ISSN 1977-0855 |
||
Официален вестник на Европейския съюз |
C 443 |
|
![]() |
||
Издание на български език |
Информация и известия |
Година 57 |
|
IV Информация |
|
|
ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ |
|
|
Съвет |
|
2014/C 443/04 |
||
|
Европейска комисия |
|
2014/C 443/05 |
||
|
V Становища |
|
|
ДРУГИ АКТОВЕ |
|
|
Европейска комисия |
|
2014/C 443/06 |
||
|
|
|
(1) Текст от значение за ЕИП |
BG |
|
II Съобщения
СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Европейска комисия
11.12.2014 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 443/1 |
Съобщение на Комисията в контекста на прилагането на Директива 2004/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно измервателните уреди (1)
(Публикуване на позоваванията на нормативните документи, изготвени от Международната организация по законова метрология (OIML), и на списъка с частите в тях, които отговарят на съществените изисквания (в съответствие с член 16, параграф 1 от директивата)
(Текст от значение за ЕИП)
(2014/C 443/01)
MI-007: Таксиметрови апарати
във връзка със:
OIML R 21, издание 2007 г.
Бележки:
В колона „Забележка“ се указва съответствието между OIML R 21 и съответното изискване на Директива 2004/22/ЕО.
Указанието „Обхванато“ означава, че:
— |
изискването на OIML R 21 е идентично с това на Директива 2004/22/ЕО; или |
— |
изискването на OIML R 21 е по-строго отколкото това на Директива 2004/22/ЕО; или |
— |
всички изисквания на OIML R 21 удовлетворяват изискванията на Директива 2004/22/ЕО (дори когато Директива 2004/22/ЕО допуска други алтернативи); |
— |
в случай че изискването не е обхванато изцяло, се включва кратка обяснителна бележка за това какво е обхванато. |
Указанието „Не е обхванато“ означава, че изискването на Директива 2004/22/ЕО или е несъвместимо със съответното изискване на OIML R 21, или не е включено в OIML R 21.
Указанието „Не се прилага“ означава, че изискването съгласно приложение I към Директива 2004/22/ЕО е неприложимо по отношение на таксиметровите апарати.
Съществени изисквания в ДИУ |
OIML R 21, издание 2007 г. |
Забележка |
|
ПРИЛОЖЕНИЕ 1 |
|||
1.1 |
2.4.5.4; 2.5.5 |
Обхванато |
|
1.2 |
A.5.4.5 |
Обхванато |
|
1.3 |
3.5.2 |
Обхванато |
|
1.3.1 |
3.5.1; 5.1.2 |
Обхванато |
|
1.3.2 буква а) |
|
|
|
M1: |
|
Не се прилага |
|
M2: |
|
Не се прилага |
|
M3: |
A.5.4.4 |
Обхванато |
|
1.3.2 буква б) |
|
Обхванато |
|
1.3.3 буква а) |
|
|
|
E1 |
|
Не се прилага |
|
E2 |
|
Не се прилага |
|
E3 |
първо изречение |
A.5.4.3; A.5.4.5; A.5.4.6; A.5.4.7 |
Обхванато, при условие че се използва поле с интензитет 24 V/m |
второ изречение, първо тире |
A.5.4.3.2. |
Обхванато |
|
второ изречение, второ тире |
|
Обхванато, при условие че се използва изпитване Б, прекъсване на товара, в съответствие със стандарт ISO 16750-2:2010(E) |
|
1.3.3 буква б) |
Приложение А |
Обхванато |
|
1.3.4 |
Приложение А |
Обхванато |
|
1.4 |
|
|
|
1.4.1 |
A.5.1 |
Обхванато |
|
1.4.2 |
5.1.2 |
Обхванато |
|
2 |
7.5 |
Обхванато |
|
3 |
5.2.6 |
Обхванато |
|
4 |
|
Не се прилага |
|
5 |
4.1 |
Обхванато |
|
6 |
3.3 |
Обхванато |
|
7 |
|
|
|
7.1 |
4.2.1 |
Обхванато |
|
7.2 |
4.1; 4.9.1 |
Обхванато |
|
7.3 |
|
Не се прилага |
|
7.4 |
|
Не се прилага |
|
7.5 |
4.1 |
Обхванато |
|
7.6 |
4.2.3; 4.11 |
Обхванато, когато процедурата за изпитване е описана в наръчника за употреба |
|
8 |
|
|
|
8.1 |
5.2.3.2 |
Обхванато |
|
8.2 |
4.2.5 |
Обхванато |
|
8.3 |
4.11.2 |
Обхванато |
|
8.4 |
4.10 |
Обхванато |
|
8.5 |
|
Не се прилага |
|
