4.11.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 407/1

4.11.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 407/2

—

като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3, втора алинея от Договора за Европейския съюз и член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид член 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ),

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 1979 г.,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за преследване на търговията с хора и експлоатацията на чужда проституция от 1949 г.,

—

като взе предвид Пекинската декларация и платформа за действие, приети на Четвъртата световна конференция за жените на 15 септември 1995 г., последващите документи за резултатите, приети на специалните сесии на ООН „Пекин + 5“ (2000 г.), „Пекин + 10“ (2005 г.) и „Пекин + 15“ (2010 г.), и документа за резултатите от конференцията за преразглеждане „Пекин + 20“,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 606/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела (1),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1567/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г. относно помощите за политиките и дейностите за репродуктивно и сексуално здраве и права в развиващите се страни (2),

—

като взе предвид Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета (3),

—

като взе предвид Директива 2011/99/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно европейската заповед за защита (4),

—

като взе предвид Директива 2011/36/EС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета (5),

—

като взе предвид Директива 2010/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2010 г. за прилагане на принципа на равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица, и за отмяна на Директива 86/613/ЕИО на Съвета (6),

—

като взе предвид Директива 2010/18/ЕС на Съвета от 8 март 2010 г. за прилагане на ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск, сключено между Конфедерацията на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE), Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия (UEAPME), Европейския център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), и за отмяна на Директива 96/34/ЕО (7),

—

като взе предвид Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена) (8),

—

като взе предвид Директива 92/85/EИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки (Десета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) (9),

—

като взе предвид Директива 2004/113/EО на Съвета от 13 декември 2004 г. относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги (10) и съответното Решение на Съда на Европейския съюз от 1 март 2011 г. по делото Test-Achats (C-236/09) (11),

—

като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенция от Истанбул),

—

като взе предвид Европейския пакт за равенство между половете (2011 — 2020 г.), приет от Европейския съвет през март 2011 г. (12),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 5 март 2010 г., озаглавено „По-висока степен на ангажираност за постигането на равенство между жените и мъжете: Харта на жените“ (COM(2010)0078),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 21 септември 2010 г., озаглавено „Стратегия за равенство между жените и мъжете 2010 — 2015 г.“ (COM(2010)0491),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 20 септември 2011 г., озаглавено „В подкрепа на растежа и създаването на работни места — програма за модернизиране на системите за висше образование в Европа“ (COM(2011)0567),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 16 септември 2013 г., озаглавен „Средносрочен преглед на напредъка на стратегията за равенство между жените и мъжете (2010 — 2015 г.)“ (SWD(2013)0339),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 8 март 2010 г., озаглавен „План за действие на ЕС относно равенството между половете и предоставянето на правомощия на жените в областта на развитието (2010 — 2015 г.)“ (SWD(2010)0265),

—

като взе предвид заключенията на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси от 19 и 20 юни 2014 г.,

—

като взе предвид проучването на Тематичен отдел В на Европейския парламент, озаглавено „Проучване относно оценката на стратегията за равенство между жените и мъжете за периода 2010—2015 г. като принос за постигането на целите на Пекинската платформа за действие“, публикувано през 2014 г.,

—

като взе предвид доклада на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), озаглавен „Насилието над жени: проучване в рамките на ЕС. Основни резултати“, публикуван през март 2014 г.,

—

като взе предвид доклада на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), озаглавен „Дискриминация и условия на живот на ромските жени в 11 държави — членки на ЕС“, публикуван през октомври 2014 г.,

—

като взе предвид доклада на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), озаглавен „Транссексуалните лица в ЕС — сравнителен анализ на данните от проучването относно ЛГБТ лица в ЕС“, публикуван през декември 2014 г.,

—

като взе предвид своите резолюции от 15 юни 1995 г. относно Четвъртата световна конференция за жените в Пекин, озаглавена „Равенство, развитие и мир“ (13), от 10 март 2005 г. относно действията, предприети след Четвъртата световна конференция за жените — Програма за действие, Пекин + 10 (14), и от 25 февруари 2010 г. относно Пекин + 15 — Програма за действие на ООН за равенство между половете (15),

—

като взе предвид своите резолюции от 10 февруари 2010 г. относно равенство между жените и мъжете в Европейския съюз — 2009 г. (16), от 8 март 2011 г. относно равенство между жените и мъжете в ЕС — 2010 г. (17), от 13 март 2012 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз — 2011 г. (18), както и от 10 март 2015 г. относно напредъка в областта на равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2013 г. (19),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г. относно прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност (20),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 март 2013 г. относно премахване на стереотипите, свързани с пола, в ЕС (21),

—

като взе предвид своите резолюции от 17 юни 2010 г. относно аспекти, свързани с равенството между половете, в контекста на икономическата рецесия и финансовата криза (22) и от 12 март 2013 г. относно последиците от икономическата криза върху равенството между половете и правата на жените (23),

—

като взе предвид своята резолюция от 6 февруари 2013 г. относно 57-мата сесия на Комисията по статута на жените към ООН (КСЖ): изкореняване и предотвратяване на всички форми на насилие спрямо жени и момичета (24),

—

като взе предвид своята резолюция от 24 май 2012 г. с препоръки към Комисията относно прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност (25),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 ноември 2013 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия, и свързани с това мерки (26),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2014 г., съдържаща препоръки към Комисията относно борбата с насилието над жени (27),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2014 г. относно Европейски семестър за координация на икономическите политики: Годишен обзор на растежа за 2014 г. (28),

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете, както и становището на комисията по заетост и социални въпроси (А8-0163/2015),

А.

като има предвид, че правото на равно третиране е определящо основно право, признато в Договорите на Европейския съюз, което е дълбоко вкоренено в европейското общество и е от съществено значение за по-нататъшното развитие на това общество и следва да се прилага в законодателството, на практика, в съдебната практика и в реалния живот;

Б.

като има предвид, че ЕС направи някои важни стъпки в историческо отношение за укрепване на правата на жените и равенството между половете, но имаше забавяне на политическите действия и реформи за равенство между половете през последното десетилетие на равнище ЕС; като има предвид, че предишната стратегия на Комисията беше твърде слаба и не доведе до предприемане на достатъчно действия за установяване на равенство между половете; като има предвид, че една нова стратегия ще трябва да даде нов тласък и да породи конкретни действия за укрепване на правата на жените и насърчаване на равенството между половете;

В.

като има предвид, че съгласно предишната стратегия на Комисията бяха постигнати някои от поставените цели, но не беше постигнато пълно равенство между половете, докато често липсваха доказателства за взаимодействието между различните форми на дискриминация, точни цели и ефективни мерки за оценка, а интегрирането на принципа на равенство между половете продължи да се прилага само в ограничена степен;

Г.

като има предвид, че равенството между половете представлява основна ценност на ЕС, призната в Договорите и в Хартата на основните права, и че ЕС е поел специфичната задача да го интегрира във всички свои действия; като има предвид, че равенството между половете има съществено значение като стратегическа цел за постигането на общите цели на ЕС, като например целта за равнище на заетост в рамките на стратегията „Европа 2020“, и като ключов икономически актив за насърчаването на справедлив и приобщаващ икономически растеж; като има предвид, че намаляването на неравенството в професионален план не представлява просто цел по отношение на равното третиране, но и по отношение на ефикасността и гъвкавостта на пазара на труда;

Д.

като има предвид, че различията в образованието, заетостта и здравеопазването, както и дискриминацията между ромите и основната част от обществото остават съществени и че положението на жените от ромски произход в ЕС е още по-лошо поради множествена дискриминация, основана както на етническа принадлежност, така и на пол;

Е.

като има предвид, че икономическото и политическото положение в Европа може да се подобри и последиците от демографските промени да бъдат спрени само ако се използват талантите и потенциалът на всички жени и мъже;

Ж.

като има предвид, че не можем да останем обвързани с излишни и екологично неустойчиви икономически модели, основани на остаряло разпределение на работата между мъжете и жените, което е заменено от интеграцията на жените на пазара на труда; като има предвид, че имаме нужда от нов, социално устойчив модел, основан на знанието и иновациите, който да внедри цялата съвкупност от таланти на жените в производствената структура — включително като подложи под въпрос някои норми в промишлеността и факторите, които разпределят мъжете и жените към различни професии, да възстанови баланса на отговорностите между мъжете и жените в публичния и частния сектор и да хармонизира личния и професионалния живот на работниците от двата пола;

З.

като има предвид, че осигуряването на достъп до финансово приемливи и висококачествени грижи за деца и помощни услуги за възрастни хора и други зависими лица е от съществено значение за гарантиране на равното участие на мъжете и жените на пазара на труда, в образованието и обучението;

И.

като има предвид, че Пекинската платформа за действие отбелязва 20-ата си годишнина през тази година, като нейните цели и пълно прилагане са по-актуални от всякога;

Й.

като има предвид, че насилието над жени, независимо дали е физическо, сексуално или психологическо, представлява основна пречка пред равенството между жените и мъжете и продължава да бъде най-широкоразпространеното нарушение на правата на човека, засягащо всички равнища на обществото, но едно от най-рядко сигнализираните престъпления; като има предвид, че въпреки предприетите мерки за борба с него, според проучване на Агенцията на Европейския съюз за основните права, проведено през март 2014 г., 55 % от жените са били подложени на една или повече форми на сексуален тормоз в своя живот и 33 % от жените са били подложени на физическо и/или сексуално насилие от 15-годишна възраст; като има предвид, че животът без насилие е предпоставка за пълно участие в обществото и че трябва да бъдат въведени засилени мерки за борба с насилието над жени;

К.

като има предвид, че принудителната проституция е насилие, което особено засяга най-уязвимите, то е свързано главно с мрежите на организираната престъпност и трафика на хора и е пречка за равенството между жените и мъжете;

Л.

като има предвид, че поради традиционни структури и възпиращи фактори от данъчно естество жените са принудени да приемат статута на втори работещ член на домакинството, под формата на вертикална и хоризонтална сегрегация на пазара на труда, периоди на прекъсване в професионалната биография и неравнопоставеност на заплащането между половете, както и като има предвид, че освен това неплатеният труд, грижите за децата, за възрастни хора и други зависими лица и домакинската работа се осъществяват много по-често от жени, поради което на тях им остава по-малко време за полагане на платен труд, което на свой ред води до много по-малки пенсии, поради което съвместимостта на професионалния и семейния живот, в частност за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“, следва да продължава да бъде подкрепяна чрез практически мерки — процес, в който мъжете по-специално трябва да станат ангажирани в по-голяма степен;

М.

като има предвид, че равнището на заетост сред жените е 63 % или 53,5 %, ако заетостта се измерва в еквиваленти на пълно работно време (29); като има предвид, че средно разликата в заплащането между половете е 16,4 %, а разликата в пенсиите — 39 %; като има предвид, че участието на жените на пазара на труда невинаги се изразява във влияние, тъй като свързаните с власт и вземане на решения длъжности са предимно заемани от мъже, което ограничава възможността на жените за повече влияние и представлява демократичен дефицит при вземането на решения, като се има предвид, че жените съставляват половината от населението; като има предвид, че насърчаването на равенството между половете излиза извън рамките на забраната за дискриминация, основана на пола, и положителните действия в подкрепа на жените са доказали същественото си значение за пълноценното им интегриране на пазара на труда, за процеса на вземане на политически и икономически решения и за обществото като цяло; като има предвид, че изключването на жените от свързани с власт длъжности и от органи за вземане на решения има отрицателно въздействие върху способността им да оказват влияние както върху собственото си развитие и еманципация, така и върху развитието на обществото;

Н.

като има предвид, че квотите по пол и списъците с редуващи се по полов признак кандидати в процеса на вземане на политически решения се доказаха като най-ефективните инструменти за преодоляването на дискриминацията и на дисбаланса на половете във властта, както и за подобряването на демократичното представителство в органите за вземане на политически решения;

О.

като има предвид, че липсата на насърчаване на политики за равновесие между професионалния и личния живот, недостатъчното насърчаване на гъвкавото работно време, особено сред мъжете, и ниската степен на ползване на родителски отпуск и отпуск по бащинство представляват важни пречки за икономическата независимост на жените и за равното поделяне на семейните и домашните отговорности;

П.

като има предвид, че несъразмерно голяма част от бедните хора в Европа са жени, като това включва по-специално самотни майки, жени с увреждания, млади жени, възрастни жени, жени мигранти и жени от етническите малцинства, като те всички са засегнати от бедността и социалното изключване — положение, което е утежнено от икономическата криза и специфичните мерки за финансови ограничения, които не следва да оправдават намаляването на действията за постигане на равенство, както и от несигурността на работните места, заетостта на непълно работно време, ниските възнаграждения и пенсии, затруднения достъп до основни социални и здравни услуги, както и от факта, че преди всичко се съкращават работни места в публичния сектор и се премахват услуги в сектора на полагането на грижи, което придава още по-голяма важност на измерението на равенството между половете;

Р.

като има предвид, че жените в селските райони са засегнати в по-голяма степен от множествена дискриминация и от стереотипите, свързани с пола, отколкото жените в градските райони, и че равнището на заетост на жените в селските райони е много по-ниско от това на жените в градовете; като има предвид, че селските райони са засегнати от липсата на възможности за заетост с високо качество; като има предвид освен това, че много жени никога не участват в официалния пазар на труда и следователно не са регистрирани като безработни, нито са включени в статистическите данни за безработицата, което води до специфични финансови и правни проблеми във връзка с правото на отпуск по майчинство и отпуск по болест, придобиването на пенсионни права и достъпа до социална сигурност, както и до възникването на проблеми в случай на развод;

С.

като има предвид, че традиционните роли на половете и стереотипите все още оказват голямо влияние върху разделението на труда в домакинството, в образованието, в професионалното развитие, на работното място и в обществото като цяло;

Т.

като има предвид, че стереотипите, свързани с пола, и традиционните структури оказват отрицателно въздействие върху здравето и всеобщия достъп до сексуално и репродуктивно здравеопазване и свързаните с него права, които са основни права на човека и поради това никога не следва да бъдат ограничавани; като има предвид, че правото на контрол върху собственото тяло и на самоопределение е основна предпоставка за всеобщо равенство;

У.

като има предвид, че всяка шеста двойка в света изпитва някаква форма на репродуктивен проблем; като има предвид, че Комисията следва да представи нов сравнителен анализ на асистираната репродукция в ЕС, тъй като проучването от 2008 г. (SANCO/2008/C6/051), което тогава показа значителна неравенство в достъпа до лечение на безплодието, е загубило своята актуалност;

Ф.

като има предвид, че все още са налице образователни институции, които прилагат полова сегрегация, и учебните материали често съдържат стереотипи, които помагат да се затвърдят традиционните отделни роли, приписвани на момичетата и момчетата, което оказва отрицателно влияние върху техните избори; като има предвид, че тези ролеви модели допълнително се засилват особено чрез представянето и образа на жените, предавани от медиите, материалите, налични в интернет, и рекламите;

Х.

като има предвид, че днес транссексуалните лица често биват подлагани на дискриминация, тормоз и насилие в целия ЕС поради тяхната полова идентичност или тяхното изразяване на половата принадлежност;

Ц.

като има предвид, че ЕС носи отговорност и играе роля на образец за равенството между половете и правата на жените, които следва да се превърнат в основен въпрос в неговите външни действия; като има предвид, че равенството между половете, борбата с насилието, основано на пола, и предоставянето на правомощия на жените са от съществено значение за постигането на международните цели за развитие и за успеха на външната политика, политиката на сътрудничество за развитие и международната търговска политика на ЕС; като има предвид, че жените са не само по-уязвими спрямо последиците на енергетиката, околната среда и изменението на климата, но са и ефективни действащи лица по отношение на стратегиите за смекчаване и адаптиране, както и движеща сила за справедлив и устойчив модел на растеж;

Ч.

като има предвид, че институционалните механизми изграждат необходимата основа за постигането на равенството между половете; като има предвид, че равенството между половете трябва също така да се разглежда като важен хоризонтален аспект на всички области на политиките в ЕС и неговите държави членки, заедно с понятията за интегриране на принципа на равенство между половете, бюджетиране, съобразено с равенството между половете, и оценка на въздействието от гледна точка на равенството между половете;

Ш.

като има предвид, че разбивката на данните по пол е жизненоважен инструмент за постигане на истински напредък и ефикасно оценяване на резултатите;

Щ.

като има предвид, че през последните години движенията против равенството между половете се утвърдиха сред обществеността в редица държави членки, като се опитват да засилят традиционните роли на половете и оспорват съществуващи постижения в областта на равенството между половете;

АА.

като има предвид, че съществуващите предизвикателства и придобитият опит показват, че липсата на съгласувана политика между различните области е затруднявала постигането на равенство между половете в миналото и че е необходимо подходящо подпомагане от фондове и по-добра координация, по-добро разпространение и по-добро популяризиране на правата на жените, като се взема предвид разнородността на ситуациите;

1.

Призовава Комисията да изготви и приеме нова отделна стратегия за правата на жените и равенството между половете в Европа, насочена към създаването на равни възможности и основана върху приоритетните области на предишната стратегия с цел да се сложи край на всички форми на дискриминация, от които страдат жените на пазара на труда, по отношение на възнагражденията, пенсиите, вземането на решения, достъпа до стоки и услуги, съчетаването на семейния и професионалния живот, и на всички форми на насилие над жени и с цел да се премахнат дискриминационните структури и практики във връзка с пола; подчертава, че новата стратегия за правата на жените и равенството между половете трябва изцяло да вземе предвид многостранните и междусекторните форми на дискриминация, както е посочено в член 21 от Хартата на основните права, които имат общи основополагащи фактори, но засягат жените по различен начин, и да разработи специфични действия за укрепване на правата на различните групи жени, включително жените с увреждания, жените мигранти и жените от етнически малцинства, жените с ромски произход, по-възрастните жени, самотните майки и ЛГБТИ;

2.

Призовава Комисията също така да разработи мерки, насочени към премахване на дискриминацията срещу всички жени в тяхното многообразие в рамките на по-широка стратегия за борба с дискриминацията и отличителна и отделна пътна карта за ЛГБТИ; за тази цел настоятелно призовава Съвета във възможно най-кратки срокове да постигне обща позиция относно предложението за директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждания, възраст, пол или сексуална ориентация, която беше блокирана след приемането ѝ от Парламента през април 2009 г.;

3.

Изразява съжаление, че Стратегията за равенство между жените и мъжете за периода 2010—2015 г. не разглежда специално уврежданията, независимо от факта, че жените с увреждания често са в по-неблагоприятно положение в сравнение с мъжете с увреждания и са в по-голяма степен изложени на риск от бедност и социално изключване; следователно призовава Комисията да обърне внимание на потребностите на жените с увреждания с цел да се гарантира тяхното по-голямо участие на пазара на труда; в този смисъл също така изразява съжаление, че Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010—2020 г. също не включва интегрирана перспектива за пола или отделна глава, посветена на политиките по въпросите на уврежданията, със специален акцент върху пола;

4.

Призовава Комисията да приобщи гражданското общество и социалните партньори по структуриран начин в развитието и постоянното оценяване на стратегията;

5.

Призовава държавите членки да укрепят и засилят пълноценното използване на колективното договаряне в частния и в публичния сектор като незаменим инструмент за регулиране на трудовите правоотношения, борба с дискриминацията по отношение на заплащането и насърчаване на равенството;

6.

Призовава Комисията, при оценяването на прилагането на Директива 2004/113/ЕО относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги, да вземе предвид случаите на дискриминация;

7.

Призовава Комисията да разясни ролята, която тя желае ЕС да играе в света и в работата с държавите членки, включително техните компетентни органи, във връзка с насърчаването на равенството между половете, във и извън границите на Съюза, и да следва тези цели както чрез концепцията за интегрирането на принципа на равенство между половете във всички области, така и чрез отделни целенасочени и конкретни действия; подчертава необходимостта да се интегрира принципът за равенство между половете и борбата с насилието, основано на пола, във външната политика, политиката на сътрудничество за развитие и международната търговска политика на ЕС и да се обезпечат необходимите финансови инструменти и човешки ресурси;

8.

Изразява още веднъж съжаление относно факта, че стратегията „Европа 2020“ не е включила в задоволителна степен принципа за равенство между половете, и следователно призовава Комисията и Съвета да гарантират, че равенството между половете е включено във всички програми, действия и инициативи, предприети в рамките на тази стратегия, и да въведат специфичен стълб за равенството между жените и мъжете в рамките на стратегията, да разгледат целите на бъдещата стратегия като аспект от Европейския семестър, както и да включат принципа за равенство между половете в специфичните за всяка държава препоръки и в годишния обзор на растежа;

9.

Призовава Комисията и държавите членки да събират, анализират и публикуват надеждни статистически данни, разбити по пол, и показатели за равенството между половете във всички области на политиките и на всички равнища на управление, въз основа на работата на Европейския институт за равенство между половете и Агенцията на Европейския съюз за основните права, така че да направят възможен анализа на проектирането и прилагането на стратегиите за равенство между половете в ЕС и държавите членки, да актуализират тези стратегии и да оценяват прилагането на включването на въпросите, свързани с равенството между половете, във всички съответни области на националните политики и политиките на Съюза, както и, когато е възможно, да правят допълнителна разбивка на тези данни въз основа на раса или етнически произход, религия или убеждения и увреждания с цел да се даде възможност за мултидисциплинарен анализ за всички области на политиките, като по този начин се документира множествената дискриминация, която търпят определени групи жени; насърчава Комисията и държавите членки да въведат извършването на оценки на въздействието, свързани с пола, на политиките на държавите членки, особено когато се представят предложения за трудови и пенсионни реформи;

10.

Призовава Комисията да изготви проект на стратегията под формата на практически план за действие с ясно определяне на отговорните заинтересовани страни, като гарантира, че той отчита в частност изложените по-долу конкретни предложения, обхващащи областите на насилието над жени, труда и времето, жените във властта и вземането на решения, финансовите ресурси, здравето, знанията, образованието и медиите, по-глобалната перспектива и институционалните механизми, както и интегрирането на принципа на равенството между половете; подчертава необходимостта да се въведат, когато е приложимо и при пълно зачитане на правомощията на ЕС, законодателни предложения с цел укрепване на правната рамка за равенството между половете;

11.

Призовава Комисията, както вече направи в своята резолюция от 25 февруари 2014 г. с препоръки за борба с насилието срещу жени, да представи правен акт, който гарантира съгласувана система за събиране на статистически данни, както и засилен подход на държавите членки към превенцията и преследването на всички форми на насилие срещу жени и момичета и насилие, основано на пола, и който улеснява достъпа до правосъдие;

12.

Призовава Комисията да включи в бъдещата стратегия определение за насилие, основано на пола, в съответствие с разпоредбите на Директива 2012/29/ЕС и да представи възможно най-скоро цялостна стратегия относно насилието срещу жени и момичета и насилието, основано на пола, която да съдържа обвързващ законодателен акт; призовава Съвета да задейства клаузата за преход, като приеме единодушно решение за добавяне на насилието, основано на пола, към областите на престъпност, посочени в член 83, параграф 1 от ДФЕС;

13.

Призовава Комисията да оцени възможността ЕС да се присъедини към Конвенцията от Истанбул и да започне тази процедура възможно най-скоро, както и да насърчава ратификацията на Конвенцията от Истанбул от държавите членки чрез новата стратегия и да работи активно за борба с насилието срещу жени и момичета; призовава държавите членки да подпишат и ратифицират Конвенцията от Истанбул възможно най-скоро;

14.

Отново призовава Комисията да обяви 2016 година за Европейска година за борба с насилието срещу жени и момичета, през която следва да се отдаде приоритет на насърчаването на задълбочени и ефективни стратегии за значително намаляване на насилието срещу жени и момичета;

15.

Призовава ЕС да подкрепи държавите членки в разработването на кампании и стратегии срещу ежедневния тормоз на жени на публични места и в процеса да предаде най-добрите практики на държавите членки;

16.

Счита за извънредно необходимо допълнителното наблюдение на транспонирането и прилагането на Директивата за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления, на Регламента за взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела и на Директивата относно европейската заповед за защита до 2015 г. и след това;

17.

Призовава Комисията да включи кампании за „нулева толерантност“ в стратегията и да подкрепи държавите членки в повишаването на осведомеността на обществото относно проблема с насилието срещу жени и в насърчаването на ежегодни осведомителни кампании относно произхода на насилието и малтретирането и превенцията, достъпа до правосъдие и подкрепата за жертвите; подчертава значението на включването на цялото общество, и по-специално на мъжете и момчетата в борбата с насилието срещу жени; също така призовава Комисията да предприеме последващи действия във връзка с инициативите си в борбата срещу гениталното осакатяване на жени;

18.

Подчертава, че с цел провеждане на ефективна борба с насилието срещу жени и безнаказаността е необходима промяна в отношението към жените и момичетата в обществото, където жените твърде често се представят в подчинени роли, а насилието срещу тях твърде често се толерира или подценява; призовава Комисията да подкрепи държавите членки в действията им за превенция и борба с насилието в многото му форми и първопричини и за защита на малтретираните жени и да приеме специфични мерки за различните аспекти, в т.ч. по-голяма подкрепа за приютите за жени и за организациите, работещи в подкрепа на жените, жертви на насилие, основано на пола, и превантивни мерки, като например борба със свързаните с пола стереотипи и дискриминационните социално-културни нагласи още от най-ранна възраст, както и наказване на нападателите;

19.

Отбелязва, че феминизацията на бедността би могла да доведе до нарастване на трафика на жени, сексуалната експлоатация и принудителната проституция, както и до засилване на финансовата зависимост на жените; призовава Комисията и държавите членки да проучат причините, поради които жените се отдават на проституция, и начините за възпиране на търсенето; подчертава значението на програмите за изоставяне на проституцията;

20.

Изтъква значимостта на системното обучение на квалифициран персонал, полагащ грижи за жени, жертви на физическо, сексуално или психологическо насилие; счита, че това обучение е от съществено значение за предоставящите първична и вторична помощ, включително социалните служби за спешна намеса и медицинските органи, органите за гражданска защита и полицията;

21.

Призовава държавите членки да приложат изцяло Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и Комисията да оцени и наблюдава прилагането и да определи най-добрите практики, които държавите членки да споделят с оглед на приемането на нова стратегия за борба с трафика на хора след изтичането на срока на действие на текущата стратегия през 2016 г., която следва да включва принципа на равенството между половете и да отдава приоритет на правата на жертвите на трафик, със специален стълб относно трафика с цел сексуална експлоатация и със специален акцент върху новите методи за трафик, които се развиват, докато други по-утвърдени методи замират, както и да гарантира, че всички политики, бюджети и резултати на държавите членки в рамките на разработването на стратегията са прозрачни и достъпни;

22.

Призовава Комисията да подпомага държавите членки, като гарантира, че жертвите на преследване могат да се възползват от защитата, предоставяна от съществуващите мерки, като например Европейската заповед за защита, Регламента относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела, както и Директивата на ЕС за жертвите при преместване от една държава — членка на ЕС, в друга, и да обмисли по-нататъшни мерки за подобряване на защитата на жертвите на преследване, като се имат предвид цифрите, които показват, че 18 % от жените в ЕС са били подложени на преследване след 15-годишната си възраст, а всяка пета жертва на преследване заявява, че неправомерното поведение е продължило две години или повече (30);

23.

Призовава Комисията да подпомага компетентните органи на държавите членки в изготвянето на техните програми за действие по отношение на равенството между половете и да отделя особено внимание на новите форми на насилие срещу жени и момичета, като например тормоза и преследването (31) в кибернетичното пространство, както и да прави текущи оценки; също така подчертава в тази връзка значението на тясното сътрудничество с гражданското общество с цел да се определят проблемните области на по-ранен етап и борбата срещу тях да е по-ефективна;

24.

