ISSN 1977-0855

Официален вестник

на Европейския съюз

C 230

European flag  

Издание на български език

Информация и известия

Година 58
14 юли 2015 г.


Известие №

Съдържание

Страница

 

I   Резолюции, препоръки и становища

 

СТАНОВИЩА

 

Европейски икономически и социален комитет

 

503-та пленарна сесия на ЕИСК, 10 и 11 Декември 2014 г.

2015/C 230/01

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Воденото от общностите местно развитие като инструмент на политиката на сближаване през периода 2014 — 2020 г. за местно развитие и развитие на селските, градските и крайградските райони (проучвателно становище по искане на гръцкото председателство на Съвета на ЕС)

1

2015/C 230/02

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Стратегия на ЕС за Алпийския регион (проучвателно становище)

9

2015/C 230/03

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Капацитет на летищата в ЕС (проучвателно становище по искане на Европейската комисия)

17

2015/C 230/04

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Завършване на ИПС — Ролята на данъчната политика (становище по собствена инициатива)

24

2015/C 230/05

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Индустриални промени в европейския сектор на опаковките (становище по собствена инициатива)

33

2015/C 230/06

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Приносът на дървообработването за въглеродния баланс (становище по собствена инициатива)

39

2015/C 230/07

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Европейското кино в цифровата епоха (становище по собствена инициатива)

47

2015/C 230/08

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Гражданското общество в Русия (становище по собствена инициатива)

52


 

III   Подготвителни актове

 

ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ

 

503-та пленарна сесия на ЕИСК, 10 и 11 Декември 2014 г.

2015/C 230/09

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Научните изследвания и иновациите като източници за възстановяване на растежа(COM(2014) 339 final — SWD(2014) 181 final)

59

2015/C 230/10

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Програма за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT): настояща ситуация и перспективи(COM(2014) 368 final)

66

2015/C 230/11

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет — Към обновен консенсус относно прилагането на правата върху интелектуалната собственост: план за действие на ЕС(COM(2014) 392 final)

72

2015/C 230/12

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Бяла книга — Към по-ефективен контрол на ЕС върху сливанията(COM(2014) 449 final)

77

2015/C 230/13

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно Стратегическа рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2014 — 2020 година(COM(2014) 332 final)

82

2015/C 230/14

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно Възможности за ресурсна ефективност в строителния сектор(COM(2014) 445 final), относно „ Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите Към кръгова икономика: Програма за Европа с нулеви отпадъци(COM(2014) 398 final) и относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на директиви 2008/98/ЕО относно отпадъците, 94/62/ЕО относно опаковките и отпадъците от опаковки, 1999/31/ЕО относно депонирането на отпадъци, 2000/53/ЕО относно излезлите от употреба превозни средства, 2006/66/ЕО относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори и 2012/19/ЕС относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване(COM(2014) 397 final — 2014/0201 (COD)

91

2015/C 230/15

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Зелен план за действие за МСП: да помогнем на МСП да превърнат екологичните предизвикателства в бизнес възможности(COM(2014) 440 final ) и относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Инициатива за зелена заетост: оползотворяване на потенциала на зелената икономика за създаване на работни места(COM(2014) 446 final)

99

2015/C 230/16

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета — По-добра осведоменост за ситуацията чрез засилено сътрудничество между органите за морско наблюдение: следващи стъпки в рамките на Общата среда за обмен на информация (CISE) за морската област на ЕС(COM(2014) 451 final)

107

2015/C 230/17

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Стратегия за защита и спазване на правата на интелектуална собственост в трети държави (съобщение) (COM(2014) 389 final)

112

2015/C 230/18

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно вноса в Съюза на селскостопански продукти с произход от Турция (кодифициран текст)(COM(2014) 586 final — 2014/0272 (COD)

117

2015/C 230/19

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за суспендиране на определени отстъпки, свързани с вноса в Съюза на селскостопански продукти с произход от Турция (кодифициран текст)COM(2014) 593 final — 2014/0275 (COD)

118

2015/C 230/20

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно откриване и предвиждане управлението на определени тарифни квоти на Съюза за висококачествено говеждо месо и за свинско месо, птиче месо, пшеница и лимец, и трици, отпадъци и други остатъци (кодифициран текст)COM(2014) 594 final — 2014/0276 COD

119

2015/C 230/21

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на многогодишен план за запасите от треска, херинга и цаца в Балтийско море и за риболовните дейности, свързани с тези запаси, за изменение на Регламент (EO) № 2187/2005 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1098/2007 на Съвета[COM(2014) 614 final — 2014/0285 COD]

120

2015/C 230/22

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно предпазните мерки, предвидени в Споразумението между Европейската икономическа общност и Република Исландия (кодифициран текст)COM(2014) 308 final — 2014/0160 (COD)

121

2015/C 230/23

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила за износ (кодифициран текст)COM(2014) 322 final — 2014/0167 (COD)

122

2015/C 230/24

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила за внос (кодифициран текст)COM(2014) 321 final — 2014/0166 (COD)

123

2015/C 230/25

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно общия режим за внос от трети страни (преработен текст)COM(2014) 323 final — 2014/0168 (COD)

124

2015/C 230/26

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила за внос на текстилни продукти от някои трети страни, които не са обхванати от двустранни споразумения, протоколи или други договорености или от други специфични правила на Съюза за вноса (преработен текст)COM(2014) 345 final — 2014/0177 (COD)

125

2015/C 230/27

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на процедури на Съюза в областта на общата търговска политика с оглед гарантиране упражняването от Съюзa на правата, които са му предоставени съгласно правилата за международна търговия, по-специално тези, които са установени под егидата на Световната търговска организация (кодифициран текст)COM(2014) 341 final — 2014/0174 (COD)

126

2015/C 230/28

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно мерките, които Съюзът може да вземе след доклад, приет от Органа за уреждане на спорове на СТО, относно антидъмпингови и антисубсидийни въпроси (кодифициран текст)COM(2014) 317 final — 2014/0163 (COD)

127

2015/C 230/29

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно определени процедури за прилагане на Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Черна гора, от друга страна (кодифициран текст)COM(2014) 374 final — 2014/0190 (COD)

128

2015/C 230/30

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейския съюз (кодифициран текст)COM(2014) 660 final — 2014/0305 (COD)

129


BG

 


I Резолюции, препоръки и становища

СТАНОВИЩА

Европейски икономически и социален комитет

503-та пленарна сесия на ЕИСК, 10 и 11 Декември 2014 г.

14.7.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 230/1


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Воденото от общностите местно развитие като инструмент на политиката на сближаване през периода 2014 — 2020 г. за местно развитие и развитие на селските, градските и крайградските райони“

(проучвателно становище по искане на гръцкото председателство на Съвета на ЕС)

(2015/C 230/01)

Докладчик:

г-н Roman HAKEN

На 2 април 2014 г. посланик Theodoros N. Sotiropoulos, председател на Комитета на постоянните представители, се обърна от името на гръцкото председателство на Съвета към Европейския икономически и социален комитет с искане да изготви проучвателно становище относно

„Воденото от общностите местно развитие като инструмент на политиката на сближаване през периода 2014 — 2020 г. за местно развитие и развитие на селските, градските и крайградските райони“.

Специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 18 ноември 2014 г.

На 503-тата си пленарна сесия, проведена на 10 и 11 декември 2014 г. (заседание от 11 декември 2014 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 133 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК отбелязва, че през последните двайсет години подходът LEADER доказа своята жизнеспособност. Той помогна на участниците от селските райони да направят оценка на дългосрочния потенциал на своя регион и се доказа като ефективен и ефикасен инструмент за изпълнение на политиките за развитие. Европейската комисия също насърчи този метод на партньорство за финансиране на идейни проекти в рамките на инициативите на ЕС URBAN, URBACT, EQUAL, Местен дневен ред 21, Градове в преход и териториалните споразумения за заетост. По този начин се обяснява появата на воденото от общностите местно развитие (ВОМР, познато и като абревиатурата CLLD от английски език: „Community-Led Local Development“), актуализация на подхода LEADER, който в известен смисъл представлява преходен етап на промяна.

1.2.

Воденото от общностите местно развитие е специфичен инструмент, който се прилага на подрегионално равнище и допълва други видове подкрепа за развитието на местно равнище. То може да мобилизира и привлече за участие местните общности и организации така, че да допринасят за постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. То укрепва териториалното сближаване и дава възможност за изпълнението на други конкретни политически цели, включително в рамките на отношенията с партньори от трети страни. Позволява постигането на устойчив растеж в резултат на ефективното използване на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), като става въпрос за създаване на нови качествени работни места и предприятия, обединявайки водените от общностите дейности в областта на изменението на климата и устойчивото развитие в съответствие със стратегията „Европа 2020“.

1.3.

Би било целесъобразно воденото от общностите местно развитие да се трансформира възможно най-бързо в инструмент „SMART“, за да помогне на общностите да излязат от икономическата и социалната криза и да възстанови доверието в политиката на Европейския съюз. Следва да се акцентира върху новаторските проекти, върху създаването на нови качествени работни места и върху предприятията и да се засилят мерките, насочени към овладяване на изменението на климата и към насърчаване на устойчивото развитие и социалното приобщаване, в съответствие с новата стратегия „Европа 2020“. Воденото от общностите местно развитие представлява нов вид партньорство, чиято цел е да подкрепя създаването на социални иновации.

1.4.

Повечето държави членки са го приели в рамките на своите споразумения за партньорство, което свидетелства за значимостта на местното развитие (1) в настоящия момент. Този вид многостранно управление би трябвало да започне да се прилага към всички дейности, финансирани посредством ЕСИФ, като евентуално бъде определено задължително равнище на използване за всички фондове (минимум 5 %). ЕИСК подкрепя постепенното използване на този инструмент от всички държави — членки на ЕС, чрез прилагане на принципа на партньорство и обмен на най-добрите практики.

1.5.

ЕИСК приветства факта, че гръцкото и италианското председателство на Съвета през 2014 г. отдават голямо значение на политиката на сближаване, която представлява ефективно средство за насърчаване на устойчивия растеж и за преодоляване на настоящата икономическа криза в Европа.

1.6.

ЕИСК очаква, че настоящото становище на свой ред ще послужи като опорна точка за реализирането на пилотни проекти (финансирани по-специално с бюджетни кредити от Европейската комисия) с цел да се утвърдят инструментите за воденото от общностите местно развитие, там където в момента не се прилагат, а именно в условията на крайградски и по-специално градски райони, и по този начин да се разширят перспективите за използването му. Комитетът одобрява прилагането на този метод, за периода 2014 — 2020 г. и там където има интерес към него, за всички фондове и за селските и градските райони. По този начин се съчетават двата вида демокрация: представителна демокрация и демокрация на участието. Накратко, това е инструмент, който позволява на представителите на публичната администрация да си сътрудничат в партньорство с организираното гражданско общество и гражданите.

1.7.

ЕИСК счита за целесъобразно да се позволи на местните общности, т.е. на гражданите, на икономическите и социалните партньори, на неправителствените организации (НПО) с нестопанска цел и на местните власти, да участват например в стратегията за местно развитие по местоживеенето им, с помощта на метода на воденото от общностите местно развитие. Важно е също така, въз основа на опита, натрупан в селските райони с подхода LEADER, да се изпълни със съдържание воденото от общностите градско развитие, така че градовете и гражданите да са запознати с мерките, които могат да бъдат предложени в рамките на воденото от общностите местно развитие в градовете.

1.8.

ЕИСК със съжаление констатира, че публичните администрации често не са никак благосклонни към воденото от общностите местно развитие, въпреки неговата ефективност. Изключително важно е вниманието да бъде съсредоточено върху стратегия, която информира и насочва по подходящ начин общностите, както и да се отправи призив по-конкретно към публичните власти, за да се насърчи използването на тази възможност за разработване и изпълнение на стратегии за местно развитие. Въпросът за „съпричастността към постигането на резултати“ в рамките на такива групи има изключително важно значение за стабилността на стратегиите за дългосрочно развитие и за изпълнението на целите на стратегията „Европа 2020“. За успеха на този инструмент е необходимо той да се ползва от политическа подкрепа на всички равнища (европейско, национално, регионално и местно).

1.9.

ЕИСК отбелязва, че социалните и икономическите партньори, както и организираното гражданско общество трябва да участват по-активно във воденото от общностите местно развитие и че е необходимо да се укрепи капацитетът им за изпълнение на тази роля. Прякото участие на всички тези партньори в партньорството с публичната администрация представлява основата за реално представителство на интересите и нуждите на гражданите.

1.10.

ЕИСК смята, че воденото от общностите местно развитие представлява иновация в областта на регионалната политика и че то не е добре познато както на равнището на регионите и на държавите членки, така и в рамките на платформите, обединяващи участниците, които биха могли да приложат този подход. За да се подпомогне прилагането на този нов инструмент за водено от общностите местно развитие в рамките на европейските политики, би следвало да се анализира подробно и да се оцени начинът, по който съответната държава членка подхожда към него, и да се добавят препоръки с оглед постигането на ефективност. По този начин ще е налице и проучване, в което ще бъдат изложени не само примери за добри практики, но ще бъдат описани и неуспехите, които да се избягват в бъдеще. ЕИСК би желал да участва в изготвянето на подобно проучване, съвместно с компетентните служби на Европейската комисия, Европейския парламент, Съвета и Комитета на регионите. Проучването би могло да послужи за основа за създаването на интергрупа по въпросите на воденото от общностите местно развитие, което да послужи за междуинституционална платформа.

1.11.

По отношение на воденото от общностите местно развитие ЕИСК се застъпва за:

а)

финансиране по няколко фонда — става въпрос за следване и укрепване на метода на воденото от общностите местно развитие в рамките на финансиране по няколко фонда, което се прилага хоризонтално в Европа и по линия на програмите на ЕС, и полагане на усилия за възможно най-бързо стартиране на следващия програмен период;

б)

уеднаквяване на практиките и подходите — състои се в насърчаване в рамките на ЕС на високо качество на воденото от общностите местно развитие, стандартизиране на дейностите на местните групи за действие (МГД) (2) и взаимен обмен на добри практики, насърчаване на запълването на белите петна на картата по начин, който позволява подходът LEADER да бъде разширен в териториален и тематичен план, от което зависи успехът на функционирането на подхода LEADER/на воденото от общностите местно развитие в рамките на различните програми на ЕС;

в)

изграждане на мрежи и сътрудничество — това е основна предпоставка за доброто функциониране на метода на воденото от общностите местно развитие; не само реализиране на проекти за сътрудничество в съществуващите мрежи, но и изтъкване на необходимостта от изграждане на мрежи на регионално, национално и европейско равнище, както и от допустимост на разходите за изграждане и функциониране на мрежи (вноски на членовете);

г)

разширяване на подхода — подкрепа за прилагането на метода на воденото от общностите местно развитие извън територията на Съюза, например в рамките на предприсъединителните преговори или политиката за развитие;

д)

опростяване на процеса — да не се допуска задушаване на малките организации на местно равнище с прекомерна административна тежест, навсякъде където е възможно да се намаляват до възможно най-ниска степен изискванията за докладване, без обаче от това да страда достоверността, да не се позволява на компетентните власти да променят правилата по време на прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове и да се инициират незабавно и навсякъде програмите, които предоставят информация, семинарите, които дават възможност за обмен на положителен опит и подкрепят местните публични и частни участници;

е)

укрепване на капацитета на социалните и икономическите партньори, както и на участниците от гражданското общество, така че възможно най-голям брой партньори да могат да предлагат активен подход в областта на воденото от общностите местно развитие преди приключването на предвидения за целта период (т.е. преди 31 декември 2017 г.).

1.12.

Методът на воденото от общностите местно развитие е напълно приложим не само за средствата по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове, но и с цел преразпределение на собствени финансови средства (постъпващи от местно, регионално и национално равнище). Ето защо е важно стратегиите за развитие, конкретните проекти и средствата за тяхното прилагане да се определят не според предвидените средства от ЕС, а така, че да отразяват реалните нужди, за да се промени качеството на живот на местната общност.

1.13.

ЕИСК счита, че е изключително важно да се спазват стриктно основните принципи на метода на воденото от общностите местно развитие. Съществуването на балансирано партньорство, в което участват местните общности, трябва да бъде задължително предварително условие за получаването на субсидии. За да бъде ефективно местното развитие, е необходимо да не се допускат чисто формални подходи, които — с цел получаване на субсидии — се задоволяват с декларирането на партньорски подход, който изобщо не се прилага на практика. Ето защо трябва да се разработи ефективна система за контрол и надзор срещу заобикалянето на принципа на воденото от общностите местно развитие.

1.14.

ЕИСК отбелязва, че този подход се отличава с важни характеристики, при това не само в период на икономическа криза: прозрачност на финансовите потоци, идващи от публичните бюджети, по-силно доверие между органите на публичната администрация и обществеността и ефективност на инвестираните средства. ООН, ОИСР, Световната банка и други институции също се застъпват за подобни партньорски подходи. Става дума за подход с по-разширен обхват, който подкрепя прилагането на методите на воденото от общностите местно развитие извън Европа, например в рамките на предприсъединителните преговори в областта на политиката за развитие и усилията, полагани за постигане на целите за устойчиво развитие на ООН за 2015 г. и за изпълнение на поетите ангажименти във връзка с изменението на климата.

1.15.

ЕИСК констатира възможните предизвикателства за предстоящия период по отношение на воденото от общностите местно развитие, свързани с опростяване и ограничаване на административната тежест. Те включват:

а)

подкрепа за създаването и развитието на алтернативни и независими системи (или платформи) за арбитраж и/или помирение, състоящи се от експерти, с цел бързо и опростено решаване на административните и финансовите проблеми, произтичащи от евентуални конфликти между инстанциите, управляващи оперативните програми, и управлението на проекта на различните индивидуални партньори (в роля, сравнима с тази на финансовите одитори, но в област, която не е само финансова);

б)

прилагане на практика на принципа, според който органите за изпълнение (сред които тези за контрол на докладите за мониторинг) се занимават с а) конкретни реализации, резултати, бенефициери и разпространение на проектите, б) целесъобразност на разходите и в) спазване на сроковете, без да обръщат прекалено внимание на детайлите, свързани с начина за постигане на тези резултати;

в)

публикуване в съответния район на покани за „интегрирани проекти“, представени от по-голям брой кандидати (по модела на подхода EQUAL);

г)

във финансовата област, изменение на прилаганото до момента определение за нередности, както и на тълкуванието на концепцията за нарушение на бюджетната дисциплина, а именно:

да не се прибягва до несъразмерно строго тълкуване за случаите с малка значимост в размер на „няколко евро“: да не се прави проверка и да не се считат за нередности случаи, в които са недобре осчетоводени или липсват суми под 10 (или 40) евро например,

същевременно, ако се окаже, че сумата на щетите е по-малка от разходите, свързани с възстановяването им (независимо дали те се поемат от бенефициера, или от контролния орган), би било целесъобразно да не се предприемат действия, да не се регистрират и да се добавят към други щети с малък размер.

1.16.

ЕИСК препоръчва да се използва отделна терминология, за да се направи разграничение между различните видове приложения на програмата за воденото от общностите местно развитие, какъвто е случаят с местните групи за действие в селските райони и местните групи за действие в областта на рибарството. За градските МГД предлагаме например да се използва наименованието „градски партньорства“, а за воденото от общностите местно развитие в градските райони — съкращението ВОМР-Г. Това би спомогнало за по-добро изясняване на вида на съответните райони и разграничаване на финансовите потоци и крайното им предназначение. Същевременно препоръчваме също да се проучи идеята, по успешния в това отношение модел на програмата LEADER, за ново наименование и привлекателен акроним за воденото от общностите местно развитие, около които всички участници да бъдат склонни да се обединят. Наименованието е цялостен елемент на информационната кампания, а изразът „водено от общностите местно развитие“ като наименование на метода може да остане „в бележка под линия“.

2.   Въведение в темата: инструментът на воденото от общностите местно развитие и неговото създаване (програма LEADER) — история, последици и гледна точка на европейските институции

2.1.

Основните принципи на подхода LEADER, тяхната добавена стойност и прилагане в рамките на метода на воденото от общностите местно развитие:

2.1.1.   Териториален подход

За да се развива в дългосрочен план определена малка територия, програмата трябва да използва реалния ѝ потенциал. Тя отчита нейните предимства и недостатъци и изготвената стратегия за развитие отговаря на реалните ѝ нужди. Границите на територията не се определят единствено от административните граници, а са гъвкави.

2.1.2.   Възходящ подход

При вземането на решение и определянето на приоритетите на дадена стратегия за развитие отдаваме голямо значение на сдружаването на администрацията на територията и на нейните жители. Акцентът върху най-ниския ешелон представлява най-важната от седемте точки на програмата. При все това не се търси отстраняване на висшия национален ешелон, а по-скоро се насърчава обменът между тези два ешелона.

2.1.3.   Местни групи за действие

Подкрепата за създаване на местни групи е важен елемент от програмата. Местните групи трябва да обединяват партньорите от публичния и частния сектор, от доброволческите организации и да водят диалог за насоките на развитието на територията.

2.1.4.   Новаторски подход

Програмата подкрепя иновациите. Полагат се усилия за създаване на нови продукти, процеси, организации и пазари. Предоставянето на максимална гъвкавост на местните групи дава възможност за стимулиране на иновациите.

2.1.5.   Интегриран и многосекторен подход

Програмата предвижда да се акцентира върху интегрирането на различните сектори. Полагат се усилия за координиране на икономическия, социалния и културния сектор, както и на въпросите, свързани с околната среда, и интегрирането им в цялостни проекти.

2.1.6.   Изграждане на мрежи

Програмата подкрепя създаването на мрежи, за да могат участниците да обменят опит. Тези мрежи имат институционален характер, когато са финансирани от Европейската комисия, и не толкова официален характер, когато са установени на национално, териториално и местно равнище.

2.1.7.   Сътрудничество

При все това обменът на опит в рамките на мрежите не е последният етап на сътрудничеството, предвидено в програмата. Местните групи могат да си сътрудничат директно по даден тематичен проект.

2.1.8.   Създаване на подходяща среда в територията

За да се осъществява истинска работа с жителите на дадена територия, е необходимо не само те да бъдат информирани, но също и да се създаде подходяща за комуникация среда и да се укрепи доверието им, че техните идеи ще бъдат обективно оценени и взети предвид.

2.2.

Комитетът на регионите„смята, че ВОМР е основен инструмент за хармоничното развитие на градските и селските райони, чрез който да се укрепи капацитетът за изграждане на връзки с околните крайградски и селски райони“ (3).

2.3.

Европейският икономически и социален комитет е изготвил редица становища относно сътрудничеството и участието в партньорство, по-специално посочените в бележката под линия по-долу (4).

2.4.

Европейската комисия публикува документи с оглед прилагането на воденото от общностите местно развитие, основани на натрупания от метода LEADER опит и озаглавени „Европейски структурни и инвестиционни фондове — Насоки за държавите членки и органите по програмите — Насоки за бенефициерите —Насоки за местните участници относно воденото от общностите местно развитие“ (5) и „Насоки за воденото от общностите местно развитие в рамките на структурните и инвестиционните фондове“ (6).

2.5.

Би следвало тези документи да се разпространят по-ефективно в рамките на истински проактивна информационна стратегия. Необходимо е да се предвиди място за провеждане на съвместните заседания на участниците във воденото от общностите местно развитие и експертите, като им се предостави възможността да разискват и сравняват подходите, които се прилагат в различните региони на ЕС. ЕИСК би могъл например да предложи необходимата за тези дейности инфраструктура.

3.   Местните групи за действие (МГД) в селските райони и подкрепата за тяхната дейност през периода 2014 — 2020 г. — публични бюджети под публичен контрол

3.1.

Местната група за действие е основната единица на програмата LEADER. Това е местно партньорство, в което са представени пропорционално както секторите, така и областите на участие. МГД е юридическо лице и разполага с пакет от процедури за управление и вземане на решение. Общият брой МГД в ЕС, подкрепени от програмите за развитие на селските райони и други мерки от сорта на LEADER, е ,; те обхващат 77 % от общата територия на ЕС (7), което ще рече близо 90 % от селските райони и над 50 % от населението на ЕС (8).

3.2.

Методът LEADER се оказа толкова успешен, че е целесъобразно, в рамките на възможното, да бъде прилаган във всички селски райони на ЕС. Същевременно следва да се следи за съвместимостта на правилата, които определят международното сътрудничество между местните групи за действие (МГД), установени в различните държави членки.

3.3.

Приоритетите на програмата за периода 2014 — 2020 г. включват по-специално:

а)

младите хора в селските райони — става въпрос да доведем младите хора от центъра в селските райони чрез подходящо използване на воденото от общностите местно развитие, повишаване на привлекателността на селските райони за младите поколения, подкрепа за развитието и достъпността на информационните технологии, насърчаване на образованието;

б)

местната икономика — подкрепа за местната икономика, малките предприятия, извършващи неселскостопански дейности (например вдъхване на нови сили на занаятчийството и микропредприятията), и малките и средните предприятия;

в)

социалното предприемачество — засилване на местното равнище в новаторските сектори, които оказват въздействие върху създаването на работни места и устойчивото развитие (като туризма, източниците на възобновяема енергия и културните и спортните дейности). Изключително важно е местните, националните и европейските участници, както и другите икономически партньори да отдават признание на социалната икономика като ключов фактор за икономическото и социалното развитие на местно равнище. Целесъобразно е европейските институции да разработят кампании за изтъкване на приноса на социалната икономика за местното развитие. Би следвало също така да се определят общи насоки с цел социалните предприятия да бъдат включени в партньорствата за местно развитие. Ето защо ЕИСК предлага да се създадат кооперации и други социални предприятия, като се използват публични и частни служби за консултация, подкрепени от предприемачи и бизнес инкубатори на местно равнище. ЕИСК подкрепя насърчаването на партньорства между местните социални предприятия и местните и регионалните администрации за предоставяне на необходимите услуги (например в областта на социалното приобщаване, образованието);

г)

производство на здравословни и регионални продукти;

д)

развитие на техническа инфраструктура (като пречиствателни станции за отпадъчни води, включително чрез индивидуално пречистване и чрез фитопречистване);

е)

преход към устойчиво общество с ниски въглеродни емисии. Би било възможно този аспект да се впише в показателите и целите за воденото от общностите местно развитие в областта на устойчивото развитие, въглеродните емисии, устойчивостта и изпълнението на целите на ЕС в областта на устойчивото развитие и изменението на климата, както и в целите на ООН за устойчиво развитие за 2015 г. и в ангажиментите в областта на изменението на климата;

ж)

ефективно използване на съществуващите мрежи (например националните мрежи за селските райони).

4.   Крайградските райони и местните групи за действие в областта на рибарството (МГДОР) — конкретни предизвикателства

4.1.

Районите, в които градовете и селата са разположени много близо едни до други, представляват благоприятна среда за ефективно привеждане в действие на воденото от общностите местно развитие. Този тип инструмент позволява да се реагира на промени в поведението на средата и да се отчитат функционалните връзки на местно и регионално равнище. Съществуват много тесни връзки между градовете и крайградските райони, които си струва да бъдат предмет на специален подход.

4.2.

Крайградските райони се характеризират със специфични проблеми (предизвикателства), които могат да бъдат разрешени посредством водено от общностите местно развитие. Основните предизвикателства са устойчива мобилност, изграждането на сближено в социален план общество, установяването на приоритети по отношение на използването на земята. Крайградските райони се намират около градовете с над 25  000 жители. Тук е мястото да се отбележи общият научноизследователски проект „Rurban“ на ОИСР и на ЕК, чиято цел е да набележи и оцени официалните и неформалните партньорства между градовете и селата и приноса им към местното развитие (9).

4.3.

От 2007 г. подходът за местно развитие се използва и в рамките на Европейския фонд за рибарство (ЕФР) за подкрепа на устойчивото развитие на рибарските общности посредством местните групи за действие в областта на рибарството.

5.   Градските райони — мобилизиране на населението и осигуряване на финансиране за местното развитие

5.1.

Не съществува единно определение за градски район. Ние се позоваваме на правилата и практиките, използвани на национално и местно равнище. При селските райони се прилага критерият за максимален размер на селищата: населението им трябва да бъде под 25  000 жители. По аналогия този критерий може да се приложи и за градските райони (като се определи минимален праг от 10  000 жители и максимален праг от 1 50  000 жители.) Публичната администрация би могла да участва чрез компетентните си представители за съответната територия, които в идеалния случай идват както от централното кметство на града, така и от по-малките кметства или други подразделения (например от даден квартал, социално изолиран район, зони в града, които се сблъскват с определен вид проблеми и др.).

5.2.

Конкретният опит на някои градове, придобит благодарение на участието им в оперативната програма Urbact II, в европейската платформа за развиване на знания (10) (и своевременно в платформата за градско развитие), може да послужи за източник на вдъхновение (11). Би било целесъобразно също така да се направи равносметка на опита на Градове в преход и на общностите за пермакултура, в рамките на които няколко хиляди местни общности в целия ЕС насърчиха успешно воденото от общностите устойчиво развитие.

5.3.

Двадесет години опит в селски райони означава, че и градовете ще се вдъхновят от селата, на първо време, например, за преходен период, подлежащ на оценка. На практика с подкрепата на експерти и под форма на настойничество ще се постигне успешен трансфер на този подход.

5.4.

С програмния период 2007 — 2013 г. бяха създадени консултативни органи в градовете под формата на групи за местна подкрепа Urbact, които бяха включени в процеса на изготвяне на местните планове за действие. Но за разлика от предвиденото по линия на подхода LEADER и воденото от общностите местно развитие, става дума единствено за сравнително неформални консултативни групи от експерти, от които не се изискваше да представляват различните сектори. Съставът на тези групи се определяше от тематичната насоченост на съответния проект. Оперативната програма Urbact II не подкрепяше финансирането на проекти на групи за местна подкрепа. За да се повиши ефективността на функциониране на принципа на партньорство и в градските райони, следва да се създадат партньорства въз основа на воденото от общностите местно развитие. Тези партньорства трябва да разполагат с необходимите финансови средства за обезпечаване на функционирането им. „Възможно е също така този подход да бъде приложен в градските райони и в малките и средните градове с функционалните им зони в ролята им на местни и подрегионални центрове  (12).“

5.5.

Предвид разглежданите в градовете проблеми, различни оперативни програми представляват подходящ инструмент за финансиране на пилотни проекти посредством воденото от общностите местно развитие. Ето защо предлагаме този подход и стратегиите, в които се прилага, да се използват в рамките на пилотни програми за финансирането, предвидено за територията на градовете (например в областта на околната среда, опазването на културни обекти и културно наследство и т.н.) (13).

5.6.

Би било целесъобразно да се съберат примери за добри практики от различните държави членки в областта на развитието на градовете благодарение на подхода на партньорство, които биха могли да бъдат включени в проучването, посочено в параграф 1.10 по-горе. Кодексът на поведение, озаглавен „Принципът на партньорство при използването на фондовете в обхвата на общата стратегическа рамка — елементи за европейски кодекс на поведение за партньорство (14)“ също би могъл да задава насока на дейностите, провеждани в рамките на партньорство.

6.   Как да успеем да прилагаме по-често и навсякъде воденото от общностите местно развитие?

6.1.

Воденото от общностите местно развитие трябва да помага на гражданите да развиват своите общности и градове по подходящ и устойчив начин. Благодарение на него гражданите могат да участват пряко в подобряването на качеството на живот в своята общност; става дума за истински приобщаващ растеж с видими резултати на местно равнище. Очевидно е, че за да се постигне това развитие, е необходимо да се заделят ресурси за укрепване на капацитета, така че всички партньори да бъдат в състояние да изпълняват пълноценно ролята си, да не бъдат просто наблюдатели на процеса, а да могат да участват пълноценно в хоризонтално партньорство, в духа на многостепенното управление. Освен това трябва да се подкрепят съдействието и наставничеството, предлагани от по-опитни участници и експерти, т.е. повишаване на професионалната квалификация и обучението. Настоящото предложение трябва едновременно да анализира и да обясни причините за ефективността и успеха на подхода LEADER и да обоснове мотивите, поради които е целесъобразно подходът на воденото от общностите местно развитие да бъде разширен, така че да обхване и всички програми, свързани с ЕСИФ, за да се реализира успешно политиката на сближаване.

6.2.

Там, където този метод все още не е приет, би следвало да се направи средносрочна оценка, за да се даде ход на този подход в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 — 2020 г.

6.3.

Във връзка с това важен аспект представлява обменът на конкретни знания на социалните и икономическите партньори, на представителите на гражданското общество, местните и регионалните власти и държавната администрация. Би следвало редица участници да подкрепят този обмен.

6.4.

Изготвянето на стратегии за водено от общностите местно развитие изисква известно време; при все това е важно за дадения период да има достатъчно време за привеждането му в изпълнение, както и достатъчен бюджет за финансиране на различните мерки. Прекалено дълъг срок за подготовка, без да е налице разпространение в съответния район (под формата на реализирани проекти), както и ускорено финансиране на дейности (поради наближаване на крайния срок за използването на средствата) могат да породят недоверие към инструмента.

6.5.

Другите проблеми, които трябва да бъдат решени с оглед правилното използване на воденото от общностите местно развитие, са бюрокрацията и прекомерните административни пречки, забавяното възстановяване на плащанията, предварителното финансиране на проектите със собствени ресурси на крайните бенефициери или със заеми, които трябва да сключват и да поемат лихвите. Във връзка с това е възможно да се предвидят модели за финансиране на участието, публично-частно финансиране и организирано участие на банковия сектор, с гаранцията на държавата.

6.6.

Държавите членки често въвеждат допълнителни, по-строги изисквания от тези на Европейската комисия, други разпоредби, които не са им искани, характерни за собствената им „национална“ бюрокрация, които усложняват значително използването на субсидиите и обезкуражават заявителите със своята сложност и възможни последици. Някои национални власти се опитват също да сведат до минимум разходите, свързани с организирането на мероприятия в териториите и с управлението на малките местни групи за действие (МГД), като този подход може да доведе до криза в дейността на цялата система.

6.7.

ЕИСК отправя искане за обучение за обучаващите: би трябвало да се гарантира обучението на националните и регионалните участници в рамките на техническата помощ въз основа на член 5 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 за определяне на общи разпоредби. Също така следва да се създадат необходимите условия за ефективно изграждане и използване на мрежи на регионално, национално и международно равнище, когато работата в мрежа носи значителна добавена стойност.

6.8.

Препоръчително е да се съберат примери за добри практики от различните държави членки, които биха могли да бъдат включени в проучването, посочено в параграф 1.10 по-горе.

Брюксел, 11 декември 2014 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Henri MALOSSE


(1)  Регламент № 1303/2013 за определяне на общоприложими разпоредби очертава три различни интегрирани подхода за периода 2014 — 2020 г. Воденото от общностите местно развитие е един от тях, редом с интегрираните териториални инвестиции и съвместните планове за действие.

(2)  Това означава да се изискват и гарантират равни условия в различните държави — членки на ЕС, за функционирането на инструмента на воденото от общностите местно развитие, в съответствие с принципите на този подход и в зависимост от националните и регионалните особености.

