ISSN 1977-0855 |
||
Официален вестник на Европейския съюз |
C 67 |
|
Издание на български език |
Информация и известия |
Година 59 |
Известие № |
Съдържание |
Страница |
|
I Резолюции, препоръки и становища |
|
|
ПРЕПОРЪКИ |
|
|
Съвет |
|
2016/C 067/01 |
|
IV Информация |
|
|
ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ |
|
|
Европейска комисия |
|
2016/C 067/02 |
||
2016/C 067/03 |
||
2016/C 067/04 |
||
|
Европейски надзорен орган за защита на данните |
|
2016/C 067/05 |
||
|
ИНФОРМАЦИЯ ОТ ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ |
|
2016/C 067/06 |
|
V Становища |
|
|
ДРУГИ АКТОВЕ |
|
|
Европейска комисия |
|
2016/C 067/07 |
|
Поправки |
|
2016/C 067/08 |
BG |
|
I Резолюции, препоръки и становища
ПРЕПОРЪКИ
Съвет
20.2.2016 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 67/1 |
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
от 15 февруари 2016 година
относно интеграцията на дълготрайно безработните лица на пазара на труда
(2016/C 67/01)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 292 във връзка с член 148, параграф 2 от него,
като взе предвид предложението на Европейската комисия,
като има предвид, че:
(1) |
Нивото на безработица в Съюза достигна рекордни стойности след финансовата и икономическа криза от 2008—2009 г. В момента тенденцията е низходяща, но нивото на дълготрайната безработица все още е много високо. Дълготрайната безработица засяга всяка държава членка в различна степен, по-специално поради факта, че въздействието на кризата не бе еднакво и макроикономическото положение, икономическата структура и функционирането на пазара на труда са различни за отделните държави членки. |
(2) |
След години на нисък растеж и малък брой разкривани работни места, през 2014 г. дълготрайната безработица, определяна от Евростат като броя лица, които са без работа и са търсили активно работа в продължение на поне една година, засяга над 12 милиона работници, или 5 % от активното население на Съюза, като 62 % от тях са били без работа в продължение на най-малко две последователни години. |
(3) |
Дълготрайната безработица засяга съответните лица, води до намаляване на потенциала за растеж на икономиките на Съюза, като се повишават рискът от социално изключване, бедността и неравенството и се увеличават разходите на социалните служби и публичните финанси. Дълготрайната безработица води до загуба на доходи, закърняване на уменията, по-чести случаи на здравословни проблеми и по-голямо обедняване на домакинствата. |
(4) |
Сред изложените на най-голям риск от дълготрайна безработица са лицата със слаби умения или ниска квалификация, гражданите на трети държави, лицата с увреждания и представителите на малцинствата в неравностойно положение, като например ромите. Предишната професия на лицето също е от важно значение, тъй като в някои държави секторните и цикличните аспекти са ключови за разкриването на причините за задържането на дълготрайната безработица. |
(5) |
Всяка година поради безрезултатни усилия за намиране на работа близо една пета от дълготрайно безработните лица в Съюза се обезсърчават и съответно преминават в категорията на неактивното население. Тъй като пречките за интеграцията на пазара на труда са най-различни и често с ефект на натрупване, за тази интеграция се изисква специален за целта, индивидуализиран подход и координирано предоставяне на услуги. |
(6) |
Дълготрайно безработните лица съставляват половината от общия брой безработни лица в Съюза, но по-малко от една пета от участниците в активни мерки на пазара на труда. Съответно малък дял от дълготрайно безработните лица (средно 24 %) получават обезщетения за безработица. |
(7) |
Инвестициите в човешки капитал следва да бъдат подобрени и да станат по-ефикасни, така че повече хора да имат добри и целесъобразни умения и компетентности, с което се преодолява проблемът с недостига на умения и се полагат основите за плавен преход от учене към работа и за запазване на пригодността за заетост. Подобряването на резултатите и целесъобразността на системите за образование и обучение ще спомогне за намаляване на броя на нови безработни лица. За тази цел следва да се работи за модернизирането на системите за образование и обучение в съответствие с европейския семестър, със Заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. относно стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („Образование и обучение 2020“) (1) и с Препоръка 2006/962/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно ключовите компетентности за учене през целия живот (2). |
(8) |
С оглед на разработването на координирана стратегия за заетостта, в насоките за политиките за заетост на държавите членки от 2015 г. (3) се призовава за значително намаляване на дълготрайната и структурната безработица чрез всеобхватни и взаимно подсилващи се стратегии, включващи индивидуализирана активна подкрепа за връщане на пазара на труда. |
(9) |
Въпреки че държавите членки запазват компетентността да подбират най-подходящите за тяхната ситуация мерки на пазара на труда, в насоките държавите членки се приканват да насърчават пригодността за заетост чрез инвестиции в човешки капитал, посредством ефективни и ефикасни системи за образование и обучение, с които се повишава нивото на уменията на работната сила. Освен това в насоките изрично се отправя призив към държавите членки да насърчават системите за учене в работна среда, като например дуалното обучение, и да повишават нивото на професионалното обучение. В по-общ план в насоките държавите членки се приканват да вземат предвид принципите на гъвкава сигурност и да засилят активните мерки на пазара на труда, като повишат тяхната ефективност, подобрят тяхната целенасоченост, разширят техния обсег, повишат степента на обхващане и осигурят подсилващ ефект между тях и подпомагането на доходите и предоставянето на социални услуги. |
(10) |
Предложените в настоящата препоръка действия следва да бъдат напълно съвместими със специфичните за всяка държава препоръки, изготвени в контекста на европейския семестър, а при тяхното изпълнение следва да се спазват правилата на Пакта за стабилност и растеж. |
(11) |
Препоръка на Комисията 2008/867/ЕО от 3 октомври 2008 г. относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда (4) определя интегрирана комплексна стратегия за активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда, която съчетава подходящо подпомагане на доходите, пазари на труда, основани на включването, и достъп до качествени услуги. С нея се цели да се улесни интеграцията в устойчива, качествена заетост на онези, които са в състояние да работят, и да им се осигуряват средства, достатъчни за достоен живот. |
(12) |
Европейският социален фонд е основният финансов инструмент на Съюза за борба с дълготрайната безработица. За периода 2014—2020 г. държавите членки са разпределили значителни по размер финансови средства за подкрепа на интеграцията на дълготрайно безработните лица на пазара на труда. Други фондове, като например Европейският фонд за регионално развитие и Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони, също могат да допълнят мерките, финансирани от Европейския социален фонд, в съответствие с разпределените средства за съответните инвестиционни приоритети за периода 2014—2020 г., и по-специално чрез предоставяне на подкрепа за разкриване на работни места, модернизиране на публичните служби по заетостта и професионалното образование, обучение за придобиване на умения и учене през целия живот. В този контекст, при съответни бъдещи обсъждания следва да се обмислят начини за по-нататъшно засилване на интеграцията на дълготрайно безработните на пазара на труда. |
