ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/3

Решение на Съда (трети състав) от 17 декември 2015 г. (преюдициално запитване от Tribunal de première instance de Namur — Белгия) — Proximus SA,по-рано Belgacom SA, встъпило в правата на Belgacom Mobile SA/Province de Namur

(Дело C-517/13) (1)

((Преюдициално запитване - Eлектронни съобщителни мрежи и услуги - Директива 97/13/ЕО - Членове 4 и 11 - Директива 2002/20/ЕО - Член 6 - Условия, свързани с общото разрешение и правата за използване на радиочестоти и номера, и специфични задължения - Член 13 - Такса за предоставяне на права за изграждане на инфраструктура - Приложно поле - Правна уредба на провинция - Данък за пилони и/или излъчватели и приемници за мобилна далекосъобщителна мрежа))

(2016/C 068/03)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal de première instance de Namur

Страни в главното производство

Жалбоподател: Proximus SA, по-рано Belgacom SA, встъпило в правата на Belgacom Mobile SA

Ответник: Province de Namur

Диспозитив

Членове 6 и 13 от Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги („Директива за разрешение“) трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат налагането на данък като разглеждания в главното производство на физическо или юридическо лице, което използва пилон и/или излъчвател и приемник за мобилна далекосъобщителна мрежа.

(1) ОВ C 352, 30.11.2013 г.

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/3

Решение на Съда (пети състав) от 17 декември 2015 г. (преюдициални запитвания от Conseil d'État — Франция) — Union des syndicats de l'immobilier (UNIS)/Ministre du travail, de l’emploi, de la formation professionnelle et du dialogue social, Syndicat national des résidences de tourisme (SNRT) и др. (C-25/14), Beaudout Père et Fils SARL/Ministre du Travail, de l’Emploi et de la Formation professionnelle et du Dialogue social, Confédération nationale de la boulangerie et boulangerie-pâtisserie française, Fédération générale agro-alimentaire — CFDT и др. (C-26/14)

(Съединени дела C-25/14 и C-26/14) (1)

((Преюдициално запитване - Член 56 ДФЕС - Свободно предоставяне на услуги - Принципи на равно третиране и на недопускане на дискриминация - Задължение за прозрачност - Приложно поле на това задължение - Национални колективни трудови договори - Схема на социална закрила, която допълва общата схема - Определяне от социалните партньори на осигурителна институция, която да управлява тази схема - Разширяване на обхвата на тази схема с наредба на министъра по отношение на всички работници и служители и всички работодатели от съответния сектор - Ограничаване на действието във времето на решение на Съда, постановено по преюдициално запитване))

(2016/C 068/04)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Union des syndicats de l'immobilier (UNIS) (C-25/14), Beaudout Père et Fils SARL (C-26/14)

Ответници: Ministre du travail, de l’emploi, de la formation professionnelle et du dialogue social, Syndicat national des résidences de tourisme (SNRT) и др. (C-25/14), Ministre du Travail, de l’Emploi et de la Formation professionnelle et du Dialogue social, Confédération nationale de la boulangerie et boulangerie-pâtisserie française, Fédération générale agro-alimentaire — CFDT и др. (C-26/14)

Диспозитив

Задължението за прозрачност, което произтича от член 56 ДФЕС, не допуска държава членка да приема за приложимо спрямо всички работодатели и всички работници и служители от даден сектор колективно споразумение, сключено от представителните организации на работодатели и на работници и служители за даден сектор, което поверява на избран от социалните партньори един-единствен икономически оператор управлението на задължителна допълнителна схема за осигуряване, въведена в полза на работниците и служителите, при положение че националната правна уредба не предвижда подходяща публичност, която да позволи на компетентния публичен орган изцяло да вземе предвид представената информация за наличие на по-изгодна оферта.

Действието на настоящото решение не засяга колективните споразумения — определящи една-единствена институция да управлява допълнителна схема за осигуряване — за които публичен орган е приел преди датата на обявяване на настоящото решение, че са задължителни за всички работодатели и за всички работници и служители в даден сектор, освен в случаите на образувани преди тази дата съдебни производства.

(1) ОВ C 85, 22.3.2014 г.

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/4

Решение на Съда (голям състав) от 15 декември 2015 г. — Европейски парламент/Съвет на Европейския съюз

(Съединени дела C-132/14 и C-136/14) (1)

((Жалба за отмяна - Регламент (ЕС) № 1385/2013 - Директива 2013/62/ЕС - Директива 2013/64/ЕС - Правно основание - Член 349 ДФЕС - Най-отдалечени региони на Европейския съюз - Изменение на статуса на Майот по отношение на Европейския съюз))

(2016/C 068/05)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Европейски парламент (представители: I. Liukkonen, L. Visaggio и J. Rodrigues), Европейска комисия (представители: R. Lyal, W. Mölls, D. Bianchi и D. Martin)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: A. Westerhof Löfflerová, E. Karlsson, F. Florindo Gijón и J. Czuczai)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Кралство Испания (представител: M. Sampol Pucurull), Френска република (представители: G. de Bergues, F. Fize, D. Colas и N. Rouam), Португалска република (представители: L. Inez Fernandes, B. Andrade Corre, M. Duarte и S. Marques)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбите по дела C-132/14 — C-136/14.

2)	Осъжда Европейския парламент да заплати съдебните разноски на Съвета на Европейския съюз по дела C-132/14 и C-136/14.

3)	Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски на Съвета на Европейския съюз по дела C-133/14 — C-135/14.

4)	Кралство Испания, Френската република и Португалската република понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 175, 10.6.2014 г.

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/5

Решение на Съда (четвърти състав) от 17 декември 2015 г. (преюдициално запитване от Conseil d'État — Франция) — Neptune Distribution SNC/Ministre de l'Économie et des Finances

(Дело C-157/14) (1)

((Преюдициално запитване - Регламент (ЕО) № 1924/2006 - Директива 2009/54/ЕО - Член 11, параграф 1 и член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз - Защита на потребителите - Хранителни и здравни претенции - Натурални минерални води - Съдържание на натрий или на сол - Изчисляване - Натриев хлорид (готварска сол) или общо количество натрий - Свобода на изразяване и свобода на информацията - Свобода на стопанска инициатива))

(2016/C 068/06)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Жалбоподател: Neptune Distribution SNC

Ответник: Ministre de l'Économie et des Finances

Диспозитив

Член 8, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно хранителни и здравни претенции за храните, изменен с Регламент (ЕО) № 107/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г., във връзка с приложението към този регламент, трябва да се тълкува в смисъл, че не разрешава използването на претенцията „с много ниско съдържание на натрий/сол“ и на всяка друга претенция, която има същия смисъл за потребителя, по отношение на натуралните минерални води и другите води.

Член 9, параграф 2 от Директива 2009/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 година относно експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води във връзка с приложение III към тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че не разрешава опаковките, етикетите или рекламата на натуралните минерални води да съдържат претенции или обозначения, целящи да убедят потребителя, че съответните води са с ниско съдържание на натрий/сол, или че са подходящи за диета с ниско съдържание на натрий, когато общото съдържание на натрия във всички налични негови химически форми е равно или по-високо от 20 mg/l.

2)	При разглеждане на втория въпрос не се установяват никакви обстоятелства, които да засягат валидността на член 9, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/54, във връзка с приложение III към тази директива, както и с приложението към Регламент № 1924/2006.

(1) ОВ C 184, 16.6.2014 г.

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/6

Решение на Съда (девети състав) от 23 декември 2015 г. — Европейска комисия/Република Гърция

(Дело C-180/14) (1)

((Неизпълнение на задължения на държава членка - Директива 2003/88/ЕО - Организация на работното време - Междудневна почивка - Междуседмична почивка - Максимална продължителност на седмичното работно време))

(2016/C 068/07)

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: M. Patakia и M. van Beek)

Ответник: Република Гърция (представители: A. Samoni-Rantou, N. Dafniou и S. Vodina)

Диспозитив

Като не е приложила максимална продължителност на седмичното работно време до 48 часа и като не е гарантирала минимална продължителност на междудневна почивка, нито равностоен период на компенсационна почивка непосредствено след положения труд, който се предполага, че подлежи на компенсация за този период, Република Гърция не е изпълнила задълженията си съгласно членове 3, и 6 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време.

2)	Отхвърля иска в останалата му част.

3)	Осъжда Република Гърция да понесе съдебните разноски.

(1) ОВ C 184, 16.6.2014 г.

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/6

Решение на Съда (четвърти състав) от 17 декември 2015 г. (преюдициално запитване от Tribunal du travail de Liège — Белгия) — Abdoulaye Amadou Tall/Centre public d’action sociale de Huy

(Дело C-239/14) (1)

((Преюдициално запитване - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие - Директива 2005/85/ЕО - Минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите членки - Член 39 - Право на ефективна защита - Многократни молби за убежище - Липса на суспензивно действие на жалбата срещу решение на компетентния национален орган да не продължи разглеждането на последваща молба за убежище - Социално подпомагане - Харта на основните права на Европейския съюз - Член 19, параграф 2 - Член 47))

(2016/C 068/08)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal du travail de Liège

Страни в главното производство

Жалбоподател: Abdoulaye Amadou Tall

Ответник: Centre public d’action sociale de Huy

в присъствието на: Agence fédérale pour l’accueil des demandeurs d’asile (Fedasil)

Диспозитив

Член 39 от Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 1 декември 2005 година относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите членки във връзка с член 19, параграф 2 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национално законодателство, което не предвижда суспензивно действие на жалба срещу решение като това в главното производство да не се продължи разглеждането на последваща молба за убежище.

(1) ОВ C 223, 14.7.2014 г.

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/7

Решение на Съда (първи състав) от 23 декември 2015 г. (преюдициално запитване от Conseil d'État — Франция) — Air France-KLM, по-рано Air France (C-250/14), Hop!-Brit Air SAS, по-рано Brit Air (C-289/14)/Ministère des Finances et des Comptes publics

(Съединени дела C-250 и C-289/14) (1)

((Данък върху добавената стойност - Данъчно събитие и изискуемост - Въздушен транспорт - Закупен, но неизползван билет - Извършване на услугата за превоз - Издаване на билета - Момент на плащане на данъка))

(2016/C 068/09)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Air France-KLM, по-рано Air France (C-250/14), Hop!-Brit Air SAS, по-рано Brit Air (C-289/14)

Ответник: Ministère des Finances et des Comptes publics

Диспозитив

Член 2, параграф 1 и член 10, параграф 2 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 1999/59/ЕО на Съвета от 17 юни 1999 г. и впоследствие с Директива 2001/115/ЕО на Съвета от 20 декември 2001 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че се дължи ДДС за издадените от авиокомпания билети, които не са били използвани от пътниците и чиято цена не може да им бъде възстановена.

Член 2, точка 1 и член 10, параграф 2, първа и втора алинея от Шеста директива 77/388, изменена с Директива 1999/59 и впоследствие с Директива 2001/115, трябва да се тълкуват в смисъл, че ДДС, който пътникът плаща при покупката на самолетен билет, който след това не използва, е изискуем в момента на получаване на цената на билета от самата авиокомпания или от трето лице, действащо от нейно име и за нейна сметка или от свое име и за сметка на авиокомпанията.

Член 2, точка 1 и член 10, параграф 2 от Шеста директива 77/388, изменена с Директива 1999/59 и впоследствие с Директива 2001/115, трябва да се тълкуват в смисъл, че когато трето лице продава въз основа на договор за франчайзинг билетите на авиокомпания за нейна сметка и ѝ плаща за издадени билети, които след това са станали невалидни, предварително установена сума, изчислена като процент от годишния оборот, реализиран от съответните маршрути, посочената предварително установена сума е облагаема в качеството ѝ на насрещна престация за посочените билети.

(1) ОВ C 253, 4.8.2014 г.

