30.8.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 316/1

30.8.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 316/2

—

като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3, втора алинея от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид член 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ),

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 18 декември 1979 г.,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за преследване на търговията с хора и експлоатацията на чужда проституция от 1949 г.,

—

като взе предвид Пекинската декларация и платформа за действие от 15 септември 1995 г., приети на Четвъртата световна конференция за жените, както и документите за резултатите, приети на специалните сесии на Обединените нации „Пекин + 5“ (2000 г.), „Пекин + 10“ (2005 г.) и „Пекин + 15“ (2010 г.),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 606/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела (1),

—

като взе предвид Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета (2),

—

като взе предвид Конвенцията на ООН от 13 декември 2006 г. за правата на хората с увреждания и по-специално член 6 относно жените с увреждания,

—

като взе предвид Директива 2011/99/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно европейската заповед за защита (3),

—

като взе предвид Директива 2011/36/EС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета (4),

—

като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия, и свързани с това мерки (Директива относно жените в управителните съвети (COM(2012)0614)),

—

като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенция от Истанбул),

—

като взе предвид Европейския пакт за равенство между половете (2011—2020 г.) от 7 март 2011 г. (5),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 5 март 2010 г., озаглавено „По-висока степен на ангажираност за постигането на равенство между жените и мъжете: Харта на жените“ (COM(2010)0078),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 21 септември 2010 г., озаглавено „Стратегия за равенство между жените и мъжете 2010—2015 г.“ (COM(2010)0491),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 16 септември 2013 г., озаглавен „Средносрочен преглед на напредъка на стратегията за равенство между жените и мъжете (2010—2015 г.) (SWD(2013)0339),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 8 май 2013 г., озаглавен „Доклад относно напредъка по отношение на равенството между жените и мъжете за 2012 г.“ (SWD(2013)0171),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 25 ноември 2013 г., озаглавено „Мерки за премахването на гениталното осакатяване на жени“ (COM(2013)0833),

—

като взе предвид доклада на Европейския институт за равенство между половете (EIGE) от 2012 г., озаглавен „Преглед на изпълнението на Пекинската платформа за действие в държавите членки ЕС: насилието срещу жени: подкрепа за жертвите“,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 5—6 юни 2014 г. относно предотвратяването и борбата с всички форми на насилие срещу жени и момичета, включително гениталното осакатяване на жени;

—

като взе предвид своята резолюция от 6 февруари 2014 г. относно премахването на гениталното осакатяване на жени (6),

—

като взе предвид съществуващите от 1975 г. насам директиви на ЕС относно различните аспекти на равното третиране на мъжете и жените (Директива 2010/41/ЕС (7), Директива 2010/18/ЕС (8), Директива 2006/54/ЕО (9), Директива 2004/113/ЕО (10), Директива 92/85/ЕИО (11), Директива 86/613/ЕИО (12) и Директива 79/7/ЕИО (13)),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г. относно прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност (14),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 март 2013 г. относно последиците от икономическата криза върху равенството между половете и правата на жените (15),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 юни 2013 г. относно образователната и професионалната мобилност на жените в ЕС (16),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 март 2013 г. относно премахването на стереотипите, свързани с пола, в ЕС (17),

—

като взе предвид своята резолюция от 6 февруари 2013 г. относно 57-матасесия на Съвета на ООН по правата на човека: изкореняване и предотвратяване на всички форми на насилие спрямо жени и момичета (18),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2012 г. относно условията на труд на жените в сектора на услугите (19),

—

като взе предвид своята резолюция от 24 май 2012 г. с препоръки към Комисията относно прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност (20),

—

като взе предвид своите резолюции от 10 февруари 2010 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз — 2009 г. (21), от 8 март 2011 г. относно равенството между жените и мъжете в ЕС — 2010 г. (22) и от 13 март 2012 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз — 2011 г. (23),

—

като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2011 г. относно жените и ръководството на предприятията (24),

—

като взе предвид своята резолюция от 5 април 2011 г. относно приоритетите и очертаването на новата политическа рамка на ЕС за борба с насилието срещу жени (25),

—

като взе предвид своята резолюция от 8 март 2011 г. относно облика на бедността сред жените в Европейския съюз (26),

—

като взе предвид своята резолюция от 17 юни 2010 г. относно аспектите, свързани с равенството между половете, в контекста на икономическата рецесия и финансовата криза (27),

—

като взе предвид своята резолюция от 3 февруари 2009 г. относно преодоляването на дискриминацията на основание пол и солидарност между поколенията (28),

—

като взе предвид своята резолюция от 26 февруари 2014 г. относно сексуалната експлоатация и проституцията и тяхното отражение върху равенството между половете (29),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 октомври 2005 г. относно жените и бедността в Европейския съюз (30),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2014 г. относно борбата с насилието над жени (31),

—

като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 92/85/ЕИО на Съвета за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки (Директива за отпуска по майчинство (COM(2008)0637)),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 20 май 2014 г. относно равенството между половете в областта на спорта,

—

като взе предвид Директива 2006/54/ЕО за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (32),

—

като взе предвид доклада на Комисията от 3 юни 2013 г. за напредъка по целите от Барселона, озаглавен „Разработване на услуги за грижи в ранна детска възраст в Европа с цел устойчив и приобщаващ растеж“,

—

като взе предвид доклада на Комисията от септември 2014 г., озаглавен „Статистически данни относно жените предприемачи в Европа“,

—

като взе предвид проучването на Агенцията на Европейския съюз за основните права от март 2014 г., озаглавено „Насилието срещу жени: проучване в рамките на ЕС“, което за първи път предостави данни за размера, характера и последствията от различните форми на насилие срещу жените, както и отговорите на жертвите на проявите на насилие и осведомеността във връзка с правата им,

—

като взе предвид член 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно общественото здраве и по-специално параграф 7 от него, в който се посочва, че „действията на Съюза са съобразени с отговорностите на държавите членки що се отнася до определянето на тяхната здравна политика, както и в организирането и предоставянето на здравни услуги и медицински грижи“,

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете (А8-0015/2015),

A.

като има предвид, че равенството между жените и мъжете е основно право, признато в договорите след Договора от Рим от 1957 г. и Хартата на основните права на Европейския съюз; като има предвид, че въпреки че Европейският съюз е приел редица текстове за гарантиране на равни възможности и равно третиране на мъжете и жените и за преодоляване на всички форми на дискриминация, основана на пола, и че Съюзът е приел като своя задачата да интегрира принципа на равенство между мъжете и жените във всички свои дейности, постигнатият напредък остава недостатъчен и много форми на неравенство между мъжете и жените продължават да съществуват;

Б.

като има предвид, че принципът за равно третиране на жените и мъжете предполага отсъствието на каквато и да е дискриминация, било то пряка или непряка, също и по отношение на майчинство, бащинство и на споделяне на семейни отговорности;

В.

като има предвид, че е от решаващо значение да се вземат под внимание многобройните и пресичащи се форми на дискриминация, с които се сблъскват много жени и момичета в Европа (на основание на увреждания, мигрантски произход, етнически произход, възраст, сексуална ориентация, полова идентичност, бременност, жилищен статус, ниско равнище на образование, факта, че са били жертви на насилие и т.н.) и това, че условията им са се влошили през последните години;

Г.

като има предвид, че стратегията „Европа 2020“ за интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика съдържа амбициозни цели, включително равнище на заетост от 75 % и намаляване с поне 20 милиона на броя на лицата, засегнати или застрашени от бедност и социално изключване до 2020 г., които могат да бъдат постигнати единствено ако държавите членки прилагат новаторски политики в подкрепа на истинско равенство между жените и мъжете;

Д.

като има предвид, че политиките за фискална консолидация, провеждани от държавите членки, засягат главно обществения сектор, където жените са по-силно представени и от който те се ползват в най-голяма степен, и следователно водят до двойна опасност, и като има предвид, че тези политики правят заетостта по-несигурна, не на последно място поради увеличаването на работата на непълно работно време (32 % от жените в сравнение с 8,2 % от мъжете) и на срочните договори, както и до намаляване на заплатите;

Е.

като има предвид, че жените, които живеят в бедност и социално изключване, са повече от мъжете, и това са по-специално възрастни жени, чиито пенсии са средно с 39 % по-ниски от тези на мъжете, и самотни майки; като има предвид, че поради съображения, свързани със семейния живот, жените по-често от мъжете работят на непълно работно време, на временни или срочни трудови договори и че бедността сред жените до голяма степен се дължи на несигурността на тяхната заетост;

Ж.

като има предвид, че борбата срещу бедността е сред петте измерими цели на Комисията, предложени в рамките на стратегията „Европа 2020“; като има предвид, че интегрираната насока № 10 в рамките на стратегията „Европа 2020“ (Насърчаване на социалното приобщаване и борбата срещу бедността) може да доведе до приемането на национални политики за защита на жените, в частност от риска от бедност, чрез гарантиране на сигурността на доходите на семействата с един родител и на възрастните жени;

З.

като има предвид, че кризата изостри проблема с намаляващото равнище на раждаемостта в ЕС, при положение че безработицата, несигурното положение и липсата на увереност по отношение на бъдещето и икономиката станаха причина семействата, и по-специално младите жени, да отлагат раждането на деца, което още повече засили тенденцията на застаряване на населението в ЕС;

И.

като има предвид, че сега действащата система за данъчно облагане в някои държави членки отразява ограничителна концепция за семейството, като облагодетелства семействата с един работещ дотолкова, че в много случаи възпира жените да работят и не подкрепя в достатъчна степен семействата с един родител, многодетните семейства и семействата, полагащи грижи за зависими членове на семейството;

Й.

като има предвид, че въпреки че жените представляват почти 60 % от завършилите висше образование в ЕС, те са непропорционално слабо представени на позиции за висши служители и позиции, свързани с вземане на решения, а делът на учените и инженерите жени в ЕС е по-малко от 33 %, докато жените съставляват почти 80 % от работната сила в секторите на здравеопазването, образованието и социалните грижи;

К.

като има предвид, че съществува силна хоризонтална сегрегация или разделение на труда по пол като близо половината от жените, упражняващи трудова заетост, са съсредоточени в 10 от 130-те професии по Международната стандартна класификация на професиите на Международната организация на труда (МОТ) и само 16 % от работещите заемат работни места в сектори с равно съотношение между мъжете и жените;

Л.

като има предвид, че ролята на малките и средните предприятия (МСП), които представляват 99 % от европейските предприятия и осигуряват две от три работни места в частния сектор, е от решаващо значение за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; като има предвид, че едва 31 % от предприемачите в ЕС са жени; като има предвид, че процентът на предприемачеството сред жените в ЕС е 10 %, в сравнение с 19 % сред мъжете; като има предвид, че е необходимо да се насърчава и подкрепя увеличаването на предприемачеството сред жените;

М.

като има предвид, че приблизително 42 % от постоянно заетите лица в селското стопанство в ЕС са жени и че 3 от всеки 10 европейски селски стопанства се управляват от жени; като има предвид, че насърчаването на равните възможности между мъжете и жените, като същевременно се гарантира по-голямо участие на жените в икономическия и социалния живот, по-специално в селското стопанство, трябва да бъде една от постоянните грижи в Европа;

Н.

като има предвид, че равнището на заетост при жените е 63 %; като има предвид, че разликата в заплащането на мъжете и жените е 16,4 %; като има предвид, че 73 % от членовете на националните парламенти са мъже и като има предвид, че жените са 17,8 % от членовете на управителните съвети на големите предприятия и отделят почти три пъти повече време седмично за домакинство от мъжете (напр. грижи за деца, възрастни хора и хора с увреждания, както и извършване на домакинска работа);

O.

като има предвид, че 37 % от членовете на новоизбрания Европейски парламент, 9 от 28-те нови членове на Европейската комисия и 7 от 28-те съдии на Съда на Европейския съюз са жени;

П.

като има предвид, че равнището на безработицата при жените е подценено, тъй като много жени не са регистрирани като безработни, по-специално живеещите в селски или отдалечени райони и много от тези, които се занимават само с домакинска работа и отглеждане на децата; като има предвид също така, че това положение създава неравенство при достъпа до обществени услуги (парични помощи, пенсии, отпуски по майчинство, отпуски по болест, достъп до социално осигуряване и др.);

Р.

като има предвид, че ако настоящата тенденция продължи да съществува, трябва да чакаме до 2038 г. преди да постигнем целта за равнище на заетост на жените от 75 %, а равното заплащане ще бъде реалност през 2084 г.; паритетът в националните парламенти, европейските институции и управителните съвети на европейските предприятия ще бъде възможен през 2034 г., но едва през 2054 г. домакинските задължения ще бъдат еднакво разпределени;

С.

като има предвид, че липсата на насърчаване на политиките за съчетаване на професионалния и личния живот най-общо и липсата на достъпни и висококачествени институции за предоставяне на грижи за деца и услуги за грижи за деца и хора, нуждаещи се от специални грижи в частност, са основна пречка пред икономическата независимост на жените и напредъка им към отговорни длъжности, както и за равното участие на жените и мъжете на пазара на труда, включително и като начин за предотвратяване и намаляване на бедността;

Т.

като има предвид, че споделянето на семейните и домашните отговорности между мъжете и жените, по-специално посредством използването в по-голяма степен на родителския отпуск и отпуска по бащинство, е необходимо условие за постигането на равенство между мъжете и жените; като има предвид, че в една четвърт от държавите членки не се предлага отпуск по бащинство;

У.

като има предвид, че традиционните роли на половете и стереотипите продължават да оказват силно влияние върху разпределението между жените и мъжете на задълженията у дома, на работното място и в обществото като цяло, като по този начин ограничават възможностите на жените за избор на заетост и личностно развитие и по този начин ги възпрепятстват да реализират пълния си потенциал като индивиди и стопански субекти;

Ф.

като има предвид ролята, която могат да изпълняват медиите както за разпространението на стереотипи, накърняването на образа на жената, хиперсексуализацията на малките момичета, така и за преодоляването на стереотипите, свързани с пола, поощряването на участието на жените във вземането на решения и насърчаването на равенството между мъжете и жените;

Х.

като има предвид, че Съветът все още не е изразил официална позиция след приемането на две законодателни резолюции на Европейския парламент относно основни въпроси за равенството между жените и мъжете, а именно резолюцията от 20 октомври 2010 г. относно предложението за директива за отпуска по майчинство и резолюцията от 20 ноември 2013 г. относно предложението за директива за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия, и свързани с това мерки;

Ц.

като има предвид, че в своя доклад от 6 декември 2013 г. относно прилагането на Директива 2006/54/ЕО Комисията повдигна въпроси, свързани със съответствието на националното законодателство на 26 държави членки с новите разпоредби на директивата (33);

Ч.

като има предвид, че според проучването на Агенцията на Европейския съюз за основните права от март 2014 г. една от всеки три жени в ЕС е била подложена на физическо и/или сексуално насилие, една от всеки пет е претърпяла физическо насилие след 15-годишна възраст и почти една от всеки две жени е преживяла психологическо насилие; като има предвид, че насилието срещу жени представлява нарушаване на основните права, което води потенциално до сериозни психологически последствия, засяга всички слоеве на обществото без оглед на възраст, степен на образование, доходи, социално положение и държава на произход или местоживеене и е едно от най-рядко сигнализираните престъпления; като има предвид, че насилието срещу жените е една от основните пречки за истинско равенството между жените и мъжете;

Ш.

като има предвид, че насилието срещу жени и момичета в интернет се увеличава, като в това отношение е изключително тревожно поведението на непълнолетни лица в социалните мрежи;

Щ.

като има предвид, че Стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора ще приключи през 2016 г., като има предвид, че според доклада на Евростат от 2014 г. относно трафика на хора, по-голямата част (80 %) от регистрираните жертви на трафик в ЕС са жени и момичета;

Aa.

като има предвид, че шест държави членки все още не са подписали Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенцията от Истанбул) и че само осем са я ратифицирали;

Аб.

като има предвид, че събирането на сравними, надеждни и класифицирани по пол данни е особено важно за изготвянето на обществени политики на национално равнище и на равнището на ЕС, по-специално що се отнася до насилието срещу жени;

Ав.

като има предвид, че жените имат специфични здравословни проблеми и по-рядко са обект на клинични изпитвания в сравнение с мъжете, а тези различия имат важно значение за здравето на жените;

Аг.

като има предвид, че момичетата и жените, по-специално на възраст между 15 и 24 години, участват по-малко от момчетата и мъжете във физическа активност, и като има предвид, че спортът е средство за себеизразяване и утвърждаване, както и носител на гражданственост и солидарност, и че редовното практикуване на спорт подобрява физическото и психическото здраве; като има предвид, че насилието срещу жените, стереотипите, разликите в заплащането и бариерите пред участието на жените на ръководни постове съществуват и в областта на спорта;

Ад.

като има предвид, че сексуалните и репродуктивните права са основни права на човека и следва те да бъдат взети предвид в програмите за действие на ЕС в областта на здравеопазването;

Ае.

като има предвид, че формулирането и прилагането на политики в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и права са от компетентността на държавите членки;

Aж.

като има предвид, че годишният доклад относно равенството между жените и мъжете, изготвян от Европейската комисия, е инструмент от първостепенно значение за оценяване на развитието на положението на жените в Европа;

1.

Призовава институциите на ЕС и държавите членки да включат аспектите на равенството между половете, на правото на жените и равните възможности в изготвянето на политиките си, в бюджетните процедури и в изпълнението на програмите и дейностите на ЕС посредством проактивни мерки, по-специално във връзка с пакети за стимулиране, като изготвят анализи на въздействието в зависимост от пола за всеки отделен случай;

2.

Осъжда факта, че Стратегията за равенство между жените и мъжете 2010—2015 г. скоро ще претърпи провал в постигането на целите си, особено по отношение на икономическата независимост, отчасти и поради оттеглянето на предложението за директива относно отпуска по майчинство; същевременно подчертава, че икономическите различия между мъжете и жените постепенно се увеличават;

3.

Призовава Съвета, Комисията и държавите членки да включат в стратегията „Европа 2020“ стълб, свързан с равенството между половете, за да се измерва напредъкът в намаляването на различията между половете по отношение на заетостта и с цел да се постигне преобразуване на политически мерки в годишния обзор на растежа в конкретни препоръки за всяка държава;

4.

Призовава Комисията и държавите членки да разработят общ план за инвестиции в социалната инфраструктура, тъй като е изчислено, че при наличието на инвестиционен план, отчитащ различията между половете, европейският брутен вътрешен продукт (БВП) ще се увеличи постепенно, с 2,4 % до 2018 г., в сравнение с равнището при липса на такъв инвестиционен план;

5.

Отбелязва, че равното участие на жените и мъжете на пазара на труда би могло значително да повиши икономическия потенциал на ЕС, потвърждавайки същевременно неговия справедлив и приобщаващ характер; изтъква, че според прогнози на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) пълното сближаване на равнището на участие би довело до увеличаване на БВП на глава от населението с 12,4 % до 2030 г.;

6.

Подчертава спешната необходимост от провеждане на борба срещу бедността сред жените, по-специално бедността сред възрастните жени и самотните майки, но също и сред жените, които са жертви на насилие, основано на пола, жените с увреждания, жените мигрантки и жените от малцинствата; следователно призовава държавите членки да прилагат по-ефективни стратегии за приобщаване и да използват по по-ефикасен начин ресурсите, предоставени за социални политики, не на последно място Европейския социален фонд и структурните фондове;

7.

Изразява съжаление, че ефективността на социалните политики за намаляване на бедността спадна с почти 50 % през 2012 г. в сравнение с 2005 г. за домакинствата с един възрастен — ситуации, които включват в по-голяма степен вдовици и самотни майки; изразява загрижеността също във връзка с това, че ефективността на социалните политики, прилагани в някои държави членки, представлява едва една трета от средното равнище за Европа; следователно призовава държавите членки да засилят социалните политики, по-специално за закрила на безработните, за да се справят с все по-голямата бедност, особено сред жените;

8.

Призовава Съвета и Комисията да разгледат измеренията на бедността и социалното изключване, свързани с пола; изразява съжаление, че специфичните за всяка държава препоръки, приети до този момент като част от годишните цикли на европейския семестър, не са в достатъчна степен приведени в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“, свързани със заетостта и социалната сфера; призовава за това, специфичните за всяка държава препоръки да разглеждат системно структурните причини за бедността сред жените;

9.

Призовава Комисията и държавите членки да вземат предвид развитието на семейните структури при изготвянето на своите политики за данъчно облагане и предоставяне на обезщетения, по-специално като подкрепят финансово семействата с един родител и възрастните хора чрез данъчни кредити или помощи в областта на здравните услуги;

10.

Призовава държавите членки и Комисията да гарантират, че равенството между мъжете и жените и интегрирането на принципа на равенството между половете се вземат предвид от фондовете по Кохезионната политика и се насърчават по време на подготовката и изпълнението на нейните програми, включително по отношение на мониторинга, докладването и оценката;

11.

Изразява съжаление във връзка с това, че годишният доклад вече представлява единствено работен документ, приложен към доклада относно прилагането на Хартата на основните права на Европейския съюз и призовава настоятелно Комисията да върне на този доклад цялата политическа легитимност като насърчи официално и отделно приемане;

12.

Посочва наложителната необходимост да се намалят разликите в заплащането и пенсиите на мъжете и жените също и като се разгледа устойчивата концентрация на жени на работни места на непълно работно време, при ниско заплащане и на несигурни работни места и чрез осигуряване на условия за грижи с необходимото качество за деца и други зависими лица; осъжда най-строго факта, че повече от една трета от възрастните жени в ЕС не получават никакъв вид пенсия; настоятелно призовава държавите членки да гарантират цялостно прилагане на правата, предвидени в Директива 2006/54/ЕО, сред които принципът на равно заплащане и на прозрачност на заплатите, както и да преразгледат националните си законодателства в областта на равното третиране с цел да ги опростят и модернизират; призовава Комисията да продължи да транспонира директивите, свързани с равенството между жените и мъжете, които са в процес на преразглеждане и я приканва да предложи преработена версия на Директива 2006/54/ЕО възможно най-скоро в съответствие с член 32 от нея и въз основа на член 157 от ДФЕС, като следва подробните препоръки, отправени в приложението към резолюцията на Европейския парламент от 24 май 2012 г.;

13.

Осъжда най-строго факта, че жените не получават същото заплащане в случаи, при които заемат същите длъжности като мъжете или длъжности с еднаква стойност, и осъжда еднакво както хоризонталната, така и вертикалната сегрегация; подчертава също така факта, че преобладаващата част от ниските заплати и почти всички много ниски заплати са обвързани с непълен работен ден и изтъква, че около 80 % от бедните работещи са жени; подчертава, че съгласно заключенията от оценката на европейската добавена стойност, намаляването на разликата в заплащането на жените и мъжете с 1 % ще доведе до увеличаване на икономическия растеж с 0,1 %, което означава, че премахването на тази разликата е от решаващо значение в настоящите условия на икономически спад; следователно призовава държавите членки и сдруженията на работодателите и профсъюзите да разработят и да въведат приложими, специфични инструменти за оценка на длъжността, с цел да се определи трудът с еднаква стойност и по този начин да се гарантира равното заплащане между мъжете и жените;

14.

Призовава Комисията и държавите членки да въведат проактивни политики в подкрепа на качествени работни места за жените с цел постигане на целите на стратегията „Европа 2020“, като провежда борба срещу стереотипите, професионалната вертикална и хоризонтална сегрегация, като насърчава прехода от работа на непълно работно време към работа на пълно работно време, като обръща внимание особено на хората от категорията на неработещи, неучещи и необучаващи се; призовава държавите членки да поставят конкретни цели за заетостта в рамките на своите национални програми за реформа, за да гарантират, че жените имат същите възможности като мъжете за достъп и оставане на пазара на труда;

15.

Призовава Комисията и държавите членки да прилагат проактивни политики за насърчаване на жените да приемат кариери в областта на науката и да насърчават, най-вече чрез кампании за повишаване на информираността и осведомеността, навлизането на жените в сектори, традиционно възприемани като „мъжки“, особено в областта на науките и новите технологии, за да се възползват напълно от човешкия капитал, който представляват европейските жени; подчертава по-специално, че информационните и комуникационните технологии (ИКТ) предлагат нови възможности и призова Комисията да интегрира напълно измерението, свързано с пола, в приоритета на програмата за цифровите технологии за следващите пет години;

16.

Подчертава, че финансовата независимост е ключово средство за осигуряване на равенство и че предприемачеството сред жените представлява подценяван и недостатъчно използван потенциал за растеж и конкурентоспособност в ЕС; поради това призовава Европейския институт за равенство между половете (EIGE) да събира повече и по-добри данни за предприемачеството сред жените; призовава държавите членки, Комисията, другите съответни органи като търговските камари, и промишлеността да насърчават, популяризират и подкрепят предприемачеството сред жените като улесняват достъпа до кредит, премахват административната тежест и други препятствия пред нововъзникващите предприятия, създадени от жени, като интегрират принципа на равенство между половете в съответните политики, насърчават създаването на единна многоезикова платформа за електронни данни и обмен, насочена към жени предприемачи в социалната област, и като подкрепят регионалното и общоевропейското наставничество и партньорските мрежи;

17.

Счита, че за осигуряването на подкрепа за завръщането на жените на пазара на труда се изисква многостранна политика (включваща професионално обучение и учене през целия живот, както и насърчаване на по-стабилна заетост и диференцирани практики за организация на труда) и обръща внимание на нарастващия брой на случаите на гъвкаво работно време; посочва, че гъвкавостта засяга в по-голяма степен работещите на непълно работно време, по-голямата част от които са жени; следователно настоява за защита на правото на колективен трудов договор, тъй като подпомага борбата срещу дискриминацията и защитава и утвърждава правата;

18.

Подчертава, факта, че по-голямата гъвкавост на трудовите мерки може да увеличи възможностите жените да участват активно в пазара на труда, но отбелязва същевременно, че тази гъвкавост може да има отрицателно въздействие върху заплатите и пенсиите на жените; следователно посочва необходимостта от конкретни предложения за постигане на по-добър баланс между професионалния и личния живот и насърчава мъжете и жените да споделят по по-еднакъв начин отговорностите в областта на професионалния, семейния и социалния живот, най-вече по отношение на осигуряването на грижи за зависимите лица и отглеждането на деца;

19.

