21.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 341/1

1.1

Настоящото становище застъпва тезата, че прилагането на принципа на партньорство, утвърден в кодекса на поведение за партньорство на Комисията, е ефективен начин за укрепване на партньорствата с гражданското общество при изпълнението на стратегията за региона на Балтийско море.

1.2

Кодексът на поведение за партньорство се ползва с подкрепата на Европейския парламент, Комитета на регионите и ЕИСК, но все още не е приет от Съвета. Тази ситуация продължава да бъде предизвикателство за поддръжниците на принципа на партньорство.

1.3

ЕИСК признава, че политическата подкрепа за кодекса на поведение сред балтийските държави членки е непълна и че културата на партньорство трябва да бъде укрепена.

1.4

ЕИСК препоръчва в стратегията за региона на Балтийско море неформално да се възприеме изложения в кодекса на поведение процес и да се приложи в рамките на текущото ѝ развитие и изпълнение.

1.5

В региона на Балтийско море има натрупани достатъчно организационен опит и компетентност, върху които да се гради, за да се поеме предвидената в кодекса на поведение роля на засилено наблюдение.

1.6

Балтийският регион би могъл също така да почерпи опит от стратегията за региона на река Дунав, като създаде Балтийски форум на гражданското общество. ЕИСК изигра важна роля в сформирането на Дунавския форум на гражданското общество и е готов да изпълнява подобна координираща роля и по отношение на Балтийския регион.

2.1

Концепцията за макрорегион влезе за първи път в речника на ЕС през 2007 г. като част от политическия дебат за подходящите форми на териториално управление. Впоследствие бяха приети стратегии за макрорегионално сътрудничество за региона на Балтийско море (2009 г.) и региона на река Дунав (2011 г.).

2.2

Като пръв опит за сътрудничество на макрорегионално равнище, в началото стратегията за региона на Балтийско море беше тест за този нов модел регионално сътрудничество. В основата ѝ стои виждането, че в регион като този на Балтийско море единственият начин да се намери решение на сериозни проблеми като морската безопасност, замърсяването на околната среда и възможностите за достъп, е посредством ефективно сътрудничество. Освен това точните географски граници на един макрорегион могат да варират в зависимост от определението и характера на проблема, който трябва да бъде решен. Тази мисъл беше изложена сбито от един бивш еврокомисар по регионалната политика, който каза, че една макрорегионална стратегия се определя „въз основа на предизвикателствата и транснационалните възможности, които изискват колективни действия“.

2.3

Стратегията за региона на Балтийско море има три основни цели: да опази морето, да свърже региона и да повиши неговия просперитет. За да постигнат тези цели, държавите членки и Комисията договориха план за действие с 15 приоритетни области и около 80 различни водещи проекта.

2.4

Стратегията за региона на Балтийско море се опира на съществуващите равнища на сътрудничество в региона и е в ход вече четвърта година. Тя създаде висока степен на сътрудничество между участващите държави и региони. Многостепенното управление послужи за координиране на усилията на националните и регионалните власти за подобряване на морската безопасност и намаляване на степента на еутрофикация в Балтийско море. ЕС организира годишни форуми на гражданското общество в контекста на стратегията на ЕС за региона на Балтийско море (EUSBSR) от въвеждането ѝ през 2009 г.

2.5

Работата по стратегията не застраши икономическите показатели на региона. През 2010 г. регионът на Балтийско море се възстанови по-бързо от други части на Европа и през цялата 2011 г. поддържа стабилно равнище на растеж. През 2012 г. темпът на растеж намаля до 1,5 %, но все пак остана над средния за ЕС. Според Форума за развитие на региона на Балтийско море прогнозите за 2013 г. остават сдържани, но въпреки това се очаква регионът да постигне по-добри резултати от останалата част на Европа.

3.1

ЕИСК отдавна поддържа мнението, че за да се гарантира цялостната ефективност на политиката на сближаване на ЕС, е необходимо истинско партньорство. Партньорството е средство за постигане на устойчиво икономическо и социално развитие. То е залегнало в механизма за изпълнение на политиката на сближаване и е утвърдено официално в член 11 от Регламента за общоприложимите разпоредби.

3.2

Тълкуването на член 11 от държавите членки е проблематично, като някои страни приемат принципа на партньорство само на думи, докато други го подкрепят напълно. През април 2012 г. Комисията предложи кодекс на поведение за партньорство при прилагането на общата стратегическа рамка в опит да установи формален механизъм за ефективно участие на всички заинтересовани страни в политиката на сближаване.

3.3

Предложеният от Комисията кодекс на поведение за партньорство съдържа набор от минимални изисквания, необходими за постигане на висококачествено партньорство при усвояването на фондовете, като същевременно на държавите членки се гарантира запазването на оптимална степен на гъвкавост относно начина, по който организират участието на отделните партньори. В Европейския кодекс на поведение за партньорство се посочва, че „публичните органи, икономическите и социалните партньори и структурите, представляващи гражданското общество, могат да създадат, в своята област на намеса, платформи или организации шапки, посредством които да улеснят своето участие в партньорството. Те могат да определят един свой представител, който да изразява вижданията на платформата или на организацията шапка в рамките на партньорството. Сред принципите, които партньорите следва да вземат предвид, когато определят своите представители, са: компетентност, способност за активно участие и подходяща степен на представителност“.

3.4

Предложенията на Комисията се ползват с подкрепата на Европейския парламент, ЕИСК и Комитета на регионите. Европейският съвет обаче извади кодекса на поведение от общия набор от предложения на Комисията. За да бъде преодоляна тази неприемлива патова ситуация, са необходими съгласувани действия от страна на всички поддръжници на принципа на партньорство.

3.5

В кодекса на поведение се определят три категории партньори, които да провеждат партньорството в политиката на сближаване:

3.6

В него се утвърждава и набор от принципи за участието на различните категории партньори в изготвянето на програми, информацията, която трябва да бъде предоставена за тяхното участие, както и различните етапи на прилагане. Според Комисията партньорите следва да участват в:

3.7

Що се отнася до изготвянето на програмите, партньорите следва да участват в:

3.7.1

Кодът съдържа и подробен набор от принципи за правилата за членство и управление на партньорствата и мониторинговите комитети.

3.7.2

За да могат много от по-малките НПО и организации на гражданското общество да вземат ефективно участие в този нов процес на партньорство, следва да се помисли как да им бъде предоставена подходяща техническа и финансова помощ.

3.8

Въпреки че стратегията за региона на Балтийско море беше изготвена в резултат на безпрецедентна по своя мащаб консултация със заинтересованите страни, следва да се отбележи, че описаният в кодекса на поведение принцип на партньорство до голяма степен не се прилага в Балтийския регион. В някои държави членки тепърва предстои да се осигури политическа ангажираност с принципа на партньорство.

3.9

Има няколко структури и организации, които работят успешно в региона на Балтийско море, с широко представителство на заинтересовани страни от гражданското общество. Те биха могли да бъдат основата на едно Балтийско партньорство или организация шапка, както се предвижда в кодекса на поведение. Няма нужда да се дублира това, което вече е постигнато.

3.10

По отношение на сътрудничеството с Русия, един нов партньорски подход между членовете на Съвета на страните от Балтийско море (CBSS) би могъл да има демонстративно въздействие, аналогично на въздействието на стратегията за региона на Балтийско море върху стратегията за Северозападния федерален окръг.

3.11

Ако кодексът на поведение получи широка подкрепа, това ще спомогне отново да се катализира подкрепата на заинтересованите страни за стратегията за региона на Балтийско море, дори в този изключително труден период и през следващите години. Също както стратегията за региона на Балтийско море беше разглеждана като тест за макрорегионалното сътрудничество, прилагането на принципа на партньорство би било друг челен опит за Балтийския регион.

3.12

Приложението по-долу съдържа споразумението за партньорство и многостепенно управление между Съвета и Европейския парламент, което би могло да бъде основата на делегирания акт, с който да се въведе изменен кодекс на поведение за партньорство.

21.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 341/6

1.1

Въпросът за заетостта на жените не следва вече да бъде поставян като поредния дебат за равенството на половете, а да се разглежда по-скоро като икономически императив с оглед на създаването на благосъстояние и работни места в Европейския съюз – социална необходимост, изпълнението на която е едно от условията за справяне с предизвикателствата на демографските, социалните и екологичните проблеми и осигуряване на устойчив растеж.

1.2

Повишаването на заетостта на жените допринесе значително за растежа през последните 50 години. При все това, за да се използва в пълна степен приносът на жените за растежа, трябва да се прилагат по-целенасочени мерки на равнището на ЕС и на национално равнище. Важно е обаче да се гарантира, че подобни политики са всеобхватни и са насочени не само към преодоляване на най-очевидните икономически препятствия, но се отнасят и до областите на данъчното облагане, системите на социални грижи и пенсионните системи, трудовите права, вземането на решения, предприемачеството, образованието, стереотипите и насилието. Ясно е също така, че както жените, така и мъжете трябва да играят своята роля, за да се намери решение на тези комплексни проблеми. Жените и мъжете следва също така да участват в диалога и сътрудничеството между съответните заинтересовани страни и в прилагането на успешните практики.

1.3

Наред със специфичните препоръки, направени по-долу и в целия текст на становището, основните предпоставки за повишаването на заетостта на жените и на техния принос за растежа са:

2.1

Комитетът е твърдо убеден, че ако не е приобщаващ и устойчив, икономическият растеж сам по себе си вече не е достатъчен, за да гарантира реален напредък на обществата. По този начин равенството на половете се превръща във важно условие за постигане на подобен напредък. Едновременно с това измерването на БВП вече не следва да се основава само на парадигмата „производство и потребление“, а следва да включва показатели като благосъстояние и устойчивост (в икономическо, социално и екологично отношение), за да се премине към „по-балансирана политика“ (3).

2.2

Равенството на половете често се разглежда като пречка или като разход. Необходимо е да се признае, че неравенството има цена, а равенството на половете носи положителен икономически принос като инвестиция и производствен фактор.

2.3

Целите на стратегията „Европа 2020“ и по-специално повишаването на равнището на заетост сред хората на възраст между 20 и 64 години на 75 % до 2020 г. и намаляването на броя на хората, изправени пред риска от бедност, с поне 20 милиона души, не могат да бъдат постигнати без по-голямо участие на жените на пазара на труда и в обществения живот. Наред с това постигането на пълно сближаване на нивото на участие на пазара на труда би довело до увеличение на БВП на глава от населението с 12 % до 2030 г. (4).

2.4

В контекста на намаляващото население в работоспособна възраст (5) Европа няма да постигне растежа, към който се стреми, ако не бъде увеличен потенциалът на жените на пазара на труда. През 2012 г. процентът на заетост при мъжете (на възраст между 20 и 64 години) беше 74,6 %, докато при жените този процент беше само 62,4 %. Ако заетостта се измерва в еквивалент на пълно работно време, ситуацията е още по-лоша, тъй като сегашното равнище на заетост на жените отговаря на 53,5 % от общия брой на жените, работещи на пълно работно време (6).

2.5

Повишаването на заетостта на жените е допринесло значително за растежа през последните 50 години. Важно е обаче да се отбележи, че домакинската работа, която жените извършват без възнаграждение, не се взема предвид като принос към икономиката. Създаването на работни места с цел предоставяне на услуги на семействата би допринесло за превръщането на тази невидима форма на труд в платен труд и би създало данъчни приходи, пенсионни вноски и т.н.

2.6

ЕИСК обръща внимание върху факта, че безработните жени, невинаги се включват в статистиките и не са регистрирани като такива, но всъщност представляват неизползван потенциал. По-ниското равнище на заетост сред жените не означава безработица в пряк смисъл, а по-скоро неактивност, незаетост или недеклариран труд, тъй като „демотивиращият“ ефект създава слабо предлагане на женски труд. Следователно статистическите данни на национално и европейско равнище не могат правилно да отчетат реалната ситуация. ЕИСК призовава за по-детайлна разбивка на събираните и изготвяните на европейско равнище статистически данни по сектори на частните услуги.

2.7

ЕИСК отбелязва, че в годишния обзор на растежа трябва да се определят цели за заетостта на жените (7), тъй като целенасочени политики могат да доведат до намаляване на неравнопоставеността между жените и мъжете и до насърчаване на приобщаването, като повишат значително потенциала за растеж на икономиката на ЕС (8). Подобни политики – включващи, но не и ограничени до предоставянето на услуги за зависими членове на семейството и премахването на финансовите фактори, демотивиращи втори работещ член в семейството – са от основно значение за повишаването на участието на жените на пазара на труда. Държавите членки следва да използват подобни политики за подобряване на пригодността за заетост и за подкрепа на достъпа до работни места и завръщането на работа.

2.8

Строгите мерки за бюджетни ограничения водят до съкращения в публичния сектор и услугите, а за жените съществува по-голяма вероятност да загубят работните си места, тъй като те представляват мнозинството от работещите в публичния сектор. Групите, които търпят най-значителен спад на своя стандарт на живот поради съкращенията в публичните услуги, са самотните родители, повечето от които са жени. Едновременно с това жените са мнозинството от хората, предоставящи неплатени грижи, поради което е вероятно те да бъдат първите пострадали от съкращаването на услугите за социални грижи (9). Комисията следва да изготви цялостно проучване на въздействието на бюджетните ограничения върху равните възможности, за да се предвидят по-качествени решения, и да извърши проучване относно това как мерките за строги бюджетни ограничения са се отразили върху количеството и качеството на заетостта на жените както в публичния сектор, така и в сектора на частните услуги.

2.9

Трябва да се отбележи, че тези, които определят политиките в ЕС, поставят акцент върху общата пригодност за заетост, но не определят мерки за ангажиране на потенциала на икономически неактивните жени, които могат да дадат значителен принос за растежа в ЕС.

2.10

ЕИСК препоръчва при предоставянето на средства от ЕС да се отчитат в по-голяма степен аспектите, свързани с пола, и насърчава институциите на ЕС и държавите членки да приложат препоръките, изложени в Оценката на подкрепата на Европейския социален фонд за равенството на половете (10).

3.1

Повишаването на равнището на образование доведе до около 50 % ръст на БВП в държавите от ЕС между 1960 г. и 2008 г., като приблизително половината от този ръст се дължи на повишаването на равнището на образование на жените (11).

3.2

Докладите на Европейския институт за равенство между половете (EIGE) (12) и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) показват, че жените имат по-малко възможности за заетост от мъжете по различни причини и получават по-ниско възнаграждение за същия труд, въпреки че понастоящем имат по-високо равнище на образование от мъжете в повечето държави от ЕС.

3.3

Систематичните неравенства между половете (13) при подбора на специалности са пречка за това икономиките да използват в пълна степен потенциала на техните таланти и поради това водят до лошо разпределение на човешкия капитал и загуба на потенциални иновации и икономически растеж. Институциите на ЕС и държавите членки следва да търсят решение на проблема за неравнопоставеността между половете в образованието чрез промени в нагласите сред учениците, преподавателите, родителите и обществото като цяло. Подобна намеса следва да започне на ранен етап в живота на учениците, преди да се затвърдят стереотипните представи и нагласи относно способностите на момчетата и момичетата и техните предпочитания.

3.4

Комитетът препоръчва да се обърне особено внимание на инициативи и проекти, финансирани от инструменти на ЕС (Европейски социален фонд, програми за учене през целия живот и др.) Тези инструменти биха могли да бъдат използвани, за да се подобрят възможностите на жените, завръщащи се на пазара на труда, да възстановят уменията си и да получат достъп до заетост и/или за кариерното им развитие.

4.1

Повечето държави членки на ЕС са изправени пред двойния проблем на застаряващо население и ниска раждаемост. Тези фактори означават, че ако през следващите двадесет години равнището на участие на мъжете и жените на пазара на труда се запази, работната сила ще намалява (14).

4.2

Необходимо е устойчиво да се променят доминиращите неравенства между половете в европейските общества. Подкрепата за по-добър баланс между професионалния и семейния живот за мъжете е важна стъпка за постигане на по-равно разпределение на платения и неплатения труд между жените и мъжете. По-равнопоставеното споделяне на родителския отпуск би намалило нежеланието на работодателите да наемат жени в детеродна възраст.

4.3

Промените в търсенето на пазара на труда – например във връзка с появата на нови производствени методи и различните условия на труд и по-специално вследствие на прехода от преработка и селско стопанство към услуги – са важни движещи сили за разширяването на участието на жените на пазара на труда и фактор за по-значителното търсене на жени на пазара на труда.

4.4

Въпреки че заетостта на непълен работен ден насърчи повече жени да се присъединят към официалната работна сила, в дългосрочен план тя може да ограничи възможностите за обучение и перспективите за растеж в кариерата, да се отрази отрицателно върху пенсионните обезщетения и да увеличи риска от бедност, както в краткосрочен план, така и на старини. Това е особено очевидно при увеличилата се през последните години заетост на непълен работен ден не по собствен избор (15): в резултат на кризата на жените се предлага заетост на непълен работен ден и те са принудени да я приемат, или защото не им се предлага друго трудово правоотношение или защото не искат да изгубят работното си място. Следва да се обърне внимание на значителния дисбаланс между жените и мъжете по отношение на заетостта на непълен работен ден (31,6 % и съответно 8 %). Трябва да се премахнат всички бариери пред преминаването от заетост на непълен към заетост на пълен работен ден.

4.5

Комитетът отбелязва, че политиките, които насърчават домакинствата с двама работещи и помагат на работещите родители да се справят със семейните си ангажименти, са важни фактори за увеличаване на участието на жените. Важна роля играе също и подходящият микс между паричните помощи и помощите в натура.

4.6

По-високите ставки за данъчно облагане на втория работещ могат да обезкуражат участието на жените в работната сила, тъй като обезкуражават участието на жените на пазара на труда (16). Поради това данъчните системи и системите за социална сигурност трябва да бъдат адаптирани, така че да не се демотивира вторият работещ член в семейството.

4.7

Особено внимание следва да се обърне на неофициалния труд и несигурната заетост, включително и на фиктивната самостоятелна заетост. Те засягат жените в по-голяма степен от мъжете, поради което жените са по-уязвими по отношение на експлоатацията. Държавите членки на ЕС следва да ратифицират незабавно Конвенция 189 на МОТ относно достойния труд за домашните работници (17), в която се определят трудови стандарти за домашните работници.

5.1

ЕИСК призовава тези, които определят политиките, да намалят неравенствата между половете, като намалят различията в заплащането между жените и мъжете (средно 16,2 %), тъй като равното възнаграждение ще донесе ползи не само за жените, но и за цялото общество – според Оценката на европейската добавена стойност намаляването на различията в заплащането между жените и мъжете с един процентен пункт води до увеличение на икономическия растеж с 0,1 % (18).

5.2

ЕИСК изразява също така загриженост във връзка с извънредно големите различия между половете по отношение на пенсиите, чието средно равнище за ЕС-27 е 39 % (19) – повече от два пъти по-голямо от разликата в заплащането. Особено тревожен аспект е липсата на видимост на проблема. В повечето държави от ЕС не само съществуват значителни различия, но те са също и от извънредно сложно естество, тъй като зависят от трудовия стаж (по-специално прекъсвания по отношение на възнаграждението, брой на отработените часове и години), пенсионните системи и по-специално от въздействието на възнаграждението по време на кариерата върху пенсионните обезщетения и степента, в която пенсионните системи компенсират прекъсването на кариерата за полагане на грижи за деца или зависими роднини.

5.3

Ето защо ЕИСК счита, че както намаляването на различията в заплащането между жените и мъжете, така и добавянето на „време за семейството“ – грижи за деца и за възрастни хора, оказване на помощ на член на семейството по време на кратко и/или продължително заболяване и др., в системите за натрупване на пенсионни права на мъжете и на жените (с гарантиране на работниците на възможността да получават отпуск по семейни причини за полагане на грижи и за оказване на помощ) ще доведат до намаляване на неравенството между половете по отношение на пенсиите (20).

6.1

Наскоро проведено проучване на ОИСР (21) показва, че неравенствата между половете по отношение на предприемачеството са съществени и твърдо установени в много измерения, включително във връзка със субективните предпочитания в областта на предприемачеството, размера на предприятията и финансовите резултати, достъпа до финансов капитал и неговото използване. Когато стартират своя бизнес, жените предприемачи преследват допълнителни цели освен извличането на максимална печалба и по-широките им критерии за ефективност и успех изтъкват приноса им за социалното и икономическото развитие.

6.2

ЕИСК счита, че подпомагането на повече жени да започнат бизнес и подкрепата за растежа на фирмите, ръководени от жени, могат да допринесат (22) за изграждането на по-конкурентоспособна икономика и икономически растеж, а също и да намалят социалното изключване. Необходими са значителни мерки, за да се използва в пълна степен потенциалът на предприятията за устойчив икономически растеж и създаване на работни места в Европа, особено след кризата.

6.3

ЕИСК вече предложи да бъдат предприети следните стъпки за насърчаване на предприемачеството сред жените в ЕС (23):

7.1

Международните проучвания (24) потвърждават, че жените на ръководни постове имат положително въздействие върху корпоративните финансови резултати, корпоративната култура, стила на управление и устойчивостта спрямо кризата. Жените поемат по-малко рискове и дават приоритет на устойчивото развитие, но бариерите пред постигането на равенство между половете са по-значителни, отколкото се признава открито.

7.2

ЕИСК се надява, че в дух на саморегулиране всички публични и частни органи за вземане на решения ще приемат минимален стандарт за равноправно участие във вземането на решения. Регистрираните на борсата дружества и органите от публичния сектор следва да насърчават прозрачни процедури за кандидатстване и назначаване, както и култура на приобщаване и свобода на избор. Въпреки това едва ли ще бъде постигнато много без волята на мъжете и жените за предприемане на положителни действия.

7.3

ЕИСК би препоръчал политиците и дружествата да разгледат отново следните въпроси, за да гарантират постигането на баланс между половете в състава на всички органи, които вземат решения:

7.4

С оглед на изпълнението на Стратегията за равенство между жените и мъжете за периода 2010-2015 г. (25), ЕИСК насърчава равното представителство на мъжете и жените в публичния живот и, по-специално, в политиката, тъй като настоящото по-слабо представителство ограничава правата на участие на жените (26). Институциите на ЕС и държавите членки, както и организациите на социалните партньори следва да водят със своя пример и да въведат цели за равенство между половете в своите политически и административни органи, най-вече на най-високо равнище.

