ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/2

Определение на Съда (десети състав) от 10 април 2014 г. (преюдициално запитване от Tribunal Central Administrativo Norte — Португалия) — Joaquim Fernando Macedo Maia и др./Fundo de Garantia Salarial, IP

(Дело C-511/12) (1)

((Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Преюдициално запитване - Директива 80/987/ЕИО - Директива 2002/74/ЕО - Закрила на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на работодателя - Гарантиращи институции - Ограничаване на задължението на гарантиращите институции за изплащане - Вземания по трудови правоотношения, които са станали изискуеми повече от шест месеца преди подаването на молбата за откриване на съдебно производство за обявяване в несъстоятелност на работодателя))

2014/C 261/02

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Tribunal Central Administrativo Norte

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Joaquim Fernando Macedo Maia, António Pereira Teixeira, António Joaquim Moreira David, Joaquim Albino Moreira David

Ответник: Fundo de Garantia Salarial, IP

Диспозитив

Директива 80/987/ЕИО на Съвета от 20 октомври 1980 година относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател, изменена с Директива 2002/74/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 година, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която не гарантира вземанията по трудови правоотношения, станали изискуеми повече от шест месеца преди подаването на молбата за откриване на производство за обявяване в несъстоятелност на работодателя, дори когато преди началото на този период работниците са предявили съдебен иск срещу техния работодател с цел установяване на размера на тези вземания и осъждане на работодателя да ги плати.

(1) ОВ C 26, 26.1.2013 г.

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/3

Определение на Съда (голям състав) от 4 април 2014 г. (преюдициално запитване от Schleswig-Holsteinisches Oberlandesgericht — Германия) — Flughafen Lübeck GmbH/Air Berlin plc & Co. Luftverkehrs KG

(Дело C-27/13) (1)

((Член 99 от Процедурния правилник - Държавни помощи - Членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС - Предимства, предоставяни на нискотарифна авиокомпания от публично предприятие, оператор на летище - Решение за откриване на официална процедура по разследване - Задължение на юрисдикциите на държавите членки за съобразяване с направената в това решение оценка на Комисията относно съществуването на държавна помощ))

2014/C 261/04

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Schleswig-Holsteinisches Oberlandesgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: Flughafen Lübeck GmbH

Ответник: Air Berlin plc & Co. Luftverkehrs KG

Диспозитив

Когато съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС Европейската комисия е открила официалната процедура по разследване, предвидена в параграф 2 от този член относно мярка, за която не е отправено уведомление и която е в процес на изпълнение, национална юрисдикция, сезирана с искане за преустановяване на изпълнението на мярката и за възстановяване на вече изплатените суми, е длъжна да приеме всички необходими мерки, за да бъдат приложени последиците от евентуалното неизпълнение на задължението за спиране на изпълнението на мярката.

За целта националната юрисдикция може да реши или да спре изпълнението на разглежданата мярка и да постанови възстановяването на вече изплатените суми, или да постанови привременни мерки, за да се опазят, от една страна, интересите на заинтересованите страни, а от друга страна — полезното действие на решението на Европейската комисия за откриване на официална процедура по разследване.

2)	Национална юрисдикция не може в случай като разглеждания да спре производството до приключването на официалната процедура по разследване.

(1) ОВ C 171, 5.6.2013 г.

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/4

Определение на Съда (осми състав) от 30 април 2014 г. (преюдициално запитване от Tribunale di Napoli — Италия) — Luigi D’Aniello и др./Poste Italiane SpA

(Дело C-89/13) (1)

((Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Преюдициално запитване - Социална политика - Директива 1999/70/ЕО - Принцип на недопускане на дискриминация - Национална правна уредба, която предвижда различни режими на обезщетяване при незаконосъобразно определяне на срок на трудов договор и при незаконосъобразно прекратяване на трудов договор за неопределено време - Икономически последици - Сравнимост на исканията))

2014/C 261/05

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale di Napoli

Страни в главното производство

Ищци: Luigi D’Aniello, Ester Di Vaio, Anna Di Benedetto, Antonella Camelio, Angela Leva, Alessia Romano, Emilia Aloia, Cira Oligo, Ottavio Russo, Guiseppe D’Ambra, Stefano Caputo, Ilaria Pappagallo, Maurizio De Rosa, Gianluca Liguori, Dario Puzone, Vincenzo De Luca, Guido Gorbari, Raffaella D’Ambrosio

Ответник: Poste Italiane SpA

Диспозитив

Без да се засяга предоставената на държавите членки възможност по клауза 8 от Рамковото споразумение, сключено на 18 март 1999 г., приложено към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), клауза 4, точка 1 от това рамково споразумение трябва да се тълкува в смисъл, че не налага еднакво третиране по отношение на икономическите последици при незаконосъобразно определяне на срок на трудов договор и на тези при незаконосъобразно прекратяване на договор за неопределено време.

(1) ОВ C 156, 1.6.2013 г.

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/6

Определение на Съда (осми състав) от 22 май 2014 г. — Bilbaína de Alquitranes, SA и др./Европейска агенция по химикалите (ECHA)

(Дело C-287/13 P) (1)

((Обжалване - Член 181 от Процедурния правилник на Съда - Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH) - Член 59 и приложение XIII - Идентифициране на високотемпературната смола от въглен катран като пораждащо сериозно безпокойство вещество, за което трябва да се приложи разрешителната процедура - Равно третиране))

2014/C 261/08

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Bilbaína de Alquitranes, SA, Cindu Chemicals BV, Deza, a.s., Industrial Química del Nalón, SA, Koppers Denmark A/S, Koppers UK Ltd, Rütgers Germany GmbH, Rütgers Belgium NV, Rütgers Poland Sp. z o.o. (представител: K. Van Maldegem, avocat)

Друга страна в производството: Европейска агенция по химикалите (ECHA) (представители: M. Heikkilä, W. Broere и T. Zbihlej, подпомагани от J. Stuyck и A.-M. Vandromme, advocaten)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Bilbaína de Alquitranes SA, Cindu Chemicals BV, Deza a.s., Industrial Química del Nalón SA, Koppers Denmark A/S, Koppers UK Ltd, Rütgers Germany GmbH, Rütgers Belgium NV и Rütgers Poland sp. z o.o. да заплатят съдебните разноски.

(1) ОВ C 252, 31.8.2013 г.

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/6

Определение на Съда (девети състав) от 8 май 2014 г. (преюдициално запитване от Unabhängiger Verwaltungssenat Wien — Австрия) — Ferdinand Stefan/Bundesministerium für Land- und Forstwirtschaft, Umwelt und Wasserwirtschaft

(Дело C-329/13) (1)

((Член 99 от Процедурния правилник - Директива 2003/4/ЕО - Валидност - Обществен достъп до информация за околната среда - Изключение от задължението за разкриване на информацията за околната среда, когато това би се отразило неблагоприятно на правото на всяко лице на справедлив процес - Факултативност на това изключение за държавите членки - Член 6 ДЕС - Член 47, втора алинея от Хартата))

2014/C 261/09

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Unabhängiger Verwaltungssenat Wien

Страни в главното производство

Жалбоподател: Ferdinand Stefan

Ответник: Bundesministerium für Land- und Forstwirtschaft, Umwelt und Wasserwirtschaft

Диспозитив

При разглеждането на поставените въпроси не се установяват обстоятелства, които да засягат валидността на Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета.

(1) ОВ C 274, 21.9.2013 г.

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/7

Определение на Съда (осми състав) от 5 юни 2014 г. (преюдициално запитване от Augstākā tiesa (по-рано Augstākās tiesas Senāts) — Латвия) — Antonio Gramsci Shipping Corp. и др./Aivars Lembergs

(Дело C-350/13) (1)

((Преюдициално запитване - Съдебно сътрудничество по граждански дела - Регламент (ЕО) № 44/2001 - Признаване и изпълнение на обезпечителни мерки - Отмяна на първоначалното решение - Поддържане на преюдициалното запитване - Липса на основание за произнасяне))

2014/C 261/10

Език на производството: латвийски

Запитваща юрисдикция

Augstākā tiesa (по-рано Augstākās tiesas Senāts)

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Antonio Gramsci Shipping Corp., Apollo Holdings Corp., Arctic Seal Shipping Co. Ltd, Atlantic Leader Shipping Co. Ltd, Cape Wind Trading Co.Ltd, Clipstone Navigation SA, Dawnlight Shipping Co. Ltd, Dzons Rids Shipping Co., Faroship Navigation Co. Ltd, Gaida Shipping Co., Gevostar Shipping Co. Ltd, Hose Marti Shipping Co., Imanta Shipping Co. Ltd, Kemeri Navigation Co., Klements Gotvalds Shipping Co., Latgale Shipping Co. Ltd, Limetree Shipping Co. Ltd, Majori Shipping Co. Ltd, Noella Marītime Co. Ltd, Razna Shipping Co., Sagewood Trading Inc., Samburga Shipping Co. Ltd, Saturn Trading Co., Taganroga Shipping Co., Talava Shipping Co. Ltd, Tangent Shipping Co. Ltd, Viktorio Shipping Co., Wilcox Holding Ltd, Zemgale Shipping Co. Ltd, Zoja Shipping Co. Ltd

Ответник: Aivars Lembergs

Диспозитив

Липсва основание за произнасяне по преюдициалното запитване, отправено от Augstākās tiesas Senāts (Латвия) с акт от 12 юни 2013 г.

(1) ОВ C 252, 31.8.2013 г.

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/7

Определение на Съда (шести състав) от 10 април 2014 г. — Metropolis Inmobiliarias y Restauraciones, SL/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), MIP Metro Group Intellectual Property GmbH & Co. KG

(Дело C-374/13 P) (1)

((Обжалване - Марка на Общността - Регламент (ЕО) № 40/94 - Заявка за регистрация на словна марка METROINVEST - Възражение на притежателя на национална фигуративна марка и заявител на фигуративна марка на Общността, включваща словен елемент „METRO“, в син и жълт цвят - Отказ да се регистрира марката))

2014/C 261/11

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Metropolis Inmobiliarias y Restauraciones, SL (представители: J. Carbonell Callicó, abogado)

Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: J. Crespo Carrillo), MIP Metro Group Intellectual Property GmbH & Co. (представител: J.-C. Plate, Rechtsanwalt)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Metropolis Inmobiliarias y Restauraciones, SL да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 252, 31.8.2013 г.

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/10

Определение на Съда (девети състав) от 5 юни 2014 г. (преюдициално запитване от Naczelny Sąd Administracyjny — Полша) — Gmina Międzyzdroje/Minister Finansów

(Дело C-500/13) (1)

((Преюдициално запитване - ДДС - Директива 2006/112/ЕО - Приспадане на данъка, платен за получена доставка - Дълготрайни активи - Недвижими имоти - Корекция на приспаданията - Национално законодателство, което предвижда 10-годишен период на корекция))

2014/C 261/16

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Naczelny Sąd Administracyjny

Страни в главното производство

Жалбоподател: Gmina Międzyzdroje

Ответник: Minister Finansów

Диспозитив

Членове 167, 187 и 189 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и принципът на неутралитет трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат националноправни разпоредби като разглежданите в главното производство, които при промяна в предназначението на недвижим имот, придобит като дълготраен актив, който първоначално е бил предназначен за използване без право на приспадане на данъка върху добавената стойност, а впоследствие — за използване с такова право, предвиждат 10-годишен период на корекция, считано от началото на използването на този имот, и следователно изключват еднократната корекция в рамките на една данъчна година.

