ISSN 1977-0855

Официален вестник

на Европейския съюз

C 451

European flag  

Издание на български език

Информация и известия

Година 57
16 декември 2014 г.


Известие №

Съдържание

Страница

 

I   Резолюции, препоръки и становища

 

СТАНОВИЩА

 

Европейски икономически и социален комитет

 

500-а пленарна сесия на ЕИСК, 9 и 10 юли 2014 г.

2014/C 451/01

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Европейска имиграционна политика и отношения с трети страни — (проучвателно становище)

1

2014/C 451/02

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Завършване на Икономическия и паричен съюз – Предложенията на Европейския икономически и социален комитет за следващия европейски законодателен мандат — (становище по собствена инициатива)

10

2014/C 451/03

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Финансиране на предприятията: проучване на алтернативни механизми за предоставяне на средства — (становище по собствена инициатива)

20

2014/C 451/04

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Цифровото общество: достъп, образование, обучение, заетост, инструменти за равенство — (становище по собствена инициатива)

25

2014/C 451/05

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Кибератаките в ЕС — (становище по собствена инициатива)

31

2014/C 451/06

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Подобряване на прозрачността и приобщаващия характер на процеса на присъединяване към Европейския съюз — (становище по собствена инициатива)

39

 

III   Подготвителни актове

 

ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ

 

500-а пленарна сесия на ЕИСК, 9 и 10 юли 2014 г.

2014/C 451/07

Становище на специализирана секция Единен пазар, производство и потребление относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно структурните мерки за повишаване на устойчивостта на кредитните институции в ЕС — COM(2014) 43 final — 2014/0020(COD)

45

2014/C 451/08

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията — Пътна карта за завършване на единния пазар за доставка на колетни пратки — Повишаване на доверието в услугите по доставка и насърчаване на продажбите онлайн — COM(2013) 886 final

51

2014/C 451/09

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно докладването и прозрачността при сделките за финансиране с ценни книжа — COM (2014) 40 final — 2014/0017 (COD)

59

2014/C 451/10

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Европейска стратегия за по-голям растеж и повече работни места в сектора на крайбрежния и морския туризъм — COM(2014) 86 final

64

2014/C 451/11

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Разгръщане на потенциала на колективното финансиране в Европейския съюз — COM(2014) 172 final

69

2014/C 451/12

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно личните предпазни средства — COM(2014) 186 final — 2014/0108 (COD)

76

2014/C 451/13

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно въжените линии — COM(2014) 187 final — 2014/0107 (COD)

81

2014/C 451/14

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2007/36/ЕО по отношение на насърчаването на дългосрочната ангажираност на акционерите и на Директива 2013/34/ЕС по отношение на някои елементи на декларацията за корпоративното управление — COM(2014) 213 final — 2014/0121 (COD)

87

2014/C 451/15

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Съвета и Европейския парламент относно дългосрочното финансиране на европейската икономика — COM(2014) 168 final

91

2014/C 451/16

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Отворена и сигурна Европа: превръщане на визията в реалност — COM(2014) 154 final

96

2014/C 451/17

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Програмата на ЕС в областта на правосъдието за 2020 г. — укрепване на доверието, мобилността и растежа в Съюза — COM(2014) 144 final

104

2014/C 451/18

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и Съвета относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване — COM(2014) 167 final — 2014/0091 (COD)

109

2014/C 451/19

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Рамка за качество на ЕС за предвиждане на промените и преструктуриране — COM(2013) 882 final

116

2014/C 451/20

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Преглед на насоките на Общността за финансирането на летища и за предоставянето на държавни първоначални помощи за авиокомпании, опериращи от регионални летища — C(2014) 963 final

123

2014/C 451/21

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение от Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Нова стратегия на ЕС за горите: за горите и сектора на горското стопанство — COM(2013) 659 final

127

2014/C 451/22

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Програма за чист въздух за Европа — COM(2013) 918 final, Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители и за изменение на Директива 2003/35/ЕО — COM(2013) 920 final — 2013/0443 (COD), Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за ограничаване на емисиите във въздуха на определени замърсители, изпускани от средни горивни инсталации — COM(2013) 919 final — 2013/0442 (COD), Предложение за решение на Съвета за приемането на изменение на Протокола от 1999 г. към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон — COM(2013) 917 final

134

2014/C 451/23

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1308/2013 и на Регламент (ЕС) № 1306/2013 по отношение на схемата за помощ за предлагане на плодове и зеленчуци, банани и мляко в учебните заведения — COM(2014) 32 final — 2014/0014 (COD)

142

2014/C 451/24

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Политиката по отношение на интернет и управлението му — Ролята на Европа за определяне на бъдещото управление на интернет — COM(2014) 72 final

145

2014/C 451/25

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Рамковата програма за действие от Хього в периода след 2015 г.: Управление на риска с цел постигане на устойчивост — COM (2014)216 final

152

2014/C 451/26

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за отмяна на Директива 93/5/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1993 г. за подпомагане на Комисията и сътрудничество на държавите членки при научното проучване на въпроси, свързани с храните — COM(2014) 246 final — 2014/0132 COD

157

BG

 


I Резолюции, препоръки и становища

СТАНОВИЩА

Европейски икономически и социален комитет

500-а пленарна сесия на ЕИСК, 9 и 10 юли 2014 г.

16.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 451/1


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Европейска имиграционна политика и отношения с трети страни“

(проучвателно становище)

(2014/C 451/01)

Докладчик:

г-н Panagiotis Gkofas

Съдокладчик:

г-н Luis Miguel Pariza Castaños

На 6 декември 2013 г. гръцкото председателство на ЕС реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Европейска имиграционна политика и отношения с трети страни“.

Специализирана секция „Външни отношения“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 12 юни 2014 г.

На 500-ата си пленарна сесия, проведена на 9 и 10 юли 2014 г. (заседание от 9 юли), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 64 гласа „за“, 1 глас „против“ и 4 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

Целта на настоящото становище е да допринесе за работата на гръцкото председателство, както и да осигури приемственост за италианското председателство с оглед на укрепването на външното измерение на политиката на ЕС в областта на имиграцията и убежището. Имиграцията е изключително сложен проблем, чието решаване изисква сътрудничество между множество заинтересовани страни, както и съвместни всеобхватни мерки от страна на ЕС както на международно, така и на европейско равнище (1).

1.2

ЕС трябва да спре да разглежда имиграционната политика като почти изключително вътрешен въпрос. Някои от нашите грешки в тази област произтичат именно от това погрешно схващане. ЕИСК смята, че Европа трябва да управлява имиграцията в рамките на един глобален подход, който включва както вътрешно, така и външно измерение: вътрешното управление на миграционните потоци и сътрудничеството с трети държави трябва да бъдат разглеждани като компоненти на една и съща политика, за да може тя да бъде ефективна.

1.3

В контекста на икономическата глобализация предизвикателството, свързано с мобилността на хората, трябва да се разглежда всеобхватно. Имиграцията и мобилността са тясно свързани помежду си. Международният диалог относно мобилността на хората и имиграцията следва да бъде обвързан с други области на европейската политика като търговията, сътрудничеството за развитие, правата на човека и сигурността.

1.4

Нито една държава — членка на ЕС, не може сама да се справи ефективно с проблемите на имиграцията и предоставянето на убежище; затова Договорът поставя основите на обща политика, която трябва да бъде изпълнявана посредством хармонизирано законодателство. Трябва да се укрепи принципът на солидарност и на справедливо разпределение.

1.5

ЕС трябва да поеме отговорност за контрола на външните граници на държавите членки, които са граници на целия ЕС и на Шенгенското пространство. Агенция Frontex трябва да се превърне в европейска служба за гранична охрана. ЕС трябва да укрепи солидарността между държавите членки и да разпредели по-добре отговорностите между тях.

1.6

Поради географското си положение някои европейски територии изпитват специфични трудности, тъй като представляват междинни спирки по пътя на нередовната имиграция и понякога посрещат повече хора, отколкото техните структури за прием имат възможност да поемат. Необходимо е ЕС да въведе процедури за по-добро разпределяне на отговорностите и за финансово и оперативно подпомагане и подпомагане на приема на имигранти.

1.7

В един глобализиран свят ЕС трябва да поддържа сътрудничество с трети държави и с международните институции за насърчаването на международна законодателна рамка за миграцията и мобилността.

1.8

В този контекст ЕИСК счита, че въпросът за имиграцията трябва да се разглежда в светлината на следните три взаимосвързани фактора: държавата на произход, държавата на транзитно преминаване и държавата на местоназначение (в случая ЕС); само така можем да намерим задоволително решение на проблема с миграционните потоци.

1.9

Политиката в областта на имиграцията и убежището трябва да бъде по-добре съгласувана с външната политика на ЕС. Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) трябва да играе полагащата ѝ се роля и да покрива политиките в областта на имиграцията, убежището и граничния контрол, за да може да се осигури по-добра съгласуваност между тях. ЕИСК, който допринесе за работата на гръцкото председателство, приветства включването на външното измерение на миграцията, убежището и управлението на границите в стратегическите насоки, приети от Европейския съвет на 26 и 27 юни 2014 г. Необходимо е също така да бъдат засилени функциите на Парламента в тези области.

1.10

В рамките на глобалния подход към миграцията и мобилността (ГПММ) ЕС следва да сключи споразумения с трети държави, по-специално със своите съседи, страните на произход на имигрантите и страните на транзитно преминаване.

1.11

За тази цел ЕИСК предлага да се засили диалогът с трети държави и да се сключат нови споразумения за мобилност и миграция с по-широко съдържание, както се посочва в параграфи 1.3 и 5.1.6.

1.12

Тъй като не са обвързващи за договарящите се страни, партньорствата за мобилност имат някои ограничения, които трябва да бъдат преодолени през следващите години. Благодарение на гъвкавия си характер те улесняват сключването на политически споразумения, без да налагат правни задължения, но според ЕИСК те следва да прераснат в правно обвързващи международни споразумения.

1.13

Освен сигурността, репатрирането и наблюдението на границите, сред приоритетите на партньорствата за мобилност трябва да бъдат включени и аспектите, свързани с икономическата имиграция и мобилността, с акцент върху организирането на законната имиграция, визовата политика, признаването на квалификациите, социалноосигурителните права, както и приноса на имиграцията и мобилността за развитието.

1.14

Комитетът предлага в страните на произход да бъдат създадени служби на ЕС за миграцията, управлявани от Европейската комисия, с длъжностни лица от ЕСВД, ГД „Вътрешни работи“ и ГД „Трудова заетост, социални въпроси и социално приобщаване“. Интернет порталът на ЕС за имиграцията е инструмент с положително, но недостатъчно въздействие. Той трябва да е достъпен на повече езици и да бъде по-интерактивен.

1.15

Необходимо е да се подобри сътрудничеството със страните на произход и транзитно преминаване, както и да се предвижда и да се предотвратява нередовната имиграция. Трябва също така да се провеждат информационни кампании и да се води ефективна борба с престъпните мрежи за трафик или незаконно превеждане през границата на мигранти. Полицейското и съдебното сътрудничество са от основно значение в борбата срещу престъпните мрежи. За да извлекат престъпни икономически ползи, трафикантите и контрабандистите излагат на риск живота и безопасността на хората. Партньорствата за мобилност следва да разработят нови системи за сътрудничество в областта на граничния контрол и подпомагането на репатрирането.

1.16

Също толкова важни са финансовата помощ и програмите за развитие на принципа на обвързване с положителни условия („повече за повече“), като се отчитат различни аспекти на имиграцията, включително политиката на репатриране и реадмисия. От голямо значение е и укрепването на местните организации на гражданското общество и неговото участие в партньорствата за мобилност.

1.17

Освен това ЕИСК се обявява в подкрепа както на сътрудничеството между Frontex и Европол за борба с организираната престъпност, по-специално трафика на хора и нелегалното прекарване на мигранти през граница, така и на тясното сътрудничество с международни организации като Международната организация по миграция, Върховния комисариат за бежанците на ООН и Международния център за развитие на миграционната политика. ЕИСК също така подкрепя разпоредбите на Европейската комисия за по-гъвкаво управление на фонд „Убежище и миграция“ и фонд „Вътрешна сигурност“ от 2014 г. нататък.

1.18

На равнище ЕС трябва да се води, наред с останалото, подходяща и последователна обща европейска имиграционна политика, която да се основава на дух на солидарност и консенсус между всички държави членки. ЕС трябва да приеме ефективна политика относно репатрирането, основаваща се на международните конвенции за репатрирането и реадмисията. Границите на ЕС, включително морските граници на държавите — членки на ЕС, с излаз на Средиземно море, са граници на всички държави — членки на ЕС; с оглед на това отговорността за ефективната им защита следва да се споделя от всички, в съответствие с Договорите.

1.19

Правата на нередовните имигранти трябва се спазват във всеки един момент: при спасяването или приема им, когато получат статут на закрила, когато пребивават неправомерно без документи или когато бъдат репатрирани в държавата на произход. Необходимо е също да се създадат повече и по-добри центрове за престой и прием на имигранти във всички държави членки с помощта на целия ЕС, като се обърне специално внимание на санитарните условия и осигуряването на медицинска помощ, както и на ускоряването на процедурите за разглеждане на молбите за убежище или за отпускане на социални помощи. ЕИСК отново отбелязва, че е против задържането на търсещи убежище лица и нередовни имигранти в центрове за задържане, особено деца, непридружен малолетни или непълнолетни лица, бременни жени и тежко болни.

1.20

ЕИСК със загриженост отбелязва, че нетърпимостта, расизмът и ксенофобията спрямо имигрантите в Европа се увеличават, и е обезпокоен от влошаването на защитата на основните права, което се наблюдава в някои държави членки.

1.21

Всички институции на ЕС са изтъквали значението на имиграцията за ЕС както от икономическа, така и от демографска гледна точка. Това се посочва и в стратегията „Европа 2020“. Следователно, както ЕИСК вече е изтъквал, европейската имиграционна политика трябва да бъде проактивна, да защитава правата на човека, да се бори срещу дискриминацията в трудовата и социалната сфера, и да работи за изпълнението на дневния ред в областта на интеграцията.

1.22

Европейският съюз трябва да има обща система за убежище и хармонизирано законодателство. Дъблинската конвенция трябва да бъде заменена със система, която да предлага повече солидарност в рамките на ЕС, да отчита волята на търсещите убежище лица и да гарантира по-пропорционално разпределяне на отговорността между държавите членки.

1.23

Новият регламент за Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ отделя специално внимание на кризите и извънредните ситуации. ЕИСК подкрепя предложението на Комисията за осигуряване на капацитет за гъвкави действия на европейско равнище, с достатъчно финансови средства за извънредни ситуации. Пристигането на голям брой хора от Сирия и от други райони с военни конфликти в Африка налага мобилизация на ЕС, тъй като става дума за извънредни хуманитарни ситуации.

2.   Въведение

Липсата на обща европейска имиграционна политика, неотдавнашните и непрекъснато повтарящи се трагични инциденти с човешки жертви край бреговете на Либия, Малта, Гърция, Италия и Испания, продължаващият поток от бежанци по границите на Сирия, сложността на проблема, както и големият мащаб на миграционните потоци, подложиха на сериозен натиск способността за реагиране, особено на страните от Средиземноморието. Във връзка с това КР приветства факта, че въпросите, свързани с миграцията, ще продължат да бъдат приоритет за Италия, в качеството ѝ на председател на ЕС, както бяха и за досегашното гръцко председателство.

3.   Европа и международното управление на имиграцията

3.1

През XXI век мобилността на хората, както и миграционните потоци, ще се увеличават. Понастоящем само 3 % от световното население живее извън родната си страна, но тенденцията показва нарастване на движенията в бъдеще (темпът на годишно увеличение е 3 %). Следва да се отбележи, че все повече нарастват миграционните потоци между южните държави, особено към страните с бързо развиващи се икономики. Същевременно нараства и движението на хора в рамките на ЕС (2) и Европейското икономическо пространство.

3.2

Бедността, безработицата, демографските тенденции, липсата на възможности, конфликтите, екологичните бедствия и изменението на климата са някои от причините за международната миграция.

3.3

ЕИСК вече е заявявал, че в областта на външната политика ЕС трябва да насърчава създаването на международна правна рамка за миграцията и мобилността, която ще намали натиска върху държавите членки. Тази международна правна рамка следва да включва основните конвенции на МОТ и Международната конвенция на ООН за защита на правата на всички работници-мигранти и на членовете на техните семейства, която още не е ратифицирана от държавите — членки на ЕС (3). ЕИСК призовава Европейската комисия да изготви доклад за мерките, които предприемат държавите членки, за да създадат условия за бързото ѝ ратифициране.

3.4

Както беше отбелязано по-горе, главната цел на настоящето становище е да се разгледат основните въпроси, свързани като цяло с явлението имиграция, за да се потърсят решения, които да доведат до ефективна имиграционна политика, която да е съобразена със защитата на правата на имигрантите.

4.   Вътрешно измерение: общата политика на ЕС в областта на имиграцията, убежището и интеграцията

4.1   Обща имиграционна политика

4.1.1

През последното десетилетие ЕС постепенно изгражда обща правна рамка, например с въвеждането на статут на дългосрочно пребиваващ или с утвърждаването на правото на събиране на семейството. Хармонизирани бяха условията за прием на студенти и научни работници и беше създадена „синя карта“ за висококвалифицирани имигранти. Беше прието и хоризонтално законодателство с единното разрешително за работниците мигранти, директивата за сезонните работници и директивата за приемане на работници, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер.

ЕС трябва да даде тласък на общата политика в областта на трудовата имиграция и да приеме последователна, глобална и хоризонтална правна рамка, която да гарантира спазването на правата на работниците, равното им третиране и легалната им заетост, както и да отговаря на нуждите на предприятията. Необходими са законодателство и сътрудничество, които да позволяват трудова имиграция по законни и прозрачни канали както за висококвалифицираните работници, така и за по-ниско квалифицираните видове труд.

Нужна е всеобхватна и последователна политика в областта на имиграцията, убежището и управлението на границите, както и хармонизиране на законодателството с активното участие на държавите членки, службите на Европейската комисия, ЕСВД и компетентните европейски органи.

4.1.2

ЕИСК и Европейската комисия си сътрудничат тясно по отношение на политиките в областта на интеграцията. В рамките на някои общи основни принципи ЕС разработва програма за интеграцията, която също разполага с финансов инструмент. ЕИСК и Комисията ще продължат да си сътрудничат във връзка с дейностите на Европейския форум за интеграция.

4.2   Обща система за предоставяне на убежище

4.2.1

ЕС разполага с обща система за предоставяне на убежище и хармонизирано законодателство, но все още е далеч от идеалното състояние, тъй като в държавите членки са в сила различни политики и законодателства (4).

4.2.2

ЕИСК разкритикува недостатъчната солидарност, която ЕС демонстрира по въпросите на убежището, като се има предвид, че 90 % от молбите се разглеждат от едва десет държави членки. В относителни стойности най-малките страни като Малта, Кипър и Гърция са подложени на най-голям натиск.

4.2.3

С Дъблинската конвенция се определя държавата членка, компетентна за разглеждането на всяка молба за убежище, но ЕИСК счита, че на базата на горепосочената конвенция не се демонстрира солидарност между държавите — членки на ЕС. Кандидатът за убежище би трябвало да има възможност да подаде заявлението си в която и да било държава членка. В средносрочен план трябва да се предоставят нови правомощия на ЕС, така че разглеждането на молбите за предоставяне на убежище да бъде от компетентността на ЕС, а не на националните власти. Това ще ускори разглеждането и ще подобри условията за предоставяне на убежище. Дъблинската конвенция трябва да бъде заменена със система, която да предлага повече солидарност в рамките на ЕС, да отчита волята на търсещите убежище лица и да гарантира по-пропорционално разпределяне на отговорностите между държавите членки.

4.2.4

Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) беше създадена, за да подпомага държавите членки при разработването на системата за предоставяне на убежище, както и да оказва техническа и оперативна помощ. EASO трябва да има правомощия за оценка на националните системи за убежище и тяхното съответствие със задълженията, произтичащи от европейското и международното право, и с основните права.

4.2.5

ЕИСК препоръчва укрепване на програмите за презаселване с цел прехвърлянето на бежанци от държави извън ЕС и установяването им в Съюза, в сътрудничество с трети държави и ВКБООН.

4.2.6

Комитетът предлага и разширяване на програмите за преселване в рамките на ЕС, в съчетание с предоставянето на финансови стимули на участващите държави членки. Комитетът счита, че понастоящем не се проявява достатъчно солидарност между държавите членки във връзка с презаселването и преселването на лица, ползващи се от закрила и търсещи убежище лица.

4.2.7

Преселването следва да се извършва посредством постоянен, утвърден механизъм. Във връзка с това Комисията би следвало да внесе законодателно предложение за създаване на постоянен и ефективен механизъм за преселване в рамките на ЕС, въз основа на европейския коефициент за разпределяне за преселването на търсещи убежище лица, описан в доклада на Европейския парламент относно засилената солидарност в рамките на ЕС в областта на убежището (2012/2032 INI). За да се осигури възможно най-доброто функциониране на механизма, в това законодателно предложение следва да се вземе предвид и практическият опит, натрупан от пилотния проект EUREMA в Малта (5).

4.3   Превенция на нередовната имиграция

ЕИСК счита, че трябва да се засили духът на солидарност в ЕС. Поради географското си положение някои европейски територии изпитват специфични трудности, тъй като представляват междинни спирки по пътя на нелегалната имиграция и често посрещат повече хора, отколкото техните структури за прием са в състояние да поемат. ЕС трябва да въведе процедури за финансова и оперативна солидарност при приема на имигранти, вземайки предвид, наред с останалото, и икономическото и социалното положение във въпросните държави членки.

4.3.1

Връзката между имиграцията и престъпността, която се прави понякога при политически изказвания, не отговаря на действителността и поощрява ксенофобските настроения. По-голямата част от нередовно пребиваващите имигранти са влезли законно с виза за краткосрочно пребиваване и удължават своя престой, или имат разрешение за временен престой и не си тръгват в момента на изтичането му.

4.3.2

Много от тях работят при много несправедливи условия — и то ако изобщо се спазва трудовото законодателство — или в сивата икономика, и се намират в положение на социално изключване. В светлината на тези случаи организациите на гражданското общество и ЕИСК заявиха подкрепата си за процедурите за легализиране на нередовните имигранти и, в по-общ план, призоваха ЕС да приеме предложения, препоръки и мерки за избягване на подобни ситуации.

4.3.3

Правата на нередовните имигранти трябва се зачитат във всеки един момент — от спасяването или задържането им до момента, в който им се предостави статут на закрила или бъдат репатрирани в държавата им на произход. Нередовната имиграция по море често води до загуба на човешки живот. Във връзка с това ЕИСК подчертава колко е важно да се спазват основните права на човека във всеки един момент.

4.4   Външни граници и визи

4.4.1

ЕС се нуждае от надеждна, ефективна и легитимна политика за външните граници, която да подлежи на демократичен контрол. Държавите членки, които са част от Шенгенското пространство, не извършват проверки по общите си граници. Това означава, че те трябва да си сътрудничат и да споделят отговорността за управлението на външните граници на ЕС. Кодексът на шенгенските граници регламентира преминаването на границите и граничните проверки, като отчита изискванията, на които гражданите на трети държави трябва да отговарят, за да влязат в страната и да пребивават в нея за период до три месеца. ЕС изготвя списъци на страните, чиито граждани се нуждаят от виза.

4.4.2

ЕИСК смята, че ролята на Frontex следва да се засили, за да може в средносрочен план тази агенция да се превърне в европейска служба за гранична охрана, състояща се от европейски контингент от гранични служители. Основната ѝ функция би трябвало да бъде прилагането на общите правила, предвидени в Кодекса на границите. ЕИСК счита, че трябва да се засили солидарността на ЕС към държавите членки с оглед на географското им разположение.

4.4.3

Борбата срещу трафика на хора следва винаги да се води при спазване на правата на жертвите, гарантирани от международното хуманитарно право и европейските конвенции за правата на човека. Съгласно член 6, параграф 2 от Кодекса на шенгенските граници граничните служители трябва да гарантират, че не се извършва дискриминация на основание пол, расов или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация. Съгласно член 13 лицата, на които е отказано влизане, имат право да обжалват това решение.

4.4.4

Комитетът подкрепя предложенията на Комисията за изменение на законодателството по отношение на визите. Сътрудничеството с трети държави е от основно значение в областта на визовата политика, която в много случаи предполага реципрочност.

4.5   Репатриране

4.5.1

Партньорствата за мобилност следва да предвиждат процедури за репатриране, които се основават предимно на доброволното връщане, в съчетание със системи за подкрепа (6). Когато обаче се прилага принудително връщане, трябва да се гарантира пълно спазване на човешките права на репатрираните лица в съответствие с препоръките на Съвета на Европа (7).

4.5.2

Сключването на споразумения с трети държави трябва да се основава на принципа на обвързване с положителни условия, на предоставянето на финансова помощ и на изготвянето на програми за развитие с цел предотвратяване на нередовната имиграция.

4.5.3

Към репатрирането на имигранти, влезли неправомерно в ЕС, следва да се подхожда въз основа на установените правила. В това отношение споразуменията за репатриране с трети държави са от първостепенно значение за гарантирането на пълно спазване на правата на репатрираните имигранти.

4.5.4

Хартата на основните права на ЕС изрично забранява колективното експулсиране и гарантира, че „никой не може да бъде принудително отведен, експулсиран или екстрадиран към държава, в която съществува сериозен риск да бъде осъден на смърт, да бъде подложен на изтезание или на друго нечовешко или унизително отношение или наказание“ — принцип на забрана за връщане. Въпреки това някои НПО съобщават за случаи на колективно експулсиране и на експулсиране на нередовни имигранти и търсещи убежище лица към страни, в които се нарушават правата на човека. ЕИСК припомня, че Европейската конвенция за правата на човека и Хартата съдържат разпоредби, които са приложими към всяка европейска политика в областта на нередовната имиграция, със специален акцент върху закрилата в случай на репатриране, експулсиране и екстрадиране.

4.5.5

Лицата с тежки заболявания, както и бременните жени не могат да бъдат задържани, нито експулсирани, съгласно тълкуванието на ЕСПЧ на член 3 от Европейската конвенция за правата на човека, тъй като се нуждаят от медицински грижи. Положението на малолетните или непълнолетните лица също изисква специално внимание и закрила, особено ако нямат придружител.

4.5.6

ЕИСК отново отбелязва, че е против задържането на търсещи убежище лица и нередовни имигранти, тъй като настаняването им в центрове за задържане трябва при всички случаи да бъде извънредна мярка (8). ЕИСК настоява за по-голяма прозрачност по отношение на центровете за задържане във и извън ЕС и отправя искане Върховният комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) да бъде информиран за положението на задържаните лица.

5.   Външното измерение на политиката в областта на имиграцията и убежището

5.1   Глобален подход към миграцията и мобилността (ГПММ)

5.1.1

Първата стъпка в процеса беше предприета на Европейския съвет в края на 2005 г. с приемането на глобален подход към миграцията (ГПМ). Европейската комисия даде ход на различни инициативи за развитие на външното измерение на европейската имиграционна политика.

5.1.2

Най-важният политически инструмент за изпълнение на ГПММ са партньорствата за мобилност (ПМ). Пилотната фаза на прилагането им вече приключи, като през 2009 г. Комисията направи политическа оценка на партньорствата (9).

5.1.3

В своето съобщение „Диалог за миграция, мобилност и сигурност с държавите от Южното Средиземноморие“ (COM(2011) 292) Европейската комисия препоръча да бъдат потърсени решения за новите предизвикателства пред политиките в областта на имиграцията и убежището (войни и миграционни потоци в Средиземноморието) чрез установяването на диалог за имиграцията, мобилността и сигурността в ЕС. ЕС вече започна диалог с някои държави.

5.1.4

Бяха сключени шест ПМ със следните страни: Кабо Верде (2008 г.) (10), Молдова (май 2008 г.) (11), Грузия (ноември 2009 г.) (12), Армения (октомври 2011 г.) (13), Азербайджан (декември 2013 г.) (14) и Мароко (юни 2013 г.) (15). Преговорите за сключване на ПМ с Тунис приключиха и на 3 март 2014 г. беше подписана съвместна декларация. Преговорите с Йордания за сключване на ПМ започнаха и се предвижда да приключат по време на гръцкото председателство. Ще бъдат стартирани нови разговори за имиграцията, мобилността и сигурността с други държави от Южното Средиземноморие, като Египет, Либия, Алжир и Ливан. Декларацията относно миграцията и мобилността (16) от срещата на високо равнище между ЕС и Африка се основава на цялостния подход, който препоръчва ЕИСК.

5.1.5

През 2011 г. Европейската комисия публикува оценка на глобалния подход към миграцията и мобилността (17), в която призова ЕС да укрепи външната си политика в областта на имиграцията и представи един актуализиран ГПММ, основаващ се на следните четири стълба: 1) организиране и улесняване на законната имиграция и мобилност; 2) предотвратяване и ограничаване на нередовната имиграция и трафика на хора; 3) насърчаване на международната закрила и укрепване на външното измерение на политиката в областта на убежището; и 4) оптимизиране на въздействието на имиграцията и мобилността върху развитието.

5.1.6

Партньорствата за мобилност имат някои ограничения, които според ЕИСК трябва да бъдат преодолени през следващите години. От правна гледна точка те са инструменти с незадължителен характер. Това са съвместни декларации между ЕС, група заинтересовани държави членки и трета държава, но не са обвързващи за участващите страни. Гъвкавият им характер улеснява сключването на политически споразумения, без да се налагат правни задължения. Както ЕИСК вече е отбелязвал (18), партньорствата за мобилност следва да прераснат в международни споразумения с обвързващ за участващите страни характер.

5.1.7

Аспектите, свързани с мобилността и имиграцията, трябва да бъдат доразвити и по-ясно застъпени в партньорствата за мобилност и да бъдат включени сред техните приоритети. Досега приоритетите бяха съсредоточени върху сигурността, репатрирането, реадмисията на нередовните имигранти и наблюдението на границите. В съобщението на Европейската комисия относно диалога се посочва, че „повишената мобилност“ ще е обвързана с изпълнението на конкретни условия от третата държава. ЕИСК счита, че ЕС трябва да предостави на тези държави възможности за имиграция посредством легални и прозрачни процедури (19).

5.1.8

ЕИСК препоръчва на ЕС да предложи на държавите партньори откриване на канали за мобилност, облекчаване или либерализиране на визовия режим и приемане на нови имигранти. ЕИСК (20) препоръчва в новите споразумения да бъдат включени и следните въпроси:

укрепване на капацитета за постигане на баланс между търсенето и предлагането на работна ръка;

признаване на дипломите за висше образование и професионалните квалификации;

изготвяне и прилагане на правни рамки с цел подобряване на възможностите за прехвърляне на пенсионни права;

подобряване на достъпа до информация за свободните работни места в ЕС;

мерки за подобряване на сътрудничеството по въпросите, свързани с уменията и възможностите за координиране на търсенето и предлагането на работна ръка, опирайки се на вече свършената работа от Европейската фондация за обучение.

5.1.9

Създаването на имиграционни центрове от страна на ЕС в държавите на произход ще засили присъствието на Съюза в тези страни и в същото време ще неутрализира дезинформацията, която разпространяват мрежите за трафик на хора, като насърчи подаването на молби за законна имиграция. Особено внимание следва да се обърне на укрепването на местното гражданско общество или ако няма такова — на създаването му.

5.1.10

В ситуации на хуманитарна криза заради масово разселване създаването на имиграционни центрове и центрове за престой на имигрантите би могло да бъде финансирано от ЕС, отново на принципа на обвързване с положителни условия. В сътрудничество с ВКБООН и МОМ в тези центрове би могла да се гарантира защита на нуждаещите се лица съгласно международната система за предоставяне на убежище.

5.1.11

ЕС следва да сключи споразумения с транзитните държави, отделяйки особено внимание на изискванията, свързани с принципите на правата на човека и репатрирането.

5.1.12

Сключването на споразумения би могло да обхване и сътрудничеството с Frontex и Европол. Борбата с организираната престъпност и трафикантите е ключов фактор за възпирането и намаляването на потоците нередовни имигранти. Хората, експлоатирани от трафикантите, трябва да се считат за невинни жертви.

5.1.13

След инцидента в Лампедуза, на Съвета по правосъдие и вътрешни работи на 7 и 8 октомври 2013 г. беше създадена Работна група по въпросите на Средиземноморието. Групата приключи работата си с публикуването на съобщението относно дейността на Работната група по въпросите на Средиземноморието (COM(2013) 869), което включва пакет от краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки в пет основни области: дейности в сътрудничество с трети държави; регионална защита, презаселване и подобряване на законните канали за влизане в ЕС; борба срещу трафика, нелегалното прекарване на хора през граница, и организираната престъпност; укрепване на наблюдението на границите, подпомагане и солидарност с държавите членки, подложени на значителен миграционен натиск.

