ISSN 1977-0855

Официален вестник

на Европейския съюз

C 264

European flag  

Издание на български език

Информация и известия

Година 59
20 юли 2016 г.


Известие №

Съдържание

Страница

 

I   Резолюции, препоръки и становища

 

СТАНОВИЩА

 

Европейски икономически и социален комитет

 

516-а пленарна сесия на ЕИСК, 27 и 28 април 2016 г.

2016/C 264/01

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Новата стратегия на ЕС за външната политика и политиката на сигурност (становище по собствена инициатива)

1

2016/C 264/02

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно По-справедлива трудова мобилност в ЕС (проучвателно становище)

11

2016/C 264/03

Становище на Eвропейския икономически и социален комитет относно Интеграция на бежанците в ЕС (проучвателно становище)

19

2016/C 264/04

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Външното измерение на енергийната политика на ЕС

28


 

III   Подготвителни актове

 

ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ

 

516-а пленарна сесия на ЕИСК, 27 и 28 април 2016 г.

2016/C 264/05

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Зелена книга относно финансовите услуги на дребно – Повече продукти, по-голям избор и по-добри възможности за потребителите и предприятията [COM(2015) 630 final]

35

2016/C 264/06

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите – Към модерна и по-европейска рамка за авторското право [COM(2015) 626 final]

51

2016/C 264/07

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание [COM(2015) 634 final – 2015/0287 (COD)] и Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на договорите за онлайн продажби и други продажби на стоки от разстояние [COM(2015) 635 final – 2015/0288 (COD)]

57

2016/C 264/08

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно правилата за обществените поръчки във връзка с настоящата криза в областта на убежището [COM(2015) 454 final]

73

2016/C 264/09

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 91/477/ЕИО на Съвета относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие [COM(2015) 750 final – 2015/0269 (COD)]

77

2016/C 264/10

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на дружественото право (кодифициран текст) [COM(2015) 616 final – 2015/0283 (COD)]

82

2016/C 264/11

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за осигуряване на трансграничната преносимост на услугите за онлайн съдържание в рамките на вътрешния пазар [COM(2015) 627 final – 2015/0284 (COD)]

86

2016/C 264/12

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на освобождаванията за дилърите на стоки [COM(2015) 648 final — 2015/0295 (COD)]

91

2016/C 264/13

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Съвета за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане [COM(2016) 25 final – 2016/0010 (CNS)] и Предложение за директива на Съвета за определяне на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар [COM(2016) 26 final – 2016/0011 (CNS)]

93

2016/C 264/14

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Затваряне на цикъла — план за действие на ЕС за кръговата икономика — [COM(2015) 614 final] — Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 94/62/ЕО относно опаковките и отпадъците от опаковки — [COM(2015) 596 final — 2015/0276 (COD)] — Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците — [COM(2015) 595 final — 2015/0275 (COD)] — Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 1999/31/ЕО относно депонирането на отпадъци — [COM(2015) 594 final — 2015/0274 (COD)] и относно Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на директиви 2000/53/ЕО относно излезлите от употреба превозни средства, 2006/66/ЕО относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори, и 2012/19/ЕС относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване — [COM(2015) 593 final — 2015/0272 (COD)]

98

2016/C 264/15

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Изменено предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно достъпа на стоки и услуги от трети държави до вътрешния пазар на обществени поръчки на Съюза и за определяне на процедурите за подпомагане на преговорите относно достъпа на съюзни стоки и услуги до пазарите на обществени поръчки на трети държави [COM(2016) 34 final – 2012/0060 (COD)]

110

2016/C 264/16

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската инвестиционна банка – Състояние на енергийния съюз 2015 година [COM(2015) 572 final]

117

2016/C 264/17

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Търговията – за всички. Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика [COM(2015) 497 final]

123

2016/C 264/18

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетост на държавите членки [COM(2016) 71 final – 2016/43 (NLE)]

134


BG

 


I Резолюции, препоръки и становища

СТАНОВИЩА

Европейски икономически и социален комитет

516-а пленарна сесия на ЕИСК, 27 и 28 април 2016 г.

20.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 264/1


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Новата стратегия на ЕС за външната политика и политиката на сигурност“

(становище по собствена инициатива)

(2016/C 264/01)

Докладчик:

José María ZUFIAUR NARVAIZA

На 21 януари 2016 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно

„Новата стратегия на ЕС за външната политика и политиката на сигурност“.

(становище по собствена инициатива)

Секция „Външни отношения“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 19 април 2016 г.

На 516-ата си пленарна сесия, проведена на 27 и 28 април 2016 г. (заседание от 28 април), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 190 гласа „за“, 10 гласа „против“ и 50 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

ЕИСК изразява съгласие с необходимостта да се преразгледа настоящата европейската стратегия за сигурност от 2003 г., за да се отговори на значително променения международен контекст. Като консултативен орган на европейските институции и представител на организираното гражданско общество Комитетът счита, че е абсолютно необходимо да бъде консултиран по време на процеса на изготвяне на новата стратегия, както и да се осигури структурираното участие на гражданското общество в този процес. ЕИСК счита, че е необходимо цялостната стратегия да се преразглежда в по-кратки срокове, например на всеки пет години, едновременно с мандатите на Парламента и Комисията.

1.2

ЕС е изправен пред кризи, които се характеризират основно със социална дезинтеграция, взаимозависимост, институционална слабост и повсеместно неравенство. Навлязохме в ера, в която социалното изключване е съществен фактор за пораждане на конфликти, при които военната намеса очевидно е недостатъчна.

1.3

Повишената динамичност на геополитическата и геоикономическата конкуренция и продължаващият стремеж на някои сили да разделят света на сфери на влияние оказват въздействие върху европейския стратегически модел, основан на сътрудничеството и обвързването с положителни условия, което налага адаптиране на модела.

1.4

ЕИСК счита, че в една толкова сложна международна обстановка европейците ще могат да защитят своите ценности и интереси единствено ако бъдат по-единни по отношение на целите, политиките и средствата. Европейската външна политика започва у дома, тъй като връзката между вътрешната и външната политика е неделима.

1.5

Европейските граждани ще престанат да недоволстват, ще се почувстват европейци и ще се ангажират със Съюза, само ако той смени посоката и се позиционира като застъпник на сигурността, свободата и просперитета на Съюза, като защитник на равенството в Европа и останалата част от света.

1.6

Наложително е да се задълбочи европейската политическа интеграция с оглед на стремежа към суверенитет в един глобализиран свят, вземане на решения, които да възродят ентусиазма по отношение на европейския проект, обновен социален договор и преодоляване на демократичния дефицит в ЕС.

1.7

Външната политика и европейската политика за сигурност и отбрана, които следва да разполагат с повече средства, изискват използването на по-гъвкави и същевременно по-координирани методи на работа между държавите членки и европейските институции.

1.8

Отбраната на ЕС изисква по-добра координация и съвместно планиране с перспективата да се премине към Европейски съюз за отбрана. За целта е необходимо увеличаване на финансирането и развитие на европейската отбранителна промишленост, като се избягва дублиране на разходите чрез обединяване и споделяне. Аналогично, по-доброто управление и стабилната институционална структура са от ключово значение, както и насърчаването на мащабни съвместни проекти. Всички тези действия не следва да попречат на трансатлантическите отношения и тясното сътрудничество с алиансите и организациите, като НАТО, в които участват повечето от страните на ЕС.

1.9

Според ЕИСК приоритетите на новата глобална стратегия трябва да бъдат следните: а) укрепване на пътя на присъединяване на страните кандидатки, по-специално Западните Балкани и стабилизиране на източното и южното съседството, включително чрез отделяне на внимание на потоците от мигранти и бежанци, б) насърчаване на по-способна, ефективна и видима обща политика за сигурност и отбрана (ОПСО), подкрепена от силна и по-ясно определена европейска отбранителна технологична и индустриална база (ЕОТИБ), в) укрепване на ефективна и реформирана многостранна система за сигурност, управление на социално-икономическо управление и управление на развитието и г) насърчаване на търговията и инвестициите. И двете хоризонтални измерения трябва да се включат в споменатите приоритети: устойчивото развитие в широк смисъл и укрепването на организациите на гражданското общество.

1.10

Със своята традиционна превантивна и многостранна дипломация ЕС следва да е регулаторна и конструктивна сила, която насърчава приобщаващо управление, разчитайки на участието на развиващите се икономики в многостранните институции.

1.11

Основната цел на цялостната стратегия на ЕС, който беше създаден с оглед утвърждаването на мира в Европа, трябва да бъде опазването и насърчаването на мира. Ключово значение в тази връзка имат политиката за сигурност и отбрана, дипломатическите действия и ролята на гражданското общество.

1.12

Във връзка с кризата с бежанците ЕИСК счита, че е изключително важно ЕС да приеме обща политика по отношение на бежанците, предоставянето на убежище и имиграцията, прилагана от една единствена европейска институция, което ще гарантира, че европейските държави изпълняват отговорностите си съвместно, пропорционално и солидарно.

1.13

ЕИСК счита, че трябва да се направят промени в системата за отпускане на европейски средства за развитието, за да станат фондовете по-гъвкави, многофункционални и адаптирани към конкретните обстоятелства.

1.14

Извън чисто търговските им аспекти големите търговски споразумения в процес на договаряне или ратификация придобиват неоспоримо геополитическо измерение. Отчитането на геополитическото въздействие на този тип споразумения, укрепването на многостранните отношения и избягването на напрежение между търговските съюзи е ключов елемент от бъдещата глобална стратегия на ЕС. Доколкото тези споразумения засягат начина на живот, ЕИСК счита, че е необходимо да се отговори на свързаните с тях искания и опасения на гражданското общество и широката общественост като цяло.

1.15

Според ЕИСК от съществено значение за провеждането на външната политика и политиката на сигурност на ЕС е укрепването на гражданското общество, неговите дейности и връзки, успоредно с дипломатическите действия. Поради това ЕИСК настоява този елемент да се включи изрично сред приоритетните цели на ОВППС.

1.16

Считаме, че ЕИСК като консултативен орган на европейските институции и представител на всички големи организации на организираното гражданско общество в държавите членки се намира в най-подходящата позиция да бъде основен партньор на институциите на ЕС, участващи в общата външна политика и политиката на сигурност на ЕС – по-специално на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и на Европейската комисия.

1.17

За целта ЕИСК предлага съвместно проучване на тези приоритети и на начина за формализиране на сътрудничеството между ЕСВД и ЕИСК.

1.18

ЕИСК предлага да съдейства на ЕСВД при изготвянето на доклад за оценка на текущото участие на гражданското общество в областта на европейската външна политика.

1.19

Предлагаме в ЕИСК да бъде организирано, в присъствието на върховния представител, годишно изслушване по въпросите на външната политика и сигурността с участието на основните европейски организации на гражданското общество.

2.   Нов контекст за външната дейност на ЕС

2.1

ЕИСК отбелязва, че е необходима стратегия, която да обединява в обща последователна и актуализирана рамка всички инструменти на външната дейност на ЕС, включително тези за сигурността и отбраната. Поради това са необходими промени в целите, приоритетите, интересите и инструментите на европейската външна дейност, възприемайки общ подход, който преодолява частичните подходи и съпротивата на държавите и засилва сътрудничеството и гъвкавостта (1)  (2).

2.2

Въпреки постигнатия голям социален напредък по различни аспекти, включени в Целите на хилядолетието за развитие, други явления, като загубата на тежест от страна на Запада, консолидирането на новите бързоразвиващи се сили, нарастващото въздействие на информационните технологии, демографските тенденции и голямото неравенство, показват един по-сложен световен геополитически контекст, в който напредъкът на модел, основан на нормите и ценностите на отворените общества, ще срещне по-голяма съпротива. Това се случва в рамките на многостранните институции, които не са се приспособили към новия многополюсен свят. Вследствие на това международните правила се нарушават, като същевременно се променя значението на геополитиката. С повече участници, включително недържавни структури и транснационални компании, както и с развитието на революционни технологии, се затруднява създаването на стратегическа програма и управлението в условията на сложна среда.

2.3

Най-непосредствените заплахи пред ЕС са управлението на миграционните потоци, защитата на континента срещу терористични заплахи и възпирането на евентуални военни и кибер атаки срещу държави – членки на ЕС. Другите предизвикателства, заплахи и опасности днес имат предимно глобален характер: изменението на климата, финансовите и икономически кризи, избягването на данъчното облагане, корупцията, организираната престъпност, пандемиите, хуманитарните кризи и др. Съюзът има важна роля по отношение на всички тези предизвикателства. ОВППС трябва да се превърне в ефикасен инструмент, много по-ефикасен отколкото е в момента, за да защитава интересите на Съюза и на държавите членки, което, от своя страна, е от съществено значение за много по-активното включване на държавите членки във външната политика и политиката на сигурност на ЕС. Както посочи заместник-председателят на Комисията и върховен представител, ние се нуждаем от стратегия, която да защитава по проактивен начин нашите интереси, без да забравяме, че отстояването на нашите ценности е неразделна част от нашите интереси.

2.4

След приемането на стратегията от 2003 г. настъпиха две съществени структурни промени:

2.4.1

Първата е, че сме изправени пред кризи, чиито основни характеристики са социалната дезинтеграция, взаимозависимостта, институционалната слабост и повсеместното неравенство. Днес глобализацията е синоним на близост, видимост и гъстота на населението. Неравенството се превърна в глобален параметър. Големите социални контрасти са в основата на масовото разселване. Светът, който е все по-унифициран и изключително неравнопоставен, е източник на нестабилност и несигурност. Навлязохме в ерата на конфликтите на социално изключване, при които военната намеса очевидно е недостатъчна. Изправени сме пред глобален социален проблем, който трябва да бъде анализиран и решен, както това беше направено през XIX и XX век в европейските национални държави. В международен план това се случва с първата по рода си „Декларация от Филаделфия“ през 1944 г. За целта ще са необходими регулаторни политики и политики на солидарност и сътрудничество.

2.4.2

Втората промяна е, че геополитическата конкуренция отново придобива повече тежест, и то не само в съседните на ЕС държави. Нашето географско местоположение е от съществено значение. Конфликтите в Украйна, Сирия, Ирак, Либия и Сахел, например, ни засягат пряко по отношение на търговията, джихадисткия тероризъм, енергийните доставки или движението на бежанци или имигранти. Тази ситуация въздейства на европейския стратегически модел, който се основава на сътрудничеството и принципа на обвързване с положителни условия.

2.4.3

Продължава да бъде в сила тезата на действащата стратегия: „Свят от демократични държави с добро управление е най-добрата защита за нашата сигурност“. Тази стратегия, обаче, разкри няколко пропуска: 1) концепцията като цяло не постигна очакваните резултати, освен в няколко случая, свързани по-специално с процеса на присъединяване към ЕС; 2) съществуват други сценарии, основаващи се на специален прочит на религията, като самообявилата се Ислямска държава, или свързани с авторитарен национализъм, какъвто е случаят с Русия и Китай (големи сили, които имат пряко влияние в разширеното съседство на ЕС), чиято концепция за геополитиката се основава на зоните на влияние; 3) често не се отчиташе многообразието от страни, с които ЕС се опита да установи партньорства; 4) често се наблюдаваше непоследователност между дискурса на ЕС и провежданите на практика политики; 5) не се отчиташе в достатъчна степен фактът, че демокрацията и правовата държава не могат да бъдат наложени отвън, а трябва да се изградят отвътре.

2.5

Защитавайки универсалните си принципи и цели, ЕС е призван да приведе стратегията си в съответствие, за да ги изпълнява по-ефективно, посредством това, което ЕСВД нарече „прагматичен идеализъм“.

3.   Външната политика започва у дома

3.1

Всеизвестен факт е, че външната политика е продължение на вътрешната. За да бъдат ефективни, двете политики трябва да отговарят на едни и същи цели, да бъдат интегрирани и координирани и да не се разминават по отношение на главните и общите аспекти. Според ЕИСК двата основни стълба на една глобална стратегия за външната политика на ЕС трябва да имат корени у дома, в рамките на Съюза.

3.1.1

Първият от тях е основният елемент на привлекателността, която има ЕС в очите на света: неговият начин на живот, основан на свободата и правата на човека и на социалното сближаване на цялото население. Не е реалистично да се мисли за по-добре структурирана, споделена и ефективна външна политика и политика на сигурност на ЕС, без да се обърне внимание на увеличаващото се икономическо и социално неравенство между неговите членове, отслабването на неговия социален модел, проявите на липса на солидарност и на недоверие, затварянето в националните рамки, трудностите при съгласуването на общите решения, нарастващото обществено недоволство или засилването на популистките, ксенофобските и еврофобските движения. Наложително е да се задълбочи европейската политическа интеграция, може би посредством използването на засиленото сътрудничество, предвидено в Договорите, за стремеж към суверенитет в един глобализиран свят, за вземане на решения, които да възродят ентусиазма по отношение на европейския проект, за обновен социален договор и за поставяне на вземането на решения и демокрацията на равна основа.

3.1.2

Вторият стълб се позовава на по-ефективна европейска интеграция и на установяването на общи политики и инструменти за действие в области като миграционните потоци, енергийните доставки, изменението на климата, международния тероризъм, продоволствената сигурност, търговската политика, борбата срещу организираната престъпност, ефикасен европейски план за инвестиции и създаване на работни места, европейско социално измерение или завършване на изграждането на единния пазар. Европейските граждани ще престанат да недоволстват, ще се почувстват европейци и ще се ангажират със Съюза, само ако той смени посоката и се позиционира като застъпник на сигурността, свободата и просперитета на Съюза, като защитник на равенството в Европа и останалата част от света.

3.2

Според ЕИСК подобряването на единния европейски пазар – промишлената политика, финансовата система, политиките в областта на далекосъобщенията и транспорта, цифровите технологии, отбранителната промишленост – е приоритет за ЕС. Външната политика трябва също така да разглежда нарастващия брой теми, свързани с политиките на ЕС в редица области, като социални въпроси, околна среда, енергетика, цифровизация, икономика, промишленост или транспорт. Също така следва да се определи дългосрочна концепция, в която външната икономическа политика трябва да е основен стълб за насърчаване на търговията и инвестициите. Освен това е належащо да имаме обща енергийна политика и също така обща политика в областта на миграцията и предоставянето на убежище.

3.3

Предвид новата световна геостратегическа конфигурация, единствената опция пред ЕС е да развива своя капацитет в областта на сигурността и отбраната. Това неизбежно изисква по-интегрирана външна политика – държавите членки имат все по-малко тежест, действайки самостоятелно на международно равнище, и съвместните действия са от полза за всички – и предполага предоставянето на повече пространство на европейската политика за отбрана, възприемайки много по-широка от използването на сила концепция за сигурността и отбраната. Същевременно отбелязва, че политиката за отбрана трябва да се използва превантивно и има също така възпиращ ефект, но може да бъде и крайно средство, когато жизненоважните интереси и отговорността за закрила не могат да бъдат отстоявани по друг начин. Това изисква повече средства и по-доброто им използване. Въпреки че има 28 различни военни структури, ЕС харчи равностойността на 40 % от бюджета, който държавите членки отделят за национална отбрана. Към това следва да се добавят и редица припокривания на дейности и слабо развитие на отбранителната промишленост, наред с други въпроси, което изисква по-голямо финансиране и общи инструменти за планиране и контрол. Правителствата и гражданите на ЕС следва да имат предвид, че сигурността, просперитетът и свободата са неразривно свързани. Една по-голяма стратегическа независимост на ЕС в областта на отбраната обаче не е нито несъвместима, нито противостои на трансатлантическите отношения и трябва да си сътрудничи с алиансите и организациите, в които участват повечето държави членки, по-специално НАТО, който продължава да бъде основата на колективната им отбрана.

3.4

Европейската политика за отбрана следва да се съсредоточи върху две основни области: 1) настоящата геополитика налага ЕС, като източник на сигурност извън своите граници, да насочи вниманието си към разширеното съседство, заедно с отстояването на правата на човека и приноса за развитието на съседните страни; 2) оказване на принос за свободата на достъп до световните обществени блага и международен ред, основан на правила.

3.5

Отбранителната промишленост на ЕС трябва да играе важна роля за постигането на стратегическата независимост на Европейския съюз. Неговата конкурентоспособност е ценност, която далеч надхвърля интереса на частния сектор. Важно е да преодолее своята разпокъсаност и успехът на този процес е тясно свързан с прилагането на някои ключови инструменти, като например осъществяването на проекти за сътрудничество, отделянето на достатъчно средства за следващата подготвителна дейност (3) и създаването на специален бюджетен ред в следващата многогодишна финансова рамка.

3.6

Идеята, че стабилността на нашето реално съседство – нашите съседи и съседите на нашите съседи – е от съществено значение за нашата собствена стабилност, се прилага пряко към терористичната заплаха, идваща от самопровъзгласилата се Ислямска държава. Това означава например, че намирането на политическо решение на войната в Сирия е отговорност, която засяга пряко ЕС, защото това включва предприемането на действия срещу една от причините за проблема. Това включва също така подобряване на сътрудничеството в областта на антитероризма и разузнаването. Увеличаването на обмена на информация между държавите членки трябва да бъде задължително, включително и създаването на европейска разузнавателна служба. Освен това е необходимо да бъде разработена цялостна стратегия за борба срещу тероризма, която да анализира причините за него, да предотвратява противопоставяне между религиозните възгледи и дори да насърчава сътрудничеството между общностите с различни религии в борбата срещу терористичния фанатизъм. Изключително важно е да се подкрепи арабският и ислямският свят (най-наказаният от атаките на т.нар. Ислямска държава), за да може той да се бори с тази заплаха отвътре. Също така действията срещу продажбата и трафика на оръжия или срещу източниците на финансиране трябва да бъдат част от европейската стратегия за борба с тероризма. Отношенията между гражданското общество и нашето разширено съседство могат да изиграят положителна роля в тези усилия.

3.7

Следва да се повиши гъвкавостта на външната дейност. По-голямата гъвкавост не трябва да доведе до разпокъсаност, а да се постигне чрез пълноценно използване на инструментите, предвидени от ДЕС и ДФЕС. Следва да се отдели повече място на конструктивното въздържане на държавите членки в Съвета по отношение на ОВППС и ОПСО. В този контекст ЕИСК препраща още веднъж, във връзка с укрепването на международната сигурност, към необходимостта да се поддържат определени ценности в областта на външната политика, по-специално спазването на Устава на ООН. Независимо от това, когато в рамките на съществуващите инструменти не може да се постигне задоволително решение, е необходимо да бъдат създадени ad hoc групи, с участието на върховния представител, а в случай на отсъствие, други органи на европейските институции, така че принципът на единодушие да не парализира възможностите на Съюза в областта на външната политика. Мрежата за зелена дипломация (GDN), създадена първоначално с цел насърчаване на включването на целите, свързани с околната среда, във външните отношения на ЕС, която изигра важна роля за мобилизиране и координиране на дипломатическите действия на ЕС в навечерието на 21-вата конференция на страните по РКООНИК, може да послужи като модел за други мрежи.

3.8

ЕС не трябва да чака следващата криза, за да си осигури повече средства в областта на външната политика. Средствата трябва да са обвързани с целите и да не се различават съществено в зависимост от обстановката. Правилното планиране следва да определи областите, в които Съюзът не разполага с достатъчно финансиране. По този начин се избягват реактивните действия, с които се характеризира дейността на ЕС по време на различните кризи през последните години. Необходимо е увеличаване на бюджета на ЕС за външна дейност, по-специално в хуманитарната област и в областите на миграцията, развитието, образованието, борбата с тероризма и дипломацията, както и за укрепването на организираното гражданско общество.

4.   Преосмисляне на ролята на ЕС в световен мащаб

4.1

ЕИСК счита, че новата стратегия налага да се преразгледа направеният от ЕС анализ на международния контекст и на ролята, която Съюзът възнамерява да изпълнява в бъдеще. Изключително важно е да се разработят нови сценарии, основаващи се на активното участие по отношение на равенството между гражданите в призмата на сигурността, свободата и просперитета, както и да се подчертаят предимствата, с които разполага ЕС. Наред с другото, това са качеството му на най-голям вътрешен пазар в света, активната търговска политика, политиката на сътрудничество и хуманитарна помощ с най-голямо финансиране в света, начинът на живот, основан на зачитането на върховенството на закона и демократичните принципи, социалният модел, основан на икономическото и социалното сближаване, защитата на модел за устойчиво развитие, основан на борбата срещу неравенството и на опазването на околната среда, в това число амбициозни цели на политиката в областта на климата.

4.2

Липсата на вътрешно сближаване и на политическа воля по принцип ограничават ролята на ЕС в световен мащаб. Съюзът не се стреми да бъде суперсила, а да упражнява по-ефективно своята сила. Поради това следва да насочи вниманието си в области, в които действията му носят добавена стойност и могат да окажат по-значително въздействие, по-специално в обкръжението на Съюза и в международни институции като Организацията на обединените нации, МВФ, Световната банка или Г-20, където координацията между държавите членки е недостатъчна, ограничавайки възможността им за влияние. В този смисъл ЕИСК приветства предложението на Комисията от октомври 2015 г. за единно представителство на еврозоната в МВФ и в други международни организации.

4.3

ЕС следва да продължи с традиционната си превантивна и многостранна дипломация, като се стреми да бъде регулаторна и конструктивна сила. Защитата на един основан на правила и открит световен ред е съществена характеристика на идентичността на Съюза на международно равнище. Като голяма търговска сила ЕС се ползва от предимствата на един взаимосвързан свят в областта на енергетиката, финансите, киберпространството и морските пътища (90 % от външната търговия на ЕС се осъществява по море). В центъра на вниманието трябва да останат ядрената безопасност и енергийната сигурност.

4.4

Също така следва да продължи сътрудничеството чрез различните процеси на регионална интеграция като Икономическата общност на западноафриканските държави, Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (ACEAH) или Южноамериканския общ пазар (Меркосур).

4.5

ЕС трябва да развива демократичното и приобщаващото управление, като насърчава участието на страните с бързоразвиващи се икономики в многостранните институции, за да се намали напрежението по мирен начин и да се попречи на създаването на алтернативни или враждебни на вече съществуващите механизми на управление.

4.6

ЕС трябва да защитава своите ценности и принципи, универсалността и неделимостта на правата на човека, борбата срещу смъртното наказание и насилието срещу жени и момичета, защитата на правата на лицата с различна сексуална ориентация и полова идентичност (ЛГБТИ). Съюзът следва също да основава своята външна политика и политика на сигурност на характерния си социален модел, който е в основата на сигурността, свободата и благоденствието.

5.   По-голямо участие в разширеното съседство

5.1

Изготвяната глобална стратегия следва ясно да отразява значението на източните и южните съседи на Европа за нейната сигурност и просперитет и да осигури на ЕС повече влияние и въздействие върху развоя на основните събития в тези райони, като обръща внимание и регулира потоците от мигранти и бежанци. Две хоризонтални измерения следва да се включат в посочените приоритети: устойчивото развитие и укрепването на организациите на гражданското общество (4)  (5).

5.2

Разширеното или стратегическото съседство (от Сахел до Персийския залив и от Централна Азия до Арктика) е област от най-голяма важност не само за външната дейност на ЕС, но и във вътрешен план за държавите членки. Това пространство днес преживява дълбок социален и институционален разпад, предизвикан от множество причини, като въоръжените конфликти, насилственото разселване, международния тероризъм, разпадането на държавните структури, корупцията, организираната престъпност и прояви на авторитарното управление, какъвто е случаят в Турция, или демонстрация на сила от страна на Русия и хибридна и военна агресия. Това включва дълбоки структурни предизвикателства в дългосрочен план и оказва силно въздействие върху Съюза.

5.3

Като се има предвид тази обезкуражаваща действителност, ЕС следва да поеме по-голяма отговорност за подобряване на икономическото и социалното положение и на сигурността на съседните му държави. ЕС не трябва да се отказва от защитата на демокрацията, върховенството на закона и основните човешки и социални права – сред които са и свободата на сдружаване и правото на колективно договаряне – в съседните държави, за които подкрепата за местното гражданско общество, включително и социалните партньори, както и за запазването на тяхната независимост, е от изключителна важност.

5.4

ЕИСК приветства преразглеждането на европейската политика за съседство и установяването на връзка между нестабилността, бедността, неравенството и липсата на възможности, които могат да увеличат уязвимостта към радикализация. В този смисъл външната дейност може да създаде взаимодействия, в които се съчетават сигурността, развитието и търговията. За постигането на тази цел е важно да се преустановят нарушенията на правото на свободно сдружаване и на свободното организиране на работодателите, работниците и организациите от третия сектор. Също така е важно да се подобрят възможностите на инструментите за ранно предупреждение с цел предотвратяване на възможни бъдещи кризи.

5.5

ЕИСК призовава за спазване на стриктен, но не ограничаващ подход по отношение на разширяването и либерализирането на визовия режим, винаги зависещо от подлежащи на контрол реформи.

5.6

Тясно свързан с това съседство е африканският континент, който според ЕИСК следва да бъде втората приоритетна географска област на външната политика на ЕС, не само защото оттам идват голяма част от предизвикателствата, но и поради възможностите за съюзи, които могат да допринесат за икономическото развитие и глобалното управление (6). Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. и Парижкото споразумение за климата предоставят ясни възможности за установяване и укрепване на партньорства с Африка.

5.7

В геополитически план стабилността в страните от разширеното съседство предполага да се обръща внимание на големите сили, които оказват най-голямо въздействие върху тях, по-специално Русия и Китай. Подновената руска демонстрация на сила и китайската инициатива „Един пояс, един път“ (мащабни инвестиции в инфраструктура за връзка) налагат повече от всякога възприемането на единна позиция по отношение на тези две сили от страна на ЕС (вместо 28 различни).

5.8

Във връзка с кризата с бежанците ЕИСК счита, че е изключително важно ЕС да приеме обща политика по отношение на бежанците и предоставянето на убежище, прилагана от една единствена европейска институция, което ще гарантира, че европейските държави изпълняват отговорностите си съвместно, пропорционално и солидарно. Укрепването на начините за законна миграция, от своя страна, е от съществено значение както в отговор на молбите за работа и подслон, така и на нуждите на мигрантите в ЕС, като последица от демографския спад в Съюза и с цел избягване на трафика на хора. Също така е наложително зачитането на международното право и правото на ЕС, общностен отговор на хуманитарната криза, която засяга хората, намиращи се вече на територията на Съюза, както и увеличаване на средствата за защитата на общите граници и спасяване по суша и море и създаване на европейска гранична и брегова охрана, както предложи Европейската комисия.

6.   Насърчаване на политиката на ЕС за развитие

6.1

ЕС трябва да приведе вътрешните и външните политики в съответствие с целите на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие. В своята политика за развитие ЕС следва да постави специален акцент на Програмата за действие от Адис Абеба. Парижкото споразумение в областта на изменението на климата показва, че светът е неизбежно ориентиран към зелена икономика – процес, в който ЕС играе водеща роля.

6.2

ЕИСК приветства действията за пренасочване на официалната помощ за развитие към най-слабо развитите страни, финансирането на „Новия курс за поемане на ангажименти в нестабилни държави“, стратегическата оценка на подкрепата за равенството между половете, увеличеното финансиране за опазването на биологичното разнообразие и ангажиментите на ЕИБ в областта на борбата срещу изменението на климата, както и обещаната в Споразумението от Париж финансова подкрепа за развиващите се страни в размер от 100 млрд. евро годишно до 2020 г.

6.3

Икономическото измерение на европейската външна политика и политика на сигурност следва да се засили, без да се ограничава до търговската област. Трябва да се подкрепят също така обучението, иновациите и предприемачеството, тъй като стабилизирането на нашите съседи зависи от тяхното икономическо и социално развитие. Наред с останалите, държави като Тунис, Ливан и Йордания трябва да се възползват от План за развитие, който позволява да се развият техните икономики. Съществуват взаимни възможности за подпомагане на трети държави да направят прехода към икономики с ниски въглеродни емисии, включително чрез ефикасен трансфер на технологии и сътрудничество.

6.4

ЕИСК отбелязва, че изменението на климата е фактор, който допринася за миграцията, произтичаща от нестабилността на държавите, липсата на сигурност и недостига на ресурси. ЕС трябва да подкрепя развиващите се страни, особено най-уязвимите от тях, и да им помогне да преминат директно към икономики с ниски въглеродни емисии и да повишат устойчивостта си спрямо изменението на климата.

6.5

ЕИСК подчертава, че въпреки настоящите бюджетни ограничения в много държави членки целта за усвояване на най-малко 0,7 % от брутния национален доход (БНД) под формата на официална помощ за развитие трябва да бъде приоритет. Необходимо е също така да се подобри последователността на политиките за развитието и да се насърчи координацията между държавите членки и институциите на ЕС (7).

6.6

От съществено значение е всички видове участници да се включат във финансирането на целите за устойчиво развитие, включително гражданското общество и финансовите институции за развитие. Социалните партньори също следва да участват по-активно в управлението на проекти (8).

6.7

ЕИСК счита, че трябва да се направят промени в системата за отпускане на европейски средства за развитието, за да станат фондовете по-гъвкави, многофункционални и адаптирани към конкретните обстоятелства. В този смисъл е необходимо да се въведат нови форми като „рамковите споразумения“, безвъзмездните средства за оперативни разходи, вторичното отпускане на безвъзмездни средства, многогодишните споразумения, фондовете за неотложни случаи или прилагането на посочения в Структурирания диалог „набор от инструменти“ (9).