9 |
|
|
|
9.1 |
4.12; 4.12.1 |
Обхванато |
|
9.2 |
|
Не се прилага |
|
9.3 |
|
Не е обхванато |
|
9.4 |
|
Не се прилага |
|
9.5 |
|
Не се прилага |
|
9.6 |
|
Не се прилага |
|
9.7 |
3.4; 4.9.1 |
Обхванато |
|
9.8 |
4.12.2 |
Обхванато |
|
10 |
|
|
|
10.1 |
4.9.1 |
Обхванато |
|
10.2 |
4.9.1 |
Обхванато |
|
10.3 |
4.9.2 |
Обхванато |
|
10.4 |
4.9.1 |
Обхванато |
|
10.5 |
|
Не се прилага |
|
11 |
|
|
|
11.1 |
|
Не се прилага |
|
11.2 |
|
Не се прилага |
|
12 |
4.2.3 |
Обхванато |
|
ПРИЛОЖЕНИЕ МI-007 |
|||
Определения |
|
|
|
Таксиметров апарат |
2.1.1 |
Обхванато |
|
Превозна цена |
2.3.1.1 |
Обхванато |
|
Кръстосано изчисление на скоростта (гранична скорост) |
2.3.1.2 |
Обхванато |
|
Режим на нормално начисляване S (еднократно прилагане на тарифа) |
2.3.1.3.1 |
Обхванато |
|
Режим на нормално начисляване D (двукратно прилагане на тарифа) |
2.3.1.3.2 |
Обхванато |
|
Работни режими |
2.3.3; 2.3.3.1; 2.3.3.2; 2.3.3.3 |
Обхванато |
|
1 |
3.1 |
Обхванато |
|
2 |
2.3.3.2; 2.3.3.3; 3.1 |
Обхванато |
|
3 |
4.3 |
Обхванато |
|
4 |
5.2.3; 4.2.2 |
Обхванато |
|
5 |
4.2.3; 4.2.5 |
Обхванато |
|
6.1 |
A.5.4.4 |
Обхванато |
|
6.2 |
3.5.1; 3.5.2 |
Обхванато |
|
7 |
3.2.1.1 |
Обхванато |
|
8 |
|
|
|
8.1 |
Вж. отговора за приложение 1, точка 1.3.3 |
Обхванато |
|
8.2 |
5.1.3 |
Обхванато |
|
9 |
5.2.5 |
Обхванато |
|
10 |
3.1 |
Обхванато |
|
11 |
4.5.3. буква б) |
Обхванато |
|
12 |
4.5.4 |
Обхванато |
|
13 |
4.9.1 |
Обхванато |
|
14.1 |
4.2.4 |
Обхванато |
|
14.2 |
4.2.5 |
Обхванато, когато точка 4.2.5.i от OIML R 21:2007 е със задължителна сила |
|
14.3 |
Вж. отговора за приложение 1, точка 8.3 |
Обхванато |
|
15.1 |
4.7 |
Обхванато |
|
15.2 |
4.7 |
Обхванато |
|
15.3 |
4.9.1 |
Обхванато |
|
16 |
4.8 |
Обхванато |
|
17 |
4.1; 4.14.1 |
Обхванато |
|
18 |
5.2.4; 3.2.1.1 |
Обхванато |
|
19 |
4.14.1; 4.2.1 |
Обхванато |
|
20 |
4.2.1 |
Обхванато |
|
21 |
3.3 |
Обхванато |
|
22 |
3.7 |
Обхванато |
|
23 |
3.4 |
Обхванато |
(1) ОВ L 135, 30.4.2004 г., стр. 1.
11.12.2014 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 443/6 |
Съобщение на Комисията в контекста на прилагането на Директива 2004/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно измервателните уреди (1)
(Оттегляне на публикуваните позовавания на нормативни документи, изготвени от Международната организация по законова метрология (OIML), и на списъка с частите в тях, които отговарят на съществените изисквания)
(Текст от значение за ЕИП)
(2014/C 443/02)
Публикуваното позоваване относно таксиметровите апарати (MI-007) във връзка с OIML R21, издание 2007 г. (2), се оттегля 180 дни след датата на настоящата публикация. ЕО сертификати за изследване на типа, издадени въз основа на този нормативен документ преди оттеглянето му, остават в сила до края на тяхната валидност без никакво ограничение за пускането на пазара или пускането в действие на уреди от този тип.
(1) ОВ L 135, 30.4.2004 г., стр. 1.
(2) ОВ C 268, 10.11.2009 г., стр. 1.
11.12.2014 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 443/6 |
Оттегляне на уведомление за концентрация
(Дело M.7468 — Oji Holdings/Itochu Corporation/Sales and Production JVs)
(Текст от значение за ЕИП)
(2014/C 443/03)
(Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета)
На 27 ноември 2014 г. Комисията получи уведомление за предложена концентрация между Oji Green Resources Co., Ltd и Itochu Enex Co., Ltd. На 5 декември 2014 г. уведомяващата(ите) страна(и) информира(ха) Комисията, че тя/те оттегля(т) своето уведомление.