(1) ОВ C 367, 14.12.2013 г.

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/11

Определение на Съда (осми състав) от 19 юни 2014 г. (преюдициално запитване от Tribunal do Trabalho da Covilhã — Португалия) — Pharmacontinente-Saúde e Higiene SA e.a./Autoridade Para As Condições do Trabalho (ACT)

(Дело C-683/13) (1)

((Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Обработка на лични данни - Директива 95/46/ЕО - Член 2 - Понятие за „лични данни“ - Членове 6 и 7 - Принципи за качеството на данните и законността на обработването им - Член 17 - Сигурност на обработването - Работно време на работниците - Дневник за отчитане на работното време - Достъп на компетентния национален орган за контрол върху условията на труд - Задължение на работодателя да предостави на разположение дневника за отчитане на работното време по начин, позволяващ незабавното му преглеждане))

2014/C 261/18

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Tribunal do Trabalho da Covilhã

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Pharmacontinente-Saúde e Higiene SA, Domingos Sequeira de Almeida, Luis Mesquita Soares Moutinho, Rui Teixeira Soares de Almeida, André de Carvalho e Sousa

Ответник: Autoridade Para As Condições do Trabalho (ACT)

Диспозитив

Член 2, буква a) от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни трябва да се тълкува в смисъл, че дневник за отчитане на работното време, като разглеждания в главното производство, съдържащ посочването за всеки работник или служител на началния и крайния момент на работното време, както и на съответните прекъсвания или почивки, попада в обхвата на понятието „лични данни“ по смисъла на посочената разпоредба.

Член 6, параграф 1, букви б) и в) и член 7, букви в) и д) от Директива 95/46 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която възлага задължение на работодателя да предостави на разположение на компетентния национален орган за контрол върху условията на труд дневника за отчитане на работното време по начин, позволяващ незабавното му преглеждане, доколкото това задължение е необходимо за упражняване на контролните правомощия на този орган, свързани с прилагане на законодателството в областта на условията на труд, по-специално що се отнася до работното време.

Запитващата юрисдикция следва да определи дали задължението на работодателя да предостави на компетентния национален орган за контрол върху условията на труд достъп до дневника за отчитане на работното време по начин, позволяващ незабавното му преглеждане, може да се разглежда като необходимо за упражняване на контролните правомощия на този орган, като допринася за по-ефикасно прилагане на законодателството в областта на условията на труд, по-специално що се отнася до работното време, и при утвърдителен отговор дали наложените наказания с цел гарантиране на ефективното прилагане на изискванията на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време съответстват на принципа на пропорционалност.

(1) ОВ C 52, 22.2.2014 г.

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/12

Иск, предявен на 7 април 2014 г. — Европейска комисия/Република Гърция

(Дело C-167/14)

2014/C 261/20

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: G. Zavvos и E. Manhaeve)

Ответник: Република Гърция

Искания на ищеца

—	да се установи, че като не е предприела необходимите мерки за привеждане в изпълнение на Решение на Съда от 25 октомври 2007 г. по дело Комисия/Република Гърция, C-440/06, Република Гърция не е изпълнила задълженията си по член 260, параграф 1 ДФЕС,

—	да се осъди Република Гърция да заплати на Комисията периодична имуществена санкция в размер на 47 462,40 EUR за всеки просрочен ден при изпълнението на решението по дело C-440/06, от постановяването на решението по настоящото дело до датата на привеждане в изпълнение на решението по дело C-440/06,

—	да осъди Република Гърция за заплати на Комисията еднократна сума от 5 191,20 EUR на ден, считано от деня на произнасяне на решението по дело C-440/06 до деня на произнасяне на решението по настоящото дело или до по-ранна дата, ако на нея бъде изпълнено решението по дело C-440/06,

—	да се осъди Република Гърция да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Относно начина на изчисляване на санкциите Комисията посочва:

A —

Значението на нормите на Съюза, които са предмет на нарушението, а именно членове 3 и 4 от Директива 91/271/ЕИО за пречистването на градските отпадъчни води (1), която се отнася до настоящата директива се отнася за събирането, пречистването и заустването на градски отпадъчни води, както и пречистването и заустването на отпадъчни води, произхождащи от някои промишлени отрасли. Тя има за цел опазването на околната среда от вредните последици, причинени от заустването на такива отпадъчни води.

Според Комисията заустването на непречистени отпадъчни води (тоест които изобщо не са били пречистени поради липсата на интегрирана канализационна мрежа и/или пречиствателни станции) в повърхностните води довежда до замърсяване, характеризиращо се с кислородно неравновесие, а привнасянето на хранителни вещества (по-конкретно азотни и фосфорни съединения) засяга значително качеството на тези водни маси и прилежащите към тях екосистеми (поставяйки в опасност, например, рибните популации).

Освен това, що се отнася до градските отпадъчни води, които не са били достатъчно пречистени (пречиствателни съоръжения, неосъществяващи вторично пречистване или осъществяващи несъответстващо вторично пречистване), първичното пречистване само не е достатъчно за избягването на всички рискове от замърсяване и от влошаване на качеството на водата и прилежащите към нея екосистеми. Всъщност прекомерното заустване на хранителни вещества (азотни и фосфорни съединения) в повърхностните води представлява съществен фактор за увеличаване на явлението ефтрофизация (разпространение на водорасли и водна растителност), което увеличава опасността от загубване на кислородното равновесие във водата, от изчезване на рибните популации и други водни организми, и от нанасянето на вреда на прилежащите сухоземни екосистеми. Именно това е причината, поради която член 4 от Директива 91/271/ЕИО предвижда градските отпадъчни води, произлизащи от агломерации с еквивалент жители (ЕЖ) над 15 000, да бъдат зауствани само след като бъдат подложени на вторично пречистване или на друга равностойна обработка.

Според Комисията събирането и пречистването на всички градски отпадъчни води, произлизащи от гръцки агломерации с еквивалент жители (ЕЖ) над 15 000, има жизненоважно значение за запазването и подобряването на качеството на повърхностните води, на водните и сухоземните екосистеми, които зависят пряко от разглежданите водни маси, както и за гарантиране на цялостното и правилно прилагане на другите директиви на Европейския съюз.

При все това, въпреки приложените усилия и приетите от гръцките власти през последните години мерки, е ясно, че към днешна дата шест агломерации с над 15 000 ЕЖ от 23 агломерации, за които се отнася съдебното решение от 25 октомври 2007 г. (пет от които в региона на Източна Атика, който е един от най-гъсто населените гръцки региони), не са съобразени с разпоредбите на членове 3 и 4 от Директива 91/271/ЕИО. Еквивалентният брой жители на тези шест агломерации възлиза на 1 24 000 (16 000 в Лефкими, 25 000 в Неа Макри, 17 000 в Маркопуло, 20 000 в Коропи, 18 000 в Рафина и 28 000 в Артемида).

B —

Последици от неизпълнението на задълженията върху интересите от общ и от частен характер: Непълното съобразяване с решението на Съда по дело C-440/06 води до значими опасности, свързани със замърсяването на околната среда, и има последици върху човешкото здраве. Според Комисията непълното съобразяване с решението на Съда по дело C-440/06 води до ефтрофизация на повърхностните води, която може да постави в опасност между другото доброто екологично и химическо състояние на водните и сухоземни екосистеми, както и тяхното опазване. Поради това Комисията счита, че непълното съобразяване със съдебното решение може да засегне прилагането на другите директиви на Европейския съюз, сред които са Директива 2000/60/ЕО (2) на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 година за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите, Директива 2006/7/ЕО (3) на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2006 година за управление качеството на водите за къпане, и Директива 92/43/ЕИО (4) на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна.

Освен това Комисията твърди, че непълното съобразяване с решението на Съда засяга възможността гражданите да се ползват от достатъчно чисти повърхностни води за осъществяването на развлекателни дейности (риболов, къпане, ветроходно плаване, екскурзии и др.). Възможно е също така непълното съобразяване със съдебното решение да засяга както качеството на водата за потребление, така и самото човешко здраве.

(1) ОВ L 135, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 43.

(2) ОВ L 327, стр 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 6, стр. 193.

(3) ОВ L 64, стр 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 15, стр. 229.

(4) ОВ L 206, стр 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109.

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/14

Преюдициално запитване от Landesgerichts Korneuburg (Австрия), постъпило на 12 май 2014 г. — Eleonore Prüller-Frey/Norbert Brodnig, Axa Versicherung AG

(Дело C-240/14)

2014/C 261/21

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landesgericht Korneuburg

Страни в главното производство

Ищец: Eleonore Prüller-Frey

Ответник: Norbert Brodnig, Axa Versicherung AG

Преюдициални въпроси

Следва ли член 2, параграф 1, букви а) и в) от Регламент (ЕО) № 2027/97 на Съвета от 9 октомври 1997 година относно отговорността на въздушните превозвачи в случай на произшествия (1), член 3, букви в) и ж) от Регламент (ЕО) № 785/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно застрахователните изисквания за въздушни превозвачи и оператори на въздухоплавателни средства (2) и член 1, параграф 1 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, подписана в Монреал на 28 май 1999 г. (3), да се тълкуват в смисъл, че претенции за обезщетение, предявени от увредено лице, което

—	е било пътник във въздухоплавателно средство, чието място на отлитане и място на кацане е едно и също място на територията на една държава членка,

—	е превозено безвъзмездно от пилота,

—	целта на полета е била да се извърши въздушен оглед на недвижимия имот за целите на планирана с пилота сделка с този имот, и

—	което в резултат на катастрофата с въздухоплавателното средство претърпява телесно увреждане,

трябва да се преценяват единствено въз основа на член 17 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, подписана в Монреал на 28 май 1999 г., и националното право не се прилага?

При утвърдителен отговор на първия въпрос:

Следва ли член 33 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, подписана в Монреал на 28 май 1999 г., и член 67 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (4) да се тълкуват в смисъл, че компетентността за разглеждане и произнасяне по посочените в първия въпрос претенции за обезщетение трябва да се преценява единствено въз основа на член 33 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, подписана в Монреал на 28 май 1999 г.?

При утвърдителен отговор на първия въпрос:

Следва ли член 29 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, подписана в Монреал на 28 май 1999 г., и член 18 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (5) да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби, които предвиждат пряк иск на посоченото в първия въпрос увредено лице срещу застрахователя на гражданската отговорност на лицето, причинило вредите?