7.   Новият контекст на търговията и инвестициите

7.1

ЕИСК подкрепя свободната търговия, един от стълбовете на самия Европейския съюз. Същевременно посочва необходимостта да се вземат под внимание различията между преговарящите страни и спазването на основните трудови права и екологичните стандарти. От своя страна той продължава да подкрепя многостранния подход на търговско регулиране в рамките на СТО. ЕИСК счита, че участието, консултативно и действително, на най-представителните организации на организираното гражданско общество в изготвянето на споразуменията трябва да бъде дълбоко преосмислено (10).

7.2

Големите споразумения като ТТП, ВИТС, ТПТИ, споразуменията за свободна търговия с Япония, Индия или ВРИП придобиват, извън чисто търговските им аспекти, неоспоримо геополитическо измерение. Те привличат и растящ интерес от страна на гражданското общество, доколкото засягат правилата и стандартите, оказващи значително въздействие върху неговия начин на живот. Това е особено важно що се отнася до въздействието, при вземането на демократични решения, на механизмите за уреждане на спорове между инвеститори и държави и на комисиите за законодателно сътрудничество.

7.3

Предизвикателството пред ЕС в тази област е, че отваряйки икономически и геостратегически перспективи, тези споразумения трябва да гарантират европейските правила и стандарти, обществените услуги и запазването на ключовите области на политическо регулиране, като стандартите за здраве, труд и опазване на околната среда (11). Становището на ЕИСК, както и това на гражданското общество, е в подкрепа на защитата на инвеститорите, която следва да е осигурена от обикновените съдилища или, ако липсват такива, от независим международен съд, създаден от ООН. Изразява се подкрепа и за ефективно участие на организираното гражданско общество в споразуменията, свързано с политиката на прозрачност на информацията в реално време, както в преговорите, така и в решенията, засягащи гражданското общество (12).

8.   Укрепване на гражданското общество като ключов елемент на външната политика и политиката на сигурност на ЕС

8.1

Според ЕИСК организираното гражданско общество е един от съставните елементи на демокрацията. Едно гражданско общество, разполагащо със свобода и права, със силни социални партньори, ефективно участие във вземането на решения и институционално признаване, е от съществено значение за достъпа до и укрепването на демокрацията, за избягването на проявите на авторитаризъм, за благоприятното икономическо развитие, за изграждането на мира, за насърчаването на социалното сближаване, за борбата за равенство в различните му аспекти, за насърчаването и осъществяването на модел на устойчиво развитие и за укрепването на демократичните институции. То е от ключово значение и за засилването на връзките с гражданското общество в други държави и региони на света чрез паралелни на дипломатическите действия, което е съществено за сближаването в областта на историята, културата, убежденията и общите цели.

8.2

Поради това ЕИСК настоява този елемент да се включи изрично сред приоритетните цели на ОВППС, като за това укрепване се използват различни средства, като фондове за сътрудничество и за развитие в областта на правата на човека; дипломатически действия и искания; действително и ефективно участие – консултативно, а не само „като слушател“ – на гражданското общество, в търговските споразумения и споразуменията за асоцииране като страна по тях и с правомощия по отношение на съвкупността от техните области. Укрепването на политиката следва да е насочено към това европейските предприятия с присъствие в други държави или региони да спазват основните конвенции на МОТ и да прилагат политиките на корпоративна социална отговорност, подкрепяни от ЕС.

8.3

За тази цел Европейската комисия счита, че е необходимо ОВППС да включи европейското организирано гражданско общество в определянето и изпълнението на своите цели и приоритети. ЕИСК счита, че ролята на гражданското общество може да се подобри чрез:

засилване на ролята на гражданското общество в съседните на ЕС европейски държави, с цел да се подкрепят процесите на стабилизация и демократизация;

подобряване на определянето на партньорите въз основа на съгласувани с европейския социален модел критерии, което на практика върви успоредно с признаването на социалните партньори за равнопоставени;

насърчаване на организациите за участие на гражданското общество, като ИСС;

намаляване на дефицита на граждански и социален диалог в държавите от ЕПС;

насърчаване на развитието на секторни организации с регионален обхват, каквито вече съществуват в области като социалната икономика, работодателските и синдикалните организации, селскостопанските организации, насърчаването на предприемачеството сред жените, правата на човека и др.

подлагане на външната дейност на ЕС на по-голям мониторинг от страна на европейското гражданско общество;

по-ефективно участие на гражданското общество в споразуменията за търговия, асоцииране и партньорство;

подкрепа за създаването на благоприятна среда за участие в политиките на ЕС в областта на развитието от страна на организациите на гражданското общество в трети държави;

участие в политиката в областта на предоставяне на убежище и бежанците по отношение на интеграцията и борбата срещу ксенофобската съпротива;

свързване на участието на различните елементи на гражданското общество – работодатели, синдикати, социално-икономически организации от третия сектор, НПО – по един по-структуриран и не толкова събирателен начин.

9.   Ролята на ЕИСК

9.1

Считаме, че ЕИСК като консултативен орган на европейските институции и представител на всички големи организации на гражданското общество на държавите, от които се състои ЕС, се намира в най-подходяща позиция да бъде основен партньор на ЕСВД и на Европейската комисия за укрепването и по-нататъшното развитие на ефективна обща външна политика и политика на сигурност на ЕС. Това твърдение се подкрепя от тристранния състав, глобалната визия, значителния опит и отношенията на Комитета с гражданското общество в други части на света, въз основа в по-голямата си част на мандатите, получени от различни международни споразумения, подписани от ЕС: споразумения за асоцииране, стратегически партньорства, споразумения за свободна търговия, споразумения с държавите кандидатки (13).

9.1.1

Предлагаме в ЕИСК да бъде организирано, в присъствието на върховния представител, годишно изслушване по въпросите на външната политика и сигурността с участието на основните европейски организации на гражданското общество.

9.2

ЕИСК счита за много положително установяването на стратегически отношения с ЕСВД, основани на убеждението, споделяно и от двете страни, за значението на гражданското общество в контекста на външната политика на ЕС, по-специално в осъществяването на определени приоритетни цели. За целта ЕИСК предлага съвместно проучване на тези приоритети и на начина за формализиране на сътрудничеството между ЕСВД и ЕИСК.

9.3

ЕИСК може да съдейства на ЕСВД при изготвянето на доклад за оценка на текущото участие на гражданското общество в областта на европейската външна политика.

9.4

В областта на общата външна политика и политика на сигурност ЕИСК ще активизира сътрудничеството си с организации на ООН като МОТ и ФАО.

Брюксел, 28 април 2016 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS


(1)  Вж. становище на ЕИСК относно „Външното измерение на обновената Лисабонска стратегия“ (ОВ C 128, 18.5.2010 г., стр. 41).

(2)  Вж. становище на ЕИСК относно „Новата външна политика и политика на сигурност на ЕС и ролята на гражданското общество“ (ОВ C 24, 28.1.2012 г., стр. 56).

(3)  Европейската комисия в партньорство с Европейската агенция по отбрана организира подготвителна дейност за проучвания във връзка с ОВППС през периода 2017—2019 г.

(4)  REX/458 – Становище на ЕИСК относно „Преглед на европейската политика за съседство“, прието на 25 май 2016 г. (все още не е публикувано в ОВ).

(5)  Вж. становище на ЕИСК относно „Стратегията на ЕС за разширяване“ (ОВ C 133, 14.4.2016 г., стр. 31).

(6)  REX/455 – становище на ЕИСК относно „Бъдещето на отношенията на ЕС с групата държави от АКТБ“, прието на 25 май 2016 г. (все още не е публикувано в ОВ).

(7)  Вж. становище на ЕИСК относно „Политиката на Европейския съюз за развитие: „Европейският консенсус“ (ОВ C 24, 31.1.2006 г., стр. 79).

(8)  Вж. становище на ЕИСК относно „Финансиране на развитието – позицията на гражданското общество“ (ОВ C 383, 17.11.2015 г., стр. 49).

(9)  Вж. становище на ЕИСК относно „Участие на гражданското общество в политиките на ЕС за развитие и сътрудничество за развитие“ (ОВ C 181, 21.6.2012 г., стр. 28).

(10)  Писмо на председателя г-н Malosse до комисар Malmström от 18 юни 2015 г., съдържащо оценката и препоръките относно консултативните групи по споразуменията за асоцииране.

(11)  Становище на ЕИСК относно „Търговията – за всички. Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“ (вж. страница 123 от ОВ).

(12)  Вж. становище на ЕИСК относно „Защита на инвеститорите и уреждане на спорове между инвеститорите и държавата в споразуменията за търговия и инвестиции на ЕС с трети страни“ (ОВ C 332, 8.10.2015 г., стр. 45).

(13)  Понастоящем ЕИСК има 23 международни структури и структури за наблюдение по международни въпроси.


20.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 264/11


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „По-справедлива трудова мобилност в ЕС“

(проучвателно становище)

(2016/C 264/02)

Докладчик:

Laura GONZÁLEZ DE TXABARRI ETXANIZ

Съдокладчик:

Dorthe ANDERSEN

С писмо от 16 декември 2015 г. и в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз Министерството на социалните въпроси и заетостта, от името на нидерландското председателство на Съвета, поиска от Европейския икономически и социален комитет да изготви проучвателно становище относно

„По-справедлива трудова мобилност в ЕС“

(проучвателно становище).

Секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 4 април 2016 г.

На 516-ата си пленарна сесия, проведена на 27 и 28 април 2016 г. (заседание от 27 април), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 232 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 5 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

ЕИСК счита, че в настоящия политически контекст Комисията и държавите членки трябва да положат специални усилия, за да гарантират и насърчат свободното движение на работниците в рамките на ЕС, премахвайки всякаква дискриминация въз основа на национална принадлежност и предотвратявайки неоправдани ограничения, както за работниците, така и за предприятията, тъй като това са основни свободи, утвърдени в ДФЕС, и едно от най-ценените достижения на процеса на европейско изграждане. ЕИСК подкрепя инициативи, които могат да насърчат и популяризират справедливата трудова мобилност в рамките на ЕС, както беше посочено и от нидерландското председателство, и от целта на Комисията за насърчаване на мобилността.

1.2

Когато се осъществява при справедливи условия и предлага положителна възможност, трудовата мобилност може да бъде обогатяваща и от полза за работниците, работодателите и обществото като цяло. Трудовата мобилност е крайъгълен камък на вътрешния пазар и може да помогне за осигуряване на възможности за заетост и просперитет за европейските граждани и предприятия. Тя може да бъде важен елемент за постигането на целите в областта на заетостта и икономическия растеж на ЕС, като спомага за балансиране на различните равнища на заетост в държавите членки и осигурява работна ръка и талант там където липсват. Може да позволи по-добро разпределение на човешките ресурси, да насърчава трансфера на знания, иновациите и развитието на уменията, което е важно в един свят на технологични промени. Освен това тя може да спомогне за смекчаването на последиците от застаряването на работната сила в страната на дестинация.

1.3

В някои случаи и в определени сектори тя обаче може да доведе до така нареченото „изтичане на мозъци“, при което най-вече млади хора от някои държави с високи равнища на безработица, напускат страната в търсене на заетост или по-добри възможности за работа. В същото време положителното значение на свободното движение на работната сила не трябва да бъде отслабено или поставено под въпрос поради неоснователен страх от всякакъв вид злоупотреби.

1.4

За да се избегнат такива ситуации, ЕИСК призовава настоятелно Комисията и държавите членки да насърчават икономически политики, насочени към повишаване на растежа и производителността и за създаване на качествени работни места във всички държави членки, с цел да се подобрят условията на живот на всички граждани на ЕС.

1.5

Справедливата мобилност изисква да се гарантира прилагането на принципите на равно третиране и недопускане на дискриминация въз основа на национална принадлежност, в съответствие с достиженията на правото на ЕС, за всички европейски мобилни работници, които упражняват правото на свободно движение и за които важат условията на труд и правилата за определяне на работната заплата на приемащата страна, при пълно спазване на националните системи за колективно договаряне и трудови правоотношения.

1.6

ЕИСК настоятелно призовава Комисията да разгледа, в сътрудничество със социалните партньори, всички въпроси във връзка с командированите работници, за да се намери решение на нелоялните практики, които водят до социален дъмпинг. Също така всички нови мерки на европейско равнище трябва да зачитат националните правомощия по отношение на колективното договаряне и различните системи на трудови правоотношения.

1.7

По отношение на трансграничните/пограничните работници ЕИСК счита, че е необходимо положението да се следи и да се събират данни на ниво ЕС, за да се премахнат евентуалните пречки и да се гарантира свободна и справедлива мобилност на тези работници.

1.8

ЕИСК призовава Комисията, в съответствие със заявената от нейна страна воля, да сложи край на социалния дъмпинг и на злоупотребите, да не допуска други инициативи, свързани с вътрешния пазар (в това число планирания паспорт за предоставяне на услуги) да улесняват тези практики.

1.9

Инспекцията по труда е призвана да играе ключова роля за гарантиране на справедлива мобилност. За да бъде възможно това, ЕИСК призовава държавите членки да осигурят подходящо обучение, персонал и достатъчно ресурси на националните инспекции и органите, наблюдаващи пазара на труда, като същевременно подкрепят подобряването на трансграничните европейски инструменти за инспекция на пазара на труда, в това число трансграничното изпълнение на санкции.

1.10

ЕИСК подкрепя опростяването на правилата за координация на системите за социална сигурност и на сътрудничество между държавите членки във връзка с прилагането и подчертава необходимостта при всяко преразглеждане на Регламент (ЕО) № 883/2004 (1) да се съблюдава принципът за равно третиране на мобилните работници, за да се избегне загуба на придобити права или лишаване от права, поради заминаване на работа в друга държава членка.

2.   Въведение

2.1

Становището на ЕИСК относно по-справедлива мобилност на работната сила в рамките на ЕС е изготвено по искане на нидерландското председателство, което посочва в приоритетите си, че „мобилността на работниците може да стимулира икономическия растеж и заетостта, но трябва да се обърне внимание на отрицателните страни, за да се повиши обществената подкрепа за свободното движение на работници“.

2.2

Свободното движение на работниците е една от основните свободи на вътрешния пазар и един от стълбовете на процеса на европейска интеграция. То е и едно от най-високо ценените постижения на европейското гражданство. Изграден въз основа на свободата на движение, вътрешният пазар допринесе за генериране на икономически растеж, заетост и възможности за гражданите, работниците и предприятията. Трудовата мобилност, осъществявана при справедливи условия, може да бъде от полза за работниците, предприятията и обществото като цяло. Поради това тя следва да бъде улеснена чрез премахването на пречките пред нея в рамките на възможното. В рамките на вътрешния пазар не трябва да се толерира нелоялна конкуренция или дискриминация на работниците.

2.3

Трудовата мобилност може да доведе и до редица проблеми, които трябва да бъдат разгледани, за да се намалят свързаните с тях рискове и да се даде възможност на работниците и предприятията да се възползват изцяло от възможностите, които тя предлага.

2.4

ЕС работи за увеличаване на справедливата трудова мобилност в Европа чрез премахване на пречките пред нея. Европейската комисия обяви в работната си програма за 2016 г., че ще представи предложения относно трудовата мобилност, които ще включват мерки за борба със злоупотребите чрез по-ефективно прилагане и координиране на системите за социална сигурност, както и предложение за целенасочено преразглеждане на Директивата относно командироването на работници (2) с цел борба с нелоялните практики, водещи до социален дъмпинг и „изтичане на мозъци“, като се гарантира, че за еднакъв труд на едно и също място се получава еднакво възнаграждение, както и мерки за насърчаване на трудовата мобилност в ЕС.

2.5

Целта на настоящото становище е да се разгледат различните аспекти на трудовата мобилност в контекста на пазарите на труда, които все още имат високи равнища на безработица и преминават през дълбоки промени, на фона на глобализацията, обществените промени и технологичните иновации.

2.6

След десетилетия, през които мобилността в рамките на ЕС беше твърде ограничена, разширяването на ЕС, кризата, започнала през 2008 г., и нарастването на безработицата доведоха до увеличаване на мобилността на работниците. През 2014 г. в ЕС е имало 15 млн. мобилни работници спрямо малко под 12 млн. през 2006 г. (3). През същата година броят на мобилните работници в трудоспособна възраст, живеещи и работещи в друга държава членка, възлиза на 8,3 млн. души, което се равнява на 3,4 % от цялата работна сила в допълнение към 1,6-те млн. души, живеещи в една страна, но работещи в друга (трансграничните работници) (4).

2.7

В днешно време обаче свободното движение на гражданите и работниците в ЕС е поставено под въпрос поради различни фактори. ЕИСК е загрижен от това развитие. Ограниченията, които някои държави членки налагат в рамките на Шенгенското пространство поради притока на бежанци (5), както и изключенията по отношение на равното третиране на мобилните работници в рамките на ЕС, които бяха предоставени на Обединеното кралство по време на Европейския съвет на 18 и 19 февруари 2016 г. (6), могат да засегнат едно от най-високо ценените постижения на процеса на европейска интеграция.

2.8

Свободното движение на работниците и премахването на всякаква дискриминация, основана на национална принадлежност, са основни принципи, залегнали в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), които трябва да бъдат гарантирани и насърчавани. Освен това Шенгенското пространство е основен елемент в процеса на европейска интеграция и за правилното функциониране на европейската икономика. ЕС и неговите държавите членки трябва да считат за приоритет и задължение да гарантират, че границите остават отворени и гражданите могат да се придвижват, живеят и работят при равни условия във всяка една държава членка.

2.9

Предвид факта, че свободното движение засяга по-специално работниците и предприятията, Комисията трябва да проведе консултации със социалните партньори на секторно и междусекторно равнище относно целесъобразността на всяка една инициатива в тази област и относно нейното съдържание. Аналогично, всички нови мерки на европейско равнище трябва да зачитат националните правомощия по отношение на колективното договаряне и различните системи на трудови правоотношения.

3.   Общи бележки

3.1

Свободното движение на работници е уредено в член 3, параграф 2 от Договора за Европейския съюз и член 4, параграф 2, буква а) и членове 20, 26 и 45 до 48 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Това означава премахването на всякаква дискриминация въз основа на национална принадлежност между работниците от държавите членки, що се отнася до заетост, възнаграждение и други условия на труд. То позволява достъп до правото на мобилност, пребиваване, както и до икономически и социални права, чиято основна уредба се съдържа в Директива 2004/38/ЕО относно свободното движение и пребиваване в ЕС (7) и в Директива 2014/54/ЕС относно мерки за улесняване на упражняването на правото на работа в друга държава членка (8).

3.2

Свободното движение на работниците установява правото на свободно придвижване и пребиваване в дадена държава членка с цел заетост, в съответствие със законовите, подзаконовите и административните разпоредби, уреждащи наемането на работа на гражданите на съответната държава. Следователно то обхваща свободата на движение сама по себе си, както и правото на равно третиране, наред с другото, по отношение на заетостта, социалните услуги, образованието и обучението.

3.3

Трудовата мобилност, осъществявана при справедливи условия, може да бъде от полза за работниците, предприятията и обществото като цяло. Тя може да представлява добра възможност за личностно, икономическо и социално развитие на гражданите и работниците и поради това трябва да бъде улеснявана.

3.4

Мобилността е ключов фактор за пригодността за заетост и развитието на таланти и може да бъде средство за преодоляване на разликите в равнищата на заетост в различните държави членки, спомагайки да се противодейства на недостига на работна сила там, където има такъв, и да се използват по-добре уменията на работниците. Тя осигурява по-големи възможности за заетост на работниците и предлага по-големи възможности на работодателите в търсенето на таланти. В този смисъл мобилността може да бъде важен елемент за постигане на целите за заетост и икономически растеж на стратегията „Европа 2020“.

3.5

Трудовата мобилност може да спомогне и за насърчаване на трансфера на знания, иновации и развитие на човешкия капитал, което е от съществено значение в условията на глобализация и бързи технологични промени. При подходящи условия справедливата трудова мобилност следва да насърчава взаимодействието между европейските граждани и да подобрява взаимното опознаване и приемане, като по този начин допринася за създаването на по-толерантно и приобщаващо общество.

3.6

Но не можем да не отчетем, че трудовата мобилност има и редица недостатъци. Понякога европейските работници, които работят в друга държава членка, по различни причини, са по-уязвими спрямо злоупотреби и дискриминация по отношение на социалната сигурност, условията на труд и заплащането, достъпа до социално подпомагане и образование, данъчното облагане и др. Тези фактори могат да доведат и до нарушаване на конкуренцията между предприятията, особено в трудоемки сектори като строителството, където преобладават много малките предприятия. Освен това мобилността може да доведе до разделяне на семейства и трудности при интеграцията в друга държава поради езикови, културни и други бариери. ЕИСК е изготвил редица становища относно значението на насърчаването на мобилността в ЕС и премахването на тези бариери (9).

3.7

Настоящите лоши икономически перспективи, високата безработица и липсата на перспективи за работа в някои държави членки на ЕС карат редица работници, по-специално младите хора, да търсят работа или по-добро заплащане и условия на труд в други страни. Това може да има положителен аспект, тъй като дава възможност на младите хора да работят в друга страна, да придобият опит и да развият уменията си, вместо да бъдат безработни в страната им на произход. Освен това след завръщането им натрупаният опит ще бъде от полза за тяхната държава. Но в същото време тази мобилност може да доведе до проблем с т.н. „изтичане на мозъци“ и да задълбочи последиците от застаряването на населението в държавите на произход.

3.8

Освен това високото равнище на мобилност може да доведе до сериозни предизвикателства и да създаде напрежение на пазара на труда в държавите на дестинация, особено ако икономическото положение не гарантира адекватно ниво на растеж и създаване на работни места, позволяващо да се избегне нарастването на безработицата.

3.9

Важна предпоставка за извличането на максимални ползи от мобилността на работната сила в рамките на ЕС, като в същото време се намалят рисковете, които тя крие, и се позволи на работниците и предприятията да се възползват изцяло от възможностите, които предлага, е насърчаването на икономическа политика, насочена към стимулиране на икономическия растеж, производителността и създаването на работни места, която позволява подобряване на условията на живот във всички държави.

3.10

Обществената нагласа в някои страни, че трудовата мобилност може да доведе до дъмпинг по отношение на социалните условия и заплащането, в съчетание с неоснователната убеденост, че мобилните работници злоупотребяват с публичните и социалните услуги – т. нар. „социален туризъм“– допринася за подхранването на враждебността срещу трудовата мобилност. Противно на тази убеденост различни проучвания сочат, че не съществуват доказателства, че по-големите социални помощи в някои държави в сравнение с държавите на произход са важна причина за трудовата мобилност. Това се потвърждава от факта, че мобилните работници в рамките на ЕС се ползват по-малко тези помощи в сравнение с гражданите на съответната държава. Когато мобилните работници се ползват по-интензивно от някои помощи, това се дължи на специфични социално-икономически условия (10). Проучванията показват, че връзката между мобилността и социалните обезщетения е минимална, много по-определяща е ролята на процента на безработицата и нивото на възнаграждение в страната (11).

4.   Специфични бележки

4.1    По-справедлива трудова мобилност

Справедлива трудова мобилност означава да се гарантира, че мобилните работници, упражняващи правото на свободно движение в съответствие с достиженията на правото на ЕС, се третират съобразно принципите на равно третиране и недопускане на дискриминация. За тази цел е от съществено значение държавите членки да гарантират пълното прилагане на съществуващото законодателство в областта на социалните права, условията на труд и заплащане в приемащата държава за всички мобилни работници, за да се избегне рискът от социален дъмпинг и дъмпинг на трудовите възнаграждения, както и нелоялна конкуренция между предприятията. Това има и положително въздействие върху вътрешния пазар.

4.1.1

Необходимо е също така да бъдат преодолени административните, институционални и езикови бариери, които все още възпрепятстват мобилността на работната сила, като се приемат конкретни мерки по отношение на улесняването на информацията и консултациите за мобилните работници, в сътрудничество с мрежата EURES и Европейската мрежа на публичните служби по заетостта, мерки за подобряване на езиковите умения, признаване на професионални квалификации и т.н., в съответствие с предложенията, съдържащи се в предходни становища на ЕИСК (12).

4.1.2

Справедливата трудова мобилност следва да бъде съпътствана от мерки, които да гарантират растежа и създаването на работни места във всички страни от ЕС, за да се избегне задълбочаване на съществуващите между тях различия и да се гарантира, че всички имат полза от мобилността.

4.1.3

Само при тези условия може да се гарантира справедлива мобилност, която да се възприема като положителна възможност за работниците, а не като избор, който са принудени да направят.

4.2    Командироване на работници

4.2.1

Командированите работници имат различен правен режим, доколкото те не се възползват от правото си на свободно движение. Работодателят е този, който се ползва от свободното предоставяне на услуги, като командирова временно работници в друга държава. Както работодателят, така и работникът се възползват от факта, че не са длъжни да променят работното място съгласно договора и могат да продължат да плащат социалноосигурителните вноски в държавата на произход.

4.2.2

Правният режим за такива командировани работници се урежда с Директива 96/71/ЕО (13) и Директивата за нейното прилагане 2014/67/ЕС (14) за изпълнението на законодателството относно командироването на работници, приета през май 2014 г.

4.2.3

Въпреки че не съществуват официални статистически данни относно заплатите на командированите работници, в доклад, възложен от ЕК (15), се констатира, че в строителния и транспортния сектор те получават с до 50 % по-малки заплати в сравнение с тези на местните работници. Тези различия могат да бъдат обяснени с неправилно прилагане на минималната работна заплата и с други причини, като тенденцията за класифициране на командированите работници на по-ниско равнище в скалата на конвенционалната класификация. Наблюдават се разлики, макар и по-малки, в други производствени сектори, които варират в зависимост от страните. Следва да се подчертае хетерогенният характер на източниците на информация: инспекции по труда, доклади на синдикатите и на работодателските организации, медии (16).

4.2.4

Съдът на Европейския съюз е разглеждал въпроса за заплатите, приложими за командировани работници, допринасяйки със своята съдебна практика за създаване на големи противоречия. Тази ситуация накара Комисията да предложи Директива 2014/67/ЕС (17), чиято цел е подобряване на борбата с измамите и злоупотребите с командироването на работници. Държавите членки разполагат със срок до 18 юни 2016 г., за да транспонират Директивата за изпълнение. ЕИСК вече изрази мнение, че тази директива, макар и стъпка в посока на укрепване на социалното измерение на вътрешния пазар, не успява да удовлетвори исканията на Комитета (18).

4.2.5

В рамките на пакета за трудова мобилност Комисията обяви целенасоченото преразглеждане на Директивата относно командироването на работници „с цел борба с нелоялните практики, водещи до социален дъмпинг и „изтичане на мозъци“, като се гарантира, че за еднакъв труд на едно и също място се получава еднакво възнаграждение“ (19). На 8 март тя представи своето законодателно предложение за преразглеждането на директивата (20) преди представянето на Пакета за трудова мобилност и преди да изтече срокът за транспониране на Директивата за изпълнение. ЕИСК ще разгледа всички въпроси, свързани с тази тема, в специално становище относно предложението на Комисията.

4.2.6

Във всеки случай, ЕИСК отбелязва с интерес заявеното от Европейската комисия намерение да сложи край на социалния дъмпинг. ЕИСК отново заявява изтъкнатото в становище SOC/460, а именно „колко е важно да се гарантира защитата на командированите работници, зачитането на различните модели на пазара на труда в държавите членки и предотвратяването на социалния дъмпинг и нелоялната конкуренция“. Важно е – и за в бъдеще – да бъде намерено равновесие между нуждата от насърчаване на свободното предоставяне на услуги и необходимостта да се защитават правата на командированите работници. ЕИСК ще се върне към този въпрос.

4.2.7

ЕИСК призовава Комисията, в съответствие със заявената от нейна страна воля, да сложи край на социалния дъмпинг и на злоупотребите и да не допуска други инициативи, свързани с вътрешния пазар, да попречат на намеренията ѝ (в това число планирания паспорт за предоставяне на услуги).

4.3    Трансгранични работници

В съответствие с Регламент (ЕО) № 883/2004 трансграничните работници са обхванати от системата за социално осигуряване на държавата, в която работят. В някои случаи обаче те могат да бъдат обект на някои форми на дискриминация поради недостатъчното прилагане на съществуващите правила. Следователно е необходимо ситуацията да се наблюдава и да се събират данни на европейско равнище, за да се премахнат евентуалните пречки пред свободното движение на трансграничните работници и да се осигури правилното прилагане на правото на ЕС и националното право, в съответствие с принципа на недискриминация и равно третиране.

4.4    Ролята на инспекцията по труда

4.4.1

ЕИСК счита, че националната инспекция по труда трябва да изпълнява решаваща роля в борбата срещу дружествата пощенски кутии, плащането на по-ниски от нормалните заплати и недекларирания труд, като налага зачитане и спазване на правата на мобилните работници и командированите лица и възпира злоупотребите. Това ще позволи също така да се предотврати нарушаването на конкуренцията между предприятията.

4.4.2

Липсата на контрол в някои държави, поради липсата на подходяща организация на инспекциите по труда или поради липсата на подходящи компетенции, съответни умения или необходимите ресурси, благоприятства злоупотребите. Инспекциите по труда и другите органи за наблюдение на пазара на труда могат да бъдат ефективни само при условие че са адекватно финансирани и разполагат с достатъчно човешки ресурси, с подходяща квалификация. Във връзка с това е необходимо да се предвидят европейски стандарти, в това число подобряване на трансграничното изпълнение на санкции, както и подкрепа за държавите членки, които изпитват затруднения при създаването на такава инфраструктура.

4.4.3

Паралелно с това подобряването на европейските инструменти за трансгранична инспекция, както се предлага в Резолюцията на Европейския парламент от 14 януари 2014 г. (21), би спомогнало за разкриване и борба със случаи на социален дъмпинг, по-специално чрез идентифицирането на дружествата „пощенски кутии“.

4.4.4

Това би било изцяло в съответствие със създадената наскоро европейска платформа за борба с недекларирания труд.

4.5    Преносимост на социалните права и закрила на мобилните работници

4.5.1

ЕИСК подкрепя опростяването на правилата за координация на системите за социална сигурност и на сътрудничество между държавите членки във връзка с прилагането и подчертава необходимостта при всяко преразглеждане на Регламент (ЕО) № 883/2004 да се съблюдава принципът за равно третиране на мобилните работници, за да се избегне загуба на придобити права или лишаване от права, за това, че отиват да работят в друга държава членка.

4.5.2

Гарантирането на преносимостта на социалните права на мобилните работници също е от съществено значение за осигуряване на справедлива мобилност, както за тези, които отиват да работят в друга страна, така и за тези, които се връщат в родната си страна, след като са работили в друга държава.

4.5.3

С цел да се улесни свободното движение на хора и да се насърчи трудовата мобилност в ЕС беше разработена координация на системите за социална сигурност, която има за цел да регламентира отношенията между националните системи, без да се променя същността на техните правила.

4.5.4

Редица развития на Договорите доведоха до включването на правила за координация на системите за социална сигурност, в това число Регламент (ЕИО) № 1408/1971 (Основен регламент) и Регламент (ЕИО) № 574/72 (Регламент за изпълнение), заменени от Регламент (ЕО) № 883/2004 (Основен регламент) и Регламент (ЕО) № 987/2009 (22) (Регламент за изпълнение). Понастоящем е в ход преразглеждане на Регламент (ЕО) № 883/2004.

4.5.5

ЕИСК възнамерява да публикува подробен доклад веднага след като Комисията представи предложението за преразглеждане на Регламент (ЕО) № 883/2004. Както вече беше посочено в предишно становище, законодателната рамка трябва да се адаптира към променящата се действителност на пазара на труда, новите форми на заетост и по-специално новите форми на мобилност (23).

4.5.6

Според ЕИСК принципите на равно третиране, сумиране на периоди, прехвърляемост на обезщетенията и определяне на приложимото законодателство (принцип на единство) са от основно значение за свободното движение на работниците и следва да бъдат гарантирани при всяко бъдещо преразглеждане на Регламент (ЕО) № 883/2004.

4.5.7

По отношение на свободното движение на лица, търсещи работа в друга страна, ЕИСК отбелязва становището на комисар Thyssen от 13 ноември 2015 г. в Дъблин: „според нас правото на движение на търсещите работа лица също трябва да се отстоява — особено в контекста на силно различаващи се равнища на безработица между държавите членки. От съществено значение е обаче това да не е в ущърб на системата за социална сигурност на приемащата страна. Във връзка с това искаме да бъде възможно някой, който е останал без работа, да ползва правото си на обезщетения за безработица в друга страна, където може да има по-добри шансове да намери работа. Това вече е възможно днес за период от 3 месеца“. Комисията желае да го удължи до 6 месеца.

4.5.8

Сложността на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004 изисква тясно сътрудничество между органите на държавите членки, за да се гарантира, че многообразието от национални разпоредби няма да бъде пречка пред свободното движение, както и че ще има максимална яснота при предоставянето на информация, така че получателите на обезщетения и предприятията да бъдат запознати със своите права и задължения. Важно е също така да засили използването на електронните средства и сътрудничеството между държавите членки с цел свеждане до миниум на изискванията към работниците и предприятията за предоставяне на информация.

Брюксел, 27 април 2016 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS


(1)  Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социално осигуряване (ОВ L 166, 30.4.2004 г., стр. 1).

