15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/1

15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/2

—

като взе предвид текущите успоредни преговори между ЕС и Канада за сключване на Споразумение за стратегическо партньорство,

—

като взе предвид своята резолюция от 14 февруари 2006 г. относно правата на човека и клаузата за демокрация в споразуменията на Европейския съюз (1),

—

като взе предвид своите неотдавнашни резолюции относно отношенията с Канада, и по-специално тази относно срещата на високо равнище между ЕС и Канада (2), проведена на 5 май 2010 г., тази от 8 юни 2011 г. относно търговските отношения между ЕС и Канада (3), както и тази от 13 юни 2013 г. относно ролята на ЕС за насърчаване на по-широко трансатлантическо партньорство (4),

—

като взе предвид Рамковото споразумение от 1976 г. за търговско и икономическо сътрудничество между ЕИО и Канада (5),

—

като взе предвид Декларацията относно трансатлантическите отношения между ЕО и Канада от 1990 г.,

—

като взе предвид Съвместната политическа декларация и Съвместния план за действие от 1996 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията относно отношенията ЕС-Канада (COM(2003)0266),

—

като взе предвид Програмата за партньорство ЕС—Канада“, договорена през 2004 г.,

—

като взе предвид доклада от 2011 г., представен пред Съвместния комитет за сътрудничество ЕС-Канада,

—

като взе предвид резултатите от междупарламентарното заседание ЕС-Канада от април 2013 г.

—

като взе предвид член 21 от Договора за Европейски съюз,

—

като взе предвид член 90, параграф 4 и член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A7-0407/2013),

A.

като има предвид, че отношенията между ЕС и Канада са исторически обусловени, силни и са изградени върху споделени интереси и ценности; като има предвид, че споделените ценности и защитата на правата на човека следва да образуват ядрото на всяко едно споразумение между две страни, целящи осигуряването на рамка за такова партньорство;

Б.

като има предвид, че ЕС и Канада имат дълга история на широко политическо и икономическо сътрудничество, което формално датира от 1976 г., когато ЕС подписа Рамково споразумение с Канада — първото, сключвано с държава от ОИСР; като има предвид, че това споразумение е съставлявало в продължение на дълго време подходящата рамка за задълбочаване на отношенията, за засилване на политическото асоцииране и продължаване на сътрудничеството;

В.

като има предвид, че Канада е утвърдена парламентарна демокрация; като има предвид, че Канада споделя сходни демократични ценности и принципи с ЕС;

Г.

като има предвид, че Споразумението за стратегическо партньорство, което е в процес на договаряне, актуализира и съживява отношенията между ЕС и Канада и допринася в значителна степен за задълбочаването на политическите, икономическите и културните взаимоотношения и за подобряването на нашето сътрудничество в редица области; като има предвид, че то кодифицира статута на ЕС и на Канада като стратегически партньори;

Д.

като има предвид, че освен подобряването на институционалната структура на взаимоотношенията, заедно с Всеобхватно икономическо и търговско споразумение, Споразумението за стратегическо партньорство ще осигури на гражданите на Европа и на Канада дълготрайни ползи и възможности, при условия че всички заинтересовани страни участват в процеса; като има предвид, че се очаква отварянето на пазарите и регулаторното сътрудничество да генерират значителни икономически печалби и да окажат положително въздействие върху заетостта както за Канада, така и за ЕС, и че в светлината на разширяващото се трансатлантическо партньорство и предвид съществуващата рамка на Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА), могат да доведат до създаването на трансатлантически пазари, което ще бъде печеливша ситуация за всички замесени участници, при условие, че сегашните социални и екологични стандарти не бъдат понижени;

Е.

като има предвид, че ползите и възможностите на засилените отношения между ЕС и Канада следва да бъдат равномерно разпределени между всички раздели на европейското и канадското население в зависимост от техните условия на живот и изисквания; като има предвид, че различните икономически и индустриални условия на ЕС и Канада следва да бъдат признати и че спазването на устойчивото и отговорното използване на ресурсите следва да бъде гарантирано;

Ж.

като има предвид, че на 18 октомври 2013 г. председателят на Комисията и министър-председателят на Канада постигнаха политическо споразумение относно ключовите елементи от Всеобхватно икономическо и търговско споразумение, докато все още текат преговорите по Споразумението за стратегическо партньорство; като има предвид, че Всеобхватното икономическо и търговско споразумение и Споразумението за стратегическо партньорство се допълват в засилването на отношенията между Канада и ЕС;

З.

като има предвид, че успоредно с преговорите относно Споразумението за стратегическо партньорство между ЕС и Канада е договорено Споразумение за регистрация на пътници, което се предполага, че ще задълбочи взаимоотношенията както в областта на борбата срещу тероризма, така и за осигуряване на адекватни защити срещу практиките на непропорционално профилиране, основаващи се на задържането на данни за пътниците от ЕС;

И.

Като има предвид, че Канада формално се оттегли от Протокола от Киото през 2011 г.; като има предвид, че ЕС неколкократно е призовавал Канада да намали своите емисии на парникови газове, съгласно международните й ангажименти;

Й.

като има предвид, че въпросът за пълното премахване на визите следва бързо да бъде разрешен, като по този начин се гарантира, че лица и предприятия от всички държави — членки на ЕС, в това число Румъния и България, да имат равни възможности за сътрудничество с канадските си партньори;

К.

като има предвид, че стратегическото партньорство между ЕС и Канада следва надлежно да намира израз на международни форуми и в международни организации; като има предвид в тази връзка, че решението на Арктическия съвет, подкрепено от Канада, относно статута на наблюдател на ЕС, предизвиква съжаление; като има предвид, че ЕС е поел ангажимент за сътрудничество с канадските органи за разрешаването на този проблем;

1.

Отправя следните препоръки към Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност:

2.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, съдържаща препоръката на Европейския парламент, на Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност, държавите членки и правителството и парламента на Канада.

15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/5

—

като взе предвид консултативния доклад от юли 2012 г. на Комитета по платежни и сетълмент системи и Международната организация на комисиите по ценни книжа, озаглавен „Recovery and resolution of financial market infrastructures“ („Възстановяване и преобразуване на инфраструктурата на финансовите пазари“);

—

като взе предвид консултативния доклад на Комитета по платежни и сетълмент системи и Международната организация на комисиите по ценни книжа от август 2013 г., озаглавен „Recovery of Financial Market Infrastructures“ (Възстановяване на инфраструктурата на финансовите пазари),

—

като взе предвид докладите на Международната асоциация на органите за застрахователен надзор от юли 2013 г., озаглавени „Global Systemically Important Insurers: Initial Assessment Methodology“ („Застрахователи със системно значение в глобален мащаб: методология за първоначална оценка“ и „Global Systemically Important Insurers: Policy Measures“ („Застрахователи със системно значение в глобален мащаб: политически мерки“),

—

като взе предвид публикацията на Съвета за финансова стабилност от 18 юли 2013 г., озаглавена „Global systemically important insurers (G-SIIs) and the policy measures that will apply to them“ („Застрахователи със системно значение в глобален мащаб и политическите мерки, които ще се прилагат за тях“) (1);

—

като взе предвид консултативния доклад на Съвета за финансова стабилност от август 2013 г., озаглавен „Application of the Key Attributes of Effective Resolution Regimes to Non-Bank Financial Institutions“ („Прилагане на основните показатели за ефективни преобразователни режими за финансовите институции“),

—

като взе предвид консултациите на службите на Комисията относно възможна рамка за възстановяване и оздравяване за финансови институции, различни от банките,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (Регламент за европейската пазарна инфраструктура) (2),

—

като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно подобряването на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и относно централните депозитари на ценни книжа (ЦДЦК), както и за изменение на Директива 98/26/ЕО (Регламент за ЦДЦК),

—

като взе предвид предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за възстановяване и оздравяване на кредитни институции и инвестиционни посредници (COM(2012)0280) и доклада относно това предложение на комисията по икономически и парични въпроси (3),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A7-0343/2013),

А.

като има предвид, че оценките на инфраструктурата на финансовия пазар вече са част от програмите на МВФ и Световната банка за оценка на финансовия сектор;

Б.

като има предвид, че ефективните планове за възстановяване и инструменти за оздравяване са от решаващо значение за подобряване на стабилността на небанковия финансов сектор в световен мащаб;

В.

като има предвид, че инфраструктурите на финансовия пазар се характеризират с широко организационно разнообразие; като има предвид, че за улесняване на разработването на подходящи планове за възстановяване и най-вече за оздравяване, е необходимо тяхното разграничаване въз основа на сложността на организационния модел, географското разположение на дейността и бизнес модела;

Г.

като има предвид, че въпреки че регламентът за европейската пазарна инфраструктура и регламентът за централните депозитари на ценни книжа (Регламентът за ЦДЦК) имат за цел намаляване на системния риск чрез добре регулирана пазарна инфраструктура, съществува вероятност за непредвидени последици;

Д.

като има предвид, че въпреки че задължителният централен клиринг допринася положително за намаляването на общия системен риск на финансовите пазари, той все пак увеличи концентрацията на системен риск в централните контрагенти (ЦК) и че всички ЦК са от системно значение на своите пазари;

Е.

като има предвид, че за най-големите клирингови членове е характерно участие в повече от един ЦК, така че ако един ЦК се изпадне в неплатежоспособност, съществува вероятност и други да бъдат поставени в затруднено положение;

Ж.

като има предвид, че изпадането в неплатежоспособност на множество членове на един ЦК ще има разрушителни последствия не само за участниците на финансовите пазари, но и за съответните общества като цяло;

З.

като има предвид, че целта на използването на ЦК е да се намали рискът от контрагента чрез правилно допълнително обезпечение на продуктите преди предлагането им за централен клиринг, така че неизпълнението на задълженията на отделен контрагент да не засегне останалата част от пазара;

И.

като има предвид, че процесите на управление на риска показват, че ЦК намаляват риска от контрагента и несигурността и предотвратяват заразяването;

Й.

като има предвид, че в регламента за европейската пазарна инфраструктура не се разглеждат напълно рисковете, произтичащи от неправилна оценка на изискванията за допълнително обезпечение за цял клас продукти от страна на ЦК;

К.

като има предвид, че ЦК са заинтересовани да прилагат по-ниски допълнителни обезпечения, особено при пускането на нови продукти или класове активи, за да привличат клиенти; като има предвид, че ефективността на гаранционните фондове, разделени по продукти или класове активи все още предстои да бъде оценена;

Л.

като има предвид, че рисковете от кръстосано определяне на допълнителни обезпечения на продукти (допълнително обезпечаване на ниво портфейл) чрез използването на обособяване на активите в рамките на гаранционния фонд на ЦК все още не са проверени и че поради това, въпреки че намаляването на изискванията за обезпечаване може да намали разходите в краткосрочен план, използването на кръстосано определяне на допълнителни обезпечения не следва да застрашава способността на ЦК да управляват риска правилно и следва да отчита ограниченията при анализа на стойността, изложена на риск;

М.

като има предвид, че предимствата, които клиринговият член предлага на клиентите е в предоставянето на защитна стена срещу риск от контрагента по отношение както на ЦК, така и на другите клирингови членове;

Н.

като има предвид, че международните централни депозитари на ценни книжа на ЕС са институции от глобално системно значение, които улесняват функционирането на пазара на еврооблигации, и че понастоящем те работят с лицензи за банкова дейност;

О.

като има предвид, че централният клиринг увеличи необходимостта от управление на обезпеченията и свързаните с това услуги, които сега се изпълняват от централните депозитари на ценни книжа (ЦДЦК), както и от банки-попечители;

П.

като има предвид, че предстоящото въвеждане на Target2Securities накара ЦДЦК да проучват възможностите за нови услуги;

Р.

като има предвид, че стандартните режими за обявяване в несъстоятелност няма да осигурят пълна рамка за третиране на активите на клиентите в случай на неплатежоспособност на ЦДЦК без прилагането на законодателството в областта на ценните книжа;

С.

като има предвид, че през юли 2013 г. Международната асоциация на органите за застрахователен надзор докладва относно застрахователните институции със системно значение в глобален мащаб и заключи, че макар традиционният модел на застрахователната дейност да се е доказал като значително по-устойчив по време на финансови кризи от този на банките, големите, тясно свързани помежду си трансгранични застрахователи, особено тези, които осъществяват значителна дейност извън традиционното поемане на емисии, като кредитни и инвестиционни гаранции, могат да представляват значителен системен риск; като има предвид, че въз основа на метода за оценка на Международната асоциация на органите за застрахователен надзор, Съветът за финансова стабилност установи девет големи застрахователи със системно значение, пет от които са със седалище в Съюза;

Т.

като има предвид, че въпреки че системният риск при провал на лице, което управлява активи не е толкова явен, колкото този при провал на жизненоважна пазарна инфраструктура, в процеса на своето развитие бизнес моделите на лицата, които управляват активи могат да придобият по-голямо системно значение, фактор, който Съветът за финансова стабилност разглежда в своята работа по банкирането в сянка;

1.

Призовава Комисията да дава приоритет на възстановяването и оздравяването на ЦК и на онези ЦДЦК, които са изложени на кредитен риск и, когато преценява дали е подходящо да се изготви подобно законодателство и за други финансови институции, правилно да разграничава между всеки отделен вид, като обръща необходимото внимание на тези, които имат потенциала да представляват системен риск за икономиката;

2.

Подчертава значението на това, законодателството на ЕС да следва международно приети принципи, така както са договорени в Комитета по платежни и сетълмент системи и Международна организация на комисиите по ценни книжа, Съвета за финансова стабилност и Международна асоциация на органите за застрахователен надзор;

3.

Подчертава значението на ясни разпоредби за „градация на степените на намеса“ във всички разпоредби за възстановяване на небанковите финансови институции, според които компетентните органи да наблюдават разработените за целта показатели за финансово състояние и да имат право да се намесват на ранен етап в случай на финансово напрежение за даден субект, като изискват от него да предприеме коригиращи мерки в съответствие с предварително одобрен план за възстановяване, за да се предотврати прибягването до потенциално проблемната крайна мярка от поставянето на субекта в процедура по оздравяване;

4.

Счита, че самите небанкови финансови институции следва да разработят всеобхватни и реални планове за възстановяване, които да установят важните операции и услуги и да предвиждат необходимите стратегии и мерки за гарантиране на продължаването на тяхното предоставяне и че тези планове за възстановяване следва да бъдат разглеждани от съответния надзорен орган; счита, че надзорният орган следва да може да изисква промени в плана за възстановяване и следва да насочва и да се консултира с органа по оздравяване, който, ако е различен, може да дава препоръки на надзорния орган;

5.

Счита, че надзорните органи следва да имат правомощието да се намесват на основания, свързани с финансовата стабилност и да изискват прилагането на части от плановете за възстановяване, които все още не са задействани, или предприемането на други действия, ако е необходимо; органите обаче следва също така да са наясно с риска от създаване на пазарна несигурност при вече съществуващи неблагоприятни обстоятелства;

6.

Счита, че оздравителните и надзорните органи във всяка държава следва да се стремят да си сътрудничат и взаимно да се информират;

7.

Счита, че за групи субекти в различни юрисдикции оздравителният план за групата следва да се съгласува между различните оздравителни органи; тези планове следва да се основават на презумпцията за сътрудничество между органите в различните юрисдикции;

8.

Счита, че оздравителните мерки следва да правят разграничение между различните услуги и дейности, които съответната институция на финансовия пазар е оторизирана да предоставя или извършва;

9.

Подчертава необходимостта да бъдат избягвани конфликти между плановете за възстановяване и оздравяване и съществуващото законодателство, по-специално Директивата относно финансовите обезпечения и Регламента за европейската пазарна инфраструктура, тъй като те биха могли да ограничат правомощията на ЦК и ЦДЦК за възстановяване и оздравяване или да им попречат да бъдат ефективни;

10.

Подчертава спешната необходимост, в контекста на оценката на целесъобразността на специфичните оздравителни режими за пазарната инфраструктура, финансовите институции и банковите субекти в сянка, от разработването на инструменти за ефективен мониторинг в близко бъдеще на наличието и размера на финансов риск в рамките на корпоративните, секторни и национални граници на Съюза и между Съюза и други региони в света; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че съответните данни, предоставени съгласно законодателството относно банките, застраховането и пазарната инфраструктура, се използват ефективно за тази цел от ЕССР, ЕНА и други компетентни органи;

11.

Призовава Комисията да гарантира, че ЦК имат стратегия за управление на неизпълнението за всички продукти, на които е извършен клиринг от ЦК, като част от по-широк план за възстановяване, одобрен от надзорния орган, с особен акцент върху тези продукти, за които има задължение за централен клиринг, тъй като в тези случаи има по-голяма вероятност от натрупване на риск;

12.

Подчертава значението на наблюдаването на рисковете за ЦК, произтичащи от концентрацията на клирингови членове и призовава надзорните органи да информират Европейския банков орган (ЕБО) за десетте най-големи клирингови членове на всеки ЦК, така че рискове като взаимосвързаност, заразяване и опасност от неплатежоспособност на повече от един ЦК в даден момент, да могат да бъдат наблюдавани и оценявани централно;

13.

Призовава Комисията да разработи инструменти за измерване на риска в рамките на деня за ЦК, за да се гарантира, че салдото за деня по банковите сметки на ЦК в търговски банки за управление на сметки и за плащания не надхвърля предварително определените лимити, които иначе биха застрашили функционирането на ЦК;

14.

Счита, че за да се поддържат стимули за добро управление на ЦК, следва да се спазва каскадният принцип при неизпълнение, установен от Регламента за европейската пазарна инфраструктура, т.е изчерпване на предварително предвидените собствени ресурси на ЦК, преди използване на вноските в гаранционния фонд на клиринговите членове, които не са в неизпълнение;

15.

Призовава Комисията да гарантира, че ЦК действат в обществен интерес и приемат своите бизнес стратегии, така че значително да намалят вероятността от задействане на сценариите за възстановяване и оздравяване;

16.

Призовава Комисията да има предвид, че въпреки че целта на обособяването на активите по класове в рамките на гаранционен фонд на ЦК е да се ограничи заразяването, не е ясно дали това ще бъде достатъчно за ограничаване на заразяването на практика, имайки предвид че търговските стимули, свързани с кръстосаното определяне на допълнителни обезпечения, могат да повишат риска в системата; призовава Комисията да предложи допълнителни мерки, за да сведе до минимум този риск от заразяване;

17.

Призовава Комисията да гарантира установяването на стабилни принципи, които да управляват договорните споразумения между ЦК и неговите клирингови членове, както и начина, по който клиринговите членове предават загубите си на своите клиенти, така че гаранционният фонд на клиринговия член да бъде изчерпан преди загубите на клирингов член в неизпълнение да могат да бъдат предадени на клиента като част от един прозрачен процес на разпределение на загубите;

18.

Счита, че във всички договорни споразумения между ЦК и неговите клирингови членове следва да се прави разграничение между загубите, произтичащи от неизпълнение на даден член, и загубите вследствие на други причини, като загуби в резултат на лоши инвестиционни решения от страна на ЦК; призовава Комисията да гарантира, че комитетът по риска на ЦК се уведомява подробно за инвестициите на ЦК, за да упражнява необходимия надзор; счита, че инструментите за възстановяване, като например спиране на дивидентите и изплащане на променливо възнаграждение или доброволно преструктуриране на задълженията чрез преобразуване на дълга в собствен капитал, следва да се разглеждат като най-подходящите инструменти, които могат да се използват при тези обстоятелства;

19.

Счита, че всички ЦК следва да разполагат с всеобхватни мерки за възстановяване, които осигуряват защита над средствата и ресурсите, изисквани от Регламента за европейската пазарна инфраструктура; тези планове за възстановяване следва да осигуряват защита срещу всички предвидими обстоятелства и следва да бъдат включени и публикувани като част от правилата на ЦК;

20.

твърди, че разделната линия между възстановяване и оздравяване в случая с ЦК е изчерпването на каскадния принцип при неизпълнение и на капацитета за поемане на загуби на ЦК; счита, че в този момент надзорният орган следва активно да разгледа варианта за отстраняване на управителния съвет на ЦК и дали да прехвърли услугите от критично значение на ЦК или да предаде оперативния контрол на ЦК на друг доставчик; счита, че оздравителните органи трябва да разполагат с необходимата свобода на преценка на ситуацията, както и с известна свобода на действие, които да им дадат възможност да мотивират своите решения;

21.

