18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/1

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/2

1)

Член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности и член 2, точка 7 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 година за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (EO) № 1260/1999 трябва да се тълкуват в смисъл, че неспазването на национални разпоредби от възлагащ орган, ползващ се от структурни фондове при възлагането на обществена поръчка с прогнозна стойност под прага по член 7, буква а) от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги, изменена с Регламент (ЕО) № 1422/2007 на Комисията от 4 декември 2007 г., може да съставлява „нередност“ по смисъла на споменатия член 1, параграф 2 или пък на споменатия член 2, точка 7 при възлагането на такава поръчка, доколкото неспазването има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Европейския съюз чрез отчитане на неоправдан разход.

2)

Член 98, параграф 2, първа алинея, второ изречение от Регламент № 1083/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че в случая, в който финансовите корекции от страна на държавите членки се прилагат във връзка с разходи, съфинансирани от структурните фондове при неспазване на разпоредбите в областта на възлагането на обществени поръчки, те съставляват административни мерки по смисъла на член 4 от Регламент № 2988/95.

3)

Принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат държава членка да прилага финансови корекции, уредени с вътрешен нормативен акт, влязъл в сила след твърдяно нарушение на разпоредбите в областта на възлагането на обществени поръчки, при условие че става дума за прилагане на нова правна уредба по отношение на бъдещите последици от положения, възникнали при действието на предходна правна уредба, което е компетентна да провери запитващата юрисдикция, отчитайки всички релевантни обстоятелства, разглеждани в главното производство.

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/3

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/4

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/4

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/5

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/6

1)

Членове 2, 4, 10 и 11 от Директива 69/335/ЕИО на Съвета от 17 юли 1969 година относно косвените данъци върху набирането на капитал, изменена с Директива 85/303/ЕИО на Съвета от 10 юни 1985 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат законодателство на държава членка, което въвежда годишен данък за предприятията за колективно инвестиране като разглеждания в главното производство и предвижда, че този данък се дължи от чуждестранните предприятия за колективно инвестиране, инвестиращи дялови единици в тази държава членка.

2)

Директива 85/611/ЕИО на Съвета от 20 декември 1985 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), евентуално във връзка с член 10 ЕО и член 293, второ тире ЕО, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска законодателство на държава членка, което въвежда годишен данък за предприятията за колективно инвестиране като разглеждания в главното производство и предвижда, че този данък се дължи от чуждестранните предприятия за колективно инвестиране, инвестиращи дялови единици в тази държава членка, при условие че това законодателство се прилага без дискриминация.

3)

Член 56 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска законодателство на държава членка, което въвежда годишен данък за предприятията за колективно инвестиране като разглеждания в главното производство и предвижда, че този данък се дължи от чуждестранните предприятия за колективно инвестиране, инвестиращи дялови единици в тази държава членка.

4)

Член 49 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба като член 162, втора алинея от Кодекса за данъка върху наследствата, изменен с Програмен закон от 22 декември 2003 г., с която държава членка предвижда специфична санкция — а именно съдебна забрана за бъдещо инвестиране на дялови единици в тази държава членка — която може да бъде наложена на чуждестранни предприятия за колективно инвестиране за неизпълнение на задължението за подаване на годишната декларация, необходима за събирането на данък за предприятията за колективно инвестиране, или за неплащане на този данък.

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/7

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/7

1)

Позиция 8713 от Комбинираната номенклатура, която се съдържа в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, изменена с Регламент (ЕО) № 1810/2004 на Комисията от 7 септември 2004 година, трябва да се тълкува в смисъл, че:

2)

Думата „инвалиди“ в позиция 8713 от Комбинираната номенклатура, която се съдържа в приложение I към Регламент № 2658/87, изменена с Регламент № 1810/2004, трябва да се тълкува в смисъл, че обозначава лицата, засегнати от нелеко ограничение на способността им за ходене, като времетраенето на това ограничение и евентуалното наличие на други ограничения на способности е без въздействие.

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/8

1)

Отменя решението на Общия съд на Европейския съюз от 5 март 2015 г., Rose Vision и Seseña/Комисия (T-45/13, непубликувано, EU:T:2015:138) в частта относно Rose Vision SL.

2)

Връща делото на Общия съд на Европейския съюз.

3)

Съдът не се произнася по съдебните разноски.

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/9

1)

Като е приела и оставила в сила правна уредба, която предвижда освобождаване от данък върху наследството при наследяването на основно жилище само за живеещите в Гърция граждани на държави — членки на Съюза, Република Гърция не е изпълнила задълженията си по член 63 ДФЕС и член 40 от Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г.

2)

Осъжда Република Гърция да заплати съдебните разноски.

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/9

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/10

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/11

1)

Правило 2, буква б) и правило 3, буква б) от общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, в нейните редакции след приемането съответно на Регламент (ЕО) № 1031/2008 на Комисията от 19 септември 2008 г. и на Регламент (ЕО) № 948/2009 на Комисията от 30 септември 2009 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че щом основният характер на газова смес като разглеждания в главното производство втечнен нефтен газ се определя от всички негови компоненти, така че не е възможно да се установи кой компонент му придава неговия основен характер, и когато така или иначе не може да се определи точното количество на всеки от компонентите на съответния втечнен нефтен газ, не следва да се използва презумпцията, че субстанцията, която придава на продукта неговия основен характер по смисъла на правило 3, буква б) от тези общи правила, е субстанцията с най-високо процентно съдържание в сместа.

2)

Тази комбинирана номенклатура трябва да се тълкува в смисъл, че втечнен нефтен газ като разглеждания в главното производство, който съдържа 0,32 % метан, етан и етилен, 58,32 % пропан и пропилен и не повече от 39,99 % бутан и бутилен и за който не е възможно да се установи коя от субстанциите от неговия състав му придава неговия основен характер, попада в подпозиция 2711 19 00 като „Нефтен газ и други газообразни въглеводороди, втечнени, други“.

3)

Член 218, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че не включва задължение за декларатор на втечнен нефтен газ като разглеждания в главното производство да посочва точно процентното съдържание на субстанцията, от която основно се състои този втечнен нефтен газ.

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/12

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/13

1)

Член 4а, параграф 1, буква а), подточка i) от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че изразите „призовано лично“, както и „своевременно чрез други средства действително е получило официална информация за определената дата и място на съдебния процес по начин, който недвусмислено доказва, че то е било уведомено за насрочения съдебен процес“, съдържащи се в тази разпоредба, съставляват автономни понятия на правото на Съюза и трябва да се тълкуват еднакво в целия Съюз.

2)

Член 4а, параграф 1, буква а), подточка i) от Рамково решение 2002/584, изменено с Рамково решение 2009/299, трябва да се тълкува в смисъл, че само по себе си на посочените в тази разпоредба условия не отговаря връчване на призовка като разглежданото в главното производство, което не е било извършено пряко на заинтересованото лице, а на неговия адрес — на пълнолетно лице, числящо се към същото домакинство, което се е задължило да му я предаде, без европейската заповед за арест да позволява да се определи дали и евентуално кога това пълнолетно лице действително я е предало на заинтересованото лице.