(2)  Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г.относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (ОВ L 18, 21.1.1997 г., стр. 1).

(3)  Европейска комисия, Employment and Social Developments in Europe 2015 (Заетост и социално развитие в Европа през 2015 г.), стр. 33.

(4)  Европейска комисия, Реч на комисар Marianne Tyssen относно визията на Европа в областта на справедливата трудова мобилност, Дъблин, 13 ноември 2015 г.

(5)  http://ec.europa.eu/dgs/home-affairs/what-we-do/policies/borders-and-visas/schengen/reintroduction-border-control/index_en.htm.

(6)  Решение на държавните и правителствените ръководители, заседаващи в рамките на Европейския съвет, относно ново споразумение за Обединеното кралство в рамките на Европейския съюз, раздел Г „Социално подпомагане и свободно движение“.

(7)  Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки (ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77).

(8)  Директива 2014/54/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно мерки за улесняване на упражняването на правата, предоставени на работниците в контекста на свободното движение на работници (ОВ L 128, 30.4.2014 г., стр. 8).

(9)  ОВ C 424, 26.11.2014 г., стр. 27; ОВ C 18, 19.1.2011 г., стр. 74; ОВ C 228, 22.9.2009 г., стр. 14.

(10)  Европейска комисия, A fact finding analysis on the impact on the Member States social security systems of the entitlements of non active intra-EU migrants to special no contributory cash benefits and healthcare granted on the basis of residence

(11)  Giuletti Corrado, IZA-World of Labor, The welfare magnet hypothesis and the welfare take-up of migrants, стр. 5-6.

(12)  ОВ C 327, 12.11.2013 г., стр. 65, ОВ C 424, 26.11.2014 г., стр. 27; ОВ C 18, 19.1.2011 г., стр. 74 и ОВ C 228, 22.9.2009 г., стр. 14.

(13)  Цит. по-горе.

(14)  Директива 2014/67/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за осигуряване на изпълнението на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар („Регламент за ИСВП“) (ОВ L 159, 28.5.2014 г., стр. 11).

(15)  Европейска комисия, Study on wage setting systems and minimum rates of pay applicable to posted workers in accordance with Directive 96/71/ЕС in a selected number of Member States and sectors. Final Report. (Проучване на системите за определяне на заплатите и минималните ставки на заплащане, приложими към командировани работници в съответствие с Директива 96/71/ЕО, в определен брой държави членки и сектори). Окончателен доклад

(16)  Пак там, стр. 18-20.

(17)  Цит. по-горе.

(18)  ОВ C 351, 15.11.2012 г., стр. 61.

(19)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите – Работна програма на Комисията за 2016 г. COM(2015) 610 final.

(20)  Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги, COM(2016) 0128 final.

(21)  Резолюция на Европейския парламент от 14 януари 2014 г. относно ефективните трудови инспекции като стратегия за подобряване на условията на труд в Европа, P7_TA(2014)0012.

(22)  Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 284, 30.10.2009 г., стр. 1).

(23)  ОВ C 228, 22.9.2009 г., стр. 14.


20.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 264/19


Становище на Eвропейския икономически и социален комитет относно „Интеграция на бежанците в ЕС“

(проучвателно становище)

(2016/C 264/03)

Докладчик:

Christa SCHWENG

Съдокладчик:

Panagiotis GKOFAS

С писмо от 16 декември 2015 г. Министерството на социалните въпроси и заетостта от името на нидерландското председателство на Съвета поиска от Европейския икономически и социален комитет, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да изготви проучвателно становище относно

„Интеграция на бежанците в ЕС“

(проучвателно становище).

Секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 4 април 2016 г.

На 516-ата си пленарна сесия, проведена на 27 и 28 април (заседание от 27 април), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 232 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 3 гласа „въздържал се“.

1.   Въведение

Нидерландското председателство изложи следните мотиви за искането си:

ЕС и неговите държави членки са до голяма степен неподготвени за настоящия масиран бежански поток. При все това броят на сега пристигащите е само малка част от този на хората, които се местят в световен мащаб, и не е безпрецедентен в най-новата история на Европа. Всички управленски равнища и много организации на гражданското общество трябва да си сътрудничат за приема на бежанци и за осигуряване на тяхната интеграция, след като им бъде предоставен статут на закрила. Подходът, подпомагането и степента на организационен отклик се различават в отделните държави членки. Примери за добра практика могат да бъдат открити в различни бази данни, които могат да послужат като основа за по-задълбочен анализ.

Целта на проучвателното становище е да бъдат разработени препоръки, като се използва настоящият опит и се черпи вдъхновение от други географски райони и периоди, в които е имало приток на бежанци и други мигранти в сходен или далеч по-голям мащаб, с акцент върху ролята на организациите на гражданското общество. Становището трябва да отговори например на следните въпроси: Кои са най-добрите модели на сътрудничество между националните, регионалните и местните власти и организациите на гражданското общество? Какви новаторски подходи съществуват вече? Как биха могли да бъдат приложени при други обстоятелства?

2.   Препоръки

2.1

ЕИСК е убеден, че интеграцията е необходима за нашите общества за запазването на социалното сближаване.

2.2

ЕИСК счита, че спешно е необходима обща европейска система за убежище, както и задълбочена реформа на Регламента „Дъблин“ и европейски план за миграцията, за да се осигури ефективност и да се възстанови доверието в ценностите на нашите общества.

2.3

ЕИСК подчертава, че интеграцията е двустранен процес. Най-добрите практики в политиките за интеграция са насочени не само към бежанците, но и към местното население. Този подход е от първостепенно значение за положителното възприемане на мерките за интеграция. Медиите, местните власти, профсъюзите, работодателските организации и НПО играят важна роля в този процес. За да се създаде позитивна среда за бежанците в приемащите държави, особено в периоди на прогнозиран слаб икономически растеж и свити пазари на труда в някои страни, мерките за интеграция и социалните инвестиции следва да са насочени както към бежанците, така и към местното население, с оглед на конкретните нужди на всяка целева група.

2.4

Езиковото обучение следва да започне скоро след регистрацията, ако се очаква положително решение за предоставяне на статут на убежище. В това обучение трябва да се включи и основна информация за ценностите, културата и процесите, както и установяването на уменията и квалификациите. Европейският център за развитие на професионалното обучение (Cedefop) би могъл да окаже съдействие при разработването на методи за идентифициране на уменията, придобити в страната на произход.

2.5

ЕИСК препоръчва да се обръща специално внимание на непълнолетните лица – особено на непридружените, които често са травматизирани и се нуждаят от социално-педагогическа подкрепа. Следва да се осигури бърза интеграция в училищната система или ориентация за съществуващите възможности за професионално обучение.

2.6

ЕИСК подчертава, че бежанците трябва да имат достъп до информация за правата и задълженията в страната домакин като цяло и в частност на пазара на труда. Бежанците трябва да бъдат третирани наравно с местните жители на пазара на труда, за да се избягва нелоялната конкуренция, социалният дъмпинг и дъмпингът при заплащането.

2.7

ЕИСК отново приветства проявената солидарност от някои части на гражданското общество, синдикатите, работодателските организации, частни лица и предприятия, по-специално микропредприятия и занаятчийски МСП, които доброволно оказаха подкрепа на търсещи убежище лица. ЕИСК подчертава колко е важно такива индивидуални ангажименти да се защитават и подкрепят с подходящи стимули, особено по време на извънредни хуманитарни ситуации, с цел да се насърчи солидарността сред гражданското общество.

2.8

ЕИСК изтъква, че непосредственият отговор на ЕС на настоящата ситуация трябва да се основава на солидарност и справедливо разпределяне на отговорността и разходите, както е посочено в член 80 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

2.9

Държавите членки, компетентните органи на ЕС, включително в „транзитните“ държави, следва да си сътрудничат с ОГО в дейностите за наблюдение, актуализиране на данните и координация, за да се прилага обща, по-ефективна политика в областта на убежището. Необходимо е да се разработят общи, хармонизирани и актуализирани статистически системи, за да се формулират вариантите на политиката на ЕС и държавите членки.

2.10

За устойчивия успех на интегрирането на бежанците са необходими по-големи усилия в инвестициите за насърчаване на икономическия растеж и на заетостта в рамките на Плана Юнкер и други. Необходими са допълнителни инвестиции в мерки за интеграция и социални инвестиции, насочени както към бежанците, така и към местното население, с оглед на конкретните нужди на всяка целева група. ЕИСК вече е отбелязвал потенциалните ползи от въвеждането на данък върху финансовите транзакции за публичните финанси, което би осигурило по-справедлив принос от страна на финансовия сектор. Поради извънредните обстоятелства и в съответствие с Пакта за стабилност и растеж, допълнителните разходи за приемането на бежанци – след задълбочена оценка – не би трябвало да бъдат включвани в публичните дефицити на държавите членки. Инвестициите в мерки за интеграция са скъпи в краткосрочен и средносрочен план, но следва да се възприемат като инвестиции в хората, които ще се изплатят в дългосрочен план. Ако е успешна, интеграцията ще доведе до социално сближаване, икономически растеж и създаване на работни места. Следователно би трябвало разумно да бъдат увеличени средствата на фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ) – особено за държавите членки, които са преизпълнили своята квота за бежанците, както и на Европейския социален фонд (ЕСФ), за да се постигне по-добро съфинансиране на мерките за интеграция на бежанците.

3.   Контекст

3.1

Конфликтите в Близкия изток доведоха до безпрецедентен наплив на бежанци към Европа. Хората, идващи от раздирани от военни конфликти страни, се смесиха с хора, желаещи да напуснат страните си по икономически причини. Всички европейски държави са подписали Женевската конвенция от 1951 г. за статута на бежанците, която гарантира основни права на бежанците с цел да се осигури закрила на уязвимите групи. Предвид големия брой на хората и с оглед спазването на Женевската конвенция и общите принципи на правата на човека, е важно да се прави ясно разграничение между икономически мигранти и бежанци, т.е. лица, нуждаещи се от специален статут на закрила (по-специално убежище или субсидиарна закрила).

3.2

Макар че от индивидуална гледна точка е напълно разбираемо хората да напускат страните си в търсене на по-добри икономически условия другаде, настоящата ситуация и общественият климат в мнозинството от държавите членки налагат необходимостта от това ясно разграничение. Икономическите мигранти трябва да се връщат в своите страни на произход, ако търсят статут на закрила без основателни причини. Държавите членки следва да прилагат Плана за действие на ЕС относно връщането и Наръчника за връщането в случаите, когато молбата за международна закрила е била отхвърлена.

3.3

Това изисква обща европейска система за убежище с ефикасна защита на външните граници, подходящо регистриране в т.нар. „горещи точки“, бърза обработка на молбите за убежище, а в случай на отказ на бежански статут и международна защита – при отхвърляне на молбата за убежище – връщане в държавата на произход или в трета държава, с която е сключено споразумение за реадмисия. Друга значима и ефективна мярка би могло да бъде създаването на „горещи точки“ в третите държави, които граничат с ЕС и имат споразумения в областта на миграционната политика за регистрация и кандидатстване за убежище.

3.4

Събитията през втората половина на 2015 г. показаха, че гражданите на трети държави често идват в Европа с погрешни очаквания и нереалистични представи за живота в ЕС, създадени обикновено от трафикантите. При сблъсъка си с реалността те изпитват разочарование и в някои случаи доброволно се връщат в страните си. В рамките на програмата за доброволно връщане завърналите се могат да спомогнат за представянето на една по-реалистична картина на европейския живот сред хората в родните им страни, което би могло да разубеди други от идеята да предприемат опасното пътуване до Европа.

3.5

Наред с необходимостта от превръщането на общата европейска система за убежище в напълно оперативна, от устойчиво и справедливо споделяне на отговорността и разходите, и с цел да се намали натискът върху сегашната система за убежище, е необходимо в кратък срок да се приеме нов европейски подход към миграцията, както и да се извърши задълбочена реформа на Регламента „Дъблин“ в отговор на краткосрочните и дългосрочните предизвикателства, както беше обявено от председателя Юнкер за първото тримесечие на 2016 г. ЕИСК ще представи мнението си по този въпрос в отделно становище.

3.6

В резолюцията си за бежанците, приета през декември 2015 г., ЕИСК подчерта, че „настоящото положение изисква от ЕС да разработи безопасни хуманитарни коридори за бежанците от страни, засегнати от войни и подложени на заплаха от тероризъм, и да стори това съвместно с държавите, в които тези бежанци са концентрирани в най-голяма степен“. ЕИСК отново заявява, че процедурата за регистрация следва занапред да се извършва извън ЕС.

3.7

Войната, изменението на климата и липсата на перспективи в трети държави могат да доведат до постоянен и дори нарастващ приток на бежанци и мигранти. Ограничаването на факторите, подтикващи към миграция, е глобално предизвикателство. Настоящото становище обаче е посветено само на интеграцията на лицата с вече предоставен статут на закрила или хората, кандидатстващи за такъв статут.

4.   Има ли почва за сравнение с предишни бежански вълни?

4.1

Нидерландското председателство отправи искане да се анализират предишните кризи, които предизвикаха големи бежански потоци, за да се извлекат поуки относно интеграцията. ЕИСК стигна до заключението, че настоящата бежанска криза не е сравнима с предходните: първо, заради големия брой пристигащи (повече от 900 000 мигранти, влезли в ЕС през Гърция през 2015 г.) и второ, заради скоростта на събитията, която предизвика нарастваща несигурност сред местното население. Ако разгледаме, например, случая с Австрия, която в началото на 90-те години прие близо 90 000 бежанци, бягащи от войната в бивша Югославия, разликите са очевидни: идващите от Босна в много от случаите имаха роднини в Австрия или вече бяха работили там. Квалификациите, получени в държавата на произход, бяха от непосредствена полза за австрийските предприятия, а жените бяха свикнали да участват пълноценно в пазара на труда. Това повиши семейните доходи и направи семействата по-мобилни, предотвратявайки възникването на изолирани зони и благоприятствайки по-доброто социално взаимодействие в училищата и на пазара на труда.

4.2

Опитът от 1990-те години не е напълно сравним с днешната ситуация. Пристигащите сега са с много по-различна подготовка – някои имат академични степени, които могат да се сравняват с даваните в Европа, други имат образование, което не е от непосредствена полза в Европа, трети са с много ограничено образование, а много от жените никога не са участвали в пазара на труда. Освен това хората в приемащите страни, които все още понасят последиците от икономическата криза, са по-скоро резервирани към чужденците, конкуриращи се на пазара на труда.

5.   Какво е интеграция?

5.1

Според Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) не съществува консенсус относно определението за интеграция на имигрантите в контекста на развитите страни, а в международното право за бежанците липсва официално определение. В основата на много правителствени и академични опити за определяне на това какво е интеграция или интегрирано общество стои широкото разбиране за интеграцията като индивидуален, но и двустранен процес.

5.2

„В основата на определението на ВКБООН стои концепцията за интеграцията като двустранен процес, обусловен от „приспособяването“ на едната страна и „гостоприемството“ на другата. Интеграцията обаче не изисква от бежанеца да се откаже от културната си идентичност, което я прави различна от асимилацията“ (1). ЕИСК е съгласен с това определение (2).

5.3

ЕИСК е отбелязвал необходимостта интеграцията да се обвърже с ценностите и принципите, залегнали в Договора, Хартата на основните права, Европейската конвенция за правата на човека, стратегията „Европа 2020“, политиката за заетостта и социалната програма. ЕИСК счита тази препратка за жизненоважна предвид съществуващата криза на ценностите в някои социални и политически сектори в Европа. Интеграцията и икономическото и социалното сближаване са двете страни на една и съща монета (3). Осигуряването на достойни условия на живот и перспективи за всички ще насърчи положителното възприемане на мерките за интеграция.

5.4

Общите основни принципи за политиката на интеграция на имигранти (2004 г.) и инструментът за тяхното прилагане – Общата програма за интеграция (2005 г.), са основата, върху която се формулира интеграцията на мигрантите в ЕС. Според тях интеграцията включва следните елементи:

двустранен, динамичен процес;

зачитане на ценностите на ЕС;

заетостта е ключова част от интеграцията и е от основно значение за участието;

познаването на езика, историята и институциите на приемащото общество е важен фактор за успешната интеграция;

образованието е от решаващо значение за активното участие;

достъпът до институции, стоки и услуги наравно с местните жители е от първостепенно значение за интеграцията;

взаимодействие между мигрантите и гражданите;

следва да се съхрани практикуването на различните култури и религии;

участие в демократичния процес;

включване на интеграционната политика в останалите политики;

ясни цели, показатели и механизми за оценка с цел адаптиране на интеграционната политика.

5.5

Макар че тези принципи не правят разлика между интеграцията на мигрантите и тази на бежанците, ЕИСК гледа на тях като на основа за интеграцията и на бежанците. С оглед на големия брой хора, пристигащи в Европа, обаче са необходими допълнителни усилия, за да се осигурят езиково обучение, жилищно настаняване и интеграция на пазара на труда.

5.6

За да се създаде позитивна среда за бежанците в приемащите държави, особено в периоди на прогнозиран слаб икономически растеж и свити пазари на труда в някои страни, мерките за интеграция и социалните инвестиции следва да са насочени както към бежанците, така и към местното население, с оглед на конкретните нужди на всяка целева група. ЕИСК вече е изтъквал колко е важно свързването и приоритизирането на социалните цели в контекста на интеграцията (4).

5.7

ЕИСК е убеден, че интеграцията е задължителна за нашите общества за запазването на социалното сближаване. Липсата на интеграция може да доведе до паралелни общества, което може да дестабилизира приемащите страни. Затова е в наш интерес да започнем прилагането на мерки за интеграция от много ранен етап. Медиите трябва да бъдат насърчавани да осъзнаят значението на интеграцията и ролята, която играят за създаване на положителен политически и обществен климат.

5.8

Демографските процеси в повечето европейски страни показват намаляване на населението в трудоспособна възраст. За да се запазят нашите социални системи устойчиви за следващите поколения, като приоритет трябва да се утвърди интеграцията на пазара на труда на цялата работна сила, независимо от напр. пол, възраст, физически възможности, религия, сексуална ориентация или (етнически) произход. Инвестициите в мерки за интеграция са скъпи в краткосрочен и средносрочен план, но следва да се възприемат като инвестиции в хората, които ще се изплатят в дългосрочен план. Ако е успешна, интеграцията ще доведе до социално сближаване, икономически растеж и създаване на работни места.

5.9

Местното равнище играе решаваща роля за интеграцията, тъй като именно тук хората живеят заедно, а липсата на интеграция се забелязва най-напред. Общностите следва да търсят съвети и насоки за добре функциониращи интеграционни мерки, например като канят бежанци да участват в местни доброволчески сдружения (напр. профсъюзи, НПО, пожарникарски или спортни клубове).

5.10

Уебсайтът на Европейската комисия за интеграция (5) съдържа богата информация за примери на интеграция. Чрез използване на филтри за търсене могат да се намерят примери за най-добри практики, напр. по страна, област на интеграция, целева група. Съществуването на този уебсайт следва да бъде допълнително популяризирано сред държавите членки, местните власти, неправителствените организации и социалните партньори, които да търсят там вдъхновение за интеграционни дейности.

5.11

По предложение на ЕИСК вече е в ход структурирано сътрудничество между организациите на гражданското общество, ЕИСК и Европейската комисия чрез Европейския форум за миграцията по всички въпроси, свързани с миграцията, убежището и интеграцията. Освен това би било полезно да се разшири мандатът на Консултативния комитет за свободното движение на хора с включването на интеграцията на бежанците, тъй като това е органът, посредством който правителствата обсъждат и обменят идеи със социалните партньори. Този комитет би могъл да бъде още една платформа за споделяне на най-добри практики.

6.   Мерки за интеграция

6.1

Търсещите убежище лица, които (в повечето случаи) пристигат в Европа след изтощително и често травматизиращо пътуване, се нуждаят на първо място от подслон и почивка. Този момент следва да бъде използван от властите за правилното им регистриране и за приблизителна оценка на шансовете им да получат статут на бежанец. В този случай мерките за интеграция следва да започнат от много ранен етап. Според неотдавнашно проучване на Световната здравна организация съществува необходимост от специална медицинска грижа за бежанците с развито увреждане поради следтравматичен стрес, тъй като това често е значителна пречка пред интеграцията.

6.2

Интеграцията е немислима без поне елементарно владеене на езика на приемащата страна. Затова езиковото обучение следва да започва на възможно най-ранен етап от процедурата за предоставяне на убежище. Това изисква създаването на нови структури и по-добро управление на интерфейса за справяне с големия брой на търсещите убежище лица. Езиковите курсове следва да бъдат използвани и за запознаване на търсещите убежище лица с ценностите (напр. равно третиране на мъжете и жените, свобода на словото, забрана на домашното насилие) и културата на приемащата страна. По време на тези курсове може също така да се дадат основни насоки на бежанците за това към кои организации, институции и източници на информация могат да се обърнат, ако възникне проблем. Търсещите убежище лица често идват от много различни култури. Някои постъпки, дължащи се на непознаване на основните ценности, права и задължения в приемащата страна, биха могли да подкопаят интеграцията.

6.3

Децата бежанци следва възможно най-скоро да тръгнат на училище с местните деца и да получат помощ за научаване на националния език. Трябва да се обърне специално внимание на непълнолетните лица – особено на непридружените, които често са травматизирани. Ако те вече нямат право да ходят на училище заради възрастта си, следва да се осигурят подходящи възможности, предназначени специално за тази група, за да се предотврати фрустрацията им. Държавите членки следва да са запознати със специалните нужди на травматизираните деца и непридружените непълнолетни лица и да им предлагат социално-педагогическа подкрепа. (Например властите във Виена се стараят да настаняват непридружените деца в приемни семейства, използвайки съществуващите рамки.)

6.4

Ранната проверка и класифициране на дипломите, уменията и квалификациите са от първостепенно значение за гарантирането на бърза интеграция на пазара на труда. Още в началото на процедурата за предоставяне на убежище следва, с участието на експерти по пазара на труда, да се идентифицират професионалните умения и квалификации на търсещото убежище лице. Тези аспекти са ключови за целенасоченото подобряване на езиковите умения, започването на курс на обучение, признаването на професионалните квалификации, осигуряването на необходимите вторични квалификации и ефективното намиране на подходяща работа. Идентифицирането на уменията обаче може да бъде много труден процес. Много бежанци не носят със себе си дори лични документи, какво остава за удостоверения или дипломи, доказващи тяхното ниво на квалификация. В отделните държави членки (напр. Германия и Австрия) се разработват различни методи за тестване на уменията и компетенциите. Cedefop може да предостави платформа за взаимно обучение и обмен на най-добри практики в тази област.

6.5

Процедурата за предоставяне на убежище често трае много дълго време, поставяйки търсещите убежище лица в положение на несигурност. Дългите периоди, през които търсещият убежище не може да води самостоятелен живот, могат да предизвикат психологическа нестабилност, загуба на увереност и синдром на зависимост, които могат да намалят шансовете за намиране на работа след признаването на бежанския статут. Децата са засегнати в още по-голяма степен, тъй като се нуждаят от стабилна среда. Затова ЕИСК призовава държавите членки да решават възможно най-бързо изхода на процедурите за предоставяне на убежище. Съгласно оценката на ОИСР (6) относно подкрепата за интеграцията на търсещите убежище лица, Гърция, Белгия и Дания имат едни от най-кратките процедури за предоставяне на убежище, включващи езиково обучение, съчетано с образование за възрастни и обучение, свързано с работата.

6.6

С оглед на прогнозирания икономически растеж и ситуацията на пазара на труда, страните биха могли да изпробват мерки за намаляване на времето на изчакване за достъп до пазара на труда. Германия и Унгария вече намалиха времето на изчакване за достъп до работа, а Финландия, Белгия и Люксембург предприеха някои стъпки в тази посока. Справедливите, прозрачни и разумни законови разпоредби за предоставяне на достъп до пазара на труда на търсещите убежище лица предотвратяват недекларирания труд и улесняват приемането им от местното население. В същото време хората със статут на закрила следва да имат перспективата да останат в приемащата държава, ако са интегрирани на пазара на труда или в приемащото общество. Лицата, търсещи убежище, трябва да осъзнават, че техният достъп до пазара на труда зависи от страната, в която са подали молбата за убежище. Поради неосведоменост някои пътуват до други държави членки с надеждата да намерят работа там. В действителност те се оказват в ситуация на нередност, която би могла да се избегне лесно чрез точна информация.

6.7

Жилищното настаняване е много важно за интеграцията: центровете за прием задоволяват непосредствените нужди от подслон (често за много по-дълго от предвиденото време), но по-дългият престой в тях прави интеграцията по-трудна. В Австрия беше създаден проектът „Космополис“ за настаняване в частни жилища. Определен брой апартаменти в новозастроен район бяха запазени за бежанци, които вече са започнали работа. За да се избегнат недоразумения между бежанците и другите живущи в района, в близост до него беше изграден информационен център. В Португалия протокол, подписан между община Лисабон и португалски НПО, даде възможност за предоставяне на жилища на бежанци и осигури достъп до услугите на общината в областта на обучението, образованието и интеграцията на пазара на труда (7).

6.8

След като молбата за убежище бъде одобрена, бежанецът трябва сам да си намери жилище. Този период често е много труден, тъй като първоначално отпусканата от държавата помощ приключва и бежанецът трябва да си търси работа по същия начин както гражданите на приемащата държава.

6.9

На публичните служби по заетостта се пада да играят ключова роля в това отношение. На първо място те трябва активно да изпълняват ролята си за улесняване на устойчивата заетост. Наред с това обаче те трябва да решават какви допълнителни квалификации следва да придобие бежанецът, за да се интегрира успешно на пазара на труда. Трябва да се отбележи и отчете фактът, че дори след четири години престой едва 25 % от бежанците имат работа, а в рамките на десет години престой делът на работещите е едва около 50 % (8). С всеки бежанец може да се сключи индивидуален договор за интеграция, съдържащ съответните стъпки, които трябва да се предприемат (допълнително обучение, брой на подадените кандидатури и т.н.) с оглед на пълноценната му интеграция на пазара на труда. ЕИСК подчертава, че бежанците трябва да бъдат третирани наравно с местните жители на пазара на труда, за да се предотвратят нелоялната конкуренция, социалният дъмпинг и дъмпингът при заплащането. Ако няма шанс за намиране на работа на бежанците в разумен срок, като добра алтернатива може да им се предложи да участват доброволно в обществено полезни дейности. Това би могло да улесни придобиването на допълнителни езикови умения и да помогне на бежанците да се интегрират в обществото.

6.10

Добър пример в това отношение е Германия, която неотдавна реши да въведе специална лична карта за търсещи убежище лица. След първоначалната регистрация картата се превръща в основно и задължително средство за удостоверяване на самоличността, свързано с централна база данни, която съдържа информация напр. за образованието и професионалния опит на лицето.

6.11

Сред бежанците, както и сред местното население, има хора с предприемачески интереси и умения. Те следва да получават информация и насоки за това как може да започнат бизнес и да станат работодатели.

6.12

Понастоящем в Германия и Словакия се водят дискусии за това как бежанците с високи квалификации в професии с недостиг на квалифицирана работна ръка могат да бъдат допускани до пазара на труда по ускорени процедури.

6.13

Бежанците се нуждаят от информация за пазара на труда като цяло, възможностите за професионално обучение и наличните работни места. Тъй като голям процент от бежанците са на типична студентска възраст (между 16 и 25 години), преди да започне обучението е необходимо да се осигурят основна информация или подготвителни курсове в различните професионални сфери. В Германия търговско-промишлените камари стартираха инициативи за съдействие при намирането на работа, като например интервюта от типа „бързи срещи“ (speed dating). Германските търговско-промишлени камари помагат на предприятията да предлагат квалификации и обучения на бежанци по линия на проекта „Ангажимент за предоставяне на обучение“. Наред с това те се опитват да привлекат доброволни помощници, които да се грижат за бежанците, и дружества, които да съветват и двете страни. Търговско-промишлените камари също така предоставят подкрепа на бежанците, които искат да започнат собствен бизнес.

6.14

В Австрия стартира проект за изпращане на млади бежанци на непопълнени места за чиракуване с подкрепата на публичната служба по заетостта и на наставници. Подписването на официално споразумение за чиракуване може да бъде предшествано от период на стаж. Освен това австрийските федерални железници (ÖBB) започнаха проекта „Многообразието като шанс“ („Diversität als Chance“) и предложиха чиракуване на 50 непридружени бежанци на възраст между 15 и 17 години.

6.15

За да улесни интеграцията на висококвалифицираните мигранти, Австрийската федерална стопанска камара разработи програмата „Наставничество за мигранти“, чийто обхват беше разширен с включването на висококвалифицираните бежанци. Наставниците са добре интегрирани на австрийския пазар на труда лица, които помагат на мигрантите в търсенето на работа, предоставяйки им информация или дори достъп до своята професионална мрежа. Програмата спомага и за избягване на културните недоразумения.

6.16

В редица държави членки за бежанците се грижат т.нар. „приятели на бежанците“. Те участват доброволно в широк спектър от организации и се срещат редовно с даден бежанец, за да установят личен контакт с него. Това е особено важно предвид факта, че много от бежанците са непридружени непълнолетни лица, които са разделени от семействата си. „Приятелите на бежанците“ могат да играят и ролята на застъпници, за да подобрят представата за бежанците в своята страна.

6.17

Организации на социалните партньори в някои държави членки (напр. Испания, Франция, Германия, Чешката република, Австрия) призоваха своите правителства да работят по-ефективно за интеграцията на бежанците. В Испания в политиките на годишния План за заетостта беше включена допълнителна мярка, насочена специално към интегрирането на бежанците на пазара на труда.

6.18

Дания използва т.нар. „модел на стълбата“ за интегриране на бежанците на пазара на труда: първото стъпало е идентифициране на компетенциите на всеки бежанец и осигуряване на уроци по датски език. На второто стъпало (26 – 52 седмици) обучаващият се се изпраща в предприятия (без разходи за работодателя) и получава допълнителни уроци по датски език. След това бежанецът е готов да започне работа със субсидиране на заплатата. Ефективното прилагане на такива модели следва да насърчи създаването на допълнителни възможности за работа и да предотврати изтласкването на местните жители (без ефект на „въртележка“).

6.19

За да се гарантира лоялна конкуренция, условията на труд трябва да се спазват изцяло, независимо от националността или статута на работника (lex loci laboris). Държавите членки трябва да гарантират ефективни мерки, механизми и административен капацитет за изпълнението на тази задача. Профсъюзите помагат на работниците бежанци или мигранти, които са без документи, да отстояват правата си (Ecole des solidarités в Белгия, UNDOK в Австрия).

7.   Финансиране на интеграцията на бежанците

7.1

ЕИСК отбелязва, че за да имат дълготрайно положително въздействие върху нашето общество, всички мерки трябва да получат подходящо финансиране. За устойчивия успех на интегрирането на бежанците са необходими по-големи усилия в инвестициите за насърчаване на икономическия растеж и на заетостта в рамките на Плана Юнкер и други. Необходими са допълнителни инвестиции в мерки за интеграция и социални инвестиции, насочени както към бежанците, така и към местното население, с оглед на конкретните нужди на всяка целева група. ЕИСК вече е отбелязвал потенциалните ползи от въвеждането на данък върху финансовите транзакции за публичните финанси, което би осигурило по-справедлив принос от страна на финансовия сектор. Поради извънредните обстоятелства и в съответствие с Пакта за стабилност и растеж, допълнителните разходи за приемането на бежанци – след задълбочена оценка – не би трябвало да бъдат включвани в публичните дефицити на държавите членки (9).

7.2

Държавите членки на първоначален прием, като Италия, Малта, Испания и Гърция, следва да получават пряка финансова помощ за всеки бежанец или мигрант, за да могат да обработват прецизно и бързо молбите за убежище, а в случай на неизпълнение на изискванията за предоставяне на убежище – да уреждат тяхното връщане. На финансова помощ от ЕС следва да могат да разчитат и държавите членки, които поемат отговорността да интегрират повече бежанци в своите общества, отколкото се изисква от принципа на солидарност.

7.3

Финансовите средства на фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ) трябва да се увеличат, за да се ангажират в по-голяма степен държавите членки с финансирането на интеграцията на бежанците, по-специално на програми, провеждани от местните власти и НПО. Европейският социален фонд следва да бъде обезпечен с достатъчно ресурси, за да се улесни социалната интеграция на бежанците, равнопоставеността на жените, подкрепата за предприятията и включването на бежанците на пазара на труда, което изисква диалог и сътрудничество със социалните партньори. Освен това Фондът за регионално развитие следва да работи с допълнителни ресурси за градските райони, които прилагат мерки, необходими за приемане и интеграция на бежанците.

7.4

Международното сътрудничество по въпроса за финансирането на интеграцията на бежанците следва да се разгледа със специалното сътрудничество на ВКБООН и Международната организация по миграция.

Брюксел, 27 април 2016 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS


(1)  A new beginning – Refugee integration in Europe („Ново начало – интеграция на бежанците в Европа“) (2013 г.).

(2)  ОВ C 181, 21.6.2012 г., стр. 131. Вж. също ОВ C 347, 18.12.2010 г., стр. 19.

(3)  Информационен доклад относно „Новите предизвикателства на интеграцията“, докладчик Luis Miguel PARIZA CASTAÑOS.

(4)  ОВ C 347, 18.12.2010 г., стр. 19.

(5)  https://ec.europa.eu/migrant-integration/home.

