11.6.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 177/1

1.1

Съвместното потребление, основано на сътрудничество или участие, се разпространява във все повече общности и градове по цял свят, които използват технологичните мрежи, за да получават повече с по-малко средства чрез дейности като наемане, заемане, размяна, бартер, подаряване, или като споделят продукти в немислим преди мащаб.

1.2

Неговото икономическо въздействие (1) се съпътства от промяна в схващането за работа, което превръща съвместното потребление във важен потенциален източник на заетост в идните години.

1.3

Следователно съвместното потребление представлява иновативното допълнение на икономиката на производството с икономика на потребление, което благоприятства икономическите, социалните и екологичните ползи. То предоставя също така и решение на икономическата и финансовата криза, тъй като прави възможна размяната в случай на необходимост.

1.4

Сложността и важността, които съпътстват появата на съвместното потребление, изискват от съответните институции не само да провеждат задълбочени проучвания, но и да се заемат с въвеждането на правила и ред в практиките, които се осъществяват в неговите рамки, така че да е възможно да се установят правата и отговорностите на всички участници в него. От една страна, съвместното потребление може да задоволи социалните нужди в случаи на нетърговски подход, а от друга — да допринесе като нестопанска дейност за генерирането на заетост, спазването на данъчните разпоредби, разпоредбите в областта на сигурността, отговорността, защитата на потребителите и други задължителни правни норми.

1.5

Комисията следва да включи съвместното потребление в своята работна програма, като разгледа въпроса на различни етапи.

2.1

Постепенното изчерпване на настоящата система и нейната неспособност да задоволи индивидуалните и колективните потребности на гражданите създават подходящи условия за възникването на алтернативи, които да се приспособят към нуждите и предизвикателствата, поставяни от бъдещата структура на цифровите мрежи.

2.2

Настоящото становище по собствена инициатива е в съответствие със стратегията „Европа 2020“, която поставя като цел постигането на потребление на стоки и услуги, съответстващо на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и оказващо освен това въздействие върху създаването на заетост, върху производителността и върху икономическото, социалното и териториалното сближаване. Освен това и други стратегии на ЕС оказват пряко или непряко въздействие върху съвместното потребление — например съобщението относно „План за действие за устойчиво потребление и производство и за устойчива промишлена политика“ (2), европейската инициатива за социални иновации и Програмата в областта на цифровите технологии за Европа.

2.3

Съвместното потребление, основано на сътрудничество или участие, би могло да осигури гъвкавост на поведението предвид настоящото икономическо и финансово положение и може да предложи решения за нарастващата несигурност, предизвикана от икономическата криза. То може да представлява възможност да поемем отново по път на развитие, което е устойчиво в икономическо отношение, човечно в социално отношение и в хармония с планетата в екологично отношение.

2.4

От друга страна, ексцесиите на свръхпотреблението допринесоха за създаването на пропаст на неравенство между произвеждащи и потребяващи региони, в които — като следствие — антагонистично съжителстват социалното изключване и затлъстяването или прахосничеството и икономическата несигурност. Съвместното потребление може да бъде допълващ пазарен инструмент, който да възобнови и възроди вътрешният пазар, да го оздрави и направи по-балансиран и устойчив, при условие че разполага с постоянни структури.

2.5

Предвид вече очевидната неустойчивост на свръхпроизводството и свръхпотреблението, съвместното потребление насърчава кооперативните ценности и проявата на солидарност. По неотдавнашни оценки на списание „Форбс“ потокът от приходи от съвместното потребление ще надвиши 3,5 милиарда щ.д. през настоящата година, което представлява ръст от над 25%.

2.6

Това е така, доколкото предлагането и потреблението се разглеждат не като просто притежаване на блага, а като споделен достъп до ползването им с цел задоволяването на реални нужди и личната реализация, която е чужда на символичното потребление и преследването на изкуствено предизвикани и създадени желания.

2.7

В обществото с обичайно потребление продуктите се правят за индивидуална собственост, бързо потребление и преждевременно унищожаване; създаването на трайни и пригодени за интензивна употреба продукти, така че да могат да се използват от различни хора или от един и същ потребител или ползвател през целия му живот, е отличителен белег на съвместното потребление, което допринася за по-екологосъобразно поведение през жизнения цикъл на използваните блага. Новите технологии („потребител към потребител“ и социалните мрежи) засилват значението на виртуалната и реалната общност.

2.8

С икономическата криза се разширява тенденцията да притежаваме по-малко, да обръщаме внимание на разходите и да следим полученото насреща, било под формата на посрещната или задоволена потребност, като се изхожда от предпоставката, че за да ползваме благосъстояние, не е необходимо да трупаме вещи.

2.9

Въпросът е да се направи връзката между хората, които имат нужда от достъп до даден ресурс, и други хора, които разполагат с тези неизползвани в пълна степен ресурси, които могат да бъдат заети, подарени, разменени, наети и т.н. Това отношение се основава на чувство за общност, споделяне и участие между ползвателите, при което доверието е брънката, която позволява установяването на връзки, осъществяването на алтернативно потребление и в дългосрочен план поддържането на създадените отношения — всичко това по необходимост в условия на прозрачност, по-специално по отношение на финансите и отговорността на платформите, които насърчават съвместното потребление.

2.10

В този смисъл възможността за сътрудничество и споделянето посредством технологиите в крайна сметка ще променят начина, по който се възприемат собствеността и търговските отношения (3). Продуктът вече не само се продава, а се дава под наем, преразпределя или споделя. Същото се отнася и до услугите.

2.11

Потребителите искат да притежават по-малко, но да извличат повече ползи. Възприеманите рационални ползи се изразяват в намаляване и в практическите аспекти, но емоционалните аспекти дават възможност за лично утвърждаване и пораждане на чувство на принадлежност (4). Като предлагат удобни и често по-евтини алтернативи, с инициативите за споделено потребление се оптимизират вече наличните ресурси и се избягва производството на нови ненужни продукти. В заключение, споделянето се оказва изгодно и устойчиво.

2.12

Достатъчно е да поразсъждаваме относно цифровизацията на съдържание (снимки, музика, видео, книги и т.н.), за да установим, че тя позволи на много хора да си дадат сметка, че по-често желан е не дискът сам по себе си, а музиката, която е записана на него. Докато имаме възможност за достъп в нужния момент, ще можем да бъдем удовлетворени и дори нещо повече — това ще изисква по-малка наличност или използване на личното ни пространство.

2.13

Предложението за съвместно потребление дава перспектива на всички най-уязвими групи, особено на семействата в затруднено икономическо положение или на такива, които може да са били изключени от обичайните канали за достъп до кредит за придобиване на нужните блага предвид настоящите социални обстоятелства. Но то представлява възможност и за онези, които, макар че могат да имат достъп до пазара на стоки и услуги по стандартния начин, доброволно вземат решение да не го правят, водени от своите лични ценности.

2.14

От 1999 г. устойчивото потребление беше признато като основно право на потребителя на равнището на Организацията на обединените нации, докато в Европейския съюз, чиито законодателни текстове относно защитата на потребителите са от преди това, споменатото право не фигурира като такова, макар че следва да бъде признато, както вече изрично настоя ЕИСК (5), чрез изменение на Договорите, което да включва „принципа за провеждане на устойчиви политики на потребление“.

ЕИСК от своя страна също е приел становища, отнасящи се до зелената икономика (6), и становище относно програмираното остаряване (7). Наскоро Европейският парламент в своята резолюция относно новата програма за европейската политика за защита на потребителите поиска от Комисията да се заеме с този въпрос.

3.1

Под съвместно потребление обикновено се има предвид традиционният начин на споделяне, размяна, заемане, наемане и подаряване, предефиниран чрез съвременната технология и общностите.

От това третиране произтича, че съвместното потребление, основано на сътрудничество или участие, съвсем не е нова идея, а по-скоро връщане на една практика, която се възползва от днешните технологии, за да бъде услугата много по-ефективна и мащабно измерима. Същевременно съвместното потребление винаги трябва да става по собствена инициатива и да почива на доброволно участие.

3.2

Съвместното потребление, основано на сътрудничество или участие, представлява трета вълна на интернет, при която хората се срещат в интернет, за да споделят извън него. То е сполучливо описвано и чрез функцията му да вкарва в обращение всичко съществуващо.

3.3

Несъмнено в произхода на съвместното потребление се откриват три предшестващи явления: кризата в икономиката и в ценностите, експанзията на социалните мрежи и проявите на поведение в интернет, основани на сътрудничество или участие. Въпреки това обаче за неговото осъществяване в контекста на развитите икономики от ключово значение се оказват следните фактори: доверието в общото благо, неизползваните мощности и технологията (8).

3.4

Доверието между непознати навярно е критичният момент за успеха на съвместното потребление. От своя страна, технологията позволява достъп на хората до онлайн услуги, които същевременно спомагат за създаване на офлайн връзки с по-голяма степен на доверие.

3.5

Споделянето на ресурси изисква доверие и добра репутация, особено когато се отнася за привличане на нови ползватели. Инициативите за съвместно потребление трябва да постигнат усещане за сигурност на своите общности.

3.6

Така може да се очаква, че споделянето онлайн е добра предпоставка и за споделяне офлайн. В офлайн света по-лесният начин за създаване на доверие при споделянето е да се ограничи размерът на общността или да се използва някакъв вид вече съществуваща общност, в която вече съществува някаква степен на доверие и близост. Някои проекти за съвместно потребление, основано на сътрудничество или участие, позволяват създаването на затворени групи, в които се удовлетворяват потребностите на ползвателите и се създава доверие, и те са по-лесни за управление.

3.7

Когато се създава чувство за общност между ползвателите на услугата, се засилва също така доверието в самата услуга и между нейните ползватели. Ползвателите ще ги е грижа за действията и взаимодействията помежду им, за да могат да изградят и защитят своята добра репутация, тъй като тя е елементът, който им позволява да взаимодействат с общността и да използват системата, както се случва на всички пазари.

3.8

Що се касае до рисковете, тяхното пълно премахване е невъзможно. Във всеки случай платформите, които подпомагат размените, трябва да се уверят, че членовете разбират тези рискове и разполагат с достатъчно информация, за да ги управляват ефективно.

3.9

От друга страна, технологията е незаменим фактор за оптимизиране на местонахождението на ресурсите, за присъединяване на групи от хора с общи интереси и за изграждане на общности. Мобилните технологии и технологиите в реално време увеличават удобството както за добавяне на информация относно установяване на местонахождението, така и за осигуряване на опростена система за плащане, когато е необходимо.

3.10

Въпреки това, обаче, усилията следва да се насочат към постигането на такъв дизайн на протичане на услугата, който да е достъпен и лесен за използване; да поражда отношение на близост и доверие между ползвателите и доставчика на услугата; да предлага достатъчно и подкрепящи мерки за сигурност и да събира опита, натрупан от ползвателя, за да изгради репутация посредством съответните централизирани бази данни.

3.11

Последният аспект, свързан с репутацията, придобива особена значимост като катализатор на трансформациите от икономическо и социално естество. Наистина вече се счита, че „репутационният капитал“ (9) може да действа като втора парична единица, чиято стойност се изразява в заслужаващо доверие предложение. Би могло да се конкретизира, че споменатият репутационен капитал се издига до елемент от решаващо значение за икономиката на ХХI век, доколкото означава проектиране на някогашната сила на предаваното от уста на уста върху способността за „вирусно“ разпространение на общество в мрежа.

3.12

Гражданите вече дават израз на своите потребности и интереси, като се държат и потребяват по един по-обоснован и прозрачен начин, включват към критериите си за покупка признаци от подчертано социално естество и с участието си добавят емоционално съдържание към своите решения.

3.13

Накрая, ангажираният потребител оказва влияние и дава подкрепа на марката, като участва активно в успеха на споделената марка, което засилва и захранва обратно процеса.

3.14

Накратко, става дума за преформулиране на уравнението: кредит + реклама + индивидуална собственост = хиперпотребление, отразяващо духа на ХХ век, в това, което се опитва да очертае настоящият век: репутация + общност + споделен достъп = съвместно потребление.

3.15

Целите на съвместното потребление съвпадат с голяма част от целите на политиките на Съюза, особено по отношение на вътрешния пазар: по-ефективно използване на ресурсите; напредък на социалните иновации; създаване на заетост и икономически просперитет. Голям брой нови предприятия за съвместно потребление извършват дейността си на територията на Съюза, поради което континентът може да се превърне в „инкубатор“ за нови бизнес модели, създаващ по-устойчиво икономическо развитие.

3.16

Като има предвид, че съвместното потребление представлява важна икономическа, социална и културна промяна, Комисията следва да премахне евентуалните пречки на европейско равнище пред развитието на тези дейности, като създаде регулаторна рамка, създаваща доверие в сектора в дългосрочен план.

4.1

Вече съществува богат набор от предложения и опит за съвместно потребление на световно равнище, които показват, че не само е възможна друга форма на потребление, но и че тя може да допринесе в значителна степен за подобряването на света, в който живеем, и което е още по-важно — за опазването на света на бъдещите поколения.

4.2

В резултат от икономическата криза се появиха платформи например за покупко-продажба на булчински рокли и аксесоари втора употреба, за настаняване в къщи, наемане на превозни средства или облекла за официални събития, включително за дизайнерски дрехи и луксозни аксесоари. Появиха се и общности, в които ползвателите публикуват обява за работа, като например монтаж на мебели или вземане на колетна пратка, и публикуват цената, която предлагат, за този, който иска да я свърши.

4.3

Ярък пример за ползата от съвместното потребление са многобройните инструменти и уреди, които се използват рядко, въпреки платената за тях цена, или — което е същото — непълноценното използване на благата или невъзможността да се оптимизира икономическата изгода от тяхната употреба или цялостното възползване от техните удобства. Нека да помислим за конкретни примери — защо да придобиваме бормашина, която ще използваме само 20 минути през целия си живот, или да купуваме автомобил, за да прекара много повече време паркиран, отколкото в движение.

4.4

Петдесет и пет процента от европейците желаят устойчиво потребление, включително като плащат повече. Намеренията на потребителите в идните години по отношение на алтернативните начини на потребление се изразяват в следните цифри (10):

4.5

И макар че съвместното потребление, основано на сътрудничество или участие, представлява широк и отворен спектър от инициативи, общото за всички тях е, както вече беше посочено по-горе, че улесняват връзката между тези, които разполагат с непълноценно използвани ресурси, и тези, които имат потребност от същите тези ресурси. Тази характеристика се пояснява много добре нагледно, ако си дадем сметка, че обикновено се говори за производство на по-екологосъобразни продукти, но още по-екологосъобразно е да се използва оптимално всичко, което вече е налично.

4.6

Съвместното потребление оказва преки въздействия (като намалено потребление на ресурси и по-ниски емисии на СО2, повишено търсене на продукти с добро качество, ако продуктите ще бъдат давани назаем или под наем, поправяни; благоприятства екодизайна чрез опита на различните ползватели, трайността и повторното персонализиране на съвместимите продукти; подобрява социалното взаимодействие, общностното развитие и доверието между гражданите; насърчава достъпа на потребителите с най-ниски доходи до висококачествени услуги и т.н.) и има потенциал за други, непреки въздействия.

4.7

Съвместното потребление от гледна точка на правото на Съюза би било най-сходно с предоставянето на услуга по смисъла на член 57 от ДФЕС, но възникват много въпросителни. Все пак при съвместното потребление следва да се прави разлика между дейностите с нестопанска цел и дейностите с цел реализиране на печалба. Последните са единствените дейности, към които следва да се насочва вниманието на европейските законодатели.

4.8

В опит да бъде подредено все по-нееднородното разнообразие от инициативи, попадащи в обхвата на концепцията за съвместно потребление, основано на сътрудничество или участие, се разглеждат четири области в икономиката на споделянето, а именно: отношения между потребител и потребител (С2С), между потребител и потребител, но чрез предприятие (C2B), между предприятие и потребител (В2С) и между предприятие и предприятие (В2В).

4.9

От друга страна се предлага категоризация според три системи (11), основани на продукта, на пазарите за преразпределение и на съвместния начин на живот.

4.10

Както може да се установи, във всяка сфера от всекидневния живот може да има практика, свързана със съвместно потребление, като например (12):

4.11

По принцип би било достатъчно да се установи за кои блага, знания или услуги има налични неизползвани мощности, които могат да бъдат споделени в среда, предразполагаща към съвместно потребление, каквато е средата, съчетаваща трайно състояние на икономическа слабост, нарастваща потребност от етично и устойчиво развитие и всекидневие, в което гражданите са все по-свързани. Всички тези условия понастоящем са налице.

5.1

Поради това Комисията се приканва да предприеме съответните мерки за защита на потребителите, за да може въз основа на необходимите проучвания да бъдат развити предложените в настоящото становище инициативи.

5.2

По-долу се излагат накратко и в схематичен вид линиите на действие, които считаме, че трябва да бъдат част от стратегия за целенасочено развитие на съвместното потребление, основано на сътрудничество или участие, като мерки за подкрепа, допълване и надзор на политиката за защита на потребителите, провеждана от държавите членки:

http://www.collaborativeconsumption.com/directory/.

http://www.consumocolaborativo.com/directorio-de-proyectos/.

http://consocollaborative.com/1704-100-sites-de-consommation-collaborative.html.

http://collaboriamo.org/.

http://kokonsum.org/verzeichnis.

http://www.gsara.tv/~ouishare/.

11.6.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 177/9

1.1

Eвропейският икономически и социален комитет (ЕИСК) счита, че е необходимо да се припомни значението на борбата срещу сивата икономика и недекларирания труд, успоредно и в синергия с вниманието, което му отделят Европейската комисия, специализираните институции като Eurofound, както и други международни организации начело със Световната банка.

1.2

В условията на продължаващата в Европа тежка икономическа криза ЕИСК подчертава отрицателното въздействие на тези явления върху динамиката на развитието на предприятията и върху възможностите за иновации и за обогатяване на човешкия капитал. И обратно, навлизането на предприятия и работници от сивата в официалната икономика може да бъде фактор за икономическо възстановяване и основа за по-устойчиво развитие.

1.3

Въпреки че става въпрос за политики, които са от компетентността на държавите членки, широко се признава фактът, че ефективната борба зависи и от поддържането на системен обмен на информация, данни и анализи на равнище ЕС, който да гарантира участието и сътрудничеството на отговорните власти и съответните социални партньори.

1.4

Следователно поради своето естество ЕИСК е идеалното място за подпомагане и насърчаване на споделянето на инструменти, политики, добри практики, с цел да се предприемат действия както по отношение на икономическите фактори, така и по отношение на културния и социален контекст в рамките на стратегията, определена от Европейския съюз за борба срещу незаконната заетост и укриването на данъци — стратегия, която се основава на включване в официалния пазар на труда.

1.5

На първо място ЕИСК счита, че е от съществено значение да се направи количествена и качествена оценка на тези явления, които значително се различават в отделните държави членки, и на техните отрицателни последици в икономически и социален план, които от своя страна оказват различно въздействие в държавите членки в зависимост от различните структурни условия и ситуации. Липсата на съгласувани данни и информация в различните държави членки отслабва стратегията за борба срещу сивата икономика, която се нуждае както от мерки за измерване на мащаба на проблема, така и от оценки на въздействието на водените политики.

1.6

Затова ЕИСК предлага да се потърси решение на методическия въпрос с оценките на размера и развитието на сивата икономика и недекларирания труд, които все още са непълни и различни, като се използва метод, основан на информация за работната ръка, събирана по един и същ начин във всички държави членки. Този метод е разработен по-специално от Италианския статистически институт и следователно е тестван в държава, която в голяма степен е изложена на тези явления и освен това се характеризира с големи различия в регионален план.

1.7

Основният елемент на различията е свързан с дела на сивата икономика, която в някои държави членки и региони възлиза на 30% от общото производство; това не е страничен проблем, а по-скоро неразделна част от производствената им система. Затова ЕИСК припомня, че е необходимо да се използва микс от разнообразни политики — разработвани в различни територии, производствени сектори и типове труд, така че да се възприемат адекватно различните не само икономически, но и културни и социални фактори, които поддържат сивата икономика и недекларирания труд.