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/13

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/14

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/15

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/15

1)

Допускат ли член 2 и член 6, параграфи 1 и 3 от Директива 2012/13/ЕС (1) на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година законодателна разпоредба на държава членка, която задължава обвиняемия в наказателното производство, който няма местоживеене в тази държава членка, да посочи съдебен адресат за целите на връчването на постановено срещу него наказателно определение, макар и вследствие на това да се окаже, че обвиняемият не разполага с пълния срок за подаване на възражение против постановеното срещу него наказателно определение, при положение че освен това обвиняемият няма и адрес, на който може по доказуем начин да бъде уведомен за постановеното срещу него наказателно определение, като поименното посочване на съдебния адресат и на неговия адрес би позволило на обвиняемия да държи съдебния адресат информиран за това къде той може да му предаде наказателното определение с доказателство за извършеното съобщаване?

2)

Допускат ли член 2, параграф 1 и член 6, параграфи 1 и 3 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година законодателна разпоредба на държава членка, която задължава обвиняемия в наказателното производство, който няма местоживеене в тази държава членка, да посочи съдебен адресат за целите на връчването на постановено срещу него наказателно определение, като за целите на изчисляването на срока, в който направеното възражение е допустимо, поначало е достатъчно съдебният акт да е връчен на съдебен адресат, при положение че при изпускане на така изчисления срок обвиняемият може да поиска неговото възстановяване и в тази хипотеза е достатъчно като уважителна причина да се посочи обстоятелството, че постановеното срещу него наказателно определение му е било препратено, като след неговото получаване той е подал възражение в съответния срок, тоест, когато той може да се ползва от пълния срок за подаване на възражения, след като този срок е бил възстановен, дори и законът да предвижда, че в случай на изпускане на срока по правило постановеното срещу него наказателно определение подлежи на изпълнение?

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/16

1)

Следва ли член 2, член 3, параграф 1, буква в) и член 6, параграфи 1 и 3 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство (1) да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на дадена държава членка — съгласно която е възможно постановеното в рамките на наказателното производство наказателно определение срещу обвиняем, който няма постоянен или настоящ адрес в тази държава членка, да бъде връчено на посочен от него за целите на връчването на съдебни книжа съдебен адресат, като вследствие на това, с изтичането на (двуседмичния) срок(а) за подаване на възражения, който започва да тече от датата на връчване наказателното определение на особения представител, то влиза в законова сила — единствено тогава, когато съгласно законодателството на държавата членка обвиняемите, които възразят писмено срещу наказателното определение пред компетентния съд в срок от две седмици от действителното узнаване за постановеното наказателно определение, служебно се възстановява изпуснатият срок за подаване на възражение, като вследствие на това от датата на постановяване на решението за възстановяване на изпуснатия срок следва да се извършат същите процесуални действия като при своевременно подадено възражение срещу наказателното определение?

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/17

1)

Трябва ли правото на Европейския съюз, по-конкретно член 2 от Директива 2006/126/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства (наричана по-нататък „Трета директива за свидетелствата за управление“) или членове 18, 21, 45, 49 и 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-нататък „ДФЕС“), да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която следва да не се признае придобито в друга държава членка разрешение за управление на моторни превозни средства, в частност като се има предвид, че това разрешение е придобито съгласно изискванията на Трета директива за свидетелствата за управление?

2)

Трябва ли правото на Европейския съюз, по-конкретно член 2 от Трета директива за свидетелствата за управление или членове 18 ДФЕС, 21 ДФЕС, 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която следва да не се признае удостоверителен документ, издаден от друга държава членка на притежател на разрешение за управление на моторни превозни средства, придобито в тази държава членка съгласно изискванията на Трета директива за свидетелствата за управление, въпреки че тази държава членка е предвидила, че удостоверителният документ е валиден само за определен срок и само на нейна територия, и въпреки че освен това удостоверителният документ не отговаря на изискванията на Трета директива във връзка с образеца на свидетелство за управление на моторни превозни средства?

3)

При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли правото на Европейския съюз, по-конкретно член 2 от Трета директива за свидетелствата за управление или членове 18 ДФЕС, 21 ДФЕС, 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която водачът следва да бъде наказан за престъплението управляване на моторно превозно средство без право за управление, макар че в друга държава членка той е придобил разрешение за управление на моторни превозни средства съгласно изискванията на Трета директива, без обаче да може да докаже това с удостоверителен документ, съответстващ на утвърдения с Трета директива образец на свидетелство за управление?

4)

При отрицателен отговор на втория въпрос: трябва ли правото на Европейския съюз, по-конкретно член 2 от Трета директива за свидетелствата за управление или членове 18 ДФЕС, 21 ДФЕС, 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която, доколкото в тази държава окончателното свидетелство за управление се издава на кандидата веднага след успешното полагане на практическия изпит, следва да се накаже за извършено административно нарушение водачът, който в друга държава членка е придобил разрешение за управление на моторни превозни средства съгласно изискванията на Трета директива, но е управлявал моторно превозно средство, без да носи със себе си окончателно свидетелство за управление като доказателство за придобитата правоспособност, тъй като такова свидетелство все още не му е било издадено поради особеностите на процедурата за издаване на окончателното свидетелство за управление в тази държава членка, върху които водачът не може да влияе, а вместо него е носел административно удостоверение, че е изпълнил изискванията за придобиването на разрешение за управление на моторни превозни средства?

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/18

1)

Трябва ли разпоредбите на Регламент № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (1), които предвиждат право на ефективна правна защита срещу решение за прехвърляне, и по-специално член 27, параграф 1 в контекста на съображение 19 от този регламент да се тълкуват в смисъл, че поради изтичането на шестмесечния срок за прехвърляне (член 29, параграф 2 във връзка с член 29, параграф 1 от Регламент № 604/2013) търсещото убежище лице може да се позове на това, че компетентността е преминала към молещата държава членка?

При утвърдителен отговор на първия въпрос:

2)

Преминава ли компетентността по член 29, параграф 2, първо изречение от Регламент № 604/2013 още със самия факт на изтичането на срока за прехвърляне, без да е било извършено прехвърляне, или, за да премине компетентността поради изтичането на този срок, се изисква и компетентната държава да отхвърли задължението си за поемане на отговорност или за обратно приемане на засегнатото лице?

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/18

1)

Трябва ли член 2, буква г) от Директива 95/46/ЕО (1) да се тълкува в смисъл, че урежда окончателно и изчерпателно задълженията и отговорността за нарушения на правилата за защита на данните, или — в хипотеза на многостепенни отношения между доставчик и клиент на информация — в рамките на „подходящите мерки“ по член 24 от Директива 95/46/ЕО и на „ефективните правомощия за намеса“ по член 28, параграф 3, второ тире от Директива 95/46/ЕО е възможно структура, която не е „администратор“ по смисъла на член 2, буква г) от Директива 95/46/ЕО, да носи отговорност за избора на оператор за предлаганата от нея информация?

2)

От задължението на държавите членки по член 17, параграф 2 от Директива 95/46/ЕО да предвидят, че когато обработването се извършва от негово име, администраторът трябва да избере обработващо данните лице, което осигурява достатъчни гаранции по отношение на мерките за техническа безопасност и организационните мерки“, следва ли a contrario, че при друг вид отношения между доставчик и ползвател, които не са свързани с обработка на лични данни от името на администратора по смисъла на член 2, буква д) от Директива 95/46/ЕО, не съществува задължение за полагане на дължимата грижа при избора и такова не може да се обоснове и по националното право?