ОВ C 261, 11.8.2014 г.

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/8

Решение на Съда (първи състав) от 23 декември 2015 г. (преюдициално запитване от Oberster Gerichtshof — Австрия) — Gebhart Hiebler/Walter Schlagbauer

(Дело C-293/14) (1)

((Преюдициално запитване - Директива 2006/123/ЕО - Приложно поле ratione materiae - Дейности, свързани с упражняването на официална власт - Професия коминочистач - Задачи в областта на „пожарната полиция“ - Териториално ограничение на разрешението за упражняване на дейност - Услуга от общ икономически интерес - Необходимост - Пропорционалност))

(2016/C 068/10)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberster Gerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Gebhart Hiebler

Ответник: Walter Schlagbauer

Диспозитив

Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща упражняването на разглежданата в главното производство професия коминочистач в нейната цялост, при положение че тази професия включва изпълнението не само на частни икономически дейности, но и на задачи в областта на „пожарната полиция“.

Член 10, параграф 4 и член 15, параграф 1, параграф 2, буква а) и параграф 3 от Директива 2006/123 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която ограничава разрешението за упражняване на професията коминочистач в нейната цялост до определен географски район, при положение че правната уредба не преследва съгласувано и систематично целта за защита на общественото здраве, което запитващата юрисдикция следва да провери.

Член 15, параграф 4 от Директива 2006/123 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска подобна правна уредба в хипотезата, в която задачите в областта на „пожарната полиция“ би трябвало да бъдат квалифицирани като задачи, свързани с услуга от общ икономически интерес, доколкото предвиденото териториално ограничение е необходимо и пропорционално за упражняването на тези задачи в икономически жизнеспособни условия. Запитващата юрисдикция следва да направи тази преценка.

(1) ОВ C 303, 8.9.2014 г.

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/9

Решение на Съда (четвърти състав) от 23 декември 2015 г. (преюдициално запитване от Bundesgerichtshof — Германия) — Rüdiger Hobohm/Benedikt Kampik Ltd & Co. KG, Benedikt Aloysius Kampik, Mar Mediterraneo Werbe- und Vertriebsgesellschaft für Immobilien SL

(Дело C-297/14) (1)

((Преюдициално запитване - Съдебно сътрудничество по граждански и търговски дела - Регламент (ЕО) № 44/2001 - Съдебна компетентност в областта на потребителските договори - Член 15, параграф 1, буква в) и член 16, параграф 1 - Понятие за търговска или професионална дейност, „насочена“ към държавата членка по местоживеене на потребителя - Договор за поръчка, чиято цел е постигането на икономическия резултат на предходен договор за посредничество, сключен в рамките на търговска или професионална дейност, насочена към държавата членка по местоживеене на потребителя - Тясна връзка))

(2016/C 068/11)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Rüdiger Hobohm

Ответници: Benedikt Kampik Ltd & Co. KG, Benedikt Aloysius Kampik, Mar Mediterraneo Werbe- und Vertriebsgesellschaft für Immobilien SL

Диспозитив

Доколкото се отнася до договор, сключен в рамките на търговска или професионална дейност, „насочена“ от търговец „към“ държавата членка по местоживеене на потребителя, член 15, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, във връзка с член 16, параграф 1 от този регламент, трябва да се тълкува в смисъл, че може да се приложи за договор, сключен между потребител и търговец, който договор сам по себе си не е част от търговската или професионална дейност, „насочена“ от този търговец „към“ държавата членка по местоживеене на потребителя, но е тясно свързан с договор, сключен по-рано между същите страни в рамките на такава дейност. Националната юрисдикция трябва да провери дали са налице съставните елементи на тази връзка, а именно правната или фактическа идентичност на страните по тези два договора, идентичността на преследвания с тях икономически резултат, който се отнася до същия конкретен предмет, и допълващият характер на втория спрямо първия договор, доколкото цели да позволи да бъде постигнат икономическият резултат, преследван с последния договор.

(1) ОВ C 303, 8.9.2014 г.

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/9

Решение на Съда (четвърти състав) от 17 декември 2015 г. (преюдициално запитване от Hof van beroep te Antwerpen — Белгия) — Imtech Marine Belgium NV/Radio Hellenic SA

(Дело C-300/14) (1)

((Преюдициално запитване - Съдебно сътрудничество по граждански дела - Регламент (ЕО) № 805/2004 - Европейско изпълнително основание при безспорни вземания - Изисквания за удостоверяване - Права на длъжника - Преразглеждане на решението))

(2016/C 068/12)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hof van beroep te Antwerpen

Страни в главното производство

Жалбоподател: Imtech Marine Belgium NV

Ответник: Radio Hellenic SA

Диспозитив

Член 19 от Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания, във връзка с член 288 ДФЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че не задължава държавите членки да въведат във вътрешното си право процедура по преразглеждане като предвидената в посочения член 19.

Член 19, параграф 1 от Регламент № 805/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че за да бъде извършено удостоверяване като европейско изпълнително основание на решение, постановено в неприсъствено производство, сезираният с такова искане съд трябва да провери дали вътрешното право действително и без изключение допуска пълно преразглеждане на такова решение от правна и фактическа страна в двете хипотези, предвидени в посочената разпоредба, и позволява продължаване на сроковете за обжалване на решение относно безспорно вземане не само в случай на непреодолима сила, но и когато други изключителни обстоятелства, независещи от волята на длъжника, са му попречили да оспори въпросното вземане.

3)	Член 6 от Регламент № 805/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че удостоверяването на съдебно решение като европейско изпълнително основание, което може да бъде поискано във всеки момент, трябва да бъде поверено на съда.

(1) ОВ C 303, 8.9.2014 г.

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/10

Решение на Съда (четвърти състав) от 17 декември 2015 г. (преюдициално запитване от Gyulai Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság — Унгария) — Gergely Szemerey/Miniszterelnökséget vezető miniszter, като представител на Mezőgazdasági és Vidékfejlesztési Hivatal Központi Szerve

(Дело C-330/14) (1)

((Преюдициално запитване - Обща селскостопанска политика - Мерки за подпомагане на развитието на селските райони - Плащания за агроекология - Регламент (ЕО) № 1122/2009 - Членове 23 и 58 - Регламент (ЕО) № 1698/2005 - Регламент (ЕО) № 1975/2006 - Помощ за отглеждане на рядък растителен вид - Искане за изплащане - Съдържание - Изискване за представяне на сертификат - Санкции при непредставяне))

(2016/C 068/13)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Gyulai Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság

Страни в главното производство

Жалбоподател: Gergely Szemerey

Ответник: Miniszterelnökséget vezető miniszter, като представител на Mezőgazdasági és Vidékfejlesztési Hivatal Központi Szerve

Диспозитив

Член 23 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор, във връзка с Регламент (EО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), изменен с Регламент (ЕО) № 473/2009 на Съвета от 25 май 2009 година и Регламент (ЕО) № 1975/2006 на Комисията от 7 декември 2006 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, изменен с Регламент (ЕО) № 484/2009 на Комисията от 9 юни 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство да изисква от заявителя на агроекологична помощ да предостави на разплащателната агенция едновременно със заявлението си за помощ сертификат за рядък растителен вид, който му дава право да получи тази помощ, при условие че тази правна уредба позволява на засегнатите оператори да се съобразят с изискванията ѝ при разумни условия, което запитващата юрисдикция трябва да провери.

Член 58, трета алинея от Регламент № 1122/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че предвидената в тази разпоредба санкция не се прилага за заявител на агроекологична помощ, който не е приложил към заявлението си за помощ документ като разглеждания в главното производство сертификат, който му дава право да получи помощта. Член 23, параграф 1, трета алинея от същия регламент трябва да се тълкува в смисъл, че по принцип този пропуск води до недопустимост на заявлението за плащане на агроекологична помощ.

(1) ОВ C 303, 8.9.2014 г.

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/11

Решение на Съда (втори състав) от 23 декември 2015 г. (преюдициално запитване от Court of Session (Scotland) — Обединено кралство) — Scotch Whisky Association и др./The Lord Advocate, The Advocate General for Scotland

(Дело C-333/14) (1)

((Преюдициално запитване - Обща организация на пазарите на селскостопански продукти - Регламент (ЕС) № 1308/2013 - Свободно движение на стоки - Член 34 ДФЕС - Количествени ограничения - Мерки с равностоен ефект - Минимална цена на алкохолните напитки, изчислена въз основа на количеството алкохол в продукта - Обосноваване - Член 36 ДФЕС - Закрила на здравето и живота на хората - Преценка от страна на националната юрисдикция))

(2016/C 068/14)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Court of Session (Scotland)

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Scotch Whisky Association, spiritsEUROPE, Comité de la Communauté économique européenne des Industries et du Commerce des Vins, Vins aromatisés, Vins mousseux, Vins de liqueur et autres Produits de la Vigne (CEEV)

Ответници: The Lord Advocate, The Advocate General for Scotland

Диспозитив

Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална мярка като разглежданата в главното производство, предвиждаща минимална цена за алкохолна единица за продажбата на дребно на вино, при условие че тя действително може да гарантира осъществяването на целта за закрила на здравето и живота на хората и че предвид целите на общата селскостопанска политика и правилното функциониране на общата организация на селскостопанските пазари, тя не надхвърля необходимото за постигането на посочената цел за закрила на здравето и живота на хората.

Членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат с оглед на целта за закрила на здравето и живота на хората посредством увеличение на цената на алкохола държава членка да приеме правна уредба като разглежданата в главното производство, предвиждаща минимална цена за алкохолна единица за продажбата на дребно на алкохолни напитки, и да отхвърли мярка като увеличение на акциза, която може да бъде свързана с по-малко ограничения за търговията и конкуренцията в рамките на Европейския съюз. Запитващата юрисдикция трябва да провери дали това действително е така, като обстойно анализира всички релевантни обстоятелства по спора, с който е сезирана. Само обстоятелството, че последната мярка може да доведе до допълнителни ползи и да отговаря по-общо на целта за борба със злоупотребата с алкохол, не би могло да обоснове отхвърлянето ѝ.

Член 36 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че при анализ на националната правна уредба с оглед на съображението за закрила на здравето и живота на хората по смисъла на този член националната юрисдикция трябва да провери обективно дали представените от съответната държава членка доказателства позволяват основателно да се приеме, че с избраните средства могат да бъдат осъществени преследваните цели, както и дали е възможно целите да бъдат постигнати с мерки, свързани с по-малко ограничения за свободното движение на стоки и за общата организация на селскостопанските пазари.

Член 36 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че контролът за пропорционалност на национална мярка като разглежданата в главното производство не се свежда само до проверка на информацията, доказателствата или другите материали, с които е разполагал националният законодател при приемане на мярката. В обстоятелства като тези по главното производство съответствието на посочената мярка с правото на Съюза трябва да бъде проверено въз основа на информацията, доказателствата или другите материали, които националната юрисдикция е събрала към момента, в който се произнася, съобразно предвидените в националното право изисквания.

(1) ОВ C 339, 29.9.2014 г.

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/12

Решение на Съда (четвърти състав) от 17 декември 2015 г. (преюдициално запитване от Bundesfinanzhof — Германия) — X-Steuerberatungsgesellschaft/Finanzamt Hannover-Nord

(Дело C-342/14) (1)

((Преюдициално запитване - Признаване на професионалните квалификации - Директива 2005/36/ЕО - Член 5 - Свободно предоставяне на услуги - Директива 2006/123/ЕО - Член 16 и член 17, точка 6 - Член 56 ДФЕС - Дружество за данъчноконсултантска дейност, установено в държава членка и предоставящо услуги в друга държава членка - Правна уредба на държава членка, която изисква регистрация и признаване на дружествата за данъчноконсултантска дейност))

(2016/C 068/15)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesfinanzhof

Страни в главното производство

Жалбоподател: X-Steuerberatungsgesellschaft

Ответник: Finanzamt Hannover-Nord

Диспозитив

Член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка за определяне на условията за достъп до осъществяване по занятие на данъчноконсултантска дейност да ограничава свободното предоставяне на услуги от учредено по правото на друга държава членка и установено там дружество за данъчноконсултантска дейност, което изготвя в последната държава членка, където данъчноконсултантската дейност не е регламентирана, данъчна декларация за получател в първата държава членка и я изпраща там на данъчната администрация, без при това придобитата в други държави членки от дружеството или от физическите лица, извършващи данъчноконсултантски услуги за него, квалификация да се признае с нейната реална стойност и надлежно да се вземе предвид.