(13) |
Препоръката на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене (5) призовава да се предприемат действия, с които на отделните лица да се предостави възможност да покажат какво са научили извън формалното образование и обучение. |
(14) |
Заключенията на Европейския съвет от 14—15 март 2013 г. подчертават, че намирането на решение на проблема с безработицата е най-голямото социално предизвикателство и че намаляването на дълготрайната безработица и осигуряването на пълноценното участие на по-възрастните работници са от решаващо значение. |
(15) |
Европейският парламент посочи дълготрайната безработица като основна пречка за растежа. |
(16) |
Следва да се полагат по-интензивни усилия за интеграция на пазара на труда на най-засегнатите от дълготрайната безработица, като се вземат предвид националните практики. Успоредно с това следва да бъде подобрена регистрацията в службите по заетостта и в други компетентни агенции, за да се преодолее проблемът с недостатъчната степен на обхващане от мерките за подкрепа. Държавите с голям брой регистрирани дълготрайно безработни лица могат да изведат като приоритет в усилията си тези лица, които са вече регистрирани. |
(17) |
За предпочитане от гледна точка на ефикасността и ефективността би бил превантивният подход. Превантивните мерки и мерките за повишаване на активността, насочени основно към началото на периода на безработица, следва да бъдат засилени и при необходимост допълнени. Конкретните действия, насочени към регистрираните дълготрайно безработни лица, следва да бъдат предприети най-късно в периода, когато се достигнат 18 месеца от началото на безработицата, тъй като в голям брой държави членки точно по това време се променят механизмите и услугите за подкрепа за тази конкретна група. |
(18) |
Чрез индивидуализирания подход към предоставянето на подкрепа за дълготрайно безработните лица следва да бъдат преодолени пречките, водещи до постоянна безработица, като се актуализира и допълва първоначалната оценка, направена при регистрацията. По този начин дълготрайно безработните лица ще бъдат насочени към услуги за предоставяне на подкрепа, пригодени в достатъчна степен към индивидуалните потребности, като например консултации относно задлъжнялостта, рехабилитация, услуги за социално подпомагане, услуги по предоставянето на грижи, интеграция на мигрантите, помощи за жилищно настаняване и транспорт, насочени към преодоляване на пречките за намиране на работа и даващи на тези лица възможност да постигнат ясни цели, които водят към намирането на работа. |
(19) |
Участието на работодателите в процеса на интеграция на дълготрайно безработните лица е от основно значение и следва да бъде подкрепено чрез предоставянето от страна на службите по заетостта на специални услуги, придружени от целенасочени финансови стимули и с участието на социалните партньори. По-засилен ангажимент на работодателите, допълнен от мерки за укрепване на създаването на работни места в икономиката, могат допълнително да увеличат ефективността на мерките за интеграция. |
(20) |
В някои неотдавнашни инициативи в тази област на политиката, като например Препоръка на Съвета от 22 април 2013 г. за създаване на гаранция за младежта (6), се призовава за работа в партньорство като нов метод за изпълнение на социалната политика и политиката по заетостта. Координираното предоставяне на услуги е от решаващо значение, особено в държави членки, където отговорностите за предоставянето на подкрепа на дълготрайно безработните лица са поделени между публичните служби по заетостта, агенциите за социално подпомагане и местното управление. |
(21) |
В споразумение за работна интеграция, съставено по такъв начин, че да отразява ситуацията на дадено дълготрайно безработно лице, следва да се описва подробно пакет от индивидуализирани мерки, достъпни на национално равнище (например отнасящите се до пазара на труда, образованието, обучението и услугите за социално подпомагане), разработени с цел да се окаже подкрепа и да се даде възможност на дълготрайно безработното лице да преодолее конкретните пречки за намирането на работа. В тези споразумения следва да се определят цели, графици, както и задълженията на дълготрайно безработните лица и предложението на доставчика на услуги или доставчиците на услуги, и следва да се посочат налични мерки за интеграция. |
(22) |
Действията, предложени в настоящата препоръка, следва да вземат предвид многообразието на държавите членки и различните им изходни позиции по отношение на макроикономическото положение, нивото на дълготрайната безработица и нейните проценти на отклонение, институционалната уредба, регионалните различия и капацитета на различните участници на пазара на труда. С тези действия следва да се допълва и подсилва подходът в тази област на политиката, който понастоящем се прилага в множество държави членки, и по-специално с въвеждането на гъвкави компоненти като индивидуализирания подход, и координираното предоставяне на услуги, както и участието на работодателите. |
(23) |
Настоящата препоръка надлежно съблюдава, укрепва и утвърждава основните права, и по-специално установените в член 29 и член 34 от Хартата на основните права на Европейския съюз, |
ПРЕПОРЪЧВА НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ:
Да подкрепят регистрацията на търсещите работа лица и да ориентират мерките за интеграция в по-голяма степен към пазара на труда, наред с другото чрез създаването на по-тесни връзки с работодателите.
Да предоставят индивидуална оценка на регистрираните дълготрайно безработни лица.
Да предлагат специално споразумение за работна интеграция най-късно при достигане на 18 месеца от началото на безработицата на дълготрайно безработно лице. За целите на настоящата препоръка „споразумение за работна интеграция“ означава писмено споразумение между регистрираното дълготрайно безработно лице и единно звено за контакт с цел улесняване на прехода на това лице към заетост на пазара на труда.
За целта:
Регистрация
1) |
Да насърчават регистрацията на търсещите работа лица в служба по заетостта, и по-специално чрез по-добро предоставяне на информация за наличната подкрепа. |
Индивидуална оценка и индивидуален подход
Службите по заетостта, заедно с други партньори, подкрепящи интеграцията на пазара на труда, да предоставят персонализирани насоки на съответните лица.
2) |
Да се гарантира, че на регистрираните дълготрайно безработни лица се предлага изготвянето на задълбочена индивидуална оценка и насоки най-късно при достигане на 18 месеца от началото на безработицата. Оценката следва да обхваща техните перспективи за заетост, пречките за намиране на работа и предишните опити за намиране на работа. |
3) |
Регистрираните дълготрайно безработни лица да бъдат информирани за възможностите за работа и за наличната подкрепа в различни стопански сектори и при целесъобразност в различни региони и други държави членки, по-специално чрез европейските служби по заетостта (EURES). |
Споразумения за работна интеграция
На регистрираните дълготрайно безработни лица, които не попадат в обхвата на гаранцията за младежта, да се предлага споразумение за работна интеграция най-късно при достигане на 18 месеца от началото на безработицата. Това следва да включва най-малко индивидуално предлагане на услуги, насочено към намирането на работа и определянето на единно звено за контакт.
4) |
Да бъдат насочени към конкретните потребности на регистрираното дълготрайно безработно лице посредством споразумение за работна интеграция, което съчетава съответни услуги и мерки, предоставяни от различните организации.