8.1

Важен фактор, който оказва влияние върху участието на жените на пазара на труда, е достъпът до целодневни заведения за грижи за децата, по-специално за малки деца. Увеличаването на публичните разходи за грижите за децата е пряко свързано с нарастването на заетостта на пълно работно време сред жените (27).

8.2

Поради това е необходимо да бъдат постигнати целите от Барселона. Според наскоро изготвен доклад на Комисията обаче през 2010 г. само 10 държави членки са постигнали целта от Барселона за децата под 3-годишна възраст. През същата година, що се отнася до категорията на децата между 3-годишна възраст и възрастта за задължително училищно образование, само 11 държави членки са постигнали целта за 90 % (28).

8.3

Тъй като държавите членки с най-висока раждаемост са и тези, които са положили най-много усилия да улеснят съвместяването на професионалния и семейния живот от страна на родителите, и в които има високи равнища на заетост на жените (29), държавите членки следва да предоставят по-ефективна, достъпна и качествена подкрепа за семействата с деца на приемлива цена, чрез политики (30) като:

9.1

Въпреки че повишаването на образователното равнище на момичетата през последните десетилетия доведе до повишаване на потенциала за доход на жените, нагласите на обществото по отношение на заетостта на жените и сблъсъкът между семейните ценности и равноправието са пречка пред по-добър баланс между половете на пазара на труда.

9.2

ЕИСК изразява особена загриженост във връзка с дискриминацията срещу жените мигранти, жените с увреждания или жените от етнически малцинства. Във връзка с това Комитетът призовава за бързо прилагане на Директивата за принципа на равно третиране (31).

9.3

Насилието срещу жените представлява не само неприемливо социално явление, но е свързано и с висока икономическа цена. Счита се, че в 47-те държави членки на Съвета на Европа насилието срещу жените води до годишни разходи от най-малко 32 милиарда евро (32). Важна роля трябва да играят публичните политики за борба с насилието, основаващо се на пола; традиционните представи за ролята на жените в обществото ще се променят единствено когато жените получат равноправен достъп до власт наравно с мъжете.

9.4

Ролята на медийната индустрия е от решаващо значение за насърчаването на равенството между половете. Медиите не само отразяват, но и създават социокултурни модели и норми и са мощен фактор за изграждане на общественото мнение и културата. Наред с това именно съдържанието на медиите насърчава по-широкото разбиране на сложното естество на равенството между половете сред всички участници в обществото, включително тези, които определят политиките и обществеността, поради което трябва спешно да се потърси решение на проблема с продължаващото неравноправие под формата на по-слабо представителство (особено на по-високо равнище), пречки за напредък в кариерата и ниско заплащане (в сравнение с мъжете) в медийния сектор (33).

21.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 341/11

1.1

ЕИСК препоръчва на европейските институции, както и на отворената работна група, създадена на 67-ото общо събрание на ООН на 17 декември 2012 г., да прилагат и да изискват метод за предварителна оценка на икономическото, социалното и екологичното въздействие, както по отношение на етапа на определяне на целите на устойчивото развитие, така и по време на световните преговори за целите, призвани да придобият универсално приложима стойност, за да се предоставят средствата за балансиране на благоприятни или неблагоприятни колебания, които могат да се появят или да съществуват съвместно между секторите или географските зони и дейности.

1.2

Всички социални програми от основно значение за осъществяване на целите за устойчиво развитие, отнасящи се за обучение, здраве или насочени към безработните младежи, трябва приоритетно да останат незасегнати от бюджетните съкращения.

1.3

ЕИСК подкрепя волята на ЕС да продължи осъществяването на стратегията „Европа 2020“ посредством Европейския семестър, като се възползва от възможността да внесе смисъл, предлагайки „отворена“ социална, икономическа и екологична стратегия, както и посредством европейска стратегия за интегрирано устойчиво развитие.

1.4

Комитетът предлага в това да се включи европейското гражданско общество, заедно с ОГО, социалните партньори и националните ИСС и подобни институции.

1.5

Приканва държавите–членки и европейските институции:

1.6

ЕИСК насърчава ЕС:

2.1

Решението да се постави начало на процес, който да доведе до определяне на цели за устойчиво развитие, е едно от основните решения на конференцията „Рио+20“. Този процес започна през януари 2013 г. със създаването на отворена междуправителствена работна група, която следва да представи доклад и предложение пред Общото събрание на ООН в периода между септември 2013 г. и септември 2014 г. Според окончателния документ от конференцията „Рио+20“ този процес трябва да бъде координиран с дейностите, свързани с програмата за развитие след 2015 г.

2.2

Настоящото становище е свързано със становището по собствена инициатива на специализирана секция NAT относно „Зелената икономика – насърчаване на устойчивото развитие в Европа“ (1), прието от ЕИСК през юни 2013 г., и със становище на специализирана секция REX относно съобщението на Комисията „Достоен живот за всички - премахване на бедността и осигуряване на устойчиво бъдеще на света“ (2). С оглед на устойчивото развитие на Европа е целесъобразно да се укрепи европейският социален модел, неразривно свързан с успешен преход към зелена икономика. Изчакването на международно споразумение за определяне на целите за устойчиво развитие не може да служи като претекст за отлагане или намаляване на ангажиментите за финансова помощ в рамките на развитието и сътрудничеството, поети от развитите страни.

2.3

Чрез писмото за сезирането във връзка с това проучвателно становище Комисията прави връзка между целите за устойчиво развитие, приобщаващата зелена икономика и изкореняването на бедността. Тя отправя искане към Комитета да проучи по какъв начин икономическото, екологичното и социалното измерение биха могли да бъдат успешно интегрирани в бъдещата рамка на всеобщите цели за устойчиво развитие. Във връзка с това тя би оценила включването в обсъжданията на мненията на сродните на ЕИСК институции по света.

2.4

На две заседания на своята Обсерватория на устойчивото развитие ЕИСК проведе изслушване на представители на основните групи (т.нар. „Major Groups“), признати от ООН на конференцията „Рио+20“.

2.5

ООН от своя страна създаде група на високо равнище, съставена от представители на правителствата, която трябва да представи първия си доклад през септември 2013 г., а заместник-генералният секретар на ООН и изпълнителен директор на програмата на ООН за околната среда г-н Achim Steiner на 14 май отправи към ЕИСК и към други представители на гражданското общество обръщение на тема „Да продължим развитието след конференцията „Рио+20“. Той посочи необходимостта от процес на изцяло приобщаваща консултация за ЦУР, която трябва да включи правителствата, гражданското общество и частния сектор. Г-жа Kitty van der Heijden, посланик на устойчивото развитие на Нидерландия и член на отворената работна група, сподели своя опит в работната група, създадена от ООН.

—

да се основават на Дневен ред 21 и Плана за изпълнение от Йоханесбург;

—

да надграждат върху вече заявените ангажименти;

—

да се съсредоточат върху приоритетни области за постигането на устойчиво развитие, като използват насоките от заключителния документ;

—

да отчетат по балансиран начин всички три измерения на устойчивото развитие и техните взаимовръзки;

—

да бъдат съгласувани с програмата на Организацията на обединените нации за развитие за периода след 2015 г. и да бъдат включени в нея;

—

да не допускат да се забравят Целите на хилядолетието за развитие;

—

да предвидят активно участие на всички заинтересовани страни в процеса, когато е уместно.

3.3.1

Например Oxfam International счита (Oxfam, Post-2015 Development Goals: Oxfam International Position (Цели за развитието след 2015 г.: позиция на Oxfam International), януари 2013 г.), че рамката за периода след 2015 г. трябва да подкрепя това разбиране, да определи целите в съответствие с него и да посочи стъпките към осъществяването им. Постигането на благоденствие за всички при зачитане на възможностите на планетата ще изисква основно пренасочване на икономическото, социалното и политическото развитие.

3.3.2

Според същата НПО дебатите за периода след 2015 г. остават неясни по отношение на ролята, която трябва да има една рамка, и начина, по който тя може да промени положението на хората, живеещи в бедност. От ключово значение е да се постигне съгласие относно начина на постигане на целите, за да могат те да се определят с точност. Тези цели трябва да служат за насърчаване на политическата воля и на обществените инициативи, насочени към изкореняване на бедността и неравенствата и към опазване на планетата, като:

3.4.1

Устойчивото икономическо възстановяване неизбежно предполага по-ефикасен модел на производство и използване на ресурсите. Успоредно с подкрепата за по-пълна и по-амбициозна европейска рамка за постигане на по-обширни цели в областта на климата до 2050 г., Европа трябва да запази своята промишлена база и производствата и уменията, свързани с нея.

3.4.2

Основното предизвикателство е да се избере как да се постигне целта за икономика с ефикасно потребление на ресурсите и с малко въглеродни емисии и как да се управлява този преход. Трябва да се наблегне на два момента: промишлена политика за постигане на зелена икономика, която да съхрани индустриалната база и перспективите за заетост в тази рамка (Béla Galgóczi, „Greening industries and creating jobs“ („Екологизиране на предприятията и създаване на работни места“), Европейски синдикален институт, 2012 г.).

3.4.3

Промишлеността има основна роля в областта на научните изследвания и развитието, търговията и в по-малка степен на инвестициите. Преходът към развитие с малко въглеродни емисии и по-добра енергийна ефективност, при което устойчивият труд се цени повече и се опазва здравето, придоби жизненоважно значение.

3.4.4

В Европа в момента се наблюдава едно от най-ниските нива на растеж от 1929 г. насам, но за постигане на бъдещите цели за траен и устойчив растеж са необходими и неизбежни две условия: 1) ниски емисии на СО2 и 2) демокрация.

3.4.5

ЕС е призван да продължи усилията за научноизследователска дейност за създаване на необходимия брой работни места за активното население, в отговор на бъдещите нужди за развитие, предвид по-високия ръст на другите континенти в най-различни области като услуги, образование, здравеопазване, околна среда, транспорт, енергетика, жилища, урбанизация, селско стопанство, продоволствие и др.

3.5.1

МВФ призна, че строгите икономии са били по-радикални, отколкото той е предполагал. Поуката е, че дозата трябва да се намали. Всички основни социални програми за обучение, здравеопазване или насочени към безработните младежи трябва да останат незасегнати от бюджетните съкращения. Нуждата от финансиране в държавите членки на ЕС е критична след международната финансова криза и рефинансирането на реалната икономика не е осигурено в достатъчна степен от споразумението на Европейския съвет относно многогодишната финансова рамка на ЕС. Мерките, препоръчани от тройката Световна банка, МВФ и Съвета на ЕС, не позволяват да се създадат необходимите условия за възстановяване на икономиката и за постигане на траен и устойчив растеж.

3.5.2

Интелигентни социални политики - като например програмите, които съпътстват безработните в търсене на работа или системите за социална сигурност на най-уязвимите членове на нашето общество – не могат да бъдат разглеждани единствено като разход. Те са инвестиция за бъдещето.

3.5.3

Особено силно са засегнати младите хора, в еврозоната безработицата сред младите хора достигна 22 %, като в някои държави като Испания и Гърция тя надминава 50 %. През 2010 г. процентът на временната заетост на младите хора от 15 до 24 години надхвърли 50 % и достигна почти 70 % (Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд, „Third European Quality of Life Survey“ (Трето европейско изследване на качеството на живот, 2012 г.).

3.5.4

Навсякъде населението плати високата цена за преодоляване на разрушителните последици от практики на финансовия свят, които се оказаха безотговорни.

3.5.5

ЕС трябва да придаде повече съдържание на социалното измерение, по-специално на социалния диалог, както е предвидено в пътната карта за доизграждане на Европейския икономически и паричен съюз. Той би трябвало да помогне на държавите членки да въведат системи на гаранции за младежта, да подобрят производствените диверсификация и иновации, да повишават ефективността на услугите на пазара на труда, да създават повече работни места и да укрепят социалните инвестиции (МОТ, Guy Ryder, „Jobs, social inclusion and growth should top EU agenda“ („Работните места, социалното приобщаване и растежът трябва да бъдат основни приоритети на ЕС“), 14 февруари 2013 г.).

4.1

На първите изслушвания, организирани от ЕИСК, стана ясно, че връзката между идеите на гражданското общество, събрани от ЕС, и онези, които бяха получени от ООН чрез пряко допитване, не се възприема с разбирането и прозрачността, които европейският гражданин е в правото си да очаква. Идеите на организациите, които представят гражданското общество, са поставени на равна нога с тези на групите, лобиращи за частни интереси, и на същото равнище като тези на правителствата, чрез график, който оставя малко време за организиране на дебати за зачитане на независимостта на организациите и на автономията на социалния диалог. Освен това при проследяване на работата на конференцията „Рио+20“ и на отворената работна група остава впечатлението за сценарий, който се стреми да възстанови предварително определена насока, като че ли решенията са вече взети някъде другаде.

4.2

За щастие ЕС реши да приложи целия подход чрез екологизиране на стратегията „Европа 2020“ и на Европейския семестър, за да осигури хармонизиран европейски принос, при който Европа ще действа и ще говори като едно цяло на световната сцена.

4.3

Важно е днес устойчивостта да преминава като червена нишка през основните области на политика. Понастоящем това са стратегията „Европа 2020“ и Европейския семестър, който е основният елемент на нейното управление.

ЕИСК отбелязва с голям интерес коментарите на Комисията и на Съвета, в които се посочва, че заключенията и процесът, които са били договорени на конференцията „Рио+20“, ще бъдат приложени и разработени в рамките на Европейския съюз посредством стратегията „Европа 2020“. Поради това Комитетът ще следи много внимателно, за да се увери, че това наистина е така (Съвет на Европейския съюз, „Рио+20: резултати и последващи действия във връзка със срещата на високо равнище на конференцията на ООН по въпросите на устойчивото развитие през 2012 г.“ – заключения на Съвета, 25 октомври 2012 г., 15477/12).

4.4

ЕИСК следи много внимателно разширяването на кръга на участващите действащи лица в процеса на Европейския семестър. Тази година генерална дирекция „Околна среда“ взема по-активно участие от всякога; миналия декември Съветът по околна среда обсъди за първи път годишния обзор на растежа. ЕИСК ще даде своя принос, за да гарантира, че гражданското общество има възможност да включи устойчивото развитие в процеса, по-специално чрез националните икономически и социални съвети, някои от които вече разполагат с конкретни правомощия в тази област, както и чрез националните съвети за устойчиво развитие.

4.5

По отношение на годишния преглед на растежа, трябва да се отбележи, че не правим достатъчно ясна връзка между различните кризи, а именно финансовата, икономическата, социалната криза, а също и екологичната. Също така не осъзнаваме достатъчно ясно, че е абсолютно наложително да се постигне сериозен напредък към по-съществено екологизиране чрез трансформиране на цялата ни икономика, и това трябва да се направи не въпреки кризата, а най-вече заради нея. Вече не е възможно да продължаваме сегашния курс.

4.6

В контекста на годишния преглед на растежа трябва да се отправи призив Европейският съюз да говори с един глас. Не може ЕС да се ангажира в световните преговори за екологизиране на икономиката и същевременно да пренебрегва този въпрос в основните документи, свързани с икономическата политика.

4.7

В този контекст липсата на концепция за квалифициран растеж е малко объркваща. Как е възможно ЕС да бъде в авангарда на международния дебат относно показателите, които надхвърлят БВП, и в своя обзор на растежа да се позовава единствено на БВП? В някои документи се разглеждат социалните проблеми, но не се споменава пряко целта за благоденствие в рамките на ресурсите на планетата (което между другото е заглавието на Седмата рамкова програма за действие за околната среда).

4.8

За щастие, има многобройни материали, които да насочат дебата за възможностите за въвеждане на други показатели и това трябва вече да доведе до действия, основани на пряк диалог между институциите и представителите на гражданското общество като част от подход, гарантиращ участието на всички заинтересовани страни в процеса на вземане на решения.

4.9

ЕИСК отбелязва, че премахването на вредните за околната среда субсидии и въвеждането на екологичните данъци са станали елемент от годишния обзор на растежа и специфичните за отделните държави членки препоръки и че тази година въпросите на управлението на отпадъците и отпадъчните води, както и подобряването на рециклирането са разгледани в тези документи.

5.1.1

Намаляването на бедността е въпрос на равнопоставеност и справедливост и се отнася до достъпа до услуги като здравеопазване, образование и заетост. При изготвянето на ЦХР беше наблегнато прекалено на донорите. За бъдещата рамка трябва да се предвидят:

5.1.2

Благодарение на подход, ограничен във времето и концентриран върху резултатите, осемте цели на хилядолетието за развитие оказаха съществено въздействие върху политиките в областта на международното развитие. Чрез фокусиране върху ограничен набор от измерими цели, те спомогнаха помощта за развитие да се увеличи и да бъде насочена по-ефективно. Въпреки това с наближаването на крайния срок – 2015 г., става ясно, че резултатите, постигнати по пътя към тези цели, ще бъдат ограничени, ще има успехи и неуспехи.

5.1.3

Целите за устойчиво развитие ще трябва да допълнят настоящия набор от цели на хилядолетието. Съществуват две големи разлики между ЦУР и ЦХР: ЦУР имат глобално отражение (за разлика от ЦХР, които са насочени главно към юга) и съдържат измерения отвъд метанормата за намаляване на бедността (природни ресурси, потребление, производство, енергетиката, права на човека и др.).

5.1.4

Предстоящите две години ще бъдат от съществено значение за определяне на следващата програма за развитие. Двата процеса - преразглеждането на ЦХР и официализирането на ЦУР - биха могли да предоставят важни насоки за архитектурата на устойчивото развитие след 2015 г.

Тези насоки би трябвало да включат бюджетни средства в публичните политики като хоризонтално измерение за равенството между половете в качеството му на първостепенен фактор за борба с бедността и неравенството (4).

Задачата е огромна и в основата трябва да бъде отдаване на по-голямо значение на правата на човека и участие на организациите на гражданското общество във вземането на решения за икономиката и услугите като средства за човешко развитие (5).

21.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 341/16

1.1

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) счита, че въпросът за продоволствената сигурност трябва да бъде поставен в центъра на политиките на Европейския съюз като предпоставка за стратегия на глобална стабилност.

1.2

Въпреки че в дебата „Храни срещу гориво“ Комитетът изразява съгласие с Европейския съюз относно необходимостта от намаляване на зависимостта от вноса на изкопаеми горива, той призовава Комисията да даде приоритет на продоволствената сигурност, защитата на територията, конкурентоспособността на европейското селско стопанство и земеползването (1) в тясна връзка между продоволствената сигурност и производството на биоенергия (2).

1.3

ЕИСК счита, че бъдещето на Европейския съюз трябва да се основава на социалната, икономическата и екологичната устойчивост и че производството на енергия от възобновяеми източници трябва да е тясно свързано с постигането на тези цели.

1.4

ЕИСК е съгласен с решението на Комисията да включи в Директиви 98/70/ЕО и 2009/28/ЕО обвързващи разпоредби, насочени към промяната на земеползването, тъй като съвременните биогорива се произвеждат от земеделски култури.

1.5

Като потвърждава позицията си, изразена в становище TEN/502 (3), Комитетът заявява своето несъгласие с избора на Комисията да оценява „непреките промени в земеползването“ спрямо изкопаемите и биогенните енергийни източници, като има предвид само баланса на парниковите газове, и подценява въпроси като сигурността на доставките и въздействието на изкопаемите енергийни източници.

1.6

Въпреки че изразява съгласие с предложението на Комисията, като се отчитат вече направените инвестиции, да се ограничи производството на биогорива, произвеждани от хранителни култури, и да се подкрепят чрез стимулиране т. нар. горива „от ново поколение“, Комитетът счита, че производството на биогорива от второ поколение, за които се използват дърво и слама, би могло да съкрати цикъла на абсорбиране на въглерода и следователно да доведе до повишаване на количеството на въглеродния диоксид (4).

1.7

Според ЕИСК оценката би била различна, ако като суровина за производството на биогорива се използват микроводорасли, въпреки че те все още не представляват търговска реалност, но в бъдеще биха могли, за разлика от горивата от първо поколение, да намалят опасенията относно конкуренцията с почвата и водните ресурси.

1.8

В това отношение Комитетът потвърждава напълно заключението на Конференцията на ЕИСК от 2011 г. за продоволствената сигурност, според които производството на биогорива трябва да съответства на общите принципи и да бъде обект на оценки на въздействието му върху околната среда, в които да участват активно местните и регионалните власти, за да се гарантира, че ще бъде обърнато сериозно внимание на въпроса за правото на прехрана.

1.9

С тази оценка ЕИСК препоръчва на Комисията да приеме на европейско равнище инструменти като „Показатели на равнище оператор“ (Operator Level Indicators), за да се оцени потенциалното въздействие на биоенергийните проекти върху продоволствената сигурност на отделните държави членки.

2.1.1

Понастоящем енергийната система преживява сериозни трудности на международно равнище, които се дължат не само на световната икономическа криза, но преди всичко на геополитическото положение в страните от Северна Африка и Близкия изток.

2.1.2

За 2009 г. ОИСР отчита намаляване на потреблението на енергия с 4,4 % на световно равнище, с 5 % в САЩ и с 5,5 % в ЕС, докато в държавите извън ОИСР търсенето се е увеличило с 2 %. Към тази оценка се добавя аварията в ядрената електроцентрала във Фукушима — Япония, която подтикна някои държави, включително Германия, да изоставят използването на този метод за производство на енергия.

2.1.3

Понастоящем Европа внася 80 % от нефта, 60 % от природния газ и 40 % от въглищата, необходими за задоволяване на енергийните си нужди, които възлизат на 1 583,3 милиона тона нефтен еквивалент (Nomisma). Невъзобновяемите енергийни източници представляват 91 % (нефт 36,6 %, природен газ 24,5 %, въглища 15,7 %, ядрена енергия 13,6 %), а възобновяемите източници — 9 % (6,1 % биомаса, биогаз, битови отпадъци, 1,7 % хидроенергия, 0,7 % вятърна енергия, 0,3 % геотермална енергия, 0,1 % фотоволтаична и слънчева енергия).

2.1.4

Европа става все по-зависима от вноса на енергия. През 2030 г. ЕС-28 ще внася 84 % от природния газ, 59 % от въглищата и 94 % от нефта, от които ще се нуждае (EREC). През 2009 г. транспортът е бил секторът с най-голямо потребление на енергия, което се равнява на 33 %, жилищният сектор представлява 26,5 %, промишленият — 24,2 %, услугите — 14 %; на последно място е земеделието с 2,3 %.

2.1.5

Целите, които ЕС иска да постигне, могат да се обобщят по следния начин:

2.2.1

През последните години енергийната система, която се основава на използването на изкопаеми горива, показа много недостатъци, които поставят под въпрос нейната бъдеща устойчивост и сигурността на доставките с необходимостта да се предвидят сигурни енергийни източници в контролирана система за внос на енергия.