5.1.14

ЕИСК счита, че е от основно значение краткосрочните мерки да бъдат допълнени с дългосрочни мерки, насочени към преодоляване на първопричините за недоброволната миграция.

5.1.15

Европейският съвет от декември 2013 г. одобри предложените действия и отново изтъкна необходимостта от решителни действия за предотвратяване на загубата на човешки живот в морето и избягване на трагедии в бъдеще. Той потвърди първостепенното значение на сътрудничеството с трети държави за предотвратяване на подобни явления.

Брюксел, 9 юли 2014 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Henri MALOSSE


(1)  Вж. REX/375 и REX/351.

(2)  Вж. SOC/373.

(3)  ОВ C 191, 29.6.2012 г., стр. 134-141.

(4)  В областта на убежището ЕС е обвързан от Договора за функционирането на Европейския съюз, Хартата на основните права и международните конвенции.

(5)  EUREMA е европейски пилотен проект за преселване от Малта на лицата, ползващи се с международна закрила, за който беше изказано одобрение в заключенията на Европейския съвет от 18—19 юни 2009 г. (док. 11225/2/09-CONCL 2).

(6)  В сътрудничество с Международната организация по миграция (МОМ).

(7)  „Двадесет насоки относно принудителното връщане“, CM(2005) 40.

(8)  Вж. становището на ЕИСК от 16 юли 2009 г. относно „Приемане на лица, търсещи убежище в държавите-членки — минимални стандарти“, докладчик: г-жа An Le Nouail-Marlière, прието на пленарната сесия на 15 и 16 юли 2009 г.

(9)  Европейска комисия (2009 г.), „Mobility partnerships as a tool of the global approach to migration“ („Партньорствата за мобилност като инструмент на глобалния подход към миграцията“), работен документ на службите на Комисията, SEC (2009) 1240, Брюксел, 18 септември 2009 г.

(10)  Съвет на Европейския съюз (2008 г.), „Съвместна декларация за партньорство за мобилност между Европейския съюз и Кабо Верде“, 9460/08, ADD2, Брюксел, 21 май 2008 г.

(11)  Съвет на Европейския съюз (2008 г.), „Съвместна декларация за партньорство за мобилност между Европейския съюз и Молдова“, 9460/08, ADD1, 21 май 2008 г.

(12)  Съвет на Европейския съюз (2009 г.), „Съвместна декларация за партньорство за мобилност между Европейския съюз и Грузия“, 16396/09, Брюксел, 20 ноември 2009 г.

(13)  Съвет на Европейския съюз (2011 г.), „Съвместна декларация за партньорство за мобилност между Европейския съюз и Армения“, 14963/1/11, 11 октомври 2011 г.

(14)  http://europa.eu/rapid/press-release_IP-13-1215_en.htm, 5.12.2013 г.

(15)  Съвет на Европейския съюз (2013 г.), „Съвместна декларация за партньорство за мобилност между Европейския съюз и Мароко“, 6139/13, 3 юни 2013 г.

(16)  Среща на високо равнище ЕС—Африка, 2—3 април 2014 г., Брюксел.

(17)  Съобщение на Комисията „Глобалният подход към миграцията и мобилността“, COM(2011) 743 final, 18.11.2011 г.

(18)  Вж. REX/351.

(19)  Вж. REX/351.

(20)  Вж. REX/268 и REX/236.


16.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 451/10


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Завършване на Икономическия и паричен съюз – Предложенията на Европейския икономически и социален комитет за следващия европейски законодателен мандат“

(становище по собствена инициатива)

(2014/C 451/02)

Докладчици:

г-н van Iersel и г-н Cedrone

На 19 септември 2013 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно:

„Завършване на Икономическия и паричен съюз — Предложенията на Европейския икономически и социален комитет за следващия европейски законодателен мандат“.

Специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 19 май 2014 г.

На 500-ата си пленарна сесия, проведена на 9 и 10 юли 2014 г. (заседание от 9 юли), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 195 гласа „за“, 8 гласа „против“ и 9 гласа „въздържал се“.

1.   Пътна карта за следващия европейски законодателен мандат

Предвид огромните предизвикателства, пред които е изправен Икономическият и паричен съюз, ЕИСК счита, че:

целта на ИПС, който е крайъгълен камък на всяко по-нататъшно развитие на ЕС, е да насърчава качеството на живота, просперитета и стабилността в полза на европейските граждани. Изграждането на доверие и благоприятните условия за реалната икономика са предпоставки за растеж, заетост, конкурентоспособност и инвестиции. Тези аспекти подчертават значението на ИПС както за държавите от еврозоната, така и за тези извън нея;

непредсказуемостта на събитията принуждава еврозоната спешно да създаде подходящите условия, тъй като в днешния глобализиран контекст нито една европейска държава не би могла самостоятелно да гарантира свобода на действията си. Това има сериозни последици за управлението на ИПС, както и за неговите политики;

ИПС не е отделен, самостоятелен субект. Той беше замислен първоначално като завършек на едно отворено вътрешноевропейско пространство и на единния пазар. Наред с фискалната дисциплина ЕС и държавите членки трябва да разработят паралелно съпътстващи икономически и социални политики за растеж и работни места като ключови фактори, стоящи в основата на успешната консолидация (1);

ще са необходими съществени корекции в икономическите и структурните политики — доскоро смятани за сфери от изключителна национална компетентност — за да се осигури процес на сближаване между държавите членки в редица области. Недоверието и напрежението трябва да бъдат заменени от изграждане на взаимно доверие. Изграждането на по-тесен съюз засяга цялото общество. На всички равнища трябва да се гарантира социален и граждански диалог.

С оглед на гореизложеното ЕИСК призовава следващия състав на европейските законодателни органи спешно да изготви пътна карта за справяне с наболелите проблеми.

За тази цел ЕИСК предлага:

I.

да бъде завършен ИПС с подкрепата на стабилна управленска и ръководна структура на еврозоната и въз основа на:

i.

паричен и финансов стълб, включително прилагане на пълноценен банков съюз, ръководен от ЕС, с оглед изграждането на общоевропейски капиталов пазар, като същевременно се осигури защита на данъкоплатците от поемане на прекомерни рискове и неорганизирани фалити;

ii.

икономически стълб, който да отразява нарастващата взаимозависимост между държавите членки на макро- и микроравнище, с цел да се укрепи процесът на вземане на решения в икономическата политика, с което да се насърчат растежът, заетостта, конкурентоспособността, сближаването и европейската солидарност;

iii.

социален стълб с цел да отчетат в достатъчна степен социалните последици от икономическите корекции;

iv.

политически стълб, включително по-голяма отчетност и демократична легитимност, с цел да се повишат надеждността и доверието;

II.

спешно да бъде даден ход на реален европейски план за растеж и заетост, основан на солидна инвестиционна програма, която да е захранвана от публични и частни инвестиции и да осигури фискален стимул. Трябва да се гарантира оптимизация и правилно прилагане на съществуващите инструменти, а именно: Пакета от шест акта, Пакета от два акта и Европейския семестър;

III.

да се определят графикът и условията за стартирането на политическа Европа като цяло, включително посредством процес на размисъл върху нейната институционална структура в контекста на една нова европейска конвенция;

IV.

да се даде ход на стратегия за комуникация и опростяване в областта на ИПС като съвместна инициатива на Комисията, ЕП, държавите членки и гражданското общество.

2.   ИПС — крайъгълен камък

2.1

ЕИСК подчертава, че въздействието на един завършен и успешен ИПС далеч надхвърля бюджетните, паричните и банковите споразумения. Целенасоченото ръководство следва да вдъхне у гражданите и икономическите субекти вяра в общата мисия и чувство на принадлежност към Европа.

2.2

Следващите пет години са от първостепенно значение за пълноценното развитие на все още крехката структура на ИПС. Това налага преди всичко ангажираност, откритост и прозрачност, като за тази цел се нуждаем от ефективни политики и от прости и ясни послания — без никакво двусмислено говорене — от страна на правителствата на страните от еврозоната, Съвета и всички останали органи на ЕС.

2.3

В съответствие с призива на някои изтъкнати европейски политици ЕИСК разглежда политическия съюз като ориентир на хоризонта (2). Следвайки линията на техните аргументи, ЕИСК разглежда политическия съюз не само като окончателно завършване на ИПС само по себе си, но и в по-широкия международен контекст на днешния глобализиран свят, който изправя пред фундаментални предизвикателства Вестфалския ред и регулаторния капацитет на отделните държави.

2.4

В днешния глобализиран свят нито една европейска държава не може да оцелее самостоятелно. От това следва, че държавният суверенитет е по-добре гарантиран в една обща политическа и икономическа рамка.

2.5

В доклада на председателя Van Rompuy „Към един истински ИПС“ и в съответното съобщение на Комисията от ноември и декември 2012 г. беше представен проект на пътна карта с конкретни мерки в тази насока. Комитетът приветства този проект (3). Въпреки съществения напредък основният проблем е, че разделението между използването на обща валута и междуправителственото икономическо управление поражда непреодолимо напрежение. ЕИСК настоява докладът на Van Rompuy да продължи да се използва като политическа основа за законодателните инициативи през следващия период.

2.6

Икономическата и финансова криза засегна по-специално еврозоната и разкри сегашните ограничения на ИПС. Вместо като основен елемент на европейската интеграция, еврото се възприема от мнозина като „клин“, който разделя страните и гражданското общество, излагайки на риск самото бъдеще на Съюза. Тази погрешна представа не отчита факта, че кризата — която се зароди в голяма степен извън еврозоната — можеше да бъде по-сериозна, ако не съществуваше единната валута.

2.7

Към момента съществуващите дисбаланси и икономически различия между някои групи страни — които са налице от 1991 г. насам и за които никога не са били предприемани мерки — спират напредъка на интеграционния процес. Появяват се дори опасни тенденции към разделение и ренационализация.

2.8

Това прави бъдещето непредсказуемо. Сигналите за възстановяване подхранват оптимизма и премахват усещането за криза. Въпреки това, отчасти поради незавършения ИПС и разпокъсаността на европейския финансов пазар, се очаква период с ниски/умерени нива на растеж. Предвид нестабилността на икономиката и възможните отрицателни реакции през следващите години ЕИСК предупреждава да не се подхожда самонадеяно към тези въпроси.

2.9

На този фон неотдавнашните решения, включително Пакета от шест акта, Пакета от два акта и банковия съюз, макар и ограничени, бяха крайно необходими и спешни. Тези нови механизми за управление обаче до голяма степен се основават по-скоро на съображения, свързани с бюджета и стабилността, отколкото на съображения, свързани с хората; затова социалните мерки и мерките в подкрепа на растежа бяха изключени. Освен това дългият процес на вземане на решения и сложността на системата предизвикват съпротива — мълчалива или явна — в държавите членки и в Съвета като следствие от политическото недоверие и акцента върху националния суверенитет. Тази ситуация вече доведе до икономически и социални негативи за Съюза и влошава неговото положение на международната сцена. Затова изграждането на доверие придобива основно значение за преодоляването на препятствията.

2.10

Поради това ЕИСК настоява за убедителна пътна карта за следващия европейски законодателен мандат, в която да са посочени с конкретни срокове по-нататъшните стъпки. Те трябва да са съсредоточени върху доизграждането на ИПС в тясна връзка с целите на стратегията „Европа 2020“ и водещите ѝ инициативи. В настоящото становище се предлагат някои от основните елементи за такава пътна карта.

2.11

Диференцираната интеграция в рамките на ЕС — вече осъществена успешно в редица области на политиката — би трябвало да продължи да бъде основен принцип. Много от решенията, необходими за завършването на ИПС, могат да се вземат в рамките на съществуващото законодателство и/или със засилено сътрудничество, докато за други е необходим нов договор и/или промяна на съществуващите договори. Такива решения биха дали възможност да се наваксат закъсненията в завършването на ИПС и да се предприемат редица бързи мерки, без да се пренебрегват дългосрочните перспективи, като се отчита фактът, че еврозоната също се нуждае от истински структурни реформи на институционално равнище наред с тези, които следва да се осъществят в отделните страни.

3.   Първи стъпки: реален план за растеж и работни места съгласно действащото законодателство

3.1

Първа и непосредствена стъпка в пътната карта за следващия европейски законодателен мандат следва да бъде подписването и прилагането на реален пакт за растеж, работни места и стабилност, с цел да се насърчи възстановяването и да се създадат условия за изплащане на дълга (европейски Нов курс). Такъв план следва да включва най-малко следните точки:

еврооблигации, издадени от ЕИБ и ЕИФ (това вече започна частично с облигациите за проекти) без увеличаване на дълга на страните, с цел да се финансират МСП и проекти в областта на инфраструктурата, здравеопазването, образованието, обновяването на градската среда, околната среда и трансевропейските мрежи. Подобни целенасочени дейности на ЕИБ и ЕИФ ще бъдат знак за активната европейска ангажираност с подобряването на финансовата среда за частните инвестиции (4);

публични инвестиции на държавите членки, включително в социалния сектор (5), в допълнение към европейските публични инвестиции, посредством система от съвместно договорени параметри и в съчетание с правилните структурни реформи също биха насърчили частните инвестиции (т.нар. златно правило);

смекчаване или временно прекратяване през периода на кризата на политиката на строги икономии, която е една от главните причини за рецесията, спада в търсенето и увеличаването на безработицата и която забави началото на възстановяването. С други думи, трябва да се гарантира преминаване от политика, основана само на строги икономии, към съвместно договорени реформи, даващи възможност за устойчив растеж, създаване на работни места и повишаване на производителността (6);

договорени съпътстващи мерки относно растежа, заетостта и социалните аспекти, които трябва да бъдат включени в прилагането на Пакета от два акта, Пакета от шест акта и Фискалния пакт;

по-добро изпълнение на Европейския семестър: съществуващият от четири години семестър играе основна роля в процеса на сближаване и приспособяване на икономиките по пътя към икономически съюз. Въпреки че е продукт на гъвкавия метод на координация, той може да даде добри резултати. И все пак той би трябвало да се прилага правилно и да бъде по-прозрачен, а информацията за него да се съобщава по надлежен начин. Трябва да се гарантира участието и ангажираността на социалните партньори и организациите на гражданското общество както на европейско, така и на национално равнище;

правилно спазване на националните програми за реформа (НПР): управлението е от първостепенно значение. Начинът, по който работят националните администрации, е решаващ в това отношение. Затова необходимите подобрения трябва да се посочат ясно там, където това е целесъобразно. Изпълнението на НПР, включително що се отнася до качеството на националната администрация, трябва да се следи от всички заинтересовани страни и да се наблюдава внимателно от Комисията;

пълна ангажираност на държавите членки: в настоящия си вид процесът на Европейския семестър все още е твърде технократичен, което спъва неговото изпълнение. Националните парламенти би трябвало да бъдат включени в този процес чрез подходящо обсъждане на семестъра, наред със социалните партньори и другите организации на гражданското общество (7).

4.   Задълбочаване и завършване на ИПС в рамките на следващия законодателен мандат

4.1   Паричен и финансов стълб

4.1.1

Що се отнася до паричната политика, в съответствие със засиленото макроикономическо управление в еврозоната е необходимо да се допълнят правомощията на ЕЦБ, така че тя да бъде поставена на равна основа с другите централни банки извън Европа и с централните банки на европейските страни извън ЕС и еврозоната, което ще ѝ позволи, наред с останалото, да действа като кредитор от последна инстанция и като пълноправен партньор в международните форуми, без да се нарушава пълната ѝ автономност. ЕЦБ трябва да е напълно в състояние да предотвратява ликвидни затруднения по начин, който да благоприятства инвестициите (МСП).

4.1.2

Само от нея обаче не може да се търси отговорност. Наличието на пълноценен банков съюз е от основно значение по пътя към фискален и икономически съюз (8). Поради постоянната свързаност между правителства и банки държавите членки не проявяват желание да създадат необходимите политически и икономически условия, което води до отлагане на най-подходящите и ефективни решения (9). Това пречи и на ефективния надзор на всички банки от страна на ЕЦБ, която би трябвало да неутрализира финансовата разпокъсаност, да прекъсва нежелателните връзки между националните политики и банките и да създава благоприятни условия за трансгранични сливания на банки.

4.1.3

По време на преговорите със Съвета относно банковия съюз Европейският парламент успешно постигна споразумение относно напредъка към Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преобразуване на проблемни банки (10). ЕИСК изцяло подкрепя мнението на ЕП. В близко бъдеще решенията следва да допринесат за единен европейски капиталов пазар, сравним с този на САЩ.

4.1.4

Един завършен банков съюз изисква добре структуриран Единен механизъм за оздравяване, хармонизирани схеми за гарантиране на влоговете в държавите членки и Европейски механизъм за стабилност (ЕМС), който позволява пряка рекапитализация на банките (11). Системата за вземане на решения в тази област трябва да бъде ефективна и да гарантира бързи действия. Процесът на въвеждане и прилагане на тези елементи трябва да бъде ускорен.

4.1.5

Банковият съюз сам по себе си не е достатъчен, за да стимулира икономиката и инвестициите. С оглед на един по-устойчив европейски финансов сектор програмата за следващите години трябва да бъде съсредоточена и върху пълното прилагане на Базел III, Съвета за финансова стабилност и намирането на решение за банките, които са „твърде големи, за да фалират“, в съответствие с международните договорености (Г-20).

4.1.6

Публикуваният наскоро обемен законодателен пакет за банките и финансовите пазари на комисар Barnier може да окаже съществен принос за правилното функциониране на финансовите пазари в Европа, както и за поддържането на стабилен и надежден банков сектор. Това е от огромно значение за реалната икономика. Последните решения на Съвета в тази област само донякъде следват желаната насока.

4.1.7

Подходящото кредитиране е първостепенен приоритет за възстановяването и растежа на икономиката, както и за развитието. Това означава, че законодателството на ЕС трябва да постигне баланс между осигуряването на строги рамкови условия за банковия сектор и насърчаването на достатъчно възможности за оперативно банково дело, по-специално с цел да се улеснят инвестициите, които са крайно необходими за всяка една политика в подкрепа на растежа. От само себе си се разбира, че е жизненоважно да се постигнат задоволителни договорености в подкрепа на нововъзникващите предприятия и МСП (12).

4.2   Макроикономически и бюджетен стълб

4.2.1

В тази област трудните разисквания в Европейския съвет относно обвързващите договори за икономически реформи са показателни и разочароващи (13). Затова ЕИСК настоява Комисията да доразвие своето предложение за този тип договорни споразумения, които налагат допълнително обсъждане на тяхната форма, финансиране и демократична легитимност (14).

4.2.2

Партньорствата, основани на система от взаимно съгласувани договорни споразумения и свързани с тях механизми за солидарност, биха могли да допринесат за улесняването и подпомагането на стабилните коригиращи политики. Тези договорености биха допринесли както за ангажираността на държавите членки в една обща рамка, така и за реформите във всички области, свързани с устойчивия растеж, конкурентоспособността и заетостта, като трите взети заедно ще укрепят ЕС като цяло (15). Такава рамка може да спомогне за осигуряването на ответни мерки на ЕС срещу несиметрични сътресения в отделните страни, с други думи да бъде форма на солидарност в рамките на ЕС.

4.2.3

Такива партньорства биха могли да насърчат сближаването и доверието у хората, което е от първостепенно значение за преодоляването на опасенията, свързани с националния суверенитет. Това на свой ред ще допринесе за общностния европейски дух, който ще бъде необходима основа за развитието на инструментите на ЕС като бюджета на еврозоната, фонд „Солидарност“ на Европейския съюз и еврооблигациите.

4.2.4

Сближаването на икономическите системи, включително на данъчните системи (16), придружено от инструмент за солидарност, е ключов фактор за постепенното преодоляване на макро- и микроикономическите неравенства между страните. В средносрочен план, дори и да изисква промени в договорите, този инструмент е предопределен да се превърне в механизъм за икономическа компенсация, който да възстановява равновесието и да интегрира икономиките на страните от еврозоната. Той би могъл евентуално да стане част от един общ бюджет на еврозоната. Структурните и кохезионните фондове също биха могли да бъдат използвани в тази насока.

4.2.5

Като основно действащо лице в процеса новата Комисия трябва да поеме отговорността да изготви законодателни предложения в съответствие с метода за регулиране на финансовата система, следван от комисар Barnier, в области, в които дебатът досега беше доминиран от държавите членки, за да стимулира плодотворни обсъждания в Съвета въз основа на конкретни предложения.

4.2.6

До този момент Комисията не е използвала достатъчно този метод. Той може да бъде използван, например, при предварителната координация на плановете за мащабни реформи на икономическата политика, при договорите за икономически реформи, придружени от механизъм за солидарност, и при създаването на европейски фонд за обратно изкупуване на дълга и европейски ценни книжа. Когато тези предложения изискват промени в договорите, Комисията следва да информира за това членовете на еврозоната.

4.2.7

Подобен подход ще накара Съвета да заеме позиция по тези предложения. Той ще акцентира върху прозрачността и яснотата на различните политически позиции и ще се докаже като единствения метод за преодоляване на безизходната междуправителствена ситуация в рамките на настоящата архитектура. Това също трябва да бъде съобщено по подходящ начин от Комисията на различните заинтересовани страни, включително на широката общественост.

4.2.8

Следователно това, което е необходимо в средносрочен план — а то е необходимо още от времето на Договора от Маастрихт — е икономическо управление на еврозоната по отношение на микро- и макроикономическите политики, при което от настоящия метод на координация, който досега не даде особено добри резултати, да се премине към метода на съвместно вземане на решения по „основните положения“ на тези политики. Еврозоната не може да си позволи да продължава да използва единна валута и в същото време да прилага отделни икономически политики. Следователно тези политики трябва да се интегрират, което, наред с останалото, би облекчило работата на ЕЦБ.

4.2.9

Механизъм за преразпределяне, който да се използва в случай на несиметрични сътресения: принципът на отговорност (не само на държавите, но и на гражданите) не трябва да се отделя от принципа на солидарност. С оглед на това следва да се предприемат конкретни мерки за ограничен период от време в подкрепа на най-уязвимите групи на населението. Това е отговорност на всички граждани и на всички държави.

4.2.10

В същия дух, трябва да вървим към подходящ собствен бюджет на еврозоната със съвместно договорени правила. Това е единственият начин да се постигне напредък по пътя към обща фискална политика и смекчаване на евентуални бъдещи сътресения. Това може да се финансира, например, посредством целеви данък, данък върху финансовите трансакции (при условие че обхване цялата еврозона), въглероден данък, временен данък върху бюджетните излишъци, надхвърлящи 6 %, и последно — чрез емитиране на общи облигации.

4.2.11

Държавен дълг: трябва да се създаде механизъм, който, без да премахва отговорността на държавите за техния дълг, да не допуска той да става предмет на финансови спекулации. Националният дълг, който постепенно се свежда до максимум 60 % (както предлага ЕИСК (17)), или в частта му, надхвърляща 60 % (в съответствие с представеното от Комисията предложение за фонд за обратно изкупуване на дълга (18)), може да се държи на консолидирана дългова сметка и да се обслужва пропорционално от отделните държави членки. Друг вариант е да се създаде временен фонд за европейски ценни книжа посредством междуправителствен договор, който да даде възможност за издаване на краткосрочни дългови инструменти в еврозоната и по този начин да елиминира риска от криза на ликвидността в страните от еврозоната. Въз основа на заключенията на своята експертна група, която беше създадена със специален мандат да анализира предимствата и рисковете на различните варианти за съвместно емитиране на дългови инструменти, Комисията сега би трябвало да излезе с конкретно предложение кои инструменти да бъдат използвани и при какъв график.

4.3   Микроикономически стълб

4.3.1

На микроикономическите политики също трябва да се обръща голямо внимание, по-специално на индустриалната и секторната политика, които са от първостепенно значение за растежа на европейската икономика, към който не може повече да се подхожда на парче. Затова е важно да се обединят някои политики (и свързаните с тях процедури по вземане на решения), които оказват непряко въздействие върху националните бюджети, за да се стигне до обща визия и съвместни действия на Комисията и държавите членки, по-специално по отношение на:

завършването на единния пазар;

създаването на благоприятни условия, които да насърчат предприятията да останат или да се преместят в Европа, по-конкретно като се премахне разпокъсаността на пазара;

обща индустриална политика (19), която да укрепва основата за съществуващите иновативни и устойчиви икономически резултати на територията на целия континент;

обща енергийна политика — от каквато има остра нужда — която е от първостепенно значение за равнопоставените и стабилни икономически условия в ЕС;

широкомащабни общи инфраструктурни проекти и транспортни политики за подобряване на свързаността;

сближаването на данъчното облагане на предприятията;

услугите, включително бизнес услугите;

пазара на труда и мобилността на работната сила;

политиката в областта на научните изследвания.

4.4   Социален стълб

4.4.1

ЕИСК настоява за конкретни мерки, свързани със социалното измерение на ИПС (20). Процентът на младежката заетост остава пагубно нисък. Заедно с държавите членки новата Комисия следва да поеме отговорността за подобряването на условията на живот и труд:

като подкрепя създаването на работни места и нововъзникващите предприятия;

като предложи корекции в образователните политики на всички равнища в Европа, както и в политиките в областта на здравеопазването там, където това е уместно;

като създава подходящи условия за трансгранична трудова мобилност;

посредством предложения в данъчната област, имащи за цел да улеснят създаването на работни места;

посредством предложения, имащи за цел да защитят правата на потребителите;

като гарантира равенство между половете;

посредством социални инвестиции (21).

4.4.2

Необходим е подходящ социален диалог на всички равнища. Това означава, че трябва да се преодолеят препятствията пред ефективните консултации във и между държавите членки. ЕС би следвало да способства за събирането на заинтересованите страни от различни държави с цел да обсъдят успешните практики и да набележат планове за подобряване на условията за създаване на работни места.

4.4.3

Ако искаме да завършим изграждането на Съюза и по-специално на еврозоната, не можем да пренебрегваме социалните последици от настоящите икономически политики, като ги оставяме изцяло на усмотрението на отделните държави членки. Както икономическите, така и социалните мерки следва да отчитат не само параметрите на пакта за стабилност, но и по-широка гама от макроикономически параметри (например равнището на безработицата, темпа на растеж, баланса на плащанията, равнището на заетост, на бедност, разпределението на доходите и на богатството, и т.н.). Не е възможно да се гарантира стабилността на ИПС без никакви социални механизми за еврозоната, които да могат да се справят с последствията от тежките икономически рецесии и/или дисбаланси. Някои от тези механизми може да изискват промени в договорите. В средносрочен план те могат да включват:

създаване на обща система на осигуряване при безработица, която да е паралелна на националните системи и по възможност да е свързана със създаването на общи правила за пазара на труда в еврозоната и с мобилността на работната сила;

предоставяне на адекватен минимален доход на някои категории лица под прага на бедността и създаване на общи правила за социалните грижи и социалното подпомагане.

4.4.4

Освен това с оглед на обществения интерес трябва да се обединят и други политики, които насърчават чувството на принадлежност и улесняват свободното движение. Сред тях са:

взаимното признаване на квалификациите и дипломите;

качеството и доставянето на публични блага и услуги в еврозоната с цел да се гарантира тяхната непрекъснатост, особено по време на криза, и др.

4.5   Политически стълб

4.5.1

Такава широка програма може да се изпълни само ако е налице необходимата демократична легитимност на процеса на вземане на решения. Като зачита напълно значителния напредък, постигнат през последните няколко години, ЕИСК е на мнение, че нов скок напред през следващия мандат може да се направи само като се обръща специално внимание на отчетността, легитимността, демокрацията, прозрачността и комуникацията.

4.5.2

В Европа се води все по-ожесточен политически дебат за процеса на интеграция. На равнище ЕС политическите партии трябва ясно да определят своите варианти, които трябва да поощряват различните гледни точки на политическите групи в ЕП и да допринасят за по-голяма видимост на европейските политически партии. Провеждането на транснационални европейски избори с участието на трансгранични политически формации би укрепило и улеснило значително европейския дебат.

4.5.3

Съвместната отговорност и необходимостта от публична подкрепа изискват много по-голяма ангажираност с европейския дебат от страна на националните парламенти. Законодателните предложения на ЕС и НПР следва да се обсъждат по подобаващ начин от парламентите. Следва да се предвидят интерактивни консултации по стратегически въпроси между ЕП и националните парламенти, които да доведат и до по-голяма динамика между националните парламенти.

4.5.4

Комисията следва да прилага общностния метод възможно най-ефективно, като представя законодателни предложения и мерки, включително и в случаите на споделена компетентност с държавите членки. Както и в миналото, едно проактивно и смело поведение ще пожъне успех.

4.5.5

По искане на парламентите и/или гражданското общество Комисията трябва да бъде канена на националните дебати по европейски въпроси.

4.5.6

Европейският съвет и отделните съвети, по-специално Съветът по икономически и финансови въпроси (ECOFIN), имат централна роля при вземането на решения и са от основно значение за отчетността и легитимността. Затова е необходима по-голяма прозрачност, тъй като тя отговаря на демократичните изисквания.

4.5.7

Членовете на Съвета, които представят националните интереси, както и лицата, които съвместно с тях вземат решения на европейско равнище, често говорят по различен начин у дома и в Брюксел и това обикновено създава голямо объркване и пречи на договарянето. Не е приемливо да се говори двусмислено. Държавите членки следва да договорят и да подкрепят договорените общи политически послания на всички равнища на вземане на решения.

4.5.8

Държавите членки са едновременно субекти и обекти в архитектурата на ИПС. Приближаването към европейската методология при същевременно запазване на националните административни процедури и традиции е възможно, но ще изисква значителни корекции в редица страни. Надеждните политически и административни практики ще се окажат от решаващо значение за изграждането на доверие.

4.5.9

ЕИСК подчертава, че гражданското общество също трябва да изпълни своята често подценявана роля в бъдещата архитектура на ЕС и в една по-интегрирана еврозона. Има много области, в които напредъкът зависи частично или напълно от неправителствените участници. Гражданското общество следва да участва пълноценно. В твърде много държави гражданското общество все още е държано настрана, а би трябвало да разполага с необходимите инструменти, посредством които да осъществява връзка с институциите, които вземат решенията. Гражданското общество трябва да поеме своята отговорност и да участва в процеса на вземане на решения в ЕС, за да разшири своята демократична основа. Без неговата активна ангажираност ИПС никога няма да може да бъде завършен успешно.

4.5.10

За социалните партньори по-специално би било много полезно да разгледат резултатите от консенсусния модел в държавите членки, който ЕИСК твърдо подкрепя. Следва да се препоръча обмен на практики.

4.5.11

Според ЕИСК е очевидно, че настоящите правила не са подходящи и не отговориха на очакванията, както и че междуправителствените действия не са на висотата на предизвикателствата, пред които е изправен ИПС. Не можем да се заблуждаваме, че с отслабването на кризата механизмите за стабилизиране, които бяха въведени набързо във вихъра на бурята, ще бъдат достатъчни, за да се върви напред и да се избегнат нови кризи.

4.5.12

Единственият начин да се избегне повторението на подобни ситуации е да се променят правилата и процесът на вземане на решения в еврозоната с цел да се повиши неговата прозрачност и демократичност:

като се определи ръководен орган за еврото, който да може да говори с един глас, посредством институционализирането на Еврогрупата. С оглед на по-доброто управление на еврозоната Еврогрупата би трябвало да може да взема бързи решения и да се намесва в случай на криза. Това ще направи процеса на вземане на решения по-демократичен и прозрачен, като се започне с премахването на правото на вето;

като се въведе механизъм за преразпределяне и/или истински бюджет на еврозоната, както е посочено в параграфи 4.2.9 и 4.2.10, посредством постепенен процес, с който да се гарантира доставянето на обществени блага и по-справедливото разпределение на ресурсите в подкрепа на процесите на реформа и да се намалят дисбалансите между държавите с възможност за обща политика в областта на данъчното облагане, и др.;

като се осигури единно присъствие в международните организации;

действията на този „управителен орган“ трябва да се подкрепят и гласуват от членовете на ЕП от еврозоната (Европарламента), който да бъде отворен и за другите членове, но без право на глас.

5.   В дългосрочен план: поставяне на началото на политическата Европа като цяло

5.1

Освен завършването на ИПС, както беше посочено по-горе, през следващия парламентарен мандат би било полезно да се започне сериозен процес на размисъл за задълбочаването на ЕС като цяло и функционирането на неговите институционални органи, както и да се изберат политики, които да станат общи. Според ЕИСК този размисъл следва да засегне описаните по-долу аспекти.

