20.10.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 372/1

20.10.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 372/2

20.10.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 372/2

20.10.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 372/3

1)

Член 5 от Директива 2005/36/ЕО1  (1)допуска ли ограничаване на свободното предоставяне на услуги, когато дружество за данъчноконсултантска дейност, учредено по правото на държава членка, изготви в държавата членка, където е установено и където данъчноконсултантската дейност не е регламентирана, данъчна декларация за получател в друга държава членка и я изпрати на данъчната администрация на тази друга държава членка, като националната правна уредба на последната предвижда, че за да има право да извършва данъчноконсултантска дейност, съответното дружество трябва да е признато и да се управлява отговорно от данъчни консултанти?

2)

При посочените в първия въпрос обстоятелства може ли дружество за данъчноконсултантска дейност да се позове на член 16, параграфи 1 и 2 от Директива 2006/123/ЕО2  (2), и то без оглед на това в коя от двете държави членки предоставя услугата?

3)

При посочените в първия въпрос обстоятелства следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска ограничаване на свободното предоставяне на услуги чрез действащите в държавата членка на получателя на услугата разпоредби, когато дружеството за данъчноконсултантска дейност не е установено в тази държава?

20.10.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 372/3

1)

Невалиден ли е Регламент за изпълнение (ЕС) № 260/2013 (1) от 18 март 2013 година за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент (ЕО) № 1458/2007 върху вноса на газови джобни механични запалки за еднократна употреба с произход от Китайската народна република, към вноса на газови джобни механични запалки за еднократна употреба, доставяни от Социалистическа република Виетнам, независимо дали са декларирани с произход от Социалистическа република Виетнам или не (ОВ L 82, стр. 10, наричан по-нататък „Регламент № 260/2013“), поради това че към момента на неговото приемане вече не е било в сила наложеното с Регламент (ЕО) № 1458/2007 антидъмпингово мито, чийто обхват е следвало да се разшири?

При отрицателен отговор на първия въпрос:

2)

Невалиден ли е Регламент № 260/2013, поради това че не може да се установи заобикаляне по смисъла на член 13, параграф 1 от Регламент № [1225/2009] на мярката, наложена с Регламент (ЕО) № 1458/2007 (2)?

20.10.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 372/4

20.10.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 372/4

20.10.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 372/5

1)

Трябва ли член 49 ДФЕС (член 43 ЕО) да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба като член 52, параграф 3 от EStG, доколкото причината за включването на сума в размер на загубите на чуждестранно място на стопанска дейност, отчетени преди това за да се намали данъчната тежест, е не реализирани печалби, а прехвърлянето на това място на стопанска дейност на друго капиталово дружество, което принадлежи на същата група като прехвърлителят?

2)

Трябва ли член 49 ДФЕС (член 43 ЕО) да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба като член 23, параграф 1a от DBA Deutschland/Österreich 2000 — според която от данъчната основа на германския данък са изключени доходите от Австрия, ако тези доходи могат да бъдат обложени с данък в Австрия — когато загубите, понесени от австрийско място на стопанска дейност, притежавано от германско капиталово дружество, вече не могат да бъдат отчетени в Австрия, тъй като мястото на стопанска дейност е прехвърлено на австрийско капиталово дружество, което принадлежи на същата група като германското капиталово дружество?

20.10.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 372/5

1)

Невалидно ли е Решение 2013/448/ЕС (1) на Комисията от 5 септември 2013 г., поради това че при изчисляването на броя на квотите за емисии, които подлежат на безплатно разпределяне, не е бил взет предвид делът на емисиите, свързани с изгарянето на отпадъчните газове — или газове, отделяни при стоманодобив — нито на тези, свързани с топлинната енергия, получена от когенерация, като по този начин е допуснато нарушение на член 290 ДФЕС и на член 10а, параграфи 1, 4 и 5 от Директива 2003/87/ЕО (2) и са надхвърлени границите на предвиденото в посочената директива делегиране в противоречие с целите на директивата (насърчаване на технологиите с по-висока енергийна ефективност и закрила на необходимите условия за икономическото развитие и увеличаване на заетостта)?