При отрицателен отговор на първия въпрос:

Следва ли член 7, параграф 1, буква е) от Втора директива на Съвета от 22 юни 1988 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прякото застраховане, различно от животозастраховането, и за формулиране на разпоредби за улесняване на ефективното упражняване на свободата на предоставяне на услуги, и за изменение на Директива 73/239/EИО (6) и член 18 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения да се тълкуват в смисъл, че условията за допустимост на прекия иск, предявен от посоченото в първия въпрос увредено лице срещу застрахователя на гражданската отговорност на лицето, причинило вредите, трябва да се преценява съгласно правото на трета държава, когато:

—	правният ред, който намира приложение съгласно приложимия закон за непозволеното увреждане, предвижда прекия иск в Закона за застрахователните договори, който е част от този правен ред,

—	страните по застрахователния договор изберат правния ред на трета държава,

—	според който се прилага правото на държавата, в която се намира седалището на застрахователя, и

—	правният ред на тази държава също така предвижда прекия иск в Закона за застрахователните договори, който е част от този правен ред?

(1) ОВ L 285, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 4, стр. 170.

(2) ОВ L 138, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 14, стр. 3.

(3) ОВ L 194, 2001 г., стр. 39; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 8, стр. 113.

(4) ОВ L 12, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74.

(5) ОВ L 199, стр. 40.

(6) ОВ L 172, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 197.

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/15

Преюдициално запитване от Korkein hallinto-oikeus (Финландия), отправено на 30 май 2014 г. — Kansaneläkelaitos, Suomen Palvelutaksit ry, Oulun Taksipalvelut Oy

(Дело C-269/14)

2014/C 261/22

Език на производството: финландски

Запитваща юрисдикция

Korkein hallinto-oikeus

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Kansaneläkelaitos, Suomen Palvelutaksit ry, Oulun Taksipalvelut Oy

Други страни по делото: Suomen Taksiliitto ry, Turun Seudun Invataksit ry, Hämeen Taksi Oy, Itä-Suomen Maakunnallinen Taksi Oy, Kainuun Taksivälitys Oy, Keski-Suomen Taksi Oy, Lounais-Suomen Taxidata Oy, Pohjois-Suomen Taksi Oy

Преюдициални въпроси

Следва ли практиката на Съда на Европейския съюз по отношение на концесиите за услуги да се тълкува в смисъл, че не се прилага спрямо правна уредба, включваща възстановяването на разходи, за което отговорността по организацията се носи от държавен орган чрез система за директно разплащане и едновременно с това система за поръчване на превози, за която държавният орган не носи отговорност?

2)	Какво значение следва да се отдаде на непряката последица от тази уредба, че системата за поръчване цели намаляване на транспортните разходи, които Kansaneläkelaitos следва да възстанови от обществени средства?

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/16

Преюдициално запитване от Cour de cassation (Франция), постъпило на 11 юни 2014 г. — Directeur général des douanes et droits indirects, Directeur régional des douanes et droits indirects d'Auvergne/Brasserie Bouquet SA

(Дело C-285/14)

2014/C 261/23

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour de cassation

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Directeur général des douanes et droits indirects, Directeur régional des douanes et droits indirects d'Auvergne

Ответник: Brasserie Bouquet SA

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 92/83/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки (1) да се тълкува в смисъл, че осъществяването на дейност по предоставен лиценз означава само производство по лицензия за използване на патент или на марка, или може да се тълкува в смисъл, че обхваща производство при използване на принадлежаща на трето лице технология, за което последното е дало разрешение?

(1) ОВ L 316, стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 152.

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/16

Преюдициално запитване от Conseil d'État (Франция), постъпило на 12 юни 2014 г. — Brit Air SA/Ministère des finances et des comptes publics

(Дело C-289/14)

2014/C 261/24

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Жалбоподател: Brit Air SA

Ответник: Ministère des finances et des comptes publics

Преюдициални въпроси

Трябва ли разпоредбите на член 2, параграф 1 и на член 10, параграф 2 от Директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 (1) година да се тълкуват в смисъл, че твърдо определената сума, която се изчислява като процент от годишния оборот, реализиран от франчайзинговите маршрути, и която авиокомпания, издала за сметка на друга авиокомпания билети, които са станали невалидни, плаща на последната, представлява необлагаемо обезщетение за вредите, претърпени от авиокомпанията, за чиято сметка са издадени билетите, вследствие на напразното мобилизиране на превозни средства, или трябва да се тълкуват в смисъл, че тази сума съответства на постъпленията от издадените билети, които са станали невалидни?

В случай, че се приеме, че тази сума съответства на цената на издадените билети, които са станали невалидни, трябва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че издаването на билета може да бъде приравнено на действително предоставяне на услугата за превоз и че сумите, които авиокомпания задържа, когато притежателят на самолетния билет не го е използвал и той е станал невалиден, подлежат на облагане с данък върху добавената стойност?

3)	Трябва ли в тази хипотеза събраният данък да бъде внесен в полза на бюджета от дружеството Air France или от дружеството Brit Air още при получаването на цената, въпреки че пътуването може да не се състои заради клиента?

(1) Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки по отношение на данъка върху оборота — Обща система за данък добавена стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1).

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/22

Решение на Общия съд от 26 юни 2014 г. — Quimitécnica.com и De Mello/Комисия

(Дело T-564/10) (1)

((Конкуренция - Картели - Европейски пазар на фосфатите за храна за животни - Глоби - Разсрочено плащане - Решение на Комисията, с което се изисква учредяване на банкова гаранция - Задължение за мотивиране - Пропорционалност))

2014/C 261/43

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподатели: Quimitécnica.com — Comércio e Indústria Química, SA (Лордело, Португалия) и José de Mello — Sociedade Gestora de Participações Sociais, SA (Лисабон, Португалия) (представители: J. Calheiros и A. de Albuquerque, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: B. Mongin, V. Bottka и F. Ronkes Agerbeek, подпомагани от M. Marques Mendes, адвокат)

Предмет

Искане за частична отмяна на решението, което според жалбоподателите се съдържа в писмото от счетоводството на Комисията от 8 октомври 2010 г. относно плащането на глобата, наложена на жалбоподателите с Решение C (2010) 5004 окончателен на Комисията от 20 юли 2010 г. относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/38.886 — Фосфати за храна за животни), доколкото с това писмо се изисква учредяването на банкова гаранция при банка с дългосрочен рейтинг „АА“, за да може плащането на глобата да бъде разсрочено.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Quimitécnica.com — Comércio e Indústria Química, SA и José de Mello — Sociedade Gestora de Participações Sociais, SA понасят направените от тях съдебни разноски и тези на Европейската комисия.

(1) ОВ C 55, 19.2.2011 г.

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/22

Решение на Общия съд от 26 юни 2014 г. — Basic/СХВП — Repsol YPF (basic)

(Дело T-372/11) (1)

((Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността „basic“ - По-ранна фигуративна марка на Общността „BASIC“ - Относително основание за отказ - Сходство на услугите - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009))

2014/C 261/44

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Basic AG Lebensmittelhandel (Мюнхен, Германия) (представители: D. Altenburg и H. Bickel, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: G. Schneider)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Repsol YPF, SA (Мадрид, Испания) (представител: J.-B. Devaureix, avocat)

Предмет

Жалба срещу решение на първи апелативен състав на СХВП от 31 март 2011 г. (преписка R 1440/2010-1) относно производство по възражение между Repsol YPF, SA и Basic AG Lebensmittelhandel.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Basic AG Lebensmittelhandel да заплати съдебните разноски

(1) ОВ C 269, 10.9.2011 г.

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/23

Решение на Общия съд от 26 юни 2014 г. — Fundação Calouste Gulbenkian/СХВП — Gulbenkian (GULBENKIAN)/СХВП

(Дело T-541/11) (1)

((Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността „GULBENKIAN“ - Общоизвестна национална марка, по-ранно национално търговско наименование и графични знаци „Fundação Calouste Gulbenkian“ - Относителни основания за отказ - Доказателство за съществуването на по-ранните права - Член 8, параграф 1, буква б) и параграфи 4 и 5 от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Член 90, буква а) от Процедурния правилник))

2014/C 261/45

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Fundação Calouste Gulbenkian (Лисабон, Португалия) (представители): G. Marín Raigal, P. López Ronda и G. Macias Bonilla, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: V. Melgar)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Micael Gulbenkian (Оейрас, Португалия) (представители): J. Pimenta и A. Sebastião, avocats)

Предмет

Жалба срещу решение на втори апелативен състав на СХВП от 15 юли 2011 г. (дело R 1436/2010-2) относно производство по възражение между Fundação Calouste Gulbenkian и Micael Gulbenkian

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Fundação Calouste Gulbenkian да заплати съдебните разноски.

3)	Осъжда г-н Micael Gulbenkian да възстанови на Съда на Европейския съюз сумата от 1 807,48 EUR на основание член 90, буква а) от Процедурния правилник на Общия съд.

(1) ОВ C 362, 10.12.2011 г.

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/24

Жалба, подадена на 29 април 2014 г. — Borde и Carbonium/Комисия

(Дело T-314/14)

2014/C 261/46

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Alexandre Borde (Париж, Франция) и Carbonium (Париж) (представител: A. Herzberg, lawyer)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да отмени решенията на ответника от 19 и 20 февруари 2014 г. за прекратяване на мисията на първия жалбоподател във връзка със Световния алианс за борба с изменението на климата (GCCA) и програмите на GCCA за оценка Intra-ACP,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат три правни основания.

1.	Първото правно основание е изведено от нарушение на съществени процесуални изисквания, включително правото на жалбоподателите да бъдат изслушани и задължението за мотивиране на решенията.

Второто правно основание е изведено от нарушение на Договора за Европейския съюз, Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, тъй като ответникът е нарушил правото на жалбоподателите да бъдат третирани честно, справедливо и непроизволно и правото им на защита на репутацията.

3.	Третото правно основание е изведено от твърдението, че обжалваните решения представляват злоупотреба с власт от ответника.

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/24

Жалба, подадена на 7 май 2014 г. — Klement/СХВП — Bullerjan (форма на фурна)

(Дело T-317/14)

2014/C 261/47

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Toni Klement (Dippoldiswalde, Германия) (представител: J. Weiser, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Bullerjan GmbH (Isernhagen-Kirchhorst, Германия)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да измени решението на първи апелативен състав от 27 февруари 2014 г. по преписка R 1656/2013-1, като уважи жалбата на жалбоподателя и отмени изцяло марка на Общността № 4 0 87 731;

—	алтернативно, да отмени обжалваното решение;

—	да осъди СХВП и притежателя на марката на Общността/възможна встъпила страна, в случай, че встъпи, да заплати разноските в настоящото производство и в производството пред СХВП.

