28.4.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 140/1

1.

приветства ангажимента на Комисията да достигне до гражданите на ЕС, за да укрепи доверието им в ЕС; изтъква ролята, която градовете и регионите в Европа могат да играят в това отношение;

2.

приветства поставения в работната програма на Комисията акцент върху принципите на субсидиарност и пропорционалност и припомня, че КР извършва мониторинг на субсидиарността, за да гарантира, че добавената стойност на законодателната дейност на ЕС подкрепя по-интегрирания подход към политиката, напр. като се работи отвъд строгите граници на отделните ресори; призовава за систематично извършване на оценка на териториалното въздействие на всички нови инициативи на ЕС, включително на Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT);

3.

отново засвидетелства решимостта си да участва на всички етапи от законодателния цикъл в области, в които може да допринесе с компетенциите си, и отправя искане към Комисията да бъде консултиран по предложения, които претърпяват значителни промени по време на законодателния процес;

4.

призовава за междуинституционален съюз за модернизиране и допълване на инфраструктурата в Европейския съюз, като подчертава важността да се премахнат проблемните участъци, да се развият липсващите връзки между центрове и мрежи, както и трансграничните участъци, тъй като счита свързаността и достъпността на всички региони от гледна точка на транспорта, енергетиката, телекомуникациите и цифровата инфраструктура и услугите за ключов фактор за европейското териториално развитие и солидарност;

5.

приканва Комисията да потърси решение на все още съществуващите пропуски в европейския единен пазар и да обърне специално внимание на пограничните региони; във връзка с това отправя искане към Комисията да разработи общи инициативи, които да бъдат осъществени с подкрепата на неговата Платформа на европейските групи за териториално сътрудничество (ЕГТС). Също така следва да се обърне специално внимание на регионите, които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни демографски условия, както е посочено в ДФЕС;

6.

в този смисъл призовава Европейската комисия в своите инициативи да отчита специалното положение, в което се намират крайно отдалечените региони, чиито специфични характеристики и необходимост от подходящо регулиране са добре изложени в член 349 от ДФЕС, с цел постигане на пълноценното им участие в единния европейския пазар;

7.

приветства ангажимента на Комисията да се допита до мнението на съзаконодателите, преди да пристъпи към оттегляне на законодателните предложения, включени в Приложение II към работната програма, и отправя искане и на КР да бъде предоставена такава възможност; приканва Комисията да не оттегля предложението относно кръговата икономика; смята, че е необходимо възможно най-бързо да бъдат преразгледани действащите законодателни разпоредби относно отпадъците;

8.

подкрепя усилията на Комисията за намаляване на регулаторната тежест с цел да се насърчат инвестициите, растежът и работните места, стига те да не поставят под въпрос високата степен на социална, здравна и екологична защита и големия потребителски избор в ЕС; отправя искане да бъде поканен да участва в работните групи за опростяване на европейското законодателство, тъй като в много случаи именно регионалните и местните власти са органите, които прилагат законите на ЕС;

9.

изразява съжаление, че в работната програма не са упоменати конкретни инициативи в областта на политиката на сближаване, развитието на селските райони, туристическата индустрия и околната среда; по-конкретно изразява съжаление за липсата на нови инициативи във връзка с програмата за градско развитие, макрорегионалните стратегии, териториалното сближаване и демографските предизвикателства; приканва Комисията да работи заедно с КР за изготвяне на инициативи в тези области;

10.

отбелязва, че е предвидено през следващите три години Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) да мобилизира допълнителни инвестиции в размер от 315 млрд. евро в стратегически области;

11.

подчертава, че Планът за инвестиции за Европа и ЕФСИ допълват политиката на сближаване и че силните синергии между новия ЕФСИ и оперативните програми на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) ще бъдат ключови за гарантирането на съгласуваност между инвестиционните проекти и стратегиите за регионално и местно развитие; препоръчва адекватно участие на местните и регионалните власти в процеса на подбор на проектите, както и организирането на форуми за децентрализираните инвестиции;

12.

приветства факта, че в съобщението на Комисията за това как да се прилагат маржовете на гъвкавост, предвидени в Пакта за стабилност и растеж, е възприет призивът на КР националното съфинансиране на проекти по ЕФСИ и ЕСИФ да бъде изключено от правилата на Пакта за стабилност и растеж. КР действително е убеден, че едно по-широко прилагане на т.нар. „инвестиционна клауза“ ще спомогне значително за премахване на пречките пред възобновяването на насърчаващите растежа инвестиции;

13.

изразява загриженост по повод продължаващата криза на плащанията от бюджета на ЕС и постоянно увеличаващото се равнище на неплатените сметки. С оглед на това очаква от Европейската комисия да изготви в кратки срокове плана за постепенно намаляване на натрупаните неплатени сметки, който тя пое ангажимент да представи като част от институционалното споразумение за бюджетната процедура за 2014 г. Прегледът на многогодишната финансова рамка би следвало, на един втори етап, да предостави възможност за намиране на структурно решение, с което да се предотврати превръщането на натрупаните неплатени сметки в структурен дълг на ЕС. Прегледът следва да включва и реформа на системата на собствени ресурси на ЕС с цел финансите на ЕС да станат по-малко уязвими от национални спорове и да бъдат съобразени със средносрочния преглед на стратегията „Европа 2020“;

14.

предлага в рамките на средносрочния преглед на стратегията „Европа 2020“ в таблицата с макроикономически показатели да се включи показател за процента на инвестиции;

15.

призовава Комисията да направи и оценка на въздействието на новите правила на Европейския надзорен орган (ESA) от 2010 г. относно възможността за инвестиране от страна на местните и регионалните власти;

16.

приветства поставения от Комисията акцент върху борбата с безработицата и изтъква необходимостта от силни мерки в тази област с активното участие на местните и регионалните власти и техните сдружения; приветства предложението на Европейската комисия, представено на 4 февруари 2015 г., за отпускане на 1 милиард евро през 2015 г., с които значително да се увеличи предварителното финансиране, което държавите членки получават в рамките на инициативата за младежка заетост, и приканва Европейската комисия да организира структуриран диалог с КР и териториалните сдружения, за да обмислят заедно как европейската гаранция за младежта може да се приложи по-добре по места;

17.

настоятелно призовава Комисията и държавите членки да включат териториално измерение в преразгледаната стратегия „Европа 2020“ и да съобразят европейския семестър с дългосрочните ѝ цели; призовава Комисията да гарантира участието на поднационалните равнища на управление в прегледа на процесите на икономическо управление, включително европейския семестър; счита, че ефективното използване на ресурсите е ключов елемент от стратегията „Европа 2020“ за постигане на устойчив растеж, и призовава настоятелно Комисията и държавите членки да въведат производителността на ресурсите като водеща цел;

18.

изразява съжаление за това, че беше отложено публикуването от Европейската комисия на средносрочния преглед на стратегията „Европа 2020“, което беше планирано за февруари 2015 г.; настоятелно призовава Комисията да представи предложенията си за преглед на стратегията във възможно най-кратък срок;

19.

подчертава колко е важно да се завърши изграждането на единния цифров пазар, за да се повиши конкурентоспособността на регионалната предприемаческа система, включително и чрез насърчаване на инвестициите в сферата на информационните и комуникационните технологии; изтъква спешната необходимост от преодоляване на цифровото разделение между градските и селските райони в Европа, от разработване на нови, надеждни и достъпни за всички обществени електронни услуги и електронно управление и от предприемане на мерки за повишаване на цифровата грамотност на гражданите, от инициативи, които предвиждат необходимите инструменти за подпомагане справянето с проблемите, поставени от демографските предизвикателства в някои територии на европейските региони; предлага да се подобри изпълнението на Програмата в областта на цифровите технологии чрез въвеждането на по-силно териториално измерение на годишния Форум на цифровите технологии;

20.

приветства предложената стратегическа рамка за енергийния съюз и призовава за това новата стратегия да се основава на реалистични местни и регионални решения в областта на енергетиката, смекчаването на последиците от изменението на климата и приспособяването към него и устойчивото развитие; отправя искане към Комисията да включи по-тясно КР в работата по ключови аспекти от местен и регионален интерес в областта на енергийната сигурност, възобновяемите енергийни източници, вътрешния енергиен пазар и намаляването на емисиите на парникови газове (ПГ), по-специално в сферата на енергийните пазари на дребно и финансово достъпната енергия, както и на децентрализираното енергопроизводство, новото управление на енергията и оправомощаването на гражданите като потребители и производители на енергия; също така отправя искане към Комисията да включи КР в Гражданския форум за енергетика и в дейностите по програмата „Интелигентни градове“;

21.

подчертава важния принос на градовете и регионите във връзка с въпросите на енергийните доставки и сигурност, бъдещето на енергийната политика и ролята на енергийния съюз и предлага стратегическо партньорство между Комисията, ЕИБ и КР за разработване на конкретни планове за действие;

22.

отправя искане към Комисията да включи КР в изготвянето на законодателните предложения за прилагане на пакета за климата и енергетиката до 2030 г.;

23.

подчертава значението на включването на регионалната система, с цел да се повиши ефективността на системата за управление на политиките в областта на енергетиката и климата;

24.

призовава Комисията да укрепи и да интегрира Конвента на кметовете с инициативата „Кметовете се адаптират“, както и да разшири техния времеви хоризонт отвъд 2020 г., за да може да се постигне необходимата координация на въпросите на енергийната политика и политиката в областта на климата; подчертава ключовата роля, която КР играе за мобилизиране на местните и регионалните власти, и желае да участва по-активно в бъдещото разработване на тези инструменти;

25.

би искал да допринесе за изготвянето на позицията на ЕС за 21-вата конференция на страните по РКООНИК в Париж и призовава Комисията да осигури пълноправно участие на КР във всички свързани с нея преговори и дейности;

26.

смята, че Комисията би трябвало да представи през 2015 г. съобщение относно използването на земята като ресурс, да предприеме задълбочен средносрочен преглед на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие и да изготви ново предложение за директива относно достъпа до правосъдие по въпроси, свързани с околната среда, както и законодателно предложение относно инспекциите и правоприлагането в областта на околната среда, при което трябва да бъде внимателно проверено дали новите законодателни предложения и съответно съдържащите се в тях разпоредби са в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност;

27.

приветства поставения в работната програма на Европейската комисия за 2015 г. акцент върху по-тясното партньорство с регионите и градовете за по-добро прилагане на законодателството в областта на околната среда; с оглед на това очаква да бъде засилена дейността на Техническата платформа за сътрудничество в областта на околната среда между КР и Европейската комисия, както се посочва в Седмата програма на Европейския съюз за действие за околната среда за периода 2014–2020 г.;

28.

отново отправя искане към Комисията да предложи мерки за гарантиране на балансиран пазар на млякото след премахването на квотите за мляко на 31 март 2015 г., с цел да се предотвратят негативните социални и икономически последици и рисковете за дългосрочните инвестиции в сектора;

29.

отбелязва, че е жизненоважно да се насърчават инвестициите в иновации и да се укрепва европейската промишленост, за да може ЕС да запази конкурентното си предимство в световната икономика;

30.

призовава за последващи действия във връзка със Зелената книга относно евентуално приобщаване на неселскостопанските продукти към защитата от страна на Европейския съюз на географските указания (1);

31.

приветства акцента, поставен върху МСП, и подчертава техния принос за растежа и създаването на работни места на регионално и местно равнище в ЕС; засвидетелства готовността си да сътрудничи за създаването на мрежа от регионални представители на МСП; очаква новите предложения за съюз на капиталовите пазари да спомогнат за подобряване на достъпа на МСП до финансиране;

32.

приветства ангажимента на Комисията да представи пакет за трудовата мобилност, който следва да включва предложение за преразглеждане на Директивата относно командироването на работници; призовава Комисията да изясни допълнително въпроса за правото на социално осигуряване и други придобивки на гражданите, упражнили правото си на свободно движение; настоятелно призовава Комисията да вземе под внимание и негативните последици от трудовата мобилност, като изтичането на мозъци и несъответствието между търсените и предлаганите умения;

33.

с оглед укрепването на социалната икономика и социалното предприемачество в ЕС призовава настоятелно Комисията да представи предложения за европейски устав на взаимоспомагателните дружества и сдружения и преразгледано предложение относно устава на европейското кооперативно дружество, както и да не оттегля предложението си относно устава на европейската фондация;

34.

призовава Комисията да продължи усилията си да гарантира, че финансовият сектор ще стане по-сигурен и по-пригоден да изпълнява ролята си да финансира реалната икономика; с особено внимание очаква предложението относно оздравяването на финансови институции, които не са банки;

35.

приветства намерението на Комисията да преразгледа Икономическия и паричен съюз, включително неговото социално измерение, и приканва Комисията да работи в тясно сътрудничество с КР по изготвянето на конкретни предложения;

36.

приветства целта на Комисията да активизира усилията си за борба с укриването на данъци и данъчните измами и да работи за въвеждането на система, при която печалбите се облагат в държавата, в която са генерирани; подкрепя усилията на Комисията да изготви предложение относно автоматичния обмен на информация между данъчните власти във връзка с трансгранични данъчни решения;

37.

настоятелно призовава Комисията да изготви стратегически документ, в който да бъдат изложени целите на по-широкообхватна търговска политика на ЕС с оглед определянето на по-високи стандарти по отношение на прозрачността и консултациите по време на преговорите и който да гарантира пълноценен достъп до пазара, налагане на високи екологични и социални стандарти и пълно спазване на независимостта на публичните органи на всички равнища при предоставянето на обществени услуги;

38.

подкрепя неотдавнашните инициативи на Комисията да повиши прозрачността на преговорите по търговските споразумения и по-специално Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ); изтъква, че изходът от преговорите не трябва да има негативни последици за малките местни и регионални икономики, че етикетираните като регионални хранителни продукти трябва да останат защитени и че трябва да бъдат запазени европейските здравни и екологични стандарти, както и правните структури и процедури на ЕС и държавите членки; очаква, че суверенитетът на държавите членки в областта на културата и медиите ще бъде гарантиран посредством ясно изключване на културата и медиите от мандата за преговори; отправя искане да получава редовна и прозрачна информация, така че да може да изпълнява ролята си на посредник между Съюза и местните и регионалните власти;

39.

призовава Комисията да приобщи КР към последващите действия във връзка с преговорите по Споразумението за търговията с услуги (TiSA), което трябва да замени Общото споразумение за търговия и услуги (ГАТС), като се има предвид, че някои от ключовите разпоредби, по които се преговаря — като обхват, определения, достъп до пазара, национално третиране и изключения при предоставянето на услуги — са свързани с правомощията на местните и регионалните власти;

40.

настоятелно призовава Комисията да разработи комуникационна стратегия за запознаване на обществеността с потенциалните ползи от подобни търговски споразумения за ежедневието на европейските граждани;

41.

отбелязва ангажимента на Комисията във връзка с осигуряването на равни възможности за хората с увреждания и равнопоставеност между мъжете и жените, но изразява съжаление за липсата на конкретни нови инициативи;

42.

подкрепя усилията на Комисията да изгради последователна европейска политика за миграцията, която да защитава границите на ЕС, да включва мерки за борба с трафика на хора и незаконната имиграция, като в същото време спазва основните права на мигрантите, създава безопасни и законни начини за влизане на мигрантите в ЕС, насърчава сътрудничеството с държавите на произход и транзитните държави, изгражда истинска солидарност между държавите — членки на ЕС, и укрепва европейската конкурентоспособност, оползотворявайки потенциала на мигрантите да дават принос за икономиките на държавите членки;

43.

призовава за координирана имиграционна политика и подчертава, че предложеният нов подход към миграцията трябва да включва мерки и инструменти, които да отразяват важната роля и капацитета на местните и регионалните власти по отношение на приема и интеграцията на мигрантите въз основа на принципите на солидарност;

44.

приканва Комисията, преди да стартира нови европейски инициативи и законодателство, да проведе, съвместно с КР, консултация с местните и регионалните власти за по-точна оценка на съществуващите предизвикателства по места.

45.

приветства намерението на Комисията да преразгледа европейската политика за съседство, към която КР ще допринася посредством ARLEM и CORLEAP, и призовава за укрепване на механизмите и програмите за сътрудничество между ЕС и партньорските местни и регионални власти; призовава също така за укрепване на инициативите в подкрепа на процесите на децентрализация в страните партньорки; предлага да се разшири обхватът на програмата „Инструмент за местно администриране“ с включването на всички страни партньорки;

46.

приветства намерението на Комисията да публикува съобщение относно целите за устойчиво развитие след 2015 г. и заявява готовността си да допринесе към работата по него чрез опита и инициативите на местните и регионалните власти в качеството им на ключови партньори в децентрализираното сътрудничество за развитие; отправя искане да бъде тясно приобщен към процеса на изготвяне на позицията на ЕС в глобалните преговори и към инициативите в рамките на Европейската година за развитие през 2015 г.;

47.

приветства ангажимента на Европейската комисия да предложи ново междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество, към което би желал да се присъедини;

48.

горещо приветства факта, че е даден приоритет на намаляването на бюрокрацията; ефективното идентифициране на бюрократичните процедури, по-специално с помощта на местните и регионалните власти и предприятията, ще бъде от първостепенно значение за постигането на по-голямо въздействие;

49.

счита възстановяването на доверието в Европейския съюз за много важен приоритет и приканва Европейската комисия да продължи да развива междуинституционалното партньорство за децентрализирана комуникация; ще продължи да насърчава активното гражданство на ЕС и ще следи преразглеждането на Регламента относно европейската гражданска инициатива;

50.

отбелязва намерението на Европейската комисия да предложи ново междуинституционално споразумение за задължителен регистър за прозрачност, включващо Съвета; отправя искане Комисията да представи законодателно предложение за създаване на такъв регистър въз основа на член 352 от ДФЕС. В този регистър не трябва да се изисква регистрация на регионалните и местните институции — и техните представителни сдружения — тъй като регионите и местните власти са неразривна част от европейската многостепенна институционална система, чиито представители са демократично избрани от гражданите и не представляват други интереси;

51.

възлага на председателя да изпрати настоящата резолюция на Европейската комисия, Европейския парламент, Съвета и на председателя на Европейския съвет.

28.4.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 140/7

1.