(1) ОВ C 372, 20.10.2014 г.

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/13

Решение на Съда (четвърти състав) от 17 декември 2015 г. (преюдициално запитване от Finanzgericht Hamburg — Германия) — APEX GmbH Internationale Spedition/Hauptzollamt Hamburg-Stadt

(Дело C-371/14) (1)

((Преюдициално запитване - Търговска политика - Дъмпинг - Газови джобни механични запалки за еднократна употреба - Регламент (ЕО) № 1225/2009 - Член 11, параграф 2 - Изтичане - Член 13 - Заобикаляне - Регламент за изпълнение (EС) № 260/2013 - Валидност - Разширяване на обхвата на антидъмпингово мито на дата, на която регламентът, с който е наложено, вече не е в сила - Промяна в схемите на търговия))

(2016/C 068/16)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Finanzgericht Hamburg

Страни в главното производство

Жалбоподател: APEX GmbH Internationale Spedition

Ответник: Hauptzollamt Hamburg-Stadt

Диспозитив

Регламент за изпълнение (EС) № 260/2013 на Съвета от 18 март 2013 година за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент (ЕО) № 1458/2007 върху вноса на газови джобни механични запалки за еднократна употреба с произход от Китайската народна република, към вноса на газови джобни механични запалки за еднократна употреба, доставяни от Социалистическа република Виетнам, независимо дали са декларирани с произход от Социалистическа република Виетнам или не, е невалиден.

(1) ОВ C 372, 20.10.2014 г.

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/14

Решение на Съда (трети състав) от 17 декември 2015 г. (преюдициално запитване от Finanzgericht Köln — Германия) — Timac Agro Deutschland GmbH/Finanzamt Sankt Augustin

(Дело C-388/14) (1)

((Преюдициално запитване - Данъчно законодателство - Корпоративен данък - Свобода на установяване - Чуждестранно място на стопанска дейност - Избягване на двойното данъчно облагане чрез освобождаване от облагане на доходите на чуждестранното място на стопанска дейност - Отчитане на загубите, реализирани от такова място на стопанска дейност - Прибавяне на по-рано приспаднати загуби при прехвърляне на чуждестранното място на стопанска дейност - Окончателни загуби))

(2016/C 068/17)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Finanzgericht Köln

Страни в главното производство

Жалбоподател: Timac Agro Deutschland GmbH

Ответник: Finanzamt Sankt Augustin

Диспозитив

Член 49 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска данъчен режим на държава членка като разглеждания в главното производство, според който, в случай че местно дружество прехвърля място на стопанска дейност, намиращо се в друга държава членка, на чуждестранно дружество, което е от същата група като първото дружество, по-рано приспаднатите загуби във връзка с прехвърленото място на стопанска дейност се прибавят към облагаемия резултат на дружеството прехвърлител, когато по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане доходите на такова място на стопанска дейност са освободени от облагане в държавата членка, в която е седалището на дружеството, на което е принадлежало това място на стопанска дейност.

Член 49 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска данъчен режим на държава членка като разглеждания в главното производство, който, в случай че местно дружество прехвърля място на стопанска дейност, намиращо се в друга държава членка, на чуждестранно дружество, което е от същата група като първото дружество, изключва възможността местното дружество да отчете в облагаемата си основа загубите на прехвърленото място на стопанска дейност, когато по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане изключителната компетентност да обложи финансовите резултати на това място на стопанска дейност, принадлежи на държавата членка, в която то се намира.

(1) ОВ C 372, 20.10.2014 г.

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/15

Решение на Съда (трети състав) от 17 декември 2015 г. (преюдициално запитване от Dioikitiko Efeteio Athinon — Гърция) — Viamar — Elliniki Aftokiniton kai Genikon Epicheiriseon AE/Elliniko Dimosio

(Дело C-402/14) (1)

((Преюдициално запитване - Свободно движение на стоки - Данъчни разпоредби - Вътрешно данъчно облагане - Мита с фискален характер - Такси с равностоен ефект - Формалности при преминаване на граници - Член 30 ДФЕС - Член 110 ДФЕС - Директива 92/12/ЕИО - Член 3, параграф 3 - Директива 2008/118/ЕО - Член 1, параграф 3 - Липса на транспониране в националното право - Директен ефект - Събиране на такса върху моторните превозни средства при вноса им на територията на държава членка - Такса, свързана с регистрацията и евентуалното пускане в движение на моторното превозно средство - Отказ за възстановяване на таксата при липса на регистрация на моторното превозно средство))

(2016/C 068/18)

Език на производството: гръцки

Запитваща юрисдикция

Dioikitiko Efeteio Athinon

Страни в главното производство

Жалбоподател: Viamar — Elliniki Aftokiniton kai Genikon Epicheiriseon AE

Ответник: Elliniko Dimosio

Диспозитив

Член 1, параграф 3 от Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 година относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО трябва да се тълкува в смисъл, че отговаря на необходимите условия, за да породи директен ефект, което дава възможност на частноправните субекти да се позовават на него пред национална юрисдикция в рамките на спор между тях и държава членка.

Член 30 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска практика на държава членка като разглежданата в главното производство, при която събраната при внос на автомобили с произход от други държави членки такса за регистрация не се възстановява, въпреки че съответните автомобили не са регистрирани в тази държава членка и са реекспортирани в друга държава членка.

(1) ОВ C 380, 27.10.2014 г.

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/15

Решение на Съда (четвърти състав) от 17 декември 2015 г. (преюдициално запитване от Juzgado de lo Social no 1 de Córdoba — Испания) — María Auxiliadora Arjona Camacho/Securitas Seguridad España SA

(Дело C-407/14) (1)

((Преюдициално запитване - Социална политика - Директива 2006/54/ЕО - Равно третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите - Дискриминационно уволнение - Член 18 - Обезщетяване или възстановяване на действително претърпяната вреда - Възпиращ характер - Член 25 - Санкции - Наказателно обезщетение за вреди))

(2016/C 068/19)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de lo Social no 1 de Córdoba

Страни в главното производство

Ищец: María Auxiliadora Arjona Camacho

Ответник: Securitas Seguridad España SA

Диспозитив

Член 18 от Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите, трябва да се тълкува в смисъл, че за да е налице действително възстановяване или обезщетяване, което има възпиращо действие и е пропорционално на претърпяната вреда в резултат на основана на пола дискриминация, този член налага на държавите членки, които избират поправянето чрез заплащане на парично обезщетение, да въведат във вътрешния си правен ред мерки, предвиждащи плащането в полза на увреденото лице на обезщетение, което покрива изцяло претърпяната вреда, съгласно определени от тях условия.

(1) ОВ C 409, 17.11.2014 г.

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/16

Решение на Съда (трети състав) от 17 декември 2015 г. (преюдициално запитване от Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság — Унгария) — WebMindLicenses kft/Nemzeti Adó- és Vámhivatal Kiemelt Adó- és Vám Főigazgatóság

(Дело C-419/14) (1)

((Преюдициално запитване - Данък върху добавената стойност - Директива 2006/112/ЕО - Членове 2, 24, 43, 250 и 273 - Място на доставка на услуги, предоставяни по електронен път - Изкуствено установяване на това място чрез конструкция, която не отразява икономическата действителност - Злоупотреба с право - Регламент (ЕО) № 904/2010 - Харта на основните права на Европейския съюз - Членове 7, 8, 41, 47 и 48, член 51, параграф 1, и член 52, параграфи 1 и 3 - Право на защита - Право на изслушване - Използване от данъчната администрация на доказателства, получени без знанието на данъчнозадълженото лице в рамките на паралелно неприключило наказателно производство - Прихващане на далекосъобщения и изземване на електронни съобщения))

(2016/C 068/20)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság

Страни в главното производство

Жалбоподател: WebMindLicenses kft

Ответник: Nemzeti Adó- és Vámhivatal Kiemelt Adó- és Vám Főigazgatóság

Диспозитив

Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите по делото в главното производство, за да се прецени дали лицензионен договор с предмет предоставянето на ноу-хау за поддържане на интернет сайт, чрез който са предоставяни интерактивни аудио-визуални услуги, сключен с дружество, установено в държава членка, различна от тази, на чиято територия е установено дружеството лицензодател, произтича от злоупотреба с право с цел възползване от по-ниската ставка на данъка върху добавената стойност, приложима към посочените услуги в тази друга държава членка, фактите, че управителят и едноличен собственик на дружеството лицензодател е създателят на разглежданото ноу-хау, че същото това лице е оказвало влияние или е извършвало контрол върху развитието и използването на посоченото ноу-хау и върху доставката на основаващите се на него услуги, че управлението на финансовите операции, на персонала и на техническите средства, необходими за предоставянето на посочените услуги, се е извършвало от подизпълнители, както и причините, които са могли да доведат дружеството лицензодател до това да предостави разглежданото ноу-хау на дружество, установено в тази друга държава членка, вместо да го използва самото то, сами по себе си не изглеждат решаващи.

Запитващата юрисдикция следва да анализира всички изложени по делото в главното производство фактически обстоятелства, за да определи дали посоченият договор е представлявал чисто изкуствена конструкция, прикриваща обстоятелството, че разглежданата доставка на услуги не е била действително извършвана от дружеството лицензополучател, а на практика от дружеството лицензодател, като провери по-специално дали установяването на икономическата дейност или на постоянния обект на лицензополучателя не е било действително, дали за извършване на съответната икономическа дейност това дружество не е притежавало подходяща организационна структура в смисъл на помещения, персонал и технически средства или дали посоченото дружество не е извършвало тази икономическа дейност от свое име и за собствена сметка, на своя отговорност и на свой риск.

Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че при установяване на злоупотреба, довела до определяне на мястото на дадена доставка на услуги в държава членка, различна от тази, в която то би било, ако не беше налице тази злоупотреба, обстоятелството, че данъкът върху добавената стойност е бил платен в тази друга държава членка в съответствие с нейното законодателство, не е пречка да се определи допълнително задължение за плащане на този данък в държавата членка на мястото, в което тази доставка на услуги е била действително извършена.

Регламент (ЕС) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 година относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че данъчната администрация на държава членка, която разглежда изискуемостта на данъка върху добавената стойност за доставки, които вече са били обложени с този данък в други държави членки, е длъжна да отправи молба за предоставяне на информация до данъчните администрации на тези други държави членки, когато подобна молба е полезна, дори необходима, за да се определи, че данъкът върху добавената стойност е изискуем в първата държава членка.

Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на прилагането на член 4, параграф 3 ДЕС, член 325 ДФЕС, член 2, член 250, параграф 1 и член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, това право допуска данъчната администрация да използва доказателства, събрани в рамките на паралелно все още неприключило наказателно производство без знанието на данъчнозадълженото лице, например чрез прихващане на далекосъобщения и изземване на електронни съобщения, за да се установи наличието на злоупотреба в областта на данъка върху добавената стойност, при условие че събирането на тези доказателства в рамките на посоченото наказателно производство и тяхното използване в рамките на административното производство не нарушава правата, гарантирани от правото на Съюза.