Призовава държавите членки да включат в програмите за развитие на селските райони стратегии, повишаващи броя на работните места за жени в селските райони, за да се гарантират на жените по този начин достойни пенсии, както и политики, насърчаващи присъствието на жените в политическите, икономическите и социалните форуми в този сектор и способстващи за подкрепата на равните възможности в селските райони в съответствие с многофункционалността на селското стопанство;

20.

Подчертава все по-големия консенсус в рамките на ЕС по отношение на необходимостта да се насърчава равенството между половете, наред с другото и чрез присъствието на жените във вземането на икономически и политически решения, което е въпрос на основни права и демокрация, предвид факта, че в момента то е отражение на демократичен дефицит; следователно приветства системите за равенство между половете и квотите за жените и мъжете, станали част от законодателството и въведени в някои държави членки и призовава Съвета да изрази становище по директивата за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия, с цел законодателният процес да бъде продължен възможно най-скоро; призовава Съвета и Комисията да предприемат необходимите мерки за насърчаване на държавите членки да направят възможно участието на жените и мъжете на равни начала в различните области на вземане на решения; призовава също така институциите на ЕС да направят всичко, което е в правомощията им, за да се гарантира равенство между половете в колегиума от членовете на Комисията и на високите постове във всички институции, агенции, институти и органи на ЕС;

21.

Призовава Комисията и държавите членки да разгледат възможността за включване на клаузи, свързани с пола, в търговете за възлагане на обществени поръчки, за да се насърчат предприятията да се стремят към равенство между половете в своите структури; признава, че тази идея може да се развива само в контекста на зачитане на правото на конкуренция в ЕС;

22.

Приветства Швеция, Белгия, Франция, Словения, Дания и Обединеното кралство за това, че постигнаха целите от Барселона, и призовава останалите държави членки да продължат да полагат усилия; призовава държавите членки да надхвърлят рамките на целите от Барселона, като приемат по-системен и интегриран подход в областта на образованието и грижите за деца в предучилищна възраст между националните и местните органи, по-специално за най-малките под 3-годишна възраст; призовава Комисията да продължи да оказва финансова подкрепа на държавите членки, за да могат те да предоставят на родителите достъпни системи, свързани с грижите за деца, най-вече чрез детски градини, включително посредством създаването на такива структури на работното място; счита, че съвместяването на професионалния, личния и семейния живот може да бъде постигнато единствено, ако в икономически и социален план съответните лица са реално свободни да избират и се ползват с подкрепата, осигурена чрез вземането на политически и икономически решения на равнището на ЕС и на национално равнище, без от това да произтичат вреди и при наличието на необходимата инфраструктура; призовава държавите членки да увеличат своите бюджети за подкрепа на децата, като разширят по-специално обществените мрежи от центрове за дневни грижи, детски градини и услуги, предоставящи извънучилищни занимания за децата; призовава също така Комисията да обърне внимание в препоръките си за отделните държави на липсата на финансово достъпни заведения за полагане на грижи за деца;

23.

Осъжда най-строго факта, че въпреки наличното финансиране от ЕС (3,2 млрд. евро от структурните фондове за периода 2007—2013 г. бяха разпределени за подкрепа на държавите членки за създаване на детски заведения и насърчаване на заетостта при жените) някои държави членки направиха бюджетни съкращения, които засягат наличието (напр. в резултат на закриване на детски градини) и качеството (напр. в резултат от недостиг на персонал) на услугите за отглеждане на деца и водят до поскъпването им;

24.

Призовава Комисията и държавите членки да въведат платен отпуск по бащинство с минимална продължителност десет работни дни и да насърчават мерки — законодателни и незаконодателни, позволяващи на мъжете, по-специално на бащите, да упражняват правото си да съчетават личния и професионалния живот, напред с другото и като поощряват използването на родителски отпуск еднакво, но без преносимост, от бащата или от майката, докато детето им навърши определена възраст;

25.

Изразява съжаление във връзка с блокирането от страна на Съвета на директивата за отпуска по майчинство; настоятелно призовава държавите членки да възобновят преговорите и отново заявява волята си за сътрудничество;

26.

Призовава държавите членки да създадат приемливи, гъвкави, висококачествени и леснодостъпни услуги за предоставяне на грижи на лица, които не могат да се справят сами в ежедневието поради факта, че не притежават достатъчна функционална самостоятелност, необходима за съвместяване на личния, семейния и професионалния живот;

27.

Призовава Комисията да насърчава ратифицирането на национално равнище и да започне процедура за присъединяване на ЕС към Конвенцията от Истанбул възможно най-скоро; отбелязва, че незабавното присъединяване на всички държави членки към Конвенцията от Истанбул ще допринесе за развитието на интегрирана политика и насърчаването на международното сътрудничество в областта на борбата срещу всички форми на насилие срещу жените;

28.

Отново отправя призив към Комисията да представи, въз основа на член 84 от ДФЕС, предложение за законодателен акт за създаване на мерки за насърчаване и подкрепа на действията на държавите членки в областта на предотвратяването на насилието срещу жени и момичета като подкрепи цялостна и ефективна рамкова политика в областта на насилието, основано на пола, като постави акцент върху превенцията, наказателното преследване на извършителите, защитата на жертвите и подходящото и адекватно обезпечаване, както и равенство в образованието, и чрез създаване на санкции за дискриминационно и агресивно поведение спрямо жените; в допълнение призовава държавите членки да работят системно за овластяване на жените при докладване на случаи на насилие пред органите, както и в областта на образованието и обучението на експертите, които се занимават с жертвите;

29.

Призовава Комисията да гарантира ефективно и добре обезпечено изпълнение на своето съобщение относно премахването на гениталното осакатяване на жени;

30.

Призовава Съвета да приведе в действие клаузата за преход и да приеме единодушно решение за определяне на насилието, основано на пола, като една от формите на престъпност, посочени в член 83, параграф 1 от ДФЕС, където вече са включени трафикът на хора и сексуалната експлоатация на жени и деца;

31.

Призовава Комисията да регулира по-добре цифровия пазар с цел да се защитят жените и момичетата срещу насилието в интернет;

32.

Препоръчва на държавите членки да заложат в националните си планове за действие за премахване на домашното насилие задължението за предоставяне на помощ на жените мигрантки без документи по абсолютно същия начин, както и на законно пребиваващите жени, и да не се задължават институциите да докладват за тези случаи на органите;

33.

Отправя препоръка към държавите членки да подсилят своите безплатни обществени здравни услуги с цел да оказват подкрепа на всички жени, които са подложени на насилие, включително на бежанките, наред с другото като увеличат капацитета им, като се предоставя специализирана помощ на жените от различни националности и на жените с увреждания;

34.

Отново отправя призив към Комисията и държавите членки 2016 година да бъде определена за Европейска година за борба срещу насилието спрямо жени, като се отделят достатъчно средства за провеждането на действия за повишаване на осведомеността; подчертава, че за тази цел е необходимо да се осигури подходящо обучение на съответните органи и служби, както и на различните специалисти, например полицаи, лекари, съдии, адвокати, учители и всички онези, които, поради професията си, оказват помощ на жени, жертви на насилие;

35.

Призовава Комисията да изготви регистър на европейските заповеди за защита с оглед на факта, че крайният срок, в който държавите членки следва да транспонират Директива 2011/99/ЕС относно европейската заповед за защита, изтича на 11 януари 2015 г.;

36.

Признава, че в районите, засегнати от войни, насилието срещу жените представлява явно нарушение на техните основни права и се проявява като унизително и подронващо достойнството отнасяне спрямо жените; подчертава, че равенството между жените и мъжете е основен фактор за постигане на мира, тъй като е израз на необходимостта от предотвратяване на този тип явления, засягащи жените, и от борба срещу тях;

37.

Призовава Европейския институт за равенство между половете (EIGE), Агенцията на Европейския съюз за основните права (АЕСОП) и Евростат да продължат да събират сравними данни, по-специално хармонизирани данни относно насилието, за да предоставят на държавите членки и на Комисията необходимите инструменти за изготвяне на ефективни политики; призовава също така Комисията и държавите членки да насочат вниманието си върху ситуацията в държавите членки по отношение на въведените институционални механизми за насърчаване на равенство между половете, като целта е въздействието на икономическата криза и предприетите във връзка с нея реформи да не им навредят, като се има предвид, че без тези институционални механизми хоризонталният приоритет за равенство между мъжете и жените във всички сфери на политиката, наред със специфичните средства за управлението им, няма да доведе до резултати;

38.

Призовава Комисията да запази програмата „Дафне“ както по отношение на финансирането й, така и на нейната видимост, в рамките на програмата за права и гражданство, за да се гарантира, че асоциациите, борещи се с насилието срещу жените, могат да продължат работата си;

39.

Отправя отново призив към Комисията за създаване на европейска обсерватория за насилието над жени по подобие на съществуващия Европейски институт за равенство между половете, която да бъде ръководена от европейски координатор в областта на превенцията на насилието над жени и момичета;

40.

Настоятелно призовава Комисията категорично да осъди медийни кампании и други съобщения, представящи жертвите на сексуално насилие като отговорни за тези действия, тъй като подобни предположения противоречат на всички основни принципи на равенството между половете;

41.

Подчертава ключовата роля на образованието в борбата срещу стереотипите, свързани с пола, и за прекратяване на дискриминацията, основана на пола; подчертава необходимостта от включване на момчетата и мъжете в популяризирането на правата на жените и на равенството между половете; следователно призовава Комисията да предприеме решителни политически действия за преодоляване на стереотипите, свързани с половете, и предлага на държавите членки да повишат осведомеността в областта на равните права и възможности за мъже и жени в образователните си системи;

42.

Призовава Съвета и Комисията да предприемат мерки с цел да се гарантира, че средствата за масово осведомяване не използват сексистки изразни средства, да се осигури активното участие и балансираното представителство на жените, както и наличието на многообразие от изображения и на двата пола, излизащи извън рамките на общите представи за красота и сексистките стереотипи за ролите, изпълнявани в различни области от живота, по-специално в случаите, когато съдържанието е насочено към деца и младежи;

43.

Призовава държавите членки и техните органи за медийно регулиране да обърнат внимание на мястото, отделено на жените в медиите, особено телевизионните, както в количествено, така и в качествено отношение, не на последно място с цел да се предотврати оскърбление на достойнството на жените, да се избегне предаване на стереотипите, основани на пола, както и да се ограничи всяка тенденция за хиперсексуализирането на малките момичета;

44.

Призовава държавите членки, във връзка с приемането на заключенията на Съвета по отношение на равенството между жените и мъжете в областта на спорта, да се възползват в пълна степен от възможностите, предлагани от спорта за насърчаване на равенството между половете, включително като създават планове за конкретни действия за борба срещу стереотипите и насилието, за да се насърчи равенството между професионалистите и професионалистките в спорта и да се популяризира спортът сред жените;

45.

Отбелязва, че различни проучвания сочат, че процентът на абортите в държавите, в които процедурата е законна, е близък до процента за държавите, в които е забранена, включително малко по-висок при вторите (Световна здравна организация, 2014 г.);

46.

Отбелязва, че формулирането и прилагането на политики в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и права и на сексуалното образование са от компетентността на държавите членки; независимо от това подчертава, че ЕС може да допринесе за насърчаване на най-добри практики между държавите членки;

47.

Подчертава факта, че жените трябва да разполагат с контрол върху сексуалното и репродуктивното си здраве и права, по-специално чрез улеснен достъп до противозачатъчни средства и аборт; поради това подкрепя мерките и действията, с които се цели подобряване на достъпа на жените до здравни услуги, свързани със сексуалното и репродуктивното здраве, и повишаване на осведомеността им за техните права и предлаганите услуги; призовава държавите членки и Комисията да предприемат мерки и действия за повишаване на осведомеността сред мъжете относно техните отговорности по сексуални и репродуктивни въпроси;

48.

Подчертава значението на активните политики за превенция, образование и информация, насочени към юноши, младежи и възрастни, за да се гарантира, че сексуалното и репродуктивното здраве на хората е в добро състояние и по този начин се избягват болести, предавани по полов път, и нежелана бременност;

49.

Призовава държавите членки при прилагането на Регламент (ЕС) № 536/2014 относно клиничните изпитвания на лекарствени продукти за хуманна употреба да гарантират равно представителство на мъжете и жените в клиничните проучвания, като се обърне особено внимание на прозрачността по отношение на съотношението между жени и мъже при участниците; призовава Комисията, когато обмисля правилното прилагане на този регламент, да наблюдава по-специално аспектите в областта на равенството между жените и мъжете;

50.

Припомня, че на 22 януари 2011 г. ЕС ратифицира Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания, съгласно която държавите — страни по нея, се задължават да гарантират и да насърчават пълноценното упражняване на всички човешки права и основни свободи от страна на всички хора с увреждания, без каквато и да било дискриминация по признак на увреждане, като се въздържат от всякакви актове и практики, несъответстващи на конвенцията;

51.

Призовава Комисията решително да насърчава равенството между жените и мъжете в рамките на външните отношения между ЕС и трети държави, като по този начин укрепи цялостен стратегически подход в областта на равнопоставеността; подчертава, че в тази връзка е важно да се засили сътрудничеството с международните и регионалните организации с цел насърчаване на равенството между жените и мъжете и повишаване на осведомеността в областта на правата на жените;

52.

Призовава ЕС да сложи край на политиките, които установяват зависимост между членовете на семейството в рамките на събирането на семейството, и призовава ЕС и неговите държави членки да предоставят на жените мигранти статут на автономно пребиваване, особено в случаи на домашно насилие;

53.

Призовава Комисията да гарантира включването на равенството между половете и правата на жените във всички споразумения за партньорство и всички преговори с държави извън ЕС;

54.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата на държавите членки.

30.8.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 316/15

—

като взе предвид доклада на Комисията от 6 май 2014 г. за политиката в областта на конкуренцията за 2013 г. (COM(2014)0249) и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2014)0148),

—

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членове 101—109 от него,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (1),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 169/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно прилагане на правилата на конкуренцията в сектора на железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт (2),

—

като взе предвид Директива 2014/104/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 г. относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията (3),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 11 юни 2013 г. относно количествено определяне на вредата при искове за обезщетения на основание нарушение на член 101 или член 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз (4),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 4 февруари 2011 г., озаглавен „Обществено допитване: към съгласуван европейски подход за колективна защита“(SEC(2011)0173),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 11 юни 2013 г., озаглавено „Към европейска хоризонтална рамка за колективна защита“ (COM(2013)0401),

—

като взе предвид Препоръка на Комисията 2013/396/ЕС от 11 юни 2013 г. за общи принципи на механизмите за колективни искове за преустановяване на нарушения и колективни искове за обезщетение в държавите членки, свързани с нарушения на правата, предоставени съгласно правото на Европейския съюз (5),

—

като взе предвид проучването от юни 2012 г., публикувано от Тематичния отдел на Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС, озаглавено „Колективна защита при антитръстови въпроси“ („Collective redress in Antitrust“),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 11 юни 2013 г., публикувано в съответствие с член 27, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета по дело AT.39740 — Google (6),

—

като взе предвид ангажиментите, предложени на Комисията в съответствие с член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета по дело COMP/39.398 — Visa MIF,

—

като взе предвид Регламент (EO) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (Регламент за сливанията на ЕО) (7),

—

като взе предвид консултациите, проведени от Комисията на 27 март 2013 г. относно контрола върху сливанията в ЕС — проект за преразглеждане на опростената процедура и на регламента за прилагане на Регламента за сливанията,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 13 октомври 2008 г. относно прилагането на правила за държавна помощ към мерки, взети във връзка с финансовите институции в контекста на настоящата световна финансова криза (8) (съобщението относно банковия сектор),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 5 декември 2008 г., озаглавено „Рекапитализация на финансовите институции в условията на настоящата финансова криза: ограничаване на помощта до необходимите минимални равнища и предпазни мерки срещу излишното нарушаване на конкуренцията“ (9) (съобщението относно рекапитализацията),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 25 февруари 2009 г. относно обработването обезценените активи в банковия сектор на Общността (10) (съобщението относно обезценените активи),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 23 юли 2009 г. относно връщане на жизнеспособността и оценка на мерките за преструктуриране във финансовия сектор според правилата за държавна помощ в настоящата криза (11) (съобщението относно преструктурирането),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 17 декември 2008 г. относно временна общностна рамка за мерките за държавна помощ за подпомагане на достъпа до финансиране при настоящата финансова и икономическа криза (12) (първоначалната „временна рамка“),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 1 декември 2010 г., озаглавено „Временна общностна рамка за мерките за държавна помощ за подпомагане на достъпа до финансиране при настоящата финансова и икономическа криза“ (13) (нова временна рамка, която замества рамката, чийто срок изтече на 31 декември 2010 г.),

—

като взе предвид съобщението на Комисията относно прилагането от 1 август 2013 г. на правилата за държавните помощи към мерките за подкрепа на банки в контекста на финансовата криза („Съобщение относно банковия сектор“) (14),

—

като взе предвид документа на Комисията, на вниманието на Икономическия и финансов комитет, относно преразглеждането на насоките за държавна помощ за преструктуриране на банки,

—

като взе предвид проучването на Тематичния отдел на Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС от юни 2011 г., озаглавено „Държавна помощ — правила по време на криза за финансовия сектор и реалната икономика“ (State aid — Crisis rules for the financial sector and the real economy),

—

като взе предвид съобщението на Комисията за прилагането на правилата на Европейския съюз към компенсацията, предоставена за предоставянето на услуги от общ икономически интерес (15),

—

като взе предвид Решение 2012/21/ЕС на Комисията от 20 декември 2011 г. относно прилагането на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес (16),

—

като взе предвид решението на Комисията, озаглавено „Рамка на Европейския съюз за държавна помощ под формата на компенсации за обществени услуги (2011 г.)“ (17),

—

като взе предвид Регламент (EС) № 360/2012 на Комисията от 25 април 2012 г. за прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis, предоставяна на предприятия, предоставящи УОИИ (18),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2011 г. относно реформата на правилата на ЕС за държавните помощи относно услугите от общ икономически интерес (19),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 9 февруари 2012 г., озаглавено „Модернизиране на държавната помощ на ЕС“ (СOM(2012)0209),

—

като взе предвид своята резолюция от 17 януари 2013 г. относно модернизиране на държавната помощ на ЕС (20),

—

като взе предвид предложението на Комисията от 30 юли 2012 г. за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета от 7 май 1998 г. по прилагането на членове 92 и 93 от Договора за създаване на Европейската общност към някои категории хоризонтална държавна помощ и на Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт (COM(2012)0730),

—

като взе предвид предложението на Комисията от 5 юли 2012 г. за регламент на Съвета за изменение на Регламент (EО) № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (COM(2012)0725),

—

като взе предвид ръководните насоки на Комисията за държавните помощи за железопътните предприятия (21),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 юни 2013 г. относно регионалната политика в по-общия контекст на схемите за държавни помощи (22),

—

като взе предвид Рамковото споразумение от 20 октомври 2010 г. за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия (23) (наричано по-долу „Рамковото споразумение“), и по-специално параграфи 9, 12, 15 и 16 от него,

—

като взе предвид своите резолюции от 22 февруари 2005 г. за 23-тия доклад на Комисията относно политиката в областта на конкуренцията за 2003 г. (24), от 4 април 2006 г. за доклада на Комисията относно политиката в областта на конкуренцията за 2004 г. (25), от 19 юни 2007 г. за доклада относно политиката в областта на конкуренцията за 2005 г. (26), от 10 март 2009 г. относно докладите относно политиката в областта на конкуренцията за 2006 и 2007 г. (27), от 9 март 2010 г. относно доклада за политиката на конкуренция за 2008 г. (28), от 20 януари 2011 г. относно доклада за политиката на конкуренция за 2009 г. (29), от 2 февруари 2012 г. относно годишния доклад за политиката на ЕС в областта на конкуренцията (30), от 12 юни 2013 г. относно годишния доклад за политиката на ЕС в областта на конкуренцията (31) и от 11 декември 2013 г. относно годишния доклад за политиката на ЕС в областта на конкуренцията (32),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 20 юни 2013 г., озаглавен „Към по-ефективен контрол върху сливанията“,

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 9 юли 2014 г., озаглавен „Към по-ефективен контрол върху сливанията“,

—

като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2014 г. относно споразуменията на ЕС за сътрудничество относно прилагането на политиката в областта на конкуренцията — пътят напред (33),

—

като взе предвид изявлението на члена на Комисията, отговарящ за конкуренцията, г-жа Маргрете Вестегер, от 6 ноември 2014 г. относно разследването на държавна помощ в данъчната област,

—

като взе предвид таблицата на Комисията с ключовите показатели за Програмата в областта на цифровите технологии за 2014 г.,

—

като взе предвид член 52 и член 132, параграф 2 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8-0019/2015),

A.

като има предвид, че в някои сектори в рамките на единния пазар продължава да е налице разпокъсаност, породена от националните граници и изкуствено създадени пречки, а същевременно обезпокоителни икономически практики като социалния дъмпинг или злоупотребите със структурните фондове пораждат загриженост и трябва също да бъдат разгледани в рамките на политиката на ЕС в областта на конкуренцията; като има предвид, че конкуренцията не действа еднакво задоволително във всички държави членки;

Б.

като има предвид, че политиката в областта на конкуренцията е сама по себе си инструмент за опазване на европейската демокрация, доколкото възпрепятства прекомерната концентрация на икономическа и финансова власт в ръцете на малко на брой лица, което представлява риск за независимостта на европейската политическа власт от големите промишлени и банкови групи;

В.

като има предвид, че политиката в областта на конкуренцията, основаваща се на условия на равнопоставеност във всички отрасли, е крайъгълен камък на европейската социална пазарна икономика, както и основно средство за гарантиране на правилното функциониране на един динамичен, ефективен, устойчив и иновативен вътрешен пазар, за стимулиране на икономическия растеж и на създаването на работни места, както и за гарантирането на конкурентоспособността на световно равнище; като има предвид, че икономическата и финансова криза не трябва да бъде използвана като претекст, за да не се прилагат в необходимата степен разпоредбите в областта на конкуренцията;

Г.

като има предвид, че всяка година поради наличието на картели се натрупват загуби в размер на 181—320 милиарда евро, което представлява около 3 % от БВП на ЕС;

Д.

като има предвид, че на банките в ЕС беше предоставена държавна помощ, равняваща се на 1,6 трилиона евро, през периода от 2008 г. до края на 2011 г.;

Е.

като има предвид, че отклонението от данъчно облагане, данъчните измами и данъчните убежища струват на данъкоплатците в ЕС приблизително 1 трилион евро годишно под формата на изгубени приходи, с което се нарушава конкуренцията в рамките на единния пазар между дружествата, които плащат данъци, и тези, които не плащат данъци;

Ж.

като има предвид, че европейските граждани искат висококачествено и достъпно предоставяне на обществени услуги;

З.

като има предвид, че стриктното прилагане на принципите на конкурентното право е преди всичко в полза на потребителя, докато липсата на конкуренция води до неправилно разпределение на ресурсите и по-ниска производителност;

И.

като има предвид, че по отношение на разходите за енергия показателите на европейския единен пазар са по-лоши от тези на САЩ, като статистическото разсейване на цените възлиза на 31 % спрямо 22 % в САЩ;

Й.

като има предвид, че със създаването на „паспорт за управление в единния пазар“ ще се намалят случаите на нарушаване на конкуренцията и разпокъсаността на единния пазар, с което ще се повиши потенциалът за растеж на европейската икономика;

К.

като има предвид, че успешното развитие на малките и средните предприятия (МСП) в условията на свободна конкуренция е една от основните предпоставки за създаване на работни места, устойчив растеж, иновации и инвестиции; като има предвид, че в много държави членки МСП, които представляват 98 % от предприятията в ЕС, са засегнати от сериозно ограничаване на кредитирането;

Л.

като има предвид, че свободното движение на стоки, услуги, лица и капитали е от съществено значение за растежа; като има предвид, че протекционизмът може да ограничи дългосрочните перспективи за растеж на националните отрасли;

М.

като има предвид, че периодът на съществуване на картелите, преди да бъдат разкрити, е между 6 и 14 години след като те започнат да действат, което се отразява негативно на икономиката, като създава по-голяма тежест за клиентите и в крайна сметка за потребителите;

Н.

като има предвид, че единният патент на ЕС е стъпка към доизграждането на единния пазар и всички държави членки следва да участват в него;

О.

като има предвид, че публикуването на документите, свързани със случая „Люкслийкс“, от Международния консорциум на разследващите журналисти показва необходимостта от провеждането на цялостно и независимо разследване на данъчните практики на държавите членки и на тяхното съответствие с разпоредбите на ЕС относно контрола на държавната помощ; като има предвид, че самостоятелността на ГД „Конкуренция“ е от първостепенно значение за успешното постигане на тази цел, както и на другите нейни цели;

1.

Приветства факта, че икономическото измерение на ЕС е установено в Договорите като „отворена пазарна икономика и свободна конкуренция“; подчертава, че е необходим засилен акцент върху насърчаването на конкуренцията за постигането на амбициозните цели за работни места, растеж, инвестиции и конкурентоспособност в световен мащаб на европейската икономика, тъй като именно устойчивата и ефективна конкуренция насърчава инвестициите и ползите за крайните потребители и задвижва икономиката; изтъква основната роля на гарантирането на прилагането на политиката в областта на конкуренцията за създаването на условия на равнопоставеност, които насърчават новаторството, производителността, създаването на работни места и инвестициите от страна на всички участници в рамките на единния пазар и за всички бизнес модели, включително МСП, при пълно зачитане на националните особености; изисква от Комисията да осигури прилагането на антитръстовото законодателство и на законодателството в областта на държавната помощ и на контрола върху сливанията с цел да се изгради един добре функциониращ вътрешен пазар и да се постигне напредък в социалната сфера;

2.

Счита, че осигуряването на условия на равнопоставеност за дружествата на вътрешния пазар е свързано също така и с борбата срещу социалния дъмпинг и с прилагането на европейското законодателство в социалната сфера и в областта на околната среда; призовава Комисията да разгледа отраженията в социалната сфера и върху труда на нейната намеса в областта на държавната помощ, особено в регионите с високи равнища на безработица, като интегрира резултатите от този анализ в решенията си;

3.

Подчертава необходимостта от предприемане на подходящи мерки в областта на конкуренцията и данъчното облагане с цел да се помогне на европейските промишлени групи и на МСП да се справят в условията на глобализацията;

4.

Призовава Комисията да установи евентуалните дисбаланси между държавите членки, които могат да доведат до нарушаване на конкуренцията, както и причините за тях и тяхното икономическо въздействие;

5.