С непрекъснатото нарастване на търсенето на енергия (МАЕ), бъдещото и неизбежно изчерпване на производството на изкопаеми ресурси излага на риск способността да се задоволят нарастващите енергийни нужди. Това изчерпване се дължи на невъзможността за възобновяване на самите изкопаеми ресурси; процесът на тяхната трансформация изисква изключително много време, което е несъвместимо с енергийните нужди на съвременното общество.

2.2.2

Основните видове възобновяема енергия са:

Те не изчерпват списъка от възможности, особено като се вземат предвид резултатите от научните изследвания.

2.2.3

Биоенергията може да се дефинира като енергия, получена от биомаса, която според физическото си състояние се разделя на:

2.2.4

Биомасата е възобновяем източник, който вече е доказал своята енергийна ефективност. Тя включва всички вещества от органичен произход, които по време на процеса на хлорофилната фотосинтеза натрупват пряко или косвено слънчева енергия. Биомасата се получава от енергийни култури или органични остатъци от горски продукти, както и от технологичната трансформация на селскостопански продукти.

2.2.5

В световен мащаб около 50 % от потенциално наличните остатъци произхождат от горския сектор, а останалите 50 % – от селскостопанския сектор, където особено значение имат съоръженията, захранвани от земеделска и животновъдна биомаса (МАЕ).

—

Протоколът от Киото, който влезе в сила на 21 март 1994 г.;

—

Програмата Altener за насърчаване на възобновяемите енергийни източници (Решение на Съвета 1993/500/ЕИО);

—

Зелената книга за възобновяемите енергийни източници (1996 г.);

—

Бялата книга, която поставя за цел до 2010 г. 12 % от използваната енергия да е от възобновяеми източници.;

—

Директива 2001/77/ЕО за насърчаване на използването на електроенергия от възобновяеми източници;

—

Директива 2003/30/ЕО относно насърчаването на използването на биогорива;

—

Директива 2003/96/ЕО относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електрическата енергия;

—

COM(2005) 628 final — План за действие в областта на биомасата;

—

COM(2006) 34 final — Стратегия на ЕС за биогоривата;

—

Зелената книга „За европейска стратегия за сигурна, конкурентоспособна и устойчива енергетика“ (2006 г.);

—

Пакетът климат/енергия „20–20–20“, Европейски съвет, 9 март 2007 г.;

—

Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (Текст от значение за ЕИП);

—

Съобщение на Комисията до Съвета и Европейския парламент „Пътна карта за възобновяемите енергийни източници. Възобновяемите енергийни източници през 21 век: изграждане на по-устойчиво бъдеще“, COM (2006) 848 final;

—

Съобщение на Комисията „Подкрепа за електроенергията, произвеждана от възобновяеми енергийни източници“, SEC (2005) 1571 – COM (2005) 627 final.

3.1.1

Социално-икономическите въздействия на биоенергията до голяма степен са свързани с разходите (стимули, структурни недостатъци) и ползите (приходи, отражение върху БВП, намаляване на CO2, въздействие върху трудовата заетост, намаляване на риска, свързан с горивото (Fuel risk), липса на разходи за третиране на отпадъци, производство на изкуствени торове и други субпродукти) (ALTHESYS). Освен това, когато цената на нефта надвиши 70 долара за барел, производството на биоенергия става конкурентоспособно.

3.1.2

Сегашната система за производство на биомаса за енергийни цели въздейства върху територията, икономиката, цените и обществото като цяло. ЕИСК счита, че това въздействие трябва да бъде оценено, за да бъдат отстранени недостатъците и изкривяванията.

3.1.3

Комитетът счита, че развитието на биоенергията оказва влияние върху продоволствената сигурност поради причини, които са тясно свързани с цените и с териториалните фактори. Първата пряка последица за цените произтича от търсенето на биогорива, защото енергийните пазари са по-големи от селскостопанските по отношение на стойностите. Цените на енергията определят цените на земеделските енергийни култури, тъй като увеличаването на търсенето на енергия, свързана със селскостопански продукти, определя минималната цена на захарта, царевицата и рапицата, както и тяхната максимална цена, която, ако бъде превишена, прави използването на селскостопанските култури неконкурентоспособно спрямо други източници на енергия като вятърна, слънчева и геотермална. Трябва да се припомни общият проблем във връзка с това, че по-високите цени на енергията водят до повишаване на цената на суровините за селскостопанското производство.

3.1.4

Биоенергията представлява възможно решение, което би могло да съживи икономически изостаналите и непълноценно използваните от селскостопанска гледна точка райони, по-специално по отношение на развитието на веригите в различните етапи на производство, събиране, транспорт и преработка. Също така е възможно да бъдат постигнати положителни цели както в икономически аспект, така и по отношение на заетостта: според съобщението на Комисията COM(2005) 628 final, относно Плана за действие в областта на биомасата, пряката заетост през 2010 г. се оценява на 300 000 нови работници, най-вече в селските райони.

3.1.5

Използването на залесени площи за енергийни цели може да доведе до възстановяване на агро-лесовъдните „териториални общности“, което означава повишаване на контрола над територията и защита на горските райони. Освен това то може да засили способността на горските екосистеми да изпълняват своите основни функции, които се състоят в производство на дървесна биомаса и защита на природното наследство и плодородието на почвата.

3.2.1

ЕИСК изразява съжаление, че както това се е случвало в миналото с нефта, богати държави, в които обработваемата земя е недостатъчно, за да гарантират снабдяването на тяхното население, мултинационални компании или държавни фондове, правят значителни инвестиции в трети държави, с цел да използват земята им. По този начин съществува риск от явлението „надпревара за земя“, което може да деструктурира селските общности и да нанесе щети на селскостопанските и горските ресурси на местното население. ЕИСК счита, че тази форма на развитие не е устойчива в социално и екологично отношение.

3.2.2

Въпросът за конфликта в земеползването предизвиква спорове, особено в случая на развиващите се държави или на държавите, за които са характерни обширните и слабо урбанизирани райони (Бразилия или американският щат Айова). Макар и лесно разбираемо, понятието „конфликт в използването на земята“ може да стане по-ясно, като се има предвид, че за производството на 25 галона биоетанол е необходимо количество царевица, което е достатъчно за прехраната на един човек в продължение на една година (World Watch Institute).

3.2.3

Конфликтът в земеползването е проблем, свързан с вноса на биогорива от страна на ЕС и с доставянето на храна в развиващите се държави, особено в Африка и Югоизточна Азия, поради напрежението, произтичащо от въпроса за собствеността върху земята при липса на кадастър и обичайно право.

3.2.4

ЕИСК одобрява стратегията на ЕС за биогоривата, COM(2006) 34 final, особено с частта, в която се посочва, че е от съществено значение предвиждането на подходящи минимални стандарти за околната среда, които да се прилагат при производството на суровини за биогорива, но изразява съмнения относно използването на земите, оставени под угар, поради потенциалното отрицателно въздействие върху биологичното разнообразие и почвите.

3.3.1

В един все по-бързо развиващ се свят безконтролното използване на водните ресурси непрекъснато се увеличава. Причините за това са нарастването на световното население и неговото разпределение, промяната на хранителните навици и делът на биогоривата. Настоящата стратегия за развитие на биогоривата със сигурност ще утежни водната криза, а достъпът до водните ресурси може да се превърне в ограничаващ фактор в развитието на производството на суровини като царевица и захарна тръстика.

3.3.2

По отношение на културите, предназначени за производство на биогорива, ЕИСК счита, че е необходима ориентация към неполивни култури, които са в състояние да се развиват дори във вътрешни райони и райони с неблагоприятни природни условия, тъй като, за да се произведе един литър биодизел са необходими 4 000 литра вода за напояване на културите и за извършване на химичния процес на преработка.

3.4.1

Съществуват потенциални рискове за неправилно използване на почвата, и по-специално на земеделските земи, както за производството, предназначено за хранителни цели, така и за това на биоенергия, като например:

3.4.2

Въпреки това ЕИСК смята, че рационалното използване на земята, което е тясно свързано с добрите земеделски практики на Европейския съюз и което се основава на отглеждането на култури за производството на различни видове биоенергия, може да увеличи биологичното разнообразие и да намали уеднаквяването на ландшафта. Според ЕИСК в това отношение Европа не може да отстъпи.

3.4.3

Във връзка с това е необходимо да се акцентира върху биогоривата от второ поколение, въпреки че земеделските производители ще се превърнат в обикновени доставчици на суровини, без никаква гаранция за икономическа възвращаемост, тъй като тези горива подлежат на интензивно и промишлено управление. ЕИСК счита, че е необходимо да се балансира отново ролята на земеделските производители по отношение на производството и търговията с енергийни култури, с цел да се насърчат организациите на производителите по цялата верига за доставки, тъй като последните могат да играят определяща роля в преговорите за балансирани договори с операторите по веригата на по-ранен етап.

3.5.1

Масовото използване на енергийни култури изисква устойчиво управление на горите и земеделските земи. Производството на биомаса за енергийни цели е съвместимо с околната среда, само ако се извършва правилно. Така например, изоставянето на селските райони доведе до появата на дестабилизиращи природни фактори. Земите, които не се опазват чрез благоприятни човешки дейности, са изложени на висок риск от свлачища, опустиняване и пожари.

3.5.2

ЕИСК счита, че за да бъде насърчено интегрираното развитие на биоенергията на местно равнище, е необходимо разработването на модел за разпределено производство и къси енергийни вериги, с малки по размер съоръжения, които да преобразуват произведената на местно равнище биомаса, с последващи предимства от гледна точка на въздействието върху околната среда и по отношение на реалната възможност за пряко участие на земеделските производители (индивидуално или в сдружения) в производствената верига.

3.5.3

Комитетът одобрява насоките за добри практики, които да се прилагат за различните енергийни култури, представени от Европейската агенция за околната среда, като например:

3.5.4

ЕИСК счита, че развитието на правилно енергийно земеделие може да насърчи постоянното човешко присъствие на територията, което ще гарантира нейния надзор и оптимално използване на ресурсите, особено горските.

3.5.5

Освен това в селскостопанския сектор производството на биоенергия се проявява като частично и контролирано интегриране на селскостопанското производство на храни, като допринася за разнообразяването на каналите на пазара, което улеснява прехода към все по-конкурентоспособно селско стопанство и предлага неконфликтни решения за разпределението на селскостопанските продукти от страна на новите държави членки.

3.6.1

Измежду многообразните методики, които се използват за проучване на въздействието на биоенергията върху околната среда, ЕИСК посочва две:

3.6.2

В оценката на въздействието върху околната среда, оценката на жизнения цикъл (LCA – Life Cycle Assessment) позволява да се определят и измерят енергийните и екологичните последици, реални или потенциални, в различните фази на цикъла на производство и потребление на биоенергия. Тази техника дава възможност за сравнение на екологичния профил на различните видове биоенергия с този на изкопаемите горива, които изпълняват сходни функции.

3.6.3

ЕИСК намира за съответстваща с горепосочените принципи позицията на държавите, които участват в Global Energy Partnership, включително САЩ и Китай, които подписаха международно споразумение за контрол над използването на биогоривата, въздействието върху околната среда и продоволственото равновесие. Всяка отделна държава ще бъде в състояние да измерва екологичната устойчивост на биоенергията чрез 24 критерия и доброволни показатели.

3.6.4

В този контекст ЕИСК счита, че при използването на излишъка от земи за производство на суровини за биоенергия трябва не само да се определят екологичните, икономическите и социалните ограничения, но и да се проверява чрез фактора ILUC (индиректна промяна в използването на земята) дали земята, която е предназначена за енергийни култури, може да причини увеличение на CO2.

3.6.5

ЕИСК одобрява избора на Комисията, която предлага наблюдаване на рисковете, свързани с биогоривата (Директива 28/2009) в транспортния сектор, ограничаване на дела на биогоривата и течните горива от биомаса, произведени от култури, предназначени за храна, в зависимост от степента на зрялост на различните технологии, и насърчаване на производството на биоенергия от продукти, които не изискват предоставяне на допълнителни площи, като например изгарянето на битови отпадъци.

3.6.6

Комитетът счита, че използването на биогорива от първо поколение не трябва да пречи на ЕС да инвестира в търсенето на нови чисти източници на енергия (5).

21.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 341/21

1.1

Цените на електроенергията, природния газ, нефта и на други горива се увеличават значително и положението силно се влоши в контекста на социално-икономическа криза, засягайки все по-голям брой хора. Целта на настоящото становище не е да определи причините за това увеличаване на цените, а да разгледа възможни предложения за насърчаване на координирани европейски действия за превенция и борба с енергийната бедност, насърчаване на солидарността в тази област и по-добра защита на уязвимите граждани (на ЕС и от трети страни), при зачитане на принципа на субсидиарност.

1.2

Изправен пред това голямо политическо предизвикателство, ЕИСК призовава за европейски ангажимент за енергийна сигурност и солидарност в рамките на европейска енергийна общност.

1.3

Този ангажимент за енергийна сигурност и солидарност ще даде импулс на истинска европейска политика за борба с енергийната бедност и за солидарност, която да се основава на признаването на всеобщото право на достъп до енергия, което ЕИСК счита за основно общо благо, за да може всеки да води достоен живот. Целта на ангажимента както в краткосрочен, така и в дългосрочен план ще бъде:

1.4

ЕИСК призовава за определяне на европейски показатели за енергийната бедност и хармонизиране на статистическите данни с цел по-добро идентифициране, предотвратяване и решаване на проблема на европейско равнище и за изграждане на европейска солидарност в тази област.

1.5

ЕИСК препоръчва да се създаде Европейска обсерватория на бедността, съсредоточена основно върху енергийната бедност и обединяваща всички заинтересовани страни, която да допринесе за установяване на европейски показатели за енергийната бедност (съобразени с Евростат), за изготвяне на преглед на състоянието, за определяне на най-добрите практики и за формулиране на препоръки за по-добра превенция и справяне с проблема и за установяване на европейска солидарност в тази област.

1.6

ЕИСК препоръчва Гражданският форум за енергетика (т.нар. Лондонски форум) да включи представители на ЕИСК и да работи в тясно сътрудничество с националните икономически и социални съвети и сродни институции в държавите членки.

1.7

ЕИСК би желал енергийният пазар да бъде насочен в по-голяма степен към потребителите и в по-общ план – към гражданите (на ЕС и от трети държави), по специално към най-уязвимите от тях. ЕИСК подкрепя всеки инструмент, който позволява на последните да си възвърнат контрола върху своята енергийна ситуация. ЕИСК препоръчва Европейската комисия да включи в доклада, поискан от Европейския съвет (до края на 2013 г.), анализ на енергийната бедност в Съюза, включващ факторите, водещи до уязвимост; да предложи европейска стратегия и пътна карта за предотвратяване и премахване на енергийната бедност. Най-важният въпрос е да се попречи на всяко увеличаване на цените, което би могло да бъде избегнато чрез съгласувана и ефикасна европейска енергийна политика (вж. становище TEN/508 „Икономическото въздействие на електроенергийните системи, произтичащо от нарастващия дял на енергията от интермитентни възобновяеми източници“ – CESE 2599/2012) (1).

1.8

ЕИСК препоръчва преди да бъдат приети основните мерки на енергийната политика на ЕС и на държавите членки, да бъде анализирано разпределението на икономическото въздействие на тези мерки върху различните категории потребители (например в зависимост от доходите, състава на домакинството или вида отопление). Целта е да се актуализират категориите потребители, чиито сметки за енергия биха нараснали непропорционално в сравнение с осреднената сметка за потребление и, при необходимост, да се предложат компенсаторни мерки (изменение на уредбата, повишаване на енергийната ефективност на жилищата и др.) в подкрепа на най-уязвимите потребители.

1.9

ЕИСК приканва Европейската комисия да обмисли създаването на Европейски фонд за енергийна солидарност като средство за интегриране на всички действия на европейско равнище по този въпрос, така че съответно да се разгърне европейската солидарност в тази област.

1.10

ЕИСК би искал да насърчи провеждането на годишна среща на гражданското общество за обсъждане на енергийната бедност и солидарността в Европа, обмен на местни, национални и европейски инициативи и отправяне на практически препоръки, съгласувани с Европейската обсерватория на бедността в Европа, към хората, които вземат решения на европейско, национално и регионално равнище, към ръководителите на сдружения и предприятия.

1.11

Поради факта че борбата срещу енергийната бедност, както и изграждането на солидарност в тази област са от общ европейски интерес, ЕИСК би желал Европейската комисия да предложи на Европейския парламент и на Съвета на тази тема да бъде посветена специална европейска година („година на енергийната солидарност“) с цел да се привлече вниманието на обществеността и на политиците върху тази проблематика от основно значение в европейски мащаб.

1.12

С оглед на това ЕИСК препоръчва на Европейската комисия да организира европейска информационна кампания за борбата с енергийната бедност и за разгръщането на солидарност в тази област, която да бъде конкретизирана на национално и местно равнище, за насърчаване на осведомеността относно енергийната ефективност, за превръщане на гражданите в активни потребители на енергия, за отговорно поведение и ангажираност на отрасъла и др.

2.1

Поради безусловно необходимата си роля във всички ежедневни дейности, енергията е основно общо благо, даващо възможност на всеки да води достоен живот. Ако човек не разполага с него, може да се стигне до драматични ситуации. Енергийната бедност убива както физически, така и в социален план. От нея са засегнати над 50 милиона души в Европа (европейски проект „European Fuel Poverty and Energy Efficiency“, 2009 г.). На това недопустимо положение трябва да се сложи край. Във връзка с това ЕИСК призовава за спешни действия на европейско равнище и за европейски ангажимент за енергийна сигурност и солидарност за насърчаване на истинска европейска политика за борба с енергийната бедност и за изграждане на солидарност в тази област, чиято цел ще бъде:

2.2

Този европейски ангажимент ще позволи провеждането на общи и координирани действия на европейско равнище за намаляване на разделението в енергийната сфера и ще се основава на признаването на всеобщото право на достъп до енергия (за да може всеки да има достойни условия на живот), което ЕИСК би желал да бъде включено в Договора от Лисабон. ЕИСК се стреми към това всички европейски политики, и в частност енергийната, да могат да включат в целите си борбата срещу енергийната бедност и насърчаването на солидарността в тази рамка. ЕИСК припомня, че в качеството си на основно общо благо енергията трябва да бъде управлявана като такова, с произтичащите от това задължения за обществена услуга. Доставката на енергия от предприятията впрочем спада към услугите от общ икономически интерес, чиято роля за европейското социално и териториално сближаване е призната от Договора от Лисабон (член 14 от ДФЕС / Протокол № 26). Хартата на основните права на Европейския съюз признава правото на социална помощ и помощ за жилище, предназначени да осигурят достойно съществуване (член 34), задължението да се гарантира високо равнище на защита на потребителите (член 38), основното право на достъп до услугите от общ икономически интерес (член 36).

2.3

По този начин Съюзът ще възроди принципа на солидарност — стълб на неговото изграждане – и ще засили смисъла на европейския проект сред все по-разочарованите и скептични граждани. Освен това ЕИСК припомня, че 81 % от анкетираните европейски граждани подкрепят борбата с енергийната бедност (Евробарометър на Европейския парламент, 2011 г.).

2.4

ЕИСК приветства интереса, проявен от Европейския съвет от 22 май 2013 г., към въпросите за разходите, свързани с енергията, и нейната цена, както и към тяхното въздействие, особено върху най-уязвимите домакинства. Тези въпроси имат висока политическа цена. Така например на 20 февруари 2013 г. правителството в България подаде оставка вследствие на протестите на гражданите, чието недоволство беше предизвикано от драстичното и извънредно повишаване на цените на електроенергията (с над 20 % за периода декември 2012 г.—януари 2013 г.), последвало националните мерки за отваряне на пазара, като се има предвид, че средната заплата е под 400 евро (според данни на Националния статистически институт 17,3 % от доходите отиват за плащане на сметките за електроенергия).

2.5

ЕИСК припомня, че цените на енергията се увеличават постоянно: в периода 2011 г. – 2012 г. цената на електроенергията в ЕС се е повишила с 6,6 %, най-вече в Кипър (+ 21 %), Гърция (+ 15 %), Италия (+ 11 %), Ирландия и Португалия (+ 10 %), България, Испания и Полша (+ 9 %). Цената на природния газ за домакинствата в ЕС се е увеличила с 10,3 %, най-вече в Латвия (+ 21 %), в Естония (+ 19 %) и в България (+ 18 %) (Евростат, май 2013 г.).

3.1

Предишните проблеми с достъпа до енергия в Европа бяха в общи линии разрешени, но 1,2 милиарда души в света все още нямат достъп до електричество, а 2,8 милиарда души продължават да се отопляват и да готвят на дърва или на друг вид биомаса (Световна банка / МАЕ, май 2013 г.). Проблемът с достъпа до съвременни енергийни услуги е толкова значим, че ООН обяви 2012 г. за „Международна година на устойчивата енергия за всички“ и съвсем неотдавна предложи „устойчивата и сигурна енергетика“ да стане една от 12-те глобални цели за устойчиво развитие (ЦУР), които за пръв път са насочени както към развиващите се, така и към развитите страни.

3.2

В Европа енергийната бедност се изразява във все по-големия брой хора (над 50 милиона души според европейския проект „European Fuel Poverty and Energy Efficiency“, 2009 г.), които се затрудняват да плащат сметките си за енергия или които имат ограничен достъп до енергия поради: ниски доходи, неизолирано жилище, нискоефективни уреди (за отопление, готвене, топла вода), високи цени на енергията. Мобилността също натоварва бюджета на домакинствата, които често са отдалечени от центъра на града и за които транспортът е необходима предпоставка за работа. Това засяга възрастните хора, семействата с един родител, безработните, хората, които получават социални помощи и др. Последиците са много: пречките пред мобилността засягат заетостта, липсата на отопление се отразява на хигиената, на здравето (дилема „отопление или храна“, дихателни заболявания и др.) и често води до висока смъртност, прекомерно задлъжняване, социална и географска изолация.

3.3

Енергийната бедност е фактор, създаващ уязвимост, който се добавя към други, трудностите си взаимодействат във възходяща спирала и натоварват хората, които са в положение на обща бедност. Впрочем, рискът от бедност се увеличава (Евростат, декември 2012 г.) – през 2011 г. 119,6 милиона души в ЕС-27 са застрашени от социално изключване поради риск от бедност, тежки материални лишения или тъй като живеят в домакинства с много ниска степен на трудова активност. ЕИСК припомня, че стратегията „Европа 2020“ има за цел да намали най-малко с 20 милиона броя на хората, засегнати от бедност и социално изключване.