Счита, че органите по оздравяване следва да прилагат тази свобода на преценка в следните съвсем конкретни случаи:

22.

Подчертава необходимостта „непрекъснатостта на услугата“ да се разглежда като основна цел на оздравяването;

23.

Подчертава, че всяко участие на клирингови членове в разпределянето на загуби преди отстраняването на ръководството на ЦК не следва да става с пари или активи на преки или косвени клиенти, като оздравителният орган, след като поеме отговорността, може да използва инструменти за разпределяне на загубите, като понижаване на маржа на колебание или възстановяване на гаранционния фонд от клиринговите членове, които не са в неизпълнение, като се придържа възможно най-близо към оздравителния план;

24.

Счита, че ако оздравителният орган има възможност да наложи отлагане на права за предсрочно прекратяване, което да замрази дейността на ЦК за срок от до два дни, това би позволило на пазара да направи правилна преоценка на договорите, което от своя страна би позволило по-организирана дифузия на риска; наличието и упражняването на това правомощие следва да бъде внимателно обмислено, така че най-малкото да бъде в зависимост от установяването от оздравителния орган, че е необходимо отлагане в интерес на финансовата стабилност, като се имат предвид целите за оздравяване, взаимодействието със съответната банка или други оздравителни режими, приложими за клиринговите членове, управлението на неизпълнението и риска на ЦК, и въздействието върху пазарите на ЦК, клиринговите участници и финансовите пазари като цяло; необходимо е това да бъде придружено от правомощие за отмяна на клиринговото задължение като крайна мярка, след като най-малкото е било проучено дали друг ЦК може да осигури клиринг в краткосрочен план;

25.

Признава, че ЦК имат клирингови членове от голям брой държави; поради това счита, че оздравителната рамка за ЦК ще бъде ефективна, когато е ефективна във всички участващи юрисдикции; счита, че поради това националните рамки по несъстоятелност трябва да се актуализират, за да се приведат в съответствие с новия европейски режим за оздравяване;

26.

Счита, че централните контрагенти, притежаващи лиценз за банкова дейност, следва да подлежат на специален за централните контрагенти режим, а не на режима за възстановяване и оздравяване на банките, предложен в Директивата за възстановяване и оздравяване на банките; от особено значение в този смисъл е фактът, че предложеният режим за банките ще изисква от тях да притежават общия размер на дълга, който може да бъде рекапитализиран; е на мнение, че такова правомощие би било неподходящо за централните контрагенти, притежаващи лиценз за банкова дейност, защото те обикновено не издават такива дългови инструменти;

27.

Отбелязва, че е отговорност на ЦДЦК да гарантират, че плановете им за възстановяване ясно предвиждат продължаване на функционирането при умерени сценарии на криза, така че дори да бъдат преустановени други части от тяхната дейност, ЦДЦК или съществуваща трета страна доставчик, оторизирана съгласно регламента за ЦДЦК, да продължат да изпълняват основната си функция по сетълмент, както и другите си основни услуги;

28.

Призовава, в отсъствието на предстоящо законодателно предложение, за включване в регламента за ЦДЦК на изискване националните компетентни органи да гарантират създаването на подходящи планове за възстановяване и оздравяване в съответствие с международните стандарти на Съвета а финансова стабилност и Комитета по платежни и сетълмент системи и Международна организация на комисиите по ценни книжа за всички ЦДЦК, включително позовавания на членове от директивата за възстановяване и оздравяване на банките, които да се отнасят до ЦДЦК, които работят с лицензи за банкова дейност;

29.

Призовава държавите членки, при отсъствие на законодателство в областта на ценните книжа, да развият и координират съществуващите си специални административни режими за ЦДЦК, за да подобрят сигурността относно начина, по който функционирането се поддържа по време на криза, по-специално чрез гарантиране на достъп на оздравителния орган или на националния компетентен орган до регистрите, записите или счетоводните сметки на ЦДКЦ, така че той да може лесно да установи притежателите на активите;

30.

Призовава Комисията да гарантира, че предложената рамка за възстановяване и оздравяване за ЦДЦК осигурява, доколкото е възможно, непрекъснатостта на функционирането на ЦДЦК по време на възстановяването и оздравяването;

31.

Призовава Комисията да гарантира, че предложението за рамка за възстановяване и оздравяване за ЦДЦК осигурява приемственост на правната среда за ЦДЦК, по-специално чрез спазване на Директивата относно окончателността на сетълмента, правилата за доставка срещу плащане, действието на всички връзки на ЦДЦК и договорите с критични доставчици на услуги по време на възстановяването и оздравяването;

32.

Отбелязва, че в ЕС отдавна има пруденциално регулиране за застраховането; подчертава значението на един последователен и съгласуван подход от страна на държавите членки по отношение на прилагането на Директива „Платежоспособност II“ в разумен срок, както е посочено в Омнибус 2; призовава за завършване на преговорите по Омнибус 2, за да може своевременно да се финализират първо и второ равнище от Директива „Платежоспособност II“ и по този начин да се сведе до минимум вероятността от намеса на оздравителните органи;

33.

Призовава Комисията точно да вземе предвид работата на Международна асоциация на органите за застрахователен надзор по възстановяване и оздравяване на застрахователи и да я разгледа в контекста на второ равнище от Директива „Платежоспособност II“, законодателството за финансовите конгломерати и Директивата за застрахователното посредничество, и да работи с международните партньори за следване на графика, установен от Съвета за финансова стабилност за прилагането на политическите препоръки, включително изискването застрахователите от системно значение да имат планове за възстановяване и оздравяване, както и оценка на вероятността за успешно оздравяване, за повишен групов надзор и по-високи изисквания за преодоляване на загубите; признава, че дългосрочният характер на застрахователните задължения и инструментите, различните срокове, дългите периоди на изтичане и бизнес естеството на застраховането в сравнение с банкирането, както и инструментите, с които разполагат регулаторите, вече осигуряват ефективни практики за оздравяване; счита, че следователно акцентът следва да бъде върху възстановяването;

34.

Изразява съжаление, че Международната асоциация на органите за застрахователен надзор и Съветът за финансова стабилност са отложили публикуването на насоки за оценка на системното състояние на и политически препоръки за презастрахователите за юли 2014 г.; призовава Комисията да разгледа внимателно системния риск, който презастрахователите представляват, особено по отношение на централната им роля в управлението на застрахователния риск, високата им степен на взаимосвързаност и ниска взаимозаменяемост;

35.

Призовава Комисията внимателно да преценява дали е необходимо лица, които управляват активи да бъдат определени като управляващи активи лица от системно значение, като взема предвид мащаба на тяхната дейност и използва пълен набор от показатели, като: големина, бизнес модел, географско разположение, рисков профил, кредитоспособност, дали търгуват за собствена сметка или не, дали подлежат на изисквания относно разпределението на активите на своите клиенти, както и други фактори от значение;

36.

Отбелязва, че активите на клиентите са отделени и се държат от попечители и че следователно възможността тези активи да бъдат прехвърлени към друго лице, което управлява активи представлява съществена гаранция;

37.

Счита, че един ефективен правен режим по отношение на ценните книжа би могъл да смекчи много от проблемите в случай на неплатежоспособност на голямо лице, управляващо активи, упражняващо трансгранична дейност;

38.

Призовава Комисията да работи съвместно със съответните международни финансови надзорни и други органи, за установяване на евентуални слабости в системи за разплащане от глобално системно значение и в разпоредбите за гарантиране на продължаване на услугата в случай на неплатежоспособност;

39.

Счита, че тъй като платежните системи са в основата на всички парични преводи, е ясно, че сътресение в една такава система би оказало значително въздействие и върху други участници на финансовите пазари; отбелязва, че Директивата относно окончателността на сетълмента от 1998 г. вече има за цел намаляването на евентуалните рискове, свързани с платежните системи, но счита, че тя не се задълбочава достатъчно в оздравяването и преструктурирането и че следователно е необходимо да се предвидят специални разпоредби, които да дадат възможност на платежните системи да реагират адекватно при неблагоприятни обстоятелства;

40.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/12

—

като взе предвид Дял XIX от Договора за функционирането на Европейския съюз, член 189, доколкото той се отнася до научните изследвания и технологичното развитие и до космическата политика, особено по отношение на изготвянето на европейска космическа политика с оглед на насърчаването на научния и техническия прогрес, промишлената конкурентоспособност и изпълнението на политиките на Европейския съюз,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 28 февруари 2013 г., озаглавено „Индустриална политика на ЕС за космическия сектор“ (СOM(2013)0108),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „ЕВРОПА 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 28 октомври 2010 г., озаглавено „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията: Извеждане на преден план на конкурентоспособността и устойчивото развитие“ (COM(2010)0614),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 10 октомври 2012 г., озаглавено „По-силна европейска промишленост за растеж и възстановяване на икономиката“ (COM(2012)0582),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 4 април 2011 г., озаглавено „Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите“ (COM(2011)0152),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 14 ноември 2012 г., озаглавено „Установяване на подходящи връзки между ЕС и Европейската космическа агенция“ (COM(2012)0671),

—

като взе предвид Решение 2004/578/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. за сключване на рамково споразумение между Европейската общност и Европейската космическа агенция (1),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 11 октомври 2010 г., 31 май 2011 г., 2 декември 2011 г. и 30 май 2013 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2012 г., озаглавена „Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите“ (2),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становището на комисията по външни работи (A7–0338/2013),

A.

като има предвид, че член 189 от ДФЕС предоставя на Европейския съюз изрична роля за изготвянето на европейска космическа политика, с оглед на насърчаването на научния и техническия прогрес, промишлената конкурентоспособност и изпълнението на политиките му;

Б.

като има предвид, че с оглед на все по-голямата конкуренция от страна на нововъзникващи космически нации като Китай и Индия политическата тежест на държавите — членки на ЕС от национална гледна точка може вече да не е достатъчна, за да се отговори на бъдещите предизвикателства в този сектор;

В.

като има предвид, че космическата политика е ключов елемент от стратегията „Европа 2020“;

Г.

като има предвид, че много от услугите, които гражданите ползват в ежедневието, зависят пряко или косвено от космическото промишленост като например телевизия, високоскоростен интернет, навигационни системи или общоевропейската автоматична система за спешни повиквания eCall;

Д.

като има предвид, че европейската космическа промишленост генерира консолидиран оборот от 6,5 милиарда евро и предоставя заетост на над 34 500 високо квалифицирани работници и че в настоящия период на икономически трудности значението на тази промишленост като сектор със силен потенциал за растеж и иновации, както и като създател на работни места с висока добавена стойност, следва да се извади на преден план;

Е.

като има предвид, че понастоящем координацията на мерките в областта на космическата политика между ЕС, държавите членки и ЕКА все още е недостатъчна и като има предвид, че това води до дублиране на структури и пречи взаимодействията да бъдат използвани в достатъчна степен; подчертава, че въвеждането на ясна рамка за управление в космическия сектор би допринесла за реализирането на огромни икономии с цел ефективност;

Ж.

като има предвид, че ЕКА като междуправителствена организация няма официални отношения с Европейския парламент и следователно липсва пряката обратна връзка с гражданите, която иначе е налице във всички области на политиката на Съюза;

З.

като има предвид, че космическата промишленост представлява промишленост с голям интензитет на инвестиции, при която разработките отнемат необичайно много време и следователно последователността на планирането играе решаваща роля за нея; като има предвид, че видимостта, която това осигурява, ще има голяма полза от наличието на стабилна регулаторна рамка и ясна рамка за управление;

И.

като има предвид, че експлоатацията на една европейска система за изстрелване може да даде принос за гарантирането на независим достъп до космическото пространство;

Й.

като има предвид, че ЕС понастоящем е зависим от неевропейската военна Глобална навигационна спътникова система (ГНСС) и че програмата „Галилео“ е замислена, разработена и ще остане под граждански контрол;

K.

като има предвид, че за европейската промишленост в космическия сектор търговските продажби играят значително по-важна роля отколкото за нейните основни международни конкуренти;

Л.

като има предвид, че спътниковите услуги играят съществена роля при предоставянето на информация за бързоразвиващите се сектори на цифровото общество и допринасят за постигането на целите на Програмата на ЕС в областта на цифровите технологии;

M.

като има предвид, че според оценки на експерти пазарът за услуги за спътниковата навигация и за наблюдението на Земята би могъл да достигне обем в размер на 300 милиарда щатски долара след десет години и че понастоящем в западните държави — членки на ЕС 6 % — 7 % от БВП зависят от спътниковата навигация;

Н.

като има предвид, че международната координация за използването на спектъра добива все по-голямо значение поради нарастващото търсене на услуги за безжични комуникации и на физичните свойства на разпространението на вълните и на свързания с него недостиг на радиочестоти;

1.

Приветства съобщението на Комисията относно индустриалната политика на ЕС за космическия сектор; счита, че Комисията следва да се концентрира върху ограничен брой от мерките относно индустриалната политика за космическия сектор, посочени във въпросното съобщение, за да постигне действително разгръщане на потенциала за растеж в космическата промишленост;

2.

Подчертава, че всички участници в управлението на бъдещите космически политики на ЕС, включително Комисията, Европейската агенция за ГНСС, ЕКА, националните агенции и специализираните агенции като EUMETSAT, трябва да бъдат свързани помежду си и да функционират в дългосрочен план;

3.

Счита, че националните агенции биха могли да направят конкретни предложения в тази насока, така че Комисията би могла да рационализира информацията, идваща от държавите членки, и да определи визия на ЕС;

4.

Подчертава, че Комисията трябва възможно най-скоро да ни даде ясна пътна карта за ГМОСС/„Коперник“ и за разработването и разполагането на различните спътници „Сентинел“, както и за правната и оперативна рамка, предлагана за тази сложна система;

5.

Подкрепя Комисията в нейното намерение да предприеме мерки за създаването на съгласувана нормативна уредба на ЕС за космическото пространство; подкрепя възникването на реален вътрешен пазар на ЕС за космически продукти и услуги; счита, че е важно политиката да бъде формулирана и разработвана така, че нейното изпълнение да не оказва отрицателно или увреждащо влияние върху търговските условия на пазара; отбелязва, че неутралността и прозрачността на конкуренцията са два важни стълба на развитието на европейската космическа политика;

6.

Отбелязва, че досега не съществува хоризонтален подход от страна на Комисията, който да включи космическата политика и нейните цели в различните политически области на Съюза; призовава Комисията да направи това в бъдеще, като отчита космическата политика в области като например телекомуникации, транспорт, околна среда, селско стопанство, безопасност или култура;

7.

Приветства изявлението на Комисията, че космически базираните телекомуникации, навигация и наблюдение на земята снабдяват ЕС със стратегически важни знания, подпомагащи неговите външни отношения в областта на помощта за развитие и хуманитарната помощ;

8.

Призовава Комисията да разгледа приоритетно следните тематични области: институционални въпроси; „Галилео“ и „Коперник“; космическата промишленост като генератор на растеж и заетост; оценка на въздействието на свързаните с космическото пространство дейности; независим достъп до космическото пространство; ролята на научноизследователската и развойната дейност; спътникови комуникации; космическото наблюдение и проследяване; както и космическите отпадъци;

9.

Подкрепя становището, изразено от Комисията, че редица от компонентите на космическите системи са с двойна употреба или от военно естество, което означава, че попадат в обхвата на Директива 2009/43/EO от 6 май 2009 г. за опростяване на реда и условията за трансфер на продукти, свързани с отбраната, вътре в Общността (3), изменена с Директива 2012/47/ЕС от 14 декември 2012 г. по отношение на списъка на свързаните с отбраната продукти, Регламент (ЕО) № 428/2009 на Съвета от 5 май 2009 г. за въвеждане режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба (4) или на общата позиция относно износа на оръжие; приветства предложението, направено в съобщението за представяне на официален доклад пред Парламента, относно системата за контрол на износа на компоненти с двойна употреба преди края на 2013 г.; призовава Комисията, държавите членки и работната група „Износ на конвенционално оръжие“ на Съвета на ЕС (COARM) да изяснят каква регулаторна рамка следва да се прилага за всяка категория стоки и технологии;

10.

Признава успехите, които ЕКА е постигнала за Европа в областта на космическите мисии през последните десетилетия и насърчава държавите, които не са членки на ЕКА, да разгледат присъединяване и засилено сътрудничество; отбелязва обаче, че начините за постигане на засилена оперативна ефикасност и политическа координация и отговорност могат да бъдат постигнати в дългосрочен план чрез сближаване на сътрудничеството между ЕКА и ЕС, наред с другото така, че да се избегне дублиране на дейностите и припокриване; призовава Комисията много внимателно да проучи дали ЕКА би могла, например, в бъдеще да бъде свързана като междудържавна организация в управленските структури на Съюза, доколкото превръщането на ЕКА в европейска агенция не се разглежда като целесъобразно;

11.

Счита, че междувременно ЕС следва по-силно да координира, при много тясно сътрудничество с ЕКА, космическите политики и програми на държавите членки, за да се възприеме истински европейски подход, като същевременно се гарантира спазването на интересите на ЕКА и нейните държави членки; отбелязва, че единствено посредством европейски подход космическата промишленост може да бъде в състояние да придобие и също да запази своята конкурентоспособност;

12.

Призовава Комисията, държавите членки и ЕКА да създадат форма на координационна група, чиито членове следва да координират стратегиите и мерките в областта на космическото пространство по време на редовни срещи с цел избягване на дублирането на структури, и да разработят общ подход към международните въпроси и форуми;

13.

Отбелязва, че всяко засилване на използването на космически средства от военните сили не трябва да намалява или ограничава използването за граждански цели и възможните бъдещи граждански приложения; призовава държавите членки и ЗП/ВП да започнат преглед на понастоящем неактуалния Договор за космоса от 1967 г. или да създадат нова регулаторна рамка, която отчита технологичния напредък от 60-те години на миналия век насам;

14.

Подчертава, че завършването на „Галилео“ и продължаването на „Коперник“ като водещи програми на европейската космическа политика следва да имат най-висок приоритет, за да може през 2014 г. да бъдат активирани първите услуги на „Галилео“ на практика и за гражданите;

15.

Подчертава факта, че EGNOS е първата оперативна европейска програма за ГНСС; призовава Комисията и държавите членки да насърчават и въвеждат използването на EGNOS в различни области като например транспорта;

16.

Изразява съжаление относно факта, че в миналото се стигна до забавяния при изграждането на европейската програма за спътникова навигация „Галилео“; приветства факта, че понастоящем четири спътника са изведени в околоземна орбита; подчертава, че предимствата и ползата по-специално от „Галилео“ и по принцип от европейска космическа промишленост следва да бъдат по-ефективно представени на обществеността и призовава Комисията — във връзка с бъдещи изстрелвания на спътници на „Галилео“ — да организира водещи обществени събития в столиците на ЕС за насърчаване на програма „Галилео“ и нейните потенциални приложения;

17.

Подчертава, че ЕС трябва да информира хора, да привлече бъдещи инженери, да разпространи информация за спътниковата навигация на ЕС и да предложи набор от стимули за всички потребители с цел използване на активните технологии на „Галилео“ и EGNOS;

18.

Изразява увереност, че целта на пълния оперативен капацитет, основаващ се на съвкупност от 27 спътника и подходящ брой резервни спътници и подходяща наземна инфраструктура, е основна предпоставка за осъществяване на добавената стойност на „Галилео“, по-специално по отношение на високата степен на точност и непрекъснатостта на услугата и следователно за извличане на многобройни ползи за икономиката и обществото;

19.

Изразява съжаление, че към момента не целият Европейски съюз попада в обхвата на Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS) и призовава тази система да бъде разширена до Южна, Източна и Югоизточна Европа, което ще позволи използването й в цяла Европа;

20.

Призовава Комисията и държавите членки да информират Парламента относно плановете за използване на програмата „Коперник“ и публично регулираната услуга по програма „Галилео“ в подкрепа на мисии и операции на ОПСО;

21.

Отбелязва, че МСП (не само МСП, но въпреки това по-специално МСП) се нуждаят от вид бързо финансиране от страна на публичния сектор, за да им се предоставят на разположение достатъчно финансови средства за дългосрочни инвестиции в областта на научноизследователската и развойната дейност; изразява убеждение, че чрез публично финансиране и наличието на публични клиенти за продукти и услуги на космическата промишленост могат да бъдат стимулирани иновациите, като по този начин може да се генерира растеж и да се създадат работни места;

22.