3)

В хипотези, в които установено извън Европейския съюз дружество майка поддържа юридически самостоятелни клонове (дъщерни дружества) в различни държави членки, има ли право съгласно член 4 и член 28, параграф 6 от Директива 95/46/ЕО надзорният орган на дадена държава членка (в настоящия случай: Германия) да упражни правомощията си по член 28, параграф 3 от Директива 95/46/ЕО спрямо установеното на негова територия дъщерно дружество, включително в случаите, когато това дъщерно дружество отговаря единствено за насърчаването на продажбата на реклама и за други маркетингови мерки, насочени към жителите на тази държава членка, докато съгласно вътрешнокорпоративното разпределение на дейностите за събирането и обработването на лични данни на цялата територия на Европейския съюз и следователно и на територията на другата държава членка (в настоящия случай: Германия) отговаря изключително установеният в друга държава членка (в настоящия случай: Ирландия) самостоятелен клон (дъщерно дружество), при положение че в действителност решението относно обработката на данни се взема от дружеството майка?

4)

Трябва ли член 4, параграф 1, буква a) и член 28, параграф 3 от Директива 95/46/ЕО да се тълкуват в смисъл, че в хипотези, в които администраторът има клон на територията на държава членка (в настоящия случай: Ирландия) и съществува друг, юридически самостоятелен клон на територията на друга държава членка (в настоящия случай: Германия), който по-специално отговаря за продажбата на рекламни пространства и чиято дейност е насочена към жителите на тази държава членка, компетентният надзорен орган в тази друга държава членка (в настоящия случай: Германия) може да предприеме мерки и да издаде разпореждания, отнасящи се до прилагането на законодателството за защита на данните, включително срещу този друг клон (в настоящия случай: в Германия), който според вътрешнокорпоративното разпределение на дейностите и отговорностите не отговаря за обработката на данни, или в такава хипотеза мерките и разпорежданията са в компетентността само на надзорния орган на държавата членка (в настоящия случай: Ирландия), на чиято територия се намира седалището на структурата, която в рамките на групата отговаря за обработката на данните?

5)

Трябва ли член 4, параграф 1, буква а) и член 28, параграфи 3 и 6 от Директива 95/46/ЕО да се тълкуват в смисъл, че в хипотези, в които надзорният орган на държава членка (в настоящия случай: Германия) предприема мерки по член 28, параграф 3 от Директива 95/46/ЕО спрямо лице или структура, извършващи дейност на нейна територия, на основание, че не е положена дължимата грижа при избора на участващо в процеса на обработката на данни трето лице (в настоящия случай: Facebook), тъй като това трето лице нарушавало законодателството за защита на данните, предприемащият мерки надзорен орган (в настоящия случай: Германия) е обвързан с правната преценка относно спазването на правилата на защитата на данните на надзорния орган на другата държава членка, в която е установено отговорното за обработването на данните трето лице (в настоящия случай: Ирландия), така че той не може да се отклонява от тази правна преценка, или пък предприемащият мерки надзорен орган (в настоящия случай: Германия) може самостоятелно да проверява законосъобразността на обработката на данни от страна на установеното в друга държава членка (в настоящия случай: Ирландия) трето лице като предварителен въпрос с оглед на предприемане на неговите собствени действия?

6)

Доколкото предприемащият мерки надзорен орган (в настоящия случай: Германия) може да извършва самостоятелна проверка: трябва ли член 28, параграф 6, второ изречение от Директива 95/46/ЕО да се тълкува в смисъл, че надзорният орган може да упражнява предоставените му по член 28, параграф 3 от Директива 95/46/ЕО ефективни правомощия за намеса спрямо установени на неговата територия лице или структура на основание съвместна отговорност за нарушения на правилата за защита на данните, извършени от установеното в друга държава членка трето лице, само и едва когато предварително е поискал от надзорния орган на тази друга държава членка (в настоящия случай: Ирландия) да упражни своите правомощия?

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/20

1)

Допускат ли член 2 и член 6, параграфи 1 и 3 от Директива 2012/13/ЕС (1) на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година законодателна разпоредба на държава членка, която в наказателното производство задължава обвиняемия, който няма местоживеене в тази държава членка, да посочи съдебен адресат за целите на връчването на постановено срещу него наказателно определение, макар и вследствие на това да се окаже, че обвиняемият не разполага с пълния срок за подаване на възражение против постановеното срещу него наказателно определение, при положение че освен това обвиняемият няма и адрес, на който може по доказуем начин да бъде уведомен за постановеното срещу него наказателно определение, като поименното посочване на съдебния адресат и на неговия адрес би позволило на обвиняемия да държи съдебния адресат информиран за това къде той може да му предаде наказателното определение с доказателство за извършеното съобщаване?

2)

Допускат ли член 2, параграф 1 и член 6, параграфи 1 и 3 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година законодателна разпоредба на държава членка, която задължава обвиняемия в наказателното производство, който няма местоживеене в тази държава членка, да посочи съдебен адресат за целите на връчването на постановено срещу него наказателно определение, като за целите на изчисляването на срока, в който направеното възражение е допустимо, поначало е достатъчно съдебният акт да е връчен на съдебен адресат, при положение че при изпускане на така изчисления срок обвиняемият може да поиска неговото възстановяване и в тази хипотеза е достатъчно като уважителна причина да се посочи обстоятелството, че постановеното срещу него наказателно определение му е било препратено, като след неговото получаване той е подал възражение в съответния срок, тоест, когато той може да се ползва от пълния срок за подаване на възражения, след като този срок е бил възстановен, дори и законът да предвижда, че в случай на изпускане на срока по правило постановеното срещу него наказателно определение подлежи на изпълнение?

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/21

1)

Може ли селективни дистрибуторски системи, които са насочени към дистрибуция на луксозни и престижни стоки и целят преди всичко осигуряването на „луксозен имидж“ на стоките, да представляват съвместима с член 101, параграф 1 ДФЕС съставна част на конкуренцията?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос:

Може ли да се приеме за съвместима с член 101, параграф 1 ДФЕС съставна част на конкуренцията, ако на действащи на равнище търговия на дребно членове на селективна дистрибуторска система най-общо се забранява при продажби чрез интернет да се включват разпознаваеми отвън трети предприятия, без да има значение дали в конкретния случай се нарушават легитимните изисквания за качество на производителя?

3)

Трябва ли член 4, буква б) от Регламент (ЕС) № 330/2010 (1) да се тълкува в смисъл, че забрана, наложена на действащи на равнище търговия на дребно членове на селективна дистрибуторска система, при продажби чрез интернет да се включват разпознаваеми отвън трети предприятия, представлява ограничение, което има за предмет клиентите на търговците на дребно?

4)

Трябва ли член 4, буква в) от Регламент (ЕС) № 330/2010 да се тълкува в смисъл, че забрана, наложена на действащи на равнище търговия на дребно членове на селективна дистрибуторска система, при продажби чрез интернет да се включват разпознаваеми отвън трети предприятия, представлява ограничение, което има за предмет пасивната продажба на крайните потребители?