(6)  Making Integration Work („Постигане на успех в интеграцията“), 28 януари 2016 г., ОИСР.

(7)  Approaches towards the labour market integration of refugees in the EU („Подходи към интеграцията на бежанците на пазара на труда в ЕС“), 7 януари 2016 г., EurWORK.

(8)  Вж. бележка под линия 6.

(9)  Декларация на ЕИСК относно бежанците.


20.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 264/28


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Външното измерение на енергийната политика на ЕС“

(2016/C 264/04)

Докладчик:

г-н Vitas MAČIULIS

На 16 декември 2015 г. председателството на Съвета на Европейския съюз реши, в съответствие с член 262 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Външното измерение на енергийната политика на ЕС“.

Секция „Външни отношения“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 19 април 2016 г.

На 516-ата си пленарна сесия, проведена на 27 и 28 април 2016 г. (заседание от 28 април), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 143 гласа „за“, 0 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки: към консолидирана и устойчива външна енергийна политика на ЕС

1.1

Енергетиката е неделима част от международната политика и понастоящем е един от приоритетите на дневния ред на ЕС. Тъй като някои международни участници се опитват да използват енергетиката като инструмент за постигане на политически цели, в интерес на гражданите на ЕС е Европейският съюз да продължи да следи внимателно енергийните въпроси.

1.1.1

Три фактора са от първостепенно значение за външното измерение на енергетиката: диверсификацията, единната позиция на ЕС и наличието на правилно разработена вътрешна енергийна система.

1.2

Диверсификацията на енергийните източници на ЕС, на доставчиците и на преносните маршрути е от съществено значение за външната енергийна политика. Както се подчертава в Стратегията на ЕС за енергиен съюз, основно предизвикателство за ЕС е фактът, че повече от половината от консумираната енергия е от внос, който трябва да бъде осигурен чрез съответните търговски политики.

1.2.1

Кръгът на партньорите за внос на енергия трябва да бъде разширен чрез непрекъснато търсене и установяване на диалог с нови, надеждни и предвидими доставчици на енергия.

1.2.2

Новите големи инфраструктурни проекти в ЕС, допринасящи за целите на диверсификацията, следва да изпълняват целите на Стратегията за енергиен съюз и да съответстват в пълна степен на достиженията на правото на ЕС. Също така следва да бъдат изцяло съгласувани с целта за разработване на децентрализирана енергийна система, в която възобновяемите източници да играят основна роля.

1.2.3

Следва да се насърчава сътрудничеството между представителите на частния и политическия сектор, за да се открият най-подходящите форми и партньори за развитието на външното измерение на енергетиката. Винаги следва да се вземат предвид целите на енергийната сигурност и устойчивост.

1.3

Трябва да се преследва поддържането на единна позиция въпреки различните форми на енергиен микс, структури за енергиен внос и традиционни партньори в отделните държави членки. Една обща вътрешна позиция на ЕС е ключът към постигането на силно външно измерение.

1.3.1

ЕИСК призовава настоятелно държавите членки да съгласуват своите индивидуални енергийни интереси и да поддържат постоянно солидарност и прозрачност помежду си.

1.3.2

ЕИСК приветства предложението на Комисията от 16 февруари 2016 г. за укрепване на настоящия механизъм за обмен на информация във връзка с междуправителствени споразумения и необвързващи инструменти.

1.3.3

Спазването на общи стандарти за опазване на околната среда и ядрена безопасност в енергийните проекти в съседните на ЕС държави следва да бъде важен елемент от външната енергийна политика на ЕС. Следва да се ограничи закупуването на енергия от страни, които не спазват тези стандарти.

1.4

Наличието на силна вътрешна енергийна система е основната предпоставка за намаляване на външните въздействия. Едно от основните измерения на енергийния съюз е изграждането на напълно функциониращ и прозрачен вътрешен енергиен пазар на ЕС. Това ще намери непосредствен израз в по-ефективен подход на ЕС към външните енергийни въпроси.

1.4.1

Трябва да бъдат изградени всички необходими компоненти на енергийната инфраструктура, за да се оптимизира и рационализира вносът на енергийни ресурси в ЕС.

1.4.2

ЕИСК подчертава необходимостта от пълно интегриране на енергийните мрежи и системи на всички държави членки във вътрешния пазар на ЕС и от гарантиране на пълното им синхронизиране.

1.4.3

Конкурентоспособността на европейските производители на енергия трябва да се запази, като се създадат равнопоставени условия на конкуренция между европейските и неевропейските производители на енергия.

1.4.4

ЕИСК настоява при проектирането и изпълнението на външната енергийна политика на ЕС да се вземе предвид необходимостта европейската промишленост, по-специално енергоемките отрасли, да разполагат с конкурентни, стабилни и предсказуеми енергийни доставки, за да бъдат в състояние да функционират при равни условия със своите международни конкуренти.

1.5

Далновидната енергийна политика, която следва да допринася за изпълнението на външните цели на ЕС, включително в контекста на споразумението, постигнато на 21-вата конференция на страните по РКООНИК, следва да се основава най-вече на систематично отчитане на целите на европейската политика в областта на климата и на съвместните усилия на международната общност за ограничаване на изменението на климата, по-конкретно чрез развитието на три ключови фактора: възобновяемите енергийни източници, енергийната ефективност и научноизследователската и развойната дейност.

1.5.1

Възобновяемите източници на енергия са от основно значение за увеличаването на енергийната сигурност и намаляването на зависимостта от вноса.

1.5.2

ЕС следва да направи всичко възможно, за да запази водещата си позиция в тази област.

1.5.3

Енергийната ефективност е един от основните фактори за намаляването на обема на потреблението на енергия в ЕС и съответно намаляването на количеството внасяна енергия. Поради това е от съществено значение да се намалят енергийните разходи на частните и търговските потребители.

1.6

Трябва да се осигури адекватно финансиране на научноизследователската и развойната дейност, което ще доведе до повишаване на ефективността и намаляване на разходите за производство на енергия. В това отношение със сигурност е важно и международното сътрудничество.

1.7

Тъй като енергията следва да бъде достъпна за потребителите и да подкрепя конкурентоспособността на промишлеността, ЕИСК призовава Комисията и националните правителства да предоставят широка роля на гражданското общество, социалните партньори и организациите на потребителите. Затова ЕИСК настоява за европейски енергиен диалог и Европейски енергиен форум с участието на всички заинтересовани страни. Това е от решаващо значение за създаването на интелигентна, ефективна и устойчива външна енергийна политика на ЕС.

1.7.1

ЕИСК трябва да призове своите международни органи за активна роля в създаването на ефективна и устойчива външна енергийна политика на ЕС.

2.   Контекст

2.1

Едва наскоро енергийните въпроси придобиха значение в дебатите за политиката на ЕС и им беше отредено челно място в програмата на Европейската комисия. ЕИСК също проявява активност в областта на външното измерение на енергетиката и вече излезе с няколко становища по тази тема (1).

2.2

Като се има предвид нарастващата зависимост на ЕС от вноса на енергия, по-специално на нефт и природен газ, външното измерение на енергийната политика на ЕС придобива решаващо значение за гарантирането на сигурността на доставките на енергия.

2.2.1

Повече от половината (53,2 %) от брутното вътрешно енергопотребление на ЕС се формира от вносна енергия. ЕС внася 44,2 % от твърдите горива (от които повече от половината са антрацитни въглища), 87,4 % от нефта и нефтените продукти и 65,3 % от природния газ (данни на Евростат от 2013 г.).

2.2.2

Тези данни ясно подчертават степента на зависимост на ЕС от търговията с доставчици от трети държави, Следователно, ако доставчикът се окаже ненадежден или непредвидим или ако инфраструктурата не се поддържа правилно, това би могло да засегне сериозно енергийната сигурност на целия ЕС.

3.   Значение на диверсификацията за външните отношения в областта на енергетиката

3.1

ЕС следва да търси нови възможности за сътрудничество и укрепване на съществуващите енергийни партньорства с трети държави по отношение на диверсификацията на източниците, доставчиците и маршрутите.

3.2

Много е вероятно Русия да остане основният вносител на енергия в ЕС в обозримо бъдеще. Това се отнася в особена степен за газта, пренасяна по газопроводи.

3.2.1

Основен приоритет за Русия е поне да запази благоприятната си позиция на енергийния пазар на ЕС, който е както нейната най-голяма дестинация за износ на енергия, така и много надежден клиент.

3.2.2

Понастоящем проектът за газопровод „Северен поток II“ е основен елемент от програмата на Русия в областта на енергетиката, която е насочена към увеличаване на износа на газ към ЕС. В рамките на ЕС бяха изразени опасения, че този проект може да противоречи на Стратегията на ЕС за енергиен съюз относно диверсификацията на доставките на газ. ЕИСК счита, че най-важната роля на Комисията е да извърши задълбочена оценка на проекта „Северен поток II“ и на съответствието му с достиженията на правото на ЕС, включително с третия енергиен пакет и целите на Стратегията за енергиен съюз, по-специално по отношение на диверсификацията на енергийните източници, доставчици и маршрути.

3.2.3

Интересите на всяка държава членка трябва да бъдат взети предвид при формулирането на обща позиция на ЕС относно „Северен поток II“. Търговските аспекти на проекта не бива да бъдат единствените фактори при вземането на решение, особено предвид тенденцията Русия да използва енергетиката като инструмент за геополитически цели.

3.3

Норвегия е ценен партньор на ЕС на международната сцена, със сходни приоритети на политиката, включително в енергийния сектор. Като страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство Норвегия е част от вътрешния пазар на ЕС.

3.3.1

Значението на Северното измерение вероятно ще се увеличи, както и това на сътрудничеството в северните региони по отношение на нефтените и газовите полета в Северния ледовит океан. Следва обаче да се обърне специално внимание на чувствителния екологичен контекст, ако и когато предприятията започнат сериозно да проучват потенциалните ресурси в тази област.

3.4

Сътрудничеството на ЕС в областта на енергетиката с неговите партньори от Южното и Източното Средиземноморие получи нов тласък след неотдавнашното създаване на регионални платформи, които обхващат газта, електроенергията, възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност. Предвидено е тези платформи да изиграят важна роля за улесняване и укрепване на сътрудничеството в областта на енергетиката.

3.5

Като се има предвид, че Централна Азия е регион със стратегическо значение, богат на енергийни ресурси, Европейският съюз пое ангажимент да установи трайни и стабилни взаимоотношения с този регион. Както е отбелязано в заключенията на Съвета по външни работи от 22 юни 2015 г. относно стратегията на ЕС за Централна Азия, ЕС призовава за укрепване на енергийните връзки, което ще доведе до взаимна енергийна сигурност.

3.6

Свързването на региона на Каспийско море с пазара на ЕС чрез южния газов коридор ще открие нови възможности за търговия с природен газ и ще допринесе за постигане на целта на ЕС относно диверсификацията. Трансанадолският газопровод за пренос на природен газ (TANAP) ще бъде централна част от връзката заедно с Трансадриатическия газопровод (TAP).

3.7

Отношенията със САЩ в областта на енергетиката придобиват все по-голямо значение в дневния ред на ЕС, както е отразено в рамките на Енергийния съвет ЕС–САЩ. Понастоящем в САЩ цените на газта са ниски в резултат на неконвенционалното производство на газ. ЕС следва да се възползва от момента и да насърчи развитието на трансатлантическата търговия с втечнен природен газ (ВПГ), тъй като това би допринесло в значителна степен за диверсификацията на енергийните доставки.

3.7.1

Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) може да се превърне в инструмент от съществено значение за насърчаване на трансатлантическата енергийна сигурност, наред с други области. ЕИСК настоятелно призовава страните да насочат всичките си усилия към надлежно разглеждане на енергийните въпроси в споразумението.

3.8

Енергийната сигурност на ЕС е тясно свързана с енергийната политика на неговите съседни държави, което означава, че ЕС следва да продължи да работи в тясно сътрудничество със своите съседи и да разширява обхвата на взаимноизгодното сътрудничество.

3.8.1

ЕИСК призовава Комисията за допълнително укрепване на Енергийната общност, особено по отношение на прилагането на достиженията на правото на ЕС в областта на енергетиката, що се отнася до договарящите се страни (2).

3.8.2

Основната цел на Енергийната общност е разширяването на вътрешния енергиен пазар на ЕС. ЕС трябва да продължи да укрепва сътрудничеството със съседните държави и техните граждански общества с цел създаване на истински общоевропейски енергиен пазар. ЕИСК приветства предложението на Комисията за регламент за гарантиране на сигурността на доставките с прякото участие на държавите от Енергийната общност.

3.9

След отмяната на международните санкции срещу Иран ЕС трябва да се възползва от момента и да възстанови енергийните отношения предвид потенциалната роля, която Иран може да изиграе при диверсифицирането на източниците на енергийни доставки за ЕС.

3.10

Освен това ЕС следва да ускори и активизира усилията си за укрепване на стабилни партньорства с други трети държави като Канада, Турция и Алжир. ЕИСК приветства поетия през 2015 г. ангажимент за провеждане на диалози на високо равнище в областта на енергетиката с тези държави.

3.11

Енергийното измерение следва да бъде надлежно отразено в търговските споразумения с трети държави. Освен това енергийните споразумения с доставчици от трети държави трябва да спазват в пълна степен правните разпоредби и принципите за енергийна сигурност на ЕС.

4.   Значението на единната позиция и единния подход към енергийните въпроси

4.1

На 20 юли 2015 г. Съветът по външни работи одобри План за действие за дипломация в областта на енергетиката (EDAP) в подкрепа на външното измерение на Стратегията за енергиен съюз. Планът има за цел да засили общите послания, за да даде възможност на ЕС да изразява единна позиция по основни енергийни въпроси и да изпълни целите в областта на енергетиката в дух на солидарност и общ интерес, вместо да се върви към ренационализация на енергийните политики.

4.1.1

Основните измерения на EDAP включват оказване на дипломатическа подкрепа за диверсификацията на енергийните източници, доставчици и маршрути, засилване на сътрудничеството с транзитните държави (по-специално Украйна) и ключовите партньори в областта на енергетиката от трети държави, допълнително укрепване на Енергийната общност и поддържане на стратегическото участие на ЕС в многостранните инициативи в областта на енергетиката.

4.2

По силата на решение, прието от Парламента и Съвета на 25 октомври 2012 г., беше създаден механизъм за обмен на информация във връзка с междуправителствени споразумения (МПС), за да се гарантира правната яснота и прозрачност на споразумението, както и съответствието му със законодателството на ЕС. През февруари 2016 г. Комисията излезе с предложение за укрепване на съществуващия механизъм.

4.2.1

ЕИСК приветства опитите за осигуряване на правно съответствие и прозрачност на споразуменията между ЕС и трети държави (3) и следователно ще подкрепи укрепването на настоящия механизъм за обмен на информация.

4.3

ЕС следва да остане ангажиран с насърчаването и непрекъснатото усъвършенстване на стандартите за опазване на околната среда и ядрената безопасност в трети държави.

4.3.1

Особено внимание трябва да се обърне на атомните електроцентрали, които се изграждат от трети държави в близост до границите на ЕС (напр. атомната електроцентрала Astraviec в Беларус, за която е установено, че не отговаря на разпоредбите на Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст). ЕС следва да подчертава пред трети страни значението на това да се гарантира общата безопасност на тези проекти съгласно Конвенцията на МААЕ за ядрена безопасност и други приложими международни споразумения. Комисията следва да увеличи усилията си, за да гарантира, че държавите, които са дали съгласие за провеждане на стрес тестове на атомните електроцентрали съгласно правилата на ЕС, ще изпълнят този ангажимент възможно най-скоро. Освен това следва да се ограничи достъпът до енергийния пазар на ЕС за небезопасни електроцентрали.

5.   Ефектът от наличието на силна вътрешна енергийна система

5.1

Наличието на силна вътрешна енергийна система намира непосредствен израз в устойчива външна позиция. Затова ЕС следва да се стреми да рационализира вътрешния си подход към енергийните въпроси.

5.2

Стратегията за енергиен съюз е приоритетна инициатива, насочена към консолидиране на общите действия на ЕС в отговор на енергийните предизвикателства. Тъй като енергийната сигурност е в основата на икономическия и социалния просперитет на ЕС, държавите членки, производителите на енергия, потребителите, транзитните държави и международната общност носят колективна отговорност за енергийната сигурност, тъй като всички те са участници в днешните глобализираните енергийни пазари.

5.2.1

Основен стълб на енергийния съюз е подобряването на връзките между държавите членки и цялостното прилагане на достиженията на правото в областта на вътрешния енергиен пазар. Пълната интеграция на вътрешния пазар на ЕС ще увеличи конкуренцията между доставчиците на енергия, което на свой ред ще доведе до по-добри цени за крайните потребители.

5.2.2

Тъй като ВПГ става все по-широко достъпен в световен план, той предоставя на ЕС нови възможности за диверсификация на доставките на газ. Затова трябва да се укрепи и развие вътрешната инфраструктура за ВПГ. Във връзка с това ЕИСК приветства приетата от Комисията през февруари 2016 г. стратегия за ВПГ и съхранение на газ.

5.2.3

Цялостната интеграция на ЕС означава премахване на „енергийните острови“. ЕИСК подчертава необходимостта от пълна интеграция на енергийните мрежи и системи на всички държави членки във вътрешния пазар на ЕС чрез развиване на физическа инфраструктура за свързване на енергийните мрежи и окончателно уреждане на въпроса със синхронизацията на мрежите на трите Балтийски държави с тази на ЕС (4), тъй като понастоящем експлоатацията на тяхната електроенергийна система зависи от оператор от трета държава (Русия).

5.2.4

Конкурентоспособността на производителите на енергия в ЕС трябва да бъде запазена. Трябва да бъдат установени условия на равнопоставеност между европейските и неевропейските производители на енергия, за да се гарантира, че правилата на ЕС в областта на конкуренцията се спазват от всички участници на енергийния пазар.

6.   Далновидна енергийна политика като съществен фактор на външното измерение

6.1

Възобновяемите източници на енергия създават пряка възможност за ЕС не само да намали своята зависимост от вносни изкопаеми горива, но и да направи по-устойчиво своето местно производство на енергия. Според ЕИСК разработването на възобновяеми източници на енергия е едно от най-важните действия за осигуряване на по-сигурно бъдеще на енергетиката. ЕС обаче не бива да почива на досегашните успехи и следва да положи всички усилия, за да запази водещата си позиция в тази област. Освен това лидерите на ЕС следва да насърчават трети държави да си поставят амбициозни цели за енергията от възобновяеми източници.

6.1.1

ЕС вече отправя поглед отвъд 2020 г. и си е поставил дори още по-амбициозни цели за 2030 г. Общата цел за получаване на най-малко 27 % от енергията от възобновяеми източници ще изиска от държавите членки да увеличат сътрудничеството на регионално равнище, като допълнително консолидират енергийния сектор на ЕС.

6.1.2

В контекста на смекчаването на последиците от изменението на климата ЕИСК приветства споразумението, постигнато в рамките на COP21, и поетия от ЕС ангажимент за съкращаване на емисиите на парникови газове с най-малко 40 % (спрямо нивата от 1990 г.) до 2030 г., както е заложено в рамката за климата и енергетиката. ЕС следва не само да насърчава партньорите си да работят активно в тази област, но и да предоставя практическа помощ, ако бъде счетено за необходимо.

6.1.3

Децентрализираното производство на енергия, както и енергийните кооперативи, ще допринесат за изпълнението на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката. То дава възможност за включване на по-широката общественост в усилията за постигане на енергийна независимост и сигурност в държавите и в целия ЕС. Затова следва да бъдат приети най-добрите практики за разходоефективно автономно производство и потребление на енергия.

6.2

Енергийната ефективност е и непосредствен начин за разрешаване на проблема с високия дял на внос на енергия в ЕС. За 2030 г. беше определена цел за повишаване на енергийната ефективност с най-малко 27 % в целия ЕС (същия процент като този за възобновяемите източници на енергия), като Европейската комисия полага сериозни усилия за прилагане на принципа за поставяне на „енергийната ефективност на първо място“. На свой ред енергийният съюз ще продължи да насърчава по-добър достъп до инструменти за финансиране на енергийната ефективност, по-специално в сектора на транспорта и строителството, както и да насърчава държавите членки да отдават първостепенно значение на енергийната ефективност в своите политики.

6.3

Обезпечаването на достатъчно ресурси за научноизследователска и развойна дейност е от решаващо значение за поддържане на технологичния напредък при производството на енергия и интелигентните разпределителни мрежи. Това е от особено значение по отношение на енергията от възобновяеми източници предвид целта производството на тази енергия да стане икономически изгодно и надеждно. Освен това следва да продължи разработването на авангардни технологии, като например използването на водород, горивните клетки и ядрения синтез в производството на енергия.

6.4

ЕИСК настоятелно призовава ЕС да поеме водеща роля в разрешаването на енергийните проблеми на развиващите се държави по устойчив начин, чрез политики и инициативи, целящи разширяване на финансовата, техническа и правна помощ. Подкрепата за образованието и обучението в съответните области следва да бъде основният инструмент за разширяване на сътрудничеството с развиващите се държави.

7.   Гражданското общество като активен участник в областта на външните енергийни въпроси

7.1

Тъй като потребителите очакват енергията да бъде достъпна и да благоприятства конкурентоспособността на промишлеността, ЕИСК призовава Комисията и националните правителства да включат гражданското общество, социалните партньори и организациите на потребителите в разглеждането на енергийните въпроси и да поддържат открит диалог. Това ще допринесе значително за постигането на по-добро разбиране на разглежданите енергийни въпроси.

7.1.1

Енергийната бедност е глобален проблем, който не може да се пренебрегва нито във вътрешната, нито във външната енергийна политика на ЕС. Трябва да се протегне ръка за помощ на най-застрашените от енергийна бедност.

7.2

Гражданското общество следва да проявява повече инициатива в процеса на разработване на енергийната политика. ЕИСК приветства съвместната декларация в областта на енергетиката, подписана от Платформата на гражданското общество „ЕС–Украйна“ на 11 февруари 2016 г., която има за цел да засили ролята на гражданското общество и да изготви препоръки до съответните органи относно принципите на правовата държава.

7.2.1

Енергийните въпроси трябва да бъдат включени в дневния ред на международните срещи на ЕИСК, както и да се превърнат във важна тема в дискусиите с гражданското общество на страните партньорки.

Брюксел, 28 април 2016 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS


(1)  

1)

Становище на ЕИСК относно „Приносът на гражданското общество към прегледа на стратегията „ЕС–Централна Азия“, ОВ C 242, 23.7.2015 г., стр. 1.

2)

Становище на ЕИСК относно „Стратегическа рамка за енергийния съюз“, ОВ C 383, 17.11.2015 г., стр. 84

3)

Становище на ЕИСК относно „Енергетиката – фактор за развитие и задълбочаване на процеса на присъединяване на Западните Балкани“, ОВ C 32, 28.1.2016 г., стр. 8.

4)

Становище на ЕИСК относно „Гарантиране на жизненоважния за ЕС внос чрез настоящата търговска политика и другите свързани с нея политики на ЕС“, ОВ C 67, 6.3.2014 г., стр. 47.

5)

Становище на ЕИСК относно „Междуправителствени споразумения между държавите членки и трети държави в областта на енергетиката“, ОВ C 68, 6.3.2012 г., стр. 65.

6)

Становище на ЕИСК относно „Участие на гражданското общество в изграждането на бъдеща европейска енергийна общност“, ОВ C 68, 6.3.2012 г., стр. 15.

7)

Становище на ЕИСК относно „Външното измерение на енергийната политика на ЕС“, ОВ C 182, 4.8.2009 г., стр. 8.

(2)  Договарящи се страни – Албания, Босна и Херцеговина, Косово, бивша югославска република Македония, Молдова, Черна гора, Сърбия и Украйна.

(3)  Вж. бележка под линия 1, точка 5).

(4)  ОВ C 228, 22.9.2009 г., стр. 84.


III Подготвителни актове

ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ

516-а пленарна сесия на ЕИСК, 27 и 28 април 2016 г.

20.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 264/35


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Зелена книга относно финансовите услуги на дребно – Повече продукти, по-голям избор и по-добри възможности за потребителите и предприятията“

[COM(2015) 630 final]

(2016/C 264/05)

Докладчик:

г-жа Милена АНГЕЛОВА

На 10 декември 2015 г. Европейската комисията реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Зелена книга относно финансовите услуги на дребно – Повече продукти, по-голям избор и по-добри възможности за потребителите и предприятията“

[COM(2015) 630 final].

Секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 13 април 2016 г.

На 516-ата си пленарна сесия, проведена на 27 и 28 април 2016 г. (заседание от 27 април 2016 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 191 гласа „за“ и 5 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

ЕИСК приветства целта, декларирана от Комисията при публикуване на тази Зелена книга, както и факта, че ЕК спазва предвидения график и има амбициозна програма по изпълнението на Плана за действие за изграждане на съюз на капиталовите пазари (1).

1.2

ЕИСК подкрепя идеята на ЕК за стремеж към облекчаване на трансграничното проникване на финансови услуги на дребно, както и на възможностите на потребителите да се прехвърлят от един към друг доставчик. Такива мерки следва да доведат до по-конкурентна структура на пазара и по-голямо удобство за потребителите на финансови услуги, включително чрез насърчаване на равния достъп до механизми за извънсъдебна защита във всички държави членки (2).

1.3

ЕИСК приветства подхода, избран от ЕК в Зелената книга, а именно търсенето на подходящи политики, които да стимулират и двете страни на пазара на финансовите услуги на дребно: търсенето и предлагането.

1.4

ЕИСК подкрепя разбирането, че потребителите следва да имат възможност, когато е възможно, да сравняват различните продукти, за да упражняват информиран избор. В този смисъл ЕИСК напълно подкрепя Директивата относно пазарите на финансови инструменти (ДПФИ) II – като в същото време все още подготвя становището си относно предложените наскоро преразглеждания (3) – и Регламента относно пакетите с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти, които изискват по-голяма прозрачност и разкриване на информация (4).

1.5

Една от целите на Зелената книга е намаляването на разпокъсаността на пазара на финансовите услуги на дребно. За тази цел ЕИСК обръща внимание на обстоятелството, че няма абсолютно надеждни доказателства, че разликите в цените се дължат само на пазарна неефективност в рамките на ЕС. Национални или местни фактори също оказват влияние върху цената на продуктите или услугите, като така допълнително усложняват хармонизирането на цените между държавите членки. Например, премията по автомобилна застрахователна полица за потребител в една държава членка и аналогична премия в друга държава членка могат да бъдат напълно различни, поради съотношението между застрахователните обезщетения и премиите, което се основава на броя на пътните инциденти или на измамите във всяка от тези страни. Аналогично, лихвите по потребителски кредити могат да се различават в отделните държави членки в зависимост от равнищата на лошите кредити във всяка от тях. Тези местни фактори са посочени правилно в Зелената книга, но те заслужават допълнителен анализ. Поради това ЕИСК очаква с интерес резултатите от консултацията и приканва Комисията да продължи да търси всякакви доказателства за недостатъчна конкуренция и по-ясни причини, обясняващи установените разлики в цените. Тя следва също така да се погрижи тази проверка в оценката на въздействието да се проведе преди очакваните правни предложения.

1.6

Същевременно ЕИСК желае да подчертае, че голяма част от проблемите, поставени в Зелената книга за финансовите услуги на дребно от 2007 г. (5), са все още актуални и в настоящата Зелена книга 8 години по-късно. ЕИСК като цяло одобри тази предходна Зелена книга (6) и оцени високо предприетите действия за намиране на практически решения (7). Въпреки постигнатите известни положителни резултати обаче напредъкът е ограничен и все още са налице проблеми при функционирането на единен пазар за финансови услуги на дребно. Това, според ЕИСК, налага необходимостта резултатите от консултациите по настоящата Зелена книга да се изразят този път в по-амбициозна програма, така че трайните проблеми да бъдат преодолени.

1.7

В Зелената книга се разглежда широк набор от финансови продукти и не е възможно за всички тях да се появят едновременно по-голям избор и по-големи възможности. Очевидно ще е необходимо определяне на различни приоритети и времеви рамки за отделните продукти. ЕИСК предлага резултатите от консултационния процес да бъдат приложени приоритетно за по-опростените продукти, за които местните фактори имат сравнително по-малко значение. По този начин процесът на създаване на единен пазар на финансови продукти ще набере скорост и ще създаде доверие. Примери за такива продукти могат да са платежните услуги, общоевропейските пенсионни продукти, спестовните сметки, автомобилните застраховки и застраховките живот. Една от първите стъпки може да бъде прилагане във всички държави членки на системата бонус-малус в автомобилното застраховане, която намалява значението на местните фактори и обвързва тясно застрахователните премии с индивидуалните профили. След това би трябвало да дойде ред на продукти като ипотеки, потребителски кредити, професионални застраховки и управление на активите.

1.8

Зелената книга поставя акцента основно върху цифровите технологии, но ЕИСК вижда два важни фактора за увеличаване на трансграничното търсене на продукти, които също следва да се вземат под внимание:

финансовото образование в крайна сметка е ключов аспект за запазване на доверието във финансовата система и за гарантиране на отговорно потребление на финансови продукти. ЕИСК вече изрази своето мнение по този въпрос (8);

финансовото консултиране следва да бъде добре регулирано на равнище ЕС, а разграничението между консултирането и маркетинга да бъде изяснено. За тази цел услугите, предлагани от независими посредници, също заслужават внимание.

1.9

ЕИСК намира за наложително полагането на всички възможни усилия за избягване на преразглеждането на наскоро приети директиви (като например ДПУ 2 и ДИК (9)). Трябва да дадем време за ефективно прилагане на мерките, а въвеждането на нови регулаторни мерки следва да се осъществява внимателно, за да не се допусне свръхрегулиране на финансовите пазари.

2.   Цел на Зелената книга. Досегашни действия на ЕК и ЕИСК в областта на финансовите услуги на дребно

2.1

Европейската комисия публикува Зелената книга във връзка с Плана за действие за изграждане на съюз на капиталовите пазари (10), с цел да разгледа въпроса как европейският пазар на финансови услуги на дребно – а именно застраховане, заеми, плащания, текущи и спестовни сметки и други инвестиционни продукти на дребно – може да стане още по-отворен и да осигури по-добри резултати за потребителите и предприятията, като същевременно се гарантира подходяща защита на потребителите и инвеститорите както на европейско, така и на национално равнище.

2.2

В Зелената книга се изразява силна загриженост относно справянето с предизвикателствата на цифровизацията, която може да спомогне за намаляване на цените и да подобри сравнимостта на продуктите, разширявайки по този начин правата на потребителите при избора на финансова услуга. В дългосрочен план цифровизацията следва да позволи на предприятията да направят своите продукти достъпни навсякъде в Съюза, като с това ще спомогне за реализирането на единен европейски пазар.

2.3

Друг важен въпрос, повдигнат в Зелената книга, е изграждането на доверие и надеждност, тъй като те са от решаващо значение за разширяването на единния пазар на финансови услуги на дребно. За постигането на тези цели в документа се поставя акцент върху това как услугите и продуктите да станат по-разбираеми.

2.4

В Зелената книга се разглеждат и възможностите за подпомагане на единния пазар на финансови услуги за постигане на осезаеми подобрения в живота на хората в ЕС и за създаване на нови пазарни възможности за доставчиците, като по този начин се подкрепят растежът на европейската икономика и създаването на работни места.

3.   Коментари по актуалното състояние на пазарите на финансови услуги на дребно

3.1

ЕИСК вярва, че подчертаната в Зелената книга разпокъсаност на пазара на финансови услуги на дребно се дължи на комбинираното въздействие на националните и местните фактори върху цените на продуктите и услугите (правни, нормативни и културни особености и особености на обществените системи за социална закрила), както и на предизвикателствата на пазара както за търсенето, така и за предлагането, като последните трябва да бъдат преодолени в бъдеще.

3.2

От страната на предлагането основните предизвикателства са:

неоснователните и ненужни различия между националните разпоредби в резултат на свръхрегулиране и национални традиции и особености, както и други национални различия във факторите, които се отразяват върху разходите за извършване на стопанска дейност;

трудностите при трансграничната идентификация на клиентите и произхода на средствата им;

трудностите при трансграничната оценка на активите на клиентите и реализацията на обезпеченията;

различните правни механизми на държавите членки и по-специално по отношение на конфискацията на обезпеченията (т.е. продължителността на процедурите по възлагане на възбрана, необходимото ползване на нотариални услуги, различните правила за поземлените кадастри).

3.3

От страната на търсенето основните предизвикателства са:

потребителите, привикнали към даден стандарт на защита в собствената си страна, не могат да разчитат на същия стандарт в друга държава членка;

неравномерното налагане на съблюдаването на изискванията на европейското законодателство;

неравномерният достъп до механизми за извънсъдебна защита на потребителите на финансови услуги в различните държави членки (11);

езиковите бариери;

изискванията към квалификацията и компетентността на финансовите консултанти са прерогатив на националните регулаторни органи, но са разнородни в държавите членки. Малко са компетентните консултанти, които да дават обективни съвети, особено за трансгранични покупки.

3.4

ЕИСК приема също така, че развитието на цифровизацията създава нова среда и разширява значително възможностите за предоставяне на нови услуги и за засилване на трансграничната дейност. Въпреки това е необходимо да се вземат мерки, за да се гарантира, че цифровите предимства не се използват или не подвеждат потребителите, като им предоставят информация относно финансови услуги, които са твърде сложни, неподходящи или трудни за сравняване.