Подчертава факта, че политиката в областта на конкуренцията играе основна роля за укрепване на цялостния подход към единния пазар, насочен към справяне с икономическите, социалните и екологичните предизвикателства пред Европа; призовава Комисията действително да зачита потребностите на гражданите, на потребителите и на МСП, като постави техните тревоги в центъра на процеса на вземане на решения, така че предложените политики да могат да осигурят добавена стойност за европейските граждани;

6.

Отново заявява, че Комисията следва да разгледа възможността за преразпределяне на средства от излишни или недостатъчно използвани бюджетни редове към ГД „Конкуренция“; посочва, че на Комисията трябва да бъдат предоставени подходящи човешки ресурси, за да може тя да разшири и да задълбочи в значителна степен своите разследвания относно фискалната държавна помощ, например данъчни решения и избягване на данъчно облагане, така че да се осигури на политиката в областта на конкуренцията достатъчно проактивна позиция; счита, че Комисията трябва също така да разполага с експертни правни ресурси, за да продължи да открива несъответствията, към които беше насочено вниманието ни посредством разкритията за целенасочените данъчни схеми, прилагани от различни държави членки; препоръчва, по-специално, укрепването на отдела за фискална държавна помощ на ГД „Конкуренция“ с оглед на разкритията по случая „Люкслийкс“;

7.

Очаква предстоящото оповестяване на резултатите от извършения от Комисията преглед на изпълнението десет години след влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1/2003 относно изпълнението на разпоредбите на законодателството в областта на конкуренцията и призовава Комисията да включи Парламента във всички последващи инициативи; призовава Комисията да предприеме подходящи мерки, за да приведе регламента в съответствие с новата правна действителност, особено след приемането на Директивата за исковете за обезщетение за вреди;

8.

Напомня на Комисията, че на въпроса за независимостта на националните органи за защита на конкуренцията следва да се обърне специално внимание;

9.

Подчертава, че инструментите на политиката в областта на конкуренцията не трябва да се използват погрешно като средство за прилагането на мерки с данъчен характер; насърчава Комисията ясно да формулира съображенията си в областта на данъчното облагане;

10.

Счита, че принципите и ръководните насоки на политиката в областта на конкуренцията в бъдеще следва да се разработват и приемат в тясно сътрудничество с Парламента, за да се укрепи демократичната легитимност на органите за защита на конкуренцията;

11.

Приветства общия подход, прилаган по отношение на процеса на модернизиране на държавните помощи, насочен към насърчаването на една по-висока степен на ефективност на публичните разходи в условията на ограничени бюджетни маржове, особено в държавите-членки, засегнати в най-голяма степен от кризата;

12.

Признава, че ефикасното прилагане на политиката в областта на конкуренцията изисква съгласувано и последователно съдебно тълкуване;

13.

Отбелязва, че Комисията във все по-голяма степен разчита на решения за поемане на ангажимент; счита обаче, че е необходима повече прозрачност относно съществото на твърденията, както и установяване на по-голям брой правни прецеденти; това се отнася по-специално за случаите, когато се предприемат антитръстови мерки в нови области, например на пазара за цифрови стоки, в които дружествата могат да се окажат затруднени да преценят дали определен тип поведение представлява нарушение на разпоредбите в областта на конкуренцията;

14.

Счита, че с цел да се гарантира повече прозрачност и да се смекчат някои от недостатъците по отношение на решенията за поемане на ангажименти, като същевременно се запазят основните ползи от тях, следва да се публикуват подробно възраженията, отправени от Комисията към ответниците;

15.

Отбелязва, че УОИИ представляват значителен дял от общото предоставяне на услуги в държавите членки и отстоява позицията, че по-ефикасното им предоставяне (в сравнение с другите услуги) може да осигури значителни ползи; отново потвърждава значението на определянето на УОИИ като услуги с универсален достъп, които са от жизненоважно значение за европейските граждани, като се започне от здравеопазването и се стигне до социалното осигуряване и жилищното настаняване, като същевременно подчертава отговорността на Комисията да гарантира съвместимостта на компенсациите, предоставяни за УОИИ, с разпоредбите на ЕС в областта на държавната помощ;

16.

Отново заявява, че европейските структурни фондове не могат да бъдат използвани по начин, по който пряко или непряко се подпомага преместването на услуги или на производства в други държави членки;

17.

Счита, че следва да продължи разследването на спортните клубове (особено футболните клубове), които дължат милиони на органите за социално осигуряване, без тези суми да се изплащат от тях или да се събират от държавното управление, тъй като това може да представлява de facto държавна помощ;

18.

Подчертава целесъобразността на извършването на оценка на кумулативното въздействие на корпоративното данъчно облагане и на държавната помощ;

19.

Призовава Комисията да следи внимателно прилагането на посочената директива от страна на държавите членки и да гарантира еднаквото прилагане на нейните разпоредби в рамките на ЕС;

20.

Отново изразява загриженост, че използването на глоби като единствена възможна санкция може да се окаже недостатъчно ефективно; отново призовава за разработването на по-усъвършенствани инструменти за увеличаване на ефективността на системата от санкции; отново отправя призив към Комисията да разгледа възможността за извършване на общ преглед на нейния метод за определяне на санкции от 2006 г. и призовава тези насоки да бъдат включени в Регламент (ЕО) № 1/2003; приканва Комисията да направи оценка на възможността за допълване на глобите за картелиране с индивидуални санкции, например индивидуални глоби или лишаване от права на директори; призовава Комисията да гарантира, че дружествата, които нарушават законодателството, не търпят отрицателни последици, които надхвърлят рамките на пропорционалното обезщетение за извършеното нарушение;

21.

Призовава Комисията да създаде специални работни групи, обхващащи различни генерални дирекции, с цел да се наблюдават секторите, в които поради някои структурни особености (като например високи бариери за навлизане на пазара или високи разходи за потребителите при смяна на оператора) е налице по-голяма вероятност от извършване на нарушения на антитръстовото законодателство;

22.

Призовава Комисията да помогне за създаването на институционален механизъм, който да гарантира, че всеки път, когато национален орган вземе решение в областта на антитръстовото законодателство, автоматично се провежда последваща проверка, в рамките на която Комисията проучва дали подобни проблеми засягат различни географски пазари в Европа, на които санкционираното дружество също развива дейност;

23.

Подкрепя продължаващото сътрудничество в рамките на Европейската мрежа по конкуренция (ЕМК), което позволява последователно прилагане на разпоредбите в областта на конкуренцията от публичните органи в целия ЕС, и насърчава неговото по-нататъшно развитие;

24.

Призовава Комисията да определи ясни процедури за графици и срокове, с цел да се ускори процесът на разследване и да се избегне неоправдано удължаване; призовава за официални права за всички страни по антитръстови дела и по дела за картелиране, като се наблегне по подобаващ начин върху принципа на презумпцията за невинност;

25.

Призовава Комисията да извърши цялостна правна и икономическа оценка на антитръстовите дела и на делата за картелиране, особено на бързо развиващите се пазари, с цел да се придобие ясна представа за пазарната структура и пазарните тенденции, както и да се предприемат подходящи мерки за защита на потребителите;

26.

Отбелязва, че политиката в областта на конкуренцията следва да бъде насочена по-специално към защита на потребителите, подобряване на тяхното благосъстояние, насърчаване на новаторството и стимулиране на икономическия растеж;

27.

В тази връзка призовава да бъдат определени подробно условията, при които дружествата майки, които упражняват определено влияние върху своите дъщерни дружества, могат да бъдат подведени под солидарна отговорност за нарушения на антистръстовото законодателство от страна на дъщерните им дружества, дори и ако не са участвали пряко в нарушението;

28.

Отново призовава, във връзка с повторните нарушения, за установяването на ясна връзка между нарушението на законодателството, което се разследва, и предишни нарушения, извършени от засегнатото предприятие;

29.

Отбелязва, че броят на исканията за намаляване на глобите на основание невъзможност за извършване на плащанията е нараснал, по-специално от страна на предприятията, произвеждащи само един продукт, и от страна на МСП; подчертава необходимостта от коригиране на насоките за определяне на санкциите, за да се вземе предвид особеното положение на предприятията, произвеждащи само един продукт, и на МСП;

30.

Счита, че господстващото положение на пазара, постигнато чрез разрастване, иновации и успехи само по себе си не представлява проблем по отношение на конкуренцията; счита обаче злоупотребата с господстващо положение на пазара за безспорно сериозен проблем по отношение на конкуренцията; поради това призовава Комисията и занапред да спазва принципите за независимост и обективност в рамките на процедурите в областта на конкуренцията;

31.

Призовава Комисията да действа решително по отношение на всички установени проблеми в рамките на текущите разследвания на нарушения на антитръстовото законодателство и да предприеме всички необходими мерки, за да сложи край на вредните практики и да възстанови лоялната конкуренция;

32.

Изразява съгласие по въпроса, че контролът върху сливанията е важно средство за прилагане на законодателството в областта на конкуренцията, тъй като допринася за поддържането на конкурентен натиск върху участниците на пазара;

33.

Призовава Комисията да се отнася внимателно към случаите, в които веднага, след като сливането е било одобрено, цените за потребителите нарастват или е налице съответно влошаване на качеството на даден продукт;

34.

Приветства предложението на Комисията за „опростяване на сливанията“ от 5 декември 2013 г. и предложенията, изложени в нейната последна Бяла книга (34), но призовава за съставянето на значително по-добри определения за „пазарен дял“, „пазарна мощ“ и „определяне на пазара“;

35.

Подчертава необходимостта от извършване на преглед с цел да се установи дали при действащата практика за контрол върху сливанията се отчита интернационализирането на пазарите, особено по отношение на географското определяне на пазарите; счита, че Комисията следва да отчете констатациите от този преглед при преработването на разпоредбите в областта на контрола върху сливанията;

36.

Призовава Комисията да провери внимателно дали действително са налице пропуски в законодателството по отношение на нейните правомощия за надзор на миноритарни дялови участия, които не неосигуряват контрол над придобиваното предприятие;

37.

Подчертава значението на достъпността, устойчивостта и сигурността на енергийните доставки за европейската икономика и за нейната конкурентоспособност; счита, че политиката в областта на конкуренцията следва да вземе под внимание тази тройна цел, когато се предприемат мерки във връзка с настоящата разпокъсаност на пазара, когато се цели правилно и навременно прилагане на третия пакет за либерализация на пазара на газ и електроенергия, когато се насърчава отделянето на услугите на едро от услугите на дребно с цел предотвратяване на антиконкурентни практики, както и когато се допринася за осигуряването на енергия на достъпни цени за домакинствата и предприятията; признава, че новите „Насоки относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода“ на Комисията биха могли да ограничат усилията на някои държави членки за насърчаване на енергията от възобновяеми източници; подчертава, че регулирането на държавната помощ за устойчиви източници на енергия трябва във възможно най-голяма степен да се извършва по същия начин както във всеки друг отрасъл, като същевременно се вземат предвид целите на ЕС в областта на климата и енергетиката за 2030 г., както и националните особености;

38.

Подчертава колко е важно да се избягват монополистични практики, за да се постигне целта за напълно справедлив и конкурентоспособен европейски енергиен пазар; във връзка с това призовава за премахването на доставчиците монополисти и на дискриминиращите практики, засягащи ползвателите; счита, че европейският пазар на газ следва да се развива в посока на изграждане на енергиен съюз със справедливи и стабилни цени, като се подобряват диверсифицирането на неговите енергийни източници и достъпът до стратегически инфраструктури;

39.

Призовава Комисията да започне разследвания и да предприеме всички необходими мерки, за да гарантира, че съществуващите междусистемни връзки за електроенергия се предоставят изцяло на разположение на пазара на електроенергия от операторите на електропреносната система с цел да се подобри функционирането на вътрешния пазар на електроенергия и да се подпомогне постигането на целите на ЕС за 2030 г. по отношение на климата и на енергетиката на възможно най-ниската в социално-икономическо отношение цена на равнище ЕС;

40.

Настоятелно призовава Комисията да предвиди отчети за резервите от изкопаеми горива и потенциалните емисии на CO2 от страна на дружествата, допуснати до борсова търговия, и на тези, които кандидатстват за публично предлагане в рамките на единния пазар, както и да се извършва правилно и надеждно отчитане в областта на околната среда, като се обобщят и публикуват равнищата на резервите и емисиите, с използване на подходящи счетоводни насоки, тъй като това е от съществено значение за гарантирането на равнопоставеност на пазара за устойчиви инвестиции;

41.

Призовава Комисията да проучи до каква степен концентрацията на доставчици на суровини с критично значение може да създаде условия на неравнопоставеност и да бъде вредна за дейността на отраслите-клиенти и неблагоприятна за изграждането на една по-ефективна по отношение на околната среда икономика; счита, че някои от тези суровини са от първостепенно значение за разгръщането на ефективни по отношение на околната среда технологии и иновации, които са необходими за постигането на целите по отношение на околната среда;

42.

Отново заявява, че политиката в областта на конкуренцията следва да допринася за насърчаването на прозрачността, отворените стандарти и оперативната съвместимост с цел предотвратяване на технологична зависимост на потребителите и на клиентите от който и да било от участниците на пазара в сектора на енергетиката; настоятелно призовава Комисията да следи отблизо равнището на конкуренцията предвид факта, че тримата най-големи играчи все още държат около 75 % от пазара на електроенергия и над 60 % от пазара на газ въпреки постепенното отваряне на тези пазари от средата на 90-те години на миналия век насам; призовава Комисията да гарантира подходящо ниво на конкуренция на енергийния пазар с оглед подобряването на държавната подкрепа за иновациите и достъпа до възобновяеми източници на енергия;

43.

Изисква от Комисията да гарантира, че регламентите и директивите в областта на енергетиката се транспонират и прилагат правилно във всички държави членки; призовава Комисията да бъде особено бдителна, когато цените надхвърлят средното за ЕС равнище, тъй като високите цени нарушават конкуренцията и вредят на потребителите;

44.

Счита, че цифровият единен пазар трябва да продължи да бъде в основата на усилията на ЕС за постигане на резултати по отношение на целите за създаване на работни места, растеж и инвестиции; признава ролята на политиката в областта на конкуренцията в рамките на стремежа към изграждане на цифров единен пазар; счита, че нормативната уредба на ЕС трябва бързо да се адаптира към промените на пазара; призовава Комисията да извърши преглед на пригодността на наличните инструменти на законодателството в областта на конкуренцията, за да установи дали те отговарят на изискванията на цифровата ера; счита, че приоритетите, определени в доклада „Приоритети по пътя към изграждане на цифров единен пазар в региона на Балтийско море“, биха могли да се превърнат в цели за ЕС като цяло;

45.

Приветства обявените от члена на Комисията, отговарящ за конкуренцията, разследвания на Комисията относно практиките на „Гугъл“ в сектора на мобилните услуги и на цифровия пазар като цяло; изразява съжаление, че въпреки четирите години на разследване и три набора от предложения за ангажименти, Комисията не е постигнала видими резултати при справянето с основния проблем във връзка с конкуренцията в своето антитръстово дело срещу „Гугъл“, т.е. преференциалното третиране от страна на „Гугъл“ на неговите собствени услуги при показването на резултатите от заявки за търсене; подчертава необходимостта Комисията спешно да реши случая с „Гугъл“ с цел да се гарантира равнопоставеност, за да може нейната програма в областта на цифровите технологии да продължи да се ползва с доверие; настоятелно призовава Комисията да действа решително по отношение на всички установени поводи за безпокойство, да предприеме строги мерки, основани на принципа на недискриминация, срещу нарушенията на конкуренцията в бързо развиващите се и динамични цифрови пазари, като например онлайн пазарите за търсене и реклама, и да намери дългосрочно решение на въпроса за балансирана, справедлива и отворена структура за търсене в интернет;

46.

Изисква от Комисията да се съсредоточи върху мобилизирането на инструментите на политиката в областта на конкуренцията и на експертните знания за пазара, така че, ако е целесъобразно, те да допринесат за изпълнението на програмата за работни места и растеж, включително в областта на цифровия единен пазар; в тази връзка счита, че е важно да се продължи да се разработва икономически и правен подход за оценка на въпросите, свързани с конкуренцията, и да се продължи развитието на наблюдението на пазара в подкрепа на дейностите на Комисията в по-широк план;

47.

Подчертава, че по отношение на сектора за широколентов достъп от следващо поколение бившите монополи притежават изумителен пазарен дял от над 80 %; припомня, че реалната конкуренция е най-добрият стимул за ефикасни инвестиции и осигурява максимални ползи за потребителите по отношение на избора, цените и качеството; поради това призовава Комисията да гарантира правилното прилагане на разпоредбите в областта на конкуренцията, както ex-post, така и ex-ante, с цел да се предотврати прекомерна пазарна концентрация и злоупотреба с господстващо положение, тъй като конкурентният натиск е от ключово значение, за да се гарантира, че потребителите могат в най-голяма степен да се възползват от висококачествени услуги на достъпни цени;

48.

Подчертава, че е малко вероятно ограничаването на конкуренцията да доведе до повече инвестиции в широколентов достъп, дори и в отдалечените райони, тъй като пълното покритие с основни услуги за широколентов достъп беше постигнато в Европа посредством нормативна уредба, гарантираща достъп до мрежите на операторите с господстващо положение;

49.

Счита, че инвестициите в широколентова инфраструктура от следващо поколение несъмнено са от основно значение за изграждането на цифрова икономика и общество, но, за да се постигнат максимално големи инвестиции, политиките на далекосъобщителните дружества следва да дават възможност на всички участници да извършват ефективни инвестиции, като им предоставят реален достъп до неподлежащи на дублиране мрежови активи и подходящи продукти за достъп на едро;

50.

Призовава Комисията да основава решенията си и своите предложения за политики на задълбочен и безпристрастен анализ на точни, значими и независими набори от данни; подчертава по-специално съмненията относно точността на представените данни относно слабите резултати на ЕС при високоскоростния широколентов достъп, включително относно скоростта на връзката за крайните потребители, инвестициите в инфраструктура и финансовото положение на сектора в световен план;

51.

Припомня, че мрежовата неутралност е от първостепенно значение, за да се гарантира отсъствието на дискриминация между интернет услугите и да се осигури изцяло наличието на конкуренцията;

52.

Подчертава, че борбата срещу фрагментирането на цифровия единен пазар, включително чрез проучване на характера на съществуващите бариери пред достъпа до ключови сектори на този пазар, гарантиране на отворен интернет и включване на мрежовата неутралност в правото на Съюза, така че да се гарантира, че целият интернет трафик се третира еднакво, без проява на дискриминация, ограничение или намеса, е от съществено значение за стимулирането на конкуренцията и насърчаването на растежа и конкурентоспособността, както и на доверието на потребителите в цифровия сектор; счита, че отворените стандарти и оперативната съвместимост допринасят за лоялната конкуренция; подчертава необходимостта от това политиката в областта на конкуренцията да бъде съобразена с бъдещото развитие и да отчита новите начини за продажби онлайн;

53.

Подчертава, че усилията за насърчаване на свободната и лоялна конкуренция, включително чрез развитието на цифровия единен пазар, както и на други аспекти на сектора на услугите, следва да работят в интерес на потребителите и на МСП; отново изтъква, че чрез тези усилия ще се увеличи изборът за потребителите и ще се създаде среда, в която МСП и микропредприятията могат да проявят в по-голяма степен новаторство и творчество; счита, че бързите действия от страна на регулаторните органи и органите по прилагането срещу заблуждаващите и нелоялните практики са от основно значение за прилагането на политиките в областта на конкуренцията;

54.

Призовава Комисията да анализира начините, по които нарастващата роля на съвместното потребление може да бъде отразена в европейското законодателство; счита, че това адаптиране е необходимо с цел създаване на условия на равнопоставеност, които да гарантират лоялна конкуренция между всички участващи страни;

55.

Счита, че дружествата, свързани с т.нар. „съвместно потребление“, трябва да плащат данъци и да спазват разпоредбите по същия начин като традиционните предприятия, тъй като в противен случай това не само ще представлява нарушаване на конкуренцията, но ще има и отрицателни фискални последствия за финансите на държавите членки;

56.

Подчертава, че ефективният надзор на поведението на дружествата с господстващо положение и бързата реакция в случай на злоупотреби са от особено значение, тъй като незаконните практики могат да причинят ранното напускане на пазара от страна на малки и иновативни конкуренти;

57.

Отбелязва, че липсата на регулиране по отношение на съвместното потребление несправедливо облагодетелства някои дружества, като същевременно намалява стимулите за инвестиции в засегнатите сектори;

58.

Призовава държавите членки да прилагат новите правила на ЕС относно обществените поръчки своевременно, включително разпоредбите относно критериите, свързани с предмета на договора, в това число социалните, екологичните и новаторските характеристики, и относно електронното управление, електронните обществени поръчки и разделянето на обособени позиции, за да се стимулира лоялната конкуренция и да осигури най-доброто съотношение цена–качество за държавните органи; настоятелно призовава Комисията да гарантира тяхното прилагане във възможно най-голяма степен с цел борба с нарушенията на конкуренцията, възникващи в резултат на тръжна манипулация, злоупотреби с господстващо положение, дискриминация и липса на достъп за МСП; призовава Комисията да определи своите действия в рамките на глобална рамка чрез свързване на политиката на Съюза в областта на конкуренцията в рамките на Европа със застъпничество за отварянето на пазарите на обществени поръчки извън ЕС;

59.

Подчертава, че е важно Комисията да предостави подробни и ясни насоки за предприятията, особено за МСП, и за държавните органи, за да им помогне да разберат по-добре наскоро приетото законодателство в областта на обществените поръчки, и по-специално на новите възможности за гъвкавост, които то предлага;

60.

Призовава Комисията внимателно да наблюдава централизирането на покупките на пазара на обществени поръчки с цел да се избегнат прекомерна концентрация на покупателната сила и колюзия, както и да се запазят възможностите за достъп до пазара за МСП в съответствие със Законодателния акт за малкия бизнес в Европа (Small Business Act for Europe);

61.

Призовава Комисията, когато провежда процедури за възлагане на обществени поръчки чрез своите генерални дирекции и изпълнителни агенции, да възлага повече поръчки с ниска стойност и поръчки на стойност над 193 000 EUR, вместо почти изключително да използва рамкови договори, които представляват пречка за отварянето на пазара на обществените поръчки за европейските МСП, тъй като облагодетелстват единствено големите дружества и консорциуми, разположени в близост до центровете за вземане на решения;

62.

Призовава за четвърти пореден път за бързо прекратяване на кризисния режим на държавни помощи за банковия сектор; отчита, че съобщението на Комисията относно банковия сектор от август 2013 г. не е достатъчно, за да бъдат защитени европейските данъкоплатци и да се ограничи размерът на средствата, които могат да бъдат предоставяни като помощ на банките; подчертава, че държавната помощ за банковата система не е довела нито до засилване на кредитирането, нито до възстановяване на доверието; настоятелно призовава Комисията да продължи да следи отблизо банковия сектор с цел да се засили конкуренцията на европейските банкови пазари, като по този начин се извлекат максимално големи ползи за гражданите на Съюза; подчертава необходимостта от връщане към обичайния начин на прилагане на контрола върху държавната помощ веднага щом това стане възможно за банковия сектор;

63.

Подчертава приноса на прилагането на законодателството в областта на картелирането за постигането на по-голяма степен на прозрачност в сектора на финансовите услуги;

64.

Счита за достоен за съжаление факта, че не са предприети действия от страна на Комисията за справяне със злоупотребите, извършени при преструктурирането на частни банки, включително тези, които засягат дребните вложители и дребните собственици на финансови инструменти, като например привилегировани акции, които в редица случаи са били предлагани на пазара, без да е налице пълно съответствие със законодателството на ЕС;

65.

Призовава Комисията да следи отблизо финансовия сектор, за да се засилят конкуренцията и защитата на инвеститорите и потребителите на европейския банков и инвестиционен пазар; отбелязва, че консолидацията в банковия сектор увеличи пазарния дял на няколко финансови институции, така че този дял в момента е по-голям, отколкото в периода преди кризата, и че секторът на финансовите инвестиции се разрасна паралелно, без това да донесе никакви ползи за реалната икономика в рамките на Съюза; счита, че за да се поддържа един напълно функциониращ финансов пазар, трябва да са налице условия на равнопоставеност за участниците от финансовия сектор и да се предприемат мерки за избягване на намаляването на прозрачността и на възникването на сходни с картелите структури;

66.

Признава важната роля, която контролът върху държавната помощ играе от началото на кризата в качеството си на механизъм за преструктуриране на банки в затруднено положение;

67.

Счита, че контролът върху държавната помощ по време на кризата следва да се съсредоточи върху стабилизирането на банковата система, както и върху решаването на проблема с несправедливата сегментация на условията за кредитиране и дискриминацията, засягаща МСП на единния пазар;

68.

Счита, че Комисията следва да разгледа възможността държавната помощ за банките да бъде обвързана с условия за кредитиране на МСП;

69.

Счита, че в разпоредбите относно банковия сектор следва да се отчита фактът, че малките институции разполагат с по-малко ресурси за гарантиране на съответствието и поради това разпоредбите следва да са възможно най-опростени с цел да се избегнат нарушения на конкуренцията в полза на големите банки;

70.

Настоятелно призовава Комисията да наблюдава отблизо пазарите в банковия сектор с висока или нарастваща концентрация, която произтича по-специално от преструктурирането като реакция на кризата; припомня, че олигополните пазари са особено предразположени към нарушаващи конкуренцията практики; изразява опасения, че тази концентрация може в крайна сметка да навреди на потребителите;

71.

Настоятелно призовава Комисията да гарантира, че преди да получат държавна помощ, банките продават дяловете си в други дружества, като по този начин намаляват тежестта за данъкоплатците;

72.

Счита, че следва да се обърне специално внимание на разпокъсаността на пазара на разплащанията с електронни карти, включително на ситуации като тази, при която потребителят губи услугата при преместването си в друга държава членка;

73.

Приветства решението на Съда на Европейския съюз от 11 септември 2014 г. относно нарушаващите конкуренцията такси по кредитни карти, както и успешните действия, предприети от Комисията, за да гарантира, че процесът на стандартизация в сектора на плащанията не засяга навлизането на пазара и иновациите; отново заявява позицията на Парламента, че следва да бъдат въведени тавани за таксите за разплащателни карти с цел да се намалят ненужните разходи за потребителите; в този контекст изисква от Комисията да ускори процеса на картографиране на дейностите, свързани със стандартизацията, в областта на мобилните плащания, като същевременно гарантира, че нито едно предприето действие не изключва новите участници, нито благоприятства участниците с господстващо положение, и че нормативната уредба е технологично неутрална, за да се улеснят бъдещите технологични промени;

74.