(3)  Становище на Комитета на регионите относно „Водено от общностите местно развитие“, ОВ C 17 от 19.1.2013 г., стр. 18.

(4)  Становище на ЕИСК: „Управление и партньорство на национално и регионално равнище и основа за проекти в областта на регионалната политика“, ОВ C 77 от 31.3.2009 г., стр. 143; „Стратегии и програми относно политиката за сближаване за програмния период 2007 — 2013 г.“, ОВ C 228 от 22.9.2009 г., стр. 141; „Ефикасни партньорства в политиката на сближаване въз основа на добрите практики“, ОВ C 44 от 11.2.2011 г., стр. 1; „Роля и приоритети на политиката на сближаване в стратегията „ЕС 2020“, ОВ C 248 от 25.8.2011 г., стр. 1; „Регионалната политика и интелигентният растеж“, ОВ C 318 от 29.10.2011 г., стр. 82; „LEADER като инструмент за местно развитие“, ОВ C 376 от 22.12.2011 г., стр. 15; „Общи разпоредби, приложими за европейските структурни фондове“, ОВ C 191 от 29.6.2012 г., стр. 30.

(5)  http://ec.europa.eu/regional_policy/sources/docgener/informat/2014/guidance_clld_local_actors_bg.pdf.

(6)  http://ec.europa.eu/regional_policy/sources/docgener/informat/2014/guidance_clld_local_actors_bg.pdf.

(7)  Европейската мрежа за развитие на селските райони (REDR), диаграма относно LEADER.

(8)  Вж.: Depoele, van L., „Local development strategies in the EU“, The Case of LEADER in Rural Development, (Стратегии за местно развитие в ЕС, казусът с LEADER в рамките на развитието на селските райони), стр. 4: http://www.eurolocaldevelopment.org/wp-content/uploads/2013/03/local_development_strategies_in_the_eu-.pdf

(9)  http://www.oecd.org//regional/rurbanrural-urbanpartnerships.htm

(10)  www.eukn.org.

(11)  http://www.emi-network.eu/Sharing_knowledge/News_on_EU_policy/Cohesion_Policy_2014_2020_negotiations_about_the_urban_dimension

(12)  Сдружение на полските градове, януари 2014 г., http://ldnet.eu/CLLD+in+urban+areas

(13)  Успоредно с въвеждането на воденото от общностите местно развитие, интегрираните териториални инвестиции (ИТИ) са също подходящ интегриран инструмент. Едновременното прилагане на тези инструменти ще доведе до постигане на синергия.

(14)  http://ec.europa.eu/regional_policy/sources/docoffic/working/strategic_framework/swd_2012_106_bg.pdf


14.7.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 230/9


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Стратегия на ЕС за Алпийския регион“

(проучвателно становище)

(2015/C 230/02)

Докладчик:

г-н Stefano PALMIERI

На 27 октомври 2014 г. Европейската комисия отправи искане, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, до Европейския икономически и социален комитет за изготвяне на проучвателно становище относно:

„Стратегия на ЕС за Алпийското пространство (EUSALP)“.

Специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 18 ноември 2014 г.

На 503-тата си пленарна сесия, проведена на 10 и 11 декември 2014 г. (заседание от 10 декември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 132 гласа „за“ и 3 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства специалното внимание, отдадено на изготвянето на стратегия на Европейския съюз за Алпийския регион (EUSALP), която има за цел да подпомогне сближаването и конкурентоспособността с оглед на предизвикателствата, които не могат да бъдат преодолени по задоволителен начин с обичайните средства от отделните държави членки или отделните региони.

1.2.

ЕИСК подчертава, че динамиката на развитие на Алпийския регион е свързана със самата алпийска верига, включително предвид елементите на идентичността и разпознаваемостта, а и защото тя се явява свързващото звено от икономическа, социална и екологична гледна точка между всички територии, включени в стратегията.

1.3.

ЕИСК изтъква силния политически ангажимент на заинтересованите държави с EUSALP и високото равнище на информираност и участие на равнището на националните и на регионалните правителства. Тези деликатни въпроси са резултат от процес на сътрудничество, което започна в района през 70-те години.

1.4.

ЕИСК смята, че специфичните характеристики на Алпийския регион, като наличието на териториални системи, които са сред най-конкурентните в света, икономически и социален дисбаланс между „селските и планинските райони“ и „градските зони и градовете“, природното и културното наследство и огромната концентрация на транспортни потоци са определящи и характеризиращи елементи за района.

1.5.

Въпреки че, от една страна, ЕИСК споделя общия подход на стратегията, като смята, че целите, стълбовете и приоритетите съответстват на тези в дискусионния документ, от друга страна, счита, че те трябва да бъдат интегрирани и конкретизирани в текста на „плана за действие“.

1.6.

ЕИСК взема предвид факта, че територията, на която ще се прилага EUSALP, се характеризира с равнища на икономическо развитие, устойчивост на околната среда и социално сближаване, които са значително по-високи от средното за Европа. Въпреки тези си характеристики разглежданият макрорегион е изправен пред важни и чувствителни предизвикателства поради икономическата и финансовата криза и промените, предизвикани от глобализацията на икономиката и пазарите. Заради това ЕИСК смята, че е изключително важно да се постигне основната цел на EUSALP „да гарантира, че този регион ще остане една от най-привлекателните зони на Европа, като използва максимално собствените ресурси и се възползва от възможността за устойчиво и иновативно развитие“  (1), за да се подкрепят икономическата конкурентоспособност и социалното сближаване в Европа.

1.7.

ЕИСК смята, че е от съществено значение да се засили цялостният подход към настоящото развитие на EUSALP посредством определянето на нови и по-ясни цели, както се посочва в параграф 4.4.

1.8.

ЕИСК се надява, че при определението на „план за действие“ на EUSALP ще бъдат засилени взаимозависимостта и съгласуваността между приоритетите, свързани с конкурентоспособността (стълб 1), както и тези, насочени към устойчивостта (стълб 3), като по този начин се гарантира постигането на целите за развитие, без да се застрашават потребностите и възможностите на бъдещите поколения.

1.9.

По отношение на „първия стълб“ ЕИСК счита, че е от съществено значение да се осигури устойчив растеж и да се насърчат пълната заетост, иновациите, конкурентоспособността и сближаването в Алпийския регион чрез взаимна солидарност между планинските райони и градските зони. Приоритетите са разгледани в параграф 5.2.

1.10.

По отношение на „втория стълб“ ЕИСК подкрепя насърчаването на териториалното развитие въз основа на сътрудничеството между вътрешните и външните териториални системи, достъпността на услугите, устойчивата мобилност и укрепването на транспорта и комуникационните инфраструктури. Приоритетите са разгледани в параграф 5.3.

1.11.

По отношение на „третия стълб“ ЕИСК счита, че е от съществено значение да се засили ангажиментът за устойчиво управление и опазване на околната среда, както и използването на териториалния капитал на района. Приоритетите са разгледани в параграф 5.4.

1.12.

Комитетът счита, че без силно управление и специфични финансови ресурси за подкрепа на дейностите за изграждане на капацитет (capacity building) съществува опасност EUSALP да загуби своята ефективност и стратегически характер. Във връзка с това и в съответствие със заключенията на Съвета ЕИСК се обявява за определянето на план за действие, основан на взаимното допълване между програмите за финансиране, координацията между институционалните инструменти и определянето на нови проекти от макрорегионално значение (2).

1.13.

Като припомня заключенията на становището относно „Управление на макрорегионалните стратегии“ (3), ЕИСК смята, че определянето и прилагането на EUSALP изисква специфична система на управление, основаваща се на сътрудничеството и координацията. В този контекст ЕИСК счита, че за да се гарантира ефективността на стратегията, е необходимо на EUSALP да се осигури ефективно „многостепенно управление“ (4), което да използва едновременно „хоризонталното измерение“ (участието на гражданското общество) и „вертикалното измерение“ (участието на региони и местни власти), с което се допълва и конкретизира при пълно спазване на принципите на „субсидиарност и пропорционалност“ (5).

1.14.

ЕИСК призовава за включването на организираното гражданско общество в дейностите за изграждане на капацитет и приветства създаването на „постоянен форум“ за представителство и подкрепа на социалните и икономическите партньори в Алпийския регион.

1.15.

ЕИСК счита, че е от основно значение да се подкрепя заетостта, като се отделя специално внимание на младите хора и на хората, засегнати от дълготрайна безработица, както и дейностите за подкрепа на социалните инвестиции и адаптирането на системите за социална закрила.

2.   Стратегията на ЕС за Алпийския регион: общи бележки

2.1.

Целта на настоящото становище е да даде оценка на документа, предоставен за обществено допитване относно „Стратегия на ЕС за Алпийския регион“ (6), наричана по-долу EUSALP, включително във връзка с вече приетите от Комитета становища относно макрорегионалните стратегии.

2.2.

Алпийският регион обхваща 5 държави членки (Италия, Франция, Австрия, Германия и Словения) и две държави извън ЕС (Швейцария и Лихтенщайн) и се разпростира върху площ от 4 50  000 km2, на която живее население от 70 милиона души.

2.2.1.

Заинтересованите от EUSALP териториални системи са тясно свързани с алпийската верига, която освен че се е превърнала в елемент на идентичност и разпознаваемост, служи като свързващо звено между тези територии от икономическа, логистична и екологична гледна точка (7).

2.3.

В рамките на макрорегионалната политика, която ЕС осъществява от 2009 г. насам, географското позициониране на EUSALP, освен че има стратегическа стойност в контекста на „европейската политика на сближаване“ и връзка със „Стратегията за Балтийско море — EUSBR“ (8), „Стратегията за региона на река Дунав — EUSDR“ (9) и „Стратегията за Адриатическо и Йонийско море — EUSAIR“ (10), представлява елемент от основно значение в подкрепа на проекцията на концепцията за макрорегионалност в Западното Средиземноморие (11).

2.4.

От 70-те години на миналия век Алпийският регион, надхвърлящ националните граници, които в исторически план са го разделяли, разви общо съзнание за необходимостта от създаване на алпийска териториална система като уникална единица, която трябва да бъде запазена и подобрена. Именно поради тези причини бяха предприети редица инициативи за междурегионално, транснационално и трансгранично сътрудничество, една от основните цели на които беше да се насърчава взаимното разбирателство между съответните народи, като по този начин става възможно премахването на езиковите, социално-икономическите и етническате различия и се насърчава по-голямата интеграция на европейско равнище (12).

2.5.

Важни етапи в процеса на изготвянето на EUSALP, който би трябвало да завърши с приемането ѝ от Съвета, предвидено до края на 2015 г. (13), са Алпийската конференция в Bad Ragaz (през юни 2012 г.) и Конференцията в Гренобъл (през октомври 2013 г.).

2.5.1.

На конференцията в Гренобъл (14) посредством формулирането на „Политическа резолюция за прилагането на стратегия на ЕС за Алпийския регион“ бяха набелязани целите, възможностите и предизвикателствата по отношение на три основни теми: „Конкурентоспособност и иновации, селско и горско стопанство и туризъм“, „Вода, енергетика, околна среда и климат“ и „Достъпност, комуникации и транспорт“.

3.   Документ, предмет на консултацията: обща рамка, задачи и цели

3.1.

В EUSALP „алпийската верига“ представлява елемент, който характеризира цялата зона на сътрудничество. Амплитудата на териториалните различия е една от основните характеристики, която разграничава Алпийския регион от други части в Европа: планински и околни предпланински райони, достъпни и отдалечени долини, низини и плата, метрополни области и градове.

3.1.1.

За да се идентифицират по-добре областите, върху които би трябвало да се съсредоточат целите и приоритетите на EUSALP, тук се разглеждат петте вида териториални единици, които характеризират Алпийския регион: „алпийски метрополи“, „алпийски градове“, „селски райони в растеж“, „селски райони в упадък“, „туристически зони“.

3.2.

Алпийският регион има редица характерни особености, които заслужават особено внимание и които отличават EUSALP от макрорегионалните стратегии за Балтийско море, река Дунав и Адриатическо и Йонийско море: наличието на няколко от най-развитите региони в света, с конкурентоспособни икономики, високи равнища на качеството на живот, социална стабилност и политика; наличието на очевидни икономически и социални дисбаланси между селските райони, равнините и градските райони; природно наследство и уникални екосистеми; културно наследство, което е основен елемент за социалното сближаване и за развитието на самия алпийски регион; концентрация на транспортни потоци, която се превърна в проблем във връзка със струпването на превозни средства и опазването на околната среда.

3.3.

Общата цел на стратегията EUSALP е да гарантира, че този регион ще остане един от най-привлекателните в Европа, като се използват оптимално ресурсите му и възможностите за устойчиво развитие и иновации.

3.3.1.

Тази цел ще бъде постигната посредством осъществяването на дейности във връзка с три „тематични стълба“: „Подобряване на конкурентоспособността, просперитета и сближаването“, „Осигуряване на достъпност и свързаност за всички жители“ и „Гарантиране на устойчивостта“.

3.3.2.   Първи стълб: Подобряване на конкурентоспособността, просперитета и сближаването в рамките на Алпийския регион

3.3.2.1.

Въпреки че Алпийският регион представлява най-големият европейски икономически и производствен център, с голям потенциал за развитие, липсата на икономическо, социално и териториално сближаване е все още проблем. Планините представляват предизвикателство за хомогенното развитие на района. EUSALP има за цел да се подпомагат икономическото развитие и иновациите в региона посредством определянето на по-балансиран модел, в който се вземат предвид едновременно различията и особеностите на териториите. Необходимо е да се подкрепя една конкурентоспособна икономика, която е способна да съчетава просперитета, енергийната ефективност, качеството на живот и традиционните ценности, които характеризират района.

3.3.3.   Втори стълб: Осигуряване на достъпност и свързаност за всички жители на Алпийския регион

3.3.3.1.

Необходимо е да се подпомага балансираното териториално развитие чрез модели на екологосъобразна мобилност, устойчиви транспортни системи, комуникационни услуги и инфраструктури. В рамките на европейския транспорт Алпийският регион заема стратегическа позиция, тъй като пресича както оста за връзка север — юг, така и тази изток — запад. В района се намират най-важните транспортни възли в Европа и многобройни алпийски проходи, които засягат териториални системи, характеризиращи се със специфични проявления на екологична уязвимост. Необходимо е да се прилага координирана политика, която е в състояние да задоволи транспортните нужди и да осигури благосъстоянието на населението и екологичния баланс. В Алпийския регион, предвид наличните различия и сложността на територията, понятието за свързаност трябва да бъде разширено и да обхваща също и инфраструктурите и комуникационните услуги.

3.3.4.   Трети стълб: Гарантиране на устойчивостта на Алпийския регион

3.3.4.1.

Опазването на алпийското наследство и насърчаването на устойчивото използване на природните и културните ресурси представляват неотменни елементи за региона. Водата, минералните ресурси, разнообразието от ландшафти с висока степен на биологично разнообразие и богатото и разнообразно културно наследство са специфични особености, които трябва да бъдат запазени и подобрени. Използването на потенциала на ресурси, като вода и биомаса, ако се извършва по екологичен начин, е от основно значение за подпомагане на конкурентоспособността и сближаването в района, тъй като може да подкрепя постигането на стратегически цели, като например енергийната независимост и регионалния капацитет за съхранение на енергия.

4.   Специфични бележки относно макрорегионалното измерение на Алпийския регион

4.1.

В заинтересованите държави е налице силна политическа ангажираност със Стратегията за Алпийския регион, както и добра осведоменост за нея, като за самия ЕС тя представлява не само предизвикателство, но и голяма възможност. Мисията на EUSALP е развитие на икономиката, свързване на териториите и защита на околната среда в област, която е изключително важна за икономическата конкурентоспособност и социалното сближаване в Европа.

4.2.

Процесът на развитие на EUSALP изисква да се провежда структуриран диалог между различните заинтересовани страни с цел идентифициране и съвместно справяне със специфични нужди. Екологичните, културните, икономическите и социалните характеристики, както и силната взаимозависимост между градските и селските райони трябва да бъдат разгледани внимателно. Следователно трябва да се предприеме широк и отворен диалог между заинтересованите страни с цел разработване на широко приета стратегия.

4.2.1.

Важно е политиките да бъдат координирани с цел насърчаване на териториалното сближаване. Някои въпроси относно икономическите иновации, видовете транспорт и околната среда са взаимосвързани и не могат да бъдат разглеждани отделно на местно равнище, а се нуждаят от по-широката перспектива, която може да бъде предоставена от макрорегионалното равнище.

4.2.2.

Като се има предвид Съобщението относно управлението на макрорегионалните стратегии (15), е необходимо на EUSAIR да се предостави „многостепенно управление“ с ефективно „хоризонтално измерение“ (участие на гражданското общество), в което да се включи и конкретизира „вертикалното измерение“ (участие на регионалните и местните власти), при пълно зачитане на принципа на „субсидиарност и на пропорционалност“.

4.3.

ЕИСК счита, че EUSALP е важен инструмент за подпомагане на дейностите на Алпийския регион във връзка с въпроси, като глобализацията на икономиката, изменението на климата, информационното общество, икономиката, основана на знанието, демографските промени, мобилността на стоките и хората.

4.4.

Посредством EUSALP ще бъде възможно да се подобри развитието на Алпийския регион чрез прилагането на цялостен подход, който да може да направи функционални и взаимозависими икономическото, социалното и екологичното измерение. Следвайки тази логика и за да представи цялостен подход чрез специфични цели, ЕИСК определи пет стратегически цели, които би трябвало да бъдат включени в „плана за действие“:

насърчаване на динамична система за развитие на МСП и процъфтяващо предприемачество, което да може да подпомогне заетостта,

подпомагане на укрепването на способностите, основаващи се на традициите и социалните различия,

насърчаване на баланс и равнопоставеност в достъпа до услугите от общ интерес в Алпийския регион,

подкрепяне на поделянето на отговорностите и равноправното сътрудничество между алпийските територии,

подкрепяне на защитата и устойчивото управление на биологичното разнообразие, ландшафтите и природните ресурси.

4.4.1.

Насърчаване на динамична система за развитие на МСП и процъфтяващо предприемачество, което да може да подпомогне заетостта. EUSALP ще трябва да спомогне за повишаване на способността на участващите териториални системи да се конкурират в световната икономика, подкрепяйки запазването и създаването на нови висококачествени работни места.

4.4.2.

Подпомагане на укрепването на способностите, основаващи се на традициите и социалните различия. EUSALP ще трябва да подкрепя запазването на присъщите ценности, които характеризират участващите територии, като същевременно се насърчава използването на местните знания и традиции като лостове за икономическо развитие и социално приобщаване.

4.4.3.

Насърчаване на баланс и равнопоставеност в достъпа до услугите от общ интерес в Алпийския регион. Чрез EUSALP ще се окаже подкрепа за запазването и адаптирането на рамката на услуги от общ интерес, за да се отговори на потребностите на хората, които живеят в областта, конкретно на жителите на териториите с неблагоприятни географски условия.

4.4.4.

Подкрепяне на поделянето на отговорностите и сътрудничеството между алпийските територии. Посредством EUSALP ще трябва да бъдат подкрепени нови подходи за поделяне на отговорностите и равнопоставено сътрудничество между териториите на Алпийския регион, като например вертикалните връзки между градовете и селските и туристическите райони.

4.4.5.

Подкрепяне на защитата и устойчивото управление на биологичното разнообразие, ландшафтите и природните ресурси. Чрез EUSALP ще трябва да се подкрепя опазването и устойчивото управление на биологичното разнообразие, ландшафтите и природните ресурси, като се постигне точният баланс между интервенции, насочени към опазването, и интервенции, целящи рационалното използване на екосистемните услуги и продукти. Необходимо е също така да се насърчава възприемането на екологосъобразни модели на управление, които имат за цел постигането на по-балансирано разпределяне на ползите, произтичащи от използването на екосистемните продукти и услуги между различните териториални измерения на Алпийския регион.

4.5.

ЕИСК счита, че EUSALP следва да действа в съответствие с решенията, взети от Съвета, което означава, че макар, от една страна, една макрорегионална стратегия не бива да изисква допълнителни ресурси, допълнителни нормативни разпоредби, нито пък нови управленски органи (принципът на трите „не“), от друга страна е необходимо да се определи план за действие, основан на взаимното допълване между програмите за финансиране, координацията между институциите и определянето на нови проекти от макрорегионално значение. Специално внимание ще трябва да се отдели на изграждането на капацитет.

4.5.1.

ЕИСК смята, че е от основно значение в дейностите по изграждане на капацитет освен публичните администрации да бъдат включени и представителите на организираното гражданско общество. Това може да се постигне дори и чрез създаването на „постоянен форум“, представляващ социалните и икономическите партньори.

4.5.2.

ЕИСК счита, че значителните суми, които вече са отпуснати от ЕС за регионалните програми чрез структурните фондове и европейските инвестиции за периода 2014 — 2020 г. (16), представляват подходящо средство, което трябва да се използва ефективно за прилагане на стратегията посредством по-добре координирани дейности, подчинени на единен стратегически подход. През програмния период 2014 — 2020 г. ще бъдат на разположение допълнителни възможности за финансиране посредством инструменти на Общността, като „Хоризонт 2020“ (17), програмата COSME (18), Механизма за свързване на Европа (МСЕ) (19), Програмата за заетост и социални иновации (EaSI) (20), „Еразъм +“ (21) и инструмента LIFE (22).

5.   Специфични бележки по четирите стълба

5.1.

С цел да се подкрепи постигането на стратегическите цели, определени в документа, предмет на консултацията, и на специфичните цели, посочени в параграф 4 от настоящото становище, ЕИСК счита, че е изключително важно да се определят по-конкретни приоритети за трите стълба на EUSALP.

5.1.1.

Основното предизвикателство, което ще трябва да бъде подкрепено чрез стратегията за Алпийския регион, се отнася до хармонизирането и укрепването на баланса между целите за икономическа, екологична и социална устойчивост.

5.2.   Първи стълб: Развитие на Алпите — Подобряване на конкурентоспособността, просперитета и сближаването в рамките на Алпийския регион

5.2.1.

ЕИСК счита, че е от съществено значение да се осигури устойчив растеж и да се насърчават пълната заетост, иновациите, конкурентоспособността и сближаването в Алпийския регион, като се консолидират и диверсифицират специфичните икономически дейности в контекста на взаимна солидарност между планинските райони и градските зони.

5.2.2.   Приоритети

5.2.2.1.

Да се подкрепят иновациите и конкурентоспособността на МСП, като се подобрява „достъпът до финансиране“, засилва се капацитетът на предприятията за използване на възможностите, предлагани от програмите на Общността за периода 2014 — 2020 г. и от системата за „обществени поръчки за иновации“ (с конкретно позоваване на „обществените поръчки за развойни дейности“ (23)).

5.2.2.2.

Да се подпомага укрепването на процесите за развитие, свързани със „зелената икономика“, включително и създаването на нови предприятия въз основа на екологичните характеристики на Алпийския регион и на големите производствени и иновативни възможности, които характеризират района.

5.2.2.3.

Да се насърчават продуктите на Алпийския регион с политика на „популяризиране на марката“ или чрез отделни марки с позоваване на принадлежността и териториален маркетинг. Използването на „екосистеми продукти и услуги“ (24) предоставя допълнителна добавена стойност в подкрепа на конкурентоспособността на района.

5.2.2.4.

Да се засилват сътрудничествата между научните и технологичните паркове, университетите, изследователските центрове и МСП и да се укрепва капацитетът на научноизследователските инфраструктури и техните връзки с ключови институции в световен мащаб. В определянето на „плана за действие“ на EUSALP е желателно да бъде идентифициран хоризонтален приоритет в подкрепа на научно-изследователските дейности и иновациите.

5.2.2.5.

Да се разработи обща стратегия за трансформиране на макрорегионалното алпийско пространство в устойчива туристическа дестинация в световен мащаб въз основа на природното, културното и историческото наследство.

5.2.2.6.

Да се поддържа централното място на приоритета „заетост“ в EUSALP, като се обръща особено внимание на младите хора и лицата, засегнати от дългосрочна безработица. От основно значение е да се подкрепя създаването на нови стабилни и качествени работни места, като по този начин се обръща внимание и на проблема, свързан със сезонната заетост, която е характерна преди всичко за „планинските и селските“ туристически райони в Алпийския регион.

5.2.2.7.

Да се подкрепят инициативи, насочени към създаването на единно пространство за работа, към мобилността на работниците, организирането на транснационални стажове и практики, определението на планове за обучение и кариера в няколко държави и пълното признаване на дипломите и професионалните квалификации. Специално внимание трябва да се обърне на квалификацията на работещите в туристическия сектор, които са по-уязвими от гледна точка на „сезонността“.

5.2.2.8.

Да се подкрепя сътрудничеството между различните териториални равнища, които са характерни за Алпийския регион, и да се укрепва ролята на метрополните и градските зони като лостове на конкурентоспособността и социалното сближаване.

5.2.2.9.

Да се оказва съдействие за прилагането на мерки в подкрепа на социалните инвестиции и на адаптирането на системите за социална закрила чрез разработването на политики в съответствие със съобщението на Европейската комисия относно „Социални инвестиции за растеж и социално сближаване“ (25).

5.2.2.10.

Да се оказва подкрепа за действията, насочени към подпомагане на приобщаването на хората с увреждания, и да се предотврати дискриминацията, основана на расов или етнически произход, възраст, сексуална ориентация или пол.

5.3.   Втори стълб: Свързване на Алпите — Осигуряване на достъпност и свързаност за всички жители на Алпийския регион

5.3.1.

ЕИСК подкрепя насърчаването на териториалното развитие въз основа на сътрудничеството между вътрешните и външните териториални системи, достъпността на услугите, устойчивата мобилност и укрепването на транспорта и комуникационните инфраструктури.

5.3.2.   Приоритети

5.3.2.1.

Да се подкрепя възприемането на новаторски решения за предоставяне на основни услуги за селските и планинските райони (образование, здравеопазване, социални услуги и мобилност), за премахване на цифровото разделение и за развитието на високоскоростна широколентова връзка в целия регион.

5.3.2.2.

Да се укрепва прилагането на ИКТ във всички области от обществен интерес (администрация, здравеопазване, научни изследвания във връзка с възможности за работа, електронно обучение, електронна търговия с алпийски продукти и т.н.) и да се осигури равнище на наличност на подходящи публични услуги, които да отговорят на нуждите от различни териториални системи в Алпийския регион, като се постига по-точен баланс между плътността и достъпността на тези услуги.

5.3.2.3.

Да се насърчава интегрирана транспортна система, като се подкрепя обменът в рамките на различните териториални системи и се подобрява управлението на пътническия и товарния превоз, с цел да се намали въздействието върху околната среда и да се увеличат ползите за местните общности. Някои от ключовите елементи за подпомагане на устойчивото развитие на транспорта в Алпийския регион се изразяват в прехвърлянето на товарните превози от автомобилните пътища към железопътните линии и в мерките за ограничаване на използването на вторични алпийски коридори (напр. унифицирани пътни такси за всички алпийски транзитни коридори).

5.3.2.4.

Да се разработят планове за логистична оперативна съвместимост на макрорегионално равнище и да се засилят мултимодалните връзки на инфраструктурните възли (пристанища, летища и товарни терминали) с широкообхватната мрежа и с връзките към вътрешните водни пътища.

5.3.2.5.

Да се насърчават транснационални тематични мрежи по отношение на аспекти, свързани с развитието в Алпийския регион, като например управлението на риска, туризма, спорта, горското стопанство, селското стопанство, енергетиката и технологичните услуги.

5.3.2.6.

Да се подобри управлението на Алпийския регион чрез по-активно участие на гражданското общество, като същевременно се подкрепя повишаването на осведомеността и подобряването на знанията на гражданите относно основните теми, които засягат Алпийския регион.

5.4.   Трети стълб: Опазване на Алпийския регион — Гарантиране на устойчивостта на Алпийския регион

5.4.1.

ЕИСК счита, че е от съществено значение да се поеме още по-твърд ангажимент за устойчивото управление и опазване на околната среда, както и за използването на териториалния капитал на района.

5.4.2.   Приоритети

5.4.2.1.

Да се съгласуват действията, насочени към подкрепа на икономическото развитие на Алпийския регион, с поетите ангажименти за борба с изменението на климата, при което растежът и конкурентоспособността на териториалните системи, засегнати от EUSALP, да бъдат отделени от потреблението на природни ресурси и суровини.

5.4.2.2.

Да се повишава осведомеността на местните общности в Алпийския регион относно стойността на екосистемните услуги и справедливото и устойчиво управление на природния капитал. Алпите представляват най-важната водоснабдителна зона на Европа. Поради това е от съществено значение да се засилят мерките за подобряване на управлението на водните резерви и на водните басейни в Алпийския регион.

5.4.2.3.

Да се подпомагат инициативи, насочени към подкрепа на хармонизацията между мерките за опазване на биологичното разнообразие и ландшафтите на Алпийския регион и мерките за тяхното природосъобразно използване.

5.4.2.4.

Да се разработят транснационални инструменти и процедури за предотвратяването и намаляването на рисковете (наводнения, свлачища, лавини, горски пожари и т.н.), за интегрираното управление на горите (както по отношение на екологичната и природната стойност, така и като икономически ресурс) и за решаването на проблеми, произтичащи от земеползването (уплътняване на почвата и разрастване на градовете).

5.4.2.5.

Да се подпомага преходът към енергийна система без въглеродни емисии чрез прилагането на инициативи, насочени към енергийната ефективност, създаването на децентрализирани енергоразпределителни мрежи въз основа на възобновяеми източници и подобряването на моделите на заселване и обществения транспорт въз основа на концепцията за икономии на енергия.

5.4.2.6.

Да се разработят и прилагат системи за интегрирана мобилност с цел намаляване на зависимостта от леки автомобили и тяхното използване, като се оказва подкрепа за обществения транспорт като услуга от общ интерес и когато е възможно — за форми на мобилност въз основа на задвижване с възобновяеми енергийни източници.

Брюксел, 10 декември 2014 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Henri MALOSSE


(1)  Европейска комисия, консултативен документ „Стратегия на ЕС за Алпийския регион (EUSALP)“.

(2)  Заключения на Европейския съвет, EUCO 23/1/11 REV 1, 23 и 24 юни 2011 г.

(3)  ОВ C 12, 15 януари 2015 г., стр. 64.

(4)  Бяла книга на Комитета на регионите за многостепенното управление (CONST — IV/020, 2009 г.).

(5)  Европейска комисия: „Европейски кодекс на поведение за партньорство в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове“, C (2013) 9651 final.

(6)  http://ec.europa.eu/regional_policy/en/newsroom/consultations/eusalp/

(7)  http://ec.europa.eu/regional_policy/en/newsroom/consultations/eusalp/

(8)  http://www.balticsea-region-strategy.eu.

(9)  http://www.danube-region.eu.

(10)  http://www.ai-macroregion.eu.

(11)  Становище на ЕИСК: „Към макрорегионална стратегия на ЕС за постигане на икономическо, социално и териториално сближаване в Средиземноморието“, ОВ C 170, 5.6.2014 г., стр. 1.

(12)  Работна група „Алпийски държави“ (Arge-Alp); Алпийско-Адриатически съюз (Alpe-Adria); Еврорегион „Алпи — Средиземно море“ (Alp-Med); Еврорегион „Тирол — Южен Тирол — Трентино“; Алпийска конвенция; програма „Алпийско пространство“; Трансгранично сътрудничество.

(13)  Европейски съвет от 19 и 20 декември 2013 г. — стр. 26.

(14)  Конференция, проведена в Гренобъл на 18 октомври 2013 г. с участието на представители на правителствата и председателите на регионите, включени в EUSALP.

(15)  Управление на макрорегионалните стратегии, COM(2014) 284 final.

(16)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г.

(17)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 1290/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г.

(18)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 1287/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г.

(19)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г.

(20)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 1296/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г.

(21)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 1288/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г.

(22)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 1293/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г.

(23)  Член 131 от Финансов регламент (ЕС) № 966/2012.

(24)  Сред екосистемните блага са например храната, водата, горивата и дървеният материал; а екосистемните услуги са водоснабдяването и пречистването на въздуха, естественото рециклиране на отпадъците, почвообразуването, опрашването и много други естествени регулаторни механизми.

(25)  COM(2013) 83 final.


14.7.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 230/17


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Капацитет на летищата в ЕС“

(проучвателно становище по искане на Европейската комисия)

(2015/C 230/03)

Докладчик:

г-н J. KRAWCZYK

На 4 септември 2014 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

Капацитет на летищата в ЕС“ (проучвателно становище).

Специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 11 ноември 2014 г.

На 503-тата си пленарна сесия, проведена на 10 и 11 декември 2014 г. (заседание от 10 декември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 117 гласа „за“ и 1 глас „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1.

За да се намери решение на въпроса с недостига на капацитет, трябва да се използват по-ефективно съществуващите активи на летищата в ЕС. По-голямата интермодалност, по-добрата свързаност, по-ефективното използване на вторични центрове и малки летища, по-големите самолети и оптимизирането на процесите биха могли да бъдат подходящи решения. Това се отнася и до приемането на т.нар. „пакет за летищата“ и прилагането на Единното европейско небе (ЕЕН) и Изследване на управлението на въздушното движение в единното европейско небе (SESAR). Капацитетът на летищата трябва да се превърне в пълноправен стълб на ЕЕН.

1.2.

В дългосрочен план капацитет на летищата ще трябва да се изгражда под формата на инфраструктура, напр. терминали и писти. Основната цел на разширяването на летищата трябва да бъде подобряването на връзките на устойчива икономическа основа. На центровете на ЕС трябва да се даде реална възможност да отговорят на нарастващото търсене, което включва скъсяване на процесите на планиране, за да се реагира бързо на евентуално увеличение на търсенето.

1.3.

Разширяването на летищата — когато това е обосновано — трябва да се вписва в балансиран подход. Първо, летищата имат положително икономическо въздействие върху съседните си райони. За ЕИСК е ясно, че това положително въздействие трябва да се запази. Второ, въпросите, свързани с околната среда, трябва да се оценяват по прозрачен начин. Трето, разширяването на летищата има обществено измерение. Това налага обществен диалог, в който да участват, например службите за контрол на въздушното движение, летищните власти, авиокомпаниите, заинтересовани страни на регионално равнище, местните жители, правителството и др.

1.4.

ЕИСК изразява убеждението, че е от решаващо значение държавите членки да вземат мерки по отношение на планирането и управлението на земеползването. В противен случай развитието на летищата ще бъде възпрепятствано от множество непредвидени и ненужни пречки, а в някои случаи ще бъде застрашен и настоящият капацитет на летищата.

1.5.

Съществуващите регионални летища би трябвало да се развиват само там, където има ясно изразено търсене на повече трафик. Правителствата на държавите членки следва да установят предизвикателствата, свързани с капацитета, и да определят стратегии за преодоляването им. Освен в случаите на задължение за предоставяне на обществена услуга, ЕС би трябвало да спре да финансира развиването на регионален капацитет на нови терени, без да се засягат правилата по смисъла на член 107 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

1.6.