1.8

Социалните партньори могат да допринесат за това сивата икономика „да излезе на светло“ най-вече в областите, където тя не се изразява просто в заобикаляне на законите с цел да се правят икономии от производствените разходи, а се явява като неразделна част от производствената структура. Политиките за борба с това явление на практика изискват създаване на мрежа между операторите на европейско, национално и местно равнище, които съзнават проблема и могат да насърчават действия, които да направят сивата икономика неизгодна. Това може да се постигне, като се наказват тези, които я практикуват, чрез ефикасни възпиращи мерки, и се насърчава излизането на сивата икономика „на светло“ чрез превантивни и корективни мерки, които вероятно биха били по-полезни при настоящата икономическа криза.

1.9

ЕИСК призовава да бъдат създадени обсерватории на сивата икономика по места, на регионално равнище, които да включват представители на работодателите, профсъюзите и компетентните публични власти, с цел да се проучи проблемът и неговото развитие във времето, да се определят основните му характеристики, да се оценят най-ефикасните мерки за намеса и да се следи за конкретното им прилагане.

1.10

ЕИСК призовава борбата срещу сивата икономика да не се води само в границите на ЕС, а да се прилага социална корпоративна отговорност тогава, когато липсват минимални стандарти за достоен труд в трети държави, които извършват подизпълнителска дейност за ЕС. Това е практика, която не само вреди на конкуренцията между предприятията, но и включва използване на детски труд и, когато се пренебрегват елементарните мерки за безопасност, излага на риск сигурността на съответните работници, както се случи неотдавна при срутването на фабрика в Бангладеш.

2.1

В контекста на стратегията „Европа 2020“ на Европейския съюз (ЕС) за постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, към насоките за икономическите политики на държавите членки се добавят и интегрирани насоки за политиките в подкрепа на заетостта, включително борбата със сивата икономика и свързания с нея недеклариран, незаконен или неофициален труд — области, които остават от компетентността на държавите членки (1). Общото понятие за сива икономика обединява различни дейности — от законни дейности, извършвани незаконно, до незаконни. Недекларираният труд се определя като „всяка дейност, осъществявана срещу заплащане, която е законна по своето естество, но не е декларирана пред органите на публичната власт, като се имат предвид различията в нормативните системи на държавите членки. Това определение (...) обхваща разнообразни дейности: от предоставянето на неформални услуги в помощ на домакинството до нелегална работа на незаконно пребиваващи лица, но изключва криминални прояви“ (2).

2.1.1

Сивата икономика се отразява на правилното функциониране на производствените дейности и качеството на работната сила, като възпрепятства икономическите, социалните и бюджетните политики, ориентирани към растеж, и поставя под въпрос усилията за постигане на амбициозните цели на стратегията „Европа 2020“ за икономиката и заетостта. Отрицателните ефекти се задълбочават от отражението на икономическата криза върху социалната сфера и сферата на заетостта, което намалява възможностите за работа и застрашава перспективите за печалба и приходи на предприятията и работниците.

2.1.2

През последните години се отделя по-голямо внимание на тези явления (3) в рамките на Европейската стратегия по заетостта (ЕСЗ); те се разглеждат както пряко, така и в рамките на по-общи съображения относно необходимостта от реформи на пазара на труда, както и във връзка със странични въпроси като нелегалната имиграция в ЕС и достойните условия на труд в трети страни.

2.1.3

По-конкретно, сивата икономика и недекларираната заетост са елементи от оповестения през април 2012 г. пакет от мерки за заетостта, от Годишния обзор на растежа за 2012 г. и 2013 г., както и от препоръките на множество държави членки за борба с нелегалния труд и укриването на данъци. В работната програма на Комисията (4) сред законодателните инициативи, които трябва да бъдат осъществени до 2014 г., фигурира „Европейска платформа за борба с недекларирания труд“ за подобряване на сътрудничеството между съответните органи в държавите членки, разпространение на добри практики и определяне на някои общи принципи.

2.2

Ключов елемент е участието на организациите на работодателите и профсъюзите във вземането на решения: „Социалните партньори играят важна роля на национално равнище при изготвянето на правилата на пазара на труда“ (5). Същевременно Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) също обсъди и насърчи развитието на политиките на ЕС за борба със сивата икономика и недекларирания труд в две становища, приети през 1999 г. и 2005 г (6).

2.2.1

В първото становище Комитетът оцени положително стратегията за борба, която се основава на включване в официалния пазар на труда и на микс от политики, приспособими към различните регулаторни и производствени среди в държавите членки. Бяха подчертани и някои от елементите на двусмисленост или подценяване в определението за недеклариран труд, разликата между лицата, принудени да работят по този начин, и тези, които съзнателно избират да не се узаконят, административната и данъчната тежест за малките и средните предприятия и занаятите, управлението на нелегалната имиграция, регламентирането на новите форми на труд, хетерогенността на недекларирания труд и възможната неефективност на някои от предвидените мерки за борба.

2.2.2

Второто становище беше прието от ЕИСК през 2005 г. по собствена инициатива (7). В него отново бяха изтъкнати проблемите, набелязани в предишното становище, но бяха добавени и допълнителни елементи. Сред тях са подобряването на стимулите за узаконяване на заетостта, намаляването на бюрократичните формалности при създаването на нови предприятия със специален акцент върху ниско платените работнички, насърчаването на информационни и образователни кампании за предприятия и работници, въвеждането на ефективна система за проверки и санкции като възпиращ фактор, отчитането на трудовите стандарти в трети държави, връзката с безработицата.

3.1

Разходите, които се оценяват като прекалено високи (в частност на труда), не са единственото обяснение за недекларирания труд. Следователно той не само цели незаконно намаляване на производствените разходи в резултат на данъчни измами и измами в областта на социалното осигуряване, но е свързан и с желанието да се избегне спазване на нормативната уредба и трудовите стандарти (минимални заплати, максимално работно време, безопасност, сертифициране). Това разсъждение изключва престъпните дейности и дейностите, които са законни, но се извършват от неупълномощени работници. От друга страна то включва неофициалната непостоянна работа в рамките на семейството или квартала, която обаче е по-добре приета в социален план.

3.1.1

Сложността на явлението е причина за голямото разнообразие на заетата работна сила (8): самостоятелно заети лица, които избират да не се узаконят, служители, които не са обхванати от социалното осигуряване, работят без договор или получават част от заплатата си „на ръка“, членове на семейството, чийто труд не се заплаща, работници, които не декларират второ или трето работно място, нелегални имигранти, работници без минимален стандарт за достоен труд в трети държави, които извършват подизпълнителска дейност за ЕС.

3.2

Необходимостта от сериозни мерки за справяне със сивата икономика и недекларирания труд се налага от техните многобройни отражения както върху предприятията, така и върху служителите и върху публичния бюджет:

3.3

Процесът на икономическа глобализация и социално-демографските промени създават обаче — поне потенциално — повече пространство за сивата икономика и недекларирания труд. Затова политиките за борба с тези явления трябва да бъдат в състояние да се развиват съответно, като се приспособяват към променящите се условия и се изправят срещу нововъзникващите явления. Става въпрос за увеличеното търсене на семейни услуги и грижи, намаляването на стандартните форми на труд и повишаването на гъвкавостта на договорните отношения, увеличаването на самостоятелната заетост и възлагането на работа на подизпълнители, укрепването на мултинационалните корпоративни групи. Това изисква да се обърне по-голямо внимание на нормативните дефиниции, на инструментите за мониторинг и контрол и на формите на международна координация.

3.4

От статистическа гледна точка дейностите от сивата икономика са неразделна част от БВП и изискват подходящи методологии, за да им бъде направена оценка. Трудно е обаче да се получи надеждна и сравнима на равнище ЕС информация относно нейния обем и структура, най-малко по три причини: i) естеството на явленията, които по дефиниция не са пряко наблюдаеми, ii) съществуващите в държавите членки множество различни насоки, които пораждат различни национални законодателства; iii) използването на различни методики за изчисляване. Очевидно е, че различните подходи водят до различни количествени оценки, които могат да се различават значително дори в рамките на една и съща страна (вж. Таблица 1). Обикновено стойностите, публикувани от официални национални източници, са занижени спрямо тези, изготвени от учените и международните организации.

3.4.1

Съществуват три вида оценки на обема на сивата икономика, които обаче могат да се прилагат към различни обекти на анализ (добавена стойност или заетост):

3.5

В проучване на европейско равнище беше посочено, че за изготвянето на еднородни и сравними между държавите членки оценки полезна основа може да бъде непряката методика, разработена от Националния статистически институт в Италия, изградена въз основа на широко достъпни и надеждни данни, получени от вложения труд (10). В средносрочен план това би могло да осигури на ЕС обща и споделена основа за анализ, сравнение и оценка, която не зависи от разработките на външни изследователски центрове или организации.

3.6

На настоящия етап съпоставимата информация за всички държави членки произхожда както от иконометрични модели за сивата икономика, така и от преките извадкови изследвания на дела на работната сила (служители и самостоятелно заети лица), заета под неофициална форма. Вследствие на това се получават отчасти противоречиви резултати, тъй като се анализират различни аспекти (вж. таблица 2). Освен това само малко на брой държави членки разполагат с периодични данни за явлението.

3.6.1

Иконометричният метод разкрива максимални стойности в някои държави членки от Централна и Източна Европа (до над 30% в България), високи в Южна Европа, средни в останалите страни от Централна и Източна Европа и скандинавските страни, минимални в континенталните и англосаксонските държави членки (11).

3.6.2

Чрез прекия метод обаче се регистрира по-разнообразна картина, с максимални стойности в Южна Европа (особено Кипър и Гърция), но също така в Ирландия и Полша, и минимални стойности в някои държави членки от Централна и Източна Европа, скандинавските и континенталните държави (12).

4.1

Въздействието на кризата и политиките за строги икономии не е ясно a priori. От гледна точка на предлагането, рецесията би трябвало да насърчава намаляването, било то и незаконно, на производствените разходи, за да се компенсира намаляването на печалбата и доходите на фона на по-голямата склонност на безработните да приемат незаконна работа. От страна на търсенето, обаче, за нискоквалифицираните лица има по-малко възможности за работа, тъй като се потребява и инвестира по-малко в сектори като строителството, търговията, хотелиерството и ресторантьорството, семейните услуги.

4.1.1

В действителност емпиричните доказателства не са убедителни (13). Според иконометричните модели последните тенденции изглеждат равномерно низходящи, с изключение на леко увеличение през 2009 г. в разгара на икономическата криза, но с последващо бързо възстановяване между 2010 и 2012 г. (вж. таблица 3). Преките проучвания обаче разкриват по-контрастна картина, като в някои държави членки се забелязва намаление на неофициалната заетост при работниците и служителите, а в други, напротив, се наблюдава увеличение на укриването на данъци от страна на самостоятелно заетите лица.

4.2

Освен обема, структурата на сивата икономика и на недекларирания труд също варира в различните държави членки, поради разликите както в производствената структура, така и в системите на социалната държава (14). Най-силно засегнатите от тези явления категории работници — при които икономическите условия и без това обикновено са по-лоши от средните — страдат още по-силно от рецесията и имат ограничени перспективи за доходите си (15).

4.3

Следователно развитието на сивата икономика и на недекларирания труд — особено вследствие на кризата — не се отразява еднакво на работната сила както в различните държави членки, така и в рамките на отделните икономики. Този разнороден ефект трябва да се вземе предвид при разработването на политиките за борба срещу сивата икономика и при активирането на антицикличните социални политики.

4.4

Предвид сложността и многоизмерността на сивата икономика и недекларирания труд, всеобщо е мнението, че е необходим набор от инструменти за борба с тези явления, вариращи от възпиране чрез контрол и санкции до стимули за спазване на нормативните изисквания. ЕИСК подкрепя нарастващия през последните няколко години брой превантивни и корективни мерки, насочени към предотвратяване на факторите, които стоят в основата на сивата икономика, или към насърчаване на узаконяването. Според Комитета те вероятно са по-полезни с оглед на излизането от икономическата криза (16) (вж. таблица 4).

4.5

Обикновено се предлагат няколко мерки, които действат в различни посоки:

4.6

Всички мерки обаче имат една обща цел: за предприятията — разходите, свързани с икономическите санкции и социалния имидж, да надвишат потенциалните ползи, произтичащи от измамите или нередностите, и следователно рискът да стане по-малко изгоден; за работниците — законният труд да стане по-доходен от недекларирания от гледна точка на месечните доходи и перспективите за бъдещето. Това задължително изисква форми на подкрепа за преобразуване на недекларирания труд в законна заетост.

—

2013 г., работен документ на МОТ „Инспекция на труда и недеклариран труд в ЕС“;

—

База данни и доклад на Eurofound от 2013 г. „Борба срещу недекларирания труд в 27-те държави членки на ЕС и Норвегия. Подходи и мерки от 2008 г. насам“(Tackling undeclared work in 27 European Union Member States and Norway. Approaches and measures since 2008);

—

„Пакет мерки в областта на заетостта за 2012 г.“: Съобщение на Комисията „Към възстановяване и създаване на работни места“;

—

Съобщения на Комисията от 2012 г. и 2013 г. „Годишен обзор на растежа“;

—

Специфични препоръки за отделните държави за 2012 г. и 2013 г.;

—

2012 г., PROGRESS Mutual Learning Programme peer review (Партньорска проверка за 2012 г. на напредъка на програмата за взаимно обучение) относно „Борбата с недекларирания труд като нарастващо предизвикателство в контекста на висока безработица“;

—

Съобщение на Комисията от 2010 г.„Програма за нови умения и работни места: европейският принос за постигане на пълна заетост“, COM(2010) 682 final;

—

Решение 2010/707/ЕС на Съвета от 21 октомври 2010 г. относно насоки за политиките за заетост на държавите членки;

—

Съобщение на Комисията от 2007 г. „Засилване на борбата срещу недекларирания труд“, COM(2007) 628 final;

—

Специално проучване на Евробарометър от 2007 г. относно недекларирания труд;

—

Съобщението на Комисията „Резултат от общественото допитване относно Зелената книга на Комисията „Модернизиране на трудовото законодателство за посрещане на предизвикателствата на ХХI век“, COM(2007) 627;

—

Зелена книга относно „Осъвременяване на трудовото право за посрещане на предизвикателствата на ХХI век“, COM(2006) 708;

—

„Възможност за създаване на европейска платформа за сътрудничество между инспекциите по труда и други съответни органи за мониторинг и правоприлагане с цел предотвратяване и борба с недекларирания труд“ (2010 г., проучване на Regioplan).

11.6.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 177/15

1.1

ЕИСК призовава институциите на ЕС да признаят, че член 9 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ на ООН) по същество представлява право на човека и поради това пълното му прилагане трябва да доведе до създаването на необходимите условия, посредством правни и политически мерки, за осигуряване на достъп на хората с увреждания до всякаква среда и до всички аспекти на живота. Това е от решаващо значение, за да могат те да упражняват пълноценно своите граждански и политически, както и социални, икономически и културни права. Достъпността е от полза за цялото общество.

1.2

ЕИСК призовава всички институции, политически органи и агенции на ЕС, включително ЕИСК, да изготвят, като се консултират с Европейското движение на хората с увреждания, конкретен план за гарантиране на достъпността, наред с другото, на техните помещения, уебсайтове и документи.

1.3

ЕИСК/разглежда достъпността като основна предпоставка за устойчивост и социалното ѝ измерение — като важен фактор в борбата с бедността и маргинализацията и насърчаването на социалното сближаване.

1.4

ЕИСК отчита, че са осъществени положителни стъпки в сфери като транспорта и далекосъобщенията (напр. Програмата в областта на цифровите технологии за Европа („Digital Agenda for Europe“), но следва да се предприемат допълнителни действия, включително по отношение на вътрешния пазар.

1.5

ЕИСК отбелязва, че липсата на достъпност сама по себе си представлява дискриминация и затова подчертава необходимостта ЕС да разработи законодателство, насочено срещу дискриминацията, и призовава Съвета да деблокира предложението за Директива за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация COM(2008) 426 final (член 19 от ДФЕС).

1.6

ЕИСК призовава Европейската комисия (ЕК) да изпълни отдавна поетия от нея ангажимент и да представи правнообвързващ европейски акт относно достъпността.

1.7

ЕИСК призовава Европейския парламент и Съвета на ЕС да финализират настоящото предложение за Директива относно достъпността на уебсайтовете на органите от обществения сектор, в съответствие със становището на ЕИСК относно достъпността на уебсайтовете на органите от обществения сектор (1) и Европейския форум на хората с увреждания.

1.8

ЕИСК призовава институциите на ЕС да постигнат съгласие относно включването на задължителни предварителни условия във връзка с достъпността и уврежданията в настоящия Регламент за определяне на общоприложими разпоредби за структурните фондове и в инструментите за външна помощ и останалите инструменти за финансиране.

1.9

ЕИСК е убеден, че кризата и въведените мерки за бюджетна дисциплина не би трябвало да се използват от ЕС и държавите членки като предлог за накърняване на зачитането на достъпността като право на човека.

1.10

ЕИСК отбелязва, че при прилагането на достъпността като право на човека би трябвало да се вземат предвид следните основни принципи: свобода на избор и на придвижване, независим живот, разумни улеснения, участие, универсален дизайн и задължението за предвиждане.

1.11

ЕИСК призовава ЕС и неговите държави членки да създадат механизми за мониторинг и привеждане в изпълнение с участието на организациите, представляващи хората с увреждания.

1.12

ЕИСК подчертава, че аспектът, свързан с достъпността, би трябвало да залегне в следните области на политики на ЕС: правоспособността, участието в политическия живот, заетостта, държавните помощи, транспортът, образованието, достъпът до стоки и услуги, научните изследвания, външната политика и жилищното настаняване.

1.13

ЕИСК изразява убеждението, че при прилагането на разпоредбите на КПХУ на ООН институциите на ЕС би трябвало да включат достъпността в следните инструменти: стандартизацията, хармонизацията, техническите изисквания, стимулите за предприятията, политиките на синдикатите и колективните договори.

1.14

ЕИСК отбелязва, че стратегиите за повишаване на осведомеността са средство от решаващо значение за постигането на зачитане на достъпността като право на човека от страна на обществото, включително самите граждани и основните действащи лица като училищата и средствата за масова информация, в съответствие с член 8 от КПХУ на ООН.

1.15

ЕИСК счита, че достъпността би трябвало да бъде включена в учебните програми на научни дисциплини като архитектура, инженерство, компютърни науки и др.

1.16

ЕИСК счита, че липсват достатъчно статистически инструменти в подкрепа на привеждането в изпълнение на достъпността като право на човека и затова призовава Евростат да осигури тяхното разработване.

1.17

ЕИСК потвърждава ангажимента си, заявен в предходни становища, за създаване на координационен комитет за мониторинг на прилагането на КПХУ на ООН.

2.1

Подходът към хората с увреждания, основан на правата на човека, означава, че ЕС като страна по Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания (КПХУ на ООН), както и всички негови граждани, носят отговорността за изграждането на общество, в което всички човешки същества, включително и хората с увреждания, да могат да упражняват своите граждански, политически, икономически, социални и културни права.

2.2

Определението на КПХУ на ООН хората с увреждания обосновава и укрепва подхода към лицата с увреждания, основаващ се на правата на човека: лица с трайна физическа, психическа, интелектуална или сетивна недостатъчност, която, при взаимодействие с различни пречки, би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото равноправно с останалите.

2.3

При подписването на КПХУ на ООН ЕС добави списък с правомощия и достъпността е неразделна част от тях. КПХУ на ООН е единственият договор относно правата на човека, сключен досега от ЕС.

2.4

В доклада на Световната здравна организация и Световната банка относно хората с увреждания в света (2011 г.) се подчертава, че те често нямат достъп до застроената среда, транспорта, информацията и комуникациите (2).