2)

Невалидно ли е Решение 2013/448/ЕС на Комисията от 5 септември 2013 г. в светлината на член 6 ДЕС поради противоречие с член 1 от Допълнителния протокол към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, както и с член 17 от същата конвенция, доколкото неправилно са засегнати оправданите правни очаквания на дружествата жалбоподатели да продължат да ползват активи, представляващи количеството предварително разпределени квоти, предоставени им съгласно разпоредбите на директивата, като по този начин те са лишени от свързаните с тези активи икономически блага?

3)

Невалидно ли е Решение 2013/448/ЕС на Комисията от 5 септември 2013 г. в частта, в която определя коефициента за междусекторна корекция, доколкото това решение нарушава член 296, втора алинея ДФЕС и член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като не е надлежно мотивирано?

4)

Невалидно ли е Решение 2013/448/ЕС на Комисията от 5 септември 2013 г. в частта, в която определя коефициента за междусекторна корекция, доколкото това решение нарушава член 10а, параграф 5 от Директива 2003/87/ЕО и принципа на пропорционалност, закрепен в член 5, параграф 4 ДЕС, като освен това е опорочено от липса на разследване и грешка в преценката, предвид факта че изчисляването на максималното количество квоти, които се разпределят безплатно (релевантно за целите на определяне на единният коефициент за междусекторна корекция), не отчита последиците от императивните изменения в тълкуването на понятието „горивна инсталация“, настъпили между първата (2005 — 2007 г.) и втората фаза (2008 — 2012 г.) на прилагане на Директива 2003/87/ЕО?

5)

Невалидно ли е Решение 2013/448/ЕС на Комисията от 5 септември 2013 г. в частта, в която определя коефициента за междусекторна корекция, доколкото това решение нарушава член 10а, параграф 5 от Директива 2003/87/ЕО, член 9а, параграф 2 от Директива 2003/87/ЕО, както и поради липса на разследване и грешка в преценката, предвид факта че изчисляването на максималното количество квоти, които се разпределят безплатно (релевантно за целите на определяне на единният коефициент за междусекторна корекция), е извършено въз основа на предоставени от държавите членки данни, които не са съгласувани помежду си, тъй като изхождат от различно тълкуване на член 9а, параграф 2 от Директива 2003/87/ЕО?

6)

Невалидно ли е Решение 2013/448/ЕС на Комисията от 5 септември 2013 г. в частта, в която определя коефициента за междусекторна корекция, поради нарушение на процедурните правила, предвидени в член 10а, параграф 1 и член 23, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО?

20.10.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 372/7

1)

Могат ли предвид принципа на лоялно сътрудничество, принципа на ефективност с оглед на постигане на целите на директивите и принципа за налагане на пропорционални, подходящи и разумни наказания, членове 15 и 16 от Директива 2008/115/ЕО (1) да се тълкуват в смисъл, че допускат въз основа на национална правна уредба, предхождаща транспонирането (член 19, [параграф 1, букви f) и i) от Закона за чужденците и имиграцията, наричан „Глава 105“), да се образува наказателно производство срещу незаконно пребиваващ гражданин на трета страна, по отношение на когото без резултат са приложени принудителни мерки за извеждане от територията и който е бил задържан за срок повече от 18 месеца, поради това че няма паспорт и не е сътрудничил с компетентните органи за издаването на такъв паспорт от неговото посолство, който твърди, че се страхува от преследване от страна на иранските власти?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос, може ли това наказателно производство да се образува веднага след изтичане на максималния период на задържане от 18 месеца с оглед на извеждането, в резултат на което незаконно пребиваващият гражданин на трета страна да не бъде освободен, и ако Съдът приеме, че е необходимо поради опасност да се укрие и да не се яви на делото, задържането му да продължи докато наказателното производство е висящо?

3)

Как следва да се разбира изразът „липса на съдействие“ от гражданина на трета страна по смисъла на член 15, [параграф 6, буква a)] от Директива 2008/115 и по-конкретно, може ли това понятие да съвпада със съдържащото се в разпоредбите от националното право (член 19, [параграф 1, букви f) и i) от Закона за чужденците и имиграцията наричан „Глава 105“]), които предвиждат наказателна санкция за всеки, който откаже да „представи на директора който и да е поискан от него документ“, както и за всяко „активно или пасивно оказване на съпротива или противопоставяне на директор при изпълнение на неговите функции“ при отказ да се представи паспортът, докато в същото време не са представени данни във връзка с предприети от компетентните органи действия пред компетентните органи на страната по произход за успешно провеждане на действията по извеждане на гражданина на третата страна?