Правни основания и основни доводи

Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за отмяна: триизмерна марка, изобразяваща фурна, за стоки от клас 11 — регистрация на марка на Общността № 4 0 87 731

Притежател на марката на Общността: Bullerjan GmbH

Страна, която иска отмяна на марката на Общността: жалбоподателят

Решение на отдела по отмяна: отхвърля искането за отмяна

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата

Изложени правни основания: нарушение на член 51, параграф 1, буква a) oт Регламент № 207/2009 във връзка с член 15 oт Регламент № 207/2009

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/25

Жалба, подадена на 7 май 2014 г. — Bankia/СХВП — Banco ActivoBank (Portugal) (Bankia)

(Дело T-323/14)

2014/C 261/48

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: SA (Валенсия, Испания) (представител: F. De Barba, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Banco ActivoBank (Portugal), SA (Лисабон, Португалия)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на втори апелативен състав от 14 февруари 2014 г. по преписки R 649/2013-2 и R 744/2013-2, като регистрира заявка за марка на Общността №o1 0 1 25 284„BANKIA“ за всички стоки и услуги;

—	да осъди възразяващия и/или СХВП да заплати разноските на заявителя/жалбоподателя във връзка с настоящото обжалване.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателят

Марка на Общността, предмет на спора: фигуративната марка, съдържаща словния елемент „Bankia“ за стоки и услуги от класове 9, 16, 35, 36, 38, 41 и 45 — заявка за марка на Общността № 1 0 1 25 284

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Banco ActivoBank (Portugal), SA

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: националната словна марка „BANKY“ за услуги от клас 36

Решение на отдела по споровете: уважава възражението частично

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата на BANKIA S.A. и уважава частично жалбата на Banco ActivoBank (Portugal), SA, като отказва регистрация на оспорената марка за по-широк кръг услуги

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) oт Регламент № 207/2009

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/26

Жалба, подадена на 14 май 2014 г. — Roca Sanitario/СХВП — Villeroy & Boch (Батерии за чешми)

(Дело T-334/14)

2014/C 261/49

Език на жалбата: испански

Страни

Жалбоподател: Roca Sanitario, SA (Барселона, Испания) (представител: R. Guerras Mazón, abogado)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Villeroy & Boch AG (Метлах, Германия)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на трети апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 21 февруари 2014 г. по преписка R 812/2012-3,

—	да осъди СХВП да заплати съдебните разноски, както и евентуално встъпилата страна, ако се противопостави на тази жалба.

Правни основания и основни доводи

Регистриран промишлен дизайн на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: дизайн на батерия за чешма — Регистриран промишлен дизайн на Общността № 264 568-0004

Притежател на промишления дизайн на Общността: жалбоподателят

Страна, която иска обявяване на недействителността на промишления дизайн на Общността: Villeroy & Boch AG

Основание на искането за обявяване на недействителност: липса на новост и оригиналност в сравнение със собствения дизайн на батерия за чешма (№ 00 584 560-0004)

Решение на отдела по обявяване на недействителност: уважава искането за обявяване на недействителност

Решение на апелативната комисия: отхвърля жалбата

Изложени правни основания: нарушение на член 6 от Регламент № 6/2002 във връзка с член 25, параграф 1, буква б) от същия регламент

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/27

Жалба, подадена на 15 май 2014 г. — Société des produits Nestlé/СХВП (NOURISHING PERSONAL HEALTH)

(Дело T-336/14)

2014/C 261/50

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Société des produits Nestlé SA (Vevey, Switzerland) (представители: A. Jaeger-Lenz, A. Lambrecht и S. Cobet-Nüse, lawyers)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) oт 12 март 2014 г. по преписка R 149/2013-4;

—	да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: международна регистрация на словната марка „NOURISHING PERSONAL HEALTH“ за стоки и услуги от класове 5, 10, 41, 42 и 44 — заявка за марка на Общността №o0 1 1 02 735

Решение на проверителя: отхвърля заявката

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата

Изложени правни основания:

—	нарушение на член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009;

—	нарушение на член 75 oт Регламент № 207/2009;

—	нарушение на член 7, параграф 1, буква б) oт Регламент № 207/2009.

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/27

Жалба, подадена на 15 май 2014 г. — Klyuyev/Съвет

(Дело T-340/14)

2014/C 261/51

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Andriy Klyuyev (Донецк, Украйна) (представител: R. Gherson, Solicitor)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени, доколкото се прилага за жалбоподателя:

—	Решение 2014/119/ОВППС на Съвета от 5 март 2014 година относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна, и

—	Регламент (ЕС) № 208/2014 на Съвета от 5 март 2014 година относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна

—	да осъди Съвета да заплати разноските в производството.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага шест правни основания.

Първото правно основание е изведено от твърдението, че член 29 ДЕС не е надлежното правно основание за решението, тъй като жалбата срещу жалбоподателя не го е посочила като лице, което е накърнило върховенството на закона в Украйна по смисъла на членове 21, параграф 2 и 23 ДЕС. Жалбоподателят твърди, че тъй като решението е било невалидно, Съветът не е могъл да се позове на член 215, параграф 2 ДФЕС, за да издаде регламента. Към момента на налагане на ограничителните мерки не е било налице обвинение или жалба срещу жалбоподателя в никоя юрисдикция заради това, че неговите действия са представлявали заплаха за накърняване на върховенството на закона или са нарушили някакви човешки права в Украйна.

Второто правно основание е изведено от твърдението, че Съветът е нарушил правото на жалбоподателя на защита и правото на ефективна съдебна защита, тъй като основанието, на което жалбоподателят е бил включен в списъка се свежда до прогласяването на вина преди каквото и да е съдебно произнасяне по въпроса и тъй като на жалбоподателя не е била предоставена никаква конкретна информация относно причините, посочени в обжалваните мерки, за включването му в списъка на лицата, образуванията и органите, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, въпреки отправеното от него искане за информация до Съвета.

Третото правно основание е изведено от твърдението, че Съветът не е посочил на жалбоподателя достатъчни причини за включването му в списъка. Жалбоподателят твърди, че не са му били предоставени никакви подробности относно естеството на поведението на жалбоподателя, заради което той е бил включен в списъка. Жалбоподателят по-нататък твърди, че не са му били предоставени никакви подробности относно органа, отговорен за наказателното разследване, на което се твърди, че той е обект, нито за датата, на която е започнало разследването срещу жалбоподателя.

Четвъртото правно основание е изведено от твърдението, че Съветът е нарушил по необоснован и непропорционален начин основните права на жалбоподателя на собственост и репутация, тъй като ограничителните мерки не са били предвидени в закон и са били наложени без подходящи гаранции, даващи възможност на жалбоподателя да изложи действително случая си пред Съвета.

Петото правно основание е изведено от твърдението, че Съветът се е позовал на неточни по същество факти и е допуснал явна грешка в преценката. Жалбоподателят твърди, че съобразно информацията, с която разполага, срещу него не се води наказателно производство или разследване във връзка с присвояването на украински държавни средства или тяхното нелегално изнасяне извън Украйна.

Шестото правно основание е изведено от твърдението, че Съветът не е проверил относимостта и валидността на доказателствата, на които почива включването на жалбоподателя в списъка, тъй като не е съобразил дали настоящият главен прокурор на Украйна има правомощието по силата на Конституцията на Украйна да започне разследване срещу жалбоподателя и не е взел предвид, че разследването срещу жалбоподателя в Австрия е било прекратено поради недостатъчни доказателства в подкрепа на твърденията срещу жалбоподателя за присвояване на държавни средства.

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/29

Жалба, подадена на 15 май 2014 г. — Klyuyev/Съвет

(Дело T-341/14)

2014/C 261/52

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Sergiy Klyuyev (Донецк, Украйна) (представител: R. Gherson, Solicitor)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени, доколкото се прилага спрямо жалбоподателя:

—	Решение 2014/119/ОВППС на Съвета от 5 март 2014 година относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна, и

—	Регламент (ЕС) № 208/2014 на Съвета от 5 март 2014 година (OВ L 66, стp. 1) относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна.

—	да осъди Съвета да заплати разноските в производството.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага седем правни основания, шест от които са в основната си част идентични или сходни с тези, изложени по дело T-340/14, Klyuyev/Съвет.

Освен това жалбоподателят изтъква едно правно основание, изведено от твърдението, че Съветът не е изпълнил критерия за включването на жалбоподателя в списъка на лицата, образуванията и органите, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, а именно — лицето да е било признато за отговорно за присвояването на украински държавни средства или за нарушаване на човешките права в Украйна, като единственото основание за включването на жалбоподателя в списъка е твърдението, че той е обект на разследване в Украйна за участие в престъпления, свързани с присвояването на украински държавни средства и тяхното незаконно прехвърляне извън Украйна.

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/29

Жалба, подадена на 19 май 2014 г. — Cipriani/СХВП — Hotel Cipriani (CIPRIANI)

(Дело T-343/14)

2014/C 261/53

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Arrigo Cipriani (Венеция, Италия) (представители: A. Vanzetti, S. Bergia, и G. Sironi, lawyers)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Hotel Cipriani (Венеция, Италия)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) oт 14 март 2014 г. по преписка R 224/2012-4 и да обяви недействителността, съгласно член 52, параграф 1, буква б) и член 53, параграф 2, буква a) oт Регламент № 207/2009 във връзка с член 8.3 oт Италианския кодекс по индустриална собственост, на марката „Cipriani“ № 1 15 824, с притежател Hotel Cipriani, за всички стоки и услуги, за които марката е регистрирана или;

—	при условията на евентуалност, за всички стоки или услуги, различни от „хотелски услуги и услуги за хотелски резервации“ или;

—	при условията на евентуалност, по отношение на услугите „ресторанти, кафенета, места за обществено хранене, барове, кетъринг, доставка на напитки и питиета за незабавна консумация“ или;

—	да върне делото на СХВП за постановяване на решение за обявяване на недействителност;

—	да присъди на г-н Arrigo Cipriani всички направени разноски в настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: словната марка „CIPRIANI“ за стоки и услуги от класове 16, 35 и 42 — марка на Общността № 1 15 824

Притежател на марката на Общността: Hotel Cipriani

Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: жалбоподателят

Основание на искането за обявяване на недействителност: марката е регистрирана злоумишлено и нарушава правото на уважаваното собствено име „CIPRIANI“”

Решение на отдела по отмяна: отхвърля искането за обявяване на недействителност

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата

Изложени правни основания:

—	нарушение на член 53, параграф 2, буква a) oт Регламент № 207/2009 във връзка с член 8.3 от Италианския кодекс по индустриална собственост;

—	нарушение на член 52, параграф 1, буква б) oт Регламент № 207/2009.

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/30

Жалба, подадена на 20 май 2014 г. — Construlink/СХВП — Wit-Software (GATEWIT)

(Дело T-351/14)

2014/C 261/54

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Construlink – Tecnologias de Informação, SA (Лисабон, Португалия) (представител: M. Lopes Rocha, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Wit-Software, Consultoria e Software para a Internet Móvel, SA (Coimbra, Португалия)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) oт 6 март 2014 г. по преписка R 1059/2013-1,

—	да счете заявка за марка на Общността № 1 0 1 28 262 GATEWIT за напълно издържана,

—	да осъди СХВП и възразяващата страна да заплатят съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателят.

Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „GATEWIT“ за услуги от клас 42 — заявка за марка на Общността № 1 0 1 28 262.

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Wit-Software, Consultoria e Software para a Internet Móvel, SA.

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: фигуративна марка, съдържаща словния елемент „wit software“ за стоки и услуги от класове 9, 38 и 42, както и националната регистрация на търговската фирма „Wit-Software, Consultoria e Software para a Internet Móvel, SA“.

Решение на отдела по споровете: отхвърля възражението.

Решение на апелативния състав: отменя решението на отдела по споровете и отхвърля заявката за марка.

Изложени правни основания:

—	нарушение на член 8, параграф 1, буква б) oт Регламент № 207/2009;

—	нарушение на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009.