3.5

ЕИСК посочва, че финансовата грамотност на хората на различните места все още е твърде различна и е относително ниска в сравнение с други развити държави, като например САЩ, Австралия и Канада (12). Финансовите консултации преди продажбите не са добре регулирани и не гарантират избора на най-подходящи продукти от страна на клиентите, а професионалните консултантски услуги не са достатъчно развити в сравнение с други страни извън ЕС.

3.6

Възможностите, които се разкриват благодарение на новите технологии и увеличеното предлагане, включително трансграничното предлагане, дават шансове, но пораждат и потенциални рискове. Те биха могли да доведат до по-високи равнища на дълга, неплащания по ипотеки и повече случаи на неплатежоспособност, ако клиентите не разполагат с достатъчно знания в областта на финансите. Клиентите, които закупуват застрахователни и пенсионни продукти онлайн, може да са в риск, тъй като често не правят достатъчно проучвания и може да подпишат договори, без да си дават сметка за това (13). Поради това националните регулатори следва да гарантират, че всички компании, продаващи продукти онлайн, спазват т.нар. „задължение за консултация“, за да защитят клиентите. Налице са повече от достатъчно доказателства, които демонстрират значението на финансовото образование и подходящата консултация.

3.7

Потребителите, които не разбират концепцията за сложната лихва, натрупват по-големи дългове и плащат по-високи лихви и трансакционни разходи (14), докато тези, които имат финансови познания, планират по-добре, спестяват повече за пенсиониране (15) и диверсифицират финансовите рискове (16). Тези зависимости се пренасят и на макроикономическо ниво, където се вижда, че финансовата грамотност има силен позитивен ефект върху националните спестявания и натрупването на богатство (17). За тази цел е силно препоръчително да се направи по-ясно разграничение между дейностите, свързани с маркетинга на продукти, и тези, свързани с продажбата на продукти, особено в случаи, в които се предоставя консултация. Консултациите не следва в никакъв случай да се използват като инструмент за маркетинг, а консултантите следва да са наистина независими. Преддоговорната информация следва да се предоставя и представя по ясен и всеобхватен начин. ЕИСК е твърдо убеден, че възстановяването на доверието в пазарите на финансови услуги, засилването на трансграничната дейност и подобряването на преносимостта на финансовите продукти изискват целенасочени мерки за образоване на индивидуалните инвеститори и за подобряване на финансовото консултиране.

4.   Отговори на въпросите в Зелената книга

4.1    Общи въпроси:

1.   За кои финансови продукти по-доброто трансгранично предлагане би могло да повиши конкуренцията на националните пазари по отношение на по-големия избор и по-добрата цена?

4.1.1

Зелената книга съдържа въпроси по отношение на различни банкови и небанкови продукти и услуги, но са налице съществени различия между основните трансакционни продукти (като текущи сметки или срочни депозити) и договорните продукти (като ипотеки, спестовни и инвестиционни продукти). Когато става въпрос за спестовни и инвестиционни продукти, други правни инструменти на ЕС (като Директивата за пазарите на финансови инструменти или инициативата за постигане на съюз на капиталовите пазари) ще окажат влияние върху пазара, когато влязат в действие.

4.1.2

За всички от разгледаните в Зелената книга продукти има потенциал трансграничното предлагане да засили конкуренцията на националните пазари. Но най-голям потенциал на настоящия етап определено имат пенсионните и инвестиционните продукти. Системата от скоркарти на Комисията определя пазара на тези продукти като най-лошият измежду 31 потребителски пазара (18). Предлаганите пенсионни продукти се характеризират с локалност и високи такси. Ако се отчетат инфлацията, таксите за управление и допълнителните плащания, тези продукти често имат отрицателна реална възвращаемост и показват по-лоши резултати от релевантните пазарни индекси (19). Поради това ЕИСК силно подкрепя идеята за единен пазар на пенсионни продукти и по-специално за развитието на общоевропейски личен пенсионен продукт (20), който да доведе до повече икономии от мащаба, по-ниски цени и по-голям избор за потребителите.

4.1.3

Що се отнася до застрахователните продукти, те са лесно преносими, като например животозастрахователните продукти, при които клиентът е защитен дори при преместване извън местните граници. Други обаче имат елементи, които са обект на местна регулация и трябва да бъдат адаптирани, когато се правят опити за тяхното разпространение в различни страни. В член 11 от Директивата за разпространение на застрахователни продукти (преработен текст) (21) е посочено, че държавите членки трябва да създадат единно звено за контакти, което да отговаря за предоставянето на информация относно разпоредбите „за общото благо“ в съответната държава членка и да задължи ЕОЗППО да помести на своя сайт линкове към уебсайтовете на компетентните органи, на които са публикувани тези правила „за общото благо“. В допълнение цялостното трансгранично предоставяне на услуги все още няма да бъде възможно, нито дори желателно, поради действителните нужди на клиентите, които се обслужват от продуктите, и поради разликите в поведението и рисковите фактори, които се отразяват върху условията на продуктите. ЕИСК приветства решения, които ще спомогнат за смекчаване на липсата на преносимост на продуктите, и препоръчва в някои случаи да се намерят поне частични решения, като например възможност за титулярите на полици да заплащат само разликата между по-високото покритие и по-ниските покрития в различните държави членки.

2.   Какви спънки възпират предприятията да предоставят директно трансгранични финансови услуги, а потребителите — да осъществяват директни трансгранични покупки?

4.1.4

Най-съществените пречки, свързани с предлагането, са изброени в точка 3.2. За преодоляването им са необходими:

опростяване на трансграничните юридически процедури, свързани с ефективното принудително изпълнение на съдебни решения;

общи правила/стандарти за:

идентификация на клиентите в смисъл на изискванията към процедурите „познавай клиента си“ и за превенция на изпирането на пари;

идентификация на предприятията според начина, по който те осъществяват своята дейност или – алтернативно – подходяща идентификация на крайните бенефициенти;

онлайн договорите за финансови продукти (например фондове, парични дялови участия и др.);

маркетинг и реклама на финансови продукти и услуги (особено при агресивни рекламни кампании);

компании – дистрибутори, които доставят продуктите на клиентите (например застрахователните продукти);

стандартизирани минимални информационни изисквания за потвърждаване на произхода на средствата;

прозрачност/сравнимост – минимална стандартизирана информация относно продуктите и услугите (предоставяне на информация не само относно разходите, които потребителят ще извърши, но и относно ползите, които ще извлече);

отчитане на фискалните бариери, особено за спестовни и инвестиционни продукти, тъй като те могат да окажат голямо въздействие върху доходността. Разработват се много продукти, например с цел печалба от възможности, създадени от фискалните регулатори за насърчаване на спестяванията по конкретен начин (т.е. дългосрочните спестявания като цяло се третират по-благоприятно, но праговете или средствата, които се третират по този благоприятен начин, се различават значително в различните страни);

приема се, че уведомяването на регулатора в приемащата страна от регулатора в страната по произход е достатъчно, за да се избегне налагане на допълнителни изисквания или тежести, като в същото време се поддържа установеното равнище на защита на потребителите (например при застрахователни продукти). В допълнение следва да се предприемат действия, за да се избегнат ситуации, в които доставчиците понасят допълнителни разходи за спазване на местните разпоредби.

4.1.5

Най-съществените пречки, свързани с търсенето, са разгледани в точка 3.3.

3.   Могат ли някои от тези препятствия да бъдат преодолени в бъдеще с помощта на цифровизацията и иновациите в сектора на т.нар. финансово-технологични дружества?

4.1.6

Новите технологии и в частност цифровизацията за първи път дават възможност да се направи реален пробив в трансграничното предлагане на финансови продукти. Те биха могли да имат много голяма роля при предоставянето на повече и по-качествена информация, при повишаване на прозрачността и сравнимостта на продуктите, както и за идентификацията на клиентите. Също така те могат да предложат ползи, свързани с икономия на разходи, като премахват необходимостта от поддържане на физически центрове за контакт. Не могат обаче да заместят необходимостта от преодоляването на други важни пречки като различните равнища на хармонизация на правните режими и защитата на потребителите.

4.   Какво може да бъде направено, за да се гарантира, че цифровизацията на финансовите услуги няма да доведе до по-голямо финансово изключване, по-специално на хората, които не са добре запознати с цифровите технологии?

4.1.7

Безспорно и в бъдеще ще има хора, които няма да могат да използват цифровите технологии по една или друга причина. Това не следва да води до отказ от стимулиране на използването на тези технологии за предлагане на финансови продукти. Това е така, защото от една страна традиционните форми на предлагане на такива продукти ще се запазят още дълго време, а от друга страна достъпът на такива хора до по-широк кръг продукти може да се осъществи и на базата на добре регулирани консултантски услуги.

5.   Какъв следва да бъде нашият подход, ако възможностите, произтичащи от разрастването и разпространението на цифровите технологии, доведат до нови рискове, свързани със защитата на потребителите?

4.1.8

Със сигурност широкото прилагане на цифрови технологии ще постави определени предизвикателства за сигурността на информацията, защитата на личните данни и защитата на потребителите. Затова, наред с различните регулации, регламентиращи предлагането и търсенето на финансови продукти чрез такива технологии, следва да се прави и оценка на рисковете от тези предизвикателства и да се предлагат съответни решения за тяхното свеждане до минимум.

6.   Имат ли клиентите достъп до сигурни, опростени и разбираеми финансови продукти в Европейския съюз? Ако нямат, какво би могло да се направи, за да се осигури такъв достъп?

4.1.9

Няма общоприето определение за сигурни, опростени и разбираеми финансови продукти. Общото разбиране обаче е, че такива продукти следва да притежават характеристики, като например прозрачност на цените, целесъобразност и разбираемост на езика на потребителя за ефективна комуникация, възможности за сравнение със сходни продукти, яснота и точни резултати. Това не е лесно постижимо в сложните условия на финансовия пазар.

4.1.10

Продуктите с такива характеристики в строгия смисъл на думата рядко са налични на пазарите и в резултат на това потребителите нямат лесен достъп до тях. Това важи както за страните с добре развити финансови пазари, така и за страните, където пазарите са по-слабо развити. Изключително големият избор от продукти, който съществува в някои държави членки, не е непременно облекчение за потребителите, защото може да води до объркване, до затруднени решения и в крайна сметка до неподходящ избор.

4.1.11

Достъпът до тези продукти може да бъде осигурен чрез установяване на основен клас от базови продукти (22) на европейско равнище, отговарящи на специфични стандартизирани изисквания в зависимост от нуждите, които са предназначени да задоволяват. Те следва да са сертифицирани и да имат конкретни наименования, за да бъдат лесно разпознаваеми за потребителите. Този клас може да включва често срещани продукти, като например различни спестовни сметки и срочни застраховки живот. Относително високият трансграничен пазарен процент на ПКИПЦК дава основание да се очаква, че е възможно създаване на общоевропейски личен пенсионен продукт въз основа на факторите за успех на ПКИПЦК и неговото включване в същия клас. Наличието на такъв клас продукти би довело до повишаване на доверието във финансовите пазари.

7.   Представлява ли качеството при прилагането на законодателството на ЕС относно финансовите услуги на дребно на цялата територия на Съюза проблем за доверието на потребителите и за интеграцията на пазара?

4.1.12

В много страни се наблюдава „свръхрегулиране“ (23), нееднакво тълкуване на европейското законодателство, забавяне на хармонизацията и различия в практиките на транспониране на европейското в националното законодателство, както и различия в конкретното прилагане, по начин, водещ до твърде високи административни изисквания и бариери. Всичко това са пречки за интеграцията и те влияят негативно на доверието на потребителите.

4.1.13

Европейските надзорни органи (ЕНО) отговарят за защитата на потребителите. ЕИСК насърчава изпълнението на тази задача при спазването на следните принципи:

мобилността на потребителите между различните доставчици не трябва да бъде абсолютна цел – тя винаги зависи от избора на потребителя, а този избор се определя от различни фактори: качеството и разнообразието на предлаганите продукти и услуги, потенциалната допълняемост на офертите, равнището на удовлетвореност и др.;

практиката за свързани продажби на пакетни финансови продукти следва да се упражнява с повишено внимание, а клиентите следва да получават ясна и прозрачна информация. Когато се предлагат такива продукти, те трябва да бъдат проследими (24).

4.1.14

В заключение, ЕНО трябва винаги да предпочитат практиките, които са по-добри за клиентите. Следва да се даде приоритет на:

намаляването на сложността на настоящата регулаторна рамка;

обезпечаване на дейността на ЕНО с необходимите ресурси;

насърчаването на по-добрата финансова грамотност на потребителите.

8.   Има ли друга информация или тенденции, които следва да се вземат предвид във връзка с трансграничната конкуренция и избора на финансови услуги на дребно?

4.1.15

Зелената книга добре е обхванала настоящите водещи тенденции, а именно, че трансграничната конкуренция в областта на финансовите услуги на дребно е слаба, а изборът на финансови продукти за потребителите е ограничен.

4.2    Съдействие за потребителите да закупуват финансови продукти през граница

4.2.1   Информираност относно предлагането

4.2.1.1

По-добра информация за клиентите и помощ при смяната на доставчика

9.   Кой би бил най-подходящият път за повишаване на осведомеността на потребителите относно различните финансови услуги и застрахователни продукти на дребно, които се предлагат в рамките на Съюза?

4.2.1.1.1

Повишаването на финансовата грамотност и достъпността на финансовите консултации безспорно са от съществено значение. Потребителите следва не само да разполагат с достъпна информация, но също така да могат да я разбират или да имат достъп до качествени и коректни консултантски услуги.

4.2.1.2

Въпреки нарастващата тенденция за ползване на цифрови услуги за получаване на информация от страна на потребителите, голяма част от тях продължават да предпочитат личния контакт, особено при договарянето на продукти. Обаче като се има предвид текущото състояние на знанията на потребителите, тяхното поведение и предпочитания, банките биха могли да обмислят по-подходящи канали за повишаване на знанията на потребителите за финансовите услуги, например общоевропейски потребителски уебсайт. Източниците на финансиране на този уебсайт следва да се обсъдят допълнително, но те могат да съчетават усилията на националните правителства, местните власти и трети страни – доставчици на агрегирани услуги. При създаването на подобен инструмент следва да се има предвид фактът, че механизмите за сравняване на застрахователни продукти са определени предимно в контекста на националните културни разбирания. Следователно за една общоевропейската служба за сравняване на застрахователни продукти ще бъде голямо предизвикателство да обхване успешно разнообразието от потребители/клиенти в Европа, по-специално по отношение на сравняването на подлежащия на покритие риск, който съществува в националния и местния културен, правен, данъчен, социален и друг контекст.

10.   Какво още може да се направи, за да се улесни трансграничното разпространение на финансови продукти чрез посредници?

4.2.1.2.1

ЕИСК подкрепя усилията пазарът да бъде по-ефективен, гъвкав и прозрачен и подкрепя акцента на настоящата регулаторна инициатива за по-добра защита на потребителите. Счита, че подобряването на качеството на услугите при предоставянето на финансови услуги може да бъде постигнато и посредством по-добро използване на предимствата на цифровизацията и използване на потенциала на различните посредници с добре обучен и квалифициран персонал и с адекватна методология за предоставяне на пълна, обективна и сравнима информация за потребителски избор.

11.   Необходими ли са допълнителни действия за насърчаване на сравнимостта и/или за улесняване на прехвърлянето към доставчици на финансови услуги на дребно, установени в същата или в друга държава членка? Ако са необходими, какви трябва да бъдат тези действия и за кои продуктови сегменти?

4.2.1.2.2

Осигуряваната информация трябва да бъде точна, разбираема и от значение за потребителите. Заливането на потребителите с информация трябва да бъде избягвано, както и прекомерното опростяването на реалността, за да се подчертае по-добрата възвращаемост. Добър пример в това отношение е практиката на смяна на доставчика на финансови услуги в Обединеното кралство, където акуратността на смяната е гарантирана от трета независима страна между изпращащата и получаващата банка, която гарантира, че смяната е осъществена по прост и прозрачен за потребителя начин в рамките на 7 работни дни. Друга добра практика е преносимостта на ипотечните заеми в Италия, въведена през 2006 г. (25)

4.2.1.3

Решаване на проблема със сложните и прекомерни такси за международни операции, които имат възпиращ ефект

12.   Какво още може да се направи на равнището на ЕС, за да се разреши проблемът с твърде високите такси за презгранични плащания (напр. кредитни преводи) с различни валути в ЕС?

4.2.1.4

В Регламент (ЕО) № 924/2009 на Европейския парламент и на Съвета (26) вече са премахнати различията в таксите, приложими за трансграничните плащания в евро, спрямо съответните плащания в евро на национално равнище. Може да бъде извършена ad hoc оценка, за да се провери дали прилагането на тази разпоредба по отношение на всички валути в ЕС (т.е., съгласуването на трансграничните и националните такси за плащания, деноминирани в дадена валута) би било целесъобразно и от полза за потребителите. По отношение на информацията, предоставяна на потребителите на плащанията, съгласно новата Директива за платежните услуги 2 (ДПУ 2) (27) доставчиците на платежни услуги трябва да информират клиента – ползвател на платежни услуги (ППУ), преди той да се обвърже с договор или оферта, за всички такси, които трябва да плати на доставчика на платежни услуги, както и за действащия или референтния обменен курс, който ще се прилага за платежната трансакция, в случай че се налага обмен на валута. След като сделката е извършена, ДПУ 2 съдържа сходни разпоредби относно информацията, която доставчиците на платежни услуги трябва да предоставят на платеца и на получателя. ЕИСК счита, че не са необходими по-нататъшни действия, тъй като ДПУ 2 вече налага ясни изисквания за прозрачност за доставчиците на платежни услуги. Освен това прилагането на Регламент (ЕО) № 924/2009 относно презграничните плащания би могло да обхване и други, различни от еврото валути в ЕС.

13.   Необходимо ли е освен изискванията за разкриване на информация  (28) да се предприемат някакви други мерки, за да се гарантира осведомеността на потребителите относно таксите за обмен на валута, когато извършват трансгранични трансакции?

4.2.1.5

ЕИСК счита, че в Директивата за платежните услуги 2 се поставят ясни изисквания за прозрачност, които ще позволят на платците и получателите на плащанията да бъдат надлежно уведомявани за обменния курс, прилаган преди и след трансгранични трансакции. Тази директива трябва да бъде транспонирана в националното право до 13 януари 2018 г. и следователно не са необходими допълнителни действия.

4.2.2   Достъп до финансови услуги от всяко място в Европа

14.   Какво може да се направи, за да се ограничи неоправданата дискриминация въз основа на местопребиваване в сектора на финансовите услуги на дребно, включително застраховането?

Предоставянето на финансови услуги на дребно зад граница не е лесно и може да се окаже икономически неизгодно за съответните оператори. Културните различия между потребителите може да са твърде значими по отношение на склонността за поемане на риск, поведение, опит и финансова грамотност. Банките са наясно, че доверието е ключов аспект на финансовите взаимоотношения. По тази причина те може да предпочетат установяването на връзка с клиенти, които споделят същите знания и имат разбираеми за тях очаквания. Но във всеки случай хармонизирането на правилата, изброени в отговора на въпрос 2, ще спомогне значително в това отношение.

4.2.2.1

За застрахователите местопребиваването е от значение, защото:

при вземането на решения, например за условията и ценообразуването на застраховки за жилища, трябва да се вземат под внимание местни фактори като климат или сеизмография; без определена критична маса е невъзможно да се предоставят услуги по удобен начин. Актюерските модели оперират с висока допустима граница на грешка, когато броят на използваните за изчисления събития не е достатъчно висок. Освен това при хеджиране на рискове чрез презастраховане моделите за презастраховане определят различни цени за хеджиране на местно равнище.

Тези елементи правят предоставянето на застрахователни услуги и продукти в чужбина по-трудно, отколкото в страните, в които е налице достатъчен обем на операциите и това не бива да се разглежда като дискриминация въз основа на местожителството на клиента.

Трансграничното предоставяне на определени застрахователни продукти е много трудно и дори почти невъзможно в случаите, когато действителните потребности на клиента, които се обслужват от продуктите, силно зависят от културното многообразие и различията в поведението и рисковите фактори, които са строго определени на национално равнище.

Трябва да се вземе предвид психологическият аспект на услугите. Застрахователните услуги се предоставят в момент, когато клиентът действително изпитва проблеми. В такъв момент може да се очаква да има нужда от подкрепа и разбиране. Ако е сключил договора за застрахователния продукт в интернет с чуждестранно дружество и вероятно е ползвал език, различен от майчиния му, той може да усеща несигурност в момента, когато се нуждае от такава подкрепа.

В някои държави членки в случай на щети клиентите предпочитат да им бъдат изплатени парични суми, докато в други държави членки предпочитат всичко да бъде поправено.

4.2.2.2

По-голяма преносимост на продуктите

15.   Какво може да се направи на равнището на ЕС, за да се улесни преносимостта на финансовите продукти на дребно — например животозастраховането и частното здравно осигуряване?

4.2.2.2.1

Като цяло застрахователните продукти, които предлагат възнаграждение или просто изплащане, биха били по-лесно преносими в сравнение с онези, които предлагат услуга или обработка на искове.

4.2.2.2.2

Животозастрахователните продукти вече са преносими до известна степен, в смисъл че покритието на клиента важи при пътуване в чужбина, освен в конкретни случаи на пътувания до високорискови държави. Местното животозастраховане също му осигурява покритие независимо от местоположението му. Остава обаче казусът, при който титуляр на полица се мести в друга държава не за да пътува, а за да смени постоянното си местожителство. В такава ситуация той следва да може да продължи застраховката си след корекция на премията или покритието на полицата. Всичко това са случаи, в които застрахователните продукти предлагат определена сума пари.

4.2.2.2.3

Други застрахователни продукти не са лесно преносими per se, тъй като техните условия са тясно свързани със специфични за страната елементи. В случая на здравното осигуряване например проектирането и ценообразуването на продукта зависят почти изцяло от предвиденото от системата за обществено здравеопазване покритие във всяка отделна страна.

4.2.2.2.4

Въпросът за мащаба също е свързан с това: адаптирането на продукта специално за потребителя спрямо действителните условия, които той може да поиска, когато живее в чужбина, теоретично е възможно, но това би означавало отказ от възможностите за постигане на икономии от мащаба. Продуктът би бил твърде пригоден за неговия случай и предоставящият продукта субект би бил по-малко конкурентоспособен от действителните местни доставчици. Най-добрият вариант би бил насърчаването на сътрудничеството между застрахователните дружества, опериращи в различни европейски държави.

4.2.2.3

Друг случай на предоставящи услуги застрахователни продукти са жилищните и автомобилните застраховки. Тези продукти предлагат възстановяване на щетите или справяне с пътнотранспортни произшествия и изискват застрахователното дружество да има споразумения с доставчици на услуги в цялата страна, което изисква определен мащаб, позволяващ търговска жизнеспособност. В случая най-добрият вариант би бил насърчаване на сътрудничеството с местни (застрахователни) дружества за предлагане на тази услуга в други държави.

4.2.2.4

Улесняване на достъпа до застраховка за професионална отговорност и на трансграничното ѝ признаване

16.

Какво може да се направи на равнището на ЕС, за да се улеснят достъпът на доставчиците на услуги до задължителната застраховка за професионална отговорност и трансграничното ѝ признаване?

4.2.3

Един от начините за предоставяне на достъп до задължителна професионална отговорност на трансгранична основа би бил хармонизирането на сумите и условията за задължителна професионална отговорност.

4.2.3.1

Изграждане на надеждност и доверие, за да могат гражданите да се възползват от възможностите, които се предлагат на други места в Европа

4.2.3.2

Улесняване на достъпа до застраховка за професионална отговорност и на трансграничното ѝ признаване

17.   Необходими ли са допълнителни действия на равнището на ЕС, за да се подобрят прозрачността и сравнимостта на финансовите продукти (особено чрез цифрови решения) с оглед засилване на доверието на потребителите?

4.2.3.2.1

ЕИСК счита, че независимите уебсайтове, които предоставят информация и дават възможност за сравнение на конкретни продукти и услуги, предлагани от различни доставчици в различни държави членки, могат да бъдат добра възможност за повишаване на осведомеността. Той силно подкрепя идеята за създаден специално за целта официален сайт, който би могъл да бъде поддържан от определен на законодателно ниво администратор, а доставчиците да бъдат задължени на определен период от време да актуализират съответната информация самостоятелно или чрез мрежа, създадена от потребителските организации в държавите членки. Също така различни уебсайтове биха могли да бъдат свързани в децентрализирана взаимосвързана система.

Когато цифровите решения се ползват за сравнение, платформите трябва да предоставят ясна информация относно сравняването на еквивалентни продукти и рисковете, които потребителите биха понесли при ползването им. Когато са налице повече различия, отколкото платформата може да сравни (обикновено платформите се фокусират основно върху цената), трябва ясно да се посочат характеристиките, които не се сравняват. Трябва да се изброят и всички важни условия, които имат отношение към диференцирането на продуктите. Клиентите следва да бъдат ясно предупреждавани за възможните рискове, когато ползват платформи за сравнение (например при обобщаване на лични данни).

4.2.3.2.2

Сравняването трябва да бъде по съществени параметри и да не бъде подвеждащо. Употребата на лични данни трябва да бъде ограничена до абсолютно необходимия минимум, така че да се предложи добавена стойност на потребителите, като информацията се предоставя по ясен и лесно разбираем начин.

4.2.3.3

Подобряване на правната защита в областта на финансовите услуги на дребно

18.   Трябва ли да бъдат предприети някакви мерки за повишаване на осведомеността на потребителите относно FIN-NET и ефективността ѝ във връзка с прилагането на Директивата относно алтернативното решаване на спорове?

4.2.3.3.1

Извънсъдебното решаване на спорове е значително по-гъвкава процедура от съдебното производство – по-евтина, по-бърза, с много по-малко формалности. Такава процедура е особено полезна именно в международен план и предвид желаното нарастване на трансграничното предлагане и търсене на финансови услуги, ролята на FIN-NET би следвало да се засилва. За съжаление, осведомеността на потребителите за възможностите на FIN-NET на този етап e сравнително ниска и следва да се предприемат мерки в това отношение. Нещо повече, не всички държави – членки на ЕС, са членове и на FIN-NET – само 22 от общо 28 (29). Ако това положение се запази, видимо FIN-NET няма да може да бъде използвана като инфраструктура, улесняваща изграждането на единен пазар на финансови услуги. В тази връзка следва добре да се обмислят възможностите за нормативно изискване в тази насока.

19.   Имат ли потребителите подходящ достъп до финансови обезщетения в случаите на неправомерни продажби на финансови и застрахователни услуги на дребно? Ако нямат, какво би могло да се направи, за да се гарантира този достъп?

4.2.3.3.2

В повечето случаи няма такъв достъп. Концепцията за неправомерни продажби все още до голяма степен не се разбира и не намира практическо приложение поради неясната ѝ формулировка и липсата на адекватен опит у регулаторните органи (30). На много места тестовете за определяне на подходящи финансови продукти за клиентите са формални и не водят до избора на най-подходящите за тях продукти.

4.2.3.3.3

Гарантирането на достъп до финансови обезщетения може да стане, ако се въведе единна, прецизна и практически ориентирана дефиниция за това кои продажби са „неправомерни“ и се наложи общоевропейска регулаторна практика за санкционирането на такива продажби (31).

4.2.3.4

Защита на пострадалите лица при обявяване на автомобилни застрахователи в несъстоятелност

20.   Необходими ли са действия, за да се гарантира, че лицата, пострадали при пътнотранспортни произшествия, ще бъдат обезщетени от гаранционни фондове в други държави членки, ако застрахователната компания бъде обявена в несъстоятелност?

4.2.3.5

Налице е пример за добра практика в Испания. Испанската организация „Consorcio de Compensación de Seguros“ действа като застраховател, в случай че няма застрахователно дружество, което да поеме риска, или при липсата на застрахователно дружество – например в случай на неплатежоспособност, и винаги въз основа на принципа на субсидиарност. Гаранцията на тази организация е приложима само за испански организации. Европейската комисия ще трябва да изиска сходна схема във всички държави членки, за да се гарантира, че лицата, пострадали при пътнотранспортни произшествия, ще бъдат обезщетени на същото равнище. Би могло да се предвиди прилагането на сходен инструмент на европейска основа в страни, в които няма такъв.

4.2.3.6

По-голяма прозрачност и сравнимост при сключване на допълнителна застраховка

21.   Какви допълнителни мерки може да бъдат предприети, за да се повиши прозрачността по отношение на допълнителните застрахователни продукти и да се гарантира, че потребителите могат да вземат достатъчно информирани решения при покупка на тези продукти? Необходимо ли е да се предприемат конкретни мерки по отношение на допълнителните продукти в сектора за отдаване на автомобили под наем?

4.2.3.6.1

Новата Директива относно разпространението на застрахователни продукти (32) засили изискванията за прозрачност на информацията за разпространителите на застрахователни продукти, включително – макар и с известни ограничения (прагове) – за допълнителните застрахователни посредници. В допълнение пет големи дружества за отдаване на автомобили под наем поеха ангажимент през 2015 г. да подобрят своите уебсайтове с цел предоставяне на по-ясна информация на потребителите относно незадължителните освобождавания и застрахователните продукти. Това са добри стъпки напред. Държавите членки разполагат със срок до 23 февруари 2018 г. за транспониране на Директивата относно разпространението на застрахователни продукти и поради това е твърде рано да се каже дали са необходими допълнителни мерки. Същевременно изглежда е препоръчително Комисията да следи за спазването на ангажиментите на дружествата за отдаване на автомобили под наем, което не се отнася само за застрахователните продукти, както и да обмисли допълнителни мерки за повишаване на прозрачността и предотвратяване на последици в ущърб на потребителите.

4.2.3.6.2

В случая на сектора на отдаване на автомобили под наем е важно да се отчете фактът, че изискванията за допълнителните продукти често се различават в зависимост от рисковия профил на лицето, наемащо автомобила (обикновено свързан с лимит на кредитна карта) или в зависимост от процента на исковете при пътнотранспортни произшествия или други пазарни характеристики на държавата членка. Но във всеки случай преддоговорната информация и усилията за осигуряване на сравнимост между различните предложения са важни за потребителите и поради това е желателно да се изчака до пълното въвеждане на изискванията на тази директива с оглед анализиране на необходимостта от допълнителни мерки.

4.3    Създаване на нови пазарни възможности за доставчиците

4.3.1   Посрещане на предизвикателствата и възможностите, свързани с цифровизацията

4.3.1.1

Съдействие за предприятията по-добре да използват цифровизацията

22.   Какво може да се направи на равнището на ЕС, за да се подпомогнат предприятията да създават и да предоставят иновативни цифрови финансови услуги в Европа, като същевременно се гарантират подходяща степен на сигурност и защита на потребителите?

4.3.1.1.1

ЕИСК приветства насърчаването на иновативни цифрови финансови услуги в цяла Европа. Въпреки това той признава, че банките са най-големите доставчици на финансови услуги и те също трябва да бъдат насърчавани да се възползват активно от възможностите, предлагани от цифровата революция. За тази цел те трябва да бъдат обект на прилагане на същите правила като техните конкуренти, предоставящи сходни услуги, което поражда необходимостта от преразглеждане на основни пластове на банковите регулации в голям брой области, така че да се осигурят равни конкурентни условия по отношение на:

пруденциални изисквания;

осигуряване на платежни услуги;

приложимост на изискванията към процедурите „познавай клиента си“ и за превенция на изпирането на пари;

препоръки относно сигурността при извършването на плащания;

най-съвременна електронна защита.

4.3.1.2

Въвеждане на електронен подпис и проверка на самоличността

23.   Необходими ли са допълнителни действия, за да се подобри прилагането на законодателството за борба срещу изпирането на пари на равнището на ЕС, и по-специално за да се гарантира, че доставчиците на услуги могат да установяват самоличността на клиентите от разстояние, като същевременно се спазват стандартите при сега действащата уредба?

4.3.1.2.1

Все още се наблюдават различия между регулацията за електронна идентификация и изискванията към процедурите „познавай клиента си“ и за превенция на изпирането на пари. Съществуващите регулации изискват лична идентификация, както и извършване на лична оценка за приемането на клиентите на постоянна основа. Тези изисквания ограничават разработването на изцяло цифрови финансови услуги, като поставят значителни пречки пред привличането на нови потребители и увеличават разходите.

4.3.1.2.2

Необходими са допълнителни действия, за да се преодолее липсата на общоевропейски механизъм за електронна идентификация и електронни подписи, която се дължи на различия в националните практики: въпреки че регулацията поставя общи стандарти по отношение на цифровия подпис в държавите членки, начинът, по който те се прилагат на национално равнище от местни оператори възпрепятства трансграничното признаване на цифровите подписи. Местните цифрови оператори не са свързани помежду си и това ограничава техния капацитет да предоставят на европейските потребители напълно цифровизирани финансови услуги.

24.   Необходими ли са допълнителни действия, за да се насърчи приемането и използването на електронната идентификация и електронните подписи при финансовите услуги на дребно, включително във връзка със стандартите за сигурност?