припомня, че Европейският съюз е нещо повече от чисто икономическа общност, а е по-скоро общност на ценностите, която — както е заложено в преамбюла на Хартата на основните права на ЕС — поставя човека в центъра на своята дейност, и че ЕС допринася за развитието на общите ценности при зачитане на многообразието на културите и традициите на европейските народи, както и на националната идентичност на държавите членки и организацията на техните публични власти на национално, регионално и местно равнище;

2.

подчертава, че споразумение за ТПТИ би могло да даде на европейската икономика така необходимия тласък, да доведе до значителен растеж на европейския БВП и до създаването на нови висококачествени работни места;

3.

припомня, че резултатът от преговорите за ТПТИ би могъл да създаде и за двата бряга на Атлантическия океан, за всички равнища на управление до местното, задължителни разпоредби, които ще важат за около 820 милиона души, както и би открил възможности за всички бъдещи дву- и многостранни споразумения за търговия и инвестиции, вкл. за Споразумението за търговия с услуги (Trade in Services Agreement — TiSA); поради това тези преговори са от изключително голямо значение за живота на всички граждани на ЕС и САЩ и следователно трябва да бъдат провеждани по справедлив и прозрачен начин, като същевременно не се забравя висшият интерес на тези граждани;

4.

приветства факта, че в насоките за преговорите се потвърждава правото на преговарящите страни да „приемат, поддържат и прилагат необходимите мерки за преследване на легитимни политически цели като защитата на обществото, околната среда и общественото здраве, гарантирането на целостта и стабилността на финансовата система, повишаването на обществената сигурност и безопасност и насърчаването и опазването на културното многообразие“;

5.

отбелязва, че преговорите по трансатлантическото споразумение за свободна търговия обхващат области, които попадат в законовите правомощия на всички равнища на управление и администрация, включително местните и регионалните власти, и с оглед на това значително регионално и местно измерение на споразумението призовава Европейската комисия да включи в консултативната група на ЕС относно ТПТИ (TTIP Advisory Group) Комитета като асамблея на представителите на регионалните и местните власти в ЕС, за да се гарантира на ранен етап включване и участие на регионалното, общинското и местното равнище в преговорите;

6.

изразява обаче съжаление, че до този момент Европейската комисия не е включила Европейския комитет на регионите като член в консултативната група, както е направила с представителите на гражданското общество;

7.

подчертава необходимостта да бъдат запазени съществуващите понастоящем, както и бъдещите държавни регулаторни възможности за действие, особено при определянето на стандарти за защита и при услугите от общ интерес. Гарантирането на възможностите за действие е абсолютно необходимо преди всичко за публичните предприятия за комунални услуги, тъй като те доставят услуги от общ икономически интерес. Подчертава във връзка с това и заложения в Договорите принцип на зачитане на местното и регионалното самоуправление;

8.

противопоставя се на предложението за по-широко регулаторно сътрудничество, което би предоставило на търговския и инвестиционния партньор широка възможност да изразява мнението си в предзаконодателните или законодателните етапи на законодателната процедура на ЕС, държавите членки и местните и регионалните власти, посредством искането анализите на въздействието на законодателство да се прехвърлят в законодателната процедура, свързана със свободната търговия;

9.

изтъква, че това споразумение ще е от полза за всички предприятия, независимо от техния размер, и по-специално за МСП, които не разполагат с финансовите, правните и другите ресурси, необходими за преодоляване на регулаторните различия и други пречки пред търговията;

10.

приема, че ТПТИ би могло да представлява шанс за това да се даде импулс за растеж и заетост в ЕС, би могло да предостави взаимен пазарен достъп за търговия със стоки, услуги, инвестиции и обществени поръчки, както и да ограничи регулаторните изисквания и да премахне нетарифните бариери (НТБ);

11.

посочва, че с оглед на средно мито от 2 % импулсите за растеж, по-специално тези, очаквани от Европейската комисия, биха произтекли преди всичко от сближаването на регулаторните изисквания и от премахването на НТБ;

12.

отбелязва обаче, че при споразумение с толкова глобален обхват наред с шансовете съществуват и рискове, и на този фон изрично подчертава, че трябва да бъдат гарантирани демократичното участие, както и компетенциите на местните, общинските и регионалните власти;

13.

приветства решението на Съвета на ЕС да направи публично достояние мандата за воденето на преговори относно ТПТИ. КР изразява съжаление, че това се случва няколко месеца след като информацията вече беше станала обществено достъпна в интернет, както и във връзка с факта, че ограниченията на мандата за преговори продължават да бъдат много високи. Ето защо те трябва да бъдат занижени, за да се гарантира по-добър достъп на обществеността до състоянието на преговорите;

14.

отбелязва също така, че с оглед на обхвата на споразумението между ЕС и САЩ демократичният контрол на преговорите трябва да бъде гарантиран по всяко време и затова призовава Европейската комисия и държавите членки да осигурят възможно най-голяма прозрачност при водене на преговорите. На практика това означава да се публикуват всички съществени документи, а насоките за преговорите да се представят доколкото е възможно без пречки в достъпа, навременно и разбираемо, на местните и регионалните власти, на всички съответни обществени групи и на всички граждани на Европейския съюз; във връзка с това приветства факта, че държавите членки, които по въпроса за публикуването на документи от преговорите по търговски споразумения се придържат към вземането на решение с единодушие, в началото на януари възложиха на Европейската комисия публикуването на първите текстове с предложения на ЕС по няколко области на преговорите;

15.

подчертава, че при ТПТИ става въпрос за споразумение от смесен тип с условие да бъде одобрено от Европейския парламент и освен това да бъде ратифицирано от 28-те държави — членки на Европейския съюз, което в съответствие с правото на съответната държава членка може да изисква не само одобрението на националните парламенти, а евентуално и одобрението на представляващите регионалното равнище правителства, парламенти или камари;

16.

предлага да се проучи възможността в споразумението между ЕС и САЩ да се включи клауза за преразглеждане, за да може сключените договорености евентуално да се преразглеждат и променят с оглед на въздействието им;

17.

призовава Комисията да се застъпи за залагането на подхода на положителния списък в споразумението за ТПТИ, и отхвърля подхода на отрицателния списък и т.нар. задържащи клаузи („ratchet“);

18.

счита, че високото ниво на европейските защитни стандарти за гражданите в ЕС е постижение, което заслужава да бъде отстоявано на всяка цена, и призовава в никакъв случай да не бъдат занижавани съществуващите в държавите — членки на ЕС законово установени стандарти, например за защита на живота, безопасност на продуктите, здравеопазването, социалната закрила, опазването на околната среда, климата, храните и хуманното отношение към животните, както и правата на потребителите, правата на защита на личните данни и правата на интелектуална собственост, правата на работниците и за сигурни рамкови условия за предоставяне на публични услуги, а по-скоро да се цели подобряването на тези стандарти; подкрепя виждането, че правото на регулиране на тези съществени области трябва да остане единствено у компетентните институции на европейско и национално равнище;

19.

призовава преговорните партньори да се обявят за подобряване на тези стандарти и евентуално да се ангажират с възприемане или признаване на съответно по-високите защитни стандарти на страната — партньорка и освен това призовава в бъдеще тези защитни стандарти за закрила да бъдат оптимизирани без ограничения; трябва да се създаде механизъм, чрез който те да могат да бъдат адаптирани в съответствие с най-новите научни открития;

20.

подчертава, че принципът на предпазливост е един от основните принципи на европейската политика в областта на околната среда, здравеопазването и защитата на потребителите, според който трябва да се действа рано и предвидливо, за да се избегнат опасности за здравето на хората, животните и растенията или замърсяване на околната среда. На този фон отбелязва, че едно трансатлантическо споразумение за свободна търговия не бива да води до отслабване на действащия в ЕС принцип на предпазливост, по-специално в областите на опазването на околната среда, здравеопазването, храните и защитата на потребителите;

21.

освен това потвърждава, че би трябвало да бъдат договорени всички важни детайлни въпроси на споразумението и не може, заобикаляйки демократичния законодателен процес, въпроси на регулирането да бъдат впоследствие прехвърляни на специално създадени експертни органи;

22.

изразява съжаление, че глобалното разузнавателно наблюдение, разшифроване и анализ на електронна комуникация, включително от страна на американската Агенция за национална сигурност (NSA), както и на приятелски разузнавателни служби от държави на ЕС, оказа дълготрайно отрицателно въздействие върху доверието на европейските граждани в задължителни международни стандарти за защита на данните и в този контекст призовава страните по договора да гарантират правото на неприкосновеност на личния живот, както и осигуряването на свободите и правата на гражданите, включително в интернет;

23.

настоява преговорите за ТПТИ да бъдат обвързани със сключването на всеобхватно споразумение между ЕС и САЩ за защита на данните;

24.

отбелязва, че достиженията на правото на ЕС („acquis communautaire“) уреждат със задължителна сила разпоредби в областта на стандартите на Международната организация по труда (МОТ), както и относно безопасните условия на труд и безопасността на продуктите. В този контекст Комитетът изразява своите очаквания, че спазването на основните трудови стандарти на МОТ и на водещите насоки на ОИСР относно многонационалните предприятия ще бъде изрично предвидено, включително и в по-нататъшните преговори във връзка с ТПТИ;

25.

обявява се срещу това съществуващите, както и бъдещите права на работниците, като например правото на служителите да участват във вземането на решения, устава на предприятията и други права на работниците да бъдат обявени чрез ТПТИ за нетарифни бариери; регулирането на пазара на труда, системите за социална сигурност, свободата на колективно договаряне, свободата на сдружаване, правото на стачка, минималните работни заплати и колективните трудови договори в дадена държава — членка на ЕС също трябва да останат в сферата на правомощията на отделните държави членки;

26.

приветства факта, че съгласно мандата за водене преговори на ЕС високото качество на обществените услуги в ЕС се гарантира в съответствие с ДФЕС, по-специално с Протокол № 26 относно услугите от общ интерес, и при зачитане на задълженията на ЕС в тази област, включително на споразумението ГАТС; във връзка с това обаче препраща към общите разпоредби на Договора за Европейския съюз (ДЕС), според които „Съюзът зачита равенството на държавите членки пред Договорите, както и националната им идентичност, присъща на техните основни политически и конституционни структури, включително по отношение на местното и регионалното самоуправление“ (член 4, параграф 2 от ДЕС);

27.

подчертава по принцип, че организационният суверенитет на общинските и местните власти трябва да се гарантира като една от основните области на правото на общинско самоуправление и че трябва да се запази неограничена възможността за рекомунализация на публичните услуги, т.е. предоставянето на публични услуги от собствени публични институции по всяко време, включително след приватизация на тези услуги, в съответствие с местните дадености и желанията на местните избиратели;

28.

изрично припомня, че мандатът на Комисията за водене на преговори не надхвърля рамките на конституционно определеното поле за действие, което означава, че следва да се зачита защитата от страна на държавите членки на онова, което може да се разглежда като общ интерес;

29.

потвърждава, че мандатът на ЕС за водене на преговори в съответствие с параграф 20 изключва услуги, извършвани в рамките на упражняването на държавна власт, и призовава ясно да се заяви, че с това от преговорите се изключват услуги, които в съдебната практика на съответната страна по договора или на съответната държава членка се определят като упражняване на държавна власт;

30.

отбелязва, че публичните услуги в съответствие с параграф 19 от мандата на ЕС за водене на преговори са тези, които съгласно съдебната практика на съответната страна по договора или съответната държава членка подлежат на специфични регулаторни режими или се отличават със специфични задължения, които доставчикът на услуги на национално, регионално или местно равнище предоставя в името на общия интерес; към тях могат да спадат например водоснабдяването и електроснабдяването, събирането и третирането на отпадъци и канализационни води, службите за спешна помощ, общественото здравеопазване и социалните грижи, общественият пътнически транспорт, както и жилищното строителство, мерките по градоустройството и градското развитие;

31.

призовава Комисията, в съответствие с параграф 19 от мандата на ЕС за водене на преговори да наложи за публичните услуги хоризонтална клауза за дерогация от всички задължения във връзка с принципа на достъп до пазара и национално третиране; освен това призовава, във връзка с публичните услуги да бъде предвидена резерва за всички сектори и всички съществуващи и бъдещи мерки за страните по договора да ограничават броя на услугите и доставчиците на услуги, да налагат специфични задължения на доставчиците на услуги и да регулират предоставянето на тези услуги в полза на общия интерес;

32.

отбелязва, че не смята за необходимо по-нататъшно отваряне — в частност на образователните услуги със смесено финансиране, включително в областта на предучилищното образование, училищата и университетите, както и на образованието за възрастни и за повишаването на квалификацията, тъй като многостранното споразумение ГАТС вече съдържа разнообразни задължения за либерализиране в областта на услугите;

33.

приветства доклада на Европейската комисия по инициираната от нея процедура на публична консултация относно механизма на уреждане на спорове между инвеститор и държава (ISDS); смята, че това е друг важен принос към усилията на САЩ и Комисията да осигурят повече прозрачност в преговорите за ТПТИ и да дадат възможност да бъдат изслушани мненията на широк кръг заинтересовани страни; изрично препоръчва, на фона на 1 50  000-те изразени мнения, които освен всичко останало демонстрират широко отхвърляне на инструмента ISDS, Комисията непременно да вземе предвид резултатите от консултациите в своята окончателна оценка на разпоредбите на споразумението; освен това приветства факта, че новата Комисия няма да приеме ограничаване на юрисдикцията на съдилищата в държавите членки от специални режими за споровете между инвеститори и държавата, и че върховенството на закона и принципът на равенство пред закона следва да се прилагат и в това отношение;

34.

решително подкрепя Комисията по отношение на представянето на нови предложения за подобряване на прозрачността и справедливостта в ISDS;

35.

изрично подчертава, че разпоредби за защита на инвеститорите, които пренебрегват компетентната юрисдикция и механизмите за уреждане на спорове в отношенията инвеститор — държава между ЕС и САЩ (ISDS), са свързани с високи рискове и затова не ги счита за необходими. Достиженията на европейското законодателство не бива да се засягат от едно трансатлантическо споразумение за свободна търговия. Очаква, че ще бъде гарантирано свободно поле за действие на Европейския съюз, както и на парламентите и правителствата на неговите държави членки и по този начин ще се запазят и демократичните възможности за влияние на неговите граждани, както и че инвестиционните спорове ще бъдат уреждани от националните съдилища;

36.

подчертава, че политическите и административните мерки, приети при демократична легитимност и в съответствие с принципите на правовата държава, не бива да бъдат поставяни под въпрос от арбитражни съдилища, особено по отношение на претенции за обезщетения със задна дата, и че съдържащите се в ТПТИ клаузи за защита на инвеститорите в никакъв случай не бива да водят до пряко или непряко засягане на националното право на регулиране;

37.

отбелязва, че законовите разпоредби относно публичното участие в спестовните каси и регионалните банки не бива да бъдат поставяни под въпрос от ТПТИ или други търговски споразумения на ЕС. Съответните законови разпоредби не представляват нито пречка за достъп до пазара, нито каквато и да е друга форма на дискриминация;

38.

отбеляза, че понастоящем 85 % от публичните тръжни процедури в Европейския съюз вече са достъпни за оференти от САЩ, докато обаче само 32 % от американските търгове са отворени за оференти от ЕС, като този дисбаланс допълнително се утежнява от система за участие по избор („opt-in“) на американските федерални щати, по тази причина споразумението ще трябва да насърчи равните възможности между двете страни, което ще е особено благоприятно за европейските МСП при достъпа им до американските обществени поръчки;

39.

подчертава, че аспектите, определящи стандарти в европейското законодателство в областта на поръчките, не бива да бъдат поставяни под въпрос, така както те се проявяват по-специално при прилагането на местно и регионално равнище, например във връзка със спазването на трудово-правни, социални стандарти и такива на колективното договаряне, екологосъобразните обществени поръчки или вземането предвид на малките и средните предприятия (МСП). Те гарантират, че за възлагането на поръчката на най-добрия оферент наред с цената могат съответно да се вземат предвид и други критерии като социални и устойчиви аспекти;

40.

припомня на ЕК да следи отблизо преговорите по стандартите за здравословни и безопасни условия на труд при договарянето на трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ);

41.

отбелязва, че трябва да бъдат запазени дерогациите от законодателството на ЕС в областта на обществените поръчки, предвидени понастоящем в различните директиви за обществените поръчки и концесиите (прагови стойности, in-house, сътрудничество между местните власти, секторни изключения — напр. за водния сектор или службите за спешна помощ);

42.

приветства факта, че за първи път в споразумение на ЕС за свободна търговия ще бъде включена специална глава за МСП и че ТПТИ има за цел да улесни, по-специално за МСП, достъпа до съответния пазар, както и търговията и инвестиционните дейности от двете страни на Атлантика, преди всичко чрез премахване на нетарифните бариери, които представляват голяма тежест за МСП, благодарение на по-голямата правна сигурност, в частност за МСП от сектора на услугите, и на укрепването и защитата на правата на интелектуална собственост, ползите от които ще включат и тези предприятия;

43.

изразява опасение, че различните стандарти — например в областта на опазването на околната среда, социалната закрила на работниците, държавните помощи, процедурите в областта на патентното право и енергетиката — могат да доведат до изтичане на производствени и други дейности на различните предприятия, установени в регионите на ЕС, към САЩ поради по-ниските разходи, свързани например с енергията, финансирането на възобновяемите източници, емисиите на CO2, социалните стандарти за работниците, но също така и в областта на научните изследвания и развойната дейност, по-конкретно благодарение на по-бързите патентни процедури и др.;

44.

подчертава, че именно за МСП митата, прекомерните административни изисквания, както и тромавите процедури за проверка и оценка на съответствието, свързани с непропорционално висока тежест и разходи, са тези, които често водят до въздържане от търговия с партньори от САЩ. В Европейския съюз има над 20 милиона МСП, които осигуряват работни места за две трети от заетите в частния сектор. Предвиденото премахване на тарифни и нетарифни пречки за достъп до пазара и търговията би открило за МСП по-добри шансове за износ, а с това и повече възможности за заетост;

45.

потвърждава, че в Европа мнозинството от държавите членки се обявяват срещу отглеждането, вноса и преработката на генетично модифицирани организми (ГМО);

46.