Призовава Комисията да гарантира, че държавите членки позволяват пълното юридическо признаване на предпочитания от даден човек пол, включително промяната на собственото име, социалноосигурителния номер и други полови показатели в документите за самоличност;

25.

Призовава още веднъж Комисията възможно най-скоро да учреди Европейска обсерватория за насилието срещу жените, която да се помещава в Европейския институт за равенство между половете и да се ръководи от координатор на ЕС в сферата на насилието срещу жени и момичета;

26.

Призовава Комисията да обърне особено внимание в рамките на новата стратегия на различните начини за съвместяване на семейния и професионалния живот; в тази връзка изразява съжаление относно застоя на преговорите относно приемането на Директивата за отпуска по майчинство и потвърждава отново пълната готовност на Парламента за сътрудничество; в същото време призовава държавите членки да защитят свързаните с майчинството права, да предприемат мерки за предотвратяване на неправомерното уволнение на служителки по време на бременност и да защитят жените и мъжете, полагащи грижи за членове на семейството, от неправомерно уволнение;

27.

Обръща внимание на факта, че независимо от наличното финансиране от ЕС някои държави членки са наложили бюджетни съкращения, които засягат наличността, качеството и разходите за услуги, свързани с грижите за деца, като това на свой ред оказва отрицателно въздействие върху съвместяването на семейния и професионалния живот, което засяга предимно жените; призовава Комисията да следи осъществяването на целите от Барселона и да продължава да подкрепя държавите членки при създаването на висококачествени и финансово приемливи грижи за деца с разумно работно време и последователно да разработва нови цели в областта на структурите за грижи за деца; подчертава в тази връзка значението на увеличаването на наличността, качеството и достъпността на финансово приемливите услуги, свързани с грижите за деца, възрастни хора и хора, нуждаещи се от специални грижи, в т.ч. грижите за зависими лица и като се гарантира, че наличността на тези услуги е съвместима с пълното работно време за мъже и жени; отбелязва, че подобряването на възможностите за детски градини и центрове за дневни грижи зависи не само от публичните политики за създаване на инфраструктура, но също така и от предоставянето на стимули за работодателите да предлагат такива решения;

28.

Подчертава значението на гъвкавите форми на труд за съвместяването на професионалния и семейния живот за жените и за мъжете, при условие че работникът разполага с правото на избор, и възлага на Комисията да координира и да насърчава обмена на най-добри практики; в тази връзка подчертава необходимостта от кампании за повишаване на осведомеността относно равното разпределение на домакинската работа и работата по полагане на грижи, по-добри инвестиции в инфраструктура за грижи и насърчаване на участието на мъжете и въвеждането на отпуск по бащинство от поне 10 дни, както и на родителски отпуск, който да е на разположение на двамата родители, но при осигуряване на силни стимули за бащите, като родителски отпуск, който не подлежи на прехвърляне; подчертава, че равноправието по отношение на родителския отпуск е от полза за всички членове на семейството и може да действа като стимул за намаляване на дискриминацията, свързана с родителския отпуск;

29.

Призовава да се приемат необходимите мерки за насърчаване на по-високи равнища на заетост сред жените, като например финансово приемливи грижи и грижи за децата, подходящи схеми за отпуск по майчинство, бащинство и родителски отпуск и гъвкавост на работното време и място; подчертава значението на добрите и сигурни условия на труд, позволяващи както на жените, така и на мъжете да съвместяват професионалния и личния си живот, и призовава Комисията да координира и насърчава укрепването на трудовите права с цел по-голямо равенство между половете; подчертава, че подобряването на баланса между семейния, личния и професионалния живот е важен елемент за икономическото възстановяване, устойчивата демография и личното и социалното благосъстояние, и отбелязва, че равното участие на мъжете и жените на пазара на труда би могло значително да повиши икономическия потенциал на ЕС, като същевременно потвърждава неговия справедлив и приобщаващ характер; припомня, че според прогнози на ОИСР пълното сближаване на равнището на участие би довело до увеличаване на БВП на глава от населението с 12,4 % до 2030 г.; подчертава, че макар работата на непълен работен ден, която в по-голямата си част се извършва от жени, да може да улесни съвместяването на семейния и професионалния живот, също толкова вярно е, че тя дава и по-малко възможности за професионална реализация, осигурява по-ниско възнаграждение и пенсии, не използва пълноценно човешките ресурси и следователно осигурява по-нисък икономически растеж и просперитет;

30.

Подчертава колко е важно да се призове Европейският институт за равенство между половете да събира подробни и разбити по полов признак данни относно разпределението на времето за домакинска работа и работа по полагане на грижи, както и относно свободното време с цел осъществяване на редовни оценки;

31.

Препоръчва, тъй като структурата и определението за семейство се променят с течение на времето, да се разшири обхватът на семейното и трудовото законодателство по отношение на семействата с един родител и семействата с родители, които са ЛГБТ;

32.

Призовава Комисията и държавите членки да насърчават гласа на жените в социалния диалог, както и тяхното представителство в профсъюзите във всички сектори;

33.

Призовава Комисията в контекста на стратегията да насърчава ратифицирането на Конвенция № 189 на Международната организация на труда от държавите членки, за да се засилят правата на лицата в Европа, заети в домакинството и с полагане на грижи;

34.

Призовава Комисията да подпомага компетентните органи на държавите членки в създаването на стимули за това работодателите да превръщат неофициалния труд в официална заетост; подчертава високото равнище на недекларирания труд, което може да се наблюдава най-вече в доминираните от жени сектори, като например работата в частните домакинства; призовава държавите членки да се борят с несигурните работни места и недекларираната заетост на жените, които допринасят за пълното дерегулиране на схемите за заплащане на жените, водейки до по-голяма бедност сред тях, особено на по-късен етап от живота, и се отразяват отрицателно както върху социалната сигурност на жените, така и върху равнищата на БВП на ЕС, както и да гарантират подходяща социална закрила за всички работници; призовава за бързото създаване на европейската платформа за по-добро предотвратяване и възпрепятстване на недекларирания труд;

35.

Подчертава, че феминизирането на бедността е резултат от редица фактори, включващи прекъсването на професионалното развитие на жените, разликата в заплащането на жените и мъжете (16,4 %), разликата в пенсиите (39 %), неравенството между половете по отношение на кариерното развитие, фактът, че жените често биват наемани на работа чрез нетипични договори (принудително непълно работно време, временна работа, договор „нула часа“), липсата на статут за съпругите и съпрузите, които помагат на самостоятелно заети лица, и бедността в домакинства, чиято глава на семейство са самотни майки; подчертава, че намаляването на бедността с 20 милиона души до 2020 г. може да бъде постигнато чрез политики за борба с бедността и дискриминацията, основани на интегрирането на принципа на равенство между половете, чрез програми за действие, които отделят особено внимание на жените в неравностойно положение и са подкрепени с действия, насочени към бедността сред жените, и чрез подобряването на условията на труд в секторите с ниски доходи, в които са заети предимно жени; подчертава, че многостранната дискриминация, с която жените се сблъскват въз основа на увреждане, расов и етнически произход, социално-икономически статус, полова идентичност и други фактори, допринася за феминизирането на бедността; подчертава значението на наблюдаването на свързаните с пола последици от данъчно облагане и работно време за жените и семействата;

36.

Очаква от Комисията да предприеме всички мерки, с които разполага, за да осигури изпълнението на всички аспекти на директивите на ЕС относно равното третиране на мъжете и жените, включително от страна на социалните партньори, договарящи колективните трудови договори, и да насърчава диалога със социалните партньори за обсъждане на такива теми като прозрачността на заплащането, условията на договорите на непълно работно време и срочните договори за жени, като също така насърчава участието на жените в „зелени“ и новаторски сектори; подчертава, че пенсиите са важен фактор за икономическата независимост на хората, които ги получават, и че разликите в пенсиите отразяват натрупаните загуби в резултат от професионално развитие на пазар на труда, на който действат свързани с пола предубеждения; призовава Комисията и държавите членки да предприемат подходящи мерки за намаляване на разликата в пенсиите на жените и мъжете, която е пряко следствие от разликата в заплащането между половете, и да оценят въздействието на пенсионните системи върху жените, като обърнат специално внимание на договорите на непълно работно време и на нестандартните договори;

37.

Подчертава значението на повишаването на осведомеността за понятието за съвместна собственост на равнище ЕС, за да се гарантира пълното признаване на правата на жените в селскостопанския сектор; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да дадат своя принос за насърчаването на стратегия, която ще доведе до създаване на работни места за жените в селските райони и, по подразбиране, до осигуряване на достойна пенсия за пенсионираните жени в ЕС, които живеят в несигурни условия, и изисква подкрепа за политическите усилия по засилване на ролята на жените в селското стопанство и за подходящото им представителство във всички политически, икономически и социални форуми на селскостопанския сектор;

38.

Призовава Комисията и държавите членки да вземат предвид социално-икономическите пречки, с които се сблъскват жените, намиращи се при специфични обстоятелства, например в селските райони, в доминираните от мъже сектори и когато са в напреднала възраст, както и жените с увреждания; подчертава, че жените продължават да изпитват по-голяма несигурност по отношение на заетостта от мъжете и че несигурността на работното място е нараснала в резултат от кризата, и изразява загриженост относно броя и процента на жените, които са засегнати от явлението „работещи бедни“; счита, че осигуряването на подкрепа за завръщането на жените на пазара на труда изисква многостранни политически решения, включващи учене през целия живот и действия за борба с несигурната заетост и насърчаване на заетостта посредством права и диференцирани практики за организация на труда; призовава Комисията и държавите членки да засилят принципа за равенството между половете във всички програми за създаване на работни места, създавайки висококачествени работни места в съответствие с Програмата за достоен труд на МОТ;

39.

Подчертава, че икономическият растеж и конкурентоспособността в ЕС зависят от преодоляването на несъответствието между постиженията на жените в областта на образованието (60 % от завършилите висше образование в Европа са жени) и тяхното участие и позиции на пазара на труда; подчертава необходимостта от борба с всички форми на вертикална и хоризонтална сегрегация, тъй като посочената сегрегация ограничава заетостта на жените в рамките на някои сектори и ги изключва от най-високите нива на корпоративната йерархия; подчертава, че действащото законодателство, което съдържа положителни действия, по-специално в публичните сектори на някои държави членки, е повишило степента на равенство между половете при навлизането на пазара, но че то трябва да обхваща всички равнища на кариерно развитие;

40.

Отбелязва, че до момента най-голямото увеличение на дела на жените в управителните съвети е отчетено в държавите, които вече са приели законодателство за задължителните квоти, и че в държавите членки, където не са приложени задължителни мерки, дружествата са все още далеч от постигането на приемлив баланс между половете; подчертава необходимостта да се подкрепят прозрачни процедури за назначаването на жени за членове без изпълнителни функции в управителните съвети на дружествата, регистрирани за борсова търговия; насърчава частния и публичния сектор да предвидят доброволни схеми за стимулиране на жените на ръководни позиции; призовава Комисията да включи в стратегията конкретни мерки за насърчаване на равното представителство на жените и мъжете на отговорни позиции и да подкрепи Съвета по време на преговорите за приемане на директивата за балансирано представителство на мъжете и жените в управителните съвети без изпълнителни функции; призова Съвета възможно най-скоро да излезе с единна позиция относно проекта на директива;

41.

Призовава Комисията да създаде стимули за държавите членки за постигане на по-балансирано представителство на жените и мъжете в общинските съвети, регионалните и националните парламенти и в Европейския парламент и в тази връзка подчертава значението на балансираните по пол избирателни списъци, които се оглавяват последователно от мъж и жена; подчертава значението на квотите за увеличаване на участието на жените във вземането на политически решения; призовава всички институции на ЕС да предприемат вътрешни мерки за увеличаване на равенството между половете в рамките на собствените си органи за вземане на решения, като предлагат едновременно по един кандидат от женски и мъжки пол за високите позиции в ЕС; счита, че равенството между половете следва да бъде поставено като изискване пред Комисията и че назначаването на нейните членове въз основа на равенството е важен показател за бъдещата дейност по въпросите на равенството между половете;

42.

Обръща внимание на липсата на баланс в участието на мъжете и жените във вземането на решения в областта на политиката, държавното управление и икономиката, както и на факта, че препятствията пред участието на жените могат да се обяснят с комбинация от дискриминация, основана на пола, и стереотипните поведения, които все още съществуват в сферата на икономическата дейност, политиката и обществото; изтъква, че жените представляват 60 % от новите висшисти, но са недостатъчно представени в някои сектори, като например науката и научните изследвания; призовава Комисията и държавите членки да повишат осведомеността на жените относно възможностите за обучение в тази област и да гарантират на жените равни възможности с тези на мъжете да навлязат в професията и да направят професионална кариера; отбелязва, че като цяло професионалното развитие на жените е бавно; призовава държавите членки да предлагат насърчение и подкрепа на жените по отношение на успешното им професионално развитие, включително чрез положителни действия като изграждане на мрежи за професионални контакти и програми за наставничество на работното място, както и чрез създаване на подходящи условия и гарантиране на възможности наравно с мъжете на всяка възраст по отношение на обучението, професионалното развитие, придобиването на нови умения и преквалификацията; подчертава колко е важно политиките, насочени към равенство между жените и мъжете в сферата на заетостта, да признават потенциалната уязвимост на жените в най-добрите професии; подчертава по-специално, че Комисията следва да насърчава политиките за борба с тормоза на работното място (32);

43.

Подчертава факта, че жените представляват 52 % от общото население в Европа, но едва една трета от самостоятелно заетите лица или от общия брой на начинаещите предприемачи в ЕС; подчертава значението на програмите за подпомагане на жените предприемачи и на жените, работещи в научните и академичните среди, и настоятелно призовава ЕС да им оказва по-конкретна подкрепа; призовава Комисията да анализира и да изготви предложения за начините, по които жените могат да бъдат убедени в предимствата от учредяването на предприятия; подчертава, че жените — потенциални предприемачи и работещи в научните и академичните среди, следва да бъдат запознати с програмите за подпомагане и възможностите за финансиране; насърчава държавите членки да поощряват мерки и действия за подпомагане и консултиране на жените, които решават да станат предприемачи, да насърчават предприемачеството сред жените, да улесняват и опростяват достъпа до финансиране и друга подкрепа и да премахнат административната тежест и други препятствия пред нововъзникващите предприятия, създадени от жени;

44.

Отново обръща внимание на факта, че все още съществува разлика в заплащането на жените и мъжете, която не е намаляла през последните години; подчертава, че разликата в заплащането на жените и мъжете произтича от недостатъчното участие на жените на пазара на труда, от вертикалната и хоризонталната сегрегация и от факта, че секторите, в които работят предимно жени, често предлагат по-ниски заплати; призовава Комисията да наблюдава прилагането на Директива 2006/54/ЕО и да представи конкретни законодателни и незаконодателни мерки, които вземат предвид структурните различия в заплатите, с цел насърчаване на прозрачността по отношение на заплатите и прилагане на санкции, премахвайки по този начин разликата в заплащането на жените и мъжете, както и да представя годишни доклади за напредъка по този въпрос; насърчава държавите членки да признаят потенциала на най-новата директива за възлагане на обществени поръчки като инструмент за насърчаване и укрепване на политиката за отчитане на измерението на пола, като обмислят установяването, по целесъобразност, на изисквания въз основа на действащото законодателство на държавите членки относно равното третиране и равенството между половете като предварителни изисквания за договорите за обществени поръчки; призовава Комисията и държавите членки да проучат дали социалните клаузи в обществените поръчки биха могли да се използват като потенциален инструмент за укрепване на политиките за социално приобщаване; признава, че тази идея може да се развива само в контекста на зачитане на законодателството на ЕС в областта на конкуренцията;

45.

Призовава Комисията и държавите членки да вземат предвид демографските тенденции и промените в размера и състава на домакинствата при изготвянето на своите политики в областта на данъчното облагане, социалната сигурност и обществените услуги;

46.

Призовава Комисията да подкрепя държавите членки в борбата с бедността, която засяга преди всичко самотните майки и която беше допълнително изострена от кризата, като все по-често води до социално изключване;

47.

Призовава Комисията да подпомага държавите членки в използването във все по-голяма степен на Структурните фондове за инвестиции в обществени грижи за деца и възрастни хора като основна стратегия за увеличаване на участието на жените на пазара на труда;

48.

Отново изтъква, че в настоящия си вид Директива 2006/54/ЕО не е достатъчно ефективна за преодоляване на разликата в заплащането на жените и мъжете и за постигане на равенство между половете в областта на заетостта и професиите; настоятелно призовава Комисията да преразгледа тази директива незабавно;

49.

Счита, че политиките и инструментите за борба с младежката безработица, като например програмата „Гаранция за младежта“ и инициативата за младежка заетост, следва да отговарят на специфичните нужди на младите мъже и жени с цел да им се даде възможност за навлизане на пазара на труда; посочва, че процентът на младите жени, никъде неработещи, неучещи и необучаващи се (NEET), е по-висок от този на младите мъже; призовава също така за събирането на разбити по полов признак данни в областта на младежката безработица, така че да могат да се разработят целенасочени, основаващи се на данни политики;

50.

Призовава Комисията да ориентира по-ясно сключения през 2014 г. инвестиционен пакет и гаранцията за младежта спрямо специфичната ситуация и специфичните потребности на момичетата и жените;

51.

Подчертава важността на обмена на най-добри практики и инициативи с цел противодействие на тенденцията на загуба на умения сред жените, развитие на техните умения или осигуряване на обучение, което ще им помогне да се върнат отново на пазара на труда след период, посветен изключително на грижата за деца или други зависими лица; също така подчертава важността на подобряването и улесняването на признаването на дипломи и квалификации, за да се предотврати недостатъчното използване на жените с добра квалификация, какъвто често е случаят с жените мигранти;

52.

Призовава Комисията да подкрепя държавите членки при осигуряването на висококачествени, целесъобразни от географска гледна точка и лесно достъпни услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и права, на безопасния и законен аборт и на контрацептивите, както и на общото здравеопазване;

53.

Настоятелно призовава Комисията да включи сексуалното и репродуктивното здраве и права (СРЗП) в своята следваща стратегия на ЕС в областта на здравеопазването с цел да се гарантира равенството между жените и мъжете и да се допълнят националните политики за СРЗП;

54.

Призовава държавите членки да се съсредоточат върху профилактиката на болестите, предавани по полов път, и на методите за профилактика, както и върху профилактиката и научните изследвания с цел да се подобри ранното откриване на заболявания като формите на рак, характерни за жените (рак на гърдата, на шийката на матката и на яйчниците) чрез редовни гинекологични проверки и прегледи;

55.

Отново призовава Комисията и Световната здравна организация да премахнат разстройствата на половата идентичност от списъка на психическите и поведенческите разстройства и да следят те да бъдат класифицирани като непатологични при преговорите по единадесетата ревизия на Международната класификация на болестите (МКБ-11), както и да гарантират, че сексуалното различие в детството не се класифицира като патология;

56.

Като признава значението на сексуалните и репродуктивните права, призовава Комисията да създаде модели на най-добрите практики на образование по въпросите на секса и взаимоотношенията за младите хора в Европа;

57.

Изтъква, че Комисията трябва да извърши одит по отношение на пола, за да се гарантира, че здравните политики на ЕС и финансираните от ЕС научни изследвания се насочват във все по-голяма степен към здравния статус и диагностика на жените;

58.

Изтъква значението на кампаниите за повишаване на информираността относно свързани с пола симптоми на болести и относно традиционни роли и свързани с половете стереотипи, които оказват въздействие върху здравето, и призовава Комисията да оказва финансова подкрепа на научноизследователските програми в областта на пола;

59.

Призовава Комисията да насърчава държавите членки да повишават (медицинската) подкрепа за личната плодовитост и да се сложи край на дискриминацията по отношение на достъпа до лечение на безплодието и асистираната репродукция; в този контекст също така отбелязва значението на подкрепата за осиновяването;

60.

Призовава Комисията и държавите членки да предприемат действия за осъществяване на програми за сексуално образование в училищата и за осигуряване на консултации и достъп до противозачатъчни средства за младите хора;

61.

Призовава Комисията да създаде стимули за компетентно обучение по отношение на критичния подход към медиите в държавите членки, за да се насърчи поставянето под въпрос на стереотипи и структури, както и да се споделят примери за най-добри практики, така че да се направи преглед на начина, по който ролите са представени по стереотипен начин в учебните материали, използвани до този момент; призовава Комисията в тази връзка да оказва подкрепа за програми за повишаване на осведомеността относно стереотипите, сексизма и традиционните роли на половете в образованието и медиите, както и да провежда кампании за положителни женски и мъжки ролеви модели; подчертава в тази връзка, че борбата с тормоза и предразсъдъците спрямо ЛГБТИ лица в училищата, било то на ученици, родители или учители, следва да бъде част от усилията на ЕС за борба с половите стереотипи; в този контекст подчертава значението на педагогика за учителите, която отразява принципа на равенството между половете, така че учителите да могат да разяснят ползите от това равенство, както и от многообразието в обществото;

62.

Призовава държавите членки и по-специално органите за регулиране на медиите да разгледат мястото, което се предоставя — както в количествено, така и в качествено изражение — на жените, и да насърчават балансираното, нестереотипно изобразяване на жените по начин, който зачита достойнството на жените, техните разнообразни роли и тяхната идентичност, и да гарантират, че търговските аудиовизуални медии не съдържат дискриминация, основана на пола, или унизителни описания на жени, по-конкретно интернет медиите, които често са насочени към жените и момичетата; изтъква, че държавите членки следва също така да подобрят достъпа на жените до възможности за работа в медиите и, в частност, до позиции, свързани с вземане на решения; призовава Комисията да повиши осведомеността на държавите членки във връзка с необходимостта от това обществените медии да бъдат пример за подражание при представянето на многообразието; призовава Комисията и държавите членки да поемат по-твърд ангажимент за премахване на сексистките стереотипни представи, които медиите разпространяват, и насочва вниманието към важните мерки, включени в доклада на Парламента за премахване на стереотипните представи за пола, който беше приет през 2013 г.;

63.

Посочва решаващата роля, която образованието и предоставянето на правомощия играят в борбата с половите стереотипи и прекратяването на дискриминацията, основана на пола, и посочва положителното влияние за жените, както и за обществото и икономиката като цяло; подчертава, че е много важно тези ценности да се възприемат още в ранна възраст, както и да се провеждат кампании за повишаване на осведомеността на работните места и в медиите, които да подчертават ролята на мъжете за насърчаване на равенството, равномерното разпределение на семейните отговорности и постигането на баланс между професионалния и личния живот;

64.

Изтъква, че зачитането на принципа на равенство между половете следва да бъде критерий за всички културни, образователни и изследователски програми, финансирани от ЕС, и изисква Комисията да включи конкретна област за изследвания на пола в рамките на програмата „Хоризонт 2020“;

65.

Възлага на Комисията да извърши проучване относно въздействието в ежедневието на представянето на половете в широката общественост, медиите и образователните институции, като отдели специално внимание на тормоза в училище, подбуждането към омраза и насилието, основано на пола;

66.

Призовава Комисията да подкрепя кампании и инициативи за насърчаване на активното участие на гражданите в обществото, особено за жени и жени мигранти;

67.

Изисква от Комисията да гарантира, че европейското сътрудничество за развитие следва подход, основаващ се на правата на човека, по-специално на равенството между половете, обучението на жени, борбата с всякакви форми на насилие срещу жени и премахването на детския труд; подчертава, че всеобщият достъп до здравеопазване, в частност до сексуално и репродуктивно здраве и свързаните с това права, е основно право на човека и подчертава правото на доброволен достъп до услугите за семейно планиране, в това число грижи във връзка с безопасни и законни аборти, и информация и образование с цел намаляване на майчината и детската смъртност и премахване на всички форми на насилие, основано на пола, включително гениталното осакатяване на жени, детските, ранните и принудителните бракове, убийствата въз основа на пола, насилствената стерилизация и изнасилването в брака;

68.

Подчертава, че е абсолютно необходимо да се интегрират аспектите на пола във всички елементи на програмирането на безопасността на храните, тъй като жените извършват 80 % от селскостопанските дейности в Африка;

69.

Призовава Комисията да се застъпи в политиката си за съседство и разширяване и в областта на сътрудничеството за развитие, в търговските и дипломатическите отношения, за въвеждането на стандарт, който дефинира правата на жените като право на човека и прави задължително тяхното зачитане, а също и да ги превърне в част от структурираните диалози при всички партньорства и двустранни преговори на ЕС; подчертава значението на сътрудничеството с широко участие на всички заинтересовани страни, по-специално на организациите за защита на правата на жените, организациите на гражданското общество и сдруженията на местните и регионалните правителства, в рамките на сътрудничеството за развитие; настоятелно призовава Комисията да признае, че поставянето на момичетата в челните редици на световното развитие осигурява рамка за гарантиране, че техните права на човека се зачитат, насърчават и изпълняват, и призовава за включване на „Декларацията на момичетата“ и нейните цели в центъра на стратегията за равенство между половете за периода след 2015 г.; изтъква значението на провеждането на информационни и осведомителни кампании в общностите, където се извършват нарушения на правата на човека въз основа на пола;

70.

Призовава Комисията да насърчи изработването от страна на държавите членки на план за действие въз основа на резолюции № 1325 и № 1820 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността; припомня на международната общност за необходимите гаранции за жените и момичетата, по-специално защитата срещу изнасилване, използвано като военно оръжие, и насилствена проституция; категорично осъжда продължаващото използване на сексуално насилие срещу жени като военно оръжие; подчертава, че е необходимо да се направи повече, за да се гарантира зачитането на международното право, защитата на жертвите и достъпа до медицинска и психологическа подкрепа за жени и момичета, станали жертви на посегателства по време на конфликти;

71.

Настоятелно призовава предоставянето на хуманитарна помощ от ЕС и от държавите членки да не бъде предмет на ограничения, наложени от други донори партньори по отношение на необходимото медицинско лечение, включително достъпа до безопасен аборт за жени и момичета, които са жертви на изнасилване по време на въоръжени конфликти;

72.

Подчертава значението на отчитащата въпросите на пола политика в областта на убежището и миграцията, на признаването на заплахата от генитално осакатяване като причина за търсене на убежище и на разработването на подходящи насоки, както и на координацията на примери за най-добри практики; подчертава в тази връзка необходимостта от индивидуално право на пребиваване, тъй като в противен случай се създава дисбаланс на силите, най-вече за жени мигранти, подлагани на домашно насилие; призовава Комисията да оцени и определи конкретни действия, които могат да гарантират, че правата на жените, търсещи убежище, са засилени и напълно зачитани в хода на процедурата за предоставяне на убежище;

73.

Призовава Комисията да събира свързани с пола данни с оглед на извършване на оценка на въздействието върху жените в областта на климата, околната среда и енергийната политика;

74.

Отбелязва, че макар да съществуват консултанти по въпросите на пола във военните и гражданските мисии за управление на кризи с участието на ЕС, броят на жените в операции и мисии на всички равнища на вземане на решения и в преговорите за мир и възстановяване трябва още да се увеличи; настоява, че за всяка мисия следва да има специална стратегия за правата на момичетата и жените и равенството между половете; счита освен това, че в следващия План за действие относно правата на човека на ЕСВД трябва да бъде включена специална глава за равенството между половете; в този контекст изтъква значението на непрекъснатото интензивно сътрудничество между комисията по правата на жените и равенството между половете и ЕСВД;

75.

Призовава Комисията да насърчава прилагането на интегрирането на принципа на равенство между половете, бюджетирането, съобразено с равенството между половете, и оценките на въздействието върху равенството между половете във всички области и за всяко законодателно предложение на всички равнища на управление, като по този начин гарантира постигането на конкретни цели в областта на равенството между половете; изисква от Сметната палата също да включи аспектите на пола при оценяването на изпълнението на бюджета на Съюза; изисква от държавите членки аналогично да въведат аспектите на пола в своите бюджети, за да се извърши анализ на правителствените програми и политики, на въздействието им върху разпределението на ресурсите и на приноса им за равенството между жените и мъжете;

76.