4.3.1.2.3

Да, необходими са действия по отношение на:

подкрепа за създаването на независими сертифициращи агенции, които да верифицират самоличността на цифровите клиенти и да извършват проучване за целите на личното разпознаване на клиента;

изясняване на противоречивите аспекти на регулациите по отношение на цифровата идентификация и процедурите за превенция на прането на пари и „познавай клиента си“;

установяване на сътрудничество между финансовите предприятия и европейските и националните регулатори при изработването на общи стандарти за цифрова идентификация на подписите, които да бъдат възприети и от публичната администрация, и от финансовите предприятия;

разглеждане на възможността за възприемане на единна европейска цифрова идентификация и подпис, които евентуално да бъдат основа за идентификация на потребителите и от страна на финансовите институции.

4.3.1.3

Подобряване на достъпа до финансови данни и на тяхната използваемост

25.   Според вас какъв вид информация е необходима за изготвяне на оценки на кредитоспособността?

4.3.1.3.1

Въпреки че е налице принципно съгласие по това кои аспекти на финансовата ситуация на клиентите следва да бъдат ползвани при оценка на тяхната кредитоспособност, кредиторите ползват своята собствена експертна оценка и вътрешни методологии за оценка и управление на всяка конкретна заявка. Поради тази причина следва да се избягват инициативи, които задължават банките или други кредитни институции да споделят обработената информация, която получават във връзка с кредитоспособността на клиентите. В същото време суровите (необработените) данни може да се споделят с позволението на съответния клиент и в съответствие със стандартите на ЕС за защита на данните. Това би подобрило съпоставимостта на оценката на кредитоспособността.

26.   Увеличеното използване на лични данни от финансов и нефинансов характер от предприятията (включително от фирми, чиято основна дейност до момента не е във финансовия сектор) налага ли допълнителни действия, за да се улесни предоставянето на услуги или да се гарантира защитата на потребителите?

4.3.1.3.2

Финансовите институции полагат усилия да опознаят по-добре потребителското поведение, за да бъдат в състояние по-успешно да диверсифицират и персонализират продуктите и услугите си. Все пак няма ясни правила за това как да се ползват събраните данни, дори и при наличие на съгласие от страна на потребителите. ЕИСК намира за желателно да се предостави по-голяма яснота по отношение на приложимостта на правилата в тази област, така че да се гарантира защитата на потребителите, като в същото време им се предостави възможността да се възползват от финансовите иновации.

27.   Следва ли да бъдат засилени изискванията относно формата, съдържанието и достъпността на историята за застрахователни претенции (например по отношение на обхванатия период или съдържанието), за да се гарантира, че предприятията са в състояние да предоставят трансгранични услуги?

4.3.1.3.3

Застрахователната история съдържа чувствителни лични данни, предоставени от клиентите. Застрахователното дружество в държавата на клиента не може да предава тази информация на която и да е друга заинтересована страна, различна от действителния клиент. Клиентът решава дали да предостави тази история на ново застрахователно дружество. Това не означава създаване на пречки за трансграничните услуги, тъй като клиентът може да пренесе тази история в страна по негов избор. В същото време Комисията, подпомогната от ЕОЗППО, следва да разгледа начини за насърчаване на стандартизиране на обмена на историите за претенции между застрахователни дружества и приемането на системата бонус-малус.

4.3.1.4

По-лесно предлагане на следпродажбени услуги

28.   Необходими ли са допълнителни действия за подпомагане на предприятията при предоставянето на следдоговорни услуги в друга държава членка, в която нямат дъщерно дружество или клон?

4.3.1.4.1

Следдоговорните услуги в друга държава членка не следва да се различават от следдоговорните услуги в страната, от която се предлагат съответните продукти. Това означава, че трансграничното предлагане на финансови продукти трябва да разглежда съответния продукт и следдоговорните услуги, свързани с него, като едно цяло. Спазването на този принцип трябва да бъде гарантирано, в противен случай потребителите ще бъдат поставени в неравноправни условия. Важно е съответните регулаторни органи да следят за прилагането на този принцип.

4.3.1.4.2

Платформите за подкрепа на предприятията (дружествата) при трансграничното предлагане на техните продукти следва да включват също така раздели за следдоговорни услуги. Насърчаването на дружествата да формират групи и да работят заедно за постигане на достатъчен мащаб на дейността е практичен начин за предлагане на такива следдоговорни услуги.

4.3.1.5

Сближаване на процедурите за несъстоятелност на физически лица, оценка на имоти и изпълнение върху обезпечения

29.   Необходими ли са допълнителни действия за насърчаване на заемодателите да предоставят трансгранични ипотечни кредити или заеми?

4.3.1.5.1

Основният проблем в тази сфера е свързан с принудителното събиране на вземанията при неизпълнение на задълженията по договор за кредит от страна на кредитополучателя. Предвид посоченото, заемодателите на този етап не отчитат като перспективно трансграничното предоставяне на ипотечни кредити, с оглед на което са необходими допълнителни действия, за да бъде стимулиран вътрешният пазар на ЕС в това отношение.

4.3.1.5.2

Ипотечните кредити и заемите са сред финансовите продукти, чието трансгранично предлагане е свързано с най-многобройни и най-трудни за преодоляване пречки. От цялата палитра на финансовите услуги на дребно вероятно именно за тях процесът на преодоляване на пречките ще бъде най-дълъг. Затова на този етап е по-добре първоначално усилията да се фокусират и да се набере практически опит и инерция чрез активна работа върху другите финансови услуги на дребно, за които пречките са по-малко.

4.3.2

Спазване на различните регулаторни изисквания в приемащите държави членки

4.3.2.1

Улесняване на предприятията да спазват правните изисквания, приложими в други държави членки

30.   Необходими ли са действия на равнището на ЕС, за да се осигури достъп до практическа помощ от страна на правителствата на държавите членки или националните компетентни органи (напр. чрез обслужване на едно гише) с цел да се улеснят трансграничните продажби на финансови услуги, по-специално за иновативни предприятия или продукти?

4.3.2.1.1

Непоследователно и противоречиво приложение на европейското законодателство в отделни държави членки съществува в редица области, например при предлагането на инвестиционни продукти, но не само в тази област. Затова е необходимо да се потърси съдействието на националните органи да елиминират практиките за „свръхрегулиране“.

Добра инициатива е и мрежата СОЛВИТ, която на равнището на ЕС подпомага предприятията при проблеми с публични органи, които не прилагат правилно законодателството на ЕС, а единните звена за контакт им оказват съдействие във връзка със задълженията им при предоставянето на трансгранични услуги (33).

4.3.2.1.2

Въз основа на опита на СОЛВИТ е логично да се положат усилия, за да се постигне решение, насочено конкретно към финансовите продукти, към по-добро сътрудничество и координация между националните регулаторни органи, включително помощ от регулатори за иновативните фирми, с цел те да разберат своите задължения.

31.   Какви стъпки биха били най-полезни, за да могат предприятията по-лесно да се възползват от предимствата на свободата на установяване или свободното предоставяне на услуги за иновативни продукти (например оптимизирано сътрудничество между надзорните органи на приемащата държава и на държавата по произход)?

4.3.2.2

Пълноценно използване на свободата на установяване

За застрахователите често е необходимо да присъстват на местно равнище, за да познават по-добре риска на място и потребителите, които трябва да бъдат обхванати. Ето защо свободата на установяване по места е от съществено значение за застрахователи като напр. взаимозастрахователните дружества. Фактът, че не съществува европейско признаване на формите на предприятията от социалната икономика, включително взаимозастрахователните дружества, пречи на установяването им в държави членки, които не ги признават, което възпрепятства трансграничното им развитие, както и развитието на пазарите и конкуренцията. ЕИСК призовава Комисията, Съвета на Европейския съюз, Европейския парламент и държавите членки да ускорят признаването на взаимоспомагателния модел в Европейския съюз.

4.3.2.3

Създаване на автономни или по-добре хармонизирани правни режими в рамките на ЕС

32.   За кои финансови услуги на дребно стандартизацията или режимите на присъединяване биха били най-ефективни с цел да се преодолеят различията в законодателствата на държавите членки?

4.3.2.3.1

От гледна точка на трансграничното разпространение следните въпроси заслужават внимание:

идентификация на клиента чрез електронни сертификати. ЕИСК счита за наложително на общностно ниво (например от Европейския орган за ценни книжа и пазари) да се поддържа регистър на признатите издатели на електронни сертификати при предоставяне на финансови услуги от разстояние;

възможността доставчиците на финансови услуги да знаят кредитната история на клиентите. Поддържането на кредитен регистър на равнище ЕС е от решаващо значение за трансграничното предлагане на финансови услуги, специално тези, свързани с кредитиране;

процедурите за конфискация на обезпечения, които се предоставят за отпускане на кредит. Ресурси и усилия следва да бъдат насочени към създаване на уеднаквена общностна законодателна рамка за реализирането на обезпеченията при трансграничното предоставяне на финансови услуги;

що се отнася до застрахователните продукти, тези, които предлагат обезщетение, се стандартизират по-лесно. Клиентът ще получи парична сума независимо от местоположението си. Необходимо е единствено дружеството да е в състояние да направи оценка на риска. Животозастраховането е добър пример. Стандартизацията и преносимостта обаче не са възможни за застрахователните продукти, които предлагат услуга (като например възстановяване на щети). Това важи особено за продукти като например здравни застрахователни продукти.

33.   Необходими ли са допълнителни действия на равнището на ЕС във връзка с принципа за „локализиране на риска“ в законодателството в областта на застраховането, както и за разясняване на правилата за общото благо в застрахователния сектор?

4.3.2.3.2

Локализирането на риска обикновено е на мястото на обичайно местопребиваване на застраховането лице, с някои изключения в случаи на недвижими имоти, когато се приема местоположението на сградата. Този принцип обикновено е стандартизиран в световен мащаб и поражда правни и данъчни последици за участващите страни. ЕИСК счита, че принципът на локализиране на риска в застраховането е подходящ за целта. Въпреки това той разбира, че е необходимо преразглеждане на правилата за „общото благо“, тъй като те дават възможност на държавите членки да приемат законодателство, което вероятно ще възпрепятства трансграничното разпространение на застрахователните продукти.

Брюксел, 27 април 2016 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS


(1)  ОВ C 133, 14.4.2016 г., стр. 17.

(2)  ОВ C 181, 21.6.2012 г., стр. 93 и ОВ C 181, 21.6.2012 г., стр. 99. Ситуацията би трябвало да се подобри сега, когато Директивата относно алтернативното решаване на спорове трябваше да е транспонирана от държавите членки (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 63 и ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 1).

(3)  COM(2016) 56 final; COM(2016) 57 final; ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 1; ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 1.

(4)  ОВ C 191, 29.6.2012 г., стр. 80.

(5)  COM(2007) 226 final.

(6)  ОВ C 151, 17.6.2008 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 214; ОВ L 60, 28.2.2014 г., стр. 34; ОВ L 337, 23.12.2015 г., стр. 35; ОВ L 26, 2.2.2016 г., стр. 19; ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 349.

(8)  ОВ C 318, 29.10.2011 г., стр. 24.

(9)  ОВ C 337, 23.12.2015 г., стр. 35 и ОВ L 60, 28.2.2014 г., стр. 34.

(10)  COM(2015) 468 final.

(11)  Вж. бележка под линия 2.

(12)  Степента на финансовата грамотност има голяма вариация в рамките на ЕС. Средно 52 % от възрастното население са финансово грамотни, като с най-висока степен (поне 65 %) се отличават Дания, Германия, Нидерландия и Швеция. Много по-ниски са показателите за страните в Южна Европа – Гърция (45 %), Испания (49 %), Италия (37 %), Португалия (26 %). Също толкова ниски са показателите и за страните, които се присъединиха през 2004 г. и след това – България (35 %), Кипър (35 %), Румъния (22 %). От глобална гледна точка Европа като цяло изостава от САЩ (57 %), Канада (68 %) и Австралия (64 %). Източник на данните: Leora Klapper, Annamaria Lusardi, Peter van Oudheusden, Financial Literacy Around the World, 2015.

(13)  Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) заявява в свое становище относно защитата на потребителите и продажбата на застрахователни и пенсионни продукти, че потребителите не извършват подходящо проучване преди закупуване на продукти онлайн – EIOPA-BoS-14/198, 28 януари 2015 г., становище на ЕОЗППО относно продажбите по интернет на застрахователни и пенсионни продукти.

(14)  Lusardi, Annamaria and Peter Tufano (2015). Debt Literacy, Financial Experiences, and Overindebtedness, Journal of Pension Economics and Finance, Vol. 14, Special Issue 4, стр. 332-368, октомври 2015 г.

(15)  Behrman Jere R., Olivia S. Mitchell, Cindy K. Soo and David Bravo, (2012 г.). The Effects of Financial Education and Financial Literacy: How Financial Literacy Affects Household Wealth Accumulation, American Economic Review: Papers & Proceedings, Vol. 102(3), стр. 300–304.

(16)  Abreu Margarida and Victor Mendes (2010). Financial Literacy and Portfolio Diversification, Quantitative Finance, Vol. 10(5), стр. 515–528.

(17)  Jappelli Tullio; Padula Mario, Investment in financial literacy and saving decisions, CFS Working Paper, № 2011/07.

(18)  http://ec.europa.eu/consumers/consumer_evidence/consumer_scoreboards/10_edition/docs/cms_10_factsheet_en.pdf.

(19)  The European Federation of Investors and Financial Services Users, Pension Savings: The Real Return, 2015 Edition, A Research Report by Better Finance.

(20)  Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО), Consultation Paper on the creation of a standardised PanEuropean Personal Pension product (PEPP), 2015 г.

(21)  Директива (ЕС) 2016/97 на Европейския парламент и на Съвета от 20 януари 2016 г. относно разпространението на застрахователни продукти (преработен текст) (ОВ L 26, 2.2.2016 г., стр. 19).

(22)  Например, както е описано в допълнение 1 на становището по собствена инициатива на ЕИСК „Обучение по финансовите въпроси и отговорно потребление“ (ОВ C 318, 29.10.2011 г., стр. 24).

(23)  В съобщението си „По-добро регулиране за постигането на по-добри резултати — Програма на ЕС“ (COM(2015) 215 final, стр. 7) Комисията дава следното определение за „свръхрегулиране“: „Държавите членки също често надхвърлят стриктния минимум, изискван от законодателството на ЕС, когато транспонират това законодателство на национално равнище (свръхрегулиране)“. Комисията добавя в същия параграф, че „Това може да увеличи ползите, но може да създаде и допълнителни излишни разходи за предприятията и публичните органи, които погрешно се асоциират със законодателството на ЕС.“ Към момента секция „Единен пазар, производство и потребление“ подготвя информационен доклад относно „Практики в транспонирането“, в който се разглежда именно добавянето на национални разпоредби към европейските директиви. Европейският парламент също провежда проучване относно „Свръхрегулирането в европейските структурни и инвестиционни фондове“.

(24)  ОВ C 82, 3.3.2016 г., стр. 1.

(25)  Това се извършва безплатно за потребителите, а стотици и хиляди домакинства и МСП използват тази възможност всяка година, за да предоговорят своите ипотечни заеми, като по този начин спестяват хиляди евро. Тази практика също така породи идеята за приемане на Директивата за ипотечните кредити – Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 60, 28.2.2014 г., стр. 34).

(26)  ОВ L 266, 9.10.2009 г., стр. 11.

(27)  ОВ L 319, 5.12.2007 г., стр. 1.

(28)  ОВ L 271, 9.10.2002 г., стр. 16; ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338; ОВ L 267, 10.10.2009 г., стр. 7; ОВ L 319, 5.12.2007 г., стр. 1; (COM(2013) 547 final – C7-0230/2013 – 2013/0264 (COD). Вж. член 59 и член 60, параграф 3.

(29)  Понастоящем FIN-NET има 56 членове от 22 държави членки и нови организации постоянно кандидатстват за членство — процес, който може да се очаква да се ускори след приемането на Директивата за алтернативно разрешаване на спорове (АРС)— Директива на Дирекция „Големи предприятия и международни структури“ относно изпълнението на искания за информация и документи, 28 февруари 2014 г.

(30)  Понятието за неправомерни продажби е подробно обяснено в параграф 3.7. Този проблем ще се преодолее частично с прилагането на Директивата относно пазарите на финансови инструменти и изпитването за стабилност, което тя предвижда за определени видове продукти. Вж. бележка под линия 3.

(31)  ОВ C 271, 19.9.2013 г., стр. 61 и ОВ C 18, 19.1.2011 г., стр. 24.

(32)  ОВ L 26, 2.2.2016 г., стр. 19.

(33)  http://ec.europa.eu/internal_market/eu-go/index_en.htm.


20.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 264/51


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите – Към модерна и по-европейска рамка за авторското право“

[COM(2015) 626 final]

(2016/C 264/06)

Докладчик:

г-н Denis MEYNENT

На 22 декември 2015 г. Комисията реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите – Към модерна и по-европейска рамка за авторското право“

[COM(2015) 626 final].

Секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 13 април 2016 г.

На 516-ата си пленарна сесия, проведена на 27 и 28 април 2016 г. (заседание от 27 април 2016 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 216 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 10 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

ЕИСК изразява съжаление, че в това съобщение Комисията не представя по-конкретни предложения и се задоволява с изброяването в списък на стъпките, без да изразява становище, което е в ущърб на правилното структуриране на дебата.

1.2

Авторското право остава основно средство за защита и справедливо възнаграждение за авторите и участниците в разпространението на произведения и представления по взаимосвързани цифрови мрежи.

1.3

Комитетът призовава за бърза ратификация на Договора от Маракеш; трябва да се отдава приоритет и на изключенията в областта на образованието, научните изследвания и обмена на знания; той също така се обявява в полза на цифровизацията на осиротели произведения.

1.4

ЕИСК счита, че европейското хармонизиране в областта на копирането за лично ползване е възможно и желателно. Значителна част от средствата, получени от възнаграждения за копиране за лично ползване, следва логично да бъде насочена към финансиране на литературното и художественото творчество и насърчаване на културното многообразие и към обществените блага, например в областта на образованието и научните изследвания.

1.5

ЕИСК настоява за въвеждането на правна рамка, която да благоприятства едновременно създаването на произведения, защитени с авторски права, и участието на нови модели на лицензиране и нови бизнес модели в изграждането на единния европейски пазар, като се запазят свободата на договаряне и правото на авторите и творците да се възползват напълно от плодовете на своето творчество.

1.6

ЕИСК счита, че регламентът е най-предпочитаното средство за изграждане на цифровия единен пазар; също така трябва да се укрепи съществуващото законодателство.

1.7

ЕИСК приканва Комисията да извърши задълбочени проучвания и изследвания на бизнес модели, свързани със свободните лицензи, относно тяхната настояща и потенциална икономическа значимост, относно приходите и работните места, които биха могли да генерират в различните области, както и относно евентуалните законодателни предложения, които биха били полезни за тяхното популяризиране и използване.

1.8

ЕИСК смята, че културното многообразие на Европа е в основата на европейската идентичност и трябва да се стимулира и насърчава сред държавите членки.

1.9

В борбата срещу нарушенията на авторското право трябва да се преустановят и санкционират преди всичко нарушенията от търговски мащаб; сътрудничеството и обменът на информация между правоприлагащите органи и съдебните администрации на държавите членки са от съществено значение за тази цел.

1.10

Следва да се разгледа въпросът за прехвърлянето на стойност в онлайн средата, която понастоящем облагодетелства самозвани посредници, които заобикалят правилата за съгласието и възнаграждението на творците.

2.   Предложения на Комисията

2.1

Разглежданият план за действие цели да се модернизират европейските правила на авторските права. В своето съобщение Комисията излага основните елементи за реализиране на стратегията си за единен цифров пазар: разширяване на достъпа до съдържание в рамките на Съюза, предвиждане на изключения от авторското право, създаване на по-справедлив пазар и борба срещу търговското пиратство, като същевременно насърчава дългосрочното хармонизиране на авторските права.

2.2

В съобщението се представя именно такова предложение за регламент относно трансграничната преносимост на услугите за онлайн съдържание (1), която ще представлява ново право за европейските потребители и която трябва да се превърне в реалност през 2017 г. – годината, в която ще бъдат премахнати и таксите за роуминг в Съюза.

3.   Въведение

3.1

Движенията на цифрово съдържание между европейските държави са твърде малко (4 % от общия брой), докато по-голямата част от цифровите услуги са разположени в САЩ, а останалата част от движението е в рамките на националните граници. За момента европейският цифров единен пазар е много слабо развит. Продължава да има бариери, които представляват препятствие по-конкретно пред културния обмен за много европейски езикови малцинства, намиращи се от двете страни на различни национални граници.

3.2

В своята програма „Ново начало за Европа“ (2) председателят на Комисията определи като приоритет постигането на обширен свързан цифров пазар за всички държави – членки на ЕС, без национална дискриминация.

3.3

Авторското право е правният стълб на творчеството, на който се основава възнаграждението на авторите, творците, изпълнителните и останалите носители на права, а в по-общ план и самата екосистема на културните и творческите дейности и отрасли. Авторското право е териториално право, различно в отделните държави членки. Навсякъде се предоставят изключителни и съществени права на притежателите на правата, които получават доходи не само от лицензи, но и от самата вероятност произведението да бъде копирано на други носители или дадено на трети лица от страна на купувача на лиценз, без да е необходимо да се доказва, че копирането е действително направено (дължима сума за копиране за лично ползване и данък върху празните носители, които могат да се използват за незаконно копиране); съществуват дори наказателноправни квалификации за деяния, извършени добросъвестно и честно от страна на потребителите, за разлика от други държави, в които такива деяния са позволени.

3.4

Изключенията от авторското право и неговите ограничения са минимални във всички държави. Създадено по времето на книгопечатането и за технологиите по онова време, на първо място за издаването на книги и след това за публикуването на вестници, списания и музикални партитури, авторското право вече не съответства изцяло на напредъка на цифровизацията и непрекъснато развиващите се взаимосвързани широколентови мрежи, и следва да се прецизира. В други области, като например новите практики за достъп до музика и аудиовизуални произведения, сложността на управлението на правата е нараснала вследствие на фрагментирането на репертоара – проблем, който следва да бъде решен с новата директива относно колективното управление на авторското право (3). От грамофонната плоча до DVD малко неща са се променили, по-специално по отношение на разпространението и отдаването под наем на произведенията. Новите технологии напълно преобразиха модела и почти всички магазини за продажба на дискове и DVD изчезнаха за сметка на нови форми на онлайн разпространение или отдаване под наем на цифрово съдържание. Същото се отнася за киното, телевизията и всички изкуства, които могат да бъдат представени онлайн.

3.5

Липсата на значителни промени в приложимото законодателство не позволява да се използват пълноценно всички възможности, предоставяни от цифровизацията на произведения и нематериални творения, както и тяхното движение в интернет, който се развива и става повсеместен много бързо.

4.   Общи бележки

4.1

ЕИСК изразява съжаление, че в това съобщение Комисията не представя по-конкретни предложения и се задоволява с изброяването в списък на стъпките, без да изразява становище, което е в ущърб на правилното структуриране на дебата.

4.2

В становището си от 26 октомври 2006 г. (4) ЕИСК призова по-специално Комисията да представи предложения за насърчаване и защита на свободните лицензи, включително LGPL за техническа документация или „Creative Commons“ за литературни и художествени произведения. Но независимо от важността на този въпрос – по-голямата част от сървърите и сървърните паркове в света работят под свободни лицензи като Debian, или GPL за GNU/Linux, е нужно да се отбележи, че оттогава насам няма предложение в този смисъл от страна на Комисията.

4.3

Това оказва неблагоприятно въздействие върху развитието на движението на трансгранични данни и услуги в рамките на единния европейски пазар. „Creative Commons“ и публичното пространство са наистина нови универсални територии, появили се чрез цифровизацията и свързаната мрежа, докато разпокъсаността на правото създава толкова пречки, колкото граничните бариери пред трансграничната търговия.

4.4

Правото трябва да позволява реализиране на изключителните възможности на интернет за автори и творци, от една страна, и за потребители, от друга страна, а не да ги възпрепятства и да създава ограничения. Европейското законодателство следва да даде възможност за премахването на възможно най-много препятствия пред трансграничния обмен, който засяга малцинствените езици в Европейския съюз, и да позволи по-лесен достъп до услугите и произведенията.

4.5

Вместо да се страхуват от това развитие, притежателите на правата трябва по-скоро да се възползват от възможностите. Свободен не означава автоматично безплатен, а свободният софтуер например позволява различен „бизнес модел“, който се основава на услугата и създаването на работни места, за разлика от някои от настоящите практики, при които се отдава предимство на печалбата на собственика и на неговата правна закрила.

4.6

ЕИСК отново приканва Комисията да извърши задълбочени проучвания и изследвания на бизнес модели, свързани със свободните лицензи, относно тяхната настояща и потенциална икономическа значимост, относно приходите и работните места, които биха могли да генерират в различните области, както и относно евентуалните законодателни предложения, които биха били полезни за тяхното популяризиране и използване.

4.7

Особено внимание заслужават практики, като например публикуването онлайн на научни публикации под свободни лицензи, доклади за проучвания, проведени с помощта на държавни субсидии, университетски курсове – като всички курсове, предлагани от Масачузетския технологичен институт (MIT) – за компенсиране на непропорционалните разходи за висше образование в някои държави, и тези практики трябва да бъдат проучени с оглед възможната им приложимост в ЕС (масови отворени онлайн курсове – MOOC). От тази гледна точка висшето образование и културата стават общи блага, които спомагат за реализиране на обществото на знанието, което искаме да развиваме в ЕС.

4.8

Начинът на производство се променя и нематериалните стоки и услуги, разпространявани от взаимосвързани мрежи, са нов хоризонт за икономическото развитие и за създаването на работни места и иновативни предприятия. Начините на потребление са започнали да се променят и тези нови начини се налагат бързо, но трябва да е ясно, че въпреки този факт, европейският единен пазар все още не съществува по отношение на настоящите доставчици на нематериални услуги. Това се дължи на първо място на различните културни предпочитания и практики в държавите членки, на говорения от потребителите език, а също и на разпокъсаността на авторското право, което не улеснява развитието на европейския пазар и създаването на многотериториално или дори европейско лицензиране.

4.9

ЕИСК настоява за въвеждането на правна рамка, която да благоприятства едновременно създаването на произведения, защитени с авторски права, и участието на нови модели на лицензиране и нови бизнес модели в изграждането на единния европейски пазар, като се запазят свободата на договаряне и правото на авторите и творците да се възползват напълно от плодовете на своето творчество. Тези нови модели могат да се развиват успоредно с моделите, съдържащи се в договорите на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС). Този въпрос трябва да бъде неразривна част от програмата в областта на цифровите технологии, която Комисията обяви през май 2015 г., и от разглеждания план за модернизация на авторското право.

4.10

Друга пречка представляват изключенията; ЕИСК призовава държавите членки да ратифицират възможно най-скоро Договора от Маракеш, който установява изключение за слепите или за хората с увредено зрение. ЕС подписа този договор, но единствено държавите членки могат да го ратифицират поотделно с оглед на влизането му в сила. ЕИСК препоръчва на Комисията да последва становището на Европейския парламент от 9 юли 2015 г. и да насърчи държавите членки да ратифицират възможно най-скоро този важен договор, по който е много трудно да се преговаря поради консервативните нагласи на някои от заинтересованите страни. Комитетът също така настоява Европейският съвет да направи всичко възможно, за да ускори процеса на ратификация.

4.11

Необходимо е също така да се увеличи създаването на произведения, достъпни за слепите или за хората с увредено зрение, тъй като повече от 95 % от книгите в момента не са достъпни за тях.

4.12

Други изключения, свързани с цифровата ера и мрежите, също трябва да бъдат взети под внимание, особено по отношение на публичния научно-изследователски сектор, цифровизацията от страна на академични и обществени библиотеки на литературни произведения, които са обществено достояние или са осиротели, и отдаването под наем на цифрови книги и аудио- и видеоносители, като се има предвид бързото развитие на електронните четци и голямото разнообразие от нови носители. В същото време е важно да се отбележи, че някои технологични отрасли се опитват отново да осигурят защита на произведения, които вече са обществено достояние, ограничавайки достъпа за търговски стратегии.

4.13

Географското разделяне на зони също пречи на разпространението на произведения. Това се отразява на всички потенциални потребители, но най-вече на многобройните езикови малцинства в ЕС поради различията между политическата и езиковата карта на Европа, наследството от историята и последиците от войните през XIX и XX век. Възходът на популистките и националистическите изказвания изисква спешно политическо решение на проблема. Европейската харта за регионалните езици е ратифицирана от редица държави, но например културното влияние на телевизионните програми на регионални езици е значително намалено поради настоящите пречки.

4.14

ЕИСК смята, че културното многообразие на Европа е в основата на европейската идентичност и трябва да се стимулира и насърчава сред държавите членки.

4.15

Тези въпроси са от приоритетно значение за ЕИСК, който насърчава Комисията да вземе предвид предложенията му, които не противоречат на международните договори в областта на авторското право и могат да открият нови възможности за реализацията на цифровия единен пазар в ЕС.

5.   Специфични бележки

5.1

Ще бъдат необходими съществени промени в най-близко бъдеще, като се има предвид стратегията от 16 инициативи, публикувана през май 2015 г., и предходните общи забележки, в които се предлага мащабна нова инициатива за насърчаване на общите блага, оперативната съвместимост и трансграничните връзки и свободните лицензи. В становищата си относно „Цифрови договорни права“ (INT/775) и „Икономика на споделянето и саморегулиране“ (INT/779) ЕИСК признава значението на авторското право за подходящото дефиниране на правата на заинтересованите страни в договорите за предоставяне на цифрово съдържание и в икономиката на споделянето.

5.2

ЕИСК отбелязва с интерес, че Комисията ясно уточнява, че правилата на Съюза за авторското право трябва да се приспособят, така че всички участници на пазара и всички граждани да могат да се възползват от потенциала на тази нова среда, и че е необходима по-европейска правна рамка, за да се преодолеят разпокъсаността и търканията в рамките на функциониращ единен пазар. Комитетът споделя тази цел, но отбелязва, че правителствата заемат защитна позиция по териториален признак като единствен начин за гарантиране на финансиране на творческите изяви. Съществуват и други способи и те трябва да бъдат проучени, без да се изключват никакви възможности, преди да бъдат обективно проучени алтернативите.

5.3

Комитетът не смята, че бездействието и отказът от промяна в областта на авторското право отговарят на бързите технологични промени и нововъведения в услугите и разпространението, които задължително се появяват и развиват с развоя на интернет и мрежите, както и на високоскоростния достъп. Той е съгласен с мнението на Комисията, че трябва „когато е необходимо, да пригоди правилата в областта на авторското право към новата технологична действителност, така че правилата да продължат да отговарят на своите цели“.

5.4

Налице е голяма разнородност и тя може да се прояви в още по-голяма степен в бъдеще по отношение на изключенията, които са тясно свързани с образованието, научните изследвания и достъпа до знания. Това може да засяга от обикновеното използване на пример или илюстрация или – ако не в практическо, то поне в правно отношение – до свободното предоставяне на произведения, книги или курсове за образователни цели.

5.5

Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5) относно авторското право съдържа списък с изключения. Изпълнението на елементите от този списък и тяхното развитие следва да бъдат обсъдени в съответствие с принципа на демокрация на участието, за да се постигне напредък по отношение на индивидуалните и колективните мнения и да се достигне до последователно и единно европейско право в областта на изключенията, които следва да бъдат ясно установени и определени с цел да се прилагат по-лесно. ЕИСК е съгласен с Комисията, че изключенията в областта на образованието, научните изследвания и обмена на знания трябва да бъдат приоритет; в същото време трябва да се предприеме проучване и на други обществени блага, за да се подготви бъдещето.

5.6

ЕИСК счита, че европейското хармонизиране в областта на копирането за лично ползване е възможно и желателно. Той ще подкрепи възможно най-скорошно действие на Комисията в тази връзка, тъй като националните различия представляват значителна пречка пред единния пазар на електронни стоки, въпреки че се появяват нови носители. Последователността е от съществено значение за свободното движение на стоки, включващи такива носители. При разпределението на приходите от възнаграждения върху носителите трябва да се вземе предвид, че повечето от тези носители не са предназначени за копирането на произведения, защитени с авторски права; значителна част от средствата следва логично да бъде насочена към финансиране на създаването и насърчаването на културното многообразие, както е случаят в някои държави, и към обществените блага, например в областта на образованието и научните изследвания.

5.7

Комитетът е убеден, че принципът на неутралност следва да остане неразделна част от интернет, за да се гарантира стриктното равенство на потребителите независимо от тяхната икономическа мощ. Неутралността на мрежата е основополагащ принцип на интернет, който гарантира, че телекомуникационните оператори не проявяват дискриминация спрямо комуникациите на потребителите си, а единствено предават информация. Този принцип позволява на всички потребители, независимо от техните финансови възможности, да получат достъп до същата мрежа в нейната цялост. Това определение и утвърждаването на защитата на тази неутралност трябва да бъдат ясно посочени в европейското законодателство.

5.8

В борбата срещу нарушенията на авторското право трябва да се преустановят и санкционират нарушенията от търговски мащаб, които лишават авторите от голяма част от приходите им. Комитетът вече нееднократно се е произнасял по проблемите на борбата срещу фалшифицирането на стоки и всички форми на нарушение на авторското право и сродните му права; ето защо прави препратка към предишните си становища, като отбелязва, че те остават напълно валидни (6).