призовава за гаранция, че за селскостопанския сектор ще бъдат предвидени специални разпоредби, забраняващи вноса на определени продукти в ЕС; това се отнася преди всичко за продукти, които не отговарят на Директивата на ЕС за етикетирането, продукти, които съдържат или се произвеждат от ГМО, животни, които се третират с хормони на растежа, и пускането на пазара на храни, произведени от клонирани животни. Същото се отнася за храни, третирани с вещества, които са забранени в ЕС, или чиито съставки не са адекватно обозначени на етикета;

47.

подчертава, че биологичното разнообразие в селското стопанство представлява основата за производството на храни, и отбелязва, че заплануваното споразумение за ТПТИ не бива да води нито до ограничаване на старите видове семена и до обедняване на традиционните ни растителни култури, нито до пречки пред висококачественото и екологично ориентирано селско стопанство;

48.

призовава за приемане на отделна глава относно географските означения (ГО), с цел да се запазят европейските стандарти и да се въведат разпоредби относно защитата на ГО в двете правни системи и система за взаимно признаване на означенията на ЕС и САЩ, включително чрез конкретно означаване на генеричния характер на наименованието на даден продукт и/или мястото на неговото производство и запазване на европейските стандарти;

49.

изрично отбелязва, че държавите членки, местните и регионалните власти трябва и занапред да могат да предприемат всякакви регулаторни и финансови мерки за опазване и насърчаване на културното многообразие, свободата и плурализма на медиите, както и за получаване или за развитие на аудиовизуални и други съответни услуги, за да отговарят на демократичните, социалните и културните потребности на всяко общество, независимо от използваната технология или платформа за разпространение; суверенитетът на държавите членки в областта на културата и медиите трябва да бъде гарантиран посредством ясно изключване на културата и медиите от мандата за преговори;

50.

изразява надежда, че преговарящите страни, вземайки предвид глобалното въздействие, което ще има споразумението за свободна търговия, ще се обявят за справедливи и устойчиви правила на търговията, които няма да пречат на усилията от страна и на ЕС, и на САЩ в областта на политиката на развитие за подобряване на ситуацията в развиващите се страни, а ще се прилагат в духа на глобална отговорност и солидарност спрямо развиващите се страни;

51.

подчертава необходимостта да се събират, анализират, оценяват и управляват голям обем и сравними данни, които предвиждат или показват въздействието на ТПТИ върху регионалното и местното равнище, като бъде отделено специално внимание на най-отдалечените региони , за да може в бъдеще да се извършват по-точни статистически изчисления и икономически прогнози, както и да се публикува съответно научно обосновано проучване.

28.4.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 140/13

1.

приветства консултацията, започната със Зелената книга на Европейската комисия „Максимално оползотворяване на произтичащото от традициите ноу-хау на Европа: евентуално приобщаване на неселскостопанските продукти към защитата от страна на Европейския съюз на географските указания“, като припомня, че член 3 от ДЕС нарежда опазването и развитието на европейското културно наследство сред целите, които следва да се имат предвид при развитието на вътрешния пазар, както и че член 118 от ДФЕС има за цел гарантиране на единна защита на правата върху интелектуалната собственост в Съюза в рамките на единния пазар, а член 169 от ДФЕС осигурява защитата на правата на потребителите (включително насърчаване на правото им на информация);

2.

признава, че защитата на европейското културно и социално наследство включва също използване на исторически наследеното ноу-хау в областта на занаятите и индустрията в различните региони на ЕС, и че точната информация относно занаятчийските и промишлените продукти може да допринесе за гарантиране на защитата на правата на потребителите;

3.

смята, че европейските региони са изключително богати на неселскостопански продукти, свързани с произтичащото от традициите ноу-хау (често съхранявано от микропредприятия и малки предприятия), и че подходящо използване и защита на тези продукти би могло да допринесе за развитието на ЕС на местно и регионално равнище, преди всичко от икономическа и социална гледна точка, като се ограничават нежелателни явления като фалшифициране и имитиране;

4.

споделя мнението, че е абсолютно необходимо да се осигури зачитане на правилата за защита на географските указания (ГУ) в рамките на Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ССТАПИС), което важи за всичките държави — членки на Световната търговска организация;

5.

отправя искане към Европейската комисия да бъде активно включван и консултиран в процеса, който ще последва анализа на отговорите, получени в хода на консултацията, с оглед на централната роля на Комитета като институционален представител на местните и регионалните власти и на факта, че ГУ имат местно и регионално измерение;

6.

подчертава, че Съдът на ЕС потвърди, че ГУ представляват право на интелектуална собственост (1) и че системата за защита на ГУ е от изключителната компетентност на ЕС. Следователно смята, че е необходимо да се предприемат мерки, за да се уеднаквят в една единна европейска схема съществуващите схеми, които понастоящем не са уеднаквени в някои държави членки (2);

7.

припомня, че опитът със съществуващите ГУ за селскостопанските продукти трябва задължително да бъде надлежно взет предвид в дискусията относно евентуалното приобщаване на неселскостопанските продукти към тези указания;

8.

смята, че една повишена и хармонизирана защита на ГУ за неселскостопанските продукти би допринесла за укрепване на вътрешния пазар, благодарение на различни преки (повече възможности за достъп до фондове за насърчаване и съхраняване на заетостта в уязвими от икономическа гледна точка зони) и непреки (като евентуални отражения върху туризма) положителни последици, вече отбелязани в Зелената книга на Европейската комисия;

9.

смята, че приобщаването на неселскостопанските продукти към ГУ съдържа потенциални ползи за потребителите, които биха разполагали с още един инструмент, за да извършват информиран потребителски избор (въпреки широкото предлагане на продукти на пазара), тъй като ще могат по-добре да преценяват автентичността, оригиналния произход и качеството на продуктите;

10.

подчертава, че една хармонизирана система на защита на ГУ за неселскостопански продукти би била от полза и за връзките на ЕС с трети държави. В действителност единната позиция би засилила влиянието на ЕС при договарянето на търговски споразумения или при действията за защита на собствените продукти на чуждите пазари;

11.

споделя мнението, че защитата на ГУ за неселскостопански продукти може да допринесе за съхраняване на културното и художественото наследство на европейските местни и регионални традиции, и предлага възможността за включване на елементи на корпоративната социална отговорност в евентуалните продуктови спецификации, така че да се засили капацитетът на тези продукти да създават социален капитал в зоните на производство;

12.

би искал да бъде постигнат един по-опростен режим на защита на ГУ за неселскостопанските продукти в сравнение със съществуващия такъв за селскостопанските продукти, който, поради последвалите разширявания на защитата, днес включва значителен брой типове ГУ, които могат понякога да объркат потребителя;

13.

би искал знаците за ГУ да бъдат опростени и лесно разпознаваеми и да могат да бъдат поставяни на продуктите на езика на произход на самите продукти и/или на английски;

14.

смята, че — както вече е при ГУ за селскостопанските продукти — една нова система за защита на ГУ за неселскостопански продукти би трябвало да позволи защитата на негеографски наименования, които еднозначно се свързват с дадено място, при зачитане на изключенията от правото на защита, предвидени в Споразумението за СТАПИС;

15.

изтъква, че многосекторният подход към защитата на ГУ за неселскостопански продукти би бил много по-препоръчителен от секторния, тъй като един набор от общностни правила за всички типове продукти със сигурност би бил по-лесен за управление от страна на предприятията и националните, местните и регионалните власти;

16.

подчертава, че при ГУ за неселскостопанските продукти би било целесъобразно да се предвидят две различни равнища на връзки с териториалното равнище, съответстващо на настоящото разграничение между продукти със защитено наименование за произход (ЗНП) (по-силна връзка) и защитено географско указание (ЗГУ) (не толкова силна връзка) при ГУ на селскостопанските продукти;

17.

би искал евентуалните продуктови спецификации (които са определящи за получаване на регистрация на ГУ) да съдържат информация относно използваните суровини, описание на производствения процес, демонстриране на връзката на продукта с територията и евентуални елементи на корпоративна социална отговорност (като гаранция за ангажимент към съответната територия);

18.

отбелязва, че критериите, които производителите ще трябва да спазват за получаване на статут на ГУ, не би трябвало да пречат на евентуални новости в продукта или на подобряването на ефективността на производствения процес;

19.

припомня, че една от целите на ГУ е да бъдат гаранция за качество пред потребителите, и следователно — макар и да не смята, че е възможно да бъде определен хомогенен параметър за качество — би било целесъобразно да се предвидят дейности за проверка на съответствието на продуктовите спецификации през целия период на защитата. Гореспоменатите дейности за проверка биха могли да бъдат осъществявани от регионални публични органи (или публично-частни партньорства, като например някои търговски камари);

20.

смята, че създаването на единна система на равнището на ЕС за защита на ГУ за неселскостопански продукти е за предпочитане пред подхода на хармонизация на отделните национални законодателства, тъй като тази система ще бъде по-справедлива и ще гарантира общи срокове в целия ЕС;

21.

предлага за държавите членки, в които вече е предвидена система на защита на ГУ за неселскостопански продукти, да бъде определен кратък период с преходни разпоредби за съвместно съществуване на двете системи (например до 2020 г.), след което да се премине окончателно към единен механизъм на ЕС;

22.

счита, че процедурата за регистрация на ГУ за неселскостопански продукти следва да бъде задължителна и да се основава на двуетапна система (както е при ГУ за селскостопански продукти), в рамките на която регионалното равнище да участва при проверката на местните специфични особености, а европейското равнище — при проверката на общите за целия ЕС критерии;

23.

подчертава, че процедурата за вписване в регистъра на ГУ следва да има ясно определена и гарантирана от закона максимална продължителност, така че да се избегне забавяне на процеса от страна на неефективни публични администрации, което би ощетило производителите;

24.

счита, че производителите, техните сдружения и търговските камари следва да бъдат основните субекти, оправомощени да поискат регистрация на ГУ за неселскостопански продукти, но че е разумно, в конкретни и добре обосновани случаи, да е възможно само един производител, един местен или регионален орган или едно сдружение на потребителите да подаде заявление за регистрация. Същите категории, които имат право да поискат регистрация, следва да имат право да изискат евентуална процедура на предявяване на възражения;

25.

подчертава, че като се има предвид настоящият акцент върху публичните бюджети, би било възможно да се поиска от производителите да плащат такса за получаване на статут на ГУ, при условие че това е еднократна вноска, справедлива по отношение на направените разходи и прилагана еднакво в целия ЕС;

26.

изразява надежда, че равнището на защита на ГУ за неселскостопански продукти може да бъде същото като предвиденото в член 23 от Споразумението за СТАПИС за вина и спиртни напитки, тъй като така правата на производителите биха били защитени в достатъчна степен;

27.

предлага системата за наблюдение с цел осигуряване на спазването на правата, свързани с ГУ за неселскостопански продукти, да може да бъде публична или смесена публично-частна, но и в двата случая да се използват правомощията на регионалните и местните власти поради прекия им контакт с територията;

28.

разбира, че евентуалният успех на системата на ГУ за неселскостопански продукти може до известна степен да увеличи риска от фалшифициране или имитиране от страна на конкурентни производители. По тази причина трябва да бъдат предвидени ускорени процедури за защита, с които бързо да могат да бъдат идентифицирани и отстранени евентуални фалшификации или имитации;

29.

счита, че защитата на ГУ за неселскостопански продукти не следва да бъде ограничена във времето, но въпреки това следва да се предвиди възможността за прекратяване на защитата при същите условия, които се прилагат за ГУ на селскостопански продукти;

30.

счита, че евентуални конфликти между ГУ за неселскостопански продукти и търговските марки следва да се уреждат по същия начин, по който подобни конфликти се уреждат по отношение на ГУ за селскостопански продукти;

31.

накрая подчертава, че предвид значителната компетентност на Комитета в областта на регионалните и местните политики, становището на КР би трябвало допълнително да укрепи и развие препоръката за създаване на система за защита на ГУ за неселскостопански продукти в ЕС, и поради това призовава Европейската комисия да представи законодателно предложение в този смисъл.

28.4.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 140/16

1.

приветства изразеното в съобщението на ЕК относно нова стратегическа рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2014-2020 г. намерение за съобразяване с целите на стратегията „Европа 2020“, свързани със заетостта, чрез насърчаването на високи стандарти за условията на труд както в ЕС, така и в международен план, но си задава въпроса защо Комисията не предвижда конкретни законодателни действия в тази стратегическа рамка, особено по отношение на мускулно-скелетните смущения (МСС) и канцерогените;

2.

в този контекст подкрепя призива на Европейския парламент към Европейската комисия:

3.

отбелязва противоречието, в което влиза Европейската комисия, като от една страна работи по създаването на стратегическа рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2014 — 2020 г., а от друга обявява в работната си програма за 2015 г. евентуалното оттегляне на предложението за директива за изменение на Директива 92/85/ЕИО на Съвета за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки;

4.

признава значението на координацията на равнището на ЕС на мерките за преодоляване на рисковете, свързани със здравето и безопасността на работното място, и за постигане на непрестанно и прогресивно подобрение на условията на труд;

5.

отбелязва, че голяма част от инициативите, предвидени в стратегията на ЕС за периода 2007-2012 г., са осъществени, като се има предвид, че не бяха определени нито задължителни и измерими цели, нито крайни срокове;

6.

подчертава първостепенната и важна роля, която представителите на работодателите и работниците трябва да играят при разработването на политиките в областта на ЗБУТ на европейско, национално, регионално и местно равнище, и призовава Комисията да укрепи социалния диалог в своите процедури за вземане на решения;

7.

подкрепя решението на ЕК в новата стратегическа рамка да посочи три основни предизвикателства, а именно: i) спазване на действащото законодателство; (ii) подобряване на превенцията на професионалните заболявания, включително предотвратяване на нови и нововъзникващи рискове; iii) отговор на демографските промени;

8.

изразява съгласие с ЕП, че икономическата криза не е извинение за подкопаване на политиките на превенция в областта на здравословните и безопасни условия на труд, и подчертава значението им като основно право на трудещите се (1);

9.

изразява съжаление, че местните и регионалните власти не са включени в достатъчна степен в стратегията на ЕК, и настоятелно призовава Комисията да гарантира официалното им участие в поемането на задължения в тази област, като признае ролята им на ключови институционални участници, включително като големи работодатели;

10.

подчертава, че поради партньорствата и връзките си с местните предприятия местните и регионалните власти могат да играят важна роля в интегрирането в законодателството, насърчаването на „културата на превенция“ и на правилното прилагане на стандартите за превенция, за подпомагане на дейности, свързани с представителството и колективната защита на сигурността;

11.

предлага да се създаде европейски централен координационен комитет със задачата да извършва дефиниране, координация и разработки в областта на ЗБУТ (желателно е да бъде координиран от EU-OSHA), също и с цел по-ефикасно изпълнение на референтна, ръководна и контролираща проактивна роля в прилагането от страна на държавите членки на законодателството на ЕС. Този координационен комитет би трябвало да:

12.

счита, че трябва бързо да се разгледа проблемът на ограничените права на работниците и че е необходимо да се предприемат ефективни мерки за намаляване на различията в законодателствата и моделите в областта на ЗБУТ и тяхното прилагане — един от факторите, които могат да доведат до появата на социален дъмпинг и нелоялна конкуренция в регионите, обхванати от пазара на ЕС;

13.

изразява съгласие с мерките, предложени от ЕК, за преразглеждане на националните стратегии в светлината на новата рамка, като се създаде база данни, която да обхваща всички национални стратегически рамки в областта на ЗБУТ в сътрудничество с Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA). Тази дейност трябва да се извършва в тесен диалог с европейските социални партньори;

14.

изразява убеждение, че е необходимо да се насърчи развитието на „култура на превенция“ (инициативи в рамките на училищното образование, стажовете, професионалното и продължаващото обучение), както и на сериозна и модерна „корпоративна култура“, основана на убеждението, че качеството на хората определя качеството на промишлените процеси и продукти;

15.

намира за особено важно обучението по осигуряване на безопасни условия на труд, което носи множество ползи както за работниците, така и за предприятията;

16.

изразява съгласие с ЕК, че повишаването на осведомеността за ЗБУТ започва в училище, и подкрепя препоръката за застъпването им в по-голяма степен в учебните програми;

17.

подкрепя акцента, който ЕК поставя върху обществената осведоменост, като подчертава ролята, която трябва да играят местните и регионалните власти в тази област;

18.

убедено подкрепя финансирането на дейности считано от 2014 г. и призовава за форми на подкрепа ad hoc за проектите, представени от местните и регионалните власти, и по-специално по отношение на региони, в които покритието на системата на обществено здравеопазване не е ефективно или които са изправени пред демографски предизвикателства;

19.

подкрепя, в съответствие с принципа на хоризонтална субсидиарност, дейностите в подкрепа на предприятията за прилагането на технически и организационни решения за защита на ЗБУТ;

20.

изразява съгласие с ЕК относно необходимостта да се предостави финансова и техническа помощ за интерактивния онлайн инструмент за оценка на риска (Online Interactive Risk Assessment Tool, OiRA) (2) и други научно-технически базирани на ИТ инструменти в държавите членки, по-специално в приоритетните области и в микропредприятията и малките предприятия;

21.

подкрепя действията, предприети от ЕК за насърчаване на обмена на добри практики с МСП, които ще бъдат подкрепени от по-големите предприятия във веригата изпълнител — доставчик — купувач с цел подобряване на ЗБУТ;

22.

призовава за по-интегрирани политики за МСП (финансови стимули, по-добър достъп до средства от ЕСФ и ЕФРР, практически и издържани от техническа и научна гледна точка инструменти за оценка на риска, партньорства);

23.

призовава за насърчаване на политиките за освобождаване от данък на капиталовите инвестиции и ежегодните разходи за поддръжка за предприятията, които въвеждат системи и инструменти за управление на ЗБУТ в съответствие с насоките и моделите, изготвени от компетентните публични регулаторни субекти;

24.

поради това призовава за европейски план за стимулиране на проекти, насочени към въвеждането и поддръжката на системи за управление на ЗБУТ, посредством гаранционни фондове за улесняване на достъпа до банкови кредити и чрез увеличаване на техническата помощ за предприятията, особено за малките и средните предприятия, включително чрез агенцията EU-OSHA;

25.

подкрепя мерките и препоръките за политики от резолюцията на Европейския парламент от 14 януари 2014 г. относно ефективните инспекции на труда като стратегия за подобряване на условията на труд в ЕС;

26.