Според ЕИСК новите насоки на ЕС за държавните помощи за летищата и въздушните превозвачи са много ценни, тъй като предоставят правна сигурност. Възможността за запазването на неустойчивите регионални летища ще бъде, в крайна сметка, проверена въз основа на общи критерии.

1.7.

Последователността и яснотата на регулаторните правила са от основно значение за осигуряването на необходимите стимули за гарантиране на дългосрочни инвестиции в инфраструктура, така че летищата да могат да намерят адекватно решение на проблема с недостига на капацитет.

1.8.

Капацитетът на летищата има и политическо измерение. ЕИСК изразява категоричното си убеждение, че ЕС, съвместно с държавите членки и заинтересованите страни, включително и социалните партньори, трябва да вземе общо стратегическо решение за това кои летища ще бъдат важни за системата и би трябвало да бъдат изведени на преден план през следващите години. За запазването на конкурентоспособността на въздухоплаването в ЕС на глобализираните пазари е необходимо спешно да бъде приета интегрирана европейска стратегия за въздухоплаването, която да отчита икономическите, екологичните и социалните аспекти, както и създаването на работни места.

1.9.

Трябва да се направи оценка на проектите за летищна инфраструктура, съфинансирани от ЕС през последните години. ЕИСК приветства ангажимента на Европейската сметна палата за извършване на тази важна дейност. Заключенията и препоръките от тази работа би трябвало да бъдат предмет на обществен дебат.

1.10.

ЕИСК смята, че Европейската комисия (ЕК) би трябвало да опрости и рационализира структурите, които управляват въздухоплаването в ЕС, и по-специално летищата в ЕС. Комисията се нуждае от пълни и надеждни данни и информация относно операциите на летищата в ЕС. Понастоящем такива данни не са налични. ЕИСК призовава управляващите органи на летищата и публичните власти да ги предоставят.

2.   Въведение

2.1.

Летищата в ЕС са ценен актив, но въпреки това през следващите години няколко големи летища ще имат проблеми с все по-голямото претоварване, докато капацитетът на много други няма да бъде използван в достатъчна степен. Би могло да се твърди, че на територията на целия ЕС съществува достатъчно капацитет, но въпросът е в това дали той се намира на подходящото място.

2.2.

През последните години обществената дискусия за капацитета на летищата се водеше най-вече в два контекста: загубата на капацитет в централните летищни центрове в полза на конкуренти извън ЕС и Европа като Турция и държавите от Персийския залив и „синдромът Райънеър“ — нискотарифни авиокомпании, които водят до бързо нарастване на трафика на по-малките регионални летища, но не са стабилни ползватели в дългосрочен план. Проблемът обаче се крие много по-дълбоко.

2.3.

През 2007 г. ЕК публикува съобщението си „План за действие относно капацитета, ефективността и безопасността на летищата в Европа“, в което констатира нарастващото несъответствие между капацитета и търсенето в редица центрове в ЕС (1) и предложи няколко мерки за по-добро използване на съществуващия капацитет. През 2007 г. Европейският парламент (ЕП) прие доклад по собствена инициатива в отговор на Плана за действие на Комисията, в който приветства съобщението на ЕК и разгледа значението на проблема с недостига на капацитет на летищата.

2.4.

През 2011 г. ЕК публикува друго съобщение (2) относно капацитета като част от т.нар. „пакет за по-добри летища“, в който капацитетът и качеството се определят като основните предизвикателства за европейските летища.

2.5.

Евроконтрол осъществи няколко проучвания на тема „Предизвикателства на растежа“ през 2004 г., 2008 г. и 2013 г., предричайки критичен недостиг на капацитет през следващите 20 години.

2.6.

Подобни енергични действия показват неотложността на проблема с недостига на капацитет. Въздухоплавателният сектор вече постигна значителни резултати. Капацитетът и ефективността бяха оптимизирани във всички полета на действие. Сред тях са:

по-добри и повече интермодални връзки до и от някои летища;

реорганизация на вътрешните процедури в цялата система на въздухоплаването, включително процесите на консолидация и

прилагане на Съвместното вземане на решения за летищата (A-CDM) във все по-голям брой летища.

2.6.1.

От 2004 г. инициативата Единно европейско небе (ЕЕН) се стреми да постигне по-добро използване на европейското въздушно пространство и да смекчи отрицателните последици от неговата разпокъсаност. Летищата, участващи в ЕЕН, допринасят за целите на инициативата и в рамките на програмата за Изследване на управлението на въздушното движение в единното европейско небе (SESAR). Недостигът на наземен капацитет застрашава успеха на ЕЕН.

2.7.

Понастоящем Комисията работи върху по-подробно развити идеи за бъдещата стратегия за летищата със заинтересовани страни в Европейската обсерватория на капацитета на летищата. Обсерваторията има три задачи:

а)

да подпомага Комисията в търсенето на решение на предизвикателствата, свързани с капацитета на летищата и качеството;

б)

да насърчава споделянето на опит и най-добри практики във и извън Европа; и

в)

да създаде по-ясна картина на проблема, на неговото въздействие и да предложи възможни решения, включително и политически.

ЕИСК приветства създаването на Обсерваторията и насърчава по-нататъшната ѝ вече доказано качествена работа.

3.   Развитие на европейските летища през последното десетилетие

3.1.

В Европа има над 450 летища и въпреки това европейските летища все още са изправени пред предстоящ недостиг на капацитет.

3.2.

Международният съвет на летищата (ACI) за Европа разделя летищата на групи, както следва:

Група летища според ACI

Големина (милиони пътници на година)

Брой летища в Европа

1

> 25

14

2

10—25

23

3

5—10

34

4

< 5

390

Голяма част от трафика се поема от относително малък брой летища. Обяснението се крие в различните летищни модели. Групи летища 3 и 4 са доста малки, предоставят връзки „от точка до точка“, захранват трафика на по-големите летища и осигуряват обществени услуги. Това означава, че множество големи летища зависят от малки летища.

Летище тип централен „хъб“ е „единично летище, на което една или повече авиокомпании предлагат интегрирана мрежа от услуги за връзка с широк кръг дестинации с голяма честота“ (източник: Асоциация на европейските авиокомпании (АЕА), Европейски летища, Брюксел, 1995 г.).

3.2.1.

При системата „от точка до точка“ пътниците пътуват директно от произхода до дестинацията, без прекачване.

3.2.2.

Двете системи се допълват. Те просто имат различни цели: системата на централен „хъб“ е насочена към постигането на максимално свързаност, докато системата „от точка до точка“ се стреми да постигне възможно най-голяма степен на мобилност и гъвкавост.

3.3.

ЕС финансира извънредно голям брой проекти за летищна инфраструктура. Според ЕИСК липсва публично достъпна информация за тези инвестиции и за тяхната ефективност във връзка с постигането на допълнителна свързаност и ефективност за обществеността.

3.4.

ЕИСК счита, че нововъведените насоки на ЕС (3) за държавните помощи за летищата и въздушните превозвачи са много ценни, тъй като предоставят правна сигурност. Освен това в насоките се прави разграничение между летища, необходими например за предоставяне на обществени услуги и летища, които са излишни, т.е., летища, които нито могат да покриват оперативните си разходи, нито са необходими за запазването на обществена услуга.

4.   Очаквания за бъдещ растеж

4.1.

Бъдещите пазари на въздухоплаването ще бъдат Азиатско-Тихоокеанският регион, Латинска Америка, Африка и Близкият Изток. До 2032 г. средният годишен прираст на пътническите потоци в тези региони ще възлиза на между 6 и 7 %. Средният темп на растежа в Европа и Северна Америка ще бъде около 3 %.

Освен това понастоящем в процес на изграждане е огромен обем от капацитет извън ЕС. Китай построи близо 80 летища. Понастоящем Турция, Дубай и Сингапур изграждат гигантски платформи, които ще могат да поемат до 160 милиона пътници — значително повече отколкото най-голямото летище в света днес — Атланта с 96 милиона пътници.

4.2.

В последния си доклад „Предизвикателства на растежа“ от 2013 г. Евроконтрол констатира, че през следващите 20 години се очаква свиване на капацитета. Според най-вероятния сценарий през 2035 г. няма да бъдат изпълнени 1,9 млн. полета поради ограничения, свързани с капацитета. Това съответства на 12 % от търсенето. Двайсет летища в Европа ще бъдат силно претоварени в продължение на над шест часа дневно, докато понастоящем това се отнася само за три.

4.2.1.

Нарастването на капацитета няма да бъде равномерно разпределено между европейските летища. Най-голям растеж ще се наблюдава в Източна Европа, докато вътрешноевропейският трафик и делът на трафика в Северозападна Европа ще намаляват. ЕИСК отбелязва това развитие и смята, че европейските летища трябва да съумеят да отговорят на тези предизвикателства.

5.   Предизвикателства на растежа

5.1.

Според ЕИСК е от съществено значение да се укрепят европейската конкурентоспособност и привлекателност за инвестиции в сектора на въздухоплаването. От решаващо значение в тази връзка е наземният капацитет.

5.2.

ЕИСК е убеден, че ЕЕН трябваше да бъде отдавна приведено в изпълнение и че тази инициатива е необходима за посрещането на предизвикателството, свързано с недостига на капацитет. Дори и само свеждането до минимум на закъсненията би имало непосредствен ефект върху капацитета на системата и нейните летища. ЕИСК изразява съгласие с ACI, че наземният капацитет би трябвало да се превърне в пълноправен стълб на ЕЕН и че целите за наземния капацитет би трябвало да съответстват на тези на ЕЕН.

5.3.

В осъщественото от Евроконтрол проучване „Предизвикателства на растежа“ се предлагат шест мерки, които, ако бъдат приложени в съчетание, биха могли да намалят обема на незадоволеното търсене през 2035 г. с 42 %. Това означава 8 00  000 допълнителни полета или 50 млн. пътници. Възможните решения включват:

по-големи самолети;

допълнителни високоскоростни влакове;

алтернативни решения на местно равнище: авиолиниите следва да се разрастват там, където има наличен капацитет;

по-добро използване на по-малките летища;

привеждане в изпълнение на SESAR; и

консолидиране на полетните планове.

5.3.1.

Според разбирането на ЕИСК тези мерки следва да се предприемат с цел посрещане на незадоволеното търсене, но той смята, че те може да се окажат недостатъчни за посрещането на цялото бъдещо търсене. Освен това не всички от тези мерки са приложими към всяко летище в ЕС.

5.4.

Според ЕИСК приемането на предложения от ЕК пакет за летищата също би трябвало да допринесе за по-доброто използване на наличните съоръжения на летищата. ЕИСК призовава за амбициозни резултати от текущата работа в Парламента и Съвета, в съответствие с онова, което предложи в своето становище относно пакета за летищата (4).

5.5.

В крайна сметка изглежда, че решението на проблема с недостатъчния капацитет на летищата включва изграждане на нов капацитет, наред с оптимизирането на съществуващия. Това е трудно, тъй като много летища вече не са в състояние да инвестират в допълнителен капацитет. В изданието от 2013 г. на доклада си „Предизвикателства на растежа“ Евроконтрол посочва, че „липсата на приходи, трудностите при получаване на финансиране и нарастващата съпротива спрямо проекти за изграждане на транспортна инфраструктура“ са накарали някои летища да преразгледат плановете си за разширяване.

5.6.

ЕИСК препоръчва настоятелно да се направи оценка на целесъобразността на направените досега инвестиции от ЕС в летищна инфраструктура. ЕИСК приветства съобщението на Европейската сметна палата, че тя работи по този въпрос, и препоръчва да се използва широка контролна извадка.

6.   Пречки пред разширяването на летищната инфраструктура

6.1.

Когато планират разширяването на инфраструктурата си, летищата са изправени пред няколко предизвикателства. Тези предизвикателства или пречки могат да бъдат групирани, както следва:

финансови и икономически предизвикателства;

регулаторни изисквания, включително фактори, свързани с околната среда;

обществени предизвикателства, напр. нарастваща съпротива от страна на населението; и

съображения от политическо естество.

6.1.1.

Летищата проявяват голяма предпазливост при инвестирането поради неотдавнашната икономическа криза. От една страна, съществува тенденция за намаляване на приходите. От друга страна, летищата са изправени пред нарастващи разходи за сигурност и безопасност (оперативни разходи). Неотдавнашните подобрени решения относно държавните помощи и новите насоки за държавните помощи означават, че за по-малките летища ще бъде по-голямо предизвикателство да останат икономически жизнеспособни. Осигуряването на финансиране за инфраструктурни проекти се превърна в сериозно предизвикателство за летищата.

6.1.2.

Те трябва да отговарят редовно на множество изисквания. Административните процедури са много сложни, особено що се отнася до въпроси, свързани със сигурността и околната среда. ЕИСК изобщо не отрича значението на изискванията във връзка с околната среда. Към тези въпроси обаче трябва да се възприема балансиран подход. Европейската комисия вече постигна добър напредък, например с Регламент (ЕС) № 598/2014 относно определянето на правила и процедури за въвеждането на свързани с шума експлоатационни ограничения на летищата в Съюза в рамките на балансирания подход. Европейският сектор на въздухоплаването е в добра позиция за постигане на „зелен растеж“. ЕИСК предупреждава Европейската комисия по-специално във връзка с прилагането на неинтегрирани решения на проблемите, свързани с околната среда. Комитетът изтъква необходимостта от интегрирани глобални решения. Като се има това предвид, Европейската комисия би могла да предприеме целесъобразна първа стъпка, възлагайки широкомащабен проект за картографиране и документиране на съществуващите ограничения, свързани с околната среда, които се отразяват на капацитета на европейските летища.

6.1.3.

Нарастващите обществени предизвикателства под формата на растяща съпротива на населението срещу инфраструктурни проекти създават нов проблем. Проектите за разширяване на големите летища — „хъбове“ в ЕС са спрени, някои от тях от повече от десет години. Като пример могат да се посочат проектите за евентуално трето летище в Париж и за допълнителни писти на летищата във Франкфурт и Мюнхен и дискусията в Обединеното кралство/Лондон за това как най-добре да се разшири капацитетът в мултимодална метрополна среда.

6.1.4.

Нараства съпротивата на обществото в резултат, между другото, от шумовото замърсяване. От друга страна, летищата и въздушните превозвачи харчат огромни суми за мерки за намаляване на шума. Така например, летище Виена стартира схема за защита от шума, която обхваща 12  000 домакинства. Очакваните общи разходи ще възлязат на около 51 милиона евро, от които 37 милиона евро ще бъдат предоставени пряко от Flughafen Wien AG. Бюджетът на летищата в Лиеж и Шарлероа за обратно изкупуване или шумоизолиране на 20  816 домакинства възлиза на 444 милиона евро. През периода 2007 — 2011 г. лондонското летище Хийтроу похарчи 37 милиона евро за мерки за намаляване на шума.

6.1.5.

Правителствата на държавите членки следва да установят предизвикателствата, свързани с капацитета, и да определят стратегии за преодоляването им. Във връзка с това става очевидна необходимостта ЕС да заеме силна лидерска позиция за координиране на тези национални стратегии във връзка с капацитета и предоставяне на целесъобразни финансови насоки и подкрепа. Критериите за финансиране от страна на ЕС на летищни съоръжения на нови терени би трябвало да бъдат много строги. ЕС би трябвало да ограничи финансирането на подобни проекти до онези, които са финансово жизнеспособни или отговарят на критерии за задължение за обществена услуга.

6.1.6.

ЕИСК би искал да посочи, че дискусията относно капацитета има и политическо измерение. ЕИСК изразява категоричното си убеждение, че ЕС, съвместно с държавите членки и заинтересованите страни, включително и социалните партньори, трябва да вземе общо стратегическо решение за това кои летища ще бъдат важни за системата и би трябвало да бъдат изведени на преден план през следващите години. Балансът на приоритетите на ЕС по отношение на системите на централен „хъб“ и „от точка до точка“ следва да бъде оценен и при необходимост преразгледан. Сега повече от всякога е необходима интегрирана европейска политика, която да отчита икономическите, екологичните и социалните аспекти, както и създаването на работни места.

6.1.7.

Освен това няколко генерални дирекции на Комисията работят по въпроси, свързани с авиационния сектор: MOVE, EMPL, COMP, JUST и др. Компетентностите им зависят от конкретната област на политика и съществуват много връзки с различни области като международните отношения, държавните помощи, ЕЕН и мултимодалността. Това не се оказва ефикасно при стремежа за възприемане на интегриран, цялостен подход към въздухоплаването в ЕС, обхващащ цялата верига, което е наложително. Действията на Комисията в областта на въздухоплаването, по-специално тези, свързани с летищата, трябва да бъдат интегрирани много по-добре.

6.2.

Като при всеки производствен процес физическият капацитет на едно летище е подложен на ограничения, т.е. фактори, които ограничават реалния капацитет. По отношение на капацитета на пистите те включват:

операциите (микс от въздухоплавателни средства);

метеорологичните условия; и

съоръженията.

6.2.1.

Освен това оперативните процедури и разпоредби оказват въздействие върху всички фактори, влияещи върху капацитета на летищата, например специалните процедури по захождане и излитане или изискванията по отношение на въздушното пространство поради съображения във връзка с шума. Реалният капацитет на летищата обикновено е много по-нисък от физическия. „Балансираният подход“ на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) представлява най-ефективният метод за справяне с шума на и около летищата по щадящ околната среда и икономически отговорен начин.

6.2.2.

При работата си във връзка с капацитета на летищата ЕК обикновено взема предвид само капацитета на пистите. Както беше показано по-горе, този подход е непълен и ЕИСК насърчава Европейската комисия, когато разглежда този въпрос, да отчита и други решаващи фактори за капацитета на летищата като капацитета на въздушното пространство на околните летища. От решаващо значение за разрешаването на проблема с недостига на капацитет на летищата е взаимодействието между летищата и въздушното пространство (или доставчиците на аеронавигационни услуги). Но начинът, по който се управлява това взаимодействие в целия Европейски съюз и дори на територията на някои държави членки, се различава значително.

6.2.3.

От решаващо значение е държавите членки да вземат мерки относно планирането и управлението на земеползването. Това често е в ръцете на местните и регионалните власти, които би трябвало да ценят ролята на летищата в националните и европейските мрежи, особено извън централните хъбове, където има силен натиск за използването на земя за други цели. ЕС трябва да договори общи принципи в това отношение и да определи съгласувана правна рамка и рамка за планиране с цел оптимизиране на решенията във връзка с новия капацитет.

6.3.

Трябва да бъде изграден консолидиран общ пазар на гражданското въздухоплаване в ЕС. ЕИСК предупреждава обаче, че централните хъбове не би трябвало да бъдат предпочитани за сметка на регионалните летища. Двата модела се допълват взаимно и би трябвало да останат неразделна част от т.нар. основна и всеобхватна мрежа в политиката относно ТЕМ-Т. Понякога това означава, че разрастването е съпроводено от претоварване.

6.4.

ЕИСК насърчава Европейската комисия да разгледа въпроса за капацитета на европейското въздушно пространство както от гледна точка на международната конкурентоспособност — което, разбира се, е от решаващо значение, така и във връзка с гладкото функциониране на вътрешния пазар на ЕС. По-добро и по-рационално използване на регионалния капацитет би могло да спомогне за облекчаването на натиска върху натоварените хъбове. Провежданите изпитания на кула за контрол на въздушното движение от разстояние (напр. в Швеция) са интересни в този контекст като средство за понижаване на оперативните разходи на подобни регионални летища, при запазване на най-високите нива на безопасност.

6.5.

Ролята на Комисията е от решаващо значение. Но тя не е напълно и подробно дефинирана: за да може да предприеме нещо повече от мониторинг и настойчиво подканване на всички участници към по-голяма ефективност, Комисията би имала нужда преди всичко от пълни и надеждни данни и информация за операциите на летищата в ЕС. Тези данни понастоящем не са налични, нито има критерии за това какво би трябвало да представлява „ефективно летище“, нито официални цифри за публичното финансиране на летищата на равнището на ЕС.

Брюксел, 10 декември 2014 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Henri MALOSSE


(1)  COM(2006) 819 final, стр. 2.

(2)  COM(2011) 823 final.

(3)  ОВ C 451, 16.12.2014 г., стр. 123.

(4)  ОВ C 181, 21.6.2012 г., стр. 173—178.


14.7.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 230/24


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Завършване на ИПС — Ролята на данъчната политика“

(становище по собствена инициатива)

(2015/C 230/04)

Докладчик:

г-н Carlos TRIAS PINTÓ

Съдокладчик:

г-н Petru Sorin DANDEA

На 27 февруари 2014 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно

„Завършване на ИПС — Ролята на данъчната политика“.

Специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 18 ноември 2014 г.

На 503-тата си пленарна сесия, проведена на 10 и 11 декември 2014 г. (заседание на 10 декември 2014 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 164 гласа „за“, 53 гласа „против“ и 11 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1.

По-бавното възстановяване в Европа спрямо останалата част от света е симптом на донякъде нарушено функциониране, на което един по-задълбочен икономически и паричен съюз трябва да намери решение. Настоящото становище подкрепя процеса на задълбочаване на ИПС, по-специално в еврозоната, от гледна точка на ролята на данъчната политика. Напредъкът в координирането на прякото данъчно облагане е и ще продължи да бъде трудно достижим, тъй като остава в правомощията на държавите членки и е залегнал в основата на начина, по който всяка държава членка с течение на времето е избрала да финансира необходимите според нея правителствени разходи. Всяка промяна в данъчното облагане трябва да доведе до по-конкурентен и по-устойчив данъчен режим в световен план.

1.2.

За да се осигури адекватното функциониране на Икономическия и паричен съюз, новата законодателна власт трябва да постави основите и да осъществи постепенно преход към фискален съюз, способен да преодолее огромното многообразие на национални правила, които пречат на реалната интеграция и на създаването на единен пазар, а след това и към по-стабилен общ бюджет на еврозоната.

1.3.

Освен паричния стълб на ЕЦБ, в средносрочен план трябва да бъде създаден на практика „общ бюджетен стълб“, който да осигури макроикономическа стабилизация в рамките на ИПС, особено в случай на „асиметрични трусове“.

1.4.

Коригирането на недостатъците и затварянето на вратичките в данъчната политика означава предприемане на по-амбициозни стъпки в рамките на еврозоната с оглед на намаляването и стандартизирането на обхвата на различните данъци, разширяването на данъчните основни, по-тясното съгласуване на данъчните ставки и укрепването на сътрудничеството и механизмите за обмен на информация с цел борба с измамите и укриването на данъци.

1.5.

Новата законодателна власт трябва да си сътрудничи тясно с ОИСР и Г-20 за намирането на бързо решение на световния проблем с намаляването на данъчните основи и прехвърлянето на печалбите. ОИСР постигна добър напредък при въвеждането на световен модел за облагане с корпоративен данък, който се стреми данъкът да бъде наложен на мястото, където е разположена икономическата същност. Той следва да бъде основа за корпоративното данъчно облагане в ЕС.

1.6.

Продължаването на бюджетния надзор по т.нар. „пакет от два акта“ и бързото въвеждане на фонд за собствени ресурси в еврозоната с цел обръщане на макроикономическите дисбаланси (1) са от основно значение за преминаването към по-задълбочен бюджетен съюз.

1.7.

Комитетът подкрепя напълно продължаването на процеса на Европейския семестър, който следва да бъде преразгледан, за да се гарантира неговата ефективност. Специфичните за всяка страна препоръки биха могли да бъдат инструмент за намиране на обща позиция.

1.8.

Оскъдният общ бюджет в размер на едва 1 % от БВП на ЕС трябва да бъде увеличен, особено в еврозоната. В политическите насоки на председателя на Комисията г-н Juncker „Нов старт за Европа“ се призовава бюджетът да бъде ориентиран към създаване на повече работни места, икономически растеж и конкурентоспособност. ЕИСК подкрепя този подход и подчертава необходимостта да се използва прегледът на Многогодишната финансова рамка в края на 2016 г., за да се поставят основите за по-голям бюджет с цел осигуряване на адекватното функциониране на паричния съюз.

1.9.

Комисията следва да предприеме по-нататъшни действия във връзка със своето съобщение от март 2013 г. относно „Към задълбочен и истински Икономически и паричен съюз“ (2) и да въведе инструмент за конвергенция и конкурентоспособност, насочен към договорните задължения на държавите членки да предприемат за справяне с дисбалансите реформи, носещи ползи на национално и европейско равнище, които не биха могли да бъдат осъществени без финансова помощ. Този фонд следва да се развие в бюджетен капацитет от собствени ресурси, способен да предоставя временна помощ за борба с регионални трусове (3).

1.10.

Бюджетът на еврозоната следва да спомага за по-доброто функциониране на паричния съюз, да предоставя бюджетна подкрепа за постигане на пълен банков съюз и да компенсира асиметричните трусове. Тези функции липсваха при възникването на икономическата криза и това засили съществено неравенствата, които налагаха бюджетни мерки.

1.11.

ЕИСК е наясно със сложността на този въпрос и предлага редица мерки, които да бъдат приети постепенно, в съответствие с целите, заложените в европейските договори (4):

Краткосрочни (6 до 18 месеца):

Да се създаде „обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък“ (5) в ЕС, в съответствие с предходните позиции на Комитета (6) и с по-справедливо установени параметри отколкото в настоящото предложение на Комисията (7). Постигнатият от ОИСР напредък също следва да бъде отчетен.

Да се реагира на световните събития на равнище ОИСР и Г-20 във връзка с намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалбите, за да се гарантира, че данъчните режими са прозрачни и не предоставят несправедливи данъчни облекчения и спешно да се премахнат практиките, използвани от държавите членки за предоставяне на специални данъчни привилегии на избрани дружества.

Да се търсят ефективни споразумения в еврозоната за разширяване на действието на планирания данък върху финансовите транзакции отвъд границите на единадесетте държави членки, които го подкрепят.

Да се включат гражданите в борбата със сивата икономика, укриването на данъци и данъчните измами, като частният сектор бъде насърчаван да използва по-ефективно инструменти като купони за услуги и форми на електронни разплащания, които оставят следва, и да сътрудничи с властите за постигането на тези цел.

Да се подобри административното сътрудничество извън рамките на настоящата мрежа и база данни за ДДС, чрез използване на засилено сътрудничество в четири области:

i)

Да се укрепи платформата Еврофиск (8) в качеството ѝ на зараждаща се агенция на ЕС, действаща като клирингова къща за ДДС и занимаваща се с данъчните измами, която започва да работи в еврозоната, с цел да се завърши информационната верига за националните хазни, като по този начин се сложи край на данъчните измами от типа „данъчна въртележка“ (9).

ii)

Да се укрепи Директивата относно взаимната помощ (10) в качеството ѝ на правно основание в целия ЕС, като при необходимост част от съдържанието ѝ бъде обособено в регламент.

iii)

ЕИСК настоятелно приканва Комисията да изпълни предложението си, включено в Плана за действие за борба с данъчните измами и укриването на данъци, за вписване в черен списък на юрисдикциите, които действат като данъчни убежища в разрез с доброто управление в областта на данъчното облагане, и отправя искане на европейско равнище да се определят общи критерии, които ще позволят да се идентифицират тези юрисдикции, за да се избегне различното прилагане. Комитетът настоятелно приканва ГД „Конкуренция“ да направи щателно разследване на всички нелоялни данъчни споразумения, сключени от държави членки и отделни дружества. Освен това използването и установяването на предприятия в тези територии следва да бъде изрично посочвано в отчетите за корпоративната социална отговорност на дружествата, чиито акции се търгуват на фондовите борси.

iv)

Да се създаде европейски орган за опростяване на данъчното облагане въз основа на опита, натрупан от държавите членки.

Средносрочни (18 месеца до 5 години):

Относно корпоративното данъчно облагане: в духа на „паричната змия“ от 80-те години на миналия век и като част от подготовката на промяна в Договора, да се създаде „данъчна змия“ в еврозоната, състояща се от ефективни минимални и максимални ставки, така че да се осигури тяхната прогресивна хармонизация.

Да се постигне конкретен бюджетен капацитет в еврозоната (11) чрез приходи, основаващи се на гореспоменатия данък върху финансовите транзакции и на други четири: потребление на енергия от невъзобновяеми източници (ограничен до онези, при които през последните години се наблюдава спад на цените); временен налог върху излишъците в баланса на плащанията, надвишаващи 6 % от БВП (12); емитиране на съвместни облигации и дял от приходите от сеньораж от емитиране на валута.

Да се създаде орган в еврозоната, който да съгласува действията на държавите членки по събирането на тези пет данъка и по проверката, инспекциите и разпределението на приходите.

Във връзка с това да се създаде допълнителен федерален бюджет в еврозоната, който да осигурява обща осигуровка за безработица, политиките за сближаване и устойчивите инвестиции, свързани със зелената икономика.

Да се измени настоящият модел на вземане на бюджетните решения в еврозоната, като се въведе система за вземане на решения с квалифицирано мнозинство. Комитетът съзнава, че това би изисквало спорна промяна на договора.

2.   ИПС и неговата бюджетна и данъчна рамка

2.1.   Рамка

2.1.1.

28-те държави членки са тръгнали по пътя на интеграцията, с по-категорични ангажименти и задължения в рамките на еврозоната, насочвани от паричния съюз, който понастоящем се укрепва чрез развитието на банковия съюз и чрез междуправителствения Договор за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз.

2.1.2.

Данъчната политика обхваща над 600 различни данъка. Те осигуряват по-голямата част от приходите, съответстващи общо (данъци и социално-осигурителни вноски) на 39,4 % от БВП на държавите членки (13) и на 40,4 % от БВП в еврозоната. Съществува необходимост от по-голяма съгласуваност на данъчните политики на държавите членки в еврозоната, за да се допълни единната парична политика на ЕЦБ.

2.1.3.

Постигането на напредък в създаването на бюджетен съюз, в случая на еврозоната, би означавало да може да се разчита на собствени ресурси и да се започне с ефективна подкрепа за важни структурни реформи в икономиките със затруднения, както и прилагане на политики за преразпределение, основаващи се на солидарността, които са от основно значение за компенсирането на асиметрични трусове.

2.1.4.

В сравнение с други развити икономики, ЕС — и в частност еврозоната — се характеризира с по-ниски темпове на растеж (БВП) и заетост. Повечето теории за икономическа интеграция предлагат модели, състоящи се от паричен и бюджетен съюз. ДФЕС, обаче, изисква решенията по въпроси, свързани с данъчното облагане, да се вземат с единодушие, което значително затруднява приемането на законодателство.

2.1.5.

Липсата на макроикономическа ефективност на еврото може да се обясни отчасти с несъответствието между бюджетната политика, която е силно децентрализирана и попада в правомощията на държавите членки, и паричната политика, която в страната от еврозоната става все по-централизирана под ръководството на ЕЦБ.

2.1.6.

Ограничените правомощия на ЕЦБ не ѝ позволяват да финансира бюджетни дефицити чрез създаване на пари. Това може да има положителен ефект върху ценовата стабилност и стойността на валутата, но не и върху растежа, заетостта и други цели. От паричния съюз насам ЕС не отбелязва голям напредък в създаването на бюджетен съюз. Това създава трудности пред гарантирането на мобилността на работната сила и капитала и реагирането на кризи и асиметрични трусове.

2.2.   Тенденции и проблеми, свързани с приходите и разходите

2.2.1.

Минималната съгласуваност на данъчната политика понастоящем едва успява да предотврати нарушенията на конкуренцията между държавите членки и да смекчи конкурентното надбягване към дъното, което влияе основно върху номиналните и ефективните ставки на данъците върху доходите на физическите и юридическите лица; тя би могла да има положителен ефект, ако се осъществява съгласувано между държавите членки. За съжаление, в момента резултатът от тази игра е отрицателен, като печеливши са доходите от капитал и силно мобилната работна сила, а губещо е голямото мнозинство.

2.2.2.

Въпреки че бюджетната интеграция изисква система на трансфери и орган, бюджетът на ЕС е ограничен на 1 % от БВП. Нетните трансфери заемат минимален дял в тези ресурси, въпреки целите, заложени в стратегията „Европа 2020“ и в проекта „Европа 2030“.

2.2.3.

В изготвената през 2012 г. пътна карта към пълномащабен икономически и паричен съюз (14) се предлага в средносрочен план да се премине към икономически, паричен и бюджетен съюз посредством, между другото, по-конкретни инициативи, докато в краткосрочен план се предвижда да се засили бюджетното и икономическото управление (т.нар. „Пакет от шест акта“, фискален пакт и „Пакет от два акта“), Европейският семестър и неговите препоръки и, накрая, междуправителствения Договор за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз, подписан от 25 страни, извън рамките на ДФЕС. Системата е еднопосочна, закостеняла и тромава и не може да осигурява необходимата гъвкавост за преодоляване на непосредствена икономическа ситуация в условия на криза и да въведе микс от политики в еврозоната.

2.2.4.

Всъщност е забележително, че до момента се предприемат единствено мерки по разходната част, като приходната част на бюджетния съюз се пренебрегва напълно.

2.2.5.

В допълнение към липсата на орган по бюджетен надзор тройката действаше политизирано, налагайки политики на бюджетни ограничения на страни, които се нуждаеха от помощ, поради което беше критикувана от Европейския парламент (15) и ЕИСК за липсата на ефективност и прозрачност.

2.2.6.

ЕИСК подкрепя политическите насоки на председателя на Европейската комисия г-н Juncker, озаглавени „Нов старт за Европа“, в които ЕС се призовава да замени „тройката“ със структура с по-голяма демократична легитимност и подлежаща в по-голяма степен на контрол, основаваща се на институциите на ЕС, при засилен парламентарен контрол както на европейско, така и на национално равнище.

2.2.7.

Междувременно политиките за бюджетна девалвация, които се прилагат в някои от най-уязвимите страни от еврозоната, доведоха до увреждане на европейския социален модел (16) вместо да повишат конкурентоспособността, тъй като намаляването на тежестта за работната сила като производствен фактор нямаше почти никакво въздействие върху повишаването на икономическия растеж, заетостта и ситуацията с дълга, което доведе до ненужна загуба на данъчни приходи. В някои държави членки, обаче, коригирането на някои дисбаланси изглежда започва да оказва благоприятно въздействие.

3.   Бележки

3.1.   Приложимост на данъчното облагане на финансови и цифрови услуги

3.1.1.

Трудностите при постигането на напредък по отношение на интеграцията в областта на данъчното облагане се проявяват в две области: финансовите транзакции и транзакциите в цифровата икономика. Комисията трябва да реагира бързо, в съответствие с разследванията на ГД „Конкуренция“, препоръките на Експертната група на Комисията по данъчното облагане на цифровата икономика (17) и първите предложения на ОИСР (18) за съгласуван международен подход за борба с избягването на данъчно облагане от международните предприятия, по проекта на ОИСР/Г-20 за преодоляване на намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (имащ за цел да създаде единен набор от международни данъчни правила, с което да сложи край на намаляването на данъчните основи и на изкуственото прехвърляне на печалби към юрисдикции с цел избягване на плащането на данъци).