При условия като разглежданите в главното производство националната юрисдикция, която извършва контрол на законосъобразността на основано на подобни доказателства решение за определяне на допълнително задължение за плащане на данъка върху добавената стойност, следва по силата на членове 7 и 47 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз да провери, от една страна, дали прихващането на далекосъобщения и изземването на електронни съобщения са били способи за разследване, предвидени в закона и необходими в рамките на наказателното производство, и от друга страна, дали използването от посочената администрация на събраните по този начин доказателства е било също разрешено от закона и необходимо. Освен това запитващата юрисдикция следва да провери дали в съответствие с общия принцип на зачитане на правото на защита в рамките на административното производство данъчнозадълженото лице е имало възможност да получи достъп до тези доказателства и да бъде изслушано във връзка с тях. Ако националната юрисдикция установи, че данъчнозадълженото лице не е имало тази възможност или че посочените доказателства са били събрани в рамките на наказателното производство или използвани в административното производство в нарушение на член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тя трябва да изключи тези доказателства и да отмени споменатото решение, ако поради тази причина то се окаже неоснователно. Тези доказателства трябва също да се изключат, ако националната юрисдикция няма право да провери дали в рамките на наказателното производство те са били събрани в съответствие с правото на Съюза или най-малкото въз основа на вече извършена от наказателна юрисдикция в рамките на състезателно производство проверка да се увери, че тези доказателства са били събрани в съответствие с правото на Съюза.

(1) ОВ C 439, 8.12.2014 г.

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/18

Решение на Съда (трети състав) от 23 декември 2015 г. — Европейски парламент/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-595/14) (1)

((Жалба за отмяна - Замяна на обжалваното решение в хода на производството - Предмет на жалбата - Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси - Подлагане на ново психоактивно вещество на контролни мерки - Приложима правна уредба след влизането в сила на Договора от Лисабон - Преходни разпоредби - Консултация с Европейския парламент))

(2016/C 068/21)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейски парламент (представители: F. Drexler, A. Caiola и M. Пенчева)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: K. Pleśniak и K. Michoel)

Диспозитив

Отменя Решение за изпълнение 2014/688/ЕС на Съвета от 25 септември 2014 година за подлагане на 4-йодо-2,5-диметокси-N-(2-метоксибензил)фенилетиламин (25I-NBOMe), N-{[1-(диметиламино)циклохексил]метил}-3,4-дихлоробензамид (AH-7921), 3,4-метилендиоксипировалерон (MDPV) и 2-(етиламино)-2-(3-метоксифенил)циклохексанон (метоксетамин) на мерки за контрол.

2)	Оставя в сила правните последици на Решение за изпълнение 2014/688.

3)	Осъжда Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 138, 27.4.2015 г.

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/18

Решение на Съда (седми състав) от 17 декември 2015 г. (преюдициално запитване от Korkein oikeus — Финландия) — Virpi Komu, Hanna Ruotsalainen, Ritva Komu/Pekka Komu, Jelena Komu

(Дело C-605/14) (1)

((Преюдициално запитване - Регламент (ЕО) № 44/2001 - Приложно поле - Изключителна компетентност - Член 22, точка 1 - Спор по дело, което има за предмет вещни права върху недвижим имот - Понятие - Молба за прекратяване на съсобственост върху недвижими имоти чрез продажба))

(2016/C 068/22)

Език на производството: фински

Запитваща юрисдикция

Korkein oikeus

Страни в главното производство

Ищци: Virpi Komu, Hanna Ruotsalainen, Ritva Komu

Ответници: Pekka Komu, Jelena Komu

Диспозитив

Член 22, точка 1, първа алинея от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че искът за прекратяване на съсобственост върху недвижим имот чрез продажба, извършването на която е възложено на представител, спада към категорията на споровете „по дела, които имат за предмет вещни права върху недвижим имот“ по смисъла на тази разпоредба.

(1) ОВ C 81, 9.3.2015 г.

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/19

Решение на Съда (шести състав) от 23 декември 2015 г. (преюдициално запитване от Bayerischer Verwaltungsgerichtshof — Германия) — Firma Theodor Pfister/Landkreis Main-Spessart

(Дело C-58/15) (1)

((Преюдициално запитване - Селско стопанство - Санитарни инспекции - Официален контрол на фуражите и храните - Финансиране на контрола - Инспекционни разходи за клане - Регламент (ЕО) № 882/2004 - Директива 85/73/ЕИО - Възможност за събиране на сума, покриваща реалната стойност на инспекционните разходи, която е по-висока от размера на предвидените в тази директива такси))

(2016/C 068/23)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bayerischer Verwaltungsgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Firma Theodor Pfister

Ответник: Landkreis Main-Spessart

Диспозитив

Член 27, параграф 3, първа алинея, второ изречение от Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните, изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета от 20 ноември 2006 година, следва да се тълкува в смисъл, че допуска в предвидения преходен период през 2007 г. събирането на такси за разходите, направени при инспекциите и проверките в областта на санитарния контрол на месото, които такси покриват понесените от компетентния орган разходи по смисъла на Директива 85/73/ЕИО на Съвета от 29 януари 1985 година относно финансирането на ветеринарните инспекции и проверки, посочени в Директиви 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 90/675/ЕИО и 91/496/ЕИО, изменена с Директива 97/79/ЕО на Съвета от 18 декември 1997 година.

(1) ОВ C 171, 26.5.2015 г.

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/19

Определение на Съда (шести състав) от 17 декември 2015 г. (преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Berlin — Германия) — Sandra Bitter, в качеството ѝ на синдик на Ziegelwerk Höxter GmbH/Bundesrepublik Deutschland

(Дело C-580/14) (1)

((Преюдициално запитване - Директива 2003/87/EО - Схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове - Санкция за извънредно количество емисии - Пропорционалност))

(2016/C 068/24)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgericht Berlin

Страни в главното производство

Жалбоподател: Sandra Bitter, в качеството ѝ на синдик на Ziegelwerk Höxter GmbH

Ответник: Bundesrepublik Deutschland

Диспозитив

След разглеждане на поставения въпрос не се установяват никакви обстоятелства, които могат да засегнат, с оглед на принципа на пропорционалност, валидността на член 16, параграф 3, второ изречение от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета, изменена с Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г., доколкото той предвижда санкция в размер на 100 EUR за тон еквивалент на въглероден диоксид, за който операторът не е възстановил квоти.

(1) ОВ C 96, 23.3.2015 г.

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/21

Преюдициално запитване от Curtea de Apel Craiova (Румъния), постъпило на 20 ноември 2015 г. — Rodica Popescu/Direcția Sanitar Veterinară și pentru Siguranța Alimentelor Gorj

(Дело C-614/15)

(2016/C 068/27)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel Craiova

Страни в главното производство

Жалбоподател: Rodica Popescu

Ответник: Direcția Sanitar Veterinară și pentru Siguranța Alimentelor Gorj

Преюдициални въпроси

Достатъчен аргумент за многократното сключване на срочни договори чрез дерогация от разпоредбите от общ характер, приети за транспониране на Директива 70/1999 (1), ли е обстоятелството, че дейността на персонала със специфични задължения в областта на ветеринарно-санитарния контрол е тясно обвързана с продължаването на дейността на предприятията като посочените в точка [5]?

Съставлява ли запазването в законодателството на разпоредби от специален характер, които позволяват за период като горепосочения многократното сключване на срочни трудови договори в областта на ветеринарно-санитарния контрол, нарушение на задължение за държавата, предвидено при транспонирането на Директива 70/1999?

(1) Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129).

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/21

Преюдициално запитване от Juzgado Contencioso-Administrativo de Oviedo (Испания), постъпило на 27 ноември 2015 г. — Carlos Álvarez Santirso/Consejería de Educación, Cultura y Deporte del Principado de Asturias

(Дело C-631/15)

(2016/C 068/28)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado Contencioso-Administrativo de Oviedo

Страни в главното производство

Жалбоподател: Carlos Álvarez Santirso

Ответник: Consejería de Educación, Cultura y Deporte del Principado de Asturias

Преюдициален въпрос

Трябва ли клауза 4 от Рамковото споразумение, приложено към Директива 1999/70/ЕО (1) на Съвета от 28 юни 1999 година относно срочната работа, да се тълкува в смисъл, че не допуска регионална правна уредба като Ley del Principado de Asturias 6/2009 de 29 de diciembre de evaluación de la función pública docente y sus incentivos [Закон на Княжество Астурия 6/2009 от 29 декември за оценяване на публичната образователна система и за мерките за нейното насърчаване], който в член 2 предвижда като условие за включване в плана за оценяване (и следователно за получаване на свързаните с това парични премии) качеството на държавен служител, назначен за неопределено време, като по този начин изключва временно наетите държавни служители?

(1) Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, стр. 43; Специално издание на български език, глава 5, том 5, стр. 129).

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/22

Преюдициално запитване от Înalta Curte de Casație și Justiție (Румъния), постъпило на 30 ноември 2015 г. — Costin Popescu/Guvernul României, Ministerul Afacerilor Interne, Direcția Regim Permise de Conducere și Înmatriculare a Vehiculelor, Direcția Rutieră, Serviciul Public Comunitar Regim Permise de Conducere și Înmatriculare a Vehiculelor

(Дело C-632/15)

(2016/C 068/29)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Înalta Curte de Casație și Justiție

Страни в главното производство

Жалбоподател: Costin Popescu

Ответници: Guvernul României, Ministerul Afacerilor Interne, Direcția Regim Permise de Conducere și Înmatriculare a Vehiculelor, Direcția Rutieră, Serviciul Public Comunitar Regim Permise de Conducere și Înmatriculare a Vehiculelor

Преюдициален въпрос

Позволяват ли разпоредбите на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1) румънската държава да предвиди задължение за водачите на мотопеди, които притежават официален документ, даващ им правото на управление по пътищата преди 19 януари 2013 г., да получат свидетелство за управление след полагане на изпити, подобни на предвидените за другите моторни превозни средства, за да могат те и след тази дата да управляват мотопеди?

(1) Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства (OB L 403, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 17, стр. 216).

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/22

Жалба, подадена на 2 декември 2015 г. от Toni Klement срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав) на 24 септември 2015 г. по дело T-211/14, Toni Klement/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

(Дело C-642/15 P)

(2016/C 068/30)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Toni Klement (представител: J. Weiser, Rechtsanwalt)

Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени обжалваното решение на Общия съд от 24 септември 2015 г. по дело T-211/14,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква три основания:

Несъмнено спорната марка се използвала изключително с допълнителния словен елемент „Bullerjan“. Жалбоподателят се позовава на изопачаване на доказателствата при преценката на описателния характер на допълнителния словен елемент „Bullerjan“. Общият съд квалифицирал отличителния характер на добавения словен елемент (единствено) като нормален. Приемането (само) на нормален отличителен характер не се подкрепяло от представените доказателства, тъй като те не съдържали данни за обхвата, продължителността и интензитета на вписания като марка словен елемент „Bullerjan“.

Като второ основание жалбоподателят посочва противоречивите мотиви на възприетия от Общия съд силен отличителен характер на спорната марка. В мотивите си Общият съд изхождал, от една страна, от това че спорната марка имала „необичайна форма“, но от друга страна потвърждавал, че други производители разпространяват фурни, които имат много подобна форма. Друго противоречие се състояло в това, че Общият съд приел, от една страна, че силният отличителен характер на спорната марка зависел от евентуалната ѝ функционалност, а от друга страна, че този силен отличителен характер не се поставял под въпрос от много подобната форма на други фурни, тъй като това можело да се дължи на старанието да се постигне определен технически резултат. По този начин мотивите на Общия съд били двойно противоречиви, а следователно и опорочени от грешка при прилагане на правото.

