска стратегия за хората с увреждания за периода 2010—2020 г.: Подновен ангажимент за Европа без бариери“ (COM(2010)0636), и документите (SEC(2010)1323 и SEC(2010)1324), включени в придружаващия го работен документ на службите на Комисията, озаглавен „Първоначален план за прилагане на европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010—2020 г. — списък с действия за периода 2010—2015 г.“,

като има предвид съобщението на Комисията от 16 декември 2010 г., озаглавено „Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване: европейска рамка за социално и териториално сближаване“ (COM(2010)0758),

като взе предвид предложението на Комисията от 3 декември 2012 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета относно достъпността на уебсайтовете на органите от обществения сектор (COM(2012)0721),

като взе предвид Препоръка 98/376/EО на Съвета от 4 юни 1998 г. относно картата за паркиране за хора с увреждания (4),

като взе предвид заключенията на Съвета от 30 ноември 2009 г.по темата „Насърчаване на приобщаването към пазара на труда — Възстановяване след кризата и подготовка за Лисабонската програма след 2010 г.“,

като взе предвид проекта на резолюция на Съвета от 2 юни 2010 г. относно новата европейска рамка за хората с увреждания (10173/2010) и резолюцията на Съвета относно положението на хората с увреждания в Европейския съюз (2008/C 75/01),

като взе предвид доклада на Комисията относно изпълнението и последиците от Регламент (ЕО) № 1107/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт (COM(2011)0166),

като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз по дело C-13/05 относно Директива 2000/78/EО — равно третиране в областта на заетостта и професиите — понятието за увреждане (5),

като взе предвид своята резолюция от 17 юни 1988 г. относно жестомимичните езици за глухите хора (6),

като взе предвид своята резолюция от 26 май 1989 г. относно жените и уврежданията (7),

като взе предвид своята резолюция от 16 септември 1992 г. относно правата на хората с умствени увреждания (8),

като взе предвид своята резолюция от 14 декември 1995 г. относно човешките права на хората с увреждания (9),

като взе предвид своята декларация от 9 май 1996 г. относно правата на хората, страдащи от аутизъм (10),

като взе предвид своята позиция от 13 декември 1996 г. със заглавие „Карта за паркиране за хората с увреждания — права на хората с увреждания“ (11),

като взе предвид своята резолюция от 11 април 1997 г. относно равните възможности за хората с увреждания (12),

като взе предвид своята резолюция от 4 април 2001 г. със заглавие „Към Европа без бариери за хората с увреждания“ (13),

като взе предвид своята резолюция от 3 септември 2003 г. относно съобщението на Комисията, озаглавено „Към правно обвързващ инструмент на Организацията на обединените нации за насърчаване и защита на правата и достойнството на хората с увреждания“ (14),

като взе предвид своята резолюция от 24 април 2009 г. относно Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на лицата с увреждания и Факултативния протокол към нея (15),

като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2011 г. относно мобилността и интеграцията на хората с увреждания и Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010—2020 г. (16),

като взе предвид своята резолюция от 8 март 2011 г. относно намаляването на неравнопоставеността в здравеопазването в ЕС (17),

като взе предвид Европейския пакт за равенство между половете (2011—2020 г.),

като взе предвид Плана за действие относно равенството между половете и овластяването на жените (2010—2015 г.),

като взе предвид Втория манифест за правата на жените и момичетата от Европейския съюз с увреждания („Инструмент за активисти и отговорни политици“),

като взе предвид член 48 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете и становищата на комисията по заетост и социални въпроси и комисията по правни въпроси (A7-0329/2013),

А.

като има предвид, че в Европейския съюз живеят 80 милиона души с увреждания и че те имат съществена нужда от достъпна и лишена от предразсъдъци физическа, интелектуална и социална среда, в която да не се сблъскват с пречки, препятствия или стереотипни представи, възпрепятстващи пълноценното упражняване от тяхна страна на техните основни права на човека и пълноправното им европейско гражданство; като има предвид, че от тези 80 милиона души 46 милиона са жени и момичета, които представляват 16 % от всички лица от женски пол в Европейския съюз;

Б.

като има предвид, че броят на хората с увреждания по света се изчислява на един милиард (18) и че 80 % от тях живеят в развиващите се страни; като има предвид, че жените с увреждания са в неравностойно положение в много отношения, тъй като срещат сериозни трудности във връзка с получаването на достъп до подходящи жилища, здравеопазване, обществен транспорт, образование, професионално обучение и заетост, дискриминирани са по отношение на достъпа до кредитиране и други средства за производство и рядко участват в процеса на вземане на решения;

В.

като има предвид, че броят на възрастните хора нараства, което означава, че броят на хората, включително жените, с увреждания съответно ще се повиши; като има предвид, че според СЗО уврежданията са по-често срещани при жените и че те са засегнати в особена степен от това явление поради по-дългата си продължителност на живота, и като има предвид, че съответно броят на жените с увреждания ще се увеличава пропорционално;

Г.

като има предвид, че повишаването на броя на хората с увреждания ще увеличи тежестта върху лицата, които полагат грижи за тях, особено върху членовете от техните семейства, които се грижат за тях и които в повечето случаи са жени, принудени да работят на намалено работно време и дори да напуснат пазара на труда, за да се посветят на нуждаещите се от грижи членове на своето семейство;

Д.

като има предвид, че пълноценното икономическо и социално участие на жените с увреждания е от съществено значение за успеха на стратегията „Европа 2020“ по отношение на създаването на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; като има предвид, че хората с увреждания, включително жените и момичетата, трябва да разполагат със справедливи и равни възможности за участие в социалния, икономическия и политическия живот на общността; като има предвид, че хората с увреждания продължават да се сблъскват с най-различни пречки пред пълноценното си участие в обществения живот, като това в много случаи води до социално изключване и бедност и ограничава пълноправното им европейско гражданство;

Е.

като има предвид, че дискриминацията може да доведе до социална изолация и откъсване от другите, психологическа травма и липса на щастие;

Ж.

като има предвид, че основата за всяко обединение на демократични държави е да се улесни участието на всички граждани, независимо дали те са жени или мъже, в демократичните процеси (особено изборите), да се създаде инфраструктурата за това участие, ако такава липсва, и съответно да се насърчава приобщаването на жените с увреждания;

З.

като има предвид, че всички заинтересовани страни следва да осигуряват равния достъп на жените и момичетата с увреждания до качествени обществени здравни услуги, например чрез подобряване на професионалното обучение и ученето през целия живот за медицинския персонал във връзка с техните специфични потребности, включително потребностите, свързани със сексуалното и репродуктивното здраве;

И.

като има предвид, че жените с увреждания трябва да се ползват от правата на образование, здравеопазване, заетост, мобилност, семеен живот, сексуални отношения, брак и майчинство, както и от мерките, гарантиращи тези права;

Й.

като има предвид, че изобразяването в публичната сфера на партньорските отношения, сексуалността и майчинството през призмата на жените и момичетата с увреждания оказва принос към усилията за преодоляване на предразсъдъците, трайните стереотипни представи и погрешната информация; като има предвид, че подобно изобразяване може да се извършва по различни начини, по-специално чрез използване на художествени и културни средства и на медиите;

К.

като има предвид, че жените и момичетата с увреждания е много по-вероятно да бъдат жертва на насилие и особено на домашна и сексуална експлоатация и че според оценките вероятността жените с увреждания да бъдат жертва на злоупотреба е от 1,5 до 10 пъти по-голяма в сравнение с жените без увреждания (19); като има предвид, че трябва да се предприемат специални мерки в зависимост от това, дали съответните жени живеят сред общността или в институции, за премахване на това непростимо явление, което представлява престъпление и сериозно нарушение на правата на човека; като има предвид, че трябва да се предостави пълен достъп за всички жени до услуги за подкрепа, тъй като жените и момичетата с увреждания страдат от по-голяма емоционална зависимост, от по-голям риск да станат жертва на всякакво насилие, основано на пола, от по-ниски равнища на личностно и социално развитие и от широко разпространеното невежество относно сексуалността и безбройните и вредни митове, свързани с тази тема; като има предвид, че в резултат на нараснала бедност случаите на сексуална експлоатация на жени с увреждания стават все по-чести;

Л.

като има предвид, че жените и момичетата с увреждания са изложени на множествена дискриминация, произтичаща от неравенството между половете, възрастта, религията, етическата принадлежност, културната среда, социалното поведение и стереотипните представи за уврежданията, които е необходимо да се преодолеят; като има предвид, че жените с увреждания в много случаи са жертва на дискриминация в сравнение с мъжете с увреждания по отношение на достъпа до заетост и образование; като има предвид, че Комисията и държавите членки могат да противодействат на това явление чрез интегриране на принципа на равенство между половете във всички съответни области на политиката в областта на уврежданията;

М.

като има предвид, че публичните органи носят отговорността да създадат специализирани висококачествени обществени услуги, за да осигурят среда за жените и момичетата с увреждания, която да е адаптирана по начин, който им предоставя възможност пълноценно да упражняват своите права и да поемат своите отговорности, както и да вземат решения сами за себе си, като по този начин постепенно придобиват повече самостоятелност на равни начала с хората без увреждания; като има предвид, че ситуацията, инфраструктурата, законодателството и структурите за подкрепа се различават значително в отделните държави членки;

Н.

като има предвид, че жените и момичетата с увреждания могат да се ползват с равни права единствено ако се постигне справедливост по отношение на половете и ако държавната администрация е толкова достъпна за жените с увреждания, колкото и за хората без увреждания; отбелязва при все това, че практиката и прилагането на равенството между половете се различават значително в границите на ЕС;

О.

като има предвид, че общността на хората с едно или повече физически, психически или интелектуални увреждания е изключително разнородна и че поради това е необходимо подходът да бъде съобразен с индивидуалните потребности;

П.

като има предвид, че процентът на безработица сред хората с увреждания продължава да бъде неприемливо висок; като има предвид, че това излага хората с увреждания — уязвима група, при която вероятността нейните членове да страдат от бедност е по-голяма, на по-голям риск от социална изолация; като има предвид, че жените и момичетата с увреждания срещат по-големи трудности при навлизането си на пазара на труда и че вследствие на това за тях е по-трудно да водят уреден и независим живот; като има предвид, че заетостта е не само източник на доходи, но също и начин за интегриране в обществото чрез създаване на връзки с външния свят и на мрежа от междуличностни отношения; като има предвид, че жените и момичетата с увреждания често получават по-ниско заплащане; като има предвид, че пречките пред мобилността, както и по-високата зависимост от членове на семейството и лица, полагащи грижи, трябва да се преодолеят с оглед на насърчаването на активното им участие в образованието, пазара на труда и социалния и икономическия живот на общността;

Р.

като има предвид, че колкото повече ресурси инвестират държавите членки за тяхното интегриране, толкова повече успех постигат жените с увреждания по отношение на воденето на самостоятелен живот, което им позволява да развиват своите умения;

С.

като има предвид, че жените и момичетата с увреждания, които произлизат от части на обществото в неравностойно положение, са имали по-малко възможности да развият своите умения и да осъществят своя потенциал чрез упражняване на самостоятелност;

Т.

като има предвид, че икономическата криза и съкращенията на средствата за общественото здравеопазване и социалните услуги в повечето държави членки имат отрицателни последици за уязвимите групи и най-вече за жените и момичетата с увреждания; като има предвид, че те бяха изложени на висок риск от бедност още преди кризата; като има предвид, че тези политики на бюджетни ограничения са довели до намалена численост на персонала за специализирано образование и помощ за хората с увреждания, по-малка социална подкрепа за лицата, които полагат грижи, намалени социални обезщетения за хората с увреждания, ограничено финансиране за институциите и организациите, които им помагат, и ограничаване на техния достъп до заетост в публичния сектор, като всичко това оказа сериозно въздействие върху живота на жените с увреждания и върху техните перспективи за самостоятелност;

У.

като има предвид, че съществува тясна връзка между мобилността, уврежданията и социалното приобщаване, особено по отношение на свободата на общуване и достъпа до комуникация (включително Брайлова азбука, жестомимични езици и други алтернативни форми на комуникация), свободното движение във всички сфери на живота и достъпа до услуги; като има предвид, че трябва да се насърчава пълноценното и активно участие на хората с увреждания във всички аспекти на обществото и да се улесни достъпът им до информационни и комуникационни технологии, домашни роботи и онлайн комуникационни решения;

Ф.

като има предвид, че от гледна точка на социалното приобщаване и на разходите би било по-добре, ако подкрепата от страна на държавите членки позволява на жените с увреждания да продължат да живеят със своите семейства, вместо да бъдат настанявани в институции;

1.

Подчертава значението на приобщаването на всички граждани на ЕС, независимо от техните физически, интелектуални, психосоциални или умствени увреждания, и призовава за определянето на конкретни цели в тази насока, с цел да се подобри качеството на живота на хората с увреждания и да се прилага усъвършенствана и последователна политика чрез пълноценното участие на всички; подчертава, че трябва да се разработят стратегии, политики и законодателни инициативи, гарантиращи наличието на недискриминация и равни възможности, с активно сътрудничество от страна на всички съответни заинтересовани страни, включително жените с увреждания;

2.

Настоява, че в политиките в областта на уврежданията следва да се интегрира принципът на равенство между половете, и подчертава значението на интегрирането на тематиката, свързана с взаимовръзката между различията между половете и уврежданията, в политиките, програмите и мерките в областта на равенството между половете, с цел да се задълбочи отчитането и разбирането на тази взаимовръзка в рамките на законодателството и политиката на ЕС и на държавите членки; счита, че жените с увреждания следва да бъдат канени да участват в съответните инстанции в качеството на консултанти, съветници или експерти; изразява съжаление във връзка с факта, че Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010—2020 г. не включва интегриране на принципа на равенство между половете или отделна глава относно специфичните от гледна точка на пола политики по отношение на лицата с увреждания; също така изразява съжаление във връзка с това, че в стратегията за равенство между жените и мъжете за периода 2010—2015 г. въпросът за уврежданията не се разглежда изрично, въпреки факта, че в много случаи жените с увреждания се оказват в по-неблагоприятно положение в сравнение с мъжете с увреждания и по-често са изложени на риск от бедност и социално изключване;

3.

Настоятелно призовава държавите членки, които все още не са ратифицирали Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и Факултативния протокол към нея, да направят това с оглед на нейното цялостно прилагане;

4.

Изтъква факта, че многобройни проучвания показват, че жените с увреждания са жертва на двойна дискриминация, свързана както с техния пол, така и тяхното увреждане, и подчертава, че застъпването на тези два вида дискриминация има особено негативни последици за жените и момичетата с увреждания; като се има предвид, че понастоящем липсват специални разпоредби в това отношение, призовава Комисията и държавите членки да включат разпоредби, отнасящи се до жените с увреждания, в системите за социална закрила;

5.

Припомня на правителствата, че дискриминацията на основата на увреждане е забранена, и призовава държавите членки да полагат по-сериозни усилия за отстраняване на все още съществуващите пречки;

6.

Припомня, че приобщаването и участието на жените и момичетата с увреждания могат да се постигнат единствено ако се улесни тяхната мобилност в рамките на физическа и социална среда без пречки, и призовава да се положат усилия за тази цел;

7.

Подчертава ролята на асоциациите за самоподпомагане за обединяването на лица, и по-специално жени, полагащи грижи за хора с увреждания, които са членове на техните семейства или близки приятели, както и на дейността на тези асоциации за повишаване на осведомеността в това отношение;

8.

Подчертава колко е важно да се оптимизира използването на инструментите на ЕС за финансиране, по-специално на структурните фондове, за насърчаване на достъпа и недискриминацията на лицата с увреждания, като се обръща специално внимание на жените, които често са подложени на множествена дискриминация, както и на действията за популяризиране на възможностите за финансиране на подобни мерки в програмите след 2013 г.;

9.

Изтъква, че е необходимо информацията за услугите, предлагани на гражданите (образование, здравеопазване, правосъдие, транспорт, отношения с администрацията и т.н.), да се предоставя на/във всички възможни езици, форми и формати по лесен и сигурен начин; счита, че когато тези услуги се предлагат по телефон или дистанционно, те трябва да бъдат достъпни и за глухи или за слепи и глухи жени;

10.

Отново подчертава, че приобщаването предполага, че на стереотипните представи се противодейства чрез изграждане на положителни асоциации чрез използването на форми на културно изразяване и кампании за повишаване на осведомеността, които обективно представят образи на жени с увреждания и показват голямото разнообразие от роли, които те могат да поемат във всекидневния си живот в обществото, както и чрез целенасочено изобразяване на хората с увреждания в обществената сфера, тъй като именно това е областта, която изостава в това отношение; посочва, че медиите изпълняват важна роля при разпространението на информация, отнасяща се до жените с увреждания, и че те следва да допринесат за положителна промяна в общественото отношение към тях в съответствие с принципите и ценностите, заложени в Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания;

11.

Призовава държавите членки да разглеждат сексуалното насилие като сериозно престъпление, което подлежи на преследване на съдебен път, особено в случаите на жени с увреждания и по-специално на жени с психични увреждания, с цел да се намали високият брой на случаите, в които има сведения за изнасилване и сексуален тормоз и насилие в големи институции;

12.

Изтъква, че за да се предотврати укриването, изоставянето, лишаването от грижи и сегрегацията на момичетата с увреждания, трябва да се насърчават информационните кампании, насочени към семействата, чрез които да им се предлага информация за наличните възможности за помощ от страна на общностите за полагането на грижи за момичетата с увреждания и за тяхното бъдещо развитие, като се оборват сексистките и дискриминационни стереотипни представи; счита, че когато най-близките членове на семейството не са в състояние да се грижат за дадено дете с увреждания, органите следва да се стремят да осигурят, че грижите за него се полагат в рамките на по-широкия семеен кръг или, ако това не е възможно, че то получава грижи в рамките на общността в семейна среда; отбелязва, че е необходимо да се стимулира приемането и осиновяването на деца с увреждания чрез ускоряване на бюрократичните процедури и предлагане на подходяща информация и помощ на приемните семейства и осиновителите;

13.

Предлага да се вземат под внимание архитектурни и други съображения и мерки в сферата на жилищното настаняване и околната среда, с цел да се ускори положителният преход от „проектиране за специални нужди“ към „цялостно и приобщаващо проектиране за всички граждани“; при все това обаче отбелязва, че осигуряването на безпрепятствен достъп и съответното приспособяване не трябва да бъдат цел единствено в архитектурната сфера и че универсалното проектиране, особено във всичко, отнасящо се до основните потребности във всекидневния живот на жените с увреждания, следва да бъде неизменна цел и практика; подчертава, че е необходимо да се гарантира общият или индивидуалният достъп на жените с увреждания до програмите за социални жилища и да им се предоставят безвъзмездни средства за премахване на пречките пред тяхната мобилност в дома, като такива средства се предоставят и на живеещите в жилища под наем; ето защо изтъква отново, че е важно да се гарантира, че хората с увреждания имат по-голям достъп до достойни условия на живот, било то по отношение на жилищно настаняване, мобилност, достъп до обществени и социални услуги или участие в обществения живот;

14.

Призовава Комисията и държавите членки да подпомогнат безпрепятствения достъп за жените и момичетата с намалена подвижност и жените и момичетата с увреждания до транспортната инфраструктура, превозните средства и начините, по които се предоставя информация или се извършват резервации; отбелязва, че сред лицата, които ползват обществен транспорт и които имат увреждания, жените надвишават по брой мъжете; ето защо подчертава, че е от съществено значение да се отчитат аспектите, свързани с уврежданията и равенството между половете, при разработването, изпълнението и оценката на политиките в областта на транспорта, за да се гарантира равенство на възможностите и да се предотврати дискриминацията по отношение на жените с увреждания; поради това препоръчва жените с увреждания да участват като консултанти във връзка с политиката в областта на транспорта в качеството си на експерти в тази област;

15.

Изтъква, че трябва да се осигури и достъпът до интернет и социални медии (напр. четливост на всички публични уебсайтове за хората с увреждания на зрението, като предлаганите решения обхващат и други видове увреждания, които не са свързани със зрението, например адаптиране на съдържание с голяма сложност, за да бъде разбираемо за хора с интелектуални увреждания, и включване на видеоматериали, в които съдържанието се обяснява на жестомимичен език); изразява загриженост във връзка с това, че достъпът на гражданите до правителствените агенции и електронното управление все още не е напълно обезпечен; застъпва становището, че всички хора с увреждания, включително възрастните хора с увреждания на слуха, чийто брой и дял в рамките на обществото според оценките на СЗО нараства особено бързо, трябва да получат достъп до цифрова грамотност; ето защо посреща със задоволство предложението на Комисията за директива относно достъпността на уебсайтовете на органите от обществения сектор;

16.

Подчертава, че демократичното участие е част от основните и гражданските права на жените с увреждания и че то трябва да се улеснява и гарантира; поради това призовава държавите членки и всички съответни публични органи да предоставят подходящо адаптирани съоръжения и да дават възможност за активното включване и участие на жените;

17.

Изтъква, че Конвенцията на ООН насърчава модел на права на човека за „подкрепа при вземането на решения“, в чиято основа са заложени равенството и достойнството, присъщи за всички хора, вместо остарялата система на „заместване при вземането на решения“; ето защо призовава държавите-членки да улеснят представителството на жените с увреждания в процеса на вземане на решения, за да се гарантира, че техните интереси и права са защитени;

18.

Счита, че жените и момичетата с увреждания имат правото да вземат решения, във възможно най-голяма степен, по отношение на собствения си живот и потребности, че те следва да бъдат изслушвани и че трябва да се иска тяхното мнение, както и че те следва да бъдат активно насърчавани да бъдат независими във възможно най-голяма степен, и изтъква факта, че тези права следва също да се популяризират в специализираните обществени заведения в нормалния житейски контекст; подчертава, че личната помощ е средство, което подпомага независимия им начин на живот, и че следователно тя трябва да бъде улеснявана и насърчавана по отношение на жените с увреждания, когато те получават подкрепа в образователни институции или институции за професионално обучение, на работното място, в техните семейства и в случаите на бременност и майчинство;

19.

Припомня, че всяка стъпка в живота на жената носи не само възможности, но и отговорности, и че в този смисъл жените в много случаи са принудени да поемат непропорционална тежест при бременност и отглеждане на деца, когато те трябва да се справят с отрицателните последствия от бременността, особено в случаите, в които бащите нито поемат своите отговорности, нито допринасят за благополучието и развитието на децата си; припомня също така, че в семейството и двамата родители следва да поделят по равно едни и същи отговорности въз основата на равенство, освен ако предварително не са се споразумели по друг начин;

20.

Подчертава, че жените и момичетата с увреждания трябва да бъдат информирани за правата си, за да могат да вземат решения за себе си, като тази информация се предава по достъпен и разбираем за тях начин, като се вземат предвид различните начини, средства и формати за комуникация по техен избор и по целесъобразност степента на тяхното умствено увреждане;

21.

Отбелязва, че за да могат по-специално жените и момичетата с увреждания да получават надеждни грижи, в сектора на здравеопазването съществува необходимост от специално постоянно обучение в течение на целия професионален живот на персонала по въпроса на психичните заболявания/умствените увреждания, за да могат тези проблеми да бъдат разпознавани по-лесно и пациентите, страдащи от тях, да се насочват за лечение към медицински служби, специализирани в тази област; поради това призовава държавите членки да осигурят специално обучение за всички лица, които работят с хора с увреждания, и подчертава, че по време на обучението си здравните специалисти и преподавателите трябва да бъдат подготвени и запознати с всички видове увреждания, тъй като за някои от тях няма достатъчна осведоменост въпреки широкото им разпространение;

22.

Отбелязва, че в някои държави членки образованието и професионалното обучение, насочено към хората с увреждания, се извършва изолирано и по незадоволителен начин; подчертава необходимостта от интеграцията на жените с увреждания в рамките на стандартните образователни и професионални системи във всички случаи, в които увреждането позволява подобна интеграция;

23.

Подчертава необходимостта от подкрепа за мигранти, които са момичета и жени с увреждания, с цел развитие на техните умения и потенциал посредством професионално обучение и предоставяне на възможности за подходяща заетост;

24.

Отбелязва, че различните етапи от живота на една жена (един от които е бременността) предполагат специфични предизвикателства, с които тя трябва да се справя, и че когато една жена с увреждания е изправена пред тях, тя следва да се ползва със същите права и възможности, каквито се предлагат на жените без увреждания, така че да се избегне всякакво обезсърчаване по отношение на перспективата за забременяване; подчертава освен това, като се имат предвид допълнителните предизвикателства пред жените с увреждания, че те трябва да имат право на по-дълъг отпуск по майчинство, с цел да се приспособят към новата ситуация и да уредят по подходящ начин семейния си живот; отбелязва, че насилствената стерилизация и принудителното прекратяване на бременност са форми на насилие срещу жените и представляват форми на нечовешко или унизително отношение, което държавите членки трябва да изкоренят и категорично да осъдят;

25.

Подчертава, че жените и момичетата с увреждания трябва да имат възможността да водят сексуален живот толкова свободно, колкото и лицата без увреждания, и счита, че жените с увреждания трябва да бъдат в състояние да живеят и постигнат своето желание да имат или да нямат деца подобно на жените без увреждания; изтъква, че за да бъдат отговорни за своята сексуалност, момичетата, девойките и жените с увреждания се нуждаят от достъп до обучение относно сексуалността, което се предоставя от специалисти в областта, например обучители от местните публични социални служби, и което по необходимост се адаптира спрямо интелектуалните способности на съответната жена или момиче с увреждане; те трябва да придобият знания и да разберат как функционира тялото (как се стига до бременност и как може да се избегне тя), как да се противопоставят на нежелани сексуални практики, как да избягват предавани по полов път болести и т.н.; посочва необходимостта от предоставяне на специализирана помощ, включително помощ за полагане на грижи за деца, на жените с увреждания заедно с техните семейства, за да могат те да се наслаждават пълноценно на своето майчинство; поддържа становището, че в този случай държавите членки следва да обръщат особено внимание на потребностите на жените с умствени увреждания;

26.

Счита, че е жизненоважно за жените и момичетата с увреждания да имат пълен достъп до медицински грижи, които отговарят на специфичните им потребности, включително до гинекологични и медицински прегледи, семейно планиране, както и до адаптирани грижи по време на бременност; настоятелно призовава държавите членки да гарантират, че уредбата на тяхното национално обществено здравеопазване включва подходящ надежден достъп до тези услуги;

27.

Изтъква значението на изкореняването на предразсъдъците и на отрицателните представи и социалното заклеймяване, както и значението на насърчаването на положителното възприемане от страна на обществото, социалното участие, зачитането и толерантността и оценяването на човешкото многообразие; по-специално насърчава държавите членки да провеждат кампании за повишаване на осведомеността;

28.

Изтъква, че насилието срещу жени и сексуалното насилие са сериозно нарушение на основни права; подчертава необходимостта от защита на жените и момичетата с увреждания, които са настанени в домове за медико-социални грижи и психиатрични болници, с оглед на тяхната изключителна уязвимост, от сексуално насилие и други форми на физическо малтретиране, на които те могат да бъдат подложени, и посочва със загриженост липсата на данни за това тревожно явление; приканва държавите членки да проучат доколко е разпространен този проблем, като насърчат жените с увреждания — жертви на насилие, да нарушат мълчанието си; насърчава поверителното събиране на съответните данни, с цел да се предприемат целесъобразни мерки, необходими за преодоляване на проблема; призовава Европейския институт за равенство между половете да направи проучване на положението, свързано с насилието над момичета и жени с увреждания;

29.

Призовава държавите членки да предотвратяват тормоза на работното място чрез ефективни протоколи за тази цел в съответствие с Директива 2000/78/EО, за да се намали големият брой на изнасилвания и случаите на сексуален тормоз и насилие, както и случаите на принудителна стерилизация, особено в големи институции;

30.

Подчертава, че в много развиващи се страни все още съществуват значителни пречки пред предотвратяването на насилието, съобщаването на свързаните с него престъпления и достъпа до правосъдие, правни и социални услуги;

31.

Призовава ЕС и държавите членки да предприемат всички целесъобразни законодателни, административни, социални и образователни мерки за защита на жените и момичетата с увреждания както в дома им, така и извън него, от всички форми на експлоатация, насилие и злоупотреба, и да улесняват техния достъп до правосъдие чрез предоставянето на подходяща помощ и подкрепа в рамките на общностите, като вземат под внимание техните специфични потребности, включително от помощни устройства, с цел избягване на изолацията и на невъзможността за напускане на дома; счита, че освен това всички подобни услуги и програми следва да се наблюдават отблизо от независими органи; изразява съжаление, че в европейското и националното законодателство относно предотвратяването на експлоатацията, насилието и малтретирането често не се поставя акцент върху уврежданията;

32.

Настоятелно призовава Комисията да постави началото на всеобхватна стратегия за борба срещу насилието срещу жените, съгласно отправените от Парламента искания в няколко негови резолюции и последно в резолюцията му от 5 април 2011 г. относно приоритетите и очертаването на новата политическа рамка на ЕС за борба с насилието срещу жени (20); изтъква отново необходимостта Комисията да представи законодателен инструмент на наказателното право за борба с насилието, основано на пола, включително за защита на правата на жените с увреждания в случаите на сексуално посегателство и насилие на обществени места или в домовете им;

33.

Подчертава, че трябва да се гарантира, че жените с увреждания имат достъп до правосъдие по достъпен, лесен и сигурен начин и че във всяка фаза на процеса те могат да използват помощни системи и технологии за устна комуникация по свой избор, включително присъствие на преводачи на жестомимичен език или водачи–преводачи за глухи и слепи лица, с цел да се осигури, че те могат да комуникират адекватно с полицейските и съдебните служители; подчертава, че с оглед на силната степен на зависимост на много жени с увреждания от лицето, което полага грижи за тях и което в много случаи е именно лицето, което извършва посегателства над тях и ги малтретира, трябва да се осигурят независими форми за комуникация, така че жените с увреждания, обект на посегателства, да имат възможност да подадат жалба и да бъдат незабавно изпратени в центрове за интегрални грижи за временен престой до постановяването на съдебно решение по жалбата; предлага да се въведат пилотни процедури, разработени специално с оглед на потребностите на жените и момичетата с увреждания, включително за предоставяне на подкрепа от неправителствени организации; подчертава, че никакви пречки не трябва да възпрепятстват достъпа на жените с увреждания до правна защита; в тази връзка посочва, че е необходимо да се предприемат ефективни мерки за осигуряването на достъпа на жените с увреждания до подкрепа, която може да им е необходима при упражняването на тяхната правоспособност, като тази подкрепа, когато тя е необходима, трябва да е съобразена с техните лични потребности и възможности по отношение на вземането на решения относно техните граждански и политически права; посочва, че е необходимо също така да има подходящи и ефективни защитни мерки, за да се попречи на трети лица или институции да злоупотребяват с жените с увреждания при упражняването на тяхната правоспособност, като например извършването на безпристрастни оценки на техните действителни потребности, въз основа на мнения от признати независими експерти, като предприетите мерки се преразглеждат периодично;

34.

Подчертава, че всяко съгласие за стерилизация, подписано от жена или момиче с увреждане, трябва да бъде доброволно и трябва да бъде разгледано от безпристрастна трета страна, натоварена със задължението да потвърди, че решението е взето справедливо и, при липса на сериозни медицински показания, без принуда; освен това подчертава, че не трябва никога да се прилагат методи за предпазване от бременност или да се извършва законно прекъсване на бременност против волята на жена или момиче с увреждане; счита, че жените и момичетата с увреждане трябва да имат право да дадат информирано съгласие или да разберат всяка медицинска практика; счита, че ако дадена жена или момиче с увреждане не е в състояние да даде съгласието си, даването на такова съгласие трябва винаги да се основава на зачитането на правата на човека; настоятелно призовава държавите членки да предотвратяват и осъждат случаите на принудителна стерилизация на жени с увреждания;

35.

Отбелязва, че терминологията, използвана за описване на физически заболявания и увреждания, е различна и че акцентът следва да бъде върху уврежданията, вместо заболяванията от медицинска гледна точка, в съответствие с подхода, избран в Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и следван от Съда на ЕС; подчертава, че работодателите следва да насочват вниманието си към уменията и способностите на служителите или кандидатите за работа с увреждания;

36.

Призовава държавите членки да насърчават и обезпечават достъпа до всички видове формално и неформално образование и учене през целия живот и до пазара на труда за жените и момичетата с увреждания, тъй като те следва да бъдат поощрявани да участват в учебни курсове и да използват нови информационни и комуникационни технологии, както и да бъдат подкрепяни и насърчавани да участват в пазара на труда, и подчертава, че специфичните таланти, възгледи и опит могат значително да обогатят работната среда; настоятелно призовава държавите членки да предоставят обучение и информация на учителите, преподавателите, висшите държавни служители и работодателите с оглед на прилагането на процесите на социална интеграция, насочени към оползотворяването на потенциала и добавената стойност на жените с увреждания; предлага да се използва по ефикасен начин Европейският социален фонд, с цел да се повиши равнището на приобщаване на жените и момичетата с увреждания във всички значими сфери на живота, например достъп до пазара на труда, както и за намаляване на младежката безработица и бедността;

37.

Призовава държавите членки да преразгледат своите законодателни рамки и политики по отношение на участието на жените с увреждания и на жените с интелектуални затруднения и психични увреждания на пазара на труда; подчертава, че е необходимо да бъдат прилагани активни политики за заетост, насочени към жените с увреждания, които да предлагат различни възможности на отделните лица, включително гъвкава заетост, заетост на непълен и на пълен работен ден, и да се разгледа възможността за стимулиране на малките и средните предприятия (МСП) чрез финансови стимули и други форми на подкрепа за по-добро съвместяване на професионалния и личния живот; подчертава, че жените с увреждания следва да имат еднакъв достъп до финансиране с оглед на създаването на малки предприятия и други форми на самостоятелна заетост, както и правото да избират измежду различни форми на трудова заетост; насърчава държавите членки да се възползват от най-добрите практики в цяла Европа; призовава работодателите да въвеждат разумни промени в работните места и условията на труд, за да поставят по-силен акцент върху предоставянето на стимули за лицата с увреждания, като ги включват активно в пазара на труда, при наличието на възможност индивидуалните случаи на дискриминация да бъдат изслушвани в съдилищата по трудовоправни въпроси в съответствие с член 5 от Директива 2000/78/EО;

38.

Отбелязва, че съществуващите системи за образование и обучение по принцип не успяват да предотвратят високия процент на отпадане от тези системи на хората с увреждания, и насърчава държавите членки да обърнат специално внимание на момчетата и момичетата с увреждания или със специални потребности в контекста на образованието, за да се подобри тяхната интеграция и да се спомогне за намаляване под 10 % на дела на лицата, които преждевременно напускат училище;

39.

Настоятелно призовава държавите членки да предоставят нужното финансиране и подкрепа за асоциациите и организациите, представляващи хората с увреждания, които изпълняват ключова роля за насърчаването на техните права и за насочването на вниманието към стойността на тяхното активно гражданство и участие в обществения живот;

40.

Настоятелно призовава държавите членки да предоставят необходимата специализирана подкрепа на семействата на жени с увреждания под формата на обучение и помощ за лицата, полагащи грижи, на всяко възможно равнище, и да създадат специализирани заведения, които да предоставят възможност за полагане на грижи на временна основа за хората с увреждания, когато семействата се нуждаят от такава услуга, за да си починат;

41.

Изтъква съществуващите неравни условия, които предлагат инфраструктурите в държавите членки за хората с увреждания, като подчертава, че е необходимо да се гарантира мобилността на жените и момичетата с увреждания навсякъде в ЕС, както и че държавата членка, която се явява крайна дестинация, трябва да предостави на жените с увреждания всички специални съоръжения, на които те имат право, при равни условия с другите лица с увреждания;

42.

Изразява съжаление, че Съветът все още не е приключил работата си по проекта на директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, въпреки позицията на Парламента от 2009 г.; призовава Съвета да гарантира, че този законодателен акт ще бъде приет преди края на текущия парламентарен мандат;

43.

Подчертава, че хората с увреждания, особено жените, е много по-вероятно да изпаднат в бедност (според ОИСР приблизително едно на всеки четири лица с увреждания живее в бедност); настоятелно призовава държавите членки да предприемат целесъобразни мерки, за да предотвратят изпадането в бедност на жените и момичетата с увреждания и да гарантират, че те получават помощи и обезщетения за своите увреждания и имат достъп до социални и здравни услуги, като разработят национални програми за тази цел и гарантират ефективното им изпълнение чрез непрекъснато наблюдение и оценка; посочва, че рискът от бедност и безработица е особено висок при самотните майки с деца с увреждания; изтъква, че насърчаването на равенството между половете и равните възможности, както и борбата срещу дискриминацията на децата с увреждания и техните семейства са инструмент, който може да се използва за преодоляване на заклеймяването, бедността и социалното изключване, и че връзката между уврежданията, пола и бедността следва да се взема под внимание в рамките на всички политики за борба срещу бедността и социалното изключване;

44.

Призовава обществените здравни системи да класифицират групите от хора в уязвимо положение като потребители със специални потребности и да обезпечат необходимите ресурси и специализирани звена, за да осигурят надеждни грижи;

45.

Призовава да се отдели специално внимание на възрастните жени, които в много случаи живеят сами и страдат от заболявания, водещи до увреждания, чрез създаване на програми за превенция и помощ;

46.

Подчертава, че въвеждането на мерки за бюджетни ограничения в много държави е довело до съкращаване на социалните обезщетения и на основни услуги и че в тази връзка жените с увреждания са в особено уязвимо положение; подчертава също така, че съкращаването на средствата за хората с увреждания и за полагащите грижи за тях лица, които в повечето случаи са жени, ще се отрази отрицателно върху задоволяването на образователните, социалните и икономическите потребности на жените, които носят семейни отговорности; поради това призовава държавите членки да приемат мерки, насочени към премахването на всички пречки пред ефикасните, висококачествени, достъпни, включително във финансово отношение, услуги за жените с увреждания;

47.

Посочва, че липсата на приемливи като цена, достъпни и качествени услуги за грижи и помощ за хората с увреждания в повечето държави членки и фактът, че грижите не са поделени поравно между жените и мъжете, оказват пряко отрицателно въздействие върху възможностите на жените да участват във всички аспекти на социалния, икономическия, културния и политическия живот; за тази цел настоява да се отдели специално внимание на хората — в много случаи жени — които полагат грижи за лица с увреждания, и да се отчита техният ангажимент при признаването на професионалния им опит; подчертава също така, че е необходимо държавите членки да бъдат насърчавани да признават участието и неплатения труд на лицата, в повечето случаи жени, полагащи грижи за хора с увреждания, в рамките на своите системи за социална сигурност и пенсионни системи; подчертава, че е необходимо да се обърне особено внимание на тези жени, за да се осигури, че те получават подходящи заплати и пенсии; поради това призовава Комисията да представи законодателно предложение относно отпуска на лицата, полагащи грижи (или „синовен отпуск“), което предоставя възможност на хората да ползват отпуск за полагане на грижи за членове на семейството, които са болни, имат увреждания или са инвалиди, и/или да запазят работното си място, докато са в отпуск за полагане на грижи за членове на своето семейство;

48.

Отправя искане към Комисията и държавите членки да разработят мащабни кампании за повишаване на информираността, за да популяризират темата за жените и момичетата с увреждания, и подчертава важната роля, която могат да играят медиите и интернет за изграждането на положителна представа за жените с увреждания и за поощряването на тези жени да отстояват правата си;

49.

Счита, че е от съществено значение държавите членки да гарантират, че жените и момичетата с увреждания са равни пред закона и имат право на еднаква правна защита и правна помощ без каквато и да е дискриминация; счита, че трябва да се забранят всякакви форми на дискриминация, основани на увреждане или пол, като се вземе предвид, че едновременното наличие на тези два фактора увеличава многократно неравенството;

50.

Настоятелно призовава Комисията при извършването на средносрочния преглед на Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010—2020 г. и при изготвянето на свързания с нея списък с действия за периода 2015—2020 г. да разработи съобразен в по-голяма степен с половете подход;

51.

Припомня, че е необходимо в политиките на Общността, отнасящи се до уврежданията, да се взема предвид от самото начало принципът за равенство между половете, за да се избегне в хода на тяхното осъществяване запазването или задълбочаването на вече съществуващото неравенство; изтъква, че е необходимо да се определят показатели, които отразяват едновременно аспектите, свързани с равенството между половете и уврежданията; счита, че липсата на показатели затруднява получаването на правилна представа за действителността, пред която са изправени жените с увреждания; призовава Комисията да кани жените и момичетата с увреждания да участват в бъдещите проучвания по въпросите, свързани с жените и уврежданията;

52.

Призовава Комисията, Съвета и държавите членки да приемат хоризонтална директива за борба срещу дискриминацията, която цели да премахне във всички области от компетентността на ЕС пречките, които възпрепятстват хората с увреждания и по-конкретно жените и момичетата с увреждания да реализират пълния си потенциал за социално участие и независимост;

53.

Приканва държавите членки да подкрепят доброволните инициативи в подкрепа на многообразието и да осигурят подходящо финансиране за неправителствените организации, които работят в тази област;

54.

Призовава Комисията и държавите членки да събират подробни и надеждни статистически данни, разбити по пол, с оглед на целенасоченото проучване на действителното положение на хората с увреждания, като това е наложително, за да може да се разработи ефикасна политика, която да взема под внимание взаимовръзката между пол, увреждания и насилие; счита, че жените с увреждания следва да участват в събирането на тези данни; също така счита, че е необходимо принципът на равенство между половете да се взема под внимание в рамките на всички изследвания относно хората с увреждания, както и че изследванията относно жените и момичетата съответно следва да вземат под внимание аспектите, свързани с уврежданията;

55.

Подчертава, че многообразието обогатява обществото;

56.

Отбелязва, че човешкото достойнство е ненакърнимо и трябва да се зачита и защитава;

57.

Подчертава, че е важно в програмата за развитие за периода след 2015 г. да се възприеме съобразен с равенството на половете подход спрямо лицата с увреждания;

58.

Призовава Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да включат аспектите, свързани с уврежданията, в политиката за развитие и в проектите по координиран начин и да насърчават прилагането на цялостна стратегия за намаляване на бедността в географските програми сред жените с увреждания с цел разгръщане на техния икономически потенциал; подчертава, че аграрната реформа следва да гарантира равенството между половете по отношение на собствеността върху земята, в т.ч. за жените с увреждания;

59.

Отправя искане към Комисията и ЕСВД да въведат механизми за мониторинг с цел оценка на въздействието на техните политики върху жените с увреждания в различните държави; призовава ЕС да подкрепи усилията на държавите партньори за изготвянето и прилагането на трудово законодателство в съответствие с Конвенцията за правата на хората с увреждания и Конвенция № 159 на МОТ;

60.

Призовава Комисията да насърчава инициативите за укрепване на капацитета на заинтересованите страни за ефективно изпълнение на международните задължения за приобщаващо хората с увреждания развитие в съответствие с целите на Конвенцията за правата на хората с увреждания; препоръчва ЕС да насърчава участието на организации на хора с увреждания в процеса на вземане на решения на международно и национално равнище;

61.

Посочва, че рисковите ситуации и хуманитарните бедствия имат неблагоприятно въздействие върху безопасността и сигурността на жените и момичетата с увреждания, намалявайки значително възможностите им за оцеляване; жените и момичетата с увреждания са в положение на по-голяма уязвимост в сравнение с останалите хора преди, по време и след рискови ситуации, като въоръжени конфликти, окупирани територии, природни и хуманитарни бедствия; подчертава, че е необходимо да се повиши осведомеността на националните и международните агенции, отговарящи по въпросите на общественото здраве, подготовката за бедствени ситуации, помощта при бедствия и хуманитарната помощ, относно правата и специфичните потребности на жените и момичетата с увреждания и относно необходимостта да разполагат с човешки и материални ресурси, които да гарантират всеобщ достъп и равни възможности за жените и момичетата с увреждания в рискови ситуации и при бедствия, като по този начин се предотвратяват липсата на грижи за тях и/или възможни неподходящи интервенции;

62.

Изтъква, че ЕС и неговите държави членки трябва да признаят, че е важно да се насърчава международното сътрудничество с цел подкрепа на националните усилия за превръщане в реалност на правото на жените и момичетата с увреждания да упражняват пълноценно и при равни условия всички свои основни права и свободи; подчертава, че програмите за международно сътрудничество трябва да бъдат приобщаващи по отношение на жените и момичетата с увреждания, поради което е необходимо техните представителни (смесени или специализирани) организации да участват пряко във формулирането, разработването, контрола и оценката на политиките за сътрудничество, които се осъществяват на местно, национално, европейско и международно равнище, чрез обмен и разпространение на информация, опит, обучителни програми и най-добри практики;

63.

Подчертава, че е необходимо ЕС и неговите държави членки да полагат усилия за включването на равенството между половете и уврежданията като междусекторна тематика в своите политики, програми и проекти в областта на сътрудничеството за развитие, като гарантират, че се подготвят специални проекти, стимулиращи равенството на възможностите на хората, по-конкретно жените и момичетата, с увреждания; счита, че е необходимо Комисията, Парламентът, ООН, специализираните агенции и останалите международни, национални и местни донорски агенции да включат сред приоритетите си финансирането на програми, насочени към жените и момичетата с увреждания, като за целта разпределят средства в рамките на своите общи програми и отпускат финансиране за програми или части от програми, насочени към жените и момичетата с увреждания; счита, че ЕС трябва да включи правата на жените и момичетата с увреждания в своето двустранно сътрудничество и в своето дългосрочно сътрудничество с местните администрации от трети държави, като предлага пряка финансова подкрепа в рамките на своите многостранни политики за сътрудничество за развитие чрез парични вноски за международни организации, чрез съфинансиране съвместно с неправителствени организации от Европейския съюз и от други части на света и чрез политики, свързани с хуманитарната помощ;

64.

Подчертава, че е важно да се насърчава активното участие на жените с увреждания в Европа чрез техните представителни организации (по-специално Европейския форум на хората с увреждания, Европейското лоби на жените и съответните национални организации, които членуват в тях) в мониторинга на международните договори относно правата на човека, като се предоставя актуална информация в алтернативни доклади, които съпоставят положението на жените и момичетата с увреждания и техните основни права и свободи;

65.

Счита, че е от съществена необходимост да се гарантира, че периодичните доклади на ЕС и неговите държави членки относно спазването на договорите в областта на правата на човека съдържат информация за всяко едно право на жените и момичетата с увреждания, включително настоящото фактическо и правно положение, както и информация относно взетите мерки за подобряване на тяхното положение и относно трудностите и пречките, с които те се сблъскват, особено в селските райони; счита, че тази практика трябва да се разпространи във всички институции, които работят за защитата на правата на човека на европейско и национално равнище, включително представителните организации на хората с увреждания и на техните семейства, на жените по принцип и на жените с увреждания;

66.

Счита, че що се отнася до променянето на ситуацията на жените и момичетата с увреждания, едно от главните предизвикателства е да се включат уврежданията във всички програми, мерки и политики в областта на равенството между половете, както и да се предвидят и разработят утвърдителни мерки, за да се постигне напредък за жените и момичетата с увреждания, като се има предвид, че те се намират в неравностойно положение;

67.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Съвета на Европа и генералния секретар на ООН.


(1)  ОВ L 23, 27.1.2010 г., стр. 35.

(2)  ОВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16.

(3)  ОВ C 137 E, 27.5.2010 г., стр. 68.

(4)  ОВ L 167, 12.6.1998 г., стр. 25.

(5)  ОВ C 224, 16.9.2006 г., стр. 9.

(6)  ОВ C 187, 18.7.1988 г., стр. 236.

(7)  ОВ C 158, 26.6.1989 г., стр. 383.

(8)  ОВ C 284, 2.11.1992 г., стр. 49.

(9)  ОВ C 17, 22.1.1996 г., стр. 196.

(10)  ОВ C 152, 27.5.1996 г., стр. 87.

(11)  ОВ C 20, 20.1.1997 г., стр. 386.

(12)  ОВ C 132, 28.4.1997 г., стр. 313.

(13)  ОВ C 21 E, 24.1.2002 г., стр. 246.

(14)  ОВ C 76 E, 25.3.2004 г., стр. 231.

(15)  ОВ C 184 E, 8.7.2010 г., стр. 111.

(16)  ОВ C 131 E, 8.5.2013 г., стр. 9.

(17)  ОВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 25.

(18)  Световен доклад относно уврежданията за 2011 г., съставен съвместно от Световната здравна организация и Световната банка.

(19)  Human Rights Watch: Human Rights for Women and Children with Disabilities (2012 г.), стр. 5.

(20)  ОВ C 296 E, 2.10.2012 г., стр. 26.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/140


P7_TA(2013)0580

Европейски план за действие в областта на търговията на дребно в полза на всички участници

Резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно Европейски план за действие в областта на търговията на дребно в полза на всички участници (2013/2093(INI))

(2016/C 468/18)

Европейският парламент,

като взе предвид съобщението на Комисията от 31 януари 2013 г. за установяване на европейски план за действие в областта на търговията (COM(2013)0036),

като взе предвид Зелената книга на Комисията от 31 януари 2013 г. относно нелоялните търговски практики по веригата за доставки на хранителни и нехранителни стоки между стопански субекти в Европа (COM(2013)0037),

като взе предвид доклада на Комисията от 5 юли 2010 г., озаглавен „Наблюдение на пазара за търговия и дистрибуция „Към по-ефективен и справедлив вътрешен пазар за търговия и дистрибуция до 2020 г.“ (COM(2010)0355),

като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2011 г. относно по-ефективен и справедлив пазар на дребно (1),

като взе предвид съобщението на Комисията от 22 май 2012 г., озаглавено „Европейска програма за потребителите — насърчаване на доверието и растежа“ (СОМ(2012)0225),

като взе предвид своята резолюция от 11 юни 2013 г. относно нова програма за европейската политика за защита на потребителите (2),

като взе предвид работния документ на Комисията от 29 май 2012 г., озаглавен „Индекс на условията за потребителите — как потребителите да се чувстват уверени на вътрешния пазар: наблюдение на интегрирането на единния пазар на дребно и потребителските условия в държавите членки“ (SWD(2012)0165),

като взе предвид съобщението на Комисията от 27 ноември 2012 г., озаглавено „Защита на предприятията от заблуждаващи търговски практики и осигуряване на ефективно правоприлагане — преглед на Директива 2006/114/ЕО относно заблуждаващата и сравнителната реклама“ (СОМ(2012)0702),

като взе предвид своята резолюция от 22 октомври 2013 г. относно заблуждаващите търговски практики (3),

като взе предвид работата на Форума на високо равнище за по-добре функционираща верига на предлагането на храни и на платформата на експертите относно договорни практики в отношенията между стопански субекти,

като взе предвид консултативния документ на Комисията от 4 юли 2013 г., озаглавен „Консултация със социалните партньори съгласно член 154 от ДФЕС относно подобряване на европейското сътрудничество за предотвратяване и възпиране на недекларирания труд“ (C(2013)4145),

като взе предвид съобщението на Комисията от 28 октомври 2009 г., озаглавено „По-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа“ (COM(2009)0591),

като взе предвид своята резолюция от 7 септември 2010 г. относно справедливите доходи за земеделските производители: по-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа (4),

като взе предвид своята декларация от 19 февруари 2008 г. за разследване и премахване на злоупотребата с покупателна способност от страна на големите супермаркети, осъществяващи дейността си в Европейския съюз (5),

като взе предвид съобщението на Комисията от 11 януари 2012 г., озаглавено „Съгласувана уредба за повишаване на доверието в цифровия единен пазар за електронната търговия и интернет услугите“ (COM(2011)0942),

като взе предвид резолюциите си от 11 декември 2012 г. (6) и 4 юли 2013 г. (7) относно доизграждането на цифровия единен пазар,

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 10 юли 2013 г. относно съобщението на Комисията относно установяване на европейски план за действие в областта на търговията (8),

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 11 юли 2013 г. относно Зелената книга на Комисията относно нелоялните търговски практики по веригата за доставки на хранителни и нехранителни стоки между стопански субекти в Европа (9),

като взе предвид Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите (10),

като взе предвид Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните (11), и Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите (12),

като взе предвид Директива 2006/114/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно заблуждаващата и сравнителната реклама (13),

като взе предвид Директива 2011/7/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговските сделки (14),

като взе предвид Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно платежните услуги във вътрешния пазар (15),

като взе предвид член 48 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0374/2013),

A.

като има предвид, че значението на пазара на дребно едва ли може да се надценява, тъй като той представлява 11 % от БВП на ЕС и осигурява повече от 15 % от всички работни места в Европа, както за квалифицирани така и за неквалифицирани работници, и допринася за социалната структура на обществото;

Б.

като има предвид, че е необходимо пълно признаване на стратегическото значение на сектора на търговията на дребно като двигател на растежа, заетостта, конкурентоспособността и иновациите, както и за укрепването на европейския единен пазар;

В.

като има предвид, че в едно общество, което все повече се отличава с виртуални контакти чрез интернет, магазините и по-специално търговските улици и центровете на градовете продължават да бъдат място, където хората се срещат с други хора, а също и преките продажби от производители могат да осигурят условия за споделен опит и да служат за събирателна точка на местната идентичност, гордост на общността, общо наследство и споделени ценности; като има предвид, че при все това електронната търговия и реалните магазини не са взаимно изключващи се, а всъщност се допълват;

Г.

като има предвид, че настоящата икономическа криза има тежки последствия за търговията на дребно, които засягат по-специално по-малките, независими магазини;

Д.

като има предвид, че нелоялните търговски практики (НТП) продължават да съществуват и влияят отрицателно върху цялата верига на доставки, включително земеделските производители и малките и средните предприятия; като има предвид, че НТП оказват отрицателно въздействие също върху интересите на потребителите, както и върху растежа и създаването на работни места;

1.

Приветства създаването от страна на Комисията на Европейски план за действие в областта на търговията на дребно;

2.

Посочва, че планът за действие би трябвало да отдели повече внимание на последиците от настоящата икономическа криза върху търговията на дребно и, по-специално, върху по-малките, независими магазини;

3.

Приветства намерението на Комисията да създаде постоянна група за конкурентоспособността на търговията на дребно, но подчертава важността на едно балансирано представителство, което да включва наред с другото интересите както на големите, така и на дребните търговци, доставчиците, кооперативите и потребителите, опазването на околната среда и социално заинтересованите групи; призовава Комисията да възприеме цялостен подход към търговията на дребно, като се избягват дублирането и допълнителната бюрокрация, както и да осигури съгласуваност и тясно координиране с други съществуващи форуми, като например годишната кръгла маса по въпросите на пазара на дребно;

4.

Приветства създаването от Комисията на експертната група на високо равнище за иновациите в сектора на търговията на дребно и призовава Комисията да разгледа в кратки срокове предстоящите препоръки на тази група, с цел допълнително насърчаване на предприемачеството, стимулиране на иновациите и създаване на работни места и растеж в Европа;

5.

Подкрепя организираната от неговата комисия по вътрешен пазар и защита на потребителите кръгла маса по въпросите на пазара на дребно, в качеството ѝ на институционален форум, насочен към запазване на водещата позиция на търговията на дребно в политическия дневен ред на ЕС, за разглеждане на напредъка в прилагането на съответните аспекти на Европейския план за действие в областта на търговията на дребно, за докладване относно работата на постоянната група за конкурентоспособността на търговията на дребно и за осведомяване относно постигнатия напредък в рамките на други съществуващи платформи и неформални механизми за диалог; призовава постоянната група за конкурентоспособността на търговията на дребно да работи в тясно сътрудничество с Парламента за организацията на годишната кръгла маса по въпросите на пазара на дребно;

6.

Настоятелно призовава държавите членки в контекста на политиката за бюджетни ограничения да не предприемат мерки, които подкопават доверието на потребителите и пряко накърняват интересите на сектора на търговията на дребно, като например увеличаване на ДДС, прекатегоризиране на продуктите и ставките за тях или повишаване на таксите за магазините; отново подчертава значението на подобряването на достъпа до финансиране, по-специално за МСП в областта на търговията на дребно и едро; във връзка с това приветства плана за действие на Комисията от 2011 г. и най-новите законодателни предложения, насочени към поддържане на кредитния поток към МСП и подобряване на техния достъп до капиталовите пазари;

7.

Подчертава, че държавите членки трябва да се въздържат от дискиминиращи мерки, като например закони относно търговията и данъчното облагане, които засягат единствено някои сектори или бизнес модели и нарушават конкуренцията;

8.

Изразява съжаление поради факта, че някои държави членки дискриминират чуждестранните предприятия като създават нови бариери, които затрудняват установяването им в дадена държава членка, тъй като това представлява явно нарушение на принципите на вътрешния пазар;

9.

Призовава Комисията и държавите членки да отдадат най-висок политически приоритет на сектора на търговията на дребно като стълб на единния пазар, включително на цифровия единен пазар, и да премахнат регулаторните, административните и практическите пречки, които възпрепятстват учредяването на предприятия, тяхното развитие и приемственост и затрудняват търговците на дребно да се възползват изцяло от вътрешния пазар; счита, че законодателството относно търговията на дребно следва да се основава на доказателства, при отчитане на потребностите на сектора, и по-конкретно следва да се основава на разглеждането и разбирането на въздействието му върху малките предприятия;

10.

Призовава държавите членки да транспонират правилата за вътрешния пазар по съгласуван и последователен начин и да приложат изцяло и точно правилата и законодателството за вътрешния пазар; подчертава факта, че изискванията за допълнителни изпитвания и регистрации, непризнаването на удостоверения и стандарти, териториалните ограничения на предлагането и други подобни мерки пораждат допълнителни разходи за потребителите и търговците на дребно, по-специално за малките и средните предприятия (МСП), като по този начин лишават европейските граждани от пълните преимущества на единния пазар; също така призовава Комисията, с цел постигане на по-добро управление, да провежда политика на нулева толерантност по отношение на държавите членки, които не прилагат надлежно правилата на вътрешния пазар, и по целесъобразност, чрез производства за установяване на неизпълнение на задължения и ускоряване на тези процедури посредством бързо производство;

11.

Призовава информационното табло за вътрешния пазар да бъде разширено, така че да обхване прилагането на Директивата за услугите;

12.

Насърчава обединенията на стопански субекти и сдруженията на потребителите да предоставят на заинтересованите страни повече информация, обучение и правни консултации относно техните права и инструментите за разрешаване на проблеми, които са на тяхно разположение, като например SOLVIT, както и да подкрепят обмена на най-добри практики помежду си;

13.

Приветства намерението на Комисията да разработи инструменти, които да улеснят достъпа на потребителите до прозрачна, разбираема, сравнима и надеждна информация за цените, качеството и устойчивостта на стоките и услугите; насърчава Комисията да създаде лесно достъпна база данни, съдържаща всички европейски и национални изисквания за етикетирането; същевременно предупреждава срещу размножаването на етикетите и изискванията за етикетиране и призовава към опростяване, включително чрез обединяване на различните аспекти на устойчивостта в един етикет, при същевременно намаляване на различията в националните задължителни изисквания за етикетиране и установяване, когато е необходимо, на общи показатели/критерии на равнището на ЕС;

14.

Призовава Комисията, при наблюдението на изпълнението на своя план за действие, да обърне особено внимание на действията, насочени към подпомагане на независимите търговци на дребно; призовава местните и регионалните органи да насърчават мерки, насочени към подпомагане на равния достъп и създаване на условия на равнопоставеност за независимите търговци на дребно при пълно зачитане на свободната и лоялна конкуренция, като например: насърчаване на подхода „осиновяване на магазин“, при който по-големи търговци на дребно действат като „наставници“ на по-малките магазини със същото като тяхното местоположение, по-специално за новонавлизащи участници на пазара; насърчаване на обединения на независими търговци на дребно, включително кооперации, които се възползват от взаимна помощ и някои икономии от мащаба, като същевременно запазват пълна независимост; и зачитане на правото на местните и регионалните органи за насърчаване на климат, благоприятен за малките, независими магазини, които обикновено се откриват в градските центрове, посредством понижаване на ставките за електроенергия — включително за осветление на табели нощем — и наеми чрез публично-частни партньорства, чрез въвеждане на бизнес отстъпки от местните такси за малките предприятия и независимите търговци на дребно в съответствие с правилата на ЕС за държавната помощ, конкуренцията и обществените поръчки в рамките на вътрешния пазар, и чрез насърчаване на сътрудничеството между различните магазини в тези зони;

15.

Припомня, че въпреки че съсредоточаването на магазини извън градските центрове може да е удобно за някои потребители, то може също да има отрицателни последици за околната среда и да представлява неудобство за други потребители, по-специално за по-възрастните хора, лицата с ограничена мобилност или тези, които не разполагат с автомобил; във връзка с това призовава местните и регионалните органи да възприемат уравновесен подход, като отчитат факта, че в много региони, особено с оглед на икономическата криза, точката на насищане вече е достигната; подчертава, че търговците на дребно следва да продължават да поемат споделена отговорност за насърчаване на устойчивост, истинска свобода на избор за потребителите и достъп на малките магазини до пазара; отбелязва, че наемите в търговските центрове извън централните райони на градовете могат да бъдат твърде високи за по-малките, независими магазини и подчертава необходимостта от осигуряване на равнопоставени условия за тези магазини, например посредством основаване на наемите върху процент от оборота, в случаите, в които това все още не е установена практика;

16.

Признава правомощията на местните органи по отношение на градоустройството; подчертава обаче, че градоустройството не следва да се ползва като претекст за заобикаляне на правото на свободно установяване; припомня във връзка с това значението на правилното прилагане на Директивата за услугите; настоятелно призовава държавите членки да премахнат бариерите пред свободното движение и да отворят пазарите си, за да се стимулира конкурентоспособността и да се насърчи разнообразие сред магазините, което е от основно значение, за да могат зоните за пазаруване, по-специално в централните части на градовете, да останат привлекателни;

17.

Подчертава важната роля на публично-частните партньорства за осигуряване на чисти, безопасни и достъпни зони за пазаруване в централните части на градовете, наред с другото, чрез преодоляване на отрицателното въздействие на незаетите сгради в зоните за пазаруване — например чрез предоставяне на тези места на начинаещи предприятия при по-нисък от обичайното наем, в съответствие с приложимите правила на ЕС относно държавната помощ и обществените поръчки;

18.

Отбелязва, че бързото развитие на електронната търговия е донесло значителни ползи на потребителите и предприятията във вид на иновации, нови пазарни възможности и растеж, по-голям избор, повишена конкуренция и по-ниски цени; отбелязва обаче, че понастоящем магазините са изправени пред нови предизвикателства, което прави още по-значима многоканалната стратегия за търговията на дребно; насърчава търговците на дребно, с оглед на социалната и културната роля на търговията на дребно, да използват в най-голяма степен иновативните технологии и да разработват нови бизнес модели за онлайн базата си от клиенти, заедно с подобряване на преживяването при пазаруването в реален магазин, наред с другото, чрез подобряване на равнището на обслужване, както преди, така и след продажбата;

19.

Приветства намерението на Комисията да насърчава електронната търговия; изразява все пак съжаление поради липсата на поставена цел за осигуряване на достъпност на онлайн стоките и услугите за потребителите от всички държави членки; призовава Комисията да предложи стратегия за предотвратяване на възприемането на дискриминиращи политики от страна на търговците в практиките им за електронна търговия, като по този начин се гарантира възможност за свободен достъп до трансгранична онлайн търговия за всички европейски граждани;

20.

Подчертава, че електронната търговия е важна за осигуряването на избор и достъп на потребителите до стоки и услуги, по-специално в отдалечените райони; подчертава факта, че трябва да се предприемат подходящи мерки за разгръщане на пълния ѝ потенциал, включително чрез подобряване на достъпа до интернет в най-отдалечените райони на ЕС; подкрепя мерките, за които се призовава в съобщението на Комисията от 11 януари 2012 г. относно електронната търговия, за засилване на доверието, опростяване на регистрацията на задгранични домейни, подобряване на сигурните онлайн плащания и услугите за извършване на доставки, улесняване на трансграничното събиране на вземания и подобряване на информацията за потребителите относно техните права, по-специално правото на отказ и възможностите за подаване на жалби;

21.

Отново изтъква значението на премахването на пречките (включително езиковите, информационните и свързаните с липса на информация), които ограничават предприемаческия потенциал в трансграничната онлайн търговия и подкопават доверието на потребителите в единния пазар;

22.

Приветства предложението на Комисията относно многостранните такси за обмен (МТО) и подчертава значението на премахването на правилата за схемите на платежните карти, които засилват антиконкурентното въздействие на МТО; настоятелно призовава Комисията да подкрепя държавите членки, които вече разполагат с прозрачни, конкурентни и иновативни платежни системи, и да ги използва като пример за най-добри практики при по-нататъшното развитие на един пазар на по-евтини и по-справедливи плащания в Европа;

23.

Подчертава, че секторът на търговията на дребно носи отговорност по отношение на устойчивостта; приветства факта, че търговците на дребно и доставчиците са в предните редици по отношение на екологичната отговорност, особено що се отнася до отпадъците, енергопотреблението, транспорта и намаляването на CO2; счита, че са необходими допълнителни усилия в тази област;

24.

Приветства по-специално доброволните инициативи и ангажименти, поети от търговците на дребно и доставчиците, за намаляване на разхищението на храна;

25.

Подчертава значението на опазването на търговията на дребно на щандове на открито и пазарища, тъй като този сектор се състои предимно от хиляди микропредприятия от семеен тип и в същото време представлява специфична характеристика на европейската икономика;

26.

Подчертава факта, че търговците на дребно предлагат разнообразни съвременни начини за покупка и продажба на стоки и услуги, които създават по-широк избор за потребителите и гъвкави възможности за заетост, по-специално за младите хора и трайно безработните лица;

27.

Призовава за засилено подпомагане и стимулиране на МСП и кооперациите, особено на онези, които показват иновативност и допринасят за социалната пазарна икономика, които обръщат внимание на новите пазарни потребности и са ангажирани с екологосъобразни и социално отговорни дейности, с цел повишаване на конкурентоспособността на сектора на търговията на дребно в ЕС, понижаване на цените за потребителите, подобряване на качеството на услугите и създаване на нови възможности за заетост;

28.

Припомня значението на правилното прилагане на съществуващото социално и трудово законодателство; призовава за равнопоставени условия за търговците в рамките на вътрешния пазар, с цел борба срещу недекларирания труд и данъчните и социалните измами;

29.

Приветства франчайзинга като бизнес модел, който подпомага новите предприятия и собствениците на малък бизнес; при все това отбелязва наличието в някои случаи на несправедливи договорни условия и призовава за прозрачни и справедливи договори; по-специално привлича вниманието на Комисията и на държавите членки към проблемите, пред които са изправени франчайзополучателите, които желаят да продадат своето предприятие или да променят своята бизнес формула, като в същото време останат активни в същия сектор; отправя искане към Комисията да проучи забраната на механизмите за ценово определяне при франчайзинга, както и последиците от дългосрочните клаузи относно конкуренцията, възможностите за закупуване и забраната за мултифранчайзинг и да преразгледа в това отношение настоящото освобождаване от правилата за конкуренция на договарящи се страни, които имат пазарен дял от по-малко от 30 %;

30.

Изразява загриженост относно бързото развитие на собствените марки; изтъква, че собствените марки следва да се развиват по начин, който да осигурява по-добър потребителски избор, в частност по отношение на прозрачността, качеството на информацията и разнообразието, както и да предоставят ясни възможности на МСП за иновации и разширяване;

31.

Подкрепя работата на Форума на високо равнище за по-добре функционираща верига на предлагането на храни и на Платформата на експертите относно договорните практики в отношенията между стопански субекти; счита, че Парламентът трябва спешно да разреши нерешените въпроси, свързани с неговото участие в работата на Форума; подчертава, че нелоялни търговски практики се срещат също в непродоволствената верига на доставки; във връзка с това изисква от Комисията и обединенията на стопански субекти да се стремят към конструктивен междусекторен диалог в рамките на съществуващите форуми, включително и годишната кръгла маса по въпросите на пазара на дребно и бъдещата група на Комисията относно конкурентоспособността на търговията на дребно;

32.

Приветства принципите на добрата практика и списъка с примери за лоялни и нелоялни практики във вертикалните търговски отношения по веригата на продоволственото предлагане, както и рамката за изпълнението и прилагането на тези принципи; приветства признаването от търговските сдружения на необходимостта от изпълнение и подчертава, че за да може един механизъм за изпълнение да доведе до практически резултат, е жизненоважно той да се зачита от всички участници във веригата на продоволственото предлагане и всички участници да се ангажират, включително организациите на земеделски производители, както и секторите на производствената промишленост и дистрибуцията на едро; призовава Комисията да преразгледа практическото въздействие на доброволната инициатива, включително прилагането на принципите на добри практики, в рамките на една година от нейното влизане в сила;

33.

Отбелязва, че въпросите, свързани с вертикалните търговски отношения, възникват и във връзка с договореностите за селективна и изключителна дистрибуция в търговията на дребно на стоки със запазена марка; поради това призовава Комисията и държавите членки да гарантират правата на търговците на дребно и собствениците на магазини, които при договаряне се намират в по-слаба позиция;

34.

Счита, че по-слабите участници на пазара, по-специално земеделските производители и други доставчици, често смятат за трудно да се оплачат от НТП и във връзка с това подчертава важната роля на сдруженията, които би следвало да могат да внасят подобни оплаквания от тяхно име; приканва Комисията да разгледа осъществимостта и необходимостта от омбудсман или съдия, като също разгледа въпроса дали тази длъжност следва да разполага с правомощия да предприема служебно действия в случай на обосновани с доказателства НТП;

35.

Призовава Комисията да гарантира правото на дребните доставчици да създават обединения на производители, без да бъдат санкционирани за това от страна на националните органи за защита на конкуренцията, които оцениха значението на тези обединения въз основа на националното производство само по себе си;

36.

Призовава Комисията да приложи действащото законодателство върху териториалните ограничения на доставките, наложени от страна на доставчиците към техните клиенти;

37.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на държавите членки.


(1)  ОВ C 33 E, 5.2.2013 г., стр. 9.

(2)  Приети текстове, P7_TA(2013)0239.

(3)  Приети текстове, P7_TA(2013)0436.

(4)  ОВ C 308 E, 20.10.2011 г., стр. 22.

(5)  ОВ C 184 E, 6.8.2009 г., стр. 23.

(6)  Приети текстове, P7_TA(2012)0468.

(7)  Приети текстове, P7_TA(2013)0327.

(8)  http://www.eesc.europa.eu/?i=portal.en.int-opinions.26063.

(9)  http://www.eesc.europa.eu/?i=portal.en.int-opinions.26065.

(10)  ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 64.

(11)  ОВ L 109, 6.5.2000 г., стр. 29.

(12)  ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 18.

(13)  ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 21.

(14)  ОВ L 48, 23.2.2011 г., стр. 1.

(15)  ОВ L 319, 5.12.2007 г., стр. 1.


Четвъртък, 12 декември 2013 r.

15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/146


P7_TA(2013)0584

Екоиновации — разкриване на работни места и осигуряване на растеж чрез политиката в областта на околната среда

Резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г. относно eкоиновациите — разкриване на работни места и осигуряване на растеж чрез политиката в областта на околната среда (2012/2294(INI))

(2016/C 468/19)

Европейският парламент,

като взе предвид съобщението на Комисията „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

като взе предвид съобщението на Комисията „Иновации за устойчиво развитие — План за действие за екологични иновации (ПДЕИ)“ (COM(2011)0899),

като взе предвид съобщението на Комисията „Водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“: Съюз за иновации“ (COM(2010)0546),

като взе предвид съобщението на Комисията „Европа за ефективно използване на ресурсите — водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“ (COM(2011)0021),

като взе предвид съобщението на Комисията „Стимулиране на технологиите за устойчиво развитие: План за действие на Европейския съюз за технологии, свързани с околната среда“ (COM(2004)0038),

като взе предвид съобщението на Комисията „Стратегическа визия за европейските стандарти: към по-голям и ускорен устойчив растеж на европейската икономика до 2020 г.“ (COM(2011)0311),

като взе предвид съобщението на Комисията „Рио+20: към екологична икономика и по.добро управление“ (COM(2011)0363),

като взе предвид съобщението на Комисията „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“ (COM(2011)0112),

като взе предвид съобщението на Комисията „Програма за нови умения и работни места: европейският принос за постигане на пълна заетост“ (COM(2010)0682),

като взе предвид предложението на Комисията за регламент за установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) (COM(2011)0809),

като взе предвид съобщението на Комисията „Хоризонт 2020“ — Рамкова програма за научни изследвания и иновации (COM(2011)0808),

като взе предвид Бялата книга на Комисията „Адаптиране спрямо изменението на климата — към европейска рамка за действие“ (COM(2009)0147),

като взе предвид Зелената книга на Комисията „От предизвикателствата към възможностите — изграждане на обща стратегическа рамка за финансиране от ЕС на научните изследвания и иновациите“ (COM(2011)0048),

като взе предвид новия инструмент „гаранция за младежта“,

като взе предвид своята резолюция от 11 ноември 2010 г. относно европейски партньорства за иновации в рамките на водещата инициатива „Съюз за иновации“ (1),

като взе предвид своята резолюция от 24 май 2012 г. относно Европа за ефективно използване на ресурсите (2),

като взе предвид своята резолюция от 29 септември 2011 г. относно изработването на обща позиция на ЕС за предстоящата конференция на ООН по въпросите на устойчивото развитие („Рио+20“) (3),

като взе предвид своята резолюция от 15 март 2012 г. относно пътната карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност (4),

като взе предвид своята резолюция от 8 март 2011 г. относно новаторското финансиране на световно и европейско равнище (5),

като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2011 г. относно „Инвестиция за бъдещето: нова Многогодишна финансова рамка (МФР) за конкурентоспособна, устойчива и приобщаваща Европа“ (6),

като взе предвид предложението на Комисията за решение на Съвета за създаване на специфичната програма за изпълнение „Хоризонт 2020“ — Рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) (COM(2011)0811),

като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Програма за околната среда и действията по климата (LIFE) (COM(2011)0874),

като взе предвид своята резолюция от 12 май 2011 г. относно „Съюз за иновации: Преобразуването на Европа за приспособяване към един свят, превъзмогнал кризата“ (7),

като взе предвид своята резолюция от 14 юни 2012 г. относно „Към възстановяване и създаване на работни места“ (8),

като взе предвид своята резолюция от 7 септември 2010 г. относно развиване на потенциала за разкриване на нови работни места в нова устойчива икономика (9),

като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2012 г. относно ролята на жените в зелената икономика (10),

като взе предвид своята резолюция от 6 май 2010 г. относно Бялата книга на Комисията „Адаптиране спрямо изменението на климата — към европейска рамка за действие“ (11),

като взе предвид резолюцията си от 27 септември 2011 г. относно Зелената книга „От предизвикателствата към възможностите — изграждане на обща стратегическа рамка за финансиране от ЕС на научните изследвания и иновациите“ (12),

като взе предвид доклад № 315 на „Евробарометър“ относно отношението на европейските предприемачи към екологичните иновации, март 2011 г.,

като взе предвид доклада „Анализ и отчитане на резултатите, постигнати от проектите по РПКИ за първи пробни продажби на екоиновациите“ на Изпълнителната агенция за конкурентоспособност и иновации, публикуван през май 2013 г.;

като взе предвид инициативата за екологични работни места от 2008 г. на Програмата на ООН за околната среда (UNEP), Международната организация на труда (МОТ), Международната организация на работодателите (IOE) и Международната конфедерация на профсъюзите (ITUC), озаглавена „Екологични работни места: Към достойни условия на труд в устойчив, нисковъглероден свят“,

като взе предвид доклада от 2009 г. на „Грийнпийс“ и Европейския съвет за възобновяема енергия (EREC), озаглавен „Да работим за климата: възобновяеми енергии и революция на екологичните работни места“,

като взе предвид доклада от 2007 г. на Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC) и Агенцията за социално развитие (SDA) относно „Изменението на климата и заетостта: Въздействие на изменението на климата върху заетостта в ЕС—25 и мерки за ограничаване на емисиите на CO2 до 2030 г.“,

като взе предвид доклада на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд от януари 2013 г., озаглавен „Екологизиране на отраслите в ЕС: предвиждане и управление на въздействията върху количеството и качеството на работните места“, и нейната база данни, съдържаща проучвания на процеса,

като взе предвид доклада на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд от 2011 г., озаглавен „Индустриални отношения и устойчиво развитие: ролята на социалните партньори в прехода към екологична икономика“;

като взе предвид член 48 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на комисията по заетост и социални въпроси и комисията по регионално развитие (A7-0333/2013),

A.

като има предвид, че чистата и здравословна околна среда е предпоставка за поддържането на благоденствието и високото качество на живот в Европа, но същото важи и за силата и конкурентоспособността на икономиката;

Б.

като има предвид, че предизвикателствата в областта на околната среда, като например изменението на климата, недостигът на ресурси и увреждането на биологичното разнообразие, изискват радикален преход на нашата икономика, в който чистите технологии играят ключова роля;

В.

като има предвид, че мащабът на кризата представлява уникална историческа възможност за провеждане на трансформационна промяна в нашите икономики, която проправя пътя за устойчиво дългосрочно развитие;

Г.

като има предвид, че развитието на екологосъобразните технологии през последните години показа, че инвестирането в екологосъобразен растеж не представлява скъпо задължение, а по-скоро огромна икономическа възможност; като има предвид, че докато почти всеки сектор претърпя големи загуби в резултат на рецесията, екологосъобразният сектор забави темповете си на развитие, но все още отбелязва растеж;

Д.

като има предвид, че настоящата икономика, характеризираща се с висок разход на ресурси, трябва да се замени с икономика, която използва ресурсите ефективно, като утвърдили се отрасли бъдат трансформирани в екологосъобразни отрасли с висока добавена стойност, които създават работни места и същевременно опазват околната среда;

Е.

като има предвид, че решенията, благоприятни за околната среда, ще привлекат ново поколение високотехнологични производства и услуги, ще повишат конкурентоспособността на Европа и ще създадат нови работни места, изискващи висококвалифицирана работна ръка;

Ж.

като има предвид, че чрез подпомагането на нови процеси за преход към по-чисти производствени процеси, както и чрез подпомагането на нови методи на управление и на нови технологии, както и на нови услуги за постигане на по-голяма екологосъобразност на предприятията, правните актове за екологичните иновации ще помогнат на Европа да се възползва максимално от възможностите си, като същевременно преодолее настоящите предизвикателства;

З.

като има предвид, че цените на ресурсите се увеличиха значително през последните години и поради тази причина конкурентоспособността на предприятията се определя все повече от ефективното използване на техните ресурси;

И.

като има предвид, че опитът показва, че за органите е трудно да предвидят кои иновативни технологии ще бъдат конкурентоспособни на пазара;

Й.

като има предвид, че фискалните стимули могат да бъдат полезен инструмент за засилване на екоиновациите в Европа;

K.

като има предвид, че Европа е на челно място в развитието на нови технологии; като има предвид, че съществуват много пречки за развитието и по-широкото използване на екологичните технологии, като например използване на съществуващите технологии, ценови сигнали, при които съществува тенденция за даване на предимство на екологично по-неефективни решения, затруднен достъп до финансиране и слаба осведоменост на потребителите; като има предвид, че по тази причина предизвикателството се състои в това да се подобрят общите екологични показатели на продуктите през целия им жизнен цикъл, да се увеличи търсенето на по-добри продукти и производствени технологии и да се помогне на потребителите да правят информиран избор;

Л.

като има предвид, че етикетите, които посочват екологичните достойнства на продуктите и услугите, трябва да предоставят ясна и обективна информация, като се избягва подвеждане или „зелено заблуждаване“ на потребителя;

M.

като има предвид, че в днешно време екологосъобразната промишленост осигурява 3,4 милиона работни места и годишен оборот, изчислен на 319 милиарда евро; като има предвид, че в много държави екологосъобразните технологии вече са или скоро ще бъдат най-големият работодател;

Н.

като има предвид, че екоиновациите са опорна точка за развиването от страна на ЕС на екологично, икономически и социално устойчива стратегия за растеж, водеща до качествени възможности за заетост в различни сектори;

O.

като има предвид, че сравнително проучване в областта на екоиновациите за 2010 г. показва благоприятно развитие на екоиновациите в няколко държави членки, но въпреки това нито една държава или група от държави от ЕС не може понастоящем да служи за пример за високи резултати в областта на екоиновациите в ЕС;

П.

като има предвид, че доклад № 315 на „Евробарометър“ от 2011 г. относно отношението на европейските предприемачи към екологичните иновации показва, че МСП се сблъскват с увеличаващи се разходите за материали, въпреки че по-голямата част от тях са въвели нови или значително подобрени екоиновативни производствени процеси или методи с цел намаляване на разходите за материали, както и че проблеми им създават недостатъчният достъп до съществуващи субсидии и данъчни стимули и несигурното търсене на пазара;

Р.

като има предвид, че анализът на инициативата на РПКИ за екоиновации показва, че очакваните предимства в областта на околната среда, икономиката и заетостта са далеч повече от обществените разходи;

С.

като има предвид, че измерването на екоиновациите е основно изискване за наблюдението и оценката на постиженията на държавите — членки на ЕС, и на постигнатия от тях напредък към интелигентен и устойчив растеж в Европа, но данните за екоиновациите са ограничени и качеството им варира значително в зависимост от показателя;

Т.

като има предвид, че провеждащите политиките и други заинтересовани лица имат различно разбиране за това какво представляват екоиновациите и каква следва да бъде целта им;

У.

като има предвид, че съществуват различни критерии за оценка, използвани за определяне на термини като „екоиновации“ и „интелигентни екологични работни места“ (напр. в дефинициите на МОТ, на Програмата на ООН за околната среда, Европейския център за развитие на професионалното обучение, ОИСР или Евростат), които биха могли да доведат до различия в статистическите данни по отношение на екоиновациите, екологичните работни места и екологосъобразния растеж;

Ф.

като има предвид, че резолюцията на Парламента от 7 септември 2010 г. относно развиване на потенциала за разкриване на нови работни места в нова устойчива икономика се позовава на определението за МОТ за устойчиви работни места и подчертава, че екоиновациите имат важна роля във всички промишлени и производствени сектори;

Х.

като има предвид, че понастоящем има над 240 проекта, финансирани по схемата за екоиновациите; като има предвид, че през май 2013 г. Комисията обяви нова покана за подбор на още 45 проекта за екоиновации с новаторски решения в областта на околната среда; като има предвид, че дейността и финансирането на инициативата на РПКИ за екоиновации подпомогнаха обещаващи европейски предприемачи в областта на екоиновациите, като осигуриха рисков капитал, който в противен случай не би бил достъпен;

Ц.

като има предвид, че новата програма на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ представлява финансовият инструмент за осигуряване на прилагането на Съюза за иновации през периода 2014—2020 г.; като има предвид, че в рамките на следващата многогодишна финансова рамка (МФР 2014—2020 г.) инициативата за екоиновации ще бъде обхваната и от програмата LIFE (Програма за околната среда и действията по климата за периода 2014—2020 г.);

Ч.

като има предвид, че съществува обезпокоително нарастване на равнището на младежката безработица и силна необходимост от политики, които водят до повече и по-добри възможности за работа за младите хора;

Ш.

като има предвид, че Парламентът приветства инициативата на Комисията „Нови умения за нови работни места“, която признава сътрудничеството с държавите членки;

Общи политики за създаване на интелигентен устойчив растеж и интелигентни устойчиви работни места

1.

Призовава Комисията да продължи да работи за общоевропейска визия за екоиновациите в контекста на преминаването към икономика с ниска въглеродна интензивност, използваща ефективно ресурсите, но и същевременно да се съсредоточи върху конкретни цели, приоритетни области и основни етапи;

2.

Подкрепя водещата инициатива на стратегията „Европа 2020“ на Комисията, насочена към незабавно преминаване към устойчива икономика; подчертава още, че целенасочените инвестиции за екологично преструктуриране на регионите на ЕС са много полезен инструмент за постигане на стратегическите цели за регионално и териториално сближаване;

3.

Отбелязва потенциала за пряко и непряко създаване на качествени работни места посредством пълното прилагане на стратегията „ЕС 2020“; поради това призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си в тази област; приветства подкрепата на Комисията за цялостна стратегия за екологосъобразен растеж в рамките на водещата инициатива „Съюз за иновации“, и по-конкретно плана за действие в областта на екоиновациите, като крачка в правилната посока;

4.

Подчертава значимостта на законодателството като инструмент за засилване на търсенето на екологични технологии; счита, че конкурентоспособността на европейското производство зависи от това Европа да бъде световен новатор в екологично ефективните стоки и производство;

5.

Призовава държавите членки да разработят стратегии за постигане на съответствие между уменията на работната сила и възможностите, предлагани от сектора на екологосъобразните технологии, като разглежда различни подсектори и техните потребности от квалифицирана работна сила;

6.

Подчертава едновременно екологичните и икономическите ползи от прехода към екологична устойчива икономика, от гледна точка на създаването на устойчиви работни места в ЕС и в развиващия се свят посредством засиленото участие в иновативното производство на горива и материали, както и възможностите за заетост, произтичащи от обработката и разпространението на биогорива и биоматериали за корпоративните, публичните, частните и битовите потребители; подчертава, че тези възможности следва да създадат качествени и устойчиви работни места както за квалифицирани, така и за неквалифицирани работници; признава, че следва да бъде разработена стабилна дългосрочна регулаторна рамка за насърчаване на устойчивото развитие, като се използват съществуващите финансови инструменти;

7.

Отбелязва сложните предизвикателства във връзка с продоволствената сигурност, изменението на климата, качеството на почвите, недостига на суровини, прехода към системи за енергия от възобновяеми източници и енергийна ефективност и т.н.; признава, че екоиновациите могат да играят важна роля в справянето с много от тези предизвикателства; отново заявява, че такъв преход изисква цялостен подход, включващ образование, обучение, развитие на уменията, научни изследвания и иновации, инвестиции от частния и публичния сектор и развитие на инфраструктурата, като всеки от тези елементи допринася за разнообразните и устойчиви възможности за заетост.

8.

Счита, че иновативните европейски предприятия не се нуждаят единствено от субсидии, а и от по-добро законодателство, по-добри връзки с научноизследователската база и по-добър и разнообразен достъп до средства и финансиране, вариращо от предоставяне на безвъзмездни средства до заеми и финансиране със собствен капитал; по тази причина призовава държавите членки и Комисията да създадат подходящи условия на национално и европейско равнище;

9.

Подчертава, че работните места в сектора на екологосъобразните технологии не трябва да се ограничават до производството на енергия от възобновяеми източници, повишаването на енергийната ефективност и сектора на транспорта, тъй като екологосъобразният растеж представлява благоприятна възможност за всички сектори, които следователно трябва да проучат възможностите за разработване на екологосъобразни продукти и да повишат осведомеността на потребителите относно важното значение на закупуването на такива продукти;

10.

Счита, че бързото разработване на чисти технологии е необходимо, за да се повиши конкурентоспособността на предприятията; поради тази причина призовава Комисията да осигури централно място на екоиновациите в своята промишлена политика;

11.

Призовава Комисията да улесни разработването на стандарти за етикетиране и ясни определения за целите на установяването и разпространяването на екологичните достойнства на продуктите и услугите;

12.

Счита, че една нова устойчива икономика за ЕС трябва да гарантира балансирано икономическо и социално развитие; призовава за амбициозна устойчива индустриална политика, като се набляга на ефективността на ресурсите; припомня, че ефективното използване на ресурсите и материалите ще намали разходите за промишлеността и домакинствата, ще освободи ресурси за други инвестиции и ще направи икономиката на ЕС по-малко зависима от оскъдните ресурси и силно променливите пазари на ресурси; изтъква, че „зелената“ икономика трябва да предлага възможности за достойни и добре платени работни места, с равни възможности за мъжете и за жените, като вниманието следва да бъде насочено към опазването на околната среда;

13.

Изтъква, че макар и понастоящем екологичната промишленост да осигурява 3,4 милиона работни места и годишен оборот, изчисляван на 319 милиарда евро, потенциалът за създаване на регионален растеж, възможности за заетост и ползи за околната среда остава до голяма степен неоползотворен; в тази връзка напомня, че цената на бездействието ще бъде висока;

14.

Подчертава, че за успеха на екоиновациите са необходими целенасочени и дългосрочни инвестиции, които трябва да обхващат по-специално областите образование и обучение, научноизследователска и развойна дейност, инфраструктура и т.н.;

15.

Приветства съществуващите университетски програми и програми за професионално обучение, които са съсредоточени върху екологичната, икономическата и социалната устойчивост; подчертава, че възникват нови образователни потребности, които следва да бъдат удовлетворени във връзка с развитието на устойчивите работни места;

16.

Изразява твърдо убеждение, че екологичната политика, основана на пазарната икономика, би могла да се превърне в двигател на растежа и заетостта във всички клонове на икономиката; подчертава, че предвидимите и благоприятни за инвестициите рамкови условия са основата, която ще позволи на новаторските предприятия да се възползват във възможно най-пълна степен от тези възможности, в полза на околната среда и служителите;

17.

Признава факта, че икономическият преход към нови ниши за стопанска дейност може да привлече младото поколение работници и да доведе до нови възможности за работни места в спектъра на екоиновациите;

Концепцията за екологични иновации

18.

Приветства съобщението на Комисията „Иновации за устойчиво развитие — План за действие за екологични иновации (ПДЕИ)“ (COM(2011)0899),

19.

Подчертава възможния ефект от взаимодействието на екоиновациите при създаването на устойчиви и качествени работни места, опазването на околната среда и намаляването на икономическата зависимост;

20.

Подчертава широкото измерение на понятието екоиновация, което обхваща всяка една иновация, насочена към осъществяване на напредък по отношение на целта за постигане на устойчиво развитие посредством намаляване въздействията върху околната среда и стремеж към по-ефикасно и по-отговорно използване на ресурсите;

21.

Призовава Комисията да обобщи нагледно различните възприятия по отношение на екоиновациите и свързаните с тях предизвикателства и да изготви общо разбиране за различните стратегически възможности, които екоиновациите предлагат за бъдещето;

22.

Счита, че определението на Евростат на „екологични работни места“ (в сектора на екологичните стоки и услуги), съгласно което например основната цел на екологосъобразните технологии и продукти трябва да бъде опазването на околната среда или управлението на ресурсите, е полезно за избягване на противоречиви статистически данни, но счита, че е необходимо да се разработи единно за целия ЕС определение на екологични работни места и екологосъобразен растеж, което да обхваща например и сектора на обществения транспорт; счита, че е полезно да се обмисли по-всеобхватно определение за „екологични работни места“, което като следваща стъпка да включва допълнителни работни места/дейности;

23.

Изтъква, че потенциалът на екоиновациите за оказване на благоприятно въздействие върху околната среда не е използван напълно, като се има предвид фактът, че се очаква те да спомогнат за намаляване на емисиите на парникови газове, други замърсители и генерирането на отпадъци, наред с другото посредством увеличаване употребата на рециклирани материали и производство на качествени продукти с по-слабо въздействие върху околната среда, както и насърчаване на по-благоприятните за околната среда производствени процеси и услуги; изтъква необходимостта от целенасочени действия спрямо затрудненията и пречките, които спъват търговската реализация на екоиновациите, както и разпространението на такива продукти и услуги в международен мащаб;

24.

Призовава Комисията да включи конкретни препоръки за екоиновации в европейския семестър, за да се насърчи устойчивият растеж;

25.

Признава, че екоиновациите предоставят несъмнени възможности за нови ниши за стопанска дейност, като предлагат възможности за малките и средните предприятия (МСП), за инициативните личности, за самостоятелно заетите лица и предприемачите да се възползват от нови пазари и стопански модели, както и като съживяват съществуващите традиционни икономически сектори с възможности да организират съществуващите работни места по по-екологосъобразен начин чрез приспособяването им към устойчиви производствени и работни методи с ефективно използване на ресурсите;

26.

Призовава Комисията да разработи систематичен подход към политиката в областта на екоиновациите, със стабилни рамкови условия, осигуряващи равнопоставеност на екоиновациите в предприятията, както и инфраструктура, позволяваща на предприятия и потребители да направят устойчив избор;

27.

Призовава Комисията и държавите членки да разработят екологични стандарти за обществени поръчки, за да се засили ролята на обществените институции като пилотни потребители;

28.

Отбелязва по-специално значението на достъпа до подходящо обучение и развиване на умения в рамките на екоиновациите, както с оглед на предоставянето на необходимата квалифицирана работна сила на работодателите, така и на осигуряването на необходимите знания, умения и компетентности за младите хора, за да имат достъп до нововъзникващи новаторски възможности за заетост, и за улесняването на преминаването на работниците от западащи към нови екологосъобразни отрасли; във връзка с това подчертава възможността за чиракуване в селските райони и други форми на професионално обучение с цел развитие на тези нови комбинации от умения;

29.

Препоръчва насърчаването на творческия и иновационен потенциал на младите хора с оглед приноса им към устойчивото развитие, както и подобряване на достъпа им до финансиране.

ЕС, държавите членки и регионите

30.

Подчертава необходимостта от интегриране на понятието „екоиновации“ във всички области на политиката, като се има предвид, че то е междусекторно политическо пространство; във връзка с това призовава Комисията и държавите членки да насърчават сътрудничеството между министерства и политически равнища и да наблюдават редовно прилагането на политиките;

31.

Призовава всички ключови участници да работят съвместно за подкрепа на екологосъобразния растеж, иновациите и работните места във всеки един сектор и да използват съществуващите инструменти, като например технологични платформи, специализирани експертни групи, съвместни технологични инициативи, водещи пазари, клъстери и индустриални групи на високо равнище;

32.

Призовава Комисията и държавите членки да разработят нови законодателни разпоредби и да укрепят съществуващото законодателство в областта на развитието и използването на енергията от възобновяеми източници и повишаването на енергийната ефективност, за да предоставят правна сигурност и условия на равнопоставеност, като същевременно насърчават публичните и частните инвестиции;

33.

Призовава държавите членки да подобрят съгласуваността на тези политики и по-специално да подкрепят регионалните партньорства за растеж, иновации, работни места и равни възможности за жените и мъжете, както и трансграничните инициативи;

34.