3.4

Борбата с енергийната бедност и изграждането на солидарност в тази област се налагат повече от всякога като основен европейски политически приоритет, който обхваща всички европейски политики, свързани със социалната, здравната, екологичната, икономическата и политическата сфера.

4.1

Енергийна бедност/енергийна несигурност: несигурност означава ситуация на силна временна уязвимост. Енергийната бедност е свързана със социално положение, обусловено от външни (цената на енергията, енергийната ефективност на жилището и др.) и от вътрешни фактори (остаряване, доходи и др.). ЕИСК ще използва термина енергийна бедност, за да обхване едновременно тези два аспекта.

4.2

Единствено Франция, Словакия, Обединеното кралство и Ирландия разполагат с определение.

4.3

В Обединеното кралство енергийната бедност се определя по обективен начин с термина „fuel poverty“ („бедност по отношение на горивата“): ситуация, в която едно домакинство трябва да заделя над 10 % от доходите си, за да постигне задоволително равнище на отопление в своето жилище (21°С в основното и 18°С в другите помещения съгласно Световната здравна организация). Вземат се предвид три елемента: доходът на домакинството, цената на енергията и потреблението на енергия. Това определение, което не отчита другите битови потребности от енергия, понастоящем се преразглежда от правителството.

4.4

Във Франция законът „Grenelle II“ определя енергийната бедност като положение, при което „дадено лице (…) изпитва особено големи затруднения да получава в жилището си доставки на енергия, необходима за задоволяване на основните му потребности поради недостатъчните средства, с които разполага, или непригодните условия на обитаване“ (член 11, алинея 4).

4.5

Въпреки липсата на определение, някои държави предвиждат специфични разпоредби. В Белгия е въведен статут на „защитен клиент“, който дава право на всеки бенефициер на социални помощи да се ползва от социални тарифи и специфични безплатни механизми (електромери с предплатени карти, гарантирани доставки). Италия и Испания са въвели разпоредби относно „bonus elettrico“ или „bono social“. В Германия по инициатива на федералните провинции са въведени местни социални тарифи, разходите за които се поемат от местните и регионалните енергийни предприятия. В Швеция системата за обща социална закрила поема задълженията по неплатените сметки. Над половината държави членки предвиждат защита срещу прекъсване на енергийното захранване, основаваща се на законодателни актове или кодекс за поведение на доставчиците на енергия (доклад на ERGEG за 2009 г.).

4.6

Европейският съюз не разполага нито с определение, нито с показател за енергийната бедност или със специфична европейска политика по този въпрос, към който се подхожда „на парче“.

4.7

Чрез Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване, специфичен инструмент на стратегията „Европа 2020“, Европейската комисия определя енергийната бедност, „която рискува да лиши домакинствата (…) от възможност за отопление или охлаждане“, „от топла вода, осветление и задоволяване на други основни домакински нужди“ като „проявление на особено тежка форма на лишения“.

4.8

В директивите относно вътрешния енергиен пазар (от юли 2009 г.) се признава явлението енергийна бедност, но без да се включва определение или задължение на европейско равнище и държавите членки се приканват да „осигуряват адекватни гаранции за защита на уязвими потребители“ и да дадат определение на „понятието „уязвими потребители, което може да се отнася до енергийната бедност и, inter alia, до забраната за спиране на електричеството/природния газ на такива потребители в критични моменти“. В своето съобщение относно постигане на реално функциониращ енергиен пазар (от 15 ноември 2012 г.) Комисията възнамерява да „подкрепя държавите членки при определянето на критериите за уязвимост на енергийните потребители, като предоставя насоки и улеснява обмена на добри практики“.

4.9

Единствено Европейският парламент дава определение на „уязвим потребител“, като предлага да се излезе извън рамките на традиционното понятие (уязвимостта като присъщо качество), за да се включат в него „потребители в уязвимо положение“, тъй като „те са поставени в положение на временна безпомощност в резултат от разликата между тяхното индивидуално състояние и характеристики“, „и заобикалящата ги среда“, тъй като „всички потребители в даден момент от своя живот могат да станат уязвими поради външни фактори и поради взаимодействията си с пазара (…) и се нуждаят от защита“ (резолюция от 22 май 2012 г.). Парламентът призовава Комисията и държавите членки да приемат „широка и последователна политическа и законодателна стратегия за мерки относно уязвимостта, като вземат предвид разнообразието и сложността на всички съответни уязвими положения“ (резолюция от 22 май 2012 г.), както и конкретни мерки срещу енергийната бедност (резолюция от 14 март 2013 г. относно Енергийната пътна карта за периода до 2050 г.). В резолюцията си от 11 юни 2013 г. относно нова програма за европейската политика за защита на потребителите Парламентът се застъпва за това Съюзът и държавите членки „да предприемат подходящи мерки, за да предоставят адекватни гаранции за защитата на уязвимите потребители“, по-конкретно що се отнася до енергията. В резолюцията си от 11 юни 2013 г. относно общинските жилища в Европейския съюз Европейският парламент призовава държавите членки да въведат определение на енергийната бедност „въз основа на общи, но адаптирани за всяка отделна държава членка параметри, при отчитане на конкретните обстоятелства на национално равнище“.

4.10

ЕИСК счита за абсолютно необходимо да бъдат установени общи европейски критерии и показатели за енергийната бедност, включващи аспекта „уязвимост“, с цел по-добре да се идентифицират и анализират причините, да се излезе от рамките на простата констатация на симптомите, което да даде възможност за разработване на европейска стратегия за по-добро справяне с проблема. ЕИСК предлага неговото определение „затруднение или невъзможност да се поддържа подходяща температура в жилището и да се ползват други основни енергийни услуги на разумна цена“ (TEN/420) да послужи като основа, която да бъде доразвита от Европейската обсерватория на бедността, която той иска да създаде (като се отчита правото на всеобщ достъп до основното общо благо, каквото представлява енергията). Обсерваторията може да формулира общи европейски критерии и показатели, които да послужат на държавите членки като параметри при определяне на енергийната бедност, така че да се вземат предвид националните специфики. За по-добро хармонизиране на съществуващите статистически данни, Евростат и националните статистически институти следва да приемат еднородни методики за количествено измерване на проблема на национално и европейско равнище.

5.1

ЕИСК предлага да се създаде Европейска обсерватория на бедността с основен акцент върху енергийната бедност, която да обедини всички заинтересовани страни: национални наблюдатели, медиатори, регулатори, доставчици на енергия, различни асоциации (здравни, строителни, енергийни и потребителски, сдружения, работещи в сферата на борбата срещу бедността, органи на местното самоуправление и др.), социални партньори и др. Тя ще изготвя преглед на въздействието на либерализирането на енергийните пазари върху уязвимите граждани, ще предлага показатели за енергийната бедност, препоръки, методики и възможни насоки на европейско равнище въз основа на най-добрите откроени практики на местно и национално равнище. Нейната задача ще бъде да си сътрудничи с Лондонския форум. ЕИСК изразява желание този форум да може да включи членове на Комитета и да работи съвместно с националните икономически и социални комитети или сродни организации за борба с енергийната бедност.

6.1

Отварянето на енергийните пазари не доведе до намаляване на цената на енергията за гражданите. 60 % от тях са констатирали повишение на цените на техните доставчици на енергия, а 3–4 % — намаляване. 7 % са сменили доставчика си на природен газ, а 8 % — доставчика на електроенергия. Енергетиката е секторът, за който гражданите изразходват най-голяма част от бюджета си (5,7 %), най-вече за електроенергия (2,1 %). (Втори годишен индекс за развитие на пазарите на дребно, 2009 г.). През последните години този дял нарасна.

6.2

Решенията на Европейския съвет от 22 май 2013 г. са насочени в правилната посока: преориентиране на европейската енергийна политика към потребителите, за да им се осигурят надеждни и устойчиви доставки при конкурентни и достъпни цени и разходи; укрепване на ролята и правата на потребителите и по-добра защита на уязвимите потребители; възможно най-бързо транспониране на третия енергиен пакет. До края на 2013 г. Комисията трябва да представи анализ на структурата на цените и разходите на енергията, като постави акцент на въздействието върху домакинствата. Най-важният въпрос е да се попречи на всяко увеличаване на цените, което би могло да бъде избегнато чрез съгласувана и ефикасна европейска енергийна политика (вж. становище TEN/508 „Икономическото въздействие на електроенергийните системи, произтичащо от нарастващия дял на енергията от интермитентни възобновяеми източници“ – CESE 2599/2012) (2).

6.3

ЕИСК препоръчва преди да бъдат приети основните мерки на енергийната политика на ЕС и на държавите членки, да бъде анализирано разпределението на икономическите им последствия върху различните категории потребители (например в зависимост от доходите, състава на домакинството или вида на отоплението). Целта е да се актуализират категориите потребители, чиито сметки за енергия биха нараснали непропорционално в сравнение с осреднената сметка за потребление и, при необходимост, да се предложат компенсаторни мерки (изменение на уредбата, повишаване на енергийната ефективност на жилищата и др.) в подкрепа на най-уязвимите потребители.

6.4

ЕИСК изтъква отново необходимостта от пълно транспониране на горепосочените директиви и гарантиране на универсалната услуга, спазване на задълженията за обществените услуги, закрила на уязвимите лица и гаранция за разумни, конкурентни и прозрачни цени. ЕИСК изразява желание в бъдещия си доклад в края на 2013 г. Европейската комисия да включи обзор на актуалното състояние и анализ на енергийната бедност в Съюза, да предложи европейска стратегия за борба с енергийната бедност и за солидарност в тази област, както и финансовите средства за постигане на нейната оперативност.

6.5

ЕИСК би желал Европейската комисия да направи тази тематика приоритет на всички европейски политики и да я вземе предвид в по-голяма степен в следващите си инициативи (например насоките за вътрешния пазар, за прилагането на Директивата за енергийната ефективност от 2012 г., на Директивата за правата на потребителите и др.).

6.6

ЕИСК препоръчва политиката за енергийна солидарност и борба с енергийната бедност да стане неразделна част от политиката за енергиен преход на ЕС към общество с нисковъглеродна енергетика. ЕИСК препоръчва Комисията да следи строго за спазването от страна на държавите членки на европейското законодателство, което може да спомогне за намаляване на енергийната бедност. ЕИСК би желал в Договора да бъде заложено правото на всеобщ достъп до енергия (което трябва да бъде разглеждано и третирано като основно общо благо), а европейските политики, в частност енергийната, да могат да включат сред целите си борбата с енергийната бедност и солидарността в тази област. ЕИСК препоръчва борбата с енергийната бедност и солидарността в тази област да бъдат включени и в работата на Европейския семестър, за да може тази тематика да бъде взета предвид в националните програми за реформи на държавите членки.

6.7

ЕИСК счита, че е от съществено значение на европейско равнище да се насърчават всички механизми, които ще дадат възможност на уязвимите потребители да придобият контрол върху енергийната си ситуация, като потребяват по-малко и по-добре (при постоянно равнище на енергийните услуги), за да повишат качеството си на живот, и като отдават предпочитание на децентрализираното производство на енергия от възобновяеми източници там, където това е целесъобразно от икономическа и техническа гледна точка. Информираността, обучението и образованието могат да повишат осведомеността на домакинствата и да спомогнат за по-адекватно поведение (изгасяне на уредите в режим на готовност, избор на енергийно ефективни уреди, подходящо саниране и др.). ЕИСК би желал Съюзът, по-конкретно посредством създаването на Европейски фонд за енергийна солидарност, да подкрепя всеки транснационален проект в тази посока, да насърчава всеки обмен на ноу-хау на гражданското общество и създаването на транснационална мрежа, да направи повсеместно производството и разпространението на информация и обучението в тази сфера, както и добрите практики от транснационалните проекти, финансирани от ЕС.

6.8

ЕИСК призовава европейските програми за научни изследвания да подпомагат иновационни инструменти, насочени към оптималното използване на енергията от всички потребители и по-специално от най-уязвимите сред тях. ЕИСК препоръчва например интелигентните измервателни уреди – за да бъдат максимално ефикасни и полезни за потребителите – да предоставят в реално време прозрачна и разбираема информация за потреблението на енергия, без това да ги оскъпява допълнително. По този начин те ще бъдат полезен инструмент за превенция, помагайки на потребителите да добият по-добра представа за равнището на своето потребление и да въздействат върху него, за да имат поведение на активни потребители, които контролират своята енергийна ситуация.

6.9

ЕИСК призовава за създаването на местни центрове на принципа „едно гише“ по въпросите на енергийната солидарност, с цел развиване на синергии и диалог между всички заинтересовани страни, включително енергийните оператори, за да се гарантира по-добра координация и по този начин по-добре да се предотвратяват и решават проблемите, както и да се осигури по-добро консултиране, ориентиране и подпомагане най-вече на уязвимите потребители. ЕИСК препоръчва служителите в тези центрове (но също и в административните служби, банките, промишлените оператори и др.) да преминават през обучение, за да се запознаят с проблематиката на уязвимите потребители, да управляват по-добре съответните досиета и да им помагат да разпознават на ранен стадий рисковите ситуации. Това звено ще има глобален, интегриран, превантивен и оздравителен подход по отношение на действията на сдружения, органи на местно самоуправление, предприятия и др. То ще позволи на всеки гражданин да се превърне в активен потребител на енергия, като се избягва зависимостта от помощи и социалното стигматизиране.

6.10

ЕИСК призовава за укрепване и повсеместно използване на механизми (по-специално такива, свързани с непосредственото участие на доставчиците на енергия), подобни на тези, гарантиращи доставката на енергия за уязвимите домакинства по време на проблемни периоди (непрекъснатост на доставките през зимата), непрекъснатост на доставките на енергия в случаи на затруднение при плащането, предотвратяване на неплащането на сметките и др. Затова ЕИСК препоръчва да се засили участието на енергийните и други оператори в стратегиите за действия срещу енергийната бедност (във връзка с превенцията и при разрешаването на проблемите) и за изграждане на солидарност, така че да се надхвърлят рамките на кодексите за добро поведение.

6.11

ЕИСК препоръчва да се засили регулирането на практиките на доставчиците на енергия, за да могат потребителите с ниски доходи да не бъдат „наказвани двойно“ („poverty premium“), т.е. по-висока цена за единица разход на енергия за същата услуга. Механизмите за предварително плащане биха могли например да бъдат управлявани така, че да се избегне рискът от санкциониране на най-уязвимите ползватели.

6.12

ЕИСК отправя искане към Европейската комисия да планира Европейска година на енергийната солидарност, която ще даде възможност да се сложи началото на европейска информационна кампания (конкретизирана на национално и местно равнище) и на проекти – модели за повишаване на осведомеността на всички заинтересовани страни относно значението на премахването на енергийната бедност, насърчаването на гражданите да се превърнат в активни потребители на енергия и укрепването на енергийната солидарност.

7.1

ЕИСК предлага Европейската комисия да проучи възможностите за създаване на Европейски фонд за енергийна солидарност в подкрепа на действията, предложени от ЕИСК, а именно информиране/обучение на гражданите, създаване на европейска мрежа от местни проекти, подкрепа на обмена, трансфера и повсеместното въвеждане на добрите практики, развити в рамките на транснационалните проекти, финансирани от ЕС, или разработени на местно или национално равнище. Като примери могат да се посочат създадените от държавите членки или местните общности механизми за финансова помощ за плащане на сметките (социални тарифи, ваучери за ток и др.), непрекъснатост на доставките през зимата, центрове за обслужване „на едно гише“, обучението на консултанти по енергийна ефективност (напр. европейският проект „Achieve“), санирането на квартали, развитието на помощите или техническото съдействие за дейности във връзка с енергийната ефективност (напр. европейският проект CEB-ELENA „European Local Energy Assistance Facility“) и за микропроизводството на енергия от възобновяеми източници, както и схеми за уязвимите домакинства (напр. европейският проект FinSH – Financial and Support Instruments for Fuel Poverty in Social Housing).

8.1

ЕИСК припомня, че през 2007 г. Съюзът си постави целите 3 × 20 % до 2020 г., които включват намаляване на потреблението на енергия с 20 %. Директивата относно енергийната ефективност от октомври 2012 г. предвижда дългосрочна стратегия (до 2050 г.) за мобилизиране на инвестициите за саниране на общинските и частните жилища и на жилищните и търговските сгради. Държавите членки следва да представят своите национални планове за действие за прилагане на тази стратегия до 30 април 2014 г. ЕИСК припомня голямото значение на прилагането на мерките за енергийна ефективност за намаляване на емисиите на въглероден газ, за създаване на работни места, но също и за ефикасни действия срещу енергийната бедност.

8.2

На практика енергийната бедност се дължи по-специално на жилищата с лоша изолация, често отдавани под наем на прекомерно висока цена на уязвими домакинства. Едно добре изолирано жилище (съчетано с адекватно поведение по отношение на енергията) намалява потреблението, а следователно и сметките. Бедните домакинства, били те наематели или собственици, нямат средства за извършване на топлинно саниране и за подмяна на отоплителните инсталации поради липса на спестявания или затруднения за получаване на банков кредит.

8.3

ЕИСК препоръчва да се създаде механизъм, който да предлага, от една страна, значителен стимул за собствениците наемодатели (например обвързване на размера на наема с равнището на енергийна ефективност) да предприемат топлинно саниране, както и да ги подпомага в тази дейност, а от друга, да насърчава постепенното изтегляне от пазара за отдаване под наем на недвижими имоти в Европа на жилищата под определен стандартен праг на топлинна изолация. ЕИСК препоръчва държавите членки да могат да включат енергийната ефективност в определенията и критериите за нехигиеничност и пригодност на жилищата, отдавани под наем.

8.4

ЕИСК би искал Европейската комисия да обмисли новаторски методи и инструменти за финансиране в подкрепа на усилията на държавите членки за енергийна ефективност, насочени към най-бедните домакинства, като се вземат предвид техните финансови ограничения.

8.5

Повишаването на енергийната ефективност на жилищата на уязвимите домакинства трябва да се превърне в приоритет за всички европейски действия и програми. Комисията трябва да гарантира, че националните планове за енергийна ефективност дават приоритет на инвестициите в жилищата на най-уязвимите домакинства.

8.6

ЕИСК препоръчва през програмния период 2014—2020 г. структурните фондове да отчитат в по-голяма степен борбата с енергийната бедност и енергийната солидарност и да се предвидят повече средства за енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници, които да отговарят на предизвикателствата.

8.7

Във връзка с това ЕИСК препоръчва да се подкрепи децентрализираното производство на енергия от възобновяеми източници, тъй като то може да разреши проблема с достъпа до енергия, особено за най-уязвимите лица.

21.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 341/27

1.1

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) отбелязва предложението на Комисията за изменение на Регламент (ЕО) № 1083/2006, с което се увеличават плащанията чрез повишаване с 10 процентни пункта на равнището на съфинансиране, приложимо към съответната приоритетна ос за държави членки, засегнати от кризата и получаващи финансова помощ по Европейския механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС) или Механизма за подкрепа на платежния баланс, за периода, през който получават помощи по тези механизми. Не се увеличава общата сума, определена за тях в рамките на политиката на сближаване на ЕС за програмния период 2007—2013 г., запазва се обаче ефективността на съфинансирането.

1.2

ЕИСК отбелязва свързаното с това предложение на Комисията Регламент (ЕО) № 1083/2006 да бъде изменен така, че Румъния и Словакия да могат да внесат исканията си за възстановяване до края на 2014 г. вместо до края на 2013 г. (за средства, отпуснати за 2011 г.) и до приключването на програмния период вместо до края на 2014 г. (за средства, отпуснати за 2012 г.), при което не се увеличава общата сума, определена за тях в рамките на политиката на сближаване на ЕС за програмния период 2007—2013 г. Това ще намали опасността от автоматично освобождаване от поетите за 2011 г. и 2012 г. задължения.

1.3

ЕИСК одобрява това предложение, което и в съответствие с неговите предходни становища, при условие че се запазят съгласуваността и ефективността при използването на бюджетните средства.

2.1

Според предложението на Комисията понастоящем седем държави членки, получаващи подкрепа по ЕМФС или Механизма за подкрепа на платежния баланс, би следвало да предоставят по-малко средства за проекти, които се съфинансират в рамките на политиката за сближаване на ЕС. По този начин няма да се налага държавите членки да се мъчат да осигурят необходимите средства единствено от национални средства за финансиране, което в период, когато националните бюджети са подложени на много силен натиск, би допринесло значително за възвръщане на тези засегнати от кризата икономики обратно към растеж. Посредством съфинансирането се повишава ефективността на предоставяните помощи. По-малкото съфинансиране крие опасността средствата за подпомагане да станат по-малко ефективни – тази опасност следва обаче да се ограничава максимално с всички налични средства. ЕИСК одобрява предложението на Комисията, което съответства на неговите предходни становища (1).

2.2

Посредством удължаването до края на 2014 г. на срока за подаване на искания за възстановяване на Словакия и Румъния се предоставя по-голямо поле за действие, така че да може по-добре да бъдат осъществени съфинансираните проекти в рамките на политика на ЕС за сближаване. Удължаването на срока за автоматично освобождаване от задължения също е подходящо дотолкова, доколкото то се отнася само за онези държави членки, чиито средства, предоставени за периода 2014—2020 г., са ограничени посредством споразумението на Европейския съвет до определена горна граница. Удължаването на срока за автоматично освобождаване от задължения се извърши по инициатива на Европейския съвет, който в заключенията си от 8 февруари 2013 г. прикани Комисията да проучи възможните практически решения за намаляване на риска от автоматично освобождаване на средствата за периода 2007—2013 г. от националния пакет за Румъния и Словакия, включително евентуално и посредством изменение на Регламент (ЕО) № 1083/2006.

2.3

Комитетът също смята, че е от решаващо значение да се даде тласък на просперитета и конкурентоспособността на държавите членки, засегнати в най-голяма степен от кризата, и затова подкрепя настоящото предложение.

2.4

ЕИСК е съгласен с това, че нищо не се променя в общата сума от фондовете за засегнатите държави и програми в посочения период.