5.2

Дейността на Комисията следва да подлежи на одобрение от страна на ЕП, който би могъл да споделя и правото на инициатива. ЕП би могъл да се избира въз основа на европейски листи, съставени от европейски партии.

5.3

С цел да се подобри видимостта, демократичната легитимност и разделението на правомощията, следва да се премахне двувластието на председателя на Европейския съвет и председателя на Комисията, който следва да се избира от ЕП или пряко от избирателите, при условие че неговата роля също ще бъде променена. Настоящият Съвет би могъл да се превърне в „сенат на държавите“ с нови правила на функциониране.

5.4

Що се отнася до политиките, които следва да се управляват напълно или частично от ЕС и за които ЕС трябва да има правомощия за вземане на решения, те биха могли да обхващат външната политика и международната роля на Съюза, включително единното присъствие в международните организации, политиките в областта на отбраната (за желаещите), енергетиката, научните изследвания, убежището и имиграцията, както и спазването на нормите и правилата с правомощия за намеса тогава, когато страните ги нарушават, както се прави при икономическите въпроси и бюджетните правила.

5.5

Новата институционална структура, която не може да се изгради само посредством засилено сътрудничество, както и ролята на Парламента, Съвета, Комисията, ЕИСК и КР, биха могли да се определят от нов Конвент, който би трябвало да приключи своята работа до 2019 г., когато ще се проведат следващите европейски избори след тези през 2014 г.

6.   Комуникация и опростяване

6.1

Добрата комуникация е от първостепенно значение за процеса на възстановяване на доверието. ЕИСК е убеден, че най-добра комуникация се постига посредством добри политики и практики, които осигуряват дългосрочна перспектива за цялото европейско общество.

6.2

Необходимо е да се насърчи и подобри комуникацията с обществеността. Комуникацията поражда интерес, а интересът поражда разбиране. Това не се отчита в достатъчна степен — пропуск, за който имат вина Комисията и държавите членки. Следва да се използва целият спектър от социални медии.

6.3

ИПС и свързаните с него области често бяха представяни като технически въпрос. В основата си те не са технически, а политически и оказват голямо влияние върху живота на всеки гражданин. Този въпрос обаче рядко се обсъжда и още по-рядко се представя от тази гледна точка, което и обяснява до голяма степен огромната дистанция между ЕС и обикновения гражданин.

6.4

С всеки изминал ден различните традиции и ситуации по мъчителен начин показват липсата на „общ език за ИПС“, което понякога е много объркващо и намалява обществената подкрепа. Според ЕИСК Комисията е единственият орган, който може да предложи решение, тъй като има право на инициатива в законодателния процес на ЕС. Това трябва да се разглежда в перспективата на едни по-политически в сравнение с предишните Комисия и ЕП.

6.5

Като действащи лица, които споделят отговорността, гражданското общество и социалните партньори трябва да изиграят своята собствена роля в областта на комуникацията, която досега често е оставала на заден план. Гражданското общество и социалните партньори трябва да изразяват опасенията на гражданите и предприятията пред органите на властта и да сътрудничат за намирането на решения. Обменът на мнения трябва да е двупосочен.

6.6

Европа не бива повече да създава впечатлението, че е „кула от слонова кост“, както я възприема голяма част от обществеността. На гражданите трябва да бъдат разяснявани ползите от европейската интеграция, постигнатият конкретен напредък и произтичащите от нея предимства, особено по отношение на инвестициите, създаването на работни места и потребителите. Така нареченото ново послание за Европа трябва да започне с възприемането на обща стратегия за комуникация и опростяване от Комисията и държавите членки, които са ключови участници наред с политическите партии и гражданското общество.

Брюксел, 9 юли 2014 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Henri MALOSSE


(1)  Вж. становището на ЕИСК ECO/336 относно „Икономическите политики на държавите членки, чиято парична единица е еврото“, докладчик: г-н Delapina, параграф 1.6 (ОВ C 133, 9.5.2013 г.).

(2)  Вж. д-р Wolfgang Schäuble, по-специално неговите изказвания в църквата „Свети Павел“ във Франкфурт на 3 октомври 2011 г. и по време на церемонията по връчването на награда „Карл Велики“ през май 2012 г., както и речта на Giorgio Napolitano пред Европейския парламент на 3 февруари 2014 г.

(3)  Вж. становището на ЕИСК ECO/340 относно „Задълбочен и истински икономически и паричен съюз“, докладчик: г-н Cedrone (ОВ C 271, 19.9.2013 г.).

(4)  Вж. становищата на ЕИСК ECO/307 относно „Възобновяване на икономическия растеж“ (ОВ C 143, 22.5.2012 г.), ECO/334 относно „Накъде върви еврото?“ (ОВ C 271, 19.9.2013 г.) и ECO/340 относно „Задълбочен и истински икономически и паричен съюз“ (ОВ C 271, 19.9.2013 г.), докладчик: г-н Cedrone.

(5)  Вж. становището на ЕИСК SOC/496 относно „Въздействие на социалните инвестиции“, докладчик: г-н Greif (CESE 6193/2013).

(6)  Вж. становището на ЕИСК ECO/336 относно „Икономическите политики на държавите членки, чиято парична единица е еврото“, докладчик: г-н Delapina, (ОВ C 133, 9.5.2013 г.).

(7)  Вж. становището на ЕИСК EUR/006 относно „Годишен обзор на растежа за 2014 г.“, докладчик: г-жа Pichenot (все още непубликувано в ОВ).

(8)  Вж. становището на ЕИСК ECO/339 относно „Пакет за банков съюз“, докладчик: г-н Trias Pintó (ОВ C 11, 15.1.2013 г.).

(9)  Вж. заключенията на Европейския съвет от 19—20 декември 2013 г.

(10)  Вж. споразумението относно Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП), постигнато между Съвета и ЕП на 20 март 2014 г.

(11)  Вж. становищата на ЕИСК ECO/333 относно „Възстановяване и оздравяване на кредитни институции“, докладчик: г-жа Русенова (ОВ C 44, 15.2.2013 г.) и ECO/350 относно „Единен механизъм за преобразуване“, докладчик: г-н Mareels (ОВ C 67, 6.3.2014 г.).

(12)  Вж. становището на ЕИСК ECO/347 относно „Дългосрочно финансиране — секторът на финансовите услуги“, докладчик: г-н Smyth (ОВ C 327, 12.11.2013 г.) и ECO/365 относно „Дългосрочно финансиране — последващи действия“, докладчик: г-н Smyth, съдокладчик: г-н Farrugia (все още непубликувано в ОВ).

(13)  Вж. заключенията на Европейския съвет от 19—20 декември 2013 г.

(14)  Вж. становището на ЕИСК ECO/348 относно „ИКК/важни реформи в икономическата политика“, докладчик: г-н Croughan (ОВ C 271, 19.9.2013 г.) и становището на ЕИСК EUR/006 относно „Годишен обзор на растежа за 2014 г.“, докладчик: г-жа Pichenot (все още непубликувано в ОВ).

(15)  Вж. също речта на председателя на Еврогрупата г-н Dijsselbloem, произнесена на 17 февруари 2014 г. на семинар на ОИСР в Брюксел на тема „Еврозоната на кръстопът“, която е в същия дух.

(16)  Вж. становището на ЕИСК ECO/336 относно „Икономическите политики на държавите членки, чиято парична единица е еврото“, докладчик: г-н Delapina, (ОВ C 133, 9.5.2013 г.). Постепенно трябва да се вземат предвид и други важни данъчни аспекти.

(17)  Вж. становище на ЕИСК ECO/307 относно „Възобновяване на икономическия растеж“, докладчик: г-н Cedrone (ОВ C 143, 22.5.2012 г.).

(18)  Вж.: COM(2012) 777 final/2.

(19)  Вж. становището на ЕИСК CCMI/108 относно „Индустриална политика (преразгледан вариант)“, докладчик: г-н van Iersel, съдокладчик: г-н Gibellieri, (OВ C 327, 12.11.2013 г.).

(20)  Вж. становището по собствена инициатива на ЕИСК SOC/494 относно „Укрепване на социалното измерение на Икономическия и паричен съюз“, главен докладчик: г-н Dassis (ОВ C 67, 6.3.2014 г.).

(21)  Това включва и мерки за изваждане на хората от състояние на бедност. Във връзка с това вж. становището на ЕИСК SOC/496 относно „Въздействие на социалните инвестиции“, докладчик: г-н Greif (все още непубликувано в ОВ).


16.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 451/20


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Финансиране на предприятията: проучване на алтернативни механизми за предоставяне на средства“

(становище по собствена инициатива)

(2014/C 451/03)

Докладчик:

г-н Smyth

На 22 януари 2014 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно:

„Финансиране на предприятията: проучване на алтернативни механизми за предоставяне на средства“

(становище по собствена инициатива).

Специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 17 юни 2014 г.

На 500-та си пленарна сесия, проведена на 9 и 10 юли 2014 г. (заседание от 9 юли 2014 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 141 гласа „за“ и 4 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

След повече от шест години финансова и икономическа нестабилност нормалните канали за финансиране на бизнеса, по-специално на МСП, продължават да бъдат частично блокирани. Банките, които са традиционният източник на по-голямата част от финансирането на МСП, проявяват по-малка готовност да отпускат кредити поради редица фактори като продължаващия процес на намаляване на задлъжнялостта, по-високите изисквания за капиталово съотношение, несъбираемите дългове и нежеланието за поемане на риск. Това фрагментиране на финансовите пазари и каналите за финансиране е една от най-трайните характеристики на финансовата криза в Европа.

1.2

Спадът в отпускането на кредити за оборотен капитал на МСП представлява хронична форма на пазарна неефективност, която изисква подходящ отговор от определящите политиката в ЕС. Реакцията досега не съответстваше в достатъчна степен на размера на проблема.

1.3

Инициативата на ЕЦБ за операции по дългосрочно рефинансиране (ОДР) (1) успя да предотврати срива на банковата система, но по-голяма част от финансирането по нея не достигна до реалната икономика. Вместо това то беше използвано за консолидиране на счетоводните баланси на банките и представлява пропусната възможност, тъй като предприятията продължават да са лишени от достъп до оборотен капитал.

1.4

ЕИБ, която много активно подкрепя МСП в цяла Европа, беше рекапитализирана в значителна степен и засили кредитирането си за МСП. Подкрепата за МСП е основният политически приоритет на групата на ЕИБ. Той съставлява над 20 % от годишния обем на отпусканите от ЕИБ заеми и обхваща 100 % от дейността на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ). Макар и ЕИБ да предоставя значителен дял от финансовите средства за развитието на МСП, делът ѝ от цялостното кредитиране на предприятията в еврозоната продължава да бъде нисък.

1.5

ЕИСК подкрепи публикуваната миналата година Зелена книга относно дългосрочното финансиране на европейската икономика (2), последвана от публикуван наскоро пакет от мерки (3) за насърчаване на дългосрочното финансиране като цяло и по-специално за насочване на финансирането към МСП. Пакетът съдържа мерки за насърчаване на използването на секюритизация на кредитите за МСП. Комисията предлага също нови правила с цел пенсионните фондове да се насърчат да инвестират във финансови активи и по този начин да подкрепят финансирането на дългосрочния растеж на реалната икономика (4). Отправени са и предложения за създаване на ликвиден и прозрачен вторичен пазар за търговия с корпоративни и други видове облигации. ЕИСК приветства тези предложения и счита, че с времето те могат да допринесат за създаване на реформиран и по-ефективен пазар за финансиране на МСП.

1.6

Даден е ход на няколко други инициативи за премахване на пречките за извършване на по-точна оценка на кредитоспособността и риска от страна на кредиторите. Те включват разширено използване на цифрови хранилища със стандартни данни, предоставяни на търговските регистри, статистическите служби, кредитни оценки на банките и на други кредитори и в крайна сметка създаване на Европейски централен кредитен регистър. По-добрата и по-актуална информация за финансовите резултати на МСП би следвало да позволи по-добра оценка на риска от кредиторите и по-ефективно остойностяване на рисковете.

1.7

Понастоящем са представени или се обмислят редица други предложения за подобряване на финансирането на МСП. ЕИСК подкрепя този по-активен отговор от страна на определящите политиката, но за осъществяването им ще е необходимо време. Остава предизвикателството какво да се предприеме в момента и в краткосрочен план, за да се подобри достъпът на МСП до финансиране.

1.8

Едно универсално решение може да не е подходящо за всички държави членки. Някои държави членки разработиха подходи, които съответстват на техните национални финансови структури и законодателство. Една от най-интересните инициативи е Схемата за финансиране на схеми за отпускане на кредити в Обединеното кралство (5). Тя беше извънредно успешна при насърчаването на ипотечното кредитиране и кредитирането на домакинствата в Обединеното кралство през последните две години и понастоящем се използва единствено за стимулиране на кредитирането на МСП. Тази схема стимулира участващите банки да увеличат нетното кредитиране на МСП чрез намаляване на цената на финансирането. Привържениците на схемата твърдят, че без нея обемът на кредитиране на МСП би бил много по-нисък.

1.9

ЕИСК счита Схемата за финансиране на схеми за отпускане на кредити за пример за добра практика и препоръчва ЕЦБ да обмисли сериозно въвеждането на подобна инициатива в еврозоната. На 5 юни 2014 г. ЕЦБ обяви поредица мерки за повишаване на ликвидността с цел да се насърчи кредитирането за МСП (6). ЕИСК отбелязва със задоволство, че основното предложение на ЕЦБ за целеви операции по дългосрочно рефинансиране (ЦОДР) е подобно на Схемата за финансиране на схеми за отпускане на кредити (FLS), посочена в настоящото становище. Следва също да се отбележи, че работата на ЕИСК по това становище изпревари променящото се мислене на определящите политиката.

2.   Кризата в бизнес кредитирането в Европа

2.1

В дебата относно бизнес кредитирането и финансирането обикновено се поставя акцент върху предлагането и търсенето на капитал за развойна дейност или инвестиционен капитал, по-специално за МСП. Кредиторите обикновено посочват, че има недостиг на нови проекти, а поради това и спад в търсенето на капитал за развойна дейност. Представителите на МСП и предприятията със средна пазарна капитализация често се оплакват както по повод на предоставянето на средства за развойна дейност, така и във връзка с цената на подобен кредит, като твърдят, че банките надценяват риска във връзка с рисковото финансиране. И в двете гледни точки се съдържа известна истина. Във всички случаи капиталът, предназначен за кредитиране на предприятията — както големи, така и малки — се задържа в най-добрия случай на същото равнище, а в най-лошия отбелязва рязък спад в държавите членки на ЕС.

2.2

За целите на настоящето становище на ЕИСК акцентът се поставя не върху капитала за развойна дейност или финансирането на новосъздадени предприятия или иновациите. В становището се разглежда по-скоро въпросът за достъпа до оборотен капитал — овърдрафт и револвиращ кредит — който представлява кръвоносната система на повечето предприятия. Трудно е да се откроят тенденциите в отпускането на кредити за оборотен капитал именно поради липсата на данни, но общата тенденция може да се види в данните на ЕЦБ за кредитирането на нефинансовите предприятия. Данните показват, че през последните четири или пет години съответните показатели отбелязват спад и че признаци за възстановяване се наблюдават едва през последните няколко месеца.

2.3

Едно от най-трайните измерения на финансовата и икономическата криза през последните години е сериозният спад на финансирането на предприятията. Поради факта, че европейските банки се борят да намалят експозицията си към проблемни заеми и обезценени дългове, нормалното предоставяне на оборотен капитал за бизнеса, по-специално по-малките предприятия и микропредприятията е спаднало в номинално и реално изражение. Този спад в отпускането на кредити за предприятията може да бъде описан като хронична форма на пазарна неефективност. Наред с това фрагментирането на европейските финансови пазари доведе до появата на двустепенна структура на лихвените проценти по кредитите. Малките предприятия в Италия и Испания например са изправени пред значително по-високи лихвени проценти отколкото подобните им предприятия в Германия и Обединеното кралство. Понастоящем реакцията на определящите политиката в ЕС не съответства на мащаба на проблема, а някои факти показват, че въздействието на засиленото европейско и международно регламентиране на банковия сектор може да е изострило проблема с бизнес кредитирането, подтиквайки банките да не поемат по-големи рискове.

3.   Отговорът на определящите политиката

3.1

Определящите политиката в ЕС полагат значителни усилия да се справят с последиците от финансовата криза и тяхното въздействие върху реалната икономика. Уязвимостта на банковата система на ЕС се превърна в значително препятствие пред икономическото възстановяване. За да спомогне за справянето с тази уязвимост, през 2012 и 2013 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) предприе безпрецедентна инициатива, като предостави на банките в ЕС на сравнително ниска цена достъп до средства в размер на над 1 трилион евро. Инициативата беше наречена операция по дългосрочно рефинансиране (ОДР). Тя беше отговор на заплахата от замразяване на дейността на банките или техния срив в момент, в който те полагаха значителни усилия да коригират счетоводните си баланси и да спазят по-строгите регулаторни изисквания за капиталово съотношение. ОДР успя да предотврати срива на банковата система, но по-голяма част от финансирането по нея не достигна до реалната икономика. Вместо това тя беше използвана за консолидиране на счетоводните баланси на банките. В известен смисъл този резултат беше предвидим и разбираем. Приоритетът на повечето европейски банки беше и продължава да бъде тяхното оцеляване. От друга страна, този резултат е пропусната възможност, тъй като предприятията продължават да са лишени от достъп до оборотен капитал.

3.2

През март 2013 г. Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) беше рекапитализирана в значителна степен. Внесеният ѝ капитал беше допълнен от парична инжекция от акционерите в размер на 10 милиарда евро. ЕИБ очаква да е в състояние да разшири вече значителния си обем на кредитиране за МСП с до 40 милиарда евро през следващите три до четири години. Рекапитализирането помогна на ЕИБ да засили кредитирането си за МСП. Подкрепата за МСП е основният политически приоритет на групата на ЕИБ. Той съставлява над 20 % от годишния обем на отпусканите от ЕИБ заеми и обхваща 100 % от дейността на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ). Въпреки това кредитирането на ЕИБ за МСП обикновено се използва най-вече за капитал за развойна дейност, иновации и нови проекти. Изглежда ЕИБ обмисля кредитиране за предоставяне на оборотен капитал и ще е интересно да се отбележи резултата от тези дискусии. Макар и ЕИБ да предоставя значителен дял от финансовите средства за развитието на МСП, делът ѝ в цялостното бизнес кредитиране в еврозоната продължава да бъде нисък.

3.3

В Обединеното кралство и в САЩ органите, отговарящи за паричната политика, прибягнаха до някои необичайни мерки като „количественото смекчаване“, за да се осигури ликвидност на банковата система. Тази политика включва закупуването на много големи количества държавни и корпоративни облигации от страна на централните банки и създаването на нови парични средства в банковата система. Тя спомогна за предотвратяване на замразяването на дейността на паричните пазари и на механизма на парично обращение в САЩ и Обединеното кралство. Някои факти показват, че в САЩ програмата за „количественото смекчаване“ е спомогнала за разширяване на кредитирането и на финансирането в реалната икономика. С консолидирането на икономическото възстановяване органите, отговарящи за паричната политика в САЩ, понастоящем обмислят постепенното намаляване на „количественото смекчаване“. В Обединеното кралство в насоките на Bank of England за бъдещата политика се посочва, че когато икономическото възстановяване стъпи на здрава основа, политиката на „количественото смекчаване“ също ще бъде прекратена.

3.4

Комисията публикува Зелена книга относно дългосрочното финансиране на европейската икономика през март 2013 г. (7), последвана от пакет от мерки за насърчаване на дългосрочното финансиране като цяло и по-специално за насочване на финансирането към МСП (8). В основата на този пакет са мерки за насърчаване на използването на ценни книжа, обезпечени с активи (ЦКОА), свързани с кредити за МСП. По-широкото използване на ЦКОА би освободило банките и другите финансови институции да започнат да отпускат по-големи обеми кредити за бизнеса. Освен това Комисията предлага нови правила, за да стимулира пенсионните фондове да инвестират в финансови активи като ЦКОА и по този начин да подкрепят финансирането на дългосрочния растеж на реалната икономика (9). Отправени са и предложения за създаване на ликвиден и прозрачен вторичен пазар за търговия с корпоративни облигации и за подобряване на привлекателността на покритите облигации и частните емисии на ценни книжа. Прието е и съобщение относно колективното финансиране (10), чиято цел е да се насърчат добрите практики, да се наблюдава развитието на пазарите за колективно финансиране и да се улесни появата на знак за качество на колективното финансиране.

3.5

В този контекст са от значение няколко други инициативи. Пречките за извършване на по-точна оценка на кредитоспособността и риска от страна на кредиторите обикновено са свързани с цената и липсата на съответна финансова информация. Международният финансов институт (IIF) предлага редица мерки за намаляване на въздействието на тези пречки. Те включват разширено използване на цифрови хранилища със стандартни данни, предоставяни на търговските регистри, статистическите служби, за кредитни оценки на банките и на други кредитори. Тези национални хранилища на данни за кредитния риск следва да бъдат консолидирани в „Европейски склад на данни“, който в крайна сметка да доведе до създаването на Европейски централен кредитен регистър. IIF призовава за определянето на общоевропейски стандарти за събиране на информация и за докладване, така че да бъде възможно да се правят кръстосани анализи на дружества и различни държави. По-добрата и по-актуална информация за финансовите резултати на МСП би следвало да позволи по-добра оценка на риска от кредиторите и по-ефективно остойностяване на рисковете.

3.6

Други предложения за подобряване на потока от финансови средства за МСП включват:

мерки за насърчаване на взаимоспомагателните, кооперативните и колективните институции да предоставят кредити на МСП чрез пряка подкрепа за тях от публични средства;

отказване от данъчното облагане, облагодетелстващо дълговото финансиране, чрез създаването на възможност финансирането чрез нов собствен капитал да подлежи на приспадане за целите на данъчното облагане;

предоставяне на агенциите за регионално развитие на официална роля в оценката на рисковете, като се извършат необходими корекции, за да се балансира тяхната склонност към оптимистични оценки;

насърчаване на по-значителното използване на кредитното застраховане в случаите, в които то е ефективно от гледна точка на разходите, за да бъдат застраховани портфейли от негарантирани заеми за МСП, които банките биха могли след това да продават на небанкови инвеститори;

предоставяне на стимули за частните капиталови фондове и инвеститорите на рисков капитал, за да се разшири обемът на инвестициите в МСП и да се намери решение за слабостите във финансирането;

използване на данъчни облекчения за разширяване на базата от инвеститори в МСП и фондове за финансиране на МСП;

обучаване на МСП относно възможностите за алтернативно финансиране и относителните ползи от механизмите за алтернативно финансиране;

укрепване на схемите за гарантиране на кредитите и споделяне на знания и най-добри практики с цел да се подпомогне усъвършенстването на съществуващите национални схеми за гарантиране;

разширено използване на търговското финансиране, междуфирменото кредитиране, факторинга и лизинговите инструменти.

Постигнат е напредък в прилагането на много от посочените по-горе предложения, но остава нерешено предизвикателството какво да се предприеме сега и в краткосрочен план, за да се подобри достъпът на МСП до финансиране.

4.   Алтернативен канал за финансиране на бизнеса

4.1

Задачата за създаване на схема за насърчаване на по-значителен достъп до финансиране в целия ЕС не е лесна. Някои държави членки разработиха решения, които съответстват на техните национални финансови структури и законодателство. Универсалният подход може да не е подходящ за всички държави членки. Една от най-интересните инициативи е Схемата за финансиране на схеми за отпускане на кредити (FLS) в Обединеното кралство, която заслужава да бъде разгледана по-подробно.

4.2

Министерството на финансите на Обединеното кралство и Bank of England въведоха схемата FLS през юли 2012 г. като опит да насърчат кредитирането на реалната икономика (11). В качеството си на акционер в Bank of England министерството упражнява надзор върху функционирането на FLS. FLS предлага на участващите банки източник на евтино финансиране и тези по-ниски разходи по финансирането би следвало да им позволят да увеличат достъпността на кредита, като намалят своите лихвени проценти. Схемата насърчава банките да увеличат своето кредитиране и по този начин им позволява да получат допълнителни средства от схемата. От създаването си FLS допринесе за значителен спад в разходите за финансиране на банките, което намери израз под формата на подобрени условия за кредит. Справедливо е да се отбележи, че понастоящем по-голямата част от успеха на FLS се състои в стимулиране на кредитирането на домакинствата и по-специално ипотечното кредитиране. Тя беше по-малко успешна в стимулирането на кредитирането на бизнеса и поради това през ноември 2013 г. органите, отговарящи за паричната политика, коригираха FLS, така че тя да се концентрира единствено върху насърчаването на кредитирането на МСП.

4.3

Целта на FLS е да даде търговски стимул на участващите банки да засилят нетното си кредитиране (т.е. брутното кредитиране минус изплащаните заеми). Схемата предлага финансиране при по-ниски лихвени проценти на всички банки, дори на онези от тях, които са в процес на намаляване на своята задлъжнялост. Схемата не предвижда горна граница на сумата, която могат да получат банките. Един пример — ако дадена участваща банка разполага с капитал за кредитиране на предприятията в размер 100 милиарда евро в началото на схемата, тя би могла да получи като финансиране най-малко 5 милиарда евро. Ако след това същата банка увеличи нетното си кредитиране за МСП с още 1 милиард евро, тя би имала правото да получи допълнително още 5 милиарда евро от FLS. Това съотношение от 5:1 на получената финансова подкрепа към нетното кредитиране за МСП, наред с по-ниската цена на финансирането, дава силни стимули на банките да разширят кредитирането (12).

4.4

Bank of England наблюдава изменената FLS. Повечето финансови институции в Обединеното кралство участват в нея. Преразгледаната схема, насочена единствено към насърчаване на кредитирането на предприятията, функционира от ноември 2013 г. и вероятно е твърде рано да се извлекат значими изводи за нейната ефективност. Някои от най-големите банки в Обединеното кралство и в еврозоната продължиха да намаляват задлъжнялостта си доста бързо и това вероятно е причината за значителна част от спада в бизнес кредитирането. Привържениците на схемата твърдят, че ситуацията с кредитирането в Обединеното кралство би била много по-лоша, ако липсваше финансиране по FLS.

4.5

ЕИСК счита, че подобна на FLS схема следва да се приложи в цялата еврозона. В еврозоната схема от типа FLS би могла в кратък период от до две или три години да доведе до възстановяване на финансирането на бизнеса до по-нормални равнища, като едновременно с това улесни продължаващия процес на намаляване на задлъжнялостта.

4.6

На 5 юни 2014 г. ЕЦБ обяви поредица мерки за повишаване на ликвидността с цел да се насърчи кредитирането за МСП (13). ЕИСК отбелязва със задоволство, че основното предложение на ЕЦБ за целеви операции по дългосрочно рефинансиране (ЦОДР) е подобно на Схемата за финансиране на схеми за отпускане на кредити (FLS), посочена в настоящото становище.

4.7

Повечето представени от Комисията предложения за подобряване на достъпа до финансиране за МСП бяха приветствани от ЕИСК, но по-голямата част от тях са заложени в средносрочен до дългосрочен план и може да изискват ново законодателство и/или нови институции. Междувременно кризата във финансирането с оборотен капитал за бизнеса е реална и неотложна и може да се каже, че се влошава. ЕИСК счита, че определящите политиката в ЕС следва да положат по-големи усилия, за да предложат решения в по-краткосрочен план като например посочената по-горе схема за стимулиране (FLS или ЦОДР). Всеки засилен риск от финансово естество или риск, свързан с репутацията на банките, трябва да се преценява на фона на 26-те милиона безработни в ЕС (от които 5,6 милиона на възраст под 25 години).

Брюксел, 9 юли 2014 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Henri MALOSSE


(1)  Операция по дългосрочно рефинансиране, при която на банките в еврозоната се предоставят нисколихвени заеми.

(2)  OВ C 327, 12.11.2013 г., стp. 11.

(3)  COM(2014) 168 final.

(4)  COM(2014) 167 final.

(5)  http://www.bankofengland.co.uk/markets/Pages/FLS/default.aspx

(6)  http://www.ecb.europa.eu/press/pr/date/2014/html/pr140605_2.bg.html

(7)  COM(2013) 150/2 final.

(8)  COM(2014) 168 final.

(9)  COM(2014) 167 final.

(10)  COM(2014) 172 final.

(11)  http://www.bankofengland.co.uk/markets/Pages/FLS/default.aspx

(12)  За цялостно описание на функционирането на FLS, вж. R. Churm и A. Radia „The Funding for Lending Scheme“ (Схемата за Финансиране на схеми за отпускане на кредити), BoE Quarterly Bulletin, 2012 Q4 (Тримесечен бюлетин на Bank of England), http://www.bankofengland.co.uk/publications/Documents/quarterlybulletin/qb120401.pdf

(13)  http://www.ecb.europa.eu/press/pr/date/2014/html/pr140605_2.bg.html


16.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 451/25


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Цифровото общество: достъп, образование, обучение, заетост, инструменти за равенство“

(становище по собствена инициатива)

(2014/C 451/04)

Докладчик:

г-жа Isabel Caño Aguilar

На 22 януари 2014 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно

„Цифровото общество: достъп, образование, обучение, заетост, инструменти за равенство“.

Специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 18 юни 2014 г.

На 500-ата си пленарна сесия, проведена на 9 и 10 юли 2014 г. (заседание от 10 юли), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 128 гласа „за“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

Европейският съюз трябва да престане да бъде само ползвател на цифрови технологии и да се превърне в създател и производител, като за целта трябва да насърчава таланта. Затова приоритетите са предоставяне на информация, обучение и образование.

1.2

ЕИСК счита, че достъпността на цифровото общество трябва да бъде приоритетна цел за европейското общество като цяло. Политиките в тази област не са достатъчни, за да се намери решение за цифровото разделение, което продължава да се задълбочава.

1.3

ЕИСК припомня, че трябва да се вземат подходящи мерки за гарантиране на достъпа на хората с увреждания до цифровото общество и равни условия по отношение на новите технологии.

1.4

Цифровото общество не трябва да бъде допълнителен фактор за изключване. ЕИСК подчертава по-специално необходимостта от приемане на подходящи политики, които да позволят възрастните хора да не бъдат изключени, а да бъдат напълно интегрирани в използването на технологии, които понастоящем са част от ежедневния живот на хората.

1.5

Необходимо е европейските и националните власти да предприемат съвместни действия с цел да се осигурят оборудване и софтуер на по-достъпни цени и при зачитане на езиковото многообразие.

1.6

Европейската политика в областта на образованието трябва да подготвя гражданите за реалния живот. ЕИСК настоява, че е необходимо е да бъдат консултирани професионалните организации от сектора на образованието.

1.7

ЕИСК счита, че в рамките на финансовите възможности на държавите членки подпомагането на общественото образование е от решаващо значение за постигането на целта за равенство.

1.8

ЕИСК подчертава значението на обществените библиотеки за процеса на обучение и образование в контекста на цифровото общество.

1.9

ЕИСК съветва да се насърчават модели на иновации с открит достъп и отворени стандарти. Трябва да се избягват необоснованите мерки за защита на интелектуалната собственост, които могат да ограничат процесите на иновация в цифровата икономика.

1.10

ЕИСК предлага да се следват препоръките на Европейската фондация за качество на електронното обучение (EFQUEL) в областта на образованието.

1.11

ЕИСК отново подчертава важната роля на професионалното обучение и образованието в борбата срещу икономическата криза и в подкрепа на икономическото възстановяване, като откроява ролята на Европейския център за развитие на професионалното обучение (CEDEFOP) в тази област. Във връзка с това ЕИСК предлага:

поставяне на по-силен акцент върху първоначалната и постоянната подготовка на преподавателите;

насърчаване на изучаването на езици;

насочване на отворените образователни ресурси към професионалното обучение.

1.12

Инициативата „Хоризонт 2020“ трябва да допринася за укрепване на европейската позиция в областта на цифровите технологии, в която предприятията инвестират по-малко в сравнение със своите конкуренти от Азия и САЩ.

1.13

ЕИСК счита, че е изключително важно да се насърчават европейските малки и средни предприятия (МСП) в сектора на ИКТ, доколкото могат да стартират новаторски проекти, които са от жизнено значение за една промишленост, намираща се в процес на постоянна трансформация. Данъчните мерки и по-големите улеснения в областта на финансирането на МСП също ще допринесат за борбата срещу икономическата криза.