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/31

Жалба, подадена на 27 май 2014 г. — REWE-Zentral/СХВП — Vicente Gandia Pla (MY PLANET)

(Дело T-362/14)

2014/C 261/55

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: REWE-Zentral AG (Кьолн, Германия) (представители: M. Kinkeldey, S. Brandstätter и A. Wagner, lawyers)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Vicente Gandia Pla, SA (Chiva, Испания)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) oт 6 март 2014 г., по преписка R 201/2013-1,

—	да осъди ответника да заплати разноските в производството.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателят.

Марка на Общността, предмет на спора: фигуративна марка, съдържаща словните елементи „MY PLANET“ за стоки от класове 25, 32 и 33 — заявка за марка на Общността № 8 5 66 515.

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Vicente Gandia Pla, SA.

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: словна марка „EL MIRACLE PLANET“ за стоки от класове 25, 32 и 33.

Решение на отдела по споровете: уважава възражението.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и член 41, параграф 1 oт Регламент № 207/2009.

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/32

Жалба, подадена на 23 май 2014 г. — Penny-Markt/СХВП — Boquoi Handels (B! O)

(Дело T-364/14)

2014/C 261/56

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Penny-Markt GmbH (Кьолн, Германия) (представители: M. Kinkeldey, S. Brandstätter и A. Wagner, Rechtsanwälte)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Boquoi Handels OHG (Щрелен, Германия)

Искания

Жалбоподателят иска:

—	да се отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 21 март 2014 г. по преписка R 1201/2013-4,

—	ответникът да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: фигуративна марка, съдържаща словния елемент „B! O“, за стоки от класове 29, 30, 31 и 32 — марка на Общността № 1 0 0 38 008.

Притежател на марката на Общността: жалбоподателят.

Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: Boquoi Handels OHG.

Основание на искането за обявяване на недействителност: национална словна марка и словна марка на Общността „bo“ за стоки и услуги от класове 5, 16, 21, 29, 31, 32, 33 и 35.

Решение на отдела по отмяна: отхвърля искането за обявяване на недействителност.

Решение на апелативния състав: отменя решението на отдела по отмяна и обявява марката на Общността за недействителна.

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и член 53, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009.

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/33

Жалба, подадена на 28 май 2014 г. — August Storck/СХВП — Chiquita Brands (Fruitfuls)

(Дело T-367/14)

2014/C 261/57

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: August Storck KG (Берлин, Германия) (представители: I. Rohr, A.-C. Richter, P. Goldenbaum и T. Melchert, lawyers)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Chiquita Brands LLC (Charlotte, САЩ)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на пети апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) oт 27 март 2014 г., по преписка R 1580/2013-5;

—	да осъди ответника да заплати собствените си разноски и тези на жалбоподателя, както и да осъди Chiquita Brands LLC в случай, че встъпи, да заплати собствените си разноски.

Правни основания и основни доводи

Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за отмяна: словната марка „Fruitfuls“ за стоки от клас 30 — регистрация на марка на Общността № 5 0 14 519

Притежател на марката на Общността: жалбоподателят

Страна, която иска отмяна на марката на Общността: Chiquita Brands LLC

Решение на отдела по отмяна: отменя марката

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата

Изложени правни основания: нарушение на член 51, параграф 1, буква а) oт Регламент № 207/2009

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/33

Жалба, подадена на 23 май 2014 г. — Petropars и др./Съвет

(Дело T-370/14)

2014/C 261/58

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Petropars Ltd (Техеран, Иран), Petropars International FZE (Дубай, Обединени арабски емирства) и Petropars UK Ltd (Лондон, Обединено кралство) (представители: S. Zaiwalla, P. Reddy и Z. Burbeza, Solicitors, и R. Blakeley, Barrister)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да отмени решението от март 2014 г.,

—	да отмени известието от март 2014 г., доколкото то се отнася до жалбоподателите, и

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски на жалбоподателите по настоящата жалба.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат четири правни основания.

Първото правно основание е изведено от твърдението, че критериите за включване в списъците, посочени в член 23, параграф 2, буква г) oт Регламент № 267/2012 (1) или член 20, параграф 1, буква в) oт Решение 2010/413 (2) не са изпълнени и като е приел, че критериите са били изпълнени, Съветът е допуснал явна грешка в преценката, тъй като жалбоподателите не са притежавани или контролирани от National Iranian Oil Company (NIOC).

2.	Второто правно основание е изведено от твърдението, че критериите за включване в списъците не са изпълнени, тъй като Съветът не е доказал, че NIOC поддържа финансово иранското правителство.

Третото правно основание е изведено от твърдението, че запазването на имената на жалбоподателите в списъците във всички случаи е нарушение на техните основни права и свободи, включително на правото им да търгуват и да осъществяват стопанската си дейност и на правото им на мирно използване на тяхната собственост и/или е нарушение на принципа на пропорционалност. По-нататък жалбоподателите твърдят, че запазването на имената им в списъците представлява нарушение на принципа на предпазните мерки и на принципите на защита на околната среда и защитата на човешкото здраве и безопасност, тъй като може да предизвика значителни вреди за здравето и безопасността на обикновените ирански работници и околната среда.

4.	Четвъртото правно основание е изведено от твърдението, че Съветът е нарушил правата на жалбоподателите на защита, като не е извършил пълно и адекватно преразглеждане на запазването на имената на жалбоподателите в списъците и не е взел предвид надлежно представените пред него съображения.

(1) Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010 (ОВ L 88, стр. 1).

(2) Решение на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, стр. 39).

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/34

Жалба, подадена на 26 май 2014 г. — NICO/Съвет

(Дело T-371/14)

2014/C 261/59

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Naftiran Intertrade Co. (NICO) Sàrl (Пули, Швейцария) (представители: J. Grayston, Solicitor, P. Gjørtler, G. Pandey и D. Rovetta, lawyers)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени решението на Съвета, съдържащо се в писмото му от 14 март 2014 г., изпратено на адвокатите на жалбоподателя, относно преразглеждането на списъка на лица и образувания по приложение II към Решение 2010/413/ОВППС на Съвета относно ограничителни мерки срещу Иран, изменено с Решение 2012/635/ОВППС от 15 октомври 2012 г., както и по приложение IX към Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран, приложен с Регламент за изпълнение (ЕС) № 945/2012 от 15 октомври 2012 г., доколкото с обжалваното решение се отказва заличаването на жалбоподателя от списъка на лица и образувания, спрямо които се прилагат ограничителните мерки,

—	да съедини настоящото производство с това по дело T-6/13 в съответствие с член 50, параграф 1 от Процедурния правилник,

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски по настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква две основания, изведени от недостатъчно мотивиране и от очевидна грешка в преценката на Съвета.

Жалбоподателят твърди, че не е дъщерно дружество на Naftiran Intertrade Company (NICO) Limited, тъй като това дружество вече не съществува в Джърси, и че във всички случаи Съветът не е доказал, че ако жалбоподателят беше дъщерно дружество на Naftiran Intertrade Company (NICO) Limited, това би донесло икономически ползи за иранската държава в противоречие с преследваните с обжалваните мерки цели.

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/35

Жалба, подадена на 26 май 2014 г. — HK Intertrade/Съвет

(Дело T-372/14)

2014/C 261/60

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: HK Intertrade Co. Ltd (Ванхай, Хонконг) (представители: J. Grayston, Solicitor, P. Gjørtler, G. Pandey, D. Rovetta, D. Sellers и N. Pilkington, lawyers)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени решението на Съвета, съдържащо се в писмото му от 14 март 2014 г., изпратено на адвокатите на жалбоподателя, относно преразглеждането на списъка на лица и образувания по приложение II към Решение 2010/413/ОВППС на Съвета относно ограничителни мерки срещу Иран, изменено с Решение 2012/829/ОВППС от 21 декември 2012 г., както и по приложение IX към Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран, приложен с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1264/2012 от 21 декември 2012 г., доколкото с обжалваното решение се отказва заличаването на жалбоподателя от списъка на лица и образувания, спрямо които се прилагат ограничителните мерки,

—	да съедини настоящото производство с това по дело T-159/13 в съответствие с член 50, параграф 1 от Процедурния правилник,

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски по настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят твърди, че е дъщерно дружество на регистрираното на фондовата борса National Iranian Oil Company (NIOC), но че Съветът не е доказал, че от това обстоятелство произтичат каквито и да било икономически ползи за иранската държава в противоречие на преследваните с обжалваните мерки цели. Освен това жалбоподателят твърди, че фактически Съветът въобще не го е включил в списъците, като не може да отстрани тази си грешка посредством приемането на поправка.

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/36

Жалба, подадена на 26 май 2014 г. — Petro Suisse Intertrade/Съвет

(Дело T-373/14)

2014/C 261/61

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Petro Suisse Intertrade Co. SA (Пули, Швейцария) (представители: J. Grayston, Solicitor, P. Gjørtler, G. Pandey, D. Rovetta, D. Sellers и N. Pilkington, lawyers)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени решението на Съвета, съдържащо се в писмото му от 14 март 2014 г., изпратено на адвокатите на жалбоподателя, относно преразглеждането на списъка на лица и образувания по приложение II към Решение 2010/413/ОВППС на Съвета относно ограничителни мерки срещу Иран, изменено с Решение 2012/829/ОВППС от 21 декември 2012 г., както и по приложение IX към Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран, приложен с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1264/2012 от 21 декември 2012 г., доколкото с обжалваното решение се отказва заличаването на жалбоподателя от списъка на лица и образувания, спрямо които се прилагат ограничителните мерки,

—	да съедини настоящото производство с това по дело T-156/13 в съответствие с член 50, параграф 1 от Процедурния правилник,

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски по настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят твърди, че независимо че е дъщерно дружество на регистрираното на фондовата борса National Iranian Oil Company (NIOC), Съветът не е доказал, че това води до каквито и да било икономически ползи за иранската държава в противоречие с преследваните с обжалваните мерки цели.

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/37

Жалба, подадена на 30 май 2014 г. — Pshonka/Съвет

(Дело T-380/14)

2014/C 261/62

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Artem Viktorovych Pshonka (Москва, Русия) (представители: C. Constantina и J.-M. Reymond, lawyers)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени частично, на основание член 263 oт Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), Решение 2014/119/ОВППС на Съвета от 5 март 2014 година и Регламент (ЕС) № 208/2014 на Съвета от 5 март 2014 година, доколкото те засягат жалбоподателя и по-специално, да постанови:

—	премахване на името на жалбоподателя от приложение I към Регламент (ЕС) № 208/2014 на Съвета от 5 март 2014 година;

—	премахване на името на жалбоподателя от приложение I към Решение 2014/119/ОВППС на Съвета от 5 март 2014 година;

—	да отмени частично, на основание член 263 ДФЕС, Решение 2014/119/ОВППС на Съвета от 5 март 2014 година и Регламент (ЕС) № 208/2014 на Съвета от 5 март 2014 година и Регламент (ЕС) № 208/2014 на Съвета от 5 март 2014 година, доколкото те противоречат на съвместното предложение;

—	да осъди Съвета да поеме разноските в това производство и да присъди разноските на жалбоподателя.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага три правни основания.