Като трето основание жалбоподателят изтъква многократно допуснати грешки при прилагане на правото във връзка с тълкуването и прилагането на член 15, параграф 1, буква а) от Регламента относно марката на Общността (1). Всъщност при необходимата преценка на отличителния характер на спорната марка съгласно член 15, параграф 1, буква a) от Регламента относно марката на Общността Общият съд не спазил практиката на Съда във връзка с преценката на отличителния характер на триизмерните марки. Противно на практиката на Съда, Общият съд не направил необходимото сравнение между спорната марка и обичайните за бранша форми на фурна. Освен това Общият съд приел, че евентуалната функционалност на формата на спорната марка не била съществена за преценката на отличителния ѝ характер. По този начин Общият съд нарушил установения принцип за съобразяване на всички релевантни обстоятелства във всеки конкретния случай при преценката на отличителния характер. Накрая Общият съд не спазил практиката на Съда във връзка с правомерното използване на регистрирана марка като част от комбинирана марка. В това отношение Общият съд приел за достатъчно, че марка, използвана като част от комплексна марка, се признава освен това за указание за произход. Така Общият съд не спазил задължението, произтичащо от еднозначния текст на член 15, параграф 1, буква a) от Регламента относно марката на Общността и от практиката на Съда, че винаги трябва да се проверява дали е засегнат описателния характер на вписаната марка. Тази проверка не била направена от Общия съд.

(1) Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (OB L 78, 2009 г., стр. 1).

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/23

Преюдициално запитване от Vestre Landsret (Дания), постъпило на 14 декември 2015 г. — Jyske Finans A/S/Ligebehandlingsnævnet, действащ от името на Ismar Huskic

(Дело C-668/15)

(2016/C 068/31)

Език на производството: датски

Запитваща юрисдикция

Vestre Landsret

Страни в главното производство

Жалбоподател: Jyske Finans A/S

Ответник: Ligebehandlingsnævnet, действащ от името на Ismar Huskic

Преюдициални въпроси

Трябва ли забраната за пряка дискриминация въз основа на етнически произход по член 2, параграф 2, буква a) от Директива 2000/43/ЕО (1) на Съвета от 29 юни 2000 година относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход да се тълкува в смисъл, че не допуска практика като разглежданата в настоящото производство, лица, родени извън скандинавските страни, държава членка, Швейцария и Лихтенщайн, да се третират по-неблагоприятно от лица в същото положение, родени в скандинавските страни, държава членка, Швейцария и Лихтенщайн?

При отрицателен отговор на първия въпрос: води ли подобна практика до непряка дискриминация въз основа на етнически произход по смисъла на член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/43/ЕО — освен ако тази практика не е обективно оправдана от законна цел и средствата за постигането ѝ са подходящи и необходими?

При утвърдителен отговор на втория въпрос, по принцип може ли такава практика да бъде оправдана като подходящо и необходимо средство за да се гарантират мерките на засилена комплексна проверка, предвидени в член 13 от Директива 2005/60/ЕО (2) на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм?

(1) ОВ 2000 L 180, стр. 22.

(2) ОВ 2005 L 309, стр. 15.

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/24

Жалба, подадена на 17 декември 2015 г. — Европейска комисия/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-687/15)

(2016/C 068/32)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: F. Erlbacher, L. Nicolae)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—	Да се отменят Заключенията на Съвета относно Световната конференция по радиосъобщения през 2015 г. (WRC-15) на Международния съюз по далекосъобщения (ITU), приети на 26 октомври 2015 г. на 3419-та среща на Съвета в Люксембург;

—	да се осъди Съветът да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

1.	С настоящата жалба Комисията цели отмяна на „Заключенията на Съвета относно Световната конференция по радиосъобщения през 2015 г. (WRC-15) на Международния съюз по далекосъобщения (ITU)“, приети на 26 октомври 2015 г. на 3419-та среща на Съвета в Люксембург.

Посочено е едно основание за обжалване, а именно фактът, че с приемането на Заключенията на Съвета относно Световната конференция по радиосъобщения през 2015 г. (WRC-15) на Международния съюз по далекосъобщения (ITU), вместо решение, съгласно предложението на Комисията, Съветът е нарушил член 218, параграф 9 ДФЕС, който е приложим спрямо приемането на позицията, която да бъде заета от името на Съюза в WRC-15.

В това отношение Комисията твърди, първо, че член 218, параграф 9 ДФЕС се прилага спрямо позициите, които се приемат от името на Съюза в случаи като разглеждания, когато Европейският съюз има статут в съответната международна организация, а именно статут на секторен член, в съответствие с член 3, параграф 2 от Конституцията на ITU, който предвижда права на Европейския съюз на определени дейности в организацията.

Второ, Комисията твърди, че измененията на правната уредба относно радиоизлъчването, във връзка с които е предложението на Комисията за приемане на позиция, която да бъде заета, в съответствие с член 218, параграф 9 ДФЕС, пораждат правни последици по смисъла на тази разпоредба едновременно по силата на приложимата международна правна рамка и на съответните правила на Съюза.

Трето, що се отнася до другите условия за прилагане на член 218, параграф 9 ДФЕС, Комисията твърди, че те също са изпълнени в настоящия случай, тъй като органите на ITU попадат в понятието „орган, създаден със споразумение“ и че актовете във връзка с които Комисията е предложила приемането на позиция, която да бъде заета, не представляват „допълнение или изменение на институционалната рамка на споразумението“.

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/26

Решение на Общия съд от 10 декември 2015 г. — Front Polisario/Съвет

(Дело T-512/12) (1)

((Външни отношения - Споразумение под формата на размяна на писма между Съюза и Мароко - Реципрочна либерализация по отношение на селскостопански продукти, преработени селскостопански продукти, риба и рибни продукти - Прилагане на споразумението в Западна Сахара - Front Polisario - Жалба за отмяна - Процесуална легитимация - Пряко и лично засягане - Допустимост - Съответствие с международното право - Задължение за мотивиране - Право на защита))

(2016/C 068/33)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Front populaire pour la libération de la saguia-el-hamra et du rio de oro (Front Polisario) (представители: първоначално C.-E. Hafiz и G. Devers, впоследствие G. Devers, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: S. Kyriakopoulou, A. Westerhof Löfflerová и N. Rouam)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: първоначално F. Castillo de la Torre, E. Paasivirta и Д. Стефанов, впоследствие F. Castillo de la Torre и E. Paasivirta

Предмет

Искане за отмяна на Решение 2012/497/ЕС на Съвета от 8 март 2012 година за сключване на Споразумение под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Кралство Мароко за реципрочни мерки за либерализация по отношение на селскостопански продукти, преработени селскостопански продукти, риба и рибни продукти, за замяна на протоколи № 1, № 2 и № 3 и приложенията към тях и за изменение на Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Кралство Мароко, от друга страна (ОВ L 241, стр. 2)

Диспозитив

Отменя Решение 2012/497/ЕС на Съвета от 8 март 2012 година за сключване на Споразумение под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Кралство Мароко за реципрочни мерки за либерализация по отношение на селскостопански продукти, преработени селскостопански продукти, риба и рибни продукти, за замяна на протоколи № 1, № 2 и № 3 и приложенията към тях и за изменение на Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Кралство Мароко, от друга страна, в частта, в която одобрява прилагането на споразумението в Западна Сахара.

2)	Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски, както разноските на Front populaire pour la libération de la saguia-el-hamra et du rio de oro (Front Polisario).

(1) ОВ C 55, 23.2.2013 г.

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/26

Определение на Общия съд от 17 декември 2015 г. — Universal Music/СХВП — Yello Strom (Yellow Lounge)

(Дело T-379/14) (1)

((Марка на Общността - Производство по възражение - Оттегляне на възражението - Липса на основание за произнасяне))

(2016/C 068/34)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Universal Music GmbH (Берлин, Германия) (представител: M. Viefhus, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: първоначално G. Schneider, впоследствие G. Schneider и D. Walicka)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Yello Strom GmbH (Кьолн, Германия) (представител: K. Gründig-Schnelle, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 20 март 2014 г. (дело R 274/2013-4) относно производство по възражение при страни Yello Strom GmbH и Universal Music GmbH.

Диспозитив

1)	Липса на основание за произнасяне по жалбата.

2)	Осъжда Universal Music GmbH и Yello Strom GmbH да понесат собствените си съдебни разноски, като всяко от тях заплати и по половината от съдебните разноски, понесени от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП).

(1) ОВ C 292, 1.9.2014 г.

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/27

Определение на Общия съд от 17 декември 2015 г. Murnauer Markenvertrieb/СХВП — Bach Flower Remedies (MURNAUERS Bachblüten)

(Дело T-534/14) (1)

((Марка на Общността - Производство по възражение - Оттегляне на възражението - Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество))

(2016/C 068/35)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Murnauer Markenvertrieb GmbH (Егелсбах, Германия) (представители: F. Traub и D. Horst, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: D. Walicka)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Bach Flower Remedies Ltd (Уимбълдън, Обединено кралство) (представители: A. Renck и M. Petersen, avocats)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 5 май 2014 г. (преписка R 2041/2012-2), относно производство по възражение между Murnauer Markenvertieb GmbH и Bach Flower Remedies Ltd.

Диспозитив

1)	Липсват основания за постановяване на съдебно решение по същество.

2)	Осъжда Murnauer Markenvertrieb GmbH и Bach Flower Remedies Ltd да заплатят направените от тях разноски, както и всеки от тях да заплати половината от разноските на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП).

(1) ОВ C 351, 6.10.2014 г.

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/28

Определение на Общия съд от 18 декември 2015 г. — CompuGroup Medical/СХВП — Schatteiner (SAM)

(Дело T-850/14)

((Жалба за отмяна - Марка на Общността - Срок за обжалване - Момент, от който започва да тече срокът - Уведомяване за решението на апелативния състав в електронния профил в СХВП на представителя на жалбоподателя - Просрочие - Липса на непреодолима сила или случайно събитие - Явна недопустимост))

(2016/C 068/36)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: CompuGroup Medical AG (Кобленц, Германия) (представител: B. Dix, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: H. Kunz)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Simon Schatteiner (Виена, Австрия) (представители: F. Schulz и H. Pernez, avocats)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 23 юли 2014 г. (преписка R 818/2013-4) относно производство по възражение между г-н Simon Schatteiner и CompuGroup Medical AG.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда CompuGroup Medical AG да заплати съдебните разноски.

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/29

Жалба, подадена на 11 ноември 2015 г. — Frame/СХВП — Bianca-Moden (BIANCALUNA)

(Дело T-627/15)

(2016/C 068/38)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Frame Srl (San Giuseppe Vesuviano, Италия) (представители: M. Borghese, R. Giordano, и E. Montelione, lawyers)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Bianca-Moden GmbH & Co. KG (Ochtrup, Германия)

Данни за производството пред СХВП

Заявител на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: словна марка на Общността „BIANCALUNA“ — заявка за регистрация № 11 251 808

Производство пред СХВП: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на СХВП от 7 август 2015 г. по преписка R 2952/2014-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение и/или

—	да върне преписката на СХВП, за да бъде надлежно разгледана вероятността от объркване, като се вземат предвид резултатите от представеното от Bianca-Moden GmbH & Co. KG доказателство за използването,

—	да осъди СХВП да заплати разноските, направени пред първата инстанция, както и тези по настоящото производство,

—	при условията на евентуалност да измени обжалваното решение, като допусне регистрацията на марката за следните стоки от клас 25: бельо, пижами, тениски, дамски пликчета.

Изложени основания

—	Неправилно тълкуване на Регламент № 207/2009 при избора на само едно по-ранно право,

—	Неправилно тълкуване на Регламент № 207/2009 при преценката на вероятността от объркване между конфликтните знаци.

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/30

Жалба, подадена на 3 декември 2015 г. — BikeWorld/Комисия

(Дело T-702/15)

(2016/C 068/39)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: BikeWorld GmbH (Санкт Ингберт, Германия) (представител: J. Jovy, Rechtsanwalt)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на Комисията от 1 октомври 2014 г. в частта, която засяга жалбоподателя,

—	да спре изпълнението на решението по отношение на жалбоподателя до постановяването на съдебен акт по жалбата (член 278 ДФЕС).

Основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят иска частичната отмяна на Решение C(2014) 3634 окончателен на Комисията от 1 октомври 2014 година относно държавна помощ, предоставена от Германия на Нюрбургринг SA.31550 (2012/C) (ex 2012/NN)

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква по същество следното.

1.	Жалбоподателят вече не бил идентичен със страните в производството, в което е прието решението. Поради това той нямал пасивна легитимация.

2.	Жалбоподателят не участвал в производството, довело до процесното решение. Съответно било нарушено правото му на изслушване.

3.	Настоящите съдружници в дружеството жалбоподател нямали абсолютно нищо общо с първоначалните съдружници/собственици към момента на отпускане на заемите.

4.	Преследваната с възстановяването цел, а именно, „да се премахнат конкурентните предимства в полза на само едно лице“ не можела да се постигне с решението, тъй като жалбоподателят не се конкурирал с никого и положението било такова още от отпускането на последния заем.

5.	Жалбоподателят вече изразил готовност да се пристъпи към неговата ликвидация и прекратяване, ако това е необходимо, за се избегне рискът от несъстоятелност, която щяла да е неизбежна, ако жалбоподателят бъде принуден да направи каквото и да било плащане на основание на дадено възстановяване.

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/30

Жалба, подадена на 28 ноември 2015 г. — Micula и др./Комисия

(Дело T-704/15)

(2016/C 068/40)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Viorel Micula (Орадя, Румъния), European Drinks SA (Щей, Румъния), Rieni Drinks SA (Риени, Румъния), Transilvania General Import-Export SRL (Орадя), West Leasing International SRL (Панташещ, Румъния) (представители: J. Derenne, A. Dashwood, D. Vallindas, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да отмени Решение (ЕС) 2015/1470 на Комисията от 30 март 2015 г. относно държавна помощ SA.38517 (2014/C) (ex 2014/NN), приведена в действие от Румъния (Изпълнение на арбитражно решение по дело Micula срещу Румъния от 11 декември 2013 г. (нотифицирано под номер C(2015) 2112) (OВ L 232, стp. 43),

—

алтернативно, да отмени обжалваното решение, доколкото то:

—	идентифицира Viorel Micula като „предприятие“ и в резултат на това като част от твърдяната икономическа единица получател на помощта,

—	идентифицира получателя на помощта като една икономическа единица, включваща: Viorel Micula, Ioan Micula, S.C. European Food SA, S.C. Starmill S.R.L., S.C. Multipack, European Drinks SA, Rieni Drinks SA, Scandic Distilleries SA, Transilvania General Import-Export SRL, и

—

в член 2, параграф 2 постановява Viorel Micula, Ioan Micula, S.C. European Food SA, S.C. Starmill S.R.L., S.C. Multipack, European Drinks SA, Rieni Drinks SA, Scandic Distilleries SA, Transilvania General Import-Export SRL и West Leasing SRL да отговарят солидарно за възстановяване на държавната помощ,

—	да осъди Комисията да поеме разноските в настоящото производство.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат осем основания.

Първото основание е изведено от липсата на компетентност и злоупотреба с правомощия. Чрез неправилното характеризиране на изпълнението на арбитражното решение на ICSID („присъждането“) като предоставяне на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, Комисията в действителност упражнява права, каквито тя има във връзка с държавната помощ, предоставена от Румъния след присъединяването на страната към ЕС, с обратна сила, спрямо предприсъединителния период. Комисията явно няма компетентност да използва правомощията си във връзка с държавната помощ по този начин. Приемането на решение с такава цел и последици освен това включва злоупотреба с тези правомощия.

Второто основание е изведено от нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС

—

Първо, в решението не се установява наличието на икономическо предимство, тъй като то идентифицира изпълнението/прилагането на присъждането като несъвместима помощ. Настоящият случай отговаря на условията, определени в съдебната практика Asteris (решение от 27 септември 1988 г. Asteris и др., 106/87 — 120/87). Всяко предимство (quod non) предхожда присъединяването на Румъния към ЕС и следователно е извън приложното поле на правилата на ЕС относно държавната помощ. Второ, в решението не се установява наличието на избирателност. Двустранното инвестиционно споразумение Румъния—Швеция („BIT“ — правното основание за присъденото) установява система на обща отговорност, която е приложима еднакво спрямо всеки инвеститор. Трето, в решението не се установява, че Румъния може да носи отговорност за разглежданата мярка. Румъния няма свобода на преценка относно изпълнението на присъденото.

Третото основание е изведено от нарушение на член 351 ДФЕС и на общите принципи на правото. Член 351 ДФЕС защитава задълженията, поети от Румъния посредством изпълнението на BIT с Швеция, докато то е било все още споразумение между държава членка (Швеция) и трета страна (Румъния), срещу всякакви възможни последици от присъединяването на правилата на ЕС относно държавната помощ.

Четвъртото основание е изведено от нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания. Институциите на ЕС активно са окуражавали сключването на BIT и следователно са способствали за поддържането на оправдани правни очаквания за това, че усилието за привеждане в сила на такова BIT посредством арбитраж няма да бъде блокирано, например по силата на правилата относно държавната помощ.

Петото основание, алтернативно, е изведено от преценката, че твърдяната помощ трябва да се счита за съвместима. Разглежданата национална мярка, която стои в основата на арбитражното производство и на присъждането не е била преценена като несъвместима с окончателно решение. При всички случаи тя би била съвместима с правилата на ЕС относно държавната помощ.

6.	Шестото основание, алтернативно, е неправилното определяне на получателите на твърдяната помощ. В решението не се установява, че в случая Viorel и Ioan Micula са част от твърдяното едно икономическо образувание.

7.	Седмото основание е изведено от грешки в постановеното с решението възстановяване. Тъй като получателите на твърдяната помощ са определени неправилно в решението, то постановява възстановяване от лица и фирми, които не са получатели на твърдяната помощ.

8.	Осмото основание е изведено от нарушение на съществено процесуално изискване (правото на изслушване). Никъде в решението за откриване на официалната процедура по разследване не се посочват жалбоподателите European Drinks, Rieni Drinks, West Leasing и Transilvania General Import-Export.

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/32

Жалба, подадена на 9 декември 2015 г. — BASF/СХВП — Evonik Industries (DINCH)

(Дело T-721/15)

(2016/C 068/41)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: BASF SE (Людвигсхафан ам Рейн, Германия) (представители: A. Schulz и C. Onken, Rechtsanwälte)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Evonik Industries AG (Марл, Германия)

Данни за производството пред СХВП

Притежател на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: словна марка на Общността „DINCH“ — заявка за регистрация № 2 563 856

Производство пред СХВП: производство по обявяване на недействителност

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на СХВП от 23.9.2015 г. по преписка R 2080/2014-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да измени обжалваното решение в смисъл, че жалбата на другата страна в производството пред апелативния състав се отхвърли,

—	при условията на евентуалност: да отмени обжалваното решение;

—	да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009;

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009.

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/33

Жалба, подадена на 4 декември 2015 г. — Verband der Bayerischen Privaten Milchwirtschaft/Комисия

(Дело T-724/15)

(2016/C 068/42)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Verband der Bayerischen Privaten Milchwirtschaft e. V. (Мюнхен, Германия) (представители: C. Bittner и N. Thies, Rechtsanwälte)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени обжалваното решение, доколкото

—

в член 1 от него се е приема, че държавните помощи, които Германия е предоставила в нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС в полза на съответните предприятия от млечната промишленост във федералната провинция Бавария във връзка с проведения в Бавария качествен контрол на млякото, са несъвместими с вътрешния пазар в периода след 1 януари 2007 г.;

—	да отмени членове 2 — 4 от обжалваното решение, доколкото с тях се разпорежда бенефициерите да възстановят тези помощи заедно с лихвите;

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят иска да бъде частично отменено Решение на Комисията С (2015) 6295 окончателен от 18 септември 2015 г. относно държавна помощ за качествен контрол на млякото, предоставена от Германия въз основа на Закона за млякото и мазнините, SA.35484 (2013/C) (ex SA.35484 (2012/NN).

В подкрепа на жалбата жалбоподателят излага шест основания, които по същество са идентични или сходни с посочените основания по дело T-722/15, Interessengemeinschaft privater Milchverarbeiter Bayerns/Комисия.

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/33

Жалба, подадена на 11 декември 2015 г. — Chemtura Netherlands/ЕОБХ

(Дело T-725/15)

(2016/C 068/43)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Chemtura Netherlands (Амстердам, Нидерландия) (представители: C. Mereu и K. Van Maldegem, lawyers)

Ответник: Европейски орган за безопасност на храните (ЕОБХ)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да приеме, че жалбата му е допустима и основателна,

—

да отмени Решение на Европейския орган за безопасност на храните (по-нататък наричан „ЕОБХ“) от 10 декември 2015 г. относно публикуването на някои части от заключението на ЕОБХ от партньорската проверка за преглед на одобрението на активното вещество diflubenzuron относно метаболита PCA, по отношение на които жалбоподателят иска запазване на поверителност на основание на Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 2009 г., стр. 1),

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания.

Първото основание е изведено от нарушение на Регламент № 1107/2009 и на основното право на защита на търговската тайна.

—

Жалбоподателят се пита коя е правната основа за извода на ответника, че е длъжен да публикува заключението си. Дори ако публикуването на заключението на ЕОБХ на основание на член 21 от Регламент № 1107/2009 е законосъобразно, като е публикувал поверителна информация, ответникът е нарушил член 63 от Регламент № 1107/2009.

Второто основание е изведено от явна грешка в преценката.

—	Жалбоподателят твърди, че ответникът основава решението си на неправилно разбиране на фактите и свързаните с тях научни познания, което довело до явна грешка в преценката на искането му за поверителност.

Третото основание е изведено от нарушение на основни принципи на правото на ЕС: правото на защита и принципа на добра администрация.

—	На жалбоподателя не била дадена възможност да изложи становището си по документите, на които се основава заключението на ЕОБХ.

Четвъртото основание е изведено от допуснато от ЕОБХ нарушение на собствените му задължения.

—	Преценката на ответника не се основавала на налични научни данни, въпреки че той е длъжен да представи работа с най-високо научно качество.

Петото основание е изведено от нарушение на оправданите правни очаквания.

—

В момента се водели разисквания между жалбоподателя и Комисията и в писмо от Комисията се посочвало, че на жалбоподателя ще бъде дадена възможност да изложи становището си относно заключението на ЕОБХ, като част от процедурата за проверка на Комисията. Становището на жалбоподателя трябвало да се вземе предвид преди публикуването на заключението на ЕОБХ.

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/34

Жалба, подадена на 12 декември 2015 г. — Klyuyev/Съвет

(Дело T-731/15)

(2016/C 068/44)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Sergiy Klyuyev (Донецк, Украйна) (представители: R. Gherson, Solicitor, B. Kennelly, Barrister, и T. Garner, Solicitor)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени Решение (ОВППС) 2015/1781 на Съвета от 5 октомври 2015 година за изменение на Решение 2014/119 на Съвета от 5 март 2014 година относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна, и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1777 на Съвета за прилагане на Регламент (ЕС) № 208/2014 на Съвета от 5 март 2014 година относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна, в частта относно жалбоподателя, и

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателя.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага шест основания.