Наред с това призовава Комисията да насърчава сътрудничеството между държавите членки, организациите за защита на правата на жените и социалните партньори;

77.

Изтъква значението на адекватното финансиране на националните служби за равенство между половете и борба с дискриминацията; призовава Комисията да следи отблизо ефективността на националните органи и процедури за разглеждане на жалби в контекста на изпълнението на директивите в областта на равенството между половете; в тази връзка призовава също така Комисията да подкрепя чрез адекватна и предвидима финансова подкрепа изпълнението на Европейската харта за равнопоставеност на мъжете и жените в живота на местно ниво, както и приемствеността на НПО, в частност на организациите за защита на правата на жените и други организации, работещи по въпросите на равенството между половете; призовава в тази връзка също така за продължаване на финансовата подкрепа за програмата „Дафне“, както и да не се ограничава нейната видимост, за да могат по-специално организациите за защита на правата на жените по места в държавите членки да продължат да се борят с насилието срещу жени;

78.

Подчертава значението на партньорството между Комисията и Парламента и затова предлага членът на Комисията, отговарящ за правосъдието, правата на потребителите и равенството между половете, да представя пред комисията по правата на жените и равенството между половете в устна и писмена форма годишен доклад за напредъка по отношение на целите, определени в стратегията, от гледна точка както на Комисията, така и на държавите членки и при възприемане на специфичен подход на докладване за отделните държави, с конкретна информация относно всяка държава членка;

79.

Призовава Комисията да си сътрудничи с Парламента и Съвета и да свика годишна среща на високо равнище на ЕС за равенството между половете и правата на жените, за да се определи постигнатият напредък и да се поемат подновени ангажименти;

80.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата на държавите членки.

4.11.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 407/18

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет от 1 юли 2014 г., озаглавено „Търговия, растеж и интелектуална собственост — Стратегия за защита и прилагане на правата на интелектуална собственост в трети държави“ (COM(2014)0389),

—

като взе предвид стратегията на Комисията за прилагане на правата на интелектуална собственост в трети държави (1) и нейната независима оценка от ноември 2010 г.,

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 11, параграф 1 и член 17, параграф 2 от нея,

—

като взе предвид стратегията „Европа 2020“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 21 март 2014 г.,

—

като взе предвид доклада за 2008 г. на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), озаглавен „Икономическото въздействие на фалшифицирането и пиратството“, в актуализирания му вид от 2009 г.,

—

като взе предвид доклада за 2009 г. на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), озаглавен „Пиратството на цифрово съдържание“,

—

като взе предвид съвместното проучване от 2013 г. на Европейското патентно ведомство и на Службата за хармонизация във вътрешния пазар, озаглавено „Отрасли, потребители на права на интелектуална собственост: принос към икономическите резултати и заетостта в Европейския съюз“,

—

като взе предвид работния документ на ОИСР за търговската политика от 2010 г., озаглавен „Принос на политиката за укрепването на правата на интелектуална собственост в развиващите се страни“,

—

като взе предвид проучването от 2013 г. на Световната търговска организация, Световната организация за интелектуална собственост и Световната здравна организация, озаглавено „Насърчаване на достъпа до медицински технологии и иновации“,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 3286/94 на Съвета от 22 декември 1994 г. за установяване на процедури на Общността в областта на общата търговска политика с оглед гарантиране упражняването от Общността на правата, които са ѝ предоставени съгласно правилата за международна търговия, по-специално тези, които са установени под егидата на Световната търговска организация (СТО) (2) (Регламент за пречките за търговията),

—

като взе предвид Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (3),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 816/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. за предоставяне на принудителни лицензи за патенти, свързани с производството на фармацевтични продукти за износ в държавите с проблеми, в областта на общественото здраве (4),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 953/2003 на Съвета от 26 май 2003 г. за предотвратяване на търговското отклоняване към Европейския съюз на някои основни лекарства (5),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (6),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 608/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно защитата на правата върху интелектуалната собственост, осъществявана от митническите органи, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета (7),

—

като взе предвид Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) и Декларацията от Доха относно споразумението ТРИПС и общественото здраве, приета от Конференцията на министрите на Световната търговска организация на 14 ноември 2001 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 12 юли 2007 г. относно споразумението ТРИПС и достъпа до лекарствени продукти (8),

—

като взе предвид своята резолюция от 18 декември 2008 г. относно въздействието на подправянето на продукти върху международната търговия (9),

—

като взе предвид своята резолюция от 22 септември 2010 г. относно усъвършенстване на упражняването на правата на интелектуална собственост в рамките на вътрешния пазар (10),

—

като взе предвид доклада на Комисията от 31 юли 2014 г. относно прилагането на правата върху интелектуална собственост от митническите органи на ЕС — резултати на границите на ЕС-2013 г. (11),

—

като взе предвид резолюцията на Съвета относно плана за действие на ЕС в областта на митниците за борба с нарушенията на правата върху интелектуална собственост за 2013—2017 г. (12),

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 10 декември 2014 г.,

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по международна търговия (A8-0161/2015),

А.

като има предвид, че конкурентоспособността на ЕС се основава и във все по-голяма степен ще се основава на творчеството и иновациите, и като има предвид, че „интелигентният растеж“ — т.е. развитието на икономиката на основата на знанието и иновациите — е един от трите приоритета на стратегията „Европа 2020“;

Б.

като има предвид, че правата върху интелектуалната собственост (ПИС) допринасят за развиването на иновациите и творчеството, като има предвид, че тяхната закрила е ключов въпрос за конкурентоспособността на Европа, и като има предвид, че съответно ЕС се нуждае от по-амбициозна стратегия относно закрилата на правата върху интелектуалната собственост по отношение на търговските си партньори;

В.

като има предвид, че е от съществено значение да се насърчава засилването на връзките между образованието, стопанската дейност, научните изследвания и иновациите, както и интелектуалната собственост; като има предвид, че процедурите за борба с нарушенията на ПИС са скъпоструващи и отнемат време, особено за МСП, включително отделните носители на права;

Г.

като има предвид, че ЕС и неговите държави членки, като членове на Световната търговска организация, са обвързани със Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) и следователно са поели задължение за приемане и прилагане на минимални стандарти за ефективни мерки срещу всички нарушения на ПИС;

Д.

като има предвид, че разискването относно ПИС следва да се основава на компетентен размисъл относно натрупания опит, както и относно бъдещите технологични тенденции, като същевременно се поддържа съгласуваността между вътрешните и външните аспекти и като се разграничава между физическата и цифровата среда, по целесъобразност, като се отчитат опасенията на всички заинтересовани страни, включително МСП и организациите на потребителите, и като се цели осигуряването на пълна прозрачност на интересите и подходяща легитимност в стремежа към постигане на справедлив баланс между всички засегнати интереси;

Е.

като има предвид, че фалшифицирането вече не се ограничава до луксозните продукти, а включва и обичайно използвани стоки, като например играчки, лекарствени, козметични и хранителни продукти, които, ако бъдат фалшифицирани, могат да причинят травми или да породят сериозни рискове за здравето на потребителите;

Ж.

като има предвид, че през 2013 г. митническите органи в ЕС са задържали почти 36 милиона предмета, за които се подозира, че са в нарушение на правата върху интелектуалната собственост, като стойността на задържаните стоки надвишава 760 милиона евро;

З.

като има предвид, че 72 % от всички задържани през 2013 г. стоки са свързани с малки партиди; като има предвид, че лекарствените продукти представляват за четвърта поредна година първата по големина категория, която отговаря на 19 % от посочените задържания и 10 % от всички задържани стоки;

И.

като има предвид, че е необходимо да се води борба с нарушенията на ПИС с цел: да се понижат рисковете, които те пораждат за здравето и безопасността на потребителите и за околната среда; да се защити създаването на стойност в ЕС и в трети държави; да се избегнат икономическите и социалните последствия за предприятията и творците от ЕС; както и да се предотвратят рисковете за културното многообразие в Европа и в трети държави; като има предвид, че борбата с организираната престъпност, която извлича печалби от търговията с фалшифицирани и пиратски стоки, изисква специфично внимание;

Й.

като има предвид, че всеобхватната правна рамка за ПИС следва да бъде съчетана с ефективно прилагане, с позоваване, когато е целесъобразно, на мерки за прилагане и санкции, като същевременно се гарантира, че мерките за упражняване на ПИС не натоварват ненужно законната търговия;

К.

като има предвид, че една от основните характеристики на закрилата на интелектуалната собственост е правилното прилагане на съществуващото законодателство и международни ангажименти, включително разпоредби относно санкции;

1.

Оценява следвания от Комисията подход, по-специално що се отнася до призива за постигането на баланс между различните интереси;

2.

Счита, че разискването относно постигането на справедлив баланс между интересите на носителите на права и интересите на крайните ползватели има много аспекти и изключително сложен характер, с икономически интереси от всички страни; счита, че Комисията следва да проучи начините за провеждане на информирано и прозрачно обществено разискване относно закрилата и упражняването на интелектуалната собственост и какво означава това за потребителите; счита, че призивът за по-активно участие на заинтересованите страни в разискването относно ПИС трябва да бъде придружен от мерки за гарантиране на прозрачността и легитимността за всички участници; счита, че няма оценка на съобщението, в която се вземат предвид както стратегията от 2004 г. за упражняването на правата върху интелектуалната собственост в трети държави, така и отхвърлянето на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA);

3.

Подчертава, че не е достатъчно ясно с какви средства и с какви методи биха могли да бъдат постигнати резултатите, включени в съобщението, в частност що се отнася до това какви ресурси ще бъдат използвани и откъде те ще бъдат взети, като същевременно се отчитат ограничените ресурси, които са на разположение за целите на оказването на подкрепа на носителите на права от ЕС, които изнасят или които се установяват на трети пазари;

4.

Счита, че няма ясни указания за координация между вътрешните политики и външните политики по отношение на закрилата на ПИС, и подчертава значението на вътрешни подобрения във връзка с този въпрос; признава, че съгласуването между вътрешните и външните политики не отрича необходимостта от конкретно съобразен подход, който признава специфичните факти и обстоятелства, съществуващи на пазара на съответната трета държава;

5.

Подчертава, че закрилата на ПИС следва да се разглежда като първа стъпка — необходима, но недостатъчна — към установяването на достъп до пазара на дадена трета държава и че способността за ефективно упражняване на признати права върху интелектуалната собственост зависи от материалноправната закрила, включително ефективното прилагане и правните средства за защита в съответната държава;

6.

Подчертава, че търговското естество на много нарушения на ПИС, както и все по-голямото участие на организираната престъпност в тях се превърна във важен въпрос; изразява съжаление, че Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност (Конвенцията от Палермо) все още няма протокол за борба с фалшифицирането, и призовава Комисията и държавите членки значително да увеличат своите усилия с цел това да стане факт;

7.

Оценява и подкрепя целта за по-добра съгласуваност между закрилата и упражняването на ПИС и други политики, и между Комисията и държавите членки за постигането на тази цел; счита, че закрилата на ПИС и адекватните мерки за борба с нарушенията на ПИС могат да допринесат за борбата срещу организираната престъпност, изпирането на пари и отклонението от данъчно облагане, както и за развитието на справедлив и устойчив цифров пазар, който е насочен към бъдещето и благоприятства иновациите;

8.

Подкрепя Комисията в работата ѝ за определяне на географските приоритети, използвайки като отправна точка нейните шестмесечни доклади относно закрилата и упражняването на ПИС в трети държави;

9.

Счита, че стратегията не отчита в достатъчна степен разграничението между физическото фалшифициране на търговски марки и патенти, от една страна, и нарушенията на авторското право, от друга страна, по-специално в цифровата среда; отбелязва, че с все по-бързия темп на цифровизация въпросът със закрилата и упражняването на ПИС в цифровата среда ще придобие нарастваща важност по света;

10.

Счита, че стратегията следва да бъде по-добре адаптирана към цифровата среда и да включва силно сътрудничество с митническите органи и с органите за надзор на пазара, за да се осигури хоризонтална съгласуваност;

11.

Подчертава, че географските указания и тяхната защита са също толкова важни, колкото други видове интелектуална собственост, тъй като те гарантират, че продуктите могат да бъдат проследени до момента на потребление, и защитават ноу-хау на производителите;

12.

Счита, че Комисията следва да гарантира признаването и действителната защита на географските указания, когато води преговори за сключването на споразумения за свободна търговия с трети държави, по-специално по отношение на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ);

13.

Счита, че Споразумението ТРИПС следва да се прилага по балансиран и ефективен начин, когато е целесъобразно, и че всякаква гъвкавост в неговата формулировка следва изцяло да зачита основния принцип за недискриминационно третиране за всички области на технологиите, както е установено в член 27, параграф 1 от него; счита, че Декларацията от Доха също така следва да бъде взета предвид, като същевременно се подчертае, че засилената закрила и засиленото упражняване на правата върху интелектуалната собственост не само носят ползи за държавите от ЕС, но също така подпомагат развиващите се страни да изградят и разработят националните си рамки, необходими за насърчаване и закрила на иновациите и научните изследвания — въпрос, който придобива все по-голямо значение при придвижването на развиващите се страни нагоре по веригите за стойност в областта на международната търговия;

14.

Подчертава необходимостта от информирано, балансирано и по-прозрачно обществено разискване относно прилагането, включващо всички заинтересовани страни и балансиращо всички частни и обществени интереси;

15.

Признава необходимостта от повишаване на осведомеността на потребителите относно имуществените вреди, вредата за иновациите и творчеството, както и, понякога, заплахата за здравето и безопасността, която възниква при закупуването на стоки, които нарушават ПИС, или при достъпа до такива стоки; посочва факта, че по-строгото прилагане само по себе си няма да реши съществуващите и бъдещите проблеми във връзка със закрилата и упражняването на правата върху интелектуалната собственост, но то следва да допълва повишаването на осведомеността на потребителите; изтъква ролята на стопанския сектор в това отношение;

16.

Счита за ясно, че трябва да се получи подкрепата на обществеността за закрилата на ПИС; в този контекст отбелязва работата на Службата за хармонизация на вътрешния пазар (OHIM), която включва кампании за повишаване на осведомеността на гражданите относно въздействието на търговското измерение на нарушаването на правата върху интелектуалната собственост;

17.

Приветства меморандума за разбирателство, подписан на 4 май 2011 г., между носителите на права и интернет платформите в съвместно усилие за намаляване на продажбата на фалшифицирани стоки чрез платформите за електронна търговия; призовава Комисията и държавите членки да започнат структуриран диалог с онлайн платформите относно най-добрите начини за установяване на продажбата на фалшифицирани стоки и борбата с нея;

18.

Отбелязва, че проблемът с нарушенията на ПИС се увеличи през последните години в резултат на цифровизацията и нарастващия брой на цифровите платформи за продажба, където се продават и разпространяват фалшифицирани продукти в световен мащаб, без да се прилагат никакви ефективни средства за контрол; във връзка с това призовава за по-дълбок размисъл, насочен към приемането на по-ефективни инструменти за контрол на онлайн продажбата на физически продукти;

19.

Счита, че формулировката на стратегията по отношение на насърчаването на разумната защита на географските указания в интернет би трябвало да бъде по-конкретна, за да се поставят конкретни цели;

20.

Призовава Комисията да работи с Интернет корпорацията за присвоени имена и адреси (ICANN) и Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) с цел установяване на механизъм за защита на географските указания в интернет;

21.

Счита, че следва да се извърши внимателна оценка на отговорностите на посредниците; във връзка с това би приветствал по-добре разработена стратегия, като същевременно признава, че този въпрос е предмет на отделно разискване;

22.

Призовава Комисията да допринесе за създаването на среда, в която интересите на държавите членки и на трети държави се доближават и в която е налице реципрочен интерес за създаването на рамки за защита с високи стандарти, съчетани с ефективни средства за правна защита, за да се преодолеят пропуските във връзка със закрилата на ПИС; отбелязва необходимостта от внимателно разграничаване между обстоятелствата на различните „развиващи се страни“ и между съответните търговски въпроси, като се отчитат специфичните обстоятелства на отделните развиващи се страни;

23.

Приветства работата, извършена от Комисията в подкрепа, за всеки отделен случай, на развиващите се страни, които желаят да подобрят своите системи за ПИС, и призовава Комисията да продължи и задълбочи тези усилия, като продължи да осигурява подходяща техническа помощ под формата на програми за повишаване на осведомеността, правна помощ и обучение на служители при отчитане на равнището на развитие на всяка държава;

24.

Изразява съгласие с призива за широка ответна реакция на сложния и многоаспектен проблем за връзката между ПИС и всеобщия достъп до финансово достъпни лекарствени продукти, като подчертава в този контекст важността на съсредоточения върху пациентите подход към ПИС във фармацевтичния сектор;

25.

Призовава Комисията и държавите членки да продължат да осигуряват подкрепа за конструктивен диалог относно достъпа до лекарствени продукти, включващ всички съответни заинтересовани страни, и да намерят начини за улесняване на достъпа до лекарствени продукти за населението на най-бедните страни, което не може да получи най-доброто лечение, което понастоящем съществува;

26.

Счита, че макар че интересите и конкурентоспособността на фармацевтичните дружества от ЕС трябва да бъдат защитени чрез запазване на тяхната способност за иновации и предвид факта, че някои предприятия от ЕС предоставят достъп до лекарствени продукти чрез програми за подпомагане и намалени диференцирани цени, е необходимо цените на лекарствените продукти да бъдат достъпни за хората в страната, в която те се продават, което придава съществено значение на подкрепата за използването на гъвкавите разпоредби, предвидени в Споразумението ТРИПС и признати в Декларацията от Доха, като същевременно трябва да се вземат предвид нарушенията на пазара, причинени от препродажбата на лекарствени продукти в трети държави; призовава Комисията и държавите членки да продължат да полагат усилия с цел да гарантират, че мерките по границите, целящи да блокират вноса на фалшифицирани лекарствени продукти, не оказват отрицателно въздействие върху транзита на генерични лекарствени продукти;

27.

Подчертава, че дружествата следва да бъдат насърчавани към по-добро сътрудничество в своята конкурентна среда и към съвместна работа с публичните органи с цел гарантиране на по-голям и подобрен достъп до лекарствени продукти в държавите членки и в трети държави; призовава Комисията да разгледа оказването на подкрепа за иновативни механизми, като например патентни обединения за насърчаване на научните изследвания, като същевременно се гарантира генеричното производство;

28.

Счита, че Съюзът трябва да се ангажира с по-широкото разискване относно напредъка в здравеопазването в световен мащаб, включително относно стратегии за укрепване на здравните системи;

29.

Призовава Комисията да насърчава ранния износ на генерични и биоподобни лекарствени продукти, произведени в ЕС, веднага след отпадането на тяхната защита с патент, в трети държави;

30.

Счита, че някои от статистическите данни, цитирани в съобщението, са извлечени чрез използването на противоречива и вече критикувана методология и че статистическите данни трябва да бъдат подобрени, за да отразяват по по-добър начин актуалното положение по отношение на централното значение на ПИС, както и на тяхната закрила и упражняване, за икономиката на ЕС, не само за предоставяне на информация и подобряване на съществуващата политика, но и за оказване на допълнителна подкрепа на принципа за основаното на факти разработване на политики;

31.

Изразява съгласие с разсъжденията на Комисията за създаването на Европейска обсерватория за нарушенията на правата върху интелектуалната собственост и изисква за това да се предвидят конкретни средства;

32.

Посочва, че обсерваторията следва да бъде съставена по широкообхватен начин и да не дублира вече съществуващи органи;

33.

Призовава Комисията да работи за това, обсерваторията да запази своята независимост, за да се гарантира, че нейната работа не е застрашена от наличието на реални или предполагаеми отклонения;

34.

Признава, че по-добри, подходящо хармонизирани вътрешни политики във връзка с ПИС биха могли да бъдат от полза в рамките на усилията за подобряване на стандарта на закрилата и упражняването на ПИС в световен мащаб;

35.

Призовава Комисията да работи с държавите членки с цел ратифициране на Договора на СОИС за правото в областта на търговските марки, Женевския акт към Хагското споразумение, Лисабонската спогодба за закрила на наименованията за произход и тяхната международна регистрация, както и други международни споразумения, свързани с правата върху интелектуалната собственост;

36.

Призовава Комисията да предприеме по-нататъшни стъпки в съответствие с резултатите от обществената консултация на Зелената книга, озаглавена „Максимално оползотворяване на произтичащото от традициите ноу-хау на Европа“ (COM(2014)0469), относно евентуалното приобщаване на неселскостопанските продукти към защитата от страна на Европейския съюз на географските указания;

37.

Подкрепя ангажимента на Комисията да отдаде приоритет на насърчаването на по-добра закрила на ПИС и тяхното упражняване в рамките на СТО и във всякакви други международни форуми, като по този начин да се отворят нови пазари за европейските износители и да се подобри съществуващият достъп до пазара;

38.

Отбелязва, че предоставянето на статут на пазарна икономика по отношение на инструментите за търговска защита зависи, наред с други критерии, от закрилата на ПИС в съответната държава;

39.

Призовава Комисията и държавите членки да утвърждават ПИС по-ефективно във всички съответни многостранни организации (СТО, Световната здравна организация и Световната организация за интелектуална собственост) и да работят за включването в системата на СТО на тези международни споразумения, свързани с ПИС, които все още не са част от нея, като например Договора на СОИС за правото в областта на търговските марки, Договора на СОИС за изпълненията и звукозаписите, Договора на СОИС за авторското право, Женевския акт към Хагското споразумение и Лисабонската спогодба за закрила на наименованията за произход и тяхната международна регистрация;

40.

Счита, че в преговорите за двустранни споразумения за свободна търговия следва да се обърне подходящо внимание на главите относно интелектуалната собственост и че преговарящите страни следва да признаят, че правото на свободна стопанска инициатива следва да е съобразено със зачитането на ПИС и спазването на съществуващите правни рамки; приветства извършената до момента работа от Комисията по успешното включване на главите относно закрилата и упражняването на ПИС в двустранните споразумения за свободна търговия;

41.

Счита, че ратифицирането на договорите на СОИС, изброени по-горе с цел включване в системата на СТО, следва да бъде включено в двустранните споразумения за свободна търговия, които Съюзът сключва;

42.

Подкрепя подхода на Комисията за създаване на работни групи и диалог по въпросите на интелектуалната собственост с приоритетни държави, с които не се провеждат всеобхватни преговори, с цел постигане и укрепване на конкретни ангажименти за закрилата и упражняването на ПИС; подчертава необходимостта ПИС да бъдат включени в дневния ред на политическите заседания на по-високо равнище, когато не е налице напредък на равнище диалог по въпросите на интелектуалната собственост и заседания между агенции;

43.

Изтъква, че сътрудничеството в областта на ПИС между Съюза и други регионални блокове следва да бъде засилвано винаги, когато това е възможно;

44.

Призовава Комисията да предвиди по-честото прибягване до съответни механизми за уреждане на спорове, включително до органа за уреждане на спорове в рамките на СТО, когато правата на стопанските субекти на Съюза, включително на всички носители на права на ПИС, са нарушени;

45.

Призовава Комисията да насърчава трети държави да предоставят реципрочно признаване на правото на практикуване на правни специалисти в областта на интелектуалната собственост;

46.

Призовава Комисията и държавите членки да засилят митническото сътрудничество в рамките на Съюза и с трети държави при конфискуването на фалшифицирани стоки и да опростят митническите процедури;

47.

Призовава Комисията и държавите членки да си сътрудничат по-тясно с трети държави по въпросите на авторското право и лицензирането;

48.

Изразява убеждение, че по-добрата закрила на правата върху интелектуалната собственост и ефективното прилагане на съответните правила в трети държави биха дали силен стимул на инвеститорите от Европейския съюз и от други част да инвестират, да споделят нови технологични умения и да модернизират съществуващите технологии;

49.

Отбелязва, че някои държави членки имат аташета по въпросите на интелектуалната собственост в рамките на своите делегация в определени държави от ключово значение; счита, че по-добрата координация и по-добрият обмен на информация между държавите членки биха могли да предоставят нови възможности за постигането на общи цели по отношение на закрилата на интелектуалната собственост в трети държави;

50.

Счита, че стопанските субекти от ЕС и потребителите в трети държави, в които нарушенията на ПИС са по-често срещани, следва да се ползват със специална защита, чрез разширяване на обхвата на информационното бюро за ПИС;

51.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

4.11.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 407/25

—

като взе предвид Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (1) („Директива относно упражняването на ПИС“),

—

като взе предвид член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 386/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 19 април 2012 г. за възлагане на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) на задачи, свързани с гарантирането на спазването на правата на интелектуална собственост, включително обединяването на представители на публичния и частния сектор в Европейска обсерватория за нарушенията на правата на интелектуална собственост (2),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 608/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно защитата на правата върху интелектуалната собственост, осъществявана от митническите органи, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета,

—

като взе предвид доклада, представен от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (СХВП) и Европейското патентно ведомство (ЕПВ) през септември 2013 г., озаглавен „Отрасли, потребители на права на интелектуална собственост: принос към икономическите постижения и заетостта в Европейския съюз“,

—

като взе предвид съобщението от Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета за регионите от 25 юни 2008 г., озаглавено „Мисли първо за малките!“„Small Business Act“ за Европа“, (COM(2008)0394),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент и Европейския икономически и социален комитет от 11 септември 2009 г., озаглавено „Усъвършенстване на упражняването на правата на интелектуална собственост в рамките на вътрешния пазар“ (COM(2009)0467),

—

като взе предвид доклада на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 22 декември 2010 г., озаглавен „Прилагане на Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно упражняването на права върху интелектуалната собственост“ (COM(2010)0779), и придружаващия го работен документ (3),

—

като взе предвид обобщението, направено от Комисията, във връзка с отговорите на обществената консултация, озаглавена „Защита на правата върху интелектуална собственост с гражданскоправни средства: обществената консултация относно ефикасността на производствата и осигуряването на достъп до мерки“ от юли 2013 г. (4),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет от 1 юли 2014 г., озаглавено „Към обновен консенсус относно прилагането на правата върху интелектуалната собственост: план за действие на ЕС“ (COM(2014)0392),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет от 1 юли 2014 г., озаглавено „Търговия, растеж и интелектуална собственост — Стратегия за защита и прилагане на правата на интелектуална собственост в трети държави“ (COM(2014)0389),

—

като взе предвид плана на Комисията за създаване на единен цифров пазар в ЕС, както и резолюцията на Парламента от 20 април 2012 г. относно изграждането на конкурентоспособен единен цифров пазар (5),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 4—5 декември 2014 г. относно прилагането на правата върху интелектуалната собственост (6),

—

като взе предвид резолюцията на Съвета относно плана за действие на ЕС в областта на митниците за борба с нарушенията на правата върху интелектуална собственост за 2013—2017 г. (7),

—

като взе предвид своята резолюция от 22 септември 2010 г. относно усъвършенстване на упражняването на правата на интелектуална собственост в рамките на вътрешния пазар (8),

—

като взе предвид писмото на комисията по правни въпроси от 24 март 2011 г. относно доклада относно прилагането на Директива 2004/48/ЕО,

—

като взе предвид член 27 от Всеобщата декларация за правата на човека, който гласи, че всеки човек има право на закрила на моралните и материалните си интереси, които са резултат от каквото и да е научно, литературно или художествено произведение, на което той е автор,

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становищата на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и на комисията по култура и образование (A8-0169/2015),

А.

като има предвид, че в член 118 от Договора за функционирането на Европейския съюз и в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз се поставя специален акцент върху интелектуалната собственост;

Б.