Насочва вниманието към потенциала за създаване на работни места на концепцията за екоиновациите в една устойчива икономика; призовава Комисията да предостави платформа, позволяваща на държавите членки да координират усилията си за създаване на нови устойчиви работни места и устойчив растеж;

35.

Настоятелно призовава държавите членки, когато разглеждат икономическото, социалното и екологичното въздействие на изменението на климата, да обменят опит и най-добри практики по отношение на възможностите за заетост;

36.

Призовава за хоризонтално интегриране на концепцията за екоиновациите в структурните и кохезионните фондове; препоръчва на местните и регионалните органи да приемат, съгласно правната и институционалната структура на всяка държава членка, стратегии за развитие в съответствие с целите на стратегията „ЕС 2020“ с цел създаване на нови работни места в условията на устойчива икономика;

37.

Счита, че съществуващото и предложеното законодателство на ЕС в областта на околната среда притежава значителен потенциал за създаване на нови работни места в области като въздух, почви и вода, енергия, обществени услуги, земеделие, транспорт, туризъм, горско стопанство и управление на околната среда, и призовава държавите членки да прилагат това законодателство;

38.

Подчертава неотложната необходимост от подобряване на ефикасността на пазара на въглеродни емисии на ЕС, за да се осигури инвестиционна сигурност за технологиите, щадящи климата;

39.

Призовава за създаване на по-тясна връзка между фундаменталните научни изследвания и промишлените иновации и между иновациите и процеса на производство; настоятелно призовава Комисията да започне във всяка държава членка научни изследвания на процесите и консултантска дейност във връзка с екоиновациите;

40.

Подчертава, че екоиновациите на ЕС стимулират по-висока ефективност на използване на ресурсите извън нашите граници, като по този начин се забавя изчерпването на световните ресурси; поради тази причина настоятелно призовава държавите членки да подобрят националните си стратегии за ефективно използване на ресурсите и да споделят своите знания на международни форуми;

41.

Подчертава значимостта на по-доброто интегриране на най-добрите практики на екоиновации в реалната икономика, с цел да се постигне по-осезаем напредък в ежедневието на хората;

42.

Подчертава, че научноизследователската дейност е основата за иновациите и екоиновациите; отбелязва големите перспективи за растеж на екоиновациите, както и потенциала на Европа да бъде световен лидер в тази област, с възможностите, които това предоставя за създаването на нови и висококачествени работни места;

43.

Счита, че екоиновациите се намират в пълно съответствие с инвестиционните приоритети в областите на научните изследвания и иновациите и на климата и околната среда в идния програмен период на структурните фондове;

44.

Подчертава жизненоважната роля, която могат да играят партньорствата и взаимодействията между сектора на образованието, дружествата и местните и регионалните органи при предоставянето на съответното обучение, включително умения, свързани с областта на науките, технологиите, инженерството и математиката, както за мъжете, така и за жените, професионално ориентиране, качествени и платени стажове и възможности за комбинирано теоретично и практическо обучение, за да бъде осигурен широк достъп до възможности за заетост и качествени работни места, възникващи в резултат на екоиновациите;

45.

Насърчава държавите членки да предоставят стимули за предприятията, по-специално за МСП, с цел насърчаване на повече инвестиции в научноизследователските и развойните дейности в частния сектор; във връзка с това приветства плана за действие в областта на екоиновациите;

46.

Настоятелно призовава държавите членки да засилят трансграничното сътрудничество, за да гарантират разпространението на технологии и най-добри практики в целия ЕС, като по този начин повишат конкурентоспособността на Европа;

47.

Призовава за насърчаване на използването на най-добрите екоиновации, по-специално в развиващите се държави, където например един по-ефективен процес за производство на дървени въглища, компостните тоалетни, използването на възобновяеми енергийни източници, системите за пречистване на водата и много други иновации могат да подобрят, значително и то на относително ниска цена, качеството на живот и здравето и да насърчат устойчиво предприемачество и заетост;

48.

Настоятелно призовава държавите членки, в рамките на осигуряването на социално отговорен преход към висококачествени екологични работни места, да оползотворят възможно най-бързо средствата от Европейския социален фонд за програми, насочени към придобиване на повече умения, обучение и преквалификация на служителите;

Финансиране на екологичните иновации

49.

Посочва ползите от фискалните политики и призовава държавите членки да прехвърлят данъците от заетостта към използването на ресурсите и замърсяването, с цел да се засилят екоиновациите;

50.

Настоятелно призовава Комисията да определи субсидиите, вредни за околната среда, като „резултат от правителствени действия, които предоставят облекчения на потребители или производители, за да допълнят доходите или намалят разходите им, но по този начин са в противоречие с добрите практики по отношение на околната среда“; призовава Комисията и държавите членки да приемат незабавно конкретни планове за поетапно преустановяване на всички вредни за околната среда субсидии въз основа на това определение;

51.

Призовава Комисията и държавите членки до 2020 г. поетапно да преустановят всички вредни за околната среда субсидии, включително субсидиите и финансовата подкрепа за изкопаемите горива и субсидиите, които стимулират неефективно използване на възобновяемите енергийни източници, и да докладват за напредъка чрез националните програми за реформа;

52.

Изтъква, че екоиновациите следва да се възползват от новите финансови инструменти на ЕС и от средствата по линия на водещите инициативи „Съюз за иновации“ и „Европа за ефективно използване на ресурсите“, както и от политиката на сближаване за периода след 2013 г. и програмата „Хоризонт 2020“;

53.

Счита, че е важно екоиновациите и екологичните технологии да бъдат финансово и конкурентно жизнеспособни в дългосрочен план; счита, че подкрепата с обществени инвестиции следва да насърчава щадящи околната среда производствени методи в случаите, в които се отпуска обществена подкрепа;

54.

Приветства възможностите за финансиране на екоиновациите по линия на общата селскостопанска политика и програмата за конкурентоспособността на МСП (COSME), на „Хоризонт 2020“ и на програмата за околната среда и действията по климата LIFE, като настоява за увеличаване на размера на финансовите средства, с оглед интензивно реализиране на вече разработени екоиновации;

55.

Призовава Комисията да приложи необходимите инструменти и да разпредели достатъчно бюджетни средства за осигуряване на плавен преход между програмата за конкурентоспособност и иновации и програмата „Хоризонт 2020“ по отношение на екоиновациите, като облекчи процедурните ограничения и финансовата тежест за малките и средните предприятия; подчертава, че балансираното участие на половете във вземането на решения във всички фази и аспекти на финансирането е от съществено значение;

56.

Призовава държавите членки да включат екоиновациите в своите стратегии за периода 2014—2020 г., като инструмент за развитие на „зелената“ икономика, растеж и нови работни места, осигурявайки развитие на предприемачеството при равно третиране на половете, както и сътрудничество между образованието, бизнеса и науката;

57.

Изтъква, че макар и текущите приоритетни области в поканата за представяне на предложения по „Екоиновации 2012 г.“ да се ограничават до даден брой централни области, инициативата за екоиновации представлява междусекторна програма, подкрепяща проекти за екоиновации в различни сектори; ето защо отново посочва, че всички сектори и предприемачески дейности следва да бъдат допустими за финансиране;

58.

Приканва Комисията по-конкретно да запланува ясно определени, целенасочени и усилени ресурси за подпомагане на МСП при разработването на проекти за първи пробни продажби, за рисков капитал, създаване на мрежи и разпространение на екоиновациите в международен мащаб, както и пласирането им от МСП на пазара в ЕС;

59.

Счита, че способността да се взема предвид глобализацията и нейното влияние върху икономиката и веригите за доставки в ЕС през следващия период на финансиране следва да се отрази по-добре в приоритетите на инициативата за екоиновации, тъй като новите бизнес модели започват да разклащат традиционните вериги за доставки;

60.

Счита, че потенциалът на МСП и кооперациите за насърчаване на екоиновациите все още не е изчерпан; поради тази причина призовава за конкретни възможности за финансиране на МСП и кооперациите по отношение на концепциите за екоиновации;

61.

Изразява убеденост, че иновативните финансови инструменти са необходими, за да се подобрят възможностите за изграждане на капацитет и мрежи;

62.

Подчертава, че увеличаването на средствата трябва да бъде съчетано с опростяване на процедурите за финансиране;

63.

Изтъква, че бъдещата политика на сближаване включва стратегия за интелигентна специализация като предварително условие за регионите на ЕС; насърчава регионите да стартират кампании за повишаване на осведомеността, насочени към всички целеви групи, така че екоиновациите да се интегрират в регионалните и националните стратегии за интелигентна специализация;

o

o o

64.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.


(1)  ОВ C 74 E, 13.3.2012 г., стр. 11.

(2)  ОВ C 264 E, 13.9.2013 г., стр. 59.

(3)  ОВ C 56 E, 26.2.2013 г., стp. 106.

(4)  ОВ C 251 E, 31.8.2013 г., стр. 75.

(5)  ОВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 15.

(6)  ОВ C 380 E, 11.12.2012 г., стр. 89.

(7)  ОВ C 377 E, 7.12.2012 г., стр. 108.

(8)  ОВ C 332 E, 15.11.2013 г., стр. 81.

(9)  ОВ C 308 E, 20.10.2011 г., стр. 6.

(10)  ОВ C 353 E, 3.12.2013 г., стр. 38.

(11)  ОВ C 81 E, 15.3.2011 г., стр. 115.

(12)  ОВ C 56 E, 26.2.2013 г., стр. 1.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/155


P7_TA(2013)0593

Призив за измерим и обвързващ ангажимент срещу укриването на данъци и избягването на данъчното облагане в ЕС

Резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г. относно призива за измерим и обвързващ ангажимент за борба срещу укриването и избягването на данъци в ЕС (2013/2963(RSP))

(2016/C 468/20)

Европейският парламент,

като взе предвид съобщението на Комисията от 6 декември 2012 г. относно план за действие за укрепване на борбата срещу данъчните измами и укриването на данъци (COM(2012)0722),

като взе предвид препоръката на Комисията от 6 декември 2012 г. относно агресивното данъчно планиране (1),

като взе предвид препоръката на Комисията от 6 декември 2012 г. относно мерките за насърчаване на трети държави да прилагат минимални стандарти за добро управление в областта на данъчното облагане (2),

като взе предвид съобщението на Комисията от 27 юни 2012 г. относно конкретни начини за засилване на борбата с данъчните измами и укриването на данъци, включително по отношение на трети държави (COM(2012)0351),

като взе предвид своята резолюция от 21 май 2013 г. относно борбата срещу данъчните измами, укриването на данъци и данъчните убежища (3),

като взе предвид своята резолюция от 19 април 2012 г. относно призива за конкретни начини за борба с данъчните измами и укриването на данъци (4),

като взе предвид заключенията на Съвета по икономически и финансови въпроси (Ecofin) и неговия доклад до Европейския съвет от 22 юни 2012 г. относно данъчните въпроси,

като взе предвид заключенията на Съвета по икономически и финансови въпроси от 14 май 2013 г. относно укриването на данъци и данъчните измами,

като взе предвид декларацията на ръководителите на страните от Г-20, направена след срещата на високо равнище в Санкт Петербург от 5 и 6 септември 2013 г.,

като взе предвид съобщението за медиите, направено след срещата на финансовите министри и управителите на централните банки от Г-20, която се проведе в Москва на 15 и 16 февруари 2013 г.,

като взе предвид доклада на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие от 2013 г., озаглавен „Преодоляване на подкопаването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби“,

като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

А.

като има предвид, че според оценките ежегодно в ЕС се наблюдава загуба на потенциална сума от 1 милиард евро поради данъчни измами, укриване и избягване на данъци, без да се предприемат каквито и да било осезаеми мерки в отговор;

Б.

като има предвид, че данъчните измами и укриването на данъци представляват незаконна дейност, свързана с укриването на данъчни задължения, докато избягването на данъци е законното използване на данъчния режим с цел намаляване или избягване на данъчни задължения, което понякога води до агресивно данъчно планиране, състоящо се в извличането на неправомерно облагодетелстване от техническите аспекти на данъчната система или от несъответствията между две или повече данъчни системи, с цел намаляване на данъчните задължения;

В.

като има предвид, че единствено хармонизирането на данъчната основа между държавите членки би предотвратило избягването на данъци;

Г.

като има предвид, че потенциалните приходи биха поставили държавите членки в по-добра позиция да балансират бюджетите си и да увеличат наличните средства за насърчаване на инвестициите, растежа и заетостта, които са социално-икономически фактори с решаващо значение за устойчива стратегия на ЕС за изход от кризата;

Д.

като има предвид, че мащабът на укриването и избягването на данъци подкопава доверието на гражданите и увереността им в справедливостта и легитимността на държавните администрации и техните данъчни системи;

Е.

като има предвид, че в много случаи едностранните национални мерки се оказват неефективни и недостатъчни, което доказва необходимостта от координиран и многоаспектен подход на основата на осъществими стратегии и цели, определени на национално и международно равнище и на равнището на ЕС;

Ж.

като има предвид, че фискалната консолидация призовава за увеличаване на усилията както в приходната, така и в разходната част на държавните бюджети; като има предвид, че подходящият баланс между данъчната основа и данъчните ставки е от съществено значение, за да се гарантира фискална стабилност и конкурентоспособност на национално равнище и на равнище ЕС;

1.

Приветства факта, че Комисията и Съветът са готови да предприемат действия по въпроса за данъчните различия в Европа, наред с другото, чрез насочване на усилията към засилване на борбата с данъчните измами, укриването на данъци и агресивното данъчно планиране;

2.

Приветства неотдавнашните предложения на Комисията за разширяване на автоматичния обмен на информация, за борба с измамите с ДДС и изменяне на Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества, които са насочени към намаляване на избягването на данъци в Европа чрез премахване на съществуващите правни пропуски, които някои дружества използват, за да избегнат плащането на полагащия им се дял от данъчните вноски;

3.

Припомня своя настоятелен призив към държавите членки да се ангажират с амбициозна, но реалистична цел за намаляване поне наполовина на данъчните различия до 2020 г.;

4.

Настоява, че в настоящия период на възстановяване от кризата осъществимите цели и действителният ангажимент за борба с укриването и избягването на данъци чрез премахване на данъчните различия могат да генерират така необходимото увеличаване на данъчните приходи чрез възстановяване на дължимите данъци;

5.

Призовава Комисията да започне проучване на възможните показатели, които представляват основа за намаляване на данъчните измами, укриването и избягването на данъци и, ако е целесъобразно, да създаде стандартизиран набор от показатели за измерване на укриването и избягването на данъци;

6.

Призовава Комисията да въведе набор от осъществими цели за намаляване на данъчните различия на европейско и национално равнище, като водещата цел е намаляването на данъчните различия до 2020 г.;

7.

Предлага тези цели да бъдат включени в стратегията „Европа 2020“, по целесъобразност, и призовава Комисията да проучи дали може да им бъде отредена ясна роля в рамките на европейския семестър;

8.

В тази връзка призовава Комисията да проучи също така дали националните програми за реформи и програмите за стабилност и конвергенция биха могли да се разширят чрез включването на тези цели и мерки, така че да се постигне необходимото намаляване на данъчните различия;

9.

Подчертава, че съществува неотложна необходимост от по-добра координация и че един общ стремеж за намаляване на данъчните различия ще даде възможност за осъществяване на обещанията на Съвета за ангажимент за борба с укриването и избягването на данъци;

10.

Призовава Комисията да докладва ежегодно на Парламента и Съвета относно постигнатия напредък в ЕС и на световно равнище в борбата с данъчните измами, укриването на данъци и агресивното данъчно планиране, и да публикува на своя уебсайт конкретни примери за най-добри практики в тази област;

11.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки и на Организация за икономическо сътрудничество и развитие.


(1)  ОВ L 338, 12.12.2012 г., стр. 41.

(2)  ОВ L 338, 12.12.2012 г., стр. 37.

(3)  Приети текстове, P7_TA(2013)0205.

(4)  ОВ C 258 E, 7.9.2013 г., стр. 53.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/157


P7_TA(2013)0594

Напредък при прилагането на националните стратегии за интеграция на ромското население

Резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г. относно напредъка при прилагането на националните стратегии за интеграция на ромското население (2013/2924(RSP))

(2016/C 468/21)

Европейският парламент,

като взе предвид членове 2, 3 и 6 от Договора за Европейския съюз и членове 8, 9, 10 и 19, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Хартата на основните права (наричана по-долу „Хартата“), и по-специално член 21 от нея,

като взе предвид Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация от 1965 г., Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 1979 г., Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г. и Декларацията на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства от 1992 г.,

като взе предвид съответната съдебна практика на Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека,

като взе предвид Директива 2000/43/ЕО на Съвета относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход,

като взе предвид Директива 2004/38/EО на Европейския парламент и на Съвета относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки,

като взе предвид своята резолюция от 1 юни 2006 г. относно положението на жените от ромски произход в Европейския съюз (1),

като взе предвид Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право (Рамково решение относно расизма и ксенофобията),

като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2010 г. относно положението на ромите и свободата на движение в Европейския съюз (2),

като взе предвид своята резолюция от 9 март 2011 г. относно стратегията на ЕС за интеграция на ромите (3),

като взе предвид своята резолюция от 11 юни 2013 г. относно общинските жилища в Европейския съюз (4),

като взе предвид своята резолюция от 14 март 2013 г. относно засилването на борбата срещу расизма, ксенофобията и престъпленията от омраза (5),

като взе предвид съобщението на Комисията от 5 април 2011 г. относно рамка на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г. (COM(2011)0173) и заключенията на Европейския съвет от 24 юни 2011 г.,

като взе предвид съобщението на Комисията от 21 май 2012 г., озаглавено „Национални стратегии за интегриране на ромите: първа стъпка в прилагането на Рамката на ЕС“ (COM(2012)0226),

като взе предвид съобщението на Комисията от 26 юни 2013 г. относно стъпките напред в прилагането на националните стратегии за интегриране на ромите (COM(2013)0454),

като взе предвид предложението на Комисията за препоръка на Съвета от 26 юни 2013 г. относно ефективни мерки за интегриране на ромите в държавите членки (COM(2013)0460),

като взе предвид своето проучване от януари 2011 г. относно мерки за подобряване на положението на гражданите на ЕС от ромски произход в Европейския съюз,

като взе предвид изследването на Агенцията на Европейския съюз за основните права, което беше представено през май 2012 г. под заглавието „Положението на ромите в единадесет държави — членки на ЕС“,

като взе предвид изслушването относно рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите, което беше проведено в Европейския парламент на 18 септември 2013 г.,

като взе предвид доклада на Комисията от 4 септември 2013 г. относно неравнопоставеността в здравеопазването в Европейския съюз (SWD(2013)0328),

като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2013 г. относно въздействието на кризата върху достъпа до грижи за уязвимите групи (6),

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 20 февруари 2013 г. относно инвестирането в здравеопазването (SWD(2013)0043),

като взе предвид своята резолюция от 8 март 2011 г. относно намаляването на неравнопоставеността в здравеопазването в ЕС (7),

като взе предвид съобщението на Комисията от 20 октомври 2009 г., озаглавено „Солидарност в здравеопазването: намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването в ЕС“ (COM(2009)0567),

като взе предвид въпроса, отправен към Комисията относно напредъка при прилагането на националните стратегии за интеграция на ромското население (O-000117/2013 — B7-0528/2013),

като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

А.

като има предвид, че Европейският съюз е основан на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека;

Б.

като има предвид, че ромите са обект на дискриминация в цяла Европа и че тяхното социално-икономическо положение и положението им по отношение на основните права в много случаи е по-лошо от това на неромското население при сходни обстоятелства;

В.

като има предвид, че последните събития в държавите — членки на ЕС, проявите на насилие срещу роми, липсата на подходящи политики на приобщаване, използването на основана на предубеждения реторика срещу ромите, структурната и системната дискриминация, очевидните нарушения на Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права на ЕС и липсата на съдебно разследване и наказателно преследване в случаите на нарушения на основните права доказаха, че антициганизмът все още преобладава в ЕС и че към този въпрос следва да се подходи по-енергично на всички равнища;

Г.

като има предвид, че бедността и социалната изолация на много роми достигнаха критично равнище, което ограничава житейските перспективи на ромските семейства и излага младите роми на риск от бедност от съвсем ранна възраст;

Д.

като има предвид, че отрицателните нагласи от страна на неромското население спрямо ромите и откритата дискриминация допринасят за изолацията на ромите;

Е.

като има предвид, че задълбочаващата се изолация на ромите възпрепятства растежа и увеличава дефицита на държавния бюджет;

Ж.

като има предвид, че социалното неравенство и регионалните различия водят до влошаване на качеството на живот на общностите в селските райони; като има предвид, че зле управляваното градско развитие задълбочава и допринася за все по-широкото разпространение на бедността в градовете;

З.

като има предвид, че съобщението на Комисията от 2013 г. относно стъпките напред в прилагането на националните стратегии за интегриране на ромите показва, че държавите членки са постигнали незначителен напредък в прилагането на своите национални стратегии за интегриране на ромите, дори по отношение на създаването на структурни предпоставки за тяхното ефективно прилагане;

И.

като има предвид, че работната група, която беше сформирана на вътрешно равнище от Комисията през 2010 г., анализира използването на средствата на ЕС за приобщаване на ромите в осемнадесет държави и установи, че държавите членки не използват правилно средствата на ЕС, както и че въпреки че средствата на ЕС притежават значителен потенциал да подпомогнат приобщаването на ромите, проблеми на национално, регионално и местно равнище ги възпрепятстват да насърчават ефективната социална и икономическа интеграция на ромите;

Й.

като има предвид, че в повечето държави членки легитимното представителство на ромите и участието на съответните организации на гражданското общество в планирането, прилагането и мониторинга на националните стратегии продължават да бъдат недостатъчни;

К.

като има предвид, че участието на местните и регионалните органи в разработването, прилагането, мониторинга, оценката и преразглеждането на политиките по отношение на ромите е основен елемент за ефективното прилагане на националните стратегии за интегриране на ромите поради факта, че те формират равнището на управление с най-голям обем практически отговорности за интеграцията на ромското население, но че степента на тяхното включване от страна на държавите членки е ниска;

Л.

като има предвид, че разпределянето на целеви финансови средства следва да бъде придружено от истинска политическа воля от страна на държавите членки, тъй като това е задължително предварително условие за успеха на изпълнението на стратегиите; като има предвид също така, че само няколко държави членки са възприели интегриран подход към предоставянето на средства от ЕС и национални средства, докато в други изпълнението на националната стратегия е забавено поради недостатъчна степен на усвояване на средствата на ЕС, особено при липсата на конкретни мерки;

М.

като има предвид, че общият размер на европейските средства, предназначени специално за интеграцията на ромското население, продължава да бъде неизвестен; като има предвид, че поради това е от решаващо значение Комисията да продължава да наблюдава по какъв начин държавите членки изразходват средствата на ЕС и да получава гаранции за правилното използване на тези средства;

Н.

като има предвид, че добрият мониторинг и систематичната и последователна оценка на резултатите от мерките за интегриране на ромите са фактор от решаващо значение за ефективното изпълнение на националните стратегии за интегриране на ромите; като има предвид също така, че по-малко от половината от държавите членки са предвидили някакви механизми за редовно докладване и оценка;

О.

като има предвид, че в правната рамка на ЕС се предвижда създаване на национални точки за контакт по въпросите на интеграцията на ромското население във всяка държава членка и се подчертава, че те следва да притежават всички необходими правомощия с оглед на ефективна координация на приобщаването на ромите в различните области на политика;

П.

като има предвид, че държавите членки следва да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че ромите не са подложени на дискриминация и че техните права на човека, посочени в Хартата и Европейската конвенция за правата на човека, както и в законодателството на ЕС, се зачитат, защитават и насърчават;

Р.

като има предвид, че ромите са засегнати от дискриминация и социално изключване и че следва да се обърне специално внимание на малолетните и непълнолетните лица и жените в рамките на ромските общности, в частност по отношение на техните основни права, включително техните права на образование и физическа цялост, както и на забраната на робството и принудителния труд, в съответствие с членове 3 и 5 от Хартата на основните права;

С.

като има предвид, че за ефективна борба с предразсъдъците срещу ромите и отрицателните нагласи са необходими силни кампании за повишаване на осведомеността, инициативи, които насърчават междукултурния диалог и сътрудничество, и осигуряване на широка подкрепа за приобщаването на ромите;

Т.

като има предвид, че ромите, които са граждани на Европейския съюз, следва да се ползват пълноценно от правата и задълженията, свързани с европейското гражданство, и да бъдат в състояние да упражняват тези права и задължения;

1.

Категорично осъжда дискриминацията и расизма по отношение на ромите и изразява съжаление поради факта, че в Европейския съюз основните права на лицата от ромски произход все още не винаги са напълно гарантирани; призовава Комисията и държавите членки да се борят с дискриминацията и да гарантират, че съответните директиви на ЕС, като например Директива 2000/43/ЕО и Директива 2012/29/ЕС (8), са правилно транспонирани и прилагани;

2.

Призовава Комисията да създаде ефективен механизъм за мониторинг в рамките на целия ЕС по отношение на основните права на ромите, инцидентите с антиромски характер и основаните на омраза престъпления срещу ромите и да предприема решителни действия, включително по целесъобразност чрез производства за установяване на неизпълнение на задължения, в случаи на нарушаване на основните права на ромите в държавите членки, и по-специално нарушения на достъпа до икономически и социални права и упражняването им, на правото на свобода на движение и на пребиваване, на правото на достъп до здравеопазване и образование, на правото на равенство и недискриминация (включително при множествена дискриминация), на правото на защита на личните данни, както и на забраната да се създават регистри, основаващи се на етническа и расова принадлежност;

3.

Приветства инициативата на Комисията за разработването на онлайн инструмент с цел да се подпомогнат местните органи да разберат и прилагат правата на свободно движение на гражданите на ЕС; осъжда при все това опитите за незаконно ограничаване на правото на свободно движение на ромите и призовава държавите членки да преустановят незаконното експулсиране;

4.

Осъжда всички форми на антициганизъм, и по-специално изказванията, внушаващи вражда и омраза, в обществената и политическата сфера; настоятелно призовава държавите членки да подновят своя ангажимент в борбата срещу антициганизма, като признава неговата роля за възпрепятстване на успешното прилагане на националните стратегии за интегриране на ромите; настоятелно призовава всички страни да се въздържат от антиромски изявления, които подбуждат към ненавист;

5.

Призовава държавите членки да разследват и прекратят етническото профилиране, полицейския тормоз и други нарушения на правата на човека, насочени срещу ромите, за да се гарантира, че основаните на предразсъдъци престъпления са наказуеми и се документират и разследват правилно, като на жертвите се предоставя подходяща помощ и закрила, както и да създадат специфични програми за обучение на полицейските и други държавни служители, работещи с ромските общности;

6.

Призовава Комисията и държавите членки на ЕС да разгледат въпроса относно липсата на свидетелства за раждане и сертификати за ромите, живеещи в ЕС;

7.

Призовава държавите членки да предприемат ефективни действия в отговор на изолацията на ромите чрез изпълнение на мерките, определени в съответните национални стратегии за интегриране на ромите, с конкретни задачи, графици и разпределени бюджетни средства; призовава Комисията и държавите членки активно да привличат за участие представители на ромските общности и на гражданското общество при разработването, управлението, изпълнението, мониторинга и оценката на политиката по отношение на националните стратегии за интегриране на ромите и проектите, засягащи техните общности, като създадат механизми за редовен и прозрачен диалог в съответствие с принципите на Европейския кодекс за поведение за партньорство; призовава държавите членки да определят в своите национални стратегии за интегриране на ромите как точно възнамеряват да дадат правомощия на ромите и да ги включат в процеса; призовава Комисията да подкрепи усилията на държавите членки, като повиши осведомеността сред представители на ромското население относно възможностите, които предоставят националните стратегии за интегриране на ромите, и да ги насърчава да участват по-активно в процеса на интеграция;

8.

Призовава Комисията и държавите членки да осигурят достатъчно финансиране за изграждане на силно ромско гражданско общество, което разполага с капацитета, знанията и опита за предприемането на мониторинг и оценка;

9.

Призовава Комисията да засили настоящите усилия да работи с държавите членки, местните органи и други съответни заинтересовани страни с оглед гарантиране на ефективна комуникация по отношението на изпълнението на националните стратегии и ползите от социалната интеграция на ромите, да насърчава междукултурния диалог и кампаниите за повишаване на осведомеността, които целят да се сложи край на предубедеността срещу ромите и на отрицателните нагласи чрез промяна на начина на мислене, както и да улеснява получаващите широка подкрепа инициативи за политиките за насърчаване на приобщаването на ромите;

10.

Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да поставят ударение върху измерението на пола в националните стратегии за интеграция на ромите и да включат жените от ромски произход и ромската младеж в процеса на прилагане и мониторинг на националните стратегии за интеграция на ромите;

11.

Настоятелно призовава държавите членки да включат местните и регионалните органи в преразглеждането, управлението, прилагането и мониторинга на националните си стратегии, както и да оказват помощ и подкрепа на местните и регионалните органи за мерките, които трябва да се предприемат за постигането на приобщаване на ромите в рамките на всички четири стълба на националните стратегии за интеграция на ромите, както и при прилагането на мерки за борба с дискриминацията;

12.

Призовава държавите членки, със съдействието на Агенцията на ЕС за основните права, ПРООН и Световната банка, да представят подробни данни относно социално-икономическото положение на ромите, степента, в която ромите са обект на дискриминация, основана на етнически произход, и престъпленията от омраза, извършени срещу тях, като същевременно напълно се спазват стандартите за защита на личните данни и правото на неприкосновеност на личния живот, и да разработят, в сътрудничество с Комисията, базовите показатели и измеримите цели, които са от съществено значение за една солидна система за мониторинг, с цел да се осигури надеждна обратна връзка относно напредъка, постигнат при изпълнението на националните стратегии за интеграция на ромите, и подобряването на положението на ромите, по-специално по отношение на малолетните и непълнолетните лица и жените; призовава Комисията да засили координиращата роля на Агенцията на ЕС за основните права и пълноценно да използва нейните възможности;

13.

Призовава Комисията да определи график и ясни и измерими цели и показатели за изпълнението на националните стратегии за интеграция на ромите за държавите членки, в съответствие със стратегията „Европа 2020“, за да помогне на държавите членки при подобряването на техния капацитет за усвояване на средства от ЕС и да изготви доклади за отделните държави, както и специфични за всяка държава препоръки;

14.

Призовава държавите членки да вземат предвид многоизмерните и териториалните аспекти на бедността, да мобилизират достатъчно бюджетни средства от националния бюджет и програмите на ЕС — основно от Европейския социален фонд, Европейския фонд за регионално развитие и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони — наред с другото, чрез използване на водено от общностите местно развитие, съвместни планове за действие, интегрирани териториални инвестиции и интегрирани операции, за да изпълнят целите, посочени в техните национални стратегии за интеграция на ромите, да разработят интегрирани многосекторни и многофондови програми, насочени към най-нуждаещите се микрорегиони, да включат интеграцията на ромите в споразуменията за партньорство за програмния период 2014–2020 г. и да установят оперативни програми за насърчаване на равни възможности и за предотвратяване на дискриминацията и сегрегацията;

15.

Призовава Комисията и държавите членки да въведат специални схеми за предоставяне на безвъзмездни средства под формата на малки и гъвкави фондове за общностни проекти и за мобилизиране на местните общности по проблемите на социалното приобщаване;

16.

Призовава държавите членки да хармонизират своите общи политики в областта на общообразователния процес, заетостта, жилищното настаняване и здравеопазването в съответствие с целите на националните стратегии за интеграция на ромите;

17.

Призовава Комисията и нейната работна група по ромските въпроси да продължат да изготвят оценка на това как държавите членки изразходват средствата от ЕС, предназначени за приобщаване на ромите, както и на въздействието на техните национални политики върху живота на ромите, да докладват ежегодно на Парламента и на Съвета своите констатации и да определят в докладите конкретни начини за подобряване на ефективността на средствата на ЕС; призовава Комисията да улесни структурирания принос от експерти и гражданското общество, както и да осигури ефективно сътрудничество между платформата за приобщаване на ромите и ротационното председателство на ЕС;

18.

Призовава Комисията да извършва периодична външна оценка на въздействието на финансирането от ЕС върху социалното приобщаване на ромите и да установи добри практики и проекти, осъществени с помощта на финансиране от ЕС, както и да гарантира тяхната дългосрочна устойчивост;

19.

Призовава държавите членки да работят съвместно с местните и регионалните органи с оглед премахване на пространствената сегрегация, преустановяване на незаконното принудително изселване и предотвратяване на бездомността, пред която понастоящем са изправени ромите, както и да въведат ефективни и приобщаващи жилищни политики, включително чрез осигуряване на подходящи жилища, и социална и здравна помощ в случай на изселване;

20.

Призовава държавите членки да използват градоустройственото планиране за интеграция и за премахване на сегрегацията, както и да развиват инфраструктурните и екологичните качества на градовете, които в по-голяма степен са повлияни от социални неравновесия, както и да укрепват връзките между градските и селските райони с оглед насърчаване на приобщаващото развитие;

21.

Призовава държавите членки да премахнат сегрегацията в областта на образованието и незаконното разпределяне на ромските деца в специални училища, когато е целесъобразно, както и да създават необходимата инфраструктура и механизми за улесняване на достъпа до качествено образование за всички ромски деца, да предприемат мерки срещу преждевременното напускане на училище сред ромските ученици, наред с другото, чрез включване на родителите в процеса на обучение, да насърчават достъпа на ромски деца до образование в ранна детска възраст и до услуги по развитието, да осигуряват обучение за учителите, така че те да бъдат в състояние да се справят със специфични ситуации, които могат да възникнат при работа с ромски деца, да предвиждат приобщаващи структури за подкрепа, като наставничество и менторство за ромски ученици, за да се избягва отпадането им от средното или висшето образование, да осигуряват достъпа им до програмата „Еразъм“ и да насърчават възможности за стаж, за да могат те да придобиват подходящ трудов опит;

22.

Призовава Комисията и държавите членки да предприемат действия срещу високите равнища на безработица сред ромите и да премахнат всички пречки пред достъпа до заетост, включително чрез използване на съществуващите механизми, като например гаранцията за младежта и водещите инициативи на стратегията „Европа 2020“; призовава държавите членки да създават механизми за борба с дискриминацията, специализирани програми за обучение и програми за улесняване на достъпа до пазара на труда, включително пропорционално представителство на ромите в областта на обществените услуги, като се насърчава самостоятелната заетост, мобилизирането на активи за разкриване на повече работни места в отраслите с най-голям потенциал за заетост, като например услугите в приобщаващата екологична икономика, здравеопазването и социалните дейности и цифровата икономика — и като се създават партньорства между публичните органи и работодателите;

23.

Призовава европейските институции да създават стажантски програми и да наемат роми във всички институции;

24.

Призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки срещу съществуващите различия по отношение на здравословното състояние, пред които са изправени ромите, както и спрямо широко разпространената дискриминация по отношение на достъпа на ромите до здравни грижи, да изготвят специално насочени програми и да отпускат достатъчно финансови средства от националните фондове и фондовете на ЕС, като обръщат специално внимание на децата и на здравословното състояние на майките;

25.

Призовава държавите членки да определят точно националните точки за контакт по въпросите на приобщаването на ромското население и техните отговорности за осъществяването на националните стратегии за интеграция на ромите, като гарантират, че те разполагат с достатъчно компетентност, капацитет и политическа и финансова подкрепа, за да изпълняват ролята си ефективно, както и с подходящи връзки с ромската общност и организациите на гражданското общество, за да се гарантира, че точките за контакт са достъпни, като бъдат ясно указани и се гарантира, че комуникацията им със заинтересованите страни на всички равнища е прозрачна;

26.

Припомня на държавите членки, че добрите практики, например програмите за ромски медиатори и Европейското сдружение на градовете и регионите за приобщаване на ромите, прилагани от Съвета на Европа, имат успех на място, което следва да насърчи държавите членки да покажат по-голяма политическа решителност в полза на ефективното приобщаване на ромите;

27.

Приветства приемането на предложението на Комисията за препоръка на Съвета относно ефективни мерки за интегриране на ромите в държавите членки;

28.

Подчертава, че интеграцията е двустранен процес и че всички усилия за интеграция предполагат споделени, но асиметрични отговорности на страните с оглед на възможностите им и техните икономически, политически и социални ресурси;

29.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, както и на Съвета на Европа.


(1)  ОВ C 298 E, 8.12.2006 г., стp. 283.

(2)  ОВ C 308 E, 20.10.2011 г., стp. 73.

(3)  ОВ C 199 E, 7.7.2012 г., стp. 112.

(4)  Приети текстове, P7_TA(2013)0246.

(5)  Приети текстове, P7_TA(2013)0090.

(6)  Приети текстове, P7_TA(2013)0328.

(7)  ОВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 25.

(8)  Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/163


P7_TA(2013)0595

Резултати от срещата на високо равнище във Вилнюс и бъдещето на Източното партньорство, по-специално по отношение на Украйна

Резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г. относно резултатите от срещата на високо равнище във Вилнюс и бъдещето на Източното партньорство, по-специално по отношение на Украйна (2013/2983(RSP))

(2016/C 468/22)

Европейският парламент,

като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2013 г. относно Европейската политика за съседство: към укрепване на партньорството. Позиция на Европейския парламент по докладите за 2012 г. (1),

като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г. относно упражнявания от Русия натиск върху държави от Източното партньорство (в контекста на предстоящата среща на високо равнище на Източното партньорство във Вилнюс) (2),

като взе предвид своята резолюция от 13 януари 2005 г.относно резултатите от изборите в Украйна (3),

като взе предвид съвместната декларация от срещата на високо равнище на Източното партньорство във Вилнюс от 29 ноември 2013 г.,

като взе предвид съвместните декларации от срещата на високо равнище на Източното партньорство, проведена във Варшава на 30 септември 2011 г., и от срещата на високо равнище на Източното партньорство, проведена в Прага на 7 май 2009 г.,

като взе предвид влошаването на ситуацията в Украйна, настъпило след решението на украинските органи да не подписват споразумението за асоцииране на срещата на високо равнище във Вилнюс на 28 и 29 ноември 2013 г., което доведе до избухване на масови обществени демонстрации в подкрепа на европейския избор на Украйна в рамките на движението Евромайдан в Киев и в градовете в цяла Украйна,

като взе предвид съвместните изявления на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън и на комисаря по въпросите на разширяването и европейската политика на съседство Щефан Фюле, които осъждат прекомерната употреба на сила от страна на полицията в Киев, за да разпръсне протестиращите на 30 ноември 2013 г.,

като взе предвид член 110, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.

като има предвид, че по време на срещата на високо равнище на Източното партньорство във Вилнюс Украйна и всички други участници отново потвърдиха своя ангажимент към принципите на международното право и към основните ценности, като например демокрацията, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека;

Б.

като има предвид, че по-конкретно решението на Армения да се оттегли от преговорите за сключване на споразумение за асоцииране и взетото в последния момент решение на Украйна да спре подготовката за подписване на споразумението за асоцииране осуетиха положените усилия и подкопаха осъществената през последните няколко години дейност за задълбочаване на двустранните отношения и за засилване на европейската интеграция;

В.

като има предвид, че решението на украинското правителство да спре процеса на подготовка за подписването на споразумението за асоцииране, включително за задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия (ЗВЗСТ), предизвика недоволство и масови протести в страната; като има предвид, че в този контекст украинските сили за сигурност приложиха брутална и неприемлива употреба на сила срещу мирните демонстранти, опозиционните партии и медиите;

Г.

като има предвид, че Грузия и Молдова парафираха споразумения за асоцииране с ЕС, включително разпоредби за създаване на ЗВЗСТ, на срещата на високо равнище на Източното партньорство във Вилнюс на 29 ноември 2013 г.;

Д.

като има предвид, че единственото разрешение трябва да бъде мирно и договорено с всички страни;

1.

Приветства парафирането на споразуменията за асоцииране, включително ЗВЗСТ, с Грузия и Молдова, което определя ясна европейска програма за тези две държави; очаква подписването и прилагането на тези споразумения във възможно най-кратки срокове; във връзка с това призовава Комисията да улесни прилагането на тези споразумения и да подпомогне съответните органи на двете държави, така че да стане възможно постигането в краткосрочен план на осезаеми положителни ефекти и ползи, обхванати от споразуменията, за техните граждани;

2.

Изразява съжаление във връзка с решението на украинските органи, под ръководството на президента Янукович, да се оттеглят от подписването на споразумение за асоцииране с ЕС по време на срещата на високо равнище на Източното партньорство във Вилнюс, независимо от очевидната готовност от страна на ЕС за продължаване на процеса на асоцииране, при условие че бъдат изпълнени условията; счита, че това решение е пропусната възможност от изключително значение в отношенията ЕС — Украйна, както и за стремежите на Украйна; признава европейските стремежи на Украйна, изразени чрез продължаващите демонстрации на украинското гражданско общество в рамките на Евромайдан в Киев и в други градове в цяла Украйна, което не се поколеба да излезе по улиците и да изрази своето несъгласие с решението на президента Янукович, и отново заявява своето становище, че задълбочаването на отношенията между ЕС и Украйна и фактът на предлагане на европейска перспектива на Украйна са от голямо значение и са в интерес и на двете страни;

3.

Изразява съжаление във връзка с наситените с насилие събития от нощта на 9 към 10 декември 2013 г., когато силите за сигурност нахлуха в офисите на опозиционните партии и на независимите медии и подложиха на тормоз демонстрантите, наред със събитията от нощта на 10 към 11 декември 2013 г., когато силите за сигурност нападнаха мирни демонстранти, опитвайки се да ги отстранят от Евромайдан и околните улици и да съборят барикадите; посочва, че тези събития настъпиха дори по време на посещението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън, както и продължаващите усилия за улесняване на провеждането на кръгла маса; изразява опасение, че тези събития могат да доведат до по-нататъшна ескалация на вече напрегнатата ситуация;

4.

Припомня, че са отворени няколко канала за комуникация между ЕС и Украйна, включително мисията на Европейския парламент за наблюдение, водена от председателите Кокс и Квашневски, и следователно отново заявява, че изразените от органите на Украйна опасения, целящи да обосноват взетото в последния момент решение за спиране на процеса на подготовка, следваше да бъдат изразени по-рано, така че да бъде възможно тяхното разглеждане;

5.

Отново потвърждава категоричната си подкрепа за възможно най-бързо подписване на споразумението за асоцииране, при условие че са изпълнени съответните изисквания, определени от Съвета по външни работи на 10 декември 2012 г. и подкрепени от резолюцията на Парламента от 13 декември 2012 г.; следователно призовава Европейския съвет по време на заседанието си през декември 2013 г. да изпрати силен политически сигнал, че ЕС остава готов да се ангажира с Украйна;

6.

Призовава за незабавното създаване на нова посредническа мисия на ЕС с пълни правомощия на най-високо политическо равнище, която да постигне и да подпомага провеждането на кръгла маса между правителството и демократичната опозиция и гражданското общество, както и да осигури мирен изход от настоящата криза;

7.

Изразява своята пълна солидарност с лицата, демонстриращи за европейско бъдеще; призовава украинските органи изцяло да зачитат гражданските права на хората и основната свобода на събранията и мирните протести; решително осъжда използването на брутална сила срещу мирни демонстрации и подчертава необходимостта от бързо, ефективно и независимо разследване, както и от преследване на лицата, чиято вина е доказана; призовава за незабавно и безусловно освобождаване на мирните демонстранти, задържани през последните няколко дни; подчертава международните задължения на Украйна в това отношение; подчертава, че такива мерки са в явно противоречие с основните принципи на свободата на събранията и на словото и следователно са в нарушение на универсалните и европейските ценности; припомня, че с оглед на позицията на Украйна като държава, която понастоящем председателства Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), нейните действия в областта на защитата и насърчаването на тези ценности се подлагат на още по-щателен преглед;

8.

Отново осъжда категорично неприемливия политически и икономически натиск, придружен със заплахи за търговски санкции, който се оказва от Русия върху Украйна; настоятелно призовава ЕС и държавите членки да се обърнат единодушно към Русия и призовава ЕС, съвместно с неговите държави членки, да разработи и приложи политика на подходящи ответни действия по отношение на тези инструменти и мерки, използвани от Русия спрямо източните партньори, особено с цел да се подпомогне Украйна да придобие енергийна сигурност в контекста на продължаващата криза по отношение на вноса на природен газ от Русия; отново заявява, че споразумението за асоцииране е въпрос изключително от двустранен интерес между двете страни, и категорично отхвърля всяко предложение за включване на трета страна в процеса;

9.

Призовава Комисията да разгледа възможни мерки за противодействие, които ЕС може да използва, когато Русия нарушава правилата за търговия на Световната търговска организация (СТО) за недалновидни политически цели; подчертава факта, че политическото доверие в Съюза изисква той да може да реагира, когато спрямо него или държави партньори се оказва политически и икономически натиск;

10.

Настоятелно призовава украинските органи на властта да започнат разговори с протестиращите, за да се избегне ескалация на насилието и дестабилизация на страната, и настоятелно призовава всички политически партии да гарантират, че може да се проведе надлежен, спокоен и разумен парламентарен дебат относно икономическата и политическата ситуация и перспективите за бъдеща интеграция с ЕС; припомня, че във всяка демокрация могат да бъдат насрочени нови избори, когато е необходима нова обществена легитимност;

11.

Призовава институциите на ЕС и държавите членки да се ангажират с широка откритост спрямо украинското общество, по-конкретно чрез бързо постигане на споразумение за безвизов режим, засилване на сътрудничеството в областта на научните изследвания, разширяване на възможностите за младежки обмен и увеличаване на броя на предлаганите стипендии; счита, че следва да се положат допълнителни усилия, за да се включи Украйна изцяло във вътрешния енергиен пазар на ЕС;

12.

Подчертава необходимостта от това ЕС да подкрепи участието на международни финансови институции, като например Международния валутен фонд и Европейската банка за възстановяване и развитие, с оглед на предоставяне на финансова помощ, за да се подпомогне Украйна в разрешаването на нейното влошаващо се финансово положение;

13.

Припомня, че подписването на споразумението за асоцииране не е самоцел, а по-скоро средство за постигане на дългосрочна стабилност и социално-икономически напредък, както и устойчиво и системно преобразуване, и че поради това то изисква истински ангажимент за неговото правилно и бързо прилагане; призовава ЕС да договори с украинските органи конкретна пътна карта за прилагане;

14.

Изразява съжаление относно факта, че след повече от три години след успешното приключване на преговорите по споразумението за асоцииране, включително за ЗВЗСТ, арменските органи на властта решиха вместо това да се присъединят към Митническия съюз в резултат на натиска от страна на Русия; припомня на арменските органи, че протестите и демонстрациите срещу това решение са израз на свободната воля на гражданите на страната и че те трябва да бъдат зачетени по силата на международните задължения, които Армения е поела; във връзка с това припомня, че преследването и задържанията са нарушения на правата на събранията и на словото и че репресивните мерки противоречат на неотдавнашната реторика на поемане на ангажимент към споделените ценности с ЕС; призовава правителството на Армения да се включи в приобщаващ диалог с гражданското общество относно бъдещата ориентация на страната;

15.

Приветства подписването на споразумение за визови облекчения между ЕС и Азербайджан; изразява загриженост относно репресивните действия във връзка с разногласията, които възникнаха в страната след президентските избори през октомври 2013 г., проявяващи се в продължаващото задържане и нови арести на опозиционни активисти, тормоз на независими НПО и медии, уволнения на критици на правителството от техните работни места единствено въз основа на техните политически дейности; настоятелно призовава парламента на Азербайджан да преразгледа своето решение за спиране на участието си в Парламентарната асамблея Евронест вследствие на приемането на резолюция на Парламента от 23 октомври 2013 г.;

16.

Приветства законодателното предложение на Комисията за изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001 с цел да се позволи безвизово пътуване за молдовските граждани, които притежават биометрични паспорти, в Шенгенското пространство; счита, че тази важна мярка ще улесни междуличностните контакти и ще приближи молдовските граждани до ЕС;

17.

Приветства подписването на рамково споразумение с Грузия за участие в операциите на ЕС по управление на кризи, което осигурява постоянно правно основание за участието на Грузия в текущи и бъдещи усилия на ЕС за управление на кризи по света;

18.

Счита, че изходът и цялостният контекст на срещата на високо равнище във Вилнюс подчертават необходимостта от това ЕС ясно да формулира по-стратегическа и гъвкава политика в подкрепа на европейския избор на своите източни партньори, като използва пълния набор от инструменти, с които разполага, като например макроикономическа помощ, облекчаване на търговските режими, проекти за укрепване на енергийната сигурност и икономическата модернизация, както и бързо прилагане на либерализирането на визовия режим в съответствие с европейските ценности и интереси;

19.

Подкрепя по-широкото участие на гражданското общество в националните процеси на реформи; насърчава засиленото междупарламентарно сътрудничество с Парламентарната асамблея Евронест; призовава за възможно най-бързото изпращане на мисия на Европейския парламент в Украйна; приветства участието на Конференцията на регионалните и местните власти за Източното партньорство

20.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на държавите членки, на президента на Украйна, на правителствата и парламентите на държавите от Източното партньорство и на Руската федерация, на Парламентарната асамблея Евронест, както и на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.


(1)  Приети текстове, P7_TA(2013)0446.

(2)  Приети текстове, P7_TA(2013)0383.

(3)  ОВ C 247 E, 6.10.2005 г., стp. 155.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/167


P7_TA(2013)0596

Доклад за напредъка на Албания за 2013 г.

Резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г. относно доклада за напредъка на Албания от 2013 г. (2013/2879(RSP))

(2016/C 468/23)

Европейският парламент,

като взе предвид заключенията на председателството от Европейския съвет, състоял се в Солун на 19 и 20 юни 2003 г., относно перспективата за присъединяване към Европейския съюз на страните от Западните Балкани,

като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси от 11 декември 2012 г., потвърдени от Европейския съвет на 14 декември 2012 г.,

като взе предвид съобщението на Комисията от 9 ноември 2010 г., озаглавено „Становище на Комисията относно кандидатурата на Албания за членство в Европейския съюз“ (COM(2010)0680),

като взе предвид съобщението на Комисията от 16 октомври 2013 г., озаглавено „Стратегия за разширяване и основни предизвикателства през периода 2013—2014 г.“ (COM(2013)0700), и работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Доклад за напредъка на Албания за 2013 г.“ (SWD(2013)0414),

като взе предвид предварителните констатации и заключенията на международната мисия за наблюдение на изборите в Албания по отношение на парламентарните избори от 23 юни 2013 г.,

като взе предвид резолюциите си от 22 ноември 2012 г. относно разширяването: политики, критерии и стратегическите интереси на ЕС (1), и от 13 декември 2012 г. относно Доклада за напредъка на Албания от 2012 г. (2),

като взе предвид своята резолюция от 22 октомври 2013 г. относно бюджетното управление на предприсъединителните фондове на Европейския съюз в областта на съдебните системи и на борбата срещу корупцията в страните кандидатки и потенциалните страни кандидатки (3) и наблюденията си относно Албания,

като взе предвид препоръките, отправени на 28—29 октомври 2013 г. от шестото заседание на парламентарния комитет по стабилизиране и асоцииране Европейски съюз — Албания,

като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

А.

като има предвид, че Албания демонстрира напредък в изпълнението на 12-те ключови приоритета от Становището на Комисията от 2010 г. и че процесът на реформи продължава своя ход по задоволителен начин; като има предвид, че Албания прие оставащите ключови мерки за реформа в областта на съдебната система, публичната администрация и парламента, с междупартиен консенсус; като има предвид, че продължават да съществуват предизвикателства, по отношение на които трябва да се предприемат бързи и ефикасни мерки с цел постигане на по-нататъшен напредък по пътя към членство в ЕС;

Б.

като има предвид, че нормалното протичане на парламентарните избори през юни 2013 г. и мирното предаване на властта оказват положително въздействие върху процеса на демократизация в страната и подобряват нейния международен имидж;

В.

като има предвид, че процесът на присъединяване към ЕС се превърна в движеща сила за продължаване на реформите в Албания и че подкрепата на гражданите за присъединяването към ЕС остава особено висока;

Г.

като има предвид, че въпреки постигнатия досега напредък, новият парламентарен мандат започна отново с напрежение между политическите сили; като има предвид, че тези събития показват, че е крайно необходимо политическите сили да насърчават духа на диалог, сътрудничество и постигането на компромис, главно в областта на отношенията между двете основни политически сили, но също така и между всички други заинтересовани страни в социалния живот на страната;

Д.

като има предвид, че Европейският парламент играе важна роля в усилията за установяване на здравословен политически климат в страната; като има предвид, че устойчивият политически диалог е от съществено значение, за да поддържа набраната от процеса на реформи скорост и изпълнението на програмата на ЕС;

Е.

като има предвид, че ЕС е заложил принципите на правовата държава в основата на процеса на разширяване; като има предвид, че независимостта на съдебната система, борбата с корупцията, организираната престъпност, трафика с хора, оръжия и наркотици продължават да бъдат области, пораждащи сериозно безпокойство; като има предвид, че напредъкът в тези области е от голямо значение за напредъка на процеса на интеграция към ЕС; като има предвид, че силната политическа подкрепа е ключова за постигането на напредък в тези области;

Ж.

като има предвид, че следва да се постигне по-голям напредък по отношение на правата на малцинствата, и особено на ромското малцинство, както и на общността на ЛГБТИ; като има предвид, че условията на живот на ромите в Албания са ужасяващи и следва незабавно да бъдат подобрени, по-специално що се отнася до достъпа на лицата от ромски произход до регистрация, жилища и образование, както и включването на ромските деца в образователната система — от предучилищните заведения до висшето образование;

З.

като има предвид, че социалните реформи са също толкова важни, колкото и политическите и правните; като има предвид, че Албания се стреми да повиши равнището на социално сближаване и че тя се нуждае от силна подкрепа от ЕС, за да постигне това, наред с по-изразени усилия на правителството за насърчаване на социалния диалог като трета страна, заедно с професионалните съюзи и асоциациите на работодателите;

И.

като има предвид, че съществуването на професионална, ефективна и основана на заслугите публична администрация е от огромно значение за всяка страна, която се стреми да стане членка на ЕС;

Й.

като има предвид, че корупцията и безнаказаността за престъпления продължават да бъдат широкоразпространени в албанското общество; като има предвид, че държавните институции, които се занимават с борбата с корупцията, продължават да са уязвими от политически натиск и влияние; като има предвид, че корупцията в съдебната система и репресивните по отношение на престъпността институции остава особено сериозен проблем;

К.

като има предвид, че напредъкът на всяка страна в посока към членство в ЕС зависи от нейните усилия да изпълни критериите от Копенхаген и условията, наложени от процеса на стабилизиране и асоцииране;

Л.

като има предвид, че е необходимо да се запази доверието в политиката на разширяване и че тя трябва да се основава на постигането на обективни критерии; като има предвид, че статутът на страна кандидатка е постижим за Албания, тъй като тя отговаря на критериите, необходими за предприемането на тази стъпка;

Общи съображения

1.

Приветства и подкрепя анализа и препоръките от доклада от 2013 г. за напредъка на Албания и призовава Съвета да признае осъществения напредък като предостави на Албания статут на страна кандидатка за членство незабавно; настоятелно приканва албанските органи и всички политически сили да консолидират постигнатия до този момент напредък;

2.

Приветства всички политически сили за като цяло нормалното протичане на неотдавнашните парламентарни избори и гладкия преход на властта; препоръчва по-нататъшното засилване на общественото доверие в избирателния процес, наред с другото, посредством засилването на институционалната независимост на Централната избирателна комисия и професионализма на служителите, участващи в подготовката и провеждането на изборите; счита, че е от съществено значение да се поддържа истински политически диалог и сътрудничество между всички партии и да се намират компромиси, като ключ към постигането на напредък в политическите процеси;

3.

Подчертава, че всички политически партии и участници в Албания, включително медиите и гражданското общество, следва да се стремят да подобрят политическия климат в страната, за да позволят установяването на диалог и постигането на взаимно разбирателство; във връзка с това призовава към реален ангажимент на всички политически партии, НПО, професионални съюзи и други заинтересовани страни;

4.

Подчертава факта, че подготовката за интеграция към ЕС следва да се ползва с широка политическа и обществена подкрепа; насърчава правителството да продължи да работи последователно по реформите, свързани с интеграцията, с участието на всички политически сили и гражданското общество; счита, че опозицията също трябва да играе важна роля в това отношение, и признава нейното отговорно политическо поведение до този момент; счита, че е важно гражданското общество, медиите и гражданите на Албания да държат своите лидери отговорни за конкретни политически резултати, особено по отношение на процесите на интеграция към ЕС;

5.

Призовава албанското правителство да засили административния капацитет чрез продължаване на осъществяването на реформата на публичната администрация и чрез насърчаване на деполитизирането и познаването на законодателството и процесите на вземане на решение на ЕС;

6.

Отбелязва окуражителния напредък в програмата за реформи и изразява увереност в потенциала, способността и ангажираността на Албания да постигне напредък в своя европейски път, при условие че политическите сили продължават да си сътрудничат конструктивно; приветства приемането на ключови законодателни реформи, като например преразглеждането на правилника за дейността на парламента, приемането на закон за държавната служба и изменения на закона за върховния съд; насърчава Албания да покаже резултати при ефективното изпълнение на тези реформи;

7.

Отбелязва все още съществуващите недостатъци в прилагането на законодателството и подчертава факта, че прилагането на програмата за реформи трябва да бъде по-интензивно и да се постигнат ясни резултати; приканва управляващото мнозинство и опозицията да поддържат междупартийното сътрудничество в приемането и прилагането на ключовите реформи;

8.

Призовава Албания да прилага закона за държавната служба по бърз и ефективен начин, да приеме своевременно Закона за общата административни процедура и да укрепи Закона за организацията и функционирането на публичната администрация; подчертава необходимостта от по-силен отдел на публичната администрация, както и за напълно функционираща информационна система за управлението на човешките ресурси;

9.

Изразява задоволството си във връзка с факта, че европейската интеграция и модернизация на страната остават ключови приоритети на новото правителство; призовава Албания да продължи да постига резултати по ключовите приоритети, очертани в Становището на Комисията от 2010 г., по-специално по отношение на зачитането на принципите на правовата държава, борбата срещу корупцията и организираната престъпност, включително чрез постигането на устойчиви резултати при изпълнението и приемане на липсващото законодателство; настоятелно призовава Албания да подобри сътрудничеството между министерството за европейска интеграция и ресорните министерства, така че да се подсили програмата за европейски реформи;

Политически критерии

10.

Призовава за по-нататъшни усилия от страна на правителството и парламента за засилване на независимостта, отчетността, безпристрастността и ефективността на съдебната система, включително на Висшия съдебен съвет и на независим главен прокурор, назначени въз основа на прозрачни, безпристрастни и основани на заслуги критерии; настоятелно призовава органите на властта да подобрят достъпа до правосъдие за всички нуждаещи се, чрез дейности за повишаване на осведомеността от страна на държавната комисия за правна помощ и създаването на предложените местни служби за правна помощ; призовава органите на властта да подсилят независимостта, ефикасността и ефективността на структурите, свързани с правата на човека, като например службите на омбудсмана и комисаря, отговарящ за закрилата от дискриминация;

11.

Настоява върху факта, че албанската съдебна система следва да бъде напълно независима, по-предвидима, ефективна и справедлива, за да се гарантира, че гражданите и предприемаческата общност имат доверие в правораздаването; следователно призовава органите да гарантират деполитизирането на съдебната система чрез създаване на основан на заслугите и прозрачен процес на назначаване на съдиите и прокурорите, както и на стабилни резултати на дисциплинарно производство, и чрез осигуряване на навременно издаване на съдебни решения, наред с уеднаквяването на съдебната практика, публикуването на и лесен достъп до всички съдебни решения непосредствено след тяхното приемане и произволното разпределяне на делата във всички съдилища;

12.

Подчертава необходимостта от създаване на основана на заслугите и професионална публична администрация, която работи в условия на прозрачност и е в състояние да приема нормативни актове и да ги прилага; призовава към приемането на необходимото вторично законодателство, което ще осигури правилното прилагане на закона за държавните служители, както и към нов закон за общите административни процедури; подчертава необходимостта от по-силен отдел на публичната администрация, както и за напълно функционираща информационна система за управлението на човешките ресурси; подчертава факта, че са необходими допълнителни усилия за деполитизиране на публичната администрация, борбата с корупцията, засилването на отчитането на заслугите при назначенията, повишенията и уволненията и повишаване на ефикасността и финансовата устойчивост на публичната администрация;

13.

Приветства намерението на правителството да инициира и осъществи сериозна административна и териториална реформа преди местните избори в страната през 2015 г.; при все това изтъква значението на гарантирането на подходяща консултация с всички местни заинтересовани страни и на гарантирането на съобразяване на реформата с разпоредбите на Европейската харта за местно самоуправление, включително тези относно защитата на правата на общностите и тези, които гарантират политическа, административна и финансова независимост на местните правителства;

14.

Подчертава необходимостта да бъде засилен в още по-голяма степен политическият ангажимент за борба с корупцията на всички равнища, да бъде оптимизиран институционалният капацитет и подобрена институционалната координация; призовава към повече усилия за изкореняване на корупцията в рамките на местното управление; признава резултатите по отношение на приемането на стратегически документи в областта на борбата срещу корупцията; отбелязва със задоволство изпълнението на всички препоръки на третия кръг за оценка на групата държави срещу корупцията (GRECO), назначаването на национален координатор за борба с корупцията и намерението на правителството да назначи лице, отговарящо за надзора, във всяко министерство; настоява върху необходимостта от последователно прилагане на действащото законодателство за борба срещу корупцията;

15.

Призовава правителството да разработи ясен мандат и план за действие/стратегия за националния координатор за борба с корупцията и да постави началото на изготвянето на нова национална стратегия за борба с корупцията, която да включва ясни показатели за резултатите и механизми за последващи действия и мониторинг; наред с това, настоятелно призовава отговорните органи да изяснят ролята на отдела за вътрешен контрол и за борба с корупцията и засилят капацитета в областта на механизмите за вътрешен контрол, да осигурят достатъчни средства за общите звена за разследване, да наблюдават изпълнението на стратегията за борба с корупцията и съответните планове за действие, и да доразвият резултатите, постигнати в разследването, съдебното преследване и издаването на присъди, включително в случаите на корупция по високите етажи на властта; призовава настоятелно албанските органи да разгледат въпроса за уязвимостта от политически атаки на институциите, които се занимават с борба с корупцията;

16.

Изтъква отново необходимостта от решимо прилагане на реформи и регионално сътрудничество в борбата срещу организираната престъпност, както и от постигане на солидни резултати по отношение на проведени разследвания, преследвания и присъди на всички равнища, особено в областта на производството и трафика на наркотици, трафика на хора, включително малолетни лица, и незаконния хазарт; настоятелно приканва правителството да работи за развитието на архив за финансовите разследвания с акцент върху случаите на необяснимо богатство и връзката на това богатство с криминални дейности и организирана престъпност; изтъква отново необходимостта от по-нататъшно засилване на координацията между правоприлагащите органи;

17.

Поздравява омбудсмана за неговата дейност за насърчаване на правата на човека, неговата откритост към уязвимите, и за сътрудничеството с организациите на гражданското общество; изразява съжаление относно факта, че годишният и специалните доклади на омбудсмана не са разисквани в парламента, така че те не могат да бъдат публикувани и не са официално признати; настоятелно приканва правителството и парламента да подобрят сътрудничеството със службата на омбудсмана; изразява съжаление относно факта, че до този момент омбудсманът не е редовно информиран или консултиран от правителството своевременно относно релевантни законодателни проекти; отбелязва със загриженост, че разпределеният за службата на омбудсмана бюджет остава недостатъчен и е допълнително намален; подчертава факта, че институцията се нуждае от допълнителна финансова и политическа подкрепа от парламента и от правителството, за да продължи да изпълнява задълженията си; призовава за широка кампания за осведомеността, която изтъква ролята и значението на тази институция;

18.

Призовава парламента и правителството, както и други релевантни държавни институции да запазят и насърчават интегритета и независимостта на ключови институции като държавната полиция, Висшия съдебен съвет, Върховния инспекторат за деклариране и одитиране на активи, Органа по аудиовизуалните медии и Националния статистически институт;

19.

Изразява безпокойство относно продължаващото съществуване на кръвни вражди в Албания, които не само провокират убийства и насилие, но също принуждават много деца да остават у дома за неопределено дълго време и по този начин имат изключително големи социални последици за живота на много хиляди хора; отбелязва, че нараства броят на случаите на убийства въз основа на кръвна вражда; призовава албанските органи да реагират по отношение на искането на ООН и препоръките на омбудсмана за създаване на надеждна база от данни, да активират създадения през 2005 г. Координационен съвет по въпросите на борбата срещу кръвната вражда и да развият план за действие по отношение на този вид вражда;

20.

Оценява подобряването на диалога между гражданското общество и правителството и подчертава необходимостта от консолидиране на постигнатото, от неговото поддържане и разширяване, както в областта на демокрацията, правата на човека и гражданските свободи, така и в разработването на законодателната рамка за нови реформи; изтъква съществената роля на гражданското общество при регионалното сътрудничество във връзка със социални и политически аспекти; призовава правителството да улесни участието на представители на гражданското общество в процеса на изграждане на политика;-{}--{}-

21.

Приветства факта, че правата на малцинствата като цяло биват зачитани и че религиозната свобода е широко разпространена; приканва компетентните органи да подобрят в още по-голяма степен климата на приобщаване и толерантност по отношение на всички малцинства в страната; изразява безпокойство поради това, че групи като ромите, лицата с увреждания и ЛГБТИ лицата продължават да страдат от дискриминация, включително от страна на някои държавни органи; изтъква, че всички малцинства трябва да бъдат защитени; настоятелно приканва правителството да гарантира това, че релевантните правни разпоредби са обстойно изпълнявани, и насърчава органите да положат допълнителни усилия за повишаване на осведомеността за всеки вид дискриминация; отбелязва значението на повишаването на осведомеността на обществото за правните средства на разположение на гражданите за подаване на жалби за различни форми на дискриминация;

22.

Призовава към по-нататъшни действия за гарантиране на правата на ромското малцинство, което продължава да е често пъти жертва на дискриминация; призовава, във връзка с това, към ускорено изпълнение на плана за действие за Десетилетието на ромското включване, за да се засили това включване, към достатъчни и подходящи финансови ресурси, които да са заделят, и към преразглеждане на законодателството; подчертава факта, че ключ към решаването на проблемите на ромите в Албания е регистрацията и след това предоставянето на достъп до жилища и образование; настоятелно приканва правителството да предприеме решителни действия за предоставяне на необходимите условия;

23.

Призовава към подходящо преразглеждане и прилагане на законодателството, към засилване на дейности по повишаването на осведомеността, образованието и други дейности, които целят борба срещу дискриминацията по отношение на ЛГБТИ лицата, включително санкции при слово на омраза, както и към постигане на резултати в това отношение;-{}-

24.

Подчертава изключителното значение на професионалните, независими и плуралистични обществени и частни медии като крайъгълен камък на демокрацията; изтъква значението на достъпа до интернет, който е сред тези с най-ниско равнище в региона, и на дигиталната свобода;

25.

Приветства подобренията на законодателната рамка за аудиовизуалните медии чрез приемането на закон за аудиовизуалните медии; отбелязва, че медийната среда е плуралистична и разнообразна; остава все така обезпокоен относно политическото влияние и намеса в медиите, както и относно автоцензурата, особено в обществените медии; изтъква, че са необходими допълнителни усилия за пълното гарантиране на независимостта на регулаторния орган за медиите и общественото радио и телевизия; призовава за мерки за защита на журналисти и тяхната работа по разследвания; изтъква значението на това, да се гарантира и насърчава медиен плурализъм, за да се засили свободата на изразяване и да се гарантира прозрачност относно собствеността върху медии и тяхното финансиране; изтъква необходимостта от дългосрочна стратегия за развитието на обществените медии в новата медийна система;

26.

Отбелязва със задоволство решението на новата администрация да увеличи броя на жените на висши управленски постове и се надява, че това ще има положително влияние върху обществото като цяло; призовава към нулева толерантност към насилието спрямо жени и към премахване на предубеждения по отношение на пола в законодателството и неговото изпълнение;

27.

Призовава правителството да увеличи усилията за прилагане на законите и прилагането на политиките относно правата на жените и равнопоставеността между половете, с особен акцент върху защитата на жените от всички форми на насилие и равнопоставеното им участие в обществения и политическия живот; насърчава по-нататъшни усилия за равнопоставеност на половете на централно и местно равнище;

28.

Подчертава необходимостта от подобряване на правата и качеството на живот на лицата, които зависят от държавата, като например затворници, сираци и психично болни лица;

29.

Призовава за допълнителни усилия за гарантиране на ефективното прилагане на стратегията и плана за действие относно правата на собственост, тъй като това е един от крайъгълните камъни на икономическо развитие; отбелязва предприетите мерки по отношение на проблема с незаконните сгради в цялата страна; изразява загриженост относно ограничения напредък относно регистрацията и реституцията на собственост; призовава правителството да представи ясен план и график на изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека относно правата на собственост;

30.

Настоятелно призовава правителството да развие политики относно енергията от възобновяеми източници, да се справи по-ефективно с проблема на управлението на отпадъците и да развие устойчив от екологична гледна точка туризъм; приветства неотдавнашната инициатива на гражданското общество относно референдум по отношение на вноса на отпадъци; силно приветства вота на Парламента от 10 октомври 2013 г., който анулира разрешението за внасяне на отпадъци, постановено в закон № 10463 от 22 септември 2011 г.;

31.

Призовава към мерки за предотвратяване на увеличаването на необосновани процедури за убежище след изпълнението на режима за освобождаване от изискване за виза с ЕС;

Социално-икономически реформи

32.

Призовава компетентните органи да действат решително срещу слабото правоприлагане и събиране на данъците, както и значителната неформална икономика, всички които възпрепятстват социалното сближаване в страната и нейните икономически перспективи; насърчава новото правителство да осигури прилагането на мерките и законодателството за насърчаване на заетостта, здравето и безопасността на работното място, правата на социална сигурност, на защита срещу дискриминация в областта на трудовата заетост на каквито и да е основи, равно заплащане за мъжете и жените и други свързани с трудовата заетост закони, особено сред младите хора и жените;

33.

Отбелязва със загриженост липсата на напредък в областта на социалната политика и трудовата заетост; приветства намерението на новото правителство да се заеме с този проблем; наясно е с бюджетните ограничения, но въпреки това призовава за обръщане на тенденцията на намаляване на бюджета за прилагането на реформи в областта на социалното подпомагане и закрила; подчертава неотложната необходимост от осигуряване на социално подпомагане на най-уязвимите групи сред безработните; отбелязва със сериозна загриженост, че детският труд продължава да бъде важно предизвикателство, и призовава правителството да разгледа този въпрос решително;

34.

Подчертава факта, че Албания е ратифицирала 8-те основни конвенции на МОТ в областта на трудовите права; изразява загриженост относно факта, че е постигнат скромен напредък в областта на трудовите права и профсъюзите; призовава органите на управление допълнително да укрепят трудовите и профсъюзните права; настоятелно призовава правителството да гарантира спазването на трудовото законодателство, както в частния, така и в обществения сектор, и да подобри тристранния социален диалог, както за да засили ролята на профсъюзите, така и за да насърчи по-широка подкрепа за прилагането на реформаторското законодателство; отбелязва, че диалогът е прекъснат след приключването през март 2013 г. на мандата на Националния съвет по труда и че двустранният социален диалог продължава да е слаб, особено в частния сектор; изтъква, че социалният диалог и зачитането на трудовите права са крайъгълните камъни на социалната пазарна икономика;

35.

Подчертава, че следва да се обръща специално внимание на закрилата на правата на децата и призовава за инвестиции в ранното обучение, особено за децата, принадлежащи към малцинствени или маргинализирани групи, за предотвратяване на изключването, както и за целеви мерки за осигуряване на грижи за децата, прехраната и подкрепа за семействата, така че да се предотврати предаването на бедността от поколение на поколение; подчертава необходимостта от незабавно подобряване на положението на малолетните и непълнолетни лица в рамките на съдебните процедури, в съответствие с най-добрите европейски практики; изтъква значението на осигуряването на подходящо финансиране на обществената образователна система; настоятелно призовава органите на приемат стратегия за правосъдието по отношение на малолетните и непълнолетните лица; подчертава факта, че корупцията в рамките на съдебната власт продължава да затруднява особено прилагането на законодателството срещу трафика и усилията за защита на жертвите;

Регионално сътрудничество

36.

Приветства стабилизиращата роля на Албания в Западните Балкани, по-специално в отношенията й със съседните държави, в някои от които живеят значими албански малцинства, както и нейния принос за религиозна хармония;

37.

Приветства отказа на новото правителство от националистичната реторика и неговото намерение за развитие на политика на „нулеви“ проблеми със съседните страни; набляга на централната роля на Албания за изграждането на добри съседски отношения в Западните Балкани; насърчава Албания да продължи да заема конструктивна позиция в региона;

o

o o

38.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителството и парламента на Албания.


(1)  Приети текстове, P7_TA(2012)0453.

(2)  Приети текстове, P7_TA(2012)0508.

(3)  Приети текстове, P7_TA(2013)0434.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/173


P7_TA(2013)0597

Подготовка за заседанието на Европейския съвет (19 и 20 декември 2013 г.)

Резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г. относно подготовката за заседанието на Европейския съвет (19—20 декември 2013 г.) (2013/2626(RSP))

(2016/C 468/24)

Европейският парламент,

като взе предвид своите резолюции от 12 юни 2013 г. относно укрепване на европейската демокрация в бъдещия ИПС (1), от 23 май 2013 г. относно бъдещите законодателни предложения относно Икономическия и паричен съюз (ИПС): отговор на съобщенията на Комисията (2) и от 21 ноември 2013 г. относно съобщението на Комисията, озаглавено „Укрепване на социалното измерение на Икономическия и паричен съюз (ИПС)“ (3),

като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.

като има предвид, че институциите на ЕС и държавите членки положиха решителни усилия за възстановяване на финансовото доверие и стабилност, по-конкретно чрез приемането и осъществяването на структурни реформи и приемането на новата рамка за икономическо управление; като има предвид, че тези усилия трябва да бъдат допълнени от истински банков съюз;

Б.

като има предвид, че е необходима по-добра координация на икономическата политика, за да бъдат засилени конкурентоспособността, устойчивостта и създаването на работни места в ЕС;

В.

като има предвид, че за справяне с предизвикателствата, пред които са изправени ЕС и неговата парична единица, е подходящ общностният подход;

Г.

като има предвид, че всички решения следва да са съпроводени от парламентарен контрол и отчетност на равнището, на което се вземат;

Д.

като има предвид, че основен елемент на тази политика е пълното зачитане и прилагане на законодателството на ЕС;

Е.

като има предвид, че в една бързо променяща се и нестабилна геостратегическа среда, белязана от възникващи предизвикателства по отношение на сигурността, пренасочване на САЩ към Азиатско-Тихоокеанския регион и въздействието на финансовата криза, ЕС трябва да поеме своята отговорност на надежден източник на сигурност с истинска стратегическа автономност, особено сред съседните му държави, което ще доведе до засилване на собствената му сигурност;

Ж.

като има предвид, че единственият начин държавните и правителствените ръководители да обърнат внимание на тези геополитически тенденции и на некоординираното намаляване на разходите за отбрана, е като ускорят координацията на сътрудничеството в областта на отбраната;

Относно банковия съюз

1.

Настоява, че „общностният метод“ е правилният подход за справяне с предизвикателствата, пред които са изправени ЕС и неговата парична единица, включително регулиране на финансовите услуги и банковия съюз;

2.

Припомня на Европейския съвет политическия ангажимент да бъде постигнато споразумение относно единния оздравителен механизъм преди края на текущия законодателен мандат; призовава Европейския съвет да повтори отправеното искане към Съвета на министрите преговорите по Директивата за схемите за гарантиране на депозитите и рамката за възстановяване и оздравяване на кредитните институции да приключат успешно преди края на 2013 г.;

Относно задълбочаването на ИПС

3.

Призовава Европейския съвет да поеме политически ангажимент във връзка със законодателната подготовка, въз основа на Договорите, на по-добра координация на икономическата политика; очаква Парламентът и другите институции на ЕС да постигнат съгласие по ключовите характеристики на тази по-добра координация на икономическата политика преди края на настоящия законодателен мандат;

4.

Изисква, на основата на горепосочената по-добра координация на икономическата политика, да бъде приет съгласно обикновената законодателна процедура правен акт относно „насоките за сближаване“ за определяне, за фиксиран период, на ограничен брой цели за най-спешните мерки за реформи;

5.

Повтаря искането си държавите членки да гарантират, че националните програми за реформи, които следва да бъдат установени на базата на горепосочените насоки за сближаване и проверени от Комисията, се обсъждат и приемат от техните национални парламенти; счита, че това е от съществено значение за засилване на ангажираността и демократичната отчетност на целия процес;

6.

Счита за целесъобразно държавите членки да поемат ангажимент да изпълнят изцяло националните си програми за реформи, след като те бъдат проверени; счита, че на тази основа държавите членки биха могли да установят „партньорство за сближаване“ с институциите на ЕС с възможност за финансиране при определени условия за дейности, свързани с реформите;

7.

Повтаря, че засиленото икономическо сътрудничество следва да върви ръка за ръка с механизъм, основан на стимули; счита, че всякакво допълнително финансиране или допълнителни инструменти, като напр. механизъм за солидарност, трябва да бъдат неразделна част от бюджета на ЕС, но извън договорените тавани в многогодишната финансова рамка (МФР);

8.

Припомня, че Договорът за стабилност, координация и управление (TSCG) трябва да бъде включен в правото на ЕС най-късно до 1 януари 2018 г., въз основа на оценка на опита при прилагането му, както е посочено в член 16 от TSCG;

9.

Припомня своята принципна позиция, че засиленият ИПС не следва да разделя ЕС, а обратно — да създава по-задълбочена интеграция и по-силно управление, което следва да бъде отворено за всички държави членки извън еврозоната на доброволна основа;

10.

Призовава Европейския съвет да спазва напълно член 15, параграф 1 от Договора за Европейския съюз (ДЕС);

Относно политиката за отбрана

11.

Счита, че в една бързо променяща се и нестабилна геостратегическа среда, белязана от възникващи предизвикателства по отношение на сигурността, пренасочване на САЩ към Азиатско-Тихоокеанския регион и въздействието на финансовата криза, ЕС трябва, без да дублира съществуващите дейности в рамките на НАТО, да поеме своята отговорност на глобален политически играч и надежден източник на сигурност, особено сред съседните му държави и с истинска стратегическа автономност, за да насърчава международния мир и сигурност, да защитава интересите си по света и да гарантира сигурността на своите граждани; подчертава в тази връзка необходимостта ЕС да бъде последователен в политиките си и по-бърз и по-ефикасен при поемането на гореспоменатите отговорности;

12.

Отбелязва, че понастоящем ЕС изпитва значителни финансови ограничения и че държавите членки, по финансови, бюджетни и политически причини, свързани с кризата в еврозоната или не, на този етап намаляват по некоординиран начин своите бюджети за разходи за отбрана; подчертава потенциалното отрицателно въздействие на тези мерки върху техните военни способности и следователно върху способността на ЕС ефективно да поеме своята отговорност в областта на поддържането на мира, предотвратяването на конфликти и укрепването на международната сигурност;

13.

Счита, че за да разгледат гореспоменатите предизвикателства, държавните и правителствените ръководители на държавите членки на ЕС трябва да се възползват от възможността, която им предоставя заседанието на Съвета през декември 2013 г., като заемат ясна позиция в полза на по-силна европейска система за отбрана;

14.

В тази връзка приветства съобщението на Комисията от 24 юли 2013 г., озаглавено „За по-конкурентоспособен и по-ефективен сектор на отбраната и сигурността“ (COM(2013)0542), и окончателния доклад от 15 октомври 2013 г. на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/ръководител на Европейската агенция за отбрана;

15.

Призовава Европейския съвет да изпълни предложенията, направени в докладите на Парламента относно общата външна политика и политика на сигурност, общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) и европейската отбранителна технологична и индустриална база (ЕОТИБ);

16.

Счита, че държавите членки трябва на първо място да се ангажират с преодоляване на оперативните недостатъци на ОПСО, като заявят подкрепата си както за гражданските мисии, така и за военните операции на ОПСО, и по-конкретно чрез участие в способностите;

17.

Подчертава факта, че Договорът от Лисабон въведе няколко нови инструмента, свързани с ОПСО, които още не са били внедрени на практика; в тази връзка набляга на необходимостта от изпълняване на тези разпоредби, за да се засили допълнително ОПСО, и призовава Съвета да се възползва изцяло от гореспоменатите инструменти (като напр. постоянното структурирано сътрудничество между държавите членки (член 46, параграф 6 от ДЕС), началния фонд (член 41, параграф 3 от ДЕС) и възможността да се поверяват мисии и операции по ОПСО специално на тази група държави членки (член 42, параграф 5 и член 44, параграф 1 от ДЕС));

18.

Подчертава колко е важно да се стартира процес на стратегически размисъл с оглед на дефинирането на целите и приоритетите на ЕС и определянето на пътна карта с график за по-задълбочено сътрудничество в областта на отбраната (Бяла книга, която би служила за рамка за разглеждането на националните процеси);

19.

Призовава Съвета да започне засилено сътрудничество в областта на въоръжаването, по-конкретно като оправомощи Европейската агенция за отбрана да играе пълната си роля за насърчаване на координацията, наблюдаване на ангажиментите, определяне на приоритети за инвестициите в технологии (в т.ч. стратегически способности като презареждане във въздуха, сателитни комуникации, стратегически въздушен транспорт, дистанционно пилотирани въздухоплавателни системи, кибернетична отбрана и Единно европейско небе), като се постигне споразумение за засилено използване на коалиции на желаещите/основните групи и се намери приложимо решение за използването на бойните групи;

20.

Призовава държавите членки да заявят подкрепата си за стабилна европейската отбранителна технологична и индустриална база, която може да преодолее фрагментацията и да засили креативността и силата на европейските промишлени отрасли чрез по-тясна координация на планирането на националните бюджети за отбрана (евентуално чрез установяване на „европейски семестър“ по въпросите на отбраната) и по-тясна координация на равнището на промишлеността (хармонизация на стандартите и сертифициране на отбранителното оборудване); призовава за предоставяне на допълнителни стимули и подпомагане на отбранителната промишленост, с ангажимент за разработване на ключови технологии и системи в областта на отбраната (данъчни стимули, финансова подкрепа за научноизследователска и развойна дейност и институционализиране на единодействието между граждански и военни способности);

21.

Призовава държавите членки значително да задълбочат сътрудничеството и координацията си в тези аспекти на отбраната, които са от значение за ефективна ОПСО; призовава държавите членки да бъдат много по-амбициозни относно обединяването и споделянето на военни способности;

22.

Подчертава, че силата на ЕС, в сравнение с други организации, е в уникалния му потенциал за мобилизиране на цялата гама политически, икономически, хуманитарни инструменти и инструменти в областта на развитието в подкрепа на неговото гражданско и военно управление на кризи, мисии и операции под ръководството на един политически орган — ЗП/ВП — и че този всеобхватен подход, било като „мека сила“, било като по-твърди действия, когато е необходимо, му придава уникална и широко оценена гъвкавост и ефикасност;

23.

Подкрепя създаването на Съвет на министрите на отбраната, за да се придаде на отбраната тежестта, която заслужава;

24.

Настоятелно призовава държавните и правителствените ръководители, предвид стратегическото значение на европейската отбрана и мащаба на предизвикателствата пред Съюза, през декември 2015 г. да преразгледат напредъка в изпълнението на заключенията на Съвета от декември 2013 г., на основата на доклад за изпълнението от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност;

25.

Е дълбоко загрижен за политическата ситуация в Украйна след резултатите от срещата на върха във Вилнюс и призовава Европейският Съвет да я обсъди;

o

o o

26.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет и на Комисията.


(1)  Приети текстове, P7_TA(2013)0269.

(2)  Приети текстове, P7_TA(2013)0222.

(3)  Приети текстове, P7_TA(2013)0515.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/176


P7_TA(2013)0598

Конституционни проблеми, свързани с многостепенното управление в рамките на Европейския съюз

Резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г. относно конституционните проблеми, свързани с многостепенното управление в рамките на Европейския съюз (2012/2078(INI))

(2016/C 468/25)

Европейският парламент,

като взе предвид Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Договора за Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) (1),

като взе предвид Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз (ДСКУ) (2);

като взе предвид пакета за икономическото управление (3),

като взе предвид втория пакет за икономическото управление (4),

като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (5),

като взе предвид позицията си от 12 септември 2013 г. относно предложението за регламент на Съвета за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (6),

като взе предвид доклада от 5 декември 2012 г. на председателите на Европейския съвет, на Европейската комисия, на Европейската централна банка и на Еврогрупата, озаглавен „Към постигане на действителен Икономически и паричен съюз“ (7),

като взе предвид съобщението на Комисията от 28 ноември 2012 г., озаглавено „Подробен план за задълбочен и истински икономически и паричен съюз — Начало на дебат на европейско равнище“ (COM(2012)0777),

като взе предвид своята резолюция от 20 ноември 2012 г., съдържаща препоръки към Комисията относно доклада на председателите на Европейския съвет, на Европейската комисия, на Европейската централна банка и на Еврогрупата, озаглавена „Към постигане на действителен Икономически и паричен съюз“ (8),

като взе предвид своята резолюция от 23 май 2013 г. относно бъдещите законодателни предложения относно Икономическия и паричен съюз (ИПС) (9),

като взе предвид своята резолюция от 12 юни 2013 г. относно укрепване на европейската демокрация в бъдещия ИПС (10),

като взе предвид член 48 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси и становищата на комисията по икономически и парични въпроси и на комисията по заетост и социални въпроси (А7-0372/2013),

А.

като има предвид, че диференциацията е съставен елемент на процеса на европейска интеграция и средство, позволяващо нейния напредък, и гарантира значително зачитане на принципа на равенство, разбран като равно третиране при еднакви обстоятелства и различно третиране при неравностойно положение;

Б.

като има предвид, че диференцираната интеграция следва да продължи да бъде начело на задълбочаването на започнатата от една подгрупа от държави членки европейска интеграция, като остава отворена за всички държави членки и има за цел пълно включване в Договорите;

В.

като има предвид, че диференцираната интеграция е представена по два начина: „интеграция на повече скорости“, в която държавите търсят да постигнат същите цели в различни времеви периоди, и „многостепенна интеграция“, в която държавите приемат целите им да са различни;

Г.

като има предвид, че диференциацията не трябва да подкопава гражданството на Съюза, което е основният статут на гражданите на държавите членки и позволява на онези, които се намират в едно и също положение, да се ползват, в рамките на обхвата на Договора, от еднакво правно третиране, независимо от тяхната националност;

Д.

като има предвид, че всяка диференциация ще зачита и по този начин ще подсилва единството на европейския правен ред и неговата ефективност и съгласуваност, принципа за недискриминация въз основа на националност, създаването на пространство на свобода, сигурност и справедливост без вътрешни граници и функционирането на вътрешния пазар;

Е.

като има предвид, че диференциацията може да се прилага в случаите, когато в определен момент общи действия не са възможни или осъществими;

Ж.

като има предвид, че диференциацията е и следва винаги да бъде заложена в единната институционална рамка на Европейския съюз;

З.

като има предвид, че диференцираната интеграция трябва да зачита принципа на субсидиарност в съответствие с член 5 от ДЕС и Протокол 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност;

И.

като има предвид, че Договорите предвиждат няколко възможности и инструменти за диференцирана интеграция, включително ограничение на териториалния обхват на прилагане, предпазни клаузи, дерогации, откази от участие, възможности за участие, засилено сътрудничество и специфични разпоредби за държавите членки, чиято парична единица е еврото, при условие че подобни инструменти зачитат единството, ефективността и съгласуваността на европейския правен ред и са заложени в единната институционална рамка (общностния метод);

Й.

като има предвид, че някои държави членки получиха възможност за отказ от участие в различни политики на ЕС — както се посочва в различните протоколи към Договорите, като това може да застраши единството, ефективността и съгласуваността на европейския правен ред;

К.

като има предвид, че дерогациите съгласно член 27, параграф 2 от ДФЕС дават възможност за диференциация между определени държави членки в рамките на правен акт, насочен към всички държави членки, все пак с цел за постепенно установяване и гарантиране на функционалността на вътрешния пазар;

Л.

като има предвид, че в член 114, параграфи 4 и 5, член 153, параграф 4, член 168, параграф 4, член 169, параграф 4 и член 193 от Договора за функционирането на Европейския съюз се съдържат предпазни клаузи, които позволяват на държавите членки да запазят или да въведат по-строги защитни мерки в рамките на обхвата на приложение на даден правен акт, който е насочен към всички държави членки;

М.

като има предвид, че засиленото сътрудничество изисква участието на поне девет държави членки в област, обхваната от неизключителната компетентност на Съюза, и позволява на неучастващи държави членки да участват в разискванията, но не и в гласуването, и е отворено по всяко време за всички държави членки;

Н.

като има предвид, че процедурата на засилено сътрудничество дава възможност, в краен случай, за приемане на мерки, които обвързват дадена подгрупа от държави членки след разрешение, дадено от Съвета с квалифицирано мнозинство, и в областта на ОВППС след разрешение, дадено с единодушие;

О.

като има предвид, че този механизъм вече се използва за правото в областта на развода на територията на ЕС и за европейското патентно право и че беше одобрен от Европейския парламент и от Съвета в контекста на данъчното облагане за въвеждането на данък върху финансовите сделки;

П.

като има предвид, че в областта на общата външна политика и политика на сигурност се предоставя възможност на групи от държави да се справят с конкретни задачи или мисии, а в областта на общата политика за сигурност и отбрана се предвижда създаването на постоянна основна група от държави с военен потенциал;

Р.

като има предвид, че в исторически план Шенгенското споразумение от 1986 г. и Шенгенската конвенция от 1990 г., подписани от подгрупа от държави членки, които заместиха граничния контрол помежду си, Споразумението за социалната политика от 1991 г. между подгрупа от държави членки, което разшири правомощията на бившата ЕО в областта на трудовата заетост и социалните права с възможност за гласуване с квалифицирано мнозинство, и Договорът от Прюм от 2005 г. между подгрупа от държави членки и Норвегия относно обмена на данни и сътрудничеството в борбата срещу тероризма, представляват форми на диференцирана интеграция;

С.

като има предвид, че достиженията на правото от Шенген бяха включени в Договорите посредством Договора от Амстердам, с клауза за отказ от участие на Обединеното кралство, Ирландия и Дания;

Т.

като има предвид, че Обединеното кралство и Ирландия могат по всяко време да поискат да участват изцяло или частично в разпоредбите на достиженията на правото от Шенген и като има предвид, че Дания е обвързана с Шенгенското споразумение и Шенгенската конвенция в първоначалната им форма;

У.

като има предвид, че Договорът от Прюм отчасти е включен в правната рамка на ЕС;

Ф.

като има предвид, че Споразумението за социалната политика беше включено в Договорите чрез Договора от Амстердам, без възможност за отказ от участие;

Х.

като има предвид, че Договорите предвиждат няколко алтернативи за напредък по отношение на заетостта и социалните политики, чийто пълен потенциал все още не е бил използван, по-специално по отношение на член 9 от ДФЕС, член 151 от ДФЕС и член 153 от ДФЕС, но и по-общо във връзка с член 329 от ДФЕС; като има предвид, че следователно може да се постигне по-голямо социално сближаване, без да се изменят Договорите и без да се засяга принципът на субсидиарност;

Ц.

като има предвид, че Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) и Договорът за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз („Фискалният пакт“) бяха сключени в междуправителствен контекст извън Договорите;

Ч.

като има предвид, че Европейският инструмент за финансова стабилност (ЕИФС) и ЕМС са споразумения съгласно международното право, сключени от държавите членки, чиято парична единица е еврото;

Ш.

като има предвид, че трябва да бъдат предприети необходимите стъпки, в съответствие с ДЕС и ДФЕС, за включване в правната рамка на Съюза на съществените части на Договора за стабилност, координация и управление (ДСКУ), сключен съгласно международното право от всички държави членки с изключение на Обединеното кралство и Чешката република, в рамките на най-много пет години след неговото влизане в сила въз основа на оценка на опита от неговото прилагане;

Щ.

като има предвид, че пактът „Евро плюс“, стратегията „Европа 2020“ и Пактът за растеж и работни места следва да бъдат интегрирани в законодателството на Съюза и да създават условия за въвеждането на кодекс за сближаване на икономиките на държавите членки;

АА.

като има предвид, че международните споразумения извън правната рамка на ЕС, които са насочени към осъществяване на целите на Договорите, се използваха като инструмент за диференцирана интеграция в абсолютно краен случай като предвиждат задължение за интегриране на съдържанието на съответното международно споразумение в Договорите;

АБ.

като има предвид, че създаването на ИПС представлява качествена стъпка в интеграцията като определя образец на многостепенно управление, който засяга както институциите така и процедурите;

АВ.

като има предвид, че една държава членка разполага с постоянна дерогация да не приеме еврото, ако желае това (Протокол № 15), а друга разполага с конституционно освобождаване (Протокол № 16);

АГ.

като има предвид, че в областта на паричната политика разпоредбите относно ЕЦБ предвиждат диференциация в институционалната структура, като управителният съвет е основният орган за вземане на решения с членове само от държавите членки, чиято парична единица е еврото, а общият съвет включва и държавите членки извън еврозоната, както и че в областта на финансовата структура, националните централни банки на всички държави членки са записани към капитала на ЕЦБ (член 28.1 от Устава на ЕЦБ), но единствено националните централни банки на държавите членки, чиято парична единица е еврото, изплащат своя записан дял от капитала на ЕЦБ (член 48.1 от Устава на ЕЦБ);

АД.