IV Информация
ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Съвет
11.12.2014 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 443/7 |
Заключения на Съвета
„Обучение на практикуващи юристи: съществен инструмент за консолидиране на достиженията на правото на ЕС“
(2014/C 443/04)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
КАТО ПРИПОМНЯ:
съобщението от Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 29 юни 2006 г. относно съдебното обучение в Европейския съюз (COM(2006) 356 окончателен);
резолюцията на Съвета относно обучението на съдии, прокурори и съдебни служители в Европейския съюз (2008/C 299/01);
член 81, параграф 2, буква з) и член 82, параграф 1, буква в) от Договора за функционирането на Европейския съюз за подкрепа от страна на Съюза на обучението на магистрати и съдебни служители по гражданскоправни и наказателноправни въпроси;
Магна харта от 2010 г. на съдиите от Консултативния съвет на европейските съдии на Съвета на Европа, в която се изтъква, че първоначалното обучение и обучението на работното място са право и задължение за съдиите и че обучението е важен елемент за гарантиране на независимостта на съдиите, както и на качеството и ефективността на съдебната система (CCJE (2010)3 Final);
съобщението на Европейската комисия „Изграждане на доверие в правосъдието в целия ЕС — ново измерение на европейското съдебно обучение“ (COM(2011) 551 окончателен);
заключенията на Съвета от 27 октомври 2011 година относно европейското съдебно обучение (2011/C 361/03);
резолюцията на Европейския парламент от 14 март 2012 г. относно съдебното обучение (2012/2575(RSP));
съобщението на Европейската комисия „Програмата на ЕС в областта на правосъдието за 2020 г. — укрепване на доверието, мобилността и растежа в Съюза“ (COM(2014)144 final);
стратегическите насоки на Европейския съвет за пространството на свобода, сигурност и правосъдие от 27 юни 2014 г., в които се заявява, че „са необходими допълнителни действия […], за да се подобри обучението на практикуващите“ (EUCO 79/14);
ПОДЧЕРТАВА, че:
съдиите и прокурорите, както и другите практикуващи юристи, играят основна роля за гарантирането на спазването на правото на Европейския съюз;
Правосъдието, включително съдебното сътрудничество, се превърна в зряла политика на ЕС с влизането в сила на Договора от Лисабон; европейското пространство на правосъдие сега трябва да се консолидира; обучението е ключов инструмент, за да се гарантира, че правата, предоставени от законодателството на ЕС се превръщат в реалност, че ефективността на съдебните системи в държавите членки се повишава и че практикуващите юристи имат взаимно доверие в правосъдните си системи. Това на свой ред следва да помогне да се гарантират безпрепятствени трансгранични производства и признаване на съдебните решения;
ПРИВЕТСТВА:
1. |
Факта, че повече от 210 000 практикуващи юристи, дали става въпрос за съдии, прокурори, съдебни служители, адвокати, нотариуси или съдебни изпълнители, са участвали в обучение по правото на ЕС между 2011 г. и 2013 г., както се вижда от годишните доклади на Комисията относно европейското съдебно обучение; |
2. |
Разпространяването на добри практики за обучение за съдии, прокурори, адвокати и съдебни служители и препоръките да се подобри обучението за тези професии, в резултат на пилотния проект за европейско съдебно обучение, предложен от Европейския парламент през 2012 г. и осъществен от Европейската комисия през 2013 г. и 2014 г.; |
3. |
Приемането на програма „Правосъдие“ (1) за периода 2014—2020 година, която подкрепя и насърчава съдебното обучение с оглед на утвърждаването на една обща правна и съдебна култура и която заделя 35 % от общия си бюджет, т.е. 132 милиона евро, за тази цел; |
4. |
Увеличеното участие на съдии и прокурори в обмени и други трансгранични дейности по обучение, които бях осъществени, улеснени и координирани от Европейската мрежа за съдебно обучение през последните години; |
ПРИЗНАВА, че:
1. |
Положението се подобрява, но трябва да се направи повече, за да се постигне амбициозната цел половината (около 700 000) от всички практикуващи юристи да участват в обучение по правото на ЕС между 2011 г. и 2020 г.; |
2. |
Потребностите от обучение на практикуващите юристи все още не са напълно покрити, като положението варира между различните юридически професии и държави членки; |
3. |
Добрите практики трябва широко да се разпространяват, да се актуализират, да се използват отново и да се споделят от всички юридически професии; |
4. |
Практикуващите юристи все още са изправени пред препятствия да участват в дейности по обучение, например поради липса на време или бюджет, липса на обучителни курсове, които включват правото на ЕС, или липса на юридически езикови познания, които са необходими за участие в трансгранични дейности по обучение; |
5. |
На равнище ЕС Европейската мрежа за съдебно обучение е най-добре позиционирана да координира, чрез своите членове, националните дейности по обучение и да разработи предлагането на трансгранично обучение за съдии и прокурори; през последните години тя получава увеличаваща се подкрепа под формата на съфинансиране от Европейския съюз; |