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/21

1)

Следва ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането на регионален данък, с който се облага експлоатацията на самостоятелни големи търговски обекти с търговска площ, равна или по-голяма от 2 500 м2, поради въздействието, което тези обекти могат да окажат върху съответната територия, околната среда и градските търговски зони в този регион, но който от правна гледна точка се прилага независимо от това дали тези търговски обекти действително се намират извън или в рамките на консолидираната градска зона и на практика поначало засяга предприятията от други държави членки, предвид обстоятелството, че: (i) не се прилага спрямо търговци, които имат няколко търговски обекта, всеки от които има търговска площ, по-малка от 2 500 м2, без оглед на общата търговска площ на всички обекти; (ii) не се прилага спрямо колективни търговски обекти; (iii) не се прилага спрямо самостоятелни търговски обекти за озеленяване, продажба на автомобили, строителни материали, промишлени машини и оборудване; и (iv) търговски обекти за продажба на обзавеждане, санитарни материали, дограма и магазини от типа „направи си сам“ са длъжни да заплатят данъка само върху 40 % от съответната нетна сума?

2)

Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че представляват държавна помощ, забранена с посочената разпоредба: (i) цялостното освобождаване от IGEC на самостоятелни търговски обекти с търговска площ, по-малка от 2 500 м2, на колективните търговски обекти и на самостоятелни търговски обекти за озеленяване, продажба на автомобили, строителни материали, промишлени машини и оборудване, и (ii) частичното освобождаване от IGEC на самостоятелни търговски обекти, предназначени основно за продажба на обзавеждане, санитарни материали, дограма и магазини от типа „направи си сам“?

3)

Ако се заключи, че тези случаи на пълно и частично освобождаване от IGEC представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, какво ще бъде действието във времето на подобно заключение, с оглед на писмото от 2 октомври 2003 г. на директора на „Държавни помощи“ към ГД „Конкуренция“ (DG COMP), изпратено на постоянното представителство на Кралство Испания в Европейския съюз, във връзка с преписка CP 11/01 относно предполагаеми помощи, предоставени от автономна област Каталуния със закон на парламента на Каталуния?

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/22

1)

Следва ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането на регионален данък, с който се облага експлоатацията на големи търговски обекти с площ за излагане и продажба на стоките, равна или по-голяма от 4 000 м2, поради въздействието, което тези обекти могат да окажат върху съответната територия, околната среда и градските търговски зони в този регион, но който се прилага независимо от това дали тези търговски обекти действително се намират извън или в рамките на консолидираната градска зона и в повечето случаи засяга предприятията от други държави членки, предвид обстоятелството, че: (i) не се прилага спрямо търговци, които имат няколко търговски обекта, самостоятелни или колективни, всеки от които има площ за излагане и продажба на стоките, по-малка от 4 000 м2, без оглед на общата търговска площ на всички обекти; (ii) не се прилага спрямо самостоятелни големи търговски обекти, чиято площ за излагане и продажба на стоките не надхвърля 10 000 м2, когато тяхната единствена дейност е озеленяване, продажба на автомобили, строителни материали, промишлени машини и оборудване?

2)

Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че представляват държавни помощи, забранени с посочената разпоредба, необлагането с астурийския IGEC на самостоятелни или колективни търговски обекти с площ за излагане и продажба на стоките, по-малка от 4 000 м2 и на самостоятелни големи търговски обекти, чиято площ за излагане и продажба на стоките не надхвърля 10 000 м2, когато тяхната единствена дейност е озеленяване, продажба на автомобили, строителни материали, промишлени машини и оборудване?

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/23

1)

Следва ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането на регионален данък, с който се облага експлоатацията на големи търговски обекти с площ за излагане и продажба на стоките, равна или по-голяма от 4 000 м2, поради въздействието, което тези обекти могат да окажат върху съответната територия, околната среда и градските търговски зони в този регион, но който се прилага независимо от това дали тези търговски обекти действително се намират извън или в рамките на консолидираната градска зона и в повечето случаи засяга предприятията от други държави членки, предвид обстоятелството, че: (i) не се прилага спрямо търговци, които имат няколко търговски обекта, самостоятелни или колективни, всеки от които има площ за излагане и продажба на стоките, по-малка от 4 000 м2, без оглед на общата търговска площ на всички обекти; (ii) не се прилага спрямо самостоятелни големи търговски обекти, чиято площ за излагане и продажба на стоките не надхвърля 10 000 м2, когато тяхната единствена дейност е озеленяване, продажба на автомобили, строителни материали, промишлени машини и оборудване?

2)

Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че представляват държавни помощи, забранени с посочената разпоредба, необлагането с астурийския IGEC на самостоятелни или колективни търговски обекти с площ за излагане и продажба на стоките, по-малка от 4 000 м2 и на самостоятелни големи търговски обекти, чиято площ за излагане и продажба на стоките не надхвърля 10 000 м2, когато тяхната единствена дейност е озеленяване, продажба на автомобили, строителни материали, промишлени машини и оборудване?

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/24

1)

Следва ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат съществуването на регионален данък, с който се облага увреждането на околната среда, причинено при използването на съоръжения и структури, свързани с дейността и трафика, който извършват търговските обекти, разполагащи с голяма площ за продажба и паркинг за своите клиенти, когато търговската площ е по-голяма от 500 м2, като този данък се дължи независимо от това дали търговските обекти се намират извън или в рамките на консолидираната градска зона и в повечето случаи засяга предприятията от други държави членки, като се има предвид, че с него: (i) не се облагат ефективно собствениците на няколко търговски обекта, независимо от общата им търговска площ, когато отделната им търговска площ не надхвърля 500 м2 и включително когато някой от тези обекти надхвърля този праг, но данъчната основа не надхвърля 2 000 м2, докато с този данък се облагат собствениците на един-единствен търговски обект, чиято търговска площ надхвърля тези прагове, и (ii) освен това не се облагат търговските обекти, извършващи изключително продажба на машини, превозни средства, промишлено оборудване, строителни и санитарни материали, врати и прозорци, продавани изключително на търговци, на мебели за индивидуални, традиционни и специализирани обекти, на автомобили в изложбени зали на концесионери и гаражи, на разсадници за градинарство и земеделски култури и на моторни горива, независимо от тяхната търговска площ?

2)

Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че представлява държавна помощ, забранена с посочената разпоредба, липсата на ефективно облагане с IDMGAV на търговски обекти с търговска площ до 500 м2 или на такива с търговска площ над 500 м2, чиято данъчна основа не надхвърля 2 000 м2, и на търговските обекти, извършващи изключително продажба на машини, превозни средства, промишлено оборудване, строителни и санитарни материали, врати и прозорци, продавани изключително на търговци, мебели за индивидуални, традиционни и специализирани обекти, автомобили в изложбени зали на концесионери и гаражи, разсадници за градинарство и земеделски култури, и моторни горива?