|
5) |
Да се въведат необходимите механизми за гарантиране на приемственост и определяне на единно звено за контакт, чиято задача е да съдейства на регистрираните дълготрайно безработни чрез координирано предлагане на услуги, включващо налични услуги в областта на заетостта и за социално подпомагане. Това звено за контакт би могло да се основава на рамка за междуинституционална координация и/или да бъде посочено измежду вече съществуващи структури. Да се улесни плавното и сигурно предаване на съответната информация във връзка с досието за оказаната подкрепа и индивидуалните оценки на дълготрайно безработните лица, между съответните доставчици на услуги, в съответствие със законодателството в областта на защитата на данните, като по този начин се осигури приемственост на предоставянето на услуги. Да се осигури подобрено разпространяване на съответната информация относно свободните работни места и възможностите за обучение към съответните доставчици на услуги и да се гарантира, че тази информация достига до дълготрайно безработните лица. |
По-тесни връзки с работодателите
6) |
Да се насърчават и разработват партньорства между работодателите, социалните партньори, службите по заетостта, правителствените органи, социалните служби и доставчиците на услуги в сферата на образованието и обучението, да предоставят услуги, които по-добре отговарят на потребностите на предприятията и на регистрираните дълготрайно безработни лица. |
7) |
Да се разработят услуги за работодателите, като преглед на свободните работни места, подпомагане при назначаване на работа, наставничество на работното място и обучение и подпомагане след назначаването на работа с цел улесняване на професионалната реинтеграция на регистрираните дълготрайно безработни лица. |
8) |
Всички финансови стимули да бъдат насочени към схеми за подкрепа на интеграцията на пазара на труда, като например субсидии за наемане на работа и намаляване на социалноосигурителните вноски с цел да бъдат увеличени възможностите за намиране на работа за регистрираните дълготрайно безработни лица. |
ПРЕПОРЪЧВА НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ И КОМИСИЯТА:
Оценка и наблюдение
9) |
Да наблюдават в рамките на Комитета по заетостта, в тясно сътрудничество с Комитета за социална закрила във връзка с предоставянето на социални услуги и доходи, прилагането на настоящата препоръка посредством многостранно наблюдение в рамките на европейския семестър и посредством Рамката за съвместна оценка на показателите. Наблюдението следва да проследява степента, в която регистрираните дълготрайно безработни лица са се върнали към заетост, на това дали тяхната интеграция на пазара на труда е устойчива и на използването на споразуменията за работна интеграция. Европейската мрежа на публичните служби по заетостта следва да допринася за това наблюдение. |
10) |
Да насърчават извършването на оценка на резултатите на публичните служби по заетостта във връзка с интеграцията на пазара на труда на регистрираните дълготрайно безработни лица, споделянето на опит и обмена на добри практики в рамките на процеса на възприемане на добрия опит на Европейската мрежа на публичните служби по заетостта, създадена с Решение № 573/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за укрепване на сътрудничеството между публичните служби по заетостта (ПСЗ) (7). |
11) |
Да си сътрудничат с цел оптимално използване на европейските структурни и инвестиционни фондове, и по-специално на Европейския социален фонд, Европейския фонд за регионално развитие и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, съгласно съответните инвестиционни приоритети за програмите през периода 2014—2020 г. |
ПРЕПОРЪЧВА НА КОМИСИЯТА:
12) |
Да подкрепя и координира доброволни инициативи и съюзи между дружества, ангажирани с устойчивата интеграция на дълготрайно безработни лица на пазара на труда. |
13) |
Да подкрепя проекти за социални иновации за интеграция на дълготрайно безработни лица на пазара на труда, и по-специално чрез ос „Прогрес“ на програмата на Съюза за заетост и социални иновации („EaSI“). |
14) |
Да направи оценка на действията, предприети в отговор на настоящата препоръка, като за целта си сътрудничи с държавите членки и проведе консултации със съответните заинтересовани лица, и да докладва на Съвета до 15 февруари 2019 г. за резултатите от тази оценка. |
Съставено в Брюксел на 15 февруари 2016 година.
За Съвета
Председател
M.H.P. VAN DAM
(1) ОВ C 119, 28.5.2009 г., стр. 2.
(2) ОВ L 394, 30.12.2006 г., стр. 10.
(3) Решение (ЕС) 2015/1848 на Съвета от 5 октомври 2015 г. относно насоки за политиките по заетостта на държавите членки за 2015 г. (ОВ L 268, 15.10.2015 г., стр. 28).
(4) ОВ L 307, 18.11.2008 г., стр. 11.
(5) ОВ C 398, 22.12.2012 г., стр. 1.
(6) ОВ C 120, 26.4.2013 г., стр. 1.
(7) ОВ L 159, 28.5.2014 г., стр. 32.
IV Информация
ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Европейска комисия
20.2.2016 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 67/6 |
Обменен курс на еврото (1)
19 февруари 2016 година
(2016/C 67/02)
1 евро =
|
Валута |
Обменен курс |
USD |
щатски долар |
1,1096 |
JPY |
японска йена |
125,40 |
DKK |
датска крона |
7,4625 |
GBP |
лира стерлинг |
0,77715 |
SEK |
шведска крона |
9,3838 |
CHF |
швейцарски франк |
1,1017 |
ISK |
исландска крона |
|
NOK |
норвежка крона |
9,5358 |
BGN |
български лев |
1,9558 |
CZK |
чешка крона |
27,023 |
HUF |
унгарски форинт |
309,11 |
PLN |
полска злота |
4,3777 |
RON |
румънска лея |
4,4670 |
TRY |
турска лира |
3,2903 |
AUD |
австралийски долар |
1,5605 |
CAD |
канадски долар |
1,5274 |
HKD |
хонконгски долар |
8,6268 |
NZD |
новозеландски долар |
1,6761 |
SGD |
сингапурски долар |
1,5617 |
KRW |
южнокорейски вон |
1 368,69 |
ZAR |
южноафрикански ранд |
17,1380 |
CNY |
китайски юан рен-мин-би |
7,2378 |
HRK |
хърватска куна |
7,6180 |
IDR |
индонезийска рупия |
14 988,04 |
MYR |
малайзийски рингит |
4,6836 |
PHP |
филипинско песо |
52,843 |
RUB |
руска рубла |
85,1924 |
THB |
тайландски бат |
39,668 |
BRL |
бразилски реал |
4,4854 |
MXN |
мексиканско песо |
20,2927 |
INR |
индийска рупия |
75,9715 |
(1) Източник: референтен обменен курс, публикуван от Европейската централна банка.
20.2.2016 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 67/7 |
Известие на Комисията относно текущите лихвени проценти за възстановяване на държавни помощи и референтните ставки/сконтовите лихвени проценти за 28 държави членки, приложими от 1 март 2016 г.
(Публикува се в съответствие с член 10 от Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. (ОВ L 140, 30.4.2004 г., стр. 1)
(2016/C 67/03)
Основни лихвени проценти, изчислени в съответствие със Съобщението на Комисията относно преразглеждане на метода за определяне на референтните и сконтовите лихвени проценти (ОВ C 14, 19.1.2008 г., стр. 6). В зависимост от използването на референтния лихвен процент трябва да се прибавят и съответните маржове, както са дефинирани в настоящото съобщение. За сконтовия лихвен процент това означава, че трябва да се добави марж от 100 базисни пункта. Регламент (ЕО) № 271/2008 на Комисията от 30 януари 2008 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 794/2004 предвижда, че освен ако не е предвидено друго в специално решение, лихвеният процент за възстановяване на помощта също се изчислява, като към основния лихвен процент се добавят 100 базисни пункта.
Изменените проценти са посочени с удебелен шрифт.
Предходната таблица е публикувана в ОВ C 15, 16.1.2016 г., стр. 8.
От |
До |
AT |
BE |
BG |
CY |
CZ |
DE |
DK |
EE |
EL |
ES |
FI |
FR |
HR |
HU |
IE |
IT |
LT |
LU |
LV |
MT |
NL |
PL |
PT |
RO |
SE |
SI |
SK |
UK |
1.3.2016 г. |
… |
0,06 |
0,06 |
1,63 |
0,06 |
0,46 |
0,06 |
0,30 |
0,06 |
0,06 |
0,06 |
0,06 |
0,06 |
1,92 |
1,37 |
0,06 |
0,06 |
0,06 |
0,06 |
0,06 |
0,06 |
0,06 |
1,83 |
0,06 |
1,65 |
– 0,22 |
0,06 |
0,06 |
1,04 |
1.2.2016 г. |
29.2.2016 г. |
0,09 |
0,09 |
1,63 |
0,09 |
0,46 |
0,09 |
0,36 |
0,09 |
0,09 |
0,09 |
0,09 |
0,09 |
1,92 |
1,37 |
0,09 |
0,09 |
0,09 |
0,09 |
0,09 |
0,09 |
0,09 |
1,83 |
0,09 |
1,65 |
– 0,22 |
0,09 |
0,09 |
1,04 |
1.1.2016 г. |
31.1.2016 г. |
0,12 |
0,12 |
1,63 |
0,12 |
0,46 |
0,12 |
0,36 |
0,12 |
0,12 |
0,12 |
0,12 |
0,12 |
1,92 |
1,37 |
0,12 |
0,12 |
0,12 |
0,12 |
0,12 |
0,12 |
0,12 |
1,83 |
0,12 |
1,65 |
– 0,22 |
0,12 |
0,12 |
1,04 |
20.2.2016 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 67/8 |
Съобщение на Комисията относно датата на прилагане на Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход или на протоколите относно правилата за произход, предвиждащи диагонална кумулация между договарящите страни по конвенцията
(2016/C 67/04)
За целите на прилагането на диагоналната кумулация на произходa между договарящите страни (1) по Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход (2) (наричана по-долу „Конвенцията“), засегнатите страни се уведомяват взаимно, чрез Европейската комисия, относно правилата за произход, които са в сила между тях и другите страни.