ПРИЗОВАВА НАЦИОНАЛНИТЕ ДОСТАВЧИЦИ НА УСЛУГИ В СФЕРАТА НА СЪДЕБНОТО ОБУЧЕНИЕ, И ДОСТАВЧИЦИТЕ НА УСЛУГИ, ПРЕДОСТАВЯЩИ ОБУЧЕНИЕ НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ПРОФЕСИИ:
1. |
Да интегрират систематично обучението по правото на ЕС и по-специално по Хартата на основните права на Европейския съюз в първоначалните и продължаващите дейности по обучение на национално равнище, където е необходимо за правилното изпълнение на съдебните или професионалните функции; |
2. |
Да предприемат последващи действия по най-добрите практики и препоръки, в резултат на пилотния проект за европейско съдебно обучение, където е целесъобразно; |
3. |
Да улеснят признаването на трансграничните дейности по обучение по правото на ЕС в друга държава членка или от доставчик на услуги, предоставящ обучение, като покриващи се с националните изисквания за обучение, където има такива; |
4. |
Да подобрят, където е необходимо, събирането на надеждни данни за обучението и да споделят тези данни с Комисията, така че тя да може допълнително да подобри точността на годишното докладване за европейското съдебно обучение; |
5. |
Да подкрепят координирането на обучението, предоставяно от национални организации на свободните юридически професии, чрез съответните им образувания на равнище ЕС; |
ПРИЗОВАВА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ:
1. |
Да превърнат приоритета от заключенията на Европейския съвет от юни 2014 г. за обучението на практикуващите юристи в конкретни мерки, като:
|
2. |
Да обмислят увеличаване или най-малкото запазване на финансовата си подкрепа за Европейската мрежа за съдебно обучение, като вземат предвид правната рамка на Европейската мрежа за съдебно обучение и прякото съфинансиране от страна на държавите членки на някои обучения на Европейската мрежа за съдебно обучение в съответствие с потребностите от обучение, за да се изравни с приноса на ЕС и да се даде възможност на мрежата да доразвие дейностите си, като обмен и трансгранично обучение; |
3. |
Да подкрепят събирането на надеждни данни в тази област; |
ПРИКАНВА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ:
1. |
Да използва наличния експертен опит в държавите членки и измежду участниците и да надгражда върху добрата работа на Европейската мрежа за съдебно обучение и резултатите от пилотния проект за европейско съдебно обучение, когато обмисля изготвянето на препоръка за стандартите на обучение, обхващащо всички юридически професии; |
2. |
Да продължи да докладва за участието на практикуващите юристи в обучения по правото на ЕС и по правото на други държави членки; |
3. |
Да организира редовни срещи на равнище ЕС със заинтересованите страни, които участват в обучението на практикуващи юристи, за да се направи преглед на напредъка и да се подпомогне подготовката, където е необходимо, на допълнителни подобрения на европейското съдебно обучение; |
4. |
Да организира специална среща на равнище ЕС със заинтересованите страни, за да се направи карта на съществуващите дейности по обучение, да набележи евентуалните пропуски и да предложи подобрения, като се съсредоточи по-специално върху обучението на практикуващите юристи и държавни служители, които прилагат Хартата на основните права на Европейския съюз; |
5. |
Да насърчи доставчиците на услуги, предоставящи обучение, независимо дали са обществени или, ако е целесъобразно, частни, да организират повече обучения по правото на ЕС и по юридически езикови познания на чужд език за юридическите професии, като имат предвид целта това обучение да бъде висококачествено и икономически ефективно; |
6. |
Да се заеме със специалния въпрос за обучението на съдебните служители, включително по отношение на подобряване на обучението по правото на ЕС за съдебни служители, чиито задължения включват елементи от правото на ЕС, и по отношение на улесняването на трансграничното сътрудничество на доставчиците на услуги, които предоставят обучение на съдебните служители, където е приложимо; |
7. |
Постепенно да увеличи, като спазва бюджетните изисквания и процедури на ЕС, финансовата подкрепа за Европейската мрежа за съдебно обучение, която представлява основният инструмент за подобряване на обучението на съдии и прокурори в ЕС; |
8. |
Да увеличи финансовата подкрепа за трансгранични проекти за обучение, както е предвидено във финансовата програма „Правосъдие“ за периода 2014—2020 г., като същевременно намали административната тежест за бенефициерите; |
9. |
Да продължи да развива раздела за обучения на европейския портал за електронно правосъдие, включително електронното обучение, като ефикасен инструмент за допълнително развитие на европейското съдебно обучение. |
(1) Регламент (ЕС) № 1382/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за създаване на програма „Правосъдие“ за периода 2014—2020 година (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 73).