приветства насоките и дейностите за координиране от страна на Комитета на старшите инспектори по труда (SLIC) по отношение на инспекторатите по труда и на служителите на компетентни органи в областта на здравословните и безопасни условия на труд от различните държави, като му се предоставят подходящи инструменти и ресурси;

27.

подчертава, че е от значение служителите на администрацията, които следят за спазването на здравословните и безопасните условия на труд, да бъдат посредници за спазване на правилата, и подчертава ролята на МРВ в подкрепа на тяхното обучение, като изразява желание да бъдат идентифицирани специфични модели на проверки за микропредприятията и малките предприятия, с цел тези проверки да не бъдат обременявани от непосилни бюрократични и финансови тежести;

28.

действията, насочени към подобряване на спазването на стандартите, би трябвало да се основават на доказателства за ефективност, като се обръща особено внимание на онези производствени сектори, в които съществуват реални рискове от нарушения на разпоредбите в сферата на здравето и безопасността, и се гарантира, че те са съсредоточени върху прилагането на съществуващите разпоредби относно експозицията на канцерогени като азбест и относно най-често срещаните на работното място заболявания, като мускулно-скелетни смущения (МСС), болести, свързани със стреса, и други респираторни заболявания, като напр. хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ);

29.

призовава за по-силна роля на МРВ в областта на контрола на територията, най-вече чрез постепенно засилване на правомощията им, по-специално върху системата за възлагане на договори и договори за подизпълнение, която е една от основните области на контрол;

30.

предлага да се насърчи обменът на добри практики между местните и регионалните администрации, които работят активно в тази област;

31.

потвърждава, че е необходимо да се направи оценка — в сътрудничество с държавите членки, Комитета на старшите инспектори по труда (SLIC) и Консултативния комитет за здравословни и безопасни условия на труд (CCSS), на ефективността на санкциите и налаганите административни глоби,а също и на нетрадиционните начини за контрол, при положение че на публичния сектор бъде предоставена възможност за сътрудничество с тези органи;

32.

смята, че е актуално и стратегическо решението да се създаде европейска платформа за защита на здравето на работниците мигранти, поради все по-намаляващия капацитет на правителствата да въздействат върху последиците от глобализацията и социално-демографските промени, възникнали най-вече вследствие на миграцията.

33.

приветства включването на Рамковата директива 89/391/ЕИО (3) в програмата REFIT, довело до проучване на десетте най-обременяващи законодателни акта за МСП (4), популяризирано през 2011 г. от Европейската комисия;

34.

смята, че разпоредбите за налагане на санкции трябва да бъдат придружени от стандартизиране на целите, с ясни правила и ефективни и бързи процедури, като се укрепи и ролята на двустранните структури, представляващи социалните партньори, които, ако вземат подходящо участие и спазват отредените им роли, могат да окажат полезна подкрепа на определените от националното законодателство субекти в прилагането на превантивните мерки;

35.

подкрепя включването като неразделна част от анализа на законодателството в областта на ЗБУТ, на евентуални действия за опростяване на оценката на риска и/или за намаляване на административната тежест и документацията, но същевременно трябва да се гарантира, че няма да се понижи равнището на защита на работниците;

36.

смята, че за специфични сфери, особено за микропредприятията, могат да бъдат идентифицирани и популяризирани инструменти (например OiRA), които да улесняват анализа на риска. Обективните критерии и параметри трябва да се основават на задълбочена оценка на риска и управление на риска, които да бъдат опростени, доколкото е допустимо, и определени заедно с отговорните институционални органи, за да се разработят опростени средства за оценка и управление на риска, включително посредством форми на сертифициране на доброволна основа;

37.

счита, че сложността и тежестта на прилагане на системите за управление на ЗБУТ се дължат и на бюрократични формалности, които невинаги са свързани с публичното регламентиране, а със спазването на международните стандарти. Като признава професионализма на тези, които допринасят за безопасността, смята, че тя не следва да бъде втори източник на сложност за предприятията, особено за по-малките. Поради това КР изразява желание на европейско равнище да се извърши сравнение на сертифицирането на качеството на ЗБУТ, с цел да се разработи доброволен стандарт на ЕС, с който да се определят устойчиви минимални изисквания;

38.

е убеден, че действията, целящи защитата на ЗБУТ, следва да бъдат разглеждани предпазливо и цялостно, като се вземат предвид силните взаимовръзки между производството, заетостта и околната среда въз основа на най-добрите налични медицински и научни данни;

39.

обръща внимание на патологиите, причинени от азбест — белодробни и кожни заболявания, рак, астма, обструктивни белодробни заболявания, МСС, болести, свързани със стреса, и други хронични патологии, и изтъква необходимостта от строг анализ на съществуващите и новите рискове, произлизащи от преструктурирането, новите технологии, материали и продукти;

40.

смята, че е необходимо, с оглед на научната несигурност при промишленото приложение на нови технологии, материали и продукти, по време на употреба да се прилага „принцип на предпазливост“ в управлението на рисковете за здравето;

41.

смята, че:

42.

подчертава нарастващия брой на работещите жени и различията в трудовия живот на жените и мъжете (вид работа, различни условия на излагане на риск), които засягат тяхното здраве и безопасност;

43.

препоръчва диверсифициране на предпазните мерки на работното място, с цел да се гарантира ефективността им както за жените, така и за мъжете, като се отчитат видът на работата, която се извършва, и субективните и обективните разлики в условията на излагане на риск;

44.

смята, че политиката в областта на ЗБУТ може да допринесе за борбата срещу дискриминацията и за насърчаване на равните възможности в политиките на ЕС, по специално чрез насърчаване на правилното прилагане на Директива 2000/78/ЕО относно защитата на здравето и безопасността при работа на хора с увреждания и Директива 2006/54/ЕО, с която се забранява по-неблагоприятно третиране на жените на работното място поради бременност или майчинство (5), (6);

45.

припомня, че „ученето през целия живот и участието в доброволчески дейности са основните стимули за активен живот на възрастните хора в добро здраве. Обучението на възрастни и доброволческите дейности за по-възрастни хора би трябвало да получават подкрепа на европейско, национално и местно равнище, за да може да се продължи трудоспособният живот, да се насърчава активността в пенсионна възраст и да се подкрепя самостоятелният живот“ (7), следователно ЕС трябва да насърчи изготвянето на наръчник за добри европейски практики в областта на активния живот на възрастните хора;

46.

поради това е на мнение, че с оглед на разрешаването на проблема със застаряващото работещо население е от съществено значение да се полагат усилия за обмена на информация и добри практики между държавите членки и предприятията, както и за подходящи мерки за интегриране;

47.

изразява убеждението, че „действия от страна на ЕС в подкрепа на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве и солидарността между поколенията ще стимулират потенциала за иновации и растеж навсякъде в ЕС и ще доведат до икономически ползи за публичните и частните участници на местно, национално и европейско равнище“ (8);

48.

подчертава, че е необходимо да се подобри събирането на данни, за да се осигури сравнение на постиженията в областта на ЗБУТ в ЕС, като изтъква необходимостта от извършването на сравнителни анализи с оглед на непрекъснато подобрение чрез докладване на най-добри практики относно процеси, а не само относно класификация. Целта е да се улесни обменът между държавите членки на данни за действителните рискове;

49.

подкрепя призива на ЕК за събиране и предоставяне на по-изчерпателни статистически данни, включително на местно и регионално равнище, за злополуки и заболявания, свързани с работата, за професионалната експозиция и свързаните с труда заболявания;

50.

изтъква, че в рамките на управлението на информационната система за ЗБУТ е твърде ограничена ролята на социалните партньори, които биха били ефективни партньори при изграждането на архитектурата на системата, при увеличаване на събирането на данни за сектора, при управлението на информационните потоци, както и при тяхното използване;

51.

подчертава, че по-надеждните статистически данни позволяват да се направи преглед на рисковете за здравето на работниците, да се разберат по-добре причините и да се извлекат оперативни заключения;

52.

насърчава създаването на европейска информационна система за превенция на работното място („знай, за да избегнеш“) като оперативен динамичен инструмент, чрез който да се използва наличната в сегашните национални системи информация, както и създаването на модел на разчитане на данни с единна база данни;

53.

подкрепя мнението на ЕК, че ясни разпоредби в законодателството на ЕС в областта на ЗБУТ биха могли да помогнат за установяване на равностойни трудови стандарти в световен мащаб, чрез двустранни и многостранни споразумения с трети държави;

54.

счита, че в новата глобализирана международна среда е необходимо да се гарантира приемането и ефективното изпълнение от всички заинтересовани страни на международните конвенции и споразумения относно стандартите за ЗБУТ, за да се поддържа конкурентоспособността на ЕС и да се избегне преместването на предприятия в трети държави в търсене на по-либерална законова уредба;

55.

припомня на ЕК да насърчи държавите членки да ратифицират всички конвенции на МОТ и другите международни конвенции и споразумения в областта на ЗБУТ, и да проучи подробно стандартите за ЗБУТ и свързаните с тях проблеми при договарянето на всички партньорства в целия свят, по-специално при текущите преговори по Споразумението за трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) със САЩ.

28.4.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 140/22

1.

през последните години терминът „зелен“ заема все по-централно място в разработването на политиките, тъй като екологичната проблематика се превърна в хоризонтален и всеобхватен въпрос. Съгласно стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж преходът към „зелен“ икономически модел с ниски въглеродни емисии и ефективно използване на ресурсите е от първостепенно значение;

2.

една от централните теми в тези две съобщения е концепцията за „зелена икономика“, която се дефинира като модел, който да „гарантира растеж и развитие, да защитава здравето и благосъстоянието на човека, да осигурява достойни работни места, да намалява неравенствата и да инвестира и да опазва биологичното разнообразие, включително екосистемните услуги, които то предлага, а именно природния капитал — поради неговата непреходна стойност и съществен принос за човешкото благосъстояние и икономическия просперитет“ (1);

3.

преходът към зелена икономика ще окаже пряко въздействие не само върху конкурентоспособността на отделните предприятия, но и върху европейската икономика като цяло. Ресурси не достигат. Във все повече области потреблението нараства, вследствие на което се достига прагът на поносимост за околната среда. Своевременният преход към зелена икономика в ЕС е не само желателен, но и необходим за опазването и укрепването на конкурентоспособността и просперитета във възможно най-кратък срок;

4.

подкрепя съобщенията на Комисията относно „Зелен план за действие за МСП и Инициатива за зелена заетост“;

5.

споделя позицията на Комисията, изразена в двете съобщения, че успешният преход към зелена икономика е решаващ фактор за настоящата и бъдещата конкурентоспособност на Европейския съюз;

6.

подчертава централната роля на публичния сектор и на местните и регионалните власти в улесняването на прехода към зелена икономика; публичната администрация трябва не само да дава тласък на прехода към зелена икономика, но и да бъде образец и еталон при прилагането на проекти, програми, законодателство, обществени поръчки и създаването на работни места в контекста на един нов модел на зелена икономика;

7.

смята, че е жизненоважно да се продължат усилията за развиване на екологосъобразна конкурентоспособност на МСП чрез подобряване на достъпа до финансиране, предоставяне на повече информация, опростяване на законодателството, намаляване на бюрократичната тежест и укрепване на екологосъобразна бизнес култура;

8.

одобрява целта на Инициативата за зелена заетост да спомогне за това политиките в областта на заетостта и околната среда да работят съвместно в подкрепа на прехода към конкурентоспособна и екологосъобразна икономика с ефективно използване на ресурсите;

9.

подчертава, че въпросът с уменията е от особено значение за младите хора, които все още страдат от парализиращо високо равнище на безработица от над 22 % и би трябвало да бъдат по-добре подготвени за професиите на бъдещето като цяло и по-специално за „зелените“ работни места;

10.

споделя виждането на Комисията за необходимостта от преразглеждане и актуализиране на образователните и обучителните програми, както и на квалификационните системи с цел улесняване на прехода към зелена икономика;

11.

посочва, че предприятията се различават значително: някои вече предоставят „зелени“ продукти и услуги, а тези, които предлагат по-традиционни услуги и продукти, също могат да извлекат полза от този преход, като например използват по-екологосъобразни източници на енергия и суровини;

12.

смята, че екологичните предизвикателства би трябвало да се разглеждат едновременно като възможност и заплаха за отделните предприятия, техните служители, пазарите на труда и ЕС;

13.

счита, че трябва да се изяснят и определят основните термини и цифрови показатели, както и отправната точка за зелената икономика, така че по тях да се постигне обща договореност и те да бъдат съгласувани и недвусмислени;

14.

счита, че успешният преход към зелена икономика е от решаващо значение за настоящата и бъдещата конкурентоспособност на ЕС, поради което е жизненоважно да се гарантира съгласуваност в използването на термините;

15.

подчертава регионалното измерение на прехода към зелена икономика и ключовата роля на местните и регионалните власти в образованието, инфраструктурата, подкрепата на местните предприятия и създаването на бюра по заетостта; в този контекст отбелязва и вече съществуващите зелени инициативи на местно равнище, които могат да служат като образец за други райони в ЕС;

16.

изтъква разнообразните обстоятелства и предизвикателства на местно равнище и отправя искане изключителните обстоятелства на някои региони да бъдат взети предвид при прехода към зелена икономика;

17.

подчертава, че петте основни елемента на една успешна зелена икономика са: 1) намаляване, което означава повсеместно намаляване на потреблението на суровини и енергия; 2) използване на чисти източници на енергия, за да се избегне външната зависимост, да се намалят емисиите и да се създадат работни места; 3) ефективност, което означава, че суровините и енергията трябва да се използват по-ефективно по цялата продуктова верига или верига за услуги; 4) работа в мрежа и споделяне на най-добрите практики; съпоставянето между държавите членки и секторите дава възможност за насърчаване на предлагането на зелени продукти и услуги, включително на пазари извън ЕС и 5) достъп до финансиране, което означава, че е от решаващо значение да се осигурят средства и да се намали бюрократичната тежест; кандидатстването за финансиране трябва да бъде просто, лесно за разбиране и полезно и за други области на стопанската дейност;

18.

подчертава, че при оценката в рамките на вътрешния пазар на ЕС се наблюдават значителни различия между отделните сектори и между държавите членки по отношение на ефективното използване на ресурсите и призовава за мерки за насърчаването му посредством споделяне на примери за най-добри практики и неуспехи;

19.

отбелязва значението на местните и регионалните власти, и по-специално на общините, за въвеждането на мерките, посочени в предходния параграф, с оглед възможността за тяхното финансиране чрез действащата общностна рамка;

20.

смята, че усилията за повишаване на ефективното използване на ресурсите трябва да се отчитат на всички етапи от веригата за създаване на стойност и че това би намалило значително необходимостта от суровини, както и че в дейностите на публичния и частния сектор би трябвало да бъде включен подход, основаващ се на веригата за създаване на стойност;

21.

смята, че Зеленият план за действие би трябвало да се съсредоточи върху мерки на европейско равнище, насочени към хармонизиране и укрепване на съществуващите зелени инициативи за подкрепа на МСП на национално и регионално равнище;

22.

отбелязва акцента, поставен върху енергията от възобновяеми източници и биогорива — област, в която ЕС разполага с достатъчно информация, ноу-хау и технологии; призовава за премахване на пречките пред развитието, с цел създаване на голям брой висококачествени квалифицирани зелени работни места, и подкрепя НИРДИ в този сектор;

23.

подчертава значението на екологичната нагласа и факта, че във всички държави членки все повече преобладават етикетите с произход ЕС;

24.

одобрява целта на Европейската комисия за създаване на Европейски център за високи научни постижения в областта на ресурсната ефективност през 2015 г. и за свързването му с партньорска мрежа във всички европейски региони, но призовава Комисията да изясни кои ще бъдат тези партньори и как ще бъдат избрани;

25.

подчертава, освен това, необходимостта от привличане на местните и регионалните власти в този процес, тъй като те са в най-добра позиция да разбират специфичните условия и предизвикателства на местно и регионално равнище и да преценяват кои са най-целесъобразните местни участници. Във връзка с това следва да бъде насърчавано картографирането с цел да се определи конкретният потенциал на всеки регион да подпомага местните участници при идентифицирането на инвестиционни клъстери, предприемането на мерки в подкрепа на самостоятелната заетост и създаването на курсове за обучение и специализация, насочени към различните аспекти на зелената икономика;

26.

счита, че е необходимо да се определят цели за съобразен с околната среда дизайн на продуктите и призовава за по-голяма екологична отговорност от страна на дружествата;

27.

подчертава, че свързаните с ключовите въпроси опит и умения, необходими за прехода към зелена икономика, би трябвало да бъдат на разположение на всички в отделните държави членки и че трябва да се предприемат мерки за осигуряване на адекватно равнище на ноу-хау на местно равнище;

28.

призовава да бъдат положени усилия за по-нататъшно разпространение на принципа на учене през целия живот, което е основен фактор за овладяване на нова информация, тъй като зелената икономика ще наложи промени и прозрачни действия при всички звена от процеса на веригата за създаване на стойност;

29.

подчертава, че понастоящем няма достатъчно съответствие между работата и уменията и че системната промяна се осъществява бавно. Проектът ESCO на Комисията е добър пример за опит за осъществяване на връзка между работодатели и работници, които имат необходимата квалификация; още предложения по въпроса за съответствието между работата и уменията са изложени в становището на КР относно „Рамка за качество на ЕС за предвиждане на промените и преструктуриране“ (2);

30.

изтъква, че зелената икономика ще включва преход към кръгова икономика с ниски въглеродни емисии, която ще създаде нови и иновативни професии. Това означава, че старите работни места ще бъдат заменени с нови и че професионалните профили ще трябва да бъдат предефинирани;

31.

призовава да се насърчи по-мащабното сътрудничество между органите на управление, МСП, сдруженията и образователните институции, тъй като овладяването на нови видове информация ще изисква по-добра целенасоченост и координация на мерките и финансовите инструменти;

32.

подчертава значението на научните изследвания и технологичното развитие като начин да се стимулира въвеждането на зелена икономика, като чрез настоящия европейски бюджет се насърчава участието на университетите, МСП и други местни и регионални органи, координирани в качеството им на ключови елементи на знанието (образование, изследвания и иновации) в синергични форми като клъстери или платформи за отворен достъп до иновациите с цел споделяне и взаимно обогатяване на знанията;

33.