Първото правно основание е липсата на компетентност на Съвета и нарушение на присъщите на съда правомощия, а именно:

—

Приемането на обжалвания регламент нарушава процедурата, установена в член 215, параграф 2 ДФЕС, тъй като регламентът разширява обхвата на ограничителните мерки в сравнение със съвместното предложение на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и Комисията, на което регламентът се основава;

—	включването на жалбоподателя в списъка е довело до опозоряване на лице, което не се е ползвало от надлежен процес и което не е било осъдено от компетентен съд

Второто правно основание се състои в твърдение за явни грешки при преценката на фактите. Жалбоподателят излага, че срещу него не е било възбудено разследване във връзка с присвояването на украински държавни средства и/или тяхното незаконно изнасяне извън Украйна преди или към момента на приемането на обжалваните мерки. Нещо повече, жалбоподателят твърди, че дори твърдяното разследване да съществуваше, то не е разполагало с каквито и да било фактически или правни основания и би било изключително политически мотивирано. Най-сетне, жалбоподателят твърди, че посочените от Съвета мотиви за включването му в списъка не отговарят на условията, установени от обжалваните мерки и не се поддържат от никакви доказателства.

Третото правно основание се състои в твърдение за нарушения на основните права на жалбоподателя. Жалбоподателят излага, че:

—	Съветът не е представил на жалбоподателя конкретните и специфични фактически и правни основания, в нарушение на член 296 ДФЕС;

—	на жалбоподателя не е била предоставена възможност да изложи вижданията си пред Съвета;

—	оспорените мерки идентифицират жалбоподателя като отговорен за присвояване на украински държавни средства при липсата на каквото и да е съдебно решение и доказателство за това, което представлява нарушение на правото на жалбоподателя да бъде считан за невиновен до доказване на противното;

—	жалбоподателят не е бил информиран за каквито и да било доказателства, приведени срещу него, като по този начин той е бил лишен от възможността да ги оспори пред Съда, което представлява нарушение на правото му на ефективни правни средства;

—	жалбоподателят е бил пряко лишен от правото си на собственост;

—	обжалваните санкции са непропорционални, сравнени с обстоятелствата по случая и наличните доказателства и

—	начинът, по който жалбоподателят е описан в обжалваните мерки сериозно накърнява неговата репутация.

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/38

Жалба, подадена на 30 май 2014 г. — Pshonka/Council

(Дело T-381/14)

2014/C 261/63

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Viktor Pavlovych Pshonka (Москва, Русия) (представители: C. Constantina и J.-M. Reymond, lawyers)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

—	премахване на името на жалбоподателя от приложение I към Регламент (ЕС) № 208/2014 на Съвета от 5 март 2014 година;

—	премахване на името на жалбоподателя от приложение I към Решение 2014/119/ОВППС на Съвета от 5 март 2014 година;

—	да отмени частично, на основание член 263 ДФЕС, Решение 2014/119/ОВППС на Съвета от 5 март 2014 година и Регламент (ЕС) № 208/2014 на Съвета от 5 март 2014 година, доколкото те противоречат на съвместното предложение;

—	да осъди Съвета да поеме разноските в това производство и да присъди разноските на жалбоподателя.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата жалбоподателят се позовава на три правни основания, които в основната си част са идентични или сходни с тези, изложени по дело T-380/14, Pshonka/Council.

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/39

Жалба, подадена на 2 юни 2014 г. — salesforce.com/СХВП (MARKETINGCLOUD)

(Дело T-387/14)

2014/C 261/64

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател salesforce.com, Inc. (San Francisco, САЩ) (представител: A. Nordemann, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) oт 6 март 2014 г., постановено по преписка R 1852/2013-1;

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: словната марка „MARKETINGCLOUD“ за стоки и услуги от класове 9, 41 и 45 — заявка за марка на Общността № 1 0 9 79 359

Решение на проверителя: счита, че марката не може да бъде регистрирана

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата

Изложени правни основания: нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламента относно марката на Общността.

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/39

Жалба, подадена на 4 юни 2014 г. — Premo/СХВП — Prema Semiconductor (PREMO)

(Дело T-400/14)

2014/C 261/65

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Premo, SL (Campanillas, Испания) (представители: E. Cornu, F. de Visscher и E. De Gryse, lawyers)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Prema Semiconductor GmbH (Майнц, Германия)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на пети апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) oт 1 април 2014 г., по преписка R 1000/2013-5;

—	при условията на евентуалност, да отмени обжалваното решение, доколкото уважава възражението по отношение на „inductors“, „transformers“ и „noise filters“;

—	да осъди СХВП и встъпилата страна, ако има такава, да заплатят съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателят

Марка на Общността, предмет на спора: международната регистрация, посочваща Европейския съюз, за фигуративната марка, съдържаща словния елемент „PREMO“, за стоки от клас 9 — международна регистрация, посочваща Европейския съюз № 9 73 341

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Prema Semiconductor GmbH

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: националната словна марка „PREMA“ за стоки от клас 9

Решение на отдела по споровете: уважава възражението частично

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата частично

Изложени правни основания:

—	нарушение на правило 22, параграф 6 от Регламент № 2868/95 на Комисията и правото на защита на жалбоподателя;

—	нарушение на член 42, параграфи 2 и 3 oт Регламент № 207/2009;

—	нарушение на член 8, параграф 1, буква б) oт Регламент № 207/2009.

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/40

Жалба, подадена на 6 юни 2014 г. — FCC Aqualia/СХВП– Sociedad General de Aguas de Barcelona (AQUALOGY)

(Дело T-402/14)

2014/C 261/66

Език на жалбата: испански

Страни

Жалбоподател: FCC Aqualia, SA (Мадрид, Испания) (представители): J. de Oliveira Vaz Miranda de Sousa и N. González-Alberto Rodríguez, abogados)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Sociedad General de Aguas de Barcelona, SA (Барселона, Испания)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени частично решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 13 март 2014 г. по преписка R 1209/2013-1, и да откаже регистрацията на марката на Общността № 1 0 1 22 976„AQUALOGY“ за услугите от класове 35, 37, 39, 40 и 42 въз основа на относителното основание за възражение, предвидено в член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009;

—

при условията на евентуалност, ако не бъде уважено изцяло предходното искане, да отмени частично въз основа на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 обжалваното решение, доколкото с него се потвърждава отхвърлянето на възражението на марката на Общността № 1 0 1 22 976„AQUALOGY“ за услуги от класове 35, 37, 39, 40 и 42, и да върне делото на апелативния състав за повторно пълно преразглеждане на преписката с оглед на основанията за отказ, предвидени в посочения член;

—	да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: Sociedad General de Aguas de Barcelona, SA

Марка на Общността, предмет на спора: Фигуративна марка със словния елемент „AQUALOGY“ за продукти и услуги от класове 1, 4, 5, 6, 7, 9, 11, 12, 17, 19, 27, 32, 33, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44 и 45 — Заявка за марка на Общността № 1 0 1 22 976

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Жалбоподателят

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Словна марка „AQUALIA“ и национална фигуративна марка със словния елемент „AQUALIA“ за продукти и услуги от класове 7, 9, 32, 35, 36, 37, 39, 40 и 42

Решение на отдела по споровете: Отхвърля възражението

Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата

Изложени правни основания: Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/41

Иск, предявен на 31 май 2014 г. — Яворская/Съвет и др.

(Дело T-405/14)

2014/C 261/67

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Елена Яворская (Москва, Русия) (представители: D. Grisay, C. Hartman и Y. G. Georgiades, адвокати)

Ответници: Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия, Европейска централна банка (ЕЦБ) и Еврогрупата, представлявана от Съвета на Европейския съюз

Искания

Ищцата иска от Общия съд:

—	да допусне за разглеждане настоящия иск за обезщетение въз основа на правилата за извъндоговорната отговорност по член 340 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

да установи, че искът е основателен, тъй като мерките, които различните институции на Европейския съюз налагат на Република Кипър във връзка със запорирането на банковите сметки, водят до достатъчно съществено нарушение на основните принципи на правото на Европейския съюз, предоставящи права на частноправните субекти, което съставлява противоправно поведение за целите на прилагането на член 340 ДФЕС,

—

да установи, че с поведението си Европейският съюз е извършил достатъчно съществено нарушение, като последица от което на ищцата са причинени вреди в размер, който тя оценява на 3 2 99 855,45 EUR, но си запазва правото да го преизчисли с оглед намаляването или увеличаването му в хода на делото, в частност предвид евентуално дължимите лихви и разноски,

—	да осъди Европейския съюз да ѝ заплати упоменатите суми,

—	да осъди Европейския съюз да заплати и съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Като основание на иска си ищцата сочи извършен от Европейския съюз деликт, и по-точно нарушение на правото ѝ на собственост и принципа за недопускане на дискриминация.

Мерките, които Европейският съюз наложил на Република Кипър, довели до блокиране на сметките на ищцата в Laiki Bank, без да ѝ бъде заплатено справедливо и предварително обезщетение.

Така Европейският съюз извършил явно и неоправдано нарушение на правото на собственост на ищцата, а доколкото в резултат от наложените на кипърските власти европейски мерки само влоговете под 1 00 000,00 EUR в Laiki Bank били гарантирани — и на принципа за недопускане на дискриминация.

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/42

Жалба, подадена на 17 юни 2014 г. — Pirelli & C./Комисия

(Дело T-455/14)

2014/C 261/68

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Pirelli & C. SpA (Милано, Италия) (представители: M. Siragusa, F. Moretti, G. Rizza и P. Ferrari, avvocati)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

като главно искане

—	да отмени решението в частта, която се отнася до жалбоподателя, и по-конкретно член 1, параграф 5, буква г), член 2, буква ж) и член 4, само в частта относно включването на жалбоподателя в списъка с адресати на решението,

при условията на евентуалност

—

да разпореди в полза за жалбоподателя beneficium ordinis seu excussionis [жалбоподателят да може да иска кредиторите да насочат претенциите си първо срещу други длъжници],

в случай на евентуално благоприятно за Prysmian произнасяне в отделно производство, при подаване от това дружество на жалба за отмяна на решението,

—	да отмени решението или да измени член 2, буква ж) от него, като намали наложената солидарно на Prysmian и на жалбоподателя глоба,

при всички положения

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е срещу решение C (2014) 2139 окончателен на Комисията от 2 април 2014 г., във връзка с производство по прилагане на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението ЕИП, относно картел на европейския пазар на електрически кабели (преписка COMP/39.610 — Power cables).

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага шест правни основания.

Първото правно основание е изведено от нарушение на задължението за мотивиране.

—

С първото си правно основание Pirelli твърди, че в решението подробните доводи относно неприложимостта на презумпцията за отговорността на дружеството майка в отношенията Pirelli-Prysmian не са обсъдени, дори не се споменават. Следователно решението било опорочено от пълна липса на мотиви и трябвало да бъде отменено.