Отново заявява, че ЕС не трябва да пропуска възможността за развитие на пазара на спътникова навигация надолу по веригата и подчертава значението на план за действие за Европейската агенция за ГНСС, за да се разшири пазарът на ГНСС, което ще бъде от решаващо значение за бъдещето на икономиката на ЕС;

23.

Припомня, че новите приложения за спътникова навигация могат да повишат безопасността, ефективността и надеждността в области, включително въздухоплаването, морския и автомобилния транспорт, селското стопанство, безопасността по пътищата, събирането на такси, управлението на движението и паркирането, управлението на флота, спешните повиквания, засичането и проследяването на стоки, онлайн резервациите, безопасността на корабоплаването, цифровите тахографи, транспортирането на животни и устойчивото управление на земята;

24.

Отбелязва посочения в съобщението факт, че 60 % от електрониката на борда на европейски спътници понастоящем се внася от САЩ; призовава за инициатива относно начините за защита на чувствителни или лични данни в този контекст, както и за използване на съществуващата процедура за възлагане на обществени поръчки, с цел да се гарантира, доколкото е възможно, че закупуването на космическа инфраструктура от държавите членки се използва като допълнителен стимул за растеж в сектора;

25.

Настоятелно призовава Комисията, ЕКА, EDA и държавите членки да определят критични технологии в контекста на съвместния процес с цел осигуряване на европейска самостоятелност и разработване на алтернативи, които са по-малко зависими от трети държави; припомня риска във връзка с възможността за САЩ, в случай на несъгласие, да затворят или блокират европейската космическа инфраструктура;

26.

Призовава Комисията и държавите членки да създадат стимули за европейската промишленост с цел разработване на компоненти за космическото пространство на европейско равнище, за да се намали зависимостта от внос от трети държави;

27.

Отбелязва, че предприятия от некосмическата промишленост могат да се възползват от продуктите в резултат на изследвания в областта на космическото пространство; следователно призовава всички заинтересовани страни да създадат обмен между участниците в космическата и некосмическата промишленост и да работят в партньорство за разработката на технологии, което може да доведе до революционни нововъведения в полза на обществото; подчертава значението на по-доброто популяризиране на осезаемите ползи, които космическата промишленост може да допринесе за ежедневния живот на европейците;

28.

Подчертава, че в частност секторите на космическите услуги и роботиката откриват многобройни пазарни възможности преди всичко за МСП;

29.

Подчертава, че автономните и интелигентни роботни системи представляват ключови технологии за по-нататъшното изследване на космическото пространство; във връзка с това посочва ефикасното използване на европейски средства от „Хоризонт 2020“, по-специално за дейности, близки до пазара;

30.

Подчертава, че подходяща съвкупност от висококвалифицирани служители е от ключово значение за конкурентоспособността на европейската космическа промишленост; следователно призовава всички заинтересовани страни да задълбочат сътрудничеството между университетите и промишлеността и да насърчават талантливи младежи, по-специално талантливи жени, да се ангажират с този сектор (например чрез установяване на национални университетски програми и схеми за обучение, както и конкурси за европейски и неевропейски изследователи); освен това отбелязва, че придобиването на талант от трети държави (включително чрез привличане обратно на европейски талант) е от жизненоважно значение;

31.

Подчертава значението на достъпа до космическото пространство за всички държави членки, както и на търговските продажби за европейската космическа промишленост; същевременно отбелязва, че достъпът до институционални пазари в трети държави остава частично затворен за европейската промишленост; подчертава значението на равнопоставените първоначални условия за европейската промишленост на международно равнище; във връзка с това призовава Комисията да насърчава реципрочност и да гарантира равни възможности и справедливи условия на конкуренция в контекста на търговските споразумения (например трансатлантическото партньорство в областта на търговията и инвестициите);

32.

Подчертава значението на разработването и експлоатацията на европейски ракети носители за независим достъп до космическото пространство; следователно призовава Комисията и държавите членки съвместно с ЕКА да запазят и разширят европейската система за ракети носители и услугата за изстрелване в дългосрочен план;

33.

Счита, че европейската космическа промишленост следва да се възползва от съществуващата европейска космическа инфраструктура, част от която е финансирана с използването на европейски публични средства;

34.

Освен това приветства факта, че в новата рамкова програма за научни изследвания („Хоризонт 2020“) следва да бъде инвестирана сума в размер на 1,5 милиарда евро за научноизследователска и развойна дейност в областта на космическото пространство; освен това призовава Комисията в рамките на „Хоризонт 2020“ да предостави на разположение част от бюджета за научни дейности и развитие за приложения на спътниковите комуникации;

35.

Счита, че по-специално в областта на научноизследователската дейност е необходима по-силна координация между ЕС, ЕКА и държавите членки; призовава трите страни да разработят съвместна „пътна карта за научни изследвания“ за периода до 2020 г. и да определят приоритети и цели за космическата политика, които следва да бъдат съвместно постигнати с цел на участниците, по-специално в промишлеността, да се гарантира последователност при планирането; подчертава значението на научноизследователското сътрудничество с трети държави;

36.

Подчертава, че развитието на ГНСС приложения и услуги е от съществено значение, за да се гарантира, че инвестициите в инфраструктура, които представлява „Галилео“, се използват изцяло и че системата „Галилео“ е разработена до пълния си капацитет; подчертава необходимостта да се гарантира предоставянето на необходимото финансиране за научноизследователска и развойна дейност по отношение на ГНСС и за нейното приложение; изразява съжаление относно факта, че намаляването на средствата, отделени за научни изследвания и иновации за приложения, базирани на EGNOS и „Галилео“, значително забавя технологичния напредък и растежа на промишления капацитет, както и екологично ефективното прилагане в ЕС, и затова настоятелно призовава Комисията да въведе разпоредби, позволяващи на МСП да получат по-лесен достъп до финансиране;

37.

Отбелязва, че развитието на иновационни приложения в Европа се забавя от различни пречки; във връзка с това припомня на Комисията, че съществува неразработен пазар за търговската експлоатация на космически данни, които са генерирани чрез програми за наблюдение на Земята и спътникови програми; призовава Комисията да проведе проучване с цел установяване на тези пречки (като например: отговорност за вреди, причинени от космически обекти/отпадъци; несигурност по отношение на наличието на услуги; опасения във връзка със сигурността и със защитата на данните; недостатъчна осведоменост по отношение на потенциала; както и липса на оперативна съвместимост) и да представи евентуални предложения относно начини за отварянето на тези пазари;

38.

Подчертава, че спътниковите комуникации играят важна роля в рамките на европейската космическа промишленост, тъй като поръчки от този сектор гарантират непрекъснатото използване на космическите кораби и на ракетите носители, като по този начин допринасят за постигане на целта за независим достъп до космическото пространство за ЕС; в този контекст насочва вниманието към ролята на независимия капацитет за полезен товар, който възниква при стартирането на търговски спътници (за „поемани полезни товари“ (hosted payloads)), който може да бъде използван за изпробване на нови продукти и технологии в космическото пространство, което помага за намаляване както на разходите, така и на времето, необходимо за възможността за предлагане на нови услуги;

39.

Подчертава, че спътниковите комуникации представляват ефикасен начин за предоставяне на мултимедийни услуги в промишлеността и обществото на лицата, които досега не са могли да получават услуги чрез наземни технологии;

40.

Подчертава, че спътниковите мрежи за цялостно покритие на ЕС с широколентов интернет допринасят по-специално в отдалечените области за постигането на целите на Програмата на ЕС в областта на цифровите технологии; следователно призовава Комисията да гарантира, че по отношение на технологичната неутралност спътниковият интернет се взема надлежно предвид в технологичния микс, който се използва за разширяване на широколентовия достъп, например в политиката на сближаване на ЕС;

41.

Отбелязва, че спътниковите комуникации добиват все по-важна логистична функция в кризисни ситуации, като например природни бедствия, или за гарантирането на вътрешната сигурност, тъй като техните информационни и комуникационни връзки са от жизненоважно значение в ситуации, при които не съществува наземна инфраструктура или тя е била разрушена;

42.

Следователно призовава Комисията да анализира настоящата наличност, както и необходимостта в бъдеще от радиочестоти за спътниковите комуникации и по време на следващата световна конференция в областта на радиосъобщенията на Международния съюз по далекосъобщения да обезпечи подходяща защита на интересите на ЕС и на сектора в областта на спътниковите комуникации в сферата на разпределението на радиочестотния спектър в световен и регионален мащаб;

43.

Счита, че потенциалът за иновации в областта на спътниковите комуникации далеч не е оползотворен; обръща внимание на потенциала на най-новите технологии като например „лазерни комуникационни терминали“ или „високоскоростни спътници“ с цел да се отговори на необходимостта от все по-силен обмен на данни с нарастваща скорост на обмен на данните;

44.

Подчертава, че Европа може да запази технологичното си превъзходство в областта на спътниковите комуникации единствено ако бъдат продължени научноизследователските усилия в тази област на европейско равнище;

45.

Подчертава, че космическите инфраструктури изграждат гръбначния стълб за много услуги, които се ползват от промишлеността и обществото в ежедневния живот; отбелязва, че загубата на достъп до тази инфраструктура, например поради сблъсък между спътници и други космически обекти или отпадъци, би могла да накърни безопасността на стопанските субекти и представителите на обществеността;

46.

Отбелязва, че космическите отпадъци се превръщат във все по-голям проблем; призовава Комисията и държавите членки да работят за световно управление за космическото пространство; същевременно призовава Комисията и държавите членки да насърчат подписването от трети държави на изготвения от ЕС Кодекс за поведение при дейности в космическото пространство чрез всички дипломатически канали;

47.

Призовава Комисията да подкрепи установяването на европейско равнище, във възможно най-кратки срокове, на предложената в началото на тази година програма за подкрепа на наблюдението и проследяването на обекти в космическото пространство, за да се гарантира по-голяма независимост от институциите в САЩ, които издават предупреждения за сблъсък;

48.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/19

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 27 септември 2012 г., озаглавено „Оползотворяване на потенциала на изчисленията в облак в Европа“ (COM(2012)0529) и придружаващия го работен документ,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 19 май 2010 г., озаглавено „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ („Digital Agenda for Europe“) (COM(2010)0245),

—

като взе предвид резолюцията си от 5 май 2010 г. относно определянето на нова програма за цифровите технологии за Европа: 2015.eu (1),

—

като взе предвид Решение № 243/2012/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за създаване на многогодишна програма за политиката в областта на радиочестотния спектър,

—

като взе предвид предложението на Комисията от 25 януари 2012oг. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (Общ регламент относно защитата на данните) (COM(2012)0011),

—

като взе предвид предложението на Комисията от 19 октомври 2011 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Механизъм за свързване на Европа (COM(2011)0665),

—

като взе предвид Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 г. относно радионавигационното оборудване и далекосъобщителното крайно оборудване и взаимното признаване на тяхното съответствие,

—

като взе предвид дейността на Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI) в областта на стандартите за картографиране в облак,

—

като взе предвид Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета,

—

като взе предвид Директива 1999/44/EО на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г.относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции (2),

—

като взе предвид Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (3),

—

като взе предвид Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000oг. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (4),

—

като взе предвид Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторските права и на сродните им права в информационното общество (5),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, както и становищата на комисията по правни въпроси, комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A7-0353/2013),

A.

като има предвид, че отдалечените изчислителни системи в различните им форми, понастоящем познати под названието изчисления „в облак“, не са нови, но в същото време техният мащаб, работа и съдържание представляват съществен напредък в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ);

Б.

като има предвид, че изчисленията в облак привлякоха вниманието през последните години поради развитието на нови и иновативни широкомащабни бизнес модели, силен тласък от страна на продавачите на подобни технологии, технологичните иновации и по-големите възможности на изчислителната техника, по-ниските цени и високоскоростните комуникации, както и потенциала на икономическите ползи и ефективността, включително консумацията на енергия, които изчисленията „в облак“ предлагат на всички видове потребители;

В.

като има предвид, че разгръщането и развитието на услугите „в облак“в рядко населените и отдалечените райони може да допринесе за намаляване на тяхната изолация, като същевременно поставя особено сериозни предизвикателства, предвид недостатъчната наличност на необходимата инфраструктура;

Г.

като има предвид, че ползите за продавачите на услуги „в облак“ се състоят например от такси за обслужване, парично изражение на неизползваната част и на излишъка от изчислителни ресурси, икономии от мащаба, възможността за база от потребители (т.нар. „ефект на заключването“) и вторични употреби на потребителска информация като при рекламата, при надлежно зачитане на изискванията в областта на неприкосновеността и защитата на личните данни; като има предвид, че „ефектът на заключването“ може да има неблагоприятни последици върху конкуренцията, които обаче могат да бъдат преодолявани чрез разумни мерки за стандартизация и по-голяма прозрачност върху лицензионните споразумения в областта на интелектуалната собственост;

Д.

като има предвид, че ползите от услугите „в облак“ за потребителите се състоят от потенциално по-ниски разходи, повсеместен достъп, удобство, надеждност, степенуване и сигурност;

Е.

като има предвид, че „изчисленията в облак“също водят до рискове за потребителите, по-специално по отношение на чувствителните данни, и че потребителите трябва да бъдат наясно с тези рискове; като има предвид, че ако обработването „в облак“ се извършва в определена държава, органите на тази държава, могат да имат достъп до данните; като има предвид, че това следва да бъде взето под внимание от Комисията, когато тя отправя предложения и препоръки относно изчисленията „в облак“;

Ж.

като има предвид, че услугите „в облак“ карат потребителите да предоставят информация на доставчици на пространство за съхранение на информация „в облак“, които се явяват трети страни, като по този начин повдигат въпроси, свързани с непрекъснатия контрол и достъпа до информация за отделните потребители, както и тяхната защита срещу самия доставчик, останалите потребители на същата услуга и други страни; като има предвид, че насърчаването на услуги, които позволяват само и единствено потребителят да държи ключовете за съхраняваната информация, докато самите доставчици на пространство за съхранение на информация „в облак“ нямат достъп до тази информация, би могло да реши някои от аспектите, свързани с този проблем;

З.

като има предвид, че нарасналата употреба на услуги „в облак“, предоставяни от ограничен брой големи доставчици, означава, че все по-голям обем от информация се натрупва в ръцете на тези доставчици, като по този начин увеличава тяхната ефективност, но също така увеличава риска от катастрофални загуби на информация, централизиране на слабите звена, които биха могли да застрашат стабилността на интернет и достъп на трети страни до информацията;

И.

като има предвид, че отговорностите и ангажиментите на всички заинтересовани страни, въвлечени в услугите за изчисления „в облак“, следва да бъдат изяснени, по-специално по отношение на безопасността и спазването на изискванията за защита на личните данни;

Й.

като има предвид, че пазарът за услуги „в облак“ изглежда раздвоен между потребителските и бизнес редовете;

К.

като има предвид, че за бизнес потребителите стандартизираните услуги „в облак“ могат при отговаряне на определени нужди на потребителя да представляват привлекателно средство за преобразуване на капиталови разходи в оперативни разходи и да позволят бързо осигуряване и скалиране на допълнително пространство за съхранение и капацитет за обработка;

Л.

като има предвид, че за потребителите фактът, че доставчиците на операционни системи за различните видове устройства на потребителите по-специално, все повече насочват потребителите, чрез използването на настройки по подразбиране и т.н., в посока на използването на ексклузивни услуги „в облак“, което значи, че тези доставчици създават обвързана потребителска база и събират информацията на своите потребители;

М.

като има предвид, че използването на външни услуги „в облак“ в публичния сектор трябва да бъде внимателно преценено по отношение на нарасналите рискове, свързани с информацията относно гражданите и по отношение на функционирането на социалните услуги;

Н.

като има предвид, че от гледна точка на сигурността въвеждането на услуги „в облак“ означава, че отговорността за поддържането на сигурността на информацията, падаща върху отделните потребители, се пренася от потребителя на услугата към доставчика на услугата, като по този начин се поражда необходимост да се гарантира, че тези доставчици имат правоспособността да осигурят надеждни и стабилни решения за комуникация;

О.

като има предвид, че развитието на услугите в облак ще увеличи обема на предаваните данни, търсенето на широколентови приложения, както и необходимостта от по-високи скорости на качване на данни и по-голямо предлагане на високоскоростен широколентов интернет;

П.

като има предвид, че постигането на целите на европейската Програма в областта на цифровите технологии, по-специално широколентовият обхват и всеобщият достъп, трансграничните обществени услуги и целите на изследванията и иновациите, е необходима стъпка ако ЕС трябва да се възползва пълноценно от това, което изчисленията „в облак“ предлагат;

Р.

като има предвид някои неотдавнашни събития, свързани с нарушения на сигурността, и по-специално шпионския скандал PRISM;

С.

като има предвид липсата на сървърни ферми на територията на Европа;

Т.

като има предвид, че цифровият единен пазар представлява ключов фактор за постигането на целите на стратегия „Европа 2020“, като ще даде значителен тласък на усилията за постигане на целите на Акта за единния пазар и за ответни мерки срещу икономическата и финансова криза, засягаща ЕС;

У.

като има предвид, че снабдяването на целия ЕС с широколентови мрежи, всеобщият и равен достъп на всички граждани до услуги в интернет и гарантирането на мрежовата неутралност са основни предпоставки за развитието на европейска система „в облак“;

Ф.

като има предвид, че наред с другото с Механизма за свързване на Европа се цели увеличаване на широколентовия обхват в Европа;

Х.

като има предвид, че изчисленията в облак следва да стимулират приобщаването на МСП чрез намаляване на бариерите пред достъпа до пазара (напр. чрез понижаване на разходите за информационно-технологична инфраструктура);

Ц.

като има предвид, че за европейската система за изчисления „в облак“ от изключително значение е гарантирането на правни стандарти на равнище ЕС относно защитата на данните;

Ч.

като има предвид, че развитието на изчисленията „в облак“ следва да спомогне за насърчаването на творчеството в полза както на носителите на правата, така и на потребителите; като има предвид освен това, че в рамките на процеса следва да се избягва нарушаване на единния пазар, а доверието на потребителите и предприятията в изчисленията в облак следва да се повишава;

1.

Приветства съобщението на Комисията относно оползотворяването на потенциала на изчисленията в облак в Европа и одобрява амбицията на Комисията за разработване на последователен подход по отношение на услугите „в облак“, но счита, че за постигането на амбициозните цели, определени от стратегията, наличието на законодателен инструмент би бил по-подходящо за някои от аспектите;

2.

Подчертава, че политиките, позволяващи инфраструктура с висок капацитет и сигурни комуникации, са ключов елемент за всички услуги, разчитащи на комуникациите, в това число услугите „в облак“, и изтъква, че заради ограничения бюджет на Механизма за свързване на Европа подкрепата за разгръщането на широколентовите мрежи трябва да бъде допълнена с подпомагане по линия на други програми и инициативи на Съюза, включително европейските структурни и инвестиционни фондове;

3.

Подчертава, че услугите „в облак“ трябва да предложат сигурност и надеждност, които да са съизмерими с увеличаването на рисковете, произтичащи от концентрацията на данни и информация в ръцете на ограничен брой доставчици;

4.

Подчертава, че законодателството на Съюза следва да бъде неутрално и при отсъствие на императивни съображения от обществен интерес, да не бъде адаптирано, така че да улеснява или да възпрепятства каквито и да е законни бизнес модели или услуги;

5.

Подчертава, че стратегията относно изчисленията „в облак“ следва да включва странични аспекти, като консумацията на енергия от центровете за данни и свързаните с това екологични въпроси;

6.

Подчертава огромните възможности, които се предлагат от наличието на достъп до данни от всяко свързано с интернет устройство;

7.

Подчертава очевидния интерес на ЕС да разполага с повече сървърни ферми на своята територия по две причини: по отношение на промишлената политика, това би позволило наличието на засилено взаимодействие за постигане на целите за достъп от ново поколение, посочени в Програмата в областта на цифровите технологии, а по отношение на режима на Съюза за защита на данните, би стимулирало доверието чрез осигуряване на суверенитет на ЕС спрямо сърверите.