3.1.2.

Тъй като планираното прилагане в целия ЕС на данъка върху финансовите транзакции не е стигнало по-далеч от приемането през февруари 2013 г. на Директивата относно засиленото сътрудничество, в която участват само 11 страни от еврозоната (19), прилагането му следва да бъде разширено така, че да обхваща най-малко еврозоната (като се преодолее липсата на напредък през последните месеци).

3.1.3.

ЕИСК приветства предложението за изменение на Директивата относно данъчното облагане на доходи от спестявания (20) с цел да се подобри качеството на информацията и да се осигури по-ефективна превенция на укриването на данъци.

3.2.   Данъчни структури — основи, ставки и изключения

3.2.1.

Всяка година ЕС губи далеч повече данъчни приходи от САЩ или други страни, в които сивата икономика, данъчните измами или измамите в сферата на заетостта и укриването на данъци не са толкова големи (21). Мащабните и сложни данъчни структури се нуждаят от по-голяма хомогенност, опростяване и хармонизация между страните, с цел да се предотвратят отклонения като данъчните убежища. Процесът следва да започне в еврозоната, като се координира от Комисията и Еврогрупата и чрез използване на европейски орган по опростяването от типа, който вече съществува в някои страни (22).

3.2.2.

ЕИСК изразява също така убеждението, че сближаването на данъчните политики следва да бъде приоритет в рамките на Европейския семестър (използване на някои специфични за всяка страна препоръки), тъй като това е и форум за съгласуване на усилията на държавите членки в областта на икономическата политика за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“, с помощта на други политики.

3.2.3.

ЕИСК призовава за по-справедлива и по-ефективна система, в която данъчната реформа и хармонизацията са насочени към прозрачност, разширяване на данъчната основа и предотвратяване на агресивното избягване на данъчно облагане, като по този начин се даде възможност за намаляване на данъчните ставки и за преразпределение на тежестта.

3.2.4.

ЕИСК препоръчва системата на изключения да бъде ограничена в зависимост от естеството на всеки данък чрез задълбочени анализи на икономическите и социалните ползи и разходи, в съответствие с международния принцип в областта на данъчните разходи, които са консолидирани от 1968 г. насам и като се има предвид, че по време на последните пет кризисни години данъчните и социално-осигурителните системи успяха в голяма степен да възпрат увеличаването на пазарните неравенства в повечето държави — членки на ЕС, както показват проучванията на Комисията (23).

3.2.5.

ЕИСК призовава ЕС да вземе по-дейно участие чрез представителите си в еврозоната в обсъждането на дейностите му по хармонизацията и опростяването с ОИСР (24), МВФ (25) и Г-20 (26), като започне с цените на трансферите, измамите и сивата икономика и, преди всички, с проблема за справедливото разпределение на данъчната тежест.

3.2.6.

ЕИСК счита, че планът за действие относно намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (27) ще бъде от основно значение в борбата с укриването на данъци и агресивното данъчно планиране на световно равнище. Затова Комитетът насърчава Г-20, ОИСР и всички държави членки да го разработят, като създадат нова агенция на ЕС, която да действа като клирингова къща за ДДС и да работи за справяне с данъчните измами, с цел да се изкорени проблемът с „данъчните въртележки“ (28) при вътреобщностни транзакции, които нанасят по-големи вреди отколкото самата сива икономика.

3.2.7.

И накрая, като се има предвид, че освобождаването от данъци и данъчните облекчения водят до много по-ниски от номиналните ефективни данъчни ставки, те следва да бъдат съгласувани с европейските цели в областта на заетостта, продуктивните инвестиции, конкурентоспособността на предприятията, както и с политиките на Съюза, които оформят европейския социален модел.

3.3.   Данъчно облагане на предприятията

3.3.1.

ЕИСК призовава да бъде даден приоритет на хармонизацията на корпоративните данъци, за да се постигне напредък към съгласуван бюджетен и данъчен съюз (29), така че най-високите ефективни данъчни ставни да не се плащат от МСП. ЕИСК счита също така за осъдителни практиките на някои държави членки да предоставят без да дават широка публичност специални данъчни облекчения на многонационални дружества; в тази връзка Комитетът призовава Европейската комисия да направи всичко възможно за премахването на подобни практики. Това състояние на нещата води до нарушения на конкуренцията, които са несъвместими с идеята за съществуването на единния пазар.

3.3.1.1.

Един от първите и най-важни лостове следва да се концентрира върху създаването на „обща консолидирана данъчна основа“. Тази позиция беше официално изразена от Комитета през 2006 г. (30) и потвърдена впоследствие (31). Още в доклада Ruding от далечната 1992 г. беше отбелязана необходимостта от общи правила за определяне на данъчната основа, като се започне с минималните и максималните ставки.

3.3.1.2.

В духа на „паричната змия“, създадена да устои на валутните колебания преди въвеждането на еврото, Комитетът предлага отговорните органи да бъдат насърчени да си сътрудничат, като установят под и таван на корпоративния данък. Освобождавания от данъци, което не спомагат в достатъчна степен за повишаването на заетостта или производителността, следва също да бъдат премахнати съгласувано.

3.3.2.

ЕИСК приветства предложението за директива относно дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки, което е една от 34-те мерки, включени в представения от Комисията в края на 2012 г. „План за действие за укрепване на борбата срещу данъчните измами и укриването на данъци“  (32). Той обаче би предпочел неговото осъществяване да се извърши чрез регламент.

3.3.3.

По отношение на вътреобщностната търговия със стоки и услуги се наблюдава по-голям напредък при хармонизацията на ДДС, като хармонизацията на данъчните основи се подобри, но между данъчните ставки все още има големи различия.

3.3.4.

И накрая, с оглед на стратегическия характер на данъчните стимули за научноизследователска и развойна дейност (33), ЕИСК препоръчва да им бъде даден приоритет.

3.3.5.

Трябва да се внимава планираните мерки да не вредят на конкурентоспособността на европейските предприятия.

3.4.   Данъчно облагане на физическите лица и домакинствата

3.4.1.

Физическите лица се облагат с преки и непреки данъци. Следва да се има предвид, че непреките данъци имат регресивен характер — по-конкретно, предстоящата хармонизация на непреките данъци е регресивна — и при отсъствие на компенсационни добавки към доходите могат да имат драматично въздействие върху слоевете от населението с най-ниски доходи.

3.4.2.

Хармонизацията на преките данъци върху доходите на физическите лица е ограничена до конкретни случаи и данъчната тежест вече не се сближава.

3.4.3.

Броят на главите в законите за данъчното облагане на физическите лица и разходите за социално-осигурителни вноски следва да бъдат преразгледани, поне в рамките на еврозоната, за да се предотврати социален дъмпинг, да се уеднакви данъчната тежест върху работните заплати и по този начин да се улесни мобилността на работната сила (34). Прогресивният характер на този вид облагане следва да бъде разширен, така че да обхване доходите от капитал и богатството, което ги генерира, като данъците върху имуществото, наследството и даренията отново бъдат превърнати в инструмент за контрол. Освен това тези данъци имат по-малко задържащо въздействие върху търсенето отколкото данъците върху работните заплати.

3.4.4.

Необходимостта да се постави по-голям акцент върху инвестициите вместо върху потреблението повишава важността на хармонизацията и на създаването на конвергентни змии за облагането на доходите от спестявания и дивиденти, получавани от физически лица, както и на трансграничните пенсионни доходи (35).

3.4.5.

ЕИСК подкрепя търсенето от Комисията на начини да направи данъчните структури по-благоприятни за растежа и да разгледа евентуалната роля на данъчното облагане за задоволяването на консолидираните нужди в контекста на разширяването на данъчни основи като данъчното облагане на жилищата. Затова препоръките, отправени от Европейската комисия към държавите членки в рамките на Европейския семестър, бяха да се възползват в по-голяма степен от съществуващите данъци върху имуществото за целите на консолидацията или като част от изместване на данъчното облагане от работните заплати (36).

3.4.6.

ЕИСК предлага също така да бъдат приети допълнителни мерки за хармонизиране на екологичните данъци, като за отправна точка бъде взета рамката на Комисията за 2030 година относно политиките в областта на климата и енергетиката.

3.4.7.

Обществеността ще помага в борбата със сериозния проблем на данъчните измами и измамите в областта на заетостта, ако има стимули за това. Следва да се увеличи използването на инструменти като купони за услуги или освобождаване от данъци и данъчни облекчения за други услуги за индивидуална подкрепа, които съчетават целите на насърчаването на социално благополучие и повторното изсветляване на икономиката.

3.4.8.

За борба с неформалната икономика ЕИСК предлага да бъдат въведени данъчни стимули за използване на методи на разплащане като карти и мобилни телефони, които оставят следа и насърчават финансовото и цифровото приобщаване, посредством хармонизирани данъчни облекчения или освобождаване от данъци на физически и юридически лица, които намаляват употребата на пари в брой.

3.4.9.

Аналогично, съпричастността на обществото може да бъде засилена чрез икономически стимули за откриване на възможни измамни транзакции, въз основа на обичайната практика в САЩ.

3.5.   Териториално данъчно облагане (региони, държави и ЕС)

3.5.1.

Голямото многообразие на режимите на данъчно облагане насърчава измамите, корупцията и сивата икономика. ЕИСК призовава държавите членки от еврозоната да поемат по-големи правомощия в четири основни области на данъчното облагане: преки данъци върху физическите или юридическите лица (включително облагане на дохода от капитал и имуществото, както и други данъци върху богатството) и непреки данъци под формата на ДДС и специални данъци.

3.5.2.

Постигането на напредък в бюджетното управление несъмнено означава постепенен отказ от суверенитет от страна на държавите членки. По този начин събирането на дължимите данъци би могло да продължи да бъде задача предимно на държавите, а проверките, инспекциите и разпределението на приходите биха могли да се поделят между Съюза и държавите. За тази цел ЕИСК предлага да се създаде данъчен орган на ЕС, като се започне с еврозоната.

3.5.3.

В съответствие с принципа на субсидиарност, местните данъци трябва да се зачитат, но ЕИСК препоръчва да се започне кампания за опростяване чрез намаляване, групиране и стандартизиране на много съществуващи данъци.

3.6.   Външно измерение и връзка с обществените политики

3.6.1.

Наднационалната бюджетна политика (37) би била ефективен инструмент за постигане на целите на Договорите, по-специално по отношение на политиките за сближаване и устойчивост.

3.6.2.

ЕИСК призовава да бъде създаден допълнителен федерален бюджет, поне в еврозоната, който да събира данъци и постепенно да поеме политиките, които могат да бъдат осъществявани по-ефективно съвместно — осигуровки за безработица, обвързани с активни политики на пазара на труда (38), научноизследователска и развойна дейност, отбрана, общ механизъм за компенсиране на тежестта на лихвите по дълга (39) и др.

3.6.3.

И накрая, ЕИСК подкрепя категорично инициативите, предприети от ОИСР и Г-20 в областта на международното данъчно сътрудничество и борбата с данъчните измами, и призовава автоматичният обмен на данъчна информация да се превърне в международен стандарт.

Брюксел, 10 декември 2014 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Henri MALOSSE


(1)  При все това системата е прекалено закостеняла и тромава и е неспособна бързо да осигурява необходимата гъвкавост за справяне с непосредствените икономически обстоятелства и постигане на микс на политиките в еврозоната, в ситуация, в която държавите членки вече не разполагат с достатъчна свобода на действие за стартиране на планове за възстановяване на техните икономики. Това създава голяма финансова нестабилност.

(2)  COM(2013) 165 final.

(3)  Становище на ЕИСК относно „ИКК/важни реформи в икономическата политика“ (ОВ C 271, 19.9.2013 г., стр. 45).

(4)  Вж. по-конкретно членове 113 и 115 от ДФЕС.

(5)  Вж. засягащите дейността на специализирана секция ECO части от представените от Jean-Claude Juncker пред Европейския парламент „Политически насоки за следващата Европейска комисия“. Вж. също Juncker, „Ново начало за Европа: моята програма (…)“, стр. 6.

(6)  Становище на ЕИСК относно „ОКООКД“ (ОВ C 24, 28.1.2012 г., стр. 63).

(7)  COM(2011) 121 final.

(8)  www.eurofisc.eu.

(9)  Фиктивни продажби в държавата на крайно потребление, водещи до потенциално неограничени загуби за националните хазни.

(10)  Директива 2011/16/ЕС.

(11)  Вж. становищата на ЕИСК относно „Бюджетна политика: растеж и бюджетни промени“ (ОВ C 248, 25.8.2011 г., стр. 8) и относно „Завършване на ИПС — следващ европейски законодателен мандат“ и „Подробен план за задълбочен и истински икономически и паричен съюз“, COM(2012) 777 final/2, параграф 3.

(12)  Вж, становището на ЕИСК относно „Завършване на ИПС — следващ европейски законодателен мандат“ (ОВ C 451, 16.12.2014 г., стр. 10).

(13)  Данни за 2012 г., публикувани от Евростат (92/2014) на 16 юни 2014 г.

(14)  COM(2012) 777 final/2.

(15)  Alejandro Cercas, доклад PE528.091v02-00.

(16)  http://www.eurofound.europa.eu/publications/annual-report/2014/eurofound-yearbook-2013-living-and-working-in-europe

(17)  Препоръки на експертната група относно данъчното облагане и цифровата икономика. На 22 октомври 2013 г. Комисията прие Решение за създаването на Експертната група, като през същата година определи обхвата на дейността ѝ (на английски език) и пътната карта (на английски език). Становището ѝ беше публикувано на 28 май 2014 г.

(18)  http://www.oecd.org/tax/beps-2014-deliverables.htm

(19)  COM(2013) 71 final, 2013/0045 (CNS): Белгия, Германия, Естония, Гърция, Испания, Франция, Италия, Австрия, Португалия, Словения и Словакия.

(20)  Директива относно данъчно облагане на доходи от спестявания — Европейска комисия.

(21)  Friedrich Schneider, „Shadow Economies and Corruption all over the World: Empirical Results for 1999 to 2003“ („Икономиките в сянка и корупцията в цял свят — емпирични резултати за периода 1999 — 1003 г.“), публикувана в специално издание на International Journal of Social Economics (IJSE), поредица 1, том 35, бр. 9, 2008 г.

(22)  Пример за такъв орган е Службата за опростяване на данъчното облагане към Министерството на финансите на Обединеното кралство.

(23)  Изследователска бележка на Европейската комисия 02/2013 „The effect of tax-benefit changes on income distribution in EU countries since the beginning of the economic crisis“ („Въздействието на промените в данъците и осигуровките върху разпределението на доходите в страните от ЕС от началото на икономическата криза“).

(24)  Проект на ОИСР за решаване на проблемите, свързани с намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби.

(25)  Ролята на МВФ в международното данъчно облагане.

(26)  https://www.g20.org/sites/default/files/g20_resources/library/Saint_Petersburg_Declaration_ENG.pdf

(27)  Център за данъчна политика и администрация — ОИСР.

(28)  Фиктивни продажби в държавата на крайно потребление, водещи до потенциално неограничени загуби за националните хазни.

(29)  Вж. декларацията на ЕИСК относно „План за действие за Европа“, приета на пленарната сесия на 29 и 30 април 2014 г. Вж. също становището на ЕИСК относно „Стратегии за интелигентно оздравяване на бюджетната политика: предизвикателствата пред силите, движещи растежа в Европа“ (ОВ C 248, 25.8.2011 г., стр. 8).

(30)  Становище на ЕИСК относно „Създаване на обща и консолидирана данъчна основа за корпоративен данък на предприятията в ЕС“ (ОВ C 88, 11.4.2006 г., стр. 48).

(31)  Становище на ЕИСК относно „Обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък“ (ОВ C 24, 28.1.2012 г., стр. 63).

(32)  COM(2012) 722 final.

(33)  Placing taxation at the service of research and development (Поставяне на данъчното облагане в услуга на научноизследователската и развойната дейност).

(34)  Изявление на Еврогрупата от 8 юли 2014 г., Structural reform agenda — thematic discussions on growth and jobs — Reduction of the tax wedge („Програма за структурни реформи — тематични дискусии относно растежа и работните места. Намаляване на данъчната тежест“).

(35)  http://europa.eu/legislation_summaries/taxation/l31050_en.htm

(36)  Европейска комисия, 2014 г. „Данъчните реформи в държавите — членки на ЕС“, стр. 112.

(37)  Stefan Collignon, Taking European integration seriously („Сериозно за европейската интеграция“).

(38)  Вж. становища на ЕИСК относно „Завършване на ИПС — следващ европейски законодателен мандат“ и относно „За социално измерение на Европейския икономически и паричен съюз“ (ОВ C 271, 19.9.2013 г., стр. 1).

(39)  Вж. становище на ЕИСК относно „Възобновяване на икономическия растеж“ (ОВ C 143, 22.5.2012 г., стр. 10).


ПРИЛОЖЕНИЕ

към Становището на Европейския икономически и социален комитет

Следното изменение, което получи над една четвърт от подадените гласове, беше отхвърлено по време на разискванията (член 54, параграф 3 от Правилника за дейността):

Параграф 1.4

Се изменя, както следва:

 

„Коригирането на недостатъците и затварянето на вратичките в данъчната политика означава предприемане на по-амбициозни стъпки в рамките на еврозоната с оглед на намаляването и стандартизирането на обхвата на различните данъци, разширяването на данъчните основни, по-тясното съгласуване на данъчните ставки и укрепването на сътрудничеството и механизмите за обмен на информация с цел борба с измамите и укриването на данъци. При това трябва да се има предвид, че общата данъчна тежест в еврозоната не бива да надвишава данъчната тежест в съседните държави.“

Изложение на мотивите

Тъй като в становището се предлага въвеждането на нови данъци, е важно общата данъчна тежест в еврозоната да не надвишава данъчната тежест в съседните държави. В противен случай това (висока данъчна тежест) може да се отрази отрицателно върху еврозоната, като доведе до преместване на повече предприятия и напускане на работна ръка.

Резултат от гласуването:

Гласове „за“:

80

Гласове „против“:

129

Гласове „въздържал се“:

17


14.7.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 230/33


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Индустриални промени в европейския сектор на опаковките“

(становище по собствена инициатива)

(2015/C 230/05)

Докладчик:

г-н Gonçalo LOBO XAVIER

Съдокладчик:

г-н Nicola KONSTANTINOU

На 22 януари 2014 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно:

„Индустриални промени в европейския сектор на опаковкитe“.

Консултативната комисия по индустриални промени (CCMI), на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 13 ноември 2014 г.

На 503-тата си пленарна сесия, проведена на 10 и 11 декември 2014 г. (заседание от 10 декември 2014 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 119 гласа „за“, 1 глас „против“ и 4 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Европейският сектор на опаковките е изправен пред редица предизвикателства. Ключовата му роля в редица промишлени отрасли му отрежда централно място по отношение на конкурентоспособността на европейската икономика. Европа трябва да запази водещата си позиция в тази индустрия и би трябвало да следи тенденциите по отношение на устойчивостта на околната среда, безопасността и марките в сферата на опаковките. ЕИСК смята, че тази лидерска позиция трябва да се основава на четири основни стълба: ефикасно използване на ресурсите, НИРД и иновации, социален диалог; устойчивост и адаптация.

1.1.1.   Ефикасно използване на ресурсите

Поради факта, че продуктите на сектора се използват за съхраняване, защита и запазване на други консумативи и след това често се изхвърлят, секторът има ключова роля за повишаване на процента на рециклиране в държавите — членки на ЕС. Въпреки това предприятията все още се нуждаят от подкрепа за постигането на тази цел. ЕИСК счита, че Европейската комисия би могла да предоставя помощ по този въпрос, да информира повече за най-добрите практики и оптималното използване на наличните ресурси. Това може да се постигне чрез подкрепа за опазване на околната среда от всички заинтересовани участници, включително тези, извършващи дейност извън Европа. Ефективното използване на ресурсите е изключително важен елемент в процеса на опаковане и също представлява проблем за околната среда. ЕИСК счита, че Европейската комисия би могла да разработи политическа рамка за подкрепа на прехода, необходим за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“, както и да поднови и поддържа отговорна спрямо околната среда опаковъчна промишленост.

1.1.2.   Предизвикателства

ЕИСК е наясно с предизвикателствата, които повишаването на енергийните цени поставя пред промишлеността, не само що се отнася до всекидневните резултати, но и спрямо процеса на рециклиране. ЕИСК би искал да посочи, че процесът на рециклиране — от решаващо значение за сектора на опаковките — се осъществява в Европейския съюз, но и извън него. ЕИСК смята, че би трябвало въпросът за балансираната цена на енергията да бъде приоритет в политиката на ЕС по отношение на тази специфична индустрия.

За да спомогне в по-голяма степен за постигане на целите на ЕС в областта на въглеродните емисии, всеки сектор на тази индустрия би трябвало да си поставя реалистични цели по отношение на рециклирането, съобразени със законодателството на ЕС (Директивата относно опаковките и отпадъците от опаковки и Рамковата директива за отпадъците), имащо отношение към стратегията „Европа 2020“, и след това да предоставя годишни отчети за измерване на напредъка. Независимо от усилията на отделните държави членки да предоставят данни, които се публикуват ежегодно от Евростат, в оценката на данните все още има липсващ елемент. ЕИСК счита, че практиката на използване на повече опаковъчен материал, отколкото е необходимо, води до разхищение и е необходимо промишлеността да води борба срещу нея, а също така да бъде осъзната от потребителите. Провеждането на кампания за повишаване на обществената осведоменост би могло да бъде вариант за насърчаване на „съществените изисквания“, определени от Директивата относно опаковките и отпадъците от опаковки и Рамковата директива за отпадъците във връзка със „свръхопаковането“. Така например Комисията следва да определи точен график за налагане на пълна забрана върху пластмасовите торбички за еднократна употреба за сметка на торбичките за многократна употреба или биоразградимите торбички. Този график следва да включва етапи на консултиране със социалните партньори и мерки в подкрепа на трансформирането на сектора.

1.1.3.   Научноизследователска и развойна дейност и иновации

От проучванията, проведени във връзка с настоящото становище и от обсъжданията със заинтересовани страни и с Комисията става ясно, че по редица въпроси от основно значение липсват достатъчно налични данни. Затова би следвало да се приветства подкрепата на Комисията за организиране на подобрена методология за събиране на данни за сектора, с цел да се предостави на социалните партньори съответната информация за гарантиране на дългосрочната жизненост на сектора. ЕИСК изразява убеждението, че основаните предизвикателства пред НИРД в сектора също са значителни и включват ефективния превоз на стоки, ефективността на системите за проследяване, намаляването на разходите, регулаторни въпроси и въпроси, свързани с безопасността, както и екодизайнa и характеристиките на опаковките през жизнения им цикъл. ЕИСК счита, че предвид тези специфични нужди и подход е много важно опаковъчната промишленост да разглежда средствата за иновации по програмата „Хоризонт 2020“ като приоритет и възможност. Способността за участие в европейски консорциуми, с цел да се стимулират иновационните дейности, трябва да се насърчава чрез секторни сдружения и от обичайните заинтересовани страни.

ЕИСК счита, че непрекъснатите инвестиции, необходими за посрещане на всички съществуващи предизвикателства, са от решаващо значение. От решаващо значение за дългосрочното оцеляване на сектора е капиталовите инвестиции да се съпътстват от инвестиции в работната сила в сектора. Това изисква правилно планиране и диалог между работници и работодатели, правителства, европейски институции и заинтересованите страни, обхващащи широки социални слоеве, включително националните образователни инфраструктури.

Ясно е, че секторът на опаковките се развива под натиска на новите тенденции, като електронната търговия. Ръстът на електронната търговия беше демонстриран от заключенията на проучването на Евробарометър от 2013 г., че почти половината от гражданите на Европа са правили онлайн покупки през предходните шест месеца (1). Комисията посочва, че електронната търговия „представлява важна движеща сила на развитието с потенциал за икономически растеж и растеж на заетостта оценяван на над 10 % годишно между 2013 и 2016 г.“ (2). Това развитие може да се окаже стимул за прилагане на нови решения, насочени към намаляване на отпадните материали като картон и пластмаса и тези тенденции трябва да се имат предвид в НИРД.

Иновациите в сектора на опаковките са се доказали като възможност за младежка заетост. Промишлените дизайнери, инженерите по материалознание и други нови професии могат да намерят широк кръг от възможности на бъдещия пазар. ЕИСК вижда възможност за иновации по отношение на устойчивостта и дизайна в сектори с интензивно използване на опаковки.

1.1.4.   Граждански ангажимент, социален диалог с работната сила, устойчивост и адаптиране

ЕИСК счита, че най-голямото предизвикателство пред работодателите и работниците от европейския сектор е да се гарантира, че индустрията запазва конкурентоспособността си, използва пълноценно технологичните иновации и произвежда висококачествени, устойчиви стоки. ЕИСК смята също, че е необходимо заинтересованите страни да набележат новите умения за бъдещето на сектора с цел адаптиране на образователните системи към това ключово предизвикателство. Нови тенденции, като продажби по интернет, пораждат предизвикателства, които следва да бъдат обстойно разгледани и чието влияние и въздействие да бъдат оценени.

ЕИСК заключава, че по-голямата част от предприятията за производство на опаковки и работещите в тях са склонни да се адаптират към промените, но е необходима повече информация, за да се даде възможност на страните да вземат правилни решения по отношение на сектора и заетостта. Тази адаптация към промените на пазара би трябвало да се извърши по зачитащ работниците начин, но и като не се забравя заплахата от бързите промени и преместване на производството.

ЕИСК вярва, че дискусията относно устойчивостта на сектора трябва да се извърши с помощта на гражданското общество и на социален диалог на национално и европейско равнище. Създаването на Секторен комитет за социален диалог (SSDC) за опаковъчната промишленост би могло да предостави такава възможност.

2.   Въведение

Основната цел на настоящия документ е да се информират европейските институции за редица препоръки, за които ЕИСК/CCMI смятат, че са от ключово значение за стимулирането на европейската икономика като цяло и сектора на опаковките в частност. Европа трябва да заеме водеща роля и да подкрепи спазването на правилата и законодателството в подкрепа на икономиката, чието прилагане се извършва по устойчив начин с оглед на стимулирането на вътрешния пазар — ключовите понятия следва да бъдат „доверие“ и „спазване“ на правните изисквания, а не „защита“.

2.1.

Опаковъчната промишленост обслужва широк спектър цели в нашето ежедневие: защита (предотвратява счупване, разваляне и зараза, увеличава срока на трайност); насърчаване (съставки в продуктите, характеристики, рекламни и маркетингови послания); информация (идентификация на продукта, приготовление и употреба, данни за хранителната стойност и съхранението, предупреждения за безопасност, информация за връзка, инструкции за отваряне, указания за изваждане от употреба); удобство (приготовление на продукта, сервиране, съхранение и порциониране); използване (предоставяне за потребление, търговия на дребно и транспорт); манипулиране (превоз от производителя до търговеца, излагане на щанда за продажба) и намаляване на отпадъците (обработка, повторно използване на съпътстващи продукти, необходимата за съхранение и транспортиране енергия).

2.2.

Предвид съществуващото огромно разнообразие в сектора, опаковъчната промишленост задължително изисква широк и разнообразен подход. Важността на сектора изисква да се възприеме внимателен подход, който да отчита многообразието на сектора, необходимостта от съобразяване с правилата и законите и разбира се — конкурентоспособността му.

2.3.

Въпреки че съществуват редица съществени проблеми, общи за повечето сектори, отделните подсектори естествено се сблъскват с редица специфични за тях проблеми. Това се дължи на факта, че определени продукти трябва да отговарят на различни изисквания, по-специално по отношение на стандартите и сертификатите.

2.4.

Използването на опаковки за предоставяне на информация за иновации и качество е възможност за Европа. За тази цел в настоящото становище се предлагат редица мерки, насочени към ясно определяне на степента на качество и иновация на продуктите в дадена опаковка. Това е постоянно предизвикателство, от решаващо значение за разграничаване на продуктите на ЕС от тези с произход от други части на света.

2.5.

ЕИСК счита, че има още два въпроса, които също са жизненоважни за това обсъждане: логистичните аспекти на опаковъчната промишленост и достъпа до суровини, използвани от сектора.

В светлината на тези два въпроса е лесно да се разбере защо предизвикателствата пред европейската опаковъчна промишленост са толкова огромни.

Основната цел на настоящия документ е да се информират европейските институции за редица препоръки, за които ЕИСК/CCMI смятат, че са от ключово значение за стимулиране на европейската икономика като цяло и сектора на опаковките в частност. Както и в други области Европа трябва отново да заеме водеща роля и да призове за спазване на правилата и законодателството, които действително помагат на икономиката и чието прилагане се извършва по устойчив начин с оглед на стимулирането на вътрешния пазар: ключовите понятия следва да бъдат „доверие“ и „спазване“ на правните изисквания, а не „защита“.

2.6.

Конкретният случай с използваните материали е важен въпрос, който изисква внимателен анализ, с цел да се зачита свободният пазар и да се гарантират равни условия за всички участници на пазара.

2.7.

ЕИСК смята, че създаването на съгласуван и приобщаващ диалог между заинтересованите страни от сектора ще гарантира, че секторът остава устойчив и осигурява достойна заетост в дългосрочен план, справя се по-добре с промените и се адаптира към нуждите на потребителите и към все по-високите изисквания на обществото. Във връзка с това потенциалът на социалния диалог за укрепването на сектора не е реализиран напълно и е необходимо този въпрос да бъде спешно разгледан.

2.8.

За да се приспособи секторът към промените и да се преобрази в отговор на изискванията на пазара, единственият начин за постигане на устойчивост и справедливост е чрез многостранен подход с ангажимент от страна на заинтересованите участници. С цел да се разрешат проблемите, свързани със сектора, неговата структура, конкурентоспособност, както и свързаните с това въпроси като заетостта, уменията, адаптирането и бъдещата жизнеспособност на сектора и неговата работна сила, е необходимо Комисията да насърчава добре структуриран и организиран социален диалог. Освен това, за да се предостави платформа за изразяване на интересите на по-широка публика (т.е. обществото и потребителите, работниците, служителите, работодателите, правителствата и др.), трябва да бъдат създаден канал за двупосочна комуникация между различните участници и институции. По този начин всички заинтересовани страни могат да вземат по-широко участие в сектора и в централната му роля в обществото.

3.   Анализ/рамка

3.1.

Европейският сектор на опаковките включва широк спектър от дейности и макар и да има сходни проблеми с други промишлени сектори, е изправен пред редица безпрецедентни и значителни предизвикателства в момента, и в краткосрочен и средносрочен план. Секторът на опаковките включва предприятия за опаковки от стъкло, метал, пластмаса, дърво и хартия, които като цяло осигуряват заетост на над 6,5 милиона души в Европа (3) (Евростат).

3.2.

Секторът на опаковките се характеризира не само с разнообразна гама от продукти, но също така и с множество различни процеси, които са отделни и се използват за създаване на продукти за специфични пазари и определена употреба; всеки изисква различна среда и е свързан с множество предизвикателства и характеристики.

Например за предприятията за стъклен амбалаж, използването на енергия е значителен разходен фактор. Освен това, като се има предвид, че до 80 % от отпадъчното стъкло се рециклира, рециклирането на стъкло допринася значително за постигане на целите на ЕС за рециклиране и намаляване на въглеродния отпечатък на региона.

3.3.

Връзката между използваните материали за опаковки е също важен аспект и увеличените транспортни разходи за превозването на материали, като например навълнен картон (велпапе) и тръби, използвани за опаковки, оказа отрицателно въздействие върху сектора на опаковките. По този начин въздействието на разходите за енергия по цялата верига на доставки в даден сектор се прехвърля върху сектора на опаковките (трябва да се отбележи разстоянието, пропътувано от продукти като печатни материали, преди да бъдат използвани от предприятията за производство на опаковки).

3.4.

Металите могат да бъдат рециклирани до безкрайност без понижаване на качеството, което създава допълнителна добавена стойност за приноса на сектора към постигане на целите на ЕС в областта на рециклирането.

3.5.

Амбалажното стъкло се използва за производството на бутилки и буркани и други опаковъчни продукти и е най-големият сектор в стъкларската промишленост на ЕС, който представлява около 60 % от общото производство на стъкло и осигурява заетост на 90  000 души в ЕС (ЕВРОСТАТ). Заетостта в стъкларския сектор като цяло се понижи вследствие на по-високата степен на автоматизация, консолидирането на промишлеността и конкуренцията с производство на ниски цени. Вносът от държави извън ЕС създава по-голяма конкуренция и се наблюдава нарастване на броя на производствените мощности в страни, граничещи с ЕС с по-ниски разходи за труд и по-слаба регламентация; това създава краткосрочен свръхкапацитет и оказва натиск върху цените.

Франция, Германия и Италия са най-големите производители в ЕС. Стъклото е ефективен по отношение на използването на ресурсите материал и може да бъде рециклирано неограничен брой пъти. Например потреблението на енергия е значителен разходен фактор за предприятията за стъклен амбалаж и не толкова за останалите предприятия. Като се има предвид, че до 80 % от отпадъчния стъклен амбалаж се рециклира, рециклирането на стъкло допринася значително за постигане на целите на ЕС за рециклиране и намаляване на въглеродния отпечатък на региона. При все това, поради естеството на използваните материали и на произвежданите продукти, други сегменти на сектора разчитат в по-малка степен на енергията.

3.6.

Ако разгледаме потреблението на хартия или сходни материали, ще видим, че веригата на доставки на сектора е сложна поради факта, че често самите предприятия за преработка на хартия и картон за опаковане за продукти като кашони, велпапе, картон за кутии и хартия за велпапе, произвеждат хартия и са част от кръгов процес, включващ премахване на целулозата и мастилото от използваните материали, както и използването на сурови продукти от дърво.

3.7.

От друга страна, пластмасовите опаковки също имат специфични характеристики — не всички подсектори на опаковките са представени от няколко отраслови органа. Секторът на пластмасовите опаковки извършва доставки на пазари, различни от посочените по-горе, като сред крайните потребители са производители на автомобили, козметика и предприятия, които произвеждат продукти за здравето и съдове за предварително опаковани храни. Въпреки това има само едно единствено промишлено сдружение за този подсектор. Пластмасовите опаковки са свързани и с екологични проблеми, като производството на найлонови торбички за пазаруване и трудностите, свързани с тяхното изхвърляне и разлагането им на съставящите ги компоненти.

3.8.

При този сценарий това разнообразие на производствените процеси доведе до умножаване на органите, представляващи предприятията, което само по себе си създава препятствия пред сътрудничеството между предприятията и представителите на работниците по такива важни въпроси като екологичната устойчивост и управлението на промените. Сегментираното естество на подсекторите на опаковките, например този на металните опаковки, личи от големия брой търговски представителни органи. Например производителите на алуминий често са същите предприятия, които произвеждат алуминиеви опаковки, и имат своя собствена търговска организация (Европейска асоциация за алуминий). Дружествата, специализирани в производството на метални опаковки, които произвеждат кутийки за напитки (от стомана и алуминий), имат своя собствена търговска организация, а тези, специализирани в производството на опаковки от стомана, също разполагат с отделно търговско сдружение.