Въз основа на посочените уведомления в приложените таблици се уточнява датата, от която диагоналната кумулация става приложима.
Датите, посочени в таблица 1, се отнасят за:
— |
Датата на прилагане на диагоналната кумулация на основание на член 3 от допълнение I към Конвенцията, когато съответното споразумение за свободна търговия съдържа позоваване на Конвенцията. В този случай датата е предшествана от „(К)“; |
— |
Датата на прилагане на протоколите за правилата за произход, предвиждащи диагонална кумулация, приложени към съответното споразумение за свободна търговия, в други случаи. |
Напомняме, че диагонална кумулация може да се прилага единствено ако страните на окончателна изработка и на окончателно местоназначение на стоките са сключили споразумения за свободна търговия, съдържащи идентични правила за произход, с всички страни, участващи в придобиването на статут „с произход“ за стоките, т.е. с всички страни, от които произхождат използваните материали. Материалите с произход от страна, която не е сключила споразумения със страните на окончателна изработка и на окончателно местоназначение, ще бъдат разглеждани като материали без произход. Конкретни примери са дадени в Обяснителните бележки към пан-евро-средиземноморските протоколи за правила за произход (3).
Датите, посочени в таблица 2, се отнасят за датата на прилагане на протоколите за правилата за произход, предвиждащи диагонална кумулация, приложени към споразуменията за свободна търговия между ЕС, Турция и участниците в процеса на ЕС за стабилизиране и асоцииране. При всяко позоваване на Конвенцията в споразумение за свободна търговия между страните в тази таблица, в таблица 1 е добавена дата, предшествана от „(К)“.
Напомняме също, че материалите с произход от Турция, обхванати от митническия съюз между ЕС и Турция, могат да бъдат включени като материали с произход за целите на диагонална кумулация между Европейския съюз и държавите — участнички в процеса на стабилизиране и асоцииране, с които има в сила протокол за произход.
За договарящите страни, посочени в таблиците, са използвани следните кодове:
— |
Европейски съюз |
EU |
|||||||||||||||||||||||||||
— |
държавите от ЕАСТ: |
|
|||||||||||||||||||||||||||
— |
Фарьорските острови |
FO |
|||||||||||||||||||||||||||
— |
Участници в Барселонския процес: |
|
|||||||||||||||||||||||||||
— |
Турция |
TR |
|||||||||||||||||||||||||||
— |
Участници в процеса на ЕС за стабилизиране и асоцииране: |
|
|||||||||||||||||||||||||||
— |
Република Молдова |
MD |
Настоящото съобщение заменя Съобщение 2015/C 214/05 (ОВ C 214, 30.6.2015 г., стр. 5).
Таблица 1
Дата на прилагане на правилата за произход, предвиждащи диагонална кумулация в паневросредиземноморската зона
|
|
Държавите от ЕАСТ |
|
Участници в Барселонския процес |
|
Участници в процеса на ЕС за стабилизиране и асоцииране |
|
|||||||||||||||
|
EU |
CH(+LI) |
IS |
NO |
FO |
DZ |
EG |
IL |
JO |
LB |
MA |
PS |
SY |
TN |
TR |
AL |
BA |
KO |
ME |
MK |
RS |
MD |
EU |
|
1.1.2006 г. (К) 1.2.2016 |
1.1.2006 г. (К) 1.5.2015 г. |
1.1.2006 г. (К) 1.5.2015 г. |
1.12.2005 г. (К) 12.5.2015 г. |
1.11.2007 г. |
1.3.2006 г. (К) 1.2.2016 |
1.1.2006 г. |
1.7.2006 г. |
|
1.12.2005 г. |
1.7.2009 г. |
|
1.8.2006 г. |
(К) 1.5.2015 г. |
|
|
(К) 1.2.2015 |
(К) 1.5.2015 г. |
(К) 1.2.2015 |
|
|
CH (+LI) |
1.1.2006 г. (К) 1.2.2016 |
|
1.8.2005 г. (К) 1.7.2013 г. |
1.8.2005 г. (К) 1.7.2013 г. |
1.1.2006 г. |
|
1.8.2007 г. |
1.7.2005 г. |
17.7.2007 г. |
1.1.2007 г. |
1.3.2005 г. |
|
|
1.6.2005 г. |
1.9.2007 г. |
(К) 1.5.2015 |
(К) 1.1.2015 г. |
|
(К) 1.9.2012 г. |
1.2.2016 |
(К) 1.5.2015 |
|
IS |
1.1.2006 г. (К) 1.5.2015 г. |
1.8.2005 г. (К) 1.7.2013 г. |
|
1.8.2005 г. (К) 1.7.2013 г. |
1.11.2005 г. |
|
1.8.2007 г. |
1.7.2005 г. |
17.7.2007 г. |
1.1.2007 г. |
1.3.2005 г. |
|
|
1.3.2006 г. |
1.9.2007 г. |
(К) 1.5.2015 |
(К) 1.1.2015 г. |
|
(К) 1.10.2012 г. |
1.5.2015 |
(К) 1.5.2015 |
|
NO |
1.1.2006 г. (К) 1.5.2015 г. |
1.8.2005 г. (К) 1.7.2013 г. |
1.8.2005 г. (К) 1.7.2013 г. |
|
1.12.2005 г. |
|
1.8.2007 г. |
1.7.2005 г. |
17.7.2007 г. |
1.1.2007 г. |
1.3.2005 г. |
|
|
1.8.2005 г. |
1.9.2007 г. |
(К) 1.5.2015 |
(К) 1.1.2015 г. |
|
(К) 1.11.2012 г. |
1.5.2015 |
(К) 1.5.2015 |
|
FO |
1.12.2005 г. (К) 12.5.2015 г. |
1.1.2006 г. |
1.11.2005 г. |
1.12.2005 г. |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
DZ |
1.11.2007 г. |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
EG |
1.3.2006 г. (К) 1.2.2016 |
1.8.2007 г. |
1.8.2007 г. |
1.8.2007 г. |
|
|
|
|
6.7.2006 г. |
|
6.7.2006 г. |
|
|
6.7.2006 г. |
1.3.2007 г. |
|
|
|
|
|
|
|
IL |
1.1.2006 г. |
1.7.2005 г. |
1.7.2005 г. |
1.7.2005 г. |
|
|
|
|
9.2.2006 г. |
|
|
|
|
|
1.3.2006 г. |
|
|
|
|
|
|
|
JO |
1.7.2006 г. |
17.7.2007 г. |
17.7.2007 г. |
17.7.2007 г. |
|
|
6.7.2006 г. |
9.2.2006 г. |
|
|
6.7.2006 г. |
|
|
6.7.2006 г. |
1.3.2011 г. |
|
|
|
|
|
|
|
LB |
|
1.1.2007 г. |
1.1.2007 г. |
1.1.2007 г. |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
MA |
1.12.2005 г. |
1.3.2005 г. |
1.3.2005 г. |
1.3.2005 г. |
|
|
6.7.2006 г. |
|
6.7.2006 г. |
|
|
|
|
6.7.2006 г. |
1.1.2006 г. |
|
|
|
|
|
|
|
PS |
1.7.2009 г. |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
SY |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
1.1.2007 г. |
|
|
|
|
|
|
|
TN |
1.8.2006 г. |
1.6.2005 г. |
1.3.2006 г. |
1.8.2005 г. |
|
|
6.7.2006 г. |
|
6.7.2006 г. |
|
6.7.2006 г. |
|
|
|