като има предвид, че член 127, параграф 6 от ДФЕС оправомощава Съвета да поверява на ЕЦБ специфични задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор на кредитните институции и на други финансови институции, с изключение на застрахователните предприятия, и се използва като правно основание за регламент, който установява единен надзорен механизъм (ЕНМ) за еврозоната и предвижда доброволно участие на държави членки извън еврозоната чрез установяване на тясно сътрудничество с ЕЦБ;

АЕ.

като има предвид, че член 139 от ДФЕС чрез дерогации освобождава държавите членки от прилагането на специфичните разпоредби на Договора и от свързаното с тях право на глас;

АЖ.

като има предвид, че членове 136 и 138 от ДФЕС предвиждат специфичен начин за приемане на мерки, приложими за държавите членки, чиято парична единица е еврото, като гласуването в Съвета се ограничава до представителите на тези държави членки и, когато това се изисква от процедурата, се гласува от целия Европейския парламент;

АЗ.

като има предвид, че член 136 от ДФЕС вече е бил използван съвместно с член 121, параграф 6 за приемане на регламенти;

АИ.

като има предвид, че в областта на научните изследвания, технологичното развитие и космическото пространство, член 184 от ДФЕС предвижда допълнителни програми в многогодишната рамкова програма, които могат да включват само подгрупа от държавите членки, които ги финансират, при възможно участие на Съюза, но които се приемат в съответствие с обикновената законодателна процедура, включваща целия Съвет и целия Европейския парламент, при наличие на съгласие от страна на държавите членки, засегнати от тези допълнителни програми;

АЙ.

като има предвид, че съгласно член 21 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 принципът на универсалност на бюджета не възпрепятства група държави членки да определят финансов принос към бюджета на ЕС или конкретен приход за конкретно разходно перо, тъй както това вече се прави например за реактора с висока плътност на неутронния поток съгласно Решение 2012/709/Евратом;

АК.

като има предвид, че с член 137 от ДФЕС и Протокол № 14 Еврогрупата се създаде като неформален орган;

АЛ.

като има предвид, че за безпроблемното функциониране на ИПС е необходимо пълно и бързо изпълнение на мерките, които вече са договорени в съответствие с рамката за засилено икономическо управление, като например засиления Пакт за стабилност и растеж и Европейския семестър, допълнени с политики за ускоряване на растежа;

АМ.

като има предвид, че един по-задълбочен ИПС изисква по-големи правомощия, финансови ресурси и демократична отчетност, и че неговото създаване трябва да следва двуетапен подход, основан на първо място, на незабавното използване в пълна степен на възможностите на съществуващите Договори и, на второ място, на изменение на Договора, което да се определи чрез конвенция;

АН.

като има предвид, че за да бъде ефикасно, легитимно и демократично, управлението на ИПС следва да се основава на институционалната и правната рамка на Съюза;

АО.

като има предвид, че демократичната легитимност и отчетност трябва да бъдат гарантирани на равнището на вземане на решенията;

АП.

като има предвид, че ИПС се създава от страна на Съюза, чиито граждани са пряко представени на равнище ЕС в Европейския парламент;

А.    ПРИНЦИПИ

1.

Отново изразява своя призив за един истински ИПС, който да увеличава правомощията на Съюза, по-специално в областта на икономическата политика, и да укрепва своя бюджетен капацитет, както и ролята и демократичната отчетност на Комисията и прерогативите на Парламента;

2.

Изразява становище, че подобен по-голям бюджетен капацитет следва да се основава на специфични собствени ресурси (включително данък върху финансовите сделки) и бюджетен капацитет, който, в рамките на бюджета на Съюза, следва да подкрепя растежа и социалното сближаване, да взема мерки срещу дисбалансите, структурните различия и извънредните ситуации във финансовия сектор, които са пряко свързани с паричния съюз, без да се подкопават традиционните му функции за финансиране на общите политики;

3.

Приветства подробния план на Комисията; призовава Комисията да представи в най-кратък срок законодателни предложения за неговото незабавно прилагане, ако е правно възможно в рамките на процедурата по съвместно вземане на решение, които да включват по-нататъшна бюджетна координация, разширяване на по-задълбочена координация на политиките в областта на данъчното облагане и заетостта, както и създаването на подходящ бюджетен капацитет за ИПС за подпомагане на изпълнението на политическите решения; подчертава, че някои от тези изменения ще направят необходимо изменянето на Договорите;

4.

Счита, че са необходими бързи действия в рамките на всеки от четирите градивни елемента, съдържащи се в доклада, озаглавен „За постигане на действителен икономически и паричен съюз“, представен от председателите Ван Ромпой, Юнкер, Барозу и Драги, и по-специално:

а)

интегрирана финансова рамка, която да осигурява финансова стабилност, по-конкретно в еврозоната, и да свежда до минимум цената за европейските граждани на неплатежоспособността на банките; такава рамка издига отговорността за надзора на равнището на ЕС и предвижда общи механизми за оздравяване на банките и гарантиране на депозитите на клиентите;

б)

интегрирана рамка на икономическата политика, която разполага с достатъчно механизми, за да гарантира, че се провеждат национални и европейски политики, които насърчават устойчивия растеж, заетостта и конкурентоспособността и са съвместими с гладкото функциониране на ИПС;

в)

осигуряване на необходимата демократична легитимност и отчетност на вземането на решения в рамките на ИПС, въз основа на съвместно упражняване на суверенитет за общи политики и солидарност;

5.

Изразява становище, че по-доброто и по-ясното разделение на областите на компетентност и ресурси между ЕС и държавите членки може и трябва да върви ръка за ръка с една по-голяма парламентарна отговорност и отчетност по отношение на националните правомощия;

6.

Отново заявява, че за да може управлението на един истински ИПС да бъде действително легитимно и демократично, то трябва да се включи в институционалната рамка на Съюза;

7.

Счита диференциацията за полезно и подходящо средство за насърчаване на по-задълбочена интеграция, което, доколкото защитава целостта на ЕС, може да се окаже от основно значение за постигане на истински ИПС в рамките на Съюза;

8.

Подчертава, че съществуващите диференцирани интеграционни процедури съгласно Договорите дават възможност за първи стъпки към създаването на истински ИПС, който напълно съответства на изискванията за по-голяма демократична отчетност, увеличени финансовите ресурси и по-добър капацитет за вземане на решения и призовава всички институции бързо да пристъпят към максимално оползотворяване на възможностите, предоставени от действащите Договори и техните елементи на гъвкавост, и същевременно да се подготвят за необходимите изменения на Договорите с цел гарантиране на правната сигурност и демократичната легитимност; посочва отново, че възможността за ново междуправителствено споразумение следва да бъде изключена;

9.

Подчертава, че промените в Договорите, необходими за доизграждане на истински ИПС и създаване на съюз на граждани и държави, следва да се основават на съществуващите инструменти, процедури, практики и на философията на диференцирана интеграция, като същевременно се подобрява тяхната ефективност и съгласуваност и потвърждава, че ще използва напълно правото си да внася за разглеждане от Съвета предложения за изменение на Договорите, като тези предложения впоследствие трябва да бъдат разгледани от Конвент, за да се завърши рамката на един истински ИПС;

10.

Припомня, че дебатът за многостепенното управление не съвпада с въпроса за управлението на много нива, който е свързан с баланса на правомощията и участието на националните, регионалните и местните органи;

11.

Подчертава, че диференциацията трябва да остане отворена и да цели окончателното включване на всички държави членки, за да съответства на своето естество на средство за насърчаване на интеграцията, запазване на единството на ЕС и гарантиране на съществено зачитане на принципа на равенство;

12.

Подчертава, че за положителното развитие на ЕС е необходимо равновесие между политиката в областта на заетостта и икономическата политика съгласно член 121 от ДФЕС и член 148 от ДФЕС;

Б.    ПРОЦЕДУРИ

13.

Изразява становище, че тази диференциация следва за предпочитане да се извършва, когато е възможно, в рамките на правен акт, насочен към всички държави членки посредством дерогации и предпазни клаузи, вместо a priori посредством изключване на някои държави членки от териториалния обхват на прилагане на акта; подчертава все пак, че един голям брой на дерогации и предпазни клаузи подкопава единството на ЕС, както и съгласуваността и ефективността на неговата правна рамка;

14.

Счита, че координацията на икономическата политика, социалната политика и политиката за заетостта спада към категорията на споделените компетенции, които съгласно член 4, параграф 1 от ДФЕС включват всички области, които не са включени в изчерпателния списък на изключителна компетентност или компетентност за подкрепящи действия;

15.

Изразява становище, че като следствие от това, особеността на мерките, приети по силата на член 136 от ДФЕС, не е свързана единствено с факта, че тези мерки са специфични за държавите членки, чиято парична единица е еврото, но също така означава, че те могат да имат по-голяма обвързваща сила; и че член 136 от ДФЕС дава право на Съвета, по препоръка на Комисията и с гласовете единствено на държавите членки, чиято парична единица е еврото, да приема обвързващи насоки за икономическата политика в страните от еврозоната в рамките на Европейския семестър;

16.

Подчертава, че за някои държави членки, които не желаят да участват в приемането на правен акт в област от изключителната компетентност на Съюза, следва да се създаде засилено сътрудничество в съответствие със съответната разпоредба на Договора, вместо да се сключват международни споразумения извън рамката на правния ред на ЕС;

17.

Счита, че член 352 от ДФЕС, който дава право на Съвета да приеме подходящи мерки за постигане на целите, залегнали в Договорите, ако Договорите не са предвидили необходимите правомощия, може да се използва в съчетание с посоченото в член 20 от ДЕС и по този начин да се даде възможност за задействане на клаузата за гъвкавост, когато в Съвета не може да бъде постигнат единодушен консенсус чрез механизма на засилено сътрудничество;

18.

Призовава държавите членки, в случай че съществува разминаване в политическата насока между държавите членки, възпрепятстващо напредъка, да разширят принципа на засилено сътрудничество, така че да обхваща социалните политики и политиките в областта на заетостта;

19.

Счита, че е необходимо включването в бюджета на ЕС на разходите, свързани с осъществяването на засиленото сътрудничество, под формата на други приходи или като конкретни собствени ресурси, за да се гарантира спазването на принципите на бюджетното право на ЕС и да се запази водещата позиция на Европейския парламент като бюджетен орган;

20.

Призовава за системно използване на член 333, параграф 2 от ДФЕС при установяването на засилено сътрудничество в област, обхваната от неизключителната компетентност на Съюза, която се отнася до специална законодателна процедура, и призовава Съвета да приеме решение с единодушно гласуване на участващите държави членки, по силата на което за целите на засиленото сътрудничество се очаква те да действат в съответствие с обикновената законодателна процедура;

21.

Призовава, когато е възможно, за системното използване на клаузата за преход по член 48, параграф 7 от ДЕС при процедури, различни от засилено сътрудничество, с цел укрепване на демократичната легитимност и ефективността на управлението на ИПС;

22.

Счита, че когато използването на клаузата за преход не е възможно, като например в случая с приемането на икономическата политика и насоките за заетостта или в годишния обзор на растежа, следва да се използва напълно възможността за сключване на междуинституционални споразумения с обвързващ характер;

23.

Припомня, че целта на член 48 от ДЕС е също така да се гарантира демократичната легитимност на всяка промяна в Договорите посредством изискването за задължително участие на Европейския парламент в процедурата за изменение и на националните парламенти в последващата процедура за ратификация;

24.

Изразява несъгласие с понятието „договорни споразумения“ и насърчава търсенето на по-добри начини за официално свързване на фондовете, предоставени по инструмента за конкурентоспособност и конвергенция и (ИКК) и по структурните реформи, и отново заявява, че липсата на компетентности и правомощия на Съюза може да бъде преодоляна, при необходимост, чрез използване на подходящи процедури, установени в Договорите, или, при отсъствие на подходящо правно основание, чрез изменение на Договорите;

В.    ДЕМОКРАЦИЯ И ИНСТИТУЦИИ

25.

Припомня, че съобразно член 3, параграф 4 от ДЕС ИПС е създаден от Съюза и неговото функциониране трябва да се основава на представителна демокрация;

26.

Подчертава, че Европейският парламент е единствената институция на ЕС, в която гражданите са пряко представени на равнището на ЕС, и е парламентарният орган на ИПС, и че съответното му участие е от основно значение за гарантиране на демократичната легитимност и функционирането на ИПС и предварително условие за всяка бъдеща стъпка по пътя към банков съюз, фискален съюз и икономически съюз;

27.

Подчертава, че подходящо равнище на легитимност и отчетност трябва да се гарантира на национално равнище и на равнище ЕС съответно от националните парламенти и от Европейския парламент; припомня принципа, установен в заключенията от заседанието на Европейския съвет от декември 2012 г. , че „през целия процес общата цел продължава да бъде гарантирането на демократична легитимност и отчетност на равнището, на което се вземат и изпълняват решенията“;

28.

Следователно изразява съжаление относно липсата на парламентарен контрол върху „Тройката“, ЕИФС и ЕМС;

29.

Счита, че формалното разграничаване на правата на парламентарно участие с оглед на произхода на членовете на Европейския парламент представлява дискриминация въз основа на националност, чиято забрана е основополагащ принцип на Европейския съюз, и нарушава принципа на равенство на гражданите на Съюза, залегнал в член 9 от ДЕС;

30.

Счита, че когато става въпрос за мерки, приети в съответствие с член 136 от ДФЕС, или когато се установява засилено сътрудничество, асиметрията, която произтича от ангажименти от една страна на представители на държавите членки, чиято парична единица е еврото, в Съвета (или на представители на участващите държави) и, от друга страна, на Европейския парламент и Комисията като представляващи всички граждани на Съюза и насърчаващи неговия общ интерес, е в пълно съответствие с принципите на диференциране и не намалява, а напротив — засилва легитимността на тези мерки;

31.

Изтъква, че вътрешните правила на Европейския парламент предлагат достатъчна свобода на действие с цел организиране на специфични форми на диференциране въз основа на политическо споразумение в рамките на политическите групи и между тях, така че да се осигури подходящ контрол на ИПС; припомня, че съгласно член 3, параграф 4 от ДЕС „Съюзът установява икономически и паричен съюз, чиято парична единица е еврото“, и че Протокол № 14 относно Еврогрупата предвижда „необходимостта от предвиждане на специални мерки за засилен диалог между държавите-членки, чиято парична единица е еврото, до момента, в който еврото ще стане парична единица на всички държави-членки на Съюза“; подчертава, че ако това предполагаемо преходно състояние трябва да продължава, в Европейския парламент трябва да бъде обмислено създаването на подходящ механизъм за отчетност за настоящата еврозона и за държавите членки, които са поели ангажимента да се присъединят;

32.

Счита за важно засилването на сътрудничеството с националните парламенти въз основа на член 9 от Протокол № 1, приложен към Договорите, и приветства споразумението относно създаването на междупарламентарна конференция за обсъждане на икономическите и бюджетните политики; при все това изтъква, че това сътрудничество не следва да се разглежда като установяващо нов съвместен парламентарен орган, което би било както неефективно, така и нелегитимно от демократична и конституционна гледна точка, и потвърждава, че не съществува заместител на официалното укрепване на пълната легитимност на Европейския парламент, като парламентарен орган на равнището на Съюза, с оглед укрепване на демократичното управление на ИПС;

33.

Изтъква, че срещата на високо равнище на държавите от еврозоната и Еврогрупата са неофициални органи за обсъждане, а не институции за вземане на решения в управлението на Икономическия и паричен съюз;

34.

Подчертава ключовата роля на Комисията в управлението на ИПС, потвърдена от Фискалния пакт и Договора за ЕМС, за гарантиране на правния ред на Договорите за ЕС и за обслужване на общия интерес на Съюза като цяло;

Г.    ДИФЕРЕНЦИРАНА ИНТЕГРАЦИЯ В РАМКИТЕ НА СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ДОГОВОРИ: ПЪТНА КАРТА КЪМ ИСТИНСКИ ИПС

35.

Счита, че общностният метод следва да бъде използван за всички мерки, насочени към укрепването на ИПС; припомня член 16 от Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз (ДСКУ), който гласи, че в срок от най-много пет години от датата на влизане в сила на договора, въз основа на оценка на натрупания опит във връзка с неговото прилагане, се вземат необходимите мерки, в съответствие с разпоредбите на Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, с цел включване на основните положения на този договор в правната рамка на Европейския съюз;

36.

Подчертава, че държавите членки, чиято парична единица е еврото, и държавите членки, които са се ангажирали да се присъединят към еврозоната, трябва да полагат още по-големи усилия и да укрепват стабилността и спазването на Договора, както и да повишават конкурентоспособността, ефикасността, прозрачността и демократичната отчетност; припомня, че еврото е паричната единица на Европейския съюз и че се очаква всички държави членки, с изключение на тези, които ползват дерогация, своевременно да приемат еврото;

37.

Подчертава, че с цел смекчаване на кризата и в отговор на структурните недостатъци при изграждането на икономическия и паричния съюз националните правителства и институциите на ЕС са предприели широк набор от мерки за запазване на финансовата стабилност и за подобряване на икономическото управление; подчертава, че тези решения, като например някои разпоредби на законодателния пакет от шест акта и създаването на Европейския механизъм за стабилност, засягат единствено държавите членки от еврозоната;

38.

Приветства създаването на единен механизъм за надзор, обхващащ еврозоната и отворен за всички други държави — членки на ЕС; счита, че установяването на европейски механизъм за преструктуриране на банките е абсолютно необходимо за създаването на действителен банков съюз; счита, че за да се преодолеят присъщите на икономическия и паричния съюз структурни недостатъци и за да се ограничи ефективно проникването на моралния риск, предложението за „банков съюз“ следва да се възползва от извършената по-рано реформа в сектора на финансовите услуги на Съюза, както и от засиленото икономическо управление, по-специално в еврозоната, и от новата бюджетна рамка на Европейския семестър, с цел да се гарантират по-голяма устойчивост и конкурентоспособност на банковия сектор на Съюза, по-голямо доверие в него и увеличени капиталови резерви, за да не се налага в бъдеще публичните бюджети на държавите членки да поемат разходите по спасяването на банките;

39.

Изразява изключителна загриженост поради забавянето на създаването на банковия съюз и на практическите възможности за пряка банкова рекапитализация чрез ЕМС; изразява по-специално тревога поради продължаващата разпокъсаност на банковата система на ЕС; подчертава, че силният и амбициозен банков съюз е ключов елемент на един по-задълбочен и истински ИПС и ключова политика, за която Парламентът настоява повече от три години, по-специално след приемането на неговите позиции по регламента относно европейския банков орган;

40.

Счита, че разпоредбата в Регламента за ЕНМ, в която се изисква одобрение от страна на Европейския парламент за назначаване на председателя и заместник-председателя на надзорния съвет, е важен прецедент за засилената роля на ЕП в управлението на ИПС въз основа на диференциация;

41.

Подкрепя новите инструменти за солидарност, като например „инструмента за конкурентоспособност и конвергенция“ (ИКК); счита, че концепцията за ИКК би довела до повишаване на ангажираността и ефективността на икономическата политика; подчертава, че тези инструменти трябва да бъдат изготвени по такъв начин, че да се предотврати създаването на правна несигурност и увеличаването на дефицита на демокрация в Съюза;

42.

Призовава Комисията да представи в рамките на европейския семестър предложение за приемане на кодекс за сближаване въз основа на стратегията „Европа 2020“ и за създаване на силен социален стълб; настоятелно заявява, че националните програми за изпълнение трябва да гарантират прилагането на кодекса за сближаване от всички държави членки с подкрепата на механизъм, основаващ се на стимули;

43.

Подчертава, че един основан на стимули механизъм би засилил задължителния характер на координацията на икономическата политика;

44.

Изтъква, че създаването на основан на стимули механизъм за прилагане с цел повишаване на солидарността, сближаването и конкурентоспособността трябва да бъде съчетано с допълнителни елементи във връзка с координацията на икономическите политики, както е посочено в изявлението на Комисията, придружаващо пакета от два акта, за да се съобрази с принципа, че „стъпките към повече отговорност и икономическа дисциплина следва да се съчетават с повече солидарност“;

45.

Подчертава, че механизмите за предварителна координация и инструментите за конвергенция и конкурентоспособност следва да се прилагат за всички държави членки, които са приели еврото за своя валута, с възможност други държави членки да се присъединят към тях трайно; призовава Комисията да предвиди такава задължителна проверка от страна на националните парламенти в предстоящите законодателни предложения, както и да осигури по-голямо участие на социалните партньори в икономическата координация;

46.

Счита, че всяко предложение за нов ИКК следва да се основава на обвързаност с условия, солидарност и сближаване; счита, че такъв инструмент следва да бъде въведен единствено след като социалните дисбаланси и необходимостта от големи дългосрочни и устойчиви структурни реформи, стимулиращи растежа, са били установени въз основа на оценка на съгласуваността между кодекса за сближаване и националните планове за изпълнение, със съответното официално участие на Европейския парламент, Съвета и националните парламенти;

47.

Счита, че ИКК следва да бъде средство за увеличаване на бюджетния капацитет и да бъде насочен към условна подкрепа за структурните реформи, с цел повишаване на конкурентоспособността, растежа и социалното сближаване, като се гарантира по-тясна координация на икономическите политики и устойчиво сближаване на икономическите резултати на държавите членки, както и преодоляване на дисбалансите и структурните различия; счита, че подобни инструменти са градивни елементи за постигане на истински фискален капацитет;

48.

Счита създаването на този инструмент за начален етап на засилването на фискалния капацитет на ИПС и подчертава, че финансовите ресурси на ИКК трябва да бъдат неразделна част от бюджета на ЕС, но извън горните граници на МФР, така че да се спазят Договорите и законодателството на ЕС и да се гарантира, че Европейският парламент участва активно като бюджетен орган, наред с другото, като съответните бюджетни кредити се приемат един по един;

49.

Призовава за включване на нов собствен ресурс, финансиран с вноски, плащани от държави членки, участващи в ИКК по линия на модифицирано решение за собствените ресурси, и чрез насочване на постъпленията от този нов собствен ресурс към разходите за ИКК, и призовава за изменение на решенията за собствените ресурси, или, ако това не е възможно, за използването на постъпленията от данъка върху финансовите операции като други постъпления, за да се компенсират тези преки вноски;

50.

Настоява, че по време на пролетния Европейски съвет председателят на Парламента следва да представи становището на Парламента относно годишния обзор на растежа; счита, че следва да бъде договорено междуинституционално споразумение с цел Европейският парламент да бъде включен в процеса на одобряване на годишния обзор на растежа и на насоките за икономическата политика и заетостта;

51.

Отново призовава за укрепване на социалното измерение на ИПС, като потвърждава, че политиката по заетостта и социалната политика са политики на Съюза;

52.

Отново изтъква, че съобразно Договорите насърчаването на висока заетост и гарантирането на адекватна социална закрила трябва да се вземат под внимание при определянето и реализирането на политиките и дейностите на Съюза; призовава за установяването на свързани със заетостта и социалното измерение стандарти, които да допълват фискалните и макроикономически показатели, както и за доклади за напредъка в областта на структурните реформи, като целта е гарантиране на подходящо и ефикасно равнище на социални инвестиции и, следователно, на устойчивостта на социалния Европейски съюз в дългосрочен план;

53.

Приветства факта, че на 2 юли 2013 г. Комисията след споразуменията относно пакета от два акта създаде експертна група под председателството на г-жа Гертруде Трумпел-Гугерел, която има за задача да извърши щателна оценка на основните елементи на бъдещ фонд за обратно изкупуване и европейски дългови ценни книжа, включително всички правни разпоредби, финансовата архитектура и допълнителните бюджетни рамки, и възнамерява да излезе с позиция по тези въпроси след представянето на доклада на експертната група;

54.

Счита, че функционирането на ЕИФС/ЕМС и на всяка бъдеща подобна структура следва да подлежи на редовен демократичен контрол и надзор от страна на Европейския парламент; счита, че ЕМС следва да бъде цялостно интегриран в рамката на Съюза;

55.

Подчертава, че от тройката трябва да се изисква надлежна отчетност; счита, че Комисията следва да докладва редовно от името на тройката пред Европейския парламент, чрез редовно представяне на доклади; припомня, че участието на ЕС в системата на „тройката“ следва да подлежи на демократичен контрол от страна на Парламента и на отчетност пред него;

А.    ДИФЕРЕНЦИРАНА ИНТЕГРАЦИЯ И ПРОМЕНИ НА ДОГОВОРИТЕ

56.

Счита, че всяка бъдеща промяна на Договорите следва да утвърди диференцираната интеграция като инструмент за постигане на по-нататъшна интеграция при същевременно гарантиране на единството на Съюза;

57.

Счита, че бъдещо изменение на Договорите може да въведе ново измерение на асоциирано членство, включително частично интегриране в специфични области на политика на ЕС, като средство за укрепване на европейската политика за съседство;

58.

Счита, че бъдещи промени на Договорите следва да утвърдят срещата на високо равнище на държавите от еврозоната като неофициална конфигурация на Европейския съвет, съобразно предвиденото в Дял V от Договора за стабилност, координация и управление;

59.

Предлага Еврогрупата да се превърне в неформална конфигурация на Съвета по икономически и финансови въпроси;

60.

Призовава за това, членът на Комисията с отговорности в областта на икономическите и финансовите въпроси да бъде министър на финансите и постоянен заместник-председател на Комисията;

61.

Призовава за промяна, с ограничени изключения, на процедурите за гласуване в Съвета, които изискват единодушие, така че да предвиждат квалифицирано мнозинство, и за това, съществуващите специални законодателни процедури да бъдат преобразувани в обикновени законодателни процедури;

62.

Призовава за въвеждането на правно основание за установяване на агенции на Съюза, които могат да извършват конкретни изпълнителни функции, които са им възложени от Европейския парламент и Съвета в съответствие с обикновената законодателна процедура;

63.

Счита, че гласуването с обратно квалифицирано мнозинство във Фискалния пакт е по-скоро политическа декларация, отколкото ефективен инструмент за вземане на решения, и във връзка с това призовава за интегриране на тази процедура на гласуване в Договорите, в частност в членове 121, 126 и 136 от ДФЕС, така че предложенията или препоръките, представени от Комисията, да могат да влизат в сила, ако не е повдигнато възражение от Парламента или от Съвета в предварително установен срок, за да се осигури пълна правна сигурност;

64.

Призовава за изменение на член 136 от ДФЕС с цел разширяване на неговия обхват с оглед доброволно участие на държави членки извън еврозоната, като бъде предвидено пълно право на глас в съответствие с процедурата за засилено сътрудничество, и призовава за премахването на ограниченията съобразно член 136 от ДФЕС и за надграждане на въпросния член в обща клауза за приемането на правни актове, които се отнасят до координацията и определянето на задължителни минимални стандарти по отношение на икономиката, заетостта и социалната политика;

65.

Призовава за разширяване на правните основания в член 127, параграф 6 от ДФЕС до всички финансови институции, включително застрахователни предприятия, които са създадени в рамите на вътрешния пазар;

66.

Призовава за включване на Парламента в процедурата по назначаване на председателя, заместник-председателя и останалите членове на изпълнителния съвет на ЕЦБ съобразно член 283 от ДФЕС, като се изисква неговото одобрение по отношение на препоръките на Съвета;

67.

Призовава следващия Конвент да разгледа възможността за въвеждането на специална законодателна процедура, изискваща четири пети от подадените гласове в Съвета и мнозинство на членовете на Парламента съобразно член 312 от ДФЕС за приемането на регламент за определяне на многогодишната финансова рамка;

68.

Призовава следващия Конвент да разгледа възможността за въвеждането на специална законодателна процедура, изискваща четири пети от подадените гласове в Съвета и мнозинство на членовете на Парламента в съответствие с член 311, параграф 3 от ДФЕС за приемането на решението за собствените ресурси;

69.

Призовава следващия Конвент да разгледа възможността за това, държавите членки, чиято валута е еврото, и всички държави членки, които желаят да участват в нови общи политики, да предвидят специфични собствени ресурси в рамките на бюджета на ЕС;

70.

Счита, че финансовите средства на агенциите на Съюза следва да бъдат неразделна част от бюджета на Съюза;

71.

Призовава за това, да се изисква одобрение от Европейския парламент по отношение на изменения на Договорите, при мнозинство от две трети от всички негови членове;

72.

Настоява, че бъдещият Конвент следва да има най-голямата възможна демократична легитимност чрез с участието също на социални партньори, гражданското общество и други заинтересовани страни; тя следва да взема решения на пленум съгласно всички демократични правила, да има достатъчно време за сериозно и задълбочено обсъждане, да действа при пълна прозрачност, а всички нейни заседания да са отворени за обществеността;

73.

Застъпва се за това, клаузата за преход от член 48, параграф 7 от ДЕС да се прилага за Договорите като цяло;

o

o o

74.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на председателя на Европейския съвет.


(1)  Договор за създаване на Европейски механизъм за стабилност (ЕМС)

(2)  Договор за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз

(3)  ОВ L 306, 23.11.2011 г.

(4)  ОВ L 140, 27.5.2013 г.

(5)  ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.

(6)  Приети текстове, P7_TA(2013)0372.

(7)  https://www.ecb.europa.eu/ssm/pdf/4preport/fourpresidentsreport2012-12-05EN.pdf

(8)  Приети текстове, P7_TA(2012)0430.

(9)  Приети текстове, P7_TA(2013)0222.

(10)  Приети текстове, P7_TA(2013)0269.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/187


P7_TA(2013)0599

Отношения на Европейския парламент с институциите, представляващи националните правителства

Резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г. относно отношенията на Европейския парламент с институциите, представляващи националните правителства (2012/2034(INI))

(2016/C 468/26)

Европейският парламент,

като взе предвид член 15 и член 16 от Договора за Европейския съюз и член 235 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 25 и 26 март 2010 г., от 17 юни 2010 г., от 16 септември 2010 г., от 28 и 29 октомври 2010 г., от 16 и 17 декември 2010 г., от 4 февруари 2011 г., от 24 и 25 март 2011 г., от 23 и 24 юни 2011 г., от 23 октомври 2011 г., от 9 декември 2011 г., от 1 и 2 март 2012 г., от 28 и 29 юни 2012 г., от 18 и 19 октомври 2012 г., от 13 и 14 декември 2012 г., от 7 и 8 февруари 2013 г., от 14 и 15 март 2013 г. и 27 и 28 юни 2013 г.,

като взе предвид декларациите на държавните и правителствени ръководители на Европейския съюз след неформалните срещи на членовете на Европейския съвет, състояли се на 26 октомври 2011 г. и 30 януари 2012 г.,

като взе предвид резолюцията си от 7 май 2009 г. относно въздействието на Договора от Лисабон върху институционалния баланс на Европейския съюз (1);

като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2013 г. относно подобряване на организацията на изборите за Европейски парламент през 2014 г. (2),

като взе предвид членове 48, 110 и 127 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси (A7-0336/2013),

A.

като има предвид, че Договорът от Лисабон даде на Европейския съвет статут на европейска институция, без да промени неговата роля тъй като по силата на член 15, параграф 1 от Договора за Европейския съюз „Европейският съвет дава на Съюза необходимия тласък за неговото развитие и определя неговите общи политически насоки и приоритети. Той не изпълнява законодателни функции.“;

Б.

като има предвид, че Парламентът съзнава напълно независимостта на Европейския съвет и предоставената му от Договорите важна роля;

В.

като има предвид обаче,че под натиска на кризата, ролята на Европейския съвет значително се засили: умножиха се извънредните заседания, разгледани бяха въпроси, които обикновено се обсъждат на равнище Съвет на министрите; като има предвид, че в това отношение Европейският съвет надвиши същественото разпореждане на Договора, че той няма законодателни функции;

Г.

като има предвид, че изкушението на държавните и правителствени ръководители да прибягват до междуправителствени способи излага на опасност „общностния метод“, в нарушение на Договорите;

Д.

като има предвид, че за засилването на демократичния характер на процеса на вземане на решения трябва да се прилагат съответните средства за парламентарен контрол;

Е.

като има предвид, че по силата на Договора от Лисабон членовете на Европейския съвет са отговорни индивидуално пред собствените си парламенти, но са колективно отговорни единствено пред себе си;

Ж.

като има предвид, че на председателя на Европейския съвет беше поверена ролята да прави предложения, най-често заедно със своите партньори от други институции, и че по този начин той фактически стана главен преговарящ от името на държавите членки по въпроси, които от влизането в сила на Договора от Лисабон, попадат в полето на действие на процедурата на съвместно вземане на решение;

З.

като има предвид, че със съгласието на органите на Парламента, и по-специално чрез размяна на писма, председателят Ван Ромпой се стреми да се взема под внимание по оптимален начин изискванията за информираност и прозрачност: той се срещна лично с председателите на комисии, докладчиците или шерпите на Парламента по няколко важни теми; отговори на писмени въпроси; докладва редовно за заседанията на Европейския съвет пред пленарното заседание или пред разширения Председателски съвет и поддържа многобройни контакти с председателите на групи;

И.

като има предвид, че тази практика заслужава да й се придаде официален характер, за да служи за прецедент в бъдеще, както и че тя заслужава също така да бъде подобрена; като има предвид, че по въпроса за европейската патентна система, Европейският съвет постави под въпрос законодателно споразумение, постигнато между Парламента и Съвета; че относно икономическото управление, Европейският съвет счета за необходимо да договори наново разпоредби, идентични с тези, които вече бяха приложими по силата на по-раншен регламент; че относно европейския орган за банков надзор, Европейският съвет прие последователно две противоречащи си позиции в рамките на една година, което той би могъл да избегне, ако бе взел предвид в по-голяма степен позицията на Парламента; като има предвид, че многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. доведе до истински „въоръжен грабеж“ спрямо законодателния процес, тъй като законово необходимото единодушие в рамките на Съвета бе постигнато единствено чрез предрешаването на някои основни политически решения в законодателните регламенти по отношение на политиките, които да бъдат финансирани, което сведе ролята на Парламента в съответните области до изменянето на разпоредби от второстепенно значение;

Й.

като има предвид, че във всички тези случаи, по дефиниция най-важните, липсата на официален диалог между Парламента и Европейския съвет попречи на Парламента да играе пълноценно ролята си на съзаконодател, съгласно предвиденото от Договорите; като има предвид, че често официалните събеседници на представителите на Парламента не разполагат с правомощия действително да ангажират съответните правителства; като има предвид, че макар на теория действащите председатели на Съвета и Съвета по общи въпроси (3) да продължават да отговарят за подготовката на заседанията на Европейския съвет, е все по-очевидно, че те играят само ограничена или техническа роля; като има предвид, че традиционното встъпително слово на председателя на Европейския парламент при откриването на заседанията на Европейския съвет, не е достатъчно като процедура;

K.

като има предвид, че Европейският парламент не може да призове председателя на Европейския съвет за разискване преди заседанията на Европейския съвет; като има предвид, че Парламентът не се организира добре за разискванията, на които председателят докладва след заседанията на Европейския съвет;

Л.

като има предвид обаче, че е похвален фактът, че няколко правителствени ръководители на държави—членки на ЕС търсят трибуната на Европейския парламент за дебати относно бъдещето на Европа;

M.

като има предвид, че работата на Съвета на министрите поражда сериозна загриженост, и че очевидно нито Европейският съвет, нито ротационното председателство успяват да издигнат неговата работа до желаните стандарти за бързина, стратегия, последователност, съгласуваност и прозрачност; като има предвид, че подобни недостатъци във втората законодателна камара нарушават законотворчеството в Европейския съюз;

Н.

като има предвид, че член 17, параграф 7 от Договора за Европейския съюз ще се приложи за първи път след следващите европейски избори; като има предвид, че тази основна разпоредба е насочена към избора на председател на Комисията от гражданите посредством избора на техните представители, съгласно логиката на парламентарния режим на управление; като има предвид, че този резултат може да бъде постигнат само ако европейските политически партии, Парламентът и Европейският съвет действат в този дух, в съответствие с техните отговорности, по-специално в рамките на консултациите за практическото прилагане на Декларация № 11, приложена към Договора от Лисабон;

1.

Счита, че в светлината на опита от тези последни четири години, е необходимо подобряването и придаването на официален характер на работните отношения между Европейския съвет и Парламента: счита, че това може да се осъществи под формата на съвместна декларация, или на междуинституционално споразумение, или на размяна на писма;

2.

Споделя становището, че освен в изключително спешни обстоятелства, всяко заседание на Европейския съвет следва да бъде предшествано от разискване в Европейския парламент, позволяващо приемането на резолюция, като председателят на Европейския съвет представи лично пред него въпросите, включени в дневния ред; счита, че Парламентът и Европейският съвет трябва да организират работата си по такъв начин, че да дадат възможност на Парламента да оповестява своевременно своето становище по съответните въпроси и да позволят на председателя на Европейския съвет след всяко заседание на Европейския съвет да докладва пред пленарното заседание; подчертава, че доколкото е възможно, заседанията на Европейския съвет следва да не се провеждат по време на седмиците на пленарните заседания на Парламента;

3.

Посочва, че заключенията на Европейския съвет имат стойност на указания за воденето на преговори за министрите от Съвета, но че в никакъв случай те не представляват „червени линии“, по които не може да се преговаря с Парламента; призовава за въвеждането на стандартна формулировка в заключенията на Европейския съвет, която да припомня разпоредбите на член 15, параграф 1 от Договора за Европейския съюз;

4.

Настоятелно призовава, когато представителите на Парламента и на Съвета сключат споразумение в рамките на законодателната процедура, Европейският съвет да се въздържа от по-нататъшно обсъждане на неговото съдържание, освен ако действащото председателство не уточни, че споразумението е било ad referendum;

5.

Предлага председателят на Европейския съвет и Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да бъдат поканени, заедно с председателя на Комисията, да участват веднъж годишно в общо разискване относно вътрешното и външното положение на Съюза, без това да се застъпва със съществуващия годишен дебат за състоянието на Съюза, по време на който председателят на Комисията представя своята работна програма и докладва за своята дейност на Парламента, пред който е отговорен;

6.

Припомня, че за разлика от председателя на Комисията, председателят на Европейския съвет не е отговорен пред Парламента и че организацията на разисквания с негово участие трябва да отразява това, като същевременно позволява на членовете на ЕП, различни от председателите на групи, да водят диалог с председателя на Европейския съвет; счита обаче, че процедурата на въпроси с искане на писмен отговор не е подходяща;

7.

Отправя искане всеки път, когато Европейският съвет е инициатор на план за действие или процедура, които имат вероятно законодателно измерение, участието на Европейския парламент да се решава своевременно в сътрудничество с Парламента под формата, която изглежда подходяща за всеки отделен случай; настоява, че председателят на Парламента следва да участва пълноценно в заседанията на Европейския съвет, когато се разглеждат междуинституционални въпроси, като Европейският парламент и Европейският съвет следва да адаптират съответно своите вътрешни правила, за да уточнят избора на своите съответни представители и на начина, по който те получават мандат за преговори и по който докладват за тях;

8.

Призовава Европейския съвет преди началото на кампанията за европейските избори да съобщи ясно по какъв начин възнамерява, доколкото се отнася до него, да уважи избора на европейските граждани при процедурата, водеща до избора на председател на Комисията, в съответствие с член 17, параграф 7 от Договора за Европейския съюз, в рамките на консултациите, които следва да бъдат организирани между Парламента и Европейския съвет, с цел практическото прилагане на Декларация № 11, приложена към Договора от Лисабон; припомня, че е от значение да се открои по-ясно и подчертае европейския характер на избирателната кампания; призовава всеки от членовете на Европейския съвет да обяви предварително как смята да уважи вота на своите сънародници с предложението си на един или няколко кандидата от своята държава за поста на комисар;

9.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, Съвета и Комисията, както и на държавните и правителствени ръководители и на парламентите на държавите членки.


(1)  ОВ C 212 E, 5.8.2010 г., стр. 82.

(2)  Приети текстове, P7_TA(2013)0323.

(3)  Вж. член 16 от Договора за Европейския съюз.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/190


P7_TA(2013)0600

Политика за екологосъобразна инфраструктура

Резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г. относно екологосъобразната инфраструктура — увеличаване на природния капитал на Европа (2013/2663(RSP))

(2016/C 468/27)

Европейският парламент,

като взе предвид Седмата програма за действие за околната среда,

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Екологосъобразна инфраструктура (ЕИ) — увеличаване на природния капитал на Европа“ COM(2013)0249,

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

като взе предвид пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа (COM(2011)0571),

като взе предвид стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г. (COM(2011)0244),

като взе предвид Директива 2009/147/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици (1),

като взе предвид Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (2),

като взе предвид заключенията на Съвета по околна среда от юни 2011 г. и заключенията от 17 декември 2012 г. (точка 14),

като взе предвид своята резолюция от 20 април 2012 г. относно „Нашата застраховка живот, нашия природен капитал: стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.“ (3), и по-конкретно параграф 50 от нея,

като взе предвид проучването, озаглавено „Икономиката на екосистемите и биологичното разнообразие“ (4),

като взе предвид Бялата книга на Комисията от 2009 г., озаглавена „Адаптиране спрямо изменението на климата: към европейска рамка за действие“ (COM(2009)0147), и съобщението й, озаглавено „Стратегия на ЕС за адаптация към изменението на климата“ (COM(2013)0216),

като взе предвид въпроса до Комисията относно екологосъобразната инфраструктура — увеличаване на природния капитал на Европа (O-000094/2013 — B7 — 0525/2013),

като взе предвид „Териториалния дневен ред на Европейския съюз 2020 г.: към по-конкурентна и устойчива Европа на многообразните региони“,

като взе предвид целите за биологичното разнообразие от Аичи и „Стратегическия план за биологично разнообразие за периода 2011—2020 г.“, приет от страните по Конвенцията за биологично разнообразие през октомври 2010 г.;

като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.

като има предвид, че е необходимо да се обърне внимание на спада на биологичното разнообразие и на статута на нашите екосистеми, за да се гарантира продължаващо предоставяне на екосистемни услуги и опазване на природния капитал за сегашните и бъдещите поколения;

Б.

като има предвид, че екологосъобразната инфраструктура спомага природата да достигне пълния потенциал на екосистемните услуги, които тя може да предостави на обществото;

В.

като има предвид, че трябва да се обърне внимание на загубата на биоразнообразие, за да се опази природният капитал за сегашните и бъдещите поколения;

Г.

като има предвид, че антропогенният натиск заплашва биологичното разнообразие и целостта на екосистемите в Европейския съюз, включително посредством фрагментацията и унищожаването на естествени местообитания, изменението на климата и засиленото използване на полуестествени местообитания;

Д.

като има предвид, че биологичното разнообразие и благоденствието на човешкото общество са тясно свързани;

Е.

като има предвид, че за запазването и укрепването на биологичното разнообразие в Съюза е важно да се намали до минимум степента на фрагментация и да се увеличи екологичната свързаност;

Ж.

като има предвид, че цел № 11 за биологичното разнообразие от Аичи е „до 2020 г. да бъдат съхранени поне 17 % от сухоземните и вътрешните водни площи, както и 10 % от крайбрежните и морски райони, особено тези с особена важност за биоразнообразието и предоставянето на екосистемни услуги, чрез ефективно и справедливо управлявани, екологично представителни и добре свързани помежду си системи от защитени територии и приемане на други ефективни природоохранителни мерки на районен принцип, които да бъдат интегрирани в по-широки ландшафти и морски райони“,

З.

като има предвид, че екологосъобразната инфраструктура и селското стопанство са тясно свързани от гледна точка на селскостопанска производителност и опазване на селскостопанското наследство и поради въздействията на селскостопанските дейности за териториалното планиране и планирането на земеползването;

И.

като има предвид, че опитът показва, че проектите за екологосъобразна инфраструктура са отлична възможност за интегриране на природата в обществото, в т.ч. в градската среда, където живее все по-голяма част от населението, и като има предвид, че това население е изложено на силното въздействие на явлението „топлинен градски остров“;

Й.

като има предвид, че информацията относно това как да се създава, опазва, увеличава и използва екологосъобразната инфраструктура ефективно сред природните дадености следва да се разпространява между заинтересованите лица и да се публикува;

К.

като има предвид, че опитът показва, че планирането и разработването на инфраструктурни проекти са ключови фази, по време на които трябва да се осигури интегриране на екологичните, икономическите и обществените потребности както в градската, така и в природната среда;

Л.

като има предвид, че инфраструктурните регионални и градски програми и проекти, които са съфинансирани от ЕС, следва да обединяват елементи на екологосъобразна инфраструктура и да смекчават въздействията върху съществуващите екосистеми, за да се повишат екологичните, социалните и икономическите ползи от тези програми и проекти;

М.

като има предвид, че екологосъобразната инфраструктура предоставя широк кръг от екологични, икономически и социални ползи, произтичащи от природни решения, които по принцип са по-евтини и по-устойчиви и могат да помогнат за създаване на работни места;

Н.

като има предвид, че инвестирането в екологосъобразна инфраструктура по принцип има висока възвръщаемост;

Общи забележки

1.

Приветства съобщението относно екологосъобразната инфраструктура и намерението на Комисията да преследва активно целите, изложени в него;

2.

Отчита ключовото значение на екологосъобразната инфраструктура за ефективното опазване на природния капитал на Европа, съхраняването на природните местообитания и видове и запазването на доброто екологично състояние на водните обекти;

3.

Набляга на приноса, който екологосъобразната инфраструктура може да има за множеството цели на Съюза до 2020 г., и изтъква неотложността на нейното разполагане и интегриране в инструментите за изпълнение на многогодишната финансова рамка с цел ефективен принос за постигането на целите на Съюза по отношение на биологичното разнообразие;

4.

Признава, че разполагането на екологосъобразна инфраструктура ще помогне на Съюза да изпълни своите международни ангажименти по целите за биологичното разнообразие от Аичи и стратегическия план за биологично разнообразие за периода 2011—2020 г.;

5.

Приветства новаторския подход на екологосъобразната инфраструктура, предлагащ икономическа ефективност чрез множество ползи и решения, които могат да обединят екологичните, социалните и икономическите цели;

Включване в различни области на политиката

6.

Подчертава необходимостта екологосъобразната инфраструктура да бъде включена във всички секторни политики на ЕС и съответстващи финансови уредби, като за пример се използват най-добрите практики на държавите членки;

7.

Изтъква, че екологосъобразната инфраструктура може да играе особено важна роля в големите градове, където днес живее все по-голяма част от населението и където тя може да предоставя услуги като чист въздух, контрол на температурата и смекчаване на въздействието на местния „топлинен остров“, места за отдих, предпазване от наводнения, задържане на дъждовна вода и предотвратяване на наводнения, поддържане на нивото на подземните води, възстановяване или спиране на загубата на биологично разнообразие, смекчаване на екстремните метеорологични събития и въздействието им, подобряване на здравето на гражданите и повишаване на качеството на живота като цяло, включително чрез осигуряване на достъпни и на приемлива цена места за физически занимания; подчертава връзката между екологосъобразната инфраструктура и общественото здраве и счита, че инвестициите в екологосъобразна инфраструктура са същевременно инвестиции в общественото здраве;

8.

Набляга на приноса на екологосъобразната инфраструктура като жизненоважно допълнение към мрежата „Натура 2000“, засилващо съгласуваността и устойчивостта на мрежата, която служи за опазване на ключови видове и местообитания от природата на Европа, и спомагащо за продължаващото предоставяне на екосистемни услуги, оценявани на няколко стотин милиарда евро годишно; в тази връзка изтъква допълването между законодателството относно „Натура 2000“ и инициативата за екологосъобразна инфраструктура;

9.

Настоятелно призовава държавите членки да включат и дадат приоритет на екологосъобразната инфраструктура в териториалното планиране и планирането на земеползването чрез консултиране и повишаване на осведомеността на заинтересованите страни по места и местните хора посредством образователни кампании, ангажиращи всички равнища на вземане на решения (местно, регионално и национално), и призовава Комисията да подкрепи изработването на насоки и показатели в тази област, за да се гарантира, че екологосъобразната инфраструктура става стандартна част от териториалното планиране и териториалното развитие в рамките на Съюза; посочва, че процедурите по издаване на разрешение за ново строителство или „сива“ инфраструктура трябва да гарантират пълна оценка на всички отрицателни въздействия върху екосистемите и съществуващата екологосъобразна инфраструктура, за да бъдат предотвратени и смекчени тези въздействия и да се гарантират истински дългосрочни социални ползи;

10.

Призовава Комисията и държавите членки да използват всички инструменти за финансиране на ЕС, включително тези по политиката на сближаване и Общата селскостопанска политика, особено приоритетните екологични площи, за да насърчават екологосъобразна инфраструктура, където това е целесъобразно с оглед да се гарантира предоставянето на широка гама от екосистемни услуги и опазването на природните процеси в селските и градските райони; призовава Комисията да докладва редовно на Парламента относно използването на фондовете по ОСП за подпомагане на екологосъобразна инфраструктура; подчертава в тази връзка важната роля на екологосъобразната инфраструктура за защитата на пчелите и следователно за ефективното опрашване;

11.

Подчертава положителното въздействие на екологосъобразната инфраструктура върху смекчаването на изменението на климата, тъй като тя оказва положително влияние върху въглеродните запаси и равновесието на парниковите газове, по-специално по отношение на опазването на торфените почви, полуестествените и естествените влажни зони и гори и други богати на въглерод екосистеми, и следователно спомага за изпълнението на политиката на ЕС в областта на климата;

12.

Подкрепя усилията за съчетаване на териториалното планиране със създаване на екологосъобразна инфраструктура в крайбрежните зони, с цел съхраняване на биоразнообразието и устойчиво развитие на крайморския ландшафт;

13.

Отбелязва съществената роля на екологосъобразната инфраструктура за приспособяването към изменението на климата, тъй като тя увеличава екологичната съгласуваност между обектите по „Натура 2000“, улеснява засилването на движенията и промените в разпространението на видовете между и сред обектите на „Натура 2000“ и осигурява мащабна адаптация на ландшафта за биологично разнообразие, като по този начин способства за изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда и също така насърчава и осигурява основано на екосистемите приспособяване към други сектори, включително управлението на водите и продоволствената сигурност;

14.

Счита за необходимо страните членки и особено тези, които имат излаз на море, да осигурят екологосъобразна инфраструктура около пристанищните зони и да разработят подходящи транспортни схеми, които ще благоприятстват екологизирането на тези пространства;

15.

Обръща внимание на факта, че намаляването на рисковете, свързани с природни бедствия — като наводнения и горски пожари, също е положителен ефект от изграждането или възстановяването на екологосъобразна инфраструктура като естествено наводнявани равнини, гори, влажни зони и др., които могат да подобрят устойчивостта на бедствия и да спомогнат за приспособяването към изменението на климата, както и значително да намалят свързаните с тях разходи за обществото;

16.

Подчертава необходимостта секторът на горското стопанство изцяло да бъде включен в тази област на политиката, за да бъдат получени множеството ползи — освен производството на дървесина и биомаса — които предоставят устойчивото управление на горите и защитата на естествените гори, както и да бъдат възстановени разпокъсаните или разрушени влажни зони;

17.

Приветства инициативата екологосъобразната инфраструктура да бъде насърчена като инструмент, допринасящ за филтрирането на водите, предотвратяването на ерозия и опазването на подпочвените води и съответно за правилното прилагане на Рамковата директива за водите, Директивата относно наводненията и относимото законодателство относно водите съгласно предложеното от Плана за опазване на водните ресурси на Европа, както и за интегрираното крайбрежно управление и морското пространствено планиране;

18.

Подчертава значението на подходящото интегриране на изискванията към екологосъобразната инфраструктура в прилагането на инструменти на структурната политика и политиката на сближаване на Съюза, особено за финансиране на градска екологосъобразна инфраструктура, и настоятелно призовава компетентните органи да насърчават съответни действия;

19.

Подчертава необходимостта екологосъобразната инфраструктура да се включи в оперативните програми за финансовите инструменти на ЕС за периода 2014-2020 г.;

20.

Настоятелно призовава Комисията своевременно да финализира — т.е. до края на 2013 г. — подпомагащите указания, както е указано в съобщението, за да се ускори разбирането за екологосъобразна инфраструктура и насърчаването й в относимите области на политиката и да се осигурят възможности за финансиране чрез оперативните програми;

21.

Призовава държавите членки и регионалните и местните органи да използват добре съществуващите възможности за финансиране за насърчаване на инвестиции в координирани и съгласувани проекти за екологосъобразна инфраструктура;

Разработване на стратегия за екологосъобразна инфраструктура

22.

Подчертава необходимостта да се увеличи ангажирането на честния сектор с инвестиции в екологосъобразна инфраструктура и призовава Комисията и ЕИБ бързо да създадат и да приведат в действие финансов инструмент, включващ иновативни финансови механизми за подпомагане на инвестиции в екологосъобразна инфраструктура и други проекти, свързани с природния капитал, като същевременно направят оценка на реалната и дългосрочната подкрепа за екосистемните функции; изтъква, че ще бъде необходимо да се проучат и допълнителни източници на финансиране на местно, регионално и национално равнище;

23.

Изразява убеденост, че разполагането на екологосъобразна инфраструктура трябва да бъде подкрепено от солидни данни и задълбочени познания, и насърчава Комисията, като работи съвместно с Европейската агенция за околна среда, държавите членки и други заинтересовани страни, да гарантира, че Съюзът укрепва капацитета си във връзка с картографирането и оценяването на екосистемите и свързаните екосистемни услуги и че тази информация и познания се вземат надлежно предвид, включително при планирането и изпълнението на съфинансирани от ЕС проекти;

24.

Настоятелно призовава Комисията да насърчава проекти за научни изследвания, иновации, изграждане на капацитет, образование, разпространение, увеличаване на осведомеността и обществената информираност в тази област и да подкрепя обмена на информация и челен опит; изтъква, че уменията и обучението на служителите, умеещи да работят с този новаторски подход и да оценяват правилно ползите, които предоставят екосистемите, особено в секторите водоснабдяване и пречистване на водите, отпадъци, строителство, управление на бедствия, селско стопанство, туризъм и здравеопазване, улесняват развитието на екологосъобразна инфраструктура;

25.

Счита, че включването във всички области на политиката е основно условие, без което не може да се провежда надеждна политика относно екологосъобразната инфраструктура;

26.

Изтъква ролята, която собствениците и управителите на земи, организациите на гражданското общество, участието на обществеността в научните изследвания, отговорността на гражданите и общественото участие могат да играят за планирането, изпълнението, поддържането и контрола на местно равнище на проекти, свързани с екологосъобразна инфраструктура, и настоятелно призовава държавите членки да улесняват подобни процеси;

27.

Съгласен е с разработването на стратегия, включваща изграждането на приоритетни оси за екологосъобразни инфраструктурни проекти в Европа, и подчертава необходимостта от повече трансгранични стратегии и проекти;

28.

Подкрепя инициативата TEN-G, обявена в съобщението, и призовава Комисията да разработи схема за TEN-G до 2015 г.;

29.

Набляга на потенциала за иновации във връзка с екологосъобразната инфраструктура и ключовата роля, която МСП могат да играят в тази област; изтъква, че общите стандарти, сертифициране и етикетиране следва да подпомагат инвестициите в екологосъобразна инфраструктура и да създават необходимата свобода за първите субекти, започващи дейност;

30.

Очаква с нетърпение прегледът на стратегията за биологичното разнообразие през 2015 г. и прегледът на съобщението относно екологосъобразната инфраструктура през 2017 г. допълнително да утвърдят мястото на екологосъобразната инфраструктура в относимите планирани инвестиции на равнището на ЕС и междинния преглед на съответните области на политиката (преглед на състоянието на ОСП, междинен преглед на регионалната политика и др.);

o

o o

31.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.


(1)  ОВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7.

(2)  ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7.

(3)  ОВ С 258 Е, 7.9.2013 г., стр. 99.

(4)  http://www.teebweb.org


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/195


P7_TA(2013)0601

Годишен доклад за 2012 г. на Европейската централна банка

Резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г. относно годишния доклад за 2012 г. на Европейската централна банка (2013/2076(INI))

(2016/C 468/28)

Европейският парламент,

като взе предвид годишния доклад за 2012 г. на Европейската централна банка,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, по-специално членове 123, 282 и член 284, параграф 3 от него,

като взе предвид устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, по-специално членове 15 и 21 от него,

като взе предвид своята резолюция от 2 април 1998 г. относно демократичната отчетност в третата фаза на Икономическия и паричен съюз (ИПС) (1),

като взе предвид своята резолюция от 17 април 2013 г. относно годишния доклад за 2011 г. на Европейската централна банка (2),

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции, наричан по-долу „Регламент за ЕНМ“,

като взе предвид 83-я годишен доклад за 2012—2013 г. на Банката за международни разплащания, публикуван на 23 юни 2013 г.,

като взе предвид член 119, параграф 1 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A7-0382/2013),

A.

като има предвид, че според прогнозите на службите на Комисията от пролетта на 2013 г. БВП в еврозоната е намалял с 0,6 % през 2012 г., след растеж от 1,4 % през 2011 г., и ще намалее с 0,4 % през 2013 г., преди да отбележи повишение с 1,2 % през 2014 г.;

Б.

като има предвид, че според същите прогнози безработицата в еврозоната се е увеличила от 10,2 % в края на 2011 г. на 11,4 % в края на 2012 г., и може да се увеличи допълнително до 12,2 % през 2013 г., преди да отбележи наново лек спад през 2014 г., като се наблюдават големи различия между държавите от еврозоната, където равнището на безработица варира между 4,3 % и 25 %, като процентите са дори по-високи по отношение на безработицата сред младите хора, която значително се увеличи през същия период;

В.

като има предвид, че ЕЦБ увеличи веднъж лихвите през 2012 г. — през юли (с 25 базисни пункта) и в последствие ги намали до рекордно ниските 0,5 % през май 2013 г.;

Г.

като има предвид, че според прогнозите на службите на Комисията от пролетта на 2013 г. средното равнище на инфлацията в еврозоната беше 2,5 % през 2012 г., което представлява намаляване в сравнение с равнището през 2011 г. — 2,7 %, а увеличението на М3 беше 1,5 % през 2011 г., което представляваше забавяне в сравнение с увеличението през 2010 г. от 1,7 %;

Д.

като има предвид, че консолидираният финансов отчет на Евросистемата достигна 3 трилиона евро в края на 2012 г., което представлява увеличение с около 12 % за 2012 г.;

Е.

като има предвид, че нетъргуемите активи представляват най-големият компонент от активи, представени като обезпечения на Евросистемата през 2012 г., и възлизащи на около 25 % от всички активи; като има предвид, че нетъргуемите ценни книжа заедно с обезпечените с активи ценни книжа съставляват повече от 40 % от всички активи, представени като обезпечения;

Ж.

като има предвид, че съвкупният оборот за всички инструменти на валутния пазар на еврото е намалял с 14 % през второто тримесечие на 2012 г. в сравнение с второто тримесечие на предходната година;

З.

като има предвид, че линиите на спешната помощ за осигуряване на ликвидност (СПОЛ), предоставени от националните централни банки, представени в позиция „други вземания от кредитни институции в еврозоната, деноминирани в евро“ от консолидирания финансов отчет на Евросистемата, през 2012 г. достигна безпрецедентни равнища и възлезе на 206 милиарда евро в края на 2012 г.;

И.

като има предвид, че дългосрочните операции на ЕЦБ по рефинансиране от февруари 2012 г. осигуриха 529,5 милиарда евро на финансови институции от еврозоната под формата на заеми с тригодишен срок и първоначален лихвен процент от 1 %;

Й.

като има предвид, че годишният темп на нарастване на вземанията на ПФИ от постоянно пребиваващите в еврозоната е намалял значително в периода декември 2011 г. — декември 2012 г., от 1 % през декември 2011 г. до 0,4 % през декември 2012 г., а вземанията от частния сектор са намалели с 0,7 % през декември 2012 г.;

K.

като предвид, че според същите прогнози на службите на Комисията от пролетта на 2013 г. средният дял на брутен дълг на сектор държавно управление в еврозоната се увеличи от 88 % през 2011 г. на 92,7 % от БВП през 2012 г., а съвкупният дефицит на сектор държавно управление намаля от 4,2 % на 3,7 % от БВП;

Л.

като има предвид, че дългосрочните операции по рефинансиране на ЕЦБ през декември 2011 г. и февруари 2012 г. предоставиха над 1 трилион евро — съответно 489 милиарда и 529,5 милиарда евро — на европейските банки под формата на обезпечени кредити с максимален тригодишен срок и лихва, индексирана на основа на средния лихвен процент на основните операции на ЕЦБ по рефинансиране по време на срока на действие на операциите;

M.

като има предвид, че икономическата прогноза на ЕС през пролетта на 2012 г. показа ниски равнища на доверие от страна на бизнеса и на потребителите, високи нива на безработица, които ограничават личното потребление и намаляват увеличението на износа от 2010 г. насам, което доведе до изравняване на ръста на БВП през 2011 и 2012 г.;

Н.

като има предвид, че малките и средните предприятия (МСП) продължават да бъдат гръбнакът на икономиката на еврозоната, като съставляват около 98 % от всички дружества в нея и осигуряват работа на около три четвърти от работещите в еврозоната, и генерират около 60 % от добавената стойност;

O.

като има предвид, че кредитоспособността и финансовото състояние на МСП са се влошили по-рязко, отколкото тези на големите дружества, а удълженият период на лоша икономическа обстановка задълбочи предизвикателствата пред МСП, свързани с асиметричната информация;

П.

като има предвид, че според информацията, предоставена в проучването относно достъпа на предприятията до финансиране, по време на кризата печалбите, ликвидността, буферите и собственият капитал на МСП са се развили по-неблагоприятно, отколкото тези на големите дружества;

Р.

като има предвид, че член 282 от ДФЕС гласи, че основната цел на ЕЦБ е да поддържа ценовата стабилност; като има предвид, че Европейският съвет за системен риск (ЕССР) работи под егидата на ЕЦБ в областта на финансовата стабилност;

С.

като има предвид, че в своя годишен доклад Банката за международни разплащания е установила, че вследствие на политиката на ниски лихви в еврозоната усилията за реформи в държавите членки са намалели значително;

Т.

като има предвид, че член 123 от ДФЕС и член 21 от устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка забраняват паричното финансиране на държавите;

У.

като има предвид, че нискоинфлационната среда е най-доброто, с което паричната политика може да допринесе за създаване на благоприятни условия за икономически растеж, нови работни места, социално сближаване и финансова стабилност;

Ф.

като има предвид, че чрез действията си националните макропруденциални органи следва да вземат под внимание отговорността на Европейския съвет за системен риск за макропруденциалния надзор на финансовата система в рамките на ЕС;

Х.

като има предвид, че поддържането на кредитен поток за МСП е особено важно, тъй като те дават работа на 72 % от работната сила в еврозоната и имат значително по-висок дял от всички новосъздадени (и закрити) работни места в сравнение с големите предприятия;

Ц.

като има предвид, че представените в предишни резолюции на Европейския парламент препоръки относно годишните доклади на ЕЦБ, отнасящи се до прозрачността при гласуване и публикуването на резюмета на протоколите, все още не са взети предвид;

Ч.

като има предвид, че на 28 септември 2012 г. депозитното улеснение съдържаше 315 754 евро;

Ш.

като има предвид, че кредитирането в еврозоната намалява с 2 % годишно, с по-голям спад в някои държави, сред които Испания, където годишният спад беше 8 % за 2012 г.;

Щ.

като има предвид, че МСП трябва да заплащат много по-високи разходи по заеми, в зависимост от това в коя държава от еврозоната се намират, като по този начин се създават изкривявания в единния пазар;

АА.

като има предвид,че ограничаването на кредитирането, което понастоящем влияе отрицателно на МСП в някои части на еврозоната, е един от основните проблеми, които забавят икономическото възстановяване;

Валутна политика

1.

Приветства решителните мерки, взети от ЕЦБ през 2012 г., които несъмнено допринесоха за стабилизирането на банковия сектор и спомогнаха за прекъсване на връзката между банките и държавата;

2.

Е дълбоко загрижен относно факта, че трайно лошата икономическа обстановка се превръща в стандарт в някои части на ЕС, като води до нестабилност за еврозоната като цяло и поставя под угроза обществената и политическата подкрепа за целия европейски проект;

3.

Отбелязва, че прибягването до основните операции по рефинансиране, до средносрочните и дългосрочните операции по рефинансиране с пълно разпределение при фиксиран процент, прибягването до пределното кредитно улеснение, спешната помощ за осигуряване на ликвидност и депозитното улеснение запазиха високи нива през 2012 г., което е сигнал за остро влошаване на трансмисионния механизъм на паричната политика и на междубанковия кредитен пазар в еврозоната, при все че през втората половина на годината се наблюдаваше значително подобряване на ситуацията, изразено чрез стабилизиране на спредовете и неравновесията по TARGET II;

4.

Счита, че положителният ефект от решенията от юли 2012 г. за намаляване на основните лихвени проценти на ЕЦБ е ограничен, тъй като в много части на еврозоната процесът на провеждане на паричната политика е нарушен или сериозно разстроен; припомня, че в дългосрочен план твърде ниските лихвени проценти могат да доведат до нарушения в стопанския сектор и да нанесат щети на личните спестявания и пенсионните планове;

5.

Посочва, че в обръщението си към комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент от 8 юли 2013 г. председателят на ЕЦБ обяви, че се очаква основните лихвени проценти на ЕЦБ да останат на сегашното или на по-ниско равнище за продължителен период от време, въз основа на една цялостна сдържана прогноза за инфлацията, обхващаща и средносрочния план, като се имат предвид ширещите се слабости в икономиката и потиснатата парична динамика;

6.

Отбелязва със загриженост, че търсенето от страна на банковата система на ликвидност от Евросистемата се увеличи през 2012 г., като по този начин засили зависимостта на банковата система от интервенциите на Евросистемата, и предупреждава относно рисковете, свързани с подобна зависимост;

7.

Счита, че тригодишните операции по дългосрочно рефинансиране (ОДР), приключени през март 2012 г., допринесоха за стабилизирането на банковата система, но че това следва да бъде временна мярка; отбелязва, че въпреки ликвидността, инжектирана в банковата система от ОДР, заемните средства на разположение на реалната икономика все още са под равнищата отпреди кризата; разбира, че в момента търсенето на кредити от страна на предприятията е на много ниско равнище, което затруднява банките при отпускането им;

8.

Изразява дълбока загриженост относно прехвърлянето на рискове от изпитващи затруднения банки и държави към счетоводния баланс на ЕЦБ в резултат на решението на ЕЦБ да купува „неограничени“ количества краткосрочни държавни дългови инструменти; подчертава, че операциите по дългосрочно рефинансиране (ОДР) не предлагат радикално решение на кризата;

9.

Счита, че функциите на националната централна банка трябва да се изпълняват по начин, който е в пълно съответствие с функционалната, институционалната и финансовата независимост, за да се гарантира правилното изпълнение на нейните задачи съгласно Договора и устава на Европейската система на централните банки и на ЕЦБ;

10.

Подчертава, че недостатъчният растеж в европейския стопански сектор не се дължи основно на недостатъчната наличност на кредити, предлагани от банковия сектор;

11.

Изразява загриженост относно факта, че затягането на условията за отпускане на кредити изглежда много строго по отношение на МСП, защото банките смятат, че при тях има по-голяма вероятност от неизпълнение, отколкото при големите предприятия, както и защото МСП често не са в състояние да преминат от банков кредит към други източници на външно финансиране;

12.

Подчертава загрижеността си относно значителното фрагментиране на условията за отпускане на заеми за МСП във всички държави от еврозоната;

13.

Подчертава важната роля — макар и ограничена, която програмата за пазарите на ценни книжа изигра до септември 2012 г. за разрешаването на неизправностите на някои сегменти на пазара на държавни дългови инструменти в еврозоната;

14.

Приветства създаването на окончателните парични трансакции (ОПТ) без предварителни количествени лимити, за да се защити провеждането на паричната политика, но осъжда решението активирането на ОПТ да се обвърже със строги условия, свързани с програма на Европейския инструмент за финансова стабилност/Европейския механизъм за стабилност;

15.

Разбира предупрежденията на Банката за международни разплащания за твърде дългия период на провеждане на гъвкава парична политика; следи с интерес дискусиите в повечето големи централни банки относно най-добрия график за преустановяване на либералните парични политики; отбелязва, че наред с други и Бордът на Федералния резерв възнамерява да изостави сегашните политики във възможно най-кратки срокове; разбира, че ЕЦБ ще поддържа гъвкава позиция относно политиките, докато банковият сектор не се стабилизира напълно и докато въздействията върху публичния сектор все още представляват заплаха — политика, която е възможна благодарение на ниските равнища на инфлация, които се очакват в средносрочен план;

16.

Счита за необходимо програмите на ЕЦБ за осигуряване на ликвидност да разглеждат също така въпроси, свързани с инфлацията, например за стерилизацията;

17.

Счита, че с оглед на скорошните събития в САЩ, икономическото възстановяване и по-високият растеж в икономиката представляват стабилна и надеждна основа за постепенно прекратяване на мерките, свързани с политиките за увеличаване на паричната маса;

18.

Припомня, че нестандартните мерки на паричната политика на ЕЦБбяха предвидени да имат преходен характер и затова банковият сектор не следва по никакъв начин да ги разглежда като постоянен инструмент;

19.

Насърчава ЕЦБ да даде ясен сигнал на пазара по отношение на прогнозирания период на активиране на нейните нестандартни мерки, на паричнатаполитика , и да започне възможно по-скоро тяхното постепенно преустановяване, веднага щом напрежението в банковия сектор намалее, щом връзката между банките и държавния дълг може да се прекъсне и щом икономическите показатели, свързани с растежа и инфлацията, оправдават такова решение;

20.

Счита, че макар и да представляваха приветствано облекчение на бедстващите финансови пазари, инструментите на паричната политика, които ЕЦБ използва от началото на кризата, показаха ограничените си възможности, що се отнася до насърчаването на растежа и подобряването на положението на пазара на труда; ето защо счита, че ЕЦБ би могла да изпробва допълнителни мерки;

21.

Изразява загриженост относно значително високите равнища на линиите на спешната помощ за осигуряване на ликвидност, предоставени от националните централни банки през цялата 2011 г., и изисква повече пояснения или допълнителна информация за точния размер на подобни линии или за основните операции и обвързаните с тези линии условия;

22.

Признава, че тъй като трансмисионният механизъм на паричната политика не функционира правилно, ЕЦБ следва да търси начини за по-пряко насочване към МСП; изтъква, че понастоящем подобни МСП в еврозоната не разполагат с подобен достъп до кредитиране, въпреки че разполагат с подобни икономически перспективи и са изложени на еднакви рискове; приканва ЕЦБ да прилага политика на пряко закупуване на висококачествени секюритизирани кредити за МСП, по-конкретно от определени държави членки, в които трансмисионният механизъм на паричната политика е нарушен; подчертава, че тази политика следва да бъде ограничена в обема и във времето, да бъде изцяло стерилна и предназначена за предотвратяване на рискове в счетоводния баланс на ЕЦБ;

23.

Счита, че ЕЦБ следва много сериозно да вземе предвид възможността да стартира специална програма, която да помогне на МСП да имат достъп до кредитни средства в рамките на финансирането по кредитната схема на централната банка на Англия;

24.

Счита, че сетълмент системата TARGET II изигра важна роля за запазването на целостта на финансовата система на еврозоната; отбелязва обаче, че значителните неравновесия в TARGET II разкриват тревожното фрагментиране на финансовите пазари в еврозоната, както и продължаващото изтичане на капитал в държавите членки, изпитващи сериозни затруднения, или застрашените от такива, що се отнася до финансовата им стабилност;

25.

Призовава ЕЦБ да оповести правното решение относно програмата за ОПС, за да могат да се анализират по-задълбочено нейните подробности и последствията от нея;

26.

Подчертава, че в консолидираните счетоводни баланси на Евросистемата линиите на СПОЛ се отчитат в категорията „други вземания от кредитни институции в еврозоната, деноминирани в евро“, без да се предлагат повече пояснения или по-детайлна информация за подобни линии или за основните операции или обвързаните с тези линии условия; изисква от ЕЦБ — на страниците на своя уебсайт и за всяка отделна държава — да подобри докладването, което се осъществява във връзка с развитието на СПОЛ;

27.

Обнадежден e от стабилизирането на равнищата на дисбалансите по TARGET II през втората половина на 2012 г.; подчертава, че сетълмент системата на TARGET II изигра важна роля за запазването на целостта на финансовата система на eврозоната; въпреки това остава загрижен по отношение на продължаващото фрагментиране на финансовите пазари в рамките на еврозоната;

28.

Припомня независимостта на ЕЦБ в провеждането на нейната парична политика, както е заложено в Договорите; изтъква аргумента, че провеждането на паричната политика следва да бъде демократично и да произтича от обсъждането на различни гледни точки и подходи, за да бъде засилена прозрачността, а по този начин и демократичната отчетност; във връзка с това припомня значението на диалога по въпросите на паричната политика и на въпросите с искане за писмен отговор, внесени от членове на ЕП;

29.

Изразява загриженост относно възможните странични ефекти на една продължителна и извънредна гъвкава парична политика, като например интензивно поемане на риск, натрупване на финансови дисбаланси, нарушаване на цените на финансовите пазари, както и стимули за забавяне на необходимите корекции и реформи в счетоводните баланси; насърчава ЕЦБ да намери подходящия баланс между опасностите от преждевременен отказ от позицията си относно воденето на извънредна гъвкава политика и опасностите, свързани с по-нататъшно забавяне на този отказ;

30.

Подчертава, че ЕЦБ следва да бъде готова да се придържа към най-високите стандарти на отчетност, когато изпълнява задачите си по паричната политика, както и надзорните си задачи спрямо Европейския парламент; във връзка с това припомня значението на диалога по въпросите на паричната политика и на въпросите с искане за писмен отговор, внесени от членове на ЕП; припомня продължаващия призив за по-голяма прозрачност в ЕЦБ, която би довела до по-голяма надеждност и предвидимост, и оценява вече извършените подобрения в тази област;

31.

Счита, че валутният курс е изключително важна променлива величина на икономическата политика, която влияе върху конкурентоспособността на еврозоната; подчертава, че е важно да се подкрепя еврото като международна валута;

32.

Приканва ЕЦБ в сътрудничество с централните банки да разяснят нейната политика от гледна точка на сделките с валутни суапове, които имат за цел да спомогнат за поддържането на финансова стабилност;

Банков съюз

33.

Отбелязва, че европейската банкова система все още е крехка и трябва да бъде реформирана в структурно отношение и консолидирана посредством изграждането на истински банков съюз;

34.

Приветства постигнатия напредък в преговорите за регламент относно единен надзорен механизъм (ЕНМ), който предоставя на ЕЦБ правомощието за осъществяването на надзор на кредитните институции в еврозоната, както и желаещите да се присъединят; счита, че създаването на ЕНМ ще допринесе за прекъсването на връзката между банките и държавния дълг и ще помогне за развитието на общ европейски подход към управлението на кризи;

35.

Приветства по-специално участието в назначаването на председател и заместник-председател на надзорния съвет;

36.

Счита, че създаването на ЕНМ следва да спомогне за възвръщане на доверието в банковия сектор и за възстановяване на междубанковото кредитиране и на трансграничните кредитни потоци посредством независим и интегриран надзор за всички участващи държави членки;

37.

Приканва ЕНМ да функционира при пълно спазване на единната нормативна уредба за финансовите услуги и по начин, който е в пълно съответствие с принципите, залегнали в основата на единния пазар за финансови услуги;

38.

Счита, че ЕЦБ следва да приветства възможността да включи държави членки, които не са от еврозоната, за да гарантира по-голяма хармонизация на надзорните практики в рамките на ЕС;

39.

Подчертава значението на плодотворното сътрудничество между ЕЦБ и компетентните национални органи в рамките на ЕНМ с цел да се гарантира ефективен и безпроблемен надзор;

40.

Приветства подготовката за цялостен преглед на качеството на активите на всички банки, които са под пряк надзор на ЕНМ и чиито резултати ще бъдат интегрирани в общия стрес тест, който ще бъде проведен от Европейския банков орган (ЕБО), в сътрудничество с ЕНМ през второто тримесечие на 2014 г.;

41.

Отбелязва, че укрепването на ЕЦБ, произтичащо от създаването на ЕНМ трябва да бъде уравновесено от по-голяма отчетност спрямо националните парламенти и Европейския парламент;

42.

Счита, че прозрачността в областта на банковия надзор е от съществено значение, както е съгласувано в междуинституционалното споразумение между Европейския парламент и Европейската централна банка;

43.

Отбелязва, че възлагането на надзорни задачи на ЕЦБ създава нови предизвикателства по отношение на конфликта на интереси и приветства разпоредбите по този въпрос, предвидени в междуинституционалното споразумение между Европейския парламент и ЕЦБ; припомня, че за пълното прилагане на тези разпоредби ЕЦБ следва да въведе по-точни правила, включително, наред с другото, разпоредби относно „периодите за анализ“ за членовете на висшето ръководство на Евросистемата, участващи в банковия надзор;

44.

Припомня, че е от изключително значение ЕЦБ да гарантира оперативното разграничаване на основните подразделения, които изготвят проекторешенията в областта на паричната политика, и на политиката, свързана с надзора; подчертава решаващата необходимост от споразумението, договорено между ЕЦБ и Европейския парламент, относно практическите мерки, които да гарантират демократичната отчетност;

45.

Счита, че е необходимо спешно да се одобри създаването на единен оздравителен механизъм, за да се защитят данъкоплатците и да се предотвратят по-нататъшни банкови кризи;

46.

Подчертава, че с оглед на подобряването на устойчивостта на банковата система, е много важно многообразието на тази система да бъде засилено, като се насърчава развитието на малки и средни местни банки;

Институционални въпроси

47.

Посочва, че регламентът относно единния надзорен механизъм предвижда сключването на междуинституционални договорености между Европейския парламент и ЕЦБ относно демократичния контрол, което подчертава ролята на Парламента; настоятелно призовава ЕЦБ да изпълни новите изисквания, и по-специално във връзка с демократичната отчетност и прозрачност в нейните надзорни дейности;

48.

Призовава ЕЦБ да подложи на критична самооценка всеки аспект от своята дейност, включително въздействието на програмите за приспособяване, за чието оформяне е спомогнала, и последващата адекватност на макроикономическите прогнози и сценарии, които са заложени в тези програми;

49.

Призовава ЕЦБ да публикува резюметата от протоколите от заседанията на Управителния съвет, в това число обсъжданията и гласуванията;

50.

Е загрижен относно презрението, демонстрирано от Съвета по отношение на резолюцията на Парламента от 25 октомври 2012 г. относно назначаването на нов член на Управителния съвет на ЕЦБ (3), и отбелязва, че при назначенията на членове на висшето ръководство на ЕЦБ следва да се разглежда с дължимото внимание както опитът, така и полът на кандидатите; счита, че институциите на ЕС, в това число ЕЦБ, следва да бъдат за пример в областта на равновесието между половете, и че е важно да се подобри представителството на половете сред водещите длъжности в рамките на ЕЦБ; изразява неодобрение поради факта, че при назначаването на Ив Мерш държавите членки не зачетоха отрицателния вот в Европейския парламент — както в комисията по икономически и парични въпроси, така и в пленарната зала, дължащ се на липсата на перспектива за равновесие между половете; настоятелно призовава държавите членки да включат перспективата за равновесие между половете с възможността за положителни действия на основата на балансирано представителство на половете при назначаването на членове на Управителния съвет;

51.

Припомня, че съгласно член 10, параграф 4 от Протокол № 4 за устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, протоколите от заседанията на Управителния съвет са поверителни, но той може да реши да направи публично достъпни резултатите от своите разисквания; изисква ЕЦБ да представя аргументиран отговор на годишния доклад на Европейския парламент за ЕЦБ в нейните последващи годишни доклади;

o

o o

52.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на Европейската централна банка.


(1)  ОВ C 138, 4.5.1998 г., стр. 177.

(2)  Приети текстове, P7_TA(2013)0176.

(3)  Приети текстове, P7_TA(2012)0396.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/202


P7_TA(2013)0602

Положението в Централноафриканската република

Резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г. относно положението в Централноафриканската република (2013/2980(RSP))

(2016/C 468/29)

Европейският парламент,

като взе предвид резолюциите си от 17 януари 2013 г. (1) и 12 септември 2013 г. (2) относно положението в Централноафриканската република,

като взе предвид резолюции на Съвета за сигурност на ООН № 2088 (2013 г.) от 24 януари 2013 г., № 2121 (2013 г.) от 10 октомври 2013 г. и № 2127 (2013 г.) от 5 декември 2013 г.,

като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН от 15 ноември 2013 г. и доклада на Абу Муса, представител на генералния секретар и ръководител на Регионалното бюро на ООН за Централна Африка,

като взе предвид призива за помощ, отправен от трибуната на ООН от министър-председателя на Централноафриканската република Никола Тянгайе към международната общност,

като взе предвид писмото на органите на Централноафриканската република от 20 ноември 2013 г., в което те отправят искане Международната мисия за подкрепа на Централноафриканската република (MISCA) да бъде подкрепена от френски военни части,

като взе предвид брифинга на Съвета за сигурност от 25 ноември 2013 г. със заместник генералния секретар на ООН Ян Елиасон относно положението в Централноафриканската република,

като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 21 декември 2012 г., 1 и 11 януари 2013 г., 25 март 2013 г., 21 април 2013 г., 27 август 2013 г. и 5 декември 2013 г. относно положението в Централноафриканската република,

като взе предвид изявленията члена на Комисията, отговарящ за хуманитарната помощ и гражданската защита, от 21 декември 2012 г. относно новото разразяване на конфликта в Централноафриканската република и от 10 септември 2013 г. относно задълбочаването на кризата в Централноафриканската република,

като взе предвид преразгледаното Споразумение от Котону,

като взе предвид факта, че през май 2013 г. беше създадена Международна контактна група за Централноафриканската република, която да координира предприеманите на регионално, континентално и международно равнище действия, с цел да се намери трайно решение на хроничните проблеми в страната,

като взе предвид заседанието на Международната контактна група от 3 май 2013 г. в Бразавил (Република Конго), на което беше одобрена пътната карта за прехода и беше създаден специален фонд за подпомагане на Централноафриканската република,

като взе предвид декларацията, приета от Международна контактна група за Централноафриканската република по време на третото й заседание, състояло се в Банги на 8 ноември 2013 г.,

като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд (МНС) от 1998 г., ратифициран от Централноафриканската република през 2001 г.,

като взе предвид Факултативния протокол към Конвенцията за правата на детето относно участието на деца във въоръжен конфликт, който е подписан от Централноафриканската република,

като взе предвид изявлението за медиите на Съвета за мир и сигурност на Африканския съюз от 13 ноември 2013 г. относно положението в Централноафриканската република,

като взе предвид новата оперативна концепция, приета от Съвета за мир и сигурност на Африканския съюз на 10 октомври 2013 г.,

като взе предвид съобщението за медиите на Съвета за мир и сигурност на Африканския съюз от 13 ноември 2013 г., в което той приветства предвиденото увеличение на френския контингент с цел по-успешно подпомагане на Международната мисия за подкрепа на Централноафриканската република,

като взе предвид резолюцията на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ—ЕС от 19 юни 2013 г. относно Централноафриканската република,

като взе предвид изявлението на съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС в Адис Абеба (Етиопия) от 27 ноември 2013 г.,

като взе предвид заключенията на Съвета на ЕС от 21 октомври 2013 г. относно Централноафриканската република,

като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

Прояви на насилие

А.

като има предвид, че след като в края на 2012 г. в Централноафриканската република избухнаха военни действия, а през март 2013 г. бунтовниците от коалицията Селека завзеха властта от предишния президент Франсоа Бозизе, в Централноафриканската република се възцари хаос, довел до тежък недостиг на храна и лекарства;

Б.

като има предвид, че след военния успех на коалицията Селека на 24 март 2013 г. и завземането на властта от нейна страна елементи от тази коалиция са извършили многобройни жестокости, изнасилвания, престъпления, актове на физическо насилие и кражби, както и плячкосване и други нарушения на правата на човека както в столицата, така и в провинцията, без да подлежат на какъвто и да било контрол; като има предвид, че се разраства използването на деца войници, както и сексуалното насилие;

В.

като има предвид, че нарушения се извършват и от други въоръжени групировки, някои от които твърдят, че подкрепят бившия президент Бозизе;

Г.

като има предвид, че от 5 декември 2013 г., за 72 часа в Банги са загинали 400 души;

Д.

като има предвид, че се способства войната да се превърне в религиозна война, за което свидетелства изключително тежкото положение, в което се намират християнските общности, и като има предвид, че въпреки общите усилия на религиозните водачи да се избегне междуверска война и традиционното мирно съжителство между религиите и общностите съществува риск положението да излезе извън контрол, ако към него не се подходи по подходящ начин;

Е.

като има предвид, че съществува риск от разпространение на проблема в региона, тъй като, ако Централноафриканската република стане убежище за терористи, трафиканти на наркотици, джихадисти и грабители, съседните страни също ще бъдат засегнати; като има предвид, че органите на Камерун временно затвориха границата с Централноафриканската република, след като бунтовниците от Селека нападнаха пограничния град Токтойо и убиха граничен служител на Камерун;

Ж.

като има предвид, че тези прояви на насилие са извършени от групи, разполагащи с модерни оръжия, както и с някои видове тежко въоръжение;

З.

като има предвид, че въоръжените конфликти започват във все по-голяма степен да се самофинансират, като бунтовнически групи, престъпни мрежи, наемници и хищнически настроени елитни кръгове все повече разчитат на приходи от природните ресурси за финансиране на военни дейности;

И.

като има предвид, че преходните национални органи не са в състояние да овладеят извършителите на насилие и да изпълнят задължението си за защита на населението;

Й.

като има предвид, че проявите на насилие, извършени в Централноафриканската република, дават основания за спешното предприемане на действия за предотвратяване на риска от масови престъпления, заплашващи нейното население и стабилността на страните в региона;

К.

като има предвид, че съществува риск положението в Централноафриканската република да създаде климат, благоприятстващ развитието на транснационална престъпна дейност (извлечение от резолюцията на Съвета за сигурност на ООН);

Сигурност

Л.

като има предвид, че въпреки че Икономическата общност на държавите от Централна Африка е разположила в Централноафриканската република военни части, наброяващи 1 300 души, те не са успели да предотвратят възцаряването на беззаконие в страната;

М.

като има предвид, че с единодушно приетата резолюция № 2127 (2013 г.) Съветът за сигурност на ООН разреши на френските и африканските военни части да увеличат военните действия, за да се възстанови сигурността и да се защити цивилното население в Централноафриканската република, наложи оръжейно ембарго и поиска от Организацията на обединените нации да пристъпи към подготовката на евентуална мироопазваща мисия;

Н.

като има предвид, че на 26 ноември 2013 г. генерал Жан-Мари Мишел Мококо (Конго) беше назначен като специален представител на Африканския съюз в Централноафриканската република и ръководител на африканските военни части, разположени в страната (Международната мисия за подкрепа на Централноафриканската република);

О.

като има предвид, че разполагането на Международната мисия за подкрепа на Централноафриканската република може да продължи за срок от 12 месеца, с клауза за преразглеждане на шест месеца, с цел защита на цивилното население, възстановяване на реда и сигурността, стабилизиране на страната и улесняване на предоставянето на хуманитарна помощ;

П.

като има предвид, че разгръщането на мироопазваща операция на ООН, поискано от Африканския съюз и предвидено с резолюция № 2127 на Съвета за сигурност на ООН, би осигурило финансовата устойчивост на операцията;

Р.

като има предвид, че според доклада на генералния секретар на ООН, за да бъде ефективна, операцията на ООН следва да мобилизира между 6 000 и 9 000 миротворци;

Права на човека

С.

като има предвид, че крахът на обществения ред и сигурността в Централноафриканската република причинява хуманитарна катастрофа и също така представлява значителна заплаха за регионалната сигурност;

Т.

като има предвид, че убийствата на цивилни граждани, изгарянето на къщи и унищожаването на основни инфраструктури принудиха половин милион души от 4,6 милионното население на страната да напуснат домовете си;

У.

като има предвид, че на 4 септември 2013 г. прокурорът от съда в Банги поиска присъда от 10 години лишаване от свобода за 24 бивши бунтовници от Селека, подведени под съдебна отговорност в рамките на първото производство, разглеждащо нарушения, извършени в Централноафриканската република;

Ф.

като има предвид това, че много извършители на нарушения на правата на човека и на военни престъпления не са подведени под съдебна отговорност; като има предвид, че това насърчава климат на безнаказаност и благоприятства извършването на други престъпления;

Хуманитарни въпроси

Х.

като има предвид, че неотдавнашната оценка на продоволствената сигурност в извънредни ситуации сочи, че 484 000 души са изложени на риск от продоволствена несигурност в страната;

Ц.

като има предвид, че поради несигурността и неадекватното, предвид мащаба на кризата, финансиране хуманитарните организации извършват дейност само в градовете;

Ч.

като има предвид, че поради нестабилността 70 % от децата са напуснали училище;

Ш.

като има предвид, че Европейският съюз продължава да води редовен политически диалог с Централноафриканската република и остава основният донор за страната, след като увеличи хуманитарната си помощ от 8 милиона евро на 20 милиона евро; като има предвид, че тази помощ от ЕС не е достатъчна и че други международни партньори също трябва да поемат ангажименти;

Развитие

Щ.

като има предвид, че сложното естество на кризата изисква цялостен и съгласуван, интегриран и многоизмерен отговор, тъй като една военна намеса не може сама да разреши проблемите;

АА.

като има предвид, че е важно да се въведе широк и цялостен подход, при който да се отчита взаимосвързаността между управлението на природните ресурси на Централноафриканската република, мира, сигурността и въпросите, свързани с развитието, с оглед на намирането на трайно решение;

АБ.

като има предвид необходимостта от значителна международна икономическа помощ;

АВ.

като има предвид взетото от Кимбърлийския процес решение за налагането на мораториум на Централноафриканската република;

АГ.

като има предвид, че въпреки несигурната ситуация в Централноафриканската република ЕС никога не е спирал сътрудничеството за развитие със страната и продължава да бъде най-големият донор на хуманитарна помощ; като има предвид, че на 5 декември 2013 г. ЕС предложи 50 милиона евро за Международната мисия за подкрепа на Централноафриканската република, ръководена от африканските държави, с цел да се допринесе за стабилизирането на страната и за защитата на местното население, както и с цел да се създадат условия, които биха позволили предоставянето на хуманитарна помощ и реформата на сектора за сигурност и отбрана;

Прояви на насилие

1.

Строго осъжда тежките нарушения на хуманитарното право и широко разпространените нарушения на правото в областта на правата на човека, по-конкретно от страна на бивши членове на Селека и въоръжени групировки, в частност от групировките известни като „антибалака“, включително извънсъдебни убийства, екзекуции по бърза процедура, насилствени изчезвания, произволни арести и задържания, изтезания, сексуално и основано на пола насилие и вербуване на деца за войници; изразява своята дълбока загриженост относно новата динамика на насилие и репресивни мерки, преобладаваща в Централноафриканската република, която рискува да дегенерира в неуправляемо положение и да включва най-тежките престъпления съгласно международното право като военни престъпления и престъпления срещу човечеството; също така изразява загриженост относно възможните въздействия върху други области, които заплашват да дестабилизират целия регион;

2.

Отново изразява своята дълбока загриженост относно положението в Централноафриканската република, което се характеризира с пълен срив на законността и реда, отсъствие на принципите на правовата държава и сектантско насилие; осъжда неотдавнашните прояви на насилие, които допълнително подкопаха най-основните услуги в страната и задълбочиха и без това бедствената хуманитарна ситуация, засягаща цялото население;

3.

Във връзка с това приветства решението на Съвета за сигурност на ООН относно оръжейно ембарго срещу Централноафриканската република;

Сигурност

4.

Приветства приемането от страна на Съвета за сигурност на ООН на резолюция № 2127 (2013 г.) съгласно глава VII от Хартата на ООН и призовава за нейното бързо прилагане, за да се спести на населението на Централноафриканската република по-нататъшно насилие и несигурност;

5.

Приветства бързото разгръщане на френски военни части съгласно разрешението, предоставено от Съвета за сигурност на ООН, и техните усилия, насочени към спиране на насилието, защита на цивилното население и разоръжаване на военните групировки;

6.

Отдава дължимото уважение на двамата френски войници, действащи съвместно с африканските сили, които бяха убити през първия ден на тяхната мисия за защита на цивилното население на Централноафриканската република;

7.

Приветства продължаващите международни усилия за възстановяване на реда, включително укрепването на мироопазващите сили на мисията за укрепване на мира в Централноафриканската република (MICOPAX) на Икономическата общност на държавите от Централна Африка (ECCAS) и тяхното преконфигуриране в мироопазващи сили на Международната мисия за подкрепа на Централноафриканската република (MISCA) под отговорността на Африканския съюз;

8.

Призовава международната общност да даде целия необходим финансов, военен и друг принос за пропорционалното увеличаване на основно африканското международно присъствие на сили за сигурност и да гарантира изпълнението на техния мандат; във връзка с това приветства сумата в размер на 50 милиона евро, предоставена от ЕС в подкрепа на Международната мисия за подкрепа на Мали, ръководена от африканските държави (AFISMA), и Централноафриканската република;

9.

Изразява съжаление относно бавния темп на установяване на мироопазваща мисия на Обединените нации и относно времето, необходимо на Съвета за сигурност на ООН, за да предостави мандат съгласно глава VII от Хартата на ООН;

10.

Освен това счита, че е необходимо да се разгледат последиците от конфликтите, по-специално чрез реформа на въоръжените сили и силите за сигурност, демилитаризация, демобилизация и реинтеграция на бивши бойци в съответствие с резолюция № 2121 (2013 г.) на Съвета за сигурност на ООН, репатриране на бежанци, връщане на вътрешно разселени лица към техните домове, както и прилагането на жизнеспособни програми за развитие;

11.

Призовава Съвета на Европейския съюз да проучи възможността за организиране на действия за обучение и подкрепа на MISCA, както това беше направено за AMISOM, за да се увеличи капацитетът на африканските сили за самостоятелно управление на планирането и провеждането на операции в областта на сигурността;

12.