3.9.

Поради важността на сектора, както по отношение на приноса му за БВП, така и за заетостта, тези специфични за сектора въпроси изискват особено внимание. Независимо от това, че секторът е сегментиран, той отговаря на потребностите на предприятията нагоре по веригата във всички икономики и далеч отвъд традиционните пазари.

3.10.

Опаковките за продукти отговарят на редица нужди и обхващат въпроси като защитата на продукта (предотвратяване на счупване, разваляне и заразяване), рекламна информация (идентифициране на продукти, търговски марки, приготовление, използване, информация за хранителната стойност и за безопасност), информацията относно боравенето с продукта (транспортиране и излагане на щандове на местата за продажба), намаляване на отпадъците от опаковки (обработка, съхранение и транспортиране на енергия) и освен това дизайнът на опаковките е важен аспект за оптимално употребяване на пространството за транспортиране на стоките, което е от значение в контекста на усилията за намаляване на въглеродните емисии. Ролята на самата опаковка в намаляването на отпадъците придоби голямо значение, тъй като предприятия за продажби онлайн, като Amazon, са много големи потребители на опаковки и следва да бъде разгледан въпросът за „отговорната страна“.

Така например Amazon използва сертифицирани системи „с лесно разопаковане“. Чрез премахването на пластмасите и връзките за опаковане от 2008 г. насам Amazon промени радикално подхода си към 2 00  000 продукта от 2  000 производители, намалявайки потреблението на картон с 5,4 милиона квадратни метра, на производните му материали с 11  203,7 тона и на общия обем на кашоните с 410 хиляди кубически метра. В действителност потребителят носи крайната отговорност за отпадъците от опаковки, но производителят или междинният потребител би трябвало да има отношение към количеството опаковки, които впоследствие се превръщат в отпадъци.

3.11.

Изложените по-долу въпроси изискват задълбочено разглеждане, за да спомогнат за цялостно разбиране на настоящото положение и за да се предложат възможни решения, с цел да се гарантира, че европейският сектор на опаковките ще продължи да бъде конкурентоспособен и устойчив и да осигурява достойни работни места за хилядите работници, зависещи от него.

3.12.

Всяка промяна в наличността на суровини ще окаже въздействие както върху цените, така и върху наличността на готови опаковъчни продукти и притежава потенциал да причини сериозно смущение на дейността на сектора. Затова би трябвало да се предприеме преглед на движещите сили и тенденциите, свързани със суровините, което да позволи на сектора да изпреварва бъдещите промени, без да търпи евентуалните свързани с тях нарушения. Секторът на металните опаковки например понася особено силен натиск и от резките увеличения на разходите за суровини, и от цените на енергията.

3.13.

През 2012 г. Европейската комисия постави началото на европейското партньорство за иновации в областта на суровините, с цел справяне с предизвикателствата, свързани с доставката на дървесни и минерални суровини.

3.14.

Търсенето, главно в Азия, доведе до повишаване на цената на вторичните суровини за хартиени опаковки, като производителите не могат просто да прехвърлят тези допълнителни разходи към своите клиенти. Търсенето в Китай допринесе значително за повишаването на цените на рециклираните материали за хартиени опаковки (от 2006 г. досега цената на събираната за оползотворяване хартия се повиши почти двойно, а за същия период цената на рециклираната хартия нарасна с почти 50 %). В обозримо бъдеще се очаква тези повишения да продължат.

4.   Проблеми и тенденции на сектора

4.1.

По данни на Евростат в предприятията за метални опаковки (включително от стомана и алуминий) в Европа работят около 60  000 души от общо 3 55  000, заети в по-широката рамка на европейската стоманодобивна промишленост, а по оценки на Metal Packaging for Europe,80  000 души са заети в промишлеността за производство на алуминий, обхващаща 2 55  000 работници по цялата верига за създаване на стойност в европейското производство на алуминий. Въпреки това секторът е претърпял и все още търпи загуби на работни места, както в резултат на консолидацията в сектора, така и на чуждестранната конкуренция (4).

4.2.

Предизвикателството пред работодателите и работниците от сектора в Европа е да се гарантира, че секторът ще запази своето конкурентно предимство, ще прилага пълноценно технологичните иновации и ще продължи да произвежда устойчиви и висококачествени стоки.

4.3.

Чуждестранната конкуренция продължава да оказва натиск за влошаване на условията на труд на работната сила в сектора, на която разчитаме да създава блага, да използва иновативни технологии и най-главното — да поддържа функционирането на сектора и устойчивото бъдеще за идните поколения.

4.4.

Европейският сектор на опаковките продължава да страда от свръхкапацитет и това увеличава въздействието на чуждестранната конкуренция и потиска трудовите възнаграждения и условията на труд. Отрицателната тенденция в заетостта в сектора показва влиянието както на конкуренцията, така и на свръхкапацитета.

4.5.

Опаковъчният сектор има потенциала да донесе по-големи ползи на европейските икономики благодарение на капацитета за рециклиране на материали. Все повече опаковъчни материали се рециклират или самите те са продукти от материали, рециклирани от други производствени сектори. Ползите за околната среда от рециклирането са достатъчно очевидни и се представят редовно в документите на Комисията. Въпреки това секторът на опаковките може да подобри показателите за рециклиране на държавите членки. В същото време той има потенциала да затвори веригата на кръговата икономика, като предотврати износа на съмнителни отпадъчни материали и откаже достъп до европейските пазари за вносителите на опаковки, които не отговарят на най-добрите практики по отношение на околната среда (5). Предприятията, произвеждащи метални и алуминиеви опаковки, чиито продукти представляват 16 % от общото количество алуминиеви продукти в Европа, разчитат както на добива на суровина (боксит), така и на рециклирането на скрап.

4.6.

Защитата на потребителите, изразяваща се в предоставяне на ключова информация за продукта или съвети за употреба му, също е значителен и важен аспект на европейската опаковъчна промишленост. Потребителите с основание очакват опаковките да запазват стоките, които купуват, а когато става въпрос за храни и напитки, да запазват вкусовите им качества и да предотвратяват рискове за здравето от заразяване на храните. Търговците на дребно имат сходни очаквания, но освен това очакват опаковките на продуктите, които продават, да осигуряват максимален срок на годност на продуктите.

4.7.

Бъдещата форма и структура на отрасъла зависят в по-малка или в по-голяма степен от иновациите и инвестициите в технологии — 3D печатът например предлага възможност за сектора и потребителите, но успешното му въвеждане и експлоатация в сектора ще зависят в огромна степен от сътрудничеството в рамките на сектора и от очакванията на потребителите. Отрасълът трябва да се възползва от наличните технологии и да се приспособи чрез подходящ диалог.

4.8.

Добри практики за трансформиране на сектора и за приспособяване към промените се разработват непрекъснато, но се нуждаят от подкрепата на европейските институции за максимално оползотворяване на пълния им потенциал. ЕС може да предостави помощ под формата на финансова подкрепа или създаване на форум за допълнително обсъждане между социалните партньори, а секторът би трябвало да се ангажира заедно с ЕС в този процес.

4.9.

Устойчиви и работещи решения могат да се постигнат единствено, ако двете страни на отрасъла работят заедно и социалният диалог на национално и европейско равнище предоставя възможност за това. Следователно създаването на секторен комитет за социален диалог в сектора на опаковките е от основно значение за справянето с редица въпроси, повдигнати в настоящото становище.

Брюксел, 10 декември 2014 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Henri MALOSSE


(1)  Евробарометър 398, „Вътрешен пазар“ (октомври 2013 г.).

(2)  MEMO-13-1151, Европейска комисия, цитирана в съобщението на Комисията относно „Пътна карта за завършване на единния пазар за доставка на колетни пратки“ (COM(2013) 886 final).

(3)  7 00  000 пряко заети.

(4)  Данните на Евростат за последното десетилетие показват постоянно намаляване на заетостта в производството на опаковки от велпапе, пластмаса, метал, стъкло и дърво. Общата заетост в тези подсектори на опаковките е намаляла с 1,2 милиона души от 2003 г. насам.

(5)  Въпреки че съществува законодателство, гарантиращо че опаковъчните материали отговарят на екологичните стандарти, европейските производители на опаковки спазват и редица насоки с цел намаляване на емисиите и насърчаване на най-добрите практики в областта на околната среда. Но при все че от конкурентите извън Европа се изисква да спазват европейското законодателство, те може да не приемат тези доброволни кодекси или стандартите, следвани от европейските предприятия.


14.7.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 230/39


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Приносът на дървообработването за въглеродния баланс“

(становище по собствена инициатива)

(2015/C 230/06)

Докладчик:

г-н Ludvík JÍROVEC

Съдокладчик:

г-н Patrizio PESCI

На 27 февруари 2014 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността, да изготви становище по собствена инициатива относно

„Приносa на дървообработването за въглеродния баланс“

Консултативната комисия по индустриални промени (CCMI), на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 13 ноември 2014 г.

На 503-тата си пленарна сесия, проведена на 10 и 11 декември 2014 г. (заседание от 10 декември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 119 гласа „за“, 1 глас „против“ и 5 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет изготви следните препоръки за максимално увеличаване на ползите от изделията от дърво за въглеродния баланс и за укрепване на конкурентоспособността на европейския отрасъл на дървообработването (1) и неговия капацитет за иновации.

1.2.

ЕИСК признава, че европейското и националното законодателство оказват значително въздействие върху дървообработвателната промишленост. По тази причина ЕИСК приканва държавите членки да проучат всички възможности, свързани с използването на дървения материал като щадящ околната среда материал, за да се даде тласък на конкурентоспособността на този сектор, да се повиши заетостта и да се подпомагат инвестициите в научни изследвания и иновации.

1.3.

ЕИСК призовава Европейската комисия да разработи, като се консултира със заинтересованите участници, европейски насоки относно предлагането на дървесина, с цел да се увеличи предлагането на дървесина и да се насърчи устойчивото използване на източници на дървесина. Следва да бъдат включени принципи за ефикасно използване на ресурсите. Трябва да се вземат под внимание препоръките, направени в Good Practice Guidance on the Sustainable Mobilisation of Wood in Europe („Добри практики относно устойчивото мобилизиране на ползването на дървесина в Европа“) (2010 г.), и да се доразвият, ако е необходимо.

1.4.

ЕИСК припомня, че е важно от определението за „третична биомаса“ да се изключат „палети и възстановена дървесина втора употреба“.

1.5.

Както ЕИСК вече посочи в своето становище относно „Възможности и предизвикателства пред развитието на по-конкурентоспособен европейски сектор на дървообработването и производството на мебели“, прието през октомври 2011 г. (2) и в съответствие с принципите, изложени в неотдавнашното съобщение на ЕК относно „Към кръгова икономика: програма на ЕС за нулеви отпадъци“, Комитетът подчертава факта, че принципът на „каскадно използване“ (употреба, повторна употреба, рециклиране, оползотворяване на енергия), когато то е икономически и технически осъществимо в съответствие със специфичните национални и регионални характеристики, е оптималният начин за постигане на максимално ефективно използване на ресурсите от дървен материал. ЕИСК изразява задоволство от факта, че вследствие на неговото искане за признаване на значението на каскадния принцип при дървесината, този принцип е приложен в редица документи на ЕС като например „За възраждане на европейската промишленост“, новата стратегия на ЕС за горите, работния документ на службите на Комисията „План за горското стопанство в ЕС (дървообработване, мебелна промишленост, производство на целулоза и хартия и на изделия от тях, както и печатна дейност)“, който съпътства съобщението относно „Нова стратегия на ЕС за горите: за горите и сектора на горското стопанство“. Обаче ЕИСК не може да подкрепи правила със задължителна правна сила и е за отворения пазарно-ориентиран подход и свободата на пазарните участници.

1.6.

Сред възможните мерки за управление на строителните материали следва да има такива за предотвратяване на депонирането като отпадъци на рециклируеми материали като дървесина. ЕИСК призовава Европейската комисия и заинтересованите страни да определят насоки и препоръки за събиране на отпадъци от дървесина и решения за обработка на дървесина втора употреба.

1.7.

ЕИСК призовава Европейската комисия да въведе стандарт, който да отразява правилно акустичните характеристики на затворени пространства, като се има предвид, че дървеният материал може да играе съществена роля за акустична изолация. В действителност дървеният материал изолира акустично от външни шумове и намалява времето за реверберация. Трябва да се проучат възможностите за употреба на дървен материал.

1.8.

ЕИСК призовава държавите членки и заинтересованите страни да създадат национални планове за действие за насърчаване на използването на дървен материал в сгради и екологосъобразни инфраструктури. Местните власти следва да участват пряко в изпълнението на тези планове.

1.9.

Като признава, че дървеният материал не е толкова познат на архитекти и строители колкото други материали, ЕИСК приканва държавите членки да предприемат инициативи за утвърждаването на култура на дървесината. Освен това представителите на европейската дървообработвателна промишленост и европейските социални партньори следва да изготвят координирани национални кампании за придаване на повече привлекателност на сектора.

2.   Описание на европейския дървообработвателен сектор. Предизвикателства и възможности. Евентуално въздействие на законодателството на ЕС върху конкурентоспособността на сектора.

2.1.

Европейската дървообработвателна промишленост генерира годишен оборот от около 122 милиарда евро за производствена стойност от над 115 милиарда евро. По данни на Евростат през 2012 г. с дървообработване са се занимавали повече от 3 11  000 дружества. В мебелния бизнес работят и около 1 26  000 дружества. В дървообработването в тесен смисъл работят 40  000 дървообработващи предприятия, докато в други подотрасли на продуктите от дървообработване работят около 1 45  000 дружества. Въпреки подобренията е възможно тези цифри да не отразяват реалното положение, тъй като в зависимост от начина на отчитане в държавите членки невинаги се отчитат малките предприятия. В секторите на производството на мебели и строителни елементи броят на малките дружества е значителен. Следователно може да се счита, че действителният брой надхвърля 3 75  000 дружества.

2.2.

В целия ЕС през 2012 г. беше отбелязан рязък спад на броя на работните места в дървообработвателния отрасъл. Средният спад възлиза на 4,4 %, като цифрите варират от - 3,2 % в Германия чак до - 13,7 % в Испания. През 2012 г. най-голямото увеличение на броя на работните места беше регистрирано в Хърватия и Дания, а най-големият спад — в Испания (- 13,7 %), Кипър (- 13,1 %) и Словакия (- 11,5 %).

Европейските и националните политики оказват силно влияние върху конкурентоспособността на дървообработвателния сектор. Както се подчертава в Доклада за конкурентоспособността на ЕС за 2014 г., производствените разходи и разходите за труд и суровини в Европа обикновено са много по-високи, отколкото в много други региони, което създава опасност от делокализация на големи части от сектора. Поради това Европа следва да изисква за продуктите, които влизат на пазара на ЕС, спазването на същите социални и екологични стандарти и стандарти за безопасност като тези за продуктите, произведени в Европа. Освен това ЕИСК подчертава факта, че европейският дървообработващ сектор продължава да е изправен пред значително увеличение на производствените разходи, особено по отношение на смолите и енергията. Разходите за енергия в Европа са три пъти по-високи, отколкото в САЩ.

2.3.

Разработването на възобновяеми енергийни източници и съответните субсидии намалява наличността на суров дървен материал и увеличава цената му. По оценки през 2012 г. приблизително 15 % или 182 милиона м3 от общия размер на дървесината, добита в региона на ИКЕ, са използвани като дървесни горива. В последния доклад от 2011 г. на Отдела по дървесината на Икономическата комисия за Европа и Организацията за прехрана и земеделие на ООН, озаглавен „Съвместно проучване за енергийното използване на дървесината“, се посочва, че енергията от дървесина е главният компонент на енергията от възобновяеми източници, като представлява 38,4 % от всички възобновяеми източници на енергия. Според последното европейско „Проучване на търсенето и предлагането на суров дървен материал за дървопреработвателната промишленост в ЕС“, възложено от Европейската комисия на Indufor (3), „количеството на дървесината, използвана в ЕС за енергийни цели, би се равнявало на общия обем дървен материал, добиван към днешна дата, ако целта за енергия от възобновяеми източници трябва да се постигне до 2020 г. Към 2016 г. ще се получи дефицит от 63 млн. м3 от дървен материал спрямо търсенето, предвидено от държавите — членки на ЕС, в техните национални планове за действие относно енергията от възобновяеми източници.“

2.4.

Предвид новото Европейско съобщение за „Рамка на ЕС в областта на климата и енергетиката до 2030 г.“ и искането за увеличаване на дела на възобновяемата енергия най-малко до 27 % до 2030 г., ЕИСК счита, че е от съществено значение да се проучат различни начини за повишаване на мобилизацията на използването на дървесина в ЕС — например като се вземат предвид препоръките, съдържащи се в Good Practice Guidance on the Sustainable Mobilisation of Wood in Europe („Насоки за добри практики относно устойчивото мобилизиране на ползването на дървесина в Европа“), публикувани през 2010 г. — и да се намерят решения за избягване на нарушаването на конкуренцията между различните потребители на ресурси от биомаса.

2.5.

С оглед на това ЕИСК приканва държавите членки да направят оценка на обема на дървесна биомаса за енергийни цели на разположение съответно в страните или регионите и на обема, който вече се използва като суровина в дървообработването.

2.6.

Освен това, ЕИСК изразява съжаление, че в няколко държави членки продължават да съществуват разпоредби, ограничаващи използването на дървесина в многоетажни сгради, както и дискриминиращи норми за пожарна безопасност. В много държави противопожарните разпоредби са основната пречка пред използването на дървесина в сградите. Съгласувани са европейските стандарти за пожарна безопасност в сградите, но самата пожарна безопасност ще продължи да бъде национална отговорност. Тези разпоредби следва да бъдат премахнати незабавно, понеже очевидно представляват пазарна пречка пред разширеното използване на изделия от дървен материал в строителния сектор (4).

2.7.

Накрая, ЕИСК изразява съжаление, че европейските сектори на производството на плоскости от дървесни частици и стърготини бяха изключени от списъка на секторите, считани за уязвими по отношение на изместването на въглеродни емисии. Премахването на тези сектори от списъка най-вероятно ще засили протичащата вече делокализация на гореспоменатите производствени сектори към страни извън ЕС. Запазването на двата сектора в списъка е от съществено значение за ограничаване на отрицателното въздействие от конкурентния натиск, от който страдат всички дружества, поради значителното нарастване на разходите за дървен материал, причинено от конкуренцията със сектора за енергопроизводство от биомаса. От 2008 г. до 2013 г. само в европейския сектор на плоскости от дървесни частици бяха затворени 51 производствени инсталации, което доведе до загуба на капацитет от 10  386 млн. м3. Някои от тези затворени производствени линии са демонтирани и монтирани отново извън границите на Европейския съюз. Поддържането на производствените отрасли в границите на Европейския съюз трябва да бъде приоритет за всички политици и по-специално за Европейската комисия. По тази причина съответните генерални дирекции на Европейската комисия се приканват настоятелно да предприемат мерки за гарантиране на конкурентоспособността на европейската промишленост и за избягване на делокализацията на производствените отрасли.

2.8.

Една ефективна мярка за гарантиране на конкурентоспособността на европейската промишленост и за предотвратяване на делокализацията на производството може да бъде нов енергиен данък/данък върху въглеродните емисии, който да прекрати дискриминацията на европейските производители.

3.   Повишаване използването на изделия от дървен материал за намаляване на емисиите на CO2 в борбата с изменението на климата

3.1.

Глобалното затопляне представлява сериозна политическа грижа. В действителност то оказва сериозно въздействие върху човешкото здраве и природните ресурси. Решенията ни какви материали да използваме могат да окажат значително въздействие върху емисиите на въглероден диоксид, които са една от основните причини за глобалното затопляне. Производители и потребители все повече използват термините „зелени“ и/или „екологосъобразни“ продукти. Същевременно са определени национални и европейски политики, които да насърчават тези продукти. ЕИСК счита, че оценката на жизнения цикъл (5) (LCA) представлява подходящ инструмент за управление на околната среда за в бъдеще.

3.2.

Европа може значително да намали емисиите на СО2 чрез увеличаване на въглеродното поглъщане от горите (чрез оптимизиране на управлението им) и чрез насърчаване на използването на изделия от устойчиво произведен дървен материал. Научно е доказано, че използването на изделия от дървен материал в строителството и ежедневието има положително въздействие върху климата. Количеството съхранен въглерод в дърветата и съответните изделия от дървен материал зависи от дървесните видове, условията за растеж (околната среда), възрастта на дървото и плътността на околните дървета. При все това е доказано, че замяната с един кубически метър дървен материал на други строителни материали води до значително спестяване на емисии на CO2 — средно от 0,75 до 1 т. В допълнение, 1 м3 дървен материал поглъща 0,9 т. CO2.

3.3.

Неотдавнашно проучване на Йейлския университет, озаглавено „Carbon, fossil fuel and biodiversity — Mitigation with wood and forests“ („Въглерод, изкопаеми горива и биологично разнообразие — Смекчаване с дървесина и гори“) (6), разкрива, че използването на повече дървен материал в строителството на сгради и мостове значително би намалило глобалните емисии на въглероден двуокис и потреблението на изкопаеми горива. Изследователите установиха, че увеличаването на използването на продукти от дърво до 34 % би имало дълбоко и положително въздействие. Между 14 % и 31 % от емисиите на CO2 в световен мащаб биха могли да бъдат избегнати чрез съхранението на CO2 в целулозата и лигнина на изделията от дървен материал.

3.4.

ЕИСК призовава Европейската комисия да подкрепи държавите членки и европейския горски сектор при определянето и въвеждането на мерки и евентуално — стимули за използването на изделия от добит дървен материал с продължителен жизнен цикъл (7). Колкото по-дълго време се използва повторно дървеният материал, за толкова по-дълго време се задържа въглеродният диоксид. Отпадъците от дървен материал (в тесен смисъл) могат да бъдат сведени до минимум, най-вече защото всички части от дървения материал могат да бъдат ефективно използвани и използвани повторно, като в крайна сметка винаги могат да бъдат изгорени, за да се използва енергията (8). За да се справи Европа ефективно с изменението на климата, държавите членки и европейските институции следва да насърчават използването на изделия от дървен материал и да създадат благоприятна политическа обстановка, при която жизненият цикъл на дървения материал да се използва в максимална степен.

4.   Дървен материал в строителството

4.1.

Сградното строителство и експлоатацията на сгради носят значителни ползи за околната среда. В световен мащаб на сградите се пада 20 % от потреблението на вода, между 25 и 40 % от потреблението на енергия и между 30 и 40 % от емисиите на парникови газове. Изборът на продукти за изграждане или реновиране на инфраструктурата има значително отражение върху околната среда. Поради тази причина ЕИСК признава, че дървесината играе важна роля в изграждането на устойчиви и екологосъобразни сгради. Възможностите, свързани с използването на дървен материал в строителството, не са напълно използвани и това се отразява на конкурентоспособността на дървообработвателната промишленост. ЕИСК иска да проучи как да се подобри това положение, без да се създават никакви вредни последици за останалите материали.

4.2.

Дървеният материал отдавна е признат за екологичен материал за широка гама от продукти. В световен мащаб проучванията за оценка на жизнения цикъл са доказали, че изделията от дървен материал имат големи екологични предимства. Дървеният материал е един от малкото строителни материали, които са 100 процента възобновяеми; дървеният материал съхранява CO2 и е естествен изолатор поради порите с въздух в своята клетъчна структура. Това е материал, който е безопасен, устойчив и надежден дори при условия на висок натиск като урагани, земетресения и пожар.

4.3.

Вариантите за управление на края на жизнения цикъл на строителните материали включват например повторна употреба, рециклиране и възстановяване. Понастоящем все още голяма част от строителните отпадъци се депонират, като по този начин се увеличава тежестта за депониране и експлоатация на депата. Дървеният материал може да се рециклира директно в същите продукти за повторна употреба или да бъде възстановен в други използваеми продукти. ЕИСК отбелязва, че рециклирането изисква преработване, което обикновено не е икономически изгодно, освен ако не се организира ефективно събиране в близост до източника на материала. По тази причина ЕИСК призовава Европейската комисия и заинтересованите страни да обединят всички добри практики, съществуващи на национално равнище, за да определят насоки и препоръки за събиране на отпадъци от дървесина и решения за обработка на дървесина втора употреба. Намаляването и рециклирането на материалите от строителството и разрушаването биха могли да намалят и цялостните разходи за строителство и депониране.

4.4.

Строителният сектор е най-големият потребител на изделия от дървен материал. В държава като Финландия приблизително 70-80 % от финските изделия от дървен материал в крайна сметка се използват в строителството. Строителството с дървени панели напоследък се налага в няколко европейски страни, най-вече в Обединеното кралство, Ирландия и Франция. Все пак ЕИСК признава, че използването на дървесина може да допринесе за развитието на зелената икономика и поради тази причина трябва да се насърчи.

4.5.

ЕИСК отчита, че не се познават достатъчно предимствата на използването на дървен материал в строителството. Това важи не само за архитектите, често и крайните потребители не познават достатъчно свойствата на дървения материал. Тези ограничени познания често водят до ограничено използване на дървения материал и вследствие на това до проблеми, които влияят отрицателно върху представите за него. Освен това липсата на квалифицирани работници за строителството на жилища от дървени панели ограничава развитието на този строителен метод в много европейски страни.

4.6.

ЕИСК призовава европейските дървообработвателни фирми и свързаните с тях социални партньори да създадат координирани информационни кампании, за да се придаде по-привлекателен образ на сектора. Младите хора би трябвало да бъдат насърчавани да избират програми за образование и обучение, които да ги подготвят правилно за кариера в дървообработвателната промишленост.

5.   Добри практики за повишаване използването на дървен материал и утвърждаване на ролята на дървообработването в икономиката  (9)

5.1.

ЕИСК подчертава факта, че повечето работници в дървообработването се обучават в работата, като усвояват умения неформално от опитните работници. Повечето работници в дървообработването усвояват основните машинни операции и работни задачи за няколко месеца, но за да станат квалифицирани, често се изискват две или повече години. Заетост се създава и като се предоставят на работниците подходящи обучение и образование, адаптирани към потребностите и изискванията на пазара на труда. Освен това ЕИСК заявява отново, че програмите за научни изследвания и иновации ще насърчат създаването на работни места и растежа в целия ЕС. По тази причина се насърчава дървообработвателният сектор да се възползва от възможностите, предоставяни от програмата „Хоризонт 2020“.

5.2.

Неотдавнашното съобщение на ЕК „Възможности за ресурсна ефективност в строителния сектор“ следва да бъде амбициозно приложено от държавите членки, за да се осигурят инвестиции в реновирането на сгради и създаването на работни места.

5.3.

ЕИСК признава, че акустичният шум на обществени места оказва сериозно въздействие върху здравето на човека (10). Дървеният материал е не само важен екологосъобразен материал, но и ако се използва като изолационен материал, може да носи редица социални и здравни ползи. На практика дървеният материал може да играе съществена роля за акустичната изолация и като поглъщащ материал. Дървеният материал изолира акустично от външни шумове и намалява времето за реверберация. ЕИСК призовава Европейската комисия да въведе стандарт, който да отразява правилно акустичните характеристики на затворени пространства. Като се има предвид, че дървесината може да произвежда звук (при пряко удряне) и да усилва или поглъща звукови вълни с произход от други тела, следва да бъдат проучени възможностите за използване на дървения материал. Освен това научно е доказано, че дървесината оказва положително въздействие върху качеството/комфортните характеристики на въздуха в помещения.

5.4.

На национално равнище съществуват няколко инициативи за образоване на хората за възможностите за използването на дървения материал като щадящ околната среда материал, но липсва действителна координация. Нарастващото потребление на изделия от дървен материал очевидно предполага информационни кампании, които следва да се осъществяват на национално равнище. Основната цел на образователните кампании за дървения материал е да се създаде положителна нагласа в технически и културен аспект в полза на използването му.

5.5.

Като интересен пример за добра практика ЕИСК би желал да припомни инициативата, озаглавена „WOODDAYS“. Проявата (11) стартира на 21 март 2014 г. в Милано. Това беше десетдневна програма, съсредоточена върху темите за разрастващите се градове и интелигентното и ефективно откъм използване на ресурсите уплътняване на градската среда благодарение на дървения материал. Проявата беше създадена с цел позиционирането на дървото като строителен материал с непризнат досега потенциал в среда, в която строителството от дървен материал ще играе основна роля в бъдещето — точно в центъра на нашите градове. Тази проява ще се проведе и в други европейски градове: Братислава, Любляна и Брюксел.

5.6.

ЕИСК изтъква, че има известни разлики в начина, по който използването на изделията от дървен материал се третира от големите програми за екологосъобразно строителство. Докато някои поставят акцент върху характеристиките за резултатност, а не върху използвания материал, други програми поставят „ограничения“ за дървения материал като приемлив материал (без да има такава „изисквания“ за други строителни продукти). Също така увеличаването на използването на дървесината ще окаже положително въздействие върху икономиката на ЕС по различни начини. Затова ЕИСК препоръчва да се определят задължителни цели за използване на дървесина в строителството по примера на Франция.

6.   Мобилизация на ползването на дървен материал

6.1.

Увеличаването на използването на дървен материал в строителството и в ежедневието изисква решения и мерки, чрез които да се повиши мобилизацията за използването му (включително решения за възстановяване за повторна употреба и рециклиране на повече дървен материал, изделия от дървен материал и остатъци от промишлени отпадъци и възстановена дървесина) и да се удължи жизненият цикъл на продуктите от дърво.

6.2.

Устойчивото и непрекъснато осигуряване на суров дървен материал е от решаващо значение за поддържането на конкурентоспособна дървообработвателна промишленост. Трябва да се вземат под внимание препоръките, направени в Good Practice Guidance on the Sustainable Mobilisation of Wood in Europe („Добри практики относно устойчивото мобилизиране на ползването на дървесина в Европа“) (2010 г.), и да се доразвият, ако е необходимо.

6.3.

В последните години предлагането на дървесина е подложено на силен натиск, което се дължи най-вече на европейските и националните мерки за насърчаване на използването на възобновяеми енергийни източници, които отчасти доведоха до изгарянето на дървесина. ЕИСК припомня, че е важно от определението за „третична биомаса“ да се изключат „палети и възстановена дървесина втора употреба“. Тези материали са основните вложени суровини в някои видове продукти, произвеждани от производителите на дървесни плоскости, и в някои случаи могат да представляват до 95 % от вложения суров дървен материал (12).

6.4.

В този контекст ЕИСК държи да подчертае, че принципът на „каскадно използване“ (употреба, повторна употреба, рециклиране, оползотворяване на енергия), когато това е икономически изгодно и технически осъществимо в съответствие със специфичните национални и регионални особености и при равновесие на търсенето и предлагането на дървен материал, ще представлява най-добрият възможен начин за постигане на максимално използване на ресурсите от дървен материал като естествена суровина. Обаче ЕИСК не може да подкрепи правила със задължителна правна сила и е за отворения пазарно ориентиран подход и свободата на пазарните участници. Прилагането на подхода на „каскадно използване“ към дървения материал осигурява не само оптимално икономическо използване на суровината, но и има важни предимства за климата чрез постоянно складиране на въглерода и чрез ефекта на заместване преди неговото използване като източник на енергия.

Брюксел, 10 декември 2014 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Henri MALOSSE


(1)  ЕИСК ползва определението на „дървообработващ сектор“ от код № 16 на статистическата класификация на икономическите дейности в Европейския съюз (NACE): производство на дървен материал и изделия от дървен материал и корк, без мебели; производство на изделия от слама и материали за плетене; разкрояване, рендосване и импрегниране на дървен материал; производство на изделия от дървен материал, корк, слама и материали за плетене; производство на фурнир и дървесни плочи; производство на сглобени паркетни плочи; производство на дограма и други изделия от дървен материал за строителството; производство на опаковки от дървен материал; производство на други изделия от дървен материал; производство на изделия от корк, слама и материали за плетене.

(2)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Възможности и предизвикателства пред развитието на по-конкурентоспособен европейски сектор на дървообработването и производството на мебели“ (становище по собствена инициатива) (ОВ C 24, 28.1.2012 г., стр. 18).

(3)  Indufor е независима международна консултантска група с дружества във Финландия и Нова Зеландия. Тя предоставя консултантски услуги на частни и обществени клиенти. Нейният подход обхваща всички аспекти на устойчивото развитие — икономически, социални и екологични. Дейността включва устойчиво управление на горите, инвестиции в горски насаждения, оценки на гори и надлежна проверка, промишленост, основана на дърво и фибри, биопродукти, оценка и картографиране на горските ресурси, изменение на климата и функциониране на екосистемите в горските масиви, политика в областта на горите и стратегически изследвания, както и консултации относно устойчивостта и развитието, свързани с устойчивото управление на горите и земеползването.

(4)  В много страни съществува тенденция националните строителни разпоредби да ограничат използването на дървени панели в строителството на жилищни сгради. Много държави се въздържат от използване на запалими материали поради несигурността относно възникването на пожари в сградите. Въпреки това, обширни проучвания и развойната дейност показват, че е за предпочитане строителните разпоредби да са неутрални по отношение на материалите, а повече от десетилетие обичайната практика в много страни е да се прилагат разпоредби, които се основават на функцията. Дървеният материал гори, но по контролиран начин, като дори е възможно да се прецени каква част от напречното сечение ще остане незасегната от огъня след един час горене. Дървеният материал е много огнеустойчив — когато гори, се образува слой от въглен, който спомага за запазване на силата и структурната цялост на дървесината във вътрешността и намалява риска от пълно сриване.

(5)  LCA е инструмент за идентификация на освобождаването на вещества в околната среда и оценка на свързаните с тях въздействия, причинени от процеса, продукта или дейността. Оценката е полезна за промишлеността в търсенето на практически и лесни за ползване модели за вземане на решения за разработването на екологосъобразни продукти.

(6)  Journal of Sustainable Forestry (Списание за устойчиво горско стопанство), брой 33: стр. 248-275, 2014 г.

(7)  Както се признава в европейското решение COM(2012) 93 final относно правилата за отчитане на емисиите и поглъщанията на парникови газове, дължащи се на дейности във връзка със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство, и относно информацията за действията, свързани с тези дейности, по-устойчивото използване на изделия от добит дървен материал може значително да ограничи емисиите и да увеличи отстраняването на парникови газове от атмосферата.

(8)  Данните, събрани в неотдавнашното италианско проучване „Оценка на жизнения цикъл при сравняване между оползотворяването на дървесина втора употреба за производството на талашитени плоскости от дървесни частици и за оползотворяването на енергия“, показаха, че като се има предвид въздействието върху изменението на климата, използването на рециклиран суров дървен материал в производството на плоскости е по-благоприятно от изгарянето в електроцентрала на биомаса. Проучването е проведено от италианския изследователски институт „eAmbiente, c/o Parco scientifico tecnologico Vega“. Проучването беше представено по време на изслушването на ЕИСК относно „Приноса на дървообработващия сектор за въглеродния баланс“, проведено в Местре (Италия) на 19 септември 2014 г.