като има предвид, че правата върху интелектуалната собственост са едни от движещите сили на новаторството и творчеството и ключов фактор за конкурентоспособността, заетостта и културното многообразие; като има предвид, че автентичността на продуктите не следва винаги да се обвързва с въпросите за безопасността и качеството на продуктите и че гарантирането на спазването на правата върху интелектуалната собственост играе значителна роля за гарантиране на здравето и безопасността на потребителите; като има предвид, че приходите от фалшифицирането обикновено се използват в рамките на сивата икономика и организираната престъпност;

В.

като има предвид, че ЕС е изправен пред голям брой нарушения на правата върху интелектуалната собственост, и като има предвид, че обемът и финансовото изражение на тези нарушения са обезпокоителни, както се посочва от Комисията в доклада ѝ за прилагането на Директивата относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (COM(2010)0779); като има предвид, че тези цифри също показват добавената стойност, която правата върху интелектуалната собственост (ПИС) имат за европейската икономика в условията на световна конкуренция;

Г.

като има предвид, че нарушенията на ПИС, включително фалшифицирането, обезсърчават растежа, създаването на работни места, новаторството и творчеството;

Д.

като има предвид, че нарушаването на ПИС причинява неимуществени и имуществени вреди на европейските предприятия и води до тежки икономически и данъчни загуби за държавите;

Е.

като има предвид, че подходящата защита на правата върху интелектуалната собственост е предпоставка за развиването на цифровата икономика и единния цифров пазар;

Ж.

като има предвид, че бързо нарастващото развитие на електронната търговия и на онлайн дейностите промени начина, по който следва да се разглежда гарантирането на спазването на ПИС в цифровата среда, особено тъй като дава нови възможности за извършване на нарушение, което се дължи не на последно място на новите социални поведенчески модели сред потребителите;

З.

като има предвид, че Парламентът отбелязва със загриженост посоченото в доклада на СХВП относно съществуването на известно равнище на толерантност сред значително малцинство от европейците по отношение на идеята, че нарушенията на ПИС биха могли да се считат за приемливи (9); като има предвид, че липсват подходящи познания в областта на социалното и културното значение на ПИС и на действията, които се считат за нарушения на ПИС, и липсва осведоменост, особено сред младите европейци, относно потенциалните последици от нарушенията на ПИС за икономиката и обществото на ЕС и за общата безопасност на гражданите; като има предвид, че е необходимо и възможно провеждането на подходящи информационни кампании и кампании за повишаване на осведомеността на потребителите;

И.

като има предвид, че усилията за борба срещу незаконната търговия с фалшифицирани стоки трябва да бъдат удвоени, и като има предвид, че никой не следва да се възползва от нарушенията на ПИС;

Й.

като има предвид, че правоприлагането е от основно значение, що се отнася до предвидимостта на законодателството, и като има предвид, че е от изключително значение да се намерят ефективни, пропорционални и възпиращи средства за гарантиране на трансграничното спазване на ПИС;

К.

като има предвид, че нарушенията на ПИС имат особено въздействие върху малките и средни предприятия (МСП), включително в областта на услугите между предприятията, и могат да доведат до загуба на пазари и до обявяване в несъстоятелност;

Л.

като има предвид, че отчитането на международните аспекти е от основно значение за гарантиране на спазването на ПИС, тъй като нарушаването на ПИС е световно явление;

М.

като има предвид, че нарушенията както онлайн, така и офлайн следва да се разгледат в политическите действия срещу нарушаването на ПИС;

1.

Приветства съобщението на Комисията от 1 юли 2014 г. относно представянето на план за действие за прилагане на правата върху интелектуалната собственост; подкрепя нейния подход във връзка с гарантиране на спазването на ПИС, основан на превантивни действия и на политически инструменти, които целят да лишат извършителите на нарушения с търговско измерение от приходите им и да затруднят предлагането на пазара на стоки, предмет на нарушение;

2.

Подчертава, че основната отговорност за гарантиране на спазването на ПИС се носи от публичните органи на държавите членки;

3.

Подчертава, че ключовата цел на плана за действие следва да бъде да се гарантира ефективната и основаваща се на конкретни доказателства защита на ПИС, която има ключова роля за стимулирането на новаторството, на творчеството, на конкурентоспособността, на растежа и на културното многообразие; отбелязва, че мерките, предприети с цел гарантиране на спазването на ПИС, следва да се основават на точни и надеждни данни;

4.

Подчертава, че в периодите на финансова криза, когато финансовата подкрепа за сектора на културата се съкращава значително, ПИС често са сред основните източници на доходи за отделните творци; поради това подчертава, че гарантирането на справедливо възнаграждение за творците следва да бъде ключов елемент от плана за действие на ЕС;

5.

Счита, че в интерес на новаторството, творчеството и конкурентоспособността е от решаващо значение мерките за закрила на ПИС да бъдат прозрачни и да се предоставя пълна информация на разположение на обществеността и на всички други заинтересовани лица;

6.

Признава, че гарантирането на спазването на ПИС е не само двигател за създаване на работни места и за растеж в целия Съюз, но е от основно значение за правилното функциониране на единния пазар — по-специално с оглед на фактори, като например дела на БВП на ЕС и заетостта, както и кръга от сектори, които имат полза от и използват ПИС — и играе ключова роля за стимулирането на новаторството, творчеството, конкурентоспособността и културното многообразие;

7.

Подчертава, че правата върху интелектуалната собственост са гаранти на творчеството, новаторството и конкурентоспособността, по-специално при индустриите, свързани с културата и творчеството, но също и при други промишлени сектори, както се подчертава в съобщението на Комисията, озаглавено „За възраждане на европейската промишленост“; призовава Комисията да продължава да взема предвид ПИС като фактор за конкурентоспособността на европейската икономика;

8.

Подчертава, че ПИС не са само авторски права, но и търговски марки и патенти, наред с другото, и че всички те са от жизненоважно значение за стойността на европейските стоки и услуги;

9.

Отбелязва, че според Комисията в секторите на културата и на творчеството, в които често е налице интензивно прилагане на ПИС, вече се създават 4,5 % от БВП и се осигуряват до 8,5 милиона работни места в ЕС, като тези сектори не само са от основно значение за културното многообразие, но също така допринасят в съществена степен за социалното и икономическото развитие;

10.

Счита, че всички участници във веригата на доставки трябва да играят роля в борбата срещу нарушаването на ПИС и следва да бъдат включени в този процес; подчертава, че както в онлайн, така и в офлайн среда следва да се разработи подход, който да включва всички участници; счита, че за да се увенчае това с успех, трябва да бъде постигнат баланс по отношение на основните права, тъй като мерките, които оказват въздействие върху основните права, не могат да бъдат предприети доброволно от търговските оператори, а се нуждаят от правно основание и съдебен надзор;

11.

Подчертава, че включването на участниците от онлайн средата в мерките за борба срещу нарушенията на ПИС трябва да е съобразено с принципите на Директива 2000/31/ЕО (Директивата за електронната търговия) и Хартата на основните права на Европейския съюз;

12.

Отбелязва, че фалшифицирани и нарушаващи ПИС материални стоки все повече се търгуват и продават на онлайн пазари, където органите на съответната държава членка имат ограничени възможности за контрол върху продажбите; подчертава необходимостта да се включат собствениците на пазарни платформи във всички усилия за гарантиране на спазването на ПИС, включително в усилията за премахване на фалшифицираните стоки и забрана за търговците на фалшифицирани стоки да продават от техните сайтове;

13.

Подчертава значението на това да се гарантира прилагането на надлежна проверка по цялата верига на доставки, включително цифровата верига на доставки и всички ключови участници и оператори в нейните рамки, като например творци, хора на изкуството и носители на права, продуценти, посредници, доставчици на интернет услуги, платформи за продажби онлайн, крайни ползватели и публични органи;

14.

Счита, че прилагането на надлежна проверка по цялата верига на доставки и засилването на надзора върху пазара, както и споделянето на информация между митническите органи би подобрило стопанската среда и би допринесло за предотвратяване на навлизането на пазара на стоки, предмет на нарушение; подчертава, че следва добре да се оцени съотношението между разходите и ползите и ефективността на всички качествени схеми за одит преди тяхното прилагане, както и че осигуряването на подкрепа за МСП следва да бъде важно съображение в това отношение;

15.

Освен това отбелязва предложенията за приобщаваща консултация със заинтересованите лица относно прилагането на надлежна проверка на ЕС по цялата верига на доставки, включително доставчиците на платежни услуги, с цел предотвратяване на нарушения на ПИС и изисква резултатите от консултациите и от доброволната схема на ЕС за надлежна проверка да бъдат представяни на Парламента не на всеки две години, а всяка година;

16.

Призовава Комисията да предприеме всички консултации със заинтересованите лица своевременно и по прозрачен начин и да гарантира, че резултатите от консултациите се анализират както в качествено, така и в количествено отношение и че се споделят със заинтересованите лица, включително с Парламента и другите институции на ЕС;

17.

Подчертава значението на секторните споразумения и на насоките за добри практики в борбата срещу нарушенията на ПИС; призовава операторите в сектора да обменят помежду си информация относно платформите, предоставящи достъп до съдържание, което нарушава ПИС, и да предприемат съгласувани и пропорционални мерки, като например уведомление и изтегляне от интернет, с цел намаляване на приходите от подобно съдържание и подобни платформи; отбелязва, че тези мерки не следва да включват блокирането на уебсайтове с извънсъдебни средства;

18.

Посочва, че платформите, предлагащи „файл хостинг“, са сред основните центрове, благоприятстващи нарушенията на ПИС, от които те непряко си осигуряват приходи чрез реклама и/или абонаменти;

19.

Приветства подхода за лишаване на извършителите на нарушения на ПИС от приходите им посредством споразумения между носителите на права и техните партньори; подкрепя изготвянето на меморандуми за разбирателство като незадължителни правни мерки за борба срещу фалшифицирането и пиратството и подкрепя идеята за допълнително разработване на такива мерки сред заинтересованите лица; препоръчва на Комисията във връзка с това да извърши проучване на начина, по който тези операции по фалшифицирането извършват кръстосано финансиране на своите дейности (продажба на фалшифицирани продукти и предоставяне на незаконно съдържание);

20.

Припомня, че от май 2011 г. съществува доброволен Меморандум за разбирателство относно продажбата на фалшифицирани стоки по интернет, и призовава Комисията да извърши оценка на резултатите от прилагането на този меморандум и да докладва на Парламента;

21.

Счита, че Комисията следва също така да разгледа ефективността на съществуващите инициативи и възможни бъдещи действия по отношение на ролята на посредниците за преодоляването на нарушаването на ПИС;

22.

Посочва, че по-специално в сектора на културата и творчеството следва да се насърчава сътрудничеството, в това число въз основа на саморегулиране, между носителите на права, авторите, операторите на платформи, посредниците и крайните потребители с цел установяване на нарушенията на ПИС на ранен етап; подчертава, че ефективността на подобно саморегулиране трябва да бъде оценена от Комисията в близко бъдеще и че могат да са необходими допълнителни законодателни мерки;

23.

Подчертава, че в сектора на културата и творчеството доставчиците на платежни услуги следва да бъдат включени в диалога с цел намаляване на печалбите вследствие на нарушения на ПИС в онлайн среда;

24.

Припомня участието на организираната престъпност в дейностите на международно равнище, свързани с нарушаване на ПИС, и колко е важно да се разработи координирано общоевропейско решение, да се засилят съществуващите мерки по одита, като същевременно се прилага принципът „следвай парите“, за да се защитят интересите на потребителите и да се гарантира интегритетът на веригата за доставки;

25.

Приветства подхода на Комисията за разработване на целенасочени кампании за повишаване на осведомеността; счита, че е от съществено значение всички да разбират конкретните последици от нарушенията на ПИС за обществото като цяло и за потребителите и гражданите поотделно; счита, че потребителите следва да бъдат по-добре информирани за това какво съдържат ПИС и за това какво може или не може да бъде правено със защитени стоки и съдържание; призовава Комисията и държавите членки да продължават да развиват дейности за повишаване на осведомеността, насочени към специфични групи и съответните пазари;

26.

Препоръчва да бъде проведена по-широка информационна кампания относно Платформата на носителите на права върху интелектуалната собственост и правоприлагащите органи, така че носителите на права да изпълняват по-активна роля в защитата на своите права в целия Европейски съюз чрез базата данни за правоприлагане, интегрирана в сигурната мрежа на ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“; призовава за по-нататъшна и по-бърза интеграция с полицейските органи и други митнически органи по целия свят, за да се гарантира по-добро гарантиране на спазването на ПИС;

27.

Подчертава необходимостта да се достигне, по-конкретно, до младото поколение чрез подходящи кампании за повишаване на осведомеността, като се има предвид, че според неотдавнашно проучване относно възприемането на интелектуалната собственост, това е именно поколението, което най-малко зачита ПИС;

28.

Подчертава значението на инициативите за оценка и наблюдение на развитието на познанието по отношение на разбирането и възприемането на интелектуалната собственост от страна на младежта, така че да се разберат по-добре нуждите на младежта и да се определят най-подходящите действия за предприемане;

29.

Приветства по-специално усилията на Европейската обсерватория за нарушенията на правата на интелектуална собственост, разположена в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (СХВП), с цел да се повиши осведомеността на потребителите относно ползите от избора на продукти, които зачитат ПИС, и да се улесни достъпът до тези продукти;

30.

В същото време счита, че потребителите следва да са в състояние по-добре да идентифицират офертите, нарушаващи ПИС, така че да могат да вземат решение да не предприемат дадена покупка; изразява съжаление поради факта, че планът за действие на Комисията не включва никакво действие, предназначено да подобри възможността на потребителите да идентифицират стоките и съдържанието, нарушаващи ПИС; призовава Комисията и държавите членки да обмислят по-задълбочено разработването на специфични инструменти и насоки, да проведат основано на доказателствата проучване и евентуално да разработят хармонизирана система за уведомяване/отстраняване на стоки и съдържание, нарушаващи ПИС, така че потребителите и предприятията да могат да предприемат действия, когато са подведени, по същия начин, по който те могат да предприемат действия за сигнализиране на нежелано съдържание, въз основа на натрупания от Комисията и от Европейската обсерватория за нарушенията на правата на интелектуална собственост опит, особено по отношение на споделянето на най-добри практики;

31.

Отбелязва, че системата за уведомяване и отстраняване, прилагана за всеки URL поотделно, по отношение на съдържание, което нарушава ПИС, съдържа практически ограничения с оглед на скоростта, с която въпросното съдържание може отново да бъде предоставено на разположение; поради това призовава операторите в този сектор да започнат да обмислят начини за повишаване на ефективността на системата за уведомяване и отстраняване в дългосрочен план;

32.

Посочва, че всички участници във веригата на доставки следва да си сътрудничат при разработването на информационни кампании, като предоставят информация на потребителите относно техните права и задължения, които същевременно могат лесно да получат достъп до творческо съдържание и да го използват;

33.

Счита, че може да се постигне по-голяма прозрачност и по-добра информация по ефективен начин само със съдействието на основните интернет участници, които предават съдържание, защитено от ПИС, и че поради това е желателно включването им в усилията за прозрачност и обмен на информация;

34.

Настоява, че е необходимо да се координират инициативите и кампаниите във всички държави членки с цел да се избегне дублирането на работа и да се осигури съгласуваност и ефективност;

35.

Изисква от органите на държавите членки да гарантират, че стоките, нарушаващи ПИС, които представляват риск по отношение на безопасността, се включват в уведомленията по линия на системата на Съюза за бърз обмен на информация (RAPEX), независимо дали стоките се продават законно или незаконно във въпросната държава членка;

36.

Счита, че в някои сектори липсата на осведоменост на потребителите относно законното предлагане и понякога трудно достъпните или скъпи доставки на стоки и съдържание, които не нарушават ПИС, могат да затруднят възпирането на потребителите от закупуване на незаконни стоки или от използване на незаконно съдържание; счита, че е необходимо да бъде постигнат допълнителен напредък в тази област, и отново отправя искане към Комисията и държавите членки да окажат по-силен натиск върху индустрията да разработи във всички държави членки законни оферти, които да са едновременно диверсифицирани и привлекателни, така че потребителите наистина да разполагат с всяка възможност за закупуване на законни стоки или за използване на законно съдържание;

37.

Подчертава необходимостта от по-цялостен подход, съсредоточен върху начините, по които може да се отговори на потребителското търсене чрез повишаване на достъпността и на потреблението на иновативни и законни продукти на достъпни цени, въз основа на бизнес модели, които са приспособени към интернет и дават възможност да се премахнат пречките, като изградят истински европейски цифров единен пазар и същевременно поддържат равновесието между правата на потребителите и защитата на изобретателите и творците;

38.

Счита също така, че един от начините за укрепване на ПИС би могъл да бъде разработването на иновативни бизнес модели; освен това подчертава, че усъвършенстването и постоянното приспособяване на такива модели към постиженията в областта на технологиите следва да бъде преразгледано за някои промишлени сектори;

39.

Подчертава значението на това да се усъвършенстват процедурите за гарантиране на спазването на ПИС с гражданскоправни средства за МСП и за отделните творци, тъй като те играят ключова роля в секторите на творчеството и на културата и често не са в състояние да гарантират спазването на техните права с оглед на сложността и на продължителността на тези процедури и на свързаните с тях разходи;

40.

Приветства заявеното намерение на Комисията да подкрепи МСП при гарантиране на спазването на техните ПИС чрез подобряване на достъпните начини за правна закрила с гражданскоправни средства с цел постигане на по-добри резултати в борбата срещу пазарните злоупотреби от страна на по-големите конкуренти, и по-специално с цел по-нататъшно оценяване на нуждите на МСП от бъдещи действия на ЕС;

41.

Приветства решението, изложено в съобщението на Комисията от 1 юли 2014 г. относно плана за действие на ЕС, и по-специално действие 4 от него, което има за цел подобряване на процедурите за гарантиране на спазването на ПИС с гражданскоправни средства за МСП, по-специално по отношение на дела с ниска цена на иска и евентуално предприемане на действия в тази област;

42.

Подчертава, че за МСП ясните и управляеми структури за осигуряване на спазването на техните ПИС са от първостепенно значение;

43.

Призовава Комисията да гарантира, че всички предприети мерки ще имат ограничено въздействие по отношение на тежестта и разходите, наложени на МСП; по-специално призовава Комисията да продължи да прави оценка на това как МСП биха могли да участват в качествени схеми за одит и да набележи какви конкретни мерки биха могли да бъдат предприети в подкрепа на МСП за тази цел;

44.

Настоява, че е необходимо да се вземат под внимание МСП при изготвянето на законодателните актове, и отново заявява, че принципът „Мисли първо за малките!“ следва да се прилага във всеки един момент;

45.

Подчертава значението на достъпа до правосъдие и на ефективността на съдебните производства, особено за МСП, и призовава за разработване на услуги по медиация и други схеми за алтернативно разрешаване на спорове между стопански субекти в областта на ПИС;

46.

Подчертава значението на извършването на редовен анализ на факторите, които в решаваща степен влияят на решенията на МСП относно това дали да ползват или да не ползват своите ПИС, така че да се установи къде биха могли да бъдат направени подобрения, независимо дали става въпрос за иновативните МСП или за МСП, срещащи затруднения, особено по отношение на упражняването на техните ПИС;

47.

Очаква да получи информация относно съществуващите национални инициативи, насочени към гражданскоправните средства за правоприлагане за МСП в областта на интелектуалната собственост до края на 2015 г.; приветства предстоящата Зелена книга относно необходимостта от бъдещи действия на Съюза въз основа на най-добрите практики, утвърдени във финансираните на национално равнище схеми за подпомагане на МСП при упражняване на техните права на интелектуална собственост;

48.

Изразява задоволство относно развитието на дейността на Европейската обсерватория за нарушенията на правата на интелектуална собственост като полезна основа за размисъл на лицата, отговорни за вземането на политически решения, и като инструмент за събиране и обмен на данни и информация относно всички форми на нарушения на ПИС;

49.

Подчертава, че задължението на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (СХВП) — да получава от промишлеността данни, документиращи нарушения на ПИС, и да генерира надеждни данни и анализ на действителното въздействие на нарушенията върху стопанските субекти — следва да бъде част от плана за действие в десет точки и от основата за по-нататъшни действия в различните сектори, които са най-силно засегнати; призовава Комисията във връзка с това да подобри базата данни на Инструмента в подкрепа на разузнавателните сведения в сферата на борбата с фалшифицирането (ACIST), разработена от СХВП, за да предоставя информация относно фалшификаторите и да гарантира, че възлагащите органи не купуват фалшифицирани продукти;

50.

Подчертава по-специално, че за да се постигне значимо гарантиране на спазването на ПИС, следва да бъде налична и достъпна пълната информация относно засегнатия вид ПИС (патент, търговска марка и авторски права, например), които са от значение във всяка отделна ситуация, статуса на действителност на тези права и самоличността на притежателите, включително под формата на метаданни в случай на цифрови файлове;

51.

Призовава Комисията да използва напълно събраните от Обсерваторията данни и резултатите от дейността на Обсерваторията, да изготви заключения по отношение на защитата на ПИС и да предложи решения за нейното подобряване, които да се използват от политиците; призовава Комисията да докладва редовно на Европейския парламент по този въпрос;

52.

Отбелязва, че обучението за развитие на секторното правоприлагане в областта на ПИС на национално равнище е от основно значение, както и ролята, която ще играе Обсерваторията при подпомагането на обучението на органите на държавите членки и при обмена на най-добри практики, по-конкретно чрез насърчаване на кампании, които са достъпни в цифрова среда и са с добро съотношение качество-цена, и чрез координиране на тези кампании със съответните агенции и органи;

53.

Приветства създаването от страна на Комисията на експертна група по прилагането на ПИС и призовава Комисията да гарантира, че Парламентът и по необходимост Европейската обсерватория за нарушенията на правата на интелектуална собственост са включени в по-голяма степен в работата на групата, и по-специално да гарантира, че към тях се отправя искане да изпратят експерти, които да присъстват на заседанията на групата;

54.

Приветства публикуването на доклада на Комисията за прилагането на Директивата относно упражняването на ПИС (10), като същевременно отбелязва, че могат да се направят само ограничен брой заключения в някои отношения поради късното транспониране на директивата от страна на някои държави членки; призовава Комисията да представи допълнителен анализ на въздействието на директивата, по-специално върху иновациите и развитието на информационното общество, както се изисква в член 18, параграф 1 от нея и както беше поискано от Парламента в неговата резолюция от 22 септември 2010 г., посочена по-горе; припомня обаче, че Комисията установи редица други аспекти на гарантиране на спазването на правата върху интелектуалната собственост, като например ролята на посредниците в борбата срещу нарушенията, които също биха могли да се окажат от полза в борбата срещу нарушенията;

55.

Взема под внимание доклада на Комисията, в който се посочва, че Директивата относно упражняването на ПИС в някои отношения не е в синхрон с цифровата ера и не е достатъчна за борбата срещу извършваните онлайн нарушения; призовава Комисията да представи подробна оценка на ограниченията на съществуващата нормативна уредба по отношение на онлайн дейностите и по целесъобразност да представи предложения за адаптиране на нормативната уредба на ЕС към интернет средата; подчертава, че такива предложения трябва да са предмет на подробна оценка на въздействието;

56.

Взема под внимание заключението, че различия в тълкуването на някои разпоредби на директивата водят до различия в прилагането ѝ в държавите членки, и призовава Комисията да предприеме мерки за преодоляване на проблемите, посочени в доклада, включително чрез по-нататъшно изясняване на директивата;

57.

Подновява своя призив за изготвяне на стратегия за ПИС, включително цялостна нормативна уредба за борба с нарушенията на ПИС, приспособена към онлайн средата, при пълно зачитане на основните права и свободи, справедлив съдебен процес, пропорционалност и защита на данните; счита, че е налице спешна необходимост от правна защита за новите произведения, тъй като това ще насърчи инвестициите и ще доведе до допълнителни иновации;

58.

Подчертава, че всяко свързано с ПИС законодателство трябва да отразява развитието на цифровата епоха, като отчита онлайн средата и различните средства за разпространение, гарантира балансиран подход, представляващ интересите на всички заинтересовани лица, и особено потребителите и тяхното право на достъп до съдържание, и същевременно насърчава хората на изкуството, творците и новаторството в Европа;

59.

Отново заявява, че е необходима модерна уредба в областта на авторските права, която е насочена към конкуренцията и е лесноразбираема за потребителите — уредба, която също така подпомага творчеството и новаторството, като гарантира безопасна, подходяща и сигурна среда за изобретателите и творците;

60.

Подчертава, че секторите на културата и творчеството на Европейския съюз са движеща сила за социално и икономическо развитие, както и за създаването на работни места в Европа, като същевременно припомня, че забележителен принос за икономическия растеж, иновациите и създаването на работни места в ЕС се дава също така от творци, дизайнери и институции, разчитащи на изключенията и ограниченията на авторското право; подчертава, че всяка законодателна инициатива за модернизиране на авторското право следва да се основава на независими доказателства относно въздействието върху растежа и създаването на работни места (особено по отношение на МСП в секторите на културата и творчеството), достъпа до знания и култура, както и потенциалните разходи и ползи;

61.

Настоява върху важната роля на митническите органи и на международното сътрудничество в митническата област за борбата срещу нарушаването на ПИС при трансграничната търговия и подчертава необходимостта от подкрепа и улесняване на дейността, извършвана от митниците, при взаимно сътрудничество, като се внесе яснота относно оперативните правила, по-специално за да може тази дейност да даде възможност за ефективно прилагане на проверки върху транзитните стоки на територията на ЕС;

62.

Призовава Комисията при изпълнение на плана за действие за гарантиране на спазването на ПИС да вземе под внимание свързани с него инициативи, по-специално плана за действие на ЕС в областта на митниците за борба срещу нарушенията на ПИС и стратегията за защита и гарантиране на спазването на ПИС в трети държави;

63.

Призовава за засилен надзор върху пазара, управление на риска и споделяне на информация между митническите органи по въпросите, повдигани в контекста на гарантиране на спазването на ПИС от страна на митниците, например във връзка със съхранението и унищожаването на стоки, нарушаващи ПИС;

64.

Подчертава значението на тясното сътрудничество и обмена на информация, както и на подходящото обучение на митническите органи, органите за надзор на пазара и съдебните органи;

65.

Подчертава жизненоважната роля на публичните органи на всички равнища, включително местно, регионално и национално, чрез възлагането на обществени поръчки и чрез осъществяването на покупки и приветства желанието на Комисията да разработи, популяризира и публикува ръководство за най-добрите практики за избягване на закупуване на фалшифицирани продукти от страна на публични органи на всички равнища;

66.

Приветства предложената от Комисията Зелена книга за допитване до заинтересованите лица относно въздействието на възстановяването на дебитирани суми и свързаните с това схеми с цел справяне с нарушенията на ПИС с търговско измерение и извършване на оценка на необходимостта от предприемане на по-конкретни действия в тази област — както в онлайн, така и в офлайн контекст; счита, че въвеждането на право на възстановяване на дебитираните суми в целия ЕС за всички неумишлено закупени фалшифицирани стоки би могло да е от полза за потребителите и да насърчи търговците да проверяват стоките, преди да ги пуснат за продажба;

67.

Подкрепя акцента, поставен в плана за действие, върху значението на съвместната работа с държавите членки, обмена на информация и най-добри практики, както и координирането на дейности по трансграничното правоприлагане;

68.

Подчертава, че с цел да се стимулират новаторството и конкурентоспособността в основаните на знанието сектори в Съюза по начин, съвместим с ПИС, е необходимо да се насърчават отворените научни изследвания и обмена на знания, които също така са определени като ключови елементи на стратегиите „Глобална Европа“ и „Европа 2020“;

69.

Подчертава необходимостта от прецизни системи за откриване на нарушения, които водят до бързото преустановяване на дейностите, свързани с нарушения на ПИС с търговско измерение;

70.