Отбелязва, че неотдавнашните кризи в Мали и Централноафриканската република илюстрират необходимостта африканският континент да изгради подходящ континентален капацитет за сигурност; за тази цел призовава ЕС и неговите държави членки да засилят своята подкрепа за ефективното изграждане на африкански капацитет за незабавна реакция при кризи (Caric), стартиран през юни 2013 г., който представлява крайно необходим резултат за бързото привеждане в действие на Африканските резервни сили (АРС) на Африканския съюз, които бяха първоначално предвидени за 2010 г.;

13.

Призовава за засилване на регионалното сътрудничество за борба срещу „Божията армия на съпротивата“;

Права на човека

14.

Подчертава, че не следва да има безнаказаност за извършителите на тежки нарушения на правата на човека и на международното хуманитарно право; призовава извършителите на такива деяния да бъдат докладвани, идентифицирани, преследвани и наказвани в съответствие с националното и международното наказателно право; във връзка с това посочва, че положението в Централноафриканската република вече е било повдигано пред Международния наказателен съд и че съгласно статута на Съда не съществува срок на давност за геноцид, престъпления срещу човечеството или военни престъпления, и приветства изявлението, направено на 7 август 2013 г. от прокурора на Международния наказателен съд;

15.

Призовава за спешното предприемане на мерки за борба с насилието срещу жените и момичетата, за гарантиране на тяхната защита и за слагане на край на безнаказаността за извършителите на такива престъпления;

16.

Приветства по-специално създаването от Съвета за сигурност на ООН на анкетна комисия за разследване на твърденията за нарушения на международното хуманитарно право и нарушения на правата на човека, извършени в Централноафриканската република от всички страни от януари 2013 г. насам; призовава всички страни да сътрудничат изцяло на тази комисия, за да се гарантира, че извършителите на тези ужасни деяния ще бъдат подведени под отговорност;

17.

Насърчава пълното сътрудничество с комисията по санкции, създадена с резолюция № 2127 (2013 г.) на Съвета за сигурност на ООН;

18.

Призовава органите на Централноафриканската република да изпълнят своите задължения, предвидени в Римския статут на Международния наказателен съд, който страната е подписала;

19.

Призовава за спазването на националните и международните задължения по отношение на забраната за вербуване и използване на деца във въоръжените сили и въоръжените групировки;

Хуманитарни аспекти

20.

Приветства създаването на въздушен хуманитарен мост от ЕС, посредством полети на ECHO — службата за хуманитарен въздушен транспорт — считано от 9 декември, за да се засилят международните усилия за стабилизиране на Централноафриканската република чрез гарантиране на достигането на хуманитарната помощ до най-силно нуждаещите се лица; приветства усилията на Европейската служба за външна дейност и на члена на Европейската комисия, отговарящ за хуманитарната помощ, за бързата реакция в отговор на положението;

21.

Призовава международната общност да държи Централноафриканската република на челно място в своята програма и да подкрепи тази нестабилна държава; във връзка с това подчертава, че хуманитарната общност трябва също така да поддържа своя ангажимент към Централноафриканската република въпреки настоящото политическо положение и положение по отношение на сигурността и да отпусне подходящи ресурси в отговор на медицинската и хуманитарната криза, през която преминава страната; изразява загриженост относно ограничения хуманитарен достъп и осъжда нападенията срещу хуманитарни работници; призовава всички страни по конфликта, и по-специално Селека, да позволят безопасния и безпрепятствен достъп за хуманитарните организации и организациите за подпомагане;

22.

Приветства увеличаването на подкрепата от ЕС за разрешаване на хуманитарната криза в Централноафриканската република и призовава ЕС и неговите държави членки, в качеството си на водещи донори, отпускащи средства за страната, да подобрят своята координация с другите донори и международните институции, за да се отговори на неотложните хуманитарни нужди по подходящ начин и да се облекчи страданието на населението на Централноафриканската република;

Развитие

23.

Призовава международната контактна група относно Централноафриканската република да предостави на Централноафриканската република необходимата финансова подкрепа за създаването на жизнеспособно икономическо развитие, възстановяването на функционираща публична администрация и услуги и създаването на функциониращи демократични институции, които са в състояние да закрилят гражданите;

24.

Подчертава, че намирането на всеобхватно политическо решение, включително за справедливо разпределение на приходите чрез държавния бюджет, е от първостепенно значение за намиране на изход от кризата и за проправяне на пътя за устойчиво развитие на региона;

25.

Осъжда незаконната експлоатация на природните ресурси в Централноафриканската република;

26.

Счита, че прозрачността и публичният контрол в минния сектор са от решаващо значение за ефикасно управление на минния сектор и предоставянето на публичност на дейностите и приходите на минните и експортните дружества;

27.

Призовава да бъдат предприети мерки с помощта на международната общност за укрепване на усилията за разрешаване на политическата криза и за изграждане на съдебна система и административна инфраструктура, като се отдаде висок приоритет на възстановяването на основните услуги в областта на правосъдието, здравеопазването и образованието; призовава да бъдат предприети действия с цел да се гарантира и насърчи правото на образование и правителството да увеличи своите усилия за прилагане на Плана за действие за образование за всички;

28.

Осъжда разрушаването на природното наследство, особено бракониерството (резолюция на Съвета за сигурност на ООН);

Политически процес

29.

Отново потвърждава подкрепата си за суверенитета, единството и териториалната цялост на Централноафриканската република;

30.

Призовава органите на Централноафриканската република незабавно да приложат споразуменията относно политическия преход, за да позволят произвеждането на избори и връщане на конституционния ред до февруари 2015 г.;

31.

Отново заявява своята подкрепа за министър-председателя, Никола Тянгайе, който има подкрепата на международната общност;

32.

Призовава за възстановяването на публичната служба на Централноафриканската република с цел да се организират надеждни и неоспорвани национални избори с оглед повеждането на страната по-нататък по пътя на демокрацията; отбелязва, че въпреки усилията на министър-председателя Тянгайе, държавните структури и контрол бяха подкопани до точка, в която почти нищо не е останало от тях; насърчава участието на гражданското общество в разискванията относно бъдещето на Централноафриканската република;

33.

Настоятелно призовава преходните органи да гарантират пълноценното участие на жените във всички етапи на процеса (резолюция на Съвета за сигурност на ООН);

34.

Приветства факта, че ООН поема ангажимент да „следи отблизо управлението на прехода“;

o

o o

35.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, на ЗП/ВП Катрин Аштън, на Съвета за сигурност на ООН, на генералния секретар на ООН, на институциите на Африканския съюз, на ECCAS, на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС и на държавите — членки на ЕС, както и на националния съвет за преход на Централноафриканската република.


(1)  Приети текстове, P7_TA(2013)0033.

(2)  Приети текстове, P7_TA(2013)0389.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/208


P7_TA(2013)0603

Незаконно набиране на органи в Китай

Резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г. относно отнемането на органи в Китай (2013/2981(RSP))

(2016/C 468/30)

Европейският парламент,

като взе предвид резолюциите си от 7 септември 2006 г. (1) и 14 март 2013 г. (2) относно отношенията между ЕС и Китай, от 13 декември 2012 г. относно годишния доклад за 2011 г. относно правата на човека по света и политиката на Европейския съюз в тази връзка (3), от 16 декември 2010 г. относно годишния доклад за 2009 г. относно правата на човека по света и политиката на Европейския съюз в тази област (4) и от 19 май 2010 г. относно Съобщение на Комисията: План за действие относно донорството и трансплантацията на органи (2009—20015 г.): активизирано сътрудничество между държавите членки (5),

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз и по-конкретно член 3 от нея относно правото на неприкосновеност на личността,

като взе предвид изслушванията от 21 ноември 2009 г., 6 декември 2012 г. и 2 декември 2013 г. от подкомисията по правата на човека и съответните свидетелства на Дейвид Килгор, бивш държавен секретар на правителството на Канада за Азиатско-тихоокеанския регион, и Дейвид Матас, адвокат в областта на правата на човека, относно отнемането на органи от практикуващи Фалун Гонг против волята им, което се извършва в широк мащаб в Китай от 2000 г. насам,

като взе предвид Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, ратифицирана от Китай на 4 октомври 1988 г.,

като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.

като има предвид, че Китайската народна република извършва повече от 10 000 трансплантации на органи годишно и 165 китайски центъра за трансплантация на органи обявяват, че могат да се намерят съответстващи органи в срок от две до четири седмици, но че към момента Китай не разполага с организирана или ефективна публична система за донорство или разпределяне на органи; като има предвид, че системата за трансплантация на органи в Китай не отговаря на изискванията на Световната здравна организация за прозрачност и възможност за проследяване на пътищата за доставяне на органи, и като има предвид, че китайското правителство отказва извършването на независим контрол над системата; като има предвид, че доброволното и информирано съгласие е предпоставка за етично донорство на органи;

Б.

като има предвид, че Китайската народна република отчита изключително ниски равнища на доброволно донорство на органи поради традиционните убеждения; като има предвид, че през 1984 г. Китай въведе разпоредби, които позволиха отнемането на органи от екзекутирани затворници;

В.

като има предвид, че правителството на Китайската народна република не даде адекватни обяснения за източниците на излишни органи, когато информацията беше поискана от бившия специален докладчик на ООН за изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, Манфред Новак, и от канадските изследователи Дейвид Матас, адвокат в областта на правата на човека, и Дейвид Килгор, бивш държавен секретар на правителството на Канада за Азиатско-тихоокеанския регион;

Г.

като има предвид, че Хуанг Джиефу, директор на комитета за донорство на органи и бивш заместник-министър на здравеопазването на Китай, заяви на конференцията в Мадрид относно донорството и трансплантацията на органи през 2010 г., че над 90 % от извадените от починали донори органи за трансплантация са били от екзекутирани затворници в Китай и че до средата на 2014 г. всички болници, които имат лиценз за трансплантация на органи, ще бъдат задължени да преустановят използването на органи от екзекутирани затворници и да използват единствено тези, които са били доброволно дарени и разпределени чрез новосъздадената национална система;

Д.

като има предвид, че Китайската народна република обяви намерението си за постепенно прекратяване на отнемането на органи от екзекутирани затворници до 2015 г., както и въвеждането на компютризирана система за разпределяне на органи, известна като Китайска система за реагиране за трансплантация на органи (COTRS), което противоречи на ангажимента ѝ, съгласно който всички болници, които имат лиценз за трансплантация на органи, ще бъдат задължени да преустановят използването на органи от екзекутирани затворници до средата на 2014 г.;

Е.

като има предвид, че през юли 1999 г. Китайската комунистическа партия стартира интензивна вълна на преследвания в национален мащаб, която имаше за цел да ликвидира духовната практика на Фалун Гонг и доведе до ареста и задържането на стотици хиляди практикуващи Фалун Гонг; като има предвид, че има сведения, че уйгурски и тибетски затворници също са били подложени на насилствени трансплантации на органи;

Ж.

като има предвид, че Комитетът на ООН против изтезанията и специалният докладчик на ООН за изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание изразиха загриженост относно твърденията за отнемане на органи от затворници и призоваха правителството на Китайската народна република да повиши отчетността и прозрачността на системата за трансплантация на органи и да накаже лицата, които са отговорни за злоупотребите; като има предвид, че убийството на религиозни или политически затворници с цел продажба на техните органи за трансплантация е драстично и недопустимо нарушение на основното право на живот;

З.

като има предвид, че на 12 ноември 2013 г. Общото събрание на ООН избра Китай за член на Съвета на ООН по правата на човека за период от три години, считано от 1 януари 2014 г.,

1.

Изразява дълбоката си загриженост относно непрестанните и достоверни сведения за системно и одобрено от държавата отнемане на органи в Китайската народна република от лица, лишени от свобода заради убежденията си, против волята им, включително от голям брой практикуващи Фалун Гонг, лишени от свобода заради религиозните си убеждения, както и от членове на други религиозни и етнически малцинства;

2.

Подчертава, че е неприемливо да се чака до 2015 г. за стартирането на постепенното прекратяване на отнемането на органи от екзекутирани затворници; призовава правителството на Китайската народна република да прекрати незабавно практиката на отнемане на органи от лица, лишени от свобода заради убежденията си, и членове на религиозни и етнически малцинствени групи;

3.

Призовава ЕС и неговите държави членки да повдигнат въпроса за отнемането на органи в Китай; препоръчва ЕС и неговите държавите членки да осъдят публично злоупотребите с трансплантация на органи в Китай и да повишат осведомеността по този въпрос сред своите граждани, пътуващи до Китай; призовава за пълно и прозрачно разследване от страна на ЕС на практиките за трансплантация на органи в Китай и за преследване на лицата, за които е установено, че са участвали в подобни неетични практики;

4.

Призовава китайските органи да отговорят подробно на исканията на специалния докладчик на ООН за изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и на специалния докладчик на ООН относно свободата на религията или убежденията, които призоваха китайското правителство да даде обяснение за източниците на допълнителни органи след увеличаването на броя на операциите за трансплантация на органи и да им позволи да извършват разследване на практиките за трансплантация на органи в Китай;

5.

Призовава за незабавното освобождаване в Китай на всички лица, лишени от свобода заради убежденията си, включително практикуващите Фалун Гонг;

6.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на генералния секретар на ООН, на Съвета на ООН по правата на човека, на правителството на Китайската народна република и на Общокитайското събрание на народните представители.


(1)  ОВ C 305 E, 14.12.2006 г., стр. 219.

(2)  Приети текстове, P7_TA(2013)0097.

(3)  Приети текстове, P7_TA(2012)0503.

(4)  ОВ C 169 E, 15.6.2012oг., стр. 81.

(5)  ОВ C 161 E, 31.5.2011 г., стp. 65.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/210


P7_TA(2013)0604

Положението в Шри Ланка

Резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г. относно положението в Шри Ланка (2013/2982(RSP))

(2016/C 468/31)

Европейският парламент,

като взе предвид своите резолюции от 22 октомври 2009 г. (1) и 12 май 2011 г. (2) относно положението в Шри Ланка,

като взе предвид окончателния доклад на комисията по извлечени поуки и помирение на Шри Ланка от ноември 2011 г.,

като взе предвид резолюциите на Съвета на ООН по правата на човека от 18 март 2013 г. и от 22 март 2012 г. относно насърчаването на помирението и отчетността в Шри Ланка,

като взе предвид доклада от ноември 2012 г. на създадената от генералния секретар на ООН вътрешна група за преглед на действията на ООН в Шри Ланка по време на окончателния етап от войната в Шри Ланка и периода след нея, в който се разследва провалът на международната общност да защити гражданското население от широкомащабни нарушения на хуманитарното право и правото в областта на правата на човека,

като взе предвид заявлението на Върховния комисар на ООН за правата на човека (СВКПЧ) от 31 август 2013 г. и нейния доклад до Съвета на ООН по правата на човека от 25 септември 2013 г.,

като взе предвид доклада на френската благотворителна организация „Действие срещу глада“ (ACT) относно екзекутирането на 17 от нейните местни служители през 2006 г. в северния град Муттур,

като взе предвид местното заявление на Европейски съюз от 5 декември 2012 г. относно принципите на правовата държава в Шри Ланка (3),

като взе предвид декларацията от 18 януари 2013 г. на заместник-председателя на Комисията/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън от името на Европейския съюз относно обвинението на бившия председател на Върховния съд на Шри Ланка Ширани Бандаранаяке,

като взе предвид неотдавнашната среща на правителствените ръководители на Общността на нациите в Коломбо и призива на министър-председателя на Обединеното кралство към независимо разследване на твърденията за военни престъпления,

като взе предвид конвенциите, по които на Шри Ланка е страна, по-специално Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), Международния пакт за икономически, социални и културни права, Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид, Конвенцията за правата на детето, както и Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и Конвенцията за борба срещу корупцията (UNCAC),

като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.

като има предвид, че през май 2009 г. продължилият десетилетия конфликт между правителството на Шри Ланка и сепаратистката групировка „Тигри за освобождение на Тамил Илам“ (LTTE) в северната част на страната приключи с разгром и предаване на последните и смъртта на техния лидер;

Б.

като има предвид, че според оценките в последните месеци на конфликта ожесточените боеве в районите с цивилно население са довели до десетки хиляди случаи на загинали и ранени цивилни граждани и близо 6 000 изчезнали;

В.

като има предвид, че на 23 май 2009 г. генералният секретар на ООН Бан Ки Муун и президентът на Шри Ланка Махинда Раяпакса подписаха съвместна декларация, в която правителството на Шри Ланка се съгласи да предприеме мерки за гарантиране на отчетност за предполагаеми престъпления срещу човечеството и военни престъпления през последните етапи на вътрешния конфликт, продължил за период от 26 години,

Г.

като има предвид, че на 15 май 2010 г. президентът Раяпакса назначи Комисия за извлечени поуки и помирение (КИПП); като има предвид, че големият брой хора, за които са счита, че по своя инициатива са говорили пред тази комисия, илюстрира силното желание и необходимост от национален диалог относно конфликта;

Д.

като има предвид, че в доклада на експертната група на ООН, публикуван на 26 април 2011 г., беше установено, че са налице достоверни доклади, според които правителствените сили и „Тигрите за освобождение на Тамил Илам“ (LTTE) са извършвали военни престъпления през месеците преди май 2009 г., когато правителствените сили са обявили победа над сепаратистите,

Е.

като има предвид, че сериозното естество на твърденията в доклада и продължителната международна кампания за точна оценка на събитията, включително в рамките на неотдавнашната среща на високо равнище на Общността на нациите, подчертават необходимостта от решаване на този проблем преди да се постигне трайно помирение в Шри Ланка,

Ж.

като има предвид, че в Шри Ланка е започнато национално преброяване, за да се установят непосредствено мащабът и обстоятелствата на смърт и телесна повреда на гражданите, както и имуществените щети по време на конфликта, след ключова препоръка на доклада на КИПП,

З.

като има предвид, че през август 2013 г. беше създадена президентска анкетна комисия, с цел да се направи проучване и да се докладва за изчезнали лица в северната и източната провинция между 1990 г. и 2009 г.;

И.

като има предвид, че на 25 септември 2013 г. Нави Пилай призова правителството на Шри Ланка да използва времето преди тя да представи доклад за страната пред заседанието на Съвета на ООН по правата на човека през март 2014 г. да се ангажира с достоверен национален процес с осезаеми резултати, включително с наказателното преследване на отделните нарушители, в противен случай „международната общност ще има задължението да определи свои собствени механизми за разследване“,

Й.

като има предвид, че експертна група за вътрешен преглед на функционирането на ООН в Шри Ланка по време на последната фаза на войната стигна до заключението, че неуспехът на институциите на ООН да се застъпват за правата на хората, на които те са задължени да съдействат, колективно означава липса на действия на ООН в рамките на предоставените институционални мандати, за да изпълни отговорностите си за защита,

1.

Изразява признателността си за възстановяването на мира в Шри Ланка, което представлява голямо облекчение за цялото население, и признава усилията, които са направени от правителството на Шри Ланка с подкрепата на международната общност за възстановяване на инфраструктурата и ново заселване на по-голямата част от около 400 000 вътрешно разселени лица;

2.

Отбелязва напредъка, който е постигнат при постигането на Целите на хилядолетието за развитие, политиката на трите езика, особено по отношение на преподаването на синхала, тамил и английски език на държавни служители, както и преброяването на национално равнище, за което е взето неотдавна решение и което да покаже вредите за хората и имуществените вреди, нанесени по време на гражданската война;

3.

Приветства първите провеждани някога избори за съвета на провинцията в северната провинция на 21 септември 2013 г., при които партията на Националния тамилски съюз (Tamil National Alliance) спечелени с огромно мнозинство;

4.

Изразява надежда, че „дивидентът от мира“ ще спомогне за допълнително засилване на плана за развитието на страната и ще позволи на гражданите и на все по-голям брой чуждестранни посетители да се възползват в пълна степен от природния и културен потенциал, който Шри Ланка може да предложи; подчертава, че дългосрочната стабилност изисква истинско помирение с пълноценното участие на местното население;

5.

Отбелязва със загриженост, че присъствието на правителствените военни сили в бившите райони на конфликт продължава да бъде значително, което води до нарушения на правата на човека, включително заграбването на земи, като има над хиляда висящи съдебни дела на собственици на земя, които са загубили собствеността си, както и — според сведенията — тревожно голям брой на сексуални посегателства и други злоупотреби спрямо жени, като се има предвид особената уязвимост на десетки хиляди жени, останали вдовици през войната;

6.

Приветства националния план за действие за изпълнение на препоръките на КИПП и призовава правителството да засили усилията си за пълното изпъленение на препоръките, а именно да разследва надеждно широко разпространени твърдения за извънсъдебни екзекуции и насилствени изчезвания, допълнително да демилитаризира северната част на Шри Ланка, да осигури безпристрастни механизми за разрешаване на спорове относно земя, да направи преоценка на политиките, свързани със задържането, да засили независими преди това граждански институции, като полицията, съдебната система и комисията по правата на човека, и да постигне дългосрочно политическо споразумение относно по-нататъшното предоставяне на правомощия за провинциите; призовава президентската анкетна комисия да разгледа случаите на изчезване не само в северната и източната провинция, но също така и в останалите части на страната;

7.

Изразява голяма загриженост по отношение на продължаващите доклади за сплашване и нарушения на правата на човека, включително и от страна на силите за сигурност, извънсъдебни убийства, изтезания и нарушения на правото на свободно изразяване, сдружаване и мирно събиране, както и репресии срещу защитници на правата на човека, членове на гражданското общество и журналисти, заплахи за независимостта на съдебната власт и правовата държава, и дискриминация, основана на религия или убеждения; призовава правителството на Шри Ланка да предприеме необходимите мерки;

8.

Приветства неотдавнашните мерки от страна на администрацията с цел разследване на твърденията за убийство от страна на правителствените сили на 17 местни хуманитарни работници от френската благотворителна организация за действия срещу глада в северния град Муттур, както и убийството на петима младежи в Тринкомале през 2006 г.; настоятелно призовава органите да направят всичко възможно за търсене на съдебна отговорност на извършилите убийствата;

9.

Настоятелно призовава правителството на Шри Ланка да предприеме мерки във връзка с призива за отчетност за предполагаеми военновременни нарушения на международното хуманитарно право и правата на човека, като започне независимо и надеждно разследване на предполагаеми нарушения в срок до март 2014 г, и счита, че в противен случай ООН следва да започне международно разследване;

10.

Насърчава правителството на Шри Ланка да изготви ефективен закон за защита на свидетелите, така че свидетелите на такива престъпления да получават достатъчно защита;

11.

Приветства операциите по разминиране на армията на Шри Ланка и международни неправителствени организации, като „Halo Trust“, и признава значителното финансиране от ЕС и допълнителното финансиране, обявено от Обединеното кралство; настоятелно призовава правителството на Шри Ланка и въоръжените сили, както и ЕС и държавите членки да продължат да предоставят необходимите средства за по-нататъшното разчистване на мини, които представляват сериозна пречка за възстановяването и икономическото съживяване; призовава отново Шри Ланка да се присъедини към Конвенцията от Отава за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване;

12.

Отбелязва със загриженост, че според неотдавнашния доклад на Европол за положението и тенденциите при тероризма LTTE, която извършва безразборни терористични атаки в миналото, е все още активна на международно равнище;

13.

Призовава ООН и нейните държави членки да анализират внимателно неуспехите на международната общност в Шри Ланка и да вземат подходящи мерки, така че в сходна ситуация в бъдеще ООН да може да достигне много по-високи стандарти при изпълнение на отговорностите си за защита и хуманитарните си отговорности;

14.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейската служба за външна дейност, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Европейската комисия, специалния представител на ЕС за правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки, генералния секретар на ООН, Съвета на ООН по правата на човека и правителството и парламента на Шри Ланка.


(1)  ОВ C 265 E, 30.9.2010 г., стр. 29.

(2)  ОВ C 377 E, 7.12.2012 г., стр. 156.

(3)  http://eeas.europa.eu/delegations/sri_lanka/documents/press_corner/20121205_en.pdf


II Съобщения

СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Европейски парламент

Вторник, 10 декември 2013 r.

15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/213


P7_TA(2013)0550

Доклади за констативни посещения за извършването на проверки по петиции (тълкуване на член 202, параграф 5 от Правилника)

Решение на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно доклади за констативни посещения за извършването на проверки по петиции (тълкуване на член 202, параграф 5 от Правилника) (2013/2258(REG))

(2016/C 468/32)

Европейският парламент,

като взе предвид писмата от 26 ноември 2013 г. на председателя на Комисията по конституционни въпроси,

като взе предвид член 211 от своя Правилник,

1.

Реши да добави следното тълкуване към член 202, параграф 5 на своя правилник:

 

„Констативните посещения и докладите за тези посещения имат за единствена цел да осигурят необходимата информация на комисията, която да ѝ позволи да продължи с разглеждането на петицията. Отговорност за съставянето на тези доклади носят единствено участниците в посещението, които се стремят да постигнат единодушие. При невъзможност за единодушно решение, докладът трябва да съдържа различните фактически констатации или оценки. Докладът се внася в комисията за одобрението му с едно гласуване, освен ако председателят обяви, когато е целесъобразно, че могат да се внесат изменения на части от доклада. Член 52 не се прилага за тези доклади, нито пряко, нито mutatis mutandis. В случай, че комисията не ги одобри, докладите не се изпращат до председателя на Парламента.“

2.

Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и на Комисията за сведение.


III Подготвителни актове

ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ

Вторник, 10 декември 2013 r.

15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/214


P7_TA(2013)0519

Програма „Правосъдие“ за периода 2014—2020 година ***I

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма „Правосъдие“ за периода 2014—2020 година (COM(2011)0759 — C7-0439/2011 — 2011/0369(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

(2016/C 468/33)

Европейският парламент,

като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2011)0759),

като взе предвид член 294, параграф 2, член 81, параграфи 1 и 2, член 82, параграф 1 и член 84 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0439/2011),

като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 11 юли 2012 г. (1),

като взе предвид становището на Комитета на регионите от 18 юли 2012 г. (2),

като взе предвид поетия с писмо от 6 ноември 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

като взе предвид член 55 от своя правилник,

като взе предвид съвместните разисквания на комисията по правни въпроси и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи съгласно член 51 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становищата на комисията по бюджети и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0396/2013),

1.

Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.

Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.


(1)  ОВ C 299, 4.10.2012 г., стр. 103.

(2)  ОВ C 277, 13.9.2012 г., стр. 43.


P7_TC1-COD(2011)0369

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 10 декември 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма „Правосъдие“ за периода 2014—2020 година

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 1382/2013.)


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/216


P7_TA(2013)0520

Програма „Права, равенство и гражданство“ за периода 2014—2020 г. ***I

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма „Права и гражданство“ за периода 2014—2020 година (COM(2011)0758 — C7-0438/2011 — 2011/0344(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

(2016/C 468/34)

Европейският парламент,

като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2011)0758),

като взе предвид член 294, параграф 2 и член 19, параграф 2, член 21, параграф 2, член 114, член 168, член 169 и член 197 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0438/2011),

като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 26 април 2012 г. (1),

като взе предвид становището на Комитета на регионите от 18 юли 2012 г. (2),

като взе предвид поетия с писмо от 6 ноември 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

като взе предвид член 55 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становищата на комисията по бюджети, комисията по правни въпроси, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по правата на жените и равенството между половете и комисията по петиции (А7-0397/2013),

1.

Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.

Изисква от Комисията да се отнесе въпроса до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.

Възлага на своя председател да предаде своята позиция на Съвета, на Комисията и на националните парламенти.


(1)  ОВ C 191, 29.6.2012 г., стр. 108.

(2)  ОВ C 277, 13.9.2012 г., стр. 43.


P7_TC1-COD(2011)0344

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 10 декември 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма „Права, равенство и гражданство“ за периода 2014—2020 година

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 1381/2013.)


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/217


P7_TA(2013)0521

Автономни търговски преференции за Молдова ***I

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 55/2008 на Съвета относно въвеждане на автономни търговски преференции за Република Молдова (COM(2013)0678 — C7-0305/2013 — 2013/0325(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

(2016/C 468/35)

Европейският парламент,

като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2013)0678),

като взе предвид член 294, параграф 2 и член 207, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7–0305/2013),

като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид поетия с писмо от 5 декември 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

като взе предвид член 55 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по международна търговия (A7-0422/2013),

1.

Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.

Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.


P7_TC1-COD(2013)0325

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 10 декември 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2014 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 55/2008 на Съвета относно въвеждане на автономни търговски преференции за Република Молдова

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 1384/2013.)


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/218


P7_TA(2013)0522

Споразумение за партньорство в областта на рибарството между ЕС и Кралство Мароко: протокол за определяне на възможностите за риболов и на финансовото участие ***

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно проекторешението на Съвета относно сключването, от името на Европейския съюз, на протокола между Европейския съюз и Кралство Мароко за определяне на възможностите за риболов и на финансовото участие, предвидени в Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейския съюз и Кралство Мароко (14165/2013 — C7-0415/2013 — 2013/0315(NLE))

(Одобрение)

(2016/C 468/36)

Европейският парламент,

като взе предвид проекторешението на Съвета (14165/2013),

като взе предвид проекта на протокол между Европейския съюз и Кралство Мароко за определяне на възможностите за риболов и финансовото участие, предвидени в споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейския съюз и Кралство Мароко (14162/2013),

като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 43, параграф 2, както и с член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) и параграф 7 от Договора за функционирането на ЕС (C7–0415/2013),

като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2011 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване на Протокол между Европейския съюз и Кралство Мароко за определяне на възможностите за риболов и на финансовото участие, предвидени в Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейския съюз и Кралство Мароко (1),

като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2011 г. относно бъдещия протокол за определяне на възможностите за риболов и на финансовото участие, предвидени в Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейската общност и Кралство Мароко (2),

като взе предвид член 81 и член 90, параграф 7 от своя правилник,

като взе предвид препоръката на комисията по рибно стопанство и становищата на комисията по развитие и на комисията по бюджети (A7–0417/2013),

1.

Дава своето одобрение за сключването на протокола;

2.

Припомня правото на Европейския парламент да бъде точно и изчерпателно информиран относно прилагането на протокола и неговите резултати, поради което отново настоява да се улесни участието на представители на Европейския парламент като наблюдатели в заседанията на смесената комисия, предвидена в член 10 от Споразумението в областта на рибарството; също така изисква на Парламента да бъде предоставена документацията относно насоките, целите и показателите, свързани с главата за подпомагане на политиката в сектора на рибарството в Мароко, както и цялата необходима информация, която позволява подходящ мониторинг на аспектите, включени в член 6 от протокола, включително окончателния доклад, който Мароко трябва да представи относно изпълнението на програмата за секторна подкрепа; също така отново отправя своето искане към Комисията да представи изчерпателен доклад относно резултатите и функционирането на действащия протокол на Европейския парламент преди да започне преговорите за нов протокол;

3.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Кралство Мароко.


(1)  ОВ C 168 E, 14.6.2013 г., стр. 155.

(2)  ОВ C 168 E, 14.6.2013 г., стр. 8.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/219


P7_TA(2013)0523

Конвенцията на МОТ относно безопасността при използването на химикали на работното място ***

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно проекта на решение на Съвета за упълномощаване на държавите членки да ратифицират, в интерес на Европейския съюз, Конвенцията относно безопасността при използването на химикали на работното място от 1990 г. на Международната организация на труда (Конвенция № 170) (11463/2013 — C7-0236/2013 — 2012/0320(NLE))

(Одобрение)

(2016/C 468/37)

Европейският парламент,

като взе предвид проекта на решение на Съвета (11463/2013),

като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 114 във връзка с член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), подточка v), както и член 218, параграф 8 от Договора за функционирането на ЕС (C7-0236/2013),

като взе предвид член 81 и член 90, параграф 7 от своя правилник,

като взе предвид препоръката на Комисията по заетост и социални въпроси (A7-0400/2013),

1.

Дава своето одобрение за проекта на решение на Съвета;

2.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/220


P7_TA(2013)0524

Незаконно производство и трафик с огнестрелни оръжия, техни части и компоненти и боеприпаси ***

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно предложението за решение на Съвета относно сключването от името на Европейския съюз на Протокола срещу незаконното производство и трафик с огнестрелни оръжия, техни части и компоненти и боеприпаси към Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност (12324/2013 — C7-0379/2013 — 2013/0083(NLE))

(Одобрение)

(2016/C 468/38)

Европейският парламент,

като взе предвид предложението за решение на Съвета (12324/2013),

като взе предвид Протокола срещу незаконното производство и трафик с огнестрелни оръжия, техни части и компоненти и боеприпаси към Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност,

като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 114, параграф 1, член 207, както и член 218, параграф 6, втора алинея, буква a) от Договора за функционирането на ЕС (C7–0379/2013),

като взе предвид Програмата от Стокхолм и плана за действие за нейното изпълнение (1),

като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г. относно втория годишен доклад относно изпълнението на стратегията за вътрешна сигурност на Европейския съюз (2),

като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2013 г. относно организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари: препоръки относно действията и инициативите, които следва да бъдат предприети (окончателен доклад на комисията по организирана престъпност, корупция и изпиране на пари) (3),

като взе предвид член 81 и член 90, параграф 7 от своя правилник,

като взе предвид препоръката на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A7-0359/2013),

1.

Дава своето одобрение за сключването на Протокола;

2.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и на Европол и Евроюст.


(1)  COM(2010)0171.

(2)  Приети текстове, P7_TA(2013)0384.

(3)  Приети текстове, P7_TA(2013)0444.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/221


P7_TA(2013)0525

Споразумение между ЕС и Китай във връзка с изменението на отстъпките в списъците на България и на Румъния в процеса на присъединяването им към ЕС ***

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването на споразумение под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Китайската народна република в съответствие с член XXIV, параграф 6 и член XXVIII от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) от 1994 г. във връзка с изменението на отстъпките в списъците на Република България и на Румъния в процеса на присъединяването им към Европейския съюз (16112/2012 — C7-0285/2013 — 2012/0304(NLE))

(Одобрение)

(2016/C 468/39)

Европейският парламент,

като взе предвид проекта на решение на Съвета (16112/2012),

като взе предвид проекта за споразумение под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Китайската народна република в съответствие с член XXIV: параграф 6 и член XXVIII от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) от 1994 г. във връзка с изменението на отстъпките в списъците на Република България и на Румъния в процеса на присъединяването им към Европейския съюз (16118/2012),

като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 207, параграф 4, първа алинея, както и член 218, параграф 6, втора алинея, буква a), подточка v) от Договора за функционирането на ЕС (C7-0285/2013),

като взе предвид член 81 и член 90, параграф 7 от своя правилник,

като взе предвид препоръката на комисията по международна търговия и становището на комисията по външни работи (A7-0332/2013),

1.

Дава своето одобрение за сключване на споразумението;

2.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Китайската народна република.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/222


P7_TA(2013)0526

Внос на месо от говеда, при чието отглеждане не са били използвани определени хормони за стимулиране на растежа, и относно увеличените мита, прилагани от Съединените щати спрямо определени продукти от Европейския съюз ***

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване на преработен Меморандум за разбирателство със Съединените американски щати относно вноса на месо от говеда, при чието отглеждане не са били използвани определени хормони за стимулиране на растежа, и относно увеличените мита, прилагани от Съединените щати спрямо определени продукти от Европейския съюз (14374/2013 — C7-0377/2013 — 2013/0324(NLE))

(Одобрение)

(2016/C 468/40)

Европейският парламент,

като взе предвид проекта на решение на Съвета (14374/2013),

като взе предвид проекта на преработения Меморандум за разбирателство със Съединените американски щати относно вноса на месо от говеда, при чието отглеждане не са били използвани определени хормони за стимулиране на растежа, и относно увеличените мита, прилагани от Съединените щати спрямо определени продукти от Европейския съюз (14375/2013),

като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 207, параграф 4, първа алинея и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), подточка v) от Договора за функционирането на ЕС (C7-0377/2013),

като взе предвид член 81 и член 90, параграф 7 от своя правилник,

като взе предвид препоръката на Комисията по международна търговия и становището на Комисията по земеделие и развитие на селските райони (A7-0427/2013),

1.

Дава своето одобрение за сключването на преработения Меморандум за разбирателство;

2.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и на Съединените американски щати.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/223


P7_TA(2013)0527

Споразумение за партньорство в областта на рибарството между ЕС и Кот д'Ивоар: протокол за определяне на възможностите за риболов и на финансовото участие ***

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването на протокола за определяне на възможностите за риболов и на финансово участие, предвидени в споразумението между Европейския съюз и Република Кот д'Ивоар (2013—2018 г.) (08701/2013 — C7-0216/2013 — 2013/0102(NLE))

(Одобрение)

(2016/C 468/41)

Европейският парламент,

като взе предвид проекта за решение на Съвета (08701/2013),

като взе предвид проекта на протокол за определяне на възможностите за риболов и на финансовото участие, предвидени в споразумението между Европейския съюз и Република Кот д'Ивоар (2013—2018 г.) (08699/2013),

като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 43, параграф 2 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C7-0216/2013),

като взе предвид член 81 и член 90, параграф 7 от своя правилник,

като взе предвид препоръката на комисията по рибно стопанство и становищата на комисията по развитие и на комисията по бюджети (A7-0416/2013),

1.

Дава своето одобрение за сключването на протокола;

2.

Призовава Комисията да предостави на Европейския парламент съответната информация за заседанията на съвместния комитет, посочен в член 9 от споразумението, по-специално съответните протоколи и заключения, заедно с годишния отчет относно резултатите от практическото прилагане на многогодишната секторна програма за подпомагане, посочена в член 3 от протокола; освен това призовава Комисията, по време на последната година на валидност на протокола и преди започването на преговори за неговото подновяване, да представи на Европейския парламент и на Съвета доклад за последваща оценка, съдържащ анализ на разходите и ползите от изпълнението на протокола;

3.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Република Кот д'Ивоар .


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/224


P7_TA(2013)0528

Внос на някои рибни продукти в Канарските острови от 2014 до 2020 г. *

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Съвета за откриване и определяне на начина на администриране на автономни тарифни квоти на Съюза при внос на някои рибни продукти в Канарските острови от 2014 до 2020 г. (COM(2013)0552 — C7-0262/2013 — 2013/0266(CNS))

(Специална законодателна процедура — консултация)

(2016/C 468/42)

Европейският парламент,

като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2013)0552),

като взе предвид член 349 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C7-0262/2013),

като взе предвид член 55 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство (A7-0415/2013),

1.

Дава своето одобрение за предложението на Комисията;

2.

Приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това;

3.

Призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в текста, одобрен от Парламента;

4.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/225


P7_TA(2013)0529

Мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията — заявление EGF/2013/001 FI/Nokia от Финландия

Резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за мобилизирането на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията в съответствие с точка 28 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (заявление EGF/2013/001 FI/Nokia от Финландия) (COM(2013)0707 — C7-0359/2013 — 2013/2264(BUD))

(2016/C 468/43)

Европейският парламент,

като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2013)0707 — C7-0359/2013),

като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (1) (МИС от 17 май 2006 г.), и по-специално точка 28 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1927/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (2) (Регламент за ЕФПГ),

като взе предвид тристранната процедура, предвидена в точка 28 от МИС от 17 май 2006 г.,

като взе предвид писмото на комисията по заетост и социални въпроси,

като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A7-0411/2013),

A.

като има предвид, че Съюзът създаде законодателни и бюджетни инструменти, за да осигури допълнителна подкрепа за работници, които са засегнати от последиците от големи структурни промени в моделите на световната търговия, и да ги подпомогне при реинтегрирането им на пазара на труда;

Б.

като има предвид, че финансовата помощ на Съюза за съкратените работници следва да бъде динамична и да се предоставя по възможно най-бърз и най-ефикасен начин, в съответствие със съвместната декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията, приета по време на заседанието по съгласуване на 17 юли 2008 г., и при надлежно спазване на МИС от 17 май 2006 г. по отношение на вземането на решения за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ);

В.

като има предвид, че Финландия подаде заявление EGF/2013/001 FI/Nokia за финансово участие от страна на ЕФПГ вследствие на 4 509 съкращения в Nokia, като 3 719 работници попадат в целевата група за получаване на помощ чрез съфинансирани мерки по линия на ЕФПГ, по време на референтния период от 1 август 2012 г. до 30 ноември 2012 г.;

Г.

като има предвид, че заявлението отговаря на критериите за допустимост, предвидени в Регламента за ЕФПГ;

1.

Изразява съгласие с Комисията, че условията, предвидени в член 2, буква а) от Регламента за ЕФПГ са изпълнени и че следователно Финландия има право на финансова помощ съгласно въпросния регламент;

2.

Отбелязва, че финландските органи внесоха заявлението за финансова помощ от ЕФПГ на 1 февруари 2013 г. и че Комисията представи своята оценка на 16 октомври 2013 г.; изразява съжаление за дългия период на оценка и поставя въпроса защо са били необходими осем месеца за оценката на това конкретно заявление, при положение че о през 2012 г. заявление във връзка с Nokia Salo беше оценено в рамките на три месеца;

3.

Счита, че съкращенията в Nokia plc, Nokia Siemens Networks и 30 негови доставчици и подизпълнители, осъществяващи дейност в сектора за мобилни телефони, са свързани с големи структурни промени в моделите на световната търговия вследствие на глобализацията, по-специално преместването на дейностите от този сектор в трети държави, както и с намаляване на пазарния дял на Nokia по отношение на базовите мобилни телефони и смартфони;

4.

Отбелязва, че през 2012 г. в Nokia Finland (област Сало) вече бяха извършени мащабни съкращения (EGF/2012/006 FI/Nokia Salo), като след новата вълна броят на засегнатите служители в Nokia възлиза на над 6 000, което представлява голямо предизвикателство за засегнатите общини, както и за икономиката на Финландия като цяло;

5.

Изразява съжаление за факта, че случаите на съкращения в Nokia са следствие на корпоративно решение на дружеството да премести своите производствени обекти, както и проектирането и развойната дейност в Азия и че те са част от неговия план да съкрати общия брой на работниците и служителите на Nokia Corporation със 17 000 души до края на 2013 г.; отбелязва, че това решение е предизивикало трикратно мобилизиране на средства от ЕФПГ в полза на 6 138 работници и служители на Nokia;

6.

Припомня, че вече беше предоставена подкрепа от ЕФПГ на 1 337 работници, които бяха съкратени в резултат на преместването на Nokia от Германия към Румъния през 2008 г.; отбелязва, че пет години по-късно, се мобилизират средства от ЕФПГ за четвърти път във връзка със съкращения в Nokia;

7.

Приветства факта, че финландските органи са започнали изпълнението на съгласувания пакет от персонализирани услуги при предприемането на първите съкращения на 1 август 2012 г., за да окажат съдействие на работниците преди тяхното напускане на Nokia;

8.

Отбелязва, че съгласуваният пакет от персонализирани услуги, които трябва да бъдат съфинансирани, включва мерки за реинтеграцията на 3 719 съкратени работници на пазара на труда, като например предоставяне на съвети и други подготвителни мерки, обучение и преквалификация, насърчаване на предприемачеството и услуги за нови предприемачи, подпомагане за започване на самостоятелна стопанска дейност, помощи за мобилност, услуги по наемане на работа, предлагани в звеното за услуги, субсидии за изплащане на възнаграждения, схема за придобиване на данни в рамките на дружеството;

9.

Приветства факта, че пакетът съдържа новаторски мерки като услугите от Protomо за успешен избор на стопанска дейност за нови предприемачи;

10.

Отбелязва, че финансовите помощи, които ще бъдат покрити от ЕФПГ, са ограничени и че по-голямата част от средствата ще бъде предназначена за обучение и предприемаческа дейност;

11.

Приветства провеждането на консултации със социалните партньори, т.е. Съветът на финландските профсъюзи (например Trade Union Pro, Съюз на финландските металурзи), във връзка с изготвянето на заявлението за предоставяне на помощ от ЕФПГ, както и факта, че ще се прилагат политика на равнопоставеност между жените и мъжете и принципът на недопускане на дискриминация на различните етапи от изпълнението на мерките по ЕФПГ и във връзка с достъпа до тях;

12.

Приветства факта, че въпросите, свързани със съкращенията и подготовката на съгласувания пакет от персонализирани услуги, се разглеждат от специална работна група, която включва социалните партньори (включително представители на Nokia) и регионалните органи;

13.

Припомня, че е важно да се подобри пригодността за заетост на всички работници посредством адаптирано обучение и признаване на уменията и компетенциите, придобити по време на професионалната им кариера; очаква предлаганото в съгласувания пакет обучение да бъде адаптирано не само към потребностите на съкратените работници, но и към актуалната бизнес среда;

14.

Отбелязва, че предоставената информация относно съгласувания пакет от персонализирани услуги, които трябва да се финансират от ЕФПГ, съдържа сведения относно взаимното допълване с действията, финансирани от структурните фондове; подчертава, че финландските органи потвърдиха, че за отговарящите на условията за допустимост действия не получават помощ от други финансови инструменти на ЕС; отново призовава Комисията да представи сравнителна оценка на тези данни в своите годишни доклади, за да се осигури пълно спазване на действащата нормативна уредба и да се гарантира, че не може да възникне дублиране на финансираните от Съюза услуги;

15.

Отправя искане към съответните институции да положат необходимите усилия за подобряване на процедурните разпоредби с цел ускоряване на мобилизирането на средства от ЕФПГ; оценява подобрената процедура, въведена от Комисията вследствие на искането на Парламента за ускорено отпускане на безвъзмездни средства, чиято цел е представянето на бюджетния орган на оценката на Комисията относно допустимостта на заявленията за ЕФПГ заедно с предложението за мобилизиране на средства от фонда; изразява надежда, че в новия регламент за Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (за периода 2014–2020 г.) ще бъдат включени допълнителни подобрения на процедурата, както и че ще бъдат постигнати по-голяма ефикасност, прозрачност и видимост на ЕФПГ;

16.

Подчертава, че в съответствие с член 6 от Регламента за ЕФПГ се гарантира, че ЕФПГ подкрепя реинтеграцията на отделни съкратени работници на пазара на труда и осигуряването на трайна заетост; подчертава освен това, че помощта от ЕФПГ може да съфинансира единствено активни мерки на пазара на труда, които водят до трайна и дългосрочна заетост; отново заявява, че помощта по линия на ЕФПГ не трябва да замества нито мерките, които са задължение на предприятията по силата на националното законодателство или съгласно колективни споразумения, нито мерки за преструктуриране на дружества или сектори;

17.

Приветства постигнатото в Съвета споразумение за възстановяване в Регламента за ЕФПГ за периода 2014–2020 г. на критерия за мобилизиране на фонда във връзка с кризата, благодарение на което се допуска предоставянето на финансова помощ на работниците, съкратени в резултат на настоящата финансова и икономическа криза, в допълнение към помощта за работниците, загубили работните си места поради промени в моделите на световната търговия;

18.

Одобрява приложеното към настоящата резолюция решение;

19.

Възлага на своя председател да подпише решението заедно с председателя на Съвета и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

20.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, включително приложението към нея, на Съвета и на Комисията.


(1)  ОВ C 139, 14.6.2006 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 406, 30.12.2006 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за мобилизирането на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията в съответствие с точка 28 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (заявление EGF/2013/001 FI/Nokia от Финландия)

(Текстът на това приложение не е възпроизведен тук, тъй като той съответства на окончателния акт, Решение 2013/788/ЕС.)


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/228


P7_TA(2013)0530

Мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията — заявление EGF/2013/003 DE/First Solar, подадено от Германия

Резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията в съответствие с точка 28 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (заявление EGF/2013/003 DE/First Solar, подадено от Германия) (COM(2013)0706 — C7-0358/2013 — 2013/2263(BUD))

(2016/C 468/44)

Европейският парламент,

като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2013)0706 — C7–0358/2013),

като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (1) (МИС от 17 май 2006 г.), и по-специално точка 28 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1927/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (2) (Регламент за ЕФПГ),

като взе предвид тристранната процедура, предвидена в точка 28 от МИС от 17 май 2006 г.,

като взе предвид писмото на Комисията по заетост и социални въпроси,

като взе предвид доклада на Комисията по бюджети (A7–0408/2013),

A.

като има предвид, че Съюзът създаде законодателни и бюджетни инструменти, за да осигури допълнителна подкрепа за работници, които са засегнати от последиците от големи структурни промени в моделите на световната търговия, и да ги подпомогне при реинтегрирането им на пазара на труда;

Б.

като има предвид, че финансовата помощ на Съюза за съкратените работници следва да бъде динамична и да се предоставя по възможно най-бърз и най-ефикасен начин, в съответствие със Съвместната декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията, приета по време на заседанието по съгласуване на 17 юли 2008 г., и при надлежно спазване на МИС от 17 май 2006 г. по отношение на вземането на решения за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ);

В.

като има предвид, че Германия подаде заявление EGF/2013/003 DE/First Solar за финансово участие от страна на ЕФПГ вследствие на 959 съкращения в First Solar Manufacturing GmbH, като 875 работници попадат в целевата група за получаване на помощ чрез съфинансирани мерки по линия на ЕФПГ, по време на референтния период от 15 ноември 2012 г. до 15 март 2013 г.;

Г.

като има предвид, че заявлението отговаря на критериите за допустимост, установени от Регламента за ЕФПГ;

1.

Изразява съгласие с Комисията, че условията, предвидени в член 2, буква а) от Регламента за ЕФПГ са изпълнени и че следователно Германия има право на финансова помощ съгласно посочения регламент;

2.

Отбелязва, че германските органи са внесли заявлението за финансова помощ от ЕФПГ на 12 април 2013 г. и че оценката му е била представена от Комисията на 16 октомври 2013 г.; приветства краткия период на оценка от шест месеца;

3.

Отбелязва, че съкращенията в First Solar водят до незабавно увеличаване на процента на безработица с 4 процентни пункта и че процентът на безработицата в региона (провинция Бранденбург) вече е над средния за страната (11,3 % в сравнение със 7,4 % средно за страната през февруари 2013 г.);

4.

Счита, че съкращенията в First Solar Manufacturing GmbH, участващо в производството на слънчева енергия, са свързани с големи структурни промени в моделите на световната търговия, отнасящи се до изграждането на огромен свръхкапацитет за производство на слънчеви модули в Китай и със спада в търсенето в световен мащаб, което доведе до срив на цените с около 40 % в сравнение с предходната година, което също от своя страна доведе до закриването на двата обекта през 2013 г.;

5.

Отбелязва, че въпросните съкращения са част от широк план за преструктуриране, който доведе до съкращаване на глобалната работна сила на First Solar Manufacturing GmbH с 30 %, с цел рязко намаляване на производствения капацитет в глобален мащаб и доведе до закриване на двата обекта в Германия; подчертава добавената стойност на ЕФПГ при реагирането при съкращения, причинени от неочаквани промени на пазара, свързани с глобализацията;

6.

Приветства факта, че за да предоставят бързо помощ на работниците, германските органи решиха да започнат прилагането на персонализирани мерки за засегнатите работници на 1 януари 2013 г., много преди окончателното решение за предоставяне на подкрепа от ЕФПГ за предложения съгласуван пакет; отбелязва, че съкратените работници са се възползвали и от подкрепата по линия на ЕСФ преди участието си в мерките по линия на ЕФПГ; приветства факта, че германските органи са потвърдили вземането на необходимите предпазни мерки за избягване на двойно финансиране от фондовете на Съюза;

7.

Отбелязва, че съгласуваният пакет персонализирани услуги, които трябва да бъдат съфинансирани, предвижда мерки за реинтегрирането на пазара на труда на 875 съкратени работници, като обучение за придобиване на квалификация, управление на обучението, семинари и групи от лица в сходно положение, услуги за оказване на подкрепа и търсене на работа в чужбина, задълбочени консултации за започване на собствен бизнес, търсене на работа, безвъзмездни средства за бърза реинтеграция на пазара на труда, проследяване и осигуряване на последваща подкрепа, дневни надбавки;

8.

Отбелязва, че повече от половината от подкрепата по линия на ЕФПГ ще се използва за надбавки — 875 работници ще получават по време на участието си в активни мерки дневни надбавки (възлизащи на 2 714 EUR на работник за девет месеца); освен това отбелязва, че заявлението включва еднократна сума от 1 869 EUR като финансов стимул за 200 работници, които бързо си намерят работа без да получават по-нататъшна помощ след завършване на мерките;

9.

Припомня, че помощта от ЕФПГ следва да се отпуска основно за търсенето на работа и за програми за обучение, а не да допринася пряко за изплащането на парични надбавки; отбелязва, че, ако бъдат включени в пакета, тези надбавки следва да имат допълващ характер и не трябва никога да заместват плащането на надбавки, което е отговорност на държавите членки или предприятията съгласно националното право или колективните споразумения; подчертава в този контекст, че новият регламент за ЕФПГ за 2014–2020 г. ще ограничи включването на парични надбавки в пакета до максимум 35 % от разходите за мерките и че непропорционалният дял на надбавките няма да се повтаря съгласно новия регламент;

10.

Приветства факта, че социалните партньори приеха социален план за съкращенията в First Solar Manufacturing GmbH и че трансферно предприятие ще планира и управлява съгласувания пакет персонализирани услуги; отбелязва, че неговата работа през първите шест месеца се заплаща от First Solar Manufacturing GmbH и ЕСФ посредством федералната му програма и че услугите на трансферното предприятие ще бъдат предоставяни и за нови мерки, финансирани по линия на ЕФПГ; отбелязва, че политика на равнопоставеност между жените и мъжете и принципът на недопускане на дискриминация ще се прилагат на различните етапи от изпълнението на мерките по ЕФПГ и във връзка с достъпа до тях;

11.

Припомня, че е важно да се подобри пригодността за заетост на всички работници посредством адаптирано обучение и признаване на уменията и компетенциите, придобити по време на професионалната им кариера; очаква предлаганото в съгласувания пакет обучение да бъде съобразено не само с потребностите на съкратените работници, но и с актуалната бизнес среда;

12.

Отбелязва, че предоставената информация относно съгласувания пакет от персонализирани услуги, които трябва да се финансират от ЕФПГ, съдържа данни относно взаимното допълване с действията, финансирани от европейските структурни фондове; подчертава, че германските органи са потвърдили, че за посочените по-горе отговарящи на условията за допустимост действия не получават помощ от други финансови инструменти на Съюза; отново призовава Комисията да представи сравнителна оценка на тези данни в своите годишни доклади, за да се осигури пълно спазване на действащата нормативна уредба и да се гарантира, че не може да възникне дублиране на финансираните от Съюза услуги;

13.

Отправя искане към съответните институции да положат необходимите усилия за подобряване на процедурните разпоредби с цел ускоряване на мобилизирането на средства от ЕФПГ; оценява подобрената процедура, въведена от Комисията вследствие на искането на Парламента за ускорено отпускане на безвъзмездни средства, чиято цел е представянето на бюджетния орган на оценката на Комисията относно допустимостта на заявленията за ЕФПГ заедно с предложението за мобилизиране на средства от фонда; изразява надежда, че в новия регламент за ЕФПГ (2014–2020 г.) ще бъдат включени допълнителни подобрения на процедурата, както и че ще бъдат постигнати по-голяма ефикасност, прозрачност и видимост на ЕФПГ;

14.

Подчертава, че в съответствие с член 6 от Регламента за ЕФПГ се гарантира, че ЕФПГ подкрепя реинтеграцията на отделни съкратени работници на пазара на труда и осигуряването на трайна заетост; подчертава освен това, че помощта от ЕФПГ може да съфинансира единствено активни мерки на пазара на труда, които водят до трайна и дългосрочна заетост; отново заявява, че помощта по линия на ЕФПГ не замества мерките, които са задължение на предприятията по силата на националното законодателство или съгласно колективни споразумения, нито пък мерките за преструктуриране на дружества или сектори;

15.

Приветства постигнатото в Съвета споразумение за възстановяване в Регламента за ЕФПГ за периода 2014—2020 г. на критерия за мобилизиране на фонда във връзка с кризата, благодарение на което се допуска предоставянето на финансова помощ на работниците, съкратени в резултат на настоящата финансова и икономическа криза, в допълнение към помощта за работниците, загубили работните си места поради промени в моделите на световната търговия;

16.

Одобрява приложеното към настоящата резолюция решение;

17.

Възлага на своя председател да подпише настоящото решение заедно с председателя на Съвета и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

18.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, включително и приложението към нея, съответно на Съвета и на Комисията.


(1)  ОВ C 139, 14.6.2006 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 406, 30.12.2006 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията в съответствие с точка 28 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (заявление EGF/2013/003 DE/First Solar, подадено от Германия)

(Текстът на това приложение не е възпроизведен тук, тъй като той съответства на окончателния акт, Решение 2013/789/ЕС.)


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/231


P7_TA(2013)0531

Мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията — заявление EGF/2012/011 DK/Vestas — Дания

Резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за мобилизирането на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията в съответствие с точка 28 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (заявление EGF/2012/011 DK/Vestas от Дания) (COM(2013)0703 — C7-0357/2013 — 2013/2262(BUD))

(2016/C 468/45)

Европейският парламент,

като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2013)0703 — C7-0357/2013),

като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (1) (МИС от 17 май 2006 г.), и по-специално точка 28 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1927/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (2) (Регламент за ЕФПГ),

като взе предвид тристранната процедура, предвидена в точка 28 от МИС от 17 май 2006 г.,

като взе предвид писмото на комисията по заетост и социални въпроси,

като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A7-0410/2013),

A.

като има предвид, че Съюзът създаде законодателни и бюджетни инструменти, за да осигури допълнителна подкрепа за работници, които са засегнати от последиците от големи структурни изменения в моделите на световната търговия, и да ги подпомогне при повторното им професионално интегриране на пазара на труда,

Б.

като има предвид, че финансовата помощ на Съюза за съкратените работници следва да бъде динамична и да се предоставя по възможно най-бърз и най-ефикасен начин, в съответствие със съвместната декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията, приета по време на заседанието по съгласуване на 17 юли 2008 г., и при надлежно спазване на МИС от 17 май 2006 г. по отношение на вземането на решения за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ),

В.

като има предвид, че Дания подаде заявление EGF/2012/011 DK/Vestas за финансово подпомагане по линия на ЕФПГ вследствие на 611 съкращения във Vestas Group, от които 611 работници попадат в целевата група за подпомагане чрез съфинансирани мерки по линия на ЕФПГ, през референтния период от 18 септември 2012 г. до 18 декември 2012 г.,

Г.

като има предвид, че заявлението отговаря на критериите за допустимост, определени в Регламента за ЕФПГ;

1.

Изразява съгласие с Комисията, че условията, предвидени в член 2, буква а) от Регламента за ЕФПГ, са изпълнени и че следователно Дания има право на финансово подпомагане по този регламент;

2.

Отбелязва, че датските органи са внесли заявлението за финансова помощ от ЕФПГ на 21 декември 2012 г. и че Комисията е представила оценка за него на 16 октомври 2013 г.; отбелязва, че оценката на това заявление отне много повече време в сравнение със случая Vestas, внесен от Дания през май 2012 г.;

3.

Счита, че съкращенията във Vestas Group, произвеждащо вятърни турбини, са свързани с големи структурни промени в моделите на световната търговия вследствие на глобализацията, по-специално застой в търсенето на вятърни турбини в Съюза и нарастване на азиатския пазара, навлизане на китайски производители на вятърни турбини на пазара на Съюза при по-конкурентни цени и значително намаление на пазарния дял на Съюза в общата производствена мощност от 66 % през 2006 г. на 27,5 % през 2012 г. (3);

4.

Счита, че пазарът на вятърна енергия в Съюза най-вероятно ще се разраства още повече, като създава търсене за производителите на вятърни турбини в Съюза и свързаните с тях промишлени сектори чрез непрекъснатото насърчаване на енергията от възобновяеми източници на равнището на Съюза; във връзка с това отбелязва задължителните национални цели за използване на енергия от възобновяеми източници до 2020 г.; поради тази причина изразява загриженост във връзка с конкретното преместване и изтъква риска от внос на пазара на Съюза на вятърни турбини, произведени в Азия;

5.

Отбелязва, че въпросните съкращения са пряк резултат от стратегическото решение, взето от Vestas Group през ноември 2011 г. за реорганизация на структурата й и увеличаване на близостта до нейните клиенти на регионалните пазари, особено в Китай; отбелязва, че засегнатият регион Рингкюбинг — Скерн е направил значителни инвестиции в инфраструктура, за да привлече иновативно предприятие като Vestas group, и решението на Vestas group води до затруднения за региона;

6.

Отбелязва, че през 2009 и 2010 г. във Vestas Group вече бяха извършени мащабни съкращения, като след новата вълна от 2012 г. броят на засегнатите служители на Vestas възлиза приблизително на 2 000, което представлява голямо предизвикателство за засегнатите общини, където вече се наблюдава бързо увеличаване на безработицата (4);

7.

Отбелязва, че това е третият случай по ЕФПГ, свързан с Vestas Group, и четвъртият в сектора на вятърните турбини (EGF/2010/003 DK/Vestas (5), EGF/2010/022 DK/LM Glasfiber (6), EGF/2010/017 DK/Midtjylland Machinery (7));

8.

Приветства факта, че с цел да предоставят бързо помощ на работниците, датските органи решиха да започнат прилагането на персонализирани мерки за засегнатите работници на 1 март 2013 г., много преди окончателното решение за предоставяне на подкрепа от ЕФПГ за предложения съгласуван пакет;

9.

Отбелязва, че съгласуваният пакет от персонализирани услуги, които трябва да бъдат съфинансирани, включва мерки за повторното професионално интегриране на пазара на труда на 611 съкратени работници като наставничество и професионални напътствия, персонализирани целеви модули за обучение (курсове за усвояване на междукултурни умения, езикови курсове, обучение по предприемачество, набор от готови курсове и програми за обучение), помощи за предприемаческа дейност, мерки за работниците, навършили 55 години или по-възрастни, включващи специални наставнически съвети и пренасочване и дневни надбавки;

10.

Приветства факта, че работниците ще следват персонализирани целеви модули за обучение, отговарящи на потребностите им, определени във фазата на наставничество и напътствия;

11.

Приветства факта, че съгласуваният пакет предвижда мерки със специални наставнически съвети и пренасочване за работниците, навършили 55 години, които е възможно да срещнат допълнителни затруднения в намирането на нови работни места поради възрастта си;

12.

Отбелязва, че пакетът съдържа значителни финансови стимули за започването на собствен бизнес (до 25 000 EUR), които ще бъдат стриктно обвързани с участие в курсовете за предприемачи и осъществяване на мониторинг в края на проекта на ЕФПГ;

13.

Изразява съжаление обаче във връзка с факта, че повече от половината от помощта по ЕФПГ ще бъде изразходвана за финансови надбавки — всички работници трябва да получат дневни надбавки, които се очаква да възлизат на 10 400 EUR на работник;

14.

Припомня, че помощта от ЕФПГ следва да се отпуска основно за търсенето на работа и за програми за обучение, а не да допринася пряко за изплащането на финансови надбавки; отбелязва, че ако тези надбавки бъдат включени в пакета, те следва да имат допълващ характер и никога не следва да заместват плащането на надбавки, което е отговорност на държавите членки или предприятията съгласно националното законодателство или колективните споразумения; подчертава в тази връзка, че новият регламент за ЕФПГ за 2014 — 2020 г. ще въведе таван на финансовите надбавки, които няма да представляват повече от 35 % от разходите по пакета и че при новия регламент няма да има отново непропорционален дял на надбавките;

15.

Приветства провеждането на консултации със социалните партньори, включително със синдикалните организации, при изготвянето на заявлението за помощ от ЕФПГ, както и факта, че ще се прилага политика на равнопоставеност между жените и мъжете и на недопускане на дискриминация на различните етапи от прилагането на мерките по ЕФПГ и при достъпа до тях;

16.

Припомня, че е важно да се подобри пригодността за заетост на всички работници посредством адаптирано обучение и признаване на уменията и компетентността, придобити по време на професионалната им кариера; очаква предлаганото в съгласувания пакет обучение да бъде адаптирано не само към потребностите на съкратените работници, но и към актуалната бизнес среда;

17.

Отбелязва, че предоставената информация относно съгласувания пакет от персонализирани услуги, които трябва да се финансират от ЕФПГ, съдържа сведения относно взаимното допълване с действията, финансирани от европейските структурните фондове; подчертава, че датските органи са потвърдили, че отговарящите на условията за допустимост действия не получават помощ от други финансови инструменти на Съюза; отново призовава Комисията да представи сравнителна оценка на тези данни в своите годишни доклади, за да се осигури пълно спазване на действащата нормативна уредба и да се гарантира, че не може да възникне дублиране на финансираните от Съюза услуги;

18.

Отправя искане към съответните институции да положат необходимите усилия за подобряване на процедурните разпоредби с цел ускоряване на мобилизирането на средства от ЕФПГ; оценява високо подобрената процедура, въведена от Комисията вследствие на искането на Парламента за ускорено отпускане на безвъзмездни средства, която цели представянето на бюджетния орган на оценката на Комисията относно допустимостта на заявленията за ЕФПГ заедно с предложението за мобилизиране на средства от фонда; изразява надежда, че в новия регламент за ЕФПГ за периода 2014 — 2020 г. ще бъдат включени допълнителни подобрения на процедурата, както и че ще бъдат постигнати по-голяма ефикасност, прозрачност и видимост на ЕФПГ;

19.

Подчертава, че в съответствие с член 6 от Регламента за ЕФПГ се гарантира, че ЕФПГ подкрепя реинтеграцията на отделни съкратени работници на пазара на труда и осигуряването на трайна заетост; подчертава освен това, че помощта от ЕФПГ може да съфинансира единствено активни мерки на пазара на труда, които водят до трайна и дългосрочна заетост; отново заявява, че помощта от ЕФПГ не трябва да замества нито дейностите, които са задължение на дружествата по силата на националното законодателство или колективни споразумения, нито мерките за преструктуриране на дружества или отрасли;

20.

Приветства постигнатото в Съвета споразумение за възстановяване в Регламента за ЕФПГ за периода 2014 — 2020 г. на критерия за мобилизиране на средства от фонда във връзка с кризата, благодарение на което се допуска предоставянето на финансова помощ на работниците, съкратени в резултат на настоящата финансова и икономическа криза, в допълнение към помощта за работниците, загубили работните си места поради промени в моделите на световната търговия;

21.

Одобрява приложеното към настоящата резолюция решение;

22.

Възлага на своя председател да подпише решението заедно с председателя на Съвета и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

23.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, включително и приложението към нея, на Съвета и на Комисията.


(1)  ОВ C 139, 14.6.2006 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 406, 30.12.2006 г., стр. 1.

(3)  World Wind Energy association, „The World Wind Energy Association 2012 Annual Report“, Бон, май 2013 г. http://www.wwindea.org/webimages/WorldWindEnergyReport2012_final.pdf

(4)  www.dst.dk

(5)  COM(2012)0502 — Решение 2012/731/EС (ОВ L 328, 28.11.2012 г., стр. 19).

(6)  COM(2011)0258 — Решение 2011/469/EС (ОВ L 195, 27.7.2011 г., стр. 53).

(7)  COM(2011)0421 — Решение 2011/725/EС (ОВ L 289, 8.11.2011 г., стр. 31).


ПРИЛОЖЕНИЕ

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за мобилизирането на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията в съответствие с точка 28 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (заявление EGF/2012/011 DK/Vestas от Дания)

(Текстът на това приложение не е възпроизведен тук, тъй като той съответства на окончателния акт, Решение 2013/787/ЕС.)


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/235


P7_TA(2013)0537

Обща политика в областта на рибарството ***II

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед приемане на регламент на Европейския парламент и Съвета относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (EО) № 1954/2003 и (EО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (EО) № 2371/2002 и (EО) № 639/2004 на Съвета и Решение (EО) № 2004/585 на Съвета (12007/3/2013 — C7-0375/2013 — 2011/0195(COD))

(Обикновена законодателна процедура: второ четене)

(2016/C 468/46)

Европейският парламент,

като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (12007/3/2013 — C7-0375/2013),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет от 28.3.2012 г. (1),

като взе предвид становището на Комитета на регионите от 4 март 2012 г. (2),

като взе предвид своята позиция на първо четене (3) по предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2011)0425),

като взе предвид член 294, параграф 7 от Договора за функционирането на ЕС,

като взе предвид член 72 от своя правилник,

като взе предвид препоръката за второ четене на комисията по рибно стопанство (A7-0409/2013),

1.

Одобрява позицията на Съвета на първо четене;

2.

Одобрява приложените към настоящата резолюция съвместни изявления съответно на Парламента и Съвета и на Парламента, Съвета и Комисията;

3.

Отбелязва, че актът е приет в съответствие с позицията на Съвета;

4.

Възлага на своя председател да подпише акта заедно с председателя на Съвета, съгласно член 297, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС;

5.

Възлага на своя генерален секретар да подпише акта, след като е направена проверка за надлежното изпълнение на всички процедури, и съвместно с генералния секретар на Съвета да пристъпи към публикуването му в Официален вестник на ЕС;

6.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.


(1)  ОВ C 181, 21.6.2012 г., стр. 183.

(2)  ОВ C 225, 27.7.2012, стр. 20.

(3)  Приети текстове, 6.2.2013 г., P7_TA(2013)0040.


ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Изявление на Европейския парламент и на Съвета относно събирането на данни

Европейският парламент и Съветът отправят искане към Комисията да ускори приемането на предложение за изменение на Регламент (ЕО) № 199/2008, за да може принципите и целите на събирането на данни, които са от първостепенно значение за подкрепата на реформираната обща политика в областта на рибарството и които са определени в новия регламент за реформа на ОПОР, да бъдат приложени на практика възможно най-скоро.

Изявление на Европейския парламент, Съвета и Комисията относно многогодишните планове

Европейският парламент, Съветът и Комисията се ангажират да работят заедно за решаването на междуинституционални въпроси и постигането на съгласие по бъдещи действия, при зачитане на правната позиция на Парламента и на Съвета, с цел улесняване на приоритетното разработване и въвеждане на многогодишните планове в съответствие с общата политика в областта на рибарството.

Европейският парламент, Съветът и Комисията сформираха междуинституционална работна група, съставена от представители на трите институции, която да помогне за намирането на практични решения и най-подходящи бъдещи действия.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/237


P7_TA(2013)0538

Обща организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури ***II

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета относно общата организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури, за изменение на регламенти (ЕО) № 1184/2006 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета (12005/2/2013 — C7-0376/2013 — 2011/0194(COD))

(Обикновена законодателна процедура: второ четене)

(2016/C 468/47)

Европейският парламент,

като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (12005/2/2013 — C7-0376/2013),

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 28 март 2012 г. (1),

като взе предвид становището на Комитета на регионите от 4 май 2012 г. (2),

като взе предвид своята позиция на първо четене (3) относно предложението на Комисията до Парламента и Съвета (COM(2011)0416),

като взе предвид член 294, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид член 72 от своя правилник,

като взе предвид препоръката за второ четене на комисията по рибно стопанство (A7-0413/2013),

1.

Одобрява позицията на Съвета на първо четене;

2.

Одобрява съвместното изявление на Парламента и Съвета, приложено към настоящата резолюция;

3.

Отбелязва, че актът е приет в съответствие с позицията на Съвета;

4.

Възлага на своя председател да подпише акта заедно с председателя на Съвета, съгласно член 297, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

5.

Възлага на своя генерален секретар да подпише акта, след като е направена проверка за надлежното изпълнение на всички процедури, и съвместно с генералния секретар на Съвета да пристъпи към публикуването му в Официален вестник на ЕС;

6.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.


(1)  ОВ C 181, 21.6.2012 г., стр. 183.

(2)  ОВ C 225, 27.7.2012 г., стр. 20.

(3)  Приети текстове, 12.9.2012 г., P7_TA(2012)0333.


ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Изявление на Европейския парламент и на Съвета относно правилата за контрол в областта на проследимостта на продуктите и информацията за потребителите

В контекста на последващите действия във връзка с реформата на Регламента относно общата организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури Европейският парламент и Съветът приканват Европейската комисия да им представи предложение за изменение на Регламента относно контрола (Регламент (ЕО) № 1224/2009). Това изменение следва да отчита необходимостта от регламентиране на предоставянето на информация относно вида на риболовните съоръжения по отношение на продукти, получени от улов на диви екземпляри.

Европейският парламент и Съветът приканват също така Комисията да приеме своевременно необходимите изменения на Регламент за изпълнение (ЕС) № 404/2011 на Комисията по отношение на задължителната информация за потребителите, така че в него да бъдат взети предвид разпоредбите на настоящия регламент, Регламента относно контрола, както е изменен, и Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета за предоставянето на информация за храните на потребителите.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/239


P7_TA(2013)0539

Североизточна част на Атлантическия океан: риболов на дълбоководни запаси и риболов в международни води ***I

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на специални условия на дълбоководни запаси в североизточната част на Атлантическия океан и на разпоредби за риболова в международни води от североизточната част на Атлантическия океан и за отмяна на Регламент (EО) № 2347/2002 (COM(2012)0371 — C7-0196/2012 — 2012/0179(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

(2016/C 468/48)

Европейският парламент,

като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2012)0371),

като взе предвид член 294, параграф 2 и член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които предложението е внесено от Комисията (C7-0196/2012),

като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 13 февруари 2013 г. (1),

като взе предвид член 55 от своя правилник,

като взе предвид Кодекса за поведение за отговорен риболов на ФАО и Кодекса на Европейската комисия за устойчив и отговорен риболов,

като взе предвид доклада на Комисията по рибно стопанство и становището на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A7-0395/2013),

1.

Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.

Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.


(1)  ОВ C 133, 9.5.2013 г., стр. 41.


P7_TC1-COD(2012)0179

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 10 декември 2013 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕО) № …/2014 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на специални условия за риболова на дълбоководни запаси в североизточната част на Атлантическия океан и на разпоредби за риболова в международни води от североизточната част на Атлантическия океан и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2347/2002 на Съвета

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

В Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета (3) се изисква да се установят мерки за управление на достъпа до водите и до ресурсите и за устойчиво упражняване на риболовните дейности и които са необходими за гарантиране на рационалното и отговорно използване на ресурсите по устойчив начин. В член 2 от посочения регламент се изисква прилагането на екосистемен подход, като и на подход на предпазливост, при предприемането на мерки за свеждане до минимум на въздействието на риболовните дейности върху морските екосистеми.

(1a)

както е установено в член 11 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), изискванията за защита на околната среда следва да бъдат включени при определянето и изпълнението на политиките и действията на Съюза, включително запазването на дълбоководния риболов, в частност, за да се насърчи устойчивото развитие; [Изм. 1]

(2)

Съюзът се ангажира да изпълни резолюциите, приети от Общото събрание на Организацията на обединените нации, по-специално резолюции 61/105 и 64/72, които призовават държавите и регионалните организации за управление на рибарството да осигурят закрилата на уязвимите дълбоководни морски екосистеми от разрушителното въздействие въздействието на дънните риболовни съоръжения, както и устойчивата експлоатация на дълбоководните рибни запаси. Препоръките с мерки, разработени и приети от Комисията по риболова в североизточната част на Атлантическия океан (NEAFC) за защита на дълбоководните уязвими морски екосистеми срещу вредните въздействия от използването на дънни риболовни съоръжения, в съответствие с параграф 83, буква а) от Резолюция 61/105 и параграфи 119, буква а) и 120 от Резолюция 64/72, следва да бъдат включени официално в законодателството на Съюза в тяхната цялост. [Изм. 2]

(2a)

Нещо повече, Съюзът следва да действа като лидер при установяването и изпълнението на мерки за добро управление за устойчивото управление на дълбоководния риболов в рамките на международните форуми, в съответствие с резолюциите, приети от Общото събрание на Организацията на обединените нации и от ФАО и отразени в настоящия регламент. [Изм. 3]

(3)

Комисията оцени Регламент (ЕО) № 2347/2002 на Съвета (4). Комисията заключи по-специално, че обхватът на съответния флот е твърде голям, че липсват указания за контрола в определените пристанища и за програмите за вземане на проби, както и че качеството на докладването от страна на държавите членки на нивата на риболовното усилие е твърде променливо.

(3a)

Капацитетът на корабите с разрешителни за дълбоководен риболов е ограничен от 2002 г. насам до общия капацитет на всички кораби, уловили повече от 10 тона общо от всички дълбоководни видове през която и да е от годините 1998 г., 1999 г. или 2000 г. В оценката на Комисията се стига до заключение, че това ограничение на капацитета не е свързано със съществен положителен ефект. С оглед на натрупания опит и липсата на точни данни за много зони на дълбоководен риболов не е удачно този риболов да се управлява единствено посредством ограничаване на усилията. [Изм. 4]

(4)

С цел запазване на необходимите намаления на риболовния капацитет, постигнати досега при дълбоководния риболов, е целесъобразно да се предвиди риболовът на дълбоководни видове да подлежи на разрешение за риболов, което ограничава капацитета на корабите, които се допускат да разтоварват дълбоководни видове на суша. С оглед да се концентрират управленските мерки върху частта от флота, която е най-тясно свързана с дълбоководния риболов, разрешенията за риболов следва да се издават в съответствие с целевия риболов и прилова. При все това, установеното в Регламент (ЕС) № …/2013 на Европейския парламент и на Съвета  (5) задължение за разтоварване на сушата на целия улов следва да бъде взето под внимание, така че корабите, които улавят малко количество дълбоководни видове и които понастоящем не подлежат на разрешителен режим за дълбоководен риболов, да не бъдат лишени от възможността да продължат традиционните си риболовни дейности . [Изм. 5]

(5)

Титулярите на разрешение за риболов, позволяващо улова на дълбоководни видове, следва да си сътрудничат при научноизследователски дейности, които водят до подобрение на оценката на дълбоководните запаси и изследване на дълбоководните екосистеми. [Изм. 6]

(6)

При целеви риболов на други видове в зоните на континенталния склон, които са разрешени и за дълбоководен риболов, корабособствениците следва да притежават разрешение за риболов, позволяващо дълбоководен прилов.

(7)

Дълбоководният риболов с дънни тралове носи най-висок риск за уязвимите морски екосистеми измежду различните използвани съоръжения и при него се отчита най-големия размер нежелан улов на дълбоководни видове. Поради това дънните тралове следва постоянно да бъдат забранени при целевия риболов на дълбоководните видове. [Изм. 7]

(8)

Използването на дънни хрилни мрежи за дълбоководен риболов понастоящем е ограничено с Регламент (ЕО) № 1288/2009 на Съвета за определяне на преходни технически мерки от 1 януари 2010 г. до 30 юни 2011 г.  (6) С оглед на високите равнища на нежелан улов при тяхното разгръщане по неустойчив начин в дълбоки води и предвид екологичното въздействие на изгубените или изоставените съоръжения те следва също така да бъдат постоянно забранени при целевия риболов на дълбоководни видове. [Изм. 8]

(9)

С цел обаче на Рибарите да се осигури нуждаят от достатъчно време, за да се адаптират към новите изисквания, и валидността на действащите разрешения за риболов, извършван с дънни тралове и дънни хрилни мрежи, следва да се продължи за определен срок , с което да се сведат до минимум отрицателните последици за флота, който се занимава с тази риболовна дейност . [Изм. 9]

(10)

Освен това корабите, които трябва искат да сменят риболовно съоръжение, за да могат да продължат да извършват риболовна дейност, следва да отговарят на условията за получаване на финансова помощ от Европейския фонд за рибарство, при условие че новото съоръжение намалява въздействието на риболова върху видовете без търговско значение, и също така да се предвиди националните оперативни програми да позволяват финансирането на такива мерки. [Изм. 10]

(11)

Корабите за целеви риболов на дълбоководни видове с други дънни риболовни съоръжения, не следва да разширяват обхвата на своето действие, в съответствие с посочен в разрешението си им за риболов във водите на Съюза, освен ако след оценка в съответствие с международните насоки на Организацията по прехраната и земеделието на ООН за управление на дълбоководния риболов в открито море от 2008 г.(„Насоките на ФАО от 2008 г.“) бъде потвърдено, че разширяването не носи значителен риск от отрицателно въздействие върху уязвимите морски екосистеми. [Изм. 11]

(12)

Научните препоръки относно някои дълбоководни рибни запаси сочат, че тези запаси са особено уязвими при експлоатация, и че техният риболов За тези запаси риболовът следва да бъде ограничен или намален като предпазна мярка и да има за цел постигането на равнища на запасите над тези, позволяващи да се постига максимален устойчив улов . Възможностите за риболов на дълбоководните запаси не следва да надхвърлят онези нива, които се отчитат като предпазни в научните препоръки. В случай че препоръка няма поради липсата на достатъчно информация относно запаси или видове, не следва да се разпределят възможности за риболов. При все това следва да бъде отбелязано, че по данни на Международния съвет за изследване на морето (ICES) запасите на няколко дълбоководни видове от значителен търговски интерес, като например гренадир (Coryphaenoides rupestris), синя молва (Molva dypterigia) и афанопус (Aphanopus carbo), са се стабилизирали през последните три години. [Изм. 12]

(13)

В научните препоръки се посочва още, че ограниченията на риболовното усилие са подходящ инструмент за определяне на възможностите за риболов по отношение на дълбоководния риболов. Предвид голямото разнообразие от съоръжения и риболовни модели в областта на дълбоководния риболов и необходимостта да се разработят съпътстващи мерки за справяне поотделно с недостатъците на рибарството от екологична гледна точка, ограниченията на риболовното усилие следва да заменят ограниченията на улова, само когато може да се гарантира, че са адаптирани към специфичните видове риболов Липсата на точни данни за повечето дълбоководни риболовни зони и смесеното естество на повечето от тях налага необходимостта от прилагането на допълнителни мерки за управление . В случаите, когато това е уместно, ограниченията на улова следва да бъдат комбинирани с ограничения на риболовното усилие. И двете трябва да бъдат поддържани на равнища, свеждащи до минимум въздействието върху нецелевите видове и уязвимите морски екосистеми . [Изм. 13]

(14)

С цел осигуряване на управление, адаптирано към специфичните видове риболов, заинтересованите държави членки следва да бъдат оправомощени да предприемат придружаващи мерки за опазване и да оценяват ежегодно съответствието на нивото на риболовното усилие с научните препоръки за устойчива експлоатация. Ограничения на усилието, адаптирани на регионално равнище, също така следва да заменят съществуващото глобално ограничение на риболовното усилие, договорено в NEAFC.

(15)

Като се има предвид, че биологичната информация може да са събира най-добре при хармонизирани стандарти за биологични данни, е уместно събирането на данни за дълбоководните риболовни дейности да се интегрира в общата рамка на събирането на научни данни, като се осигури предоставянето на допълнителна информация, необходима за разбирането на динамиката на рибарството. С цел опростяване, докладването на усилието по видове следва да бъде преустановено и заменено с анализа на данните, получени чрез повтарящи се искания за научни данни към държавите членки, които съдържат специална глава относно дълбоководните риболовни дейности. Държавите членки следва да гарантират изпълнение на задълженията за събиране на данни и докладване, по-специално свързаните с опазването на уязвимите морски екосистеми. [Изм. 14]

(15a)

Голям брой видове се ловят при дейности по дълбоководен риболов, включително уязвими видове дълбоководни акули. Необходимо е да се гарантира, че задължението за разтоварване на сушата на целия улов от дейности по дълбоководен риболов обхваща видове, които не подлежат на ограничения на улова, и че минималните разпоредби не се прилагат към тези риболовни дейности. Едно изпълнено докрай задължение за разтоварване може да допринесе до голяма степен за запълване на съществуващите пропуски от данни за тези риболовни дейности и за по-доброто разбиране на тяхното въздействие върху широк спектър от улавяни видове. [Изм. 15]

(16)

С Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съветао (7) се установяват изисквания за контрол и правоприлагане по отношение на многогодишните планове. Дълбоководните видове, които по природа са уязвими при риболов, следва да получават същото внимание по отношение на контрола както другите видове за опазване, за които е бил одобрен многогодишен план за управление.

(17)

Титулярите на разрешение за риболов, което позволява улова на дълбоководни видове, следва да го изгубят по отношение на дълбоководния улов, ако не спазват съответните мерки за опазване.

(18)

Конвенцията за бъдещо многостранно сътрудничество в областта на риболова в североизточната част на Атлантическия океан бе одобрена с Решение 81/608/ЕИО на Съвета (8) и влезе в сила на 17 март 1982 г. Посочената конвенция предвижда подходяща рамка за многостранно сътрудничество относно рационалното опазване и управление на рибните ресурси в международните води от североизточната част на Атлантическия океан. Мерките за управление, приети в NEAFC, включват технически мерки за опазването и управлението на видовете, регулирани в рамките на NEAFC, и за закрила на уязвимите морски местообитания, включително предпазни мерки.

(19)

Комисията следва да бъде оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз, за да конкретизира мерките, придружаващи годишните ограничения на усилието, ако държавите членки не успеят да ги предприемат или ако приетите от тях мерки се счетат за несъвместими с целите на настоящия регламент или пък за недостатъчни по отношение на целите, указани в него.

(20)

Комисията следва да бъде оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на ЕС, което може да е необходимо с цел изменение или допълване на несъществени елементи от настоящия регламент в случаите, в които липсват или са недостатъчни приетите от държавите членки съпътстващи мерки, свързани с годишните ограничения на усилието, когато последните заместват ограниченията на улова.

(21)

Следователно е необходимо да се въведат нови правила за регулиране на риболова на дълбоководни запаси в североизточната част на Атлантическия океан, както и да се отмени Регламент (ЕО) № 2347/2002.

(22)

При подготвянето и съставянето на делегирани актове Комисията следва да осигури едновременно, своевременно и подходящо предаване на съответните документи на Европейския парламент и на Съвета,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Цели

Целите на настоящия регламент са следните:

а)

да се гарантира устойчива устойчивото управление и експлоатация на дълбоководните видове, като същевременно се сведе до минимум въздействието на дълбоководните риболовни дейности върху морската околна среда; [Изм. 16]

аа)

да се предотвратят сериозни неблагоприятни последици за уязвимите морски екосистеми и да се гарантира дългосрочното опазване на дълбоководните рибни запаси; [Изм. 17]

б)

да се задълбочат научните знания за дълбоководните видове и техните местообитания с оглед постигане на целите, посочени в буква а);

ба)

да се сведе до минимум приловът, а когато това е възможно — да се предотврати;[Изм. 18]

в)

да се приложат по отношение на управлението на риболова техническите мерки, препоръчани от Комисията за риболова в североизточната част на Атлантическия океан (NEAFC).

вa)

да бъде приложен подход на предпазливост и екосистемен подход към управлението на риболова и да се гарантира, че мерките на Съюза, насочени към устойчивото управление на дълбоководните рибни запаси, са в съответствие с резолюциите, приети от Общото събрание на ООН, по-специално Резолюции 61/105 и 64/72. [Изм. 19]

Член 2

Обхват

Настоящият регламент се прилага за риболовните дейности или планираните риболовни дейности в следните води:

а)

водите на Съюза от подзони II—XI на Международния съвет за изследване на морето (ICES) и зони 34.1.1, 34.1.2 и 34.2 на Комитета по риболова в централната източна част на Атлантическия океан (CECAF), включително риболовните дейности или планираните риболовни дейности, извършвани от риболовни кораби под флага на трета държава и регистрирани в тях, [Изм. 20]

б)

международните води от зони 34.1.1, 34.1.2 и 34.2. на CECAF, и

в)

регулаторната зона на NEAFC.

Член 3

Определения

1.   За целите на настоящия регламент се прилагат определенията, посочени в член 3 4 от Регламент (ЕО) № 2371/2002 2013 [относно общата политика в областта на рибарството] и член 2 от Регламент (EО) № 734/2008 на Съвета (9). [Изм. 21]

2.   Освен това се прилагат следните определения:

а)

„зони , подзони, участъци и подучастъци на ICES“ са зоните, определени в Регламент (ЕО) № 218/2009 на Европейския парламент и на Съвета (10); [Изм. 22]

б)

„зони , подзони и участъци на CECAF“ са зоните, определени в Регламент (ЕО) № 216/2009 на Европейския парламент и на Съвета (11); [Изм. 23]

в)

„регулаторна зона на NEAFC“ означава водите, обхванати от Конвенцията за бъдещо многостранно сътрудничество в областта на риболова в североизточната част на Атлантическия океан, които се намират извън риболовната юрисдикция на договарящите се страни по конвенцията;

г)

„дълбоководни видове“ означава видовете, изброени в приложение I;

д)

„най-уязвимите видове“ означава дълбоководните видове, посочени в третата колона „Принадлежи към групата на най-уязвимите видове (X)“ на таблицата в приложение I;

е)

„риболовна дейност“ означава риболовни дейности, имащи за цел улова на определени видове с определени риболовни съоръжения в определен район;

ж)

„дълбоководна риболовна дейност“ означава дейност, насочена към дълбоководни видове в съответствие с указанията, определени в член 4, параграф 1 от настоящия регламент.

з)

„център за наблюдение на рибарството“ означава оперативен център, създаден от държава-членка на знамето и оборудван с компютърна техника и програмно осигуряване, необходими за автоматично приемане, обработка и електронно изпращане на данните;

и)

„научен консултативен орган“ означава международен риболовен научен орган, чиито препоръки отговарят на международните стандарти за научни препоръки, основани на научни изследвания;

иа)

„устойчива експлоатация“ означава експлоатацията на запас или група от рибни запаси по начин, който дава възможност популациите рибни запаси да се възстановяват и поддържат над нива, позволяващи да се постига максимален устойчив улов, и няма отрицателно въздействие върху морските екосистеми; [Изм. 24]

й)

„максимален устойчив улов“ означава максималния улов, който може да бъде добиван от рибен запас за неограничен период от време. [Изм. 25]

Член 3а

Прозрачност, публично участие и достъп до правосъдие

1.     За изпълнението на настоящия регламент са приложими разпоредбите на Директива 2003/4/ЕО  (12) на Европейския парламент и на Съвета и на Регламенти 1049/2001/ЕО  (13) и 1367/2006/ЕО  (14) на Европейския парламент и на Съвета относно достъпа до информация за околната среда.

2.     Комисията и държавите членки гарантират, че целият процес на обработка на данни и вземане на решения по силата на настоящия регламент бива провеждан в съответствие с Конвенцията на Икономическата комисия за Европа на ООН за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда („Орхуската конвенция“, одобрена от името на Съюза с Решение 2005/370/EC на Съвета)  (15) . [Изм. 26]

Член 3б

Определяне на дълбоководните видове и най-уязвимите видове

1.     В срок до …  (*1) и на всеки две години Комисията преразглежда списъка на дълбоководните видове в приложение I, включително определянето на най-уязвимите видове.

2.     Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 20 за преразглеждане на списъка на дълбоководни видове в приложение I, включително определянето на най-уязвимите видове, да включва нова научна информация от държавите членки, от научно-консултативния орган и от други подходящи източници на информация, включително оценките на Червения списък на Международния съюз за опазване на природата (IUCN). При приемането на такива делегирани актове Комисията взема по-специално под внимание критериите на Червения списък на IUCN, редкостта на вида, уязвимостта му спрямо експлоатацията и дали научно-консултативният орган е препоръчал нулев прилов. [Изм. 27]

ГЛАВА II

РАЗРЕШЕНИЯ ЗА РИБОЛОВ

Член 4

Видове разрешения за риболов

1.   За риболовни дейности, насочени към дълбоководни видове, извършени от риболовен кораб на Съюза, е необходимо разрешение за риболов, издадено от държавата членка на флага, което посочва дълбоководните видове като целеви видове. [Изм. 28]

2.   За целите на параграф 1 се счита, че риболовните дейности са насочени към дълбоководни видове, ако:

а)

дълбоководните видове са посочени като цел в риболовния календар на кораба, или

б)

на борда на кораба се намират съоръжения, подходящи единствено за улов на дълбоководни видове, или такива съоръжения са разположени в зоната на действие на кораба, или

в)

капитанът на кораба е записал в дневника улов процент на дълбоководни дълбоководните видове риба, изброени в приложение I, уловени във водите, включени в обхвата на настоящия регламент, и който е равен на или превишава 10 % от общото тегло на улова в съответния риболовен ден един от следните прагове:

15 % от общото тегло на улова в съответния риболовен ден, или

8 % от общото тегло на улова в съответния риболовен рейс,

като изборът на прага принадлежи на капитана на кораба, или [Изм. 29]

вa)

корабът използва дънни риболовни съоръжения на дълбочина от 600 метра или повече. [Изм. 30]

2a.     С цел изчисляване на посочените в параграф 2, буква в) проценти видовете от приложение I, подлежащи на отсрочено прилагане, както е посочено в четвъртата колона от него, се вземат под внимание, считано от …  (*2) , [Изм. 31]

3.   За риболовните дейности, които не са насочени към улов на дълбоководни видове, но водят до улавяне на дълбоководни видове като прилов, извършвани от риболовен кораб на Съюза, се изисква разрешение за риболов, в което дълбоководните видове са указани като прилов. [Изм. 32]

4.   Двата вида разрешения за риболов, посочени съответно в параграфи 1 и 3, трябва да са ясно разграничими в електронната база данни, посочена в член 116 от Регламент (ЕО) № 1224/2009.