8.

подчертава значението на цифровата грамотност сред всички граждани и настоятелно призовава държавите членки да разработят концепции за начините за насърчаване на безопасното използване на интернет услуги, включително изчисленията „в облак“;

9.

Подчертава, че предвид икономическия потенциал на изчисленията „в облак“ за увеличаването на глобалната конкурентоспособност на Европа, той може да се превърне в мощен инструмент за растеж и заетост;

10.

Следователно подчертава, че развитието на услугите „в облак“ в отсъствието или при недостатъчна наличност на широколентова инфраструктура рискува да увеличи цифровото разделение между градските и селските райони, което ще направи териториалното сближаване и регионалния икономически растеж още по-трудни за постигане;

11.

Изтъква, че Съюзът е изправен пред редица едновременни прояви на натиск върху растежа на БВП във времена, в които обхватът на стимулирането на растежа с публични средства е ограничен от високата задлъжнялост и равнищата на дефицит, и призовава европейските институции и държавите членки да мобилизират всички възможни лостове за растеж; отбелязва, че изчисленията „в облак“ могат да се превърнат във вектор на преобразуването във всички сектори на икономиката, като по-специално се окажат приложими в области като здравеопазването, енергетиката, обществените услуги и образованието;

12.

Подчертава, че безработицата, в това число безработицата сред младите хора и дългосрочната безработица, е достигнала неприемливо високи равнища в Европа и че е вероятно да се задържи на тези високи равнища в близкото бъдеще, както и че са необходими решителни е неотложни действия на всички политически равнища; отбелязва, че електронните умения и цифровото обучение във връзка с развитието на изчисленията „в облак“ могат впоследствие да бъдат от изключително значение за справяне с проблема с нарастващата безработица, по-специално сред младите хора;

13.

Подчертава потребността от по-добри електронни умения сред потребителите и от обучение, за да се демонстрират ползите, предлагани от изчисленията „в облак“; припомня необходимостта от създаване на повече квалификационни схеми за специалистите, ръководещи услугите за изчисления „в облак“;

14.

Изтъква, че МСП са в ядрото на икономиката на ЕС и че е необходимо предприемане на повече действия, за да се насърчи глобалната конкурентоспособност на МСП в ЕС и да се създаде възможно най-добрата среда за внедряването на новите обещаващи технологични постижения като изчисленията „в облак“, които могат да окажат силно въздействие върху конкурентоспособността на предприятията от ЕС;

15.

Подчертава положителното значение на изчисленията „в облак“за МСП, по-специално за тези от тях, установени в отдалечени или най-отдалечени райони изправени пред икономически затруднения, тъй като подобни услуги допринасят за намаляване на постоянните разходи на МСП, като позволяват наемането на изчислителна мощност и пространство за съхранение, и призовава Комисията да обмисли подходяща рамка, която да позволи на МСП да повишат растежа и производителността си, тъй като МСП могат да се възползват от намалени първоначални разходи и по-добър достъп до инструменти за анализ;

16.

Приканва Комисията и държавите членки да осведомяват по-специално малките и средните предприятия за икономическия потенциал на изчисленията „в облак“;

17.

Подчертава, че ЕС трябва да се възползва от обстоятелството, че тази технология е сравнително нова, и да работи за нейното развитие, за да извлече полза от икономиите от мащаба, които се очаква тя да предложи, като по този начин съживи икономиката си, особено в сектора на ИКТ;

18.

Подчертава, че вътрешният пазар следва да продължи да бъде отворен за всички доставчици, които спазват законодателството на Съюза, тъй като глобалният свободен поток на услуги и информация увеличава конкурентоспособността на Съюза и възможностите пред предприятията на Съюза, както и ползите за гражданите на Съюза;

19.

Изразява съжаление във връзка с масирания, повсеместен и безразборен правителствен достъп до информацията, свързана с потребителите от Съюза, която се съхранява в облаци от трети държави и призовава доставчиците на услуги „в облак“ към прозрачност относно начина, по който управляват информацията, предоставена им от потребителите при използването на услуги „в облак“;

20.

Настоява, че за да се противодейства на опасността до тази информация да има пряк или косвен достъп от страна на чужди правителства, когато такъв достъп не е разрешен съгласно законодателството на Съюза, Комисията следва:

21.

Приветства намерението на Комисията за установяване на система за сертифициране, валидна в целия ЕС, която ще осигури стимул за разработващите услуги „в облак“ и за доставчиците на тези услуги да инвестират в по-добра защита на неприкосновеността на личния живот;

22.

Призовава Комисията, в сътрудничество с предприятията от Съюза и другите заинтересовани страни, да определи кои са областите, в които конкретен подход от страна на Съюза може да се окаже особено привлекателен погледнато глобално;

23.

Подчертава колко е важно да се гарантира наличието на конкурентоспособен и прозрачен пазар на Съюза, за да се предоставят на потребителите в Съюза устойчиви, достъпни и надеждни услуги; призовава за прост, прозрачен метод за идентифициране на пропуските в сигурността по начин, който гарантира, че доставчиците на услуги на европейския пазар имат достатъчен и подходящ стимул да отстраняват тези пропуски;

24.

Подчертава, че доставчиците на услуги „в облак“, действащи в рамките на Съюза трябва да се съревновават при равни условия, при еднакви правила, приложими за всички;

25.

Подчертава, че възприемането на услугите „в облак“ от страна на обществения сектор разполага с потенциала да намали разходите за публичните администрации и да предостави по-ефективни услуги на гражданите, при изключителни ползи за всички страни на икономиката, дължащи се на ефекта на цифровия лост; посочва, че частният сектор също може да се възползва от услугите „в облак“ при поръчките на иновативни решения;

26.

Насърчава публичните администрации да обмислят възможността за безопасни, надеждни и сигурни услуги „в облак“ при обществените поръчки, свързани с информационните технологии, като същевременно изтъкнат особените им отговорности по отношение на защитата на информацията, свързана с гражданите, достъпността и непрекъснатостта на обслужването;

27.

Призовава, по-специално, Комисията да обмисли използването на услугите „в облак“ по целесъобразност, с цел да даде пример на другите;

28.

Призовава Комисията и държавите членки да ускорят дейността на Европейското партньорство в областта на изчислителните облаци;

29.

Призовава Комисията и държавите членки да превърнат изчисленията „в облак“ в приоритет на програмите за научноизследователска и развойна дейност и да насърчават използването им в сектора на публичната администрация като иновативно решение за електронно правителство в интерес на гражданите, както и в частния сектор като иновативен инструмент за развитие на бизнеса;

30.

Подчертава, че използването на услуги за изчисления „в облак“ от държавни органи, включително правоприлагащи органи и институции на ЕС, изисква специално внимание и координация между държавите членки; припомня, че неприкосновеността и сигурността на данните трябва да бъдат гарантирани, а нерегламентираният достъп, включително от чужди правителства и разузнавателните им служби, без правно основание съгласно правото на Съюза или на държавите членки — предотвратен; подчертава, че това се отнася и за специфичните дейности по обработка, по-специално обработването на специфични категории лични данни, от страна на определени значими неправителствени служби, като например банки, застрахователни дружества, училища и болници; освен това подчертава, че всичко гореспоменато е от особено значение, ако данните се прехвърлят (извън Европейския съюз между различни юрисдикции); поради това счита, че държавните органи, както и неправителствените служби и частният сектор, следва, доколкото е възможно, да разчитат на доставчиците на услуги за изчисления „в облак“ от ЕС при обработването на чувствителни данни и информация, докато бъдат въведени удовлетворителни глобални правила за защита на личните данни, които гарантират сигурността на чувствителните данни и на базите данни, поддържани от публични субекти;

31.

Призовава Комисията да поеме водещата функция при популяризирането на стандартите и спецификациите в подкрепа на зачитащи неприкосновеността на личния живот, надеждни, силна оперативна съвместимост, сигурни и енергийно-ефективни услуги в „облак“ като неделима част от бъдеща промишлена политика на Съюза; подчертава, че надеждността, безопасността и защитата на данните са необходими за доверието на потребителите и конкурентоспособността;

32.

Подчертава, че стандартите се основават на примери за най-добри практики;

33.

Настоява, че стандартите следва да позволят лесна и пълна преносимостна данните и услугите и висока степен на оперативна съвместимост между услугите „в облак“, така че конкурентоспособността да се повишава, вместо да бъде ограничавана;

34.

Приветства работата по организирането на стандарти, поверена на Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI), и подчертава колко е важно да продължи да се следва отворен и прозрачен процес;

35.

Призовава Комисията да гарантира, че потребителските устройства не използват по подразбиране услуги „в облак“ и че не ограничавани до конкретен доставчик на услуги „в облак“;

36.

Призовава Комисията да гарантира, че търговските споразумения между операторите на далекосъобщителни системи и доставчиците на изчисления „в облак“ са в пълно съответствие със законодателството на ЕС относно конкуренцията и предоставят на потребителите пълен достъп до всички услуги в облак чрез връзка с интернет, предлагана от който и да било оператор на далекосъобщителни системи;

37.

Припомня на Комисията за неизползваната все още възможност съгласно Директива № 1999/5/ЕО (Директива относно радионавигационното оборудване и далекосъобщителното крайно оборудване и взаимното признаване на тяхното съответствие) да се изисква оборудването да съдържа предпазни мерки за защита на потребителска информация;

38.

Призовава Комисията и държавите членки да повишават осведомеността на потребителите относно всички рискове, свързани с използването на услуги „в облак“;

39.

Призовава Комисията да гарантира, че когато потребителите са подтикнати да приемат или по друг начин му им е предложена услуга „в облак“, те първо ще получат необходимата информация за вземането на информирано решение, особено когато става дума за юрисдикцията, в чийто обхват попадат съхраняваните при ползването на услуги „в облак“ данни;

40.

Подчертава, че така предоставената информация следва да установява, наред с другото, кой е крайният доставчик на услугата и как се финансира услугата; подчертава освен това, че ако услугата се финансира чрез използването на потребителска информация за насочване на рекламни съобщения или за да се даде възможност на други да насочват рекламни съобщения, потребителят следва да бъде уведомен за това;

41.

Подчертава, че информацията следва да бъде в стандартизиран, преносим, лесноразбираем и сравним формат;

42.

Призовава Комисията да проучи подходящите мерки за разработване на минимално приемливо равнище относно правата на потребителите във връзка с услугите „в облак“, което да обхваща проблеми, като неприкосновеността на личния живот, съхранението на данни в трети държави, отговорността по отношение на загубата на данни и други въпроси от съществен интерес за потребителите;

43.

Призовава Комисията и държавите членки да приемат конкретни мерки относно използването и насърчаването на изчисленията „в облак“ във връзка с открития достъп и отворените образователни ресурси;

44.

Настойчиво призовава Комисията да предприеме действия за допълнително хармонизиране на законите в държавите членки с цел да се избегне правно объркване и фрагментиране и да се гарантира прозрачност на цифровия единен пазар;

45.

Призовава Комисията да направи преглед на други законодателни актове на ЕС, за да се разреши въпросът с пропуските, свързани с изчисленията „в облак“; призовава по-специално за изясняване на режима за правото върху интелектуалната собственост и за преглед на Директивата за нелоялните търговски практики, Директивата за неравноправните договорни клаузи и Директивата за електронната търговия, които са най-значимите законодателни актове на ЕС, приложими към изчисленията „в облак“;

46.

Призовава Комисията да създаде ясна правна рамка в областта на съдържанието, защитено с авторско право „в облака“, особено по отношение на правната уредба, свързана с лицензирането;

47.

Признава, че появяването на съхраняване на произведения, защитени от авторски права, чрез услуги за изчисления в облак следва да не застрашава правото на европейските носители на права да получават справедливо заплащане за използването на техните произведения, но поставя под въпрос дали тези услуги могат да бъдат разглеждани по същия начин като традиционните и цифровите средства и оборудване за записване;

48.

Призовава Комисията да проучи различните видове услуги за изчисления „в облак“, по какъв начин съхраняването в облак на произведения, защитени от авторски права, засяга системите за получаване на авторски възнаграждения и по-специално начините, по които се налагат такси за копиране за лично ползване, приложими за някои видове услуги за изчисления „в облак“;

49.

Призовава Комисията да насърчава разработването, съвместно със заинтересованите страни, на децентрализирани услуги, основани на безплатен софтуер с отворен код, които биха помогнали за хармонизирането на практиките сред доставчиците на услуги за изчисления „в облак“ и биха дали възможност на европейските граждани да възвърнат контрола си върху своите лични данни и комуникации, например чрез шифроване от точка до точка;

50.

Подчертава, че вследствие на несигурността по отношение на приложимото право и компетентността, договорите са основните инструменти за установяване на отношения между доставчиците на услуги за изчисления в облак и техните клиенти и следователно съществува силна необходимост от насоки на ЕС в тази област;

51.

Призовава Комисията да работи съвместно с държавите членки за разработване на модели на договори в съответствие с най-добрите практики на ЕС, т.нар. „примерни договори“, които да осигурят пълна прозрачност посредством предоставяне на всички условия в напълно ясна форма;

52.

Призовава Комисията да разработи съвместно със заинтересованите страни доброволни схеми на сертифициране на системите за сигурност на доставчиците, които биха помогнали в хармонизирането на практиките сред доставчиците на услуги за изчисления „в облак“ и биха повишили осведомеността на клиентите относно това какво следва да очакват от доставчиците на услуги за изчисления „в облак“;

53.

Подчертава, че поради проблемите, свързани с компетентността на съдилищата, на практика е малка вероятността потребителите от ЕС да могат да търсят в други юрисдикции правна защита по отношение на доставчиците на услуги за изчисления „в облак“; ето защо призовава Комисията да предвиди адекватни мерки за правна защита в областта на обслужването на клиенти, тъй като разпределението на силите между потребителите и доставчиците на услуги за изчисления „в облак“ е много неравномерно;

54.

Призовава Комисията да осигури бързото прилагане на алтернативното и онлайн решаване на потребителски спорове и да гарантира, че потребителите разполагат с адекватни средства за колективна защита срещу нарушения на сигурността и неприкосновеността на личния живот, както и срещу нелегални договорни разпоредби за услугите за изчисления „в облак“;

55.

Изразява съжаление по повод на липсата на ефективни средства за правна защита на потребителите в случай на нарушение на договор;

56.

призовава за системно информиране на потребителите относно дейностите, свързани с обработката на лични данни в проектите за договори, както и за това, преди извършването на промяна в условията на договора задължително да е налице съгласието на потребителите;

57.

призовава Комисията, в рамките на обсъжданията в експертната й група да изисква от доставчиците на изчисления „в облак“ да включват в договорите си определени ключови разпоредби, които да гарантират качеството на услугата, като например задължения да актуализират софтуера и хардуера, когато е необходимо, да определят какви ще са последствията при загуба на данни и да определят колко време ще отнеме разрешаването на даден проблем или в какъв срок ще бъдат отстранени от облака накърняващи достойнството материали, в случай че потребителят на услуги „в облак“ отправи съответно искане;

58.

припомня, че когато доставчик на услуги за изчисления „в облак“ използва данните за цел, различна от договорената в споразумението за услуги, или съобщи данни или ги използва по начин, който противоречи на условията на договора, той следва да се счита за администратор на данни и от него следва да се търси отговорност за извършените нарушения;

59.

Подчертава, че споразуменията за услуги за изчисления „в облак“ трябва да посочват по ясен и прозрачен начин задълженията и правата на страните по отношение на дейностите по обработка на данни от доставчици на услуги за изчисления „в облак“; изтъква, че договорните споразумения не предвиждат освобождаване от гаранциите, правата и средствата за защита, предоставени от законодателството на Съюза за защита на личните данни; настоятелно призовава Комисията да представи предложения за възстановяване на равновесието между доставчиците на услуги за изчисления „в облак“ и техните клиенти по отношение на реда и условията, използвани от услугите за изчисления „в облак“, включително разпоредби за:

60.

Подчертава, че съгласно действащото законодателство на Съюза ролята на доставчика на услуги за изчисления „в облак“ трябва да бъде определена за всеки конкретен случай поотделно, тъй като доставчиците могат да бъдат както обработващи данни, така и администратори на лични данни; призовава за подобряване на условията и реда за всички потребители чрез разработване на международни модели за договори в съответствие с най-добрите практики и чрез изясняване на въпросите къде и по силата на кои разпоредби от правото на ЕС доставчикът на услуги съхранява данните;

61.

Подчертава, че трябва да се обърне особено внимание на ситуациите, при които неравновесието между клиента и доставчика на услуги за изчисления „в облак“ като страни по договора заставя клиента да встъпи в договорни отношения, налагащи стандартни услуги, и да подпише договор, в който доставчикът определя целите, условията и начините на обработване (6); подчертава, че при такива обстоятелства доставчикът на услуги за изчисления „в облак“ следва да се счита за „администратор на лични данни“ и да бъде солидарно отговорен с клиента;

62.

Счита, че достъпът до сигурен интернет е основно право на всеки гражданин и че изчисленията „в облак“ ще продължат да играят важна роля в това отношение; поради това отново призовава Комисията и Съвета да признаят недвусмислено цифровите свободи за основни права и за необходима предпоставка, за да могат гражданите да се ползват от универсалните права на човека;

63.

Отново заявява, че като общо правило равнището на защита на личните данни в среда на изчисления „в облак“ не трябва да бъде по-ниско от това, което се изисква в контекста на всяко друго обработване на данни;

64.

Подчертава, че законодателството на Съюза за защита на личните данни — тъй като е технологично неутрално — вече е напълно приложимо за услугите за изчисления „в облак“, осъществявани в ЕС, и поради това трябва напълно да се спазва; подчертава, че становището на работната група по член 29 (WP29) относно изчисленията „в облак“ (7) следва да се вземе предвид, тъй като то предоставя ясни насоки за прилагането на принципите на законодателството на Съюза относно защитата на личните данни и правилата за услугите за изчисления „в облак“, например понятията за администратор/обработващ данни, ограничаване в рамките на целта и пропорционалност, неприкосновеност и сигурност на данните, използване на подизпълнители, разпределяне на отговорностите, нарушения на сигурността на данните и международно прехвърляне; подчертава необходимостта от преодоляване на пропуските във връзка със защитата по отношение на изчисленията „в облак“ в текущия преглед на правната рамка на Съюза за защита на личните данни въз основа на допълнителните насоки на Европейския надзорен орган по защита на данните и работната група по член 29;

65.

Припомня своята сериозна загриженост относно неотдавнашното разкриване на програми за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ, както и на подобни програми, изпълнявани от агенции за разузнаване в различни държави членки, като се признава, че ако бъде потвърдена наличната към настоящия момент информация, то тези програми представляват тежко нарушение на основното право на гражданите на ЕС и на постоянно пребиваващите в ЕС лица на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни, както и на правото на личен и семеен живот, поверителността на съобщенията, презумпцията за невиновност, свободата на изразяване и мнение, свободата на информация и свободата за извършване на стопанска дейност;

66.

Отново заявява своята сериозна загриженост относно задължителното пряко разкриване в ЕС на лични данни и информация, обработвани в съответствие със споразуменията за изчисления „в облак“, на органи на трети държави от страна на доставчици на услуги за изчисления „в облак“, за които се прилагат законите на трети държави, или чрез използване на сървъри за съхранение, разположени в трети държави, както и относно прекия достъп от разстояние до лични данни и информация, обработени от правоприлагащи органи и разузнавателни служби на трети държави;

67.

Изразява съжаление, че такъв достъп обикновено се осъществява посредством пряко прилагане на правна уредба от органи на трети държави, без да се прибягва до установените за правно сътрудничество международни инструменти, като споразуменията за правна взаимопомощ или съдебното сътрудничество;

68.

Подчертава, че такива практики пораждат въпроси относно доверието по отношение на доставчиците извън ЕС на услуги за изчисления „в облак“ и на онлайн услуги, както и по отношение на трети държави, които не разчитат на международни инструменти за правно и съдебно сътрудничество;

69.

Очаква Комисията и Съветът да предприемат необходимите мерки за разрешаване на тази ситуация и за гарантиране на зачитането на основните права на гражданите на ЕС;

70.

Припомня, че всички дружества, които предоставят услуги в ЕС, трябва без изключение да спазват правото на ЕС и да носят отговорност за всички нарушения;

71.

