ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/2

Определение на Съда (седми състав) от 6 март 2014 г. — Northern Ireland Department of Agriculture and Rural Development/Европейска комисия

(Дело C-248/12 P) (1)

((Обжалване - ЕФОГСС, ЕФГЗ и ЕЗФРСР - Разходи, които се изключват от финансиране на Европейския съюз - Допустимост на жалбата за отмяна - Положение на жалбоподателя, който не е пряко засегнат от спорното решение))

2014/C 184/02

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Northern Ireland Department of Agriculture and Rural Development (представител: K. Brown, solicitor)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представител: N. Donnelly и P. Rossi)

Предмет

Жалба срещу Определение на Общия съд (осми състав) от 6 март 2012 г. по дело Northern Ireland Department of Agriculture and Rural Development/Комисия, T-453/10, с което Общият съд отхвърля като недопустима жалба за частична отмяна на Решение 2010/399/ЕС на Комисията от 15 юли 2010 г. (нотифицирано под номер C (2010) 4894) за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ЕФОГСС), секция „Гарантиране“, на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), в частта, в която решението изключва разходи, осъществени от Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (ОВ L 184, стр. 6)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Northern Ireland Department of Agriculture and Rural Development да понесе свързаните с настоящото производство съдебни разноски.

(1) ОВ C 200, 7.7.2012 г.

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/2

Определение на Съда (десети състав) от 6 март 2014 г. (преюдициално запитване от Hof van Beroep te Gent — Белгия) — Bloomsbury NV/Belgische Staat

(Дело C-510/12) (1)

((Член 99 от Процедурния правилник - Четвърта директива 78/660/ЕИО - Член 2, параграф 3 - Принцип на вярна и точна представа - Член 2, параграф 4 - Задължение за предоставяне на информация - Член 2, параграф 5 - Задължение за дерогиране - Член 32 - Метод за оценяване въз основа на историческата стойност - Безвъзмездно придобиване от дружество на имуществен актив))

2014/C 184/03

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hof van Beroep te Gent

Страни в главното производство

Жалбоподател: Bloomsbury NV

Ответник: Belgische Staat

Предмет

Преюдициално запитване — Hof van Beroep te Gent, Белгия — Тълкуване на член 2, параграфи 3, 4 и 5 от Четвърта директива 78/660/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 г., приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора, относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества (ОВ L 222, стр. 11; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 21) — Принцип на вярна и точна представа — Безвъзмездно придобиване от дружество на значителен имуществен актив — Невъзможност то да го отрази в счетоводството си със стойност на придобиване, в резултат на което се създава невярна представа за имуществото, за финансовото състояние и за резултатите от дейността на дружеството

Диспозитив

Член 2, параграфи 3 — 5 от Четвърта директива 78/660/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 г., приета на основание член [44, параграф 2, буква ж) ЕО] относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества, трябва да се тълкува в смисъл, че не задължава дружеството, което придобива безвъзмездно имуществен актив, да го отрази в годишните си счетоводни отчети с действителната му стойност.

(1) ОВ C 46, 16.2.2013 г.

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/3

Определение на Съда (седми състав) от 20 март 2014 г. (преюдициално запитване от Naczelny Sąd Administracyjny — Полша) — Gmina Wrocław/Minister Finansów

(Дело C-72/13) (1)

((ДДС - Директива 2006/112/ЕО - Отчуждаване от дадена община на части от имуществото ѝ))

2014/C 184/04

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Naczelny Sąd Administracyjny

Страни в главното производство

Жалбоподател: Gmina Wrocław

Ответник: Minister Finansów

Предмет

Преюдициално запитване — Naczelny Sąd Administracyjny — Тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и поправки в OB L 74, 19.3.2011 г., стр. 3 и OB L 249, 14.9.2012 г., стр. 15) — Облагане на сделките на община — Продажба на имущество, придобито по силата на закон или пък по наследство или по дарение — Извършване с това имущество на непарична вноска в дружество

Диспозитив

Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска сделки като планираните от gmina Wrocław (община Вроцлав) да бъдат обложени с данък върху добавената стойност, ако запитващата юрисдикция установи, че те представляват икономическа дейност по смисъла на член 9, параграф 1 от същата директива и че не са извършени от тази община в качеството ѝ на публичноправен орган по смисъла на член 13, параграф 1, първа алинея от цитираната директива. При все това, ако трябва да се приеме, че при извършването им посочената община действа в качеството на публичноправен орган, разпоредбите на Директива 2006/112 допускат облагането с данък на въпросните сделки, в случай че запитващата юрисдикция установи, че тяхното освобождаване би довело до значителни нарушения на правилата за конкуренцията по смисъла на член 13, параграф 2 от тази директива.

(1) ОВ C 141, 18.5.2013 г.

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/4

Определение на Съда (десети състав) от 27 март 2014 г. (преюдициално запитване от Audiencia Provincial de Barcelona — Испания) — Bright Service SA/Repsol Comercial de Produtos Petrolíferos SA

(Дело C-142/13) (1)

((Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Картели - Член 81 ЕО - Споразумение за изключително закупуване - Освобождаване - Регламент (ЕИО) № 1984/83 - Освободено споразумение - Регламент (ЕО) № 2790/1999 - Неосвободено споразумение - Действие във времето на освобождаването))

2014/C 184/05

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Audiencia Provincial de Barcelona

Страни в главното производство

Жалбоподател: Bright Service SA

Ответник: Repsol Comercial de Produtos Petrolíferos SA

Предмет

Преюдициално запитване — Audiencia Provincial de Barcelona — Тълкуване на Регламент (ЕИО) № 1984/83 на Комисията от 22 юни 1983 година за прилагане на член 85, параграф 3 от Договора към категории споразумения за изключително закупуване (ОВ L 173, стр. 5) и на член 3, параграф 1, член 5, буква a) и член 12, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2790/1999 на Комисията от 22 декември 1999 година за прилагането на член 81, параграф 3 от Договора за категориите вертикални споразумения и съгласувани практики (ОВ L 336, стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 66) — Действие във времето — Споразумение за изключителна дистрибуция на моторни и други горива между доставчик и оператор на бензиностанция — Споразумение, сключено при действието на Регламент № 1984/83 и пораждащо своите последици след влизането в сила на Регламент № 2790/1999 — Споразумение, което не отговаря на условията на тези два регламента

Диспозитив

Член 12, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2790/1999 на Комисията от 22 декември 1999 година за прилагането на член 81, параграф 3 от Договора за категориите вертикални споразумения и съгласувани практики трябва да се тълкува в смисъл, че договор в сила към 31 май 2000 г., включващ клауза за въздържане от конкуренция и отговарящ на условията за освобождаване по Регламент (ЕИО) № 1984/83 на Комисията от 22 юни 1983 година за прилагане на член 85, параграф 3 от Договора към категории споразумения за изключително закупуване, изменен с Регламент (ЕО) № 1582/97 на Комисията от 30 юли 1997 г., но не и на условията по Регламент № 2790/1999, продължава да бъде освободен на основание посочения член 12, параграф 2, от приложното поле на член 81, параграф 1 ЕО единствено до 31 декември 2001 г.

(1) ОВ C 178, 22.6.2013 г.

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/5

Определение на Съда (шести състав) от 13 февруари 2014 г. — Marek Marszałkowski/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Mar-Ko Fleischwaren GmbH & Co. KG

(Дело C-177/13 P) (1)

((Обжалване - Марка на Общността - Регламент (ЕО) № 40/94 - Член 8, параграф 1, буква б) - Заявка за фигуративна марка на Общността, съдържаща словните елементи „Walichnowy“ и „Marko“ - Възражение на притежателя на словната марка на Общността „MAR-KO“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване))

2014/C 184/06

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Marek Marszałkowski (представител: C. Sadkowski, юридически съветник)

Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: D. Walicka), Mar-Ko Fleischwaren GmbH & Co.

Предмет

Жалба срещу решението на Общия съд (първи състав) от 4 февруари 2013 г. по дело Marszalkowski/СХВП — Mar-Ko Fleischwaren (WALICHNOWY MARKO) (T-159/11), с което Общият съд отхвърля жалбата срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 11 януари 2011 г. (преписка R 760/2010-4), с което се отменя решението на отдела по споровете да отхвърли възражението на притежателя на словната марка на Общността „Mar-Ko“ за стоки от клас 29 по Ницката спогодба — Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1) и на член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд — Относително основание за отказ — Вероятност от объркване

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Marek Marszałkowski да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 207, 20.7.2013 г.

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/5

Определение на Съда (седми състав) от 27 февруари 2014 г. (преюдициално запитване от Commissione tributaria provinciale di Latina —Италия) — Francesco Acanfora/Equitalia Sud SpA — Agente di Riscossione Latina, Agenzia delle Entrate — Ufficio di Latina

(Дело C-181/13) (1)

((Преюдициално запитване - Член 107 ДФЕС - Понятие за държавна помощ - Национална правна уредба, която при неплащане на данъка предвижда задължение за данъчнозадълженото лице да заплати на дружеството, на което е възложено събирането на публичните вземания, сума в размер на 9 % от дължимите суми като плащане за дейността по събирането - Описание на фактическата обстановка - Недостатъчност - Явна недопустимост))

2014/C 184/07

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Commissione tributaria provinciale di Latina

Страни в главното производство

Жалбоподател: Francesco Acanfo

Ответници: Equitalia Sud SpA — Agente di Riscossione Latina, Agenzia delle Entrate — Ufficio di Latina

Предмет

Преюдициално запитване — Commissione tributaria provinciale di Latina — Тълкуване на член 107 ДФЕС — Понятие за държавна помощ — Национална правна уредба, според която при неплащане на сумите по известие за публични вземания за данъчнозадълженото лице има задължение да заплати на дружеството, на която е възложено събирането на данъците, сума в размер на 9 % от дължимите суми като разходи по събирането

Диспозитив

Преюдициалното запитване, отправено от Commissione tributaria provinciale di Latina (Италия) с акт от 5 декември 2012 г., е явно недопустимо.

(1) ОВ C 207, 20.7.2013 г.

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/6

Определение на Съда (осми състав) от 27 март 2014 г. — Polyelectrolyte Producers Group, SNF SAS, Travetanche Injection SPRL/Европейска комисия, Кралство Нидерландия

(Дело C-199/13 P) (1)

((Обжалване - Член 181 от Процедурния правилник - Регламент (ЕО) № 1907/2006 (Регламент REACH) - Ограничения за пускането на пазара и употребата на акриламид - Регламент (ЕС) № 366/2011 за изменение на приложение XVII към Регламент (ЕО) № 1907/2006))

2014/C 184/08

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Polyelectrolyte Producers Group, SNF SAS, Travetanche Injection SPRL (представители: K. Van Maldegem и R. Cana, avocats)

Други страни в производството: Европейска комисия (представители: E. Manhaeve и P. Oliver, подпомагани от J. Stuyck и A.-M. Vandromme, advocaten) Кралство Нидерландия (представители: M. Bulterman и B. Koopman)

Предмет

Жалба срещу Решението на Общия съд (седми състав) от 1 февруари 2013 г. по дело Polyelectrolyte Producers Group и др./Комисия (T-368/11), с което Общият съд е отхвърлил жалбата за отмяна на Регламент (ЕС) № 366/2011 на Комисията от 14 април 2011 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) (ОВ L 101, стр. 12), доколкото в него се предвиждат ограничения за пускането на пазара на акриламид за варово-циментови строителни разтвори

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Polyelectrolyte Producers Group, SNF SAS и Travetanche Injection SPRL да заплатят съдебните разноски.

3)	Кралство Нидерландия понася направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 171, 15.6.2013 г.