1.14

Подкрепата за новите предприятия в областта на цифровите технологии може да допринесе за развитие на европейската хардуерна и софтуерна индустрия. ЕИСК оценява инициативата за подпомагане на програми с висока степен на риск в рамките на Програмата в областта на цифровите технологии, но настоява за по-голяма подкрепа от страна на финансовата система.

1.15

ЕИСК предлага набор от мерки за окуражаване на участието на жените в цифровото общество.

2.   Контекст

2.1

Редица политически решения, програми и инициативи на ЕС са свързани с включването на ИКТ в образованието, сред които:

програмата „eLearning“ (2004 — 2006 г.);

програмата за обучение през целия живот (2007 — 2013 г.), в която насърчаването на ИКТ в образованието е хоризонтален приоритет, като се включват подпрограмите Comenius, Erasmus, Grundtvig и Leonardo;

програмата „Erasmus +“, която се вписва в стратегията „Европа 2020“, стратегическата рамка „Образование и обучение 2020“ и стратегията „Преосмисляне на образованието“;

Съобщението относно новите технологии и образователните ресурси със свободен достъп („Отваряне на образованието: иновативно преподаване и учене за всички чрез нови технологии и образователни ресурси със свободен достъп“, COM(2013) 654 final).

2.2

Програмата в областта на цифровите технологии за Европа (2010 г.) — основна стратегия на Съюза за изпълнение на целите на програма „Хоризонт 2020“ — предвижда предприемането на многобройни дейности, включително в областта на:

оперативната съвместимост и стандартите;

свръхскоростния интернет;

електронното обучение;

достъпността за хората с увреждания;

цифровата грамотност, електронните умения и цифровото приобщаване.

2.3

ЕИСК е разгледал тези аспекти в различни свои становища (1).

2.4

Настоящото становище по собствена инициатива разглежда някои аспекти, свързани с достъпа до цифровото общество, образованието, равенството и заетостта.

3.   Общи бележки

3.1   Достъп до цифровото общество

3.1.1

Инструментите, предоставяни от ИКТ, се използват все по-често в живота на хората. Достъпът до цифровото общество е право и източник на възможности, които трябва да бъдат използвани пълноценно.

3.1.2

ЕИСК неведнъж е отбелязвал значението на широколентовата инфраструктура за европейското общество и икономика (2), поради което приветства повсеместното въвеждане на спътниковия широколентов достъп в 28-те държави членки. При все това много от причините за цифровото разделение остават, утежнени от покачването на равнището на бедност, което се утежнява от икономическата и социалната криза.

3.1.3

Цифровото разделение не намалява и заради: образованието (вероятността лицата с висше образование да ползват интернет е три пъти по-голяма в сравнение с 33 % от населението с по-ниско образователно равнище), възрастта (използването на интернет е общо за младите хора и почти универсално за учащите, но по-възрастните хора го използват в много по-малка степен), високата цена на информационните технологии, информацията, която е предимно на английски език, различията между селските, градските и островните райони и др.

3.1.4

В контекст на бюджетни ограничения, които се утежняват от Пакта за стабилност, публичните власти в много случаи са изправени пред сериозни трудности при финансирането на информационните технологии в образованието. Едно от възможните средства за финансиране — въвеждането на такси за потребителите — би могло да окаже неблагоприятно влияние върху достъпността и равенството в областта на образованието.

3.1.5

Достъпността е едно от правата на човека (3). Освен това следва да се отбележи, че в членове 20, 21 и 26 от Хартата на основните права на Европейския съюз, която е неразделна част от Договора от Лисабон, се предвижда забрана на всяка форма на дискриминация, основана на увреждане, и дава на хората с увреждания правото да се ползват от специални мерки; от своя страна Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания задължава държавите членки да предприемат подходящи мерки за осигуряване на достъп за хората с увреждания до информационните и комуникационните технологии, включително интернет (4).

3.1.6

Трябва да се има предвид, че вероятността да останат безработни е два пъти по-голяма за хората с увреждания и че новите технологии (включително интернет) са входът за достъп до занимания в свободното време, образование, култура и много други обществени и частни услуги, а също така насърчават участието в демократичния живот. Затова достъпните ИКТ са жизненоважно средство, за да могат хората с увреждания да се конкурират при равни условия на все по-обширния цифров пазар и да бъдат включени в т.н. цифрово общество.

3.1.7

Цифровото общество не трябва да бъде допълнителен фактор за изключване. Дори напротив, уязвимите лица трябва да намерят в него средство за преодоляване на изключването.

3.2   Образованието в цифровото общество

3.2.1

Цифровото общество изисква воля за готовност за промени в институциите. ЕС би трябвало да насърчава достъпните за всички системи на образование и обучение, които благоприятстват развитието на знанията, уменията и способностите на гражданите в една широка гама области, социалните, гражданските и културните умения, способността за учене, както и творчеството, новаторството и умението за работа в екип.

3.2.2

Всички отговорни лица в образователната система следва да осигуряват подходяща учебна среда, която да спомогне за възприемане на положителна нагласа спрямо новаторството, качеството и сътрудничеството в учебната практика; насърчаването на активното участие на всички ученици в образователния процес, разпространението на добри практики, гражданското участие и опит в училищата, както и културата на оценяването.

3.2.3

Образователната политика на ЕС не успява да насърчи в достатъчна степен националните образователни органи да гарантират използването с педагогически цели на ИКТ от учителите още от първоначалното образование, както и в образователните институции, по-специално в рамките на началното, средното и професионалното образование. По-конкретно, държавите членки не бяха насърчени в достатъчна степен да осъществят инвестициите, необходими за осигуряването на съвременно, новаторско качествено образование, базиращо се на ИКТ.

3.2.4

Министерствата на образованието трябва да предвидят специфични обучения за учителите и да насърчават преосмисляне на начина на учене.

3.2.5

ЕИСК подчертава значението на обществените библиотеки за процеса на обучение и образование в контекста на цифровото общество.

3.2.6

От най-ранна училищна възраст на децата може да се показва как работят компютрите и може би как се програмира под формата на игра, за да могат възможно най-бързо европейците да престанат да бъдат само ползватели на ИКТ и да станат създатели и производители. ЕС има върхови постижения в областта на научните изследвания (напр. научни изследвания в областта електронните наноматериали), но е необходим още по-голям напредък.

3.2.7

Европейските образователни системи предлагат примери за висококачествено образование от сферата на началното образование, професионалното обучение и висшето образование. Въпреки това е необходимо в учебните програми да бъдат въведени промени, които предвиждат използването на ИКТ с учебна цел и тяхното оценяване.

3.2.8

ЕИСК съветва да се насърчават модели на иновации с открит достъп и отворени стандарти. Трябва също така да се избягват необоснованите мерки за защита на интелектуалната собственост, които могат да ограничат процесите на иновация в цифровата икономика.

3.2.9

Протоколът SPI (Simple Publishing Interface), разработен от Европейския комитет за стандартизация (CEN), има за цел да улесни комуникацията между инструментите за производство на съдържание и базите за постоянно управление на средствата за учене и метаданните.

3.2.10

Оперативната съвместимост може също така да улесни използването на помощните технологии, от които се нуждаят хората с увреждания, за да получат достъп до ИКТ.

3.3   Обучение. Средство за справяне с икономическата криза

3.3.1

Професионалното образование и обучение обогатяват хората за справяне с живота и им предоставят умения, необходими в едно демократично общество. Социалното и икономическото развитие зависят в голяма степен от професионалното обучение, тъй като то дава достъп до уменията и пътищата за навлизане на пазара на труда. За групите в по-необлагодетелствано положение, и по-специално за маргинализираните групи, то може да допринесе за осигуряването на по-добър живот. Без съмнение професионалното обучение не представлява просто мост между обучението и заетостта, а има голямо значение само по себе си. Статистическият институт на ЮНЕСКО посочи, че съществува взаимозависимост между икономическото развитие и професионалното обучение.

3.3.2

Програма „Еразъм+“ е основната стратегия на Съюза в тази област и, както посочи ЕИСК, „следва да бъде ключов инструмент за увеличаване на подкрепата за образованието и обучението с цел да се подобрят уменията на гражданите, да се подпомогнат усилията за справяне с високите равнища на безработица сред младежта в много държави членки“. Без съмнение именно държавите членки, които имат компетенции в тази област, са тези които трябва да положат усилия за осигуряване на професионалното обучение на необходимите средства и престижа, с който то трябва да се ползва като част от образователната система.

3.3.3

ЕИСК припомня, че работата на CEDEFOP в областта на ученето през целия живот и професионалното обучение е свързана с разглеждането на въпроси, като например образование за възрастни, квалификации и умения, валидиране и процеси за гарантиране на качеството, които са от решаващо значение за лицата, за които достъпът до пазара на труда е най-труден. На CEDEFOP следва да се предоставят повече средства.

3.3.4

ЕИСК предлага:

осъвременяване на професионалното образование;

поставяне на по-силен акцент върху първоначалната и постоянната подготовка на преподавателите;

насърчаване на изучаването на езици, което е от основно значение за мобилността на работниците;

насочване на отворените образователни ресурси към професионалното обучение.

3.4   Цифровата икономика и заетостта

3.4.1

В ЕС се наблюдава високо равнище на безработица и същевременно според Комисията Съюзът е изправен в краткосрочен план пред недостиг на 9 00  000 квалифицирани служители, които да заемат работните места в сектора на ИКТ.

3.4.2

ИКТ оказват огромно въздействие върху заетостта, а успехът на Програмата в областта на цифровите технологии е свързан със съществуването на високотехнологични предприятия: през 2008 г. ИКТ създадоха добавена стойност за ЕС в размер на 574 млрд. евро и осигуриха работа на 8,3 милиона души. Европейските предприятия, които се сблъскват с проблеми като фрагментирани пазари или недостатъчно финансиране, трябва да засилят позицията си срещу гигантите, които владеят световните пазари, повечето от които са северноамерикански.

3.4.3

Както всяка технологична новост, ИКТ предизвикват сътресения в заетостта. Това трябва да се разглежда в светлината на създаването на професионални направления, квалификации, умения, сертифициране както за лицата, изключени по причина на ИКТ, така и за тези, които се приобщават с помощта на ИКТ.

3.4.4

Широката коалиция за работни места в сферата на цифровите технологии, създадена от Комисията през март 2013 г., разглежда основните въпроси (обучение и пригодност на курсовете за работните места в цифровата област; мобилност; сертифициране; повишаване на осведомеността; новаторско учене и обучение), но не разполага с бюджетни средства. Освен това в рамката на Програмата в областта на цифровите технологии съществуват други инициативи: стратегията „Електронни умения“, Пакетът за заетост, инициативата „Отваряне на образованието“, стратегията за „Преосмисляне на образованието“, инициативата „Възможности за младежта“ и „Панорама на уменията в ЕС“.

3.4.5

В тази коалиция трябва да участва промишлеността, но също и образованието, така че посредством стажове в предприятията да се създадат по-добри връзки със сектора на ИКТ.

3.4.6

Трябва да се отбележи, че в тези програми не се вземат предвид в достатъчна степен специалните нужди на хората, изключени поради увреждания, по-конкретно усвояването на цифрови умения (електронни умения), цифровото ограмотяване и приобщаването в цифровия пазар на труда.

3.4.7

Макар най-големите високотехнологични предприятия в Европа да инвестират в НИРД, делът на инвестициите е по-малък отколкото при азиатските и американските предприятия. ЕИСК се надява, че програмата „Хоризонт 2020“, която разполага с бюджет от 78,6 млрд. евро, ще спомогне за засилване на европейската позиция на световните пазари.

3.4.8

ЕИСК счита, че е ключово значение да се насърчават МСП в Европа в сектора на ИКТ, доколкото могат да стартират новаторски проекти, които са от жизнено значение за една промишленост, намираща се в процес на постоянна трансформация. За да се преодолее кризата, е необходимо да се представят решения за трудностите във връзка с финансирането, които изпитват както малките предприятия, така и новаторските проекти (стартиращите предприятия), развиващи дейност в областта на технологичните иновации.

3.5   Обществото в ерата на цифровите технологии трябва да бъде приобщаващо

3.5.1

Понастоящем само 30 % от близо 7-те милиона души, работещи в областта на ИКТ, са жени, които са слабо представени на всички равнища и най-вече на ръководните постове. По-голям процент от жените, в сравнение с мъжете, имат висше образование, но въпреки това продължават да съществуват пречки за тях в областта на заетостта, заплащането, условията на труд и достъпа до отговорни постове.

3.5.2

Промяна на политиката е особено необходима поради намаляването на броя на жените, завършили висше образование в областта на ИКТ: понастоящем само 29 на всеки 1  000 жени със следдипломни квалификации са ги придобили в областта на ИКТ и само четири от тях ще работят пряко в този сектор.

3.5.3

Въпреки че включването на жените в сектора на ИКТ би могло да увеличи БВП на еврозоната с 9 млрд. евро, различни причини (културни традиции и стереотипи, между другото) обясняват недостатъчното им участие в този сектор, което не е само европейски, а повсеместен проблем.

3.5.4

Затова ЕИСК предлага:

задълбочаване на проучванията с цел да се определи кои фактори определят липсата на жени в сектора на ИКТ като цяло и защо те избират по-рядко образование в областта на науките, математиката и технологиите;

разглеждане на възможността за приемане на планове и активни мерки, подпомогнати с финансови средства, които са насочени към постигане на равенство на половете;

отчитане на положението на жените и момичетата с увреждания, които обикновено са обект на дискриминация спрямо мъжете с увреждания при получаването на достъп до образование и заетост и освен това се сблъскват с по-големи трудности при навлизането на пазара на труда, поради което за тях е трудно да водят независим живот;

определяне на професионални модели и кариерни възможности, които да послужат като вдъхновение за жените и момичетата;

преразглеждане на състоянието на Европейския кодекс за най-добри практики за жените в сектора на ИКТ;

осъществяване на успешни кампании в социалните мрежи;

много ранното обучение (от началното училище) в начина на действие на компютъра и програмирането може само да благоприятства участието на момичетата в областта на ИКТ.

4.   Специфични бележки

4.1

Достъпността трябва да бъде приоритетна цел, не само на властите, но на цялото общество, поради което изисква ангажимент от страна на всички икономически и социални действащи лица. Въпреки това политиките на ЕС и по принцип на много от държавите членки са недостатъчни към настоящия момент.

4.2

ЕИСК предлага Съюзът и националните власти да насърчат предприемането на общи действия за постигане на съществени намаления на разходите за ИТ оборудване — в това число разпространението на използването на безплатен софтуер и софтуер с отворен код като Линукс — и за създаване на европейско съдържание в областта на информатиката и знанията.

4.3

Разработването на подходяща за ЕС политика през 21-ви век изисква либерално мислене, отворено към промените. Основната цел на европейските системи за образование и обучение не следва да бъде само задоволяването на специфичните нужди на пазара на труда (аспект, върху който Европейската комисия основно поставя акцента на образователната политика), а ученето през целия живот. В изготвянето на образователната политика на ЕС трябва да участват европейските организации на преподавателите и образователните центрове, какъвто не е случаят днес.

4.4

Като се има предвид, че на държавите членки се налагат бюджетни ограничения и че — в рамките на демократичните институции — те вземат решения, които считат за най-добри за своите граждани, трябва да се изтъкне неизбежната нужда от инвестиране в общественото образование за постигане на целите на равенството по отношение на достъпа до образование, независещ от социалния произход на учениците и финансовите средства, с които разполагат.

4.5

Комисията би трябвало да настоява образователните метаданни да са безплатни, да се считат от общ интерес и да не са предмет на патенти — собственост на частни предприятия. Освен европейската програма в областта на стандартизацията SPI, трябва да се изтъкне значението на eContentplus — програма на Комисията относно метаданните.

4.6

За да се гарантира качеството и осъвременяването на образованието и предоставяното обучение, преподавателите и образователните центрове трябва да имат задължението да контролират съдържанието на образователните програми. ЕИСК счита, че трябва да се обърне внимание на препоръките на Европейската фондация за качество на електронното обучение (EFQUEL) по отношение на законодателните мерки, хармонизацията, правата върху интелектуална собственост и др.

4.7

ЕИСК вече изрази разочарованието си от строгите съкращения на бюджета на Програмата в областта на цифровите технологии за периода 2014 — 2020 г. от 9,2 млрд. евро първоначален бюджет на окончателно одобрени 1,14 млрд. евро.

4.8

ЕИСК оценява положително финансовата подкрепа на новаторските инициативи на МСП, свързани с поемането на висок риск, изготвени в рамките на програма „Хоризонт 2020“. От основно значение са мерките, с помощта на които МСП и стартиращите предприятия (start ups) получават по-голямо финансиране не само от публичните власти, но и от пазарите и финансовите системи.

4.9

ЕИСК препоръчва във всички инициативи в цифровата област да се включи измерението за достъпността с цел да се осигури достъп на хората с увреждания до програмите за електронно обучение, ИКТ, както и до (онлайн и офлайн) материалите и инструментите. Освен това трябва да се обърне специално внимание на приобщаването на хората с увреждания на новите работни места в областта на ИКТ, които ЕС има за цел да осигури.

Брюксел, 10 юли 2014 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Henri MALOSSE


(1)  ОВ C 271, 19.9.2013 г., стр. 127; ОВ C 318, 29.10.2011 г., стр. 9; ОВ C 214, 8.7.2014 г., стр. 31.

(2)  OВ C 67 от 6.3.2014 г., стр. 137.

(3)  ОВ C 177, 11.6.2014 г., стр. 15.

(4)  ОВ C 271, 19.9.2013 г., стр. 116.


16.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 451/31


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Кибератаките в ЕС“

(становище по собствена инициатива)

(2014/C 451/05)

Докладчик:

г-н McDonogh

На 27 февруари 2014 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно

„Кибератаките в ЕС“.

Специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 18 юни 2014 г.

На 500-ата си пленарна сесия, проведена на 9 и 10 юли 2014 г. (заседание от 10 юли), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 135 гласа „за“ и 1 глас „против“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

Комитетът би желал на равнището на ЕС да бъде създаден орган за киберсигурност, който да е аналогичен на централния орган за въздухоплавателната индустрия, Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ), за да се осигури нужното на равнище ЕС силно лидерство за справяне със сложното изпълнение на ефективна общоевропейска политика за киберсигурност.

1.2

Информираните и уверени в способностите си граждани са изключително важни за добрата киберсигурност в Европа. Образоването на гражданите по въпросите на личната киберсигурност и защита на данните би следвало да е основна част от училищната програма и програмите за обучение на работното място. Освен това ЕС би следвало да стимулира програми и инициативи за обществено осведомяване по тези теми във всички държави членки.

1.3

На предприятията би следвало да се наложи законово изискване, с цел да се защитят от кибератаки, да приемат проактивен подход, включващ сигурни и устойчиви информационни и комуникационни технологии (ИКТ) и обучение на служителите във връзка с политиките за сигурност, каквото изискване съществува и по въпросите в областта на здравето и безопасността.

1.4

Всяка държава членка би трябвало да разполага с организация, чиято задача е да информира, образова и подкрепя сектора на малките и средните предприятия (МСП) по въпроси, свързани с най-добрите практики в киберсигурността. Големите предприятия могат лесно да придобият знанията, от които се нуждаят, но МСП имат нужда от подкрепа.

1.5

Мандатът на Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA) би следвало да се разшири и да се отпусне финансиране, за да може Агенцията да поеме по-пряка отговорност за програмите за образоване и осведомяване по въпросите на киберсигурността със специална насоченост към гражданите и МСП.

1.6

Предприятията и организациите трябва да повишат осведомеността относно отговорността за киберсигурността на равнище управителен съвет. Директорите на всички организации би следвало да бъдат изрично информирани за потенциалната корпоративна отговорност в резултат на недобри политики и действия в областта на киберсигурността.

1.7

Поради изключително важната си роля за предоставянето на онлайн услуги, всички доставчици на интернет услуги (ДИУ) в ЕС би трябвало да носят специална отговорност за защита на своите клиенти от кибератаки. Тази отговорност би следвало да бъде определена и да залегне в законодателството на равнище ЕС.

1.8

За да се гарантира бърза реализация на огромния потенциал за икономически растеж от динамичното разрастване на компютърните услуги в облак (1), на равнище ЕС също би следвало да се налагат специални изисквания и задължения, свързани със сигурността, за доставчиците на облачни услуги.

1.9

Комитетът счита, че доброволните мерки не са достатъчни и поради това е необходимо да се наложат стриктни регулаторни задължения на държавите членки, за да се осигури хармонизирането, управлението и осъществяването на киберсигурността в Европа. Нужно е също така законодателство, за да стане задължително уведомяването за значими инциденти, свързани с киберсигурността, от страна на всички предприятия и организации, а не само от доставчиците на критична инфраструктура. Това би спомогнало за подобряване на действията на Европа в отговор на заплахи, както и за повишаване на знанията и разбирането за кибератаките, за да могат да се разработят по-добри защити.

1.10

Комитетът силно препоръчва ЕС да възприеме ориентиран към разработването подход за справяне със заплахата от кибератаки, като се гарантира, че всички използвани в Европа технологии и услуги за предоставяне на достъп до интернет и онлайн услуги са разработени така, че да осигуряват възможно най-добрата защита от кибератаки. Съображенията, свързани с разработването, би следвало да бъдат специално насочени към интерфейса човек — машина.

1.11

ЕИСК би желал европейските организации за стандартизация да разработят стандарти за киберсигурност по същество, които да бъдат разпространени за всички мрежови технологии и услуги в сферата на ИКТ. Тези стандарти би следвало да включат задължителен кодекс за практиките, за да гарантират, че цялото оборудване за ИКТ и интернет услуги, продавани на европейски граждани, отговаря на най-високите стандарти.

1.12

ЕС трябва да действа своевременно, за да гарантира, че всяка държава членка разполага с напълно функциониращ екип за незабавно реагиране при компютърни инциденти (CERT), за да защитава себе си и Европа от кибератаки.

1.13

Комитетът настоява Европейският център за борба с киберпрестъпността (EC3) в Европол да получи допълнителното финансиране, от което се нуждае, за да се бори с киберпрестъпността и да укрепи сътрудничеството между полицейските служби в Европа и със службите извън Съюза, да повиши способността на Европа да залавя и да търси наказателна отговорност от киберпрестъпници.

1.14

В обобщение ЕИСК счита, че политиката на ЕС за киберсигурност трябва да постигне следните конкретни резултати: силно лидерство на ЕС; стратегии за киберсигурност, които повишават сигурността, като същевременно запазват неприкосновеността на личния живот и други основни права; повишаване на осведомеността сред гражданите и насърчаване на проактивни подходи за защита; всеобхватно управление от държавите членки; информирани и отговорни действия от страна на предприятията; задълбочено партньорство между правителствата, частния сектор и гражданите; подходящи равнища на инвестиции; добри технически стандарти и достатъчни инвестиции в НИРДИ; международен ангажимент. За тази цел Комитетът изтъква още веднъж препоръките си във връзка с политиката за киберсигурност, посочени в много предходни становища (2) и призовава Комисията да предприеме последващи мерки по действията, поискани в тях.

2.   Обхват на становището

2.1

Интернет икономиката генерира една пета от ръста на БВП в ЕС, а 200 милиона европейци пазаруват онлайн всяка година. Ние зависим от интернет и свързаните цифрови технологии да подкрепят нашите жизненоважни енергийни, здравни, управленски и финансови услуги. Но критичната цифрова инфраструктура и услуги, които играят толкова първостепенна роля в нашия икономически и социален живот, са изложени на нарастващ риск от кибератаки, застрашаващи нашия просперитет и качество на живот.

2.2

Комитетът е убеден, че нарастващата зависимост на Съюза от интернет и цифровите технологии не е достатъчно подплатена с практики и политики, осигуряващи подходящо равнище на киберсигурност в цяла Европа сега и в бъдеще. Целта на настоящото становище е да подчертае пропуските, които вижда Комитетът в политиката на ЕС по отношение на киберсигурността, и да препоръча подобрения, които повече биха смекчили рисковете от кибератаки.

2.3

Мотивите зад кибератаките могат да варират от много лични, например отмъщение спрямо лице или дружество, до кибершпиониране от държави и кибервойна между страни. При подготовката на настоящото становище беше взето решение обхватът да се стесни и да бъдат разгледани единствено кибератаките с престъпни мотиви, за да може препоръките да бъдат съсредоточени върху проблемите, които предизвикват най-голяма тревога сред повечето членове на Комитета. Сложният политически дебат за кибератаките от държави членки срещу граждани или други държави може да бъде тема за бъдещо становище.

2.4

Настоящото становище разглежда единствено кибератаки от киберпрестъпници, водени от финансови мотиви, които представляват преобладаващата група атаки. С приемането на политики и практики за киберсигурност за ефективно справяне с кибератаки с престъпни мотиви се намаляват и рисковете от кибератаки, в основата на които стоят политически или по-лични мотиви.

2.5

Макар и ЕС да е постигнал добър напредък в изпълнението на действията по доверието и сигурността в Програмата в областта на цифровите технологии и да е разработил широкообхватна стратегия за киберсигурност, в която са заложени повечето от очертаните по-горе цели, трябва да се направи още повече.

3.   Кибератаки и киберсигурност

3.1

Кибератака е всеки вид нападателно действие, насочено към компютърни информационни системи, инфраструктури, компютърни мрежи и/или лични цифрови устройства чрез различни видове злонамерени действия с цел кражба, промяна или унищожение на даден обект. Обект на атаките могат да бъдат пари, данни или информационни технологии.

3.2

Киберпрестъпниците предприемат кибератаки, за да откраднат пари или данни, да извършат измама, шпионаж, който подлежи на наказателно преследване, или изнудване. Атаките на киберпрестъпността могат да увредят основни мрежи и услуги, от които сме зависими в областта на здравеопазването, безопасността и икономическото благосъстояние, включително правителствени, транспортни и енергийни мрежи.

3.3

Заплахата от кибератаки нараства успоредно с все по-голямата ни зависимост от интернет и цифровите технологии. Според неотдавнашен доклад на Symantec през 2013 г. в световен мащаб общият брой нарушения, свързани с данни, се е повишил с 62 %, което се равнява на над 552 милиона разкрити записа. Тези нарушения често разкриват истински имена, дати на раждане или правителствени идентификационни номера, медицински досиета или финансова информация. Също така 38 % от мобилните потребители са били жертва на мобилна киберпрестъпност през последните 12 месеца.

3.4

Кибератаките могат да имат сериозно въздействие върху отделните предприятия и икономиката на Европа като цяло:

в доклад за индустрията от 2011 г. се посочва, че в световен мащаб жертвите на кибератаки понасят загуби на стойност около 290 милиарда евро годишно, което означава, че киберпрестъпността е по-доходоносна от световната търговия на марихуана, кокаин и хероин взети заедно.

Гражданите са под постоянна заплаха от кражба на самоличност чрез кибератаки. През май 2014 г. с еднократна атака от база данни бяха откраднати личните данни на 145 милиона ползватели на eBay. Според изследване на киберсигурността от 2013 г., изготвено от Университета в Кент, само в рамките на една година (в периода 2012-2013г.) онлайн акаунтите на над 9 милиона пълнолетни лица във Великобритания са били жертва на хакерска атака, 8 % от населението е изгубило пари в резултат на киберпрестъпност, а 2,3 % от населението на Обединеното кралство е изгубило над 10  000 британски паунда поради киберпрестъпност.

През 2011 г. в доклад на британското правителство бе направена оценка, че киберпрестъпността е струвала общо 27 милиарда британски паунда на икономиката на Обединеното кралство:

онлайн измами: 1,4 млрд. паунда;

кражба на самоличност: 1,7 млрд. паунда;

кражба на интелектуална собственост: 9,2 млрд. паунда;

шпионаж: 7,6 млрд. паунда;

загуба на данни за клиенти: 1 млрд. паунда;

(преки) кражби онлайн от предприятия: 1,3 млрд. паунда;

изнудване: 2,2 млрд. паунда;

данъчни измами: 2,3 млрд. паунда.

Всяка година кибератаките причиняват огромни икономически щети в Европа. В разходите трябва да бъдат включени:

загубата на интелектуална собственост и чувствителни данни;

алтернативни разходи, в това число смущения в обслужването и заетостта;

щети за имиджа на марката и репутацията на дружеството;

санкции и компенсаторни плащания на клиенти (за причинено неудобство или последваща загуба) или договорно обезщетение (за закъснения и пр.);

разходи за контрамерки и застраховане;

разходи за стратегии за смекчаване на последиците и възстановяване от кибератаки;

загуба на търговски приходи и конкурентоспособност;

нарушение на търговията и

загуба на работни места.

Според Проучване на нарушенията на информационната сигурност от 2014 г., публикувано от правителството на Обединеното кралство, 81 % от големите дружества и 60 % от МСП са пострадали от нарушение на сигурността през 2013 г.

Според оценки в същия правителствен доклад средните разходи за най-тежкото нарушение на киберсигурността на голяма организация би могло да достигне до 1 4 00  000 евро и до 1 40  000 евро за МСП.

Дори ако атаките са неуспешни, разходите за смекчаване на последиците от тях бързо нарастват. През 2014 г. световният пазар за информационна сигурност ще отбележи ръст от 8,6 % и стойността му ще надхвърли 73 милиарда щ.д.

3.5

Техниките за кибератаки търпят непрекъснато развитие:

Кибератаката обикновено включва използването на вектор на атака, чрез който киберпрестъпникът може да придобие достъп до данни за онлайн самоличност, компютър или мрежов сървър, за да постигне злонамерен резултат. Често използвани вектори на атака са USB устройства, приложения в електронната поща, уеб страници, изскачащи прозорци, съобщения в реално време, чат стаи и измами от рода на атаки с фалшива самоличност (фишинг).

Най-често използваните форми на атака включват използването на зловреден софтуер. Зловредният софтуер е софтуер, който придобива контрол върху цифрово устройство, за да постигне престъпна цел, например да открадне пари или данни за потребителски достъп или да се разпространи в други устройства. Зловредният софтуер включва компютърни вируси (включително червеи и троянски коне), софтуер за изнудване (ransomware), софтуер за наблюдение (spyware), софтуер за рекламни съобщения (adware), фалшив антивирусен софтуер (scareware) и други зловредни програми. Софтуерът за изнудване, например, е особен вид зловреден софтуер, който заключва достъпа до заразената от него компютърна система и иска откуп, за да го отключи отново.

Зловредният софтуер може също така да превърне даден компютър в бот, свързан с ботмрежа (или зомбирана мрежа) на киберпрестъпник, която той контролира, за да атакува жертвите си.

Спам атака се нарича деяние, при което престъпник изпраща големи количества нежелани съобщения чрез електронна поща, за да примами жертвата да похарчи пари за фалшиви продукти. За изпращането на повечето спам съобщения се използват ботмрежи.

Фишинг атаките са опити за кражба на потребителски имена, пароли или данни за кредитни карти по начини, които на пръв поглед вдъхват доверие, така че престъпникът да се сдобие с контрол върху електронната поща, социалната мрежа и банковите сметки на жертвата. Фишинг атаките са особено ефикасни за престъпника, тъй като 70 % от интернет потребителите имат една и съща парола за почти всяка уеб услуга, която използват.

Киберпрестъпниците понякога използват атаки, свързани с отказ от предоставяне на услуги, за да изтръгнат пари от предприятия или организации. Подобни атаки са опит ресурсите на дадена машина или мрежа да станат недостъпни за потребителите, за които са предназначени, като обектът на атака бъде затрупан с външни искания за връзка, така че да не може да отговори на легитимния трафик, или да отговаря толкова бавно, че на практика да стане неизползваем. В атаките за отказ от предоставяне на услуги престъпниците обикновено отново прибягват до ботмрежи.

3.6

Сред организациите за киберсигурност има консенсус по приоритетните действия, които гражданите и предприятията би трябвало да предприемат, за да се защитят от кибератаки. Тези практики би следвало да бъдат представяни във всяка информационна и образователна програма в областта на киберсигурността.

а.

Гражданите

използват трудни за разбиване, но лесни за запомняне пароли;

инсталират антивирусен софтуер на нови устройства;

проверяват настройките за защита на данните в социални медии;

пазаруват безопасно онлайн, като винаги внимават да проверят дали сайтовете за продажба на дребно онлайн са сигурни; и

изтеглят софтуер и приложения за актуализиране на софтуер, когато получат известие за това.

б.

Предприятията

изготвят „бял списък“ на приложения;

използват стандартни, сигурни системни конфигурации;

актуализират приложния софтуер в рамките на 48 часа;

актуализират системния софтуер в рамките на 48 часа; и

намаляват броя на потребителите с администраторски права.

3.7

Малките предприятия често не разполагат с достатъчно IT подкрепа, за да следят потенциалните киберзаплахи, затова се нуждаят от специална помощ, за да се защитават от кибератаки.