21.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 341/29

1.1

ЕИСК приветства със задоволство индустриалната политика на ЕС за космическия сектор (1). Комитетът одобрява също така предоставения бюджет от 11 милиарда евро за програмите „Галилео“, „Коперник“ и за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) в рамките на програма „Хоризонт 2020“ за периода 2014-2020 г., в допълнение към съществуващия годишен бюджет от 4 милиарда евро за Европейската космическа агенция (ЕКА). Тези решения съответстват на позициите, които ЕИСК винаги е отстоявал (2).

1.2

Космическата политика на ЕС, подкрепяна от политически ангажимент в цяла Европа, следва да гарантира независим достъп на ЕС до космическото пространство по цялата верига за създаване на стойност, т.е. от фазата на проектиране до разработването, изстрелването в космоса и експлоатацията. Дългосрочните и високорискови дейности изискват предсказуемост, сигурност и постоянна ангажираност.

1.3

ЕС се нуждае от критична маса. Единният европейски пазар в областта на космическия сектор изисква ясно определено понятие за равни условия на европейско равнище, както по вътрешнополитически, така и по външнополитически причини.

1.4

Необходима е проактивна индустриална политика в отговор на големите институционални пазари по света, които оказват все по-голямо стратегическо и технологично въздействие. Конкурентоспособността на европейската индустрия трябва да бъде повишена. Необходимо е обаче постепенно да бъдат преодолени съществуващите значителни вътрешни бариери.

1.5

Индустриалната политика на ЕС следва да обединява в едно различните стратегии на държавите членки и да хармонизира националните преференции в една рамка.

1.6

Всички заинтересовани страни трябва да работят в една и също посока. ЕКА играе специална роля. Резултатите от нейната работа са много успешни и неоспорими. В рамките на новата структура ЕКА, наред с традиционната си роля, ще се превърне във фактор, улесняващ изпълнението на космическите проекти, осъществявани в съответствие със законодателството на ЕС. Ще бъдат въведени нови методи и създадени нови отношения. Те изискват добре развита координация и много тясно взаимодействие между всички участници, т.е. службите на Комисията, ЕКА и държавите членки.

1.7

Необходими са официални механизми за консултации със сектора, по-специално по отношение на МСП. Достатъчна част от бюджета на програма „Коперник“ трябва да се задели за нови услуги и приложения.

1.8

Космическият сектор изисква висококвалифицирана работна ръка въз основа на подходящи трудови договори. Необходимо е да се обръща постоянно внимание на развитието на съответните умения, гарантирани посредством съвременно образование и обучение и улесняващи мобилността.

1.9

Свързаните със стратегическата сигурност и отбраната съображения са водещи за космическата политика във всички държави. Новата космическата политика и действията на ЕС се основават на член 173, и по-специално на член 189 от ДФЕС. Те трябва да залегнат в по-тясно споразумение между държавите членки по въпросите на сигурността и отбраната и по този начин и в по-широката перспектива на външната политика на ЕС. От друга страна, в някои ясно определени области опитът в космическата политика може да бъде пример за европейската отбрана. Той следва да бъде взет предвид в предстоящия дебат за европейската отбрана.

1.10

Индустриалната политика на ЕС за космическия сектор действително може да стимулира конкурентоспособна, стабилна, функционална и балансирана основа на промишлеността в Европа, като подкрепя както обществените услуги, така и предприятията и гражданите. Секторът е все още уязвим, а кризата води до допълнителна несигурност. Време е за действие!

1.11

В този контекст ЕИСК напълно подкрепя петте цели, определени от Комисията: последователна и стабилна нормативна уредба, стабилна основа на промишлеността, включваща въпроси, свързани с МСП, конкурентоспособността и ефективността на разходите, пазарите за космически приложения и услуги и технологичната независимост, както и независимия достъп до космическото пространство (3).

1.12

Позицията на Европа в света трябва да бъде консолидирана и укрепена в световен план, като бъде повишена ефективността и конкурентоспособността на европейската индустрия, като върви в крак с амбициите на други космически държави и с технологиите на световно равнище, като се насърчава разходната ефективност по веригите за създаване на стойност и се разработват пазари за свързани с космоса приложения и услуги.

2.1

По съображения, свързани със сигурността и отбраната, космическата политика се развиваше извън рамката на Договора за ЕС. Държавите членки разполагаха със собствени космически стратегии. Общите европейски интереси бяха до известна степен канализирани посредством НИРД и индустриалните проекти на ЕКА.

2.2

През 2003 г. беше поставено началото на нова фаза посредством Рамковото споразумение между ЕКА и ЕС. Ресурсите на Седмата рамкова програма бяха мобилизирани в полза на научноизследователски проекти и стана възможно изготвянето на секторна индустриална политика на ЕС. Инвестициите нагоре и надолу по веригата се увеличиха, конкуренцията се засили, а специализираните частни предприятия разработиха нови приложения и услуги.

2.3

ЕИСК твърдо подкрепи стратегията на ЕС за съчетаване на концепцията за ЕКА с по-тясното участие на европейските институции, както и конкретните предложения и решения във връзка с тази цел (4).

2.4

В последващи свои становища ЕИСК подчерта значението на космическата политика на ЕС за обществените услуги, предприятията и най-вече за гражданите. Комитетът подкрепи стъпките, предприети в няколко специфични области – Европейската програма за мониторинг на Земята (ГМОСС), космическият компонент на ГМОСС и космическата стратегия в услуга на гражданите (5).

2.5

През 2012 г. ЕИСК се застъпи за това финансирането на ГМОСС да бъде включено в рамките на многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014–2020 г. (6). На 8 февруари 2013 г. Съветът реши съответно да предостави 3,78 милиона евро за програмата ГМОСС – наричана отсега нататък „Коперник“, 6,3 милиарда евро за Галилео и 1,7 милиарда евро за НИРД в рамките на програма „Хоризонт 2020“. Решението все още трябва да бъде одобрено от ЕП.

2.6

Наскоро приетото съобщение на ЕК относно индустриална политика на ЕС за космическия сектор е по-нататъшна стъпка, необходима поради това, че „понастоящем в областта на космическия сектор Европа губи позиции в сравнение с повечето, ако не и всички космически държави“ (7) .

3.1

Ситуацията се промени драстично. Инвестициите на новите космически държави в световен план бързо нарастват. САЩ продължават да бъдат най-силният участник. Оборотът в сектора в САЩ е около десет пъти по-голям от този в Европа. Китай и Индия се превръщат в силни конкуренти. Наскоро Русия обяви, че значително ще увеличи бюджета си за космическия сектор.

3.2

В това отношение водещи са стратегическите съображения, свързани с автономия и разчитане на собствените сили. Пазарът е напълно институционализиран в Китай, Индия и Япония, и почти напълно в Русия. В САЩ повече от 70 % от пазара е институционализиран. Това е в ярък контраст с Европа, където частният сектор държи 50 % от пазара. Трябва да се отбележи, че по отношение на обема на пазара 20-процентният дял на частния сектор в САЩ съответства на повече от 50 % от частния пазарен дял в Европа.

3.3

Световният пазар се разраства, а конкуренцията се увеличава поради навлизането на нови държави в космическия сектор. Това е заплаха за трудно извоюваната позиция на европейската индустрия, тъй като се появяват бариери, докато новите пазарни участници осъществяват агресивни експортни политики. Поради съкращаването на бюджета за отбрана, американският космически сектор също преминава към износ в целия свят.

3.4

Във връзка с това ЕИСК подкрепя напълно целта за запазване на независимия достъп на Европа до космическото пространство, както се посочва в редица заключения на Съвета и съобщения на ЕК. Съветът и Комисията с основание подчертават в по-голяма степен отпреди необходимостта от независимост на ЕС в стратегически области на космическия сектор и насърчаване и гарантиране на независим достъп на Европа до космическото пространство.

3.5

Понастоящем Европа все още зависи в значителна степен от американските технологии. За да бъде намалена тази зависимост, като се гарантира сигурното и непрекъснатото предоставяне на знания и високотехнологични материали, се изискват значителни усилия от страна на правителствата, ЕКА и ЕС.

3.6

Когато става въпрос за дългосрочни и високорискови дейности, безусловно е необходимо да има предсказуемост, сигурност и дългосрочен ангажимент. Секторът, на който предстои да достигне пълна зрялост, е все още нестабилен, особено що се отнася до МСП, които са от основно значение за разработването на приложения. За уязвимостта допринася и настоящата криза.

4.1

Именно в този труден контекст Комисията представи предложението си за активна индустриална политика на ЕС, основаващо се на член 173 и член 189 от ДФЕС.

4.2

За пръв път Комисията прави задълбочен анализ на предизвикателствата в резултат от консултациите с публични и частни заинтересовани страни. Този широко приет анализ е основен фактор за прехода от сегашния бюджет на ЕКА от около 4 милиарда евро към допълнителния бюджет за космическия сектор от 11 милиарда евро за периода 2014-2020 г. С оглед на агресивната политика на други космически държави това е решителна стъпка напред.

4.3

Това допълнително финансиране е и добра стартова позиция в сектор, в който съществува тенденция за значителен растеж през идното десетилетие, по две причини:

4.4

Все по-голям брой дейности се ползват от свързаните с космическия сектор услуги: сигурността, селското стопанство, транспортът, регионалното развитие, наблюдението на океаните, метеорологията, телекомуникациите, радио- и телевизионното разпръскване, преодоляването на дигиталната пропаст.

4.5

Наред с това, космическият сектор ще играе подпомагаща роля по отношение на редица въпроси от световно значение като изменението на климата, продоволствената сигурност, риболова, обезлесяването, контрола на природните ресурси, мониторинга на бедствия. Европа следва да разполага със своя собствена глобална система, за да може да играе пълноценна роля в съответствие с икономическата си позиция в света. Трябва да се повиши информираността сред обществеността.

4.6

ЕИСК напълно подкрепя решението ЕС, като създаде подходящите условия, да използва възможностите на една проактивна индустриална политика. Комитетът разглежда това като конкретен израз на по-широката концепция за индустриална политика на ЕС, определена в съобщенията на ЕК относно индустриалната политика от 2010 г. и 2012 г.

4.7

Тази стъпка следва да гарантира независим достъп на Европа до космическото пространство при проектирането и разработването на космически системи и свързаните с това технологии, както и при програми за тяхното изстрелване в космоса и експлоатация. Разчитането на собствените сили и независимата проверка на данните са абсолютно необходими, по-специално по отношение на Китай, но дори и що се отнася до приятелски настроени държави като САЩ, с които Европа неизбежно се конкурира.

4.8

В основната си част индустриалните политики, определяни от националните стратегии, все още са в правомощията на държавите членки. Тези стратегии принадлежат към по-обширната област на политиката на сигурност и отбрана, което също обяснява тясната връзка между държавното управление, научноизследователската дейност на национално равнище и индустрията. Това води до вътрешни бариери, а оттук и до фрагментиране и разпокъсаност, както и до изоставане на Европа.

4.9

Това показва, че необходимостта от равни условия е предпоставка за каквато и да е индустриална политика на ЕС. Комисията следва да изготви ясни критерии, за да определи ясно понятието „равни условия“. Подобно ясно определено понятие е абсолютно необходимо и с оглед на предприемането на каквито и да е „реципрочни“ мерки при взаимното отваряне на международните пазари с трети страни.

4.10

ЕИСК настоява крайната цел да бъде установяването на равни условия и прозрачна вътрешна конкуренция в рамките на Съюза. Това ще спомогне значително да вървим в крак с останалия свят.

4.11

Що се отнася до политиката на Комисията в областта на НИРД, ЕИСК посочва два основни аспекта, пораждащи безпокойство, които трябва да бъдат взети предвид:

4.12

Тези аспекти трябва да се разглеждат във връзка с намаляващите бюджети за НИРД в държавите членки. Цялостните разходи остават повече или по-малко непроменени поради компенсиращото финансово участие на Комисията. Единственото изключение е Германия, която наскоро увеличи бюджета си за НИРД в областта на космическия сектор с 10 %.

4.13

Както е посочвал ЕИСК по различни поводи, една успешна индустриална политика е хоризонтална политика – трябва да се осигури координация между различните генерални дирекции на ЕС, за да се постигнат всички цели, поставени от ГД „Предприятия и промишленост“, например с ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“ по отношение на комуникационните сателити, и с ГД „Търговия“ във връзка с отварянето на пазарите и осигуряването на гаранция за „сигурност на доставките“ на компоненти от решаващо значение.

5.1

Науката и технологиите са от основно значение. ЕИСК подчертава още веднъж голямото значение на ЕКА за европейската космическа политика. Предвид препятствията, които трябва да бъдат преодолени в която и да е междуправителствена рамка, предишните и сегашни постигнати от ЕКА резултати са безспорни. От самото начало тя допринесе значително за европейските действия в областта на космическата политика в сегашния им вид. ЕКА играе незаменима роля в НИРД в областта на космическия сектор и, в известна степен, в индустриалните дейности, не на последно място поради положителното съотношение между цената и качество на продуктите.

5.2

ЕКА е добре подготвен партньор на правителствата и секторите на отделните държави членки. В съответствие с това, нейните постижения представляват високо квалифицирана брънка от веригата, която изгражда и укрепва основата на европейската индустрия. Наред с това настоящата система на „подобаваща компенсация“ насърчи правителствата да следят цялостните резултати от НИРД и свързаната с това последваща икономическа дейност в съответните държави.

5.3

Въпреки това постепенно стана ясно, че трябва да се разкрият нови пътища, ако ЕС наистина желае да се превърне в конкурентен световен играч. С Рамковото споразумение от 2003 г., сключено между ЕКА и ЕС, започнаха да се добавят политики и финансови ресурси на ЕС, както и да се засилва конкуренцията и да се повишава конкурентоспособността. Беше даден старт на успешно партньорство между ЕКА и ЕС. Продължаващото участие на ЕКА ще е солиден градивен елемент на всяка индустриална политика на ЕС за космическия сектор.

5.4

Независимо от това бързо променящите се условия изискват точна оценка на процедурите и действията и оптимално използване на финансовите ресурси, за да се подкрепят трайната конкурентоспособност и стабилност на европейските предприятия.

5.5

Ролята на ЕКА за създаването на стабилна основа за използването на собствените космически системи на Европа посредством целенасочени и интегрирани приложения е призната, но подкрепата, която тя може да предостави на политиките на ЕС, предстои да бъде използвана в пълна степен. По-тясното сътрудничество между ЕС и ЕКА следва да генерира силен импулс в това отношение.

5.6

Необходими са нови подходи и механизми, за да се запази целенасочената политика на успешно разгръщане и устойчива експлоатация на оперативните космически системи. Заедно с това трябва да се въведе ефективно „европеизиране“ на ресурсите, за да се постигнат три цели:

5.7

Наскоро приетите решения съответстват на модернизацията, за която се застъпи ЕИСК в становището си от 2008 г. (8). В него ЕИСК изтъкна, че увеличаващата се зрялост на европейския пазар за космически продукти ще изисква по-голяма гъвкавост, която във време на все по-бързи технологични цикли, засилващи се синергии и нови приложения обикновено не е гарантирана от твърдо установените взаимоотношения, които произтичат от принципа на „подобаваща компенсация“, прилаган от ЕКА (9).

5.8

Трябва да се избягват внезапни промени. Ето защо ЕИСК се застъпи за анализ и обсъждане на желаните резултати за Европа след десет години: „диалогът трябва да обхване начина на финансиране на ЕКА, динамичния принос на средните предприятия и поддържането на най-високо равнище на конкуренция“ (10).

5.9

ЕИСК счита резолюцията на Съвета от ноември 2012 г. относно отношенията между ЕКА и ЕС (11) във връзка с новата финансова рамка, приета на 8 февруари, за конкретно прилагане на неговите препоръки от 2008 г. ЕС навлиза в нова фаза.

5.10

Що се отнася до прилагането на решенията, предвид дългогодишния ѝ опит, на ЕКА ще бъде възложено изпълнителното управление, но въз основа на разпоредбите на ЕС. При добро изпълнение ще се постигне оптимален баланс между правомощията на ЕКА и обичайния пазарен механизъм в ЕС.

5.11

Все още не може да се предвиди как ще действат договорените методи на работа – със сигурност не и в първоначалната фаза. Въпреки малките промени през последните няколко години, през които беше насърчено прилагането на пазарни подходи, трябва да се създадат нови връзки с науката и научните изследвания в космическия сектор. Ето защо Комитетът приветства разработването на приложими разграничителни критерии между обичайния за ЕКА принцип на „подобаваща компенсация“ (чиято цел е създаването и използването на широкообхватна космическа индустрия в Европа) и обвързващите правила на Комисията за вътрешния пазар на ЕС, за да може да се разшири плодотворното сътрудничество между Комисията и ЕКА, както и за да бъде допълнително укрепена европейската космическа индустрия.

5.12

Този аспект беше засегнат и в допълнителното становище на CCMI по тази тема. Междувременно бяха изяснени задоволително някои от поставените в него критични въпроси.

6.1

При изготвянето на космическата политика в съответствие с член 189 следва да се прилагат във възможно най-голяма степен паралелните правомощия на Комисията и държавите членки. Държавите членки следва също да поемат инициативата да си сътрудничат по специфични въпроси. Тези процеси може да бъдат наблюдавани от Комисията.

6.2

В една променяща се конкурентна и динамична среда трябва да се определят подходящи условия в подкрепа на солидна конкурентна база на европейската индустрия. Затова ЕИСК настоява отсега нататък секторът да получи официално място в консултативните органи, особено когато става дума за области в които оперират по-малки предприятия. Изискванията трябва да се определят по открит и прозрачен начин.

6.3

Сред въпросите, които трябва да се обсъдят, са свободната и открита политика по отношение на данните, качеството, стандартите и сертифицирането. Услуги се предлагат както от органи от публичния сектор, така и от частни участници, което налага ефективен мониторинг.

6.4

Ясно установените механизми за консултация ще подпомогнат огромния потенциал на МСП. Достатъчна част от бюджета на програмите „Коперник“ и „Галилео“ трябва да се използва за разработването на нови услуги и приложения.

6.5

Тъй като секторът се отличава с висок технологичен интензитет, работната сила обикновено е високо квалифицирана. В световния космически сектор са заети 800 000 души, от които 25 % в САЩ и 4 % (!) в Европа. Съществува все по-голяма нужда от работници – висшисти, за да се засили европейският потенциал и да се създадат благоприятни синергии. Трудовите договори, предлагащи достойни условия, трябва да се превърнат в стандартна практика, за да се засили привлекателността на сектора.

6.6

Космосът вдъхновява въображението на младежите. ЕИСК настоява за активна политика в областта на пазара на труда, която се основава на съвременно образование и обучение и бива прокарвана в рамките на висшето техническо образование, включително и за тясна връзка между научните изследвания и иновациите. Това също ще насърчи желаната и подходяща мобилност.

6.7

С оглед на решаващото значение на институционалния пазар, индустриалната политика в космическия сектор е тясно свързана с политиките в областта на обществените поръчки. Те трябва да отговарят на високи стандарти на качество и прозрачност. ЕИСК подчертава, че представителите на космическия сектор биха приветствали със задоволство изготвянето на политика за обществените поръчки, конкретно насочена към космическия сектор, в която ЕС да участва пряко, след като бъде определено приложното ѝ поле от Комисията и държавите членки.

6.8

Подобна политика ще проправи пътя на ЕС към поемането на ролята му на собственик на европейската космическа инфраструктура и на потребител на основани на космическия сектор услуги, за осъществяването на разнообразни публични политики.

6.9

ЕИСК подчертава основната роля, която регионите и ангажираността на регионално равнище могат да играят за насърчаване на разработването на дейностите на космическата индустрия. Ролята на регионите е недооценена. Те трябва да бъдат информирани и снабдени с подходящи инструменти, за да могат да се възползват от потенциалното положително въздействие на ефективното използване на космическите услуги.

6.10

Не съществуват подходящи количествени анализи на пазара, което води до липса на надеждни данни за крайния ефект на научните изследвания в космическия сектор при прилагането надолу по веригата. Трябва да се задълбочат аналитичните познания нагоре и надолу по веригата.

6.11

Анализът на Euroconsult, в който се посочва, наред с другото, че в САЩ инвестициите нагоре по веригата водят до два пъти повече рентабилни дейности надолу по веригата отколкото в Европа, се оспорва, но никога не е бил отхвърлен с аналитични аргументи (12). Друг интересен модел за ЕС, който е единствен по рода си, е актуализираният анализ на икономическото въздействие на различните сегменти на космическата индустрия на Обединеното кралство (13).

6.12

ЕИСК насърчава Комисията, ЕКА и държавите членки да извършват съвместни анализи на различните сегменти на сектора и да ги разглеждат в световен контекст. Консолидираните данни за (нова) заетост, за процента на растеж и за приложенията ще засилят значението на сектора и ще осигурят трайна обществена подкрепа.

7.1

Подобно на космическите политики на конкурентите на Европа, според ЕИСК една космическа политика на ЕС би била по-резултатна, ако залегне в по-тясно споразумение между държавите членки по въпросите на сигурността и отбраната и по този начин в по-широката перспектива на външната политика на ЕС. Тази връзка следва да бъде взета предвид, когато е целесъобразно, и в предстоящия дебат за европейската отбрана.

7.2

Европейското сътрудничество в космическия сектор е значително по-добре развито от това в сектора на отбраната. Свързаните с отбраната космически дейности могат да бъдат включени в изготвянето на политиката на ЕС в областта на отбраната под формата на пилотни проекти или като примери за съвместни проекти в областта на отбраната. ЕИСК отбелязва, че подобно предложение беше направено още през 1987 г.! Във връзка с това обаче не бяха предприети никакви действия.

21.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 341/35

1.1

ЕИСК приветства решението на Комисията да публикува за втора поредна година доклад за състоянието на „Съюз за иновации“, в който се отбелязва значителен напредък, по-конкретно факта, че 80 % от ангажиментите по водещата инициатива се изпълняват по план. ЕИСК е съгласен с констатацията за постигнатия напредък, по-специално що се отнася до установяването на рамката на политиката, свързана с изпълнението на конкретните ангажименти. Затова той очаква до края на 2014 г. да бъдат изпълнени всички 34 ангажименти.

1.2

Въпреки постигнатия през 2012 г. напредък в няколко важни области като единния патент и новите правила за фондовете за рисков капитал, няма основания за прекомерна удовлетвореност. „Съюз за иновации“ все още не носи резултати по отношение на икономическия растеж и създаването на работни места. Не се забелязва значителен напредък и в конкурентоспособността на Европейското научноизследователско пространство в световен мащаб.