Подчертава, че услугите за изчисления „в облак“, които попадат под юрисдикцията на трета държава, следва да съдържат ясно и различимо предупреждение за ползвателите, намиращи се в ЕС, за възможността личните им данни да бъдат обект на наблюдение, свързано с разузнаване или правоприлагане, от страна на органите на трети държави вследствие на поверителни заповеди или разпореждания, което предупреждение да бъде последвано, където е приложимо, от искане за изрично съгласие от страна на субекта на данните за обработката на лични данни;

72.

Настоятелно призовава Комисията, при договарянето на международни споразумения, които включват обработването на лични данни, да обръща особено внимание на рисковете и предизвикателствата, които изчисленията „в облак“ поставят пред основните права, по-специално — но не изключително — за правото на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни, както е посочено в членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз; настоятелно призовава освен това Комисията да вземе под внимание вътрешните правила на преговарящия партньор относно достъпа на правоприлагащите органи и на агенциите за разузнаване до лични данни, обработвани чрез услугите за изчисления „в облак“, по-специално като изискват такъв достъп за правоприлагащите и разузнавателните органи да бъде предоставян само при пълно зачитане на справедливия съдебен процес и недвусмислено правно основание, както и изискването да се определят точните условия за достъп, целта за получаване на такъв достъп, мерките за сигурност, въведени при предаването на данни, и правата на физическите лица, както и правилата за надзор и за ефективен механизъм за защита;

73.

Подчертава сериозната си загриженост относно извършената от Комитета за Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство работа в рамките на Съвета на Европа с оглед на разработването на допълнителен протокол относно тълкуването на член 32 от Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство от 23 ноември 2001 г. относно „трансграничен достъп до съхраняваните данни с даване на съгласие или когато те са общодостъпни“ (8) с цел да „улесни ефективното му използване и прилагане с оглед на правните, политическите и технологичните промени“; призовава Комисията и държавите членки, с оглед на предстоящото разглеждане от Комитета на министрите на Съвета на Европа, да гарантират съвместимостта на разпоредбата на член 32 от Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство и нейното тълкуване в държавите членки с основните права, включително защитата на личните данните, и по-специално разпоредбите относно трансграничните потоци от лични данни, както е заложено в Хартата на основните права на ЕС, достиженията на правото на ЕС в областта на защитата на личните данни, Европейската конвенция за защита на правата на човека и Конвенцията на Съвета на Европа за защита на физическите лица при автоматизирана обработка („Конвенция 108“), които са правно обвързващи за държавите членки; призовава Комисията и държавите членки категорично да отхвърлят всяка мярка, която би изложила на риск прилагането на тези права; изразява безпокойството си от факта, че в случай на одобряване на такъв допълнителен протокол неговото прилагане би могло да доведе до безпрепятствен достъп от разстояние от страна на правоприлагащи органи до сървъри и компютърни системи, намиращи се в други юрисдикции, без да се прибягва до споразумения за правна взаимопомощ и други инструменти за съдебно сътрудничество, въведени с цел гарантиране на основните права на личността, включително защитата на личните данни и на справедлив съдебен процес;

74.

Подчертава, че трябва да се обърне особено внимание на МСП, които все по-често разчитат на технология за изчисления „в облак“ при обработването на лични данни, и които може невинаги да разполагат с ресурсите или експертния опит, за да отговорят адекватно на предизвикателствата, свързани със сигурността;

75.

Подчертава, че квалификацията на администратора на лични данни или на обработващия данните трябва да бъде отразена по подходящ начин от действителното притежавано равнище на контрол върху средствата за обработване, за да се разпредели ясно отговорността за защитата на личните данни при използването на изчисления „в облак“;

76.

Подчертава, че всички принципи, установени в законодателството на ЕС за защита на личните данни, като справедливост и законност, ограничаване в рамките на целта, пропорционалност, точност и ограничени периоди на запазване на данни, трябва да бъдат изцяло взети предвид от доставчиците на услуги за изчисления „в облак“ при обработването на лични данни;

77.

Подчертава значението на наличието на ефективни, пропорционални и възпиращи административни санкции, които могат да бъдат наложени спрямо услугите за изчисления „в облак“, които не отговарят на стандартите на ЕС за защита на личните данни;

78.

Подчертава, че с оглед определянето на най-подходящите гаранции, които да се приложат, трябва за всеки конкретен случай да се оценява въздействието на всяка услуга за изчисления „в облак“ върху защитата на данните;

79.

Подчертава, че европейските доставчици на услуги за изчисления „в облак“ винаги следва да действат в съответствие със законодателството на ЕС за защита на личните данни, дори и ако това противоречи на инструкции от клиент или администратор, установен в трета държава, или когато съответните субекти на данни са (единствено) постоянно пребиваващи в трети държави;

80.

Подчертава необходимостта да се отговори на предизвикателствата, поставени от изчисленията „в облак“, на международно равнище, по-специално по отношение на разузнавателното наблюдение от страна на правителствата и необходимите гаранции;

81.

Подчертава, че гражданите на ЕС, които подлежат на разузнавателно наблюдение от органи на трети държави, следва да се ползват най-малкото от същите гаранции и средства за защита, които са на разположение на гражданите на съответната трета държава;

82.

Изразява съжаление относно подхода в съобщението на Комисията, в което не се посочва нищо за рисковете и предизвикателствата, свързани с изчисленията „в облак“, и настоятелно призовава Комисията да продължи своята работа по изчисленията „в облак“, като разработи по-цялостно съобщение относно изчисленията „в облак“, което да отчита интересите на всички заинтересовани страни и да съдържа, наред със стандартното позоваване на защитата на основните права и спазването на изискванията за защита на личните данни, най-малко следното:

83.

Призовава Комисията да проучи целесъобразността на прегледа на споразумението между ЕС и САЩ относно сферата на неприкосновеност, за да го съобрази с развитието на технологиите, особено в аспектите, свързани с изчисленията „в облак“;

84.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/30

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 23 април 2013 г. относно доклада за оценка във връзка с Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) и Службата (SWD(2013)0152),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 19 май 2010 г. озаглавено „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ (COM(2010)0245),

—

като взе предвид член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид резолюцията си от 5 май 2010 г. относно „Нова програма за цифровите технологии за Европа: 2015.eu“ (1),

—

като взе предвид рамката за електронните съобщения,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1211/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. за създаване на Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) и на Служба (2),

—

като взе предвид член 119, параграф 1 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становището на комисията по бюджети (A7-0378/2013),

А.

като има предвид, че Органът на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) беше създаден, за да допринася за оформянето на технически и политически насоки за изграждане на вътрешния пазар, с двойната цел за предоставяне на регулаторите на възможно най-голяма независимост и за по-голяма последователност на прилагането на регулаторната рамка в целия ЕС;

Б.

като има предвид, че в доклада за оценка се оценява и признава значението на ОЕРЕС и на Службата на ОЕРЕС, особено що се отнася до процедурите по член 7/7a, както и в областта на неутралността на мрежата и международния роуминг;

В.

като има предвид, че е изминал едва кратък период от време от създаването на ОЕРЕС и Службата на ОЕРЕС;

Г.

като има предвид, че изграждането на вътрешния пазар е непрекъснат процес, в най-добра услуга на който е подобряването на регулирането на отделните национални пазари, и като има предвид, че най-солидният и устойчив начин да се постигне това (като се гарантира, че регулаторните решения се разглеждат като легитимни в рамките на националните пазари) е чрез подхода „отдолу-нагоре“, понастоящем представляван от ОЕРЕС;

Д.

като има предвид, че ОЕРЕС може да бъде ефективен, единствено ако е гарантирана независимостта му от държавите членки и от институциите на ЕС;

Е.

като има предвид, че националните съображения могат да усложнят определянето на общи позиции, като направят постигането на споразумение по-трудно;

Ж.

като има предвид, че ОЕРЕС играе основна роля за все по-последователното прилагане на регулаторната рамка на ЕС във всички държави членки, което е изключително важно за успешното развитие на вътрешен пазар за електронни съобщителни мрежи и услуги;

З.

като има предвид, че неотдавнашните инициативи, предприети на национално равнище, по-специално по отношение на процесите на преглед на разходите, могат да се отразят на прилагането на принципа на независимост;

И.

като има предвид, че националните регулаторни органи (НРО) не са еднородни, предвид това, че понякога те имат много различни правомощия в собствените си държави — някои от тях се занимават само с регулирането на пазара, докато други разглеждат и аспекти като регулирането на пазара, сигурността на мрежата, неприкосновеността на личния живот, регистъра на домейни, услугите в областта на радиочестотния спектър и потребителските услуги;

Й.

като има предвид, че е възможно понастоящем Службата на ОЕРЕС да не се използва оптимално;

К.

като има предвид, че някои от установените в други държави агенции на Съюза също имат сателитен офис в Брюксел;

Л.

като има предвид, че повечето от заседанията на експертните работни групи бяха проведени в Брюксел или организирани от НРО, и като има предвид, че следва да се развият видеоконферентни връзки;

М.

като има предвид, че ползата за потребителя е една от основните цели на вътрешния пазар на електронни съобщения;

Н.

като има предвид, че решенията, взети от ОЕРЕС на европейско равнище, следва да създават европейска добавена стойност;

1.

Счита, че докладът за оценката е цялостен, уместен и балансиран;

2.

Счита, че необходимите сътрудничество, координация и неформални аспекти на регулирането се нуждаят от време, за да разгърнат напълно своето действие;

3.

Счита, че все още има поле за подобрение в работата на ОЕРЕС и Службата на ОЕРЕС, като същевременно признава наличието на ограничени ресурси; подчертава обаче, че използването на новата процедура, предвидена в член 7/7а от Директива 2009/140/ЕО относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги, беше приложена успешно, като обосновава двустепенната структура;

4.

Подчертава, че ОЕРЕС е най-малката агенция на ЕС, с принос от бюджета на ЕС от едва 3 768 696 EUR и 16 одобрени длъжности съгласно бюджета на ЕС за 2013 г., чиято основна дейност е предоставяне на административна подкрепа на структурата на ОЕРЕС, състояща се от националните регулаторни органи;

5.

Припомня становището на комисията по бюджети от 29 май 2008 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейския орган за пазара на електронни съобщения (COM(2007)0699 — C6-0428/2007 — 2007/0249(COD)), с което се отхвърля създаването на нова агенция;

6.

Счита, че НРО играят важна роля в рамките на регулаторната система, тъй като на националните пазари са налице неизменни различия, свързани с мрежовата топология, и те се различават също по отношение на моделите на потребителско търсене, демография т.н.; подчертава, че за да се осигури конструктивно сътрудничество в рамките на ЕС и съответно единният пазар да функционира правилно, е от основно значение съществуването на регулатори, които да са независими, специализирани по отрасли и да разполагат с подходящи ресурси;

7.

Счита, че ОЕРЕС играе решаваща роля в регулаторната система като структурата, натоварена със задачата да приведе в съответствие националните фактически и регулаторни различия, с цел изграждане на вътрешния пазар на електронни съобщения;

8.

Препоръчва ролята на ОЕРЕС, по-специално по отношение на НРО, да се определи по-добре и да се засили чрез разширяване на неговите отговорности, за да се улесни изготвянето на общи позиции с оглед подобряването на подхода на вътрешния пазар, включително чрез оценка на ефективността на настоящото сътрудничество с НРО и Комисията съгласно процедурите по членове 7 и 7а;

9.

Счита, че по-доброто хармонизиране на задачите, извършвани от НРО в държавите членки, което да им предоставя компетентност за съответните аспекти, които са пряко свързани със сигурността и устойчивостта на вътрешния пазар на електронни съобщения, може да допринесе за по-доброто функциониране на ОЕРЕС и за по-голямата предвидимост за участниците на пазара;

10.

Призовава държавите членки и Комисията да гарантират, че независимостта на НРО на национално и европейско равнище се засилва, а не отслабва, тъй като това е единственият начин да се гарантира цялостната независимост на ОЕРЕС;

11.

Счита, че ролите и структурата на ОЕРЕС и Службата на ОЕРЕС следва да бъдат адаптирани в съответствие с равнището на изграждане на вътрешния пазар на електронни съобщения;

12.

Призовава Комисията да гарантира независимостта на ОЕРЕС от институциите на ЕС в бъдещи предложения, свързани със сферата на действие и мисията на ОЕРЕС;

13.

Счита, че ОЕРЕС следва да действа в интерес на европейските граждани и че механизмите за отчетност на Европейския парламент, като единствената институция на ЕС, пряко избрана да представлява интересите на европейските граждани, следва да бъдат засилени;

14.

Препоръчва ОЕРЕС да засили своята вътрешна отчетност, като ясно определи целите си в своята годишна работна програма и представи в годишния си доклад своите постижения и напредък въз основа на тези цели;

15.

Счита, че е от изключителна важност за последователността и съгласуваността на работата на ОЕРЕС да се определят по-добре приоритетите в неговите задачи и да се насърчи комуникацията с всички заинтересовани страни в етапа на разработване на неговата годишна работна програма;

16.

Счита, че ОЕРЕС следва да има по-голяма свобода за вземане на стратегически решения, което означава, наред с другото, че ОЕРЕС следва да изготвя свои собствени анализи и проучвания, които да му дават възможност да взема такива решения, така че решенията да се вземат по-скоро отгоре надолу и да бъдат независими;

17.

Подчертава, че консултативната роля на ОЕРЕС преди изготвянето на законодателните предложения, засягащи сектора на електронните комуникации, следва да бъде систематизирана;

18.

Счита, че външната комуникация на ОЕРЕС следва да се изясни и подобри, с цел да се насърчи участието на заинтересованите страни на всички равнища на разработване на политиката;

19.

Препоръчва да се официализира ролята на Групата на независимите регулатори (ГНР) в Брюксел, като същевременно се гарантира, че тя не припокрива задачите, възложени на Службата на ОЕРЕС;

20.

Препоръчва по-широка употреба на дистанционната работа, видеоконферентните връзки и други техники за работа от разстояние, станали възможни благодарение на електронните комуникации, с цел да се пестят разходи и да се намали въглеродният отпечатък;

21.

Препоръчва на Комисията и държавите членки да осигурят подходящо финансиране за ОЕРЕС и НРО;

22.

Счита, че местоположението на Службата на ОЕРЕС не е пречка за проследяването на ежедневната работа на институциите на ЕС в областта на електронните съобщения, която е предмет на специален интерес за ОЕРЕС, както и че то не затруднява ефективното използване на Службата на ОЕРЕС, при условие че се засили използването на стратегиите за електронни комуникации;

23.

Счита, че мисията на Службата на ОЕРЕС следва да бъде преразгледана, засилена и по-точно определена, като се обърне специално внимание на резултатите от одита на ОЕРЕС в тази връзка;

24.

Препоръчва да бъдат направени необходимите промени и да се вземат предвид необходимите ресурси, за да се позволи на Службата на ОЕРЕС да подкрепя съществената работата на ОЕРЕС по-ефективно и ефикасно, а не просто да предоставя административна подкрепа;

25.

Счита, че всяко обсъждане на местоположението на Службата на ОЕРЕС следва да се извършва с оглед укрепването на независимостта спрямо институциите на ЕС и държавите членки и при надлежно зачитане на принципа на справедливото географско разпределение на седалищата на институциите, агенциите и другите органи на ЕС;

26.

Счита, че е необходимо по-голямо консолидиране, за да се даде възможност на операторите да използват ефекта от мащаба по-пълноценно и че ОЕРЕС следва да играе важна роля в този процес;

27.

Счита, че е необходима ясна и стабилна законодателна рамка за по-добър вътрешен пазар, което ще доведе до увеличаване на конкуренцията и подобряване на услугите за потребителите;

28.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/33

—

като взе предвид предложението за регламент на Съвета за установяване на критерии за случаите, когато оползотворената хартия престава да бъде отпадък съгласно член 6, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците (COM(2013)0502),

—

като взе предвид научния и технически доклад на JRC, озаглавен „Критерий за край на отпадъка за отпадъчна хартия: технически предложения“, публикуван през март 2011 г.,

—

като взе предвид Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (1), и по-специално член 6, параграф 1 от нея,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно превози на отпадъци (2), и по-специално член 49 от него,

—

като взе предвид Решение 2011/753/ЕС на Комисията за установяване на правила и изчислителни методи за проверка на съответствието с целите, зададени в член 11, параграф 2 от Директива 2008/98/ЕО, и по-специално член 2, параграф 2 от него (3),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 26 януари 2011 г., озаглавено „Европа за ефективно използване на ресурсите — водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“ (COM(2011)0021),

—

като взе предвид становището на комитета, посочен в член 39 от Директива 2008/98/ЕО, представено на 9 юли 2012 г.,

—

като взе предвид член 5а, параграф 4, буква д) от Решение 1999/468/EО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (4),

—

като взе предвид член 88, параграф 2, параграф 3 и параграф 4, буква в) от своя правилник,

А.

като има предвид, че определянето на критерии за край на отпадъка в съответствие с Директива 2008/98/ЕО може да бъде важен инструмент за насърчаване на рециклирането и на пазар на вторични суровини и по този начин може да подобри ефективното използване на ресурсите;

Б.

като има предвид, че предложеният регламент на Съвета постановява, че отпадъчната хартия със съдържание на нехартиения компонент равно или по-малко от 1,5 % от въздушно сухото тегло престава да бъде отпадък, когато е предназначена за използване на хартиени влакна за производството на хартия — предмет на определени допълнителни критерии;

В.

като има предвид, че хартията, съдържаща разни материали, в която съдържанието на нехартиените материали е по-голямо от 30 % от въздушно сухото тегло, се счита изцяло като нехартиен компонент; като има предвид, че типичната хартиена кутия, съдържаща разни материали, съдържа само 30 % или по-малко нехартиени компоненти (24 % полиетилен, 6 % алуминий) и следователно не би била считана за нехартиен компонент; като има предвид, че в резултат на това поток от хартиени отпадъци би могъл да съдържа каквото и да е количество хартиени кутии, съдържащи разни материали (с тяхното високо съдържание на нехартиени компоненти, както и непренебрежимо остатъчно съдържание на течности, храна и друг органичен материал по тях) и вече не биха били представяни като отпадък, а като продукт;

Г.

като има предвид, че съгласно член 3, точка 17 от Директива 2008/98/ЕО „рециклиране“ се определя като „всяка дейност по оползотворяване, посредством която отпадъчните материали се преработват в продукти, материали или вещества, за първоначалната им цел или за други цели“;

Д.

като има предвид, че проектът на регламент определя момента на край на отпадъка като момента, в който оползотворената хартия е предназначена за използване на хартиени влакна за производството на хартия, като по този начин го поставя преди действителното преработване в заводите за хартия; като има предвид, че това противоречи на съществуващото определение за „рециклиране“, което изисква преработването на отпадъчните материали;

Е.

като има предвид, че такъв отпадъчен материал, получен след събиране и сортиране, само е бил предварително обработен (не преработен) и не може да бъде използван без допълнителна преработка;

Ж.

като има предвид, че определянето на края на отпадъка преди рециклирането в действителност да се е състояло би създало проблеми във връзка със значителен обем от действащото общностно законодателство като например законодателството, свързано с екомаркировки, обществени поръчки, екодизайн и REACH, където за „рециклирането“ досега се посочва, че води до готов за използване рециклиран продукт и освен това противоречи също така на член 2, параграф 2 от Решение 2011/753/ЕС на Комисията, където „предварителната обработка“ е ясно разграничена от „крайното рециклиране“;

З.

като има предвид, че по силата на член 6, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО някои определени отпадъци престават да бъдат отпадъци, когато са преминали през процес на оползотворяване (включително рециклиране), и отговарят на определени критерии, които трябва да бъдат разработени в съответствие с условията, определени в този член; като има предвид, че тези условия включват: а) веществото или предметът да са в съответствие със съществуващите закони и стандарти, приложими към продуктите (член 6, параграф 1, буква в)); и б): използването на веществото или предмета да не доведе до цялостно вредно въздействие върху околната среда или човешкото здраве (член 6, параграф 1, буква г));

И.