3.8

Оповестяването на кибератаките и уязвимите места в системите е изключително важно за борбата с кибератаките, особено при противодействие на т.нар. „атаки в нулевия ден“ (zero-day attacks), т.е. нови разновидности на атаки, които не са известни до този момент на общността, занимаваща се с киберсигурност. Предприятията обаче често не оповестяват кибератаки поради опасения за своята репутация и юридическа отговорност. Тази липса на гласност пречи на способността на Европа да реагира бързо и ефективно на киберзаплахи и да подобри общата киберсигурност чрез процес на взаимно обучение.

3.9

Гражданите и предприятията купуват интернет достъп и услуги чрез доставчици на интернет услуги (ДИУ). Поради първостепенната им роля за предоставянето на онлайн услуги, е изключително важно ДИУ да предоставят на своите клиенти възможно най-високото ниво на защита от кибератаки. ДИУ би следвало не само да гарантират, че собствените им услуги и инфраструктура са разработени и поддържани така, че да предоставят най-високото ниво на киберсигурност, но и да предлагат отлични съвети във връзка с киберсигурността на своите клиенти и да имат въведени специални протоколи, които да съдействат за откриване и противодействие на кибератаки срещу клиенти в момента, в който се провеждат. Това задължение би следвало да бъде определено и да залегне в законодателството на равнище ЕС.

3.10

Ускореното възприемане на компютърните услуги в облак от страна на гражданите и предприятията в Европа е много важно за икономиката на ЕС (3). При нарастващото използване на компютърни услуги в облак за лично и бизнес приложение особено важно е Европа да гарантира киберсигурността на доставчиците на облачни услуги. Неяснотите във връзка със сигурността на облачните услуги оказва отрицателно влияние върху темпа на приемане на тази динамична технология. Комитетът би желал ЕС да наложи специални изисквания и задължения за сигурност на доставчиците на облачни услуги в подкрепа на растежа на компютърните услуги в облак в Европа.

3.11

Трябва да се положат специални усилия за наемане на служители за сектора на киберсигурността в Европа. Търсенето на работници с висше образование в сферата на информационната сигурност се очаква да нарасне повече от двойно по-бързо спрямо ръста за целия сектор на компютърните технологии. В този контекст Комитетът насочва вниманието на Комисията към успеха на конкурсите в САЩ и в някои държави членки за повишаване на осведомеността по въпросите на киберсигурността и отглеждането на следващото поколение професионалисти в сферата на киберсигурността.

3.12

Една от най-добрите стратегии за защита от кибератаки е да се възприеме ориентиран към разработването подход, като се гарантира, че всички използвани в Европа технологии и услуги за предоставяне на достъп до интернет и онлайн услуги са разработени така, че да осигуряват възможно най-добрата защита от кибератаки. Съображенията, свързани с разработването, би следвало да бъдат специално насочени към интерфейса човек — машина. Това би включвало сътрудничество между производителите на технологии, доставчиците на интернет услуги, секторът за киберсигурност, EC3, ENISA, националните агенции за отбрана и сигурност на държавите членки и гражданите. Организацията на този ориентиран към разработването подход към киберсигурността може да бъде уредена на равнище ЕС от Комисията с евентуална координираща роля за ENISA.

4.   Политика на ЕС за киберсигурността

4.1

ЕС разработва всеобхватна стратегия (4) за повишаване на киберсигурността за гражданите на Европа:

Стълбът, свързан с доверието и сигурността в Програмата в областта на цифровите технологии, включва 14 действия, насочени към повишаване на киберсигурността и защитата на данните.

В Директивата относно кибератаките (5), която трябва да бъде въведена в националното законодателство до 4 септември 2015 г., са дадени указания относно определенията за престъпления в тази сфера и санкциите за лицата, признати за виновни за тях.

За да се повишат знанията за киберсигурността и да се улесни трансграничното сътрудничество между държавите членки, ЕС засили правомощията на Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA).

Съвместно с Интерпол беше създаден Европейски център за борба с киберпрестъпността (EC3), чиято цел е да противодейства на киберпрестъпността.

Инициативата, свързана със защитата на критичната информационна инфраструктура (CIIP), е насочена към защитата на Европа от кибернетични смущения, включително атаки, чрез повишаване на киберсигурността и устойчивостта в целия ЕС.

Стратегията за по-добър интернет за децата има за цел да създаде безопасна среда за децата в интернет и да противодейства на онлайн материали за сексуално посегателство над деца и сексуална експлоатация на деца.

Предложената Директива за мрежова и информационна сигурност (МИС) изисква от държавите членки да въведат капацитет за МИС, напр. добре функциониращ екип за незабавно реагиране при компютърни инциденти (CERT). В нея се уточняват и изискванията за мрежова сигурност и отчитане за доставчици на критична инфраструктура.

4.2

ЕИСК реагира много категорично на предложението на Комисията за Директива за мрежова и информационна сигурност (МИС) (6), тъй като предложените мерки бяха преценени като прекалено меки и нямаше да накарат държавите членки да осигурят достатъчна защита на своите граждани и предприятия от кибератаки. Но докато приемаше предложената директива, Парламентът допълнително намали ползата от нея, като строго ограничи приложното ѝ поле до доставчици на „критична инфраструктура“ и по този начин премахна приложението ѝ спрямо търсачки, платформи на социални медии, портали за плащания в интернет и доставчици на компютърни услуги в облак.

4.3

Предложената директива за МИС няма да бъде достатъчна, за да предостави законодателството, необходимо за повишаване на осведомеността и готовността за реакция спрямо кибератаки в ЕС. Комитетът би желал да се приеме ново законодателство, с което уведомяването за всички значими инциденти в сферата на киберсигурността да стане задължително, не само за доставчиците на критична инфраструктура. Липсата на задължително докладване помага на киберпрестъпниците да се възползват от незапознатостта на уязвимите лица с темата.

4.4

ЕС би трябвало да обмисли разширяването на правомощията на ENISA за повишаване на запознатостта със заплахата от кибератаки и на способността за реакция в целия ЕС. Вероятно ролята на ENISA би могла да се разшири, така че Агенцията да приеме по-пряка отговорност за образованието и информационните програми в областта на киберсигурността, насочени специално към граждани и МСП.

4.5

Европейският център за борба с киберпрестъпността (EC3) бе създаден в Европол през 2013 г., за да повиши способността на Европа да се бори с киберпрестъпността. EC3 играе ролята на централно звено в Европа за разузнавателна дейност относно престъпността и подкрепя действията и свързаните с кибератаки разследвания на държавите членки. Но в първия си годишен доклад EC3 предупреждава, че настоящите му ресурси вече ограничават напредъка на разследванията и EC3 няма да може да се справи с големите разследвания, които предстоят.

4.6

ЕС би трябвало да поиска от европейските организации за стандартизация — Европейския комитет по стандартизация (CEN), Европейския комитет за стандартизация в електротехниката (CENELEC) и Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI) — да разработят стандарти за киберсигурност за всеки софтуер или ИКТ хардуер или интернет базирани услуги за продажба в ЕС. Тези стандарти би трябвало непрекъснато да се актуализират, за да се върви в крак с новите заплахи.

4.7

Нужно е законодателство, което да направи задължително уведомяването за значими инциденти, свързани с киберсигурността, от страна на всички предприятия и организации, а не само от доставчиците на критична инфраструктура. Това би спомогнало за подобряване на действията за смекчаване на последиците от заплахи в реално време, както и за повишаване на знанията и разбирането за извършваните кибератаки, като по този начин би съдействало на властите, сектора на киберсигурността, предприятията и гражданите да подобрят киберсигурността и да противодействат на заплахи. За да се насърчи споделянето на информация за кибератаки, всяко законодателство би следвало да предлага подходяща анонимност на предприятията и организациите, предоставящи информация за атака. Би следвало да се обмисли и предоставянето на защита от юридическа отговорност при необходимост.

4.8

Въпреки предприетите от ЕС инициативи, държавите членки имат много различни нива на способности и подготвеност, което води до разпокъсани реакции на кибератаки в целия ЕС. Като се има предвид фактът, че мрежите и системите са взаимосвързани, държавите членки с много неефективен подход спрямо киберсигурността отслабват общата способност на ЕС да се справя с кибератаки. Нужни са мерки, за да бъдат издигнати всички държави членки до приемливо равнище на киберсигурност. Нужно е специално внимание, за да се гарантира, че всяка държава членка е създала напълно функциониращ екип за незабавно реагиране при компютърни инциденти (CERT).

4.9

Както е посочено в негови предишни становища (7), ЕИСК смята, че за да се повиши защитата на ЕС от кибератаки, мерките с доброволен характер не вършат работа и че на държавите членки трябва да се наложат силни регулаторни задължения, за да се осигури хармонизирането, управлението и осъществяването на киберсигурността в Европа.

4.10

За да бъде в позиция да предоставя реална и актуализирана защита на гражданите и предприятията от кибератаки, политиката на ЕС в областта на киберсигурността би трябвало да е съсредоточена върху следните действия:

силно лидерство на ЕС, което въвежда политики, закони и институции в подкрепа на високи нива на киберсигурност в целия ЕС;

политики за киберсигурност, които повишават индивидуалната и колективната сигурност, като същевременно запазват правото на гражданите на неприкосновеност и други основни ценности и свободи;

добра осведоменост сред всички граждани за рисковете от използването на интернет и насърчаването на проактивен подход за защита на техните цифрови устройства, самоличност, неприкосновеност и онлайн транзакции;

всеобхватно управление от всички държави членки, за да се гарантира, че критичните информационни инфраструктури са добре защитени и устойчиви;

информирани и отговорни действия от страна на всички предприятия, за да гарантират, че системите им за ИКТ са защитени и устойчиви, да защитят своите операции и интересите на своите клиенти;

проактивен подход от ДИУ за защита на клиентите им от кибератаки;

задълбочен партньорски подход към киберсигурността в целия ЕС между правителствата, частния сектор и гражданите, на стратегическо и оперативно равнище;

ориентиран към разработването подход за вграждане на киберсигурността при разработването на интернет технологии и услуги;

подходящо ниво на инвестиции в развиване на знания и умения в областта на киберсигурността, за да се изгради силна работна ръка в сферата на киберсигурността;

добри технически стандарти за киберсигурност и достатъчно инвестиции в НИРДИ в подкрепа на развитието на силен сектор на киберсигурността и решения от световна класа;

активен международен ангажимент със страни извън ЕС за развитие на координирана световна политика и отговор на заплахи за киберсигурността.

Брюксел, 10 юли 2014 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Henri MALOSSE


(1)  OВ C 24, 28.1.2012 г., стр. 40; OВ C 76, 14.3.2013 г., стр. 59.

(2)  OВ C 97, 28.4.2007 г., стр. 21;

OВ C 175, 28.7.2009 г., стр. 92;

OВ C 255, 22.9.2010 г., стр. 98;

OВ C 54, 19.2.2011 г., стр. 58;

OВ C 107, 6.4.2011 г., стр. 58;

OВ C 229, 31.7.2012 г., стр. 90;

OВ C 218, 23.7.2011 г., стр. 130;

OВ C 24, 28.1.2012 г., стр. 40;

OВ C 229, 31.7.2012 г., стр. 1;

OВ C 351, 15.11.2012 г., стр. 73;

OВ C 76, 14.3.2013 г., стр. 59;

OВ C 271, 19.9.2013 г., стр. 127;

OВ C 271, 19.9.2013 г., стр. 133.

(3)  OВ C 24, 28.1.2012 г., стр. 40; OВ C 76, 14.3.2013 г., стр. 59.

(4)  JOIN/2013/01 final.

(5)  OВ L 218, 14.8.2013 г., стр. 8–14.

(6)  OВ C 271, 19.9.2013 г., стр. 133.

(7)  OВ C 255, 22.9.2010 г., стр. 98; OВ C 218, 23.7.2011 г., стр. 130; OВ C 271, 19.9.2013 г., стр. 133.


16.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 451/39


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Подобряване на прозрачността и приобщаващия характер на процеса на присъединяване към Европейския съюз“

(становище по собствена инициатива)

(2014/C 451/06)

Докладчик:

Marina Škrabalo

На пленарната си сесия на 22 януари 2014 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно

„Подобряване на прозрачността и приобщаващия характер на процеса на присъединяване към Европейския съюз“.

Специализирана секция „Външни отношения“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 12 юни 2014 г.

На 500-ата си пленарна сесия, проведена на 9 и 10 юли 2014 г. (заседание от 10 юли 2014 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 132 гласа „за“ и 2 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

Въпреки че не е най-популярната област на политика на ЕС, политиката на разширяване на ЕС е сред най-успешните политически проекти на ЕС. През последните години бяха постигнати редица подобрения по отношение на прозрачността и приобщаващия характер на процеса на присъединяване, както пролича от текущите процеси в Сърбия и Черна гора. Стратегическият преход на институциите на ЕС към основополагащите елементи — принципите на правовата държава и икономическото управление, създава възможност за насърчаване на демокрацията на участието в рамките на политиката за разширяване, вместо успоредно с нея.

1.2

Въпреки това в бъдеще ни очакват някои предизвикателства. Необходима е по-голяма съгласуваност, за да се гарантира, че както институциите на ЕС, така и съответните правителства възприемат прозрачен и приобщаващ подход по време на целия процес на присъединяване, във всички области на политиката и във всички страни кандидатки и потенциални страни кандидатки. Налице е необходимост от по-тясна интеграция на политиките по отношение на (1) самите преговори; (2) насърчаването на развитието на гражданското общество и на социалния диалог; и (3) изграждането на институционален капацитет. Всичко това следва да бъде отразено по по-подходящ начин при предоставянето на предприсъединителната помощ.

1.3

ЕИСК препоръчва Европейската комисия, Съветът на Европейския Съюз и Европейският парламент:

да увеличат значително финансовата си подкрепа за изграждането на институционален капацитет и развиването на ангажираността на гражданите в процеса на присъединяване и укрепването на професионализма и независимостта на медиите;

да насърчават укрепването както на гражданския, така и на социалния диалог в страните, участващи в процеса на разширяване, и да го обвържат по-тясно с процеса на присъединяване;

да увеличат усилията си по отношение на комуникацията за разясняване на ползите и предизвикателствата, свързани с политиката на разширяване на гражданите на ЕС в сътрудничество с организациите на гражданското общество;

да направят обществено достояние всички ключови документи, свързани с присъединяването, напр. докладите относно предварителния преглед на преговорните глави, превода на достиженията на правото на ЕС и критериите за отваряне и затваряне на преговорните глави. Тези документи би трябвало да се публикуват на уебсайтовете на делегациите на ЕС;

да задължат страните, участващи в процеса на разширяване, да приемат и прилагат законодателството, свързано с публичния достъп до информация и обществените консултации и да гарантират, че това е неразделна част от процеса на мониторинг на напредъка;

да прилагат изготвените от ГД „Разширяване“Насоки за оказване на подкрепа от страна на ЕС за гражданското общество в страните, участващи в процеса на разширяване, за периода 2014 — 2020 г.  (1), по еднакъв начин във всички страни, участващи в процеса на разширяване, и да ги преразгледат, за да отчетат по-подробно конкретните предизвикателства, пред които са изправени социалните партньори в контекста на социалния диалог;

да се стремят да прилагат в пълна степен изготвените от ГД „Разширяване“Насоки за подпомагане от страна на ЕС на свободата и почтеността на медиите в страните, участващи в процеса на разширяване, за периода 2014 — 2020 г.  (2).

1.4

ЕИСК препоръчва националните правителства на преговарящите държави:

да приемат и публикуват представена в писмена форма политика относно достъпа до и оповестяването на информацията, свързана с преговорния процес, като гарантират, че:

структурите, процедурите и сроковете във връзка с преговорите са прозрачни и публично достъпни;

националните преговорни позиции са достъпни за членовете на парламента, а на обществеността се предоставя достъп най-малко до тяхното обобщение;

да канят представители на гражданското общество, включително социалните партньори, за участие във всички експертни групи, работни групи по отделните глави и съвещанията на основния преговорен екип, когато става въпрос за теми от преговорите, които ги засягат;

да определят своите национални приоритети преди началото на процеса на преговори. Това ще помогне на преговарящия екип да защитава по-ефективно приоритетните сектори и да постигне по-добри преговорни резултати;

при изготвянето на националните преговорни позиции и хармонизирането на законодателството да извършват редовни оценки на регулаторното въздействие (ОРВ), за да се гарантира своевременното отчитане на рисковете, свързани с процеса на хармонизиране. При извършването на ОРВ да привличат за участие неправителствени страни, включително от бизнес средите, синдикатите и представители на съответните социални групи;

да привличат социалните партньори и стопанските сдружения за по-активно участие в икономическото управление и реформите на пазара на труда, както и в процеса на изчисляване на социалната и икономическата цена на хармонизацията, като следят за това да се отчитат социалното приобщаване и конкурентоспособността;

да привличат икономическите и социалните съвети за участие в програмирането на предприсъединителната помощ, насочена към подпомагане на нуждите на социалните партньори;

да включват социалните партньори и съответните други заинтересовани страни, например стопанските сдружения, в схемите за техническо подпомагане и финансиране, които са на разположение на гражданското общество;

да гарантират проактивна съвещателна и надзорна роля на националните парламенти в процеса на присъединяване, която те да изпълняват своевременно и по стратегически начин;

да се въздържат от връщане към практиката на преки номинации на членовете на съвместните консултативни комитети, а вместо това да използват приобщаващи прозрачни процедури при избора на кандидати, привличайки за участие икономическите и социални съвети и националните консултативни органи за гражданското общество.

1.5

Препоръки към ЕИСК:

съвместните консултативни комитети (СКК) би трябвало да се стремят да запълнят „празни ниши“, които не са обхванати от други органи в процеса на преговори, и да се съсредоточат върху определен брой области, по-специално върху четирите основни теми на сегашната стратегия за разширяване — принципът на правовата държава, икономическото управление, укрепването на демократичните институции и основни права, както и укрепването на гражданския и на социалния диалог;

СКК следва максимално да увеличат контактите си с местните заинтересованите страни на национално и на другите равнища посредством публични изслушвания, онлайн консултации, както и чрез установяване на сътрудничество с националните съветници във връзка с TACSO (3) и по проекти за мониторинг на ключови области на политика;

следва да се подобри обменът на информация между СКК и съответните органи на Комисията, Съвета и Европейския парламент, за да се улесни комуникацията между институциите на ЕС и заинтересованите страни от гражданското общество в страните, участващи в процеса на разширяване;

следва да се предприемат спешни мерки, за да се насърчи и улесни постигането на по-балансирано представителство на половете сред членовете на ЕИСК, участващи в СКК.

2.   Основни характеристики и промени в политиката на ЕС за разширяването през последните пет години

2.1

Макар и някои от дългосрочните ѝ обществени и политически последици да подлежат на дебат, политиката на ЕС за разширяване несъмнено допринесе за ускоряване на промените в националните структури на управление по пътя към пазарната икономика и демокрацията, както и за насърчаване на регионалното сътрудничество в Западните Балкани след войната. Що се отнася до обхвата на преговорите за присъединяване към ЕС, ключов въпрос са преходните периоди за въвеждане на законодателството на ЕС, както и свързаните с това финансови разходи за ЕС и за страните кандидатки. Тъй като отварянето и затварянето на всяка преговорна глава подлежи на единодушно одобрение в Съвета, темпото и сроковете на преговорите могат да се отличават с висока степен на непредвидимост по отношение на потенциалното въздействие на националните политики в една или повече държави членки.

2.2

ЕС демонстрира откритост по отношение на усъвършенстването и коригирането на процеса на преговори в съответствие с променящите се политически обстоятелства. Важно е да се отбележи, че методологията на текущите преговори претърпя съществени промени през годините въз основа на принципа „учене чрез действие“.

2.3

Както се посочва в документа на Комисията Стратегия за разширяване и основни предизвикателства за периода 2013 — 2014 г.  (4), „основна извлечена поука от миналото е, че е важно да се започне работа първо по основните принципи“, като се започне с принципите на правовата държава, намиращи се „в сърцевината на процеса на разширяване на ЕС“. Това представлява съществено стратегическо изместване от специфичните корекции на политиката към широката тема за демократичното управление, което в крайна сметка се възприема като предпоставка за постигането на съдържателна и устойчива хармонизация на политиките с достиженията на правото на ЕС. Затова по време на текущите преговори за присъединяване (с Черна гора, Сърбия и Турция) Комисията възнамерява да запази глави 23 (Съдебна власт и основни права) и 24 (Правосъдие, свобода и сигурност) отворени по време на целия преговорен процес, чието темпо може да зависи от напредъка, постигнат в тези две глави, които са от решаващо значение.

2.4

От една страна, промените в методологията на преговорите за присъединяване са показателни за гъвкавостта и истинската загриженост на ЕС за гарантиране на ефективността на преговорите. По-голямото внимание, отделено на разширяването, което се извършва въз основа на установени факти, укрепи позицията на неправителствените действащи лица, предоставящи на Комисията независима информация, ценна за редовните оценки, които тя извършва в своите доклади за постигнатия напредък. От друга страна, въведените промени могат да се възприемат като отразяващи най-вече избирателната нужда на ЕС от факти и пренебрегващи административните тежести, които се налагат на преговарящите страни, освен ако не съществуват ясни процедури за събиране на информация и ангажираност на заинтересованите страни.

2.5

Рамката за преговори със Сърбия  (5) е първата рамка за преговори, в която изрично се упоменават принципите на прозрачност и приобщаване: „За да се укрепи общественото доверие в процеса на присъединяване, решенията ще се вземат възможно най-открито, така че да се осигури по-голяма прозрачност. Вътрешните консултации и обсъждания ще бъдат защитени до степента, необходима за защита на процеса на вземане на решения, в съответствие със законодателството на ЕС по въпросите на публичния достъп до документи във всички области на дейност на Съюза.“ Това е важна поука, извлечена от случая с Хърватия, където избирателната активност по време на референдума за ЕС беше най-ниската в историята на страната (43 %), и представлява стъпка към официалното въвеждане на редица усъвършенствани практики в случая с Черна гора.

2.6

По-силният акцент, поставен от ЕС върху икономическото управление, предвижда въвеждането на национални стратегии за икономически реформи и планове за действие за управление на публичните финанси с надеждата, че по-своевременното предоставяне на информация и макроикономическият надзор могат да способстват за предотвратяването на продължителна икономическа рецесия и състоянието на прекомерен дефицит, каквито бяха отбелязани в Хърватия непосредствено след присъединяването ѝ. Затова се предвижда страните, участващи в разширяването, да бъдат подлагани на внимателен преглед, подобен на този, през който преминават държавите — членки на ЕС по време на Европейския семестър. От съществено значение е да се осигури навременната подготовка на стопанския сектор, за да се помогне на предприятията да станат по-конкурентоспособни и да се изправят пред предизвикателствата на единния пазар на ЕС, а участието на социалните партньори е от решаващо значение за оценката и договарянето на социалното измерение на икономическите реформи.

2.7

Според изготвените от ГД „Разширяване“Насоки за подпомагане от страна на ЕС на свободата и почтеността на медиите в страните, участващи в процеса на разширяване, за периода 2014 — 2020 г.  (6) едно пълноценно функциониращо гражданско общество е от решаващо значение за стимулиране на плурализма и демокрацията на участието. Затова подкрепата на ЕС за гражданското общество би трябвало да се съсредоточи върху (1) създаването на среда, благоприятстваща дейностите на гражданското общество и (2) изграждането на капацитета на организациите на гражданското общество (ОГО), така че те да се превърнат в ефективни и отговорни независими действащи лица. Тези насоки биха могли да послужат като полезен инструмент за интегрирането на гражданското общество, при условие че изпълнението им съответства на тяхното равнище на амбиция.

2.8

Досега политиката на разширяване не успя да отговори напълно на предизвикателството, свързано с информирането на гражданите на ЕС за жизнено важното ѝ значение за сигурността и просперитета на целия континент, което би могло да допринесе за разсейването на страховете от по-нататъшно разширяване, които могат да се появят, наред с други форми на ксенофобия, особено в периоди на икономическа криза. Докато спомените за войните на Балканите избледняват, настоящата криза в Украйна може да напомни за това, че липсата на мир и демокрация може да засегне всички ни.

3.   Публичен достъп до преговорните документи

3.1

Въпреки че процесът на присъединяване не предвижда обвързване с условия по отношение на прозрачността и приобщаването, очакванията на обществеността в тази област в страните, водещи преговори за присъединяване към ЕС, се увеличават. В случая с Хърватия липсваше информация за техническите процедури на преговорите. Въпреки че беше приет протокол относно вътрешната координация на политиките във връзка с позициите по преговорите с ЕС, на практика той никога не беше публикуван в държавния вестник. Всички изготвени от хърватското правителство документи, отнасящи се до преговорите, с изключение на законодателните проекти, бяха обсъдени и приети на правителствени заседания при закрити врата. Това означаваше, че обществеността не можеше да изиска достъп дори до некласифицирани документи поради липсата на официална информация за съществуването им. Бяха необходими няколко години натиск от страна на гражданското общество, за да започне правителството да публикува основна информация за документите, обсъждани по време на заседанията.

3.2

Що се отнася до парламентарния контрол, добрата практика, възприета от Словения, беше безпрецедентна — националният парламент имаше право да наложи вето на преговорните позиции (7), до които беше предоставен и публичен достъп. Въпреки че Хърватският парламент се прояви като компетентен пазител на политическия консенсус по време на шестте години тежки преговори с ЕС, той не успя да катализира по-широко включване от страна на депутатите, експертите и широката общественост в обсъждането на политиките. Достъпът до преговорните позиции и докладите беше ограничен до правителствените служители и избрани групи членове на Националната комисия за мониторинг на преговорите за присъединяване, което в крайна сметка доведе до изключването на преобладаващото мнозинство депутати, да не говорим за широката общественост. Този сценарий не би трябвало да се повтаря в предстоящите кръгове преговори.

3.3

Своевременното придобиване на информация за преговорния процес от неправителствените действащи лица и медиите и неговият независим мониторинг бяха възпрепятствани и от факта, че изготвените от Европейската комисия и от Съвета документи, като например общите позиции на ЕС, не принадлежаха на Република Хърватия. В резултат на това хърватското правителство заяви, че не е оправомощено да ги оповести публично. Това беше съпътствано от липса на проактивно оповестяване от страна на институциите на ЕС (8).

3.4

В случая с Черна гора се наблюдава ясно изразено подобрение по отношение на оповестяването на документи, свързани с преговорите. Комисията публикува всички доклади за предварителния преглед на своя уебсайт. Те могат да служат като ценни инструменти за установяване на несъответствия на националното законодателство по отношение на достиженията на правото на ЕС за всички заинтересовани страни. Освен това Съветът публикува по собствена инициатива общите позиции на ЕС за глави 23 и 24, предвид значението и обществения интерес към свързаните с тях реформи. Остава да се види дали тази добра практика ще намери израз в политика, която да бъде следвана при преговорите със Сърбия и Турция или във връзка с вече отворените глави. Освен това не съществува формално основание, поради което Съветът да не може да публикува изцяло критериите за отваряне на преговорните глави, след като те са били единодушно одобрени. Своевременният достъп до тези ключови за преговорите документи е от решаващо значение за участието и приноса на гражданското общество, за информираното отразяване от страна на медиите и за независимия мониторинг на действията на правителството при изпълнението на неговите задължения.

3.5

Опирайки се на поуките, извлечени от предходните разширявания, Комисията проявява по-голяма чувствителност спрямо жизненоважната роля на независимите и професионални медии, както проличава от двете конференции „Speak-Up“, организирани през 2011 г. и 2013 г., и от приемането на Насоки за подпомагане от страна на ЕС на свободата и почтеността на медиите в страните, участващи в процеса на разширяване, за периода 2014 — 2020 г., които да служат и като основа за отпускане на средства. Предизвикателството, което още не е преодоляно обаче, е как да се гарантира, че медиите достигат до аудиторията в ЕС, която също трябва да бъде добре информирана за значението и динамиката на политиката на разширяване.

4.   Ролята на гражданското общество в процеса на присъединяване

4.1

Ангажираността на гражданското общество в процеса на присъединяване се изразява в (1) прякото му участие в самите преговори (т.е. предварителния преглед, изготвянето на националните позиции и наблюдението на напредъка), (2) социален и граждански диалог във връзка с формулирането на политиките и хармонизирането на законодателството с достиженията на правото на ЕС, (3) участие в програмирането на предприсъединителната помощ, (4) независимо наблюдение на напредъка и социалните последици от процеса на реформи. Изпълняването на тези роли изисква адекватна финансова подкрепа от националното правителство и посредством финансиране от предприсъединителните фондове на ЕС.

4.2

В работните групи, участващи в подготовката на преговорните позиции в Хърватия и Черна гора, бяха включени висок процент експерти от гражданското общество (над една трета от всички членове). И в двата случая бяха отправени открити покани за кандидатстване, а имената на членовете на всички работни групи бяха публикувани. При все това в Хърватия степента на участие беше обусловена до голяма степен от управленския стил във всяка отделна група. В някои случаи членовете на гражданското общество нямаха възможността да се запознаят със съответните проекти на преговорните позиции. Затова приносът на гражданското общество се ограничи предимно до началната фаза на предварителен преглед и оказа слабо въздействие върху разработването на стратегията за преговорите и ранните оценки на социалните и икономическите разходи и ползи.

4.3

Институциите на ЕС предоставиха няколко канала за консултации с гражданското общество с цел събиране на данни относно напредъка по отношение на свързаните с присъединяването реформи, сред които онлайн кореспонденция, ежегодни консултации с гражданското общество в Брюксел, срещи в страните, брифинги и публични прояви по време на посещения на представители на институции на ЕС. Комисията приемаше и независими мониторингови доклади, изготвени от организациите на гражданското общество. Тя обаче несъмнено проявява много по-голяма проактивност по отношение на НПО, отколкото спрямо синдикатите и стопанските асоциации. Това проличава както от нивото на контактите, така и от обхвата и предназначението на предприсъединителните схеми за финансиране за изграждането на капацитет и мониторинга на политиките.

4.4

Обръщайки поглед назад към процеса на присъединяване на Хърватия, може да се констатира, че той представлява пропусната възможност за укрепване на социалния диалог в страната във връзка с присъединяването ѝ към ЕС, което щеше да помогне за осигуряване на по-ефективни и устойчиви предпоставки за членството на Хърватия в ЕС, както това се случи в България. Националните икономически и социални съвети не бяха използвани в достатъчна степен за обсъждане на социалните и икономическите разходи, свързани с хармонизирането на законодателството и мерките за подкрепа, нито за програмирането на предприсъединителната помощ. Много малък дял от средствата за предприсъединителна помощ бяха насочени към укрепване на структурите на социалния диалог и организационния капацитет на социалните партньори. Мрежовата структура на стопанските сдружения и синдикатите би трябвало да се използва по-пълноценно, тъй като тя предоставя ключови платформи за обсъждането на цената и ползите, свързани с присъединяването и своевременната подготовка на икономиката.

4.5

Що се отнася до формулирането на политиката, в случая на Хърватия и в съответствие с негативните тенденции, проличали в предходните вълни на присъединяване, над 80 % от законодателството, свързано с достиженията на правото на ЕС, беше прието по ускорена процедура, често без никакви обществени консултации, с минимални оценки за въздействието на регулаторната уредба (ОРВ), което оказа отрицателно въздействие върху качеството и прозрачността на процеса на изготвяне на законодателството (9). В по-положителен план програмирането на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) протече по приобщаващ начин, особено що се отнася до компонента, свързан с гражданското общество, под ръководството на Съвета за развитие на гражданското общество и с техническа подкрепа от страна на Правителствената служба за гражданското общество. В резултат бяха разработени много адекватни схеми за предоставяне на безвъзмездни средства, подпомагащи независим мониторинг на политиката в няколко области на реформи от решаващо значение и социалните партньори имаха възможност да участват активно в разпределянето на средствата за укрепването на правомощията по отношение на социалния диалог. Описаната по-горе несъгласуваност между двата процеса би трябвало да се избягва и при предстоящите процедури за присъединяване винаги би следвало да доминира приобщаващият подход във формулирането на политиката.

5.   Ролята на ЕИСК за улесняване на участието на гражданското общество в процеса на присъединяване

5.1

Бидейки убеден привърженик на политиката на разширяване, ЕИСК създаде съвместни консултативни комитети (СКК), обединяващи ОГО, с цел изготвяне на препоръки към политическите власти от двете преговарящи страни и насърчаване на обществения дебат за интеграцията в ЕС в страните, участващи в процеса на разширяване. Тези структури дадоха възможност за провеждане на информирани дискусии относно преговорите от множество гледни точки и за установяване на последствията от приемането на достиженията на правото на ЕС за различните групи в обществото, като подкрепиха участието на гражданското общество в този процес. Наред със СКК, Форумът на гражданското общество от Западните Балкани служи като регионална платформа за отправяне на послания към политическите власти и дава възможности за изграждане на мрежа между ОГО от Западните Балкани, като същевременно анализира основните проблеми на гражданското общество в региона.