20.10.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 372/7

1)

Невалидно ли е Решение 2013/448/ЕС (1) на Комисията от 5 септември 2013 г., поради това че при изчисляването на броя на квотите за емисии, които подлежат на безплатно разпределяне, не е бил взет предвид делът на емисиите, свързани с изгарянето на отпадъчните газове — или газове, отделяни при стоманодобив — нито на тези, свързани с топлинната енергия, получена от когенерация, като по този начин е допуснато нарушение на член 290 ДФЕС и на член 10а, параграфи 1, 4 и 5 от Директива 2003/87/ЕО (2) и са надхвърлени границите на предвиденото в посочената директива делегиране в противоречие с целите на директивата (насърчаване на технологиите с по-висока енергийна ефективност и закрила на необходимите условия за икономическото развитие и увеличаване на заетостта)?

2)

Невалидно ли е Решение 2013/448/ЕС на Комисията от 5 септември 2013 г. в светлината на член 6 ДЕС поради противоречие с член 1 от Допълнителния протокол към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, както и с член 17 от същата конвенция, доколкото неправилно са засегнати оправданите правни очаквания на дружествата жалбоподатели да продължат да ползват активи, представляващи количеството предварително разпределени квоти, предоставени им съгласно разпоредбите на директивата, като по този начин те са лишени от свързаните с тези активи икономически блага?

3)

Невалидно ли е Решение 2013/448/ЕС на Комисията от 5 септември 2013 г. в частта, в която определя коефициента за междусекторна корекция, доколкото това решение нарушава член 296, втора алинея ДФЕС и член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като не е надлежно мотивирано?

4)

Невалидно ли е Решение 2013/448/ЕС на Комисията от 5 септември 2013 г. в частта, в която определя коефициента за междусекторна корекция, доколкото това решение нарушава член 10а, параграф 5 от Директива 2003/87/ЕО и принципа на пропорционалност, закрепен в член 5, параграф 4 ДЕС, като освен това е опорочено от липса на разследване и грешка в преценката, предвид факта че изчисляването на максималното количество квоти, които се разпределят безплатно (релевантно за целите на определяне на единният коефициент за междусекторна корекция), не отчита последиците от императивните изменения в тълкуването на понятието „горивна инсталация“, настъпили между първата (2005 — 2007 г.) и втората фаза (2008 — 2012 г.) на прилагане на Директива 2003/87/ЕО?

5)

Невалидно ли е Решение 2013/448/ЕС на Комисията от 5 септември 2013 г. в частта, в която определя коефициента за междусекторна корекция, доколкото това решение нарушава член 10а, параграф 5 от Директива 2003/87/ЕО, член 9а, параграф 2 от Директива 2003/87/ЕО, както и поради липса на разследване и грешка в преценката, предвид факта че изчисляването на максималното количество квоти, които се разпределят безплатно (релевантно за целите на определяне на единният коефициент за междусекторна корекция), е извършено въз основа на предоставени от държавите членки данни, които не са съгласувани помежду си, тъй като изхождат от различно тълкуване на член 9а, параграф 2 от Директива 2003/87/ЕО?

6)

Невалидно ли е Решение 2013/448/ЕС на Комисията от 5 септември 2013 г. в частта, в която определя коефициента за междусекторна корекция, поради нарушение на процедурните правила, предвидени в член 10а, параграф 1 и член 23, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО?

20.10.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 372/9

1)

Невалидно ли е Решение 2013/448/ЕС (1) на Комисията от 5 септември 2013 г., поради това че при изчисляването на броя на квотите за емисии, които подлежат на безплатно разпределяне, не е бил взет предвид делът на емисиите, свързани с изгарянето на отпадъчните газове — или газове, отделяни при стоманодобив — нито на тези, свързани с топлинната енергия, получена от когенерация, като по този начин е допуснато нарушение на член 290 ДФЕС и на член 10а, параграфи 1, 4 и 5 от Директива 2003/87/ЕО (2) и са надхвърлени границите на предвиденото в посочената директива делегиране в противоречие с целите на директивата (насърчаване на технологиите с по-висока енергийна ефективност и закрила на необходимите условия за икономическото развитие и увеличаване на заетостта)?