като има предвид, че прагът за нехартиения компонент от 1,5 % се основава на европейския стандарт EN 643; като има предвид, че съгласно проучването на JRC този стандарт „е централен елемент от търговията с отпадъчна хартия“ и „уточнява списък с европейски стандартни категории на отпадъци“; като има предвид, че разчитането на този стандарт за определяне на критерии за край на отпадъка ясно нарушава член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2008/98/ЕО, в която се прави ясно позоваване на „стандарти, приложими към продуктите“, а не на стандарти, приложими към отпадъците;

Й.

като има предвид, че съответните стандарти за хартиени продукти като например ISO 1762 за неорганични примеси, ISO 5350/1 и 5350/2 за видими замърсявания и ISO 624 за екстракти (въглехидрати с ниско молекулно тегло) изискват степен на чистота от 1 ppm — 15 000 пъти по-малка от предложената степен;

К.

като има предвид, че включването на хартия, съдържаща разни материали, противоречи на изричната препоръка в проучването на JRC, което е изключило пластова отпадъчна хартия от обхвата на критериите за край на отпадъка поради допълнителния присъщ риск за околната среда, произтичащ от нея, в случай че материалът се изнася, особено извън ЕС;

Л.

като има предвид, че както се посочва в член 49, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 в случай на износ извън ЕС, компетентният орган по изпращането в Съюза изисква и полага всички усилия да гарантира, че всички изнесени отпадъци се управляват по екологосъобразен начин в третата страна, която е страна по местоназначението, наред с другото, като може да демонстрира, че съоръжението, което получава отпадъците, се експлоатира в съответствие с такива стандарти за опазване на здравето на човека и на околната среда, които в общи линии са еквивалентни на стандартите, установени в законодателството на ЕС;

М.

като има предвид, че ако на използвана хартия, включително отпадъчна хартия, съдържаща разни материали, се предостави статус за край на отпадъка преди тя дори да е била подходящо рециклирана, тогава този материал може да се търгува свободно на световните пазари и предпазните мерки на Регламента относно превозите на отпадъци по отношение на съобразено с околната среда управление вече няма да се прилагат; като има предвид, че освобождаването на потоци от отпадъци с висока степен на нехартиени материали, които освен това биха могли да надхвърлят прага от 1,5 % поради неотчитането на сегашната хартия, съдържаща разни материали, от изискванията на Регламента относно превозите на отпадъци ясно рискува да наруши член 6, параграф 1, буква г) от Директива 2008/98/ЕО, в която се посочва, че употребата на веществото няма да доведе до цялостно вредно въздействие върху околната среда;

Н.

като има предвид, че предложената система за управление с цел демонстриране на съответствие с критериите, посочени в член 3 от проекта на регламент на Съвета и по-специално разпоредбата, че нехартиените материали в пратки от хартия, съдържащи разни материали, са предназначени за оползотворяване, вероятно ще бъде почти невъзможна за прилагане за отпадъци, които са престанали да бъдат отпадъци и следователно се търгуват свободно, като вероятно сменят многократно своя собственик, и във всеки случай вече не изискват екологосъобразна обработка на съответния материал;

О.

като има предвид, че стимулирането на увеличаването на световната търговия с такава хартия, която предполагаемо вече не се счита за отпадък, чрез заобикаляне на предпазните мерки за опазване на здравето на човека и на околната среда не само би имало допълнително отрицателно въздействие върху околната среда по време на транспорта, но също така би могло да доведе до намаляване на европейския дял на рециклиране на хартия поради намалена наличност на отпадъчна хартия, така че на производителите на хартия може да се наложи да заместват поне частично с повече първично целулозно производство в Европа с по-голямо потребление на енергия и свързаните с него емисии на CO2, което отново би противоречало на критерия да се предотвратява цялостно вредно въздействие върху околната среда;

П.

като има предвид, че съобщението на Комисията, озаглавено „Европа за ефективно използване на ресурсите“, включва стратегия за превръщането на ЕС в „кръгова икономика“, основана на рециклиращо общество с цел намаляване на образуването на отпадъци и с цел използване на отпадъците като ресурс; като има предвид, че допълнителното подобряване на дела на рециклиране в ЕС рискува да бъде сериозно подкопано от предложените критерии за край на отпадъка и настоящото предложение по този начин не би спазвало член 6, параграф 1, буква г) от Директива 2008/98/ЕО;

1.

Се противопоставя на приемането на регламента на Съвета за установяване на критерии за случаите, когато оползотворената хартия престава да бъде отпадък съгласно член 6, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците;

2.

Счита, че проектът на регламент на Съвета е несъвместим с целта и съдържанието на основния акт;

3.

Счита, че проектът на регламент на Съвета надхвърля изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията в основния акт;

4.

Счита, че Комисията не е оценила правилно въздействието на проекта на регламент върху рециклирането на хартия, върху веригата за създаване на стойност за отпадъчна хартия, върху превозите на отпадъчна хартия, както и върху цялостното въздействиенапроекта на регламент върху околната среда; насърчава Комисията да преразгледа проекта на регламент и да подобри предложените критерии за край на отпадъка в контекста на възраженията, повдигнати в настоящата резолюция;

5.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и парламентите и правителствата на държавите членки.

15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/36

—

като взе предвид Хартата на основните права, и по-специално членове 1, 14, 15, 21, 23, 24, 25, 34 и 35 от нея,

—

като взе предвид международното право в областта на правата на човека, и по-специално Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, Декларацията на ООН от 1992 г. за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства, Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и Конвенцията на ООН за правата на детето,

—

като взе предвид европейските конвенции за защита на правата на човека и основните свободи, и по-специално Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), Европейската социална харта и свързаните с нея препоръки на Европейския комитет за социални права, Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства, както и Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие,

—

като взе предвид членове 2, 3 и 6 от Договора за Европейския съюз и членове 8, 9 и 10 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид съобщението на Комисията относно рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г. (COM(2011)0173) и заключенията на Европейския съвет от 24 юни 2011 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията относно националните стратегии за интегриране на ромите: първа стъпка в прилагането на Рамката на ЕС (COM(2012)0226),

—

като взе предвид предложението за препоръка на Съвета относно ефективни мерки за интегриране на ромите в държавите членки (COM(2013)0460),

—

като взе предвид съобщението на Комисията относно стъпките напред в прилагането на националните стратегии за интегриране на ромите (COM(2013)0454),

—

като взе предвид Директива 2000/43/ЕО на Съвета (1) от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход,

—

като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета (2) от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите,

—

като взе предвид предложението на Комисията за директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация (COM(2008)0426),

—

като взе предвид своята резолюция от 1 юни 2006 г. относно положението на жените от ромски произход в ЕС (3),

—

като взе предвид резолюцията си от 9 март 2011 г. относно стратегията на ЕС за интеграция на ромите (4),

—

като взе предвид анализа на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) на резултатите от проучването относно положението на ромите с разбивка на данните по пол, предоставени от агенцията вследствие на искане по член 126,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете, както и становището на комисията по заетост и социални въпроси (А7-0349/2013),

A.

като има предвид, че Стратегията за равенство между жените и мъжете 2010—2015 г. изисква от Комисията да „подкрепя насърчаването на равенството между половете в процеса на прилагане на всички аспекти (…) от стратегия „Европа 2020“, и като има предвид, че заключенията на Съвета относно рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите (НСИР) изискват „принципът на равенството между половете (…) да се прилага във всички политики и действия за постигане на напредък в приобщаването на ромите“;

Б.

като има предвид, че жените от ромски произход често са изправени пред множествена и междусекторна дискриминация, основана на пол и етнически произход, която е по-силна от дискриминацията спрямо мъжете от ромски произход, както и от тази спрямо жените от неромски произход, и разполагат с ограничен достъп до заетост, образование, здравеопазване, социални услуги и вземане на решения; като има предвид, че жените от ромски произход често са жертви на расизъм, предразсъдъци и стереотипи, които оказват отрицателно въздействие върху реалната им интеграция;

В.

като има предвид, че жените от ромски произход се подчиняват на патриархални и сексистки традиции, които им пречат да упражняват свободата си на избор по основни въпроси от своя живот като образование, заетост, сексуално и репродуктивно здраве и дори брак; като има предвид, че дискриминацията спрямо жените от ромски произход не може да се оправдава с традицията, но че решения на този въпрос трябва да се търсят при зачитане на традицията и многообразието;

Г.

като има предвид, че рискът от бедност за жените от ромски произход е по-висок в сравнение с този за мъжете от ромски произход и че ромските семейства с четири или повече деца са изложени на най-голям риск от бедност в ЕС;

Д.

като има предвид, че при често използваните показатели има тенденция да се пренебрегват някои проблеми, като например бедността сред работещите, енергийната бедност, насилието срещу жени и момичета, бедността на многодетните семейства и семействата с един родител, детската бедност и социалната изолация на жените;

Е.

като има предвид, че по-възрастните жени от ромски произход са изложени на по-висок риск от бедност поради това, че по-голямата част от тях са работили в сферата на неформалната икономика, без да получават възнаграждение или без да бъдат осигурени по схема за социална сигурност;

Ж.

като има предвид, че преобладаващото мнозинство от възрастните лица от ромски произход, определени като „неактивни“, са жени, както и че — отчасти поради традиционното разделение на труда между жените и мъжете и поради съществуващите в рамките на европейските пазари на труда расизъм и сексизъм — броят на жените от ромски произход в активна възраст, извършващи платена професионална дейност, е едва приблизително половината от броя на мъжете от ромски произход, като тези данни са сходни по отношение на самостоятелно заетите лица;

З.

като има предвид, че данните от всички държави сочат, че жените от ромски произход са изправени пред условия на тежка изолация в областта на заетостта, както и пред дискриминация на работното място, когато търсят работа или работят; като има предвид, че жените от ромски произход остават също така изолирани от официалната икономика и срещат пречки, породени от ограничените възможности за образование, неподходящите жилищни условия, слабото здравеопазване, традиционните роли на половете и общата маргинализация, както и дискриминацията от страна на общностите на мнозинството; като има предвид, че националните доклади за изпълнението на рамката на ЕС за НСИР все още не отделят достатъчно внимание на аспекта на равенството между половете;

И.

като има предвид, че е значително по-трудно за майките на многодетни семейства или за самотните майки да работят далеч от своите домове и семейства в необлагодетелствани земеделски райони;

Й.

като има предвид, че равнището на грамотност и постиженията в областта на образованието на жените от ромски произход са значително по-ниски от тези на мъжете от ромски произход и жените от неромски произход, както и че по-голямата част от момичетата от ромски произход напускат училище преждевременно, а значителна част от тях никога не са посещавали училище;

К.

като има предвид, че икономическата криза оказа неблагоприятно въздействие върху здравето и благосъстоянието на жените от ромски произход и утежни тяхното положение, което отдавна е неприемливо, като повече от една четвърт от всички жени от ромски произход срещат ограничения в своите ежедневни дейности поради здравословни проблеми;

Л.

като има предвид, че незачитането на широки сексуални и репродуктивни права, в т.ч. достъп до контрацепция, е пречка за разширяването на правата и възможностите на жените от ромски произход и за равенството между половете и води до непланирана бременност, включително в ранна юношеска възраст, с което се нарушават възможностите за образование и труд на момичетата; като има предвид, че ранното майчинство е до голяма степен следствие от липсата на подходящ достъп до социални услуги и от неадекватни здравни структури, които не са обърнали внимание на нуждите на жените от ромски произход;

М.

като има предвид, че поради ниския си социално-икономически статус и дискриминацията, на която са подложени в областта на здравеопазването, жените от ромски произход не познават по-голямата част от правата си и прибягват до медицински услуги в много по-малка степен, отколкото по-голямата част от населението;

Н.

като има предвид, че жените и момичетата от ромски произход са непропорционално засегнати от различни заболявания — в т.ч. ХИВ/СПИН — но програмите за профилактика, насочени към тях, като цяло не се ползват с приоритет и подобаващо финансиране, а достъпността на скрининга остава ниска;

O.

като има предвид, че крайната бедност, неравенството между половете и вътрешната дискриминация излагат жените от ромски произход на по-голям риск от трафик на хора, проституция, домашно насилие и експлоатация, като същевременно поставят пред тях допълнителни пречки при достъпа до закрила;

П.

като има предвид, че голям брой жени от ромски произход са били жертва на домашно насилие от страна на своя съпруг, негови родственици и други членове на семейството; като има предвид, че много голяма част от случаите на насилие и нарушенията на правата на човека, извършени срещу жени от ромски произход, не се съобщава поради факта, че насилието срещу жени все още се приема в патриархалните общества като законно упражняване на власт, но и поради факта, че извършителите на насилие срещу жени рядко биват подвеждани под отговорност за своите действия, което възпира жените да търсят правна помощ;

Р.

като има предвид, че прояви на насилие срещу жени от ромски произход се извършват често от различни органи във всички държави — членки на ЕС, под формата на тежка дискриминация и явни нарушения на Европейската конвенция за защита на правата на човека, които могат да се проявяват по различни начини, например като събиране и съхраняване в регистри на данни за лица и деца от ромски произход единствено въз основа на етническия им произход или като принудително извеждане на стотици хора, без да им бъде предложено каквото и да било подходящо алтернативно жилищно настаняване или подкрепа, и представляват срамни и безчовечни действия в пълен разрез с международните задължения на държавите членки във връзка с правата на човека;

С.

като има предвид, че всички институции на ЕС и държавите членки носят отговорност за премахването на насилието срещу жените и момичетата и също така за прекратяването на безнаказаността, като изправят пред съда извършителите на престъпления като престъпления от омраза, изказвания, проповядващи вражда и омраза, дискриминация и насилие срещу жени и момичета от ромски произход;

Т.

като има предвид, че Директива 2000/43/ЕО на Съвета забранява дискриминацията, основана на раса или етнически произход; като има предвид, че Комисията е започнала около 30 производства за установяване на неизпълнение на задължения срещу държави членки за незадоволително транспониране на Директивата за равно третиране без разлика на расата в националното законодателство;

1.

Подчертава, че НСИР трябва да поставят акцент върху разширяването на правата и възможностите на жените от ромски произход, така че те да поемат контрола над собствения си живот, като се превърнат във видими дейци на промяната в рамките на своите общности и издигнат глас, за да повлияят върху свързаните с тях политики и програми, а също и върху укрепването на социално-икономическата устойчивост на жените от ромски произход, т.е. на способността им да се приспособят към бързо променящата се икономическа среда посредством осъществяване на спестявания и предотвратяване на изчерпването на активи;

2.

Приветства доклада за напредъка за 2012 г., изготвен от Комисията (5), и предложението за препоръка от Съвета от 26 юни 2013 г. относно ефективни мерки за интегриране на ромите в държавите членки (6), където се поставя специален акцент върху достъпа до заетост, жилищно настаняване, образование и здравеопазване и се призовават държавите членки да предприемат положителни действия и да включат стратегиите за интеграция на ромите в борбата срещу бедността и социалната изолация;

3.

Призовава онези държави членки, които освен това в рамките на европейския семестър са получили специфични за съответната държава препоръки по въпросите, свързани с ромите, да изпълнят бързо тези препоръки и да се борят с дискриминацията, включително тази на работното място, да ангажират гражданското общество — в това число ромските организации — във вземането на решения, както и да разпределят не само средства на ЕС, но и национални и други средства, за да изпълнят ангажиментите, поети в техните национални стратегии за интеграция на ромите;

4.

Изразява съжаление във връзка с това, че въпреки приемането през 2006 г. на неговата резолюция относно положението на жените от ромски произход, както и приемането от Съвета на 10-те общи основни принципа за приобщаване на ромите, един от които се отнася до осведомеността по въпросите на равенството между половете, уязвимото положение на жените от ромски произход и жените от номадските общности на практика остава въпрос, по който европейските и националните политици не са предприели действия;

5.

Подчертава, че ефективността на рамката на ЕС за НСИР би могла да бъде значително увеличена чрез засиленото участие на Комисията, въз основа на нейния потенциал за подобряване на качеството на нормативните актове и на други инструменти, за насърчаване на по-голяма съгласуваност на политиките и за подкрепяне на водещите цели на рамката;

6.

Призовава държавите членки да разработят национални планове за действие в четирите ключови приоритетни области: здравеопазване, жилищно настаняване, заетост и образование, с конкретни цели и задачи, финансиране, показатели и крайни срокове, както и да направят оценка на постигнатия напредък, като измерят резултатите от изпълнението;

7.

Призовава правителствата и местните органи на държавите членки да осигурят участието на жените от ромски произход чрез организации на жени, ромски НПО и съответните заинтересовани страни в подготовката, изпълнението, оценката и мониторинга на НСИР и да създадат връзки между органите в областта на равенство между половете, организациите за правата на жените и стратегиите за социално приобщаване; призовава освен това Комисията да възприеме последователен подход към равенството между половете при изпълнението на стратегията „Европа 2020“ и националните програми за реформа;

8.

Призовава Комисията да представи „график“ на процеса на приобщаване на ромите в ЕС, който да обхваща постиженията, целите, конкретните мерки за осъществяването на тези цели, моментното състояние на мерките за изпълнение и следващите стъпки;

9.

Призовава държавите членки да противодействат на пространствената сегрегация, принудителното отстранение от домовете и бездомността, пред които са изправени мъжете и жените от ромски произход, и да въведат ефективни и прозрачни политики в областта на жилищното настаняване;

10.

Призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че основните права на жените и децата от ромски произход се спазват и че — в т.ч. и чрез кампании за повишаване на осведомеността — жените и момичетата от ромски произход са запознати със своите права съгласно действащото национално законодателство в областта на равенството между половете и дискриминацията, и да продължат действията за борба с патриархалните и сексистките традиции;

11.

Призовава Комисията да уточни институционалното разделение на задачите и отговорностите между участващите организации, форуми и органи, както и ясно да определи ролята на тези заинтересовани страни — като например работната група на Комисията по въпросите на ромите, мрежата на националните звена за контакт, Европейската платформа за приобщаване на ромите, Агенцията на ЕС за основните права и нейната специална работна група по въпросите на приобщаването на ромите — в надзора, контрола и координирането на рамката на ЕС за НСИР;

12.

Призовава Комисията да подкрепи НСИР, като потърси общи, сравними и надеждни показатели и разработи информационно табло на показатели на ЕС за приобщаване на ромите, за да представи ясни и недвусмислени данни, по които може да бъде измерен напредъкът, както и да изпълни изискването за ефективен мониторинг;

13.

Призовава държавите членки да гарантират, че мерките на строги икономии не засягат по непропорционален начин жените от ромски произход и жените от номадските общности и че в основата на решенията във връзка с бюджета са залегнали принципите на правата на човека;

14.

Призовава Комисията настоятелно да прикани държавите членки да представят в националните си стратегии показатели за резултатите, базови стойности и водещи количествено измерими цели за основните приоритетни области, по които може да бъде измерен напредъкът;

15.

Призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че във всички администрации се събират данни, разбити по пол и етническа принадлежност, и че те се използват за информиране при разработването на политики; посочва, че събирането на такива данни трябва да се извършва в съответствие с приложимите принципи в областта на правата на човека;

16.

Призовава държавите членки да разпределят достатъчни финансови ресурси за изпълнението на НСИР, съразмерни с техните национални политически ангажименти, както и да отразят своите стратегии за приобщаване в националните си бюджетни политики;

17.

Призовава Комисията и държавите членки да създадат подходяща рамка за консултации, партньорско обучение и обмен на опит между политици и ромски организации, както и да започнат структуриран диалог за включване на организации и НПО, представляващи ромите, в планирането, изпълнението, мониторинга и оценяването на европейски, национални и местни стратегии за приобщаване на ромите;

18.

Призовава държавите членки да гарантират равенство в гражданските права и равен достъп до здравни услуги, образование, заетост и жилищно настаняване, при което се зачитат правата на човека и принципът за недопускане на дискриминация и се осигурява съвместимост с номадството, където това е уместно;

19.

Призовава Комисията и държавите членки да включват инструментите на интегрираните териториални инвестиции и воденото от общностите местно развитие в своите договори за партньорство, да ги мобилизират в полза на по-слабо развитите микрорегиони и необлагодетелстваните територии, както и да включват воденото от общностите местно развитие в набора от оперативни програми, които ще бъдат разработени;

20.