Счита, че вторичните ефекти от развитието в този сектор следва да бъдат следени внимателно; изразява загриженост относно разработването на различни стандарти сред равнопоставени конкуренти вследствие на стандартизирането на финансовите разпоредби;

75.

Отбелязва постигнатия значителен напредък от 2008 г. насам в регулирането на финансовия сектор; подчертава необходимостта от предприемане на допълнителни мерки във връзка с проблема с финансовите институции, които са „твърде големи, за да фалират“ и в резултат на това продължават да се ползват от косвени субсидии; счита, че един цялостен анализ на конкурентните аспекти на новия финансов регламент на ЕС следва да бъдат включени в предстоящия доклад на комисията по икономически и парични въпроси (ECON) относно оценката на въздействието и преглед на законодателството в областта на финансовите услуги, с цел да се гарантира, че банките в ЕС са конкурентоспособни спрямо международните финансови институции при всякакви обстоятелства;

76.

Изразява загриженост относно евентуалните незаконни практики за корпоративно данъчно облагане в държавите членки и призовава Комисията да приключи текущите си разследвания във връзка с данъчни решения възможно най-бързо, като използва всички налични доказателства; призовава да се ползват с приоритет разследванията на случаи на намаляване на данъците, които е възможно да представляват форма на незаконна държавна помощ; подчертава, че наличието на по-висока степен на лоялна конкуренция в данъчната област е от жизненоважно значение за целостта на вътрешния пазар, aбсорбaционния капацитет на държавните финанси и условията на равнопоставеност при конкуренцията;

77.

Подчертава публикуването на документите по т.нар. „Люкслийкс“ от Международния консорциум на разследващите журналисти; приветства ангажимента на члена на Комисията, отговарящ за конкуренцията, да се проведе цялостно и независимо разследване на практиките на данъчни решения в държавите членки и на тяхното съответствие със законодателството на ЕС в областта на конкуренцията; отбелязва, че избягването на данъци от някои предприятия нарушава конкуренцията в рамките на единния пазар; насърчава Комисията да прилага бдително разпоредбите на ЕС за контрол на държавната помощ;

78.

Призовава председателя на Комисията да гарантира независимостта на текущото и на бъдещите разследвания на практиките на данъчни решения в държавите членки, извършвани под ръководството на члена на Комисията, отговарящ за конкуренцията; настоява Парламентът да бъде информиран за напредъка при тези разследвания в по-общ план с цел да се гарантира, че те се извършват по прозрачен и независим начин; призовава Комисията да представи доклад относно констатациите си възможно най-скоро; припомня ангажимента, поет от члена на Комисията, отговарящ за конкуренцията, да се вземат предвид последиците в по-широк план за конкуренцията от практиките на агресивно избягване на данъци, прилагани от дружествата и насърчавани от държавите, и да се удължи срокът на разследването, ако това бъде счетено за необходимо, след като фактите бъдат събрани;

79.

Призовава Комисията, в рамките на предстоящия преглед на реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП), който ще извърши, да проучи съфинансирането за прехвърлените средства, призовава за опростяване на мерките относно приоритетните екологични площи, съсредоточени върху конкурентоспособността, и за неутрален по отношение на конкуренцията преглед на факторите за приоритетните екологични площи за междинните култури и за културите, които обогатяват почвата с азот;

80.

Призова Комисията, след извършения от нея наскоро преглед на икономическото въздействие на съвременната търговия на дребно върху избора и иновациите в сектора на храните в ЕС, да разгледа потенциалното въздействие на големите супермаркети, които господстват на пазара до такава степен, че колективната им покупателна способност нарушава конкуренцията сред веригите за доставка както в Европа, така и в развиващия се свят;

81.

Отбелязва, че този сектор е фрагментиран вследствие на националните разпоредби; приветства приноса на политиката на ЕС в областта на конкуренцията в борбата срещу изкуствено създадените бариери за навлизане на пазара;

82.

Призовава да се обърне специално внимание на новаторските лекарствени продукти и медицински процедури при оценката на случаи, включващи текущо ценообразуване;

83.

Отбелязва, че политиката в областта на конкуренцията може да играе роля за подобряване на достъпа до генерични фармацевтични продукти;

84.

Призовава Комисията и държавите членки да гарантират условия на равнопоставеност, които дават възможност не само за свободна, но и за лоялна конкуренция във всички видове транспорт; отбелязва обаче, че в тази връзка надлежно трябва да се вземат предвид също така множество конкретни национални правни разпоредби в областта на транспорта; подчертава, че транспортната инфраструктура е от основно значение за оцеляването и благосъстоянието на физическите и юридическите лица, особено в слабо населените региони и най-отдалечените острови;

85.

Призовава Комисията и държавите членки да положат повече усилия, за да гарантират лоялна конкуренция и по-добро качество на услугите в сектора на железопътния транспорт, както и при управлението на пристанищните и летищните мрежи, особено когато са управлявани от централен държавен монопол; подчертава, че конкуренцията не води непременно до приватизация на съществуващите услуги; призовава също така Комисията да гарантира, че превозвачите не злоупотребяват със своето господстващо положение на определени летища;

86.

Счита, че Комисията следва да укрепи допълнително връзките между политиките в областта на конкуренцията и на транспорта с цел да подобри конкурентоспособността на европейския транспортен сектор и следва да продължи да постига напредък в посока доизграждането на единния пазар в сектора на транспорта;

87.

Настоятелно призовава Комисията да завърши прилагането на Единното европейско железопътно пространство, да гарантира пълна прозрачност в паричните потоци между управляващите инфраструктурата лица и железопътните предприятия и да се увери, че всяка държава членка има силен и независим национален регулаторен орган;

88.

Подчертава, че единният пазар в сектора на железопътните товарни превози е засегнат от неправилно или непълно транспониране на законодателството на ЕС от държавите членки и от пречките пред трансграничната мобилност, които вредят на конкуренцията и на растежа; призовава Комисията да провери дали техническите или пазарните бариери, които са от различно естество в различните държави членки, като например междурелсие, енергоснабдяване и сигнални системи, могат да се считат за нарушения на разпоредбите в областта на конкуренцията;

89.

Приканва Комисията да предостави обоснован преглед с цел да установи кои въздушни превозвачи се ползват от предимства спрямо други доставчици на услуги посредством специални условия или предполагаеми злоупотреби с тяхното господстващо положение на определени летища;

90.

Изразява загриженост във връзка с различното прилагане и изпълнение от страна на държавите членки на разпоредбите, свързани с международния автомобилен транспорт, например регулирането на каботажа и на периодите на почивка в автомобилния транспорт, както и във връзка с евентуалните практики на социален дъмпинг в рамките на транспортните услуги в по-широк смисъл, и счита, че трябва да се предприемат мерки по отношение на тези проблеми;

91.

Приветства инициативата на Комисията по отношение на международните дружества за даване на автомобили под наем, насочена към това дружествата да прекратят практиките, които пречат на потребителите да получат най-добрите налични цени въз основа на тяхната държава на пребиваване; подчертава, че потребителите не следва да бъдат възпрепятствани да се възползват от най-добрите налични цени при закупуването на стоки или на услуги на единния пазар;

92.

Призовава Комисията да предприеме действия за намаляване на разпокъсаността в сектора за автомобили под наем, тъй като понастоящем националните разпоредби увеличават в значителна степен разходите за трансгранично придвижване, като по този начин вредят на единния пазар;

93.

Подчертава, че усилията за насърчаване на конкурентоспособността на ЕС във всички случаи трябва да действат в обществен интерес; признава връзката между наличието на ефективна политика на ЕС в областта на конкуренцията и необходимостта от мащабни инвестиции в жизненоважни обществени услуги, в това число транспортни услуги;

94.

Настоятелно призовава Комисията да проучи рестриктивните и представляващи злоупотреби практики на международни спортни федерации, като например отказът да предоставят на своите членове правото да участват в алтернативни спортни прояви, които не са одобрени от съответните федерации, както и налагането на спортисти, на длъжностни лица и на треньори на доживотна забрана за участие в състезания като Олимпийските игри и световните първенства в случай на неспазване на тези изисквания;

95.

Призовава за включването на глава относно конкуренцията, съдържаща разпоредби от областта на антитръстовото законодателство, на сливанията, на държавните предприятия, на субсидиите и на неравния достъп до пазара, в рамките на Трансатлантическото споразумение за партньорство в областта на търговията и инвестициите; призовава за неутрално отразяване в медиите на мерките, съдържащи се в подобни споразумения, както и на проблемите и постигнатия напредък във връзка с тях;

96.

Признава и подкрепя необходимостта Комисията да засили ролята на политиката в областта на конкуренцията в рамките на международното икономическо сътрудничество, включително чрез сътрудничество с органите за защита на конкуренцията в световен мащаб; припомня, че подобно сътрудничество при регулирането и правоприлагането помага за гарантирането на условия на равнопоставеност за европейските дружества, които развиват дейност на световните пазари;

97.

Подчертава, че международното сътрудничество е безусловно необходимо за ефективното прилагане на принципите на законодателството в областта на конкуренцията в ерата на глобализацията; поради това призовава Комисията да насърчава по-тясното международно сътрудничество по въпроси, свързани с конкуренцията;

98.

Призовава Европейската комисия да проучи възможностите за сключване на споразумения и с други трети държави в областта на конкуренцията, които улесняват обмена на информация между разследващите органи; подчертава, че в тази връзка наскоро сключеното споразумение в областта на конкуренцията с Швейцария може да служи като образец за бъдещите споразумения от този вид;

99.

Изтъква, че в Рамковото споразумение се предвижда еднакво третиране на Парламента и на Съвета по отношение на достъпа до заседанията и на предоставянето на информация при подготовката на законодателство или на разпоредби с незадължителен характер в сферата на политиката в областта на конкуренцията;

100.

Изтъква основната роля на Европейския парламент като представител на интересите на европейските потребители по отношение на правилното прилагане на разпоредбите в областта на конкуренцията;

101.

Приветства ролята на Парламента като съзаконодател по Директивата за исковете за обезщетения при нарушение на антитръстовото законодателство и разглежда работата по посочената директива като образец за бъдещото междуинституционално сътрудничество по въпросите, свързани със законодателството в областта на конкуренцията;

102.

Отново заявява, че при разработването на политиката в областта на конкуренцията Комисията трябва да подлежи на пълна отчетност и да следва резолюциите на Парламента;

103.

Призовава члена на Комисията да се ангажира с провеждането на чести срещи със съответните парламентарни комисии, както и с работната група по въпросите на конкуренцията на парламентарната комисия по икономически и парични въпроси;

104.

Счита, че ЕП следва да има правомощия за съвместно вземане на решения относно политиката в областта на конкуренцията; изразява съжаление, че членове 103 и 109 от ДФЕС предвиждат единствено консултация с Парламента; счита, че този демократичен дефицит не може да бъде толериран; предлага този дефицит да бъде преодолян в най-кратък срок посредством междуинституционални споразумения относно политиката в областта на конкуренцията и да бъде поправен при следващата промяна в Договора;

105.

Изтъква ролята на члена на Комисията, отговарящ за конкуренцията, за насърчаването на създаването на работни места и на растежа, както и на цифровия единен пазар, на енергийната политика, на финансовите услуги, на промишлената политика и на борбата срещу отклонението от данъчно облагане;

106.

Настоятелно призовава Комисията да разработи насоки и процедури в рамките на Европейската мрежа по конкуренция, като гарантира ефикасен надзор на съответствието на данъчните решения на държавите членки с разпоредбите относно държавната помощ;

107.

Приветства ангажимента на Комисията за ефективно прилагане на разпоредбите в областта на конкуренцията в сферата на антитръстовото законодателство и картелирането, сливанията и държавната помощ, като се поддържат инструменти за стимулиране на конкуренцията, които съответстват на пазарните тенденции, и същевременно се насърчава култура на иновативна конкуренция — както в ЕС, така и в световен мащаб;

108.

Призовава Комисията да извърши оценка на действията си във връзка с делата от областта на антитръстовото законодателство в последно време и да предприеме действия във връзка с изразените опасения от формален характер;

109.

Призовава Комисията да изготви координирани предложения в областта на данъчната конкуренция и да ги представи на Съвета;

110.

Призовава Комисията да продължава да докладва ежегодно пред Парламента във връзка с развитието и отражението на прилагането на политиката в областта на конкуренцията;

111.

Приветства ангажиментите, поети от члена на Комисията по време на нейното изслушване, особено по отношение на бъдещото сътрудничество и на укрепването на отношенията с Европейския парламент;

112.

Призовава Европейската комисия да насърчава по-решително провеждането на активна политика в областта на конкуренцията като основен стълб на социалната пазарна икономика;

113.

Счита, че в близко бъдеще на потребителите и на предприятията следва да се предостави таблица с резултатите под формата на сборник със случаи;

114.

Отбелязва продължаващата липса на яснота в много държави членки по въпроса дали финансирането за европейските потребителски центрове се счита за незаконна държавна помощ; изразява загриженост поради факта, че в резултат на това е застрашено финансирането за тези центрове; призовава Комисията да информира държавите членки във възможно най-кратък срок за необходимостта да уведомят относно такова финансиране, за да се гарантира непрекъснатостта на дейностите за подпомагане на европейските потребителски центрове;

115.

Призовава Европейската комисия и държавите членки да гарантират, че органите на всички политически равнища се ангажират да спазват по-стриктно разпоредбите относно държавната помощ;

116.

Призовава за създаването на общ орган с участието на представители на Парламента, на Съвета, на Комисията и на научните среди, който да анализира дългосрочните тенденции и бъдещите промени при политиката в областта на конкуренцията в секторите на бъдещето, като например цифровата икономика или енергийният сектор;

117.

Призовава за безкомпромисен анализ по въпроса какво всъщност представлява отговорната данъчна политика на национално равнище, по-специално във връзка с нелоялните данъчни политики и данъчните режими и освобождавания, които нарушават конкуренцията, за да може в бъдеще да се предприемат ефективни мерки срещу тях;

118.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на националните органи за защита на конкуренцията.

30.8.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 316/30

—

като взе предвид годишния доклад на Европейската централна банка за 2013 г.,

—

като взе предвид устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, и по-специално член 15 от него,

—

като взе предвид член 284, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—

като взе предвид членове 126 и 132, параграф 1 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A8-0011/2015),

А.

като има предвид, че според прогнозите на службите на Комисията от пролетта на 2014 г. БВП в еврозоната бележи спад с 0,4 % през 2013 г., след отбелязания през 2012 г. спад от 0,7 %, и като има предвид, че службите на Комисията очакват възстановяване, при което БВП ще нарасне с 1,2 % през 2014 г. и с 1,7 % през 2015 г.; като има предвид, че в прогнозите на службите на Комисията от есента на 2014 г. очакванията за ръст са преразгледани в низходяща посока, като се очаква БВП да е нараснал само с 0,8 % през 2014 г. и с 1,1 % през 2015 г., с преобладаващ низходящ риск;

Б.

като има предвид, че според прогнозите от есента безработицата в еврозоната се е увеличила от 11,3 % в края на 2012 г. на 11,9 % в края на 2013 г. и остава на високи равнища през 2014 г.;

В.

като има предвид, че съществуват големи различия между равнищата на безработица в отделните държави членки, като стойностите варират между 5 % и 26 %; като има предвид, че равнищата на младежката безработица, които са дори по-високи, достигат до 50 % в някои държави членки; като има предвид, че различията в равнищата на безработица водят до допълнително отдалечаване на държавите членки една от друга в икономически план;

Г.

като има предвид, че успехът на обявяването на програмата за окончателни парични трансакции (ОПТ) при намаляване на лихвите по кредитите не следва да се използва от държавите членки като възможност за избягване на структурни реформи, насочени към увеличаване на потенциала за растеж и постигане на фискална устойчивост в средносрочен план; като има предвид, че тенденциите във връзка със заетостта и намаляването на бедността вероятно няма да постигнат националните цели на стратегията „Европа 2020“

Д.

като има предвид, че през 2013 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) намали основните си лихвени проценти през май и през ноември, като намали лихвения процент по основните операции по рефинансиране до 0,25 %; като има предвид, че вследствие на допълнителните мерки на паричната политика, обявени след началото на 2014 г., основният лихвен процент по рефинансирането в момента възлиза на 0,05 %, а лихвеният процент по депозитно улеснение е — 0,20 %;

Е.

като има предвид, че намаляването на реалните лихвени проценти не доведе нито до увеличаване на кредитирането за домакинствата и за предприятията, нито до ръст на БВП и създаване на работни места;

Ж.

като има предвид, че консолидираният финансов отчет на Евросистемата достигна 2,285 трилиона евро в края на 2013 г., което представлява спад с около 25 % за 2013 г.;

З.

като има предвид, че нетъргуемите активи представляват най-големия компонент от активите, предоставени като обезпечения на Евросистемата през 2013 г., и възлизат на около 25 % от всички активи; като има предвид, че нетъргуемите ценни книжа, заедно с обезпечените с активи ценни книжа, съставляват около 40 % от всички активи, предоставени като обезпечения;

И.

като има предвид, че според прогнозите на службите на Комисията от есента на 2014 г. средният темп на инфлацията в еврозоната е бил 1,4 % през 2013 г., което представлява спад в сравнение с 2,5 % през 2012 г.; като има предвид, че след началото на 2014 г. инфлацията в еврозоната е продължила да се понижава, като темпът й през 2014 г. е бил 0,5 % според прогнозите и е достигнал най-ниски стойности (0,3 %) през септември; като има предвид, че общият темп на инфлацията съгласно хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) в някои държави членки е спаднал до 0 % и дори още по-ниско през септември 2014 г. и ще остане под целта през 2015 г.;

Й.

като има предвид, че ниските цени на енергията, и особено за петрола, са една от основните причини за намаляването на темпа на инфлация в еврозоната;

К.

като има предвид, че размерът на инвестициите от публичния и частния сектор в еврозоната е в застой на нива, които са значително по-ниски от регистрираните преди началото на кризата; като има предвид, че често големите предприятия са използвали бизнес средата, осигуряваща евтини парични средства, за да извършват самоцелни обратни изкупувания, вместо да правят нови инвестиции; като има предвид, че относителният дял на инвестициите в БВП е намалявал постоянно още преди кризата и се е нуждаел спешно от тласък;

Л.

като има предвид, че годишният ръст на М3 е продължил да се забавя, от 3,5 % през декември 2012 г. до 1 % през декември 2013 г.;

М.

като има предвид, че кредитирането за частния сектор е достигнало нови отрицателни стойности, като годишният темп на промяна е в размер на — 2,3 % през декември 2013 г., в сравнение с — 0,7 % през декември 2012 г.; като има предвид, че липсата на кредити, която засяга МСП в някои държави членки, е един от основните проблеми, които забавят икономическото възстановяване; като има предвид, че между 2008 г. и 2013 г. е имало спад на кредитирането за МСП в размер на около 35 %; като има предвид, че е изключително важно поддържането на кредитен поток за МСП, тъй като за тях работят 72 % от работната сила в еврозоната и нивата на създаване на нови работни места при тях са по-високи, отколкото при големите предприятия;

Н.

като има предвид, че финансовата фрагментация все още представлява сериозен проблем, като МСП са изправени пред много по-високи разходи по заемите, особено в държавите от еврозоната, в които икономическите условия вече са тежки, което предизвиква смущения на единния пазар, забавя възстановяването и засилва различията между държавите; като има предвид, че резултатите от цялостната оценка на европейските банки следва да окажат положително въздействие върху настоящите парични политики и върху готовността на банките да увеличат своята дейност по кредитиране, особено за реалната икономика;

О.

като има предвид, че през 2013 г. балансовото число на Евросистемата непрекъснато е намалявало в резултат на възстановяването от страна на банките на средствата по операциите по дългосрочно рефинансиране;

П.

като има предвид, че Управителният съвет на ЕЦБ взе решение през юли 2013 г. да даде ориентир за паричната политика, като заяви, че очаква основните лихвени проценти да останат на текущите равнища или на по-ниски равнища за продължителен период от време;

Р.

като има предвид, че ефектът от евентуалното увеличаване на паричната маса в еврозоната вероятно ще бъде намален от наличието на прекомерно кредитно посредничество в банковия сектор;

С.

като има предвид, че член 282 от ДФЕС посочва, че основната цел на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) е да поддържа ценовата стабилност; като има предвид, че в член 127 от ДФЕС се посочва, че без да се накърнява тази цел, ЕСЦБ трябва да подкрепя основните икономически политики на Съюза; като има предвид, че член 123 от ДФЕС и член 21 от устава на Европейската система на централните банки и на ЕЦБ забраняват прякото закупуване от страна на националните централни банки и от страна на ЕЦБ на дългови инструменти, емитирани от ЕС или от национални публични органи или агенции; като има предвид, че това беше задължително условие за присъединяването на няколко държави членки към икономическия и паричен съюз; като има предвид, че тези покупки са разрешени на вторичните пазари;

1.

Приветства бързата реакция на ЕЦБ на фона на изпълнената с предизвикателства среда, както и факта, че паричната политика е имала за цел да намали равнището на стрес на финансовите пазари на еврозоната и да възстанови доверието на инвеститорите в единната валута; приветства готовността на ЕЦБ да направи всичко необходимо за спасяване на еврото; отбелязва положителното общо намаляване на дългосрочната доходност на вътрешния пазар — по-специално в най-задлъжнелите държави от еврозоната — до безпрецедентни равнища от началото на кризата; отбелязва, че ниската доходност не е довела до създаване на работни места и растеж, както и че тяхната липса представлява заплаха за финансовата стабилност;

2.

Отбелязва, че прибягването до основните операции по рефинансиране, до операции по средносрочно и дългосрочно рефинансиране с пълно разпределение при фиксиран процент, прибягването до пределното кредитно улеснение, спешната помощ за осигуряване на ликвидност и депозитното улеснение са останали на много високи равнища през цялата 2013 г., което е сигнал за продължаващо влошаване на трансмисионния механизъм на паричната политика и на междубанковия кредитен пазар в еврозоната, при все че ситуацията се е подобрила значително в сравнение с предходните години, за което свидетелства стабилизирането на спредовете, постепенното нормализиране на междубанковите пазари и намаляването на дисбалансите по TARGET II;

3.

Се чувства обнадежден от стабилизирането на равнищата на дисбалансите по TARGET II през цялата 2013 г.; подчертава, че сетълмент системата TARGET II е изиграла важна роля за запазването на целостта на финансовата система на еврозоната;

4.

Продължава да бъде дълбоко загрижен от факта, че икономическата активност остава слаба, като ръстът на БВП в еврозоната е отрицателен през 2013 г., за втора поредна година, ръстът на БВП е слаб през първите три тримесечия на 2014 г., а равнищата на безработица са високи в много държави членки от еврозоната и достигат размери, които застрашават стабилността на еврозоната и подкопават обществената и политическата подкрепа за европейския проект;

5.

Подчертава своята загриженост относно непрекъснатия спад на темпа на инфлация в еврозоната след 2011 г., с инфлационни диференциали между държавите членки; изтъква наблюдаваното към настоящия момент сериозно разминаване между ясно поставената цел на ЕЦБ за поддържане на темпа на инфлация под 2 %, но близо до този праг в средносрочен план и настоящия темп на инфлация, който е близък до нулата и дори под нулата в няколко държави — членки на еврозоната; изразява загриженост, че — както посочи председателят на ЕЦБ — сегашните дефлационни тенденции биха могли да доведат до отклоняване на средносрочните и дългосрочните инфлационни очаквания;

6.

Установява, че продължаващият процес на коригиране на счетоводните баланси във финансовия и нефинансовия сектор, в съчетание с високи равнища на безработица, е продължил да забавя икономическата дейност в еврозоната през 2013 г.;

7.

Наблюдава с внимание възможните рискове от дефлация; припомня, че темп на инфлацията в еврозоната, който е близък до нулата, вреди на ефикасността на паричната политика; разбира, че според ЕЦБ много ниската инфлация се дължи на краткосрочни въздействия и се надява, че средносрочната цел ще бъде постигната без дефлационна фаза; отбелязва обаче, че ЕЦБ ревизира допълнително инфлационните прогнози за 2015 г. и 2016 г. в посока надолу (с между 0,1 % и 0,2 %);

8.

Посочва, че очакваната за следващите години инфлация под целевото равнище ще окаже въздействие върху програмите за намаляване на дълга на няколко държави членки;

9.

Посочва, че с оглед на перспективата за допълнителни гъвкави политики, като например увеличаване на паричната маса, и предвид настоящите правни предизвикателства, свързани с програмата за ОПТ, е изключително важно да се осигури правна яснота и сигурност, за да се даде възможност за ефективното прилагане на тези инструменти, като се има предвид становището на генералния адвокат на Съда на Европейския съюз Педро Крус Вилялон от 14 януари 2015 г. по дело C-62/14;

10.

Подчертава, че ниските разходи по заемите на държавите членки вървят ръка за ръка с нарастващи публични задължения, в много случаи близки до или надхвърлящи 100 % от БВП, и предупреждава, че една нова криза може да предизвика преоценка на риска от страна на финансовите пазари;

11.

Посочва, че прогнозите на ЕЦБ, публикувани през 2013 г., не са взели предвид съществуващата връзка между нулев растеж и много ниска инфлация и дори признаци на дефлация; призовава, на този фон, настоящите прогнози за по-висок икономически растеж и по-висока инфлация през 2015 и 2016 г. да се четат предпазливо;

12.

Счита, че влошените счетоводни баланси не само засягат банките, но имат и верижен отрицателен ефект върху предприятията и други субекти от частния сектор, тъй като липсата на капитал и финансови средства спъва способността на предприятията да останат конкурентоспособни, да отбелязват растеж и в крайна сметка да запазват и създават работни места;

13.

Счита, че е от изключително значение да се създадат условия за възстановяване както на публичните, така и на частните инвестиции в еврозоната, като отчита, че макар ЕЦБ да продължава своите действия за поддържане на благоприятни условия за финансиране, инвестициите все още не са се увеличили; в този контекст призовава държавите членки да предприемат действия във връзка с основните причини за финансовата фрагментация, като разминаващи се рискови структури, които оскъпяват кредитирането в съответните държави; освен това изисква от държавите членки да провеждат подходящи структурни реформи за възстановяване на благоприятна стопанска среда, по-специално чрез прилагане на специфичните за всяка държава препоръки;

14.