(9)  ЕИСК счита, че все още са валидни социалните аспекти и забележките, представени в становището на ЕИСК относно „Възможности и предизвикателства пред развитието на по-конкурентоспособен европейски сектор на дървообработването и производството на мебели“.

(10)  „Шумовите въздействия върху здравето са последиците за здравето от повишени нива на звука. Повишените нива на звука на работното място или друг шум могат да причинят увреждане на слуха, хипертония, исхемична болест на сърцето, дискомфорт и смущения на съня. На експозиция на шум могат да се дължат промени в имунната система и вродени аномалии.“ (Както е посочено в Passchier-Vermeer W, Passchier WF (2000). Noise exposure and public health. Environ. Health Perspect. 108 Suppl 1: 123–31. doi:10.2307/3454637. JSTOR 3454637. PMC 1637786. PMID 10698728.)

(11)  Събитието „WOODDAYS“ е инициатива на pro-Holz Австрия и се провежда в сътрудничество с факултета за строителството от дървен материал на Техническия университет на Мюнхен и с подкрепата на Европейската организация на дървообработвателите (EOS) и Европейската федерация на производителите на панели (ЕФПП).

(12)  Италианската група „Saviola“, известна с лозунга: „Помогнете ни да спасим дърветата“, е водещият в света преработвател на дървесни отпадъци, с капацитет за рециклиране на 1,5 милиона тона дървесина годишно. Тяхното производство се основава на философията за възстановяване и повторно използване на вторичните суровини, които могат да бъдат използвани повторно, без да е необходимо да се секат нови дървета, посредством икономически и екологично устойчив процес. Групата събира следните видове дървесина: обикновени палети, щайги за плодове, контейнери.


ПРИЛОЖЕНИЕ

към становището на CCMI

Следният текст от становището на CCMI беше отхвърлен в полза на приетото от CCMI предложение за изменение, въпреки че беше подкрепен от повече от една четвърт от подадените гласове:

Параграф 6.4

6.4

„В този контекст ЕИСК държи да подчертае, че принципът на „каскадно използване“ (употреба, повторна употреба, рециклиране, оползотворяване на енергия), когато това е икономически изгодно и технически осъществимо в съответствие със специфичните регионални особености, ще представлява най-добрият възможен начин за постигане на максимално използване на ресурсите от дървен материал като естествена суровина. Подходящият дървен материал следва да се използва физически, а не като гориво. Прилагането на подхода на „каскадно използване“ към дървения материал осигурява не само оптимално икономическо използване на суровината, но и има важни предимства за климата чрез постоянно складиране на въглерода и чрез ефекта на заместване преди неговото използване като източник на енергия.“


14.7.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 230/47


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Европейското кино в цифровата епоха“

(становище по собствена инициатива)

(2015/C 230/07)

Докладчик:

Anna Maria DARMANIN

На 6 ноември 2014 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно:

„Европейското кино в цифровата ера“.

Специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 11 ноември 2014 г.

На 503-тата си пленарна сесия, проведена на 10 и 11 декември 2014 г. (заседание от 10 декември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 190 гласа „за“ и 1 глас „въздържал се“.

1.   Препоръки

1.1.

ЕИСК приветства съобщението на Комисията „Европейското кино в цифровата епоха: Установяване на взаимовръзки между културното многообразие и конкурентоспособността“ (COM(2014) 272 final), в което основателно се поставят някои въпроси за обсъждане и размисъл във връзка с този много важен сектор в Европа.

1.2.

ЕИСК подчертава, че е нужен подходящ баланс между стойността на аудио-визуалния сектор в икономически и търговски смисъл и стойността му за Европа от гледна точка на културното наследство. По същество тези два аспекта не могат да бъдат разглеждани поотделно.

1.3.

Крайно време е да се обсъдят открито един или повече новаторски и нови бизнес модели за сектора, за да могат да бъдат използвани наличните възможности в цифровия свят. Ето защо ЕИСК насърчава сектора, Комисията и националните правителства да проявят откритост и готовност да обсъждат и популяризират подобни бизнес модели.

1.4.

Една от областите, които трябва да бъдат разгледани, е финансирането. Трябва да се търси конкурентоспособност, но не за сметка на културното измерение на филмите в Европа. Финансирането зависи най-вече от държавите членки. Въпреки това трябва да се проведе открит дебат, посветен на методологиите за осигуряване на максимално финансиране, и да се проучат алтернативни начини за финансиране. Това включва публично финансиране за привличане на частно финансиране, по-рационално използване на публичните ресурси и взаимно допълване между финансирането от ЕС и от държавите членки, както и частно финансиране от нови участници, като доставчици на интернет и телекомуникационни дружества.

1.5.

Укрепването на творческата среда също трябва да бъде ключов приоритет в пътната карта на сектора. Съобщението на Комисията би трябвало да разгледа подобен подход и да обхване образователната среда, условията на труд на хората в сектора, развитието на творческите заложби, творческата изява, начините за добавяне на стойност и европейската филмова грамотност и език.

1.6.

ЕИСК подкрепя идеята, че публиката би трябвало да е в центъра на дискусиите за аудио-визуалния сектор, тъй като тя е не само бенефициер, а често и фактор за създаване на тенденции и задаване на насока на развитието.

1.7.

ЕИСК счита, че трябва да се наблегне повече върху събирането на данни на европейско равнище, което да доведе до по-добро разбиране на сектора.

1.8.

ЕИСК би искал да подчертае, че сред предизвикателствата, които трябва да се изтъкнат в съобщението на Комисията, е и настоящата ситуация, свързана с условията на труд в сектора, засягащи работниците, самостоятелно заетите лица и МСП, някои от които в момента са изправени пред несигурни условия на труд от различен характер, отчасти в резултат на особеностите на самата филмова индустрия, но и поради липса на конкурентоспособност и опити за икономии на средства от трудовите възнаграждения.

1.9.

Филмовата грамотност се разглежда от ЕИСК като важен аспект за насърчаването на повече европейци да ценят и търсят европейски филми. Ето защо ЕИСК препоръчва тя да бъде насърчавана на европейско и национално равнище.

1.10.

Достъпността е друга област, в която ЕИСК счита, че трябва да се положат повече усилия, и затова научноизследователската дейност и иновациите трябва да бъдат насочени към преодоляването на пречки, като езиковите бариери и уврежданията.

1.11.

Европейският филмов форум, предложен от Европейската комисия, би следвало да включва всички заинтересовани лица в аудио-визуалния сектор и е важно средство за обединяване на всички участници в него в търсене на решения на ключовите въпроси, пред които е изправен секторът. ЕИСК подкрепя този дългоочакван форум за консултации и подчертава, че е изключително важно всички заинтересовани страни в сектора да участват равностойно; това включва и по-малобройните групи участници, в това число и представителите на потребителите и работниците.

1.12.

Ключовите предизвикателства и възможности в цифровата епоха би трябвало да бъдат в центъра на вниманието на подобен форум, който да канализира политиката и стратегията в конкретни мерки в рамките на сектора.

1.13.

Освен това ЕИСК подчертава, че макар да се променя бързо и да е възможно да се възприема като предизвикателство за сектора, цифровият свят (включително възможността за спътникова комуникация в съответствие с плановете на ЕС за 2020 г.) все пак предлага множество възможности за филмовата индустрия.

2.   Основно съдържание на съобщението

2.1.

Филмовата индустрия в Европа — един от инструментите на нашето културно многообразие — е изключително своеобразна и притежава силен творчески заряд. Въпреки че представлява ценна придобивка на европейското културно наследство като цяло, тя е изложена на значителни опасности в резултат на редица предизвикателства.

2.2.

В миналото Комисията публикува редица директиви, свързани с конкретни области на филмовата индустрия, например интелектуалната собственост. Настоящото съобщение е първият документ, публикуван през последните години, който е насочен към цялата филмова индустрия.

2.3.

В документа на Комисията са откроени специфичните проблеми, пред които е изправен европейският филмов сектор, а именно:

европейската филмова публика, поради това, че малко европейски филми успяват да стигнат до киното или телевизията на другите страни,

променящите се начини на потребление, при което гледането на филми остава същото, въпреки че техническите средства се променят. По-малко хора ходят на кино, а повече гледат филми по телевизията или посредством видео по заявка (VOD),

грешки при подхода за достигане до глобалния пазар, сред които фрагментираност на финансирането и ограничени възможности за интернационализация.

2.4.

Във връзка с това в своя документ Комисията си поставя за задача да идентифицира и потърси решения на тези предизвикателства като отправна точка на дискусия. По-конкретно става въпрос за следните области:

финансирането,

използвания в сектора бизнес модел,

възможностите да се даде по-силен тласък на творческия сектор,

достъпа на публиката.

3.   Общи бележки

3.1.

ЕИСК приветства инициативата на Комисията да положи основата на дискусия, включваща всички заинтересовани страни и други участници в европейския аудио-визуален сектор. Отдавна има остра нужда от провеждането на такъв диалог, не само за да се извлекат ползите, предлагани от променящия се цифров свят и новите технологии, но и за да се влеят нови сили в тази многообразна и комплексна индустрия.

3.2.

ЕИСК изразява съгласие с ЕК относно специфичните предизвикателства, откроени в документа. При все това той би искал да добави още едно предизвикателство, което е пропуснато в него — настоящата работна среда на работниците, самостоятелно заетите лица и предприемачите, ангажирани в този сектор.

3.3.

ЕИСК е съгласен с направения в документа подбор на свързаните с темата области, които трябва да бъдат разгледани. Той обаче би искал да добави и други области, които е необходимо да бъдат обсъдени и разгледани:

образователната среда, която не се ограничава единствено до бизнес уменията, придобивани в рамките на образователната система,

условията на труд и работната среда,

връзката между театъра и киното,

събирането на по-изчерпателни данни и представянето на най-добрите практики,

вътрешният пазар и връзката между правата върху интелектуалната собственост и авторското право на индустрията.

3.4.

Освен това ЕИСК подчертава, че макар да се променя бързо и да е възможно да се възприема като предизвикателство за сектора, цифровият свят все пак предлага множество възможности за филмовата индустрия. В тях влиза възможността за спътникова комуникация в съответствие с плановете на ЕС за инфраструктура за 2020 г. и използването на спътници за разпространение на филми по кината по по-гъвкав, екологосъобразен и разходоефективен начин.

4.   Специфични бележки

Финансовата среда на аудио-визуалния сектор

4.1.

ЕИСК подкрепя схващането, че не е непременно необходимо да се увеличи публичното финансиране на сектора, а че то трябва да се оптимизира, за да осигурява добавена стойност на филмовата индустрия. Публичното финансиране е в ресора на държавите членки, а финансирането от ЕС би трябвало да повишава допълнително ефективността на националното финансиране. Подобно публично финансиране обаче трябва да се използва за привличане на повече частно финансиране.

4.2.

Моделът на финансиране на аудио-визуалния сектор трябва да се основава на подкрепата, която се оказва на различните видове продукти, и на съчетание от пряка безвъзмездна помощ и ливъридж финансиране с цел да се улесни навлизането на частни инвеститори на пазара. Ролята на публичното финансиране за привличане на инвестиции е изключително важна за постигане на по-рационално използване на публичните ресурси и за съсредоточаване на усилията върху културните продукти.

4.3.

ЕИСК подчертава, че равновесието между постигането на конкурентоспособност и творческата изява е крехко. Публичното финансиране не би трябвало просто да се насочва към едното или другото, а също да бъде балансирано в съответствие.

4.4.

В допълнение на въпросите, повдигнати от Комисията в рамките на сферата на публичното финансиране като основа за дискусия, ЕИСК би искал да добави и следното:

4.4.1.

На наднационално равнище трябва да се отдели необходимото внимание на разработването на филмова марка „Европа“. Въпреки че националните обозначения са важни и трябва винаги да фигурират сред основната информация, включвана в заставките на филмите, трябва да се разработи допълнително европейска марка както в глобален план, така и на национално равнище.

4.4.2.

Основните финансови инструменти, които следва да се използват, са схемите за гаранционни фондове и данъчните стимули. Гаранционните фондове — особено когато са в съответствие с изискванията от Базел — стимулират отпускането на кредити от банките, докато данъчните стимули насърчават капиталовите или полукапиталовите инвестиции. Тези финансови инструменти трябва да бъдат структурирани така, че да допълват европейските, най-вече финансовата инициатива „Творческа Европа“, гаранционните фондове за МСП и структурните фондове на ЕС.

4.4.3.

Не само програмата „Творческа Европа“ (Creative Europe), а и допълнителни инструменти за финансиране като „Хоризонт 2020“ и „Еразъм+“ трябва да се използват в този сектор и да се насочват към него, като се спазва подходящ баланс.

4.5.

В съобщението на Комисията се споменават частните инвестиции като средство за финансиране на сектора. ЕИСК препоръчва новите участници в цифровия сектор, като например телекомуникационните дружества и доставчиците на съдържание, да допринасят за финансирането на аудио-визуалната индустрия.

4.6.

Не са достатъчни еднократни инициативи. Правителствата и ЕС трябва да разработят финансова инфраструктура за аудио-визуалната индустрия, насочена към изпълнение и насърчаване на редица финансови и нефинансови услуги — включително услуги за изграждане на капацитет — насочени към цялата производствена верига на сектора: подготовка, продукция и разпространение.

Иновативна бизнес среда

4.7.

ЕИСК взе участие в дебата относно правата върху интелектуалната собственост, цифровия единен пазар и Директивата за аудио-визуалните медийни услуги (ДАВМУ). ЕИСК обаче е привърженик на идеята за подкрепа на нетрадиционни бизнес модели, съобразени с актуалните технологични промени, характерни за цифровата епоха. ЕИСК подчертава също така, че трябва да се рационализират в по-голяма степен всички настоящи политики, които съществуват за този сектор.

4.8.

Необходимо е да се проучат нови бизнес модели и да се подкрепи решимостта за вземане на смели решения. Но ЕИСК подчертава, че за да се постигне това, е необходимо всички заинтересовани страни да вземат участие в открити и всеобхватни дискусии за промяна на бизнес моделите. Освен това инициаторът на този дебат трябва да бъде самата индустрия.

4.9.

ЕИСК изразява твърдото си убеждение, че този аспект е от ключово значение за успеха на сектора и затова призовава всички заинтересовани страни да бъдат отворени към подобни нови бизнес модели, не само за да се възползват изцяло от положителните страни, които носи цифровата епоха, но и за да се приспособят към бързо променящите се модели на поведение на потребителите.

4.10.

Нужна е културна промяна в манталитета на продуцентите и телевизионните и радиооператорите. В бъдеще продуктите, предназначени за киното и телевизията, ще съществуват редом с продукти за различни медии: продуценти и оператори ще трябва да развиват различни бизнес модели в съответствие с различния характер на продуктите: те трябва да мислят за различни бюджети и различни стратегии за излъчване в зависимост от естеството и търговския потенциал на конкретните продукти. Същевременно правителствата трябва да преосмислят модела на публично финансиране, за да осигурят по-балансирано съчетание на начините за подкрепа.

4.11.

ЕИСК изразява резерви спрямо идеята за малки подобрения на настоящите бизнес практики, без те да се разглеждат от изцяло новаторски ъгъл. Например създаването на по-гъвкави възможности за разпространение може, само по себе си, да не е непременно сред добрите стопански решения, необходими за цифровата епоха.

Укрепване на творческата среда

4.12.

ЕИСК застъпва мнението, че сътрудничеството между филмовите училища е от съществено значение за по-нататъшното укрепване на сектора. Освен това той подчертава, че като част от сектора филмовите училища също трябва да бъдат включени в провежданите на европейско равнище дискусии на заинтересованите страни.

4.13.

Реалност, която изисква допълнителен размисъл в тази област, са специфичните предизвикателства, пред които са изправени филмовите училища: поради бързото темпо на технологична промяна в много случаи те обучават студентите си, използвайки остарели технологии. В резултат на това много пъти филмовите професионалисти не са подготвени да работят в технологичната среда, която съществува в собствената им индустрия.

Достъпност и развитие на публиката

4.14.

ЕИСК подкрепя схващането, че публиката също трябва да бъде част от движещата сила на сектора. По тази причина той подчертава отново изискването за подходящи данни на европейско равнище, както и за участието на потребителските организации в дискусиите на заинтересованите страни, например в Европейския филмов форум.

Събиране и анализ на данни

4.15.

ЕИСК смята, че трябва да се наблегне повече на събирането на данни на европейско равнище, което да доведе до по-добро разбиране на индустрията. Подобно събиране на данни трябва да включва елементи, отнасящи се не само до аудиторията в сектора, но и до използването на финансирането на различни равнища, конкурентоспособността на сектора и работната среда и условия.

4.16.

ЕИСК отчита и факта, че е нужно да се разработи източник на данни на национално равнище и на равнище ЕС, което ще включва и данните, използвани от финансовите посредници за оценка и управление на инвестиционния риск.

Работна среда и условия на труд

4.17.

ЕИСК е твърдо убеден, че въпросите за условията на труд и работната среда в сектора трябва да бъдат обект на дискусия и внимание. Понастоящем секторът е толкова разнообразен, че нерядко липсата на данни за условията на труд водят до липсата на внимание към тази област.

4.18.

За съжаление несигурността на работата в този сектор става все по-често явление, отчасти поради особеностите на самата индустрия (напр. кратките срокове на производство), но също и в резултат на липсата на конкурентоспособност, което води до стремеж към икономии на средства от заплащането на труда.

4.19.

Във връзка с това ЕИСК приканва Комисията да включи това предизвикателство в обхвата на съобщението и в дневния ред на дискусиите. Заинтересованите страни, представляващи работещите във филмовия сектор, трябва да бъдат приобщени към дискусиите на заинтересованите страни и към Европейския филмов форум.

Европейски филмов форум

4.20.

ЕИСК подкрепя инициативата на Комисията да създаде Европейски филмов форум. Отдавна е време представителите на сектора да се съберат и обсъдят належащите въпроси за конкурентоспособността на индустрията в съвременната цифрова епоха.

4.21.

ЕИСК изтъква, че е особено важно всички заинтересовани страни да участват наравно в този сектор. Това включва и по-малките групи заинтересовани лица, онези с по-малко „влияние“, както и представителите на потребителите и работниците.

4.22.

Макар че телевизионният сектор не е засегнат от цифровата епоха толкова силно, колкото филмовата индустрия, е важно и той да бъде включен и обсъден в рамките на по-широкия дебат, тъй като той също е важен компонент на аудио-визуалния сектор.

Насърчаване на европейска филмова грамотност

4.23.

Филмовата грамотност се разглежда от ЕИСК като важен аспект за привличането на повече европейци да ценят и търсят европейски филми. Ето защо ЕИСК препоръчва тя да бъде насърчавана на европейско и национално равнище. Това ще е от полза не само за самия сектор, но и ще подчертае важен елемент в проявата на европейското културно многообразие. Съзнавайки, че специфичният модел на оценяване на филмите в училищата може и да не работи, ЕИСК смята, че би трябвало да се разработят модели и кампании, които да подчертават успеха, красотата и изкуството на европейския филмов сектор.

Достъпност

4.24.

Езикът може да бъде разглеждан като една от пречките пред зрителите в цяла Европа и извън нея. Езикът е физическа бариера, но и част от културното многообразие. Освен това филмите са мощно средство за усвояване на чужди езици. Все пак ЕИСК счита, че средствата по „Хоризонт 2020“ би трябвало да бъдат насочени и към новаторски подход спрямо дублажа по разходоефективен начин посредством водещи и навлизащи технологии.

4.25.

Освен това ЕИСК силно насърчава аудио-визуалния сектор да използва наличните инструменти, за да гарантира, че неговите продукти могат да се ползват и от публика с намалено или увредено зрение и/или слух. Усилията в областта на научните изследвания би трябвало да бъдат насочени и към повишаване на разходната ефективност на подобни средства за достъпност.

Брюксел, 10 декември 2014 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Henri MALOSSE


14.7.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 230/52


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Гражданското общество в Русия“

(становище по собствена инициатива)

(2015/C 230/08)

Докладчик:

г-жа Mall HELLAM

На своята пленарна сесия на 22 януари 2014 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно

„Гражданското общество в Русия“

(становище по собствена инициатива).

Специализираната секция „Външни отношения“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 17 ноември 2014 г.

На 503-тата си пленарна сесия, проведена на 10 и 11 декември 2014 г. (заседание на 10 декември 2014 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 118 гласа „за“, 6 гласа „против“ и 5 гласа „въздържал се“.

1.   Общи препоръки

1.1.

Изграждането на взаимно доверие и гарантирането на свободно взаимодействие между Русия и гражданското общество в ЕС, както и оказването на възможно най-голяма подкрепа на руските независими организации на гражданското общество (ОГО), са по-важни от всякога.

1.2.

Необходимо е да се насърчава по-активно рамката за правата на човека и демокрацията, както и да се засили политическата роля на Специалния представител на ЕС за правата на човека. Въпросите на гражданското общество и правата на човека следва да бъдат част от всички двустранни и многостранни форми на диалог с Русия. Трябва да се поддържа диалог за правата на човека, в който по възможност да се привлекат заинтересовани страни от гражданското общество с опит в тази сфера. Върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност следва да провежда срещи с гражданското общество и неговите организации при всяко свое посещение в Русия.

1.3.

ЕС би трябвало да се координира и да говори „с един глас“, когато става въпрос за политическите предизвикателства и репресивните мерки, на които са подложени неправителствените организации (НПО) и медиите в Русия. ЕИСК насърчава ЕС да наблюдава отблизо и да коментира редовно различни аспекти на ситуацията на гражданското общество в Русия.

1.4.

Не би трябвало обаче да се подценява и двустранният подход като средство за постигане на напредък в разговорите с Русия. ЕС би трябвало да запази ясна позиция относно санкциите и отговорността за репресивните мерки срещу гражданското общество. Ще трябва обаче да се прояви голяма гъвкавост, за да се тръгне нагоре от настоящата ниска точка в отношенията между ЕС и Русия. Един двустранен подход би могъл да се окаже подходящ начин да се даде нов тласък на отношенията.

1.5.

Разглеждането на сътрудничеството между гражданското общество в ЕС и Русия като потенциална част от бъдещото споразумение за партньорство и сътрудничество (СПС) (1), както и предоставянето на отделна линия за финансиране на независимата платформа за диалог на гражданското общество между ЕС и Русия, също биха могли да се окажат ценна стратегическа инвестиция. Въпреки извънредните политически обстоятелства ЕС би трябвало да продължи да прилага мек и интелигентен силов подход (2) за нормализиране на ситуацията и предотвратяване на тенденцията към (само)изолиране на Русия. Във връзка с това биха могли да бъдат взети под внимание препоръките от предходните становища на ЕИСК относно Северното измерение (3) (включително политиката на ЕС за Арктика (4)), стратегията за региона на Балтийско море (5), Черноморското взаимодействие (6), Източното партньорство (7) и стратегията за региона на река Дунав.

1.6.

ЕС следва винаги да има ясна представа за демократичните процеси и предизвикателствата пред участниците в диалога. Необходимо е бързо влошаващата се ситуация по отношение на правата и свободите — каквато се наблюдава в Русия през последните две години — да бъде призната и да се вземат незабавни мерки за справяне с нея. Институциите на ЕС и държавите членки — особено онези, които не бяха ангажирани досега — следва да инвестират във и да подпомагат програмите за обмен, за сътрудничество с гражданското общество в Русия и за подпомагане на руските продемократични НПО, работещи за решаването на конкретни проблеми, като правозащитници, еколози, сдружения на потребителите, различни социални партньори, както и други независими професионални организации и т.н. В зависимост от изпълнението на определени условия следва да се предприемат подходящи стъпки за облекчаване и либерализиране на визовия режим.

1.7.

Многообразието е ключът към здравото европейско гражданско общество: ЕС трябва да работи с широк кръг от тематични и регионални заинтересовани страни от гражданското общество — въпреки и особено на фона на настоящата ситуация на засилваща се монополизация и изолация на Русия вследствие на авторитарни форми на поведение. ЕИСК призовава да се поддържат повече контакти между хората и по-специално да се извършва широкомащабен обмен в областта на образованието и междукултурния диалог като инструмент за подобряване на взаимното разбирателство и доверие. Трябва да се развиват нови платформи и формати на сътрудничество между организациите на гражданското общество в ЕС и Русия. Форумът на гражданското общество ЕС-Русия (който е подобен на Форума на гражданското общество на Източното партньорство) би могъл да се счита за една от съществуващите платформи за развитие, които са подходящи за тази цел. Следва да се обърне внимание и на участието на социалните партньори в рамките на тази или на подобна платформа.

1.8.

ЕС следва да преразгледа процедурите за оказване на финансова помощ на НПО по линия на Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ). В светлината на настоящата кампания на репресии и преследване един относително висок дял на съфинансиране би бил сериозна тежест за много руски НПО и техните партньори. Затова е важно да се увеличат възможностите за финансиране и да се гарантира сигурен достъп на руските НПО или коалиции от НПО до тях. Така например се препоръчва увеличение на бюджета на ЕИДПЧ за Руската федерация (от 3 до 9 милиона евро годишно). Следва да се обмислят някакви форми на вторично отпускане на безвъзмездна помощ, за да се позволи по-голяма гъвкавост и достъпност на механизмите за подкрепа.

1.9.

Друга ценна възможност би могло да бъде предоставянето на достъп до Европейския инструмент за съседство (ЕИС) на участници от Русия като част от трансгранични и многостранни програми за сътрудничество с партньори от ЕС и Източното партньорство. ЕИСК препоръчва също да се разшири обхватът на инструмента за партньорство (ИП), който към момента отпуска 10 милиона евро годишно за сътрудничество с Русия, като се позволи кандидатстването и от организации на гражданското общество. И накрая, обхватът на Европейския фонд за демокрация (ЕФД) може да бъде разширен с включването на Русия. Следва да се увеличи подкрепата за гражданското общество по линия на съответните програми за регионално и трансгранично сътрудничество.

1.10.

Настоящите политики на ЕС в областта на финансирането не трябва да са съсредоточени изключително върху проекти за предоставяне на помощ. Институционалната подкрепа и повишаването на професионалната компетентност са от първостепенно значение за устойчивостта на гражданското общество на икономиките в преход, каквато е Русия. За да може руското гражданско общество да върви напред, е важно да се повиши капацитетът на ОГО, включително на социалните партньори, да се подпомогне развитието на техническите/ИТ и управленските умения в рамките на общността на НПО, както и да се засили сътрудничеството с партньорите от ЕС.

1.11.

ЕИСК призовава да се разработи система за бързо реагиране/ранно предупреждение за групите и лицата в опасност или в остра нужда. Тя следва да включва, например, по-добър достъп до убежище, предоставяне на визи и удължаване на срока им, отпускане на стипендии и т.н. Изключително важно е и да се оказва съдействие и подкрепа на активисти на гражданското общество, които са били принудени да напуснат Русия по политически причини.

1.12.

ЕИСК призовава за по-интензивен обмен и връзки между заинтересованите страни от руското и от украинското гражданско общество, под структурното ръководство и с подкрепата на ЕС. ЕИСК предлага да се потърсят възможности за включване на руски партньори в големи регионални проекти със страните от Източното партньорство (ИП), по-специално в областта на демокрацията, околната среда, общественото здравеопазване, транспорта, енергийната ефективност и т.н.

1.13.

ЕС би трябвало да се стреми към по-структурирано участие на независими представители на гражданското общество в правителствения диалог ЕС-Русия, включително по важни теми от взаимен интерес като миграцията, междукултурните отношения, изменението на климата, сигурността на данните, информационната сигурност и т.н. ЕС следва също така да разработи нови интерактивни и прозрачни форми на гражданско участие както в Европа, така и в Русия. Една от стъпките в тази посока би могла да бъде среща на върховния представител на ЕС със заинтересовани страни от гражданското общество извън ЕС.

2.   Ролята на ЕИСК

2.1.

ЕИСК и руските независими организации на гражданското общество следва да потърсят начини за обогатяване на диалога между ЕС и Русия по въпросите на правата на човека и нови пътища за неговото продължаване.

2.2.

За да се укрепи взаимодействието между европейското и руското гражданско общество, следва да се предприемат следните стъпки:

2.2.1.

да се обмисли разширяване на Комитета за наблюдение ЕС-Русия с цел да се даде възможност на по-голям брой членове да участват в контактите с руските партньори;

2.2.2.

да се укрепи сътрудничеството между ЕИСК и Форума на гражданското общество ЕС-Русия, за да се наблюдава развитието на руското гражданско общество и да се проучат начини за засилване на диалога между ЕС и руските независими ОГО (в това число екологични, потребителски, селскостопански, социални и други професионални и работещи за решаването на конкретни проблеми организации, и т.н.);

2.2.3.

да се установят и развиват контакти с широк спектър от независими социални партньори (напр. работодателски сдружения и профсъюзи) в Русия;

2.2.4.

да се подкрепят, засилят и приоритизират усилията за привличане към участие в действията за насърчаване на сътрудничеството и гражданското общество в Русия и Украйна и в другите страни от Източното партньорство, включително в сферата на трудовите отношения; да се обмисли каква специална роля може да играе ЕИСК при организирането на сътрудничеството между Русия и Украйна на равнище гражданско общество.

2.2.5.

Заради политическата ситуация ЕИСК отмени съвместните си семинари с Обществената палата на Руската федерация (ОПРФ). Комитетът все пак продължава да поддържа контакти с ОПРФ за решаването на конкретни проблеми и ще установи контакти и със службата на руския омбудсман.

3.   Встъпителни бележки

3.1.

В началото на март 2014 г. Руската федерация предприе активни стъпки за анексирането на Автономната република Крим в Украйна. Смята се, че от април 2014 г. насам Русия води „война чрез посредник“ в Източна Украйна, оказвайки все по-голяма подкрепа на проруските сепаратисти в изкуствено създадените Донецка и Луганска народна република и нахлувайки директно на територията на Украйна. Това е тест за европейската система за сигурност, която датира от преди десетилетия, и за по-широките международни споразумения от периода след Втората световна война. От лятото на 2014 г. насам ЕС и САЩ наложиха редица санкции на отделни лица и предприятия от Русия в отговор на анексирането на Крим и кризата в Източна Украйна. На 21 септември 2014 г. в Москва и други големи градове бяха проведени може би най-големите антивоенни протести през последните години (оценките за броя на участниците варират между 25 и 50 хиляди души).

3.2.

Президентът Владимир Путин и руското правителство посветиха 2013 г. и 2014 г. на усилия да укрепят властта си, маргинализирайки всяка потенциална опозиция. През последните години руското правителство прие редица сурови закони в отговор на масовите протести в периода между декември 2011 г. и средата на 2012 г. Наред с останалите рестриктивни мерки, законите засилиха контрола върху НПО и интернет, драстично увеличиха глобите за участие в неразрешени улични протести и разшириха обхвата на определението за измяна.

3.3.

Ситуацията във връзка с правата на човека и гражданското общество в Руската федерация се влошава. Измененията в закона за нетърговските организации (известен още като закона за „чуждите агенти“), в съчетание с други законодателни нововъведения, санкционират правозащитната дейност и демонизират НПО в очите на обществеността, като така възпрепятстват развитието на гражданското общество. Безпокойство буди фактът, че напоследък нараства броят на делата срещу организации на гражданското общество. Цялостният социален и политически климат е все по-враждебен към НПО и всички, изказващи независимо мнение.

3.4.

Други рестриктивни закони като забраната на пропагандирането на „нетрадиционните сексуални отношения“ сред непълнолетни водят до стигматизиране и увеличават дискриминацията и насилието от хомофобски подбуди. Освен това поредица от предприети неотдавна законодателни и административни мерки отвориха пътя за извършване на репресии срещу независимите медии в Русия.

3.5.

В заключенията си от 16 юли 2014 г. Европейският съвет „приканва Комисията да направи преоценка на програмите за сътрудничество между ЕС и Русия с оглед на вземането на решение за временното преустановяване на изпълнението на програми на ЕС за двустранно и регионално сътрудничество съобразно всеки отделен случай. Независимо от това, проектите, насочени единствено към трансграничното сътрудничество и гражданското общество, ще бъдат запазени“. При дадените обстоятелства е необходимо да се помисли как институциите и гражданското общество на ЕС могат да спомогнат за подобряване на условията за групите на гражданското общество в Русия и за укрепване на истинския граждански и социален диалог.

4.   Обща картина на ситуацията на гражданското общество

4.1.

През последните години редица ключови международни заинтересовани страни — от ООН, Европейския съюз, Европейския парламент, Съвета на Европа и ОССЕ — изразиха безпокойство относно стесняването на пространството за гражданското общество в Русия.

4.2.

Руското гражданско общество — в широкия смисъл на понятието, който включва всякакви видове сдружения с нестопанска цел — претърпя значителни промени от началото на 90-те години насам. През последните години към неправителствените организации се присъединиха множество слабо организирани коалиции и групи граждани, обединили се, за да работят по благотворителни или образователни проекти, за ограмотяване по въпросите на правата и т.н., макар че в сравнение с периода на възникването си преди около 20 години съвременното руско гражданско общество се сблъсква със среда, която не благоприятства личната инициатива и социалната активност.

4.3.

След завръщането на Владимир Путин в Кремъл през май 2012 г. бяха прокарани редица репресивни закони, а властите получиха много широки правомощия да ограничават основните свободи. Сред тях можем да споменем промяната в определението за измяна, която позволява да се санкционира международната правозащитна дейност. Въведени бяха огромни глоби за участие в „неразрешени“ демонстрации. Законът, забраняващ „пропагандирането на хомосексуализма“, отявлено дискриминира ЛГБТ лицата. Лично ръководителите на НПО носят наказателна отговорност за неспазване на нововъведенията в закона за НПО.

4.4.

На практика гражданското общество в Русия е изправено пред екзистенциална дилема (8). Някои наблюдатели на правата на човека считат, че тези репресии срещу гражданското общество са „безпрецедентни по своя мащаб в постсъветската история“ и дори са се „засилили след разгръщането на украинската криза“ (9). Същевременно държавата предостави сериозно финансиране на така наречените „социално ориентирани“ групи, с което добави и тази линия на разделение в общността на НПО.

4.5.

Наблюдава се политически мотивирано преследване на активисти и сурово отношение към опонентите и критиците на управляващите. Следва да се отбележи, че няколко политически затворници бяха амнистирани и освободени преди Олимпийските игри в Сочи през 2014 г. (включително Михаил Ходроковски и членовете на пънк групата „Pussy Riot“). През същия период обаче няколко десетки участници в протеста на площад „Болотная“ в Москва на 6 май 2012 г. бяха съдени по обвинение в „организиране на масови безредици“ и употреба на сила срещу полицията (10). Местни и международни правозащитни институции нееднократно оспориха пропорционалността и адекватността на обвиненията.

4.6.