Посочва, че доходът, който осигурява използването на ПИС, е важен източник на външно финансиране за изследователските проекти и поради това играе ролята на движеща сила за новаторството и развитието, както и за сътрудничеството между университетите и дружествата;

71.

Настоятелно призовава за бързото изпълнение на плана за действие, така че при необходимост нужните мерки за прилагане на ПИС, по-специално в сектора на културата и творчеството, да могат да бъдат адаптирани в близко бъдеще;

72.

Призовава Комисията да направи оценка на изпълнението на всяко от действията, включени в плана за действие, и да докладва за тях на Парламента не по-късно от юли 2016 г.;

73.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на парламентите и на правителствата на държавите членки.

4.11.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 407/35

—

като взе предвид своите резолюции от 13 декември 2012 г., съдържаща препоръките на Европейския парламент до Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност относно преговорите във връзка с новото споразумение между ЕС и Русия (1), от 12 септември 2013 г. относно упражнявания от Русия натиск върху държави от Източното партньорство (в контекста на предстоящата среща на високо равнище на Източното партньорство във Вилнюс) (2), от 6 февруари 2014 г. относно срещата на високо равнище ЕС—Русия (3), от 18 септември 2014 г. относно положението в Украйна и текущото състояние на отношенията между ЕС и Русия (4) и от 12 март 2015 г. относно убийството на руския опозиционен лидер Борис Немцов и състоянието на демокрацията в Русия (5),

—

като взе предвид заключенията и изявленията на Европейския съвет, на Съвета по външни работи и на лидерите на страните от Г-7 през последните 18 месеца относно положението в Украйна и относно отношенията с Русия,

—

като взе предвид споразуменията, постигнати в Минск на 5 и 19 септември 2014 г. и на 12 февруари 2015 г. (6),

—

като взе предвид Декларацията от 5 септември 2014 г., приета на срещата на върха на НАТО в Уелс,

—

като взе предвид резолюциите, приети от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 27 март 2014 г. (7) и от Съвета за сигурност на ООН на 17 февруари 2015 г. (8),

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по външни работи (А8-0162/2015),

А.

като има предвид, че от години насам ЕС се стреми да изгради взаимноизгодно стратегическо партньорство с Русия, основано на споделени ценности и принципи, като демокрацията и принципите на правовата държава, и на общи интереси; като има предвид, че ЕС остава отворен за такива отношения и за диалог, водещ към тях, и желае да се възстановят отношенията на сътрудничество с Русия, в случай че руските органи изпълнят своите международни и правни задължения;

Б.

като има предвид, че като реакция на и независимо от нарушаването от Русия на териториалната цялост на Грузия през 2008 г., продължаващата окупация на грузинските региони Абхазия и Цхинвали/Южна Осетия и неизпълнението от Русия на всичките й задължения по споразумението за прекратяване на огъня от 2008 г. ЕС избра модел на засилено сътрудничество като начин да продължи да се ангажира с Русия с оглед на взаимната полза за двете страни; като има предвид, че вместо ограничителни мерки бяха стартирани или задълбочени редица инициативи за по-тясно сътрудничество, като например „общите пространства“, партньорството за модернизация, както и преговорите за ново споразумение между ЕС и Русия и диалогът за правата на човека;

В.

като има предвид, че анексирайки незаконно Крим — действие, което беше категорично осъдено от ЕС и което няма да бъде признато — и започвайки въоръжен конфликт срещу Украйна с прякото и непрякото участие на военни части и сили за сигурност, и дестабилизирайки умишлено тази съседна суверенна и независима държава, Русия дълбоко увреди отношенията си с ЕС, като постави под въпрос основните принципи на сигурността на Европа, като не зачита границите и като наруши международните си ангажименти, по-специално тези по силата на Устава на ООН, Заключителния акт от Хелзинки, Меморандума от Будапеща, Парижката харта за Нова Европа от 1990 г. и двустранното споразумение за приятелство, сътрудничество и партньорство; като има предвид, че хуманитарната ситуация в Крим и Източна Украйна значително се влоши и няколко хиляди души са загубили живота си;

Г.

като има предвид, че Русия — пряко или непряко — участва в редица „замразени конфликти“ в съседните ѝ държави — в Приднестровието, Южна Осетия, Абхазия и Нагорни Карабах — което представлява сериозна пречка за развитието и стабилността на засегнатите съседни държави и за тяхното сближаване с Европейския съюз;

Д.

като има предвид, че Руската федерация включи в черен списък 89 политици (сред които настоящи и бивши членове на Европейския парламент) и длъжностни лица от ЕС и им отказва достъп до територията на Русия;

Е.

като има предвид, че Русия — в противоречие с духа на добросъседските отношения и в нарушение на международното право и международните правила и стандарти — въз основа на доктрина, според която тя счита, че има правото да защитава руските граждани, живеещи в чужбина, предприема умишлени действия, имащи за цел да дестабилизират съседите й чрез незаконно търговско ембарго или сключване на договори за интеграция със сепаратистки и отцепнически региони;

Ж.

като има предвид, че в отговор на незаконното анексиране на Крим и хибридната война, водена срещу Украйна от Русия, ЕС прие редица поетапни ограничителни мерки; като има предвид, че подобни санкции бяха приети и от редица други държави в отговор на агресията на Русия;

З.

като има предвид, че в дългосрочен план трябва да се търсят конструктивни отношения между ЕС и Русия в интерес на двете страни и с оглед на посрещането на общите световни предизвикателства, като изменението на климата, новите технологични разработки и борбата срещу тероризма, екстремизма и организираната престъпност; като има предвид, че сътрудничеството между ЕС и Русия има положителни резултати в някои области, като например Северното измерение и трансграничното сътрудничество; като има предвид, че при последните преговори с Иран Русия прояви конструктивност;

И.

като има предвид, че тези целенасочени ограничителни мерки не са срещу руския народ, а срещу определени лица и предприятия, свързани с руското ръководство, които извличат пряка полза от настоящата конфронтация с Украйна, в секторите на икономиката и на отбраната, и имат за цел да стимулират промяна в политиките на руското правителство спрямо общите съседни държави и действията му в тях; като има предвид, че санкциите, свързани с дестабилизацията в Източна Украйна, следва да бъдат вдигнати веднага след като Русия изпълни изцяло разпоредбите на договореностите от Минск; като има предвид, че тези санкции следва да се засилят, ако Русия избере да продължи, пряко или непряко, да дестабилизира Украйна и да нарушава териториалната ѝ цялост; като има предвид, че санкциите, свързани с незаконното анексиране на Крим, ще останат, докато полуостровът не бъде върнат на Украйна;

Й.

като има предвид, че Руската федерация, като пълноправен член на Съвета на Европа и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и като страна, подписала Всеобщата декларация за правата на човека, е поела ангажимент по отношение на принципите на демокрацията, правовата държава и зачитането на правата на човека; като има предвид, че ЕС твърдо подкрепи присъединяването на Русия към различни международни организации и форуми, като Г-8, Г-20 и СТО, и участието ѝ в тях; като има предвид, че включването на Русия в тези органи създаде напрежения поради многократните нарушения на правилата от страна на Русия, например неспазването на стандартите и задълженията по линия на СТО (въвеждането на редица дискриминационни мерки срещу отделни държави — членки на ЕС и други съседни на Русия държави), неприлагането на повече от хиляда решения на Европейския съд по правата на човека и неспособността ѝ да гарантира основни права на човека; като има предвид, че консултациите по въпросите на правата на човека между ЕС и Русия не бяха приключени и не доведоха до конкретни резултати;

К.

като има предвид, че върховенството на закона, като един от основните принципи на ЕС, означава не само зачитане на демокрацията и правата на човека, но и спазване на международното право, уверение, че законите се прилагат и изпълняват справедливо, а също така и независимост и безпристрастност на съдебната система; като има предвид, че тези условия не са изпълнени в Русия, където органите не спазват принципите на правовата държава и не зачитат основните права и където положението с политическите права, гражданските свободи и свободата на медиите се е влошило през последните години; като има предвид, че неотдавна бяха приети закони, съдържащи двусмислени разпоредби, които биват използвани за налагане на допълнителни ограничения на опозицията и на активистите от гражданското общество; като има предвид, че приетият неотдавна закон, инкриминиращ т.нар. „хомосексуална пропаганда“, доведе до засилване на хомофобското и анти-ЛГБТИ насилие и проповядващите омраза изказвания, с което органите не успяват да се справят; като има предвид, че след незаконното анексиране на Крим зачитането на правата на човека, включително свободата на изразяване, събиране и сдружаване, пострадаха сериозно на полуострова, като особено засегната беше кримската татарска общност;

Л.

като има предвид, че Алексей Навални, виден опозиционен лидер, е обвинен и осъден въз основа на подправени доказателства и е подложен на непрекъснато сплашване и тормоз, включително чрез арестуването на брат му; като има предвид, че Партията на прогреса, на която той е председател, е възпрепятствана да участва в следващите парламентарни избори; като има предвид, че Надя Савченко, член на Украинската рада, е незаконно задържана в Русия в нарушение на международното право;

М.

като има предвид, че индексът за възприятие на корупцията поставя Русия на 136-ото място от 175 държави, като по такъв начин Русия буди сериозни опасения във връзка с международната корупция и изпирането на пари, което от своя страна е заплаха за европейските икономики и техния интегритет;

Н.

като има предвид, че Русия си служи активно с хибридни военни действия, като умишлено заличава границите между военни и паравоенни дейности и политически дейности;

О.

като има предвид, че Световният индекс за свобода на медиите за 2014 г. поставя Руската федерация на 148-мо място от общо 180; като има предвид, че финансирането на контролираните от държавата медии е разширено и увеличено значително; като има предвид, че инициативите и дейностите на защитниците на правата на човека, независимите организации на гражданското общество, политическите опоненти, независимите медии и обикновените граждани често са ограничавани или възпрепятствани; като има предвид, че пространството на изразяване на независими и плуралистични мнения е стеснено и е непрекъснато под заплаха; като има предвид, че Европейският фонд за демокрация разглежда въпроса за плурализма на руските медии, и като има предвид, че от него се очаква, заедно с партньорите си, да разработи нови медийни инициативи;

П.

като има предвид, че безотговорните действия на руските реактивни изтребители в близост до въздушното пространство на държавите членки на ЕС и НАТО застрашават безопасността на гражданските полети и биха могли да бъдат заплаха за сигурността на европейското въздушно пространство; като има предвид, че в непосредствена близост до ЕС Русия извършва провокативни мащабни военни маневри и че се отправят публични заплахи за руски военни и дори ядрени нападения; като има предвид, че Русия е преустановила участието си в преговорите по Договора за конвенционалните въоръжени сили в Европа и е нарушила Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие;

Р.

като има предвид, че енергетиката, която играе централна и стратегическа роля в отношенията между ЕС и Русия, е ключов инструмент на руската външна политика; като има предвид, че устойчивостта на ЕС на външен натиск може да бъде постигната чрез диверсификация на доставките на енергия и намаляване на зависимостта от Русия; като има предвид, че ЕС трябва да заеме единна позиция и да прояви силна вътрешна солидарност, когато става въпрос за енергийната му сигурност;

С.

като има предвид, че Руската федерация насърчава активно Евразийския икономически съюз; като има предвид, че този проект за икономическа интеграция не следва да се разглежда като конкуриращ се с Европейския съюз;

1.

Отново заявява, че прякото и непрякото участие на Русия във въоръжения конфликт в Украйна и незаконното анексиране на Крим, заедно с нарушаването на териториалната цялост на Грузия и икономическата принуда и политическата дестабилизация на европейските съседни държави, е равносилно на преднамерено нарушаване на демократичните принципи и основните ценности, както и на международното право; в този контекст ЕС не може да си представи завръщане към предишните отношения и няма друг избор, освен да преразгледа критично отношенията си с Русия, което включва възможно най-бързо изготвяне на план за действие с „мека сила“ при извънредни ситуации, с цел да се противодейства на агресивните и пораждащи разногласие политики, провеждани от Русия, и на подробен план за това как да се развиват бъдещите отношения с Русия и с източноевропейските партньори; подчертава, че решението на конфликта в Източна Украйна може да бъде единствено политическо по характер;

2.

Подчертава, че в резултат на нейните действия в Крим и Източна Украйна, на този етап Русия не може вече да бъде третирана или разглеждана като „стратегически партньор“; посочва, че стратегическите партньорства трябва да се основават на взаимно доверие и зачитане на международното право, което се основава на демокрация, държавен суверенитет и свобода на избор на вътрешния конституционен ред и ориентацията на външната политика, териториална цялост на държавата и спазване на принципите на правовата държава, правата на човека и принципите на международната дипломация и търговия;

3.

Изразява дълбока загриженост поради факта, че Русия сега открито се позиционира и действа като съперник на международната демократична общност и нейния основаващ се на правото ред, не на последно място като се стреми да преначертае със сила границите в Европа; изразява безпокойство поради нарастващата атмосфера на омраза, насочена срещу опозиционни активисти, защитници на правата на човека, малцинства и съседни народи, и влошаването на положението с правата на човека и принципите на правовата държава в Русия; осъжда сплашването на критично настроените лица чрез насилие, съдебни процеси, лишаване от свобода и други мерки, използвани от държавата;

4.

Осъжда произволната мярка за забрана на достъп до територията на Русия за политици и длъжностни лица от ЕС и подчертава, че руските ръководители многократно престъпват международното право, нарушават универсални стандарти и възпрепятстват прозрачността; счита, че това действие е контрапродуктивно и пагубно за вече слабите канали за комуникация между Европейския съюз и Русия; подчертава, че политиците и длъжностните лица от ЕС, които са засегнати от мярката, следва да бъдат информирани за мотивите да им бъде отказан достъп до територията на Русия и следва да имат право да обжалват това решение пред независим съд;

5.

Счита, че в дългосрочен план са възможни и желателни градивни и предвидими взаимоотношения между ЕС и Русия в полза и на двамата партньори, особени предвид съществуващите политически, търговски, транспортни и енергийни връзки, контактите между отделните хора, в т.ч. чрез „Еразъм +“ и „Общите стъпки“ (9), трансграничното сътрудничество, изменението на климата, околната среда и секторното сътрудничество, като се има предвид, че реципрочните санкции вредят на икономиките и на двете страни, че трябва да бъдат разгледани общите предизвикателства и интереси на международната сцена и че пораждащият разногласия характер на възприемането на сигурността в Европа може да бъде преодолян чрез засилен диалог; в тази връзка приветства положителния резултат от сътрудничеството между ЕС и Русия в различни области, като борбата срещу тероризма, екстремизма и организираната престъпност, партньорството на Северното измерение, ядрените преговори с Иран и близкоизточния мирен процес; призовава Русия да участва конструктивно в намирането на решение на конфликта в Сирия;

6.

Подчертава, че отношенията между ЕС и Русия следва да се основават на зачитането на международното право и на провеждането на диалог, при което ЕС би бил готов да възобнови сътрудничеството с органите в Москва в редица конкретни области от общ интерес; подчертава, че подновяване на сътрудничеството ще се предвиди при условие че Русия зачита териториалната цялост и суверенитет на Украйна, в това число Крим, прилага изцяло споразуменията от Минск (което включва пълен контрол на границите от страна на украинските органи, безусловното изтегляне на руските войски и оръжия и незабавно прекратяване на оказването на помощ на бунтовнически групировки) и прекрати дестабилизиращите военни действия и действията, свързани със сигурността, на границите на държавите — членки на ЕС; подчертава, че ОССЕ се прояви като структура, способна да даде принос за разрешаването на кризи; подчертава, че подобно евентуално възобновено сътрудничество не трябва да се осъществява за сметка на международните принципи, европейските ценности, стандарти и международни ангажименти; подчертава, че ЕС трябва ясно да определи не само какво очаква от Русия, особено по отношение на зачитането на международното право и договорните ангажименти и действията като надежден и предвидим партньор, но и мерките, които ще предприеме след 31 декември 2015 г., ако Русия не изпълни ангажиментите си (или преди тази дата, ако на място се случат сериозни събития), както и възобновяването на сътрудничеството, което би бил готов да предложи в случай на спазване на задълженията; подчертава, че подобно сътрудничество следва да е изцяло в съответствие с международните стандарти в областта на правата на човека;

7.

Приветства солидарността и единството, демонстрирани от държавите членки в контекста на незаконното анексиране на Крим от страна на Русия и пряката намеса във войната в Украйна, което позволи приемането и по-нататъшното разширяване на ответните мерки, и тяхното обвързване с пълното прилагане на договореностите от Минск; призовава държавите членки да разглеждат като абсолютен приоритет запазването на това единство и да се въздържат от двустранни отношения и споразумения, които могат да навредят на това единство или могат да бъдат разтълкувани като причиняващи вреда; отново заявява, че единството в действията и солидарността между държавите членки и с държавите кандидатки са от съществено значение за гарантиране на надеждността, легитимността и ефективността на политиките на ЕС и способността му да издържа на външни предизвикателства и натиск, като в същото време се поощряват по-задълбочени отношения на сътрудничество с държавите от Източното партньорство;

8.

Подчертава във връзка с това, че задълбочаването на интеграцията на ЕС и съгласуваността между неговите вътрешни и външни политики е ключът към по-съгласувана, ефективна и успешна външна политика и политика на сигурност на ЕС, включително спрямо Русия; поради това призовава държавите членки да продължат и да увеличат своите усилия за ефективно отстраняване на проблемите при вземането на решения и да работят заедно с държавите кандидатки за консолидиране на общите политики, по-специално в областта на търговията, финансовите услуги и сделки, миграцията, енергетиката, управлението на външните граници, информацията и киберсигурността;

9.

Отново призовава ЕС и неговите държави членки да използват пълноценно разпоредбите и инструментите на Договора от Лисабон с цел укрепване на ориентирания към бъдещето и стратегически характер на европейската обща външна политика и политика на сигурност; изразява освен това твърдо убеждение, че централната роля на правата на човека във всеки аспект на външната дейност на ЕС е предпоставка за осигуряване на ролята му на уважаван и надежден участник на световната сцена;

10.

Отново изразява своето убеждение, че енергийната политика е важен елемент от външната политика на ЕС; твърдо подкрепя по тази причина бързото създаване на силен европейски енергиен съюз и особено взаимното свързване на националните енергийни мрежи с цел да се намали значително зависимостта на отделните държави членки от външни доставчици на енергия, по-специално от Русия; изразява твърдото си убеждение, че с предизвикателствата пред европейската солидарност и уязвимостта ѝ, както и с податливостта на отделни държави членки и държави кандидатки на натиск чрез използването на енергията като средство за политическо и дипломатическо влияние, може ефективно да се води борба само чрез пълното прилагане на законодателството на ЕС в областта на енергетиката и в частност чрез прилагането на третия енергиен пакет и доизграждането на свободен, прозрачен, интегриран, синхронизиран, енергийноефективен (с адекватен дял на енергия от възобновяеми източници) и устойчив европейски вътрешен енергиен пазар с диверсифицирано предлагане, към който законодателството в областта на конкуренцията трябва да се прилага безусловно; призовава ЕС да предостави адекватна подкрепа на договарящите страни на Енергийната общност, които са се ангажирали с прилагането на достиженията на правото на ЕС в областта на енергетиката, с цел подобряване на тяхната позиция, когато преговарят с външни енергийни доставчици;

11.

Подчертава необходимостта от временно прекратяване на сътрудничеството с Русия в сектора на отбраната и уместността на този акт предвид нейното агресивно поведение и призовава държавите членки и държавите кандидатки да се въздържат от вземане на решения, които биха могли да застрашат тази единна позиция; поради това е на мнение, че независимо от техния двустранен характер, споразуменията за сътрудничество в областта на отбраната с Русия следва да се оценяват внимателно на равнището на ЕС, с цел да се определи подходящ и последователен подход; отбелязва значението на сътрудничеството между ЕС и НАТО в това отношение;

12.

Изразява дълбока загриженост относно постоянно увеличаващите се ограничения на свободата на медиите и интернет, затягането на контрола над онлайн медиите, използването на принуда за възпиране на безпристрастността на отразяването и ерозията на журналистическите стандарти в Русия, както и поради засилващия се монопол на държавните медии върху информацията, предоставяна на рускоезичната публика в чужбина; осъжда забраната за излъчване на украински и татарски телевизионни канали в Крим;

13.

Подновява своя призив за развитие на по-голям капацитет за анализ и мониторинг на руската пропаганда, особено на руски език, за да може тенденциозната информация, разпространявана на различни езици на ЕС, да бъде идентифицирана и да получава бърза и подходяща ответна реакция; призовава Комисията да задели незабавно адекватно по размер финансиране за конкретни проекти, насочени към противопоставяне на руската пропаганда и дезинформация на територията на ЕС и в чужбина, и към предоставяне на обективна информация на широката общественост в държавите от Източното партньорство, както и да разработи подходящите инструменти за стратегическа комуникация; приветства в тази връзка заключенията на Европейския съвет от 20 март 2015 г. относно план за действие, имащ за цел противодействие на кампаниите за дезинформация; призовава Комисията и държавите членки да разработят също така координиран механизъм за прозрачност и за събиране, мониторинг и докладване на финансовото, политическото или техническото съдействие, предоставяно от Русия на политически партии и други организации в ЕС, с оглед да се оцени нейното участие в политическия живот и общественото мнение в ЕС и неговите източни съседи и влиянието ѝ върху тях, както и да се предприемат подходящи мерки;

14.

Изразява дълбока загриженост по повод наблюдаваната напоследък тенденция контролираните от руската държава медии да пренаписват и да правят нов прочит на исторически събития от двадесети век, например подписването на пакта „Молотов—Рибентроп“ и неговите тайни протоколи, както и избирателното използване на исторически описания за настоящата политическа пропаганда;

15.

Изразява дълбока загриженост относно все по-интензивните контакти и сътрудничество, толерирани от руското ръководство, между европейски популистки, фашистки и крайно десни партии, от една страна, и националистически групировки в Русия — от друга; признава, че това представлява опасност за демократичните ценности и принципа на правовата държава в ЕС; в тази връзка призовава институциите на ЕС и държавите членки да предприемат действия срещу тази заплаха от зараждащ се „Националистически интернационал“;

16.

Изразява дълбока загриженост относно подкрепата и финансирането от страна на Русия на радикални и екстремистки партии в държавите членки на ЕС; счита неотдавнашната среща в Санкт Петербург на крайнодесните партии като обида към паметта на милиони руснаци, пожертвали живота си, за да спасят света от нацизма;

17.

Призовава ЕС да оказва подкрепа на проекти, имащи за цел насърчаване и развитие на високи журналистически стандарти, свобода на медиите и безпристрастна и достоверна информация в Русия, както и разрушаване на пропагандата на територията на ЕС и в държавите от Източното партньорство; призовава Комисията да предостави достатъчно средства за инициативи, развиващи рускоезични медии, които са алтернативни на руските медии, контролирани от държавата, с цел да се осигурят достоверни и независими източници на информация на рускоговорящата аудитория;

18.

Отново заявява, че безкомпромисното зачитане на върховенството на закона е централен и основополагащ принцип на ЕС и призовава за неговото точно, бързо и безусловно прилагане в случай на неспазване на правилата; призовава Комисията да прилага със същата решимост принципа за свободна и лоялна конкуренция на единния пазар, включително в съдебното производство срещу Газпром; счита, че ЕС и неговите държави членки трябва да наблегнат в по-голяма степен върху необходимостта Русия да подхожда конструктивно към членството си в СТО и да спазва изцяло своите ангажименти в тази връзка, включително като прекрати неоправданите търговски ограничения и като осигури недискриминационен достъп до своя пазар;

19.

Призовава Русия да окаже пълно сътрудничество на международната общност в разследването за свалянето на полет MH17 и осъжда всеки опит или решение за предоставяне на амнистия или забавяне на наказателното преследване на установените отговорни лица; отново призовава Русия да върне незабавно останките и всичките черни кутии от полския правителствен самолет, който се разби в Смоленск; призовава всички институции на ЕС да отправят тези искания при всички двустранни контакти с руските органи;

20.

Призовава правителството на Руската федерация да признае обхвата и сериозния характер на проблема с насилието и тормоза над лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица (ЛГБТИ) в Русия и да се ангажира да предприеме мерки за прекратяване на това малтретиране, както и да отмени разпоредбите на Закон № 135-FZ от 29 юни 2013 г. (закона за „гей пропагандата“), забраняващи разпространението на информация за взаимоотношенията между ЛГБТ; призовава ЕСВД, Комисията и държавите членки на ЕС да повдигнат въпроса за хомофобията и насилието срещу ЛГБТИ лица и активисти в срещи със съответните руски длъжностни лица, включително на най-високо равнище; призовава ЕСВД, Комисията и държавите членки на ЕС, в съответствие с насоките на ЕС от юни 2013 г., да насърчават и защитават упражняването на всички права на човека от страна на ЛГБТИ лицата, да допринасят за борбата срещу всяка форма на насилие, насочено срещу ЛГБТИ, като търсят помощ и обезщетение за жертвите на такова насилие и като подкрепят гражданското общество и правителствените инициативи за наблюдаване на случаи на насилие, както и чрез обучение на служителите на правоприлагащите органи;

21.

Като има предвид обогатяването на обществото чрез развитието на истинско и независимо гражданско общество, изразява дълбоката си загриженост относно влошаващото се положение с правата на човека, в това число правата на свобода на изразяване на мнение, на събранията и сдруженията и правата на ЛГБТИ лицата, както и принципите на правовата държава в Русия и в Крим след незаконното му анексиране; решително осъжда репресивните действия, които държавата продължава да упражнява срещу хората с различно мнение, като насочва тези действия срещу независимите НПО чрез т.нар.„закон за чуждестранните агенти“, и продължаващите под различни форми репресии срещу активисти, политически опоненти и критици на режима; обръща особено внимание на убийствата на Анна Политковская, Наталия Естемирова, Борис Немцов, Сергей Магнитски, Александър Литвиненко и др.; изисква всички убийства на политически активисти, журналисти и лица, подаващи сигнали за нередности, да бъдат разследвани по независим и подходящ начин, отговорните лица да бъдат изправени пред правосъдието като знак за безкомпромисната борба срещу безнаказаността, а в случай че разследванията не са в съответствие с международните стандарти, да се обмислят целеви ограничителни мерки; отново призовава Съвета да работи за изпълнение на своя ангажимент да защитава тези принципи и да приеме (по предложение, което следва да бъде внесено незабавно от ЗП/ВП) ограничителни мерки за длъжностните лица, участвали в добре документирания случай „Магнитски“; подчертава, че задължението на Русия да спазва стандартите в областта на правата на човека и принципите на правовата държава произтича директно от нейното членство в ООН, в Съвета на Европа и в ОССЕ;

22.

Подчертава значението на оказването на постоянна политическа и финансова подкрепа на независимите активисти на гражданското общество, защитниците на правата на човека, блогърите, независимите медии, видните представители на академичните среди и публичните фигури, както и неправителствените организации, с цел насърчаване на демократичните ценности, основните свободи и правата на човека в Русия и в окупирания Крим; призовава Комисията да програмира по-амбициозна финансова подкрепа за руското гражданско общество в рамките на съществуващите външни финансови инструменти; насърчава ЕС да подаде ръка на руските длъжностни лица и организации на гражданското общество, които са склонни да разработят визия за политическите и дипломатическите отношения с ЕС, основана на партньорство и сътрудничество; подчертава, че е необходимо да се насърчават във възможно най-голяма степен междуличностните контакти и да се поддържа, въпреки настоящото състояние на отношенията, интензивен диалог и сътрудничество между студентите и научните изследователи от ЕС и от Русия, между гражданските общества и между местните органи с цел разсейване на напрежението и подобряване на взаимното разбирателство;

23.

Призовава Комисията да предложи законодателни актове, с които се осигурява пълна прозрачност на политическото финансиране и финансирането на политическите партии в ЕС в съответствие с препоръката на Съвета на Европа, по-специално по отношение на политически или икономически заинтересовани страни извън ЕС;

24.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Европейската служба за външна дейност, на правителството и парламента на Руската федерация, както и на правителствата и парламентите на държавите от Източното партньорство.