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/7

Определение на Съда (четвърти състав) от 3 април 2014 г. — Lord Inglewood и др./Европейски парламент

(Дело C-281/13 P) (1)

((Обжалване - Допълнителна пенсионна схема на членовете на Европейския парламент - Изменение на допълнителната пенсионна схема през 2009 г. - Решения, с които са отхвърлени исканията на жалбоподателите да се ползват от действащите преди изменението на схемата разпоредби - Грешки при прилагане на правото - Правна сигурност - Оправдани правни очаквания - Равно третиране - Принцип на пропорционалност))

2014/C 184/09

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: лорд Inglewood, Georges Berthu, Guy Bono, David Robert Bowe, Brendan Donnelly, Catherine Guy-Quint, Christine Margaret Oddy, Nicole Thomas-Mauro, Gary Titley, Maartje van Putten, Vincenzo Viola (представител: S. Orlandi, avocat)

Друга страна в производството: Европейски парламент (представители: M. Windisch и S. Seyr.)

Предмет

Жалба срещу Решение на Общия съд (четвърти състав) от 13 март 2013 г. постановено по дело Inglewood и др./Парламент (T-229/11 и T-276/11), с което Общият съд отхвърля жалбата, с която жалбоподателите искат отмяна на решенията на Европейския парламент, с които отказва да им предостави възможност да се ползват от допълнителна доброволна пенсия или под формата на очаквана пенсия, или при навършване на 60 годишна възраст, или чрез еднократно изплащане на част от набраните суми — Грешка при прилагане на правото — Нарушаване на придобити права — Нарушаване на принципите на оправдани правни очаквания, на правна сигурност, на равно третиране и на пропорционалност

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Осъжда лорд Inglewood, г-н Georges Berthu, г-н Guy Bono, г-н David Robert Bowe, г-н Brendan Donnelly, г-жа Catherine Guy-Quint, г-жа Christine Margaret Oddy, г-жа Nicole Thomas-Mauro, г-н Gary Titley, г-жа Maartje van Putten и г-н Vincenzo да заплатят съдебните разноски.

(1) ОВ C 226, 3.8.2013 г.

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/7

Определение на Съда (шести състав) от 30 януари 2014 г. — Fercal — Consultadoria e Serviços, Lda/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

(Дело C-324/13 P) (1)

((Обжалване - Марка на Общността - Словна марка PATRICIA ROCHA - Възражение на притежателя на национална словна марка ROCHAS - Отказ на регистрация от отдела по споровете на СХВП - Недопустимост на жалбата, подадена пред апелативния състав на СХВП))

2014/C 184/10

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Consultadoria e Serviços, Lda (представител: A. J. Rodrigues, advogado)

Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: V. Melgar)

Предмет

Жалба, подадена срещу решението на Общия съд (пети състав) от 10 април 2013 г. по дело Fercal — Consultadoria e Serviços/СХВП — Parfums Rochas (PATRIZIA ROCHA) (T-360/11), с което Общият съд отхвърля жалба, подадена срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 8 април 2011 г. (преписка R 2355/2010-2) във връзка с процедура по възражение между Parfums Rochas SAS и Fercal — Consultadoria e Serviços, Lda

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Fercal — Consultadoria e Serviços Lda да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 260, 7.9.2013 г.

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/8

Определение на Съда (първи състав) от 3 април 2014 г. (преюдициално запитване от Szombathelyi Törvényszék — Унгария) — Katalin Sebestyén/Zsolt Csaba Kővári, OTP Bank Nyrt., OTP Faktoring Követeléskezelő Zrt, Raiffeisen Bank Zrt

(Дело C-342/13) (1)

((Защита на потребителите - Директива 93/13/ЕИО - Договор за ипотечен заем, сключен с банка - Клауза, предвиждаща изключителна подсъдност на спора на арбитражен съд - Обяснения относно арбитражното производство, предоставени от банката при сключване на договора - Неравноправни клаузи - Критерии за преценка))

2014/C 184/11

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Szombathelyi Törvényszék

Страни в главното производство

Ищец/Жалбоподател: Katalin Sebestyén

Ответници: Zsolt Csaba Kővári, OTP Bank Nyrt., OTP Faktoring Követeléskezelő Zrt, Raiffeisen Bank Zrt

Предмет

Преюдициално запитване — Szombathelyi Törvényszék — Тълкуване на член 3, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273) — Физическо лице, сключило договор за ипотечен заем с банка, съдържащ клауза, предвиждаща изключителна подсъдност на спора на арбитражен съд — Национално законодателство, недопускащо право на обжалване на арбитражните решения — Обяснения относно арбитражното производство, предоставени от банката при сключване на договора

Диспозитив

Член 3, параграфи 1 и 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, както и точка 1, буква р) от приложението към нея трябва да се тълкуват в смисъл, че сезираната национална юрисдикция трябва да установи дали клауза, съдържаща се в договор за ипотечен заем, сключен между банка и потребител, с който се възлага изключителна компетентност за решаване на спорове във връзка с изпълнението на договора на постоянен арбитражен съд, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно вътрешното право, трябва да се счита за неравноправна по смисъла на посочените разпоредби с оглед на всички обстоятелства около сключването на посочения договор за ипотечен заем. При преценката си сезираната национална юрисдикция трябва по-специално:

—	да провери дали въпросната клауза изключва или накърнява правото на потребителя да предяви иск или да използва други правни средства, и

—

да вземе предвид обстоятелството, че предоставянето на обща информация на потребителя преди сключването на въпросния договор относно съществуването на разлики между арбитражното производство и редовното съдебно производство самó по себе си не позволява да се изключи неравноправният характер на посочената клауза.

При утвърдителен отговор посочената юрисдикция трябва да изведе всички произтичащи от това последици съгласно националното право, за да гарантира, че посочената клауза не е обвързваща за този потребител.

(1) ОВ C 336, 16.11.2013 г.

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/9

Определение на Съда (осми състав) от 13 февруари 2014 г. (преюдициално запитване от Tribunal Arbitral — Португалия) — Merck Canada Inc./Accord Healthcare Limited, Alter SA, Labochem Ltd, Synthon BV, Ranbaxy Portugal — Comércio e Desenvolvimento de Produtos Farmacêuticos, Unipessoal Lda

(Дело C-555/13) (1)

((Преюдициално запитване - Понятие за национална юрисдикция по смисъла на член 267 ДФЕС - Tribunal Arbitral necessário - Допустимост - Регламент (ЕО) № 469/2009 - Член 13 - Сертификат за допълнителна закрила на лекарствените продукти - Срок на действие на сертификат - Максимален срок на изключително право))

2014/C 184/12

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Tribunal Arbitral

Страни в главното производство

Жалбоподател: Merck Canada Inc.

Ответници: Accord Healthcare Limited, Alter SA, Labochem Ltd, Synthon BV, Ranbaxy Portugal — Comércio e Desenvolvimento de Produtos Farmacêuticos, Unipessoal Lda

Предмет

Преюдициално запитване — Tribunal Arbitral — Тълкуване на член 13 от Регламент (ЕО) № 469/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година относно сертификата за допълнителна закрила на лекарствените продукти (кодифицирана версия) (ОВ L 152, стр. 1) — Срок на сертификата — Срок на изключителните права, който може да надвишава максимален период от петнадесет години, считано от датата на първото разрешение за пускане на пазара на въпросния лекарствен продукт в Съюза

Диспозитив

Член 13 от Регламент (ЕО) № 469/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година относно сертификата за допълнителна закрила на лекарствените продукти, във връзка със съображение 9 от Регламента, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска притежателят едновременно на патент и на сертификат за допълнителна закрила да се ползва от целия срок на действие на този сертификат, изчислен съгласно посочения член 13, при положение че в резултат на този срок би се ползвал от изключителни права по отношение на активно вещество повече от 15 години, считано от първото разрешение за пускане на пазара на Европейския съюз на лекарствения продукт, състоящ се от или съдържащ въпросното активно вещество.

(1) ОВ C 15, 18.1.2014 г.

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/10

Преюдициално запитване от Corte Suprema di Cassazione (Италия), постъпило на 5 март 2014 г. — Ministero delle Politiche Agricole, Alimentari e Forestali/Federazione Italiana Consorzi Agrari и др.

(Дело C-104/14)

2014/C 184/13

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Corte Suprema di Cassazione

Страни в главното производство

Жалбоподател: Ministero delle Politiche Agricole, Alimentari e Forestali

Ответници: Federazione Italiana Consorzi Agrari Soc.coop.arl — Federconsorzi in concordato preventivo e Liquidazione Giudiziale dei Beni Ceduti ai Creditori della Federazione Italiana Consorzi Agrari Soc. coop. arl

Преюдициални въпроси

Попада ли в обхвата на определението за търговска сделка по член 2 от Директива 2000/35/EО (1) и по член 2 от Директива 2011/7/EС (2) отношението на възлагане ex lege, съществуващо между държавната администрация и селскостопанските обединения (отношение, от което е възникнало вземането, впоследствие прехвърлено от обединенията на Federconsorzi и от него на неговите кредитори в рамките на производство по предпазен конкордат) за снабдяването и дистрибуцията на селскостопански продукти, произтичащо от Законодателен декрет № 169/1948 и от Закон № 1294/1957?

При положителен отговор на първия въпрос, включва ли задължението за транспониране на Директива 2000/35/EС (член 6, параграф 2) и Директива 2011/7/EС (член 12, параграф 3), с възможността да се оставят в сила по-благоприятни норми, задължение да не се влошава и да не се изключва лихвата за забава, приложима към отношенията, вече съществуващи към момента на влизане в сила на директивите?

При положителен отговор на втория въпрос, трябва ли задължението да не се влошава лихвата за забава, която се начислява към вече съществуващите отношения, да се преценява като приложимо към единна регламентация на лихвите, която предвижда до определен момент (в случая от 31 януари 1982 г. до 31 декември 1995 г.) признаването на лихвен процент, различен от предвидения поначало в закона, и на капитализация, макар и годишна, а не на шестмесечие както е поискал кредиторът, а след посочения момент — само плащането на законна лихва, режим, който предвид обстоятелствата по спора (вж. точка 3 по-горе), не е непременно неблагоприятен за кредитора?

Включва ли задължението за транспониране на Директива 2000/35/EС (член 6) и Директива 2011/7/EС (член 12) — в частта, в която във връзка със забраната на злоупотреба със свободата на договаряне във вреда на кредитора предвижда съответно в член 3, параграф 3 и член 7, че договорни условия или практика, които представляват злоупотреба, са неприложими — забрана за държавата да се намесва с норми, които изключват плащането на лихви за забава в съществуващи към момента на влизане в сила на директивите отношения, в които държавата участва?

При положителен отговор на четвъртия въпрос, приложимо ли е задължението да не се намесва в съществуващи отношения, в които държавата участва, посредством норма, която изключва лихвите за забава, към единна регламентация на лихвите която предвижда до определен момент (в случая от 31 януари 1982 г. до 31 декември 1995 г.) признаването на лихвен процент, различен от предвидения поначало в закона, и на капитализация, макар и годишна, а не на шестмесечие както е поискал кредиторът, а след посочения момент — само плащането на законна лихва, режим, който предвид обстоятелствата по спора (вж. точка 3 по-горе), не е непременно неблагоприятен за кредитора?

(1) Директива 2000/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 юни 2000 година относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки (ОВ L 200, стр. 35; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 226).

(2) Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (ОВ L 48, стр. 1).