5.9

Авторското право остава основно средство за защита на автори и участници в разпространението на произведения и представления по взаимосвързани цифрови мрежи. За да се приспособи към шеметните технологични промени и нововъведения в разпространението и услугите, авторското право трябва да се развива. Тази модернизация трябва да бъде извършена в рамка, която да гарантира правата на творците и изпълнителите, справедливото възнаграждение за техните творчески усилия, тяхната връзка с търговския успех на произведенията и поддържането на високо ниво на защита и финансиране на произведенията. По-конкретно следва да се преразгледа правният статут на платформите за онлайн услуги от гледна точка на авторското право. Въпреки че днес са главният портал, чрез който ползвателите получават достъп до онлайн съдържание, платформите за услуги претендират, че са само технически посредници, и съответно отказват да изплащат възнаграждение на създателите на съдържание. Това подкопава ефективността на пазара, нарушава конкуренцията и понижава общата стойност на културното съдържание онлайн.

5.10

Отказът от приспособяване към глобалния характер на интернет, високоскоростния достъп и новите очаквания на потребителите носи риск от обезценяване на право, което е от полза за развитието на интелектуалните произведения и разпространението им. Въпреки това трябва да се приемат изключения, оправдани от правата на други заинтересовани страни, за които социалните нужди се променят, като например хората с увреждания, студентите или обществените библиотеки. Държавите членки, които реално притежават основните инструменти за правен достъп до бъдещите промени, ще трябва да въведат допълнителни промени с цел „европеизация“, произтичащи от авторското право и сродните му права.

5.11

ЕИСК счита, че регламентът е най-предпочитаното средство за изграждането на единния цифров пазар, тъй като разнообразието от национални закони безспорно демонстрира почти пълното блокиране на това изграждане и необходимостта то да бъде преодоляно чрез диалог между всички заинтересовани страни без дискриминация, включително представители от областите на софтуерните лицензи и свободното съдържание и новите услуги и бизнес модели, които произтичат от него. Също така следва да се задълбочи анализът на пречките пред многотериториалното лицензиране и начините за преодоляването им.

5.12

Различните силни интереси и предразсъдъците по отношение на авторското право са толкова големи, че вероятно е възможно да се напредва единствено стъпка по стъпка, на базата на щателна оценка и пропорционални ответни мерки; трябва обаче да се направи всичко възможно, за да се изгради на практика обществото на знанието и информацията. Единствено то е способно да изведе Европа от стагнацията и кризата, които застрашават основите на европейския идеал. Общият интерес трябва да надделее над някои частни интереси в социалната икономика на динамичен пазар.

Брюксел, 27 април 2016 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS


(1)  COM(2015) 627 final (вж. стр. 86 от настоящия брой на Официален вестник).

(2)  http://ec.europa.eu/priorities/sites/beta-political/files/pg_fr_0.pdf.

(3)  ОВ L 84, 20.3.2014 г., стр. 72; ОВ C 44, 15.2.2013 г., стр. 104.

(4)  ОВ C 324, 30.12.2006 г., стр. 8.

(5)  ОВ L 167, 22.6.2001 г., стр. 10.

(6)  ОВ C 230, 14.7.2015 г., стр. 72; ОВ C 44, 15.2.2013 г., стр. 104; ОВ C 68, 6.3.2012 г., стр. 28; ОВ C 376, 22.12.2011 г., стр. 66; ОВ C 376, 22.12.2011 г., стр. 62; ОВ C 18, 19.1.2011 г., стр. 105; ОВ C 228, 22.9.2009 г., стр. 52; ОВ C 306, 16.12.2009 г., стр. 7; ОВ C 182, 4.8.2009 г., стр. 36; ОВ C 318, 29.10.2011 г., стр. 32; ОВ C 324, 30.12.2006 г., стр. 8; ОВ C 324, 30.12.2006 г., стр. 7; ОВ C 256, 27.10.2007 г., стр. 3; ОВ C 32, 5.2.2004 г., стр. 15.


20.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 264/57


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание“

[COM(2015) 634 final – 2015/0287 (COD)]

и

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на договорите за онлайн продажби и други продажби на стоки от разстояние“

[COM(2015) 635 final – 2015/0288 (COD)]

(2016/C 264/07)

Докладчик:

Jorge PEGADO LIZ

На 18 януари 2016 г. Съветът и на 21 януари 2016 г. Европейският парламент решиха, в съответствие с член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание“

[COM(2015) 634 final – 2015/0287 (COD)]

и

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на договорите за онлайн продажби и други продажби на стоки от разстояние“

[COM(2015) 635 final – 2015/0288 (COD)].

Секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 13 април 2016 г.

На 516-ата си пленарна сесия, проведена на 27 и 28 април 2016 г. (заседание от 27 октомври 2016 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 146 гласа „за“, 61 глас „против“ и 44 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

ЕИСК подкрепя мнението, че съществува необходимост и възможност за регламентиране на някои от въпросите, повдигнати в съобщението на Комисията (COM(2015) 633 final), по-специално на разпоредбите в предложението за директива относно някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание.

1.2

ЕИСК счита обаче, че други посочени от него фактори са много по-важни от регламентирането на договорните права в договорите за онлайн продажба на движими материални вещи, имат много по-решаващо и приоритетно значение с оглед на целите, които Комисията си поставя със създаването на единен цифров пазар, и представляват по-големи пречки пред развитието на трансграничната търговия.

1.3

Освен това, по отношение на разглежданите аспекти, ЕИСК изразява несъгласие с упоменатото от Комисията правно основание и предлага то да бъде заменено с член 169 от ДФЕС.

1.4

От това следва, че по принцип приеманите мерки трябва да се основават на директивите за минимална хармонизация, както става ясно от параграф 2, буква а) и параграф 4 от този член, което като цяло е прието от европейския законодател.

1.5

ЕИСК смята, че регламентирането на тези въпроси с две директиви вместо с един единствен инструмент е приемливо само поради спешния характер на въпроса и благоприятната възможност за регулиране на онлайн търговията с цифрово съдържание.

1.6

Освен това счита, че няма достатъчно основания за избора на варианта, предвиждащ пълна целева хармонизация, вместо другите варианти като например типови договори в съчетание с марка за доверие на ЕС или минимална хармонизация в съответствие с член 169 от ДФЕС.

1.7

Във връзка с аспектите, които в момента се регулират отделно посредством предложението относно договорите за онлайн продажба на движими материални вещи, счита, че би било по-правилно те да се регулират заедно при преразглеждането на Директива 1999/44/ЕО, от която представляват една глава, в рамките на REFIT по отношение на законодателството за потребителите.

1.8

Освен това с предложението за онлайн продажба на материални вещи Комисията създаде две системи, с което постави началото на различно третиране на продажбите на стоки онлайн и офлайн, а това е неприемливо.

1.9

В случай че намерението на Комисията се потвърди в неговия настоящ формат, ЕИСК формулира цяла поредица от подобрения на съдържащите се в предложението разпоредби, с цел да не се намалят правата на потребителите, като същевременно се гарантира реално висока степен на защита, както изисква ДФЕС.

1.10

Това се отнася най-вече за регламентирането на продажбите на цифрово съдържание, което счита за приоритет и по отношение на което по прагматични съображения приема предложената от Комисията формула за целева максимална хармонизация.

1.11

Въпреки това в тази област се наблюдават пропуски в предвиждането и дефицит по отношение на регламентирането, което е несъвместимо с максималната хармонизация и създава непреодолими трудности при транспонирането и прилагането в държавите членки. Тези трудности следва да бъдат отстранени чрез серия от предложения в конкретните области.

2.   Въведение: едно съобщение, две предложения за директиви

2.1

С разглежданото съобщение Комисията прави първата крачка към изпълнението на Стратегията за цифров единен пазар за Европа (1) и прилага една от най-важните мерки от своята Работна програма за 2015 г. (2). С предложението се цели да се гарантира „по-добър достъп на потребителите и бизнеса до онлайн стоки и услуги в Европа“ и то включва два правни инструмента:

а)

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание“;

б)

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на договорите за онлайн продажби и други продажби на стоки от разстояние“.

2.2

Съзнавайки, че от системна гледна точка основните аспекти на тези две предложения са тясно свързани с Директивата относно продажбата на потребителски стоки (3), Комисията изтъкна, че те са максимално съгласувани. Въпреки това тя обясни, че е решила да приеме два законодателни инструмента, тъй като специфичният характер на цифровото съдържание изисква по отношение на редица правила регулиране, различно от това на правилата, приложими по отношение на другите стоки, и че бързото технологично и търговско развитие на цифровото съдържание ще наложи преразглеждане на прилагането на настоящата директива с цел да се обоснове включването на тези разпоредби в отделен правен инструмент, а именно Директивата относно предоставянето на цифрово съдържание.

2.3

С тези два инструмента Комисията се стреми да постигне пет цели:

а)

намаляване на разходите, произтичащи от разликите в законодателствата в областта на договорното право;

б)

създаване на правна сигурност за предприятията;

в)

стимулиране на трансграничните онлайн покупки в рамките на ЕС;

г)

намаляване на щетите, понесени поради дефекти на цифровото съдържание;

д)

общ баланс между интересите на потребителите и предприятията и подобряването на всекидневния живот.

2.4

Комисията счита, че и в двата случая „целевата“ хармонизация е най-подходящият метод. Ще бъдат напълно хармонизирани правилата, приложими по отношение на договорите за предоставяне на цифрово съдържание и онлайн покупките и продажбите на стоки, както и неотменните права и задължения на страните в договорите за предоставяне на цифрово съдържание и онлайн покупка и продажба на други стоки. Това обхваща почти всички разпоредби на директивата, с изключение на правилата относно сключването, валидността и въздействието на договорите, включително последствията от прекратяването на договор (член 1, параграф 4 от предложението за директива относно продажбата от разстояние) и определени аспекти на нейното прилагане.

2.5

Комисията ограничава изрично приложното поле до договорното право, регулиращо отношенията между предприятията и потребителите, тъй като, както се споменава в оценката на въздействието (стр. 23), няма доказателства за това, че разликите между законодателствата в областта на договорното право пречат на предприятията в ЕС да купуват онлайн в други държави членки. Признава, че МСП като по-слаба страна с по-слаби позиции при воденето на преговори също се сблъскват с трудности, свързани с договорното право, по-специално при използването на цифрово съдържание. Въпреки това, отчитайки по-специално позициите, изразени от заинтересованите страни и държавите членки, Комисията реши да анализира този въпрос в рамките на други инициативи, обявени в Стратегията за цифров единен пазар.

2.6

По отношение на избрания правен инструмент, Комисията обосновава използването на директива вместо регламент с убеждението, че директивите са по-подходящи инструменти, тъй като дават възможност на държавите членки да избират формата на транспониране в националното право. Според нея този избор, съчетан с пълноценна целева хармонизация на неотменните права на потребителя, ще създаде подходящ баланс между високото ниво на защита на потребителя в ЕС и значително по-големите възможности за предприятията.

2.7

Икономическата обосновка, която Комисията дава на настоящите директиви, изглежда се основава на някои предположения, по-специално на следните:

а)

европейският пазар за електронна търговия все още има голям неизползван потенциал за растеж;

б)

създаването на единен цифров пазар ще създаде допълнителен растеж в Европа;

в)

предприятията в ЕС ще могат да увеличат своята конкурентоспособност, продавайки по-лесно на един пазар, по-голям от националните пазари;

г)

ако правата на потребителите бъдат уеднаквени, а степента на тяхната защита - висока, те ще да купуват в чужбина с по-голямо доверие;

д)

ако се отстранят пречките, свързани с договорното право, броят на предприятията, осъществяващи трансгранични продажби, ще се увеличи с около 122 000. Обемът на трансграничната търговия в ЕС би могъл да се увеличи с около 1 млрд. евро. Увеличаването на конкуренцията в онлайн търговията на дребно ще доведе до намаляване на цените на дребно във всички държави членки средно с 0,25 % на равнището на ЕС, което ще увеличи пряко потреблението на домакинствата в ЕС с около 18 млрд. евро;

е)

от друга страна, по-големият избор на продукти и услуги ще доведе до повишаване на благосъстоянието на потребителите. Броят на новите потребители, които ще започнат да правят трансгранични покупки онлайн, е между 7,8 и 13 милиона. Като цяло реалният БВП на ЕС се очаква да нарасне с около 4 млрд. евро годишно.

2.8

Въпреки това, за да се постигнат тези предполагаеми резултати, двете директиви, които се предлагат понастоящем, не са достатъчни; те са част от по-голям пакет от мерки, сред които Комисията откроява по-специално следните:

а)

предложение за регламент за трансграничната преносимост на услугите за онлайн съдържание;

б)

създаване на висококачествени трансгранични услуги за доставка на пратки;

в)

премахване на блокирането на географски принцип;

г)

използване на платформа за онлайн решаване на спорове (4).

2.9

В заключение Комисията посочва, че е важно да се предприемат незабавни действия, преди да е станало твърде късно, тъй като всяко евентуално забавяне в областта на цифровото съдържание е свързано с риск от появата на национални разпоредби, които ще предизвикат разпокъсване на единния пазар и ще създадат пречки пред участието на потребителите и доставчиците, които осъществяват трансгранична търговия.

3.   Общи бележки

3.1

Изглежда икономическите и психологическите основи, които показват каква е връзката между предложените законодателни мерки и увеличаването на обема на електронната търговия, както и неизбежното им отражение върху европейския растеж, трябва да се търсят в представеното в приложението проучване за оценката на въздействието. При все това подробният анализ на този документ не показва със сигурност, че данните, от които той тръгва и до които стига, са абсолютно надеждни, че други фактори не оказват влияние върху тях и че други варианти няма да доведат до по-добри резултати.

3.1.1

Дори ако се приемат като сигурни отправните статистически данни, според които в случай че се премахнат или облекчат пречките и допълнителните разходи, свързани пряко с действащата система, 62 % (стр. 10) от европейските търговци, което съответства на повече от 122 000 предприятия, и над 13,5 % (стр. 13) от потребителите, а това представлява увеличение от 8 до 13 милиона потребители, с което техният общ брой достига 70 милиона, ще започнат да извършват трансгранични операции онлайн, това няма да позволи да се определи със сигурност с колко ще се увеличат сделките и да обоснове произтичащото от това увеличение на европейския БВП с 0,03 %, което отговаря на около 4 млд. евро като негово неизбежно и изключително следствие; в замяна на това е сигурно, че всяко предприятие ще трябва да заплати средно 7 000 евро за адаптиране на договорните инструменти към новия режим.

3.1.2

От друга страна, същото това прочуване не показва с достатъчна точност какви други допълнителни фактори, като например езиковият въпрос или фискалните режими, качеството, цената или достъпността на високоскоростните услуги по Интернет, рискът от измама, съдебните разходи, сигурността на разплащателните средства, удостоверяването на идентичността и надеждността на продавачите, липсата на доверие в процеса на съдебно и извънсъдебно разрешаване на конфликтите, ще продължат да оказват решаващо влияние върху възможностите за осъществяване на трансграничните онлайн сделки, може би дори в по-голяма степен от настоящата правна система (това е описано на стр. 7 и следващите и на стр. 18 и следващите в оценката на въздействието).

3.1.2.1

Особено показателни в този контекст са упоменатите във всички поръчани от Комисията проучвания забавяния при транспонирането, трудностите, свързани с прилагането, и неефективността на някои системи за алтернативно решаване на спорове (АРС), създадени с Директива 2013/11/ЕС (5), по причини, които често пъти са свързани с липсата на финансови средства у някои държави членки, и в още по-голяма степен с видимото нефункциониране на системата за онлайн решаването на спорове (ОРС), въведена с Регламент (ЕС) 524/2013 (6), който влезе в сила на 15 февруари 2016 г. и е от основно значение за функционирането на единния цифров пазар.

3.1.3

Освен това не се откроява ясно какво е относителното тегло на еластичността на предлагането и търсенето при изчисляването на наситеността на пазара от гледна точка на идеалната конкуренция, което въпреки че е една чисто теоретична хипотеза, е от основно значение за достоверността на модела. Друг въпрос са външните фактори на макроикономическата политика, които оказват решаващо въздействие върху вземаните от потребителите решения за покупки, например следствията от политиките за строги икономии в сравнение с политиките за растеж, основаващи се на потребление и инвестиране от кейнзиански тип.

3.1.4

В заключение, в извършената от Комисията оценка се набляга на предложения модел и не се отчитат надлежно икономическите последици от другите четири модела, които могат да бъдат избрани (оценка на въздействието, стр. 23 и следващите) и които също биха могли да допринесат за отстраняването на същите пречки, така че да се даде възможност за сравнителен анализ, по-специално вариант 5 – доброволен европейски типов договор в съчетание с марка за доверие на ЕС (стр. 25), въпреки че е свързан с малко разходи, прост е и включва малко бюрократични тежести (стр. 38 и следващите), т.е. вариантът, който отговаря най-добре на принципите на пакета „По-добро законотворчество“ (7) и на Програмата REFIT (8) и който получи подкрепа при предварителните консултации.

3.2

Изборът на директиви, насочени към максимална хармонизация, също не изглежда надлежно обоснован. ЕИСК вече е показал като цяло, че когато става въпрос за хармонизиране на области, свързани основно с функционирането на вътрешния пазар, е по-склонен да подкрепи приемането на регламенти толкова подробни, колкото това е необходимо, както и е посочил, че по въпросите, които имат отношение по-конкретно към правата на потребителите, предпочита директивите за минимална хармонизация, както впрочем е видно от разпоредбата, която се съдържа в ДФЕС (член 169, параграф 4).

3.2.1

В замяна на това ЕИСК многократно се е произнасял срещу доминиращата през последните години тенденция на Комисията да приема директиви, предвиждащи максимална хармонизация, които предлагат ниско ниво на защита и не отговарят добре на интересите на операторите (9).

3.2.2

В настоящия случай са налице редица въпроси, които не се разглеждат в директивите и чието хармонизиране е от основно значение като например възрастта, на която непълнолетните лица могат да сключват договори в цифрова среда (която в последната версия на Директивата за защита на личните данни е между 13 и 16 години), определението на категориите неравноправни договорни клаузи, които са характерни за договорите, сключвани онлайн, но не са обхванати от Директива 93/13/ЕИО (10), възникналата в последно време практика да се въвежда бутон „платете сега“ (pay now) на страниците на някои социални мрежи без препратка към сайт на отговорна платформа и препоръчителното включване на стандартна клауза за съвместно регулиране.

3.3

Също така не счита за обоснован варианта с две директиви вместо една, тъй като това представлява ненужно дублиране на законови разпоредби, изисква повече усилия при транспонирането, за да се постигне съгласуваност с вътрешните разпоредби на всяка държава членка, и повече усилия за тълкуване, а това би било напълно излишно, ако текстът на директивата за онлайн продажба на материални блага беше използван като основа и специфичните особености, свързани с продажбата на нематериални блага, бяха включени като изключения от основната схема, предвид факта, че разграничението между материално благо и цифрово съдържание не е ясно доловимо особено когато те са свързани помежду си.

3.4

Според Комисията изборът на инструмент е бил извършен въз основа на 189-те отговора, събрани в рамките на допитване до всички категории заинтересовани страни от целия ЕС, като допитването е проведено с група от 22 организации, представляващи широк кръг от интереси, която проведе седем семинара с държавите членки и срещи с националните правоприлагащи органи в Комитета за сътрудничество в областта на защитата на потребителите и с националните органи, отговарящи за политиката по отношение на потребителите на заседание на мрежата за политиката по отношение на потребителите (май 2015 г.). Впоследствие валидността на тази извадка беше оспорена предвид недостатъчния брой участници (11).

3.4.1

Въпреки това според известните и публикувани резултати (12) избраният вариант не е подкрепен от категорично мнозинство: потребителските организации се противопоставят ясно на всякаква форма на прилагане на законодателството на страната на продавача, докато повечето професионални организации и някои представители на академичните среди подкрепят този вариант. От своя страна повечето държавите членки изразиха съмнения във връзка с необходимостта от ново законодателство за покупки от разстояние (което вече включва онлайн продажбите), и по-специално във връзка с целесъобразността на двете директиви, като се има предвид, че е трудно да се очертаят конкретни и ясно определени насоки. На пръв поглед един обективен анализ на отговорите, получени при допитването, показва, че по вариант 5 е постигнат общ консенсус от страна на операторите и потребителите — това зависи, разбира се, от договорените от сектора стандарти за типовите договори, както и от степента на използване на марката за доверие от предприятията в ЕС — именно защото при този вариант операторите имат по-малко разходи.

3.5

Накрая следва да се припомни, че що се отнася до правата на потребителите в цифровата среда, ЕИСК вече имаше възможност да се произнесе обстойно по тази тема в няколко свои становища и той определи основната насока, според която същите права, които са признати във „физическия“ свят в договорите офлайн (които се сключват лице в лице), следва да бъдат приведени в съответствие с онлайн средата, без да се засягат специфичните характеристики на цифровото (нематериално) съдържание или формите, подходящи за сделки с такова съдържание. Правилата обаче следва винаги да бъдат засилвани, а не отслабвани или облекчавани. С предложението за онлайн продажба на материални вещи Комисията създаде две системи, с което постави началото на различно третиране на продажбите на стоки онлайн и офлайн, а това е неприемливо.

4.   Конкретни бележки

4.1

Изложените по-горе съображения не означават, че ЕИСК не изразява пълно съгласие с необходимостта и възможността да се регулират някои въпроси, свързани с разглежданите предложения за директиви, по-специално по отношение на онлайн продажбите на цифрово съдържание. По отношение на продажбата на материални блага онлайн, ЕИСК препоръчва приемането на такива мерки да се извърши своевременно в контекста на REFIT. Поради очевидни ограничения, свързани с мястото, забележките по всяко от предложенията се отнасят само до точките от направеното предложение, по които се изразява разногласие.

4.2

Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на договорите за онлайн продажби и други продажби на стоки от разстояние (COM(2015) 635 final – 2015/0288 (COD)

4.2.1

По отношение на правното основание, в съответствие с предходните становища на ЕИСК, представителите на потребителите, както и повечето членове на ЕИСК смятат, че това би трябвало да бъде по-скоро член 169, параграф 2 от ДФЕС, тъй като става въпрос за определянето на правата на потребителите и за тяхната защита, а не само за изграждането на единния пазар; някои членове на ЕИСК, по-специално представителите на деловите среди, които отдават предпочитание на аспекта, свързан с единния пазар, изразяват съгласие с Комисията.

4.2.2

По отношение на избора на директивата, ЕИСК смята, че хармонизацията следва да бъде минимална, като се следва моделът на действащата Директива за продажбите и свързаните с тях гаранции (Директива 1999/44/ЕО), тъй като избраният вариант води до допълнително „раздробяване“, по-малка правна сигурност и два вида защита, предвид факта, че въведените тук „подобрения“ би трябвало да се прилагат и по отношение на продажбите във „физическия свят“.

4.2.3

Предвид сложността на законодателството в областта на защитата на потребителите, предложението взаимодейства с редица други правила, като ги допълва (13), което изисква големи и излишни усилия за тълкуване в противоречие с добрите правила на пакета за „По-добро законотворчество“ и създава повече трудности при транспонирането с оглед на съвместимостта с вече съществуващите национални разпоредби, които транспонират и допълват онези общностни правила, които се различни в зависимост от държавата членка.

4.2.4

Поради това ЕИСК би предпочел правилата в това предложение за директива да съпътстват преразглеждането на Директива 1999/44/ЕО в рамките на програмата REFIT.

4.2.5

В следващите параграфи са представени някои предложения за конкретни промени в някои разпоредби на предложението:

4.2.5.1    Член 1 – Предмет

Сключването на договори за определени услуги онлайн или от разстояние не би следвало да се изключва от нейния предмет, например отдаването на блага под наем (leasing).

4.2.5.2    Член 2 – Определения

1.

Понятието „търговска гаранция“ следва да обхваща и други форми на компенсация, в противен случай те няма да се считат за обхванати от правилата, предвидени в член 15.

2.

Понятието „движими материални вещи“ не е определено положително, което поражда различни тълкувания от страна на държавите членки.

3.

Освен това не са изключени други типове продукти, за които има отделно законодателство, като например фармацевтичните продукти и медицинските изделия, и които са изключени от обхвата на другите правила за защита на потребителите.

4.

Не е уточнено дали онлайн платформите могат да се смятат за „продавачи“.

5.

Не е уточнено и понятието „производител“ с оглед на неговата отговорност пред потребителя в съответствие с член 16.

4.2.5.3    Член 3 – Равнище на хармонизация

Равнището на хармонизация следва да бъде минимално с всички произтичащи от това следствия за режима.

4.2.5.4    Членове 4 и 5 – Съответствие с договора

1.

Критерият за „устойчивост“ следва да бъдат включен (14) и да обуславя срока на валидност на гаранцията.

2.

Определението за изискванията за съответствие следва да се формулира отрицателно, така потребителят трябва да бъде освободен изрично от задължението да доказва, че стоката не съответства на изискванията, а задължението за доказване трябва да бъде възложено на продавача.

3.

Формулирането на изключенията от члена създава ситуация на общо изключване на отговорността на продавача, която не може да бъде възложена на потребителя, без да се накърни правото на регресен иск (приложимо в случая VW).

4.2.5.5    Член 7 – Права или претенции на трети лица

Накрая да се добави: „…освен ако това е изрично договорено между страните и е ясно посочено в условията на договора“.

4.2.5.6    Член 8 – Момент, към който се установява наличие на съответствие с договора

1.

В края на параграф 2 се добавя следният текст […] „Освен в случаите, когато поради особената сложност на съоръжението не се изисква по-дълъг срок, договорен с продавача“.

2.

Правата в областта на отношенията с продавача, които са предвидени в това предложение, трябва да могат да се предават на всеки добросъвестен притежател.

4.2.5.7    Член 9 – Средства за правна защита на потребителя при липса на съответствие с договора

1.

Съгласно тази разпоредба връщането на стоката и възстановяването на заплатената цена не могат да бъдат сред първите варианти, което противоречи на правата на потребителите в различни държави членки, между които има и съществени различия (Гърция, Португалия, Ирландия, Обединеното кралство, Дания, Литва).

2.

Понятието „разумен срок“ е субективно и позволява различия при транспонирането по въпрос от основно значение, а това е несъвместимо с естеството на „максималната хармонизация“. Например в страни като България, Франция, Португалия и Люксембург срокът е 30 дни. В Унгария, Румъния, Гърция и Естония този срок е 15 дни. Разпоредбата трябва да определи срок, съответстващ на максималния срок, който се прилага в някои държави — членки на ЕС, — 15 дни.

3.

Изразът „невъзможни“ в параграф 3, буква а) следва да се замени с „невъзможни в технологично отношение“.

4.

Също така понятието „значително неудобство“ е субективно и следва да бъде премахнато или заменено с формулата на австрийското право — „възможно най-малко неудобство“ — и придружено с възможността на разположение на потребителя незабавно да бъде предоставена подобна стока за временна замяна до приключване на поправката.

5.

В предложението на Комисията не е взето предвид изискването на няколко национални законодателства (Франция, Малта, Гърция, Румъния, Португалия и Словения) на производителите и специалистите да бъде наложено задължението да държат на склад резервни части или да ги предоставят своевременно на продавачите в продължение на период, равен на очаквания живот на продукта. Този въпрос е свързан с планираното остаряване и гаранционния срок на подменената част.

6.

Комисията би трябвало да задължи продавача да предостави временна замяна на стоката.

4.2.5.8    Член 10 – Замяна на стока

1.

Комисията не е предвидила прекратяване на правната гаранция по време на периода на ремонта или замяната, какъвто е случаят в повечето национални законодателства. Същото се отнася и за периода на провеждане на медиация, арбитраж или съдебен процес.

2.

При замяна за заменената стока следва да се предоставя допълнителен гаранционен период, равен на този, който се предоставя след доставка.

4.2.5.9    Член 11 – Избор на потребителя между ремонт и замяна

1.

Поради посочените по-горе причини понятието „значително“ следва да бъде премахнато.

2.

При „повтарящи се“ дефекти потребителят следва автоматично да има възможност да прекрати договора.

4.2.5.10    Член 13 - Право на потребителя да прекрати договора

1.

Спорно е и задължението на потребителя при прекратяване на договора да плаща за използването или за погиването или загубата на стоката.

2.

Освен това Съдът вече е постановил, че в случай на упражняване на правото на замяна от потребителя не може да се изисква обезщетение за ползването на дефектната стока (делото Quelle (15)).

3.

Не е ясно каква сума се възстановява, когато множество стоки са придобити по обща цена, без разграничение.

4.2.5.11    Член 14 – Срокове

При определянето на срока следва да отчитат всички гаранционни срокове, които вече съществуват в някои държави членки (Финландия, Нидерландия, Швеция и Обединеното кралство), за да се вземе предвид устойчивостта и планираното остаряване на продуктите.

4.2.5.12    Член 15 – Търговски гаранции

1.

В параграф 1 да се добави нова алинея г): други гаранции, предоставени от продавача от името на трети лица, с които се цели получаването на гаранция (гаранция за оборусването, гаранции за марката и др.).

2.

Следва също така да се предостави информация за възможността търговската гаранция да се предава на трети страни.

4.2.5.13    Член 16 – Право на регресен иск

1.

Липсата на хармонизация на този аспект е важен източник на различия в прилагането на директивата, което има неблагоприятни последици за търговията.

2.

Стандартът следва да предвижда пряка отговорност и солидарност на производителя по отношение на потребителя, когато последният избере поправка или замяна на стоката.

3.

Следва също да е предвидено, че в случай на регресен иск на продавача срещу производителя производителят има право на възстановяване на направените разходи в пълен размер.

4.

Подобно на предходните точки би трябвало да се предвиди солидарна отговорност на онлайн платформите, чрез които потребителят е закупил стоката.

4.2.5.14    Член 17 – Прилагане

Липсата на хармонизация на аспектите, свързани с контрола върху прилагането на директивата, е една от основните пречки пред ефективната защита на потребителите и лоялната конкуренция.

4.3

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание“ (COM(2015) 634 final – 2015/0287 (COD)

4.3.1

Както Европейската комисия посочва, обосновката на предложението, събирането на експертни становища и оценките на въздействието се прилагат и за двете предложения, тъй като те са замислени като пакет с общи цели. Поради това ЕИСК се въздържа да повтаря общи въпроси, които се отнасят и за двете предложения, и се придържа към излагането на бележки, отнасящи се до конкретни аспекти. Следва да се отбележи обаче, че това предложение заслужава принципното съгласие от ЕИСК, по-специално що се отнася до:

а)

специалната защита на потребителите при онлайн покупката на нематериални активи предвид нарасналата сложност на продуктите, липсата на прозрачност при воденето на преговори, нарастването на сериозните опасности за сигурността и неприкосновеността на личния живот и защитата на данните, специфичните форми на нелоялни търговски практики и неравноправни клаузи, скритите разходи, различните цени в зависимост от мястото и по-нематериалния характер на използваните средства (интернет, мобилни телефони, социални медии и др.);

б)

спешната необходимост от ясно законодателство в една област, в която изглежда, че само една държава членка (Обединеното кралство) разполага със специална нормативна уредба за този вид договори;

в)

възможността за продължаване на максимална хармонизация на високо равнище на защита на потребителите, която да се отнася само за договорите между предприятия и производители — цел, която винаги би могла да се постигне по-добре чрез регламент;

г)

необходимостта да се определи правното естество на такива договори по еднакъв начин;

д)

необходимостта от всеобхватен подход към цяла серия от други мерки, очертани в стратегията за цифровия единен пазар, включително по-специално инициативите, свързани с трансграничната преносимост на съдържание, ролята на платформите, свободното движение на данни и компютърните услуги в облак, вноските във връзка с ДДС, както и действия за гарантиране на преносимостта и оперативната съвместимост на съдържанието, като се взема предвид влизането в сила на платформата за онлайн решаване на спорове (16) и преразглеждането на Регламент (ЕО) № 2006/2004 от 27 октомври 2004 г. за сътрудничество между националните органи, отговарящи за прилагане на законодателството за защита на потребителите;

е)

необходимостта да се обърне особено внимание на защитата на физическите лица при обработването на лични данни, която се урежда от Директива 95/46/ЕО от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (17) и Директива 2002/58/ЕО от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (18). Тези правила се прилагат изцяло по отношение на предоставянето на цифрово съдържание, доколкото то има отражение върху обработката на личните данни;

ж)

преразглеждането на регулаторния пакет за електронни съобщителни услуги;

з)

необходимостта да се предвиди видно място за договорите за изчисления в облак.

4.3.2

Предлагат се следните конкретни промени на някои разпоредби, съдържащи се в предложението, което се състои от 24 члена (а не от 20, както погрешно е посочено в някои версии, точка 5).

4.3.2.1    Член 1 – Предмет

Фактът, че директивата се отнася недвусмислено за „договор за предоставяне на услуга“ е посочен ясно в определенията на понятията „цифрово съдържание“ и „доставка“ в член 2, параграф 1 и параграф 10 от настоящото предложение и това засилва предложението, отнасящо се до член 1 от предходното предложение за директива.

4.3.2.2    Член 2 – Определения

Остава в сила предложението за включване на представителите на свободните професии в приложното поле на определението за потребител.

4.3.2.3    Член 3 – Обхват

1.

ЕИСК може да приеме, че е било извършено плащане в натура („е предоставено срещу насрещна престация, различна от парична сума“), тъй като съдържанието на това понятие е точно определено и в случай на предоставяне на лични данни или други данни трябва да бъдат уточнено за какви данни става въпрос и при какви условия и обстоятелства.