2.5

Достъпът до физическата среда и до обществения транспорт е предпоставка за свободното придвижване на хората с увреждания, гарантирано от член 13 от Всеобщата декларация за правата на човека и член 12 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП). Аналогично, достъпът до информация и комуникация се разглежда като предпоставка за свободата на убеждение и на изразяването му, гарантирани от член 19 на Всеобщата декларация за правата на човека и член 19, параграф 2 от Международния пакт за граждански и политически права (3)

2.6

Координиращите функции по въпроси, свързани с прилагането на КПХУ на ООН (възложени на ЕК), играят основна роля в прилагането на тази конвенция и следва да се изпълняват с подчертана активност.

2.7

На 29 октомври 2012 г. Съветът на ЕС одобри установяването на рамка за защита, насърчаване и мониторинг на прилагането на КПХУ на ООН, съставена от европейския омбудсман, Комисията по петиции на Европейския парламент, Агенцията на Европейския съюз за основните права, Европейския форум на хората с увреждания и Европейската комисия.

2.8

ЕИСК приветства пълноценното включване на Европейския форум на хората с увреждания в рамката и подчертава необходимостта от активно участие на гражданското общество в нейната работа.

2.9

КПХУ на ООН признава достъпността като право в член 9, член 3 и член 21.

2.10

С членовете на КПХУ на ООН относно достъпността се въвежда важна самостоятелна правна/политическа програма, която не може да бъде разглеждана изолирано, поради което достъпността трябва да се счита за фактор, позволяващ и улесняващ упражняването на всички останали граждански, икономически, социални и културни права.

2.11

През последните години достъпността получи по-голямо внимание от страна на законодателните органи на ЕС и беше включена, наред с другото, в области на политиката като обществените поръчки, структурните фондове и други инструменти за финансиране, правата на пътниците, сектора на техническите стандарти (TSI-PRM) и заетостта. Това е от особено голямо значение, като се има предвид застаряването на населението в Европа.

2.12

Европейската стратегия за хората с увреждания — основният инструмент на политиката, насочен специално към хората с увреждания, въведе конкретни цели на ЕС в тази област. Посредством тази стратегия ЕК се ангажира да представи правнообвързващи мерки за постигане на достъпност, включително достъпност на уеб сайтовете, както и eвропейски акт за достъпността (4).

2.13

Програмата в областта на цифровите технологии за Европа е добър пример за въвеждане на общи политически стратегии, съчетани с конкретни действия за осигуряване на достъп на хората с увреждания. Напредъкът по отношение на достъпността ще намери отражение в обществото и икономиката като цяло, създавайки нови работни места и добавена стойност. Пълното прилагане на тази програма би трябвало да доведе до цифрова Европа без бариери за хората с увреждания.

2.14

Необходимо е да се използва потенциалът на достъпността по отношение на вътрешния пазар, тъй като тя ще повиши транснационалната мобилност в Европа, като същевременно улесни мобилността на работниците и хората с увреждания. Следва да се осигури достъп до схеми за учене през целия живот. Европейските стратегии за заетост би трябвало да включат и необходимостта от запазване на работните места и преквалифициране на хората, получили увреждания по време на трудовия си живот.

2.15

Стратегията „Европа 2020“ можеше да възприеме по-всеобхватен подход спрямо хората с увреждания, включително по отношение на въпросите за достъпността и участието на хората с увреждания и техните представителни организации. Липсата на всеобхватни показатели във връзка с хората с увреждания в стратегията доведе до липса на внимание, на информация и на заделени за тях ресурси. Създаването на работни места е основната стратегия за гарантиране на социално приобщаване.

2.16

ЕИСК изтъква, че все още предстои много работа в тази насока и поради това приветства предложението на ЕК за Директива относно достъпността на уеб сайтовете на органите от обществения сектор.

2.17

ЕИСК призовава ЕК да не отлага повече и възможно най-скоро да изпълни ангажимента си за представяне на правнообвързващ eвропейски акт за достъпността.

2.18

Икономическата криза оказва драстично въздействие върху упражняването на човешките права на хората с увреждания, включително достъпността. Степента на достъпност се влошава и като резултат се развиват общества с намалена достъпност. Следва да се отбележи, че всички семейства са засегнати от икономическата криза, но тя оказва непропорционално въздействие върху тези, в които има деца с увреждания (5).

2.19

ЕС трябва да приеме специална програма за осигуряване на достъп на децата с увреждания до всяка среда и до всички аспекти на живота.

2.20

Европа се нуждае от приобщаващ растеж и достъпност като основна предпоставка за постигането на устойчивост и особено за прилагането на социалното ѝ измерение в борбата с бедността и маргинализацията и насърчаването на социалното сближаване посредством приобщаването на хората с увреждания.

3.1

ЕИСК е убеден, че „достъпността като право на човека“ трябва да се превърне в политическо и оперативно понятие. То е валидно за цялото общество, а не само за хората с увреждания.

3.2

ЕИСК изтъква, че достъпността като право на човека и съотнесена към съответна политическа програма, следва да се разбира по два начина:

3.3

ЕИСК отбелязва насоките на КПХУ на ООН за развиване на понятието за достъпност и изразява убеждението си, че разработването на политика в тази област следва да включва:

3.4

ЕИСК потвърждава необходимостта от осигуряване на независим живот (свързан с живота в общността и живота в обществото), отразена в член 19 от КПХУ на ООН, посредством три основни действия:

3.5

ЕИСК отбелязва, че хората с увреждания трябва да могат да упражняват свободата си на независим и самостоятелен избор наравно с останалите.

3.6

ЕИСК отбелязва доклада на Inclusion International — „Global Report on living and being included in the community (6)“ (Глобален доклад за живота в общността и за приобщеността към нея), в който се посочва, че хората с умствени увреждания са лишени от основни права, свързани с достъпността, като правото да притежават ключове от домовете си, правото на достъп до търговски услуги, правото да решават къде да се разхождат или правото да посещават местата за игра със съучениците си.

3.7

ЕИСК признава, че настаняването в специализирани заведения е изключително сериозно нарушение на правата на човека и че то е неблагоприятно следствие от начина, по който са се развили социалните услуги в Европа в сравнение с други части на света; то засяга всички страни в Европейския съюз, независимо от стандарта на живот в тях. Стратегиите за деинституционализация трябва да бъдат последвани от развиването на алтернативни услуги в рамките на общността, тъй като без услуги не може да има подобрение; хората с увреждания се превръщат в бездомни.

3.8

Според ЕИСК понятието „пречка“ не следва да се разбира просто като физическо препятствие, а и като бариера, свързана с нагласите и законодателството, политиката, поведението и нравите, и като липса на осъзнаване на проблема и културна дискриминация. ЕИСК би искал да посочи, че премахването на тези пречки е от полза за цялото общество.

3.9

ЕИСК отбелязва, че следва да се обърне повече внимание на признаването на жестомимичния език и други форми на комуникация на глухите, както и на технологиите за преобразуване на говор в текст за хората с увреден слух. Би трябвало да се улесни предоставянето на документи, съставени на брайлово писмо, и на екранни четци за незрящи, както и лесна за четене информация за хора с умствени и поведенчески увреждания.

3.10

ЕИСК би искал да посочи, че сигнализацията, достъпната информация и комуникация, помощните услуги, ориентацията и придвижването вътре в сградите и прекосяването им са от решаващо значение за много хора с увреждания, особено за тези, страдащи от когнитивна умора.

3.11

ЕИСК посочва два основни инструмента, които трябва да бъдат взети предвид при анализа на достъпността като право на човека:

3.12

ЕИСК счита, че универсалният дизайн следва да бъде водещ принцип за осигуряване на пълноценен достъп до обществото и че той трябва да се превърне в оперативно изискване на политиките в процеса на тяхното разработване, например чрез включването му в разпоредбите на даден регламент (7). Необходимо е общият дизайн да се съпътства от разработването на допълнителни помощни приспособления и технологии.

3.13

Съобразяването със задължението за предвиждане по отношение на достъпността може да донесе огромни ползи за хората с увреждания, като се предвиждат техните нужди преди действителното им възникване. От гледна точка на продуктите и услугите това ще изисква тези потенциални нужди да бъдат взети предвид по време на етапа на проектиране.

3.14

Би трябвало да се прави разграничение между задължението за осигуряване на достъп до новопроектирани, построени и произведени обекти, инфраструктура, стоки, продукти и услуги, от една страна, и задължението да се премахнат пречките пред достъпа до съществуващата физическа среда, транспорт, информационни и комуникационни и други услуги, предназначени за широката общественост, от друга. Държавите, подписали Конвенцията, са задължени да осигурят и двете, но тъй като първото задължение ще се прилага постепенно, те би трябвало да определят конкретни, фиксирани срокове и да заделят адекватните ресурси за премахването на съществуващите пречки (8).

3.15

ЕИСК посочва, че личното съдействие (включително „помощ с участието на личен асистент“, упомената в КПХУ на ООН), е основно целенасочено действие за осигуряване на достъп на хората с увреждания до редица права.

3.16

ЕИСК признава, че недискриминацията е основен инструмент за постигане на зачитане на правата на човека, но тя не е достатъчна, ако не е придружена от други инструменти, като позитивни мерки и въвеждане на стандарти, както и от обучение и насърчаване на спазването на правата на хората с увреждания сред работодателите, строителните инженери, архитектите, юристите, икономистите и т.н. Това обучение следва да се включи в образователните им програми. ЕИСК е убеден, че трябва да се постигне напредък по изоставеното понастоящем предложение за Директива за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация (въз основа на член 19 от ДФЕС).

3.17

Не може да има съществено изпълнение на задълженията във връзка с достъпността като право на човека без значително и ползотворно участие от страна на организациите на хората с увреждания при прилагането на член 4, параграф 3 и член 33 с цел осигуряване на достъпност. Участието може да се гарантира, ако организациите на хората с увреждания получават достатъчно финансови средства, за да развиват своята застъпническа дейност. ЕИСК призовава за програма за основните права, която да замени програмата „Прогрес“, за да се гарантира същото равнище на финансова подкрепа на общите и специфичните организации на хората с увреждания.

3.18

ЕИСК изтъква, че степента, в която хората с увреждания упражняват правата на човека, се различава в селските и градските райони и че към този дисбаланс трябва да се подходи посредством ефективни политики на национално и регионално равнище.

3.19

Предприятията и работодателите в ЕС би трябвало да включат достъпността в своите политики за многообразие и да насърчават изготвянето на планове за многообразие.

3.20

ЕИСК признава въздействието на достъпността върху социалното приобщаване и затова стратегиите на ЕС за устойчивост би трябвало да включват достъпността като средство за прилагане на техните цели.

3.21

ЕИСК посочва, че жените с увреждания срещат ограничения във връзка с достъпа до правата си, включително в областта на здравеопазването, социалното приобщаване, образованието и заетостта. Тези ограничения водят до влошени условия на живот, здравословни проблеми, безработица и бедност. Същото важи и за други уязвими групи от хора с увреждания, като децата, възрастните хора и хората, нуждаещи се от висока степен на подкрепа, които са изправени пред сериозни ограничения в достъпа до своите права.

3.22

ЕИСК би искал да отбележи, че днешните млади хора са бъдещето и че трябва да се създадат условия на достъпност, за да се даде възможност на младите хора с увреждания да упражняват пълноценно своите права. ЕИСК призовава ЕС да гарантира, че неговите политики за младежта включват конкретен аспект в подкрепа на младите хора с увреждания.

4.1

ЕИСК отбелязва, че след подписването на КПХУ на ООН от ЕС всяка пропорционална политическа/законодателна инициатива на ЕС би трябвало да се анализира от гледна точка на осигуряването на независим живот и пълноценно участие на хората с увреждания, както и премахване на пречките и преградите. Това схващане следва да даде отражение върху действащите разпоредби на ЕС, някои от които са конкретно посочени в декларацията за компетентност.

4.2

ЕИСК счита, че вътрешният пазар следва да се развива така, че да се гарантира включването на аспекта, свързан с уврежданията, както и на стандартизацията и хармонизацията на достъпността като начин за неговото модернизиране и превръщането му в по-конкурентоспособен и приобщаващ в контекста на глобалната икономика. Съществува икономика, насочена към хората с увреждания.

4.3

ЕИСК призовава за създаването на програма на ЕС, основана на два фактора:

4.4

ЕИСК е убеден, че достъпността е основно право, което изисква специфична политическа програма и призовава ЕК да представи предложение за програма относно правата, свързани с достъпността, във връзка с разработването на своите политики.

4.5

ЕИСК призовава да се извърши анализ на следните области от гледна точка на достъпността като право на човека:

4.6

ЕИСК призовава да се разработят конкретни действия от гледна точка на достъпността като право на човека в следните области: предотвратяване на последиците от икономическата криза върху стандартите за достъпност и самостоятелния живот на хората с увреждания; предоставяне на достъп до образование (9); програма за достъп до социални и културни права (10) (социални връзки, отдих, туризъм); международно сътрудничество, финансово-търговски споразумения и позицията на ЕС в области като действията при природни бедствия и сътрудничеството за развитие, Целите на хилядолетието за развитие, лицата, търсещи убежище, както и спрямо ООН и МВФ; използване на програмата „Хоризонт 2020“ по отношение на научноизследователската дейност; достъп до жилищно настаняване, включително държавно; спорт — като начин за социално приобщаване, включително достъп до сгради, помещения, програми и др.

4.7

Приобщаването може да се постигне, наред с другото, чрез колективни действия на всички заинтересовани страни в редица сфери, свързани с основните права:

4.8

ЕИСК призовава за развиването и укрепването на включването на стратегия за стандартизация и достъпност в развитието на технологиите.

4.9

ЕИСК отбелязва, че достъпността ще даде възможност за развиване на дейност в нови сектори, изискващи нови умения, особено в сектора на ИКТ. Хората с увреждания следва да могат да преодолеят цифровото разделение с помощта на целенасочени политики на ЕС.

4.10

ЕИСК е убеден в необходимостта от изграждане на капацитет на всички заинтересовани страни: публичните органи, частните предприятия, гражданското общество и организациите на хората с увреждания. Особено внимание трябва да се обърне на МСП.

4.11

ЕИСК призовава ЕК да изпълни отдавна поетия от нея ангажимент и да представи правнообвързващ европейски акт относно достъпността.

4.12

ЕИСК подкрепя представянето на предложението относно достъпността на уебсайтовете на органите от обществения сектор и отново отправя препоръките си, формулирани в неговото становище относно достъпността на уебсайтовете на органите от обществения сектор (11):

4.13

ЕИСК приветства включването на критериите за достъпност и обвързването с предварителни условия по отношение на хората с увреждания в регламентите относно структурните фондове и в други области като транспорта и правата на пътниците.

4.14

ЕИСК счита, че срещата на държавните глави на страните от ЕС по въпросите, свързани с хората с увреждания и срещата на генералните дирекции на Европейската комисия относно прилагането на КПХУ на ООН, би трябвало да се провеждат периодично, както е обявено, с участието на представители на Европейското движение на хората с увреждания с цел политически мониторинг и насърчаване на прилагането на КПХУ на ООН, включително разпоредбите относно достъпността.

4.15

ЕИСК отбелязва, че въпреки че предоставяното финансиране за осигуряване на достъпност очевидно не е достатъчно, включването на достъпността като критерий в действащите системи за финансиране би довело до някои подобрения в тази област. Това се отнася за структурните фондове, пакета за социалните инвестиции, бъдещото групово освобождаване относно държавната помощ в сферата на заетостта, насоките за ТЕN-Т.

4.16

Освен това ЕИСК е убеден, че трябва да се увеличи достъпът до средствата за масова информация и че нуждите на хората с увреждания трябва да намерят по-голямо отражение в този вид медии.

5.1

ЕИСК призовава за изготвянето на стратегия за повишаване на възможностите на гражданите да упражняват правата си като основен начин да се гарантира пълното прилагане на достъпността. Необходими са кампании за повишаване на осведомеността и хората с увреждания, както и всички останали граждани, трябва да бъдат обучавани по отношение на правата им във връзка с достъпността.

5.2

ЕИСК изразява съжаление във връзка с липсата на показатели и призовава Евростат да изготви стратегия за разработване на конкретни показатели въз основа на Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека и проекта на Обща бележка към член 9 на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания.

5.3

ЕИСК призовава за включването на стандарти за ясни критерии за достъпност и механизми за мониторинг (застроена среда, инфраструктура, модерни ИКТ, наред с другото и операционни системи за таблети и смартфони и мандат 376 на ЕК относно изискванията за достъпност на ИКТ продуктите и услугите). Хората с увреждания би трябвало да могат да участват пълноценно на всички етапи на разработването на стандартите.

5.4

ЕИСК смята, че трябва да бъдат създадени солидни механизми за привеждане в изпълнение, тъй като те понастоящем липсват в Европа.

5.5

ЕИСК изтъква необходимостта от използване на механизмите за мониторинг, включени в бъдещия Регламент за общоприложими разпоредби за структурни фондове, за да се гарантира, че обвързването с предварителни условия по отношение на хората с увреждания се спазва и че социалните партньори и организациите на хората с увреждания участват пълноценно в мониторинга.

5.6

ЕИСК смята, че европейската и националните образователни стратегии би трябвало да включват достъпността за хората с увреждания в учебните програми, преподавани в училищата и университетите.

5.7

ЕИСК потвърждава отново ангажимента, поет в предходни становища, за създаването на координационен комитет за мониторинг на прилагането на КПХУ на ООН в рамките на своите дейности като политически орган.

5.8

Трябва да се насърчи европейска система за механизми за сертифициране на достъпността. Следва да бъдат привлечени за участие организациите на хората с увреждания.

5.9

Аспектът, свързан с достъпността, следва да се включи в правните и политическите оценки на въздействието. Би трябвало да се установят инструменти за насърчаване на това включване по унифициран начин във всички държави членки.

5.10

ЕИСК призовава прилагането на европейската стратегия за хората с увреждания от институциите на ЕС (включително и от ЕИСК) да бъде наблюдавано и би искал да посочи, че трябва да се гарантира достъпността на сградите, на политиките за наемане на работа и на информацията (физическа или електронна). В прегледа на стратегията през 2015 г. би трябвало да се отдели особено внимание на тази област на политиката.

(a)

се ползват с достъп до културни материали в достъпен за тях формат;

(б)

се ползват с достъп до телевизионни програми, филми, театрални спектакли и други културни прояви, в достъпен за тях формат;

(в)

се ползват с достъп до културни представления или услуги, като напр. театри, музеи, кина, библиотеки и туристически услуги, както и, доколкото е възможно, с достъп до паметници и обекти от национално културно значение.

11.6.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 177/24

1.1

Много граждани в Европейския съюз, в различна степен в зависимост от държавите членки, изпитват сериозни икономически трудности, свързани с достъпа до основни услуги, сред които услуги в областта на жилищното настаняване, енергетиката, електронните комуникации, транспорта, водоснабдяването, здравеопазването и социалните услуги.

1.2

Високата степен на достъпност на услугите от общ икономически интерес (УОИИ) обаче представлява една от общите ценности (т.е. ценностите, към които се придържа всяка държава — членка на ЕС), включени в Протокол № 26 относно услугите от общ икономически интерес (приложен към Договорите), които Съюзът и държавите членки, съобразно своите правомощия, трябва да вземат изцяло предвид при изпълнението на всички свързани с тях политики.

1.3

При все това на равнището на Общността не съществува единно определение или подход по отношение на достъпа или икономическата достъпност на дадена услуга от общ икономически интерес, и няма инструмент, с който да бъде измерена достъпността, като се има предвид, че държавите членки, в своите правомощия за създаване на УОИИ, разполагат с голяма свобода на преценка при въвеждането им.

1.4

По тази причина ЕИСК предлага Европейският съюз да изясни, от една страна, понятието за всеобща достъпност на УОИИ и да го адаптира към изискванията на Договора от Лисабон (Протокол № 26), както и към Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания, и, от друга страна, да въведе законодателни мерки във вторичното право, като задължи държавите членки:

1.5

Включването в европейския семестър на важни данни за УОИ — при пълно зачитане на отговорностите и правомощията на държавите членки — е условие за укрепването на социалното измерение на ЕС и на неговия пазар, особено в периоди на криза.