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/25

1)

Следва ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат съществуването на регионален данък, с който се облага увреждането на околната среда, причинено при използването на съоръжения и структури, свързани с дейността и трафика, който извършват търговските обекти, разполагащи с голяма площ за продажба и паркинг за своите клиенти, когато търговската площ е по-голяма от 500 м2, като този данък се дължи независимо от това дали търговските обекти се намират извън или в рамките на консолидираната градска зона и в повечето случаи засяга предприятията от други държави членки, като се има предвид, че с него: (i) не се облагат ефективно собствениците на няколко търговски обекта, независимо от общата им търговска площ, когато отделната им търговска площ не надхвърля 500 м2 и включително когато някой от тези обекти надхвърля този праг, но данъчната основа не надхвърля 2 000 м2, докато с този данък се облагат собствениците на един-единствен търговски обект, чиято търговска площ надхвърля тези прагове, и (ii) освен това не се облагат търговските обекти, извършващи изключително продажба на машини, превозни средства, промишлено оборудване, строителни и санитарни материали, врати и прозорци, продавани изключително на търговци, на мебели за индивидуални, традиционни и специализирани обекти, на автомобили в изложбени зали на концесионери и гаражи, на разсадници за градинарство и земеделски култури и на моторни горива, независимо от тяхната търговска площ?

2)

Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че представлява държавна помощ, забранена с посочената разпоредба, липсата на ефективно облагане с IDMGAV на търговски обекти с търговска площ до 500 м2 или на такива с търговска площ над 500 м2, чиято данъчна основа не надхвърля 2 000 м2, и на търговските обекти, извършващи изключително продажба на машини, превозни средства, промишлено оборудване, строителни и санитарни материали, врати и прозорци, продавани изключително на търговци, мебели за индивидуални, традиционни и специализирани обекти, автомобили в изложбени зали на концесионери и гаражи, разсадници за градинарство и земеделски култури, и моторни горива?

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/25

—

да се отмени определението на Общия съд на Европейския съюз от 16 февруари 2016 г. по дело T-296/15, Industrias Químicas del Vallés, S.A. (IQV) срещу Европейската комисия.

—

да се обяви за допустима жалбата на IQV за отмяна на Регламент за изпълнение № 2015/408 (1) на Комисията.

—

да се върне делото на Общия съд на Европейския съюз, за да се произнесе той по същество по дело T-296/15.

—

да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски по настоящото производство.

(i)

Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в обжалваното определение, че обжалваният регламент е подзаконов акт, който включва мерки за изпълнение по смисъла на член 263, четвърта алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз.

(ii)

Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в обжалваното определение, че недопустимостта на жалбата на IQV срещу обжалвания регламент не лишава IQV от правото му на ефективна правна защита.

(iii)

Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в обжалваното определение, че IQV не е лично засегнато от обжалвания регламент.

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/26

1)

Като се имат предвид член 11, В, параграф 1 и член 20, параграф 1, буква б), второ предложение от Директива 77/388/ЕИО (1), отнасящи се до намаляването на данъчната основа и до коригирането на начисления ДДС по облагаеми сделки в случай на пълно или частично неплащане на насрещната престация, договорена между страните, в съответствие ли е с принципите на пропорционалност и ефективност, закрепени в ДФЕС, и с принципа на неутралитет, от който се ръководи прилагането на ДДС, налагането на ограничения, които правят невъзможно или прекалено трудно — включително от гледна точка на времето поради невъзможност да се предвиди продължителността на производството по несъстоятелност — за данъчнозадълженото лице да възстанови данъка върху изцяло или частично неизплатена насрещна престация?

2)

При положителен отговор на първия въпрос, съвместима ли е с посочените по-горе принципи разпоредба — каквато се съдържа в член 26, алинея 2 от Декрет № 633/1972 на Президента на републиката в редакцията преди измененията с член 1, алинеи 126 и 127 от Закон № 208 от 28 декември 2015 г. — която обуславя правото на възстановяване на данъка от доказването на предшестващото безуспешно водене на производства по несъстоятелност, при това съгласно съдебната практика и практиката на данъчните власти на държава — членка на Съюза, единствено след безуспешно окончателно разпределяне на активите или, ако няма такова, след като решението за приключване на производството по несъстоятелност е станало окончателно, дори когато в разумна степен се предполага, че последните са икономически неизгодни поради размера на предявените вземания, поради перспективите за тяхното събиране и поради разноските в производствата по несъстоятелност, и като се има предвид, че при всички случаи посочените предпоставки могат да настъпят години след датата на откриване на производството по несъстоятелност?

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/27

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/28

1)

Следва ли член 96, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че може да се прилага спрямо наложените от държава членка на таксиметровите оператори цени и условия, когато: (a) съответните таксиметрови курсове единствено по изключение се осъществяват извън националните граници, (б) значителна част от клиентелата на разглежданите предприятия за таксиметров превоз се състои от граждани на Европейския съюз или постоянно пребиваващи в него лица, които не са граждани на съответната държава членка или постоянно пребиваващи в нея, и (в) при конкретните обстоятелства по делото за пътника спорните таксиметрови курсове много често са само етап от едно по-дълго пътуване с място на пристигане или място на отпътуване в държава от Съюза, различна от разглежданата държава членка?

2)

Трябва ли член 96, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че може да се прилага спрямо условията за упражняване на дейността — различни от ценовите условия и условията за получаване на разрешително за упражняване на съответната транспортна дейност — каквито в случая са забраната за таксиметровите оператори да поставят на разположение [на пътниците] отделни места, вместо цялото превозно средство и забраната за тези оператори да определят сами дестинацията на предложено на клиентите пътуване, които възпрепятстват тези оператори да групират клиентите с една и съща дестинация?

3)

Трябва ли член 96, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че забранява — освен при наличие на разрешение на Комисията — мерки като посочените във втория въпрос (a) чиято основна цел, наред с останалите цели, е да защити таксиметровите оператори срещу конкуренцията на предприятията за наемане на леки автомобили с шофьор и (б) чийто специфичен резултат при конкретните обстоятелства по делото е защитата на операторите на междуградски автобуси срещу конкуренцията на таксиметровите оператори?

4)

Трябва ли член 96, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че забранява — освен при наличие на разрешение на Комисията — мярка, която не допуска таксиметровите оператори да вербуват клиенти, когато при конкретните обстоятелства по делото тази мярка има за последица намаляване на възможността им да привличат клиентите на конкурентен оператор на междуградски автобуси?

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/29

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/29

1)

Следва ли член 31 от Конвенцията от Монреал да се тълкува в смисъл, че освен отправянето на жалбата в предвидените срокове запазването на правото на иск предполага отправената в предвидените срокове жалба да е в писмена форма по смисъла на член 31, параграф 3?

2)

Ако запазването на правото на иск предполага отправената в предвидените срокове жалба да е в писмена форма, трябва ли член 31, параграф 3 от Конвенцията от Монреал да се тълкува в смисъл, че изискването за писмена форма може да бъде спазено чрез прилагане на електронна процедура, както и чрез регистрацията на декларираните вреди в информационната система на превозвача?

3)

Допуска ли Конвенцията от Монреал тълкуване, според което изискването за писмена форма следва да се счита за изпълнено, ако със знанието на пътника декларираните вреди/отправената жалба са регистрирани от представител на превозвача върху хартиен носител или по електронен път в информационната система на превозвача?

4)

Член 31 от Конвенцията от Монреал поставя ли други изисквания относно съдържанието на жалбата, различни от изискването възникналите вреди да бъдат сведени до знанието на превозвача?