Призовава Комисията и държавите членки да осигурят приемането и прилагането на специално и широкообхватно антидискриминационно законодателство в съответствие с международните и европейските стандарти във всички държави членки, като гарантират, че органите за борба с дискриминацията имат капацитет за насърчаване на равното третиране и разполагат с механизми за подаване на жалби, които са достъпни за жени и момичета от ромски произход;

21.

Призовава държавите членки да поставят по-голям акцент върху териториалните аспекти на социалното приобщаване в националните си стратегии и да предприемат целеви действия за най-необлагодетелстваните микрорегиони чрез комплексни и интегрирани програми за развитие;

22.

Призовава държавите членки да се съсредоточат и върху градското измерение на политиката на сближаване, като отделят особено внимание на градовете, които са несъразмерно засегнати от социални дисбаланси — като безработица, социална изолация и поляризация — и да им оказват подкрепа в развитието на тяхната инфраструктура с цел използване на техния потенциален принос към икономическия растеж, както и за укрепване на връзките между градските и селските райони с оглед насърчаване на приобщаващото развитие;

23.

Призовава държавите членки да засилят интегрирането на принципа на равенство между половете при изпълнението на своите НСИР, да прилагат перспектива за равенство между половете към всички политики и практики, които засягат жените от ромски произход, както и да свържат тяхното изпълнение със съществуващите стратегии за равенство между половете, по-специално като премахнат разликата в заплащането и в пенсиите на жените и мъжете в рамките на ромските общности и като посочат изрично като цел премахването на насилието срещу жени и момичета и предприемат реални действия в тази посока;

24.

Призовава Съвета, Комисията и държавите членки да осигурят включването на конкретни мерки във връзка с правата на жените и интегрирането на принципа на равенството между половете в НСИР, да гарантират, че вземат под внимание аспектите, свързани с пола, и характеризиращата се с множествена и междусекторна дискриминация ситуация, в която се оказват жените от ромски произход, особено що се отнася до заетостта, здравеопазването, жилищното настаняване и образованието, и че оценката и годишният мониторинг, осъществявани от Комисията и в частност от Агенцията за основните права, вземат предвид правата на жените и перспективата на равенството между половете във всеки раздел на НСИР; изисква тези констатации да бъдат представени на Европейския парламент;

25.

Призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че НСИР отразяват специфичните права и потребности на жените от ромски произход, и да разработят конкретни показатели за тяхното изпълнение, проследяване и мониторинг, например въз основа на индекса на човешко развитие в зависимост от пола (GDI) на Програмата на ООН за развитие (ПРООН), който разглежда аспекти като дълъг и здравословен живот, знания и достоен стандарт на живот, и индекса на реализация на правата на жените (GEM), който включва участие в политическия живот и вземането на политически решения, участие в икономическия живот и вземането на икономически решения и владеене на икономическите ресурси; призовава Комисията и държавите членки да използват включването на измерението на пола при изготвянето на бюджета като един от инструментите за интегриране на принципа на равенството между половете;

26.

Призовава държавите членки да разработят национални рамки за мониторинг и оценка на НСИР, които включват аспекти като бюджетен контрол и други форми на надзор от страна на гражданското общество (осъществявани от национални НПО, мрежи от НПО или от техни обединения), експертна оценка (извършвана от независими експерти с доказан опит в областта) и административен мониторинг;

27.

Призовава Комисията и държавите членки да извършат оценки на въздействието, отчитащи измерението на пола, при разработването на конкретни мерки в рамките на своите НСИР;

28.

Призовава Комисията да въведе по-ефективни инструменти за измерване на действителното социално-икономическо положение на жените от ромски произход, като например включи количественото изражение на „икономиката на ежедневието“ и признае неформалната икономика в своя проект „Отвъд БВП“; призовава Комисията също така да разработи и наблюдава специфични показатели за равенство между половете за НСИР и политиките за социално приобщаване;

29.

Приканва НПО, извършващи дейност в тази област в държавите членки, да разработят индивидуални планове за действие с цел подпомагане на жените и младите хора при намирането на работа; да осигурят консултиране от психолози за насърчаване на лицата от ромски произход да участват в образованието и професионалното обучение, както и да опознаят своите лични умения и способности с цел подобряване на социалното приобщаване на пазара на труда; да предложат посредничество между доставчиците на обучения/курсове за преквалификация и работодателите, от една страна, и жените от ромски произход/ромското население, от друга; да дадат тласък на образователните постижения на жените и момичетата от ромски произход чрез предоставяне на субсидии и стипендии, като зачитат принципа на равните възможности и вземат под внимание факта, че момичетата сключват брак на по-ранна възраст в сравнение с момчетата;

30.

Призовава държавите членки при изпълнението на мерките да ги насочат изрично към жените от ромски произход в положение на извънредни социално-икономически лишения и същевременно да се съсредоточат върху групите, изложени на риск, посредством предотвратяване и борба с обедняването;

31.

Призовава държавите членки да увеличат броя и степента на видимост на програмите за ромите и номадските общности, както и на получателите по тези програми, в т.ч. конкретна подкрепа за организации на номадите и ромите, които работят за насърчаване на разширяването на правата и възможностите на жените и достъпа на НПО до структурни фондове;

32.

Призовава Комисията и държавите членки да разработят финансови механизми за подкрепа на гражданското общество и контрол от страна на общностите върху политиката, инициативите и проектите за социално приобщаване, свързани с жените от ромски произход и жените от номадските общности;

33.

Призовава Комисията и държавите членки да въведат цели за намаляване на детската бедност в процеса на ЕС за приобщаване на ромите, да включат правата на детето в мерките за социално приобщаване, да следят напредъка от гледна точка на детската бедност, както и да установят и разработят приоритетни действия в тази област;

34.

Подчертава, че предотвратяването на маргинализацията трябва да започва в ранна детска възраст; счита, че е от първостепенно значение да се приеме подход, който е насочен към различни поколения жени, с цел да се сложи край на предаването на бедността между поколенията;

35.

Призовава държавите членки да включат в своите НСИР специални програми за активно приобщаване на жените от ромски произход на пазара на труда чрез гарантиране на достъп до висококачествени образователни програми за жени и момичета от ромски произход, както и чрез предоставяне на достъп до учене през целия живот с оглед на възможността за придобиване на пазарно ориентирани умения; призовава държавите членки да включат като хоризонтална цел изграждането на капацитет и разширяването на правата и възможностите на жените от ромски произход във всички приоритетни области на НСИР, както и да насърчават основания на участието подход по отношение на политиката чрез подкрепа на активното участие на жени от ромски произход на местно, национално и европейско равнище;

36.

Призовава държавите членки да предвидят мерки за положителни действия за улесняване на достъпа до работни места в публичната администрация за жени и мъже от ромски произход;

37.

Призовава държавите членки да разработят конкретни мерки, насочени към многодетните семейства (с четири или повече деца), както и домакинствата с един родител, чрез улесняване на навлизането на пазара на труда, разглеждане на възможността за специална социална закрила, увеличаване на броя на детските заведения и осигуряване на интеграцията на децата от ромски произход в местните училища и детски заведения и на пълния им и равноправен достъп до задължителното образование, като по този начин противодействат на социалната изолация и създаването на „гета“;

38.

Призовава държавите членки да осигурят за децата от ромски произход равен достъп до качествени и достъпни детски заведения, образование в ранна детска възраст, услуги за развитие в детството, както и образование, основано на партньорство с родителите, да въведат отново целите от Барселона по отношение на детските заведения и да разработят достъпни, включително от финансова гледна точка, и висококачествени услуги за предоставяне на грижи през целия жизнен цикъл;

39.

Призовава държавите членки да предприемат всички необходими мерки за предотвратяване на уволнението на служители по време на бременност или майчинство и да разгледат възможността за признаване на отглеждането на деца като период, който следва да се отчита при определянето на пенсионните права;

40.

Призовава държавите членки да разгледат пречките, пред които са изправени самостоятелно заетите жени от ромски произход, да дадат възможност за достъпна, бърза и евтина регистрация за жени предприемачи от ромски произход и да разработят схеми за микрокредити, насочени към малки новосъздадени предприятия и предприемачи, с прости, удобни за предприемачите административни процедури, в т.ч. техническа помощ и съпътстващи мерки и издаване на специални разрешения за признаване на редица сезонни или временни работни места като „платена работа“ със съответните социално-осигурителни плащания; освен това призовава държавите членки и местните органи да мобилизират Европейския механизъм за микрофинансиране за трудова заетост и социално приобщаване;

41.

Призовава държавите членки да разработят целеви и ориентирани към интегриране мерки в областта на подпомагането при безработица (преквалификация, разкриване на работни места и назначаване на работно място с подпомагане на заплатите, подпомагане на социалното осигуряване, данъчни облекчения и т.н.), вместо да поставят, както към момента, акцент почти изключително върху публични програми за заетост;

42.

Призовава за подкрепа и насърчаване на интегрирането на населението от ромски произход на пазара на труда; отбелязва, че за да се диференцират административните услуги и мерки в областта на заетостта и за да се разработят процедури в областта на ориентацията, са необходими поддържащ персонал и работещи по отделните случаи служители, които да са от ромски произход;

43.

Призовава Комисията и държавите членки да създадат специфична система за подпомагане и наставничество в областта на образованието посредством образование и социални услуги на равнището на общността, предназначени за младите роми от най-ранната детска възраст до висшето образование, като обръщат специално внимание на въпросите, свързани с пола;

44.

Призовава държавите членки да използват в пълна степен възможностите, предлагани от структурните фондове, и особено от Европейския социален фонд (ЕСФ), за подобряване на перспективите на ромите в образованието и заетостта, така че да им се предостави реален шанс за социално приобщаване и избягване на трайно високите равнища на бедност; настоятелно призовава държавите членки да наблюдават редовно постигнатия напредък, най-вече в областта на образованието и обучението на младите роми, особено на жените;

45.

Приканва държавите членки да се борят срещу стереотипите, за да се избегне стигматизацията на тази етническа група, която спира работодателите да наемат лица от ромски произход, води до дискриминация в рамките на публичната администрация и училищата и оказва отрицателно въздействие върху отношенията с властите, както и върху търсенето на работа;

46.

Отново потвърждава факта, че пропуските в образованието на ромите имат важно измерение, свързано с пола, тъй като равнището на грамотност при жените от ромски произход е средно 68 % в сравнение с 81 % при мъжете от ромски произход, а процентът на записване в начални училища сред момичетата от ромски произход е едва 64 %, като същата разлика в съотношението се наблюдава и по отношение на процента на записване за професионални квалификации; отбелязва обаче, че съществуват големи различия между държавите членки по отношение на тези статистически данни;

47.

Призовава държавите членки да разработят конкретни програми, за да се гарантира, че момичетата и младите жени от ромски произход остават в основното, средното и висшето образование, както и да въведат специални действия за майките в юношеска възраст и момичетата, напускащи училище преждевременно, за подкрепа по-конкретно на непрекъснатото образование, като субсидират навлизането им на пазара на труда и осигуряват обучение в работна среда; освен това призовава държавите членки и Комисията да отчитат тези мерки при координацията и оценката на НСИР;

48.

Призовава държавите членки да разработят стратегии за борба с дискриминацията, за да бъдат избегнати и осъдени проявите на расистко поведение в обществените услуги и по-специално на пазара на труда, като се гарантира стриктно спазване на правата на жените и мъжете от ромски произход на пазара на труда;

49.

Призовава Комисията и държавите членки да инвестират средства в привличането на „нетрадиционни учащи се“ за продължаване на тяхното образование и да окажат подкрепа на НПО и програми, чиято цел е да се насърчи включването на нетрадиционни учащи се чрез учебни и образователни програми за възрастни;

50.

Призовава държавите членки да подпомагат мрежите на учащите се от ромски произход, да насърчават солидарността между тях, да увеличат видимостта на примерите за успех и да противодействат на изолацията на тези учащи се;

51.

Призовава държавите членки да насърчават участието на ромски семейства в училищата, да направят оценка на училищата, в които учат деца и млади хора от ромски произход, и да направят всички необходими промени за осигуряване на образователна интеграция и постижения за всички; посочва, че следва да има специални мерки, насочени към момичетата от ромски произход, основани на успешни случаи, които са получили одобрение от академичната общност;

52.

Изисква от Комисията и държавите членки да разпределят средства за изграждане на училища, детски градини и ясли с повече места, така че децата от ромски произход да могат да участват в класове с други деца от неромски произход, без да бъдат дискриминирани и да остават извън образователната система, нито да бъдат отхвърляни от учителите въз основа на своята етническа принадлежност;

53.

Призовава Комисията и държавите членки да въведат систематични програми за обучение в чувствителност към аспектите на пола и културните особености, насочени към доставчиците на социални и здравни услуги;

54.

Подчертава, че образованието на момичетата от ромски произход спомага за подобряването на живота на ромите по много начини, тъй като, наред с другото, то е решаващо условие за повишаване на пригодността за заетост на жените от ромски произход, за улесняване на техния достъп до пазара на труда и за постигане на определена сигурност на доходите и е жизненоважно за преодоляване на бедността и социалната изолация; отбелязва освен това, че повишените познания на учителите за ромската култура спомагат за намаляване на социалната изолация; във връзка с това призовава държавите членки да се борят срещу сегрегацията, да осигурят по-приобщаващо и достъпно образование и чувствителни в културно отношение методи на преподаване, като привличат помощник-учители и родители от ромски произход, а същевременно считат за приоритет повишаването на професионалните умения в съответствие с изискванията на пазара на труда;

55.

Призовава Комисията и държавите членки да определят жените от ромски произход като отделна целева група на своите инициативи в областта на здравеопазването, особено по отношение на заболяванията, които са тясно свързани с женската хормонална система и/или бедността, като например остеопороза, мускулно-скелетни проблеми и заболявания на централната нервна система; освен това настоятелно призовава скринингът и профилактиката на рака на гърдата и рака на маточната шийка — включително ваксините срещу човешкия папиломавирус — да бъдат напълно достъпни, и да се положат усилия за започване на здравно обслужване на бременните жени, които вече са в първото тримесечие на своята бременност;

56.

Призовава държавите членки да гарантират достъп до здравеопазване, по-специално чрез участието на НПО на жените от ромски произход в изготвянето, изпълнението и оценката на здравните програми, и да гарантират, че жените и момичетата от ромски произход могат да направят собствен избор за своята сексуалност, здраве и майчинство, като насърчават семейното планиране, достъпа до пълна гама от здравни услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и сексуално образование, осигуряват защита на децата и подрастващите от сексуална злоупотреба и ранни бракове, ограничават смъртността при кърмачета и майки и предотвратяват явлението насилствена стерилизация;

57.

Призовава държавите членки да улеснят и насърчат балансираното по отношение на пола участие на ромските общности в разработването, изпълнението, мониторинга и оценката на програмирането в областта на профилактиката на заболяванията, лечението, грижите и подкрепата, както и в процеса на намаляване на стигматизацията и дискриминацията в здравеопазването;

58.

Призовава държавите членки и местните и регионалните органи да разработят и приложат политики, които гарантират, че всички жени от ромски произход, включително тези, които принадлежат към най-изолираните общности, имат достъп до услуги, свързани с първична здравна помощ, спешна медицинска помощ и профилактика, както и да предприемат действия за обучение на работещите в сектора на здравеопазването с цел премахване на предразсъдъците спрямо ромите;

59.

Призовава държавите членки да разследват, забранят и подведат под съдебна отговорност пряката и непряката дискриминация спрямо жените от ромски произход при упражняването на техните основни права и при достъпа до обществени услуги, както и да предотвратят всички по-нататъшни прояви на дискриминация; подчертава, че е важно да се провеждат кампании за повишаване на осведомеността с цел борба срещу дискриминацията и премахване на расовите стереотипи по отношение на ромите, и по-специално по отношение на жените от ромски произход;

60.

Призовава Комисията и държавите членки да включат ромите и особено жените от ромски произход като специфична целева група в оперативните програми и програмите за развитие на селските райони за следващия програмен период;

61.

Призовава Комисията да публикува доклад за оценка на изпълнението на Директива 2000/43/ЕО на Съвета във всяка държава членка; също така призовава Комисията да състави конкретни препоръки за всяка държава членка, с цел да включи и измерението на равенството между половете в рамките на директивата;

62.

Призовава Съвета да постигне споразумение по Директивата на ЕС за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, така че да се гарантира, че всички основания за дискриминация, както и множествената дискриминация, са незаконни във всички сфери на живота; също така призовава всички институции на ЕС да гарантират включването на междусекторната дискриминация в директивата;

63.

Призовава държавите членки да предприемат действия срещу всички форми на насилие срещу жени, като например домашното насилие, сексуалната експлоатация и трафика на хора, като отделят специално внимание на жените от ромски произход, и да подкрепят жертвите, като включат конкретни цели за борба с трафика на жени от ромски произход в НСИР, като осигурят необходимите ресурси за съответните обществени услуги и окажат подкрепа също така посредством основните услуги, например здравеопазване, заетост и образование; освен това настоятелно призовава Комисията да предостави подкрепа за правителствените и гражданските инициативи, насочени към преодоляване на тези проблеми, като същевременно гарантира основните права на жертвите;

64.

Призовава държавите членки да работят с жени от ромски произход за създаването на стратегии за разширяване на правата и възможностите на жените, които признават тяхната междусекторна идентичност, и да насърчават дейности за противодействие на свързаните с пола стереотипи, насочени към жените, мъжете, момичетата и момчетата;

65.

Посочва, че уредените бракове, браковете между деца и насилствените бракове са все още широко разпространени като „традиционни практики“, подчертава, че тези практики са нарушения на правата на човека, които не само оказват значително влияние върху здравето на момичетата от ромски произход, като увеличават риска от усложнения по време на бременност и раждане, но също така излагат момичетата на сексуална злоупотреба и експлоатация и същевременно ги лишават от възможности за образование и заетост;

66.

Призовава държавите членки да ратифицират и прилагат Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора, както и да транспонират изцяло разпоредбите на Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него (7), по-специално като подобрят идентифицирането, защитата и оказването на помощ на жертвите, със специално внимание към децата;

67.

Изисква от държавите членки и Комисията решения на европейско равнище за проблемите на хората от ромски произход, като се взема под внимание правото им на свободно движение, като европейски граждани, както и необходимостта от сътрудничество между държавите членки за решаване на проблемите, пред които е изправена тази етническа група;

68.

Призовава Комисията и държавите членки да насърчават обмена на информация и най-добри практики във връзка с интеграцията на жените от ромски произход във всички сфери на обществото;

69.

Препоръчва на държавите членки да предприемат необходимите действия за прекратяване на практиката млади жени от ромската общност да бъдат предмет на уредени бракове, което накърнява морала и достойнството им;

70.

Призовава държавите членки спешно да обърнат внимание на потребностите на възрастните жени от ромски произход, тъй като те са една от най-уязвимите групи, нямат адекватни доходи и се нуждаят от достъп до здравеопазване и дългосрочни грижи с напредването на възрастта;

71.

Настоятелно призовава Комисията да постави началото на всеобхватна стратегия за борба с насилието срещу жените, съгласно отправените от Парламента искания в редица негови резолюции; призовава Комисията да изготви правни инструменти, включително европейска директива относно борбата с насилието, основано на пола;

72.