1.3

ЕИСК отбелязва с особено дълбока загриженост тенденцията към намаляване на разходите за научноизследователска и развойна дейност в бюджетите на повечето държави членки за втора поредна година. Също толкова обезпокоителни са нарастващите различия в сферата на иновациите, които се наблюдават между държавите членки и между отделните региони. Ще трябва да се преосмисли ефективността на политиката за регионално сближаване и на структурните фондове във връзка с инициативата „Съюз за иновации“, особено що се отнася до изтичането на мозъци от региони с ограничен капацитет към вече установени изследователски центрове.

1.4

Кризата вече принуди Европа да задълбочи интеграцията с цел постигане на макроикономическа стабилност и функциониращ паричен съюз. ЕИСК е убеден, че е необходима по-голяма и по-задълбочена интеграция и в областта на научноизследователската дейност и иновациите, за да може проектът „Съюз за иновации“ да доведе до повишаване на конкурентоспособността на европейските знания, до икономически растеж и създаване на работни места. ЕИСК призовава Европейския съвет да подкрепи задълбочаването на концепцията на „Съюз за иновации“ в заключенията на срещата на върха през октомври.

1.5

ЕИСК е убеден, че дори и ако всичките 34 ангажимента бъдат изпълнени, „Съюз за иновации“ трябва да бъде задълбочен и във връзка с това подкрепя препоръките на ERIAB (1) и реакцията на Комисията по този повод. Същевременно той призовава Комисията да изготви във възможно най-кратък срок списък от мерки и области, в които е възможно и неотложно „Съюзът за иновации“ да се задълбочи. Комитетът вижда възможности за задълбочаване по специално във връзка с по-нататъшното подобряване на средата за бързо разрастващи се иновационни предприятия, иновациите в публичния сектор, социалните иновации и нови, иновационни бизнес модели, които биха могли да доведат до радикална промяна на нагласата и съществуващите подходи към иновационните решения.

1.6

Функциониращо Европейско научноизследователско пространство е безусловно необходим компонент на „Съюз за иновации“. Въпреки пълната подкрепа на Европейския съвет, ЕИСК изразява съмнения, че то ще бъде изградено до края на 2014 г., тъй като не се наблюдава задоволителен напредък в областите от ключово значение: мобилността на научните работници, ефективността на националните системи за научноизследователска дейност, оптимизирането на използването на научноизследователската инфраструктура, принципът на състезателност при използването на националните средства за научни изследвания, пълното изграждане на пазара за права върху интелектуалната собственост и др. Затова ЕИСК отправя призив към Комисията и държавите членки да осигурят възможно най-бързото изпълнение на всички условия за развитието на европейското научноизследователско пространство, както предлага Комисията в своето съобщение (2).

1.7

ЕИСК приветства напредъка в изграждането на висококачествена научноизследователска инфраструктура на общоевропейско равнище и окуражаващите първоначални резултати от европейските партньорства за иновации. Според него при тях има някои случаи на неизпитани и недоизградени модели и той призовава Комисията, въз основа на досегашния опит, да изготви всеобхватен анализ на тяхната ефективност и да определи еднакви условия за тяхното функциониране и финансиране.

1.8

Системата за подкрепа на научните изследвания и иновациите в Европа все още е твърде сложна, което кара по-специално микропредприятията и малките предприятия да се отказват от участие в научноизследователските проекти на ЕС. Наред със сложните и времеемки административни изисквания, съществуват и значителни различия в процедурите между програмите на регионално, национално и европейско равнище.

1.9

Комитетът вижда значителен потенциал за стимулиране на иновациите посредством по-иновационно насочване на обществените поръчки. Затова той призовава държавите членки да увеличат значително възлагането на поръчки, предхождащо търговската реализация и да споделят добри практики и благоприятстващи иновациите модели на възлагане на обществени поръчки. Това би трябвало да се прилага и при обществените поръчки, финансирани от структурните фондове.

1.10

Реформата на образователните системи би трябвало, наред с другото, да осигури на Европа много повече високо квалифицирани научни работници и инженери (3). Според ЕИСК би било добре обучението по предприемачество и управленски умения да се включи в учебните програми, тъй като те са от съществено значение за ефективното превръщане на добрите идеи в успешни проекти. Комитетът призовава предприятията и социалните партньори да бъдат включени в подготовката на учебните програми и управлението на докторските програми.

1.11

ЕИСК би желал да изтъкне отново специфичната роля на социалните иновации, които биха могли да играят важна роля в борбата с кризата и другите предизвикателства на съвременното общество. Поради това следва да се развиват механизмите за подкрепа, достъпни и за потенциалните социални новатори в гражданското общество и сектора на социалната икономика. ЕИСК призовава Комисията да създаде колкото може по-скоро механизъм за подкрепа за създаването на инкубатори за иновационни социални проекти.

2.1

„Съюз за иновации“ е една от седемте водещи инициативи, обявени в стратегията „Европа 2020“. Целта е да се създаде по-благоприятна среда за иновациите в Европа и по този начин да се гарантира, че новаторските идеи могат да бъдат претворени в продукти и услуги, които ще създадат растеж и работни места. Анализите показват, че страните, които са инвестирали повече в научноизследователска дейност и иновации в миналото, се възстановяват значително по-бързо и имат по-високи равнища на заетост (4).

2.2

В съобщението си относно състоянието на „Съюз за иновации“ 2012 г. (5) Европейската комисия за втора поредна година прави обобщение на постиженията на равнището на държавите членки и на европейско равнище по отношение на изпълнението на една от водещите инициативи на стратегията „Европа 2020“ - „Съюз за иновации“.

2.3

В общи линии Комисията отчита значителен напредък в изпълнението на инициативата. Над 80 % от инициативите се изпълняват по план. Държавите членки се съсредоточават все повече върху създаването на благоприятна за иновациите бизнес среда. Те премахват данъците върху инвестициите в научноизследователска дейност, намаляват данъците върху печалбата от патенти, улесняват достъпа до рисков капитал и др.

2.4

Но в съобщението се споменават редица обезпокоителни тенденции, повечето от които са последици от икономическата криза и големите бюджетни дефицити:

2.5

Една от ключовите констатации в съобщението е, че Европа трябва да се ангажира по-интензивно в постигането на растеж, основан на иновациите. За тази цел трябва неотложно да се развие допълнително „Съюз за иновации“. Понастоящем все още не е ясно в кои области, с какви мерки и с какви средства ще бъде осъществено това развитие и задълбочаване.

3.1

ЕИСК приветства решението на Комисията за изготвяне на ежегоден анализ на състоянието на „Съюз за иновации“. Това е една от водещите инициативи на стратегията „Европа 2020“. Навременният анализ на резултатите улеснява предприемането на корективни мерки в областите, които не се развиват в правилната посока.

3.2

Предвид обичайната практика при въвеждането на ново законодателство на ЕС, двугодишен период е твърде кратък срок за извършването на реална оценка на постигнатите резултати (6). Въпреки това ЕИСК оценява факта, че политическата рамка за „Съюза за иновации“ е повече или по-малко изградена, макар че все още няма видими резултати по отношение на икономическия растеж и новите работни места.

3.3

В контекста на засенчващия останалите теми и всепоглъщащ дебат за бюджетните дефицити, непопулярните орязвания на бюджета и всеобщия спад на доверието в европейския проект, „Съюз за иновации“ е една от по-положителните и успешни инициативи. Повечето от поетите съгласно инициативата ангажименти се изпълняват малко или повече по план. Затова ЕИСК с основание очаква до края на 2014 г. да бъдат изпълнени всички 34 ангажимента.

3.4

ЕИСК приветства напредъка в областта на изграждането на общоевропейска приоритетна научноизследователска инфраструктура благодарение на ефективната роля и дейност на ESFRI (7). Двадесет и седем от общо 48 проекта в списъка на ESFRI вече са в етап на изпълнение, което е добър знак за постигането на целта за изграждане на 60 % от приоритетните европейски научноизследователски инфраструктури до 2015 г. (8). Според Комитета Европа все още прави твърде малко за координирането и оптимизирането на използването на научноизследователската си инфраструктура.

3.5

Новата концепция за Европейски партньорства за иновации, чиито първоначални пилотни проекти са насочени към справяне с основните обществени предизвикателства (9), засега създават впечатление за положителна картина. Целта им е да обединят заинтересованите страни на всички равнища, да се преодолее разпокъсаността и да се създаде необходимата критична маса. Въпреки тези положителни сигнали в някои случаи европейските партньорства все още представляват неизпитани и недовършени модели. Затова ЕИСК призовава Комисията въз основа на досегашния опит да изготви във възможно най-кратък срок всеобхватен анализ на тяхната ефективност и да определи еднакви условия за тяхното функциониране и финансиране в бъдеще.

3.6

Въпреки несъмнения напредък в някои области, няма място за прекомерна удовлетвореност. По-долу ЕИСК ще определи областите, в които все още не са постигнати достатъчни подобрения и в които са необходими бързи и ефективни действия.

3.7

Системата за подкрепа на научноизследователската и развойната дейност в Европа все още е твърде сложна. Потенциалните бенефициери са изправени пред обезсърчително множество действащи инструменти (национални и регионални програми, междуправителствени инициативи и процедури на ЕС за финансиране). Не беше намалена значително и административната тежест. Това възпрепятства трансграничното сътрудничество и изключва, по-специално МСП и микропредприятията от научноизследователските проекти на ЕС. Освен административната тежест съществуват и значителни различия относно процедурите.

3.8

Изходната точка за „Съюз за иновации“ трябва да бъде изграждането на отлична модерна образователна система във всички държави членки, включително реформа на висшето образование. Предприятията все още участват в твърде малка степен в изготвянето на учебните програми и управлението на докторските програми. Ето защо ЕИСК призовава отново социалните партньори да могат да участват активно в планирането на образователните системи на бъдещето.

ЕИСК призовава и за включването на управленски и предприемачески умения в подготовката на бъдещите инженери и учени, за да се улесни и насърчи превръщането на добрите идеи в успешни продаваеми проекти.

3.9

ЕИСК подкрепя широкото определение на иновациите, което може да обхваща различни области. В предходните си становища Комитетът многократно подчерта специфичната роля на социалните иновации  (10), които често произхождат пряко от организации на гражданското общество. Много аспекти на европейските системи за социални грижи са продукт на иновативни идеи на гражданското общество и участниците в социалната икономика. Поради това подкрепата за иновациите трябва да включва всички сфери на обществото, а механизмите за финансиране да отразяват извънредното многообразие на иновациите.

3.10

Европа все още не е ефективна по отношение на търговската реализация на иновационните идеи: достъпът до финансиране, особено за малките иновационни предприятия, все още е труден (недостиг на рисков капитал вследствие на финансовата криза). Предприемачеството и иновациите често вървят ръка за ръка. В Европа по традиция сме по-малко толерантни към евентуален фалит на предприятия. Отнасяме се дори с по-големи резерви към рискови иновационни проекти. Все още няма функциониращ единен капиталов пазар (по-специално, що се отнася до рисковия капитал). Новите форми на финансиране на иновационни предприятия като групово финансиране („crowd financing“) и посредством „бизнес ангели“ се развиват твърде бавно. Механизмът за финансиране с поделяне на риска се оказва много добър опит, но не може да отговори на търсенето.

3.11

Завършването на изграждането на единен пазар в областта на иновациите зависи в голяма степен от правилното функциониране на европейския единен пазар. Той все още е изправен пред значителни препятствия и слабости, по-специално в областта на свободното движение на услуги и капитали (11). ЕИСК отново предлага на Комисията да обмисли създаването на общоевропейска електронна база данни (под формата на търсачка), съдържаща специфични знания от отделни предприятия и научноизследователски институти, за да улесни по-бързото изграждане на мрежи между предприятията и други организации с цел тяхното свързване с оглед на иновационни проекти (може би в контекста на съществуващата мрежа „Enterprise Europe“ (EEN) (12).

3.11.1

Към същата категория попадат и пречките пред изграждането на единен пазар за правата върху интелектуална собственост. Въпреки че в крайна сметка беше създаден единен европейски патент, което е важно постижение, процедурите все още не функционират.

3.12

Европа изостава и по отношение на завършването на изграждането на пазар за обществени поръчки в областта на иновациите, по-специално посредством механизмите за обществените поръчки (13). Твърде малко обществени поръчки в Европа са насочени към насърчаване на иновациите. Затова ЕИСК призовава държавите членки да увеличат значително възлагането на поръчки, предхождащи търговската реализация, което според Комисията би довело до нарастване на пазара на обществените поръчки с 10 млрд. евро. Във връзка с това Комитетът препраща и към предложенията на Европейския парламент за модернизиране на обществените поръчки (14). Би трябвало да се използват по-широко обществените поръчки, съфинансирани от структурните фондове, с цел увеличаване на търсенето на иновационни продукти и услуги.

3.13

Функциониращо Европейско научноизследователско пространство, което е синоним на единен пазар в областта на научноизследователската дейност и иновациите, е една от ключовите предпоставки за пълното прилагане на практика на концепцията за „Съюз за иновации“. Европейският съвет определи 2014 г. за краен срок за неговото завършване (15). Това означава, че дотогава трябва да бъдат премахнати всички основни препятствия пред мобилността и трансграничното сътрудничество, включително посредством отворен пазар на труда за научните работници, създаването на допълнителни пенсионни фондове, оптимален поток на знанията и резултатите от научноизследователската дейност и по-голямо прилагане на принципа на състезателност при използването на националните ресурси за научни изследвания. ЕИСК изложи по-подробно позициите си относно изграждането на ЕНП (Европейско научноизследователско пространство) в становище (16), в което изрази опасенията си, че 2014 г. е твърде амбициозен срок.

3.14

Приоритетът за финансиране и стимулиране на иновациите би трябвало да намери отражение във всички програми на ЕС за финансиране, включително фондовете за сближаване, а не само в рамките на Програмата за конкурентоспособност и иновации. Затова ЕИСК призовава държавите членки да се възползват от възможностите, предлагани от новия Регламент за структурните фондове (17).

3.15

За правилното функциониране на „Съюз за иновации“ са необходими системни усилия и ефективно сътрудничество на всички равнища - европейско, национално и местно. Необходимо е да се обърне по-голямо внимание на ролята на регионалната политика в областта на иновациите, която би могла да даде значителен принос за спирането на изтичането на мозъци от региони с ограничен капацитет към вече установени европейски изследователски центрове.

4.1

Според ЕИСК изпълнението на 34-те ангажимента във водещата инициатива е само първата крачка към постигането на истински „Съюз за иновации“. Ако искаме да допринесем в значителна степен за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, на следващия етап ще бъде необходимо задълбочаване, което означава много по-голяма интеграция и координация на националните политики за научноизследователска дейност и иновации с европейските политики и дейности. ЕИСК призовава Комисията да изготви във възможно най-кратък срок списък с конкретни мерки и области, в които задълбочаването е не само възможно, но и необходимо.

4.2

ЕИСК счита, че има много възможности за задълбочаване в редица области, от които би искал да посочи само няколко:

4.3

ЕИСК подкрепя констатациите и препоръките на ERIAB, който проведе първия „стрес-тест“ на „Съюз за иновации“ (18). В този доклад се посочва необходимостта от радикално преосмисляне на бъдещата европейска стратегия за растеж, основана в по-голяма степен на знанията и иновациите. Сред най-важните предизвикателства се посочват:

4.4

ЕИСК предлага Комисията да обмисли разработването на специфични инструменти, насочени към насърчаването на нови, иновационни бизнес модели. Една от възможните идеи би била използването на т.нар. „ваучери за иновации“.

4.5.

ЕИСК беше приканен, в рамките на водещите инициативи, да насърчи предприятията, социалните партньори и НПО, които представлява, да подкрепят „Съюз за иновации“ и да съдействат за разпространението на най-добри практики. Предлагаме Комитетът да изготви, по-специално чрез своята координационна група по стратегията „Европа 2020“, списък с конкретни инициативи и дейности, чрез които, посредством социалните партньори, националните икономически и социални съвети и други организации на гражданското общество, да допринесе в по-голяма степен отколкото досега за изграждането на доверие в „Съюз за иновации“.

21.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 341/40

1.1

ЕИСК приветства предложението на Комисията, целящо да се осигури достъп на всеки европейски гражданин до банкова сметка и да се подобрят съпоставимостта на таксите и мобилността, с цел борба срещу финансовото изключване и улесняване участието на потребителите в единния пазар.

1.2

ЕИСК счита, че приемането на директива е най-подходящият начин за ефективно прилагане на тези мерки, които са от полза както за потребителите, така и за доставчиците на платежни услуги. Те ще допринесат за доизграждането на единния пазар в областта на финансовите услуги и ще спомогнат за премахването на пречките пред свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали. Упражняването на това право обаче следва да бъде подчинено на правилата на ЕС относно изпирането на пари и финансирането на тероризма и да не насърчава укриването на данъци. Освен това Комитетът смята, че следва да се отдели максимално внимание на принципите на субсидиарност и пропорционалност.

1.3

Все пак ЕИСК изразява съжаление за ограничения обхват на някои мерки. Комитетът препоръчва да бъде хармонизирана терминологията относно всички такси, а информационният документ да не съдържа единствено списък на най-представителните операции. ЕИСК счита, че информиран избор може да бъде направен само чрез съпоставяне на таксите, приложими за всички текущи операции, тъй като всеки потребител има различни нужди.

1.4

ЕИСК одобрява разпоредбите, имащи за цел подобряване на прозрачността, по-специално по отношение на пакетните продукти, тъй като потребителят трябва да може да съпостави различните формули, предлагани от доставчиците на платежни услуги, и да определи коя е най-изгодна и най-подходяща за неговата ситуация.

1.5

Комитетът подкрепя въвеждането на задължение за предоставяне на сведение за платените такси и би допълнил тази разпоредба със задължение потребителите да бъдат информирани преди от техните сметки да бъдат удържани необичайни такси, така че да им се даде възможност да предприемат съответни мерки или да оспорят тези такси.

1.6

Също с цел осигуряване на прозрачност ЕИСК подкрепя създаването на независими уебсайтове за съпоставяне на такси и препоръчва регистърът на съществуващите сайтове да дава на потребителите възможност за достъп до информация за институциите, установени във всички държави членки.

1.7

ЕИСК подкрепя също така предложенията относно банковата мобилност. Въпреки това счита, че следва да бъде проучена осъществимостта на „преносим“ номер на сметка и че следва последователно да се въвежда система за автоматично пренасочване на операциите (1). Тези мерки следва да бъдат предшествани от независимо проучване.

1.8

Освен това Комитетът обръща внимание на значението на обучението на персонала на доставчиците на платежни услуги, тъй като информацията е абсолютно необходима, но не е достатъчна. Той настойчиво посочва и необходимостта от обучение по финансови въпроси, което да се предлага по-специално от независимите сдружения на потребителите (2).

1.9

ЕИСК изцяло подкрепя разпоредбите, целящи да се даде възможност на всеки европейски гражданин да има банкова сметка за основни операции, тъй като банковото приобщаване е необходимост в съвременния свят.

1.10

ЕИСК изразява своята резервираност по отношение на ограничаването до „поне един доставчик“ във всяка държава членка, което фактически може да премахне възможността за избор от страна на потребителя при липсата на конкурентни предложения.

1.11

Комитетът счита, че при определянето на „приемливия“ характер на свързаните такси трябва да бъдат взети предвид реалните разходи в случаите, когато предложението не включва безвъзмездно поддържане и управление на сметката, и подчертава необходимостта от определяне на таксите за неосъществени плащания.

1.12

ЕИСК споделя становището на Комисията относно необходимостта да се предвидят механизми за контрол и възпиращи санкции в случай на неспазване на разпоредбите, предвидени в директивата. Подчертава, че ефективността на контрола се основава на предоставянето на средства, адекватни на поставените задачи.

1.13

ЕИСК потвърждава своята подкрепа за системите за алтернативно разрешаване на спорове, при условие че те са независими.

2.1

На 8 май 2013 г. Комисията представи предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно съпоставимостта на таксите по платежните сметки, прехвърлянето на платежни сметки и достъпа до платежни сметки за основни операции.

2.2

Това предложение е продължение на инициативите, предприети през последните години, за продължаване на разработването на единен пазар на платежните услуги, който е от съществено значение за растежа и конкурентоспособността на Европа.

2.3

Предложението се основава на член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който цели премахването на пречките пред свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали.

2.4

Комисията отбелязва, съгласно оценката от Световната банка, че 58 милиона потребители в Европейския съюз нямат банкова сметка и че около 25 милиона от тях биха искали да имат такава.

2.5

Комисията отбелязва, че в икономиката все повече навлизат безналичните плащания, което оказва въздействие върху дружествата, потребителите и администрациите, но не предлага нито една мярка за по-широкото използване на непарични операции.

2.6

В този контекст Комисията счита, че достъпът до банкови сметки и финансови услуги е от съществено значение, за да се гарантира на потребителите възможност да се възползват от всички предимства на единния пазар и да се осигури тяхното финансово и социално приобщаване.

2.7

От друга страна, Комисията отбелязва, че настоящите условия в единния пазар могат да разколебаят някои доставчици на платежни услуги да инвестират на нови пазари.

2.8

Комисията изразява желание за преодоляване на тези пречки и с оглед постигането на тази цел предлага:

2.9

Според Комисията тези мерки ще допринесат за постигането на напълно функциониращ вътрешен пазар в областта на финансовите услуги и за неговото развитие. Потребителите ще могат по-лесно да съпоставят предложенията в рамките на Съюза и съответно да се придвижват на територията му. Доставчиците на платежни услуги ще бъдат равнопоставени и ще могат да се възползват от опростяването на процедурите и хармонизирането на правилата, за да търсят нови пазари.

3.1

ЕИСК изразява съгласие с анализа на Комисията относно констатираните пречки и необходимостта да се завърши изграждането на единния пазар на финансови услуги. Комитетът счита, че всеки потребител трябва да има възможност да открива банкова сметка и да разполага с помощни средства за използването ѝ, тъй като банковото приобщаване е необходимост за постигане на поставената цел.

3.2

Освен това ЕИСК подкрепя предложенията, насочени към преодоляване на липсата на прозрачност на банковите такси и към подобряване на мобилността. Той счита, че те ще допринесат за насърчаване на конкуренцията в полза на потребителите и доставчиците на платежни услуги.

3.3

ЕИСК счита, че приемането на директива е най-подходящото средство, тъй като — както Комисията основателно отбеляза — препоръките не са постигнали очаквания резултат и предприетите доброволни стъпки бяха твърде незадоволителни.