1.7.2005 г. |
|
|
|
|
|
|
|
TR |
1.9.2007 г. |
1.9.2007 г. |
1.9.2007 г. |
|
|
1.3.2007 г. |
1.3.2006 г. |
1.3.2011 г. |
|
1.1.2006 г. |
|
1.1.2007 г. |
1.7.2005 г. |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
AL |
(К) 1.5.2015 г. |
(К) 1.5.2015 г. |
(К) 1.5.2015 г. |
(К) 1.5.2015 г. |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
(К) 1.2.2015 г. |
(К) 1.4.2014 г. |
(К) 1.4.2014 г. |
(К) 1.4.2014 г. |
(К) 1.4.2014 г. |
(К) 1.4.2014 г. |
BA |
|
(К) 1.1.2015 |
(К) 1.1.2015 |
(К) 1.1.2015 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
(К) 1.2.2015 |
|
(К) 1.4.2014 |
(К) 1.2.2015 |
(К) 1.2.2015 |
(К) 1.2.2015 |
(К) 1.4.2014 |
KO |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
(К) 1.4.2014 |
(К) 1.4.2014 |
|
(К) 1.4.2014 |
(К) 1.4.2014 |
(К) 1.4.2014 |
(К) 1.4.2014 |
ME |
(К) 1.2.2015 г. |
(К) 1.9.2012 г. |
(К) 1.10.2012 г. |
(К) 1.11.2012 г. |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
(К) 1.4.2014 г. |
(К) 1.2.2015 г. |
(К) 1.4.2014 |
|
(К) 1.4.2014 г. |
(К) 1.4.2014 г. |
(К) 1.4.2014 |
MK |
(К) 1.5.2015 г. |
1.2.2016 |
1.5.2015 |
1.5.2015 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
(К) 1.4.2014 г. |
(К) 1.2.2015 г. |
(К) 1.4.2014 |
(К) 1.4.2014 г. |
|
(К) 1.4.2014 г. |
(К) 1.4.2014 |
RS |
(К) 1.2.2015 г. |
(К) 1.5.2015 |
(К) 1.5.2015 |
(К) 1.5.2015 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
(К) 1.4.2014 г. |
(К) 1.2.2015 г. |
(К) 1.4.2014 |
(К) 1.4.2014 г. |
(К) 1.4.2014 г. |
|
(К) 1.4.2014 |
MD |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
(К) 1.4.2014 |
(К) 1.4.2014 |
(К) 1.4.2014 |
(К) 1.4.2014 |
(К) 1.4.2014 |
(К) 1.4.2014 |
|
Таблица 2
Дата на прилагане на протоколите за правилата за произход, предвиждащи диагонална кумулация между Европейския съюз, Албания, Босна и Херцеговина, бившата югославска република Македония, Черна гора, Сърбия и Турция
|
EU |
AL |
BA |
MK |
ME |
RS |
TR |
EU |
|
1.1.2007 г. |
1.7.2008 г. |
1.1.2007 г. |
1.1.2008 г. |
8.12.2009 г. |
|
AL |
1.1.2007 г. |
|
22.11.2007 г. |
26.7.2007 г. |
26.7.2007 г. |
24.10.2007 г. |
1.8.2011 г. |
BA |
1.7.2008 г. |
22.11.2007 г. |
|
22.11.2007 г. |
22.11.2007 г. |
22.11.2007 г. |
14.12.2011 г. |
MK |
1.1.2007 г. |
26.7.2007 г. |
22.11.2007 г. |
|
26.7.2007 г. |
24.10.2007 г. |
1.7.2009 г. |
ME |
1.1.2008 г. |
26.7.2007 г. |
22.11.2007 г. |
26.7.2007 г. |
|
24.10.2007 г. |
1.3.2010 г. |
RS |
8.12.2009 г. |
24.10.2007 г. |
22.11.2007 г. |
24.10.2007 г. |
24.10.2007 г. |
|
1.9.2010 г. |
TR |
1.8.2011 г. |
14.12.2011 г. |
1.7.2009 г. |
1.3.2010 г. |
1.9.2010 г. |
|
(1) Договарящите страни са Европейският съюз, Албания, Алжир, Босна и Херцеговина, Египет, Фарьорските острови, Исландия, Израел, Йордания, Косово (съгласно Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН от 1999 г.), Ливан, бившата югославска република Македония, Черна гора, Мароко, Норвегия, Сърбия, Швейцария (включително Лихтенщайн), Сирия, Тунис, Турция и Западният бряг на р. Йордан и Ивицата Газа.
(2) ОВ L 54, 26.2.2013 г., стр. 4.
(3) ОВ C 83, 17.4.2007 г., стр. 1.
(4) Швейцария и Княжество Лихтенщайн образуват митнически съюз.
(5) Код по ISO 3166. Временен код, който по никакъв начин не предопределя окончателната номенклатура за страната, която ще бъде приета след приключване на преговорите, провеждани понастоящем под егидата на Организацията на обединените нации.
(6) Това название не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово.
(7) За стоки, обхванати от митническия съюз между ЕС и Турция, датата на прилагане е 27 юли 2006 г.
За селскостопански продукти датата на прилагане е 1 януари 2007 г.
За въглища и продукти от стомана датата на прилагане е 1 март 2009 г.
(8) За стоки, обхванати от митническия съюз между ЕС и Турция, датата на прилагане е 27 юли 2006 г.
Европейски надзорен орган за защита на данните
20.2.2016 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 67/13 |
Резюме на становището на Европейския надзорен орган по защита на данните относно „Справяне с предизвикателствата, свързани с големите масиви от данни: призив за прозрачност, потребителски контрол, защита на данните още с проектирането и отговорност“
(Пълния текст на това становище можете да намерите на английски, френски и немски език на уебсайта на ЕНОЗД www.edps.europa.eu)
(2016/C 67/05)
„Началото на всички свободи е всъщност правото да бъдеш оставен сам.“ (1)
При отговорно боравене големите масиви от данни може да донесат значителни ползи и ефективност за обществото и отделния човек и то не само в областта на здравеопазването, научните изследвания, околната среда и други конкретни сфери. Сериозно безпокойство обаче предизвиква действителното и потенциалното въздействие на обработката на огромни количества данни върху правата и свободите на хората, включително неприкосновеността на личния им живот. Затова предизвикателствата и рисковете, свързани с големите масиви от данни, налагат по-ефективна защита на данните.
Технологиите не бива да диктуват ценностите и правата ни, но и насърчаването на иновациите не бива да се възприема като несъвместимо с опазването на основните права. Възникващите бизнес модели, възползващи се от нови възможности за мащабно събиране, незабавно предаване, комбиниране и повторно използване на лични данни за непредвидени цели, поставят принципите на защита на данните пред нови изпитания и това налага цялостно осмисляне на начина, по който те се прилагат.