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/11

Иск, предявен на 7 март 2014 г. — Европейска комисия/Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

(Дело C-112/14)

2014/C 184/14

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: R. Lyal, L. Armati)

Ответник: Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

Искания на ищеца

—

да се установи, че като и приело и запазило в сила данъчна уредба относно разпределянето на печалби в полза на членове на чуждeстранни дружества, която предвижда различно третиране на вътрешните и задграничните дейности, Обединеното кралство не е изпълнило задълженията си по член 63 ДФЕС и член 40 от Споразумението за ЕИП или, субсидиарно, по член 49 ДФЕС и член 31 от Споразумението за ЕИП,

—	да се осъди Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Спорното национално законодателство

Член 13 от Закона за данъка върху облагаемите печалби от 1992 г. [Taxation of Chargeable Gains Act 1992] предвижда, че акционерите или съдружниците, които са местни за Обединеното кралство лица, подлежат на незабавно облагане за печалбите, реализирани от някои видове чуждестранни дружества, без значение дали действително са получили някакъв доход.

Основният довод

Местните за Обединеното кралство лица дължат данък за печалбите на някои чуждестранни дружества, в които имат дялови участия, какъвто не биха дължали, ако дружествата бяха местни. Това различно данъчно третиране може да възпре — в нарушение на член 63 ДФЕС и член 40 от Споразумението за ЕИП — данъкоплатците в Обединеното кралство да инвестират в такива чуждестранни дружества.

Въпросната мярка може да предотврати някои възможности за избягване на данъци и за данъчни измами. Тя се прилага обаче не само в контекста на избягването на данъци или данъчните измами и поради това не е обоснована.

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/11

Преюдициално запитване от Amtsgericht Rüsselsheim (Германия), постъпило на 12 март 2014 г. — Peggy Kieck/Condor Flugdienst GmbH

(Дело C-118/14)

2014/C 184/15

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Amtsgericht Rüsselsheim

Страни в главното производство

Ищец: Peggy Kieck

Ответник: Condor Flugdienst GmbH

Преюдициални въпроси

Налице ли е право на обезщетение по член 7 от Регламента (1) и когато заминаването на резервирания полет закъснява с повече от три часа, пътникът се прехвърля към полет на друга авиокомпания и съответно закъснението при пристигане е съществено намалено, но всъщност и първоначалният, и заместващият полет достигат определения пункт на пристигане със закъснение от много повече от три часа?

2)	При утвърдителен отговор на първия въпрос: определящо ли в това отношение дали са изтекли, или не, петте часа, посочени в член 6, параграф 1, подточка iii) за целите на прилагането на член 8, параграф 1 от Регламента?

3)	От значение ли е дали пътникът сам е прехвърлил резервацията си или това е станало с помощта на ответника?

(1) Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218).

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/12

Жалба, подадена на 29 март 2014 г. от Christoph Klein срещу решението, постановено от Общия съд (първи състав) на 21 януари 2014 г. по дело T-309/10, Christoph Klein/Европейска комисия

(Дело C-120/14 P)

2014/C 184/16

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Christoph Klein (представители: H.-J. Ahlt и M. Ahlt, Rechtsanwälte)

Други страни в производството: Европейска комисия, Федерална република Германия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска:

—	да се отмени решението на Общия съд от 21 януари 2014 г. по дело T-309/10,

—	да се установи, че като не е приела решение в процедурата съгласно защитните разпоредби, която е в ход от 1998 г. във връзка със спорните медицински изделия, Комисията не е изпълнила задълженията си по Директива 93/42 и правото на Съюза и с това пряко е увредила жалбоподателя,

—	Комисията да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя обезщетение за вреди, чийто размер да бъде определен на следващ етап,

—	Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски,

—	при условията на евентуалност, да се отмени решението на Общия съд от 21 януари 2014 г. по дело T-309/10 и делото да бъде върнато на Общия съд за ново разглеждане.

Основания и основни доводи

Поради неправилно прилагане на правилата за погасителната давност за вземанията за обезщетение при реализиране на извъндоговорната отговорност на Съюза Общият съд се произнесъл в нарушение на член 46 от Статута, доколкото не съобразил, че уважаването на молбата за правна помощ прекъсва давността, защото от тази гледна точка се приравнява на предявяването на иск.

Освен това Общият съд се произнесъл в нарушение на членове 8 и 18 от Директива 93/42 (1), доколкото приел, че те взаимно се изключват. Всъщност двете разпоредби следвало да се прилагат заедно. Изводът на Общия съд по въпроса не бил и достатъчно мотивиран.

По-нататък Общият съд се произнесъл в нарушение на правото на Съюза, доколкото неправилно приел, че образуваната от германските власти процедура не съставлява процедура съгласно защитните клаузи.

Продължителността на производството пред Комисията — над десет години, довела до нарушение на член 41 от Хартата на основните права и на принципа на добра администрация. Решението на Общия съд било неправилно, доколкото с него тези нарушения не били санкционирани.

Накрая, Общият съд се произнесъл в нарушение на процесуалните правила. Той не взел предвид множество документи, които потвърждават доводите на жалбоподателя. Също така Общият съд просто игнорирал становището и правната аргументация на Европейския парламент, които жалбоподателят изрично изложил като част от своите доводи.

(1) Директива 93/42/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година относно медицинските изделия (ОВ L 169, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 11, стр. 244).

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/13

Иск, предявен на 24 март 2014 г. — Европейска комисия/Република Словения

(Дело C-140/14)

2014/C 184/17

Език на производството: словенски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: E. Sanfrutos Cano и M. Žebre)

Ответник: Република Словения

Искания на ищеца

Комисията иска от Съда:

—

да обяви, че като не е приела от 2009 г. достатъчни мерки за предотвратяване и премахване на съхраняването на 13 600 m3 изкопани земни маси, от които 7 605,73 m3 могат да се квалифицират като отпадъци, спадащи към номер 17 05 06 (изкопани земни маси, различни от посочените в 17 05 05) и около 6 000 m3 могат да се квалифицират като отпадъци, спадащи към номер 17 05 05* (изкопани земни маси, които съдържат опасни вещества), върху терена, върху който се извършват строителни работи по изграждането на комуналната инфраструктура за търговската зона Gaberje jug, Република Словения не е изпълнила задълженията си по член 12, член 13, член 15, параграф 1, член 17 и член 36, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО (1), и по член 5, параграф 3, буква д), член 6 — във връзка с Решение на Съвета 2003/33/ЕО (2) — член 7, член 8, член 9, член 11 и член 12 от Директива 1999/31/CE (3), както и по приложения I, II, III към последната,

—

че като е допуснала съхраняването на изкопани земни маси — дейност, представляваща по оползотворяване на отпадъци — върху парцел № 115/1 от о.к. на Teharje, без да гарантира, че в миналото или понастоящем не са депонирани други отпадъци в този обект и като не е приела мерки за обезвреждането на отпадъците, необхванати от разрешението за тази площадка, което може да се квалифицира като незаконно депониране, Република Словения не е изпълнила задълженията си по член 13 и член 36, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците, по член 5, параграф 3, буква д), член 6 — във връзка с Решение на Съвета 2003/33/ЕО — член 7, член 8, член 9, член 11 и член 12 от Директива 1999/31/CE, както и по приложения I, II, III към последната,

—	да осъди Република Словения да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Като не е приела от 2009 г. достатъчни мерки за предотвратяване и премахване на съхраняването на 13 600 m3 изкопани земни маси, от които 7 605,73 m3 могат да се квалифицират като отпадъци, спадащи към номер 17 05 06 (изкопани земни маси, различни от посочените в 17 05 05) и около 6 000 m3 могат да се квалифицират като отпадъци, спадащи към номер 17 05 05* (изкопани земни маси, които съдържат опасни вещества), върху терена, върху който се извършват строителни работи по изграждането на комуналната инфраструктура за търговската зона Gaberje jug, Република Словения не е изпълнила задълженията си по член 12, член 13, член 15, параграф 1, член 17 и член 36, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО, и по член 5, параграф 3, буква д), член 6 — във връзка с Решение на Съвета 2003/33/ЕО — член 7, член 8, член 9, член 11 и член 12 от Директива 1999/31/CE, както и по приложения I, II, III към последната. Освен това, като е допуснала съхраняването на изкопани земни маси — дейност, представляваща по оползотворяване на отпадъци — върху парцел № 115/1 от о.к. на Teharje, без да гарантира, че в миналото или понастоящем не са депонирани други отпадъци в този обект и като не е приела мерки за обезвреждането на отпадъците, необхванати от разрешението за тази площадка, което може да се квалифицира като незаконно депониране, Република Словения не е изпълнила задълженията си по член 13 и член 36, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците, по член 5, параграф 3, буква д), член 6 — във връзка с Решение на Съвета 2003/33/ЕО — член 7, член 8, член 9, член 11 и член 12 от Директива 1999/31/CE, както и по приложения I, II, III към последната.

(1) ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3.

(2) ОВ L 11, 16.1.2003 г., Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 9, стр. 142

(3) ОВ L 182, 16.7.1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 5, стр. 94.

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/14

Иск, предявен на 31 март 2014 г. — Европейска комисия/Република Гърция

(Дело C-149/14)

2014/C 184/18

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: M. Patakià и E. Manhaeve)

Ответник: Република Гърция

Искания на ищеца

—

да се приеме за установено, че като не посочила зони, характеризиращи се с наличие на подводни или повърхностни водни източници, засегнати или застрашени от прекомерна концентрация на нитрати и/или от явлението еутрофизация, като „зони, уязвими от предизвикваното от нитратите замърсяване“ (ЗУН), което посочване трябва да се осъществи въз основа на наличните данни, Република Гърция не е изпълнила задълженията, които има по силата на член 3, параграф 4 от Директива 91/676/EИО (1) на Съвета от 12 декември 1991 година за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници, че освен това, като не осъществила посочените в член 5 от същата директива програми за действие в срок от една година, считано от предвиденото в член 3, параграф 4 от директивата, Република Гърция е нарушила и разпоредбата на член 5, параграф 1 от Директива 91/676/EИО на Съвета от 12 декември 1991 година за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници.

—	да се осъди Република Гърция да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Целта на директивата относно замърсяването с нитрати е да се намали замърсяването на водите, предизвикано пряко или косвено от нитрати от селскостопански източници, и наред с това да се предотврати този вид замърсяване. Директивата налага на държавите членки задължението да приемат различни мерки за постигането на тази цел. Едно от тези задължения е посочването на зоните на територията на държавите членки, в които водите са:

a)	сладководни повърхностни и/или подземни водни маси (член 3, приложение 1), в които, ако не са взети предвидените в директивата относно замърсяването с нитрати мерки, концентрацията на нитрати е или съществува риск да бъде по-висока от 50 mg/l и

б)	сладководни маси, устия, крайбрежни и морски зони, които са претърпели или съществува възможност да претърпят еутрофизация, ако не бъдат взети мерки.

Посочените по-горе зони се определят като „зони, уязвими от замърсяване с нитрати“ или ЗУН.

2.	Комисията подлага на технически анализ осъщественото от Република Гърция определяне на ЗУН въз основа на директивата, и въз основа на анализа си стига до заключението, че зоните, определени като ЗУН, трябва да се разширят, за да бъдат изцяло спазени изискванията на директивата.

Въз основа на представените на Комисията от Република Гърция доказателства относно концентрацията на нитрати (на основание член 10 от директивата за периода 2004 — 2007, както и за периода 2008 — 2011), а също и въз основа на данните за средните и максимални стойности на концентрация на нитрати в подземните води и на съответните данни за засегнатите от еутрофизация повърхностни води (таблици 3 и 4), Комисията определя 9 зони, които ще трябва да бъдат определени като ЗУН и/или за които ще трябва да се разшири определената в момента зона.