2.

Също така е необходимо да се изясни дали са включени някои услуги, като например платената телевизия („pay TV“), както и услугите на Google и Facebook Messenger, и дали някои физически платформи за достъп до интернет на нещата се определят като материални или нематериални активи.

3.

Не е ясно дали изключването, предвидено в параграф 5, буква а), обхваща здравеопазването, хазарта или финансовите услуги. Този въпрос се нуждае от допълнителни разяснения, в противен случай може да възникне правна несигурност.

4.

Не е ясно дали това обхваща и така наречените „скрити плащания“, т.е. услугите, които се предоставят безплатно, но чието изпълнение може да включва други услуги, които вече са платени.

5.

В член 3, параграф 4 в обхвата на данните, чиято обработка е необходима, трябва да бъде включено не само изпълнението, но и „сключването на договорите“; обработката на тези данни следва да бъде разрешена в съответствие с правилата, предвидени в законодателството за личните данни.

6.

Също е от основно значение да се изясни разликата между продукти и услуги, предоставяни онлайн, и тези, които са изцяло свързани с материални стоки като „wearables“ или с „Интернет на нещата“, в който повечето процедури се извършват на цифрово равнище, без това да засяга наличието на материално имущество в основата.

7.

Следва да бъде ясно, че услугите на центровете за данни, а именно т.нар. изчисления в облак, са ясно определени в настоящото предложение, независимо дали са безплатни или платени, като се има предвид, че те често са свързани с други услуги или продукти, които се предоставят на потребителите, като по този начин се създава риск от изключване от приложното поле на директивата.

8.

Също така е необходимо да се изясни дали по отношение на този инструмент е включено комбинирането на услуги с цифрово съдържание и комуникационни услуги, като например Facebook Messenger или Google Hangout, тъй като те понастоящем не са регулирани от Директива 2002/21/ЕО за електронните съобщителни услуги и се приема, че някои от тези услуги следва да се считат за услуги на електронните комуникации, предполагащи по-голяма защита на потребителя.

9.

Също така не е ясно разграничението между ситуациите, в които събирането на лични данни е насочено само към изпълнение на договора и тези, в които то се прави с оглед на спазването на правните норми. По тази причина ЕИСК предлага като предпазна мярка директивата да се прилага за всички услуги, за които се изискват лични данни, с изключение само на услугите, за които доставчикът докаже изрично, че това се прави само с цел изпълнение на договора или спазване на закона.

10.

Освен това във връзка с параграф 4 е необходимо да се изясни кога събирането на лични данни се извършва с цел изпълнение на договора или изпълнение на нормативните изисквания, като се има предвид, че в други сектори като далекосъобщенията или енергетиката събирането на лични данни, въпреки че е разрешено с оглед на изпълнението на договора, често се използва за рекламни кампании на самите предприятия, особено когато това се отнася за друг вид компенсации, различни от парични средства.

4.3.2.4    Член 4 – Равнище на хармонизация

ЕИСК разбира причините за предложената максимална хармонизация, при положение че се гарантира по-високо равнище на защита на потребителите.

4.3.2.5    Член 5 – Предоставяне на цифровото съдържание

Не е ясно дали задължението в параграф 2 за „непосредствено предоставяне“ на съдържание е в съзвучие с Директива 2011/83/ЕС, според която за непосредствена доставка е необходимо съгласието на потребителя и която същевременно предвижда право на оттегляне в продължение на 14 дни (член 16, буква м) от директивата). Изглежда целесъобразно правилата в тази област да се хармонизират, за да се премахне рискът от препокриване на правилата в ущърб на предприятията и потребителите.

4.3.2.6    Член 6 – Съответствие

1.

В параграф 1 да се заличи „когато е уместно“.

2.

В параграф 1, буква б), след „за която потребителят го изисква“ да се добави „или има законни основания да го изисква“.

3.

В параграф 2, буква б) да се заличи „когато е уместно“.

4.3.2.7    Член 9 – Тежест на доказване

В точка 3 да се заличат думите „възможно и“.

4.3.2.8    Член 11 – Средства за правна защита при непредоставяне

Формулировката на този член не взема предвид моделът на предоставяне на съдържание във временни опаковки, като в този случай липсата на достъп до един филм е трудно определима пропорционално в контекста на общата цена на пакета. Не се разглежда възможността за предоставяне на друг вид съдържание на едно и също ценово равнище (предпочитано от потребителите).

4.3.2.9    Член 12 – Средства за правна защита при липса на съответствие с договора

В параграф 2 изразът „разумен срок“ следва да се замени с „без излишно забавяне“.

4.3.2.10    Член 13 – Прекратяване

1.

В параграф 2, буква б) изразът „доставчикът взема всички мерки, които могат да се очакват, за да се въздържи“ да се замени с „доставчикът трябва да се въздържа“.

2.

Букви в), г) и д) зависят от регламентирането на авторското право, което все още не е известно.

4.3.2.11    Член 16 – Право на прекратяване на дългосрочни договори

Срокът трябва да бъде само 6 месеца.

Трябва да се посочи, че това се прави без каквито и да било такси.

Брюксел, 27 април 2016 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS


(1)  Становище на ЕИСК: ОВ C 71, 24.2.2016 г., стр. 65.

(2)  COM(2014) 910 final.

(3)  ОВ L 171, 7.7.1999 г., стр. 12.

(4)  ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 165, 18.6.2013 г.

(6)  Вж. бележка под линия 5.

(7)  Становище на ЕИСК: ОВ C 13, 15.1.2016, стр. 192.

(8)  Становище на ЕИСК:ОВ C 230, 14.7.2015 г., стр. 66.

(9)  Вж. становища на ЕИСК: ОВ C 108, 30.4.2004 г., стр. 81, ОВ C 317, 23.12.2009 г., стр. 54 и ОВ C 181, 21.6.2012 г., стр. 75.

(10)  Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, изменена впоследствие с Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 25 октомври 2011 г.

(11)  Становище на ЕИСК: ОВ C 383, 17.11.2015 г., стр. 57.

(12)  http://ec.europa.eu/justice/newsroom/contract/opinion/

(13)  Директива 2011/83/ЕС (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 64); Директива 2009/125/ЕО (ОВ L 285, 31.10.2009 г., стр. 10); Директива 2010/30/ЕС от 19.5.2010 г. (ОВ L 153, 18.6.2010 г., стр. 1).

(14)  Вж. становище на ЕИСК: ОВ C 67, 6.3.2014 г., стр. 23.

(15)  Дело C-404/06 – Решение на Съда на ЕС от 17 април 2008 г. (първи състав), http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?qid=1461850459727&uri=CELEX:62006CC0404.

(16)  ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 1.

(17)  ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.

(18)  ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37.


ПРИЛОЖЕНИЕ

I.

Следният параграф от становището на секцията беше изменен, така че да отрази компромисното изменение, прието от Асамблеята, въпреки че повече от една четвърт от подадените гласове бяха за запазване на текста в оригиналната му форма (член 54, параграф 4 от Правилника за дейността):

a)   Параграф 3.4.1

Въпреки това според известните и публикувани резултати избраният вариант не е подкрепен от категорично мнозинство: потребителските организации се противопоставят ясно на всякаква форма на прилагане на законодателството на страната на продавача, докато повечето някои професионални организации и някои представителите на академичните среди подкрепят този вариант. От своя страна повечето държавите членки изразиха съмнения във връзка с необходимостта от ново законодателство за покупки от разстояние (което вече включва онлайн продажбите) и по-специално във връзка с целесъобразността на двете директиви, като се има предвид, че е трудно да се очертаят конкретни и ясно определени насоки. На пръв поглед един обективен анализ на отговорите, получени при допитването, показва, че по вариант 5 е постигнат общ консенсус от страна на операторите и потребителите — това зависи, разбира се, от договорените от сектора стандарти за типовите договори, както и от степента на използване на марката за доверие от предприятията в ЕС — именно защото при този вариант операторите имат по-малко разходи.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:

115

Гласове „против“:

91

Гласове „въздържал се“:

18

II.

Следните предложения за компромисни изменения бяха отхвърлени от Асамблеята, въпреки че повече от една четвърт от подадените гласове бяха в полза на тяхното приемане (член 54, параграф 4 от Правилника за дейността):

б)   Параграф 4.2.1

По отношение на правното основание, в съответствие с предходните предложения на ЕИСК, повечето членове на ЕИСК, включително представителите на потребителите, както и повечето членове на ЕИСК смятат, че това би трябвало да бъде по-скоро член 169, параграф 2 от ДФЕС, тъй като става въпрос за определянето на правата на потребителите и за тяхната защита, а не само за изграждането на единния пазар; някои членове на ЕИСК, по-специално представителите на деловите среди в ЕИСК, които обръщат по-голямо внимание на необходимостта предприемачите да разполагат с набор от ясни правила, които да спазват отдават предпочитание на аспекта, свързан с единния пазар, изразяват съгласие с Комисията и насочват вниманието към необходимостта предприемачите да разполагат с набор от ясни правила, които да спазват

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:

110

Гласове „против“:

110

Гласове „въздържал се“:

10

Член 56, параграф 6 от Правилника за дейността на ЕИСК постановява, че ако по време на гласуването гласовете „за“ и „против“ се разпределят поравно, председателстващият заседанието разполага с решаващия глас. В съответствие с това правило председателят реши да отхвърли предложението за компромисно изменение.

в)   Параграф 4.2.2

По отношение на избора на директивата, повечето членове на ЕИСК, включително представителите на потребителите в ЕИСК смятат, че хармонизацията следва да бъде минимална, като се следва моделът на действащата Директива за продажбите и свързаните с тях гаранции (Директива 1999/44/ЕО), тъй като избраният вариант води до допълнително „раздробяване“, по-малка правна сигурност. и два вида защита, предвид факта, че въведените тук „подобрения“ би трябвало да се прилагат и по отношение на продажбите във „физическия свят“. Представителите на бизнеса в ЕИСК обаче са съгласни с предложението за прилагане на максимална хармонизация по причини, свързани с яснотата при прилагането на правата в рамките на единния пазар .

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:

102

Гласове „против“:

115

Гласове „въздържал се“:

14

г)   Параграф 4.2.5.3

Член 3 – Равнище на хармонизация

Повечето членове на ЕИСК, включително представителите на потребителите, заявяват, че равнището на хармонизация следва да бъде минимално с всички произтичащи от това следствия за режима. Представителите на бизнеса подкрепят максимална хармонизация.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:

112

Гласове „против“:

114

Гласове „въздържал се“:

12

д)   Параграф 4.2.5.4

Членове 4 и 5 – Съответствие с договора

1.

Критерият за „устойчивост“ следва да бъдат включен и да обуславя срока на валидност на гаранцията.

2.

Повечето членове на ЕИСК, включително представителите на потребителите заявяват, че определението за изискванията за съответствие следва да се формулира отрицателно, така потребителят трябва да бъде освободен изрично от задължението да доказва, че стоката не съответства на изискванията, а задължението за доказване трябва да бъде възложено на продавача. Представители на бизнеса обаче препоръчват определението за изискванията за съответствие да се формулира общо. Според тях основният критерий за установяване на съответствие следва да бъде дали стоките съответстват на това, което се счита за договорено (напр. по отношение на вида, количеството, качеството и други характеристики).

3.

Формулирането на изключенията от члена създава ситуация на общо изключване на отговорността на продавача, която не може да бъде възложена на потребителя, без да се накърни правото на регресен иск (приложимо в случая VW).

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:

99

Гласове „против“:

126

Гласове „въздържал се“:

13

е)   Параграф 4.2.5.7

Член 9 – Средства за правна защита на потребителя при липса на съответствие с договора

1.

Представителите на потребителите отбелязват, че с Съгласно тази разпоредба връщането на стоката и възстановяването на заплатената цена не могат да бъдат сред първите варианти, което противоречи на правата на потребителите в различни държави членки, между които има и съществени различия (Гърция, Португалия, Ирландия, Обединеното кралство, Дания, Литва). Следвайки логиката на максималната хармонизация, представителите на бизнеса са съгласни, че този вариант не е предвиден.

2.

Представителите на потребителите смятат, че п Понятието „разумен срок“ е субективно и позволява различия при транспонирането по въпрос от основно значение, а това е несъвместимо с естеството на „максималната хармонизация“. Например в страни като България, Франция, Португалия и Люксембург срокът е 30 дни. В Унгария, Румъния, Гърция и Естония този срок е 15 дни. Разпоредбата трябва да определи срок, съответстващ на максималния срок, който се прилага в някои държави — членки на ЕС, 15 дни. Представителите на бизнеса заявяват, че понятието „разумен срок“ е обективна правна формулировка, която същевременно предоставя пространство за маневриране при прилагането в различни ситуации.

3.

Изразът „невъзможни“ в параграф 3, буква а) следва да се замени с „невъзможни в технологично отношение“.

4.

Представителите на потребителите смятат с Също така, че понятието „значително неудобство“ е субективно и следва да бъде премахнато или заменено с формулата на австрийското право — „възможно най-малко неудобство“ — и придружено с възможността на разположение на потребителя незабавно да бъде предоставена подобна стока за временна замяна до приключване на поправката. Представителите на бизнеса се позовават на факта, че тази добре известна правна формулировка предоставя пространство за маневриране при прилагането в различни ситуации.

5.

В предложението на Комисията не е взето предвид изискването на няколко национални законодателства (Франция, Малта, Гърция, Румъния, Португалия и Словения) на производителите и специалистите да бъде наложено задължението да държат на склад резервни части или да ги предоставят своевременно на продавачите в продължение на период, равен на средния живот на продукта. Този въпрос е свързан с програмираното остаряване и гаранционния срок на подменената част.

6.

Комисията би трябвало да задължи продавача да предостави временна замяна на стоката.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:

100

Гласове „против“:

135

Гласове „въздържал се“:

2

ж)   Параграф 4.2.5.10

Член 13 - Право на потребителя да прекрати договора

1.

Представителите на бизнеса искат да се добави разпоредбата на Директива 1999/44, член 3, параграф 6, която гласи, че потребителят няма право да анулира договора, ако липсата на съответствие е незначителна.

1.

Спорно е и задължението на потребителя при прекратяване на договора да плаща за използването или за погиването или загубата на стоката.

2.

Освен това Съдът вече е постановил, че в случай на упражняване на правото на замяна от потребителя не може да се изисква обезщетение за ползването на дефектната стока (делото Quelle).

3.

Не е ясно каква сума се възстановява, когато множество стоки са придобити по обща цена, без разграничение.

4.

Представителите на бизнеса искат да се добави разпоредбата на Директива 1999/44/ЕО, член 3, параграф 6, която гласи, че потребителят няма право да анулира договора, ако липсата на съответствие е незначителна.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:

110

Гласове „против“:

118

Гласове „въздържал се“:

18

з)   Параграф 4.2.5.10

Член 13 - Право на потребителя да прекрати договора

1.

Повечето членове на ЕИСК, включително представителите на потребителите смятат за с Спорно е и задължението на потребителя при прекратяване на договора да плаща за използването или за погиването или загубата на стоката. Представителите на бизнеса обаче подкрепят тази разпоредба.

2.

Освен това Съдът вече е постановил, че в случай на упражняване на правото на замяна от потребителя не може да се изисква обезщетение за ползването на дефектната стока (делото Quelle).

3.

Не е ясно каква сума се възстановява, когато множество стоки са придобити по обща цена, без разграничение.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:

101

Гласове „против“:

132

Гласове „въздържал се“:

10

и)   Параграфи 1.3. и 1.4

1.3

Освен това, по отношение на разглежданите аспекти, повечето членове на ЕИСК, включително представителите на потребителите изразяват несъгласие с упоменатото от Комисията правно основание и предлага то да бъде заменено с член 169 от ДФЕС. От това следва, че по принцип приеманите мерки трябва да се основават на директивите за минимална хармонизация, както става ясно от параграф 2, буква а) и параграф 4 от този член, което като цяло е прието от европейския законодател.

1.4

От това следва, че по принцип приеманите мерките трябва да се основават на директивите за минимална хармонизация, както става ясно от параграф 2, буква а) и параграф 4 от този член, което като цяло е прието от европейския законодател. Представителите на бизнеса обаче изразяват съгласие с цитираната от Комисията правна основа, тъй като се касае за въпросите, свързани с вътрешния пазар, се считат за основни и предприятията се нуждаят от набор от ясни правила, които да спазват

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:

111

Гласове „против“:

123

Гласове „въздържал се“:

12


20.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 264/73


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно правилата за обществените поръчки във връзка с настоящата криза в областта на убежището“

[COM(2015) 454 final]

(2016/C 264/08)

Докладчик:

Erik SVENSSON

На 14 октомври 2015 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно правилата за обществените поръчки във връзка с настоящата криза в областта на убежището“

[COM(2015) 454 final].

Секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 13 април 2016 г.

На 516-ата си пленарна сесия, проведена на 27 и 28 април 2016 г. (заседание от 27 април 2016 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 220 гласа „за“, 1 глас „против“ и 9 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

С оглед на положението, при което възлагащите органи са подложени на сериозен натиск за решаване на спешни проблеми във връзка с кризата с бежанците и търсещите убежище, ЕИСК отбелязва с интерес обяснителното съобщение на Комисията, което не носи никакви промени.

1.2

ЕИСК разчита, че сега действащата директива и новата директива могат да предвидят значително по-кратки срокове за представяне на оферти и за пряко възлагане на обществени поръчки, като по този начин се предоставят достатъчно възможности за по-бързо процедиране.

1.3

ЕИСК подчертава, че е важно:

да се гарантира висока степен на прозрачност и да се следи особено внимателно за надлежно документиране на процедурите;

да не се позволява гъвкавостта в правилата да се използва по неподходящ начин;

да се търсят решения, които улесняват последващата интеграция и допълнителната подкрепа;

договорите, възложени при извънредни ситуации, да бъдат ограничени за кратък срок.

1.4

Не може да не се подчертае значението на нестопанския сектор като допълнение на възлагането на обществени поръчки. Благодарение на ангажираността на сектора многобройни държави можаха да предоставят подкрепа и помощ на много повече хора, отколкото би било възможно в противен случай.

1.5

Макар че нормативната уредба дава възможност за по-бърза обработка, ЕИСК счита, че е необходимо да се опростяват бюрократичните процедури, които водят до продължителни процедури за възлагане на обществени поръчки.

1.6

С оглед на новите и нарастващите заплахи възлагащите органи следва да имат предвид възможността за отделни процедури за сигурност и застраховане.

1.7

ЕИСК отбелязва, че подобен проблем възниква и по отношение на бежанците, които решат да не търсят убежище при пристигане, тъй като и те имат спешна нужда от грижи, здравни услуги и защита.

1.8

ЕИСК подчертава, че при възлагането на обществени поръчки във връзка с кризата с търсещите убежище и другите бежанци трябва да се вземат предвид и други услуги, които подготвят и улесняват интеграцията в бъдеще.

1.9

ЕИСК изисква и препоръчва на Комисията в съобщението си да разясни възлагането на обществени поръчки във връзка с настоящата бежанска криза или да излезе с друго съобщение относно възлагането на обществени поръчки в отговор на настоящата бежанска криза.

2.   Основно съдържание на документа на Комисията

2.1

В настоящия момент Европейският съюз е изправен пред множество предизвикателства, породени от внезапния и стремглаво увеличаващ се поток от лица, търсещи убежище. Не на последно място, държавите членки трябва адекватно и бързо да посрещнат най-належащите нужди на търсещите убежище (жилищно настаняване, доставки на стоки и услуги). Европейските правила в сферата на обществените поръчки осигуряват целия необходим инструментариум за задоволяване на тези потребности; уредбата се осигурява от сега действащата Директива 2004/18/ЕО (1) („Директивата“) и от най-новата Директива 2014/24/ЕС (2) за обществените поръчки.

2.2

С настоящото съобщение не се създават нови правни норми. То включва тълкуването на Комисията относно норми, които се отнасят до: i) договорите за инфраструктура (жилища), които могат да се предоставят или чрез наемане на съществуващи сгради, които не се нуждаят от основен ремонт (т.е. строителни работи), или чрез ново строителство или преустройство на съществуващи сгради, при праг от 5 186 000 евро; ii) договорите за доставки на стоки като например на палатки, контейнери, дрехи, завивки, легла и храни, с праг от 135 000 евро (преди 134 000 евро) или 209 000 евро (преди 207 000 евро), в зависимост от характера на възлагащия орган; iii) договорите за предоставяне на услуги като почистване, медицинско обслужване, изхранване и сигурност, със същите прагове, както при поръчките за доставки. Макар че разпоредбите на директивата са приложими към всички услуги, за „социални и други специфични услуги“ се прилагат специални правила за обществени поръчки — т.нар. „облекчен режим“. За такива услуги приложимият праг е определен на 750 000 евро.

2.3

За поръчките, попадащи в приложното поле на Директивата, възлагащият орган има избор дали да възложи поръчката в съответствие с открита или ограничена процедура. Минималният срок за представяне на оферта в открита процедура е 52 дни, като той може да бъде съкратен до 40 дни, ако се използват електронни средства. При ограничената процедура общоприложимите срокове са 37 дни за представяне на заявление за участие и още 40 дни за представяне на оферта, след като възлагащият орган е избрал кои са допуснатите до представяне на оферта.

За неотложни обстоятелства директивата предвижда значително съкращаване на общоприложимите срокове: а) „ускорена ограничена процедура“, при която срокът за подаване на заявления за участие е 15 дни, а срокът за подаване на оферти — 10 дни, или б) „процедурата на договаряне без публикуване на обявление за поръчка“, която дава възможност за възлагане на поръчки за посрещане на нуждите на търсещите убежище лица при изключително спешни случаи.

2.4

Възлагащите органи ще трябва да преценяват поотделно за всеки конкретен случай коя процедура да изберат за възлагането на поръчки, ориентирани към посрещането на най-належащите нужди на търсещите убежище (настаняване в жилища, доставки или услуги).

3.   Общи бележки

3.1

ЕИСК отбелязва с интерес съобщението на Комисията и изразява съгласие с основната позиция на Комисията, че държавите членки трябва да са в състояние да реагират бързо на най-належащите нужди на търсещите убежище.

3.1.1

ЕИСК констатира, че това съобщение не внася промени, а прави конструктивни разяснения и обяснения.

3.2

ЕИСК счита, че е много добре и ефикасно, че именно сега Комисията изяснява приложимостта на настоящите правила, тъй като много страни — макар и в различна степен — приеха безпрецедентно голям брой лица, търсещи убежище, а възлагащите органи (национални и регионални) са подложени на силен натиск.

3.3

ЕИСК споделя мнението на Комисията, изразено в съобщението, че разпоредбите на настоящата Директива 2004/18/ЕО и на новата Директива 2014/24/ЕС, която трябва да бъде транспонирана в националното право най-късно до 18 април тази година, като цяло са достатъчни за справяне с нарастващия брой и времевите ограничения, дължащи се на сегашното положение в областта на убежището.

3.3.1

От първостепенна важност е правилата за обществените поръчки да не са пречка пред преодоляването на сегашната ситуация и предлагането на защита, съответстваща на законодателството в областта на убежището. Такъв риск съществува най-вече по отношение на жилищното настаняване, здравеопазването, сигурността и доставката на храни.

3.3.2

ЕИСК разчита, че новите директиви и следователно новите национални правила могат да предвидят значително по-кратки срокове за представяне на оферти, като по този начин се предоставят достатъчно възможности за по-бързо процедиране.

3.3.3

При изключителна спешност съществува и възможността за пряко възлагане на обществени поръчки, дори над определения праг.

3.4

ЕИСК посочва обаче, че е изключително важно, когато се използват ускорени процедури или пряко възлагане на обществени поръчки, да се гарантира висока степен на прозрачност и да се следи особено внимателно за надлежно документиране на процедурите.

3.4.1

За да се ползва законът относно обществените поръчки и занапред с подкрепата на предприятията, синдикатите и организациите на гражданското общество, е изключително важно нито една от страните — възложители или доставчиците — да не се възползва от гъвкавостта в правилата по неподходящ начин. Затова е важно да се предвиди възможност за контрол в хода на процедурите. Като средство за гарантиране на правилното прилагане може да се предвиди механизъм за последваща оценка.

3.4.2

Важно е да се подчертае, че дори при спешни ситуации, трябва да се полагат усилия за избиране на решения, които улесняват последващата интеграция и допълнителната подкрепа. Това се отнася най-вече за уязвимите групи като непридружени деца, бременни жени и хора с увреждания.

3.5

В извънредни ситуации като тези, на които сме свидетели в някои страни от ЕС в резултат на кризата с търсещите убежище, винаги съществува известен риск и възложителите, и доставчиците да търсят начини за „улесняване“.

3.6

Важно е договорите, възложени при извънредни ситуации (по ускорена ограничена процедура или по процедурата на договаряне без публикуване на обявление за поръчка), да бъдат ограничени за кратък срок, така че възможно най-бързо да бъдат възобновени стандартните практики.

4.   Специфични бележки

4.1

Важно е да се подчертае огромният принос на нестопанския сектор като допълнение към обществените възложители. В държавите, които приеха най-голям брой кандидати за убежище (напр. Германия и Швеция), това е от жизненоважно значение. Без приноса на нестопанския сектор нямаше да сме в състояние да се справим със ситуацията от този мащаб.

4.1.1

Възможността за пряко възлагане на обществени поръчки позволява да участват и участници, които иначе по-трудно биха могли да спечелят обществени поръчки (напр. организации с нестопанска цел).

4.2

Въпреки че нормативната уредба позволява да се процедира бързо, публичните органи процедират (прекалено) дълго време. Бюрокрацията може да доведе до продължителни процедури за възлагане на обществени поръчки.

4.3

Може би, би било целесъобразно да се даде конкретен пример от държава – членка на ЕС, която пропорционално на своя размер (заедно с Германия) е приела най-голям брой лица, търсещи убежище, на първо място от Сирия.

4.3.1

През ноември 2015 г. шведското правителство проучи дали да внесе изменения в законодателството с цел справяне с остротата на ситуацията с търсещите убежище.

4.3.2

Възлагащите органи в Швеция отговориха, че правилата за възлагане на обществени поръчки в директивата дават възможност да се реагира достатъчно бързо в случай на изключителна спешност, да се отчита общественият интерес и да се балансират разумно интересите.

4.4

ЕИСК счита, че за да могат възлагащите органи да реагират с гарантирано качество на работата си и очакваната бързина, преди положението да стане критично следва да се извърши проучване на пазара, за да се посочат възможните и наличните доставчици и да се преценят очакваните разходи.

4.5

ЕИСК смята, че е важно възлагащите органи да не забавят сключването на договорите, а да ги сключват в разумни срокове, както изискват обстоятелствата.

4.6

Опитът показва, че в отговор на заплахите и неотдавнашните събития разходите за сигурност и застраховки са се увеличили значително (дори са се утроили).

4.7

За да се намали несигурността в областта на обществените поръчки и да се увеличи диапазонът от възможни решения, възлагащите органи следва да имат предвид възможността за провеждане на отделни процедури за сигурност и застраховане.

5.   Бележки по въпроси, които не са обхванати от съобщението на Комисията

5.1

ЕИСК отбелязва, че подобни проблеми възникват по отношение на бежанците, които решават да не търсят убежище при пристигане. И в тези случаи спешно трябва да се осигурят закрила, грижи за здравето и други грижи, както и да бъдат посрещнати най-неотложните нужди на човека.

5.2

Според ЕИСК при възлагането на поръчки за жилищно настаняване, грижи за здравето и услуги за търсещите убежище и другите бежанци, публичните органи трябва да вземат предвид и услугите, които подготвят за ежедневието и го улесняват, както и възможността за евентуална интеграция в бъдеще. Примери за такива спешни услуги са езикови курсове и за предпочитане мерки за професионално обучение.

5.2.1

Вече съществуват практически примери за обществени поръчки, които предвиждат езикови курсове, шофьорски курсове и също толкова важни дейности, предоставяни от организации с нестопанска цел, църкви и организации на гражданското общество.

5.3

От решаващо значение е плащанията да бъдат осъществявани, особено в страните с ограничени финансови ресурси, където съществува риск властите да не плащат за услугите – предмет на обществената поръчка.

5.4

Накрая, ЕИСК счита, че е от съществено значение в съобщението си Комисията да предостави допълнителни разяснения относно по-широкия контекст, или като разгледа по-подробно обществените поръчки във връзка с проблематиката за търсещите убежище и бежанците, или като изготви допълнително съобщение относно обществените поръчки в отговор на кризата с бежанците.

Брюксел, 27 април 2016 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS


(1)  Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (ОВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 114); становище на ЕИСК: ОВ C 193, 10.7.2001 г., стр. 7.

(2)  Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65); становище на ЕИСК: ОВ C 191, 29.6.2012 г., стр. 84.


20.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 264/77


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 91/477/ЕИО на Съвета относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие“

[COM(2015) 750 final – 2015/0269 (COD)]

(2016/C 264/09)

Докладчик:

г-н Paulo BARROS VALE

На 14 декември 2015 г. Съветът и Европейският парламент решиха, в съответствие с член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 91/477/ЕИО на Съвета относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие“

[COM(2015) 750 final – 2015/0269 (COD)].

Секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 13 април 2016 г.

На 516-ата си пленарна сесия, проведена на 27 и 28 април 2016 г. (заседание от 27 април), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 176 гласа „за“, 8 гласа „против“ и 20 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

Въпросите, свързани с оръжията, винаги са били противоречива тема, но трагичните събития в Европа направиха дебата в тази област още по-горещ. Въпреки това оценката на преразглеждането на директива трябва задължително да се прави по-обективно и по-спокойно, като се анализират балансирано въпросите, свързани със сигурността и пазара, и същественият въпрос за борбата срещу тероризма и организираната престъпност се оставя за други по-адаптирани към сериозността на въпроса обсъждания.

1.2

Според Study on Firearms  (1) [„Проучване относно огнестрелните оръжия“] на Службата на ООН по наркотиците и престъпността (СНПООН) през 2007 г. е имало приблизително 875 милиона оръжия. Едва 3 % от тях се държат от силите на полицията и 23 % от военните. Когато става въпрос за промишленост от такъв мащаб, законодателят е този, който установява и налага средствата за смекчаване на заплахата, криеща се в притежаването на толкова голям брой оръжия.

1.3

ЕИСК подкрепя приемането на разглежданата директива, в която се разясняват определенията, въвеждат се нови изисквания и по-последователни правила за маркировка и унищожаване на оръжия, но също така би искал да предложи действия, които счита, че могат да допринесат за повишаване на сигурността за гражданите.

1.4

За разлика от ситуацията в други сектори, по отношение на които Европейският съюз изготви множество законодателни актове, същото не важи за оръжейната промишленост, където наложените правила са под това, което би могло да се осъществи по отношение на сигурността, както и проследяването на въоръжаването и хората, участващи в престъпни деяния. Следователно трябва да покажем решителност по отношение на целите, които следва да бъдат постигнати в толкова чувствителна област като сигурността.

1.5

С оглед на значението на проследяемостта не само на оръжията, но и на боеприпасите, ЕИСК счита, че в средносрочен/дългосрочен план следва да се проучи възможността промишлеността да се развива в посока маркировка на снарядите, която да бъде незаличима и поставена на място, което не се разрушава при употреба. Ако е технически възможно, тези данни, както и другите данни, отнасящи се за оръжия, които правоприлагащите органи предоставят на разположение в оперативно съвместими бази данни, биха допринесли съществено за подобряване на ефикасността на разследванията. Тези бази данни не следва да се използват само за съставяне на националните регистри, а вместо това да бъдат база данни на европейско равнище, която да се захранва от органите на всяка държава членка и до която тези органи да имат достъп.

1.6

ЕИСК счита, че Европа може да проучи възможността да последва австралийския и британския пример в програмите за закупуване на оръжия и по този начин от обръщение ще бъдат изтеглени хиляди оръжия. Въпреки че не може да бъде доказана пряката връзка между броя на оръжията и броя на престъпленията, статистически вероятно е, че биха били извършени по-малко престъпления, биха се случили по-малко инциденти и по-малко оръжия биха попаднали в ръцете на престъпниците.

1.7

Технологичното развитие на 3D печата представлява опасност, тъй като позволява производството на не по-малко смъртоносни от другите оръжия, без никаква възможност за контрол или проследяемост. Освен това тези оръжия се произвеждат предимно от материали, които не могат да бъдат засечени от традиционните ни системи за сигурност. Налице е неотложна необходимост този въпрос да се включи в националните програми за сигурност, за да може съгласувано да бъдат взети превантивни мерки срещу разпространението на смъртоносни оръжия, които не подлежат на никакъв вид контрол.

2.   Контекст на предложението

2.1

В настоящия контекст, когато сигурността е предмет на сериозна загриженост, Комисията предлага изменение на Директива 91/477/ЕИО (2), изменена с Директива 2008/51/ЕО (3) относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие.

2.2

Това изменение се вписва в рамките на европейската програма за сигурност, представена на 28 април 2015 г., с цел да се гарантира ефикасен и координиран отговор на европейско равнище на заплахите пред сигурността. Европейската програма за сигурност посочва разликите между националните законодателства като пречка пред ефикасния контрол и полицейското сътрудничество между държавите членки и призовава за преглед на законодателството относно огнестрелните оръжия, както и на правилата за дезактивиране на оръжия.