Насърчава ЕЦБ да разгледа в своята политика за разширяване на счетоводния баланс възможността за купуване на облигации за проекти на ЕИБ, които финансират някои от най-ефективните инвестиции в еврозоната, особено проектите, които Комисията е избрала след анализ на разходите и ползите от тях като предлагащи европейска добавена стойност, и по-специално проектите за TEN-T в областта на енергетиката и транспорта и проектите, свързани с цифровия единен пазар;

15.

Отбелязва, че в речта си по време на годишния симпозиум на Централната банка в Джаксън хоул на 22 август 2014 г. председателят на ЕЦБ Марио Драги изтъкна, че се нуждаем от действия и от двете страни на икономиката, като отбеляза: че политиките в областта на съвкупното търсене трябва да бъдат придружени от национални структурни реформи и политики; че по отношение на търсенето, паричната политика може и следва да играе централна роля, което понастоящем означава гъвкава парична политика за продължителен период от време; че има възможност фискалната политика да играе по-голяма роля, наред с паричната политика, като същевременно трябва да се взема под внимание устойчивостта на публичния дълг; и че макар да е необходимо преструктуриране на публичните инвестиции с цел допълнително насърчаване на частните инвестиции и улесняване на структурните реформи, трябва да бъде поставен също така акцент върху адекватни мерки на фискалната политика;

16.

Изразява съгласие с председателя на ЕЦБ Марио Драги, че съществуващата гъвкавост в рамките на правилата на Пакта за стабилност и растеж би могла да се използва, за да се намери по-добро решение на проблема със слабото възстановяване и да се осигурят средства за разходите за наложителните структурни реформи;

17.

Изразява съгласие с председателя на ЕЦБ Марио Драги, че има свобода на действие за организиране на фискалната политика по начин, който благоприятства растежа в по-голяма степен, и за намаляване на данъчната тежест, без това да се отразява на бюджета;

18.

Изразява съгласие с председателя на ЕЦБ Марио Драги, че изглежда са необходими допълнителни действия на равнището на ЕС, за да се гарантира подходяща съвкупна позиция и програма за мащабни публични инвестиции;

19.

Отбелязва, че в допълнение към намаляването на своите основни лихвени проценти и увеличаването на операциите си по рефинансиране, ЕЦБ прие новаторски инструменти като целевите операции по дългосрочно рефинансиране (ЦОДР) и нови стратегии за комуникация като ориентирите за паричната политика;

20.

Счита, че трансмисионният механизъм не функционира правилно и че инструментите на паричната политика, които ЕЦБ използва от началото на кризата, макар и да са предоставяли добре дошло облекчение на бедстващите финансови пазари, не могат сами по себе си да бъдат ефективни в борбата с финансовата фрагментация, насърчаването на растежа или подобряването на положението на пазара на труда; насърчава ЕЦБ да гарантира, че политиките й са съобразени в по-голяма степен с реалната икономика, по-специално по отношение на МСП;

21.

Счита, че поради силното увреждане на трансмисионния механизъм на паричната политика, положителното въздействие от решенията за намаляване на основните лихвени проценти на ЕЦБ е ограничено; изтъква, че в дългосрочен план твърде ниските лихвени проценти водят до изкривявания в стопанския сектор и могат да нанесат щети на личните спестявания и пенсионните планове;

22.

Приветства мерките, обявени от ЕЦБ през юни 2014 г. и насочени към подобряване на функционирането на трансмисионния механизъм на паричната политика; отбелязва, че ЦОДР въвеждат за първи път връзка между кредитите за нефинансовия частен сектор, предоставени от банки, и средствата за рефинансиране, които банките могат да поискат; изразява надежда, че резултатите от прегледа на качеството на активите (ПКА) ще стимулират използването на ЦОДР от европейските банки, което ще насърчи прехвърлянето на ликвидни средства в реалната икономика;

23.

Отбелязва, че ЕЦБ обяви, че ще закупи обезпечени с активи ценни книжа и обезпечени облигации, за да се даде възможност на ЦОДР да реализират своето улесняващо кредитирането въздействие; подчертава, че подобни интервенции на пазара на обезпечени с активи ценни книжа следва да бъдат достатъчно сериозни, за да окажат въздействие върху лихвените проценти за МСП и да намалят фрагментацията, и трябва да се извършват по прозрачен начин, който не създава прекомерни рискове за счетоводния баланс на ЕЦБ;

24.

Подчертава загрижеността си във връзка със значителното фрагментиране на условията при отпускане на заеми за МСП между отделните държави от еврозоната и във връзка със съществуващото разминаване между лихвените проценти по финансирането за МСП и тези за по-големи предприятия; настоява, че тези дългогодишни проблеми не се решават в достатъчна степен чрез последните обявени от ЕЦБ мерки, имащи за цел увеличаване на банковото кредитиране, и че ЕЦБ следва да проучи основните фактори, които затрудняват достъпа на МСП до кредитиране; призовава ЕЦБ да разследва дали това разминаване има някаква връзка с концентрацията в банковия сектор;

25.

Подчертава, че се очаква при прилагане на мерките, обявени през юни и септември 2014 г., балансът на ЕЦБ да възстанови размера си от началото на 2012 г.; отбелязва, че това прогнозирано увеличение изисква строга бдителност от страна на ЕЦБ по отношение на кредитните рискове, които тя в крайна сметка понася;

26.

Счита, че общият размер на предоставените до този момент косвени субсидии следва постепенно да бъде събран в полза на данъкоплатците, когато се възвърнат нормалните икономически условия;

27.

Отбелязва, че ЕЦБ неведнъж е заявявала своята готовност да използва допълнителни неконвенционални инструменти в рамките на своя мандат и да променя размера или състава на своите интервенции в случай на прекалено дълъг период на ниска инфлация; не се противопоставя на използването на допълнителни неконвенционални мерки, но подчертава, че тези мерки няма да бъдат достатъчни без правилния микс от фискална политика, инвестиции и структурни реформи;

28.

Подчертава, че въздействието върху реалната икономика на неконвенционалните мерки на паричната политика, които в момента се използват, не следва да бъде надценявано; подчертава, че тези мерки са с временен характер и че имат за цел да осигурят на държавите членки време да консолидират фискалното си положение и да проведат необходимите структурни реформи, за да стимулират икономическия растеж и подобрения на пазара на труда;

29.

Отбелязва, че провеждането на нестандартни парични политики през продължителен период от време може да изостри смущенията на капиталовия пазар; изисква от ЕЦБ да намери подходящия баланс между риска, свързан с преждевременен отказ от водената от нея гъвкава парична политика, и рисковете и разходите, произтичащи от смущенията, които може да предизвика прилагането на подобни политики; изисква от ЕЦБ следователно да оформи нестандартните политики по такъв начин, че да ограничи тези смущения;

30.

Припомня, че паричната политика сама по себе си не може да стимулира съвкупното търсене, освен ако не се допълва от подходящи фискални и структурни реформи и политики на национално равнище;

31.

Подчертава, както показва опитът от годините преди кризата, че стабилният темп на инфлация, който е в съответствие със средносрочната цел за този темп, определена от ЕЦБ, може да се свърже с неустойчива динамика на частния дълг, и изтъква колко е важно да се управляват „балоните“ на цените на активите и увеличаването на кредитирането, дори ако ценовата стабилност е гарантирана;

32.

Припомня, че независимостта на ЕЦБ при провеждане на нейната парична политика, както е заложено в Договорите, е абсолютно необходима за постигане на целта за запазване на ценовата стабилност, т.е. за поддържане на темпа на инфлация близо до 2 %, но без да се превишава този праг; припомня, че правителствата и националните публични органи следва също така да се въздържат да изискват от ЕЦБ да предприема действия;

33.

Припомня, че всички членове на Генералния съвет на ЕЦБ са поели ангажимент по отношение на взетите решения, които остават поверителни, освен ако не е взето решение за публичното им оповестяване;

34.

Призовава ЕЦБ да направи стъпка назад по отношение на ролята си в Тройката, с цел да укрепи своята независимост от политически решения;

35.

Припомня, че в член 127 от ДФЕС се посочва, че ЕЦБ, без да се накърнява нейната основна цел, подкрепя основните икономически политики на Съюза, както е посочено и в член 282 от ДФЕС; подчертава в тази връзка значението на диалога по въпросите на паричната политика;

36.

Подчертава, че ясното разграничение между паричната и фискалната политика предполага, че паричният орган не следва да предоставя субсидии на институциите, възползващи се от осигуряването на ликвидност, тъй като предоставянето на подобни субсидии е равнозначно на фискална политика;

37.

Изразява съжаление във връзка с факта, че ЕЦБ е превишила основания си на Договора мандат, както е видно от писмата, изпратени от бившия председател на ЕЦБ до испанското, италианското и ирландското правителство;

38.

Приветства стъпката напред, предприета от ЕЦБ с решението за публикуване на протоколите от заседанията ѝ, и очаква тази практика да започне през януари 2015 г.; приветства факта, че Управителния съвет на ЕЦБ е предприел действия във връзка с това искане, отправено от Парламента във всички негови годишни доклади относно ЕЦБ;

39.

Счита, че централните банки по света следва да работят активно с цел избягване на всякакъв вид политики, които биха генерирали отрицателни странични ефекти върху други;отбелязва, че някои централни банки призовават други централни банки да поемат потенциални отрицателни странични ефекти от паричните политики дълго след като са приложили едностранно своите собствени политики;

40.

Счита, че оповестената наскоро информация подчертава значението на разумното използване в бъдеще на спешната помощ за осигуряване на ликвидност; подчертава, че не може отново да се допусне банковият сектор на дадена държава членка да задлъжнее със значителен процент от нейния БВП по този начин;

41.

Насърчава ЕЦБ да продължи да подобрява политиката си в областта на равенството между половете при назначаването на служители, с цел премахване на настоящото несъответствие; приветства назначаването на Даниел Нуи за ръководител на надзора на европейския банков сектор, по-специално заради големите ѝ заслуги и убедителна автобиография;

42.

Счита, че поставянето на по-голям акцент върху растежа и публичните инвестиции (като пакета за инвестиции в размер 300 милиарда евро, предложен от председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер) би допълнило политическите усилия на ЕЦБ за повишаване на заетостта и растежа в Европа;

43.

Приветства факта, че единният надзорен механизъм (ЕНМ), първият стълб на банковия съюз, започна да функционира пълноценно на 4 ноември 2014 г.; отбелязва, че тази важна стъпка в европейската финансова интеграция беше постигната благодарение на успешното завършване на подготвителната работа, включително ПКА; отправя благодарност към ЕЦБ, че използва доверието, на което се радва, за да подкрепи европейската банкова система; подчертава, че функциите на ЕЦБ в областта на надзора и паричната политика не трябва да се смесват;

44.

Отбелязва, че ПКА и стрес тестът, извършени от Европейския банков орган в сътрудничество с ЕНМ, са разкрили, че в европейската банкова система все още съществуват слабости; изразява надежда, че резултатите са взели адекватно под внимание всички рискове, с цел да се избегне „японизацията“ на европейското банкиране и непрекъснатото подновяване на заеми, които е невъзможно да бъдат изплатени;

45.

Счита, че ЕЦБ носи голяма отговорност да гарантира, че бъдещите банкови рекапитализации ще се извършват посредством схемата за рекапитализация чрез вътрешни източници, когато достъпът до пазари е труден или невъзможен;

46.

Призовава ЕЦБ да гарантира в ежедневните си практики, че е налице пълно разграничаване между паричната политика и ролята на ЕЦБ като банков надзорен орган;

47.

Подчертава, че ЕНМ цели гарантиране на доверието в банковия сектор в еврозоната и по този начин осигуряване на финансова стабилност; припомня, че демократичната отчетност на новия ЕНМ пред Европейския парламент е от решаващо значение за гарантиране на доверието в новия режим на надзор; поради това подчертава значението на междуинституционалното споразумение от ноември 2013 г. между Европейския парламент и ЕЦБ относно практическите условия и ред за упражняването на демократичната отчетност по ЕНМ, както и значението на пълното прилагане на споразумението;

48.

Подкрепя идеята, че с цел повишаване на надеждността и ефективността на рекапитализацията чрез вътрешни източници европейското законодателство следва да се развие в посока отделяне на по-рисковите инвестиционни дейности от традиционното банкиране;

49.

Счита, че последните стрес тестове ясно илюстрират границите на настоящата междуинституционална структура, тъй като в тези тестове не беше предвиден сценарий за дефлация, макар че подобни рискове от дефлация далеч не са необосновани;

50.

Отбелязва, че въпреки относително ниските нива на рентабилност банките от еврозоната са продължавали постоянно да укрепват капиталовите си позиции чрез комбинация от увеличаване на капитала и намаления в размера на рисково претеглените активи, а също и публична подкрепа; установява, че в няколко случая увеличаването на капитала е извършено в контекста на програми за финансова помощ от държавите членки;

51.

Изразява загриженост относно продължаващата зависимост на много банки от еврозоната от финансиране от централната банка; счита, че създаването на добре регулиран съюз на капиталовите пазари е от съществено значение, за да се намали прекомерната зависимост на икономиките на еврозоната от банковата система;

52.

Посочва, че укрепването на доброто управление на банките повишава доверието в банковия сектор, като по този начин допринася и за финансовата стабилност;

53.

Посочва, че дейността във връзка с държавните ценни книжа продължава да бъде основен източник на печалба за банките от еврозоната, въпреки че кредитирането на нефинансовия частен сектор все още е слабо; счита, че техническата и законодателната работа по рисковете, свързани с държавния дълг, следва да бъде ускорена;призовава ЕЦБ да отправи предупреждение към банките, които продължават да увеличават притежаваните от тях държавни облигации, като същевременно намаляват кредитирането на частния сектор;

54.

Приветства законодателното предложение на Комисията относно структурна реформа в банковата сфера; отбелязва, че подобни реформи вече са въведени в няколко държави членки; приканва ЕЦБ да си сътрудничи с останалите компетентни институции с оглед провеждането на устойчива структурна реформа на европейско равнище, която да сложи край на субсидиите за търговската дейност на големите финансови институции и да осигури равнопоставени условия на конкуренция за предоставянето на финансови услуги;

55.

Припомня, че Единният механизъм за преструктуриране (вторият стълб на банковия съюз) ще влезе в сила от началото на 2015 г.; подчертава, че е необходимо да се продължи работата по разработване на третия стълб на банковия съюз;

56.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на Европейската централна банка.

30.8.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 316/37

—

като взе предвид член 325, параграф 5 от Договора за функционирането на ЕС,

—

като взе предвид своите резолюции относно предходните годишни доклади на Комисията и на Европейската служба за борба с измамите (OLAF),

—

като взе предвид доклада на Комисията от 17 юли 2014 г., озаглавен „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз — борба с измамите — Годишен доклад за 2013 г.“ (COM(2014)0474), и придружаващите го работни документи на службите на Комисията (SWD(2014)0243, SWD(2014)0244, SWD(2014)0245, SWD(2014)0246, SWD(2014)0247 и SWD(2014)0248),

—

като взе предвид годишния доклад на OLAF за 2013 г.,

—

като взе предвид доклада за дейността на Надзорния съвет на OLAF: февруари 2013 г. — януари 2014 г.,

—

като взе предвид годишния доклад на Сметната палата относно изпълнението на бюджета за финансовата 2013 година, придружен от отговорите на институциите,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 29 септември 2014 г., озаглавено „Защита на бюджета на ЕС до края на 2013 г.“ (COM(2014)0618),

—

като взе предвид доклада на Комисията от 3 февруари 2014 г., озаглавен „Доклад на ЕС за борбата с корупцията“ (COM(2014)0038),

—

като взе предвид специалния 397-и доклад на Евробарометър относно корупцията,

—

като взе предвид докладите на Комисията относно несъответствието в приходите от ДДС,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 250/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за създаване на програма за насърчаване на дейности в областта на защитата на финансовите интереси на Европейския съюз (програма „Херкулес III“) и за отмяна на Решение № 804/2004/EО (1),

—

като взе предвид предложението за регламент на Съвета от 17 юли 2013 г. за създаване на Европейска прокуратура (COM(2013)0534),

—

като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (2),

—

като взе предвид предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2012 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (COM(2012)0363),

—

като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 септември 2011 г. относно усилията на ЕС за борба с корупцията (4), своята декларация от 18 май 2010 г. относно усилията на Съюза за борбата с корупцията (5) и съобщението на Комисията от 6 юни 2011 г., озаглавено „Борба с корупцията в ЕС“ (COM(2011)0308),

—

като взе предвид Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (6),

—

като взе предвид Конвенцията на Организацията на Обединените нации срещу корупцията,

—

като взе предвид Гражданската конвенция за корупцията и Наказателната конвенция относно корупцията на Съвета на Европа,

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становищата на комисията по регионално развитие и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0024/2015),

А.

като има предвид, че бюджетът на ЕС, за който всяка държава членка допринася пропорционално в съответствие с общи обективни критерии, предвижда подкрепа за прилагането на политиките на Съюза и представлява израз на единство и инструмент за насърчаване на европейската интеграция;

Б.

като има предвид, че защитата на финансовите интереси на ЕС, както и принципът на доброто финансово управление, следва да гарантират, че бюджетните приходи и разходи допринасят за постигане на приоритетите и целите на ЕС и за укрепване на доверието на гражданите, като им се гарантира, че техните пари се използват по прозрачен начин, в пълно съответствие с целите и политиките на ЕС и в интерес на европейските граждани;

В.

като има предвид, че различните правни и административни системи на държавите членки представляват една трудна среда за преодоляване на нередностите и провеждане на борба с измамите, като всяко неправилно използване на средствата на ЕС води не само до индивидуални, но и до колективни загуби и накърнява интересите на всички държави членки и на Съюза като цяло;

Г.

като има предвид, че с цел засилване на съществуващите мерки за борба с измамите, корупцията, изпирането на пари и други незаконни дейности, засягащи финансовите интереси на Съюза, като например Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности, Комисията представи две предложения за наказателноправни инструменти — Директивата за защита на финансовите интереси и Регламента за създаване на Европейска прокуратура, които целят да гарантират по-голяма ефективност на разследванията и по-добра защита на парите на данъкоплатците в рамките на европейското пространство на свобода, сигурност и правосъдие;

Д.

като има предвид, че борбата с измамите, корупцията и изпирането на пари в Съюза трябва да бъдат приоритет в политическите действия на европейските институции и че поради това полицейското и съдебното сътрудничество между държавите членки е от съществено значение;

1.

Отбелязва доклада на Комисията относно защитата на финансовите интереси на Европейския съюз — борба с измамите — Годишен доклад за 2013 г. (годишен доклад на Комисията); приветства широкия набор от правни и административни мерки, предприети от Комисията от 2011 г. насам, като по този начин беше оформена нова рамка за по-нататъшното укрепване на политиката за защита на финансовите интереси на Съюза; подчертава, че настоящите недостатъчни резултати в борбата срещу измамите не са породени от липсата на регулиране, а от незадоволителното изпълнение; призовава Комисията своевременно да отговори в следващия си доклад на исканията на Парламента, отправени в предходните годишни доклади на Европейския парламент относно защитата на финансовите интереси;

2.

Припомня, че в контекста на икономическите трудности, с които понастоящем се сблъскват държавите членки, и недостатъчните средства в бюджета на ЕС, защитата на финансовите интереси на ЕС е изключително важна; подчертава факта, че финансовите средства на ЕС трябва да бъдат правилно управлявани и използвани по възможно най-ефикасен начин;

3.

Отбелязва, че през 2013 г. на Комисията бяха докладвани общо 15 779 нередности, от които 14 170 не бяха свързани с измами, а 1 609 бяха докладвани като измами, възлизащи на обща сума от около 2,14 млрд. евро, от които около 1,76 млрд. евро са свързани с разходи, като те представляват 1,34 % от всички плащания, а оставащите 380 млн. евро представляват 1,86 % от събираните брутни традиционни собствени ресурси (ТСР);

4.

Отбелязва, че въпреки че общото финансово отражение на несвързаните с измами нередности, отчетени през 2013 г., е намаляло до около 1,84 млрд. евро, т.е. с 38 % по-малко, отколкото през 2012 г., броят на тези регистрирани нередности се е увеличил с 16 % спрямо предходната година; освен това отбелязва, че броят на нередностите, докладвани като измами през 2013 г., се е увеличил с 30 % в сравнение с 2012 г., докато финансовото им отражение, възлизащо на 309 млн. евро финансиране от ЕС, е намаляло с 21 %;

5.

Отбелязва, че поради наличието на нова информация в резултат на значителните промени в начина, по който държавите членки и Комисията докладват относно евентуални нередности, в годишния доклад на Комисията за 2013 г. акцентът е изместен от нередностите от общ характер към докладваните като измами нередности; приканва Комисията да запази този подход и при бъдещия си годишен доклад относно защитата на финансовите интереси на ЕС — борба с измамите; все пак настоятелно призовава Комисията да увеличи допълнително предоставяната информация и да подобри анализа относно обхвата, вида и отражението на несвързаните с измами нередности предвид значителния им брой и свързаното с тях отрицателно финансово въздействие, което се отразява неблагоприятно върху финансовите интереси на ЕС;

6.

Подчертава, че Комисията и държавите членки трябва да положат всички възможни усилия в борбата с измамите, корупцията и всички други форми на незаконни дейности, които накърняват финансовите интереси на Съюза, в съответствие с разпоредбите на Договора за функционирането на Европейския съюз; припомня, че тясното сътрудничество и координация между Комисията и държавите членки са много важни за гарантиране на ефективна защита на финансовите интереси на Съюза и че следователно е от първостепенно значение те да се укрепват и да бъдат възможно най-ефикасни; посочва, че защитата на финансовите интереси на Съюза изисква проявяването на голяма бдителност както по отношение на ресурсите, така и по отношение на разходите;

7.

Отбелязва, че общата тенденция за разкриване и докладване на потенциални случаи на нередности, свързани с измами, показва бавен спад през последните пет години, но че броят на нередностите, които не са докладвани като измами, постоянно е нараствал; призовава Комисията да разгледа по-подробно основните причини за това увеличение и да изготви анализ, в който да отговори на въпроса дали тенденцията се дължи на промяна във връзка с разкриването на случаи на нередности или на начина, по който държавите членки класифицират случаите;

8.

Убеден е, че инструментите на наказателното право в Директивата за защита на финансовите интереси ще бъдат ефективни само ако се даде ясно определение за престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза, минималните и максималните наказания за лишаване от свобода, приложими във всички участващи държави членки, както и минималните правила относно срока на давност, и ако впоследствие тези правила се прилагат ефективно и по еднакъв начин от всички държави членки;

9.

Приветства факта, че 98 % от ТСР се събират без особени проблеми, като докладваните нередности, свързани с измами, представляват 0,29 % от брутните ТСР (в размер на 61 млн. евро), а несвързаните с измами нередности представляват 1,57 % от ТСР (в размер на 327,4 млн. евро); отбелязва, че случаите на измами и нередности, разкрити през 2013 г., възлизат на 380 млн. евро, от които 234 млн. евро са били възстановени от държавите членки; по-специално отбелязва факта, че този процент на събираемост на вземанията — 62 % за ТСР през 2013 г. — представлява най-добрия резултат, постигнат до момента за последното десетилетие;

10.

Изразява загриженост относно факта, че през 2013 г. по-голямата част от установените суми в базата данни OWNRES за ЕС-28 са свързани с митническата процедура „допускане за свободно обращение“ както при случаите на измама (93 %), така и при случаите на нередности (87 %); призовава Комисията да предприеме необходимите действия за подобряване на митническата процедура „допускане за свободно обращение“, за да я направи по-малко уязвима на случаи на измама и нередности;

11.

Изразява загриженост относно факта, че през 2013 г. в базата данни ОWNRES процентът на събираемост на вземанията в случаите на измама е бил само 23,74 %, което е по-ниско от средното равнище, възлизащо на 33,5 % за периода 2008—2012 г.; отбелязва, че докладваният през 2013 г. процент на събираемост на вземанията в случаите на нередности е 67,9 %; подчертава принципно отговорността на органите на държавите членки и на службите на Комисията за възстановяването на неправомерно изплатени суми и ги призовава да поемат надлежно тази отговорност и да увеличат значително събираемостта на вземанията при случаите на измама, която като цяло е определено ниска в сравнение със събираемостта на вземанията при несвързани с измами нередности;

12.

Приветства подписването на Протокола на ООН за премахване на незаконната търговия с тютюневи изделия от Европейския съюз през 2013 г.; отбелязва, че протоколът беше подписан от 15 държави членки, но че понастоящем е ратифициран единствено от Австрия; поради това приканва останалите държави членки да приключат съответната процедура по ратификация възможно най-скоро;

13.

Подчертава, че контрабандата на стоки, облагани с високи данъци, причинява значителни загуби на приходи за бюджета на ЕС и на държавите членки и че според оценките преките загуби на митнически постъпления в резултат само на контрабандата на цигари надхвърлят 10 милиарда евро годишно; освен това привлича вниманието към трафика на фалшифицирани стоки, който причинява щети за данъчната система на държавите членки и дружествата в ЕС;

14.

Отбелязва текущата работа за подобряване на данните за брутния национален доход (БНД) и отстраняване на проблемите, посочени в Специален доклад № 11/2013 г. на Европейската сметна палата, в който се призовава за извършването на по-бърза и по-целенасочена проверка на данните за БНД, както и по-добро отчитане и координация на резултатите, така че системата за БНД да става все по-надеждна в своя принос за изчисляването на приходите на ЕС;

15.

Отбелязва, че включването на „невидимата“ икономика в националните сметки би следвало да допринесе за гарантиране на по-пълни и по-надеждни данни за БНД и призовава Комисията и Евростат да задълбочат сътрудничество си с националните статистически органи, за да гарантират разрешаването на този проблем по съгласуван и съпоставим начин във всички държави членки, като се използва най-актуалната информация;

16.

Подчертава факта, че в много държави членки равнището на несъответствие в приходите от ДДС продължава да бъде високо поради измами с ДДС и укриване на данъци; подчертава, че Комисията има правомощия да контролира и проследява изпълнението на мерките, предприети от държавите членки; за тази цел призовава Комисията да използва всички свои правомощия, за да подпомогне държавите членки в борбата им срещу измамите с ДДС и укриването на данъци;

17.