Първо основание, с което се твърди, че Съветът не е определил подходящо правно основание. Член 29 ДЕС не е подходящо правно основание за обжалваното решение, защото оплакването, направено срещу жалбоподателя, не го определя като лице, което подкопава правовата държава или правата на човека в Украйна (по смисъла на член 21, параграф 2 и член 23 ДЕС). Поради това, че решението е невалидно, Съветът не е могъл да се позове на член 215, параграф 2 ДФЕС, за да приеме обжалвания регламент. Към момента на налагане на ограничителните мерки не е имало обвинение срещу жалбоподателя в рамките на съдебно производство, че неговите действия са представлявали заплаха да подкопаят правовата държава или са нарушили правата на човека в Украйна. Всъщност ограничителните мерки са в подкрепа на нарушение на принципите на правовата държава от украинските власти, що се отнася до начина, по който са третирали жалбоподателя.

Второ основание, изведено от явна грешка в преценката, допусната от Съвета, когато е приел, че жалбоподателят отговаря на критерия за вписване в списъка. Обвиненията, представени на Съвета от службата на Главния прокурор са били изключително общи и неподкрепени с никакви (а още по-малко „конкретни“) доказателства за каквото и да е съдебно производство срещу жалбоподателя. Последният е изтъкнал грешките в обвиненията преди ограничителните мерки, а Съветът не се е снабдил с отговори и необходимите доказателства от украинските власти. Съветът е допуснал грешка, приемайки обвиненията за чиста монета, не на последно място поради липсата на съдебно производство в Украйна, което да отговаря на европейските стандарти.

Трето основание, изведено от нарушаване от Съвета на правото на защита на жалбоподателя и на правото му ефективна съдебна защита. В случай на редовен преглед Съветът има подсилено задължение да направи пълни разследвания на запитващите органи и да предостави информация на лицето, включено в списъка. Това задължение е нарушено в случая.

4.	Четвърто основание, изведено от твърдение, че Съветът не е представил на жалбоподателя достатъчни мотиви за неговото включване. Дадените мотиви били недостатъчно подробни и точни.

Пето основание, изведено от тежко нарушение от Съвета на основните права на жалбоподателя на собственост и добро име. Ограничителните мерки били наложени без надлежни гаранции, позволяващи на жалбоподателя да бъде действително изслушан от Съвета. Ограничителните мерки не се ограничават до какъвто и да е конкретен предмет на собственост, за който да се твърди, че представлява присвоени публични финансови средства или дори не се ограничават до размера на средствата, за които се твърди, че са били присвоени.

6.	Шесто основание, с което се твърди, че доколкото Съветът правилно приема, че критериите за вписване могат да обхванат всяко разследване, което не е свързано със съдебно производство, същите са непропорционални и незаконни.

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/35

Жалба, подадена на 16 декември 2015 г. — Португалска република/Комисия

(Дело T-733/15)

(2016/C 068/45)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Португалска република (представители: L. Inez Fernandes и M. Figueiredo, подпомагани от L. Silva Morais, advogado)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	Да отмени решението на Комисията, съобщено от генералния секретар на Комисията в писмо SG-Greffe (2015) D/11533 от 12 октомври 2015 г. (1)

—	Да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Португалската република смята, че искането за плащане, препратено от Генералния секретар на Европейската комисия с писмо SG-Greffe (2015) D/11533 от 12 октомври 2015 г., е засегнато от следните пороци и следователно трябва да бъде обявено за невалидно:

1 —	Обосновката за приемането на обжалвания акт се основава на изземване на правомощията от правната сфера на Европейския съюз от страна на Комисията, което води до порок липса на компетентност.

2 —	Актът се основава на изкуствено разпределяне на последиците от решението на Съда, постановено по дело C-76/13, поради което е опорочено от нарушение на Договора и всякакви разпоредби, свързани с неговото прилагане.

3 —	Актът на Комисията, предмет на настоящата жалба за отмяна, не зачита силата на присъдено нещо, като в това отношение също е опорочен от нарушение на Договора и всякакви разпоредби, свързани с неговото прилагане.

4 —	Актът е опорочен от същата незаконосъобразност, тъй като не зачита принципите на правна сигурност, стабилност на правоотношенията и оправдани правни очаквания, признати от правото на Съюза.

5 —	Актът не зачита принципа за забрана на двойното наказване, който не допуска постигането чрез нов индивидуален юридически акт на това, което не е постигнато преди това чрез съдебно решение, а това води порок поради нарушение Договора и всякакви разпоредби, свързани с неговото прилагане.

(1) Решение на Генералния директор на Генерална дирекция „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“ на европейската комисия, с което от Португалската република се иска да заплати сумата от 580 000 EUR като задължителна имуществена санкция за периода 25 юни — 21 август 2014 г. , постановена от Съда по дело C-76/13.

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/36

Жалба, подадена на 17 декември 2015 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено на 6 октомври 2015 г. от Съда на публичната служба по дело F-119/14, FE/Комисия

(Дело T-734/15 P)

(2016/C 068/46)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: F. Simonetti и G. Gattinara)

Друга страна в производството: FE (Люксембург, Люксембург)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на Съда на публичната служба от 6 октомври 2015 г. по дело F-119/14, FE/Комисия,

—	да отхвърли като неоснователна жалбата, подадена от FE по дело F-119/14,

—	да постанови, че всяка от страните понася направените от нея разноски във връзка с настоящото производство,

—	да осъди FE да заплати разноските по производството пред Съда на публичната служба.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят излага три основания в подкрепа на жалбата си.

1.	Първо основание — Съдът на публичната служба (СПС) е допуснал редица грешки при прилагане на правото и е изопачил доказателствата по делото, що се отнася до тълкуването и прилагането от конкурсната комисия на условието за достъп, свързано с минималния професионален опит.

2.	Второ основание — СПС е допуснал грешка при прилагане на правото, като е заключил, че органът по назначаването е допуснал явна грешка в преценката.

3.	Трето основание — като в първоинстанционното производство е осъдил Комисията да заплати 10 000 EUR на жалбоподателя, СПС е допуснал грешка при прилагане на правото и редица нарушения на задължението за мотивиране.

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/37

Жалба, подадена на 18 декември 2015 г. — The Art Company B & S/СХВП — Manifatture Daddato и Laurora (SHOP ART)

(Дело T-735/15)

(2016/C 068/47)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: The Art Company B & S, SA (Кел, Испания) (представител: L. Sánchez Calderón и J. Villamor Muguerza, адвокати)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Manifatture Daddato SpA (Барлета, Италия), Sabina Laurora (Трани, Италия)

Данни за производството пред СХВП

Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: фигуративна марка със словните елементи „SHOP ART“ — заявка за регистрация № 12 030 921

Производство пред СХВП: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на СХВП от 8 октомври 2015 г. по преписка R 3050/2014-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/38

Жалба, подадена на 18 декември 2015 г. — British Aggregates и др./Комисия

(Дело T-741/15)

(2016/C 068/48)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: British Aggregates Association (Ланарк, Обединеното кралство), Tinney Quarries Ltd (Сейнт Джонстън, Ирландия), MBC Quarries Ltd (Балибофей, Ирландия), Mac Sand Ltd (Странорлар, Ирландия) (представители: L. Van den Hende, lawyer и A. White, Solicitor)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—

да отмени решението на Комисията от 4 август 2014 г., публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 25 септември 2015 г. относно схема за помощ SA.18859 (11/C) (ex 65/10 NN), приведена в действие от Обединеното кралство — освобождаване от данък инертни материали в Северна Ирландия (ex N 2/04), и

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски на жалбоподателите в настоящото производство.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват пет основания.

Първото основание се състои в това, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е приела, че нарушението на член 110 ДФЕС, а следователно и на член 107 ДФЕС, може да се поправи с обратно действие и по този начин освобождаването от данък инертни материали в Северна Ирландия да стане съвместимо с вътрешния пазар.

Второто основание, формулирано при условията на евентуалност спрямо първото, се състои в това, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото и грешки в преценката, като е приела, че корекцията с обратно действие, приведена в действие от Обединеното кралство, съответства на принципа на ефективност и на правото на ефективни средства за защита.

Третото основание се състои в това, че Комисията е допуснала грешки в преценката, като е приела, че освобождаването от данък инертни материали в Северна Ирландия съответства на Насоките на Общността относно държавната помощ за защита на околната среда (1) от 2008 г., а следователно и на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС. По-специално Комисията е допуснала грешки в преценката, като е приела, че третата част от критерия за необходимост съгласно Насоките на Общността относно държавната помощ за защита на околната среда от 2008 г. е изпълнена, в частност независимо дали кариерите в Северна Ирландия не могат да прехвърлят данък инертни материали върху клиентите, без това да доведе до значителен спад в продажбите.

Четвъртото основание се състои в това, че Комисията не е успяла да направи действително добросъвестна и безпристрастна оценка за това дали корекцията с обратно действие, приведена в действие от Обединеното кралство, съответства на принципа на ефективност и на правото на ефективни средства за защита и дали третата част от теста за необходимост съгласно Насоките на Общността относно държавната помощ за защита на околната среда от 2008 г. е изпълнена.

Петото основание се състои в това, че Комисията не е посочила мотиви съгласно член 296 ДФЕС защо корекцията с обратно действие, приведена в действие от Обединеното кралство, съответства на принципа на ефективност и на правото на ефективни средства за защита и защо третата част от теста за необходимост съгласно Насоките на Общността относно държавната помощ за защита на околната среда от 2008 г. е изпълнена.

(1) Насоки на Общността относно държавната помощ за защита на околната среда (ОВ C 82, 2008 г., стр. 1).

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/39

Иск, предявен на 21 декември 2015 г. — Nausicaa Anadyomène и Banque d’Escompte/ЕЦБ

(Дело T-749/15)

(2016/C 068/49)

Език на производството: френски

Страни

Ищци: Nausicaa Anadyomène SAS (Париж, Франция) и Banque d’Escompte (Париж) (представители: S. Rodrigues и A. Tymen, avocats)

Ответник: Европейска Централна Банка (ЕЦБ)

Искания на ищците

Ищците искат от Общия съд:

—	да обяви иска за допустим и основателен,

Вследствие на това

—	да постанови, че ответникът е отговорен по смисъла на член 340 ДФЕС за грешки, допуснати по повод на паричната му политика във връзка с гръцките дългови инструменти,

—	да осъди ответника да поправи причинените вреди, оценени на 10 901 448,38 EUR за дружеството Nausicaa, като си запазва възможността да допълни сумата, и на 239 058,84 EUR за Banque d’Escompte;

—	във всички случаи, да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на иска си ищецът излага две основания.

Първо основание, изведено от достатъчно съществени нарушения, извършени от ЕЦБ. Това основание се подразделя на три части:

—	Първа част, свързана с нарушение на принципа на правна сигурност и на принципа на зачитане на оправданите правни очаквания.

—	Втора част, свързана с нарушение на принципа на равно третиране и на принципа за недопускане на дискриминация, и с нарушение на членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

—	Трета част, свързана с нарушение на принципа на добра администрация, с нарушение на член 41 от Хартата и с нарушение на задължението за полагане на грижа.

2.	Второ основание, изведено от претърпените от ищците вреди и от причинно-следствената връзка между виновното поведение на ЕЦБ и тези вреди.

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/39

Жалба, подадена на 21 декември 2015 г. — Contact Software/Комисия

(Дело T-751/15)

(2016/C 068/50)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Contact Software GmbH (Бремен, Германия) (представители: J.-M. Schultze, S. Pautke и C. Ehlenz, Rechtsanwälte)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени Решение C(2015) 7006 окончателен по дело AT.39846 — CONTACT/Dassault & PTC от 9 октомври 2015 г.,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят иска да се отмени Решение C(2015) 7006 окончателен по дело AT.39846 — CONTACT/Dassault & PTC от 9 октомври 2015 г., с което е отхвърлена подадената до Комисията на основание член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 773/2004 (1) жалба на жалбоподателя от 18 ноември 2010 г.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква четири основания.