4.1.1

Терминология. ЕИСК напълно подкрепя предложението на Комисията за хармонизиране на терминологията, която се използва за таксите. Това хармонизиране е необходимо за подобряване на разбирането от страна на потребителите и на съпоставимостта. Въпреки това ЕИСК изразява съмнение във връзка с ограничаването на обхвата на мярката и препоръчва хармонизирането на терминологията да обхваща всички такси.

4.1.1.1

Комитетът отбелязва, че съставянето на предварителните списъци, които ще бъдат предадени на Комисията, ще бъде възложено на определените във всяка държава членка компетентни органи. Той счита, че е необходимо организациите на потребителите и доставчиците на платежни услуги, както и самите потребители, да бъдат включени в изготвянето на тези списъци, за да се гарантира, че използваните термини действително са разбираеми за всички.

4.1.1.2

Комитетът обръща вниманието върху това, че термините, които ще се използват, трябва да обхващат еднакви услуги във всички институции.

4.1.2

Документация за таксите и речник. ЕИСК приветства налагането на задължение на доставчиците на платежни услуги преди сключването на договор да предоставят на потребителите документ с информация за таксите, включващ и списък на най-представителните платежни услуги, и подкрепя разпоредбата, целяща осигуряването по всяко време на безплатен достъп до този документ – по-специално чрез публикуването му на уебсайтовете на финансовите институции. Комитетът препоръчва да бъде хармонизиран начинът на представяне на списъка. Освен това той предлага механизмът за предоставяне на информация да бъде допълнен със задължението при промяна в цените на потребителите да се предоставя нов документ с информация.

4.1.2.1

Въпреки това ЕИСК счита, че документът с информация трябва да обхваща всички такси. Той изразява своето убеждение, че ограничаването единствено до най-представителните такси не дава възможност на потребителите ефективно да съпоставят предложенията на различните институции, а такова съпоставяне следва да се прави, като се изхожда от техните нужди. Всеки потребител има специфични нужди, които не съвпадат автоматично с изброените в списъка.

4.1.2.2

Доколкото в документа с информация ще бъдат включени всички такси, Комитетът препоръчва хармонизиране на представянето на всички негови рубрики. Освен това той препоръчва хармонизиране на представянето на информацията по вид на операцията (по месеци, години, операции), за да се улесни съпоставянето.

4.1.2.3

В стремеж към прозрачност и считайки, че потребителите трябва да могат да преценяват дали ги устройва да изберат или отхвърлят пакет от услуги според нуждите си, Комитетът отбелязва със задоволство задължението за подробно описване на тези пакети в информационния документ.

4.1.2.4

Комитетът приветства също задължението за използване на хармонизирана терминология в документа с информация и в извлечението по сметката, така че те да се направят по-лесно разбираеми.

4.1.2.5

Накрая, ЕИСК отбелязва предоставянето на речници. Въпреки това той счита, че приоритет следва да има използването на ясни и разбираеми термини в документите за информация.

4.1.3

Сведение за таксите. ЕИСК приветства задължението, което предстои да бъде наложено, на потребителите поне веднъж годишно да се предоставя сведение за всички събирани такси. Тази информация ще позволи на потребителите да установят каква е цената на предоставянето на предлаганите услуги и да изберат подходящите за себе си продукти. Комитетът е на мнение, че става дума за абсолютно минимално изискване и че въпросното извлечение следва да се предоставя безплатно.

4.1.3.1

Комитетът подчертава все пак, че ще бъде уместно тази мярка да бъде допълнена от задължение за предоставяне на предварителна информация за таксите преди доставчикът на платежни услуги да удържи по сметката такси, различни от обичайните, което ще даде възможност на потребителите да предприемат необходимите мерки, да захранят своята сметка преди удържането на таксите и дори ако е необходимо, да ги оспорят.

4.1.4

Уебсайт за съпоставяне. ЕИСК подкрепя предоставянето на информация за банковите такси чрез националните лицензирани или публични интернет сайтове. Тази мярка ще допринесе за по-доброто информиране на потребителите, при условие че уебсайтът за съпоставяне предоставя гаранции за независимост и изчерпателност. ЕИСК счита, че е необходимо внимателно да се следи как се финансират тези сайтове. Освен това той си задава въпроси относно прилагането на тези инструменти, по-специално за естеството на данните, които ще бъдат предоставяни — представяне само на единични цени на операциите и услугите или възможност за извършване на изчисление според индивидуален потребителски профил.

4.1.4.1

Комитетът обръща внимание, че е необходима особена бдителност по отношение на условията за предоставяне на акредитация на частни оператори. Той счита, че тази акредитация трябва да се предоставя от компетентните органи на държавите членки.

4.1.4.2

Комитетът счита освен това, че е необходимо термините, използвани на уебсайта за съпоставяне, да бъдат термините от хармонизираната терминология.

4.1.4.3

Накрая, ЕИСК препоръчва регистърът да включва регистрите на другите държави членки или да съдържа връзка към тях, за да могат потребителите да имат лесен достъп до цените на всички финансови институции в Съюза, което ще бъде особено полезно за „мигриращите“ групи от населението.

4.2.1

ЕИСК подкрепя предложенията на Комисията, които ще допринесат за подобряването на банковата мобилност, което е абсолютно необходимо предвид психологическите и техническите пречки, които възпрепятстват мобилността.

4.2.2

ЕИСК счита все пак, че трябва да се извърши независимо проучване относно възможността за въвеждане на преносим номер на сметка — най-ефикасното решение за постигане на напълно оперативна мобилност.

4.2.3

ЕИСК счита, че като минимум следва във всички институции да се въведе автоматична система за пренасочване за период от 15 месеца, за да се следят плащанията, които всяка платежна институция е извършвала през дадена година.

4.2.4

Комитетът приветства определянето от страна на Комисията на условията за начисляване на таксите, свързани с услугата по прехвърляне на платежна сметка, за да се избегне възможността те да действат възпиращо.

4.2.5

ЕИСК подчертава, че продължават да съществуват други пречки, по-специално разходите за прехвърляне на определени спестовни продукти или наличието на ипотечен кредит.

4.2.6

Комитетът отбелязва, че информацията относно съществуването на тези разпоредби за подпомагане на мобилността е от решаващо значение. Той е на мнение, че избраната от потребителя банка следва да бъде негов единствен партньор.

4.2.7

Комитетът счита, че персоналът на доставчиците на платежни услуги, по-специално персоналът, който приема клиентите във филиалите, следва да бъде обучаван да оказва съдействие за осъществяване на банковата мобилност, както и че обучението по финансови въпроси трябва да се предлага най-вече от независимите сдружения на потребителите.

4.3.1

ЕИСК изцяло подкрепя подхода на Комисията. Той счита, че всички потребители трябва да имат достъп до банкови сметки за набор от основни операции, за да имат достъп до всички банкови услуги, необходими във всекидневния живот, в който дематериализацията има все по-голямо влияние. Комитетът подчертава колко е важно банките да информират за наличието на тази услуга.

4.3.2

Въпреки това ЕИСК изразява резерви по отношение на ограничаването до „поне един доставчик на платежни услуги“ на територията на всяка държава членка. В случай че тази оферта се предлага от една единствена институция, това силно ще обремени институцията и ще стигматизира както нея, така и потребителите, които ще бъдат нейни клиенти. Накрая, липсата на конкуренция ще премахне всякаква възможност за избор от страна на потребителите и ще ги задължи да приемат определени условия, по-специално цени.

4.3.3

ЕИСК счита, че списъкът на основните операции, посочен в член 16, следва да представлява само един минимум и всяка държава членка трябва да има свободата да включва допълнителни операции, свързани по-специално с националните особености.

4.3.4

Комитетът счита, че банката е тази, която трябва да реши дали да предостави или не адекватен банков овърдрафт.

4.3.5

Комитетът подкрепя безплатния характер на тази основна услуга или ограничаването на свързаните с нея такси.

4.4.1

ЕИСК споделя становището на Комисията относно необходимостта от контрол и възпиращи санкции в случай на неспазване на разпоредбите, предвидени в директивата, и подчертава, че ефективността на контрола ще може да се гарантира единствено ако националните органи разполагат със средства, съответни на поставените им задачи.

4.4.2

Комитетът потвърждава своята подкрепа за системите за алтернативно разрешаване на спорове, при условие че те са независими.

4.5.1

ЕИСК подкрепя делегирането на правомощия на Комисията, при условие че условията за него бъдат ясно определени и се гарантира прозрачността на прилагането му.

4.5.2

ЕИСК подкрепя политиката на Комисията за оценяване.

21.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 341/44

1.1

Предложението на Европейската комисия допринася за съществено подобряване на практическото прилагане от 1 септември 2013 г. на новия регламент за биоцидите, изяснява прилагането на преходните разпоредби и осигурява по-голяма правна сигурност за операторите.

1.2

ЕИСК изразява съжаление, че по време на продължителния и сложен процес на приемане на новото европейско законодателство относно биоцидите Комисията, Парламентът и Съветът не са помислили предварително за нарушенията на конкуренцията, които едни объркани и неясни преходни разпоредби биха могли да създадат.

1.3

ЕИСК споделя необходимостта от въвеждане на промени в регламента за биоцидите преди влизането му в сила (1), за да се улесни преходът от Директива 98/8/ЕО към този регламент. Наличието на съгласувана рамка с преходни мерки, които позволяват прогресивна промяна на системата от операторите и държавите членки, е от основно значение за гарантиране на правилното функциониране на системата.

1.4

ЕИСК оценява промените, въведени по отношение на преходните мерки относно обработените продукти и оценката на съществуващите активни вещества и биоцидни продукти. Тези изменения ще дадат възможност да се избегне на практика замразяването на достъпа до пазара на много нови обработени продукти, които ще могат да бъдат пускани на пазара, при условие че бъде подадено пълно досие за оценка на съдържащите се в тях активни вещества до 1 септември 2016 г. (2). Освен това тези промени ще улеснят прехода към хармонизирана система за разрешителни за съществуващите биоцидни продукти (3).

1.5

По отношение на новата разпоредба за задължително извършване на проучвания на жизнения цикъл и на поведението в околната среда по смисъла на Приложение II към Регламент (ЕС) № 1451/2007, ЕИСК препоръчва Комисията да гарантира, че новото задължение няма да създаде нарушения на конкуренцията и няма да има отрицателно въздействие върху иновационния капацитет на някои предприятия.

1.6

ЕИСК подкрепя възможността в рамките на това законодателно изменение да бъдат поставени други важни въпроси, като например свързаните с достъпа до информация, определянето на продуктите в семейството на биоцидите и задължението за споделяне на информация.

2.1

Биоциди са всички активни вещества или смеси, съдържащи едно или повече активни вещества, във формата, в която се доставят на потребителя, предназначени за унищожаване, възпиране, обезвреждане, предотвратяване на действието или за оказване на контролиращо въздействие върху всякакви вредни организми чрез химически или биологични средства; всички вещества, смеси и изделия, пуснати на пазара с цел да генерират активни вещества, също се смятат за биоциди (4). Биоцидите присъстват в нашето ежедневие и се използват за предотвратяване на разпространението на болести и за постигане на високо равнище на хигиена в райони с голяма гъстота на населението.

2.2

Правилата относно предоставянето на пазара на биоциди в рамките на Общността бяха установени с Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5). С тази директива се хармонизира на европейско равнище законодателството по отношение на тези продукти, като се създават общи принципи за оценка и разрешаване на биоциди и по този начин се избягват икономическите или административните пречки.

2.3

На 16 май 2013 г. Европейската комисия представи ново предложение за изменение на Регламент (ЕС) № 528/2012 относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди по отношение на някои условия за достъп до пазара (6). Т. нар. „Регламент за биоцидите“ беше приет на 22 май 2012 г. (7) и влизането му в сила е предвидено за 1 септември 2013 г. Новото законодателство предполага отмяна на Директива 98/8/ЕО и е резултат от интензивна публична консултация и задълбочено проучване на въздействието, извършено от Европейската комисия (8).

2.4

Целта на регламента е да се подобри свободното движение на биоциди в рамките на Съюза, като същевременно се осигури високо равнище на защита както на здравето на хората и животните, така и на околната среда. Регламентът запазва структурата на Директива 98/8 и се основава на принципа на предпазливостта, за да се гарантира, че производството и пускането на пазара на активни вещества и биоциди няма да доведе до отрицателни въздействия за здравето или околната среда.

2.5

С този законодателен инструмент се цели запълването на някои пропуски, открити в предишната законодателна рамка, както и да се даде тласък на системата за издаване на разрешения чрез опростяване, премахване на пречките пред търговията с биоциди и хармонизиране на определени разпоредби.

2.6

Преди влизането в сила на Регламент № 528/2012 за биоцидите Комисията реши да представи официално негово изменение, след като в него бяха открити някои разпоредби, които биха могли да доведат до нарушения при прилагането му. Основанията за това изменение са следните:

3.1

През 2010 г. ЕИСК прие становище относно Регламент (ЕС) № 528/2012 за предоставянето на пазара и употребата на биоциди (9). Комитетът защити необходимостта от промяна на директивата чрез регламент за биоцидите, с цел да се постигне опростяване и хармонизиране на законодателството.

3.2

Независимо от оценката на въздействието, публичната консултация и различните доклади, изготвени в рамките на приемането на регламента за биоцидите, критиките на доставчиците – предимно малки и средни предприятия – по отношение на възможността в резултат от прилагането на регламента да бъдат създадени съществени ограничения и нарушения на конкуренцията, оправдават спешната реакция на Европейската комисия и въвеждането на редица изменения, с които се премахват отрицателните въздействия, които би могло да създаде европейското законодателство в областта на биоцидите и по-конкретно – неговите преходни разпоредби.

3.3

ЕИСК приветства факта, че Комисията е решила да измени някои членове, улеснявайки по-рационалното прилагане на законодателството относно биоцидите. При все това ЕИСК счита, че след започване на процедурата за преразглеждане на регламента трябваше да се подходи по-широко и систематично към запълване на някои пропуски в първоначалните разпоредби, отнасящи се до достъпа до информация, задължението за споделяне на информация и определянето на продуктите от семейството на биоцидите.

3.4

Измененията в преходните разпоредби, основно в членове 86, 89 и 94 на Регламент (ЕС) № 528/2012, ще предотвратят парализирането на пазара на някои съществуващи активни вещества или фактическата забрана на нови обработени продукти за периода от 1 септември 2013 г. до одобряването на последното активно вещество, което се съдържа в продуктите. ЕИСК счита, че тези промени на преходните правила елиминират съществени заплахи и странични вреди, до които би довела първоначалната редакция на цитираните членове.

4.1

В член 89, параграф 4 и в член 93, параграф 2 на Регламент (ЕС) № 528/2012 се предвиждат срокове за постепенно премахване на биоциди, за които не е издадено разрешение. В новия текст се предлага тези срокове да бъдат разширени, така че да обхванат и вече съществуващите на пазара биоциди в случаите, когато се издава разрешение, но условията на разрешението изискват модифициране на биоцида. ЕИСК счита, че в този случай следва да бъде предвидена дерогация на сроковете във връзка с общото правило при отхвърляне на заявление за издаване на разрешение. ЕИСК препоръчва в случаите на одобряване на продукт с изменения да се предоставя по-дълъг срок, за да може продуктът да бъде използван и пускан на пазара до изчерпването му.

4.2

Европейската агенция по химикалите (ECHA) трябва да гарантира, че списъкът, който публикува по член 95, съдържа само информация за съответните доставчици, които подкрепят обновяването на определено активно вещество.

4.3

По отношение на достъпа до информация по смисъла на член 66, параграф 3, ЕИСК счита, че трябва да се осигури подходящ баланс между общия интерес и легитимните частни интереси. Автоматичното и систематично предоставяне при поискване от трети лица на информация за името и адреса на производителя на определено активно вещество би могло да накърни търговските интереси на притежателя на разрешението.

4.4

В становището си относно регламента за биоцидите ЕИСК приветства задължението за споделяне на информация за изпитанията върху животни. Всъщност един от най-положителните аспекти на новия регламент се състои в предотвратяване на ненужните страдания на гръбначните животни, причинени от продължителни токсикологични изследвания. Комисията следва във всички случаи да прецени дали задължението за споделяне на информация, различна от данните за токсикологичните и екотоксикологичните въздействия, най-вече от проучвания на жизнения цикъл и поведението в околната среда на веществата, попадащи в обхвата на Приложение II към Регламент (ЕС) № 1451/2007, е балансирано и благоприятства разработването на нови активни вещества. Ефективната компенсация и защитата на данните до 2025 г. са от основно значение за избягване на нерегламентираното използване на чужд труд.

4.5

ЕИСК счита за логично удължаването от 2 на 3 години на срока, в който държавите членки се произнасят за разрешаването на даден биоцид, след като са взели решение за одобряване на конкретно активно вещество за специфичен вид продукт (член 89, Регламент (ЕС) № 528/2012). Ако тази промяна не се направи, поради различните етапи на процеса на издаване на разрешение би възникнал риск от систематично нарушаване на сроковете и произтичащо от това парализиране на процеса.

21.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 341/47

1.1

Комитетът отбелязва, че през 2012 г. по пътищата на ЕС са загинали 28 000 души и 1,5 милиона са били ранени. Комитетът е твърдо убеден, че намаляването на броя на пътнотранспортните произшествия със смъртен изход е от изключително значение за обществото, и подкрепя амбициозната цел на Комисията за намаляване на този брой наполовина през периода 2011–2020 г. в сравнение с 2010 г.

1.2

Комитетът приветства предложените от Европейската комисия решение и регламент за въвеждането на eCall, с които да се гарантира, че от октомври 2015 г. всички нови модели пътнически автомобили и лекотоварни превозни средства ще бъдат оборудвани със системата eCall за спешни повиквания на телефон 112 и че ще бъде създадена инфраструктурата, необходима за безпроблемното приемане и обработване на eCall-повиквания в центровете за приемане на спешни повиквания (центровете за приемане на спешни повиквания, свързани с обществената безопасност), като по този начин се осигуряват съответствието, оперативната съвместимост и непрекъснатостта на услугата eCall, обхващаща целия ЕС.

1.3

ЕИСК изразява съгласие със заключенията от оценката на въздействието на eCall, която показва, че задължителното въвеждане на eCall е било единственият начин ползите от eCall да достигнат до гражданите на ЕС. Комитетът в много становища е предупреждавал Комисията, че доброволен подход не би бил успешен.

1.4

ЕИСК отбелязва, че предложенията ще се прилагат само по отношение на новите типове превозни средства, регистрирани за пръв път на или след 1 октомври 2015 г., и че производството и продажбата на съществуващите модели може да продължи без eCall и след тази дата. Като отчита евентуалните финансови разходи на производителите на автомобили, Комитетът ги призовава във възможно най-кратък срок да въведат технологията eCall и в съществуващите типове превозни средства, които ще бъдат произведени след октомври 2015 г.

1.5

Комитетът отбелязва, че предложенията не предвиждат прилагането на технологията eCall на мотоциклети и други двуколесни моторни превозни средства. Тъй като рискът от смърт и телесна повреда на водачите и пътниците на този тип превозни средства представлява съществен проблем, ЕИСК настоятелно призовава производителите и държавите членки във възможно най-кратък срок да включат двуколесните моторни превозни средства в системата eCall.

1.6

Комитетът отново призовава и Комисията възможно най-бързо да направи предложения за осезаемо подобряване на активната и пасивната безопасност на двуколесните моторни превозни средства.

1.7

ЕИСК е впечатлен от успеха на органите за безопасност на движението по пътищата, създадени в редица държави членки с цел осъществяване на надзор върху прилагането на националната стратегия за безопасност на движението по пътищата, консултиране по политиката за безопасност на движението по пътищата и насърчаване на най-добрите практики в тази област. Комитетът смята, че би трябвало да се създаде Европейска агенция за безопасност на движението по пътищата, за да се спомогне за хармонизирането и стимулирането на безопасността на движението по пътищата в целия ЕС, включително въвеждането на eCall. В този орган ще влизат експерти по безопасност на движението по пътищата, назначени от държавите членки.

1.8

Комитетът насочва вниманието на Комисията към предходните си становища, в които е разглеждал темата за безопасността на движението по пътищата и в които е коментирал необходимостта от задължително въвеждане на eCall (1).

2.5.1

Производителите на пътнически автомобили и лекотоварни превозни средства трябва да гарантират, че от октомври 2015 г. новите типове такива автомобили ще се произвеждат и одобряват с отговарящи на условията системи eCall.

2.5.2

Държавите членки ще трябва да гарантират, че от 1 октомври 2015 г. новите типове превозни средства, обхванати от предложението за регламент, ще получават Европейско цялостно типово одобрение на превозно средство.

2.5.3

Преди да издадат удостоверение за типово одобрение, органите, издаващи типови одобрения, трябва да се уверят, че тези превозни средства отговарят на предписаните стандарти.

2.5.4

Производителите трябва да гарантират, че технологията eCall не позволява превозните средства да стават обект на постоянно проследяване.

2.5.5

Гаранциите срещу проследяване трябва да бъдат достатъчни и на потребителите трябва да се предоставя информация за това как се обработват използваните от системата данни.

2.5.6

Комисията има право да приема делегирани актове, с които да установява техническите изисквания за бордовите системи, да определя изискванията, свързани с неприкосновеността на личния живот на потребителите и, въз основа на анализ на разходите и ползите, да разрешава дерогации за някои класове пътнически автомобили и лекотоварни превозни средства.

3.1

Комитетът отбелязва, че през изминалата година по пътищата на ЕС са загинали 28 000 души и 1,5 милиона са били ранени. Когато службите за неотложна помощ получават повикване във връзка с пътнотранспортно произшествие, всяка секунда е от изключително значение за спасяването на човешки живот и намаляването на степента на телесните повреди. Обаче хората, пострадали в резултат на пътнотранспортно произшествие, невинаги имат физическата възможност да повикат службите за неотложна помощ.

3.2

Технологията eCall е насочена към решаването на този проблем, като незабавно предупреждава службите за неотложна помощ, дори ако водачът или пътникът са в безсъзнание или не са в състояние да се обадят поради друга причина. ЕИСК отбелязва също, че според оценките се очаква технологията eCall да съкрати времето за пристигане на екипите за неотложна помощ с 40 % в градските райони и с 50 % в селските райони и че след като се въведе широко, eCall всяка година ще спасява живота на стотици хора и в десетки хиляди случаи ще намалява степента на телесните повреди и травмите.