5.2

В списъка по-долу са изброени някои от предизвикателствата, откроени в работата на СКК:

съществува тенденция правителствата да упражняват прекомерно голямо въздействие върху процедурите за номиниране на членовете на СКК;

наблюдават се нарушения в работата и отношенията поради значителни промени в състава на членовете на отделни СКК от страна на ЕИСК. И обратното, възможно е твърде малкото промени в състава от страна на страните партньорки да не е позволило да се достигне до нови организации;

СКК имат ограничен организационен капацитет за достигане до по-широките кръгове на местните организации на гражданското общество извън столицата и градските центрове;

има тенденция в СКК да участват повече членове на ЕИСК от мъжки пол, като средният процент е 78 %. Това представлява сериозен дисбаланс по отношение на представителството на половете и към ЕИСК се отправя настоятелен призив да потърси и приложи мерки за коригиране на това незадоволително положение.

5.3

Повишаването на информираността за ролята на гражданското общество и привличането на социалните партньори за участие в процеса на присъединяване е едновременно мисия и предизвикателство за ЕИСК. В някои страни правителствата запазиха негативна нагласа спрямо гражданското общество, в резултат на което препоръките на СКК получиха слаб отзвук. Но въпреки че не оказаха голямо въздействие върху политиките на правителствата, СКК все пак създадоха възможности за пряк обмен между гражданското общество, ЕС и политиците и държавните служители на национално равнище. С оглед на това СКК биха имали голяма полза от по-силна подкрепа от Комисията, Съвета и ЕП и от по-тясно сътрудничество с тях, за да се гарантира, че основните опасения по отношение на националните реалности във връзка с присъединяването, произтичащи от гражданския и социалния диалог в тези страни, ще бъдат чути на всички съответни форуми, на които се вземат политически решения.

Брюксел, 10 юли 2014 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Henri MALOSSE


(1)  http://ec.europa.eu/enlargement/pdf/civil_society/doc_guidelines_cs_support.pdf

(2)  http://ec.europa.eu/enlargement/pdf/press_corner/elarg-guidelines-for-media-freedom-and-integrity_210214.pdf

(3)  TACSO е финансиран от ЕС проект за техническа помощ за гражданското общество в страните, участващи в разширяването http://www.tacso.org/

(4)  COM(2013) 700 final.

(5)  http://register.consilium.europa.eu/doc/srv?l=BG&t=PDF&gc=true&sc=false&f=AD%201%202014%20INIT

(6)  Вж. бележка под линия 2.

(7)  http://www.ijf.hr/eng/EU4/marsic.pdf

(8)  На практика при поискване Съветът даде достъп до документи, отнасящи се до присъединяването, след като беше заличена чувствителна информация, свързана най-вече с позиции и документи, притежание на държавите членки, на основанието че те изискват междуправителствени консултации и се отнасят до международни отношения, в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 от 30 май 2001 г. Политиката за класифициране на документи от Съвета ограничава достъпа до информация, свързана с присъединяването, и в Европейския парламент, където са заделени специални стаи за съхраняване и консултиране на класифицирани документи.

(9)  SIGMA, Оценка на Хърватия, май 2011 г.


III Подготвителни актове

ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ

500-а пленарна сесия на ЕИСК, 9 и 10 юли 2014 г.

16.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 451/45


Становище на специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“ относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно структурните мерки за повишаване на устойчивостта на кредитните институции в ЕС“

COM(2014) 43 final — 2014/0020(COD)

(2014/C 451/07)

Докладчик:

г-н Iozia

На 25 февруари 2014 г. Европейският парламент и на 27 март 2014 г. Съветът решиха, в съответствие с член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно структурните мерки за повишаване на устойчивостта на кредитните институции в ЕС“

COM(2014) 43 final — 2014/0020 (COD).

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 23 юни 2014 г.

На 500-ата си пленарна сесия, проведена на 9 и 10 юли 2014 г. (заседание от 9 юли), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 97 гласа „за“, 1 глас „против“ и 3 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) изразява твърдата си подкрепа за структурната реформа на банковата система, като я счита за ключова сред редицата законодателни предложения, изготвени в резултат от финансовата криза. ЕИСК подчертава, че с тази реформа за първи път се прави опит за задълбочено регулиране на сърцевината на банковата система и за завършване на банковия съюз. Нещо повече, тя може да се окаже важен принос за възстановяването на доверието между предприятията и обществеността и за укрепването на европейската банкова система и намаляването на риска от зараза, с цел правилното финансиране на икономиката.

1.2

ЕИСК счита за абсолютно необходим този регламент, с който ще се предефинира управлението на редица банкови и финансови услуги. Комитетът е наясно, че предложеният регламент няма да бъде достатъчен за избягване на друга криза. За това е необходима радикална промяна на финансовата култура и прилагане на етични принципи в ежедневните дейности на финансовия сектор. Всички пряко заинтересовани страни би трябвало да вземат участие в изграждането на нова финансова и икономическа система, за да се създаде устойчив и издръжлив финансов сектор и да се постигне възможно най-добър баланс между интересите на всички страни. За тази цел ЕИСК подкрепя и насърчава постигането на широко съгласие за даването на нов тласък на икономиката и възстановяването на доверието във финансовите институции и призовава Комисията да стимулира сключването на Европейски социален пакт за устойчиви финанси. За създаването на сектор на финансовите услуги, ориентиран към развитие на просперитета, подкрепящ реалната икономика, растежа и качествените работни места, зачитащ околната среда и избягващ нежелани социални последици, служителите, ръководителите, акционерите, инвеститорите, семействата, МСП, дружествата и търговските клиенти би трябвало да постигнат стабилно и справедливо споразумение.

1.3

ЕИСК изтъква необходимостта от осигуряване на единни критерии за оценка на националните органи и препоръчва регламентът да се прилага еднакво на европейско равнище и по възможност да бъде съгласуван с националните органи на трети страни.

1.4

ЕИСК изразява опасения по отношение на избора да се позволи едновременно съществуване на различни национални разпоредби и на регламент на ЕС. ЕИСК е убеден, че така замислената архитектура може да не успее да гарантира единното прилагане на новите правила. Комитетът оценява факта, че това изключение се прави единствено за съществуващото законодателство към датата на предложението за регламент, за да се гарантира пълно съответствие с разглеждания регламент.

1.5

ЕИСК счита, че предложеният от Комисията регламент представлява правилно и ефикасно решение с оглед на разделянето на търговското от инвестиционното банкиране. Всъщност, за разлика от алтернативите, предпочетени от някои страни, избраното решение се основава на диалектичен подход и оценка, което позволява да се избегне противоречието с модела на универсалното банкиране, като го запазва и предприема мерки единствено по отношение на свързаните с този модел рискове.

1.6

ЕИСК изтъква, че потенциалното въздействие на предложеното законодателство върху заетостта не е взето предвид в подходяща степен. Цялостното законодателство в областта на финансовите услуги може да доведе до загуба на стотици хиляди работни места и е неприемливо да не бъдат предвидени мерки за намаляване на значителното пряко и непряко социално въздействие. Настоящият регламент би могъл да окаже ограничено пряко въздействие, но евентуалното му влияние върху активите на предприятията би имало отражение върху цялата финансова система. От друга страна, следва да се признае, че по-ниският риск за банките би донесъл ползи за цялата реална икономика, което несъмнено би се отразило положително на заетостта като цяло.

1.7

Съществуват сериозни опасения, че увеличаването на разходите може да бъде прехвърлено на служителите. Въпреки че Комисията е отчела това измерение в оценката си на въздействието, тя изглежда е отделила малко място на този проблем в реформата. Вярно е, че засегнатите от реформата дейности наистина са най-малко трудоемките, но непреките въздействия от реформата ще предизвикат въвеждането на политики за намаляване на разходите, които биха могли да доведат до нови съкращения на работни места, както предвиждат някои значими банкови институции.

1.8

Действащите лица са много (финансови лобита, големи държави членки, потребители и инвеститори, домакинствата, големи и малки предприятия, сдружения и т.н.) и техните интереси се различават в голяма степен. Вече трябва да е ясна поуката от времето, когато се даваше превес на налаганите от финансовата система правила: общественият интерес трябва да има превес. Затова Комитетът препоръчва да се смени посоката и акцентът да се постави върху общия интерес, по начин, който да балансира интересите на всички заинтересовани страни, тъй като само така реформата може да сработи ефективно.

1.9

ЕИСК изразява убеждението, че за да се гарантира наличието на устойчива финансова система, съществува необходимост от „търпеливи финанси“, при които има отказ от търсенето на краткосрочни печалби на всяка цена в полза на стремеж към дългосрочна ефективност и стабилност. С разглеждания регламент се предлага промяна на бизнес модела.

1.10

ЕИСК смята, че Комисията следва да отдели по-голямо внимание на инвеститорите и работниците, които понастоящем са слабо застъпени в реформата. В дългосрочен план устойчивостта на системата се гарантира от подновяването на доверието, което създава по-сигурна среда както за инвеститорите, така и за работниците, които участват активно в управлението на рисковете.

1.11

ЕИСК счита, че гъвкавостта по отношение на прилагането на регламента е валиден и подходящ принцип. „Биоразнообразието“ (1)в банковия сектор на практика гарантира стабилността и ефективността на системата. При все това ЕИСК отбелязва, че тя не бива да се бърка с произволното прилагане на правилата.

1.12

ЕИСК съветва Комисията да включи в оценката си на въздействието подробен анализ на взаимодействието между ключовите предложения в настоящия регламент и други неотдавнашни инициативи като „пакета ДКИ IV“, Директивата за създаване на рамка за възстановяване и оздравяване на кредитни институции и инвестиционни посредници, Единния механизъм за преструктуриране и др., както и оценка на рисковете от миграция към банки в паралелната банкова система.

1.13

ЕИСК препоръчва да се засилят сътрудничеството и координацията на надзорните дейности между Европейския банков орган (ЕБО) и националните органи, които са добре запознати с пазарите и ще имат основна роля за управлението на новата, реформирана европейска финансова система.

2.   Предложението за регламент

2.1

Според Комисията предложението е важна част от отговора на Съюза на проблемите, произтичащи от банките, които са „твърде големи, за да бъдат оставени да фалират“. То има за цел да попречи на възникването на неконтролирани и неуправлявани рискове в банковата система на Съюза. По този начин ще бъде ограничена експанзията на дейностите с чисто спекулативен характер.

2.2

Предложението за регламент е насочено към предотвратяване на системния риск поради изпадане на големите и взаимосвързани финансови субекти, и в частност на кредитните институции, в затруднено финансово положение или неплатежоспособност, като с него се преследват и следните цели:

(a)

намаляване на поемането на прекомерен риск в рамките на отделните кредитни институции;

(b)

премахване на съществените конфликти на интереси между различните части на дадена кредитна институция;

(c)

недопускане на неподходящо разпределяне на ресурсите и насърчаване на кредитирането на реалната икономика;

(d)

допринасяне за лоялни условия на конкуренция за всички кредитни институции на вътрешния пазар;

(e)

намаляване на пораждащата системен риск взаимосвързаност във финансовия сектор;

(f)

улесняване на ефикасното управление и текущ контрол на кредитните институции, както и на техния ефикасен надзор;

(g)

улесняване на организираното преобразуване и възстановяване на дадена група.

В регламента се съдържат разпоредби за:

(h)

забрана на търгуването с финансови инструменти за собствена сметка;

(i)

обособяване на някои дейности по търгуване с финансови инструменти.

2.3

Използването на други видове допълнителни финансови продукти и услуги (секюритизация, корпоративни облигации, деривати и др.) следва да остане разрешено.

3.   Предварителни съображения

3.1

По оценки на Комисията финансовата криза е струвала на правителствата в ЕС около 1,6 трилиона евро (13 % от БВП на ЕС) под формата на държавни помощи за спасяването на финансовия сектор.

3.2

Концентрацията в банковия сектор е особено висока — 14 европейски банкови групи са финансови институции със системно значение в глобален мащаб, а 15 европейски банкови групи държат 43 % от пазара по размер на активите и представляват 150 % от БВП на ЕС-27, като 65 % от активите се държат от първите 30 групи!

3.3

Финансовата криза, която се зароди в САЩ, но помете като цунами европейската система, се дължи на много фактори, но основните сред тях са поемането на прекомерни рискове, прекомерният ливъридж, неадекватните изисквания по отношение на капитала и ликвидността и сложната архитектура на банковата система като цяло.

3.3.1

През октомври 2012 г. групата „Liikanen“ направи следното изявление: „Необходимо е да се наложи по законодателен път разделяне на определени финансови дейности, характеризиращи се с особено висок риск, от влогонабиращите банки в рамките на банковата група. Подлежащите на разделяне дейности следва да включват търговията за собствена сметка с ценни книжа и деривати, както и някои други дейности, които са тясно свързани с пазарите на ценни книжа и деривати“ (2).

3.4

С този регламент Комисията си поставя за цел да намали степента на риска в банковата система и да постави под контрол всички потенциално спекулативни операции. Той се разглежда във връзка с регламента относно финансирането с ценни книжа (3), който има за цел да повиши прозрачността на т.нар. „паралелна банкова система“. Към края на 2012 г. паралелната банкова система е управлявала активи на стойност 53 трилиона евро в световен мащаб или около половината от активите на международната банкова система, концентрирани най-вече в Европа (23 трилиона евро) и в САЩ (19,3 трилиона евро). Тези стойности са впечатляващи, особено ако бъдат сравнени с БВП на ЕС-28, който не надвиши 13,071 трилиона евро за 2013 г. (по данни на Евростат).

3.5

В Резолюцията McCarthy на Европейския парламент (4) са заложени някои основни принципи, като наред с другото се посочва, че „основният принцип на банковата реформа трябва да бъде постигането на сигурна, стабилна и ефективна банкова система, която отговаря на потребностите на реалната икономика, клиентите и потребителите; (…) структурната реформа трябва да стимулира икономическия растеж, като подкрепя предоставянето на кредити за икономиката, по-специално на МСП и предприятията, започващи дейност, осигурява по-голяма устойчивост срещу потенциални финансови кризи, възстановява доверието и увереността в банките и премахва рисковете за публичните финанси; (…) една ефективна банкова система трябва да доведе до промяна в банковата култура, за да се намали сложността, да се повиши конкуренцията, да се ограничи взаимосвързаността между рисковата и търговската дейност, да се подобри корпоративното управление, да се създаде отговорна система на възнаграждения, да се даде възможност за ефективно преструктуриране и възстановяване на банките, да се укрепи банковият капитал и да се предоставят кредити за икономиката“.

Новият надзор на международните пазари излезе от кризата по-силен, по-задълбочен и най-вече с повече правомощия отколкото преди, с по-малка свобода за субективна преценка и по-големи гаранции за пазара и за крайните потребители.

4.   Основни аспекти на изслушването

4.1

Комитетът е на мнение, че Комисията върви в правилната посока, но счита, че би било полезно да се отбележат някои гледни точки, повдигнати в обсъжданията със заинтересованите страни, които може би не са разгледани достатъчно задълбочено. Поради това ЕИСК насочва вниманието на Комисията и към някои основни въпроси от становищата на различните заинтересовани страни. Те не съвпадат изцяло с гледната точка на ЕИСК, но заслужават да бъдат цитирани вярно.

4.2

Като цяло разглежданата реформа беше приета с одобрение. Всъщност забраната за търгуване с финансови инструменти за собствена сметка и отделянето на традиционните дейности от търговията с финансови инструменти бяха приети от мнозина като подходящи инструменти за ограничаване на спекулациите с финансови продукти и рестартиране на банковото кредитиране, което е основен източник на финансиране за МСП и което беше ограничено в голяма степен от спекулативните политики за търговия с финансови инструменти през последните години.

4.3

При прилагането на реформата е важно да се има предвид многообразието от бизнес модели, така че местните банки да могат да продължат да обслужват местните икономики.

4.4

Моделът на популярните и кооперативните банки заслужава по-специално внимание. Счита се, че реформата не е достатъчно пригодена и пригодяема към тяхната специфична мрежа. По-конкретно се изразява тревога, че реформата може да наруши начина им на действие и ежедневното им присъствие по места в подкрепа на реалната икономика. Затова се препоръчва да се запази специфичният характер и различният начин на действие на тези банки.

4.5

В съчетание с редицата други мерки, предприети от Комисията през последните години, реформата ще доведе до повишаване на прозрачността на единичните операции и на банковата система като цяло, но ще повиши значително и разходите на различните равнища. В този смисъл, по време на дискусията ясно пролича необходимостта от всеобхватна оценка на въздействието на реформите на регулаторните норми във финансовата област, въпреки че сложността на подобна оценка е известна.

4.6

Изразена беше тревога, че както често се случва, тези разходи могат да бъдат прехвърлени на крайните потребители на финансовите услуги. Възникна въпросът дали очакваните положителни въздействия от новите мерки по отношение например на сигурността на банковата система няма да бъдат незначителни в сравнение с отрицателните.

4.7

По отношение на системата за защита на лица, които сигнализират за нарушения (whistle blowers), Комитетът и социалните партньори, които повдигнаха този въпрос, похвалиха Комисията за предвидената от нея система от правила. Беше отправен призив да се даде по-добро определение за „подходяща защита“ (член 30) и да се уточни прилагането на предвидените правила към всички работници, окуражавайки и насърчавайки ги да съобщават за евентуални нарушения.

4.8

По отношение на предвидените санкции (член 28 и член 29) се препоръчва отговорността за евентуални нарушения да бъде установена на равнище институция и да е свързана с управлението, а не с определено лице.

4.9

От друга страна, във връзка със системата на възнагражденията се препоръчва в регламента да бъде включено изрично позоваване на разпоредбите от член 69 на Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ) IV.

5.   Бележки на ЕИСК

5.1

ЕИСК оценява положително заложените в предложението на Комисията мерки и подкрепя избора на регламент като правен инструмент, подходящ за постигането на хармонизация на единния пазар, избягване на регулаторния арбитраж и връщане към банкова система, действаща в услуга на гражданите и обществото, ефективна и продуктивна, подкрепяща реалната икономика, домакинствата, балансираното и устойчиво развитие на обществото, притежаваща дългосрочна визия и знаеща как да съчетава иновации и сигурност.

5.2

ЕИСК подкрепя твърдо последователните реформи, които вече дават първите резултати. Разглежданият регламент е насочен към една от най-сложните и най-чувствителни части на цялата система — устойчивостта и правната структура на финансовите институции, част от които притежават активи, чиято стойност надвишава БВП на много държави членки. Общата стойност на активите на първите десет европейски банки надвишава БВП на ЕС-28 (5) (над 15 трилиона евро).

5.3

Предложеният регламент има за цел да разсече гордиевия възел на размера, взаимосвързаността и сложността на някои институции със системно значение, т.е. такива, които биха могли да предизвикат системна криза. „Твърде големи, за да бъдат оставени да фалират“ се превърна в мантра, с която се оправдават не само действия, представляващи нарушения на основни етични принципи, но и измами и закононарушения, което за съжаление се доказва от неотдавнашните финансови скандали. Тези нарушения се наричат евфемистично „риск от недобросъвестно поведение“!

5.4

Комисар Barnier обяви предложението със следните думи: „Нашата цел е да избегнем съществуването на банки, които са твърде големи, за да бъдат оставени да фалират, твърде скъпи за спасяване, твърде сложни за преструктуриране“.

5.5

ЕИСК счита, че предложените мерки са подходящи стъпки в посока намаляване на риска от необходимостта данъкоплатците да се намесват, за да спасяват банки в затруднение. След редицата спасявания на проблемни банки ЕИСК предупреди за опустошителните последици от това за държавния дълг, а оттам и за отрицателните въздействия от една неизбежна рецесия. За съжаление тези прогнози се сбъднаха и последиците от тях бяха още по-тежки от предвидените поради невероятните грешки по отношение на въздействието на нарастващия брой политики за намаляване на бюджетния дефицит, дължащи се или на национални изисквания, или на късогледа и неправилна политика на Съюза, който така и не разбра, че са необходими гъвкави действия и компенсиращи мерки за борба с рецесията.

5.5.1

Едва сега можем да оценим вредите, нанесени от тази политика, и трябва да признаем, че единствено поради разумното управление на еврозоната от Европейската централна банка беше избегнато най-лошото и беше спасено еврото, а оттам и самия ЕС. Ако предупрежденията на ЕИСК бяха чути, голяма част от тези вреди можеха да бъдат избегнати!

5.6

Комисията правилно възлага на Европейски банков орган (ЕБО) решаваща роля за целите на този регламент. В случай на необходимост от приемане на някои от решенията, предвидени в настоящото предложение, ще бъдат проведени консултации с ЕБО. Освен това ще му бъде възложено да изготви проекти на регулаторни технически стандарти и технически стандарти за изпълнение и да информира чрез доклади Комисията за прилагането на регламента. ЕИСК неведнъж е посочвал, че Комисията не възлага достатъчно голяма роля и ресурси на този важен орган, въпреки несъмнения му експертен опит.

5.7

През 1999 г. САЩ прие закон за отмяна на Закона Glass-Steagall и по-специално за премахване на разделението между търговски и инвестиционни банки. За съжаление това катастрофално решение на администрацията на САЩ беше възприето и от ЕС. ЕИСК отбелязва, че с настоящите разпоредби се връща разделението между тези две области на дейност и се отива дори по-далеч, тъй като те забраняват — с няколко изключения — влогонабиращите кредитни институции да извършват инвестиционна дейност за собствена сметка и да притежават активи за търгуване.

5.7.1

Изключително важно е ЕС да работи в тясно сътрудничество с трети страни, особено със САЩ, за приемане на общ значим подход към регламента. ЕИСК приканва Комисията да засили международното сътрудничество.

5.8

Предложението за регламент предоставя на съответните органи голяма свобода на преценка. Изключително важно е те да предприемат действия и да правят оценките си въз основа на ясни, хармонизирани и предвидими критерии, определящи кога една банка не може да продължи да управлява високите си равнища на търговски риск. Без обща референтна рамка рискът от субективно тълкуване би могъл да доведе до въздействия, противоположни на желаните и съответстващи на член 114 от ДФЕС.

5.9

ЕИСК приветства окончателното решение на Комисията да избере последващо, а не предварително разделяне на пазарната и другата търговия за собствена сметка. Затова правилно поверените на ЕБО технически стандарти са от основно значение. С оглед на прилагането на разпоредбите в областта на преобразуването и по-специално на създаването на одобрения през декември 2013 г. от Съвета по икономически и финансови въпроси орган по преобразуване, ЕИСК настоява за незабавно приемане на процедури за съгласуване и определяне на отговорностите на всички национални и европейски органи, за да се избегне рискът от дублиране на решения или, още по-лошо, от противоречащи си тълкувания и оценки на различните компетентни органи. След създаването на единния механизъм за преструктуриране на банки той трябва да започне да изгражда механизма и да участва заедно с ЕБО в изготвянето на техническите стандарти.

5.10

ЕИСК не споделя критиките, отправени към Комисията, във връзка с относителната важност на дейностите, които биха могли да бъдат предмет на разделяне. В някои кредитни институции тяхната тежест беше толкова значителна, че липсата на конкретни правила ги излагаше на изключително висок риск, който би могъл да доведе до системна криза, много по-тежка от тази, която настъпи в действителност, с предсказуеми катастрофални последици за платежната система и за икономиката като цяло. Катастрофата беше избегната единствено чрез вливането на огромни суми свежи пари за сметка на гражданите и демонстрирания от ЕЦБ капацитет за реакция.

5.11

ЕИСК приветства и изразява подкрепа към Комисията за включването в правилата на изрична разпоредба за защита на професионалистите от финансовия сектор, изложени на изключително сериозни последици в случай на огласяване на нередности в интерес на обществеността, за което биват подлагани на тормоз, а в някои случаи дори и уволнявани. Този вътрешен мониторинг, наричан „сигнализиране на нередности“ (whistleblowing), трябва да се насърчава и подкрепя. Нормативната уредба често не се спазва, заобикаля се или направо се нарушава, което излага банковите институции и техните служители на неизмерими рискове. Разкриването на неотдавнашните случаи на нарушаване на всички норми и закони, понякога от известни и уважавани фирми, стана възможно само с активното участие на работещите в тях!

5.11.1

ЕИСК призовава Комисията да разработи специфичен мониторинг на задълженията на държавите членки да приемат законодателство, осигуряващо подходяща защита, и да представи, в рамките на две години от влизането на регламента в сила, доклад по този въпрос.

5.12

ЕИСК е наясно с проблемите, свързани с отношенията с трети страни, по-специално по отношение на реципрочността и спазването на разпоредбите от всички институции, работещи на територията на Съюза. Комитетът счита, че подходът на Комисията е балансиран и подкрепя нейното предложение. ЕИСК призовава за по-нататъшно засилване на сътрудничеството със САЩ, по-конкретно по отношение на регулирането на финансовата област, с цел изграждане на възможно най-хомогенни системи, решаващи еднаквите проблеми по еднакъв начин.

5.13

ЕИСК приветства също така факта, че един от аспектите, върху които неведнъж е акцентирал в миналото, започва да намира подходящ отговор в регламентите на Комисията, а именно административните санкции, тъй като наказателните санкции не попадат в обхвата на дейността на Комисията. Предложенията на Комисията изглеждат пропорционални, подходящи и възпиращи.

5.14

ЕИСК неведнъж е изразявал резерви по отношение на използването на делегирани актове. Въпреки че признава значението на адаптирането на разпоредбите с течение на времето, ЕИСК отбелязва, че системата на делегираните актове въвежда елементи на несигурност, което не е препоръчително в тази област.

Брюксел, 9 юли 2014 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Henri MALOSSE


(1)  ОВ С 100, 30.4.2009 г., стр. 84.

(2)  http://ec.europa.eu/internal_market/bank/docs/high-level_expert_group/report_en.pdf

(3)  COM(2014) 40 final.

(4)  http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//NONSGML+COMPARL+PE-506.244+01+DOC+PDF+V0//BG&language=BG (2013/2021(INI).

(5)  http://www.relbanks.com/top-european-banks/assets


16.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 451/51


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията — Пътна карта за завършване на единния пазар за доставка на колетни пратки — Повишаване на доверието в услугите по доставка и насърчаване на продажбите онлайн“

COM(2013) 886 final

(2014/C 451/08)

Докладчик:

г-жа Rondinelli

На 16 декември 2013 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Съобщение на Комисията — Пътна карта за завършване на единния пазар за доставка на колетни пратки — Повишаване на доверието в услугите по доставка и насърчаване на продажбите онлайн“

COM(2013) 886 final.

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 23 юни 2014 г.

На 500-ата си пленарна сесия, проведена на 9 и 10 юли 2014 г. (заседание от 10 юли), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 107 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 6 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства пътната карта за завършване на единния пазар за доставки на продукти, продавани онлайн, която представлява елемент с голям потенциал по отношение на развитието и заетостта. Ефективните и надеждните услуги за доставка представляват съществен стълб за насърчаване на електронната търговия и за укрепване на доверието между продавачи и купувачи.

1.2

Според ЕИСК завършването на вътрешния пазар на доставка на стоки и премахването на съществуващите значителни разлики между очакванията и действителните защита и наличие изискват: солидарна отговорност, проследяемост и разпознаваемост; оперативна съвместимост и достъп до по-широк избор на цялата територия на ЕС — включително островите; сигурност на правата и задълженията на заинтересованите страни — по-специално МСП и потребителите — особено за подаване на жалби и връщане на покупката; просто и сравнимо събиране на данни; стабилно социално и образователно измерение.

1.3

ЕИСК потвърждава (1), че освен на желателни доброволни споразумения и кодекси тази цел би трябвало да се основава на европейска минимална регулаторна рамка, която по ефективен и гъвкав начин може да даде отговор на непреодоляните пропуски на пазара, които намаляват мотивацията на потребителите и МСП да участват в електронната търговия, и може да разреши проблемите, свързани с:

съвместна отговорност на операторите по цялата верига на онлайн продажбите;

проследяемост и разпознаваемост на доставките;

изрично спазване на европейските стандарти за защита на личните данни;

прозрачно предлагане за избор между няколко варианта на доставка;

общи концептуални определения и пълна оперативна съвместимост;

достъпност и универсалност на услугата на умерена цена;

събиране на сравними и структурирани статистически данни, опростени за по-малките оператори;

задължение за еднакво прилагане на облагането с ДДС;

взаимно трансгранично признаване на мрежовите системи на националните центрове за разрешаване на проблеми и системите ОРС/ДАРС (2);

задължение за зачитане на справедливи условия на труд;

прозрачност по отношение на условията и цените на услугите;

постоянно професионално обучение на персонала;

санкции за неспазване на задължения, констатирано със система за предупреждение RAPEX — IMI (3);

създаването на европейски етикет за надеждност, основан на технически и регулаторни стандарти въз основа на мандат, възложен на CEN (4), който да установи показатели за качество;

мерки за подпомагане на малките и средните предприятия по отношение на опростяването и на достъпа до пазара и на интернет платформи при равни условия.

1.4

ЕИСК отправя искане в пътната карта да бъдат определени точни срокове и график за прилагане на мерките, както по отношение на стандартите, така и на саморегулирането, за да се оптимизира степента на доверие между всички участници и, по-специално, на европейските граждани, при пълно зачитане и защита на техните права.

1.5

ЕИСК отправя искане в Пътната карта да бъдат предвидени други две допълнителни мерки, една по отношение на достъпността на услугата на умерена цена и една, свързана със социалното измерение на пазара.

1.6

ЕИСК препоръчва на Комисията, ЕП и Съвета да следят:

европейска регулаторна рамка да позволява на всички оператори от сектора да получат достъп до единния пазар на доставките на колетни пратки и да гарантира, че ще се наблегне особено на проблемите, свързани с универсалността на услугата на умерени цени най-вече в периферните, планинските, островните и необлагодетелстваните зони;

липсата на подробна и съпоставима статистическа рамка за веригата от поръчката онлайн до трансграничната доставка на продуктите да бъде утвърдена с опростени процедури на принципа one size fit all (универсално решение);

за създаването на обща и отворена структура на базата на общо одобрени определения с подкрепата на всички заинтересовани лица, особено МСП, за оперативно съвместимо управление на лесни за ползване интерактивни интернет платформи, под контрола на Европейската комисия (ЕК);

да се дават ясни насоки по отношение на финансовите инструменти на Общността в областта на: научните изследвания и технологичните иновации, околната среда и климата, енергетиката и транспорта, новите професионални умения и обучението, сближаването, територията и по-малките предприятия;

за предоставянето на адекватна подкрепа за МСП при прилагането на пътната карта с конкретни мерки и подходящи ресурси за насърчаване на тяхното участие на равни начала в електронната търговия;

в духа на „Small Business Act“ да се изготвят нормативни актове в съответствие с проблемите на МСП от целия транспортен и логистичен сектор, с принос от референтните организации на МСП;

да се подемат спешни действия с мандат, възложен на CEN за разработване на стандарти за показатели за качеството за европейски етикет за безопасност и качество на доставките на продукти, за да се осигури качество, надеждност, устойчивост и социални гаранции и гаранции за сигурност;

да се осигури солидно и последователно социално измерение, което да е в състояние да гарантира широк секторен социален диалог на европейско равнище; достъпът до подходящи възможности за обучение и професионална преквалификация; справедливи и достойни условия на труд и заплащане; премахване на несигурната и недекларираната работа, срещана най-вече в случаите на възлагане на крайните операции от работата (т. нар. „последна миля“) на подизпълнители.

1.7

ЕИСК отправя искане ЕК да представи — с подкрепата на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) — двугодишен доклад относно заетостта и условията на труд в сектора, условията на потребителите и операторите по цялата верига и техните перспективи за развитие, който да бъде представен на ЕИСК, Парламента (ЕП), Съвета и социалните партньори.

2.   От Зелената книга към Пътната карта

2.1

В Европа електронната търговия представлява потенциална движеща сила за икономически растеж и растеж на заетостта, оценяван на над 10 % годишно между 2013 и 2016 г (5). 45 % от гражданите на ЕС са пазарували онлайн през последните 12 месеца и потвърждават, че по-голямата част от проблемите произтичат от доставките или от закъсненията в доставките (6).

2.2

ЕК идентифицира (7)„основните пречки пред единния цифров пазар и план за действие за премахването им“, но „10 % от хората не купуват по интернет (8), тъй като се безпокоят от цената на услугите за доставка, особено при трансграничните доставки, и качеството на услугата“.