Европейска комисия
11.12.2014 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 443/10 |
Обменен курс на еврото (1)
10 декември 2014 година
(2014/C 443/05)
1 евро =
|
Валута |
Обменен курс |
USD |
щатски долар |
1,2392 |
JPY |
японска йена |
147,33 |
DKK |
датска крона |
7,4397 |
GBP |
лира стерлинг |
0,78975 |
SEK |
шведска крона |
9,3276 |
CHF |
швейцарски франк |
1,2024 |
ISK |
исландска крона |
|
NOK |
норвежка крона |
8,8765 |
BGN |
български лев |
1,9558 |
CZK |
чешка крона |
27,618 |
HUF |
унгарски форинт |
307,21 |
LTL |
литовски литас |
3,45280 |
PLN |
полска злота |
4,1619 |
RON |
румънска лея |
4,4430 |
TRY |
турска лира |
2,8000 |
AUD |
австралийски долар |
1,4846 |
CAD |
канадски долар |
1,4186 |
HKD |
хонконгски долар |
9,6059 |
NZD |
новозеландски долар |
1,6034 |
SGD |
сингапурски долар |
1,6263 |
KRW |
южнокорейски вон |
1 369,94 |
ZAR |
южноафрикански ранд |
14,2430 |
CNY |
китайски юан рен-мин-би |
7,6526 |
HRK |
хърватска куна |
7,6680 |
IDR |
индонезийска рупия |
15 298,55 |
MYR |
малайзийски рингит |
4,3088 |
PHP |
филипинско песо |
55,250 |
RUB |
руска рубла |
67,2763 |
THB |
тайландски бат |
40,658 |
BRL |
бразилски реал |
3,2105 |
MXN |
мексиканско песо |
17,8541 |
INR |
индийска рупия |
76,9233 |
(1) Източник: референтен обменен курс, публикуван от Европейската централна банка.
V Становища
ДРУГИ АКТОВЕ
Европейска комисия
11.12.2014 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 443/11 |
Публикация на заявка съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни
(2014/C 443/06)
Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявката в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1).
ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 510/2006 НА СЪВЕТА
относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (2)
„HOLLANDSE GEITENKAAS“
ЕО №: NL-PGI-0005-01176 – 6.11.2013
ЗГУ ( X ) ЗНП ( )
1. Наименование
„Hollandse geitenkaas“
2. Държава членка или трета държава
Нидерландия
3. Описание на земеделския продукт или храна
3.1. Вид продукт
Клас 1.3. Сирена
3.2. Описание на продукта, за който се отнася наименованието от точка 1
„Hollandse geitenkaas“ е традиционно географско наименование за полутвърдо, естествено или узряло в обвивка сирене от Нидерландия, приготвено по начин, сходен с този на сиренето Гауда, направено от козе мляко с произход от стопанствата, отглеждащи кози в Нидерландия. „Hollandse geitenkaas“ узрява до готовност за консумация или по естествен начин с образуване на коричка, или като сирене без коричка в обвивка от фолио. Естественото зреене с образуване на коричка трябва да протича само в Нидерландия. Периодът на зреене е четири седмици или минимум 25 дни.
Цвят |
: |
По време на зреенето цветът варира от бял при младото или узряло „Hollandse geitenkaas“ до цвят слонова кост при старото „Hollandse geitenkaas“. |
Консистенция |
: |
„Hollandse geitenkaas“ на възраст четири седмици е меко до еластично. Твърдостта му се увеличава с намаляването на съдържанието на влага. |
Състав |
: |
Млякото, доставяно на произвеждащите сиренето стопанства има съдържание на мазнини от 2,8 до 6,2 % и съдържание на протеини между 2,6 и 4,4 %. Към сиренето могат да се добавят подправки, ароматни треви и зеленчуци като коприва, сминдух, мащерка и домат, при условия че характерният вкус остане различим в крайния продукт. |
Съдържание на мазнини |
: |
най-малко 50 % и най-много 60 % в сухо вещество. |
Съдържание на влага |
: |
най-много 44 % 14 дни след подсирването. |
Съдържание на сол |
: |
най-много 4,1 % в сухо вещество. |
Вкус |
: |
деликатен, мек и изчистен. Дъхът и мирисът се усилват и стават по-интензивни със зреенето. |
Напречно сечение |
: |
След нарязване сиренето показва плътна повърхност или дупки, които могат да бъдат както равномерно, така и неравномерно разпределени. |
Коричка |
: |
При естественото зреене коричката е твърда, гладка, суха и чиста и няма плесенни образувания. Макар опакованото във фолио „Hollandse geitenkaas“ да няма твърда коричка, то също се пресова и накисва в саламура. Узрялото във фолио „Hollandse geitenkaas“ трябва да бъде твърдо, гладко, сухо и чисто и да няма плесенни образувания. |
Температура на зреене |
: |
10–14 °C за естественото зреене и 4–7 °C за зреене във фолио. |
Срок на съхранение |
: |
Най-малко 28 дни след производството до повече от година. |
Сиренето има сплесната цилиндрична или ъгловата форма, или е оформено като калъп или блок с тегло между 1,5 и 20 kg. Сплескана цилиндрична форма е кръгла форма със страни, които плавно се извиват в плоска повърхност и дъно, и с височина, която е една четвърт до половината от диаметъра. Ъгловатата форма е сплесната цилиндрична форма с един заоблен и един остър ръб. „Калъп“ се отнася за правоъгълна форма на сиренето.