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/30

1)

По отношение на общия режим на единна данъчна ставка за земеделски производители, установен в дял XII, глава 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета (1), следва ли член 296, параграф 2 да се тълкува в смисъл, че предвижда изчерпателно случаите, в които държава членка може да изключи земеделски производител от общия режим на единна ставка за земеделски производители? По-специално:

2)

Как следва да се тълкува изразът „категории земеделски производители“ в член 296, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета? По-специално:

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/31

1)

Може ли да се приеме, че посочването на Мароко в членове 9, 17 и 94 от Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Кралство Мароко, от друга страна (OВ L 70, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 73, стр. 3) (наричано по-нататък „Споразумението за асоцииране“), одобрено с Решение 2000/204/EО (1), ЕОВС на Съвета и на Комисията, и в Протокол № 4 към него се отнася само до суверенната територия на Мароко, призната от Организацията на обединените нации и Европейския съюз (наричан по-нататък „ЕС“), и поради това не е допустим безмитен внос в ЕС на продукти с произход от Западна Сахара в съответствие със Споразумението за асоцииране?

2)

Ако в съответствие със Споразумението за асоцииране е възможен безмитен внос в ЕС на продукти с произход от Западна Сахара, валидно ли е Споразумението за асоцииране, като се имат предвид предвиденото в член 3, параграф 5 от Договора за Европейския съюз изискване Съюзът да допринася за спазването на всички релевантни принципи на международното право и за зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации, и степента, в която Споразумението за асоцииране е било сключено в полза на народа сахрави, от негово име и в съответствие с неговата воля и/или след консултации с признатите му представители[?]

3)

Валидно ли е Споразумението за партньорство в рибарството между ЕС и Кралство Мароко (одобрено и приложено с Регламент 764/2006 (2) на Съвета, Решение 2013/785/EС (3) на Съвета и Регламент 1270/2013 1270/2013 (4) на Съвета), като се имат предвид предвиденото в член 3, параграф 5 от Договора за Европейския съюз изискване Съюзът да допринася за спазването на всички релевантни принципи на международното право и за зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации, и степента, в която Споразумението за рибарството е било сключено в полза на народа сахрави, от негово име и в съответствие с неговата воля и/или след консултации с признатите му представители[?]

4)

Има ли право [жалбоподателят] да оспорва валидността на актове на ЕС, като твърди нарушение на международното право от страна на ЕС, като се имат предвид по-специално:

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/32

1)

Ако разпоредбите на Директивата (1) относно европейския паспорт за огнестрелно оръжие се отнасят единствено до свободното движение на стоки, възможно ли е въпреки това те да се прилагат спрямо Гибралтар въз основа на обстоятелството, че не предполагат търговия или сключване на търговска сделка и затова остават извън обхвата на изключенията, предоставени на Гибралтар съгласно Акта за присъединяване от 1972 г.?

2)

Що се отнася до ловците и спортните стрелци, прилагат ли се спрямо Гибралтар разпоредбите на Директивата относно европейския паспорт за огнестрелно оръжие поради обстоятелството, че тези разпоредби се отнасят до свободното движение на услуги?

3)

Що се отнася до ловците и спортните стрелци, невалидни ли са разпоредбите на Директивата относно европейския паспорт за огнестрелно оръжие поради обстоятелството, че се отнасят до свободното движение на хора и следователно са приети на погрешно правно основание?

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/33

—

отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за ново разглеждане след установяване, при необходимост, на пълната активна процесуална легитимация на жалбоподателите,

—

Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски за производството.

1.

Първо: грешка при прилагане на правото. Неправилна преценка на релевантните факти. Недостатъчни и неправилни мотиви в т. 12-22 от обжалваното определение

Обжалваното определение се основава на неправилната предпоставка, че жалбоподателите са поискали отмяна да Решение за изпълнение (ЕС) 2015/789 на Комисията от 18 май 2015 година относно мерки за предотвратяване на въвеждането и разпространението на Xylella fastidiosa (Wells et al.) в Съюза (ОВ L 125, стр. 36) в неговата цялост, а не както е било всъщност, само на конкретните части, упоменати подробно в първоначалната жалба и писмената реплика в отговор на възражението за недопустимост на противната страна.

2.

Второ: грешка при прилагане на правото. Неправилна преценка на релевантните факти. Недостатъчни, противоречиви и неправилни мотиви

Обжалваното определение неправилно посочва, че с решението на Комисията се налагали изпълнителни мерки на италианската държава по отношение на определянето на заразената с Xylella fastidiosa зона. В опровержение на това допускане е безспорното обстоятелство, че без възможност за отклонение решението определя като заразена зона цялата административна област Lecce, чиито териториални граници са вече очертани на картата.

3.

Трето: незаконосъобразност на т. 25, включително във връзка с т. 21 от обжалваното определение: противоречиви, неправилни и явно неоснователни мотиви

Мотивите на Общия съд в т. 21 от обжалваното определение сочат, че за да се прецени дали даден подзаконов акт съдържа изпълнителни мерки, следва да се разгледа положението на лицето, което твърди, че има право да обжалва. В следващата т. 25 Общият съд дерогира посочения тълкувателен критерий чрез отрицателно решение относно активната процесуална легитимация на жалбоподателите.

4.

Четвърто: грешка при прилагане на правото. Неправилна преценка на релевантните факти. Недостатъчни, противоречиви и неправилни мотиви

Общият съд, от една страна, твърди, че италианското Ministero delle Politiche Agricole [Министерство на селскостопанските политики] е приело с декрет изпълнителни мерки по членове 4, 6 и 7 от решението на Комисията, а от друга в противоречие с това отчита, че някои мерки съгласно решението на Комисията не са включени в споменатия декрет.

5.

Пето: грешка при прилагане на правото. Неправилна преценка на релевантните факти. Недостатъчни, противоречиви и неправилни мотиви

В т. 24 от обжалваното определение не е разгледано действителното съдържание на жалбата, насочено против член 6, параграф 4 и член 7, параграф 4 от решението във връзка със задължението за забранени фитосанитарни третирания в биологичното земеделие, задължение, което включва мярка с автоматично изпълнение, увреждаща пряко предприятията жалбоподатели, които заради нея биха изгубили притежаваните от тях сертификати за биологично производство.

6.

Шесто: грешка при прилагане на правото. Неправилна преценка на релевантните факти. Недостатъчни, противоречиви и неправилни мотиви

Точки 33 и 34 от обжалваното определение не обсъждат събраните в хода на производството писмени доказателства относно индивидуалното увреждане на жалбоподателите в резултат от обжалваните мерки.

7.

Седмо: грешка при прилагане на правото. Непроизнасяне относно прякото увреждане в резултат от обжалваните мерки

Общият съд не се е произнесъл относно обективното наличие на пряко увреждане на предприятията жалбоподатели в настоящото производство в резултат от обжалваните мерки на Комисията с автоматично изпълнение.

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/35

1)

Трябва ли член 146, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112/ЕО (1) на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкува в смисъл, че освобождаване от облагане е приложимо само в случай че съществува пряка правна връзка или договорно правоотношение между доставчика на услугите и получателя или изпращача на стоките?