4.11.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 407/42

—

като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (1),

—

като взе предвид своето решение от 29 април 2015 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2013 г., раздел III — Комисия и изпълнителни агенции (2),

—

като взе предвид своето решение от 3 април 2014 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2012 година, раздел III — Комисия и изпълнителни агенции (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 3 юли 2013 г. относно годишен доклад за 2011 г. относно защитата на финансовите интереси на ЕС — Борба с измамите (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 март 2015 г. относно годишния доклад за 2013 г. относно защитата на финансовите интереси на ЕС — Борба с измамите (5),

—

като взе предвид годишния доклад за дейността за 2014 г. на Надзорния съвет на OLAF (наричан по-долу „НС“),

—

като взе предвид Становище № 4/2014 на НС, озаглавено „Control of the duration of investigations conducted by the European Anti-fraud Office“ (Контрол на продължителността на разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите),

—

като взе предвид отговора на OLAF на Становище № 4/2014 на НС,

—

като взе предвид Становище № 5/2014 на НС, озаглавено „OLAF external reporting on the duration of investigations“ (Външно докладване на OLAF относно продължителността на разследванията),

—

като взе предвид отговора на OLAF на Становище № 5/2014 на НС,

—

като взе предвид Доклад № 1/2014 на НС, озаглавен „Safeguarding OLAF’s investigative independence“ (Гарантиране на независимостта на разследванията на OLAF),

—

като взе предвид Доклад № 2/2014 на НС, озаглавен „Implementation by OLAF of the Supervisory Committee’s recommendations“ (Изпълнение от страна на OLAF на препоръките на Надзорния съвет),

—

като взе предвид Доклад № 3/2014 на НС, озаглавен „Opening of cases in OLAF in 2012“ (Започване на разследвания на OLAF през 2012 г.),

—

като взе предвид отговора на OLAF на Доклад № 3/2014 на НС,

—

като взе предвид съобщението на НС относно анализа на Надзорния съвет относно проекта на приоритети на политиката на разследване на OLAF за 2015 г.,

—

като взе предвид годишния доклад за дейността на НС за 2013 г.,

—

като взе предвид Становище № 2/2013 на НС, озаглавено „Establishing an internal OLAF procedure for complaints“ (Установяване на вътрешна процедура на OLAF за подаване на жалби),

—

като взе предвид Становище № 1/2014 на НС, озаглавено „OLAF Investigation Policy Priorities“ (Приоритети на политиката на OLAF на разследване),

—

като взе предвид Становище № 2/2014 на НС, озаглавено „Case selection in OLAF“ (Подбор на случаи в OLAF),

—

като взе предвид забележките на НС относно процедурите на разследване в OLAF,

—

като взе предвид препоръките на НС от 2012 г.,

—

като взе предвид документа на НС, озаглавен „Mission, competences and objectives of the Supervisory Committee of the European Anti-Fraud Office — Mid-term strategy (2014—2015)“ (Мисия, правомощия и цели на Надзорния съвет на Европейската служба за борба с измамите — Средносрочна стратегия (2014—2015 г.)),

—

като взе предвид работните договорености на НС с OLAF,

—

като взе предвид въпросите към Комисията и Съвета относно годишния доклад за 2014 г. на Надзорния съвет на OLAF (O-000060/2015 — B8-0553/2015, O-000061/2015 — B8-0554/2015 и O-000066/2015 — B8-0555/2015),

—

като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.

като има предвид, че в своя годишен доклад за дейността за 2014 г. Надзорният съвет (НС) отбелязва, че по време на реорганизацията на OLAF (1 февруари 2012 г.) в един и същи ден е било започнато разследване по 423 случая съгласно едно-единствено решение на генералния директор на OLAF; като има предвид, че въз основа на своя анализ НС стига до заключението, че i) OLAF не е извършила подобаваща оценка на входящата информация за нито един от анализираните от НС случаи, ii) за по-голямата част от случаите не съществува дори следа от каквато и да било дейност по оценка и iii) генералният директор на OLAF е започнал въпросните разследвания, без да установи предварително, че съществуват достатъчно сериозни подозрения за наличието на измама, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза, което е в противоречие със законовите изисквания за започване на разследване на OLAF, които са били в сила към дадения момент;

Б.

като има предвид, че в своите съобщения до институциите на ЕС НС посочва, че въпреки ясното задължение, посочено в член 17, параграф 5 от Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013, генералният директор на OLAF не е докладвал на НС през 2014 г. за неизпълнените препоръки на OLAF;

В.

като има предвид, че през първата половина на своя мандат НС отправи петдесет препоръки до OLAF, от които са били изпълнени изцяло само осем, шест са били частично изпълнени, една от препоръките е в процес на изпълнение, а двадесет не са били изпълнени; като има предвид също така, че за петнадесет случая НС не е бил в състояние да направи проверка на изпълнението поради недостиг на съществена информация;

Г.

като има предвид, че в своето съобщение относно проектите на приоритети на политиката на разследване на OLAF за 2015 г. НС отбелязва, че OLAF не е взела под внимание трите препоръки, отправени в Становище № 1/2014 на НС: i) генералният директор на OLAF не е изготвил насоки относно прилагането на принципите за подбор, произтичащи от Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 (ефективно използване на ресурсите, пропорционалност/субсидиарност, добавена стойност), и вместо да преразгледа финансовите показатели, за да ги адаптира към действителността на разходните програми, ги е премахнал напълно; ii) в проекта на приоритети на политиката на разследване за 2015 г. изглежда се вземат предвид редица документи от заинтересованите страни, но сякаш не е бил проведен диалог със заинтересованите страни по отношение на финансовите показатели и евентуалните последващи действия във връзка със случаите, в които има достатъчно подозрения за измама, но които са били отхвърлени въз основа на приоритетите на политиката на разследване или принципите за подбор; iii) генералният директор на OLAF не е изпратил на НС оценка на прилагането на предходните приоритети на политиката на разследване на OLAF, нито обобщение на предоставената от заинтересованите страни обратна информация, въпреки поет преди това ангажимент в този смисъл;

Д.

като има предвид, че НС постоянно изтъкваше своята неспособност да упражнява надзор върху независимостта на OLAF, разследващите функции на службата, прилагането на процесуалните гаранции и продължителността на разследванията поради липса на достъп до необходимата информация;

Е.

като има предвид, че НС заяви, че същината на проблема във връзка с ефективността на неговата роля на надзорен орган не е незадоволителното прилагане на работните договорености, а фундаменталната разлика във вижданията на НС и на генералния директор на OLAF за ролята на НС;

Ж.

като има предвид, че в своите горепосочени резолюции относно годишните доклади за 2011 и 2013 г. относно защитата на финансовите интереси на ЕС — Борба с измамите, Парламентът призова за подобряване на способността на НС да изпълнява своята роля;

З.

като има предвид, че НС нееднократно призовава институциите на ЕС или да увеличат неговите правомощия, по-специално чрез осигуряването на пълен достъп до досиетата на OLAF, или да предприемат други мерки, с които да се гарантира отчетността на OLAF;

И.

като има предвид, че през март 2014 г. генералният директор на OLAF пое ангажимент да докладва на НС веднъж годишно за броя на получените жалби, навременността на тяхната обработка и класифицирането им като основателни или неоснователни; като има предвид при все това, че съгласно докладваното от НС, той не е получил такава информация;

Й.

като има предвид, че Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 укрепи ролята на НС за контролиране на продължителността на разследванията на OLAF; като има предвид, че въпреки че OLAF формално спазва задължението си да докладва редовно на НС относно разследвания, продължаващи повече от 12 месеца, в своето Становище № 4/2014, озаглавено „Control of the duration of investigations conducted by the European Anti-fraud Office“ (Контрол на продължителността на разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите), НС стига до заключението, че предоставената му информация е била недостатъчна, за да може той да осъществява пълноценно и ефективно мониторинг на продължителността на разследванията на OLAF;

К.

като има предвид, че в своето Становище № 5/2014, озаглавено „OLAF external reporting on the duration of investigations“ (Външно докладване на OLAF относно продължителността на разследванията), НС стига до заключението, че докладването относно продължителността на разследванията на OLAF не е осигурило цялостна представа за резултатите от разследванията на службата; като има предвид, че въпреки че OLAF заявява в своя годишен доклад, че разследванията се приключват за по-кратко време, НС стига до заключението, че подобряването на резултатите от разследванията на OLAF се дължи на въвеждането на нови методи на изчисление;

Л.

като има предвид, че в своя Доклад № 1/2014, озаглавен „Safeguarding OLAF’s investigative independence“ (Гарантиране на независимостта на разследванията на OLAF), НС призовава за изясняване на ролята на OLAF при изпълнението на политиката на Комисията за борба с измамите в сектора на производство на цигари;

М.

като има предвид, че в продължение на две последователни години НС изразява в своя годишен доклад за дейността загрижеността си във връзка с липсата на прозрачност относно участието на OLAF в заседанията на Комисията в рамките на механизма за обмен на информация и присъщите рискове по отношение на независимостта на разследванията на OLAF;

Н.

като има предвид, че НС насочи вниманието на институциите на ЕС към необходимостта от прилагане на изискванията на Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 относно независимото функциониране на секретариата на НС;

О.

като има предвид, че НС набеляза четири основни условия, които гарантират независимото функциониране на секретариата: i) назначаване, оценяване и повишаване на ръководителя на секретариата въз основа на решенията на НС; ii) прекласифициране на ръководителя на секретариата в степен служител, заемащ висша ръководна длъжност; iii) назначаване, оценяване и повишаване на персонала на секретариата от неговия ръководител; iv) вторично делегиране на изпълнението на бюджета на секретариата на неговия ръководител;

П.

като има предвид, че Парламентът разгледа отговорите на OLAF на докладите и становищата на НС, които бяха предадени на Парламента;

1.

Подчертава категорично отговорността на OLAF да спазва законовите изисквания за започване на разследване; припомня, че по отношение на 423-те разследвания, започнати в един и същи ден, само 8,4 % от приключените доведоха до формулиране на препоръки; призовава НС редовно да следи за спазването на законовите изисквания;

2.

Позовава се на своята горепосочена резолюция от 29 април 2015 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2013 година и настоятелно призовава OLAF своевременно да предоставя обосновка за случаите, при които службата не е изпълнила препоръките на НС;

3.

Изразява съжаление, че за НС е било невъзможно да стигне до заключение относно това дали приоритетите на политиката на разследване са идентифицирани правилно и дали прилагането им е имало положителни или отрицателни последици за борбата с измамите и корупцията;

4.

Изразява съжаление във връзка с факта, че НС не е бил в състояние да изпълни своя мандат напълно; позовава се на своите горепосочени резолюции относно годишните доклади за 2011 и 2013 г. относно защитата на финансовите интереси на ЕС — Борба с измамите, и призовава Комисията да предприеме мерки за подобряване на способността на НС да упражнява надзор върху независимостта на OLAF, разследващите функции на OLAF, прилагането на процесуалните гаранции и продължителността на разследванията, без обаче да се излага на риск независимостта на OLAF;

5.

Настоятелно призовава Комисията да улесни преговорите между OLAF и НС, като изготви план за действие до 31 декември 2015 г. с оглед изменение на работните договорености, за да се създаде работна среда, в която НС може да изпълни мандата си; счита, че изменените работни договорености следва да изяснят ролята на НС за всички заинтересовани страни; отбелязва, че секретариатът на надзорния орган е под (административния) контрол на органа, който е обект на надзора;

6.

Призовава за изпълнението на ангажимента на генералния директор на OLAF да предоставя на НС информация относно броя на получените жалби, навременността на тяхната обработка и класифицирането им като основателни или неоснователни;

7.

Настоятелно призовава OLAF да спазва законовите изисквания, за да осигури условия на НС да изпълнява една от основните си функции по отношение на надзора върху продължителността на разследванията на OLAF;

8.

Приветства при все това факта, че OLAF и НС са започнали да работят заедно за подобряване на информацията, която предоставя OLAF на НС и за обогатяване на съдържанието на докладите относно разследванията с продължителност над 12 месеца;

9.

Отбелязва, че от 134 разследващи в края на 2014 г. 13 (10 %) са били зачислени към отдела по тютюн и фалшификации, а 44 (33 %) — към отделите за земеделските и структурните фондове, които съставляваха 86 % от застрашените финансови интереси (1,9 милиарда евро); препоръчва следователно OLAF да преразгледа разпределението на своите ресурси;

10.

Изразява загриженост във връзка с прозрачността на участието на OLAF в заседанията на Комисията в рамките на механизма за обмен на информация;

11.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на националните парламенти и на Надзорния съвет на OLAF.

4.11.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 407/46

—

като взе предвид преамбюла на Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално съображение 2 и съображения 4—7 от него,

—

като взе предвид по-конкретно член 2, член 3, параграф 3, второ тире и членове 6 и 7 от ДЕС, както и членовете от ДЕС и от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС), свързани със спазването, насърчаването и защитата на основните права в ЕС,

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз от 7 декември 2000 г., която беше провъзгласена на 12 декември 2007 г. в Страсбург и влезе в сила с Договора от Лисабон през декември 2009 г.,

—

като взе предвид членове 1, 2 и 19 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид Протокол № 13 към Конвенцията на Съвета на Европа за защита на правата на човека и основните свободи относно премахването на смъртното наказание при всички обстоятелства,

—

като взе предвид Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), съдебната практика на Европейския съд за правата на човека, както и конвенциите, препоръките, резолюциите и докладите на Парламентарната асамблея, Съвета на министрите, комисаря по правата на човека и Венецианската комисия на Съвета на Европа,

—

като взе предвид своята резолюция от 3 юли 2013 г. относно положението с основните права: стандарти и практики в Унгария (съгласно резолюцията на Европейския парламент от 16 февруари 2012 г.) (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 27 февруари 2014 г. относно положението на основните права в Европейския съюз (2012 г.) (2),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 11 март 2014 г., озаглавено „Нова уредба на ЕС за укрепване на принципите на правовата държава“ (COM(2014)0158),

—

като взе предвид доклада от 16 декември 2014 г. на комисаря на Съвета на Европа за правата на човека след неговото посещение в Унгария от 1 до 4 юли 2014 г.,

—

като взе предвид заключенията на Съвета на Европейския съюз и на заседанието на държавите членки в рамките на Съвета на 16 декември 2014 г. относно гарантирането на спазването на принципите на правовата държава;

—

като взе предвид изслушването относно положението с правата на човека в Унгария, проведено на 22 януари 2015 г. от парламентарната комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,

—

като взе предвид изявленията на Съвета и на Комисията, представени по време на пленарното разискване, проведено в Европейския парламент на 11 февруари 2015 г. относно рамката на ЕС за демокрация, принципи на правовата държава и основни права,

—

като има предвид размяната на мнения, проведена на 7 май 2015 г. от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, която следва решението на Председателския съвет от 30 април 2015 г. относно евентуалните последици за държава членка, включително върху нейните права и статут в качеството й на член на Европейския съюз, ако държавата членка реши да въведе отново смъртното наказание,

—

като взе предвид изявленията на Съвета и на Комисията, представени по време на разискването в пленарна зала относно положението в Унгария, проведено в Европейския парламент на 19 май 2015 г.,

—

като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

А.

като има предвид, че Европейският съюз се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства, и като има предвид, че тези ценности са общи за държавите членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете (член 2 от ДЕС);

Б.

като има предвид, че Хартата на основните права на Европейския съюз забранява всяка форма на дискриминация на каквото и да било основание, като например пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация;

В.

като има предвид, че премахването на смъртното наказание е условие за членството в ЕС, като ЕС застъпва силна и принципна позиция срещу смъртното наказание, чието премахване представлява основна цел на неговата политика в областта на правата на човека;

Г.

като има предвид, че правото на убежище е гарантирано, при надлежно спазване на Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. и Протокола към нея за статута на бежанците от 31 януари 1967 г., и в съответствие с ДЕС и ДФЕС;

Д.

като има предвид, че Харта на основните права на Европейския съюз и Европейската конвенция за правата на човека са въведени изцяло в конституцията на Унгария; като има предвид обаче, че развитието на събитията в Унгария в последно време породи загриженост относно положението в страната;

Е.

като има предвид че на 28 април 2015 г., след последните събития в Унгария, унгарският министър-председател Виктор Орбан направи изявление относно необходимостта от публичен дебат относно смъртното наказание като има предвид, че на 30 април 2015 г. председателят на Европейския парламент Мартин Шулц разпространи изявление за пресата, в което се заявява, че Виктор Орбан го е уверил, че унгарското правителство не планира да предприеме каквито и да било стъпки за повторно въвеждане на смъртното наказание и ще спазва и зачита всички европейски договори и законодателни актове; като има предвид обаче, че Виктор Орбан отново направи подобни изявления на 1 май 2015 г. в интервю за националното обществено радио, като добави, че решението за повторно въвеждане на смъртното наказание следва да бъде от изключителната компетентност на държавите членки, което представлява отклонение от разпоредбите на Договорите на ЕС;

Ж.

като има предвид, че през май 2015 г. унгарското правителство започна обществено допитване по въпросите на миграцията, след като беше провело редица подобни допитвания в миналото по други въпроси; като има предвид, че допитването до обществеността може да бъде важен и ценен инструмент за правителствата за разработване на политики, за които да може да се разчита на подкрепа от населението; като има предвид, че въпросите предизвикаха критики по отношение на тяхното насочващо и реторично естество, установяващо пряка връзка между миграционните явления и заплахите за сигурността;

З.

като има предвид, че по време на размяната на мнения в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи мнозинството от политическите групи се обединиха около виждането, че повторното въвеждане на смъртното наказание и въпросите, зададени в допитването до обществеността, са неприемливи;

И.

като има предвид, че в своето изявление, представено по време на разискванията в пленарна зала на Европейския парламент на 19 май 2015 г. относно положението в Унгария, председателството на Съвета на Европейския съюз заявява, че Съветът не е обсъждал положението в Унгария и следователно не е приел официална позиция по този въпрос;

Й.

като има предвид, че усилията, които се полагат за справяне със сегашното положение в Унгария, следва да не са насочени към изолиране на определена държава членка или на определено правителство, а към изпълнение на колективно задължение на всички институции на ЕС, и по-специално на Комисията, в качеството ѝ на пазител на Договорите, за гарантиране на прилагането и на спазването на Договорите и на Хартата в целия Съюз и във всяка държава членка;

1.

Настоява, че смъртното наказание е несъвместимо с ценностите на зачитането на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека, на които се основава Съюзът, и че поради това всяка държава членка, която отново въведе смъртното наказание, би била в нарушение на Договорите и на Хартата на основните права на ЕС; отново заявява най-категорично, че премахването на смъртното наказание е крайъгълен камък в процеса на развитие на основните права в Европа;

2.

Припомня, че сериозно нарушение от страна на държава членка на ценностите, посочени в член 2 от ДЕС, би задействало процедурата по член 7;

3.

Осъжда многократните изявления на унгарския министър-председател Виктор Орбан, провокиращи дебат относно възможността за повторно въвеждане на смъртното наказание в Унгария, като по този начин се институционализира и подхранва концепция, която представлява нарушение на ценностите, на които се основава Съюзът; приветства ангажимента, поет от министър-председателя на Унгария Виктор Орбан, да не се въвежда повторно смъртното наказание в Унгария и подчертава отговорността на един министър-председател като ръководител на правителство да подкрепя ценностите на ЕС и да служи за пример в тази насока;

4.

Отбелязва, че държавите членки имат суверенното право да започват национални допитвания; припомня обаче, че допитванията следва да отразяват готовността на правителствата да се придържат към отговорно управление, насочено към осигуряване на демократични политически решения и зачитане на основните европейски ценности;

5.

Осъжда обществените допитвания по въпросите на миграцията и свързаната с тях общонационална кампания с рекламни пана, предприети по инициатива на унгарското правителство, и подчертава, че съдържанието и езикът, използвани при започнатите в Унгария допитвания относно имиграцията и тероризма са до голяма степен подвеждащи, преднамерени и неуравновесени, като установяват преднамерена и пряка връзка между явленията, свързани с миграцията, и заплахите за сигурността; посочва, че отговорите на онлайн въпросника следва да бъдат допълнени с лични данни, като по този начин се разкриват политическите възгледи на хората, което представлява нарушение на правилата за защита на данните; поради това призовава допитването да бъде оттеглено;

6.

Изразява съжаление във връзка с факта, че при общественото допитване се хвърля вина върху институциите на ЕС и техните политики, без да се признава и отговорността на държавите членки в съответните области; припомня, че държавите членки участват пълноценно в законодателния процес в ЕС;

7.

Приканва всички държави членки да участват конструктивно в текущото разискване относно европейската програма за миграция, която засяга в еднаква степен вътрешната и външната политика и политиката за развитие, които трябва да бъдат прилагани от ЕС;

8.

Счита, че всички държави членки трябва да спазват изцяло правото на ЕС в своите законодателни и административни практики и че цялото законодателство, включително първичното законодателство на всяка държава членка или страна кандидатка, трябва да отразява и да бъде в съответствие с основните европейски ценности, а именно демократичните принципи, принципите на правовата държава и основните права;

9.

Изразява съжаление относно липсата на реакция от страна на Съвета по отношение на последните събития в Унгария и осъжда липсата на ангажимент от страна на Съвета и на държавите членки за гарантиране на спазването на принципите на правовата държава, както е посочено в заключенията на Съвета на Европейския съюз от 16 декември 2014 г.; настоятелно призовава Съвета на Европейския съюз и Европейския съвет да проведат обсъждане и да приемат заключения относно положението в Унгария;

10.

Отбелязва, че тези неотдавнашни събития предизвикаха загриженост във връзка с принципите на правовата държава и принципите на демокрацията и основните права в Унгария през изминалата година, които, взети заедно, може да се окажат нововъзникваща системна заплаха за принципите на правовата държава в тази държава членка;

11.

Настоятелно призовава Комисията да задейства първия етап от рамката на ЕС за укрепване на принципите на правовата държава и във връзка с това незабавно да започне процес на задълбочено наблюдение по отношение на положението с демокрацията, принципите на правовата държава и основните права в Унгария, като извърши оценка на евентуално системно тежко нарушение на ценностите, на които се основава Съюзът съгласно член 2 от ДЕС, включваща комбинираното въздействие на редица мерки, които влошават състоянието на демокрацията, на принципите на правовата държава и на основните права, и като направи оценка на възникването на системна заплаха за принципите на правовата държава във въпросната държава членка — заплаха, която би могла да прерасне в недвусмислен риск от тежко нарушение по смисъла на член 7 от ДЕС; отправя искане към Комисията да докладва по този въпрос пред Парламента и пред Съвета преди септември 2015 г.;

12.

Призовава Комисията да представи законодателно предложение за създаване на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, който да действа като инструмент за спазване и гарантиране на прилагането на Хартата и на Договорите, подписани от всички държави членки, като се основава на общи и обективни показатели, и призовава Комисията да провежда безпристрастна годишна оценка на състоянието на основните права, на демокрацията и на принципите на правовата държава във всички държави членки, без дискриминация и при условия на равнопоставеност, включваща оценка от Агенцията на ЕС за основните права, заедно с подходящи задължителни и коригиращи механизми, за да се коригират съществуващите пропуски и да се даде възможност за автоматични и постепенни ответни действия при нарушения на принципите на правовата държава и на основните права на равнището на държавите членки; възлага на своята комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да допринесе за разработването и изготвянето на това предложение под формата на законодателен доклад по собствена инициатива, който да бъде приет до края на годината;

13.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, на Съвета, на президента, на правителството и на парламента на Унгария, на правителствата и на парламентите на държавите членки и на страните кандидатки, на Агенцията на ЕС за основните права, на Съвета на Европа и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа

4.11.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 407/50

—

като взе предвид доклада на Комисията от 2014 г. за напредъка на Турция (SWD(2014)0307),

—

като взе предвид съобщението от Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 8 октомври 2014 г., озаглавено „Стратегия за разширяване и основни предизвикателства за периода 2014—2015 г.“ (COM(2014)0700),

—

като взе предвид своите предишни резолюции, по-специално резолюцията от 10 февруари 2010 г. относно доклада за напредъка на Турция през 2009 г. (1), от 9 март 2011 г. относно доклада за напредъка на Турция през 2010 г. (2), от 29 март 2012 г. относно доклада за напредъка на Турция през 2011 г. (3), от 18 април 2013 г. относно доклада за напредъка на Турция през 2012 г. (4), от 13 юни 2013 г. относно положението в Турция (5), от 12 март 2014 г. относно доклада за напредъка на Турция през 2013 г. (6), от 13 ноември 2014 г. относно действията от страна на Турция, с които се създава напрежение в изключителната икономическа зона на Кипър (7), и от 15 януари 2015 г. относно свободата на изразяване на мнение в Турция (8);

—

като взе предвид своята резолюция от 15 април 2015 г. относно стогодишнината на арменския геноцид (9),

—

като взе предвид Рамката за преговори с Турция от 3 октомври 2005 г.,

—

като взе предвид Решение 2008/157/EО на Съвета от 18 февруари 2008 г. относно принципите, приоритетите и условията на Партньорството за присъединяване с Република Турция (10) („Партньорството за присъединяване“) и предходните решения на Съвета от 2001 г., 2003 г. и 2006 г. относно Партньорството за присъединяване,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 14 декември 2010 г., 5 декември 2011 г., 11 декември 2012 г., 25 юни 2013 г., 24 октомври 2014 г. и 16 декември 2014 г.,

—

като взе предвид член 46 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), който гласи, че високодоговарящите страни се задължават да изпълняват окончателните решения на Европейския съд по правата на човека по всяко дело, по което те са страна,

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид доклада на Световната банка от 28 март 2014 г., озаглавен „Оценка на митническия съюз между ЕС и Турция“,

—

като взе предвид доклада на Комисията за напредъка на Турция в изпълнението на изискванията на пътната карта за либерализиране на визовия режим (COM(2014)0646),

—

като взе предвид работата на Кати Пири като постоянен докладчик за Турция на комисията по външни работи;

—

като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.

като има предвид, че преговорите за присъединяването на Турция започнаха на 3 октомври 2005 г. и започването на тези преговори представлява началото на дълъг процес с неизвестен изход, основан на справедливи и строги изисквания и на ангажимент за провеждане на реформи;

Б.

като има предвид, че ЕС остава ангажиран с по-нататъшното разширяване като ключова политика за насърчаване на мира, демокрацията, сигурността и просперитета в Европа; като има предвид, че всяка страна кандидатка ще бъде оценявана въз основа на собствените ѝ заслуги и въз основа на това Комисията не предвижда ново присъединяване към ЕС през настоящия законодателен мандат;

В.

като има предвид, че Турция се е ангажирала да изпълни критериите от Копенхаген, да проведе адекватни и ефективни реформи, да поддържа добросъседски отношения и постепенно да постигне съответствие с ЕС; като има предвид, че тези усилия следва да се разглеждат като възможност за Турция да укрепи институциите си и да продължи процеса на своята демократизация и модернизация;

Г.

като има предвид, че според класацията на „Фрийдъм хаус“ относно свободата на печата и на медиите Турция понастоящем е класирана като непритежаваща свободен печат и като притежаваща само частична свобода на интернет;

Д.

като има предвид, че организацията „Репортери без граници“ класира Турция през 2014 г. като една от държавите, в които журналистите понасят най-много заплахи и физически нападения;

Е.

като има предвид, че ЕС следва да остане еталон за реформите в Турция;

Ж.

като има предвид, че цялостното изпълнение на критериите от Копенхаген, както и интеграционният капацитет на ЕС в съответствие със заключенията на Европейския съвет от декември 2006 г. остават основата за присъединяване към ЕС;

З.