призовава за това местните и регионалните власти да бъдат привлечени за пълноценно участие в координационните мерки предвид важния опит и правомощия, с които разполагат в тази област. Вече съществуват добри примери за партньорство, в рамките на които местните власти предоставят на предприятия и сдружения консултации по енергийни въпроси, включително във връзка с намирането на субсидии и финансови възможности, препоръки за индивидуални мерки, картографиране на доставчиците на оборудване и услуги, и съдействие при подготвянето на поканите за подаване на оферти;

34.

споделя виждането на Комисията, че е необходимо да се преразгледат и актуализират образователните и обучителните програми, както и квалификационните системи, в тясно сътрудничество с държавите членки и местните и регионалните власти, така че те да отчитат и улесняват прехода към зелена икономика, и предлага всички образователни и обучителни курсове да включват поне един модул, посветен на тази тема. Освен това би трябвало да се предприемат стъпки за проучване на начина, по който се наблюдава ефектът от обучението, тъй като е необходимо дългосрочно наблюдение, както на по-високо, така и на по-ниско равнище;

35.

изразява загриженост по повод адекватността, предсказуемостта и равнището на обучение във връзка със зелената икономика и „зелените“ умения в различни държави членки. От основно значение е да се следи в държавите членки да се организират обучителни курсове по екологично, правно и бизнес ноу-хау, с които да се гарантира, че служителите разполагат с достатъчно информация и умения;

36.

подчертава, че въпросът за уменията е от особено значение за младите хора, които би трябвало да бъдат по-добре подготвени за професиите на бъдещето и по-специално за „зелените“ работни места;

37.

изтъква необходимостта от по-широка перспектива и отчитане на дългосрочното въздействие, така че екологичните умения да могат да се съчетават със солидно бизнес ноу-хау. Екологични и ориентирани към бизнеса нагласи би трябвало да се възпитават още в училище, тъй като новите професии ще изискват умения в областта на природните науки, технически и математически умения. Този подход на повишаване на осведомеността трябва да бъде застъпен и в образователните програми, предназначени за възрастни;

38.

изразява загриженост, че малко МСП в Европа са запознати с възможността за по-ефикасно използване на ресурсите или с конкретните икономически предимства, които може да им донесе използването на тези знания;

39.

предлага онези местни, регионални и национални органи, които имат данъчни правомощия, да въведат механизми за положителна дискриминация в полза на предприятията, които прилагат принципите и понятията, свързани със зелената икономика, в контекста на корпоративната социална отговорност, включително по-ниски налози и данъци, обществени поръчки и данъчни преференции;

40.

призовава информацията за обучения и за възможностите за финансиране да бъде приспособена за МСП в различните сектори, тъй като те невинаги осъзнават необходимостта от обучение в областта на зелената икономика;

41.

призовава да се създадат стимули за доизграждане на уменията, тъй като това е от съществено значение за придобиването на нова информация и ноу-хау. Трябва да се разбере как всички рециклируеми материали могат да се използват отново и да се превърнат в нови иновационни материали, и какви са правилата и изискванията;

42.

отбелязва, че за последните пет години разходите за суровини са нараснали при 75 % от МСП в ЕС и че са необходими спешни мерки за изпитване и систематично разпространение на нови методи за защита на конкурентоспособността на предприятията;

43.

препоръчва различните сектори да проучат допълнително възможностите за по-голямо сътрудничество, както и възможностите да използват взаимно опита си по отношение на услугите, продуктите си или техните компоненти. По този начин се разкриват бизнес възможности по-специално за малките предприятия, които биха могли да образуват по-големи стопански единици, като работят в мрежа. Трябва да се съберат примери, а най-добрите практики да се разпространят в държавите членки;

44.

препоръчва да се проучи всяка възможност да се помогне на МСП да вкарат отново използваните и излишни суровини в своите производствени вериги и вериги за създаване на стойност, или дори като част от производството на друго предприятие. Пример за това е концепцията за затворена енергийна циркулация, съобразена с местните условия, при която отпадъците, изгубената енергия, топлина, хранителни вещества и CO2 се използват и рециклират обратно в енергия и производство на храни;

45.

констатира необходимостта от насърчаване на бизнес сътрудничеството между сектора на екологичните храни и други потенциално свързани сектори: хранително-вкусов сектор, кетъринг, селски туризъм, агротуризъм, екотуризъм, изработване на устойчиви и/или занаятчийски опаковки, устойчиво строителство, традиционно производство на храни и др.;

46.

препоръчва да се организира кампания за повишаване на осведомеността на гражданите на ЕС относно устойчивото развитие, като се изтъкнат възможностите всеки лично да повлияе на обема и третирането на отпадъците;

47.

отбелязва, че местите власти играят решаваща роля за постигането на целите на ЕС в областта на емисиите. Добър пример за това е финландският проект „Kohti hiilineutraalia kuntaa“ (Към неутрален по отношение на въглерода град), чиято цел е да ангажира местните действащи лица — местния съвет, жители и предприятия — с намаляването на емисиите на парникови газове. Целта на проекта е да се идентифицират нови и иновационни подходи, създаващи работни места, основани на устойчиво използване на местните природни ресурси и по-висока енергийна ефективност;

48.

препоръчва да се разработят концепции за икономически модели, ориентирани към споделяне или услуги, при които вместо традиционното придобиване на собственост потребителите биха могли да купуват продуктите като услуги и в края на жизнения им цикъл да ги връщат на производителя за повторна употреба;

49.

препоръчва да се разработят по-добри методи за изчисление, които да предоставят по-надеждно измерване на потреблението на енергия;

50.

съзнава, че създаването на екологосъобразни и все пак успешни в търговски план продукти ще изисква значителни финансови инвестиции както в разработването на такива продукти, така и в пускането на пазара и регистрирането на продуктите и услугите, свързани с тяхното разработване. В бъдеще законодателството ще трябва да може да предостави възможност за бързо развитие на нови иновации, вместо да ги ограничава;

51.

предлага да се насърчава използването на системи за управление на околната среда, в частност европейската Схема за екологично управление и одит (EMAS), с цел екологичната култура да залегне в процесите на вземане на решения от предприятията, което ще повиши ефективността им и ще осигури по-добро информиране на обществеността относно тяхната екологосъобразност;

52.

споделя виждането на Комисията, че държавите членки биха могли да намалят разходите за труд, като използват приходите от търговете на схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ), но подчертава, че в настоящата си форма СТЕ не е напълно ефективна;

53.

приветства акцента, който инициативата поставя върху насърчаването на предприемачеството, и изразява отново позицията си, че Европа би трябвало да го представя на младите хора като възможна и обещаваща бъдеща перспектива за професионално развитие;

54.

счита, че наред със зелената икономика, социалното предприемачество може да се разглежда като ценна алтернатива на традиционните начини за правене на бизнес както със стопанска, така и с нестопанска цел, и в това отношение приветства желанието на Комисията да улесни достъпа на социалните предприятия до финансиране;

55.

счита, че посредством иновации и нова концепция за продуктите, производството и бизнес моделите предприятията биха могли да намалят потреблението на скъпи първични суровини и отпадъците;

56.

смята, че въвеждането на единна европейска система за сертифициране на зелената икономика би била от особена полза за предприятията и че в дългосрочен план би осигурила предсказуемост и правна сигурност, тъй като ще има предварителна яснота по отношение на правните тълкувания на редица различни области на правен конфликт;

57.

отбелязва, че суровините, водата и енергията представляват 50 % от общите производствени разходи на предприятията (3). Намаляването на тази прекомерна тежест върху разходите на предприятията — чрез преразглеждане на системата на производство, транспорт и разпределение на енергията и чрез повишаване на ефективното използване на ресурсите и на енергийната ефективност — може да доведе до много значителни икономии. Този въпрос придобива още по-голяма актуалност предвид повишението на цените на енергията и на много суровини през последните години;

58.

препоръчва операторите на местно и регионално равнище да бъдат информирани целенасочено за потенциала на източниците на финансиране за програмния период 2014-2020 г. и това финансиране да се използва в подкрепа на „зелени“ МСП. Такива например са ЕФРР, ЕСФ, ЕЗФРСР, програмата „LIFE“, Инструментът за финансиране на природен капитал, Инструментът за частно финансиране за енергийна ефективност, COSME и „Хоризонт 2020“;

59.

поставя въпроса за въвеждането на екологични данъци и такси като инструменти за насърчаване на съвместната екологична отговорност, които според Комисията възпрепятстват в по-малка степен растежа и ще доведат както до по-добри резултати по отношение на околната среда, така и до по-висока заетост. Държавите членки, които са изпробвали екологични данъци, биха могли да споделят по-широко своя опит, и други държави членки биха могли да последват техния пример;

60.

посочва, че Комисията и държавите членки са разработили приложими показатели и инструменти за по-задълбочено разбиране на европейския, националните и регионалните пазари на труда. За да постигнат въздействие, държавите членки би трябвало да използват хармонизирани европейски модули при прилагането и трансфера на данни;

61.

отново изтъква наблюдението си, че за да създадат благоприятна среда за развитието на предприятията, публичните власти трябва да инвестират, наред с другото, във висококачествена инфраструктура в областта на транспорта и цифровите технологии и за тази цел те ще се нуждаят от подкрепата на Европейския съюз;

62.

съзнава, че МСП не разполагат със знания, мрежи и ИТ умения, поради което трудно могат да се възползват от възможностите, предлагани от предотвратяването на отпадъците и повторното използване на продуктите, суровините и отпадъците в различни вериги за създаване на стойност;

63.

подчертава, че високите първоначални разходи за инвестиции може да намалят допълнително интереса към бизнес дейности, свързани с повторно използване и рециклиране на ресурсите, тъй като МСП трябва да възприемат дейностите като рентабилни от търговска гледна точка. Затова трябва да се предприемат данъчни и законодателни мерки за смекчаването на този проблем, както и други видове подкрепа;

64.

счита, че е необходимо зелените стандарти, които зачитат биоразнообразието и стимулират прилагането на политики за смекчаване на изменението на климата и приспособяване към него, да бъдат по-широко възприети и разпространени в държавите членки, и че за тази цел е необходима редовна комуникация с потребителите;

65.

отчита факта, че принципите, залегнали в стандартите на зелената икономика на равнището на ЕС, следва да бъдат включени във всички дейности на МСП, но също така е жизненоважно крайните ползватели на продуктите, т.е потребителите, да бъдат насърчавани да купуват продукти, сертифицирани като „щадящи околната среда“;

66.

посочва, че една по-екологосъобразна верига за създаване на стойност, която включва повторното производство, поправката, поддръжката, рециклирането и екопроектирането, може да предостави на много МСП значителни бизнес възможности, но съществуващите пречки от законодателно, институционално, техническо и културно естество възпрепятстват МСП да се възползват от тях; затова тези пречки трябва да бъдат премахнати, а ако това не е възможно, трябва да се намерят начини за преодоляването им.

28.4.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 140/28

1.

припомня, че политиката на сближаване на Европейския съюз следва да продължи да играе ключова роля за икономическото възстановяване на европейските региони;

2.

отново изразява вече заявената в становището на Комитета относно регламента за фондовете от общата стратегическа рамка (1) своя принципна позиция срещу всяко макроикономическо условие, наложено на изпълнението на политиката на сближаване, и по-конкретно срещу каквото и да било обвързване на ефективността на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) с доброто икономическо управление. Всъщност това обвързване почива на погрешната предпоставка, че местните и регионалните власти са отговорни за бюджетни превишения в същата степен като националните органи;

3.

припомня искането на Европейския комитет на регионите да се изготви Бяла книга относно политиката на териториално сближаване с цел съживяване на дебата за измерването на стандарта на живот и качеството на икономическия растеж с инструменти, които да отчитат нещо повече от БВП; препоръчва да се разработят нови, по-съдържателни показатели, които по-добре да отразяват очакванията на обществото;

4.

освен вече изразеното категорично несъгласие с макроикономическите условия, изразява съмнение относно добавената стойност на тези насоки, които не са нищо друго освен преформулиране на член 23 от Регламент № 1303/2013;

5.

смята, че местните и регионалните власти ще бъдат несправедливо ощетени от препрограмиране, тъй като не те са отговорни за прекомерния национален публичен дефицит — обикновено имат конституционното задължение да балансират бюджетите си. В действителност, цялостният дефицит на поднационалните публични финанси в ЕС-27, който през 2007 г. възлизаше на 0,1 % от БВП, през 2009 г. и 2010 г. беше около 0,8 % от БВП. Въпреки че влошаването на състоянието на поднационалните публични финанси беше по-ясно изразено в някои държави, в които дефицитът нарасна с повече от 0,5 процентни пункта между 2007 г. и 2013 г., то няма нищо общо с влошаването на националните бюджети (2);

6.

подчертава, че подобна е ситуацията по отношение на задлъжнялостта на местните и регионалните органи, тъй като (както признава Комисията в Шестия доклад за сближаването) нарастването на публичния дълг се дължи предимно на дейности на централните правителства. Във всички държави членки общата задлъжнялост на местните и регионалните власти без сериозни законодателни правомощия остава под 10 % от БВП. Все пак в редица държави задлъжнялостта продължава да бъде обезпокоителна;

7.

смята — както се потвърждава от много проучвания, че ефективността на публичните разходи е свързана в по-голяма степен с ефикасността и доброто управление (3) отколкото с макроикономическите фактори, както и че качеството на публичната дейност има определяща роля за възможността чрез политиката на сближаване да се постигне растеж. Отбелязва също така, че в регламентите от пакета от шест законодателни акта вече са предвидени тежки санкции в случай на неспазване на нормите за макроикономическата стабилност. Поради това изразява съмнения относно ефективността на санкциите чрез спиране на средствата от структурните фондове, чрез които същата грешка би била наказана два пъти;

8.

счита също така, че в рамките на пакета от 6 законодателни акта трябва да се преразгледат методите за изчисляване на „структурния дефицит“, за да се вземат предвид специфичните характеристики на националните икономики и структурните различия в публичните разходи;

9.

изразява сериозна загриженост от опасността мерките, предвидени за периода 2014 — 2020 г., да натежат на европейския растеж и на проектите за икономическо и социално развитие чрез създаване на несигурност в програмирането на ЕФРР и ЕСФ от 2015 г. нататък, като се има предвид, че понастоящем е заплашен в значителна степен от програмни забавяния поради късното приключване на преговорите по многогодишната финансова рамка и затруднението за държавите членки и местните и регионалните власти да изпълнят предварителните изисквания;

10.

във връзка с това подчертава, че местните и регионалните власти изпълняват все по-важна роля, като осигуряват около 33 % от всички публични разходи, което е леко увеличение от 2 пункта спрямо последните две десетилетия (1995-2013 г.) или 16 % от БВП. Макар в отделните държави важността им да е различна в зависимост от тяхната институционална уредба, все пак ролята на местните и регионалните власти относно предоставянето на публични услуги е много по-важна отколкото тази на централните правителства — преди всичко относно разходите, благоприятстващи растежа, определени от самата Комисия (вж. Шести доклад за сближаването), в сферите на образованието, здравеопазването, защитата на околната среда, транспорта, научноизследователската и развойна дейност и енергетиката;

11.

във връзка с това изисква преразглеждане на клаузата за инвестиции, за да може регионалните и националните инвестиции, направени като съфинансиране по средствата от европейски фондове (ЕСИФ или МСЕ), да не се включват в изчисляването на националните публични дефицити в рамките на Европейския семестър;

12.

подчертава противоречието между разпоредбите относно обвързването с макроикономически условия и разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж, които позволяват известна гъвкавост при прилагането му в случай на извънредни и временни обстоятелства, предвидени от Регламент № 1177/2011, както и от съображенията на самата Комисия, според която „фискалната рамка на ЕС предлага достатъчно възможност за баланс между признаването на нуждите от продуктивни публични инвестиции и целите за спазване на фискалната дисциплина“ (4);

13.

в този контекст припомня своята загриженост относно новия счетоводен стандарт на Евростат ESA 100, който беше въведен през септември 2014 г. и в който не се прави разлика между разходи и инвестиции и чрез който се създава задължение за местните и регионалните власти да определят горни граници за максималните инвестиции на година и на човек. Тези горни граници може да попречат на местните и регионалните органи на някои държави членки да предоставят необходимото съфинансиране за проекти по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове. Ето защо призовава Европейската комисия да представи доклад за прилагането на ESA 2010;

14.

припомня, че местните и регионалните власти бяха засегнати в тройно по-голяма степен от мерките за фискална консолидация, приети на национално равнище в отговор на финансовата и икономическа криза. На първо място, тези мерки значително възпрепятстваха способността на поднационалните административни органи да правят публични инвестиции, които между 2002 г. и 2007 г. бяха средно 2,3 % от БВП в ЕС-27 и намаляха до 1,8 % от БВП, но най-вече намаляха в реално изражение с 7,2 % през 2010 г., с 5,9 % през 2011 г., с 3,3 % през 2012 г. и с 8,6 % през 2013 г.;

15.

на второ място, доколкото текущите трансфери и капиталовите трансфери от централното правителство са основните източници на местните и регионалните власти в почти всички държави от ЕС, техните приходи намаляха значително, което незабавно доведе до нарушаване на техните бюджетни баланси. Случаят с испанските региони е дори още по-сериозен, тъй като техните приходи намаляха с 62 % в реално изражение след рязкото намаление на трансферите от централното правителство (45 %) от една страна, и от друга след значителното увеличаване на трансферите от регионите към централното правителство (от 1,4 милиарда евро на 10,1 милиарда евро по цени от 2005 г.);

16.

на трето място, според ОИСР, мерките за фискална консолидация намалиха допълнително инвестиционния капацитет на местните и регионалните власти, като по този начин се влошиха и условията за заемане на средства;

17.

подчертава значението на приноса на ЕСИФ за публичните инвестиции във времена на криза, тъй като той нарасна от 11,5 % от публичните инвестиции на ЕС през 2007 г. (бруто образуване на основен капитал) на 18,1 % през 2013 г. В някои държави той осигурява над 75 % от публичните инвестиции. През периода 2007-2013 г. сумите, отпуснати в рамките на структурните фондове и Кохезионния фонд, и свързаното с тях национално съфинансиране, възлизаха средно годишно на около 0,55 % от БВП на ЕС-27;

18.