Второто правно основание е изведено от нарушение на общите принципи и основните права поради прилагането на презумпцията за решаващо влияние

—

С второто правно основание жалбоподателят твърди, че решението нарушавало основните му права по членове 48 и 49 от Хартата на основните права на Европейския съюз и по член 6, параграф 2 и член 7, параграф 1 от ЕКПЧ. Освен това възлагането на отговорността на Pirelli представлявало нарушение на правото на собственост (член 1 от Допълнителен протокол към Конвенцията и член 14 от Конвенцията, както и членове 17 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз) и противоречало на принципа на неутралност по член 345 ДФЕС. На последно място, Комисията допуснала явно нарушение на правото на защита на Pirelli, закрепено в член 6 от Конвенцията и в член 48, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като жалбоподателят не могъл да се защити по същество срещу нарушението, в което е обвинен, понеже не разполагал с никакво надлежно доказателство, с което да може да оспори обвиненията срещу Prysmian.

Третото правно основание е относно неприложимостта на презумпцията за отговорност на дружеството майка при липсата на предпоставките, които я обосновават, и нарушението на член 101 ДФЕС.

—	С третото правно основание жалбоподателят твърди, че Комисията приложила неправилно презумпцията за отговорността на дружеството майка, като не отчела както следва характерните особености на отношението на контрол Pirelli-Prysmian.

Четвъртото правно основание е изведено от нарушението на принципа на пропорционалност

—

С четвъртото правно основание жалбоподателят твърди, че с прилагането на презумпцията за отговорността на дружеството майка в настоящия случай е нарушен принципът на пропорционалност, закрепен в член 5, параграф 4 ДФЕС, тъй като с него не се цели постигането на нито една от целите, които Комисията иска да постигне с неговото прилагане. Следователно нямало никакво основание отговорността на Prysmian да се разшири и спрямо Pirelli.

Петото правно основание е изведено от нарушение на принципите на пропорционалност и на равно третиране, поради неправилно прилагане на принципа на солидарност по отношение на Pirelli и Prysmian във връзка със задължението за заплащане на глобата на Комисията, и при условията на евентуалност, поради липсата на предвиден подходящ коректив на този принцип.

—

С петото правно основание жалбоподателят посочва, че налагането на Pirelli на солидарна отговорност с Prysmian не само не постига, а направо противоречи на целите, които Комисията иска да постигне в областта на санкциите. При условията на евентуалност, за да вземе предвид, възложената на Prysmian и Pirelli различна отговорност, Комисията трябвало поне да предвиди в полза на Pirelli beneficium ordinis seu excussionis. Накрая, като не отразила по подходящ начин различната позиция на жалбоподателя в сравнение с тази на Prysmian, Комисията нарушила принципа на пропорционалност и този на равно третиране. Следователно решението трябва да се отмени в частта относно глобата или, при условията на евентуалност, да се измени от сезирания съд, при упражняване на неговата компетентност по същество, като се предвиди в полза на Pirelli beneficium ordinis seu excussionis.

Шестото правно основание е относно незаконосъобразността на решението поради нарушение на член 101 ДФЕС и на членове 2 и 23 от Регламент (EО) № 1/2003 в частта относно Prysmian.

—

С шестото правно основание жалбоподателят излага доводи в подкрепа на собственото си право да се ползва от евентуална отмяна (частична или пълна) на решението или поне намаляване на глобата, в полза на Prysmian в резултат на жалбата му срещу решението и препраща към изложените от него доводи, с изключение на тези, неблагоприятни за жалбоподателя.

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/43

Жалба, подадена на 16 юни 2014 г. — TAO/AFI и SFIE/Парламент и Съвет

(Дело T-456/14)

2014/C 261/69

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Association des Fonctionnaires Indépendants pour la Défense de la Fonction Publique Européenne (TAO/AFI) (Брюксел, Белгия); и Syndicat des Fonctionnaires Internationaux и Européens (SFIE) (Брюксел, Белгия) (представител: M. Casado García-Hirschfeld, avocat)

Ответници: Съвет на Европейския съюз и Европейски парламент

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да обяви настоящата жалба за отмяна за допустима пред Общия съд;

—	да отмени обжалваните регламенти с всички правни последици от това;

—	да осъди ответниците да заплатят всички съдебни разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват едно-единствено основание, изведено от нарушение на правомощията, които те имат в качеството им на синдикални и професионални организации, тоест правото да бъдат консултирани и правото на преговаряне.

Всъщност жалбоподателите не са били консултирани нито на фазата на изготвяне на предложенията, нито на фазата на преговорите по оспорваните регламенти.

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/44

Жалба, подадена на 18 юни 2014 г. от Thierry Rouffaud срещу решението, постановено на 9 април 2014 г. от Съда на публичната служба по дело F-59/13, Rouffaud/ЕСВД

(Дело T-457/14 P)

2014/C 261/70

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Thierry Rouffaud (Брюксел, Белгия) (представители: M. de Abreu Caldas, D. de Abreu Caldas и J.-N. Louis, avocats)

Друга страна в производството: Европейска служба за външна дейност

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 9 април 2014 г. по дело F-59/13 (Thierry Rouffaud/Европейска служба за външна дейност),

—	да осъди ЕСВД да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят излага три правни основания в подкрепа на жалбата си.

Първото правно основание е изведено от нарушение на правото на защита, тъй като Съдът на публичната служба (СПС) привлякъл внимание на страните върху въпроса за допустимостта на жалбата едва преди последното действие в продължително производство и по този начин не дал възможност на жалбоподателя да подготви подходящи доводи.

2.	Второто правно основание е изведено от грешка при прилагане на правото при преценката на правилото за съответствие, тъй като предметът и основанието на административната жалба и на жалбата за отмяна били напълно идентични.

Третото правно основание е изведено от изопачаване на доказателствата и фактите, тъй като в решението си СПС възпроизвел само ограничена част от съдържанието на писмените становища на жалбоподателя, която не създавала вярна представа за истинското положение в края на писмената фаза на производството.

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/45

Жалба, подадена на 20 юни 2014 г. от Risto Nieminen срещу решението, постановено на 10 април 2014 г. от Съда на публичната служба по дело F-81/12, Nieminen/Съвет

(Дело T-464/14 P)

2014/C 261/71

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Risto Nieminen (Kraainem, Белгия) (представители: M. de Abreu Caldas, D. de Abreu Caldas и J.-N. Louis, адвокати)

Друга страна в производството: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени Решение от 10 април 2014 г. на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) по дело F-81/12 (Risto Nieminen/Съвет);

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски пред двете инстанции.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят излага две основания в подкрепа на своята жалба.

Първото основание е изведено от нарушение на правото на защита, доколкото Съдът на публичната служба е упрекнал жалбоподателя, че не е представил достатъчно доказателства за установяването на явна грешка в преценката, знаейки че той не разполага с реална възможност да я докаже и отказвайки да задължи ответника да представи всички документи, които са относими с оглед на преценката на обосноваността на настоящото основание.

2.	Второто основание е изведено от изопачаване на доказателствата и на фактическите обстоятелства.

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/45

Жалба, подадена на 24 юни 2014 г. — Испания/Комисия

(Дело T-466/14)

2014/C 261/72

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Кралство Испания (представители: A. Rubio González, abogado del Estado)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени решението на Комисията от 14 април 2014 г., с което се приема, че има основание за опрощаване на вносни мита съгласно член 236 във връзка с член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс на Общността [Регламент (ЕИО) № 2913/92] и че в един конкретен случай, за друга сума, няма основание за опрощаване (REM 02/2013), в частта, в която Комисията отказва опрощаване на вносни мита, тъй като неправилно приема, че няма основание за това, и

—	да осъди институцията ответник да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква две основания.

Първо — нарушение на правото на добра администрация във връзка с член 872а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 253, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3)

—

В това отношение жалбоподателят твърди, че в процедура като тази за опрощаване на митни сборове, в която Комисията може да поиска всички допълнителни сведения, които счита за нужни, и трябва да мотивира неблагоприятните решения, отказ с мотиви, различни от по-рано съобщените, е в противоречие с член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Второ — нарушение на член 220, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58)

—

Според жалбоподателя са изпълнени изискванията, които са трайно установени в съдебната практика и които в миналото са били основа за множество решения на Комисията, с които тя допуска опрощаване в сектора на рибата тон. По-конкретно, налице е сложна нормативна уредба, липса на изопачаване на фактите от страна на износителя, различно тълкуване на законодателството при точна изходна информация, частична отговорност на Комисията и трайно неправилно прилагане на законодателството от страна на компетентните органи.

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/46

Жалба, подадена на 25 юни 2014 г. — Ibercaja Banco и др./Комисия

(Дело T-471/14)

2014/C 261/73

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподатели: Ibercaja Banco, SA (Сарагоса, Испания); Banco Grupo Cajatres SA (Сарагоса); и Naviera Bósforo, AIE (Las Palmas de Gran Canaria, Испания) (представители: J. L. Buendía Sierra, E. Abad Valdenebro, R. Calvo Salinero и A. Lamadrid de Pablo, abogados)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение, доколкото то квалифицира съвкупността от мерки, които според посоченото в него съставляват т. нар. испанска система за финансов лизинг като нова и несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ;

—	при условията на субсидиарност, да отмени членове 1 и 4 от обжалваното решение, които определят инвеститорите от обединенията по икономически интереси като бенефициери на предполагаемите помощи и като единствени адресати на разпореждането за възстановяване;

—	при условията на субсидиарност, да отмени член 4 от обжалваното решение, доколкото с него се разпорежда възстановяването на предполагаемите помощи;

—	да отмени член 4 от обжалваното решение, доколкото той се произнася относно законосъобразността на частноправните договори между инвеститорите и други организации, и

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски по това производство.

Правни основания и основни доводи

Основанията и основните доводи са същите, като тези по дело T-700/13, Bankia/Комисия.

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/47

Жалба, подадена на 25 юни 2014 г. — Joyería Tous/Комисия

(Дело T-472/14)

2014/C 261/74

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Joyería Tous, SA (Лерида, Испания) (представители: J. L. Buendía Sierra, E. Abad Valdenebro, R. Calvo Salinero и A. Lamadrid de Pablo, abogados)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение, доколкото то квалифицира съвкупността от мерки, които според посоченото в него съставляват т. нар. испанска система за финансов лизинг, като нова и несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ,

—	при условията на евентуалност, да отмени членове 1 и 4 от обжалваното решение, които определят инвеститорите от обединенията по икономически интереси (ОИИ) като бенефициери на предполагаемите помощи и като единствени адресати на разпореждането за възстановяване,

—	при условията на евентуалност, да отмени член 4 от обжалваното решение, доколкото с него се разпорежда възстановяването на предполагаемите помощи,

—	да отмени член 4 от обжалваното решение, доколкото той се произнася относно законосъобразността на частноправните договори между инвеститорите и други образувания, и

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски по това производство.

Правни основания и основни доводи

Правните основания и основните доводи са същите като вече изложените по дело T-700/13, Bankia/Комисия.