2.1

Що се отнася до услугите от общ интерес (УОИ), независимо дали са от икономически (УОИИ) или нестопански (НСУОИ) характер, следва да се гарантира достъпът на всеки жител на съответната страна до тези услуги и до защитата на основните права. Те са тясно свързани с целта за икономическо, социално и териториално сближаване, преследвана от Европейския съюз.

2.1.1

Държавите членки разполагат с големи правомощия за преценка при определянето, организирането и финансирането на услугите от общ интерес чрез и въз основа на социални и граждански действия, които отговарят на нуждите на потребителите. Що се отнася до УОИИ, тези услуги се основават на логиката на пазара и се подчиняват на правилата на ЕС относно конкуренцията и вътрешния пазар, освен ако тези правила не представляват пречка за изпълнението на техните конкретни задачи. НСУОИ по дефиниция не са обвързани с логиката на пазара и са от изключителната компетентност на държавите членки, въз основа на член 2 от Протокол 26.

2.1.2

„Съюзът признава и зачита достъпа до услугите от общ икономически интерес (...) в съответствие с Договорите“, се посочва в Хартата на основните права, приложена към Договора от Лисабон, в която се упоменава изрично, че за основа в тази област служат националните законодателства и практики. Като цяло Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания, подписана от Европейския съюз, установява минимални стандарти за защита и гарантиране на пълна гама граждански, политически, социални и икономически права, с които се ползват хората с увреждания. Сред тези права е и достъпът до УОИИ.

2.1.3

Много държави членки свързват правото на достъп с условието за предоставяне на дадена услуга „при икономически приемливи за всички условия“ и за да постигнат това, прилагат — в различна степен — индивидуални и колективни програми за социално подпомагане.

2.2

Липсата на достъп до УОИИ може да зависи от различни фактори: много разнообразния национален исторически контекст с различаващи се в отделните държави членки социални модели и услуги. Причината може да бъде също и икономическа (недостъпна цена на услугата), географска (услугата не се предлага в определена област), социална (неравно третиране), физическа (при увреждания) или неадаптираност към нуждите и/или развитието на технологиите (непригодност/недостатъчно ниво на качество и/или на безопасност).

2.3

По отношение на УОИИ, високото ниво на качеството, безопасността и достъпността, равното третиране, както и насърчаването на достъпа за всички и на правата на ползвателите представляват шест от четиринайсетте общи ценности, включени в Протокол № 26 относно УОИ (приложен към договорите от Лисабон, ДЕС и ДФЕС), които Съюзът и държавите членки следва, в рамките на съответните си правомощия и в рамките на обхвата на договорите, изцяло да вземат под внимание при изпълнението на всички свои политики, свързани с услугите от общ икономически интерес, по смисъла на член 14 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

2.3.1

Тези четиринайсет ценности, подредени в три групи, са до такава степен взаимно зависими във и между групите, че не е възможно да се подредят по приоритет.

2.3.2

Така например дори и дадена УОИИ да е напълно достъпна, тя няма да отговаря на изискванията на Протокол № 26, ако не е с гарантирано високо качество или безопасност, или ако не е всеобщо достъпна за гражданите на съответната държава, а също и ако на национално равнище не се вземат предвид разликите в географско, социално и културно отношение, или ако например национален орган не дава възможност за дадена УОИИ, докато по силата на националното законодателство или на националните практики регионален или местен орган има право да предоставя тази услуга, с което се накърняват неговата основна роля и голямата му свобода на преценка.

2.4

Що се отнася до УОИИ, разпоредбите на горепосочения протокол са изрично „тълкувателни“ по отношение на четиринайсетте общи ценности на Съюза. По-скоро относителното формулиране на някои ценности, особено относно високото равнище на качество, безопасност или достъпност или насърчаването на достъпа за всички и на правата на ползвателите, повдига много въпроси в правно отношение или относно задължителния им характер и относно последиците от тези разпоредби. Отговорът на тези въпроси обаче, при всички тълкувания — включително и при член 1 от Протокол № 26 — е прост и очевиден, а именно същият като при тълкувания тук член: в случая съответният национален, регионален или местен орган на властта, в рамките на своите правомощия да създава УОИИ, разполага с голяма свобода на преценка за определяне на различните договорености за всяка УОИИ.

3.1

На равнище на Общността не съществува единно определение или подход по отношение на достъпа или икономическата достъпност на дадена услуга от общ интерес, както и няма инструмент, с който тя да бъде измерена. Достъпността често зависи от субективното възприятие на потребителя за това колко струва услугата и какво допринася за благосъстоянието на гражданите.

3.2

По принцип достъпността на една услуга трябва да позволява на всеки гражданин да „може лесно да заплаща за услугата“ (Зелена книга за развитието на единния пазар на пощенските услуги) (1).

3.3

Дадена услуга е изцяло достъпна, ако се предлага безплатно на гражданите, като например в някои градове или региони, които предлагат безплатен градски транспорт.

3.4

За да подчертае сложността, трудностите и различията при практическото прилагане на достъпността, ЕИСК обобщава по-нататък като примери съответните тълкувания, прилагани в областта на жилищното настаняване, далекосъобщенията, електроенергията и природния газ. Освен това ЕИСК подчертава, че в много държави членки достъпът до здравно обслужване е поставен под въпрос във връзка с доходите на лицата, които се отказват от лечение поради липса на достатъчно средства. В доклада от 2009 г. за прилагането на стратегията на Съюза „Солидарност в здравеопазването: намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването в ЕС“ се отбелязва тясната връзка между материалните лишения и произтичащите от тях здравни проблеми.

3.5

Изискването за ценова достъпност е въведено в законодателството относно либерализацията на мрежовите индустрии като неразделна част от универсалната услуга на далекосъобщенията, електроенергията и пощенските услуги и в тясна свръзка с целта за социално и териториално сближаване, преследвана от Съюза.

3.6

Подходът на Общността се основава върху две определения за ценовата достъпност: едното е с универсално измерение, а другото се отнася само до населението с ниски доходи, лица в неравностойно положение или уязвими лица, като хората с увреждания или лица със специфични социални потребности. Второто определение има смисъл, единствено ако има за цел „насърчаването на универсалния достъп“ съгласно Протокол 26.

3.7

Следва обаче да се отбележи, че независимо от факта, че достъпността се е превърнала в обща ценност на Европейския съюз и следователно трябва задължително да се спазва от държавите членки, цените, като например тези на енергията, на услугите за роуминг на мобилните комуникации, на транспорта или цените и наемите на жилищата продължават да бъдат несъразмерни в сравнение с доходите, с които разполага все по-голяма част от населението. Освен това определенията за достъпност, срещащи се в различните законодателни актове на Общността, които ЕИСК посочва по-долу като примери без претенция за изчерпателност, се различават значително и най-вече остават твърде приблизителни.

3.8

3.8.1

Анкетата относно бюджета на домакинствата (ЕU-SILC), проведена във всички държави членки, определя максималното икономическо натоварване за жилище на 40 % от наличните доходи на домакинството. Над този праг цената на жилището трябва да се смята за недостъпна.

3.8.2

Държавите членки участват по много различни начини и в много различна степен във функционирането на своите пазари на жилища, с цел да се даде възможност на всеки гражданин да има достъп до прилично жилище на достъпна цена, ако е необходимо посредством помощ за жилищно настаняване. Голяма част от държавите членки са установили механизми за социални помощи или данъчни облекчения с цел да повлияят на това основно перо от задължителните разходи на домакинствата и предоставят финансова подкрепа за успоредно предлагане на т.нар. „социални жилища“, в допълнение към спонтанното предлагане на частния пазар.

3.8.3

Социалното жилищно настаняване е отговор на публичните власти на незадоволените от пазара нужди от жилища, като целта е да се гарантира за всички достъп до прилично жилище на достъпна цена или с достъпен наем. 25 милиона европейски домакинства са настанени в социални жилища.

3.8.4

Въпреки тези механизми за редица граждани в Европейския съюз достъпът до прилично жилище вече не е финансово възможен. През 2011 г. 15 % от населението на Европа живее в пренаселени или неподходящи жилища, а 17 % от домакинствата посочват, че разходите за жилище надвишават наличните им доходи (2).

3.8.5

С решението си от 20 декември 2011 г. относно прилагането на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес, Комисията ограничава предоставянето на субсидирани социални жилища само до лицата или социалните групи в неравностойно положение, ясно идентифицирани като такива, които поради ограничена платежоспособност не са в състояние да намерят жилище при пазарни условия. Това поражда въпроси по отношение на ценностите, посочени в Протокол 26.

3.9

3.9.1

Ако вътрешният пазар и свободната конкуренция имат принос за намаляване на единичните цени на далекосъобщенията, това намаление се дължи също — поне отчасти — на технологичното развитие и на определянето от страна на институциите на ЕС на тавани за цените на мобилните комуникации в роуминг.

3.9.2

В законодателството в областта на далекосъобщенията (3) се посочва, че достъпността е свързана с „достъпната съобразно специфичните национални условия цена“ при използването на телефонни услуги и способността на потребителите да контролират разходите си. В Методическата бележка на Европейската комисия за хоризонталната оценка на УОИИ (4) планираният показател включва „цената на услугите спрямо дохода на потребители с ниски/средни доходи (за различни равнища на доходи)“.

3.10

3.10.1

В областта на електроенергията и природния газ Комисията счита, че субсидии или правила, насочени към намаляване на цените на енергията като цяло, ограничават стимулите за енергоефективно поведение, не са конкретно насочени към най-нуждаещите се и могат да доведат до изкривяване на условията на конкуренция. (5)

3.10.2

Ето защо държавите членки се приканват да предприемат мерки за осигуряване на подходяща защита на уязвимите потребители (6). Директни субсидии за даден потребител от страна на публичен орган се допускат само ако понятието „енергийна бедност“ е ясно определено и в случай че уязвимите лица са ясно идентифицирани на национално равнище. За потребителите, които изпитват финансови затруднения, електрозахранването трябва да бъде поддържано за определен период, дори и в случай на неплащане.

3.10.3

Следва да се отбележи, че понятието „енергийна бедност“ се отнася само за секторите на електроенергията и природния газ и не включва други горива, използвани по-специално за централно отопление.

3.10.4

Енергийната политика на ЕС цели намаляването на енергийното потребление чрез подкрепа на мерки за енергийна ефективност или топлоизолация на жилищата, с цел да се увеличи икономическата достъпност на енергийните услуги. Подобряването на енергийните характеристики обаче изисква значителни инвестиции, чиято икономическа възвръщаемост чрез намаляване на енергийните разходи ще се осъществи единствено в дългосрочен план. В своето становище по собствена инициатива „Към координирани европейски действия за превенция и борба с енергийната бедност“ (CESE 2517/2013) ЕИСК прави конкретни предложения в тази сфера.

4.1

През 2004 г., в рамките на оценката на изпълнението на УОИИ в областта на мрежовите индустрии, Комисията измери достъпността на цените, прилагани от тези мрежи, чрез показател, базиращ се на процента от годишния доход, който потребителят следва да отдели годишно, за да си набави определена кошница от услуги.

4.2

Проучването на Евробарометър относно удовлетвореността на гражданите на ЕС от услугите в областта на мрежовите индустрии предоставя само субективна оценка относно достъпността на тези услуги и може да се приеме най-много като показател за една обща тенденция.

4.3

Не съществуват официални критерии на Общността за определяне на икономическата достъпност на УОИИ. Текстовете на ЕС по-скоро се занимават с принципи и с хармонизирани правила за фиксиране на цени, „ориентирани към разходите“ или „повече в съответствие с разходите“, или към „възстановяване на разходите“ (както налага Рамковата директива за водите), като същевременно се гарантира предоставянето на услугите на цялото население.

4.4

Тарифите, ориентирани към разходите обаче, дори и без марж на печалба за доставчика, не са еднозначни с икономическа достъпност и не гарантират достъпа за всички до услуги на достъпни цени.

4.5

Според Зелената книга относно услугите от общ интерес от 2003 г. държавите членки трябва да дефинират някои от критериите, които да се прилагат, с цел да се определи достъпността на дадена услуга. Те трябва да следят за това, установените критерии да дават представа за спазването на цял пакет от права на потребителите и ползвателите, например достъпността на УОИИ за хората с увреждания, като установят механизъм за контрол на цените и/или предоставят субсидии на съответните лица. Тези критерии могат да бъдат обвързани например с цената на потребителската кошница от основни услуги, която трябва да бъде определена на равнище на държавите членки, чиято максимална цена (степента на натоварване) се фиксира в съответствие с това, което се счита за приемливо спрямо дохода, с който разполагат най-уязвимите граждани.

5.1

Според посоченото в Зелената книга относно УОИ, „когато е налице ефективна конкуренция, пазарните механизми могат да гарантират предоставянето на достъпни услуги с подходящо качество, което значително намалява необходимостта от регулаторна намеса“.

5.2

Вследствие на новия контекст във връзка с Договорите, в своето съобщение „Рамка за качеството за услугите от общ интерес в Европа“ (COM(2011) 900 final) Европейската комисия посочва обаче, че смята посредством единна рамка за качеството да следи „през следващите години регулаторната среда на равнище ЕС да продължава да укрепва социалното измерение на единния пазар, да отчита по-добре специфичното естество на тези услуги и да отговоря на предизвикателството те да се предоставят по начин, който включва признатите в Протокол № 26 ценности на качество, безопасност и достъпност, равно третиране, универсален достъп и права на потребителите“.

5.3

Наред с другите задължения за обществени услуги съгласно законодателството на ЕС фигурират и достъпът и достъпността за всички потребители, като съществуват специфични разпоредби относно уязвимите потребители или хората с увреждания.

5.4

В светлината на гореизложеното Комисията трябва, от една страна, да координира по-добре собствените си служби и да създаде истински статистически инструмент посредством съпоставянето на данните и тяхното консолидиране (при стриктно спазване на конфиденциалността им). След това тя ще трябва да изясни понятието за достъпност на УОИИ за всички и да го адаптира към изискванията на Договора от Лисабон (Протокол № 26), както и към Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания, като същевременно предложи законодателни мерки във вторичното право, включващи това задължение за държавите членки:

5.5

Включването в европейския семестър на важни данни за УОИ — при пълно зачитане на отговорностите и правомощията на държавите членки — е условие за укрепването на социалното измерение на ЕС и на неговия пазар, особено в периоди на криза.

11.6.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 177/32

1.1

ЕИСК приветства специалното внимание, отдадено на изготвянето на стратегия на Европейския съюз за региона на Адриатическо и Йонийско море (EUSAIR), за да се подпомагат сближаването и конкурентоспособността с оглед на предизвикателствата, които не могат да бъдат разрешени задоволително от отделни региони или страни с обичайните средства.

1.2

ЕИСК отбелязва, че в документа за обсъждане не е упомената стратегическата стойност на Средиземноморското сътрудничество. ЕИСК би искал да подчертае, че Адриатическо-Йонийското регионално сътрудничество е от основно значение както за подпомагането на страните от Западните Балкани в процеса на предприсъединяване и за укрепване на връзките с Дунавския и Балтийския макрорегиони, така и за разглеждането на Адриатическия и Йонийския район като функционална зона в Средиземноморския басейн.

1.3

ЕИСК счита, че в рамките на EUSAIR трябва да се приеме цялостна програма, съдържаща списък от насочени към практиката проекти и схеми. Стратегията следва да се възползва от най-добрите практики, които се разработени в други макрорегионални стратегии (Балтийско море, река Дунав и Атлантическия океан), Съюза за Средиземноморието (1), стратегията „Европа 2020“, съществуващите програми на ЕС и мерките за финансиране (2) и инициативи на ЕС като INTERACT за предоставяне на техническа помощ и обучение (3). Тя следва също така да бъде оперативно свързана с други политики на ЕС, като например политиката на сближаване, общата селскостопанска политика и общата политика в областта на рибарството, Механизма за свързване на Европа, трансевропейските транспортни и енергийни мрежи, „Хоризонт 2020“, Програмата в областта на цифровите технологии, програмата COSME, интегрираната морска политика и политиката за Обща европейска система за убежище (ОЕСУ) (4). Резултатът следва да бъде практически списък от мерки, програми и схеми, с които да се осигури по-голямо сближаване за хората в региона.

1.4

ЕИСК отбелязва пълното отсъствие на частния сектор от документа за обсъждане и подчертава важната роля на този сектор като двигател на растежа и заетостта. Комитетът изтъква необходимостта както частният сектор, така и заинтересованите страни от гражданското общество да участват по-активно в изготвянето и осъществяването на стратегията EUSAIR. Настоятелно се препоръчва да се използва по-добре потенциалът на частния сектор за привличане на инвестиции (както местни, така и международни) и за създаване на възможности за бизнес.

1.5

ЕИСК счита, че на стратегията следва да се придаде по-силно изразено социално измерение, с цел по-добре да се подкрепя приобщаващият растеж в региона на Адриатическо и Йонийско море. От съществено значение е също в социалния диалог да бъдат включвани представители на „изключени“ социални групи, като например мигрантски общности, хора с увреждания и организации на жените, както и да се оказва пълна подкрепа на политиката на ЕС, насочена към предотвратяване на дискриминацията въз основа на расов признак или етнически произход, увреждане, възраст, сексуална ориентация или полова принадлежност.

1.6

ЕИСК изразява съжаление, че в документа за обсъждане не се подхожда по адекватен начин към въпросите, свързани с незаконните и нелегалните миграционни потоци. ЕС трябва да посвети повече усилия, за да помогне региона на Адриатическо и Йонийско море да се справи с предизвикателството на миграцията и интегрирането на имигрантите в обществото.

1.7

ЕИСК счита, че опазването на обществения ред и сигурността са от голямо значение за напредъка и просперитета на региона на Адриатическо и Йонийско море, и призовава Съвета да увеличи бюджета и правомощията на агенция FRONTEX (5).

1.8

Въпреки че през последните години в тази зона на сътрудничество бяха реализирани няколко партньорски инициативи и проекти, свързани с макрорегионалните въпроси („Адриатически еврорегион“, „Форум на Адриатическите и Йонийските търговски палати“, „Форум на Адриатическите и Йонийските градове“, Uniadrion и др.), ЕИСК посочва също, че изготвянето на тази стратегия отне много време, макар че обсъждането на „Адриатическо-Йонийската инициатива“ започна още през октомври 1999 г. по искане на италианското правителство, а нейното начало беше положено официално през май 2000 г. с Декларацията от Анкона. След цялото това забавяне сроковете за окончателното одобряване бяха скъсени внезапно и това изключително много затрудни членовете на ЕИСК в работата им по определяне на позицията на Комитета.

2.1

Първото усилие, насочено към установяване на сътрудничество в региона на Адриатическо и Йонийско море, беше Пактът за стабилност за Югоизточна Европа, приет през 1999 г. Това беше рамка, насочена към укрепване на мира, демокрацията, правата на човека и икономиката в държавите от Югоизточна Европа през периода 1999 — 2008 г. В рамките на тази инициатива, както и на срещата на върха на ЕС, проведена в Тампере, Финландия през октомври 1999 г., италианското правителство представи Адриатическо-Йонийската инициатива, която беше официално създадена в Анкона (Италия) през май 2000 г. чрез подписването на Декларацията от Анкона. Тази декларация представлява „политика от основополагащо значение“ за укрепване на адриатическото и йонийското териториално сътрудничество и за насърчаване на политическата и икономическата стабилност, като по този начин се създава стабилна основа за процеса на европейска интеграция. Подписана първоначално от министрите на външните работи на Албания, Босна и Херцеговина, Гърция, Италия, Словения и Хърватия, впоследствие към инициативата се присъедини и федеративният съюз на Сърбия и Черна гора.

2.1.1

Във връзка с Декларацията от Анкона редица мрежи за институционално сътрудничество започнаха активна работа в подкрепа на сближаването и конкурентоспособността в Адриатическия и Йонийския регион: Адриатическият и Йонийският еврорегион, Форумът на Адриатическите и Йонийските градове, Форумът на Адриатическите и Йонийските търговски палати, Uniadrion и Адриатическо-Йонийската инициатива.