като има предвид, че от основно значение в процеса на присъединяване са принципите на правовата държава, включително по-специално разделението на властите, борбата с корупцията и организираната престъпност, свободата на събранията и на мирните протести, свободата на словото и на медиите, правата на жените, свободата на религията, правата на лицата, принадлежащи към (националните) малцинства, както и борбата с дискриминацията на уязвими групи, като ромите и лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица (ЛГБТИ);

И.

като има предвид, че в своето съобщение, озаглавено „Стратегия за разширяване и основни предизвикателства за периода 2014—2015 г.“, Комисията заключи, че Турция е стратегически партньор за Европейския съюз в икономическата и енергийната сигурност, както и че сътрудничеството по въпросите на външната политика с Турция е от решаващо значение; като има предвид, че в същото съобщение Комисията изрази опасенията си относно защитата на основните права, независимостта на съдебната система, принципите на правовата държава, правото на събрания и свободата на словото;

Й.

като има предвид, че за девета поредна година Турция все още не е приложила разпоредбите, произтичащи от Споразумението за асоцииране между ЕО и Турция и от допълнителния протокол към него; като има предвид, че този отказ продължава да оказва силно негативно въздействие върху процеса на преговори;

К.

като има предвид, че с оглед на укрепването на стабилността и насърчаването на добросъседските отношения Турция трябва да увеличи усилията си за разрешаване на неуредените двустранни въпроси, включително неуредените правни задължения и спорове с нейните непосредствени съседи относно сухоземните и морските граници и въздушното пространство, съгласно разпоредбите на Хартата на ООН и международното право;

Л.

Като има предвид, че турските органи не са дали съгласието си православната семинария на остров Хейбелиада да бъде отново отворена;

1.

Приветства доклада на Комисията от 2014 г. за напредъка на Турция и споделя заключението си, че Турция е стратегически партньор за ЕС и че едни активни и надеждни преговори ще предоставят подходяща рамка за използване на пълния потенциал на отношенията между ЕС и Турция; подчертава, че процесът на реформи в контекста на преговорите с ЕС би могъл да представлява значителна възможност за Турция да развие силна плуралистична демократична система, със стабилни институции, в полза на всички граждани на Турция, и да установи по-тесни отношения с ЕС; изисква от Комисията да направи преоценка на начина, по който бяха водени преговорите досега, и на това как биха могли да бъдат подобрени и засилени отношенията и сътрудничеството между ЕС и Турция;

2.

Подчертава, че в интерес на двете страни са ефективни и работещи отношения, основани на диалог, по-тясно сътрудничество, взаимна ангажираност и преговори между ЕС и Турция, като се има предвид географската им близост, историческите връзки, големите турски общност, живеещи в ЕС, тесните икономически връзки и общите стратегически интереси; призовава Турция да постави процеса на реформи в центъра на своите вътрешнополитически решения; счита, че ЕС следва да се възползва от тази възможност да се превърне в основен фактор на процеса на по-нататъшна демократизация на Турция, като насърчава общочовешките ценности и европейските регулаторни стандарти като показатели за процеса на реформи и като оказва подкрепа на Турция за развитие на стабилни, демократични институции и ефективно законодателство, което е основано на зачитане на основните свободи, правата на човека и принципите на правовата държава и представлява и защитава интересите на всички сектори на турското общество;

3.

Насърчава правителството на Турция да ускори хода на преговорите и настоятелно го призовава да се ангажира недвусмислено със зачитането на демократичните ценности и принципи, които са в основата на ЕС; подкрепя новата Комисия в усилията ѝ да засили ангажираността към Турция въз основа на споделените интереси и общите предизвикателства; отбелязва започването на преговорите по глава 22 (Регионална политика) през ноември 2013 г.;

4.

Приветства избора на най-приобщаващия и най-представителния парламент в съвременната история на Турция, който отразява многообразието на държавата; приветства устойчивостта на демокрацията в Турция и демократичния дух на нейните граждани, което беше доказано от много високия процент на избирателна активности от впечатляващото участие на доброволци от гражданското общество в деня на изборите; призовава всички политически партии да работят за установяването на стабилно и приобщаващо правителство с оглед динамизирането на процеса а демократизация на Турция и диалога за реформа с ЕС;

5.

Подчертава, че е важно да се инвестират повече усилия по отношение на контактите между хората с цел да се създаде благоприятна среда за сътрудничество между Турция и ЕС; следователно подчертава, че в интерес на установяването на по-тесни връзки между ЕС и Турция следва да бъде постигнат конкретен напредък относно либерализирането на визовия режим въз основа на изпълнението на изискванията, посочени в пътната карта за установяване на безвизов режим с Турция; подчертава, че междувременно ЕС следва да улесни получаването на визи от страна на предприемачите и че следва да бъдат активно насърчавани студентските и университетските програми за обмен и възможностите за достъп на гражданското общество; счита, че по-големите възможности за достъп до ЕС биха осигурили допълнителна подкрепа за процеса на реформи в Турция;

6.

Отбелязва, че Турция продължава да осъществява реформите от предходните години; във връзка с това приветства промените в правната рамка по отношение на политическите партии и предизборните кампании, която вече позволява провеждането на политически кампании на езици, различни от турския, узаконява съвместното председателстване на партии и облекчава правилата за организацията на политическите партии на местно равнище; отново подчертава значението на намаляване на избирателния праг от 10 %, което ще даде възможности за участие в политиката на всички компоненти на турското общество;

7.

Подчертава, че една нова конституция, основана на разпоредби, насърчаващи плуралистично, приобщаващо и толерантно общество, ще бъде в основата на процеса на реформи и ще предостави стабилна основа за основните свободи и принципите на правовата държава; приветства работата на помирителния конституционен комитет, който постигна консенсус по 60 изменения в конституцията, преди да бъде разпуснат; отправя отново призива си за продължаване на процеса на конституционни реформи и подчертава, че една нова конституция трябва да се основава на широк консенсус, обхващащ целия политически спектър и обществото като цяло; насърчава Турция да проведе консултации с Венецианската комисия в рамките на процеса на конституционни реформи;

8.

Приветства новата стратегия, изготвена от правителството на Турция, за прокарване на цялото ново законодателство през Министерството по въпросите на ЕС, което има за цел увеличаване на координационната роля на министерството и подобряване на съответствието на законопроектите със стандартите на ЕС; във връзка с това препоръчва, винаги когато е възможно, тясно сътрудничество с Венецианската комисия и по-интензивен диалог с Европейската комисия относно новото законодателство в процес на подготовка, както и относно прилагането на съществуващите закони, за да се гарантира съвместимост с достиженията на правото на ЕС;

9.

Подчертава значението на подходящото допитване до гражданското общество в рамките на законодателния процес; поради това препоръчва да се разработят структурирани механизми за допитване до гражданското общество като част от законодателния процес, процеса на създаване на политики и процеса на прилагане на новото законодателство; приветства активното гражданско общество в Турция; подчертава, че спешно са необходими последователни реформи, за да се гарантира свободата на сдруженията и на словото, да се предостави възможност на организациите на гражданското общество да функционират свободно, без ограничения и да бъде подобрен достъпът им до финансиране;

10.

Решително подкрепя и насърчава усилията на правителството на Турция и на всички други заинтересовани лица за постигане на всеобхватно и устойчиво приключване на мирния процес с кюрдската общност въз основа на преговори с Кюрдската работническа партия (ПКК), която е включена в списъка на ЕС на терористичните организации, и процес на социално-икономическа и политическа интеграция на кюрдската общност; категорично подкрепя съобщението на Народната демократическа партия за извънреден конгрес на ПКК с цел постигане на примирие и насърчаване на демократичната политика като метод; решително насърчава правителството да продължи да разглежда като приоритет и да укрепва социалните, културните и политическите права и равното третиране на гражданите от кюрдски произход; приветства закона за „създаването на по-стабилна правна основа за процеса на помирение“, приет от Турското велико народно събрание на 11 юни 2014 г., който съдържа мерки за премахването на тероризма, за укрепване на социалната интеграция, за реинтеграция на лицата, напуснали ПКК и свалили оръжията, и за подготвяне на общественото мнение за връщането на бившите бойци; счита, че успешното разрешаване на кюрдския въпрос е от първостепенно значение и ще има значителен положителен принос за демокрацията, мира, стабилността и защитата на правата на човека в Турция; поради това насърчава всички политически партии да подкрепят този процес; призовава Комисията да предостави техническа подкрепа и да отдели ресурси, налични в рамките на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП), inter alia за програми за социално и икономическо приобщаване и за образованието в югоизточните региони на Турция, като начин за укрепване на процеса на уреждане на кюрдския въпрос; отбелязва, че преговорите по глава 22 (Регионална политика) биха могли да помогнат на Турция при определянето на ефективна програма за сближаване за югоизточните ѝ региони;

11.

Изразява съжаление във връзка с решението на турската Държавна агенция за управление на водите да продължи строителството на язовир „Илису“, което ще има опустошителни социални, екологични и политически последици; припомня, че този конкретен регион се обитава основно от кюрди и че строителството ще има сериозни последици за кюрдското население и култура;

12.

Изразява загриженост относно Индекса за възприятие на корупцията за 2014 г., публикуван от „Прозрачност без граници“ на 3 декември 2014 г., който показва възприятие за силно увеличаване на корупцията в Турция през последната година и нарежда Турция на 64-то място; изразява дълбоко съжаление относно начина, по който турското правителство и турският парламент реагираха на твърденията за корупция, включително срещу бивши членове на правителството, отправени през декември 2013 г., и относно факта, че не бяха предприети последващи действия във връзка с много сериозните разследвания на корупцията; изразява загриженост във връзка с наказателното преследване на разследващите журналисти, които предаваха информацията относно делата за корупция; призовава за прозрачно и независимо разследване на обвиненията, отправени през декември 2013 г.; подчертава необходимостта от по-голяма политическа воля за разработване на подходяща правна рамка за борба с корупцията, която не само подкопава демократичното функциониране на институциите и доверието на хората в демокрацията, но също може да навреди на икономическото развитие и на наличието на благоприятен инвестиционен климат;

13.

Изразява загриженост във връзка с последните изменения на Закона за Висшия съвет на съдиите и прокурорите (ЗВССП) и последвалите многобройни премествания и уволнения на съдии и прокурори и във връзка със задържанията, преместванията и уволненията на полицейски служители, което породи сериозни и основателни опасения по отношение на независимостта, безпристрастността и ефективността на съдебната власт, разделението на властите и зачитането на принципите на правовата държава, които са в основата на политическите критерии от Копенхаген; изразява загриженост относно честите промени на ключово законодателство без надлежна консултация със съответните заинтересовани лица; приветства премахването на член 10 от Закона за борба с тероризма; изразява загриженост обаче, че много широките определения все пак ще дадат прекомерно широко приложно поле на Закона за борба с тероризма и ще предоставят възможност за извънредно широки тълкувания; припомня необходимостта от реформа на член 314 от Наказателния кодекс, така че да могат да бъдат преследвани по съдебен ред единствено лицата, които са членове на терористична или въоръжена организация или допринасят за дейността ѝ; призовава за изготвянето на стратегия за съдебна реформа в съответствие със стандартите на ЕС в сътрудничество с всички заинтересовани лица; приветства първоначалната стъпка, предприета в посока към намаляване на максималната продължителност на предварителното задържане от 10 на 5 години, но изрично подчертава, че е необходимо допълнително намаление, за да се избегне превръщането на предварителното задържане в де факто наказание; подчертава значението на създаването на регионални апелативни съдилища и приемането на всички относими мерки, за да се гарантира справедлив съдебен процес; насърчава Турция да продължи с реформата в правосъдната система и да гарантира справедлив и ефективен достъп до правосъдие за всички деца;

14.

Изразява голяма загриженост относно Закон 6532, влязъл в сила на 26 април 2014 г., който рязко разширява правомощията на Националната агенция за разузнаване, като ограничава свободата на медиите, свободата на словото и правото на достъп до информация от обществен интерес, предоставя на служителите на агенцията практически имунитет срещу съдебни производства и нарушава неприкосновеността на личния живот, давайки възможност на агенцията да си набавя лични данни без предварителна съдебна заповед; счита, че тези разпоредби нарушават задълженията на Турция по отношение на международното хуманитарно право и нейното вътрешно законодателство;

15.

Приветства редица важни решения, взети от Конституционния съд на Турция, за защита на принципите на правовата държава и основните права, като например свободата на словото, което показва устойчивостта на конституционната система; освен това отбелязва, че решенията на Конституционния съд изтъкнаха лошото провеждане на разследванията и на последвалите съдебни производства по делата „Енергекон“ и „Операция чук“; приветства факта, че Конституционният съд продължава да получава индивидуални жалби; изразява загриженост относно внесените промени в Наказателния кодекс, особено във връзка с използването на термина „основателно подозрение“, който отваря врата за произволни атаки срещу опозицията; отбелязва, че въпросните промени са били приети без консултации с Комисията в противоречие на това, което е било договорено по време на преговорите;

16.

Изразява сериозна загриженост относно високата степен на политическа поляризация в Турция; припомня, че плурализмът следва да е в ядрото на всеки демократичен режим; поради това настоятелно призовава за насърчаване на диалог в целия турски политически спектър; подчертава, че този диалог е абсолютно необходим по отношение на ключовите и дългосрочни процеси на реформи, приемането на нова конституция и разговорите за разрешаване на кюрдския конфликт; призовава управляващата партия и опозицията да се стремят да си сътрудничат и да постигнат консенсус и да включат активно гражданското общество в процесите на вземане на решения;

17.

Приветства приемането през март 2014 г. на Плана за действие за предотвратяване на нарушения на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) като значителна стъпка в посока към привеждането в съответствие на правната рамка на Турция със съдебната практика на Европейския съд по правата на човека и очаква правителството да предприеме допълнителни стъпки за прилагане на тези препоръки; подчертава, че членството на Турция в Съвета на Европа ангажира Турция да спазва високи политически и правни стандарти и изисква от Турция да се ангажира в пълна степен със Съвета на Европа и с Венецианската комисия по отношение на своя процес на реформи; припомня, че напредъкът в преговорите зависи от зачитането на принципите на правовата държава и на основните права;

18.

Отбелязва със загриженост, че повечето разследвания на събитията в парка „Гези“ през май и юни 2013 г. и твърденията за използването на прекомерна сила и злоупотреба от страна на полицията все още не са приключили и че е постигнат много малък напредък по отношение на идентифицирането на предполагаемите извършители; подчертава, че след получаване на редица жалби за използване на сила от полицейски служители по време на протестите в „Гези“ Омбудсманът издаде доклад, в който счита използването на сила за несъразмерно; призовава турските органи да обезщетят всички жертви, които са протестирали без насилие или които не са били сред протестиращите, а случайно са се озовали на мястото на събитията; призовава за приключването на ефективни и безпристрастни разследвания по всички случаи на предполагаемо малтретиране от страна на държавни служители и за изправяне на виновните пред съд; подчертава необходимостта от последващо приемане на ясни правила за използването на сила и за ролята на полицията в съответствие с международните стандарти; настоятелно призовава за премахването на ограниченията на мирните събрания и подчертава, че други закони, като например Закона за борба с тероризма, не следва да бъдат използвани, за да се попречи на хората да упражняват своето право на мирен протест, и че мирните демонстрации не следва да бъдат основание за задържане; призовава турското правителство да осигури адекватни, обективни и прозрачни принципи на взаимозависимост и взаимоограничаване спрямо правомощията на правоприлагащите органи; препоръчва създаването от страна на турските органи на независим и ефективен механизъм за подаване на жалби в полицията; изразява дълбока загриженост във връзка с пакета за вътрешна сигурност , който противоречи на принципа на съдебен надзор върху дейността на полицията и е прекомерен по обхват;

19.

Подчертава необходимостта от преразглеждане на Закона за Националната институция по правата на човека на Турция, така че тя да стане независим орган, който да разполага с необходимите ресурси, да се отчита пред обществеността и да включва участието на групите на гражданското общество; взема под внимание препоръките в доклада, публикуван от Омбудсмана, включително искането за поетапното и пропорционално прибягване до употреба на сила от страна на полицията, като то се осъществява само като крайна мярка и под надзор; подчертава колко е важно да се засили правото на инициатива на Омбудсмана, способността му да извършва проверки на място, както и да има гаранции за подходящи последващи действия на решенията на Омбудсмана;

20.

Приветства Турция за нарастващото ромско гражданско общество; изразява надежда, че новите ромски организации ще получат подкрепа и време, за да се способства значимото им участие в инициативи за сътрудничество с цел разработване и прилагане на мерки на местно и национално равнище; препоръчва правителството да съчетае съществуващите проекти за жилищно устройване със социални и дългосрочни аспекти, като например здравеопазване и образование; приветства общите планове за действие за борба с дискриминацията, които биха могли да дадат на ромите по-голям достъп до пазара на труда;

21.

Настоятелно призовава правителството на Турция да гарантира свободата на медиите като приоритетен въпрос и да осигури подходяща правна уредба, гарантираща плурализъм в съответствие с международните стандарти; осъжда усилията на турското правителство да забрани достъпа до социалните медии и уебсайтове или да ги затвори без съдебна заповед, неговия рестриктивен подход към свободата на словото и оказвания натиск върху медиите и журналистите, който често се изразява в сплашване, уволнение или задържане на журналисти и широко разпространена автоцензура; посочва, че нарушенията на свободата на словото са се увеличили след корупционния скандал от декември 2013 г.; счита, че е необходимо да се създаде правна рамка, която да дава възможност за пълна прозрачност по отношение на собствеността върху медиите; изтъква отново ангажимента на ЕС към свободата на словото във всичките ѝ форми и призовава делегацията на ЕС в Турция да продължи да наблюдава съдебните производства срещу журналисти и защитници на правата на човека;

22.

Осъжда неотдавнашните полицейски акции и задържането на редица журналисти и представители на медиите на 14 декември 2014 г.; припомня, че свободният и плуралистичен печат е основният принцип на всяка демокрация, каквито са и справедливият съдебен процес и независимостта на съдебната система; поради това подчертава необходимостта от това по всички дела i) да се предостави пълна и прозрачна информация относно обвиненията, повдигнати срещу обвиняемите, ii) да се предостави на обвиняемите пълен достъп до уличаващите доказателства и пълни права на защита и iii) да се гарантира надлежното разглеждане на делата с оглед на проверка на истинността на обвиненията, без забавяне и по безспорен начин; призовава държавните органи на Турция да направят преглед и да разгледат тези дела възможно най-скоро и да се придържат към международните норми за справедлив процес в случаите, когато се настоява за продължаване на производството;

23.

Настоява, че неотдавнашните действия на турското правителство срещу свободата на печата и плурализма на мненията са несъвместими с основните права на ЕС и следователно са в противоречие с духа на преговорния процес;

24.

Счита, че в съответствие с ангажираността на ЕС спрямо принципите на правовата държава и основните ценности налице е спешна нужда от провеждане на реформи в Турция в областите на съдебната система и основните права и на правосъдието, свободата и сигурността; освен това счита, че предоставянето на официални показатели за отварянето на глава 23 (съдебна система и основни права) и глава 24 (правосъдие, свобода и сигурност) е важна стъпка за насърчаване на истински ефективни реформи и за гарантиране, че процесът на реформи в Турция се оформя на базата на ценностите и стандартите на ЕС; отново отправя своя призив към Съвета да започне преговори относно съдебната система и основните права и относно правосъдието, свободата и сигурността, веднага щом бъдат изпълнени установените критерии; призовава Турция да сътрудничи във възможно най-голяма степен за тази цел; призовава Комисията незабавно да поощри по-нататъшния диалог и сътрудничество с Турция в областите, обхванати от глави 23 и 24, с цел насърчаване на общо разбиране по отношение на необходимите реформи;

25.

Приветства решението, според което реформите, свързани с принципите на правовата държава и основните права, вътрешните работи и гражданското общество, ще получат по-голямо финансиране по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) II за периода 2014—2020 г.; посочва, че насърчаването на принципите на правовата държава, демокрацията и основните свободи са ключовите принципи, уреждащи предприсъединителната помощ; отново посочва заключението на Съвета от декември 2014 г., съгласно което ще бъде въведена засилена съгласуваност между финансовата помощ и цялостния напредък по прилагането на предприсъединителната стратегия, включително пълно зачитане на принципите на правовата държава и на основните свободи; освен това призовава Комисията да следи отблизо прилагането на ИПП II във всички страни кандидатки и да насочи ресурсите, налични по Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ), към оказване на подкрепа на свободата на словото, включително свободата на медиите, плурализма на медиите, свободата на събранията и сдруженията, синдикалните права и свободата на мисълта;

26.

Отбелязва факта, че Турция допринесе за влизането в сила на 1 август 2014 г. на Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие (Истанбулската конвенция); при все това изразява загриженост по отношение на все така високите нива на насилие срещу жените и на липсата на защитни механизми на вътрешното право за превенция на насилието срещу жените; призовава турските органи да предоставят достатъчен брой убежища за защита на жените и ненавършилите пълнолетие лица, които са жертви на насилие; препоръчва на правителството да насърчи равенството между половете в политическата, икономическата, социалната, културната, гражданската или всяка друга област; призовава правителството на Турция, в сътрудничество с гражданското общество и съответните стопански сдружения, да улесни предприемачеството на жените и да намали пречките пред достъпа на жените до икономически дейности и настоятелно призовава правителството на Турция във връзка с това да си постави амбициозна цел по отношение на достъпа на жените до трудова заетост; припомня, че в доклада на Световния икономически форум от 2014 г. за неравенството между половете в световен мащаб Турция заема 125-то място от 142 държави; изразява дълбоко съжаление относно забележките, направени от някои длъжностни лица и представители на правителството, за ролята на жените в турското общество и подчертава важността на борбата срещу стереотипите и предубежденията в обществото спрямо жените;

27.

Подчертава, че е важно да се продължи процесът на реформи в областта на свободата на мисълта, съвестта и религията, като се даде възможност на религиозните общности да получават правосубектност, като се премахнат всички ограничения относно обучението, назначаването, законното пребиваване и наследяването на духовниците, както и като се осигури подходящо изпълнение на съответните решения на Европейския съд по правата на човека и на препоръките на Венецианската комисия; във връзка с това подчертава необходимостта от насърчаване на диалога с общността на алевитите и от надлежно признаване на къщите, в които се изпълнява ритуалният танц „сема“ („въртящите се дервиши“), за обредни места, както и необходимостта да се разреши отварянето на Гръцката православна семинария в Халки и да се премахнат всички пречки пред правилното ѝ функциониране, както и да се разреши публичното използване на църковното звание „Вселенски патриарх“; призовава компетентните органи на Турция да разгледат всички неразрешени случаи, свързани с връщането на земи, принадлежащи на манастира „Св. Гавраил“, и другите искове на Сирийската православна църква във връзка със земи; припомня значението на адекватното прилагане на препоръките на Венецианската комисия относно островите Имброс и Тенедос по отношение на защитата на собствеността и правото на образование; подчертава необходимостта от пълно зачитане, в съответствие с ценностите на ЕС, на правото на различен начин на живот, както светски, така и религиозен, и от поддържане на разделението между държава и религия; подчертава значението на защитата на правата на малцинствата; изразява съжаление от факта, че след отмяната на предишния закон преди две години и поради съществуващия правен вакуум не е възможно немюсюлмански благотворителни фондации да избират свои ръководни органи;

28.

Подчертава необходимостта да се признае правото на отказ от задължителната военна служба;

29.

Призовава Турция да положи сериозни усилия за защита на правата на общността на ЛГБТИ и счита, че създаването на специален орган за борба с дискриминацията, подбуждането към омраза, расизма, ксенофобията, антисемитизма и нетолерантността би засилило индивидуалните права в Турция; призовава Турция да приеме всеобхватно антидискриминационно законодателство, включително за забрана на дискриминацията и подбуждането към омраза въз основа на етническа принадлежност, религия, сексуална ориентация, пол или полова идентичност, както и да включи забраната за такава дискриминация в новата конституция; изразява загриженост относно честите нападения над транссексуалните лица и липсата на защита на ЛГБТИ лица срещу актове на насилие; изразява силно съжаление, че престъпленията от омраза срещу ЛГБТИ лица често остават ненаказани или че присъдите на извършителите се намаляват поради „неоснователна провокация“ от страна на жертвата; повтаря призива си към турското правителство да нареди на турските въоръжени сили да сложат край на класификацията на хомосексуалността и транссексуалността като „психосексуално заболяване“;

30.

Изразява съжаление по повод на многобройните човешки жертви по време на бедствията в мините в Сома и Ерменек; приветства ратифицирането от страна на Турция на Конвенцията на Международната организация на труда (МОТ) за безопасност и здраве в минното дело и призовава за нейното бързо прилагане; подчертава значението на разглеждането на въпросите, свързани със здравословните и безопасни условия на труд във всички сектори, и настоятелно призовава турските органи да придадат по-голяма прозрачност на наблюдението на фаталните злополуки на работното място; счита, че свободата на сдружаване в професионални съюзи, социалният диалог и участието на социалните партньори са от жизненоважно значение за развитието на едно проспериращо и плуралистично общество, и подчертава значението на по-нататъшния напредък в областите на социалната политика и заетостта въз основа на адекватно и навременно прилагане на конвенциите на МОТ; отчита законодателните пропуски по отношение на трудовите и синдикалните права; подчертава, че правото на организиране, правото на участие в колективно договаряне и правото на стачка за заетите в частния сектор и за държавните служители ще трябва да бъдат приведени в съответствие с достиженията на правото на ЕС и международните стандарти; настоятелно призовава правителството на Турция да изготви пътна карта за подобряване на законодателството и за привеждането му в съответствие със стандартите на МОТ; подчертава колко е важно Турция да изпълни критериите за отваряне на главата относно социалната политика и заетостта; призовава Комисията да предостави на Турция на адекватна техническа помощ в областта на реформата на пазара на труда и за насърчаване на стандартите на ЕС;

31.

Призовава Турция да приеме законодателни актове относно условията на труд на работниците на непълно време, например на тези, които в момента са подложени на условия, неотговарящи на стандартите, на несигурност на работните места и на проблеми при членуването в професионални съюзи; отбелязва, че минното дело и строителният сектор са най-опасните отрасли в Турция, и призовава за прозрачно разследване на фаталните трудови злополуки;

32.

Призовава турското правителство да спре плановете си за изграждането на атомната електроцентрала „Акую“; отбелязва, че предвиденият обект се намира в регион, предразположен към тежки земетресения, и затова представлява сериозна заплаха не само за Турция, но и за региона на Средиземно море; следователно изисква от турското правителство да се присъедини към Конвенцията от Еспо, която задължава страните да уведомяват и да се консултират взаимно по всички разглеждани важни проекти, които могат да окажат значително неблагоприятно въздействие върху околната среда в трансграничен план; за тази цел изисква от турското правителство да включи правителствата на съседните си държави, като Гърция и Кипър, в по-нататъшното развитие на проекта за Акую или най-малко да проведе консултации с тях;

33.

Подчертава важните предимства на Митническия съюз (МС) между ЕС и Турция; припомня, че от началото на МС през 1996 г. стойността на двустранната търговия между ЕС и Турция се е увеличила повече от четирикратно, с успоредно значително нарастване на преките чуждестранни инвестиции от ЕС към Турция и по-задълбочена интеграция между турските и европейските дружества в полза и на двете страни; във връзка с това обаче подчертава, че увеличаването на положителното въздействие на МС е тясно свързано със спазването на установените в неговите рамки правила и изисквания и поради това изразява силна загриженост във връзка с нарастващите проблеми за европейските предприятия при осъществяването на търговия с Турция; посочва неотдавнашната оценка на МС от страна на Световната банка, в която се подчертава необходимостта от въвеждането на редица реформи за поддържането на среда, която да допринася за тясното икономическо сътрудничество, включително и в бъдеще; изтъква в частност необходимостта от i) разширяване на обхвата на МС, така че да включва селскостопанските продукти, услугите и обществените поръчки, ii) създаване на благоприятни условия за траен растеж на търговията, включително облекчаването на визовия режим за бизнес пътувания, и iii) водене на интензивни консултации между ЕС и Турция по отношение на последиците за Турция от споразуменията за свободна търговия, сключени от ЕС с трети страни;

34.