Първо основание: погрешно определяне на съответните пазари

Жалбоподателят твърди, че ответникът е допуснал грешки при прилагане на правото, както и очевидни грешки в преценката при тълкуването и прилагането на член 102 ДФЕС, като не е разгледал указания и доводи на жалбоподателя за по-тясно разграничаване на релевантните пазари, които биха обхванали, от една страна, отделните пазари за „Computer Aided Design“ (по-нататък: „CAD“)-Software, предназначени за определени доставчици, или поне High-End-CAD-Software за производителите и доставчиците на автомобили, и от друга страна, пазара за интерфейс информация за CAD-Software на всеки доставчик.

2.	Второ основание: нарушение на член 102 ДФЕС В това отношение се посочва, че ответникът е направил очевидно погрешна преценка на господстващото положение на съответните предприятия, която се основавала преди всичко на вече зададеното погрешно пазарно разделение.

3.	Трето основание: нарушение на задължението за мотивиране В рамките на третото основание жалбоподателят посочва, че отхвърлянето на жалбата му от Комисията не е било мотивирано в достатъчна степен.

4.	Четвърто основание: явна грешка в преценката С четвъртото основание жалбоподателят изтъква, че изводът на ответника, че с оглед на общностния интерес не са налице достатъчно причини за продължаване на разследването за евентуално нарушение на член 102 ДФЕС, бил опорочен от явна грешка.

(1) Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове 81 и 82 от Договора за ЕО (OB L 123, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 242).

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/40

Жалба, подадена на 22 декември 2015 г. — European Dynamics Luxembourg и Evropaïkí Dynamikí/Комисия

(Дело T-752/15)

(2016/C 068/51)

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподатели: European Dynamics Luxembourg SA (Люксембург, Люксембург) и Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE (Атина, Гърция) (представители: M. Sfyrí и Ch. Dede, avvocati)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—

да отмени решение DIGIT/R/3/SDP/PT 5107460 (2015) на Европейската комисия, което им е съобщено с писмо от 29 октомври 2015 г., с което Комисията класира на шесто място офертата на жалбоподателите за един от трите самостоятелни лота, по-конкретно за лот № 3, в откритата процедура за възлагане на обществена поръчка № DIGIT/R3/PO/2015/0008 — STIS IV, наречена „Support and consulting services for technical informatics staff IV (STIS IV)“,

—	да осъди Комисията да поправи причинените на жалбоподателите вреди поради изгубената възможност да бъдат класирани на първо място за лот № 3 от рамковото споразумение STIS IV, както и

—	да осъди Комисията да заплати всички разноски.

Основания и основни доводи

Според жалбоподателите обжалваното решение трябва да се отмени, тъй като не е достатъчно мотивирано: i) относно оценяването на техническата оферта на жалбоподателите; ii) относно причините, поради които финансовата оферта на дружествата и консорциумите, на които е възложена поръчката, не са оценени като прекомерно ниски, както и поради нарушаване от страна на Комисията на договорните документи и на правото на Съюза във връзка с наличието на явни грешки в преценката.

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/41

Жалба, подадена на 22 декември 2015 г. — Facebook/СХВП — Brand IP Licensing (lovebook)

(Дело T-757/15)

(2016/C 068/52)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Facebook, Inc. (Менло Парк, САЩ) (представители: M. Granado Carpenter и M. Polo Carreño, lawyers)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Brand IP Licensing Ltd (Роуд Таун, Британски Вирджински острови)

Данни за производството пред СХВП

Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: словна марка на Общността „lovebook“ — заявка за регистрация на марка на Общността № 9 926 577

Производство пред СХВП: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на СХВП от 30 септември 2015 г. по преписка R 2028/2014-2

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени обжалваното решение изцяло, доколкото с него се отменя решението на отдела по споровете, уважаващо възражението срещу заявка за регистрация на марка на Общността № 9 926 577 LOVEBOOK, поради наличие на вероятност от объркване, доколкото съгласно изводите в него сходствата между знаците са несъществени в сравнение с различията между тях, общото впечатление на знаците във възприятията на съответните потребители е че те не са сходни и то дори по-ранната марка да се ползва с повишена степен на отличителност;

—	да му присъди съдебните разноски в производството по обжалване пред Общия съд.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) oт Регламент № 207/2009.

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/42

Жалба, подадена на 22 декември 2015 г. — EDF Toruń/Европейска агенция по химикали (ECHA)

(Дело T-758/15)

(2016/C 068/53)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: EDF Toruń SA (Торун, Полша) (представител: K. Sienkiewicz, adwokat)

Ответник: Европейска агенция по химикали (ECHA)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени Решение SME(2015)4950 от 3 ноември 2015 г. на Европейската агенция по химикали, както и ДДС-фактура № 10054011 от 3 ноември 2015 г., свързани със събирането на административна такса за невярно посочване на големината на предприятието при подаването на нотификация в регистъра REACH,

—	ответникът да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания.

1.	Първо основание: Препоръка 2003/361/EО на Комисията от 6 май 2003 година относно определението за микро-, малки и средни предприятия (ОВ L 124, стр. 36) няма задължителна сила и следователно трябва да се прилагат националните разпоредби в тази област.

2.	Второ основание: нарушение на разпоредбите на Регламент (ЕО) 340/2008 (1), доколкото Агенцията няма право да налага парични санкции на лицата, които подават нотификации в регистъра REACH.

3.	Трето основание: нарушение на принципа на пропорционалност, доколкото е изискана административна такса в прекомерно висок размер предвид обема на работата по установяването на точната големина на предприятието.

4.	Четвърто основание: превишаване на правомощия, доколкото таксата се събира на основание на Решение № 14/2015 на Управителния съвет на Европейската агенция по химикали, което няма задължителна сила.

5.	Пето основание: нарушение на принципа на равно третиране, доколкото размерът на административната такса се определя в зависимост от големината на предприятието, което я заплаща, въпреки че няма никакви съображения, които да оправдават такъв подход.

(1) Регламент (ЕО) № 340/2008 на Комисията от 16 април 2008 година относно таксите и плащанията, дължими на Европейската агенция по химикалите в съответствие с Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) (OB L 107, стр. 6).

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/43

Жалба, подадена на 23 декември 2015 г. — Sogepa/Комисия

(Дело T-761/15)

(2016/C 068/54)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Société wallonne de gestion et de participations (Sogepa) (Лиеж, Белгия) (представители: A. Lepièce и H. Baeyens, avocats)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени членове 3, 4, 5 и 6 от решението на Европейската комисия от 31 юли 2014 г. относно държавна помощ SA.34791 (2013/C) (ex 2012/NN), за която не е постъпило уведомление — Белгия — Помощ за оздравяване на Val Saint-Lambert, доколкото с него се разпорежда възстановяване на сумата на държавната помощ, съответстваща двойно на икономическото предимство, от което в действителност се е възползвало дружеството Val Saint-Lambert;

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква едно основание за обжалване, изведено от наличието на грешка в правото, която Комисията е допуснала при квалифицирането на икономическото предимство във връзка с отпускането на кредит на Val Saint-Lambert SA и при налагането на връщане в двоен размер на икономическото предимство от страна на получателя.

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/43

Жалба, подадена на 29 декември 2015 г. — Deutsche Lufthansa/Комисия

(Дело T-764/15)

(2016/C 068/55)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Deutsche Lufthansa AG (Кьолн, Германия) (представител: A. Martin-Ehlers, Rechtsanwalt)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на Европейската комисия от 1 октомври 2014 г. по преписка SA.32833 (201l/C) (ex 2011/NN) — Летище Хан,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага следното.

—	процесуални грешки поради липсата на допълнително обсъждане с жалбоподателя през 2014 г.,

—	непълно представяне на случая, въпреки че към момента на приемане на обжалваното решение ответникът бил наясно с фактическата обстановка,

—	неправилна правна преценка на мерките в полза на съответното летище, доколкото някои мерки не били квалифицирани като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, а други били квалифицирани като съвместима с общия пазар държавна помощ,

—	неотчитане на факта, че от всички помощи в полза на съответното летище, изброени в обжалваното решение, в крайна сметка се възползвало дружество Ryanair в качеството му на най-важен ползвател на това летище.

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/44

Жалба, подадена на 30 декември 2015 г. — BelTechExport/Съвет

(Дело T-765/15)

(2016/C 068/56)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: BelTechExport ZAO (Минск, Беларус) (представители: J. Jerņeva и E. Koškins, lawyers)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени Регламент (ЕС) 2015/1948 на Съвета от 29 октомври 2015 година за изменение на Регламент (ЕО) № 765/2006 относно ограничителни мерки по отношение на Беларус (ОВ 2015 L 284, 2015 г., стр. 62) в частта, в която с него се разширява прилагането на ограничителните мерки, макар действието им временно да е спряно, и по отношение на жалбоподателя,

—

да отмени Решение (ОВППС) 2015/1957 на Съвета от 29 октомври 2015 година за изменение на решение 2012/642/ОВППС относно ограничителните мерки срещу Беларус (ОВ L 284, 2015 г. стр. 149), в частта, в която с него се разширява прилагането на ограничителните мерки, макар действието им временно да е спряно, и по отношение на жалбоподателя, и

—	да осъди Съвета да заплати направените от жалбоподателя разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания.

1.	Първото основание е изведено от липсата в обжалваните актове на достатъчно мотиви за обосноваване на продължаващото включване на жалбоподателя в съответните приложения и от допуснатото от Съвета нарушение на разпоредбите на член 296, втора алинея ДФЕС, задължаващи го да изложи мотиви.

Второто основание е изведено от нарушаването с обжалваните актове на правото на защита и на правото на справедлив процес, утвърдени в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и в членове 6 и 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (наричана по-нататък „ЕКПЧО“), тъй като те били приети без на жалбоподателя да бъде дадена възможност да упражни ефективно правото си на защита, по-конкретно, правото да бъде изслушан и правото да се ползва от производство, в което да може ефективно да поиска да бъде изваден от списъците на лицата и образуванията, по отношение на които се прилагат ограничителните мерки.

3.	Третото основание е изведено от порок на обжалваните актове поради явни грешки в преценката, тъй като те се основават на невярното предположение, че като голямо предприятие от белоруския сектор на производство и търговия с оръжие, жалбоподателят извлича ползи от режима на Лукашенко.

4.	Четвъртото основание е изведено от допуснато с обжалваните актове нарушение на основното право на собственост, утвърдено в член 17 от Хартата и член 1 от Протокол 1 към ЕКПЧ, което нарушение не се основава на убедителни доказателства и е необосновано и несъразмерно.

Съд на публичната служба на Европейския съюз

22.2.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 68/46

Жалба, подадена на 21 декември 2015 г. — ZZ/Комисия

(Дело F-149/15)

(2016/C 068/60)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: ZZ (представител: L. Levi, адвокат)

Ответник: Европейска комисия

Предмет и описание на спора

Отмяна на решението, с което на жалбоподателя се налага санкцията спиране на повишаването в стъпка и той се задължава да поправи вредата, която се твърди, че е претърпяна от Европейския съюз и искане за обезщетение за компенсиране на неимуществената вреда за накърнена репутация, която се твърди, че е претърпяна от жалбоподателя

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решение CMS 13-005 на тристранния орган по назначаването, доколкото предвижда спиране на повишаването в стъпка за срок от 18 месеца и заплащане на обезщетение за вреда, определено с решението в размер на 108 596,35 EUR,

—	доколкото е необходимо да се отмени отхвърлителното решение по жалбата на жалбоподателя по административен ред,

—	при условията на евентуалност да се намали финансовата санкция, съдържаща се в решение CMS 13-005,

—	да се осъди ответникът да заплати обезщетение за неимуществената вреда за накърнената репутация на жалбоподателя, оценено на 20 000 EUR,

—	да се осъди ответникът да заплати всички съдебни разноски.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 68

Издание на български език	Информация и известия	Година 59 22 февруари 2016 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2016/C 068/01	Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз	1