Призовава за развиване и насърчаване на ромския език и култура, за създаване на административни структури, които се занимават с въпроси, свързани с ромите, за укрепване на политиката за ромите и нейното прилагане, както и за засилване на участието в международно сътрудничество по въпроси, свързани с ромите;

73.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/45

—

като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2012 г. относно положението в Судан и Южен Судан (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2011 г. относно бъдещето на бюджетната подкрепа на ЕС за развиващите се страни (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2011 г. относно Четвъртия форум на високо равнище за ефективност на помощта (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 18 декември 2008 г. относно перспективите за укрепване на мира и изграждане на нация в следконфликтни ситуации (4),

—

като взе предвид доклада на информационната мисия в Южен Судан на комисията на ЕП по развитие през юли 2011 г.,

—

като взе предвид окончателния доклад на мисията на Европейския съюз за наблюдение на избори относно референдума в Южен Судан, проведен през периода 9—15 януари 2011 г. (5),

—

като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и Европейския съюз и неговите държави членки, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. (6), изменено за първи път в Люксембург на 25 юни 2005 г. (7) и изменено отново в Уагадугу на 22 юни 2010 г. (8),

—

като взе предвид декларацията на съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ — ЕС относно положението в Судан и Южен Судан, направена в Хорсенс (Дания) през май 2012 г. (9),

—

като взе предвид декларацията на ЕС и неговите държави членки от 9 юли 2011 г. относно независимостта на Република Южен Судан (10),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 22 юли 2013 г. относно Судан и Южен Судан (11),

—

като взе предвид изявлението от 5 юли 2012 г. на члена на Европейската комисия Кристалина Георгиева относно Судан и Южен Судан (12),

—

като взе предвид плана за изпълнение в хуманитарната област на Генерална дирекция „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ за Судан и Южен Судан за 2013 г. и изменението му (13),

—

като взе предвид изявленията на говорителя на върховния представител Катрин Аштън от 18 юни 2013 г. относно смъртоносното нападение срещу член на Временните сили за сигурност на ООН за Абией (UNISFA) в Южен Курдуфан (14), от 1 май 2013 г. относно конфликта в суданските провинции Южен Курдуфан и Сини Нил (15), както и от 8 януари 2013 г. относно неотдавнашното закриване на организации на гражданското общество в Судан (16),

—

като взе предвид декларацията, направена на място от делегацията на ЕС на 25 юли 2013 г., след разпускането от президента на правителството на Република Южен Судан (17),

—

като взе предвид декларацията от Дили: „Нова визия за укрепване на мира и изграждане на държавните структури“ от 10 април 2010 г. (18),

—

като взе предвид „Новия път за поемане на ангажименти в нестабилни държави“, представен на Четвъртия форум на високо равнище за ефективност на помощта в Пусан през декември 2011 г. (19),

—

като взе предвид доклада на ОИСР за 2011 г. относно международното участие в нестабилни държави — Република Южен Судан (20),

—

като взе предвид доклада за световното развитие за 2011 г., озаглавен „Conflict, Security, and Development“ (Конфликтите, сигурността и развитието) (21),

—

като взе предвид доклада на групата на високо равнище на АС по изпълнението на договореностите за Судан и Южен Судан (AUHP), публикуван на 31 юли 2013 г. (22),

—

като взе предвид изявлението от 8 март 2013 г. на говорителя на генералния секретар на ООН относно създаването на безопасна демилитаризирана гранична зона между Судан и Южен Судан и активирането на механизма за проверка и наблюдение по общата граница (23),

—

като взе предвид резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека относно техническо съдействие и изграждане на капацитет за Южен Судан в областта на правата на човека, приета на 27 юни 2013 г. (A/HRC/21/L.7/Rev.1),

—

като взе предвид Рамковото споразумение за политическите договорености и договореностите по сигурността в провинциите Сини Нил и Курдуфан, подписано на 28 юни 2011 г. (24),

—

като взе предвид заключенията от докладите на Върховния комисар за правата на човека, представени на Съвета по правата на човека на неговите 21-ва и 23-та сесии (25),

—

като взе предвид споразуменията, сключени в Адис Абеба между Република Судан и Република Южен Судан на 27 септември 2012 г. (26),

—

като взе предвид доклада на „Амнести интърнешънъл“ за 2013 г. относно положението с правата на човека в Южен Судан (27),

—

като взе предвид доклада на организацията „Хюман Райтс Уоч“, озаглавен „This old man can feed us, you will marry him“ (Този стар човек може да ни храни, ще сключиш брак с него) (28),

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по развитие и становищата на комисията по външни работи и комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0380/2013),

A.

като има предвид, че в Резолюция 1996 (2011) на Съвета за сигурност на ООН се приветства създаването на 9 юли 2011 г. на Република Южен Судан, и като има предвид, че на 14 юли 2011 г. Общото събрание на ООН взе решение да допусне Южен Судан като държава членка (A/RES/65/308);

Б.

като има предвид, че за пояса, който се простира от Сахел до Африканския рог и се характеризира от несигурност, изоставане в развитието и лошо управление, могат да се предприемат мерки единствено чрез всеобхватен подход;

В.

като има предвид, че новата държава Южен Судан е също така една от най-бедните държави в света, като 50 % от нейното население живее под прага на бедността; като има предвид, че съществува риск тази нова държава, създадена след война и разположена в нестабилен регион, да се превърне в провалена държава, ако международната общност и заинтересованите местни участници не съгласуват усилията си за разработването на обща стратегия за превръщането на Южен Судан в демократична и приобщаваща държава;

Г.

като има предвид, че са предприети определени мерки в контекста на реформата в сектора на сигурността, като например създаването на Служба за национална полиция в Южен Судан (СНПЮС), Съвет за национална сигурност и разоръжаване (СНСР) и Съвет за демобилизация и реинтеграция (СДР);

Д.

като има предвид, че благоденствието и жизнеспособността на новата държава Южен Судан зависят до голяма степен от конструктивните и мирни отношения с всички съседни държави, по-специално с Република Судан, както и от способността на тези две държави да преодолеят разногласията си и да договорят и приложат изпълними решения, по-специално по отношение на граничните конфликти, приходите от нефта, окончателния статут на Абией, националния дълг и гражданството;

Е.

като има предвид, че изграждането на държавни структури и преодоляването на несигурността изискват дългосрочна перспектива и сериозен, предвидим и стабилен ангажимент от страна на международната общност;

Ж.

като има предвид, че макар новата държава да е изправена пред голям брой сериозни предизвикателства, Южен Судан е осъществил значителен напредък по отношение на ключовите показатели за развитие след влизане в сила на Всестранното мирно споразумение от 2005 г., включително шесткратно увеличение на записванията в началните училища, намаление с 25 % на детската смъртност и създаването на ключови държавни институции на федерално равнище и на равнище провинции;

З.

като има предвид, че децата са първите жертви на несигурността и на конфликтите, които засягат Южен Судан; като има предвид оказването на сексуално насилие върху деца и жени, както и набирането на деца във въоръжени групировки;

И.

като има предвид, че обхватът на демократичното възстановяване се разширява, когато повече жени участват в процесите на решаване на конфликти и във вземането на политически решения,

Й.

като има предвид, че Южен Судан разчита в голяма степен на добива на нефт, който представлява около 88 % от националните приходи и чийто износ все още е изцяло зависим от Република Судан; като има предвид, че тази прекалено голяма зависимост представлява опасност за икономиката на държавата, но също така служи като инструмент за упражняване на натиск върху новата държава и води до допълнително напрежение и дори до конфликти, по-специално със Судан, или до междуетнически конфликти, както беше потвърдено през последните две години; като има предвид, че Южен Судан е сключил споразумения със съседните държави (Кения, Етиопия и Джибути) за проучване на възможността за изграждане на два нови тръбопровода, свързващи неговите нефтени находища с Аденския залив и с Индийския океан;

K.

като има предвид, че прекъсването на добива на нефт от страна на южносуданското правителство за повече от година и затварянето на нефтопроводите в Судан лишиха Южен Судан от един от основните му източници на приходи и хвърлиха страната в сериозна финансова криза, последвана от период на изключително строги икономически мерки, който все още продължава;

Л.

като има предвид, че индексът на управление на ресурсите за 2013 г., въпреки че признава „амбициозната правна рамка, предназначена да насърчава прозрачно управление на сектора на добив и преработка на нефт“, нарежда Южен Судан на петдесето място от общо 58 държави поради факта, че неговите органи не са дали информация за сектора и не са установили подходящи механизми за мониторинг и одит;

M.

като има предвид, че международната общност оказа важна политическа и материална подкрепа за независимостта и жизнеспособността на Южен Судан и икономическото и социалното му развитие и като има предвид, че ЕС изигра много положителна роля в тази връзка; като има предвид, че ЕС и неговите държави членки се ангажираха, по повод на независимостта на Южен Судан, да развият тясно и дългосрочно сътрудничество с Република Южен Судан и нейното население;

Н.

като има предвид, че на 23 май 2011 г. Съветът одобри финансов пакет от мерки на стойност 200 милиона евро за Южен Судан с оглед предоставяне на финансирането за приноса на ЕС към Съвместния документ за национална стратегия („Стратегия за реагиране“) за Южен Судан за периода 2011 — 2013 г.;

O.

като има предвид, че международната общност и международните хуманитарни организации откликнаха незабавно на необходимостта да се облекчи страданието на хората в региона, въпреки че достъпът им до някои региони е блокиран от бунтовнически групировки и суданското правителство, и като има предвид, че ЕС предостави и продължава да предоставя значителна по размер хуманитарна помощ, включително 110 милиона евро само през 2012 г.;

П.

като има предвид, че перспективите за по-дългосрочно развитие и изграждане на държавните структури в Южен Судан са неразривно свързани с регионалната взаимозависимост в Африканския рог, не на последно място по отношение на разглеждането на проблемите на сигурността със съседен Судан (включително в регионите на Дарфур, Курдуфан и Сини Нил) и инвестирането в икономическата интеграция с други регионални партньори;

Р.

като има предвид, че Южен Судан е една от първите държави, в които съвместното планиране между Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и Комисията и държавите — членки на ЕС, в съответствие с Плана за развитие на Южен Судан, беше приложено на практика под формата на единен документ на ЕС за национална стратегия, договорен през декември 2011 г., включващ помощ за развитие в размер на общо 830 милиона евро;

С.

като има предвид, че Южен Судан все още не се е присъединил към Споразумението от Котону, като правителството на Южен Судан изразява опасения относно потенциалните последици за отношенията му с Република Судан; като има предвид, че присъединяването към Споразумението от Котону не би задължило Южен Судан да се присъедини незабавно към Римския статут; като има предвид, че това нежелание за присъединяване към Споразумението от Котону води до проблеми в програмирането на помощта на ЕС след 2014 г. по 11-тия Европейски фонд за развитие, които биха могли потенциално да доведат до загуби за Южен Судан не само по отношение на разпределяните за страната средства, но и с оглед на регионалните фондове и значителните средства от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), които биха укрепили неговата инфраструктура и регионалната икономическа интеграция; като има предвид, че с ратифицирането на Споразумението от Котону Южен Судан би могъл да повиши също и способността си за привличане на инвестиции от европейския частен сектор; като има предвид, че допълнителните финансови механизми, до които Южен Судан би могъл да получи достъп след присъединяване към Споразумението от Котону, биха могли да помогнат също така и за изпълнението на споразумението от Адис Абеба;

Т.

като има предвид, че през август 2010 г. Съветът назначи г-жа Розалинд Марсден за специален представител на Европейския съюз (СПЕС) за Судан и впоследствие разшири и продължи нейния мандат, но през юни 2013 г. прие само четиримесечно удължаване до 31 октомври 2013 г. с оглед на интегриране на този мандат с мандата на СПЕС за Африканския рог, въпреки нейната забележителна работа и нейния важен принос за оптимално използване на различните инструменти на ЕС и неговото влияние върху събитията в региона; като има предвид, че без да е определен специален представител на ЕС за Судан/Южен Судан, ЕС ще остане встрани от международните преговори и усилия;

У.

като има предвид помощта, предоставяна от Европейския съюз на групата на високо равнище на Африканския съюз, която включва бившия южноафрикански президент Табо Мбеки в качеството на председател, както и помощта, предоставяна от Съюза на мисиите на ООН, а именно мисията на ООН в Судан (UNMIS), мисията на ООН в Южен Судан (UNMISS), смесената операция на ООН/АС в Дарфур (UNAMID) и Временните сили за сигурност на ООН за Абией (UNISFA);

Ф.

като има предвид, че групата държави от Г-7+ (включително Южен Судан) и Международният диалог за укрепване на мира и изграждане на държавните структури формулираха „Нов път за поемане на ангажименти в нестабилни държави“, който впоследствие беше подкрепен от ЕС и още 36 държави на Четвъртия форум на високо равнище за ефективност на помощта в Пусан през декември 2011 г.;

Х.

като има предвид, че през април 2013 г. във Вашингтон се проведе форум за икономическо партньорство, на който беше обявено „споразумение за нов път“, съдържащо рамкови разпоредби за нови ангажименти за международна помощ за развитието на Южен Судан;

Ц.

като има предвид, че външните усилия в сферата на изграждането на държавни структури и развитието могат да бъдат успешни само ако ръководството на Южен Судан поеме ангажименти в тази връзка и е в състояние да изгради отговорно, отзивчиво и приобщаващо управление, както и ако преодолее краткосрочните или клиентелистки интереси; като има предвид, че Южен Судан все още не е включен в повечето показатели за управление и все още има твърде малко количествени данни относно мащаба на корупцията в държавата; като има предвид, че международната общност — както частни лица, така и публични — не толерира корупцията и по тази причина е необходимо да гарантира, че предоставянето на помощи или инвестиции не води до вредни практики и не ги насърчава;

Ч.

като има предвид, че липсва мрежа за социална сигурност и достъпът до услуги, напр. в сферата на здравеопазването, електро- и водоснабдяването остава изключително ограничен; като има предвид, че според някои оценки само една трета от населението има достъп до чиста вода и като има предвид, че проблемите с достъпа до вода изостриха общностните конфликти;

Ш.

като има предвид, че жените и момичетата в Южен Судан са засегнати от най-висок процент на майчина смъртност в света и че една от всеки седем жени в Южен Судан умира по време на или непосредствено след раждането (29); като има предвид, че основните причини за майчината смърт са инфекции и/или кръвоизливи и че Южен Судан е засегнат от сериозна липса на основно медицинско оборудване и квалифицирани медицински сестри и акушерки;

Щ.

като има предвид, че се счита, че в Южен Судан 48 % от момичетата на възраст между 15 и 19 години са принуждавани да сключат брак и че има данни за 12-годишни момичета, които са принудени да сключат брак, което засяга пряко броя на момичетата, записани в училище, като те са само 39 % от учениците в началното училище и 30 % от учениците в средното училище;

AA.

като има предвид, че схващането, че жените са собственост на бащата или на съпруга, е залегнало в системата на зестра, която съществува в Южен Судан;

AБ.

като има предвид, че домашното насилие се счита за вкоренена социална норма в Южен Судан и че 82 % от жените и 81 % от мъжете считат, че жената следва да понася домашно насилие и да крие проблема в рамките на семейството (30);

AВ.

като има предвид, че делът на неграмотността се оценява на повече от 80 % от населението (най-високият процент на неграмотност сред жените в света), като момичетата представляват само 25 % от записаните в училище деца, което е най-ниският дял на достъп до образование за момичетата в света; като има предвид, че съществува недостиг на учители;

AГ.

като има предвид, че съществува недостиг на учители и сериозна необходимост от специалисти с професионално образование, както и нужда от учебни заведения за обучение на квалифицирана работна ръка;

AД.

като има предвид, че огромните площи обработваеми земи в Южен Судан означават, че селскостопанският сектор не само разполага с многообещаващ потенциал от гледна точка на доходни търговски перспективи и възможности за създаване на работни места на местно равнище в страната, но че той би спомогнал и за облекчаване на недостига на храна в самия Южен Судан и, в дългосрочен план — за посрещане на потребностите на съседните държави;

AЕ.

като има предвид, че жените са ключов фактор за намаляване на продоволствената и хранителна несигурност и могат да спомогнат за засилване на селскостопанската производителност;

AЖ.

като има предвид почти пълната липса на постоянни инфраструктури за пътен и железопътен транспорт и плавателни пътища в Южен Судан; като има предвид, че развитието на съответните инфраструктури е необходимо за увеличаване на икономическия растеж в страната, както и на търговията, достъпа до пазари и създаването на работни места;

AЗ.

като има предвид, че броят на противопехотните мини и на неексплодиралите взривни боеприпаси, оставащи скрити в Южен Судан след края на гражданската война, се оценява на няколко милиона;

AИ.

като има предвид, че вътрешната сигурност остава едно от решаващите предизвикателства пред Южен Судан, като няколко конфликта с ниска интензивност водят до сериозна хуманитарна ситуация; като има предвид, че многократно са били докладвани случаи на произвол от страна на южносуданските сили за сигурност, включително убийства без присъда, изнасилвания и изтезания по време на кампании за разоръжаване на цивилното население; като има предвид, че предприетите след 2005 г. усилия в областта на демобилизацията, разоръжаването и реинтеграцията са в застой, и като има предвид, че липсва приемлива система за пенсиониране на ветераните;

AЙ.

като има предвид, че населението е изправено пред сериозни рискове от продоволствена несигурност, която тази година е засегнала 4,1 милиона южносуданци; като има предвид твърде ограничения достъп до здравни услуги, недостига на персонал и медицински материали, хуманитарните нужди на разселеното заради конфликтите население; като има предвид процента на детска смъртност при децата под 5 години, както и процента на майчина смъртност, който е най-високият в света;

AK.

като има предвид, че през 2013 г. Южен Судан слезе с 12 места по-надолу в класацията за свободата на печата на „Репортери без граница“ — до 124-то място от 180 държави в класацията;

AЛ.

като има предвид, че трайна стабилност в дългосрочен план в Африканския рог може да се изгради единствено със силни институции, с отреждането на дължимата роля и място на гражданското общество, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека, по-специално свободата на изразяване, както и при по-добри икономически перспективи за обществото като цяло; като има предвид, че според наличните сведения разделянето на Судан и Южен Судан е довело до конфликт на религиозна основа; като има предвид, че голяма бежанска вълна се насочи от Судан към предимно християнския Южен Судан; като има предвид, че броят на бежанците, отишли от Судан в Южен Судан през юни 2013 г., се изчислява на 263 000 души (31);

AM.

като има предвид, че журналистите често са заплашвани, арестувани и задържани, без да им е предявено обвинение; като има предвид докладите, че силите за сигурност тормозят и задържат незаконно журналисти; като има предвид, че органите в Южен Судан не проведоха бързи, ефективни и безпристрастни разследвания на нападенията срещу журналисти или на случаи като убийството на критика на правителството и журналист Исая Абрахам;

AН.

като има предвид, че слабости в съдебната система предизвикват сериозни нарушения на правата на човека; като има предвид, че съществува ясна необходимост от специализирано обучение в областта на правата на човека за юристите; като има предвид, че за справяне с безнаказаността е необходимо да се повиши познаването на основните инструменти в областта на правата на човека, което ще спомогне за тяхното прилагане; като има предвид, че е налице почти пълна липса на правна помощ в наказателноправната система;

AO.

като има предвид, че официалният език на Южен Судан е английският, но че той не се говори масово, както и че по-голяма част от южносуданското население е неграмотно; като има предвид, че английският език преобладава в обществените услуги, в съдебната система, в частните предприятия, както и в най-големите медии в държавата; като има предвид, че различните етноси в Южен Судан говорят общо повече от 60 езика и диалекта; като има предвид, че езикът е основен фактор за национално обединение, и като има предвид поради това важността на една подходяща езикова политика;

AП.

като има предвид, че в Южен Судан ще продължи да се прилага смъртното наказание, освен ако не се направят изменения в това отношение в конституцията на държавата;

AР.

като има предвид, че широко разпространената практика на бракове в детска възраст (близо половината от всички момичета в Южен Судан на възраст между 15 и 19 години са омъжени) създава среда, в която съществува повишена уязвимост към физическо, сексуално, психологическо и икономическо насилие;

AС.

като има предвид, че равноправното участие на жените в обществената сфера е конституционно право, подкрепено от задължителна квота от 25 %; като има предвид, че въпреки ангажимента на правителството на Южен Судан да увеличи участието на жените в обществения сектор, напредъкът в това отношение беше ограничен; като има предвид, че ефективното включване на жените на Южен Судан в омиротворяването, управлението и икономическото развитие може да помогне за укрепване на мира и сигурността в страната;

1.

Приветства появилите се наскоро признаци за успокояване на напрежението между правителствата на Южен Судан и Република Судан, демонстрирани по време на посещението на президента на Южен Судан в Република Судан в началото на септември 2013 г., както и изявленията на добра воля от двете страни по този повод; подчертава, че икономическото и социалното развитие на двете държави зависи до голяма степен от това те да поддържат мирни отношения в дух на сътрудничество;

2.

Призовава правителствата на двете държави и международната общност да продължат и да увеличат усилията си за решаване на въпросите, останали неуредени след изтичането на Всестранното мирно споразумение от 2005 г. и обявяването на независимост на Южен Судан през юли 2011 г., които все още пречат на добросъседските отношения, както и изцяло да се въздържат от използването на заплахи и военна сила и от подкрепата за незаконни въоръжени сили в региона;