След като прави своя анализ зона по зона, Комисията предявява иск до Съда, за да се приеме за установено, че като не посочила зони, за които е характерно наличие на подводни или повърхностни водни източници, засегнати или застрашени от прекомерна концентрация на нитрати и/или от явлението еутрофизация, като „зони, уязвими от предизвикваното от нитратите замърсяване“ (ЗУН), което посочване трябва да се осъществи въз основа на наличните данни, Република Гърция не е изпълнила задълженията, които има по силата на член 3, параграф 4 от Директива 91/676/EИО на Съвета от 12 декември 1991 година за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници.

Освен това, като не осъществила програмите за действие, посочени в член 5 от същата директива в срок от една година, считано от посочения в член 3, параграф 4 от директивата срок, Република Гърция е нарушила и разпоредбата на член 5, параграф 1 от Директива 91/676/EИО на Съвета от 12 декември 1991 година за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници.

(1) ОВ L 375, стр. 1.; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 81.

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/15

Жалба, подадена на 3 април 2014 г. от Evonik Degussa GmbH, AlzChem AG, по-рано AlzChem Trostberg GmbH, по-рано AlzChem Hart GmbH срещу решението на Общия съд (трети състав), постановено на 23 януари 2014 г. по дело T-391/09, Evonik Degussa GmbH, AlzChem AG, по-рано AlzChem Trostberg GmbH, по-рано AlzChem Hart GmbH/Европейска комисия

(Дело C-155/14 P)

2014/C 184/19

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Evonik Degussa GmbH, AlzChem AG, по-рано AlzChem Trostberg GmbH, по-рано AlzChem Hart GmbH (представители: C. Steinle, Rechtsanwalt, и I. Bodenstein, Rechtsanwältin)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Съда

—	да отмени решението на Общия съд (трети състав) от 23 януари 2014 г. (дело T-391/09) в частта му, която засяга жалбоподателите,

—

да отмени Решение C(2009) 5791 окончателен на Комисията от 22 юли 2009 година (преписка COMP/39.396 — Реактиви на основата на калциев карбид и на магнезий за стоманодобивната и газовата промишленост) в частта, която се отнася до жалбоподателите,

при условията на евентуалност да намали наложените в член 2, букви ж) и з) от посоченото решение глоби на жалбоподателите,

при условията на евентуалност, в случай че се отхвърли предходното искане, да измени член 2, букви ж) и з) от решението в смисъл, че SKW Stahl-Metallurgie GmbH отговаря солидарно за пълния размер на наложените на жалбоподателите глоби; жалбоподателите разбират това евентуално искане така, както Общият съд го е разбрал в точки 264 и 265 от решението, а именно като евентуално искане за увеличаване на дяла на наложените на жалбоподателите глоби, който се счита за платен, ако SKW плати наложената му от Комисията глоба.

—	при условията на евентуалност спрямо искането по точка 2 делото да се върне на Общия съд за ново разглеждане в съответствие с правния анализ на Съда,

—	при всички случаи да осъди Комисията да заплати съдебните разноски на жалбоподателите, възникнали в производствата пред Общия съд и Съда.

Основания и основни доводи

Жалбата е насочена срещу Решение на Общия съд от 23 януари 2014 г. по дело T-391/09 в частта му, която засяга жалбоподателите. С решението Общия съд частично уважава и частично отхвърля подадената от жалбоподателите жалба срещу Решение C(2009) 5791 окончателен на Европейската комисия от 22 юли 2009 година относно процедура по прилагане на член 81 [ЕО] и на член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/39.396 — Реактиви на основата на калциев карбид и на магнезий за стоманодобивната и газовата промишленост).

Жалбоподателите изтъкват общо пет основания:

С първото основание жалбоподателите оспорват, че в нарушение на обхвата на приписването на отговорност съгласно член 81 ЕО (понастоящем член 101 ДФЕС), принципа за лична отговорност, презумпцията за невиновност и принципа на виновна отговорност Общият съд им е приписал отговорността за противоречащо на правото на конкуренцията поведение на SKW Stahl-Technik GmbH & Co. KG (наричано по-нататък: „SKW“), като е отхвърлил оборването на презумпцията за решаващо влияние. През април 2004 г., по време на властови вакуум непосредствено преди предстоящата продажба на това дружество на трето лице, SKW самоволно и против изричните конкретни указания на жалбоподателите е участвало в картел. В този изключително особен случай, който ясно се отличава от множеството дела, по които досега се е произнасял, Общият съд неправилно отказва справедливо решение в отделния случай.

С второто основание жалбоподателите оспорват, че при нарушаване на правото на защита и задължението за мотивиране Общият съд отхвърля доводите им, че решението на Комисията следва да се отмени, тъй като дялът от отговорността във вътрешните отношения между солидарните длъжници не е определен в съответствие с междувременно постановеното решение на Общия съд по дело Siemens Österreich (от 3 март 2011 г., дела T-122/07 — T-124/07, Сборник, стр. II-793). Тези доводи в подкрепа на жалбата нито са били представени късно, нито са недостатъчни.

По отношение на размера на глобата с третото основание жалбоподателите твърдят, че Общият съд е нарушил принципа на равно третиране, като не е намалил наложените на жалбоподателите глоби — както в паралелното дело Gigaset — с оглед на грешките при изчисляването на глобите, по-специално като не е взета предвид входната такса, а при глобата на SKW погрешно е взето предвид намаляване по програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер.

Жалбоподателите приветстват факта, че при новото определяне на глобите им Общият съд е определил отново и дяла на глобите „който се счита за платен, ако SKW извърши плащане на наложените му с обжалваното решение глоби“ (диспозитив, точка 2, първо тире). С четвъртото основание при условията на евентуалност жалбоподателите обаче оспорват, че в нарушение на принципа на правна сигурност, nulla poena sine lege certa и задължението за мотивиране при новото определяне Общият съд не е определил изрично двойния погасителен ефект на плащането от SKW, както за ARQUES Industries AG („Arques“) (понастоящем Gigaset AG („Gigaset“), така и за жалбоподателите.

С петото основание при условията на евентуалност жалбоподателите оспорват, че при новото определяне на глобите, по-специално в нарушение на принципите за определяне на солидарно дължими глоби (член 81 ЕО, член 23 от Регламент № 1/2003 (1)) Общият съд е приложил намалението по програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер към дяла, който се счита за платен чрез плащане от SKW. По този начин в тежест на жалбоподателите Общият съд отчита при дяла намаляване по програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, въпреки че SKW не е съдействало на Комисията съгласно Известието относно сътрудничеството.

(1) Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/16

Преюдициално запитване от Conseil d'État (Франция), постъпило на 4 април 2014 г. — Société Neptune Distribution/Ministère de l'Économie et des Finances

(Дело C-157/14)

2014/C 184/20

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Жалбоподател: Société Neptune Distribution

Ответник: Ministère de l'Économie et des Finances

Преюдициални въпроси

Дали основата за изчисляването на „еквивалентната стойност за солта“ на количеството натрий в дадена храна по смисъла на приложението към Регламент (ЕО) № 1924/2006 (1) представлява само количеството натрий, което в съединение с хлорни йони образува натриев хлорид или готварска сол, или включва цялото количество натрий под каквато и да било форма в храната?

При втората хипотеза разпоредбите на член 2, параграф 1 от Директива 2000/13/ЕО и на член 9, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/54/ЕО (2) във връзка с приложение III към тази директива, разглеждани в светлината на установеното в приложение към Регламент (ЕО) № 1924/2006 отношение на еквивалентност между натрия и солта, като забраняват на дистрибутор на минерална вода да посочва в своите етикети и рекламни послания обозначение относно ниското съдържание на сол в неговия продукт, в който от друга страна има голямо количество натриев бикарбонат, доколкото това обозначение е от естество да въведе в заблуждение купувача относно общото съдържание на натрий във водата, нарушават ли член 6, параграф 1, първа алинея от Договора за Европейския съюз, във връзка с член 11, параграф 1 (свобода на изразяване на мнение и свобода на информация) и член 16 (свобода на стопанска инициатива) от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и от член 10 от Европейска конвенция за защита на правата на човека и основните свободи?

(1) Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно хранителни и здравни претенции за храните (ОВ L 404, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 7, стр. 172).

(2) Директива 2009/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 година относно експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води (ОВ L 164, стр. 45).

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/17

Иск, предявен на 4 април 2014 г. — Европейска комисия/Кралство Белгия

(Дело C-163/14)

2014/C 184/21

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: F. Clotuche-Duvieusart и I. Martínez del Peral)

Ответник: Кралство Белгия

Искания на ищеца

—

да се установи, че като не е предоставило на институциите и органите на Европейския съюз освобождаването, предвидено в член 3, втора алинея от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, от данъка по член 26 от Постановлението относно организацията на пазара на електроенергия в регион Брюксел-столица, изменено, и от данъка по член 20 от Постановлението относно организацията на пазара на газ в регион Брюксел-столица, изменено, и като не е допуснало да им бъдат възстановени събраните от тях от този регион такива данъци, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по член 3, втора алинея от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз,

—	да се осъди Кралство Белгия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Постановлението от 19 юли 2001 г. относно организацията на пазара на електроенергия в регион Брюксел-столица, изменено, и Постановлението от 1 април 2004 г. относно организацията на пазара на газ в регион Брюксел-столица, изменено, предвиждат задължение за заплащане на данъци в полза на регион Брюксел-столица за доставчиците на електроенергия и за доставчиците на газ. Тези регионални данъци се поемат от крайните потребители, а това означава следователно и от институциите на Съюза, като се включват в сметките им за доставка на електроенергия или газ в зависимост от предоставяната на крайните клиенти мощност (за електроенергията) или от калибъра на броячите на крайните клиенти (за газа).

Според Комисията регионалните данъци трябва да се квалифицират като косвени данъци, събирани от белгийските власти върху осъществявани от институциите за техни официални нужди съществени покупки и включени в заплащаната от тях цена за електроенергия и газ. Комисията подчертава, че за да се приеме, че става въпрос за косвен данък, не е необходимо задължението за прехвърляне на данъка върху крайния клиент да бъде изрично предвидено в законодателството, а че важното е да става въпрос за данък върху потреблението или консумацията. Тя следователно счита, че по силата на член 3, втора алинея от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз белгийската държава е длъжна да възстановява тези косвени данъци или такси върху продажбите на институциите на Съюза.

Комисията поддържа, че посочените регионални данъци не могат да се квалифицират като обикновено заплащане на комунални услуги и че следователно не попадат в приложното поле на изключението по член 3, трета алинея от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз. Всъщност тези данъци са предназначени за финансиране на различни дейности по изпълнение на обществени услуги и финансират частично различни политики, провеждани от публичните органи със социални цели (като например социална тарифа, минимални доставки на електроенергия за домакинствата) или с екологични цели (като например насърчаване на рационалното използване на енергията). Тези данъци не представляват насрещна престация за услуга, предоставена точно на институциите.

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/18

Жалба, подадена на 8 април 2014 г. от European Dynamics Belgium SA и др. срещу решението, постановено от Общия съд (втори състав) на 29 януари 2014 г. по дело T-158/12, European Dynamics Belgium и др./EMA

(Дело C-173/14 P)

2014/C 184/22

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподатели: European Dynamics Belgium SA, European Dynamics Luxembourg SA, Εvropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE, European Dynamics UK Ltd (представител: V. Christianos, адвокат)

Друга страна в производството: Европейска агенция по лекарствата (ЕМА)

Искания на жалбоподателите

—	да се отмени решението на Общия съд от 29 януари 2014 г. по дело T-158/12 и да се върне делото на Общия съд за постановяване на ново решение по същество,

—	да се осъди EMA да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

1.	Жалбоподателите поддържат, че решението на Общия съд от 29 януари 2014 г. по дело T-158/12 съдържа правни преценки, които явно нарушават норми на правото на Съюза и са оспорени в жалбата.