2.2

На 19 ноември 2012 г. по време на министерската среща между Комисията и министрите на външните работи от региона на Адриатическо и Йонийско море бяха приети следните решения:

2.3

След решението на Европейския съвет от 14 декември 2012 г. (8) за създаване на нова макрорегионалната стратегия за региона на Адриатическо и Йонийско море преди края на 2014 г. и с цел да се спази полученият мандат службите на Комисията ще започнат изготвянето на съобщение и план за действие, които следва да бъдат одобрени до края на италианското председателство.

2.4

На 22 октомври 2013 г. Съветът за първи път прие стратегически критерии за основните характеристики на макрорегионалните стратегии, а именно:

2.5

В засегнатите държави е налице силна политическата ангажираност със Стратегията за региона на Адриатическо и Йонийско море, както и добра осведоменост за нея, като за самия ЕС тя представлява не само предизвикателство, но и голяма възможност. Стратегията има за задача да „свързва и защитава“. Тя ще подкрепи сближаването отвъд границите на ЕС в област, която е изключително важна за стабилността на континента.

2.6

В политическите и техническите си аспекти Стратегията за региона на Адриатическо и Йонийско море се допълва със стратегиите за Дунавския макрорегион (който включва няколко държави, участващи и в Стратегията за региона на Адриатическо и Йонийско море) и за Балтийския макрорегион.

2.7

Регионът на Адриатическо и Йонийско море се сблъсква с редица сериозни предизвикателства, като например екологичните и свързаните с околната среда въпроси, неефективните транспортни връзки и неадекватното сътрудничество за насърчаване на сближаването, конкурентоспособността и иновациите. Един от ключовите фактори за успешното справяне с тези проблеми е укрепването на съвременната бизнес културата и по-доброто развитие на малките и средните предприятия (МСП) в региона чрез насърчаване на сътрудничеството между тях и трансфер на най-добри практики.

2.8

Стратегия, основана на макрорегионален подход, може да даде ценен тласък за оказване на подкрепа за интеграцията на балканските и източноевропейските страни в Европа, за насърчаване на интегрирани политики за развитие и по-добро използване на европейските и националните средства, както и за укрепване на обмена и партньорствата между гражданските общества в участващите страни.

2.8.1

Макрорегионалното сътрудничество улеснява напредъка към привеждането в съответствие със стандартите на ЕС — „достиженията на правото на Общността“, като по този начин оказва положително въздействие върху процеса на интеграцията към Европа и стабилността на държавите от региона на Адриатическо и Йонийско море, както и на регионално равнище. Освен това една макрорегионална стратегия е от съществено значение за насърчаване на сближаването и социално-икономическата интеграция между териториите.

2.8.2

Всеки ефективен макрорегионален подход за засилване на синергиите между различните политики на ЕС и координиране на усилията на широк кръг от заинтересовани страни в региона на Адриатическо и Йонийско море следва да се основава на „правилото за трите ДА“: повече допълнително финансиране, по-голяма координация между институциите и повече нови проекти. В това отношение на частния сектор следва да се определи по-важна роля.

2.8.3

Една добре структурирана макрорегионална стратегия може да установи обща европейска рамка за насърчаване на културното обогатяване и оправомощаване на националните граждански общества на регионално равнище. Това е особено важно за региони като Източна Европа или Балканите, където укрепването на демократичните практики върви ръка за ръка с развитието на процъфтяваща и динамична обществена сфера.

2.8.4

Една макрорегионална стратегия може да предостави възможност за планиране на развитието на инфраструктурата на транснационално географско равнище, като насърчава развитието на мрежи за ИКТ, магистрали, железопътни линии и пристанища, осигурявайки по този начин териториално сближаване и конкурентоспособност без бариери или затруднения.

2.9

Въпреки бавното започване на този проект, неотдавна той беше обявен за спешен и последните етапи бяха съкратени в ущърб на крайния резултат.

3.1

В рамките на EUSAIR Йонийско море представлява общ и централен фактор. Стратегията следва да бъде насочена към области от взаимен регионален интерес с голямо значение за страните от региона на Адриатическо и Йонийско море и да дава яснота по всички практически въпроси (основни стълбове, управление и др.). Приоритетните области и целите на плана за действие следва да се разработят от правителствата и представителите на социалните партньори като споделени стремежи и устойчиви решения на общите предизвикателства, като се обръща специално внимание на инвестициите в крайбрежните райони и мореплаването с цел създаване на растеж и заетост.

3.2

Основната цел на EUSAIR е да насърчава устойчивия икономически и социален просперитет на региона на Адриатическо и Йонийско море чрез растеж и създаване на работни места, като повишава неговата привлекателност, подобрява конкурентоспособността и свързаността му и същевременно опазва околната среда във вътрешните зони, крайбрежните и морските екосистеми.

3.3

Тази цел ще бъде постигната посредством осъществяването на дейности, извършвани в съответствие с четири тематични стълба (9): създаване на стимули за иновативен растеж в крайбрежните райони и мореплаването; изграждане на връзки в региона; опазване, защита и подобряване на качеството на околната среда и повишаване на привлекателността на региона.

3.3.1

Първи стълб: създаване на стимули за иновативен растеж в крайбрежните райони и мореплаването. Рибарството (10) е много важна икономическа дейност за Адриатическо-Йонийските крайбрежни райони и тяхното население. Основната цел на този стълб е да се разработи мощен, висококачествен сектор на рибарството и аквакултурата, който да бъде устойчив в екологично и икономическо отношение и да създава нови работни места.

3.3.2

Втори стълб: изграждане на връзки в региона. Регионът е разположен в много важно геостратегическо пространство по северната, южната, източната и западната ос на Европа. В Адриатическо и Йонийско море се кръстосват важни потоци от стоки, пътници и енергия. От този кръстопът зависят в голяма степен вносът и износът на няколко европейски страни. Адриатическите морски магистрали ще бъдат жизнеспособна, надеждна и конкурентна транспортна услуга за превоз на стоки и пътници. С всяка година преминават все повече пътнически кораби и нараства превозът на нефт и газ. За съжаление, освен за търговски морски превози Адриатическо и Йонийско море се използват и от престъпните мрежи, занимаващи се с нелегален трафик.

3.3.3

Трети стълб: опазване, защита и подобряване на качеството на околната среда. Крайбрежната и морската среда на Адриатическо и Йонийско море съдържат огромно разнообразие на местообитания и биологични видове. Поради комбинираното въздействие на силния антропогенен натиск и топографските характеристики тези местообитания са изложени на голям риск от замърсяване. Сътрудничеството между крайбрежните заинтересовани страни се осъществява съгласно регулаторните рамки на Рамковата директива за морската стратегия, Конвенцията от Барселона и протоколите към нея, а също и на Съвместната комисия за опазване на Адриатическо море и неговите крайбрежни зони. Както речните води, така и морският транспорт оказват съществено въздействие върху Адриатическо море.

3.3.4

Четвърти стълб: повишаване на привлекателността на региона. Туристическият сектор е икономически значим, тъй като е една от основните и бързоразвиващи се дейности в района. В много случаи той е гръбнакът на икономиката на крайбрежните региони и, във все по-голяма степен, и на вътрешността на страната. Силен потенциал за растеж показва дори само секторът на туристическите пътувания по море. През последните 10 години търсенето на туристически пътувания по море нарасна приблизително два пъти в световен мащаб. Това намери отражение в Адриатическия и Йонийския район, където вече се наблюдава бърз растеж. Освен това културното и археологичното наследство в региона представлява сериозен актив, който следва да се използва пълноценно. Новата макрорегионална стратегия следва да помогне на заинтересованите страни в областта на туризма да се справят с вътрешните и външните предизвикателства, като нарастващата конкуренция на други дестинации и сезонните колебания, и да навлязат на други пазари, които туристическата индустрия досега е пренебрегвала, като туристите с увреждания и възрастните туристи. Един макрорегионален подход към крайбрежните, морските и другите форми на туризъм би могъл да предостави стимул за подобряване на управлението и привличане на частни участници и международни финансови институции.

4.1

ЕИСК отбелязва, че осведомеността по различните въпроси е много различна сред хората от страните в региона. Изключително разнообразният опит, фактът, че участват четири държави — членки на ЕС, и четири държави, които не са членки на ЕС, както и много големите различия в равнището на информираност и развитие между всички тези страни изискват такава стратегия за региона, която да е съобразена по подходящ начин с разнообразния потенциал на всяка една територия.

4.1.1

Поради това е необходимо Комисията да допринесе за повишаване на информираността и осигуряване на прякото участие на частния сектор и на по-широките обществени организации. Във всички случаи това е голямо предизвикателство.

4.2

ЕИСК изразява принципно съгласие с документа за обсъждане, в който се анализират подробно основните елементи, които оказват подкрепа на интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж на региона на Адриатическо и Йонийско море. Четирите стълба представляват адекватно описание на основните проблема, предизвикателства и цели.

4.3

ЕИСК приветства усилията, положени за изготвянето на стратегия за Адриатическо и Йонийско море. В документа за обсъждане са установени слабостите, определени са синергиите и обща визия, както и са изложени редица предложения, които представляват солидна основа за разработване на стратегията, която включва набор от реалистични мерки и активното участие на всички заинтересовани страни.

4.3.1

ЕИСК смята, че макрорегионалните стратегии могат да изиграят ключова роля за страните в региона. Една добре обмислена стратегия може да осигури обща референтна рамка и да бъде разглеждана като начинание за повишаване на стабилността, което винаги е предпоставка за привличане на инвестиции от частния сектор от региона и извън него.

4.3.2

ЕИСК подкрепя приоритетите, за които е установено, че представляват силните страни на региона, като например значението му на основен център за движение на стоки, хора и енергия и неговите конкурентни предимства за „сини“ дейности и туризъм. Изглежда, че тези сектори могат да станат реални двигатели за инвестиции, растеж и заетост.

4.3.3

ЕИСК изразява също така съгласие с констатациите, направени в рамките на проекта за стратегия, потвърждаващи, че синергиите за сътрудничество в региона трябва да бъдат засилени. Ето защо ЕИСК счита, че в този план за действие следва да се подчертае важността от създаване на платформи за клъстери и мрежи, с цел участие в съвместни инициативи за справяне с общите слабости, и да се изготви обща визия за развитие на устойчиви и силно конкурентоспособни икономики в региона.

4.3.4

ЕИСК отбелязва, че в документа не са разгледани по подходящ начин някои важни аспекти, свързани с териториалното, социалното и икономическото сближаване.

4.3.5

ЕИСК препоръчва съответните въпроси като научните изследвания, иновациите, развитието на МСП и изграждането на капацитет да не се разглеждат само като трансверсални аспекти, а да се изведат на по-преден план, за да се превърнат в истинска движеща сила в подкрепа на регионалното сближаване и конкурентоспособност.

4.3.6

В документа за обсъждане не е упомената стратегическата стойност на Средиземноморското сътрудничество. Адриатическо-Йонийското регионално сътрудничество е от основно значение както за подпомагането на страните от Западните Балкани в процеса на предприсъединяване и за укрепване на връзките с Дунавския и Балтийския макрорегиони, така и за разглеждането на Адриатическия и Йонийския район като функционална зона в Средиземноморския басейн.

4.3.7

Не са разгледани по подходящ начин проблемите, свързани с незаконните миграционни потоци. По-специално поради участието на южните региони на Италия (Пулия, Базиликата, Калабрия и Сицилия) в Адриатическата и Йонийската стратегия е необходимо да се обърне по-голямо внимание на хуманитарните проблеми и на въпросите на безопасността, свързани с миграцията от страните от Северна Африка.

4.3.8

ЕИСК смята, че в настоящата си форма стратегията съдържа относително дълъг списък от проблемни области, структурни слабости и цели. Подробният списък не е от практическа полза и трябва да бъде съкратен, за да представлява лесно изпълним списък от реалистични мерки. Ето защо ЕИСК препоръчва съдържанието на стратегията да се ограничи до най-важните сфери на действие или дейностите да се приоритизират в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план, като се започне от най-важните въпроси.

4.3.9

ЕИСК счита, че в стратегията за региона на Адриатическо и Йонийско море следва да се включат в пълна степен всички заинтересовани страни, като правителствата, регионалните и местни власти, университетите, научноизследователските институти, предприятията от частния сектор и МСП, социалните партньори, неправителствените организации и гражданското общество, като доказателство, че стратегията се придържа към принципите на многостепенното управление и активното гражданско участие (11).

4.3.10

ЕИСК взема под внимание решенията на Съвета, според които една макрорегионална стратегия не бива да изисква допълнително финансиране, допълнителни нормативни разпоредби или нови управленски органи (принципът на трите „НЕ“), но счита, че е необходимо повече финансиране за техническа помощ, за да се гарантира успешното прилагане на стратегията в бъдеще.

4.3.11

ЕИСК счита също, че значителното финансиране, което вече е отпуснато от ЕС за регионални програми чрез структурните фондове, е подходящо средство, което трябва да се използва ефективно за прилагането на стратегията посредством по-добре координирани дейности, подчинени на единен стратегически подход.

5.1

Създаване на стимули за иновативен растеж в крайбрежните райони и мореплаването: ЕИСК отбелязва, че морето правилно е посочено като основен елемент, който може да допринесе за създаването на динамични икономически сектори в съответните страни и да даде на хората възможност да намерят добре платена работа. Той счита, че е от съществено значение да се разработят нови модели на планиране, които да са в състояние да осигурят интеграция и взаимно допълване на веригите за създаване на стойност на морската икономика („сини“ храни, „син“ туризъм, „синя“ промишленост, „синя“ логистика и „сини“ ресурси).

5.1.1

Стратегията правилно определя „сините“ дейности като сектори, върху които да се акцентира, като се има предвид, че аквакултурата е привлякла вече значителни инвестиции в големите държави в региона, които могат да служат за пример на други. Следователно ще се очаква нови инвестиции в съоръжения и допълнителни дейности да генерират бърза възвращаемост и по този начин да направят сектора по-привлекателен за финансиране чрез ЕИБ и частни чуждестранни и местни инвестиции.

5.1.2

ЕИСК изразява съгласие относно необходимостта от „бизнес култура за ефективно използване на ресурсите“ като средство за подобряване на практиките за управление в основните области на дейност. Страните от региона, по-специално страните, които не са членки на ЕС, са изправени пред ограничения и ограничителна бизнес философия и могат много да се възползват от тясно сътрудничество в приемането на нова бизнес култура. ЕИСК смята, че частните предприятия трябва да бъдат двигатели за успеха на това начинание.

5.1.3

ЕИСК препоръчва предложената идея за превръщането на този регион в център за „иновативни“ дейности да се разглежда като цел в много дългосрочен план. Понастоящем регионът има само ограничен капацитет. Следователно стратегията следва да има за цел изграждането на синергии и подобряването на инфраструктурата за обучение и образование, така че „сините“ дейности да се развият постепенно и да се намалят дисбалансите в търсенето и предлагането на квалифицирана работна ръка. ЕС с помощта на бизнес общността, социалните партньори и гражданското общество може да играе важна роля в трансфера и подкрепата на най-добрите практики и експертни познания в региона.

5.1.4

ЕИСК счита, че рибарството изпълнява важна социална и икономическа роля в Адриатическо и Йонийско море, но основната инфраструктура в някои страни е недостатъчна. Следователно за целите на плана за действие ситуацията следва да се проучи внимателно, за да се представи реалистичен план. Комитетът също така настоятелно призовава държавите, които не са членки на ЕС, да демонстрират по-голяма ангажираност по отношение на европейското законодателство в областта на рибарството.

5.2

Изграждане на връзки в региона: ЕИСК счита, че до момента има очевидна липса на ефективна и рентабилна свързаност между страните от региона, по-специално при задоволяването на енергийните нужди. Освен това транспортните и съобщителните връзки с вътрешността на континента и островите не са задоволителни. ЕИСК е съгласен, че е необходимо да се подобрят морските и въздушните връзки в региона и извън него, и поради това счита, че е от първостепенно значение морската стратегия за Адриатическо и Йонийско море (12), приета през ноември 2012 г., да се превърне в един от основните компоненти на EUSAIR, като по този начин се даде възможност за развитие на ефективна транспортна система, по-специално за връзка на районите анклави и на отдалечените райони.

5.2.1

ЕИСК подкрепя предложената морска магистрала за Адриатическо и Йонийско море, с която да се постигне по-добро управление на натовареността на пътната инфраструктура, да се намали разликата в конкурентоспособността между островите и вътрешните райони и да се подобрят връзките с други Средиземноморски транспортни коридори.

5.2.2

ЕИСК счита, че в документа за обсъждане не се поставя необходимият акцент върху въпросите, свързани с енергетиката, при положение че ЕС постоянно търси алтернативни източници на енергия и нови пътища към държавите износителки на нефт и газ. Изглежда се планира през региона на Адриатическо и Йонийско море да преминават големи нови тръбопроводи, свързващи Европа с производителите на енергия. Пример за това е споразумението между Азербайджан, Гърция и Италия относно Трансадриатическия газопровод (TAP).

5.2.3

ЕИСК смята, че предвид проблемите, свързани с трафика на наркотици и незаконната миграция, които характеризират района, регионът на Адриатическо и Йонийско море се нуждае от усъвършенстван модел за управление, ефективна система за контрол и по-тясно сътрудничество между регионалните и европейските власти. Ето защо ЕИСК призовава Европейския съвет да увеличи бюджета и правомощията на агенция FRONTEX.

5.3

Опазване, защита и подобряване на качеството на околната среда: в съответствие с взискателните екологични политики стратегията EUSAIR си постави амбициозни цели. ЕИСК приветства този подход, като се има предвид значението на биологичното разнообразие и наличието на местообитания, които са силно изложени на риск от замърсяване. Той подкрепя предложенията за по-тясно сътрудничество между крайбрежните държави в съответствие с регулаторните рамки на Рамковата директива за морската стратегия, Конвенцията от Барселона и Съвместната комисия за опазване на Адриатическо море и неговите крайбрежни райони. ЕИСК счита, че някои от страните в региона може да не са готови за една толкова амбициозна политика и ще се нуждаят от допълнително насърчаване, включващо евентуално финансиране за предприятията, предназначено за привеждане на тяхното производство в съответствие с екологичните стандарти.

5.3.1

ЕИСК счита, че основната област на действие в рамките на този стълб е изпълняването на разпоредбите на Рамковата директива за водите (13), насочена към намаляване на нитратните емисии с цел подобряване на морската среда.

5.3.2

Той подкрепя също приемането на усъвършенствани техники за управление на трафика, така че да се намали изхвърлянето на отпадъци и баласт в морето и да се насърчат проекти за управление на отпадъците, произвеждани в резултат на извършвани на сушата дейности в крайбрежните райони.

5.3.3

ЕИСК подкрепя прилагането на подходи за устройство на морската територия, защитените морски зони, „Натура 2000“ и интегрирано управление на крайбрежните зони.

5.3.4

ЕИСК отбелязва, че това изискване трябва да се спазва не само от държавите — членки на ЕС, но също така и най-вече от държавите, които не са членки на ЕС, с цел да се улесни тяхното влизане в Съюза.

5.3.5

ЕИСК смята също, че укрепването на сътрудничеството на всички равнища за обмен на най-добри практики между органите на защитените морски зони е ефективен начин за опазване на околната среда.

5.4.1

ЕИСК подкрепя категорично значението на туризма — дейност, която в бъдеще се очаква да отбележи допълнителен растеж (14) и да се превърне в основна икономическа дейност в крайбрежните региони. Туризмът привлича големите европейски предприятия, които инвестират в качествен туризъм и позволяват значителен ръст на туристическия поток. Той предоставя много икономически ползи, явява се двигател на растежа и създава добре платени работни места, особено за младите хора. Въпреки това, тъй като туризмът става интензивен, трябва да бъдат предвидени смекчаващи мерки за намаляване на евентуалните отрицателни въздействия върху крайбрежната и морската среда, от които той зависи в много голяма степен.