Европейското законодателство за защита на данните е разработено така, че да пази нашите основни права и ценности, включително неприкосновеността на личния ни живот. Въпросът е не дали да се прилага законодателството в областта на защитата на данните по отношение на големите масиви от данни, а как то да се прилага иновативно в нови среди. Настоящите ни принципи за защита на данните, включително прозрачност, пропорционалност и ограничаване на целите, са основата, която ще ни е необходима, за да защитаваме основните си права по-динамично в света на големите масиви от данни. Те обаче трябва да бъдат допълнени от „нови“ принципи, развили се с годините, като отговорност и неприкосновеност още с проектирането и по подразбиране. Очаква се пакетът на ЕС за реформа в областта на защитата на данните да модернизира и укрепи нормативната рамка (2).
Намерението на ЕС е чрез възползване от големите масиви от данни да се постигне максимален растеж и конкурентоспособност. Цифровият единен пазар обаче не може безкритично да възприема технологиите и бизнес моделите, градящи се на данните като основна движеща сила, които са се превърнали в масова икономическа реалност в други части на света. Вместо това е необходимо той да демонстрира лидерство в развитието на отговорното обработване на лични данни. Интернет се е развил по такъв начин, че следенето — проследяване на поведението на хората — се смята за неминуемия модел за реализиране на приходи при някои от най-преуспяващите фирми. Това развитие налага критична оценка и търсене на други възможности.
При всички случаи, независимо от избрания бизнес модел, организациите, които обработват големи обеми лична информация, трябва да спазват приложимото законодателство в областта на защитата на данните. Гледището на Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) е, че отговорното и устойчиво развитие на големите масиви от данни трябва да разчита на четири основни елемента:
— |
организациите трябва да осигурят много по-голяма прозрачност относно начина, по който обработват личните данни; |
— |
да предоставят на потребителите по-висока степен на контрол върху начина, по който се използват данните им; |
— |
да интегрират лесна за потребителя защита на данните още с проектирането на продуктите и услугите си; и |
— |
да поемат по-голяма отговорност за действията си. |
Що се отнася до прозрачността, всеки човек трябва да получава ясна информация какви данни се обработват, включително данните, които са извлечени чрез наблюдение или заключения относно него; да бъде по-добре осведомен как и за какви цели се използва информацията му, включително заложената в алгоритмите логика за определяне на допусканията и предвижданията за него.
Контролът от страна на потребителя ще спомогне хората да имат повече възможности да установяват несправедливи пристрастия и да оспорват грешките. Той ще допринесе за предотвратяване на вторичната употреба на данните за цели, които не отговарят на легитимните им очаквания: чрез потребителски контрол от ново поколение, когато е приложимо, хората ще имат по-истински и по-информиран избор и ще се радват на по-широки възможности самите те да използват личните си данни по-добре.
Мощните права за достъп и пренос на данни, както и ефективните механизми за отказ, биха могли да бъдат предпоставка за повече контрол на потребителите над данните им, както и да допринесат за развитието на нови бизнес модели и по-ефективно и прозрачно ползване на личните данни.
Като интегрират защитата на данните още в проектирането на системите и процесите си и я адаптират така, че да позволява по-истинска прозрачност и потребителски контрол, отговорните администратори на данните ще могат да се възползват и от предимствата на големите масиви от данни, като същевременно осигуряват зачитане на достойнството и свободите на хората.
Защитата на данните обаче е само част от търсения отговор. Необходимо е ЕС да използва наличните съвременни инструменти по-последователно, включително в областта на защитата на потребителите, борбата с картелите и нелоялната конкуренция, както и научноизследователската и развойна дейност, за да се осигурят защитни механизми и право на избор в пазарна среда, в която да могат да процъфтяват услуги, незастрашаващи личната неприкосновеност.
За да преодолеем предизвикателствата, свързани с големите масиви от данни, е необходимо едновременно да допускаме иновациите и да защитаваме основните права. От фирмите и останалите организации, които влагат много усилия за намирането на иновативни начини за оползотворяване на личните данни, зависи да вложат същата новаторска нагласа при прилагането на законодателството в областта на защитата на данните.
Въз основа на досегашния отклик от академичните среди, множество регулатори и заинтересовани лица, ЕНОЗД има желанието да насърчи нова, открита и информирана дискусия в ЕС и извън него с по-активното участие на гражданското общество, проектантите, фирмите, академичните среди, публичните власти и регулаторите за най-добрия начин за оползотворяване на творческия потенциал на отрасъла за прилагане на закона и защита на личната ни неприкосновеност и други основни права.
6. Следващите стъпки: прилагане на принципите на практика
За да преодолеем предизвикателствата, свързани с големите масиви от данни, е необходимо едновременно да допускаме иновациите и да защитаваме основните права. За тази цел установените принципи на европейското законодателство в областта на защитата на данните трябва да се запазят, но да се прилагат по нови начини.
6.1. Регламентиране, ориентирано към бъдещето
Преговорите по предложението за общ регламент относно защитата на данните са на финалната права. Призовахме законодателите на ЕС да приемат пакет за реформа в областта на защитата на данните, който да засили и модернизира нормативната рамка така, че да остане ефективна в ерата на големите масиви от данни, като укрепи доверието и увереността на хората в глобалната мрежа и в цифровия единен пазар (3).
В становище 3/2015, придружено от препоръки за пълен текст на предлагания регламент, изяснихме, че сегашните ни принципи за защита на данните, включително потребност, пропорционалност, минимизиране на данните, ограничаване на целите и прозрачност, трябва да запазят съществената си роля. Те представляват основата, която ни е необходима, за да защитаваме основните си права в света на големите масиви от данни (4).
Същевременно тези принципи трябва да се засилят и да се прилагат по-ефективно и по по-модерен, гъвкав, творчески и иновативен начин. Те трябва да бъдат допълнени и от нови принципи като отговорност и интегриране на защитата на данните и неприкосновеността още с проектирането и по подразбиране.
Повишената прозрачност, мощните права за достъп и пренос на данни, както и ефективните механизми за отказ, биха могли да бъдат предпоставка за повече контрол на потребителите над данните им, а и да допринесат за по-ефективни пазари за лични данни в полза както на потребителите, така и на предприятията.
На последно място, разширяването на приложното поле на законодателството на ЕС в областта на защитата на данните така, че да обхване организации, насочени към лица в ЕС, и овластяването на органите за защита на данните да прилагат пълноценни мерки, включително ефективни глоби — така, както предвижда предложението за регламент — също ще бъде основно изискване за ефективно налагане на спазването на нашите закони в глобална среда. Процесът на реформиране играе съществена роля в това отношение.
С оглед да се гарантира, че правилата се прилагат ефективно, независимите органи за защита на данните трябва да бъдат снабдени не само със законоустановени правомощия и силни способи, но и с необходимите ресурси, за да бъде капацитетът им в крак с разрастването на ръководения от данните бизнес.
6.2. Как ЕНОЗД ще даде тласък на този дебат
Макар да е от основно значение, доброто регламентиране не е достатъчно. Фирмите и останалите организации, които влагат много усилия за намирането на иновативни начини за оползотворяване на личните данни, трябва да вложат същата новаторска нагласа при прилагането на законодателството в областта на защитата на данните. Органите за защита на данните от своя страна трябва да налагат и възнаграждават ефективното нормативно съответствие и да избягват излишната бюрокрация и тежка документация.
Както обявява в своята стратегия за 2015–2019, ЕНОЗД има за цел да допринесе за поощряването на тези усилия.