2.	Според жалбоподателите обжалваното решение трябва да бъде отменено поради явни грешки в преценката, изопачаване на техните доводи, грешка в мотивите, както и неправилно тълкуване и прилагане на правото на Съюза.

Жалбоподателите изтъкват по-конкретно четири основания за отмяна:

—

Първото основание се отнася до новия критерий за възлагане, добавен в хода на обществената поръчка, макар че не е бил предвиден в техническите спецификации. По отношение на това основание жалбоподателите изтъкват изопачаване на основанието за отмяна и на доводите, на които са се позовали в писмените си становища, както и липса на мотиви.

—	Второто основание се отнася до оценката на критерий за качествен подбор като критерий за възлагане. Във връзка с това основание жалбоподателите се позовават на грешка в преценката, на неправилно тълкуване и прилагане на правото на Съюза, както и на липса на мотиви.

—	Третото основание се отнася до оценката на опита, придобит по предходни договори със същия възлагащ орган. Що се отнася до това основание, жалбоподателите изтъкват неправилно тълкуване и прилагане на правото на Съюза, грешка в преценката и липса на мотиви.

—	Четвъртото основание засяга оценката на критерий, по който не е била възможна обективна класификация. По това основание жалбоподателите се позовават на явна грешка в преценката, неправилно тълкуване и прилагане на правото на Съюза и липса на мотиви.

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/19

Иск, предявен на 11 април 2014 г. — Европейска комисия/Република Гърция

(Дело C-180/14)

2014/C 184/23

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: M. Patakia и M. van Beek)

Ответник: Република Гърция

Искания на ищеца

—

да се обяви, че като не е предвидила и/или приложила максимална продължителност на седмичното работно време 48 часа и като не е гарантирала минимална продължителност на междудневната и междуседмичната почивка и период на компенсационна почивка непосредствено след положения труд, който се предполага, че подлежи на компенсация, Република Гърция не е изпълнила задълженията си съгласно членове 3, 5 и 6 от Директива 2003/88/ЕО (1);

—	да се осъди Република Гърция да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Директива 2003/88 определя общи минимални стандарти за организацията на работното време с цел защита на здравето и безопасността на работниците, като предвижда максимална продължителност на средното седмично работно време (член 6) и минимална продължителност на междудневната и междуседмичната почивка (членове 3, 5 и 6 от Директивата).

С Декрет на президента на Републиката № 88/1999 Гърция въвежда Директивата във вътрешното си право, включително по отношение на лекарите, назначени в обществените здравни заведения. Впоследствие Директивата е въведена с Декрет на президента на Републиката № 76/2005 по отношение на обучаващите се лекари.

3.	Впоследствие обаче Гърция приема редица законодателни мерки, с които се спира прилагането на транспониращите норми по отношение на лекарите, назначени по трудов договор и обучаващите се лекари в обществените здравни заведения.

Освен това от жалбите, подадени до Комисията от десет различни федерации на гръцките лекари, е видно, че на основание националното законодателство и на практика тези работници са задължени да престират работната си сила средно между 60 и 72 часа седмично (лекарите на трудов договор) и между 71 и 93 часа (обучаващите се лекари). Те също така редовно били принуждавани да работят без прекъсване до 32 часа на работното си място.

Впоследствие е сключен колективен трудов договор и са приети Закони № 3754/2009 и № 3868/2010, в които са възпроизведени разпоредбите на посочения колективен трудов договор. Националното законодателство продължава да не предвижда ефективно ограничение на максималната продължителност на работното време, през което посочените служители са длъжни да престират работната си сила, доколкото като се изключи редовната смяна, се предвижда, че „болничните лекари от националната здравна система, университетските лекари и лекарите в процес на специализация осъществяват необходимите дежурства за нормалното функциониране на болниците и здравните центрове“.

Освен това, за да могат на практика да се прилагат тези разпоредби, не се гарантира минимална продължителност на междудневната и междуседмичната почивка, тъй като, от една страна, не всички видове дежурства се признават за работно време, а от друга страна не са въведени равностойни периоди на компенсационна почивка, ползвани непосредствено след положения извънреден труд, който се предполага, че подлежи на компенсация.

7.	Посочените по-горе законодателство и практика сериозно се отклоняват от минималните изисквания, наложени с Директивата и представляват нарушение на членове 3, 5 и 6 Директива 2003/88.

(1) Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ, L 299, стр. 9; Специално издание на български език, 2007, глава 5, том 7, стр. 3).

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/20

Жалба, подадена на 17 април 2014 г. от AC-Treuhand AG срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав) на 6 февруари 2014 г. по дело T-27/10, AC-Treuhand AG/Европейска комисия

(Дело C-194/14 P)

2014/C 184/24

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: AC-Treuhand AG (представители: C. Steinle и I. Bodenstein, Rechtsanwälte)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска:

1.	да се отмени обжалваното съдебно решение,

2.	да се отмени Решение С (2009) 8682 окончателен на Комисията от 11 ноември 2009 г. (преписка COMP/38589 — Топлинни стабилизатори) в частта, в която се отнася до жалбоподателя, при условията на евентуалност, да се намалят глобите, наложени на жалбоподателя с член 2, точки 17 и 38 от това решение,

3.	при условията на евентуалност спрямо искането по точка 2, делото да бъде върнато на Общия съд за ново разглеждане и решаване в съответствия с указанията на Съда по тълкуването и прилагането на правото,

4.	при всички случаи Комисията да бъде осъдена да заплати разноските на жалбоподателя по производствата пред Общия съд и Съда.

Основания и основни доводи

Обжалва се решението на Общия съд на Европейския съюз от 6 февруари 2014 г. по дело T-27/10. С това решение Общият съд отхвърля жалбата, която жалбоподателят подава на 27 януари 2010 г. срещу Решение C (2009) 8682 окончателен на Комисията от 11 ноември 2009 г. относно процедура по прилагане на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/38589 — Топлинни стабилизатори).

2.	Жалбоподателят сочи общо четири основания за обжалване:

По първото основание той поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, доколкото в нарушение на принципа за законност (nullum crimen sine lege und nulla poena sine lege), закрепен в член 49, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), тълкувал член 81 ЕО дотолкова разширително, че в случая изобщо не била налице изискваната във всяка правова държава степен на сигурност и предвидимост на условията за прилагане на член 81 ЕО. С това Общият съд нарушил член 81 ЕО и член 49, параграф 1 от Хартата.

По второто основание жалбоподателят твърди, че Общият съд неправилно приел, че четвъртото посочено отменително основание не е налице, тъй като не съобразил, че в случая принципът на законност (член 49, параграф 1 от Хартата) и принципът за равно третиране ограничават свободата на преценка на Комисията при определянето на глобите.

По третото основание жалбоподателят твърди, че Общият съд се е произнесъл в нарушение на член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 и в нарушение на Насоките за определянето на глобите. Жалбоподателят изтъкнал пред Общия съд, че съобразно определената в Насоките от 2006 г. методология наложените му глоби е трябвало да се определят не фиксирано, а въз основа на възнагражденията, получени за доставката на свързаните с нарушенията услуги. Общият съд неправилно отхвърлил този довод и приел размера на глобите за законосъобразен.

По четвъртото основание жалбоподателят твърди, че Общият съд се е произнесъл в нарушение на член 261 ДФЕС, член 23, параграф 3 и член 31 от Регламент № 1/2003, доколкото не е упражнил правилно и в нужния обем правомощията си за пълен съдебен контрол. Освен това при упражняването на тези правомощия Общият съд сам нарушил принципа на законност (член 49, параграф 1 от Хартата), принципа за равно третиране и принципа на пропорционалност.

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/26

Решение на Общия съд от 28 април 2014 г. — Longevity Health Products/СХВП — Weleda Trademark (MENOCHRON)

(Дело T-473/11) (1)

((Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността „MENOCHRON“ - По-ранна словна марка на Общността „MENODORON“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009))

2014/C 184/44

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Longevity Health Products, Inc. (Насау, Бахамски острови) (представител: J. Korab, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) (представител: G. Schneider)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Weleda Trademark AG (Arlesheim, Швейцария) (представител: W. Haring, avocat)

Предмет

Жалба срещу Решение на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 6 юли 2010 г. (по преписка № R 2345/2010-4) относно производство по възражение между Weleda Trademark AG и Longevity Health Products, Inc.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Longevity Health Products, Inc. да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 311, 22.10.2011 г.

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/26

Решение на Общия съд от 29 април 2014 г. — Asos/СХВП — Maier (ASOS)

(Дело T-647/11) (1)

((Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността „ASOS“ - По-ранна словна марка на Общността „ASSOS“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) №o207/2009))

2014/C 184/45

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Asos plc (Лондон, Обединено кралство) (представители: P. Kavanagh, solicitor и A. Edwards-Stuart, barrister)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) (представител: P. Geroulakos)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Roger Maier (San Pietro di Stabio, Швейцария) (представител: U. Lüken, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 17 октомври 2011 г. (преписка R 2215/2010-4) относно производство по възражение между Roger Maier и Asos plc.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Отхвърля заявката на Roger Maier.

3)	Осъжда Asos plc да заплати направените от него разноски, както и разноските на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП).

4)	Осъжда г-н Maier да заплати направените от него разноски.

(1) ОВ C 58, 25.2.2012 г.

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/27

Определение на Общия съд от 2 април 2014 г. — Франция/Комисия

(Дело T-478/11) (1)

((Държавни помощи - Дейности, провеждани от национален междубраншов комитет по свиневъдство - Финансиране чрез доброволни вноски, на които е придаден задължителен характер - Решение, с което схемата за помощи се обявява за съвместима с вътрешния пазар - Оттегляне на решението - Липса на основание за произнасяне))

2014/C 184/46

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Френска република (представители: първоначално E. Belliard, G. de Bergues, J. Gstalter и J. Rossi, впоследствие E. Belliard, G. de Bergues, D. Colas и J. Bousin)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално B. Stromsky, C. Urraca Caviedes и S. Thomas, впоследствие B. Stromsky и C. Urraca Caviedes)

Предмет

Искане за отмяна на Решение C (2011) 4376 окончателен на Комисията от 29 юни 2011 г. относно държавна помощ NN 10/2010 — Франция — Данък, предназначен за финансиране на национален междубраншов комитет по свиневъдство.

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по настоящата жалба.

2)	Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 340, 19.11.2011 г.

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/27

Определение на Общия съд от 2 април 2014 г. — Франция/Комисия

(Дело T-511/11) (1)

((Държавни помощи - Дейности, провеждани от Interbev - Финансиране чрез доброволни вноски, на които е придаден задължителен характер - Решение, с което схемата за помощи се обявява за съвместима с вътрешния пазар - Оттегляне на решението - Липса на основание за произнасяне))

2014/C 184/47

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Френска република (представители: първоначално E. Belliard, G. de Bergues, J. Rossi и J. Gstalter, впоследствие E. Belliard, G. de Bergues, D. Colas и J. Bousin)

Ответник: Европейска комисия (представители: B. Stromsky, C. Urraca Caviedes и S. Thomas, впоследствие B. Stromsky и C. Urraca Caviedes)

Предмет

Искане за отмяна на Решение 2012/131/ЕС на Комисията от 13 юли 2011 г. относно вноските в полза на Interbev (ОВ L 59, стр. 14).

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по настоящата жалба.

2)	Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 340, 19.11.2011 г.

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/28

Определение на Общия съд от 2 април 2014 г. — Inaporc/Комисия

(Дело T-575/11) (1)

2014/C 184/48

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Interprofession nationale porcine (Inaporc) (Париж, Франция) (представители: H. Calvet, Y. Trifounovitch и C. Rexha, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално B. Stromsky и S. Thomas, впоследствие B. Stromsky)

Предмет

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по настоящата жалба.