5.   Без да се засягат параграфи 1 и 3, риболовните кораби могат да улавят, задържат на борда, трансбордират или разтоварват на сушата всяко количество дълбоководни видове без разрешение за риболов, ако това количество е по-малко от прага, установен на 100 kg за риболовен рейс общо за всички дълбоководни видове. Подробни данни за всеки подобен улов, независимо дали е задържан или изхвърлен, включително видов състав, тегло и размери, трябва да бъдат записвани в корабния дневник и докладвани на компетентните органи. [Изм. 33]

Член 5

Управление на капацитета

1.    Общият риболовен капацитет, измерен в брутен тонаж и в киловати за всички риболовни кораби, притежаващи разрешение за риболов, което е издадено от дадена държава членка, което позволява улов на дълбоководни видове, независимо дали като целеви видове или като прилов, в нито един момент не трябва да надвишава съвкупния риболовен капацитет на корабите на тази държава членка, които са разтоварили 10 тона или повече от дълбоководните видове през коя да е от двете календарни години, предхождащи влизането в сила на настоящия регламент 2009-2011 г., като се избира годината, през която количеството е по-голямо . [Изм. 34]

1a.     За постигане на целта, определена в параграф 1, държавите членки извършват годишни оценки на капацитета в съответствие член 22 от Регламент (ЕО) № …/2013 [относно общата политика в областта на рибарството] . Произлизащият от тази оценка доклад, както е посочен в параграф 2 от същия член, се стреми да идентифицира структурен свръхкапацитет по сегменти и отчита дългосрочната рентабилност по сегменти. Докладите се оповестяват публично. [Изм. 35]

1б.     Когато оценките на капацитета, посочени в параграф 1а, сочат, че смъртността на дълбоководните запаси, причинявана от риболов, е над препоръчителните равнища, съответната държава членка изготвя и включва в доклада план за действие за засегнатия сегмент от флота, за да се гарантира, че смъртността от риболов, причинявана сред въпросните запаси, е в съответствие с целите по член 10. [Изм. 36]

1в.     Оценките на капацитета и плановете за действие, посочени в настоящия член, се оповестяват публично. [Изм. 37]

1г.     В случаите, когато възможностите за риболов на дълбоководни видове са били разменени между държави членки, за целите на установяването на общия риболовен капацитет в съответствие с параграф 1 риболовният капацитет, съответстващ на разменените възможности, се предоставя на държавата членка донор. [Изм. 38]

1д.     Без да се засяга параграф 1, на регионалните флоти в най-отдалечените региони, където няма континентален шелф и реално не съществуват алтернативи на дълбоководните ресурси, се разрешава общ риболовен капацитет за дълбоководни видове, който в нито един момент не следва да надвишава общия риболовен капацитет на настоящия флот във всеки от най-отдалечените региони. [Изм. 39]

Член 6

Общи изисквания относно заявленията за разрешения за риболов

1.    Всяко заявление за разрешение за риболов на дълбоководни видове, независимо дали като целеви улов или като прилов, както и заявленията за годишно подновяване на такова разрешение, се придружават от описание на зоната на планираните риболовни дейности , като се посочват всички обхванати подзони, участъци и подучастъци на ICES и CECAF , вида и количеството съоръжения, дълбочинния обхват, на който ще се провеждат дейностите, и отделните целеви видове , както и предвидената честота и продължителност на риболовната дейност. Тази информация е обществено достояние. [Изм. 40]

1a.     Всяко заявление за разрешение за риболов се придружава от запис на извършения от съответния риболовен кораб улов на дълбоководни видове в зоната, за която се подава заявлението, през периода 2009-2011 г. [Изм. 41]

Член 6а

Специфични изисквания за опазване на уязвимите морски екосистеми

1.     Държавите членки използват най-добрата научна и техническа информация, с която разполагат, включително биогеографска информация, за да определят местонахождението или евентуалното местонахождение на уязвими морски екосистеми. Освен това научният консултативен орган извършва годишна оценка на информацията за местонахождението или евентуалното местонахождение на уязвими морски екосистеми.

2.     Когато въз основа на посочената в параграф 1 информация се определят зоните, за които е известно, че в тях има или съществува вероятност да има уязвими морски екосистеми, държавите членки и научният консултативен орган уведомяват своевременно Комисията.

3.     В срок до …  (*3) , въз основа на най-пълната налична научна и техническа информация и въз основа на оценките и констатациите, направени от държавите членки и научния консултативен орган, Комисията определя списък на местонахожденията или евентуалните местонахождения на уязвими морски екосистеми. Комисията ежегодно преразглежда посочения списък въз основа на получена от научния консултативен орган препоръка.

4.     Риболовът с дънни съоръжения се забранява в зоните, идентифицирани в съответствие с параграф 3.

5.     Затварянията на зони, посочени в параграф 4, се прилагат за всички кораби на Съюза, когато те са в открито море, както и за всички кораби, когато затварянето е във водите на Съюза.

6.     Чрез дерогация от параграф 4, в случай че въз основа на оценка на въздействието и след допитване до научно-консултативния орган Комисията определи, че има достатъчно доказателствени данни, според които в дадена зона от посочения в параграф 3 списък няма налични уязвими морски екосистеми, или че са приети подходящи мерки за опазване и управление, гарантиращи предотвратяването на значително неблагоприятно въздействие върху уязвимите морски екосистеми в тази зона, тя може отново да отвори зоната за риболов с дънни съоръжения.

7.     Ако в хода на риболовните дейности даден риболовен кораб открие доказателства за уязвима морска екосистема, той незабавно прекратява риболова в съответната зона. Корабът подновява дейностите си, единствено когато достигне до друга зона на разстояние най-малко пет морски мили от риболовната зона, в която са били открити тези доказателства.

8.     Риболовният кораб незабавно докладва всяко непредвидено откриване на уязвими морски екосистеми на компетентните национални органи, които от своя страна незабавно уведомяват Комисията.

9.     Посочените в параграфи 4 и 7 зони остават затворени за риболов, докато научният консултативен орган извърши оценка на зоната и стигне до заключение, че няма налични уязвими морски екосистеми, или че са приети подходящи мерки за опазване и управление, гарантиращи предотвратяването на значително неблагоприятно въздействие върху уязвимите морски екосистеми в тази зона, след което Комисията може отново да отвори зоната за риболов. [Изм. 42]

Член 7

Специфични изисквания относно заявленията за издаване на разрешения за риболов, позволяващи използването на дънни съоръжения при риболовни дейности, насочени към дълбоководни видове

1.   В допълнение към изискванията, предвидени в член 6, всяко заявление за получаване на разрешение за целеви риболов на дълбоководни видове по член 4, параграф 1, , издадено в съответствие с параграф 4, което позволява използването на дънни съоръжения във водите на Съюза по член 2, буква а), или в международни води, по член 2, букви б) и в), се придружава от подробен риболовен план, който бива публично оповестен, в който се уточняват: [Изм. 43]

а)

местоположенията на предвидените риболовни дейности, насочени към дълбоководни видове , които в рамките на дълбоководни риболовни дейности. Те се представят чрез координати в съответствие със световната геодезична система от 1984 г. и включват указване на всички обхванати подзони, участъци и подучастъци на ICES и CECAF ; [Изм. 44]

б)

местоположенията на провеждане на дълбоководни риболовни дейности за периода 2009-2011 г, .които ако има такива, през последните три пълни календарни години. Местоположенията се представят чрез координати в съответствие със световната геодезична система от 1984 г. и описват възможно най-точно риболовните дейности и включват указване на всички обхванати подзони, участъци и подучастъци на ICES и CECAF; . [Изм. 45]

бa)

вида на съоръженията и дълбочината, на която ще бъдат разположени, списък на видовете, които ще бъдат ловувани и техническите мерки, които ще бъдат въведени в съответствие с техническите мерки за управление на риболова, препоръчани от NEAFC, и мерките съгласно Регламент (ЕО) № 734/2008, както и конфигурацията на батиметричния профил на морското дъно в риболовните зони, в които се предвижда да бъдат извършвани риболовните дейности, когато компетентните органи на засегнатата държава на флага още не разполагат с тази информация. [Изм. 46]

1а.     Преди издаването на разрешение държавите членки проверяват VMS данните за такива плавателни съдове с цел проверка на това, дали предоставената съгласно параграф 1, буква б) информация е точна. Ако предоставената съгласно параграф 1, буква б) информация не съответства на тази от VMS системата, разрешение не се издава. [Изм. 47]

1б.     Разрешените риболовни дейности се ограничават до съществуващите риболовни зони, определени съгласно параграф 1, буква б). [Изм. 48]

1в.     Всички изменения в риболовния план подлежат на оценка от страна на държавата членка на флага. Промененият риболовен план се приема от държавата членка на флага само ако не допуска риболовни дейности в зони, в които съществуват или има вероятност да съществуват уязвими морски екосистеми. [Изм. 49]

1г.     Неизпълнението на риболовния план води до оттегляне от страна на държавата членка на флага на разрешението за риболов за съответния риболовен кораб. [Изм. 50]

1д.     Дребномащабни кораби, които поради технически фактори, като например вида използвано оборудвани или капацитета на кораба, нямат капацитет за улов над 100 кг. от дълбоководни видове на риболовен рейс, се освобождават от задължението да представят риболовен план. [Изм. 51]

1е.     Заявленията за подновяване на разрешения за риболов за дълбоководни видове могат да бъдат освободени от изискването за представяне на риболовен план, освен ако са планирани промени в риболовните действия на съответния кораб, в който случай се представя преразгледан план. [Изм. 52]

2.   Във всяко разрешение за риболов, издадено въз основа на направено съгласно параграф 1 заявление, се уточнява дънното риболовно съоръжение, което може да се използва, и се ограничава обхватът на разрешените риболовни дейности до зоната, в която предвидената риболовна дейност, както е определена в параграф 1, буква а), се припокрива със съществуващата риболовна дейност, както е определена в параграф 1, буква б). Районът на предвидената риболовна дейност обаче може да бъде разширен извън зоната на съществуващата риболовна дейност, ако държавата-членка е оценила и документирала въз основа на научни препоръки, че такова разширяване няма да окаже значителни неблагоприятни въздействия върху уязвимите морски екосистеми Без да се накърнява параграф 1, за риболов с дънни риболовни съоръжения, извършван във води, в които не са извършвани риболовни дейности в периода 2009 — 2011 г., както се посочва в параграф 1, буква б), се изисква разрешение за риболов, както е определено съгласно член 4. Не се издава разрешение за риболов, освен ако държавата членка е направила оценка и е документирала въз основа на най-добрите налични научни данни и препоръки, че съответните риболовни дейности няма да окажат значително неблагоприятно въздействие върху морската екосистема. Тази оценка се извършва в съответствие с настоящия регламент и Насоките на ФАО от 2008 г. и се осигурява публичен достъп до нея. Комисията, в консултация със съответната държава членка и научния консултативен орган, следва да преразгла тази оценка, за да гарантира, че са определени всички зони, в които е известно, че има, или е вероятно да има уязвими морски екосистеми, и че предложените мерки за смекчаване и управление са достатъчни за предотвратяване на значителни неблагоприятни въздействия върху уязвимите морски екосистеми . [Изм. 53]

2а.     До …  (*4) не се издават, нито се подновяват разрешения за риболов за дълбоководни видове, включително за зоните, определени в параграф 1, буква б), освен ако държавата членка е направила оценка и е документирала въз основа на най-добрите налични научни препоръки, че съответните риболовни дейности няма да окажат значително неблагоприятно въздействие върху морските екосистеми. Тази оценка се извършва в съответствие с Насоките на ФАО от 2008 г., включително съгласно определеното в приложение IIa, и се осигурява публичен достъп до нея. [Изм. 54]

2б.     При извършване на оценката на въздействието държавите членки прилагат подход на предпазливост. В зоните, за които не е извършвана оценка на въздействието или в които оценката на въздействието не е извършена съгласно Насоките на ФАО от 2008 г., използването на дънни съоръжения се забранява. [Изм. 55]

2в.     Не се издават разрешения за риболов съгласно член 4 за зони, в които е известно, че има, или е вероятно да има уязвими морски екосистеми, освен ако Комисията след консултации с научно-консултативния орган определи, че има достатъчно доказателства, че са взети подходящи мерки за опазване и управление, които гарантират предотвратяването на значителното неблагоприятно въздействие върху уязвимите морски екосистеми. [Изм. 56]

2г.     Изисква се нова оценка на въздействието, ако има значителни промени в начина на извършване на съществуващи риболовни дейности с дънни съоръжения или в използваната технология, или ако има нова научна информация, според която в дадена зона съществуват уязвими морски екосистеми. [Изм. 57]

2д.     В допълнение към изискванията, посочени в член 6, се докладват подробности за всеки улов на дълбоководни видове, независимо дали е задържан или изхвърлен, включително видовият състав, теглото и размерите. [Изм. 58]

Член 8

Участие на кораби в събирането на данни за дълбоководния риболов

Държавите членки прилагат мерки, с които да се гарантира, че корабите, ловуващи дълбоководни видове, независимо дали това се извършва в съответствие с разрешение за риболов, издадено съгласно член 4, или не, записват данните за своя улов на такива видове и ги докладват на съответните компетентни органи. [Изм. 59]

Държавите членки включват във всички издадени в съответствие с член 4 разрешения за риболов условията, необходими за да се гарантира участието на съответния кораб, в сътрудничество със съответния научен институт, в дейностите по събиране на данни по всяка схема, в чийто обхват са включени риболовните дейности, за които са предоставени разрешения.

Държавите членки въвеждат необходимите системи, с които да гарантират, че навсякъде, където това е възможно, събраните данни се докладват на съответните компетентни органи във вида, в който са събрани, за да се намали рискът за уязвимите морски екосистеми, да се сведе до минимум приловът и да се създаде възможност за по-добро управление на риболова чрез „мониторинг в реално време“. [Изм. 60]

Релевантните данни, които трябва да се записват и отчитат в съответствие с настоящия член, включват най-малко теглото и видовия състав на всеки дълбоководен улов. [Изм. 61]

Член 9

Изтичане на разрешенията за риболов за целеви улов на дълбоководни видове за кораби, използващи дънни тралове или дънни хрилни мрежи

Разрешенията за риболов по член 4, параграф 1 за кораби, използващи дънни тралове или дънни хрилни мрежи, изтичат най-късно две години след влизането в сила на настоящия регламент. След тази дата разрешенията за риболов за целеви улов на дълбоководни видове с тези съоръжения не се издават или подновяват До…  (*5) Комисията извършва оценка на изпълнението на настоящия регламент в съответствие с член 21. Извършва се оценка на използването на всички видове риболовни съоръжения със специално внимание към въздействието върху най-уязвимите видове и върху уязвимите морски екосистеми. Ако тази оценка показва, че дълбоководните запаси, изброени в приложение I, с изключение на видовете от приложение I, подлежащи на отсрочено прилагане на член 4, параграф 2, буква в), не се експлоатират на нивата на максимално устойчив улов, подходящи за възстановяване и поддържане на популациите от дълбоководни видове над нивата, позволяващи да се получи максималният устойчив улов, и че уязвимите ворски екосистеми не са защитени от значителни неблагоприятни въздействия, до …  (*6) Комисията представя предложение за изменение на настоящия регламент. Предложението гарантира, че действието на разрешенията за риболов за кораби, ловуващи дълбоководни видове съгласно посоченото в член 4 и използващи дънни тралове или дънни хрилни мрежи, изтича и те не се подновяват и че са въведени всички необходими мерки по отношение на дънните съоръжения, включително корабите с парагди, за да се гарантира защитата на най-уязвимите видове. [Изм. 62]

ГЛАВА III

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РИБОЛОВ И СЪПЪТСТВАЩИ МЕРКИ

РАЗДЕЛ 1

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 10

Принципи

1.   Възможностите за риболов на конкретните дълбоководни видове се определят на ниво на експлоатация, което е съобразено с гарантира, че популациите на дълбоководни видове се възстановяват прогресивно и се запазват над равнищата биомаса, позволяващи да се постигне максималния устойчив улов. Това ниво на експлоатация допринася за постигането и поддържането на добро екологично състояние на морската среда на Съюза до 2020 г. и се основава на най-добрата налична научна информация. [Изм. 63]

2.   Когато въз основа на най-добрата налична научна информация не е възможно да се установят нивата на експлоатация, съответстващи на максималния устойчив улов параграф 1 , възможностите за риболов се определят, както следва: [Изм. 64]

а)

когато въз основа на най-добрата налична научна информация се определят нивата на експлоатация, съответстващи на подхода на предпазливост към управлението на риболова, възможностите за риболов за съответния период на управление на риболова не могат да се определят на по-високи от тези нива;

б)

когато въз основа на най-добрата налична научна информация не е възможно да се определят нивата на експлоатация, съответстващи на подхода на предпазливост към управлението на риболова, тъй като липсват достатъчно данни за определени запаси или видове, не могат да бъдат отпускани възможности възможностите за съответните видове риболов за съответния период на управление на риболова не се определят на нива, по-високи от нивата, предвидени в рамките на подхода на ICES за запаси, за които има недостатъчно данни. [Изм. 65]

2а.     Когато ICES не е успял да определи нивата на експлоатация, посочени в параграф 2, буква а) или б), включително за запаси или видове, за които има недостатъчно данни, не се предоставят възможности за риболов за съответните видове риболов. [Изм. 66]

2б.     Възможностите за риболов на дълбоководни видове отчитат вероятния състав на улова в тези риболовни зони и гарантират дългосрочната устойчивост на всички уловени видове. [Изм. 67]

2в.     При разпределянето на възможностите за риболов, които им се предоставят, държавите членки отговарят на критериите, определени в член 17 от Регламент (ЕС) № …/2013 [относно общата политика в областта на рибарството]. [Изм. 68]

2г.     Мерките за управление, включително определянето на възможностите за риболов за целеви видове и видове от прилов при смесен риболов, затварянето на зони или сезонното затваряне, както и използването на селективни съоръжения се определят и установяват с цел избягване, свеждане до минимум и премахване на прилова на дълбоководни видове и с цел гарантиране на дългосрочна устойчивост на всички видове, засегнати неблагоприятно от риболова. [Изм. 69]

Член 10а

Мерки за опазване

1.     Държавите членки прилагат подход на предпазливост и екосистемен подход към управлението на риболова и приемат мерки за гарантиране на дългосрочно опазване и устойчиво управление на дълбоководните запаси и нецелевите видове. С тези мерки се цели възстановяване на изчерпаните видове, свеждане до минимум, предотвратяване и когато е възможно — премахване на прилова, опазване на струпванията от размножаващи се риби и осигуряване на подходяща закрила и предотвратяване на значителни неблагоприятни въздействия върху уязвимите морски екосистеми. Тези мерки могат да включват забрани в реално време, сезонни или постоянни забрани на някои риболовни дейности или съоръжения в определени зони.

2.     Настоящият регламент допринася за прилагането на Директива 92/43/ЕИО на Съвета  (16) и Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета  (17) и за постигането и поддържането на добро екологично състояние до 2020 г. най-късно, както е посочено в Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета  (18) , включително по-специално това, при всички запаси от уловни видове да се наблюдава разпределение на популацията по възраст и размер, показващо здрав запас, и дескриптори 1, 2, 3, 4, 6, 9 и 10. [Изм. 70]

Член 10б

Задължение за разтоварване на сушата на целия улов

Чрез дерогация от член 15 от Регламент (ЕС) № …/2013 [относно общата политика в областта на рибарството] целият улов на риба и нерибни видове, независимо от това, дали подлежат на ограничения на улова или не, осъществен от риболовен кораб, който притежава разрешение за улов на дълбоководни видове, предоставено съгласно член 4, параграф 1 или член 4, параграф 3 от настоящия регламент, се качва и задържа на борда на кораба, отразява се в корабния дневник и се разтоварва на сушата. Минималните разпоредби не се прилагат за тези кораби. [Изм. 71]

РАЗДЕЛ 2

УПРАВЛЕНИЕ ЧРЕЗ ОГРАНИЧЕНИЯ НА РИБОЛОВНОТО УСИЛИЕ И СЪПЪТСТВАЩИ МЕРКИ [Изм. 72]

Член 11

Управление Определяне на възможностите за риболов само чрез ограничения на риболовното усилие [Изм. 73]

1.   Съветът, като действа в съответствие с Договора, може да реши да премине от определяне на годишните възможности Възможностите за риболов на дълбоководните дълбоководни видове са под формата на ограничения на риболовното усилие и ограничения на улова към определяне единствено на ограничения на риболовното усилие за риболова на определени видове общ допустим улов (ОДУ) . [Изм. 74]

1а.     В допълнение към ОДУ могат да бъдат определяни ограничения на риболовното усилие. [Изм. 75]

1б.     При определянето на възможностите за риболов по параграфи 1 и 1а държавите членки отговарят на целите, определени в член 16, параграф 4 от Регламент (ЕС) № …/2013 [относно общата политика в областта на рибарството]. [Изм. 76]

2.   За целите на параграф 1 , равнищата на риболовното усилие за всяка дълбоководна риболовна дейност, които се използват като базови равнища по отношение на всяко адаптиране, необходимо за спазване на принципите, установени в член 10, са равнищата на риболовното усилие, оценени въз основа на научна информация като съответстващи на размера на улова от съответната дълбоководна риболовна дейност през предходните две календарни години периода 2009 — 2011 г .

За целите на оценката на равнищата на риболовно усилие, посочено в алинея първа, видовете от приложение I, подлежащи на отсрочено прилагане на член 4, параграф 2, буква в), както е посочено в четвъртата колона от приложението, се вземат под внимание считано от …  (*7) . [Изм. 77]

2а.     Ограниченията на риболовното усилие за дълбоководни видове отчитат вероятния състав на улова в тези риболовни зони и се определят на равнища, които да могат да гарантират дългосрочната устойчивост на всички уловни видове. [Изм. 78]

3.   В ограниченията на риболовното усилие, определени в съответствие с параграфи 1 и 2, се указват:

а)

специфичните дълбоководни риболовни дейности, за които се прилага ограничението на риболовното усилие, като се посочват регулираните вид и брой на риболовни съоръжения, целевите видове и конкретни запаси, дълбочината и зоните на ICES или зоните на CECAF, в които може да бъде разгърнато допустимото усилие; [Изм. 79]

б)

единиците за риболовно усилие или съчетанието от единици , които се използват при управлението ; и . [Изм. 80]

ба)

методи и протоколи за мониторинга и отчитането на равнищата на усилие в хода на даден период на управление на риболова. [Изм. 81]

Член 12

Съпътстващи мерки

1.   Когато годишните ограничения на риболовното усилие заменят ограниченията на улова в съответствие с член 11, параграф 1, Държавите членки запазват или въвеждат по отношение на корабите под техен флаг следните съпътстващи мерки: [Изм. 82]

а)

мерки за избягване на увеличаването на общия риболовен капацитет на кораби, засегнати от ограниченията на усилието предотвратяване на прекомерния риболов и риболовния свръхкапацитет ; [Изм. 83]

б)

мерки за избягване на увеличаването предотвратяване и свеждане до минимум на прилова , по-специално на прилова на най-уязвимите видове; и [Изм. 84]

в)

условия за ефективно предотвратяване на изхвърлянето. Те целят разтоварването на първо място избягването на улова на нежелани видове и налагат изискването за разтоварване на суша на цялото намиращо се на борда количество риба, освен когато ако това противоречи на правилата, действащи в рамките на общата политика в областта на рибарството , или ако за съответните видове е доказано, че имат високо ниво на оцеляване след изхвърляне; [Изм. 85]

ва)

мерки за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недекларирания и нерегулирания риболов в дълбоководни риболовни дейности. [Изм. 86]

2.   Мерките остават в сила, докато съществува необходимост да се предотвратят или намалят рисковете, посочени в параграф 1, букви а), б) и в). [Изм. 87]

2а.     Държавите членки уведомяват незабавно Комисията за мерките, приети в съответствие с параграф 1. [Изм. 88]

3.   След приемането на съпътстващите мерки от държавите членки, Комисията оценява тяхната ефективност и след това извършва такава оценка ежегодно . [Изм. 89]

Член 13

Мерки на Комисията, в случай че липсват съпътстващи мерки, приети от държавите членки, или тези мерки не са достатъчни

1.   Комисията следва да бъде оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 20 с цел да конкретизира мерките, съпътстващи годишните ограничения на усилието по член 12, параграф 1, букви а), б) или в):

а)

ако съответните държави членки не уведомят Комисията за мерки, приети съгласно член 12 до … .  (*8); [Изм. 90]

б)

ако действието на мерките, приети съгласно член 12, бъде прекратено, а необходимостта да се предотвратят или намалят рисковете, посочени в член 12, параграф 1, букви а), б) и в), се запази.]

2.   Комисията следва да бъде оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 20 с цел да конкретизира мерките, съпътстващи годишните ограничения на усилието по член 12, букви а), б) или в), ако въз основа на оценката, извършена съгласно член 12, параграф 3,

а)

бъде преценено, че мерките на държава членка не са съвместими с целите на настоящия регламент; или

б)

бъде преценено, че мерките на държава членка не са достатъчни по отношение на целите, посочени в член 12, параграф 1, буква а), б) или в).

3.   Съпровождащите мерки, приети от Комисията, са насочени към постигането на целите, заложени в многогодишния план. След приемането на делегирания акт от Комисията мерките, приети от държавата членка, престават да действат.

Член 13а

Специални мерки на Съюза

С оглед предотвратяването и свеждането до минимум на прилова, по-специално прилова на най-уязвимите видове, може да се вземе решение за промяна на съоръженията или затваряне в реално време на зони с високи равнища на прилов. [Изм. 91]

ГЛАВА IV

КОНТРОЛ

Член 14

Изпълнение на разпоредбите за контрол на многогодишните планове

1.   Настоящият регламент следва да се интерпретира като „многогодишен план“ за целите на Регламент (ЕО) № 1224/2009 (ЕС) № …/2013 [относно общата политика в областта на рибарството] . [Изм. 92]

2.   Дълбоководните видове се разглеждат като „видове, подлежащи на многогодишен план“ и като „запаси, подлежащи на многогодишен план“ за целите на Регламент (ЕО) № 1224/2009 (ЕС) № …/2013 [относно общата политика в областта на рибарството] . [Изм. 93]

Член 15

Определени пристанища

1.     Държавите членки определят пристанищата, на които ще се извършват разтоварването или трансбордирането на дълбоководни видове над 100 kg. До …  (*9) държавите членки предават на Комисията списък с определените пристанища. [Изм. 94]

2.    Разтоварването на общи количества над 100 kg от дълбоководни видове не е възможно на места, различни от пристанищата, които са определени за разтоварването на дълбоководни видове съгласно параграф 1 . [Изм. 95]

3.     С цел подобряване на съгласуваността и координацията в Съюза Комисията установява мерки за корабите, определените пристанища и съответните компетентни органи по отношение на процедурите за инспекции и надзор, необходими за разтоварването или трансбордирането на дълбоководни видове и за записването и отчитането на данни относно разтоварването или трансбордирането, включващи като минимално изискване теглото и видовия състав. [Изм. 96]

4.     Кораби, които разтоварват или трансбордират дълбоководни видове, спазват реда и условията за записване и отчитане на теглото и състава на разтоварените или трансбордираните дълбоководни видове и изпълняват всички процедури за инспекции и надзор, свързани с разтоварването и трансбордирането на дълбоководни видове. [Изм. 97]

Член 16

Предварително уведомление

Чрез дерогация от член 17 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 От капитаните на всички кораби на Съюза, независимо от дължината им, възнамеряващи да разтоварят или трансбордират 100 kg или повече дълбоководни видове, независимо от тяхната дължина, се изисква да уведомят компетентния орган на своята държава на флага за намерението си. Капитанът на кораба или всяко друго лице, отговарящо за функционирането на кораби с дължина 12 метра или повече, уведомява компетентните органи най-малко четири часа преди очаквания час на пристигане на пристанището в съответствие с член 17 от Регламент (ЕО) № 1224/2009. Въпреки това малките кораби без електронен риболовен дневник, както и непромишлените кораби се освобождават от изискването за уведомяване. [Изм. 98]

Член 17

Записи в дневника в дълбоки води

Без да се засягат членове 14 и 15 от Регламент (ЕО) № 1224/2009, капитаните на риболовни кораби, притежаващи разрешение в съответствие с член 4, параграф 1 или член 4, параграф 3 от настоящия регламент, когато са ангажирани в дълбоководни риболовни дейности или при риболов на дълбочина, по-голяма от 400 m:

а)

вписват нов ред в корабния дневник на хартиен носител след всяко изтегляне; или

б)

правят отделен запис след всяко изтегляне, ако са оборудвани със системата за електронно записване и отчитане.

Член 18

Оттегляне на разрешения за риболов

1.   Без да се засяга член 7, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 разрешенията за риболов по член 4, параграфи 1 и 3 от настоящия регламент се оттеглят най-малко за една година в във всеки от следните случаи: [Изм. 99]

а)

неспазване на условията, определени в разрешението за риболов, по отношение на ограниченията за използване на съоръженията, разрешените зони на експлоатация или, когато е уместно, на ограниченията на улова или и усилието относно разрешените целеви видове; или [Изм. 100]

б)

недопускане на присъствието на наблюдател на борда или на вземането на проби от улова с научна цел, както е посочено в член 19.

ба)

невъзможност да бъдат събрани, записани и отчетени данните в съответствие с член 8; [Изм. 101]

бб)

неспазване на изискванията на общата политика в областта на рибарството; [Изм. 102]

бв)

всеки един от случаите, посочени в Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета  (19) , по-специално съгласно разпоредбите на глави VII-IX. [Изм. 103]

2.   Параграф 1 не се прилага, ако нарушенията, посочени в него, са причинени от форсмажорни обстоятелства. [Изм. 104]

ГЛАВА V

СЪБИРАНЕ НА ДАННИ И СЪОТВЕТСТВИЕ [Изм. 105]

Член 19

Правила за събирането на данни и докладването

1.   Държавите членки събират данни за всяка дълбоководна риболовна дейност в съответствие с правилата за събиране на данни и равнищата на точност, предвидени в многогодишната програма на Общността за събиране, управление и използване на биологични, технически, екологични и социално-икономически данни, приета в съответствие с Регламент (ЕО) № 199/2008 (20), и в други мерки, приети съгласно посочения регламент. Държавите членки гарантират, че са въведени необходимите системи за улесняване на докладването на улова на целевите видове и видовете от прилова и докладването на доказателства за неочаквано откриване на уязвими морски екосистеми. Винаги, когато е възможно, това докладване се извършва в реално време. [Изм. 106]

1а.     Държавите членки въвеждат програма за присъствие на наблюдатели, за да се гарантира събирането на съответни актуални и точни данни за улова и прилова на дълбоководни видове, откриването на уязвими морски екосистеми и друга информация от значение за ефективното прилагане на настоящия регламент. Корабите, които използват дънни тралове или дънни хрилни мрежи и имат разрешение за риболов за дълбоководни видове, подлежат на 100 % присъствие на наблюдатели. Всички останали кораби с разрешение за улов на дълбоководни видове подлежат на 10 % присъствие на наблюдатели. [Изм. 107]

2.   От капитана на кораба или всяко друго лице, което носи отговорност за експлоатацията на кораба, се изисква да приеме на борда научния наблюдател, определен от държавата членка за този кораб, освен ако това е невъзможно от съображения за сигурност в съответствие с условията, посочени в параграф 4 . Капитанът улеснява изпълнението на задачите на научния наблюдател. [Изм. 108]

3.   Научните наблюдатели:

а)

извършват текущите си задачи за събиране на данни, както е определено в параграф 1 са квалифицирани да изпълняват задълженията и задачите си като научни наблюдатели, включително способността да установяват видове, открити в дълбоководни екосистеми ; [Изм. 109]

аа)

записва отделно, в същия формат като този в риболовния дневник на кораба, информацията за улова, определена в Регламент (ЕО) № 1224/2009; [Изм. 110]

аб)

отбелязва всеки случай на отклонение от посочения в член 7 риболовен план; [Изм. 111]

ав)

документира всяко непредвидено откриване на уязвими морски екосистеми, включително събира информация, която може да бъде от полза във връзка със защитата на зоната; [Изм. 112]

аг)

записва дълбочините, на които се разполагат съоръженията; [Изм. 113]

ад)

представя доклад на компетентните органи на съответната държава членка на флага в срок от 20 дни от края на периода на наблюдение, копие от който се изпраща от тези органи на Комисията в срок от 30 дни след получаването на писменото искане на Комисията. [Изм. 114]

б)

определят и документират теглото на всички каменни корали, меки корали, сюнгери или други организми, принадлежащи към същата екосистема, изтеглени на борда от корабните съоръжения.

3а.     Забранява се научните наблюдатели да бъдат:

i)

роднина на капитана на кораба или на друг офицер, служещ на кораба, към който е зачислен наблюдателят;

ii)

служител на капитана на кораба, към който е зачислен наблюдателят;

iii)

служител на представителя на капитана;

iv)

служител на дружество под контрола на капитана или на негов представител;

v)

роднина на представителя на капитана. [Изм. 115]

4.   В допълнение към посочените си в параграф 1 задължения държавите членки подлежат на конкретните изисквания за събиране на данни и докладване, установени в приложение II за дълбоководните риболовни дейности.

4а.     Събирането на данни може да създаде възможност за установяване на партньорство между учения и рибарите и да даде принос в областта на изследване по отношение на морската среда, биотехнологиите, науките за храните и тяхната обработка и икономиката. [Изм. 116]

5.   Данните, събрани във връзка с дълбоководните морски дейности, включително всички данни, събрани в съответствие с приложение II към настоящия регламент, се обработват съгласно процедурата за работа с данни, определена в глава III от Регламент (ЕО) № 199/2008.

6.   По искане от страна на Комисията държавите членки изпращат ежемесечни доклади относно данните за разгърнатото усилие и/или улова, разбити по дълбоководни морски дейности. Тези доклади се оповестяват публично. [Изм. 117]

ГЛАВА Vа

ФИНАНСОВА ПОМОЩ [Изм. 118]

Член 19а

Финансова помощ за смяна на риболовните съоръжения

1.     Риболовните кораби, използващи дънни тралове или дънни хрилни мрежи при дълбоководна риболовна дейност, отговарят на условията за получаване на финансова помощ от Европейския фонд за морско дело и рибарство за смяна на риболовните съоръжения и свързаните с това промени на кораба, както и за натрупване на необходимите умения и обучение, при условие че за новите съоръжения може да се докаже, че имат по-добър размер и селективност на видовете, по-слабо и ограничено въздействие върху морската среда и уязвимите морски екосистеми и не увеличават риболовния капацитет на кораба съгласно оценката на Комисията, извършена след консултации със съответния независим научен орган.

2.     Риболовните кораби отговарят на условията за получаване на финансова помощ от Европейския фонд за морско дело и рибарство за целите на свеждане до минимум и когато е възможно, премахване на нежелания улов на дълбоководни видове, по-специално на най-уязвимите видове.

3.     Помощта се отпуска не повече от веднъж за един и същ кораб на Съюза.

4.     Достъп до финансова помощ от Европейския фонд за морско дело и рибарство се предоставя при условие на пълно спазване на настоящия регламент, на общата политика в областта на рибарството и на законодателството на Съюза в областта на околната среда. [Изм. 119]

ГЛАВА VI

ДЕЛЕГИРАНИ АКТОВЕ

Член 20

Упражняване на делегираните правомощия

1.   Правомощията да приема делегирани актове се предоставят на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове по член 3б, параграф 2 и член 13 се предоставя на Комисията за неопределен срок от три години от…  (*10) . Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди края на тригодишния срок. Делегирането на правомощия се подновява мълчаливо за срокове със същата продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът възразят срещу подобно подновяване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок. [Изм. 120]

3.   Делегирането на правомощията по член 3б, параграф 2 и член 13 може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. Решението за оттегляне прекратява делегирането на правомощията, посочени в същото решение. То влиза в действие в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в него. Решението не засяга валидността на делегирани актове, които вече са влезли в сила.

4.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира едновременно Европейския парламент и Съвета относно акта.

5.   Делегиран акт, приет съгласно член 3б, параграф 2 и член 13, влиза в сила, само ако Европейският парламент или Съветът не са изразили възражение в срок от два месеца, след като са получили уведомление за него, или ако преди изтичането на този срок Европейският парламент и Съветът са уведомили Комисията, че нямат възражения. Този срок се удължава с два месеца по искане на Европейския парламент или на Съвета.

ГЛАВА VII

ОЦЕНКА И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 21

Оценка

1.   В срок от шест години след влизането в сила на настоящия регламент До  (*11) Комисията, въз основа на докладите на държавите членки и на научните препоръки, които поисква за тази цел, оценява въздействието на мерките, установени в настоящия регламент, и определя в каква степен са били постигнати целите, посочени в член 1, букви а) и б). [Изм. 121]

2.   Оценката се фокусира върху тенденциите в следните области:

а)

корабите, които са преминали към използване на съоръжения с намалено въздействие върху морското дъно, и тенденциите при техните нива на изхвърляне напредъка по отношение на предотвратяването, свеждането до минимум и когато е възможно, премахването на нежелан улов ; [Изм. 122]

б)

обхватът на операциите на участващите кораби за всички дълбоководни морски дейности;

в)

пълнотата и надеждността на данните, които държавите членки предоставят на научни органи с цел оценка на запасите или на Комисията в отговор на специални искания за данни;

г)

запасите от дълбоководни видове, за които качеството на научните препоръки се е подобрило;

д)

риболовните дейности, управлявани само в съответствие с ограниченията на риболовното усилие, както и ефективността на съпътстващите мерки за преустановяване на изхвърлянето на улов и за намаляване на улова на най-уязвимите видове. [Изм. 123]

да)

качеството на оценките на въздействието, извършени съгласно член 7; [Изм. 124]

дб)

броя на корабите и пристанищата на Съюза, пряко засегнати от прилагането на настоящия регламент; [Изм. 125]

дв)

ефективността на мерките, въведени за гарантиране на дългосрочната устойчивост на дълбоководните рибни запаси и за предотвратяване на прилова на нецелеви видове, по-специално прилова на най-уязвимите видове; [Изм. 126]

дг)

степента, до която уязвимите морски екосистеми са ефективно защитени чрез ограничаване на разрешените риболовни дейности в съществуващите риболовни зони, затваряния на зони, правилото за придвижване напред и/или чрез други мерки; [Изм. 127]

дд)

прилагане на ограничението от 600 метра дълбочина. [Изм. 128]

2а.     Въз основа на оценката, посочена в параграфи 1 и 2, Комисията представя до…  (*12) предложения за изменението на настоящия регламент по целесъобразност. [Изм. 129]

Член 22

Преходни мерки

Специалните разрешения за риболов, издадени в съответствие с Регламент (ЕО) № 2347/2002, остават валидни до замяната им с разрешения за риболов, позволяващи улов на дълбоководни видове, издадени в съответствие с настоящия регламент, но валидността им изтича най-късно на 30 септември 2012 г (*13). [Изм. 130]

Член 23

Отмяна

1.   Регламент (EO) № 2347/2002 се отменя.

2.   Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент съгласно таблицата на съответствието, установена в приложение III.

Член 24

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в

За Европейския парламент

Председател

[…]

За Съвета

Председател

[…]


(1)  ОВ C 133, 9.5.2013 г., стр. 41.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г.

(3)  Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството (ОВ L 358, 31.12.2002 г., стр. 59).

(4)  Регламент (ЕО) № 2347/2002 на Съвета от 16 декември 2002 г. за определяне на специалните условия за достъп до риболовните полета на дълбоководни запаси и за определяне на съответните изисквания (ОВ L 351, 28.12.2002 г., стр. 6).

(5)   Регламент (ЕС) № …/2013 на Европейския парламент и на Съвета от… относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на Регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на Регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета (OВ L …).

(6)   ОВ L 347, 24.12.2009 r., стр. 6.

(7)  Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 г. за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството (ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 1).

(8)  Решение 81/608/ЕИО на Съвета от 13 юли 1981 г. относно подписването на Конвенция за бъдещо многостранно сътрудничество в областта на риболова в североизточната част на Атлантическия океан (OB L 227, 12.8.1981 г., стр. 21).

(9)  Регламент (EО) № 734/2008 на Съвета от 15 юли 2008 г. относно опазването на уязвимите морски екосистеми в открито море от неблагоприятните въздействия при използване на дънни риболовни съоръжения (ОВ L 201, 30.7.2008 г., стр. 8).

(10)  Регламент (ЕО) № 218/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно предоставянето на статистика за номиналния улов на държавите-членки, които извършват риболов в североизточната част на Атлантическия океан (ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 70).

(11)  Регламент (ЕО) № 216/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно предоставянето на статистика за номиналния улов на държавите-членки, които извършват риболов в зони извън северната част на Атлантическия океан (ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 1).

(12)   Директива 2003/4/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета (ОВ L 41, 14.2.2003 г., стр. 26).

(13)   Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43).“

(14)   Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (ОВ L 264, 25.9.2006 г., стр. 13).

(15)   Решение 2005/370/EО на Съвета от 17 февруари 2005 г. (ОВ L 124, 17.5.2005 г., стр. 1).

(*1)   Датата на влизане в сила на настоящия регламент

(*2)   Пет години след датата на влизане в сила на настоящия регламент.

(*3)   Една година след влизането в сила на настоящия регламент.

(*4)   Две години след влизането в сила на настоящия регламент.

(*5)   Четири години след датата на влизане в сила на настоящия регламент.

(*6)   Пет години след датата на влизане в сила на настоящия регламент.

(16)   Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7).

(17)   Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици (ОВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7).

(18)   Директива 2008/56/ЕО на европейския парламент и на съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) (OB L 164, 25.6.2008 г., стр. 19).

(*7)   Пет години след влизането в сила на настоящия регламент.

(*8)  Три месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент.

(*9)   60 дни след влизането в сила на настоящия регламент.

(19)   Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29 септември 2008 г. за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов (ОВ L 286, 29.10.2008 г., стр. 1).

(20)  Регламент (ЕО) № 199/2008 на Съвета от 25 февруари 2008 г. за установяване на общностна рамка за събиране, управление и използване на данни в сектор Рибарство и за подкрепа на научните консултации във връзка с Общата политика в областта на рибарството (ОВ L 60, 5.3.2008 г., стр. 1).

(*10)   Датата на влизане в сила на настоящия регламент

(*11)   Четири години след датата на влизане в сила на настоящия регламент.

(*12)   Пет години след датата на влизане в сила на настоящия регламент.

(*13)   Една година след датата на влизане в сила на настоящия регламент.

Приложение I

Раздел 1: Дълбоководни видове

Научно наименование

Общоприето наименование

Принадлежи към групата на най-уязвимите видове (X)

Отсрочено прилагане на член 4, параграф 2, буква в),

Centrophorus granulosus

Гълтаща акула

x

 

Centrophorus squamosus

Сива късошипа акула

x

 

Centroscyllium fabricii

Черна котешка акула

x

 

Centroscymnus coelolepis

Португалска котешка акула

x

 

Centroscymnus crepidater

Дългоноса кадифена котешка акула

x

 

Dalatias licha

Черна акула

x

 

Etmopterus princeps

Голяма светеща акула

x

 

Apristuris spp

Исландска котешка акула

 

 

Chlamydoselachus anguineus

Мантиева акула

 

 

Deania calcea

Птицеклюна акула

 

 

Galeus melastomus

Петниста котешка акула

 

 

Galeus murinus

Миша котешка акула

 

 

Hexanchus griseus

Тъпоноса шестхрилна акула

x

 

Etmopterus spinax

Нощна акула

 

 

Oxynotus paradoxus

Грапава акула

 

 

Scymnodon ringens

Острозъба котешка акула

 

 

Somniosus microcephalus

Гренландска акула

 

 

Alepocephalidae

 

 

Alepocephalus Bairdii

 

 

Alepocephalus rostratus

 

 

Aphanopus carbo

Афанопус

 

 

Argentina silus

Атлантическа аргентина

 

 

Beryx spp.

Берикс

 

 

Chaceon (Geryon) affinis

Дълбоководен червен рак

 

x

Chimaera monstrosa

Европейска химера

 

x

Hydrolagus mirabilis

Химера от вида Hydrolagus mirabilis

 

x

Rhinochimaera atlantica

Носата атлантическа химера

 

x

Coryphaenoides rupestris

Гренадир

 

 

Epigonus telescopus

Черен кардинал

x

 

Helicolenus dactilopterus

Синя скорпена

 

 

Hoplostethus аtlanticus

Атлантически големоглав

x

 

Macrourus berglax

Дългоопашата риба

 

 

Molva dypterigia

Синя молва

 

 

Mora moro

Мора

 

x

Antimora rostrata

Синя антимора

 

x

Pagellus bogaraveo

Северен пагел

 

 

Phycis blennoides

Брадата мерлуза

 

 

Polyprion americanus

Американски бибан

 

 

Reinhardtius hippoglossoides

Гренландска камбала

 

 

Cataetyx laticeps

 

 

x

Hoplosthetus mediterraneus

Средиземноморски големоглав

 

x

Macrouridae,

 

различна от Coryphaenoides rupestris и Macrourus berglax

Макрурус

 

, различна от гренадир и дългоопашата риба

 

 

Nesiarchus nasutus

 

 

Notocanthus chemnitzii

Гърбата змиорка

 

 

Raja fyllae

Листовиден скат

 

x

Raja hyperborea

Арктически скат

 

 

Raja nidarosiensus

Норвежки скат

 

 

Trachyscorpia cristulata

Дълбоководен бибан

 

 

Раздел 2: Видове, регулирани допълнително в рамките на NEAFC

Brosme brosme

Менек

 

Conger conger

Морска змиорка

 

Lepidopus caudatus

Сребриста риба сабя

x

Lycodes esmarkii

Голям шарен ликод

 

Molva molva

Молва (морска щука)

 

Sebastes viviparus

Норвежки бибан

 

[Изм. 131]

Приложение II

Конкретни изисквания относно събирането на данни и докладването по член 18, параграф 4.

1.

Държавите членки гарантират, че при събирането на данни в дадена зона, обхващаща както води на Съюза, така и международни води, тези данни се събират поотделно за водите на Съюза и за международните води.

2.

Когато една дълбоководна риболовна дейност съвпада с друга риболовна дейност в същата зона, събирането на данни за първата се извършва отделно от събирането на данни за втората.

3.

При всички дълбоководни риболовни дейности се вземат проби от изхвърлянията. Стратегията за вземане на проби при разтоварвания на брега и изхвърляния в морето обхваща всички видове, изброени в приложение I, както и видовете, принадлежащи към екосистемата на морското дъно, например дълбоководни корали, сюнгери и други организми, причислявани към тази екосистема.

4.

Когато приложимият многогодишен план изисква събирането на данни за риболовното усилие под формата на времето на риболов с тралове (в часове) и времето на потапяне на пасивни съоръжения, тази държава членка събира и е готова да представи заедно с тези данни за риболовното усилие следните допълнителни данни:

а)

географското местоположение на риболовната дейност за всяко от хвърлянията въз основа на данните от системата за наблюдение на корабите, предавани от кораба до центъра за наблюдение на рибарството;

б)

дълбочините, на които са разположени риболовните съоръжения, в случай че корабът докладва с помощта на електронен корабен дневник. Капитанът на кораба докладва за дълбочината на риболова в съответствие със стандартния формат на докладване.

4а.

Комисията гарантира, че данните се събират своевременно, по начин, хармонизиран във всички държави членки, и че те са точни, надеждни и изчерпателни. [Изм. 132]

4б.

Комисията осигурява безопасно съхранение на събраните данни, като предоставя публичен достъп до тях, освен в изключителни случаи, когато се изисква подходяща защита и поверителност и при условие че се обявяват причините за тези ограничения. [Изм. 133]

Приложение IIa

Оценки на въздействието, посочени в член 7, параграф 2

Оценките на въздействието за определяне на дълбоководните риболовни дейности, посочени в член 7, параграф 2, наред с другото обхващат:

1.

Вида(овете) на провежданите риболовни дейности, включително корабите и вида на риболовните съоръжения, целевите видове и дълбочинния обхват, на който ще се провеждат дейностите, отделните целеви видове и потенциалните видове за прилов, равнищата на риболовно усилие и продължителността на риболовната дейност;

2.

Най-добрата налична научна информация за актуалното състояние на рибните запаси и изходна информация за екосистемите и местообитанията в риболовните зони, с която трябва да бъдат сравнявани бъдещи промени;

3.

Установяването, описването и картографирането на известни или предполагаеми уязвими морски екосистеми в риболовната зона;

4.

Данните и методите, използвани за установяване, описване и оценка на въздействието на дадена дейност, установяване на пропуски в знанията, както и оценяване на неточността на представената в оценката информация;

5.

Установяването, описването и оценяването на възникването, мащаба и продължителността на възможните въздействия на риболовните дейности, включително кумулативното въздействие на риболовни дейности, по-специално върху уязвимите морски екосистеми и дейности и нископродуктивните рибни ресурси в риболовната зона;

6.

Предложените мерки за облекчаване и управление, които трябва да се използват за предотвратяване на съществено неблагоприятно въздействие върху уязвимите морски екосистеми и за осигуряване на дългосрочно опазване и устойчиво управление на нископродуктивните рибни ресурси, както и мерките, които трябва да се използват за проследяване на въздействието на риболовните операции. [Изм. 134]


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/263


P7_TA(2013)0540

Механизъм за гражданска защита ***I

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно Механизъм за гражданска защита на Съюза (COM(2011)0934 — C7-0519/2011 — 2011/0461(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

(2016/C 468/49)

Европейският парламент,

като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2011)0934),

като взе предвид член 294, параграф 2 и член 196 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0519/2011),

като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

като взе предвид становището на Комитета на регионите от 19 юли 2012 г. (1),

като взе предвид поетия с писмо от 9 октомври 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

като взе предвид член 55 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на комисията по развитие, комисията по външни работи, комисията по бюджети и комисията по регионално развитие (A7-0003/2013),

1.

Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.

Одобрява съвместното изявление на Парламента, Съвета и Комисията, приложено към настоящата резолюция;

3.

Приема за сведение изявлението на Комисията, приложено към настоящата резолюция;

4.

Изисква Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

5.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.


(1)  ОВ C 277, 13.9.2012 г., стр. 164.


P7_TC1-COD(2011)0461

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 10 декември 2013 г. с оглед на приемането на Решение …/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно Механизъм за гражданска защита на Съюза

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Решение (ЕС) № 1313/2013.)


ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Изявление на Европейския парламент, Съвета и Комисията

Европейският парламент, Съветът и Комисията вземат под внимание подхода, възприет в член 19, параграфи 4—6 и приложение I, който отговаря на специфичните особености на настоящото решение и не съставлява прецедент за другите финансови инструменти.

Изявление на Комисията

Без да се засяга годишната бюджетна процедура, Комисията възнамерява да започне от януари 2015 г. да представя на Европейския парламент годишен доклад за изпълнението на настоящото решение, в който е включена бюджетната разбивка от приложение I. Този подход е обоснован от специфичните особености на политиката в областта на гражданската защита и не създава прецедент за другите финансови инструменти.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/265


P7_TA(2013)0541

Договорите за кредити за жилищни имоти ***I

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за кредити за жилищни имоти (COM(2011)0142 — C7-0085/2011 — 2011/0062(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

(2016/C 468/50)

Европейският парламент,

като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2011)0142),

като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0085/2011),

като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

като взе предвид становището на Европейската централна банка от 18 август 2011 г. (1)

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 14 юли 2011 г. (2),

като взе предвид поетия с писма от 8 май 2013 г. и 27 ноември 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

като взе предвид членове 55 и 37 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, както и на комисията по правни въпроси (A7-0202/2012),

1.

Приема изложената по-долу позиция на първо четене (3);

2.

Изисква Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.


(1)  ОВ C 240, 18.8.2011 г., стр. 3.

(2)  ОВ C 318, 29.10.2011 г., стр. 133.

(3)  Тази позиция заменя измененията, приети на 10 септември 2013 г. (Приети текстове, P7_TA(2013)0341).


P7_TC1-COD(2011)0062

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 10 декември 2013 г. с оглед на приемането на Директива 2014/…/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на Директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/EС и Регламент (EС) № 1093/2010

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива 2014/17/ЕС.)


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/266


P7_TA(2013)0542

Вносът на ориз с произход от Бангладеш ***I

Изменения, приети от Европейския парламент на 10 декември 2013 г. към предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно вноса на ориз с произход от Бангладеш (COM(2012)0172 — C7-0102/2012 — 2012/0085(COD)) (1)

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

(2016/C 468/51)

Изменение 1

Предложение за регламент

Заглавие

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Предложение за РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно вноса на ориз с произход от Бангладеш

Предложение за РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно вноса на ориз с произход от Бангладеш и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3491/90 на Съвета

Изменение 2

Предложение за регламент

Съображение 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(3)

С цел да се гарантира надеждността и ефикасността на преференциалния режим за внос, на Комисията следва да бъде делегирано правомощие да приема актове в съответствие с член 290 от Договора, така че тя да установи правила, съгласно които участието в режима да зависи от внасянето на гаранция. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(3)

С цел да се гарантира надеждността и ефикасността на преференциалния режим за внос, на Комисията следва да бъде делегирано правомощие да приема актове в съответствие с член 290 от Договора, така че тя да установи правила, съгласно които участието в режима да зависи от внасянето на гаранция в съответствие с Регламент (EO) № 1964/2006 на Комисията от 22 декември 2006 г . за определяне на подробни правила за откриване и управление на квота за внос на ориз с произход от Бангладеш съгласно Регламент (ЕИО) № 3491/90 на Съвета  (2) . От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

Изменение 3

Предложение за регламент

Съображение 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(4)

С оглед да се гарантират еднакви условия за прилагане на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Освен ако изрично е предвидено друго, тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията. Въпреки това, когато се наложи преустановяване на преференциалния режим за внос, на Комисията следва да бъде позволено да приема актове за изпълнение без прилагане на Регламент (ЕС) № 182/2011.

(4)

С оглед да се гарантират еднакви условия за приемането на някои мерки за прилагане на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Освен ако изрично е предвидено друго, тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията. Въпреки това, когато се наложи преустановяване на преференциалния режим за внос, Комисията следва да приеме акт за изпълнение без прилагане на Регламент (ЕС) № 182/2011.

Изменение 4

Предложение за регламент

Съображение 7

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(7)

С цел да се гарантира, че предимствата на преференциалните режими за внос са ограничени единствено за ориза с произход от Бангладеш, държавата износител следва да издава сертификат за произход и да събира експортна такса в размер, съответстващ на намалението на вносното мито ,

(7)

С цел да се гарантира, че предимствата на преференциалните режими за внос са ограничени единствено за ориза с произход от Бангладеш, следва да се издава сертификат за произход,

Изменение 5

Предложение за регламент

Съображение 7 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(7a)

Настоящият регламент е част от общата търговска политика на Съюза, която трябва да бъде в съответствие с целите на политиката на Съюза в областта на сътрудничеството за развитие, установени в член 208 от Договора, по-специално изкореняването на бедността и насърчаването на устойчивото развитие и доброто управление в развиващите се държави. Като такава, тя трябва да бъде съобразена с изискванията на Световната търговска организация (СТО), и по-специално с Решението за диференцирано и по-благоприятно третиране, реципрочност и по-пълно участие на развиващите се страни (наричано по-долу „упълномощаващата клауза“), прието в рамките на Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ) през 1979 г., съгласно което членовете на СТО могат да предоставят диференцирано и по-благоприятно третиране на развиващите се държави,

Изменение 6

Предложение за регламент

Съображение 7 б (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(7б)

Настоящият регламент се основава също на признаването на правото на дребните земеделски производители и селските работници на достоен доход и на по-безопасна и здравословна работна среда като основно за постигането на общите цели за предоставяне на търговски преференции на развиващите се страни и особено на най-слабо развитите страни. Съюзът се стреми да определя и провежда общи политики и действия с цел подпомагане на устойчивото развитие в икономическо и социално отношение и в областта на околната среда в развиващите се държави, като има за основна цел изкореняването на бедността. В този контекст, ратифицирането и ефективното прилагане на основните международни конвенции относно правата на човека и трудовите права, опазването на околната среда и доброто управление са от съществено значение, както е отразено в специалния насърчителен режим, който предвижда допълнителни тарифни преференции съгласно Регламент (ЕС) № 978/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за прилагане на схема от общи тарифни преференции  (3) ,

Изменение 13

Предложение за регламент

Съображение 7 в (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(7в)

За да се гарантира, че настоящият регламент е в съответствие с общите разпоредби, посочени в член 208 от ДФЕС, той следва да обхваща единствено ориза, който е произведен, събран и преработен в съответствие с конвенциите на Международната организация на труда, изброени в Приложение VIII към Регламент (ЕС) № 978/2012, и по-специално конвенциите относно принудителния труд (№ 29), синдикалната свобода и закрилата на правото на синдикално организиране (№ 87), правото на организиране и на колективно договаряне (№ 98), равенството в заплащането (№ 100), премахването на принудителния труд (№ 105), дискриминацията в областта на труда и професиите (№ 111) и най-тежките форми на детския труд (№ 182);

Изменение 7

Предложение за регламент

Член 1 — параграф 1 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

1a.     Настоящият регламент признава правото на дребните земеделски производители и селските работници на достоен доход и на по-безопасна и здравословна работна среда и счита зачитането на това право като основно във връзка с постигането на общите цели за предоставяне на търговски преференции на развиващите се страни и особено на най-слабо развитите страни.

Изменение 8

Предложение за регламент

Член 1 — параграф 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

3.    Посредством акт за изпълнение, приет без съдействието на комитета, посочен в член 323, параграф 1 от Регламент (ЕС) № XXXX/XXXX, Комисията преустановява прилагането на преференциалния режим за внос, предвиден в параграф 1 от настоящия член, след като установи, че през текущата година вносът, отговарящ на изискванията за този режим, е достигнал количеството, определено в параграф 2.

3.   Комисията приема акт за изпълнение, който преустановява прилагането на преференциалния режим за внос, предвиден в параграф 1 от настоящия член, след като установи, че през текущата година вносът, отговарящ на изискванията за този режим, е достигнал количеството, определено в параграф 2 от настоящия член . Този акт за изпълнение се приема, без да се прилага процедурата по член 5а, параграф 2.

Изменение 9

Предложение за регламент

Член 2 — параграф 2 — буква а

Текст, предложен от Комисията

Изменение

a)

предоставяне на доказателства, че от Бангладеш е събрана експортна такса в размер, съответстващ на намалението, посочено в параграф 1;

заличава се

Изменение 10

Предложение за регламент

Член 4 — параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 3, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящия регламент .

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 3, се предоставя на Комисията за срок от пет години , считано от ...  (*1) . Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

Изменение 11

Предложение за регламент

Член 4 — параграф 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение

5.   Делегиран акт, приет съгласно член 3, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са повдигнали възражения в срок от два месеца от уведомлението до тях за съответния акт, или ако преди изтичането на този срок както Европейският парламент, така и Съветът са уведомили Комисията, че няма да повдигат възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

5.   Делегиран акт, приет съгласно член 3, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са повдигнали възражения в срок от два месеца от уведомлението до тях за съответния акт, или ако преди изтичането на този срок както Европейският парламент, така и Съветът са уведомили Комисията, че няма да повдигат възражения. Този срок се удължава с четири месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Изменение 12

Предложение за регламент

Член 5 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

Член 5а

 

Процедура на комитет

 

1.     Комисията се подпомага от Комитета за общата организация на селскостопанските пазари, създаден с член [323, параграф 1] от Регламент (ЕО) № [xxxx/yyyy] на Европейския парламент и на Съвета от … за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (Общ регламент за ООП)  (4) . Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

 

2.     При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

 

3.     Когато становището на комитета трябва да бъде получено чрез писмена процедура, тази процедура се прекратява без резултат, когато в рамките на определения срок за предаване на становището председателят на комитета вземе такова решение или мнозинство от членовете на комитета поиска това.


(1)  Въпросът е върнат за ново разглеждане в компетентната комисия съгласно член 57, параграф 2, втора алинея (А7-0304/2013).

(2)   ОВ L 408, 30.12.2006 г., стр. 18

(3)   ОВ L 303, 31.10.2012 г., стр. 1.

(*1)   OВ: Датата на влизане в сила на настоящия регламент.

(4)   COD 2010/0385.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/272


P7_TA(2013)0543

График на търговете за квоти за емисии на парникови газове ***I

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед уточняване на разпоредбите относно графика на търговете за квоти за емисии на парникови газове (COM(2012)0416 — C7-0203/2012 — 2012/0202(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

(2016/C 468/52)

Европейският парламент,

като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2012)0416),

като взе предвид член 294, параграф 2 и член 192, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0203/2012),

като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 14 ноември 2012 г. (1),

след като се консултира с Комитета на регионите,

като взе предвид своята резолюция от 15 март 2012 г. относно Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност (2),

като взе предвид поетия с писмо от 20 ноември 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

като взе предвид член 55 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A7-0046/2013),

1.

Приема изложената по-долу позиция на първо четене (3);

2.

Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.


(1)  ОВ C 11, 15.1.2013 г., стр. 87.

(2)  ОВ C 251 E, 31.8.2013 г., стр. 75.

(3)  Тази позиция съответства на измененията, приети на 3 юли 2013 г. (Приети текстове, P7_TA(2013)0310).


P7_TC1-COD(2012)0202

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 10 декември 2013 г. с оглед на приемането на Решение …/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед уточняване на разпоредбите относно графика на търговете за квоти за емисии на парникови газове

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Решение (ЕС) № 1359/2013.)


Сряда, 11 декември 2013 r.

15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/273


P7_TA(2013)0551

Решение да не се възразява срещу делегиран акт: Условия за предоставяне на разположение на уебсайт на декларация за експлоатационни показатели относно строителни продукти

Решение на Европейския парламент да не се представят възражения срещу делегирания регламент на Комисията от 30 октомври 2013 г. относно условията за предоставяне на разположение на уебсайт на декларация за експлоатационни показатели относно строителни продукти (C(2013)7086 — 2013/2928(DEA))

(2016/C 468/53)

Европейският парламент,

като взе предвид делегирания регламент на Комисията (C(2013)7086),

като взе предвид писмото на Комисията от 14 ноември 2013 г., с което тя призовава Парламента да заяви, че няма да повдига възражения срещу делегирания регламент,

като взе предвид член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕC) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета (1) (РСП), и по-специално член 7, параграф 3 и член 63, параграф 1 от него,

като взе предвид член 87а, параграф 6 от своя правилник,

като взе предвид обстоятелството, че никакво възражение не е представено в срока, предвиден в член 87а, параграф 6, трето и четвърто тире от своя правилник, който срок изтече на 10 декември 2013 г.,

A.

като има предвид, че е важно да се гарантира, че делегираният регламент относно електронните покупки ще влезе в сила възможно най-скоро, с оглед на факта, че съществените разпоредби на основния законодателен акт, включително тези, свързани с предоставянето на декларациите за експлоатационните показатели, се прилагат от 1 юли 2013 г.;

Б.

като има предвид, че възможността тези декларации да се публикуват в интернет би позволила, в съответствие с желанието на законодателя, на производителите на строителни продукти да намалят разходите и да увеличат гъвкавостта на строителния сектор като такъв;

В.

като има предвид, че делегираният регламент следваше да бъде изготвен от Комисията предварително, с цел да се избегне неприятното забавяне в разрешаването на дерогация от задължението на производителите да предоставят хартиени или електронни копия на декларация за експлоатационни показатели на всеки продукт, който се предоставя на пазара;

Г.

като има предвид, че е от първостепенно значение както Парламентът, така и Съветът да могат да упражняват правата си като съзаконодатели, така, както са определени в Договорите, включително решението кои елементи да бъдат делегирани на Комисията в бъдещи основни законодателни актове, и че Парламентът е в състояние да вземе участие в консултациите, заедно с експерти на държавите членки и други заинтересовани страни, преди приемането на делегиран акт и по прозрачен начин;

1.

Заявява, че не възразява срещу делегирания регламент;

2.

Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и на Комисията.


(1)  ОВ L 88, 4.4.2011 г., стр. 5.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/274


P7_TA(2013)0552

Програма за обмен, помощ и обучение за защита на еврото срещу фалшифициране (програма „Перикъл 2020“) ***I

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма за обмен, помощ и обучение за защита на еврото срещу фалшифициране (програма „Перикъл 2020“) (COM(2011)0913 — C7-0510/2011 — 2011/0449(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

(2016/C 468/54)

Европейският парламент,

като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2011)0913),

като взе предвид член 294, параграф 2 и член 133 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0510/2011),

като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

като взе предвид становището на Европейската централна банка от 2 март 2012 г. (1),

като взе предвид поетия с писмо от 21 ноември 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

като взе предвид член 55 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A7-0423/2013),

1.

Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.

Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.


(1)  ОВ C 137, 12.5.2012 г., стр. 7.


P7_TC1-COD(2011)0449

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 11 декември 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма за обмен, помощ и обучение за защита на еврото срещу фалшифициране (програма „Перикъл 2020“) и за отмяна на Решения 2001/923/EО, 2001/924/EО, 2006/75/EО, 2006/76/EО, 2006/849/EО и 2006/850/ЕО на Съвета

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 331/2014.)


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/275


P7_TA(2013)0553

Изменение на Регламент (ЕС) № 99/2013 относно Европейската статистическа програма за периода 2013—2017 г. ***I

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 99/2013 относно Европейската статистическа програма за периода 2013—2017 г. (COM(2013)0525 — C7-0224/2013 — 2013/0249(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

(2016/C 468/55)

Европейският парламент,

като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2013)0525),

като взе предвид член 294, параграф 2 и член 338, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0224/2013),

като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

като взе предвид ангажимента, поет от представителя на Съвета в писмо от 27 ноември 2013 г., за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид член 55 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A7-0401/2013),

1.

Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.

Изисква Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията, както и на националните парламенти.


P7_TC1-COD(2013)0249

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 11 декември 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2013 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 99/2013 относно Европейската статистическа програма за периода 2013—2017 г.

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 1383/2013.)


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/276


P7_TA(2013)0554

Конвенция на МОТ относно достойния труд на домашните работници***

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно проекторешението на Съвета за упълномощаване на държавите членки да ратифицират, в интерес на Европейския съюз, Конвенция № 189 относно достойния труд на домашните работници от 2011 г. на Международната организация на труда (Конвенция № 189) (11462/2013 — C7-0234/2013 — 2013/0085(NLE))

(Одобрение)

(2016/C 468/56)

Европейският парламент,

като взе предвид проекторешението на Съвета (11462/2013),

като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 153 във връзка с член 218, параграф 6, втора алинея, буква a), подточка v) и член 218, параграф 8, първа алинея от Договора за функционирането на ЕС (C7-0234/2013),

като взе предвид член 81 и член 90, параграф 7 от своя правилник,

като взе предвид препоръката на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0394/2013),

1.

Дава своето одобрение за проекторешението на Съвета;

2.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/277


P7_TA(2013)0555

Споразумение между Европейския съюз и Република Армения за общите принципи на участие на Република Армения в програми на Съюза ***

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението за решение на Съвета относно сключването на Протокол към Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Армения, от друга страна, относно Рамково споразумение между Европейския съюз и Република Армения за общите принципи на участие на Република Армения в програми на Съюза (16469/2012 — C7-0009/2013 — 2012/0247(NLE))

(Одобрение)

(2016/C 468/57)

Европейският парламент,

като взе предвид проекторешението на Съвета (16469/2012),

като взе предвид проекта на Протокол към Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Армения, от друга страна (16472/2012),

като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с членове 114, 168, 169, 172, член 173, параграф 3, членове 188 и 192, както и с член 218, параграф 6, втора алинея, буква a) от Договора за функционирането на ЕС (C7-0009/2013),

като взе предвид член 81 и член 90, параграф 7 от своя правилник,

като взе предвид препоръката на комисията по външни работи (A7-0406/2013),

1.

Дава своето одобрение за сключването на протокола;

2.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Република Армения.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/278


P7_TA(2013)0556

Споразумение между ЕС и Франция за прилагане по отношение на Общност Сен Бартелеми на законодателството на Съюза относно данъчното облагане *

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението за решение на Съвета за сключване на споразумение между Европейския съюз и Френската република за прилагане по отношение на Общност Сен Бартелеми на законодателството на Съюза относно данъчното облагане на доходи от спестявания и административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (COM(2013)0555 — C7-0360/2013 — 2013/0269(NLE))

(Консултация)

(2016/C 468/58)

Европейският парламент,

като взе предвид предложението за решение на Съвета (COM(2013)0555),

като взе предвид проекта за споразумение между Европейския съюз и Френската република за прилагане по отношение на Общност Сен Бартелеми на законодателството на Съюза относно данъчното облагане на доходи от спестявания и административното сътрудничество в областта на данъчното облагане,

като взе предвид членове 113 и 115, във връзка с член 218, параграф 6, втора алинея, буква б) и член 218, параграф 8 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Съветът се е консултирал с него (C7-0360/2013),

като взе предвид член 55, член 90, параграф 7 и член 46, параграф 1 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A7-0404/2013),

1.

Дава своето одобрение за сключването на споразумението;

2.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите-членки.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/279


P7_TA(2013)0557

Изменение на Решение 2002/546/ЕО относно удължаване на периода на неговото прилагане *

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението за решение на Съвета за изменение на Решение 2002/546/ЕО относно удължаване на период на неговото прилагане (COM(2013)0781 — C7-0420/2013 — 2013/0387(CNS))

(Специална законодателна процедура — консултация)

(2016/C 468/59)

Европейският парламент,

като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2013)0781),

като взе предвид член 349 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C7–0420/2013),

като взе предвид член 55 и член 46, параграф 1 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие (A7-0431/2013),

1.

Одобрява предложението на Комисията;

2.

Отправя покана към Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

3.

Призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в текста, одобрен от Парламента;

4.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/280


P7_TA(2013)0559

Назначаване на член на Сметната палата (Фил Уин Оуен — Обединено кралство)

Решение на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението за назначаване на Фил Уин Оуен за член на Сметната палата (C7-0313/2013 — 2013/0811(NLE))

(Консултация)

(2016/C 468/60)

Европейският парламент,

като взе предвид член 286, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C7-0313/2013),

като взе предвид член 108 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A7-0438/2013),

А.

като има предвид, че комисията по бюджетен контрол направи оценка на квалификацията на предложения кандидат, по-специално по отношение на изискванията, посочени в член 286, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

Б.

като има предвид, че на своето заседание от 7 ноември 2013 г., комисията по бюджетен контрол изслуша предложения от Съвета кандидат за член на Сметната палата;

1.

Изказва положително становище относно предложението на Съвета за назначаване на Фил Уин Оуен за член на Сметната палата;

2.

Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и, за сведение, на Сметната палата, както и на другите институции на Европейския съюз и на одитните институции на държавите членки.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/281


P7_TA(2013)0560

Назначаване на член на Сметната палата (Алекс Бренинкмейер — Нидерландия)

Решение на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложение за назначаване на Алекс Бренинкмейер за член на Сметната палата (C7-0312/2013 — 2013/0810(NLE))

(Консултация)

(2016/C 468/61)

Европейският парламент,

като взе предвид член 286, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C7-0312/2013),

като взе предвид член 108 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A7-0433/2013),

А.

като има предвид, че комисията по бюджетен контрол направи оценка на квалификацията на предложения кандидат, по-специално по отношение на условията, посочени в член 286, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

Б.

като има предвид, че на своето заседание от 7 ноември 2013 г., комисията по бюджетен контрол изслуша предложения от Съвета кандидат за член на Сметната палата;

1.

Изказва положително становище относно предложението за назначаване на Алекс Бренинкмейер за член на Сметната палата;

2.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и, за сведение, на Сметната палата, както и на другите институции на Европейския съюз и на институциите на държавите членки за одит.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/282


P7_TA(2013)0561

Назначаване на член на Сметната палата (Анри Гретен — Люксембург)

Решение на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложение за назначаване на Анри Гретен за член на Сметната палата (C7-0309/2013 — 2013/0807(NLE))

(Консултация)

(2016/C 468/62)

Европейският парламент,

като взе предвид член 286, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C7-0309/2013),

като взе предвид член 108 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A7-0439/2013),

A.

като има предвид, че на своето заседание от 7 ноември 2013 г. комисията по бюджетен контрол изслуша предложения от Съвета кандидат за член на Сметната палата;

Б.

като има предвид, че Анри Гретен отговаря на условията, определени в член 286, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

1.

Изказва положително становище относно предложението за назначаване на Анри Гретен за член на Сметната палата;

2.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и, за сведение, на Сметната палата, както и на другите институции на Европейския съюз и на институциите на държавите-членки за одит.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/283


P7_TA(2013)0562

Назначаване на член на Сметната палата (Николаос Милионис — Гърция)

Решение на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложение за назначаване на Николаос Милионис за член на Сметната палата (C7-0310/2013 — 2013/0808(NLE))

(Консултация)

(2016/C 468/63)

Европейският парламент,

като взе предвид член 286, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C7-0310/2013),

като взе предвид член 108 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A7-0436/2013),

A.

като има предвид, че комисията по бюджетен контрол направи оценка на квалификацията на предложения кандидат, по-специално по отношение на условията, посочени в член 286, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

Б.

като има предвид, че на своето заседание от 7 ноември 2013 г. комисията по бюджетен контрол изслуша предложения от Съвета кандидат за член на Сметната палата;

1.

Изказва положително становище относно предложението за назначаване на Николаос Милионис за член на Сметната палата;

2.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и за сведение — на Сметната палата, както и на другите институции на Европейския съюз и на институциите на държавите членки за одит.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/284


P7_TA(2013)0563

Назначаване на член на Сметната палата (Даниел Ламарк — Франция)

Решение на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложение за назначаване на Даниел Ламарк за член на Сметната палата (C7-0311/2013 — 2013/0809(NLE))

(Консултация)

(2016/C 468/64)

Европейският парламент,

като взе предвид член 286, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C7-0311/2013),

като взе предвид член 108 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A7–0437/2013),

A.

като има предвид, че комисията по бюджетен контрол направи оценка на квалификацията на предложения кандидат, по-специално по отношение на условията, посочени в член 286, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

Б.

като има предвид, че на своето заседание от 7 ноември 2013 г. комисията по бюджетен контрол изслуша предложения от Съвета кандидат за член на Сметната палата;

1.

Изказва положително становище относно предложението на Съвета за назначаване на Даниел Ламарк за член на Сметната палата;

2.

Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и за сведение, на Сметната палата, както и на другите институции на Европейския съюз и на институциите на държавите членки за одит.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/285


P7_TA(2013)0564

Назначаване на председател на надзорния съвет на Европейската централна банка

Решение на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението на Европейската централна банка за назначаването на председател на Надзорния съвет на Европейската централна банка (N7-0103/2013 — C7-0424/2013 — 2013/0901(NLE))

(Одобрение)

(2016/C 468/65)

Европейският парламент,

като взе предвид предложението на Европейската централна банка от 22 ноември 2013 г. за назначаването на председател на Надзорния съвет на Европейската централна банка (N7-0103/2013),

като взе предвид член 26, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (1),

като взе предвид Междуинституционалното споразумение между Европейския парламент и Европейската централна банка относно практическите условия и ред за упражняването на демократичната отчетност и надзора над изпълнението на задачите, възложени на Европейската централна банка в рамките на единния надзорен механизъм (2),

като взе предвид своя правилник за дейността,

като взе предвид доклада на Комисията по икономически и парични въпроси (A7-0452/2013),

A.

като има предвид, че в член 26, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 се предвижда, че Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да представи на Парламента своето предложение за назначаването на председател на нейния Надзорен съвет и че председателят трябва да се избира въз основа на открита процедура за подбор сред лица с призната репутация и опит в областта на банковото дело и финансите, които не са членове на Управителния съвет;

Б.

като има предвид, че в член 26, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 се предвижда, че назначаванията в Надзорния съвет в съответствие с този регламент зачитат принципите на балансирано участие на представители на двата пола, опит и квалификации;

В.

като има предвид, че с писмо от 22 ноември 2013 г. ЕЦБ представи на Парламента предложение за назначаването на Даниел Нуи за председател на Надзорния съвет на ЕЦБ с мандат от пет години;

Г.

като има предвид, че след това Комисията по икономически и парични въпроси на Парламента направи оценка на квалификацията на предложения кандидат, по-специално с оглед на изискванията, предвидени в член 26, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) № 1024/2013; като има предвид, че при извършването на тази оценка Комисията получи автобиографията от предложения кандидат, както и отговорите на кандидата на писмен въпросник;

Д.

като има предвид, че на 27 ноември 2013 г. Комисията проведе изслушване на предложения кандидат, по време на което кандидатът направи встъпително изявление, а след това отговори на въпросите, зададени от членовете на Комисията;

1.

Одобрява предложението на ЕЦБ за назначаването на Даниел Нуи за председател на Надзорния съвет на ЕЦБ;

2.

Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Европейската централна банка, на Съвета, както и на правителствата на държавите членки.


(1)  ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63.

(2)  ОВ L 320, 30.11.2013 г., стр. 1.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/286


P7_TA(2013)0565

Общи правила и процедури за изпълнението на инструментите на Съюза за външна дейност ***I

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общи правила и процедури за изпълнението на инструментите на Съюза за външна дейност (COM(2011)0842 — C7-0494/2011 — 2011/0415(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

(2016/C 468/66)

Европейският парламент,

като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2011)0842),

като взе предвид член 294, параграф 2, член 209, параграф 1 и член 212, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0494/2011),

като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

като взе предвид становището на Комитета на регионите от 9 октомври 2012 г. (1),

като взе предвид поетия с писмо от 4 декември 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

като взе предвид член 55 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становищата на комисията по развитие, на комисия по международна търговия и на комисията по бюджети (A7-0447/2013),

1.

Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.

Одобрява изявлението на Парламента, приложено към настоящата резолюция;

3.

Отбелязва декларациите на Комисията, приложени към настоящата резолюция;

4.

Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

5.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.


(1)  ОВ C 391, 18.12.2012 г., стр. 110.


P7_TC1-COD(2011)0415

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 11 декември 2013 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) № …/2014 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общи правила и процедури за изпълнението на инструментите на Съюза за финансиране на външната дейност

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 236/2014.)


ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Декларация на Европейската комисия относно използването на актове за изпълнение за определянето на разпоредби за прилагането на някои правила в Регламент (ЕС) № 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за установяване на Европейски инструмент за съседство и в Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II)

Европейската комисия счита, че правилата за изпълнение на програмите за трансгранично сътрудничество, посочени в Регламент (ЕС) № 236/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за определяне на общи правила и процедури за изпълнението на инструментите на Съюза за външна дейност, и други конкретни, по-подробни правила за изпълнение в Регламент (ЕС) № 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за установяване на Европейски инструмент за съседство и в Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) имат за цел да допълнят основния акт и поради това следва да бъдат делегирани актове, които да бъдат приети въз основа на член 290 от ДФЕС. Комисията няма да повдига възражения срещу приемането на текста, договорен от съзаконодателите. Независимо от това Европейската комисия припомня, че въпросът за разграничаването между членове 290 и 291 от ДФЕС понастоящем се разглежда от Съда на Европейския съюз в рамките на делото за „биоцидите“.

Декларация на Европейската комисия относно „обратните постъпления“

В съответствие със задълженията, посочени в член 21, параграф 5 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета, Европейската комисия ще включи в проектобюджета ред за отразяване на вътрешните целеви приходи и, когато е възможно, ще посочва размерът на тези приходи.

Бюджетният орган ще бъде уведомяван за размера на натрупаните средства всяка година в процеса на планиране на бюджета. Вътрешните целеви приходи ще се включват в проектобюджета само когато техният размер е сигурен.

Изявление на Европейския парламент относно спирането на помощта, отпусната по финансовите инструменти

Европейският парламент отбелязва, че Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г., Регламент (ЕС) № 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за установяване на Европейски инструмент за съседство, Регламент (ЕС) № 234/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за партньорство за сътрудничество с трети държави и Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) не съдържат изрично упоменаване на възможността за спиране на помощта в случаите, когато държавата бенефициер не спазва основните принципи, установени в съответния инструмент, и по-специално принципите на демокрацията, на върховенството на закона и на зачитането на правата на човека.

Европейският парламент счита, че всяко спиране на помощ по линия на тези инструменти би променило общата финансова схема, договорена в съответствие с обикновената законодателна процедура. Следователно, като съзаконодател и клон на бюджетния орган Европейският парламент има правото да упражнява в пълна степен своите прерогативи в това отношение, в случай че трябва да се вземе такова решение.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/288


P7_TA(2013)0566

Инструмент за стабилност ***I

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за стабилност (COM(2011)0845 — C7-0497/2011 — 2011/0413(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

(2016/C 468/67)

Европейският парламент,

като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2011)0845),

като взе предвид член 294, параграф 2, член 209, параграф 1 и член 212, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0497/2011),

като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

като взе предвид поетия с писмо от 4 декември 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

като взе предвид член 55 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становищата на комисията по развитие, комисията по международна търговия и комисията по бюджети (А7-0451/2013),

1.

Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.

Отбелязва декларацията на Комисията, приложена към настоящата резолюция;

3.

Изисква Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

4.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.


P7_TC1-COD(2011)0413

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 11 декември 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент, допринасящ за стабилността и мира

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 230/2014).


ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Декларация на Европейската комисия относно стратегическия диалог с Европейския парламент  (1)

Въз основа на член 14 от Договора за ЕС Европейската комисия ще проведе стратегически диалог с Европейския парламент преди програмирането на Регламент (ЕС) № 230/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент, допринасящ за стабилността и мира (ИСМ), и след първоначалната консултация със съответните му бенефициери, когато това е целесъобразно. Европейската комисия ще представи на Европейския парламент съответните налични документи относно програмирането с индикативно разпределение на средствата, предвидени по държави/региони, а за всяка отделна държава/регион — приоритетите, възможните резултати и индикативното разпределение на средствата, предвидени за отделните приоритети по географските програми, както и избора на реда и условията за предоставяне на помощта (2). Европейската комисия ще представи на Европейския парламент съответните налични документи относно програмирането с тематичните приоритети, възможните резултати, избора на реда и условията за предоставяне на помощта (2) и отпуснатите финансови средства за тези приоритети, предвидени в тематичните програми. Европейската комисия ще вземе под внимание позицията, изразена от Европейския парламент по този въпрос.

Европейската комисия ще проведе стратегически диалог с Европейския парламент при подготвянето на средносрочния преглед и преди всяко съществено преразглеждане на документите за програмиране през срока на действие на този регламент.

При искане от страна на Европейския парламент Европейската комисия ще разясни как забележките на Европейския парламент са били взети под внимание в документите за програмиране и при всяко друго последващо действие в отговор на стратегическия диалог.


(1)  Европейската комисия ще се представлява от отговорния комисар.

(2)  Когато е приложимо.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/290


P7_TA(2013)0567

Европейски инструмент за съседство ***I

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на Европейски инструмент за съседство (COM(2011)0839 — C7-0492/2011 — 2011/0405(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

(2016/C 468/68)

Европейският парламент,

като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2011)0839),

като взе предвид член 294, параграф 2, член 209, параграф 1 и член 212, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0492/2011),

като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 14 ноември 2012 г., (1)

като взе предвид становището на Комитета на регионите от 9 октомври 2012 г. (2),

като взе предвид поетия с писмо от 4 декември 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

като взе предвид член 55 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становищата на комисията по развитие, комисията по международна търговия, комисията по бюджети, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по регионално развитие, комисията по култура и образование и комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0449/2013),

1.

Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.

Одобрява изявлението на Парламента, приложено към настоящата резолюция;

3.

Отбелязва декларацията на Комисията, приложена към настоящата резолюция;

4.

Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

5.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.


(1)  ОВ C 11, 15.1.2013 г., стр. 77.

(2)  ОВ C 391, 18.12.2012 г., стр. 110.


P7_TC1-COD(2011)0405

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 11 декември 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2014 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на Европейски инструмент за съседство

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 232/2014.)


ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Декларация на Европейската комисия относно стратегическия диалог с Европейския парламент  (1)

Въз основа на член 14 от Договора за ЕС Европейската комисия ще проведе стратегически диалог с Европейския парламент преди програмирането на Регламент (ЕС) № 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за установяване на Европейски инструмент за съседство и след първоначалната консултация със съответните му бенефициери, когато това е целесъобразно. Европейската комисия ще представи на Европейския парламент съответните налични документи относно програмирането с индикативно разпределение на средствата, предвидени по държави/региони, а за всяка отделна държава/регион — приоритетите, възможните резултати и индикативното разпределение на средствата, предвидени за отделните приоритети по географските програми, както и избора на реда и условията за предоставяне на помощта (2). Европейската комисия ще представи на Европейския парламент съответните налични документи относно програмирането с тематичните приоритети, възможните резултати, избора на реда и условията за предоставяне на помощта2 и отпуснатите финансови средства за тези приоритети, предвидени в тематичните програми. Европейската комисия ще вземе под внимание позицията, изразена от Европейския парламент по този въпрос.

Европейската комисия ще проведе стратегически диалог с Европейския парламент при подготвянето на средносрочния преглед и преди всяко съществено преразглеждане на документите за програмиране през срока на действие на този регламент.

При искане от страна на Европейския парламент Европейската комисия ще разясни как забележките на Европейския парламент са били взети под внимание в документите за програмиране и при всяко друго последващо действие в отговор на стратегическия диалог.

Декларация на Европейската комисия относно използването на актове за изпълнение за определянето на разпоредби за прилагането на някои правила в Регламент (ЕС) № 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за установяване на Европейски инструмент за съседство и в Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II)

Европейската комисия счита, че правилата за изпълнение на програмите за трансгранично сътрудничество, посочени в Регламент (ЕС) № 236/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за определяне на общи правила и процедури за изпълнението на инструментите на Съюза за външна дейност, и други конкретни, по-подробни правила за изпълнение в Регламент (ЕС) № 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за установяване на Европейски инструмент за съседство и в Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) имат за цел да допълнят основния акт и поради това следва да бъдат делегирани актове, които да бъдат приети въз основа на член 290 от ДФЕС. Комисията няма да повдига възражения срещу приемането на текста, договорен от съзаконодателите. Независимо от това Европейската комисия припомня, че въпросът за разграничаването между членове 290 и 291 от ДФЕС понастоящем се разглежда от Съда на Европейския съюз в рамките на делото за „биоцидите“.

Изявление на Европейския парламент относно спирането на помощта, отпусната по финансовите инструменти

Европейският парламент отбелязва, че Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г., Регламент (ЕС) № 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за установяване на Европейски инструмент за съседство, Регламент (ЕС) № 234/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за партньорство за сътрудничество с трети държави и Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) не съдържат изрично упоменаване на възможността за спиране на помощта в случаите, когато държавата бенефициер не спазва основните принципи, установени в съответния инструмент, и по-специално принципите на демокрацията, на върховенството на закона и на зачитането на правата на човека.

Европейският парламент счита, че всяко спиране на помощ по линия на тези инструменти би променило общата финансова схема, договорена в съответствие с обикновената законодателна процедура. Следователно, като съзаконодател и клон на бюджетния орган Европейският парламент има правото да упражнява в пълна степен своите прерогативи в това отношение, в случай че трябва да се вземе такова решение.


(1)  Европейската комисия ще се представлява от отговорния комисар.

(2)  Когато е приложимо.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/293


P7_TA(2013)0568

Инструмент за предприсъединителна помощ ***I

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II) (COM(2011)0838 — C7-0491/2011 — 2011/0404(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

(2016/C 468/69)

Европейският парламент,

като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2011)0838),

като взе предвид член 294, параграф 2 и член 212, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0491/2011),

като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 14 ноември 2012 г. (1),

като взе предвид становището на Комитета на регионите от 9 октомври 2012 г. (2),

като взе предвид поетия с писмо от 4 декември 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

като взе предвид член 55 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становищата на комисията по международна търговия, комисията по бюджети, комисията по заетост и социални въпроси, както и комисията по регионално развитие (A7-0445/2013),

1.

Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.

Одобрява декларацията на Европейския парламент и общата декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията, приложени към настоящата резолюция;

3.

Приема за сведение декларациите на Комисията, приложени към настоящата резолюция;

4.

Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

5.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.


(1)  ОВ C 11, 15.1.2013 г., стр. 77.

(2)  ОВ C 391, 18.12.2012 г., стр. 110.


P7_TC1-COD(2011)0404

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 11 декември 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II)

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 231/2014.)


ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Декларация на Европейската комисия относно стратегическия диалог с Европейския парламент  (1)

Въз основа на член 14 от Договора за ЕС Европейската комисия ще проведе стратегически диалог с Европейския парламент преди програмирането на Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) и след първоначалната консултация със съответните му бенефициери, когато това е целесъобразно. Европейската комисия ще представи на Европейския парламент съответните налични документи относно програмирането с индикативно разпределение на средствата, предвидени по държави/региони, а за всяка отделна държава/регион — приоритетите, възможните резултати и индикативното разпределение на средствата, предвидени за отделните приоритети по географските програми, както и избора на реда и условията за предоставяне на помощта (2). Европейската комисия ще представи на Европейския парламент съответните налични документи относно програмирането с тематичните приоритети, възможните резултати, избора на реда и условията за предоставяне на помощта2 и отпуснатите финансови средства за тези приоритети, предвидени в тематичните програми. Европейската комисия ще вземе под внимание позицията, изразена от Европейския парламент по този въпрос.

Европейската комисия ще проведе стратегически диалог с Европейския парламент при подготвянето на средносрочния преглед и преди всяко съществено преразглеждане на документите за програмиране през срока на действие на този регламент.

При искане от страна на Европейския парламент Европейската комисия ще разясни как забележките на Европейския парламент са били взети под внимание в документите за програмиране и при всяко друго последващо действие в отговор на стратегическия диалог.

Съвместна декларация на Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно финансирането на хоризонтални програми за малцинствата

Европейският парламент, Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия постигат съгласие, че член 2, параграф 1, буква а), точка ii) от Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) следва да се тълкува в смисъл, че позволява финансирането на програми, насочени към подобряване на зачитането и защитата на малцинствата в съответствие с критериите от Копенхаген, какъвто беше случаят при Регламент (ЕО) № 1085/2006 на Съвета от 17 юли 2006 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП).

Декларация на Европейската комисия относно използването на актове за изпълнение за определянето на разпоредби за прилагането на някои правила в Регламент (ЕС) № 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за установяване на Европейски инструмент за съседство и в Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II)

Европейската комисия счита, че правилата за изпълнение на програмите за трансгранично сътрудничество, посочени в Регламент (ЕС) № 236/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за определяне на общи правила и процедури за изпълнението на инструментите на Съюза за външна дейност, и други конкретни, по-подробни правила за изпълнение в Регламент (ЕС) № 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за установяване на Европейски инструмент за съседство и в Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) имат за цел да допълнят основния акт и поради това следва да бъдат делегирани актове, които да бъдат приети въз основа на член 290 от ДФЕС. Комисията няма да повдига възражения срещу приемането на текста, договорен от съзаконодателите. Независимо от това Европейската комисия припомня, че въпросът за разграничаването между членове 290 и 291 от ДФЕС понастоящем се разглежда от Съда на Европейския съюз в рамките на делото за „биоцидите“.

Изявление на Европейския парламент относно спирането на помощта, отпусната по финансовите инструменти

Европейският парламент отбелязва, че Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г., Регламент (ЕС) № 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за установяване на Европейски инструмент за съседство, Регламент (ЕС) № 234/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за партньорство за сътрудничество с трети държави и Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) не съдържат изрично упоменаване на възможността за спиране на помощта в случаите, когато държавата бенефициер не спазва основните принципи, установени в съответния инструмент, и по-специално принципите на демокрацията, на върховенството на закона и на зачитането на правата на човека.

Европейският парламент счита, че всяко спиране на помощ по линия на тези инструменти би променило общата финансова схема, договорена в съответствие с обикновената законодателна процедура. Следователно, като съзаконодател и клон на бюджетния орган Европейският парламент има правото да упражнява в пълна степен своите прерогативи в това отношение, в случай че трябва да се вземе такова решение.

Изявление на Европейския парламент относно бенефициерите, посочени в приложение I към Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II)

Европейският парламент отбелязва, че в текста на Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) се използва фразата „бенефициерите, посочени в приложение I“. Европейският парламент счита, че тази фраза се отнася за държави.


(1)  Европейската комисия ще се представлява от отговорния комисар.

(2)  Когато е приложимо.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/296


P7_TA(2013)0569

Инструмент за партньорство за сътрудничество с трети държави ***I

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за партньорство за сътрудничество с трети държави (COM(2011)0843 — C7-0495/2011 — 2011/0411(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

(2016/C 468/70)

Европейският парламент,

като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2011)0843),

като взе предвид член 294, параграф 2, член 207, параграф 2, член 209, параграф 1 и член 212, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0495/2011),

като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

като взе предвид становището на Комитета на регионите от 9 октомври 2012 г. (1),

като взе предвид поетия с писмо от 4 декември 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

като взе предвид член 55 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становищата на комисията по международна търговия, комисията по развитие, комисията по бюджети и комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A7-0446/2013),

1.

Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.

Одобрява декларацията на Парламента, приложена към настоящата резолюция;

3.

Отбелязва декларацията на Комисията, приложена към настоящата резолюция;

4.

Изисква Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

5.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.


(1)  ОВ C 391, 18.12.2012 г., стр. 110.


P7_TC1-COD(2011)0411

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 11 декември 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за партньорство за сътрудничество с трети държави

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 234/2014.)


ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Декларация на Европейската комисия относно стратегическия диалог с Европейския парламент  (1)

Въз основа на член 14 от Договора за ЕС Европейската комисия ще проведе стратегически диалог с Европейския парламент преди програмирането на Регламент (ЕС) № 234/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за партньорство за сътрудничество с трети държави и след първоначалната консултация със съответните му бенефициери, когато това е целесъобразно. Европейската комисия ще представи на Европейския парламент съответните налични документи относно програмирането с индикативно разпределение на средствата, предвидени по държави/региони, а за всяка отделна държава/регион — приоритетите, възможните резултати и индикативното разпределение на средствата, предвидени за отделните приоритети по географските програми, както и избора на реда и условията за предоставяне на помощта (2). Европейската комисия ще представи на Европейския парламент съответните налични документи относно програмирането с тематичните приоритети, възможните резултати, избора на реда и условията за предоставяне на помощта2 и отпуснатите финансови средства за тези приоритети, предвидени в тематичните програми. Европейската комисия ще вземе под внимание позицията, изразена от Европейския парламент по този въпрос.

Европейската комисия ще проведе стратегически диалог с Европейския парламент при подготвянето на средносрочния преглед и преди всяко съществено преразглеждане на документите за програмиране през срока на действие на този регламент.

При искане от страна на Европейския парламент Европейската комисия ще разясни как забележките на Европейския парламент са били взети под внимание в документите за програмиране и при всяко друго последващо действие в отговор на стратегическия диалог.

Изявление на Европейския парламент относно спирането на помощта, отпусната по финансовите инструменти

Европейският парламент отбелязва, че Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г., Регламент (ЕС) № 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за установяване на Европейски инструмент за съседство, Регламент (ЕС) № 234/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за партньорство за сътрудничество с трети държави и Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) не съдържат изрично упоменаване на възможността за спиране на помощта в случаите, когато държавата бенефициер не спазва основните принципи, установени в съответния инструмент, и по-специално принципите на демокрацията, на върховенството на закона и на зачитането на правата на човека.