поради това смята, че е контрапродуктивно да се въведе заплаха за бюджетните кредити от ЕФРР и ЕСФ, когато дадена държава членка изпитва икономически трудности. Намаляването на публичните разходи не води автоматично до намаляване на публичните дефицити и може да има отрицателни социални последици;

19.

изразява тревога във връзка с евентуалното влошаване на състоянието на националните и поднационалните публични финанси в случай на преустановяване на плащанията, а не само на поетите задължения за разходи. Припомня, че връзката между структурните фондове и доброто икономическо управление на публичните дефицити вече показа своите ограничения в първоначалното си прилагане към Кохезионния фонд, понеже поради санкциите, свързани с дефицитите, икономическото положение в съответните държави по-скоро се влоши;

20.

повтаря своя призив към Европейската комисия да представи Бяла книга, в която да определи типология на равнището на ЕС за качеството на публичните инвестиции в отчетите на публичните разходи в съответствие с дългосрочните ефекти от тях. Такава типология би могла да доведе, според случая, до разглеждане на качеството на публичните инвестиции при изчисляването на бюджетните дефицити с корекционен коефициент или до по-добро отчитане на реалния макроикономически цикъл/контекст;

21.

изразява съмнение, че съдържанието и методите на препрограмирането са систематично положителни и допринасят за укрепване на конкурентоспособността на страната в дългосрочен план и за пренасочване на икономическото развитие към секторите на бъдещето. Анализът на постигнатото от 2009 г. насам показва, че неотложният характер на ситуацията принуди Комисията и държавите членки да дадат приоритет на проектите, които вече бяха в ход, за да се ускори усвояването на бюджетните кредити и да се осигури ликвидност. Договореностите допринесоха най-общо за увеличаване на дела, посветен на НИРД и иновациите, общата подкрепа за бизнеса, енергията от възобновяеми източници, пътищата и мерките на пазара на труда, с особен акцент върху заетостта на младите хора. Но те също така доведоха в някои случаи до загърбването на благоприятстващи растежа сектори, като например сектора на информационните и съобщителните услуги, екологичните инвестиции, железопътния транспорт, образованието и обучението и изграждането на капацитет;

22.

изразява загриженост относно липсата на оперативност при правните ограничения за препрограмирането, които произтичат от изискването да се спазват тематичните насоки, баланса между ЕСФ и ЕФРР и др.;

23.

смята, че е нереалистично да се прилага механизъм, който ще е валиден само между 2015 г. и 2019 г.;

24.

счита, че изобщо не е лесно и бързо да се осъществи препрограмирането. Като се основава на отчетения в Шестия доклад за сближаването опит, натрупан през последните 5 години, когато имаше значително мобилизиране на човешки ресурси от засегнатите 8 държави членки и от Европейската комисия, смята, че препрограмирането би било изключително скъпо и тежко за националните администрации и местните и регионалните власти;

25.

изразява опасения за нарастване на бюрокрацията при препрограмирането, тъй като то трябва да е придружено със същите задължения както при подготовката на споразумението за партньорство (показатели за ефективност, условия и т.н.), което ще изисква мобилизирането на нови експерти и правенето на нови разходи. Ако наличният персонал бъде прекомерно натоварен с допълнителни задачи, това може да доведе до спад на ефективността на труда и така да се получи обратен на очаквания ефект;

26.

изразява съжаление във връзка с административната тежест, свързана с препрограмирането, която ще се отрази не само на европейските и националните администрации, но също и най-вече в онези региони, които са управляващи органи, — тежест, която може да доведе до значителни допълнителни разходи, заради спешната необходимост да се отговори на исканията на Комисията и на необходимостта от допълнителен персонал;

27.

изразява съжаление, че във всички мерки проличава желание за централизиране, както на национално, така и на европейско равнище, със силна намеса от страна на Комисията. Кратките срокове за препрограмиране със сигурност ще поставят под съмнение принципа на партньорство и многостепенно управление, присъщи на политиката на сближаване;

28.

подчертава отрицателното въздействие върху общественото мнение на такава санкция, която несъмнено би увеличила враждебността към ЕС;

29.

накрая изразява учудване, че не може да се реализира по-пълно демократичният контрол на Европейския парламент спрямо новата система на обвързаност с макроикономически условия предвид все по-силната технократска тенденция, по-специално относно препрограмирането на средствата. Поради това настоятелно призовава Европейската комисия да постави Европейския парламент в центъра на процеса на вземане на решения, за да се произнесе относно прилагането на принципа на обвързаност с макроикономически условия заедно с Европейския комитет на регионите.

28.4.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 140/32

1.

смята, че демокрацията, правата на човека и принципите на правовата държава са трите основни стълба, на които трябва да се опира всеки правов ред, независимо от неговото естество или форма. Демокрацията е „колективно право“, правата на човека са неприкосновени индивидуални права, които трябва да бъдат гарантирани при всички обстоятелства, дори и когато действащата демокрация не е напълно изградена или съвършена. Принципите на правовата държава и произтичащите от тях практики са от съществено значение за изпълването със съдържание на демокрацията и гарантирането на правата на човека. Затова приветства безрезервно предложението на Комисията за създаването на рамка за защита на правовата държава в ЕС, която, като основа за взаимно доверие между държавите членки и между тях и гражданите на ЕС, е от съществено значение за европейската интеграция. Подобна обща рамка е полезна не само за държавите членки, но и за местните и регионалните власти, тъй като на практика те носят голяма част от отговорността за прилагането на основните права и свободи;

2.

посочва, че правата на човека като основни права, свързани със зачитането на човешкото достойнство, предшестват изграждането на всяка институция и по същество имат предимство;

3.

отбелязва, че макар и да не съществува единно определение за правова държава, съществува европейска правна традиция във връзка с това основно понятие. В основата му са залегнали три принципа: 1) правните задължения на всички граждани и тяхното изпълнение се опират на закона и не могат да зависят от каквито и да е своеволни или едностранни решения на изпълнителната власт или от дискреционно правомощие, 2) споровете между гражданите и изпълнителната власт трябва да се решават с помощта на приложимото право от неутрална и независима съдебна власт, 3) основните права на гражданите (свобода на личността, на убеждение, на сдружаване и др.) трябва да бъдат зачитани и ясно определени, да се опират на ясно основно законодателство и да не могат да зависят от едно единствено неясно конституционно понятие, декларация или гаранция или произволни тълкувания. Обхватът на тези принципи е двояк: от една страна, правителствата трябва да могат да упражняват правомощията си съгласно ясно написани, публикувани закони и правила въз основа на добре обосновани законови принципи, и прилагани по справедлив и открит начин, а от друга, същите тези правителства трябва да се съобразяват със своята конституция и приложимите за тях закони;

4.

счита, че важният принцип на субсидиарност (член 5, параграф 3 от ДЕС) също трябва да служи за основа и ориентир за изграждане на подхода на многостепенно управление за защита на основните права;

5.

отбелязва, че Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права на ЕС, които засега предоставят най-напредничавата рамка в тази област, са — от момента на приемането им — задължителната основа, върху която трябва да почиват принципите на правовата държава и прилагането им за самия Съюз и за всички държави членки и равнища на управление;

6.

отбелязва, че концепцията за многостепенното управление, така като е разработена в ЕС, но и в по-широк план от Съвета на Европа, се опира на факта, че е настъпила и продължава да протича необходима еволюция по отношение на управлението в ЕС — от „низходящ“ към по-приобщаващ модел, при който са обхванати и двете измерения на субсидиарността: „вертикалното“, при което се укрепва участието, споделената отговорност и партньорството на регионалните и местните представители на изборна длъжност; и „хоризонталното“, при което споделената отговорност се възлага на останалите действащи лица в обществото (в социално-икономическата, образователната, здравната и културната сфера) и се поема от тях по отношение на всички области на политиката. Многостепенното управление е управление, осъществявано от множество действащи лица и на много равнища. Ежедневната политика на регионалните и местните власти се влияе от събития, действия и въздействия на национално и европейско равнище, които в много области определят възможностите за действие в целия континент и в крайна сметка в целия свят. Освен това принципите на правовата държава функционират на различни равнища в Европейския съюз и затова трябва да бъдат защитавани посредством взаимодействие между отделните управленски равнища. Политика на равни шансове и в крайна сметка на социална интеграция, е съобразена с конкретната реалност на глобализацията и с предизвикателствата, която тя поставя по отношение на шансовете за заетост и достъпа до придобивките на социалната държава. Макар че всяка национална система има своята предистория и модел, ние се придвижваме към определянето на транснационални изисквания за качество, което в крайна сметка ще доведе до възникването на европейско пространство на основни права, включително социални права, подкрепяно от многостепенни и хоризонтални взаимовръзки;

7.

счита, че многостепенното управление създава възможност за справяне с евентуална заплаха за правовата държава в конкретна ситуация и за компенсиране на редица слабости — липса на информация, капацитет, финансови средства, административни възможности и политическо въздействие — чрез включване на местните и регионалните власти в наблюдението и прилагането на принципите на правовата държава в ЕС. Освен това този модел води и до повече демокрация на участието, по-голяма прозрачност и отчетност и отрежда по-централно място на гражданите. Защитата на правовата държава е средство за доближаване на Европа до гражданите и обратно. Всичко това — както се посочва в Бялата книга за многостепенното управление — с цел постигане на „координирани [институционални] действия на Съюза, на държавите членки и на регионалните и местните власти, основаващи се на партньорство и имащи за цел разработване и прилагане на политиките на Европейския съюз“;

8.

отбелязва, че в Бялата книга за многостепенното управление от 2009 г. концепцията постепенно се оформя, както личи от нашето становище за проследяване на Бялата книга, прието от Европейския комитет на регионите през 2012 г., както и от проведените семинари, разработената таблица с основните показатели и публикуваната неотдавна Харта на многостепенното управление. Освен факта, че тази концепция прониква все повече в различни области на политиката и дори се прилага от различни партньори, първи резултати се забелязват в Общо приложимия регламент и последващия Кодекс за поведение в областта на европейските структурни и инвестиционни фондове;

9.

отбелязва, че в своето съобщение ЕК категорично подчертава, че правовата държава е гръбнакът на всяка модерна демокрация и един от фундаменталните принципи, които произтичат от общите конституционни традиции на всички държави — членки на ЕС, и като такава е една от най-важните ценности, на които се основава Съюзът в качеството му на пространство на свобода, сигурност и правосъдие (член 2 от ДЕС и Преамбюла на Договора, както и Хартата на основните права на Европейския съюз). Новото предложение за рамка има за цел да се премахнат бъдещите заплахи за правовата държава преди условията, позволяващи задействането на механизмите, предвидени в член 7 от ДЕС, да бъдат изпълнени и да влязат в действие, но то не засяга сегашната процедура за нарушение съгласно член 258 от ДФЕС;

10.

отбелязва, че в новата уредба се въвежда хоризонтален транснационален подход, когато общата рамка на ценностите на ЕС бъде застрашена от действия на държавни институции и действащите процедури за нарушение не винаги предлагат решение. Следователно укрепването на правовата държава като съществена обща ценност на ЕС е необходимо за постигането на целите за защита на основните ценности, сред които съществен елемент е защитата на основните права;

11.

счита, че новата рамка, съгласно която процедурата протича на три етапа, следва да запълни една празнина и да създаде възможности за институциите на ЕС да извършват оценка на правовата държава и евентуално да реагират когато държава членка е изправена пред риск със своите действия да създаде системна заплаха за правовата държава. За тази цел в новия механизъм са предвидени три стъпки: 1) обективна и внимателна оценка на ситуацията в съответната държава членка; 2) препоръки за незабавни и конкретни действия за предотвратяване на заплахи за правовата държава, освен ако междувременно въпросът не е бил разрешен по задоволителен начин и 3) проследяване на мерките, които съответната държава членки трябва да предприеме вследствие на отправената към нея препоръка. При тази процедура, която се основава на диалог със засегнатата държава членка, е от основно значение различните равнища на управление, включително местното и регионалното, както и гражданското общество да бъдат включени на възможно най-ранен етап;

12.

отбелязва, че местните и регионалните власти (МРВ) първи се сблъскват с предизвикателствата и проблемите, които могат да засягат непосредствено процедурите на правовата държава и оттам привеждането в изпълнение на някои основни права, и които изникват ежедневно в много направления: икономическите проблеми, безработицата, екологичните проблеми, изменението на климата са само някои от тях. Особената роля на МРВ е свързана и с опита им, който им дава възможност да идентифицират възможни системни заплахи за правовата държава на ранен етап, но също и в ориентираността им към резултатите, която се изисква от европейската политика. Това е валидно особено в контекста на нашия глобализиран свят, в който миграцията и мобилността доведоха до възникването на нови междукултурни взаимоотношения и до едно плуралистично общество с разнообразни ценности и религии — явление, които е най-ярко проявено в местните общности. Резултати в защитата на правовата държава и основните права може да се постигнат само тогава, когато всички равнища на управление са адекватно свързани в мрежа, работят заедно, опирайки се на своите правомощия и отговорности, и дават своя принос, координирайки го помежду си. В много области се е развило разбирането, че за постигането на по-добри резултати са необходими политики „основаващи се на факти“ и „ориентирани към местните условия“. Това се отнася безусловно и за защитата на основните права. Укрепването на тези права оказва положително въздействие върху социалното и икономическото развитие. Решенията, които се вземат възможно най-близо до хората, укрепват взаимното им доверие и в общността, в която живеят;

13.

изумително е как само за няколко години диалогът на ЕС за основните права и за укрепването на правовата държава намери допирни точки с парадигмата на многостепенното управление. Наравно с това принципите на действие, изложени през 2012 г. в нашето становище за проследяване на Бялата книга, разработената от нас таблица с показатели и, разбира се, Хартата на многостепенното управление представляват ключови инструменти за формулирането на тази визия от оперативна гледна точка;

14.

отбелязва, че основните ценности, които символизират „Европа“ (тоест не само ЕС и Съветът на Европа, но и основните национални традиции), не зависят само от демократичния правов ред, но и от прилаганата политика, с която се създават реални шансове за осъществяването им. Когато тази перспектива се утвърди напълно, позицията на местните и регионалните власти (МРВ) ще започне да се разглежда в коренно различна светлина. Оттогава нататък те нямат да бъдат само инстанции, които изпълняват националното (и европейското) законодателство (в посока „отгоре надолу“), а пълноценни лица с политическа отговорност, които, в рамките на установени правила и в зависимост от местната ситуация, ще могат да творят интегрирана политика. Това се отнася не само за гражданските и политическите права, но също така и за икономическите и социалните права (образование, работа, здравеопазване, благосъстояние, жилищно настаняване);

15.

посочва, че МРВ са органите на самоуправление, които първи установяват „болезнените места“ в националната политика в областта на основните права. В техните задължения влиза работата с отделните граждани, групи или категории хора, които първи биват засегнати при нарушения на принципите на правовата държава или при ограничения на основните права. Във връзка с това особено внимание следва да се отдели на гарантирането на универсалните права на всички граждани, независимо от правата и разпоредбите, отнасящи се конкретно до гражданите на ЕС;

16.

счита, че основните права, например равните възможности за пълноценна заетост и обществена еманципация, трябва систематично да се насърчават посредством подходящи подкрепящи мерки. В това отношение МРВ, заедно с националното и европейското управленческо равнище и с гражданското общество, са пълноценни партньори в едно стратегическо движение за осъществяването на социална правова държава;

17.

счита, че тревогите относно потенциалния риск от нарушаване на основните права трябва да намерят израз в системна политическа воля правовата държава да се осъществява в положителен дух в Европейския съюз и неговите държави членки. Това обяснява преминаването от концепция за ексклузивно правозащитната функция на правовата държава към една динамична концепция, в която основните права включват и социално измерение посредством политически мерки. Този аспект все още не е изтъкнат в достатъчна степен от ЕК, която проявява (прекомерна) предпазливост по отношение на „вътрешните работи“ на държавите членки и в новата политическа рамка се стреми най-вече да разработи по-гъвкава алтернатива за истинска „процедура за нарушение“, за да може своевременно да предприеме действия. Във връзка с това полезна отправна точка може да бъде все по-широко утвърждаващата се концепция за многостепенното управление. В съобщението на ЕК се открива перспектива за проактивен подход, включително позоваването на работата на Венецианската комисия, в който обаче трябва да бъдат включени различните равнища на управление и гражданското общество на съответната държава, за да окаже подходът своето въздействие;

18.

разглежда МРВ като ключови партньори на европейските и националните органи на властта с оглед на това заедно с гражданското общество не само да бъде осигурена защитата, но и да бъде придадена формата на модерната правова държава чрез активни действия и въз основа на политики, инициирани от самите тях. Това е основната задача на всяко равнище на управление. Действащи лица, които систематично избягват тази задача, нарушават Хартата на основните права и се поставят извън европейските традиции;

19.

счита, че съществената роля на МРВ за гарантирането на основните права и по-ефективното им упражняване следва да бъде зачитана, но винаги при спазване на обичаите или на съответната Конституция;

20.

смята, че МРВ следва да имат възможност да се обръщат непосредствено към Европейската комисия, когато установят, че принципите на правовата държава са застрашени. За тази цел Европейската комисия би следвало да създаде съответни механизми;

21.

отбелязва, че защитата на основните права не е задача само на Европейската комисия и че Европейският парламент също би трябвало да допринася активно. В случаите, когато има непосредствена заплаха за правовата държава, е необходимо да се осигури съответна парламентарна публичност на равнището на ЕС с участието на МРВ, която да помогне за оценка на ситуацията;

22.

отбелязва обаче, че разграничение между вертикалното и хоризонталното измерение може да се прави и на регионално, респективно на местно равнище. Това ни препраща към взаимодействието между публичните и частните инициативи, например в областта на социално-икономическото развитие и на инфраструктурата за образование, здравеопазване и полагане на грижи;

23.

отбелязва, че МРВ — или със сигурност онези, които разполагат със законодателни правомощия — носят пряка отговорност да изпълват със съдържание определен набор от основни права и във връзка с това са приели насоки от общ характер. Това се отнася и за специфични граждански права, целящи да гарантират свободата на изразяване на мнение и свободата на сдружаване и действие, участието в свободни и справедливи избори, а в по-общ смисъл и за противопоставянето на всички форми на дискриминация в рамките на съответните местни или регионални общности. В този смисъл местните и регионалните власти действат не само като посредник при очевидни нарушения на основните права, но и следва да разработват и прилагат собствени конкретни насоки за упражняването на тези права;

24.