Освен това отбелязва, че през 2013 г. в държавите членки бяха регистрирани 133 случая на контрабанден внос на цигари, възлизащи приблизително на 7 млн. евро ТСР; подчертава, че тази тенденция представлява рязък спад в сравнение с 2012 г., когато докладваните случаи бяха 224 и възлизаха на сумата от приблизително 25 млн. евро; изразява сериозна загриженост относно факта, че Дания, Естония, Испания, Франция, Кипър, Люксембург, Португалия, Словения, Словакия и Швеция не са докладвали на Комисията никакви случаи на контрабанден внос на цигари през 2013 г., което поставя под въпрос ефективността на процедурата за докладване в тези държави членки; настоява, че всички държави членки следва да докладват точно и своевременно на Комисията евентуални случаи на контрабанда и фалшифициране, за да може да се извърши по-добра оценка на засегнатите по неблагоприятен начин ТСР;

18.

Отбелязва, че Комисията ще публикува проучване относно приложимостта на система за локализиране и проследяване на тютюневите изделия; подчертава, че това е огромна крачка напред в борбата срещу контрабандата; изисква от Комисията да разработи и приложи отворена и конкурентна система за локализиране и проследяване, така че структурата и начинът на прилагане на системата да не бъдат в полза само на един или няколко доставчици на решения;

19.

Припомня, че:

20.

Насочва вниманието към обезпокояващото увеличение със 76 % на нередностите, докладвани като измами, във връзка с разходите на ЕС и призовава компетентните органи да предприемат всички необходими мерки за спиране на тази негативна тенденция през следващите години;

21.

Изразява загриженост за това, че в областта на селското стопанство броят на нередностите като цяло, и измамните дейности в частност, се е увеличил значително през 2013 г. в сравнение с 2012 г.; отбелязва, че през 2013 г. се е появила нова тенденция при нарушенията, а именно „бенефициентът да не отговаря на необходимите изисквания“, като са били докладвани 51 случая на свързани с измами нередности; счита, че тези тенденции изискват целенасочени мерки, насочени, от една страна, към преустановяването на практики, които могат евентуално да доведат до неволни нарушения, а от друга страна, към решителна борба с корупционното и престъпно поведение;

22.

Признава, че през финансовата 2013 г. в областта на селското стопанство и развитието на селските райони държавите членки са възстановили 197 млн. евро от бенефициентите, като 1 318,3 млн. евро предстоят да бъдат възстановени от бенефициентите в края на годината, от които 1 097,1 млн. евро са дължими към бюджета на ЕС след прилагане на правилото 50/50; изразява загриженост поради факта, че събираемостта на вземанията за Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) е под общото средно равнище и че до края на 2013 г. не са възстановени дори и половината от средствата във връзка с нередностите, разкрити през 2009 г.;

23.

Изтъква значителните разлики между държавите членки по отношение на техния капацитет за възстановяване на суми, загубени в резултат на неправомерни плащания, разкрити по линия на ОСП, и настоятелно призовава държавите членки със събираемост на вземанията под 33 % да подобрят значително своите резултати през 2015 г. и през следващите години;

24.

Признава, че след реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) през 2013 г. държавите членки се възползват от по-висока степен на гъвкавост при прилагането на политиката, като по-специално могат да я регулират съобразно своите регионални или национални възможности и приоритети и да извършват прехвърляния между различните ѝ стълбове; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че това повишаване на гъвкавостта няма да бъде за сметка на системите за мониторинг и оценка; освен това отбелязва, че в рамките на новата ОСП Комисията разработва програма за опростяване на процедурите; призовава Комисията да съгласува програмата за опростяване на процедурите със стратегията за борба с измамите на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ и да поддържа баланс между опростяването и доброто управление на средствата на ЕС чрез осигуряване на подходящ контрол;

25.

Изразява също така тревога, че средният период на забавяне между извършването на дадена нередност, нейното откриване и накрая — нейното докладване пред Комисията е 6,3 години за селскостопанския сектор и 2,75 години за другите сектори; припомня, че след откриване на съответната нередност се задействат последващи процедури (нареждания за събиране на вземания, разследвания на OLAF и др.); изисква от Комисията да определи средната, минималната и максималната продължителност на процедурата по разкриване на нередности, извършени при споделено управление, за всички сектори на политиката;

26.

Очаква значително увеличение до 475 % на докладваните през 2013 г. нередности в сектора на рибарството, което представлява годишен рекорд, свързан със забавеното изпълнение на програмите в сектора, като това не следва да се превръща в отрицателна тенденция, подкопаваща разбирането за значението на политиката на ЕС в областта на рибарството;

27.

Отбелязва със загриженост, че в областта на политиката на сближаване броят на докладваните случаи на нередности се е увеличил с 15 %; но също така отбелязва, че е констатирано намаление с 49 % на сумите във връзка със случаи, при които не е налице измама, и с 22 % — при случаите на измама;

28.

Отбелязва, че с политиката на сближаване са свързани 321 нередности, докладвани като измами, и 4 672 нередности, които не са докладвани като измами; признава факта, че и в двете категории броят на докладваните нередности се е увеличил с 15 % в сравнение с 2012 г. и че, както и през предходните години, политиката на сближаване отново се характеризира с най-висок процент на сумите, свързани с измами през 2013 г. (63 %); посочва обаче, че и в двете категории съответните суми са намалели, че се наблюдава постепенно подобрение в сравнение с предходните години и че за първи път политиката на сближаване не е секторът на бюджетни разходи с най-голям брой нередности, докладвани като измами;

29.

Все пак изразява съжаление за липсата на налична информация за финансовата 2013 г. относно сумите, подлежащи на възстановяване, и процентите на възстановяване, отнасящи се конкретно до политиката на сближаване; призовава Комисията да предостави подробна информация по този въпрос в своя бъдещ годишен доклад;

30.

Отбелязва, че за разходите, извършени при централизирано управление, в петгодишна перспектива процентът на събираемост на вземанията в случаите на нередности, докладвани като измама, е 54,4 %, а в случаите на несвързани с измами нередности е 63,9 %; настоятелно призовава Комисията допълнително да подобри и ускори процеса на възстановяване;

31.

Призовава Комисията да поеме пълна отговорност за възстановяване на средствата, които са платени неправомерно от бюджета на ЕС, и да утвърди еднакви принципи за отчитане във всички държави членки, с цел да се гарантира събирането на подходящи, съпоставими и точни данни;

32.

Изразява загриженост във връзка с факта, че при издадените от централизираното управление между 2009 г. и 2013 г. нареждания за събиране на вземания, квалифицирани като нередности (докладвани или не като измами), средният период на забавяне между извършването на дадена нередност и нейното откриване е 3,4 години: при повечето от половината случаи (54 %) нередностите бяха открити в рамките на 4 години след извършването им, а при другата половина от случаите (46 %) забавянето варираше между 4 и 13 години; припомня, че след откриване на съответната нередност се задействат последващи процедури (нареждания за събиране на вземания, разследвания на OLAF и др.); изисква от Комисията да определи средната, минималната и максималната продължителност на процедурата по разкриване на нередности, извършени при централизирано управление;

33.

Изразява задоволство от факта, че броят на случаите, докладвани като измама във връзка с Европейския социален фонд през 2013 г., е намалял с 40 % спрямо 2009 и 2010 г., както и че 2013 г. е третата поредна година, през която тази положителна тенденция се запази;

34.

Отбелязва със задоволство, че през програмния период 2007—2013 г. административните проверки, проверките на място и одитните операции доведоха до значително по-висок процент (63 %) на откриваемост на нередностите, свързани с измами, в сравнение с по-малко от 20 % за предходния седемгодишен период, въпреки че е налице лек спад до 55 % през 2013 г.;

35.

Отбелязва, че през 2013 г. Комисията приключи 217 случая на прекъсване на плащания в областта на политиката на сближаване, а към края на годината все още не са били осъществени 131 плащания, възлизащи на сумата от почти 1 977 млн евро; също така признава, че Комисията прие 15 решения за спиране на плащанията през 2013 г. и две — през януари 2014 г.;

36.

Признава, че през 2013 г. за предприсъединителната помощ (ППП) бяха докладвани като измами 33 нередности, като съответната сума възлиза на 14,4 млн. евро, и че тези нередности бяха свързани главно със Специалната предприсъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони (САПАРД); освен това отбелязва, че в рамките на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) бяха докладвани девет нередности, свързани с измама, възлизащи на 1,2 млн. евро; отбелязва, че в периода между 2003 и 2013 г. в областта на ППП процентът на събираемост на вземанията е достигнал съответно 37,36 % за случаите на нередности и 29,22 % за случаите на измами; призовава Комисията и държавите бенефициенти по линия на ИПП да предприемат действия, за да гарантират по-висок процент на събираемост на вземанията по ИПП;

37.

Призовава за внасяне на предложения за намаляване на броя на разходните програми, особено когато те частично се припокриват, и по възможност акцентът да бъде насочен към програми в държави членки, които имат най-голяма нужда от подкрепа, така че не всички програми непременно да подпомагат дейности във всички държави членки;

38.

Изразява загриженост относно факта, че няколко финансирани от ЕИБ проекта са засегнати от корупция и измами; счита, че документът на ЕИБ от 8 ноември 2013 г., с който се определя политиката на ЕИБ за предотвратяване и възпиране на корупционни практики, измами, тайни споразумения, принуда, възпрепятстване, изпиране на пари и финансиране на тероризъм, показва липсата на достатъчен контрол в редица случаи, свързани с изпълнението на финансирани от ЕИБ проекти; изразява своята загриженост във връзка с факта, че през 2013 г. ЕИБ финансира проекта „Пасанте ди Местре“ с общо 350 милиона евро и че независимо от факта, че този проект е засегнат от корупция и измами, които са довели до задържането на няколко замесени в това лица, банката обмисля дали да рефинансира проекта с допълнителна сума от 700 милиона евро чрез облигации за проекти; следователно призовава в случаите на доказана измама и корупция ЕИБ да бъде задължена да преустанови временно и/или да прекрати всякакво планирано и текущо финансиране за съответния проект;

39.

Подчертава своята загриженост във връзка с продължаващите заплахи за бюджета на ЕС, които произтичат от неспазване на правилата (при несвързаните с измами нередности) и от целенасочени нарушения и престъпления (например, при измамите); настоява за засилено сътрудничество между държавите членки и Комисията, с оглед осигуряване на съответни подходящи мерки и средства за избягване и отстраняване на несвързаните с измами нередности и провеждане на борба с измамите;

40.

Подчертава често срещаната от много години ситуация, при която държавите членки не успяват да предоставят данни навреме или предоставените данни са неточни; отново изразява своята загриженост за това, че в различните държави членки все още съществуват различни подходи за откриване и докладване на измами и несвързани с измами нередности, включително в такива области като политиката на сближаване и селското стопанство, и че в някои случаи при прилагането на нормативната уредба се използват нестандартни тълкувания; посочва, че това затруднява сравненията и изготвянето на обективна оценка и на препоръки от Парламента, Комисията и Европейската служба за борба с измамите; призовава Комисията да разработи общи насоки и показатели, с цел да се намали разликата между различните подходи на държавите членки, както и да изготви единна и всеобхватна информационна база данни относно реално извършените нередности и относно предприетите мерки, включително случаите на измама и корупция, свързани с държавни служители, като по този начин на органите и гражданите се предоставят надеждни, сравними и централизирани данни за прилагането на ефективни корективни мерки, както и с цел обективна оценка на действителната, а не предполагаема тежест на нарушенията и вина на отговорните страни;

41.

Отбелязва, че препоръките, които Комисията отправи към държавите членки през 2012 г., чиято степен на изпълнение е отчетена в годишния доклад на Комисията за 2013 г. и по-точно по отношение на координационните служби за борба с измамите, общите правила относно измамите, реформата в областта на обществените поръчки, докладваните нередности, свързани с измами, както и системите за проверка и контрол и за оценка на риска, като цяло бяха уместни, и изразява съжаление, че някои проблеми не бяха изцяло взети предвид; например отбелязва, че не всички държави членки започнаха подготовка за прилагане на многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014—2020 г. и нейните разпоредби относно предотвратяването на измами; отправя искане към държавите членки да последват препоръките, които им отправи Комисията през 2012 г., и да гарантират пълно изпълнение на препоръките, отправени им от Комисията в нейния доклад за 2011 г., както и в нейния доклад за 2013 г., като предоставят обосновано обяснение в случаите, при които не са успели да изпълнят въпросните препоръки;

42.

Признава, че нередностите, които не са измами, често се дължат на недостатъчно познаване на правилата, сложните изисквания и разпоредбите; подчертава, че промените в правилата относно приходите и разходите, включително и правилата, насочени към опростяване, изискват време за приемането им от органите, които отговарят за правилното им прилагане; във връзка с това настоятелно призовава държавите членки и Комисията да координират по-добре тълкуването и строгото прилагане на нормативната уредба, да прилагат целенасочени и своевременни мерки за укрепване на административния капацитет на публичните администрации и заинтересованите страни, включително организациите на гражданското общество, в това число с помощта на насоки и обучение и чрез създаване на схеми за задържане на квалифицирани и опитни служители; призовава европейските институции и държавите членки да извършат междинна оценка на това дали новата регулаторна структура на политиката на сближаване допринася за по-доброто предотвратяване и намаляване на рисковете от нередности, както и оценка на възможностите за по-голямо опростяване на регулаторната среда по отношение на съществуващите правила;

43.

Счита, че държавите членки, които откриват и докладват за нередности, включително случаи на измами, следва да бъдат подкрепяни и насърчавани да подобрят още повече своите системи за докладване и управление; изразява загриженост относно неспособността на Комисията да определи дали малкият брой на нередностите и случаите на измама, установени от някои държави членки, както и големите различия в броя на докладваните случаи за отделните години, се дължат на неефективността на системите за контрол на тези държави членки;

44.

Изразява съжаление за това, че само някои държави членки отпускат съответни средства за борба с измамите и счита за неприемлив факта, че в случаите на нередности, свързани с измами, някои държави членки ограничават своите действия единствено до корективни мерки, без да разследват потенциалните престъпления и да налагат санкции на отговорните за това лица, като по този начин не се осигурява адекватна защита на финансовите интереси на ЕС и на отделните данъкоплатци; отбелязва, че статистическите данни, предоставени от държавите членки по отношение на наказателните производства и резултатите от тях, са непълни, което затруднява оценката във връзка с ефективността при разследването на измами и наказателното преследване в държавите членки; следователно счита, че приемането на решения, въвеждащи наказателна отговорност на равнището на ЕС, както и създаването на Европейска прокуратура като средство за започване и координиране на разследвания във връзка с тези нередности, следва да представляват силен възпиращ фактор за извършването на незаконни действия, както и да предшестват провеждането на справедлив процес при преследването и наказването на корупционно или престъпно поведение, което уврежда финансовите интереси на ЕС;

45.

Счита, че срещу корупцията могат да се предприемат ефективни действия, ако наказателноправните мерки се спазват и допълват от други мерки, като например по-голяма прозрачност и отчетност; следователно настоява държавите членки да демонстрират твърда политическа воля за провеждането на ефективна борба с корупцията както на национално равнище, така и на равнището на ЕС, като приемат ефективно законодателство за борба с корупцията и продължат да прилагат съществуващите предложения на равнището на ЕС, и призовава гражданите да окажат убедителен натиск върху правителствата за решително продължаване на ползотворните политики за борба с корупцията;

46.

Приветства първия доклад на ЕС за борба с корупцията от февруари 2014 г. като ценен инструмент за наблюдение и оценка на усилията за борба срещу корупцията и отново потвърждава голямото значение на засилването на обмена на съществуващи добри практики, посочени в доклада; също така приветства съобщението на Комисията относно борбата с корупцията в ЕС (COM(2011)0308), в което се проучват необходимите мерки за по-добро прилагане на съществуващите инструменти за борба с корупцията и се предлагат начини за интегриране на по-убедителни съображения, свързани с борбата с корупцията, в редица вътрешни и външни области на политиката; все пак отбелязва, че е важно обхватът на доклада за борба с корупцията да се разшири, така че да обхваща трансграничното и европейското измерение на корупцията, както и оценката на предприетите мерки за по-нататъшно подобряване на почтеността в институциите на ЕС, и подчертава необходимостта от изчерпателна и последователна стратегия за борба с корупцията, включваща всички политики на ЕС, в която да се разглеждат, наред с другото, проблемите, посочени в първия доклад на ЕС за борба с корупцията; изисква от Комисията да докладва на Парламента и на Съвета относно това как европейските институции прилагат своите вътрешни политики за борба с корупцията, включително техните задължения по Конвенцията на ООН срещу корупцията;

47.

Подчертава необходимостта от структурирана координация между управляващите органи и органите за борба с корупцията, както и значението на координацията и обмена на най-добри практики между държавите членки и между различните администрации в рамките на самите държави членки, с цел да се обезпечи във възможно най-голяма степен еднакъв подход към справянето с измамите; приканва Комисията да създаде механизъм за обмен на информация между компетентните национални органи, за да се направи кръстосано сравнение на счетоводната документация за операциите, извършени между две или повече държави членки, с цел да се подпомогне разкриването на евентуални транснационални измами в контекста на новата МФР за периода 2014—2020 г. по отношение на макрокатегорията на европейските структурни и инвестиционни фондове (Европейския социален фонд — ЕСФ; Европейския фонд за регионално развитие — ЕФРР; Кохезионния фонд — КФ; Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони — ЕЗФРСР; Европейския фонд за морско дело и рибарство — ЕФМДР), с цел да се гарантира хоризонтален подход за защита на финансовите интереси на Европейския съюз;

48.

Подчертава факта, че по-голямата прозрачност, която дава възможност за подходящ контрол, е от ключово значение за разкриването на схемите за измама; припомня, че през предходните години Парламентът настоятелно призова Комисията да предприеме действия за гарантиране на единен указател за прозрачност за всички получатели на средства от ЕС от всички държави членки, като публикува на сайта на Комисията списък на всички бенефициенти, независимо от това кой управлява средствата и въз основа на стандартни категории информация, която да се предоставя от всички държави членки на поне един от работните езици на Съюза; призовава държавите членки да сътрудничат на Комисията и да ѝ предоставят пълна и надеждна информация за получателите на средства от ЕС, управлявани от държавите членки; изразява съжаление за това, че тази мярка не е приложена и призовава Комисията да я приложи във възможно най-кратък срок; изразява съжаление за факта, че това повторно искане не е взето предвид от Комисията;

49.

Призовава Комисията да насърчава създаването на подходящо законодателство относно защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, относно достъпа до информация и прозрачността на лобирането, тъй като това са необходими мерки за гарантиране на граждански контрол по отношение на правителствата и институциите на ЕС и за подлагане на техните практики на публичен контрол, както и да използва финансирането от ЕС за подкрепа на работата на независимите организации в тази област, наред с другото, с цел въвеждане на финансова помощ за трансграничната разследваща журналистика;

50.

Насърчава Комисията да продължи да подобрява своята надзорна роля по отношение на бюджетните разходи на ЕС чрез извършване на одитни, контролни и инспекционни дейности, планове за корективни мерки и предупредителни писма, предхождащи представянето на искания за плащания; призовава държавите членки и техните органи да положат повече усилия и да използват потенциала си за откриване и коригиране на грешки преди подаването на заявления за възстановяване на разходи до Комисията, като използват в пълна степен информацията, с която разполагат; в тази връзка подчертава особеното значение на превантивните мерки за предотвратяването на неправомерни плащания и по този начин — елиминиране на необходимостта от последващи искове за възстановяване на незаконно присвоени средства;

51.

Приветства приемането на директивите за обществените поръчки и Директивата за възлагането на концесии, както и факта, че десет държави членки вече са въвели специфични мерки или групи от мерки в областта на обществените поръчки, с цел намаляване на корупцията и увеличаване на прозрачността и ефективността на системите за управление, контрол и одит; приканва Комисията да пристъпи към прилагане на правилата за възлагане на обществени поръчки, с цел да се предостави необходимата подкрепа на държавите членки чрез насоки, обмен на най-добри практики и обучение; призовава Комисията да осъществява продължителен и безпристрастен мониторинг по прилагането от държавите членки на съществуващите директиви, както и да образува производство за установяване на нарушение, при необходимост;

52.

Отбелязва, че равнището на нередности и измами, свързани с неспазване на правилата за обществените поръчки, продължава да бъде високо; призовава държавите членки бързо да транспонират в националното си законодателство наскоро приетите Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки (8), Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги (9) и Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за възлагане на договори за концесия (10), за да се намали допълнително рискът от нередности и измами;

53.

Приветства създаването на специализиран експертен център за изграждането на административен капацитет в подкрепа на публичните администрации, които отговарят за управлението на ЕФРР и Кохезионния фонд, както и въвеждането на план за действие за обществените поръчки, разработен от специализирания експертен център, в сътрудничество с компетентните служби на Комисията; все пак изисква от Комисията да докладва относно конкретните резултати, постигнати до момента в резултат от дейността на центъра, и относно прилагането на гореспоменатия план за действие;

54.

Настоятелно призовава Комисията да продължава да прилага своята строга политика за временно прекъсване и спиране на плащанията;

55.

Приветства доклада относно изпълнението на стратегията на Комисията за борба с измамите и насоките, предоставени на управляващите органи на държавите членки, във връзка с прилагането на съответните разпоредби за борба с измамите; въпреки това настоява, че в делегираните актове и актовете за изпълнение, свързани с европейските структурни и инвестиционни фондове, Комисията следва да приеме по-опростени правила, улесняващи ефективното и ефикасно усвояване на средствата, като същевременно гарантира, че тези делегирани актове и актове за изпълнение не подкопават равнището на борбата с измамите;

56.

Приветства създаването на координационни служби за борба с измамите в държавите членки съгласно изискванията на член 3, параграф 4 от новия Регламент относно OLAF, както и факта, че Германия потвърди отново своето споразумение с OLAF за съвместна работа; отбелязва, че координационните служби за борба с измамите имат за цел да улеснят ефективното сътрудничество и обмена на информация с OLAF, и настоява държавите членки, които все още не са определили координационни служби за борба с измамите, да направят това в най-кратък срок; очаква координационните служби за борба с измамите да спомагат за улесняване на по-доброто докладване за нередности и да допринасят за балансираното тълкуване на съответните актове на ЕС; въпреки това изразява загриженост относно съществуващите вече значителни несъответствия между различните координационни служби за борба с измамите, създадени в държавите членки, от гледна точка на възложените им функции, задачи, правомощия и човешки ресурси; признава, че мандатът на координационните служби за борба с измамите, институционалната рамка и задачите не са определени подробно в Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013, но счита, че създаването на оперативно независими координационни служби за борба с измамите, разполагащи с пълен мандат, включително и разследващи пълномощия, е пример, който всички държави членки трябва да следват;

57.

Потвърждава доклада на Комисията относно резултатите от програмата „Херкулес II“; отбелязва, че през 2013 г. бюджетът на „Херкулес II“ бе намален на 14 млн. евро за бюджетните кредити за поети задължения и на 9,9 млн. евро за бюджетните кредити за плащания в сравнение с 2012 г., което доведе до затруднения при изпълнението на поетите през 2013 г. и предходните години финансови ангажименти; отбелязва със задоволство, че дейностите по линия на „Херкулес II“ се радват на засилващ се интерес от страна на държавите членки, както е видно от постоянно нарастващия брой заявления, получени след поканите за представяне на предложения; приветства положителните резултати, постигнати например в Германия, Испания и Румъния през 2013 г. благодарение на осигуряването на много сложно и съвместимо на транснационално равнище техническо оборудване, закупено по програмата;

58.

Приветства приемането на регламента, чрез който се създава програмата „Херкулес III“ за финансовия период 2014—2020 г., който дава възможност за увеличаване на максималния процент на съфинансиране за субсидии за техническа помощ в размер на 80 % от допустимите разходи и до 90 % при извънредни и надлежно обосновани случаи, за разлика от максималните 50 % съгласно решението относно „Херкулес II“; отбелязва, че първата покана за представяне на предложения стартира успешно през 2014 г.; все пак изразява загриженост за това, че програмата е вече силно засегната от проблема с непогасените плащания, който води до евентуални неблагоприятни последици за финансираните и бъдещите проекти; припомня значението на надеждните финансови инструменти, като например „Перикъл 2020“ и „Херкулес III“, в борбата с незаконните дейности, засягащи ресурсите на Съюза;

59.

Приветства успешните резултати от множеството съвместни митнически операции, включително сътрудничеството между OLAF и държавите членки с различни служби на трети държави, с активната подкрепа на ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“, Европол и Фронтекс, което доведе до конфискацията, наред с другото, на 68 млн. контрабандни цигари, 124 кг кокаин и 140 000 литра дизелово гориво;

60.

Отбелязва, че през 2013 г. OLAF е отправила 353 препоръки за предприемане на административни, дисциплинарни, финансови или съдебни действия от страна на съответните институции, органи, служби и агенции на ЕС или от компетентните национални органи, и че бе препоръчано възстановяването на около 402,8 млн. евро; изразява загриженост, че процентът на обвинителните актове, издадени след съдебните препоръки на OLAF за периода 2006 — 2013 г., е едва около 54 %; изразява тревога за това, че ниският процент на обвинителните актове засяга неблагоприятно качеството и използваемостта на резултатите от разследванията на OLAF; призовава Комисията спешно да подобри ефективността на OLAF; счита за наложително Надзорният съвет да извършва пълен и надлежен надзор върху дейностите на OLAF (без да се намесва в текущите разследвания) и поради това настоятелно призовава Комисията и OLAF да подобрят сегашното положение, при което Надзорният съвет не е в състояние да изпълни своята цел; също така изразява съжаление относно липсата на налична информация за процента на осъдителните присъди в случаите, при които са констатирани нарушения спрямо бюджета на Съюза;

61.

Отбелязва, че през 2013 г. OLAF, по собствените ѝ сведения, е получила възможно най-големия обем информация, регистрирана до момента, и твърди, че е отправила безпрецедентно голям брой препоръки; посочва, че методът за определяне на количеството постъпила информация и отправени препоръки също бе променен; изисква от Надзорния съвет да анализира резултатите от тези промени в данните и качеството на препоръките, отправени от OLAF;

62.

Призовава Надзорния съвет на OLAF да информира Парламента относно продължителността на разследванията на OLAF и относно метода на изчисление, тъй като този метод бе променен през 2012 г.; посочва, че тази промяна може изкуствено да занижи реалната продължителност на разследванията; изисква от Надзорния съвет да анализира щателно качеството на информацията, предоставена от OLAF, включително докладите пред институциите;

63.