3.3

Редица държави членки създадоха органи за безопасност на движението по пътищата с национален мандат, които да оценят стратегията за безопасност на движението по пътищата и да консултират своите правителства относно приоритетните действия. Създаването на Европейска агенция за безопасността на движението по пътищата с ясен мандат във всички области, свързани с тази безопасност (инфраструктура, превозни средства и участници в пътното движение) в целия ЕС, би могла да допринесе за подобряване на прилагането на хармонизирана стратегия на ЕС за безопасността на движението по пътищата. На такава агенция биха могли да се възложат конкретни задачи във връзка с установяването, уточняването, създаването и популяризирането на най-добри практики, като и с насърчаването на трансграничния обмен на информация и трансграничното сътрудничество.

4.1

Предложението се отнася само до типовото одобрение на новите пътнически автомобили и на лекотоварните превозни средства и не изисква да се гарантира оборудване с eCall преди първата регистрация, което означава, че съществуващите типове на тези превозни средства могат и занапред да се произвеждат и продават без eCall. Комитетът отбелязва, че поради тази политика всеобхватното навлизане на услугата eCall няма да се осъществи преди 2033 г. Като оценява необходимостта от отчитане на финансовото въздействие и на проблемите, свързани с проектирането, с които производителите на автомобили могат да се сблъскат, ЕИСК изразява желание производителите във възможно най-кратък срок да приложат технологията eCall и на съществуващите типове превозни средства, които ще бъдат произведени след октомври 2015 г.

4.2

Регламентът относно изискванията за типово одобрение за въвеждането на бордовата система eCall няма да се отнася до моторните двуколесни превозни средства (мотоциклети и др.). Рискът водачите на тези моторни двуколесни превозни средства да пострадат в резултат на сериозно пътнотранспортно произшествие е 18 до 20 пъти по-голям, отколкото за водачите на леки автомобили. Към проблемите, свързани с безопасността на движението по пътищата на превозните средства от този високорисков клас, е необходимо да се подходи със специално внимание. Успоредно с прилагането на технологията eCall е необходимо във възможно най-кратък срок да бъдат представени предложения за подобряване на активната и пасивната безопасност на двуколесните моторни превозни средства.

21.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 341/50

1.1

Комитетът приветства инициативата на Европейската комисия и счита, че е необходимо съответните две директиви да бъдат преработени, за да се противодейства на предизвикателствата от демографско и икономическо естество.

1.2

Ако ЕС иска да постигне целите, поставени в стратегията „Европа 2020“ и други важни инициативи, той има спешна нужда от смислена и солидна миграционна политика. Ако иска да остане център на иновации и мощен промишлен фактор, той трябва да привлича таланти и да гарантира добър „обмен на мозъци“.

1.3

Комитетът счита, че една политика на насърчаване на миграцията и на мобилността трябва да се основава до голяма степен на режима на основните човешки права. Принципите на Хартата на основните права трябва да бъдат прилагани на всички равнища.

1.4

ЕИСК насърчава Европейската комисия и Агенцията на Европейския съюз за основните права да направят оценка на уязвимостта на гражданите на трети страни и да предложат на държавите членки активни мерки за преодоляването ѝ. Трябва да се води решителна борба със случаите на дискриминация на всички равнища.

1.5

Комитетът подкрепя категорично Европейската комисия в действията за развитие на двустранните партньорства за мобилност така, че да се предложи рамка за сътрудничество между Европейския съюз и страните, които не са част от него, и най-вече страните, разположени в съседство.

1.6

Комитетът призовава Европейската комисия и държавите членки да отчитат измерението, свързано с равенството между половете, и да разработят своите програми така, че да улеснят по-голямото участие на жените.

1.7

Необходимо е да се направи задълбочена оценка на пречките, които спъват процедурите за издаване на визи, независимо от техния характер, и да се определят мерки, даващи възможност за премахването им. Процедурите за издаване на визи трябва да бъдат прости, подходящи, достъпни и недискриминационни.

1.8

Комитетът подчертава значението на принципа гражданите на трети страни да се ползват с еднакви права с гражданите на държавата членка домакин по отношение на достъпа до стоки и услуги.

1.9

Комитетът обръща внимание на необходимостта да се предостави подобна защита на студентите, научните работници, доброволците и лицата, работещи по програми „au pair“, когато извършват дейност срещу възнаграждение или са активни на трудовия пазар. Въпросните дейности срещу заплащане често прикриват трудови отношения и следва да се избягват злоупотребите, които могат да произтекат от подобни положения, като се предостави равно третиране на всички тези категории. Особено внимание трябва да се обърне на лицата, по-конкретно на жените, които предоставят помощ в домакинството по програми „au pair“.

1.10

Комитетът приветства член 24, съгласно който гражданите на трети страни имат право да търсят работа в продължение на дванадесет месеца след като приключат изследователската си дейност или учението си. Все пак разпоредите относно равното третиране, посочени в Директива 2011/98, съдържат дерогации, които изглеждат неподходящи с оглед на целите, заложени в предложението за преразглеждане на двете директиви.

1.11

Комитетът счита, че комуникацията е ключов фактор, за да се гарантира успехът на тази политика. Държавите членки и европейските институции трябва да комуникират с гражданите на трети страни и да им гарантират достъп до качествена информация.

2.1

Съюзът е изправен пред сериозни структурни предизвикателства от демографско и икономическо естество. Активното население намалява и предприятията срещат трудности при намиране на квалифициран персонал.

2.2

Глобалният подход на ЕС към миграцията и мобилността (ГПММ) предоставя цялостната рамка на външната миграционна политика на ЕС. С него се определя как ЕС организира своя диалог и сътрудничество с държави извън ЕС.

2.3

ЕС изпитва също остра нужда от иновации. Сред целите на стратегията „Европа 2020“ и нейната водеща инициатива „Съюз за иновации“ са увеличаване на инвестициите в научни изследвания и иновации, което съгласно изчисленията предполага създаване на един милион допълнителни работни места в научноизследователската област. Имиграцията от страни извън ЕС може да доведе в Съюза висококвалифициран персонал и таланти, които всяка държава членка може и трябва да привлича.

2.4

В член 79 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) на Съюза се поставя задачата да развива обща миграционна политика, целяща да гарантира ефективно управление на миграционните потоци и справедливо третиране на гражданите на трети страни, пребиваващи законно в държавите членки.

2.5

В Директива 2004/114/ЕО се установяват задължителни разпоредби за приема на студенти от трети страни. На държавите членки се предоставя избор дали да прилагат директивата за ученици, доброволци и неплатени стажанти. В Директива 2005/71/ЕО се установява ускорена процедура за приема на научни работници от трети страни, които са подписали споразумение за прием с одобрена от държавата членка научноизследователска организация.

2.6

През 2011 г. Комисията представи на Европейския парламент и Съвета доклади относно прилагането на тези две директиви. В докладите бяха посочени редица пропуски в директивите.

2.7

Основният проблем, свързан с тези две директиви, се отнася за разрешенията за влизане и пребиваване в ЕС за гражданите на трети страни (дългосрочни визи и/или разрешения за пребиваване). Правните разпоредби в тази област често са сложни и неясни. Процедурите отнемат твърде много време и невинаги се прилагат по справедлив и последователен начин. Настоящите правила относно имиграцията не насърчават в достатъчна степен програмите на Съюза, в които се предвиждат мерки за мобилност, като „Еразмус Мундус“ или „Мария Кюри“.

2.8

По отношение на пазара на труда, след като завършат успешно образованието си, дипломираните от трети страни не разполагат с достатъчно възможности да намерят работа и това важи и за търсещите работа, които са завършили своите научноизследователски проекти. В някои случаи гражданите на трети страни не могат да бъдат наети в университетите, тъй като те се считат за част от обществения сектор. Целесъобразно е приоритетно да се насърчава достъпът на жените до научните професии, като се отстраняват всички форми на дискриминация, пряка или непряка, и други пречки за достъп до висококвалифицирани работни места в областта на науката.

3.1

Комитетът приветства инициативата на Европейската комисия и счита, че е необходимо съответните две директиви да бъдат преработени.

3.2

Отварянето към външния свят остава приоритет за ЕС, въпреки че при сегашните условия е трудно тази цел да бъде осъществена. ЕС трябва да улеснява мобилността и да използва всички инструменти, с които разполага, за да насърчава достъпа на гражданите на трети страни до образователни и научноизследователски дейности и до пазара на труда.

3.3

Европейският съюз се нуждае от нов подход към икономическата миграция, който да дава на гражданите на трети страни възможност да трупат познания и умения. Сътрудничеството с тези държави трябва да насърчава „обмена на мозъци“, който да е от полза както на страните, които ги приемат, така и на страните, които ги изпращат.

3.4

През октомври 2010 г. Европейската комисия прие инициатива, която предлага поредица от смели дейности и политики, необходими за превръщането на Европейския съюз в „Съюз за иновации“. За целта тя трябва да направи по-гъвкави правилата за влизане и пребиваване на гражданите на трети страни.

3.5

Гражданите на трети страни могат да внесат динамика и многообразие в образователните, научните, културните и икономическите дейности в Европа. Комитетът счита, че улесняването на мобилността на гражданите на трети страни е един от отговорите на предизвикателствата, свързани с демографията и икономическото развитие на Европейския съюз. Освен това ЕИСК счита, че тази политика трябва да се основава до голяма степен на режима на основните човешки права.

3.6

Комитетът приветства поемането на ангажимент за обединяване и опростяване на процедурите, свързани с достъпа до територията на Европейския съюз. Текущите икономически и политически условия могат да доведат до разпокъсаност на подходите, политиките и законодателствата на национално равнище, които се отнасят за гражданите на трети страни.

3.7

Ролята на Европейския съюз се състои в това да насърчава дебатите, да намира общи решения, да насърчава добрите практики и да подкрепя усилията на своите държави членки, на трети страни и на техните граждани.

3.8

Комитетът също така приветства факта, че е внесена яснота относно категориите граждани от трети страни, които имат улеснен достъп до територията на Съюза. Тази инициатива прави нещата по-ясни и предвидими, както за държавите членки, така и за гражданите на трети страни. Въпреки че условията за влизане и пребиваване се различават, цялостното им включване в новата директива допринася за насърчаване на съществени хоризонтални измерения, като зачитането на основните права.

3.9

Гражданите на трети страни имат права и задължения, които трябва да познават и упражняват надлежно.

3.10

Комитетът оценява усилията, полагани за по-ефективно координиране между достъпа на гражданите от трети страни и главните области на намеса, които са свързани с миграцията, образованието и научните изследвания, по-специално във връзка с признати програми като „Еразмус Мундус“ и „Мария Кюри“.

3.11

Комитетът отбелязва също така със задоволство мястото, което се отрежда на основните права на гражданите от трети страни. Би трябвало обаче да се обърне повече внимание на действащите мерки, които да им гарантират, че ще бъдат третирани справедливо. На практика гражданите от трети страни често са в уязвимо положение, особено студентите и лицата, които работят по програми „au pair“. ЕИСК насърчава Европейската комисия и Агенцията на Европейския съюз за основните права да направят оценка на уязвимостта на гражданите на трети страни и да предложат на държавите членки активни мерки за преодоляването ѝ.

3.12

Комитетът изразява своята загриженост от разпространението на расистки и ксенофобски настроения срещу гражданите на трети страни. Улесняването на тяхната мобилност без да се преодолее този вид поведение може да доведе до провал на всички политически цели.

3.13

Комитетът отбелязва, че в предложението се съдържат конкретни разпоредби, които улесняват интеграцията на гражданите на трети страни в европейските пространства за научноизследователска дейност и образование, както и на пазара на труда.

3.14

Трябва да се насърчава достъпът на граждани на трети страни до форми на труд, които комбинират работа с образование и обучение. Важно е да се укрепи принципът на равно третиране що се отнася до наемане и условия на работа на лица, чието положение се урежда от разглежданите директиви.

3.15

Комитетът призовава Европейската комисия и държавите членки да отчитат измерението, свързано с равенството между половете, и да конфигурират своите програми така че да улеснят по-голямото участие на жените. Във връзка с тази цел е необходимо да се даде приоритет на мобилността на студентите и особено на научните работници.

3.16

Комитетът желае да насърчи държавите членки и европейските институции да предвидят по-широк спектър от възможни взаимодействия, включително отнасящите се до научните изследвания, образованието и заетостта. Европейското пространство е такова, че художественото творчество и творческите индустрии са фактор за интеграция, социален напредък и икономическо развитие.

3.17

Комитетът настоява Европейската комисия, държавите членки и Европейският парламент да засилят предоставената защита на работното място, включително за гражданите на трети страни, пребиваващи с цел образование, научноизследователска дейност или работа по програми „au pair“, когато те участват на трудовия пазар. Той счита по-конкретно, че по отношение на студентите, научните работници и лицата, работещи по програми „au pair“, следва да се премахнат дерогациите от разпоредбите на Директива 2011/98/ЕС относно равното третиране.

4.1

Комитетът счита, че е целесъобразно да се разшири общото приложно поле на директивата, така че тя да обхване платените стажанти и работещите по програми „au pair“.

4.2

Комитетът счита, че на практика продължават да съществуват множество процедурни и институционални пречки по пътя към мобилността. Те са свързани главно с процедурите за издаване на визи. Тези процедури са дълги, непредвидими, дори произволни. Цената им е много висока за кандидатите, което ги прави почти недостъпни. Често възможностите за достъп до посолствата или консулските служби са ограничени. Необходимо е да се направи задълбочена оценка на пречките, независимо от техния характер, и да се определят мерки, даващи възможност за премахването им. Процедурите за издаване на визи трябва да бъдат прости, подходящи, достъпни и недискриминационни.

4.3

Частният сектор играе много важна роля в осъществяването на целите, свързани с финансирането и развитието на научните изследвания. Необходимо е предприятията да се насърчават да приемат проактивен подход за привличане на научни работници. Също така властите на държавите членки следва да разработят конкретни мерки в сътрудничество с институциите и частните предприятия за премахване на практическите пречки, които възникват по пътя на интеграцията на гражданите. Процедурата за откриване на банкова сметка, например, може да се окаже дълга и сложна.

4.4

Комитетът отбелязва, че получаването на виза е трудно от процедурна гледна точка за хората, които желаят да работят на доброволен принцип. Доброволчеството е особена дейност, която не представлява нито работа, нито образование, но в известна степен обединява тези две неща. То следва да бъде признато официално като дейност, която дава основание за издаването на виза.

4.5

Във връзка с това ЕИСК счита, че би било полезно местните и регионалните публични власти да се включат в усилията в тази област.

4.6

Освен това според Комитета разпоредбата, даваща възможност на държавите членки да предоставят по-благоприятни условия за лицата, за които се прилага предложението за директива, изглежда подходяща, тъй като позволява на тези държави да разработят конкретни политики за привличане на граждани на трети страни на своята територия. Въпреки че приложното поле на директивата не се променя, не би трябвало политиките на държавите членки да водят до дискриминация по отношение на някои категории граждани или на отделни граждани.

4.7

В рамките на тази политика Комитетът подкрепя развитието на партньорства за мобилност и набляга на необходимостта от подобряване на сътрудничеството между ЕС и трети страни за осигуряване на истински „обмен на мозъци“. Неприемливо е развитието на образованието и научните изследвания в Европейския съюз да се извършва, лишавайки трети държави от уменията на техните граждани. В предложението на Комисията не се посочва ясно какви са конкретните действия в тази насока.

4.8

Що се отнася до положението на студентите и на новосъздадената категория на платените стажанти, Комитетът приветства предложението, съгласно което ще им се позволи да пребивават във втора държава членка за периоди между три и шест месеца, ако изпълняват общите условия, посочени в директивата.

4.9

Комитетът изразява съгласието си с подобряването на достъпа на студентите до трудовия пазар, съгласно условията, поставените в директивата, която им предоставя възможността да работят поне двадесет часа седмично. Всяка държава членка, в рамките на социалния диалог със социалните партньори, определя максималния брой работни часове, разрешени седмично, или работни дни или работни месеци, разрешени годишно, които не могат да са под 20 часа седмично или еквивалента им в дни или в месеци годишно. Тъй като основната им цел е да завършат образованието си, разрешеният период на дейност трябва все пак да остане ограничен на равнище, което да им позволява да постигнат тази цел. Удостоверение за напредък с учението следва да се представя на редовни интервали.

4.10

Комитетът подчертава значението на принципа гражданите на трети страни да се ползват с еднакви права с гражданите на държавата членка домакин по отношение на достъпа до стоки и услуги.

4.11

В своите становища относно Зелената книга за икономическата миграция, приета през 2006 г (1), и относно единното разрешително, въведено през 2008 г. (2), Комитетът заяви, че освен равното третиране на работното място (условията на труд, заплащането, уволненията, безопасните и здравословни условия на труд и правото на сдружаване), легалните мигранти получават също и право на образование и на професионално обучение.

4.12

Държавите членки трябва да се уверят, че основните права на гражданите на трети страни наистина се зачитат на практика.

4.13

Комитетът счита, че комуникацията е ключов фактор, за да се гарантира успехът на тази политика. Държавите членки и европейските институции трябва да комуникират с гражданите на трети страни и да им гарантират достъп до качествена информация.

4.14

Европейският икономически и социален комитет ще продължи да изпълнява своята роля на мост между организираното гражданско общество и европейските институции, както и да насърчава непрекъснато добрите практики в областта на имиграцията и интеграцията.

21.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 341/54

1.1

Комитетът отбелязва, че от четирите свободи, залегнали в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), онази, която продължава да среща най-сериозни пречки в практиката, е свободното движение на работниците.

1.2

Според Комитета упражняването на свободното движение на работници без препятствия и дискриминация ще спомогне за защитата на основните права, ще повиши конкурентоспособността на ЕС, производителността на предприятията и качеството на работните места за работниците и ще бъде един от стълбовете на стратегията „Европа 2020“.

1.3

Свободното движение на работници в Европа трябва да продължава да бъде политически приоритет на ЕС. Комитетът счита, че директивата ще допринесе за гарантирането на справедлива и балансирана мобилност.

1.4

ЕИСК подкрепя предложението за директива на Комисията, което ще улесни равностойното третиране и недопускането на дискриминация въз основа на национална принадлежност спрямо работниците, упражняващи правото на свободно движение. Въпреки това, както е посочено в други становища на Комитета, остават други препятствия, които затрудняват мобилността.

1.5

За да продължи премахването на съществуващите пречки пред мобилността, следва да бъдат предприети допълнителни мерки с цел на работниците мигранти да се предоставя разбираема информация за трудовото и социалното законодателство на съответните национални езици. Наред с това за работниците следва да се установи отделно право на консултиране. Съответните консултационни структури следва да работят в тясна връзка със социалните партньори и EURES и да гарантират, че работниците мигранти ще бъдат информирани още в собствената им страна за социалните и правните дадености в приемащите държави.

1.6

ЕИСК подкрепя целите, които Комисията се стреми да постигне чрез директивата, като: закрилата на правата, произтичащи от принципа на равно третиране на работниците и техните семейства във връзка със заетостта и различни социални права, чрез административни и правни процедури; действията на сдруженията, организациите и други правни субекти; определянето на структури за оказване на помощ и наблюдение на национално равнище; провеждането на социален диалог и подобряване на информацията, предоставяна на предприятията и работниците. Комитетът оценява факта, че транспонирането в националните законодателства ще се извърши при зачитане на националните правни процедури и практики.

1.7

Комитетът подкрепя въвеждането на услуги за предоставяне на информация и консултации относно упражняването на свободното движение и мобилността с цел оказване на подкрепа на работниците. На работодателите също ще трябва да се предостави подходяща информация.

1.8

ЕИСК подкрепя усилията на Европейската комисия за промяна и разширяване на ролята на Европейския портал за професионална мобилност (EURES) за улесняване на мобилността и постигане на по-добро съответствие между уменията и нуждите на пазара на труда.

2.1

В доклада на Марио Монти от май 2010 г. за „Нова стратегия за единния пазар“ се подчертава фактът, че свободата на движение на работниците е постижение от правна гледна точка, макар и тя да е най-слабо упражняваната от четирите свободи, които единният пазар предоставя. Разминаването между теорията и практиката е отразено и в политическите насоки за периода 2010-2014 г., представени от председателя на Европейската комисия г-н Барозу.

2.2

Комисията излиза с предложение за директива с цел да се подобри прилагането на законодателството на ЕС и да се улесни упражняването на правата, предоставени на работниците в контекста на свободното движение. Договорът и приложимото европейско законодателство предоставят на всички европейски граждани правото да се движат свободно в друга държава членка с цел работа или пребиваване, защитават ги от дискриминация, основаваща се на националността, във връзка с намирането на работа и им гарантират равно третиране.

2.3

През последните години бяха стартирани три Плана за действие (1) за мобилността на работниците — през 1997, 2002 и 2007 г. Въпреки това европейските работници, които упражняват това право на мобилност в рамките на ЕС, са 3 %. Комисията, Парламентът, Комитетът на регионите, ЕИСК и социалните партньори посочиха пречките, които затрудняват практическото упражняването на това право:

2.4

В много случаи като резултат от тези проблеми дискриминацията, основаваща се на националността, продължава да бъде много сериозно препятствие за работниците мигранти от ЕС.

2.5

Комисията проведе широк кръг от консултации с държавите членки, социалните партньори, гражданското общество и специализираните агенции и стигна до заключението, че директивата е най-подходящият правен инструмент за улесняване на единното прилагане и осигуряване на изпълнението на правата на работниците при свободното движение, предоставени от член 45 от ДФЕС и членове 1-10 от Регламент (ЕС) № 492/2011.

2.6

Приложното поле на директивата засяга въпросите на свободното движение на работниците, включени в Регламент (ЕС) № 492/2011, който гарантира равноправното третиране и недискриминацията по отношение на:

2.7

Директивата ще задължи държавите членки:

3.1

Европейският съюз трябва да мобилизира всички възможности на пазара на труда, за да даде тласък на растежа и заетостта, да развие в пълна степен потенциала на единния пазар и да създаде динамичен и приобщаващ европейски пазар на труда с по-добри перспективи за заетостта в дългосрочен план. За целта е необходимо да бъдат премахнати пречките пред свободното движение на работници и да се гарантират правата и отговорностите на работниците и на предприятията.

3.2

ЕИСК приветства факта, че в Европейската година на гражданите Комисията прие настоящото предложение за директива с цел улесняване на свободното движение на европейските работници. Свободното движение на хора е една от четирите основни свободи (свободно движение на хора, стоки, капитали и услуги), на които се основава единният пазар. Тя е залегнала в Договора и гарантира на гражданите на ЕС, които се преместват в друга държава членка с цел работа, правото на недискриминация въз основа на националността.

3.3