2)	Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 25, 28.1.2012 г.

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/28

Определение на Общия съд от 2 април 2014 г. — Interbev/Комисия

(Дело T-18/12) (1)

2014/C 184/49

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Association nationale interprofessionnelle du bétail et des viandes (Interbev) (Париж, Франция) (представители: P. Morrier и A. Bouviala, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално B. Stromsky и S. Thomas, впоследствие B. Stromsky)

Предмет

Искане за отмяна на Решение 2012/131/ЕС на Комисията от 13 юли 2011 г. относно вноските в полза на Interbev (ОВ L 59, стр. 14).

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по настоящата жалба.

2)	Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 80, 17.3.2012 г.

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/29

Определение на Общия съд от 2 април 2014 г. — Wedi/СХВП — Mehlhose Bauelemente für Dachrand + Fassade (BALCO)

(Дело T-541/12) (1)

((Марка на Общността - Възражение - Оттегляне на възражението - Липса на основание за произнасяне))

2014/C 184/50

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Wedi GmbH (Emsdetten, Германия) (представител: O. Bischof, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: първоначално A. Pohlmann, впоследствие A. Schifko)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: Mehlhose Bauelemente für Dachrand + Fassade GmbH & Co. KG (Herford, Германия) (представител: M. Wirtz, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 25 септември 2012 г. (преписка R 2255/2011-4), постановено в производство по възражение със страни Mehlhose Bauelemente für Dachrand + Fassade GmbH & Co. KG и Wedi GmbH.

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по жалбата.

2)	Жалбоподателят и ответникът понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 46, 16.2.2013 г.

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/30

Определение на Общия съд от 3 април 2014 г. — CFE-CGC France Télécom-Orange/Комисия

(Дело T-2/13) (1)

((Жалба за отмяна - Държавни помощи - Решение, с което помощта се обявява за съвместима с вътрешния пазар при определени условия - Работнически синдикат - Липса на индивидуално засягане - Недопустимост))

2014/C 184/51

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: CFE-CGC France Télécom-Orange (Париж, Франция) (представители: A.-L. Lefort des Ylouses и A.-S. Gay, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: L. Flynn, D. Grespan и B. Stromsky)

Предмет

Искане за отмяна на Решение 2012/540/ЕС на Комисията от 20 декември 2011 година относно Държавна помощ C 25/08 (ex NN 23/08) — Реформа на финансирането на пенсиите на държавните служители, работещи за France Télécom, приведена в действие от Френската република в полза на France Télécom (ОВ L 279, стр. 1)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Липсва основание за произнасяне по искането за встъпване на Френската република.

3)	CFE-CGC France Télécom-Orange понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.

4)	Френската република понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 79, 16.3.2013 г.

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/30

Определение на Общия съд от 3 април 2014 г. — ADEAS/Комисия

(Дело T-7/13) (1)

((Жалба за отмяна - Държавна помощ - Решение, с което помощта се обявява за съвместима с вътрешния пазар при определени условия - Сдружение - Липса на индивидуално засягане - Недопустимост))

2014/C 184/52

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Association pour la défense de l’épargne et de l’actionnariat des salariés de France Télécom-Orange (ADEAS) (Париж, Франция) (представители: A.-L. Lefort des Ylouses и A.-S. Gay)

Ответник: Европейска комисия (представители: L. Flynn, D. Grespan и B. Stromsky)

Предмет

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Липсва основание за произнасяне по искането за встъпване на Френската република.

3)	Association pour la défense de l’épargne et de l’actionnariat des salariés de France Télécom-Orange (ADEAS) понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.

4)	Френската република понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 79, 16.3.2013 г.

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/31

Жалба, подадена на 21 февруари 2014 г. от Alvaro Sesma Merino срещу решението, постановено на 11 декември 2013 г. от Съда на публичната служба по дело F-125/12, Sesma Merino/СХВП

(Дело T-127/14 P)

2014/C 184/53

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Alvaro Sesma Merino (Кампело, Испания) (представител: H. Tettenborn, Rechtsanwalt)

Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания

Жалбоподателят иска:

—	изцяло да се отмени решението на Съда на публичната служба (трети състав) от 11 декември 2013 г. по дело F-125/12 и да бъде постановено решение по исканията, направени от жалбоподателя в първоинстанционното производство,

—	при условията на евентуалност, след отмяната на посоченото решение делото да бъде върнато на Съда на публичната служба за ново разглеждане,

—

да се отменят атестационният доклад (appraisal report) на жалбоподателя за 2011 г. с измененията от 1 февруари 2012 г., както и електронните съобщения на ответника от 14,51 ч. и от 15,49 ч. на 2 февруари 2012 г., доколкото с тях СХВП определя задачите на жалбоподателя за периода от 1 октомври 2011 г. до 30 септември 2012 г.,

—	СХВП да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя справедливо обезщетение в размер по преценка на Общия съд за причинените имуществени и неимуществени вреди,

—	СХВП да бъде осъдена да заплати всички съдебни разноски, включително разноските по производството пред Съда на публичната служба.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят излага три правни основания за обжалване.

Първо правно основание: нарушение на член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица.

—	Жалбоподателят твърди, че обратно на становището, възприето в обжалваното съдебно решение, определянето на задачите несъмнено е мярка, която пряко и лично засяга правното положение на съответното лице и е годна да произведе неблагоприятни последици за придобитите от него права.

—

Във връзка с това жалбоподателят в частност поддържа, че Съдът на публичната служба само е проверил дали определянето на задачите поражда задължителни правни последици за бъдещото атестиране на длъжностното лице, вместо да провери дали самото определяне на задачите поражда задължителни правни последици за жалбоподателя, което несъмнено било така. Жалбоподателят се оплаква, че Съдът на публичната служба е смесил понятията за определяне на задачите и за атестиране на жалбоподателя. Освен това било в противоречие със задължението за полагане на грижа и с принципа на пропорционалност, а съответно и с началата на правовата държава, длъжностното лице да бъде принудено в продължение на цяла година евентуално да търпи неприемливи условия на труд в резултат от непосилните задачи, които са му определени, без да има право пряко да се защити.

Второ правно основание: нарушение на основното право на ефективни правни средства за защита по член 6, точка 1 от ЕКПЧ и член 47 от Хартата на основните права.

—

Жалбоподателят твърди, че е допуснато нарушение на основното му право на ефективни правни средства за защита поради това, че оплакванията му не са били разгледани по същество. Той поддържа, че се е оплаквал от нарушение на други основни права, което не би могло да е друго, освен мярка, която засяга неговите интереси по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица. Изводът, че това може да се прецени в евентуално дело относно бъдещото му атестиране, бил в разрез с основното право на ефективни правни средства за защита.

Трето правно основание: нарушение на правилата на логиката.

—	По този въпрос жалбоподателят твърди, че е в разрез с правилата на логиката определянето на задачите да бъде окачествявано просто като подготвителен акт за целите на атестирането.

—

Същото се отнасяло и за констатацията на Съда на публичната служба, че при някои условия и определянето на задачите може да се разглежда като мярка, която засяга интересите на съответното лице по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица. Именно преценката дали са налице тези условия представлявала преценка на основателността. Така Съдът на публичната служба признал необходимостта да се осигури възможност за съдебна защита, а същевременно — напълно нелогично — отхвърлил жалбата като недопустима.

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/32

Жалба, подадена на 7 март 2014 г. — Calberson GE/Комисия

(Дело T-164/14)

2014/C 184/54

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Calberson GE (Villeneuve-la-Garenne, Франция) (представители: T. Gallois и E. Dereviankine, avocats)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да осъди Европейската комисия да му плати следните суми:

—	финансовите разходи, породени от късното освобождаване на гаранцията за доставка: 7 691,60 евро (в това число данъците);

—	мораторните лихви, изтекли между датата на падежа на фактурите за транспорт и момента на действителното плащане по тях: 81 817,25 евро (без данъци) и 6 344,17 USD;

—	„мораторни лихви върху мораторните лихви“: 2 % месечно при забава на плащането на посочените по-горе мораторни лихви (81 817,25 евро (без данъци) и 6 344,17 USD);

—	остатъка от сумата по фактура за транспорт: 17 400 евро (в това число данъците);

—	курсовата разлика: 30 580,41 евро (в това число данъците);

—	да осъди Европейската комисия да заплати разноските.

Правни основания и основни доводи

Вследствие Регламент № 111/1999 (1) и Регламент № 1799/1999 (2) на жалбоподателя е възложена поръчката за транспорт на говеждо месо за Руската федерация в рамките на програма за снабдяване на тази страна със селскостопански продукти.

Вследствие Решение на Съда от 17 януари 2013 г. по дело Geodis Calberson GE (C 623/11, все още непубликувано в Сборника), което възлага на съда на Съюза компетентността да разглежда искания за обезщетение на вреда, причинена от нарушения, допуснати от националната интервенционна агенция, жалбоподателят иска обезщетение за претърпяната от него при изпълнението на посочената поръчка вреда.

Така жалбоподателят твърди, че националната интервенционна агенция, FranceAgriMer, е допуснала нарушения — а именно i) късното освобождаване на учредената от жалбоподателя гаранция за добро изпълнение на поръчката, ii) късното плащане по неоспорените фактури, iii) липсата на плащане по някои неоспорени фактури и iv) плащането по някои фактури в парична единица, различна от предвидената в поръчката —, които са причинили вреда на жалбоподателя.

(1) Регламент (ЕО) № 111/1999 на Комисията от 18 януари 1999 година относно определяне на основните правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 2802/98 на Съвета относно програма за снабдяване на Руската федерация със селскостопански продукти (ОВ L 14, стр. 3; Специално издание на български език, 2007, глава 3, том 26, стр. 166)

(2) Регламент (ЕО) № 1799/1999 на Комисията от 16 август 1999 година относно доставката на говеждо месо на Русия (ОВ, L 217, стр. 20)

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/33

Жалба, подадена на 14 март 2014 г. — Front Polisario/Съвет

(Дело T-180/14)

2014/C 184/55

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Front populaire pour la libération de la saguia-el-hamra et du rio de oro (Front Polisario) (Laâyoune) (представител: G. Devers, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да приеме, че жалбата за отмяна е допустима;

—	да постанови отмяна на решението на Съвета;

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят навежда дванадесет правни основания в подкрепа на жалбата си срещу Решение 2013/785/ЕС на Съвета от 16 декември 2013 г. относно сключването, от името на Европейския съюз, на протокола между Европейския съюз и Кралство Мароко за определяне на възможностите за риболов и на финансовото участие, предвидени в Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейския съюз и Кралство Мароко (1).

Жалбоподателят счита, в качеството му на представител на народа сахрави, че е пряко и лично засегнат от този акт.

1.	Първото правно основание е изведено от нарушение на задължението за мотивиране, тъй като обжалваното решение не разкривало по какъв начин Съдът е взел предвид при приемането на решението си факта, че Западна Сахара е неавтономна територия, окупирана от Кралство Мароко.

Второто правно основание е изведено от нарушение на принципа на консултиране, тъй като Съветът е приел обжалваното решение без да се консултира с жалбоподателя, въпреки изискването на международното право експлоатацията на природни ресурси на даден народ на неавтономна територия да се извършва след консултация с неговите представители. Жалбоподателят изтъква, че той е единственият представител на народа сахрави.

Третото правно основание е изведено от нарушение на принципа на съгласуваност, доколкото обжалваното решение допускало влизането в сила на международно споразумение, което ще се прилага на територията на Западна Сахара, макар нито една държава членка да не е признала суверенитета на Кралство Мароко върху Западна Сахара. Обжалваното решение засилвало контрола на Кралство Мароко върху територията на сахрави, което било в противоречие с оказваната от Комисията помощ за бежанците сахрави. Освен това обжалваното решение противоречало на възприетото отношение на Европейския съюз спрямо нарушенията на задълженията, произтичащи от императивните норми на международното право и противоречало на целите на общата политика в областта на рибарството.