Счита, че политическият диалог между Турция и ЕС следва да бъде допълнен от редовен и структуриран икономически диалог на високо равнище по въпроси от общ интерес, включително търговски отношения с трети страни; във връзка с това подчертава взаимодействието между правилното функциониране на принципите на правовата държава и икономическото развитие; счита, че е важно да се развива и укрепва икономическата, институционалната и правната рамка на Турция областта на икономическата и паричната политика, , по-конкретно по отношение на независимостта на Централната банка, и също така счита, че това ще допринесе за привеждането на турското законодателство в съответствие с достиженията на правото на ЕС; отбелязва, че икономическото сътрудничество ще се увеличи в значителна степен в резултат на достатъчната степен на спазване от страна на Турция на стандартите на ЕС относно обществените поръчки, конкуренцията, заетостта и социалната политика;

35.

Отново потвърждава подкрепата си за споразумението за обратно приемане с ЕС, което влезе в сила на 1 октомври 2014 г.; насърчава Комисията да продължи да наблюдава напредъка на Турция при изпълнението на изискванията на пътната карта за либерализиране на визовия режим; приветства ефективните усилия, полагани за изпълнение на критериите, определени в пътната карта за либерализиране на визовия режим; припомня, че диалогът за либерализиране на визовия режим е процес, основан на заслуги, и че Турция следва да отговаря на всички изисквания, посочени в пътната карта на визовия режим, включително по-специално пълното и ефективно прилагане на всички разпоредби на споразумението за обратно приемане; отново изтъква задължението на Турция да изпълнява изцяло и ефективно споразумението за обратно приемане и либерализирането на визовия режим спрямо всички държави членки, включително недискриминационен безвизов достъп до турската територия за гражданите на всички държави членки на ЕС; призовава Турция да изпълнява съществуващите двустранни споразумения за обратно приемане изцяло и ефективно; припомня, че Турция е една от основните транзитни държави за незаконна миграция към ЕС, и призовава за подобряване на трансграничното сътрудничество на Турция със съседните държави членки на ЕС, в това отношение; приветства влизането в сила на Закона за чужденците и международната закрила и създаването на Главна дирекция за управление на миграцията през април 2014 г. като съществени стъпки към привеждането в съответствие със стандартите на ЕС относно международната закрила на законните и незаконните мигранти; отбелязва, че е необходимо да се засили сътрудничеството между Турция и всички държави членки на ЕС, насочено най-вече към укрепването на управлението на общите граници с всички държави членки на ЕС; подчертава необходимостта от това Турция допълнително да засили сигурността на границите с цел борба с незаконната миграция към държавите членки на ЕС;

36.

Припомня стратегическото значение на Турция за енергийната сигурност на ЕС и счита Турция за важен партньор в енергийния сектор; посочва трите проекта за Южния газов коридор, одобрени в края на 2013 г., които ще повишат сигурността на доставките на газ за Турция и достъпа до ЕС като основен енергиен пазар; счита, че в контекста на все по-конкурентните енергийни пазари и необходимостта от диверсифициране на енергийните източници и на маршрутите на доставка на енергия Турция, със своя огромен потенциал за възобновяемите енергийни източници, би могла да даде важен принос за енергийната сигурност на ЕС и за неговите амбиции по отношение на диверсификацията на енергийните източници в съответствие с международното право; изразява загриженост относно по-тясното сътрудничество между Турция и Русия в областта на енергетиката и поради това счита, че ЕС следва да ускори процеса на отваряне преговорите относно енергетиката;

37.

Припомня стратегическата позиция на Турция като партньор на ЕС и държава членка на НАТО, а следователно и нейното решаващо геополитическо значение и нейното значение за всеобхватна стратегия, насочена към решаване на проблема със сигурността и стабилността в източното и южното съседство, по-специално по отношение на Сирия и Ирак; изтъква факта, че много сериозните събития в региона и нападенията, извършени на европейска територия, показват колко важно е да се засили този диалог и това сътрудничество с ЕС по въпросите на външната политика в рамките на политическия диалог между ЕС и Турция; призовава Турция да играе активна роля в международната коалиция срещу терористични групи, като ИДИЛ, и да използва всички налични средства за постигане на тази цел; призовава Турция да засили мерките за предотвратяване на достигането на т.нар. чуждестранни бойци, парични средства или оборудване до ИДИЛ и други екстремистки групировки през нейната територия; подчертава, че е необходимо да се продължи и засили редовният диалог между ЕС и Турция по въпросите на борбата с тероризма и да се предприемат конкретни мерки и действия като част от общите ни усилия за борба с тероризма във всички негови форми; призовава Турция да гарантира ефективен граничен контрол, като същевременно продължи да предоставя необходимата подкрепа чрез средства за хуманитарна помощ на бежанците, идващи от Сирия, и да гарантира безопасността на жертвите от гражданската война в Сирия; подчертава значението на по-честите диалог и консултации на високо равнище между ЕС и Турция по въпроси на външната политика и сигурността, за да се гарантира, че нашите политики се допълват взаимно и че Турция постепенно привежда своята външна политика в съответствие с тази на ЕС;

38.

Счита, че турския министър на външните работи следва да бъде поканен да присъства на заседанията на Съвета по външни работи, когато това е целесъобразно; счита, че е необходима рамка за структуриран диалог, сътрудничество и координация по въпросите, свързани с външната политика, политиката за сигурност и отбрана;;

39.

Изразява съжаление поради факта, че обявената от турското Велико народно събрание на Турция заплаха за повод за война (casus belli) срещу Гърция не е оттеглена въпреки добрите резултати от диалога и сътрудничеството между Гърция и Турция;

40.

Поздравява Турция за стабилната ѝ подкрепа за очакваните 1,6 милиона бежанци от Ирак и Сирия и за поддържане на политиката на отворени граници за хуманитарни цели; приветства Директивата за временна закрила, приета през октомври 2014 г., предоставяща сигурен правен статут за бежанците и даваща им възможност да получат документи за самоличност и достъп до пазара на труда; призовава ЕС да продължи да предоставя своята финансова подкрепа за хуманитарна помощ за сирийските и иракските бежанци в Турция; отбелязва, че бежанските лагери са достигнали максималния си капацитет и че необходимостта от намиране на жилище оказва огромен натиск върху живота и и ресурсите на бежанците; счита, че ЕС следва да предоставя активна подкрепа за правителството на Турция при определянето на дългосрочни програми за подпомагане на бежанците и да насърчава достъпа до образование, здравеопазване и (законна) заетост; призовава Комисията да увеличи ресурсите, налични в рамките на ИПП II и Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, за да се подпомогне осигуряването на адекватна помощ на местните общности, засегнати от големия приток на бежанци; призовава също така държавите членки да осигурят (временни) места за презаселване на най-уязвимите бежанци в духа на същинско споделяне на отговорност;

41.

Призовава Турция да предостави, с техническата и финансовата подкрепа на своите партньори, достъп до образование на нарастващия брой сирийски деца, живеещи на нейна територия;

42.

Настоятелно призовава турското правителство да сложи край на повтарящите се нарушения на гръцкото въздушно пространство и гръцките териториални води, както и на полетите на турски военни самолети над гръцките острови;

43.

Призовава турското правителство да подпише и ратифицира без по-нататъшно отлагане Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, която е подписана и ратифицирана от ЕС и неговите 28 държави членки, и подчертава законното право на Република Кипър да сключва двустранни споразумения относно нейната изключителна икономическа зона; призовава отново Турция да зачита суверенните права на всички държави членки, включително правата, свързани с проучването и експлоатацията на природни ресурси, когато те се упражняват в съответствие с достиженията на правото на ЕС и международното право; призовава Турция да се въздържа от всякакви действия, които вредят на добросъседските отношения и на климата, който благоприятства мирното уреждане на двустранни спорове;

44.

Изразява съжаление по повод на отказа на Турция да изпълни своето задължение за цялостно, недискриминиращо прилагане на Допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране между ЕО и Турция по отношение на всички държави членки; припомня, че този отказ продължава да оказва силно въздействие върху процеса на преговори;

45.

Изразява отново силната си подкрепа за обединението на Кипър въз основа на справедливо, цялостно и устойчиво намиране на решение за двете общности под егидата на генералния секретар на ООН и съобразно относимите резолюции на Съвета за сигурност на ООН и ценностите и принципите, на които се основава ЕС, за двуобщностна, двузонна федерация с единен суверенитет, единна международна правосубектност и единно гражданство, с политическо равноправие между двете общности и равни възможности за всички негови граждани; приветства съобщението на специалния пратеник на ООН г-н Еспен Барт Ейде, че лидерите на двете общности трябва да възобновят преговорите под егидата на генералния секретар на ООН възможно най-скоро, и изразява силната си подкрепа за усилията на специалния съветник по въпросите на Кипър за създаване на условия за възобновяването на разговорите; изразява надежда, че съобщението за обединяване и помирение от страна на наскоро избрания лидер на кипърските турци ще открие нови възможности в преговорния процес; призовава Турция и всички заинтересовани страни да подкрепят активно преговорите за обединение и да предприемат необходимите стъпки за нормализиране на отношенията с Кипър; призовава Турция да започне да изтегля своите войски от Кипър и да предаде затворения участък във Фамагуста на ООН в съответствие с Резолюция 550 на Съвета за сигурност на ООН (1984 г.); призовава успоредно с това Република Кипър да отвори пристанището на Фамагуста под митническия надзор на ЕС с цел насърчаване на положителен климат за успешен изход от продължаващите преговори за обединение и да позволи на турските кипърци да търгуват С ЕС по законен начин, приемлив за всички;

46.

Отново припомня съответните решения на Европейския съд по правата на човека и призовава турското правителство незабавно да прекрати нарушаването на правата на човека на кипърските граждани и да спре да ги лишава от възможността да упражняват своето право на собственост, религиозните си права и други права на човека, произтичащи от конституционния ред на Република Кипър и достиженията на общностното право, както и от основните принципи и ценности на ЕС;

47.

Изразява съжаление по повод политиката на Турция в областта на заселването и призовава Турция да се въздържа от заселване на още турски граждани в окупираните територии на Кипър, което в противоречие с Женевската конвенция и принципите на международното право; настоятелно призовава Турция да прекрати всички действия, които нарушават демографския баланс на острова и по този начин затрудняват намирането на бъдещо решение;

48.

Призовава Турция да предостави на Комитета за безследно изчезналите лица пълен достъп до всички съответни архиви и военни зони в северната част на Кипър за ексхумация, както и да предостави цялата относима информация, която ще доведе до откриване на преместените останки; призовава да се обърне специално внимание на работата на Комитета за безследно изчезналите лица;

49.

Настоятелно призовава Турция и Армения да пристъпят към нормализиране на отношенията си, като ратифицират без предварителни условия съответните протоколи за установяване на дипломатически отношения, като отворят границата и като подобрят активно своите отношения, особено трансграничното сътрудничество и икономическата интеграция; приветства продължаващия диалог между Турция и Армения;

50.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, генералния секретар на Съвета на Европа, председателя на Европейския съд по правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки и правителството и парламента на Република Турция.

4.11.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 407/61

—

като взе предвид предходните си резолюции относно Сирия, включително тази от 30 април 2015 г. (1),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 6 февруари 2015 г., озаглавено „Елементи за регионална стратегия на ЕС за Сирия и Ирак, както и за заплахата от Даиш“,

—

като взе предвид изявленията и докладите на генералния секретар на ООН и на върховния комисар на ООН по правата на човека относно конфликта в Сирия,

—

като взе предвид докладите на независимата международна анкетна комисия за Сирия, създадена от Съвета на ООН по правата на човека,

—

като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд, приет на 17 юли 1998 г., и по-специално член 8, параграф 2, буква б), подточка ix), която постановява, че актът за съзнателно насочване на нападения срещу исторически паметници представлява военно престъпление,

—

като взе предвид своята резолюция от 30 април 2015 г. относно унищожаването на културни обекти, извършвано от ИДИЛ/Даиш (2),

—

като взе предвид член 167 от ДФЕС, който постановява, че „Съюзът и държавите членки подкрепят сътрудничеството с трети страни и компетентни международни организации в сферата на културата“,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 116/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно износа на паметници на културата,

—

като взе предвид резолюцията на Съвета от 25 и 26 октомври 2012 г. относно създаването на неофициална мрежа от правоприлагащи органи и експерти, компетентни в областта на паметниците на културата (EU CULTNET),

—

като взе предвид Втория протокол от 1999 г. към Хагската конвенция от 1954 г. за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт,

—

като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Федерика Могерини, от 21 май 2015 г. относно положението в Палмира, и като взе предвид изявление на говорителя на върховния представител Катрин Аштън от 17 февруари 2012 г., в което се осъжда задържането на Мазен Даруиш, и местното изявление на ЕС от 3 април 2012 г. относно продължаващото задържане без обвинение на г-н Мазен Даруиш и седем други защитници на правата на човека,

—

като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека, приети през юни 2004 г. и актуализирани през 2008 г.,

—

като взе предвид Резолюция 2222 (2015) на Съвета за сигурност на ООН,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

—

като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

A.

като има предвид, че над 220 000 души, по-голямата част от които цивилни лица, са загубили живота си от началото на конфликта в Сирия през 2011 г.; като има предвид масовите и повтарящи се случаи на нарушения на правата на човека и на международното хуманитарно право, извършвани от режима на Асад, „Ислямска държава“ (ИД)/Даиш, Ал-Нусра и другите страни, участващи в конфликта; като има предвид, че преобладаващото мнозинство от тези престъпления са останали ненаказани до този момент;

Б.

като има предвид, че през последните месеци драматично ескалират случаите на използване на изтезания, масовите арести и повсеместното разрушаване на населени места; и като има предвид, че голям брой сирийци са разселени, като някои дори са принудени да се отдалечат от хуманитарната помощ, от която се нуждаят;

В.

като има предвид, че ИД/Даиш са убили поне 400 души, сред които жени и деца, в Палмира след завземането на древния сирийския град и че според Сирийската обсерватория за правата на човека са екзекутирани най-малко 217 души и са задържани други 600, включително жени и деца, обвинени в сътрудничество със силите на режима и укриване членове на режима в домовете си;

Г.

като има предвид, че превземането на град Палмира беше последвано от ожесточени въздушни удари от подкрепящите Асад сили, при което са убити повече от дузина цивилни лица, а много от останалите жители са принудени да избягат;

Д.

като има предвид, че след нова офанзива през април-май 2015 г. ИД/Даиш превзе Рамади на 17 май 2015 г.и Палмира на 21 май 2015 г., като така 50 % от територия на Сирия премина под неин контрол; като има предвид, че трансграничното естество на т.нар. „Ислямска държава“, която разполага със значителни финансови ресурси и около 200 000 бойци според някои източници, представлява заплаха за региона като цяло; като има предвид, че има данни, че хиляди чужденци, включително граждани на ЕС, се сражават с тези въоръжени групировки; като има предвид, че бързото разрастване на ИД/Даиш задълбочава хуманитарната криза, най-вече с масовото разселване на цивилни лица;

Е.

като има предвид, че на 5 юни 2015 г. членовете на Съвета за сигурност на ООН изразиха своето възмущение от нарастването на насилието и всички нападения срещу цивилни граждани в Сирия и осъдиха терористичните нападения, извършвани от ИД/Даиш, „Фронт Ал-Нусра“ и други терористични групи, действащи в Сирия;

Ж.

като има предвид, че Палмира се намира между Дамаск и източния град Дейр аз-Зур и че в близост има важни газови находища и фосфатни мини; като има предвид, че превземането на Палмира съвпадна със завладяването от страна на ИД/Даиш на Рамади в иракската провинция Анбар, но също така се случи малко след като ИД/Даиш претърпя териториални загуби около Тикрит;

З.

като припомня, че този град с история повече от 2 000 години е културно съкровище, обект от световното наследство на ЮНЕСКО; като има предвид, че на 21 май 2015 г. генералният директор на ЮНЕСКО призова за незабавно прекратяване на военните действия в Палмира;

И.

като има предвид, че Палмира е символ на богатото културно наследство на Сирия и там се намират монументални руини на велик град, който е бил един от най-важните културни центрове на древния свят; като има предвид, че масовите убийства и актовете на унищожаване на археологическото и културното наследство от страна на ИД/Даиш се считат, при определени обстоятелства, за престъпления срещу човечеството и „културно почистване“ и представляват военно престъпление съгласно Римския статут на Международния наказателен съд; като има предвид, че тези систематични нападения върху културното наследство бяха описани от генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова като „културно прочистване“;

Й.

като има предвид, че ИД/Даиш системно напада и разрушава културното наследство на Ирак и Сирия като военна тактика за разпространяване на ужас и омраза; като има предвид, че в резултат от завладяването на Палмира от страна на ИД/Даиш историческото наследство на този град е под заплаха от разрушаване;

К.

като има предвид, че в регионалната стратегия на ЕС за Сирия и Ирак и заплахата от ИД/Даиш, която беше приета от Съвета по външни работи на 16 март 2015 г., ЕС строго осъжда умишленото унищожаване на археологическото и културното наследство и отбелязва, че такива действия могат да бъдат квалифицирани като военно престъпление по смисъла на Римския статут на Международния наказателен съд;

Л.

като има предвид, че ЮНЕСКО и други партньори започнаха проекта за „опазване на културното наследство на Сирия“, за период от три години, за да се гарантира спешна защита на културното наследство;

M.

като има предвид, че незаконната търговия с предмети с културна стойност е вече третият по значимост вид незаконна търговия след търговията с наркотици и оръжие, и като има предвид, че тази незаконна търговия е доминирана от организирани престъпни мрежи, и като има предвид, че сегашните национални и международни механизми не са нито подходящо оборудвани, нито адекватно подпомагани за справяне с проблема; като има предвид, че ЕС е предприел всички необходими мерки в съответствие с Резолюция 2199 (2015) на Съвета за сигурност на ООН за предотвратяване на незаконната търговия с културни ценности;

Н.

като има предвид, че от началото на сирийския конфликт през март 2011 г. има широко разпространени и тежки нарушения на правата на човека, по-специално целенасочено преследване, произволни арести и изчезване на независими журналисти, защитници на правата на човека, хуманитарни работници и медицински персонал, подлагани на заплахи, насилие и произволни арести и изчезвания в Сирия;

O.

като има предвид, че Мазен Даруиш, сирийски журналист и активист и председател на Сирийския център за медиите и свободата на изразяване, е лишен от свобода от 2012 г. насам, както и Хани Ал-Зайтани и Хюсеин Гхер, за тяхната работа, свързана със защитата на свободата на изразяване на мнение; като има предвид, че се твърди, че Мазен Даруиш е бил подложен на тежки изтезания и малтретиране и на 6 май 2015 г. е бил отведен на неизвестно място; като има предвид, че Мазен Даруиш е удостоен с наградата на ЮНЕСКО за свобода на печата за 2015 г., както и с други важни международни награди, като например Preis der Lutherstädte (наградата на свързаните с Лутер градове) — „Das unerschrockene Wort“ („Безстрашното слово“) за 2015 г., Bruno-Kreisky-Preis für Verdienste um die Menschenrechte (наградата на името на Бруно Крайски за заслуги за правата на човека) за 2013 г. и наградата ПЕН/Пинтър за 2014 г.; като има предвид, че продължаващото лишаване от свобода на Мазен Даруиш, Хани Ал-Зайтани и Хюсеин Гхере е допълнително доказателство за репресивния характер на режима на Башар ал-Асад в Сирия;

П.

като има предвид резолюцията на Общото събрание на ООН 67/262 от 15 май 2013 г., в която се изисква от сирийските органи незабавно да освободят всички произволно задържани лица, включително членовете на Сирийския център за медиите и свободата на изразяване;

Р.

като има предвид, че върховният комисар на ООН за правата на човека Зеид Раад ал Хюсеин призова на 19 февруари 2015 г. сирийските органи да освободят всички лица, задържани заради мирно изразяване на своите мнения, и по-специално Мазен Даруиш;

С.

като има предвид, че стотици защитници на правата на човека са подложени на заплахи, насилие и произволни арести и изчезвания в Сирия; като има предвид, че това включва адвоката в областта на правата на човека и лауреат на наградата „Сахаров“ за 2011 г. Разан Зейтунех, която беше отвлечена в Дума на 9 декември 2013 г.;

1.

Категорично осъжда жестоките систематични и широко разпространени нарушения на правата на човека и нарушаването на международното хуманитарно право, извършвани от режима на ал-Асад, от терористите от ИД/Даиш и от други джихадистки групировки в Сирия, и присъдите и обвиненията срещу политически и граждански активисти , защитници на правата на човека, автори на интернет блогове и журналисти; припомня категоричното си осъждане на изтезанията, интензивния артилерийски огън и използването на въздушни бомбардировки, включително варелните бомби, от страна на сирийското правителство; изразява дълбоката си съпричастност с жертвите; остава дълбоко покрусен от ужасяващите страдания и загубата на човешки живот в сирийския конфликт и изразява извънредно силна загриженост във връзка с влошаването на хуманитарната ситуация и сигурността в Сирия;

2.

Осъжда факта, че ИД завзе Палмира на 21 май 2015 г., след кървави атаки, продължили 9 дни, и изразява съжаление по повод на факта, че след завземането ИД е екзекутирала най-малко 217 души в града и неговите околности и е извършила многобройни беззакония и зверства в „халифата“, който е самопровъзгласила в зоните, които контролира между Сирия и Ирак;

3.

Изразява своята тревога за положението в Палмира и хилядите жители на Палмира вътре във града, както и за хората, разселени в резултат на напредването на ИД/Даиш, и за жените и децата в Палмира, като отбелязва модела на действие на ИД/Даиш на други места, изразяващ се в отвличане, експлоатиране и тормоз на жени и деца, включително изнасилвания, сексуално насилие, принудителни бракове и насилствено набиране на деца;

4.

Насърчава Съвета, Комисията и върховния представител да предоставят всички необходими финансови и човешки ресурси, за да помагат на бежанците;

5.

Приветства ангажимента за удвояване на колективните усилия за разгромяване на ИД/Даиш, поет на срещата на равнище министри на международната коалиция срещу ИД/Даиш в Париж на 2 юни 2015 г.; призовава коалицията да положи повече усилия за осъществяване на обща, многостранна и дългосрочна стратегия за отслабване и в крайна сметка унищожаване на ИД/Даиш; подчертава необходимостта от допълване на тази стратегия чрез засилено сътрудничество с всички регионални държавни и недържавни участници, ангажирани с борбата срещу ИД/Даиш;

6.

Остава убеден, че не може да има ефективно решаване на конфликта и траен мир в Сирия, без да се потърси отговорност за престъпленията, извършени от всички страни по време на конфликта;

7.

Припомня, че трайно решение на настоящата криза в Сирия може да бъде единствено приобщаващо политическо решение, което се основава на Женевското комюнике от 30 юни 2012 г. и е подкрепено от международната общност; призовава специалния пратеник на ООН Стефан де Мистура да работи с всички страни в посока действителен политически преход, който отговаря на законните стремежи на сирийските граждани и им позволява независимо и демократично да определят собственото си бъдеще;

8.

Изразява силна загриженост относно сериозната липса на финансиране в отговор на призивите на ООН през 2014 г., което доведе до временно спиране на помощта за сирийските бежанци в рамките на Световната продоволствена програма; поради това настоятелно призовава международната общност да увеличи финансирането и помощта си в отговор на бъдещи призиви;

9.

Призовава международната общност да увеличи усилия за намиране на решения за смекчаване на последиците от кризата и прекратяване на войната в Сирия и подкрепя всички участници, ангажирани в борбата срещу ИД в Сирия и Ирак, призовава регионалните правителства да сътрудничат в тази борба, тъй като единствено тясно сътрудничество в областта на сигурността ще позволи възстановяването на мира и сигурността в региона;

10.

Призовава международната общност да направи всичко по силите си за защита на цивилното население и опазване на уникалното културно наследство на Палмира и призовава всички страни за незабавното прекратяване на военните действия в Палмира и за безопасното преминаване на цивилните лица, бягащи от насилие;

11.

Изисква незабавното да се прекрати унищожаването на културното наследство на Сирия и Ирак, включително религиозни обекти и предмети; подчертава, че такива актове, извършвани от ИД/Даиш или други лица, групи, предприятия и образувания, не могат да бъдат толерирани, а така също призовава за опазване на културното наследство на Ирак чрез защита на културната и религиозната собственост и обекти в съответствие с международното хуманитарно право;

12.

Настоятелно призовава ЕС и държавите членки да започнат кампании за повишаване на осведомеността с цел възпиране на незаконната продажба и закупуване на предмети с културна стойност от зоните на конфликт;

13.

Припомня високата стойност на културното наследство за цялото човечеството и поради тази причина счита, че неговото разрушаване следва да се разглежда като недопустимо военно престъпление;

14.

Подчертава необходимостта от съвместни усилия от страна на международната общност за предотвратяване на незаконната търговия с културни ценности и нелегалния трафик на предмети на културата, допринасящи за финансирането на ИД/Даиш;

15.

Подкрепя изявлението на генералния директор на ЮНЕСКО, както и всички извънредни мерки, приети от ООН или ЮНЕСКО за защитата на Палмира или на всеки друг застрашен културен или исторически обект;

16.

Призовава генералния секретар на Обединените нации да сезира Съвета за сигурност с оглед приемането на резолюция за защита на всички културни обекти, застрашени от терористичните групи и ИД/Даиш;

17.

Призовава държавите членки и Европейския съюз, като поддържат връзка с ООН, да предприемат конкретни мерки за защита на застрашените културни, исторически, религиозни и археологически обекти, на Палмира и по-общо на Близкия изток;

18.

Приветства и подчертава критично важното значение на работата на местните и международните организации на гражданското общество при документирането на нарушения на правата на човека, свидетелства за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и други нарушения; изразява дълбокото си възхищение и солидарност спрямо всички сирийски активисти, които продължават неуморно да наблюдават, документират и докладват относно положението с правата на човека в своята разкъсвана от война страна, рискувайки собствения си живот;

19.

Изразява дълбока загриженост относно непрекъснато нарастващото влошаване на хуманитарното положение и положението с правата на човека в Сирия и подчертава необходимостта от зачитане на свободата на изразяване и свободата на защитниците на правата на човека да осъществяват дейността си, в съответствие с международните задължения на Сирия; припомня, че всяко лице има право на свобода на мнение и изразяване и че това е основно човешко право; осъжда всички нарушения на свободата на печата и актовете на насилие срещу журналисти в Сирия;

20.

Призовава сирийските органи незабавно и безусловно да освободят и да оттеглят всички обвинения срещу Мазен Даруиш и всички задържани, обвинени и/или осъдени заради мирното упражняване на правото си на свобода на изразяване и на сдружаване, както и всички защитници на правата на човека и на политическите права, произволно лишени от свобода заради действията си в защита на правата на човека;

21.

Настоятелно призовава сирийските органи незабавно да разкрият съдбата и местонахождението на тримата мъже и да гарантират, че те са защитени от изтезания и малтретиране, да им позволят незабавен контакт с техните семейства и адвокати, както и да им предоставят всички медицински грижи, от които може да се нуждаят;

22.

Настоятелно призовава всички държави членки да ратифицират Международната конвенция за защита на всички лица от насилствено изчезване като въпрос от първостепенно значение; призовава Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и държавите членки да насърчават всеобщото ратифициране и прилагане на този ключов инструмент в областта на правата на човека и да подкрепят работата на Комитета на ООН срещу насилственото изчезване, създаден в съответствие с тази конвенция;