Възнамеряваме да учредим външна етична консултативна група, съставена от изтъкнати, независими личности и съчетаваща опит в множество дисциплини, които дават възможност за „изследване на взаимовръзките между човешките права, технологиите, пазарите и бизнес моделите през 21-ви век“, анализ на въздействието на големите масиви от данни в дълбочина, оценка на произтичащите промени в обществата ни и посочване на въпросите, които следва да бъдат предмет на политически процес (5).
Ще разработим също модел за правдиви информационни политики за органите на ЕС, предлагащи онлайн услуги, които могат да допринесат за прилагане на добрите практики от всички администратори на лични данни.
На последно място, ще способстваме и за дискусиите, целящи — наред с други неща — установяване, насърчаване и популяризиране на добрите практики за повишаване на прозрачността и потребителския контрол и изследване на възможностите за хранилища за лични данни и преносимост на данните. ЕНОЗД има намерението да организира семинар на тема защита на големите масиви от данни за създатели на политики, лица, боравещи с големи обеми лична информация в институциите на ЕС, както и външни експерти, да определи къде са необходими допълнителни специфични насоки и да способства за работата на Инженерната мрежа за неприкосновеността на личния живот в интернет (IPEN) като интердисциплинарен център на компетентност за инженери и експерти по лична неприкосновеност.
Съставено в Брюксел на 19 ноември 2015 г.
Giovanni BUTTARELLI
Европейски надзорен орган по защита на данните
(1) Public Utilities Commission срещу Pollak, 343 U.S. 451, 467 (1952) (съдия William O. Douglas, особено мнение).
(2) На 25 януари 2012 г. Европейската комисия прие пакет за реформиране на европейската рамка за защита на данните. Пакетът включва: i) съобщение (COM(2012) 9 окончателен), ii) предложение за общ „регламент относно защитата на данните“ („предложението за регламент“) (COM(2012) 11 окончателен) и iii) предложение за „директива“ за защита на данните в областта на прилагането на наказателното право (COM(2012) 10 окончателен).
(3) Становище 3/2015 на ЕНОЗД.
(4) Трябва да устоим на изкушението да разводним сегашното ниво на защита в опит да откликнем на възприятието за потребност от по-свободен регулаторен подход по отношение на големите масиви от данни. Принципите за защита на данните трябва да продължат да се прилагат относно обработването в неговата цялост, включително не само използването на данните, но и събирането им. Не е оправдано и допускането на всеобхватни изключения за обработване на псевдонимни данни или на обществено достъпни данни. Определението за лични данни трябва да остане такова, каквото е, но търпи допълнителни пояснения в текста на самия регламент. То действително трябва да обхваща всички данни, отнасящи се до лице, което е или би могло да бъде идентифицирано или набелязано, независимо дали от администратора на данните, или от друг.
(5) Становище 4/2015 на ЕНОЗД.
ИНФОРМАЦИЯ ОТ ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ
20.2.2016 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 67/16 |
Мерки за оздравяване
Решение за мерки за оздравяване на акционерно общозастрахователно дружество „INTERNATIONAL LIFE General Insurance S.A.“
(2016/C 67/06)
Публикация в съответствие с член 6 от Директива 2001/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2001 г. относно реорганизирането и ликвидацията на застрахователните дружества.
Застрахователно дружество |
„INTERNATIONAL LIFE General Insurance S.A.“ със седалище и адрес на управление Kifisias 7 & Neapoleos 2, ПΚ 15123 Μαρούσι/Маруси, номер в общия търговски регистър (ΓΕΜΗ) 000314501000, данъчен идентификационен номер (ΑΦΜ) 094130304, идентификационен код на правния субект (LEI) 213800NED3OUL1K2V349 |
||||
Дата, естество на решението и дата на влизане в сила |
Решение 171/2/14.12.2015 г. на Кредитния и застрахователен комитет на Банката на Гърция относно:
Влизане в сила: 14.12.2015 г. Изтичане на срока на действие: не е определено. |
||||
Компетентни органи |
|
||||
Надзорни органи |
|
||||
Назначен управител |
|
||||
Приложимо право |
Гръцкото право в съответствие с член 9 и членове 17а—17в от Законодателен указ 400/1970 |
V Становища
ДРУГИ АКТОВЕ
Европейска комисия
20.2.2016 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 67/17 |
Публикация на заявление за регистрация съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни
(2016/C 67/07)
Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1)
ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ
„KRUPNIOKI ŚLĄSKIE“
ЕС №: PL-PGI-0005-01315 — 23.2.2015 г.
ЗНП ( ) ЗГУ ( X )
1. Наименование
„Krupnioki śląskie“
2. Държава членка или трета държава
Полша
3. Описание на селскостопанския продукт или храната
3.1. Вид продукт
Клас 1.2. Месни продукти (варени, осолени, пушени и др.)
3.2. Описание на продукта, за който се отнася наименованието в точка 1
„Krupnioki śląskie“ са нетраен, варен и овкусен колбас от свински карантии в естествена обвивка. Диаметърът на колбаса варира от 30 до 40 mm, а дължината му е от 15 до 25 cm; всяко парче колбас тежи 200—300 g.
„Krupnioki śląskie“ са продукт в естествена обвивка. Те се характеризират с чиста, леко влажна повърхност. Обвивката е плътно прилепнала към пълнежната маса с големина на парченцата не повече от 5 mm. Разрезната повърхност трябва да е с равномерно разпределение на суровините, консистенцията трябва да е плътна, резените с дебелина от 10 mm не трябва да се разпадат, бучки с несмесени съставки не са допустими.
Съдържанието на мазнини не може да надхвърля 35 %, а съдържанието на сол — 2,5 %; съдържанието на нитрати и нитрити (изразено като NaNO2 mg/kg) не може да надхвърля 50.
Цвят на повърхността: от сив до кафяв или тъмнокафяв.
Цвят на разрезната повърхност: свойствен за варено свинско месо и използвания грис, сланина и кожа — кафяв с оттенък на виолетов или бронзов цвят — типичен за използваните съставки.
Консистенция и структура: плътна консистенция, ронлива структура, парченца нетлъсто месо и грис, смесени в обща маса.
Вкус и мирис: на месо и карантия, грис от ечемик или елда, варена сланина и кожа, леко солен, ясно изразени подправки. Не е допустим вкус или мирис на съставки, които не са пресни или са с плесен, както и кисел, горчив или чужд вкус или мирис.
3.3. Фуражи (само за продукти от животински произход) и суровини (само за преработени продукти)
Суровините за производство на „krupnioki śląskie“ трябва да са немариновани и безсолни. Производителите могат да използват осолена суровина, но трябва да вземат това предвид, когато определят количеството сол, което да се добави към пълнежната маса.
3.4. Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат осъществени в определения географски район
Следните етапи на производството трябва да бъдат осъществени в определения географски район:
|
измиване и/или накисване, |
|
топлинна обработка, |
|
смилане, |
|
смесване и подправяне, |
|
пълнене и завързване на червата, |
|
попарване, |
|
охлаждане. |
3.5. Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др. на продукта, за който се отнася регистрираното наименование
—
3.6. Специфични правила за етикетиране на продукта, за който се отнася регистрираното наименование
—
4. Кратко определение на географския район
Географският район, в който се произвеждат „krupnioki śląskie“, обхваща Силезко и Ополско войводство и община Джядова Клода (Олешнишки окръг, Долносилезко войводство).
5. Връзка с географския район
Специфичните характеристики на „krupnioki śląskie“ се дължат на специфичните качества и репутацията на продукта.