5.4.2

ЕИСК предлага туризмът да бъде обект на строги управленски практики с цел да стане по-екологосъобразен и по-приобщаващ. Комитетът би искал да подчертае, че бизнес общността, социалните партньори и гражданското общество могат да предложат безценна подкрепа в това отношение.

5.4.3

ЕИСК счита, че на сектора на туристическите пътувания по море следва да се предостави по-голяма роля и същевременно той да се управлява и интегрира по-добре в туристическия продукт. Комитетът би подкрепил по-силен фокус върху морския туризъм чрез нови политически инициативи и цели на стратегията „Европа 2020“ като част от опитите на Комисията за разработване на интегрирана стратегия за крайбрежния и морския туризъм.

5.4.4

ЕИСК би искал да препоръча интегриране в туристическите дейности на аспектите на културния и археологичния туризъм. Туризмът следва да бъдат диверсифициран с включването на други дейности като конференции, екотуризъм, селски туризъм, тематични продукти и маршрути, академични изследвания, стопанска дейност и творчески индустрии. ЕИСК категорично счита, че всички туристически дейности трябва да се ръководят от принципите на Универсалния дизайн.

5.4.5

ЕИСК счита, че макрорегионалната стратегия следва да помогне на заинтересованите страни в областта на туризма да се справят с вътрешните и външните предизвикателства, като нарастващата конкуренция на други дестинации и сезонните колебания, и да навлязат на други пазари, които туристическата индустрия досега е пренебрегвала, като туристите с увреждания и възрастните туристи, посредством възприемането на най-добрите практики за разработване на регионални планове за действие за интегрирано териториално развитие.

—

http://www.interact-eu.net/about_us/about_interact/22/2911;

—

http://www.interact-eu.net/ipvalencia/ipvalencia/117/619 (точка за контакт във връзка с INTERACT за Средиземноморието във Валенсия).

11.6.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 177/40

11.6.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 177/41

11.6.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 177/42

1.1

Финансовите референтни показатели играят ключова роля във финансовия сектор, както за ценообразуването при различни продукти, така и за правилното разпределение на риска и капитала. Поради това за ефикасното функциониране на финансовите пазари е от ключово значение референтните параметри да бъдат достоверни и надеждни.

1.2

Различните предполагаеми манипулации на референтните показатели отприщиха съмнения и несигурност по отношение на достоверността на референтните показатели в целия свят, подкопавайки целостта на системата и сигурността в търговията. Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) е загрижен за сериозността на последиците от това поведение. Манипулацията наистина може да причини значителни загуби за инвеститорите, нарушения в реалната икономика и, в по-общ план, да подкопае цялостното доверие в пазарите. Ето защо ЕИСК призовава и препоръчва приемането на предложените нови мерки да се извърши изключително спешно.

1.3

През април 2013 г. Обединеното кралство създаде Орган по финансовото поведение (Financial Conduct Authority — FCA), агенция за контрол на поведението на финансовите институции. FCA регулира дейностите за изчисляване на LIBOR, установявайки нови изисквания, които укрепват управлението и контрола и въвеждат мерки за санкциониране на отговорните за манипулирането на LIBOR.

1.4

Изменяйки съществуващите предложения за регламент относно пазарната злоупотреба (Market Abuse Regulation — MAR) и за директива относно наказателните санкции при пазарни злоупотреби (Criminal Sanctions for Market Abuse Directive — CSMAD) Европейската комисия определи като незаконно всяко манипулиране на финансови референтни показатели и предвиди административни или наказателни санкции. Макар и необходим, механизмът за налагане на санкции, обаче, не е достатъчен, за да се избегне рискът от нови манипулации в бъдеще.

1.5

Поради това ЕИСК изразява одобрението си за предложението за регламент на Комисията и смята, че с него се постига целта за подобряване на законодателството, с което се осигурява необходимия интегритет на пазара и на стойностите, изразени чрез референтните показатели, като се гарантира, че те не са изкривени от конфликт на интереси, отразяват икономическата реалност и се използват правилно. Причината, свързана с икономическия публичен ред, е очевидна.

1.6

Особено значение придобиват мерките за защита на служителите, подали сигнал за нарушение. ЕИСК препоръчва в правилата да бъде включено позоваване на предложението за изменение на Директива 2003/6/ЕО относно пазарната злоупотреба, която предвижда изричното задължение за държавите членки да гарантират приемането на правила относно специалната защита на съответните лица.

1.7

ЕИСК отбелязва със задоволство, че предложението е в съответствие с принципите, установени през лятото от IOSCO вследствие на множество консултации, като по този начин се намаляват значително разходите за прилагане.

1.8

Известните скандали във връзка с предполагаемото манипулиране на LIBOR и EURIBOR и следващите, свързани с предполагаемото манипулиране на референтните показатели за обменните курсове и цените на суровия нефт, нефтопродуктите и биогоривата, показват необходимостта от регулиране на широк набор от показатели, включително тези, използвани при енергийните и стоковите деривати. ЕИСК изразява пълно съгласие и подкрепя твърдо широката цел, преследвана от предложението за регламент, в съответствие с принципа на пропорционалност.

1.9

С настоящия регламент се повишава прозрачността на пазара и се приемат някои мерки, които намаляват фрагментирането. С единното прилагане на разпоредбите се избягва риска от регулаторен арбитраж, който е много висок на финансовите пазари, и поради това крайните потребители ще получат предимството от уеднаквени трансгранични референтни стойности.

1.10

ЕИСК винаги е бил заинтересован от засилването на закрилата и защитата на потребителите и смята, че настоящият регламент включва по подходящ начин съществуващото законодателство в тази сфера, което иначе не би предвиждало никакви мерки, в състояние да осигурят подходяща и адекватна оценка на референтните показатели. Инвеститорите имат право техните ценни книжа (заеми, деривати и др.) да бъдат защитени срещу загуби, причинени от фалшифициране на пазара.

1.11

ЕИСК отново изразява разочарованието си от прекаленото използване на делегирани актове, които и в това предложение не изглеждат в съответствие с предвиденото в договорите. Много елементи, включени като делегирани актове, би трябвало да бъдат определени в регламента. По тази тема ЕИСК е приел становище (1). Комитетът отправя искане към Комисията да бъде информиран за всички бъдещи мерки в тази сфера, приети чрез делегирани актове.

2.1

Европейската комисия предлага да се въведе регламент, който да включва по-строги правила за референтните показатели за финансовите инструменти и договори в рамките на Европейския съюз.

2.2

Общата цел на предложението е да гарантира достоверността на референтните показатели, като се гарантира, че същите: а) не са изкривени от конфликти на интереси, б) отразяват икономическата реалност, която трябва да представляват и измерват, в) се използват по подходящ начин.

2.3

Основните характеристики на предложението могат да бъдат обобщени в следните основни точки:

2.4

Централните банки не попадат в приложното поле на правилата, тъй като вече разполагат с гаранционни схеми и регламент.

2.5

Приложенията към предложението съдържат подробни разпоредби за референтните показатели за стоки и за определянето на лихвените проценти.

2.6

За избягване на двойното регулиране референтните показатели, за които данните са предоставени от регулирани платформи, не са предмет на определени задължения когато същите са предмет на други европейски законодателни разпоредби и на задължение за надзор.

3.1

ЕИСК признава, подкрепя и приветства ангажимента на Европейската комисия, която, въпреки наситената си работна програма и кратките срокове, работи за подобряване на стабилността и ефикасността на пазара на финансови услуги. ЕИСК отново заявява, че това е необходимата предпоставка, за да се гарантира, че финансовият сектор е в услуга на реалната икономика.

3.2

ЕИСК смята, че този регламент е в съответствие с целта за насърчаване на стабилна финансова среда, над която се упражнява надзор, която е по-отговорна и следователно по-близо до изискванията на потребителите и икономиката като цяло.

3.3

ЕИСК изразява силна загриженост, че въпросният регламент не може да бъде приет бързо, за разочарование на очакванията на европейските граждани, които очакват твърд и стриктен отпор на манипулирането на пазара и на инструментите, показващи тенденциите при акциите, ценните книжа и референтните показатели, причинявайки огромни щети в условия на цялостни големи трудности. Поради това призовава за бързото му приемане, без да се налага да се изчаква следващият финансов скандал, за да си припомним необходимостта от законотворчество, и то доброкачествено. ЕИСК отбелязва, че сложността и широкият обхват на целите на предложения регламент биха могли да забавят процеса на приемане.

3.4

Различните референтни показатели, съществуващи на финансовите пазари (напр. LIBOR, EURIBOR за междубанковите лихвени проценти или борсовите индекси) са важен елемент на финансовата система.

3.5

Достоверността на референтните показатели е от съществено значение за определянето на цените на много финансови инструменти, като например лихвените суапове и форуърдните лихвени споразумения, търговските и нетърговските споразумения за доставка, заемите и кредитите. Тъй като от тези параметри зависи стойността на финансовите инструменти и плащанията, произтичащи от финансови договори, тяхното развитие оказва значително влияние както на инвеститорите, така и на потребителите.

3.6

Според ЕЦБ през март 2012 г. средно близо 60% от всички кредити в нефинансовия сектор в еврозоната са се основавали на плаващи лихвени проценти, а делът на заемите с плаващи лихвени проценти за домакинствата е достигнал 40% през същия период.

3.7

Неотдавнашните скандали, свързани с манипулирането на LIBOR и EURIBOR (впоследствие възникваха и други, свързани с манипулирането на референтните показатели за обменните курсове и цените на енергията) породиха опасения и несигурност по отношение на достоверността на референтните показатели в целия свят. ЕИСК изразява съгласие с целта на Комисията за регулиране на всички потенциални манипулации на показателите.

3.8

Ако показателите са неточни, тъй като са били манипулирани или ненадеждни, те не отразяват това, което трябва да измерват, инвеститорите и потребителите са засегнати и губят доверие в пазарите.

3.9

Някои показатели са национални, но референтният сектор като цяло е международен. Следователно пазарът на финансови услуги в ЕС трябва да разполага с обща референтна рамка, която да е надеждна и да се използва правилно в различните страни от ЕС.

3.10

Предложените от Комисията изменения на Директивата относно пазарната злоупотреба (2) и предложенията за наказателни санкции позволяват всяка злоупотреба да се санкционира адекватно. Комитетът отново изразява подкрепата си за това многократно искано решение, по-специално в рамките на становището му относно наказателните разпоредби за сектора на финансовите услуги (3).

3.11

Както обаче твърди самата Комисия, промяната на наказателните разпоредби сама по себе си няма да подобри начина, по който се изготвят и използват референтните показатели. Налагането на санкции не елиминира рисковете от манипулация, произтичащи от неправилното управление на процеса на изготвяне на референтния показател, в хода на който съществуват конфликти на интереси и се използва лична преценка. ЕИСК напълно подкрепя тази позиция и необходимостта от система от правила, гарантиращи прозрачност.

3.12

Освен това, с оглед защитата на инвеститорите и потребителите, е необходимо референтните показатели да бъдат сигурни, надеждни и практични.

3.13

За Комитета, който винаги е проявявал загриженост за силната защита на интересите на инвеститорите и потребителите, това е чувствителен въпрос и той може единствено да изрази пълно съгласие с това изискване. Инвеститорите биха могли да извлекат полза от него, тъй като ще се чувстват уверени, че референтните параметри, използвани във финансовия инструмент, който притежават, са стабилни и неманипулирани.

Във връзка с това ЕИСК припомня многократно изразяваното от него искане за създаване на Европейска агенция за защита на потребителите на финансови услуги, по аналогия на създадената в САЩ със закона, известен под името Dodd-Frank Act.

3.14

Във връзка с това ЕИСК счита, че предвиденото в регламента засилване на защитата на инвеститорите чрез специфични разпоредби за прозрачност е изключително важно. Принципът на прозрачност, всъщност, не предполага разпространение на фирмена информация и предаването ѝ на конкурентите. Прозрачността, обаче, гарантира контекст на яснота и сигурност за търговията, в който конкуренцията може да функционира по-добре.

3.15

ЕИСК смята, че предложението би могло да бъде подобрено по отношение на подходящата защита на инвеститорите и потребителите, като бъдат осигурени приложими, ясни и достъпни права на подаване на жалба и обезщетение. Необходимо е да се прави разлика между:

3.16

По отношение на защитата на потребителите, директивата относно договорите за потребителски кредити включва правила за адекватна информация; директивата относно ипотечни кредити, която ще бъде приета скоро, предвижда същото; тези правила на ЕС за защита на потребителите не отчитат пригодността на референтните показатели във финансовите договори — необходимо е предложението да бъде съгласувано с останалата част на правната рамка на Съюза.

3.17

ЕИСК подчертава необходимостта в член 18 да се изясни, че оценката на целесъобразността на предложения референтен показател спрямо профила на потребитея е задължителна (аналогично на предвиденото в Директивата за пазарите на финансови инструменти); в противен случай поднадзорният субект трябва да предложи друг и по-подходящ референтен показател.

3.18

ЕИСК, в съответствие с препоръките, отправени от Международната организация на комисиите по ценни книжа (IOSCO), подкрепя намерението на Комисията да използва „по-обективна“ система за референтни показатели, основана на извършените транзакции, а не на официални проучвания.

3.19

В съответствие с принципите, предложени от IOSCO и публикувани през юли 2013 г. ЕИСК подкрепя потенциалното разширяване на приложното поле на принципите, заложени в регламента, до широк набор от референтни показатели.

3.20

В същото време ЕИСК препоръчва да се предвидят мерки за гарантиране на принципа на пропорционалност. Показателите са много различни един от друг по отношение на своето разпространение, значение и податливост на манипулация. Ето защо ЕИСК смята, че е подходящо да се вземат предвид специфичните характеристики на отделните референтни показатели, начинът на тяхното изготвяне и администраторът.

3.21

Предвидената свободна преценка, позволяваща на администратора да използва собствена методология при създаването на референтните показатели, може да не бъде достатъчна, за да се гарантира прилагането на пропорционалността. Вместо това ЕИСК предлага прецизиране на вече възприетия в регламента подход, предвиждащ специални правила за „критичните“ референтни показатели, като към принципите с по-общ обхват бъде добавен набор от подробни принципи, които могат да отчитат различните категории референтни параметри и потенциалните рискове, свързани с тях.

3.22

От гледна точка на ЕИСК този вариант може да запълни по-ефективно потенциалните празнини чрез въвеждане на подходящи принципи, без при това да се подкопава обхвата на прилагане на правилата.

3.23

ЕИСК подчертава значението на разграничаването между референтните показатели, включително и по отношение на евентуалните последици, които могат да възникнат за развиващите се пазари, където референтните показателите са важни за прозрачността при предаването на информацията. Ето защо Комитетът препоръчва нормативната уредба да се адаптира въз основа на наличието или на липсата на системно значение на референтния показател. Целта е да не се възпрепятства развитието на някои пазари.

3.24

ЕИСК смята, че е уместно, в случай на манипулация, предвидените процедури за изготвянето на референтни показатели да подлежат на санкции — както граждански, така и наказателни.

3.25

ЕИСК смята, че процедурите за изготвяне на референтните показатели могат да бъдат солидни и безопасни само ако се гарантира добра структура на управление. Следователно, в това отношение Комитетът оценява положително предложението администраторът да поеме отговорността за достоверността на референтните показатели и е съгласен с Комисията, че по отношение на ролите и процедурите приетите управленски структури трябва да бъдат подходящи за справяне с потенциални конфликти на интереси.

3.26

За усъвършенстване на тази разпоредба, ЕИСК препоръчва да се включи задължението за прозрачност и по отношение на тези аспекти.

3.27

В съответствие с някои позиции, изразени в допитванията на IOSCO, ЕИСК признава важността на широкото участие в изготвянето на референтните показатели, именно за да се гарантират принципът на прозрачност, за който са отправяни многократни искания, и представителността на референтните показатели. Доброволното предоставяне на данни, предвидено в регламента, създава благоприятни условия за това, но Комитетът предлага да се предвидят точни правила за предоставянето на данните, които да могат да гарантират сигурността и солидността на референтните показатели.

3.28

По отношение на член 8, параграф 3 относно включените в регламента вътрешни процедури за докладване на нарушения ЕИСК препоръчва да се предвидят гъвкавост и бързина и да се улесни процесът на докладване на посочените по-горе нарушения.

3.29

Особено значение придобиват мерките за защита на служителите, подали сигнал за нарушение. ЕИСК препоръчва в правилата да бъде включено позоваване на предложението за изменение на Директива 2003/6/ЕО относно пазарната злоупотреба, която предвижда задължение за докладване от страна на служителите в дадено дружество в случай на доказани неправомерни действия с изричното задължение за държавите членки да гарантират приемането на правила относно специалната защита на съответните лица.

3.30

ЕИСК смята, че е полезно да се предвидят правила, насърчаващи подаването на основателни сигнали, включително чрез осигуряване на парично възнаграждение за лицата, помагащи на правосъдието.

3.31

По отношение на предварителната консултация със засегнатите от евентуални методологически промени, преценени като необходими, ЕИСК изразява положително мнение. Този подход, особено за референтните показатели, които следва да бъдат редовно балансирани, е подходящ, за да се гарантира приемственост в използването на референтния показател.

3.32

Би могло да бъде уместно във връзка с това да се предвидят подходящи инструменти за гарантирането на широко разпространение и реклама на методологиите за изчисляване на референтния показател (например публикуване на уебсайт). Ръководните насоки на ЕОЦКП биха могли да включват ad hoc разпоредби.

3.33

ЕИСК препоръчва Комисията да разгледа внимателно евентуалната преходна фаза към нови и различни референтни показатели. Тъй като този въпрос е доста деликатен, той би могъл да създаде несигурност по отношение на съществуващите договори, пораждайки спорове и неуредици на пазара. В тези случаи, едно възможно решение би било да се предвиди запазването на референтния показател, който ще бъде изоставен, като новият се прилага само към новите договори.

3.34

ЕИСК подчертава важността на това, в декларацията на администратора относно съответствието на кодекса на поведение с регламента да се уточнява дали това съответствие е подкрепено от трети страни или не. Тази допълнителна информация би могла да помогне от една страна, за по-ефективния контрол на адекватността на Кодекса, а от друга — за установяването на отговорността в случай на нарушение на принципите на регламента.

11.6.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 177/48

1.1

ЕИСК подкрепя инициативата на Комисията доколкото тя гарантира сигурността на източниците на правото на Съюза, има за цел опростяване и повишаване на ефективността и гарантира пълноценното упражняване на правомощията за демократичен контрол и ясна и прозрачна информация за всички заинтересовани лица.

1.2

Комитетът изразява задоволство от факта, че при изготвянето на настоящите предложения Комисията е взела предвид някои елементи, изразени в негови предходни становища.

1.3

Комитетът отбелязва, че предложението на Комисията обхваща промени в над 80 правни акта — регламенти и директиви — и изразява съжаление, че не е в състояние да извърши оценка на всеки акт, предвид разнообразието от теми в областта на:

1.4

Комитетът препоръчва да се извършат допълнителни задълбочени проучвания относно целите, съдържанието, обхвата и продължителността на делегирането, с цел да се даде възможност за пълното упражняване на демократичен контрол на европейско равнище, както и прерогативите и функциите, гарантирани на националните парламенти в европейския законодателен процес. Комитетът смята, че понятията „несъществена мярка“ и „делегирани правомощия“ следва да бъдат определени еднозначно, като се вземе в пълна степен предвид тълкуването на Съда на ЕС.

1.5

Комитетът подчертава голямото значение на:

1.6

Комитетът потвърждава, че процедурите по комитология трябва да бъдат възможно най-прозрачни и разбираеми за всички европейски граждани и особено за тези, които са пряко заинтересовани от въпросните актове.

1.7

Комитетът припомня, че ще е необходимо напълно да се приложи член 8 А от Договора от Лисабон, в който се предвижда решенията да се вземат на възможно най-близко до гражданите равнище и да се гарантира пълен достъп до информацията на гражданите и на гражданското общество.