2.3

В становището си относно Зелената книга (9) ЕИСК призова за директива за определяне на режимите на съвместна отговорност на операторите, проследяемост и разпознаваемост на доставките, задължение за предлагане на повече варианти на доставка, европейска мрежа от национални центрове за разрешаване на проблемите, задължения за справедливи условия на труд и прозрачност по отношение на условията и цените.

2.4

Дебатът относно Зелената книга беше последван през декември 2013 г. от съобщението относно пътната карта за завършване на единния пазар за доставка на колетни пратки за продажбите онлайн (10).

2.5

Според наскоро проведени проучвания в световен мащаб (11), най-проблематичните фактори за развитието на електронната търговия „предприятие до потребител“ (B2C) са:

невъзможността за незабавна информация относно вариантите на доставка и сигурността относно общите разходи за пазаруване онлайн;

невъзможността да се получи актуална информация за етапа на доставката на пратките и тяхната проследяемост;

продължителността на доставките и/или липсващо указание/гъвкавост за срока на доставката;

сложното и скъпо управление на връщането или замяната на стоките;

недостатъци в обслужването на клиента след продажбата с лице за връзка в реално време.

2.6

ЕК посочва, че все още липсват „съответните пазарни данни за националните и трансграничните потоци от колетни пратки от всички доставчици на пощенски услуги, които действат на пазарите за колетни пратки между предприятия и между предприятия и потребители, в т.ч. посредници, консолидатори и алтернативни оператори (12).

2.7

Различни проучвания потвърждават, че „потенциалът за действия в разрез с конкуренцията изглежда по-голям в някои сегменти на пощенските услуги спрямо други, поради което изглежда по-подходящо поставянето им под регулаторен контрол, като например: ....пазарът на услугите между предприятия и потребител спрямо услугите между предприятия; трансграничните услуги спрямо вътрешните пощенски услуги“ (13).

2.8

ЕИСК изразява задоволството си, че значителна част от заключенията, посочени в становището относно Зелената книга, са взети предвид. Всъщност Съветът (14) и ЕП (15) призоваха ЕК да идентифицира настоящите пречки пред услугите за трансгранични доставки и да предприеме подходящи мерки за справяне с тях. ЕП също изрази желание (16) за достъпни, икономически обосновани, ефективни и висококачествени услуги за доставка и платформи за сътрудничество и обмен на информация между операторите по доставка с бързо управление и при минимални разходи за жалби и спорове.

3.   Общи бележки

3.1

ЕИСК смята, че за наличието на свободен и отворен вътрешен пазар е важно да се възстанови доверието на МСП и онлайн потребителите чрез оперативно съвместими мрежи и системи за бърза и евтина обработка, в подходяща рамка за регулиране и саморегулиране, приета от всички оператори по веригата, като се избягва ненужно свърхрегулиране. По тази причина Комитетът отправя искане Пътната карта да бъде прилагана в определени срокове съгласно предвидения 18-месечен график.

3.2

ЕИСК смята, че ЕС трябва да пристъпи към завършването на единния пазар на доставките на колетни пратки като гарантира бързина, качество, надеждност и умерени цени за защита на потребителите, работниците и служителите и всички оператори, включително МСП от секторите на електронната търговия, транспорта и логистиката, като се справи с настоящите недостатъци и проблеми на единния пазар.

3.3

Все пак, ЕИСК очакваше в съобщението изрично да се спомене и положението на необлагодетелстваните в географско отношение региони като островите, най-отдалечените и планинските региони, тъй като Комитетът разбира, че пред тези региони стоят специфични предизвикателства, трудни за преодоляване, които са свързани най-вече с икономическата осъществимост: един действително цялостен единен пазар за доставка на колетни пратки може да бъде постигнат единствено ако на тези региони се обърне нужното внимание и се извършат необходимите действия.

3.4

Според ЕИСК рамката на предложените действия се основава главно на доброволни процеси на саморегулиране, на регулирането на националните пощенски услуги и на действието на Групата на европейските регулатори на пощенски услуги, както и на принципите на правилно прилагане на вече действащото европейско законодателство, без да се посочват единна рамка за всички оператори и без да се определят конкретни срокове в рамките на посочените 18 месеца.

3.5

ЕИСК отбелязва, че в Пътната карта наред с процесите на саморегулиране все още не е предвидена необходимостта от една директива — за каквато ЕИСК (17) вече е отправял искане — която да може да даде пълен, последователен и консолидиран отговор на изискванията за завършване на вътрешния пазар на трансгранични доставки за всички оператори от сектора.

3.6

Комитетът смята, че ЕС трябва да предвиди европейско решение под формата на насърчаване на саморегулирането и регулирането за справяне с нерешените проблеми на пазара и за осигуряване на защита на потребителите и МСП (В2В), свързани с:

съвместната отговорност на всички оператори по цялата верига на онлайн продажбите по отношение на купувача;

задължението за пълна проследяемост и разпознаваемост на доставките;

изричното спазване на правилата за сигурност и защита на личните данни, бившата Директива 95/46/ЕО;

задължение за предоставяне на прозрачен избор между няколко варианта на доставка;

задължението за общи концептуални определения и пълна оперативна съвместимост;

задължението за универсалност на услугата на умерена цена за всички оператори от свободния пазар при отчитане на съответните действащи европейски разпоредби, включително директивите относно пощенските услуги и другите подходящи нормативни разпоредби на ЕС;

събирането на сравними и структурирани статистически данни;

задължение за еднакво прилагане на облагане с ДДС;

взаимното трансгранично признаване на мрежовите системи на националните центрове за разрешаване на проблеми и системите ОРС/ДАРС;

задължението за зачитане на справедливи условия на труд;

задължението за прозрачност по отношение на условията и цените на услугите;

задължение за непрекъснато професионално обучение на персонала, за гарантиране на професионализъм по отношение на въвеждането на нови технологии в сектора;

санкции за неспазване на задълженията, разкривано и чрез системата за предупреждение RAPEX — IMI, и наказания въз основа на показатели за качество;

мерки в полза на МСП по отношение на административното и бюрократичното опростяване, за пазарен достъп и участие в съвместното определяне на общи приложения на нови технологии и интернет портали и платформи.

3.7

Въпреки че предложенията се отнасят до съвместимостта с финансовата рамка на ЕС за периода 2014 — 2020 г. ЕИСК смята, че Пътната карта не може да не съдържа изрични инструкции по отношение на подходящите финансови инструменти на Общността за:

научни изследвания и технологични иновации („Хоризонт 2020“, програмите „Галилео“, ISA и Програмата в областта на цифровите технологии) за оперативна съвместимост, проследяемост и безопасност;

околната среда и климата, енергетиката и транспорта (VII програма за околната среда, Рамката за 2030 г. в областта на енергетиката и климата и действието „Емисии на ПГ от транспорта в ЕС: пътища към 2050 година II“ — за въздействието върху „последната миля“;

МСП: с мерките на ЕИБ за иновативни предприятия, програмата COSME и всичките налични европейски ресурси за конкурентоспособността на равни начала с другите оператори;

териториалното сближаване (новия програмен период за структурните фондове за периода 2014–2030 г. и действията по отношение на островните, селските и най-отдалечените райони);

заетост и образование („Програма за нови умения и работни места;“„Европейска програма за потребителите — насърчаване на доверието и растежа“, „Еразъм плюс“ за периода 2014 — 2020 г.; образование и обучение).

3.8

ЕИСК препоръчва на ЕК да пристъпи към възлагането на мандати на Европейския комитет по стандартизация (CEN) за изготвяне на европейски технически регулаторни стандарти с цялостното участие на всички заинтересовани страни, по-специално МСП, и потребителите, и смята, че съществува необходимост от разработването на показатели за европейски етикет за безопасност и качество на доставките, за да се гарантира качество, надеждност, устойчивост и социални гаранции и гаранции за сигурност.

4.   Специфични бележки

4.1

ЕИСК предвижда необходимостта от две допълнителни действия, свързани с гарантирането на достъпността и със социалното измерение на пазара.

4.1.1   Действие — достъпност до пазара и възможност за ползване на умерени цени

4.1.1.1

ЕИСК отправя искане при предоставянето на етикета за качество да бъде предвидено задължението да се гарантира достъп до пазара и възможност за ползване на услугите на умерени цени в целия ЕС. ЕИСК изразява разочарованието си от факта, че на периферните и островните райони не е обърнато специално внимание и затова очаква новият регламент да обхване регионите, които са уязвими в географско отношение на пазара на електронната търговия, тъй като в тези региони живее значителен процент от европейските граждани.

4.1.1.2

Според ЕИСК е необходимо всички оператори да получат пълен достъп до информационните структури и ресурси, използвани при предоставянето на услуги за доставка, с цел защита на интересите на потребителите и/или насърчаване на ефикасна конкуренция.

4.1.1.3

ЕИСК отправя искане ЕК да преразгледа съобщението от 1998 г. (Notice 1998) относно прилагането на правилата на конкуренцията към сектора в светлината на промените в регулаторната и пазарната сфера, които се отразяват на трансграничните услуги и стандартните разходи, с оглед на по-либерални и разходно ориентирани политики (18), при зачитане на разпоредбите на протокол 26 към Договора от Лисабон, по-конкретно що се отнася до универсалния достъп и достъпните цени на услугите от общ икономически интерес.

4.1.2   Действие — социално измерение на пазара

4.1.2.1

ЕИСК отправя искане да бъде осигурено стабилно и последователно социално измерение, което, заедно с усилията за иновации, популяризирани от предприятията в съответните сектори, да е в състояние да гарантира високо качество и професионализъм на заетостта, благодарение и на достъпа до подходящи възможности за обучение и професионална преквалификация.

4.1.2.2

ЕИСК потвърждава изискването за справедливи и достойни условия на труд и заплащане, за да се премахне несигурния и недеклариран труд, особено в случаите на възлагане на подизпълнител в „последната миля“, и подчертава разпоредбите от Регламент ЕС № 1071/2009 относно достъпа до професията, Решение 2009/992/ЕС и Регламент ЕС № 1213/2010, с които се установява дефиниция за „трудово правоотношение“, даваща възможност за вземане на мерки за борба с фиктивната самостоятелна заетост, както се припомня в неотдавнашно становище на ЕИСК (19).

4.1.2.3

ЕИСК препоръчва да се постави началото на широк европейски социален диалог с участието на социалните партньори, представляващи секторите от цялата верига на продажбите онлайн и доставката на колетните пратки (търговски, пощенски, транспорт и логистика), в който да се обсъдят въпросите, свързани с условията на заетост и труд, перспективите за развитие, иновации и оползотворяване на човешките ресурси.

4.1.2.4

ЕК трябва да изготви, с подкрепата на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд, двугодишен доклад относно условията на наемане на работа и на труд в сектора и перспективите за развитие, който да бъде изпратен на ЕИСК, ЕП, Съвета и социалните партньори.

4.2   Мярка 1: Информация за потребителите относно характеристиките и цената на доставка и връщане

4.2.1

ЕИСК смята, че доброволните кодекси на поведение и обмен на добри практики представляват допълнително осъществимо решение на равнището на ЕС само ако бъдат разработени и приети от всички заинтересовани страни на пазара на онлайн продажбите и в съответствие с европейска регулаторна рамка, която да регламентира всички аспекти, свързани с трансграничните доставки на продукти, закупени онлайн, да защитава потребителите, малките оператори и МСП, при равни условия и без да им налага труднопоносими тежести.

4.3   Мярка 2: Информация на електронните търговци на дребно относно услугите по доставка

4.3.1

Съществува риск разработването на общи определения за основните понятия на услугите по доставка от страна на операторите и онлайн търговците на дребно без участието на представители на потребителите и МСП да пренебрегне важни елементи за избора на потребителите и да ограничи гамата от предлагани възможности.

4.3.2

ЕИСК призовава за съвместно определяне с участието на всички заинтересовани страни, на обща отворена интерактивна структура по примера на проекта e-Freight  (20).

4.3.3

ЕИСК призовава Комисията да гарантира контрола на правилното управление на интернет платформите въз основа на удобни за потребителите предварително определени обективни критерии в регулаторната рамка, изисквана от ЕИСК.

4.4   Мярка 3: Прозрачност на пазарите за доставка, интегрирани услуги и стандарти за качество

4.4.1

Митническите, пощенските, данъчните и финансовите органи и търговският сектор трябва да се справят с липсата на подробна и съпоставима статистическа рамка относно веригата на операции и заинтересовани субекти — от поръчката онлайн до трансграничната доставка на продукти — чрез събиране от всички доставчици на услуги, работещи на пазара, на подходящи хомогенни и съпоставими данни за трансграничните потоци, осигуряването на универсални услуги, извършените услуги и разглеждането на жалбите.

4.4.2

Събирането на данните трябва да бъде на принципа на „универсалността“, без бюрократични тежести и дублиране. ЕК би трябвало да извърши оценка на възможностите и разходите, свързани с евентуална фиксирана евтина застраховка на транснационалните доставки, свързана с получаването на европейски етикет за качество.

4.5   Мярка 4: Оперативна съвместимост на процедурите по доставка на колетни пратки

4.5.1

Операторите по доставката и електронните търговци на дребно следва да осъществяват доброволни решения за свързване на информационните системи и отворените интерфейси с ефикасна и евтина система за доставки и връщане на продукти в „последната миля“.

4.5.2

ЕИСК счита обаче, че това развитие следва да бъде направено въз основа на критериите за оперативна съвместимост, предварително определени в обща регулаторна рамка.

4.6   Мярка 5: Подобряване на защитата на потребителите

4.6.1

ЕИСК подкрепя инициативата за предоставяне на CEN на мандати за стандартизация, както и тази за изготвяне на насоки за пълно и еднакво прилагане на Директива 2011/83/ЕС, адресирани към държавите членки за насърчаване на по-активното използване на алтернативни механизми за разрешаване на спорове в рамките на Директива за АРС 2013/11/ЕС.

4.6.2

ЕИСК смята за недостатъчно, че разрешаването на проблема с рекламациите следва да се опира единствено на факта, че „Операторите по доставка, електронните търговци на дребно и потребителските асоциации следва (съвместно) да: осигурят по-доброто си сътрудничество по отношение на разглеждането на рекламации и системите за защита на правата на потребителите“. ЕИСК приветства това сътрудничество при условие че това се извършва в рамките на обща правна рамка.

Брюксел, 10 юли 2014 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Henri MALOSSE


(1)  ОВ С 161, 6.6.2013 г., стр. 60.

(2)  ОРС (англ. ODR): онлайн решаване на спорове, ДАРС (ADR): директива за алтернативно разрешаване на спорове.

(3)  IMI: Информационна система за вътрешния пазар.

(4)  Европейски комитет по стандартизация.

(5)  MEMO-13-1151, ЕК.

(6)  Вътрешен пазар — специално проучване на Евробарометър 398, октомври 2013 г.

(7)  COM(2011) 942 final, 11.1.2012 г.

(8)  Евростат, проучване относно семействата от 2009 г.

(9)  ОВ С 161, 6.6.2013 г., стр.60.

(10)  COM(2013) 886 final.

(11)  Световно проучване на UPS „Пулсът на купувача онлайн“ (Pulse of the Online Shopper) от 2013 г.

(12)  COM(2013) 886 final.

(13)  Окончателен доклад на WIK Consult от август 2013 г.

(14)  Заключения на Съвета по конкурентоспособността, Управление на единния пазар и на единния цифров пазар, 30 май 2012 г.

(15)  Резолюция на ЕП от 4.2.2014 г. (2013/2043(INI), 11.12.2012 г. и 4.7.2013 г.

(16)  Резолюция на ЕП от 4.2.2014 г.

(17)  Вж. бележка под линия № 1.

(18)  Съвместна позиция на ЕС и САЩ в Кръга преговори от Доха на СТО, 2006 г.

(19)  ОВ С 161, 6.6.2013 г., стр. 14.

(20)  Проектът „e-Freight“ 2010-2014 г. от Седмата рамкова програма на ЕС за научни изследвания, в който участват 31 партньори от 14 страни, има за цел да свърже в мрежа всички субекти, които работят в логистиката посредством лесни за ползване интерактивни интернет платформи. Сред препоръките: „Европейската комисия следва да приеме директива или сходен документ във възможно най-кратък срок, с който да се гарантира, че интерфейсът на новосъздадените национални гишета за обслужване използва Common Reporting Schema (CRS), разработен по проекта „e-Freight“, като входящ формат“.


ПРИЛОЖЕНИЕ

към СТАНОВИЩЕ на Европейския икономически и социален комитет

Следните изменения, получили най-малко една четвърт от гласовете, бяха отхвърлени по време на обсъжданията (член 39, параграф 2 от Правилника за дейността):

Параграф 1.6

се изменя, както следва:

„ЕИСК препоръчва на Комисията, ЕП и Съвета да следят:

европейската регулаторна рамка, включително и директивите за пощенските услуги, да гарантира достъп до пазара на доставките и гарантира особено да се наблегне на отделянето на особено внимание на проблемите, свързани с универсалността на услугата на умерени цени най-вече в периферните, планинските, островните и необлагодетелстваните зони; (...)“

Резултат от гласуването:

Гласове „за“

:

35

Гласове „против“

:

67

Гласове „въздържал се“

:

10


16.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 451/59


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно докладването и прозрачността при сделките за финансиране с ценни книжа“

COM (2014) 40 final — 2014/0017 (COD)

(2014/C 451/09)

Докладчик:

г-н Iozia

На 25 февруари 2014 г. Европейският парламент, и на 27 март 2014 г. Съветът, решиха, в съответствие с член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно докладването и прозрачността при сделките за финансиране с ценни книжа“

COM(2014) 40 final — 2014/0017 (COD).

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 23 юни 2014 г.

На 500-ата си пленарна сесия, проведена на 9 и 10 юли 2014 г. (заседание от 9 юли), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 183 гласа „за“ и 3 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

ЕИСК приветства предложението за регламент, представено от Комисията, което, заедно с проекта за регламент относно „банковата реформа“, с който е тясно свързано, има за цел да приложи набор от мерки, насочени към повишаване на прозрачността и устойчивостта на европейската финансова система, в рамките на сделките за финансиране с ценни книжа (СФЦК).

1.2

Повишаването на информационната симетрия на пазара, наблюдението на риска при текущите операции и намаляването на броя на непрозрачните и нерегламентирани банкови операции са от основен интерес за пазара и икономиката като цяло.

1.3

В това отношение ЕИСК отбелязва, че названието „паралелна банкова система“ е подвеждащо и създава ненужно объркване в широката общественост. Паралелни са някои банкови операции, които се извършват от банкови и небанкови субекти, а не банките като такива или още повече финансовите институции, тъй като участниците в този специфичен пазар често не са с банков произход, като например хедж фондовете, държавните фондове и финансовите дружества, специализирани в областта на фондовете на паричния пазар или на структурирани и сложни деривати. Всички оператори са известни, това, което не е известно на държавата, са някои от техните нерегулирани сделки.

1.4

ЕИСК подчертава значението на настоящия регламент, който дава възможност да се хвърли светлина върху промените на пазара, областите на прекомерен риск, които могат да помогнат на органите за надзор на пазара непрекъснато да наблюдават положението и да предприемат превантивни действия за намаляване на дейностите, оценени като прекалено рискови като цяло. Поради тези причини разглежданият регламент от една страна разкрива на пазара информация, която досега не е била налична, и от друга, предлага на органите допълнителен инструмент за анализ и знания.

1.5

Също толкова важно е регулирането на дейностите по повторно ипотекиране, т.е. временното използване на поверените ценни книжа. Задължението за получаване на съгласие от инвеститора, собственик на ценните книжа, позволява да се избегне поемането на рискове, които са предвидени и посочени в договора само в общи линии. Рискът от контрагента се превръща в основен елемент за оценка и позволява да се избегне или най-малкото силно да се ограничи присъствието на не особено надеждни оператори. Всичко това е благоприятно за общата устойчивост на системата като цяло и на субектите с по-голямо присъствие на пазара.

1.6

Предвид всичките инициативи, предприети от Комисията за връщането на финансовата система към естествената ѝ роля на двигател на икономиката и благоденствието на домакинствата и предприятията, ЕИСК смята, че е дошъл моментът за лансиране в Европа на голям „Социален пакт за устойчиво финансиране“, в който всички заинтересовани страни да участват в предефинирането на целите и инструментите. Сривът на репутацията на банките, който личи в многобройните проучвания на общественото мнение и анкети през последните години, би трябвало да насърчава всички участници окончателно да обърнат страницата и да станат по-отворени за дебат с обществото. Домакинствата, предприятията, гражданите, работниците и обществото като цяло изискват ефикасна и надеждна финансова система, която да допринася за развитието и заетостта със силен акцент върху социалното и екологичното въздействие на инвестициите.

1.7

ЕИСК признава значителните усилия, които Комисията полага, за да изпълни обещанията да представи 48 законодателни мерки, включени в работната програма за изготвяне на нови нормативни актове. Работата, извършена от ГД „Вътрешен пазар“ със сигурност е много важна по отношение на качеството и количеството, в една много трудна обстановка. Баланс и ефективност са възприетите насоки за работа. ЕИСК счита, че дейностите на Комисията в тази област са успешни и ги приветства, като оценява по-специално признаването от Комисията на сериозните „пропуски в нормативната уредба, неефективен надзор, непрозрачни пазари и прекомерно усложнени продукти“.

1.8

ЕИСК счита, че с приемането на регламента рискът от регулаторен арбитраж става твърде малък и настоятелно призовава Комисията да продължи да се стреми към свеждане до минимум на нерегулираните операции в периферията на европейската финансова система.

2.   Предложението на Комисията

2.1

Предложението цели да подобри прозрачността на сделките за финансиране с ценни книжа (СФЦК (1)), главно по следните три начина:

мониторинг на системните рискове, свързани със СФЦК: предлаганият регламент изисква всички СФЦК да се докладват в централна база данни. Това ще позволи на надзорния орган да набелязва по-добре връзките между банките и структурите в паралелната банкова система и ще даде възможност да се хвърли светлина върху някои операции за набиране на средства, извършвани от последните;

оповестяване на информация на инвеститорите, чиито активи са използвани в СФЦК: съгласно предложението СФЦК, извършвани от инвестиционни фондове или други подобни структури, ще бъдат описвани в подробни доклади. Това би дало възможност за подобряване на прозрачността по отношение на инвеститорите, които по този начин ще могат да вземат по-осъзнати инвестиционни решения;

дейности по повторно ипотекиране: регламентът предвижда подобряване на прозрачността при повторно ипотекиране (всяка употреба на обезпечението от получателя, за собствени цели, преди изпадане в несъстоятелност) на финансовите инструменти чрез определянето на минимални условия, които трябва да бъдат изпълнени от заинтересованите страни, включително писмено споразумение и съгласие преди повторното ипотекиране. Това би довело до ситуация, при която клиентите или контрагентите дават съгласието си преди да се извърши повторно ипотекиране на обезпечението. Освен това те ще вземат това решение въз основа на ясна информация за рисковете, които тази сделка може да носи.

3.   Въведение

3.1

Заедно с предложението за структурна реформа на банковия сектор в ЕС, Комисията предложи и допълнителни мерки, насочени към увеличаване на прозрачността на сделките за финансиране с ценни книжа (СФЦК) и възпрепятстване на банките да заобикалят някои правила, прехвърляйки тези дейности към паралелната банкова система. Това е едно от основните притеснения на Комисията.

3.2

Сделките за финансиране с ценни книжа (СФЦК) включват различни видове сделки, които имат сходни икономически последици. Основните СФЦК са заемането на ценни книжа и репо сделките.

3.3

Заемането на ценни книжа се дължи главно на пазарното търсене на конкретни ценни книжа и се използва, например, за къси продажби или за сетълмент. Репо сделките/обратните репо сделки (Repos/reverse repо) като цяло са мотивирани от необходимостта за вземане или отпускане на парични заеми по безопасен начин. Тази практика се състои в покупка/продажба на ценни книжа срещу пари в брой, при предварителна уговорка за последваща покупка или продажба на ценните книжа на предварително определена цена на посочена бъдеща дата.

3.4

СФЦК се използват от управителите на фондове за получаване на допълнителни печалби или финансиране. Репо сделките, например, често се използват за набиране на средства за нови инвестиции. Същевременно обаче тези сделки създават нови рискове или риск от контрагента и риск, свързан с ликвидността. Като цяло само част от допълнителните печалби се предоставят на фонда, но пълният риск от контрагента се поема от инвеститорите на фонда. Поради това прибягването до тези сделки може да доведе до значителна промяна на съотношението между риск и възвръщаемост.

3.5

Връзката между предложението за структурната реформа на европейския банков сектор и този пакет от мерки е ясна. Предложението на Комисията за структурната реформа на европейския банков сектор е насочено към забрана или ограничаване на някои дейности на банките. Очакваното въздействие, обаче, не би било толкова силно, ако тези дейности се преместят от регулираните банкови групи към паралелния банков сектор, където възможностите за контрол от страна на надзорните органи са по-малки.

3.6

Съветът за финансова стабилност (СФС) подчерта, че един неконтролиран фалит на структури от паралелната банкова система може да доведе до системен риск както пряко, така и посредством тяхната взаимосвързаност с традиционната банкова система.

3.7

СФС посочи също, че по-строгото регулиране на банките би могло да изтласка определени банкови дейности извън границите на традиционната банкова система, към паралелната банкова система (2).

4.   Общи бележки

4.1

ЕИСК приветства предложението за регламент относно докладването и прозрачността при сделките за финансиране с ценни книжа, което, заедно с регламента относно структурните реформи в банковата система, има за цел да увеличи устойчивостта на банковата система, прозрачността на сделките и разрешаването на евентуални кризи без допълнителни тежести за гражданите.

4.2

Следователно настоящото становище е тясно свързано с това, което ЕИСК изготви по регламента относно структурната реформа.

4.3

ЕИСК оценява признанието на Комисията за „наличието на сериозни пропуски в регулаторната рамка, неефективността на надзора, непрозрачността на пазарите и прекомерна сложност на продуктите“ преди началото на финансовата криза. Тези аргументи ЕИСК започна да използва от самото начало на финансовата криза, като призова за мерки за спешна намеса. Комисията за съжаление не изслуша с дължимото внимание предупрежденията и препоръките, които биха могли да предотвратят допълнителни проблеми.

4.4

ЕИСК осъзнава, че икономическите сили, обиграните лобита и заложените огромни икономически интереси се опитаха да избегнат или забавят необходимите и неотложни мерки в периода след началото на кризата. Въпреки всичко и с изключение на няколко решения, които не могат да бъдат одобрени, Комисията въведе набор от предварително обявени мерки в деня след представянето на докладите на комисията „Larosière“ и на групата на високо равнище „Liikainen“.

4.5

ЕИСК приветства комисар Barnier за това, че спази поетите ангажименти, както и цялата генерална дирекция „Вътрешен пазар“, отговаряща за предложенията относно финансовото регулиране, за отлично свършената работа като цяло и за планираната поредица от тясно свързани и последователни мерки, чрез които да се създаде правна база със значително качество и безспорна ефективност. Общото въздействие на законодателните инициативи ще доведе до постепенно преодоляване на факторите, които доведоха до финансовата криза от последните години.

4.6

ЕИСК винаги е подкрепял необходимостта от добре функционираща финансова система, която да подкрепя реалната икономика, като отделя специално внимание на МСП и на укрепването на социалната икономика и създаването на работни места. Кредитирането играе решаваща роля за предоставянето на услуги за обществото, възвръщайки си ролята на двигател и кормило на реалната икономика с пълно съзнание за социалната отговорност, която трябва да гарантира.

4.7

ЕИСК смята, че извършването на радикална промяна в отношенията между финансовите институции и гражданите не може повече да се отлага. Трябва да се сложи край на резкия спад в доверието в банките и другите учреждения, тъй като той може да нанесе непоправими щети на икономическото и социално развитие.

4.8

ЕИСК се надява — с оглед на многобройните позиции, които е изразявал относно участието на гражданското общество — че в Европа ще се създаде „социален пакт за устойчиво финансиране“, съгласно който всички заинтересовани страни ще участват в разработването на една ефективна, устойчива, прозрачна финансова система, чувствителна към въздействието върху околната среда и социалното въздействие на своите действия.

4.9

Комитетът категорично подкрепя инициативите на Комисията за избягване на риска от регулаторен арбитраж от една страна, и прехвърлянето на дейности към слабо регулирана сфера като „паралелните операции“ в опит за избягване на възникващите все по-строги разпоредби.

4.10

В становищата си по този въпрос (3) ЕИСК изрази ясно своята позиция за свеждане до минимум на тези нерегламентирани области от финансовия сектор.

4.11

При подготовката на предложения регламент Комисията е взела под внимание необходимостта от максимално ограничаване на допълнителните разходи за финансовата система, набелязвайки възможно решение в инфраструктурите, като например регистри за данни и съществуващи процедури, предвидени в Регламент № 648/2012 в услуга на прозрачността на сделките, свързани с финансови деривати. ЕИСК изразява съгласие с този подход, който показва вниманието, отделено от Комисията на операторите и крайните потребители, които, както изглежда, биха могли да бъдат натоварени с допълнителните разходи, произтичащи от настоящия регламент.

4.12

ЕИСК смята, че финансовата стабилност — резултат от повишената прозрачност по отношение на дейностите, предвидени в настоящия регламент, като например сделките за финансиране с ценни книжа, другите подобни структури за финансиране и повторно ипотекиране — в действителност е нараснала, повишавайки цялостната устойчивост на системата и на отделните оператори. Включването на всички контрагенти, действащи на финансовите пазари, гарантира изчерпателността на информацията относно реалното съдържание на сделките и на рисковите профили, които отделните участници поемат.

4.13

По тези причини този регламент е от съществено значение за допълването на ефективността на регламента за реформиране на структурата на банковата система, който засяга банковите учреждения, които са достатъчно големи, за да бъдат смятани за потенциални носители на системен риск. Освен това той намалява възможността за избор на преместване към нерегулирани области на финансовата система.

5.   Специфични бележки

5.1

Предложението цели да подобри прозрачността на сделките за финансиране с ценни книжа (СФЦК), главно по следните три начина:

5.1.1

Мониторинг на системните рискове, свързани със СФЦК: предлаганият регламент изисква всички СФЦК да се докладват в централна база данни. Това ще позволи на надзорния орган да набелязва по-добре връзките между банките и „паралелните“ банкови структури, и би дало възможност да се хвърли светлина върху някои операции за набиране на средства, извършвани от последните.

5.1.1.1

ЕИСК смята, че този начин на действие помага на надзорните органи да следят по-ефективно експозициите и рисковете, свързани със СФЦК, като гарантират, когато е необходимо, целенасочени и своевременни действия.

5.1.1.2

ЕИСК си задава въпроса дали предложението за съхраняване на данните в депозитарните регистри за период от поне 10 години действително е подходящо. Регламентът за европейската пазарна инфраструктура например предвижда задължение за съхраняване на данните за период от 5 години.

5.1.2

Предоставянето на информация на инвеститорите, чиито активи са използвани в СФЦК: съгласно предложението, по отношение на инвеститорите е възможно да се подобри прозрачността на практиките, следвани от инвестиционни фондове, извършващи СФЦК, и от други подобни структури за финансиране, чрез изискване на подробни доклади за тези операции. Това би довело до вземане на по-осъзнати решения от страна на инвеститорите.

5.1.3

Дейности по повторно ипотекиране: регламентът предвижда подобряване на прозрачността при повторно ипотекиране (всяка употреба на обезпечението от получателя, за собствени цели, преди изпадане в несъстоятелност) на финансовите инструменти чрез определянето на минимални условия, които трябва да бъдат изпълнени от заинтересованите страни, включително писмено споразумение и съгласие преди повторното ипотекиране. Това би довело до ситуация, при която клиентите или контрагентите дават съгласието си преди да се извърши повторно ипотекиране. Освен това те ще вземат това решение въз основа на ясна информация за рисковете, които тази сделка може да носи.

5.1.3.1

От рухването на банката „Lehman“ през 2008 г. прозрачността и насърчаването на „култура на данните“ са в дневния ред на финансовите пазари; ЕИСК напълно подкрепя тази тенденция и изразява пълно съгласие с прозрачността, която е в центъра на предложения механизъм, и с участието на инвеститора чрез изрично съгласие, давано преди всяка сделка.

5.2

Финансовите пазари са глобални и поради това системните рискове, създадени от паралелната банкова система и дейностите трябва да бъдат разглеждани чрез координиран подход на международно равнище. ЕИСК смята, че е абсолютно необходимо да се засили сътрудничеството с властите от най-значимите трети страни, за да се споделят с тях обща стратегия и съгласувани мерки, по възможност еквивалентни.