2)

Невалидно ли е Решение 2013/448/ЕС на Комисията от 5 септември 2013 г. в светлината на член 6 ДЕС поради противоречие с член 1 от Допълнителния протокол към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, както и с член 17 от същата конвенция, доколкото неправилно са засегнати оправданите правни очаквания на дружествата жалбоподатели да продължат да ползват активи, представляващи количеството предварително разпределени квоти, предоставени им съгласно разпоредбите на директивата, като по този начин те са лишени от свързаните с тези активи икономически блага?

3)

Невалидно ли е Решение 2013/448/ЕС на Комисията от 5 септември 2013 г. в частта, в която определя коефициента за междусекторна корекция, доколкото това решение нарушава член 296, втора алинея ДФЕС и член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като не е надлежно мотивирано?

4)

Невалидно ли е Решение 2013/448/ЕС на Комисията от 5 септември 2013 г. в частта, в която определя коефициента за междусекторна корекция, доколкото това решение нарушава член 10а, параграф 5 от Директива 2003/87/ЕО и принципа на пропорционалност, закрепен в член 5, параграф 4 ДЕС, като освен това е опорочено от липса на разследване и грешка в преценката, предвид факта че изчисляването на максималното количество квоти, които се разпределят безплатно (релевантно за целите на определяне на единният коефициент за междусекторна корекция), не отчита последиците от императивните изменения в тълкуването на понятието „горивна инсталация“, настъпили между първата (2005 — 2007 г.) и втората фаза (2008 — 2012 г.) на прилагане на Директива 2003/87/ЕО?

5)

Невалидно ли е Решение 2013/448/ЕС на Комисията от 5 септември 2013 г. в частта, в която определя коефициента за междусекторна корекция, доколкото това решение нарушава член 10а, параграф 5 от Директива 2003/87/ЕО, член 9а, параграф 2 от Директива 2003/87/ЕО, както и поради липса на разследване и грешка в преценката, предвид факта че изчисляването на максималното количество квоти, които се разпределят безплатно (релевантно за целите на определяне на единният коефициент за междусекторна корекция), е извършено въз основа на предоставени от държавите членки данни, които не са съгласувани помежду си, тъй като изхождат от различно тълкуване на член 9а от Директива 2003/87/ЕО?

6)

Невалидно ли е Решение 2013/448/ЕС на Комисията от 5 септември 2013 г. в частта, в която определя коефициента за междусекторна корекция, поради нарушение на процедурните правила, предвидени в член 10а, параграф 1 и член 23, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО?

20.10.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 372/10

1)

Невалидно ли е Решение 2013/448/ЕС (1) на Комисията от 5 септември 2013 г., поради това че при изчисляването на броя на квотите за емисии, които подлежат на безплатно разпределяне, не е бил взет предвид делът на емисиите, свързани с изгарянето на отпадъчните газове — или газове, отделяни при стоманодобив — нито на тези, свързани с топлинната енергия, получена от когенерация, като по този начин е допуснато нарушение на член 290 ДФЕС и на член 10а, параграфи 1, 4 и 5 от Директива 2003/87/ЕО (2) и са надхвърлени границите на предвиденото в посочената директива делегиране в противоречие с целите на директивата (насърчаване на технологиите с по-висока енергийна ефективност и закрила на необходимите условия за икономическото развитие и увеличаване на заетостта)?

2)

Невалидно ли е Решение 2013/448/ЕС на Комисията от 5 септември 2013 г. в светлината на член 6 ДЕС поради противоречие с член 1 от Допълнителния протокол към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, както и с член 17 от същата конвенция, доколкото неправилно са засегнати оправданите правни очаквания на дружествата жалбоподатели да продължат да ползват активи, представляващи количеството предварително разпределени квоти, предоставени им съгласно разпоредбите на директивата, като по този начин те са лишени от свързаните с тези активи икономически блага?

3)

Невалидно ли е Решение 2013/448/ЕС на Комисията от 5 септември 2013 г. в частта, в която определя коефициента за междусекторна корекция, доколкото това решение нарушава член 296, втора алинея ДФЕС и член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като не е надлежно мотивирано?