1.8

Накрая, Комитетът желае да се извърши оценка на въздействието на приложението на новата процедура чрез предоставяне на Парламента, Съвета и на самия Комитет на периодичен доклад за ефикасността, прозрачността и разпространението на информацията.

2.1

С влизането в сила на Договора от Лисабон беше въведено разграничение между правомощията, делегирани на Комисията за приемане на делегирани актове, т.е. незаконодателни актове от общ характер, които да включват или изменят несъществени елементи от законодателен акт чрез процедура, предвидена в член 290 от ДФЕС (процедура на делегиране) и предоставените на Комисията правомощия, чрез процедурата, посочена в член 291, да приема така наречените актове за изпълнение, тоест еднакви условия за изпълнение на правно обвързващите актове на ЕС.

2.1.1

Редът и условията на изпълнението на делегираните правомощия се уточняват в правни актове с незадължителна сила, като:

2.2

Както ЕИСК припомни в становището си относно процедурата по регулиране с контрол от 2008 г. (3), още през юли 2006 г. (4)Съветът измени Решението за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (5), като добави нова процедура: регулиране с контрол.

2.2.1

Благодарение на тази процедура законодателят може да се противопостави на приемането на „квазизаконодателни“ мерки — мерки от общ характер, насочени към изменение на несъществени елементи от основния акт, приет съгласно процедурата за съвместно вземане на решение, всеки път, когато прецени, че този проект надхвърля изпълнителните правомощия, предвидени в основния акт, или е несъвместим с целта или съдържанието на основния акт, или че не спазва принципите на субсидиарност или пропорционалност.

2.2.2

Разпоредбите са типични за процеса по комитология, обхванати от Решението на Съвета № 1999/468/ЕО, изменено с Решение № 2006/512/ЕО, които предвиждат задължението Комисията да представя проект на мерки за изпълнение от страна на комитети, съставени от длъжностни лица от националните администрации, съгласно пет процедури по комитология: консултиране, управление, регулиране, регулиране с контрол и предпазна процедура. Още през декември 2006 г. Комисията прие 25-те предложения (6), за които Комитетът има възможност да даде своето мнение (7).

2.3

Процедурата по регулиране с контрол беше използвана за приемането на мерки за изпълнение за изменение, предназначени за изменение на несъществените елементи на основни законодателни актове. Между 2009 г. и 2014 г., член 5а от Решението относно комитологията и процедурата по регулиране с контрол останаха в сила, като преход, в очакване на адаптиране на съществуващите разпоредби към режима на делегирани актове чрез хармонизиране на поредица от регламенти, директиви и решения.

2.4

Напоследък ЕИСК отново получи възможност да се произнесе (8) относно две предложения за т.нар. регламенти „омнибус“ в 12 различни сектора, подкрепяйки инициативата, като „необходима за осигуряване на източници на правото на Съюза“, с „цел на опростяване и повишаване на ефикасността“, но препоръчва на Съвета и Европейския парламент да проявят „максимална бдителност и да се проучат подробно всички актове, включени в този процес на сближаване на законодателството“, който включва 165 законодателни акта, първоначално предмет на системата на процедурата по регулиране с контрол, а понастоящем — на новата система на делегирани актове.

2.5

ЕИСК припомня, че подробният му доклад относно процедурата на делегиране беше приет наскоро и препоръчва да бъде взет предвид с оглед разбирането на настоящото становище.

3.1

Настоящото предложение следва методичните насоки, възприети в предишните предложения, с регулаторна рамка.

3.2

Предложената регулаторна рамка обхваща промени на 76 правни акта — регламенти и директиви в различни области. Освен това, отново с цел приравняване към разпоредбите на ДФЕС са предвидени промени, свързани с премахване на Регламент (ЕО) № 66/2010 и Регламент (ЕО) № 1221/2009 в областта на околната среда; Директива 97/70/EО в областта на транспорта; Регламент (ЕО) № 1333/2008 и Директива 2002/46/EО в областта на здравеопазването и потребителите (9); и Регламент (ЕО) № 1257/96 на Съвета относно хуманитарната помощ.

4.1

ЕИСК подкрепя инициативата на Комисията доколкото тя гарантира сигурността на източниците на правото на Съюза, има за цел опростяване и повишаване на ефективността и гарантира пълноценното упражняване на правомощията за демократичен контрол на Европейския парламент и на Съвета.

4.2

Въпреки че изразява задоволство от факта, че при изготвянето на разглежданите предложения Комисията е взела предвид някои елементи, изразени в негови предходни становища, Комитетът припомня наскоро изтъкнатото, а именно „че съгласно член 290 от ДФЕС продължителността на делегирането трябва да бъде изрично предвидена в основния законодателен инструмент и че досега, с малки изключения, делегиранията като цяло са за определен период, като при целесъобразност са възобновяеми посредством доклад относно изпълнението на делегирането“ (10).

4.3

ЕИСК припомня, че самият Европейски парламент, в своята резолюция от 5 май 2010 г. относно правото на делегиране на законодателни правомощия, изтъква деликатния характер на действието на делегиране, като подчертава, че „целите, съдържанието, обхватът и продължителността на делегирането съгласно член 290 от ДФЕС трябва да бъдат изрично и прецизно определени във всеки основен акт“: Комитетът смята, че тези елементи трябва да позволяват и пълното упражняване на прерогативите и функциите, гарантирани на националните парламенти в европейския законодателен процес.

4.4

Освен това, според Комитета, прибягването до делегиране би трябвало да бъде потвърдено единствено в случай на необходимост от „приемане на незаконодателни актове от общ характер, които допълват или изменят определени несъществени елементи от законодателния акт“ по смисъла на член 290, и, в случай на актове от чисто изпълнителен характер, трябва да се прилагат разпоредбите на член 291 от ДФЕС, като при това трябва да се изключи всякаква възможност за делегиране на актове, свързани със „съществени елементи от една област“. Освен това все още е необходимо понятието за „несъществени елементи“ да бъде определено, и да се извърши подробна оценка на функционирането на този механизъм.

4.5

В това отношение ЕИСК отново отправя препоръките си към Комисията „да адаптира „ан блок“ привеждането в съответствие, като отчете в по-голяма степен особеностите на някои основни правни актове“ (11) и да вземе предвид тълкуванията на понятието „несъществена мярка“ и „делегирани правомощия на Комисията от страна на Съда на Европейския съюз.

4.6

Комитетът подчертава важността на:

4.7

Комитетът потвърждава, както вече беше споменато, че „процедурите по комитология, в които участват единствено представители на Комисията и на правителствата на държавите членки, и които са предназначени, според естеството на съответния комитет, да управляват, консултират или да регламентират в резултат от проследяването и прилагането на законодателните актове, би трябвало да бъдат по-прозрачни и по-разбираеми за хората, които живеят на европейската територия, и по-конкретно за онези от тях, които са засегнати от тези актове“ (12).

4.8

ЕИСК смята, че е важно да се извършва периодична оценка на въздействието на приложението на предложената нова регулаторна рамка чрез представяне на Парламента, Съвета и Комитета на периодичен доклад за ефикасността, прозрачността и разпространението на разбираема и достъпна за всеки информация относно делегираните актове, с цел да се даде възможност за упражняване на контрол върху тази дейност, в която са комбинирани регулиране и изпълнителни мерки, в същинския смисъл на думата.

4.9

Във връзка с това Комитетът припомня, че в този случай е необходимо напълно да се приложи член 8 А от Договора от Лисабон, в който се предвижда решенията да се вземат на възможно най-близко до гражданите равнище и да се гарантира пълен достъп до информацията на гражданите и на гражданското общество.

11.6.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 177/52

1.1

ЕИСК е съгласен с необходимостта от актуализиране на решението на Съвета от 2005 г. (1) относно новите психоактивни вещества (НПВ). Комитетът е съгласен, че съществува необходимост от по-добре съгласувани действия между участващите агенции на ЕС, по-кратки срокове за събиране на данни и възможност за по-нюансирана вътрешна класификация на вещества, пораждащи нисък, умерен или сериозен риск. Всички действия за ограничаване на предлагането следва своевременно и пропорционално да се ръководят от тази класификация.

1.2

ЕИСК отбелязва също така, че често липсват данни в подкрепа на стоящата в основата оценка на въздействието, както и че употребата на НПВ се различава в отделните страни от ЕС и че обществените нагласи и политическите реакции се различават драстично. Комисията с право посочва какво е постижимо от политическа гледна точка в рамките на Договора за ЕС и настоящите финансови ограничения, но следва да излезе извън техните рамки, за да определи действителните нужди.

1.3

ЕИСК изразява убеждението, че от проследяването на събитията в страните извън ЕС също могат да бъдат извлечени поуки, които следва да бъдат подчертани в евентуални бъдещи оценки на въздействието. Междувременно от основно значение са подобреното и по-добре ресурсно обезпечено събиране на данни в рамките на ЕС относно всички входящи фактори (наличие на вещества, доставни маршрути, икономически възможности и социална необходимост), комуникационни канали (интернет и социални медии) и резултати (измерими заболявания и други вреди).

1.4

В случай че предложението бъде запазено в сегашния си вид, има редица технически аспекти, които следва да бъдат изяснени. Те са разгледани в раздел 5 на настоящото становище. Успехът ще зависи от политическата подкрепа, предоставянето на данни и финансирането от държавите членки. Трябва да се приемат практически цели. Трябва да продължат изследванията и да се определят най-добри (и най-лоши) практики за осъществяване на контрол и обезвреждане. Редовно трябва да се споделят планове за финансирани от ЕС научноизследователски програми като eSBIRTes, Orion и ALICE-RAP с другите в тази област и резултатите от тях да се интегрират по-добре в оценките на въздействието и във всички следващи законодателни предложения. Събирането на данни, оценката на риска и трансферът на знания трябва да продължат в реално време чрез Форума на гражданското общество по въпросите на наркотиците (или може би чрез по-широка „платформа за НПВ“), с участието на всички заинтересовани страни, в частност — пряко ангажираните НПО и сдружения за подпомагане. Това би трябвало да покрие всички НПВ, включително тези, за които вече е направено нотифициране в еднократна употреба, в смеси или като влошаващи качеството примеси в други НПВ. Приоритетите и възможностите за действие следва да се договарят по-често с държавите членки. Следва да се обмислят алтернативи или допълнения към единна за целия ЕС реакция, ограничена до намаляване на предлагането.

2.1

Едно вещество, независимо дали се среща в природата или е синтезирано за някаква цел, законна или не, се счита за „психоактивно“, ако в допълнение към другите си физически, химически, токсикологични и екологични свойства притежава капацитета при консумация от хора с каквато и да била цел да взаимодейства с тяхната централна нервна система, създавайки стимулация или депресия, придружена от халюцинации и/или промени в двигателните им функции, мисленето, поведението или настроението им.

2.2

Тези въздействия могат да се разглеждат като полезни — когато веществата се произвеждат, предписват и използват в контролирани условия като медицински продукти за лечение на конкретни заболявания, или като неполезни и потенциално или реално опасни, понякога сериозно — когато се използват без предписание единствено заради предполагаемите ползи от гореописаните въздействия. Рисковете нарастват рязко, ако веществата водят до пристрастяване и ако употребата им е икономически изгодна.

2.3

Затова вещества като морфина, хероина, кокаина, екстазито и канабиса и многото техни производни и прекурсори, заедно с редица амфетамини, барбитурати, бензодиазепини и други „еуфористични“ лекарства, са обект на контрол — с различна степен на ефективност — по две конвенции (2) (1961 г., 1971 г.) и един протокол (3) (1972 г.) на ООН, прилагани в различна степен на национално равнище по цял свят.

2.4

За целите на законодателството на ЕС (и някои други юрисдикции), всички психоактивни вещества (ПВ), които не са описани в горепосочените документи и не подлежат на контрол по тях, се считат за „нови“, независимо от колко време са познати или се използват за други, в много случаи законни цели. Те се наричат „нови психоактивни вещества“ (НПВ), само когато бъде установено (или възникне подозрение), че се продават или разпространяват единствено заради психоактивните им свойства, за ползване от отделни потребители, действащи без медицински или друг надзор.

2.5

Алкохолът, тютюнът и кофеинът, които в различни дози отговарят на всички горепосочени критерии за НПВ и дългосрочни вреди, са изрично изключени от определенията на ООН и ЕС. Това не може да се постигне толкова лесно „на улицата“ или в академичните проучвания, тъй като тяхната употреба и въздействие са смесени и здравните и социалните въздействия от алкохола и тютюна надхвърлят значително въздействията на повечето НПВ. Въпреки това, научните изследователи и регулаторите невинаги постигат съгласие по тези въпроси и сега спешно е необходимо да се приеме взаимно съгласувана процедура за оценка на вредите и риска на количествена основа.

2.6

Идентифицирани са над 300 НПВ, които се ползват (или са били ползвани) спорадично или по-дълготрайно на територията на ЕС. Понастоящем държавите членки уведомяват за едно ново вещество всяка седмица. Тъй като тези вещества не подлежат на контрол, употребата им не е незаконна и следователно са легални и могат да бъдат описани като „законни“, от което може неправилно да се заключи, че са също така „безопасни“ или „одобрени“. В повечето случаи липсват достатъчно научни данни, за да се потвърдят или отрекат тези предположения. Нови молекули, като варианти на изрично забранените, могат бързо да бъдат синтезирани в Китай и Индия и да се внасят оттам, в някои случаи в отговор на направени поръчки от организирани групи или лица в ЕС. Съществуващи молекули могат да бъдат и отклонени от законното им предназначение на територията на ЕС. В повечето случаи мотивацията е да се печелят пари; в други главното предизвикателство е заобикалянето на закона. Националните координационни центрове на Европейската информационна мрежа за наркотици и наркомании (Reitox) предоставят ранни предупреждения и споделят информация за идентифицирани НПВ.

2.7

НПВ се предлагат на пазара под множество несистематични, съкратени и/или екзотични търговски наименования, често в смес с други забранени, нови или изключени продукти, включително билкови продукти, медицински активни съставки, хранителни добавки, тютюн, кофеин и инертни пълнители. Няма последователност или контрол на съдържанието, предупрежденията за безопасност липсват или са включени само за да се получи разрешение за продажба („не е предназначено за консумация от човека“). Етикетите могат да бъдат умишлено подвеждащи („соли за баня“ или „тамян“ за продукти, които е вероятно да бъдат вдишвани, пушени или инжектирани).

2.8

Продажбите се извършват от специализирани дилъри или магазини за търговия на дребно (хедшопове, специализирани магазини или магазини за пушачи, наред с „аксесоари“ за пушене) и по интернет (възможни са покупки с кредитна карта, рецензии за продуктите и доставчиците и бърза доставка до дома). Особен проблем създават анонимните уебсайтове. Цените за една доза са ниски в сравнение с тези на незаконните наркотици. Социалните медии насърчават новите тенденции и подпомагат обмяната на опит. Употребата в ЕС („разрешени стимуланти“, наркотици за развлечение, дизайнерски наркотици) варира в широки граници и изглежда нараства бавно, като за Ирландия, Полша, Латвия и Обединеното кралство се отчитат равнища над средното. Броят на регистрираните лица, хоспитализирани като пряко следствие от употребата на наркотици, остава малък (което предвид липсата на надеждни данни би могло да бъде или да не бъде реален измерител на действителните вреди).

2.9

В съзвучие с горното и в сравнение с редовно употребяващите, пристрастени ползватели на незаконни наркотици, ползвателите на НПВ (по-специално в Обединеното кралство, където се събират достатъчно данни) до този момент обикновено са млади, материално осигурени, без криминални прояви и по-склонни да започнат лечение, когато се налага. Тъй като все още са интегрирани в семейния и професионалния живот, като цяло сред тях процентът на възстановилите се е висок. Злополуките и смъртните случаи обикновено се разглеждат като неочаквани лични трагедии и на тях се отделя значително внимание в медиите, а следователно и от политиците, поради същите причини.

2.10

Предвид казаното по-горе, едва ли трябва да ни изненадва това, че обществените и политическите настроения по отношение на контрола върху НПВ се различават драстично в отделните държави — членки на ЕС и по света. Уругвай неотдавна легализира канабиса. Нова Зеландия ще разреши „приемливи“ нискорискови НПВ с контролирано качество. Ирландия намали драстично броя на местата за продажба на дребно, а Нидерландия и Канада обмислят да въведат същата мярка. Обединеното кралство традиционно предпочита да забранява продукти, поединично или на групи, но понастоящем обмисля алтернативни стратегии. Белгия планира да наложи забрана върху групи продукти. Полагат се усилия за ограничаване на продажбата на незаконни наркотици по интернет през анонимни сайтове; по всичко обаче личи, че законните продажби ще процъфтяват.

3.1

С решението на Съвета от 2005 г. (4) се създава рамка за обмен на информация, оценка на риска и контрол на НПВ. В практиката тя се оказа реактивна, като събираната информация е ограничена, категоризацията на рисковете е неадекватна и има малко варианти за ограничителни мерки. През 2011 г. Съветът поиска Комисията да актуализира Решението.

3.2

С настоящото предложение се определят необходимите мерки, включително предложение за директива за преразглеждане на Рамковото решение на Съвета (5) относно минимални разпоредби в областта на трафика на наркотици. Така ще се разшири определението за „наркотик“ и в него ще бъдат включени НПВ, представляващи сериозен риск за здравето, обществото и безопасността и подлежащи на постоянно ограничаване на пазара в ЕС — под същото заглавие като веществата, които вече са посочени в съответните конвенции и протокол на ООН.

3.3

Предложението за конкретен регламент относно НПВ е придружено от вътрешна оценка на въздействието, в която се подчертават различията в наличните данни, реалната употреба, здравните разходи и обществените и правителствените реакции в ЕС. За случаите, за които липсват данни, са представени оценки. Политическите варианти са оценени въз основа на тяхната ефективност при постигането на целите, икономическото, финансовото и социалното им въздействие и пропорционалността и приемливостта им за заинтересованите страни.

3.4

Предложението се основава на член 114 от ДФЕС, за да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар при високо равнище на защита на здравето, безопасността и потребителите. То има за цел да се съкрати времето за реакция на равнището на ЕС, да се предоставят възможности за целенасочени и подходящи реакции, да се решат проблемите с двойната употреба и липсата на сигурност за законните оператори и да се свърже пазарът на НПВ с по-широкия вътрешен пазар.

3.5

С предложението се установява график за събиране на данни за съвместен доклад на Комисията, Европейския център за наблюдение на наркотиците и наркоманиите (ЕЦННН), Европол и други европейски агенции, чиято дейност е тясно свързана с темата (за лекарствата, химикалите и безопасността на храните) въз основа на ранни предупреждения от държавите членки за идентифицирани НПВ.

3.6

Този доклад може да доведе до изготвяне на официална оценка на риска от ЕЦННН като основа за действие от страна на Комисията. Предлагат се критерии за разграничаване между нисък, умерен и сериозен риск за здравето, обществото и безопасността. Когато рискът се счита за нисък, няма да бъдат предприемани по-нататъшни действия. В случай на умерен или сериозен риск, Комисията може да налага временни или постоянни забрани на продажбата на конкретни НПВ, а в специфични случаи — и на тяхното производство, дистрибуция, внос или износ.

3.7

В предложението са предвидени преоценка на равнищата на риска при получаване на нова информация, както и редовно отчитане и оценка на изпълнението, прилагането и ефективността на регламента. Научните изследвания и анализи ще продължат. Държавите членки ще бъдат задължени да налагат административни санкции за прилагане на ограниченията на пазара и за да гарантират, че тези ограничения са ефективни, съразмерни и възпиращи. Твърди се, че предложението няма да има пряко отражение върху бюджета на ЕС.

3.8

Регламентът ще влезе в сила 20 дни след публикуването му в Официален вестник на ЕС и ще бъде задължителен за държавите членки. Първоначалното решение на Съвета (6) ще бъде отменено и заменено.