5.3

ЕИСК смята, че предложението е в съответствие с препоръките на Съвета за финансова стабилност. През август 2013 г. СФС прие 11 препоръки за справяне с рисковете в областта на предоставянето в заем на ценни книжа и репо сделките. Предложеният регламент е в съответствие с четири от тези препоръки (№ 1, 2, 5 и 7), които се отнасят до прозрачността на пазарите за финансиране с ценни книжа, оповестяването на информация за инвеститорите и повторното ипотекиране.

5.4

ЕИСК смята, че административната тежест, която настоящият регламент налага на финансовата система, не е прекомерна, но се прибавя към други административни и управленски тежести, наложени от други разпоредби. ЕИСК подчертава риска те да бъдат прехвърлени, поне частично, на домакинствата и предприятията. Това би означавало финансовата система да се оскъпи за потребителите, от една страна, или да се намалят печалбите на банките — от друга, което не е желателно предвид и без това затрудненото положение на европейската кредитна система.

5.5

ЕИСК подчертава значението на включването на ПКИПЦК (предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа) и ЛУАИФ (лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове) в задължението за оповестяване на техните доклади, както е предвидено в Директива 2009/65/ЕО за преработка на съществуващото законодателство и в Директива 2011/61/ЕО.

5.6

Друг много важен момент се отнася до режима на санкции, който — освен да бъде ефективен, съразмерен и възпиращ — трябва да води и до прилагане на редица минимални мерки. Държавите членки могат да засилят административните санкции, както и да въведат наказателни санкции за особено сериозни случаи. В този случай те са длъжни да гарантират обмена на информация между националните органи, Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) и Комисията.

5.7

Както и по повод Регламента за европейската пазарна инфраструктура, ЕИСК отбелязва, че член 24 относно публикуването на решенията за налагане на административни санкции предоставя твърде голяма свобода на преценка на компетентните органи, които биха могли да изразят противоречиви оценки за един и същи случай. Това несъответствие в оценката би могло да се увеличи в случай на оценка от органи в различни държави. Каква конкретна оценка би могла да се направи на нарушаването на стабилността на финансовите пазари?

5.8

ЕИСК счита за важно и призовава Комисията, както е предвидено в член 13 от Регламента за европейската пазарна инфраструктура, в предложението да се включи отсъстващият понастоящем принцип на равностойност.

5.9

Въпреки че оценява ограничения обхват на делегираните актове, предвидени в настоящия регламент, и тяхната целесъобразност, ЕИСК изразява свето недоумение от липсата на конкретен график за упражняването на делегирането. ЕИСК припомня, че многократно е изразявал резервите си по този въпрос.

5.10

ЕИСК подкрепя всички разпоредби на член 15, но посочва, че следва да бъдат изрично посочени поне някои еквивалентни алтернативни механизми, като подчертава риска от евентуален спор между контрагенти по отношение на ефикасността и равностойността на схема, различна от подписа, например запис на телефонен разговор или електронно сертифициране.

Брюксел, 9 юли 2014 г.

Председател Европейския икономически и социален комитет

Henri MALOSSE


(1)  Сделки за финансиране с ценни книжа.

(2)  ОВ C 170, 5.6.2014 г., стр. 55.

(3)  ОВ C 177, 11.6.2014 г., стр. 42, ОВ C 170, 5.6.2014, стр. 55 и становище относно „Структурна реформа на банките в ЕС“ (в процес на изготвяне).


16.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 451/64


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Европейска стратегия за по-голям растеж и повече работни места в сектора на крайбрежния и морския туризъм“

COM(2014) 86 final

(2014/C 451/10)

Докладчик:

г-н Paulo Barros Vale

На 7 март 2014 г. Комисията реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Европейска стратегия за по-голям растеж и повече работни места в сектора на крайбрежния и морския туризъм“

COM(2014) 86 final.

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 23 юни 2014 г.

На 500-ата си пленарна сесия, проведена на 9 и 10 юли 2014 г. (заседание от 9 юли), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 189 гласа „за“ и 6 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

ЕИСК приветства разглежданото съобщение, както направи и при предишните съобщения от 2010 г. и 2012 г., тъй като счита за важни инициативите, които могат да допринесат за развитието на морския и крайбрежния туризъм.

1.2

Като осъзнава ограниченията, наложени от Договора за функционирането на Европейския съюз, ЕИСК подкрепя действията, представени в Съобщението на Комисията. При все това би искал да отправи някои препоръки и предупреждения с намерението да допринесе за интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж на крайбрежния и морския туризъм, насърчаван в стратегията „Европа 2020“.

1.3

Европа трябва да използва своите природни ресурси, да популяризира своите забележителности, където природата и устройството на крайбрежната и морската територия се намират в хармония. Тъй като крайбрежните зони са от особено стратегическо значение в екологичен, икономически и социален план, решаването на техните проблеми трябва да се извършва в рамките на интегрирана политика за устойчиво развитие, в която се отделя особено значение на устройството на територията, баланса между използването на енергията от възобновяеми източници и останалите крайбрежни дейности и изискванията за градско планиране. Последиците от изменението на климата, които се усетиха и които засегнаха или дори разрушиха крайбрежните зони с отдръпването на крайбрежната линия, не бива да бъдат подценявани, тъй като налагат дълбоки и продължителни приспособявания.

1.4

Както и в миналото, ЕИСК отново подкрепя идеята за създаването на европейска агенция по туризма, в която да участват всички заинтересовани страни, като например туристическите конфедерации, туристическите региони, компетентните органи в сферата на туризма и синдикалните организации в сектора. Създаването на такава организация може да се превърне в движещата сила за популяризирането на Европа в света.

1.5

Може би е дошло време да се обмисли създаването на истинска обща политика за туризма, която, запазвайки свобода на действие на държавите членки, да има общ визия за сектора, да създава синергии и да координира националните политики. Всяка година се появяват разпокъсани идеи, които не могат да се осъществят поради липсата на работа в мрежа и на съвместна стратегия за туризма, която да е в състояние да популяризира като европейска марка традиционните и нетрадиционните туристически дестинации, историческото наследство и гастрономията и същевременно да може да се справя с евентуална отрицателна реклама, която се появява периодично.

1.6

Нарастването на масовия туризъм, за което много допринесе появата на нискотарифните авиокомпании, трябва да бъде използвано за създаване или насърчаване на транспортни мрежи, които да свързват районите, обслужвани от летищата, с други по-отдалечени райони, за осигуряване на териториално единство посредством включването в туристическите маршрути на отдалечените области, което ги прави туристически привлекателни, така че в рамките на едно пътуване да могат да се комбинират градски и крайбрежни дестинации. От съществено значение за насърчаване на мобилността е информацията относно съществуващите връзки да бъде на разположение на едно място. ЕИСК подчертава спешната необходимост от преразглеждане на законодателството относно издаването на визи, за да се улесни мобилността на неевропейските туристи, по-специално на туристите от Китай и други нововъзникващи пазарни икономики.

1.7

Специално внимание би трябвало да бъде отделено на отдалечените региони, по-специално в северната част на Европа, които разполагат с отлични климатични условия, като се улеснят транспортните връзки и се установят инфраструктура, комуникации и безжичен интернет, които да привлекат туристи и да спомогнат за оставането на населението в тези региони.

1.8

Наложително е да се пристъпи към същинско управление на туристическите пристанища предвид липсата на информация за съществуването на яхтени пристанища и за връзките между пристанищата, което затруднява достъпа на яхти и круизни кораби. Недостатъчното управление на пристанищата пречи на развитието на туризма, както и на движението на хора и стоки. Комисията би могла да разгледа този проблем от гледна точка на политиките за създаване на единния пазар и за свободното движение, като работи за отстраняване на съществуващите недостатъци.

1.9

Експоненциалният ръст на круизния туризъм доведе до нови реалности, чието въздействие още не е подобаващо проучено. Въпреки че увеличаването на туристическите потоци в определени пристанища е важно за развитието на крайбрежните райони, от съществено значение е да се сведе до минимум отрицателното въздействие, което тези пикови моменти в трафика могат да предизвикат в посещаваните райони. Трябва да бъдем добре подготвени, за да се справим с рисковете от замърсяване на водите и въздуха от горивото, използвано от големите круизни кораби, и с рисковете за околната среда, произтичащи от посещаването на туристическите дестинации от хиляди души. Необходими са също усилия за координиране на информацията относно междинните пристанища на тези кораби с местния туризъм, за да се избегне едновременният приток на туристите от круизните кораби с други туристи, които могат да организират посещенията си по друго време на деня.

1.10

Предложението за проучване на нуждите от обучение и създаване на „сини работни места“ в портала EURES е важно, като от съществено значение е дейността на Комисията за мащабно популяризиране и повишаване на осведомеността в държавите членки с цел включването на резултатите в техните национални политики за обучение. Обучителните дейности, които трябва да бъдат подкрепени и които са насочени не само към служителите на предприятията и институциите, свързани с туризма, но и към ръководителите на предприятия от сектора, трябва да покриват, освен темите за подобряването на качеството на туристическото обслужване, и тези, свързани с популяризирането на Европа като туристическа дестинация. Следва да се отбележи, че повишаването на осведомеността относно значението на туризма, европейското културно наследство и околната среда трябва да започва от задължителното образование, за да може младежите да бъдат възпитавани в тази посока от най-ранна възраст.

1.11

Отново във връзка с въпроса за круизния туризъм, Европа ще трябва да следи внимателно политиките за заетост, приети от круизните компании. Младежката заетост в Европа може и трябва да бъде защитена в един сектор, който бележи ръст и има голям потенциал за пригодност за заетост.

1.12

ЕИСК припомня значението на някои разпоредби, които могат да отговорят на предизвикателствата на сектора на туризма и по-специално на крайбрежния и морския туризъм, като:

насърчаването на европейска платформа, която предоставя интегрирана информация относно шосейните, железопътните, морските и въздушните връзки — затрудненията по отношение на мобилността на туристическите потоци изключват от развитието отдалечените региони с висок туристически потенциал, по-специално в северната част на Европа, поради липса на информация относно съществуващия транспорт, трудности по отношение на координирането муа или дори липсата на такъв;

насърчаването на природния и устойчив туризъм, на социалния, морския, културния и спортния туризъм, на бизнес пътуванията, на спа туризма и лечебния туризъм, на историческия, културния, религиозния и гастрономическия туризъм;

насърчаването на туризма за възрастни хора и хора с увреждания, с намалена подвижност и със специални нужди;

признаването на културното наследство на Европа и на нейното уникално историческо наследство, което го отличава от другите райони, защитата на историческото наследство и популяризирането му като водеща туристическа дестинация;

акцентирането върху сигурността, която Европа може да предложи на своите посетители по време на пътуванията и пребиваването им, върху качеството на водата и безопасността на храните, медицинските, фармацевтичните и болничните грижи, личната сигурност и зачитането на гражданите и на техните основни права.

1.13

ЕИСК препоръчва да се направи проучване на предпочитанията на туристите, които посещават или желаят да посетят Европа, за това какво им е харесало или не, за причините, които са ги накарали да се върнат или са ги разубедили да го направят, за причините, обуславящи предпочитанията им към неевропейските дестинации. Това проучване, което следва да се разпространи сред различните туроператори, яхтени и други пристанища, туристически сдружения и органи, отговарящи за туризма, правителства и европейски власти, би дало възможност за запознаване с поведението и характеристиките на туристите, с цел да се подкрепи вземането на решения и да се очертаят общи стратегии за развитие на сектора.

1.14

ЕИСК призовава също така, в рамките на дебата относно туризма и действията, които трябва да се предприемат, да се установи връзка между морския и крайбрежния туризъм и речния туризъм, като се оползотворят условията, предлагани от реките и естуарите в допълнение към дейностите в крайбрежните зони. Използването на реките предоставя възможността за динамизиране на нови продукти като круизи с гастрономически цели, селски туризъм и екотуризъм, аестуарите — райони с висока ландшафтна и образователна стойност, дават възможност за наблюдение на птиците и на биологичното разнообразие, характерно за тези места.

2.   Въведение

2.1

Разглежданото съобщение, което е продължение на Съобщението от 2010 г. (1), в което беше обявена стратегия за устойчивия крайбрежен и морски туризъм, и на Съобщението от 2012 г. относно „Син растеж: Възможности за устойчив растеж в морските дейности и корабоплаването“ (2), е посветено на сектора на крайбрежния и морския туризъм като на една от петте приоритетни области на синята икономика.

2.2

Секторът на крайбрежния и морския туризъм вече беше признат като важна верига за създаване на стойност, която може да генерира устойчиви растеж и заетост. Крайбрежният и морският туризъм е най-значимата морска дейност в Европа. Той осигурява заетост на близо 3,2 млн. души, почти половината от които са млади хора. Този сектор генерира 183 млрд. евро брутна добавена стойност и е съставен предимно от микропредприятия или от малки и средни предприятия и в него оперират повече от една трета от всички европейски предприятия, свързани с туризма.

2.3

Целта на Съобщението е да бъдат определени предизвикателствата пред сектора, а именно: да се стимулира ефективността и конкурентоспособността, като се повишават знанията, като се разгледат проблемите, свързани с нестабилността на търсенето и съществуващата разпокъсаност на сектора; да се насърчават уменията и иновациите; да се укрепва устойчивостта, като се акцентира на проблемите, свързани с натиска върху околната среда, насърчаването на иновативно, устойчиво и висококачествено предлагане и откриването на възможности в географските ограничения, по-конкретно островния характер и отдалечеността.

2.4

В Съобщението се разглеждат също въпросите, свързани с използването на фондовете на ЕС и интегрирането на политики на Европейския съюз, които имат отношение към крайбрежния и морския туризъм.

3.   Общи бележки

3.1

Синият растеж, който включва традиционните сектори, секторите в процес на развитие и нововъзникващите сектори, представлява сложно и амбициозно предизвикателство, към което трябва да се приложи интегриран подход. Експлоатирането на крайбрежните зони трябва да отчита интересите на различните сектори, които ги използват, без да се изключват въпросите, свързани с околната среда. Специално внимание трябва да бъде отделено на териториалното и на акваториалното устройство, които обуславят туристическото предлагане. Трябва да се обърне внимание на междусекторното измерение, през призмата на което следва да се разглеждат тези въпроси, тъй като без опазване на територията и защита на околната среда не е възможно развитието нито на крайбрежния, нито на какъвто и да друг вид туризъм. Значението на използването на енергия от възобновяеми източници е извън всякакво съмнение и следва да се популяризира усилено. Обаче следва да бъде отделено специално внимание на разполагането на съоръженията, така че да не пречат на развитието на морско-туристическите дейности. Следва да се избягва разполагането на атомни електроцентрали в туристическите райони.

Балансът на крайбрежните зони трябва да се разглежда в динамична перспектива, тъй като метеорологичните явления и човешката дейност водят до постоянни промени. Природните ресурси са в основата на икономиката и затова трябва да бъдат разглеждани, заедно с иновациите, като стълбове на интелигентния и социалноприобщаващ растеж.

3.2

Основните проблеми на туризма продължават от години, като пример могат да бъдат посочени предизвикателствата, свързани със сезонния характер, несигурният и нискоквалифициран труд работа (по-специално сред младите хора), липсващото предлагане на нови иновативни продукти, трудния достъп до финансиране, по-конкретно за микропредприятията и МСП. Ето защо е изключително важно да се изготви европейска политическа рамка за развитие на туризма, да се въведе истинска европейска политика за туризма, която да насочва общите стратегии за развитие, като оставя на държавите членки свободата да развиват собствена политика на национално равнище.

3.3

Борбата със сезонния характер на крайбрежния и морския туризъм трябва да минава през предлагането на нови продукти, които да привличат нови потребители, основно през неактивния туристически сезон. Разработването на нови продукти, насочени към туризма на възрастните хора или към необлагодетелстваните групи, проучването на потенциала на морския туризъм, независимо дали става въпрос за любителското корабоплаване (ветроходни и моторни яхти), морските спортове (уиндсърфинг, кайтсърфинг, сърфинг, бодиборд, гребане, водни ски, джетове, спортен риболов, подводен риболов или гмуркане, включително гмуркане сред останки от кораби) или разходките с лодки и круизни кораби, и развитието на туризма, свързан с таласотерапията, голфа или природния туризъм, могат да бъдат решение за увеличаване на процента на заетост в неактивния туристически сезон, което ще допринесе за оставане на населението в регионите, зависещи от туризма. Подкрепата за развитието, особено за отдалечените региони, на нови индустрии, насочени към туризма, които използват продукти от крайбрежните райони, и универсалният достъп до широколентови мрежи също могат да допринесат за справяне с проблема, свързан със сезонността, и да привлекат млади хора в тези области.

3.4

Някои по-нетрадиционни дейности, свързани с морските дейности, вече са широко разработени от местни спортни клубове, чието ноу-хау може да бъде проучено. Подкрепата за морския туризъм трябва да се превърне в реалност, като се регламентира секторът, създадат се нови инфраструктури или се модернизират вече съществуващите и се разкрият нови възможности, позволяващи този вид предлагане, което е много привлекателно за нетрадиционните туристи.

На различни места морският и крайбрежният туризъм е свързан с речния туризъм. Тази връзка не бива да се забравя и затова е препоръчително изготвянето на общи стратегии за развитие. В това отношение водните спортове за забавление са дейност, която трябва да бъде динамизирана с разработването на нови продукти, които комбинират потенциала на морските дейности с този на речните.

3.5

Туризмът не може да се разглежда самостоятелно, а по-скоро като сектор, повлиян от различните политики на ЕС и по-специално от политиките за транспорта, заетостта, образованието, околната среда, иновациите, сигурността, защитата на потребителите и др. Отговорът на проблемите трябва да се разглежда по интегриран начин, тъй като действията, провеждани в рамките на различните политики, оказват пряко въздействие върху сектора.

3.6

Комисията няма правомощия да се намесва пряко в сектора на туризма, но може да разреши някои от посочените проблеми посредством действия в сферата на нейните правомощия по отношение на насърчаването на вътрешния пазар, по-конкретно по отношение на свободното движение на лица и стоки и целите за създаване на единен пазар, като разгледа проблеми, които надхвърлят сектора на туризма и засягат други сфери, където намесата е не само възможно, но и желателна.

4.   Конкретни бележки

4.1

Информацията относно туристическия сектор е разпръсната, което затруднява проучванията и оценките както поради липса на данни, така и поради липса на специфични показатели, които да дават възможност за съпоставимост. ЕИСК приветства намерението за преодоляване на този пропуск, но обръща внимание на факта, че от Съобщението през 2010 г., в което беше повдигнат този проблем, е постигнат незначителен напредък.

4.2

Усилията на Комисията за насърчаване на качествения туризъм, който предлага Европа, могат да допринесат за смекчаване на проблема със сезонния характер на туристическата дейност и свързаните с това социални и икономически проблеми. Европа е изправена пред конкуренцията на нови дестинации в нововъзникващите икономики, с привлекателни ниски цени, но където не се предлагат същите условия по отношение на сигурността или културното богатство. Популяризирането на Европа като туристическа дестинация трябва да се основава на качеството като отличителен елемент и на най-доброто, което Европа може да предложи: нейното културно богатство, сигурността, разнообразието на услугите, зачитането на правата на гражданите, улеснения достъп за хора с увреждания или със специални нужди, наличието на телекомуникационни връзки и безжични мрежи. Признаването на значението на културното наследство на Европа и неговото опазване са от стратегическо значение за развитието на устойчив и приобщаващ туризъм.

4.3

Към туризма за възрастни хора също трябва да се подходи със специално внимание. В световния контекст на развитие на демографската структура, при който се наблюдава тенденция към застаряване на населението, при определянето на стратегиите в сектора трябва да се акцентира на туризма, свързан със здравето и с културното и природното наследство.В крайна сметка именно туристите над 50 г. са тези, които харчат най-много и които имат най-много време за пътуване и предпочитат да го правят в неактивния туристически сезон.

4.4

Секторът на круизния туризъм отбеляза значителен растеж. При все това реалното въздействие от междинните спирания върху крайбрежните дейности е ограничено защото спиранията са кратки, а разпространението на информация за местното предлагане не е ефикасно. Предложеното в Съобщението насърчаване на диалога между операторите на круизни пътувания, пристанищата и заинтересованите страни в областта на крайбрежния туризъм е важно и трябва да бъде направено в рамките на развитието на транснационални и междурегионални партньорства, мрежи, клъстери и стратегии за интелигентно специализиране с цел да се преодолее разпокъсаността на сектора. Ефективността на работата в мрежа е реалност, от която туризмът не може да остане встрани. Тази подкрепа би могла да бъде насърчавана в рамките на европейска агенция за туризма, чието създаване вече беше предложено в настоящия документ, която би служила за платформа за провеждането на широк дебат относно проблемите на сектора и за основа за работа в мрежа и сътрудничество.

4.5

Обучението на квалифициран персонал е от ключово значение за постигането на устойчив и приобщаващ растеж. Туристическият сектор е изправен пред сериозни трудности по отношение на квалификацията на работещите в него, тъй като в него са заети много млади хора, които се сблъскват със сезонността и несигурността на работните места и недостатъчната възможност за напредък в кариерата. ЕИСК приветства създаването на раздел „сини работни места“ в портала EURES и на карта на потребностите от обучение в сектора на туризма и призовава държавите членки да бъдат приканени да включат тези резултати в популяризирането на предложенията за обучение, финансирани от Европейския социален фонд и други частни инициативи, както и да насърчават работата в мрежа на вече съществуващите училища и представянето на проекти, свързани с туристическия сектор в рамките на програма „Еразъм+“. Тук трябва да се включи и обучението на ръководители на предприятия в сектора, което ще им даде възможност да се запознаят и възприемат добри управленски практики, да ги осъвременяват с оглед на действащото законодателство и на използването на информационните технологии и ще ги направи съпричастни към околната среда и специфичните проблеми на туристическия сектор.

4.6

Що се отнася до проблема с различните умения, които се изискват от държавите членки за скипери на яхти, ЕИСК изразява съжаление, че Комисията не представя достатъчно амбициозни предложения. Макар и да е вярно, че Комисията разполага с ограничени правомощия по въпросите на туризма, това не важи за въпросите, свързани със свободното движение на хора и услуги и създаването на единния пазар, в които се вписва и тази тема.

4.7

Трябва да се насърчава използването на иновационни системи за управление чрез портала за туристическия бизнес. Следва да се отбележи, че този портал, насърчаван от Комисията, както и други сайтове, свързани с туризма, като Европейския център за мониторинг на туризма, платформата Tourism Link или платформата eCalypso, не са преведени на всички езици, което може да затрудни използването им от потребителите в някои държави или да ги разубеди да ги използват.

4.8

Устойчивостта на крайбрежния и морския туризъм трябва да се основава на пълното зачитане на околната среда, като се използва взаимосвързан подход към сухоземните и морските територии. Укрепването на устойчивостта посредством предложените действия се оказва от голямо значение за разработването на нови продукти, които включват богатото европейско наследство и опазването на околната среда. Трябва да се подчертае още веднъж, че дейностите, осъществявани в други сектори, като околна среда, море и транспорт, са свързани с туризма, и Комисията, в рамките на своите инициативи, трябва да обърне специално внимание на техните последици за сектора на туризма.

4.9

ЕИСК приветства включването на туризма сред конкретните цели на Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME) за периода 2014 — 2020 г., защото счита, че това предоставя значителна възможност за развитието на сектора, с подкрепата за насърчаването на международни проекти за сътрудничество и приемането на устойчиви модели за туристическо развитие, насърчавани чрез „Най-добри европейски дестинации“. Изготвянето на онлайн ръководство, съдържащо преглед на основните възможности за финансиране, заслужава подкрепата на ЕИСК, предвид многосекторния характер, който могат да имат инициативите в областта на туризма. Отново следва да отбележим, че езиковите бариери могат да са пречка пред използването и тълкуването на онлайн ръководството.

Брюксел, 9 юли 2014 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Henri MALOSSE


(1)  COM(2010) 352 final, становище на ЕИСК, ОВ C 376, 22.12.2011 г., стр. 44.

(2)  COM(2012) 494 final, становище на ЕИСК, ОВ C 161, 6.6.2013 г., стр. 87.


16.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 451/69


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Разгръщане на потенциала на колективното финансиране в Европейския съюз“

COM(2014) 172 final

(2014/C 451/11)

Докладчик:

г-н Juan Mendoza Castro

На 14 март 2014 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Разгръщане на потенциала на колективното финансиране в Европейския съюз“

COM(2014) 172 final.

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 23 юни 2014 г.

На 500-та си пленарна сесия, проведена на 9 и 10 юли 2014 г. (заседание от 9 юли 2014 г. Европейският икономически и социален комитет прие следното становище със 195 гласа „за“, 1 глас „против“ и 5 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

ЕИСК приветства съобщението на Комисията и изтъква потенциала за растеж на колективното финансиране (crowdfunding) в ЕС като алтернативен източник на финансиране.

1.2

ЕИСК подчертава, че колективното финансиране в икономиката допринася благоприятно за инвестициите, иновациите и заетостта, като същевременно разширява възможностите за избор на кредитополучателите.

1.3

Благодарение на всеобщата достъпност на колективното финансиране лицата с увреждания няма да бъдат изключени от този източник на финансиране.

1.4

Предприятията в ЕС са по-силно зависими от банково кредитиране, отколкото тези в САЩ и по тази причина при финансова криза последиците от рецесията са по-сериозни. Освен това много страни в ЕС често са прекалено рестриктивни по отношение на кредитите за МСП.

1.5

ЕИСК изтъква зависимостта на МСП от банковото кредитиране — ситуация, която ще се запази въпреки наличието на алтернативни източници, които невинаги са лесно достъпни.

1.6

Колективното финансиране има принос за финансовата екосистема, който сам по себе си няма да може да реши проблемите с финансирането на предприятията.

1.7

Стартиращите предприятия (start ups), младите новатори и предприятията от социалната икономика играят важна роля в „Програма 2020“ и в Програмата в областта на цифровите технологии.

1.8

Колективното финансиране с нефинансова възвръщаемост е широко разпространено в ЕС. Трябва да се проучат последиците от данъчните преференции, които се различават в отделните държави членки.

1.9

Европейското законодателство би трябвало да обхване единствено определени видове колективно финансиране с финансова възвръщаемост, но не и даренията и други форми на спонсориране с нестопанска цел.

1.10

Нормативната уредба би трябвало да се основава на постигането на баланс, защита на инвеститорите и избягване на прекомерното регулиране. Действията на регулатора обаче са от основно значение за вдъхване на доверие у инвеститорите.

1.11

Целта на правилата са опростени административни процедури, кратки срокове за решаване и възможно най-ниски разходи, както и неутралност, прозрачност, избягване на нелоялни практики и достъпни процедури за подаване на жалби. Всичко това е в полза както на доставчиците, така и на потребителите.

1.12

Потенциалните инвеститори трябва да получават достъпна, ясна, своевременна, надеждна и неподвеждаща информация.

1.13

ЕИСК предлага ЕС да допълни действията на държавите членки в подкрепа на инициативи с нестопанска цел, насърчаващи ценности като заетостта, солидарността, плурализма, демокрацията и свободата.

1.14

Колективното финансиране би следвало да се признава изрично в законодателството на държавите членки като нова форма на спонсорство.

2.   Въведение

2.1

През последните години се наблюдава тенденция, при която определени средства за производство започват да преминават от предприятията към физически лица, известни под наименованието „произвеждащи потребители“ (1).

2.2

Този процес се ускори с появата на интернет и постави началото на т.нар. „икономика на сътрудничеството“, при която дадено лице решава да сподели с останалите притежавано от него имущество, понякога в замяна на пари. Вж. становището на ЕИСК „Съвместното потребление — модел за устойчиво развитие за XXI век“ (2) и резолюцията на Европейския парламент (3).

2.3

В този контекст в интернет процъфтяват шепа стартиращи предприятия, тъй като мрежата в много случаи позволява премахване на посредничеството, в резултат на което лицата могат да обменят цифрови и физически стоки. За съжаление, за да не се уронва доверието, е необходимо да се обърне внимание на евентуално неправомерно използване на тази област на интернет от страна на „авантюристи“.

2.4

Във финансовата област също се появяват други механизми като емитиране на облигации с висока доходоносност (high yield) на първичния европейски пазар или на местно равнище посредством създадения неотдавна алтернативен пазар на инструменти с фиксиран доход (MARF).

2.5

Прякото кредитиране (direct lending) позволява на предприятията да се финансират посредством двустранни преговори със специализирани на пазара агенти и без банково посредничество; или най-алтернативното колективно финансиране, при което в общия случай дребни инвеститори се обединяват чрез интернет, за да предоставят свои спестявания на кандидати за заем.

3.   Кратко съдържание на съобщението

3.1

Зелената книга „Дългосрочно финансиране на европейската икономика“ (4) постави началото на широка дискусия относно различните фактори, които позволяват на европейската икономика да насочи средства към инвестициите, нужни за осигуряване на икономически растеж (5).

3.2

Според Комисията под колективно финансиране се разбира покана, отправена към обществеността — обикновено чрез интернет страница, с която се набират средства за конкретни проекти или бизнес инвестиции. По този начин платформите или кампаниите за финансиране свързват множество непрофесионални инвеститори с организаторите на проекта. Трябва обаче да се предотврати злоупотреба с тях.

3.3

Най-честите прояви на колективно финансиране са:

дарения;

спонсорства (рекламиране в замяна на финансиране);

награди (получава се стока или услуга на стойност, по-малка от внесената сума);

предварителни продажби (получаване на средства за пускане на даден продукт на пазара);

лихвени или безлихвени заеми;

инвестиции в предприятия (закупуване на облигации или акции).

3.4

Предимства: това е алтернативна форма на финансиране, която се отличава с гъвкавост, участие на обществото и голямо многообразие на формите. Освен това колективното финансиране достига директно до потребителя, улеснява проучванията на пазара и дава възможност за достъп до кредит на лицата, които срещат по-големи трудности при получаването му.

3.5

Това финансиране обаче носи рискове и предизвикателства: възможност за измама или пране на пари, липса на вторичен пазар и др.

3.6

Сред европейските разпоредби, свързани с тази област, са такива, които се отнасят до: проспекта при публично предлагане на ценни книжа (6), ДПФИ (7), европейските платежни услуги (8), потребителските кредити (9) и ипотечните кредити (10).

3.7

Приоритети, определени в Зелената книга: създаване на експертна група за получаване на консултации по различни въпроси; повишаване на осведомеността и информацията; оценяване на действащите разпоредби в държавите членки, за да се определи необходимостта от намеса на равнището на ЕС.

3.8

Комисията признава, че в ЕС колективното финансиране все още е много слабо застъпено в сравнение с банковите заеми, но счита, че е „обещаващо“ на фона на други източници като бизнес ангели (business angels) или рисков капитал.

3.9

Развитието на колективното финансиране е изправено пред различни предизвикателства като липсата на прозрачност на приложимите правила, ролята, която трябва да играе вътрешният пазар и интеграцията му във финансовата екосистема.

4.   Общи бележки

4.1

ЕИСК взема под внимание съобщението и изразява съгласие с необходимостта от подобряване на знанията за този източник на финансиране с потенциал за растеж в Европа. Освен това изразява съгласие, че алтернативните модели на финансиране могат да помогнат на новосъздадените предприятия да пристъпят към следващите етапи на набирането на средства.

4.2

Данните подкрепят „маргиналния“ характер, който Зелената книга приписва на колективното финансиране, което през 2012 г. е било в размер на 735 милиона евро (11), спрямо 6 билиона евро банкови заеми за нефинансови институции (12).

4.3

Трябва обаче да се изтъкне неговия ръст. В световен план колективното финансиране нарасна постепенно от 530 млн. USD през 2009 г. до 5,1 млрд. USD през 2013 г. по оценки, което се равнява на кумулативен годишен ръст от 76 %. В географски план най-големият пазар беше Северна Америка (и най-вече САЩ) с 60 % от общия обем, следван от Европа, на която се пада дял от 36 % (13).

4.4

Колективното финансиране има ползотворно влияние върху икономиката, тъй като предлага алтернатива на традиционните източници на финансиране и благоприятства инвестициите, иновациите и създаването на работни места. Следва да се изтъкне и евентуалното му въздействие върху развитието на дейностите на социалната икономика, занаятчийските предприятия и микропредприятията (14).

4.5

Необходимо е да се насърчи и благоприятства всеобщата достъпност, за да се гарантира участието на лица с увреждания в платформите за колективно финансиране, като се избегне възможността тези лица да бъдат изключени от тази нова форма на финансиране, която предлага допълнителна възможност за третия сектор.