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/47

Жалба, подадена на 25 юни 2014 г. — Corporación Alimentaria Guissona и Naviera Muriola/Комисия

(Дело T-473/14)

2014/C 261/75

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподатели: Corporación Alimentaria Guissona, SA (Лерида, Испания) и Naviera Muriola, ОИИ (Мадрид, Испания) (представители: J. L. Buendía Sierra, E. Abad Valdenebro, R. Calvo Salinero и A. Lamadrid de Pablo, abogados)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение, доколкото то квалифицира съвкупността от мерки, които според посоченото в него съставляват т. нар. испанска система за финансов лизинг (наричана по-нататък „ИСФЛ“), като нова и несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ,

—	при условията на евентуалност, да отмени членове 1 и 4 от обжалваното решение, които определят инвеститорите от обединенията по икономически интереси (ОИИ) като бенефициери на предполагаемите помощи и като единствени адресати на разпореждането за възстановяване,

—	при условията на евентуалност, да отмени член 4 от обжалваното решение, доколкото с него се разпорежда възстановяването на предполагаемите помощи,

—	да отмени член 4 от обжалваното решение, доколкото той се произнася относно законосъобразността на частноправните договори между инвеститорите и други образувания, и

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски по това производство.

Правни основания и основни доводи

Правните основания и основните доводи са същите като вече изложените по дело T-700/13, Bankia/Комисия.

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/48

Жалба, подадена на 25 юни 2014 г. — Cesáreo Martín-Sanz и др./Комисия

(Дело T-474/14)

2014/C 261/76

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподатели: Cesáreo Martín-Sanz, SA Transportes (Мадрид, Испания), Transportes y Servicios de Minería, SA (Transportes y Servicios de Minería, Испания), Inauto, Industrias del Automóvil, SA (Мадрид), Premium Quality Investments, SL (Мадрид) и Naviera Ispaster, ОИИ (Мадрид) (представители: J. L. Buendía Sierra, E. Abad Valdenebro, R. Calvo Salinero и A. Lamadrid de Pablo, abogados)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение, доколкото то квалифицира съвкупността от мерки, които според посоченото в него съставляват т. нар. испанска система за финансов лизинг, като нова и несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ,

—	при условията на евентуалност, да отмени членове 1 и 4 от обжалваното решение, които определят инвеститорите от обединенията по икономически интереси (ОИИ) като бенефициери на предполагаемите помощи и като единствени адресати на разпореждането за възстановяване,

—	при условията на евентуалност, да отмени член 4 от обжалваното решение, доколкото с него се разпорежда възстановяването на предполагаемите помощи,

—	да отмени член 4 от обжалваното решение, доколкото той се произнася относно законосъобразността на частноправните договори между инвеститорите и други образувания, и

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски по това производство.

Правни основания и основни доводи

Правните основания и основните доводи са същите като вече изложените по дело T-700/13, Bankia/Комисия.

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/49

Жалба, подадена на 26 юни 2014 г. — Poal Investments XXI и др./Комисия

(Дело T-476/14)

2014/C 261/77

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподатели: Poal Investments XXI, SL (Мадрид, Испания); Poal Investments XXII, SL (Мадрид), Naviera Cabo Vilaboa C-1658, AIE (Мадрид) и Naviera Cabo Domaio C-1659, ОИИ (Мадрид) (представители: J. L. Buendía Sierra, E. Abad Valdenebro, R. Calvo Salinero и A. Lamadrid de Pablo, abogados)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение, доколкото то квалифицира съвкупността от мерки, които според посоченото в него съставляват т. нар. испанска система за финансов лизинг, като нова и несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ,

—	при условията на евентуалност, да отмени членове 1 и 4 от обжалваното решение, които определят инвеститорите от обединенията по икономически интереси (ОИИ) като бенефициери на предполагаемите помощи и като единствени адресати на разпореждането за възстановяване,

—	при условията на евентуалност, да отмени член 4 от обжалваното решение, доколкото с него се разпорежда възстановяването на предполагаемите помощи,

—	да отмени член 4 от обжалваното решение, доколкото той се произнася относно законосъобразността на частноправните договори между инвеститорите и други образувания, и

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски по това производство.

Правни основания и основни доводи

Правните основания и основните доводи са същите като вече изложените по дело T-700/13, Bankia/Комисия.

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/50

Жалба, подадена на 26 юни 2014 г. — Caamaño Sistemas Metálicos и др./Комисия

(Дело T-477/14)

2014/C 261/78

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподатели: Caamaño Sistemas Metálicos, SL (Коруня, Испания); Blumaq, SA (Кастельон, Испания); Grupo Ibérica de Congelados, SA (Виго, Испания) и Inversiones Rentaragon, SA (Сарагоса, Испания) (представители: J. L. Buendía Sierra, E. Abad Valdenebro, R. Calvo Salinero и A. Lamadrid de Pablo, abogados)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение, доколкото то квалифицира съвкупността от мерки, които според посоченото в него съставляват т. нар. испанска система за финансов лизинг, като нова и несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ,

—	при условията на евентуалност, да отмени членове 1 и 4 от обжалваното решение, които определят инвеститорите от обединенията по икономически интереси (ОИИ) като бенефициери на предполагаемите помощи и като единствени адресати на разпореждането за възстановяване,

—	при условията на евентуалност, да отмени член 4 от обжалваното решение, доколкото с него се разпорежда възстановяването на предполагаемите помощи,

—	да отмени член 4 от обжалваното решение, доколкото той се произнася относно законосъобразността на частноправните договори между инвеститорите и други образувания, и

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски по това производство.

Правни основания и основни доводи

Правните основания и основните доводи са същите като вече изложените по дело T-700/13, Bankia/Комисия.

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/50

Жалба, подадена на 26 юни 2014 г. — Industrias Espadafor и др./Комисия

(Дело T-478/14)

2014/C 261/79

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподатели: Industrias Espadafor, SA (Гранада, Испания), Tutichip, SAU (Барселона, Испания), Locales, Actividades y Exclusivas Comerciales, SA (Виго, Испания), RNB, SL (Ла побла де Валбона, Испания) и Inversiones Antaviana, SA (Валенсия, Испания) (представители: J. L. Buendía Sierra, E. Abad Valdenebro, R. Calvo Salinero и A. Lamadrid de Pablo, abogados)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение, доколкото то квалифицира съвкупността от мерки, които според посоченото в него съставляват т. нар. испанска система за финансов лизинг, като нова и несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ,

—	при условията на евентуалност, да отмени членове 1 и 4 от обжалваното решение, които определят инвеститорите от обединенията по икономически интереси (ОИИ) като бенефициери на предполагаемите помощи и като единствени адресати на разпореждането за възстановяване,

—	при условията на евентуалност, да отмени член 4 от обжалваното решение, доколкото с него се разпорежда възстановяването на предполагаемите помощи,

—	да отмени член 4 от обжалваното решение, доколкото той се произнася относно законосъобразността на частноправните договори между инвеститорите и други образувания, и

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски по това производство.

Правни основания и основни доводи

Правните основания и основните доводи са същите като вече изложените по дело T-700/13, Bankia/Комисия.

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/51

Жалба, подадена на 26 юни 2014 г. — Banco de Caja España de Inversiones, Salamanca y Soria/Комисия

(Дело T-482/14)

2014/C 261/80

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Banco de Caja España de Inversiones, Salamanca y Soria, SA (Мадрид, Испания) (представители): J. L. Buendía Sierra, E. Abad Valdenebro, R. Calvo Salinero, A. Lamadrid de Pablo, abogados)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение, доколкото то квалифицира съвкупността от мерки, които според посоченото в него съставляват т. нар. испанска система за финансов лизинг като нова и несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ;

—	при условията на субсидиарност, да отмени членове 1 и 4 от обжалваното решение, които определят инвеститорите от обединенията по икономически интереси като бенефициери на предполагаемите помощи и като единствени адресати на разпореждането за възстановяване;

—	при условията на субсидиарност, да отмени член 4 от обжалваното решение, доколкото с него се разпорежда възстановяването на предполагаемите помощи;

—	да отмени член 4 от обжалваното решение, доколкото той се произнася относно законосъобразността на частноправните договори между инвеститорите и други организации, и

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски по това производство.

Правни основания и основни доводи

Основанията и основните доводи са същите, като тези по дело T-700/13, Bankia/Комисия.

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/52

Жалба, подадена на 26 юни 2014 г. — Banco de Albacete/Комисия

(Дело T-483/14)

2014/C 261/81

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Banco de Albacete, SA (Мадрид, Испания) (представители: J. L. Buendía Sierra, E. Abad Valdenebro, R. Calvo Salinero, A. Lamadrid de Pablo и A. Biondi, abogados)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение, доколкото то квалифицира съвкупността от мерки, които според посоченото в него съставляват т. нар. испанска система за финансов лизинг, като нова и несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ,

—	при условията на евентуалност, да отмени членове 1 и 4 от обжалваното решение, които определят инвеститорите от обединенията по икономически интереси (ОИИ) като бенефициери на предполагаемите помощи и като единствени адресати на разпореждането за възстановяване,

—	при условията на евентуалност, да отмени член 4 от обжалваното решение, доколкото с него се разпорежда възстановяването на предполагаемите помощи,

—	да отмени член 4 от обжалваното решение, доколкото той се произнася относно законосъобразността на частноправните договори между инвеститорите и други образувания, и

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски по това производство.

Правни основания и основни доводи

Правните основания и основните доводи са същите като вече изложените по дело T-700/13, Bankia/Комисия.

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/52

Жалба, подадена на 26 юни 2014 г. — Monthisa Residencial/Комисия.

(Дело T-484/14)

2014/C 261/82

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Monthisa Residencial, SA (Мадрид, Испания) (представители: F. de Artíñano Rodríguez de Torres и J. Martínez Muro, abogados)

Ответник: Европейска Комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение, доколкото то квалифицира съвкупността от мерки, които според посоченото в него съставляват т. нар. испанска система за финансов лизинг, като нова и несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ,

—	при условията на евентуалност, да отмени членове 1 и 4 от обжалваното решение, които определят инвеститорите от обединенията по икономически интереси (ОИИ) като бенефициери на предполагаемите помощи и като единствени адресати на разпореждането за възстановяване,

—	при условията на евентуалност, да отмени член 4 от обжалваното решение, доколкото с него се разпорежда възстановяването на предполагаемите помощи в нарушение на общите принципи на Европейския съюз,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски по това производство.

Правни основания и основни доводи

Правните основания и основните доводи са сходни с вече изложените по дело T-700/13, Bankia/Комисия

По-специално се твърди, че не са спазени член 107, параграф 1 ДФЕС и общият принцип на правото на Европейския съюз за защита на оправданите правни очаквания.

11.8.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/53

Жалба, подадена на 26 юни 2014 г. — Бон Нет/СХВП — Aldi (Bon Appétit!)

(Дело T-485/14)

2014/C 261/83

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: „Бон Нет“ООД (София, България) (представител: A. Ivanova, адвокат)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Aldi GmbH & Co. KG (Mülheim/Рур, Германия)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) oт 14 април 2014 г., постановено по преписка R 1199/2013-2.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: другата страна в производството пред апелативния състав

Марка на Общността, предмет на спора: фигуративната марка в червен, бял и син цвят, съдържаща словните елементи „Bon Appétit!“ за стоки от клас 29 — заявка за марка на Общността № 8 6 93 764

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: жалбоподателят

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: национални регистрации на марки

Решение на отдела по споровете: отхвърля възражението изцяло

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламента относно марката на Общността.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 261

Издание на български език	Информация и известия	Година 57 11 август 2014 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2014/C 261/01	Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз	1