Отбелязва приемането на нови работни договорености между OLAF и нейния Надзорен съвет и призовава за бързо разрешаване на неразрешените въпроси между тези две институции;

64.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Съда на Европейския съюз, Европейската сметна палата, Надзорния съвет на Европейската служба за борба с измамите и Европейската служба за борба с измамите.

30.8.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 316/48

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 19—20 юни 2003 г. и приложението към тях, озаглавено „Програмата от Солун за Западните Балкани: по пътя към европейска интеграция“,

—

като взе предвид Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Черна гора, от друга страна (1), подписано на 29 март 2010 г.,

—

като взе предвид резултата от конференцията за присъединяване ЕС—Черна гора от 16 декември 2014 г.,

—

като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 22 май 2012 г. относно напредъка на Черна гора в извършването на реформи (COM(2012)0222) и заключенията на Съвета от 26 юни 2012 г. с решение за започване на преговори за присъединяване с Черна гора от 29 юни 2012 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 8 октомври 2014 г., озаглавено „Стратегия за разширяване и основни предизвикателства за периода 2014—2015 г.“ (COM(2014)0700), придружено от работния документ на службите на Комисията SWD(2014)0301, озаглавен „Доклад за напредъка на Черна гора през 2014 г.“, както и индикативния стратегически документ (2014—2020 г.), приет на 19 август 2014 г.,

—

като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси от 16 декември 2014 г. относно разширяването и процеса на стабилизиране и асоцииране,

—

като взе предвид изявлението и препоръките от деветото заседание на Парламентарния комитет по стабилизиране и асоцииране ЕС—Черна гора, проведено на 1 и 2 декември 2014 г.,

—

като взе предвид предишните си резолюции относно Черна гора,

—

като взе предвид работата на Чарлз Танък като постоянен докладчик за Черна гора на комисията по външни работи;

—

като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.

като има предвид, че Черна гора е единствената страна в региона, която вече е отворила или временно затворила глави в рамките на преговорите с ЕС, което е положително развитие; като има предвид, че се счита, че тази водеща роля предполага по-голяма отговорност както в регионален контекст, така и и що се отнася до процеса на разширяване като цяло;

Б.

като има предвид, че всяка страна кандидатка е оценявана според собствените си заслуги и че осъществяването на допълнителен напредък ще зависи от ефикасното прилагане на стратегиите за реформи и плановете за действие на страната;

В.

като има предвид, че устойчивият диалог и конструктивното сътрудничество между правителството и опозицията са важни, за да се постигне напредък в подготовката за присъединяване и да се гарантира общественото доверие в избирателния процес и в държавните институции; като има предвид, че всички политически сили следва да останат насочени към процеса на присъединяване на страната към ЕС;

Г.

като има предвид, че Черна гора следва да продължи да натрупва солиден опит в областта на принципите на правовата държава, което е основна предпоставка за присъединяването към ЕС и за поемането на свързаните с членството в ЕС задължения; като има предвид, че корупцията продължава да бъде повод за много сериозна загриженост;

Д.

като има предвид, че гражданското общество изпълнява важна роля в процеса на реформи и присъединяване към ЕС;

Е.

като има предвид, че въпросът за свободата на словото и свободата на медиите продължава да буди безпокойство; като има предвид, че макар и да са намалели, през отчетния период са регистрирани нови случаи на насилие срещу представители на медиите; като има предвид, че компетентните органи трябва да подобрят системите за разследване и наказателно преследване на стари и нови случаи и да създадат положителна атмосфера за функционирането на свободни и независими медии;

1.

Приветства напредъка, постигнат в преговорите за присъединяване, като отбелязва, че досега са започнати преговори по 16 от главите, включително по глави 23, 24 и 31, като две глави (наука и изследвания и образование и култура) са вече временно затворени;

2.

Насърчава своевременното продължаване на преговорите за присъединяване въз основа на приложените реформи и конкретните резултати, постигнати по-специално в областта на принципите на правовата държава, медийната среда и борбата с корупцията; приветства освен това приемането на 16 декември 2014 г. на редица закони в съответствие с плана за действие относно глава 23; застъпва становището, че е необходимо напредъкът в преговорите и подобряването на стратегическата, нормативната и институционалната рамка да бъдат придружени от действителен напредък в страната, с акцент върху изпълнението на съответните планове за действие и стратегии;

3.

Приветства допълнителното укрепване на структурите за водене на преговори, включително създаването на Съвет по въпросите на правовата държава; призовава правителството да укрепи вътрешноведомствената координация и да разшири обхвата на консултациите между отделните министерства;

4.

Отново заявява, че реформите, свързани с принципите на правовата държава, са в основата на процеса на европейската интеграция и представляват съществена предпоставка за напредъка в цялостните преговори за присъединяване; счита, че политическата воля продължава да бъде от решаващо значение за постигането и запазването на значителен напредък в борбата с корупцията и организираната престъпност, което представлява показател за независимостта, ефикасността и професионализма на съдебната система;

5.

Отбелязва, че е важно да се гарантира, че процесът на реформи с активното участие на гражданското общество е с приобщаващ характер, за да се постигне необходимият напредък в преговорите; настоятелно призовава за по-активен парламентарен контрол в това отношение;

6.

Приветства приемането на плана за действие от 2014 г. за укрепване на парламентарния контрол, както и на парламентарния етичен кодекс през декември 2014 г.; подчертава необходимостта от засилване на капацитета на парламента на Черна гора и от предприемане на последващи мерки във връзка с техническия доклад, приет от него през юли 2013 г., относно предполагаемата злоупотреба с публични средства в полза на политически партии и подчертава, че предприетите в тази връзка съдебни мерки са все още недостатъчни; приканва правителството да обмисли съответните препоръки на парламента на Черна гора и да подобри парламентарния достъп до съответната информация;

7.

Изразява загриженост във връзка с това, че силната поляризация в страната доведе до бойкотиране от страна на опозицията на определени парламентарни заседания, а именно въпросите на министър-председателя, и че това подкопава демократичното функциониране на институциите; поради това настоятелно призовава всички политически сили както от правителството, така и от опозицията да насочат вниманието си към процеса на присъединяване на страната към ЕС и да поддържат устойчив диалог и конструктивно сътрудничество, особено в рамките на парламента; подчертава, че е необходима силна политическа воля за успешното прилагане и за институционалната стабилност;

8.

Приканва правителството да приложи по ефективен начин препоръките на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ)/Бюрото за демократични институции и права на човека (БДИПЧ), Венецианската комисия и Групата държави срещу корупцията относно правилата за провеждане на избори в съответствие с европейските стандарти и най-добри практики, включително относно правото на лицата да бъдат избирани в качеството на независими кандидати, пропорционалното публично финансиране за насърчаване на равнопоставеността на всички кандидати и извършването на одит на политическите партии; отбелязва, че местните избори бяха помрачени от твърдения за изборни нередности; подчертава, че те следва да бъдат разследвани и при необходимост да бъдат наказателно преследвани от компетентните органи;

9.

Подчертава значението на ясното разграничение между държавните и партийните позиции; приветства новия закон, приет през декември 2014 г., относно финансирането на политическите партии и настоятелно призовава всички политически партии да установят практика относно ефективното му изпълнение, което следва да има за цел да намали значително възможностите за злоупотреба с публични средства; изразява съжаление във връзка с факта, че важни части от относимото законодателство бяха приети без наличието на консенсус между политическите партии;

10.

Приветства по-силния акцент от страна на Комисията върху реформата на публичната администрация в рамките на процеса на присъединяване; приветства факта, че напредъкът в това отношение е своевременен, но отбелязва, че могат да бъдат предприети допълнителни стъпки с цел подобряване на качеството на законодателството и на местната администрация; споделя загрижеността относно политизацията на публичната администрация; призовава за постигане на напредък в повишаването на прозрачността, ефикасността и отчетността на централната и местната държавна администрация и за подобряване на тяхната координация, наред с координацията между органите за местно самоуправление, по-специално в областта на инвестициите, планирането на проектите и изпълнението; счита, че е от съществено значение да се предприемат действия по отношение на недостатъци в областта на критериите за наемане на работа, уволнение и оценка, липсата на оценка на резултатите от работата и недостатъчния административен, надзорен и инспекционен капацитет;

11.

Насърчава полагането на допълнителни усилия с цел да се укрепи капацитетът на службите на омбудсмана по отношение на случаите на защита от дискриминация;

12.

Приветства новата стратегия за съдебна реформа за периода 2014—2018 г., отбелязвайки с удовлетворение факта, че съответният план за действие като цяло е изпълнен навреме и че новият главен прокурор е избран; приветства новите правни мерки за повишаване на прозрачността по отношение на избора на прокурори; отбелязва, че отбелязаният в областта на съдебната реформа напредък спомогна за отварянето на четири допълнителни глави на междуправителствената конференция през декември 2014 г.; насърчава полагането на допълнителни усилия за наблюдаване и допълнително намаляване на натрупването на висящи дела и продължителността на съдебните производства и за повишаване на ефикасността на конституционния съд;

13.

Приветства напредъка на Черна гора в провеждането на реформите, целящи гарантиране на независимостта и повишената ефикасност на съдебната система; продължава да бъде загрижен във връзка с оказването на неправомерно влияние върху независимостта на съдебните органи, особено по отношение на назначаването и професионалното развитие на съдиите и прокурорите; подчертава спешната нужда от подобряване на критериите за избор при назначенията и повишаването в длъжност, както и от спазване на принципите на законосъобразност и пропорционалност по отношение на дисциплинарните производства; призовава за въвеждането на основни мерки за реформа на системите за назначаване, повишаване в длъжност и дисциплинарни наказания на съдиите и прокурорите; отбелязва, че част от тези проблеми трябва да бъдат решени с пакет от закони за организация на съдебната система;

14.

Изразява загриженост поради натрупването на висящи дела пред Конституционния съд, особено на такива, които са свързани с евентуалното системно нарушаване на правата на човека, като например инициативата за разглеждане на конституционността на Закона за административните нарушения;

15.

Изразява загриженост във връзка с това, че в рамките на производствата, свързани с военни престъпления, не са положени сериозни усилия за премахване на безнаказаността; насърчава компетентните органи да предприемат наказателно преследване на военните престъпления по навременен начин, включително на най-високо равнище; настоятелно призовава компетентните органи ефективно да разследват, да преследват наказателно, да съдят и да наказват военните престъпления в съответствие с международните стандарти и да гарантират, че пострадалите лица имат достъп до правосъдие и справедливо обезщетение;

16.

Изразява загриженост във връзка с това, че въпреки значителните финансови ресурси от международни донори, насочени към органите, е постигнат само ограничен напредък в борбата срещу корупцията, която продължава да застрашава правилното функциониране и стабилността на демократичните институции, принципите на правовата държава и икономическото развитие; призовава за поемането на по-активна роля от страна на Националната комисия за изпълнение на стратегията за борба с корупцията и организираната престъпност като ключово звено за координиране на действията за борба с корупцията; подчертава спешната нужда от по-активно участие и ефективно сътрудничество от страна на правителството, всички сектори на обществения живот и гражданското общество за предотвратяване на корупцията, както и за укрепване на законодателната рамка и за защита на лицата, сигнализиращи за наличието на нередности;

17.

Настоятелно призовава органите да увеличат капацитета на прокурорите, съдиите, полицията и други правоприлагащи органи и да натрупат солиден опит в разследванията, наказателното преследване и постановяването на осъдителни присъди на всички равнища, включително при производства, свързани с корупция на високопоставени лица; приветства приемането на закони за борба с корупцията, особено относно лобирането, общите административни производства, възлагането на обществени поръчки, и измененията на законите за предотвратяване на конфликтите на интереси; призовава за ефективното им прилагане, за да се даде възможност за задълбочаване на сътрудничеството между правоприлагащите органи и за подобряване на системата за проверки за наличието на конфликти на интереси и декларирането на имущественото състояние; призовава Комисията да следи отблизо прилагането на тези закони; счита, че е важно да се укрепят институциите, за да могат те да възприемат по-активен подход срещу корупцията, както и да се включи изцяло новата парламентарна комисия за надзор върху работата на Агенцията за борба с корупцията, на която следва да се отделят достатъчно ресурси; подчертава, че слабостите във връзка с независимостта и отчетността на съдебната система продължават да будят сериозна загриженост и да възпрепятстват борбата с корупцията;

18.

Призовава също така съдебната система да работи по-прозрачно в сферата на корупцията и по дела, свързани с организирана престъпност, особено когато става дума за публикуване в съдебните присъди на имената на дружества, физически лица и държавни служители, участвали в подобни престъпления;

19.

Отбелязва, че честите промени в законодателството могат да възпрепятстват ефективността на борбата срещу организираната престъпност; призовава за повишаване на капацитета на компетентните органи, по-специално във връзка с провеждането на сложни разследвания и решаването на трудни дела; приветства измененията в Наказателния кодекс с оглед на предотвратяването и наблюдението на радикализацията и религиозния екстремизъм; приветства новия Наказателен закон, който инкриминира „чуждестранните бойци“, включително джихадистите; призовава компетентните органи да прилагат ефективно относимите правни разпоредби, за да предотвратяват и контролират всички потенциални заплахи за сигурността на гражданите на Черна гора; подчертава значението на борбата срещу всички форми на екстремизъм;

20.

Приветства подписването на Споразумението за стратегическо и оперативно сътрудничество между Черна гора и Европол, напредъка, постигнат при преговорите за сключване на споразумение с Евроюст, и получаването на статут на наблюдател от страна на черногорските институции в съответните европейски съдебни мрежи; насърчава тясното оперативно сътрудничество със съответните европейски съдебни органи, включително по отношение на въпроса за трафика на хора;

21.

Отбелязва неотдавнашните усилия за подобряване на механизмите за провеждане на консултации с организациите на гражданското общество с оглед на постигането на по-голяма прозрачност в определянето на политиките и в законотворчеството в рамките на един приобщаващ процес; приветства обществените дискусии относно преразглеждането на плановете за действие за глави 23 и 24, приканва компетентните органи да развият допълнително устойчивото публично финансиране за организациите на гражданското общество, както и да изградят подходяща институционална рамка; приветства факта, че правителството назначи нов съвет за развитие на неправителствените организации; призовава компетентните органи да приспособят нормативната уредба и правните практики, за да защитят активистите от гражданското общество от нападения и изразяване на омраза, които според твърденията се срещат в определени вестници, и да изградят атмосфера, в която те да могат да работят без страх или репресии;

22.

Отново изтъква значението на свободата на словото като една от основните ценности на Европейския съюз; счита, че е от съществено значение за журналистите да имат пълна независимост; изразява дълбока загриженост във връзка с влошаването на положението по отношение на свободата на медиите и с ниските професионални и етични стандарти сред работещите в медиите в Черна гора; изразява дълбоко съжаление относно факта, че продължават целевите инциденти срещу журналисти и медийна собственост; отбелязва, че правителството на Черна гора създаде комисия за разследване на нападенията срещу журналисти; настоятелно призовава компетентните органи да изпълнят препоръките на тази комисия и да постигнат трайни резултати при наказателните преследвания и окончателните осъдителни присъди на извършителите; счита, че наличието на независими обществени медии с независими редактори и на стабилно и устойчиво финансиране е от съществено значение за по-дълбокото внедряване на демократичните стандарти; подчертава, че всички политици и медиите носят отговорност за поддържането на атмосфера на толерантност към различията в мненията; подчертава, че публичните изявления в подкрепа на свободата на медиите спомагат за създаването на атмосфера, благоприятстваща почтителното отношение към журналистите и тяхната защита; приветства споразумението между представителите на медиите за преразглеждане на професионалния етичен кодекс като първа стъпка за подобряване на саморегулирането на медиите; счита за необходимо да се приеме ясна нормативна уредба, с която да се установят правила по отношение на собствеността и финансирането на медиите;

23.

Счита, че прозрачното разглеждане на тоталитарното минало, включително отварянето на архивите на тайните служби, е стъпка към по-нататъшната демократизация, отчетност и институционална стабилност;

24.

Приветства факта, че законът за борба срещу дискриминацията е в почти пълно съответствие с достиженията на правото на ЕС; приканва органите да предприемат действия по отношение на все още съществуващите недостатъци във връзка с расовата дискриминация и разпоредбите относно санкциите; призовава органите да предоставят всички необходими финансови и административни ресурси на Съвета за борба с дискриминацията; като отчита известен напредък в социалното приобщаване и образованието на ромското население, изразява загриженост относно високия процент на отпадналите от училище и ниския дял на учащите от ромски произход сред общия брой на студентите; призовава за насърчаване на инициативите, които спомагат за жилищно настаняване, здравеопазване, образование и заетост на ромското население, както и овластяването на жените от ромски произход и образованието на жените студенти от ромски произход; приветства усилията на компетентните органи за защита на правата на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните (ЛГБТИ) лица по време на втория парад, който протече без никакви инциденти; изразява загриженост обаче, че нападенията срещу членове и активисти на общността на ЛГБТИ лица продължават; настоятелно призовава както политиците, така и представителите на гражданското общество да се борят срещу широко разпространените враждебност и насилие срещу сексуалните малцинства, по-специално чрез полагане на усилия за образоване и информиране на обществеността, с цел да се спомогне за промяна на отношението и чрез осигуряване на обучение за полицията, прокурорите и съдиите;

25.

Приветства подобренията в нормативната уредба по отношение на правата на хората с увреждания; отбелязва, че са необходими още мерки за съгласуване с достиженията на правото на ЕС; настоятелно призовава правителството да ускори напредъка по отношение на достъпността на сградите за хората с увреждания и изразява съжаление, че повечето държавни и местни институции, включително подбраните приоритетни сгради (като парламента и съдилищата), все още не са достъпни за хора с увреждания; продължава да изразява загриженост поради високия процент на отпадащите от образователната система учащи се с увреждания след началното и средното образование; отбелязва колко е важно да се гарантира достатъчна прозрачност на фонда за професионална рехабилитация и заетост на хората с увреждания и на неговото разходване;

26.

Подчертава необходимостта от по-нататъшно подобряване на прилагането и проследяването на изпълнението на свързаните с децата закони и политики на национално и местно равнище и от предоставянето на подходящ капацитет; призовава за подобряване на качеството на образованието на всички деца и за полагане на по-нататъшни усилия в подкрепа на уязвимите деца; подчертава значението на разширяването на реформата в областта на правораздаването при малолетни и непълнолетни лица, за да се обхванат също и децата в административни, граждански и наказателни производства с цел насърчаване на по-големия достъп до правосъдие;

27.

Изразява загриженост, че напредъкът по отношение на правата на жените, равенството между половете, представителството на жените в политическата сфера и на пазара на труда и борбата срещу домашното насилие продължава да е ограничен; подчертава спешната нужда в това отношение от постигане на по-бърз напредък по отношение на правата на жените, равенството между половете, представителството на жените в политическата сфера и на пазара на труда и борбата срещу домашното насилие; във връзка с това призовава за по-активно участие на парламента, за по-структурирано сътрудничество с гражданското общество и за повишаване на институционалния капацитет, в т.ч. подобряване на сътрудничеството между социалните служби и правоприлагащите органи; настоятелно призовава правата на пострадалите лица да заемат централно място във всички мерки и да се извършват надлежни проверки с оглед на предотвратяването, разследването, наказването и обезщетяването на проявите на домашно насилие;

28.

Приветства политиките на Черна гора, насочени към създаване на атмосфера на толерантност и приобщаване на всички национални малцинства; силно насърчава органите на управление в Черна гора да продължат да защитават мултинационалната идентичност на региона Бока Которска и да укрепват културното и икономическото му сътрудничество със съседните държави членки на ЕС;

29.

Приветства факта, че свободата на мисълта, на съвестта и на религията продължава да се гарантира и прилага; отбелязва, че обтегнатостта на отношенията между Сръбската и Черногорската православна църква продължава, особено във връзка с имуществени въпроси; призовава за приемането на нов закон за правния статут на религиозните общности;

30.

Насърчава правителството да осъществи устойчиви икономически реформи, включително правни разпоредби относно антиконкурентни механизми, за стимулиране на конкурентоспособността и за преодоляване на структурните слабости, за предприемане на мерки по отношение на големия неформален сектор и за подобряване на стопанската среда като цяло; призовава за засилване на социалния диалог между различните партньори; освен това призовава за укрепване на капацитета, включително участие в обществени консултации, и за формулиране и координиране на икономическата политика, също за да се намалят регионалните различия; настоява, че е необходимо да се води ефективна борба срещу укриването на данъци; изразява загриженост във връзка с това, че наличието на правна и съдебна неяснота, включително по отношение на лицензирането, данъчните административни производства и изпълнението на договорните задължения, може да създаде рискове за икономическите субекти и да подкопае капацитета на Черна гора за привличане на чуждестранни инвестиции; подчертава, че е необходимо спешно да се разрешат търговските спорове с чуждестранни инвеститори, което е от решаващо значение за икономиката на Черна гора; споделя загрижеността относно липсата на осезаемо подобрение на ситуацията на пазара на труда и трайно високото равнище на младежката безработица и дългосрочната безработица и поради това призовава за прилагане на активни мерки на пазара на труда;

31.

Отбелязва, че диалогът между двете страни на индустрията все още е недостатъчен, и призовава за по-нататъшно укрепване на правата на тези, които създават нови синдикати; приветства измененията на трудовото право с цел регулиране на правата на заетите лица в случай на банкрут; насърчава правителството да ускори работата по първата си програма за реформи в сферата на заетостта и социалната сфера с оглед на установяването и справянето с основните предизвикателства пред Черна гора в рамките на политиката на заетост, социалното приобщаване и намаляване на бедността;

32.

Приветства прилагането на Законодателния акт за малкия бизнес и факта, че Черна гора се присъедини към Програмата на ЕС за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME); призовава за ускоряване на схемите за подкрепа на публичния сектор за МСП, тъй като МСП са една от водещите сили, явяващи се двигател на икономическото развитие;

33.

Продължава да изпитва дълбока загриженост във връзка със забавянето на производството за несъстоятелност на най-големия промишлен производител в Черна гора — фабриката за алуминий „Комбинат за алуминий в Подгорица“ (Kombinat Aluminijuma Podgorica), което е в разрез със задълженията на страната съгласно Споразумението за стабилизиране и асоцииране (ССА); настоятелно призовава правителството и заинтересованите страни да постигнат устойчиво разрешение по отношение на Комбината за алуминий в Подгорица в съответствие с правилата за държавните помощи съгласно ССА и въз основа на прозрачност и на принципите на правовата държава;

34.

Изразява съжаление, че Черна гора пренебрегна разпореждането на кипърския съд относно продажбата на Комбината за алуминий в Подгорица, и призовава Черна гора да признае напълно относимите решения на съдебните органи на държавите членки на ЕС;

35.

Насърчава Черна гора да продължи напредъка в областта на опазването на околната среда и изменението на климата чрез укрепване на административния капацитет, разработване на устойчиви енергийни политики и насърчаване на екологосъобразен икономически модел, който да стимулира инвестициите с цел да се гарантира привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС в областта на околната среда и климата; припомня необходимостта от изготвяне на национална енергийна стратегия, която да взема предвид множеството различни възобновяеми енергийни източници, както и необходимостта да се зачита природното наследство и зоните, предмет на закрила и международното признаване; спешно призовава за консултации относно трансграничните проекти;

36.

Призовава за дългосрочно планиране по отношение на туризма по крайбрежието и за създаване на силни механизми за предотвратяване на унищожаването на околната среда и на корупцията в областта на териториалното устройство и строителството;

37.

Поздравява Черна гора за активното участие и за конструктивната роля в регионалното и международното сътрудничество, както и в процеса на регионално помирение; поздравява правителството за това, че е постигнато пълно привеждане в съответствие с общата външна политика и политика на сигурност на ЕС, и насърчава органите да продължават да привеждат позицията на външната политика на страната с тази на ЕС, особено предвид настоящото положение на международната терористична заплаха; поздравява правителството за това, че е единствената от страните кандидатки в Западните Балкани, заедно с Албания, която има пълно съответствие с позициите и решенията на ЕС по отношение на положението в Украйна; призовава органите на Черна гора да засилят сътрудничеството с международните политически и икономически партньори, за да укрепят устойчивостта на страната срещу външен натиск и опити за дестабилизиране на страната и региона; приветства участието на страната в цивилни и военни мисии на ЕС, НАТО и ООН;

38.

Призовава всички членки на НАТО, и по-специално тези държави членки на ЕС, които членуват в НАТО, активно да подкрепят присъединяването на Черна гора към НАТО, за да се осигури по-голяма сигурност в региона на Адриатическо море, в който всички други държави вече са членки на НАТО, и по този начин да се повиши регионалната сигурност;

39.

Насърчава Черна гора да разгледа нерешените двустранни въпроси със съседите си на възможно най-ранен етап от процеса на присъединяване в конструктивен и добросъседски дух; отново заявява необходимостта от своевременно уреждане на все още неразрешените въпроси за определяне на границите и наследяването с Хърватия, Босна и Херцеговина, Сърбия и Косово; насърчава по-нататъшното сътрудничество със съседните държави чрез споделяне на опит от процеса на преговори за присъединяване; приветства това, че Черна гора получи статут на наблюдател в Договора за Енергийната харта;

40.

Настоятелно призовава за това граничният спор с Хърватия да бъде незабавно разрешен по взаимно съгласие, а в случай че намирането на взаимно приемливо решение се окаже невъзможно, призовава за уреждане на спора от Международния съд в Хага в съответствие с правилата и принципите на международното право;

41.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки и на правителството и парламента на Черна гора.