4.	Четвъртото правно основание е изведено от неизпълнение на целта за устойчиво развитие.

Петото правно основание е изведено от нарушение на принципа на легитимните правни очаквания, доколкото обжалваното решение било в противоречие с породеното у жалбоподателя правно очакване в резултат на многократните изявления на институциите на Европейския съюз относно съответствието с международното право на споразуменията, сключени с Кралство Мароко.

6.	Шестото правно основание е изведено от нарушение на споразумението за асоцииране, сключено между Европейския съюз и Кралство Мароко, тъй като обжалваното решение било в противоречие с член 2 на посоченото споразумение за асоцииране, доколкото то нарушавало правото на самоопределение.

Седмото правно основание е изведено от нарушение на Конвенцията на Обединените нации по морското право, доколкото обжалваното решение допускало влизането в сила на протокол, чрез който Европейският съюз и Кралство Мароко определяли квоти за риболов във води, които не попадали под техния суверенитет и позволявали на корабите на Съюза да експлоатират морските ресурси, попадащи под суверенитета на народа сахрави.

8.	Осмото правно основание е изведено от нарушение на правото на самоопределение, тъй като обжалваното решение засилвало властта на Кралство Мароко върху Западна Сахара.

Деветото правно основание е изведено от нарушение на принципа на постоянния суверенитет върху природните ресурси и на член 73 от Хартата на Обединените нации, тъй като не били проведени консултации с жалбоподателя, а обжалваното решение позволявало експлоатирането на природните ресурси, попадащи под суверенитета единствено на народа сахрави.

10.	Десетото правно основание е изведено от нарушение на принципа на относителното действие на договорите, тъй като обжалваното решение пораждало международни задължения за жалбоподателя без неговото съгласие.

11.	Единадесетото правно основание е изведено от нарушение на международното хуманитарно право, доколкото обжалваното решение носело финансова подкрепа на политиката на Кралство Мароко на колонизацията на Западна Сахара.

12.	Дванадесетото правно основание е изведено от правото на международната отговорност, тъй като обжалваното решение ангажирало международната отговорност на Европейския съюз.

(1) ОВ L 349, стр. 1.

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/34

Жалба, подадена на 14 март 2014 г. — Freitas/Парламент и Съвет

(Дело T-185/14)

2014/C 184/56

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: José Freitas (Порто, Португалия) (представител: J.-P. Hordies, avocat)

Ответници: Съвет на Европейския съюз и Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да приеме, че жалбата е допустима и основателна

—

да отмени член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2013/55/EС на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионалните квалификации и на Регламент (ЕС) № 1024/2012 относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар („Регламент за ИСВП“) публикуван в Официален вестник на Европейския съюз на 28 декември 2013 г. (L 354/132),

—	да осъди ответниците да заплатят съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две правни основания.

Първото правно основание е изведено от нарушение на член 49 ДФЕС, тъй като професията на нотариус попадала в приложното поле на член 49 ДФЕС относно свободата на установяване и не била свързана с упражняването на публичната власт по смисъла на член 51 ДФЕС. При това положение не могло професията на нотариус да се изключи от приложното поле на Директива 2005/36/ЕО (1).

2.	Второто правно основание е изведено от нарушаване на принципа на пропорционалност, тъй като нотариусите, назначени с официален акт на публичната власт били изобщо и абсолютно изключени от приложното поле на Директива 2005/36/ЕО.

(1) Директива 2005/36/EО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации (ОВ L 255, стр. 22; Специално издание на български език, 2007, глава 5, том 8, стр. 3).

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/35

Жалба, подадена на 9 април 2014 г. — Ewald Dörken/СХВП — Schürmann (VENT ROLL)

(Дело T-223/14)

2014/C 184/57

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Ewald Dörken AG (Хердеке, Германия) (представител: N. Grüger, Rechtsanwältin)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Wolfram Schürmann (Нойхаузен, Швейцария)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 30 януари 2014 г., постановено по преписка R 2156/2012-4 и да измени обжалваното решение като отхвърли изцяло искането за обявяване на недействителност,

—

при условията на евентуалност да отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 30 януари 2014 г., постановено по преписка R 2156/2012-4 по отношение на стоките от клас 6: „метални ленти за строителни цели“, както и от клас 7: „подпорни ленти“ и да измени обжалваното решение като отхвърли искането за обявяване на недействителност по отношение на тези стоки,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Регистрирана марка на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: словна марка „VENT ROLL“ за стоки от класове 6, 17 и 19 — марка на Общността № 3 817 491.

Притежател на марката на Общността: жалбоподателят.

Страна, която иска обявяване на недействителността на марката на Общността: Wolfram Schürmann.

Основание на искането за обявяване на недействителност: абсолютно основание за недействителност по член 52, параграф 1, буква a) във връзка с член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009, недобросъвестност съгласно член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, както и относително основание за недействителност на марка, регистрирана от агент без съгласие по член 53, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

Решение на отдела по отмяна: уважава искането за обявяване на недействителност.

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата.

Изложени правни основания:

—	нарушение на член 52, параграф 1 във връзка с член 7, параграф 1, буква б) и член 7, параграф 2 от Регламент № 207/2009,

—	нарушение на член 52, параграф 1 във връзка с член 7, параграф 1, буква в) и член 7, параграф 2 от Регламент № 207/2009,

—	нарушение на член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 във връзка с правило 40, параграф 3 от Регламент № 2868/95,

—	нарушение на членове 76 и 78 от Регламент № 207/2009 и правило 37, буква б), подточка iv) и правило 57 от Регламент № 2868/95,

—	нарушение на член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 във връзка с правило 37, буква a), подточка iii) от Регламент № 2868/95 във връзка с член 83 от Регламент № 2047/2009,

—	нарушение на член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 във връзка с правило 37, буква a), подточка iii) и буква б), подточка i) от Регламент № 2868/95.

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/36

Жалба, подадена на 11 април 2014 г. — iNET24 Holding/СХВП (IDIRECT24)

(Дело T-225/14)

2014/C 184/58

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: iNET24 Holding AG (Фойсисберг, Швейцария) (представители: S. Kirschstein-Freund, B. Breitinger и V. Dalichau, Rechtsanwälte)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания

Жалбоподателят иска:

—	да се отмени решението на пети апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 4 февруари 2014 г. по преписка R 1867/2013-5,

—	ответникът да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: посочване на Европейския съюз за международната регистрация на словната марка „IDIRECT24“ за стоки и услуги от класове 9, 36, 38 и 42 — международна регистрация № 1 145 181

Решение на проверителя: отхвърля заявката

Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата

Изложени правни основания:

—	нарушение на член 75 от Регламент № 207/2009,

—	нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009,

—	нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/37

Иск, предявен на 11 април 2014 г. — Mammoet Salvage/Комисия

(Дело T-234/14)

2014/C 184/59

Език на производството: нидерландски

Страни

Ищец: Mammoet Salvage BV (Ротердам, Нидерландия) (представители: P. Kuypers и A. Schadd, Rechtsanwälte)

Ответник: Европейски съюз, представляван от Европейската комисия

Искания на ищеца

Ищецът иска от Общия съд:

—	на първо място да установи неправомерно бездействие на Европейския съюз и/или Европейската комисия,

—	при условията на евентуалност да осъди Европейския съюз и/или Европейската комисия да плати дължимите суми на ищеца,

—	при условията на евентуалност спрямо предходното да осъди Европейския съюз и/или Европейската комисия да плати на ищеца обезщетение за вреди,

—	и в трите случая да спре производството по член 77 от Процедурния правилник на Общия съд за три месеца след като ищецът получи решението на арбитражния съд,

—	да осъди Европейския съюз и/или Европейската комисия да заплати съдебните, включително и извънсъдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В тръжна процедура в рамките на Европейския фонд за развитие през 2010 г. ищецът получава възлагане на поръчка за отстраняване на 74 корабни останки в пристанище в Мавритания. Посланикът и ръководител на делегацията на Европейския съюз в Мавритания гарантира от името на Европейската комисия за финансирането на сключения между Мавритания и ищеца договор. С гаранцията ищецът не става страна по договора, но поема задължение да плати извършената работа.

В подкрепа на иска си, ищецът излага три правни основания.

Първото правно основание е изведено от неправомерното бездействие на ответника

Договорът между ищеца и Мавритания съдържа клауза, съгласно която задълженията за плащане на Съюза се прекратяват най-късно 18 месеца след приключване на периода за извършване на работата. На 4 декември 2013 г. ищецът моли Мавритания и делегацията на Европейския съюз за удължаване на този срок. Ответникът не е отговорил на тази молба да предприеме действия.

Второто правно основание е изведено от гаранцията от страна на Европейската комисия за финансирането на договора

Ищецът счита, че поръчката е изпълнена и поради това иска от Общия съд да осъди ответника да плати неизплатените фактури, тоест да плати дължимите на ищеца суми за извършените от него работи.

Третото правно основание е изведено от извъндоговорната отговорност на Европейския съюз

Ако Общият съд приеме, че е изтекъл валидния за Европейския съюз период за плащане, ищецът иска ответникът да бъде осъден да плати обезщетение за вреди в размер на неплатените фактури.

Освен това иска да се установи, че ответникът е нарушил правата му като е привлякъл експерти, от което е възникнала вреда на основание на извъндоговорна отговорност.

Съд на публичната служба на Европейския съюз

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/39

Решение на Съда на публичната служба (втори състав) от 30 април 2014 г. — López Cejudo/Комисия

(Дело F-28/13) (1)

((Публична служба - Разследване на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) - Дневна надбавка - Член 10 от приложение VII към Правилника - Възстановяване на неоснователно платени суми - Удържане на тези суми от заплатата - Член 85 от Правилника - Умишлено въвеждане на администрацията в заблуждение - Разумен срок))

2014/C 184/63

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: José Manuel López Cejudo (Брюксел, Белгия) (представител: É. Boigelot, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: J. Currall и C. Ehrbar)

Предмет

Искане за отмяна на решенията за удържане на определени суми от заплатите на жалбоподателя за юни, юли, август, септември и октомври 2012 г.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н López Cejudo да понесе направените от него съдебни разноски и да заплати разноските на Европейската комисия.

(1) ОВ C 207, 20.7.2013 г., стр. 57.

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/39

Определение на Съда на публичната служба (трети състав) от 30 април 2014 г. — Коларова/REA

(Дело F-88/13)

((Публична служба - Служители на Изпълнителната агенция за научни изследвания - Искания в хода на производството - Възражение за недопустимост - Правомощия на органа, компетентен да сключва договори за наемане на работа - Делегиране на Служба „Управление и изплащане на индивидуалните права“ (PMO) - Жалба, насочена срещу решенията на PMO - Жалба, насочена срещу делегиращата институция - Явна недопустимост))

2014/C 184/64

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Десислава Коларова (Брюксел, Белгия) (представител: F. Frabetti, avocat)

Ответник: Изпълнителна агенция за научни изследвания (представители: S. Payan-Lagrou, подпомагани от B. Wägenbaur, avocat)

Предмет

Искане за отмяна на решението за отхвърляне на молбата на жалбоподателката за третиране на майка ѝ като дете на издръжка съгласно член 2, параграф 4 от приложение VII към Правилника

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като явно недопустима.

2)	Осъжда г-жа Коларова да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези на Изпълнителната агенция за научни изследвания.