Измененията в действащия закон за НПО (известен като закона за „чуждите агенти“), внесени през ноември 2012 г. (11), станаха основен елемент от репресиите срещу гражданското общество в Русия и дадоха началото на кампания за маргинализиране на руските НПО.

4.7.

Безпокойство буди фактът, че законът за „чуждите агенти“ и много приети впоследствие репресивни закони в Русия зададоха погрешен тон за развитието на гражданското общество в по-широкия регион (12). Самото понятие „чужд агент“ незабавно върна на дневен ред острата, наситена с омраза реторика от времето на Съветския съюз, с ясния подтекст, че неправителствените организации са „шпиони“ („агенти“).

4.8.

Първоначално новият закон задължи всички НПО, които получават финансиране и се занимават с т.нар. „политическа дейност“ (тоест, с правозащитна дейност), да се регистрират пред властите като „чужди агенти“. Неспазването на това изискване се наказва с прекратяване на дейността на организацията без съдебна заповед. Прилагането на закона през февруари 2013 г. започна с общонационална акция за инспектиране на над 1  000 НПО (13) (в по-късните си коментари относно критиките по този повод Владимир Путин призна, че се е стигнало до някои „крайности“ в прилагането на закона).

4.9.

Над 60 правозащитни групи и организации на гражданското общество — много от които изтъкнати — бяха обвинени в „административни нарушения“ и обжалваха (с различна степен на успех) обвиненията и глобите, наложени вследствие на тези инспекции. Прекратена беше дейността на базираната в Москва НПО „Голос“ — най-изявената организация за наблюдение на изборите, както и на още няколко НПО. В ход са и други съдебни производства, а 13 НПО подадоха жалби в Европейския съд по правата на човека. Нито една НПО не е направила доброволно такава регистрация (14).

4.10.

През юни 2014 г. законът отново беше изменен, като на Министерството на правосъдието беше предоставено правомощието да определя НПО за „чужди агенти“ по свое усмотрение, заобикаляйки напълно съдебната система. Първите шест организации бяха качени на уебсайта на министерството почти незабавно след влизането в сила на закона (15). От 1 октомври 2014 г. насам в списъка бяха включени 15 НПО, много от които се занимават със стратегически съдебни спорове и оказват правна помощ (16).

4.11.

Много малко са държавните институции в Русия, които се занимават с въпросите на гражданското общество и правата на човека: службата на омбудсмана, Президентският съвет за гражданското общество и до известна степен, Обществената палата (17). Обществената палата беше партньорска организация на ЕИСК за поддържане на официални контакти с руската страна (18). Капацитетът на тези институции обаче е недостатъчен за справяне с последните негативни развития в областта на НПО и организациите на гражданското общество в Русия.

5.   Социален диалог

5.1.

Тристранният комитет е официалният орган на Русия за регулиране на колективните трудови правоотношения (съгласно концепцията на Международната организация на труда — МОТ). Комитетът се състои от 30 представители за всяка една от трите страни: общоруските профсъюзи, руското правителство и работодателските сдружения. Понастоящем комитетът работи в рамките на Общото споразумение за периода 2014 — 2016 г. (19) Колективните трудови споразумения се договарят и подписват на равнището на всяка отделна структура.

5.2.

И работодателите, и профсъюзите са представени в комитета от големи сдружения. Руският съюз на индустриалците и предприемачите (РСИП) (20) е водеща асоциация на 361 работодатели в големи промишлени сектори. Представителите на РСИП са част от групата на работодателите в Тристранния комитет. РСИП осигурява на своите членове посредничество при спорове и насърчава бизнес сътрудничеството с предприятия от ЕС. Общо членовете на РСИП отговарят за около 6 милиона работници; съюзът е подписал Социалната харта на руските предприятия и е част от Глобалния договор и Глобалната инициатива за отчитане (ГИО). Сред предприемаческите сдружения са Търговската и промишлена палата (21), „Опора России“ (малки и средни предприятия) и др.

5.3.

Профсъюзното движение в съвременна Русия никога не е било силен независим глас; в това отношение обаче има няколко обнадеждаващи примера, като доста често те са ограничени само в автомобилната промишленост.

5.4.

Водеща сила в тази област е Федерацията на независимите профсъюзи в Русия (ФНПР), наследник на подобен модел „съюз на съюзите“ от времето на Съветския съюз (ВТсСПС). ФНПР се опита да се превърне в мост между профсъюзите и властите; в същото време тя беше критикувана за отявлено проправителствените си позиции и за неучастието си в стачки, улични протести и т.н. Друго водещо обединение на съюзи е Руската конфедерация на труда (РКТ) (22). По-малките профсъюзи включват „Соцпроф“, Съюза на профсъюзите на Русия (СПР) и др.

5.5.

Въпреки че Русия е подписала всички основни конвенции на МОТ, наблюдението на социално-икономическите и трудовите права в Русия продължава да дава поводи за безпокойство, което се споделя и от ЕИСК.

5.6.

Свободата на събиране като трудово право е изключително проблематична област — според активистите е почти невъзможно да се организира стачка, без да се наруши законът (23). Същевременно в руското законодателство няма ясно определение за дискриминация, поради което работодателите могат лесно да дискриминират потенциалните и настоящите си работници на основание пол, възраст и профсъюзна принадлежност. Непривилегированите групи работници — като затворниците или малцинствата — са особено уязвими, а синдикалистите са лишени от ефективна правна защита срещу натиск и преследване (24).

5.7.

Центърът за социални и трудови права, който е единственият специализиран в тази област мозъчен тръст в Русия, съобщи за близо 1  395 случая на трудови протести през периода 2007 — 2013 г., като техният брой расте с всяка изминала година (25).

6.   Медии и свобода на словото

6.1.

Свободата на информацията и медиите в Русия е под заплаха. След повторното криминализиране на клеветата, през 2014 г. бяха приети множество нови закони за налагане на рестрикции на печата и интернет. Няколко независими медийни групи — печатни, радиа, онлайн медии — бяха закрити или принудени да сменят собственика, персонала и редакционната си политика. Тези неотдавнашни действия са в несъмнено противоречие с буквата и духа на международните задължения на Русия.

6.2.

Законът за информацията и информационните технологии (изменен през февруари 2014 г.) сега позволява да бъдат блокирани уебсайтове по искане на главния прокурор, ако се смята, че поместват „екстремистко“ съдържание или призовават за масови безредици или неразрешени събирания.

6.3.

Законът за борба с тероризма беше изменен през май с включването на нови разпоредби за блогърите с читателска маса от над 3  000 посещения дневно. Сега те трябва да се регистрират в Роскомнадзор, след което са длъжни да спазват руското законодателство за медиите при списването на блоговете си (включително ограниченията по време на избори и т.н.). Те могат да бъдат задължени и да разкрият истинското си име или друга информация и носят отговорност за коментарите на трети лица, поместени под техните постове. Неизвършването на регистрация се наказва с глоба.

6.4.

ЕС и международната общност са силно обезпокоени от още една законодателна инициатива, с която се предлага от януари 2016 г. чуждестранните инвестиции в медийни дружества в Русия да се ограничат до 20 %.

Брюксел, 10 декември 2014 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Henri MALOSSE


(1)  Вече няколко години Русия и ЕС водят преговори за сключване на ново споразумение за партньорство и сътрудничество (СПС) — основен институционален документ, поставящ началото на процеса между страните. Предходното десетгодишно СПС влезе в сила през 1997 г. и след изтичането си беше автоматично продължавано на всеки 12 месеца. То обаче вече не отговаря на нуждите на отношенията между ЕС и Русия.

(2)  Това понятие беше въведено в международните отношения от Joseph Nye, професор в Харвард. Според концепцията на Nye за повишаване на ефективността на международните отношения се използват както твърдата (военна), така и меката сила (всички форми на дипломация).

(3)  „Бъдещето на политиката относно Северното измерение“, 5.7.2006 г.; докладчик: Filip Hamro-Drotz (ОВ C 309, 16.12.2006 г., стр. 91–95).

(4)  „Политика на ЕС за Арктика“; вж. също http://ec.europa.eu/maritimeaffairs/policy/sea_basins/arctic_ocean/index_en.htm

(5)  „Балтийски регион: ролята на организираното гражданско общество за подобряване на регионалното сътрудничество и определяне на регионална стратегия“, 13.5.2009 г., докладчик: Marja-Liisa Peltola (ОВ C 277, 17.11.2009 г., стр. 42–48).

(6)  „Създаване на мрежи от организации на гражданското общество в Черноморския регион“, 9.7.2008 г., докладчици: Mihai Manoliu и Веселин Митов (ОВ C 27, 3.2.2009 г., стр. 144–151).

(7)  „Включване на гражданското общество в Източното партньорство“, 13.5.2009 г., докладчик: Ivan Voleš (ОВ C 277, 17.11.2009 г., стр. 30–36).

(8)  Anna Sevortian. European Human Rights Advocacy Centre Bulletin (Бюлетин на Европейския център за защита на правата на човека), зимата на 2013 г. http://ehracmos.memo.ru/files/WinterBulletin2013ENGWEB.pdf

(9)  http://www.hrw.org/news/2013/04/24/russia-worst-human-rights-climate-post-soviet-era

(10)  На един от обвиняемите бяха наложени условна присъда и ограничение върху пътуванията, друг беше осъден на принудително настаняване в психиатрично заведение за неопределен период, а останалите получиха присъди, вариращи от две години и половина до четири години и половина затвор. Срещу други четирима се води съдебен процес по обвинение в масови безредици и насилие срещу полицията.

(11)  През 2014 г. законът беше подкрепен и с решение на Конституционния съд.

(12)  През септември 2013 г. подобна инициатива срещу „чуждите агенти“ беше внесена в парламента на Киргизстан; сходни идеи бяха обсъдени в Казахстан и другаде.

(13)  За мнозинството от НПО тези „проверки“ не са еднократно събитие. Работата на много от тях е била прекъсвана от инспектори, които обикновено се представят за екип от прокуратурата, регистрационните, миграционните или данъчните власти, полицията, пожарната или дори за телевизионен екип. През юни 2013 г. в руската Дума беше разпространен друг законопроект, който разширява списъка с основания за извършване на случайни проверки на НПО без предварително уведомление.

(14)  http://www.hrw.org/reports/2013/04/24/laws-attrition

(15)  Това са: Асоциацията „Голос“ (Москва), регионалният филиал на „Голос“ (Москва), Центърът за изследвания в областта на социалната политика и равенството между половете (Саратов), „Жените на Дон“ (Новочеркаск) и Центърът за подпомагане на обществените инициативи (Кострома).

(16)  Вж. списъка на интернет страницата на Министерството на правосъдието: http://unro.minjust.ru/NKOForeignAgent.aspx

(17)  Обществената палата беше създадена през 2005 г. като държавна институция с консултативни правомощия, имаща за задача да следи и да отправя препоръки по парламентарните инициативи и държавните политики. Тя се състои от 126 членове, избрани с мандат от 2 години. За първото ѝ заседание президентът Путин назначи една трета от членовете. Работата на палатата също предизвиква полемика.

При последния избор на директор на палатата на поста беше назначен Александр Бречалов, председател на Общоруската обществена организация на малките и средните предприятия „Опора России“. Вж. още на www.oprf.ru/en

(18)  Въз основа на Меморандума за разбирателство от 2008 г.

(19)  http://www.unionstoday.ru/news/social/2013/12/25/18878

(20)  РСИП поддържа официални контакти с BusinessEurope и е член на Международната организация на работодателите (IOE) и МОТ.

(21)  Търговската и промишлена палата на Руската федерация е член на Асоциацията на европейските търговски палати (Eurochambres).

(22)  И двете организации членуват в Международната конфедерация на профсъюзите (МКП) и регионалната ѝ структура за Европа — Паневропейския регионален съвет (ПЕРС).

(23)  http://www.unionstoday.ru/news/actual-18/2013/09/26/18592

(24)  Този въпрос беше обсъден от Президентския съвет по правата на човека на 18 април 2014 г.

(25)  http://trudprava.ru/expert/analytics/protestanalyt/1047


III Подготвителни актове

ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ

503-та пленарна сесия на ЕИСК, 10 и 11 Декември 2014 г.

14.7.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 230/59


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Научните изследвания и иновациите като източници за възстановяване на растежа“

(COM(2014) 339 final — SWD(2014) 181 final)

(2015/C 230/09)

Докладчик:

г-н Gerd WOLF

На 10 юни 2014 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 304 от ДФЕС, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Научните изследвания и иновациите като източници за възстановяване на растежа“

COM(2014) 339 final — SWD(2014) 181 final.

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 19 ноември 2014 г.

На 503-тата си пленарна сесия, проведена на 10 и 11 декември 2014 г. (заседание от 11 декември 2014 г.) Европейският икономически и социален комитет прие с единодушие настоящото становище.

1.   Резюме и препоръки

1.1.

Комитетът категорично подкрепя представената от Комисията цел, както и предложените за постигането ѝ мерки. Тяхното изпълнение обаче попада основно в сферата на компетентност и във функциите на държавите членки.

1.2.

С оглед на недостатъчните лостове за влияние от страна на Комисията върху политиката на държавите членки в тази област Комитетът отправя призив към всички заинтересовани страни да проявят добра воля, конструктивно отношение и решимост, да дадат приоритет на тази неотложна, но трудна задача и упорито и без допълнителни бюрократични механизми да я доведат до успех.

1.3.

От гледна точка на Комитета в този процес приоритетни са следните задачи:

изграждане и по-нататъшно укрепване на капацитета за върхова научноизследователска и развойна дейност, както и на центрове за иновации, като при това за ориентир служат най-успешните до момента примери; привеждане на университетското обучение, оборудване и участие в съответствие с тази цел,

достатъчно и устойчиво насърчаване на фундаменталните изследвания като извор за бъдещи иновации,

насочване на обществената нагласа към насърчаване, приемане и, доколкото това е подходящо, намаляване или пълно отстраняване на възпиращите ги административни, икономически и обществени пречки,

предоставяне на достатъчна подкрепа и закрила на МСП, на новосъздадени предприятия и предприятия на социалната икономика като основен стълб на всяка ефективна политика в областта на иновациите,

доизграждане на Европейското пространство за научни изследвания и иновации,

създаване на привлекателен и стабилен европейски пазар на труда за изследователите и най-сетне ефективно премахване на специфичните социални недостатъци.

1.4.

За подробни разяснения Комитетът препраща към следващите глави.

2.   Съдържание на съобщението на Комисията (много съкратено)

2.1.

Съобщението си поставя за цел чувствителното увеличаване на потенциала за научни изследвания и иновации (НИИ) — необходим двигател за възстановяване на растежа. Това следва да е постижимо чрез повишаване на качеството на необходимите за фискална консолидация инвестиции, които трябва да се направят в рамките на благоприятстващите растежа стратегии на държавите членки.

2.2.

За тази цел Комисията предлага следното:

i)

В съответствие с концепцията за благоприятстваща растежа фискална консолидация държавите членки трябва да запазят стимулиращите растежа разходи, по-специално за НИИ.

ii)

Тези инвестиции трябва да бъдат придружени от реформи за повишаване на качеството, ефективността и въздействието на публичните разходи и инвестициите на бизнеса в НИИ.

iii)

Във връзка с това държавите членки следва да се насочат към три приоритетни оси на реформа, свързани със:

качеството при разработването на стратегии и процеса по изготвяне на политики,

качеството на програмите и механизмите за финансиране,

качеството на институциите, които осъществяват НИИ.

2.3.

Комисията ще подпомага държавите членки в този процес и ще използва придобития опит в рамките на водещата инициатива (1)„Съюз за иновации“ и за Европейско научноизследователско пространство.

2.4.

Освен това е абсолютно необходимо да се подсили по-широкообхватната иновационна екосистема и за тази цел да се създадат подходящи рамкови условия за европейските дружества.

2.5.

След стартирането на „Съюза за иновации“ наистина беше постигнат значителен напредък. Въпреки това обаче трябва да се положат допълнителни усилия за:

задълбочаване на единния пазар,

улесняване и разнообразяване на достъпа до финанси,

подсилване на иновационния капацитет на публичния сектор,

създаване на устойчиви на кризи работни места в дейности, изискващи интензивно използване на знания,

развиване на база от човешки ресурси с иновационни умения,

насърчаване на изследванията в гранични области на науката,

предприемане на мерки по външното измерение на политиката за НИИ, и

по-стабилно интегриране на науката и иновациите в обществото.

2.6.

Комисията приканва Съвета да се заеме с тази тема в духа на нейното съобщение и на нейните предложения.

3.   Общи бележки на Комитета

3.1.

Тясно свързани с историческия процес на Просвещението (2), научните изследвания и иновациите за много кратък период от време донасят на човечеството най-големия постиган някога напредък по отношение на знанията, здравето, техническите умения и благосъстоянието. Те са двигателят за по-нататъшен икономически растеж и социален напредък.

3.2.

Това се осъзнава и от държавите извън Европа. Затова все повече се изостря глобалната конкуренция в областта на знанията и иновациите. Междувременно преди всичко в Азия много динамично се изграждат важни научно-технологични центрове и се увеличават средствата, изразходвани за научни изследвания и капацитет за иновации.

3.3.

Комитетът категорично подкрепя представената в съобщението на Комисията цел и предложените за постигането ѝ мерки. Те отговарят на многократно отправяните от него препоръки (3).

3.4.

Ето защо става все по-неотложен въпросът за прилагането на предложените мерки и за наличните за тази цел средства. Както е посочено от Комисията, въпросните проблеми и задачите за решаване са предимно в правомощията на държавите членки.

3.5.

За да оказва Комисията финансово и целенасочено въздействие върху политиките на държавите членки в областта на научните изследвания и иновациите, на разположение са преди всичко средствата по програмата „Хоризонт 2020“. Както Комитетът многократно е предупреждавал, с тези средства може да се постигне само слаб ефект.

3.6.

Поради това Комитетът призовава всички заинтересовани страни да проявят добра воля, конструктивно отношение и решимост да дадат приоритет на тази неотложна задача и постепенно, упорито и без допълнителни бюрократични механизми да я доведат до успех.

3.7.

За тази цел е необходимо да бъде отбелязан напредък от всички държави — членки на ЕС. Важното е преди всичко във всички държави членки, особено в не толкова напредналите в тази област, да се изградят и подкрепят модерен капацитет за върхова научноизследователска и развойна дейност и центрове за иновации, както и университетското обучение и оборудване да се приведат в съответствие с тази цел. Европа се нуждае от университети от световна величина. Поради това университетите и научноизследователските центрове трябва да се насърчават приоритетно като генератори на иновативни личности и идеи.

3.8.

Това преди всичко изисква там да се извършат съответните структурни реформи (включително международна оценка на качеството) и средствата от структурните фондове и от Кохезионния фонд на ЕС също да се предоставят и използват целенасочено за тази задача: това трябва да бъде изисквано и проследявано от страна на Комисията. По този начин могат да се отворят възможности за взаимодействия и да се намали съществуващата в рамките на Европа пропаст в областта на иновациите.

3.9.

Там, където все още не съществува модерна и успешна система в областта на науката и научните изследвания, тя трябва да се изгради чрез обмен на опит и процес на изучаване на най-добрите практики. За целта е необходимо да бъдат поканени водещи и опитни висококвалифицирани учени, на които да се разреши и предостави самостоятелност, свобода на действие и достатъчно и сигурни финансови средства. Тук ползотворна роля може да изиграе и партньорската концепция „Туининг за върхови постижения“ (Twinning of Excellence), при която вече съществуващи клъстери за върхови постижения поемат ролята на партньор.

3.9.1.

Комитетът предупреждава обаче за опасността от прекомерно опростяване и от свързаната с него загуба на системна конкуренция като необходима хранителна среда за бъдещи иновации. Съответно Комитетът предупреждава и за риска от твърде формализирани критерии за оценка. За разлика от това „международната партньорска проверка“ (International Peer Review) е най-добрата съществуваща и абсолютно необходима мярка, за да може — въпреки възможните слабости при преценяването на революционни идеи — да се оценява и гарантира в общоевропейски план нужното качество на НИРД.

3.10.

Вярно е, че интервалът от време от извършването на инвестициите в НИИ до успешния резултат от създадените иновации понякога е изключително дълъг и поради това е особено трудно да се прогнозира и оцени причинно-следствената връзка.

3.11.

Но въпреки това отдавна е установено, че икономическото развитие и благосъстоянието на една държава, доколкото не се основават предимно на наличието на суровини, са особено тясно свързани с нейните инвестиции в НИИ и с произтичащата от това нейна способност за иновации.

3.12.

В този контекст Европа се нуждае от високопроизводително, отворено и привлекателно за най-добрите таланти от цял свят общо научноизследователско пространство, което да ориентира нейната имиграционна политика по тези критерии и в което изграждащите го национални научни системи да си сътрудничат по-ефективно на европейско равнище и по-активно да се свързват в мрежи с най-успешните международни институции.

3.13.

На Европа са нужни също така политически усилия и обществена нагласа за насърчаване, приемане и възнаграждаване на иновациите и за създаването на предпоставки за ангажирано предприемачество, нагласа, която прави всичко възможно за идентифициране, оценка и, доколкото това е подходящо, за намаляване или пълно отстраняване на възпиращите ги административни, икономически и обществени пречки, и следователно за подобряване и укрепване на иновационната екосистема.

3.14.

Това изисква държавите — членки на ЕС, да прилагат политика в областта на научните изследвания и иновациите, която обвързва националните дейности с европейските и международните инициативи и води до взаимодействие на политиката, науката, икономиката и гражданското общество също и на европейско равнище, но същевременно е свързана с местните или регионалните инициативи.

3.15.

Защото наред с НИИ, финансирани с публични средства, пазарни успехи с нови продукти, услуги и процеси имат преди всичко онези предприятия, които от своя страна сериозно инвестират в научноизследователска и развойна дейност. Посредством иновациите тези предприятия, включително предприятията в социалната икономика, допринасят решително за гарантирането на позицията на Европа на световните пазари и за създаването и съответно запазването на работни места в Европа.

3.16.

За съжаление това не се отнася за всички големи предприятия. Една от причините може да бъде обусловеният от системата страх на мениджмънта от свързани с т.нар. „дисруптивни технологии“ пазарни рискове (4). Самолетът не е изобретен и доразвит от корабостроителната или железопътната промишленост, а иновациите, разработени от Microsoft и Apple, също не са дело на господстващите дотогава на пазара концерни в областта на електротехниката и електрониката.

3.17.

Поради това новите идеи често идват или се предлагат на пазара от предприемчиви личности и интердисциплинарни колективи или дори от външни за сектора предприятия. Ето защо МСП, новосъздадените предприятия и предприятията от социалната икономика имат особено важна роля. Тяхното достатъчно насърчаване и закрила трябва да бъдат основен стълб на всяка ефективна политика в областта на иновациите.

3.18.

Както вече беше подробно разяснено в становището относно „Съюз за иновации“ (5), значителен потенциал за иновации съществува в целия спектър на взаимоотношенията между хората и на организационните форми, включително предприятията от социалната икономика. Те обхващат цялата сфера на научна, икономическа и социална дейност, която се засяга в останалите глави. Иновациите не трябва непременно да бъдат продукт на системна научноизследователска и развойна дейност, а може да възникват от практическата работа на място и от натрупания там опит. Те се отнасят например за:

иновативни работни места,

сътрудничество между социалните партньори и представителите на гражданското общество,

социални иновации, които вземат под внимание онези потребности, които не се отчитат подобаващо от пазара или публичния сектор,

ролята на работниците и служителите като източник на знания и идеи.

Комитетът подкрепя отново (6) целта на Европейската комисия да насърчава подобни иновации в рамките на широк спектър.

4.   Специфични бележки на Комитета

4.1.

Комитетът отново заявява, че между научните изследвания и иновациите съществуват силни взаимовръзки, но въпреки това те имат различни характеристики и се развиват при различни условия на труд (7). Следователно, важно е тези различни условия на труд да се признаят в тяхната автономност, но същевременно да се интегрират по най-добрия възможен начин помежду им.

4.2.

Що се отнася до използването на публични средства, тоест на финансовите средства, които произхождат от данъците на гражданите и от бизнеса и се насочват чрез демократични процеси, Комитетът уточни неотдавна (8), че всяко финансиране от страна на Комисията (което, както е известно, е от публични средства) би следвало да се концентрира върху онези задачи, които са по-малко подходящи за подпомагане с частни средства. Типични основания за това могат да бъдат следните:

Съществува голям риск от неуспех, в замяна на което обаче, в случай на успех, ползата би била голяма.

Възникващите разходи са много високи и могат да бъдат поети само обединено от множество публични източници.

Времето до проявяването на практическата полза е твърде дълго.

Става дума за хоризонтални или ключови технологии (например иновативни материали).

Резултатът не е лесно продаваем, но става дума за обща социална или екологично обусловена необходимост.

4.3.

По отношение на насърчаването на научноизследователската и развойната дейност Комитетът обобщава своята позиция по следния начин:

да се насърчават в достатъчна степен фундаменталните изследвания, както с цел допълнителни и задълбочени познания за природата, така и като благоприятна почва за нови идеи и основополагащи иновации. Това по никакъв начин не трябва да се ограничава до програмната част от „Хоризонт 2020“ под ръководството на Европейския съвет за научни изследвания (ЕСНИ), а трябва да получи достатъчна тежест и във всички останали програмни части,

да се уважава и закриля свободата на науката и научните изследвания,

както и досега, върховите постижения да се прилагат като основен критерий за оценка при възлагането на поръчки за научни изследвания,

да се осъществява сътрудничество отвъд националните граници и да се обединява капацитетът за работа,

да се създаде отворен и привлекателен европейски пазар на труда за изследователите и да бъдат най-накрая ефективно премахнати или компенсирани социалните недостатъци, породени от твърде големия брой временни трудови договори и от транснационалната мобилност,

рамковите условия и административните правила да се ориентират според потребностите на високопроизводителната наука,

да се гарантира оптимален обмен на, достъп до и трансфер на научни данни (9),

да се открои по-силно международното измерение на европейското научноизследователско пространство.

4.3.1.

Комитетът повтаря отново предупрежденията си (10) да бъдат най-сетне ефективно премахнати онези социални рискове и недостатъци за изследователите, породени от необходимата и желана транснационална мобилност, както и от недостига на стабилни работни места. Затова той приветства най-новата инициатива на Комисията за улесняване на мобилността на изследователите в Европа чрез нов общоевропейски пенсионен режим (RESAVER) (11). Той ще даде възможност на изследователите да се местят свободно в различни страни, без да се тревожат, че ще изгубят своите пенсионни права. Комитетът счита това за стъпка в правилната посока, без да може отсега да оцени пригодността на избрания подход.

4.3.2.

В настоящото становище Комитетът не се спира на конкретните научноизследователски теми, тъй като те бяха разгледани обстойно в становището му относно програма „Хоризонт 2020“. Той повтаря отново, че и в това отношение е необходимо да се оказва достатъчно влияние върху програмните цели на държавите членки.

4.4.

По отношение на насърчаването на иновациите Комитетът обобщава своята позиция по следния начин. Обикновено иновации се създават:

с цел задоволяване на обществени потребности и преодоляване на предизвикателства или с цел отстраняване на недостатъци, били те от по-техническо или по-скоро от социално естество,

в хода на разработването или подобряването на продукти с цел повишаване на качеството или увеличаване на продажбите,

от нови научни достижения на фундаменталните изследвания, за да могат по-добре да се решават вече познати проблеми,

като резултат от нови идеи, за да се създадат напълно нови възможности, например за придвижване (самолет), навигация (GPS) или комуникация и улесняване на работата (интернет),

за да се задоволят потребности, които преди това дори не са били установени,

като инструмент за или като съпътстващ продукт на научните изследвания. При това може да се касае например за нови ключови технологии. Ярък пример е световната мрежа (World Wide Web), която беше разработена от CERN (12), един от центровете на европейските научни изследвания и научноизследователски инициативи, намиращ се в Женева, за да приобщи университетите и научноизследователските институции, с които си сътрудничи, към научните данни и да ги свърже с изследователската програма. Нейният огромен икономически и социален потенциал за съжаление не беше достатъчно бързо разпознат и използван в рамките на Европа. И до днес той не може да бъде оценен в пълния му обхват.

4.5.

Често тези идеи могат да се превърнат в иновации и иновативни продукти едва чрез създаването на нови предприятия. Ето защо една от най-важните политически мерки за насърчаване на иновациите е да се подкрепя и улеснява създаването на такива нови предприятия и тяхното съществуване през критичните първи — например 5 до 10 — години.

4.6.

Въпреки че досега иновациите винаги са били от полза за човешкото общество като цяло и решително са допринасяли за благосъстоянието и конкурентоспособността, те понякога се сблъскват със сериозни обществени и икономически пречки. Това е така, тъй като новото в икономиката, търговията, обществото и политиката често се възприема първоначално като заплаха.

4.7.

Иновациите наистина могат да доведат до икономически или пък социален прелом, при който отделни сектори и фирми биват изтласквани, първоначално се губят работни места или отслабва положението на господстващи обществени класи, и който едва в дългосрочен план разкрива своя полезен и благотворен за цялото общество потенциал. Такива примери са механичният тъкачен стан, въвеждането на социалното партньорство, генното инженерство, Google и Amazon или въвеждането на технологии за използване на енергия от възобновяеми енергийни източници. Освен това твърде бързите, обусловени от иновациите поврати може да се окажат прекалено предизвикателни за способността на обществото и икономиката за адаптиране (амортизационни цикли).

4.8.

Произтичащите от това опасения на отделни обществени групи станаха повод понятието „отговорни научни изследвания и иновации“ (Responsible Research and Innovation) (13) да бъде въведено от Комисията (14). Предвид възловите постижения в областта на научните изследвания и иновациите като двигател и основа на днешния стандарт на живот и знания, както и като определяща хранителна среда за историческия процес на Просвещението, от който водят началото си основните представи и идеи за правата на човека и разделението на властите в държавата, Комитетът счита това понятие за подвеждащо и едностранчиво. Поради това той предлага да се преосмисли въздействието му върху иновативността на ЕС и върху обществената оценка за значението на научните изследвания и иновациите.

4.8.1.

Разбира се, научните изследвания и иновациите трябва да следват действащите закони и етичните принципи.

4.8.2.

Горното изискване важи обаче и за всяка друга дейност в обществената сфера, независимо дали е в областта на медицината, икономиката, журналистиката, законодателството, политиката или правораздаването. Затова Комитетът не смята, че е подходящо, разбирането за отговорно действие да бъде налагано само и изрично по отношение на НИИ.

4.9.

Наред с тези по-скоро принципни пречки, най-много трудности на основателите на иновативни предприятия създава обаче, наред с критичния въпрос за финансирането, и изискването към предприятията да спазват многобройните — при това фрагментирани в рамките на Европа — разпоредби.

4.9.1.

Поради това Комитетът повтаря своята препоръка (15), на новосъздадени предприятия да бъде предоставян „гратисен период“ в рамките на подходящ срок и свобода на действие, при условие че са под определен критичен размер. Това би могло да стане чрез клауза за изключване, която да освободи през този период въпросните предприятия от повечето обичайни административни изисквания и разпоредби, за да им бъде даден първоначален икономически и технически шанс за успех.

4.10.

Както беше подчертано в предишни становища, към които той изрично препраща във връзка с допълнителни по-подробни препоръки — включително и относно социалните иновации, Комитетът подкрепя категорично целта на Комисията „да се подсили по-широкообхватната иновационна екосистема и да се създадат подходящите рамкови условия, за да се стимулират иновациите“. Това по-специално означава да се установят и премахнат пречките пред иновациите.

4.10.1.

Твърде подробните технически разпоредби и ограничения може да се окажат задушаващ корсет и пречка за иновациите. Това следва да бъде взето под внимание например и по отношение на навлизащите в детайли разпоредби във връзка с инициативата на Комисията за енергийна ефективност.

4.10.2.

Усилията в тази посока трябва да служат на целта и в бъдеще да се гарантират възможно най-добре и устойчиво благосъстоянието, здравето и сигурността на гражданите и потребителите.

4.10.3.

Също така би трябвало въз основа на исторически примери да се проучи дали твърде строгото тълкуване на принципа на предпазливост, например във връзка със защитата на потребителите или при разработването на нови медицински методи, не би могло да попречи на дръзкия стремеж към нови, ефикасни решения.

4.11.

По мнение на Комитета обаче — въпреки неоспоримите европейски успехи в научните изследвания и развойната дейност, както и в многобройни икономически отрасли — това изисква не само доизграждането на вътрешния пазар и на Европейското научноизследователско пространство, но и анализ на по-дълбоките причини, поради които в Европа — в сравнение например със САЩ или някои азиатски държави — преобладава не толкова благоприятна за иновациите нагласа. Защо Google, Microsoft, Facebook или Monsanto не са европейски предприятия? Или дори един „по-добър“ Google или Monsanto — такъв, който би отговарял по-добре на тревогите на гражданите и щеше да се е утвърдил в сферата на влияние на европейската политика?

4.12.

Следователно, нужно е да се постигне принципна нагласа на обществото да не разглежда иновациите на първо място като риск или дори заплаха, а като шанс за по-нататъшен напредък, за допълнително създадени работни места, за европейската икономическа мощ и конкурентоспособност и за изграждането на европейския обществен модел. Нуждаем се от нов, по-добър баланс между предпазливост и дързост, между малки рискове и големи опасности, между регулиране и свобода за действие.

Брюксел, 11 декември 2014 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Henri MALOSSE


(1)  COM(2010) 546 final.

(2)  Science as Public Culture (Науката като обществена култура)– Jan Golinski — Cambridge University Press.

(3)  Напр. ОВ C 132, 3.5.2011 г., стр. 39; ОВ C 181, 21.6.2012 г., стр. 111; ОВ C 44, 15.2.2013 г., стр. 88; ОВ C 76, 14.3.2013 г., стр. 31; ОВ C 76, 14.3.2013 г., стр. 43; ОВ C 341, 21.11.2013 г., стр. 35; ОВ C 67, 6.3.2014 г., стр. 132.

(4)  Вж. напр. Christensen, Clayton M. The Innovator's Dilemma (Дилемата на новатора). Harper Business.

(5)  ОВ C 132, 3.5.2011 г., стр. 39.

(6)  Вж. бележка под линия 3.

(7)  ОВ C 218, 11.9.2009 г., стр. 8.

(8)  ОВ C 67, 6.3.2014 г., стр. 132.

(9)  Вж. ОВ C 218, 11.9.2009 г., стр. 8.

(10)  Вж. по този въпрос ОВ C 110, 30.4.2004 г., стр. 3, както и ОВ C 76, 14.3.2013 г., стр. 31.

(11)  Прессъобщение на Комисията от 1 октомври 2014 г.

(12)  http://home.web.cern.ch/topics/birth-web

(13)  COM: Towards Responsible Research and Innovation in the Information and Communication Technologies and Security Technologies Fields (Към отговорни научни изследвания и иновации в областта на информационните и комуникационните технологии и технологиите, свързани със сигурността) ISBN 978-92-79-20404-3.

(14)  Напр. www.consider-project.eu

(15)  ОВ C 132, 3.5.2011 г., стр. 39.