30.8.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 316/54

—

като взе предвид решението на Европейския съвет от 16 декември 2005 г. за предоставяне на статут на страна кандидатка за членство в ЕС, както и неговите заключения от 17 декември 2013 г.; като взе предвид заключенията на Съвета на Европейския съюз от 16 декември 2014 г.,

—

като взе предвид заключенията от заседанието на председателството на Европейския съвет, състояло се в Солун на 19 и 20 юни 2003 г., относно перспективата за присъединяване към Съюза на страните от Западните Балкани,

—

като взе предвид единадесетата среща на Съвета за стабилизиране и асоцииране между страната и ЕС от 23 юли 2014 г.,

—

като взе предвид доклада за напредъка (SWD(2014)0303) и съобщението на Комисията от 8 октомври 2014 г., озаглавено „Стратегия за разширяване и основни предизвикателства за периода 2014—2015 г.“ (COM(2014)0700), както и индикативния стратегически документ (2014—2020 г.), приет на 19 август 2014 г.,

—

като взе предвид резолюции № 817 (1993 г.) и № 845 (1993 г.) на Съвета за сигурност на ООН,

—

като взе предвид решението на Международния съд относно прилагането на Временното споразумение от 13 септември 1995 г.,

—

като взе предвид становището на Венецианската комисия относно седемте изменения на Конституцията на страната, прието на 10—11 октомври 2014 г.,

—

като взе предвид заключенията на международната мисия на ОССЕ/БДИПЧ за наблюдение на изборите, проведена за президентските и предсрочните парламентарни избори,

—

като взе предвид 12-ото заседание на Съвместния парламентарен комитет ЕС—бивша югославска република Македония, проведено на 26—27 ноември 2014 г.,

—

като взе предвид своите предходни резолюции,

—

като взе предвид работата на Иво Вайгъл като постоянен докладчик за страната на комисията по външни работи,

—

като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.

като има предвид, че бившата югославска република Македония е страна кандидатка за членство в ЕС от девет години и е най-напредналата страна по отношение на привеждането в съответствие с достиженията на правото на ЕС;

Б.

като има предвид, че Комисията препоръча на Съвета, за шести пореден път, започването на преговори; като има предвид, че страната е готова да преговаря с ЕС; като има предвид, че през последните осем години Парламентът непрекъснато призовава за откриване на преговорите за присъединяване на страната, и като има предвид, че по-нататъшно забавяне на започването на преговорите може да окаже отрицателно въздействие върху процеса на реформи в страната и доверието в ЕС в региона;

В.

като има предвид, че Съветът блокира преминаването към следващия етап на процеса на присъединяване поради нерешения спор за името с Гърция; като има предвид, че двустранните въпроси не следва да възпрепятстват преговорите за присъединяване към Европейския съюз; като има предвид, че липсата на напредък в процеса на интеграция в ЕС може да увеличи разходите за регионална стабилност, да се отрази на доверието в ЕС и да доведе до спад в демократичните стандарти на страната;

Г.

като има предвид, че това по-нататъшно отлагане допълнително засилва нарастващото разочарование на македонското обществено мнение, предизвикано от застоя в процеса на интеграция в ЕС, и рискува да изостри вътрешните проблеми и напрежение;

Д.

като има предвид, че всяка (потенциална) страна кандидатка ще бъде оценявана според собствените си заслуги, и че скоростта и качеството на необходимите реформи определят графика за присъединяване;

Е.

като има предвид, че двустранните въпроси трябва да бъдат разглеждани в конструктивен дух възможно най-рано, като се вземат предвид принципите и ценностите на ООН и на ЕС;

Ж.

като има предвид, че липсата на конструктивен и приобщаващ диалог между правителството и опозицията и предприетия от опозицията бойкот след изборите пречат на работата на парламента; като има предвид, че правителството и опозицията носят споделена отговорност за гарантирането на устойчиво политическо сътрудничество, което е от съществено значение за демократичното развитие на страната и изпълнението на европейския дневен ред; като има предвид, че изборите се проведоха при пристрастно отразяване в медиите и климат на недостатъчно разделение между държавните и партийните дейности;

З.

като има предвид, че 12-ото заседание на Съвместния парламентарен комитет (СПК) не успя да приеме нито една съвместна препоръка; като има предвид, че един пълноценно функциониращ СПК е необходим за осигуряване на парламентарен контрол върху процеса на присъединяване;

И.

като има предвид, че принципите на правовата държава, свободата на медиите, регионалното сътрудничество и добросъседските отношения са важни елементи на процеса на разширяване на ЕС;

Й.

като има предвид, че корупцията и организираната престъпност продължават да бъдат сериозни проблеми; като има предвид, че свободата на изразяване и независимостта на медиите продължават да бъдат застрашени;

1.

Повтаря, за девети пореден път, призива си към Съвета да определи дата за започване на преговори за присъединяване без по-нататъшно отлагане, за да не се загуби набраната скорост и да се даде тласък на свързаните с достиженията на правото на ЕС реформи и да се укрепи процесът на демократизация; отново изразява становището си, че въпросът за името, който е двустранен въпрос, не трябва да представлява пречка за започването на преговори за присъединяване, но трябва да бъде решен преди края на процеса на присъединяване; подкрепя съображението на Комисията, че непостигането на компромис между страните след почти две десетилетия преговори с посредничество оказва пряко и отрицателно въздействие върху стремежа на страната и нейния народ за присъединяване към ЕС; приканва и двете правителства да предприемат конкретни стъпки за намиране на взаимно приемливо решение; изтъква отново значението и необходимостта от конструктивен подход към предизвикателства със съседите по тези двустранни въпроси;

2.

Припомня ангажимента на държавите членки отново да разгледат проблема през 2015 г. с оглед откриване на преговори за присъединяване; счита, че започването на преговори с ЕС може да има само положително въздействие върху усилията за решаване на двустранни спорове, генерирайки в същото време така необходимите по-нататъшни реформи, особено по отношение на принципите на правовата държава, независимостта на съдебната система и борбата с корупцията; подчертава, че продължаването на забавянето на започването на преговори ще има все по-голяма и непредсказуема цена за страната, както и за стабилността в региона; подчертава, че по-нататъшното продължаване на статуквото подкопава доверието в политиката на разширяване на ЕС и нейната ефикасност, както и позицията му в региона;

3.

Отново изразява становището си, че двустранните спорове не следва да бъдат използвани, за да се възпрепятства процесът на присъединяване; счита, че те не следва да представляват пречка за официалното започване на преговори за присъединяване, но следва да бъдат решавани колкото е възможно по-рано в процеса на присъединяване; е загрижен от неспазването от една от страните на решението на Международния съд от 5 декември 2011 г. относно прилагането на Временното споразумение от септември 1995 г.; приканва Гърция да потвърди ангажимента си, поет в Програмата от Солун от 2003 г. и да създаде положителна среда за решаване на двустранни различия в духа на европейските ценности и принципи; призовава за по-нататъшен напредък, включително в контактите на високо равнище между правителствата и в двустранните отношения с България, с оглед договаряне на споразумение за добросъседски отношения, което да урежда въпроси от общ интерес; отново изразява своята загриженост относно използването на исторически аргументи в настоящия дебат със съседите и приветства всички усилия за съвместно честване на общи исторически събития със съседните държави — членки на ЕС; счита, че това би могло да допринесе за по-доброто разбиране на историята и за добросъседските отношения;

4.

Призовава за по-активно ангажиране на ЕС по въпроса за името, и подкрепя възприемането на проактивен подход от страна на политическите лидери на ЕС; приканва новия заместник-председател/върховен представител (ЗП/ВП) да разработи нови инициативи за преодоляване на настоящия застой и да работи, в сътрудничество със специалния представител на ООН, за намирането на взаимно приемливо решение; призовава Съвета да проведе през първата половина на 2015 г. задълбочено обсъждане на перспективата на Македония за присъединяване към ЕС; настоява по време на процеса на интеграция всички страни кандидатки и потенциални кандидатки за членство в ЕС да бъдат третирани съобразно със собствените си заслуги; счита, че продължаването на диалога за присъединяване на високи равнище с Комисията ще допринесе допълнително за качеството на процеса на реформи;

5.

Призовава всички държави членки на НАТО, и особено всички държави — членки на ЕС, които са членки на НАТО, да подкрепят активно присъединяването на страната към НАТО, за да се постигне по-голяма сигурност и политическа стабилност в Югоизточна Европа;

6.

Насърчава установяването на трансгранично сътрудничество в областта на историята, културата, образованието и разпространението на европейските ценности в подкрепа на усилията за демократични промени; в тази връзка призовава съседните държави — членки на ЕС, в духа на добросъседските отношения да подкрепят желанието за осъществяване на демократични промени, което означава да подкрепят откриването на преговорния процес;

7.

Насърчава страната да създаде със своите съседи съвместни експертни комисии по въпросите на историята и образованието, с цел да се допринесе за обективното тълкуване на историята, да се задълбочи академичното сътрудничество и да се подкрепи положителното отношение на младите хора към съседните държави;

8.

Силно насърчава органите и гражданското общество да предприемат подходящи мерки за историческо помирение, за да се преодолее разделението между и в рамките на различните етнически и национални групи, включително гражданите с българска идентичност;

9.

Приема за сведение предложения пакет от изменения на Конституцията; е на мнение, че някои предложения, включително разпоредбите относно определението за брак и формирането на международни финансови зони, биха могли да бъдат допълнително подобрени в съответствие с препоръките на Венецианската комисия; припомня също така, че е необходимо да се спазва Европейската конвенция за правата на човека, както и да се вземат под внимание достиженията на правото на ЕС; подчертава необходимостта от внимателно изготвяне на законодателството за прилагане на конституционните промени; подчертава, че процесът на дълготрайна конституционна промяна изисква широка политическа подкрепа, конструктивен диалог и сътрудничество между всички политически сили; подчертава необходимостта от всеобхватни публични дебати и внимателни консултации и от изграждането на консенсус с опозиционните партии, гражданското общество и съответните заинтересовани лица;

10.

Изразява загриженост относно вътрешния климат на поляризация; настоятелно призовава правителството да зачита ролята на парламента като предоставя достатъчно място и време за консултации, включително по промени в конституцията, в интерес на осигуряването на пълен и независим парламентарен контрол; призовава правителството и всички политически партии да работят за подобряване на отношенията, с оглед поддържане на политическа стабилност, гарантиране на устойчиво конструктивно политически сътрудничество и ускоряване на изпълнението на европейския дневен ред; припомня, че компромисите са от основно значение за функционирането на демокрацията; подчертава необходимостта да се подобри приобщаващият характер и прозрачността на присъединителния процес; подчертава, че бойкотът след изборите е проблем, който трябва да бъде решен в дух на споделена отговорност между правителството и опозицията по отношение на правилното функциониране на парламента; приканва ЗП/ВП да работи с всички партии за улесняване на политическия диалог;

11.

Е сериозно загрижен от влошаването на отношенията между правителството и опозицията, особено с оглед на неотдавнашното съобщение за обвинения, повдигнати срещу лидера на опозицията от министър-председателя, а също и на повдигнатите в отговор на това контраобвинения в престъпни деяния; осъжда всякакво незаконно следене, и призовава всички твърдения да бъдат публикувани и свободно докладвани; призовава за независимо разследване на всички твърдения и на извършеното следене, при пълно спазване на принципите на прозрачност и безпристрастност и на презумпцията за невиновност; изтъква отново значението на придържането към основния принцип на свобода на изразяване; призовава всички участници в политическия живот да започнат конструктивен диалог с цел да се запази акцентът върху стратегическите приоритети на страната и нейните граждани;

12.

Изразява съжаление за отсъствието на опозицията от редовната работа на СПК; счита, че е от съществено значение да се гарантира правилното функциониране на СПК чрез адекватно представителство на всички парламентарни партии в работата му;

13.

Е загрижен, че междуетническото съвместно съществуване остава крехко и представлява предизвикателство за страната; изразява загриженост относно растящото междуетническо напрежение, разкриващо липса на доверие между общностите; решително осъжда използването на етноцентричен и разделящ език, особено по време на предизборни кампании; подчертава, че започването на преговори за присъединяване към ЕС може да помогне на страната да се справи с това предизвикателство по-добре, като засили междуетническото сближаване около тази обща цел; осъжда всички форми на краен национализъм и етноцентризъм, които задълбочават разделението в обществото; призовава всички политически партии и организации на гражданското общество активно да подкрепят изграждането на приобщаващо и толерантно мултиетническо и мултирелигиозно общество и да защитават основните права на всички лица, принадлежащи към етнически малцинства; припомня, че образованието играе жизнено важна роля за постигането на толерантност и уважение между различните хора; призовава Комисията да засили проектите и програмите, насочени към укрепването на междуетническия диалог и взаимното разбирателство;

14.

Приветства факта, че дневният ред за присъединяване към ЕС остава стратегически приоритет за страната; насърчава страната да продължи да консолидира реформите и да промени политиките и практиките, които все още биха могли да представляват пречка пред нейното европейско бъдеще, както и да осигури напредъка в изпълнението на свързаните с ЕС приоритети за реформи, включително в контекста на диалога на високо равнище за присъединяване;

15.

Отбелязва, че президентските и предсрочните парламентарни избори през април 2014 г. бяха оценени от ОССЕ/БДИПЧ като ефикасно проведени; споделя загрижеността обаче във връзка с неясната разграничителна линия между държавни и партийни дейности, което е в разрез с международните задължения при демократични избори, както и във връзка с пристрастното медийно отразяване и твърденията за сплашване на избирателите; приветства избирателните реформи, но настоятелно призовава органите да разследват твърденията за нередности преди и по време на изборите; призовава правителството своевременно да следва всички препоръки на БДИПЧ, с цел подобряване на избирателния процес, включително управлението и точността на избирателните списъци; припомня също така в тази връзка необходимостта от съставяне на избирателни списъци, съответстващи на международните стандарти;

16.

Настоятелно призовава правителството да поправи недостатъците в прилагането на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП), като системните проблеми със системата за контрол, недостатъчната вътрешна и външна координация между институциите, изоставането при държавните поръчки, недостатъчната степен на усвояване и ниският капацитет на институциите; призовава за заздравяване на връзката между помощта от ЕС и националните стратегии за реформи и за използване на средствата от ИПП като лост за постигане на много по-голяма бюджетна децентрализация в страната; призовава за предотвратяване на по-нататъшни загуби на помощи и за ускоряване на изпълнението на програмите, за да се засили въздействието на помощта от ЕС;

17.

Приветства приемането на новата законодателна рамка за държавните служители и работещите в публичния сектор през февруари 2014 г. като стъпка към постигането на единна, прозрачна и отчетна публична администрация; е загрижен, че въпреки напредъка в законодателния процес, публичната администрация остава разпокъсана и обект на политическо влияние; силно я насърчава да повишава своя професионализъм и независимост на всички равнища; насърчава усилията за прилагане на закона при надлежно зачитане на принципите на прозрачност, доказани заслуги и равнопоставено представителство; приканва правителството да приеме програма за реформа в управлението на публичните финанси;

18.

Настоятелно призовава за пълно прилагане на Охридското рамково споразумение (ОРС); призовава прегледа на изпълнението ѝ да завърши с политически препоръки; препоръчва настоятелно ОРС да се разглежда като съществен елемент за спазването на принципите на правовата държава, междуобщностните отношения и по-нататъшната децентрализация; насърчава силно развитието на местно управление и подкрепата на мерките за изграждане на доверие в дългосрочен план на политическо равнище, като провеждане на публични разисквания за обясняване на ползите от ОРС; призовава правителството и компетентните местни органи да започнат изпълнението на Стратегията за интегрирано образование и да предоставят повече средства за тази цел; счита за важно включването на организации на гражданското общество (ОГО) в този процес; препоръчва по-проактивен подход, за да се гарантира етническата, културната и езиковата идентичност на всички общности;

19.

Приветства високата степен на привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС и подобряването на ефикасността и професионализма на съдилищата в резултат на всеобхватни реформи в съдебната система;; е загрижен обаче от неправомерното политическо влияние върху определени съдебни производства и подчертава, че съдебните органи не трябва да се поддават на никакъв външен натиск от страна на парламентарната или изпълнителната власт; подчертава необходимостта от гарантиране на правилно прилагане на съдебни стандарти в съответствие с европейските норми и най-добри практики; призовава за уеднаквяване на съдебната практика с цел гарантиране на предсказуема съдебна система и обществено доверие; призовава за подобряване на качеството на правосъдието, за повече използване на извънсъдебни средства за правна защита и алтернативно разрешаване на спорове, за по-добро стратегическо планиране, за по-добър достъп до правосъдие за уязвимите членове на обществото и за по-голямо участие на професионалните организации и организациите на гражданското общество в мониторинга на независимостта на съдебната система;

20.

Отбелязва положителното развитие в изпълнението на програмите за борба с корупцията за 2011—2015 г. и в укрепването на системата за личен и институционален интегритет, както и в междуинституционалното и международното сътрудничество; отбелязва оставащите съществени проблеми, свързани с прилагането на законодателството срещу прането на пари, включително проблеми с трансгранично измерение, с провеждането на национална оценка на риска и с подобряване на оперативната ефективност; отново заявява, че една независима и пълноценно функционираща Държавна комисия за борба с корупцията следва да бъде водещата държавна институция в справянето с този проблем; призовава, с цел да се подобри работата на тази комисия, компетентните органи да засилят взаимното свързване посредством информационните технологии между съдилищата и прокурорските служби и да създадат централен регистър на длъжностните лица;

21.

Призовава за по-ефективно прилагане на политиките и законодателството за борба с корупцията, особено в областта на политиката, публичната администрация, обществените поръчки и правоприлагането, както и за засилване на административния капацитет; настоятелно призовава страната да подобри резултатите в издаването на присъди в борбата срещу корупцията, включително на високо равнище; призовава независимите ОГО и медиите да изобличават корупцията и да подкрепят независимите и безпристрастни разследвания и съдебни процеси; призовава прокуратурата да направи възможно подходящото и своевременно разследване на твърдения в тази област;

22.

Отбелязва със задоволство, че съществува правна и институционална рамка за борба с организираната престъпност; поздравява страната за активното ѝ регионално и международно сътрудничество, включително чрез Евроюст и Европол; приветства успешното провеждане на редица полицейски операции срещу организирани групи, и по-специално прекъсването на международни маршрути за трафик на наркотици и незаконен трафик на мигранти;

23.

Осъжда всички форми на политически и/или религиозен екстремизъм и счита, че е необходимо трансгранично сътрудничество с други държави от Западните Балкани и държави членки на ЕС; приветства измененията в Наказателния кодекс, които дават по-точно определение както на наказуемите деяния, така и на санкциите за лица, участващи в политически и/или религиозен екстремизъм; отново решително посочва необходимостта от обща проактивна стратегия за външната политика и политиката в областта на сигурността и отбраната, особено с оглед на настоящата международна терористична заплаха; припомня, че общественият ред следва да се бори с всички форми на екстремизъм, и че заклеймяването на която и да било религиозна група в този контекст следва да бъде старателно избягвано;

24.

Изразява съжаление за липсата на сътрудничество с ОГО и публичните заинтересовани лица в законодателния процес; отбелязва, че това сътрудничество следва да се основава на искрената воля на правителството да се консултира с различни заинтересовани лица както в рамките на законодателния процес, така и при изготвянето на политики; подчертава решаващата роля, която ОГО могат за играят за повишаване на обществената осведоменост за процеса на присъединяване и за по-голямата му прозрачност, отчетност и приобщаващ характер; насърчава правителството да подпомага развитието на гражданско общество също и в селските райони; призовава правителството да започне обсъждане по същество на реформа във висшето образование с университети, преподаватели и студенти;

25.

Насърчава органите да изтеглят от Сърбия съответните архиви на югославските тайни служби; счита, че прозрачното разглеждане на тоталитарното минало, включително отварянето на архивите на тайните служби, е стъпка към по-нататъшна демократизация, отчетност и институционална стабилност;

26.

Изразява силна загриженост от политическия и финансовия натиск, който постоянно и значително подкопава независимостта на медиите; изразява силно съжаление за продължаващото влошаване на положението със свободата на изразяване, което доведе до най-ниския рейтинг в класацията за свобода на печата в региона; изразява съжаление в тази връзка, че в индекса, изготвен от Репортери без граници страната е слязла от 34-то място през 2009 г. на 117-то през 2015 г.; отбелязва с растяща загриженост контрола на държавата над медиите, включително продължаващата зависимост от държавния бюджет, честото прибягване до автоцензура, както и ниските професионални стандарти и етика; отбелязва със загриженост използването на оклеветяване в политическия и медийния контекст; изразява съжаление, че въпреки че бяха предприети някои стъпки за възстановяване на диалога между правителството и медийната общност, законът за аудиовизуалните услуги беше изменен по бързата процедура, без да бъдат надлежно проведени консултации със заинтересованите страни от медиите;

27.

Настоятелно призовава правителството да следва политики на засилване на медийния плурализъм и разнообразието на мнения, както и да гарантира независимостта на обществените радио и телевизия и на медийния регулатор; отбелязва със загриженост, че държавните радио и телевизия са проявили значителни пристрастия в полза на управляващите партии, както по време на изборните кампании (като е съобщено в докладите на ОССЕ/БДИПЧ), така и при обстоятелства, които не са свързани с кампании (както е посочено в доклада на Комисията относно напредъка); приветства факта, че правителството е осигурило публичен достъп до данни относно правителствените реклами; призовава правителството обаче да повиши прозрачността на критериите, използвани при разпределянето на финансовите средства; препоръчва настоятелно на Комисията да бъде по-активна в мониторинга и консултирането във връзка с развитието на политиката и в насърчаването на диалога между всички заинтересовани лица от медиите;

28.

Напомня на правителството и политическите партии за тяхната отговорност за създаването на култура на приобщаване и толерантност; призовава за привеждане на закона срещу дискриминацията в съответствие с достиженията на правото на ЕС, тъй като той не забранява дискриминацията на основание сексуална ориентация; осъжда всички форми на насилие срещу общността на ЛГБТИ и призовава извършителите, включително лицата, отговорни за насилието срещу Центъра за подкрепа на ЛГБТИ в Скопие, да бъдат съдени; подчертава необходимостта от борба с предразсъдъците и дискриминацията срещу ромите и от предприемане на по-нататъшни мерки за подобряване на тяхното положение, особено в областта на жилищното настаняване, здравеопазването, образованието и заетостта; призовава органите да осигурят интегрирането на аспекта за равенството между половете във всички области на политиката, с цел гарантиране на равенството между мъжете и жените; изразява отново своята загриженост относно продължаващото съществуване на свързани с пола стереотипи в обществото и относно домашното насилие; насърчава правителството да се заеме с проблема със структурната неравнопоставеност между половете и разликата в заплащането в икономическата, политическата и социалната област; призовава Комисията да изпълни собствения си ангажимент за даване на приоритет на главата относно заетостта и социалната политика в процеса на присъединяване, като стартира инициатива в тази връзка по време на диалога на високо равнище за присъединяването със страната;

29.

Остава загрижен от високите равнища на детска бедност и липсата на капацитет на институциите, отговарящи за изпълнението на политики и стратегически действия в тази област; настоятелно призовава правителството да увеличи усилията си за прилагане на преразгледаната национална стратегия относно бедността и социалното изключване; настоятелно призовава да се отделя по-голямо внимание на осигуряването на справедлив и ефективен достъп до правосъдие за всички деца; подчертава необходимостта от допълнителни усилия от страна на правителството за подпомагане на децата с увреждания и децата от ромската общност; призовава за по-нататъшни усилия, насочени към подобряване на здравето и храненето на децата, като особена загриженост в това отношение предизвикват ромските деца;

30.

Приветства факта, че страната продължава да бъде регионален лидер по отношение на условията за стопанска дейност, както и изкачването ѝ в световната класацията на Световната банка от 31-во място през 2013 г. на 30-то през 2014 г. отбелязва обаче, че трудностите при принудителното изпълнение на договорни задължения и честите промени в законодателството без подходящи консултации поставят сериозни предизвикателства пред стопанския климат; подчертава същевременно значението на постигането на напредък по отношение на трудовото право и засилването на социалния диалог; подчертава необходимостта от по-нататъшно подобрение на стопанската среда чрез подкрепа за МСП, намаляване на различията между регионите и свързване на институциите, извършващи научноизследователска и развойна дейност с бизнеса и сектора на заетостта;

31.

Приветства факта, че притокът на преки чуждестранни инвестиции остана стабилен и позволи по-голяма диверсификация на износа; отбелязва, че 80 % от общия обем на преките чуждестранни инвестиции са с произход от дружества от ЕС, а търговските потоци на стоки и услуги с ЕС са нараснали още повече; отново посочва значението на привличането на чуждестранни инвестиции и счита, че забавянето на процеса на присъединяване към ЕС може да се превърне в пречка за по-задълбочената икономическа интеграция; признава необходимостта от увеличаване на публичните приходи и създаване на работни места в секторите с висока производителност, тъй като цялостната структура на икономиката продължава да бъде съсредоточена върху дейности с ниска производителност; подчертава, че всички правила, които обхващат международните финансови зони, следва да са в съответствие с достиженията на правото на ЕС и международните изисквания;

32.

Приветства намаляването на общото равнището на безработицата от 29,9 % през първото тримесечие на 2013 г. на 27,9 % през третото тримесечие на 2014 г.; призовава правителството да поднови усилията си за по-нататъшно намаляване на структурната и дългосрочната безработица, по-специално сред младите хора (при които равнището надхвърля 50 %) и уязвимите лица, включително ромите; призовава за предприемането на реформи за увеличаване на относителния дял на икономически активните лица и трудовата мобилност, както и за намаляване на големия неформален сектор, който продължава да възпрепятства конкуренцията; изразява загриженост, че степента на образование и обучение на работната сила често не отговаря на действителните нужди на икономиката, и че голям брой млади квалифицирани работници са принудени да имигрират поради трудности с намирането на подходяща работа в страната; изразява загриженост относно неотдавнашните законодателни промени, в които се оспорва правото на стачка, и призовава органите да ги преразгледат в съответствие със стандартите на Международната организация на труда (МОТ);

33.

Отбелязва предприетите стъпки за намаляване на безработицата сред жените, но призовава правителството да направи повече, тъй като безработицата при жените все още е много по-висока, отколкото средната за ЕС;

34.

Посочва, че са необходими значителни усилия, в сътрудничество с гражданското общество и съответните заинтересовани лица, в областта на околната среда и по-специално в областта на качеството на въздуха и водата, опазване на природата и управление на отпадъците; изразява загриженост относно замърсяването на въздуха и водата; отбелязва със загриженост концентрацията на вредни частици, която е няколко пъти над допустимите норми, особено в Скопие, Тетово, Битоля, Кичево и Кавадарци; призовава компетентните органи да засилят сътрудничеството си с оглед на прилагане на съответното законодателство, укрепване на административния капацитет и разпределяне на достатъчно средства за инвестиране в инфраструктури, като пречиствателни станции за отпадъчни води;

35.

Изразява съжаление, че енергийните цели за 2013 г. не са изпълнени, по-специално по отношение на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници; призовава във връзка с това за приемането на съответните планове за действие и за привеждането в съответствие с политиката на ЕС в областта на климата;