„Krupnioki śląskie“ присъстват на трапезите в Силезия още когато започват етнографските изследвания на храната в региона. Те се споменават за първи път в края на 18-и век в района около Гливице. Споменават се многократно в източници от 19-и век. „Krupnioki śląskie“ присъстват, наред с другото, в сватбени менюта, а през 30-те години на 19-и век се превръщат в основна храна в Силезия. Това несъмнено е свързано с бързото увеличаване на броя на домашните животни, включително свинете, в Силезия през 19-и век. Точно по това време практиката да се използва месото от главите на заклани животни като една от суровините за производство на krupnioki става широко разпространена. Популярността на „krupnioki śląskie“ през 19-и век нараства и с развитието на минното дело в Силезия. Това се дължи на факта, че хората, извършващи тежък физически труд във въглищните мини, се нуждаят от храна, която е богата на калории и хранителни вещества.
Производството на „krupnioki śląskie“ е неразривно свързано с клането на прасета, което е специален и важен ритуал в Силезия. От 19-и век нататък много силезци, живеещи в промишлени центрове, не разполагат с възможностите на хората, които живеят в селските райони и притежават ниви или овощни градини. Хората, които живеят в градовете, имат достъп до малко парче земя и постройка, където отглеждат свине, зайци или гълъби. Всички членове на семейството участват в клането на прасето, като в този ден касапинът изпълнява ролята на церемониалмайстор. След клането кръвта се използва за производството на пача и „krupnioki śląskie“, които традиционно се произвеждат в големи количества и се разпределят между семейството и съседите, които са давали остатъци от храна и обелки, за да помогнат на семейството да угои прасето. Често фермерите споделят продуктите от клането на прасе, включително „krupnioki śląskie“, с роднини, които не са присъствали на клането. Суровините, използвани при направата на продукта, дават възможност за оптимално използване на свинските карантии след клането. Това е много важно и от икономическа гледна точка за миньорските семейства, които, особено през 19-и век, не разполагат с много средства. В днешно време, тъй като е технически възможно суровините за производството на „krupnioki śląskie“ да се транспортират безопасно до района, посочен в точка 4, е разрешено да се използват суровини с произход извън този район.
Специфичните характеристики на „krupnioki śląskie“ се дължат предимно на производствения процес в посочения географски район въз основа на уменията на производителите както по отношение на подбора на суровини, така и по отношение на изпълнението на производствения процес при оптимални технически параметри. Хората, произвеждащи „krupnioki śląskie“, са придобили уменията си благодарение на опита и знанията, предавани от поколение на поколение, и това се отразява на специфичното качество на крайния продукт, посочен в точка 3.2.
„Krupnioki śląskie“ се отличават от останалите продукти в същата категория по своето висококалорично съдържание, по своя характерен вкус и мирис и по своята ронлива структура. Това се дължи не само на разликите в съотношението между суровините в сравнение с другите продукти от карантия от този тип, но и на уменията и опита, прилагани от производителите, за да се получи продукт с характерните органолептични свойства. Горепосочените характеристики на „krupnioki śląskie“ се дължат предимно на хармоничното съчетаване на всички суровини и подправки, особено на подбрания грис, черния дроб, лука и пипера, които придават на крайния продукт специфичен вкус и мирис.
Основна разлика между състава на „krupnioki śląskie“ и този на подобни продукти е, че „krupnioki śląskie“ съдържат само 15 % грис, докато останалите продукти съдържат 20—25 %. Поне 85 % от суровините в „krupnioki śląskie“ са от животински произход, което е най-високото равнище сред традиционните продукти от тази категория (при тях суровините от животински произход са 75—80 %), както е видно от Вътрешни правила № 21, приети от полската Централа на месната промишленост през 1964 г.
През десетилетията репутацията на „krupnioki śląskie“ се е запазила не само в Силезия, но и в Полша и отвъд нейните граници. Това се потвърждава от многото асоциации на продукта със Силезия, една от които е, че „някои хора свързват Силезия с въглищата и земеделието, а други — с колбасите „krupnioki“ и ролетата“, което само потвърждава значението на „krupnioki śląskie“. Много производители на „krupnioki śląskie“ също така участват в множество кулинарни събития, като панаири и фестивали (сред тях са Polagra в Познан, конкурсът Nasze Kulinarne Dziedzictwo — Smaki Regionów, Meat Meeting в Сосновец, Święto krupnioka śląskiego в Никишовец (Катовице), Świętomięs Polski и други редовно провеждани регионални, национални и международни панаири). Въпреки утвърдената репутация на „krupnioki śląskie“ нови кулинарни фестивали в Ополска Силезия и Горна Силезия затвърждават тяхната позиция като храна, която е тясно свързана с региона.
Друго доказателството за репутацията на „krupnioki śląskie“ е фактът, че това наименование се използва в пословици и поговорки на силезки диалект. Репутацията на „krupnioki śląskie“ се потвърждава и от множество статии във вестници и туристически публикации, описващи регионалната кухня на въпросните райони. Сред примерите са пътеводителят за Силезко и Ополско войводство, част от поредицата Polska niezwykła, в който „krupnioki śląskie“ са споменати и описани накратко, и последното издание на пътеводителя „Мишлен“ за полските ресторанти, в което „krupnioki śląskie“ са посочени сред 15 полски регионални продукта.
В изданието O śląskich obyczajach, śląskich potrawach i niektórych śląskich słowach (Силезките обичаи, силезката храна и някои силезки думи) авторът пише: „Все пак най-успешна e кариерата на някои силезки ястия и техните наименования, които са навлезли в книжовния полски език под редица форми. Може би най-популярни в цяла Полша са „krupnioki“ (от krupy — грис), които освен това често са наричани „krupnioki śląskie“, т.е. силезки „krupnioki“. Съществителното е добило популярност заедно със своето прилагателно. Зад думата се крие нещо много силезко…“
Препратка към публикуваната спецификация на продукта
(член 6, параграф 1, втора алинея от настоящия регламент)
http://www.minrol.gov.pl/Jakosc-zywnosci/Produkty-regionalne-i-tradycyjne/Zlozone-wnioski-o-rejestracje-Produkty-regionalne-i-tradycyjne
(1) ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.
Поправки
20.2.2016 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 67/20 |
Поправка на Известие за започване на антидъмпингова процедура по отношение на вноса на някои съединителни елементи за челно заваряване, от неръждаема стомана, за тръбопроводи, завършени или не, с произход от Китайската народна република и Тайван
( Официален вестник на Европейския съюз C 357 от 29 октомври 2015 г. )
(2016/C 67/08)
На страница 5, в точка 2 „Продукт, предмет на разследването“
вместо:
„Продуктът, предмет на настоящото разследване, са съединителни елементи за челно заваряване, от аустенитна неръждаема стомана, за тръбопроводи, използвана за устойчиви срещу корозия приложения, съответстващи (съгласно стандарт AISI А269) на WP 304, 304L, 316, 316L, 316Ti, 321 и 321H, както и еквивалентите им в другите норми, с най-голям външен диаметър не повече от 406,4 mm и дебелина на стената до 16 mm, завършени или не („продуктът, предмет на разследването“).“
да се чете:
„Продуктът, предмет на настоящото разследване, са съединителни елементи за челно заваряване, от аустенитна неръждаема стомана, за тръбопроводи, използвана за устойчиви срещу корозия приложения, съответстващи на видовете AISI 304, 304L, 316, 316L, 316Ti, 321 и 321H, както и еквивалентите им в другите норми, с най-голям външен диаметър не повече от 406,4 mm и дебелина на стената до 16 mm, завършени или не („продуктът, предмет на разследването“).“