отбелязва, че традиционният подход на ЕС изхожда от това, че в нашите региони, градове и общини живеят граждани на ЕС и затова недискриминацията се съсредоточава върху правата на гражданите от други държави членки, но социологическата реалност, особено в по-големите градове, е далеч по-сложна. Социална интеграция може да се постигне само посредством форми на представителна демокрация и демокрация на участието като платформа за съвместно съществуване и опазвайки местното историческо и културно наследство. Затова, за да се достигне до всички граждани, трябва да се разшири определението на понятието „гражданство“ (вж. „Бяла книга за междукултурния диалог“, публикувана от Съвета на Европа през 2008 г.): „Гражданството в най-широк смисъл е право и отговорност за участие в културния, социалния и икономическия живот и в обществените дела на общността заедно с останалите“. В същия дух професор Antonio Papisca говори за „Nova Civitas“ („новото гражданство“);

25.

счита, че предложената от Агенцията за основните права (FRA) „Стратегическа уредба на ЕС за основните права“ предлага рамка за изпълване със съдържание на горепосочената връзка между хоризонталното и вертикалното измерение с цел постигане на активно участие, сътрудничество и координация. За тази цел би следвало да се направи така, че Агенцията за основните права също да бъде в състояние да проверява спазването на принципите на правовата държава и зачитането на основните права в държавите — членки на ЕС и да може да алармира при необходимост;

26.

счита, че Агенцията за основните права както и Съветът на Европа трябва да гарантират осигуряването на стабилно предлагане на експертен опит, особено за МРВ;

27.

смята, че концепцията за многостепенното управление трябва да бъде възприета изрично като отправна точка при защитата на основните права;

28.

счита, че регионалните и/или местните власти следва да бъдат насърчавани да:

29.

би могъл да проучи дали следните предложения могат да допринесат за защитата на правовата държава в Европейския съюз чрез:

28.4.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 140/37

1.

изразява задоволство, че Европейската комисия е изготвила пакет от мерки по отношение на кръговата икономика (1), с които се установява обща съгласувана рамка за ефективното използване на ресурсите в Европейския съюз. Комитетът на регионите подчертава, че това изисква политическа воля за промяна, дългосрочна политика и планиране в областта на инвестициите, както и по-голямо осъзнаване и ангажимент от страна на гражданите и промяна на поведението им по отношение на ресурсите. Освен това той набляга на ключовата роля, която местните и регионалните власти играят в поставянето на тези политики в общия контекст, но също и в тяхното прилагане и оценка (2);

2.

категорично признава необходимостта и предимствата на прехода към кръгова икономика, както беше отбелязано от Европейската платформа на високо равнище за ефективно използване на ресурсите (EREP) (3). Комитетът на регионите припомня, че става въпрос за логично продължение на ангажименти, които в рамките на пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа са дефинирани по-точно в Седмата програма за действие на ЕС за околната среда (7-а ПДОС). Подчертава, че ако желаем да постигнем всички цели за ефективно използване на ресурсите, е абсолютно необходимо да се създаде кръгова икономика, за да може икономиката отново да поеме по пътя на растежа и да не бъде толкова зависима от първичните ресурси, като това ще доведе до по-добро опазване на околната среда;

3.

поради това е дълбоко обезпокоен от обявеното през декември намерение на Комисията да оттегли законодателното предложение за изменение на няколко директиви относно отпадъците, което имаше за цел да насърчи кръговата икономика; смята, че предложението, по което вече беше извършена голям обем работа от страна на различни институции на ЕС и заинтересовани страни, като цяло представлява балансиран набор от компромиси; припомня във връзка с това ясните послания в подкрепа на продължаването на законодателния процес, отправени както от Европейския парламент и Съвета на министрите, така и от многобройни заинтересовани участници;

4.

призовава Европейската комисия да разработи по-интегриран и цялостен подход за кръговата икономика. Преходът към кръгова икономика изисква да се наблегне както на предотвратяването на отпадъци и на повторното използване, така и на цялостен подход, обхващащ цялата верига, и на по-добра съгласуваност между различните политики и инициативи, като например Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа, Седмата програма за действие за околната среда, пакета от мерки относно енергетиката и климата, отпечатъка върху околната среда (оценката на жизнения цикъл и въглеродния отпечатък) и основаващата се на биотехнологии стратегия „Иновации за устойчив растеж: биоикономика за Европа“;

5.

отбелязва в този контекст намерението на Европейската комисия да представи до края на 2015 г. подобрен и по-амбициозен пакет от предложения; изразява обаче сериозни съмнения дали в толкова относително кратки срокове ще могат да бъдат постигнати съществено подобрени компромиси по голям брой комплексни въпроси; припомня във връзка с това спешната нужда от ясни и надеждни правни насоки за местните и регионалните власти и големия потенциал на кръговата икономика да допринася за икономическия растеж; ето защо препоръчва да не се губи време, а да продължат опитите за подобряване на предложенията на Комисията в хода на вече започналата законодателна процедура и поради това призовава Комисията и съзаконодателите в бъдещата си работа да вземат предвид изложените по-долу бележки и предложения, включително тези относно укрепването на кръговата икономика през ранните фази на проектирането и производството на продуктите;

6.

подчертава, че биоикономиката трябва да бъде изцяло включена в подхода на Европа за кръговата икономика. С годишен оборот от 22 милиарда евро биоикономиката дава важен принос за зелен и устойчив растеж и за нови възможности за заетост и пазарен достъп. Повечето инвестиции в биотехнологии се осъществяват на регионално и местно равнище, където благодарение на многобройни инициативи „отдолу-нагоре“ се изграждат нови вериги за създаване на стойност и се създават нови работни места;

7.

в този контекст припомня по-специално важния потенциал на кръговата икономика да генерира икономии за предприятията в ЕС, публичните органи и потребителите. Подчертава, че тези икономии би трябвало да се трансформират в мащабни и дългосрочни инвестиции за икономиката на ЕС и впоследствие да доведат до създаването на устойчиви работни места в ЕС;

8.

набляга на необходимостта да се продължи разработването на подходяща за кръговата икономика политическа рамка на всички равнища — европейско, национално и регионално — чрез прилагане на мерки, съчетаващи интелигентно регулиране, пазарни инструменти, особено тези, които са насочени към насърчаване на използването на рециклирани материали, научни изследвания и иновации, стимули, обмен на информация и подкрепа на подходи от доброволчески характер. Комитетът смята, че проектирането и иновациите представляват основни фактори за ускоряване на прехода към кръгова икономика и призовава Комисията да насърчи иновациите, по-специално в рамките на Програмата на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“, да благоприятства създаването на повече кръгови модели за продуктите и услугите, особено в рамките на по-хармонизирана политика в областта на продуктите, да продължи преразглеждането и прилагането на Директивата за екопроектирането, като включи критерии за ефективност на използването на ресурсите, и да определи как да се използва оценката на екологичното въздействие при проектирането на продукти и процеси;

9.

подкрепя прилагането на Директивата за екопроектирането към критериите за ефективност на ресурсите, свързани с дълготрайност, възможност за модулиране, повторна употреба и рециклиране, със съответните съвети към потребителите, включително за бъдещите приоритетни продуктови групи в Работния план за периода 2015 — 2017 г. Комитетът призова за задълбочено преразглеждане на тази директива и мерките за прилагането ѝ с цел насърчаване на ефективното използване на ресурсите чрез разширяване на приложното ѝ поле, така че то да обхване и продуктите, които не са свързани с енергопотреблението, но оказват значително въздействие върху околната среда (4);

10.

подчертава колко е важно още от ранните етапи на производствените процеси да се постави специален акцент върху опаковките от композитни материали с цел да се намалят отпадъците от такива материали, които или не подлежат на рециклиране, или се рециклират само със сложни и скъпи технологии; предлага да се разшири обхватът на регламента за екомаркировката с включването на все повече услуги и продукти, както за да се гарантира по-лесно прилагане на предвидените мерки за намаляване на отпадъците, така и за да се предоставят по-ясни и по-полезни насоки за потребителите, с цел да се намали въздействието на продуктите и услугите върху околната среда;

11.

приветства обявените от Европейската комисия инициативи за насърчаване на възлагането на екологосъобразни обществени поръчки (ЕОП), а именно насоките във връзка с възможностите, предлагани от новите директиви за обществените поръчки в областта на ЕОП, препоръка за мониторинг на изпълнението от страна на държавите членки при постигането на ориентировъчната цел от 50 % за ЕОП и подкрепа за създаването на мрежи за ЕОП сред публичните органи. КР обаче отправя отново призива си за задължителни цели във връзка с ЕОП за националните правителства и европейските институции (5);

12.

посочва още веднъж, че е изключително важно да се следи напредъкът на водещата инициатива на стратегията „Европа 2020“„Европа за ефективно използване на ресурсите“, както и свързаните с нея аспекти на Европейския семестър и годишния обзор на растежа. Ефективното използване на ресурсите трябва да се превърне в неразделна част от системата на националните доклади във връзка с „Европа 2020“, националните програми за реформа и препоръките по страни; в този контекст призовава Европейския съвет да включи нова водеща цел във връзка с производителността на ресурсите в средносрочния преглед на стратегията „Европа 2020“ за повишаване с най-малко 30 % на производителността на ресурсите до 2030 г., измерена чрез съотношението на БВП към потреблението на суровини, като същевременно се вземат под внимание вече приетите цели на национално равнище (6);

13.

отбелязва, че в управлението на отпадъците е постигнат напредък благодарение на европейска законодателна рамка, основаваща се на проактивна политика. Комитетът на регионите изтъква, че в някои държави членки местните и регионалните власти постигат и надхвърлят целите на ЕС в тази сфера и смята, че бъдещото законодателство трябва да отчита различните стартови позиции и да оказва специална подкрепа на постигналите най-слаби резултати, за да продължават и да увеличават полаганите усилия в тази насока;

14.

смята, че една отговорна и устойчива политика в областта на йерархията на отпадъците трябва да предвижда максимално намаляване на генерирането на отпадъци и ограничаване на отрицателното въздействие на отпадъците и тяхното управление върху човешкото здраве и околната среда, но също и да намали употребата на материали и повторно да интегрира в икономическата верига материалите, съдържащи се в отпадъците. Според Комитета на регионите зачитането на йерархията на отпадъците е най-ефикасният начин за ограничаване на екологичните и финансовите разходи за тяхното управление и по тази причина е жалко, че в Съобщението на Комисията не се разглежда идеята за включване в съответна рамкова директива на задължителна цел за общо намаляване на отпадъците;

15.

счита, че като една от най-преките стъпки за улесняване на повторното включване на материалите в производствения цикъл и оттук — към постигане на кръгова икономика, следва да се улесни прилагането на механизмите, посредством които се декларира дали продуктите имат статут на страничен продукт или на край на отпадъка;

16.

подчертава, че предвид различията между регионите и между държавите — членки на ЕС, по отношение на спазването на целите, определени в действащото европейско законодателство в областта на управлението на отпадъците (7), е много важно да се насърчават сътрудничеството и разпространението на примери за добри практики в тази сфера, за да се помогне на онези, които са по-малко ефективни да постигнат крайните цели. Следва също така да се има предвид, че в регионите или териториите със силно разпръснато население, слаба населеност и големи разстояния до центровете за преработване разходите за управление на отпадъците се увеличават и крайната цел за нулеви отпадъци е изключително трудно постижима;

17.

държи да отбележи, че е важно да се предоставят възможности за използването на вторичните материали, получени от отпадъци, и на продуктите, произведени от тях, чрез създаването на единна правна рамка, и чрез гарантиране на равни възможности за всички участници, които оползотворяват тези материали и повторно ги интегрират в икономическата верига;

18.

набляга на основната роля на местните и регионалните власти за прилагането на законодателството в тази сфера, за създаването и финансирането на инфраструктури за обработка и съхранение на отпадъците и за гарантиране на оперативното управление на техните потоци, като последната задача представлява едно от най-големите предизвикателства пред тези власти. Комитетът на регионите продължава да призовава, както в свое предходно становище (8), за по-активното участие на местните и регионалните власти в преразглеждането на целите, които трябва да преследват. В този контекст призовава ЕС да гарантира на местните и регионалните власти ниво на участие и сътрудничество при пълно спазване на принципа на субсидиарност;

19.

изразява съжаление, че в предложението за директива не е отделено достатъчно внимание на енергийното оползотворяване на отпадъците, които не могат да се рециклират, като последна стъпка от процеса на оползотворяване на отпадъците, при положение че то би дало възможност по-добре да се отговори на амбициозните цели, поставени пред всички държави членки, като същевременно се увеличи енергийната независимост на Европейския съюз;

20.

смята, че резултатите от оценката на въздействието (9), придружаваща предложението за директива, са много оптимистични и препоръчва на Комисията да внесе пояснения относно данните, въз основа на които е извършена тази оценка, по-специално научните доводи, които са я накарали да възприеме специфичен подход, разходите за подобна стъпка и, не на последно място, възможността да избере като критерий държавите членки, постигнали най-високи резултати;

21.

опирайки се на предходни препоръки (10), подкрепя ускореното систематично въвеждане на икономически инструменти за управление на отпадъците от страна на държавите членки и местните и регионалните власти, например чрез насърчаване на използването на подобни инструменти в управлението на отпадъците и плановете за спазване на изискванията (като част от системата за ранно предупреждение) и чрез насърчаване на разширената отговорност на производителите; Комитетът подчертава потенциала на тези инструменти да генерират приходи за местните и регионалните власти, които могат да се използват за компенсиране на (част от) административните разходи, свързани с въвеждането и прилагането на целите по отношение на отпадъците, и които биха могли да осигурят средства за дейности по почистване на отпадъци, рециклиране и други екологични проекти;

22.

призовава Съвета и Европейския парламент да запазят, в приложение VI към предложението за директива, едно единствено недвусмислено определение за битови отпадъци. Това определение следва да се изясни, като акцентът се прехвърли от извършващия събирането върху конкретното естество на събраните отпадъци. Необходимо е по-ясно единно определение, за да се гарантира съгласуваност и добро изпълнение на политиката и за да могат да се сравняват постиженията на различните местни и регионални власти и държави членки.

23.

изразява задоволството си от предложението за промяна на определението за отпадъците, които трябва да се разглеждат като подготвени за повторна употреба и рециклиране. Въпреки че все още не се основава изцяло на резултатите, то отговаря на вече отправените от Комитета на регионите искания за създаването на единна методология за изчисляване на резултатите от рециклирането и действително рециклираните количества (11);

24.

препоръчва Комисията да преразгледа определенията за събиране и разделно събиране, тъй като те са предмет на различни тълкувания в отделните държави членки. Комитетът на регионите препоръчва също да се даде определение на понятието за сортиране, по причини, свързани както със статистиката и комуникацията, така и с качеството на материалите, тъй като много държави членки отчитат и документират количествата отпадъци, доставяни до съоръженията за сортиране, които могат да съдържат до 30 % примеси;

25.

подчертава и подкрепя необходимостта да се установи единна методика за изчисляване на целите за рециклиране и приветства предложението на Комисията. Това опростяване и избор на „ориентиран към резултатите метод“ ще доведат до по-добро сравняване на различните резултати в ЕС и ще спомогнат за превръщането на отпадъците в полезни ресурси; подчертава, че остават обаче още много въпроси във връзка с предложената методика за изчисляване. Може да се окаже много трудно целите по отношение на някои потоци отпадъци да се постигат със сегашните технологии. Комитетът призовава Европейската комисия да внесе уточнения относно метода и използваните определения и, при необходимост, да предложи адаптиране на методиката за изчисляване;

26.

отбелязва, че за да се спазва „йерархията на отпадъците“, в която се отрежда първо място на неотложната нужда от предотвратяване на създаването на отпадъци, и като се има предвид, че тази йерархия е и основен елемент на кръговата икономика, би било целесъобразно този принцип да бъде взет под внимание преди всички останали. С оглед на това Комисията би трябвало да предложи на първо място задължителни цели за предотвратяване на създаването на отпадъци, заедно с финансови стимули, но също и пълно прилагане на принципа „замърсителят плаща“;

27.

отново отправя искането си за включване на задължителна цел за предотвратяване или намаляване на битовите отпадъци, за да може до 2020 г. количеството на генерираните битови отпадъци на човек да бъде с 10 % по-малко от регистрираното през 2010 г. равнище (12);

28.

препоръчва прилагането на допълнителни мерки за подобряване на разделното събиране и рециклиране на отпадъците, като: насърчаване на пневматичния транспорт на битови отпадъци в контейнери за разделно събиране, поставяне на контейнери с много отделения на строителни обекти, с което да се улесни разделянето и управлението на различните части от отпадъци от строителни работи и разрушаване, разработване на модели за управление и съоръжения за рециклиране на фотоволтаични слънчеви панели, чийто обем се очаква да нарасне в бъдеще, изграждане на мрежова инфраструктура за обезвреждане и оползотворяване на транспортни средства в края на експлоатационната им годност;

29.

изтъква, че при прехода към кръгова икономика трябва да се вземе предвид не само управлението на отпадъците, а да бъдат включени и други отрасли, свързани с разработването и производството на продукти. За да могат продуктите да бъдат лесно рециклирани и реализирани, трябва да се насърчава екологосъобразното разработване на продукти, както и разпространението на технологии, генериращи минимални или нулеви отпадъци;

30.

по отношение на засилването на разширената отговорност на производителите призовава Съвета и Европейския парламент да запазят предложението за изменение на член 8 от рамковата директива за отпадъците, по силата на което държавите членки отсега нататък ще бъдат задължавани, а не просто приканвани, да насърчават екологичната ефективност и екодизайна на продуктите, които трябва да бъдат технически устойчиви и годни за рециклиране, и да отчитат тяхното отражение през целия им жизнен цикъл;

31.

отбелязва, че в предложението за директива не е предвидена количествена цел за екологично отговорния дизайн на продуктите и поради това призовава икономическите участници да поемат по-голяма отговорност; би искал да бъдат отправени конкретни препоръки за процента на рециклираните материали, които да бъдат използвани в предлаганите на пазара стоки; в тази връзка изтъква и значението на инструмента екомаркировка;

32.