2)

На какви критерии трябва да отговаря посочената в същата разпоредба пряка връзка, за да може да се приеме, че дадена услуга, свързана с вноса или износа на стоки, е освободена от облагане?

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/35

—

да отмени Решение на Общия съд (втори състав) от 16 март 2016 г., за което Комисията е уведомена в същия ден, по дело T-103/14, Frucona Košice/Комисия;

—

да се произнесе сам по жалбата в първоинстанционното производство и да я отхвърли като правно необоснована; и

—

да осъди ответника и жалбоподател в първоинстанционното производство да заплати съдебните разноски по производството.

—

да отмени решението на Общия съд (втори състав) от 16 март 2016 г., за което Комисията е уведомена в същия ден, по дело T-103/14, Frucona Košice/Комисия; и

—

да върне делото на Общия съд за разглеждане на второто, и ако е необходимо, на третото и четвъртото първоинстанционни основания; и

—

да не се произнася по съдебните разноски в първоинстанционното производство и по следващите съдебни разноски.

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/36

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/37

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/37

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/38

1)

Отхвърля жалбите.

2)

Осъжда Moreda-Riviere Trefilerías, SA, Trefilerías Quijano, SA, Trenzas y Cables de Acero PSC, SL и Global Steel Wire, SA да заплатят съдебните разноски.

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/39

1)

Отхвърля жалбата като частично явно недопустима и частично явно лишена от всякакво правно основание.

2)

Осъжда Stagecoach Group plc да понесе съдебните разноски.

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/39

1)

Отхвърля молбата за отмяна на определението от 1 септември 2015 г., Pari Pharma/EMA (T-235/15 R, EU:T:2015:587).

2)

Общият съд не се произнася по съдебните разноски.

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/40

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда AG да заплати съдебните разноски.

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/41

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Syndial SpA – Attività Diversificate да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези, направени от Европейската комисия.

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/41

—

да обяви жалбата за допустима;

—

да отмени член 1 oт Решение за изпълнение (ЕС) 2016/176 на Комисията от 9 февруари 2016 година за прекратяване на антидъмпинговата процедура по отношение на вноса на винена киселина с произход от Китайската народна република и произведена от Hangzhou Bioking Biochemical Engineering Co. Ltd поради явни грешки във фактическите и правни преценки, опорочаващи мярката и поради нарушения на член 3, параграфи 2, 3 и 5 и член 17, параграф 1 от Регламент (EО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност;

—

да осъди ответника и встъпилите страни да заплатят съдебните разноски на жалбоподателя.

1.

Първото основание е изведено от твърдението, че обжалваното решение трябва да бъде отменено поради допуснати от ответника явни грешки в преценката на фактите във връзка с избора на непредставителна извадка на производителите от ЕС за целите на преценката на вредата и по този начин е нарушил член 3, параграфи 2, 3 и 5 и член 17, параграф 1 oт Регламент (EО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност.

2.

Второто основание е изведено от твърдението, че обжалваното решение трябва да бъде отменено поради това, че ответникът е допуснал явни грешки в преценката на фактите във връзка с въздействието на дъмпинговия внос върху икономическото положение на промишлеността в ЕС и по този начин е нарушил член 3, параграфи 2, 3 и 5 и член 17, параграф 1 от Регламент (EО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност.

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/42

—

да обяви жалбата за допустима;

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/223 на Комисията от 17 февруари 2016 година за установяване на процедура за оценка на някои искания за получаване на статут на дружество, работещо в условията на пазарна икономика, и за индивидуално третиране, подадени от производители износители от Китай и Виетнам, и за изпълнение на решението на Съда на Европейския съюз по съединени дела C-659/13 и C-34/14; и

—

да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

1.

Първото основание е изведено от нарушение на принципа на предоставената компетентност, предвиден в член 5, параграфи 1 и 2, ДЕС, тъй като Комисията не е действала на база правилно правно основание.

2.

Второто основание е изведено от нарушение на член 266 ДФЕС, доколкото Комисията не е взела необходимите мерки, за да се съобрази с решение C & J Clark International и Puma (C-659/13 и C-34/14, EU:C:2016:74)

3.

Третото основание е изведено от нарушение на член 5, параграфи 1 и 4, ДЕС, доколкото Комисията приела акт, който надхвърля необходимото за постигане на преследваната с нея цел; и

4.

Четвъртото основание е изведено от допусната от Комисията злоупотреба с власт, доколкото последната използвала правомощията си за цели, различни от предоставените ѝ.

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/43

—

да отмени и остави без действие решението на Европейския надзорен орган по защита на данните от 18 март 2016 г., с което се отхвърля искането на жалбоподателя за преразглеждане на решението на този надзорен орган от 8 декември 2015 г. и се разпорежда прекратяването от страна на Европейския омбудсман обработката понастоящем и в бъдеще на личните данни, съдържащи се в сключения от жалбоподателя договор,

—

да разпореди на Европейския омбудсман да се въздържа от публикуване на всякакви лични данни на жалбоподателя или данни, които позволяват той да бъде идентифициран. По-специално да се разпореди на Европейския омбудсман да не споменава по никакъв начин поста, който жалбоподателят е заемал,

—

да разпореди на Европейския омбудсман да приложи и да спазва напълно правото на противопоставяне на обработката на неговите лични данни в рамките на процедурата Own Initiative Inquiry 2/2014 или всяка друга процедура със сходен предмет, в която жалбоподателят би могъл да участва,

—

да осъди Европейския надзорен орган по защита на данните да заплати съдебните разноски.

1.

Дейността на жалбоподателя, процедурата на Комисията при разрешаването на дейността след изпълнението на неговите функции като член на Комисията, първото разследване, извършено от Европейския омбудсман относно посоченото разрешение и възобновяването на разследването от Европейския омбудсман, както и неговото намерение да публикува личните данни на жалбоподателя, които позволяват той да бъде идентифициран пряко или непряко, не са били надлежно взети предвид от ответника в неговите решения с оглед на приложимата правна уредба и съдебна практика.

2.

Анонимното събиране на данни е пречка за проследимостта, необходима за определяне на законосъобразността на обработката на данните от Европейския омбудсман, доколкото те са били получени по анонимен начин и обработени неправомерно.

3.

Обработването на данните, предмет на настоящото производство, трябва според жалбоподателя да се квалифицира като прекомерно, неадекватно и нерелевантно с оглед на целта, за която те са били събрани, дори това да е извършено анонимно. Предаденият договор се отнася изключително до отношението на жалбоподателя с частно предприятие, след като той е престанал да упражнява функциите на член на Комисията, и без предметът на договора да има връзка с правомощията му, упражнявани в рамките на Комисията.

4.

Няма нови данни или факти, които обосновават обработката и публикуването на личните данни на жалбоподателя, които освен това са били считани за поверителни в рамките на първото разследване, извършено от предходния омбудсман. Промяна в поверителната обработка на данните, за които става въпрос, не е правно обосновано, нито е било мотивирано от Европейския омбудсман.

5.

Публикуването на разглежданите лични данни по никакъв начин не е от полза за разследването, доколкото Европейският омбудсман може да разследва относно даденото на жалбоподателя разрешение да извършва частна дейност без да използва данни от неговия личен живот и на по-силно основание, без да ги публикува.