Козето мляко се подсирва с животинско или микробно сирище при температура между 28 °C и 32 °C. Млякото се подсирва чрез добавяне на смесена микробна култура от подходящи мезофилни стартерни култури за „Hollandse geitenkaas“, които се състоят от варианти на Lactococcus, обичайно в комбинация с варианти на Leuconostoc и понякога с термофилни култури на Lactobacillus и/или Lactococcus.
Температурата, съдържанието на сол и стойността на pH се поддържат възможно най-постоянни в контролирана саламура. „Hollandse geitenkaas“ се накисва в саламура със съдържание на сол между 17 и 20 °Baumé. Стойността на pH е под 4,8, а температурата е между 10 °C и 16 °C.
3.3. Суровини (само за преработени продукти)
„Hollandse geitenkaas“ се произвежда от пастьоризирано пълномаслено козе мляко, козя сметана и обезмаслено или полуобезмаслено козе мляко, произхождащо от холандски стопанства, отглеждащи кози.
Не се използва мляко от други животни.
Полутвърдото „Hollandse geitenkaas“ се произвежда от мляко от холандска бяла коза или кръстоски на тази с други типични породи кози за мляко.
Постоянно доброто качество и мекият вкус на холандското козе мляко са резултат от контролираната система на отглеждане, занаятчийските умения и използването на програма за гарантиране на качеството (по цялата верига).
Тази програма дава възможност на млекопроизводителите да произвеждат козе мляко с трайно високо качество. Тя определя критерии за области като производствената хигиена, ветеринарните лекарства, здравето на животните и хуманното отношение към тях, фуража и водата, производството и охлаждането на млякото.
Програмата за гарантиране на качеството за стопанствата, произвеждащи козе мляко, отговаря най-малко на изискванията на ЕС относно хигиената и се наблюдава от холандския контролен орган за мляко и млечни продукти (Centraal Orgaan voor Kwaliteitsaangelegenheden in de Zuivel, COKZ).
Вземат се проби от всяка доставка на козе мляко. Съдържанието на мазнини и протеини и различни други качествени параметри на пробите се анализират. Плащанията на стопаните, произвеждащи козе мляко, зависят от тези основни данни за качеството на млякото. COKZ упражнява надзор на целия процес на вземане и анализ на проби и на правилната обработка на резултатите.
3.4. Фураж (само за продукти от животински произход)
Холандските кози се хранят с тревен и/или царевичен силаж с произход от Холандия, както и с гранулиран фураж и слама. Допустими са добавки като ленено семе, пресовано кюспе и пивоварна каша. Фуражът, получаван от външни доставчици, трябва да отговаря на изискванията на програмата за гарантиране на качеството в стопанствата, произвеждащи козе мляко, както и на европейските разпоредби за фуражите за животни. На млечните кози не се дават фуражи, които могат да имат неблагоприятен ефект върху тяхното мляко и сирене (мирис, лек дъх и т.н.), като например лук.
3.5. Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат извършени в определения географски район
Козето мляко, което се използва за производството на „Hollandse geitenkaas“, произхожда от холандски стопанства за отглеждане на кози. „Hollandse geitenkaas“ се произвежда и зрее естествено в Нидерландия.
Характерните етапи на производствения процес са описани по-долу:
— |
Козето мляко се издоява в стопанството. Най-много осем последователни надоя се съхраняват в охладени резервоари в стопанството при температура не по-висока от 6 °C. |
— |
Сертифицирани превозвачи вземат проби от млякото, събират го и го доставят на мандрите. |
— |
Мандрите приемат млякото и го съхраняват в резервоари. |
— |
Сиренето се произвежда чрез пастьоризиране на млякото при минимална температура от 71,8 °C за поне 15 секунди. Към пастьоризираното козе мляко се добавят сирище и млечна киселина. |
— |
След подсирването и обработката суроватката се премахва, сиренето се поставя в калъпите и се пресова. |
— |
Сиренето се накисва в саламура. Диаметърът и формата на сиренето определят за колко време се накисва. Съдържанието на сол в сиренето не трябва да надвишава 4,1 % в сухо вещество. |
— |
Сиренето зрее естествено в контролирана среда за период от поне 25 дни, през който то се обръща редовно и върху него се полага слой за предотвратяване на образуването на плесен. Температурата на зреене е 10–14 °C. Естественото зреене с образуване на коричка протича в Нидерландия, за да се гарантира, че коричката е суха. Времето и температурата на зреене са важни за постигането на желаните органолептични свойства на сиренето. Именно развитите в Нидерландия експертни познания за зреенето на полутвърдо сирене придават на „Hollandse geitenkaas“ неговото качество и аромат. Опакованото във фолио сирене зрее поне 25 дни в хладилник при температура 4–7 °C. Такова сирене може да зрее и извън Нидерландия. Поради обвивката от фолио е необходимо да се следи само температурата. Експертните познания за зреенето в този случай са по-малко важни. |
3.6. Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др.