Европейският парламент счита, че всяко спиране на помощ по линия на тези инструменти би променило общата финансова схема, договорена в съответствие с обикновената законодателна процедура. Следователно, като съзаконодател и клон на бюджетния орган Европейският парламент има правото да упражнява в пълна степен своите прерогативи в това отношение, в случай че трябва да се вземе такова решение.


(1)  Европейската комисия ще се представлява от отговорния комисар.

(2)  Когато е приложимо.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/298


P7_TA(2013)0570

Финансов инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека по света ***I

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на финансов инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека по света (COM(2011)0844 — C7-0496/2011 — 2011/0412(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

(2016/C 468/71)

Европейският парламент,

като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2011)0844),

като взе предвид член 294, параграф 2, и членове 209 и 212 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0496/2011),

като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 15 ноември 2012 г. (1),

като взе предвид становището на Комитета на регионите от 9 октомври 2012 г. (2),

като взе предвид поетия с писмо от 4 декември 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

като взе предвид член 55 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становищата на комисията по развитие, комисията по бюджети и комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0448/2013),

1.

Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.

Одобрява съвместната декларация на Парламента, Съвета и Комисията, приложена към настоящата резолюция;

3.

Отбелязва декларацията на Комисията, приложена към настоящата резолюция;

4.

Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

5.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.


(1)  ОВ C 11, 15.1.2013 г., стр. 81.

(2)  ОВ C 391, 18.12.2012 г., стр. 110.


P7_TC1-COD(2011)0412

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 11 декември 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2014 на Европейския парламент и на Съветаза създаване на финансов инструмент за демокрация и права на човека по света

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 235/2014.)


ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Декларация на Европейската комисия относно стратегическия диалог с Европейския парламент  (1)

Въз основа на член 14 от Договора за ЕС Европейската комисия ще проведе стратегически диалог с Европейския парламент преди програмирането на Регламент (ЕС) № 235/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека по света и след първоначалната консултация със съответните му бенефициери, когато това е целесъобразно. Европейската комисия ще представи на Европейския парламент съответните налични документи относно програмирането с индикативно разпределение на средствата, предвидени по държави/региони, а за всяка отделна държава/регион — приоритетите, възможните резултати и индикативното разпределение на средствата, предвидени за отделните приоритети по географските програми, както и избора на реда и условията за предоставяне на помощта (2). Европейската комисия ще представи на Европейския парламент съответните налични документи относно програмирането с тематичните приоритети, възможните резултати, избора на реда и условията за предоставяне на помощта2 и отпуснатите финансови средства за тези приоритети, предвидени в тематичните програми. Европейската комисия ще вземе под внимание позицията, изразена от Европейския парламент по този въпрос.

Европейската комисия ще проведе стратегически диалог с Европейския парламент при подготвянето на средносрочния преглед и преди всяко съществено преразглеждане на документите за програмиране през срока на действие на този регламент.

При искане от страна на Европейския парламент Европейската комисия ще разясни как забележките на Европейския парламент са били взети под внимание в документите за програмиране и при всяко друго последващо действие в отговор на стратегическия диалог.

Съвместна декларация на Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно мисиите за наблюдение на избори

Европейският парламент, Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия подчертават важния принос на мисиите на Европейския съюз за наблюдение на избори към политиката на Съюза в областта на външните отношения в подкрепа на демокрацията в държавите партньори. Мисиите на ЕС за наблюдение на избори спомагат за увеличаване на прозрачността и доверието в изборния процес и предоставят информирана оценка на изборите, както и препоръки за по-нататъшното им подобряване в контекста на сътрудничеството и политическия диалог, осъществявани от Съюза с държави партньори. Във връзка с това Европейският парламент, Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия постигат съгласие, че до 25 % от бюджета за периода 2014—2020 г. по Регламент (ЕС) № 235/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека по света следва да се отделят за финансирането на мисии на ЕС за наблюдение на избори, в зависимост от изборните приоритети за съответната година.


(1)  Европейската комисия ще се представлява от отговорния комисар.

(2)  Когато е приложимо.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/300


P7_TA(2013)0571

Създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие ***I

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие (COM(2011)0840 — C7-0493/2011 — 2011/0406(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

(2016/C 468/72)

Европейският парламент,

като взе предвид предложението на Комисията до Парламента и до Съвета (COM(2011)0840),

като взе предвид член 294, параграф 2 и член 209, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла в Парламента предложението (C7-0493/2011),

като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

като взе предвид становището на Комитета на регионите от 9 октомври 2012 г. (1),

като взе предвид поетия с писмо от 4 декември 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

като взе предвид член 55 от своя правилник,

като взе предвид доклада на Комисията по развитие и становищата на Комисията по външни работи, Комисията по международна търговия, Комисията по бюджети, както и на Комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0450/2013),

1.

Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.

Одобрява декларацията на Парламента и съвместното изявление на Парламента, Съвета и Комисията, приложени към настоящата резолюция;

3.

Приема за сведение декларациите на Комисията, приложени към настоящата резолюция;

4.

Призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

5.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.


(1)  ОВ C 391, 18.12.2012 г., стp. 110.


P7_TC1-COD(2011)0406

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 11 декември 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 233/2014.)


ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Декларация на Европейската комисия относно стратегическия диалог с Европейския парламент  (1)

Въз основа на член 14 от Договора за ЕС Европейската комисия ще проведе стратегически диалог с Европейския парламент преди програмирането на Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г. и след първоначалната консултация със съответните му бенефициери, когато това е целесъобразно. Европейската комисия ще представи на Европейския парламент съответните налични документи относно програмирането с индикативно разпределение на средствата, предвидени по държави/региони, а за всяка отделна държава/регион — приоритетите, възможните резултати и индикативното разпределение на средствата, предвидени за отделните приоритети по географските програми, както и избора на реда и условията за предоставяне на помощта (2). Европейската комисия ще представи на Европейския парламент съответните налични документи относно програмирането с тематичните приоритети, възможните резултати, избора на реда и условията за предоставяне на помощта2 и отпуснатите финансови средства за тези приоритети, предвидени в тематичните програми. Европейската комисия ще вземе под внимание позицията, изразена от Европейския парламент по този въпрос.

Европейската комисия ще проведе стратегически диалог с Европейския парламент при подготвянето на средносрочния преглед и преди всяко съществено преразглеждане на документите за програмиране през срока на действие на този регламент.

При искане от страна на Европейския парламент Европейската комисия ще разясни как забележките на Европейския парламент са били взети под внимание в документите за програмиране и при всяко друго последващо действие в отговор на стратегическия диалог.

Декларация на Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно член 5, параграф 2, буква б), точка ii) от Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г.

Що се отнася до прилагането на член 5, параграф 2, буква б), точка ii) от Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г., към момента на влизане в сила на този регламент за следните държави се счита, че отговарят на условията за двустранно сътрудничество по изключение, включително с оглед на постепенното премахване на безвъзмездната помощ за развитие: Куба, Колумбия, Еквадор, Перу и Южна Африка.

Декларация на Европейската комисия относно член 5 от Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г.

Европейската комисия ще търси мнението на Европейския парламент преди да променя прилагането на член 5, параграф 2, буква б), точка ii) от Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г.

Декларация на Европейската комисия относно предоставянето на средства за основни услуги

Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г. следва да позволи на Съюза да допринася за осъществяването на общия за Съюза ангажимент за осигуряване на продължаваща подкрепа за човешко развитие с цел да се подобри животът на хората в съответствие с Целите на хилядолетието за развитие. Най-малко 20 % от помощта, предоставяна по силата на този регламент, ще бъде разпределена за основни социални услуги, с акцент върху здравеопазването и образованието, както и за средното образование, като се отчита необходимостта от известна степен на гъвкавост, например в случаите, свързани с извънредна помощ. В годишния доклад по член 13 от Регламент (ЕС) № 236/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за определяне на общи правила и процедури за изпълнението на инструментите на Съюза за външна дейност ще бъде включена информация относно спазването на тази декларация.

Изявление на Европейския парламент относно спирането на помощта, отпусната по финансовите инструменти

Европейският парламент отбелязва, че Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г., Регламент (ЕС) № 232/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за установяване на Европейски инструмент за съседство, Регламент (ЕС) № 234/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за партньорство за сътрудничество с трети държави и Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) не съдържат изрично упоменаване на възможността за спиране на помощта в случаите, когато държавата бенефициер не спазва основните принципи, установени в съответния инструмент, и по-специално принципите на демокрацията, на върховенството на закона и на зачитането на правата на човека.

Европейският парламент счита, че всяко спиране на помощ по линия на тези инструменти би променило общата финансова схема, договорена в съответствие с обикновената законодателна процедура. Следователно, като съзаконодател и клон на бюджетния орган Европейският парламент има правото да упражнява в пълна степен своите прерогативи в това отношение, в случай че трябва да се вземе такова решение.


(1)  Европейската комисия ще се представлява от отговорния комисар.

(2)  Когато е приложимо.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/303


P7_TA(2013)0572

Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (2014—2020 г.) ***I

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (2014—2020 г.) (COM(2011)0608 — C7-0319/2011 — 2011/0269(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

(2016/C 468/73)

Европейският парламент,

като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2011)0608),

като взе предвид член 294, параграф 2 и членове 175, 42 и 43 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0319/2011),

като взе предвид становището на комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание,

като взе предвид член 294, параграф 3 и член 175 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид мотивираните становища, внесени в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, от парламента на Кралство Дания, Първата камара на Кралство Нидерландия и Втората камара на Кралство Нидерландия иРикстага на Кралство Швеция, в които се посочва, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 23 февруари 2012 г. (1),

като взе предвид становището на Комитета на регионите от 3 май 2012 г. (2),

като взе предвид поетия с писмо от 18 октомври 2013 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

като взе предвид членове 55 и 37от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по международна търговия, комисията по бюджети, комисията по бюджетен контрол, комисията по регионално развитие и комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0005/2013),

1.

Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.

Изисква Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.


(1)  ОВ C 143, 22.5.2012 г., стр. 42.

(2)  ОВ C 225, 27.7.2012 г., стр. 159.


P7_TC1-COD(2011)0269

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 11 декември 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (2014—2020 г.) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1927/2006

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) № 1309/2013.)


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/305


P7_TA(2013)0573

Задължителен автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане *

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане (COM(2013)0348 — C7-0200/2013 — 2013/0188(CNS))

(Специална законодателна процедура — консултация)

(2016/C 468/74)

Европейският парламент,

като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2013)0348,

като взе предвид член 115 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C7-0200/2013),

като взе предвид член 55 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по бюджетен контрол (A7-0376/2013),

1.

Одобрява предложението на Комисията, както е изменено;

2.

Приканва Комисията съответно да внесе промени в предложението си, съгласно член 293, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС;

3.

Приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това;

4.

Призовава Съвета отново да се консултира с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението на Комисията;

5.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Изменение 1

Предложение за директива

Съображение 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(1)

През последните години трудностите, свързани с данъчните измами и укриването на данъци, нараснаха значително и тази тенденция буди безпокойство както в рамките на Съюза, така и в световен мащаб. Доходите, които не се декларират и не се облагат с данъци, значително намаляват националните данъчни приходи. Ето защо е спешно необходимо повишаване на ефикасността и ефективността на събирането на данъци. Автоматичният обмен на информация представлява важен инструмент в тази връзка. В своето съобщение от 6 декември 2012 г., съдържащо плана за действие за засилване на борбата с данъчните измами и укриването на данъци (8), Комисията подчерта необходимостта от активно насърчаване на автоматичния обмен на информация, както и бъдещите европейски и международни стандарти за прозрачност и обмен на информация в данъчната област. Европейският съвет от 22 май 2013 г. поиска разширяване на автоматичния обмен на информация както на равнище ЕС, така и на световно равнище, с оглед на борбата срещу данъчните измами, укриването на данъци и агресивното данъчно планиране.

(1)

През последните години трудностите, свързани с данъчните измами, укриването на данъци и агресивното данъчно планиране , нараснаха значително и тази тенденция буди безпокойство както в рамките на Съюза, така и в световен мащаб , особено по време на криза . Доходите, които не се декларират и не се облагат с данъци, значително намаляват националните данъчни приходи , като също така създават условия за нелоялна конкуренция и водят до загуби . Ето защо е спешно необходимо повишаване на ефикасността и ефективността на събирането на данъци. Автоматичният обмен на информация представлява важен инструмент в тази връзка. Следва да функционират ефективни системи за подобряване на ефективността на събираемостта на данъците и следва да се определя данъчното право на коя държава членка е приложимо. В своето съобщение от 6 декември 2012 г., съдържащо плана за действие за засилване на борбата с данъчните измами и укриването на данъци (8), Комисията подчерта необходимостта от активно насърчаване на автоматичния обмен на информация, както и бъдещите европейски и международни стандарти за прозрачност и обмен на информация в данъчната област. Европейският парламент в своята резолюция от 21 май 2013 г. относно борбата срещу данъчните измами, укриването на данъци и данъчните убежища  (9) и Европейският съвет от 22 май 2013 г. поискаха разширяване на автоматичния обмен на информация както на равнище ЕС, така и на световно равнище, с оглед на борбата срещу данъчните измами, укриването на данъци и агресивното данъчно планиране.

Изменение 2

Предложение за директива

Съображение 1 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(1a)

В миналото данъчната политика беше считана за изключително национално правомощие, при което Съюзът няма никаква роля. Понастоящем в резултат на глобализацията данъчните въпроси трябва да бъдат обсъждани също така на равнището на ЕС. За Европейската комисия ще е по-ефикасно и ефективно да координира обмена на информация относно данъците от името на държавите членки, отколкото да разполага с набор от двустранни споразумения между държавите членки. Стандартите за автоматичен обмен на информация се различават в отделните държави. Това е ненужно сложно и налага ненужно високи разходи както за държавите членки, така и за финансовите институции в рамките на Съюза.

Изменение 3

Предложение за директива

Съображение 1 б (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(1б)

Определенията, свързани с Директива 2011/16/ЕС, следва да бъдат разработени, като се координират с работата на ОИСР в тази област с цел предоставяне на по-ясни обяснения, опростяване на регулаторната рамка и засилване на съгласуваността на измененията към посочената директива.

Изменение 4

Предложение за директива

Съображение 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(3)

Както се подчертава в искането на Европейския съвет, уместно е да се предложи разширяване на автоматичния обмен на информация, вече предвиден в член 8, параграф 5 от Директива 2011/16/ЕС. Инициативата на равнище Съюз би осигурила съгласуван, последователен и всеобхватен подход за целия ЕС към автоматичния обмен на информация в рамките на вътрешния пазар , което ще доведе до икономии на разходи както за данъчните администрации, така и за стопанските субекти .

(3)

Както се подчертава в искането на Европейския съвет, уместно е да се предложи разширяване на автоматичния обмен на информация, вече предвиден в член 8, параграф 5 от Директива 2011/16/ЕС. Инициативата на равнище Съюз би осигурила съгласуван, последователен и всеобхватен подход за целия ЕС към автоматичния обмен на информация в рамките на вътрешния пазар и е важна с оглед подобряване на ефективността на данъчните системи и укрепване на единния пазар, в който съвместното съществуване на 28 национални данъчни системи повдига въпроси, свързани с двойното данъчно облагане и нарушаването на конкуренцията . От обмена на информация на равни начала ще се възползват не само държавите членки, но и Съюзът ще може да поеме водещата роля по отношение на насърчаването на подобни стандарти в международен мащаб.

Изменение 5

Предложение за директива

Съображение 3 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(3a)

Държавите членки следва да въведат административно сътрудничество и обмен на информация, които не нарушават процедурните права и правото на неприкосновеност на личния живот на данъкоплатците.

Изменение 6

Предложение за директива

Съображение 3 б (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(3б)

Съгласно доклада на ОИСР от 19 юни 2013 г. и декларацията на Г-20 от Санкт Петербург от 6 септември 2013 г. автоматичният обмен на информация следва да почива върху общ световен модел, който да гарантира достатъчна поверителност и правилно използване на данните. Приносът на Европейския съюз към работата на ОИСР ще бъде в разширяването на автоматичния обмен на информация в областта на данъчното облагане, което следва да подобри възможностите за въвеждане на съгласувана система в световен мащаб, основана на новия стандарт на ОИСР, който ще бъде представен през февруари 2014 г.

Изменение 7

Предложение за директива

Съображение 3 в (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(3в)

При подаване на данни до данъчните органи с цел обмен на информация с други държави е важно да се уточни начинът, по който тези органи могат да използват данните.

Изменение 9

Предложение за директива

Съображение 4 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(4a)

За да се намалят неяснотите и несъгласуваността и за да се ограничат разходите, е особено важно изпълнението на настоящата директива да се координира с изпълнението на споразумението на държавите членки относно FATCA.

Изменение 10

Предложение за директива

Съображение 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(5)

Сключването на паралелни и некоординирани споразумения от държавите членки в съответствие с член 19 от Директива 2011/16/ЕС би довело до отклонения, което би било в ущърб на доброто функциониране на вътрешния пазар. Разширеният автоматичен обмен на информация въз основа на общ за целия Европейски съюз законодателен инструмент ще премахне необходимостта държавите членки да се позовават на тази разпоредба при сключване на двустранни или многостранни споразумения, които биха могли да се разглеждат като подходящи за решаване на въпроса при липсата на подходящо законодателство на Съюза.

(5)

Сключването на паралелни и некоординирани споразумения от държавите членки в съответствие с член 19 от Директива 2011/16/ЕС би довело до отклонения, което би било в ущърб на доброто функциониране на вътрешния пазар и на приложимия в целия Съюз подход като цяло . Разширеният автоматичен обмен на информация въз основа на общ за целия Европейски съюз законодателен инструмент ще премахне необходимостта държавите членки да се позовават на тази разпоредба при сключване на двустранни или многостранни споразумения, които биха могли да се разглеждат като подходящи за решаване на въпроса при липсата на подходящо законодателство на Съюза. Така Съюзът ще бъде в по-добра преговорна позиция, така че да настоява за по-високи стандарти на обмена на данъчна информация в световен мащаб.

Изменение 11

Предложение за директива

Съображение 5 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(5a)

В рамките на ОИСР в момента се работи по определянето на модел за двустранно и многостранно споразумение в областта на обмена на информация. Освен това се водят преговори между САЩ и голям брой държави за прилагане на закона FATCA чрез двустранни споразумения. Предложенията за изменения на Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане регламентират в голяма степен обмена на информация, обхванат от FATCA и работите на ОИСР. Комисията следва да уточни връзката между тези регулаторни разпоредби, за да се гарантира, че националните данъчни органи и съответните финансови институции, които отговарят за прилагането на тези изменения, са в състояние да ги прилагат.

Изменение 12

Предложение за директива

Съображение 6 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(6a)

Новите категории доходи и капитал, за които настоящата директива въвежда задължение за обмен на информация, следва да бъдат определяни съгласно тяхното тълкуване в националното законодателство на държавата членка, която предоставя информацията.

Изменение 13

Предложение за директива

Съображение 7 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(7a)

Основната цел на съществуващото предоставяне на информация за доходите от капитал и услуги на националните данъчни органи е да послужи за основа на данъчното облагане и за обмена на информация с други държави. Следователно, при промяната на задължението за предоставяне на информация с единствената цел тя да се използва за обмен на информация, от съществено значение е да се уточни начинът, по който националните данъчни органи ще използват тази информация.

Изменение 15

Предложение за директива

Съображение 9 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(9a)

Всяка държава членка следва да определя санкции за нарушения на настоящата директива и следва да предприема подходящи мерки за спазване на директивата.

Изменение 16

Предложение за директива

Съображение 10

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(10)

Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, които са възприети от Хартата на основните права на Европейския съюз

(10)

Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, които са възприети в член 16 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и в член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Предвид чувствителния характер на данните, които трябва да бъдат събирани, следва да се обърне специално внимание на зачитането на правото на неприкосновеност на личния живот и оправданите очаквания за поверителност, в частност по време на всеки процес на разследване.

Изменение 17

Предложение за директива

Член 1 — буква б)

Директива 2011/16/ЕС

Член 8 — параграф 3а — алинея 1- уводна част

Текст, предложен от Комисията

Изменение

3a.   Компетентният орган на всяка държава членка чрез автоматичен обмен изпраща на компетентния орган на всяка друга държава членка информация относно данъчни периоди, считано от 1 януари 2014 г., по отношение на следните позиции, които са платени, обезпечени или държани от финансова институция в пряка или косвена полза на бенефициер, който е физическо лице, пребиваващо в тази друга държава членка:

3a.   Компетентният орган на всяка държава членка чрез автоматичен обмен изпраща на компетентния орган на всяка друга държава членка информация,относно данъчни периоди, считано от 1 януари 2014 г. и в съответствие с националното законодателство , по отношение на следните позиции, които са платени, обезпечени или държани от финансова институция в пряка или косвена полза на бенефициер, който е физическо лице, пребиваващо в тази друга държава членка:

Изменение 18

Предложение за директива

Член 1 — буква б а) (нова)

Директива 2011/16/ЕС

Член 8 — параграф 4

Текст в сила

Изменение

 

(бa)

параграф 4 се заменя със следното:

4.   До 1 юли 2016 г. държавите членки предоставят ежегодно на Комисията статистически данни за обема на автоматичния обмен и, доколкото е възможно, информация за административните и други видове разходи и ползи, свързани с извършения обмен, както и за всякакви потенциални изменения както за данъчните администрации, така и за трети страни.

„4.   До 1 юли 2016 г. държавите членки предоставят ежегодно на Комисията статистически данни за обема на автоматичния обмен и, доколкото е възможно, информация за административните и други видове разходи и ползи, свързани с извършения обмен, както и за всякакви потенциални изменения както за данъчните администрации, така и за трети страни. Комисията уведомява Европейския парламент относно получената информация.“

Изменение 19

Предложение за директива

Член 1 — буква в)

Директива 2011/16/ЕС

Член 8 — параграф 5 — алинея 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

5.   До 1 юли 2017 г. Комисията представя доклад, съдържащ преглед и оценка на получените статистически данни и информация, в който се разглеждат въпроси като административните и други имащи отношение разходи и ползи от автоматичния обмен на информация, както и свързаните с него практически аспекти. Ако е уместно, Комисията представя предложение пред Съвета относно категориите и условията, посочени в параграф 1, включително условието за наличност на информацията относно лица, установени в други държави членки, или относно позициите, посочени в параграф 3а, или и двете.

5.   До 1 юли 2017 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, съдържащ преглед и оценка на въздействието на получените статистически данни и информация, в който се разглеждат въпроси като административните и други имащи отношение разходи и ползите от автоматичния обмен на информация, както и свързаните с него практически аспекти. Ако е уместно, Комисията представя предложение пред Европейския парламент и пред Съвета относно категориите доход и капитал, условията, посочени в параграф 1, или и двете, включително условието за наличност на информацията относно лица, установени в други държави членки, или относно позициите, посочени в параграф 3а, или и двете.

Изменение 21

Предложение за директива

Член 1 — параграф 1 а (нов)

Директива 2011/16/ЕС

Член 18 — параграф 2 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

1a.     В член 18 се добавя следният параграф:

 

„2a.     Всяка държава членка определя санкции за нарушения на настоящата директива и предприема подходящи мерки за спазване на директивата. Тези санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи.“

Изменение 22

Предложение за директива

Член 1 — параграф 1 б (нов)

Директива 2011/16/ЕС

Член 19 a (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

1б.     Вмъква се следният член:

 

„Член 19а

 

Мандат за водене на преговори с трети държави

 

От [датата на влизане в сила на настоящата директива] единствено Комисията води преговори за сключване на споразумения с трети държави за автоматичен обмен на информация (АОИ) от името на Съюза. Считано от тази дата, държавите членки не водят преговори за двустранни споразумения.“

Изменение 23

Предложение за директива

Член 1 — параграф 1 в (нов)

Директива 2011/16/ЕС

Член 22 — параграф 1 — буква в а) (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

1в.     В член 22, параграф 1 се добавя следната буква:

 

„ва)

осигуряване на всички човешки, технологични и финансови ресурси, необходими за прилагането на настоящата директива, като се имат предвид обемът и комплексният характер на информацията, която подлежи на автоматичен обмен, считано от 1 януари 2015 г.“

Изменение 24

Предложение за директива

Член 1 — параграф 1 г (нов)

Директива 2011/16/ЕС

Член 23 — параграф 3

Текст в сила

Изменение

 

1г.     В член 23 параграф 3 се заменя със следното:

3.   Държавите членки информират Комисията за годишната оценка на ефективността на автоматичния обмен на информация, предвиден в член 8, както и за постигнатите практически резултати. Комисията приема формата и условията за предаването на тази годишна оценка в съответствие с процедурата, посочена в член 26, параграф 2.

„3.   Държавите членки информират Комисията за годишната оценка на ефективността на автоматичния обмен на информация, предвиден в член 8, както и за постигнатите практически резултати. Комисията приема формата и условията за предаването на тази годишна оценка в съответствие с процедурата, посочена в член 26, параграф 2. Комисията информира ежегодно Европейския парламент относно оценките на държавите членки.“

Изменение 25

Предложение за директива

Член 1 — параграф 1 д (нов)

Директива 2011/16/ЕС

Член 25

Текст в сила

Изменение

 

1д.     Член 25 се заменя със следното:

Член 25

„Член 25

Защита на лични данни

Защита на лични данни

Обменът на информация, извършван съгласно настоящата директива, е предмет на разпоредбите за прилагане на Директива 95/46/ЕО. Въпреки това, за целите на правилното прилагане на настоящата директива държавите-членки ограничават обхвата на задълженията и правата, предвидени в член 11, член 12, параграф 1, членове 13 и 22 от Директива 95/46/ЕО, до степента, необходима за запазване на интересите по член 14, параграф 1, буква д) от посочената директива.

1.    Обменът на информация, извършван съгласно настоящата директива, е предмет на разпоредбите за прилагане на Директива 95/46/ЕО. Въпреки това, за целите на правилното прилагане на настоящата директива държавите-членки ограничават обхвата на задълженията и правата, предвидени в член 10, член 11, параграф 1, членове 12 и 21 от Директива 95/46/ЕО, до степента, необходима конкретно за запазване на интересите по член 13, параграф 1, буква д) от посочената директива.

 

2.     Държавите членки предприемат подходящи мерки за защита на обменената информация от неразрешен достъп от трети страни или от трети държави.“

Изменение 31

Предложение за директива

Член 2 — параграф 2 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

2а.     До… * [12 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива] Комисията прави преглед на действието на настоящата директива и, ако е уместно, представя законодателно предложение до Съвета, за да се осигури прозрачност на обмена на информация.


(8)  COM(2012)0722 окончателен.

(8)  COM(2012)0722 окончателен.

(9)   Приети текстове, P7_TA(2013)0205.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/316


P7_TA(2013)0574

Система за регистрация на превозвачи на радиоактивни материали ***I

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Съвета за установяване на система на Общността за регистрация на превозвачи на радиоактивни материали (COM(2012)0561 — C7-0320/2012 — 2011/0225(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

(2016/C 468/75)

Европейският парламент,

като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2012)0561),

като взе предвид членове 31 и 32 от Договора за Евратом, съгласно които Съветът се е консултирал с него (C7-0320/2012),

като взе предвид становището на комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание,

като взе предвид член 294, параграф 3 и член 91 от Договора за функционирането на ЕС,

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 22 февруари 2012 г. (1),

като взе предвид членове 55 и 37 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A7-0385/2013),

1.

Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.

Приканва Комисията съответно да внесе промени в предложението си, съгласно член 293, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС;

3.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.


(1)  ОВ C 143, 22.5.2012 г., стр. 110.


P7_TC1-COD(2011)0225

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 11 декември 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2014 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на система на Общността за регистрация на превозвачи на радиоактивни материали [Изм. 1]

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, функционирането на Европейския съюз и по-специално член 31, втори параграф и член 32 91 от него, [Изм. 2]

като взе предвид предложението на Комисията, изготвено след получаване на становището на група лица, определени от Научния и технически комитет Европейската комисия , [Изм. 3]

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент в съответствие с обикновената законодателна процедура  (2), [Изм. 4]

като има предвид, че:

(1)

Съгласно член 33 от Договора всяка държава-членка приема съответните разпоредби, за да осигури спазването на основните стандарти за опазване здравето на работещите и населението срещу опасностите, произтичащи от йонизиращите лъчения.

(2)

Основните стандарти за безопасност са установени в Директива 96/29/Евратом на Съвета (3). Тази директива се прилага за всички практически използвания, които включват риск от йонизиращо лъчение, което се излъчва от изкуствен източник или от естествен източник на лъчение, включително превоз.

(3)

С оглед да се гарантира спазване на основните стандарти е необходимо да се определи кои лица, организации или предприятия следва да се проверяват от органите на държавите-членки. Поради това с Директива 96/29/Евратом се изисква държавите-членки да подлагат определени видове практически използвания, свързани с опасности от йонизиращо лъчение, на система за докладване и предварително разрешение или да забраняват някои практически използвания.

(4)

Тъй като превозът е единственият вид използване от трансгранично естество, превозвачите на радиоактивни материали могат да се окажат длъжни да спазват изисквания, свързани със системи за докладване и издаване на разрешителни в няколко държави-членки. Настоящият регламент заменя тези системи за докладване и издаване на разрешителни в държавите-членки с една обща система за регистрация, валидна в Европейската общност за атомна енергия (наричана по-долу „Общността“).

(4а)

Необходимо е да се гарантира ефективно и хармонизирано прилагане на настоящия регламент посредством определянето на общи критерии, които държавите членки да прилагат при издаването на удостоверения за регистрацияи чрез създаването на механизъм за осъществим и задължителен обмен на информация с други държави членки с цел гарантиране на контрол върху превозвачите, проверки на съответствиетои ефективна реакция при аварийни ситуации. [Изм. 5]

(5)

Вече съществуват такива системи за регистрация и сертифициране на въздушни и морски превозвачи. В Регламент (ЕИО) № 3922/91 на Съвета (4) се посочва, че въздушните превозвачи се нуждаят от специален сертификат на въздушен превозвач за превоз на опасни стоки. По отношение на превозите по море, с Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5) се създава система на Общността за контрол на движението на корабите и за информация. Счита се, че изискванията за докладване и издаване на разрешителни съгласно Директива 96/29/Евратом се изпълняват по задоволителен начин от сертификатите, издадени от органите по гражданско въздухоплаване и системата за докладване за морските плавателни съдове. Поради това държавите-членки могат да гарантират спазването на основните стандарти в тези видове транспорт, без да е необходима регистрация на въздушни и морски превозвачи съгласно настоящия регламент.

(6)

Превозвачите на радиоактивен материал подлежат на редица изисквания на законодателството на Европейския съюз и Евратом, както и на международни правни инструменти. Разпоредбите за безопасен превоз на радиоактивни материали (TS-R-1) на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и Примерните правила относно превозите на опасни товари (Model Regulations for the Transport of Dangerous Goods) продължават да се прилагат пряко или се изпълняват от държавите-членки в съответствие с Директива 2008/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6) чрез автомобилен, железопътен и вътрешен воден транспорт. Разпоредбите на тази директива обаче не засягат прилагането на други разпоредби в областта на здравословните и безопасни условия на труд и опазването на околната среда.

(6а)

За да бъдат отчетени възможните рискове, свързани със стандартите за сигурност, отнасящи се до опазването на околната среда и здравето на работниците и на обществеността като цяло, на Комисията следва да се предостави правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС по отношение на установяването на общи критерии, които да бъдат спазвани от превозвачите на радиоактивни материали с цел получаване на удостоверение за регистрация. Особено важно е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе необходимите консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и Съвета. [Изм. 60]

(7)

С оглед да се осигурят еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (7).

(7а)

Като се има предвид широката цел за намаляване на регулаторната тежест върху промишлеността, икономическото въздействие на настоящия регламент върху множеството малки предприятия, които превозват радиоактивни материали в рамките на територията на една държава членка, следва да бъде допълнително наблюдавано от Комисията. [Изм. 7]

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет и обхват

1.   С настоящия регламент се създава система на Общността за издаването на разрешителни регистрация на превозвачи на радиоактивни материали, която улеснява задачата на държавите-членки да гарантират спазването на основните стандарти за опазване здравето на населението и на работещите срещу опасностите, произтичащи от йонизиращите лъчения, определени в въз основа на разпоредбите на Директива 2008/68/EО и Директива 96/29/Евратом. [Изм. 8]

2.   Настоящият регламент се прилага по отношение на всички превозвачи, които превозват радиоактивни материали с автомобилен, железопътен или вътрешноводен транспорт в рамките на Общността, от трети държави към Общността и от Общността към трети държави. Той не се прилага по отношение на превозвачи, които превозват радиоактивни материали по въздух и по море. [Изм. 9]

2а.     Настоящият регламент се прилага, без да се накърняват националните разпоредби относно защитата на превоза на радиоактивни материали срещу кражба, саботаж или други злонамерени деяния. [Изм. 10]

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент:

а)

„превозвач“ означава всяко лице, организация или държавно предприятие, извършващо превоз на радиоактивен материал чрез каквото и да е транспортно средство в Общността. Това включва превозвачи, извършващи дейност за чужда сметка или срещу възнаграждение, или за собствена сметка; [Изм. 11]

б)

„компетентен орган“ означава всеки орган, определен от държавата членка да извършва задачи, предвидени в настоящия регламент;

ба)

„общи критерии“ означава набор от стандарти за безопасност въз основата на Примерните правила за превоза на опасни товари Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе („ADR“), Правилника за международен железопътен транспорт на опасни товари („RID“) и Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища („ADN“), Директива 96/26/Евратом и Директива 2008/68/EО, които трябва да се спазват от превозвачите на радиоактивни материали с цел получаване на удостоверение за регистрация; [Изм. 12]

в)

„превоз“ означава всички операции по транспортиране , осъществявани от превозвача, от мястото на произход до мястото на местоназначение, включително товаренето, складирането при транзит и разтоварването на радиоактивен материал; [Изм. 13]

г)

„радиоактивен материал“означава всеки материал, съдържащ радионуклиди, чиято обемна активност и общата активност на пратката превишават стойностите, посочени в параграфи 402—407 от „Разпоредби на МААЕ за безопасен превоз на радиоактивни материали, изисквания за безопасност“ (IAEA Regulations for the Safe Transport of Radioactive Material, Safety Requirements) № TS-R-1, Виена, 2009 г. има същото значение както в Примерните правила за превоза на опасни товари (ADR, RID и ADN), които се изпълняват от държавите членки съгласно Директива 2008/68/EО ; [Изм. 14]

д)

„опасни товари с тежки последици — радиоактивен материал“ означава радиоактивен материал, при който е налице потенциал за случайно изпускане или злоупотреба в терористични атаки и които в резултат на това могат да доведат до сериозни последици, например множество жертви или тежки поражения, както е определено в допълнение A.9 към публикация № 9 на МААЕ за ядрената сигурност „Сигурност при превоза на радиоактивен материал“ (Security in the Transport of Radioactive Material), Виена, 2008 г.; [Изм. 15]

е)

„освободена опаковка“ означава всяка опаковка, позволеното радиоактивно съдържание на която не превишава нивата на активност, която съдържа радиоактивен материал и отговаря на изискванията за опаковки , определени в таблица V от раздел IV от „Разпоредби на МААЕ за безопасен превоз на радиоактивни материали, изисквания за безопасност“ № TS-R-1, Виена, 2009 г., или една десета от тези гранични стойности за превоз по поща и която е етикетирана с означение UN № 2908, 2909, 2910 или 2911 като „освободени опаковки“, както е предвидено в Примерните правила за превоза на опасни товари (ADR, RID и ADN), които се изпълняват от държавите членки в съответствие с Директива 2008/68/EО ; [Изм. 16]

ж)

„делящ се материал“ означава уран-233, уран-235, плутоний-239 и плутоний-241 или комбинация от тези радионуклиди.

Член 3

Общи разпоредби

1.   Превозвачите на радиоактивни материали трябва да разполагат с валидна регистрация, получена в съответствие с член 5. Регистрацията дава възможност на превозвача да извършва превози в целия Съюз.

2.   Всеки превоз се придружава от копие от удостоверението за регистрация на превозвача, а ако се извършва превоз съгласно параграф 3 — от разрешителното или регистрацията, получени в съответствие с приложимата национална процедура. [Изм. 17]

3.   Титулярят на валидни разрешителни или регистрации, издадени в съответствие с Директива 96/29/Евратом за манипулации с радиоактивен материал или за използване на оборудване, съдържащо радиоактивен материал или източници на лъчение, може да превозва тези материали или източници на лъчение без регистрация в съответствие с настоящия регламент, ако превозът е включен в разрешителните или регистрациите за всички държави членки, в които се извършва превозът. [Изм. 18]

4.   Националните изисквания за докладване и издаване на разрешителни в допълнение към изискванията, определени в настоящия регламент, могат да се прилагат само по отношение на превозвачите на следните материали , но не се ограничават само до тях :

а)

делящ се материал, с изключение на природен уран или обеднен уран, който е бил отработен единствено в атомен термореактор;

б)

опасни товари с тежки последици — радиоактивен материал. [Изм. 52]

5.   Не се изисква регистрация за превозвачи, които превозват единствено освободени опаковки.

5а.     Превозът на радиоактивни материали съответства на международните правила и стандарти, установени от Протокола на ИКЕ/ООН за опасни и замърсяващи товари, както и с ADR, RID и ADN, както е определено в Директива 2008/68/EО. [Изм. 19]

5б.     При кандидатстване за регистрация кандидатът представя доказателства за финансовите си възможности за компенсиране на щети в случай на произшествие, за което е отговорен неговият състав от превозни средства, в съответствие с принципа „замърсителят плаща“. [Изм. 53]

5в.     Забранява се превозът на радиоактивни материали от състав от превозни средства, който транспортира взривни вещества. [Изм. 54]

Член 4

Електронна система за регистрация на превозвачи (ESCReg)

1.   Комисията въвежда, и поддържа и осигурява защитата на електронна система за регистрация на превозвачи (ESCReg) с цел осъществяване на надзор и контрол регистрацията на превозвачи на превоза на радиоактивен материал. Комисията определя информацията, която да бъде включена в системата, техническите спецификации и изискванията за ESCReg. С оглед избягването на погрешни тълкувания тези спецификации са пълни и недвусмислени. [Изм. 20]

1а.     ESCReg е защитена, стабилна и напълно работеща преди влизането в сила на настоящия регламент. Освен това се създава механизъм за обмен на информация между компетентните органи и ESCReg с цел да се улесни най-малко трансграничният превоз. [Изм. 21]

2.   На компетентните органи на държавите членки, регистрираните превозвачи и заявителите се предоставя ограничен и защитен достъп до ESCReg при спазване на съответните разпоредби за защита на личните данни, определени в Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (8). Компетентните органи имат достъп до всички налични данни. ESCRеg предоставя публичен достъп до списъка на регистрираните превозвачи. [Изм. 22]

3.   Комисията не носи Компетентните органи на държавите членки носят отговорност за съдържанието и точността на информация, подадена чрез ESCReg , която е точна, навременна и прозрачна . [Изм. 23]

Член 5

Процедура на регистрация

1.   Превозвачът подава заявление за регистрация чрез ESCReg до компетентния орган, посочен впараграф 3 . [Изм. 24]

Кандидатстващият превозвач подава попълнения електронен формуляр за заявление, съдържащ се в приложение I. Предоставя се непрекъснат достъп до онлайн насоки с данни за контакт и информация за свързване със звеното за контакт или компетентния орган с цел подпомагане на кандидатстващия. [Изм. 25]

Прилага се преходен период от една година след …  (*1) , за да могат всички превозвачи да кандидатстват и да получат удостоверението за регистрация съгласно настоящия регламент. По време на преходния период се прилагат разпоредбите на Директива 96/29/Евратом и Директива 2008/68/ЕО. [Изм. 26]

2.   След попълване и подаване на формуляра за заявление, заявителят получава автоматично потвърждение за получаване заедно с номер на заявлението. Компетентният орган получава същото потвърждение. Комисията отговаря за осигуряване на спазването на параграф 3 от настоящия член. В случай на отказ на кандидатстващия се изпраща съобщение за грешка, което съдържа причините за отказ на заявлението. [Изм. 27]

3.   Ако заявителят е установен в повече от една държава членка, заявлението се обработва от компетентния орган на държавата членка, в която е разположено седалището на заявителя.

Ако заявителят е установен в трета държава, заявлението се обработва от компетентния орган на държавата членка, от която превозвачът възнамерява да навлезе в територията на Европейския съюз.

Компетентният орган на държавата членка, който издава първото удостоверение за регистрация на превозвача, издава и новото удостоверение в случай на промяна в данните в съответствие с член 6.

4.   В срок от осем седмици от издаването на потвърждението за получаване компетентният орган издава удостоверение за регистрация на превозвача, ако счита, че представената информация е пълна и в съответствие с настоящия регламент, Директива 96/29/Евратом и Директива 2008/68/ЕО и че кандидатът отговаря на изискванията на общите критерии . [Изм. 28]

5.   Удостоверението за регистрация на превозвача съдържа информацията, посочена в приложение II, и се издава във формата на стандартизирано удостоверение за регистрация чрез ESCReg.

Копие от удостоверението за регистрация на превозвача се предоставя автоматично чрез ESCReg на всички компетентни компетентните органи на държавите всички държави членки, в които превозвачът възнамерява да извършва дейност. [Изм. 29]

6.    Ако е необходимо, компетентният орган изисква от заявителя да поправи или да допълни своето заявлението в срок от три седмици от получаването на това искане. Ако компетентният орган откаже да издаде удостоверение за регистрация на превозвача на основание непълно заявление или неспазване на приложимите изисквания, той съобщава това писмено на заявителя в срок от осем седмици след издаването на потвърждението за получаване. Преди такъв отказ компетентният орган изисква от заявителя да поправи или допълни заявлението в срок от три седмици след като получи искането за това. Компетентният орган посочва основанията за отказ. [Изм. 30]

Копие от отказа и изложение на основанията се предоставят автоматично чрез ESCReg на всички компетентни компетентните органи на държавите всички държави членки, в които съответният превозвач възнамерява да извършва дейност. [Изм. 31]

7.   При отказ да се издаде удостоверение за регистрация на превозвача заявителят може да подаде жалба в съответствие с приложимите национални правни изисквания.

8.   Валидното удостоверение за регистрация се признава от всички държави членки.

9.   Удостоверението за регистрация на превозвача важи за период от пет години и може да се поднови, ако превозвачът подаде заявление за това.

9а.     Компетентният орган съхранява всички исторически данни за всички кандидатстващи с цел да гарантира възможност за проследяването им, да улесни по-добрия контрол и да предотврати всякакви фалшификации. [Изм. 32]

Член 6

Промяна на данни

1.   Превозвачът е длъжен във всеки един момент да гарантира точността на данните, предоставени във формуляра за заявление за регистрация на превозвача в Общността, който се подава в ESCReg. Във връзка с това кандидатстващите имат право да актуализират лесно собствените си данни, като така се ограничава административната тежест. [Изм. 33]

1а.     Компетентният орган, издал удостоверението, е отговорен за осъществяването на контрол посредством проверки на непрекъснатото съответствие на регистрирания превозвач с изискванията на настоящия регламент за срока на валидност на удостоверението. [Изм. 34]

2.   Превозвачът подава заявление за ново удостоверение при промяна на данните, посочени в част A от формуляра за заявление за регистрация на превозвача в Общността.

2а.     С цел да осигурят равнопоставено третиране на всички кандидатстващи компетентните органи гарантират, че критериите за издаване на удостоверение за регистрация са еднакви и съответстват на определенията на МААЕ, както и че процесът по регистрация е хармонизиран. [Изм. 35]

Член 7

Гарантиране на спазването

1.   Ако превозвачът не спазва изискванията на настоящия регламент, компетентният орган на държавата членка, в която бъде констатирано неспазването, предприема мерки за принудително спазване съгласно правната рамка на тази държава членка, като например писмени известия, учебни и образователни мерки, временно спиране на действието на регистрацията, нейното отнемане или изменение или съдебно преследване в зависимост от тежестта на последиците от неспазването за сигурността и данните за спазване на изискванията от страна на превозвача в предишни периоди.

Държавата членка, издала удостоверението, се уведомява незабавно относно предприетите мерки за принудително спазване. В срок от най-много четири седмици уведомената държава членка изменя, подновява или отнема регистрацията. Решението се предоставя чрез ESCReg на компетентните органи на всички държави членки. [Изм. 36]

1a.     В зависимост от тежестта на последиците от неспазването за сигурността и от данните за спазване на изискванията от страна на превозвача в предишни периоди държавата членка, в която е открито неспазването, може временно да спре действието на регистрацията на превозвача.

Държавата членка, издала удостоверението, се уведомява незабавно относно временното спиране на действието на регистрацията. В срок от най-много четири седмици уведомената държава членка изменя, подновява или отнема регистрацията. Решението се предоставя чрез ESCReg на компетентните органи на всички държави членки. [Изм. 37]

2.   Компетентният орган на държавата членка, в която е открито неспазването, съобщава на превозвача и на компетентните органи на държавите всички държави членки и на Комисията , на чиято територия превозвачът е планирал да превозва радиоактивни материали, за предприетата мярка за принудително спазване и посочва основанията за тази мярка. Ако превозвачът не се съобрази с мярката за принудително спазване, наложена в съответствие с параграф 1, регистрацията се отменя от компетентния орган на държавата членка, в която е разположено седалището на превозвача, или от компетентния орган на държавата членка, от която превозвачът е възнамерявал да навлезе в територията на Общността, ако превозвачът е установен в трета държава. [Изм. 38]

3.   Компетентният орган съобщава на превозвача и на другите засегнати компетентни органи за отнемането на регистрацията заедно с изложение на основанията. [Изм. 39]

3a.     Всички случаи на неспазване се докладват на Комисията и на ESCReg. [Изм. 40]

Член 8

Компетентни органи и национално звено за контакт

1.   Държавите членки определят компетентен орган и национално звено за контакт във връзка с превоза регистрацията на превозвачите на радиоактивни материали. Достъп до тази информация се предоставя на страницата за регистрация на кандидатстващия. [Изм. 41]

Държавите членки съобщават на Комисията не по-късно от един месец след влизането в сила на настоящия регламент името (имената), адреса (адресите) и цялата необходима информация за бързо осъществяване на контакт с компетентните органи и с националното звено за контакт във връзка с превоза на радиоактивни материали, както и всякаква последваща промяна в тези данни.

Комисията съобщава тази информация и промените в нея на всички компетентни органи в Общността чрез ESCReg и предоставя публичен достъп до нея посредством интернет . [Изм. 42]

2.   Информацията относно националните правила за радиационна защита, приложими за превоза на радиоактивни материали, трябва да бъде лесно достъпна за превозвачите чрез звената за контакт. [Изм. 43]

3.   Звеното за контакт и компетентният орган на съответната държава членка предоставят по искане на превозвачите пълна информация относно изискванията за превоз на радиоактивни материали на територията на тази държава членка.

Информацията трябва да бъде лесно достъпна от разстояние чрез електронни средства и текущо актуализирана.

Звената за контакт и компетентните органи трябва да отговарят възможно най-бързо на всяко искане за информация, а в случай че искането е погрешно или необосновано — да съобщят незабавно на заявителя за това в срок от две седмици . [Изм. 44]

Член 9

Сътрудничество между компетентните органи

Компетентните органи на държавите членки си сътрудничат с оглед хармонизиране на своите изисквания за издаване на регистрация и гарантиране на хармонизирано прилагане и принудително изпълнение на настоящия регламент.

Когато в рамките на една държава членка има няколко компетентни органа, те контактуват помежду си и работят в тясно сътрудничество въз основа на правни или официални споразумения между тях, в които се посочват отговорностите на всеки орган. Те трябва да контактуват помежду си и да съобщават информация един на друг, на националното звено за контакт и на други правителствени и неправителствени организации със сродни отговорности.

Член 9а

Делегирани актове

Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 9б, с които установява общите критерии, посочени в член 2, буква ба). [Изм. 58]

Член 9б

Упражняване на делегирането

1.     Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.     Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 9а, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 1 януари 2014 г.

3.     Делегирането на правомощия, посочено в член 9а, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в него. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.     Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията уведомява за акта едновременно Европейския парламент и Съвета.

5.     Делегиран акт, приет съгласно член 9а, влиза в сила само ако Европейският парламент или Съветът не са повдигнали възражение в срок от два месеца, след като са получили уведомление за този акт, или ако преди изтичането на този срок Европейският парламент и Съветът са уведомили Комисията, че няма да повдигат възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета. [Изм. 59]

Член 10

Прилагане

Комисията приема актове за изпълнение във връзка с изграждането на електронната система за регистрация на превозвачи (ESCReg), описана в член 4.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 11, параграф 2.

Член 11

Консултативен комитет

1.   Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.   Комитетът предоставя консултации на Комисията и я подпомага при изпълнението на нейните задачи, предвидени в настоящия регламент.

4.   Комитетът се състои от експерти, номинирани от държавите членки, и експерти, номинирани от Комисията, и се председателства от представител на Комисията.

Член 11а

Преразглеждане

Комисията преразглежда настоящия регламент до …  (*2) , за да оцени ефективността му и да предложи, ако е необходимо, допълнителни мерки за гарантиране на безопасния превоз на радиоактивни материали в границите на Общността и от трети държави. [Изм. 47]

Член 12

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Прилагането на настоящия регламент взема предвид съществуването на утвърдена и работеща система за регистрация. [Изм. 49]

Съставено в

За Европейския парламент

Председател

За Съвета

Председател


(1)  ОВ C 143, 22.5.2012 г., стр. 110.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г.

(3)  Директива 96/29/Евратом на Съвета от 13 май 1996 г. относно постановяване на основните норми на безопасност за защита на здравето на работниците и населението срещу опасностите, произтичащи от йонизиращото лъчение (ОВ L 159, 29.6.1996 г., стр. 1).

(4)  Регламент (ЕИО) № 3922/91 на Съвета от 16 декември 1991 г. относно хармонизирането на техническите изисквания и административните процедури в областта на гражданското въздухоплаване (ОВ L 373, 31.12.1991 г., стр. 4).

(5)  Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 г. за създаване на система на Общността за контрол на движението на корабите и за информация и отменяща Директива 93/75/ЕИО на Съвета (ОВ L 208, 5.8.2002 г., стр. 10).

(6)  Директива 2008/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. относно вътрешния превоз на опасни товари (ОВ L 260, 30.9.2008 г., стр. 13).

(7)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стp. 13).

(8)  ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.

(*1)   Дата на влизане в сила на настоящия регламент.

(*2)   Две години след влизането в сила на настоящия регламент.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ФОРМУЛЯР ЗА ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА ПРЕВОЗВАЧА В ОБЩНОСТТА

МОЛЯ, ИЗПРАТЕТЕ ТОВА ЗАЯВЛЕНИЕ ЕДИНСТВЕНО ЧРЕЗ ЗАЩИТЕНАТА ЕЛЕКТРОННА СИСТЕМА ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА ПРЕВОЗВАЧИ (ESCReg) НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

ПРИ ИЗМЕНЕНИЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА В ЧАСТ А ТРЯБВА ДА СЕ ПОИСКА НОВА РЕГИСТРАЦИЯ. Превозвачът гарантира на своя отговорност точността по всяко време на данните, предоставени във формуляра за заявление за регистрация на превозвача в Общността и подадени чрез тази система.

Представената информация в настоящия формуляр за заявление ще бъде обработена от Европейската комисия в съответствие с Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.

НОВО УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ

ИЗМЕНЕНИЕ НА СЪЩЕСТВУВАЩА РЕГИСТРАЦИЯ

ПОДНОВЯВАНЕ НА СЪЩЕСТВУВАЩА РЕГИСТРАЦИЯ

Номер/номера на удостоверение за регистрация:

Моля, посочете основание за искането за промяна на съществуваща регистрация.

1.   ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ЗАЯВИТЕЛЯ:

ЧАСТ A

ЧАСТ Б

НАИМЕНОВАНИЕ НА ДРУЖЕСТВОТО:

ПЪЛЕН АДРЕС:

НАЦИОНАЛЕН РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР:

1.

Име, длъжност, пълен адрес, мобилен и стационарен телефонен номер и адрес за електронна поща на отговорния представител на организацията на превозвача (лицето, упълномощено да поема ангажименти от името на организацията на превозвача):

2.

Име, длъжност, пълен адрес, мобилен и стационарен телефонен номер и адрес за електронна поща на лицето за контакт с органите по технически/административни въпроси (което носи отговорност за спазване на разпоредбите за дейностите, извършвани от дружеството на превозвача):

3.

Име, длъжност и пълен адрес , мобилен и стационарен телефонен номер и адрес за електронна поща на консултанта по безопасност (само за видове вътрешен транспорт и само ако лицето е различно от лицата в точки 1 и 2):

4.

Име, длъжност и пълен адрес , мобилен и стационарен телефонен номер и адрес за електронна поща на лицето, отговорно за прилагането на програмата за радиационна защита, ако е различно от лицата в точки 1, 2 или 3: [Изм. 50]

2.   ВИД ТРАНСПОРТ:

ЧАСТ A

ЧАСТ Б

АВТОМОБИЛЕН ТРАНСПОРТ

ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ТРАНСПОРТ

ВЪТРЕШНИ ВОДНИ ПЪТИЩА

1

Брой участващи и обучени служители за превоза (информация)

1—5

5—10

10—20

>20

2

Сектор, в който се извършва превозът: общо описание на естеството на планираните дейности по превоз (информация)

медицинско използване

промишлено използване, изпитване без разрушаване, научноизследователска дейност

използване за ядрен горивен цикъл

отпадъци

опасни товари с тежки последици — радиоактивен материал

3.   ГЕОГРАФСКИ ОБХВАТ

Моля, отбележете в списъка по-долу държавите членки, в които се планира превоз на радиоактивен материал, и посочете естеството на дейността

Ако се извършват дейности и в държави членки, различни от държавата членка, в която се подава заявлението за регистрация, моля да посочите по-конкретни данни за всяка държава, т.е. само транзит или основни места на товарене/разтоварване в рамките на конкретната държава; честота:

ЧАСТ A

ЧАСТ Б

Австрия

Белгия

България

Кипър

Чешка република

Дания

Естония

Финландия

Франция

Германия

Гърция

Унгария

Ирландия

Италия

Латвия

Литва

Люксембург

Малта

Нидерландия

Полша

Португалия

Румъния

Словакия

Словения

Испания

Швеция

Обединено кралство

транзит

разтоварване

товарене

основни места на товарене:

основни места на разтоварване:

честота:

ежедневно

ежеседмично

ежемесечно

по-рядко

4.   ВИД ПРАТКА

Изисква се регистрация за:

ЧАСТ A

ВИД ОПАКОВКА — Класификация съгласно TS-R-1

ЧАСТ Б: Прогнозен брой опаковки годишно

UN 2908 РАДИОАКТИВЕН МАТЕРИАЛ, ОСВОБОДЕНА ОПАКОВКА — ПРАЗЕН ОПАКОВЪЧЕН КОМПЛЕКТ

UN 2909 РАДИОАКТИВЕН МАТЕРИАЛ, ОСВОБОДЕНА ОПАКОВКА — ИЗДЕЛИЯ, ПРОИЗВЕДЕНИ от ПРИРОДЕН УРАН или ОБЕДНЕН УРАН или ПРИРОДЕН ТОРИЙ

UN 2910 РАДИОАКТИВЕН МАТЕРИАЛ, ОСВОБОДЕНА ОПАКОВКА — ОГРАНИЧЕНО КОЛИЧЕСТВО МАТЕРИАЛ

UN 2911 РАДИОАКТИВЕН МАТЕРИАЛ, ОСВОБОДЕНА ОПАКОВКА — ПРИБОРИ или ИЗДЕЛИЯ

UN 2912 РАДИОАКТИВЕН МАТЕРИАЛ, НИСКА СПЕЦИФИЧНА АКТИВНОСТ (НСА-I), неделящ се или делящ се — освободен

UN 2913 РАДИОАКТИВЕН МАТЕРИАЛ, ОБЕКТИ С ПОВЪРХНОСТНО РАДИОАКТИВНО ЗАМЪРСЯВАНЕ, (ПЗО-I или ПЗО-II), неделящ се или делящ се — освободен

UN 2915 РАДИОАКТИВЕН МАТЕРИАЛ, ОПАКОВКА ТИП-A, неособен вид, неделящ се или делящ се — освободен

UN 2916 РАДИОАКТИВЕН МАТЕРИАЛ, ОПАКОВКА ТИП-B(U), неделящ се или делящ се — освободен

UN 2917 РАДИОАКТИВЕН МАТЕРИАЛ, ОПАКОВКА ТИП-B(M), неделящ се или делящ се — освободен

UN 2919 РАДИОАКТИВЕН МАТЕРИАЛ, ПРЕВОЗВАН ПРИ СПЕЦИАЛНИ УСЛОВИЯ, неделящ се или делящ се — освободен

UN 2977 РАДИОАКТИВЕН МАТЕРИАЛ, УРАНОВ ХЕКСАФЛУОРИД, ДЕЛЯЩ СЕ

UN 2978 РАДИОАКТИВЕН МАТЕРИАЛ, УРАНОВ ХЕКСАФЛУОРИД, неделящ се или делящ се — освободен

UN 3321 РАДИОАКТИВЕН МАТЕРИАЛ, НИСКА СПЕЦИФИЧНА АКТИВНОСТ (НСА-II), неделящ се или делящ се — освободен

UN 3322 РАДИОАКТИВЕН МАТЕРИАЛ, НИСКА СПЕЦИФИЧНА АКТИВНОСТ (НСА-III), неделящ се или делящ се — освободен

UN 3323 РАДИОАКТИВЕН МАТЕРИАЛ, ОПАКОВКА ТИП-C, неделящ се или делящ се — освободен

UN 3324 РАДИОАКТИВЕН МАТЕРИАЛ, НИСКА СПЕЦИФИЧНА АКТИВНОСТ (НСА-II), ДЕЛЯЩ СЕ

UN 3325 РАДИОАКТИВЕН МАТЕРИАЛ, НИСКА СПЕЦИФИЧНА АКТИВНОСТ (НСА-III), ДЕЛЯЩ СЕ

UN 3326 РАДИОАКТИВЕН МАТЕРИАЛ, ОБЕКТИ С ПОВЪРХНОСТНО РАДИОАКТИВНО ЗАМЪРСЯВАНЕ, (ПЗО-I или ПЗО-II), ДЕЛЯЩ СЕ

UN 3327 РАДИОАКТИВЕН МАТЕРИАЛ, ОПАКОВКА ТИП-A, ДЕЛЯЩ СЕ, неособен вид

UN 3328 РАДИОАКТИВЕН МАТЕРИАЛ, ОПАКОВКА ТИП-B(U), ДЕЛЯЩ СЕ

UN 3329 РАДИОАКТИВЕН МАТЕРИАЛ, ОПАКОВКА ТИП-B(M), ДЕЛЯЩ СЕ

UN 3330 РАДИОАКТИВЕН МАТЕРИАЛ, ОПАКОВКА ТИП-C, ДЕЛЯЩ СЕ

UN 3331 РАДИОАКТИВЕН МАТЕРИАЛ , ПРЕВОЗВАН ПРИ СПЕЦИАЛНИ УСЛОВИЯ, ДЕЛЯЩ СЕ

UN 3332 РАДИОАКТИВЕН МАТЕРИАЛ, ОПАКОВКА ТИП-A, от ОСОБЕН ВИД, неделящ се или делящ се — освободен

UN 3333 РАДИОАКТИВЕН МАТЕРИАЛ, ОПАКОВКА ТИП-A, ОСОБЕН ВИД, ДЕЛЯЩ СЕ

 

5.   ПРОГРАМА ЗА РАДИАЦИОННА ЗАЩИТА (ПРЗ)

ЧАСТ А:

С поставяне на знак в това поле:

декларирам, че разполагам с напълно функционираща и стриктно прилагана ПРЗ

ЧАСТ Б:

препратка към и дата на документа, в който се описва ПРЗ

Качване на файла за ПРЗ

6.   ПРОГРАМА ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА КАЧЕСТВОТО (ПОК)

ПОК трябва да е достъпна за проверка от компетентния орган (в съответствие с член 1 (7) (3) от Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR)

ЧАСТ А:

С поставяне на знак в това поле:

декларирам, че разполагам с напълно функционираща и стриктно прилагана ПОК

ЧАСТ Б:

Препратка към и дата на документа

7.   Декларация

Долуподписаният превозвач с настоящото удостоверявам, че спазвам всички съответни международни, общностни и национални разпоредби, свързани с превоза на радиоактивни материали.

Долуподписаният превозвач с настоящото удостоверявам верността на данните, вписани в настоящия формуляр.

Дата ………..

Име ………..……..

Подпис ………

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ЕЛЕКТРОННО УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА ПРЕВОЗВАЧА ЗА ПРЕВОЗ НА РАДИОАКТИВЕН МАТЕРИАЛ

ЗАБЕЛЕЖКА:

КОПИЕ ОТ НАСТОЯЩОТО УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ ТРЯБВА ДА ПРИДРУЖАВА ВСЕКИ ПРЕВОЗ, КОЙТО ПОПАДА В ОБХВАТА НА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ.

Настоящото удостоверение за регистрация се издава в съответствие с Регламент (Евратом) xxxxx на Съвета.

Настоящото удостоверение не освобождава превозвача от задължението да спазва другите приложими разпоредби в областта на транспорта.

1)

НОМЕР НА РЕГИСТРАЦИЯТА: BE/xxxx/дд-мм-гггг

2)

ИМЕ НА ОРГАНА/ДЪРЖАВАТА:

3)

ИМЕ И АДРЕС НА ДРУЖЕСТВОТО

4)

ВИД ТРАНСПОРТ:

АВТОМОБИЛЕН

ЖЕЛЕЗОПЪТЕН

ВЪТРЕШНИ ВОДНИ ПЪТИЩА

7)

ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ, в които е приложимо удостоверението

8)

ВИД ОПАКОВКА — НОМЕР UN (виж приложение 1 — същия формат)

9)

ДАТА

ЕЛЕКТРОНЕН ПОДПИС

ПЕРИОД НА ВАЛИДНОСТ: ДАТА + 5 години


Четвъртък, 12 декември 2013 r.

15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/330


P7_TA(2013)0581

Съд на Европейския съюз: брой на съдиите в Общия съд ***I

Изменения, приети от Европейския парламент от 12 декември 2013 г. към предложението за регламентна Европейския парламент и на Съвета за изменение на Протокола относно Статута на Съда на Европейския съюз чрез увеличаване на броя на съдиите в Общия съд (02074/2011 — C7-0126/2012 — 2011/0901B(COD)) (1)

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

(2016/C 468/76)

Изменение 1

ИЗМЕНЕНИЯ, ВНЕСЕНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ (*1),

към проекта на Съда на Европейския съюз


(1)  Въпросът е върнат за ново разглеждане в комисия съгласно член 57, параграф 2, втора алинея (А7-0252/2013).

(*1)  Изменения: нов или изменен текст се обозначава с получер курсив; заличаванията се посочват със символа ▌.


Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Протокола относно Статута на Съда на Европейския съюз и на приложение I към него чрез увеличаване на броя на съдиите в Общия съд

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 19, параграф 2, втора алинея от него,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 254, първа алинея и член 281, втора алинея от него,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 106а, параграф 1 от него,

като взеха предвид искането на Съда,

като взеха предвид становището на Комисията,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

 

(5)

Вследствие на постепенното разширяване на компетентността на Общия съд понастоящем броят на делата, с които той е сезиран, непрестанно се увеличава.

(6)

Броят на образуваните пред тази юрисдикция дела продължава да се увеличава с течение на годините , което води до трайно увеличаване на броя на висящите пред нея дела и на продължителността на производствата.

(7)

Това увеличаване на продължителността трудно може да се разглежда като приемливо за страните в производствата, по-конкретно като се имат предвид изискванията както на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, така и на член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

(8)

Положението на Общия съд се дължи на структурни причини, свързани както с по-интензивната и разнообразна дейност на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза по приемане на законодателни и подзаконови актове, така и с обема и сложността на делата, с които е сезиран Общият съд, особено в областта на конкуренцията и държавните помощи.

(9)

Поради това следва да се приемат мерките, които се налагат за преодоляване на това положение, като предвидената от Договорите възможност за увеличаване на броя на съдиите в Общия съд позволява в кратък срок да се намали както броят на висящите дела, така и прекомерната продължителност на производствата пред тази юрисдикция.

(9а)

Тези мерки следва да предвиждат също така трайно разрешаване на въпроса с произхода на съдиите, тъй като настоящото разпределение на съдийските длъжности по държави членки не може да се прилага в случаите, в които броят на съдиите е по-голям от този на държавите членки.

(9б)

Съгласно член 19, параграф 2 от Договора за Европейския съюз Общият съд се състои най-малко от по един съдия от всяка държава членка. Тъй като по този начин се гарантира подходящ географски баланс и представителство на националните правни системи, допълнителните съдии следва да се назначават единствено въз основа на своите професионални и личностни качества, като се вземат предвид техните познания за правните системи на Европейския съюз и на държавите членки. Въпреки това не следва да се назначават повече от двама съдии от една държава членка,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Протоколът относно Статута на Съда на Европейския съюз се изменя, както следва:

6а)

Член 47, параграф 1 се заменя със следното:

„Член 9а, членове 14 и 15, член 17, първа, втора, четвърта и пета алинея, както и член 18 се прилагат по отношение на Общия съд и неговите членове.“;

7)

▌Член 48 ▌се заменя със следното:

„В състава на Общия съд влизат по един съдия от всяка държава членка и дванадесет допълнителни съдии. Не може да има повече от двама съдии от една държава членка.

Всички съдии имат еднакъв статус, както и еднакви права и задължения.

Когато на всеки три години съставът на съдиите бива частично обновяван, при четен брой съдии последователно се подменят половината от съдиите; при нечетен брой съдии последователно се подменят четен брой съдии и нечетен брой съдии, равен на четния брой минус едно.“;

7а)

Създава се следният член:

„Член 48а

По отношение на съдиите, които се назначават за всяка държава членка, правителството на съответната държава членка има правото да предложи кандидат.“;

7б)

Създава се следният член:

„Член 48б

1.     Назначаването на допълнителните съдии се извършва независимо от това, коя е тяхната държава членка на произход.

2.     В рамките на процедурата за назначаване на един или повече от дванадесетте допълнителни съдии всички държави членки могат да предложат кандидати. Освен това съдиите с изтичащ мандат в Общия съд могат да представят собствените си кандидатури в писмен вид пред председателя на комитета, посочен в член 255 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

3.     В рамките на процедурата за назначаване на един или повече от дванадесетте допълнителни съдии комитетът, посочен в член 255 от Договора за функционирането на Европейския съюз, дава становище относно годността на кандидатите да упражняват функциите на съдия на Общия съд. Към становището си относно годността на кандидатите комитетът прилага списък с класация на онези от тях, които имат най-подходящ опит на високо ниво. Този списък съдържа поне два пъти повече кандидати от броя на съдиите, които трябва да бъдат назначени по общо съгласие от правителствата на държавите членки, при условие че има достатъчен брой подходящи кандидати.“

 

Член 3

1.    Настоящият регламент влиза в сила в първия ден на месеца след месеца на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2.    Дванадесетте допълнителни съдии, назначени въз основа на настоящия регламент и след влизането му в сила, встъпват в длъжност незабавно след полагането на клетва.

Мандатът на шестима от тези съдии, избрани чрез жребий, приключва шест години след първото частично обновяване на състава на Общия съд след влизането в сила на настоящия регламент. Мандатът на останалите шестима съдии приключва шест години след второто частично обновяване на състава на Общия съд след влизането в сила на настоящия регламент.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в … на … година.

За Европейския парламент

Председател

За Съвета

Председател


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/333


P7_TA(2013)0582

Изменение на някои директиви по отношение на най-отдалечените френски региони, и по-специално Майот *

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г. относно предложението за директива на Съвета за изменение на директиви 2006/112/ЕО и 2008/118/ЕО по отношение на най-отдалечените френски региони, и по-специално Майот (COM(2013)0577 — C7-0268/2013 — 2013/0280(CNS))

(Специална законодателна процедура — консултация)

(2016/C 468/77)

Европейският парламент,

като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2013)0577),

като взе предвид член 113 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C7-0268/2013),

като взе предвид становището на Комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание,

като взе предвид член 55, член 46, параграф 1 и член 37 от своя правилник,

като взе предвид доклада на Комисията по икономически и правни въпроси (A7-0405/2013),

1.

Одобрява предложението на Комисията;

2.

Отправя покана към Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

3.

Призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в текста, одобрен от Парламента;

4.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/334


P7_TA(2013)0583

Изменение на Директива 2010/18/ЕС на Съвета поради промяната на статута на Майот *

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г. относно проекта на директива на Съвета за изменение на Директива 2010/18/ЕС на Съвета поради промяната на статута на Майот (14220/2013 — C7-0355/2013 — 2013/0189(NLE))

(Специална законодателна процедура — консултация)

(2016/C 468/78)

Европейският парламент,

като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2013)0413) и проекта на Съвета (14220/2013),

като взе предвид член 349 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C7-0355/2013),

като взе предвид член 155, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който е правното основание на Комисията за предложението ѝ,

като взе предвид становището на комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание,

като взе предвид членове 55 и 37 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0414/2013),

1.

Одобрява проекта на Съвета, както е изменен;

2.

Приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това;

3.

Призовава Съвета отново да се консултира с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в своя проект;

4.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Изменение 1

Проект на директива

Заглавие

Проект на Съвета

Изменение

Предложение за ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА за изменение на Директива 2010/18/ЕС поради промяната на статута на Майот

Предложение за РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА за изменение на Директива 2010/18/ЕС поради промяната на статута на Майот

Изменение 2

Проект на директива

Позоваване 1

Проект на Съвета

Изменение

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 349 от него,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 155, параграф 2 и член 349 от него,

Изменение 4

Проект на директива

Съображение 1

Проект на Съвета

Изменение

(1)

С решение 2012/419/ЕС (1) Европейският съвет реши да измени статута на Майот по отношение на Европейския съюз, считано от 1 януари 2014 г. В резултат на това от тази дата Майот ще престане да бъде отвъдморска територия и ще стане най-отдалечен регион на Съюза по смисъла на член 349 и член 355, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС. Вследствие на тази промяна в правния статут на Майот правото на Съюза ще се прилага спрямо Майот от 1 януари 2014 г. Следва обаче да се установят някои специални мерки, оправдани от особеното структурно социално и икономическо състояние на Майот като нов най-отдалечен регион , във връзка със специалните условия за прилагане на правото на Съюза .

(1)

С решение 2012/419/ЕС (2) Европейският съвет реши да измени статута на Майот по отношение на Европейския съюз, считано от 1 януари 2014 г. В резултат на това от тази дата Майот ще престане да бъде отвъдморска територия и ще стане най-отдалечен регион на Съюза по смисъла на член 349 и член 355, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС. Вследствие на тази промяна в правния статут на Майот правото на Съюза ще се прилага спрямо Майот от 1 януари 2014 г. Следва обаче да се установят някои специални мерки, оправдани от особеното структурно социално и икономическо състояние на Майот като нов най-отдалечен регион.

Изменение 5

Проект на директива

Тържествена формула

Проект на Съвета

Изменение

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА :

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ :

Изменение 6

Проект на директива

Член 1

Директива 2010/18/ЕС

Член 3 — параграф 2 — алинея 2

Проект на Съвета

Изменение

В член 3, параграф 2 от Директива 20101/18/ЕС се добавя следната алинея:

В член 3, параграф 2 от Директива 2010/18/ЕС се добавя следната алинея:

Чрез дерогация от първа алинея за Майот като най-отдалечен регион по смисъла на член 349 от ДФЕС посоченият в първа алинея допълнителен срок се удължава до 31 декември 2018 г.“.

По отношение на френския най-отдалечен регион Майот, срокът, посочен в предходната алинея, се удължава до 31 декември 2018 г.“

Изменение 7

Проект на директива

Член 2

Проект на Съвета

Изменение

Адресат на настоящата директива е Френската република.

Адресат на настоящото решение е Френската република.

Изменение 8

Проект на директива

Член 3

Проект на Съвета

Изменение

Настоящата директива влиза в сила на 1 януари 2014 г.

Настоящото решение влиза в сила на 1 януари 2014 г.


(1)  ОВ L 204, 31.7.2012 г., стр. 131.

(2)  ОВ L 204, 31.7.2012 г., стр. 131


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/337


P7_TA(2013)0585

Изменение на някои регламенти, свързани с общата търговска политика, по отношение на процедурите за приемане на определени мерки ***II

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед на приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на някои регламенти, свързани с общата търговска политика, по отношение на процедурите за приемане на определени мерки (13283/1/2013 — C7-0411/2013 — 2011/0039(COD))

(Обикновена законодателна процедура: второ четене)

(2016/C 468/79)

Европейският парламент,

като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (13283/1/2013 — C7-0411/2013),

като взе предвид своята позиция на първо четене (1) по предложението на Комисията до Парламента и Съвета (COM(2011)0082),

като взе предвид член 294, параграф 7 от Договора за функционирането на ЕС,

като взе предвид член 72 от своя правилник,

като взе предвид препоръката за второ четене на комисията по международна търговия (A7-0421/2013),

1.

Одобрява позицията на Съвета на първо четене;

2.

Одобрява съвместното изявление на Парламента, Съвета и Комисията, приложено към настоящата резолюция;

3.

Отбелязва декларациите на държавите членки и на Комисията, приложени към настоящата резолюция;

4.

Отбелязва, че актът е приет в съответствие с позицията на Съвета;

5.

Възлага на своя председател да подпише акта заедно с председателя на Съвета, съгласно член 297, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС;

6.

Възлага на своя генерален секретар да подпише акта след проверка на надлежното изпълнение на всички процедури и да пристъпи заедно с генералния секретар на Съвета към публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз, наред с всички декларации, приложени към настоящата резолюция;

7.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.


(1)  ОВ C 251 E, 31.8.2013 г., стр. 126.


ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Съвместна декларация относно член 15, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 и член 25, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 597/2009

Европейският парламент, Съветът и Комисията разглеждат включването на член 15, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 и член 25, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 597/2009 като оправдано единствено въз основа на специфичните характеристики на тези регламенти преди изменението им с настоящия регламент. Следователно включването на разпоредба, подобна на разпоредбата в споменатите членове, е изключение за тези два регламента и не представлява прецедент при съставянето на бъдещо законодателство.

За по-голяма яснота Европейският парламент, Съветът и Комисията споделят разбирането, че член 15, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 и член 25, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 597/2009 не въвеждат процедури за вземане на решение, различни от предвидените в Регламент (ЕС) № 182/2011 или допълващи ги.

Изявление на държавите членки относно прилагането на член 3, параграф 4 и член 6, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 182/2011 във връзка с антидъмпинговите процедури и процедурите за изравнителни мита съгласно регламенти (ЕО) № 1225/2009 и (ЕО) № 597/2009

Когато държава членка предлага изменение във връзка с проекти за антидъмпингови мерки или мерки за изравнителни мита съгласно регламенти (ЕО) № 1225/2009 и (ЕО) № 597/2009 („основните регламенти“) по член 3, параграф 4 или член 6, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 182/2011, тя:

а)

прави необходимото изменението да бъде предложено своевременно, при спазване на указаните в основните регламенти срокове и като се отчита, че Комисията има нужда от достатъчно време, за да предприеме евентуално необходимата процедура по разгласяване, внимателно да проучи предложението, а комитетът — да разгледа всяко предложено изменение на проект за мярка;

б)

прави необходимото предложеното изменение да съответства на основните регламенти, така както се тълкува от Съда на Европейския съюз, както и на международните задължения в тази област;

в)

предоставя писмена обосновка, в която най-малко се посочва връзката на предлаганото изменение с основните регламенти и фактите, констатирани при разследването, но може да се съдържат и други подкрепящи аргументи, които предлагащата изменението държава членка счита за подходящи.

Декларация на Комисията

във връзка с антидъмпинговите процедури и процедурите за изравнителни мита съгласно регламенти (ЕО) № 1225/2009 и (ЕО) № 597/2009

Комисията отчита, че за държавите членки е важно да получават информация, когато това е предвидено в регламенти (ЕО) № 1225/2009 и (ЕО) № 597/2009 („основните регламенти“) , така че да им се даде възможност пълноценно и информирано да участват в обсъжданията, и ще работи за постигането на тази цел.

* * *

За да се избегнат съмнения, Комисията разбира споменаването на консултации в член 8, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011 като изискване към Комисията да поиска становищата на държавите членки, преди да приеме временни антидъмпингови или изравнителни мита, с изключение на крайно спешни случаи.

* * *

Комисията ще осигури ефективно отчитане на всички аспекти на антидъмпинговите процедури и процедурите за изравнителни мита, предвидени в регламенти (ЕО) № 1225/2009 и (ЕО) № 597/2009, включително възможността държавите членки да предлагат изменения, за да се осигури спазване на сроковете, определени в основните регламенти, и на задълженията към заинтересованите страни, създадени с тях, и да се гарантира, че всички окончателно наложени мерки отговарят на констатираните при разследването факти и съответстват на основните регламенти, така както се тълкуват от Съда на Европейския съюз, както и на международните задължения на Съюза.

Изявление на Комисията относно кодифицирането

Приемането на Регламент (ЕС) № 37/2014 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на някои регламенти, свързани с общата търговска политика, по отношение на процедурите за приемане на определени мерки и на Регламент (ЕС) № 38/2014 на Европейския парламент и на Съвета от за изменение на някои регламенти, свързани с общата търговска политика, по отношение на предоставянето на делегирани и изпълнителни правомощия за приемането на някои мерки ще доведе до значителен брой изменения по въпросните актове. За да се подобри четливостта на засегнатите актове, Комисията ще предложи кодифициране на актовете възможно най-скоро след приемането на тези два регламента и най-късно до 1 юни 2014 г.

Изявление на Комисията относно делегираните актове

В контекста на Регламент (ЕС) № 37/2014 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на някои регламенти, свързани с общата търговска политика, по отношение на процедурите за приемане на определени мерки и Регламент (ЕС) № 38/2014 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на някои регламенти, свързани с общата търговска политика, по отношение на предоставянето на делегирани и изпълнителни правомощия за приемането на някои мерки, Комисията припомня задължението, което е поела в параграф 15 от Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия, да предоставя на Парламента изчерпателна информация и документация относно своите заседания с национални експерти, проведени в рамките на подготовката на делегирани актове.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/340


P7_TA(2013)0586

Изменение на някои регламенти, свързани с общата търговска политика, по отношение на предоставянето на делегирани и изпълнителни правомощия за приемането на някои мерки ***II

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед на приемането на Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на някои регламенти, свързани с общата търговска политика, по отношение на предоставянето на делегирани и изпълнителни правомощия за приемането на някои мерки (13284/1/2013 — C7-0408/2013 — 2011/0153(COD))

(Обикновена законодателна процедура: второ четене)

(2016/C 468/80)

Европейският парламент,

като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (13284/1/2013 — C7–0408/2013),

като взе предвид своята позиция на първо четене (1) относно предложението на Комисията до Парламента и Съвета (COM(2011)0349),

като взе предвид член 294, параграф 7 от Договора за функционирането на ЕС,

като взе предвид член 72 от своя правилник,

като взе предвид препоръката за второ четене на комисията по международна търговия (A7-0419/2013),

1.

Одобрява позицията на Съвета на първо четене;

2.

Одобрява съвместното изявление на Европейския парламент, Съвета и Комисията, приложено към настоящата резолюция;

3.

Приема за сведение изявленията на Комисията, приложени към настоящата резолюция;

4.

Отбелязва, че актът е приет в съответствие с позицията на Съвета;

5.

Възлага на своя председател да подпише акта заедно с председателя на Съвета, съгласно член 297, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС;

6.

Възлага на своя генерален секретар да подпише акта, след като е направена проверка за надлежното изпълнение на всички процедури, и съвместно с генералния секретар на Съвета да пристъпи към публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз, заедно с изявленията, приложени към настоящата резолюция;

7.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.


(1)  Приети текстове, 22.11.2012 г., P7_TA(2012)0447.


ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ

Съвместно изявление относно Регламент (ЕИО) № 3030/93 и Регламент (ЕО) № 517/94

Следва да се отбележи, че процедурите, предвидени в член 2, параграф 6, член 6, параграф 2, членове 8 и 10, член 13, параграф 3, член 15, параграфи 3, 4 и 5 и член 19 от Регламент (ЕИО) № 3030/93, както и в член 4, параграф 3 от приложение IV, а също и в член 2 и член 3, параграфи 1 и 3 от приложение VII към него, и в член 3, параграф 3, член 5, параграф 2, член 12, параграф 3 и членове 13 и 28 от Регламент (ЕО) № 517/94, се преобразуват в процедури за приемане на делегирани актове. Следва да се отбележи, че някои от посочените членове се отнасят до процедури за вземане на решение във връзка с приемането на защитни мерки в областта на защитата на търговията.

Европейският парламент, Съветът и Комисията считат, че тези защитни мерки трябва да се разглеждат като мерки за изпълнение. По изключение в конкретните регламенти, посочени по-горе, мерките са под формата на делегирани актове, тъй като въвеждането на защитни мерки става под формата на изменение на съответните приложения към основните регламенти. Това произтича от специфичната структура на съществуващите регламенти, посочени по-горе, и следователно няма да се използва като прецедент при изготвянето на бъдещи инструменти за защита на търговията и други защитни мерки.

Изявление на Комисията относно кодифицирането

Приемането на Регламент (ЕС) № 37/2014 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на някои регламенти, свързани с общата търговска политика, по отношение на процедурите за приемане на определени мерки и на Регламент (ЕС) № 38/2014 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на някои регламенти, свързани с общата търговска политика, по отношение на предоставянето на делегирани и изпълнителни правомощия за приемането на някои мерки ще доведе до значителен брой изменения на въпросните актове. За да се подобри четливостта на засегнатите актове, Комисията ще предложи кодифициране на актовете възможно най-скоро след приемането на тези два регламента и най-късно до 1 юни 2014 г.

Изявление на Комисията относно делегираните актове

В контекста на Регламент (ЕС) № 37/2014 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на някои регламенти, свързани с общата търговска политика, по отношение на процедурите за приемане на определени мерки и Регламент (ЕС) № 38/2014 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на някои регламенти, свързани с общата търговска политика, по отношение на предоставянето на делегирани и изпълнителни правомощия за приемането на някои мерки, Комисията припомня задължението, което е поела в параграф 15 от Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия да предоставя на Парламента изчерпателна информация и документация относно своите заседания с национални експерти, проведени в рамките на подготовката на делегирани актове.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/342


P7_TA(2013)0587

Разплащателни сметки ***I

Изменения, приети от Европейския парламент на 12 декември 2013 г. към предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно съпоставимостта на таксите по платежните сметки, прехвърлянето на платежни сметки и достъпа до платежни сметки за основни операции (COM(2013)0266 — C7-0125/2013 — 2013/0139(COD)) (1)

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

(2016/C 468/81)

[Изм. 1, освен ако е посочено друго]

ИЗМЕНЕНИЯ, ВНЕСЕНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ (*1)

към предложението на Комисията


(1)  Въпросът е върнат за ново разглеждане в комисия съгласно член 57, параграф 2, втора алинея (А7-0398/2013).

(*1)  Изменения: нов или изменен текст се обозначава с получер курсив; заличаванията се посочват със символа ▌.


ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно съпоставимостта на таксите по платежните сметки, прехвърлянето на платежни сметки и достъпа до платежни сметки за основни операции

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

[…]

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)

В съответствие с член 26, параграф 2 от ДФЕС вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали. Фрагментираният вътрешен пазар е в ущърб на конкурентоспособността, растежа и създаването на работни места в Съюза. Премахването както на преките, така и на косвените пречки пред правилното функциониране на вътрешния пазар е от съществено значение за неговото цялостно изграждане. Действията на Съюза по отношение на вътрешния пазар в сектора на финансовите услуги на дребно вече значително допринесоха за подобряване на трансграничната дейност на доставчиците на платежни услуги, разширяване на възможностите за избор за потребителите и повишаване на качеството и прозрачността на офертите.

(2)

Във връзка с това в Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 97/7/ЕО, 2002/65/ЕО, 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 97/5/ЕО (2) („Директива относно платежните услуги“) […] се определят основни изисквания за прозрачност по отношение на таксите, събирани от доставчиците на платежни услуги във връзка с услугите, предлагани по платежните сметки. В резултат на това дейността на доставчиците на платежни услуги беше съществено улеснена посредством създадените единни правила по отношение на предоставянето на платежните услуги и на свързаната с тях информация, намалената административна тежест и икономиите на разходи.

(2a)

Безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар и развитието на модерна, социално приобщаваща икономика зависят във все по-голяма степен от универсалното предлагане на платежни услуги. Предвид факта, че в съответствие с пазарната логика доставчиците на платежни услуги са склонни да се концентрират върху привлекателните от търговска гледна точка потребители и на практика не дават на уязвимите потребители същия набор от продукти, в това отношение новото законодателство трябва да е част от интелигентната икономическа стратегия за Съюза.

(3)

Както обаче е посочено в резолюцията на Европейския парламент от 4 юли 2012 г., съдържаща препоръки към Комисията относно достъпа до основни банкови услуги  (3), за подобряването и развитието на вътрешния пазар на банкови услуги на дребно трябва да бъде направено още. Подобни промени следва да вървят ръка за ръка с привеждането на финансовия сектор в Съюза в услуга на предприятията и потребителите. Понастоящем липсата на прозрачност и съпоставимост на таксите, както и трудностите при прехвърлянето на платежните сметки продължават да издигат бариери пред разгръщането на един напълно интегриран пазар. Трябва да се разреши проблемът с разликите в качеството на продуктите и с ниските нива на конкуренция в банкирането на дребно, както и да се постигнат стандартите за високо качество.

(4)

Съществуващите понастоящем условия на вътрешния пазар могат да ограничат доставчиците на услуги при упражняването на свободния им избор на установяване или предоставяне на услуги в рамките на Съюза, тъй като привличането на клиенти е трудно при навлизането на нов пазар. То често е свързано и с големи инвестиции, които са оправдани само ако доставчикът предвижда достатъчно възможности и съответно търсене от страна на потребителите. Ниската мобилност на потребителите по отношение на финансовите услуги на дребно се дължи до голяма степен на липсата на прозрачност и съпоставимост на таксите и предлаганите услуги, както и на трудностите при прехвърлянето на платежните сметки. Тези фактори обуславят също така свиване на търсенето, още повече в трансграничен контекст.

(5)

Освен това съществени пречки пред изграждането на вътрешния пазар в сферата на платежните сметки могат да възникнат при фрагментиране на съществуващите правни уредби в отделните държави членки. Налице са различия в съществуващите на национално равнище разпоредби по отношение на платежните сметки, и по-специално по отношение на съпоставимостта на таксите и прехвърлянето на платежните сметки. По отношение на прехвърлянето на сметки липсата на единни задължителни мерки на равнището на Съюза беше причина за несходства в националните практики и мерки. Тези разлики са още по-ясно изразени, що се отнася до съпоставимостта на таксите, за която на равнището на Съюза не съществуват никакви мерки, дори въз основа на саморегулиране. Ако предвид факта, че банките имат склонността да съобразяват практиките си с националните пазари, в бъдеще тези различия се разраснат, това ще доведе до повишаване на разходите за извършване на дейност в друга държава спрямо разходите за местните доставчици и така ще направи осъществяването на стопанска дейност зад граница по-малко привлекателно. Трансграничната дейност в рамките на вътрешния пазар е възпрепятствана от пречките, които стоят пред възможността на потребителите да откриват платежни сметки зад граница. Съществуващите рестриктивни критерии за допустимост могат да попречат на гражданите на Съюза да се придвижват свободно в рамките на Съюза. Предоставянето на достъп до платежна сметка за всички потребители ще им даде възможност за участие на вътрешния пазар и за оползотворяване на предимствата на вътрешния пазар.

(6)

Освен това, тъй като част от потенциалните клиенти не откриват сметки, защото им е отказано или защото липсва предлагане на подходящи продукти, потенциалното търсене на свързани с платежните сметки услуги в Съюза понастоящем не е напълно използвано. По-широкото участие на потребителите на вътрешния пазар допълнително ще стимулира доставчиците на платежни услуги да навлязат на нови пазари. Същевременно създаването на условия, които позволяват на всички потребители да получат достъп до платежна сметка, е необходимо за насърчаване на тяхното участие на вътрешния пазар и за предоставянето на възможност да се възползват от предимствата, които вътрешният пазар носи.

(7)

Решаването на проблемите с прозрачността и съпоставимостта беше предвидено в инициатива за саморегулиране, предприета от страна на банковия сектор. Окончателно споразумение по този въпрос обаче не беше постигнато. По отношение на прехвърлянето на платежни сметки общите принципи, разработени през 2008 г. от Комитета на европейската банкова индустрия, предлагат примерен механизъм за прехвърляне на банкови сметки при доставчици на платежни услуги, намиращи се на територията на една и съща държава членка. Поради необвързващия им характер обаче тези принципи се прилагат непоследователно в рамките на Съюза, а резултатите са незадоволителни. Освен това те касаят само прехвърлянето на банкови сметки на национално равнище и не се отнасят до прехвърлянето на сметки зад граница. Накрая, що се отнася до достъпа до платежна сметка за основни операции, […] в Препоръка 2011/442/ЕС на Комисията […] (4) държавите членки се приканват да предприемат необходимите мерки, за да гарантират нейното изпълнение не по-късно от шест месеца след датата на публикуването й. До този момент само няколко държави членки прилагат основните принципи на препоръката.

(8)

За постигане на ефективна и безпрепятствена финансова мобилност в дългосрочен план е от решаващо значение да се създаде единен набор от разпоредби за преодоляването на проблемите, свързани с ниската мобилност на клиентите, и по-специално за постигането на по-добра съпоставимост на свързаните с платежните сметки услуги и такси, както и за стимулиране на прехвърлянето на платежните сметки и предотвратяването на ситуации, в които потребителите, желаещи да открият платежна сметка зад граница, са дискриминирани въз основа на своето местопребиваване. Също така от съществено значение е да се приемат подходящи мерки за насърчаване на участието на потребителите на пазара на платежни сметки. Тези мерки ще стимулират навлизането на доставчици на платежни услуги на вътрешния пазар и ще осигурят равни условия, като по този начин ще се засили конкуренцията и ще се осигури по-ефективно разпределение на ресурсите в рамките на финансовия пазар на дребно в Съюза в полза както на предприятията, така и на потребителите. В допълнение, прозрачността по отношение на информацията за таксите и възможностите за прехвърляне на платежна сметка, в съчетание с правото на достъп до основни услуги по платежните сметки, ще дадат възможност на гражданите на Съюза да се движат свободно и по-лесно да закупуват стоки и услуги в рамките на Съюза, като по този начин се възползват от един напълно функциониращ вътрешен пазар в областта на финансовите услуги на дребно, и ще допринесат за развитието на електронната търговия и за допълнителното развитие на вътрешния пазар .

(8a)

Също така е от съществено значение да се гарантира, че настоящата директива не възпрепятства иновациите в областта на финансовите услуги на дребно. Всяка година се утвърждават нови технологии, като те могат да направят съществуващия модел на платежни сметки неактуален. По-специално мобилните банкови услуги, услугите посредством мрежи с равноправен достъп и платежните карти за съхраняване на стойност трябва да бъдат насърчавани като алтернатива на традиционните банкови услуги.

(9)

Настоящата директива се прилага по отношение на платежните сметки на потребителите. Следователно сметките на предприятията, включително малките или микропредприятията, са извън нейния обхват, освен ако се касае за сметки, притежавани в лично качество. Освен това настоящата директива не обхваща спестовните сметки, по които платежните операции могат да бъдат по-ограничени. Също така настоящата директива не обхваща кредитните карти, които не са от основно значение за постигането на заложените в нея цели за засилване на финансовото приобщаване и функционирането на вътрешния пазар.

(10)

Определенията в настоящата директива са съгласувани с използваните в други законодателни актове на Съюза, и по-специално в Директива 2007/64/ЕО и в Регламент (ЕС) № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за определяне на технически и бизнес изисквания за кредитни преводи и директни дебити в евро и за изменение на Регламент (ЕО) № 924/2009 (5).

(11)

За потребителите е изключително важно да разбират таксите по платежните сметки, за да могат да сравняват офертите на различните доставчици на платежни услуги и да направят информиран избор за това коя сметка е най-подходяща от гледна точка на техните нужди. Съпоставянето на таксите е невъзможно, ако за едни и същи ▌ услуги доставчиците използват различна терминология и представят информацията в различен формат. Стандартизираната терминология, в съчетание с ▌представена в единен формат информация относно таксите за най-представителните услуги, свързани с платежни сметки, може да улесни потребителите както при разбирането, така и при съпоставянето на таксите.

(12)

Потребителите биха имали най-голяма полза от информация, която е възможно най-кратка, стандартизирана и лесна за съпоставяне между различните доставчици на платежни услуги. Инструментите, с които потребителите разполагат за съпоставянето на офертите за платежни сметки, следва да бъдат разнообразни и трябва да се проведе потребителско изпитване . На този етап е необходимо в рамките на държавите членки да се стандартизира терминологията за таксите по отношение само на най-представителните понятия и определения, с цел да се улесни бързото им прилагане .

(13)

Терминологията относно таксите следва да бъде определяна от националните компетентни органи, като се предвиди възможност за отчитане на особеностите на местните пазари. ▌Когато е възможно, терминологията по отношение на таксите следва да бъде стандартизирана на равнището на Съюза, като по този начин ще се осигури възможност за съпоставяне в целия Съюз. Европейският надзорен орган (Европейският банков орган) („ЕБО“) следва да изготви насоки, с помощта на които да помогне на държавите членки да определят най-широко използваните услуги, които са свързани с най-много разходи за потребителите на национално равнище. С цел ефективното прилагане на стандартизираната терминология, определенията следва да бъдат достатъчно широки.

(14)

След като националните компетентни органи изготвят предварителни списъци с най-представителните услуги, свързани с платежни услуги, на национално равнище, наред със съответните термини и определения, Комисията следва да ги прегледа, за да определи, посредством делегирани актове, услугите, които са общи за мнозинството от държавите членки, и да предложи стандартизирани на равнището на Съюза термини ▌.