4)

Невалидно ли е Решение 2013/448/ЕС на Комисията от 5 септември 2013 г. в частта, в която определя коефициента за междусекторна корекция, доколкото това решение нарушава член 10а, параграф 5 от Директива 2003/87/ЕО и принципа на пропорционалност, закрепен в член 5, параграф 4 ДЕС, като освен това е опорочено от липса на разследване и грешка в преценката, предвид факта че изчисляването на максималното количество квоти, които се разпределят безплатно (релевантно за целите на определяне на единният коефициент за междусекторна корекция), не отчита последиците от императивните изменения в тълкуването на понятието „горивна инсталация“, настъпили между първата (2005 — 2007 г.) и втората фаза (2008 — 2012 г.) на прилагане на Директива 2003/87/ЕО?

5)

Невалидно ли е Решение 2013/448/ЕС на Комисията от 5 септември 2013 г. в частта, в която определя коефициента за междусекторна корекция, доколкото това решение нарушава член 10а, параграф 5 от Директива 2003/87/ЕО, член 9а, параграф 2 от Директива 2003/87/ЕО, както и поради липса на разследване и грешка в преценката, предвид факта че изчисляването на максималното количество квоти, които се разпределят безплатно (релевантно за целите на определяне на единният коефициент за междусекторна корекция), е извършено въз основа на предоставени от държавите членки данни, които не са съгласувани помежду си, тъй като изхождат от различно тълкуване на член 9а от Директива 2003/87/ЕО?

6)

Невалидно ли е Решение 2013/448/ЕС на Комисията от 5 септември 2013 г. в частта, в която определя коефициента за междусекторна корекция, поради нарушение на процедурните правила, предвидени в член 10а, параграф 1 и член 23, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО?

20.10.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 372/11

1)

Трябва ли извънредното обстоятелство по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламента (EО) № 261/2004 (1) да се отнася пряко за резервирания полет?

2)

В случай че извънредни обстоятелства, които са настъпили при осъществяване на предходните курсове, са от значение също и за по-късно осъществявания полет със същия самолет, трябва ли необходимите мерки, които следва да се вземат от осъществяващия полета въздушен превозвач по член 5, параграф 3 от Регламента, да бъдат насочени единствено към предотвратяването на извънредните обстоятелства или също и към избягването на по-голямото закъснение?

3)

Следва ли увреждащите действия на работещи на своя отговорност трети лица, на които са възложени задачи, част от дейността на въздушния оператор, да се разглеждат като извънредни обстоятелства по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламента?

4)

Ако отговорът на третия въпрос е утвърдителен, за преценката от значение ли е обстоятелството от кого (от въздушния превозвач, от летищния оператор и т.н.) третото лице е получило съответното възлагане?

20.10.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 372/12

20.10.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 372/13

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Éditions Odile Jacob SAS да заплати съдебните разноски, включително тези по обезпечителното производство.

20.10.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 372/13

1)

Отменя отказа на Европейската комисия от 12 юли 2011 г. да предостави на MasterCard, Inc., MasterCard International, Inc. и MasterCard Europe достъп до някои документи, изготвени от трето лице в рамките на проучване относно разходите и ползите за търговците от приемането на различни методи на плащане, доколкото този отказ касае документите, свързани с:

2)

Осъжда Комисията да заплати съдебните разноски.

20.10.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 372/14

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Micrus Endovascular LLC да заплати съдебните разноски.

20.10.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 372/15

1)

Отменя Решение C(2012) 1012 окончателен на Комисията от 22 февруари 2012 година относно държавни помощи SA.27585 и SA.31149 (2012/C) (ex NN/2012, ex CP 31/2009 и CP 162/2010) — Германия, в частта му относно правилника за летищните такси на летище Любек, приет през 2006 г.

2)

Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)

Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски и половината от разноските на Hansestadt Lübeck.

20.10.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 372/16

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Biscuits Poult SAS понася направените от него съдебни разноски, както и тези, направени от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) и от Banketbakkerij Merba BV

20.10.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 372/16

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда DTM Ricambi Srl да заплати съдебните разноски.