Не е приложимо
3.7. Специфични правила за етикетиране
На всяко естествено узряло сирене „Hollandse geitenkaas“ се поставя казеинов печат с това наименование. Узрялото във фолио „Hollandse geitenkaas“ няма казеинов печат.
4. Кратко определение на географския район
Географският регион, обхванат от заявката, е европейската част на Кралство Нидерландия, известна също под традиционното име „Холандия“.
5. Връзка с географския район
5.1. Специфична характеристика на географския район
Открай време почвените и климатични условия на Нидерландия са я превърнали в страна, съвършено пригодна за земеделие и животновъдство. Тези условия я правят и съвършено пригодна за отглеждането на млечни кози.
Това, наред с типичните млечни породи, както и използваните практики за отглеждане и хранене, богатата традиция в производството на сирене и местните занаятчийски умения, създава условия, които благоприятстват използването на козе мляко за производството на „Hollandse geitenkaas“ в европейската част на кралство Нидерландия.
Комбинацията от температура, почвени характеристики и валежи отдавна е превърнала Нидерландия в страна, съвършено пригодна за земеделие и животновъдство, включително отглеждане на млечни кози.
Нидерландия се отличава с океански климат, в който морето и вятърът са важни фактори. Наличието на големи водни басейни (Северно море и езерото Айселмер) означава, че температурите варират много по-малко, отколкото в други страни. Водата оказва смекчаващо влияние върху температурите. В Нидерландия в дългосрочен план средната годишна температура варира от 8,9 до 10,4 °C, а средният годишен валеж е между 700 и 950 mm (www.knmi.nl).
Холандските почви са предимно глинести, песъчливи и торфени, подходящи за земеделие и отглеждане на фуражни култури. Нивото на подпочвените води е важен фактор. По-специално влажните зони са подходящи главно за трева, която се използва при животновъдството.
„Hollandse geitenkaas“ се произвежда от млякото на холандската бяла коза и кръстоски на тази порода с други типични породи млечни кози. Саанските млечни кози, внесени от Швейцария между 1880 и 1920 г. са изиграли важна роля в историята на отглеждането на кози в Нидерландия. Внесените кози са били кръстосвани с местни породи. Селата създавали собствени развъдни дружества, които на регионално ниво се координирали от Холандската организация за развъждане на кози (Nederlandse Organisatie voor de Geitenfokkerij, NOG), създала също така холандския регистър за млечни кози. Скоро била установена национална цел: да се създаде едра, здрава, безрога коза с голям капацитет на поемане на фураж и висок млеконадой.
Гореизложеното развитие е направило холандската млечна коза една от най-ефективните в света по производство на мляко. Средният млеконадой на холандските млечни кози продължава да расте всяка година в резултат на отличното управление на добрия генетичен материал.
В Холандия, където сирене се произвежда от Средновековието, са натрупани богата история и занаятчийски умения в тази област. От ХVIII век датират познанията за производството на сирене Гауда. Те са оказали значително влияние върху производството на „Hollandse geitenkaas“. Експертните познания в производството на полутвърдото сирене Гауда се прехвърлят пряко в производството на козе сирене, допринасяйки съществено за постигането на трайно качество и аромат на продукта.
Вниманието, което се отделя в Нидерландия на занаятчийските умения и качеството и аромата при производството на полутвърди сирена се доказва и от Националния конкурс за дегустация на сирена (Nederlands Nationaal Kaaskeurconcours, NNKC), провеждан вече повече от половин столетие. Експерти от сектора практикуват и изпитват способността си да различават сирената и техните аромати, включително и неповторимия аромат на „Hollandse geitenkaas“.
Тъй като Нидерландия е малка държава и разстоянията са къси, налице е тесен контакт и интензивен обмен на мнения между стопаните, производителите и организациите, контролиращи производството. С течение на времето занаятчийските умения на млекопроизводителите и производителите на сирене са достигнали висок единен стандарт, отчасти в резултат на изследователската дейност, образованието и достъпа до информация, насърчавани от холандските власти. Познанията и приложната научноизследователска дейност, обединени понастоящем в клъстърите към университета и научноизследователския център във Wageningen до днес са модел на стройна организация и практическо прилагане на знания за области като производството на сирене и обучението.
5.2. Специфична характеристика на продукта
„Hollandse geitenkaas“ има мек, деликатен и изчистен вкус. Сиренето придобива този мек тръпчив аромат след четири седмици на естествено зреене или след по-дълъг период при зреене във фолио. То не е мазно на допир и има съвсем слаб или никакъв горчив привкус. Естествено узрелият вариант става по-твърд и добива по-интензивен аромат, когато сиренето узрее и съдържанието на влага намалява.