(15)

За да улеснят потребителите при съпоставянето на таксите по платежните сметки в рамките на вътрешния пазар, доставчиците на платежни услуги следва да им предоставят документ с изчерпателна информация за таксите, посочващ таксите за всички услуги , свързани с платежната сметка, включени в списъка на най-представителните услуги, както и всякакви допълнителни такси, които са приложими за сметката. По възможност документът с информация за таксите следва да използва стандартизираните термини и определения, установени на равнището на ЕС . Това ще допринесе за създаването на условия на равнопоставеност между кредитните институции, които се конкурират на пазара на платежни сметки. ▌За да могат потребителите по-добре да разбират таксите, които следва да плащат за своята платежна сметка, те трябва да разполагат с речник, в който ясно, без използването на технически термини и недвусмислено да бъдат обяснени поне ▌услугите, свързани с платежната сметка, и свързаните с това определения и пояснения . Речникът следва да бъде полезен инструмент за потребителите, който ги улеснява в разбирането на смисъла на таксите и им осигурява възможности за избор в рамките на по-широк набор от оферти за платежни сметки. Също така е необходимо да се въведе задължението доставчиците на платежни услуги да информират потребителите безплатно и най-малко веднъж годишно ▌за всички такси и лихви , прилагани по техните сметки. Необходимо е да се предоставя последваща информация в специално изготвено за целта сведение. Сведението за лична сметка следва да съдържа пълна информация за натрупаните лихви, начислените такси и предизвестия за изменения в таксите или лихвените проценти. Потребителят следва да получи необходимата информация, която да му даде възможност да разбере за каква такса и лихва се отнася всеки от разходите и да прецени дали е необходимо да промени модела си на потребление или да се прехвърли към друг доставчик. ▌

(16)

За да бъдат удовлетворени нуждите на потребителите, е необходимо да се гарантира, че информацията за таксите е точна, ясна и съпоставима. Следователно ЕБО, след консултация с националните органи и след потребителско изпитване, разработва проекти на технически стандарти за изпълнение относно стандартизиран формат на представяне на документа с информация за таксите и сведението за таксите и общите знаци , за да се гарантира, че информацията е разбираема и съпоставима за потребителите. ▌Документът с информация за таксите и сведението за таксите следва ясно да се отличават от останалите документи. ▌

(17)

С цел да се гарантира […] последователно използване в целия Съюз на приложимата на равнището на Съюза терминология, държавите членки следва да установят задължение за доставчиците на платежни услуги при кореспонденцията с потребителите да използват приложимата на равнището на Съюзатерминология, заедно с останалата национална стандартизирана терминология, установена в предварителния списък, включително в документа с информация за таксите и сведението за таксите. Доставчиците на платежни услуги следва да могат да използват търговски наименования в документа с информация за таксите или в сведението за таксите , за да обозначат своите услуги или платежни сметки, при условие че това допълва стандартизираната терминология и служи като второстепенно обозначаване на услугите или предлаганите сметки .

(18)

Независимите уебсайтове за съпоставяне на такси са ефективно средство за потребителите при оценката на предимствата на различните оферти за платежни сметки, предлагани в единното пазарно пространство. Подобни уебсайтове могат да осигурят баланс между необходимостта от кратка и ясна и същевременно пълна и изчерпателна информация, давайки възможност на ползвателите при наличие на интерес да получат по-подробни данни. Чрез тях могат да бъдат снижени и разходите за набиране на информация, тъй като на потребителите няма да се налага да събират информацията поотделно от различните доставчици на платежни услуги. От първостепенно значение е информацията, предоставена на такива уебсайтове, да бъде надеждна, безпристрастна и прозрачна, а потребителите да бъдат уведомени за наличието на уебсайтовете. Във връзка с това компетентните органи следва активно да информират обществеността относно подобни уебсайтове.

(19)

За да получат безпристрастна информация относно начисляваните такси и лихвените проценти, прилагани по платежни сметки, потребителите следва да имат достъп до уебсайтове за съпоставяне на такси, които са общественодостъпни и независими от доставчиците на платежни услуги. Следователно държавите членки следва да гарантират, че потребителите имат свободен достъп до най-малко един независим и общественодостъпен уебсайт ▌на съответната им територия. Уебсайтовете за съпоставяне на такси могат да бъдат поддържани от или от името на компетентните органи, други публични органи и/или акредитирани частни оператори. С цел да се повиши доверието на потребителите в другите налични уебсайтове за съпоставяне на такси, държавите членки следва да създадат схема за доброволна акредитация, чрез която частните оператори на уебсайтове за съпоставяне на такси да могат да кандидатстват за акредитация в съответствие с определени критерии за качество. В случай че не бъде акредитиран уебсайт, поддържан от частен оператор, уебсайтът за съпоставяне на такси следва да бъде създаден от или от името на компетентен орган или от друг публичен орган. Създадените по този начин уебсайтове също трябва да отговарят на критериите за качество.

(20)

Широко разпространена е практиката доставчиците на платежни услуги да предлагат платежни сметки като част от пакети, в които са включени други финансови продукти или услуги. Тази практика може да бъде начин доставчиците на платежни услуги да разнообразят предлагането си и да се конкурират помежду си и в крайна сметка може да бъде от полза за потребителите. Според проведено през 2009 г. проучване на Комисията относно обвързаните продажби във финансовия сектор, както и съгласно други консултации и подадени потребителски жалби по този въпрос, доставчиците на платежни услуги може да предлагат банкови сметки в пакет заедно с други продукти, които потребителите обаче не желаят и които не са от съществено значение за платежните сметки, като например услуги за жилищно застраховане. Освен това наблюденията показват, че тези практики могат да ограничат прозрачността и съпоставимостта на цените, както и избора на потребителите и да повлияят отрицателно на тяхната мобилност. Следователно държавите членки следва да гарантират, че когато доставчиците на платежни услуги предлагат платежни сметки като част от пакети, на потребителите се предоставя информация дали е възможно платежната сметка да се закупи отделно и ако е така, информация относно приложимите разходи и такси , свързани с всеки един или всяка една от другите включени в пакета финансови продукти или услуги. ▌

(21)

Потребителите […] са мотивирани да прехвърлят платежната си сметка само ако тази процедура не е твърде обременяваща от административна или финансова гледна точка. Процедурата по прехвърляне на платежна сметка към друг доставчик на платежни услуги трябва да бъде ясна, бърза и безопасна . Ако за прехвърлянето на платежна сметка доставчиците на платежни услуги начисляват такси, те следва да са разумни и в съответствие с член 45, параграф 2 от Директива 2007/64/EО . С цел да се постигне положителен ефект по отношение на конкуренцията, прехвърлянето на платежните сметки следва да бъде улеснено и на трансгранично равнище. Като се има предвид, че прехвърлянето на платежните сметки зад граница може да се окаже по-сложно, отколкото на национално ниво, и може да се наложи доставчиците на платежни услуги да приспособят и прецизират своите вътрешни процедури, следва да бъдат предвидени по-дълги преходни периоди във връзка с услугата по прехвърляне между доставчици на платежни услуги, намиращи се в различни държави членки .

(21a)

По отношение на прехвърлянето на платежни сметки, при което и двата доставчика на платежни услуги се намират на тяхна територия, държавите членки могат да установят или поддържат разпоредби, различаващи се от посочените в настоящата директива, ако това е недвусмислено в интерес на потребителите.

(22)

Процедурата за прехвърляне на платежни сметки следва да бъде възможно най-опростена за потребителя. Съответно държавите членки следва да гарантират, че приемащият доставчик на платежни услуги е този, който започва процедурата по прехвърлянето и я управлява от името на потребителя.

(23)

Като общо правило и при условие че потребителят даде своето съгласие, приемащият доставчик на платежни услуги следва да прехвърли от името на потребителя периодичните плащания, както и всякакво положително салдо по сметката, като в идеалния случай това следва да стане в рамките на една среща с приемащия доставчик на платежни услуги. За тази цел потребителите следва да могат да подпишат само един документ, с който дават или не дават своето съгласие за извършването на посочените по-горе задачи. Преди да даде съгласието си, потребителят следва да бъде уведомен за всички стъпки на процедурата, необходими за извършване на прехвърлянето на платежната сметка.

(24)

За успешното изпълнение на процедурата е необходимо съдействие от страна на прехвърлящия доставчик на платежни услуги. Приемащият доставчик на платежни услуги следва да може да поиска от потребителя или, при необходимост, от прехвърлящия доставчик на платежни услуги да предостави цялата информация, която счита за необходима за възобновяване на периодичните плащания по новата платежна сметка. Тази информация обаче не следва да превишава това, което е необходимо за прехвърлянето на платежната сметка, а приемащият доставчик на платежни услуги не следва да изисква несъществена с оглед на целта информация.

(25)

На потребителите не следва да се налага да заплащат глоби или да бъдат ощетявани финансово по друг начин в резултат на неточно изпълнени входящи кредитни преводи или директни дебити. Това важи в още по-голяма степен по отношение на определени категории платци и получатели, например предприятията за комунални услуги, които използват електронни средства (например бази данни) за съхраняване на информация за сметките на потребителите и извършват голям обем периодични операции с много на брой потребители.

(26)

Държавите членки следва да гарантират, че потребителите, които възнамеряват да открият платежна сметка, не са обект на дискриминация въз основа на своята националност или местопребиваване. От една страна, за доставчиците на платежни услуги е важно да гарантират, че техните клиенти не използват финансовата система за незаконни цели, като например измами, изпиране на пари или финансиране на тероризъм, но от друга те не следва да създават пречки за потребителите, които желаят да се възползват от предимствата на вътрешния пазар, като закупуват платежни сметки зад граница.

(27)

Потребителите, които законно пребивават в Съюза, не следва да бъдат дискриминирани въз основа на своето гражданство или местопребиваване, или на каквото и да било друго основание, посочено в член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, когато подават искане за откриване или при използване на платежна сметка в рамките на Съюза . Освен това държавите членки следва да гарантират достъп до платежни сметки за основни операции , независимо от финансовото положение на потребителя , като например тяхната заетост, равнище на доходите, кредитна история или неплатежоспособност на физическо лице.

(28)

Държавите членки следва да гарантират, че на потребителите се предлагат платежни сметки за основни операции, както са посочени в настоящата директива, от всички доставчици на платежни услуги , които извършват дейност в областта на общите платежни услуги на дребно и които предлагат платежни сметки за основни операции като неразделна част от обичайната си стопанска дейност . Достъпът до тях не трябва да бъде прекалено труден, нито да е свързан с твърде големи разходи за потребителите. Правото на достъп до платежна сметка за основни операции във всяка държава членка следва да се предоставя в съответствие с Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета  (6) , и по-специално във връзка с процедурите за надлежна проверка на клиентите. Същевременно разпоредбите на тази директива не следва да се използват като основание за отказ на потребители, които са по-малко привлекателни от икономическа гледна точка. Следва да бъде въведен механизъм, който помага на потребителите без постоянен адрес, на търсещите убежище лица и на потребителите, които не са получили разрешение за пребиваване, но чието експулсиране е невъзможно поради правни причини, да изпълнят изискванията на глава II от Директива 2005/60/ЕО.

(28a)

За да бъдат обслужвани потребителите на основни платежни сметки по подходящ начин, държавите членки следва да изискват от доставчиците да гарантират, че съответните служители са подходящо обучени и че няма потенциални конфликти на интереси, които да се отразяват отрицателно на тези клиенти.

(29)

Държавите членки следва да могат да изискват доставчиците на платежни услуги да проверяват дали потребителят е титуляр на активна и равностойна платежна сметка на същата територия и да изискват от него да подпише клетвена декларация в този смисъл . Доставчиците на платежни услуги не следва да могат да откажат искане за достъп до платежна сметка за основни операции, освен в конкретно определените в настоящата директива случаи.

(29a)

Държавите членки следва да гарантират, че доставчиците на платежни услуги обработват исканията в сроковете, посочени в настоящата директива, и че в случай на отказ доставчиците на платежни услуги уведомяват потребителя за конкретните причини за отказа, освен ако оповестяването на тази информация не би било в противоречие с целите на националната сигурност или на борбата с финансовите престъпления.

(30)

На потребителите следва да се гарантира достъп до широка гама от основни платежни услуги. Държавите членки следва да гарантират, че докато потребителят използва платежната сметка за основни операции за лични нужди, няма да има ограничения по отношение на броя на операциите, които ще бъдат предоставени на потребителя по правилата за специалната тарифа, посочени в настоящата директива. За да определят кои операции следва да се считат за операции за лични нужди, държавите членки вземат предвид съществуващото потребителско поведение и обичайната търговска практика . Услугите, свързани с основните платежни сметки, следва да включват възможността за внасяне и теглене на пари. Потребителите следва да могат да извършват основни платежни операции като получаване на доходи или социални плащания, плащане на сметки или данъци и покупка на стоки и услуги, включително чрез директен дебит, кредитен превод или платежна карта. Услугите следва да дават на потребителите възможност за закупуване на стоки и услуги по интернет, както и за даване на платежни нареждания чрез системата за онлайн банкиране на доставчика на платежни услуги, ако той разполага с такава. Платежните сметки за основни операции обаче не следва да бъдат ограничени само до онлайн използване, тъй като това би създало пречки за потребителите, които нямат достъп до интернет. По платежните сметки за основни операции потребителите не следва да имат достъп до услуга по овърдрафт. Държавите членки могат обаче да дадат възможност на доставчиците на платежни услуги да предлагат овърдрафт и други кредитни продукти под формата на ясно отделени услуги на клиенти с платежни сметки за основни операции, при условие че достъпът до платежна сметка за основни операции или нейното използване не се ограничава, нито се обуславя от закупуването на такива кредитни услуги . Всички такси, начислявани за тези услуги, следва да бъдат прозрачни и поне толкова изгодни, колкото при обикновената ценова политика на доставчика.

(31)

За да се гарантира, че възможно най-широк кръг от потребители имат достъп до платежни сметки за основни операции, тези сметки следва да се предоставят безплатно или срещу приемлива такса. Държавите членки следва да изискват от доставчиците на платежни услуги да гарантират, че платежната сметка за основни операции е винаги платежната сметка с най-ниската такса за предоставяне на минималния пакет от платежни услуги, определен в съответната държава членка. Освен това начисляваните на потребителя допълнителни такси за неспазване на условията по договора също следва да бъдат приемливи и да не надвишават в никакъв случай таксите съгласно обичайната политика за ценообразуване на доставчика .

(32)

Доставчикът на платежни услуги следва да отказва откриването на платежна сметка за основни операции или да прекратява договор за такава сметка само при специални обстоятелства, като например в случай на неспазване на законодателството относно изпирането на пари и финансирането на тероризма или в областта на предотвратяването и разследването на престъпления. Дори в тези случаи отказът е обоснован само когато потребителят не спазва разпоредбите на посоченото законодателство, а не когато процедурата за проверка на спазването на законодателството е твърде сложна или е свързана с разходи.

(33)

Държавите членки следва да гарантират, че са въведени мерки за повишаване на осведомеността относно наличието на платежни сметки за основни операции и процедурите и условията за тяхното използване, както са посочени в настоящата директива. Държавите членки следва да гарантират, че мерките за комуникация са достатъчни и целенасочени, и по-специално достигат до потребителите без достъп до банкови услуги, уязвимите и мобилните потребители. Доставчиците на платежни услуги следва активно да предоставят на потребителите достъпна информация и необходимата помощ във връзка със спецификата на предлаганите платежни сметки за основни операции, свързаните с тях такси и условията за тяхното използване, а също и стъпките, които потребителите следва да предприемат, за да упражнят правото си на достъп до платежна сметка за основни операции. По-специално, потребителите следва да бъдат информирани, че за да имат достъп до платежна сметка за основни операции, не са длъжни да закупуват допълнителни услуги. С цел да се сведе до минимум рискът за потребителите от финансова изолация, държавите членки следва да осигурят по-добро обучение в областта на финансите, включително в рамките на училищното образование, и да вземат мерки за борба срещу свръхзадлъжнялостта. Освен това държавите членки следва да насърчават провеждането на инициативи от доставчиците на платежни услуги, които са насочени към предоставяне на платежни сметки за основни операции, съчетано с независимо обучение по финансови въпроси.

(34)

Държавите членки следва да определят компетентни органи, които са оправомощени да осигурят прилагането на настоящата директива и на които са предоставени правомощия за разследване и прилагане на законодателството. Определените компетентни органи следва да са независими от доставчиците на платежни услуги и следва да разполагат с подходящи ресурси за изпълнението на своите задължения. Държавите членки следва да могат да определят различни компетентни органи за изпълнението на широкообхватните задължения, установени в настоящата директива.

(35)

Потребителите следва да имат достъп до ефикасни и ефективни извънсъдебни процедури за подаване на жалби и разрешаване на спорове, възникнали във връзка с права и задължения, установени по силата на настоящата директива. Достъпът до алтернативни процедури за разрешаване на спорове следва да бъде улеснен и компетентните органи следва да изпълняват редица критерии, като например за равнопоставеното представителство на доставчици и потребители. Достъп до този вид процедури вече е осигурен с Директива 2013/…/ЕС що се отнася до съответните договорни спорове. Потребителите следва да имат достъп обаче до извънсъдебни процедури за разрешаване на спорове също и в случаите на преддоговорни спорове относно права и задължения, възникнали по силата на настоящата директива, например когато на потребителите е отказан достъп до платежна сметка за основни операции. Спазването на разпоредбите на настоящата директива налага обработването на лични данни на потребителите, което е уредено в Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (7). Следователно в тази директива следва бъдат спазени разпоредбите, установени в Директива 95/46/ЕО и в националните закони за нейното прилагане.

(36)

С цел да се постигнат целите, определени в настоящата директива, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функциониране на Европейския съюз във връзка с определяне на стандартизирана терминология на равнището на Съюза за платежните услуги, които са общи за няколко държави членки, и съответстващите определения.

 

(38)

За първи път в срок до три години от влизането в сила на настоящата директива и след това ежегодно държавите членки следва да получават на годишна база надеждни статистически данни за функционирането на мерките, които се въвеждат с настоящата директива. Те следва да използват всички релевантни източници на информация и да съобщават тази информация на Комисията. Комисията следва да представи годишен отчет въз основа на получената информация.

(39)

Следва да бъде извършен преглед на настоящата директива четири години след влизането ѝ в сила, за да бъдат взети под внимание промените на пазара, като например появата на нови видове платежни сметки и платежни услуги, както и промените в други области на правото на Съюза и натрупаният от държавите членки опит. В прегледа следва да се направи оценка на това дали в резултат на въведените мерки е постигнато по-добро разбиране от страна на потребителите по отношение на таксите по платежните сметки, по-добра съпоставимост на платежните сметки и улеснено прехвърляне на тези сметки. В него следва също така да се определи колко платежни сметки за основни операции са били открити, включително от потребителите, които преди това не са притежавали банкова сметка , за какъв период е притежавана сметка от този тип, колко са отказите за откриване на основни платежни сметки и прекратяванията на подобни сметки и кои са основанията за това, както и какви са свързаните разходи . Следва да се прецени и дали удълженият срок за доставчиците на платежни услуги, които извършват трансгранично прехвърляне на сметки, да бъде запазен за по-дълъг период от време, както и дали разпоредбите относно информацията, която следва да бъде предоставяна от доставчиците на платежни услуги по отношение на предлаганите пакетни продукти, е достатъчна и дали са необходими допълнителни мерки. Комисията следва да представи доклад на Европейския парламент и на Съвета, придружен, в зависимост от случая, от законодателни предложения.

(40)

Настоящата директива е съобразена с основните права и принципите, възприети в Хартата на основните права на Европейския съюз в съответствие с член 6, параграф 1 от Договора за Европейския съюз.

(41)

В съответствие със Съвместната политическа декларация на държавите членки и на Комисията от 28 септември 2011 г. относно обяснителните документи държавите членки се задължават в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответните елементи от националните актове за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят счита представянето на такива документи за обосновано,

(41a)

Държавите членки следва да могат да вземат решение да освободят доставчиците на платежни услуги от предлагането на платежна сметка за основни операции, като това решение подлежи на одобрение от Комисията. Комисията следва да одобрява освобождаванията само когато са гарантирани условия на равнопоставеност сред всички доставчици на платежни услуги, правото на достъп на потребителите не е застрашено и потребителите, които имат основни сметки, не са изправени пред опасност от стигматизация. Одобрението не води до ситуация, при която в дадена държава членка само един доставчик на платежни услуги да предлага тази платежна сметка за основни операции.

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

ПРЕДМЕТ, ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Предмет и приложно поле

1.   В настоящата директива се определят разпоредби за прозрачност и съпоставимост на таксите, начислявани на потребителите по платежните сметки, които те притежават в рамките на Европейския съюз и които са им предоставени от намиращи се на територията на Съюза доставчици на платежни услуги, както и разпоредби относно прехвърлянето на платежни сметки в рамките на Съюза.

2.   С настоящата директива се определя и рамка за разпоредбите и условията, съгласно които държавите членки гарантират правото на потребителите да откриват и използват платежни сметки за основни операции в Съюза.

3.   Откриването и използването на платежна сметка за основни операции съгласно настоящата директива се извършва в съответствие с разпоредбите на глава II от Директива 2005/60/ЕО.

3a.     Без да се засягат разпоредбите на членове 15—19, платежната сметка за основни операции се счита за платежна сметка за целите на настоящата директива.

4.   Настоящата директива се прилага по отношение на доставчиците на платежни услуги, които се намират на територията на Съюза.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения […]:

a)

„потребител“ означава всяко физическо лице, което извършва дейност, различна от неговата търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия;

aa)

„законно пребиваващ“ означава всеки гражданин на Съюза или гражданин на трета държава, пребиваващ законно на територията на Съюза, включително лица, търсещи убежище съгласно Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. за статута на бежанците, протоколът към нея от 31 януари 1967 г. и други съответни международни договори;

б)

„платежна сметка“ означава сметка, водена на името на един или повече ползватели на платежни услуги и използвана за изпълнението на платежни операции;

в)

„платежна услуга“ означава платежна услуга съгласно определението в член 4, параграф 3 от Директива 2007/64/ЕО;

вa)

„услуги, свързани с платежната сметка“ означава всички услуги, свързани с обслужването на платежна сметка, включително платежни услуги и платежни трансакции в обхвата на член 3, буква ж) от Директива 2007/64/EО;

г)

„платежна операция“ означава действие, предприето от платеца или получателя, по внасяне, прехвърляне или теглене на средства, независимо от основното правоотношение между платеца и получателя;

д)

„доставчик на платежни услуги“ означава доставчик на платежни услуги съгласно определението в член 4, параграф 9 от Директива 2007/64/ЕО , освен за целите на глава IV, съгласно която „доставчик на платежни услуги“ означава всички доставчици на платежни услуги, намиращи се на територията на държавите членки, които извършват дейност в областта на общите платежни услуги на дребно и които предлагат платежни сметки като неразделна част от обичайната си стопанска дейност ;

е)

„платежен инструмент“ означава платежен инструмент съгласно определението в член 4, параграф 23 от Директива 2007/64/ЕО;

ж)

„прехвърлящ доставчик на платежни услуги“ означава доставчик на платежни услуги, от когото се прехвърля информацията за всички периодични плащания или за част от тях;

з)

„приемащ доставчик на платежни услуги“ означава доставчик на платежни услуги, към когото се прехвърля информацията за всички периодични плащания или за част от тях;

и)

„платец“ е физическо или юридическо лице, което е титуляр на платежна сметка и разпорежда изпълнението на платежно нареждане по тази сметка или, когато липсва платежна сметка — физическо или юридическо лице, което дава платежно нареждане към сметката на получателя;

й)

„получател“ означава физическо или юридическо лице, определено като краен получател на средства, които са предмет на платежна операция;

к)

„такси“ означава всички евентуални плащания и глоби , които потребителят дължи на доставчика на платежни услуги за или във връзка с предоставянето на услуги , свързани с платежната сметка;

ка)

„кредитен лихвен процент“ означава всякакъв лихвен процент, платен на потребителя във връзка с притежаването на финансови средства по платежна сметка;

л)

„дълготраен носител“ означава всеки инструмент, който позволява на потребителя или на доставчика на платежни услуги да съхранява адресирана до този потребител информация по начин, достъпен за последващи справки, за период от време, достатъчен за целите, за които е предоставена информацията, и който позволява непроменено възпроизвеждане на съхранената информация;

м)

„прехвърляне на платежна сметка“ означава прехвърляне от един доставчик на платежни услуги към друг, по искане на потребителя, на информацията относно всички или някои нареждания за периодични кредитни преводи, периодични директни дебити и периодични входящи кредитни преводи, извършвани по платежна сметка, със или без прехвърляне на положителното салдо по платежната сметка към новата платежна сметка или закриване на предишната сметка. Прехвърлянето не предполага прехвърлянето на договора от прехвърлящия доставчик на платежни услуги към приемащия доставчик на платежни услуги;

н)

„директен дебит“ означава платежна услуга по задължаване на платежна сметка на платеца, когато платежната операция се извършва по инициатива на получателя въз основа на дадено от платеца съгласие;

o)

„кредитен превод“ е ▌платежна услуга за заверяване на платежна сметка на получателя посредством една или няколко платежни операции, извършвани по платежна сметка на платеца от доставчика на платежни услуги, който води платежната сметка на платеца, въз основа на дадено от платеца разпореждане;

п)

„нареждане за периодични преводи“ означава услуга за заверяване на платежна сметка на получателя на редовни интервали от време посредством една или няколко платежни операции, извършвани по платежна сметка на платеца от доставчика на платежни услуги, който води платежната сметка на платеца, въз основа на дадено от платеца разпореждане;

р)

„средства“ означава банкноти, монети и безналични пари, както и електронни пари съгласно определението в член 2, параграф 2 от Директива 2009/110/ЕО;

с)

„рамков договор“ означава договор за платежни услуги, с който се урежда бъдещото изпълнение на отделни или на поредица от платежни операции и който може да съдържа задължението и условията за откриване на платежна сметка;

са)

„работен ден“ означава работен ден съгласно определението в член 4, параграф 27 от Директива 2007/64/ЕО;

Член 3

Разпоредби за стандартизирана терминология във връзка с платежните сметки

1.   Държавите членки гарантират, че компетентните органи, посочени в член 20, съставят предварителен списък на най-представителните платежни услуги, за които се събират такси на национално равнище . Списъкът обхваща най-малко 10-те най-представителни услуги , които се предлагат на национално равнище . Той съдържа термини и определения за всяка от включените в него услуги , като на всеки един официален език на държавите членки за всяка услуга се използва само един термин .

2.   За целите на параграф 1 компетентните органи вземат предвид услугите, които:

(а)

са най-често използвани от потребителите във връзка с техните платежни сметки;

(б)

носят най-висок разход за потребителите , като цяло и поединично.

За да гарантира разумното прилагане на тези критерии за целите на параграф 1 и с цел да бъдат подпомогнати компетентните органи, ЕБО разработва насоки в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

3.   В срок до … [ 12 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива] държавите членки представят на Комисията предварителните списъци, посочени в параграф 1. При искане държавите членки предоставят на Комисията допълнителна информация относно данните, въз основа на които те са съставили тези списъци във връзка с критериите, посочени в параграф 2.

4.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 24 ▌, които определят , въз основа на представените съгласно параграф 3 предварителни списъци, стандартизирана терминология на равнището на Съюза за услугите, свързани с платежни сметки , които са общи най-малко за мнозинството от държавите членки. Стандартизираната терминология на равнището на Съюза е ясна и кратка и включва общи термини и определения за общите услуги .На всеки един официален език на държавите членки за всяка услуга се използва само един термин .

5.   След […] публикуването в Официален вестник на Европейския съюз на посочените в параграф 4 делегирани актове всяка държава членка незабавно , и при всички случаи в срок от един месец, включва стандартизираната терминология на равнището на Съюза, приета по силата на параграф 4, в предварителния списък по параграф 1 и публикува този списък.

Член 4

Документация за таксите и речник

1.   Държавите членки гарантират, че своевременно преди сключването на договор за платежна сметка с потребителя доставчиците на платежни услуги предоставят на потребителя документ с изчерпателна информация за таксите . Документът с информация за таксите посочва всички налични услуги, свързани с платежната сметка, които са включени в списъка на най-представителните платежни услуги, посочен в член 3, параграф 5, и съответните такси за всяка от тези услуги. Той съдържа също така всички допълнителни такси и лихви, които могат да се прилагат по сметката. С цел документът с информация за таксите да бъде разграничен от търговска или договорна информация, той следва да включва общ знак най-отгоре на първата страница. Държавите членки гарантират, че доставчиците на платежни услуги информират потребителите за всички промени на таксите , и по целесъобразност предоставят на разположение на потребителите актуализиран документ с информация за таксите.

Когато таксата за дадена услуга е валидна единствено за определени комуникационни канали, като например онлайн комуникация или комуникация посредством клон, или когато таксата е различна, в зависимост от използвания комуникационен канал, това се обозначава недвусмислено в документа с информация за таксите.

1а.     Държавите членки гарантират, че доставчиците на платежни услуги не събират такси, които не са посочени в документа с информация за таксите.

2.   Когато една или повече ▌платежни услуги се предлагат като част от пакет от платежни услуги, в документа с информация за таксите се посочва таксата за целия пакет, услугите, включени в пакета , както и техния брой, а също и таксата за всяка услуга, която не е включена в таксата за пакета .

5.   Държавите членки гарантират, че доставчиците на платежни услуги предоставят на потребителите речник с всички услуги , посочени в параграф 1, и свързаните с тях определения и пояснения .

Държавите членки гарантират, че при изготвянето на предоставения съгласно първа алинея речник се използва ясен, недвусмислен и неподвеждащ език, като се избягват техническите термини.

6.   Доставчиците на платежни услуги осигуряват на потребителите и потенциалните потребители непрекъснат достъп до документа с информация за таксите и речника в електронен формат на своите уебсайтове, където те следва да са леснодостъпни, включително за лицата, които не са клиенти . Доставчиците на платежни услуги осигуряват безплатен достъп до документа с информация за таксите върху дълготраен носител в достъпни за потребителите помещения , като при поискване и речникът се предоставя върху дългосрочен носител .

7.    След консултация с националните органи и след потребителско изпитване, ЕБО разработва проекти на технически стандарти за изпълнение относно стандартизиран формат на представяне на формата на документа с информация за таксите и неговия общ знак.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение до … [12 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива].

На Комисията се предоставят правомощия за приемане на посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 5

Сведение за таксите.

1.   Държавите членки гарантират, че доставчиците на платежни услуги безплатно предоставят на потребителите сведение за всички такси, платени от тях , и всички лихвени проценти, приложени по техните платежни сметки най-малко веднъж годишно.

Договарящите се страни се споразумяват относно комуникационните канали, които ще бъдат използвани с цел предоставяне на потребителя на сведението за таксите. Сведението се предоставя в хартиен формат при искане от страна на потребителя.

2.   Посоченото в параграф 1 сведение съдържа следната информация:

a)

единичната такса, начислена за всяка услуга, както и колко пъти услугата е била използвана през съответния период, или в случаите, когато услугите са били в пакет, начислената такса за целия пакет ;

б)

общият размер на платените такси за всяка предоставена услуга през съответния период , по целесъобразност, като се отчитат специфичните структури на таксите, свързани с пакетите от услуги ;

бa)

процентът на лихвата по овърдрафт, прилаган във връзка със сметката, броят дни, в които е бил теглен овърдрафт, и общият размер на начислената лихва, свързана с овърдрафта през съответния период;

бб)

кредитният лихвен процент, прилаган по отношение на сметката, средното салдо и общият размер на лихвата, натрупана през съответния период;

в)

общото салдо (положително или отрицателно) след приспадане на всички такси и прилагане на лихвата, натрупана във връзка с използването на сметката през съответния период;

ва)

предварително уведомление относно очаквани изменения на таксите и лихвите през следващия период.

4.    След консултация с националните органи и след потребителското изпитване ЕБО разработва технически стандарти за изпълнение относно стандартизиран формат на представяне на формата на сведението за таксите и неговия общ знак.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение до … [12 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива].

На Комисията се предоставят правомощия за приемане на посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 6

Съобщения, в които се използва стандартизирана терминология

1.   Държавите членки гарантират, че във всички съобщения до потребителите, включително в съобщенията за договори и в маркетинговите материали, доставчиците на платежни услуги използват по целесъобразност стандартизираната терминология, съдържаща се в списъка на най-представителните ▌услуги , свързани с платежна сметка, посочен в член 3, параграф 5.

2.   Като наименование на своите услуги или платежни сметки в маркетинговите материали до клиентите си доставчиците на платежни услуги могат да използват търговски марки, при условие че ясно посочат, когато е приложимо, съответстващия им термин от изчерпателния списък със стандартизираната терминология , посочен в член 3, параграф 5. Доставчиците на платежни услуги могат да използват търговски наименования в документа с информация за таксите или в сведението за таксите , при условие че това допълва стандартизираната терминология и служи като второстепенно обозначаване на услугите или предлаганите сметки .

Член 7

Уебсайтове за съпоставяне на таксите на национално равнище

1.   Държавите членки гарантират, че потребителите имат безплатен достъп до поне един уебсайт , създаден в съответствие с параграф 2 или 3 , съдържащ поне следното:

а)

съпоставяне на лихвите, изплащани или начислявани по сметката, на таксите, начислявани от доставчиците на платежни услуги за услугите, предлагани по платежните сметки на национално ниво ▌;

б)

сравнение на определящите фактори за нивото на услугите, предоставяни от доставчика на платежни услуги, включително фактори като броя на клоновете и местоположението им, както и броя на терминалните устройства АТМ, които предоставят достъп до услуги;

в)

предоставяне на допълнителна информация относно стандартизираната терминология на Съюза, относно достъпа до платежните сметки, включително до платежните сметки за основни операции, както и относно процедурите по прехвърляне на сметки на национално равнище и на равнището на Съюза. Тази информация може да се предоставя чрез връзки към външни уебсайтове.

2.   Държавите членки създават схема за доброволна акредитация на поддържаните от частни оператори уебсайтове за съпоставяне на елементите за сравнение, описани в член 7, параграф 1, букви а) и б) , които се предлагат по платежните сметки. За да получат акредитация, поддържаните от частни оператори уебсайтове за съпоставяне на такси:

а)

са правно, финансово и оперативно независими от който и да е доставчик на платежни услуги;

аа)

ясно разкриват техните собственици и размер на финансиране;

аб)

определят ясни, обективни критерии, които служат за база за сравнението;

ав)

са безпристрастни дотолкова доколкото не поместват на началната си страница или на страниците за съпоставяне на цените реклами от доставчици на платежни услуги, техни агенти, свързани дружества или търговски марки;

б)

съставени са на ясен и недвусмислен език и по целесъобразност в тях се използва стандартизираната терминология , посочена в член 3, параграф 5;

в)

предоставят точна и актуализирана информация и посочват датата на последната актуализация ;

г)

осигуряват на потребителите обективни и изчерпателни резултати въз основа на всички критерии за търсене, избрани от потребителите, а в случаите, когато предоставяната информация не представлява пълен преглед на пазара — ясен отчет в това отношение, преди да бъдат визуализирани резултатите ;

га)

приемат искания за включване в уебсайта от всеки доставчик на платежни услуги в съответната държава членка;

д)

имат въведена действаща система за обработка на запитвания и оплаквания.

Когато доставчиците на платежни услуги заплащат такси за посочването им на такива сайтове, таксите са недискриминационни и се публикуват на дадения уебсайт.

3.   Когато няма акредитиран уебсайт съгласно параграф 2, държавите членки гарантират създаването на уебсайт , поддържан от компетентния орган, посочен в член 20, или от името на този орган, или от всеки друг компетентен орган. Когато има акредитиран уебсайт в съответствие с параграф 2, държавите членки могат да вземат решение за създаването на допълнителен уебсайт от компетентния орган, посочен в член 20, или от всеки друг компетентен орган. Уебсайтовете, поддържани от компетентния орган в съответствие с параграф 1, отговарят на условията, посочени в параграф 2, букви а) — д).

4.   Държавите членки ▌ отказват или отнемат акредитацията на частните оператори в случай на повтарящо се или продължително неспазване на задълженията по параграф 2.

4a.     Доставчиците на платежни услуги не носят отговорност за неточна или остаряла информация по отношение на тях или техните услуги, съдържаща се на акредитиран или неакредитиран уебсайт за съпоставяне на такси, когато доставчикът на уебсайта не е коригирал тази информация по искане на доставчика на платежни услуги.

4б.     Държавите членки гарантират, че потребителите са информирани относно наличността на уебсайтовете, посочени в параграф 1, и относно акредитираните уебсайтове в съответствие с параграф 2 или 3.

Член 7а

Уебсайт на Съюза за съпоставяне на такси

1.     Държавите членки уведомяват ЕБО за уебсайтовете за съпоставяне на такси в съответствие с член 7, параграфи 1, 2 и 3.

2.    До… [три години след влизането в сила на настоящата директива], ЕБО предоставя обществено достъпен уебсайт на Съюза за съпоставяне на такси, който дава възможност на потребителите да сравнят платежни сметки, предлагани в рамките на вътрешния пазар. За да се допълни тази информация, уебсайтът на Съюза за сравняване на такси предоставя на потребителите речник, съдържащ стандартизирана терминология на Съюза, приета в съответствие с член 3, параграф 5, и практически насоки относно трансграничното прехвърляне на платежни сметки.

Член 8

Платежни сметки, включени в пакетен продукт

Без да се засягат разпоредбите на член 4, параграф 2, държавите членки гарантират, че когато платежните сметки се предлагат заедно с други финансови услуги или продукти като част от пакетен продукт, доставчикът на платежни услуги уведомява потребителя дали е възможно платежната сметка да бъде закупена отделно и — ако това е така — осигурява информация поотделно за разходите и таксите, свързани с всеки един от другите финансови продукти и услуги, предлагани в пакетния продукт.

ГЛАВА III

ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ПЛАТЕЖНА СМЕТКА

Член 9

Предоставяне на услуга по прехвърляне на платежна сметка

Държавите членки гарантират, че доставчиците на платежни услуги предоставят услугата по прехвърляне на платежна сметка, посочена в член 10, за всички потребители, които са титуляри на платежна сметка при друг доставчик на платежни услуги, намиращ се на територията на Съюза , който се е споразумял с приемащия доставчик на платежни услуги относно откриването на нова платежна сметка .

По отношение на прехвърлянето на платежни сметки, при което и двата доставчика на платежни услуги се намират на тяхна територия, държавите членки могат да установят или поддържат разпоредби, различаващи се от посочените в член 10, ако това е еднозначно в интерес на потребителите и прехвърлянето на платежни сметки се извършва максимално в рамките на същите общи срокове, посочени в член 10.

Член 10

Услуга по прехвърляне на платежна сметка

1.   Държавите членки гарантират, че услугата по прехвърляне на платежна сметка се извършва по инициатива на приемащия доставчик на платежни услуги и се предоставя в съответствие с разпоредбите в параграфи 2 — 7.

2.   Услугата по прехвърляне на платежна сметка се извършва по инициатива на приемащия доставчик на платежни услуги. За тази цел приемащият доставчик на платежни услуги получава от потребителя писмено разрешение за изпълнението на услугата по прехвърляне на платежна сметка. В случай на съвместни сметки писмено разрешение трябва да бъде получено от всички титуляри на сметката.

Разрешението се изготвя на официалния език на държавата членка, в която е въведена услугата по прехвърляне, или на който и да е друг език, за който двете страни са се договорили.

С разрешението потребителят може да предостави или да не предостави изрично съгласие за изпълнението от страна на прехвърлящия доставчик на платежни услуги на всяка от задачите, посочени в параграф 3, букви д) и […] е), както и да предостави или да не предостави изрично съгласие за изпълнението от страна на приемащия доставчик на платежни услуги на всички задачи, посочени в параграф 4, букви в) и г) и в параграф 5. С разрешението потребителят може изрично да поиска прехвърлянето от страна на прехвърлящия доставчик на платежни услуги на информацията, посочена в параграф 3, букви а) и […] б).

В писменото разрешение се посочва и датата, от която периодичните плащания трябва да бъдат извършвани от сметката, открита при приемащия доставчик на платежни услуги. Тази дата е поне седем работни дни след деня, в който прехвърлящият доставчик на платежни услуги получи заявката за прехвърляне от приемащия доставчик на платежни услуги съгласно член 10, параграф 6.

3.   В срок от два работни дни от получаването на писменото разрешение, посочено в параграф 2, приемащият доставчик на платежни услуги изисква от прехвърлящия доставчик на платежни услуги изпълнението на следните задачи:

а)

изпраща на приемащия доставчик на платежни услуги и на потребителя (при изрично отправено от него искане в съответствие с параграф 2) списък, съдържащ всички нареждания за периодични кредитни преводи и всички директни дебити, съгласието за които се съхранява при банката на платеца , ако е приложимо ;

б)

изпраща на приемащия доставчик на платежни услуги и на потребителя (при изрично отправено от него искане в съответствие с параграф 2) наличната информация относно входящите кредитни преводи и директните дебити, съгласието за които се съхранява от получателя, извършени по сметката на потребителя за предходните 13 месеца.

в)

изпраща на приемащия доставчик на платежни услуги допълнителната информация, ▌ необходима за целите на прехвърлянето на платежната сметка;

г)

когато прехвърлящият доставчик на платежни услуги не разполага със система за автоматизирано прехвърляне на входящите кредитни преводи и директните дебити към сметката на потребителя, водена от приемащия доставчик на платежни услуги, ▌той преустановява приемането на директни дебити и входящите кредитни преводи от датата, посочена в писменото разрешение;

д)

когато потребителят е представил изрично съгласие в съответствие с параграф 2, прехвърля положителното салдо по сметката, открита или водена от приемащия доставчик на платежни услуги, на датата, посочена от потребителя; ▌

е)

когато потребителят е представил изрично съгласие в съответствие с параграф 2, закрива сметката, водена от прехвърлящия доставчик на платежни услуги, на датата, посочена от потребителя.

еа)

отменя нарежданията за периодични преводи и кредитни преводи с дата на изпълнение от датата, посочена в разрешението;

4.   След получаването на информацията, изискана от прехвърлящия доставчик на платежни услуги, посочен в параграф 3, приемащият доставчик на платежни услуги изпълнява следните задачи:

а)

в срок от седем работни дни съставя посочените от потребителя нареждания за периодични кредитни преводи и ги изпълнява от датата, посочена в разрешението;

б)

приема директни дебити от датата, посочена в разрешението;

ба)

по целесъобразност информира потребителите относно техните права във връзка с директните дебити в ЕЗПЕ съгласно член 5, параграф 3, буква г) от Регламент (EС) 260/2012/;

в)

когато потребителят е представил изрично съгласие в съответствие с параграф 2, уведомява платците, извършващи периодични кредитни преводи по платежната сметка на потребителя, за данните на водената от приемащия доставчик на платежни услуги платежна сметка на потребителя. Ако приемащият доставчик на платежни услуги не разполага с цялата информация, необходима за уведомяването на платеца, в рамките на два дни той приканва потребителя или — при необходимост — прехвърлящия доставчик на платежни услуги и след съгласие на потребителя, да предоставят липсващата информация;

г)

когато потребителят е представил изрично съгласие в съответствие с параграф 2, уведомява получателите на средства по директни дебити от сметката на потребителя за данните на сметката му, водена от приемащия доставчик на платежни услуги, и за датата, от която директните дебити ще се изпълняват от тази сметка. Ако приемащият доставчик на платежни услуги не разполага с цялата информация, необходима за уведомяването на получателя, в рамките на два дни той приканва потребителя или — при необходимост — прехвърлящия доставчик на платежни услуги , след съгласие на потребителя, да предоставят липсващата информация;

д)

когато потребителят бъде приканен да предостави за целите на букви в) и г) липсващата информация , той дава на потребителя стандартни уведомителни писма, изготени на официалния език на държавата членка, в която е въведена услугата по прехвърляне, или на който и да е друг език, за който двете страни са се договорили, в които се посочват данните на новата сметка и посочената в разрешението начална дата. .

4a.     Държавите членки гарантират, че на национално равнище са определени крайните срокове както за платците, така и за получателите, за да бъдат взети предвид новите данни на банковата сметка на потребителя, предадени от приемащия доставчик на платежни услуги. Държавите членки гарантират също така, че потребителите са осведомени за тези крайни срокове и свързаните с тях задължения.

5.   Когато потребителят е представил изрично съгласие в съответствие с параграф 2, приемащият доставчик на платежни услуги може да предприеме изпълнението на допълнителни задачи, необходими за прехвърлянето на платежната сметка.

6.   След получаването на искане от страна на приемащия доставчик на платежни услуги, прехвърлящият доставчик на платежни услуги изпълнява следните задачи:

а)

изпраща на приемащия доставчик на платежни услуги информацията, посочена в параграф 3, букви а), б) и в), в срок от седем работни дни от получаване на искането;

б)

когато прехвърлящият доставчик на платежни услуги не разполага със система за автоматизирано прехвърляне на входящите кредитни преводи и директните дебити към сметката на потребителя, водена от приемащия доставчик на платежни услуги, той преустановява входящите кредитни преводи и приемането на директни дебити по платежната сметка от датата, посочена в искането на приемащия доставчик на платежни услуги;

в)

прехвърля всяко оставащо положително салдо по платежната сметка по сметката, водена от приемащия доставчик на платежни услуги;

г)

закрива платежната сметка веднага след като са изпълнени стъпките, посочени в букви а), б) и в) ;

д)

в съответствие с параграф 5 извършва всички допълнителни задачи, които са необходими за прехвърлянето на платежната сметка.

6a.     От прехвърлящия доставчик на платежни услуги не се изисква да закрие платежната сметка в съответствие с параграф 6, буква г), ако потребителят има непогасени задължения към него. Доставчикът на платежни услуги информира незабавно потребителя, когато непогасените задължения препятстват закриването на платежната му сметка.

7.   Без да се засягат разпоредбите на член 55, параграф 2 от Директива 2007/64/ЕО, прехвърлящият доставчик на платежни услуги не блокира платежни инструменти преди датата, съгласувана с приемащия доставчик на платежни услуги , така че предоставянето на платежни услуги на потребителя не се прекъсва по време на процедурата по прехвърляне .

8.   Държавите членки гарантират, че всички разпоредби в параграфи 1 — 7 , с изключение на съдържащите се в параграф 4, букви в) и г), се прилагат също и когато услугата по прехвърляне на платежна сметка се извършва по инициатива на доставчик на платежни услуги, който се намира на територията на друга държава членка.

9.   В случая по параграф 8 сроковете, определени в параграфи 3, 4 и 6, се удвояват , освен във връзка с операции, които попадат в обхвата на член 1 от Регламент (ЕС) № 260/2012, при които както платежната сметка, от която се прехвърля, така и тази, която приема, са в евро . Тази разпоредба подлежи на преглед в съответствие с член 27.

Член 11

Такси, свързани с услугата по прехвърляне на платежна сметка

1.   Държавите членки гарантират, че потребителите имат безплатен достъп до личната си информация относно съществуващите нареждания за периодични преводи и директни дебити, съхранявана от прехвърлящия или от приемащия доставчик на платежни услуги.

2.   Държавите членки гарантират, че прехвърлящият доставчик на платежни услуги предоставя изисканата от приемащия доставчик на платежни услуги информация в съответствие с член 10, параграф 6, буква а), без да събира такси от потребителя или от приемащия доставчик на платежни услуги.

3.   Държавите членки гарантират, че евентуалните такси, които прехвърлящият доставчик на платежни услуги събира от потребителя при закриването на платежната сметка при него, са определени в съответствие с член 45, параграф 2 от Директива 2007/64/ЕО.

4.   Държавите членки гарантират, че евентуалните такси, начислявани на потребителя от прехвърлящия или приемащия доставчик на платежни услуги за всяка от услугите, предвидени в член 10, с изключение на посочените в параграфи 1, 2 и3, са разумни .

Член 11а

Автоматично пренасочване

Освен ако Комисията не вземе друго решение след извършването на анализ на регулаторното въздействие, държавите членки в срок до… [шест години след влизане в сила на настоящата директива гарантират, че] ще бъде създаден механизъм, с който плащанията да се пренасочват автоматично от една платежна сметка в друга в рамките на една и съща държава членка, в съчетание с автоматично генериране на съобщения до получателите или платците при пренасочване на преводи.

Член 12

Финансови загуби за потребителите

1.   Държавите членки гарантират, че таксите и други финансови загуби, понесени от потребителя поради неспазване на задълженията по член 10 от страна на участващ в процедурата по прехвърляне на платежна сметка доставчик на платежни услуги, се възстановяват от този доставчик на платежни услуги в рамките на три работни дни след констатиране на неспазването . Тежестта на доказване се носи от доставчика на платежни услуги, който трябва да покаже, че условията, предвидени в член 10, са спазени.

2.   Потребителите не понасят финансови загуби поради грешки или закъснения от страна на платец или получател при актуализирането на данните за платежните сметки на потребителите. Държавите членки гарантират, че платците и получателите носят отговорност, ако не спазват крайните срокове, определени от държавите членки в съответствие с член 10, параграф 4а.

Член 13

Информация относно услугата по прехвърляне на платежна сметка

1.   Държавите членки гарантират, че доставчиците на платежни услуги предоставят на потребителите информация относно услугата по прехвърляне на платежна сметка, която се отнася до:

а)

функцията на прехвърлящия и на приемащия доставчик на платежни услуги на всеки етап от процедурата по прехвърляне на платежна сметка съгласно член 10;

б)

сроковете за изпълнението на съответните етапи;

в)

евентуалните такси, които се начисляват във връзка с прехвърлянето на платежната сметка;

г)

всяка информация, която ще бъде изискана от потребителя;

д)

информация относно процедурите за алтернативно разрешаване на спорове, посочени в член 21.

2.   На потребителите се осигурява непрекъснат и безплатен достъп до информацията на дълготраен носител във всички клонове на доставчиците на платежни услуги и в електронен формат на техните уебсайтове.

ГЛАВА IV

ДОСТЪП ДО ПЛАТЕЖНИ СМЕТКИ

Член 14

Недискриминация

Държавите членки гарантират, че потребителите, пребиваващи законно в Съюза, не са обект на дискриминация въз основа на своята националност или местопребиваване , или на друго основание, посочено в член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, когато подават искане за откриване на платежна сметка или се опитват да открият и използват платежна сметка в рамките на Съюза. Условията, приложими към притежаването на платежна сметка за основни операции по никакъв начин не са дискриминиращи. Забранена е всякаква дискриминация, която е видима, като например различен външен вид на картата, различна сметка или номер на картата.

Член 15

Право на достъп до платежна сметка за основни операции

1.   Държавите членки гарантират, че на потребителите се предлагат платежни сметки за основни операции от всички доставчици на платежни услуги, които извършват дейност в областта на общите платежни услуги на дребно и които предлагат платежни сметки като неразделна част от обичайната си стопанска дейност . Държавите членки гарантират, че платежни сметки за основни операции се предлагат не само от доставчици на платежни услуги, чието предлагане на сметки е изцяло онлайн ▌.

Държавите членки могат да решат да освободят доставчиците на платежни услуги от задължението, посочено в първа алинея, като това решение подлежи на одобрение от Комисията. Всяко такова освобождаване се основава на обективни и ограничителни критерии. Комисията одобрява освобождаванията само когато са гарантирани условия на равнопоставеност сред всички доставчици на платежни услуги, правото на достъп на потребителите не е застрашено, а освобождаването не води до ситуация в съответната държава членка, при която клиентите, които имат сметки за основни операции, са изправени пред опасност от стигматизация. [Изм. 4/rev и 5/rev]

1а.     Държавите членки могат да отменят задължението по параграф 1, когато доставчиците на платежни услуги:

а)

са посочени в член 2, параграф 5 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета  (8);

б)

нямат стопанска цел;

в)

изискват членство въз основа на определени критерии, например професия.

Всяка отмяна на задължението се извършва, без да се засяга правото на достъп на потребителите до платежна сметка за основни операции.

2.   Държавите членки гарантират, че на тяхната територия има система, гарантираща правото на потребителите да открият и използват платежна сметка за основни операции съгласно член 14 при следните условия:

а)

това право се прилага независимо от местопребиваването на потребителя , без да се засягат разпоредбите на параграф 2а ;.

аа)

въвежда се механизъм, който помага на потребителите, които нямат постоянен адрес, на търсещите убежище лица и на потребителите, които не са получили разрешение за пребиваване, но чието експулсиране е невъзможно поради правни причини, да изпълнят изискванията на глава II от Директива 2005/60/ЕО;

б)

упражняването на правото не е твърде трудно или обременяващо за потребителя;

ба)

въвежда се механизъм, който гарантира, че потребителите без достъп до банкови услуги, както и уязвимите и мобилните потребители, са информирани за наличността на платежни сметки за основни операции;

бб)

услугата по прехвърляне, определена в членове 10 и 11 от настоящата директива, се прилага и когато потребителят пожелае да премине от друга платежна сметка към платежна сметка за основни операции в обхвата на услугата по прехвърляне на платежни сметки.

2а.     За да могат да упражнят правото си по параграф 2, държавите членки изискват потребителите да имат реална връзка с държавата членка, в която желаят да открият и използват платежна сметка за основни операции.

Когато от потребителя се изисква да докаже такава връзка, държавите членки гарантират, че за потребителя това не е обременяващо. За тази цел държавите членки гарантират, че компетентните органи ще съставят списък на възможните формални начини, с които може да се докаже наличието на такава връзка. Този списък включва най-малко гражданство, семейни връзки, център на интереси, място на работа, стаж или професионално обучение, проследяване на възможности за професионална дейност или други професионални връзки, място на обучение или професионално обучение, на пребиваване, наличие на собственост и подадена молба за предоставяне на убежище или за миграция.

С цел да бъдат подпомогнати компетентните органи в прилагането на този параграф ЕБО разработва насоки в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Доставчиците на платежни услуги вземат предвид информацията, предоставена от потребителя, и може да изискват от потребителя при откриване на сметката да присъства физически или да бъде представляван законно от трето лице в най-близкия наличен клон.

Държавите членки гарантират, че потребителите могат да докажат наличието на действителна връзка в рамките на един месец след предварителното дистанционно откриване на сметката. Преди подобна проверка, която в случай на необходимост включва лично присъствие, на доставчиците на платежни услуги е позволено да ограничават използването на сметката.

2б.     Преди откриването на платежна сметка за основни операции държавите членки могат да изискват от доставчиците на платежни услуги , да проверяват дали потребителят е титуляр на активна и равностойна платежна сметка на територията на тази държава членка и могат да изискват от него да подпише клетвена декларация в този смисъл.

3.   Доставчиците на платежни услуги не могат да откажат искане за откриване на платежна сметка за основни операции, освен в следните случаи:

а)

когато комплексната проверка, извършена на клиента в съответствие с глава II от Директива 2005/60/ЕО , установи значителен риск сметката да бъде използвана в нарушение на правото на Съюза .

б)

в случаите, в които държавата членка е използвала възможността, посочена в параграф 2 от настоящия член, когато потребителят е титуляр на платежна сметка при доставчик на платежни услуги на тяхната територия, което му дава възможност да използва платежните услуги, посочени в член 16, параграф 1 .

4.    Държавите членки гарантират, че доставчиците на платежни услуги обработват молбите за достъп до платежна сметка за основни операции в срок от седем работни дни от получаването на попълнена молба, включително документ, доказващ самоличността. Държавите членки гарантират, че в случаите, посочени в параграф 3, доставчикът на платежни услуги, в писмен вид и без да събира такса, незабавно уведомява потребителя за отказа и за конкретните причини за него , освен ако оповестяването на тази информация би било в противоречие с целите на националната сигурност или на борбата с финансовите престъпления . Освен това потребителят е информиран за наличието на поне едно безплатно или финансово достъпно средство за правна защита или предложение за консултация и за наличните механизми за алтернативно разрешаване на спорове.

5.   Държавите членки гарантират, че в случаите, посочени в параграф 3, буква б), доставчикът на платежни услуги взема подходящи мерки в съответствие с глава III от Директива 2005/60/ЕО.

6.   Държавите членки гарантират, че достъпът и използването на платежна сметка за основни операции не са обвързани с покупката на допълнителни услуги или дялове от доставчика на платежни услуги .

Член 16

Характеристики на платежната сметка за основни операции

1.   Държавите членки гарантират, че по платежната сметка за основни операции се предоставят следните ▌ услуги:

а)

услуги, позволяващи извършването на всички операции по откриване, използване и закриване на платежна сметка;

б)

услуги, позволяващи внасяне на пари по платежна сметка;

в)

услуги, позволяващи теглене на пари в брой от платежна сметка в рамките на Съюза на банково гише и на терминално устройство АТМ във или извън работното време на банката ;

г)

изпълнение на следните платежни операции в рамките на Съюза:

(i)

директни дебити в ЕЗПЕ и във валута, различна от евро ;

(ii)

платежни операции в ЕЗПЕ и платежни операции във валута, различна от евро, извършвани чрез платежен инструмент (напр. чрез платежна карта илипрограмен продукт) включително онлайн плащания;

(iii)

кредитни преводи в ЕЗПЕ и кредитни преводи във валута, различна от евро, включително периодични преводи, на терминали, гишета и чрез онлайн системите на доставчика на платежни услуги.

2.   Държавите членки гарантират, че докато потребителят използва платежната сметка за основни операции за лични нужди, няма ограничения по отношение на броя на операциите, предоставени на потребителя по специалната тарифа, определена в член 17 . За да определят кои операции следва да се считат за операции за лични нужди, държавите членки вземат предвид съществуващото потребителско поведение и обичайната търговска практика.

3.   Държавите членки гарантират, че за управлението и извършването на платежни операции от платежната си сметка за основни операции потребителят може да използва клоновете или онлайн системата на доставчика на платежни услуги, ако той разполага с такава.

4.   Държавите членки гарантират, че платежната сметка за основни операции не включва овърдрафт , освен — когато се счита за целесъобразно — във вид на временен буферен механизъм за кредитиране за малки суми. Държавите членки могат да разрешат на доставчиците на платежни услуги да предлагат овърдрафт и други кредитни продукти под формата на ясно отделени услуги на клиенти с платежни сметки за основни операции. Достъпът до платежна сметка за основни операции или нейното използване не се ограничава, нито се обуславя от закупуването на такива кредитни услуги или продукти. Таксите, начислявани за тези услуги, са прозрачни и поне толкова изгодни, колкото при обикновената ценова политика на доставчика.

4a.     На Комисията се дават правомощия да приема делегирани актове съгласно член 24 с цел да се актуализира списъкът на услугите, предоставяни по платежните сметки за основни операции, като се има предвид развитието на платежните инструменти и технологии.

Член 17

Такси по платежните сметки за основни операции

1.   Държавите членки гарантират, че услугите, посочени в член 16, се предоставят от доставчиците на платежни услуги безплатно или срещу приемлива такса. Държавите членки изискват от доставчиците на платежни услуги да гарантират, че сред продуктите, които предлагат, платежната сметка за основни операции е винаги платежната сметка с най-ниската такса за предоставяне на минимален пакет от платежни услуги в съответната държава членка съгласно член 16, параграфи 1 и 2.

2.   Държавите членки гарантират, че таксите, събирани от потребителя за неспазване на задълженията му по рамковия договор, са приемливи и не надвишават в никакъв случай таксите съгласно обичайната политика за ценообразуване на доставчика .

Член 18

Рамкови договори и прекратяване

1.   По отношение на рамковите договори за достъп до платежна сметка за основни операции се прилагат разпоредбите на Директива 2007/64/ЕО, ако не е предвидено друго в параграфи 2 и 3.

2.   Доставчикът на платежни услуги може едностранно да прекрати рамков договор само когато е изпълнено поне едно от следните условия:

а)

потребителят съзнателно е използвал сметката за незаконни цели ;

б)

в продължение на над 24  последователни месеца по сметката не е осъществена операция и дължимите на доставчика на платежни услуги такси не са били платени ;

в)

потребителят съзнателно е предоставил невярна информация, за да получи платежна сметка за основни операции, когато предоставянето на вярната информация би довело до отказване на искането ;

ва)

потребителят не може да докаже съществуването на реална връзка със съответната държава членка съгласно посоченото в член 15, параграф 2а, в рамките на един месец след предварителното дистанционно откриване на сметката;

г)

потребителят вече не пребивава законно в Съюза или впоследствие е открил втора платежна сметка в държавата членка, в която той вече е титуляр на платежна сметка за основни операции.

3.   Държавите членки гарантират, че когато доставчикът на платежни услуги прекрати договора за платежна сметка за основни операции, той уведомява потребителя, в писмен вид и без да събира такса, за причините и основанията за прекратяването , за наличието на поне едно безплатно или финансово достъпно средство за правна защита или предложение за консултация и за наличните механизми за алтернативно разрешаване на спорове най-малко един месец , преди прекратяването да влезе в сила , освен ако оповестяването на тази информация би било в противоречие с целите на националната сигурност .

Член 19

Обща информация за платежните сметки за основни операции

1.   Държавите членки гарантират въвеждането на подходящи мерки за повишаване на осведомеността относно възможността за ползване на платежни сметки за основни операции, ценовите условия по тях, процедурите за упражняване на правото на достъп до платежна сметка за основни операции и начините за достъп до алтернативно разрешаване на спорове. Държавите членки гарантират, че мерките за комуникация са достатъчни и целенасочени, и по-специално достигат до потребителите без достъп до банкови услуги, уязвимите и мобилните потребители.

2.   Държавите членки гарантират, че доставчиците на платежни услуги предоставят активно на потребителите достъпна информация и необходимата помощ относно спецификата на предлаганите платежни сметки за основни операции, свързаните с тях такси и условията за тяхното ползване. Държавите членки гарантират също така осведомяване на потребителите относно факта, че покупката на допълнителни услуги не е задължително условие за достъп до платежна сметка за основни операции.

2a.     Държавите членки следва да насърчават образователните институции и консултантските звена да създават условия за консултиране на най-уязвимите си клиенти, за да ги подпомогнат да действат отговорно и да управляват финансовите си средства. Държавите членки насърчават съответни мерки за тази цел и подобряват обучението в областта на финансите, включително в училищата. Рискът от финансово изключване следва да бъде сведен до минимум за всички потребители. Също така държавите членки насърчават инициативи на доставчиците на платежни услуги, които са насочени към предоставяне на платежни сметки за основни операции в съчетание с мерки за независимо обучение по финансови въпроси.

2б.     Държавите членки гарантират, че доставчиците на платежни услуги, които предлагат платежни сметки за основни операции, публикуват ежегодно данни относно броя на платежните сметки за основни операции, които са били искани, отхвърлени, открити и закрити през съответната година. Съответните данни се събират и публикуват в клоновете и на корпоративно равнище.

2в.     Държавите членки гарантират, че компетентните органи публикуват, включително на техния уебсайт, одит на дейността на всеки доставчик на платежни услуги относно съответствието ѝ с изискването за правото на достъп. За тази цел съответните доставчици на платежни услуги се оценяват независимо, съгласно дейността им по отношение на предоставянето на платежни сметки за основни операции и ежегодно се публикува класация на десетте най-добри банки по пазарен дял. Всички съответни данни се предават на Комисията и на ЕБО.

ГЛАВА V

КОМПЕТЕНТНИ ОРГАНИ И АЛТЕРНАТИВНО РАЗРЕШАВАНЕ НА СПОРОВЕ

Член 20

Компетентни органи

1.   Държавите членки определят компетентни органи, които да гарантират и контролират действителното спазване на настоящата директива. Компетентните органи предприемат всички необходими мерки за гарантиране спазването на нейните разпоредби. Те са независими от доставчиците на платежни услуги. Те са компетентни органи по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

2.   Посочените в параграф 1 органи са независими от доставчиците на платежни услуги и притежават всички правомощия и средства , необходими за изпълнението на задълженията им. Когато повече от един компетентен орган е оправомощен да гарантира и контролира действителното спазване на настоящата директива, държавите членки гарантират, че тези органи работят в тясно сътрудничество за ефективното изпълнение на функциите си. Тези органи си сътрудничат тясно с компетентните органи на други държави членки, за да се гарантира правилното и пълно прилагане на мерките, определени в настоящата директива.

2a.     Органите, посочени в параграф 1, редовно се допитват до съответните заинтересовани страни, включително представители на потребителите, за да гарантират и наблюдават ефективното спазване на настоящата директива, без да се засяга изискването за независимост, посочено в параграф 1.

3.   Държавите членки уведомяват Комисията за определените компетентни органи, посочени в параграф 1, в срок от една година от влизането в сила на настоящата директива. Те уведомяват Комисията за разпределението на задълженията на тези органи. Те незабавно уведомяват Комисията за всяка последваща промяна във връзка с определянето и съответната компетентност на тези органи.

Член 21

Алтернативно разрешаване на спорове

1.    Държавите членки установяват адекватни и ефикасни извънсъдебни процедури за подаване на жалби и разрешаване на спорове между потребителите и доставчиците на платежни услуги във връзка с права и задължения, възникнали съгласно настоящата директива. За тази цел държавите членки определят съществуващи органи и, когато е целесъобразно, създават нови такива.

1a.     Държавите членки гарантират, че доставчиците на платежни услуги се придържат към един или повече алтернативни органи за разрешаване на спорове, които изпълняват следните критерии:

а)

давностният срок за внасянето на спора в съда спира да тече за времетраенето на алтернативната процедура за разрешаване на спорове;

б)

процедурата е безплатна или изисква заплащането на умерена такса, както е постановено в националното законодателство;

в)

страните имат достъп до процедурата не само по електронен път;

г)

доставчиците, потребителите и други ползватели имат равнопоставено представителство.

1б.     Държавите членки гарантират, че доставчиците на платежни услуги се ангажират с един или повече органи за алтернативно решаване на спорове.

1в.     Държавите членки уведомяват Комисията и ЕБО за органите, посочени в параграф 1, в срок от … [шест месеца от датата на влизане в сила на настоящата директива]. Те незабавно уведомяват Комисията за всякакви последващи промени във връзка с тези органи.

1г.     Държавите членки гарантират, че доставчиците на платежни услуги уведомяват потребителя относно структурите за алтернативно решаване на спорове, в чийто обхват попадат, и които са компетентни да разглеждат евентуални спорове между тях и потребителя. Те също така посочват дали се ангажират или са задължени да използват тези структури за целите на решаване на спорове с потребителите.

1д.     Информацията по параграф 1б се посочва по ясен, разбираем и леснодостъпен начин на уебсайта на доставчиците, когато има такъв, и в общите условия към договора за продажба или за предоставяне на услуги между доставчика и потребителя.

ГЛАВА VI

САНКЦИИ

Член 22

Административни мерки и прилагане на административни санкции и други административни мерки

1.    Държавите членки установяват разпоредби за прилагането на административни санкции и други административни мерки ▌при нарушаване на националните разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за осигуряване на изпълнението на мерките и наказанията. Тези административни санкции и други административни мерки са ефективни, пропорционални и възпиращи.

Всички парични санкции се определят на равнището на Съюза в рамките на възможното, за да се гарантира ефективното прилагане на националните разпоредби, транспониращи настоящата директива.

2.     ЕБО издава насоки за компетентните органи съгласно член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 относно видовете административни наказания и други административни мерки, както и относно размера на административните санкции.

3.     Държавите членки гарантират, че компетентните органи своевременно публикуват информация за всяко наказание или друга мярка, наложена за нарушаване на националните разпоредби, транспониращи настоящата директива, включително информация относно вида и естеството на нарушението.

Държавите членки уведомяват Комисията относно разпоредбите във връзка с наказанията до …[18 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива] и относно всякакви последващи изменения във връзка с тях.

ГЛАВА VII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 23

Делегирани актове

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 24 във връзка с член 3, параграф 4.

Член 24

Упражняване на делегирането

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 23, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящата директива.

3.   Делегираните правомощия, посочени в член 23, може да бъдат оттеглени по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратяват посочените в него делегирани правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

5.   Делегиран акт, приет съгласно член 23, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от три месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с три месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

 

Член 26

Оценка

1.    Ежегодно и за първи път в срок до … [3 години след влизането в сила на настоящата директива], държавите членки предоставят на Комисията информация относно следното:

а)

спазването от страна на доставчиците на платежни услуги на разпоредбите в членове 3 — 6;

б)

броя на акредитираните съгласно член 7 уебсайтове за съпоставяне на таксите и най-добрите практики във връзка с повишаване на удовлетвореността на потребителите от уебсайтовете за съпоставяне на таксите ;

в)

броя на прехвърлените платежни сметки, средния срок за извършване на процедурата по прехвърляне на платежна сметка, средния общ размер на таксата за прехвърляне на платежна сметка, броя на случаите, в които е отказано прехвърляне на платежна сметка , най-често срещаните проблеми, с които се сблъскват потребителите по време на процедурата по прехвърляне на платежни сметки ;

г)

броя на откритите платежни сметки за основни операции, срока на използване на този тип сметки, броя на отказите и прекратяванията и основанията за тях, както и съответните такси.

га)

предприетите мерки за подпомагане на уязвимите групи от населението по въпросите, свързани с управлението на бюджета и свръхзадлъжнялостта.

2.     Комисията представя годишен отчет въз основа на информацията, получена от държавите членки.

Член 27

Клауза за преглед

1.   Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета, в срок от четири години от влизането в сила на настоящата директива, доклад за прилагането й, който при необходимост се придружава от предложение.

Докладът включва:

а)

списък с всички процедури за установяване на нарушение, представени пред Комисията във връзка с неправилното или непълно прилагане на настоящата директива;

б)

оценка на въздействието на настоящата директива относно хармонизирането и интегрирането на банкирането на дребно в рамките на Съюза и равнищата на конкуренция и средния размер на таксите в държавите членки;

в)

стратегиите за повишаване на качеството, прозрачността и съпоставимостта на предоставянето на платежни услуги в рамките на Съюза, включително прозрачност на стопанските модели и инвестиционни стратегии и корпоративна социална отговорност;

г)

оценка на разходите и ползите от прилагането на пълна преносимост на номерата на платежните сметки в рамките на Съюза, включително пътна карта с конкретните стъпки, необходими за такова прилагане;

д)

оценка на характеристиките на потребителите, които са открили платежни сметки за основни операции, от момента на транспонирането на директивата;

е)

примери за най-добри практики в държавите членки с цел намаляване на степента на изключване на потребителите от достъп до платежни услуги;

ж)

оценка на таксите, начислявани за платежни сметки за основни операции, като се вземат под внимание критериите, изброени в член 17, параграф 3;

з)

оценка на възможностите за установяване в рамките на Съюза на горна граница за общия размер на годишните такси за откриване и ползване на платежна сметка за основни операции и начини за приспособяване на тази граница към националните особености;

и)

оценка на въздействието от предоставянето на платежни сметки за основни операции на пазара върху други платежни сметки, които предлагат подобни услуги;

2.   При прегледа се оценява, въз основа също така на информацията, получена от държавите членки съгласно член 26, дали да се измени и актуализира списъкът на услугите, предоставяни по платежните сметки за основни операции, като се има предвид развитието на платежните инструменти и технологии.

3.   При прегледа се оценява също така дали ▌са необходими допълнителни мерки освен мерките, приети в съответствие с членове 7 и 8 по отношение на уебсайтовете за съпоставяне на такси и пакетните продукти.

Член 28

Транспониране

1.   Държавите членки приемат и публикуват законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за спазването на настоящата директива, до … [ две години от влизането в сила на настоящата директива]. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Когато документите, придружаващи уведомлението за предвидените от държавите членки мерки за транспониране, са недостатъчни за цялостна оценка на съответствието на тези мерки с някои разпоредби от настоящата директива, Комисията може, по искане на ЕБО и с оглед изпълнението на неговите задачи съгласно Регламент (ЕС) № 1093/2010 или по собствена инициатива, да изиска от държавите членки да предоставят по-подробна информация относно транспонирането на настоящата директива и прилагането на тези мерки.

2.   Те започват да прилагат тези разпоредби една година след влизането в сила на настоящата директива.

Чрез дерогация от първата алинея държавите членки прилагат глава III от … [18 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива] по отношение на услугите по прехвърляне между доставчици на платежни услуги, установени в една и съща държава членка, и — за платежни сметки в евро — между доставчици на платежни услуги, установени в Съюза, по отношение на платежни услуги в евро.

Чрез дерогация от първата алинея и освен ако Комисията не вземе друго решение в рамките на проекта за анализ на регулаторното въздействие, държавите членки прилагат разпоредбите на глава III от … [48 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива] по отношение на услугите по прехвърляне между доставчици на платежни услуги, установени на територията на Съюза за платежни сметки във валута, различна от евро.

Чрез дерогация от първата алинея държавите членки прилагат член 4, параграфи 1 до 6, член 5, параграфи 1 и 2 и член 6, параграфи 1 и 2 в рамките на 18 месеца от датата на публикуване на списъка, посочен в член 3, параграф 5.

Чрез дерогация от първата алинея държавите членки, които до 1 януари 2014 са установили национална законодателна система, гарантираща достъпа до платени сметки за основни операции за потребители, пребиваващи законно на тяхната територия, прилагат разпоредбите на глава IV от …[24 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива].

3.   Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

4.   Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 29

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 30

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки в съответствие с Договорите.

Съставено в

За Европейския парламент

Председател

За Съвета

Председател


(1)  Все още непубликувано в ОВ.

(2)  ОВ L 319, 5.12.2007 г., стр. 1.

(3)   Приети текстове, P7_TA(2012)0293.

(4)   ОВ L 190,21.7.2011 г., стр. 87.

(5)   ОВ L 94, 30.3.2012 г, стр. 22.

(6)  Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм (ОВ L 309, 25.11.2005 г., стр. 15).

(7)   ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.

(8)   Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338)


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/368


P7_TA(2013)0588

Морско пространствено планиране и интегрирано управление на крайбрежните зони ***I

Изменения, приети от Европейския парламент на 12 декември 2013 г. към предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на рамка за морско пространствено планиране и интегрирано крайбрежно управление (COM(2013)0133 — C7-0065/2013 — 2013/0074(COD)) (1)

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

(2016/C 468/82)

Изменение 1

Предложение за директива

Позоваване 1 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

като взеха предвид Решение 2010/631/ЕС на Съвета от 13 септември 2010 г. относно сключването от името на Европейския съюз на Протокол за комплексно управление на крайбрежните зони към Конвенцията за защита на морската среда и на крайбрежните райони в Средиземноморието  (2) ,

Изменение 2

Предложение за директива

Съображение 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(1)

Голямото и бързо растящо търсене на морско пространство за различни цели, такива като инсталации за възобновяема енергия, дейности за морско корабоплаване и риболов, опазване на екосистемите, туризъм и съоръжения за аквакултура, както и многобройните въздействия върху крайбрежните ресурси изискват интегриран подход на планиране и управление.

(1)

Голямото и бързо растящо търсене на морско пространство за различни цели, такива като инсталации за възобновяема енергия, проучване и добив на нефт и газ, дейности за морско корабоплаване и риболов, опазване на екосистемите и биологичното разнообразие , добив на суровини, туризъм и съоръжения за аквакултура, както и многобройните въздействия върху крайбрежните ресурси изискват интегриран подход на планиране и управление.

Изменение 3

Предложение за директива

Съображение 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(2)

Такъв подход към управлението на океаните беше разработен в Интегрираната морска политика за Европейския съюз, чийто екологичен стълб е Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политика за морска среда. Целта на интегрираната морска политика е да подкрепи устойчивото развитие на моретата и океаните, както и да разработи координиран, съгласуван и прозрачен процес на вземане на решения по отношение на секторните политики на ЕС, засягащи океаните, моретата, островите, крайбрежните и най-отдалечените региони и свързаните с морето сектори, включително чрез стратегиите за морските басейни или макрорегионалните стратегии.

(2)

Такъв подход към управлението на океаните и моретата беше разработен в Интегрираната морска политика за Европейския съюз, чийто екологичен стълб е Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политика за морска среда. Целта на интегрираната морска политика е да подкрепи устойчивото развитие на моретата и океаните, както и да разработи координиран, съгласуван и прозрачен процес на вземане на решения по отношение на секторните политики на ЕС, засягащи океаните, моретата, островите, крайбрежните и най-отдалечените региони и свързаните с морето сектори, включително чрез стратегиите за морските басейни или макрорегионалните стратегии.

Изменение 4

Предложение за директива

Съображение 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(3)

Интегрираната морска политика определя морското пространствено планиране и интегрираното крайбрежно управление като трансверсални политически инструменти, за да могат публичните органи и заинтересованите страни да прилагат координиран и интегриран подход. Прилагането на екосистемен подход ще допринесе за насърчаване на устойчивото развитие на морските и крайбрежните икономики и за устойчивото използване на морските и крайбрежните ресурси.

(3)

Интегрираната морска политика определя морското пространствено планиране и интегрираното крайбрежно управление като трансверсални политически инструменти, за да могат публичните органи и заинтересованите страни да прилагат координиран и интегриран , както и трансграничен подход. Прилагането на екосистемен подход ще допринесе за насърчаване на устойчивото развитие на морските и крайбрежните икономики и за устойчивото използване на морските и крайбрежните ресурси.

Изменение 5

Предложение за директива

Съображение 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(5)

В неотдавнашното си съобщение за синия растеж — „Възможности за устойчив растеж в морските дейности и корабоплаването“ — Комисията открои няколко текущи инициативи на ЕС, които са насочени към изпълнение на стратегията „Европа 2020, стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“. В съобщението също така бяха идентифицирани редица секторни дейности, върху които в бъдеще следва да се съсредоточат инициативите за син растеж и които следва да бъдат подкрепени по подходящ начин от морските пространствени планове и стратегиите за интегрирано крайбрежно управление.

(5)

В неотдавнашното си съобщение за синия растеж — „Възможности за устойчив растеж в морските дейности и корабоплаването“ — Комисията открои няколко текущи инициативи на ЕС, които са насочени към изпълнение на стратегията „Европа 2020, стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“. В съобщението също така бяха идентифицирани редица секторни дейности, върху които в бъдеще следва да се съсредоточат инициативите за син растеж и които следва да бъдат подкрепени по подходящ начин от морските пространствени планове и стратегиите за интегрирано крайбрежно управление. Безспорната подкрепа на държавите членки за тези набелязани стратегически области ще осигури правна сигурност и предвидимост за публичните и частните инвестиции, които ще имат ефект на лоста за всички секторни политики, свързани с морското и крайбрежното пространство.

Изменение 6

Предложение за директива

Съображение 7

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(7)

В преамбюла на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (КООНМП) се посочва, че въпросите, свързани с използването на морското пространство са тясно свързани помежду си и трябва да се разглеждат като едно цяло. Планирането на морското пространство е логичното развитие и структуриране на използването на правата, предоставени съгласно КООНМП, както и практически инструмент за подпомагане на държавите членки да изпълнят своите задължения.

(7)

В преамбюла на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (КООНМП) се посочва, че въпросите, свързани с използването на морското пространство са тясно свързани помежду си и трябва да се разглеждат като едно цяло. Планирането на морското пространство е логичното развитие и структуриране на използването на правата, предоставени съгласно КООНМП, както и практически инструмент за подпомагане на държавите членки и компетентните органи на поднационално равнище да изпълнят своите задължения.

Изменение 7

Предложение за директива

Съображение 10

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(10)

За да се осигури последователност и правна яснота, географският обхват на стратегиите за морско пространствено планиране и интегрирано крайбрежно управление следва да бъде определен в съответствие със съществуващите законодателни инструменти на Съюза и международното морско право.

(10)

За да се осигури последователност и правна яснота, географският обхват на морското пространствено планиране и интегрираното крайбрежно управление следва да бъде определен в съответствие със съществуващите законодателни инструменти на Съюза и международното морско право , и по-конкретно КООНМП .

Изменение 8

Предложение за директива

Съображение 12

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(12)

Въпреки че е целесъобразно Съюзът да установи правила за морските пространствени планове и стратегиите за интегрирано крайбрежно управление, държавите членки и техните компетентни органи остават отговорни за разработването и определянето, в границите на техните морски води и крайбрежни зони, на съдържанието на тези планове и стратегии, включително разпределянето на морското пространство за различните секторни дейности.

(12)

Въпреки че е целесъобразно Съюзът да установи прозрачна и съгласувана рамка за морските пространствени планове и стратегиите за интегрирано крайбрежно управление, държавите членки и техните компетентни органи остават отговорни за разработването и определянето, в границите на техните морски води и крайбрежни зони, на съдържанието на тези планове и стратегии, включително разпределянето на морското пространство за различните секторни дейности и морски приложения .

Изменение 9

Предложение за директива

Съображение 13

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(13)

Така, за да се спазят принципите на пропорционалност и субсидиарност, както и за да се сведе до минимум допълнителната административна тежест , транспонирането и изпълнението на настоящата директива следва във възможно най-голяма степен да се гради върху съществуващи национални правила и механизми. Стратегиите за интегрирано крайбрежно управление следва да се изготвят съгласно принципите и елементите, определени в Препоръка на Съвета 2002/413/ЕО и Решение 2010/631/ЕС на Съвета.

(13)

Така, за да се спазят принципите на пропорционалност и субсидиарност, както и за да се сведат до минимум допълнителните административни тежести , транспонирането и изпълнението на настоящата директива следва във възможно най-голяма степен да се гради върху съществуващи национални правила и механизми и правилата и механизмите на регионалните морски конвенции . Стратегиите за интегрирано крайбрежно управление следва да се изготвят съгласно принципите и елементите, определени в Препоръка 2002/413/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2002 г. относно прилагането на Интегрираното управление на крайбрежните зони в Европа  (18 bis) и Решение 2010/631/ЕС на Съвета.

Изменение 10

Предложение за директива

Съображение 15

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(15)

Морското пространствено планиране и интегрираното крайбрежно управление следва да прилагат екосистемен подход, както е посочено в член 1, параграф 3 от Директива 2008/56/ЕО, за да се осигури, че комбинираният натиск от всички дейности се запазва на нива, съвместими с постигането на добро екологично състояние, и че капацитетът на морските екосистеми да отговорят на предизвикани от човека промени не е нарушен, като същевременно се позволява устойчивото използване на морски стоки и услуги от днешните и бъдещите поколения.

(15)

Морското пространствено планиране и интегрираното крайбрежно управление следва да прилагат екосистемен подход, както е посочено в член 1, параграф 3 от Директива 2008/56/ЕО, като се взема под внимание принципът на субсидиарност и се отчитат принципът на предпазните мерки и принципът на превантивните действия, предвидени в член 191, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, за да се осигури, че комбинираният натиск от всички морски и крайбрежни дейности се запазва на нива, съвместими с постигането на добро екологично състояние и с опазването на природните ресурси , и че капацитетът на морските екосистеми да отговорят на предизвикани от човека промени не е нарушен, като същевременно се позволява устойчивото използване на морски стоки и услуги от днешните и бъдещите поколения.

Изменение 11

Предложение за директива

Съображение 16

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(16)

Морското пространствено планиране и интегрираното крайбрежно управление ще допринесат, наред с другото, за постигане на целите на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (19), Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството (20), Решение 884/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Решение № 1692/96/ЕО относно насоките на Общността за развитието на Трансевропейската транспортна мрежа (21), Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите, Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за морска среда, Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2020 (22) г. , Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа (23), Стратегията на ЕС за адаптирането към изменението на климата (24), както и когато е уместно, на целите на регионалната политика на ЕС, включително стратегиите за морските басейни и макрорегионите.

(16)

Морското пространствено планиране и интегрираното крайбрежно управление ще допринесат, наред с другото, за постигане на целите на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (19), Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството (20), Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици  (20 bis) , Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна  (20 ter) , Решение 884/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за изменение на Решение № 1692/96/ЕО относно насоките на Общността за развитието на Трансевропейската транспортна мрежа (21), Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите, Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за морска среда, Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2020 г. (22), Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа (23), Стратегията на ЕС за адаптирането към изменението на климата (24), и съобщението на Комисията COM(2009)0008 „Стратегически цели и препоръки за политиката на ЕС в областта на морския транспорт до 2018 г.“, както и когато е уместно, на целите на регионалната политика на ЕС, включително стратегиите за морските басейни и макрорегионите.

Изменение 12

Предложение за директива

Съображение 17

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(17)

Морските и крайбрежните дейности често са тясно свързани. Това изисква морските пространствени планове и стратегиите за интегрирано крайбрежно управление да бъдат координирани или интегрирани с цел да се гарантира устойчивото използване на морското пространство и управление на крайбрежните зони, отчитайки социалните, икономическите и екологичните фактори.

(17)

Морските и крайбрежните дейности често са тясно свързани и взаимозависими . Това изисква морските пространствени планове и стратегиите за интегрирано крайбрежно управление да бъдат координирани , свързани или интегрирани, с цел да се гарантира устойчивото използване на морското пространство и управление на крайбрежните зони, отчитайки социалните, икономическите и екологичните фактори и цели .

Изменение 13

Предложение за директива

Съображение 18

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(18)

За да се постигнат целите на настоящата директива, морските пространствени планове и стратегиите за интегрирано крайбрежно управление следва да обхващат пълния цикъл на откриване на проблемите, събиране на информация, планиране, вземане на решения, изпълнение и мониторинг на изпълнението и да се опират на най-добрите налични научни знания. Следва да се използват по най-добрия начин механизмите, създадени със съществуващо или бъдещо законодателство, включително Решение 2010/477/ЕС относно критериите и методологичните стандарти за добро екологично състояние на морските води или инициативата на Комисията „Познания за морската среда 2020“ (25).

(18)

За да се постигнат целите на настоящата директива, морските пространствени планове и стратегиите за интегрирано крайбрежно управление следва да обхващат пълния цикъл на откриване на проблемите, събиране на информация, планиране, вземане на решения, изпълнение, мониторинг на изпълнението , преразглеждане или актуализиране и следва да се опират на най-добрите и най-новите налични научни знания. Следва да се използват по най-добрия начин механизмите, създадени със съществуващо или бъдещо законодателство, включително Решение 2010/477/ЕС относно критериите и методологичните стандарти за добро екологично състояние на морските води или инициативата на Комисията „Познания за морската среда 2020“ (25).

Изменение 14

Предложение за директива

Съображение 19

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(19)

Главната цел на морското пространствено планиране е да се идентифицират и управляват употреби на пространство и конфликти в морските райони. За постигането на тази цел е необходимо държавите членки най-малкото да осигурят, че процесът или процесите на планиране водят до изчерпателна карта, в която са посочени различните употреби на морското пространство, като се вземат предвид дългосрочните промени, дължащи се на изменението на климата.

(19)

Главните цели на морското пространствено планиране са да се идентифицират и управляват употреби на пространство , да се сведат до минимум междусекторните конфликти в морските райони и да се засили устойчивият растеж в морския сектор . За постигането на тези цели е необходимо държавите членки най-малкото да осигурят, че процесът или процесите на планиране водят до изчерпателна карта, в която са посочени различните употреби на морското пространство, като се вземат предвид дългосрочните промени, дължащи се на изменението на климата.

Изменение 15

Предложение за директива

Съображение 20

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(20)

Държавите членки следва да се консултират и да координират своите планове и стратегии със съответните органи на държавата членка или на трети държави в разглеждания морски регион или подрегион или крайбрежна зона в съответствие с правата и задълженията на тези държави членки и трети държави съгласно европейското и международното право. Ефективното трансгранично сътрудничество между държавите членки и със съседни трети държави изисква да бъдат посочени компетентните органи във всяка държава членка. Поради това държавите членки трябва да определят компетентния орган или органи, отговорни за сътрудничеството с други държави членки или трети държави. Предвид разликите между различните морски региони или подрегиони и крайбрежни зони, не е целесъобразно в настоящата директива да се определя подробно какви трябва да са тези механизми за сътрудничество.

(20)

Държавите членки следва да се консултират и , доколкото е възможно, да координират своите планове и стратегии със съответните органи на държавата членка или на трети държави в разглеждания морски регион или подрегион или крайбрежна зона в съответствие с правата и задълженията на тези държави членки и трети държави съгласно европейското и международното право. Ефективното трансгранично сътрудничество между държавите членки и със съседни трети държави изисква да бъдат посочени компетентните органи във всяка държава членка. Поради това държавите членки трябва да определят компетентни органи, отговорни за сътрудничеството с други държави членки или трети държави. Предвид разликите между различните морски региони или подрегиони и крайбрежни зони, не е целесъобразно в настоящата директива да се определя подробно какви трябва да са тези механизми за сътрудничество.

Изменение 16

Предложение за директива

Съображение 21 а (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(21а)

За целите на адаптирането на крайбрежните райони към изменението на климата и на борбата срещу ерозията или прекомерната брегова акреция, рисковете от морска ингресия, влошаването на екологичното състояние и загубата на биологично разнообразие на крайбрежните екосистеми, е от съществено значение бреговите наноси да се управляват по устойчив и екологосъобразен начин с оглед на постигането на равновесие в проблемни райони, изложени на риск в по-голяма степен. Подводните наносни отложения, разположени на континенталния шелф, могат да се използват при липсата на наноси в рамките на крайбрежните системи.

Изменение 17

Предложение за директива

Съображение 22

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(22)

Управлението на морските и крайбрежните райони е сложно и включва органи, икономически оператори и други заинтересовани страни на различни нива. С цел да се осигури устойчиво развитие по ефективен начин, от основно значение е да бъдат проведени консултации със заинтересованите страни, органите и обществеността на подходящ етап от изготвянето на морските пространствени планове и стратегиите за интегрирано крайбрежно управление съгласно настоящата директива, в съответствие със съответното законодателство на ЕС. Добър пример за разпоредби за обществени консултации може да бъде открит в член 2, параграф 2 от Директива 2003/35.

(22)

Управлението на морските и крайбрежните райони е сложно и включва органи, икономически оператори и други заинтересовани страни на различни нива. С цел да се осигури устойчиво развитие по ефективен начин, от основно значение е да бъдат проведени консултации със заинтересованите страни, органите и обществеността на подходящ етап от изготвянето на морските пространствени планове и стратегиите за интегрирано крайбрежно управление съгласно настоящата директива, в съответствие със съответното законодателство на ЕС.

Изменение 18

Предложение за директива

Съображение 25

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(25)

С цел да се осигури, че установяването на морски пространствени планове и стратегии за интегрирано крайбрежно управление се основава на надеждни данни и за да се избегне допълнителната административна тежест, е важно държавите членки да събират най-добрите налични данни и информация, като използват съществуващите инструменти и средства за събиране на данни, като тези, разработени в контекста на инициативата „Познания за морската среда 2020“.

(25)

С цел да се осигури, че установяването на морски пространствени планове и стратегии за интегрирано крайбрежно управление се основава на надеждни данни и за да се избегне допълнителната административна тежест, е важно държавите членки да събират и да използват най-добрите налични данни и информация, като насърчават съответните заинтересовани страни да споделят своите данни и информация и да използват съществуващите инструменти и средства за събиране на данни, като тези, разработени в контекста на инициативата „Познания за морската среда 2020“.

Изменение 19

Предложение за директива

Съображение 25 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(25а)

За да се окаже всеобхватна и координирана подкрепа за изпълнението на настоящата директива на територията на Съюза, е целесъобразно в рамките на съществуващите финансови инструменти да се идентифицират ресурси с цел подпомагане на демонстрационни програми и на програми за обмен на добри практики и целесъобразни процеси в областта на управлението на крайбрежните райони и стратегиите и плановете за управление на морското пространство.

Изменение 20

Предложение за директива

Съображение 28

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(28)

Навременното транспониране на разпоредбите на настоящата директива е от съществено значение, тъй като ЕС е приел редица инициативи по политиката, които трябва да бъдат изпълнени до 2020 г., и които настоящата директива има за цел да подкрепи. Поради това следва да бъде приет възможно най-кратък срок за транспонирането на настоящата директива.

(28)

Навременното транспониране на разпоредбите на настоящата директива е от съществено значение, тъй като ЕС е приел редица инициативи по политиката, които трябва да бъдат изпълнени до 2020 г., и които настоящата директива има за цел да подкрепи и допълни . Поради това следва да бъде приет възможно най-кратък срок за транспонирането на настоящата директива.

Изменение 21

Предложение за директива

Член 1 — параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1.   Настоящата директива установява рамка за морско пространствено планиране и интегрирано крайбрежно управление, целяща насърчаване на устойчивия растеж на морските и крайбрежните икономики и устойчивото използване на морските и крайбрежните ресурси.

1.   Настоящата директива установява рамка за морско пространствено планиране — включително и интегрирано крайбрежно управление — целяща насърчаване на устойчивото развитие и устойчивия растеж на морските и крайбрежните икономики и устойчивото използване на морските и крайбрежните ресурси , като по-конкретно подкрепя приоритетните области, набелязани в съобщението на Комисията от 13 септември 2012 г . , озаглавено: „Син растеж: Възможности за устойчив растеж в морските дейности и корабоплаването“.

Изменение 22

Предложение за директива

Член 1 — параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2.   В границите на интегрираната морска политика на Съюза, настоящата рамка предвижда установяването и изпълнението от страна на държавите членки на морски пространствени планове и стратегии за интегрирано крайбрежно управление, с цел постигане на целите, определени в член 5.

2.   В границите на интегрираната морска политика на Съюза, настоящата директива предвижда рамка за установяването и изпълнението от страна на държавите членки на морски пространствени планове и стратегии за интегрирано крайбрежно управление, с цел постигане на целите, определени в член 5 , като се отчитат взаимодействията суша–море и засиленото трансгранично сътрудничество въз основа на съответните разпоредби на КООНМП .

Изменение 23

Предложение за директива

Член 2 — параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1.   Разпоредбите на настоящата директива се прилагат към морските води и крайбрежните зони.

1.   Разпоредбите на настоящата директива се прилагат към всички морски води и крайбрежни зони на Съюза, в съответствие с действащото европейско и национално законодателство .

Изменение 24

Предложение за директива

Член 2 — параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2.   Настоящата директива не се прилага към дейности, чиято единствена цел е отбрана или национална сигурност. Всяка държава членка въпреки това се стреми да осигури , че такива дейности се осъществяват по начин, съвместим с целите на настоящата директива.