14.7.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 230/66


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Програма за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT): настояща ситуация и перспективи“

(COM(2014) 368 final)

(2015/C 230/10)

Докладчик:

г-н Denis MEYNENT

На 1 октомври 2014 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Съобщение от Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Програма за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT): настояща ситуация и перспективи“

COM(2014) 368 final.

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 19 ноември 2014 г.

На 503-тата си пленарна сесия, проведена на 10 и 11 декември 2014 г. (заседание от 10 декември 2014 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 136 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 4 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК отбелязва напредъка в изпълнението на изготвената от Комисията програма REFIT. Той приветства факта, че Комисията търси начини за подобряване на процеса и инструментите. Във връзка с това припомня своите предходни становища (1).

1.2.

ЕИСК подкрепя намаляването на тежестите за малките и средните предприятия, микропредприятията (тест за МСП) и гражданите, когато са налице възможности за постигане по по-опростен начин на целите и задачите, за които е въведена регулаторната рамка. Все пак това припомня, че за доброто публично управление е необходимо да се разполага със съответните основни данни и информация за изпълнението, контрола и оценката на политиките.

1.3.

ЕИСК припомня, че целта на принципа „Think Small First“ („Мисли първо за малкитe“) не е и не може да бъде освобождаването на микропредприятията и на МСП от прилагане на законодателството. По-скоро става въпрос при изготвяне на законодателството да се вземе предвид фактът, че то ще се отнася и за малките структури, без да се пречи на изпълнението на целта, определена в законодателството.

1.3.1.

ЕИСК подчертава, че прилагането на този принцип не трябва да влиза в противоречие с общия интерес, което предполага гражданите, работниците и потребителите да бъдат защитени срещу рисковете, на които са изложени.

1.4.

ЕИСК изразява изключителна загриженост относно направените констатации във връзка с пропуските в оценките на социалното или екологичното въздействие и с последващите действия след консултациите. ЕИСК призовава Комисията за повече прозрачност и за обосновка на причините, поради които дадена разпоредба или предложение за разпоредба бива подложена/о или не на оценка на въздействието и/или на последваща оценка.

1.5.

ЕИСК приканва Комисията да гарантира интегрирана и балансирана оценка на икономическото, социалното и екологичното измерение. Той счита, че определените от Комисията цели ще бъдат постигнати единствено ако бъдат взети под внимание всички тези измерения, както и опасенията на заинтересованите страни.

1.6.

Според ЕИСК интелигентното регулиране не освобождава от задължението за спазване на регулаторната рамка в областта на защитата на гражданите, потребителите и работниците, стандартите за равенство между мъжете и жените или екологичните стандарти и не може да пречи на нейното усъвършенстване.

1.7.

ЕИСК счита, че при интелигентното регулиране трябва да се зачита социалното измерение на вътрешния пазар, както е предвидено в Договора, по-конкретно по отношение на транспонирането на договорените споразумения в рамките на европейския социален диалог.

1.8.

ЕИСК призовава Комисията в по-голяма степен да взема под внимание мненията, изразени по време на консултациите, и да обосновава начина, по който те са или не са взети предвид. В по-общ план той предлага на Комисията консултациите да се структурират по-добре на институционална и представителна основа, чрез използване на ресурсите на представителните консултативни органи или на сходните структури, които вече съществуват както в Европа, така и в държавите членки и регионите.

1.9.

ЕИСК възнамерява да отговори положително на общия призив за сътрудничество между социалните партньори и гражданското общество, отправен от Комисията. Той е готов да участва по-активно в програмата, без да се засягат други форми на европейския социален диалог.

1.10.

ЕИСК може да подкрепи извършването на последващите оценки, предложени от Комисията, при условие че те бъдат извършени с известна дистанция във времето. В противен случай програмата REFIT би била постоянен източник на нестабилност и правна несигурност за гражданите и предприятията.

1.11.

ЕИСК счита, че Комисията е придобила необходимия експертен опит за подобряване на процеса. Той подкрепя предложението на Комисията за създаване на нова група на високо равнище, която да участва в бъдещата работа единствено ако тя има реална добавена стойност.

2.   Основно съдържание на документа на Комисията — Програма за пригодност и резултатност на регулаторната рамка: настояща ситуация и перспективи

2.1.

В съответствие с нейните предишни съобщения относно REFIT (2), свързани със съобщенията ѝ относно „По-добро регулиране“ (3) и „Разумно регулиране“, Европейската комисия припомня, че извършваното от Европейския съюз регулиране играе основна роля, като подпомага растежа и създаването на работни места.

2.2.

Тя подчертава, че това поражда много очаквания както от страна на предприятията (равни условия за всички участници и насърчаване на конкурентоспособността), така и от страна на гражданите (защита на техните интереси, по-специално по отношение на здравеопазването и безопасността, качеството на околната среда и правото на неприкосновеност на личния живот).

2.3.

Предизвикателството се състои в това законодателството да бъде просто. Не трябва да се надхвърлят рамките на онова, което е абсолютно необходимо за постигането на стратегическите цели, и трябва да се избягва припокриване на равнищата на регулиране.

3.   Общи бележки

3.1.

ЕИСК подкрепя общите цели на разработената от Комисията програма REFIT и препраща по-конкретно към своите становища (4) относно програмата за по-добро законотворчество и интелигентното регулиране, включително отговорите на нуждите на малките и средните предприятия.

3.2.

ЕИСК подкрепя намаляването на разходите и тежестите за малките и средните предприятия, за микропредприятията и гражданите. Комисията би трябвало да насочи вниманието си по-скоро върху качеството, отколкото върху количеството, и да даде приоритет на намаляването на административните тежести, които се разглеждат не само като разходи за предприятията и пречки за тяхната конкурентоспособност, но и като пречка за иновациите и за създаването на работни места. Очевидно е, че това трябва да бъде направено, като се вземат предвид задачите и целите, с оглед на които са били въведени задълженията.

3.3.

Следва да се избягва всякаква редундантност на исканата информация, но за доброто публично управление е необходимо да се разполага със съответните основни данни и информация за изпълнението, контрола и оценката на политиките.

3.4.

ЕИСК споделя мнението на Комисията, че необходимостта от правна сигурност и предвидимост е аргумент срещу използването на краткосрочни решения. Той счита, че всяко преразглеждане на законодателството трябва да бъде внимателно обмислено и с перспектива в дългосрочен план, за да се осигури предвидимост, прозрачност и правна сигурност.

3.5.

ЕИСК припомня, че интелигентното регулиране не освобождава от задължението за спазване на регулаторната рамка в областта на защитата на гражданите, потребителите и работниците („нито да отслабва правата на работниците, нито да намалява основното им равнище на защита, особено по отношение на здравословните и безопасни условия на труд“ (5)), стандартите за равенство между мъжете и жените или екологичните стандарти. Това интелигентно регулиране трябва да дава възможност за развитие и усъвършенстване.

3.6.

Във връзка с това ЕИСК приветства напомнянето от страна на Комисията, че програмата REFIT не поставя под въпрос установените стратегически цели, не е в ущърб на здравето и безопасността на гражданите, потребителите или работниците и не нанася вреди на околната среда. Въпреки това ЕИСК подчертава, че в случая не става дума само за това да се избягва увреждане на здравето на гражданите, а да се гарантира, че се действа в името на общия интерес и за осигуряването на подходяща защита на гражданите срещу всички рискове, на които са изложени, независимо дали са свързани с тяхното здраве, или не. Европейският съвет от 26 и 27 юни 2014 г. и Европейският парламент на сесията си на 4 февруари 2014 г. изразиха подобна загриженост (6).

3.7.

ЕИСК счита, че при интелигентното регулиране трябва да се зачита социалното измерение на вътрешния пазар, както е предвидено в Договора, по-конкретно по отношение на транспонирането на споразуменията, договорени от социалните партньори в рамките на европейския социален диалог.

3.8.

Според ЕИСК програмата REFIT трябва да бъде споделена цел на равнището на ЕС, държавите, социалните партньори и другите заинтересовани страни, каквото е желанието на Комисията. От съществено значение е да се създаде доверие и да се гарантира, че няма недоразумения по отношение на целите на програмата. Някои от обявените или предприетите мерки (7) действително породиха недоверие сред някои заинтересовани страни и граждани.

3.9.

ЕИСК счита, че определените от Комисията цели ще бъдат постигнати единствено ако бъдат взети под внимание опасенията на всички заинтересовани страни.

4.   Изпълнение на програмата

4.1.

ЕИСК отбелязва напредъка в изпълнението на програмата REFIT. Той приветства по-специално факта, че Комисията се стреми да подобри инструментите, по-конкретно чрез провеждането на консултации относно извършването на оценки на въздействието и относно самия процес на консултации. Изключително важно е хоризонталните елементи на програмата да не бъдат поставяни под въпрос.

4.2.

Съпоставката на последващите оценки и оценките на въздействието носи риска демократично приетите правила да не бъдат ефективно прилагани. ЕИСК може да подкрепи извършването на последващите оценки, предложени от Комисията, при условие че те бъдат реализирани с известна дистанция във времето. Извършването на последваща оценка има смисъл единствено ако са изминали определен брой години между крайния срок за транспониране на дадено правило в националното законодателство и въпросната последваща оценка. В противен случай програмата REFIT би била постоянен източник на нестабилност и правна несигурност за гражданите и предприятията.

4.3.

ЕИСК изразява задоволство, че Комисията многократно подчертава необходимостта от участието на социалните партньори, гражданското общество и МСП. Той отбелязва, че до момента е ставало дума по-скоро за принципна декларация, отколкото за структурирана практика, насочена към обсъждане и отчитане на внесените предложения.

4.3.1.

Освен това ЕИСК счита, че участието и консултирането чрез най-подходящите канали на представителните структури на гражданското общество, на синдикатите и на МСП е от ключово значение.

4.4.   Относно оценките на въздействието

4.4.1.

Докладите (8) за 2012 г. и 2013 г. на Комитета за оценка на въздействието разкриват пропуските в процеса и полаганите усилия за неговото подобряване.

Посочени са по-специално:

фактът, че голям брой оценки на въздействието не отразяват правилно различните становища, изразени по време на консултациите, и не ги отчитат по безпристрастен начин;

необходимостта от продължаване на усилията, по-специално по отношение на вземането под внимание на реални алтернативни възможности (яснота, обоснованост, пропорционалност), и от осигуряване на достатъчно подробна информация относно всички възможности (а не само относно предпочитания вариант);

фактът, че качеството на оценката на социалните въздействия (положителни или отрицателни) предизвиква загриженост, също както и обхватът и задълбочеността на оценката на въздействието върху околната среда;

необходимостта от извършване на последваща оценка на законодателството или на съществуващите програми на ЕС;

предпочитанието към интегриран анализ на икономическите, социалните и екологичните въздействия.

4.4.2.

В доклада си от 2013 г. Комитетът за оценка на въздействието отбелязва значителното намаляване на броя на становищата относно въздействието върху МСП и микропредприятията. Той обяснява това с факта, че Комисията ги взема под внимание в по-голяма степен, по-специално по отношение на обърнатата доказателствена тежест за микропредприятията. Комитетът за оценка на въздействието подчертава, че броят на оценките на въздействието върху конкурентоспособността се е увеличил значително в сравнение с 2012 г. (+ 30 %). Отново се посочва липсата на прозрачност по отношение на дадените становища и критичните мнения, изразени по време на консултациите, както и необходимостта да се обясни как са били взети под внимание изразените опасения.

4.4.3.

ЕИСК изразява задоволство, че Комисията и Комитетът за оценка на въздействието се стремят да подобрят качеството на процеса. ЕИСК отбелязва, че оценките на въздействието върху МСП и микропредприятията са отчетени много по-добре, отколкото в миналото, което е в съответствие с предходните му становища относно принципите за „Small Business Act“ (Закона за малките предприятия), „Think Small First“ („Мисли първо за малките“) и теста за МСП. ЕИСК подчертава, че усилията трябва да продължат. ЕИСК припомня, че целта на принципа „Think Small First“ („Мисли първо за малките“) не е и не може да бъде освобождаването на микропредприятията и на МСП от прилагане на законодателството. По-скоро става въпрос при изготвяне на законодателството да се вземе предвид фактът, че то ще се отнася и за малките структури, без да се пречи на изпълнението на целта, определена в законодателството. Той счита, че тези принципи не са достатъчно основание за това приложното поле на даден закон да се определя единствено в зависимост от мащаба на предприятието и че прилагането на тези принципи не би било в противоречие с общия интерес, който предполага гражданите, работниците и потребителите да бъдат защитени срещу рисковете, на които са изложени.

4.4.4.

От друга страна, ЕИСК е изключително загрижен относно някои от посочените по-горе констатации. Той отбелязва всъщност, че освен оценките на икономическото, социалното и екологичното въздействие, са разгледани и редица други измерения (9), въпреки че Комитетът за оценка на въздействието счита, че качеството на оценките на социалните и екологичните измерения не винаги е задоволително. Затова ЕИСК би желал да е сигурен, че Комисията разполага със средствата за реализирането на всички тези оценки едновременно и че това не се прави за сметка на обявените качество, равновесие, цели и параметри.

4.4.5.

Накрая, причината, поради която определени проекти или предложения не се подлагат на оценка на въздействието, по-специално в областта на икономическите и финансови въпроси (two pack, six pack (пакет от два законодателни акта, пакет от шест законодателни акта), не е ясна и подхранва усещането сред някои заинтересовани страни, че процесът е ориентиран повече към икономическите аспекти (и конкурентоспособността), отколкото към другите два стълба. Както подчертава Комисията, целта за опростяване трябва да се приема и споделя от всички и да се основава на солидни и надеждни оценки.

4.4.6.

ЕИСК призовава Комисията:

да бъде по-прозрачна и да обосновава причините за това дадени разпоредби или предложения да бъдат или да не бъдат подлагани на оценка на въздействието;

да следи за отчитането на общия интерес;

да предприеме действия за подобряване на балансираното отчитане на трите измерения (икономическо, социално и екологично) по интегриран начин и за гарантиране качеството на оценките на това равнище;

в по-голяма степен да взема под внимание становищата, изразени по време на консултациите, и да обосновава начина, по който те са или не са взети под внимание.

4.4.7.

ЕИСК изразява съжаление, че в съобщението на Европейската комисия не се посочва изрично неговата роля на консултативен орган от гражданското общество, който дава становища по основни аспекти от законодателството на ЕС. Той възнамерява да отговори положително на по-общия призив за сътрудничество, отправен от Комисията към социалните партньори и гражданските организации, и следователно е готов да сътрудничи по-активно за подобряването на процеса чрез консултации или чрез предоставяне на експертен опит.

4.5.   Относно процеса на консултации

4.5.1.

Комисията подчертава основната роля на консултациите със заинтересованите страни в процеса, но резултатът от тях невинаги се взема под внимание. От друга страна, процентът на отговорите по време на откритите консултации, инициирани от Комисията, въпросът за представителността на отговорилите и, вследствие на това, недостатъчно представителният понякога характер на отговорите допринасят за намаляване на качеството на процеса. ЕИСК си задава въпроса дали нарастването на броя на консултациите, както и средствата, времето и наличността, които те изискват за предоставянето на информирани отговори, не могат да обяснят тези констатации. Освен това начинът, по който се задават въпросите, понякога изглежда че подтиква към определен отговор, което може да предизвика съмнение относно обективността и безпристрастността на процеса.

4.5.2.

Консултациите са основата, на която се базират висококачествените законодателни предложения, основаващи се на факти. Предварителните и адекватни консултации с предприятията, особено с МСП и техните представители, ще дадат възможност да се вземат решения въз основа на анализа на фактите, опита и гледните точки на адресатите на законодателството, които участват в неговото прилагане. Това се отнася също и за различните организации, представляващи гражданите (работниците и получателите на социални помощи, потребителите и т.н.).

4.5.3.

ЕИСК призовава да се даде абсолютен приоритет на социалните партньори и на съответните посреднически организации. Консултирането на МСП и потребителите по пряк и индивидуален начин се оказва неефективно, анекдотично и непредставително. Освен това заинтересованите организации трябва да имат реална възможност да участват в подготовката на консултациите и въпросниците.

4.5.4.

Ето защо Комитетът си задава въпроса дали не е за предпочитане тези консултации да се структурират по-добре на институционална и представителна основа, като се използват ресурсите на вече съществуващите представителни консултативни органи и, когато е необходимо, като се създадат други, ако това е целесъобразно.

4.5.5.

ЕИСК предлага консултациите да се провеждат от съществуващите представителни органи както на равнището на Съюза, така и на равнището на държавите членки. Той припомня, че при невъзможност за това, съществуват консултативни структури, които могат да послужат за тази цел.

4.5.6.

ЕИСК препоръчва да се използва опитът и потенциалът на европейските федерации на работодателите, на предприятията, на синдикатите и на НПО, и задачата за провеждането на необходимите проучвания и изследвания да бъде предоставена по-скоро на тях, отколкото да се разчита на частни консултанти.

4.5.7.

Във всеки случай, ЕИСК е готов да поеме своите отговорности в това отношение, без да се засягат другите условия на провеждане на европейския социален диалог.

5.   Конкретни бележки

5.1.

ЕИСК изразява своето убеждение, че програмата REFIT би трябвало да бъде амбициозна и в същото време опростена, ясна и прозрачна.

5.2.

Увеличаването на броя на наименованията на плановете и програмите (по-добро регулиране, интелигентно регулиране, „мисли първо за малките“ и т.н.) доведе до известно объркване.

Йерархията на тези програми и проекти, както и тяхното взаимодействие би трябвало да се изяснят, с цел обществеността да разбира към кого са адресирани.

5.3.

Увеличаването на броя на органите, участващи в процеса, на каналите за консултации и за разглеждане на предложенията намалява прозрачността на операциите.

5.4.

В същия дух на ефективност и прозрачност и предвид съществуващите механизми, включително на равнището на Европейския парламент, ЕИСК ще подкрепи предложението на Комисията за създаване на нова група на високо равнище, която да участва в бъдещата работа единствено ако се докаже, че тя има реална добавена стойност. Той счита, че Комисията е придобила необходимия експертен опит за подобряване на процеса.

5.5.

ЕИСК отбелязва, че Комисията счита, че оценките на въздействието следва да се провеждат на всички етапи от законодателния процес, включително по отношение на измененията, внесени от съзаконодателите. В една система, в която има два съзаконодателни органа и където търсенето на компромис е правило, не изглежда целесъобразно един от тях да има последната дума по отношение на оценката на въздействието (съществува риск от нарушение на правилата за вземане на решения, установени от Договора).

5.6.

ЕИСК припомня освен това, че целта на програмата REFIT е свързана също така с прилагането на законодателството в ЕС. Насоките на Комисията за оценка на въздействието предвиждат също така да се проверява дали в определени случаи няма вероятност ефективното прилагане на законодателството да не разреши повдигнатия проблем.

5.7.

ЕИСК приветства усилията, полагани от Комисията, за подпомагане и контролиране на ефективното транспониране на директивите в държавите членки. Той подчертава констатациите, посочени в 30-ия годишен доклад относно мониторинга върху прилагането на правото на ЕС (10). В доклада се посочва, че закъсненията и нарушенията засягат най-вече областите на околната среда, транспорта и данъчното облагане. ЕИСК изразява загриженост, че през 2012 г. проблемите се концентрират най-вече — и в низходящ ред — в областта на транспорта, здравеопазването, защитата на потребителите, околната среда, вътрешния пазар и услугите.

5.8.

ЕИСК счита, че системното освобождаване от задължения, в който и да било сектор, дава възможност на държавите членки да изготвят законодателство на национално равнище, както им е угодно, което може да допринесе за увеличаване на сложността на законодателството, както и на правната несигурност и нестабилност във вътрешния пазар. ЕИСК припомня, че в предишните си становища е отправял искане за по-систематично използване, когато е уместно, на регламента като инструмент, което, в допълнение към по-голямата правна сигурност, би решило частично този проблем.

5.9.

ЕИСК припомня своите предишни становища относно „gold plating“ (допълнителното регулиране на национално равнище и налагането на по-строги изисквания, които не произтичат от правото на ЕС) и интелигентното регулиране, в които призова за по-високо качество на приеманите правни текстове. Той счита, че е необходимо да се продължат усилията в тази насока в интерес на ефективното изпълнение на политическите цели на Европейския съюз.

5.10.

ЕИСК припомня също така, че в определени случаи саморегулирането и/или съвместното регулиране могат да се окажат полезен помощен инструмент или да допълват законодателната дейност, ако са правилно формулирани в контекста на широка законодателна рамка, ясно и точно определена, и която се ръководи от принципи на прозрачност, представителност, независимост, ефективност и отговорност.

Брюксел, 10 декември 2014 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Henri MALOSSE


(1)  ОВ C 48, 15.2.2011 г., стр. 107, ОВ C 248, 25.8.2011 г., стр. 87 и ОВ C 327, 12.11.2013 г., стр. 33.

(2)  „Регулаторна пригодност на ЕС“ COM(2012) 746 final и „Пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT): резултати и следващи стъпки“ COM(2013) 685 final.

(3)  Трети стратегически преглед на програмата за по-добро регулиране в Европейския съюз COM(2009) 15 final; Съобщение на Комисията относно „Разумно регулиране в Европейския съюз“ COM(2010) 543 final; Съобщение на Комисията, озаглавено „Интелигентното регулиране — отговор на нуждите на малките и средните предприятия“ COM(2013) 122 final.

(4)  ОВ C 327, 12.11.2013 г., стр. 33, ОВ C 248, 25.8.2011 г., стр. 87 и ОВ C 48, 15.2.2011 г., стр. 107.

(5)  ОВ C 327, 12.11.2013 г., стр. 33.

(6)  Резолюция на Европейския парламент от 4 февруари 2014 г.„относно регулаторната пригодност на ЕС, субсидиарността и пропорционалността — 19-и доклад относно „По-доброто законотворчество“ за 2011 г.“, в която, освен необходимостта от наличието на опростено, ефективно и ефикасно, лесно за разбиране и достъпно законодателство при минимални разходи, се подчертава, че „оценяването на въздействието на новите регламенти върху малките и средните предприятия или върху големите дружества не трябва нито да доведе до дискриминация между работниците въз основа на размера на дружествата, които са ги наели на работа, нито да накърнява основните права на работниците, включително правото на информиране и консултиране, или техните условия на труд, благосъстояние на работното място и права на социална сигурност, нито да възпрепятства подобрения на тези права или тяхната защита на работното място по отношение на съществуващите и новите рискове, свързани с работата“.

Европейският съвет от 26 и 27 юни 2014 г. от своя страна заяви, че „Комисията, останалите институции на ЕС и държавите членки се приканват да продължат изпълнението на програмата REFIT по амбициозен начин, като вземат предвид защитата на потребителите и работниците, както и опасенията, свързани със здравето и околната среда“.

(7)  По-специално относно REACH, околната среда, достиженията на правото на ЕС в областта на здравословните и безопасни условия на труд, защитата на бременните работнички и улеснения достъп до родителски отпуск, здравословните и безопасни условия на труд във фризьорските салони, мускулно-скелетните смущения, канцерогените или мутагените, тахографите, работното време, работата на непълно работно време, временната заетост, предоставянето на информация и консултации, информацията за трудовите договори, етикетирането на хранителни продукти или продуктите, свързани с околната среда, листовките за употреба на лекарства и задълженията, свързани с предоставянето на информация относно разходите за финансови услуги.

(8)  IAB Report 2012 (Доклад за 2012 г. на Комитета за оценка на въздействието), IAB Report 2013 (Доклад за 2013 г. на Комитета за оценка на въздействието).

(9)  Списък на всички референтни документи за оценка на въздействието, поместени на уебсайта на Комисията (на английски език): Commission Impact Assessment Guidelines (Насоки на Комисията за оценка на въздействието, януари 2009 г.) Guidelines (Насоки); Приложения 1 — 13; Други референтни документи на генералните дирекции Operational Guidelines to Assess Impacts on Micro-Enterprises (Оперативни насоки за извършване на оценка на въздействието върху микропредприятия) (Генерален секретариат + ГД „Предприятия и промишленост“); Operational Guidance for Assessing Impacts on Sectoral Competitiveness within the Commission Impact Assessment System — A „Competitiveness Proofing“ Toolkit for use in Impact Assessments (Оперативни насоки за оценка на въздействията върху секторната конкурентоспособност в рамките на системата за оценка на въздействието на Комисията — Инструментариум за използване при извършване на оценки на въздействието за „Преглед на въздействието върху конкурентоспособността“); Operational Guidance on taking account of Fundamental Rights in Commission Impact Assessments (Оперативни насоки за вземане под внимание на основните права в оценките на въздействието на Комисията); Assessing Social Impacts (Оценяване на социалните въздействия); Assessing Territorial Impacts: Operational guidance on how to assess regional and local impacts within the Commission Impact Assessment System (Оценяване на териториалните въздействия — оперативни насоки за оценка на въздействията на регионално и местно равнище в рамките на системата за оценка на въздействието на Комисията).

(10)  http://ec.europa.eu/eu_law/docs/docs_infringements/annual_report_30/com_2013_726_bg.pdf


14.7.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 230/72


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет — Към обновен консенсус относно прилагането на правата върху интелектуалната собственост: план за действие на ЕС“

(COM(2014) 392 final)

(2015/C 230/11)

Докладчик:

г-н Pedro Augusto ALMEIDA FREIRE

На 16 юли 2014 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет — Към обновен консенсус относно прилагането на правата върху интелектуалната собственост: план за действие на ЕС“

COM(2014) 392 final.

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 19 ноември 2014 г.

На 503-тата си пленарна сесия, проведена на 10 и 11 декември 2014 г. (заседание от 10 декември 2014 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 144 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК подкрепя цялостния подход на Комисията, състоящ се в приемането на:

план за действие за борба срещу нарушенията на правата на интелектуална собственост (ПИС) в Европейския съюз. Планът за действие съдържа серия от мерки, с които се цели пренасочване на политиката на ЕС за защита на правата върху интелектуалната собственост (ПИС) към нарушенията с търговско измерение съгласно подхода „следвай парите“ („follow the money“); и

стратегия за прилагане и зачитане на ПИС в трети държави, имаща за цел определянето на подход с международно измерение, като се направи преглед на последните достижения и се представят решения за усъвършенстване на начините на действие, с които Комисията разполага в момента, с цел да се насърчат по-строги мерки в третите държави в областта на интелектуалната собственост и да се прекрати търговията с фалшифицирани стоки,

тъй като посегателството на интелектуалната собственост е международно явление, трябва да се търси цялостно решение.

1.2.

ЕИСК подкрепя целта на плана за действие за борба с нарушенията на правата върху интелектуалната собственост с търговско измерение, тъй като те вредят на инвестициите в иновации и в създаване на устойчиви работни места в Европейския съюз и причиняват загуба на данъчни приходи.

1.3.

ЕИСК отбелязва все по-значимата роля на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (OHIM) при разработването и подкрепянето на стратегиите на Европейската комисия за насърчаване и защита на ПИС, към които спада и залегналият в основата на плана за действие подход, насочен към постигането на многобройни цели.

1.4.

ЕИСК подкрепя прагматичния подход на Комисията, при който се отдава предпочитание на инструменти като „следвай парите“ и участието на заинтересованите страни.

1.5.

ЕИСК може да приеме насочения към постигането на многобройни цели подход на Комисията, ако тези цели бъдат по-добре дефинирани и характеризирани по отношение на техните качествени и количествени аспекти; и по-специално приветства комуникационните кампании на Европейската обсерватория за нарушенията на правата на интелектуална собственост („Обсерваторията“) за повишаване на осведомеността на младите хора (1) относно въздействието на нарушенията на правата върху интелектуалната собственост, но също така и на съдиите и на правистите (2).

1.6.

ЕИСК приветства вниманието, което Комисията оказва на МСП, за да се улесни техният достъп до обжалване по съдебен ред; подкрепя и европейския проект IPorta — система за подкрепа на МСП (3), която отчита въпросите, свързани със защитата на правата върху интелектуалната собственост, и координира националното подпомагане.

1.7.

ЕИСК приканва Комисията да гарантира, че средствата за достъп и ефективна защита на интелектуалната собственост в Европа са достъпни, включително финансово, за всички предприятия, независимо от размера им.

1.8.

Комитетът обаче изразява съжаление, че Комисията се ограничава до незаконодателни инструменти, без дори да спомене възможността за оценка на съществуващите правни инструменти и ползата от тяхното преразглеждане. В това отношение ЕИСК подчертава, че Комисията би могла да прояви повече амбиции и да вземе под внимание и този параметър.

1.9.

ЕИСК има резерви относно ролята, която Комисията отдава на въвеждането на доброволни системи, протоколи за доброволни споразумения и добри практики в област, в която съществуват фалшифициране и пиратство.

2.   Общи бележки

2.1.

Планът за действие на ЕС „Към обновен консенсус относно прилагането на правата върху интелектуалната собственост“ обхваща десет конкретни действия, чрез които се предвижда нова политика, предполагаща създаването и използването на инструменти за противодействие най-вече на дейностите, които се явяват нарушение с търговско измерение на правата върху интелектуалната собственост. Тези дейности нанасят най-големи щети и са сериозно предизвикателство пред ЕС, тъй като вредят на инвестициите в иновации и в създаване на устойчиви работни места и причиняват загуба на данъчни приходи.

2.2.

Новите инструменти, които засега са незаконодателни, обхващат поредица от действия, основаващи се на подхода „следвай парите“ („follow the money“), крайната цел на който е да не се позволи на нарушителите, чиито прояви са с „търговско измерение“, да имат достъп до средства за популяризиране и дистрибуция на фалшифицирани продукти, както и тези нарушители да бъдат лишени от приходи.

2.3.

Целите на плана за действие на ЕС „Към обновен консенсус относно прилагането на правата върху интелектуалната собственост“, съдържащи се в съобщението на Комисията, във връзка с което е и настоящото становище, както и целите на стратегията за защитата и прилагането на правата върху интелектуалната собственост в трети държави, са едни и същи:

i)

да се използват всички възможни средства за ефикасно разубеждаване и възпрепятстване на навлизането и разпространението на вътрешния пазар на фалшифицирани продукти от трети държави; и

ii)

да се насърчават инвестициите, растежът и заетостта в секторите, зависещи от интелектуалната собственост, които заемат съществено място в нашите икономики.

2.4.

Също така важен елемент на това начинание е по-доброто осъзнаване от страна на потребителите и производителите на последиците от нарушенията на ПИС посредством дебати и кампании за повишаване на осведомеността им.

2.5.

В европейски мащаб действията ще се осъществяват от Комисията, когато е необходимо — в партньорство със Службата за хармонизация във вътрешния пазар (OHIM), към която от юни 2012 г. функционира Обсерваторията (4). Проучване, което Обсерваторията публикува на 25 ноември 2013 г. (5), показа липсата на разбиране, по-специално сред по-младите респонденти, относно мащаба на въздействието на нарушенията на ПИС върху запазването и създаването на работни места, свързани с интелектуалната собственост. То също така показа, че по-младите европейци смятат, че от инфраструктурата за интелектуална собственост се възползват най-вече големите компании.

2.6.

Следователно Комисията реши да се придържа към подход, насочен към постигането на многобройни цели, като отчита анализа на причините, поради които фалшифицираните продукти стават все по-търсени от младите хора от поколението на цифровите технологии. Част от тази стратегия съдържа разработването от Обсерваторията на комуникационни средства за повишаване на осведомеността сред гражданите на Съюза относно въздействието на нарушенията на ПИС и по-конкретно върху заетостта и икономиката.

3.   Конкретни бележки

3.1.

Комисията засега не дава подробности за съдържанието на тези мерки, но уверява, че ще предприеме консултации за незаконодателните инструменти, сред които е и подходът „следвай парите“ („follow the money“), крайната цел на който е лишаване на нарушителите, чиито прояви са с търговско измерение, от средствата за популяризиране и дистрибуция на фалшифицирани стоки, както и лишаването им от приходи. Тези инструменти ще бъдат изработени прозрачно и прецизно, така че ефикасността им в борбата срещу нарушенията на правата върху интелектуалната собственост да бъде гарантирана.

3.2.

Правната уредба ще бъде подкрепена с дейности на сътрудничество между европейските органи и разисквания/преговори с трети държави. Като пример за това може да бъде използването на „всички средства, за да се възпира и възпрепятства влизането и разпространението на незаконни продукти на пазарите“ на ЕС и на пазарите на трети държави.

3.3.

Тези „незаконодателни“ инструменти ще се опират на добрата воля на заинтересованите страни и следователно няма да се прибягва до нови законодателни инструменти, но пък ще се разчита на вече съществуващи такива. Предимството на тези договорени решения е в бързината на прилагането им. Тези предпазни мерки ще позволят да се повиши ефикасността на процедурите по обжалване пред гражданските съдилища. Тази цел ще бъде постигната единствено при условие че мерките са изготвени прозрачно и че отчитат настоящите публични интереси.

3.4.

ЕИСК счита, че този ограничен подход към саморегулирането под формата на „доброволни споразумения“ или „добри практики“ не замества законодателно действие в области, които трябва да бъдат обект на ефективно регулиране.

4.   Понятието „търговско измерение“

4.1.

Понятието „търговско измерение“, насочено към мерките, изложени в плана за действие на Комисията, е значително по-обширно, отколкото се предполага. Впрочем в това отношение планът за действие е доста лаконичен, но ЕИСК отбелязва, че понятието вече съществува в достиженията на правото на ЕС и че то позволява да се подсилят забранителните мерки и гражданскоправните санкции.

4.2.

ЕИСК подчертава, че „търговското измерение“ може да се отнася за сделки, които не се извършват непременно с „търговски цели“.

4.3.

В Директива 2004/48/ЕО относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (6) се среща понятието и то е основание за някои процедури по гражданскоправно обжалване. Например критерият за „търговски мащаб“ позволява на съдия от национален съд да постанови обезпечителни мерки, като например предохранителното конфискуване на движимото или недвижимото имущество на предполагаемия извършител, включително блокиране на неговите банкови сметки и други активи (член 9, параграф 2 от директивата). В някои държави членки този критерий се използва и като задействащ механизъм за наказателни санкции, въпреки че не е включен в достиженията на правото на ЕС.

4.4.

В други законодателни инструменти на ЕС се използват сходни с „търговското измерение“ понятия; така в Директива 2001/29/ЕО относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (7) се упоменават концепциите „търговски характер“, „търговска цел“, „пряка или непряка икономическа или търговска изгода“ или „използване с търговска цел“.

Член 13, параграф 1, буква а) от Директива 98/71/ЕО от 13 октомври 1998 г. относно правната защита на индустриални дизайни (8) се отнася за ограниченията на правата, съдържащи се в правата върху индустриален дизайн, и гласи: „Правата, съдържащи се в правото върху индустриален дизайн при регистрация, не се упражняват по отношение на действия, извършени при частни условия и с нетърговски цели“.

4.5.

Следователно съдията е този, който се произнася за всеки отделен случай, с риск да се създаде несъгласува