20.10.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 372/17

—

да отмени Решение C(2014) 3271 окончателен на Европейската комисия от 14 май 2014 г. относно спиране на междинните плащания за Естония от Европейския фонд за рибарство (ЕФР) в рамките на оперативната програма за финансиране за периода 2007 — 2013г.,

—

да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

1.

Първото правно основание е изведено от неправилно прилагане на член 25, параграф 2 и на член 89 от Регламент № 1198/2006 (1) от Комисията.

Тълкуването на член 25 от Комисията, според което насърчаването на инвестициите е обосновано само ако с помощта им техническите показатели на риболовен съд надхвърлят възстановяването на първоначалното му състояние, не съответствало на текста и целта на тази разпоредба. Текстът на член 25, параграф 2 предоставял широко право на преценка относно решението кои инвестиции да бъдат подкрепени в рамките на ЕФР. Тъй като жалбоподателят спазил разпоредбата на член 25, параграф 2, не било релевантно прилагането на член 89 и спирането на междинните плащания, предназначени да насърчат първата приоритетна ос от оперативната програма.

2.

Второто правно основание е изведено от нарушение на член 88 от Регламент № 1198/2006 от Комисията.

Жалбоподателят упреква Комисията, че в рамките на шест месеца след съобщението за прекъсване на платежния срок за междинните плащания не взела решение за спиране на съответните плащания. По този начин тя нарушила член 88 от Регламент № 1198/2006 и не спазила собствените си насоки за прекъсване на платежния срок, спиране на плащанията и финансови корекции.

3.

Третото правно основание е изведено от нарушение на принципа на добра администрация от Комисията.

С приемането на спорното решение Комисията нарушила принципа на добра администрация, тъй като: първо, не направила надлежна преценка и не е взела предвид всички представени от жалбоподателя данни; второ, не е проверила дали са изпълнени всички предпоставки за приемане на решението; трето, всички инвестиции, които били предназначени за подобряване на състоянието на амортизирани риболовни съдове, автоматично причислила към текущите разходи за поддръжка и четвърто, неправилно приела, че тези инвестиции няма да допринесат за постигане на посочените в член 25, параграф 2 цели.

4.

Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на принципа на оправданите правни очаквания от Комисията.

Независимо от позицията, изразена ясно и точно от Комисията в писмо, поради което тя породила оправдани правни очаквания, че разходите за възстановяването/поправянето на мотор могат да попаднат в обхвата на член 25, параграф 2 от Регламент № 1198/2006, ако по този начин не се увеличава риболовната възможност на кораба, по-късно Комисията преценила, че посочените разходи допринасят не за подобряването на техническите показатели на кораба, а по-скоро за възстановяването или запазването на първоначалното му състояние, поради което не били допустими. Жалбоподателят не знаел за това правило; то не произтичало нито от член 25 от Регламент № 1198/2006, нито от отговора на Комисията на въпрос на жалбоподателя в този смисъл.

5.

Петото правно основание е изведено от нарушение на принципа на правна сигурност от Комисията.

Фактът, че Комисията взела окончателно решение за спиране на търсените междинни плащания повече от три години след прекъсването на платежния срок относно искането за първото междинно плащане и по този начин нарушила предвидения в член 88, параграф 1 от Регламент № 1198/2006 шест месечен срок, ясно нарушавал принципа на правна сигурност. Това поведение на Комисията не било предвидено от получателите на помощи от ЕФР.

20.10.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 372/18

—

да отмени Решение R 1587/2013–4 от 2 юни 2014 г. на четвърти апелативен състав на СХВП на основание член 65, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 207/2009,

—

да осъди СХВП и евентуално встъпилата в производството пред Съда заинтересована страна да заплати направените разноски.

—

нарушение на член 76, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009 — извършена е била погрешна служебна проверка на съдържанието на българския закон;

—

нарушение на член 76, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009 — не е била направена цялостна и правилна преценка на представените доказателства;

—

нарушение на член 8, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 207/2009 — не са били обсъдени представените доказателства и правни доводи с оглед на предпоставките в тази разпоредба.