посочва, че принципът на разширената отговорност на производителя, т.е както на производителите, така и на вносителите, се оказва ефикасен инструмент на политиката в полза на мерки, предотвратяващи създаването на отпадъци. Комитетът на регионите все пак отправя искане да се вземат съпътстващи мерки, за да се гарантира, че създадените разходи няма да бъдат прехвърлени на крайния потребител и че печалбата ще се реинвестира в процеса на управление на отпадъците;

33.

продължава да подкрепя засилването на принципа на разширена отговорност на производителя в законодателството на ЕС (13) посредством предложението за установяване на минимални стандарти (покриване на разходите за събиране, управление и преработка на потоците от отпадъци, за информиране на обществеността и приспособяване на проектирането на продукта в съответствие с екопроектирането);

34.

призовава Европейския парламент и Съвета да запазят амбицията си по отношение на предложената от Комисията цел за повторна употреба и рециклиране на битовите отпадъци. Освен това Комитетът на регионите приветства новата разпоредба, съгласно която държавите членки трябва да включат в своите планове за управление на отпадъците мерки по отношение на събирането и рециклирането на отпадъци, съдържащи значително количество суровини от изключителна важност;

35.

препоръчва европейското законодателство да се отличава както с амбиция, така и с реализъм. Комитетът на регионите отбелязва, че в съчетание с единен метод на изчисление предложенията за изменение на целите могат да се окажат сериозно предизвикателство за много държави членки и местни и регионални власти, особено за тези, които са се сблъскали с трудности при прилагането на действащото законодателство. Би било целесъобразно новите цели да бъдат набелязани след подробен анализ на причините, поради които настоящите цели не са били спазени, и на тяхното въздействие, включително на регионално равнище, като се изтъкне силното значение на демографската особеност на някои изключително слабо населени райони; предлага въз основа на задълбочено обсъждане с държавите членки и техните местни и регионални власти да се набележат амбициозни и реалистични цели във връзка с рециклирането, отнасящи се до необходимите мерки за гарантиране на ефективно проследяване и успешно изпълнение на тези цели;

36.

подчертава, че прилагането на настоящите цели варира значително в различните държавите членки или региони; все пак насочва вниманието към факта, че положителните резултати в някои държави членки показват, че постигането на амбициозните цели или поне доближаването до тях е възможно, при положение че условията са подходящи и е създаден необходимият административен капацитет там, където такъв все още не съществува (14);

37.

настоятелно препоръчва целите, определени от новата директива, да бъдат свързани с качеството на рециклираните или оползотворени материали, така че рециклираните материали да не вредят на околната среда и на човешкото здраве и да могат да се конкурират при равни условия на пазара с първичните ресурси. Освен това следва да се определят единни и ясни принципи за изчисление с цел определяне на процентите на ефективно рециклиране;

38.

препоръчва да се запазят амбициозните цели във връзка с рециклирането на отпадъците от опаковки до 2020, 2025 и 2030 г. и подкрепя предложението да се използва единна методология за изчисляване на резултатите от рециклирането, като те бъдат ограничени до дейностите по рециклиране и не се прилагат повече за дейностите по оползотворяване и рециклиране, както е понастоящем. Количествени цели за рециклиране би трябвало да бъдат определяни едва след оценка на въздействието на промяната на методологията за изчисляване. Директната повторна употреба на опаковките също би трябвало да се вземе предвид при методологията за изчисляване и целите. КР вече е отправял искане за разглеждане на възможността делът на рециклиране на пластмасовите опаковки да се повиши на 70 %, а за стъклените, металните, хартиените, картонените и дървените — на 80 % до 2020 г.;

39.

повтаря призива си за включване в преразгледаната директива на ЕС за отпадъците на нова цел за рециклиране на биологични отпадъци в перспективата за развитието на този сектор и за определяне на количествени цели (15). Освен това Комисията би могла да определи и задължителни минимални критерии за качеството на компоста, с цел да насърчи пазара на рециклирането на биологични отпадъци и опазването на околната среда (16). За тази цел би било полезно да се изготвят ръководни насоки, които да бъдат оповестени сред гражданите, за да се подобри качеството на събираните и изпращани за компостиране органични отпадъци;

40.

отново настоятелно препоръчва да се определят допълнителни цели при подготовката за повторна употреба, които да бъдат задължителни, ясно разграничени и специфични за всеки поток отпадъци, и специално за мебелите, текстила и отпадъците от електрическо и електронно оборудване, още повече че цели от този тип вече съществуват в някои държави на национално или регионално равнище (17);

41.

изрази желание, в отговор на призива на Европейския парламент за постепенно въвеждане на забрана на депонирането (18), до 2020 г. да се забрани депонирането на подлежащите на рециклиране и биоразградимите отпадъци (19). В тази връзка КР отново отправя искането си до Европейския парламент и Съвета предложената цел поне да се запази, а именно, от 1 януари 2025 г. да не бъдат депонирани никакви биоразградими отпадъци, а подлежащите на рециклиране отпадъци да бъдат събирани разделно и рециклирани тогава, когато това е технически възможно и икономически рентабилно;

42.

призовава да бъде преразгледана формулировката на целите за намаление, тъй като концепциите за безопасни депа за отпадъци и за битовите отпадъци са смесени в представените изчисления и стойности, въпреки че битовите отпадъци не са единственият вид отпадъци, който може да бъде депониран в депа за безопасни отпадъци. КР също така посочва, че предложената незадължителна цел, изразяваща се в ограничаване до максимум 5 % на депонирането на остатъчните отпадъци до 2030 г., би могла да бъде формулирана по по-гъвкав начин, но подчертава, че тя би следвало да се превърне в задължителна цел за намаляване на депонирането на тези отпадъци, което би отговаряло в по-голяма степен на мандата, предоставен от Седмата програма за действие в областта на околната среда, както и на предходните призиви на Комитета на регионите (20);

43.

призовава Комисията да продължава да работи за подобряване на потенциала за рециклиране на отпадъците от строителство и разрушаване (ОСР) и по-специално да прецени дали една единствена цел в областта на ОСР е достатъчна, за да стимулира събирането, сортирането и рециклирането на различните строителни материали или ще бъдат необходими отделни цели за строителните материали с по-малък дял в ОСР;

44.

приветства създаването на система за ранно предупреждение за контрол на спазването на целите за рециклиране, предложени в новата директива. Плановете за съответствие се вписват в препоръките на Комитета на регионите за създаването на конкретни пътни карти за всяка държава членка; въпреки това той призовава Комисията да предложи методологична подкрепа на държавите членки при изготвянето на тези пътни карти;

45.

също така приветства и въвеждането на изискване за изготвяне на годишни доклади, допълнени от доклад за контрол на качеството и потвърдени от независима трета страна. Тази разпоредба би могла да създаде необходимите условия за по-добра оценка на положението на всяка държава членка по отношение на постигането на целите и да даде възможност да се предприемат мерки за подобряване на резултатите в тази област;

46.

препоръчва представянето на годишни доклади за оценка от независима трета страна да е задължително само когато съществува съмнение относно надеждността на изложените в докладите данни и препоръчва на Комисията да определи обективни критерии и да предостави методологична подкрепа за изготвяне на подобна оценка;

47.

счита, че нито новите цели по отношение на рециклирането на битови отпадъци, на отпадъци от опаковки и на отпадъци от електрическо и електронно оборудване, нито планът за постепенно прекратяване — първоначално до 2025 г., а впоследствие до 2030 г. — на депонирането на отпадъци, които подлежат на рециклиране, нито системата за ранно предупреждение и новите задължения във връзка с докладването пораждат безпокойство от гледна точка на субсидиарността. Във връзка с пропорционалността, обаче, различията в равнището на изпълнение на настоящите цели и предвидения от Комисията график по отношение на новите цели създават известни трудности (21);

48.

изразява загриженост от многобройните разпоредби в новата директива, които дават право на Комисията да приема делегирани актове в бъдеще.

28.4.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 140/47

1.

подчертава ползите и възможностите, предоставяни от мащабното използване на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) за по-голяма ефективност и прозрачност на публичния сектор;

2.

отбелязва значението на достъпността на публичните институции за частните лица и предприятията посредством електронни средства, независимо от физическото местонахождение на заявителя и поради това подчертава своята подкрепа за развитието на трансграничните обществени услуги, по-специално тези, обхващащи аспекти като оперативната съвместимост и електронната идентификация, електронния подпис, връчването на документи по електронен път и други елементи на електронното управление (1);

3.

подчертава значението на оперативната съвместимост между публичните администрации на различните държави членки и тези на Европейския съюз като част от общата модернизация на публичните администрации в ЕС, както и на органите на Общността, с оглед постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ и на водещата ѝ инициатива: „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ (2);

4.

отбелязва, че ЕС отделя значително внимание на програмите за оперативна съвместимост, откакто бяха въведени за първи път през 1995 г. (3), и че различни органи на ЕС дадоха положителна оценка на този вид дейности (4). Ето защо призовава този ангажимент да се запази и да продължи процесът на по-нататъшна модернизация на обществените услуги, като се насърчава доброто управление и се улеснява трансграничното и междусекторното взаимодействие;

5.

приветства заключенията на Европейския съвет от 24-25 октомври 2013 г., в които се препоръчва да продължи модернизацията на публичната администрация, като се акцентира по-конкретно на електронните услуги като електронно управление, електронно здравеопазване, електронно фактуриране и електронни обществени поръчки, и в които се подчертава необходимостта да се гарантира оперативната съвместимост между посочените по-горе услуги, като по този начин се осигурят повече и по-добри цифрови услуги за гражданите и предприятията в цяла Европа, намаляване на разходите и повишаване на ефективността, прозрачността и качеството на услугите в публичния сектор;

6.

желае да обърне внимание на резултатите от Годишния обзор на растежа, публикуван от Комисията през 2011, 2012 и 2013 г., които показват, че качеството на европейските публични администрации оказва непосредствено въздействие върху икономическата среда, поради което е решаващ фактор за стимулиране на производителността, конкурентоспособността и растежа, и във връзка с това подчертава значението на своевременното и цялостното модернизиране на публичните администрации;

7.

подчертава, че над 1 00  000 местни и регионални власти от всички 28 държави — членки на ЕС, както и от други държави, пряко засегнати от законодателството на ЕС, са ключов доставчик на услуги за гражданите и предприятията, затова гласът им трябва да бъде чут и взет под внимание при изготвянето на всякакви инициативи, свързани с предоставянето на обществени услуги;

8.

приветства предложението относно Програмата за решения за оперативна съвместимост за европейските публични администрации, предприятията и гражданите (ISA2), тъй като приема, че то е и стъпка в посока завършване на изграждането на европейския цифров пазар (5). Комитетът подчертава обаче, че е важно да се гарантира съответствието на това предложение с други свързани области на действие, като например Европейския семестър, програмата „Хоризонт 2020“, Механизма за свързване на Европа (МСЕ), Програмата в областта на цифровите технологии за Европа — стълб II относно оперативната съвместимост и стандартите, Европейската стратегия за оперативна съвместимост и Европейската рамка за оперативна съвместимост, и техните бъдещи актуализации с оглед постигане на максимална съгласуваност и взаимодействия;

9.

отбелязва, че резултатите от проучванията показват, че пред правителствата на държавите членки все още стои дълъг път, за да гарантират на предприятията и частните лица безпроблемен достъп до онлайн обществени услуги, дори и в собствената им страна (показателят в момента възлиза на 72 % за всички услуги), като същевременно достъпността на трансграничните обществени услуги за граждани на друга държава от ЕС е едва 42 %, т.е. по-малко от половината услуги (6);

10.

подчертава значението на европейското равнище в координирането и предоставянето на насоки за добри практики в нови области, като например електронни обществени услуги и тяхната трансгранична оперативна съвместимост;

11.

подчертава, че използването на отворени стандарти води до намаляване на разходите, повторна използваемост и гъвкавост на крайния продукт;

12.

призовава във връзка с това за действия за осигуряване на пълна междусекторна и трансгранична оперативна съвместимост на електронните услуги на ЕС и държавите членки на национално, регионално и местно равнище, което да дава възможност на всички заинтересовани страни да се включат в тази система, когато това е целесъобразно;

13.

приветства факта, че проекторешението се основава на инициативата за електронно сближаване, която има за цел опростяване и рационализиране на прилагането на политиката на сближаване за периода 2014-2020 г. чрез електронен обмен на информация между бенефициерите и съответните органи;

14.

споделя предпазливостта, изразена в проекторешението, предвид факта, че при секторния подход на оперативната съвместимост съществува риск от приемане на различни или несъвместими решения на национално или на секторно равнище, което ще създаде нови електронни бариери, които възпрепятстват правилното функциониране на вътрешния пазар и свързаните с него свобода на движение и конкурентоспособност на пазара;

15.

приветства ангажимента, поет в рамките на Програмата ISA2, да се насърчава и когато е целесъобразно да се подкрепя частичното или пълното стандартизиране на съществуващите решения за оперативна съвместимост и това да става в сътрудничество с други дейности по стандартизация на равнище ЕС и в европейските и другите международни организации по стандартизация;

16.

отбелязва, че законодателството в областта на оперативната съвместимост следва да обхване частните лица и бизнеса (7), и във връзка с това призовава Програмата ISA2 да бъде по-отворена към неправителствения сектор;

17.

обръща внимание на високата степен на доверие в компютърните услуги „в облак“ (8), но би искал да отбележи, че поради физическото естество на тази услуга, следва да се даде най-висок приоритет на въпросите на сигурността и целостта на оперативно съвместимите системи;

18.

подчертава, че оперативната съвместимост на електронното управление изисква не само съвместимост на системите (M2M решения), но също така капацитет на гражданските служби да работят в тясно сътрудничество с информационните системи, както и обществена осведоменост за възможностите, които тези системи предлагат. Във връзка с това Комитетът предлага да се добавят компонентите изграждане на капацитет на човешките ресурси в областта на цифровите и езиковите умения и повишаване на осведомеността за Програмата ISA2, подобно на предложеното в други законодателни актове (9);

19.

приветства приложното поле на предложената Програма ISA2, което ще обхване всички административни равнища — европейско, местно, регионално и национално — и се ангажира да вземе предвид техните потребности, както и, при необходимост, тези на гражданите и предприятията (10);

20.

отбелязва, че в редица министерски декларации (11) министрите призоваваха Комисията да улесни сътрудничеството между държавите членки чрез прилагане на решения за трансгранична и междусекторна оперативна съвместимост, които ще позволят предлагането на по-ефективни и сигурни обществени услуги;

21.

приветства във връзка с това предоставянето на тези оперативно съвместими решения за неограничено ползване на другите институции и органи на Съюза, както и на националните, регионалните и местните публични администрации, за да се улесни трансграничното или междусекторното взаимодействие между тях (12);

22.

приветства отварянето на Програмата ISA2 към страните от Европейското икономическо пространство и страните кандидатки, като инструмент за насърчаване на тяхната интеграция в ЕС. При все това препоръчва, като се отчитат възможният интерес от други партньорски държави и потенциалът за разпространение на стимули за добро управление, финансирането по Програмата ISA2 да се отвори за други страни партньорки на ЕС, преди всичко за страните от Източното партньорство или участващите в Евро-средиземноморски партньорства;

23.

счита въпреки всичко за ограничена и неопределена разпоредбата, съгласно която националните администрации могат да бъдат подкрепяни в усилията им чрез специални инструменти по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) и призовава за по-подробно разработване на това предложение;

24.

Признава напредъка в постигане на оперативна съвместимост на европейските обществени услуги, направен с въвеждането на Европейската стратегия за оперативна съвместимост и Европейската рамка за оперативна съвместимост (ЕРОС) и предлага Комисията да докладва редовно относно степента на оперативна съвместимост за обществени услуги в различните държави членки, държавите от ЕИП и държавите кандидатки, както и да предоставя междусекторни анализи, като по този начин се открояват най-добрите практики и прилагането на отворения метод на координация в тази област;

25.

призовава текущите промени в междусекторната и трансграничната оперативна съвместимост на електронните услуги на публичните администрации в целия ЕС, включително на местно и регионално равнище, да бъдат част от показателите, които да бъдат разработени в ежегодно обновяваната работна програма, с цел измерване на въздействието на програмата;

26.

като има предвид ниския процент на отговорите от държавите членки в рамките на консултациите относно Програмата ISA2 (13), препоръчва Комисията да се стреми по-активно да включи държавите членки, както и поднационални органи, при прегледа на Програмата ISA2;

27.

приветства позоваването на многоезичието като един от основните принципи на Програмата ISA2 (14) и призовава Комисията да обърне необходимото внимание на развитието на многоезични решения, като предоставя на крайните потребители повече възможности да използват решения на родния си език;

28.

предвид възможностите за злоупотреба със съхраняваните и обработвани данни, както и социалните и политическите последици, предлага сигурността на използване изрично да се упоменава като един от общите принципи, приложими за всички дейности, финансирани по линия на Програмата ISA2;

29.

тъй като изпълнението на действията по линия на програмите, предшестващи Програмата ISA2, често беше възпрепятствано от тромави процедури за възлагане на обществени поръчки, призовава Комисията да търси възможни подобрения в тази област, което също така ще позволи да се подкрепят принципите на добро финансово управление и ефективност на разходите;

30.

позовава се на често изразяваната си подкрепа за развитието на нови общи рамки в проекторешението за ISA2 и призовава за подход на по-ефективно използване на ресурсите, с основен акцент по-скоро върху актуализирането и разширяването на съществуващата инфраструктура, отколкото върху създаване на нова такава;

31.

заявява, че предложението съответства на принципите на субсидиарност и пропорционалност, но отбелязва, че ефективното участие на държавите членки и техните местни и регионални власти в програмата ISA2 ще бъде от съществено значение, за да бъдат изцяло постигнати нейните цели и да се гарантира постоянното спазване на принципа на субсидиарност по време на прилагането на програмата;

32.

отбелязва в този контекст необходимостта от тясно взаимодействие с всички равнища на публичната администрация, особено с равнището на управление, което е най-близо до гражданите и предоставя най-широк спектър от услуги — местните и регионалните власти;

33.

приветства амбициозното намерение да се ограничи участието на Програмата ISA2 до случаи на доказана добавена стойност за Съюза и които имат осезателен принос за укрепването и прилагането на политиките и законодателството на ЕС, като по този начин се постигнат значителни синергии чрез координация между различните държави или сектори.