4.1

ЕИСК приветства съобщението на Комисията от 2011 г., озаглавено „Към по-решителен европейски отговор на наркотиците“ и предложението от 2012 г. за регламент относно прекурсорите на наркотични вещества. ЕИСК очакваше с нетърпение предложения относно „новите психоактивни вещества“ и предложи широки насоки за ефективни действия на равнището на ЕС и на държавите членки.

4.2

В случая с прекурсорите на наркотични вещества беше отделено специално внимание на степента, в която участващите страни (Комисията и ограничен брой законни производители, търговци и крайни ползватели) са приели изцяло изискванията на член 12 от Конвенцията на ООН от 1988 г. (7) по отношение на съвместната работа за постигане на желаните цели. В този конкретен случай, касаещ отклоняването на малки количества оцетен анхидрид, необходим за производството на хероин, те могат да бъдат определени доста точно.

4.3

Не такъв е обаче случаят с НПВ, при които реалното потребление и обществените и политическите реакции в държавите членки и в световен мащаб се различават драстично. Често не се събират или обединяват ключови данни; вниманието на медиите се привлича от отделни трагедии; политическите реакции често не са подкрепени с научни и професионални съвети и могат дори да бъдат в пряко противоречие с тях; други смущаващи фактори, включително много по-широко разпространената и вредна употреба на алкохол и тютюн, се считат за твърде чувствителни, за да бъдат включени в единен регулаторен подход; очевидна е пропастта между поколенията по отношение на маркетинга по интернет и ролята на социалните медии във формирането на нагласи, поемането на рискове и употребата на психоактивни вещества — стари и нови — за развлекателни цели.

4.4

Две бележки от предходните становища на ЕИСК изглеждат особено приложими в тези очевидно много трудни условия за всеки, който се опитва да реагира на НПВ — „ответните действия на една държава срещу дадена заплаха не трябва да причиняват повече вреда от самата заплаха, която тя желае да предотврати“  (8) и, както и по отношение на много други въпроси от интерес за регулаторните органи, „политиките следва да се основават на данни и фактологичен материал, а не обратното“  (9). Това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи.

4.5

Опасенията по отношение на настоящите предложения не са свързани с това, че те ще нанесат вреди, а по-скоро с това, че могат да не донесат достатъчно ползи и че тяхното съществуване може да забави по-широките мултидисциплинарни, основаващи се на данни и излизащи извън границите на отделните общества подходи, които са необходими за постигане на съгласие дори за настоящата ситуация и за по-дългосрочните цели по отношение на конкретни групи от населението. Ако не могат да бъдат договорени предварително и не получат необходимата политическа и финансова подкрепа, то това следва да бъде признато във всички предложения за регулиране на равнището на ЕС.

4.6

ЕИСК отбелязва, че предложението има други цели, включително решаването на проблема с двойната употреба, отклоняването на незаконни вещества на територията на ЕС и липсата на сигурност за „законните оператори“. Те обаче не са намерили количествено изражение в оценката на въздействието, а в предложението им се отделя малко внимание. Изобщо не са разгледани алтернативни възможности за запълване на празнините, оставени от други законодателни актове. Следователно е трудно да се прецени дали избраното правно основание (член 114 от ДФЕС) е подходящо или не. За изясняване на този и други въпроси би могло да се използват статистически данни за досега описаните 300 вещества.

4.7

ЕИСК изрязва твърдото си убеждение, което е заявявал неведнъж, че регулирането на предлагането е само част от уравнението и само по себе си едва ли може да донесе полезни или измерими резултати. Трябва да се отделя повече внимание на разбирането на търсенето и да се предлагат по-добри начини, за да се гарантира, че то може да бъде задоволено при възможно най-нисък риск. Както и във всяка друга област, рискът никога не може да бъде премахнат напълно, но може да бъде намален значително. За това би следвало да помогнат по-добрите данни и тяхното правилно разпространяване.

4.8

ЕИСК отбелязва също така, че когато се налагат наказателни санкции, те трябва да бъдат ограничени до лицата, стремящи се към икономическа изгода от продажбата на вещества, за които вече се знае, че са забранени или които е вероятно да причинят сериозни вреди на човешкото здраве. Това важи с особена сила за НПВ, при които до момента рисковете изглеждат по-ниски в сравнение със „старите“ или изключените ПВ, а лишаването от свобода на ползвателите, свързано с неизбежно излагане на „стари“ ПВ, би било възможно най-лошият резултат за обществото и за тези лица. Това трябва да се посочи ясно в предложението, за да могат мерките да получат доверието на засегнатите групи от населението в ЕС, особено на пряко засегнатите млади хора.

5.1

В предложението се предоставят определения за някои от използваните ключови термини, но липсва обяснение за начина, по който те следва да се прилагат към този необичайно структуриран, отчасти законен, отчасти криминален, отчасти прозрачен, отчасти регулиран пазар на продукти, произвеждани в по-голямата си част извън ЕС. Липсва определение за „икономически оператор“ и може да се предположи, че той е законен (продавач, който продава НПВ пряко, или чрез хедшоп или по интернет) или незаконен (продавач на лекарства, продавани срещу рецепта). Какво означава „пускане на пазара“ в условия на продажба по интернет на стоки с произход от цял свят? Защо една „смес“ се ограничава до две или повече НПВ, вместо например до едно НПВ плюс различни количества тютюн, кофеин, билки и пълнители? Не би ли било по-добре да се постави акцент върху „ползвателите“, определени като „всяко лице, употребяващо НПВ без медицински надзор“, вместо върху по-широката група на „потребителите“ („лица, които действат извън рамките на собствената си търговска, икономическа или професионална дейност“), които в по-голямата си част не са засегнати от тази дейност? Ако целта на предложението е да бъде изпреварващо, а не реагиращо впоследствие, не би ли трябвало в него да се постави акцент и върху НПВ, „за които може основателно, въз основа на научна оценка и преценка, да се очаква да се появят на пазара“? Още по-важно, защо тежестта на доказване се измества от доставчиците, които следва да бъдат задължени да докажат, че продуктите им са с „нисък риск“, върху ЕЦННН и Комисията? Тогава кой орган да се счита, че предоставя одобрение?

5.2

Определението за НПВ също може да бъде прецизирано, като под „Н“ може би се разбира „нотифицирани — по смисъла на настоящото предложение на ЕС“, а не „нови“ само по отношение на действащите конвенции на ООН. Като се има предвид, че веществата не са (и не могат и не бива да бъдат) предмет на рутинни проверки на техните психоактивни свойства по смисъла на REACH или друг законодателен акт във връзка с веществата, има малко информация какъв брой молекули могат евентуално да проявят (или да бъдат предлагани като проявяващи) тези въздействия в по-голяма или по-малка степен. Като се има предвид, че терминът „ПВ“ се прилага само при преживяно въздействие върху хора, ограниченията пред изпитанията върху животни са очевидни.

5.3

ЕИСК отбелязва с определено безпокойство, че в предложението се поставя акцент върху отделните вещества, а не върху смесите, които се предлагат широко на пазара. Определен е график за реакция на агенциите, но не и за даване на начало от Комисията на изготвянето на съвместния доклад или оценката на риска. Процесът започва, ако „няколко“ държави членки посочат същото НПВ; защо не само една, ако е силно засегната? Колко държави членки се считат за „няколко“? Не става ясно как Комисията ще взема решения при (вероятна) липса на по-подробна информация от агенциите и, което е най-важно, при липса на политическо становище на държавите членки. Липсва разпоредба за действия по други законодателни актове на ЕС или държавите членки, например по отношение на етикетирането, продажбата на стоки, общата защита на потребителите или друг законодателен акт в областта на химията, медицината, храните, здравеопазването и безопасността. Ако бъде позволено да продължат да съществуват, „хедшоповете“ следва да бъдат приведени изцяло в съответствие с действащото законодателство за защита на потребителите.

5.4

ЕИСК е загрижен по-конкретно от това, че не са предвидени допълнителни средства за тази работа. Ако тя може да бъде свършена със съществуващите бюджети, защо тези процедури не се изпълняват в момента? Могат ли да бъдат постигнати значителни резултати без такова финансиране? Наистина ли е необходимо взаимодействието между различните агенции да се регламентира с регламент (насочен към държавите членки) или тези вътрешни процеси могат да бъдат изменени в по-кратки срокове на базата на взаимно съгласие предвид натрупания опит?

5.5

ЕИСК отбелязва, че в оценката на въздействието, на която се основава предложението, няма достатъчно сравними данни от всички държави членки относно употребата, въздействията и здравните разходи, свързани с НПВ. Ако бъде доказано, че те са общи и значителни, то действията на агенциите на ЕС ще осигурят разходноефективно решение. ЕИСК изразява загриженост, че в предложението не се установяват минимални стандарти за отчетност, което на свой ред може би изисква по-добро признаване и подкрепа за доброволните в по-голямата си част национални центрове за координация, които осигуряват жизненоважни данни чрез Reitox.

5.6

ЕИСК изразява съгласие с това НПВ да бъдат вътрешно класифицирани при наличните понастоящем доказателства въз основа на предварително определени критерии като пораждащи нисък, умерен или сериозен риск. Това обаче не трябва да се разбира като предоставяне на одобрение за законна или безопасна продажба и това обстоятелство следва да се посочва изрично във всеки обществено достъпен списък. Поради недостатъчното налични данни и трудностите при извършването на количествена оценка на риска, следва да се очаква прекласиране въз основа на допълнителните доказателства.

5.7

ЕИСК изразява съгласие и с настоящите насоки на ЕЦННН относно оценката на риска на НПВ, според които други „стари“ или изключени, но широко употребявани и по-добре познати ПВ, следва да бъдат включени като маркери в същата степен, включително например хероина, кокаина, канабиса, екстазито, алкохола и тютюна. Ако това не може да бъде направено въпреки свободно наличните доказателства, то не може да бъде направено и за НПВ, за които наличните доказателства са силно ограничени, непълни и често противоречиви. Пуснатите наскоро на пазара НПВ могат да се характеризират с малък брой социални, криминални или екологични въздействия, но въпреки това могат да представляват сериозна опасност за човешкото здраве, ако се употребяват по този начин.

5.8

ЕИСК изразява убеждението, че този по-холистичен подход към пристрастяването и зависимостта от наркотици би довел и до по-добре финансирани превантивни подходи и възстановително лечение на национално равнище. Разбирането на практиките и нагласите на различните възрастови групи (10-18 годишните, 18-25 годишните, над 25 години) е от основно значение. Ролята на социалните медии и маркетинга и консултантските услуги по интернет за формирането на тенденции или за споделяне на предупреждения вече е придобила важност и ще доминира все повече вземането на лични решения в тази област. Затова е необходимо проектите, занимаващи се с наблюдение на този процес да бъдат насърчавани и финансирани изцяло. Правилното опазване на здравето следва да има предимство пред правосъдието и вътрешния пазар.

5.9

ЕИСК признава, че с течение на времето може да възникне нужда от регулиране, но необходимостта и формата на това законодателство далеч не са изяснени. Държавите членки възприемат различни проблеми, предпочитат различни решения и трябва да имат възможност да предприемат действия според различни графици. По света се наблюдава рязък контраст между ограничаване и разрешаване. Би било полезно да се проследи развитието в две съседни, сходни в икономическо и културно отношение страни от Южното полукълбо — Австралия и Нова Зеландия. От особено значение ще бъде тясното сътрудничество със САЩ и други страни, които осигуряват интернет доставки. Търговските преговори с Китай и Индия следва да включват мерки за ограничаване на производството и продажбата на стари, изключени и нови ПВ.

5.10

Преди всичко това е истински световен проблем и всички по-нататъшни оценки на въздействието и предложения за регулиране следва да включват тези измерения и да разглеждат по-широк набор от варианти, дори ако първоначално се прецени, че е трудно да бъдат приложени на равнището на ЕС. В това отношение ЕЦННН би могъл да играе основна роля. Ако е необходимо допълнително финансиране, то следва да бъде предоставено. Съответните научноизследователски програми следва да бъдат по-тясно координирани, за да могат резултатите от тях да бъдат по-широко споделяни. Когато на което и да е равнище се изисква изготвянето на законодателство, вероятно за това ще се използва по-стабилна основа от доказателства за разрешаване на въпросите, повдигнати по-горе.

11.6.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 177/58

1.1

Комитетът приветства и подкрепя действията, предложени от Комисията в нейното съобщение и в двете законодателни предложения, като се вземат предвид следните препоръки.

1.2

Комитетът счита, че причината пазарният дял на транспорта по вътрешните водни пътища да не нараства, е по-конкретно в недостатъчната политическа и финансова подкрепа за този вид транспорт през изминалите години.

1.3

Затова Комитетът призовава Комисията да предвиди достатъчно средства — Комитетът логично очаква поне 20 % — от финансовия пакет на Механизма за свързване на Европа (МСЕ) и по определени раздели на „Хоризонт 2020“ (по-специално свързани с иновациите), в подкрепа на транспорта по вътрешни водни пътища, за да се постигнат поставените в програмата цели, а също и да се подкрепят и мотивират държавите членки да поддържат и разширяват инфраструктурата. Същевременно е добре да се развият и нови механизми за финансиране.

1.4

Предвид голямото значение на инфраструктурата за постигане на целите на Комисията, Комитетът призовава държавите членки да поемат своята отговорност по отношение на това правомощие. Във връзка с това Комитетът се позовава, наред с другото, на стратегията за региона на р. Дунав за насърчаване на развитието на страните по поречието на река Дунав (2010 г.) и на подписаната във връзка с нея декларация от юни 2012 г.

1.5

Комитетът подкрепя стратегията за р. Дунав, но отчита че към момента изпълнението на тази стратегия и на подписаната през 2012 г. декларация е недостатъчно. Затова той призовава Комисията да създаде работна група, която да следи за изпълнението на поетите в стратегията ангажименти.

1.6

Комитетът категорично подкрепя работния документ NAIADES на службите на Комисията относно прилагането на мерките за екологизиране на равнище сектор. Освен това според него е желателно да се предоставят достатъчно финансови средства, за да се използва този път шансът, който беше пропуснат с програмата NAIADES I.

1.7

Позовавайки се свое предходно становище относно социалната сигурност в сектора, Комитетът призовава всички заинтересовани страни да разгърнат и други инициативи в тази област. Във връзка с това първостепенна роля играят предвидената хармонизация на професионалните профили, основаваща се на социален диалог, и координацията на професионалните квалификации на европейско равнище. Комисията ще ги осъществява на практика в тясно сътрудничество с речните комисии и по-конкретно с Централната комисия за корабоплаване по Рейн.

1.8

Комитетът счита предложенията относно междуинституционалното сътрудничество между Европейския съюз и речните комисии за важна крачка напред. Той призовава въпросните институции да съгласуват тясно помежду си различните правни режими и така да осъществят предвидената хармонизация.

2.1

По вътрешни водни пътища се превозват годишно близо 500 млн. т товари, които се равняват на 25 млн. камиона или на превози в размер на 140 млрд. т/км. Освен това транспортът по вътрешни водни пътища има немалка роля и в превоза на пътници с цел туризъм (круизи и еднодневни екскурзии), както и все повече в градските и крайградските превози (напр. фериботни превози).

2.2

Традиционните пазари на превози като този на насипни товари на дълги разстояния се разширяват с нови, иновативни услуги, сред които превозът по вътрешни водни пътища на къси разстояния играе все по-важна роля.

2.3

Предвид икономиите от мащаба и своята енергийна ефективност транспортът по вътрешни водни пътища се отличава с най-ниските външни разходи, що се отнася до емисии на CO2, шум, инциденти и задръствания. Въз основа на най-високия стандарт за сигурност в света, това е основният вид транспорт за превоз на опасни товари в Европа.

2.4

В сектора на транспорта по вътрешни водни пътища са заети близо 44 000 души, а още около 12 000 работни места са непряко свързани с него. Секторът е изправен пред недостиг на квалифициран персонал и следователно предлага шансове за тези, които търсят работа на пазара на труда. Благодарение на нова програма за обучение и перспективи за кариера той предлага на младите хора привлекателни професии.

2.5

Транспортът по вътрешни водни пътища оперира на изцяло либерализиран пазар, но от 2008 г. трябва да се справя с последиците от икономическата криза. Поради икономическата рецесия през последните години обемите на превозите намаляват, което води до свръхкапацитет на вътрешноводния транспорт и оттам до спад на тарифите за превоз. Различни проучвания сочат, че това положение ще се подобри чак след няколко години.

2.6

Обширната европейска мрежа от вътрешни водни пътища се състои от 37 000 км реки и канали и има още достатъчен капацитет да поеме допълнителни транспортни потоци. Това обаче предполага добра поддръжка на плавателните пътища. И в периода на програмата за действие NAIADES I (2006 — 2014 г.) водните пътища не бяха добре поддържани и липсващите звена не бяха изградени, предимно поради съкратените национални бюджети. Освен това осъществяването на инфраструктурни проекти за водните пътища е възпрепятствано от дълги и бавни процедури и ненужни административни тежести.

3.1

На 10 септември 2013 г. Комисията публикува съобщението „Към качествен транспорт по вътрешните водни пътища — NAIADES II“. Комисията отбелязва, че предходната програма NAIADES I е имала мобилизиращо въздействие, но икономическите и екологичните перспективи пред корабоплаването по вътрешни водни пътища се влошават, а напредъкът в подобряването на инфраструктурата е слаб. Освен това секторът е в икономическа криза, която води до свръхкапацитет.

3.2

Възможностите и предизвикателствата за този вид транспорт са причина Комисията да реши да продължи предишната си програма за действие в областта на транспорта по вътрешни водни пътища. С NAIADES II Комисията се стреми да насърчи дългосрочни структурни промени в сектора на този транспорт, без да се намесва на свободния пазар.

3.3

Програмата NAIADES предлага конкретни действия в следните области:

3.4

Тази програма за действие е съпътствана от две законодателни предложения — едно относно техническите изисквания за плавателните съдове по вътрешни водни пътища и едно за адаптиране на капацитета на флотите. И двата правни инструмента от дълго време вече са в сила за транспорта по вътрешни водни пътища. С новите предложения Комисията има за цел модернизацията на тези правни инструменти. Освен това в съобщението е включен и подробен работен документ на службите на Комисията относно екологизирането на флотата.

3.4.1

Предложението на Комисията за нова техническа директива за заменяне на Директива 2006/87 има за цел по-добра координация на различните регулаторни инстанции помежду им и предвижда механизъм за постигането ѝ. Това е първата крачка за осъществяване на практика на предвиденото междуинституционално сътрудничество на равнище регулиране.

3.4.2

Предложението на Комисията за адаптиране на капацитетите на флотите 718/1999 предвижда разширяване на случаите, в които на представителните организации на транспорта по вътрешни водни пътища могат да се отпускат средства от резервните фондове, по-конкретно за екологични цели. Това предложение е част от целия пакет от предложени мерки.

3.5

В съобщението са посочени различни действащи лица за изпълнение на посочените в него действия. Изграждането на качествена инфраструктура е отговорност на ЕС и на държавите членки. Това важи и за изграждането на по-добра правна рамка, която да създаде равнопоставеност на вътрешния пазар. Отговорността за прозрачността на пазара и иновациите е на равнище сектор.

3.6

В съобщението се разглежда също така необходимостта от по-добро управление. По исторически причини транспортът по вътрешни водни пътища попада под различни юридически режими. Свободното движение по големите европейски реки е залегнало в международни договори и в произтичащите от тях законодателни актове. Освен това ЕС също има правомощия в областта на транспорта по вътрешни водни пътища. Комисията предлага нов подход с цел избягване на частичните припокривания на правомощия и дейности. Този подход предвижда тясно сътрудничество с Централната комисия за корабоплаване по Рейн, за което е подписано споразумение.

3.7

NAIADES II не разполага със собствен бюджет за финансиране на предложените мерки. Затова на равнище ЕС съобщението препраща към Механизма за свързване на Европа (МСЕ) за инфраструктурните мерки и към „Хоризонт 2020“ за финансиране на научните изследвания, развитието и иновациите. Освен това и двата инструмента могат да предоставят финансова подкрепа за програмата и за екологизацията на флотата.

3.8