20.10.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 372/19

—

да отмени решението, съдържащо се в писмо № BUDG/B/03MV D (2014) 1782918 на генерална дирекция „Бюджет“ на Европейската комисия от 2 юни 2014 г., в което, от една страна, се установява финансовата отговорност на жалбоподателя за загубата на собствени ресурси на Съюза, тъй като определено количество захар е внесено извън системата на тарифни квоти за внос, и не са били определени ресурсите, свързани с този внос, и от друга страна, се разпорежда на жалбоподателя да предостави на бюджета на Съюза вноска, равностойна на загубените собствени ресурси, които във въпросния случай, в който разрешението за внос е било изцяло използвано, възлизат на 1 2 57  000,00 EUR,

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски по производството.

1.

Първото правно основание е изведено от явна грешка в преценката.

2.

Второто правно основание е изведено от нарушение на нормите относно процедурите на Комисията за вземане на решения.

3.

Третото правно основание е изведено от недостатъчни мотиви и погрешно правно основание.

4.

Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на правото на защита и на правото на изслушване.

5.

Петото правно основание е изведено от липсата на контрол от страна на Комисията.

6.

Шестото правно основание е изведено от нарушение на принципите на пропорционалност, правна сигурност и забрана за неоснователно обогатяване.

20.10.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 372/20

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) № 470/2014 на Комисията от 13 май 2014 година (1) за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на слънцезащитно стъкло с произход от Китайската народна република, доколкото е приложим спрямо Xinyi PV Products (Anhui) Holdings Ltd; и

—

да осъди Комисията и страната, на която евентуално бъде разрешено да встъпи в подкрепа на Комисията в хода на производството, да понесат разноските в настоящото производство.

1.

Първото правно основание е твърдението, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката на фактите и правото, като е счела, че производствените разходи и финансовото положение на жалбоподателя са предмет на значително изкривяване, приложено от предишната непазарна икономическа система, в нарушение на член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, трето тире.

2.

Второто правно основание е твърдението, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката и не е изложила последователни доказателства, когато е приспаднала от износната цена на жалбоподателя комисиона за търговския посредник, равна на надбавката, начислена на жалбоподателя от свързана компания в Хонг Конг, без да е привела надлежно доказателство, че тази свързана компания наистина е действала като посредник срещу комисиона, в нарушение на член 2, параграф 10, (i) oт основния регламент.

3.

Третото правно основание е твърдението, че Комисията не е изчислила износната цена на жалбоподателя въз основа на действително платената или платима цена за продукта, когато се продава на ЕС, нито тя се основава на цената, на която износният продукт е препродаден за първи път на независим купувач в ЕС, в нарушение на член 2, параграфи 8 и 9 от основния регламент.

4.

Четвърто правно основание е твърдението, че Комисията не е оповестила съществени факти и доказателства, което да даде възможност да се разбере как е изчислила дъмпинговия марж и маржа на вредата, в нарушение на член 20 от основния регламент и на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

20.10.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 372/21

—

да приеме, че искът е допустим и основателен,

—

въз основа на това да осъди Европейския съюз да поправи претърпените от ищците вреди в размер на 4 3 0 00  000 EUR, свързани със спирането на проекта „Yasmeen Rotana“,

—

да разпореди назначаването на експерт, който да установи общия размер на претърпените от ищците вреди,

—

да осъди Съвета на Европейския съюз да заплати разноските за производството пред тази инстанция.

20.10.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 372/22

—

да обяви жалбата на жалбоподателя за допустима и основателна,

—

въз основа на това да отмени Решение 2014/309/ОВППС от 28 май 2014 г. и последващите актове за неговото изпълнение, доколкото те се отнасят до жалбоподателя,

—

да осъди Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски, свързани с производството пред настоящата инстанция.

20.10.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 372/22

—

Да измени решенията на първи апелативен състав от 23 май 2014 г. и на проверителя от 23 май 2013 г. в съответствие с член 65, параграф 3 от Регламент № 207/2009, поради нарушение на член 7, параграф 1, буква б) и параграф 3 от Регламент № 207/2009, като приеме (i) отличителния характер на заявената графична марка под №o 1 1 7 64  354 и поради това неприложимостта на абсолютната забрана за регистрация по член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009; и (ii) публикуването на посочената заявка за марка, за да може след изпълнение на останалите формалности, да се извърши нейната регистрация;

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски в съответствие с член 87, параграф 2 от Регламент № 207/2009.

—

Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009;

—

Нарушение на член 7, параграф 3 от Регламент 207/2009

20.10.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 372/23