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/44

—

да осъди ответника да заплати на CSJU сумата 60 000,00 EUR във връзка със Споразумение за безвъзмедна финансова помощ № 287071 „BiMed – Bicarbonate media blasting for paint-varnish removal and dry surface treatment“, ведно със сумата 3 600,00 EUR, представляваща лихва за забава, изчислена при лихвен процент от 3,65 % за периода между 12 септември 2014 г. и 3 май 2016 г., и

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/45

—

да отмени решението на Европейската комисия от 2 март 2016 г., C(2016)1449 окончателен, относно искане за снемане на имунитета, с изключение на член 1, параграф 2;

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

1.

Първото основание е изведено от допуснати от Европейската комисия правни нарушения и явни грешки в преценката. Обжалваното решение не съответствало на правните критерии, които уреждат снемането на имунитета срещу съдебно преследване на генералния директор на Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и се основавало на неправилно тълкуване на документите от преписката. Освен това в обжалваното решение се преценявал неправилно интересът на Съюза и се засягала независимостта на генералния директор на OLAF.

2.

Второто основание е изведено от правни нарушения и опорочен процес на вземане на решения

3.

Третото основание е изведено от неизпълнение на задължението за мотивиране.

4.

Четвъртото основание е изведено от нарушение на принципа на лоялно сътрудничество и на процесуалните гаранции.

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/46

—

да се отмени обжалваното решение.

—

като резултат от горното, да се отхвърли възражение № B1697179, формулирано в противен смисъл, и да се впише спорната марка във връзка със заявените услуги в класове 35, 38 и 41,

—

да се осъдят EUIPO и другите встъпили страни да заплатят съдебните разноски по настоящото производство, в случай че то бъде оспорено, и да се отхвърлят исканията им.

—

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/47

—

да отмени решението на втори състав на Съда на публичната служба, постановено на 18 март 2016 г. по дело Kerstens/Комисия, заведено под номер F-23/15,

—

да върне делото за ново разглеждане на Съда на публичната служба на Европейския съюз,

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

1.

Първото основание е изведено от изопачаване на фактите и доказателствата и от противоречие в мотивите относно липсата на доклад за административно разследване по смисъла на членове 2—4 от общите разпоредби за прилагане за административните разследвания и дисциплинарните производства от 2004 г. (наричани по-нататък „ОРП 2004 г.“).

2.

Второто основание е изведено от грешка при прилагане на правото – не е отменено дисциплинарно решение, което не се основава на доклад от административно разследване по смисъла на ОРП 2004 г.

3.

Третото основание е изведено от противоречие в мотивите на решението, от нарушение на задължението за мотивиране, от изопачаване на фактите и доказателствата, от нарушение на член 4, параграф 4 от ОРП 2004 г., на член 91 от Правилника и на принципа на разделяне на правомощията между съдебните и административните органи, на забраната за произнасяне ultra petita и на принципите на състезателност и на недопускане на дискриминация, от грешки при прилагане на правото при прегледа, който Съдът на публичната служба направил на последствията от допуснатите от Комисията нередности.

4.

Четвъртото основание е изведено от грешка при прилагане на правото и от нарушение на принципа на състезателност, свързани с лошо тълкуване на член 24 от Правилника и на член 10 от приложение IX към Правилника.

5.

Петото основание, изложено при условията на евентуалност, е изведено от изопачаване на фактите и доказателствата, от нарушение на задължението за мотивиране и от грешка при прилагане на правото във връзка със спазването на разумен срок в дисциплинарните производства.

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/48

—

да отмени обжалваното решение,

—

да обяви въпросната марка за недействителна, при условията на евентуалност, да обяви въпросната мярка за недействителна, що се отнася до организационното подготвяне на строителни проекти в областта на възобновяемите енергийни източници, по-специално на инсталации за вятърна енергия и на вятърни паркове от клас 35, до услугите на строителен предприемач при реализирането на проекти в областта на възобновяемите енергийни източници, по-специално на инсталации за вятърна енергия и на вятърни паркове; до поправката и поддръжката на инсталации за вятърна енергия от клас 37, както и до техническо проучване на проекти от областта на възобновяемите енергийни източници; по-специално на инсталации за вятърна енергия и на вятърни паркове; до услугите на инженери в областта на възобновяемите енергийни източници, по-специално в областта на инсталациите за вятърна енергия; до подготвянето на технически и научни доклади от клас 42,

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

—

Нарушение на член 52, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, буква б) и член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009.

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/48

—

да отмени решение № D(2016)14480 от 27 май 2016 г. на Генерална дирекция „Инфраструктура и логистика“ на Европейския парламент, с което е отхвърлена офертата на временното сдружение ELECTRO KAD, съставено от дружествата SOLELEC S.A., MANNELLI & ASSOCIÉS S.A., PAUL WAGNER & FILS S.A. и SOCOM S.A., по партида 75 „Електричество – енергия“, подадена на 14 януари 2016 г. в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка INLO-D-UPIL-T-14-AO4 относно „Проект за разширяване и модернизиране на сграда Konrad Adenauer в Люксембург“, както и решението, с което обществената поръчка се възлага на друг оферент;

—

да разпореди представянето на документите от преписката по обществената поръчка, в които осъществените контакти между Парламента и оферентите са записани в съответствие с член 160, параграф 4 от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 година относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета;

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

1.

Първото основание е изведено от неспазването на критериите за подбор, които временното дружество, на което е възложена поръчката, не изпълнило, доколкото едно от членуващите в него дружества не разполагало с правосубектност през цялото време, през което продължават строителните работи и временното дружество, на което е възложена поръчката, не е имало право да твърди, че отговаря на залегналите в спецификацията изисквания за технически и професионален капацитет.

2.

Второто основание е изведено от неспазване на критериите за възлагане. Жалбоподателите твърдят, че при сравняване на тяхната оферта с тази на временното дружество, на което е възложена поръчката, се оказвало, че последната е необичайно ниска, поради което ответникът е следвало да я отхвърли и да възложи поръчката на жалбоподателите.

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/49

—

да отмени обжалваното решение,

—

да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

—

нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009,

—

нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009,

—

нарушение на член 7, параграф 2 от Регламент № 207/2009.

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/50

—

да отмени обжалваното решение,

—

да осъди EUIPO да заплати разноските за настоящото производство — включително разноските за жалбата, както и останалите разноски за евентуалното съдебно заседание и за пътуване — и разноските за производството пред апелативния състав.

—

Нарушение на член 6, параграфи 1 и 3 от Регламент № 6/2002.

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/51

—

да отмени обжалваното решение,

—

да осъди EUIPO да понесе разноските на жалбоподателя в настоящото съдебно производство, включително разноските в производствата по обжалване и възражение,

—

да осъди EUIPO и встъпилата страна да платят направените от тях съдебни разноски.

—

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/52

1)

Липсва основание за произнасяне по дело F-108/12, Verile/Комисия.

2)

Г-н Marco Verile и Европейската комисия понасят съответно направените от тях съдебни разноски.

18.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 260/52

1)

Отхвърля жалбата на г-н François Massoulié като явно недопустима.

2)

Осъжда г-н. Massoulié да понесе собствените си съдебни разноски и да заплати тези на Европейския парламент.