2.   Настоящата директива не се прилага към дейности, чиято единствена цел е отбрана или национална сигурност. Държавите членки въпреки това се стремят да осигурят , че такива дейности се осъществяват по начин, който е съвместим , доколкото това е уместно и практически осъществимо, с целите на настоящата директива.

Изменение 25

Предложение за директива

Член 3 — точка 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1.

„крайбрежна зона“ означава геоморфологичният район от двете страни на района на морския бряг, с граница откъм морето — външната граница на териториалните морета на държавите членки и с граница откъм сушата — границата, както е определена от държавите членки в техните интегрирани стратегии за крайбрежно управление .

1.

„крайбрежна зона“ означава морския бряг и геоморфологичния район от двете страни на морския бряг, както е определен от държавите членки в съответните им законодателства, с граница откъм морето , ненадхвърляща териториалните им води .

Изменение 26

Предложение за директива

Член 3 — точка 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2.

„интегрирана морска политика“ означава политиката на Съюза, която цели да насърчава координирано и съгласувано вземане на решения за постигане на максимални резултати по отношение на устойчивото развитие, икономическия растеж и социалното сближаване на държавите членки, по-специално по отношение на крайбрежните, островните и най-отдалечените региони в Съюза, както и на свързаните с морето сектори, посредством съгласувани, свързани с морето политики и съответното международно сътрудничество.

2.

„интегрирана морска политика“ означава политиката на Съюза, която е установена, за да насърчава координирано и съгласувано междусекторно и трансгранично морско управление за постигане на максимални резултати по отношение на устойчивото развитие, икономическия растеж и социалното сближаване на държавите членки, по-специално по отношение на крайбрежните, островните и най-отдалечените региони в Съюза, както и на свързаните с морето сектори, посредством съгласувани, свързани с морето политики и съответното международно сътрудничество.

Изменение 27

Предложение за директива

Член 3 — точка 2 a (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

2а.

„морски пространствени планове“ означава план или планове, произтичащи от публичен процес за анализ и планиране на разпределянето в пространството и времето на човешките дейности в морските райони с цел постигането на икономическите, екологични и социални цели, определени в настоящата директива, в съответствие с приложимите национални политики, с оглед определяне на използването на морското пространство за различни морски приложения, и по-конкретно насърчаване на многостранната употреба.

Изменение 28

Предложение за директива

Член 3 — точка 2 б (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

2б.

„стратегии за интегрирано крайбрежно управление“ означава формалните и неформалните практики и/или стратегии, които имат за цел интегрирано управление на всички процеси в политиките, засягащи крайбрежните зони, като се разглеждат по координиран начин взаимодействията суша–море на крайбрежните дейности, с цел да се осигури устойчивото развитие на крайбрежните и морските райони. Подобни стратегии позволяват да се гарантира съгласуваното вземане на решения в областта на управлението или развитието във всички сектори, както и избягване или поне ограничаване на конфликтите при използването на крайбрежните райони.

Гласуване поотделно

Предложение за директива

Член 3 — точка 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

3.

„морски регион или подрегион “ означава морските региони и подрегиони , посочени в член 4 от Директива 2008/56/ЕО.

3.

„морски регион“ означава морските региони, посочени в член 4 от Директива 2008/56/ЕО.

Изменение 29

Предложение за директива

Член 3 — точка 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

4.

„морски води“ означава водите, морското дъно и геоложката основа, според определението в член 3, параграф 1 от Директива 2008/56/ЕО .

4.

„морски води“ означава водите, морското дъно и геоложката основа откъм страната на откритото море спрямо контролната линия , по която се измерва протежението на териториалните води, простиращи се до най-крайната зона, в която дадена държава членка има и/или упражнява права на юрисдикция, в съответствие с КООНМП, с изключение на водите, съседни на държавите и териториите, посочени в приложение II към Договора за функционирането на Европейския съюз, и френските отвъдморски департаменти и територии .

Изменение 31

Предложение за директива

Член 3 — точка 7

Текст, предложен от Комисията

Изменение

7.

„добро екологично състояние“ означава състоянието на околната среда, посочено в член 3, параграф 5 от Директива 2008/56/ЕО.

7.

„добро екологично състояние“ означава състоянието на околната среда, посочено в член 3, параграф 5 от Директива 2008/56/ЕО и в Решение 2010/477/ЕС на Комисията .

Изменение 32

Предложение за директива

Член 4 — параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1.   Всяка държава членка установява и изпълнява морски пространствен план или планове и интегрирана стратегия или стратегии за крайбрежно управление. Те могат да бъдат изготвени като отделни документи .

1.   Всяка държава членка организира и прилага морско пространствено планиране. В случай че държавата членка не включи взаимодействията суша–море в своя морски пространствен план , тези взаимодействия се разглеждат посредством интегрирано крайбрежно управление. Държавите членки могат да решат дали да следват интегриран подход или да изготвят отделно морски пространствени планове и стратегии за интегрирано крайбрежно управление .

Изменение 33

Предложение за директива

Член 4 — параграф 1 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

1a.     Държавите членки или компетентните регионални или местни органи продължават да носят отговорност за планирането и определянето на съдържанието на тези планове и стратегии, включително за определянето на морско пространство за различните секторни дейности и мореплавателски и морски приложения.

Изменение 34

Предложение за директива

Член 4 — параграф 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

3.   При установяването на морски пространствени планове и стратегии за интегрирано крайбрежно управление държавите членки отделят нужното внимание на особеностите на регионите и подрегионите , съответните секторни дейности, засегнатите морски води и крайбрежни зони и потенциалните въздействия от изменението на климата.

3.   При установяването на морски пространствени планове и стратегии за интегрирано крайбрежно управление държавите членки отделят нужното внимание на особеностите и потребностите, както и на възможностите, осигурявани от морските и крайбрежните региони и подрегиони , съответните текущи и бъдещи секторни дейности, засегнатите морски води и крайбрежни зони и въздействията от изменението на климата.

Изменение 35

Предложение за директива

Член 4 — параграф 3 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

3a.     По-конкретно в случаите на най-отдалечените региони на Съюза се спазва член 349 от ДФЕС, като се вземат предвид характерните особености и ограничения на тези региони.

Изменение 36

Предложение за директива

Член 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Морските пространствени планове и стратегиите за интегрирано крайбрежно управление прилагат екосистемeн подход за улесняване на съвместното съществуване и за предотвратяване на конфликти между конкурентни секторни дейности в морските води и крайбрежните зони, и целят да допринесат за:

1.     Морските пространствени планове и стратегиите за интегрирано крайбрежно управление прилагат екосистемeн подход и икономически, социални критерии и критерии за опазване на околната среда на същото равнище за подкрепа на устойчивото развитие и растежа в морския сектор. Те насърчават съвместното съществуване на съответните секторни дейности по съвместим начин, намаляват конфликтите между тези дейности в морските води и крайбрежните зони и стимулират трансграничното сътрудничество и многократното използване на едно и също морско пространство от различни сектори.

 

2.     Морските пространствени планове и стратегиите за интегрирано крайбрежно управление целят да допринесат за постигането на следните цели на Съюза:

а)

сигурността на енергийните доставки на Съюза чрез насърчаване на развитието на морските енергийни източници, развитието на нови и възобновяеми форми на енергия, взаимното свързване на енергийните мрежи и енергийната ефективност;

а)

сигурността на енергийните доставки на Съюза чрез насърчаване на развитието на морските енергийни източници, развитието на нови и възобновяеми форми на енергия, взаимното свързване на енергийните мрежи и енергийната ефективност;

б)

насърчаване на развитието на морския транспорт и осигуряването на ефикасни и ефективни спрямо разходите морски пътища в Европа, включително достъпност на пристанищата и безопасност на транспорта;

б)

насърчаване на развитието на морския транспорт в Европа, включително достъпност на пристанищата, безопасност на транспорта , мултимодални връзки и устойчивост ;

в)

насърчаване на устойчивото развитие и растеж на сектора на рибарството и аквакултурата, включително по отношение на заетостта в областта на рибарството и свързаните сектори;

в)

насърчаване на устойчивото развитие на сектора на рибарството и устойчив растеж на сектора на аквакултурата, включително по отношение на заетостта в областта на рибарството и свързаните сектори;

г)

осигуряване на опазването, защитата и подобряването на околната среда, както и предпазливото и рационално използване на природните ресурси, особено с цел постигане на добро екологично състояние, прекратяване на загубата на биологично разнообразие и на влошаването на екосистемните услуги, както и намаляване на рисковете от морско замърсяване ;

г)

осигуряване на опазването, защитата и подобряването на околната среда чрез представителна и последователна мрежа от защитени зони, както и разумното, предпазливо и рационално използване на природните ресурси, особено с цел постигане на добро екологично състояние, прекратяване на загубата на биологично разнообразие и на влошаването на екосистемните услуги, както и намаляване и предотвратяване на рисковете от замърсяване на морските и крайбрежните райони ;

д)

осигуряване на устойчиви на климата крайбрежни и морски райони.

д)

повишаване на устойчивостта на крайбрежните и морските райони към последиците от изменението на климата, с цел защита на уязвимите крайбрежни райони;

 

3.     Морските пространствени планове и стратегиите за интегрирано крайбрежно управление могат да целят да допринесат за постигането на допълнителни национални цели, като например:

 

а)

насърчаване на устойчивия добив на суровини;

 

б)

насърчаване на устойчивия туризъм;

 

в)

осигуряване на опазване и защита на културното наследство;

 

г)

гарантиране на рекреационни и други приложения за обществото;

 

д)

запазване на традиционните икономически и социални характеристики на морската икономика.

Изменение 37

Предложение за директива

Член 6 — параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1.    Морските пространствени планове и стратегиите за интегрирано крайбрежно управление установяват оперативни стъпки за постигане на целите, определени в член 5, като вземат предвид всички съответни дейности и мерки, приложими към тях.

1.    Всяка държава членка установява процедурни стъпки за постигане на целите, определени в член 5, като взема предвид съответните дейности , употреби и мерки, приложими към тях.

Изменение 38

Предложение за директива

Член 6 — параграф 2 — буква б)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)

осигуряват ефективно трансгранично сътрудничество между държавите членки, както и между националните органи и заинтересованите страни по съответните секторни политики;

б)

осигуряват ефективно участие на заинтересованите страни по съответните секторни политики съгласно член 9 ;

Изменение 39

Предложение за директива

Член 6 — параграф 2 — буква б а) (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

ба)

осигуряват ефективно трансгранично сътрудничество между държавите членки в съответствие с член 12;

Изменение 40

Предложение за директива

Член 6 — параграф 2 — буква в)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

в)

идентифицират трансграничните последици от морските пространствени планове и стратегиите за интегрирано крайбрежно управление върху морските води и крайбрежните зони, които са под суверенитета или юрисдикцията на трети държави в същия морски регион или подрегион и свързаните крайбрежни зони, и работят по тях в сътрудничество с компетентните органи на тези държави в съответствие с членове 12 и 13 ;

в)

идентифицират трансграничните последици от морските пространствени планове и стратегиите за интегрирано крайбрежно управление върху морските води и крайбрежните зони, които са под суверенитета или юрисдикцията на трети държави в същия морски регион или подрегион и свързаните крайбрежни зони, и работят по тях в сътрудничество с компетентните органи на тези държави в съответствие с член 13 ;

Изменение 41

Предложение за директива

Член 6 — параграф 2 — буква в а) (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

ва)

от една страна, се основават на най-добрите налични данни, а от друга — гарантират необходимата гъвкавост, за отчитане на бъдещи промени.

Изменение 42

Предложение за директива

Член 7 — параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1.   Морските пространствени планове съдържат най-малкото картографиране на морските води, което идентифицира настоящото и потенциалното пространствено и времево разпределение на всички имащи отношение морски дейности, с оглед постигане на целите, определени в член 5.

1.   Морските пространствени планове съдържат най-малкото картографиране на морските води, което идентифицира настоящото , планираното и потенциалното пространствено и времево разпределение на всички имащи отношение морски приложения и дейности и важни екосистемни компоненти , с оглед постигане на целите на Съюза , определени в член 5.

Изменение 43

Предложение за директива

Член 7 — параграф 2 — уводна част

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2.   При установяването на морски пространствени планове държавите членки вземат предвид най-малкото следните дейности:

2.   При установяването на морски пространствени планове държавите членки вземат предвид , наред с другото, следните приложения и дейности:

Изменение 44

Предложение за директива

Член 7 — параграф 2 — букви а) до ж)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

а)

инсталации за добив на енергоносители и за производство на възобновяема енергия;

а)

инсталации за добив на енергоносители, за производство на възобновяема енергия и за преноса й до сушата ;

б)

площадки и инфраструктури за добив на нефт и газ;

б)

площадки и инфраструктури за проучване и добив на нефт, газ и други суровини ;

в)

маршрути на морския транспорт;

в)

маршрути на морския транспорт;

г)

трасета на подводни кабели и тръбопроводи;

г)

трасета на подводни кабели и тръбопроводи;

д)

риболовни зони;

д)

съществуващи и потенциални риболовни зони;

е)

морски ферми;

е)

морски ферми;

ж)

защитените природни обекти.

ж)

опазване на природата и видовете, както и на защитените природни обекти , обектите по „Натура 2000“, други чувствителни морски екосистеми и съседни райони в съответствие с европейското и националното законодателство;

 

з)

морски и крайбрежен туризъм;

 

и)

защитени обекти на културното наследство;

 

й)

зони за военни учения.

Изменение 45

Предложение за директива

Член 8 — параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1.    Стратегиите за интегрирано крайбрежно управление съдържат най-малкото списък на съществуващите мерки, прилагани в крайбрежните зони, както и анализ на необходимостта от допълнителни действия, за да се постигнат целите, определени в член 5. Стратегиите предвиждат интегрирано и междусекторно изпълнение на политиката и вземат под внимание взаимодействието между сухоземните и морските дейности.

1.    При установяването на интегрирано крайбрежно управление държавите членки решават дали да използват набор от практики или една или повече стратегии. Те идентифицират съществуващите мерки, прилагани в крайбрежните зони, и извършват анализ на необходимостта от допълнителни действия, за да се постигнат целите, определени в член 5. Интегрираното крайбрежно управление укрепва интегрираното и междусекторно изпълнение на политиката и взема под внимание взаимодействието между сухоземните и морските дейности с цел гарантиране на връзката суша–море .

Изменение 46

Предложение за директива

Член 8 — параграф 2 — уводна част

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2.   При установяването на стратегии за интегрирано крайбрежно управление, държавите членки вземат предвид най-малкото следните дейности:

2.   При установяването на стратегии за интегрирано крайбрежно управление, държавите членки вземат предвид:

Изменение 47

Предложение за директива

Член 8 — параграф 2 — буква а)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

а)

използване на специфични природни ресурси, включително инсталации за добив на енергоносители и за производство на възобновяема енергия;

заличава се

Изменение 48

Предложение за директива

Член 8 — параграф 2 — буква a а) (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

aa)

вече установените практики и стратегии в съответствие с препоръка 2002/413/ЕО;

Изменение 49

Предложение за директива

Член 8 — параграф 2 — буква а б) (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

аб)

съществуващите формални и неформални практики, мрежи и механизми за трансгранично сътрудничество;

Изменение 50

Предложение за директива

Член 8 — параграф 2 — буква а в) (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

aв)

съответните дейности, инсталации, съоръжения и инфраструктура;

Изменение 51

Предложение за директива

Член 8 — параграф 2 — буква б)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)

развитие на инфраструктура, енергийни съоръжения, транспорт, пристанища, морски строителни работи и други съоръжения, включително зелена инфраструктура;

заличава се

Изменение 52

Предложение за директива

Член 8 — параграф 2 — буква в)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

в)

селско стопанство и промишленост

заличава се

Изменение 53

Предложение за директива

Член 8 — параграф 2 — буква г)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

г)

риболов и аквакултура

заличава се

Изменение 54

Предложение за директива

Член 8 — параграф 2 — буква д)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

д)

съхраняване, възстановяване и управление на крайбрежните екосистеми, екосистемните услуги и природата, крайбрежните ландшафти и острови;

д)

опазване, съхраняване, възстановяване и управление на крайбрежните екосистеми, защитените делти и влажните зони, екосистемните услуги и природата, крайбрежните ландшафти и острови;

Изменение 55

Предложение за директива

Член 8 — точка 2 — буква e)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

е)

смекчаване и адаптиране към изменението на климата.

е)

смекчаване и адаптиране към изменението на климата , по-специално повишаване на издръжливостта на екосистемите.

Изменение 56

Предложение за директива

Член 9 — параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1.    Държавите членки установяват начините за обществено участие на всички заинтересовани страни на ранен етап от разработването на морските пространствени планове и стратегиите за интегрирано крайбрежно управление.

Държавите членки установяват начините за обществено участие посредством информиране и консултации със съответните заинтересовани страни и органи и заинтересованата общественост на ранен етап от разработването на морските пространствени планове и стратегиите за интегрирано крайбрежно управление. Държавите членки също така гарантират, че тези заинтересовани страни и органи и заинтересованата общественост имат достъп до резултатите след окончателното им получаване.

Изменение 57

Предложение за директива

Член 9 — параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2.     Участието на обществеността осигурява, че са проведени консултации със съответните заинтересовани страни и органи и със заинтересованата общественост по проектните планове и стратегии и имат достъп до резултатите, веднага щом станат налични.

заличава се

Изменение 58

Предложение за директива

Член 9 — параграф 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

3.     Когато установяват начините за обществена консултация, държавите членки се ръководят от съответните разпоредби в друго законодателство на Съюза.

заличава се

Изменение 59

Предложение за директива

Член 10 — параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1.   Държавите членки организират събирането на най-добрите налични данни както и обмена на информация, необходими за морските пространствени планове и стратегиите за интегрирано крайбрежно управление.

1.   Държавите членки организират събирането и използването на най-добрите налични данни както и обмена на информация, необходими за прилагането на морските пространствени планове и стратегиите за интегрирано крайбрежно управление.

Изменение 60

Предложение за директива

Член 10 — параграф 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

3.   При организирането на събирането и обмена на данните, посочени в параграф 1, държавите членки използват, доколкото е възможно, инструментите и средствата, разработени в рамките на интегрираната морска политика.

3.   При организирането на събирането и обмена на данните, посочени в параграф 1, държавите членки използват, доколкото е възможно, инструментите и средствата, разработени в рамките на интегрираната морска политика и други съответни политики на Съюза, като например политиките, определени в Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 година за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE)  (27 bis) .

Изменение 61

Предложение за директива

Член 11

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Морските пространствени планове и стратегиите за интегрирано крайбрежно управление са обект на разпоредбите на Директива 2001/42/ЕО.

Морските пространствени планове и стратегиите за интегрирано крайбрежно управление са обект на разпоредбите на Директива 2001/42/ЕО и на член 6 от Директива 92/43/ЕИО, когато е приложимо.

Изменение 62

Предложение за директива

Член 12 — параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1.   Всяка държава членка, граничеща с крайбрежна зона или морски район на друга държава членка сътрудничи с цел да се осигури, че морските пространствени планове и стратегиите за интегрирано крайбрежно управление са съгласувани и координирани в цялата засегната крайбрежна зона или морски регион и/или подрегион. При това сътрудничество, по-специално се вземат предвид въпросите от транснационален характер, такива като трансграничната инфраструктура.

1.   Всяка държава членка, граничеща с крайбрежна зона или морски район на друга държава членка, предприема всички необходими мерки, за да сътрудничи, с цел да се осигури, че морските пространствени планове и стратегиите за интегрирано крайбрежно управление са съгласувани и координирани в цялата засегната крайбрежна зона или морски регион и/или подрегион. При това сътрудничество по-специално се вземат предвид въпросите от транснационален характер, такива като трансграничната инфраструктура, и се цели обща визия за всяка съществуваща и бъдеща стратегия за морските басейни.

Изменение 63

Предложение за директива

Член 12 — параграф 1 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

1a.     С цел да улеснят осъществяването на сътрудничество, държавите членки следва, при възможност, да координират сроковете на новите морски пространствени планове или периодичните прегледи на съществуващите такива.

Изменение 64

Предложение за директива

Член 12 — параграф 2 — буква а)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

a)

регионални институционални структури за сътрудничество, които обхващат засегнатата крайбрежна зона или морския регион или подрегион, или

а)

регионални морски конвенции или други регионални институционални структури за сътрудничество, които обхващат засегнатата крайбрежна зона или морския регион или подрегион, или

Изменение 65

Предложение за директива

Член 12 — параграф 2 — буква б)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)

специализирана мрежа на компетентните органи на държавите членки, която обхваща засегнатия морски регион и/или подрегион.

б)

мрежа на компетентните органи на държавите членки, която обхваща засегнатите крайбрежна зона, морски регион и/или подрегион , или

Изменение 66

Предложение за директива

Член 12 — параграф 2 — буква б а) (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

бa)

всеки друг подход, който отговаря на изискванията на параграф 1.

Изменение 67

Предложение за директива

Член 13

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Държавите членки, които граничат с крайбрежна зона или морска зона на трета държава, полагат всички усилия, за да координират своите морски пространствени планове и стратегии за интегрирано крайбрежно управление с тази трета държава в засегнатия морски регион или подрегион и свързаната крайбрежна зона.

Държавите членки, които граничат с крайбрежна зона или морска зона на трета държава, в съответствие с международното морско право и съответните конвенции се консултират с тази държава и полагат всички усилия, за да работят в сътрудничество и да координират своите морски пространствени планове и стратегии за интегрирано крайбрежно управление с тази трета държава в засегнатия морски регион или подрегион и свързаната крайбрежна зона.

Изменение 87

Предложение за директива

Член 14

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1.   Всяка държава членка определя за всяка крайбрежна зона и морски регион или подрегион, органът или органите, които са компетентни за изпълнението на настоящата директива, включително за осигуряване на сътрудничеството с други държави членки, както е определено в член 12, и сътрудничеството с трети държави, както е определено в член 13.

1.   Всяка държава членка определя за всяка крайбрежна зона и морски регион , органа или органите, които са отговорни за изпълнението на настоящата директива, включително за осигуряване на сътрудничеството с други държави членки, както е определено в член 12, и сътрудничеството с трети държави, както е определено в член 13.

2.   Всяка държава членка предоставя на Комисията списък на компетентните органи заедно с елементите информация, изброени в приложение I към настоящата директива.

2.   Всяка държава членка предоставя на Комисията списък на отговорните органи заедно с елементите информация, изброени в приложение I към настоящата директива.

3.   Едновременно с това всяка държава членка изпраща на Комисията списък на своите компетентни органи, отговарящи за международните органи, в които участва и които имат отношение към изпълнението на настоящата директива.

3.   Едновременно с това всяка държава членка изпраща на Комисията списък на своите компетентни органи, отговарящи за международните органи, в които участва и които имат отношение към изпълнението на настоящата директива.

4.   Всяка държава членка информира Комисията за всяка промяна в информацията, предоставена съгласно параграф 1, в срок от шест месеца след влизане в сила на съответната промяна.

4.   Всяка държава членка информира Комисията за всяка промяна в информацията, предоставена съгласно параграф 1, в срок от шест месеца след влизане в сила на съответната промяна.

 

4а.     В съответствие с принципа на субсидиарност, всяка държава членка може да определи своите отговорни органи в съответствие със съществуващите институционални и управленчески равнища.

Изменение 68

Предложение за директива

Член 15 — параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2.   Този доклад съдържа най-малкото информация относно изпълнението на членове 6—13.

2.   Този доклад съдържа най-малкото информация относно изпълнението на членове 6—13. При възможност, съдържанието и формата на доклада ще бъдат хармонизирани със съответните спецификации от Директива 2008/56/ЕО.

Изменение 69

Предложение за директива

Член 15 — параграф 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

3.   Комисията представя доклад за напредъка пред Европейския парламент и Съвета, в който очертава напредъка, постигнат в изпълнението на настоящата директива.

3.   Комисията представя доклад за напредъка пред Европейския парламент и Съвета най-късно една година след крайния срок за изготвяне на морските пространствени планове и стратегиите за интегрирано крайбрежно управление, в който очертава напредъка, постигнат в изпълнението на настоящата директива.

Изменение 70

Предложение за директива

Член 16 — параграф 1 — уводна част

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1.   Посредством изпълнителни актове Комисията може да приеме разпоредби относно:

1.    Без да се засягат спецификациите по въпроси, свързани със съществото на плановете и стратегиите, посредством изпълнителни актове Комисията може да приеме разпоредби относно:

Изменение 71

Предложение за директива

Член 16 — параграф 1 — буква а) — уводна част

Текст, предложен от Комисията

Изменение

a)

оперативни спецификации за управление на данните, посочени в член 10, при условие че те не са установени от друго законодателство на ЕС , такова като Директива 2007/2/ЕО или Директива 2008/56/ЕО, по отношение на:

а)

свързани с процеса спецификации за управление на данните, посочени в член 10, при условие че те не са установени от други законодателни актове на Съюза , такива като Директива 2007/2/ЕО или Директива 2008/56/ЕО, по отношение на:

Изменение 72

Предложение за директива

Член 16 — параграф 1 — буква а) — тире 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

споделянето на данни, и взаимодействието със съществуващите процедури за управление и събиране на данни; както и

ефективното споделяне на данни, и взаимодействието със съществуващите системи за процедури за управление и събиране на данни; както и

Изменение 73

Предложение за директива

Член 16 — параграф 1 — буква б) — уводна част

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б)

оперативните стъпки за установяването и докладването по морските пространствени планове и стратегиите за интегрирано крайбрежно управление, по отношение на:

б)

свързаните с процеса стъпки , спомагащи за установяването и докладването по морските пространствени планове, и стратегиите за интегрирано крайбрежно управление, по отношение на:

Изменение 74

Предложение за директива

Член 16 — параграф 1 — буква б) — тире 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

условия и ред за трансгранично сътрудничество;

най-ефективните условия и ред за трансгранично сътрудничество;

Изменение 75

Предложение за директива

Член 16 — параграф 1 — буква б) — тире 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

обществена консултация.

заличава се

Изменение 76

Предложение за директива

Член 17 — параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2.   При позоваване на параграф 1, се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Изменение 77

Предложение за директива

Член 18 — параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2.   Когато държавите членки приемат тези разпоредби, те съдържат позоваване на настоящата директива или се придружават от такова позоваване при официалното им публикуване. Начинът на позоваване се определя от държавите членки.

2.   Когато държавите членки приемат тези разпоредби след влизането в сила на настоящата директива, те съдържат позоваване на настоящата директива или се придружават от такова позоваване при официалното им публикуване. Начинът на позоваване се определя от държавите членки.

Изменение 78

Предложение за директива

Член 18 — параграф 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

4.   Морските пространствени планове и стратегиите за интегрирано крайбрежно управление, посочени в член 4, параграф 1, се установяват в срок от 36 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива.

4.   Морските пространствени планове и стратегиите за интегрирано крайбрежно управление, посочени в член 4, параграф 1, се установяват в срок от 48 месеца след датата на влизане в сила на настоящата директива.

Изменение 79

Предложение за директива

Член 18 — параграф 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение

5.   Докладите, посочени в член 15, параграф 1, се представят най-късно 42 месеца след влизането в сила на директивата , и на всеки шест години след това.

5.   Докладите, посочени в член 15, параграф 1, се представят най-късно 54 месеца след влизането в сила на настоящата директива , и на всеки шест години след това.

Изменение 80

Предложение за директива

Член 18 — параграф 6

Текст, предложен от Комисията

Изменение

6.   Докладът за напредъка, посочен в член 15, параграф 3, се внася най-късно шест месеца след датата, посочена в параграф 5, и на всеки шест години след това.

6.   Докладът за напредъка, посочен в член 15, параграф 3, се внася най-късно шест месеца след датата, посочена в параграф 5, и на всеки четири години след това.

Изменение 81

Предложение за директива

Член 18 — параграф 6 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

6a.     Задълженията за транспониране, които се съдържат в настоящата директива, не се прилагат за държавите членки без излаз на море.


(1)  Въпросът е върнат за ново разглеждане в комисия съгласно член 57, параграф 2, втора алинея (А7-0379/2013).

(2)   ОВ L 279, 23.10.2010 г., стр. 1.

(18 bis)   ОВ L 148, 6.6.2002 г., стр. 24.

(19)  ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 16—62 .

(20)  ОВ L 358, 31.12.2002 г., стр. 59-80 .

(21)  ОВ L 167, 30.4.2005 г., стр. 1—38.

(22)  COM(2011)0244 окончателен.

(23)  COM(2011)0571 окончателен.

(24)  COM(2013)ХХХХ.

(19)  ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 16 .

(20)  ОВ L 358, 31.12.2002 г., стр. 59 .

(20 bis)   ОВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7.

(20 ter)   ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7.

(21)  ОВ L 167, 30.4. 2004  г., стр. 1 .

(22)  COM(2011)0244.

(23)  COM(2011)0571.

(24)  COM(2013)ХХХХ.

(25)  COM(2010)0461 окончателен.

(25)  COM(2010)0461.

(27 bis)   ОВ L 108, 25.4.2007 г., стр. 1.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/397


P7_TA(2013)0589

Изменение на някои директиви в областта на околната среда, селското стопанство, социалната политика и здравеопазването във връзка с промяна на статута на Майот ***I

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на някои директиви в областта на околната среда, селското стопанство, социалната политика и здравеопазването във връзка с промяна на статута на Майот по отношение на Съюза (COM(2013)0418 — C7-0176/2013 — 2013/0192(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

(2016/C 468/83)

Европейският парламент,

като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2013)0418),

като взе предвид член 294, параграф 2, член 43, параграф 2, член 114, член 153, параграф 2, член 168 и член 192, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0176/2013),

като взе предвид становището на комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание,

като взе предвид писмото на Съвета от 10 октомври 2013 г. (1),

като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 18 септември 2013 г. (2),

като взе предвид членове 55 и 37 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становището на комисията по регионално развитие (A7–0399/2013),

1.

Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.

Изисква Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.


(1)  Точка 4 от протокола от 21 октомври 2013 г. (P7_PV(2013)10-21).

(2)  ОВ C 341, 21.11.2013 г., стр. 97.


P7_TC1-COD(2013)0192

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 12 декември 2013 г. с оглед приемането на Директива 2013/…/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за изменение на някои директиви в областта на околната среда, селското стопанство, социалната политика и здравеопазването във връзка с промяна на статута на Майот по отношение на Съюза

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 2, член 114, и член 153, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

С решение 2012/419/ЕС (3) Европейският съвет реши да измени статута на Майот по отношение на Европейския съюз, считано от 1 януари 2014 г. Следователно от тази дата Майот ще престане да бъде отвъдморска страна или територия по смисъла на член 198 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и ще стане най-отдалечен регион по смисъла на член 349 и член 355, параграф 1 от ДФЕС. Вследствие на тази промяна в правния статут на Майот законодателството на Съюза ще се прилага към Майот 1 януари 2014 г .тази дата. Целесъобразно е да се предвидят някои специални мерки, оправдани от конкретната структурна, социална, екологична и икономическа ситуация на Майот , както и до неговия нов статут на най-отдалечен регион, в редица области. [Изм. 1]

(2)

Целесъобразно е да се вземе под внимание конкретната ситуация в Майот по отношение на състоянието на околната среда, в която област са необходими значителни подобрения за постигането на целите за опазване на околната среда, предвидени в законодателството на Съюза, за което е нужно допълнително време. С оглед на постепенното подобряване на околната среда следва да бъдат приети специфични мерки в рамките на конкретни срокове.

(3)

С оглед изпълнение на изискванията на Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 г. за пречистването на градските отпадъчни води (4), в Майот трябва да се предприемат мерки, които да гарантират, че агломерациите са съоръжени с канализационни системи за градски отпадъчни води. Тези мерки налагат извършването на инфраструктурни дейности, които следва да спазват подходящите административни процедури и процедури по планиране, както и създаването на системи за измерване и мониторинг на зауствани градски отпадъчни води. Следователно е необходимо да се предостави достатъчен период от време на Франция за да изпълни тези изисквания.

(4)

В областта на селското стопанство във връзка с Директива 1999/74/ЕО на Съвета от 19 юли 1999 г. за установяване на минимални изисквания за защитата на кокошки носачки (5) се отбелязва, че в Майот кокошките носачки се отглеждат в неуголемени клетки. С оглед на икономическите и социалните ограничения, пред които е изправен Майот, и значителните инвестиции и подготвителната работа, необходима за подмяна на неуголемените клетки с уголемени клетки или алтернативни системи, е нужно по отношение на кокошките носачки, които са в период на снасяне към 1 януари 2014 г., да се отложи забраната да се използват неуголемени клетки за срок до дванадесет месеца четири години , считано от тази дата. По този начин следва да се избегне замяната на клетките по време на периода на носене на кокошките. С оглед предотвратяване нарушения на конкуренцията яйцата, добити от предприятия, които използват неуголемени клетки, следва да се продават само на местния пазар на Майот. С цел да се улесни извършването на необходимите проверки произведените в неуголемени клетки яйца следва да носят специална маркировка. [Изм. 2]

(5)

Що се отнася до Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (6), правилното прилагане на директивата по отношение на плановете за управление на речните басейни изисква Франция да приеме и въведе планове за управление, съдържащи технически и административни мерки за постигане на добро състояние на водите и за предотвратяване влошаването на всички повърхностни водни обекти. Необходимо е да се предостави достатъчно дълъг срок за приемането и прилагането на такива мерки.

(6)

Що се отнася до Директива 2006/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2006 г. за управление качеството на водите за къпане и за отмяна на Директива 76/160/ЕИО (7), по отношение на настоящото състояние на повърхностните води в Майот са необходими значителни подобрения за постигането на изискванията на тази директива. Качеството на водите за къпане зависи пряко от пречистването на градските отпадъчни води и разпоредбите от Директива 2006/7/ЕО могат постепенно да бъдат спазени, едва когато агломерациите, които влияят върху качеството на градските отпадъчни води, спазват изискванията на Директива 91/271/ЕИО. Поради това следва да се приемат конкретни срокове, в които за да се даде възможност на Франция да достигне стандартите на Съюза по отношение на качеството на водите за къпане в Майот като нов най-отдалечен регион и поради неговата специална социална, екологична и икономическа ситуация . [Изм. 3]

(7)

По отношение на социалната политика следва да се вземат предвид трудностите на Майот да спазва разпоредбите на Директива 2006/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно минималните изисквания за здраве и безопасност, свързани с експозицията на работниците на рискове, дължащи се на физически агенти (изкуствени оптични лъчения) (8) в Майот, считано от 1 януари 2014 г. В Майот , поради специалната социална и икономическа ситуация, преобладаваща там, не съществуват технически съоръжения за прилагането на мерки, необходими за спазването на разпоредбите на тази директива по отношение на изкуствените оптични лъчения. Затова е възможно целесъобразно на Франция да се предостави дерогация до 31 декември 2017 г. за някои от разпоредбите на тази директива, доколкото в Майот не съществуват необходимите за спазването на тези разпоредби структури и не се засягат основните принципи на защита и превенция по отношение на здравето и безопасността на работниците. [Изм. 4]

(8)

С оглед постигане на високо ниво на защита на здравето и безопасността на работниците на работното им място следва да се осигури провеждането на консултации със социалните партньори, да се сведат до минимум рисковете, произтичащи от дерогациите, и да се осигури засилено наблюдение на здравето на засегнатите работници. Важно е срокът на дерогацията да бъде възможно най-кратък. Следователно националните мерки, свързани с дерогациите, следва да се преразглеждат всяка година и да се отменят веднага след като обстоятелствата, които са ги обосновавали, престанат да съществуват.

(9)

Що се отнася до Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване (9), нейното транспониране налага известен брой промени с оглед осигуряване на приемственост на грижите и предоставяне на информация на пациентите. Поради това е целесъобразно на Франция да се предостави допълнителен период от 30 месеца, считано от 1 януари 2014 г., за да приведе в сила разпоредбите, необходими за изпълнение на изискванията на тази директива по отношение на Майот.

(10)

Следователно директиви 91/271/ЕИО, 1999/74/ЕО, 2000/60/ЕО, 2006/7/ЕО, 2006/25/ЕО и 2011/24/ЕС следва да бъдат съответно изменени,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Изменения на Директива 91/271/ЕИО

Директива 91/271/ЕИО се изменя, както следва:

(1)

В член 3 се вмъква следният параграф 1а:

„1а)   Чрез дерогация от първата и втората алинея на параграф 1 Франция следи по отношение на Майот за това, всички агломерации да бъдат съоръжени с канализационни системи за градски отпадъчни води:

най-късно до 31 декември 2020 г. за тези, чийто еквивалент жители (ЕЖ) е над 10 000 15 000 и които ще обхванат поне 70 % от притока в Майот; [Изм. 5]

най-късно до 31 декември 2027 г. за всички агломерации , чийто ЕЖ е над 2 000 .“[Изм. 6]

(2)

В член 4 се вмъква следният параграф 1а:

„1а)   Чрез дерогация от параграф 1 Франция следи по отношение на Майот за това, градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи, преди заустването им бъдат подложени на вторично пречистване или на друга равностойна обработка:

най-късно до 31 декември 2020 г. за агломерации с ЕЖ над 15 000, които заедно с агломерациите, посочени в член 5, параграф 2а, ще обхванат най-малко 70 % от притока в Майот;

най-късно до 31 декември 2027 г. за всички агломерации , чийто ЕЖ е над 2 000 .“[Изм. 7]

(3)

Член 5 се изменя, както следва:

а)

Вмъква се следният параграф 2а:

„2а)   Чрез дерогация от параграф 2 Франция следи по отношение на Майот за това, градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи, преди заустването им в чувствителни зони да бъдат подложени на по-строго пречистване от предвиденото в член 4:

най-късно до 31 декември 2020 г. за агломерации с ЕЖ над 10 000 15 000 , които заедно с агломерациите, посочени в член 4, параграф 1а, ще обхванат най-малко 70 % от притока в Майот; [Изм. 8]

най-късно до 31 декември 2027 г. за всички агломерации , чийто ЕЖ е над 2 000 .“[Изм. 9]

(3а)     В член 7 се добавя следният параграф:

„Чрез дерогация от първия параграф определеният в него срок по отношение на Майот е 31 декември 2027 г.“ [Изм. 10]

(4)

Член 17 се изменя, както следва:

а)

В параграф 1 се добавя следната алинея:

„Чрез дерогация от първата алинея Франция изготвя програма за изпълнение на настоящата директива по отношение на Майот най-късно до 30 юни 2014 г.“

б)

В параграф 2 се добавя следната алинея:

„Чрез дерогация от първа алинея Франция предоставя на Комисията информациите във връзка с програмата по отношение на Майот най-късно до 31 декември 2014 г.“

Член 2

Изменение на Директива 1999/74/ЕО

В член 5 на Директива 1999/74/ЕО се добавя следният параграф:

„3.   Чрез дерогация от параграф 2 кокошките носачки в Майот, които към 1 януари 2014 г. са в период на снасяне и са може да продължат да бъдат отглеждани в клетките, посочени в настоящата глава, могат да продължат да се отглеждат в такива клетки до 31 декември 2014 2017  г. [Изм. 11]

От 1 януари 2014 г. в Майот се забранява строенето или пускането в употреба на клетки от вида, посочен в настоящата глава.

Яйцата, добити от стопанства, в които кокошки носачки се отглеждат в клетки от вида, посочен в настоящата глава, следва да се продават само на местния пазар на Майот. Яйцата и техните опаковки трябва да бъдат ясно обозначени със специално маркиране, което дава възможност за осъществяване на необходимите проверки. Ясното описание на тази специална маркировка следва да бъде изпратено на Комисията до 1 януари 2014 г.“

Член 3

Изменения на Директива 2000/60/ЕО

Директива 2000/60/ЕО се изменя, както следва:

1)

Член 4 се изменя, както следва:

а)

в параграф 1 се добавя следната алинея:

„По отношение на Майот крайният срок, посочен в буква a), подточка ii), буква а), подточка iii), буква б), подточка ii) и буква в), е 22 декември 2021 г.“

б)

встъпителното изречение в параграф 4 се заменя със следното:

„Крайните срокове, установени по параграф 1, могат да бъдат удължавани с оглед на поетапното постигане на целите за водни обекти, за които е доказано, че липсва по-нататъшно влошаване на състоянието, при условие че са спазени всички изброени по-долу условия:“

2)

Член 11 се изменя, както следва:

а)

в параграф 7 се добавя следната алинея:

„По отношение на Майот сроковете, посочени в първа алинея, са съответно 22 декември 2015 г. и 22 декември 2018 г.“

б)

в параграф 8 се добавя следната алинея:

„По отношение на Майот срокът, посочен в първа алинея, е 22 декември 2021 г.“

3)

Член 13 се изменя, както следва:

а)

в параграф 6 се добавя следната алинея:

„По отношение на Майот срокът, посочен в първа алинея, е 22 декември 2015 г.“

б)

в параграф 7 се добавя следната алинея:

„По отношение на Майот срокът, посочен в първа алинея, е 22 декември 2021 г.“

Член 4

Изменения на Директива 2006/7/ЕО

Директива 2006/7/ЕО се изменя, както следва:

(1)

Член 5 се изменя, както следва:

а)

в параграф 2 се добавя следната алинея:

„По отношение на Майот срокът, посочен в първа алинея, е 31 декември 2019 г.“

б)

в параграф 3 се добавя следната алинея:

„По отношение на Майот срокът, посочен в първа алинея, е 31 декември 2031 г.“

(2)

В член 6, параграф 1 се добавя следната алинея:

„По отношение на Майот срокът, посочен в първа алинея, е 30 юни 2015 г.“

(3)

В член 13, параграф 2 се добавя следната алинея:

„По отношение на Майот срокът, посочен в първа алинея, е 30 юни 2014 г.“

Член 5

Изменение на Директива 2006/25/ЕО

В Директива 2006/25/ЕО се вмъква следният член 14а:

„Член 14а

1.   Без да се засягат основните принципи на защита и превенция по отношение на здравето и безопасността на работниците, на Франция се предоставя дерогация до 31 декември 2017 г. от прилагането на разпоредбите, необходими за изпълнение на изискванията на тази директива в Майот, доколкото това прилагане изисква специфични технически съоръжения и в Майот не съществуват такива съоръжения.

Първа алинея не се прилага към задълженията, посочени в член 5, параграф 1 от настоящата директива, както и към разпоредбите на настоящата директива, които отразяват общите принципи, определени в Директива 89/391/ЕИО.

2.   Всички дерогации от настоящата директива, които произтичат от прилагането на мерки, съществуващи към 1 януари 2014 г., или от приемането на нови мерки, трябва да бъдат предшествани от консултации със социалните партньори в съответствие с националното законодателство и практика. Такива дерогации следва да се прилагат при условия, които осигуряват, вземайки предвид конкретните обстоятелства в Майот, че произтичащите от тях рискове за работниците са сведени до минимум и че засегнатите работници се възползват от засилено наблюдение на здравето.

3.   Националните мерки за дерогациите се преразглеждат всяка година след консултация със социалните партньори и да се отменят веднага след като обстоятелствата, които са ги обосновавали, престанат да съществуват.“

Член 6

Изменение на Директива 2011/24/ЕС

В член 21 от Директива 2011/24/ЕС се добавя следният параграф 3:

„3.   Чрез дерогация от първото изречение на параграф 1 Франция въвежда в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобрази с настоящата директива по отношение на Майот до 30 юни 2016 г.“

Член 7

Транспониране

1.   Франция приема и публикува законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за изпълнение на настоящата директива, както следва:

а)

по отношение на член 1, параграфи 1, 2 и 3 — до 31 декември 2018 г.;

б)

по отношение на член 1, параграф 4 — до датите, посочени в букви а) и б) от него;

в)

по отношение на член 2 — до 1 януари 2014 г.;

г)

по отношение на член 3, параграф 1 — до 31 декември 2018 г.;

д)

по отношение на член 3, параграфи 2 и 3 — до датите, посочени в тях;

е)

по отношение на член 4, параграф 1, буква а) — до 31 декември 2018 г.;

ж)

по отношение на член 4, параграф 1, буква б) — до 30 юни 2021 г.;

з)

по отношение на член 4, параграфи 2 и 3 — до датите, посочени в тях;

и)

по отношение на член 5 — до 1 януари 2014 г., освен ако Франция не се възползва от възможността, предвидена в този член;

й)

по отношение на член 6 — до датата, посочена в него.

Франция незабавно съобщава на Комисията текста на тези разпоредби.

Когато Франция приема тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от Франция.

2.   Франция съобщава на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, което тя приема в областта, уредена с настоящата директива.

Член 8

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден сила в деня след деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Тя се прилага от 1 януари 2014 г. [Изм. 12]

Член 9

Адресати

Адресат на настоящата директива е Френската република.

Съставено в …

За Европейския парламент

Председател

За Съвета

Председател


(1)  ОВ C 341, 21.11.2013 г., стp. 97.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г.

(3)  ОВ L 204, 31.7.2012 г., стр. 131.

(4)  ОВ L 135, 30.5.1991 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 203, 3.8.1999 г., стр. 53.

(6)  ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 64, 4.3.2006 г., стр. 37.

(8)  ОВ L 114, 27.4.2006 г., стр. 38.

(9)  ОВ L 88, 4.4.2011 г., стр. 45.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/404


P7_TA(2013)0590

Действие на Съюза в подкрепа на инициативата „Европейски столици на културата“ за периода 2020—2033 г. ***I

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за установяване на действие на Съюза в подкрепа на инициативата „Европейски столици на културата“ за периода 2020—2033 г. (COM(2012)0407 — C7-0198/2012 — 2012/0199(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

(2016/C 468/84)

Европейският парламент,

като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2012)0407),

като взе предвид член 294, параграф 2 и член 167, параграф 5 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които предложението е внесено от Комисията (C7-0198/2012),

като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

като взе предвид становищата на Комитета на регионите от 15 февруари 2012 г. (1) и от 30 ноември 2012 г. (2),

като взе предвид член 55 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по култура и образование (A7-0226/2013),

1.

Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.

Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.


(1)  ОВ C 113, 18.4.2012 г., стр. 17.

(2)  ОВ C 17, 19.1.2013 г., стр. 97.


P7_TC1-COD(2012)0199

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 12 декември 2013 г. с оглед приемането на Решение …/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за установяване на действие на Съюза в подкрепа на инициативата „Европейски столици на културата“ за периода 2020—2033 г. и за отмяна на Решение № 1622/2006/ЕО

[Изменение 84 (*1)]

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 167, параграф 5, първо тире от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становищата на Комитета на регионите (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

Договорът за функционирането на Европейския съюз (наричан по-нататък „ДФЕС“) има за цел постигането на все по-тесен съюз между народите на Европа и поставя на Съюза задачата, наред с другото, да допринася за разцвета на културите на държавите членки, като зачита тяхното национално и регионално многообразие и същевременно подчертава общото културно наследство. Във връзка с това при необходимост Съюзът подкрепя и допълва действията на държавите членки за по-добро опознаване и разпространение на културата и историята на европейските народи.

(2)

В Съобщението на Комисията ▌относно Европейска програма за култура в глобализиращия се свят, ▌подкрепено от Съвета с резолюция от 16 ноември 2007 г. ▌ (3) и от Европейския парламент с неговата резолюция от 10 април 2008 г.  (4), се определят целите за бъдещите дейности на Съюза в областта на културата. Те следва да популяризират културното многообразие и междукултурния диалог, както и развитието на културата като катализатор на творческото начало в рамките на стратегията за растеж и работни места и като важен елемент от международните отношения на Съюза.

( 2а)

Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване, влязла в сила на 18 март 2007 г. и по която Съюзът е страна, има за цел опазването и насърчаването на културното многообразие, насърчаването на взаимодействието между културите и повишаването на осведомеността за стойността на културното многообразие на местно, национално и международно равнище.

(3)

С Решение № 1622/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5) ▌се установяват действия на Общността „Европейска столица на културата“ за годините 2007—2019.

(4)

Оценките на европейските столици на културата, както и консултациите с обществеността за бъдещето на действието след 2019 г. показват, че проявата постепенно се е превърнала в една от най-амбициозните и най-високо ценени културни инициативи в Европа.

(5)

Освен първоначалните цели на „Европейски столици на културата“ — изтъкване на богатството и многообразието на европейските култури и общите им черти, както и насърчаване на по-голямо взаимно разбирателство между европейските граждани — градовете, които са били носители на званието, постепенно са открили допълнителни ползи от него, използвайки подсилващия му ефект за стимулиране на развитието на дадения град в по-общ план съгласно съответните стратегии и приоритети на града .

(6)

Целите на действието „Европейски столици на културата“ съответстват напълно на целите на програмата „Творческа Европа“, установени с Регламент (ЕС) № 1295/2013 на Европейския парламент и на Съвета (6), с която се цели опазване, развитие и насърчаване на европейското културно и езиково многообразие , насърчаване на културното наследство на Европа и засилване на конкурентоспособността на европейските сектори на културата и творчеството , по-специално на аудиовизуалния сектор, с оглед на подпомагането на интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж. Те също така спомагат за засилване на чувството за принадлежност към едно общо културно пространство и насърчават междукултурния диалог и взаимното разбирателство.

(6а)

За постигането на тези цели е важно градовете, които са носители на званието, да се стремят да развиват връзки между техните сектори на културата и творчеството, от една страна, и сектори като образование, научноизследователска дейност, околна среда, градско развитие или културен туризъм, от друга страна. По-специално, предишни доказателства сочат потенциала на „Европейски столици на културата“ като катализатор за местното развитие и културния туризъм, както се подчертава в съобщението на Комисията от 30 юни 2010 г., озаглавено „Европа — водеща световна туристическа дестинация — нова политическа рамка за европейския туризъм“, приветствано от Съвета в неговите заключения от 12 октомври 2010 г.  (7) и утвърдено от Европейския парламент в неговата резолюция от 27 септември 2011 г.  (8).

(6б)

Важно е също градовете, които са носители на званието, да се стремят да насърчават социалното приобщаване и равните възможности и да полагат всички усилия, за да гарантират възможно най-широко участие на всички елементи на гражданското общество в подготовката и осъществяването на културната програма, като специално внимание се обръща на маргинализираните групи и на групите в неравностойно положение.

(7)

Оценките и консултацията с обществеността показаха по убедителен начин , че инициативата „Европейски столици на културата“ има множество потенциални ползи, ако проявите бъдат внимателно планирани. Те са преди всичко и най-вече културно събитие, но могат да донесат значителна полза в социален и икономически план, особено когато са част от дългосрочна стратегия за развитие на дадения град, в чиято основа е залегнала културата.

(8)

Действието „Европейски столици на културата“ обаче е и голямо предизвикателство. Провеждането на продължаваща цяла година програма за културни дейности изисква големи усилия и някои европейски столици на културата са постигнали по-големи успехи от други в използването на потенциала на званието „столица на културата“. Поради това действието следва да бъде подпомогнато с цел да могат градовете да извлекат максимална полза от званието.

(9)

Званието „Европейска столица на културата“ следва все така да се присъжда на градове, независимо от големината им, но с цел да се достигне до по-широка публика и да се увеличи въздействието, тези градове следва да имат възможността да включват разположения в съседство район .

(10)

Присъждането на званието „Европейска столица на културата“ ще се извършва и занапред въз основа на създадена специално за ▌„Европейска столица на културата“ културна програма, която следва да притежава силно изразено европейско измерение . Тази програма следва също да бъде част от дългосрочна стратегия с устойчиво въздействие върху развитието на местната икономическа, културна и социална среда .

(11)

Двустепенният процес на подбор, извършван съгласно хронологичен списък на държавите членки от ▌група независими експерти („групата“), е доказано справедлив и прозрачен процес. Той позволи на градовете да подобрят заявленията си за участие между етапа на предварителния подбор и този на окончателния подбор въз основа на експертните съвети, дадени от групата, и осигури справедливо разпределение на избраните европейски столици на културата сред всички държави членки. Освен това, за да се гарантира последователността на действието и да се избегне загубата на опит и ноу-хау, каквото би се получила, ако всички членове бъдат заместени едновременно, заместването на членовете на групата следва да бъде поетапно.

(11a)

Националният експертен опит следва да продължи да се осигурява като се позволява на държавите членки да определят до двама експерта в групата, която отговаря за подбора и мониторинга на градовете.

(12)

Критериите за подбор следва да бъдат направени по-ясни, за да се дадат по-добри указания на кандидатстващите градове по отношение на целите и изискванията, които те трябва да спазват, за да получат титлата „Европейска столица на културата“. Критериите за подбор следва да бъдат и по-измерими, за се помогне на групата ▌при подбора и наблюдението на градовете. В тази връзка следва да се постави специално ударение върху плановете на градовете кандидати за последващи дейности, заложени в дългосрочна стратегия за културната политика , които могат да генерират устойчиво културно, икономическо и социално въздействие .

(13)

Подготвителната фаза между определянето на града и годината на събитието е от изключителна важност за успеха на проявата „Европейска столица на културата“. Сред заинтересованите страни е налице широк консенсус, че мерките за подпомагане, въведени с Решение № 1622/2006/ЕО, са били изключително полезни за градовете. Посочените мерки следва да бъдат допълнително развити, по-специално чрез по-чести заседания за мониторинг и посещения на градовете от членове на групата експерти, както и чрез още по-интензивна обмяна на опит между предишни, настоящи и бъдещи европейски столици на културата и между градовете кандидати. Определените градове могат също да развиват допълнителни връзки с други европейски столици на културата.

(14)

Наградата „Мелина Меркури“ е придобила силно символично значение, далеч по-важно от реалната сума, която може да бъде отпусната от Комисията. За да се гарантира обаче, че определените градове изпълняват ангажиментите си, условията за изплащане на наградата следва да се направят по-стриктни и ясни.

(14a)

Градовете кандидати следва да проучат възможността, по целесъобразност, за търсене на финансова подкрепа от програми и фондове на Съюза.

(15)

Важно е в своите информационни материали съответните градове ясно да посочват, че „Европейски столици на културата“ е действие на Съюза.

(16)

Оценките на Комисията за резултатите, постигнати от досегашните европейски столици на културата, не могат да осигурят непосредствени данни за въздействието на инициативата и се основават на данни, събрани на местно равнище. Във връзка с това, най-активни в оценката следва да бъдат самите градове, които трябва да създадат ефикасни механизми за извършването ѝ.

(17)

Опитът от миналото показа, ▌че участието на страни кандидатки може да подпомогне тяхното сближаване със Съюза чрез изтъкване на общите аспекти на европейската култура. Поради това след 2019 г. в инициативата „Европейски столици на културата“ следва отново да могат да участват страни кандидатки и потенциални кандидатки.

(17a)

Въпреки това, от съображения за равенство с градовете в държавите членки, всеки град от страни кандидатки и потенциални кандидатки следва да може да участва само в един конкурс през периода 2020—2033 г. Освен това, също от съображения за равенство с държавите членки, всяка страна кандидатка или потенциална кандидатка следва да може да бъде домакин на проявата само веднъж през периода 2020—2033 г. Поради това, градовете от тези страни кандидатки и потенциални кандидатки, на които вече е било присъдено званието през обхванатия от настоящото решение период, не следва да се допускат до участие в следващи конкурси през същия период.

(18)

За да се гарантират еднакви условия за прилагането на настоящото решение и по-специално, на разпоредбите по отношение на определянето на европейските столици на културата, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия.

(19)

Решение 1622/2006/ЕО следва да се отмени и да се замени с настоящото решение. Неговите разпоредби обаче следва да продължат да се прилагат за всички европейски столици на културата до 2019 г., които вече са определени или за които процедурата по определяне още не е приключила.

(20)

Доколкото целта на настоящото решение , а именно да се запази и насърчи многообразието на културите в Европа, да се изтъкнат общите им черти, както и да се стимулира приносът на културата в дългосрочното развитие на градовете, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки предвид необходимостта, по-специално, от нови общи, ясни и прозрачни критерии и процедури за подбора и мониторинга на европейските столици на културата, както и от по-добра координация между държавите членки, а поради обхвата и очакваното въздействие на действието, може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, той може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. Съгласно принципа на пропорционалност, определен в същия член, настоящото решение не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,

ПРИЕХА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Създаване

С настоящото решение се установява действие на Съюза , наречено „Европейски столици на културата“ („действието“), за периода 2020—2033 г..

Член 2

Цели

1.   Общите цели на действието са следните:

а)

да запази и насърчи многообразието на ▌ културите в Европа и да изтъкне общите им черти, както и да увеличи чувството за принадлежност на гражданите към едно общо културно пространство ;

б)

да стимулира приноса на културата в дългосрочното развитие на градовете съгласно съответните им стратегии и приоритети .

2.   Специфичните цели на действието са следните:

а)

да се увеличат обхватът, многообразието и европейското измерение на предлаганите културни прояви в градовете, в това число и чрез транснационално сътрудничество;

б)

да се разшири достъпът до култура и да се улесни участието в културни дейности;

в)

да се увеличат капацитетът на културния сектор и връзките му с други сектори;

г)

да се изтъкне международният образ на градовете с помощта на културата.

Член 3

Достъп до действието

-1.     Конкурсът за званието „Европейска столица на културата“ е открито само за градовете, които могат да ангажират за участие разположените в съседство райони.

-1а.     Броят европейски столици на културата за дадена година („годината на проявата“) не надвишава три.

Определянето важи всяка година най-много за един град във всяка от двете държави членки, посочени в графика, поместен в приложението („графикът“), и, през съответните години, за един град от страните кандидатки и потенциални кандидатки или за един град от страна, присъединяваща се към Съюза, при посочените в параграф 3а обстоятелства.

1.   Градовете в държавите членки могат да бъдат определени за европейски столици на културата за една година в съответствие с графика .

3.   Градове от страни кандидатки и потенциални кандидатки , участващи в програмата „Творческа Европа“ или в последващите програми на Съюза в подкрепа на културата на датата на публикуване на поканата за подаване на заявления, посочена в член 10, могат да кандидатстват за званието „Европейска столица на културата“ за една година в рамките на открито съревнование, провеждащо се на всеки три години ▌в съответствие с графика ▌.

▌Градовете в страни кандидатки и потенциални кандидатки могат да участват само в един конкурс за периода 2020—2033 г .

Освен това всяка страна кандидатка или потенциална кандидатка може да бъде домакин на проявата само веднъж през периода 2020—2033 г.

3а.     Страните, присъединяващи се към Съюза след приемането на настоящото решение, но преди 31 декември 2026 г., могат да бъдат домакини на проявата „Европейска столица на културата“ в съответствие с правилата и процедурите, приложими за държавите членки, седем години след присъединяването. Графикът съответно се актуализира. Държавите, присъединяващи се към Съюза след 31 декември 2026 г., не могат да участват в рамките на настоящото действие „Европейски столици на културата“ като държави членки.

През годините обаче, през които в съответствие с графика вече има три европейски столици на културата, градовете в страните, присъединяващи се към Съюза, могат да бъдат домакини на проявата „Европейска столица на културата“ само през следващата възможна година в графика, по реда на присъединяването си.

Ако град от присъединяваща се към Съюза страна вече е участвал в конкурс за страни кандидатки и потенциални кандидатки, той не може да участва в никакви последващи конкурси за държави членки. Ако град от присъединяваща се страна е бил определен за европейска столица на културата през периода 2020—2033 г. в съответствие с параграф 3, тази страна не може да номинира друг свой град за европейска столица на културата в рамките на настоящото действие след присъединяването си.

Ако повече от една страна се присъедини към Съюза на една и съща дата и ако между тези страни няма съгласие за реда на участие в действието, Съветът организира теглене на жребий.

Член 4

Заявления

2.   Комисията изготвя общ формуляр за кандидатстване въз основа на посочените в член 5 критерии („формуляр за кандидатстване“) , който се използва от всички градове кандидати. Когато даден град ангажира за участие разположения в съседство район, заявлението се подава от името на града.

3.   Всяко заявление се подава въз основа на наличието на културна програма със силно европейско измерение. Културната програма обхваща една година и е създадена конкретно с оглед на званието „Европейска столица на културата“ в съответствие с критериите , предвидени в член 5. ▌

Член 5

Критерии

Критериите за оценка на заявленията („критериите“) са разделени на шест категории: „ принос за дългосрочната стратегия“, ▌„европейско измерение“, „културно и творческо съдържание“ , „способност за изпълнение“ , „обхват“ и „управление“.

1.   По отношение на категорията „ принос към дългосрочната стратегия“ се отчитат следните фактори:

а)

фактът, че съществува културна стратегия за града ▌към момента на подаване на заявлението , която включва действието „Европейски столици на културата“ и планове за устойчивите културни дейности след годината на проявата;

б)

плановете за укрепване на капацитета на секторите на културата и творчеството, включително разработване на дългосрочни връзки между културния, икономическия и социалния сектори в дадения град ;

г)

очакваното дългосрочно културно, социално и икономическо въздействие, включително градско развитие, които участието в инициативата може да окаже върху града;

д)

плановете за мониторинг и оценката на въздействието, което ще има участието в инициативата за града , както и за разпространяване на резултатите от тази оценка .

4.   По отношение на категорията „европейско измерение“ се оценяват следните фактори:

а)

обхватът и качеството на дейностите за насърчаване на културното многообразие в Европа , на междукултурния диалог и на по-голямо взаимно разбирателство между европейските граждани ;

б)

обхватът и качеството на дейностите за подчертаване на общите черти на европейските култури, на културното и историческото наследство, както и на европейската интеграция и съвременните европейски теми ;

в)

обхватът и качеството на дейностите, в които участват европейски творци, сътрудничество с участници или градове, и по-специално други европейски столици на културата, в различни страни, включително, по целесъобразност, други европейски столици на културата, и транснационално сътрудничество;

г)

стратегията за привличане на интереса на широка публика в Европа и на международно равнище ;

4a.     По отношение на категорията „културно и творческо съдържание“ се оценяват следните фактори:

a)

ясно и последователно творческо виждане и стратегия за културната програма за годината;

б)

участието на местни творци и културни организации в разработването и изпълнението на културната програма;

в)

обхватът и разнообразието на предложените дейности и общото им художествено качество;

г)

способността за съчетаване на местното културно наследство и традиционните художествени форми с нови, иновативни и експериментални форми на творческа изява.

4б.     По отношение на категорията „способност за изпълнение“ градовете кандидати следва да докажат, че:

а)

заявлението се ползва от широка и силна политическа подкрепа и от траен принос от местните, регионалните и националните органи;

б)

градът има или ще има подходяща и жизнеспособна инфраструктура, позволяваща приемане на домакинството.

5.   По отношение на показателя „обхват“ се оценяват следните фактори:

a)

участието на местното население и гражданското общество в подготовката на заявлението и изпълнението на инициативата „Европейска столица на културата“.

б)

създаването на нови и устойчиви възможности за широк кръг граждани да присъстват или да участват в културните дейности, по-специално млади хора, доброволци, маргинализирани лица и лица в неравностойно положение, включително такива от малцинствата. ▌ Следва да се обръща специално внимание и на достъпността на проявите за хората с увреждания и за по-възрастните граждани;

в)

общата стратегия за привличане на публика, и по-специално връзката с образованието и участието на училищата.

6.   По отношение на категорията „управление“ се оценяват следните фактори:

a)

реалистичният характер на стратегията за набиране на финансови средства и на предложения бюджет , включително, по целесъобразност, планове за търсене на финансова подкрепа от програми и фондове на Съюза . Бюджетът обхваща подготвителната фаза, самата година на изпълнение на инициативата, оценката и предлагането на последващите дейности и планирането на действия при извънредни ситуации ;

б)

предвижданата структура за управление и изпълнение на инициативата „Европейска столица на културата“ , в която се включва подходящо сътрудничество между органа на местната власт и структурата за изпълнение, в т.ч. творческия екип ;

в)

процедурите за назначаване на генерален директор и на художествен директор и обхватът на дейността им ;

г)

маркетинговата и информационната стратегия, която е изчерпателна и ясно посочва, че „Европейски столици на културата“ е действие на Съюза;

га)

структурата за изпълнение разполага с персонал с подходящи умения и опит за планиране, управление и реализиране на културната програма през годината на проявата.

Член 6

Експертна група

1.   Създава се ▌ група от независими експерти (наричана по-нататък „▌ групата “) за осъществяване на подбора и мониторинга.

1a.     Групата се състои от 10 експерти, назначени от институциите и органите на Съюза в съответствие с параграф 2 („европейски експерти“).

Освен това, за целите на подбора и наблюдението на града от дадена държава членка съответната държава членка може да назначи до двама експерти („национални експерти“) в съответствие със своите собствени процедури и след консултации с Комисията.

2.   ▌

След организирането на процедурата за покана за изразяване на интерес, Комисията предлага предварителен подбор на потенциални европейски експерти .

След този етап всяка от институциите — Европейският парламент, Съветът и Комисията — избира по трима експерти от групата на предварително подбраните членове и ги назначава в съответствие със своите процедури. Комитетът на регионите избира един експерт от групата на предварително подбраните членове и го назначава в съответствие със своите процедури.

При подбора на европейски експерти всяка от тези институции и органи на Съюза се стреми да осигури взаимно допълване на компетентностите , балансирано географско разпределение и равностойно участие на двата пола в състава на групата .

2a.     Всички експерти са граждани на Съюза. Те са независими експерти със значителен опит и компетентност в културния сектор, в културното развитие на градовете или в организирането на проявата „Европейска столица на културата“ или на международна културна проява с подобен обхват и мащаб. Експертите също така са в състояние да посветят необходимия брой работни дни годишно на работата на групата.

Групата определя свой председател.

3.    Европейските експерти се назначават за период от три години.

Независимо от разпоредбите на първа алинея, що се отнася до първоначалното създаване на групата , Европейският парламент назначава своите ▌експерти за три години, Съветът — за една година, Комисията — за две години, а Комитетът на регионите — за една година ▌.

4.    Всички експерти на ▌ групата декларират всеки настоящ или потенциален конфликт на интереси по отношение на конкретен кандидатстващ град. В случай на подобна декларация от страна на експерт, или ако се установи такъв конфликт на интереси, засегнатият експерт подава оставка , а съответната институция или орган на Съюза или на държава членка заменя този експерт за остатъка от мандата, съобразно съответната процедура .

5.    Комисията публикува на своя уебсайт всички доклади на групата .

Член 7

Подаване на заявления в държавите членки

1.   Всяка от държавите членки е отговорна за организирането на конкурса между своите градове в съответствие с графика ▌.

2.   Държавите членки публикуват покана за подаване на заявления за кандидатстване поне шест години преди ▌ годината на проявата.

Чрез дерогация държавите членки, които имат право да номинират „Европейска столица на културата“ за 2020 г., публикуват такава покана възможно най-бързо след …  (*2).

Всяка покана за подаване на заявления, отправена към градовете кандидати за званието „Европейска столица на културата“, съдържа формуляра за кандидатстване ▌ .

Крайният срок за подаване на заявления от градовете кандидати за званието по всяка покана за кандидатстване се определя на най-малко 10 месеца след публикуването на поканата.

3.   Съответната държава членка нотифицира Комисията за подадените заявления за кандидатстване.

Член 8

Предварителен подбор в държавите членки

1.   Всяка от съответните държави членки свиква ▌ групата и представители на градовете кандидати на заседание за първоначален подбор поне пет години преди ▌годината на проявата.

2.    След като направи оценка на заявленията в съответствие с критериите, групата постига съгласие по списък с първоначално одобрени градове кандидати ▌и изготвя доклад за предварителен подбор във връзка с всички заявления , в който , наред с другото, отправя препоръки към първоначално одобрените градове кандидати.

3.    ▌Групата изпраща доклада за предварителен подбор до съответните държави членки и до Комисията. На основание на доклада на Европейската група всяка заинтересована държава членка официално одобрява списъка на първоначално одобрените кандидати.

Член 9

Подбор в държавите членки

1.   Първоначално одобрените градове кандидати допълват и преглеждат заявленията си с цел да отговорят на критериите , както и да отразят препоръките от доклада за предварителен подбор, и представят заявленията на съответната държава членка, която на свой ред ги изпраща на Комисията.

2.    Най-късно девет месеца след заседанието за първоначален подбор всяка ▌ заинтересована държава членка свиква ▌ групата на заседание за окончателен подбор, на което присъстват представители на първоначално одобрените градове.

Ако е необходимо, съответната държава членка може след консултация с Комисията да приеме разумно удължение на този срок.

3.   ▌ Групата прави оценка на допълнените и прегледани заявления.

4.    ▌Групата изготвя доклад за подбор относно заявленията с препоръка за номиниране на един град от съответната държава членка за европейска столица на културата. Ако обаче нито един от градовете кандидати не отговаря на всички критерии , ▌ групата може да препоръча званието да не се присъжда за тази година.

Докладът за подбор съдържа също и препоръки към съответния град във връзка с напредъка, който трябва да бъде постигнат до годината на проявата.

Групата изпраща доклада за подбор до заинтересованата държава членка и до Комисията. ▌

Член 10

Предварителен подбор и подбор в страните кандидатки и потенциални кандидатки

1.   Комисията носи отговорност за организирането на конкурса между градовете от страните кандидатки и потенциални кандидатки.

2.   Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз покана за подаване на заявления за кандидатстване поне шест години преди ▌ годината на проявата. ▌

Всяка покана за подаване на заявления, отправена към градовете кандидати за званието, съдържа формуляра за кандидатстване.

Крайният срок за подаване на заявления по всяка покана за кандидатстване е най-рано 10 месеца след публикуването на поканата.

4.   Предварителният подбор на градовете се извършва от ▌ групата поне пет години преди ▌годината на проявата въз основа на формуляра за кандидатстване. Не се организират заседания с градовете кандидати.

След като направи оценка на заявленията в съответствие с критериите, ▌групата постига съгласие по списък с първоначално одобрени градове кандидати ▌и изготвя доклад за предварителен подбор във връзка с всички заявления , в който , наред с другото, отправя препоръки към първоначално одобрените градове кандидати. Групата представя на Комисията своя доклад за предварителен подбор ▌ .

5.   Първоначално одобрените градове кандидати допълват и преглеждат заявленията си с цел да отговарят на критериите , както и да отразят препоръките от доклада за предварителен подбор, и представят заявленията на Комисията.

Най-късно девет месеца след заседанието за първоначален подбор Комисията свиква ▌ групата на заседание за окончателен подбор, на което присъстват представители на първоначално одобрените градове. Ако е необходимо, Комисията може да приеме разумно удължение на този срок.

Групата прави оценка на допълнените и прегледани заявления.

Тя изготвя доклад за подбор относно заявленията на първоначално одобрените градове кандидати заедно с препоръка за номинирането за европейска столица на културата най-много на един град от страна кандидатка или потенциална кандидатка.

Ако обаче нито един от градовете кандидати не отговаря на всички критерии, ▌ групата може да препоръча званието да не се присъжда за тази година.

Докладът съдържа също и препоръки към съответния град във връзка с напредъка ▌ , който трябва да бъде постигнат до годината на проявата.

Групата представя на Комисията своя доклад за подбор ▌ .

Член 11

Определяне

Чрез актове за изпълнение Комисията официално определя европейските столици на културата, като надлежно взема предвид препоръките на ▌ групата . Комисията уведомява за своето решение Европейския парламент, Съвета и Комитета на регионите.

Член 12

Сътрудничество между определените градове

Градовете, определени за една и съща година, се стремят да развият връзки между културните си програми и сътрудничеството може да се разглежда в рамките на процедурата на мониторинг, посочена в член 13.

Член 13

Мониторинг

1.    ▌Групата осъществява мониторинг на подготовката на европейските столици на културата и осигурява подкрепа и насоки за градовете от момента на определянето им до началото на годината на проявата.

2.   За тази цел Комисията свиква три заседания между ▌групата и представители на определените градове ▌: първото се провежда три години преди ▌годината на проявата; второто се провежда 18 месеца преди ▌годината на проявата, а третото — два месеца преди ▌годината на проявата. Съответната държава членка или страна кандидатка или потенциална кандидатка може да номинира наблюдател на тези заседания.

Градовете изпращат на Комисията доклади за напредъка шест седмици преди всяко заседание.

На заседанията▌ групата извършва преглед на подготовката и дава съвети с цел да подпомогне градовете да разработят висококачествена културна програма и ефикасна стратегия. Групата обръща специално внимание на препоръките, направени в доклада за подбор и в предхождащите го доклади за мониторинга.

3.   След всяко заседание ▌ групата изготвя доклад за състоянието на подготовката и за всички стъпки, които трябва да бъдат предприети.

Групата представя докладите си ▌на Комисията , както и на заинтересованите градове, държави членки или държави. ▌

4.   Освен заседанията за мониторинг, при необходимост Комисията може да организира посещения на ▌ групата в определените градове.

Член 14

Награда

1.   ▌Комисията може да присъди на някой от определените градове парична награда („наградата“) в памет на Мелина Меркури , при условие че съответната многогодишна финансова рамка предоставя средства за тази цел .

Правните и финансовите аспекти на наградата се разглеждат в рамките на съответните програми на Съюза за подкрепа на културата.

2.   ▌Наградата се изплаща най-късно в края на март през годината на проявата, при условие че съответният град изпълнява ангажиментите, които е поел на етапа на подаване на заявлението , отговаря на критериите и взема предвид препоръките , съдържащи се ▌в докладите за подбор и за мониторинг.

Поетите на етапа на подаване на заявление ангажименти се смятат за спазени от определения град, ако между етапа на подаване на заявления и годината на проявата в програмата и в стратегията не са правени съществени промени, и по-специално когато:

a)

бюджетът е запазен на равнище, при което е възможно реализирането на висококачествена културна програма в съответствие със заявлението за кандидатстване и с критериите ;

б)

зачетена е подобаващо независимостта на творческия екип;

в)

европейското измерение е останало достатъчно силно в окончателната версия на културната програма;

г)

в маркетинговата и информационната стратегия и в информационните материали, използвани от определения град , ясно се посочва фактът, че „Европейски столици на културата“ е действие на Съюза;

д)

налице са планове за мониторинг и оценка на въздействието върху дадения град от участието му в инициативата.

Член 15

Практически мерки

Комисията по-специално:

а)

осигурява цялостната съгласуваност на действието;

б)

осигурява координацията между държавите членки и ▌ групата ;

в)

с оглед на целите и критериите и в тясно сътрудничество с ▌ групата изготвя указания в подкрепа на процедурите по подбор и наблюдение;

г)

осигурява техническа подкрепа за ▌ групата ;

д)

публикува всяка важна информация и спомага за популяризирането на действието на европейско и международно равнище;

е)

насърчава обмена на опит и на добри практики между предишните, настоящите и бъдещите столици на културата, както и между градовете кандидати , и насърчава разпространението в широк мащаб на докладите за оценка на градовете и на извлечените поуки .

Член 16

Оценка

1.   Оценката на резултатите, постигнати от всяка европейска столица на културата, е отговорност на съответния град.

Комисията изготвя общи указания и показатели за градовете въз основа на целите и критериите ▌с цел да гарантира последователен подход към процедурата за оценка.

Градовете изготвят своите доклади за оценка и ги предават на Комисията до 31  декември през годината след годината на проявата. Комисията публикува докладите за оценка на своя уебсайт .

2.   Освен оценките на градовете Комисията осигурява редовното провеждане на външна и независима оценка на резултатите от действието . ▌

Тази външна и независима оценка е насочена към поставянето на всички предишни европейски столици на културата в европейски контекст, който дава възможност да се правят сравнения и да се извличат полезни поуки за бъдещите европейски столици на културата, както и за всички европейски градове. При това се извършва и оценка на действието като цяло , в т.ч. на ефикасността на процесите, участващи в провеждането му ▌ , неговото въздействие и начините за усъвършенстването му.

Комисията представя на Европейския парламент, Съвета и Комитета на регионите следните доклади въз основа на тези оценки, придружени, по целесъобразност, от съответни предложения :

а)

първи междинен доклад ▌— до 31 декември 2024 г.;

б)

втори междинен доклад ▌— до 31 декември 2029 г.;

в)

последващ доклад ▌— до 31 декември 2034 г.

Член 17

Отмяна и преходни разпоредби

Решение № 1622/2006/ЕО се отменя. Посоченото решение обаче ще продължи да се прилага по отношение на градовете, които са избрани или които са в процес на избиране за европейски столици на културата за периода 2012—2019 г.

Член 18

Влизане в сила

Настоящото решение влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в ▌

За Европейския парламент

Председател

За Съвета

Председател


(*1)  Изменения: новият или изменен текст е в получер курсив; изтритият текст е отбелязан със символа ▌.

(1)   ОВ C 113, 18.4.2012 г., стp. 17 и ОВ C 17, 19.1.2013 г., стр. 97.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г.

(3)  ОВ C 287, 29.11.2007 г., стр. 1.

(4)   ОВ C 247 E, 15.10.2009 г., стр. 32.

(5)   Решение № 1622/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 2006 г. за установяване на действията на Общността „Европейска столица на културата“ за годините 2007–2019  (ОВ L 304, 3.11.2006 г., стр. 1).

(6)   Регламент (ЕС) № 1295/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г.за създаване на програма „Творческа Европа“ (2014 — 2020) и за отмяна на Решения № 1718/2006/EО, № 1855/2006/EО и № 1041/2009/EO (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 221).

(7)   14944/10 .

(8)   ОВ C 56 E, 26.2.2013 г., стр. 41.

(*2)   Датата на влизане в сила на настоящото решение.

ПРИЛОЖЕНИЕ

График

2020 г.

Хърватия

Ирландия

2021 г.

Румъния

Гърция

Страни кандидатки или потенциални кандидатки

2022 г.

Литва

Люксембург

 

2023

Унгария

Обединено кралство

2024 г.

Естония

Австрия

Страни кандидатки или потенциални кандидатки

2025 г.

Словения

Германия

 

2026 г.

Словакия

Финландия

2027 г.

Латвия

Португалия

Страни кандидатки или потенциални кандидатки

2028 г.

Чешка република

Франция

 

2029 г.

Полша

Швеция

2030 г.

Кипър

Белгия

Страни кандидатки или потенциални кандидатки

2031 г.

Малта

Испания

 

2032 г.

България

Дания

2033 г.

Нидерландия

Италия

Страни кандидатки или потенциални кандидатки


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/417


P7_TA(2013)0591

Изменение на някои регламенти в областта на рибарството и здравето на животните във връзка с промяна на статута на Майот ***I

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на някои регламенти в областта на рибарството и здравето на животните във връзка с промяна на статута на Майот по отношение на Съюза (COM(2013)0417 — C7-0175/2013 — 2013/0191(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

(2016/C 468/85)

Европейският парламент,

като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2013)0417),

като взе предвид член 294, параграф 2, член 43, параграф 2 и член 168, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0175/2013),

като взе предвид член 349 и член 355, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид становището на комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание,

като взе предвид писмото на Съвета от 10 октомври 2013 г. (1),

като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 18 септември 2013 г. (2),

като взе предвид членове 55 и 37 от своя правилник,

като взе предвид доклада на своята комисия по бюджети и становището на комисията по регионално развитие (A7-0425/2013),

1.

Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.

Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.


(1)  Точка 4 от протокола от 21 октомври 2013 г. (P7_PV(2013)10-21).

(2)  ОВ C 341, 21.11.2013 г., стp. 97.


P7_TC1-COD(2013)0191

Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 12 декември 2013 г.с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2013 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на някои регламенти в областта на рибарството и здравето на животните във връзка с промяна на статута на Майот по отношение на Съюза

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 2 и член 168, параграф 4, буква б) и член 349 от него, [Изм. 1]

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

С решение 2012/419/ЕС (3) Европейският съвет измени статута на Майот по отношение на Съюза, считано от 1 януари 2014 г. Следователно от тази дата Майот ще престане да бъде отвъдморска територия и ще стане най-отдалечен регион по смисъла на член 349 и член 355, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз ( ДФЕС). Вследствие на тази промяна в правния статут на Майот правото на Съюза ще се прилага към Майот от 1 януари 2014 г. Целесъобразно е да се предвидят някои специални мерки, оправдани от особеното структурно социално и икономическо състояние конкретната ситуация на Майот в редица области, което е утежнено поради неговата отдалеченост, островен характер, малка площ, трудни релеф и климат . [Изм. 2]

(2)

В областта на рибарството и здравето на животните следва да се изменят следните регламенти.

(3)

По отношение на Регламент (ЕО) № 850/98 на Съвета от 30 март 1998 г. относно опазването на рибните ресурси посредством технически мерки за защита на младите екземпляри морски организми (4), водите около Майот следва да бъдат включени в обхвата на посочения регламент и използването на мрежи гъргър за пасажи от риба тон и подобни на нея видове в зоната от 24 морски мили от основната брегова линия на острова следва да бъде забранено, за да се запазят пасажите от едри мигриращи риби в близост до остров Майот. [Изм. не се отнася до текстовете на всички езици]

(4)

По отношение на Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета от 17 декември 1999 г. относно общата организация на пазарите на рибни продукти и продукти от аквакултури (5), предвид много разпокъсаните и недостатъчно развити пазарни схеми на Майот, прилагането на правилата за етикетиране на рибните продукти би наложило на търговците на дребно тежест, несъразмерна с информацията, която ще бъде предоставена на потребителя. Следователно е целесъобразно да се предвиди временна дерогация от правилата относно етикетирането на рибни продукти, предлагани за продажба на дребно на крайния потребител в Майот.

(5)

По отношение на Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството (6) следва да бъдат въведени специфични мерки по отношение на регистъра на флота и режима за достъп.

(6)

Първо, съществена част от флота, плаващ под знамето на Франция и осъществяват дейността си от френския департамент Майот, се състои от риболовни кораби до 9 10  m, които са разпръснати около острова, нямат специфични кейове за разтоварване и все още предстои да бъдат идентифицирани, измерени и оборудвани с минимума уреди за безопасност, за да могат да бъдат включени в регистъра на риболовните кораби на Съюза; вследствие на това Франция няма да успее да приключи с този регистър до 31 декември 2016 2020  г. Франция обаче следва да състави временен регистър на флота, гарантиращ минимална идентификация на корабите в този участък, за да се предотврати прекомерното разпространение на нерегистрирани риболовни кораби. [Изм. 4]

(7)

На второ място, с цел опазване на уязвимото екологично и биологично състояние на водите около Майот и запазването на местната икономика на острова, като се вземе предвид неговото структурно, социално и икономическо положение, необходимо е да се ограничат някои риболовни дейности в тези води до кораби, регистрирани в пристанищата на този остров. [Изм. 5]

(8)

По отношение на Регламент (ЕО) № 639/2004 на Съвета от 30 март 2004 г. относно управлението на риболовни флоти, регистрирани в най-отдалечените райони на Общността (7), характерна черта на Майот е, че няма определена за флота си цел съгласно Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета, който се отнася до многогодишната програма за ориентиране за периода 1997—2002 г. От гледна точка на опазването на рибните ресурси е уместно да бъде замразен риболовният капацитет на флотовете на сегашните си нива, особено за сегмента на големите плавателни съдове с голям риболовен капацитет. Въпреки това, предвид факта, че Франция представи на Комисията по рибата тон в Индийския океан (IOTC) план за развитие, който посочва очакваното развитие на флота, разположен на Майот, срещу който никоя договаряща страна от IOTC, включително Съюзът, не е повдигнала възражения, за по-малките плавателни съдове е подходящо - поради текущите специфични социални и икономически условия на Майот, да се използват целите на този план като референтни нива за капацитет на флота, регистриран в пристанищата на Майот, и да се разреши на Франция да увеличи своя флот до постигане на целите в плана за развитие. [Изм. 6]

(9)

По отношение на Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (8) следва да се отбележи, че Майот няма промишлен капацитет за преработка на странични животински продукти. Поради това е целесъобразно да се предостави на Франция срок от пет години за изграждане на необходимата инфраструктура за идентификация, преработка, транспортиране, обработка и унищожаване на странични животински продукти в Майот в пълно съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009.

(10)

По отношение на Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 година за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 847/96, (ЕО) № 2371/2002, (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 2115/2005, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007, (ЕО) № 676/2007, (ЕО) № 1098/2007, (ЕО) № 1300/2008, (ЕО) № 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1627/94 и (ЕО) № 1966/2006 (9), изглежда Франция няма да бъде в състояние да спази всички задължения за контрол на Съюза по сегмента „Майот. Пелагични и дънни видове. Дължина < 9 10  m“ на флота на Майот до датата, на която Майот става най-отдалечен регион. Корабите от този сегмент, разпръснати около острова, нямат специфични кейове за разтоварване и все още предстои да бъдат идентифицирани. Освен това е необходимо да се обучат рибарите и контрольорите и да се създаде подходяща административна и физическа инфраструктура. Следователно е необходимо да се предвиди временна дерогация от някои правила относно контрола на риболовните кораби и техните характеристики, техните дейности по море, техните съоръжения и техния улов на всички етапи от кораба до пазара по отношение на този сегмент на флота. Въпреки това, за да постигне поне някои от най-важните цели на Регламент (ЕО) № 1224/2009, Франция трябва да създаде национална система за контрол, която да ѝ дава възможност да контролира и наблюдава дейностите на този сегмент на флота и да спазва международните задължения за докладване на Съюза. [Изм. 7]

(11)

Ето защо регламенти (ЕО) № 850/98, (ЕО) № 104/2000, (EО) № 2371/2002, (EО) № 639/2004, (EО) № 1069/2009 и (EО) № 1224/2009 следва да бъдат съответно изменени,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Изменения на Регламент (ЕО) № 850/98

Регламент (ЕО) № 850/98 се изменя, както следва:

(1)

В член 2, параграф 1 буква з) се заменя със следното:

„з)

Регион 8:

Всички води, разположени край бреговете на френските отвъдморски департаменти Реюнион и Майот, които са под суверенитета или юрисдикцията на Франция.“;

(1a)

В член 2 се добавя следният параграф:

„3a)     „Морски природен парк Майот“ означава цялата изключителна икономическа зона (ИИЗ) на Майот (68 381 km2). Откъм сушата паркът се простира до горната част на ниските брегове, съответстваща на границата на публичната морска област.“. [Изм. 8]

(2)

Следният член се вмъква след член 34:

„Член 34а

Ограничения за риболовните дейности в 24-милната зона около остров Майот

На риболовните кораби се забранява да използват мрежи гъргър за пасажите от риба тон и подобни на нея видове в зоната от 24 морски мили от бреговете на остров Майот, измерени от основната брегова линия, от която се измерват териториалните води. [Изм. не се отнася до текстовете на всички езици]

Риболов с плаващи устройства за събиране на риба (УСР) и с помощта на големи морски бозайници и китови акули (естествени УСР) се забранява в целия регион на морския природен парк на Майот.“ [Изм. 10]

Член 2

Изменение на Регламент (ЕО) № 104/2000

В член 4 от Регламент (ЕС) № 104/2000 след параграф 3 се вмъква следният параграф:

„3а.   До 16 31 декември 2016 2021  г. параграфи 1, 2 и 3 не се прилагат по отношение на продукти, предлагани за продажба на дребно на крайния потребител в Майот.“[Изм. 11]

Член 3

Изменения на Регламент (ЕО) № 2371/2002

Регламент (ЕО) № 2371/2002 се изменя, както следва:

(1)

В член 15 се добавят следните параграфи:

„5.   Чрез дерогация от параграф 1 до 31 декември 2016 2021  г. Франция се освобождава от задължението да включи в своя регистър на риболовните кораби на Съюза тези плавателни съдове, които са с по-малко от 9 10  m обща дължина и осъществяват дейността си от Майот. [Изм. 12]

6.   До 31 декември 2016 2021  г. Франция поддържа временен регистър на риболовните кораби, които са с по-малко от 9 10  m обща дължина и осъществяват дейността си от Майот. Този регистър съдържа поне следната информация за всеки съд: име, дължина и идентификационен код.“[Изм. 13]

(2)

Следният член се вмъква след член 18:

„Член 18а

Майот

Чрез дерогация от член 17 Франция може да приеме мерките за опазване, считани за необходими за опазването на природните ресурси, защитени от законодателството, установяващо морския природен парк на Майот, включително да ограничи риболова във водите до 100 морски мили от основната брегова линия на Майот и в целия морски природен парк на Майот до риболовни кораби, регистрирани в пристанищата на Майот или в регистъра на корабите на Съюза или във временния регистър, посочен в член 15, параграф 6 до кораби на Съюза, които в рамките на двете години, предхождащи 1 януари 2014 г., са извършвали риболов в тези води поне 40 дни, доколкото те не надхвърлят традиционно упражняваното риболовно усилие.“[Изм. 14]

Член 4

Изменение на Регламент (ЕО) № 639/2004

В Регламент (ЕО) № 639/2004 след член 1 се вмъква следният член:

„Член 1a

Флотът на Майот

1.   Чрез дерогация от член 1, параграф 1, буква а) референтните нива за риболовните кораби, регистрирани в пристанищата на Майот или в регистъра на корабите на Съюза или във временния регистър, посочен в член 15, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 2371/2002, представляват капацитета на този флот към 31 декември 2013 г.

Въпреки това, за риболовни кораби с обща дължина между 8 и 12 m, използващи парагади, както и риболовни кораби с обща дължина по-малко от 9 10  m референтното ниво е капацитетът, предвиден в плана за развитие, представен от Франция на Комисията по рибата тон в Индийския океан на 7 януари 2011 г.[Изм. 15]

2.   Чрез дерогация от член 13 от Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Франция се разрешава да въведе нов капацитет в онези сегменти на флота, определени за риболовни кораби с обща дължина между 8 и 12 m, използващи парагади, както и риболовни кораби с обща дължина по-малко от 9 10  m, без да оттегля еквивалентен капацитет.“[Изм. 16]

Член 5

Изменение на Регламент (ЕО) № 1069/2009

В Регламент (ЕО) № 1069/2009 член 56 се заменя със следното:

„Член 56

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 4 март 2011 г.

Член 4 обаче се прилага за Майот от 1 януари 2019 2021  г. Страничните животински продукти и производните продукти, произведени на Майот преди 1 януари 2019 2021  г., се унищожават в съответствие с член 19, параграф 1, буква б). [Изм. 17]

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.“

Член 6

Изменение на Регламент (ЕО) № 1224/2009

В Регламент (ЕО) № 1224/2009 след член 2 се вмъква следният член:

„Член 2а

Прилагане на системата за контрол на Общността спрямо някои сегменти от флота на френския отвъдморски департамент най-отдалечения регион Майот [Изм. 18]

1.   До 31 декември 2016 2021  г. член 5, параграф 3 и членове 6, 8, 41, 56, 58 до 62, 66, 68 и 109 не се прилагат към Франция по отношение на риболовните кораби с обща дължина по-малко от 9 10  m, осъществяващи дейността си от Майот, на техните дейности и техния улов. [Изм. 19]

2.   До 1 януари 2014 2015  г. Франция установява национална схема за контрол, която се прилага спрямо риболовните кораби с обща дължина по-малко от 9 10  m, осъществяващи дейността си от Майот. Тази схема съответства на следните изисквания: [Изм. 20]

а)

единен орган, разположен на Майот, координира дейностите по контрола на всички местни органи;

б)

контролът, инспекцията и правоприлагането се извършват на недискриминационна основа;

в)

схемата гарантира контрол на улова на видовете, подлежащи на управление от Комисията по рибата тон в Индийския океан, и на видовете, подлежащи на защита;

г)

схемата гарантира контрол на достъпа до водите около Майот, по-специално областите, които са обект на ограничения за достъп, приложими за някои сегменти на флота;

д)

схемата определя като приоритет целта за картографиране на риболовните дейности около острова с цел да се подготви почвата за целенасочени действия по отношение на контрола.

3.   До 30 септември 2014 2015  г. Франция представя на Комисията план за действие, посочващ мерките, които да бъдат взети, за да се осигури пълното прилагане на Регламент (ЕО) № 1224/2009 от 1 януари 2017 2018  г. по отношение на риболовните кораби с обща дължина по-малко от 9 10  m, осъществяващи дейността си от френския департамент Майот като най-отдалечен регион . Планът за действие е предмет на диалог между Франция и Комисията. Франция взема всички необходими мерки за изпълнение на този план за действие.“[Изм. 21]

Член 7

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз 1 януари 2014 година . [Изм. 22]

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в …

За Европейския парламент

Председател

За Съвета

Председател


(1)  ОВ C 341, 21.11.2013 г., стp. 97.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г.

(3)  ОВ L 204, 31.7.2012 г., стр. 131.

(4)  ОВ L 125, 27.4.1998 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 17, 21.1.2000 г., стр. 22.

(6)  ОВ L 320, 5.12.2001 г., стр. 7.

(7)  ОВ L 102, 7.4.2004 г., стр. 9.

(8)  ОВ L 300, 14.11.2009 г., стр. 1.

(9)  ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 1.


15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/423


P7_TA(2013)0592

Решение да не се възразява срещу делегиран акт: Изменение на приложения I, II и IV към Регламент (ЕС) № 978/2012 за прилагане на схема от общи тарифни преференции

Решение на Европейския парламент от 12 декември 2013 г. да не се представят възражения срещу делегиран регламент на Комисията от 30 октомври 2013 г. за изменение на приложения I, II и IV към Регламент (ЕС) № 978/2012 за прилагане на схема от общи тарифни преференции (C(2013)07167 — 2013/2929(DEA))

(2016/C 468/86)

Европейският парламент,

като взе предвид делегирания регламент на Комисията (C(2013)07167),

като взе предвид писмото на Комисията от 25 ноември 2013 г., с което последната отправя искане към Европейския парламент да заяви, че не повдига възражения срещу делегирания регламент,

като взе предвид писмото от 2 декември 2013 г. от комисията по международна търговия до председателя на Съвета на председателите на комисии,

като взе предвид член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 978/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за прилагане на схема от общи тарифни преференции и за отмяна на Регламент (ЕО) № 732/2008 (1) на Съвета, и по-специално член 3, параграф 2, член 5, параграф 3 и член 17, параграф 2 от него,

като взе предвид член 87а, параграф 6 от своя правилник,

А.

като има предвид, че Комисията подчерта, че е от съществено значение Парламентът да приеме своето решение преди 16 декември 2013 г. предвид необходимостта от публикуването на делегирания регламент преди 1 януари 2014 г., което позволява своевременното възстановяване на Мианмар/Бирма и включването на Южен Судан в схемата за ОСП;

1.

Заявява, че не представя възражения срещу делегирания регламент;

2.

Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и на Комисията.


(1)  ОВ L 303, 31.10.2012 г., стр. 1.