„Hollandse geitenkaas“ е полутвърдо сирене, узряло естествено или във фолио, приготвено подобно на сиренето Гауда, произведено от пастьоризирано козе мляко. Производството на сирене Гауда се характеризира с използването на мезофилни стартерни култури, понякога допълнени от термофилни култури, с процес на подсирване на млякото, на оформяне на сиренето чрез пресоване и с подсоляване на сиренето чрез накисване в саламура. Естественото зреене протича при условия, приети от традиционното производство на Гауда, т.е. сиренето се оставя да узрее на въздух, като редовно се обръща и проверява. Узрялото по този начин сирене образува суха коричка. След характерното пресоване и накисване узрялото във фолио „Hollandse geitenkaas“ се опакова във фолио и узрява студено. В резултат на това не се образува твърда коричка, а мекият аромат на прясното козе сирене се запазва по-дълго.
„Hollandse geitenkaas“ се произвежда само от козе мляко. Не се допуска използването на други видове мляко.
През 1946 г. ветеринарният лекар и бивш национален съветник по въпросите на животновъдството E.J. Dommerhold описва подробно основната рецепта за „Hollandse geitenkaas“ и подчертава, че то трябва да съдържа козе мляко, отговарящо в достатъчна степен на хигиенните изисквания. Съответният раздел на книгата описва и добавянето на билки. По това време „Hollandse geitenkaas“ се произвежда на дребно в стопанствата.
От началото на 80-те години холандските млекопроизводители преминаха от отглеждането на крави към отглеждането на кози поради високите разходи за млечните квоти. В резултат на това качеството на предлаганото за производство на сирене козе мляко се повиши. Осъществи се преход от дребно производство в рамките на стопанствата към промишлено производство в мандри, специализирани в приготвянето на „Hollandse geitenkaas“.
5.3. Причинно-следствена връзка между географския район и качеството или характеристиките на продукта (за ЗНП) или между географския район и специфичното качество, репутацията или друга характеристика на продукта (за ЗГУ)
Защитата на „Hollandse geitenkaas“ като географско указание се основава на характеристиките на географията, продукта и уменията, степента на организация и логистика и специфичната му репутация.
Съставът на почвите, умереният океански климат и познанията на производителите в Нидерландия способстват за производството на фураж за кози и гарантират, че козето мляко е подходящо за производството на „Hollandse geitenkaas“. Това е важно за получаването на изчистения, мек вкус на млякото, което придава на „Hollandse geitenkaas“ неговия деликатен аромат.
От самото начало на 20-ти век Нидерландия се насочва към отглеждането на високопродуктивни млечни кози. Трайно нарастващият среден годишен млеконадой от коза и постоянното качество и аромат на козето мляко са резултат от правилни грижи, добро хранене, добро здраве и генетика на козите. Наличието на типични високопродуктивни млечни кози и традициите на производството на сирене Гауда са предпоставки за производството на „Hollandse geitenkaas“.
Указания за отглеждането на кози и производството на „Hollandse geitenkaas“ се срещат в документи от 1946 г. Методите за отглеждане на кози и за производство на „Hollandse geitenkaas“ и днес се основават на тези указания.
Натрупаните през годините познания в отглеждането на млечни кози в Нидерландия и в производството и зреенето на „Hollandse geitenkaas“ доведоха до събирането на уникален опит. Ето защо е важно „Hollandse geitenkaas“ да се произвежда от холандско мляко, произхождащо от холандски стопанства, чийто персонал е добре обучен в технологията, използвана специално за този вид сирене.
Малкият размер на страната и високата степен на организация гарантират, че секторът се управлява добре, а от стопаните, отглеждащи кози се изисква да участват в програма за гарантиране на качеството на козето мляко. Това е важно за поддържането на непрекъснато високо качество на сиренето и козето мляко, от което се произвежда.
По-широката наличност на козе мляко и повишеното производство на „Hollandse geitenkaas“ означават, че през 80-те години потребителите са „преоткрили“ това сирене като специалитет. Високата репутация на продукта е видна от факта, че продажбите оттогава насам растат без никакви значителни рекламни или маркетингови кампании.
„Hollandse geitenkaas“ сега заема едно от водещите места в производството на сирене в Холандия. Обемът на произведеното в Нидерландия козе сирене е нараснал от 3 700 тона през 2000 г. до 19 780 тона през 2012 г. (според холандската организация на млекопроизводителите).
„Hollandse geitenkaas“ е признато на национално и международно равнище като висококачествено сирене, за което има силно търсене.
Що се отнася до националната репутация на „Hollandse geitenkaas“, множество дегустатори на сирена се срещат ежегодно, за да оценят аромата на козето сирене на основата на национално определен продуктов профил (NNKC).
Международната репутация на „Hollandse geitenkaas“ е потвърдена от големия брой награди, спечелени от него на международни дегустации. Продуктите „Hollandse geitenkaas“ години наред успешно участват в състезания на сирена като например това в Медисън (САЩ), DLG (Германия) и Нантуич (Обединено кралство).
Препратка към публикуваната спецификация
(Член 5, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006 (3))
http://www.eu-streekproducten.nl/sites/default/files/BGA_PD_Hol_Geitenkaas_def.pdf
(1) ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.
(2) ОВ L 93, 31.3.2006 г., стр. 12. Заменен с Регламент (ЕС) № 1151/2012.
(3) Вж. бележка под линия 2.