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/40

Жалба, подадена на 7 февруари 2014 г. — ZZ/CdT

(Дело F-12/14)

2014/C 184/65

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: ZZ (представители: N. Cambonie, D. Ciolino и E. Macchi, avocats)

Ответник: Център за преводи за органите на Европейския съюз (CdT)

Предмет на производството

Отмяна на решението на Центъра за преводи за органите на Европейския съюз, с което е отхвърлено направеното от жалбоподателя на основание член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица искане за приемане на решение, с което да му бъде поискано извинение и да бъдат поправени вредите, които твърди, че претърпял

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени мълчаливия отказ на CdT или решението за отхвърляне в писмото, изхождащо от адвоката, представляващ CdT, съдържащо решение от 10 април 2013 г., и ако е необходимо, решението за потвърждаване на CdT от 8 ноември 2013 г., с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за вземане на решение,

—

да се приеме, че CdT е отговорен за претърпените от жалбоподателя вреди, въз основа на това да се присъди на жалбоподателя обезщетение за вреди и загуби в размер на 306 733,60 EUR за имуществените вреди и на 130 000 EUR за неимуществените вреди или каквато и да е друга сума, определена от Съда на публичната служба или от вещи лица,

—	да се осъди CdT да заплати съдебните разноски.

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/40

Жалба, подадена на 19 февруари 2014 г. — ZZ/Парламент

(Дело F-15/14)

2014/C 184/66

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: ZZ (представител: A. Salerno, avocat)

Ответник: Европейски парламент

Предмет на производството

Отмяна на решението на Парламента за прекратяване на трудовия договор на жалбоподателя след изтичането на периода, за който е удължен срока му за изпитване

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на Европейския парламент от 12 април 2013 г., с което считано от 15 юли 2013 г. е уволнен;

—	да определи на 45 000 евро, ведно с лихвите за забава, размерът на дължимото на жалбоподателя обезщетение, ако Европейският парламент не възстанови жалбоподателя на заеманата от него длъжност чрез титуляризиране, поради правна невъзможност за това;

—	Парламентът да бъде осъден да заплати всички съдебни разноски.

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/41

Жалба, подадена на 7 март 2014 г. — ZZ/Комисия

(Дело F-19/14)

2014/C 184/68

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: ZZ (представител: S. Orlandi, avocat)

Ответник: Европейска комисия

Предмет на производството

Отмяна на решението за определяне на бонуса към пенсионните права на жалбоподателя по пенсионната схема на Съюза въз основа на новите ОРП на членове 11 и 12 от Приложение VIII към Правилника за длъжностните лица

Искания на жалбоподателя

—	да се приеме, че член 9 от Общите разпоредби за приложение на член 11, параграф 2 от Приложение VIII към Правилника за длъжностните лица е незаконосъобразен и следователно не трябва да се прилага,

—

да бъде отменено решението от 24 май 2013 г. за определяне на бонуса към bonifier les droits à pension към пенсионните права, придобити от жалбоподателя преди постъпване на служба, при прехвърлянето им по пенсионната схема на институциите на Европейския съюз (наричана по нататък „ПСИЕС“), въз основа на Общите разпоредби за приложение (наричани по нататък „ОРП“) на член 11, параграф 2 от Приложение VIII към Правилника за длъжностните лица от 3 март 2011 г.,

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/42

Жалба, подадена на 11 март 2014 г. — ZZ/Европол

(Дело F-21/14)

2014/C 184/69

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: ZZ (представител: J.-J. Ghosez, avocat)

Ответник: Европол

Предмет и описание на спора

Отмяна на решението да не се подновява за неопределено време срочният договор на жалбоподателя и осъждане на Европол да му заплати разликата между възнаграждението, което е щял да получава, ако беше останал на работа, и обезщетението за безработица или всяко друго получено от него заместващо обезщетение

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени решението на ответника от 13 май 2013 г., с което той уведомява жалбоподателя, че няма да му предложи договор за неопределено време и че срокът на действие на договора му изтича на 31 октомври 2013 г., както и мълчаливият отказ да бъде уважена жалбата му по административен ред от 13 декември 2013 г.,

—

да се осъди ответникът да заплати на жалбоподателя разликата между, от една страна, размера на възнаграждението, което е щял да получава, ако беше останал на работа при ответника, и от друга страна, размера на възнаграждението, хонорарите, обезщетенията за безработица и всяко друго обезщетение, което той действително е получил, считано от 1 ноември 2013 г., вместо възнаграждението му като срочно нает служител на ответника,

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/42

Жалба, подадена на 19 март 2014 г. — ZZ/ЕИСК

(Дело F-23/14)

2014/C 184/70

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: ZZ (представители: L. Levi и A. Tymen, адвокати)

Ответник: Европейски икономически и социален комитет (ЕИСК)

Предмет на производството

Искане за отмяна на решението, с което от длъжността началник на отдел жалбоподателят е преназначен на длъжността съветник, и на решението, с което се прекратява изплащането на получаваната от него надбавка за заемане на управленска длъжност, както и искане за обезщетение за вреди

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Решение 326/13 A на генералния секретар на ЕИСК от 26 юни 2013 г., с което считано от 1 септември 2013 г. жалбоподателят е преназначен на длъжността съветник на директора на дирекция „Логистика“,

—	да се отмени Решение 344/13 A на генералния секретар на ЕИСК от 1 юли 2013 г., с което считано от 1 септември 2013 г. се прекратява изплащането на получаваната от жалбоподателя надбавка за заемане на управленска длъжност,

—	да се присъди обезщетение в размер на 5 000 EUR за претърпените от жалбоподателя вреди,

—	при всяко положение да се осъди ответникът да заплати всички съдебни разноски.

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/43

Жалба, подадена на 24 март 2014 г. — ZZ/FRA

(Дело F-25/14)

2014/C 184/71

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: ZZ (представители: L. Levi и M. Vandenbussche, lawyers)

Ответник: Агенция на Европейския съюз за основните права (FRA)

Предмет на производството

Отмяна на решението за прекратяване на договора за неопределено време на жалбоподателя, на решението, с което е отхвърлена жалбата му, и присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на директора на FRA от 13 юни 2013 г. за прекратяване на договора за неопределено време на жалбоподателя,

—	да се отмени решението на директора на FRA от 20 декември 2013 г., с което е отхвърлена жалбата,

—

да бъде присъдено на жалбоподателя обезщетение за имуществените му вреди, представляващи разликата между, от една страна, обезщетението за безработица, което ще получава от април 2014 г., и след това, който и да е заместващ доход или липса на такъв и от друга страна, пълната му заплата, с всички добавки в размер на , EUR до датата на пълното му възстановяване на работа в агенцията (ведно с лихвата за забава в размер на 3 процентни пункта над тази на Централната европейска банка),

—	да бъде присъдено на жалбоподателя справедливо обезщетение за неимуществените вреди, причинени от решението, които не могат да бъдат поправени с отмяната на решението. Тези неимуществените вреди са оценени ex aequo et bono на 50 000 00 EUR,

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/44

Жалба, подадена на 28 март 2014 г. — ZZ/ЕСВД

(Дело F-28/14)

2014/C 184/73

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: ZZ (представители: J.-N. Louis и D. de Abreu Caldas, avocats)

Ответник: Европейска служба за външна дейност (ЕСВД)

Предмет на производството

Отмяна на решенията на Върховния представител на Европейския съюз да прекрати договора на жалбоподателя като срочно нает служител, да откаже да го изслуша във връзка с оплакванията му от психически тормоз, да отхвърли искането му за назначаване на външен проверител и да регистрира жалбата му като заявление

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението от 20 декември 2013 г. на Върховния представител на Европейския съюз и заместник-председател на Европейската комисия (наричан по-нататък „RH/VP“) да прекрати договора му като срочно нает служител по смисъла на член 2, буква д) от УРДС, считано от 31 март 2014 г.,

—	да се отмени решението на HR/VP да не изслуша жалбоподателя, взето въпреки че жалбоподателят изрично е помолил за такова изслушване в придружителното писмо към жалбата си от 9 декември с.г. срещу главния оперативен директор на ЕСВД за психически тормоз,

—

да се отмени отказът на HR/VP по искането на жалбоподателя за назначаване на външен проверител с висока квалификация, разполагащ с голям опит в областта на условията на труд в институциите на Европейския съюз и несъмнено безпристрастен, който да установи фактите, да направи съответните изводи и да отправи препоръки до HR/VP за мерките, които да се вземат по жалбата,

—

да се отмени решението на HR/VP да регистрира жалбата му като заявление и да я изпрати за разглеждане на DG HR.D.2, отдел „Правни въпроси, комуникации и отношения със заинтересованите лица“, в който няма нито един служител със степен в йерархията и с власт като на длъжностното лице, срещу което е подадена жалбата,

—	ЕСВД да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/44

Жалба, подадена на 28 март 2014 г. — ZZ/Комисия

(Дело F-29/14)

2014/C 184/74

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: ZZ (представител: L. Vogel, адвокат)

Ответник: Европейска комисия

Предмет на производството

Отмяната на решенията на Службата за управление и плащане по индивидуални права (PMO), с които се отменят и заменят първоначалните предложения за прехвърляне на пенсионните права, придобити преди постъпването на служба в Европейския парламент, след трансфера на жалбоподателя в Комисията

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на ОН от 18 декември 2013 г., съобщено на жалбоподателя с електронна поща от 19 декември 2013 г., с което са били отхвърлени оплакванията, направени от жалбоподателя на 9 септември 2013 г. срещу решенията на PMO от 10 юни 2013 г.;

—	доколкото е необходимо, да се отменят и посочените решения, приети от PMO от 10 юни 2013 г. срещу които са били направени оплакванията на жалбоподателя;

—

да се осъди ответника да заплати съдебните разноски, направени в настоящото производство, на основание член 87 от Процедурния правилник, включително направените във връзка с производството необходими разноски и по-конкретно разходите за настаняване, път и престой, както и адвокатските възнаграждения съгласно член 91, буква б) от същия правилник.

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/45

Жалба, подадена на 1 април 2014 г. — ZZ/ESMA

(Дело F-32/14)

2014/C 184/76

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: ZZ (представител: S. Pappas, lawyer)

Ответник: Европейски орган за ценни книжа и пазари (ESMA)

Предмет и описание на спора

Отмяна на решението да не се подновява договорът на жалбоподателя като срочно нает служител вследствие на неблагоприятен атестационен доклад, отмяна на този атестационен доклад и обезщетение за претърпените вреди

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Решение ESMA/2013/ED/33, с което не се подновява договорът на жалбоподателя, както и да се отменят атестационните доклади за 2011 г. и 2012 г.,

—	да се осъди ответникът да заплати обезщетение в размер на 10 000 EUR за претърпените неимуществени вреди,

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

16.6.2014

Официален вестник на Европейския съюз

C 184/47

Жалба, подадена на 20 април 2014 г. — ZZ/Парламент

(Дело F-37/14)

2014/C 184/79

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: ZZ (представител: M. Casado García-Hirschfeld, avocat)

Ответник: Европейски парламент

Предмет на производството

Отмяна на решението на Парламента да не разреши прехвърлянето за 2013 г., на 16 дни отпуск, неизползвани през 2012 г., след като жалбоподателят бил в продължителен отпуск поради тежко заболяване

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението, с което е отказано да се прехвърлят за 2013 г., дни от отпуска на жалбоподателя за 2012 г., които превишават максимума от дванадесет дни,

—	ако е необходимо, да се отмени решението на генералния секретар на Европейския парламент от 21 януари 2014 г., с което е отхвърлена жалбата по административен ред на жалбоподателя от 4 октомври 2013 г.,

—	да се осъди ответника да заплати всички съдебни разноски.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 184

Издание на български език	Информация и известия	Година 57 16 юни 2014 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2014/C 184/01	Последни публикации на Съдa на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз	1